Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
57
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
Намерени са
58646
резултата от
1869
текста в
59
страници с части от думите : '
Нос
'.
На страница
57
:
1000
резултата в
41
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Колкото и да е допустимо сравнението между селскостопанската индивидуал
нос
т и човешката индивидуал
нос
т, също между селскостопанския организъм и човешкия организъм, те не трябва да се вземат за идентични.
Те представляват по-високостоящите равнища на свръхсетивното в организма. Тази връзка между астралното и етерното тяло при животното и човека е съвсем различна, отколкото при растенията (вж. по-горе). Растенията се определят непосредствено от космичните етерни и астрални сили. Висшите животни и човекът чрез своите вътрешни органи са пренесли тези въздействия вътре в себе си и са ги направили самостоятелни. При растенията и местонахождението им, които се определят непосредствено от тяхното етерно тяло, астралните сили действат отвън, също и като слънчева сила.
Колкото и да е допустимо сравнението между селскостопанската индивидуалност и човешката индивидуалност, също между селскостопанския организъм и човешкия организъм, те не трябва да се вземат за идентични.
Посочването на съответстващите свойства или съответстващите отношения е плодоносно само тогава, когато същевременно се съзнава доколко те не си схождат, а са може би даже противоположни едно на друго.
към текста >>
Посочването на съответстващите свойства или съответстващите отношения е плодо
нос
но само тогава, когато същевременно се съзнава доколко те не си схождат, а са може би даже противоположни едно на друго.
Тази връзка между астралното и етерното тяло при животното и човека е съвсем различна, отколкото при растенията (вж. по-горе). Растенията се определят непосредствено от космичните етерни и астрални сили. Висшите животни и човекът чрез своите вътрешни органи са пренесли тези въздействия вътре в себе си и са ги направили самостоятелни. При растенията и местонахождението им, които се определят непосредствено от тяхното етерно тяло, астралните сили действат отвън, също и като слънчева сила. Колкото и да е допустимо сравнението между селскостопанската индивидуалност и човешката индивидуалност, също между селскостопанския организъм и човешкия организъм, те не трябва да се вземат за идентични.
Посочването на съответстващите свойства или съответстващите отношения е плодоносно само тогава, когато същевременно се съзнава доколко те не си схождат, а са може би даже противоположни едно на друго.
към текста >>
Както астрал
нос
тта притежава вътрешно интимно отношение към етер
нос
тта, така и човешкият Аз - към физическото тяло.
Както астралността притежава вътрешно интимно отношение към етерността, така и човешкият Аз - към физическото тяло.
Дванадесетте сетива на човека в известен смисъл са портите, през които Азът на човека поглежда във физическия свят.[6] И в тази връзка също трябва да се има предвид съществената разлика, когато се сравнява с мястото, където вирее растението и обитава животното. Въпреки това Щайнер говори за дейността на найвисшата духовност, достъпна за нас на Земята във въглеродния скелет - за човешкия Аз, или за действащата в растенията световна духовност (3, 92), и за Аза или азовата организация във връзка с тора (8, 240 и сл.), на който въпрос ще се върнем отново. Обаче за друг индивидуален Аз на отделното земеделско стопанство не става дума в Селскостопанския курс, нито другаде у Щайнер. Оттук не трябва да приемаме, че е имал предвид нещо такова. Това съществува само при човека (един индивидуален „Аз“).
към текста >>
Въпреки това Щайнер говори за дей
нос
тта на найвисшата духов
нос
т, достъпна за нас на Земята във въглеродния скелет - за човешкия Аз, или за действащата в растенията световна духов
нос
т (3, 92), и за Аза или азовата организация във връзка с тора (8, 240 и сл.), на който въпрос ще се върнем отново.
Както астралността притежава вътрешно интимно отношение към етерността, така и човешкият Аз - към физическото тяло. Дванадесетте сетива на човека в известен смисъл са портите, през които Азът на човека поглежда във физическия свят.[6] И в тази връзка също трябва да се има предвид съществената разлика, когато се сравнява с мястото, където вирее растението и обитава животното.
Въпреки това Щайнер говори за дейността на найвисшата духовност, достъпна за нас на Земята във въглеродния скелет - за човешкия Аз, или за действащата в растенията световна духовност (3, 92), и за Аза или азовата организация във връзка с тора (8, 240 и сл.), на който въпрос ще се върнем отново.
Обаче за друг индивидуален Аз на отделното земеделско стопанство не става дума в Селскостопанския курс, нито другаде у Щайнер. Оттук не трябва да приемаме, че е имал предвид нещо такова. Това съществува само при човека (един индивидуален „Аз“).
към текста >>
Само при много значителни, основно нови познания става цяла революция на мисловното поле.[7] Все пак трябва да признаваме малки промени, така нашето мислене се развива и постоянно се доближава до действител
нос
тта.
Подобно е както при мислите. Всички те са свързани. Всяко ново познание ни заставя да проверяваме всички наши налични мисли. Всичко става малко по-различно.
Само при много значителни, основно нови познания става цяла революция на мисловното поле.[7] Все пак трябва да признаваме малки промени, така нашето мислене се развива и постоянно се доближава до действителността.
Това отношение на отделната мисъл към всички останали се намира в самите мисли. Тоталната свързаност характеризира същността на мислите. Тя няма нужда от пътища на нерви или кръв, както физическото тяло. Само ние като мислещи трябва крачка по крачка да изследваме мисловните връзки, за да забележим как мислите се свързват и какво се променя с едно ново частично прозрение. Това може да се наблюдава вътрешно.
към текста >>
Тоталната свърза
нос
т характеризира същ
нос
тта на мислите.
Всички те са свързани. Всяко ново познание ни заставя да проверяваме всички наши налични мисли. Всичко става малко по-различно. Само при много значителни, основно нови познания става цяла революция на мисловното поле.[7] Все пак трябва да признаваме малки промени, така нашето мислене се развива и постоянно се доближава до действителността. Това отношение на отделната мисъл към всички останали се намира в самите мисли.
Тоталната свързаност характеризира същността на мислите.
Тя няма нужда от пътища на нерви или кръв, както физическото тяло. Само ние като мислещи трябва крачка по крачка да изследваме мисловните връзки, за да забележим как мислите се свързват и какво се променя с едно ново частично прозрение. Това може да се наблюдава вътрешно. Същото е и при живота, само че не е съзнателно, тъй като животът и мисловният свят са две проявени форми на етерното. Само че в мислещия индивид физическият живот трябва да замре - да бъде напуснат от своята етерна същност, за да може тя да остане на разположение на мислещото съзнание, следователно на човешката душа и на активно мислещия Аз.[8]
към текста >>
Само че в мислещия индивид физическият живот трябва да замре - да бъде напуснат от своята етерна същ
нос
т, за да може тя да остане на разположение на мислещото съзнание, следователно на човешката душа и на активно мислещия Аз.[8]
Тоталната свързаност характеризира същността на мислите. Тя няма нужда от пътища на нерви или кръв, както физическото тяло. Само ние като мислещи трябва крачка по крачка да изследваме мисловните връзки, за да забележим как мислите се свързват и какво се променя с едно ново частично прозрение. Това може да се наблюдава вътрешно. Същото е и при живота, само че не е съзнателно, тъй като животът и мисловният свят са две проявени форми на етерното.
Само че в мислещия индивид физическият живот трябва да замре - да бъде напуснат от своята етерна същност, за да може тя да остане на разположение на мислещото съзнание, следователно на човешката душа и на активно мислещия Аз.[8]
към текста >>
Това частично отдръпване на етерното тяло от своята изграждаща и възстановяваща физическото тяло дей
нос
т, това освобождаване от тази работа, за да отдаде мислите на душата и Аза, тоест на мислещото съзнание на човека, е функция на надслънчевите планети, особено на Сатурн и Юпитер.
Това частично отдръпване на етерното тяло от своята изграждаща и възстановяваща физическото тяло дейност, това освобождаване от тази работа, за да отдаде мислите на душата и Аза, тоест на мислещото съзнание на човека, е функция на надслънчевите планети, особено на Сатурн и Юпитер.
Вследствие на това във физическото тяло настъпва разграждане, втвърдяване и отделяне, следователно състаряващи процеси.
към текста >>
Във формирането и израстването на човешкия организъм се проявява духов
нос
т.
„От много голямо значение е да знаем, че обикновените мисловни сили на човека са същите, но вече префинени сили на формирането и растежа.
Във формирането и израстването на човешкия организъм се проявява духовност.
И тази духовност се проявява по-късно в течение на живота като духовна мисловна сила.“[9] „Мислите на детето не стават съзнателни, а преминават в организма и се проявяват в неговото израстване и в неговото формиране.“[10]
към текста >>
И тази духов
нос
т се проявява по-късно в течение на живота като духовна мисловна сила.“[9] „Мислите на детето не стават съзнателни, а преминават в организма и се проявяват в неговото израстване и в неговото формиране.“[10]
„От много голямо значение е да знаем, че обикновените мисловни сили на човека са същите, но вече префинени сили на формирането и растежа. Във формирането и израстването на човешкия организъм се проявява духовност.
И тази духовност се проявява по-късно в течение на живота като духовна мисловна сила.“[9] „Мислите на детето не стават съзнателни, а преминават в организма и се проявяват в неговото израстване и в неговото формиране.“[10]
към текста >>
Енергичната воля на Аза да мисли употребява мисловната способ
нос
т на душата и оттегля от физическото тяло неговата етер
нос
т, частично го лишава от живот.
Енергичната воля на Аза да мисли употребява мисловната способност на душата и оттегля от физическото тяло неговата етерност, частично го лишава от живот.
За мозъка това е нормално, но това обхваща също и други части на организма, например скелета: Видяно така надслънчевите планети опосредяват намесата на астралността и на Аза, тоест на духовното, в жизнените процеси.
към текста >>
За мозъка това е нормално, но това обхваща също и други части на организма, например скелета: Видяно така надслънчевите планети опосредяват намесата на астрал
нос
тта и на Аза, тоест на духовното, в жизнените процеси.
Енергичната воля на Аза да мисли употребява мисловната способност на душата и оттегля от физическото тяло неговата етерност, частично го лишава от живот.
За мозъка това е нормално, но това обхваща също и други части на организма, например скелета: Видяно така надслънчевите планети опосредяват намесата на астралността и на Аза, тоест на духовното, в жизнените процеси.
към текста >>
Сега можем също да разберем защо Щайнер при сравнението с човека казва: при човека, именно в детството,[11] тоест във възрастта, в която физическото тяло още се изгражда, а способ
нос
тта за мислене едва започва да се развива.
Сега можем също да разберем защо Щайнер при сравнението с човека казва: при човека, именно в детството,[11] тоест във възрастта, в която физическото тяло още се изгражда, а способността за мислене едва започва да се развива.
Понеже в жизнените процеси на земеделското стопанство става въпрос предимно за растения, за израстване, за изграждане на тяло, а не за съзнание.
към текста >>
„Едно земеделско стопанство разкрива най-добре истинската си същ
нос
т, когато може да се схване като един вид сама за себе си индивидуал
нос
т; като наистина затворена в себе си индивидуал
нос
т.
„Едно земеделско стопанство разкрива най-добре истинската си същност, когато може да се схване като един вид сама за себе си индивидуалност; като наистина затворена в себе си индивидуалност.
Всяко земеделско стопанство трябва да се доближи до състоянието да бъде затворена в себе си индивидуалност - това състояние не може да се постигне напълно, но трябва да бъде доближено. Това значи, че трябва да се направи възможно в самото стопанство да е налице всичко необходимо за производството, включително и наличието на добитък. Изобщо в едно идеално устроено земеделско стопанство това, което се внася отвън като торове и други подобни, трябва да се смята като лечебно средство за едно заболяло вече земеделско стопанство. Едно здраво земеделско стопанство трябва само да може да си възпроизвежда всичко, от което има нужда. Ще видим защо това е естествено.
към текста >>
Всяко земеделско стопанство трябва да се доближи до състоянието да бъде затворена в себе си индивидуал
нос
т - това състояние не може да се постигне напълно, но трябва да бъде доближено.
„Едно земеделско стопанство разкрива най-добре истинската си същност, когато може да се схване като един вид сама за себе си индивидуалност; като наистина затворена в себе си индивидуалност.
Всяко земеделско стопанство трябва да се доближи до състоянието да бъде затворена в себе си индивидуалност - това състояние не може да се постигне напълно, но трябва да бъде доближено.
Това значи, че трябва да се направи възможно в самото стопанство да е налице всичко необходимо за производството, включително и наличието на добитък. Изобщо в едно идеално устроено земеделско стопанство това, което се внася отвън като торове и други подобни, трябва да се смята като лечебно средство за едно заболяло вече земеделско стопанство. Едно здраво земеделско стопанство трябва само да може да си възпроизвежда всичко, от което има нужда. Ще видим защо това е естествено. Докато нещата се разглеждат само външно и като вещества, а не в тяхната същност и не в тяхната действителност, дотогава оправдано ще възникват въпросите: не е ли все едно дали торът ще се вземе от кравите в съседното или в собственото стопанство?
към текста >>
Докато нещата се разглеждат само външно и като вещества, а не в тяхната същ
нос
т и не в тяхната действител
нос
т, дотогава оправдано ще възникват въпросите: не е ли все едно дали торът ще се вземе от кравите в съседното или в собственото стопанство?
Всяко земеделско стопанство трябва да се доближи до състоянието да бъде затворена в себе си индивидуалност - това състояние не може да се постигне напълно, но трябва да бъде доближено. Това значи, че трябва да се направи възможно в самото стопанство да е налице всичко необходимо за производството, включително и наличието на добитък. Изобщо в едно идеално устроено земеделско стопанство това, което се внася отвън като торове и други подобни, трябва да се смята като лечебно средство за едно заболяло вече земеделско стопанство. Едно здраво земеделско стопанство трябва само да може да си възпроизвежда всичко, от което има нужда. Ще видим защо това е естествено.
Докато нещата се разглеждат само външно и като вещества, а не в тяхната същност и не в тяхната действителност, дотогава оправдано ще възникват въпросите: не е ли все едно дали торът ще се вземе от кравите в съседното или в собственото стопанство?
Както се каза, това не може да се осъществи напълно, но човек трябва да има понятие за необходимата затвореност на едно земеделско стопанство, ако иска то да бъде уредено по подходящ начин.“ (2, 60 - 64)
към текста >>
Както се каза, това не може да се осъществи напълно, но човек трябва да има понятие за необходимата затворе
нос
т на едно земеделско стопанство, ако иска то да бъде уредено по подходящ начин.“ (2, 60 - 64)
Това значи, че трябва да се направи възможно в самото стопанство да е налице всичко необходимо за производството, включително и наличието на добитък. Изобщо в едно идеално устроено земеделско стопанство това, което се внася отвън като торове и други подобни, трябва да се смята като лечебно средство за едно заболяло вече земеделско стопанство. Едно здраво земеделско стопанство трябва само да може да си възпроизвежда всичко, от което има нужда. Ще видим защо това е естествено. Докато нещата се разглеждат само външно и като вещества, а не в тяхната същност и не в тяхната действителност, дотогава оправдано ще възникват въпросите: не е ли все едно дали торът ще се вземе от кравите в съседното или в собственото стопанство?
Както се каза, това не може да се осъществи напълно, но човек трябва да има понятие за необходимата затвореност на едно земеделско стопанство, ако иска то да бъде уредено по подходящ начин.“ (2, 60 - 64)
към текста >>
Естествено, съществува важна разлика между индивидуален организъм и жизнена общ
нос
т с оглед разнообразието на индивидите във втория случай и с това - в една необозрима слож
нос
т на плоскостта на гените.
Естествено, съществува важна разлика между индивидуален организъм и жизнена общност с оглед разнообразието на индивидите във втория случай и с това - в една необозрима сложност на плоскостта на гените.
Макар че нещо такова като взаимнa нагласа сигурно има също и при геномите на различните видове, от изложението ясно се вижда, че Щайнеровите описания нямат нищо общо с гените, а с това, което се обслужва от гените.
към текста >>
Трябва да се вземе под внимание, че по онова време в съзнанието и на селяните, и на обществе
нос
тта упорито се внушаваше ново учение в обичайното земеделие - че земеделието преуспява само чрез прибавяне на лесно въздействащите върху растението изкуствени торове.
Трябва да се вземе под внимание, че по онова време в съзнанието и на селяните, и на обществеността упорито се внушаваше ново учение в обичайното земеделие - че земеделието преуспява само чрез прибавяне на лесно въздействащите върху растението изкуствени торове.
На всички степени на образованието беше проникнало учението, че едно земеделско стопанство може да съществува и да се поощрява само с въвеждане на минерални вещества. Така изложението на Щайнер се появи като категорична антитеза на това учение. Това обаче не беше неговата цел. Без съмнение, той искаше да допълни разглеждането също и откъм духовната страна, да разшири и задълбочи разбирането, а не просто да противоречи. (виж неговия писмен отчет).
към текста >>
Заслужава да се проследи точният начин на изразяване, например „Едно земеделско стопанство разкрива най-добре истинската си същ
нос
т, когато може да бъде обхванато…“, „Едно земеделско стопанство би трябвало да се доближи - напълно това не може да се постигне…“, „Би трябвало да се направи възможно…“ или „Както се каза, това не може да се осъществи напълно, но човек трябва да има понятие…“ Ясно е, че Рудолф Щайнер апелира към усилието за разбиране от страна на слушателите, за да може да развие следващото изложение, а не дава някакви предписания за абсолютно разбиране.
Заслужава да се проследи точният начин на изразяване, например „Едно земеделско стопанство разкрива най-добре истинската си същност, когато може да бъде обхванато…“, „Едно земеделско стопанство би трябвало да се доближи - напълно това не може да се постигне…“, „Би трябвало да се направи възможно…“ или „Както се каза, това не може да се осъществи напълно, но човек трябва да има понятие…“ Ясно е, че Рудолф Щайнер апелира към усилието за разбиране от страна на слушателите, за да може да развие следващото изложение, а не дава някакви предписания за абсолютно разбиране.
По- късно той казва още по-ясно: „Чрез едно фактическо разглеждане в духовно-научен смисъл човек никога не става фанатик.“[12]
към текста >>
Без живи същества под влияние на времето и атмосферата на повърх
нос
тта на земята става разрушаване и разпадане на камъните (изветряване), отнасяне (ерозия) и отлагане (седиментация), особено в падините, равнините и в морето.
Междувременно има богата литература за живота в почвата.
Без живи същества под влияние на времето и атмосферата на повърхността на земята става разрушаване и разпадане на камъните (изветряване), отнасяне (ерозия) и отлагане (седиментация), особено в падините, равнините и в морето.
Най-вече поради това че растенията задържат разрушаването на скалите, че на основата на растителните субстанции в областта на корените се получава богат живот (бактерии, гъби, протозои, червеи и др.), се изгражда това, което наричаме почва, проникната от хумус. Почвата се получава от дейността на живите същества и се поддържа от тях. Тяхната веществообменна дейност образува не само хумуса, а почвата изобщо, нейната структура, нейното закономерно, динамично, вертикално подреждане.
към текста >>
Почвата се получава от дей
нос
тта на живите същества и се поддържа от тях.
Междувременно има богата литература за живота в почвата. Без живи същества под влияние на времето и атмосферата на повърхността на земята става разрушаване и разпадане на камъните (изветряване), отнасяне (ерозия) и отлагане (седиментация), особено в падините, равнините и в морето. Най-вече поради това че растенията задържат разрушаването на скалите, че на основата на растителните субстанции в областта на корените се получава богат живот (бактерии, гъби, протозои, червеи и др.), се изгражда това, което наричаме почва, проникната от хумус.
Почвата се получава от дейността на живите същества и се поддържа от тях.
Тяхната веществообменна дейност образува не само хумуса, а почвата изобщо, нейната структура, нейното закономерно, динамично, вертикално подреждане.
към текста >>
Тяхната веществообменна дей
нос
т образува не само хумуса, а почвата изобщо, нейната структура, нейното закономерно, динамично, вертикално подреждане.
Междувременно има богата литература за живота в почвата. Без живи същества под влияние на времето и атмосферата на повърхността на земята става разрушаване и разпадане на камъните (изветряване), отнасяне (ерозия) и отлагане (седиментация), особено в падините, равнините и в морето. Най-вече поради това че растенията задържат разрушаването на скалите, че на основата на растителните субстанции в областта на корените се получава богат живот (бактерии, гъби, протозои, червеи и др.), се изгражда това, което наричаме почва, проникната от хумус. Почвата се получава от дейността на живите същества и се поддържа от тях.
Тяхната веществообменна дейност образува не само хумуса, а почвата изобщо, нейната структура, нейното закономерно, динамично, вертикално подреждане.
към текста >>
Те умират на повърх
нос
тта си и впоследствие също и напълно.
Тези знания са довели до ученията за разнообразните видове почви. Извор на този живот е винаги растението, което асимилира при слънчевата светлина и изпраща част от новообразуваната в листата органична субстанция в непрекъснатото новообразуване на корените.
Те умират на повърхността си и впоследствие също и напълно.
Корените и коренищата постоянно се образуват и се разпадат под формата на слуз. Корените отделят органични киселини. Поради това около отделния жив корен има много по-богат живот, отколкото в почвата, в която няма корени. Изхранваните от органичната субстанция микроорганизми вземат участие в разтварянето на намиращите се в почвата минерали и доставят минералните и органични субстанции, от които се нуждаят растенията за своето израстване. Дължината на всички корени и власинки на едно около четиримесечно растящо растение ръж възлиза приблизително на десет километра, общата повърхност е 1000 кв.м.[13] Следователно съвсем подходящо е почвата да се нарича орган в организъм от по-висок порядък, който орган се появява навсякъде, където земната повърхност е оживена от растения и животни.
към текста >>
Дължината на всички корени и власинки на едно около четиримесечно растящо растение ръж възлиза приблизително на десет километра, общата повърх
нос
т е 1000 кв.м.[13] Следователно съвсем подходящо е почвата да се нарича орган в организъм от по-висок порядък, който орган се появява навсякъде, където земната повърх
нос
т е оживена от растения и животни.
Те умират на повърхността си и впоследствие също и напълно. Корените и коренищата постоянно се образуват и се разпадат под формата на слуз. Корените отделят органични киселини. Поради това около отделния жив корен има много по-богат живот, отколкото в почвата, в която няма корени. Изхранваните от органичната субстанция микроорганизми вземат участие в разтварянето на намиращите се в почвата минерали и доставят минералните и органични субстанции, от които се нуждаят растенията за своето израстване.
Дължината на всички корени и власинки на едно около четиримесечно растящо растение ръж възлиза приблизително на десет километра, общата повърхност е 1000 кв.м.[13] Следователно съвсем подходящо е почвата да се нарича орган в организъм от по-висок порядък, който орган се появява навсякъде, където земната повърхност е оживена от растения и животни.
към текста >>
От
нос
но „прякото облъчване“[14] трябва да се мисли специално за асимилацията на зелените листа при светлината.
Относно „прякото облъчване“[14] трябва да се мисли специално за асимилацията на зелените листа при светлината.
Тя възниква чрез прякото действие на слънчевата светлина, което води до отделяне на една част на водата в живите зелени клетки, до приемане (вдишване) на въглероден двуокис и отделяне (издишване) на кислород, до образуване на нишесте и захар, които най-напред се натрупват в листата. Почвата и растението също се затоплят от слънчевото облъчване, а от тях и близкият до тях въздушен слой. Водата от дълбочините на почвата, като се поглъща от растението, се изпарява от листата. В това образуване на пара се поглъща съществена част от слънчевата топлина, получена при слънчевото облъчване. Това води до уравновесяване и с това до съобразна за живота температура на земната повърхност.
към текста >>
Това води до уравновесяване и с това до съобразна за живота температура на земната повърх
нос
т.
Относно „прякото облъчване“[14] трябва да се мисли специално за асимилацията на зелените листа при светлината. Тя възниква чрез прякото действие на слънчевата светлина, което води до отделяне на една част на водата в живите зелени клетки, до приемане (вдишване) на въглероден двуокис и отделяне (издишване) на кислород, до образуване на нишесте и захар, които най-напред се натрупват в листата. Почвата и растението също се затоплят от слънчевото облъчване, а от тях и близкият до тях въздушен слой. Водата от дълбочините на почвата, като се поглъща от растението, се изпарява от листата. В това образуване на пара се поглъща съществена част от слънчевата топлина, получена при слънчевото облъчване.
Това води до уравновесяване и с това до съобразна за живота температура на земната повърхност.
Отнася се до „едно съвсем живо взаимодействие между надземното и подземното“.
към текста >>
През нея минават само двата кръво
нос
ни съда: аортата, чиято кръв идва от сърцето и белите дробове, и голямата коремна вена, по която кръвта тече обратно към сърцето и белите дробове, както и хранопроводът, където храната преминава от устната кухина през гърдите в корема, тоест в органите в коремната кухина.
Този граничен слой на горната част на почвата с атмосферата Щайнер сравнява с диафрагмата. При човека и млекопитаещите животни диафрагмата е мускулно-сухожилен пласт, преграда между гърдите и коремната кухина. Тя е почти абсолютна преграда.
През нея минават само двата кръвоносни съда: аортата, чиято кръв идва от сърцето и белите дробове, и голямата коремна вена, по която кръвта тече обратно към сърцето и белите дробове, както и хранопроводът, където храната преминава от устната кухина през гърдите в корема, тоест в органите в коремната кухина.
Гръбначният мозък остава отвън и почти неповлиян. По тези пътеки за храната, кръвта и нервните импулси се осъществява оживена обмяна между горе и долу, които иначе са строго разделени едно от друго.
към текста >>
При почвата няма двигателна актив
нос
т от такъв вид.
Когато мускулатурата на диафрагмата се свие , сводестият покрив на коремната кухина се издърпва надолу. Пространството на гърдите се разширява, белият дроб се разтяга и се извършва вдишване. Коремните органи се изместват и освобождават место. Издишването става или пасивно чрез свиване на еластичните бели дробове, или поради натиска на коремната мускулатура, която притиска органите към диафрагмата.
При почвата няма двигателна активност от такъв вид.
Но колебанията на топлината съобразно дневния ритъм, колебанията на атмосферното налягане според времето, почти пълното изпразване от въздуха при насищането й с вода и доловимото за слуха отново навлизане на въздух при спадане на водните стълбове в грубите шупли на почвата - всичко това са подобни процеси. Диафрагмата и нейната функция е само един образ на това, което става на повърхността на земята, а не нейно отражение. Касае се за това, да се видят възможно по-ясно сравнимите точки, да се предизвикат въпроси, а не да прекаляваме и да го използваме извън тези граници. Може насреща да се възрази, че се касае за действително съответствие. Но тогава трябва да се вземе предвид, че в сравнение с обраслата с растения почва на дадената местност човекът стои две степени по-високо, защото при него в телесния организъм действат едно индивидуално астрално тяло и един индивидуален Аз, инкарниран на физически план.
към текста >>
Диафрагмата и нейната функция е само един образ на това, което става на повърх
нос
тта на земята, а не нейно отражение.
Пространството на гърдите се разширява, белият дроб се разтяга и се извършва вдишване. Коремните органи се изместват и освобождават место. Издишването става или пасивно чрез свиване на еластичните бели дробове, или поради натиска на коремната мускулатура, която притиска органите към диафрагмата. При почвата няма двигателна активност от такъв вид. Но колебанията на топлината съобразно дневния ритъм, колебанията на атмосферното налягане според времето, почти пълното изпразване от въздуха при насищането й с вода и доловимото за слуха отново навлизане на въздух при спадане на водните стълбове в грубите шупли на почвата - всичко това са подобни процеси.
Диафрагмата и нейната функция е само един образ на това, което става на повърхността на земята, а не нейно отражение.
Касае се за това, да се видят възможно по-ясно сравнимите точки, да се предизвикат въпроси, а не да прекаляваме и да го използваме извън тези граници. Може насреща да се възрази, че се касае за действително съответствие. Но тогава трябва да се вземе предвид, че в сравнение с обраслата с растения почва на дадената местност човекът стои две степени по-високо, защото при него в телесния организъм действат едно индивидуално астрално тяло и един индивидуален Аз, инкарниран на физически план. Не е така при растенията и това действително обуславя големи различия, не само обръщане на посоката. Затова Щайнер казва: „…това не е казано съвсем точно, но то трябва да направи нещата по-ясни и за тази цел е достатъчно…“[15] По-долу отново ще се върнем на този въпрос по повод описанието на етерното тяло на животните в края на втората лекция.
към текста >>
Но тогава трябва да се вземе предвид, че в сравнение с обраслата с растения почва на дадената мест
нос
т човекът стои две степени по-високо, защото при него в телесния организъм действат едно индивидуално астрално тяло и един индивидуален Аз, инкарниран на физически план.
При почвата няма двигателна активност от такъв вид. Но колебанията на топлината съобразно дневния ритъм, колебанията на атмосферното налягане според времето, почти пълното изпразване от въздуха при насищането й с вода и доловимото за слуха отново навлизане на въздух при спадане на водните стълбове в грубите шупли на почвата - всичко това са подобни процеси. Диафрагмата и нейната функция е само един образ на това, което става на повърхността на земята, а не нейно отражение. Касае се за това, да се видят възможно по-ясно сравнимите точки, да се предизвикат въпроси, а не да прекаляваме и да го използваме извън тези граници. Може насреща да се възрази, че се касае за действително съответствие.
Но тогава трябва да се вземе предвид, че в сравнение с обраслата с растения почва на дадената местност човекът стои две степени по-високо, защото при него в телесния организъм действат едно индивидуално астрално тяло и един индивидуален Аз, инкарниран на физически план.
Не е така при растенията и това действително обуславя големи различия, не само обръщане на посоката. Затова Щайнер казва: „…това не е казано съвсем точно, но то трябва да направи нещата по-ясни и за тази цел е достатъчно…“[15] По-долу отново ще се върнем на този въпрос по повод описанието на етерното тяло на животните в края на втората лекция.
към текста >>
От
нос
ително еманципирани от непосредственото въздействие на Земята и на Космоса, те играят важна роля в организма на земеделското стопанство, както е обяснено особено в четвърта лекция.
В заключение Щайнер описва съвсем отговарящото разчленение на жизнените сили в бозайниците и отбелязва, че трябва да се развие наука за правилно отношение на видовете животни към едно земеделско стопанство, защото животните безусловно трябва да се причисляват към него.
Относително еманципирани от непосредственото въздействие на Земята и на Космоса, те играят важна роля в организма на земеделското стопанство, както е обяснено особено в четвърта лекция.
Това е в пълно съзвучие със селскостопанския опит. С това не само относително ще се затвори кръговратът на така наречените хранителни вещества вътре в самото земеделско стопанство, но също така от отделяните вещества от животните, тоест от особената обмяна на веществата в приспособените към мястото животни, се получава активизиране, специфично за предприятието увеличаване на силите в почвата.[19]
към текста >>
С това не само от
нос
ително ще се затвори кръговратът на така наречените хранителни вещества вътре в самото земеделско стопанство, но също така от отделяните вещества от животните, тоест от особената обмяна на веществата в приспособените към мястото животни, се получава активизиране, специфично за предприятието увеличаване на силите в почвата.[19]
В заключение Щайнер описва съвсем отговарящото разчленение на жизнените сили в бозайниците и отбелязва, че трябва да се развие наука за правилно отношение на видовете животни към едно земеделско стопанство, защото животните безусловно трябва да се причисляват към него. Относително еманципирани от непосредственото въздействие на Земята и на Космоса, те играят важна роля в организма на земеделското стопанство, както е обяснено особено в четвърта лекция. Това е в пълно съзвучие със селскостопанския опит.
С това не само относително ще се затвори кръговратът на така наречените хранителни вещества вътре в самото земеделско стопанство, но също така от отделяните вещества от животните, тоест от особената обмяна на веществата в приспособените към мястото животни, се получава активизиране, специфично за предприятието увеличаване на силите в почвата.[19]
към текста >>
Тук е обратното, земеделското стопанство се разглежда като една биологична, действително жива система, чиято производствена мощ
нос
т произлиза от конкретни жизнени сили, които от свръхсетивното наблюдение се описват като сили, свързани с Космоса.
В противовес на това обичайният съвременен метод на разглеждане на земеделското стопанство се характеризира тъкмо с въвеждане на средствата за производство и стремежа те да се въведат непосредствено в обмяната на веществата на културните растения или на домашните животни с цел да се повиши добивът от тях. Човекът е, или беше убеден в продължение на десетилетия, че няма друг път. Този метод се ограничава с веществата.
Тук е обратното, земеделското стопанство се разглежда като една биологична, действително жива система, чиято производствена мощност произлиза от конкретни жизнени сили, които от свръхсетивното наблюдение се описват като сили, свързани с Космоса.
Постижението и способността за постижение за в бъдеще произлиза от многообразната дейност на живите същества, които се подреждат в хармония едно с друго. Че днес земеделското стопанство се използва безмилостно, за да се продават неговите продукти и че това ограбване трябва да се компенсира, изрично се подчертава от Рудолф Щайнер в началото на пета лекция и това е съставна част на концепцията.[22]
към текста >>
Постижението и способ
нос
тта за постижение за в бъдеще произлиза от многообразната дей
нос
т на живите същества, които се подреждат в хармония едно с друго.
В противовес на това обичайният съвременен метод на разглеждане на земеделското стопанство се характеризира тъкмо с въвеждане на средствата за производство и стремежа те да се въведат непосредствено в обмяната на веществата на културните растения или на домашните животни с цел да се повиши добивът от тях. Човекът е, или беше убеден в продължение на десетилетия, че няма друг път. Този метод се ограничава с веществата. Тук е обратното, земеделското стопанство се разглежда като една биологична, действително жива система, чиято производствена мощност произлиза от конкретни жизнени сили, които от свръхсетивното наблюдение се описват като сили, свързани с Космоса.
Постижението и способността за постижение за в бъдеще произлиза от многообразната дейност на живите същества, които се подреждат в хармония едно с друго.
Че днес земеделското стопанство се използва безмилостно, за да се продават неговите продукти и че това ограбване трябва да се компенсира, изрично се подчертава от Рудолф Щайнер в началото на пета лекция и това е съставна част на концепцията.[22]
към текста >>
Винаги има нещо общо с това, че философски формулирано, същ
нос
т и явление биват тясно свързани, че духовните членове на съществото обхващат и влияят по-интензивно на физическото тяло.
Като лечебно средство[23] за едно земеделско стопанство трябва да се разбира средство, което подобрява себезапазването, възстановяването или издръжливостта на една биологична система, чието здраве е увредено, но също и средство, което активизира биологичните процеси, които създават добива или подобряват условията за добив, при това без да води до нарастване на зависимостта от приложеното средство. Следователно това би било средство, което подпомага самостоятелното здраве и достиженията на земеделското стопанство.
Винаги има нещо общо с това, че философски формулирано, същност и явление биват тясно свързани, че духовните членове на съществото обхващат и влияят по-интензивно на физическото тяло.
Целият курс наистина показва, че това така просто формулирано отношение представлява един сложен, един комплексен случай.
към текста >>
Проверим ли тази възмож
нос
т, тя се потвърждава по следния начин:
В края на лекцията Щайнер описва планетното разчленяване на етерното тяло също и на висшето животно: Имаме действието на Слънцето в сърцето (2, 81). По-късно е казано, че действието на Слънцето отива до сърцето и остава пред сърцето (2, 83). От пръв поглед това е действително противоречие. Не могат и двете твърдения да бъдат правилни, освен ако се касае за два различни вида слънчево въздействие.
Проверим ли тази възможност, тя се потвърждава по следния начин:
към текста >>
Астралното тяло действа във вътреш
нос
тта на организма.
Има обаче основна разлика между етерното тяло на растението от една страна, и на животното и човека от друга страна. При животното подобно като при човека то е станало самостоятелно по отношение на Космоса. Свързано е с това, че астралното тяло при човека и животното образува с етерното тяло единство и са свързани с физическото тяло. Оттук идва гаструлацията при низшите животни, обособените телесни кухини при висшите животни - черепна, гръдна и коремна, с техните вътрешни органи, каквито растението не притежава. На това се дължат формите на животните, както и посочената по-горе еманципация от външния свят.
Астралното тяло действа във вътрешността на организма.
То е причината за сетивните преживявания, за чувствителността, за желанията и страха, за активната подвижност. При растението астралното тяло действа само отвън.[24] При животното и човека вътрешните органи с техните планетарно разпределени функции са заели мястото на външните планетарни действия.[25] Слънчевото действие е в сърцето (2, 81). Това представяне съответства на много други по-раншни изложения на Щайнер.[26]
към текста >>
То е причината за сетивните преживявания, за чувствител
нос
тта, за желанията и страха, за активната подвиж
нос
т.
При животното подобно като при човека то е станало самостоятелно по отношение на Космоса. Свързано е с това, че астралното тяло при човека и животното образува с етерното тяло единство и са свързани с физическото тяло. Оттук идва гаструлацията при низшите животни, обособените телесни кухини при висшите животни - черепна, гръдна и коремна, с техните вътрешни органи, каквито растението не притежава. На това се дължат формите на животните, както и посочената по-горе еманципация от външния свят. Астралното тяло действа във вътрешността на организма.
То е причината за сетивните преживявания, за чувствителността, за желанията и страха, за активната подвижност.
При растението астралното тяло действа само отвън.[24] При животното и човека вътрешните органи с техните планетарно разпределени функции са заели мястото на външните планетарни действия.[25] Слънчевото действие е в сърцето (2, 81). Това представяне съответства на много други по-раншни изложения на Щайнер.[26]
към текста >>
Малко преди това Щайнер е обяснил (2, 80), че иначе хората не биха знаели как светлината действа във вътреш
нос
тта на Земята.
Сега става дума за актуалните слънчеви и лунни облъчвания отвън, особено през ембрионалното развитие на животните, които вече притежават своето астрално и етерно тяло. Животното получава своята форма чрез астралното тяло, което управлява етерното тяло. Слънчевото и лунното облъчване само модифицира изграждането на животинската форма. Разбира се, че тук нямаме предвид видимата светлина. Тя не достига ембриона.
Малко преди това Щайнер е обяснил (2, 80), че иначе хората не биха знаели как светлината действа във вътрешността на Земята.
И тук също не се касае за видимата светлина.[27] Това действие на Слънцето отвън остава пред сърцето (2, 83), в което са активни еманципираните, собствено самостоятелните слънчеви сили. Въпросното слънчево облъчване се поема от дейността на Марс, Юпитер, Сатурн в етерното тяло на животното, но не от същинската слънчева сила. Понеже Сатурн, Юпитер и Марс действат в предната част на етерното тяло, актуалното слънчево облъчване действа върху предната част на животното. От сърцето назад до опашката действат Венера, Меркурий и Луната. Вътре външното лунно облъчване се подпомага от Венера и Меркурий.
към текста >>
Въпросното слънчево облъчване се поема от дей
нос
тта на Марс, Юпитер, Сатурн в етерното тяло на животното, но не от същинската слънчева сила.
Слънчевото и лунното облъчване само модифицира изграждането на животинската форма. Разбира се, че тук нямаме предвид видимата светлина. Тя не достига ембриона. Малко преди това Щайнер е обяснил (2, 80), че иначе хората не биха знаели как светлината действа във вътрешността на Земята. И тук също не се касае за видимата светлина.[27] Това действие на Слънцето отвън остава пред сърцето (2, 83), в което са активни еманципираните, собствено самостоятелните слънчеви сили.
Въпросното слънчево облъчване се поема от дейността на Марс, Юпитер, Сатурн в етерното тяло на животното, но не от същинската слънчева сила.
Понеже Сатурн, Юпитер и Марс действат в предната част на етерното тяло, актуалното слънчево облъчване действа върху предната част на животното. От сърцето назад до опашката действат Венера, Меркурий и Луната. Вътре външното лунно облъчване се подпомага от Венера и Меркурий. Както самостоятелните слънчеви действия при сърцето, така и еманципираните собствените лунни действия не се назовават тук като подпомагащи лунното облъчване.
към текста >>
Приетата стой
нос
т е средна от млади, още неудължени клетки.
[3] Големината на клетките силно се променя и в растенията те често са много подълги отколкото широки.
Приетата стойност е средна от млади, още неудължени клетки.
Клетките от животните са помалки.
към текста >>
[6] Рудолф Щайнер често се е изказвал от
нос
но човешката сетивна организация и първо достигна до тринадесет, после до десет и в много от следващите изложения до дванадесет ясно разграничаващи се сетивни способ
нос
ти.
[6] Рудолф Щайнер често се е изказвал относно човешката сетивна организация и първо достигна до тринадесет, после до десет и в много от следващите изложения до дванадесет ясно разграничаващи се сетивни способности.
Сс 115, 45, 169, 170, 21, 183, 293, 199, 206.
към текста >>
[8] От
нос
но това има много изказвания на Р.
[8] Относно това има много изказвания на Р.
Щайнер, например Сс 26, „Сън и будност„ 66, 73, 100, Сс 208.
към текста >>
Щайнер, например Сс 26, „Сън и буд
нос
т„ 66, 73, 100, Сс 208.
[8] Относно това има много изказвания на Р.
Щайнер, например Сс 26, „Сън и будност„ 66, 73, 100, Сс 208.
към текста >>
За пренасянето на тези съотношения върху растенията в селскостопанската индивидуал
нос
т няма сведение.
Ключово изложение в Пенмаенмавр 23.8.23, Сс 227. Щайнер се опира особено на изложението направено в Дорнах на 20.6.24, ЛК 0., 22. Едно съответно изложение той дава в лекциите за членовете в Дорнах „Човекът като съзвучие„, 3. Лекция, 21.10.1923 Сс 230. Това, което на посочените места се описва като космическа или духовна субстанция, се отнася винаги само за хората и за висшите животни.
За пренасянето на тези съотношения върху растенията в селскостопанската индивидуалност няма сведение.
Това следствие би било заблуждаващо. Още при птиците това не играе никаква роля Сс230.
към текста >>
Има обаче изложения от Щайнер, в които той описва светлината като сетивния представител на четири вида етер и с етер
нос
тта астрал
нос
тта, да духовните въздействия на слънцето.
[27] Би могло да се предположи, че се касае за светлинния етер.
Има обаче изложения от Щайнер, в които той описва светлината като сетивния представител на четири вида етер и с етерността астралността, да духовните въздействия на слънцето.
Изложено концентрирано в Сс 26 „Човекът в неговата макрокосмическа същност„.
към текста >>
Изложено концентрирано в Сс 26 „Човекът в неговата макрокосмическа същ
нос
т„.
[27] Би могло да се предположи, че се касае за светлинния етер. Има обаче изложения от Щайнер, в които той описва светлината като сетивния представител на четири вида етер и с етерността астралността, да духовните въздействия на слънцето.
Изложено концентрирано в Сс 26 „Човекът в неговата макрокосмическа същност„.
към текста >>
[28] Виж към това и писмото от „Антропософски ръководни принципи„ „Човекът в своята макрокосмическа същ
нос
т„ Сс 26.
[28] Виж към това и писмото от „Антропософски ръководни принципи„ „Човекът в своята макрокосмическа същност„ Сс 26.
към текста >>
2.
3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота
GA_327 Биодинамично земеделие
КАТО
НОС
ИТЕЛИ НА СИЛИТЕ НА ЖИВОТА
КАТО НОСИТЕЛИ НА СИЛИТЕ НА ЖИВОТА
към текста >>
В тях химическите елементи стават
нос
ители на Духа.
Третата лекция стои изцяло под знака на органичните вещества. Имат се предвид веществата, които се получават в живите организми.
В тях химическите елементи стават носители на Духа.
Така те от една страна са свързани с химията, която абстрахира и подреди химическите елементи в течение на миналите две столетия в дълга верига от аналитични работи на много химици. Без тези работи сега нямаше да е възможно да говорим за азот, кислород, водород и т.н. Рудолф Щайнер предпоставя природонаучните знания за тези вещества.
към текста >>
Отбелязахме по-горе, че познание за света, свобода и отговор
нос
т предпоставят една духовна определе
нос
т на човешкия организъм.
Отбелязахме по-горе, че познание за света, свобода и отговорност предпоставят една духовна определеност на човешкия организъм.
При примера с генетиката и диференциацията на органите и функциите видяхме, че генетиката трябва да се мисли само като инструмент на организма, взет като една цялост и едно единство. Това важи за всеки един жив организъм, не само за човека. Тази цялост обаче може да бъде само от свръхсетивно естество - онази реалност, която в нашето съвременно съзнание се обхваща от понятието организъм. В последна сметка ние опознахме понятията, които Рудолф Щайнер от своето свръхсетивно наблюдение описва като духовни реални същности и ги нарича членове (компоненти, съставки,) на същността (на даден организъм). Ние научихме нещо от действието на тези същностни съставни части.
към текста >>
Тази цялост обаче може да бъде само от свръхсетивно естество - онази реал
нос
т, която в нашето съвременно съзнание се обхваща от понятието организъм.
Отбелязахме по-горе, че познание за света, свобода и отговорност предпоставят една духовна определеност на човешкия организъм. При примера с генетиката и диференциацията на органите и функциите видяхме, че генетиката трябва да се мисли само като инструмент на организма, взет като една цялост и едно единство. Това важи за всеки един жив организъм, не само за човека.
Тази цялост обаче може да бъде само от свръхсетивно естество - онази реалност, която в нашето съвременно съзнание се обхваща от понятието организъм.
В последна сметка ние опознахме понятията, които Рудолф Щайнер от своето свръхсетивно наблюдение описва като духовни реални същности и ги нарича членове (компоненти, съставки,) на същността (на даден организъм). Ние научихме нещо от действието на тези същностни съставни части. Тук в третата лекция е описано как става това въздействие, при което тези същности си служат с химическите елементи.
към текста >>
В последна сметка ние опознахме понятията, които Рудолф Щайнер от своето свръхсетивно наблюдение описва като духовни реални същ
нос
ти и ги нарича членове (компоненти, съставки,) на същ
нос
тта (на даден организъм).
Отбелязахме по-горе, че познание за света, свобода и отговорност предпоставят една духовна определеност на човешкия организъм. При примера с генетиката и диференциацията на органите и функциите видяхме, че генетиката трябва да се мисли само като инструмент на организма, взет като една цялост и едно единство. Това важи за всеки един жив организъм, не само за човека. Тази цялост обаче може да бъде само от свръхсетивно естество - онази реалност, която в нашето съвременно съзнание се обхваща от понятието организъм.
В последна сметка ние опознахме понятията, които Рудолф Щайнер от своето свръхсетивно наблюдение описва като духовни реални същности и ги нарича членове (компоненти, съставки,) на същността (на даден организъм).
Ние научихме нещо от действието на тези същностни съставни части. Тук в третата лекция е описано как става това въздействие, при което тези същности си служат с химическите елементи.
към текста >>
Ние научихме нещо от действието на тези същ
нос
тни съставни части.
Отбелязахме по-горе, че познание за света, свобода и отговорност предпоставят една духовна определеност на човешкия организъм. При примера с генетиката и диференциацията на органите и функциите видяхме, че генетиката трябва да се мисли само като инструмент на организма, взет като една цялост и едно единство. Това важи за всеки един жив организъм, не само за човека. Тази цялост обаче може да бъде само от свръхсетивно естество - онази реалност, която в нашето съвременно съзнание се обхваща от понятието организъм. В последна сметка ние опознахме понятията, които Рудолф Щайнер от своето свръхсетивно наблюдение описва като духовни реални същности и ги нарича членове (компоненти, съставки,) на същността (на даден организъм).
Ние научихме нещо от действието на тези същностни съставни части.
Тук в третата лекция е описано как става това въздействие, при което тези същности си служат с химическите елементи.
към текста >>
Тук в третата лекция е описано как става това въздействие, при което тези същ
нос
ти си служат с химическите елементи.
При примера с генетиката и диференциацията на органите и функциите видяхме, че генетиката трябва да се мисли само като инструмент на организма, взет като една цялост и едно единство. Това важи за всеки един жив организъм, не само за човека. Тази цялост обаче може да бъде само от свръхсетивно естество - онази реалност, която в нашето съвременно съзнание се обхваща от понятието организъм. В последна сметка ние опознахме понятията, които Рудолф Щайнер от своето свръхсетивно наблюдение описва като духовни реални същности и ги нарича членове (компоненти, съставки,) на същността (на даден организъм). Ние научихме нещо от действието на тези същностни съставни части.
Тук в третата лекция е описано как става това въздействие, при което тези същности си служат с химическите елементи.
към текста >>
В организма вещественият процес в голяма степен се управлява чрез ферменти, самите те също са белтъчни вещества, тоест резултати от жизнената дей
нос
т на организма.
Всеки встъпва във връзка с другите елементи по специфичен начин, обаче това води до връзки, които се получават само в организма. Тук също важи и обратното: ако не познаваме поведението на елементите в живия организъм, пропускаме важни страни от характера на веществата. Когато днес изкуствено успяваме да произведем много органични съединения, това става при условия, които са съвсем други, отколкото в живото същество. Найчесто изкуственото изразходване на сили и средства е значително по-голямо. Това не е аргумент против достиженията на синтетичната органична химия, а само срещу схващането, че с това се дава отговор на въпросите, които животът поставя.
В организма вещественият процес в голяма степен се управлява чрез ферменти, самите те също са белтъчни вещества, тоест резултати от жизнената дейност на организма.
Произходът на ферментите ни отвежда пак до гените. Кой или какво мобилизира гените по едно и също време в същия организъм на различни места по найразличен начин и то така, че целостта винаги се запазва и се развива?
към текста >>
С това третата лекция се явява един вид поставяне основата на една спиритуална, на една духовна химия, в част
нос
т една духовна химия на живота.
С това третата лекция се явява един вид поставяне основата на една спиритуална, на една духовна химия, в частност една духовна химия на живота.
Също и тук мисленето има възможността да схване и разбере описаното от свръхсетивна опитност, ако мислещият положи съответно усилие за това. При представянето на кислорода Щайнер формулира основния проблем:
към текста >>
Също и тук мисленето има възмож
нос
тта да схване и разбере описаното от свръхсетивна опит
нос
т, ако мислещият положи съответно усилие за това.
С това третата лекция се явява един вид поставяне основата на една спиритуална, на една духовна химия, в частност една духовна химия на живота.
Също и тук мисленето има възможността да схване и разбере описаното от свръхсетивна опитност, ако мислещият положи съответно усилие за това.
При представянето на кислорода Щайнер формулира основния проблем:
към текста >>
„При всичко, което става на Земята, особеното е, че духовното винаги трябва да има физически
нос
ител.
„При всичко, което става на Земята, особеното е, че духовното винаги трябва да има физически носител.
Материалистите вземат само физическия носител и забравят духа. Те все пак имат право, понеже най-близкото нещо, което срещаме в сетивния свят, е физическият носител. Но те напълно оставят извън вниманието, че навсякъде духът трябва да има физически носител.“
към текста >>
Материалистите вземат само физическия
нос
ител и забравят духа.
„При всичко, което става на Земята, особеното е, че духовното винаги трябва да има физически носител.
Материалистите вземат само физическия носител и забравят духа.
Те все пак имат право, понеже най-близкото нещо, което срещаме в сетивния свят, е физическият носител. Но те напълно оставят извън вниманието, че навсякъде духът трябва да има физически носител.“
към текста >>
Те все пак имат право, понеже най-близкото нещо, което срещаме в сетивния свят, е физическият
нос
ител.
„При всичко, което става на Земята, особеното е, че духовното винаги трябва да има физически носител. Материалистите вземат само физическия носител и забравят духа.
Те все пак имат право, понеже най-близкото нещо, което срещаме в сетивния свят, е физическият носител.
Но те напълно оставят извън вниманието, че навсякъде духът трябва да има физически носител.“
към текста >>
Но те напълно оставят извън вниманието, че навсякъде духът трябва да има физически
нос
ител.“
„При всичко, което става на Земята, особеното е, че духовното винаги трябва да има физически носител. Материалистите вземат само физическия носител и забравят духа. Те все пак имат право, понеже най-близкото нещо, което срещаме в сетивния свят, е физическият носител.
Но те напълно оставят извън вниманието, че навсякъде духът трябва да има физически носител.“
към текста >>
При такива предпоставки навсякъде съществува възмож
нос
тта, отделният химически елемент да стои в съзнанието като едно същество с определени наклон
нос
ти.
При изучаване на химията е важно това, че изучаващият ясно наблюдава фактическите явления и може да си ги спомня, и че те не се покриват бързо с представите за химическите формули, които от никого не могат да се възприемат като външни сетивни възприятия, но въпреки това живеят в съзнанието, като че ли са възприятия. При експериментирането трябва да се проследи за всеки химически елемент какво явление се получава, когато се свързва с други елементи. При една химическа реакция всички явления се променят, едните изчезват, на тяхно място се явяват други. Остава само общото тегло. Какви промени произвежда например азотът, когато се свързва с други елементи?
При такива предпоставки навсякъде съществува възможността, отделният химически елемент да стои в съзнанието като едно същество с определени наклонности.
От химията човек може да узнае всичко, което един елемент прави с другите елементи. Отделният елемент трябва да се схваща като определен тип.[1] Така Щайнер образно характеризира елементите на белтъка като „Kerle“ - „момци, мъжаги, юначаги“, които застават със своите специфични качества във висша служба на живите организми. Това е възможно, само защото самите те не са живи, а са минерали.
към текста >>
Така например за всички живи същества въглеродът става
нос
ител на тяхното физическо формообразуване.
Така например за всички живи същества въглеродът става носител на тяхното физическо формообразуване.
Изобилието на неговите възможности в известна степен се намира на разположение на структурните потребности на вида и екземпляра. Тоест той обслужва действителните биологични изисквания. Ако загреем някакъв организъм, едно растение или част от растение в херметически затворено въздушно пространство, то се овъглява, става черно. При това фигурата му се запазва по много фин начин. Теглото му намалява; също и когато преди това частта от растението е била силно изсушена, теглото остава найчесто малко повече от половината.
към текста >>
Изобилието на неговите възмож
нос
ти в известна степен се намира на разположение на структурните потреб
нос
ти на вида и екземпляра.
Така например за всички живи същества въглеродът става носител на тяхното физическо формообразуване.
Изобилието на неговите възможности в известна степен се намира на разположение на структурните потребности на вида и екземпляра.
Тоест той обслужва действителните биологични изисквания. Ако загреем някакъв организъм, едно растение или част от растение в херметически затворено въздушно пространство, то се овъглява, става черно. При това фигурата му се запазва по много фин начин. Теглото му намалява; също и когато преди това частта от растението е била силно изсушена, теглото остава найчесто малко повече от половината. Фигурата става съвсем нееластична.
към текста >>
С този израз не казваме, че при самите вещества и без това обхващане (от същ
нос
тните сили на даденото органично същество) вече се касае за нещо душевно или за нещо живо.
С този израз не казваме, че при самите вещества и без това обхващане (от същностните сили на даденото органично същество) вече се касае за нещо душевно или за нещо живо.
Но когато представяме душевни опитности като образи (Черният юначага), се приближаваме до това, което действително съществува, и съдържанието става по-живо за нашето съзнание. Образът в смисъла тук е едно свободно избрано, познато и напълно зримо явление, което се привежда като сравнение и за което знаем, че не е самото същество, а само образ за определени негови качества. Фотографската снимка на един човек ние няма да вземем за самия човек. В образа често подобре се изразява това, което имаме предвид, отколкото с чисти мисли. При това става дума за форма на описание, а не за заключения по аналогия.
към текста >>
Но когато представяме душевни опит
нос
ти като образи (Черният юначага), се приближаваме до това, което действително съществува, и съдържанието става по-живо за нашето съзнание.
С този израз не казваме, че при самите вещества и без това обхващане (от същностните сили на даденото органично същество) вече се касае за нещо душевно или за нещо живо.
Но когато представяме душевни опитности като образи (Черният юначага), се приближаваме до това, което действително съществува, и съдържанието става по-живо за нашето съзнание.
Образът в смисъла тук е едно свободно избрано, познато и напълно зримо явление, което се привежда като сравнение и за което знаем, че не е самото същество, а само образ за определени негови качества. Фотографската снимка на един човек ние няма да вземем за самия човек. В образа често подобре се изразява това, което имаме предвид, отколкото с чисти мисли. При това става дума за форма на описание, а не за заключения по аналогия.
към текста >>
„Въглеродът именно е
нос
ителят на всички формиращи, на всички градивни процеси в природата.
„Въглеродът именно е носителят на всички формиращи, на всички градивни процеси в природата.
Каквото трябва да бъде изграждано - дали сравнително краткотрайният образ на растението или вечно променящият се образ на животинския организъм - там навсякъде големият скулптор е въглеродът. В себе си той носи не само черната субстанциалност, но когато е в пълна вътрешна деятелност, навсякъде в себе си той носи възникващите световни картини, великите световни имагинации, от които трябва да произлезе всичко онова, което се създава в природата.“
към текста >>
В себе си той
нос
и не само черната субстанциал
нос
т, но когато е в пълна вътрешна деятел
нос
т, навсякъде в себе си той
нос
и възникващите световни картини, великите световни имагинации, от които трябва да произлезе всичко онова, което се създава в природата.“
„Въглеродът именно е носителят на всички формиращи, на всички градивни процеси в природата. Каквото трябва да бъде изграждано - дали сравнително краткотрайният образ на растението или вечно променящият се образ на животинския организъм - там навсякъде големият скулптор е въглеродът.
В себе си той носи не само черната субстанциалност, но когато е в пълна вътрешна деятелност, навсякъде в себе си той носи възникващите световни картини, великите световни имагинации, от които трябва да произлезе всичко онова, което се създава в природата.“
към текста >>
Към въглерода, който поема духовните градивни сили на живия организъм, които са обхванали него самия, се присъединява кислородът чрез етерното (жизне
нос
тта) като оживяващ, намиращ се в движение елемент.
Към въглерода, който поема духовните градивни сили на живия организъм, които са обхванали него самия, се присъединява кислородът чрез етерното (жизнеността) като оживяващ, намиращ се в движение елемент.
към текста >>
Последицата на това представяне е, че за земеделеца е важно да борави с веществата така, че те по правилен начин да станат
нос
ители на Духа.
С тези редове се отбелязва значението на веществата, като необходими предпоставки за жизнените процеси.
Последицата на това представяне е, че за земеделеца е важно да борави с веществата така, че те по правилен начин да станат носители на Духа.
Това ще рече, само веществата не са достатъчни, но не може да се работи и без съответните вещества.
към текста >>
Тогава въпросът е как това да се направи най-добре, тъй като съществува възмож
нос
тта на мястото на жизнената дей
нос
т да постъпят чисто веществени действия или на мястото на биологичното изграждане и биологичния порядък да се прибегне до технически индустриални процеси.
Това е едно важно допълнение към втората лекция, тъй като може да е напълно целесъобразно да се внасят вещества в индивидуалното земеделско стопанство, за да могат да се вкарат в действие или в засилено действие съответните сили.
Тогава въпросът е как това да се направи най-добре, тъй като съществува възможността на мястото на жизнената дейност да постъпят чисто веществени действия или на мястото на биологичното изграждане и биологичния порядък да се прибегне до технически индустриални процеси.
Внесат ли се те и се свържат с процесите на живота, рано или късно това ще се окаже патологично. Обикновеното земеделско стопанство прави това във все по-широк обхват. Употребява например минерален азот, който се произвежда във фабриките под високо налягане и висока температура, и с неограничен катализатор се свързва с водорода, като по този начин се активизира. Стотици активни вещества са предназначени за употреба в земеделието.
към текста >>
Там те също могат да бъдат
нос
ители на посочените сили, само че по друг начин.
От тези вещества живите организми изграждат своите органически субстанции. Но Рудолф Щайнер казва съвсем ясно, че има предвид не само веществата вътре в организма, а също и когато те се явяват поединично и неживи в околния свят.
Там те също могат да бъдат носители на посочените сили, само че по друг начин.
Така мъртвият азот в заобикалящият ни въздух е носител и посредник на много усещания на душевно-духовното, което може да се прояви като интуиция при онези, които са се подготвили да я достигнат.
към текста >>
Така мъртвият азот в заобикалящият ни въздух е
нос
ител и посредник на много усещания на душевно-духовното, което може да се прояви като интуиция при онези, които са се подготвили да я достигнат.
От тези вещества живите организми изграждат своите органически субстанции. Но Рудолф Щайнер казва съвсем ясно, че има предвид не само веществата вътре в организма, а също и когато те се явяват поединично и неживи в околния свят. Там те също могат да бъдат носители на посочените сили, само че по друг начин.
Така мъртвият азот в заобикалящият ни въздух е носител и посредник на много усещания на душевно-духовното, което може да се прояви като интуиция при онези, които са се подготвили да я достигнат.
към текста >>
Също и в това отношение, тоест във връзките между веществата и силите очевидно трябва да се научим да мислим с противополож
нос
ти: над земята и под земята, жизнено и нежизнено.
Също и в това отношение, тоест във връзките между веществата и силите очевидно трябва да се научим да мислим с противоположности: над земята и под земята, жизнено и нежизнено.
В края на краищата органичният живот трябва да се свърже с минералите, които са описани в първата и втората лекция:
към текста >>
И ние трябва да добием познание за онова, което въглеродът развива в процесите на хра
нос
милането, дишането и в циркулационния процес по отношение на костното изграждане и кварцовото изграждане.
„Варовикът и кварцът обаче намираме също и като основа за развитието на растението.
И ние трябва да добием познание за онова, което въглеродът развива в процесите на храносмилането, дишането и в циркулационния процес по отношение на костното изграждане и кварцовото изграждане.
Трябва да добием познание за това, което става вътре в организма, което до известна степен бихме видели, ако можехме да се промъкнем, да пропълзим дотам, и от циркулационния процес би могло да ни бъде показано как формообразуването на въглерода се излъчва във варовиковото и кварцовото вещество. Този поглед трябва да отправим, когато разглеждаме площ, покрита с растения, под които има варовик и кварц.“ (3, 102)
към текста >>
Той тръгва от едно мнение, което заварва в своето време, че образуването на семето произлиза от доведената докрай слож
нос
т на белтъка на растението-майка, и обяснява, че това схващане е погрешно.
Във втората и третата лекция Щайнер навлиза в проблема за образуването на семето,[2] представянето на което не е лесно разбираемо, затова тук ще се обсъди. Отнася се най-напред до общия въпрос как Космосът може да действа на Земята, а семеобразуването служи като пример за това.
Той тръгва от едно мнение, което заварва в своето време, че образуването на семето произлиза от доведената докрай сложност на белтъка на растението-майка, и обяснява, че това схващане е погрешно.
Старото растение докарва веществата в устройството на семето до висока степен на земно-жизнена сложност, която обаче след това довежда до разпадане на връзките между веществата. Градивните дотогава земни сили биват оттеглени и отстранени от устройството на семето. Така субстанцията в семето на растението става податлива на формиращата дейност на Космоса. Това състояние Щайнер нарича хаос. Днес никой повече не вярва, че размножаването почива на свръхсложност на семенното устройство, защото физическите процеси са обяснени много по-добре от генетиката.
към текста >>
Старото растение докарва веществата в устройството на семето до висока степен на земно-жизнена слож
нос
т, която обаче след това довежда до разпадане на връзките между веществата.
Във втората и третата лекция Щайнер навлиза в проблема за образуването на семето,[2] представянето на което не е лесно разбираемо, затова тук ще се обсъди. Отнася се най-напред до общия въпрос как Космосът може да действа на Земята, а семеобразуването служи като пример за това. Той тръгва от едно мнение, което заварва в своето време, че образуването на семето произлиза от доведената докрай сложност на белтъка на растението-майка, и обяснява, че това схващане е погрешно.
Старото растение докарва веществата в устройството на семето до висока степен на земно-жизнена сложност, която обаче след това довежда до разпадане на връзките между веществата.
Градивните дотогава земни сили биват оттеглени и отстранени от устройството на семето. Така субстанцията в семето на растението става податлива на формиращата дейност на Космоса. Това състояние Щайнер нарича хаос. Днес никой повече не вярва, че размножаването почива на свръхсложност на семенното устройство, защото физическите процеси са обяснени много по-добре от генетиката. В 1924 още не можеше да се разчита на генетиката, ако човек сам не участваше в изследванията, понеже тази наука се намираше още в своето начало на развитие от школата на Морган в САЩ.
към текста >>
Така субстанцията в семето на растението става податлива на формиращата дей
нос
т на Космоса.
Във втората и третата лекция Щайнер навлиза в проблема за образуването на семето,[2] представянето на което не е лесно разбираемо, затова тук ще се обсъди. Отнася се най-напред до общия въпрос как Космосът може да действа на Земята, а семеобразуването служи като пример за това. Той тръгва от едно мнение, което заварва в своето време, че образуването на семето произлиза от доведената докрай сложност на белтъка на растението-майка, и обяснява, че това схващане е погрешно. Старото растение докарва веществата в устройството на семето до висока степен на земно-жизнена сложност, която обаче след това довежда до разпадане на връзките между веществата. Градивните дотогава земни сили биват оттеглени и отстранени от устройството на семето.
Така субстанцията в семето на растението става податлива на формиращата дейност на Космоса.
Това състояние Щайнер нарича хаос. Днес никой повече не вярва, че размножаването почива на свръхсложност на семенното устройство, защото физическите процеси са обяснени много по-добре от генетиката. В 1924 още не можеше да се разчита на генетиката, ако човек сам не участваше в изследванията, понеже тази наука се намираше още в своето начало на развитие от школата на Морган в САЩ. Днес обаче тя обстойно и съвсем ясно показва, че всяко живо същество, което произлиза от оплождане, както семето, е нещо съвсем ново, а не просто продължение на старото. По този въпрос не съществува никакво противоречие спрямо мненията на всички днешни биолози.
към текста >>
Днес никой повече не вярва, че размножаването почива на свръхслож
нос
т на семенното устройство, защото физическите процеси са обяснени много по-добре от генетиката.
Той тръгва от едно мнение, което заварва в своето време, че образуването на семето произлиза от доведената докрай сложност на белтъка на растението-майка, и обяснява, че това схващане е погрешно. Старото растение докарва веществата в устройството на семето до висока степен на земно-жизнена сложност, която обаче след това довежда до разпадане на връзките между веществата. Градивните дотогава земни сили биват оттеглени и отстранени от устройството на семето. Така субстанцията в семето на растението става податлива на формиращата дейност на Космоса. Това състояние Щайнер нарича хаос.
Днес никой повече не вярва, че размножаването почива на свръхсложност на семенното устройство, защото физическите процеси са обяснени много по-добре от генетиката.
В 1924 още не можеше да се разчита на генетиката, ако човек сам не участваше в изследванията, понеже тази наука се намираше още в своето начало на развитие от школата на Морган в САЩ. Днес обаче тя обстойно и съвсем ясно показва, че всяко живо същество, което произлиза от оплождане, както семето, е нещо съвсем ново, а не просто продължение на старото. По този въпрос не съществува никакво противоречие спрямо мненията на всички днешни биолози. Забележителното е и заслужава внимание това, че Рудолф Щайнер дойде до този резултат по пътя на своето свръхсетивно изследване.
към текста >>
Тъкмо защото научните резултати са така значителни, тяхното приложение е свързано с големи опас
нос
ти, които обаче не са предмет на нашето разглеждане.
Генетиката е, разбира се, природна наука, тоест тя почива на това, което се усеща от сетивата, разширено с помощта на микроскопа и молекулярната биология, когато експериментира с живи същества. Нейните резултати имат голямо значение за биологията, включително за биологията на човека. Това се вижда от огромните резултати на генетиката, които далече надхвърлят това, което човек е могъл да мечтае само преди няколко десетилетия.
Тъкмо защото научните резултати са така значителни, тяхното приложение е свързано с големи опасности, които обаче не са предмет на нашето разглеждане.
Тук генетичната техника ни интересува само доколкото ни доставя познание за генетиката, за разбирането на живота и на размножението. Тя произхожда изцяло от атомизма в смисъла, който Щайнер му дава, а именно търсене носителя на наследствеността в най-малките частици на веществото. Такива действително са намерени в гените. Рудолф Щайнер е описал резултатите от своето духовно изследване, както ги цитирахме в началото. Той иска да допълни наличните практически и научни опитности, а не да ги подмени.
към текста >>
Тя произхожда изцяло от атомизма в смисъла, който Щайнер му дава, а именно търсене
нос
ителя на наследстве
нос
тта в най-малките частици на веществото.
Генетиката е, разбира се, природна наука, тоест тя почива на това, което се усеща от сетивата, разширено с помощта на микроскопа и молекулярната биология, когато експериментира с живи същества. Нейните резултати имат голямо значение за биологията, включително за биологията на човека. Това се вижда от огромните резултати на генетиката, които далече надхвърлят това, което човек е могъл да мечтае само преди няколко десетилетия. Тъкмо защото научните резултати са така значителни, тяхното приложение е свързано с големи опасности, които обаче не са предмет на нашето разглеждане. Тук генетичната техника ни интересува само доколкото ни доставя познание за генетиката, за разбирането на живота и на размножението.
Тя произхожда изцяло от атомизма в смисъла, който Щайнер му дава, а именно търсене носителя на наследствеността в най-малките частици на веществото.
Такива действително са намерени в гените. Рудолф Щайнер е описал резултатите от своето духовно изследване, както ги цитирахме в началото. Той иска да допълни наличните практически и научни опитности, а не да ги подмени. Същевременно той беше много добре информиран за резултатите на науката тогава и за нейните методи и е заел позиция по много въпроси. Много са ясни и съществени неговите многобройни изказвания относно методите на природната наука, доколкото се отнася до съзнанието на учените.[3]
към текста >>
Той иска да допълни наличните практически и научни опит
нос
ти, а не да ги подмени.
Тъкмо защото научните резултати са така значителни, тяхното приложение е свързано с големи опасности, които обаче не са предмет на нашето разглеждане. Тук генетичната техника ни интересува само доколкото ни доставя познание за генетиката, за разбирането на живота и на размножението. Тя произхожда изцяло от атомизма в смисъла, който Щайнер му дава, а именно търсене носителя на наследствеността в най-малките частици на веществото. Такива действително са намерени в гените. Рудолф Щайнер е описал резултатите от своето духовно изследване, както ги цитирахме в началото.
Той иска да допълни наличните практически и научни опитности, а не да ги подмени.
Същевременно той беше много добре информиран за резултатите на науката тогава и за нейните методи и е заел позиция по много въпроси. Много са ясни и съществени неговите многобройни изказвания относно методите на природната наука, доколкото се отнася до съзнанието на учените.[3]
към текста >>
Много са ясни и съществени неговите многобройни изказвания от
нос
но методите на природната наука, доколкото се отнася до съзнанието на учените.[3]
Тя произхожда изцяло от атомизма в смисъла, който Щайнер му дава, а именно търсене носителя на наследствеността в най-малките частици на веществото. Такива действително са намерени в гените. Рудолф Щайнер е описал резултатите от своето духовно изследване, както ги цитирахме в началото. Той иска да допълни наличните практически и научни опитности, а не да ги подмени. Същевременно той беше много добре информиран за резултатите на науката тогава и за нейните методи и е заел позиция по много въпроси.
Много са ясни и съществени неговите многобройни изказвания относно методите на природната наука, доколкото се отнася до съзнанието на учените.[3]
към текста >>
Той нарича Мендел забележителен изследовател, но това, което в средата на 19 столетие Мендел формулира като закони на наследстве
нос
тта, го представя като атомизъм и като „последната фаза, последното издихание на интелектуализма.“[4] Издирването на най-малките физически
нос
ители на наследстве
нос
тта безспорно трябва да се причисли към интелектуализма и атомизма в смисъла, който им придава Щайнер.
По случай стогодишнината от рождението на Грегор Мендел на 22.07.1922 Щайнер говори за духовното определяне на формата, израстването и обмяната на веществата в растението, животното и човека. И казва, че обмяната на веществата се извършва от силите на Земята, израстването от движението на планетите, формите от небето на неподвижните звезди, и обяснява, че това са сложни процеси, които трудно се откриват.
Той нарича Мендел забележителен изследовател, но това, което в средата на 19 столетие Мендел формулира като закони на наследствеността, го представя като атомизъм и като „последната фаза, последното издихание на интелектуализма.“[4] Издирването на най-малките физически носители на наследствеността безспорно трябва да се причисли към интелектуализма и атомизма в смисъла, който им придава Щайнер.
Главният проблем на атомизма и генетиката е в това, че тези най-малки частици се приемат да са цялото. От Щайнеровото изложение обаче не се получава впечатлението, че той правилно е предвидил развитието на генетиката. Ако днес искаме да обхванем семеобразуването, можем да направим това само във връзка с генетиката.
към текста >>
Това цяло, тази цялост
нос
т, както и всяка друга свърза
нос
т обаче за нашето познание е винаги от понятийно, от идейно естество.
Това цяло, тази цялостност, както и всяка друга свързаност обаче за нашето познание е винаги от понятийно, от идейно естество.
Това, което наричаме действителност, произтича именно от там, че възприятията добиват своето значение чрез понятията. Ние сме фиксирани най-вече само във възприятията, но постоянно използваме нашето мислене, следователно нашата способност да образуваме понятия и идеи, без това да достига до нашето съзнание.
към текста >>
Това, което наричаме действител
нос
т, произтича именно от там, че възприятията добиват своето значение чрез понятията.
Това цяло, тази цялостност, както и всяка друга свързаност обаче за нашето познание е винаги от понятийно, от идейно естество.
Това, което наричаме действителност, произтича именно от там, че възприятията добиват своето значение чрез понятията.
Ние сме фиксирани най-вече само във възприятията, но постоянно използваме нашето мислене, следователно нашата способност да образуваме понятия и идеи, без това да достига до нашето съзнание.
към текста >>
Ние сме фиксирани най-вече само във възприятията, но постоянно използваме нашето мислене, следователно нашата способ
нос
т да образуваме понятия и идеи, без това да достига до нашето съзнание.
Това цяло, тази цялостност, както и всяка друга свързаност обаче за нашето познание е винаги от понятийно, от идейно естество. Това, което наричаме действителност, произтича именно от там, че възприятията добиват своето значение чрез понятията.
Ние сме фиксирани най-вече само във възприятията, но постоянно използваме нашето мислене, следователно нашата способност да образуваме понятия и идеи, без това да достига до нашето съзнание.
към текста >>
Знанията на генетиката изискват точно онази страна на действител
нос
тта, която задно с Щайнер можем да наречем „управляваща мъдрост“.[5] У Щайнер това още повече се диференцира, например в горепосочения доклад по повод стогодишнината от рождението на Георг Мендел.
Знанията на генетиката изискват точно онази страна на действителността, която задно с Щайнер можем да наречем „управляваща мъдрост“.[5] У Щайнер това още повече се диференцира, например в горепосочения доклад по повод стогодишнината от рождението на Георг Мендел.
От това възниква въпросът как духовното и материалното могат да действат заедно. Така е винаги в живия организъм; в семеобразуването обаче то става по особен начин. До цъфтежа израстващото растение като че ли достига до един край, при който настъпва нова по-висока духовна намеса, която дава определена насоченост на семето. И тази насоченост предпоставя, че действащите дотогава сили се оттеглят от материята. По този начин материята става способна да поеме силите от Космоса.
към текста >>
До цъфтежа израстващото растение като че ли достига до един край, при който настъпва нова по-висока духовна намеса, която дава определена насоче
нос
т на семето.
Знанията на генетиката изискват точно онази страна на действителността, която задно с Щайнер можем да наречем „управляваща мъдрост“.[5] У Щайнер това още повече се диференцира, например в горепосочения доклад по повод стогодишнината от рождението на Георг Мендел. От това възниква въпросът как духовното и материалното могат да действат заедно. Така е винаги в живия организъм; в семеобразуването обаче то става по особен начин.
До цъфтежа израстващото растение като че ли достига до един край, при който настъпва нова по-висока духовна намеса, която дава определена насоченост на семето.
И тази насоченост предпоставя, че действащите дотогава сили се оттеглят от материята. По този начин материята става способна да поеме силите от Космоса. Това състояние на нова насоченост на формирането Щайнер нарича хаос.
към текста >>
И тази насоче
нос
т предпоставя, че действащите дотогава сили се оттеглят от материята.
Знанията на генетиката изискват точно онази страна на действителността, която задно с Щайнер можем да наречем „управляваща мъдрост“.[5] У Щайнер това още повече се диференцира, например в горепосочения доклад по повод стогодишнината от рождението на Георг Мендел. От това възниква въпросът как духовното и материалното могат да действат заедно. Така е винаги в живия организъм; в семеобразуването обаче то става по особен начин. До цъфтежа израстващото растение като че ли достига до един край, при който настъпва нова по-висока духовна намеса, която дава определена насоченост на семето.
И тази насоченост предпоставя, че действащите дотогава сили се оттеглят от материята.
По този начин материята става способна да поеме силите от Космоса. Това състояние на нова насоченост на формирането Щайнер нарича хаос.
към текста >>
Това състояние на нова насоче
нос
т на формирането Щайнер нарича хаос.
От това възниква въпросът как духовното и материалното могат да действат заедно. Така е винаги в живия организъм; в семеобразуването обаче то става по особен начин. До цъфтежа израстващото растение като че ли достига до един край, при който настъпва нова по-висока духовна намеса, която дава определена насоченост на семето. И тази насоченост предпоставя, че действащите дотогава сили се оттеглят от материята. По този начин материята става способна да поеме силите от Космоса.
Това състояние на нова насоченост на формирането Щайнер нарича хаос.
към текста >>
Дали това е „хаос в най-далечните окол
нос
ти на света“[8], „разпадане в световен прах“[9]?
Също и при цветния прашец на опложданите от вятъра растения става въпрос за клетки с половин хиплоиден комплект от хромозоми. Цветният прашец изпълва атмосферата. Той се разпространява над почвата на височина до 1500м.[7] Няма причина да не се допусне, че топлите летни течения отнасят цветен прашец чак до границите на атмосферния слой, в средните ширини чак до около 10 000 м височина.
Дали това е „хаос в най-далечните околности на света“[8], „разпадане в световен прах“[9]?
След юнски дъжд всяка локва има жълта покривка от цветен прашец. Цистерните, които събират дъждовна вода от покрива, са покрити с гъст пласт цветен прашец. Но при това едва ли би могло да се говори за разпадане на връзките на веществата.
към текста >>
Щайнер говори за семе, което се разпада на световен прах.[10] Но самото семе всъщ
нос
т е резултат от процеса.
Щайнер говори за семе, което се разпада на световен прах.[10] Но самото семе всъщност е резултат от процеса.
Тъй като във всяко семе вече се намира едно обособено малко ново растение. Тук може да става въпрос само до устройството на семето и до цветния прашец, тоест за органи на цвета, които водят до изграждане на семето.
към текста >>
Ние не искаме просто да твърдим, че Щайнер е имал предвид това, но тук става въпрос за реални процеси, които трябва мисловно да проследим, когато търсим действител
нос
тта.
Ние не искаме просто да твърдим, че Щайнер е имал предвид това, но тук става въпрос за реални процеси, които трябва мисловно да проследим, когато търсим действителността.
Едното е сетивният свят и до голяма степен микроскопичният сетивен свят. Но Щайнер от свръхсетивно наблюдение описва духовния свят (в общ смисъл) и, както той често казва, в макроскопично разглеждане. Но „никога няма дух без материя и материя без дух“[11] Пълната земна действителност съдържа и двете страни. Това пронизва целия Курс и цялата антропософия. От така свързаните изказвания можем да разберем, че «хаосът в семето и хаосът в най-далечните простори на света» трябва да действат свързано и че от това произлиза чудно подредената структура на едно семе, а не пак нов хаос.[12]
към текста >>
Но „никога няма дух без материя и материя без дух“[11] Пълната земна действител
нос
т съдържа и двете страни.
Ние не искаме просто да твърдим, че Щайнер е имал предвид това, но тук става въпрос за реални процеси, които трябва мисловно да проследим, когато търсим действителността. Едното е сетивният свят и до голяма степен микроскопичният сетивен свят. Но Щайнер от свръхсетивно наблюдение описва духовния свят (в общ смисъл) и, както той често казва, в макроскопично разглеждане.
Но „никога няма дух без материя и материя без дух“[11] Пълната земна действителност съдържа и двете страни.
Това пронизва целия Курс и цялата антропософия. От така свързаните изказвания можем да разберем, че «хаосът в семето и хаосът в най-далечните простори на света» трябва да действат свързано и че от това произлиза чудно подредената структура на едно семе, а не пак нов хаос.[12]
към текста >>
При тези предпоставки хиплоидният прашец би могъл да се приеме за
нос
ител на космичните действия, за които говори Щайнер.
При тези предпоставки хиплоидният прашец би могъл да се приеме за носител на космичните действия, за които говори Щайнер.
Впрочем генетично той носи само половината на това, което съставлява новото растение.
към текста >>
Впрочем генетично той
нос
и само половината на това, което съставлява новото растение.
При тези предпоставки хиплоидният прашец би могъл да се приеме за носител на космичните действия, за които говори Щайнер.
Впрочем генетично той носи само половината на това, което съставлява новото растение.
към текста >>
Когато говорим за вещества, съвсем естествено мислим за тяхната налич
нос
т във веществена връзка като например в белтъка на едно семе или в устройството на семето, както сме учили по химия.
Когато говорим за вещества, съвсем естествено мислим за тяхната наличност във веществена връзка като например в белтъка на едно семе или в устройството на семето, както сме учили по химия.
Тук се мисли нещо друго, нещо изненадващо - че от веществата в атмосферата произлизат етерно-астрални въздействия, от кислорода, азота, водорода, въглерода, чиито функции се опосредяват в растенията от сярата. Следователно говори се за въздействия на веществата, без тези вещества да навлизат във физическото тяло на растението.
към текста >>
Може да се направи сравнение също с наша сетивна опит
нос
т.
Може да се направи сравнение също с наша сетивна опитност.
Ние виждаме един предмет благодарение на светлината. Светлината става видима чрез веществото на предмета. В съзнанието на първо място се явява не светлината, а предметът. По отношение на зрителното сетиво няма да търсим никакви вещества от предмета в нас, в окото или в зрителния нерв. Въпреки това предметът с неговите вещества светва и действа в нас.
към текста >>
За тях се отнася при Щайнеровите изложения от
нос
но хаоса в семето.[16]
Щайнер говори за условията, при които само свръхсетивно възприемаемите, тоест духовните сили в същинския тесен смисъл на думата действат върху физиката на растението. Астралните сили в светлината спират растежа на живия филиз и предизвикват превръщането на новите млади листа в цветове. Цветните пъпки не могат повече да асимилират под въздействието на светлината, а трябва да дишат кислород като едно животно. Това продължава до образуването на семе. За възникването на семето навлизат още по-висши сили.
За тях се отнася при Щайнеровите изложения относно хаоса в семето.[16]
към текста >>
От
нос
но бобовите растения
Относно бобовите растения
към текста >>
Освен това бобовите растения имат една важна способ
нос
т чрез отделяне на киселини да разтварят минералите в почвата и да ги поемат.
Освен това бобовите растения имат една важна способност чрез отделяне на киселини да разтварят минералите в почвата и да ги поемат.
Това води до високо съдържание на калций в повечето от тези видове и до киселинност в почвата, ако растенията с тяхното варово съдържание не останат на същото място, например защото ще се продават като сено или отделните вещества от хранените с бобови растения животни не попаднат обратно в същата почва. Двете способности - синтезиране на азот от въздуха и разтваряне на минералите в почвата, изискват силен поток асимилати[17] в корените.
към текста >>
Това води до високо съдържание на калций в повечето от тези видове и до киселин
нос
т в почвата, ако растенията с тяхното варово съдържание не останат на същото място, например защото ще се продават като сено или отделните вещества от хранените с бобови растения животни не попаднат обратно в същата почва.
Освен това бобовите растения имат една важна способност чрез отделяне на киселини да разтварят минералите в почвата и да ги поемат.
Това води до високо съдържание на калций в повечето от тези видове и до киселинност в почвата, ако растенията с тяхното варово съдържание не останат на същото място, например защото ще се продават като сено или отделните вещества от хранените с бобови растения животни не попаднат обратно в същата почва.
Двете способности - синтезиране на азот от въздуха и разтваряне на минералите в почвата, изискват силен поток асимилати[17] в корените.
към текста >>
Двете способ
нос
ти - синтезиране на азот от въздуха и разтваряне на минералите в почвата, изискват силен поток асимилати[17] в корените.
Освен това бобовите растения имат една важна способност чрез отделяне на киселини да разтварят минералите в почвата и да ги поемат. Това води до високо съдържание на калций в повечето от тези видове и до киселинност в почвата, ако растенията с тяхното варово съдържание не останат на същото място, например защото ще се продават като сено или отделните вещества от хранените с бобови растения животни не попаднат обратно в същата почва.
Двете способности - синтезиране на азот от въздуха и разтваряне на минералите в почвата, изискват силен поток асимилати[17] в корените.
към текста >>
3.
4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята
GA_327 Биодинамично земеделие
«Помислете само, мои обични приятели, днес всъщ
нос
т никой не разбира същ
нос
тта на торенето.
«Помислете само, мои обични приятели, днес всъщност никой не разбира същността на торенето.
Разбира се, то се извършва по инстинкт според традицията от стари времена. Но днес никой не разбира същността му. Изобщо никой човек, - освен тези, които могат да познават духовната страна на нещата, - не се знае какво всъщност означава торенето за нивата, защо за определена местност то е наложително и необходимо и как трябва да се прави. Никой човек например не знае, че всички видове минерални торове са тъкмо това, което допринася за дегенерацията, за която говорих, за израждането и влошаването на селскостопанските произведения. Днес всеки си мисли така: за развитието на растението е нужно определено количество азот и на хората им е безразлично по какъв начин се приготвя този азот, откъде той произлиза.
към текста >>
Но днес никой не разбира същ
нос
тта му.
«Помислете само, мои обични приятели, днес всъщност никой не разбира същността на торенето. Разбира се, то се извършва по инстинкт според традицията от стари времена.
Но днес никой не разбира същността му.
Изобщо никой човек, - освен тези, които могат да познават духовната страна на нещата, - не се знае какво всъщност означава торенето за нивата, защо за определена местност то е наложително и необходимо и как трябва да се прави. Никой човек например не знае, че всички видове минерални торове са тъкмо това, което допринася за дегенерацията, за която говорих, за израждането и влошаването на селскостопанските произведения. Днес всеки си мисли така: за развитието на растението е нужно определено количество азот и на хората им е безразлично по какъв начин се приготвя този азот, откъде той произлиза. Това обаче не е безразлично, не е все едно откъде произлиза той, защото има голяма разлика между азота, който е свързан във въздуха с кислорода и е мъртъв азот, и другия азот. Няма да отречете, мои мили приятели, че има разлика между един жив човек, който се движи насам-натам, и един труп, един човешки труп.
към текста >>
Изобщо никой човек, - освен тези, които могат да познават духовната страна на нещата, - не се знае какво всъщ
нос
т означава торенето за нивата, защо за определена мест
нос
т то е наложително и необходимо и как трябва да се прави.
«Помислете само, мои обични приятели, днес всъщност никой не разбира същността на торенето. Разбира се, то се извършва по инстинкт според традицията от стари времена. Но днес никой не разбира същността му.
Изобщо никой човек, - освен тези, които могат да познават духовната страна на нещата, - не се знае какво всъщност означава торенето за нивата, защо за определена местност то е наложително и необходимо и как трябва да се прави.
Никой човек например не знае, че всички видове минерални торове са тъкмо това, което допринася за дегенерацията, за която говорих, за израждането и влошаването на селскостопанските произведения. Днес всеки си мисли така: за развитието на растението е нужно определено количество азот и на хората им е безразлично по какъв начин се приготвя този азот, откъде той произлиза. Това обаче не е безразлично, не е все едно откъде произлиза той, защото има голяма разлика между азота, който е свързан във въздуха с кислорода и е мъртъв азот, и другия азот. Няма да отречете, мои мили приятели, че има разлика между един жив човек, който се движи насам-натам, и един труп, един човешки труп. Единият е мъртъв, другият е жив и одушевен.
към текста >>
Междувременно светът се е придвижил с огромни опит
нос
ти в областта на торенето, наистина все изключително от веществен аспект, следователно не от гледните точки на Щайнер.
В увод като посочения се отнася до помощ за разбиране на това така духовно претенциозно произведение. Тук на първо място винаги трябва да се поставя въпросът, какво има предвид Щайнер. Чак тогава може да се сравнява със съвременните природонаучни резултати. Естествено трябва да се съобразяваме, че се касае за свободно произнесено слово пред ограничен предварително определен кръг слушатели, а не предназначено за печат.
Междувременно светът се е придвижил с огромни опитности в областта на торенето, наистина все изключително от веществен аспект, следователно не от гледните точки на Щайнер.
Чрез култивиране растенията са силно подобрени с оглед на способността да използват азота и т.н. Въпреки това и тук остава да важи едно съществено изказване: „оживено“ означава, че веществото е обхванато от етерност, „одушевено“, - че то е обхванато от астралност. Това Щайнер наблюдава и изучава по отношение на неговите въздействия. На първа линия се касае за това. От примера с въглерода видяхме какво значи това.[1]
към текста >>
Чрез култивиране растенията са силно подобрени с оглед на способ
нос
тта да използват азота и т.н.
В увод като посочения се отнася до помощ за разбиране на това така духовно претенциозно произведение. Тук на първо място винаги трябва да се поставя въпросът, какво има предвид Щайнер. Чак тогава може да се сравнява със съвременните природонаучни резултати. Естествено трябва да се съобразяваме, че се касае за свободно произнесено слово пред ограничен предварително определен кръг слушатели, а не предназначено за печат. Междувременно светът се е придвижил с огромни опитности в областта на торенето, наистина все изключително от веществен аспект, следователно не от гледните точки на Щайнер.
Чрез култивиране растенията са силно подобрени с оглед на способността да използват азота и т.н.
Въпреки това и тук остава да важи едно съществено изказване: „оживено“ означава, че веществото е обхванато от етерност, „одушевено“, - че то е обхванато от астралност. Това Щайнер наблюдава и изучава по отношение на неговите въздействия. На първа линия се касае за това. От примера с въглерода видяхме какво значи това.[1]
към текста >>
Въпреки това и тук остава да важи едно съществено изказване: „оживено“ означава, че веществото е обхванато от етер
нос
т, „одушевено“, - че то е обхванато от астрал
нос
т.
Тук на първо място винаги трябва да се поставя въпросът, какво има предвид Щайнер. Чак тогава може да се сравнява със съвременните природонаучни резултати. Естествено трябва да се съобразяваме, че се касае за свободно произнесено слово пред ограничен предварително определен кръг слушатели, а не предназначено за печат. Междувременно светът се е придвижил с огромни опитности в областта на торенето, наистина все изключително от веществен аспект, следователно не от гледните точки на Щайнер. Чрез култивиране растенията са силно подобрени с оглед на способността да използват азота и т.н.
Въпреки това и тук остава да важи едно съществено изказване: „оживено“ означава, че веществото е обхванато от етерност, „одушевено“, - че то е обхванато от астралност.
Това Щайнер наблюдава и изучава по отношение на неговите въздействия. На първа линия се касае за това. От примера с въглерода видяхме какво значи това.[1]
към текста >>
В лекцията това се развива придружено със следната мисъл и опит
нос
т: Духовната наука е принудена да се съобразява не толкова с все по-дребното, а с големите връзки на живота.
В лекцията това се развива придружено със следната мисъл и опитност: Духовната наука е принудена да се съобразява не толкова с все по-дребното, а с големите връзки на живота.
към текста >>
В астралното тя е проникната от сили,
нос
ещи азот, в етерното от сили-
нос
ители на кислород.
«Ако минерално-органична субстанция се увие в подходяща обвивка, при угниването тя не се лишава от жизнените сили, а те продължават да действат в субстанцията, остават свързани с нея. Например стъблото на едно дърво със своята кора, или един куп от компост или от тор под съответна покривка или животински организъм в своята кожа. Това трябва да мирише навътре, а не навън. Обикновеният оборски тор представлява това, което от външната храна постъпва в животното, поема се от организма до определена степен, до определен пункт, където предизвиква динамично действие на сили в организма, но не на първо място за обогатяване на субстанции, а за да бъде отново отделено навън. Но тази отделена маса е била в организма и се е проникнала от етерни и астрални сили.
В астралното тя е проникната от сили, носещи азот, в етерното от сили-носители на кислород.
Тази маса вещества, която сега се явява като тор, е проникната от всичките тези сили.
към текста >>
Ние вземаме тази маса, предаваме я на земята в някаква форма - в подроб
нос
тите ще навлезем по-късно - и с това доставяме на земята етерни и астрални сили, които нормално се намират в корема на животното и там, в корема, произвеждат за организма сили от растително естество.
Ние вземаме тази маса, предаваме я на земята в някаква форма - в подробностите ще навлезем по-късно - и с това доставяме на земята етерни и астрални сили, които нормално се намират в корема на животното и там, в корема, произвеждат за организма сили от растително естество.
Силите, които произвеждаме в нашия храносмилателен тракт, са от растителен вид. Трябва да сме много благодарни, че се получава тор, че животното отделя тор, тъй като торът изнася етерните и астралните сили от вътрешността на организма навън, където те остават. Ние трябва само да го съхраним по подходящ начин така, че в тора да имаме етерни и астрални сили. С тях той действа върху почвата етеризиращо и астрализиращо, той я оживява. Оживява и астрализира не просто почвената вода, а самата земна маса, самата почва.
към текста >>
Силите, които произвеждаме в нашия хра
нос
милателен тракт, са от растителен вид.
Ние вземаме тази маса, предаваме я на земята в някаква форма - в подробностите ще навлезем по-късно - и с това доставяме на земята етерни и астрални сили, които нормално се намират в корема на животното и там, в корема, произвеждат за организма сили от растително естество.
Силите, които произвеждаме в нашия храносмилателен тракт, са от растителен вид.
Трябва да сме много благодарни, че се получава тор, че животното отделя тор, тъй като торът изнася етерните и астралните сили от вътрешността на организма навън, където те остават. Ние трябва само да го съхраним по подходящ начин така, че в тора да имаме етерни и астрални сили. С тях той действа върху почвата етеризиращо и астрализиращо, той я оживява. Оживява и астрализира не просто почвената вода, а самата земна маса, самата почва. Той съдържа сили, които да преодолеят неорганичността, безжизнеността на земната почва.»(4, 123)
към текста >>
Трябва да сме много благодарни, че се получава тор, че животното отделя тор, тъй като торът изнася етерните и астралните сили от вътреш
нос
тта на организма навън, където те остават.
Ние вземаме тази маса, предаваме я на земята в някаква форма - в подробностите ще навлезем по-късно - и с това доставяме на земята етерни и астрални сили, които нормално се намират в корема на животното и там, в корема, произвеждат за организма сили от растително естество. Силите, които произвеждаме в нашия храносмилателен тракт, са от растителен вид.
Трябва да сме много благодарни, че се получава тор, че животното отделя тор, тъй като торът изнася етерните и астралните сили от вътрешността на организма навън, където те остават.
Ние трябва само да го съхраним по подходящ начин така, че в тора да имаме етерни и астрални сили. С тях той действа върху почвата етеризиращо и астрализиращо, той я оживява. Оживява и астрализира не просто почвената вода, а самата земна маса, самата почва. Той съдържа сили, които да преодолеят неорганичността, безжизнеността на земната почва.»(4, 123)
към текста >>
Той съдържа сили, които да преодолеят неорганич
нос
тта, безжизне
нос
тта на земната почва.»(4, 123)
Силите, които произвеждаме в нашия храносмилателен тракт, са от растителен вид. Трябва да сме много благодарни, че се получава тор, че животното отделя тор, тъй като торът изнася етерните и астралните сили от вътрешността на организма навън, където те остават. Ние трябва само да го съхраним по подходящ начин така, че в тора да имаме етерни и астрални сили. С тях той действа върху почвата етеризиращо и астрализиращо, той я оживява. Оживява и астрализира не просто почвената вода, а самата земна маса, самата почва.
Той съдържа сили, които да преодолеят неорганичността, безжизнеността на земната почва.»(4, 123)
към текста >>
Цялата четвърта лекция е продължение на първата лекция от
нос
но казаното за еманципацията, за която споменахме по-горе.
Цялата четвърта лекция е продължение на първата лекция относно казаното за еманципацията, за която споменахме по-горе.
Чрез отделянето от външния свят и ограничаването си могат да действат астрални сили не само отвън, но и във вътрешността. Етерните сили се запазват в движение чрез астралните сили,[2] поради което не се стига до твърдите форми като при растенията, а могат да се изградят вътрешните органи на животните. Отделените от животното вещества все още съдържат тези сили. Те действат в обикновения твърд и течен тор, когато той се разпадне. Сега, в четвъртата и петата лекция, този естествен принцип се използва извън животновъдството: обвиването на торищата компост с подходящо покритие или пък използването на животински органи, които сами по себе си имат характер на обвивки.
към текста >>
Чрез отделянето от външния свят и ограничаването си могат да действат астрални сили не само отвън, но и във вътреш
нос
тта.
Цялата четвърта лекция е продължение на първата лекция относно казаното за еманципацията, за която споменахме по-горе.
Чрез отделянето от външния свят и ограничаването си могат да действат астрални сили не само отвън, но и във вътрешността.
Етерните сили се запазват в движение чрез астралните сили,[2] поради което не се стига до твърдите форми като при растенията, а могат да се изградят вътрешните органи на животните. Отделените от животното вещества все още съдържат тези сили. Те действат в обикновения твърд и течен тор, когато той се разпадне. Сега, в четвъртата и петата лекция, този естествен принцип се използва извън животновъдството: обвиването на торищата компост с подходящо покритие или пък използването на животински органи, които сами по себе си имат характер на обвивки.
към текста >>
На мястото на артериите по повърх
нос
тта на рогата могат по-късно да се видят бразди.
Докато се появяват, рогата на елена са покрити с кожа, която е обрасла с фина козина. Мястото под кожата обилно е снабдено с кръв и е проникнато от нерви.
На мястото на артериите по повърхността на рогата могат по-късно да се видят бразди.
В сравнение с истинските крайници липсва мускулатурата на меките части и ставите на костите. Но със своите многобройни връхчета рогата на елена изглеждат като човешки ръце, които носят едно невидимо празно тяло. Когато са оформени напълно, всичко това умира, също и вътре в костта. Този вид елен остъргва ципата на рогата си на стъблото на младо дръвче. Това той прави много поривисто.
към текста >>
Но със своите многобройни връхчета рогата на елена изглеждат като човешки ръце, които
нос
ят едно невидимо празно тяло.
Докато се появяват, рогата на елена са покрити с кожа, която е обрасла с фина козина. Мястото под кожата обилно е снабдено с кръв и е проникнато от нерви. На мястото на артериите по повърхността на рогата могат по-късно да се видят бразди. В сравнение с истинските крайници липсва мускулатурата на меките части и ставите на костите.
Но със своите многобройни връхчета рогата на елена изглеждат като човешки ръце, които носят едно невидимо празно тяло.
Когато са оформени напълно, всичко това умира, също и вътре в костта. Този вид елен остъргва ципата на рогата си на стъблото на младо дръвче. Това той прави много поривисто. Вероятно тя го сърби. Остатъците от кръв и дървесният сок дават кафяво оцветяване на повърхността.
към текста >>
Остатъците от кръв и дървесният сок дават кафяво оцветяване на повърх
нос
тта.
Но със своите многобройни връхчета рогата на елена изглеждат като човешки ръце, които носят едно невидимо празно тяло. Когато са оформени напълно, всичко това умира, също и вътре в костта. Този вид елен остъргва ципата на рогата си на стъблото на младо дръвче. Това той прави много поривисто. Вероятно тя го сърби.
Остатъците от кръв и дървесният сок дават кафяво оцветяване на повърхността.
Във формираните умрели рога на елена най-вътрешното се обръща навън. Това е единствено по рода си в животинското царство. То е като едно превишаване образуването на крайници и една противоположност на сетивните органи. Тъй като сетивните органи са заливи на външния свят в организма. В тях външният свят се врязва в организма.[3]
към текста >>
То е като едно превишаване образуването на крайници и една противополож
нос
т на сетивните органи.
Това той прави много поривисто. Вероятно тя го сърби. Остатъците от кръв и дървесният сок дават кафяво оцветяване на повърхността. Във формираните умрели рога на елена най-вътрешното се обръща навън. Това е единствено по рода си в животинското царство.
То е като едно превишаване образуването на крайници и една противоположност на сетивните органи.
Тъй като сетивните органи са заливи на външния свят в организма. В тях външният свят се врязва в организма.[3]
към текста >>
С това лишаване от собствените си вътрешни сили еленът е в състояние да поема със сетивата си отвън нещо, което в окол
нос
тта на земята е космично (слънчева астрал
нос
т).
Ежегодното изграждане на еленовите рога е значителна обмяна на вещества на целия организъм. При елена „ротхирш“ това трае от март до края на юли. Какво прави този елен с тези сили, когато рогата му са вече готови? С това, че нещо остава незаето по отношение на живота, то става пропускливо за духа.[4] Това важи изобщо за сетивата и нервите, при елена също за рогата, тоест за тази мъртва част на скелета.[5] Рудолф Щайнер казва, че чрез рогата еленът изпуска силите като през вентил.
С това лишаване от собствените си вътрешни сили еленът е в състояние да поема със сетивата си отвън нещо, което в околността на земята е космично (слънчева астралност).
Това между другото променя също и пикочния му мехур, прави го отражение на Космоса.[6] То е нещо, което действа органически в нервите (през нервите действа върху органите, В.Ш.).[7]
към текста >>
Това може да се случи и при ноктите, ако не се изрежат или из
нос
ят.[8]
При козите, овцете и много видове антилопи симетричният образ на напречните кръгове на левия и десния рог е много поясен, отколкото при говедата. Двата рога са аналогични на едно стъпало на двукопитно животно. Освен това всеки рог се извива в спирала, следователно около своя собствена ос.
Това може да се случи и при ноктите, ако не се изрежат или износят.[8]
към текста >>
Там те нямат повече способ
нос
т да се делят, но са издръжливи на външни механични и химични въздействия.
Рогът може да се разбира като разтопени косми. Той израства от вътре през целия живот и рогата стават все по-дълги. С право може да се каже, че представлява значително надебеляване на роговият слой на обикновената кожа. Този най-горен слой (Stratum corneum) постоянно се замества с растящите отвътре навън млади клетки, които като достигнат до този слой, изглеждат смачкани и изсушени.
Там те нямат повече способност да се делят, но са издръжливи на външни механични и химични въздействия.
Също и там царува умиращ и съхранен живот, тоест горнослънчево действие[9] в изграждането на същинския рогов слой. За разлика от еленовия рог, който след своето образуване напълно умира, тук този процес на умиране спира до образуването на кожата по този начин. В неговия вътрешен слой новообразуването никога не спира. При елена новообразуването и умирането са един строго ритмичен процес с оглед на годишните времена. При говедото растението на рога продължава при настъпване на млекодаването, но с по-малка дебелина при основата на рога.
към текста >>
Също и там царува умиращ и съхранен живот, тоест гор
нос
лънчево действие[9] в изграждането на същинския рогов слой.
Рогът може да се разбира като разтопени косми. Той израства от вътре през целия живот и рогата стават все по-дълги. С право може да се каже, че представлява значително надебеляване на роговият слой на обикновената кожа. Този най-горен слой (Stratum corneum) постоянно се замества с растящите отвътре навън млади клетки, които като достигнат до този слой, изглеждат смачкани и изсушени. Там те нямат повече способност да се делят, но са издръжливи на външни механични и химични въздействия.
Също и там царува умиращ и съхранен живот, тоест горнослънчево действие[9] в изграждането на същинския рогов слой.
За разлика от еленовия рог, който след своето образуване напълно умира, тук този процес на умиране спира до образуването на кожата по този начин. В неговия вътрешен слой новообразуването никога не спира. При елена новообразуването и умирането са един строго ритмичен процес с оглед на годишните времена. При говедото растението на рога продължава при настъпване на млекодаването, но с по-малка дебелина при основата на рога. Така се получават така наречените телешки пръстени, които всъщност трябва да се наричат пръстени на лактацията; те изглеждат подобни на шнур, обвит около целия рог.
към текста >>
Така се получават така наречените телешки пръстени, които всъщ
нос
т трябва да се наричат пръстени на лактацията; те изглеждат подобни на шнур, обвит около целия рог.
Също и там царува умиращ и съхранен живот, тоест горнослънчево действие[9] в изграждането на същинския рогов слой. За разлика от еленовия рог, който след своето образуване напълно умира, тук този процес на умиране спира до образуването на кожата по този начин. В неговия вътрешен слой новообразуването никога не спира. При елена новообразуването и умирането са един строго ритмичен процес с оглед на годишните времена. При говедото растението на рога продължава при настъпване на млекодаването, но с по-малка дебелина при основата на рога.
Така се получават така наречените телешки пръстени, които всъщност трябва да се наричат пръстени на лактацията; те изглеждат подобни на шнур, обвит около целия рог.
Тъй като при всяко ново раждане имаме нов млекодаващ период, на рогата имаме отпечатък от плодовитостта на кравата. Разстоянието между тези изтънявания се дължи на времето между две отелвания. Че чрез рогообразуването, което навън завършва с окончанията на крайниците, рога и копита, се получава една преграда за пропускането на етерни и астрални сили, може добре да се разбере от наблюдението на сетивното изграждане на формата.
към текста >>
Става ли с това пропусклив за свободната астрал
нос
т и световния дух?
И тук както при рогата на елена същинският рогов твърд пласт загубва своя живот.
Става ли с това пропусклив за свободната астралност и световния дух?
Във връзка с прилива и отлива и на много въздействия върху човешкото етерно тяло Рудолф Щайнер казва:
към текста >>
От
нос
но предложението на Щайнер двата препарата да се бъркат един час, а не само да бъдат потенцирани, трябва да се вземе под внимание, че той многократно и многостранно в сътрудничество с лекари и аптекари се е занимавал с потенцирането и с приложението на потенцираните лечебни средства и е разполагал с много терапевтични опит
нос
ти.
Относно предложението на Щайнер двата препарата да се бъркат един час, а не само да бъдат потенцирани, трябва да се вземе под внимание, че той многократно и многостранно в сътрудничество с лекари и аптекари се е занимавал с потенцирането и с приложението на потенцираните лечебни средства и е разполагал с много терапевтични опитности.
Той е дал много забележителни и ценни указания за това, което е наблюдавал при потенцирането систематичното постепенно разреждане:
към текста >>
Ако човек погледне на себе си малко по-точно, скоро узнава, че в земеделието, в действител
нос
т мислено той изцяло прониква една много малка част.
Четвъртата лекция съдържа един важен методичен елемент. Тъкмо по повод на тора Щайнер говори, че към всичко в земеделието човек трябва да придобие едно лично отношение. Едно лично отношение е отношение на нивото на чувствата.
Ако човек погледне на себе си малко по-точно, скоро узнава, че в земеделието, в действителност мислено той изцяло прониква една много малка част.
Донякъде от известна опитност горедолу се знае как човек да се отнася с нещата, за да избегне големи грешки. По необходимост много решения почиват на заключения по индукция, които са спечелени на основа на външни опитности, недостигащи до причините, според правилото: каквото веднъж е станало, пак ще стане. Но отношенията, условията се променят. Никога няма действителни повторения. Всяка година е различна от изтеклата.
към текста >>
Донякъде от известна опит
нос
т горедолу се знае как човек да се отнася с нещата, за да избегне големи грешки.
Четвъртата лекция съдържа един важен методичен елемент. Тъкмо по повод на тора Щайнер говори, че към всичко в земеделието човек трябва да придобие едно лично отношение. Едно лично отношение е отношение на нивото на чувствата. Ако човек погледне на себе си малко по-точно, скоро узнава, че в земеделието, в действителност мислено той изцяло прониква една много малка част.
Донякъде от известна опитност горедолу се знае как човек да се отнася с нещата, за да избегне големи грешки.
По необходимост много решения почиват на заключения по индукция, които са спечелени на основа на външни опитности, недостигащи до причините, според правилото: каквото веднъж е станало, пак ще стане. Но отношенията, условията се променят. Никога няма действителни повторения. Всяка година е различна от изтеклата. Много от това, което става, остава в тъмнина.
към текста >>
По необходимост много решения почиват на заключения по индукция, които са спечелени на основа на външни опит
нос
ти, недостигащи до причините, според правилото: каквото веднъж е станало, пак ще стане.
Четвъртата лекция съдържа един важен методичен елемент. Тъкмо по повод на тора Щайнер говори, че към всичко в земеделието човек трябва да придобие едно лично отношение. Едно лично отношение е отношение на нивото на чувствата. Ако човек погледне на себе си малко по-точно, скоро узнава, че в земеделието, в действителност мислено той изцяло прониква една много малка част. Донякъде от известна опитност горедолу се знае как човек да се отнася с нещата, за да избегне големи грешки.
По необходимост много решения почиват на заключения по индукция, които са спечелени на основа на външни опитности, недостигащи до причините, според правилото: каквото веднъж е станало, пак ще стане.
Но отношенията, условията се променят. Никога няма действителни повторения. Всяка година е различна от изтеклата. Много от това, което става, остава в тъмнина. Но човек е принуден да действа.
към текста >>
От многото въпроси и отговори нека изберем един, който има основно значение: Има ли значение каква лич
нос
т извършва тази работа, може ли кой да е да прави това или той трябва да е антропософ?
След четвъртата лекция става първото разискване.
От многото въпроси и отговори нека изберем един, който има основно значение: Има ли значение каква личност извършва тази работа, може ли кой да е да прави това или той трябва да е антропософ?
към текста >>
Всъщ
нос
т, когато медитира, човек живее съвсем другояче с азота, който съдържа световните имагинации.
Припомням Ви, че има хора, при които цветята, отглеждани от тях на прозореца, растат чудесно. При други хора те не растат, а изсъхват. Такива неща сега наистина стават, това е факт. Всичко това, което се случва по начин, който външно изглежда необясним, но вътрешно може да се прозре, се случва под влиянието на самия човек. То се случва точно поради това, че човек например медитира и се подготвя за това чрез медитативния живот - вчера характеризирах това.
Всъщност, когато медитира, човек живее съвсем другояче с азота, който съдържа световните имагинации.
Чрез това той се пренася в състояние, което допринася всичко това да бъде много по-действено, човек се поставя тогава в едно такова състояние изобщо спрямо целия растителен растеж. Само че днес нещата не са така ясни, както са били във времената, когато са били признавани. Имало е епохи, когато хората действително са знаели, че чрез определени действия са можели да въздействат върху развитието на растенията. Днес на това не се обръща внимание и тези фини и деликатни въздействия са на път да се загубят. Затова е много лесно да се отричат, когато някой спомене за тях.
към текста >>
Това не е въпрос само на знание, а за способ
нос
ти да общува с обекта, и както за бързо и сигурно възприемане, така и за активно занимание.
Ако някой иска да се занимава с природна наука, той, разбира се, трябва първо да учи. Ако се захване с работа в определена научна област, трябва да навлезе в работата.
Това не е въпрос само на знание, а за способности да общува с обекта, и както за бързо и сигурно възприемане, така и за активно занимание.
Например без достатъчно упражнение, на човек поскоро му липсват резултатите от неговите собствени действия като експериментатор и измерващ наблюдател, отколкото самият обект, който той иска да опознае. В практиката е същото. За музиканта например се знае, че неговият живот в по-голямата си част трябва да се състои от упражнения, ако иска да постигне и задържи задоволителна степен на съвършенство. При това той се учи не само да свири технически по-добре, а също и по-добре да чува. Музикалното му изживяване става по-диференцирано и по-интензивно.
към текста >>
Той трябва да се свърже с най-фините подроб
нос
ти.
Например без достатъчно упражнение, на човек поскоро му липсват резултатите от неговите собствени действия като експериментатор и измерващ наблюдател, отколкото самият обект, който той иска да опознае. В практиката е същото. За музиканта например се знае, че неговият живот в по-голямата си част трябва да се състои от упражнения, ако иска да постигне и задържи задоволителна степен на съвършенство. При това той се учи не само да свири технически по-добре, а също и по-добре да чува. Музикалното му изживяване става по-диференцирано и по-интензивно.
Той трябва да се свърже с най-фините подробности.
Това е предпоставка за неговото изпълнение и за изживяването на слушателите. Само при тази предпоставка може да се прояви характерът и духовното съдържание на композицията и да се въздейства на слушателите. Чрез упражняване музикантът формира своя субект, своята личност като инструмент на нещо обективно, на композицията, която изнася.
към текста >>
Чрез упражняване музикантът формира своя субект, своята лич
нос
т като инструмент на нещо обективно, на композицията, която изнася.
При това той се учи не само да свири технически по-добре, а също и по-добре да чува. Музикалното му изживяване става по-диференцирано и по-интензивно. Той трябва да се свърже с най-фините подробности. Това е предпоставка за неговото изпълнение и за изживяването на слушателите. Само при тази предпоставка може да се прояви характерът и духовното съдържание на композицията и да се въздейства на слушателите.
Чрез упражняване музикантът формира своя субект, своята личност като инструмент на нещо обективно, на композицията, която изнася.
към текста >>
Това, което трябва да се прояви, не е художествено произведение, а същ
нос
тта на това, което трябва да се познава.
Тук положението е подобно.
Това, което трябва да се прояви, не е художествено произведение, а същността на това, което трябва да се познава.
Природната наука е отстранила човека от природните процеси, защото искаше и иска да изключи (с право!) всичко субективно. Но при това тя загуби всичко духовно и душевно във възприемането и разбирането на природата. Нищо от това не се съдържа в нейните мисли, защото тя не може методически да го обхване и затова иска да го изключи.
към текста >>
Защо култивираната мест
нос
т в обширни области е все така прекрасна?
Всичко това играе важна роля за деятелния, деловия човек. В този смисъл земеделието е също така изкуство, ваятелство в живото с чувстването като ръководна функция и с неговото ориентиране към това, което се възприема с всичките сетива преди, по време и след работата.
Защо култивираната местност в обширни области е все така прекрасна?
Но всъщност далеч по-големият художник е самата жива природа, която чрез човека се извисява до културата.
към текста >>
Но всъщ
нос
т далеч по-големият художник е самата жива природа, която чрез човека се извисява до културата.
Всичко това играе важна роля за деятелния, деловия човек. В този смисъл земеделието е също така изкуство, ваятелство в живото с чувстването като ръководна функция и с неговото ориентиране към това, което се възприема с всичките сетива преди, по време и след работата. Защо култивираната местност в обширни области е все така прекрасна?
Но всъщност далеч по-големият художник е самата жива природа, която чрез човека се извисява до културата.
към текста >>
Тук става въпрос не за нещо, което би могло да се развие без необходимата научна подготовка и отговор
нос
т.
[13] Някой може да помисли, че в бъдеще селското стопанство може да използва потенцирани средства в растениевъдството. При това трябва да се има предвид, че напълно безобидни вещества в потенцирано състояние получават терапевтично въздействие, например готварската сол или калциевия карбонат. Възможно е при опити върху растенията да не се установи нищо или само да се установи желаното, но в следващата сеитба от семената на обработените растения да се получат неочаквани въздействия.
Тук става въпрос не за нещо, което би могло да се развие без необходимата научна подготовка и отговорност.
към текста >>
4.
5. Лекция: Правилното субстанцииране на тора
GA_327 Биодинамично земеделие
живакът и арсенът възбуждат неговата жизне
нос
т.»
живакът и арсенът възбуждат неговата жизненост.»
към текста >>
Човек трябва да подпомогне способ
нос
тта на растението да поеме в собственото си тяло това, което действа в почвата.
Живите сили са много по-важни от просто субстанциалните.
Човек трябва да подпомогне способността на растението да поеме в собственото си тяло това, което действа в почвата.
към текста >>
Разгледани са най-важните за растенията минерали и е потърсен видът лечебно растение, което има най-голямата способ
нос
т да разтваря в почвата и поема в себе си определено минерално вещество и специфично за растението да го използва в смисъла на неговото правилно развитие и здраве.
Разгледани са най-важните за растенията минерали и е потърсен видът лечебно растение, което има най-голямата способност да разтваря в почвата и поема в себе си определено минерално вещество и специфично за растението да го използва в смисъла на неговото правилно развитие и здраве.
Или другояче казано: да се намери видът растение и неговият орган, който най-ярко развива онези сили, които свързват растенията с въпросното минерално вещество, за да могат те здравословно да се развиват.
към текста >>
Дрогата от лечебното растение по специфичен начин през определено годишно време се излага на жизнените сили на мест
нос
тта, особено на силите на Слънцето.
Като следваща крачка в изнамиране на лечебни средства, тук препарати за земеделието, Щайнер описва опита с това, което предизвиква въпросното лечебно растение или дрогата от него, когато се приложи върху човека. Органът, който особено се засяга от това въздействие, съответно който особено реагира, се взема от домашно животно и се използва като обвивка.
Дрогата от лечебното растение по специфичен начин през определено годишно време се излага на жизнените сили на местността, особено на силите на Слънцето.
По този начин се идва до обогатяване на въпросните сили в дрогата. Така полученият „препарат“ се поставя в органическите торове така, че силите да се предадат първо на тора и чрез него на почвата и на растенията. Това е, общо казано, идеята на препаратите за компоста.
към текста >>
Нека сега да посочим някои основни изрази на Рудолф Щайнер от
нос
но действието на препаратите (като строго се придържаме към неговите формулировки):
Нека сега да посочим някои основни изрази на Рудолф Щайнер относно действието на препаратите (като строго се придържаме към неговите формулировки):
към текста >>
... на тора се възвръща възмож
нос
тта да оживи земята така, че да бъдат уловени далечните космични вещества - които във фина хомеопатична дозировка пристигат на Земята като олово, кремъчна (силициева) киселина и т.н.
... на тора се възвръща възможността да оживи земята така, че да бъдат уловени далечните космични вещества - които във фина хомеопатична дозировка пристигат на Земята като олово, кремъчна (силициева) киселина и т.н.
към текста >>
Коприва: Копривата също
нос
и в себе си това, което навсякъде подрежда и преработва духовното… освен това копривата има един вид железни излъчвания, които са почти толкова благоприятни в протичането на процесите в природата, колкото нашите собствени железни излъчвания в кръвта… Всъщ
нос
т би трябвало да расте около сърцето на човека, тъй като навън в природата в нейното вътрешно действие, в нейната организация тя е подобна на това, което е сърцето в човешкия организъм.
Коприва: Копривата също носи в себе си това, което навсякъде подрежда и преработва духовното… освен това копривата има един вид железни излъчвания, които са почти толкова благоприятни в протичането на процесите в природата, колкото нашите собствени железни излъчвания в кръвта… Всъщност би трябвало да расте около сърцето на човека, тъй като навън в природата в нейното вътрешно действие, в нейната организация тя е подобна на това, което е сърцето в човешкия организъм.
към текста >>
Глухарче: То е посредникът на хомеопатично разпръснатата в Космоса силициева киселина към това, което се нуждае от силициева киселина, навред по цялата окол
нос
т.
Глухарче: То е посредникът на хомеопатично разпръснатата в Космоса силициева киселина към това, което се нуждае от силициева киселина, навред по цялата околност.
Субстанцията на глухарчето придава на почвата способността да привлича от атмосферата и от Космоса толкова силициева киселина, колкото е необходима на растението, за да стане растението чувствително за всичко, което действа в обкръжението му, и да привлече това, от което има нужда.
към текста >>
Субстанцията на глухарчето придава на почвата способ
нос
тта да привлича от атмосферата и от Космоса толкова силициева киселина, колкото е необходима на растението, за да стане растението чувствително за всичко, което действа в обкръжението му, и да привлече това, от което има нужда.
Глухарче: То е посредникът на хомеопатично разпръснатата в Космоса силициева киселина към това, което се нуждае от силициева киселина, навред по цялата околност.
Субстанцията на глухарчето придава на почвата способността да привлича от атмосферата и от Космоса толкова силициева киселина, колкото е необходима на растението, за да стане растението чувствително за всичко, което действа в обкръжението му, и да привлече това, от което има нужда.
към текста >>
Нарича го
нос
ител на Аза в тялото, на първо място в горния човек, който след това действа върху долния.
Щайнер често препоръчва потенцирания фосфор в медицината.
Нарича го носител на Аза в тялото, на първо място в горния човек, който след това действа върху долния.
Във висока потенция той действа като сънотворно средство, изхвърля в известна степен Аза навън. В медицината коренът на валериана се употребява като леко средство за успокояване и за сън. Тук това е цветът.
към текста >>
5.
6. Лекция: Индивидуализиране мероприятията в земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Шестата лекция продължава описанията на петата откъм негативната страна: Може ли със съответни субстанции земеделското стопанство да се доведе до такова състояние, че земята да стане неблагосклонна да бъде
нос
ител на живот за точно определени плевели и вредители?
Шестата лекция продължава описанията на петата откъм негативната страна: Може ли със съответни субстанции земеделското стопанство да се доведе до такова състояние, че земята да стане неблагосклонна да бъде носител на живот за точно определени плевели и вредители?
В това изложение най-важният начин за тази цел е изгарянето на семената на плевелите, насекомите, кожата при гръбначните животни и разпръскването на пепелта върху почвата. Субстанцията се получава от самите нежелани организми. Това е начин на получаване на лекарства, който в хомеопатията е познат като нозодна терапия.[1] При Щайнер космичните констелации играят важна роля. Само в това отношение Рудолф Щайнер дава точни препоръки за спазване на определени моменти във връзка със звездите. За отклоняване на излишни лунни сили се препоръчва отвара от полски хвощ.[2] За да се разберат описанията, се изискват особено големи усилия.
към текста >>
Всяка отделна планетна сила с нейните особе
нос
ти въздейства както от горе, така също и отдолу, но по полярен начин.
Така Рудолф Щайнер сега описва вертикалното разчленяване на планетните сили на земеделското стопанство в ред обратен на реда, посочен във втора лекция. Действието на далечните планети е описано тук, че е над земята, а на близките планети - отдолу нагоре върху растението, след като първо е поето от почвата. Някои неща говорят за това, че описанието в първата лекция е замислено така, както е дадено в шестата лекция, макар и там да не е изложено така точно и при преминаване към втората лекция няма бележка за промяна на аспекта. От това може да се научим да приемем сериозно, че кварцът и калцият винаги се намират както в земята, така също и над земята, макар и в много различна концентрация (виж първа лекция). Това и в природонаучен смисъл е точно така.
Всяка отделна планетна сила с нейните особености въздейства както от горе, така също и отдолу, но по полярен начин.
Тя сама по себе си би трябвало да бъде мислена като полярно разчленена и въздействаща полярно.[3] Освен това отнася се за найблизкото локализиране на действието, тогава долното действа също и в горното, както и обратно.[4] Но интензивността на действието се размества повече или по-малко от едната или другата страна според климата, времето, почвата, годишното време, както и според стадия на развитието на растението.
към текста >>
Тя сама по себе си би трябвало да бъде мислена като полярно разчленена и въздействаща полярно.[3] Освен това отнася се за найблизкото локализиране на действието, тогава долното действа също и в горното, както и обратно.[4] Но интензив
нос
тта на действието се размества повече или по-малко от едната или другата страна според климата, времето, почвата, годишното време, както и според стадия на развитието на растението.
Действието на далечните планети е описано тук, че е над земята, а на близките планети - отдолу нагоре върху растението, след като първо е поето от почвата. Някои неща говорят за това, че описанието в първата лекция е замислено така, както е дадено в шестата лекция, макар и там да не е изложено така точно и при преминаване към втората лекция няма бележка за промяна на аспекта. От това може да се научим да приемем сериозно, че кварцът и калцият винаги се намират както в земята, така също и над земята, макар и в много различна концентрация (виж първа лекция). Това и в природонаучен смисъл е точно така. Всяка отделна планетна сила с нейните особености въздейства както от горе, така също и отдолу, но по полярен начин.
Тя сама по себе си би трябвало да бъде мислена като полярно разчленена и въздействаща полярно.[3] Освен това отнася се за найблизкото локализиране на действието, тогава долното действа също и в горното, както и обратно.[4] Но интензивността на действието се размества повече или по-малко от едната или другата страна според климата, времето, почвата, годишното време, както и според стадия на развитието на растението.
към текста >>
Чрез това астрал
нос
тта може да се намира около растението и да действа върху него отвън, като задържа растежа му и действа в образуването на цветове.
Нека проследим тук азота от този аспект: ние сме свикнали веднага да мислим за азотните съединения, за нитрата, за неговото въвеждане в растението и образуването на белтък. Това е съвсем правилно. Азотът е включен непосредствено в живота и е не само жив, но и усещащ,[5] а точно при нитрата, където е отделен от живота той е станал минерален. Рудолф Щайнер ни обръща внимание, че азотът има и друг вид действие. Азотът около Земята трябва да е мъртъв.
Чрез това астралността може да се намира около растението и да действа върху него отвън, като задържа растежа му и действа в образуването на цветове.
Този мъртъв азот в нервната система е носителят на усещанията. Медитиращият постепенно навлиза в изживяване на азота около себе си.[6] „Той осведомява човека за онова, което правят Меркурий, Венера и т.н.“ Това е мъртвият азот.
към текста >>
Този мъртъв азот в нервната система е
нос
ителят на усещанията.
Това е съвсем правилно. Азотът е включен непосредствено в живота и е не само жив, но и усещащ,[5] а точно при нитрата, където е отделен от живота той е станал минерален. Рудолф Щайнер ни обръща внимание, че азотът има и друг вид действие. Азотът около Земята трябва да е мъртъв. Чрез това астралността може да се намира около растението и да действа върху него отвън, като задържа растежа му и действа в образуването на цветове.
Този мъртъв азот в нервната система е носителят на усещанията.
Медитиращият постепенно навлиза в изживяване на азота около себе си.[6] „Той осведомява човека за онова, което правят Меркурий, Венера и т.н.“ Това е мъртвият азот.
към текста >>
Процесът зависи от интензив
нос
тта и продължител
нос
тта на осветяването.
Изцяло в този задържащ растежа смисъл на действащото отвън астрално тяло на растението се описват светлинни въздействия, които стават действени през така наречения фитохром на растението. Това е вещество, което постоянно се образува в младите клетки на растението и отново се разгражда. Когато светлината падне върху клетката, образува се траен фитохром, който възпрепятства разрастването на клетката.
Процесът зависи от интензивността и продължителността на осветяването.
При много видове растения при силно действие на светлината се оцветява в червено и вегетативната част на растението.[7] Веднъж Щайнер казва на лекарите: «Навсякъде, където в природните процеси се явява почервеняване, там е налице силно противодействие на астрализирането. Бих желал да кажа, че ако това нещо се транспонира в морална форма, тя би добила следния смисъл: в това, че се изчервява, розата се опитва да се отбранява срещу астрализирането.»[8] Това е един аспект, който е добре да се вземе под внимание при ботаниката и отглеждането на растенията.
към текста >>
В ясната слънчева атмосфера, която се състои от 80% азот, астрал
нос
тта действа разграждащо и спиращо растежа в свръх нормална степен.
При влажна, облачна и мъглива атмосфера действат повече близките планети, при сух въздух и ясно време - силите на далечните планети. Това особено ясно човек може да изпита през пролетта.[9] Всеки, който е поливал растенията в сухите периоди, знае колко бавно се развива младият растителен живот при дълготрайно слънчево и сухо време въпреки достатъчно влажната почва.
В ясната слънчева атмосфера, която се състои от 80% азот, астралността действа разграждащо и спиращо растежа в свръх нормална степен.
Колко е благоприятен за развитието на изобилна растителност, човек наистина би желал да каже, колко е благодатен един топъл пролетен или проливен бурен дъжд, когато не само почвата, но и въздухът е зареден с влага в обширни пространства и на голяма височина. Когато Слънцето свети, а не само една покривка от облаци доставя непряка светлина, при влажна атмосфера самата пряка слънчева светлина е по-мека и освободена от синия и ултравиолетовия дял. Сетивно преживяното тук улеснява разбирането на свръхсетивното описание.[10]
към текста >>
Колко е благоприятен за развитието на изобилна растител
нос
т, човек наистина би желал да каже, колко е благодатен един топъл пролетен или проливен бурен дъжд, когато не само почвата, но и въздухът е зареден с влага в обширни пространства и на голяма височина.
При влажна, облачна и мъглива атмосфера действат повече близките планети, при сух въздух и ясно време - силите на далечните планети. Това особено ясно човек може да изпита през пролетта.[9] Всеки, който е поливал растенията в сухите периоди, знае колко бавно се развива младият растителен живот при дълготрайно слънчево и сухо време въпреки достатъчно влажната почва. В ясната слънчева атмосфера, която се състои от 80% азот, астралността действа разграждащо и спиращо растежа в свръх нормална степен.
Колко е благоприятен за развитието на изобилна растителност, човек наистина би желал да каже, колко е благодатен един топъл пролетен или проливен бурен дъжд, когато не само почвата, но и въздухът е зареден с влага в обширни пространства и на голяма височина.
Когато Слънцето свети, а не само една покривка от облаци доставя непряка светлина, при влажна атмосфера самата пряка слънчева светлина е по-мека и освободена от синия и ултравиолетовия дял. Сетивно преживяното тук улеснява разбирането на свръхсетивното описание.[10]
към текста >>
Когато тези сили действат заедно, когато не изпълват само въздуха, а по най-различен начин проникват в повърх
нос
тния земен слой, тогава тези сили действат от земните дълбини нагоре.
Щом ние се обърнем към онези космически действия, които Слънцето осъществява съвместно с Меркурий, Венера и Луната, навлизаме в областта, която съдържа силите, приемани от онова животно, което ни е представено чрез кравата, в смисъла както изложих вчера. Тогава имаме това, което Слънцето не може да направи чрез самото себе си, а може да го направи само когато то бъде доведено до Земята чрез силите на близките до нея планети.
Когато тези сили действат заедно, когато не изпълват само въздуха, а по най-различен начин проникват в повърхностния земен слой, тогава тези сили действат от земните дълбини нагоре.
И това, което действа върху повърхността на Земята от нейните дълбини, принадлежи на областта, която виждаме външно въплътена в организма на кравата.»
към текста >>
И това, което действа върху повърх
нос
тта на Земята от нейните дълбини, принадлежи на областта, която виждаме външно въплътена в организма на кравата.»
Щом ние се обърнем към онези космически действия, които Слънцето осъществява съвместно с Меркурий, Венера и Луната, навлизаме в областта, която съдържа силите, приемани от онова животно, което ни е представено чрез кравата, в смисъла както изложих вчера. Тогава имаме това, което Слънцето не може да направи чрез самото себе си, а може да го направи само когато то бъде доведено до Земята чрез силите на близките до нея планети. Когато тези сили действат заедно, когато не изпълват само въздуха, а по най-различен начин проникват в повърхностния земен слой, тогава тези сили действат от земните дълбини нагоре.
И това, което действа върху повърхността на Земята от нейните дълбини, принадлежи на областта, която виждаме външно въплътена в организма на кравата.»
към текста >>
Поради това през пролетта растенията се развиват в от
нос
ително хладна почва.
За отношението между променяните от планетите слънчеви въздействия върху Земята и в почвата важна роля играят годишните времена. През пролетта слънцето затопля най-горния слой на почвата. Въздухът се затопля от почвата. Това става много по-бързо, отколкото проникването на топлината дълбоко в почвата.
Поради това през пролетта растенията се развиват в относително хладна почва.
Съответно бавно се събужда и животът в почвата, което се дължи на първо място на жизнените сили от близките до Земята планети, които също така освобождават азота в почвата и така той се поставя на разположение на растенията. Това води също до дишане на почвата и до освобождаване на въглероден двуокис, което ускорява образуването на вещества в листата. От към средата на май до средата на юни настъпва интензивно израстване на издънките и филизите, в което са особено активни въздействията от далечните планети в посока отдолу нагоре. Те опосредяват въздействията на растителния Аз. Така е в северните области, където настъпването на пролетта се забавя от дългите студове и дните са много дълги, което е извънредно впечатлително и дава отпечатък на цялата вегетация.
към текста >>
Рано цъфтящите като кокичето и други, също нашите овощни дървета,[13] цъфтят като последица от вегетацията през предшестващата година, тоест тяхното цъфтене всъщ
нос
т е било забавено.
От към средата на май до средата на юни настъпва интензивно израстване на издънките и филизите, в което са особено активни въздействията от далечните планети в посока отдолу нагоре. Те опосредяват въздействията на растителния Аз. Така е в северните области, където настъпването на пролетта се забавя от дългите студове и дните са много дълги, което е извънредно впечатлително и дава отпечатък на цялата вегетация. Около Еньовден настъпва потискане на растежа, което е доказано, че не зависи от температурата и влагата.[12] Това е астрален импулс, тоест мощно въздействие отгоре на силите на надслънчевите планети. Атмосферата се изпълва с цветен прашец.
Рано цъфтящите като кокичето и други, също нашите овощни дървета,[13] цъфтят като последица от вегетацията през предшестващата година, тоест тяхното цъфтене всъщност е било забавено.
към текста >>
Лятното засушаване води до от
нос
ителен биологичен покой на почвата.
Едно растение трябва да се развие първо вегетативно, да се изгради и разлисти, преди да може да цъфти. Съществуват разни варианти при различните видове растения.
Лятното засушаване води до относителен биологичен покой на почвата.
Дъждовните червеи прекарват летен сън, завити в дълбините на почвата.
към текста >>
През зимата под замръзналия слой е по-топло, отколкото на повърх
нос
тта.
По времето, когато вследствие намаляване на слънчевото облъчване се променя температурата на почвата, когато горният слой става по-студен от дълбокия пласт на почвата, тогава постепенно се преобръща също и съотношението на действието на силите. Това време предизвиква есенно оцветяване листата на дърветата.
През зимата под замръзналия слой е по-топло, отколкото на повърхността.
В онези дълбочини на почвата, в които е измерим температурният годишен ритъм (колебанието през годината е 1 до 2 градуса по Целзий), януари е най-топлото време (в скалите при 20м дълбочина, при влажния пясък на 14м, в сухия пясък на 4 до 5м дълбочина).[14], [15] В почвения пласт, където няма годишно колебание на температурата, тя е еднаква за даденото местонахождение през цялата година. Оттам още по-надолу постепенно става по-топло. Описанието тук важи най-вече за северния умерен климат, където е проведен Селскостопанският курс. В други климатични области трябва да се изпробва и обсъди.
към текста >>
[1] От гръцки
нос
ос болест.
[1] От гръцки носос болест.
към текста >>
Духовнонаучни ръководни картини от
нос
но селското стопанство, Издателство към Гьотеанума, Дорнах Швейцария.
[9] Ханс Хайнце в ранните години се е занимавал много с този аспект и se e изказал за това, 1983: Човек и Земя.
Духовнонаучни ръководни картини относно селското стопанство, Издателство към Гьотеанума, Дорнах Швейцария.
към текста >>
Към това виж различните изложения на Щайнер от
нос
но протичането на годишните времена, Сс 223 и 220.
[15] Топлината, засилваща въздействията на надслънчевите планети, виж 1. Лекция.
Към това виж различните изложения на Щайнер относно протичането на годишните времена, Сс 223 и 220.
към текста >>
6.
7. Лекция: Интимните природни взаимодействия: Съотношението между полевъдство, овощарство и животновъдство
GA_327 Биодинамично земеделие
Оформяне на ландшафта и защита на природата като регулатори на разливащата се етер
нос
т и астрал
нос
т.
Оформяне на ландшафта и защита на природата като регулатори на разливащата се етерност и астралност.
към текста >>
Макар гледната точка на съвместния живот на земната повърх
нос
т на определено земеделски стопанисвано място да е общият аспект на курса, все пак седмата лекция отново поставя още нещо като екологичен аспект в тесен смисъл.
Макар гледната точка на съвместния живот на земната повърхност на определено земеделски стопанисвано място да е общият аспект на курса, все пак седмата лекция отново поставя още нещо като екологичен аспект в тесен смисъл.
Отнася се за взаимодействието между нива, ливада, лъка, трънак, храсти, овощни дървета и гора, за условията и въздействието на птиците, насекомите, млекопитаещите - разгледано, разбира се, от духовната наука. В седмата лекция като съществен елемент на земеделското стопанство се представя оформянето на ландшафта и с това една активна, а не само съхраняваща защита на природата.
към текста >>
Днес човечеството няма никаква идея, какво влияние всъщ
нос
т оказва прогонването и изчезването на определени видове птици поради съвременните жизнени условия; какво влияние има това върху цялото селско и горско стопанство.
Когато в стопанството човек има работа със съвместния живот на животното и растението, трябва особено да се съобразява с тези вътрешни, интимни природни връзки. Не става дума само за тези животни, които са говеда, коне, овце и др. Безспорно те са близо до нас. Ние трябва с разбиране да отправим поглед, да кажем за пример, и към разнообразните насекоми, които през определена част на годината облитат растителния свят. Да, по интелигентен начин, с разбиране трябва да разгледаме и света на птиците.
Днес човечеството няма никаква идея, какво влияние всъщност оказва прогонването и изчезването на определени видове птици поради съвременните жизнени условия; какво влияние има това върху цялото селско и горско стопанство.
Върху тези неща трябва да се хвърли светлина от едно духовно-научно, би могло да се каже, макрокосмично разглеждане.»[1]
към текста >>
Както цялото растение, така също коренът и дървесината произлизат от жизнените процеси в листата във връзка с водата, светлината, въздуха и топлината на окол
нос
тта.
Дървесината на ствола и клоните е означена като „издигната земна маса“.
Както цялото растение, така също коренът и дървесината произлизат от жизнените процеси в листата във връзка с водата, светлината, въздуха и топлината на околността.
Вдървесиняването започва най-често от корена. Корените съдържат много повече минерали, отколкото филизите. Много корени умират по време на вегетацията, докато се образуват нови. По време на вегетацията живите корени отдават на почвата много вещества, особено киселини, и оживяват почвата, като й отдават собствения си живот. Образуването на дървесина се състои в процеси на отлагане, на втвърдяване, на умиране.
към текста >>
Духовнонаучно това умъртвяване се охарактеризирва като „освобождаване на етер
нос
тта“, „етерна бед
нос
т“, „минерализиране“.
Корените съдържат много повече минерали, отколкото филизите. Много корени умират по време на вегетацията, докато се образуват нови. По време на вегетацията живите корени отдават на почвата много вещества, особено киселини, и оживяват почвата, като й отдават собствения си живот. Образуването на дървесина се състои в процеси на отлагане, на втвърдяване, на умиране. От това произлиза хумусът в почвата, а над земята в стволовете и клоните се натрупва дървесина.
Духовнонаучно това умъртвяване се охарактеризирва като „освобождаване на етерността“, „етерна бедност“, „минерализиране“.
От гледна точка на етерността, на „пребиваване в силите“, може да се каже също, че дървесината е продукт, отделен от етерното.
към текста >>
От гледна точка на етер
нос
тта, на „пребиваване в силите“, може да се каже също, че дървесината е продукт, отделен от етерното.
Много корени умират по време на вегетацията, докато се образуват нови. По време на вегетацията живите корени отдават на почвата много вещества, особено киселини, и оживяват почвата, като й отдават собствения си живот. Образуването на дървесина се състои в процеси на отлагане, на втвърдяване, на умиране. От това произлиза хумусът в почвата, а над земята в стволовете и клоните се натрупва дървесина. Духовнонаучно това умъртвяване се охарактеризирва като „освобождаване на етерността“, „етерна бедност“, „минерализиране“.
От гледна точка на етерността, на „пребиваване в силите“, може да се каже също, че дървесината е продукт, отделен от етерното.
към текста >>
Срещу този живот в околния въздух се намира определено натрупване на астрал
нос
т.
Короната на дървото обаче в своя листен свод е интензивно оживена.
Срещу този живот в околния въздух се намира определено натрупване на астралност.
Тази астралност се разпределя от летящите насекоми и птиците, което има голямо значение за цялата вегетация.
към текста >>
Тази астрал
нос
т се разпределя от летящите насекоми и птиците, което има голямо значение за цялата вегетация.
Короната на дървото обаче в своя листен свод е интензивно оживена. Срещу този живот в околния въздух се намира определено натрупване на астралност.
Тази астралност се разпределя от летящите насекоми и птиците, което има голямо значение за цялата вегетация.
към текста >>
«Това, което са всъщ
нос
т животните в цялостното домакинство на природата, човек разбира, само когато узнае това, с което животното се намира в съвсем непосредствено взаимодействие с обкръжаващата го среда.»[2]
«Това, което са всъщност животните в цялостното домакинство на природата, човек разбира, само когато узнае това, с което животното се намира в съвсем непосредствено взаимодействие с обкръжаващата го среда.»[2]
към текста >>
Образно казано, животното
нос
и своите планети в себе си.[3]
Висшето животно и човекът чрез своите вътрешни органи са включили вътре в себе си, обособили са ги и са индивидуализирали действията на планетния космос. Органите (мозък, сърце, черен дроб, бял дроб, бъбреци) заместват непосредствените въздействия на планетите при растенията. Дотолкова едно отделно животно съответства на целия растителен свят, тоест на живота на организма земя в неговото отношение към планетното обкръжение.
Образно казано, животното носи своите планети в себе си.[3]
към текста >>
Веществообменнодвигателната система е противополож
нос
т на нервно-сетивната система.
Тези преработени в нервно-сетивната система въздействия на Слънцето и Луната формират органите на веществообменната и двигателно-опорната система, към която принадлежат също стомахът и червата.
Веществообменнодвигателната система е противоположност на нервно-сетивната система.
Следователно едната въздейства на другата.
към текста >>
Тази възмож
нос
т животното и човекът дължат непряко на дей
нос
тта на нервно-сетивната система, защото с помощта на това, което тя е поела непосредствено от околната среда, действа формиращо върху веществообменната система.
С твърда земя и вода, с храната животното не може да живее така непосредствено, както с въздуха и топлината. То трябва първо да ги смели, да ги преобрази в стомаха и червата.
Тази възможност животното и човекът дължат непряко на дейността на нервно-сетивната система, защото с помощта на това, което тя е поела непосредствено от околната среда, действа формиращо върху веществообменната система.
Затова тя участва в храносмилателната дейност.
към текста >>
Затова тя участва в хра
нос
милателната дей
нос
т.
С твърда земя и вода, с храната животното не може да живее така непосредствено, както с въздуха и топлината. То трябва първо да ги смели, да ги преобрази в стомаха и червата. Тази възможност животното и човекът дължат непряко на дейността на нервно-сетивната система, защото с помощта на това, което тя е поела непосредствено от околната среда, действа формиращо върху веществообменната система.
Затова тя участва в храносмилателната дейност.
към текста >>
„Същинската същ
нос
т“ на животното на първо място е астралното тяло.
„Същинската същност“ на животното на първо място е астралното тяло.
То също е полярно устроено. Във веществообменната и двигателната система то е дълбоко свързано с етерното и физическото тяло и определя всичко, което става там с веществата. В нервно-сетивната система по същия начин то е играло тази определяща роля само през ембрионалното развитие, когато са се образували органите.
към текста >>
След раждането астралното тяло постепенно се освобождава от нервно-сетивната система и при порасналото животно вече е свободно от изграждащата дей
нос
т върху физическото тяло.
След раждането астралното тяло постепенно се освобождава от нервно-сетивната система и при порасналото животно вече е свободно от изграждащата дейност върху физическото тяло.
Това е условието то да стане носителят на съзнанието. Тук при животните става дума за възприемащо и усещащо, не за мислещо съзнание. Щайнер казва, че по отношение на своето обкръжение тази част на астралното тяло живее от преработването на онази астралност, която е отделена от растенията във въздуха и топлината,[4] която първо преминава през въздуха и топлината.[5] Тук „отделена“ означава, че повече не е свързана непосредствено с физическото и етерното тяло на растенията.
към текста >>
Това е условието то да стане
нос
ителят на съзнанието.
След раждането астралното тяло постепенно се освобождава от нервно-сетивната система и при порасналото животно вече е свободно от изграждащата дейност върху физическото тяло.
Това е условието то да стане носителят на съзнанието.
Тук при животните става дума за възприемащо и усещащо, не за мислещо съзнание. Щайнер казва, че по отношение на своето обкръжение тази част на астралното тяло живее от преработването на онази астралност, която е отделена от растенията във въздуха и топлината,[4] която първо преминава през въздуха и топлината.[5] Тук „отделена“ означава, че повече не е свързана непосредствено с физическото и етерното тяло на растенията.
към текста >>
Щайнер казва, че по отношение на своето обкръжение тази част на астралното тяло живее от преработването на онази астрал
нос
т, която е отделена от растенията във въздуха и топлината,[4] която първо преминава през въздуха и топлината.[5] Тук „отделена“ означава, че повече не е свързана непосредствено с физическото и етерното тяло на растенията.
След раждането астралното тяло постепенно се освобождава от нервно-сетивната система и при порасналото животно вече е свободно от изграждащата дейност върху физическото тяло. Това е условието то да стане носителят на съзнанието. Тук при животните става дума за възприемащо и усещащо, не за мислещо съзнание.
Щайнер казва, че по отношение на своето обкръжение тази част на астралното тяло живее от преработването на онази астралност, която е отделена от растенията във въздуха и топлината,[4] която първо преминава през въздуха и топлината.[5] Тук „отделена“ означава, че повече не е свързана непосредствено с физическото и етерното тяло на растенията.
към текста >>
По поставения тук въпрос Щайнер вече е говорил веднъж към края на втората лекция, там, където включва животното в планетарното разглеждане на индивидуал
нос
тта на селското стопанство.[6] Също там той говори за „формообразуването и оцветяването“ на животното, за „консистенцията и структурата на неговата субстанция“ във връзка с въздействията на предната част на животното и гор
нос
лънчевите планетни сили, следователно с нервно-сетивната система.
По поставения тук въпрос Щайнер вече е говорил веднъж към края на втората лекция, там, където включва животното в планетарното разглеждане на индивидуалността на селското стопанство.[6] Също там той говори за „формообразуването и оцветяването“ на животното, за „консистенцията и структурата на неговата субстанция“ във връзка с въздействията на предната част на животното и горнослънчевите планетни сили, следователно с нервно-сетивната система.
Върху предницата на животното действа „слънчевото облъчване“, върху задната част, тоест веществообменно-двигателната система - „лунното облъчване“ като отразена слънчева светлина.
към текста >>
Сега тези процеси са свързани с онази астрал
нос
т във въздуха и топлината на обкръжението, която е била отделена там от растенията.
Нека да запомним, че за споменатите процеси при животното меродавно е астралното тяло. Докато предната, свободната част на астралното тяло произвежда съзнание, действа върху задната, етерно-физическа организация като че отвън, формиращо, тоест укрепващо, втвърдяващо, разграждащо и в последна сметка отделително. Процесите на съзнанието винаги имат разграждащо действие във физическото тяло.
Сега тези процеси са свързани с онази астралност във въздуха и топлината на обкръжението, която е била отделена там от растенията.
Тя се обработва непосредствено от предната, свободната част на астралното тяло. Тя бива въплътена в органите на веществообменно-двигателната организация, която по този начин бива формирана.
към текста >>
Асимилацията на въглеродното вещество от въздуха с помощта на светлината, наречена още фотосинтеза, е решаващата способ
нос
т на зелените растения.
Асимилацията на въглеродното вещество от въздуха с помощта на светлината, наречена още фотосинтеза, е решаващата способност на зелените растения.
При това въглената киселина на въздуха се всмуква в течните жизнени процеси на листата, а през процепите се отделя кислород. Той произлиза от поетата от почвата вода и сега е естествено във въздушна форма, във форма на газ. Но растението изразходва в процеса на дишането отново част от образуваната захар и с това се сдобива с жизнена енергия особено за образуване на белтък и на веществата на вторичната веществообмяна.[7] При това отново се получава въгледвуокис, който се отделя; и се освобождава топлина, която растението също не може да складира. В цветовете има почти само тази разграждаща страна на веществообмяната. Там има само остатък от изграждане, от водни ароматни вещества, които изпълват околността с ухание.
към текста >>
Там има само остатък от изграждане, от водни ароматни вещества, които изпълват окол
нос
тта с ухание.
Асимилацията на въглеродното вещество от въздуха с помощта на светлината, наречена още фотосинтеза, е решаващата способност на зелените растения. При това въглената киселина на въздуха се всмуква в течните жизнени процеси на листата, а през процепите се отделя кислород. Той произлиза от поетата от почвата вода и сега е естествено във въздушна форма, във форма на газ. Но растението изразходва в процеса на дишането отново част от образуваната захар и с това се сдобива с жизнена енергия особено за образуване на белтък и на веществата на вторичната веществообмяна.[7] При това отново се получава въгледвуокис, който се отделя; и се освобождава топлина, която растението също не може да складира. В цветовете има почти само тази разграждаща страна на веществообмяната.
Там има само остатък от изграждане, от водни ароматни вещества, които изпълват околността с ухание.
Така се приближаваме до разбиране на бележката на Щайнер в края на седмата лекция, че растението живее чрез отделянето на въздух и топлина. В неговите подготвителни към Курса бележки стои:
към текста >>
В края на втората лекция към разглеждането на животните отново се присъединява разглеждането на растенията.[9] Те получават своите космически въздействия от вътреш
нос
тта на земята и ги провеждат навън.
В края на втората лекция към разглеждането на животните отново се присъединява разглеждането на растенията.[9] Те получават своите космически въздействия от вътрешността на земята и ги провеждат навън.
И с това, че животните ядат това, което расте над земята, те доставят тор, подходящ за това място. Това важи в поголяма степен за растенията, които са особено богати на космични въздействия, за дърветата и многогодишните растения (първа лекция), за което главно се говори в седмата лекция и се споменава при храненето с листак, който действа «изключително регулиращо за другите храни».
към текста >>
С въздуха и топлината растенията отвеждат космичното (астралното) от почвата нагоре и го отделят в окол
нос
тта.
С въздуха и топлината растенията отвеждат космичното (астралното) от почвата нагоре и го отделят в околността.
Животните го поемат със своята нервно-сетивна система. Оттам то действа формиращо върху червата и храносмилането така, че на тора се придават силите, които са особено подходящи да преодоляват (стр.123) неорганичното на почвата, на която израстват растенията.
към текста >>
Оттам то действа формиращо върху червата и хра
нос
милането така, че на тора се придават силите, които са особено подходящи да преодоляват (стр.123) неорганичното на почвата, на която израстват растенията.
С въздуха и топлината растенията отвеждат космичното (астралното) от почвата нагоре и го отделят в околността. Животните го поемат със своята нервно-сетивна система.
Оттам то действа формиращо върху червата и храносмилането така, че на тора се придават силите, които са особено подходящи да преодоляват (стр.123) неорганичното на почвата, на която израстват растенията.
към текста >>
7.
8. Лекция: Същността на храненето на животните
GA_327 Биодинамично земеделие
СЪЩ
НОС
ТТА НА ХРАНЕНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ
СЪЩНОСТТА НА ХРАНЕНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ
към текста >>
Осма лекция разглежда някои аспекти от същ
нос
тта на домашните животни, както те се поставят от духовнонаучното изследване, както и препоръките, които следват от това изследване за храненето им и отношението към тях.
Осма лекция разглежда някои аспекти от същността на домашните животни, както те се поставят от духовнонаучното изследване, както и препоръките, които следват от това изследване за храненето им и отношението към тях.
Още поважно е обаче, че от това произтича едно вникване във въздействията на домашните животни върху общата биологична система и селскостопанската индивидуалност. Рудолф Щайнер описва съвсем ясно, че това се отнася не само за кръговрата на веществата, а че чрез отделените от животните продукти се усилват процесите в живота на растенията, особено в качествено отношение. Тук става съвсем ясно какво има предвид авторът, когато говори за „селскостопанската индивидуалност“.
към текста >>
Още поважно е обаче, че от това произтича едно вникване във въздействията на домашните животни върху общата биологична система и селскостопанската индивидуал
нос
т.
Осма лекция разглежда някои аспекти от същността на домашните животни, както те се поставят от духовнонаучното изследване, както и препоръките, които следват от това изследване за храненето им и отношението към тях.
Още поважно е обаче, че от това произтича едно вникване във въздействията на домашните животни върху общата биологична система и селскостопанската индивидуалност.
Рудолф Щайнер описва съвсем ясно, че това се отнася не само за кръговрата на веществата, а че чрез отделените от животните продукти се усилват процесите в живота на растенията, особено в качествено отношение. Тук става съвсем ясно какво има предвид авторът, когато говори за „селскостопанската индивидуалност“.
към текста >>
Тук става съвсем ясно какво има предвид авторът, когато говори за „селскостопанската индивидуал
нос
т“.
Осма лекция разглежда някои аспекти от същността на домашните животни, както те се поставят от духовнонаучното изследване, както и препоръките, които следват от това изследване за храненето им и отношението към тях. Още поважно е обаче, че от това произтича едно вникване във въздействията на домашните животни върху общата биологична система и селскостопанската индивидуалност. Рудолф Щайнер описва съвсем ясно, че това се отнася не само за кръговрата на веществата, а че чрез отделените от животните продукти се усилват процесите в живота на растенията, особено в качествено отношение.
Тук става съвсем ясно какво има предвид авторът, когато говори за „селскостопанската индивидуалност“.
към текста >>
В 1917 той вече систематично е представил тридел
нос
тта на човешкия организъм и съвместното действие на душа и тяло.[1] В различни лекции и поредици от лекции пред медици, педагози и други той винаги диференцирано е описвал този аспект, с който прави връзка, когато тук говори за двудел
нос
тта на животното.
В 1917 той вече систематично е представил триделността на човешкия организъм и съвместното действие на душа и тяло.[1] В различни лекции и поредици от лекции пред медици, педагози и други той винаги диференцирано е описвал този аспект, с който прави връзка, когато тук говори за двуделността на животното.
Това е една полярна структура на организма по форма, органи, жизнени процеси и жизнени сили, както и телесно-физически дадености, в които се разчленява самият организъм и при които произтичащите противоположности действат една върху друга и една в друга. Към голямото разнообразие в животинското царство принадлежи съответно разнообразие относно това разчленяване. Тук се имат предвид главно селскостопанските домашни животни. Щайнер основно е посочил, че и между видовете домашни животни също съществуват противоположни организационни форми.[2] Глобалните изявления, каквито са тук за животните въобще, непременно предполагат, че читателят е запознат с това богатство от най-разнообразни форми, начин на живот и пр. и че няма да сведе до шаблон една такава плодоносна идея.
към текста >>
Това е една полярна структура на организма по форма, органи, жизнени процеси и жизнени сили, както и телесно-физически даде
нос
ти, в които се разчленява самият организъм и при които произтичащите противополож
нос
ти действат една върху друга и една в друга.
В 1917 той вече систематично е представил триделността на човешкия организъм и съвместното действие на душа и тяло.[1] В различни лекции и поредици от лекции пред медици, педагози и други той винаги диференцирано е описвал този аспект, с който прави връзка, когато тук говори за двуделността на животното.
Това е една полярна структура на организма по форма, органи, жизнени процеси и жизнени сили, както и телесно-физически дадености, в които се разчленява самият организъм и при които произтичащите противоположности действат една върху друга и една в друга.
Към голямото разнообразие в животинското царство принадлежи съответно разнообразие относно това разчленяване. Тук се имат предвид главно селскостопанските домашни животни. Щайнер основно е посочил, че и между видовете домашни животни също съществуват противоположни организационни форми.[2] Глобалните изявления, каквито са тук за животните въобще, непременно предполагат, че читателят е запознат с това богатство от най-разнообразни форми, начин на живот и пр. и че няма да сведе до шаблон една такава плодоносна идея.
към текста >>
Към голямото разнообразие в животинското царство принадлежи съответно разнообразие от
нос
но това разчленяване.
В 1917 той вече систематично е представил триделността на човешкия организъм и съвместното действие на душа и тяло.[1] В различни лекции и поредици от лекции пред медици, педагози и други той винаги диференцирано е описвал този аспект, с който прави връзка, когато тук говори за двуделността на животното. Това е една полярна структура на организма по форма, органи, жизнени процеси и жизнени сили, както и телесно-физически дадености, в които се разчленява самият организъм и при които произтичащите противоположности действат една върху друга и една в друга.
Към голямото разнообразие в животинското царство принадлежи съответно разнообразие относно това разчленяване.
Тук се имат предвид главно селскостопанските домашни животни. Щайнер основно е посочил, че и между видовете домашни животни също съществуват противоположни организационни форми.[2] Глобалните изявления, каквито са тук за животните въобще, непременно предполагат, че читателят е запознат с това богатство от най-разнообразни форми, начин на живот и пр. и че няма да сведе до шаблон една такава плодоносна идея.
към текста >>
и че няма да сведе до шаблон една такава плодо
нос
на идея.
В 1917 той вече систематично е представил триделността на човешкия организъм и съвместното действие на душа и тяло.[1] В различни лекции и поредици от лекции пред медици, педагози и други той винаги диференцирано е описвал този аспект, с който прави връзка, когато тук говори за двуделността на животното. Това е една полярна структура на организма по форма, органи, жизнени процеси и жизнени сили, както и телесно-физически дадености, в които се разчленява самият организъм и при които произтичащите противоположности действат една върху друга и една в друга. Към голямото разнообразие в животинското царство принадлежи съответно разнообразие относно това разчленяване. Тук се имат предвид главно селскостопанските домашни животни. Щайнер основно е посочил, че и между видовете домашни животни също съществуват противоположни организационни форми.[2] Глобалните изявления, каквито са тук за животните въобще, непременно предполагат, че читателят е запознат с това богатство от най-разнообразни форми, начин на живот и пр.
и че няма да сведе до шаблон една такава плодоносна идея.
към текста >>
За разлика от животните, при човека във връзка с неговия изправен стоеж тази поляр
нос
т така е оформена и устроена, че между полюсите се появява една зона, в която полюсите постигат ритмично равновесие един с друг и така се изгражда от
нос
ително самостоятелна средна съставка.
За разлика от животните, при човека във връзка с неговия изправен стоеж тази полярност така е оформена и устроена, че между полюсите се появява една зона, в която полюсите постигат ритмично равновесие един с друг и така се изгражда относително самостоятелна средна съставка.
Тази триделност е телесната основа за душевната способност да могат да се отделят едно от друго мислене, чувство и воля, да се освободят от свързания с инстинктите начин на поведение, да се постигне свобода и отговорност.[3]
към текста >>
Тази тридел
нос
т е телесната основа за душевната способ
нос
т да могат да се отделят едно от друго мислене, чувство и воля, да се освободят от свързания с инстинктите начин на поведение, да се постигне свобода и отговор
нос
т.[3]
За разлика от животните, при човека във връзка с неговия изправен стоеж тази полярност така е оформена и устроена, че между полюсите се появява една зона, в която полюсите постигат ритмично равновесие един с друг и така се изгражда относително самостоятелна средна съставка.
Тази триделност е телесната основа за душевната способност да могат да се отделят едно от друго мислене, чувство и воля, да се освободят от свързания с инстинктите начин на поведение, да се постигне свобода и отговорност.[3]
към текста >>
Сетивно не могат да се възприемат нито радиоактив
нос
тта, нито количествата вещества, за които говорим тук.
Безкрайно фино разредени летливи вещества във въздуха също се поемат от кожата, което се забелязва и става проблем, когато веществата са радиоактивни. Без съмнение обмяната на веществата в околната среда е многообразна и субтилна област, така че принципното съмнение вече не е удачно. Дали всичко това има нещо общо с нареченото от Щайнер космично хранене, е поне един открит въпрос. Той го характеризира като възприемаем само свръх сетивно. През 1924 не е могло да се разчита на изотопната техника, която по-късно прави възможни такива природонаучни изследвания.
Сетивно не могат да се възприемат нито радиоактивността, нито количествата вещества, за които говорим тук.
Това е възможно само с помощта на съвременната техника. Но това, както го характеризира Щайнер, спада към областта на под сетивното. Касае се при веществата за нещо, което в неговата същност по принцип може да бъде възприето, и съвременната техника направи възможно регистрирането му в области, които според тяхната характеристика лежат далече под прага на сетивата. Впрочем радиоактивността се установява само чрез инструменти. В никакъв случай това не трябва да се смесва със свръхсетивното, което не може да се възприема чрез апарати, а с човешките способности, които надхвърлят мисленето.
към текста >>
Касае се при веществата за нещо, което в неговата същ
нос
т по принцип може да бъде възприето, и съвременната техника направи възможно регистрирането му в области, които според тяхната характеристика лежат далече под прага на сетивата.
Той го характеризира като възприемаем само свръх сетивно. През 1924 не е могло да се разчита на изотопната техника, която по-късно прави възможни такива природонаучни изследвания. Сетивно не могат да се възприемат нито радиоактивността, нито количествата вещества, за които говорим тук. Това е възможно само с помощта на съвременната техника. Но това, както го характеризира Щайнер, спада към областта на под сетивното.
Касае се при веществата за нещо, което в неговата същност по принцип може да бъде възприето, и съвременната техника направи възможно регистрирането му в области, които според тяхната характеристика лежат далече под прага на сетивата.
Впрочем радиоактивността се установява само чрез инструменти. В никакъв случай това не трябва да се смесва със свръхсетивното, което не може да се възприема чрез апарати, а с човешките способности, които надхвърлят мисленето. Макар че от 1924 природонаучното познание значително се разшири, ние трябва да се съобразяваме с това, че още важи, което Щайнер каза в Дорнах: «И нищо - нито поне средствата и пътя, необходими да се разбере нещо такова, нищо не е дадено в днешната наука.»
към текста >>
Впрочем радиоактив
нос
тта се установява само чрез инструменти.
През 1924 не е могло да се разчита на изотопната техника, която по-късно прави възможни такива природонаучни изследвания. Сетивно не могат да се възприемат нито радиоактивността, нито количествата вещества, за които говорим тук. Това е възможно само с помощта на съвременната техника. Но това, както го характеризира Щайнер, спада към областта на под сетивното. Касае се при веществата за нещо, което в неговата същност по принцип може да бъде възприето, и съвременната техника направи възможно регистрирането му в области, които според тяхната характеристика лежат далече под прага на сетивата.
Впрочем радиоактивността се установява само чрез инструменти.
В никакъв случай това не трябва да се смесва със свръхсетивното, което не може да се възприема чрез апарати, а с човешките способности, които надхвърлят мисленето. Макар че от 1924 природонаучното познание значително се разшири, ние трябва да се съобразяваме с това, че още важи, което Щайнер каза в Дорнах: «И нищо - нито поне средствата и пътя, необходими да се разбере нещо такова, нищо не е дадено в днешната наука.»
към текста >>
В никакъв случай това не трябва да се смесва със свръхсетивното, което не може да се възприема чрез апарати, а с човешките способ
нос
ти, които надхвърлят мисленето.
Сетивно не могат да се възприемат нито радиоактивността, нито количествата вещества, за които говорим тук. Това е възможно само с помощта на съвременната техника. Но това, както го характеризира Щайнер, спада към областта на под сетивното. Касае се при веществата за нещо, което в неговата същност по принцип може да бъде възприето, и съвременната техника направи възможно регистрирането му в области, които според тяхната характеристика лежат далече под прага на сетивата. Впрочем радиоактивността се установява само чрез инструменти.
В никакъв случай това не трябва да се смесва със свръхсетивното, което не може да се възприема чрез апарати, а с човешките способности, които надхвърлят мисленето.
Макар че от 1924 природонаучното познание значително се разшири, ние трябва да се съобразяваме с това, че още важи, което Щайнер каза в Дорнах: «И нищо - нито поне средствата и пътя, необходими да се разбере нещо такова, нищо не е дадено в днешната наука.»
към текста >>
На 20 и 21 октомври 1923 Щайнер посочва това значение за земята, но всъщ
нос
т чак след смъртта на животното.[10] Щайнер говори за духовна субстанция само във връзка с човека и висшите животни, не и при растенията.
Открит въпрос е дали космичните или духовните вещества на домашните животни имат някакво значение за селското стопанство.
На 20 и 21 октомври 1923 Щайнер посочва това значение за земята, но всъщност чак след смъртта на животното.[10] Щайнер говори за духовна субстанция само във връзка с човека и висшите животни, не и при растенията.
Тя действа в индивидуалното стопанство според това, доколко млекопитаещите са включени в него. Също и през живота непрекъснато се отделя собствена телесна субстанция от веществообменната система, като например епителни клетки от лигавицата на червата.
към текста >>
Осмата лекция съдържа един въпрос, който има централно значение за цялото познание: засилването на онези сили в земеделското стопанство, които в третата лекция във връзка с въглерода Щайнер нарича човешки Аз (доколкото човекът е включен в разглеждането) или действащата в растението световна Духов
нос
т.[11]
Осмата лекция съдържа един въпрос, който има централно значение за цялото познание: засилването на онези сили в земеделското стопанство, които в третата лекция във връзка с въглерода Щайнер нарича човешки Аз (доколкото човекът е включен в разглеждането) или действащата в растението световна Духовност.[11]
към текста >>
Там той плува в мозъчната теч
нос
т, поради което се освобождава до голяма степен от действието на тежестта, многократно губи от теглото си.
Мозъкът се изгражда от етерното тяло и особено от астралното тяло. Това изграждане поставя физически мозъка в черепа и мозъчната обвивка по изключително своеобразен начин.
Там той плува в мозъчната течност, поради което се освобождава до голяма степен от действието на тежестта, многократно губи от теглото си.
През целия си живот се намира в положение, което може да се сравни с това на ембриона. Точно поради това, че нещата във физическото тяло стоят така, мозъкът, след като бъде изграден, може да бъде изоставен от изграждащите сили на етерното и астралното тяло или когато се застане от гледната точка на етерното и астрално тяло, отделен от тях без при това да се разпадне.
към текста >>
От това произлиза способ
нос
тта за мислене, тъй като мислите имат своето седалище в етерното тяло.
Това е предпоставка за появата на будното съзнание.
От това произлиза способността за мислене, тъй като мислите имат своето седалище в етерното тяло.
Те не могат да бъдат съзнавани, докато етерното тяло е заето с изграждане и възстановяване на физическото тяло.
към текста >>
Мислите стават съзнателни чрез астралното тяло и Азът използва тази способ
нос
т да ръководи мислите, тоест да мисли.
Мислите стават съзнателни чрез астралното тяло и Азът използва тази способност да ръководи мислите, тоест да мисли.
За нашето нормално съвременно състояние обаче към това е необходимо този процес да води до разграждане във физическия мозък. По този начин мозъкът е подложка на Аза. Постоянно срещаме тази постановка в изказвания на Рудолф Щайнер: Докато си изграждаме представи и мислим, главният мозък става от мъртъв още по-мъртъв. Докато Азът в мисловната си дейност си служи с мозъка, напълно оттегля от него принадлежащата му част на етерното тяло. Етерното тяло и астралното тяло най-напред изграждат физическия орган, но след това го освобождават и предоставят на мислещия и изграждащ понятия Аз.
към текста >>
Докато Азът в мисловната си дей
нос
т си служи с мозъка, напълно оттегля от него принадлежащата му част на етерното тяло.
Мислите стават съзнателни чрез астралното тяло и Азът използва тази способност да ръководи мислите, тоест да мисли. За нашето нормално съвременно състояние обаче към това е необходимо този процес да води до разграждане във физическия мозък. По този начин мозъкът е подложка на Аза. Постоянно срещаме тази постановка в изказвания на Рудолф Щайнер: Докато си изграждаме представи и мислим, главният мозък става от мъртъв още по-мъртъв.
Докато Азът в мисловната си дейност си служи с мозъка, напълно оттегля от него принадлежащата му част на етерното тяло.
Етерното тяло и астралното тяло най-напред изграждат физическия орган, но след това го освобождават и предоставят на мислещия и изграждащ понятия Аз. При това обаче човек осъзнава не самия мозък, а света както като сетивно възприятие, така и като мисъл, съответно двете свързани заедно като представа или действителност. Нервната система «е органна система, която чрез функциите на тялото има тенденцията да се разгражда и в края на краищата да става минерална.» Поради това, че стават кухи за живота, нервите стават пропускливи за Духа.[13]
към текста >>
При това обаче човек осъзнава не самия мозък, а света както като сетивно възприятие, така и като мисъл, съответно двете свързани заедно като представа или действител
нос
т.
За нашето нормално съвременно състояние обаче към това е необходимо този процес да води до разграждане във физическия мозък. По този начин мозъкът е подложка на Аза. Постоянно срещаме тази постановка в изказвания на Рудолф Щайнер: Докато си изграждаме представи и мислим, главният мозък става от мъртъв още по-мъртъв. Докато Азът в мисловната си дейност си служи с мозъка, напълно оттегля от него принадлежащата му част на етерното тяло. Етерното тяло и астралното тяло най-напред изграждат физическия орган, но след това го освобождават и предоставят на мислещия и изграждащ понятия Аз.
При това обаче човек осъзнава не самия мозък, а света както като сетивно възприятие, така и като мисъл, съответно двете свързани заедно като представа или действителност.
Нервната система «е органна система, която чрез функциите на тялото има тенденцията да се разгражда и в края на краищата да става минерална.» Поради това, че стават кухи за живота, нервите стават пропускливи за Духа.[13]
към текста >>
Животното обаче още няма Аз и съответни вътрешни дей
нос
ти.
Животното обаче още няма Аз и съответни вътрешни дейности.
Нуждата от субстанция за мозъка е много по-малка. Мозъците им са значително по-малки. Съотношението тегло на тялото - главен мозък е далеч по-голямо. Свиня с тегло на човек има тегло на мозъка само 1/8 до 1/10 от това на човека.
към текста >>
Чревното съдържание е минерално, защото една от функциите на смилането се състои в това, храната, следователно чревното съдържание да бъде освободено от собствената му етер
нос
т и астрал
нос
т.
Щайнер поставя изненадващото, може би шокиращо сравнение, че в червата се разиграва един аналогичен отделителен процес, че мозъкът може да се разглежда като един завършен куп тор. Ясно е, че при червата не се мисли за обикновено отделяне, а за такова от етерното тяло или от етерни остатъци на храната. Ние трябва да се храним с вещества, които произлизат от живи организми и следователно са или са били проникнати от етерно тяло.
Чревното съдържание е минерално, защото една от функциите на смилането се състои в това, храната, следователно чревното съдържание да бъде освободено от собствената му етерност и астралност.
Става дума за растителна субстанция. Храната трябва да стане субстанция на организма, който се храни с нея. Ако остане свързана със своите собствени сили, тя ще продължи да съществува със своята същност. Настъпва отравяне. Освободената етерност на храната служи на свободната част на етерното тяло на човека и с това на неговото съзнание.
към текста >>
Ако остане свързана със своите собствени сили, тя ще продължи да съществува със своята същ
нос
т.
Ясно е, че при червата не се мисли за обикновено отделяне, а за такова от етерното тяло или от етерни остатъци на храната. Ние трябва да се храним с вещества, които произлизат от живи организми и следователно са или са били проникнати от етерно тяло. Чревното съдържание е минерално, защото една от функциите на смилането се състои в това, храната, следователно чревното съдържание да бъде освободено от собствената му етерност и астралност. Става дума за растителна субстанция. Храната трябва да стане субстанция на организма, който се храни с нея.
Ако остане свързана със своите собствени сили, тя ще продължи да съществува със своята същност.
Настъпва отравяне. Освободената етерност на храната служи на свободната част на етерното тяло на човека и с това на неговото съзнание. При животното този процес е силно отслабен. Етерността остава в чревното съдържание.
към текста >>
Освободената етер
нос
т на храната служи на свободната част на етерното тяло на човека и с това на неговото съзнание.
Чревното съдържание е минерално, защото една от функциите на смилането се състои в това, храната, следователно чревното съдържание да бъде освободено от собствената му етерност и астралност. Става дума за растителна субстанция. Храната трябва да стане субстанция на организма, който се храни с нея. Ако остане свързана със своите собствени сили, тя ще продължи да съществува със своята същност. Настъпва отравяне.
Освободената етерност на храната служи на свободната част на етерното тяло на човека и с това на неговото съзнание.
При животното този процес е силно отслабен. Етерността остава в чревното съдържание.
към текста >>
Етер
нос
тта остава в чревното съдържание.
Храната трябва да стане субстанция на организма, който се храни с нея. Ако остане свързана със своите собствени сили, тя ще продължи да съществува със своята същност. Настъпва отравяне. Освободената етерност на храната служи на свободната част на етерното тяло на човека и с това на неговото съзнание. При животното този процес е силно отслабен.
Етерността остава в чревното съдържание.
към текста >>
Освен това настъпва интензивно отделяне на теч
нос
т от хра
нос
милателните жлези вътре в самите черва.
Освен това настъпва интензивно отделяне на течност от храносмилателните жлези вътре в самите черва.
Във връзка с преживянето само една крава отделя от слюнчените си жлези 120 до 160 литра слюнка на ден. Черният дроб, панкреасът и целите тънки черва отделят потоци слузести ферментни сокове. Лигавицата на червата почти ежедневно отдава своя най-горен пласт в чревната секреция. Това е също отделяне от етерното тяло и астралното тяло, естествено от тези на животното. Това означава, че чревното съдържание преминава през висшите организми на етерното тяло и астралното тяло, импрегнира се от тях, но тогава бива освободено от тези сили и става минерално.
към текста >>
По този начин чревното съдържание достига до това, да бъде
нос
ител на духовни сили (в същински, тесен смисъл).
Във връзка с преживянето само една крава отделя от слюнчените си жлези 120 до 160 литра слюнка на ден. Черният дроб, панкреасът и целите тънки черва отделят потоци слузести ферментни сокове. Лигавицата на червата почти ежедневно отдава своя най-горен пласт в чревната секреция. Това е също отделяне от етерното тяло и астралното тяло, естествено от тези на животното. Това означава, че чревното съдържание преминава през висшите организми на етерното тяло и астралното тяло, импрегнира се от тях, но тогава бива освободено от тези сили и става минерално.
По този начин чревното съдържание достига до това, да бъде носител на духовни сили (в същински, тесен смисъл).
То притежава заложба на Аз (азово устройство).
към текста >>
Ако се отвори коремната кухина на едно наркотизирано или заклано животно така, че да се запази първоначалното положение на червата, тогава се открива изненадващо подобие с външ
нос
тта на главния мозък.
Аналогията между главния мозък и червата вероятно отива и по-далече от описаното тук.
Ако се отвори коремната кухина на едно наркотизирано или заклано животно така, че да се запази първоначалното положение на червата, тогава се открива изненадващо подобие с външността на главния мозък.
Само от това наистина не могат да се правят изводи, но могат да се поставят въпроси. Тяхното проследяване също води до многото различия. Наред със споменатото сравнение на процесите, през които преминава субстанцията, Рудолф Щайнер сравнява двете полярни една на друга страни на етерна плоскост.[14]
към текста >>
Естествено възникват въпроси не само от
нос
но условията, а също от
нос
но самия Аз, който действа в заложбата (устройството).
Естествено възникват въпроси не само относно условията, а също относно самия Аз, който действа в заложбата (устройството).
В третата лекция, той от една страна е наречен световната духовност, която може да действа във въглерода и чрез него и с него формира организмите, отново ги разрушава и с това ги поддържа подвижни; от друга страна, се споменава човешкият Аз в човешкия организъм. Какво представлява световната духовност? В тази връзка в осмата лекция Щайнер казва, че с влизане в досег с отделения от животното тор се развива азовото устройство на растението. Азът на растенията,[16] според неговото изказване, не се намира във физическия свят, както е при човека. Той действа от долния духовен свят като че ли от центъра на Земята в посока към Слънцето и произвежда вертикалното израстване на растенията насреща на гравитацията.
към текста >>
В третата лекция, той от една страна е наречен световната духов
нос
т, която може да действа във въглерода и чрез него и с него формира организмите, отново ги разрушава и с това ги поддържа подвижни; от друга страна, се споменава човешкият Аз в човешкия организъм.
Естествено възникват въпроси не само относно условията, а също относно самия Аз, който действа в заложбата (устройството).
В третата лекция, той от една страна е наречен световната духовност, която може да действа във въглерода и чрез него и с него формира организмите, отново ги разрушава и с това ги поддържа подвижни; от друга страна, се споменава човешкият Аз в човешкия организъм.
Какво представлява световната духовност? В тази връзка в осмата лекция Щайнер казва, че с влизане в досег с отделения от животното тор се развива азовото устройство на растението. Азът на растенията,[16] според неговото изказване, не се намира във физическия свят, както е при човека. Той действа от долния духовен свят като че ли от центъра на Земята в посока към Слънцето и произвежда вертикалното израстване на растенията насреща на гравитацията. Седемте Аза на растенията заедно формират ЗемнияАз.[17] С основание можем да заключим, че това се има предвид.
към текста >>
Какво представлява световната духов
нос
т?
Естествено възникват въпроси не само относно условията, а също относно самия Аз, който действа в заложбата (устройството). В третата лекция, той от една страна е наречен световната духовност, която може да действа във въглерода и чрез него и с него формира организмите, отново ги разрушава и с това ги поддържа подвижни; от друга страна, се споменава човешкият Аз в човешкия организъм.
Какво представлява световната духовност?
В тази връзка в осмата лекция Щайнер казва, че с влизане в досег с отделения от животното тор се развива азовото устройство на растението. Азът на растенията,[16] според неговото изказване, не се намира във физическия свят, както е при човека. Той действа от долния духовен свят като че ли от центъра на Земята в посока към Слънцето и произвежда вертикалното израстване на растенията насреща на гравитацията. Седемте Аза на растенията заедно формират ЗемнияАз.[17] С основание можем да заключим, че това се има предвид. Разбира се, че от това растението не става азово същество като човека.
към текста >>
На тази схема виждаме, че съществата на природното царство - животни, растения и минерали притежават съответни същ
нос
тни съставки, както и човекът, само че те не присъстват на физическия план и поради това тяхното действие във физическото тяло е много ограничено.
На тази схема виждаме, че съществата на природното царство - животни, растения и минерали притежават съответни същностни съставки, както и човекът, само че те не присъстват на физическия план и поради това тяхното действие във физическото тяло е много ограничено.
Сигурно препаратите на Рудолф Щайнер имат задачата да направят висшите същностни тела на растението по-дейни от обикновено.
към текста >>
Сигурно препаратите на Рудолф Щайнер имат задачата да направят висшите същ
нос
тни тела на растението по-дейни от обикновено.
На тази схема виждаме, че съществата на природното царство - животни, растения и минерали притежават съответни същностни съставки, както и човекът, само че те не присъстват на физическия план и поради това тяхното действие във физическото тяло е много ограничено.
Сигурно препаратите на Рудолф Щайнер имат задачата да направят висшите същностни тела на растението по-дейни от обикновено.
към текста >>
Астралният план, долният духовен свят и горният духовен свят са „региони“ на свръхсетивния свят и могат да бъдат наблюдавани и изследвани само със свръхсетивни способ
нос
ти.
Астралният план, долният духовен свят и горният духовен свят са „региони“ на свръхсетивния свят и могат да бъдат наблюдавани и изследвани само със свръхсетивни способности.
към текста >>
Здравето се състои в това, че духовната същ
нос
т на организма прониква физическото тяло и физическото тяло по всяко време и навсякъде е израз на тази същ
нос
т, а болестта е, когато това не е така.
Здравето се състои в това, че духовната същност на организма прониква физическото тяло и физическото тяло по всяко време и навсякъде е израз на тази същност, а болестта е, когато това не е така.
Следователно не се отнася само до това да се поставя физическото тяло на растенията, животните и човека в благоприятни условия и да се предпазва от вредни влияния, а да бъде активирана самата духовна същност. Видяхме, че това също е многообразен процес.
към текста >>
Следователно не се отнася само до това да се поставя физическото тяло на растенията, животните и човека в благоприятни условия и да се предпазва от вредни влияния, а да бъде активирана самата духовна същ
нос
т.
Здравето се състои в това, че духовната същност на организма прониква физическото тяло и физическото тяло по всяко време и навсякъде е израз на тази същност, а болестта е, когато това не е така.
Следователно не се отнася само до това да се поставя физическото тяло на растенията, животните и човека в благоприятни условия и да се предпазва от вредни влияния, а да бъде активирана самата духовна същност.
Видяхме, че това също е многообразен процес.
към текста >>
Във физическото тяло на човека действително живее неговият Аз, същинската собствена духовна ядка на неговата лич
нос
т.
Освен това трябва да се мисли, че растение със силно развито азово устройство доставя на човека, който се храни с него, по-добра физическа основа за неговото духовно азово същество.
Във физическото тяло на човека действително живее неговият Аз, същинската собствена духовна ядка на неговата личност.
Духовно-душевното развитие на човека зависи на първо място от неговата собствена свободна инициатива. Никой не може „да се храни на небето“. Обаче дали тялото е годен инструмент на човешкия дух или му оказва силна съпротива, срещу която човешкият Аз евентуално не е достатъчно силен, това също е въпрос на храненето и на неговото качество. Проникната и изградена ли е физическата страна на храната етерно-астрално? Носи ли със себе си етерното и астралното?
към текста >>
Нос
и ли със себе си етерното и астралното?
Във физическото тяло на човека действително живее неговият Аз, същинската собствена духовна ядка на неговата личност. Духовно-душевното развитие на човека зависи на първо място от неговата собствена свободна инициатива. Никой не може „да се храни на небето“. Обаче дали тялото е годен инструмент на човешкия дух или му оказва силна съпротива, срещу която човешкият Аз евентуално не е достатъчно силен, това също е въпрос на храненето и на неговото качество. Проникната и изградена ли е физическата страна на храната етерно-астрално?
Носи ли със себе си етерното и астралното?
Дали азовото устройство на растението внася в храната условията за волевата намеса на човешкия Аз в неговата обмяна на веществата? Така, като обобщим осмата лекция, можем да кажем, че наторяването трябва да се състои не само в етеризиране и астрализиране на почвата и растенията, но и чрез него да се внесе зараждаща се азова сила.
към текста >>
Самата действител
нос
т се оказва все по-комплицирана и по-чудна, колкото повече бива опознавана.
От дълго време отделният учен вече не е в състояние да познава всичко, което се открива за познанието в неговата специална област. То е твърде много и твърде комплицирано. Той трябва да се специализира. В каквато и специална област да работи като изследовател, ученият не достига граница, при която би могъл да каже: тук знаем всичко, не може да се появи нищо ново. Колкото повече напредва, толкова поизненадващо, да, чудесно става това поне за този, който остава честен пред себе си и отворен за това усещане.
Самата действителност се оказва все по-комплицирана и по-чудна, колкото повече бива опознавана.
Очевидно подобно е положението и относно духовната страна, макар че там стават по-ясни големите връзки, докато на погледа през микроскопа и през движещата се към микроскопичното техника се разкриват и достигат до съзнанието подробностите.
към текста >>
Очевидно подобно е положението и от
нос
но духовната страна, макар че там стават по-ясни големите връзки, докато на погледа през микроскопа и през движещата се към микроскопичното техника се разкриват и достигат до съзнанието подроб
нос
тите.
То е твърде много и твърде комплицирано. Той трябва да се специализира. В каквато и специална област да работи като изследовател, ученият не достига граница, при която би могъл да каже: тук знаем всичко, не може да се появи нищо ново. Колкото повече напредва, толкова поизненадващо, да, чудесно става това поне за този, който остава честен пред себе си и отворен за това усещане. Самата действителност се оказва все по-комплицирана и по-чудна, колкото повече бива опознавана.
Очевидно подобно е положението и относно духовната страна, макар че там стават по-ясни големите връзки, докато на погледа през микроскопа и през движещата се към микроскопичното техника се разкриват и достигат до съзнанието подробностите.
към текста >>
Физическите и духовните зависимости на човешката същ
нос
т, Сс 21.
[1] Р. Щайнер 1917: „За загадката на душата„ 6 лекция от приложението.
Физическите и духовните зависимости на човешката същност, Сс 21.
към текста >>
[16] Всъщ
нос
т седем Азове на растенията, Сс 99, 2.
[16] Всъщност седем Азове на растенията, Сс 99, 2.
Лекция, 3. 136, 8. И 9..
към текста >>
8.
Обобщение
GA_327 Биодинамично земеделие
1. Животът на Земята почива на дей
нос
ти от свръхсетивен вид, които имат своя извор в Слънцето и своите различия в планетния космос.
1. Животът на Земята почива на дейности от свръхсетивен вид, които имат своя извор в Слънцето и своите различия в планетния космос.
Земята е член на този космос и е, тъй да се каже, потопена в него. Силите, които произвеждат и поддържат живота, са полярно разчленени, както и планетният космос: надслънчеви и подслънчеви планети. Посредници на техните действия са минералите на земната повърхност, кварцови и варовикови. В много фина концентрация те се съдържат също и в атмосферата. Топлината съдейства на надслънчевите, влагата подпомага подслънчевите действия.
към текста >>
Посредници на техните действия са минералите на земната повърх
нос
т, кварцови и варовикови.
1. Животът на Земята почива на дейности от свръхсетивен вид, които имат своя извор в Слънцето и своите различия в планетния космос. Земята е член на този космос и е, тъй да се каже, потопена в него. Силите, които произвеждат и поддържат живота, са полярно разчленени, както и планетният космос: надслънчеви и подслънчеви планети.
Посредници на техните действия са минералите на земната повърхност, кварцови и варовикови.
В много фина концентрация те се съдържат също и в атмосферата. Топлината съдейства на надслънчевите, влагата подпомага подслънчевите действия.
към текста >>
2. Където се намира естествен, природен живот, той се проявява в определен социален ред в смисъл на определена жизнена общ
нос
т и на определен вертикален полярен ред на жизнените сили.
2. Където се намира естествен, природен живот, той се проявява в определен социален ред в смисъл на определена жизнена общност и на определен вертикален полярен ред на жизнените сили.
Съществуват многообразни зависимости и взаимодействия между горе и долу. Този порядък съответства на организъм от висш тип, особено на израстващия човек. Този местно-пространствен организъм предлага понятие за правилното разбиране на едно земеделско стопанство, което също представлява една живееща във времето индивидуалност. Нейният най-важен ритъм съответства на годишните времена.
към текста >>
Този местно-пространствен организъм предлага понятие за правилното разбиране на едно земеделско стопанство, което също представлява една живееща във времето индивидуал
нос
т.
2. Където се намира естествен, природен живот, той се проявява в определен социален ред в смисъл на определена жизнена общност и на определен вертикален полярен ред на жизнените сили. Съществуват многообразни зависимости и взаимодействия между горе и долу. Този порядък съответства на организъм от висш тип, особено на израстващия човек.
Този местно-пространствен организъм предлага понятие за правилното разбиране на едно земеделско стопанство, което също представлява една живееща във времето индивидуалност.
Нейният най-важен ритъм съответства на годишните времена.
към текста >>
3. Действащата на Земята духов
нос
т е подредена в четири йерархични области: физическо-минерална, жизнена (етерна), одушевена (астрална) и същински духовна (азова).
3. Действащата на Земята духовност е подредена в четири йерархични области: физическо-минерална, жизнена (етерна), одушевена (астрална) и същински духовна (азова).
Всичко духовно се нуждае от физически носител - въглерод, кислород, азот и водород.
към текста >>
Всичко духовно се нуждае от физически
нос
ител - въглерод, кислород, азот и водород.
3. Действащата на Земята духовност е подредена в четири йерархични области: физическо-минерална, жизнена (етерна), одушевена (астрална) и същински духовна (азова).
Всичко духовно се нуждае от физически носител - въглерод, кислород, азот и водород.
към текста >>
Навсякъде може да се разлее етер
нос
т, даже астрал
нос
т.
4. Най-важната функция на торенето е оживяването на почвата, специално също и на „твърдата част на самата земя“.
Навсякъде може да се разлее етерност, даже астралност.
Това се постига с приготвяне и прилагане на тор и кварц, държани в кравешки рога.
към текста >>
5. За да се активизира способ
нос
тта на растението да поеме в собственото си тяло действието на почвата и да го оползотвори, могат да се направят по-нататъшни приготовления, като се използват бял равнец, лайка, коприва, дъбови кори, глухарче и валериана, използвайки отчасти животински обвивки.
5. За да се активизира способността на растението да поеме в собственото си тяло действието на почвата и да го оползотвори, могат да се направят по-нататъшни приготовления, като се използват бял равнец, лайка, коприва, дъбови кори, глухарче и валериана, използвайки отчасти животински обвивки.
към текста >>
Чрез тяхната еманципирана веществообменна актив
нос
т и растяща на самото място храна се постига засилване на азовото устройство на селскостопанската индивидуал
нос
т.
8. Отглеждането на подходящи животни на самото място е важна съставна част на едно здраво селско стопанство.
Чрез тяхната еманципирана веществообменна активност и растяща на самото място храна се постига засилване на азовото устройство на селскостопанската индивидуалност.
към текста >>
Обхванем ли с поглед целостта на Курса и разположението на Курса в цялостното дело на Рудолф Щайнер, биодинамичният метод на земеделие се откроява като стремеж да се извлекат практически последици от значително разширеното чрез антропософията познание на действител
нос
тта.
Обхванем ли с поглед целостта на Курса и разположението на Курса в цялостното дело на Рудолф Щайнер, биодинамичният метод на земеделие се откроява като стремеж да се извлекат практически последици от значително разширеното чрез антропософията познание на действителността.
Независимо от идейното изобилие, което подпомага разбирането на цялостната, особено също и духовна действителност, от която зависи сетивната действителност, тук са развити от Рудолф Щайнер основни идеи и гледни точки за разбиране на житейските отношения и на практическото изграждане на земеделското стопанство. По тази причина в биодинамичният метод на земеделие само до известна степен могат да се посочат определени мероприятия и пропуски, понеже многообразието на природата в различните климатични условия, на хората и социалните отношения, могат под еднакъв основен аспект да водят и трябва да водят до много различни пътища на осъществяване. В тази взаимна връзка се основава също и способността за развитие на този метод на работа както в посока на познанието, така и в посока на практическото приложение. Въз основа на ясни предварителни сведения за отделния човек, както и ясни условия за търговията и консуматора, да се достигне до установяване на определени условия, които се определят от жизнената опитност. Това има много преимущества.
към текста >>
Независимо от идейното изобилие, което подпомага разбирането на цялостната, особено също и духовна действител
нос
т, от която зависи сетивната действител
нос
т, тук са развити от Рудолф Щайнер основни идеи и гледни точки за разбиране на житейските отношения и на практическото изграждане на земеделското стопанство.
Обхванем ли с поглед целостта на Курса и разположението на Курса в цялостното дело на Рудолф Щайнер, биодинамичният метод на земеделие се откроява като стремеж да се извлекат практически последици от значително разширеното чрез антропософията познание на действителността.
Независимо от идейното изобилие, което подпомага разбирането на цялостната, особено също и духовна действителност, от която зависи сетивната действителност, тук са развити от Рудолф Щайнер основни идеи и гледни точки за разбиране на житейските отношения и на практическото изграждане на земеделското стопанство.
По тази причина в биодинамичният метод на земеделие само до известна степен могат да се посочат определени мероприятия и пропуски, понеже многообразието на природата в различните климатични условия, на хората и социалните отношения, могат под еднакъв основен аспект да водят и трябва да водят до много различни пътища на осъществяване. В тази взаимна връзка се основава също и способността за развитие на този метод на работа както в посока на познанието, така и в посока на практическото приложение. Въз основа на ясни предварителни сведения за отделния човек, както и ясни условия за търговията и консуматора, да се достигне до установяване на определени условия, които се определят от жизнената опитност. Това има много преимущества. Но такива частно правни или също публично правни разпореждания не трябва да се смесват със самата работа.
към текста >>
В тази взаимна връзка се основава също и способ
нос
тта за развитие на този метод на работа както в посока на познанието, така и в посока на практическото приложение.
Обхванем ли с поглед целостта на Курса и разположението на Курса в цялостното дело на Рудолф Щайнер, биодинамичният метод на земеделие се откроява като стремеж да се извлекат практически последици от значително разширеното чрез антропософията познание на действителността. Независимо от идейното изобилие, което подпомага разбирането на цялостната, особено също и духовна действителност, от която зависи сетивната действителност, тук са развити от Рудолф Щайнер основни идеи и гледни точки за разбиране на житейските отношения и на практическото изграждане на земеделското стопанство. По тази причина в биодинамичният метод на земеделие само до известна степен могат да се посочат определени мероприятия и пропуски, понеже многообразието на природата в различните климатични условия, на хората и социалните отношения, могат под еднакъв основен аспект да водят и трябва да водят до много различни пътища на осъществяване.
В тази взаимна връзка се основава също и способността за развитие на този метод на работа както в посока на познанието, така и в посока на практическото приложение.
Въз основа на ясни предварителни сведения за отделния човек, както и ясни условия за търговията и консуматора, да се достигне до установяване на определени условия, които се определят от жизнената опитност. Това има много преимущества. Но такива частно правни или също публично правни разпореждания не трябва да се смесват със самата работа. Тя трябва да може да се развива съответно с напредъка на познанието.
към текста >>
Въз основа на ясни предварителни сведения за отделния човек, както и ясни условия за търговията и консуматора, да се достигне до установяване на определени условия, които се определят от жизнената опит
нос
т.
Обхванем ли с поглед целостта на Курса и разположението на Курса в цялостното дело на Рудолф Щайнер, биодинамичният метод на земеделие се откроява като стремеж да се извлекат практически последици от значително разширеното чрез антропософията познание на действителността. Независимо от идейното изобилие, което подпомага разбирането на цялостната, особено също и духовна действителност, от която зависи сетивната действителност, тук са развити от Рудолф Щайнер основни идеи и гледни точки за разбиране на житейските отношения и на практическото изграждане на земеделското стопанство. По тази причина в биодинамичният метод на земеделие само до известна степен могат да се посочат определени мероприятия и пропуски, понеже многообразието на природата в различните климатични условия, на хората и социалните отношения, могат под еднакъв основен аспект да водят и трябва да водят до много различни пътища на осъществяване. В тази взаимна връзка се основава също и способността за развитие на този метод на работа както в посока на познанието, така и в посока на практическото приложение.
Въз основа на ясни предварителни сведения за отделния човек, както и ясни условия за търговията и консуматора, да се достигне до установяване на определени условия, които се определят от жизнената опитност.
Това има много преимущества. Но такива частно правни или също публично правни разпореждания не трябва да се смесват със самата работа. Тя трябва да може да се развива съответно с напредъка на познанието.
към текста >>
9.
Адреси
GA_327 Биодинамично земеделие
(Информация и съветническо бюро за дей
нос
ти и образование в биологичнодинамични стопанства в страната и в чужбина.)
(Информация и съветническо бюро за дейности и образование в биологичнодинамични стопанства в страната и в чужбина.)
към текста >>
10.
Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
СЪЩ
НОС
Т НА
СЪЩНОСТ НА
към текста >>
11.
Съдържание
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
За първата глава на книгата «Същ
нос
т на социалния въпрос».
Антропософията трябва да бъде развита от духа. В Европа антропософията се създава по духовен начин, докато американците я създават по природен начин. Спиритизмът е продукт на американизма. За теорията на Удроу Уилсън. Бялата раса е расата на бъдещето, расата, съзидаваща на основата на духа.
За първата глава на книгата «Същност на социалния въпрос».
към текста >>
Учението за флогистона – огнената субстанция – и възгледът на Лавоазие от
нос
но кислорода.
Данте е описвал невидимия свят, етерния свят, или света на сферите със Земята в центъра, докато Коперник е описвал физическия свят. До края на XVIII столетие хората все пак са знаели нещо за етерния свят.
Учението за флогистона – огнената субстанция – и възгледът на Лавоазие относно кислорода.
Как е възниквал материализмът. Първото преживяване след смъртта е преживяването на всеобхватно спомняне. Представите за ада според Данте.
към текста >>
Вървежът, речта и мисленето във връзка с дей
нос
тта на етерното тяло, астралното тяло и «аза».
Сравнение на онто- и филогенезата на животното с онто- и филогенезата на човека.
Вървежът, речта и мисленето във връзка с дейността на етерното тяло, астралното тяло и «аза».
Съвременният човек твърде малко се грижи за речта. В болшинството случаи съвременните хора въобще не мислят: те не са в състояние да приемат мисли за свръхсетивното. Отричащата познанието реч на Дюбоа Раймонд. Смъртта е излизане на етерното тяло от физическото тяло. След смъртта етерното тяло бързо се разпространява по целия свят.
към текста >>
За важ
нос
тта на съня и за безсънието.
За важността на съня и за безсънието.
Човек спи, когато при него отсъства симпатия към тялото му; човек се пробужда, когато в него отново възникне симпатия към тялото му. След смъртта трябва да изгубим симпатия към нашето тяло; тази загуба на симпатия продължава в течение на една трета от времето на целия живот. След смъртта човек живее една трета от времето на земния си живот в астрално тяло и едва няколко дни в своето етерно тяло. Етерното тяло и вторите зъби, астралното тяло и половата зрялост. След отпадането на астралното тяло човек живее само в своя «аз».
към текста >>
Всичко това дава възмож
нос
т на човешкото тяло да стане разумно.
След смъртта трябва да изгубим симпатия към нашето тяло; тази загуба на симпатия продължава в течение на една трета от времето на целия живот. След смъртта човек живее една трета от времето на земния си живот в астрално тяло и едва няколко дни в своето етерно тяло. Етерното тяло и вторите зъби, астралното тяло и половата зрялост. След отпадането на астралното тяло човек живее само в своя «аз». Мислите се разпространяват по целия свят, разумът е навсякъде.
Всичко това дава възможност на човешкото тяло да стане разумно.
Как се появява човекът. За еволюционната теория. Оплоденото яйце става носител на хаоса. Човек трябва сам да създава своята форма, своя облик. Всичко, което го има във външния свят, се копира вътре в човека.
към текста >>
Оплоденото яйце става
нос
ител на хаоса.
След отпадането на астралното тяло човек живее само в своя «аз». Мислите се разпространяват по целия свят, разумът е навсякъде. Всичко това дава възможност на човешкото тяло да стане разумно. Как се появява човекът. За еволюционната теория.
Оплоденото яйце става носител на хаоса.
Човек трябва сам да създава своята форма, своя облик. Всичко, което го има във външния свят, се копира вътре в човека. Какво прави «азът», докато човек отново не се върне на Земята.
към текста >>
Всъщ
нос
т човешкото тяло го гради идващата от духовния свят душа; тя го строи от напълно разпадналите се белтъчни вещества.
Пример за съвременен научен начин на мислене. Философия без логика. «Азът» управлява тялото в течение на земния живот. Оплождане.
Всъщност човешкото тяло го гради идващата от духовния свят душа; тя го строи от напълно разпадналите се белтъчни вещества.
Защо детето прилича на баща си и майка си. Ходене, говор и мислене. Формиране на мозъка в течение на първите седем години от живота. Етерното тяло дава на детето възможност да получи пълноценен главен мозък и благодарение на това да стане мислещ човек. Етерното тяло работи в мисленето.
към текста >>
Етерното тяло дава на детето възмож
нос
т да получи пълноценен главен мозък и благодарение на това да стане мислещ човек.
«Азът» управлява тялото в течение на земния живот. Оплождане. Всъщност човешкото тяло го гради идващата от духовния свят душа; тя го строи от напълно разпадналите се белтъчни вещества. Защо детето прилича на баща си и майка си. Ходене, говор и мислене. Формиране на мозъка в течение на първите седем години от живота.
Етерното тяло дава на детето възможност да получи пълноценен главен мозък и благодарение на това да стане мислещ човек.
Етерното тяло работи в мисленето. Астралното тяло служи на процеса на обучение на говорене; то действа предимно в гърдите, в дишането, което след това се трансформира в реч. «Азът» трябва да получи достъп до физическото тяло и да му осигури равновесие във външния свят. Вследствие от това то се научава да привежда в движение своите крайници, а също привежда обмяната на веществата в съответствие с движението. Науката на бъдещето трябва да съдейства за пробуждането на хората.
към текста >>
Загубата на способ
нос
ти по правилен начин формира нашето тяло.
Как възниква сънят. На нашето тяло дължим това, че можем да виждаме нещата. Човек в своите първи три години от живота. Как се изменят сънищата в течение на живота. Сънищата на малките деца.
Загубата на способности по правилен начин формира нашето тяло.
Как сънищата все повече и повече отдалечават човека от духовния свят. За говоренето на медиума. Между смъртта и новото раждане човек трябва да се запознае с вътрешния аспект на човешкото тяло. В течение на своя земен животът човек все повече и повече се отдалечава от духовния свят. За една Платонова година (25920 години) човек преминава примерно през дванадесет земни живота.
към текста >>
Хората се различават, защото донасят със себе си от минали земни животи различни способ
нос
ти и съдби.
Моралните представи от нашия живот пренасяме през смъртта в света, от който ние строим нашия следващ земен живот. Инервацията на всеки орган се осъществява двустранно, обаче решаваща роля при това играе астралното тяло. Всички осъществявани вътре в човека движения се управляват от астралното тяло. Сваляне на вътрешния астрален образ, получен от човека в течение на живота. По какъв начин в новия човешки живот се внася това, което е присъствало в предишния живот.
Хората се различават, защото донасят със себе си от минали земни животи различни способности и съдби.
към текста >>
СЪЩ
НОС
Т НА ХРИСТИЯНСТВОТО
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО
към текста >>
Същ
нос
т на Христос – двете деца Исус
Сън и бодърстване – живот след смъртта.
Същност на Христос – двете деца Исус
към текста >>
И само когато отвикне от желанията по отношение на физическия свят, той ще врасне в духовния свят и ще добие способ
нос
т да възприема духовни образи.
За венерината мухоловка. Желанието като понятие. Душевното състояние, стоящо в основата на пробуждането; човек се пробужда, защото изпитва силно привличане към своето физическо тяло. След смъртта душата иска отново да влезе в тяло; тя трябва отначало да отвикне от това. След смъртта се запазва силно влечение към физическото тяло, изобщо жаждата за живот; човек още изпитва страстно желание да види всичко, което е виждал в течение на този живот.
И само когато отвикне от желанията по отношение на физическия свят, той ще врасне в духовния свят и ще добие способност да възприема духовни образи.
Поредното изплуване и потапяне на Англия. Звездните констелации на небето изпращат сили, удържащи определена конфигурация на сушата. Какво съобщава Платон за Солон. Учението на Юлиан Отстъпник за трите Слънца, Йоановото кръщение в Йордан. Противоречивите сведения в двете родословия (на Исус) в Евангелието от Лука и Евангелието от Матей.
към текста >>
Подроб
нос
ти от
нос
но двете деца – Исус.
Поредното изплуване и потапяне на Англия. Звездните констелации на небето изпращат сили, удържащи определена конфигурация на сушата. Какво съобщава Платон за Солон. Учението на Юлиан Отстъпник за трите Слънца, Йоановото кръщение в Йордан. Противоречивите сведения в двете родословия (на Исус) в Евангелието от Лука и Евангелието от Матей.
Подробности относно двете деца – Исус.
Странностите на доцента Хауер. Благодарение на появата на Христос мировата история е взела друго направление.
към текста >>
Стран
нос
тите на доцента Хауер.
Звездните констелации на небето изпращат сили, удържащи определена конфигурация на сушата. Какво съобщава Платон за Солон. Учението на Юлиан Отстъпник за трите Слънца, Йоановото кръщение в Йордан. Противоречивите сведения в двете родословия (на Исус) в Евангелието от Лука и Евангелието от Матей. Подробности относно двете деца – Исус.
Странностите на доцента Хауер.
Благодарение на появата на Христос мировата история е взела друго направление.
към текста >>
Луциферически в нас са тези сили, които водят до изнеже
нос
т, подмладяване, правят ни фантасти, пропиляващи живота, които постоянно ни успиват.
Човек не е изцяло и напълно хомогенно, еднородно същество; той постоянно умира и постоянно оживява. Нервната система и системата на кръвообращение представляват противоположни принципи. Склероза. Стареене и подмладяване. Плеврит или пневмония: силите на подмладяване стават твърде силни в нас. Ако съществуваха само ариманически сили, постоянно бихме ставали по-твърди, закостенели, щяхме да се превръщаме в труп, щяхме да ставаме педанти, филистери, постоянно щяхме да бодърстваме.
Луциферически в нас са тези сили, които водят до изнеженост, подмладяване, правят ни фантасти, пропиляващи живота, които постоянно ни успиват.
Тези две противоположни сили трябва да присъстват в човека, но те трябва да се намират в равновесие. Съвременното възпитание носи напълно ариманичен характер. Около 8000 години преди нашата ера е била луциферческата епоха, след това е настъпила ариманическата епоха. Да бъдеш християнин означава да търсиш равновесие между луциферическото и ариманическото. Плеврит и брезови въглища.
към текста >>
Съвременното възпитание
нос
и напълно ариманичен характер.
Стареене и подмладяване. Плеврит или пневмония: силите на подмладяване стават твърде силни в нас. Ако съществуваха само ариманически сили, постоянно бихме ставали по-твърди, закостенели, щяхме да се превръщаме в труп, щяхме да ставаме педанти, филистери, постоянно щяхме да бодърстваме. Луциферически в нас са тези сили, които водят до изнеженост, подмладяване, правят ни фантасти, пропиляващи живота, които постоянно ни успиват. Тези две противоположни сили трябва да присъстват в човека, но те трябва да се намират в равновесие.
Съвременното възпитание носи напълно ариманичен характер.
Около 8000 години преди нашата ера е била луциферческата епоха, след това е настъпила ариманическата епоха. Да бъдеш християнин означава да търсиш равновесие между луциферическото и ариманическото. Плеврит и брезови въглища. Профилактично лечение на инсулт с цветни сокове. Луциферически и ариманически заболявания.
към текста >>
12.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредстве
нос
тта, които не бих искала да се изгубят.
Мнозина проявяват голямо желание да се запознаят с тези лекции. Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели. Поради това те не бяха предназначени за печат.
Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят.
Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор. Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно. Дори и не всичко тук да съответства на стилистичните литературни канони, важното е да се запази истинският живот в цялата си непосредственост.
към текста >>
Дори и не всичко тук да съответства на стилистичните литературни канони, важното е да се запази истинският живот в цялата си непосредстве
нос
т.
Поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят. Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор. Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно.
Дори и не всичко тук да съответства на стилистичните литературни канони, важното е да се запази истинският живот в цялата си непосредственост.
към текста >>
13.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Известно ви е, че на Земята при строителство е необходимо да се съобразяваме със закона за гравитацията, съпротивлението на материалите и много други неща - за това ще говорим сега, например за теорията на еластич
нос
тта.
Известно ви е, че на Земята при строителство е необходимо да се съобразяваме със закона за гравитацията, съпротивлението на материалите и много други неща - за това ще говорим сега, например за теорията на еластичността.
Представете си, че строим здание, като, да кажем, Кьолнската катедрала, или като Айфеловата кула. При това, разбира се, трябва да бъдем наясно, че трябва да се строи така, че съоръжението да не се разруши. Ясно е, че за да не се разруши съоръжението, трябва да се познават законът за гравитацията и дялът от механиката, изучаващ съпротивлението на материалите. Кои да е от най-високите кули на Земята изискват за построяването си определена площ под основата. Ако наложите (по вертикала) примерно десетократния (линеен) размер на площта на основата, едно към десет, ще получите височината на такава кула.
към текста >>
Освен това трябва да се отчита и това, че такава кула трябва да притежава известна еластич
нос
т.
Освен това трябва да се отчита и това, че такава кула трябва да притежава известна еластичност.
Върхът и винаги малко ще се клати. Тук трябва да се отчита това, което наричат еластична сила. Съоръжението винаги се клати, но не прекалено силно; ако разклащането стане твърде силно, с него е свършено. Върхът на Айфеловата кула се клати доста забележимо. Но винаги стремежът трябва да е да не се допусне отклонението да излезе извън пределите на площта на основата.
към текста >>
В действител
нос
т то не е нещо друго, а своеобразна кула.
И все пак, разглеждайки, да кажем, стъблото на пшеницата, ще откриете, че посочените закони не се спазват. При стъблото на пшеницата площта на основата е малка.
В действителност то не е нещо друго, а своеобразна кула.
Такова пшенично стъбло, имащо малка площ на основата, израства на височина, и ако се сметне горепосочената пропорция, ще се окаже, че тя съвсем не е такава, каквато трябва да бъде при изкуствените, построени по законите на механиката съоръжения - тоест едно към десет или около това. Не, пропорцията при стъблото е едно към четиристотин, а при някои стъбла и едно към петстотин.
към текста >>
Да предположим, че тук е Земята (изобразява го на рисунка), тук, под повърх
нос
тта, растат растения.
Погледнете растенията: отначало те растат под земята.
Да предположим, че тук е Земята (изобразява го на рисунка), тук, под повърхността, растат растения.
Но самата тази Земя не е хомогенна, еднородна маса, самата тази Земя представлява нещо удивително. В земята се намират всевъзможни вещества. Но в древността особено важна роля в тази земя са играли три субстанции. Първо е било това вещество, което наричат шисти. Днес то се съдържа в растенията, макар и в малко количество; но въпреки малкото съдържание, то е извънредно важно.
към текста >>
Но в древ
нос
тта особено важна роля в тази земя са играли три субстанции.
Погледнете растенията: отначало те растат под земята. Да предположим, че тук е Земята (изобразява го на рисунка), тук, под повърхността, растат растения. Но самата тази Земя не е хомогенна, еднородна маса, самата тази Земя представлява нещо удивително. В земята се намират всевъзможни вещества.
Но в древността особено важна роля в тази земя са играли три субстанции.
Първо е било това вещество, което наричат шисти. Днес то се съдържа в растенията, макар и в малко количество; но въпреки малкото съдържание, то е извънредно важно.
към текста >>
След това вътре се е намирал кремъкът, който е имал ето такава лъчеобразна насоче
нос
т.
Глината свързва двете горепосочени вещества, тя запълва решетката. Такава скала се нарича фелдшпат. Така че някога Земята се е състояла основно от три скални породи. Но всичко това е било меко, кашообразно. Тук са били шистите, които придали на Земята тенденция да стане листообразна; вследствие от това Земята в хоризонтално направление добила листообразен характер.
След това вътре се е намирал кремъкът, който е имал ето такава лъчеобразна насоченост.
Освен това тук е присъствал фелдшпат, който е представлявал свързващ елемент между двете горепосочени вещества.
към текста >>
Едва когато Земята достатъчно е изстинала, те биха имали възмож
нос
т да се развият.
Според докладчика, не можем да си представим как живият зародиш, малкият зародиш живот би могъл да пътува в течение на четиридесет хиляди години по мировото пространство, което само по себе си не е топло, а студено, и температурата в него е минус 273° по Целзий. Зародишът би трябвало още и да падне на Земята и само след достигането му тук, на Земята, би могло от него да възникне живот. Ако по-рано е можело да долетят много зародиши, те биха били изгорени.
Едва когато Земята достатъчно е изстинала, те биха имали възможност да се развият.
Но и това също не би могло да стане, каза докладчикът. И така, за него остава неизвестно откъде се е появил животът.
към текста >>
На определен участък под повърх
нос
тта на морето живеят малки животни, образуващи колонии - това са коралите.
Но има и друг начин, по който възниква твърд материал, строителният материал на Земята. Влизайки в океана, ще откриете, че в този океан се образуват острови. Нека тук има море (изобразява го на рисунка).
На определен участък под повърхността на морето живеят малки животни, образуващи колонии - това са коралите.
Отличителна особеност на тези животни - коралите - е свойството им постоянно да отлагат варовик. Варовикът остава като отлагания, цял остров се настила от такива варовикови отлагания, имащи коралов произход. Понякога почвата в тези места се смива, отива надолу и може даже да се появи езеро. Това изглежда като кръг от варовици, отложени от коралите. Въобще именно в тези райони, където коралите отлагат своя варовик, земята постоянно се спуска, така че варовикът от тези животни, коралите, отива все по-дълбоко и по-дълбоко.
към текста >>
Отличителна особе
нос
т на тези животни - коралите - е свойството им постоянно да отлагат варовик.
Но има и друг начин, по който възниква твърд материал, строителният материал на Земята. Влизайки в океана, ще откриете, че в този океан се образуват острови. Нека тук има море (изобразява го на рисунка). На определен участък под повърхността на морето живеят малки животни, образуващи колонии - това са коралите.
Отличителна особеност на тези животни - коралите - е свойството им постоянно да отлагат варовик.
Варовикът остава като отлагания, цял остров се настила от такива варовикови отлагания, имащи коралов произход. Понякога почвата в тези места се смива, отива надолу и може даже да се появи езеро. Това изглежда като кръг от варовици, отложени от коралите. Въобще именно в тези райони, където коралите отлагат своя варовик, земята постоянно се спуска, така че варовикът от тези животни, коралите, отива все по-дълбоко и по-дълбоко. Можем да кажем: днес в морето намират варовикови отлагания от животински произход, например оставени от коралите.
към текста >>
Колкото повече тежест вдишвате, поемате в себе си, толкова повече е във вас предразположе
нос
тта към подагра или диабет, или нещо подобно; толкова в по-голяма степен вие умирате.
Не, мъртвите вещества водят началото си от живото, явяват се отделяния на живото. Подобно на това, както се образуват нашите кости - защото в началото, в утробата на майката, ние нямаме кости, - така по пътя на отделянето се гради тялото. Живото е първично, а мъртвото вторично, то възниква после. Нас фактически ни обкръжава етер, при това етерът дърпа всичко нагоре, докато земната тежест тегли всичко надолу. Етерът дърпа нагоре, при това той не убива, за разлика от земното притегляне.
Колкото повече тежест вдишвате, поемате в себе си, толкова повече е във вас предразположеността към подагра или диабет, или нещо подобно; толкова в по-голяма степен вие умирате.
Колкото повече се активизират в нас силите, отиващи нагоре, толкова по-здрави ставаме.
към текста >>
Може да си зададем същия въпрос за ориентацията от
нос
но нещо друго; как се ориентира корабът.
Някои казват: птиците виждат много надалеч. Получава се, че те трябва да виждат, какво става в Африка, и даже да виждат през Земята! Това е несъстоятелна гледна точка. Искам да ви приведа един пример, който би ви позволил да видите в какво се състои работата.
Може да си зададем същия въпрос за ориентацията относно нещо друго; как се ориентира корабът.
По какъв начин се ориентира корабът, пътуващ от Европа към Америка? Той се насочва с помощта на компас. Когато не е имало компас, за корабите не е било добре; те е трябвало да се ориентират по звездите и светилата. И така, корабите се ориентират по компаса, тоест по невидимите сили, които ги има в етера. Това са същите сили, по които се ориентират птиците.
към текста >>
Ние трябва да положим усилия, за да се научим да определяме етерните сили с помощта на компаса и магнитната стрелка, докато птицата има тази способ
нос
т в себе си.
Когато не е имало компас, за корабите не е било добре; те е трябвало да се ориентират по звездите и светилата. И така, корабите се ориентират по компаса, тоест по невидимите сили, които ги има в етера. Това са същите сили, по които се ориентират птиците. Само ние, хората, не притежаваме никакво чувство по отношение на тези невидими сили. Но птиците ги усещат; те притежават вътрешен компас.
Ние трябва да положим усилия, за да се научим да определяме етерните сили с помощта на компаса и магнитната стрелка, докато птицата има тази способност в себе си.
Тя лети в съответствие с етера, в съответствие с това, което действа в мировото пространство. (Не следва да се отъждествява етерът с електромагнитното поле; последното е само едно от проявленията на умиращия етер - бел. пр.)
към текста >>
Можем да кажем така: още преди пет, шест или седем хиляди години Земята с нейните скални породи се е намирала в съвършено различно състояние от това днес; впрочем тези различия малко са се проявявали външно и са
нос
или вътрешен характер.
Ако днес се вземат предвид само силите, действащи на Земята, стига се само до извода: милиони години назад всичко това е изглеждало на Земята иначе. Небесното пространство при дадения подход не се отчита. Неотдавна вече ви казах: ако се има предвид това, което идва от страна на небето, от страна на мировото пространство, няма да се налага да оперираме с такива огромни числа години (тоест милиони години). В този случай бихме дошли до това, че някога тук, в нашия регион, всичко още е било във вледенено състояние, всичко е било покрито с лед, в Азия вече е съществувала велика цивилизация, дълбоката мъдрост още е живеела тогава сред хората. Бихме стигнали до разбирането, че нашият земен живот в известен смисъл зависи от живота навън, в мировото пространство.
Можем да кажем така: още преди пет, шест или седем хиляди години Земята с нейните скални породи се е намирала в съвършено различно състояние от това днес; впрочем тези различия малко са се проявявали външно и са носили вътрешен характер.
Ако се върнем назад все по-далеч и по-далеч, ще се доближим до мекото състояние на Земята.
към текста >>
Всъщ
нос
т работата, разбира се, стои не съвсем така; но ако ние разглеждаме събитията в обратен ред, отначало имаме втвърдено състояние, а след това - течно.
И така, връщайки се в миналото, бихте могли да си представите следното: скалните породи, които в настоящо време в древните Алпи притежават изключителна твърдост, започват да текат, например така, както тече желязото в леярския цех.
Всъщност работата, разбира се, стои не съвсем така; но ако ние разглеждаме събитията в обратен ред, отначало имаме втвърдено състояние, а след това - течно.
Ако сега ние се отправим в бъдещето, ще се окаже, че Слънцето някога отново ще попадне в съзвездие Везни, (има се предвид точката на пролетното равноденствие - бел. пр.) Сега то изгрява в съзвездието Риби, след 2160 години ще изгрява във Водолей (това не означава, че точката на пролетното равноденствие ще влезе в съзвездие Водолей след 2160 години, тя ще влезе там значително по-рано, около 2375 г. след Р. Х., тоест примерно след 360 години - бел. пр.), след това Слънцето ще изгрява в Козирог, след това в Стрелец, Скорпион и накрая - отново във Везни.
към текста >>
Всъщ
нос
т можем да кажем така: Земята само спи по отношение на мировото пространство; само че този сън е много дълъг, той продължава поне 15 хиляди години.
Всъщност можем да кажем така: Земята само спи по отношение на мировото пространство; само че този сън е много дълъг, той продължава поне 15 хиляди години.
Някога Земята ще оживее. Тя някога е бодърствала, била е свързана с цялото мирово пространство. И мировото пространство с помощта на своите жизнени сили я е населило с огромни животни. По-късно, когато се е появило твърдото, мировото пространство насадило на Земята хората. Хората добре овладели на Земята твърдото вещество, което станало възможно, разбира се, благодарение на мировото пространство, а не благодарение на самата Земя.
към текста >>
- Разбира се, при понижено хранене хра
нос
милателните органи постепенно привикват към това, че въобще нищо повече не трябва да преработват и всичко изхвърлят; човек повече не може нищо да яде, даже ако му дават много.
В другия клас имаше 15 болни. Занимавайки се с този проблем, откриваш нещо ужасно. Така например от един клас ми доведоха в конферентната зала едно малко момченце и ми казаха: какво да правим с него? Лекарят вече се отказа от него. То въобще не може нищо да яде.
- Разбира се, при понижено хранене храносмилателните органи постепенно привикват към това, че въобще нищо повече не трябва да преработват и всичко изхвърлят; човек повече не може нищо да яде, даже ако му дават много.
Можете в този случай да прилагате диетата на квакерите и всичко, каквото ви хареса - това няма да помогне на детето, доколкото органите му са загубили трудоспособност. Детето изглежда подпухнало. Какво трябва да се прави? В този случай е необходимо отначало да се възстанови работоспособността на органите, за да могат те да приемат поне нещо.
към текста >>
Можете в този случай да прилагате диетата на квакерите и всичко, каквото ви хареса - това няма да помогне на детето, доколкото органите му са загубили трудоспособ
нос
т.
Занимавайки се с този проблем, откриваш нещо ужасно. Така например от един клас ми доведоха в конферентната зала едно малко момченце и ми казаха: какво да правим с него? Лекарят вече се отказа от него. То въобще не може нищо да яде. - Разбира се, при понижено хранене храносмилателните органи постепенно привикват към това, че въобще нищо повече не трябва да преработват и всичко изхвърлят; човек повече не може нищо да яде, даже ако му дават много.
Можете в този случай да прилагате диетата на квакерите и всичко, каквото ви хареса - това няма да помогне на детето, доколкото органите му са загубили трудоспособност.
Детето изглежда подпухнало. Какво трябва да се прави? В този случай е необходимо отначало да се възстанови работоспособността на органите, за да могат те да приемат поне нещо.
към текста >>
В този случай е необходимо отначало да се възстанови работоспособ
нос
тта на органите, за да могат те да приемат поне нещо.
То въобще не може нищо да яде. - Разбира се, при понижено хранене храносмилателните органи постепенно привикват към това, че въобще нищо повече не трябва да преработват и всичко изхвърлят; човек повече не може нищо да яде, даже ако му дават много. Можете в този случай да прилагате диетата на квакерите и всичко, каквото ви хареса - това няма да помогне на детето, доколкото органите му са загубили трудоспособност. Детето изглежда подпухнало. Какво трябва да се прави?
В този случай е необходимо отначало да се възстанови работоспособността на органите, за да могат те да приемат поне нещо.
към текста >>
Ако по правилен начин се използва варовикът като лекарство, може отново да се събудят заспалите сили на хра
нос
милането и тогава детето ще може да живее.
Тук хубава работа за болния може да свърши този едва уловим живот, който присъства във варовика.
Ако по правилен начин се използва варовикът като лекарство, може отново да се събудят заспалите сили на храносмилането и тогава детето ще може да живее.
В този случай трябва да се дава на детето известно количество варовик, при това заедно с други вещества, тъй като сам по себе си варовикът няма да подейства; лекарството - подобно на храната, която варим заедно с други вещества - трябва да бъде такава, че тя действително да се усвоява от организма. Варовикът се усвоява, ако се дава на детето в петпроцентен вид. Какво се оказва задействано в случай на предписване на петпроцентен варовик? Оказват се приведени в действие тези сили, които някога в древността са били във варовика жизнени сили. Те още са налични там вътре.
към текста >>
Оказват се приведени в действие тези сили, които някога в древ
нос
тта са били във варовика жизнени сили.
Тук хубава работа за болния може да свърши този едва уловим живот, който присъства във варовика. Ако по правилен начин се използва варовикът като лекарство, може отново да се събудят заспалите сили на храносмилането и тогава детето ще може да живее. В този случай трябва да се дава на детето известно количество варовик, при това заедно с други вещества, тъй като сам по себе си варовикът няма да подейства; лекарството - подобно на храната, която варим заедно с други вещества - трябва да бъде такава, че тя действително да се усвоява от организма. Варовикът се усвоява, ако се дава на детето в петпроцентен вид. Какво се оказва задействано в случай на предписване на петпроцентен варовик?
Оказват се приведени в действие тези сили, които някога в древността са били във варовика жизнени сили.
Те още са налични там вътре. Те се използват, за да се оживи препаратът. Обаче ако се използва варовик в много малка, хомеопатична дозировка, тоест не в петпроцентен вид, а например във вид пет десетохилядни - и така, ако много малко количество варовик се смеси с други вещества, в хомеопатична форма варовикът въздейства върху главата. Той изведнъж става лекарствено средство за главата. Ако се дава варовик в алопатична дозировка, той действа върху храносмилателните органи; в много малка дозировка той действа върху главата; в съответствие с това трябва и да се приготвя.
към текста >>
Ако се дава варовик в алопатична дозировка, той действа върху хра
нос
милателните органи; в много малка дозировка той действа върху главата; в съответствие с това трябва и да се приготвя.
Оказват се приведени в действие тези сили, които някога в древността са били във варовика жизнени сили. Те още са налични там вътре. Те се използват, за да се оживи препаратът. Обаче ако се използва варовик в много малка, хомеопатична дозировка, тоест не в петпроцентен вид, а например във вид пет десетохилядни - и така, ако много малко количество варовик се смеси с други вещества, в хомеопатична форма варовикът въздейства върху главата. Той изведнъж става лекарствено средство за главата.
Ако се дава варовик в алопатична дозировка, той действа върху храносмилателните органи; в много малка дозировка той действа върху главата; в съответствие с това трябва и да се приготвя.
Но тук трябва да се знае какво именно се оказва задействано, какво се използва в този варовик, ако го назначаваме в разредена форма. В дадения случай се използват и се оказват задействани тези сили на бъдещето, които засега са скрити вътре, но отново ще се появят в бъдеще.
към текста >>
Но, виждате ли, даже такъв лекар и професор, когото съвсем не можем да обвиним в некомпетент
нос
т в областта на съвременната медицина, берлинският професор Вирхов[5], когото бихме могли да наречем истински либерал в «партията на свободомислещите», даже той се придържаше по отношение на лечението към следното мнение: ако в нашата медицина лекарят твърди днес, че е излекувал сто болни, можем да кажем, че от тези сто петдесет биха се оправили и без неговото вмешателство; още двадесет процента също ще се оправят, даже ако той би ги лекувал със съвсем други средства.
Но, виждате ли, даже такъв лекар и професор, когото съвсем не можем да обвиним в некомпетентност в областта на съвременната медицина, берлинският професор Вирхов[5], когото бихме могли да наречем истински либерал в «партията на свободомислещите», даже той се придържаше по отношение на лечението към следното мнение: ако в нашата медицина лекарят твърди днес, че е излекувал сто болни, можем да кажем, че от тези сто петдесет биха се оправили и без неговото вмешателство; още двадесет процента също ще се оправят, даже ако той би ги лекувал със съвсем други средства.
Така че седемдесет процента с нищо не са задължени на съвременната медицина и тя е ефективна в най-добрия случай за тридесет процента. Такива са сметките на Вирхов, който е притежавал изключителна компетентност в областта на съвременната медицина.
към текста >>
Такива са сметките на Вирхов, който е притежавал изключителна компетент
нос
т в областта на съвременната медицина.
Но, виждате ли, даже такъв лекар и професор, когото съвсем не можем да обвиним в некомпетентност в областта на съвременната медицина, берлинският професор Вирхов[5], когото бихме могли да наречем истински либерал в «партията на свободомислещите», даже той се придържаше по отношение на лечението към следното мнение: ако в нашата медицина лекарят твърди днес, че е излекувал сто болни, можем да кажем, че от тези сто петдесет биха се оправили и без неговото вмешателство; още двадесет процента също ще се оправят, даже ако той би ги лекувал със съвсем други средства. Така че седемдесет процента с нищо не са задължени на съвременната медицина и тя е ефективна в най-добрия случай за тридесет процента.
Такива са сметките на Вирхов, който е притежавал изключителна компетентност в областта на съвременната медицина.
към текста >>
По този повод, господа, можем да кажем така: истинското, правилно приложено лекарство действа с цялата очевид
нос
т.
По този повод, господа, можем да кажем така: истинското, правилно приложено лекарство действа с цялата очевидност.
Всеки може да се убеди във верността на това, което казах за сифилиса[6]. Терапията с живак, макар и да има последствия, вредни последствия, все пак е ефективна. Ето така трябва да се показват подходящите препарати. Понякога това е крайно сложно. В случай на износеност, на изтощеност на организма, той не може да издържи лечението.
към текста >>
Всеки може да се убеди във вер
нос
тта на това, което казах за сифилиса[6].
По този повод, господа, можем да кажем така: истинското, правилно приложено лекарство действа с цялата очевидност.
Всеки може да се убеди във верността на това, което казах за сифилиса[6].
Терапията с живак, макар и да има последствия, вредни последствия, все пак е ефективна. Ето така трябва да се показват подходящите препарати. Понякога това е крайно сложно. В случай на износеност, на изтощеност на организма, той не може да издържи лечението. Обаче истинското познаване на природните процеси позволява в известен смисъл да се види как действат на човека отделните вещества, които, бидейки мъртви, безжизнени, представляват само средно, междинно състояние между два живота.
към текста >>
В случай на из
нос
е
нос
т, на изтоще
нос
т на организма, той не може да издържи лечението.
По този повод, господа, можем да кажем така: истинското, правилно приложено лекарство действа с цялата очевидност. Всеки може да се убеди във верността на това, което казах за сифилиса[6]. Терапията с живак, макар и да има последствия, вредни последствия, все пак е ефективна. Ето така трябва да се показват подходящите препарати. Понякога това е крайно сложно.
В случай на износеност, на изтощеност на организма, той не може да издържи лечението.
Обаче истинското познаване на природните процеси позволява в известен смисъл да се види как действат на човека отделните вещества, които, бидейки мъртви, безжизнени, представляват само средно, междинно състояние между два живота. Но за това е необходимо да се познава животът на веществото.
към текста >>
Жизнената деятел
нос
т се проявява в цвета.
На детето, което тогава ми доведоха, беше предписано лечение с калций: дотогава то съвсем беше изгубило телесния цвят и беше станало жълто. Надявам се да проведем работата така, че да не се налага да кажем: те не успяха да подберат лекарство за детето... (пропуск в текста).
Жизнената деятелност се проявява в цвета.
Ето защо ние се опитваме при изготвянето на боите колкото се може по-малко да използваме безжизнени вещества. Ето защо, изрисувайки Гьотеанума, използваме бои от растителен произход, защото те в по-голямата си част произхождат от живото. И така, виждате, че и в случая с цветовете боите трябва да се ориентират към живото.
към текста >>
14.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Това въздействие
нос
и слаб характер, но има за слепия голямо значение, макар той и да не го възприема.
Проблемът за цвета е невъзможно да се разбере без разбиране на човешкото око, тъй като човек възприема цвета само с помощта на окото. Друг вид цветовъзприемане от човека е неизвестно, макар че, въпреки това, цветът се възприема не само посредством очите. Представете си например слепия. Слепият в осветено пространство се чувства по-различно, отколкото в тъмно. Това чувство е толкова слабо, че самият сляп не го възприема.
Това въздействие носи слаб характер, но има за слепия голямо значение, макар той и да не го възприема.
Слепият например не би могъл постоянно да живее в мазе; там не би му достигала светлина. Има разлика, дали ще вкарате слепия в светло помещение с жълти прозорци или ще го вкарате в тъмно помещение, или в помещение със сини прозорци. На живота това оказва различно въздействие; жълтият цвят и синият цвят съвършено различно действат на живота. Да се разберат тези неща може само в случай, че се разбира как се отнася окото към цвета.
към текста >>
От това, което вече съм ви казвал, може би сте видели, че в човека първостепенна важ
нос
т имат две неща.
От това, което вече съм ви казвал, може би сте видели, че в човека първостепенна важност имат две неща.
В целия му организъм две неща представляват изключителна важност. Първо, това е кръвта; ако човек няма кръв, той веднага би умрял. Той не би могъл ежесекундно да обновява своя живот, а животът трябва да се обновява всеки миг. И така, да си представим, че кръвта е отделена от тялото. Тогава човек се превръща в мъртъв предмет.
към текста >>
В целия му организъм две неща представляват изключителна важ
нос
т.
От това, което вече съм ви казвал, може би сте видели, че в човека първостепенна важност имат две неща.
В целия му организъм две неща представляват изключителна важност.
Първо, това е кръвта; ако човек няма кръв, той веднага би умрял. Той не би могъл ежесекундно да обновява своя живот, а животът трябва да се обновява всеки миг. И така, да си представим, че кръвта е отделена от тялото. Тогава човек се превръща в мъртъв предмет. Но ако мислено бихте отделили нервите от човека, въпреки това той би изглеждал точно както обикновено, само не би имал съзнание; той не би могъл нито да си представя, нито да чувства, не би могъл да се движи.
към текста >>
Човешкото око би могло всъщ
нос
т да се разглежда като цялостен човек, в него има и кръв, и нерви.
Обаче във всеки орган има и кръв, и нерви.
Човешкото око би могло всъщност да се разглежда като цялостен човек, в него има и кръв, и нерви.
Ако си представите окото отделно от главата (вж. рис.), тук по цялото око са разположени малки кръвоносни съдове. Много малки кръвоносни съдове се намират тук. Освен това тук се намират много нерви. И така, виждате, че нервите и потоците кръв, които имаме в ръката, ги имаме също и в главата.
към текста >>
рис.), тук по цялото око са разположени малки кръво
нос
ни съдове.
Обаче във всеки орган има и кръв, и нерви. Човешкото око би могло всъщност да се разглежда като цялостен човек, в него има и кръв, и нерви. Ако си представите окото отделно от главата (вж.
рис.), тук по цялото око са разположени малки кръвоносни съдове.
Много малки кръвоносни съдове се намират тук. Освен това тук се намират много нерви. И така, виждате, че нервите и потоците кръв, които имаме в ръката, ги имаме също и в главата.
към текста >>
Много малки кръво
нос
ни съдове се намират тук.
Обаче във всеки орган има и кръв, и нерви. Човешкото око би могло всъщност да се разглежда като цялостен човек, в него има и кръв, и нерви. Ако си представите окото отделно от главата (вж. рис.), тук по цялото око са разположени малки кръвоносни съдове.
Много малки кръвоносни съдове се намират тук.
Освен това тук се намират много нерви. И така, виждате, че нервите и потоците кръв, които имаме в ръката, ги имаме също и в главата.
към текста >>
Сега ще ви нарисувам пътя (на Слънцето) така, както ни се струва, както го виждаме; всъщ
нос
т се движи Земята, а Слънцето стои на място, но това тук няма значение.
Какво собствено става при утринната и вечерната заря? Представете си изгрева на Слънцето (вж. рис.). Слънцето се издига нагоре. Когато Слънцето изгрява, то не може веднага да ви освети по права линия.
Сега ще ви нарисувам пътя (на Слънцето) така, както ни се струва, както го виждаме; всъщност се движи Земята, а Слънцето стои на място, но това тук няма значение.
И така, Слънцето отначало изпраща своите лъчи ето тук, а след това тук. Ако стоите тук, на утринната заря виждате не Слънцето, а осветените от Слънцето облаци. Това тук са тези облаци, осветени от светлината.
към текста >>
Макар всичко тук да отива в безкрай
нос
тта, вие все пак виждате небето, което, подобно на син купол, се намира над Земята, покрива я като синя обвивка.
Сега искам да ви кажа нещо друго. Представете си, че утринната заря вече е дошла, на двора е ден и, както днес, например въздухът е чист и прозрачен. Какво виждате в такъв случай? Виждате синьо небе. Въобще него като такова го няма, но вие въпреки това го виждате.
Макар всичко тук да отива в безкрайността, вие все пак виждате небето, което, подобно на син купол, се намира над Земята, покрива я като синя обвивка.
Защо става това?
към текста >>
Нютон, бидейки особено разумен човек - в случая употребявам думата «разумен» напълно сериозно, - бидейки особено разумен човек, изказал следната теза: ако разглеждаме дъгата - умният човек не обръща внимание на това, което
нос
и тривиален характер, което се появява всеки ден, на утринната и вечерната заря, нали така, а бидейки сведущ и умен, се вглежда в нещо особено рядко, изключително, изследва това, което можеш да разбереш само ако си направил предварителни крачки, - ако разглеждаме дъгата, в нея ние виждаме седем цвята, а именно червен, оранжев, жълт, зелен, син, индигов и виолетов.
Такива възгледи, че светлината през тъмнина е червена, а тъмнината през светлина - синя, са имали още древните в Азия, когато още са били достатъчно разумни, както ви описах това последния път. Древните гърци също още са имали подобни възгледи. Тези възгледи са се задържали в течение на цялото средновековие, докато хората не станали «умни», тоест до XIV, XV, XVI, XVII столетие. Когато хората поумнели, те престанали да се ориентират в природните явления като такива, а започнали да измислят всевъзможни, създавани по изкуствен начин теории. И един от тях, който измислил особено изтънчена теория за цвета, е бил англичанинът Нютон[2].
Нютон, бидейки особено разумен човек - в случая употребявам думата «разумен» напълно сериозно, - бидейки особено разумен човек, изказал следната теза: ако разглеждаме дъгата - умният човек не обръща внимание на това, което носи тривиален характер, което се появява всеки ден, на утринната и вечерната заря, нали така, а бидейки сведущ и умен, се вглежда в нещо особено рядко, изключително, изследва това, което можеш да разбереш само ако си направил предварителни крачки, - ако разглеждаме дъгата, в нея ние виждаме седем цвята, а именно червен, оранжев, жълт, зелен, син, индигов и виолетов.
Има седем цвята, които виждаме в дъгата един след друг (изобразява го на рисунката). Ако гледате дъгата, можете без усилие да различите тези седем цвята.
към текста >>
Всъщ
нос
т той е трябвало да каже: аз имам работа не с плоско-паралелна стъклена пластинка, а с призма, тоест с парче стъкло със сходящи се под остър ъгъл повърх
нос
ти, поставено срещу екран.
Всъщност той е трябвало да каже: аз имам работа не с плоско-паралелна стъклена пластинка, а с призма, тоест с парче стъкло със сходящи се под остър ъгъл повърхности, поставено срещу екран.
Поради това, когато гледам в това направление, от едната страна светлината, (разглеждана) през тъмнина, става червена, появява се червен цвят, докато от другата страна тъмнината, (разглеждана) през светлината, става синя, появява се синият цвят. Между тях се появяват междинните цветове. Ето какво е трябвало да каже той. Обаче по това време в света се е появявала тенденция, при обяснението да се търси причината за това, което трябва да се обясни, зад кулисите на самото явление, вътре в него. Това е доста елементарно, нали така?
към текста >>
Но всъщ
нос
т това не е така.
Но всъщност това не е така.
Когато Слънцето в утринна-та заря създава червения цвят, отначало то трябва да освети облаците, и ние през тъмна среда трябва да видим червеното. Когато небесното пространство има син цвят, това възниква не от Слънцето, тъй като Слънцето не го осветява, небесното пространство е черно, тъмно, а синия цвят ние виждаме благодарение на осветения въздух на Земята. Следователно в дадения случай ние виждаме тъмнина през светлината = синия цвят.
към текста >>
Обаче всъщ
нос
т тайните на цветовете могат да се разберат само тогава, когато правилно се разбират утринната заря и синевата на небето.
Всичко се свежда до това, че трябва да се създаде истинска физика; тогава ще може да се види, както в случая с призмата, от едната страна светлината през тъмнина, а от другата - тъмнина през светлината. Но за тези хора това е твърде неудобно. Те предпочитат такива разсъждения: всичко вече се намира вътре в светлината, трябва само да се извлече навън, да се прояви. Така би могло да се каже; някога е имало огромно яйце, в него се е съдържал целият свят, трябвало е само да се изкара оттам! Така е разсъждавал за цветовете и Нютон.
Обаче всъщност тайните на цветовете могат да се разберат само тогава, когато правилно се разбират утринната заря и синевата на небето.
към текста >>
Виждате ли, ако окото гледа червено, най-малките му кръво
нос
ни съдове се пронизват с червения цвят.
Да разгледаме окото. Вътре в него се намират нерви и кръв. Ако окото гледа червено, да кажем, утринната заря или въобще нещо червено, какво преживява окото?
Виждате ли, ако окото гледа червено, най-малките му кръвоносни съдове се пронизват с червения цвят.
Отличително свойство на този червен цвят е това, че той винаги малко разрушава кръвта. С това той също разрушава и нервите, доколкото нервът живее само ако към него идва кръв. Ако окото е насочено към червено, ако червеното влиза в него, тогава кръвта в окото винаги малко се разрушава, а с това се разрушават и нервите. Така че бикът при вида на червено просто чувства: дявол да го вземе, така в главата ми цялата кръв ще се развали! Трябва да се защитя от това!
към текста >>
В този момент ние, изпитвайки състояние на оживе
нос
т в собственото око, узнаваме: навън се намира червено.
Само помислете, какъв удивителен процес става тук: когато се гледа светлината през тъмна среда, тоест се гледа червено, което довежда до разрушаване на кръвта, кислородът се изпомпва от тялото и окото посредством този кислород се оживява.
В този момент ние, изпитвайки състояние на оживеност в собственото око, узнаваме: навън се намира червено.
Но за да можем да възприемем червеното, в окото ни първо трябва да започне разрушаване на кръвта и разрушаване на нерва. Налага ни се да изпращаме в окото живот, а това значи -да се изпраща кислород. Така по оживяването на окото, което ние сами правим, по тази активизация, по тази пробуденост на окото ние забелязваме: навън се намира червено.
към текста >>
Така по оживяването на окото, което ние сами правим, по тази активизация, по тази пробуде
нос
т на окото ние забелязваме: навън се намира червено.
Само помислете, какъв удивителен процес става тук: когато се гледа светлината през тъмна среда, тоест се гледа червено, което довежда до разрушаване на кръвта, кислородът се изпомпва от тялото и окото посредством този кислород се оживява. В този момент ние, изпитвайки състояние на оживеност в собственото око, узнаваме: навън се намира червено. Но за да можем да възприемем червеното, в окото ни първо трябва да започне разрушаване на кръвта и разрушаване на нерва. Налага ни се да изпращаме в окото живот, а това значи -да се изпраща кислород.
Така по оживяването на окото, което ние сами правим, по тази активизация, по тази пробуденост на окото ние забелязваме: навън се намира червено.
към текста >>
Така че ние, живеейки на светлина, имайки възмож
нос
т правилно да поемаме светлина, получаваме здрав цвят на тялото.
Това става не само при тези, които имат здрави очи и виждат, но и при тези, чиито очи не са здрави и не виждат: светлината действа посредством светлите цветове (има се предвид червено-жълтата част от спектъра - бел. пр.); в този случай те предизвикват оживяване в главата и това оживяване на свой ред действа на организма като цяло, придавайки (на тялото) здрав цвят.
Така че ние, живеейки на светлина, имайки възможност правилно да поемаме светлина, получаваме здрав цвят на тялото.
към текста >>
Нещо рафинирано, фино присъства в това привеждане към покор
нос
т и смирение.
Сега да си представим, че ние виждаме тъмнина през светлина, тоест синьо. Тъмнината не разрушава нашата кръв; тъмнината оставя нашата кръв неразрушена. Следователно нервът също остава неразрушен, тъй като кръвта остава в ред. Вследствие от това човек се чувства благополучно, удовлетворено. Доколкото кръвта и нервите не са подложени на атака от страна на синия цвят, човек се чувства вътрешно удовлетворен, на него му е приятно.
Нещо рафинирано, фино присъства в това привеждане към покорност и смирение.
Ако, да кажем, горе в олтара се намират свещеници в сини или черни одежди, а долу седят хората, при вида на тези сини одежди не става разрушаване на очните нерви и това се съпровожда от чувство на удоволствие. Това, собствено, е разчетено за доброто, доволно настроение на хората. Само не си мислете, че това никому не е известно! Там все още се пази древната наука. Докато новата наука е възникнала в кръга на просветени хора, сред такива просветени хора, какъвто е бил например Нютон.
към текста >>
За синия цвят можем да кажем: нервът остава неразрушен и тялото изпраща благоприятно чувство, чувство на удовлетворе
нос
т в очите, и по този начин в цялото тяло.
Можем да кажем: синият цвят предизвиква в човека чувство на вътрешно удовлетворение. Човек си казва - това става безсъзнателно, но вътрешно той сякаш си казва: в синия цвят аз мога да живея по-лесно. Ето какво изпитва при син цвят човек, докато при червено той усеща, че е подложен на вмешателство, на натиск отвън.
За синия цвят можем да кажем: нервът остава неразрушен и тялото изпраща благоприятно чувство, чувство на удовлетвореност в очите, и по този начин в цялото тяло.
към текста >>
Всъщ
нос
т това не е така.
Благодарение на провежданите по такъв начин изследвания аз получавам боя от растение. Това не бих могъл да направя на основата на теорията на Нютон, който твърди: цветовете вече се съдържат в слънчевата светлина, аз само трябва да ги извлека навън. Но такава методика е пригодна само при извличането на пари от портмонето. Всичко, което харча на ден, трябва утре да го попълня в портмонето си. Напълно разумни хора си представят светлината във вид на някакво портмоне, вътре в което се намира всичко.
Всъщност това не е така.
към текста >>
пр.) с дъгата, с червеното, оранжевото, жълтото, зеленото, синьото, индиговото и виолетовото по същество не съответства на действител
нос
тта.
Виждате ли, това, което ви разказах, напълно се съгласува със здравия човешки разсъдък, докато цялата история (според Нютон - бел.
пр.) с дъгата, с червеното, оранжевото, жълтото, зеленото, синьото, индиговото и виолетовото по същество не съответства на действителността.
към текста >>
Така тази проблематика днес увисва между това, което е написано за цветовете в книгите, и това, което е в действител
нос
т.
Така тази проблематика днес увисва между това, което е написано за цветовете в книгите, и това, което е в действителност.
Изправяйки се срещу Нютоновата теория и цялата съвременна физика, Гьоте се е ръководил от стремежа да защити истината. Не можеш истински да разбереш природата, без да прибегнеш до теорията за цветовете според Гьоте. Ето защо напълно естествено е, че в Гьотеанума защитават Гьотевото учение за цветовете. Но ако човек не се ограничава в чисто религиозната или нравствена сфера, а смее да посяга и на отделните дисциплини от физиката, той предизвиква върху себе си хули от страна на самите физици.
към текста >>
В първия случай (тоест при добра освете
нос
т, при червено-жълти тонове в жилището - бел.
Ако се разбира, че става разрушаване на кръвта, и в същото време нейното оживяване... (пропуск в текста) - /става дума за въздействието на червеното/, - ако светлината разрушава в мен кръвта, аз активизирам кислорода и така се оживявам, което способства за здравето на човека. Ако постоянно се намирам в тъмнина или ме обкръжават сини тонове, на мен постоянно ми се иска да се оживя. Аз изразходвам твърде много сили за това оживяване, от което ставам блед, тъй като изразходвам твърде много жизнени сили.
В първия случай (тоест при добра осветеност, при червено-жълти тонове в жилището - бел.
пр.) здравият, розов цвят на тялото на човека се обяснява с това, че въздействието на светлината върху човека способства за усвояването от него на кислорода. Бледността на свой ред се обяснява с постоянното усвояване на въглена киселина. Въглената киселина е противоположност на кислорода, тя се стреми да проникне в моята глава. Поради това аз ставам съвсем бледен.
към текста >>
Блед
нос
тта на свой ред се обяснява с постоянното усвояване на въглена киселина.
Ако се разбира, че става разрушаване на кръвта, и в същото време нейното оживяване... (пропуск в текста) - /става дума за въздействието на червеното/, - ако светлината разрушава в мен кръвта, аз активизирам кислорода и така се оживявам, което способства за здравето на човека. Ако постоянно се намирам в тъмнина или ме обкръжават сини тонове, на мен постоянно ми се иска да се оживя. Аз изразходвам твърде много сили за това оживяване, от което ставам блед, тъй като изразходвам твърде много жизнени сили. В първия случай (тоест при добра осветеност, при червено-жълти тонове в жилището - бел. пр.) здравият, розов цвят на тялото на човека се обяснява с това, че въздействието на светлината върху човека способства за усвояването от него на кислорода.
Бледността на свой ред се обяснява с постоянното усвояване на въглена киселина.
Въглената киселина е противоположност на кислорода, тя се стреми да проникне в моята глава. Поради това аз ставам съвсем бледен.
към текста >>
Въглената киселина е противополож
нос
т на кислорода, тя се стреми да проникне в моята глава.
Ако постоянно се намирам в тъмнина или ме обкръжават сини тонове, на мен постоянно ми се иска да се оживя. Аз изразходвам твърде много сили за това оживяване, от което ставам блед, тъй като изразходвам твърде много жизнени сили. В първия случай (тоест при добра осветеност, при червено-жълти тонове в жилището - бел. пр.) здравият, розов цвят на тялото на човека се обяснява с това, че въздействието на светлината върху човека способства за усвояването от него на кислорода. Бледността на свой ред се обяснява с постоянното усвояване на въглена киселина.
Въглената киселина е противоположност на кислорода, тя се стреми да проникне в моята глава.
Поради това аз ставам съвсем бледен.
към текста >>
Следователно когато отправим човека в такава мест
нос
т, където има много светлина, при него става така, че той не изразходва постоянно своя въглерод за производството на въглероден двуокис, тъй като светлината всмуква кислорода в главата.
Следователно когато отправим човека в такава местност, където има много светлина, при него става така, че той не изразходва постоянно своя въглерод за производството на въглероден двуокис, тъй като светлината всмуква кислорода в главата.
И тогава при човека се появява здрав цвят на лицето. С помощта на калциевия карбонат по същия начин мога да възбудя горепосочения процес; при това запазвам кислорода и го предоставям на разпореждане на човека.
към текста >>
Но да постигнете такова разбиране вие ще успеете само с помощта на теорията на цветовете на Гьоте, доколкото последната по прост и естествен начин се съгласува с природата; вие никога не ще успеете да достигнете такова разбиране на основата на Нютоновата теория на цветовете, тя
нос
и абстрактен, измислен характер, тя не се съгласува с природата и не може да обясни най-простите феномени, такива, като синевата на небето, вечерната и утринната заря.
Така тясно трябва да си взаимодейства всичко. Разбирането на здравето и болестта може да бъде постигнато даже с помощта на теорията на цветовете.
Но да постигнете такова разбиране вие ще успеете само с помощта на теорията на цветовете на Гьоте, доколкото последната по прост и естествен начин се съгласува с природата; вие никога не ще успеете да достигнете такова разбиране на основата на Нютоновата теория на цветовете, тя носи абстрактен, измислен характер, тя не се съгласува с природата и не може да обясни най-простите феномени, такива, като синевата на небето, вечерната и утринната заря.
към текста >>
Ако се иска да се узнае това, което и досега още
нос
и в себе си човек, трябва да се обърнем към древните времена.
Именно от древните скотовъдни пастирски народи произхождат всички хора. За да познаваме, ние все още имаме предаденото по наследство вътрешно звездно небе. Ние все още го развиваме, макар и по-зле, отколкото древните; лежейки в кревата, в съня, ние все още имаме ретроспективни спомени за това, как някога сме лежали в полето и сме поемали в себе си кислорода. Макар вече и да не сме пастири, въпреки това сме наследили нещо (от тях), ние още притежаваме нещо, макар и да не можем да го изразим както трябва; това качество вече е помръкнало и угаснало. Въпреки това то е свойствено на цялото човечество.
Ако се иска да се узнае това, което и досега още носи в себе си човек, трябва да се обърнем към древните времена.
Всички хора на Земята навсякъде са произлезли от скотовъдни, пастирски народи; в своето тяло хората на Земята са наследили това, което е могло да произлезе от тези пастирски народи.
към текста >>
[5] Обаче има известни разлики между учението за цветовете според Нютон и учението за цветовете според Гьоте: Необходимо е да приемем за сведение, че дадените материали за дъгата
нос
ят ескизен характер, дадени са само като намек, освен това стенограмата съдържа пропуски.
[5] Обаче има известни разлики между учението за цветовете според Нютон и учението за цветовете според Гьоте: Необходимо е да приемем за сведение, че дадените материали за дъгата носят ескизен характер, дадени са само като намек, освен това стенограмата съдържа пропуски.
В издаденото под редакцията на Р. Щайнер в кюршнеровската «Немска национална литература» 1897 г., «Учение за цвета на Гьоте» се съдържа следната забележка на Гьоте по повод на дъгата: «Дъгата е един от случаите на рефракция, може би най-сложното от всичките ѝ проявления». В изданието има следната забележка на Р. Щайнер: «Дъгата е резултат от отделни явления, предизвиквани в дъждовната капка. Светлината трябва да премине през капката, тоест тя трябва да бъде пречупена (рефракция), след това обаче тя – понеже стоим между Слънцето и капката – трябва да се върне назад, следователно да се отрази».
към текста >>
15.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Да разберем историята като цяло, да разберем целия социален живот, включвайки съвременния социален живот, можем само в случай, че успеем да се ориентираме в расовите особе
нос
ти на хората.
Освен този, свойствен за европейците цвят на кожата, съществуват още четири други основни цвята на кожата. Днес ще ги разгледаме.
Да разберем историята като цяло, да разберем целия социален живот, включвайки съвременния социален живот, можем само в случай, че успеем да се ориентираме в расовите особености на хората.
Можем да разберем правил-но всичко духовно само в случай, че отначало се изследва въпросът за това, как духовното начало в човека действа в цвета на кожата.
към текста >>
Ето защо ние виждаме повърх
нос
тта на такова тяло светла, бяла.
То ни се струва черно, защото не отразява светлината. Ако имате бяло тяло, то сякаш ви казва: на мен не ми трябва светлина; аз преработвам само това, което се намира в мен самото. Цялата светлина аз я отпращам обратно. Затова такова тяло е бяло. И така, бялото тяло отпраща цялата светлина назад.
Ето защо ние виждаме повърхността на такова тяло светла, бяла.
Черното тяло поема цялата светлина, а също заедно със светлината поема цялата топлина, то не отблъсква нито светлината, нито топлината; ето защо то ни се струва черно, тъмно.
към текста >>
Ако възмож
нос
тта да набира светлина се прекрати, то (такова тяло), бидейки изнесено на светлина, ни се струва черно.
Виждате ли, бихте могли да се придвижите в изучаването на този въпрос, всестранно обмисляйки следното. Да допуснем, че тук на Земята се намира някакво тяло; то поема цялата светлина. Отначало то отдава малко светлина обратно, малко я отразява и затова изглежда светло. Но с течение на времето то набира в себе си колкото се може повече светлина.
Ако възможността да набира светлина се прекрати, то (такова тяло), бидейки изнесено на светлина, ни се струва черно.
към текста >>
Отначало то стои на повърх
нос
тта на Земята, подложено е на действието на светлината, при това поглъща много светлина, поглъща много топлина.
Да вземем дървото.
Отначало то стои на повърхността на Земята, подложено е на действието на светлината, при това поглъща много светлина, поглъща много топлина.
Това става дотогава, докато то не попадне под земята. Ако в течение на дълго време - това може да са хиляди или милиони години -то остава под земята, в какво се превръща? В черни въглища! Въглищата са черни, защото те са били дърво, поемащо светлина и топлина. Те не ги отдават, ако не ги унищожиш.
към текста >>
Светлината и топлината не преминават през цялото тяло, те се задържат на повърх
нос
тта на кожата и затова самата кожа става черна.
С примера за разликите между снега и въглищата виждате как предметите на Земята се отнасят към мировото пространство. Да погледнем към черните хора в Африка. Тези черни хора в Африка притежават отличително свойство; цялата светлина и топлина те всмукват в себе си. Те ги поемат. Светлината и топлината на мировото пространство не могат да преминат през цялото тяло, защото човекът си е винаги човек, независимо от това черен ли е или не.
Светлината и топлината не преминават през цялото тяло, те се задържат на повърхността на кожата и затова самата кожа става черна.
Следователно черният човек в Африка е такъв човек, който поема и преработва в себе си максимум топлина и светлина от мировото пространство. Поради факта, че той прави това, космическите сили оказват въздействие върху човека като цяло (рис., вляво). Отвсякъде той възприема светлината и топлината. Тях той преработва в самия себе си. Трябва да съществува това, което му помага в тази преработка.
към текста >>
Негърът, както казват, притежава повишена сексуал
нос
т и силни инстинкти.
Виждате ли, по конкретен начин в тази преработка му помага задният мозък. Ето защо при негрите особено е развит задният мозък. Това става посредством гръбначния мозък. Така може да се преработва всичко това, което се намира вътре в човека благодарение на светлината и топлината. Ето защо при негрите като най-жизнено активно се формира всичко това, което е свързано с тялото и обмена на веществата.
Негърът, както казват, притежава повишена сексуалност и силни инстинкти.
И така, негърът има повишена сексуалност, повишено полово влечение. Доколкото на повърхността на тялото в кожата му присъства слънчевото начало, светлината и топлината, цялата обмяна на веществата протича така, все едно вътре в организма му всичко ври от въздействията на Слънцето. Затова у него възниква силно полово влечение. В негъра постоянно протича вътрешен процес на варене, при което задният мозък се възбужда и разгаря този огън.
към текста >>
И така, негърът има повишена сексуал
нос
т, повишено полово влечение.
Ето защо при негрите особено е развит задният мозък. Това става посредством гръбначния мозък. Така може да се преработва всичко това, което се намира вътре в човека благодарение на светлината и топлината. Ето защо при негрите като най-жизнено активно се формира всичко това, което е свързано с тялото и обмена на веществата. Негърът, както казват, притежава повишена сексуалност и силни инстинкти.
И така, негърът има повишена сексуалност, повишено полово влечение.
Доколкото на повърхността на тялото в кожата му присъства слънчевото начало, светлината и топлината, цялата обмяна на веществата протича така, все едно вътре в организма му всичко ври от въздействията на Слънцето. Затова у него възниква силно полово влечение. В негъра постоянно протича вътрешен процес на варене, при което задният мозък се възбужда и разгаря този огън.
към текста >>
Доколкото на повърх
нос
тта на тялото в кожата му присъства слънчевото начало, светлината и топлината, цялата обмяна на веществата протича така, все едно вътре в организма му всичко ври от въздействията на Слънцето.
Това става посредством гръбначния мозък. Така може да се преработва всичко това, което се намира вътре в човека благодарение на светлината и топлината. Ето защо при негрите като най-жизнено активно се формира всичко това, което е свързано с тялото и обмена на веществата. Негърът, както казват, притежава повишена сексуалност и силни инстинкти. И така, негърът има повишена сексуалност, повишено полово влечение.
Доколкото на повърхността на тялото в кожата му присъства слънчевото начало, светлината и топлината, цялата обмяна на веществата протича така, все едно вътре в организма му всичко ври от въздействията на Слънцето.
Затова у него възниква силно полово влечение. В негъра постоянно протича вътрешен процес на варене, при което задният мозък се възбужда и разгаря този огън.
към текста >>
Понякога организацията на човека
нос
и такива странични ефекти.
Понякога организацията на човека носи такива странични ефекти.
Това може да се наблюдава именно при негрите. В организма на негъра протича процес на варене. Освен това очите при негъра са изключително внимателни, ясни, говорят за находчивост. Той гледа хитро и много внимателно. Бихте могли да намерите тук противоречие.
към текста >>
Негърът в много по-голяма степен се проявява в подскоците, във външната подвиж
нос
т, която се управлява от неговите инстинкти.
Това е обусловено от не толкова силното развитие на задния мозък при жълтия човек и от развитието на средния мозък. Тук у него се намира това, което обслужва дишането и кръвообращението му. Представителите на жълтата раса, жителите на Азия, още в достатъчна степен живеят във вътрешното (в областта на туловището). Можете да забележите това даже по походката им; походката им е по-бавна, по-вяла. Този човек вече не работи толкова интензивно в своите крайници, в своите телесни членове и обмяната на веществата.
Негърът в много по-голяма степен се проявява в подскоците, във външната подвижност, която се управлява от неговите инстинкти.
Монголоидът, жълтият жител на Азия в по-голяма степен развива вътрешния съноподобен живот и оттук цялата азиатска цивилизация носи съноподобен характер. И така, монголоидът вече не живее изключително вътре в себе си, но вече възприема туй-онуй от Космоса. Ето защо в представителите на Азия има прекрасни поетически произведения за мирозданието, за Космоса като цяло. При негрите това го няма. Негърът поема всичко в своята система за обмяна на веществата, по същество той само «храносмила» Космоса.
към текста >>
Монголоидът, жълтият жител на Азия в по-голяма степен развива вътрешния съноподобен живот и оттук цялата азиатска цивилизация
нос
и съноподобен характер.
Тук у него се намира това, което обслужва дишането и кръвообращението му. Представителите на жълтата раса, жителите на Азия, още в достатъчна степен живеят във вътрешното (в областта на туловището). Можете да забележите това даже по походката им; походката им е по-бавна, по-вяла. Този човек вече не работи толкова интензивно в своите крайници, в своите телесни членове и обмяната на веществата. Негърът в много по-голяма степен се проявява в подскоците, във външната подвижност, която се управлява от неговите инстинкти.
Монголоидът, жълтият жител на Азия в по-голяма степен развива вътрешния съноподобен живот и оттук цялата азиатска цивилизация носи съноподобен характер.
И така, монголоидът вече не живее изключително вътре в себе си, но вече възприема туй-онуй от Космоса. Ето защо в представителите на Азия има прекрасни поетически произведения за мирозданието, за Космоса като цяло. При негрите това го няма. Негърът поема всичко в своята система за обмяна на веществата, по същество той само «храносмила» Космоса. Представителят на Азия вдишва Космоса в себе си, той го има в своето кръвообращение.
към текста >>
Негърът поема всичко в своята система за обмяна на веществата, по същество той само «хра
нос
мила» Космоса.
Негърът в много по-голяма степен се проявява в подскоците, във външната подвижност, която се управлява от неговите инстинкти. Монголоидът, жълтият жител на Азия в по-голяма степен развива вътрешния съноподобен живот и оттук цялата азиатска цивилизация носи съноподобен характер. И така, монголоидът вече не живее изключително вътре в себе си, но вече възприема туй-онуй от Космоса. Ето защо в представителите на Азия има прекрасни поетически произведения за мирозданието, за Космоса като цяло. При негрите това го няма.
Негърът поема всичко в своята система за обмяна на веществата, по същество той само «храносмила» Космоса.
Представителят на Азия вдишва Космоса в себе си, той го има в своето кръвообращение. Ето защо той може в думи да възпроизведе от себе си този Космос. Защото речта е само преобразувано, трансформирано дишане. (В Азия) има прекрасни, удивително красиви поеми. Хората там имат по-вътрешен характер.
към текста >>
Жителят на Азия презира европейците, за които казва така: това са външни, повърх
нос
тни хора.
Представителят на Азия вдишва Космоса в себе си, той го има в своето кръвообращение. Ето защо той може в думи да възпроизведе от себе си този Космос. Защото речта е само преобразувано, трансформирано дишане. (В Азия) има прекрасни, удивително красиви поеми. Хората там имат по-вътрешен характер.
Жителят на Азия презира европейците, за които казва така: това са външни, повърхностни хора.
Веднага можем да видим защо. Това е, което представлява жълтата раса; с цвета тя е свързана така, както ви казах.
към текста >>
Ние отблъскваме назад цялата външна светлина и всъщ
нос
т отблъскваме също цялата топлина.
Сега, господа, да разгледаме нас самите в Европа. По отношение на Космоса ние действително сме бялата раса, защото отразяваме цялата външна светлина, отблъскваме я обратно.
Ние отблъскваме назад цялата външна светлина и всъщност отблъскваме също цялата топлина.
Топлината трябва да бъде много мощна, ако искаме тя да проникне в нас. Ако я няма, ние ставаме нежизнеспособни, слаби, което можете да откриете например при ескимосите. И така, работа тук стои така: в дадения случай човек отразява цялата светлина и цялата топлина - той ги поема само ако те са много силни, - той ги отблъсква назад и преработва само тази светлина и топлина, които възникват в неговия организъм благодарение на собствената вътрешна работа. Да, господа, в дадения случай на помощ не му идва нито дишането, нито кръвообращението, нито изработката на топлина; не, той сам, посредством своя главен мозък, посредством своята глава трябва да изработи светлината и топлината. Цялата външна светлина и външна топлина ние (европейците - бел.
към текста >>
Така се установява такава последовател
нос
т: при човек с активен заден мозък доминира основно инстинктивният живот, половият живот (на рис., вляво).
То се появява отвътре. Затова ние имаме бяло тяло, което всичко преработва вътре, а цялата външна светлина и цялата топлина отхвърля, отразява обратно. Ние имаме бяло тяло. И докато монголоидът използва предимно средния мозък, ние, европейците, трябва да използваме предния мозък (вж. рис., вдясно).
Така се установява такава последователност: при човек с активен заден мозък доминира основно инстинктивният живот, половият живот (на рис., вляво).
Следващият човек тук (в средата) с активен среден мозък води емоционален живот, живот в чувствата, локализиран в гърдите. А ние, европейците, бедните европейци, притежаваме мисловен живот, локализиран в главата (на рис., вдясно). Вследствие от това ние почти не усещаме нашия вътрешен човек. Защото главата си я усещаме само в случай, че ни боли, в случай на нейно заболяване. В противен случай не я чувстваме.
към текста >>
Само че вътрешно той развива сексуал
нос
т, инстинктивен живот.
Защото главата си я усещаме само в случай, че ни боли, в случай на нейно заболяване. В противен случай не я чувстваме. В резултат възприемаме външния свят и по такъв начин с лекота ставаме материалисти. Негърът не е материалист. Той остава вътрешен човек.
Само че вътрешно той развива сексуалност, инстинктивен живот.
Представителят на Азия също не е материалист. Той съхранява емоционалния живот, живота на чувствата. Него не го е грижа за външния живот подобно на европееца. За последния той казва: европеецът е само инженер, изключително зает с устройството на външния живот. Вследствие от това, че на него му се налага да развива своя преден мозък, той е ориентиран предимно към външния свят.
към текста >>
Той по особен начин развива сексуал
нос
тта, живота на впечатленията, инстинктите и всичко това, което ври вътре.
Виждате ли, това е свързано с цялото останало формиране на човека. Представете си черния човек.
Той по особен начин развива сексуалността, живота на впечатленията, инстинктите и всичко това, което ври вътре.
В резултат се появяват много минерални остатъци (варовик). Тези минерални остатъци след това се отлагат в костите. Вследствие на това този представител на черната раса формира своите кости в по-голяма степен, отколкото представителят на бялата раса. Последният изразходва вътрешните ресурси в по-голяма степен за кръв. Ето защо той формира по-тънки кости.
към текста >>
Следствието от това е, че те започнали да губят своята жизнеспособ
нос
т, започнали да се превръщат в хора, чието тяло е малко пригодно, чието тяло отмира.
Ставайки кафяви в резултат на изменение на местообитанието, преселвайки се в друг регион на Земята и живеейки сега на слънце, те почнали да отразяват по-малко светлина. Те почнали да поемат в себе си повече светлина. И така, кафявите малайци представляват преселилите се монголи, които обаче са привикнали да поемат повече светлина и топлина, доколкото Слънцето сега им е действало различно. Обаче спомнете си за това, че природата им не е била предназначена за това. На природата им не е било свойствено да поемат толкова много топлина, както това е било сега, когато те станали малайци.
Следствието от това е, че те започнали да губят своята жизнеспособност, започнали да се превръщат в хора, чието тяло е малко пригодно, чието тяло отмира.
Това всъщност става сред малайското население. Тях ги умъртвява Слънцето. Тях ги умъртвява Изтокът. Така че можем да кажем: докато представителите на жълтата раса, монголите, още са хора, пълни със сили, малайците представляват отмираща раса. Те отмират.
към текста >>
Това всъщ
нос
т става сред малайското население.
Те почнали да поемат в себе си повече светлина. И така, кафявите малайци представляват преселилите се монголи, които обаче са привикнали да поемат повече светлина и топлина, доколкото Слънцето сега им е действало различно. Обаче спомнете си за това, че природата им не е била предназначена за това. На природата им не е било свойствено да поемат толкова много топлина, както това е било сега, когато те станали малайци. Следствието от това е, че те започнали да губят своята жизнеспособност, започнали да се превръщат в хора, чието тяло е малко пригодно, чието тяло отмира.
Това всъщност става сред малайското население.
Тях ги умъртвява Слънцето. Тях ги умъртвява Изтокът. Така че можем да кажем: докато представителите на жълтата раса, монголите, още са хора, пълни със сили, малайците представляват отмираща раса. Те отмират.
към текста >>
В настояще време на представителите на негърската раса им се налага по-малко да се преселват, днес условията са се изменили, но в дълбоката древ
нос
т е било така, както ви разказвам: негрите са се преселвали на Запад.
В настояще време на представителите на негърската раса им се налага по-малко да се преселват, днес условията са се изменили, но в дълбоката древност е било така, както ви разказвам: негрите са се преселвали на Запад.
Мореплаването тогава вече е съществувало, а освен това из целия Атлантически океан е имало много острови; по-рано Атлантическият океан е бил континент. Следователно черните хора са се придвижвали на Запад, те вече не са могли да получават толкова много светлина и топлина, както това е било за тях в Африка. В този случай към тях са идвали по-малко светлина и топлина. Какви са били последствията? Тяхната природа е била приспособена към това, да поема колкото се може повече светлина и топлина.
към текста >>
Земното начало в тяхната природа съставлява тяхната сексуал
нос
т, животът на привличането.
Такова отразяване създавало мед-но-червения блясък. Самата мед е такова тяло, което трябва малко да отразява, да отблъсква светлината и топлината. Тя не може да ги удържа. Затова те вече, като индианци на Запад, измират, станали са умираща раса. Те измират по естествена причина, в съответствие със своята собствена природа; получавайки твърде малко светлина и топлина, те умират от своето земно начало.
Земното начало в тяхната природа съставлява тяхната сексуалност, животът на привличането.
Те не могат да регулират последната; в същото време при тях се формират здрави кости. Доколкото в костите им постъпва излишък на минерални вещества, индианците повече не могат да издържат този излишък от минерални вещества. Костите стават страшно здрави, но става така, че поради своите кости човек като цяло върви към гибел.
към текста >>
Преселвайки се, те приемат отличителните особе
нос
ти на други региони, и то така, че ако това ги довежда до гибел, тя е на ниво отделни хора, а не на расата като цяло.
Белите хора по същество представляват тези, които развиват човешкото начало в себе си. Затова те са ориентирани към самите себе си.
Преселвайки се, те приемат отличителните особености на други региони, и то така, че ако това ги довежда до гибел, тя е на ниво отделни хора, а не на расата като цяло.
В това отношение те правят нещо друго. Виждате ли, господа, всичко това, което сега ви описвам, се отнася към процесите, протичащи в тялото на човека. Душата и духът остават повече или по-малко встрани от това, те остават независими. Доколкото европеецът в най-голяма степен се ползва от душата и духа, той може в най-голяма степен да работи над душата и духа, да ги преработва. Европеецът най-добре понася преселването в различни части на Земята.
към текста >>
Това става, защото в случай на преминаване на европеец в Америка (мозъчната актив
нос
т), преминавайки през средния мозък, се премества към задния мозък.
Това означава, че последните не прогресират, те загиват. Ако човек дойде в Америка, тук започва борба между предния мозък и задния мозък. Ако семейство замине за Америка, окончателно се пресели тук, отличителен признак на хората, произлизащи от такова семейство, става удължаването на ръцете. Ръцете стават по-дълги. Краката също порастват, ако европейци се преселят в Америка - разбира се, не на тях самите, а на потомците им.
Това става, защото в случай на преминаване на европеец в Америка (мозъчната активност), преминавайки през средния мозък, се премества към задния мозък.
към текста >>
Но щом само европеецът се пресели в Америка, потреб
нос
тта постоянно да размишлява отпада.
Едновременно с това при американците се проявява още едно свойство. Европеецът, особено мислещият, живее, бидейки изцяло потопен вътре в себе си, в своя вътрешен свят, нали така? Ако той не е особено мислещ, макар също да му се налага да мисли, животът се оказва не съвсем изпълнен.
Но щом само европеецът се пресели в Америка, потребността постоянно да размишлява отпада.
Затова става следното. Ако вие четете европейска книга, тя винаги е построена на аргументи, на доказателства, и не излиза от техните предели. Четеш цялата книга наред, четиристотин страници - само доказателства; даже ако това е просто роман, и там всичко е аргументирано.
към текста >>
Ако вземем в ръце европейска книга - да допуснем, че това е една от тези книги, които нерядко се пишат, книга, посветена на хра
нос
милането на майския бръмбар, - тя започва така: видът на майските бръмбари има хра
нос
милателни органи: но те са недостъпни за обикновено наблюдение.
Ако човек утре трябва нещо да направи, на сутринта той може да започне с аргументацията, с доказването, нали така? Той може вечерта да отиде да спи така и без нищо да е направил, защото му се е наложило твърде много да доказва. Американецът няма да направи така, защото той не е силен в частта на доказателствата. В това има несъмнено предимство на Америка пред Германия. В тази област могат да се направят интересни наблюдения.
Ако вземем в ръце европейска книга - да допуснем, че това е една от тези книги, които нерядко се пишат, книга, посветена на храносмилането на майския бръмбар, - тя започва така: видът на майските бръмбари има храносмилателни органи: но те са недостъпни за обикновено наблюдение.
Необходимо е по-дълбоко да се проникне в цялото устройство на майския бръмбар и т.н. Авторът започва да доказва, да аргументира всичко останало.
към текста >>
Дотогава цивилизацията в Америка
нос
и заимстван характер, тя в по-голяма или по-малка степен е само пренесена тук.
Слънцето винаги изпраща на Земята ту повече, ту по-малко светлина и топлина. Точката на пролетното равноденствие, както съм ви казвал, сега се намира в Риби. По-рано тя се е намирала в (съзвездието) Овен. След някое време тя ще бъде в (съзвездието) Водолей. Едва тогава ще настъпи истинската американска цивилизация.
Дотогава цивилизацията в Америка носи заимстван характер, тя в по-голяма или по-малка степен е само пренесена тук.
Желаещият да види това може и днес да забележи колко могъщи са станали американците, и как все повече и повече се обезсилва Европа. Фактът, че в Европа не могат да се примирят, е основан на това, че Европа всъщност повече не разбира себе си като страна в собствения смисъл, не разбира себе си. Цялата цивилизация се старае да се премести в Америка. Това върви бавно; но когато Слънцето, бидейки в точката на пролетното равноденствие, встъпи в знака Водолей, то ще изпраща към Земята лъчи, благоприятстващи това, американската култура и цивилизация да станат особено могъщи. Това е видно даже днес.
към текста >>
Фактът, че в Европа не могат да се примирят, е основан на това, че Европа всъщ
нос
т повече не разбира себе си като страна в собствения смисъл, не разбира себе си.
По-рано тя се е намирала в (съзвездието) Овен. След някое време тя ще бъде в (съзвездието) Водолей. Едва тогава ще настъпи истинската американска цивилизация. Дотогава цивилизацията в Америка носи заимстван характер, тя в по-голяма или по-малка степен е само пренесена тук. Желаещият да види това може и днес да забележи колко могъщи са станали американците, и как все повече и повече се обезсилва Европа.
Фактът, че в Европа не могат да се примирят, е основан на това, че Европа всъщност повече не разбира себе си като страна в собствения смисъл, не разбира себе си.
Цялата цивилизация се старае да се премести в Америка. Това върви бавно; но когато Слънцето, бидейки в точката на пролетното равноденствие, встъпи в знака Водолей, то ще изпраща към Земята лъчи, благоприятстващи това, американската култура и цивилизация да станат особено могъщи. Това е видно даже днес. Виждате ли, това наистина е достойно за внимание: тук, в Европа, може да се развива това, което ние наричаме антропософия. Тя не трябва да се развива на основата на расовите особености.
към текста >>
Тя не трябва да се развива на основата на расовите особе
нос
ти.
Фактът, че в Европа не могат да се примирят, е основан на това, че Европа всъщност повече не разбира себе си като страна в собствения смисъл, не разбира себе си. Цялата цивилизация се старае да се премести в Америка. Това върви бавно; но когато Слънцето, бидейки в точката на пролетното равноденствие, встъпи в знака Водолей, то ще изпраща към Земята лъчи, благоприятстващи това, американската култура и цивилизация да станат особено могъщи. Това е видно даже днес. Виждате ли, това наистина е достойно за внимание: тук, в Европа, може да се развива това, което ние наричаме антропософия.
Тя не трябва да се развива на основата на расовите особености.
Тя трябва да се развива от духа. Хората, които в Европа не са благосклонни към духа, ще вкарат Европа в катастрофа. У американците - имат се предвид тези, които са се преселили в Америка - днес още няма потребност от това (да строят култура на основата на духа). Те още могат в голяма степен да се опират на расовите особености. При това там, в Америка, възниква нещо куриозно и занимателно.
към текста >>
У американците - имат се предвид тези, които са се преселили в Америка - днес още няма потреб
нос
т от това (да строят култура на основата на духа).
Това е видно даже днес. Виждате ли, това наистина е достойно за внимание: тук, в Европа, може да се развива това, което ние наричаме антропософия. Тя не трябва да се развива на основата на расовите особености. Тя трябва да се развива от духа. Хората, които в Европа не са благосклонни към духа, ще вкарат Европа в катастрофа.
У американците - имат се предвид тези, които са се преселили в Америка - днес още няма потребност от това (да строят култура на основата на духа).
Те още могат в голяма степен да се опират на расовите особености. При това там, в Америка, възниква нещо куриозно и занимателно. Който много внимателно чете американски книги, който внимателно чете речите, произнесени в парламента, който въобще следи това, което днес става в Америка, може да каже: «Е, това е просто удивително. Ние тук, в Европа, градим антропософията, изхождайки от духа. А там, от онази страна те градят нещо подобно на дървен модел на антропософията.
към текста >>
Те още могат в голяма степен да се опират на расовите особе
нос
ти.
Виждате ли, това наистина е достойно за внимание: тук, в Европа, може да се развива това, което ние наричаме антропософия. Тя не трябва да се развива на основата на расовите особености. Тя трябва да се развива от духа. Хората, които в Европа не са благосклонни към духа, ще вкарат Европа в катастрофа. У американците - имат се предвид тези, които са се преселили в Америка - днес още няма потребност от това (да строят култура на основата на духа).
Те още могат в голяма степен да се опират на расовите особености.
При това там, в Америка, възниква нещо куриозно и занимателно. Който много внимателно чете американски книги, който внимателно чете речите, произнесени в парламента, който въобще следи това, което днес става в Америка, може да каже: «Е, това е просто удивително. Ние тук, в Европа, градим антропософията, изхождайки от духа. А там, от онази страна те градят нещо подобно на дървен модел на антропософията. Всичко това е проникнато от материализъм.
към текста >>
Виждате ли, можете да забележите това във всички конкретни случаи, във всички подроб
нос
ти.
Виждате ли, можете да забележите това във всички конкретни случаи, във всички подробности.
Ще дойде време, когато този американски «Буратино» (дървено човече) - това може да се отнесе до всеки - ще почне да говори. Тогава той ще говори нещо много приличащо на европейската антропософия. Можем да кажем така: ние в Европа създаваме антропософията на духовна основа, по духовен начин; американецът я създава по природен начин. Ето защо, излагайки антропософията, аз често посочвам следното: ето това е антропософия, а ето това е нейната американска карикатура. Това е карикатура на антропософията.
към текста >>
От една страна, съществува черната раса, която
нос
и предимно земен характер.
Ето кое е много интересно.
От една страна, съществува черната раса, която носи предимно земен характер.
Отивайки на Запад, тя отмира. Съществува също жълта раса, която носи междинен характер - между земното и космическото. Ако тя отиде на Изток, се превръща в кафява и включвайки в състава си излишъка от космическото, отмира. Бялата раса е расата на бъдещето, расата, творяща в духа. Премествайки се в Индия, тя е създала там вътрешната, поетично-духовна индийска култура.
към текста >>
Съществува също жълта раса, която
нос
и междинен характер - между земното и космическото.
Ето кое е много интересно. От една страна, съществува черната раса, която носи предимно земен характер. Отивайки на Запад, тя отмира.
Съществува също жълта раса, която носи междинен характер - между земното и космическото.
Ако тя отиде на Изток, се превръща в кафява и включвайки в състава си излишъка от космическото, отмира. Бялата раса е расата на бъдещето, расата, творяща в духа. Премествайки се в Индия, тя е създала там вътрешната, поетично-духовна индийска култура. Отправяйки се на Запад, тя е създала там духовност, която не толкова силно влияе на вътрешния свят на човека; затова пък нейната духовност обхваща външния свят с разбиране.
към текста >>
Отправяйки се на Запад, тя е създала там духов
нос
т, която не толкова силно влияе на вътрешния свят на човека; затова пък нейната духов
нос
т обхваща външния свят с разбиране.
Отивайки на Запад, тя отмира. Съществува също жълта раса, която носи междинен характер - между земното и космическото. Ако тя отиде на Изток, се превръща в кафява и включвайки в състава си излишъка от космическото, отмира. Бялата раса е расата на бъдещето, расата, творяща в духа. Премествайки се в Индия, тя е създала там вътрешната, поетично-духовна индийска култура.
Отправяйки се на Запад, тя е създала там духовност, която не толкова силно влияе на вътрешния свят на човека; затова пък нейната духовност обхваща външния свят с разбиране.
към текста >>
В бъдеще именно във връзка с расовите особе
нос
ти ще се появят неща, които трябва да се знаят, за да имаме правилна посока в живота.
В бъдеще именно във връзка с расовите особености ще се появят неща, които трябва да се знаят, за да имаме правилна посока в живота.
Такава правилна жизнена посока хората получават във все по-малка степен. Хората не искат да се учат, те се задоволяват с дрънканици.
към текста >>
Един от тези естествоизпитатели с особена сила подчерта: Не можем да се придвижим по-нататък, съвременната наука не дава възмож
нос
т да се научи нещо за човека.
Това е станало, защото в последната третина на XIX век посветените хора са получавали такова научно образование, в което вече не е имало място за чисто човешкото начало. В настоящо време с науката за човека работата стои лошо, нали така? Даже учените-материалисти забелязват това. И не успяват да мръднат напред. Нещо интересно стана на последната естественонаучна конференция[1].
Един от тези естествоизпитатели с особена сила подчерта: Не можем да се придвижим по-нататък, съвременната наука не дава възможност да се научи нещо за човека.
Обаче той не каза: Следователно трябва да търсим съприкосновение, сближение с антропософията, не, той се изрази иначе: Дайте ни трупове, за да можем да ги отворим.
към текста >>
Но при хората, които днес се смятат за учени, очите всъщ
нос
т са съвсем слаби.
Това прозвуча като призив, като лозунг: Дайте ни трупове! - докато на нас тук въобще никакви трупове не ни трябват, тъй като ние искаме да виждаме и изучаваме живи хора. Трябва само да отворим очите си за това, а по този начин да открием и душата си; а живи хора навсякъде ще се намерят. Трябва да общуваме именно с живи хора. Трябва само да успеем да живеем с тях и те действително ще покажат какво е човешкото същество.
Но при хората, които днес се смятат за учени, очите всъщност са съвсем слаби.
Те просто не виждат човека. И ето че те страстно призовават: Дайте ни трупове! Тогава ще можем да ги изучаваме. Дайте ни трупове! В такава ситуация са се намирали в последните десетилетия учебните заведения.
към текста >>
Ето защо в първата глава на книгата ми «Същ
нос
т на социалния въпрос»[2] се занимавах с този проблем.
Ето защо в първата глава на книгата ми «Същност на социалния въпрос»[2] се занимавах с този проблем.
Трябваше да покажа как хора, нямащи отношение към науката, работниците, биха могли да се приближат към този въпрос. На тях, разбира се, им се иска да се приобщят към науката. Но да им дадат тази наука могат само тези, които видимо я владеят, тоест буржоазията. Но поради това цивилизацията изпитва сътресения. Работниците са искали наука, но нея я е нямало, защото съществуващата наука е била безчовечна.
към текста >>
Този проблем отразих в първа глава на «Същ
нос
т на социалния въпрос», тъй като, говорейки за социалния въпрос, трябва да се разбере това на първо място.
Трябваше да покажа как хора, нямащи отношение към науката, работниците, биха могли да се приближат към този въпрос. На тях, разбира се, им се иска да се приобщят към науката. Но да им дадат тази наука могат само тези, които видимо я владеят, тоест буржоазията. Но поради това цивилизацията изпитва сътресения. Работниците са искали наука, но нея я е нямало, защото съществуващата наука е била безчовечна.
Този проблем отразих в първа глава на «Същност на социалния въпрос», тъй като, говорейки за социалния въпрос, трябва да се разбере това на първо място.
Затова беше необходимо да започна с това първата глава на книгата.
към текста >>
[2] първата глава на книгата ми «Същ
нос
т на социалния въпрос»: «Същ
нос
т на социалния въпрос в жизнените потреб
нос
ти на съвремен
нос
тта и на бъдещето» 1919, библ. №23.
[2] първата глава на книгата ми «Същност на социалния въпрос»: «Същност на социалния въпрос в жизнените потребности на съвременността и на бъдещето» 1919, библ. №23.
към текста >>
16.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Но всички ние всъщ
нос
т се намираме вътре в лунните сили.
А това, което човек вижда - това е само частица, твърдата частица на Луната. Само тази твърда частица се върти около Земята. Можете ли да си представите това? Според Данте Земята се намира вътре в Луната, а това, което човек вижда като лунен диск, е само малка, твърда частица от Луната. Тя се върти около (Земята).
Но всички ние всъщност се намираме вътре в лунните сили.
Тях обозначих тук с червено.
към текста >>
Те пронизват човека и му дават възмож
нос
т да се размножава.
Ето какво си представял Данте. Ако Земята не е била включена вътре в сферата на лунните сили и на тази Земя по някакво чудо биха се появили хора, тези хора не биха могли да се размножават. Силите на размножението се намират тук, те се намират в областта, очертана (на рис.) с червен цвят.
Те пронизват човека и му дават възможност да се размножава.
И така, Данте си представял следното: Земята е малко твърдо тяло; Луната е фино - значително по-фино от въздуха, - но голямо тяло, вътре в което подобно на ядро се намира Земята. Можете да си го представите, все едно Земята е костилката на слива, намираща се в мека слива. А тук навън се намира твърда частичка, която се върти наоколо. Но самата (лунна сфера) (рис., Луна) винаги се намира на своето място, което обуславя способността за размножение както при човека, така и при животните.
към текста >>
Но самата (лунна сфера) (рис., Луна) винаги се намира на своето място, което обуславя способ
нос
тта за размножение както при човека, така и при животните.
Силите на размножението се намират тук, те се намират в областта, очертана (на рис.) с червен цвят. Те пронизват човека и му дават възможност да се размножава. И така, Данте си представял следното: Земята е малко твърдо тяло; Луната е фино - значително по-фино от въздуха, - но голямо тяло, вътре в което подобно на ядро се намира Земята. Можете да си го представите, все едно Земята е костилката на слива, намираща се в мека слива. А тук навън се намира твърда частичка, която се върти наоколо.
Но самата (лунна сфера) (рис., Луна) винаги се намира на своето място, което обуславя способността за размножение както при човека, така и при животните.
към текста >>
Ако човек не го пронизваха постоянно тези меркуриеви сили, той не би могъл да хра
нос
мила.
След това Данте си представял следното: Земята се намира не само в полето на лунните сили; тя се намира също в полето на по-отдалечени сили - тях обозначих на рисунката с жълт цвят, - тези сили пронизват всичко. Следователно сферата на лунните сили се намира тук вътре, тя е включена вътре; по такъв начин Земята и Луната на свой ред се оказват вътре в тази жълта сфера. Тук също има едно твърдо парче. Това твърдо парче е Меркурий, който се върти тук.
Ако човек не го пронизваха постоянно тези меркуриеви сили, той не би могъл да храносмила.
И така, Данте си представял следното: меркуриевите сили, в чието поле сме включени, които са още по-фини от лунните сили, съдействат за храносмилането както в нас самите, така и в животните. В противен случай нашето тяло би представлявало само химическа лаборатория - така е смятал Данте. Това, че в нашето тяло всичко става по друг начин, отколкото в обикновената химическа лаборатория, където само се смесват или разделят вещества, е обусловено от меркуриевите сили. И така, Меркурий е по-голям от Земята и по-голям от Луната.
към текста >>
И така, Данте си представял следното: меркуриевите сили, в чието поле сме включени, които са още по-фини от лунните сили, съдействат за хра
нос
милането както в нас самите, така и в животните.
След това Данте си представял следното: Земята се намира не само в полето на лунните сили; тя се намира също в полето на по-отдалечени сили - тях обозначих на рисунката с жълт цвят, - тези сили пронизват всичко. Следователно сферата на лунните сили се намира тук вътре, тя е включена вътре; по такъв начин Земята и Луната на свой ред се оказват вътре в тази жълта сфера. Тук също има едно твърдо парче. Това твърдо парче е Меркурий, който се върти тук. Ако човек не го пронизваха постоянно тези меркуриеви сили, той не би могъл да храносмила.
И така, Данте си представял следното: меркуриевите сили, в чието поле сме включени, които са още по-фини от лунните сили, съдействат за храносмилането както в нас самите, така и в животните.
В противен случай нашето тяло би представлявало само химическа лаборатория - така е смятал Данте. Това, че в нашето тяло всичко става по друг начин, отколкото в обикновената химическа лаборатория, където само се смесват или разделят вещества, е обусловено от меркуриевите сили. И така, Меркурий е по-голям от Земята и по-голям от Луната.
към текста >>
Това, че ние сме пронизани от венерини сили, ни дава възмож
нос
т не само да хра
нос
миламе, но и да насочваме продуктите от хра
нос
милането в кръвта.
Всичко това се намира вътре в още по-велика «сфера», както го е наричал Данте. Ние сме включени в областта на действие на сили, идващи от тази планета, от Венера (редът на Меркурий и Венера в системата на Данте е различен от този в системата на Коперник - бел. пр.). И така, ние сме поставени вътре във всички тези сили, които ни пронизват. Самата Венера, венерините сили също ни пронизват.
Това, че ние сме пронизани от венерини сили, ни дава възможност не само да храносмиламе, но и да насочваме продуктите от храносмилането в кръвта.
Венерините сили живеят в нашата кръв. Всичко, което е свързано с нашата кръв, идва от венерините сили. Така си е представял това Данте. Тези венерини сили обуславят и чувството на любов, което човек изпитва в своята кръв: с това е свързана «Венера».
към текста >>
И така, виждате: Луна - размножение на човека и животните; Меркурий - хра
нос
милане на човека; Венера - образуването на кръв в човека; Слънце - човешкото сърце.
И така, виждате: Луна - размножение на човека и животните; Меркурий - храносмилане на човека; Венера - образуването на кръв в човека; Слънце - човешкото сърце.
към текста >>
Меркурий: човешко хра
нос
милане
Меркурий: човешко храносмилане
към текста >>
Мисленето всъщ
нос
т едва е възниквало.
Разбира се, това е много важен въпрос, господа. Би било неправомерно да се каже, че тези древни представи са били едва ли не твърде детински; работата е в това, че тези хора са виждали нещо съвършено различно от това, което виждат съвременните хора. Съвременните хора могат наистина страшно добре да мислят. Древните хора не са можели да мислят така добре, както съвременните хора.
Мисленето всъщност едва е възниквало.
Хората тогава още са изпитвали боязливо уважение към Сатурн, свързано с мисловния орган. По тяхно мнение Сатурн е вредил на човека. Не е добре твърде много да се мисли. Сатурн винаги се е оценявал като мрачна планета. По тяхно мнение силите, идващи от Сатурн, са довеждали човека до явно изразена меланхолия, ако са действали в него твърде силно.
към текста >>
Данте е разглеждал не само притежаващите тежест, тежки тела, но и това, което е противополож
нос
т на тежестта, това, което непрестанно се стреми да замине в мировото пространство.
Данте е разглеждал не само притежаващите тежест, тежки тела, но и това, което е противоположност на тежестта, това, което непрестанно се стреми да замине в мировото пространство.
Флогистонът се отнася към обектите, които е наблюдавал Данте, а кислородът - към обектите, които е наблюдавал Коперник. Флогистонът - това е нещо невидимо, разсейващо се, това е етер. Кислородът - това е вещество, което може да бъде претеглено.
към текста >>
Но това, което вие днес
нос
ите в себе си като образ от спомените, не можете да сложите на кантара.
Само във вас самите това може да бъде представено. Днес вие можете да вървите и можете, ако имате жива фантазия, много добре да си представите как е било всичко, даже цвета на хората, които са танцували там. Вие имате пред себе си цялата тази картина, целия образ. Но даже за миг не бихте допуснали, че би могло да се претегли това, което тогава сте видели, че би могло да бъде сложено на кантара. Сами по себе си хората са тежки.
Но това, което вие днес носите в себе си като образ от спомените, не можете да сложите на кантара.
Защото него (като такова) го няма. Той се запазва без физическото наличие на нещата. По какъв начин се намира във вас този образ от спомените? Той се намира във вас етерно. Той се помещава във вас не физически, а етерно.
към текста >>
То губи от теглото си толкова, колкото тежи теч
нос
тта, равна по обем с даденото тяло.
Тук ще трябва да си спомните това, за което преди вече съм ви говорил. Казвал съм ви: ако тук имаме вода, а в нея някакво тяло, във водата това тяло става по-леко.
То губи от теглото си толкова, колкото тежи течността, равна по обем с даденото тяло.
към текста >>
Още в Древна Гърция бил открит законът, че всяко тяло в теч
нос
т става по-леко.
Прекрасна история се разказва за това откритие.
Още в Древна Гърция бил открит законът, че всяко тяло в течност става по-леко.
Архимед много размишлявал над този проблем. Веднъж той се намирал във ваната. Хората били крайно учудени от това - защото в Древна Гърция баните били общи и всички се виждали един друг; това станало в Сицилия, която тогава принадлежала на Гърция, - та хората били крайно учудени, когато Архимед внезапно изскочил от ваната и закрещял: «Еврика! Еврика! Еврика!
към текста >>
Виждате ли, спомените възникват по причината, че човек, умирайки, изцяло излиза навън от своето физическо тяло, от своята физическа телес
нос
т, той става съвсем лек.
Така в банята за първи път бил открит законът, че всяко тяло във вода става по-леко. Това е така нареченият закон на Архимед. И така, всяко тяло става по-леко, намирайки се във вода. Следователно ако някой потъва, тялото му става по-леко, много по-леко. Това, което се съдържа в етерното тяло, още може да се задържи и пред него се появява единната картина на спомените.
Виждате ли, спомените възникват по причината, че човек, умирайки, изцяло излиза навън от своето физическо тяло, от своята физическа телесност, той става съвсем лек.
Сега той изцяло и напълно живее в етерната сфера. Всеки път след своята смърт човек добива съвсем пълен спомен от всичко преживяно от него на Земята, включително и детството. Това е първото преживяване, възникващо след смъртта; съвсем пълен спомен.
към текста >>
Съвременният човек може с излишна лековатост да сметне това за детска наив
нос
т.
Съвременният човек може с излишна лековатост да сметне това за детска наивност.
Достатъчно е да кажем: но Данте би трябвало да стои не тук, а тук, (на рис. първото предполагаемо начално положение на човека е обозначено с долната стрелка, а второто предполагаемо положение - със стрелката, разположена горе вдясно. В ада главата на човека е обърната към центъра на Земята - бел. пр.) тогава човек би могъл да пробие в Земята така, че адът да му се окаже от другата страна! Разбира се, съвременният човек, знаейки, че хората живеят и на другата, обратната страна на Земята (тоест в другото полушарие - бел.
към текста >>
17.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Макар животното и да се обучава на нещо по време на своя живот, най-важното то прави без обучение, благодарение на вродени способ
нос
ти.
Нека днес да сравним развитието на животното и развитието на човека.
Макар животното и да се обучава на нещо по време на своя живот, най-важното то прави без обучение, благодарение на вродени способности.
Животното би могло да се обучи на доста малко неща, ако то вече не умееше много неща. Представете си пиленце, току-що излюпило се от яйце, което веднага кълве истински зрънца. Това качество е заложено в него. Човек трябва отначало на всичко да се учи. Има три рода дейности, на които човек трябва да се научи в най-първите години от своя живот.
към текста >>
Има три рода дей
нос
ти, на които човек трябва да се научи в най-първите години от своя живот.
Макар животното и да се обучава на нещо по време на своя живот, най-важното то прави без обучение, благодарение на вродени способности. Животното би могло да се обучи на доста малко неща, ако то вече не умееше много неща. Представете си пиленце, току-що излюпило се от яйце, което веднага кълве истински зрънца. Това качество е заложено в него. Човек трябва отначало на всичко да се учи.
Има три рода дейности, на които човек трябва да се научи в най-първите години от своя живот.
Първо, това, което се нарича ходене. На животното това му се отдава лесно, то придобива навици за ходене много по-лесно. То стои на четири лапи, а на четири лапи е къде по-лесно да се ходи, отколкото на два крака. Когато се ходи на два крака, първо трябва да се усвои пазенето на равновесие. Животното притежава равновесието, защото то има четири лапи.
към текста >>
И така, човек трябва да се научи на три вида дей
нос
ти: ходене, говорене и мислене.
Третото, на което човек трябва да се учи и което също е недостъпно за животното в такъв обем, е мисленето.
И така, човек трябва да се научи на три вида дейности: ходене, говорене и мислене.
към текста >>
- Но ако се съобразяваме с фактите, се оказва, че цялата деятел
нос
т на животното е построена така, че в нея се преживява не личният разум, а мировият разум.
Можете да кажете: мисленето, извършвано от човека, не е така просто да се отличи от това, което прави и животното. Не може да се знае мисли ли животното, или не. Обаче това, което се казва, че наблюдавайки животните, не може да се разбере, мисли ли животното или не, може да се сравни с това, някой да каже: ако баба ми имаше четири колела и отпред теглич, щеше да бъде каруца! Разбира се, игнорирайки фактите, можем да кажем каквото ни хареса. Игнорирайки фактите, не ги виждайки, може, разбира се, да кажем и така: а защо се смята, че камъкът не може да говори или мисли?
- Но ако се съобразяваме с фактите, се оказва, че цялата деятелност на животното е построена така, че в нея се преживява не личният разум, а мировият разум.
То не действа по личен начин, персонално; неговата деятелност може да бъде изключително разумна, но тя не носи персонален характер. Както вече сте чували, животните много мислят, но мисленето им не е персонално.
към текста >>
То не действа по личен начин, персонално; неговата деятел
нос
т може да бъде изключително разумна, но тя не
нос
и персонален характер.
Не може да се знае мисли ли животното, или не. Обаче това, което се казва, че наблюдавайки животните, не може да се разбере, мисли ли животното или не, може да се сравни с това, някой да каже: ако баба ми имаше четири колела и отпред теглич, щеше да бъде каруца! Разбира се, игнорирайки фактите, можем да кажем каквото ни хареса. Игнорирайки фактите, не ги виждайки, може, разбира се, да кажем и така: а защо се смята, че камъкът не може да говори или мисли? - Но ако се съобразяваме с фактите, се оказва, че цялата деятелност на животното е построена така, че в нея се преживява не личният разум, а мировият разум.
То не действа по личен начин, персонално; неговата деятелност може да бъде изключително разумна, но тя не носи персонален характер.
Както вече сте чували, животните много мислят, но мисленето им не е персонално.
към текста >>
Виждате, че човек трябва да се научи на три вида дей
нос
ти: ходене, говорене и мислене.
Виждате, че човек трябва да се научи на три вида дейности: ходене, говорене и мислене.
към текста >>
Ще разберете и това, че за тези три (вида дей
нос
ти), ходене, говорене и мислене, на човек му е необходимо неговото тяло.
Представете си какъв би бил човешкият живот, ако човек още като дете не научаваше тези три неща: ходене, говорене и мислене!
Ще разберете и това, че за тези три (вида дейности), ходене, говорене и мислене, на човек му е необходимо неговото тяло.
В случая с ходенето това и така е ясно. Целият строеж на тялото ви показва, че за ходене на човек му е необходимо неговото тяло. Не можете да си представите как той би ходил без тяло. И така, за ходенето на човек му е нужно тялото. За говоренето - вече съм ви описвал по какъв начин се осъществява речта - на човек са му необходими неговият гръклян, езикът му и така нататък.
към текста >>
И така, заради обезпечаването на такива жизнени потреб
нос
ти, като ходенето, като владеенето на своето тяло посредством правилни движения, аз трябва да поддържам в себе си горенето.
Трябва обаче да внесем яснота; какво собствено става, когато ние например ходим, когато въобще някак се движим? Когато се движим, в нас винаги нещо загива. Ако стоя тук и мина насам, а след това изследвам тялото си, ще открия в него след ходене повече продукти на горенето, повече минерални вещества, отколкото е имало преди ходенето, защото в процеса на ходене веществата вътре в мен изгарят. Аз въобще няма да мога да се движа, даже да пазя равновесие, взаимодействайки със силата на тежестта, ако не изгоря нещо в мен.
И така, заради обезпечаването на такива жизнени потребности, като ходенето, като владеенето на своето тяло посредством правилни движения, аз трябва да поддържам в себе си горенето.
Но ако аз бих проявявал непрекъсната активност, съпровождана с такова горене (окислителен процес) в мен, доста скоро бих загинал от това. Ще ми се наложи постоянно да възстановявам това, което съм изгорил.
към текста >>
Но ако аз бих проявявал непрекъсната актив
нос
т, съпровождана с такова горене (окислителен процес) в мен, доста скоро бих загинал от това.
Трябва обаче да внесем яснота; какво собствено става, когато ние например ходим, когато въобще някак се движим? Когато се движим, в нас винаги нещо загива. Ако стоя тук и мина насам, а след това изследвам тялото си, ще открия в него след ходене повече продукти на горенето, повече минерални вещества, отколкото е имало преди ходенето, защото в процеса на ходене веществата вътре в мен изгарят. Аз въобще няма да мога да се движа, даже да пазя равновесие, взаимодействайки със силата на тежестта, ако не изгоря нещо в мен. И така, заради обезпечаването на такива жизнени потребности, като ходенето, като владеенето на своето тяло посредством правилни движения, аз трябва да поддържам в себе си горенето.
Но ако аз бих проявявал непрекъсната активност, съпровождана с такова горене (окислителен процес) в мен, доста скоро бих загинал от това.
Ще ми се наложи постоянно да възстановявам това, което съм изгорил.
към текста >>
Това е известно на всеки, доколкото от работа се из
нос
ва само физическото тяло.
Ако по правилен начин се обърне внимание на мислите, които човек си спомня, може да се каже, че те не принадлежат на физическото тяло, те - мислите, взети от паметта - принадлежат на етерното тяло. Ето защо човек в своята памет не е подложен на силата на тежестта. Вие можете и да работите, и да мислите в едно и също време, макар това и да е трудно; във всеки случай мисленето е основано на нещо друго. По-късно пак ще обсъдим това. Може едновременно и да се работи, и да се мисли.
Това е известно на всеки, доколкото от работа се износва само физическото тяло.
Етерното тяло не се износва от работа. Това е важно. Етерното тяло действа в човека така, че благодарение на него човек получава способност да си спомня, да притежава собствена памет.
към текста >>
Етерното тяло не се из
нос
ва от работа.
Ето защо човек в своята памет не е подложен на силата на тежестта. Вие можете и да работите, и да мислите в едно и също време, макар това и да е трудно; във всеки случай мисленето е основано на нещо друго. По-късно пак ще обсъдим това. Може едновременно и да се работи, и да се мисли. Това е известно на всеки, доколкото от работа се износва само физическото тяло.
Етерното тяло не се износва от работа.
Това е важно. Етерното тяло действа в човека така, че благодарение на него човек получава способност да си спомня, да притежава собствена памет.
към текста >>
Етерното тяло действа в човека така, че благодарение на него човек получава способ
нос
т да си спомня, да притежава собствена памет.
По-късно пак ще обсъдим това. Може едновременно и да се работи, и да се мисли. Това е известно на всеки, доколкото от работа се износва само физическото тяло. Етерното тяло не се износва от работа. Това е важно.
Етерното тяло действа в човека така, че благодарение на него човек получава способност да си спомня, да притежава собствена памет.
към текста >>
Ако етерното тяло макар и за миг би прекратило своята дей
нос
т, това би бил краят на човека.
В нас постоянно протича не само чисто външен процес на изгаряне. Когато ядем, храната през устата постъпва в стомаха. Там тя трябва да бъде преработена. След това трябва да се разпространи по цялото тяло. Тази работа е вътрешна; но и тя също изгаря нашето физическо тяло.
Ако етерното тяло макар и за миг би прекратило своята дейност, това би бил краят на човека.
Тогава неговият собствен процес на изгаряне би убил него самия. Всичко, което човек прави в земния свят, е съпроводено с умиране.
към текста >>
При нарушение на сърдечната дей
нос
т - такова нарушение означава, че горенето, предизвикано от тази сърдечна дей
нос
т не се поправя тутакси от етерното тяло - сърцето може да спре.
С говора работата не стои така.
При нарушение на сърдечната дейност - такова нарушение означава, че горенето, предизвикано от тази сърдечна дейност не се поправя тутакси от етерното тяло - сърцето може да спре.
В случая с говора работата стои иначе: този, който говори непрекъснато, може скоро да досади. Пък и на самия себе си той нищо добро не носи. В случая с говора работа не стои така, че човек да трябва постоянно да говори (за разлика от непрекъснатата работа на сърцето и дихателната система - бел. пр.). Той може да говори, когато иска, но може и да спре да говори. Обаче той не може да прекрати изпълняваната посредством етерното тяло компенсация на сърдечната дейност.
към текста >>
Пък и на самия себе си той нищо добро не
нос
и.
С говора работата не стои така. При нарушение на сърдечната дейност - такова нарушение означава, че горенето, предизвикано от тази сърдечна дейност не се поправя тутакси от етерното тяло - сърцето може да спре. В случая с говора работата стои иначе: този, който говори непрекъснато, може скоро да досади.
Пък и на самия себе си той нищо добро не носи.
В случая с говора работа не стои така, че човек да трябва постоянно да говори (за разлика от непрекъснатата работа на сърцето и дихателната система - бел. пр.). Той може да говори, когато иска, но може и да спре да говори. Обаче той не може да прекрати изпълняваната посредством етерното тяло компенсация на сърдечната дейност. Тази компенсация човек трябва да прави от началото на своя земен живот до самия му край.
към текста >>
Обаче той не може да прекрати изпълняваната посредством етерното тяло компенсация на сърдечната дей
нос
т.
При нарушение на сърдечната дейност - такова нарушение означава, че горенето, предизвикано от тази сърдечна дейност не се поправя тутакси от етерното тяло - сърцето може да спре. В случая с говора работата стои иначе: този, който говори непрекъснато, може скоро да досади. Пък и на самия себе си той нищо добро не носи. В случая с говора работа не стои така, че човек да трябва постоянно да говори (за разлика от непрекъснатата работа на сърцето и дихателната система - бел. пр.). Той може да говори, когато иска, но може и да спре да говори.
Обаче той не може да прекрати изпълняваната посредством етерното тяло компенсация на сърдечната дейност.
Тази компенсация човек трябва да прави от началото на своя земен живот до самия му край.
към текста >>
Отличителната особе
нос
т на речта се състои в това, че поемаме излишък от азот.
Но при речта ние също разрушаваме нещо в нас. По правомерен начин разрушаваме нещо в себе си. Виждате ли, при дишането ние постоянно поемаме кислород, кислородът се съединява с кръвта и се отделя въглероден двуокис. Ние не можем да използваме по подобен начин азота. Но когато говорим, винаги поемаме твърде много азот.
Отличителната особеност на речта се състои в това, че поемаме излишък от азот.
В някакво отношение така ние сами отравяме себе си. Да поемеш излишък от азот означава да станеш подобен на цианида. Защото цианидът е съединение на въглерода с азота, подобно на това, както въглеродният двуокис е съединение на въглерода с кислорода. Човек постоянно се цианизира, когато говори. И той на свой ред трябва да компенсира тази цианизация.
към текста >>
Виждате ли, ние можем да се научим на това, което ни дава възмож
нос
т да получаваме мисли.
Виждате ли, ние можем да се научим на това, което ни дава възможност да получаваме мисли.
Всяко обучение се състои в това, че човек получава мисли. Когато той говори, на него му е достатъчно да използва подражание. Когато мисли, той трябва да проявява собствена активност, самостоятелност. Посредством мислите човек се учи. Той се учи на ходене, учи се на говор посредством мислите; само че за това той още не знае.
към текста >>
Когато мисли, той трябва да проявява собствена актив
нос
т, самостоятел
нос
т.
Виждате ли, ние можем да се научим на това, което ни дава възможност да получаваме мисли. Всяко обучение се състои в това, че човек получава мисли. Когато той говори, на него му е достатъчно да използва подражание.
Когато мисли, той трябва да проявява собствена активност, самостоятелност.
Посредством мислите човек се учи. Той се учи на ходене, учи се на говор посредством мислите; само че за това той още не знае. У него още няма мисли при ходене и при говорене. Нашата, недостъпна за животното способност да се учим, се получава поради факта, че освен физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, ние имаме «аз», който напълно ни пронизва. И така, ние имаме «аз» (рис.).
към текста >>
Нашата, недостъпна за животното способ
нос
т да се учим, се получава поради факта, че освен физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, ние имаме «аз», който напълно ни пронизва.
Когато той говори, на него му е достатъчно да използва подражание. Когато мисли, той трябва да проявява собствена активност, самостоятелност. Посредством мислите човек се учи. Той се учи на ходене, учи се на говор посредством мислите; само че за това той още не знае. У него още няма мисли при ходене и при говорене.
Нашата, недостъпна за животното способност да се учим, се получава поради факта, че освен физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, ние имаме «аз», който напълно ни пронизва.
И така, ние имаме «аз» (рис.). Така че имаме в наличност четири члена на единния човек: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и «аз».
към текста >>
Така че имаме в налич
нос
т четири члена на единния човек: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и «аз».
Посредством мислите човек се учи. Той се учи на ходене, учи се на говор посредством мислите; само че за това той още не знае. У него още няма мисли при ходене и при говорене. Нашата, недостъпна за животното способност да се учим, се получава поради факта, че освен физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, ние имаме «аз», който напълно ни пронизва. И така, ние имаме «аз» (рис.).
Така че имаме в наличност четири члена на единния човек: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и «аз».
към текста >>
В настоящо време историята разглежда тези хора от древ
нос
тта, които вече са умеели да говорят.
Някога на Земята е било такова време, когато всички хора още не са умеели да говорят. Те са жестикулирали. Тогава е имало своего рода език на жестовете. След това хората се научили да говорят. Но за това човечеството отдавна е забравило.
В настоящо време историята разглежда тези хора от древността, които вече са умеели да говорят.
Това, че за овладяването на речта трябва активно да се учи, днес повече никого не занимава. Затова народите водят борба помежду си. Ако тези народи биха се убедили в това, че някога им се е налагало да се учат да говорят, че на говор хората е трябвало да се учат, те не биха били толкова високомерни и отделните народностни групи не биха се стремели към сепаратизъм. Хората съвсем са забравили за това, че е трябвало да се обучават на речта, като процес насочен отвътре навън.
към текста >>
Ако тези народи биха се убедили в това, че някога им се е налагало да се учат да говорят, че на говор хората е трябвало да се учат, те не биха били толкова високомерни и отделните народ
нос
тни групи не биха се стремели към сепаратизъм.
След това хората се научили да говорят. Но за това човечеството отдавна е забравило. В настоящо време историята разглежда тези хора от древността, които вече са умеели да говорят. Това, че за овладяването на речта трябва активно да се учи, днес повече никого не занимава. Затова народите водят борба помежду си.
Ако тези народи биха се убедили в това, че някога им се е налагало да се учат да говорят, че на говор хората е трябвало да се учат, те не биха били толкова високомерни и отделните народностни групи не биха се стремели към сепаратизъм.
Хората съвсем са забравили за това, че е трябвало да се обучават на речта, като процес насочен отвътре навън.
към текста >>
Те приемат само това, което по консервативен начин съхранява за тях църквата, това, което по различни въпроси е било формулирано още в древ
нос
тта.
Какво правят хората днес? Те по наследство приемат това, което някога е съществувало като религия. Обаче те не искат да приемат нови мисли за свръхсетивното или нещо подобно. Ако хората бяха постъпвали винаги по този начин, те и досега биха останали на животинското ниво - това наистина е така, - защото никога не биха възприели мислите за свръхсетивното. Днес хората са неспособни да възприемат мисли за свръхсетивното.
Те приемат само това, което по консервативен начин съхранява за тях църквата, това, което по различни въпроси е било формулирано още в древността.
Ученият е свободен да ви каже: ние сме съвсем независими от църквата. Ние мислим сами, мислим самостоятелно. Това не е истина. Който действително познава църквата, вижда, че мислите на съвременните учени са само мисли на предишната църква. Преди известно време в Берлин имаше един известен учен.
към текста >>
Неговата реч, макар и да изглеждаше безупречна, елегантна,
нос
еше механичен характер, а изказванията бяха наследство от миналото.
Ние мислим сами, мислим самостоятелно. Това не е истина. Който действително познава църквата, вижда, че мислите на съвременните учени са само мисли на предишната църква. Преди известно време в Берлин имаше един известен учен. Наричаха го Дюбоа-Раймонд[1] и той действително беше голям учен.
Неговата реч, макар и да изглеждаше безупречна, елегантна, носеше механичен характер, а изказванията бяха наследство от миналото.
На старите лелки много им харесват такива речи, тъй като падрето говори от катедрата само това, което те вече знаят; обаче трябва само да каже нещо ново, и това им се нрави по-малко и те просто заспиват от него. Така например Дюбоа-Раймонд, великият учен, изнесъл голяма реч на една естественонаучна конференция в седемдесетте години на миналия век. Това е било в Лайпциг. Тази реч получила широка известност. Той казал приблизително следното: това, което възприемаме с помощта на сетивните органи, ние, като хора, можем да разбираме.
към текста >>
Тази реч получила широка извест
нос
т.
Наричаха го Дюбоа-Раймонд[1] и той действително беше голям учен. Неговата реч, макар и да изглеждаше безупречна, елегантна, носеше механичен характер, а изказванията бяха наследство от миналото. На старите лелки много им харесват такива речи, тъй като падрето говори от катедрата само това, което те вече знаят; обаче трябва само да каже нещо ново, и това им се нрави по-малко и те просто заспиват от него. Така например Дюбоа-Раймонд, великият учен, изнесъл голяма реч на една естественонаучна конференция в седемдесетте години на миналия век. Това е било в Лайпциг.
Тази реч получила широка известност.
Той казал приблизително следното: това, което възприемаме с помощта на сетивните органи, ние, като хора, можем да разбираме. Свръхсетивното ние не можем да разбираме. Това ние не умеем. - Речта получила широка известност под названието «реч за незнанието» (Ignorabimus-Rede). Ignorabimus означава: ние никога нищо няма да разберем.
към текста >>
- Речта получила широка извест
нос
т под названието «реч за незнанието» (Ignorabimus-Rede).
Това е било в Лайпциг. Тази реч получила широка известност. Той казал приблизително следното: това, което възприемаме с помощта на сетивните органи, ние, като хора, можем да разбираме. Свръхсетивното ние не можем да разбираме. Това ние не умеем.
- Речта получила широка известност под названието «реч за незнанието» (Ignorabimus-Rede).
Ignorabimus означава: ние никога нищо няма да разберем. Нейният завършек е бил: Ignorabimus!
към текста >>
Именно недомислието и невнимател
нос
тта по отношение на речта и ходенето водят дотам, че човек пренебрегва това, което
нос
и в себе си, това, благодарение на което той се отличава от трупа, който след смъртта полагат в гроба.
Днес не се обръща внимание на това, че човек се учи да ходи, да се движи, как човек се учи да говори, как човек се учи да мисли. А това е необходимо. Ако се обърне внимание на това, как отвътре се формира речта, обърне се внимание на това, как отвътре се компенсира горенето, обърне се внимание на това, как отвътре се образува мисленето, тогава ще се стигне до вечното, безсмъртно начало в човека. Ако въобще не се обръща внимание на тези неща, то напълно понятно е, че до никакво вечно, безсмъртно начало не може да се стигне.
Именно недомислието и невнимателността по отношение на речта и ходенето водят дотам, че човек пренебрегва това, което носи в себе си, това, благодарение на което той се отличава от трупа, който след смъртта полагат в гроба.
Човек трябва ежесекундно да се бори с този труп (в себе си), иначе би умрял на мига. Той трябва да преодолява този труп посредством своето етерно тяло, посредством своето астрално тяло и посредством своя «аз». Човек в самия себе си трябва постоянно да се бори със смъртта. Смъртта постоянно присъства в него. Ние можем да умрем във всеки момент.
към текста >>
Но ние не умираме, докато можем в сън и буд
нос
т по правилен начин да съединяваме нашето етерно тяло, астрално тяло и «аз».
Човек трябва ежесекундно да се бори с този труп (в себе си), иначе би умрял на мига. Той трябва да преодолява този труп посредством своето етерно тяло, посредством своето астрално тяло и посредством своя «аз». Човек в самия себе си трябва постоянно да се бори със смъртта. Смъртта постоянно присъства в него. Ние можем да умрем във всеки момент.
Но ние не умираме, докато можем в сън и будност по правилен начин да съединяваме нашето етерно тяло, астрално тяло и «аз».
към текста >>
Забележете, какво всъщ
нос
т иска човек, изпитвайки жажда?
Забележете, какво всъщност иска човек, изпитвайки жажда?
Какво иска той при това? Тялото се намира в такова състояние, в което му се иска да внесе поправка. Какво всъщност желае той, изпитвайки жажда? Изпитвайки жажда, той желае тук да циркулира вода, и то така, както тя трябва да циркулира в тялото. Понеже водата не циркулира, той изпитва жажда.
към текста >>
Какво всъщ
нос
т желае той, изпитвайки жажда?
Забележете, какво всъщност иска човек, изпитвайки жажда? Какво иска той при това? Тялото се намира в такова състояние, в което му се иска да внесе поправка.
Какво всъщност желае той, изпитвайки жажда?
Изпитвайки жажда, той желае тук да циркулира вода, и то така, както тя трябва да циркулира в тялото. Понеже водата не циркулира, той изпитва жажда. Та какво иска той по същество? Той иска тялото му да функционира нормално. В случай на глад той също иска да има нормално функциониращо тяло.
към текста >>
Но какво всъщ
нос
т иска желанието?
Но какво всъщност иска желанието?
То иска астралното тяло да се намира в определено състояние. Обучавайки се все по-нататък на този метод, който ви описах с примера за изучаване на етерното тяло, човек може да продължи обучението в смисъла на изучаване на желанието. Човек при това по-нататъшно обучение се връща все по-далеч в своя живот и достига до точката, когато той още е бил в детска възраст. Тук той е имал чисти желания. Във времето, което не може да си спомни, той е имал чисти желания.
към текста >>
Сега той получава не желание за своето физическо тяло, което е имал, а получава възмож
нос
т от рано да се погрижи за своето физическо тяло, което ще получи в бъдеще.
След това човек съвсем се освобождава от своите желания. Тогава той вече не желае своето физическо тяло и след това настъпва нещо особено.
Сега той получава не желание за своето физическо тяло, което е имал, а получава възможност от рано да се погрижи за своето физическо тяло, което ще получи в бъдеще.
Той изпълнява в духовния свят работа, която го прави способен отново да придобие физическо тяло в следващия земен живот. Този период продължава най-дълго от всички. И така, човек отново се връща към земен живот.
към текста >>
Следващия път ще ви обясня какво може много добре да обоснове представата за това, което наричат веч
нос
т.
Следващия път ще ви обясня какво може много добре да обоснове представата за това, което наричат вечност.
Следващия път ще доведа този въпрос до край. Защото това е част от въпроса, който ми поставихте.
към текста >>
Х.) учение за предсъществуването на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и г
нос
тиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др.
[3] има известна църковна догма: учението за предварителното съществуване било отхвърлено на Константинополския събор в 543 г., осъдил последователите на Ориген и на Брагския събор в 561 г., осъдил присцилианите. Развиваното от Ориген (ок.185-254 г. след Р.
Х.) учение за предсъществуването на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др.
Присцилианите са последователи на Авиланския епископ Присцилиан, който се придържал към учението на гностика Василида и бил осъден при управлението на Теодосий Велики и заедно с 4 привърженици обезглавен в Трир в 385 г. Сектата на присцилианите е съществувала до 600 г.
към текста >>
Присцилианите са последователи на Авиланския епископ Присцилиан, който се придържал към учението на г
нос
тика Василида и бил осъден при управлението на Теодосий Велики и заедно с 4 привърженици обезглавен в Трир в 385 г.
[3] има известна църковна догма: учението за предварителното съществуване било отхвърлено на Константинополския събор в 543 г., осъдил последователите на Ориген и на Брагския събор в 561 г., осъдил присцилианите. Развиваното от Ориген (ок.185-254 г. след Р. Х.) учение за предсъществуването на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др.
Присцилианите са последователи на Авиланския епископ Присцилиан, който се придържал към учението на гностика Василида и бил осъден при управлението на Теодосий Велики и заедно с 4 привърженици обезглавен в Трир в 385 г.
Сектата на присцилианите е съществувала до 600 г.
към текста >>
18.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Обикновено господства мнението, че човек проявява актив
нос
т в живота от сутрин до вечер, докато сънят отново му дава сили за преодоляване на умората и така нататък.
Добро утро, господа! Да се опитаме, макар и предварително, да доведем докрай това, което започнахме да разглеждаме. Често съм посочвал, че разбиране на живота възниква само тогава, когато започнем да разглеждаме съня на човека.
Обикновено господства мнението, че човек проявява активност в живота от сутрин до вечер, докато сънят отново му дава сили за преодоляване на умората и така нататък.
Но сънят прави много повече. Трябва както следва да осмислите това. Спомняйки си своя живот, помислете за това, че сънищата, които сте сънували, не винаги сте ги запомняли. Сънищата бързо се забравят, както това на всички ви е известно. В най-добрия случай става така, че се сънува сън, който след това се разказва и благодарение на разказа той се запомня.
към текста >>
Но тези спомени винаги
нос
ят откъслечен, фрагментарен характер.
Спомняйки си своя живот, помислете за това, че сънищата, които сте сънували, не винаги сте ги запомняли. Сънищата бързо се забравят, както това на всички ви е известно. В най-добрия случай става така, че се сънува сън, който след това се разказва и благодарение на разказа той се запомня. Сънищата, които не се разказват, много бързо изчезват, забравят се. Ако ретроспективно си спомняте своя живот чак до детска възраст, от тази детска възраст чак до по-късния живот към вас прииждат спомени.
Но тези спомени винаги носят откъслечен, фрагментарен характер.
Когато мислите ретроспективно, (прекъсванията) съвпадат по време с времето, когато сте спали. Това са паузи, където не можете да си спомните себе си.
към текста >>
За своя живот ние можем всъщ
нос
т да си спомняме само така, че цяла част от нашия живот се оказва необхваната от ретроспективните спомени.
Спомените се простират от вчерашната вечер до вчерашната сутрин. След това отново следва пауза. Така че при ретроспективно спомняне не обхващаме целия си живот; при ретроспективното спомняне винаги отпада това, което е било през нощта. Ако опънем линията на ретроспективните спомени, времето от вечерта до сутринта ще мине неясно, без спомени, след това отново ще се появи спомен от сутринта до вечерта, пак пауза от вечерта до сутринта и така нататък.
За своя живот ние можем всъщност да си спомняме само така, че цяла част от нашия живот се оказва необхваната от ретроспективните спомени.
Това е съвсем очевидно. Това е времето, в течение на което ние сме спали. Сега да разгледаме човек, който не може да спи. Знаете, че някои хора се оплакват, че не могат да спят. Обаче повечето такива оплаквания не трябва да се приемат сериозно; някои хора разказват, че през нощта те въобще не спят.
към текста >>
Така че продължител
нос
тта на съня съставлява една трета от 24 часа.
Тези неща са били известни доста отдавна. Само че днес хората неохотно си спомнят за това, което отдавна е известно. Още в самото начало на XIX столетие хората, писали по тази тема, са заявявали: човек трябва 8 часа да работи, 8 часа да се занимава със своите работи и 8 часа да спи. Получават се 16 часа бодърстване и 8 часа сън, и така, 3 Х 8 = 24 часа.
Така че продължителността на съня съставлява една трета от 24 часа.
Това е било вярно наблюдение. Една трета от своя живот човек трябва да посвети на съня. Хората днес малко ги е грижа за това, колко важен за живота е сънят, нали така, защото те днес въобще не мислят какво представляват душата и духът. Тях ги е грижа само за това, което човек преживява телесно, в състояние на бодърстване, докато духът и душата не ги занимават. Работата стои така, че хората днес в практическия живот често казват: Боже мой, прекрасно е да поспиш, но за това би трябвало да ти се доспи.
към текста >>
Болният открива тази склон
нос
т да се занимава със себе си, тъй като ако нещо го боли, той се отнася към себе си с изключително внимание и така нататък.
Нека да си изясним какво собствено означава сънят. Виждате ли, господа, по същество човек е зает със своето съществуване, той охотно се занимава със себе си. Това е особено забележимо при болните.
Болният открива тази склонност да се занимава със себе си, тъй като ако нещо го боли, той се отнася към себе си с изключително внимание и така нататък.
Всичко това е напълно правомерно, но то показва колко охотно човек се занимава със себе си. Какво собствено е обект на тази грижа, когато човек е зает със себе си? Човек с максимална охота се занимава със своето тяло. Голямата тайна на живота е скрита в тази охота на човека да се занимава със своето тяло, жаждата да има тяло. Любовта на човека към тялото му се проявява основно тогава, когато това тяло не е съвсем в ред.
към текста >>
В съня детето изпитва удоволствие от хра
нос
милането.
Докато човек през деня трябва да бъде постоянно подвижен, душевно-духовното начало все по-малко обича това тяло. Именно затова детето спи така много. То много обича своето тяло, много иска да получава удоволствие от тялото си. Ако сте виждали детенце, винаги можете да забележите как то се наслаждава на своето тяло. Само помислете как детето суче мляко и заспива.
В съня детето изпитва удоволствие от храносмилането.
То се наслаждава на това, което става в неговото тяло. И само когато отново огладнее, то се пробужда. Защото това, което става в тялото, когато детето изпитва глад, му харесва много по-малко. Тогава то се пробужда. И така, виждате, че детето даже в съня би искало да изпитва удоволствие от своето тяло.
към текста >>
Само учените не ги правят, защото те нямат способ
нос
ти за това.
И само когато отново огладнее, то се пробужда. Защото това, което става в тялото, когато детето изпитва глад, му харесва много по-малко. Тогава то се пробужда. И така, виждате, че детето даже в съня би искало да изпитва удоволствие от своето тяло. Бихте могли в това отношение да направите прекрасни наблюдения.
Само учените не ги правят, защото те нямат способности за това.
към текста >>
Как след това кравите с удоволствие лягат и се наслаждават на своето хра
нос
милане.
Наблюдавайте известно време стадо крави, пасящи на ливада.
Как след това кравите с удоволствие лягат и се наслаждават на своето храносмилане.
Те изпитват наслада от това, което става в тяхното тяло.
към текста >>
Ето какво следва да се знае; всъщ
нос
т човек иска да се наслаждава на своето тяло.
Ето какво следва да се знае; всъщност човек иска да се наслаждава на своето тяло.
Но при човека това става по по-друг начин, отколкото при кравите, той притежава още нещо; при възрастния човек има нещо различно в сравнение с детето. Малкото дете още не работи, ето защо то се наслаждава на своето тяло в съня. Кравата прави всичко инстинктивно, ето защо тя се наслаждава на своето храносмилане в съня. Но човек не достига до това, да се наслаждава на своето храносмилане. При човека това става по такъв начин: след като цял ден е използвал своето тяло, той вечер стига дотам, че губи симпатия към своето тяло.
към текста >>
Кравата прави всичко инстинктивно, ето защо тя се наслаждава на своето хра
нос
милане в съня.
Ето какво следва да се знае; всъщност човек иска да се наслаждава на своето тяло. Но при човека това става по по-друг начин, отколкото при кравите, той притежава още нещо; при възрастния човек има нещо различно в сравнение с детето. Малкото дете още не работи, ето защо то се наслаждава на своето тяло в съня.
Кравата прави всичко инстинктивно, ето защо тя се наслаждава на своето храносмилане в съня.
Но човек не достига до това, да се наслаждава на своето храносмилане. При човека това става по такъв начин: след като цял ден е използвал своето тяло, той вечер стига дотам, че губи симпатия към своето тяло. Той повече не го обича. Виждате ли, именно затова той заспива. Той заспива, защото тялото му вече не му е симпатично.
към текста >>
Но човек не достига до това, да се наслаждава на своето хра
нос
милане.
Ето какво следва да се знае; всъщност човек иска да се наслаждава на своето тяло. Но при човека това става по по-друг начин, отколкото при кравите, той притежава още нещо; при възрастния човек има нещо различно в сравнение с детето. Малкото дете още не работи, ето защо то се наслаждава на своето тяло в съня. Кравата прави всичко инстинктивно, ето защо тя се наслаждава на своето храносмилане в съня.
Но човек не достига до това, да се наслаждава на своето храносмилане.
При човека това става по такъв начин: след като цял ден е използвал своето тяло, той вечер стига дотам, че губи симпатия към своето тяло. Той повече не го обича. Виждате ли, именно затова той заспива. Той заспива, защото тялото му вече не му е симпатично. Антипатията, която в течение на целия ден човек развива по отношение на своето тяло, му позволява да заспи през нощта и той спи толкова дълго, докато в душата си не преодолее тази антипатия.
към текста >>
Вие обаче бихте могли да кажете: това, което ти тук ни разказваш,
нос
и всичко на всичко теоретичен характер, това е теория.
Вие обаче бихте могли да кажете: това, което ти тук ни разказваш, носи всичко на всичко теоретичен характер, това е теория.
Как въобще може да се знае, че от човека нещо остава, след като той сваля от себе си своето физическо тяло? Как може да се знае това? За това, господа, трябва да се изучава как се развива човек в живота.
към текста >>
Необходимо е да се добие способ
нос
т за съзерцание; днес хората придобиват само способ
нос
т за абстрактно мислене, за изработка на теории, но не и за съзерцание на това, което описах в книгата си «Как се постигат познания за висшите светове?
Необходимо е да се добие способност за съзерцание; днес хората придобиват само способност за абстрактно мислене, за изработка на теории, но не и за съзерцание на това, което описах в книгата си «Как се постигат познания за висшите светове?
» Ако човек истински съзерцава детето, съзерцава как детето постепенно се приближава към смяната на зъбите, към своите втори зъби, той вижда свръхсетивната работа на етерното тяло. Това е същото тяло, което човек задържа, когато умира, задържа в течение на няколко дни, а после то се разтваря, разсейва се по целия свят. И така, ако правилно се изучава това, благодарение на което човек получава своите втори зъби, може да се направи извод, че след смъртта човек само няколко дни още има своето етерно тяло, а няколко дни по-късно го отхвърля и то се разсейва по света.
към текста >>
Това астрално тяло има постоянна потреб
нос
т от физическото тяло.
Той притежава още свое астрално тяло и свой «аз».
Това астрално тяло има постоянна потребност от физическото тяло.
То заедно с намиращия се в него «аз» постоянно иска физическото тяло. Следователно можем да кажем: човек развива - това вече ви казах неотдавна - в своето астрално тяло тази потребност. Всички потребности ги развива астралното тяло. Потребностите са непричастни към физическото тяло. Когато физическото тяло стане труп, то няма повече никакви потребности.
към текста >>
Следователно можем да кажем: човек развива - това вече ви казах неотдавна - в своето астрално тяло тази потреб
нос
т.
Той притежава още свое астрално тяло и свой «аз». Това астрално тяло има постоянна потребност от физическото тяло. То заедно с намиращия се в него «аз» постоянно иска физическото тяло.
Следователно можем да кажем: човек развива - това вече ви казах неотдавна - в своето астрално тяло тази потребност.
Всички потребности ги развива астралното тяло. Потребностите са непричастни към физическото тяло. Когато физическото тяло стане труп, то няма повече никакви потребности.
към текста >>
Всички потреб
нос
ти ги развива астралното тяло.
Той притежава още свое астрално тяло и свой «аз». Това астрално тяло има постоянна потребност от физическото тяло. То заедно с намиращия се в него «аз» постоянно иска физическото тяло. Следователно можем да кажем: човек развива - това вече ви казах неотдавна - в своето астрално тяло тази потребност.
Всички потребности ги развива астралното тяло.
Потребностите са непричастни към физическото тяло. Когато физическото тяло стане труп, то няма повече никакви потребности.
към текста >>
Потреб
нос
тите са непричастни към физическото тяло.
Той притежава още свое астрално тяло и свой «аз». Това астрално тяло има постоянна потребност от физическото тяло. То заедно с намиращия се в него «аз» постоянно иска физическото тяло. Следователно можем да кажем: човек развива - това вече ви казах неотдавна - в своето астрално тяло тази потребност. Всички потребности ги развива астралното тяло.
Потребностите са непричастни към физическото тяло.
Когато физическото тяло стане труп, то няма повече никакви потребности.
към текста >>
Когато физическото тяло стане труп, то няма повече никакви потреб
нос
ти.
Това астрално тяло има постоянна потребност от физическото тяло. То заедно с намиращия се в него «аз» постоянно иска физическото тяло. Следователно можем да кажем: човек развива - това вече ви казах неотдавна - в своето астрално тяло тази потребност. Всички потребности ги развива астралното тяло. Потребностите са непричастни към физическото тяло.
Когато физическото тяло стане труп, то няма повече никакви потребности.
към текста >>
То
нос
и със себе си всички потреб
нос
ти.
Разбира се, тези неща не могат да се изучават така, както би им се искало на съвременните учени. Съвременните учени биха искали да изучават само това, което може да се пипне с ръка. Обаче този, който се е научил истински да наблюдава какво става, какво се изработва в детето в периода между вторите зъби и половата зрялост, той знае какво е това астрално тяло.
То носи със себе си всички потребности.
Разбира се, преди израстване на вторите зъби детето също има потребности, доколкото астралното тяло вече е внедрено в главата; но по-късно то се разпространява, прониквайки цялото тяло. При момчетата този процес на разпространение на астралното по-добре се поддава на наблюдение. При тях се изменя гласът и това свидетелства за настъпването на половата зрелост. Това е навлизане на астралното тяло в цялото физическо тяло. При момичетата този стадий може да се наблюдава по вторичните полови признаци, по гърдите и така нататък.
към текста >>
Разбира се, преди израстване на вторите зъби детето също има потреб
нос
ти, доколкото астралното тяло вече е внедрено в главата; но по-късно то се разпространява, прониквайки цялото тяло.
Разбира се, тези неща не могат да се изучават така, както би им се искало на съвременните учени. Съвременните учени биха искали да изучават само това, което може да се пипне с ръка. Обаче този, който се е научил истински да наблюдава какво става, какво се изработва в детето в периода между вторите зъби и половата зрялост, той знае какво е това астрално тяло. То носи със себе си всички потребности.
Разбира се, преди израстване на вторите зъби детето също има потребности, доколкото астралното тяло вече е внедрено в главата; но по-късно то се разпространява, прониквайки цялото тяло.
При момчетата този процес на разпространение на астралното по-добре се поддава на наблюдение. При тях се изменя гласът и това свидетелства за настъпването на половата зрелост. Това е навлизане на астралното тяло в цялото физическо тяло. При момичетата този стадий може да се наблюдава по вторичните полови признаци, по гърдите и така нататък. Това свидетелства за навлизането на астралното тяло.
към текста >>
Защото докато човек спи, в него няма потреб
нос
ти, нито полови, нито някакви други.
Виждате ли, това астрално тяло всяка сутрин изпитва желание да влезе във физическото тяло.
Защото докато човек спи, в него няма потребности, нито полови, нито някакви други.
Те се проявяват при пробуждане. Те се проявяват тогава, когато сутрин астралното тяло иска да влезе във физическото тяло. Това астрално тяло в живота е предопределено всяка сутрин да прониква във физическото тяло. Желанието се запазва в астралното тяло и след смъртта, но именно от това астрално тяло трябва сега да отвикнем.
към текста >>
Следователно след смъртта човек, завършвайки една трета от продължител
нос
тта на своя живот, продължава да живее по-нататък само в своя «аз».
Той се е намирал вътре във физическото тяло двадесет години, а десет години той не се е намирал там. В течение на тези десет години, когато той не се е намирал в своето физическо тяло, които той е проспал, след смъртта все още иска отново да се окаже вътре във физическото тяло. Ето защо след смъртта човек действа в своето астрално тяло в течение на една трета от живота, който е провел тук, на Земята. След изтичането на този срок астрално тяло се удовлетворява. И тогава човек живее само в своя «аз».
Следователно след смъртта човек, завършвайки една трета от продължителността на своя живот, продължава да живее по-нататък само в своя «аз».
към текста >>
Всъщ
нос
т водата първо е била изкарана от кладенеца, от всеобемащата водна стихия.
Казвал съм ви как всичко в света - ако само се изследва това правилно, - как всичко в света е организирано изключително разумно. Пояснявах ви това с примери от животинския свят. Целият този свят е такъв, че ние не трябва да вярваме, че нашият разум е нещо единствено, не, разума, който ние притежаваме, само го черпим от разпространения по целия свят разум. Разум има навсякъде. Този, който счита своя разум за единствен, е толкова глупав, колкото този, който смята: тук имам чаша с вода, тази чаша беше празна, след това тя стана пълна, това значи, че водата се е образувала от стените на стъклената чаша.
Всъщност водата първо е била изкарана от кладенеца, от всеобемащата водна стихия.
По същия начин и разумът, който притежава човек, е бил отначало добит от всеобемащия миров разум.
към текста >>
Нашето тяло работи за нас с наистина необичайна разум
нос
т.
И всичко това го изпълнява вашето тяло.
Нашето тяло работи за нас с наистина необичайна разумност.
Човек трябва да изпитва необичайно удивление, узнавайки за това, колко разумно действа физическото тяло. Това е просто невероятно. Обаче в течение на живота това физическо тяло се изразходва.
към текста >>
И тук започва могъща дей
нос
т, която трябва да се разбере.
И тук започва могъща дейност, която трябва да се разбере.
Съвременната наука си облекчава задачата. Съвременната наука казва: откъде се появява човекът? - Е, разбира се, човек се получава от това, че в резултат на оплождане в тялото на майката възниква оплоден зародиш. И така, науката казва: тук се намира оплоденият зародиш и вътре в него се съдържат потенциалните възможности, задатъците на човека. А ако нещо не се знае, се казва: съществуват заложби и благодарение на тях се появява целият човек.
към текста >>
И така, науката казва: тук се намира оплоденият зародиш и вътре в него се съдържат потенциалните възмож
нос
ти, задатъците на човека.
И тук започва могъща дейност, която трябва да се разбере. Съвременната наука си облекчава задачата. Съвременната наука казва: откъде се появява човекът? - Е, разбира се, човек се получава от това, че в резултат на оплождане в тялото на майката възниква оплоден зародиш.
И така, науката казва: тук се намира оплоденият зародиш и вътре в него се съдържат потенциалните възможности, задатъците на човека.
А ако нещо не се знае, се казва: съществуват заложби и благодарение на тях се появява целият човек. Виждате ли, произходът на човека отдавна се е обяснявал много понятно, макар и по толкова своеобразен начин, който сам по себе си е крайно неясен.
към текста >>
Теорията на «опакова
нос
тта»
Теорията на «опаковаността»
към текста >>
Тази теория, която в миналото даже са наричали еволюционна, по-късно са почнали на шега да я наричат «теория на опакова
нос
тта».
Така стигате до странния извод, че вътре в прамайката Ева е било заключено цялото човечество във вид на такъв род включвания. Господин Мюлер също някога е бил вътре в яйцеклетка и на свой ред се е намирал в яйцеклетка заедно с всички други човешки яйцеклетки, бил е включен в нея. Така в прамайката Ева се е намирал целият човешки род.
Тази теория, която в миналото даже са наричали еволюционна, по-късно са почнали на шега да я наричат «теория на опаковаността».
към текста >>
Ако тук е разположена повърх
нос
тта на Земята (изобразява го на рисунка - рисунката отсъства в текста), ние можем да я изобразим като плоска, тъй като ако гледаме само незначителна част от Земята, тя изглежда плоска.
С един пример искам да ви покажа как човек отпечатва Космоса в това разрушено вещество, вгражда го в това вещество.
Ако тук е разположена повърхността на Земята (изобразява го на рисунка - рисунката отсъства в текста), ние можем да я изобразим като плоска, тъй като ако гледаме само незначителна част от Земята, тя изглежда плоска.
Тук сутрин изгрява Слънцето, издига се до известна височина и след това отново се спуска. Това е определеният ъгъл, под който се издига Слънцето. Много интересен е фактът, че Слънцето винаги се издига под този ъгъл, под който залязва. Разбира се, през лятото този ъгъл е разположен по-високо, отколкото през зимата, но Слънцето през цялото време се издига под един и същи ъгъл. Този ъгъл е ъгълът на наклона на Слънцето по отношение на Земята.
към текста >>
Бих могъл да ви приведа безброй примери, с които бихте могли да видите: всичко това, което се намира навън, в Космоса, всичко това ние така или иначе
нос
им в себе си.
Има и нещо друго. Ако вземете сърцето, то също има наклон под определен ъгъл. Това е същият наклон, както и наклонът на Слънцето по отношение на Земята.
Бих могъл да ви приведа безброй примери, с които бихте могли да видите: всичко това, което се намира навън, в Космоса, всичко това ние така или иначе носим в себе си.
Наклонът на Слънцето ние носим в наклона в нашето око и в наклона на нашето сърце. Ние изцяло и напълно сме построени от космическия разум.
към текста >>
Наклонът на Слънцето ние
нос
им в наклона в нашето око и в наклона на нашето сърце.
Има и нещо друго. Ако вземете сърцето, то също има наклон под определен ъгъл. Това е същият наклон, както и наклонът на Слънцето по отношение на Земята. Бих могъл да ви приведа безброй примери, с които бихте могли да видите: всичко това, което се намира навън, в Космоса, всичко това ние така или иначе носим в себе си.
Наклонът на Слънцето ние носим в наклона в нашето око и в наклона на нашето сърце.
Ние изцяло и напълно сме построени от космическия разум.
към текста >>
» човек достига възмож
нос
т да си спомни времето, което в противен случай не си спомня, спомни си времето, когато е бил съвсем малко дете, тогава той постига, в какво се състои животът на младенеца, който още нищо не знае за света, който се нуждае само от своето тяло, само се мята; той още живее само в очите, живее в ушите, но не разбира всичко това.
Виждате ли, ако благодарение на упражненията, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове?
» човек достига възможност да си спомни времето, което в противен случай не си спомня, спомни си времето, когато е бил съвсем малко дете, тогава той постига, в какво се състои животът на младенеца, който още нищо не знае за света, който се нуждае само от своето тяло, само се мята; той още живее само в очите, живее в ушите, но не разбира всичко това.
В обикновения живот на човека не му се удава да надникне толкова далеч назад. Той казва: че какво ме интересува моето детство. Но ако някой използва познавателните ресурси и надникне назад в това кратко време, за което обикновено не си спомняме, той ще види какво се прави в това време. В човека отначало възниква страшно неприятно чувство, ако той се върне към това време. Защото същността на цялото това мятане на малкото детенце се състои в това, че човек се старае да забрави цялото свое знание за Космоса; той предава това космическо знание на тялото, което след това става негов носител.
към текста >>
Защото същ
нос
тта на цялото това мятане на малкото детенце се състои в това, че човек се старае да забрави цялото свое знание за Космоса; той предава това космическо знание на тялото, което след това става негов
нос
ител.
» човек достига възможност да си спомни времето, което в противен случай не си спомня, спомни си времето, когато е бил съвсем малко дете, тогава той постига, в какво се състои животът на младенеца, който още нищо не знае за света, който се нуждае само от своето тяло, само се мята; той още живее само в очите, живее в ушите, но не разбира всичко това. В обикновения живот на човека не му се удава да надникне толкова далеч назад. Той казва: че какво ме интересува моето детство. Но ако някой използва познавателните ресурси и надникне назад в това кратко време, за което обикновено не си спомняме, той ще види какво се прави в това време. В човека отначало възниква страшно неприятно чувство, ако той се върне към това време.
Защото същността на цялото това мятане на малкото детенце се състои в това, че човек се старае да забрави цялото свое знание за Космоса; той предава това космическо знание на тялото, което след това става негов носител.
След това тялото може в течение на живота да вземе върху себе си това знание.
към текста >>
И антропософията се състои всъщ
нос
т в това, цялата мирова мъдрост, отдадена на тялото, малко по-малко да се извлича от тялото.
Възможно е всичко това да ви се види странно, но въпреки това е вярно; на какво основание човек, владеещ антропософията, разказва на хората за Космоса? Той разказва това по простата причина, че ретроспективно си спомня първото време от своето детство, времето на младенчеството, когато човек знае за всичко като цяло на основата на опита, получен преди влизането в тялото.
И антропософията се състои всъщност в това, цялата мирова мъдрост, отдадена на тялото, малко по-малко да се извлича от тялото.
към текста >>
Съвсем безсъзнателно те подражават на това, което се е казвало в древ
нос
тта, даже и ако му противоречат.
Затова би било съвсем невярно да се казва: ще почакам, докато не настъпи смъртта, и там ще видя ще стане ли нещо или няма да стане, и така нататък. Хората въобще не са много логични. Хората днес са толкова логични, като този, който уверява и се кълне, че не признава Господ Бог и при това се кълне така: «Аз съм атеист и това е толкова вярно, както и това, че има Господ Бог на небето»[1]. Приблизително такива са днес хората. Те повтарят древните приказки.
Съвсем безсъзнателно те подражават на това, което се е казвало в древността, даже и ако му противоречат.
Тези хора вярват: трябва първо да дочакаме края, а след това ще видим, ще бъда ли нещо или не, ще съществувам ли или не. Хората разсъждават по този начин, нали така? Вярвам ли в безсмъртието? Ако не вярвам в безсмъртието, а то е всичко, от това може да ми стане по-лошо. Ако повярвам в безсмъртието, а се окаже, че всъщност го няма, от това вреда няма.
към текста >>
Ако повярвам в безсмъртието, а се окаже, че всъщ
нос
т го няма, от това вреда няма.
Съвсем безсъзнателно те подражават на това, което се е казвало в древността, даже и ако му противоречат. Тези хора вярват: трябва първо да дочакаме края, а след това ще видим, ще бъда ли нещо или не, ще съществувам ли или не. Хората разсъждават по този начин, нали така? Вярвам ли в безсмъртието? Ако не вярвам в безсмъртието, а то е всичко, от това може да ми стане по-лошо.
Ако повярвам в безсмъртието, а се окаже, че всъщност го няма, от това вреда няма.
Така че по-добре е да се вярва в безсмъртието.
към текста >>
Обаче позволена ли е такава мисловна игра на футбол, когато работата е в това, че трябва да има яснота от
нос
но фактите.
Обаче позволена ли е такава мисловна игра на футбол, когато работата е в това, че трябва да има яснота относно фактите.
Тук трябва да кажем: още тук, на Земята, човек трябва да получи стимул към това, неговият «аз» след смъртта да може живо да вниква в света. Този стремеж у него основателно се подкопава от съвременната наука, като тя днес въобще не насочва вниманието на хората към това, как стои работата в действителност. Тя не дава това на хората, даже напротив, проявява заинтересованост човек да остава колкото се може по-глупав, така че след смъртта си да спи и да няма никакво понятие, каква е задачата му - да се проникне от тайните на цялото мироздание, на целия Космос, за да стане отново истински човек.
към текста >>
Този стремеж у него основателно се подкопава от съвременната наука, като тя днес въобще не насочва вниманието на хората към това, как стои работата в действител
нос
т.
Обаче позволена ли е такава мисловна игра на футбол, когато работата е в това, че трябва да има яснота относно фактите. Тук трябва да кажем: още тук, на Земята, човек трябва да получи стимул към това, неговият «аз» след смъртта да може живо да вниква в света.
Този стремеж у него основателно се подкопава от съвременната наука, като тя днес въобще не насочва вниманието на хората към това, как стои работата в действителност.
Тя не дава това на хората, даже напротив, проявява заинтересованост човек да остава колкото се може по-глупав, така че след смъртта си да спи и да няма никакво понятие, каква е задачата му - да се проникне от тайните на цялото мироздание, на целия Космос, за да стане отново истински човек.
към текста >>
Тя не дава това на хората, даже напротив, проявява заинтересова
нос
т човек да остава колкото се може по-глупав, така че след смъртта си да спи и да няма никакво понятие, каква е задачата му - да се проникне от тайните на цялото мироздание, на целия Космос, за да стане отново истински човек.
Обаче позволена ли е такава мисловна игра на футбол, когато работата е в това, че трябва да има яснота относно фактите. Тук трябва да кажем: още тук, на Земята, човек трябва да получи стимул към това, неговият «аз» след смъртта да може живо да вниква в света. Този стремеж у него основателно се подкопава от съвременната наука, като тя днес въобще не насочва вниманието на хората към това, как стои работата в действителност.
Тя не дава това на хората, даже напротив, проявява заинтересованост човек да остава колкото се може по-глупав, така че след смъртта си да спи и да няма никакво понятие, каква е задачата му - да се проникне от тайните на цялото мироздание, на целия Космос, за да стане отново истински човек.
към текста >>
19.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Необходими са особени способ
нос
ти, за да се изследва и това, което око не може да види и ръка да пипне, но няма желание да се овладяват тези способ
нос
ти.
Господа, науката се съобразява само с това, което око може да види и ръка да пипне.
Необходими са особени способности, за да се изследва и това, което око не може да види и ръка да пипне, но няма желание да се овладяват тези способности.
Средновековната теология е декларирала, че съществува наука, обект на която е всичко земно, и вероучение, основано на Писанията. Тази гледна точка хората споделят и до днес. Те не се решават повече да имат работа с наука, която не може да се пипне с ръка, защото не могат да излязат от пределите на тази наука, която може да се пипне с ръце. Иска ми се допълнително да ви поясня вече казаното от мен с помощта на това, което днес би могло да се смята за остаряло, обаче още в последната третина на XIX век е давало тон в дадената проблематика. Трябва само да ви прочета на глас последното изречение от една книга[1], за да видите веднага какво мисли в това отношение съвременната наука.
към текста >>
Нямайки пътища... (пропуск в текста) ние можем да храним неизчерпаеми надежди в мистичен полусън и да се
нос
им на крилете на фантазията - и така нататък.
Тази гледна точка хората споделят и до днес. Те не се решават повече да имат работа с наука, която не може да се пипне с ръка, защото не могат да излязат от пределите на тази наука, която може да се пипне с ръце. Иска ми се допълнително да ви поясня вече казаното от мен с помощта на това, което днес би могло да се смята за остаряло, обаче още в последната третина на XIX век е давало тон в дадената проблематика. Трябва само да ви прочета на глас последното изречение от една книга[1], за да видите веднага какво мисли в това отношение съвременната наука. Тази фраза гласи следното: зад границата на нашето познание пътища няма.
Нямайки пътища... (пропуск в текста) ние можем да храним неизчерпаеми надежди в мистичен полусън и да се носим на крилете на фантазията - и така нататък.
към текста >>
Той нагледно иска да демонстрира, че под думата «аз» в действител
нос
т само се обобщава всичко това, което преживява човек.
Авторът на книгата обаче иска да направи своето твърдение по-нагледно.
Той нагледно иска да демонстрира, че под думата «аз» в действителност само се обобщава всичко това, което преживява човек.
«Азът» е не повече от дума, ако става такъв род обобщение. Авторът на книгата привежда едно сравнение. Всичко преживявано от човека той сравнява с военен контингент, с рота войници. И така, всичко преживяно от мен в детството, моите игри и моите преживявания, чувства при играта, всичко това е един взвод войници; всичко преживяно от мен по-късно - друг взвод войници и така нататък; чак до ден-днешен аз обобщавам всичко това, съединявам го, по-добно на формирането на войнско подразделение от отделните войници; това аз наричам «аз». Така казва авторът на книгата.
към текста >>
Той продължава: «Тук би трябвало да кажем още няколко думи за «аза», защото покрай другото трябва да се разбере, че човек, започвайки от този период на своя живот, когато се развива съзнанието, постоянно се чувства като една и съща лич
нос
т, като един и същи «аз»!
Всичко преживявано от човека той сравнява с военен контингент, с рота войници. И така, всичко преживяно от мен в детството, моите игри и моите преживявания, чувства при играта, всичко това е един взвод войници; всичко преживяно от мен по-късно - друг взвод войници и така нататък; чак до ден-днешен аз обобщавам всичко това, съединявам го, по-добно на формирането на войнско подразделение от отделните войници; това аз наричам «аз». Така казва авторът на книгата. Следователно всички отделни душевни преживявания той сравнява с рота войници, които обединява, формира ги както се полага в случая; той не казва: Мюлер, Леман и така нататък - той казва: дванадесета рота и така нататък. И така, всичко, което човек преживява като «аз» в своята душа, авторът на книгата свежда до рота войници.
Той продължава: «Тук би трябвало да кажем още няколко думи за «аза», защото покрай другото трябва да се разбере, че човек, започвайки от този период на своя живот, когато се развива съзнанието, постоянно се чувства като една и съща личност, като един и същи «аз»!
» Авторът на книгата следователно казва: човекът в края на краищата трябва да се отучи от това, да се чувства като един «аз», той трябва да се приучи, че «азът» е само нещо подобно на войници, обединени в рота.
към текста >>
Желаейки да се ориентираш в този проблем, следва преди всичко да си изясниш какво представлява отделната лич
нос
т по отношение на външния свят».
«От наша гледна точка този факт не представлява нищо удивително.
Желаейки да се ориентираш в този проблем, следва преди всичко да си изясниш какво представлява отделната личност по отношение на външния свят».
И така, на първо място авторът предлага да се състави съответна представа (за «аза»). Като отговор той казва: «Това е резултантна от всички възможни представи, особено от тези, които свеждат в повече или по-малко компактно цяло преките взаимоотношения на организма с външния свят. Това е общо понятие за всичко изброено, също както понятието растително царство обхваща в себе си безкрайното число от всички растения. Думата «аз» - сега следва най-интересното! - думата «аз» е представител на всички тези представи, както военачалникът, командирът е представител на всички отделни войници.
към текста >>
Виждате ли, ако аз вървя, моите крака, въпреки че са стари, в действител
нос
т съдържат вещество едва с шест или седемгодишна дав
нос
т.
Този «аз» обаче може да прави нещо с вашето тяло; «азът» може да управлява, да дирижира тялото, което подлежи на загуба.
Виждате ли, ако аз вървя, моите крака, въпреки че са стари, в действителност съдържат вещество едва с шест или седемгодишна давност.
Но аз ги дирижирам посредством стария «аз», който е бил тук и когато съм бил дете и съм търчал навсякъде. Този «аз» все още бяга. Този «аз» в течение на земния живот дирижира, управлява тялото.
към текста >>
Ако си отрежете края на
нос
а - необходимо е само миниатюрно парченце, не голямо, - това би било нездравословно, може да отрежете само толкова, че да не се повредите, и го разгледате под микроскоп, ще видите удивително тяло с прекрасно изградена конструкция.
Ако си отрежете края на носа - необходимо е само миниатюрно парченце, не голямо, - това би било нездравословно, може да отрежете само толкова, че да не се повредите, и го разгледате под микроскоп, ще видите удивително тяло с прекрасно изградена конструкция.
Да, господа, вие даже не си представяте колко прекрасна е миниатюрната част от края на носа ви! Тя е удивително красива! И така стои работата с кой да е член на човешкото тяло. То е прекрасно построено и прекрасно организирано. Най-добрият от скулпторите не би могъл да го направи по-добре.
към текста >>
Да, господа, вие даже не си представяте колко прекрасна е миниатюрната част от края на
нос
а ви!
Ако си отрежете края на носа - необходимо е само миниатюрно парченце, не голямо, - това би било нездравословно, може да отрежете само толкова, че да не се повредите, и го разгледате под микроскоп, ще видите удивително тяло с прекрасно изградена конструкция.
Да, господа, вие даже не си представяте колко прекрасна е миниатюрната част от края на носа ви!
Тя е удивително красива! И така стои работата с кой да е член на човешкото тяло. То е прекрасно построено и прекрасно организирано. Най-добрият от скулпторите не би могъл да го направи по-добре.
към текста >>
Върхът на
нос
а, макар и не толкова прекрасен като костите, също по своему е красив.
Може да се каже: костите са прекрасни; всичко поотделно е прекрасно.
Върхът на носа, макар и не толкова прекрасен като костите, също по своему е красив.
Но яйцеклетката, от която впоследствие възниква човекът, съдържа само съвсем неподредено вещество, тъй като в него всичко е разкъсано. Там всичко е на атомно ниво, там отсъства строеж, отсъства организация. Защо?
към текста >>
Човек даже във върха на
нос
а си не може да се внедри.
Нито една човешка душа не може непосредствено да се внедри в костта. Суеверните хора понякога вярват даже в това, че някъде в костите или в членовете на тялото седи малко дя-волче. Изобщо това понякога има място, макар и фигуративно. Във всеки случай човек не може да проникне, да се внедри в такива кости.
Човек даже във върха на носа си не може да се внедри.
(Има се предвид началният стадий на пронизване на веществото с духа на човека, което става в яйцеклетката поради нейната деструктурираност. - Бел. пр.)
към текста >>
(Има се предвид началният стадий на пронизване на веществото с духа на човека, което става в яйцеклетката поради нейната деструктурира
нос
т.
Нито една човешка душа не може непосредствено да се внедри в костта. Суеверните хора понякога вярват даже в това, че някъде в костите или в членовете на тялото седи малко дя-волче. Изобщо това понякога има място, макар и фигуративно. Във всеки случай човек не може да проникне, да се внедри в такива кости. Човек даже във върха на носа си не може да се внедри.
(Има се предвид началният стадий на пронизване на веществото с духа на човека, което става в яйцеклетката поради нейната деструктурираност.
- Бел. пр.)
към текста >>
Това, което трябва да си кажем, се заключава в следното: в такива удачно построени кости или даже в края на
нос
а не може да проникне непосредствено ни човешкото същество, ни човешката душа, ни човешкият дух.
Познавах една дама, твърдяща, че в показалеца на лявата й ръка се намира малък дух и тя винаги го пита, ако й се иска нещо да научи. Тя го пита, когато трябва да отиде на разходка и така нататък. Но това, разбира се, са глупости, суеверие.
Това, което трябва да си кажем, се заключава в следното: в такива удачно построени кости или даже в края на носа не може да проникне непосредствено ни човешкото същество, ни човешката душа, ни човешкият дух.
Работа стои така: човешкото душевно-духовно начало, тоест «азът», може да влезе само в яйцеклетката, защото там веществото изцяло и напълно представлява само прах, пепел, мирова пепел. Встъпвайки тук, душата преработва сега тази мирова пепел посредством силите, които тя е донесла със себе си от духовния свят.
към текста >>
Душата, когато тя си дава възмож
нос
т да се роди през майката или да бъде зачената през бащата, например през господин Мюлер, тя - душата прави своето лице приличащо на бащата или майката подобно на това, както детето по-късно прави своя говор приличащ на говора на бащата и майката.
Точно по същия начин се оказва приличащо и лицето. Но защо лицето притежава такова сходство?
Душата, когато тя си дава възможност да се роди през майката или да бъде зачената през бащата, например през господин Мюлер, тя - душата прави своето лице приличащо на бащата или майката подобно на това, както детето по-късно прави своя говор приличащ на говора на бащата и майката.
Трябва само да обмислите това. В речта детето се изработва, реализира се в звука, в словото, при което то се уподобява на родителите или възпитателите си. Но на по-ранен стадий душата, подобно на скулптор, безсъзнателно работи над лицето, над походката и така нататък. Благодарение на това, че детето се ражда в семейство и се уподобява (на него), когато то още няма съзнание, се появява приликата, по същия начин както възниква сходството в речта.
към текста >>
подвиж
нос
т на крайниците
подвижност на крайниците
към текста >>
Това се реализира благодарение на вътрешната дей
нос
т на душата, дей
нос
тта на духа, благодарение на вътрешната дей
нос
т на душевно-духовното начало.
Отличават се бузите, целият облик; отличава се челото; изобщо детето външно се отличава (от възрастния). Но вътрешните разлики са още по-значителни. При детето масата на главния мозък в голяма степен представлява мозъчна каша. Чак до седмата година, докато детето не получи вторите зъби, тази каша, тази мозъчна каша ще бъде формирана по прекрасен начин. Човешкият главен мозък едва на седмата година придобива наистина удивителен строеж.
Това се реализира благодарение на вътрешната дейност на душата, дейността на духа, благодарение на вътрешната дейност на душевно-духовното начало.
към текста >>
Какви закономер
нос
ти има в човека?
Какви закономерности има в човека?
Когато детето изпитва жажда, то не се държи като машина. То не спира. Напротив, детето започва да врещи, ако изпитва жажда. Каква е връзката между жаждата и крясъка? Защото викът не се крие във веществото, той не се крие и в етерното тяло.
към текста >>
Ако ние гледаме, при това етерът, действайки съвместно с нашето око, ни дава възмож
нос
т да виждаме.
Каква е връзката между жаждата и крясъка? Защото викът не се крие във веществото, той не се крие и в етерното тяло. Етерът може да гради, да строи; той може да гради това, което е нашият облик, нашата форма. Но етерът не ни предразполага да крещим. Ако етерът ни предразполагаше да крещим, тогава по целия свят би се раздавал ако не рев, то поне някакъв постоянен шум.
Ако ние гледаме, при това етерът, действайки съвместно с нашето око, ни дава възможност да виждаме.
Етерът постоянно влиза в нашето око. Затова ние виждаме. Но влизайки в окото ни, етерът не издава там звук: сссс...; етерното тяло на човек не съска, не шепне, нали така? Представете си какво би било, ако в тази зала, само поради това, че гледаме, се раздава съскане?! Чудна работа!
към текста >>
Защото, виждате ли, ако посредством насочено от главата действие на етерното тяло аз съзидавам моето (физическо) тяло, целият ми живот би могъл да протече подобно на скулптура (тоест в неподвиж
нос
т - бел. пр.).
Обаче всичко, което току-що ви описах, още не ме води дотам, че да мога да ходя.
Защото, виждате ли, ако посредством насочено от главата действие на етерното тяло аз съзидавам моето (физическо) тяло, целият ми живот би могъл да протече подобно на скулптура (тоест в неподвижност - бел. пр.).
При това аз бих могъл да построя тяло, бих могъл да рева като лъв; такова реване би могло да се произведе посредством астралното тяло. Но ако аз, бидейки дете, искам да ходя и да пазя при това равновесие, ако искам да използвам волята си за ходене, за хващане, за пазене на равновесие, за действията, за които казвам: аз ходя, аз хващам, аз намирам равновесие -в тези случаи в своите права трябва да встъпи «азът», тоест нещо друго, освен етерното тяло и астралното тяло. Този «аз» живее в крайниците и в обмяната на веществата. Ако привеждате в движение крайниците, тук се проявява «азът». Така че освен физическото тяло в човека има още три части: вие имате етерно тяло, астрално тяло и «аз» (схемата в рис.)
към текста >>
По време на сън вие вярвате, че всичко това е действител
нос
т.
Всички вие поне веднъж сте сънували.
По време на сън вие вярвате, че всичко това е действителност.
Понякога се събуждате в голям страх, когато например (в съня) сте стояли над пропаст и поради световъртеж сте паднали долу. Пробуждате се в пот. Защо? Вие приемате пропастта за действителност. Спокойно си лежите в кревата, това съвсем не е опасно, но се пробуждате от опасността, която сте видели в картините на съня. Представете си, ако бихте могли да спите в продължение на целия си живот - това би била мила история.
към текста >>
Вие приемате пропастта за действител
нос
т.
Всички вие поне веднъж сте сънували. По време на сън вие вярвате, че всичко това е действителност. Понякога се събуждате в голям страх, когато например (в съня) сте стояли над пропаст и поради световъртеж сте паднали долу. Пробуждате се в пот. Защо?
Вие приемате пропастта за действителност.
Спокойно си лежите в кревата, това съвсем не е опасно, но се пробуждате от опасността, която сте видели в картините на съня. Представете си, ако бихте могли да спите в продължение на целия си живот - това би била мила история. Има такива, който спят през целия си живот.
към текста >>
Спокойно си лежите в кревата, това съвсем не е опасно, но се пробуждате от опас
нос
тта, която сте видели в картините на съня.
Всички вие поне веднъж сте сънували. По време на сън вие вярвате, че всичко това е действителност. Понякога се събуждате в голям страх, когато например (в съня) сте стояли над пропаст и поради световъртеж сте паднали долу. Пробуждате се в пот. Защо? Вие приемате пропастта за действителност.
Спокойно си лежите в кревата, това съвсем не е опасно, но се пробуждате от опасността, която сте видели в картините на съня.
Представете си, ако бихте могли да спите в продължение на целия си живот - това би била мила история. Има такива, който спят през целия си живот.
към текста >>
Защото когато спим и сънуваме, не знаем даже как да си пипнем
нос
а или как с лявата ръка да пипнем дясната.
Но с целия си буден живот ние участваме в това въртене. Виждате ли, ако прекарвахме целия си живот в сънища, лежейки в кревата някъде в Европа, някой би могъл да вземе нашето тяло и без да ни разбужда, да го качи на кораб за Америка. Това, разбира се, би следвало да направи ангелът, защото човек не би могъл да направи всичко това толкова тихо. Така че нас биха могли да ни въдворят в Америка. Ние бихме продължили да сънуваме и даже няма да разберем какво са направили с нас.
Защото когато спим и сънуваме, не знаем даже как да си пипнем носа или как с лявата ръка да пипнем дясната.
И въпреки това, господа, по такъв начин ние бихме провели целия си живот. Ако в течение на целия си живот човек спеше и сънуваше, животът би представлявал нещо съвсем различно; ние бихме могли например да летим на сън. Само на Земята ние не можем да летим: на сън човек лети. Бихме могли да се смятаме за съвсем друго същество и така нататък.
към текста >>
Но от живота, в който се намираме, вярвайки в реал
нос
тта само на това, което може да се пипне с ръце, ние се пробуждаме само ако положим усилия.
Господа, в завивките човек се събужда самостоятелно или от това, че го е смутил обкръжаващият свят.
Но от живота, в който се намираме, вярвайки в реалността само на това, което може да се пипне с ръце, ние се пробуждаме само ако положим усилия.
Как протича такова пробуждане, аз описах в книгата «Как се постигат познания за висшите светове? »[2] Както при пробуждане от сън човек знае, че светът отново е обусловен от реалния свят, от света, в който бодърстваме, по същия начин, пробуждайки се посредством висшето познание от този свят на бодърстването, човек знае тогава, че нашият обичаен свят е обусловен от този свят, който се възприема в това висше битие на бодърстване, в състояние на висше бодърстване. Това става знание.
към текста >>
20.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
То всъщ
нос
т още спи по отношение на живота.
Трябва да се мисли за развитието, което човек прави даже в обикновения живот. Представете си какво би било, ако се намирахме на нивото на тригодишно дете! Ние бихме гледали на света по съвсем различен начин. Тригодишното дете гледа на света различно от възрастния човек. Тригодишното дете може още на много да се научи, да добие навици.
То всъщност още спи по отношение на живота.
Тригодишното дете още не умее да говори както трябва; то може още да изгражда навици за говор. Тригодишното дете е още скромно, то не вири нос, не важничи. Него още можеш да го научиш на нещо. По всяка вероятност то не би било толкова скромно, ако не спеше през половината време; иначе то би почнало да говори: Защо да уча? Аз и така вече всичко знам!
към текста >>
Тригодишното дете е още скромно, то не вири
нос
, не важничи.
Ние бихме гледали на света по съвсем различен начин. Тригодишното дете гледа на света различно от възрастния човек. Тригодишното дете може още на много да се научи, да добие навици. То всъщност още спи по отношение на живота. Тригодишното дете още не умее да говори както трябва; то може още да изгражда навици за говор.
Тригодишното дете е още скромно, то не вири нос, не важничи.
Него още можеш да го научиш на нещо. По всяка вероятност то не би било толкова скромно, ако не спеше през половината време; иначе то би почнало да говори: Защо да уча? Аз и така вече всичко знам! - Именно това обаче заявява съвременният човек; ние вече всичко знаем и понеже на нивото на нашия разсъдък не можем да разберем душевно-духовното начало, значи, не съществува никакво ду-шевно-духовно начало.
към текста >>
По всяка вероят
нос
т то не би било толкова скромно, ако не спеше през половината време; иначе то би почнало да говори: Защо да уча?
Тригодишното дете може още на много да се научи, да добие навици. То всъщност още спи по отношение на живота. Тригодишното дете още не умее да говори както трябва; то може още да изгражда навици за говор. Тригодишното дете е още скромно, то не вири нос, не важничи. Него още можеш да го научиш на нещо.
По всяка вероятност то не би било толкова скромно, ако не спеше през половината време; иначе то би почнало да говори: Защо да уча?
Аз и така вече всичко знам! - Именно това обаче заявява съвременният човек; ние вече всичко знаем и понеже на нивото на нашия разсъдък не можем да разберем душевно-духовното начало, значи, не съществува никакво ду-шевно-духовно начало.
към текста >>
Днес човек не е способен в това отношение на нищо повече от това, високомерно да вири
нос
и да казва: аз вече всичко знам, а което не знам, не ме касае.
Ако бях тригодишно дете и почнех да говоря: не искам повече да се уча, та нали вече говоря: тате, мама, настъргана ябълка и няколко други неща - това стига, напълно е достатъчно. Това би била детската гледна точка. Обаче ако човек вече е придобил обичайния човешки разсъдък, развитието би могло да бъде продължено и по-нататък. Продължавайки развитието на обикновените познавателни сили, човек може да извърши скок, подобен на този, който се извършва при прехода от малкото дете към възрастния човек. Разбира се, всичко това е свързано с внедряването на получените знания в процеса на възпитание на човека.
Днес човек не е способен в това отношение на нищо повече от това, високомерно да вири нос и да казва: аз вече всичко знам, а което не знам, не ме касае.
Днес човек не е способен да каже нищо друго, защото от средното училище го възпитават така, че той прекомерно се обляга на своя ум, а за всичко друго казва: е, да, в това може да се вярва, но не може да се разбере.
към текста >>
Пробуждайки се, човек разбира, че сънят не е действител
нос
т, че сънят зависи от будния живот.
Виждате ли, трябва да бъде съвсем ясно поне едно, че пробуждането от ежедневния живот към истинското знание действително съществува, както съществува пробуждането от съня и сънуването към ежедневния живот. Трябва да приемете за сведение, че може да се научи нещо за света, но само в случай, че от по-висока гледна точка се гледа към това, което се разиграва в него, подобно на това, както сънищата трябва да ги разглеждаме от гледна точка на будното съзнание.
Пробуждайки се, човек разбира, че сънят не е действителност, че сънят зависи от будния живот.
Последния път ви казах: ако човек никога не се пробуждаше, щеше да смята за единствено реално това, което сънува.
към текста >>
Обаче всичко, което се говори за сънищата, е всъщ
нос
т своего рода бръщолевене.
Иска ми се да видим какво представлява сънят. Виждате ли, господа, по отношение на сънищата у хората съществуват страшно много фантазии.
Обаче всичко, което се говори за сънищата, е всъщност своего рода бръщолевене.
Наистина е бръщолевене, когато хората могат да кажат следното: когато в главния мозък възникват най-незначителни вибрации, колебания, в човека се появяват сънища. Но защо в главния мозък възникват незначителните колебания? И така, това, което се казва за сънищата, са фантазии. Ако ви е станало ясно, че човек има не само физическо тяло, което в живота може и да се види, и да се пипне, но и тези съществени съставляващи части, на които обърнах вниманието ви, казвайки, че човек има етерно тяло, астрално тяло и «аз», ако си казвате: този «аз» и астрално тяло по време на сън се намират вън от физическото и етерно тяло - ако ви е ясно това, ще успеете да обясните защо насън човек не ходи. Той не ходи, тъй като «азът» не се намира вътре във физическото тяло.
към текста >>
Всъщ
нос
т сънища се сънуват при заспиване и при пробуждане.
Смята се, че сънища се сънуват в течение на нощта.
Всъщност сънища се сънуват при заспиване и при пробуждане.
Как стои работата със сънищата? Виждате ли, господа, хората смятат, че сънищата възникват по причина, че - както казват съвременните учени - ако при бодърстване се използва главният мозък, то по време на сън се използва само гръбначният мозък. Така смятат тези хора.
към текста >>
Сънувате истински пожар: сънувате всевъзможни подроб
нос
ти и в този момент някой (във външния свят) крещи: «Горим!
Но те не умеят да наблюдават! Да разгледаме случай на нормален сън. Да вземем например сън за пожар.
Сънувате истински пожар: сънувате всевъзможни подробности и в този момент някой (във външния свят) крещи: «Горим!
» В действителност вие не сте възприели нищо друго - за огъня нищо не ви е било известно, - само наполовина ясно сте чули този вик «Горим! » Това у вас се е асоциирало с «огън», но само наполовина, случайно. Това, как на вас ви се присънва огън, може при известни обстоятелства да изглежда съвсем различно от това, което виждате обикновено. Може например да ви се присъни, че огънят се е появил в резултат на изригване на вулкан. Може да ви се присъни нещо друго.
към текста >>
» В действител
нос
т вие не сте възприели нищо друго - за огъня нищо не ви е било известно, - само наполовина ясно сте чули този вик «Горим!
Но те не умеят да наблюдават! Да разгледаме случай на нормален сън. Да вземем например сън за пожар. Сънувате истински пожар: сънувате всевъзможни подробности и в този момент някой (във външния свят) крещи: «Горим!
» В действителност вие не сте възприели нищо друго - за огъня нищо не ви е било известно, - само наполовина ясно сте чули този вик «Горим!
» Това у вас се е асоциирало с «огън», но само наполовина, случайно. Това, как на вас ви се присънва огън, може при известни обстоятелства да изглежда съвсем различно от това, което виждате обикновено. Може например да ви се присъни, че огънят се е появил в резултат на изригване на вулкан. Може да ви се присъни нещо друго. Ако сънувате сън за това, което сте преживели преди много години, можете да установите колко измамни са сънищата.
към текста >>
Ако сънуваме съня при пробуждане, ние внасяме в него корекция, тъй като виждаме какво е станало в действител
нос
т.
Ако сънуваме съня при заспиване, сюжетът му така и си остава измамен, изкривен.
Ако сънуваме съня при пробуждане, ние внасяме в него корекция, тъй като виждаме какво е станало в действителност.
Сънуваме, че някой ни е убил; той ни е натикал парцал в устата, а след това ни е пречукал с някакъв предмет - събуждайки се, ние откриваме, че краят на одеялото някак ни е попаднал в устата.
към текста >>
Тялото ни дава възмож
нос
т да виждаме живота по нормален начин.
В неизкривен вид ние не можем да ги получим. Само нашето тяло ги прави неизкривени, обективни. В противен случай вечно би ни се налагало да виждаме изригващия Везувий, чувайки навън възклицанието «Горим! » Нашите очи са организирани по толкова чуден начин, че само през тях ние можем да виждаме правилно. Това означава, че ако цял живот се намирахме вън от нашето тяло, в течение на целия този живот ние бихме се предавали само на всевъзможни фантазии.
Тялото ни дава възможност да виждаме живота по нормален начин.
към текста >>
Ние всъщ
нос
т сме фантасти в този земен живот.
И така, разглеждайки себе си извън нашето тяло, когато реално се намираме в «аза» и в душата си, откриваме, че ние сме фантасти, създаващи в своя «аз» всячески илюзорни представи. Тези представи ние, връщайки се в тялото си при сутрешното пробуждане, трябва да подредим, да обективизираме. На нашето тяло сме задължени, че виждаме нещата обективно, по нормален, подреден начин.
Ние всъщност сме фантасти в този земен живот.
Сънят ни показва, какви реално сме в земния живот.
към текста >>
Когато човек достига възмож
нос
т да съзерцава сънищата, той се учи и на нещо друго.
Предаването по наследство тук нищо не дава. Когато човек започва своето (поредно) пребиваване на Земята - както вече съм ви излагал това, - в негово разпореждане се оказва материя, доведена до прахообразно състояние. Духовно-душевното начало трябва отначало да влезе тук. Човек трябва отначало да придаде форма, да възстанови за себе си цялата своя материя. Ако разбира съня, той знае, че не е в състояние да направи това.
Когато човек достига възможност да съзерцава сънищата, той се учи и на нещо друго.
към текста >>
Когато придобиваме съзнание, ние губим възмож
нос
т да извършваме тази вътрешна душевна работа.
Тук си казваш така: да, ние сме притежавали това, но то е било изгубено от нас.
Когато придобиваме съзнание, ние губим възможност да извършваме тази вътрешна душевна работа.
Ние вече не я извършваме. Този, който стига до това познание, забелязва постоянно намаляне на своите възможности. Ако човек по-късно овладява способността за ретроспективен преглед на живота, горепосочената загуба го хвърля в ужас. Защото бидейки четиринадесетгодишен юноша, човек още отчасти притежава тези възможности, които в цялата си пълнота и сила са съществували у него на тригодишна възраст или веднага след раждането. Тогава възможностите са били максимални; на четиринадесет години възможностите на човека значително са се съкратили.
към текста >>
Този, който стига до това познание, забелязва постоянно намаляне на своите възмож
нос
ти.
Тук си казваш така: да, ние сме притежавали това, но то е било изгубено от нас. Когато придобиваме съзнание, ние губим възможност да извършваме тази вътрешна душевна работа. Ние вече не я извършваме.
Този, който стига до това познание, забелязва постоянно намаляне на своите възможности.
Ако човек по-късно овладява способността за ретроспективен преглед на живота, горепосочената загуба го хвърля в ужас. Защото бидейки четиринадесетгодишен юноша, човек още отчасти притежава тези възможности, които в цялата си пълнота и сила са съществували у него на тригодишна възраст или веднага след раждането. Тогава възможностите са били максимални; на четиринадесет години възможностите на човека значително са се съкратили. Когато навърши тридесет години, неговите способности се простират само толкова, че той може още да храносмила - но способността активно да формира, да строи нещо, той губи. Когато човек достига петдесет или шестдесет години, по отношение на работата по формиране и усъвършенстване на човешкото тяло той наистина става магаре.
към текста >>
Ако човек по-късно овладява способ
нос
тта за ретроспективен преглед на живота, горепосочената загуба го хвърля в ужас.
Тук си казваш така: да, ние сме притежавали това, но то е било изгубено от нас. Когато придобиваме съзнание, ние губим възможност да извършваме тази вътрешна душевна работа. Ние вече не я извършваме. Този, който стига до това познание, забелязва постоянно намаляне на своите възможности.
Ако човек по-късно овладява способността за ретроспективен преглед на живота, горепосочената загуба го хвърля в ужас.
Защото бидейки четиринадесетгодишен юноша, човек още отчасти притежава тези възможности, които в цялата си пълнота и сила са съществували у него на тригодишна възраст или веднага след раждането. Тогава възможностите са били максимални; на четиринадесет години възможностите на човека значително са се съкратили. Когато навърши тридесет години, неговите способности се простират само толкова, че той може още да храносмила - но способността активно да формира, да строи нещо, той губи. Когато човек достига петдесет или шестдесет години, по отношение на работата по формиране и усъвършенстване на човешкото тяло той наистина става магаре. Става съвсем очевидно и ясно, че в течение на земния живот човек се превръща в голямо магаре!
към текста >>
Защото бидейки четиринадесетгодишен юноша, човек още отчасти притежава тези възмож
нос
ти, които в цялата си пълнота и сила са съществували у него на тригодишна възраст или веднага след раждането.
Тук си казваш така: да, ние сме притежавали това, но то е било изгубено от нас. Когато придобиваме съзнание, ние губим възможност да извършваме тази вътрешна душевна работа. Ние вече не я извършваме. Този, който стига до това познание, забелязва постоянно намаляне на своите възможности. Ако човек по-късно овладява способността за ретроспективен преглед на живота, горепосочената загуба го хвърля в ужас.
Защото бидейки четиринадесетгодишен юноша, човек още отчасти притежава тези възможности, които в цялата си пълнота и сила са съществували у него на тригодишна възраст или веднага след раждането.
Тогава възможностите са били максимални; на четиринадесет години възможностите на човека значително са се съкратили. Когато навърши тридесет години, неговите способности се простират само толкова, че той може още да храносмила - но способността активно да формира, да строи нещо, той губи. Когато човек достига петдесет или шестдесет години, по отношение на работата по формиране и усъвършенстване на човешкото тяло той наистина става магаре. Става съвсем очевидно и ясно, че в течение на земния живот човек се превръща в голямо магаре! Необходимо е да се осъзнае това: на възраст от двадесет до тридесет години ти губиш някаква част от своята мъдрост.
към текста >>
Тогава възмож
нос
тите са били максимални; на четиринадесет години възмож
нос
тите на човека значително са се съкратили.
Когато придобиваме съзнание, ние губим възможност да извършваме тази вътрешна душевна работа. Ние вече не я извършваме. Този, който стига до това познание, забелязва постоянно намаляне на своите възможности. Ако човек по-късно овладява способността за ретроспективен преглед на живота, горепосочената загуба го хвърля в ужас. Защото бидейки четиринадесетгодишен юноша, човек още отчасти притежава тези възможности, които в цялата си пълнота и сила са съществували у него на тригодишна възраст или веднага след раждането.
Тогава възможностите са били максимални; на четиринадесет години възможностите на човека значително са се съкратили.
Когато навърши тридесет години, неговите способности се простират само толкова, че той може още да храносмила - но способността активно да формира, да строи нещо, той губи. Когато човек достига петдесет или шестдесет години, по отношение на работата по формиране и усъвършенстване на човешкото тяло той наистина става магаре. Става съвсем очевидно и ясно, че в течение на земния живот човек се превръща в голямо магаре! Необходимо е да се осъзнае това: на възраст от двадесет до тридесет години ти губиш някаква част от своята мъдрост. Но във възрастта от тридесет до четиридесет години ти губиш значително повече.
към текста >>
Когато навърши тридесет години, неговите способ
нос
ти се простират само толкова, че той може още да хра
нос
мила - но способ
нос
тта активно да формира, да строи нещо, той губи.
Ние вече не я извършваме. Този, който стига до това познание, забелязва постоянно намаляне на своите възможности. Ако човек по-късно овладява способността за ретроспективен преглед на живота, горепосочената загуба го хвърля в ужас. Защото бидейки четиринадесетгодишен юноша, човек още отчасти притежава тези възможности, които в цялата си пълнота и сила са съществували у него на тригодишна възраст или веднага след раждането. Тогава възможностите са били максимални; на четиринадесет години възможностите на човека значително са се съкратили.
Когато навърши тридесет години, неговите способности се простират само толкова, че той може още да храносмила - но способността активно да формира, да строи нещо, той губи.
Когато човек достига петдесет или шестдесет години, по отношение на работата по формиране и усъвършенстване на човешкото тяло той наистина става магаре. Става съвсем очевидно и ясно, че в течение на земния живот човек се превръща в голямо магаре! Необходимо е да се осъзнае това: на възраст от двадесет до тридесет години ти губиш някаква част от своята мъдрост. Но във възрастта от тридесет до четиридесет години ти губиш значително повече. А още по-късно човек става наистина страшно магаре по отношение на всичко, което трябва да се изработва вътрешно.
към текста >>
Придобивайки познавателните способ
нос
ти, усвоявайки способ
нос
тта за ретроспективен преглед на живота, се проникваш с уважение към това, колко разумно същество е бил човек като съвсем малко дете.
Придобивайки познавателните способности, усвоявайки способността за ретроспективен преглед на живота, се проникваш с уважение към това, колко разумно същество е бил човек като съвсем малко дете.
Той е бил доста некрасив; но това противно детенце е можело всичко да преобразува. От петнадесетата година човек вече не може да изпълнява това толкова успешно. Само малкото дете е способно на това. Всички малки деца са способни на това.
към текста >>
Истинското познание му позволява да забележи: когато си бил малко дете, ти всъщ
нос
т си седял на магарето и сам си го подкарвал.
И така, важно е да забележите следното: в какво магаре се превръщаш ти в течение на своя живот. Това е много важна страна от живота. При това човек не става нескромен, а наопаки, той става изключително скромен.
Истинското познание му позволява да забележи: когато си бил малко дете, ти всъщност си седял на магарето и сам си го подкарвал.
Сега, когато си станал старец, ти самият си се превърнал в това магаре. Виждате ли, налага се да прибягвам до силни изрази, иначе нищо няма да се получи.
към текста >>
Те наистина
нос
ят космически характер.
Сънищата на малките деца са удивителни, чудесни. Сънищата на малките деца показват, че детето още притежава силите да формира, да строи своето тяло.
Те наистина носят космически характер.
На детето се присънва това, което то е преживявало преди слизането си на Земята, защото тези сили още се намират в него. Те са му нужни, за да формират правил-но неговия главен мозък. Изследвайки този прекрасно формиран главен мозък, неговият (преден дял), намиращ се в самия връх вътре в черепа (рис.), вие намирате тук око, и освен това (очни) нерви, необходими за зрението. Всичко това е фино разработено. То и трябва да бъде фино разработено.
към текста >>
Илюзор
нос
тта отново е обусловена от това, че човек така малко знае за своето физическо тяло, бидейки вън от него.
То и трябва да бъде фино разработено. Господа, такава разработка би била невъзможна на основата на земното знание. На основата на земното знание може да се построи машина, но главен мозък на основата на земното знание не може да се построи! В сънищата на малките деца още може точно да се забележи, че съдържанието на сънищата при тях е тяхната работа по формирането на главния им мозък. По-късно сънищата също могат да бъдат много интересни, ако човек не води подреден живот; сънищата винаги ще бъдат хаотични, неподредени.
Илюзорността отново е обусловена от това, че човек така малко знае за своето физическо тяло, бидейки вън от него.
към текста >>
Следователно причината (за илюзор
нос
тта на съня) е това, че човек така малко знае за своето физическо тяло (няма се предвид външното знание - бел.
Следователно причината (за илюзорността на съня) е това, че човек така малко знае за своето физическо тяло (няма се предвид външното знание - бел.
пр.), защото мъдростта, получена от него при слизането му в земния живот, в хода на (земния) живот се губи и се трансформира в магарешко начало (магарешкото начало не е само метафора, а реално присъства във формообразуващите сили, за което древните са знаели. При посвещението в Елевзинските мистерии неофита, освен другото, са го завивали в прясна кожа от животно - елен или магаре, което му е давало възможност да преживее свръхсетивния свят на божествата и демоните. Апулей в своята повест «Златното магаре» в иносказателна форма разказва за такова посвещение - бел. пр.). Събуждайки се, човек си казва: ако повярваш в това, което ти се е присънило - че си китайски император, - ти наистина си магаре. Но бидейки извън тялото, самостоятелно ние не можем да развием нищо друго освен магарешко начало.
към текста >>
При посвещението в Елевзинските мистерии неофита, освен другото, са го завивали в прясна кожа от животно - елен или магаре, което му е давало възмож
нос
т да преживее свръхсетивния свят на божествата и демоните.
Следователно причината (за илюзорността на съня) е това, че човек така малко знае за своето физическо тяло (няма се предвид външното знание - бел. пр.), защото мъдростта, получена от него при слизането му в земния живот, в хода на (земния) живот се губи и се трансформира в магарешко начало (магарешкото начало не е само метафора, а реално присъства във формообразуващите сили, за което древните са знаели.
При посвещението в Елевзинските мистерии неофита, освен другото, са го завивали в прясна кожа от животно - елен или магаре, което му е давало възможност да преживее свръхсетивния свят на божествата и демоните.
Апулей в своята повест «Златното магаре» в иносказателна форма разказва за такова посвещение - бел. пр.). Събуждайки се, човек си казва: ако повярваш в това, което ти се е присънило - че си китайски император, - ти наистина си магаре. Но бидейки извън тялото, самостоятелно ние не можем да развием нищо друго освен магарешко начало. Ние напълно губим способността, която имаме като младенци - способността по правилен начин да градим своето тяло. Тялото трябва да идва при нас отвън.
към текста >>
Апулей в своята повест «Златното магаре» в и
нос
казателна форма разказва за такова посвещение - бел. пр.).
Следователно причината (за илюзорността на съня) е това, че човек така малко знае за своето физическо тяло (няма се предвид външното знание - бел. пр.), защото мъдростта, получена от него при слизането му в земния живот, в хода на (земния) живот се губи и се трансформира в магарешко начало (магарешкото начало не е само метафора, а реално присъства във формообразуващите сили, за което древните са знаели. При посвещението в Елевзинските мистерии неофита, освен другото, са го завивали в прясна кожа от животно - елен или магаре, което му е давало възможност да преживее свръхсетивния свят на божествата и демоните.
Апулей в своята повест «Златното магаре» в иносказателна форма разказва за такова посвещение - бел. пр.).
Събуждайки се, човек си казва: ако повярваш в това, което ти се е присънило - че си китайски император, - ти наистина си магаре. Но бидейки извън тялото, самостоятелно ние не можем да развием нищо друго освен магарешко начало. Ние напълно губим способността, която имаме като младенци - способността по правилен начин да градим своето тяло. Тялото трябва да идва при нас отвън. Но когато ние за пореден път се спускаме на Земята, то не идва при нас отвън.
към текста >>
Ние напълно губим способ
нос
тта, която имаме като младенци - способ
нос
тта по правилен начин да градим своето тяло.
пр.), защото мъдростта, получена от него при слизането му в земния живот, в хода на (земния) живот се губи и се трансформира в магарешко начало (магарешкото начало не е само метафора, а реално присъства във формообразуващите сили, за което древните са знаели. При посвещението в Елевзинските мистерии неофита, освен другото, са го завивали в прясна кожа от животно - елен или магаре, което му е давало възможност да преживее свръхсетивния свят на божествата и демоните. Апулей в своята повест «Златното магаре» в иносказателна форма разказва за такова посвещение - бел. пр.). Събуждайки се, човек си казва: ако повярваш в това, което ти се е присънило - че си китайски император, - ти наистина си магаре. Но бидейки извън тялото, самостоятелно ние не можем да развием нищо друго освен магарешко начало.
Ние напълно губим способността, която имаме като младенци - способността по правилен начин да градим своето тяло.
Тялото трябва да идва при нас отвън. Но когато ние за пореден път се спускаме на Земята, то не идва при нас отвън. В този случай отвън насреща ни се изправя разрушената (прахообразната, доведена до състояние на прах) материя в яйцеклетката. И ние крачка след крачка трябва да я възстановяваме.
към текста >>
В антропософията ние изясняваме, че такава способ
нос
т сме усвоили в света, който не е земният свят, защото в земния свят - по отношение на нашия собствен «аз» - можем да строим само едни фантазии.
Господа, на всичко това ние трябва да се научим в периода между два земни живота. Между два земни живота ние трябва да се научим на това, което не може човек, виждащ сънища. Виждате ли, има врагове и противници на антропософията, които казват: е, това са само хора, които искат да виждат сънища; всевъзможните фантазии те изкарват като истини за света. Обаче антропософията твърди, че не следва да се доверяваме на сънища, доколкото тези сънища откриват следното: ние не можем да правим това, което сме можели да правим, встъпвайки в земния живот, встъпвайки в него със смътно, безсъзнателно знание, бидейки малки деца.
В антропософията ние изясняваме, че такава способност сме усвоили в света, който не е земният свят, защото в земния свят - по отношение на нашия собствен «аз» - можем да строим само едни фантазии.
Колкото и прекрасен да е този свят, в него можем да строим само фантазии относно нашия собствен «аз». Всичко, което касае нашето тяло, отношението към нашето тяло и връзките с него, ние трябва да усвоим в другия свят.
към текста >>
Колкото и прекрасен да е този свят, в него можем да строим само фантазии от
нос
но нашия собствен «аз».
Господа, на всичко това ние трябва да се научим в периода между два земни живота. Между два земни живота ние трябва да се научим на това, което не може човек, виждащ сънища. Виждате ли, има врагове и противници на антропософията, които казват: е, това са само хора, които искат да виждат сънища; всевъзможните фантазии те изкарват като истини за света. Обаче антропософията твърди, че не следва да се доверяваме на сънища, доколкото тези сънища откриват следното: ние не можем да правим това, което сме можели да правим, встъпвайки в земния живот, встъпвайки в него със смътно, безсъзнателно знание, бидейки малки деца. В антропософията ние изясняваме, че такава способност сме усвоили в света, който не е земният свят, защото в земния свят - по отношение на нашия собствен «аз» - можем да строим само едни фантазии.
Колкото и прекрасен да е този свят, в него можем да строим само фантазии относно нашия собствен «аз».
Всичко, което касае нашето тяло, отношението към нашето тяло и връзките с него, ние трябва да усвоим в другия свят.
към текста >>
Продължител
нос
тта на нашия живот съвпада примерно с продължител
нос
тта на забравянето.
Но материалът се забравя много бързо, изключително бързо. Така стои работата и с това знание, което ни е необходимо за създаването на своето тяло; ние също бързо забравяме това знание. Само че в дадения случай думата «бързо» ще означава нещо различно, отколкото в случая с изпита. «Бързо» - това означава целия наш живот. Когато умираме, забравяме почти всичко, което сме донесли със себе си при нашето раждане, спускайки се в земния живот.
Продължителността на нашия живот съвпада примерно с продължителността на забравянето.
към текста >>
Тогава той отново ще овладее в духовния свят способ
нос
тта, която има малкото дете в своите първи четири години - способ
нос
тта за градене.
В продължение на петдесет и шест години той все повече и повече се е превръщал в магаре. Колко пъти повече време би му потрябвало, за да забрави за това, което той е притежавал още до четири години? На него ще му потрябва време толкова пъти повече, колкото пъти 56 е повече от четири; неговото първо време от детството, умножено по четиринадесет - ето колко ще му потрябва, за да забрави. Ако е преживял шестдесет години, на него ще му потрябва четиринадесет пъти повече време, за да придобие отново за себе си в духовния свят това, което тогава е забравил. Следователно ще са му необходими 60 пъти по 14 години, тоест 840 години.
Тогава той отново ще овладее в духовния свят способността, която има малкото дете в своите първи четири години - способността за градене.
Това означава, че след 840 години той отново ще може да дойде на Земята.
към текста >>
Такива изчисления, като написаните от мен за вас на дъската, могат с пълна отговор
нос
т да се правят само в случай, че човек има пълна яснота, че това наистина е така, че той може да провери това, което стои в основата на съновиденията, да провери как сънищата на човека все повече и повече се отдалечават от духовния свят.
Такива изчисления, като написаните от мен за вас на дъската, могат с пълна отговорност да се правят само в случай, че човек има пълна яснота, че това наистина е така, че той може да провери това, което стои в основата на съновиденията, да провери как сънищата на човека все повече и повече се отдалечават от духовния свят.
към текста >>
Но ако той постоянно се мести наоколо, намирайки се в състояние, когато неговият «аз» не е влязъл във физическото му тяло -в този случай той може даже да ходи като лунатик, може да говори като лунатик или да говори, лежейки в кревата - не следва да се учудваме на това; защото ако, да кажем, хвърлим топче, на плоска повърх
нос
т то ще се търкаля и по-нататък.
Виждате ли, ако човек ходи наоколо и в едно определено време въобще не може да влезе в своето физическо тяло, той е медиум. Ако човек в определено време влиза в своето физическо тяло и отново го използва - това е нормален човек.
Но ако той постоянно се мести наоколо, намирайки се в състояние, когато неговият «аз» не е влязъл във физическото му тяло -в този случай той може даже да ходи като лунатик, може да говори като лунатик или да говори, лежейки в кревата - не следва да се учудваме на това; защото ако, да кажем, хвърлим топче, на плоска повърхност то ще се търкаля и по-нататък.
При известни обстоятелства, ако човек не е съвсем здрав, но заболяването му протича леко, ако тялото му не е съвсем здраво, дейността, обикновено протичаща в съзнанието, продължава като последействие. Но тогава човек действа като автомат. Лунатикът, сомнамбулът не е човек, това е автомат. Този, който говори на сън, не казва нищо човешко. Направете такъв опит: ако някой говори на сън, вие можете да чуете най-глупави неща, доколкото човек говори като автомат, неговият «аз» и душата му не се намират вътре в тялото.
към текста >>
При известни обстоятелства, ако човек не е съвсем здрав, но заболяването му протича леко, ако тялото му не е съвсем здраво, дей
нос
тта, обикновено протичаща в съзнанието, продължава като последействие.
Виждате ли, ако човек ходи наоколо и в едно определено време въобще не може да влезе в своето физическо тяло, той е медиум. Ако човек в определено време влиза в своето физическо тяло и отново го използва - това е нормален човек. Но ако той постоянно се мести наоколо, намирайки се в състояние, когато неговият «аз» не е влязъл във физическото му тяло -в този случай той може даже да ходи като лунатик, може да говори като лунатик или да говори, лежейки в кревата - не следва да се учудваме на това; защото ако, да кажем, хвърлим топче, на плоска повърхност то ще се търкаля и по-нататък.
При известни обстоятелства, ако човек не е съвсем здрав, но заболяването му протича леко, ако тялото му не е съвсем здраво, дейността, обикновено протичаща в съзнанието, продължава като последействие.
Но тогава човек действа като автомат. Лунатикът, сомнамбулът не е човек, това е автомат. Този, който говори на сън, не казва нищо човешко. Направете такъв опит: ако някой говори на сън, вие можете да чуете най-глупави неща, доколкото човек говори като автомат, неговият «аз» и душата му не се намират вътре в тялото.
към текста >>
Обаче ако явлението се реализира наполовина, когато човек е автомат само наполовина - пъхването се осъществява отзад, така че човек се пъха от задната част на главния мозък по направление към предната, - ако човек е напъхан само наполовина, той може да затвори очи и понеже тук отзад се намира зрителният нерв (вдясно), човек възприема нещо, но тези възприятия
нос
ят фантастичен характер.
Обаче ако явлението се реализира наполовина, когато човек е автомат само наполовина - пъхването се осъществява отзад, така че човек се пъха от задната част на главния мозък по направление към предната, - ако човек е напъхан само наполовина, той може да затвори очи и понеже тук отзад се намира зрителният нерв (вдясно), човек възприема нещо, но тези възприятия носят фантастичен характер.
Той може тогава да изкаже нещо фантастично, тъй като макар и да не вижда, възприема образи.
към текста >>
Цялото знание, добито от трупа, никога няма да ви даде възмож
нос
т да получите жив човек.
Можете да възразите: но нали това, което е вътре в човека, го изучават, когато човек умре, нали тогава изучават всичко в човека. Човек го отварят и по трупа изучават какво представлява вътрешно, как изглежда той отвътре. Обаче тук има голяма разлика.
Цялото знание, добито от трупа, никога няма да ви даде възможност да получите жив човек.
Разбира се, за да се създаде жив човек, е необходимо зачатие. Обаче при зачатието действа този човек, който преди това, между смъртта и новото раждане, е преминал обучение в духовния свят - той съдейства при зачатието. На Земята може да се овладее с познанието само това, което е мъртво. Не може да се овладее с познанието живото и още повече това, което усеща и мисли.
към текста >>
Аз не бих се осмелил да напиша за вас тук тези числа, ако висшето познание не предоставяше възмож
нос
ти да се вижда как човек в течение на своя земен живот все повече и повече се отдалечава от духовния свят.
Аз не бих се осмелил да напиша за вас тук тези числа, ако висшето познание не предоставяше възможности да се вижда как човек в течение на своя земен живот все повече и повече се отдалечава от духовния свят.
Когато остарее, той се отдалечава максимално. Когато е още дете - да допуснем, че е умрял на шестнадесет години, - тогава неговият ретроспективен спомен за четиригодишната му възраст има други съотношения. Да допуснем, че той е умрял на шестнадесет години и ретроспективно си спомня дванадесет години, тоест три пъти по четири, така че ако е преживял само шестнадесет години, ще са му необходими само четиридесет и осем години, за да се появи отново. Работата стои така, че може да се правят даже такива сметки! (Математическата формула, свързваща времето на живот и времето за ново въплъщение изглежда по следния начин:
към текста >>
21.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Днес, господа, ми се иска за начало да ви разкажа една много интересна история, която се е разиграла пред свидетели, така че можете да не се съмнявате в научната й достовер
нос
т.
Днес, господа, ми се иска за начало да ви разкажа една много интересна история, която се е разиграла пред свидетели, така че можете да не се съмнявате в научната й достоверност.
Един рибар хвърлил въдицата и известно време се ядосвал, че изобщо не кълве, докато изведнъж почувствал силно дръпване. Клъвнало нещо доста едро. Той дръпнал въдицата, радвайки се, че най-накрая е хванал едра риба. Но какво изкарал? Доста едра костенурка.
към текста >>
Преди всичко тя, макар и без глава, се държи доста нахално; тя се опитва да се наклони ту напред, ту назад, проявява актив
нос
т със задната част на тялото, надига се високо и скача.
Обаче опитите не противоречат на тези факти, а само ги потвърждават. Опитите, за които сега ви разказвам, са се провеждали нееднократно, много пъти. Взимат жаба и й отрязват главата със скалпел. Сега жабата е без глава. Отново я поставят на масата.
Преди всичко тя, макар и без глава, се държи доста нахално; тя се опитва да се наклони ту напред, ту назад, проявява активност със задната част на тялото, надига се високо и скача.
Ако сега вземете разяждаща киселина и намокрите жабата от тази страна (изобразява го на рисунка - отсъства в текста) - тук се намира безглавата жаба, тя има крака, но няма глава, - и така, ако я намокрите с разяждаща киселина, нея ще я боли и със своя заден крак жабата ще започне да се чеше, да се драска, макар и да няма глава. Ако добавите още киселина, тя ще започне да си помага и с предния крак. Ако добавите още, тя ще се защитава и с помощта на краката от другата страна. След това тя, разбира се, ще изгуби равновесие, ще се катурне. И така, виждате, жабата без глава прави всичко това, което тя би правила и в друг случай и при това, съвсем безразлично е има ли тя глава или не (Щайнер описва опити, провеждани от учени материалисти.
към текста >>
Навярно сте запознати с това неприятно детско заболяване, което наричат коклюш; в отделни мест
нос
ти го наричат магарешка кашлица.
Навярно сте запознати с това неприятно детско заболяване, което наричат коклюш; в отделни местности го наричат магарешка кашлица.
В детска възраст коклюшът или магарешката кашлица не представлява опасност и като правило, протича добре. Опасност представляват остатъчните явления, настъпващи в резултат на неправилни действия на лекарите или на друго отговорно лице в периода на заболяването. Може да стане следното. От какво се появява коклюшът? Коклюшът възниква при следните обстоятелства: вдишването остава нор-мално - в случай на силна магарешка кашлица може на основата на изследване да се констатира, че вдишването при детето остава нормално, - докато в процеса на издишване въздухът иска да излезе навън, но засяда, той не излиза навън по нормален начин; получава се пристъп на кашлица.
към текста >>
В детска възраст коклюшът или магарешката кашлица не представлява опас
нос
т и като правило, протича добре.
Навярно сте запознати с това неприятно детско заболяване, което наричат коклюш; в отделни местности го наричат магарешка кашлица.
В детска възраст коклюшът или магарешката кашлица не представлява опасност и като правило, протича добре.
Опасност представляват остатъчните явления, настъпващи в резултат на неправилни действия на лекарите или на друго отговорно лице в периода на заболяването. Може да стане следното. От какво се появява коклюшът? Коклюшът възниква при следните обстоятелства: вдишването остава нор-мално - в случай на силна магарешка кашлица може на основата на изследване да се констатира, че вдишването при детето остава нормално, - докато в процеса на издишване въздухът иска да излезе навън, но засяда, той не излиза навън по нормален начин; получава се пристъп на кашлица. Понеже въздухът не може нормално да излезе навън и свежият въздух не може да влезе вътре, възниква магарешката кашлица; ето в какво се състои той.
към текста >>
Опас
нос
т представляват остатъчните явления, настъпващи в резултат на неправилни действия на лекарите или на друго отговорно лице в периода на заболяването.
Навярно сте запознати с това неприятно детско заболяване, което наричат коклюш; в отделни местности го наричат магарешка кашлица. В детска възраст коклюшът или магарешката кашлица не представлява опасност и като правило, протича добре.
Опасност представляват остатъчните явления, настъпващи в резултат на неправилни действия на лекарите или на друго отговорно лице в периода на заболяването.
Може да стане следното. От какво се появява коклюшът? Коклюшът възниква при следните обстоятелства: вдишването остава нор-мално - в случай на силна магарешка кашлица може на основата на изследване да се констатира, че вдишването при детето остава нормално, - докато в процеса на издишване въздухът иска да излезе навън, но засяда, той не излиза навън по нормален начин; получава се пристъп на кашлица. Понеже въздухът не може нормално да излезе навън и свежият въздух не може да влезе вътре, възниква магарешката кашлица; ето в какво се състои той. Но какво стои в основата на коклюша?
към текста >>
- притежават изключителна чувствител
нос
т.
От какво се появява коклюшът? Коклюшът възниква при следните обстоятелства: вдишването остава нор-мално - в случай на силна магарешка кашлица може на основата на изследване да се констатира, че вдишването при детето остава нормално, - докато в процеса на издишване въздухът иска да излезе навън, но засяда, той не излиза навън по нормален начин; получава се пристъп на кашлица. Понеже въздухът не може нормално да излезе навън и свежият въздух не може да влезе вътре, възниква магарешката кашлица; ето в какво се състои той. Но какво стои в основата на коклюша? Виждате ли, тук в основата стои това, че вътрешните слизести обвивки на дихателната система - пътищата на входящия и изходящ въздух от дробовете, трахеята и т.н.
- притежават изключителна чувствителност.
към текста >>
Но ето че проводящите дихателни пътища при детето са придобили излишна чувствител
нос
т.
Не се изисква особено устройство, за да вкараш въздуха там. Не следва да се учудваме, че през чувствителните въздуховоди - гръклян, бронхи и пр. - влиза въздух, защото сам по себе си въздухът нищо не чувства. Но ако искате отново да изтласкате въздуха от въздушната помпа, ще се наложи нещо да направите, ще се наложи да го изпомпите. По същия начин трябва да изтласкате въздуха, намиращ се в дробовете.
Но ето че проводящите дихателни пътища при детето са придобили излишна чувствителност.
Те са толкова чувствителни, все едно са ги одраскали. Вътрешната обвивка на дихателните пътища е леко повредена, поиздраскана, те са чувствителни. Вместо да изкарват, да изтласкват въздуха навън, волевият тласък засяга, травмира дихателните пътища; вместо да съдейства на изтласкването на въздуха, той съдейства на сърбежа, на драскането в чувствителното място. В този момент детето иска да почеше (това място) и в същото време оставя въздуха неизтласкан, така че този въздух засяда вътре. Тогава се появява пристъп на магарешка кашлица.
към текста >>
Тук може да се направи разликата с голяма точ
нос
т.
Тогава не би било възможно да се разбере коклюшът. Ако човек има коклюш, трябва да си представите нещо забележително. Трябва да си представите следното: какво е станало астралното тяло при този човек? Неговото астрално тяло е станало безглаво, такова, както другата част на астралното тяло на жабата! Както жабата действа със своите крачка, така вътрешно действа астралното тяло в трахеята, принуждавайки физическото тяло самостоятелно да се избавя от въздуха.
Тук може да се направи разликата с голяма точност.
към текста >>
Поради това детето започва да проявява чувствител
нос
т към въздуха, издишван от котката или кучето.
Бихте могли обаче да кажете: предостави ни някакво доказателство за това, че тук действително взема участие астралното тяло, тоест нещо духовно. В това отношение искам да ви разкажа какво може да стане, ако детето е имало коклюш и в трахеята е имало чувствително място и на астралното му тяло постоянно се е искало да очисти това място, което е предизвикало магарешката кашлица при детето. Да допуснем, че докато детето е имало коклюш, родителите са купили котка или тя сама е дошла. Разказвам ви нещо, което често се случва. Докато детето боледува от коклюш, родителите купуват котка или куче.
Поради това детето започва да проявява чувствителност към въздуха, издишван от котката или кучето.
Това не би станало, ако то нямаше участък с повишена чувствителност, чувствително място. Но по време на коклюша детето има такава възприемчивост. Коклюшът се излекува, но остават някои видими остатъчни явления. Ако до заболяването детето не е привикнало към котката и котката се е появила в дома именно в периода на заболяването на детето от коклюш, като остатъчно явление в даденото дете - при това именно след оздравяването, не веднага, а по-късно - настъпва това, което се нарича астма, постоянно повтарящ се задух.
към текста >>
Това не би станало, ако то нямаше участък с повишена чувствител
нос
т, чувствително място.
В това отношение искам да ви разкажа какво може да стане, ако детето е имало коклюш и в трахеята е имало чувствително място и на астралното му тяло постоянно се е искало да очисти това място, което е предизвикало магарешката кашлица при детето. Да допуснем, че докато детето е имало коклюш, родителите са купили котка или тя сама е дошла. Разказвам ви нещо, което често се случва. Докато детето боледува от коклюш, родителите купуват котка или куче. Поради това детето започва да проявява чувствителност към въздуха, издишван от котката или кучето.
Това не би станало, ако то нямаше участък с повишена чувствителност, чувствително място.
Но по време на коклюша детето има такава възприемчивост. Коклюшът се излекува, но остават някои видими остатъчни явления. Ако до заболяването детето не е привикнало към котката и котката се е появила в дома именно в периода на заболяването на детето от коклюш, като остатъчно явление в даденото дете - при това именно след оздравяването, не веднага, а по-късно - настъпва това, което се нарича астма, постоянно повтарящ се задух.
към текста >>
Поради това детето станало особено чувствително към елдата: при него се появила склон
нос
т, своего рода «талант» да боледува от астма всеки път, щом само в стаята или даже просто в дома се появявала елда.
Мога да ви разкажа още един впечатляващ случай, случай, достоен за внимание. Имало едно дете, боледуващо от коклюш, и когато боледувало, в дома ядели много елда.
Поради това детето станало особено чувствително към елдата: при него се появила склонност, своего рода «талант» да боледува от астма всеки път, щом само в стаята или даже просто в дома се появявала елда.
Когато младежът пораснал, станал юноша и вече бил студент медик, с него се случило нещо необичайно. Той живеел на последния етаж, най-отгоре. Долу, на втория етаж през две редици стъпала, била кухнята. Веднъж у младежа започнал пристъп на астма, страшен пристъп. При него тя възниквала и по-рано, ако в дома имало елда.
към текста >>
Ако дадете възмож
нос
т на детето да полежи по такъв начин, че астралното тяло да бъде привлечено от топлината, то отново ще се насочи в дадения телесен член (изобразява го на рисунка).
За лечение, макар и много предпазливо, може да се направи следното: детето, болно от коклюш, отначало се поставя в леглото, където трябва порядъчно да се изпоти - при това трябва постоянно да се наблюдава, - и така, детето се завива доста, за да му стане горещо. С горещината астралното тяло се съединява лесно, а със студа - по-трудно. Ако просто пуснете детето да тича из студената стая, астралното тяло няма да може да се вмъкне във физическото тяло, тъй като там топлина няма. Но ако вие обвиете детето с топлина - хората правят това инстинктивно, често те му слагат шал на шията, за да запазят топлината, - тогава астралното тяло ще започне да се привлича от топлината. Астралното тяло не може да се привлече от водата или въздуха, но с топлина можеш да го привлечеш.
Ако дадете възможност на детето да полежи по такъв начин, че астралното тяло да бъде привлечено от топлината, то отново ще се насочи в дадения телесен член (изобразява го на рисунка).
След това трябва да вземете кърпа, да потопите тази кърпа в топла вода, в която има няколко капки лимонов сок, и да сложите тази кърпа около мястото. Тогава травмиращото, драскащо начало ще бъде събрано от тази кърпа така, че астралното тяло ще влезе на мястото си и по такъв начин можете да излекувате коклюша. Но трябва строго да съблюдавате последователността на действията.
към текста >>
Но трябва строго да съблюдавате последовател
нос
тта на действията.
Но ако вие обвиете детето с топлина - хората правят това инстинктивно, често те му слагат шал на шията, за да запазят топлината, - тогава астралното тяло ще започне да се привлича от топлината. Астралното тяло не може да се привлече от водата или въздуха, но с топлина можеш да го привлечеш. Ако дадете възможност на детето да полежи по такъв начин, че астралното тяло да бъде привлечено от топлината, то отново ще се насочи в дадения телесен член (изобразява го на рисунка). След това трябва да вземете кърпа, да потопите тази кърпа в топла вода, в която има няколко капки лимонов сок, и да сложите тази кърпа около мястото. Тогава травмиращото, драскащо начало ще бъде събрано от тази кърпа така, че астралното тяло ще влезе на мястото си и по такъв начин можете да излекувате коклюша.
Но трябва строго да съблюдавате последователността на действията.
към текста >>
При лечение работата е именно в това, да бъдеш в състояние да съзерцаваш човека като цяло и да се съблюдава необходимата последовател
нос
т в действията.
При лечение работата е именно в това, да бъдеш в състояние да съзерцаваш човека като цяло и да се съблюдава необходимата последователност в действията.
Освен това в продължение на цялата процедура трябва да се грижим детето да не се изплаши. Тъй като ако детето се изплаши, астралното тяло отново ще излезе навън и тогава цялата лечебна процедура ще отиде на вятъра.
към текста >>
Ако главата можеше да взема участие в тази дей
нос
т на астралното тяло, последната би протичала съвсем иначе.
Хайде да разгледаме астматика. В този случай работи именно астралното тяло. То постоянно вътрешно се драска, чеше се, както се чеше - само че външно - жабата, ако я оплискаме с киселина. Виждате ли, тук имате работа със следната история, господа: астралното тяло се държи като жабата, като костенурката. Именно с примера за нисшите животни ние можем да изучаваме поведението на нашето астрално тяло.
Ако главата можеше да взема участие в тази дейност на астралното тяло, последната би протичала съвсем иначе.
Но ние с нашата глава не можем да се заемем с тази дейност. Работата е в това, че ние - като астрално тяло - още не се явяваме човек. С нашето физическо тяло ние сме човек на Земята, но с нашето астрално тяло ние не се явяваме човек на Земята.
към текста >>
Но ние с нашата глава не можем да се заемем с тази дей
нос
т.
В този случай работи именно астралното тяло. То постоянно вътрешно се драска, чеше се, както се чеше - само че външно - жабата, ако я оплискаме с киселина. Виждате ли, тук имате работа със следната история, господа: астралното тяло се държи като жабата, като костенурката. Именно с примера за нисшите животни ние можем да изучаваме поведението на нашето астрално тяло. Ако главата можеше да взема участие в тази дейност на астралното тяло, последната би протичала съвсем иначе.
Но ние с нашата глава не можем да се заемем с тази дейност.
Работата е в това, че ние - като астрално тяло - още не се явяваме човек. С нашето физическо тяло ние сме човек на Земята, но с нашето астрално тяло ние не се явяваме човек на Земята.
към текста >>
Там той в част
нос
т описва как всички постоянно са го биели.
Той обходи Европа, беше даже в Базел; това е Рабиндранат Тагор[3], той днес е широко известен. Защото, нали така, човек от Азия е нещо различно и хората се стичат при него! И макар европеецът да е способен на нещо по-значително, азиатецът предизвиква у хората голям интерес, това е рядък екземпляр! Виждате ли, той разказва своята биография. Биографията му също е скучна, но да се прочете първа глава от тази автобиография все пак е много важно.
Там той в частност описва как всички постоянно са го биели.
Човек, явяващ се образован представител на Азия, образован индус, обикалящ из Европа, разказва, че цялото възпитание всъщност се е градило на това, че децата постоянно са били подлагани на побои. Така че това не е чисто европейска традиция. Според жизнеописанието му е видно, че и азиатците по най-страшен начин са подлагани на побоища.
към текста >>
Човек, явяващ се образован представител на Азия, образован индус, обикалящ из Европа, разказва, че цялото възпитание всъщ
нос
т се е градило на това, че децата постоянно са били подлагани на побои.
Защото, нали така, човек от Азия е нещо различно и хората се стичат при него! И макар европеецът да е способен на нещо по-значително, азиатецът предизвиква у хората голям интерес, това е рядък екземпляр! Виждате ли, той разказва своята биография. Биографията му също е скучна, но да се прочете първа глава от тази автобиография все пак е много важно. Там той в частност описва как всички постоянно са го биели.
Човек, явяващ се образован представител на Азия, образован индус, обикалящ из Европа, разказва, че цялото възпитание всъщност се е градило на това, че децата постоянно са били подлагани на побои.
Така че това не е чисто европейска традиция. Според жизнеописанието му е видно, че и азиатците по най-страшен начин са подлагани на побоища.
към текста >>
След това Тагор станал поет, много постигнал, така че събитията от миналото изгубили актуал
нос
т.
След това Тагор станал поет, много постигнал, така че събитията от миналото изгубили актуалност.
Въпреки това, ако детето постоянно го бият - понеже при детето главата не проявява постоянна активност, - това действа не само на физическото тяло, но и на астралното тяло. Като следствие астралното тяло става подобно на бито куче. Можете напълно определено да различите бито куче от грижливо гледано куче. И при хората работата стои така. При хората също е така: ако човек в детството са го биели, макар и животът след това да може да му придаде някакъв кураж, астралното му тяло въпреки това остава като бито цял живот, защото то още стои на животинско равнище.
към текста >>
Въпреки това, ако детето постоянно го бият - понеже при детето главата не проявява постоянна актив
нос
т, - това действа не само на физическото тяло, но и на астралното тяло.
След това Тагор станал поет, много постигнал, така че събитията от миналото изгубили актуалност.
Въпреки това, ако детето постоянно го бият - понеже при детето главата не проявява постоянна активност, - това действа не само на физическото тяло, но и на астралното тяло.
Като следствие астралното тяло става подобно на бито куче. Можете напълно определено да различите бито куче от грижливо гледано куче. И при хората работата стои така. При хората също е така: ако човек в детството са го биели, макар и животът след това да може да му придаде някакъв кураж, астралното му тяло въпреки това остава като бито цял живот, защото то още стои на животинско равнище.
към текста >>
В астралното тяло ние
нос
им морални впечатления от целия земен живот.
Виждате ли, господа, можете да бъдете уверени, че не само физическото телесно наказание се отразява на астрално-то тяло. Телесното наказание оставя най-много белези. Но не физическото въздействие оставя следи от побоища в астралното тяло, а моралното въздействие.
В астралното тяло ние носим морални впечатления от целия земен живот.
Работата тук стои така: в детството някого са го били; по-късно астралното му тяло се оказва подобно на бито куче. А друг сам е натупал своя възпитател - има и такива, - у него астралното тяло е като на лъв. Вътрешно човек изглежда така - можем да кажем, изглежда душевно, - но понеже думата «душевно» е станала прекалено абстрактна и вече не предизвиква в хората никакви мисли, да кажем: човек астрално изглежда така, че той получава един или друг облик в зависимост от моралните впечатления, получени в течение на живота.
към текста >>
Той сваля от себе си този облик в течение на една трета от продължител
нос
тта на земния живот, за което ви разказах последния път.
Знаете, че някои неразумни хора упрекват антропософията в това, че тя смята, че душите преминават в животни и преражданията на душите се състоят в това, че душите преминават в животни. Това, разбира се, е глупост. Но истината тук е в това, че в душата се отпечатва един или друг облик; човек, когато умира, е подобен на лъв, подобен на котка, подобен на тигър или подобен на крокодил. И преди отново да стане човек, той трябва първо да свали от себе си този облик.
Той сваля от себе си този облик в течение на една трета от продължителността на земния живот, за което ви разказах последния път.
Ако някой е на шестдесет години, ще са му необходими двадесет години. Такива сведения не са взети от тавана; това е известно, защото човек по доста забавен начин става такъв, преминавайки през нощта към съня. Но това е само подготовка. Сънят продължава средно една трета от живота. И тази третина от живота, това време, представляващо една трета от продължителността на живота, е необходимо на човек, за да се освободи от този морален отпечатък, от този морален облик.
към текста >>
И тази третина от живота, това време, представляващо една трета от продължител
нос
тта на живота, е необходимо на човек, за да се освободи от този морален отпечатък, от този морален облик.
Той сваля от себе си този облик в течение на една трета от продължителността на земния живот, за което ви разказах последния път. Ако някой е на шестдесет години, ще са му необходими двадесет години. Такива сведения не са взети от тавана; това е известно, защото човек по доста забавен начин става такъв, преминавайки през нощта към съня. Но това е само подготовка. Сънят продължава средно една трета от живота.
И тази третина от живота, това време, представляващо една трета от продължителността на живота, е необходимо на човек, за да се освободи от този морален отпечатък, от този морален облик.
към текста >>
Особено интересно е да се изучават такива сънища, в които избива, че човек всъщ
нос
т е доста мерзък тип.
Защото човек се потапя във физическото тяло. То скрива от човека събитията, станали в съня. В противен случай при пробуждане човек би почнал да помни всичко това, което му е съобщил сънят, да помни какъв долен и отвратителен тип е. По време на сън човек изпитва всичко това. В сънищата това понякога избива.
Особено интересно е да се изучават такива сънища, в които избива, че човек всъщност е доста мерзък тип.
Но обикновено той не знае за това. Обаче когато човек няма повече физическо тяло след смъртта, всичко намиращо се в астралното тяло влиза в «аза»; всичко това човек го има сега вътре в «аза». Човек трябва да премине през това временно състояние. Когато човек отхвърля астралното тяло, тогава това, което още трябва да отхвърли, остава само в «аза». Но човек сега вече може в процеса на самоочистване да се подготвя за формиране на истинското физическо тяло за следващия живот.
към текста >>
Годините след смъртта, когато човек живее така, че той може да отхвърли, да свали от себе си този получен през живота вътрешен астрален облик, астралната форма, тези години дават на човек способ
нос
тта да се подготви за новия земен живот, само в който той може да стане истински човек.
При астма тези вътрешни движения се изпълняват по болезнен, патологичен начин, докато при здрав човек те се изпълняват нормално. От тук виждате, че всички ставащи вътре в човека движения и така нататък, всичко, ставащо безсъзнателно, се управлява от астралното тяло. Това астрално тяло след смъртта първо трябва да предаде на «аза» моралните отпечатъци, които е получило от света. Тогава «азът» може отново да строи човешкия земен живот.
Годините след смъртта, когато човек живее така, че той може да отхвърли, да свали от себе си този получен през живота вътрешен астрален облик, астралната форма, тези години дават на човек способността да се подготви за новия земен живот, само в който той може да стане истински човек.
По какъв начин човек внася в новия човешки живот това, което той е имал в миналия живот? Виждате ли, господа, детето в началото на своя живот спи. Ако детето беше в съзнание, то не би могло да оформя това, което е донесъл със себе си неговият «аз», това, което «азът» е приел от астралното тяло. «Азът» още седи вътре в астралното тяло; обаче този «аз» не взема участие в работата, извършвана преди зачатието; тук трябва да работи астралното тяло. Тук под влиянието на небесните тела трябва да работи астралният свят, за което неотдавна ви разказах.
към текста >>
Ние
нос
им нашата съдба в себе си, ние сами подготвяме съдбата си.
Така не се причинява ущърб на нашата свобода. Мисля, че вече съм ви говорил за това.
Ние носим нашата съдба в себе си, ние сами подготвяме съдбата си.
Но при това свободата ни не намалява, както не намалява и поради това, че имаме черни или светли коси, кафяви или сини очи, както не намалява тя и поради това, че не можем да хванем с ръце Луната. На нашата свобода не повлиява едно или друго нещо, което сме донесли със себе си. Различията между хората са обусловени от това, че те донасят от предишния си живот едно или друго.
към текста >>
22.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Накратко, хората, които изобщо отричат възмож
нос
тта за провеждане на изследвания на душата, се оказват в много затруднено, неловко положение по отношение на най-великите учени-естественици, а също и на най-великите историци, защото ако човек действително сериозно се отнася към науката, той не може да не разпространи тази наука в сферата на душевното, в сферата на психическите явления.
Накратко, хората, които изобщо отричат възможността за провеждане на изследвания на душата, се оказват в много затруднено, неловко положение по отношение на най-великите учени-естественици, а също и на най-великите историци, защото ако човек действително сериозно се отнася към науката, той не може да не разпространи тази наука в сферата на душевното, в сферата на психическите явления.
Повод за това може да се намери навсякъде. Казвал съм ви: трябва точно да се наблюдава. Не винаги всичко може да се забележи в ежедневния живот, особено ако не се учим на това. Но природата и човечеството сами ни предлага такива експерименти, които не би следвало да се провеждат изкуствено, но веднъж направени, те могат да се изследват. Може да се обърне внимание на това, може поне да се заинтересуваш.
към текста >>
Виждате ли, в Европа има хора с потреб
нос
т да се опияняват, да се упояват.
Виждате ли, в Европа има хора с потребност да се опияняват, да се упояват.
Сега за тази цел се използват най-разнообразни средства. Казвал съм ви, че за целите на опиянението сега се използва например кокаин[4], обаче през цялото време, за да се опиянят, в Европа са използвали опиум. Винаги има хора, които в случай на недоволство от живота, като не се справят с многото грижи, не знаят как да излязат от положението и се опиват с опиум. Те употребяват малко опиум, само малка доза. Какво става тогава?
към текста >>
В какво например се състои хриптенето, отначало пресипналост, а след това хриптене - в какво е същ
нос
тта му?
Спомнете си това, за което говорих последния път. Казах ви: всички нарушения в дишането възникват при издишане.
В какво например се състои хриптенето, отначало пресипналост, а след това хриптене - в какво е същността му?
Виждате ли, хриптят тези хора, които не могат нормално да издишат. Ако човек издиша нормално, ако тук
към текста >>
Под (повърх
нос
тта) на лицето се намира твърде много въздух, постъпил при вдишване, твърде много червена кръв, появяваща се в резултат на вдишването.
Но в дадения случай, когато бързо заспива от голяма доза опиум, при него започват хрипове, спазми; лицето почервенява, а устните посиняват. Казвал съм ви, че човек има червена кръв вследствие от това, че вдишва кислород. Когато кръвта се смесва с кислород, тя става червена; ако кръвта се смесва с въглерод, тя става синя. Когато се издишва, кръвта посинява. Следователно ако виждате, че лицето на човека е червено, а устните - сини, какво означава това?
Под (повърхността) на лицето се намира твърде много въздух, постъпил при вдишване, твърде много червена кръв, появяваща се в резултат на вдишването.
А какво означава, ако устните са сини? В такъв случай се оказва, че много кръв, която е трябвало да проникне навън, по-близо до повърхността, е заседнала вътре. Тя би трябвало след това да отиде по-нататък, към това място в белите дробове (в белодробните капиляри - бел. пр.), където въглеродният двуокис се освобождава, където въглеродният двуокис трябва да се издиша. И така, при човек, отровен от голяма доза опиум, се наблюдава парализа на дишането; цялото дишане се затормозява, «засяда».
към текста >>
В такъв случай се оказва, че много кръв, която е трябвало да проникне навън, по-близо до повърх
нос
тта, е заседнала вътре.
Когато кръвта се смесва с кислород, тя става червена; ако кръвта се смесва с въглерод, тя става синя. Когато се издишва, кръвта посинява. Следователно ако виждате, че лицето на човека е червено, а устните - сини, какво означава това? Под (повърхността) на лицето се намира твърде много въздух, постъпил при вдишване, твърде много червена кръв, появяваща се в резултат на вдишването. А какво означава, ако устните са сини?
В такъв случай се оказва, че много кръв, която е трябвало да проникне навън, по-близо до повърхността, е заседнала вътре.
Тя би трябвало след това да отиде по-нататък, към това място в белите дробове (в белодробните капиляри - бел. пр.), където въглеродният двуокис се освобождава, където въглеродният двуокис трябва да се издиша. И така, при човек, отровен от голяма доза опиум, се наблюдава парализа на дишането; цялото дишане се затормозява, «засяда». Вследствие от това, от една страна, се наблюдава червена кръв в лицето, а от друга страна - синя кръв в устните.
към текста >>
Когато следователно устните вместо червени станат сини, това означава, че вътрешната част на човека, неговата вътреш
нос
т е препълнена със синя кръв.
Тук лицето навсякъде е покрито отвън с кожа. Но на устните има една част слизеста обвивка, вътрешна кожа. В това място вътрешното излиза навън. Това е част от кожата, разположена вътре, част от вътрешната слизеста кожа. Устните в човека - това е вътрешната (слизеста) обвивка, оказала се отвън.
Когато следователно устните вместо червени станат сини, това означава, че вътрешната част на човека, неговата вътрешност е препълнена със синя кръв.
И така, виждате: при опиумно отравяне тялото се държи така, че цялата неизползвана, неотработена кръв (червена) то изпраща навън - последната се стреми към повърхността, - а цялата синя (отработена) кръв тялото изпраща навътре (на вътрешната повърхност на слизестата обвивка - бел. пр.).
към текста >>
И така, виждате: при опиумно отравяне тялото се държи така, че цялата неизползвана, неотработена кръв (червена) то изпраща навън - последната се стреми към повърх
нос
тта, - а цялата синя (отработена) кръв тялото изпраща навътре (на вътрешната повърх
нос
т на слизестата обвивка - бел. пр.).
Но на устните има една част слизеста обвивка, вътрешна кожа. В това място вътрешното излиза навън. Това е част от кожата, разположена вътре, част от вътрешната слизеста кожа. Устните в човека - това е вътрешната (слизеста) обвивка, оказала се отвън. Когато следователно устните вместо червени станат сини, това означава, че вътрешната част на човека, неговата вътрешност е препълнена със синя кръв.
И така, виждате: при опиумно отравяне тялото се държи така, че цялата неизползвана, неотработена кръв (червена) то изпраща навън - последната се стреми към повърхността, - а цялата синя (отработена) кръв тялото изпраща навътре (на вътрешната повърхност на слизестата обвивка - бел. пр.).
към текста >>
Тези неща са били известни на хората от древ
нос
тта.
Тези неща са били известни на хората от древността.
Те знаели за изпращаната навътре синя кръв. Ако някой вътре е имал прекалено много синя кръв, те казвали за него така: този, у когото вътре има твърде много синя кръв, е преди всичко такъв човек, у когото е отслабено душевното начало, у когото душата е изкарана навън. Затова изразът «синя кръв» се е употребявал като обида. Когато в народа са казвали за дворяните: «синя кръв», с това са искали да кажат, че те нямат душа. Забележително е как народната мъдрост по удивителен начин е чувствала тези неща.
към текста >>
Ако такава отрова се приеме от човек, цялото тяло се оказва под въздействието на отровата, при което червената кръв се изтласква навън (към повърх
нос
тта на кожата), а синята кръв се изтласква навътре (на повърх
нос
тта на вътрешните слизести обвивки - бел.
Но вие можете да видите, че има нещо действащо в човека, което обаче го няма в растенията. Защото ако внесете в растението отровно вещество, това отровно вещество ще си остане някъде отгоре, то няма да се разпространи. Вие например откривате, че беладоната е много отровно растение. Беладоната съдържа отрова в своята горна част; тя не позволява на отровата да я проникне изцяло.
Ако такава отрова се приеме от човек, цялото тяло се оказва под въздействието на отровата, при което червената кръв се изтласква навън (към повърхността на кожата), а синята кръв се изтласква навътре (на повърхността на вътрешните слизести обвивки - бел.
пр.) Растенията също живеят. Всяко растение има в себе си етерно тяло, има в себе си също и това начало, което (в човека) противодейства на цианозата (посиняването) при приемане на слаби дози опиум, именно слаби, а не силни. Тези слаби дози предизвикват в човека само усещания (халюцинации, които не се съпровождат с цианоза на устните и парализа на дишането - бел. пр.). Ако посоченото растение имаше кръв, то също би изпитвало такива усещания, както човекът или животното. Но при човека и животните без всякаква употреба на опиум става така, че етерното тяло встъпва в конфликт с физическото тяло; в такъв случай нещо незабавно тласка кръвта по направление към повърхността, навън, нещо остава в тялото и внася в това тяло безпорядък.
към текста >>
Но при човека и животните без всякаква употреба на опиум става така, че етерното тяло встъпва в конфликт с физическото тяло; в такъв случай нещо незабавно тласка кръвта по направление към повърх
нос
тта, навън, нещо остава в тялото и внася в това тяло безпорядък.
Ако такава отрова се приеме от човек, цялото тяло се оказва под въздействието на отровата, при което червената кръв се изтласква навън (към повърхността на кожата), а синята кръв се изтласква навътре (на повърхността на вътрешните слизести обвивки - бел. пр.) Растенията също живеят. Всяко растение има в себе си етерно тяло, има в себе си също и това начало, което (в човека) противодейства на цианозата (посиняването) при приемане на слаби дози опиум, именно слаби, а не силни. Тези слаби дози предизвикват в човека само усещания (халюцинации, които не се съпровождат с цианоза на устните и парализа на дишането - бел. пр.). Ако посоченото растение имаше кръв, то също би изпитвало такива усещания, както човекът или животното.
Но при човека и животните без всякаква употреба на опиум става така, че етерното тяло встъпва в конфликт с физическото тяло; в такъв случай нещо незабавно тласка кръвта по направление към повърхността, навън, нещо остава в тялото и внася в това тяло безпорядък.
Това е астралното тяло. Така че можем да кажем: при употреба на силна доза опиум на въздействие е подложено астралното тяло.
към текста >>
Човек може да прави това сравнително дълго и така той идва до извода: все пак има някаква друга реал
нос
т.
Те постепенно привикват към тази процедура, вследствие от което целият процес протича при тях по-осъзнато. Ето как описват това турците: когато употребявам опиум, аз се оказвам в рая. Така изглеждат тези представи, тези фантастични видения. На малайците в Индокитай също им се иска да виждат нещо подобно. Вследствие те привикват към употребата на опиум, защото на тях също им се иска да видят всичко това.
Човек може да прави това сравнително дълго и така той идва до извода: все пак има някаква друга реалност.
към текста >>
Онези хора, които още не са се докоснали тясно с европейската цивилизация, употребявайки опиум, са се докарвали до състояние, да почувстват малко веч
нос
тта на душата.
пр.), след някое време цялата тази история би им опротивяла. Обаче виждате ли, тук се открива нещо забележително. Тези хора произхождат от тези първи хора на Земята, които още нещо са знаели за вечната душа, за душата, която преминава през различни земни животи. Те са знаели нещо за това. В днешно време хората са изгубили това знание.
Онези хора, които още не са се докоснали тясно с европейската цивилизация, употребявайки опиум, са се докарвали до състояние, да почувстват малко вечността на душата.
Макар и това да е страшно, те отново и отново са вкарвали в себе си болестотворното начало, болестта. Доколкото здравото тяло в днешно време, не бидейки подложено на чисто духовни усилия, съвсем не е в състояние да узнае нещо за безсмъртието на душата, посочените хора постепенно са подлагали своето тяло на разрушение, за да пробие душевното начало постепенно навън.
към текста >>
След това се изтощават, като преди това губят способ
нос
т нормално да ходят - клатушкат се и куцат.
За малаеца това е доста по-различно, отколкото за европееца. Малаецът, когато побледнее, действително изглежда като призрак, тъй като обикновено той е жълто-кафяв. После, след известно време, хората стават такива, сякаш около очите им е съвсем празно, сякаш имат кухини.
След това се изтощават, като преди това губят способност нормално да ходят - клатушкат се и куцат.
След това все повече губят желание да мислят, почват много да забравят. И в края на краищата ги постига апоплектичен удар.
към текста >>
Преди ставите им да загубят подвиж
нос
т, което прави невъзможно нормалното ходене, при тях се появява постоянен запек; следователно червата също вече не функционират.
Такива са симптомите. Да се наблюдава това е много интересно.
Преди ставите им да загубят подвижност, което прави невъзможно нормалното ходене, при тях се появява постоянен запек; следователно червата също вече не функционират.
На основата на всичко описано от мен виждате, че в дадения случай цялото тяло постепенно загива.
към текста >>
Те описват как наркоманът, направил употребата на опиум привичка, се изтощава, губи способ
нос
т да ходи, забравя, и накрая получава апоплектичен удар, защото паметта разрушава мозъка му; трябва да гледаме на това именно така.
Отваряйки книга, ще откриете, че там е описано това, за което ви говорих: ще намерите описания, как употребявайки малки дози опиум, човек стига до състояние на делириум и така нататък, как при употреба на голяма доза опиум човек веднага заспива, а след това тялото му веднага се разрушава. Той умира, като преди това лицето му става червено, а устните - сини. Описано е как при привикване към употреба на опиум стават гореописаните явления. Но какво описват тези хора? Те описват само физическото тяло, какво става с него; те описват как пушачите на опиум се сополивят, хриптят и имат спазми.
Те описват как наркоманът, направил употребата на опиум привичка, се изтощава, губи способност да ходи, забравя, и накрая получава апоплектичен удар, защото паметта разрушава мозъка му; трябва да гледаме на това именно така.
Всичко това е описано, но всички явления се приписват на физическото тяло.
към текста >>
Всъщ
нос
т това е глупост; тогава би се наложило на всичко физическо да приписваме наличието само на физическо тяло.
Всъщност това е глупост; тогава би се наложило на всичко физическо да приписваме наличието само на физическо тяло.
Всички проявления (на физическото) ние виждаме в растенията. Но не можем да кажем, че човек - това е само едно растение (има само растителна природа). Защото при приемане на голяма доза опиум, въздействието му се проявява върху астралното тяло и само при човека се открива това, което има място при привикване към опиума.
към текста >>
Гледайки растението, те не изучавали намиращите се вътре в него едни или други сили, не, те казвали: вътре в растението има такова и такова духовно начало, тази или онази духов
нос
т.
Тук трябва да си спомните за това, което е било известно на най-древното население на Земята - за това, че хората живеят на Земята отново и отново. Неотдавна ви разказвах как Лесинг е казал: защо трябва да се смята за глупост това, в което са вярвали тези древни хора? Тези древни хора въобще са нямали такива абстрактни мисли, както ние. Те са нямали никаква естествена наука. Те всичко възприемали на нивото на митологията.
Гледайки растението, те не изучавали намиращите се вътре в него едни или други сили, не, те казвали: вътре в растението има такова и такова духовно начало, тази или онази духовност.
Те всичко са виждали в образи, в образна форма. Изобщо те в голяма степен са живеели в духовното... (пропуск в стенограмата). Работата е в това, че човек почнал да се развива по-успешно, защото той повече почнал да живее в телесното. Той е могъл да стане свободен човек, иначе винаги би се намирал под влияние. Хората в древността не са били свободни, обаче те още са виждали духовното.
към текста >>
Хората в древ
нос
тта не са били свободни, обаче те още са виждали духовното.
Гледайки растението, те не изучавали намиращите се вътре в него едни или други сили, не, те казвали: вътре в растението има такова и такова духовно начало, тази или онази духовност. Те всичко са виждали в образи, в образна форма. Изобщо те в голяма степен са живеели в духовното... (пропуск в стенограмата). Работата е в това, че човек почнал да се развива по-успешно, защото той повече почнал да живее в телесното. Той е могъл да стане свободен човек, иначе винаги би се намирал под влияние.
Хората в древността не са били свободни, обаче те още са виждали духовното.
Но, господа, във вида, който ние сега имаме, действително притежаваме абстрактно мислене, което придобиваме вече в резултат на училищната дресировка. Виждате ли, можем да кажем даже така: най-важната дейност, с която днес така се гордее човечеството, представлява всъщност нещо отвлечено, нещо абстрактно.
към текста >>
Виждате ли, можем да кажем даже така: най-важната дей
нос
т, с която днес така се гордее човечеството, представлява всъщ
нос
т нещо отвлечено, нещо абстрактно.
Изобщо те в голяма степен са живеели в духовното... (пропуск в стенограмата). Работата е в това, че човек почнал да се развива по-успешно, защото той повече почнал да живее в телесното. Той е могъл да стане свободен човек, иначе винаги би се намирал под влияние. Хората в древността не са били свободни, обаче те още са виждали духовното. Но, господа, във вида, който ние сега имаме, действително притежаваме абстрактно мислене, което придобиваме вече в резултат на училищната дресировка.
Виждате ли, можем да кажем даже така: най-важната дейност, с която днес така се гордее човечеството, представлява всъщност нещо отвлечено, нещо абстрактно.
към текста >>
Защото баща му е този конкретен човек, който има такава коса и такъв
нос
: детето е виждало всичко това.
На детето неочаквано му се налага да учи това. С този (написан) «баща» не му се е случвало да има работа. Това са само някакви странни чертички, знаци, които нямат нищо общо с неговия баща! Но на детето неочаквано му се налага да изучава това. То се опъва, то му се противи.
Защото баща му е този конкретен човек, който има такава коса и такъв нос: детето е виждало всичко това.
Детето се противи на това, че написаното трябва да означава «баща».
към текста >>
Трябва отново посредством духовното начало, посредством духов
нос
тта да се върнем към това, какво представлява човешкият живот.
Вие, разбира се, няма да кажете това, което говорят други хора, като например нашите противници: този Щайнер ни каза на занятията, че хората са били по-умни, когато още не са умеели да пишат и четат. След това те казват: та той иска хората да не се учат да четат и пишат! - това аз не искам. Хората винаги трябва да вървят в крак с цивилизацията и още повече, да се учат да четат и пишат. Само че не следва да се губи това, което човек неволно може да изгуби заради четенето и писането.
Трябва отново посредством духовното начало, посредством духовността да се върнем към това, какво представлява човешкият живот.
към текста >>
Първият вечер охлабва и сваля яката на ризата си, която се държи на копчета, едно отзад и едно отпред - привеждам този пример като най-близък на мен самия, тъй като аз съм
нос
ил такава яка на ризата си.
Сега искам да ви разкажа една много простичка история за двама души.
Първият вечер охлабва и сваля яката на ризата си, която се държи на копчета, едно отзад и едно отпред - привеждам този пример като най-близък на мен самия, тъй като аз съм носил такава яка на ризата си.
Единият човек прави това съвсем машинално, той откопчава едното копче, после - другото копче. Сега той си ляга в леглото. А на сутринта обикаля стаята, търси и пита: къде са ми копчетата? - Той не ги намира. Той не помни къде ги е оставил. Защо?
към текста >>
В древ
нос
тта хората са живеели в духовното.
Господа, да надникнем малко в историята. Както вече ви казах последния път, всички наши души са били тук (на Земята - бел. пр.) още по времето, когато само отделни хора са се учили да мислят, обучавали са се на мислене. По-рано въобще още не се е мислело.
В древността хората са живеели в духовното.
Но тогава, в предишното време е било ненормално, ако някой е мислил. По-рано, в средните векове, още въобще не се е мислело. Вие мислите едва от XV век; по-рано не са мислили така, както мислим ние днес, мислено обхващайки всичко. Този факт може да се докаже исторически. Няма нищо удивително в това, че днес вие не помните за своите предишни животи!
към текста >>
Със същия успех той би могъл да каже: Какво е бед
нос
тта?
Той стана учител, след като завърши педагогическо училище. След седемнадесет години го срещнах отново и определено беше станал учител. Попитах го: Как преподаваш за светлината? - той отговори: Светлината е причината, поради която тялото притежава зрение. Тук няма какво да се възрази.
Със същия успех той би могъл да каже: Какво е бедността?
Бедността произхожда от нищетата! Качеството на определенията е същото. Обаче тези глупости се налага да се изучават.
към текста >>
Бед
нос
тта произхожда от нищетата!
След седемнадесет години го срещнах отново и определено беше станал учител. Попитах го: Как преподаваш за светлината? - той отговори: Светлината е причината, поради която тялото притежава зрение. Тук няма какво да се възрази. Със същия успех той би могъл да каже: Какво е бедността?
Бедността произхожда от нищетата!
Качеството на определенията е същото. Обаче тези глупости се налага да се изучават.
към текста >>
Работата тук е, че трябва да се виждат нещата такива, каквито са те в действител
нос
т.
Във всички книги, както и в книгите, написани на социални теми, жизнените ситуации се описват примерно така, както в гореспоменатото определение: човек - това е живо същество, което има два крака и няма пера. Оттук се правят изводи. Естествено, имайки книга с определен брой определения, вие можете след това логически да изведете оттук всичко, каквото искате; но до човека това няма да ни доближи, това ще ни доближи само до петела, който е достатъчно само да бъде оскубан. Ето какви са ни определенията!
Работата тук е, че трябва да се виждат нещата такива, каквито са те в действителност.
към текста >>
А в действител
нос
т нещата изглеждат така, че за тях можем да кажем това, което е изложено, например тук, в тази схема (рис.
А в действителност нещата изглеждат така, че за тях можем да кажем това, което е изложено, например тук, в тази схема (рис.
25): физическо тяло; етерно тяло, страдащо от слаби дози опиум; астрално тяло, повреждащо се от силни дози опиум; «аз», повреждащ се от употреба на опиум, превърната в навик. Човек притежава истински мисли, а не празни дефиниции, ако се занимава с духовната наука, ако се учи да познава човека, а не просто като насън да описва настъпването на едно или друго състояние, ако е способен да знае: в дадения случай действа астралното тяло, тук действа етерното тяло, тук действа «азът». И ако днес, в сегашния земен живот човек приема истински мисли, тогава той по правилен начин си спомня за него. Ако сега човек трудно си спомня предишния земен живот - както описах това, - по-късно той добре ще помни за него, при това без да се подлага на болести, без да осакатява тялото си, както става при употребата на опиум, а довеждайки душата си до познанието на духовното с помощта на духовни упражнения.
към текста >>
На него хората дават своята лепта, своите парични в
нос
ки, получавайки удоволствие от сеанса.
Виждате ли, веднъж настойчиво ме увещаваха да участвам в един спиритичен сеанс. Казах, че искам да направя това, защото за такива неща може да се съди само ако ги видиш. Там беше един медиум, който беше много известен, много знаменит: след като хората седнаха малко зашеметени от музиката, която беше там - всички седяха зашеметени, - медиумът, сякаш по желание на хората, демонстрира падащи от въздуха цветя! Всеки истински медиум обезателно има така наречения импресарио.
На него хората дават своята лепта, своите парични вноски, получавайки удоволствие от сеанса.
Организаторите на сеанса разчитат, че ще им оставят лепта. И аз казах - хората в такава ситуация проявяват страшен фанатизъм, те започват да се конфронтират с този, който иска нещо да им обясни и се проявяват по най-лош начин, - на някои разумни хора казах, че не в края, а в началото на представлението би трябвало да извършат претърсване: тогава те ще намерят цветя в гърбицата на гърба на импресариото! Така ще разобличите тези неща навсякъде.
към текста >>
23.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Следващ въпрос: през последните дни мои колеги ми задаваха въпрос за същ
нос
тта на Христос.
Следващ въпрос: през последните дни мои колеги ми задаваха въпрос за същността на Христос.
Би ми било много приятно, ако господин докторът би могъл нещо да ни разкаже за същността на Христос.
към текста >>
Би ми било много приятно, ако господин докторът би могъл нещо да ни разкаже за същ
нос
тта на Христос.
Следващ въпрос: през последните дни мои колеги ми задаваха въпрос за същността на Христос.
Би ми било много приятно, ако господин докторът би могъл нещо да ни разкаже за същността на Христос.
към текста >>
Отчитайки това, че преживяванията при човека
нос
ят различен характер от тези при камъка или растението, ще откриете: човек преживява своя мисловен свят.
И така, отначало ми се иска да се заема с въпроса за страстите. Работата стои така.
Отчитайки това, че преживяванията при човека носят различен характер от тези при камъка или растението, ще откриете: човек преживява своя мисловен свят.
Растението не показва наличие в себе си на мисловен свят. Тук са налични само мислите, които живеят в растението. Обаче би било глупост да се търсят в растението осъзнати мисли.
към текста >>
Но изведнъж някой, в чиято компетент
нос
т е това и на когото се доверявате, намира, че на определен етап от живота ви за вас би било полезно да не ядете толкова много захар; силното влечение към захарта във вас въпреки това се запазва.
Ако в детството сте усвоили страстно желание да ядете колкото се може повече захар, по този начин сте развили сил-но влечение да получавате захар.
Но изведнъж някой, в чиято компетентност е това и на когото се доверявате, намира, че на определен етап от живота ви за вас би било полезно да не ядете толкова много захар; силното влечение към захарта във вас въпреки това се запазва.
Да допуснем, че сте развили диабет, захарна болест, и не трябва да ядете захар - господа, ще се наложи доста дълго да отвиквате! Човек постоянно има силно влечение към захарта и той трябва много бавно да отвиква от това желание. Знаете, че ако човек много пие, у него се появява пристрастеност, силно влечение към виното; той трябва бавно да отвиква от това. Ако човек гълта опиум, за което неотдавна ви разказах, и го възпират от това, той изпада в безумие вследствие от изключителната страст към опиума.
към текста >>
Знаете, че ако човек много пие, у него се появява пристрасте
нос
т, силно влечение към виното; той трябва бавно да отвиква от това.
Ако в детството сте усвоили страстно желание да ядете колкото се може повече захар, по този начин сте развили сил-но влечение да получавате захар. Но изведнъж някой, в чиято компетентност е това и на когото се доверявате, намира, че на определен етап от живота ви за вас би било полезно да не ядете толкова много захар; силното влечение към захарта във вас въпреки това се запазва. Да допуснем, че сте развили диабет, захарна болест, и не трябва да ядете захар - господа, ще се наложи доста дълго да отвиквате! Човек постоянно има силно влечение към захарта и той трябва много бавно да отвиква от това желание.
Знаете, че ако човек много пие, у него се появява пристрастеност, силно влечение към виното; той трябва бавно да отвиква от това.
Ако човек гълта опиум, за което неотдавна ви разказах, и го възпират от това, той изпада в безумие вследствие от изключителната страст към опиума.
към текста >>
Разказвал съм ви за различните състояния, в които се е намирала Земята в дълбока древ
нос
т.
Разказвал съм ви за различните състояния, в които се е намирала Земята в дълбока древност.
Тук работата стои така: в днешно време на Земята имаме състояние, възрастта на което - даже по естественонаучни наблюдения - е примерно от шест до осем-девет хиляди години. И така, да кажем, от шест до девет хиляди години. Веднъж вече ви обърнах внимание върху това. По това време не е трябвало да отидете далеч от тук, за да се озовете в така наречената ледена област. Там, където днес вие ходите, Швейцария е била отгоре до долу навсякъде покрита с ледници.
към текста >>
Защото Земята е такава - трябва само да разглеждаме големи периоди от време, - че повърх
нос
тта й се издига и спуска, все наново се издига и спуска.
Но това време, когато голяма част от Европа е била покрита от ледници, е предшествано от съвсем друго време.
Защото Земята е такава - трябва само да разглеждаме големи периоди от време, - че повърхността й се издига и спуска, все наново се издига и спуска.
Ако например тук се намира море (изобразява го на рисунка - отсъства в текста), а тук горе е суша, тази суша плува в морето. Именно цялата суша плува в морето. Можете ли да си представите това? Работата не стои така, че сушата се спуска до дъното, не, сушата, цялата суша плува в морето. Под сушата също се намира море.
към текста >>
И така, всъщ
нос
т било е време, когато Англия се е намирала под морето.
Англия - това е остров. Фактически тя плува в морето, плува близо до Европа и разстоянието (между тях) не се изменя. Но даже в съответствие с естественонаучните възгледи не винаги е било така, както сега; било е време, когато водата е била над сушата. Тогава Англия се е намирала долу, под морето. При пресичане на тази част от морето, би се наложило, разбира се, да се мине по дъното.
И така, всъщност било е време, когато Англия се е намирала под морето.
към текста >>
Ако оставям следи от крака в меката почва, то някакъв приземил се марсианец може да си въобрази, че следите от крака произхождат от самата Земя, че тя издига някъде пясъка нагоре, а някъде го привлича надолу; но всъщ
нос
т това, разбира се, не е така, просто аз притискам този пясък, намирайки се навън.
И така, това не зависи от Земята. Това зависи от звездните констелации. Може да се докаже, че ако се изменя положението, се изменят и звездните констелации, изменя се взаимното разположение на звездите. Тук, разбира се, се имат предвид не планетите, а неподвижните звезди. Този, който не желае нищо да знае за този свят, постъпва като хората, твърдящи, че мисловните сили изхождат изключително от главния мозък.
Ако оставям следи от крака в меката почва, то някакъв приземил се марсианец може да си въобрази, че следите от крака произхождат от самата Земя, че тя издига някъде пясъка нагоре, а някъде го привлича надолу; но всъщност това, разбира се, не е така, просто аз притискам този пясък, намирайки се навън.
Така и гънките на моя главен мозъка се образуват под влияние отвън, произхождайки от произвежданото от душата мислене. Така стои работата и с тези участъци суша, които преминават над Земята; те се удържат от звездните констелации. Следователно трябва да виждаме духа не само в земния човек или на Земята въобще, но и в целия Космос.
към текста >>
Защото в древ
нос
тта хората не са били свободни (има се предвид не социалното положение, а психическото състояние - бел.
Той още нещо е знаел за това, че там, в Атлантическия океан, където днес сноват кораби между Европа и Америка, е било суша, че западноевропейското крайбрежие се е съединявало чрез тази суша с американското източно крайбрежие. Но тези древни сведения са били изгубени, били забравени. Това се е случило, защото хората са притежавали това знание в голяма степен безсъзнателно. Ние сме усвоявали абстрактното знание. Това ни е било нужно заради нашата свобода.
Защото в древността хората не са били свободни (има се предвид не социалното положение, а психическото състояние - бел.
пр.), те не са били свободни, затова пък са знаели доста повече. Както ви казах, Лесинг смятал, че тези древни хора са знаели значително повече, отколкото по-късните.
към текста >>
Така ние стигаме до това, да кажем: имало е древно време, когато хората благодарение на собствената им природа са знаели, че духов
нос
тта е разпространена навсякъде.
Така ние стигаме до това, да кажем: имало е древно време, когато хората благодарение на собствената им природа са знаели, че духовността е разпространена навсякъде.
За това хората са знаели доста много.
към текста >>
Трябва само да помните, че в древ
нос
тта много неща са се правели съвсем различно от днес.
Трябва само да помните, че в древността много неща са се правели съвсем различно от днес.
Египтяните са били доста умни хора, за което вече ви казах. Но те не са имали такова писмо, като нас, те са имали образно, йероглифно писмо. В него думата винаги приличала на това, което е означавала. И на хората, които в Египет са били писари, най-строго им се е заповядвало: писането е свещенодействие; длъжни сте съвсем точно да копирате тези неща. Знаете ли какво е ставало с този, който тогава по небрежност е допускал грешка при преписване на текст с образно-йероглифното писмо?
към текста >>
Знаете ли какво е ставало с този, който тогава по небреж
нос
т е допускал грешка при преписване на текст с образно-йероглифното писмо?
Трябва само да помните, че в древността много неща са се правели съвсем различно от днес. Египтяните са били доста умни хора, за което вече ви казах. Но те не са имали такова писмо, като нас, те са имали образно, йероглифно писмо. В него думата винаги приличала на това, което е означавала. И на хората, които в Египет са били писари, най-строго им се е заповядвало: писането е свещенодействие; длъжни сте съвсем точно да копирате тези неща.
Знаете ли какво е ставало с този, който тогава по небрежност е допускал грешка при преписване на текст с образно-йероглифното писмо?
Осъждали са го на смърт! Как бихте погледнали днес, ако човек, направил ортографическа грешка, би бил осъден за това на смърт? Обаче историята на човечеството тече по-различно, отколкото се мисли за това. Всъщност древните египтяни са били мъдри и в известно отношение жестоки. Прогресът в човечеството, разбира се, е съществувал.
към текста >>
Всъщ
нос
т древните египтяни са били мъдри и в известно отношение жестоки.
И на хората, които в Египет са били писари, най-строго им се е заповядвало: писането е свещенодействие; длъжни сте съвсем точно да копирате тези неща. Знаете ли какво е ставало с този, който тогава по небрежност е допускал грешка при преписване на текст с образно-йероглифното писмо? Осъждали са го на смърт! Как бихте погледнали днес, ако човек, направил ортографическа грешка, би бил осъден за това на смърт? Обаче историята на човечеството тече по-различно, отколкото се мисли за това.
Всъщност древните египтяни са били мъдри и в известно отношение жестоки.
Прогресът в човечеството, разбира се, е съществувал. Но поради това, че за египтяните писмото е било свещено, ние нямаме право да отричаме, че в други отношения са били мъдри и са знаели за тези неща, които едва сега, малко по малко се възраждат в антропософията, макар и в съвсем друга форма. Те са ги притежавали, а ние, сънувайки, знаем за тях; а това е съвсем друга форма.
към текста >>
Само помислете за това, че в древ
нос
тта въобще отношението към много неща е било съвсем различно от днес.
Само помислете за това, че в древността въобще отношението към много неща е било съвсем различно от днес.
Египтяните са били много разумни.
към текста >>
Затова напълно съответства на действител
нос
тта и това, че на дванадесет години е могъл много разумно да отговаря на учените.
Виждате ли, господа, Исус от Наза-рет е расъл като обикновено момче; даже и днес може да се прегледа това, което стои в Евангелията и (да се убедим), че това е вярно. Той е бил син на дърводелец. Това е вярно. Той е расъл като съвсем обикновено момче. Но той е владеел много от отнасящото се до древната мъдрост.
Затова напълно съответства на действителността и това, че на дванадесет години е могъл много разумно да отговаря на учените.
Днес също понякога става така, че дванадесетгодишно дете дава по-умни отговори от «образованите» учени! Но благодарение на това признали, че той бил много надарено момче. Продължавал да расте и когато бил на тридесет години, в Него съвсем внезапно нещо се изменило. Това е факт: съвсем внезапно нещо в Него се изменило.
към текста >>
Но всъщ
нос
т това не е така.
Но всъщност това не е така.
Това е така: Гьоте е казал например за самия себе си: «От баща си имам тялото»[5]. Това значи, че той е приличал на баща си.
към текста >>
От баща си имам тялото и сериоз
нос
тта в живота.
От баща си имам тялото и сериозността в живота.
към текста >>
Обаче Гьоте не е можел да съчинява от тригодишен; той е получил тази възмож
нос
т на девет години.
Обаче Гьоте не е можел да съчинява от тригодишен; той е получил тази възможност на девет години.
Той би трябвало да каже: прекрасно, от майка си съм наследил пристрастието да съчинявам, то е преминало в мен от майка ми, то е влязло в мен от майка ми.
към текста >>
И двете момчета са
нос
или името Исус.
Отначало взех две Евангелия, от Матей и от Лука. Нито един човек точно не знае, защо тези две родословия си противоречат едно на друго, даже ако не смята пренебрежително, че това е измислица. От гледна точка на духовната наука изследвах какво стои зад това и открих: било е родено не едно дете, а са били родени две деца Исус[6].
И двете момчета са носили името Исус.
Не трябва да се учудваме много на това; ако в Австрия едно момче го нарекат Йосиф, никой няма да се учуди, ако друго момче, родено по същото това време също го нарекат Йосиф. Не е чудно, ако две момчета се наричат Сеп или Франц. Така не следва да се удивяваме и на това, че тогава всяко от двете деца са го нарекли Исус. Двете са живели заедно до дванадесет години. Но тук е станало нещо необичайно; вследствие от това, че те са живели заедно, дарбата на едното от тях внезапно се е проявила в другото.
към текста >>
Затова аз говоря за две деца Исус, изхождайки от тази наука, (от тези познавателни възмож
нос
ти), които другите не притежават.
И тогава получавате следното: единият евангелист, Матей, описва - като детство на Исус - едното дете Исус. Докато другият евангелист, Лука, описва другото дете Исус. По такъв начин двамата (евангелисти) се съгласуват един с друг. Не съм си измислил това. То ми беше дадено в резултат на изследванията.
Затова аз говоря за две деца Исус, изхождайки от тази наука, (от тези познавателни възможности), които другите не притежават.
към текста >>
В древ
нос
тта никой не е смеел да бъде лекомислен и да казва, че хората нещо са измислили.
Оттук виждате, че основният закон, съблюдаван в естествознанието, законът за причината и следствието, законът за причинно-следствената връзка, се съблюдава и в духовната наука. Не може да се изхожда от такъв род изказвания: «е, измислили някакви две деца; едното дете Исус е измислил Матей, другото дете Исус го е измислил Лука». По времето, когато са писани Евангелието от Матей и Евангелието от Лука, за такива измислици въобще дума не може да става. Хората (от това време) говорели образно; но те нищо не измисляли, тъй като се отнасяли към тези неща толкова сериозно, че няколко века по-рано в Египет са осъждали на смърт тези, които са записвали нещо неправилно.
В древността никой не е смеел да бъде лекомислен и да казва, че хората нещо са измислили.
Те са се изразявали, използвайки образи, но никога не би им хрумнало да измислят нещо. Пълно неведение проявява този, който казва, че Евангелията от Матей и от Лука биха могли да са измислени. Но това говорят днешните учени и теолози. Като не са в състояние да решат проблема по друг начин, те са принудени да се съгласяват с наличието на противоречия. Обаче благодарение на знанието, че има именно две деца Исус, едно дете Исус от Евангелието от Матей и друго дете Исус от Евангелието от Лука, благодарение на това знание историята се обяснява по най-добрия начин.
към текста >>
Много от това, което днес твърди духовната наука, се открива, макар и в различна форма - защото в същата форма него го няма, - при древните г
нос
тици, които са писали в древ
нос
тта.
Ето каква атестация получаваш от тези хора. Щом само нещо кажеш и те казват: той не казва нищо ново. Ако пиша книга по геометрия, аз, разбира се, трябва да спомена теоремата на Питагор; тя е била открита от Питагор 600 години преди Рождество Христово. Макар и да ви казвам много нови неща, за теоремата на Питагор също трябва да спомена; днес ще почна да я доказвам по друг начин, но тя е включена в съдържанието. Никой не може да бъде упрекван за това, че нещо вече известно по-рано, но забравено, се открива отново!
Много от това, което днес твърди духовната наука, се открива, макар и в различна форма - защото в същата форма него го няма, - при древните гностици, които са писали в древността.
По времето на Христос и по-късно е имало такива гностици. Те са записвали сведения от древната мъдрост, но са го правели, изхождайки не от науката, а от древното знание, не така, както се прави това в антропософията. Хората сравняват това, което казва антропософията, и това, което стои при гностиците. Има малко сходство между съобщенията на антропософията и съобщенията на гностиците, доколкото те са истинни. Тогава (критиците) казват: той не казва нищо различно от това, което са казвали другите!
към текста >>
По времето на Христос и по-късно е имало такива г
нос
тици.
Щом само нещо кажеш и те казват: той не казва нищо ново. Ако пиша книга по геометрия, аз, разбира се, трябва да спомена теоремата на Питагор; тя е била открита от Питагор 600 години преди Рождество Христово. Макар и да ви казвам много нови неща, за теоремата на Питагор също трябва да спомена; днес ще почна да я доказвам по друг начин, но тя е включена в съдържанието. Никой не може да бъде упрекван за това, че нещо вече известно по-рано, но забравено, се открива отново! Много от това, което днес твърди духовната наука, се открива, макар и в различна форма - защото в същата форма него го няма, - при древните гностици, които са писали в древността.
По времето на Христос и по-късно е имало такива гностици.
Те са записвали сведения от древната мъдрост, но са го правели, изхождайки не от науката, а от древното знание, не така, както се прави това в антропософията. Хората сравняват това, което казва антропософията, и това, което стои при гностиците. Има малко сходство между съобщенията на антропософията и съобщенията на гностиците, доколкото те са истинни. Тогава (критиците) казват: той не казва нищо различно от това, което са казвали другите! - Но относно двете деца Исус господин Хауер не може да каже: тук Щайнер се опира на това, което вече е било известно на другите!
към текста >>
Хората сравняват това, което казва антропософията, и това, което стои при г
нос
тиците.
Макар и да ви казвам много нови неща, за теоремата на Питагор също трябва да спомена; днес ще почна да я доказвам по друг начин, но тя е включена в съдържанието. Никой не може да бъде упрекван за това, че нещо вече известно по-рано, но забравено, се открива отново! Много от това, което днес твърди духовната наука, се открива, макар и в различна форма - защото в същата форма него го няма, - при древните гностици, които са писали в древността. По времето на Христос и по-късно е имало такива гностици. Те са записвали сведения от древната мъдрост, но са го правели, изхождайки не от науката, а от древното знание, не така, както се прави това в антропософията.
Хората сравняват това, което казва антропософията, и това, което стои при гностиците.
Има малко сходство между съобщенията на антропософията и съобщенията на гностиците, доколкото те са истинни. Тогава (критиците) казват: той не казва нищо различно от това, което са казвали другите! - Но относно двете деца Исус господин Хауер не може да каже: тук Щайнер се опира на това, което вече е било известно на другите! - доколкото Хауер няма никакво понятие, знаели ли са за това другите.
към текста >>
Има малко сходство между съобщенията на антропософията и съобщенията на г
нос
тиците, доколкото те са истинни.
Никой не може да бъде упрекван за това, че нещо вече известно по-рано, но забравено, се открива отново! Много от това, което днес твърди духовната наука, се открива, макар и в различна форма - защото в същата форма него го няма, - при древните гностици, които са писали в древността. По времето на Христос и по-късно е имало такива гностици. Те са записвали сведения от древната мъдрост, но са го правели, изхождайки не от науката, а от древното знание, не така, както се прави това в антропософията. Хората сравняват това, което казва антропософията, и това, което стои при гностиците.
Има малко сходство между съобщенията на антропософията и съобщенията на гностиците, доколкото те са истинни.
Тогава (критиците) казват: той не казва нищо различно от това, което са казвали другите! - Но относно двете деца Исус господин Хауер не може да каже: тук Щайнер се опира на това, което вече е било известно на другите! - доколкото Хауер няма никакво понятие, знаели ли са за това другите.
към текста >>
- Но от
нос
но двете деца Исус господин Хауер не може да каже: тук Щайнер се опира на това, което вече е било известно на другите!
По времето на Христос и по-късно е имало такива гностици. Те са записвали сведения от древната мъдрост, но са го правели, изхождайки не от науката, а от древното знание, не така, както се прави това в антропософията. Хората сравняват това, което казва антропософията, и това, което стои при гностиците. Има малко сходство между съобщенията на антропософията и съобщенията на гностиците, доколкото те са истинни. Тогава (критиците) казват: той не казва нищо различно от това, което са казвали другите!
- Но относно двете деца Исус господин Хауер не може да каже: тук Щайнер се опира на това, което вече е било известно на другите!
- доколкото Хауер няма никакво понятие, знаели ли са за това другите.
към текста >>
Ако човек съумее действително да се доближи до събитията около Христос и да ги изследва така, както се изследват обичайни факти, на него ще му стане ясно: необикновената надаре
нос
т, която се е проявила в детето Исус, е възникнала в резултат на обмяна на лич
нос
ти между двете момчета.
На една страница казаното от мен се оценява просто като измислица, като моя измислица. Да допуснем, че съм измислил това; но даже в този случай същият този автор в същата тази книга не може да казва: той не е казал нищо ново! Защото той твърди, че аз измислям и ме упреква за това. И после казва, че това вече било известно на другите. Да се постъпва така е лишено от смисъл.
Ако човек съумее действително да се доближи до събитията около Христос и да ги изследва така, както се изследват обичайни факти, на него ще му стане ясно: необикновената надареност, която се е проявила в детето Исус, е възникнала в резултат на обмяна на личности между двете момчета.
към текста >>
Искам да ви покажа с един пример това, че такъв обмен на лич
нос
ти може да се състои без знанието на други хора.
Искам да ви покажа с един пример това, че такъв обмен на личности може да се състои без знанието на други хора.
Виждате ли - искам да ви разкажа един случай, макар такива случаи да има много, - имаше едно малко девойче, което имаше по-големи сестри; другите сестри се научили да говорят съвсем правилно, а това момиче не се научило да говори правилно; но малко по-късно, когато другите деца се научили да говорят, тя почнала да говори. Обаче говорила на език, който бил непонятен за възрастните. Тя сама си измислила език. Например казвала «папацо», и като казвала това, момичето подразбирала куче. По подобен начин тя измисляла собствени имена за всички животни.
към текста >>
Няма нищо удивително в това, че такова събитие е
нос
ило изключителен характер.
По такъв начин тук не се твърди нищо друго освен това, което може да бъде в пълния смисъл научен (факт). Хора, които не желаят да оценяват тези проблеми от научна гледна точка, не могат по правилен начин да съединят фактите. Този, комуто са известни фактите, когато две деца говорят на език, непонятен за възрастните и имат общо духовно начало, към което възрастните са непричастни - който разбира това, разбира и всичко, което казвам за двете деца Исус до тяхната дванадесета година.
Няма нищо удивително в това, че такова събитие е носило изключителен характер.
Това не се случва всеки ден. Във формата, в която е станало, това е станало в земната история само веднъж; освен това от тридесетата година необикновено просветление е обхванало този Човек.
към текста >>
А Исус е обикновено име, срещащо се в Палестина, както днес в Австрия някой
нос
и името Йосиф, или в Швейцария се нарича еди-как си и подобни имена могат да се намерят във всеки дом.
Не е чудно, че върху зародиша действа Духът на Космоса, защото той действа даже на острова Англия, както видяхме. Изхождайки само от земни явления, не може да се обясни това, което е станало с Исус на тридесетата година от живота. Както човек възниква посредством оплождане, когато едно начало е подложено на влиянието на друго, по същия начин тогава върху тридесетгодишния Исус е оказал влияние целият Космос, оплождайки Неговото душевно-духовно начало, така че той благодарение на това станал Исус Христос, или по-добре е да кажем, Христос Исус. Какво означава това? Христос означава този, който е просветлен.
А Исус е обикновено име, срещащо се в Палестина, както днес в Австрия някой носи името Йосиф, или в Швейцария се нарича еди-как си и подобни имена могат да се намерят във всеки дом.
Мнозина са носили името Исус, а Христос са Го наричали, тъй като е станало посоченото просветление.
към текста >>
Мнозина са
нос
или името Исус, а Христос са Го наричали, тъй като е станало посоченото просветление.
Изхождайки само от земни явления, не може да се обясни това, което е станало с Исус на тридесетата година от живота. Както човек възниква посредством оплождане, когато едно начало е подложено на влиянието на друго, по същия начин тогава върху тридесетгодишния Исус е оказал влияние целият Космос, оплождайки Неговото душевно-духовно начало, така че той благодарение на това станал Исус Христос, или по-добре е да кажем, Христос Исус. Какво означава това? Христос означава този, който е просветлен. А Исус е обикновено име, срещащо се в Палестина, както днес в Австрия някой носи името Йосиф, или в Швейцария се нарича еди-как си и подобни имена могат да се намерят във всеки дом.
Мнозина са носили името Исус, а Христос са Го наричали, тъй като е станало посоченото просветление.
към текста >>
Разликата между тези, които по пътя на възпитанието достигали висшата мъдрост в древ
нос
тта, разликата между тях и Исус Христос се състои в това, че тези мистерийни мъдреци са се обучавали от други, получавали са познания от други в тези училища, които тогава се наричали Мистерии.
Господа, ако четете моята книга «Християнството като мистичен факт», там ще намерите следните указания: това просветление още преди е можело да се предизвика изкуствено в някои хора, макар и само в малък мащаб, в малка степен. Тези хора тогава се наричали мъдреци от Мистериите.
Разликата между тези, които по пътя на възпитанието достигали висшата мъдрост в древността, разликата между тях и Исус Христос се състои в това, че тези мистерийни мъдреци са се обучавали от други, получавали са познания от други в тези училища, които тогава се наричали Мистерии.
При Исус това станало от само себе си. Затова тук е имал място друг процес. «Христос» в древните Мистерии ставал този, които се издигал до висшето знание. Днес няма да се учудите, ако някой, учейки до двадесет и пет години, става изведнъж «господин доктор», макар той да е бил най-обикновеният Йозеф Мюлер. Така в древните Мистерии някой е ставал «Христос», макар това да не е било така лесно и просто; разбира се, човек може да е голям глупак, и въпреки това да стане на двадесет и пет години доктор!
към текста >>
Това събитие
нос
и уникален характер, станало е само веднъж.
В древните Мистерии това е било невъзможно: там е имало изключително дълбока мъдрост. Така човек е ставал «Христос». Това е била титла, която давали на висшите мъдреци, както днес дават титлата «доктор» след известно обучение; само че по това време, ако всичко е протичало правилно, това е била истинска мъдрост. А при Христос Исус това е станало от само себе си. Но това значи следното: това, което обикновено се давало от Земята, от хората, било дадено от мировите далнини, от Космоса.
Това събитие носи уникален характер, станало е само веднъж.
Вследствие от това мировата история приела друг характер. Никой не може да отрича, да оспорва този тайнствен факт, това, че мировата история е взела друг ход, даже ако той не е християнин.
към текста >>
Хауер «Възникване и същ
нос
т на антропософията», Щутгарт 1922 г.
[1] брошура на някой си доктор Хауер: Й. В.
Хауер «Възникване и същност на антропософията», Щутгарт 1922 г.
към текста >>
От
нос
но учението за тройното Слънце виж също Лондонските лекции от 24 април 1922 г.
[4] римски император Юлиан: Флавий Клавдий Юлиан, наричан също Юлиан Апостат (Отстъпник), 332-363 сл. Р. Х.
Относно учението за тройното Слънце виж също Лондонските лекции от 24 април 1922 г.
в цикъла «Слънчевата Мистерия и Мистериите на смъртта и възкресението», 12 лекции в различни градове, библ. № 211. Индивидуалността на Юлиан е играла изключително голяма роля в духовния живот на човечеството. Според съобщенията на Р. Щайнер – виж том 238 – вечната индивидуалност Юлиан – Херцелайде, майката на историческия Парсифал – монахинята Гросвила, покровителката на школата в Шартр – Тихо де Брахе, великият датски астроном – тази вечна индивидуалност е инспирирала философа Шелинг.
към текста >>
Индивидуал
нос
тта на Юлиан е играла изключително голяма роля в духовния живот на човечеството.
[4] римски император Юлиан: Флавий Клавдий Юлиан, наричан също Юлиан Апостат (Отстъпник), 332-363 сл. Р. Х. Относно учението за тройното Слънце виж също Лондонските лекции от 24 април 1922 г. в цикъла «Слънчевата Мистерия и Мистериите на смъртта и възкресението», 12 лекции в различни градове, библ. № 211.
Индивидуалността на Юлиан е играла изключително голяма роля в духовния живот на човечеството.
Според съобщенията на Р. Щайнер – виж том 238 – вечната индивидуалност Юлиан – Херцелайде, майката на историческия Парсифал – монахинята Гросвила, покровителката на школата в Шартр – Тихо де Брахе, великият датски астроном – тази вечна индивидуалност е инспирирала философа Шелинг.
към текста >>
Щайнер – виж том 238 – вечната индивидуал
нос
т Юлиан – Херцелайде, майката на историческия Парсифал – монахинята Гросвила, покровителката на школата в Шартр – Тихо де Брахе, великият датски астроном – тази вечна индивидуал
нос
т е инспирирала философа Шелинг.
Относно учението за тройното Слънце виж също Лондонските лекции от 24 април 1922 г. в цикъла «Слънчевата Мистерия и Мистериите на смъртта и възкресението», 12 лекции в различни градове, библ. № 211. Индивидуалността на Юлиан е играла изключително голяма роля в духовния живот на човечеството. Според съобщенията на Р.
Щайнер – виж том 238 – вечната индивидуалност Юлиан – Херцелайде, майката на историческия Парсифал – монахинята Гросвила, покровителката на школата в Шартр – Тихо де Брахе, великият датски астроном – тази вечна индивидуалност е инспирирала философа Шелинг.
към текста >>
24.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Автор на въпрос: Може би господин докторът ще ни разкаже нещо за същ
нос
тта на Христос, за Ариман и Луцифер във връзка с човека?
Автор на въпрос: Може би господин докторът ще ни разкаже нещо за същността на Христос, за Ариман и Луцифер във връзка с човека?
към текста >>
Ако погледате нещо съвсем друго - кръво
нос
ните съдове, ще откриете: в главата кръво
нос
ните съдове са доста тънки.
Ако погледате нещо съвсем друго - кръвоносните съдове, ще откриете: в главата кръвоносните съдове са доста тънки.
Напротив, в областта на сърцето кръвоносните съдове са особено големи; също така големи кръвоносни съдове преминават в членовете на тялото. Така че можем да кажем: имаме, от една страна, нервната система, а от друга страна - кръвонос-ната система. Работата е там, че ние ежедневно и ежечасно се оказваме отново родени благодарение на нашата кръв. Кръвта винаги означава обновление. Ако имахме в себе си само кръв, ние бихме били постоянно растящи същества, увеличаващи се, бодри и така нататък.
към текста >>
Напротив, в областта на сърцето кръво
нос
ните съдове са особено големи; също така големи кръво
нос
ни съдове преминават в членовете на тялото.
Ако погледате нещо съвсем друго - кръвоносните съдове, ще откриете: в главата кръвоносните съдове са доста тънки.
Напротив, в областта на сърцето кръвоносните съдове са особено големи; също така големи кръвоносни съдове преминават в членовете на тялото.
Така че можем да кажем: имаме, от една страна, нервната система, а от друга страна - кръвонос-ната система. Работата е там, че ние ежедневно и ежечасно се оказваме отново родени благодарение на нашата кръв. Кръвта винаги означава обновление. Ако имахме в себе си само кръв, ние бихме били постоянно растящи същества, увеличаващи се, бодри и така нататък. Виждате ли, господа, ако се състояхме изключително от нерви, бяхме само нерви, винаги бихме били уморени, постоянно бихме умирали.
към текста >>
Така че можем да кажем: имаме, от една страна, нервната система, а от друга страна - кръво
нос
-ната система.
Ако погледате нещо съвсем друго - кръвоносните съдове, ще откриете: в главата кръвоносните съдове са доста тънки. Напротив, в областта на сърцето кръвоносните съдове са особено големи; също така големи кръвоносни съдове преминават в членовете на тялото.
Така че можем да кажем: имаме, от една страна, нервната система, а от друга страна - кръвонос-ната система.
Работата е там, че ние ежедневно и ежечасно се оказваме отново родени благодарение на нашата кръв. Кръвта винаги означава обновление. Ако имахме в себе си само кръв, ние бихме били постоянно растящи същества, увеличаващи се, бодри и така нататък. Виждате ли, господа, ако се състояхме изключително от нерви, бяхме само нерви, винаги бихме били уморени, постоянно бихме умирали. Така че ние имаме в себе си два противоположни принципа, нервна система, която постоянно ни състарява и даже постоянно ни подлага на смърт, и кръвоносна система, която, бидейки свързана с храносмилателната система, постоянно ни подмладява и така нататък.
към текста >>
Така че ние имаме в себе си два противоположни принципа, нервна система, която постоянно ни състарява и даже постоянно ни подлага на смърт, и кръво
нос
на система, която, бидейки свързана с хра
нос
милателната система, постоянно ни подмладява и така нататък.
Така че можем да кажем: имаме, от една страна, нервната система, а от друга страна - кръвонос-ната система. Работата е там, че ние ежедневно и ежечасно се оказваме отново родени благодарение на нашата кръв. Кръвта винаги означава обновление. Ако имахме в себе си само кръв, ние бихме били постоянно растящи същества, увеличаващи се, бодри и така нататък. Виждате ли, господа, ако се състояхме изключително от нерви, бяхме само нерви, винаги бихме били уморени, постоянно бихме умирали.
Така че ние имаме в себе си два противоположни принципа, нервна система, която постоянно ни състарява и даже постоянно ни подлага на смърт, и кръвоносна система, която, бидейки свързана с храносмилателната система, постоянно ни подмладява и така нататък.
към текста >>
Хората лесно стигат дотам - ако съдовете им се калцират, именно кръво
нос
ните съдове, - че не могат нормално да се придвижват.
Това, което сега ви обясних, може да бъде продължено. Известно ви е, че на стари години много хора, може да се каже, се калцират. Получават се варовикови отлагания, склероза.
Хората лесно стигат дотам - ако съдовете им се калцират, именно кръвоносните съдове, - че не могат нормално да се придвижват.
Ако настъпи особено силно калциране, човека го постига, както се казва, удар. Той получава удар (апоплектичен удар -бел. пр.). Ударът възниква вътре, защото кръвоносните съдове се калцират и не могат повече да издържат.
към текста >>
Ударът възниква вътре, защото кръво
нос
ните съдове се калцират и не могат повече да издържат.
Известно ви е, че на стари години много хора, може да се каже, се калцират. Получават се варовикови отлагания, склероза. Хората лесно стигат дотам - ако съдовете им се калцират, именно кръвоносните съдове, - че не могат нормално да се придвижват. Ако настъпи особено силно калциране, човека го постига, както се казва, удар. Той получава удар (апоплектичен удар -бел. пр.).
Ударът възниква вътре, защото кръвоносните съдове се калцират и не могат повече да издържат.
към текста >>
Виждате ли, става нещо такова, все едно стените на кръво
нос
ните му съдове искат да станат нерви.
Какво става в човека, когато той се калцира, когато склерозира?
Виждате ли, става нещо такова, все едно стените на кръвоносните му съдове искат да станат нерви.
Това е нещо достойно за внимание. Нервите трябва постоянно да отмират, нервите трябва в течение на целия живот да се намират в това състояние, в което съвсем не трябва да бъдат кръвоносни съдове. Кръвоносните съдове трябва да бъдат свежи (еластични). Докато нервите винаги трябва да имат склонност към отмиране. Ако, напротив, нервите на човека прекалено се размекнат, ако те - ако може да се изразим така - са недостатъчно калцирани, твърде меки, човек става безумен.
към текста >>
Нервите трябва постоянно да отмират, нервите трябва в течение на целия живот да се намират в това състояние, в което съвсем не трябва да бъдат кръво
нос
ни съдове.
Какво става в човека, когато той се калцира, когато склерозира? Виждате ли, става нещо такова, все едно стените на кръвоносните му съдове искат да станат нерви. Това е нещо достойно за внимание.
Нервите трябва постоянно да отмират, нервите трябва в течение на целия живот да се намират в това състояние, в което съвсем не трябва да бъдат кръвоносни съдове.
Кръвоносните съдове трябва да бъдат свежи (еластични). Докато нервите винаги трябва да имат склонност към отмиране. Ако, напротив, нервите на човека прекалено се размекнат, ако те - ако може да се изразим така - са недостатъчно калцирани, твърде меки, човек става безумен. И така, виждате, че на нервите не им е позволено да бъдат като кръвоносните съдове, а на кръвоносните съдове не им е позволено да бъдат като нерви.
към текста >>
Кръво
нос
ните съдове трябва да бъдат свежи (еластични).
Какво става в човека, когато той се калцира, когато склерозира? Виждате ли, става нещо такова, все едно стените на кръвоносните му съдове искат да станат нерви. Това е нещо достойно за внимание. Нервите трябва постоянно да отмират, нервите трябва в течение на целия живот да се намират в това състояние, в което съвсем не трябва да бъдат кръвоносни съдове.
Кръвоносните съдове трябва да бъдат свежи (еластични).
Докато нервите винаги трябва да имат склонност към отмиране. Ако, напротив, нервите на човека прекалено се размекнат, ако те - ако може да се изразим така - са недостатъчно калцирани, твърде меки, човек става безумен. И така, виждате, че на нервите не им е позволено да бъдат като кръвоносните съдове, а на кръвоносните съдове не им е позволено да бъдат като нерви.
към текста >>
Докато нервите винаги трябва да имат склон
нос
т към отмиране.
Какво става в човека, когато той се калцира, когато склерозира? Виждате ли, става нещо такова, все едно стените на кръвоносните му съдове искат да станат нерви. Това е нещо достойно за внимание. Нервите трябва постоянно да отмират, нервите трябва в течение на целия живот да се намират в това състояние, в което съвсем не трябва да бъдат кръвоносни съдове. Кръвоносните съдове трябва да бъдат свежи (еластични).
Докато нервите винаги трябва да имат склонност към отмиране.
Ако, напротив, нервите на човека прекалено се размекнат, ако те - ако може да се изразим така - са недостатъчно калцирани, твърде меки, човек става безумен. И така, виждате, че на нервите не им е позволено да бъдат като кръвоносните съдове, а на кръвоносните съдове не им е позволено да бъдат като нерви.
към текста >>
И така, виждате, че на нервите не им е позволено да бъдат като кръво
нос
ните съдове, а на кръво
нос
ните съдове не им е позволено да бъдат като нерви.
Това е нещо достойно за внимание. Нервите трябва постоянно да отмират, нервите трябва в течение на целия живот да се намират в това състояние, в което съвсем не трябва да бъдат кръвоносни съдове. Кръвоносните съдове трябва да бъдат свежи (еластични). Докато нервите винаги трябва да имат склонност към отмиране. Ако, напротив, нервите на човека прекалено се размекнат, ако те - ако може да се изразим така - са недостатъчно калцирани, твърде меки, човек става безумен.
И така, виждате, че на нервите не им е позволено да бъдат като кръвоносните съдове, а на кръвоносните съдове не им е позволено да бъдат като нерви.
към текста >>
От сутрин до вечер човек всъщ
нос
т става малко по-стар.
Това ни принуждава да кажем, че човек има в себе си два принципа. Първият от тях, това е нервният принцип. Той обуславя постоянното стареене на човека.
От сутрин до вечер човек всъщност става малко по-стар.
През нощта благодарение на кръвта става освежаване, подмладяване. Това е като махалото на часовника; човек става ту по-стар, ту по-млад, ту по-стар, ту по-млад. Разбира се, ако от сутрин до вечер бо-дърстваме, ние ставаме по-стари, а ако през нощта спим, се подмладяваме; обаче винаги мимолетното остаряване остава. И така, през нощта става подобрение, но всеки ден стареенето по малко се акумулира, натрупва се. Когато човек натрупа достатъчно голяма сума (стареене), той вече истински умира.
към текста >>
В човек има известни качества - за тях не искат да чуват, доколкото, особено днес, мнозина ги притежават - като педантич
нос
т и филистерство (филистер - човек без духовни потреб
нос
ти, с ограничен кръгозор, еснаф, лицемер - бел. пр.).
Но картината като цяло обаче може да се разгледа и по отношение на душевното начало. Виждате ли, душата на човека също може да изсъхва или може да става подобна на тяло, обхванато от треска.
В човек има известни качества - за тях не искат да чуват, доколкото, особено днес, мнозина ги притежават - като педантичност и филистерство (филистер - човек без духовни потребности, с ограничен кръгозор, еснаф, лицемер - бел. пр.).
Знаете, че днес филистери има навсякъде. Филистерите са в излишък. Един е филистер, друг - педант. На даскала му отива да е бодър веселяк, а той става сух и скучен педант, той изсъхва. Това е същото като калцирането на нашата кръвоносна система.
към текста >>
Това е същото като калцирането на нашата кръво
нос
на система.
В човек има известни качества - за тях не искат да чуват, доколкото, особено днес, мнозина ги притежават - като педантичност и филистерство (филистер - човек без духовни потребности, с ограничен кръгозор, еснаф, лицемер - бел. пр.). Знаете, че днес филистери има навсякъде. Филистерите са в излишък. Един е филистер, друг - педант. На даскала му отива да е бодър веселяк, а той става сух и скучен педант, той изсъхва.
Това е същото като калцирането на нашата кръвоносна система.
Ние можем душевно да изсъхнем. Но можем също и да се размекнем душевно. Това се случва, ако човек става мечтателен, ентусиаст, мистик или теософ. Какво иска такъв човек? Той не иска да мисли нормално, да мисли подредено.
към текста >>
Ние трябва да притежаваме способ
нос
т и умение правилно да заспиваме; но не ни е позволено прекомерно да усилваме тази способ
нос
т.
От друга страна, има и такива хора, които въобще не могат нормално да се събудят. Има такива хора, които цял живот постоянно дремят и постоянно мечтаят, които постоянно искат да заспят. Такива хора не могат да се събудят.
Ние трябва да притежаваме способност и умение правилно да заспиваме; но не ни е позволено прекомерно да усилваме тази способност.
Иначе вечно ще спим и повече няма да успеем да се събудим.
към текста >>
Може да се каже, че човек постоянно е подложен на опас
нос
тта да се люшне на една или друга страна: или на страната на прекомерното размекване, или на страната на прекомерното втвърдяване.
Може да се каже, че човек постоянно е подложен на опасността да се люшне на една или друга страна: или на страната на прекомерното размекване, или на страната на прекомерното втвърдяване.
към текста >>
филистерство - страстна мечтател
нос
т
филистерство - страстна мечтателност
към текста >>
Времето, изминало от поврата на времената до 1923 година, е такова, че човечеството постоянно пребивава в опас
нос
т от попадане под влиянието на ариманическите сили.
Виждате ли, сега сме 1923 година, нали така?
Времето, изминало от поврата на времената до 1923 година, е такова, че човечеството постоянно пребивава в опасност от попадане под влиянието на ариманическите сили.
Помислете само, колко ариманизирано е възпитанието днес, особено там, където отсъства духовната наука. Нашите деца в началното училище трябва да изучават неща, които им се струват комични. Вече съм ви посочвал такива неща, към които те нямат никакъв интерес. Както съм ви казвал, те например виждат баща си; той изглежда така и така, той има коса, уши, очи; и ето, след това им се налага да учат, че написаната тук (дума) «баща», е всъщност бащата. Това е съвсем чуждо за децата.
към текста >>
Както съм ви казвал, те например виждат баща си; той изглежда така и така, той има коса, уши, очи; и ето, след това им се налага да учат, че написаната тук (дума) «баща», е всъщ
нос
т бащата.
Виждате ли, сега сме 1923 година, нали така? Времето, изминало от поврата на времената до 1923 година, е такова, че човечеството постоянно пребивава в опасност от попадане под влиянието на ариманическите сили. Помислете само, колко ариманизирано е възпитанието днес, особено там, където отсъства духовната наука. Нашите деца в началното училище трябва да изучават неща, които им се струват комични. Вече съм ви посочвал такива неща, към които те нямат никакъв интерес.
Както съм ви казвал, те например виждат баща си; той изглежда така и така, той има коса, уши, очи; и ето, след това им се налага да учат, че написаната тук (дума) «баща», е всъщност бащата.
Това е съвсем чуждо за децата. Това не им е интересно. Така стои работата с всичко, което на децата се налага да изучават в началното училище. При тях отсъства интерес към това.
към текста >>
Ако преподаването се води както днес, хората ще остаряват твърде рано, ще се превръщат в старчета, тъй като преподаването
нос
и ариманичен характер.
Ето къде е причината за необходимостта от учредяване на разумно училище, в което децата биха изучавали преди всичко това, което им е интересно.
Ако преподаването се води както днес, хората ще остаряват твърде рано, ще се превръщат в старчета, тъй като преподаването носи ариманичен характер.
То състарява човека. Днешното възпитание на децата в училище е напълно ариманизирано. Именно в деветнадесети век работата стои така, че цялото развитие на човечеството тръгна по ариманичен път. По-рано е било иначе.
към текста >>
Връщайки се, да кажем, 8000 години преди поврата на времената (началото на християнската ера), ние намираме нещо различно; тогава хората ги е грозяла опас
нос
т въобще да не остаряват.
Връщайки се, да кажем, 8000 години преди поврата на времената (началото на християнската ера), ние намираме нещо различно; тогава хората ги е грозяла опасност въобще да не остаряват.
В онова време училище в съвременния смисъл на думата е нямало. Училище е съществувало само за тези хора, които вече са се намирали в респектираща възраст, които след това е трябвало да станат истински учени. За тях са били училищата. Но за децата в древността училища е нямало. Те се учили от живота.
към текста >>
Но за децата в древ
нос
тта училища е нямало.
Връщайки се, да кажем, 8000 години преди поврата на времената (началото на християнската ера), ние намираме нещо различно; тогава хората ги е грозяла опасност въобще да не остаряват. В онова време училище в съвременния смисъл на думата е нямало. Училище е съществувало само за тези хора, които вече са се намирали в респектираща възраст, които след това е трябвало да станат истински учени. За тях са били училищата.
Но за децата в древността училища е нямало.
Те се учили от живота. Каквото са виждали, на това и се учили. И така, тогава не е имало нито училища, нито усилия да се наложи на децата нещо, което им е чуждо. Тогава е съществувала опасност хората изцяло да се потопят в луциферичното, да станат поривисти, страстни мечтатели, тоест да изпаднат в луциферичното. Това също го е имало.
към текста >>
Тогава е съществувала опас
нос
т хората изцяло да се потопят в луциферичното, да станат поривисти, страстни мечтатели, тоест да изпаднат в луциферичното.
За тях са били училищата. Но за децата в древността училища е нямало. Те се учили от живота. Каквото са виждали, на това и се учили. И така, тогава не е имало нито училища, нито усилия да се наложи на децата нещо, което им е чуждо.
Тогава е съществувала опасност хората изцяло да се потопят в луциферичното, да станат поривисти, страстни мечтатели, тоест да изпаднат в луциферичното.
Това също го е имало. В древността е съществувала много мъдрост, това вече съм ви казвал. Но, разбира се, необходимо е било да се обуздае това луциферично начало, иначе те биха почнали да прекарват цели дни, разказвайки истории за привидения! Тогава особено са обичали да правят това.
към текста >>
В древ
нос
тта е съществувала много мъдрост, това вече съм ви казвал.
Те се учили от живота. Каквото са виждали, на това и се учили. И така, тогава не е имало нито училища, нито усилия да се наложи на децата нещо, което им е чуждо. Тогава е съществувала опасност хората изцяло да се потопят в луциферичното, да станат поривисти, страстни мечтатели, тоест да изпаднат в луциферичното. Това също го е имало.
В древността е съществувала много мъдрост, това вече съм ви казвал.
Но, разбира се, необходимо е било да се обуздае това луциферично начало, иначе те биха почнали да прекарват цели дни, разказвайки истории за привидения! Тогава особено са обичали да правят това.
към текста >>
Те знаели: ако си представя, че имайки малко парче дърво, мога да го запаля и пламъкът ще бъде огромен, това само в представите ми ще изглежда така; всъщ
нос
т, ако действително направя това, от малкото парче дърво и огънят ще е малък.
И така, тези учители знаели, че мировите космически явления обуздават тяхната фантазия. Освен това имали физически инструменти.
Те знаели: ако си представя, че имайки малко парче дърво, мога да го запаля и пламъкът ще бъде огромен, това само в представите ми ще изглежда така; всъщност, ако действително направя това, от малкото парче дърво и огънят ще е малък.
към текста >>
Всъщ
нос
т цялата наша наука днес ни изсушава.
А как стои работата с ариманичното начало ви е известно. Съвременната наука все повече и повече се стреми към ари-маничното.
Всъщност цялата наша наука днес ни изсушава.
Защото тази наука знае само за телесното, за склерозиралото, за материалното. Тя представлява ариманичното начало в нашата цивилизация.
към текста >>
Обаче това Същество, за Което ви говорих миналата лекция, Което е било родено в поврата на времената и е преживяло тридесет и три години, тази Лич
нос
т не е била такава, каквато я описват хората.
Обаче това Същество, за Което ви говорих миналата лекция, Което е било родено в поврата на времената и е преживяло тридесет и три години, тази Личност не е била такава, каквато я описват хората.
Не, намерението й е било да даде за всички хора такова учение, което е давало възможност да се установи равновесие между ариманичното и луциферичното. Да бъдеш християнин означава да търсиш равновесие между ариманичното и луциферичното. Наистина можеш да бъдеш християнин съвсем не в смисъла, който хората влагат днес.
към текста >>
Не, намерението й е било да даде за всички хора такова учение, което е давало възмож
нос
т да се установи равновесие между ариманичното и луциферичното.
Обаче това Същество, за Което ви говорих миналата лекция, Което е било родено в поврата на времената и е преживяло тридесет и три години, тази Личност не е била такава, каквато я описват хората.
Не, намерението й е било да даде за всички хора такова учение, което е давало възможност да се установи равновесие между ариманичното и луциферичното.
Да бъдеш християнин означава да търсиш равновесие между ариманичното и луциферичното. Наистина можеш да бъдеш християнин съвсем не в смисъла, който хората влагат днес.
към текста >>
Той излъчва аромат, стреми се някъде навън, точно както и фантазията
нос
и ефирен характер; в противен случай не бих успял да доловя аромата му.
Стволът и листата също не са луциферически. Издигам се все по-нагоре, където се намира ухаещият, ароматен цвят.
Той излъчва аромат, стреми се някъде навън, точно както и фантазията носи ефирен характер; в противен случай не бих успял да доловя аромата му.
Вземам сок от цвета[2], той е луци-феричен. След това по правилен начин давам този сок, урав-новесявайки по този начин ариманичното и мога да помогна на болния.
към текста >>
Труд
нос
ти се появяват, защото на обществе
нос
тта, на заможната буржоазна публика съвсем не й импонира сама да се ориентира в такива въпроси; тя смята за правилно мнението на официално назначеното лице.
Трудности се появяват, защото на обществеността, на заможната буржоазна публика съвсем не й импонира сама да се ориентира в такива въпроси; тя смята за правилно мнението на официално назначеното лице.
Поради това нашата цивилизация е крайно лекомислена и вулгарна по отношение на тези въпроси.
към текста >>
При това те са се ръководели от античната рационална логика, изработена още от Платон, Аристотел, Филон Александрийски и др., докато християнската догматика, формирала се в периода на първите Вселенски Събори, е
нос
ила понякога ирационален характер.
Ако хора без правил-на подготовка биха почнали да четат Библията, те биха направили извод, че в Библията четирите Евангелия - Евангелието от Матей, Евангелието от Марко, Евангелието от Лука и Евангелието от Йоан - си противоречат едно на друго. Защо те си противоречат? Господа, трябва правилно да се разбира това. На човек от IV или V век не би му дошло на ум да разглежда такива противоречия. (Имат се предвид читатели-християни, тъй като философите-езичници, неоплатоници и др., например Целс в трети или Юлиан в четвърти век знаели и са писали за такива противоречия.
При това те са се ръководели от античната рационална логика, изработена още от Платон, Аристотел, Филон Александрийски и др., докато християнската догматика, формирала се в периода на първите Вселенски Събори, е носила понякога ирационален характер.
- Бел. пр.) Разбира се, Евангелията си противоречат едно на друго.
към текста >>
» - Всъщ
нос
т това е същият този господин Бурле, само че от две различни страни!
Представете си, че фотографирам господин Бурле в анфас и ви покажа негова снимка. Вие ще познаете на снимката, че това е господин Бурле. Ще се появи още един фотограф и ще го снима отстрани, така че да се вижда профилът. Аз ще ви покажа тази снимка и всички вие ще почнете да казвате: «Не, това не е господин Бурле, той изглежда съвсем различно, трябва да се гледа в анфас, а тук нещо не е както трябва. Това, което ми показваш, сниманото отстрани, това не е господин Бурле!
» - Всъщност това е същият този господин Бурле, само че от две различни страни!
Ако бях го снимал отзад, вие бихте казали: «Обаче къде му е носа, тук има само коса! » Но именно така изглежда той от различни страни!
към текста >>
Ако бях го снимал отзад, вие бихте казали: «Обаче къде му е
нос
а, тук има само коса!
Вие ще познаете на снимката, че това е господин Бурле. Ще се появи още един фотограф и ще го снима отстрани, така че да се вижда профилът. Аз ще ви покажа тази снимка и всички вие ще почнете да казвате: «Не, това не е господин Бурле, той изглежда съвсем различно, трябва да се гледа в анфас, а тук нещо не е както трябва. Това, което ми показваш, сниманото отстрани, това не е господин Бурле! » - Всъщност това е същият този господин Бурле, само че от две различни страни!
Ако бях го снимал отзад, вие бихте казали: «Обаче къде му е носа, тук има само коса!
» Но именно така изглежда той от различни страни!
към текста >>
От тази гледна точка тя разглежда събитието, поставено между древните времена, които са имали луциферичен характер, и новите времена, които
нос
ят ариманичен характер; тя разглежда събитията в Палестина като решаващи, като задаващи тона на цялата мирова история.
Днес в проповедите християнските пастори непрестанно изговарят името на Христос. Обаче Него можеш да го изговаряш само когато правилно разбираш какво означава то! В този смисъл антропософията се държи различно: тя иска да бъде наистина християнска, без лъжливо лицемерие. Тя иска да стои на научно равнище, тя действително се стреми да излезе на научно ниво.
От тази гледна точка тя разглежда събитието, поставено между древните времена, които са имали луциферичен характер, и новите времена, които носят ариманичен характер; тя разглежда събитията в Палестина като решаващи, като задаващи тона на цялата мирова история.
към текста >>
в «Отговор
нос
тта на човека за мировото развитие», библ.
Йохан Фронмайер, 1850-1921. Посоченото място се намира в «Теософското движение, неговата история, сведения и разсъждения за него», Щутгарт, 1920, с. 107: «В днешно време в Дорнах се издълбава деветметрова статуя на идеалния човек: отгоре с «луциферически черти, отдолу – с животински признаци». (Във второто издание този пасаж е пропуснат) – Фронмайер е взел без проверка тези съвсем неверни данни от статията на патер Хенрих Нидекер-Роса («Християнски народни известия в Базел», 1920, №23, юни с.178), като не посочва изходните данни, сякаш това е негово собствено твърдение, вместо сам да погледне скулптурната група, намираща се близо до Базел. – Виж също лекциите от 16 януари до 6 февруари 1921 г.
в «Отговорността на човека за мировото развитие», библ.
№ 203.
към текста >>
25.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Автор на въпроса: Може ли да чуем нещо по-конкретно за лич
нос
тта на Исус Христос?
Автор на въпроса: Може ли да чуем нещо по-конкретно за личността на Исус Христос?
към текста >>
И така, ще обсъждаме предложения ми въпрос - за лич
нос
тта на Христос Исус, който е живял до тридесет и три години и след това е умрял.
И така, ще обсъждаме предложения ми въпрос - за личността на Христос Исус, който е живял до тридесет и три години и след това е умрял.
към текста >>
Как е станало това и откъде тази лич
нос
т е имала такава сила и мощ?
Въпрос, предложен писмено: «На третия ден той възкръсна от гроба.
Как е станало това и откъде тази личност е имала такава сила и мощ?
Бихте ли били така любезен да ни разкажете за Неговото Възнесение на четиридесетия ден? »
към текста >>
пр.) и аз ще говоря как това е станало в действител
нос
т, тъй като другите въпроси ние вече сме ги обсъждали преди; обаче, както беше казано, това ще бъде напълно понятно само за тези, който са тук отдавна.
Времето е подходящо (лекцията се е състояла един ден преди Възнесение - бел.
пр.) и аз ще говоря как това е станало в действителност, тъй като другите въпроси ние вече сме ги обсъждали преди; обаче, както беше казано, това ще бъде напълно понятно само за тези, който са тук отдавна.
Другите също ще разберат същината на нещата, ако се събираме по-често.
към текста >>
Виждате ли, работата е стояла така, че всички сведения, свързани с лич
нос
тта и съдбата на Исус Христос, на първо време след случилото се, оставали в пълна неизвест
нос
т.
Виждате ли, работата е стояла така, че всички сведения, свързани с личността и съдбата на Исус Христос, на първо време след случилото се, оставали в пълна неизвестност.
Не трябва да се приемат тези неща така, както изглеждат сега, защото днес те се усещат по такъв начин, все едно събитията в Палестина мигновено са придобили известност по целия свят. Това не е така. Работата е в това, че по времето, когато се е извършвала съдбата на Христос Исус, Римската империя е била много обширна, така че Палестина също е влизала в състава на тази мощна Римска империя.
към текста >>
Не трябва да се приемат тези неща така, както изглеждат сега, защото днес те се усещат по такъв начин, все едно събитията в Палестина мигновено са придобили извест
нос
т по целия свят.
Виждате ли, работата е стояла така, че всички сведения, свързани с личността и съдбата на Исус Христос, на първо време след случилото се, оставали в пълна неизвестност.
Не трябва да се приемат тези неща така, както изглеждат сега, защото днес те се усещат по такъв начин, все едно събитията в Палестина мигновено са придобили известност по целия свят.
Това не е така. Работата е в това, че по времето, когато се е извършвала съдбата на Христос Исус, Римската империя е била много обширна, така че Палестина също е влизала в състава на тази мощна Римска империя.
към текста >>
Разбира се, в Рим се разигравало всичко, отнасящо се до правителствена дей
нос
т и други подобни неща; всичко това ставало много далеч от Палестина.
Над всички тези страни се е разпространявало владичеството на Рим. Римляните установили своята власт над всички тези страни. И така, римското господство се простирало много широко! Рим се намира примерно тук.
Разбира се, в Рим се разигравало всичко, отнасящо се до правителствена дейност и други подобни неща; всичко това ставало много далеч от Палестина.
А всичко, което се разигравало тук, в Палестина, било малко известно в Рим. Писателите, писали в Рим в продължение на сто години след събитията, станали с Христос Исус в Палестина, нищо не са писали за това! Едва след изминаването на около сто години в Рим започнали да разбират това, което е станало в Палестина. Но и тогава в Рим не било казано нищо, освен следното: да, в Палестина е бил разпънат някакъв неизвестен човек. Разпъването тогава означавало примерно същото, каквото по-късно е означавало бесенето.
към текста >>
Тук, на Изток, където в древ
нос
тта също е имало големи държави, Персийското царство, Асирийското, Вавилонското царство и така нататък, владетелят също е бил считан за бог.
Така е било тогава по цял свят.
Тук, на Изток, където в древността също е имало големи държави, Персийското царство, Асирийското, Вавилонското царство и така нататък, владетелят също е бил считан за бог.
«Бог» е означавало не нещо друго, а този, към когото са се обръщали при необходимост. Той е бил най-старшият. Него го разбирали като помощник, като спасител. Всъщност той не винаги е бил помощник, но са го разглеждали именно така.
към текста >>
Всъщ
нос
т той не винаги е бил помощник, но са го разглеждали именно така.
Така е било тогава по цял свят. Тук, на Изток, където в древността също е имало големи държави, Персийското царство, Асирийското, Вавилонското царство и така нататък, владетелят също е бил считан за бог. «Бог» е означавало не нещо друго, а този, към когото са се обръщали при необходимост. Той е бил най-старшият. Него го разбирали като помощник, като спасител.
Всъщност той не винаги е бил помощник, но са го разглеждали именно така.
към текста >>
Например съм ви обръщал внимание върху това, че са съществували две деца Исус - името Исус в Палестина е било обичайно, както днес у нас Сеп или Михел, и са го
нос
или много хора.
И така, първото, което е можело да бъде чуто в Рим, било: християните не искат да признават видимия бог. Разбира се, ставало все по-известно това, което било свързано с Христос Исус; вече съм ви разказвал нещо за това.
Например съм ви обръщал внимание върху това, че са съществували две деца Исус - името Исус в Палестина е било обичайно, както днес у нас Сеп или Михел, и са го носили много хора.
Едното от тези деца Исус умряло много рано; те били, може да се каже, приятели в игрите, били изключително способни, надарени деца.
към текста >>
Вследствие от това, че двете деца Исус били другарчета в игрите, те знаели всъщ
нос
т същото това.
С това, което не им подхожда, възрастните се справят по-добре от децата. Но днес, господа, хората съвсем не отделят внимание на това, какво се насажда, какво се натъпква в децата от това, че те се обучават на четене и писане. На този, който слуша с разбиране, децата казват изключително умни неща. Това качество те донасят със себе си от живота в духа, от духовния живот, предшестващ слизането им на Земята. Така едното дете Исус донесло със себе си изключително много.
Вследствие от това, че двете деца Исус били другарчета в игрите, те знаели всъщност същото това.
Но ето че едното от тях умряло. И Евангелието сега разказва - доколкото на хората там това им е импонирало повече - именно за едното дете Исус. Но по-късно тези Евангелия стават непонятни, те не се разбират. Прочетете днес Евангелието от Матей и Евангелието от Лука; те си противоречат помежду си. Цялото родословие на Исус в Евангелието от Матей се описва различно от това в Евангелието от Лука. Защо?
към текста >>
Не е необходимо подробно да ви излагам тези постановки; за това ще са ни необходими часове и работата всъщ
нос
т не е в тях.
Има един известен химик, Кекуле[4], безупречен учен, истински химик, написал много книги по химия. Две много важни научни постановки са били разработени от Кекуле.
Не е необходимо подробно да ви излагам тези постановки; за това ще са ни необходими часове и работата всъщност не е в тях.
Двете важни научни химически постановки се отнасят до молекулярния строеж на такива вещества, като например бензола. Постановките, въведени от Кекуле, играят извънредно голяма роля в химията. Който познава химията, знае, че днес навсякъде се говори за теориите на Кекуле.
към текста >>
Виждате, господа, химикът-материалист не може да се справи с проблемите с помощта на своя ум, със способ
нос
тите си да измисля, да изобретява, и ето, насън той получава озарение, получава просветление от
нос
но тези два проблема.
Виждате, господа, химикът-материалист не може да се справи с проблемите с помощта на своя ум, със способностите си да измисля, да изобретява, и ето, насън той получава озарение, получава просветление относно тези два проблема.
Всичко това е било истинско просветление.
към текста >>
Такова явление в древ
нос
тта е било напълно възможно, даже и днес е възможно нещо подобно.
Иска ми се да се знае защо се протестира, когато се каже, че Исус - този, който останал - в своята тридесета година станал съвсем друг. Разбира се, Кекуле не станал изведнъж съвсем друг човек, защото неговото просветление е било мизерно. Но в Исус, когато е бил на тридесет години, влязло знание за целия свят.
Такова явление в древността е било напълно възможно, даже и днес е възможно нещо подобно.
И така, трябва да си представите, че Исус от Назарет, Този, останалият, в тридесетата Си година от живота бил просветлен от това, което наричат Христос. Той (Христос) влязъл в него (Исус), както в Кекуле е влязла теорията за бензола. И вследствие от това Той (Исус) станал съвсем друг Човек. (Читателят не трябва да се смущава от известната вулгарност на такова сравнение, ако отчете, че тези лекции не са се изнасяли пред благочестиви вярващи, а в среда от протестанти и атеисти, много от които, или не признавали Божествеността на Христос Исус, смятайки Го за обикновен човек, или въобще не вярвали, отхвърляйки църковните догми вследствие на тяхната ирационалност. Именно ирационалността на църковната догматика, допълнена с представите на Кант за принципната невъзможност за познаване на духовните явления, обявени за обект изключително на вярата, създали пропаст между наука и религия, създали двойственост между теологичната и научно-философската истина.
към текста >>
(Читателят не трябва да се смущава от известната вулгар
нос
т на такова сравнение, ако отчете, че тези лекции не са се изнасяли пред благочестиви вярващи, а в среда от протестанти и атеисти, много от които, или не признавали Божестве
нос
тта на Христос Исус, смятайки Го за обикновен човек, или въобще не вярвали, отхвърляйки църковните догми вследствие на тяхната ирационал
нос
т.
Но в Исус, когато е бил на тридесет години, влязло знание за целия свят. Такова явление в древността е било напълно възможно, даже и днес е възможно нещо подобно. И така, трябва да си представите, че Исус от Назарет, Този, останалият, в тридесетата Си година от живота бил просветлен от това, което наричат Христос. Той (Христос) влязъл в него (Исус), както в Кекуле е влязла теорията за бензола. И вследствие от това Той (Исус) станал съвсем друг Човек.
(Читателят не трябва да се смущава от известната вулгарност на такова сравнение, ако отчете, че тези лекции не са се изнасяли пред благочестиви вярващи, а в среда от протестанти и атеисти, много от които, или не признавали Божествеността на Христос Исус, смятайки Го за обикновен човек, или въобще не вярвали, отхвърляйки църковните догми вследствие на тяхната ирационалност.
Именно ирационалността на църковната догматика, допълнена с представите на Кант за принципната невъзможност за познаване на духовните явления, обявени за обект изключително на вярата, създали пропаст между наука и религия, създали двойственост между теологичната и научно-философската истина. Такава двойственост разкъсва съзнанието на съвременния човек. Христологията на Щайнер, както и цялата антропософия се стремят да построят мост през тази пропаст. - Бел. пр.) И тогава тези, които разбирали това, почнали да говорят: римляните имат «бог» на трона.
към текста >>
Именно ирационал
нос
тта на църковната догматика, допълнена с представите на Кант за принципната невъзмож
нос
т за познаване на духовните явления, обявени за обект изключително на вярата, създали пропаст между наука и религия, създали двойстве
нос
т между теологичната и научно-философската истина.
Такова явление в древността е било напълно възможно, даже и днес е възможно нещо подобно. И така, трябва да си представите, че Исус от Назарет, Този, останалият, в тридесетата Си година от живота бил просветлен от това, което наричат Христос. Той (Христос) влязъл в него (Исус), както в Кекуле е влязла теорията за бензола. И вследствие от това Той (Исус) станал съвсем друг Човек. (Читателят не трябва да се смущава от известната вулгарност на такова сравнение, ако отчете, че тези лекции не са се изнасяли пред благочестиви вярващи, а в среда от протестанти и атеисти, много от които, или не признавали Божествеността на Христос Исус, смятайки Го за обикновен човек, или въобще не вярвали, отхвърляйки църковните догми вследствие на тяхната ирационалност.
Именно ирационалността на църковната догматика, допълнена с представите на Кант за принципната невъзможност за познаване на духовните явления, обявени за обект изключително на вярата, създали пропаст между наука и религия, създали двойственост между теологичната и научно-философската истина.
Такава двойственост разкъсва съзнанието на съвременния човек. Христологията на Щайнер, както и цялата антропософия се стремят да построят мост през тази пропаст. - Бел. пр.) И тогава тези, които разбирали това, почнали да говорят: римляните имат «бог» на трона. Този «бог» на трона, казвали те, е поставен от обикновената земна власт.
към текста >>
Такава двойстве
нос
т разкъсва съзнанието на съвременния човек.
И така, трябва да си представите, че Исус от Назарет, Този, останалият, в тридесетата Си година от живота бил просветлен от това, което наричат Христос. Той (Христос) влязъл в него (Исус), както в Кекуле е влязла теорията за бензола. И вследствие от това Той (Исус) станал съвсем друг Човек. (Читателят не трябва да се смущава от известната вулгарност на такова сравнение, ако отчете, че тези лекции не са се изнасяли пред благочестиви вярващи, а в среда от протестанти и атеисти, много от които, или не признавали Божествеността на Христос Исус, смятайки Го за обикновен човек, или въобще не вярвали, отхвърляйки църковните догми вследствие на тяхната ирационалност. Именно ирационалността на църковната догматика, допълнена с представите на Кант за принципната невъзможност за познаване на духовните явления, обявени за обект изключително на вярата, създали пропаст между наука и религия, създали двойственост между теологичната и научно-философската истина.
Такава двойственост разкъсва съзнанието на съвременния човек.
Христологията на Щайнер, както и цялата антропософия се стремят да построят мост през тази пропаст. - Бел. пр.) И тогава тези, които разбирали това, почнали да говорят: римляните имат «бог» на трона. Този «бог» на трона, казвали те, е поставен от обикновената земна власт. Такива «богове» на трона обикновено не били просветлени, нямали са просветление, или поне повечето от тях; те са нямали такова, настъпващо в тридесетата година просветление.
към текста >>
Виждате ли, това, което се е говорело навремето за Исус, не е
нос
ило още толкова неопределен характер, като това, което аз сега ви съобщавам.
Но те е трябвало да казват и нещо друго.
Виждате ли, това, което се е говорело навремето за Исус, не е носило още толкова неопределен характер, като това, което аз сега ви съобщавам.
Аз трябва бавно и постепенно да правя тези съобщения, защото този въпрос като цяло носи неясен и неопределен характер, нали така? Въпросът преди е бил по-определен и ето по какъв начин. Виждате ли, в днешно време, за да се направи отделният човек умен, в духа на нашето време, съществуват висши учебни заведения. След дълго пребиваване в гимназия или реално училище, където умът се тренира, човек постъпва във висше учебно заведение. Тук неговият ум, неговият разсъдък окончателно се шлифоват.
към текста >>
Аз трябва бавно и постепенно да правя тези съобщения, защото този въпрос като цяло
нос
и неясен и неопределен характер, нали така?
Но те е трябвало да казват и нещо друго. Виждате ли, това, което се е говорело навремето за Исус, не е носило още толкова неопределен характер, като това, което аз сега ви съобщавам.
Аз трябва бавно и постепенно да правя тези съобщения, защото този въпрос като цяло носи неясен и неопределен характер, нали така?
Въпросът преди е бил по-определен и ето по какъв начин. Виждате ли, в днешно време, за да се направи отделният човек умен, в духа на нашето време, съществуват висши учебни заведения. След дълго пребиваване в гимназия или реално училище, където умът се тренира, човек постъпва във висше учебно заведение. Тук неговият ум, неговият разсъдък окончателно се шлифоват. Обаче вие в никакъв случай няма да откриете, че випускниците на университета стават там други хора; не, тяхното обучение носи чисто външен характер.
към текста >>
Обаче вие в никакъв случай няма да откриете, че випускниците на университета стават там други хора; не, тяхното обучение
нос
и чисто външен характер.
Аз трябва бавно и постепенно да правя тези съобщения, защото този въпрос като цяло носи неясен и неопределен характер, нали така? Въпросът преди е бил по-определен и ето по какъв начин. Виждате ли, в днешно време, за да се направи отделният човек умен, в духа на нашето време, съществуват висши учебни заведения. След дълго пребиваване в гимназия или реално училище, където умът се тренира, човек постъпва във висше учебно заведение. Тук неговият ум, неговият разсъдък окончателно се шлифоват.
Обаче вие в никакъв случай няма да откриете, че випускниците на университета стават там други хора; не, тяхното обучение носи чисто външен характер.
към текста >>
Това във всеки случай е било съвсем различно в древ
нос
тта.
Това във всеки случай е било съвсем различно в древността.
В древността не са съществували университети, театри и училища наред с църквата, а всичко е било обединено в едно цяло, което се наричало Мистерии. Там по онова време хората получавали образование. И най-важното от всичко, което хората изучавали в Мистериите, било така нареченото знание за Слънцето.
към текста >>
В древ
нос
тта не са съществували университети, театри и училища наред с църквата, а всичко е било обединено в едно цяло, което се наричало Мистерии.
Това във всеки случай е било съвсем различно в древността.
В древността не са съществували университети, театри и училища наред с църквата, а всичко е било обединено в едно цяло, което се наричало Мистерии.
Там по онова време хората получавали образование. И най-важното от всичко, което хората изучавали в Мистериите, било така нареченото знание за Слънцето.
към текста >>
Този, който в дълбока древ
нос
т е изучавал тайните на Слънцето, се наричал слънчев ученик, ученик на Слънцето, а по-късно, когато обучението му завършвало, той се наричал слънчев майстор.
Това знание за Слънцето е било главното, което се съобщавало на учениците в древните Мистерии. Затова те се наричали ученици на Слънцето. Казвали така: горе на Слънцето се намират сили, силите на пролетта, слънчеви сили; именно благодарение на тях всичко на Земята расте.
Този, който в дълбока древност е изучавал тайните на Слънцето, се наричал слънчев ученик, ученик на Слънцето, а по-късно, когато обучението му завършвало, той се наричал слънчев майстор.
Това, което внезапно познал на тридесетата година от живота Исус от Назарет, е било тази слънчева Премъдрост. Този слънчева Премъдрост слязла върху него. Вероятно сте виждали, че растението, намирайки се върху Земята, отлично се раззеленява, набира сила, но долу, под земята, намирайки се в мазето, то е съвсем бледо и безсилно. Силата на Слънцето не стига до него. Тази сила на Слънцето в мистичен, в духовен смисъл влязла в Исус.
към текста >>
В нашето общество става така, че болшинството хора винаги са готови да бъдат водени за
нос
а.
Юдеите, които живеели основно тук, в Палестина, (изобразява го на рисунка - рисунката липсва), отдавна слушали от своите пророци: някога трябва да стане някакво събитие; Земята може да получи наставление непосредствено от мировото пространство, от Космоса. Обаче - можете да бъдете уверени в това - ако в наше време някой беше написал драмата «Вилхелм Тел», както я е написал Фр. Шилер, и драмата беше поставена в театъра, хората биха казали така: що за глупости, това за нищо не става. - Постановката нямаше да получи признание. В началото «Вилхелм Тел» е била оценена само от двама познати на Шилер; но след това признанието ставало все по-широко.
В нашето общество става така, че болшинството хора винаги са готови да бъдат водени за носа.
Така станало и с евреите: когато всичко станало, понеже слънчевото знание изхождало вече не от Мистериите, а от един човек, който притежавал това знание, евреите казали: само той свидетелства, че всичко казано от него е истина! - Вие знаете какво правят с тези хора, които казват истина, още неизвестна на другите. Това, което възвестявал Исус от Назарет, в Когото сега обитавал Христос, било велика истина и мъдрост. И ето че Го разпънали. И той действително преминал през смърт, действително умрял.
към текста >>
Той смяташе себе си за доста компетентен по дадения въпрос и заяви: Харнак не може да твърди нищо подобно, защото такова твърдение би било рав
нос
илно, че следва да се вярва не в това, което действително е станало, а само в това, в което хората вече са повярвали!
Виждате ли, веднъж, доста отдавна аз поставих този въпрос в Берлинската асоциация «Джордано Бруно». Председател беше един учен.
Той смяташе себе си за доста компетентен по дадения въпрос и заяви: Харнак не може да твърди нищо подобно, защото такова твърдение би било равносилно, че следва да се вярва не в това, което действително е станало, а само в това, в което хората вече са повярвали!
Работа би стояла така, както със светия хитон от Трир, където хората също казват: неизвестно е, носил ли е този свят хитон от Трир самият Христос, но понеже мнозина вярват в това, и ние вярваме! Така се изказа протестантът за католическата вяра в светия хитон от Трир. Или друг пример във връзка с костите на свети Антоний. При точно изследване се откри, че това са кости на теленце. В този случай вярващите също не бяха обезпокоени от случилото се и казаха: няма значение какво има там в действителност, главното е в какво вярват хората.
към текста >>
Работа би стояла така, както със светия хитон от Трир, където хората също казват: неизвестно е,
нос
ил ли е този свят хитон от Трир самият Христос, но понеже мнозина вярват в това, и ние вярваме!
Виждате ли, веднъж, доста отдавна аз поставих този въпрос в Берлинската асоциация «Джордано Бруно». Председател беше един учен. Той смяташе себе си за доста компетентен по дадения въпрос и заяви: Харнак не може да твърди нищо подобно, защото такова твърдение би било равносилно, че следва да се вярва не в това, което действително е станало, а само в това, в което хората вече са повярвали!
Работа би стояла така, както със светия хитон от Трир, където хората също казват: неизвестно е, носил ли е този свят хитон от Трир самият Христос, но понеже мнозина вярват в това, и ние вярваме!
Така се изказа протестантът за католическата вяра в светия хитон от Трир. Или друг пример във връзка с костите на свети Антоний. При точно изследване се откри, че това са кости на теленце. В този случай вярващите също не бяха обезпокоени от случилото се и казаха: няма значение какво има там в действителност, главното е в какво вярват хората.
към текста >>
В този случай вярващите също не бяха обезпокоени от случилото се и казаха: няма значение какво има там в действител
нос
т, главното е в какво вярват хората.
Той смяташе себе си за доста компетентен по дадения въпрос и заяви: Харнак не може да твърди нищо подобно, защото такова твърдение би било равносилно, че следва да се вярва не в това, което действително е станало, а само в това, в което хората вече са повярвали! Работа би стояла така, както със светия хитон от Трир, където хората също казват: неизвестно е, носил ли е този свят хитон от Трир самият Христос, но понеже мнозина вярват в това, и ние вярваме! Така се изказа протестантът за католическата вяра в светия хитон от Трир. Или друг пример във връзка с костите на свети Антоний. При точно изследване се откри, че това са кости на теленце.
В този случай вярващите също не бяха обезпокоени от случилото се и казаха: няма значение какво има там в действителност, главното е в какво вярват хората.
към текста >>
Но работата съвсем не в това, а именно какво точно всъщ
нос
т е станало!
Но работата съвсем не в това, а именно какво точно всъщност е станало!
Всъщност Библията по удивителен начин разказва за станалото, само че хората не обръщат внимание как е разказано за това там. В Библията не се съобщава, че е станало това и това, там навсякъде се казва: това и това са видели хората, действително са го видели. Ето за какво се разказва.
към текста >>
Всъщ
нос
т Библията по удивителен начин разказва за станалото, само че хората не обръщат внимание как е разказано за това там.
Но работата съвсем не в това, а именно какво точно всъщност е станало!
Всъщност Библията по удивителен начин разказва за станалото, само че хората не обръщат внимание как е разказано за това там.
В Библията не се съобщава, че е станало това и това, там навсякъде се казва: това и това са видели хората, действително са го видели. Ето за какво се разказва.
към текста >>
Благодарение на тази велика печал, по време на която те все още обмисляли това, че повече никога няма да видят Христос, те така се вглъбили в себе си, че сами получили способ
нос
тта да обучават.
Десетте дни, за които става дума по-нататък, тези десет дни проникнали дълбоко в сърцето на учениците и апостолите; по това време те с вътрешна сила обмисляли всичко, което Христос им говорил преди. Тези десет дни им били достатъчни, за да си кажат: ние самите също можем да знаем всичко това; тази Премъдрост - както казвали те, намирайки се под силното впечатление, - тази Премъдрост сама се разполага в нас. Сега, след изминаване на десет дни, те чувствали силата да учат тази Премъдрост. Огнените езици - те в образ-на форма показват това (наличието на Премъдростта) - слезли върху тях. Това е Троицата, идеята за деня на Троицата - тези огнени езици.
Благодарение на тази велика печал, по време на която те все още обмисляли това, че повече никога няма да видят Христос, те така се вглъбили в себе си, че сами получили способността да обучават.
към текста >>
Обаче е необходимо макар и малко да си изясним за какво е ставало дума в древ
нос
тта, какво се е имало предвид.
Прекрасен е разказът за това, че те започнали сега да «говорят различни езици».
Обаче е необходимо макар и малко да си изясним за какво е ставало дума в древността, какво се е имало предвид.
Вие съвсем не трябва да мислите, че тук се твърди, че апостолите са започнали да говорят на китайски, японски или даже на немски; не, по смисъла си такъв израз в древността е означавал, че сега те - благодарение на размишленията през десетте дена след Възнесение до Петдесятница - са станали толерантни. За тях не съществували повече разлики между религиите и те възвестявали религия за всички хора, общочовешка религия.
към текста >>
Вие съвсем не трябва да мислите, че тук се твърди, че апостолите са започнали да говорят на китайски, японски или даже на немски; не, по смисъла си такъв израз в древ
нос
тта е означавал, че сега те - благодарение на размишленията през десетте дена след Възнесение до Петдесятница - са станали толерантни.
Прекрасен е разказът за това, че те започнали сега да «говорят различни езици». Обаче е необходимо макар и малко да си изясним за какво е ставало дума в древността, какво се е имало предвид.
Вие съвсем не трябва да мислите, че тук се твърди, че апостолите са започнали да говорят на китайски, японски или даже на немски; не, по смисъла си такъв израз в древността е означавал, че сега те - благодарение на размишленията през десетте дена след Възнесение до Петдесятница - са станали толерантни.
За тях не съществували повече разлики между религиите и те възвестявали религия за всички хора, общочовешка религия.
към текста >>
Виждате ли, на хората в най-голяма степен им вреди религиозният фанатизъм, изключител
нос
тта, обособе
нос
тта в религията, вреди това, което е и християнството, и будизмът, и юдаизмът и всичко, което е възможно.
Ето в какво се състои прекрасната идея на Петдесятницата: религия за всички хора, общочовешка религия.
Виждате ли, на хората в най-голяма степен им вреди религиозният фанатизъм, изключителността, обособеността в религията, вреди това, което е и християнството, и будизмът, и юдаизмът и всичко, което е възможно.
Защо религиите са толкова много? Тази множественост на религиите е основана на това, че тези религии носят земен характер, те са наистина земни религии.
към текста >>
Тази множестве
нос
т на религиите е основана на това, че тези религии
нос
ят земен характер, те са наистина земни религии.
Ето в какво се състои прекрасната идея на Петдесятницата: религия за всички хора, общочовешка религия. Виждате ли, на хората в най-голяма степен им вреди религиозният фанатизъм, изключителността, обособеността в религията, вреди това, което е и християнството, и будизмът, и юдаизмът и всичко, което е възможно. Защо религиите са толкова много?
Тази множественост на религиите е основана на това, че тези религии носят земен характер, те са наистина земни религии.
към текста >>
Защото в древ
нос
тта до това място не само не е можело да се добереш, но за него въобще нищо не се е знаело.
Но, господа, ако някой живее там, където ние днес живеем, той по скоро не би казал: бог се намира в Тива.
Защото в древността до това място не само не е можело да се добереш, но за него въобще нищо не се е знаело.
Нищо не се знаело за Тива. И така, тези, които се намирали тук, в Египет, където тече Нил, казвали: бог живее в Тива. А тези, който се намирали тук, в нашия регион, също са имали такива местни богове. Така например имало е местно божество в днешен Елзас или в Мюнстер. И така, хората почитали бога на някакво определено място.
към текста >>
Слънцето
нос
и общочовешки характер.
Но какво е било християнството? Християнството не е говорило за всичко горепосочено. С това, което следва да се почита, тоест с божественото, не се явяват свързани нито място на Земята, нито човек. Божественото се отъждествява със слънчевата сила, с жизнената сила на Слънцето, която Христос приел в Себе Си.
Слънцето носи общочовешки характер.
Нито един човек в Европа, на когото Слънцето е нагряло темето, няма да каже, че това е друго Слънце, а не това, което грее в Египет, или в Китай, или в Австралия. Който действително признава, че Христовата сила изхожда от Слънцето, той трябва да признае и общочовешкия характер на такава религия.
към текста >>
Постоянно ги виждах в движение, тези малки същества, но не ми се удаваше да уловя закономер
нос
тта на движението им.
Ние говорехме за всякакви неща, но главно за нашата любима химия. В една прекрасна лятна вечер аз се връщах с последния омнибус по опустелите в този час улици, толкова оживени в останалото време. Пътувах както винаги отвън, на покрива на омнибуса. Потънах в сън. Пред очите ми пърхаха атоми.
Постоянно ги виждах в движение, тези малки същества, но не ми се удаваше да уловя закономерността на движението им.
Днес видях как два малки по много пъти се обединяваха по двойки, как два големи обкръжаваха малките, как още три или даже четири от големите удържаха малките и как всички те кръжаха в хоровод. Видях как големите съставяха редица и едва на края на веригата се добавяха малките. Видях това, което впоследствие описа в своята работа «Молекулярният свят» старият майстор Коп, моят високопочитаем учител и приятел; но аз видях това много преди него. Викът на кондуктора «Клафам роуд! » ме пробуди от съня, но аз използвах част от нощта да нахвърлям на хартия, макар и частично, образите от съня.
към текста >>
Мълние
нос
но се пробудих; този път също посветих остатъка от вечерта, за да разработя хипотезата» Бензолът е един от най-важните въглеводороди, формулата му е С6 Н6.
Този път по-малки групи скромно се държаха настрани, на заден план. Духовното ми зрение, обострено благодарение на честите видения от подобен род, различаваше сега картини на разнообразни структури. Дългите редове се уплътняват и обединяват; всичко е в движение и змиеобразно се върти. Гледайте, какво е това? Една змия хваща собствената си опашка, а цялата картина насмешливо се върти пред очите ми.
Мълниеносно се пробудих; този път също посветих остатъка от вечерта, за да разработя хипотезата» Бензолът е един от най-важните въглеводороди, формулата му е С6 Н6.
Това е летлива течност с точка на топене 5,5 С и на кипене 80,1С. Бензолът и другите аналогични по структура въглеводороди се наричат ароматни въглеводороди. В продължение на дълги години е имало дискусия за строежа на бензола. В 1862 г. Кекуле изказал предположението, че шест атома въглерод образуват в пространството правилен шестоъгълник – бензолен пръстен, – а съединените с тях шест атома водород образуват шестоъгълник с по-голям размер.
към текста >>
Това е летлива теч
нос
т с точка на топене 5,5 С и на кипене 80,1С.
Духовното ми зрение, обострено благодарение на честите видения от подобен род, различаваше сега картини на разнообразни структури. Дългите редове се уплътняват и обединяват; всичко е в движение и змиеобразно се върти. Гледайте, какво е това? Една змия хваща собствената си опашка, а цялата картина насмешливо се върти пред очите ми. Мълниеносно се пробудих; този път също посветих остатъка от вечерта, за да разработя хипотезата» Бензолът е един от най-важните въглеводороди, формулата му е С6 Н6.
Това е летлива течност с точка на топене 5,5 С и на кипене 80,1С.
Бензолът и другите аналогични по структура въглеводороди се наричат ароматни въглеводороди. В продължение на дълги години е имало дискусия за строежа на бензола. В 1862 г. Кекуле изказал предположението, че шест атома въглерод образуват в пространството правилен шестоъгълник – бензолен пръстен, – а съединените с тях шест атома водород образуват шестоъгълник с по-голям размер. Кекуле изказал мисълта, че бензолният пръстен трябва да има три единични и три двойни редуващи се връзки, защото в този случай всеки атом въглерод ще се намира в нормално четиривалентно състояние.
към текста >>
Текстът за Възкресението се намира в книгата му «Същ
нос
т на християнството.
[6] Харнак, Адолф фон: 1851-1930, евангелски теолог, от 1888 г. професор в Берлин.
Текстът за Възкресението се намира в книгата му «Същност на християнството.
Шестнадесет лекции пред учещите се от всички факултети на зимния семестър 1899-1900г. в Берлинския университет», изд. Лайпциг 1901 с. 102, лекция 9.
към текста >>
26.
Бележки.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
11. Обаче има известни разлики между учението за цветовете според Нютон и учението за цветовете според Гьоте: Необходимо е да приемем за сведение, че дадените материали за дъгата
нос
ят ескизен характер, дадени са само като намек, освен това стенограмата съдържа пропуски.
11. Обаче има известни разлики между учението за цветовете според Нютон и учението за цветовете според Гьоте: Необходимо е да приемем за сведение, че дадените материали за дъгата носят ескизен характер, дадени са само като намек, освен това стенограмата съдържа пропуски.
В издаденото под редакцията на Р. Щайнер в кюршнеровската «Немска национална литература» 1897 г., «Учение за цвета на Гьоте» се съдържа следната забележка на Гьоте по повод на дъгата: «Дъгата е един от случаите на рефракция, може би най-сложното от всичките й проявления». В изданието има следната забележка на Р. Щайнер: «Дъгата е резултат от отделни явления, предизвиквани в дъждовната капка. Светлината трябва да премине през капката, тоест тя трябва да бъде пречупена (рефракция), след това обаче тя - понеже стоим между Слънцето и капката - трябва да се върне назад, следователно да се отрази».
към текста >>
13. първата глава на книгата ми «Същ
нос
т на социалния въпрос»: «Същ
нос
т на социалния въпрос в жизнените потреб
нос
ти на съвремен
нос
тта и на бъдещето» 1919, библ. №23.
13. първата глава на книгата ми «Същност на социалния въпрос»: «Същност на социалния въпрос в жизнените потребности на съвременността и на бъдещето» 1919, библ. №23.
към текста >>
Х.) учение за предсъществуването на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и г
нос
тиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др.
19. има известна църковна догма: учението за предварителното съществуване било отхвърлено на Константинополския събор в 543 г., осъдил последователите на Ориген и на Брагския събор в 561 г., осъдил присцилианите. Развиваното от Ориген (ок.185-254 г. след Р.
Х.) учение за предсъществуването на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др.
Присцилианите са последователи на Авиланския епископ Присцилиан, който се придържал към учението на гностика Василида и бил осъден при управлението на Теодосий Велики и заедно с 4 привърженици обезглавен в Трир в 385 г. Сектата на присцилианите е съществувала до 600 г.
към текста >>
Присцилианите са последователи на Авиланския епископ Присцилиан, който се придържал към учението на г
нос
тика Василида и бил осъден при управлението на Теодосий Велики и заедно с 4 привърженици обезглавен в Трир в 385 г.
19. има известна църковна догма: учението за предварителното съществуване било отхвърлено на Константинополския събор в 543 г., осъдил последователите на Ориген и на Брагския събор в 561 г., осъдил присцилианите. Развиваното от Ориген (ок.185-254 г. след Р. Х.) учение за предсъществуването на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др.
Присцилианите са последователи на Авиланския епископ Присцилиан, който се придържал към учението на гностика Василида и бил осъден при управлението на Теодосий Велики и заедно с 4 привърженици обезглавен в Трир в 385 г.
Сектата на присцилианите е съществувала до 600 г.
към текста >>
Хауер «Възникване и същ
нос
т на антропософията», Щутгарт 1922 г.
34. брошура на някой си доктор Хауер: Й. В.
Хауер «Възникване и същност на антропософията», Щутгарт 1922 г.
към текста >>
От
нос
но учението за тройното Слънце виж също Лондонските лекции от 24 април 1922 г.
37. римски император Юлиан: Флавий Клавдий Юлиан, наричан също Юлиан Апостат (Отстъпник), 332-363 сл. Р. Х.
Относно учението за тройното Слънце виж също Лондонските лекции от 24 април 1922 г.
в цикъла «Слънчевата Мистерия и Мистериите на смъртта и възкресението», 12 лекции в различни градове, библ. № 211. Индивидуалността на Юлиан е играла изключително голяма роля в духовния живот на човечеството. Според съобщенията на Р. Щайнер - виж том 238 - вечната индивидуалност Юлиан - Херцелайде, майката на историческия Парсифал - монахинята Гросвила, покровителката на школата в Шартр - Тихо де Брахе, великият датски астроном - тази вечна индивидуалност е инспирирала философа Шелинг.
към текста >>
Индивидуал
нос
тта на Юлиан е играла изключително голяма роля в духовния живот на човечеството.
37. римски император Юлиан: Флавий Клавдий Юлиан, наричан също Юлиан Апостат (Отстъпник), 332-363 сл. Р. Х. Относно учението за тройното Слънце виж също Лондонските лекции от 24 април 1922 г. в цикъла «Слънчевата Мистерия и Мистериите на смъртта и възкресението», 12 лекции в различни градове, библ. № 211.
Индивидуалността на Юлиан е играла изключително голяма роля в духовния живот на човечеството.
Според съобщенията на Р. Щайнер - виж том 238 - вечната индивидуалност Юлиан - Херцелайде, майката на историческия Парсифал - монахинята Гросвила, покровителката на школата в Шартр - Тихо де Брахе, великият датски астроном - тази вечна индивидуалност е инспирирала философа Шелинг.
към текста >>
Щайнер - виж том 238 - вечната индивидуал
нос
т Юлиан - Херцелайде, майката на историческия Парсифал - монахинята Гросвила, покровителката на школата в Шартр - Тихо де Брахе, великият датски астроном - тази вечна индивидуал
нос
т е инспирирала философа Шелинг.
Относно учението за тройното Слънце виж също Лондонските лекции от 24 април 1922 г. в цикъла «Слънчевата Мистерия и Мистериите на смъртта и възкресението», 12 лекции в различни градове, библ. № 211. Индивидуалността на Юлиан е играла изключително голяма роля в духовния живот на човечеството. Според съобщенията на Р.
Щайнер - виж том 238 - вечната индивидуалност Юлиан - Херцелайде, майката на историческия Парсифал - монахинята Гросвила, покровителката на школата в Шартр - Тихо де Брахе, великият датски астроном - тази вечна индивидуалност е инспирирала философа Шелинг.
към текста >>
в «Отговор
нос
тта на човека за мировото развитие», библ.
Йохан Фронмайер, 1850-1921. Посоченото място се намира в «Теософското движение, неговата история, сведения и разсъждения за него», Щутгарт, 1920, с. 107: «В днешно време в Дорнах се издълбава деветметрова статуя на идеалния човек: отгоре с «луцифери-чески черти, отдолу - с животински признаци». (Във второто издание този пасаж е пропуснат) - Фронмайер е взел без проверка тези съвсем неверни данни от статията на патер Хенрих Нидекер-Роса («Християнски народни известия в Базел», 1920, №23, юни с.178), като не посочва изходните данни, сякаш това е негово собствено твърдение, вместо сам да погледне скулптурната група, намираща се близо до Базел. - Виж също лекциите от 16 януари до 6 февруари 1921 г.
в «Отговорността на човека за мировото развитие», библ.
№ 203.
към текста >>
Постоянно ги виждах в движение, тези малки същества, но не ми се удаваше да уловя закономер
нос
тта на движението им.
Ние говорехме за всякакви неща, но главно за нашата любима химия. В една прекрасна лятна вечер аз се връщах с последния омни-бус по опустелите в този час улици, толкова оживени в останалото време. Пътувах както винаги отвън, на покрива на омнибуса. Потънах в сън. Пред очите ми пърхаха атоми.
Постоянно ги виждах в движение, тези малки същества, но не ми се удаваше да уловя закономерността на движението им.
Днес видях как два малки по много пъти се обединяваха по двойки, как два големи обкръжаваха малките, как още три или даже четири от големите удържаха малките и как всички те кръжаха в хоровод. Видях как големите съставяха редица и едва на края на веригата се добавяха малките. Видях това, което впоследствие описа в своята работа «Молекулярният свят» старият майстор Коп, моят високопочитаем учител и приятел; но аз видях това много преди него. Викът на кондуктора «Клафам роуд! » ме пробуди от съня, но аз използвах част от нощта да нахвърлям на хартия, макар и час-тично, образите от съня.
към текста >>
Мълние
нос
но се пробудих; този път също посветих остатъка от вечерта, за да разработя хипотезата» Бензолът е един от най-важните въглеводороди, формулата му е С6 Н6.
Този път по-малки групи скромно се държаха настрани, на заден план. Духовното ми зрение, обострено благодарение на честите видения от подобен род, различаваше сега картини на разнообразни структури. Дългите редове се уплътняват и обединяват; всичко е в движение и змиеобразно се върти. Гледайте, какво е това? Една змия хваща собствената си опашка, а цялата картина насмешливо се върти пред очите ми.
Мълниеносно се пробудих; този път също посветих остатъка от вечерта, за да разработя хипотезата» Бензолът е един от най-важните въглеводороди, формулата му е С6 Н6.
Това е летлива течност с точка на топене 5,5 С и на кипене 80,1С. Бензолът и другите аналогични по структура въглеводороди се наричат ароматни въглеводороди. В продължение на дълги години е имало дискусия за строежа на бензола. В 1862 г. Кекуле изказал предположението, че шест атома въглерод образуват в пространството правилен шестоъгълник - бензолен пръстен, - а съединените с тях шест атома водород образуват шестоъгълник с по-голям размер.
към текста >>
Това е летлива теч
нос
т с точка на топене 5,5 С и на кипене 80,1С.
Духовното ми зрение, обострено благодарение на честите видения от подобен род, различаваше сега картини на разнообразни структури. Дългите редове се уплътняват и обединяват; всичко е в движение и змиеобразно се върти. Гледайте, какво е това? Една змия хваща собствената си опашка, а цялата картина насмешливо се върти пред очите ми. Мълниеносно се пробудих; този път също посветих остатъка от вечерта, за да разработя хипотезата» Бензолът е един от най-важните въглеводороди, формулата му е С6 Н6.
Това е летлива течност с точка на топене 5,5 С и на кипене 80,1С.
Бензолът и другите аналогични по структура въглеводороди се наричат ароматни въглеводороди. В продължение на дълги години е имало дискусия за строежа на бензола. В 1862 г. Кекуле изказал предположението, че шест атома въглерод образуват в пространството правилен шестоъгълник - бензолен пръстен, - а съединените с тях шест атома водород образуват шестоъгълник с по-голям размер. Кекуле изказал мисълта, че бензолният пръстен трябва да има три единични и три двойни редуващи се връзки, защото в този случай всеки атом въглерод ще се намира в нормално четиривалентно състояние.
към текста >>
Текстът за Възкресението се намира в книгата му «Същ
нос
т на християнството.
54. Харпак, Адолф фон: 1851-1930, евангелски теолог, от 1888 г. професор в Берлин.
Текстът за Възкресението се намира в книгата му «Същност на християнството.
Шестнадесет лекции пред учещите се от всички факултети на зимния семестър 1899-1900г. в Берлинския университет», изд. Лайпциг 1901 с. 102, лекция 9.
към текста >>
27.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Преподавателска дей
нос
т в основаното от В.
1899 - 1904 г.
Преподавателска дейност в основаното от В.
Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
към текста >>
„Християнството като мистичен факт и Мистериите на древ
нос
тта“ (Събр.
1902 г.
„Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността“ (Събр.
съч. 8).
към текста >>
Непрекъсната лекторска дей
нос
т и последни пътувания с тази цел из Европа.
1924 г.
Непрекъсната лекторска дейност и последни пътувания с тази цел из Европа.
На 28 септември е изнесена последната лекция пред членовете на Антропософското общество. Начало на боледуването.
към текста >>
28.
Човекът и светът действието на духа в природата за същността на пчелите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
ЗА СЪЩ
НОС
ТТА НА ПЧЕЛИТЕ
ЗА СЪЩНОСТТА НА ПЧЕЛИТЕ
към текста >>
29.
Съдържание
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Същ
нос
тта на пеперудите
Същността на пеперудите
към текста >>
Дей
нос
тта на съвременната наука.
Яйцето трябва винаги да съдържа влага, която има сол; гъсеницата се стреми към светлината, пашкулът се затваря напълно благодарение на физическите земни сили; пеперудата следва само светлината, тя не понася повече тежестта. Азът и светът на пеперудата. Жълтият цвят на лъва. Инкарнатът. Попова лъжичка и жаба, хриле и белодробно дишане. Изследване с помощта на микроскоп.
Дейността на съвременната наука.
Теория на включеността. Интелигентността на душевноболните. «Гений и безумие» на Ломброзо.
към текста >>
Теория на включе
нос
тта.
Азът и светът на пеперудата. Жълтият цвят на лъва. Инкарнатът. Попова лъжичка и жаба, хриле и белодробно дишане. Изследване с помощта на микроскоп. Дейността на съвременната наука.
Теория на включеността.
Интелигентността на душевноболните. «Гений и безумие» на Ломброзо.
към текста >>
Интелигент
нос
тта на душевноболните.
Жълтият цвят на лъва. Инкарнатът. Попова лъжичка и жаба, хриле и белодробно дишане. Изследване с помощта на микроскоп. Дейността на съвременната наука. Теория на включеността.
Интелигентността на душевноболните.
«Гений и безумие» на Ломброзо.
към текста >>
Слънчевата актив
нос
т стимулира чернодробната актив
нос
т.
Ескимосите имат големи бели дробове и малък черен дроб, а хората от горещите зони имат малки дробове и голям черен дроб. Отравянето на кръвта, причинено от гнева. Коремните настинки. Чернодробните заболявания.
Слънчевата активност стимулира чернодробната активност.
В белите дробове действат лунните сили. Причини за белодробните заболявания. Сокът от листата на някои видове зеле подпомага дейността на белите дробове. Сокът от корените на цикория подпомага дейността на черния дроб. Навсякъде, където Слънцето сияе, възниква живот; навсякъде, където действа Луната, възникват образи и фигури.
към текста >>
Сокът от листата на някои видове зеле подпомага дей
нос
тта на белите дробове.
Коремните настинки. Чернодробните заболявания. Слънчевата активност стимулира чернодробната активност. В белите дробове действат лунните сили. Причини за белодробните заболявания.
Сокът от листата на някои видове зеле подпомага дейността на белите дробове.
Сокът от корените на цикория подпомага дейността на черния дроб. Навсякъде, където Слънцето сияе, възниква живот; навсякъде, където действа Луната, възникват образи и фигури. Земното електричество и северното сияние. Кремъчната киселина като лечебно средство.
към текста >>
Сокът от корените на цикория подпомага дей
нос
тта на черния дроб.
Чернодробните заболявания. Слънчевата активност стимулира чернодробната активност. В белите дробове действат лунните сили. Причини за белодробните заболявания. Сокът от листата на някои видове зеле подпомага дейността на белите дробове.
Сокът от корените на цикория подпомага дейността на черния дроб.
Навсякъде, където Слънцето сияе, възниква живот; навсякъде, където действа Луната, възникват образи и фигури. Земното електричество и северното сияние. Кремъчната киселина като лечебно средство.
към текста >>
За същ
нос
тта на водорода
За същността на водорода
към текста >>
Човекът като
нос
ител на белтъка. Метан.
Човекът като носител на белтъка. Метан.
Водородът е разпространен навсякъде във всемира. Размножаването като другия край на мисленето. Във всичко, в което е налице размножаването, трябва да действа водородът. Мировият фосфор. Содата и нейното приложение в техниката и природата.
към текста >>
Целият живот възниква всъщ
нос
т от правилното взаимодействие между водорода и содата.
Размножаването като другия край на мисленето. Във всичко, в което е налице размножаването, трябва да действа водородът. Мировият фосфор. Содата и нейното приложение в техниката и природата. Навсякъде, където се употребява сода, трябва да възникне светлина.
Целият живот възниква всъщност от правилното взаимодействие между водорода и содата.
Ако змията не получава водород, тя не е способна да формира вътре в себе си черупка за яйцата. Външният водород и външната сода и вътрешният водород и вътрешната сода. Принцирът на по-висшето развитие: това, което се съдържа вън в света, става вътрешно в съществата, в по-висшите животни и хората. Как са възникнали нисшите същества. Развитието на хората чрез еманципиране от природата.
към текста >>
За същ
нос
тта на кометите
За същността на кометите
към текста >>
Кометите и метеорите като
нос
ители на цианкалий във въздуха. Безсилие.
Значението на кометите в цялата вселена. Разликата между говорещите много атиняни и по-малко, но по-смислено говорещите спартанци. Вътрешната топлина прогонва желанието за говорене, външната топлина възбужда това желание. В тъмнината не може да се развива нищо. Както от въглищата се извлича слънчевата топлина, така малкото детенце взема в майчината утроба тази слънчева светлина, която е била складирана там: то я взема отвътре.
Кометите и метеорите като носители на цианкалий във въздуха. Безсилие.
Сок от трънки. Михаиловият празник като празник на свободата. Ликург, законодателят от Спарта.
към текста >>
В същ
нос
тта на парализата стои нещо, което е тясно свързано с почвата на Земята.
Лек за полиомиелит. Дървесен сок, жизнен сок и камбий в дървото и в нормалното тревисто растение. Какво става, ако съвсем малки количества субстанции се смесват в почвата. Връзка между почвата и малкия мозък. Грип и парализа.
В същността на парализата стои нещо, което е тясно свързано с почвата на Земята.
Естество-знанието и лечебните методи трябва да работят заедно.
към текста >>
ЗА СЪЩ
НОС
ТТА НА ПЧЕЛИТЕ
ЗА СЪЩНОСТТА НА ПЧЕЛИТЕ
към текста >>
Женската способ
нос
т да се отглеждат яйца произлиза от слънчевите сили.
Пчелата-майка, пчелите-работнички и търтеите в тяхното развитие. Пчелата-майка остава винаги слънчево животно. Пчелите-работнички са все още слънчеви животни, но при тях има вече и нещо земно. Търтеят е изцяло земно животно. Мъжкото оплождане произлиза от земните сили.
Женската способност да се отглеждат яйца произлиза от слънчевите сили.
Брачен полет и оплождане на пчелата-майка. Пчелните рояци. Значение на пчелната отрова. Пчелният кошер и човешката глава. Благотворното действие на меда при възрастните хора.
към текста >>
По-добро виреене на овощните дървета в мест
нос
ти, където се развива пчеларство.
Пчелните рояци. Значение на пчелната отрова. Пчелният кошер и човешката глава. Благотворното действие на меда при възрастните хора. Медна диета при рахитични деца.
По-добро виреене на овощните дървета в местности, където се развива пчеларство.
Изкуствено развъждане на пчели. Благоговеене пред същността на пчелите.
към текста >>
Благоговеене пред същ
нос
тта на пчелите.
Пчелният кошер и човешката глава. Благотворното действие на меда при възрастните хора. Медна диета при рахитични деца. По-добро виреене на овощните дървета в местности, където се развива пчеларство. Изкуствено развъждане на пчели.
Благоговеене пред същността на пчелите.
към текста >>
Какво да направите в случай на непо
нос
имост към мед.
Телетата от крави, които са доведени до прекомерно производство на мляко, са доста по-слаби. Взаимопомощта на пчелите в пчелния кошер. Пчелният кошер като единно цяло. Какво означава изкуственото развъждане на пчели. За цената на меда.
Какво да направите в случай на непоносимост към мед.
Как реагират пчелите на електрическа светлина. Влияние на зодиакалните знаци върху производството на мед.
към текста >>
Пчелите, осите и мравките не отнемат само нещо от природата, а й дават възмож
нос
тта да живее и да се развива.
Още за мравуняка. Ролята на мравчената киселина в природата и в човека. Пчелната отрова, отровата на осите и мравчената киселина навлизат в растенията от Космоса и ако това не беше така, растенията щяха да загинат. Благодарение на мравчената киселина Земята остава жива. Отровите като лечебно средство.
Пчелите, осите и мравките не отнемат само нещо от природата, а й дават възможността да живее и да се развива.
към текста >>
30.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредстве
нос
тта, които не бих искала да се изгубят.
Мнозина проявяват голямо желание да се запознаят с тези лекции. Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели. Поради това те не бяха предназначени за печат.
Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят.
Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор. Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно. Дори и не всичко тук да съответства на стилистичните литературни канони, важното е да се запази истинският живот в цялата си непосредственост.
към текста >>
Дори и не всичко тук да съответства на стилистичните литературни канони, важното е да се запази истинският живот в цялата си непосредстве
нос
т.
Поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят. Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор. Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно.
Дори и не всичко тук да съответства на стилистичните литературни канони, важното е да се запази истинският живот в цялата си непосредственост.
към текста >>
31.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Вече имах възмож
нос
т с примера за строителните работи при бобрите и с други подобни примери да ви покажа доколко всички тези неща в природата са проникнати с дух[1].
Ако човек се вгледа в природата - изобщо той я гледа без да се замисля, - за него настъпва такъв момент, когато започва истински да се замисля над природните явления и разбира, че в цялата природа присъства духът, навсякъде присъства духовното; и на него, бих казал, му става любопитно: а как този дух действа в природата?
Вече имах възможност с примера за строителните работи при бобрите и с други подобни примери да ви покажа доколко всички тези неща в природата са проникнати с дух[1].
Днес бих искал да ви покажа нещо друго.
към текста >>
На яйцето, за по-нататъшното му развитие, за да може да изпълзи гъсеница, преди всичко му е необходима влаж
нос
т - даже да е в много малко количество, - влага, в която е разтворена малко сол.
Хората просто гледат това, а учените го обясняват, наблюдавайки с помощта на микроскоп или нещо подобно. Всичко това не е така просто. Трябва да се обърне внимание върху това, как може да живее яйцето, как живее гъсеницата, как живее пашкулът, и, накрая, как живее пеперудата.
На яйцето, за по-нататъшното му развитие, за да може да изпълзи гъсеница, преди всичко му е необходима влажност - даже да е в много малко количество, - влага, в която е разтворена малко сол.
Яйцето няма да може да се развива, без да получава малко влага, съдържаща малко сол. Затова това животно, пеперудата, трябва да има инстинкт да снася яйцата там, където ще получат влага, съдържаща малко сол. Без това нищо няма да се получи. Това, което ви разказвам за пеперудите, се отнася по същия начин и за пчелите. И за пчелите също е необходимо, мястото, където снасят яйцата си, да е пропито - макар и малко - с разтвор на сол.
към текста >>
Следователно на яйцето е необходима само тази леко подсолена влаж
нос
т; очи то няма и нищо не вижда.
Тук природата идва на помощ. Човешкият разсъдък не винаги може да си изясни това изцяло. Природата е много по-разумна от човека. И така, яйцето винаги трябва да бъде овлажнено, а влагата -да съдържа сол. При пеперудите това също е така: и тогава изпълзява гъсеница.
Следователно на яйцето е необходима само тази леко подсолена влажност; очи то няма и нищо не вижда.
Във всичко останало то живее само за себе си - в свят, където е съвсем тъмно. В момента, когато се излюпи гъсеницата, тя попада на светло. Тя постоянно се намира на светло. Гъсеницата има сетивни органи и ето, тя излиза на светло. Сега тя е станала съвсем различно същество от яйцето.
към текста >>
Интересното е, че благодарение на това може да се разбере, какво всъщ
нос
т иска насекомото, което кръжи вечер из стаята и се хвърля в огъня: то иска да се размножи, иска да загине, за да се възроди в нов облик.
И така, стигнахме до стадия на пашкула, на пръстенообразната изпредена светлина; поради това, че тя се явява изпредена слънчева светлина, се осъществява вече нещо друго, за разлика от насекомото, хвърлящо се в пламъка; тук то изгаря в пламъка на свещта и нищо вече не може да направи. Но ако насекомото би могло със същата бързина, с която се хвърля в пламъка, да натъче около себе си по хода на лъчите такъв пашкул, вътре от този огън, от този пламък би се появило ново животно. Само поради изгарянето това не става.
Интересното е, че благодарение на това може да се разбере, какво всъщност иска насекомото, което кръжи вечер из стаята и се хвърля в огъня: то иска да се размножи, иска да загине, за да се възроди в нов облик.
Обаче то се заблуждава, тъй като не може да си направи толкова бързо обвивка. Но гъсеницата с нейната бавност може да си направи такава обвивка; тя закача тази обвивка-пашкул и след това силата на Слънцето, уловена в тази обвивка, станала пленница в нея, тази сила може да създава вътре в обвивката пеперудата, която после като слънчево творение излита навън и като слънчево творение се движи.
към текста >>
Но гъсеницата с нейната бав
нос
т може да си направи такава обвивка; тя закача тази обвивка-пашкул и след това силата на Слънцето, уловена в тази обвивка, станала пленница в нея, тази сила може да създава вътре в обвивката пеперудата, която после като слънчево творение излита навън и като слънчево творение се движи.
И така, стигнахме до стадия на пашкула, на пръстенообразната изпредена светлина; поради това, че тя се явява изпредена слънчева светлина, се осъществява вече нещо друго, за разлика от насекомото, хвърлящо се в пламъка; тук то изгаря в пламъка на свещта и нищо вече не може да направи. Но ако насекомото би могло със същата бързина, с която се хвърля в пламъка, да натъче около себе си по хода на лъчите такъв пашкул, вътре от този огън, от този пламък би се появило ново животно. Само поради изгарянето това не става. Интересното е, че благодарение на това може да се разбере, какво всъщност иска насекомото, което кръжи вечер из стаята и се хвърля в огъня: то иска да се размножи, иска да загине, за да се възроди в нов облик. Обаче то се заблуждава, тъй като не може да си направи толкова бързо обвивка.
Но гъсеницата с нейната бавност може да си направи такава обвивка; тя закача тази обвивка-пашкул и след това силата на Слънцето, уловена в тази обвивка, станала пленница в нея, тази сила може да създава вътре в обвивката пеперудата, която после като слънчево творение излита навън и като слънчево творение се движи.
към текста >>
Солта - това е земното начало, земята; влаж
нос
тта - това е водата.
Но Слънцето не прави само това. Работата стои така: разглеждайки яйцето, ние откриваме вътре леко подсолена влага.
Солта - това е земното начало, земята; влажността - това е водата.
Можем да кажем: яйцето трябва да се развива в земя, примесена с вода. Гъсеницата излиза на светло. Гъсеницата не може да се развива като цялостно същество само в земята и водата, тоест в разтворен варовик и вода; на нея освен влажност, тоест вода, й е необходима и светлина; и така, влага и светлина. Тези влага и светлина, които са необходими на гъсеницата, се използват от нея вече не само физически, както беше в яйцето; в тази влажност живее това, което се нарича етер, това, което аз при описанието на човека нарекох етерно тяло. Гъсеницата получава етерно тяло.
към текста >>
Гъсеницата не може да се развива като цялостно същество само в земята и водата, тоест в разтворен варовик и вода; на нея освен влаж
нос
т, тоест вода, й е необходима и светлина; и така, влага и светлина.
Но Слънцето не прави само това. Работата стои така: разглеждайки яйцето, ние откриваме вътре леко подсолена влага. Солта - това е земното начало, земята; влажността - това е водата. Можем да кажем: яйцето трябва да се развива в земя, примесена с вода. Гъсеницата излиза на светло.
Гъсеницата не може да се развива като цялостно същество само в земята и водата, тоест в разтворен варовик и вода; на нея освен влажност, тоест вода, й е необходима и светлина; и така, влага и светлина.
Тези влага и светлина, които са необходими на гъсеницата, се използват от нея вече не само физически, както беше в яйцето; в тази влажност живее това, което се нарича етер, това, което аз при описанието на човека нарекох етерно тяло. Гъсеницата получава етерно тяло. И благодарение на това етерно тяло тя диша. Благодарение на етерното тяло тя всмуква това, което във въздуха е проникнато с дух. Яйцето още носи като цяло физически характер, но гъсеницата вече живее във физическо-етерното.
към текста >>
Тези влага и светлина, които са необходими на гъсеницата, се използват от нея вече не само физически, както беше в яйцето; в тази влаж
нос
т живее това, което се нарича етер, това, което аз при описанието на човека нарекох етерно тяло.
Работата стои така: разглеждайки яйцето, ние откриваме вътре леко подсолена влага. Солта - това е земното начало, земята; влажността - това е водата. Можем да кажем: яйцето трябва да се развива в земя, примесена с вода. Гъсеницата излиза на светло. Гъсеницата не може да се развива като цялостно същество само в земята и водата, тоест в разтворен варовик и вода; на нея освен влажност, тоест вода, й е необходима и светлина; и така, влага и светлина.
Тези влага и светлина, които са необходими на гъсеницата, се използват от нея вече не само физически, както беше в яйцето; в тази влажност живее това, което се нарича етер, това, което аз при описанието на човека нарекох етерно тяло.
Гъсеницата получава етерно тяло. И благодарение на това етерно тяло тя диша. Благодарение на етерното тяло тя всмуква това, което във въздуха е проникнато с дух. Яйцето още носи като цяло физически характер, но гъсеницата вече живее във физическо-етерното. Но за гъсеницата е трудно да живее във физическо-етерното.
към текста >>
Яйцето още
нос
и като цяло физически характер, но гъсеницата вече живее във физическо-етерното.
Гъсеницата не може да се развива като цялостно същество само в земята и водата, тоест в разтворен варовик и вода; на нея освен влажност, тоест вода, й е необходима и светлина; и така, влага и светлина. Тези влага и светлина, които са необходими на гъсеницата, се използват от нея вече не само физически, както беше в яйцето; в тази влажност живее това, което се нарича етер, това, което аз при описанието на човека нарекох етерно тяло. Гъсеницата получава етерно тяло. И благодарение на това етерно тяло тя диша. Благодарение на етерното тяло тя всмуква това, което във въздуха е проникнато с дух.
Яйцето още носи като цяло физически характер, но гъсеницата вече живее във физическо-етерното.
Но за гъсеницата е трудно да живее във физическо-етерното. Тя има в себе си твърде много тежка земна материя. При гъсеницата работата стои така: когато излиза на светло, както показва наблюдението, тя изприда от себе си светлинните лъчи под формата на коприната на пашкула; на гъсеницата й се иска да премине в светлината, но тя не може; силата на тежестта е прекалено голяма. Тя не може да достигне светлината, под която се намира. Затова се стреми сама себе си да вкара в светлината, тя иска да се излее в светлината, иска да живее и по-нататък в светлина.
към текста >>
„Азът“ всъщ
нос
т се явява светлината.
Вследствие на това самоотдаване тежестта на пеперудата се изключва. Така че може да се каже: пеперудата е съзряла до степен „Аз“. „Азът“ - това е, в което, както виждаме, кръжи пеперудата. Ние, хората, имаме нашия „аз“ в нас. Пеперудата го има извън себе си.
„Азът“ всъщност се явява светлината.
Той оцветява пеперудата.
към текста >>
Но в древ
нос
тта, когато такива неща са се осъзнавали, хората са разсъждавали в гореописания смисъл.
Това действително е във висша степен интересно, намирайки се в лоното на природата, да се наблюдава, когато някой може да си каже: аз казвам за себе си „аз“; ако бих могъл да излъча този „аз“ във външния свят, това би била светлина. Този „аз“ аз удържам само благодарение на моето тяло. Ако можех да го излъчвам, с тази светлина аз бих могъл да творя истински пеперуди. „Азът“ на човека притежава силата да създава истински пеперуди, въобще да създава насекоми и подобните им. Виждате ли, хората смятат, че всичко е много просто.
Но в древността, когато такива неща са се осъзнавали, хората са разсъждавали в гореописания смисъл.
В древния юдаизъм е имало дума: «Яхве», която е означавала същото, каквото и думата „аз“. Тази дума, звучаща в древноеврейския език като «Яхве», се е позволявало да се изговаря само от свещеника, тъй като свещеникът е бил подготвен да каже за себе си това, което думата е означавала. В момента, когато свещеникът е изговарял «Яхве», той е виждал навсякъде образи на кръжащи в полет пеперуди. И при това той е знаел: ако е изговорил думата «Яхве» и нищо не е видял, значи я е изговорил без истинска вътрешна сърдечност. Но ако е виждал истински пеперуди, това е означавало, че той е пребивавал в състояние на истинска вътрешна сърдечност.
към текста >>
И при това той е знаел: ако е изговорил думата «Яхве» и нищо не е видял, значи я е изговорил без истинска вътрешна сърдеч
нос
т.
Виждате ли, хората смятат, че всичко е много просто. Но в древността, когато такива неща са се осъзнавали, хората са разсъждавали в гореописания смисъл. В древния юдаизъм е имало дума: «Яхве», която е означавала същото, каквото и думата „аз“. Тази дума, звучаща в древноеврейския език като «Яхве», се е позволявало да се изговаря само от свещеника, тъй като свещеникът е бил подготвен да каже за себе си това, което думата е означавала. В момента, когато свещеникът е изговарял «Яхве», той е виждал навсякъде образи на кръжащи в полет пеперуди.
И при това той е знаел: ако е изговорил думата «Яхве» и нищо не е видял, значи я е изговорил без истинска вътрешна сърдечност.
Но ако е виждал истински пеперуди, това е означавало, че той е пребивавал в състояние на истинска вътрешна сърдечност. Но той не е можел да предаде това на другите хора, те биха станали от това безумни; затова и той е трябвало да се подготвя. Все пак това е истината.
към текста >>
Но ако е виждал истински пеперуди, това е означавало, че той е пребивавал в състояние на истинска вътрешна сърдеч
нос
т.
Но в древността, когато такива неща са се осъзнавали, хората са разсъждавали в гореописания смисъл. В древния юдаизъм е имало дума: «Яхве», която е означавала същото, каквото и думата „аз“. Тази дума, звучаща в древноеврейския език като «Яхве», се е позволявало да се изговаря само от свещеника, тъй като свещеникът е бил подготвен да каже за себе си това, което думата е означавала. В момента, когато свещеникът е изговарял «Яхве», той е виждал навсякъде образи на кръжащи в полет пеперуди. И при това той е знаел: ако е изговорил думата «Яхве» и нищо не е видял, значи я е изговорил без истинска вътрешна сърдечност.
Но ако е виждал истински пеперуди, това е означавало, че той е пребивавал в състояние на истинска вътрешна сърдечност.
Но той не е можел да предаде това на другите хора, те биха станали от това безумни; затова и той е трябвало да се подготвя. Все пак това е истината.
към текста >>
Подобно на това вие искате да изговорите „аз“, искате да произведете всъщ
нос
т истинска пеперуда, тъй като „азът“ - това е светлина.
Да, господа, но какво е това? Представете си, че между този пулт и мястото, където се намирам, би била постлана голяма пухена завивка. Вътре в нея би имало тънък пласт пух и аз, от своето място, бих искал да попадна тук; аз отивам натам, мачкам този пух, но не достигам до пулта, а трябва да се спра по средата, тъй като не мога да притискам този пух повече. Не достигам до пулта, но усещам натиска от това, на което се опирам.
Подобно на това вие искате да изговорите „аз“, искате да произведете всъщност истинска пеперуда, тъй като „азът“ - това е светлина.
Но вие не можете да го направите. Вместо това усещате съпротива, както и аз усещам тук съпротива, когато вървя насреща. И тази съпротива са вашите мисли. Вашите мисли възникват вътре, тъй като не ви се удава да сътворите истинска пеперуда с помощта на светлината. „Азът“ мисли мислите.
към текста >>
Мислите са всъщ
нос
т само образи от света на пеперудите.
Но вие не можете да го направите. Вместо това усещате съпротива, както и аз усещам тук съпротива, когато вървя насреща. И тази съпротива са вашите мисли. Вашите мисли възникват вътре, тъй като не ви се удава да сътворите истинска пеперуда с помощта на светлината. „Азът“ мисли мислите.
Мислите са всъщност само образи от света на пеперудите.
към текста >>
Виждате ли, вече говорих за това: необходимо е да има преход от съдържащата се във въздуха влаж
нос
т към светлината.
Когато гледате лъва с неговата червено-кафеникава жълтина, тази червено-кафеникава жълтина е външна проява на лъвския „аз“. Лъвът се мисли от цялата природа и благодарение на това възниква неговата окраска. Тъй като нашето мислене е насочено отвътре навън, ние не получаваме оцветяване отвън, а получаваме цвета на кожата отвътре и него е много трудно да го имитират в живописта. Обаче нашият „аз“ с помощта на кръвта ни оцветява цялото ни тяло в този забележителен, присъщ на човека цвят, който в живописта може да се имитира само в случай, ако успеят правилно да смесят всички цветове. Природата постоянно извършва своето творчество над съществото, но творчеството й е от духовен порядък.
Виждате ли, вече говорих за това: необходимо е да има преход от съдържащата се във въздуха влажност към светлината.
Ето, какавидата се намира във въздух и светлина. Във вода и въздух тя се намира като гъсеница, а тук, във въздух и светлина, тя е като какавида, и след това отива все по-далеч от уловената. пленена светлина към астралното начало, което действа в нея.
към текста >>
То преплита в самото себе си кръво
нос
ните съдове!
От нея остава само мъртъв скелет. Но да допуснем, че имате работа с такова живо същество, което има в себе си материя, има в себе си вещество, което не може да бъде изпредено. Какво прави това същество, ако то се окаже в положение, че е силно подложено на светлина? Да сплете около себе си пашкул то не може. И какво прави?
То преплита в самото себе си кръвоносните съдове!
При това животно, ако то попадне на въздух, кръвта ще тъче вътрешно така, както гъсеницата плете пашкула отвън. Тогава ще получим животно, което, тъй като неговият живот преминава в още по-голяма степен във въздушно-водна среда, има кръвоносна система, подходяща за тази водна среда. Ако то известно време живее на светло, ще се промени даже формата на кръвоносните съдове, те стават съвсем други. Животното тъче вътре в собственото тяло; тъй като не може да тъче отвън, то тъче вътре в тялото. Да нарисуваме това по-точно.
към текста >>
Тогава ще получим животно, което, тъй като неговият живот преминава в още по-голяма степен във въздушно-водна среда, има кръво
нос
на система, подходяща за тази водна среда.
Какво прави това същество, ако то се окаже в положение, че е силно подложено на светлина? Да сплете около себе си пашкул то не може. И какво прави? То преплита в самото себе си кръвоносните съдове! При това животно, ако то попадне на въздух, кръвта ще тъче вътрешно така, както гъсеницата плете пашкула отвън.
Тогава ще получим животно, което, тъй като неговият живот преминава в още по-голяма степен във въздушно-водна среда, има кръвоносна система, подходяща за тази водна среда.
Ако то известно време живее на светло, ще се промени даже формата на кръвоносните съдове, те стават съвсем други. Животното тъче вътре в собственото тяло; тъй като не може да тъче отвън, то тъче вътре в тялото. Да нарисуваме това по-точно. Представете си, че има някакво животно, което диша с хриле, както това и трябва да бъде в течност, то се движи в течност, във вода и има опашка; неговите кръвоносни съдове преминават тук, те преминават и в хрилете, и в опашката. Животното може да плува във вода и да диша във вода.
към текста >>
Ако то известно време живее на светло, ще се промени даже формата на кръво
нос
ните съдове, те стават съвсем други.
Да сплете около себе си пашкул то не може. И какво прави? То преплита в самото себе си кръвоносните съдове! При това животно, ако то попадне на въздух, кръвта ще тъче вътрешно така, както гъсеницата плете пашкула отвън. Тогава ще получим животно, което, тъй като неговият живот преминава в още по-голяма степен във въздушно-водна среда, има кръвоносна система, подходяща за тази водна среда.
Ако то известно време живее на светло, ще се промени даже формата на кръвоносните съдове, те стават съвсем други.
Животното тъче вътре в собственото тяло; тъй като не може да тъче отвън, то тъче вътре в тялото. Да нарисуваме това по-точно. Представете си, че има някакво животно, което диша с хриле, както това и трябва да бъде в течност, то се движи в течност, във вода и има опашка; неговите кръвоносни съдове преминават тук, те преминават и в хрилете, и в опашката. Животното може да плува във вода и да диша във вода. Рибите имат хриле.
към текста >>
Представете си, че има някакво животно, което диша с хриле, както това и трябва да бъде в теч
нос
т, то се движи в теч
нос
т, във вода и има опашка; неговите кръво
нос
ни съдове преминават тук, те преминават и в хрилете, и в опашката.
При това животно, ако то попадне на въздух, кръвта ще тъче вътрешно така, както гъсеницата плете пашкула отвън. Тогава ще получим животно, което, тъй като неговият живот преминава в още по-голяма степен във въздушно-водна среда, има кръвоносна система, подходяща за тази водна среда. Ако то известно време живее на светло, ще се промени даже формата на кръвоносните съдове, те стават съвсем други. Животното тъче вътре в собственото тяло; тъй като не може да тъче отвън, то тъче вътре в тялото. Да нарисуваме това по-точно.
Представете си, че има някакво животно, което диша с хриле, както това и трябва да бъде в течност, то се движи в течност, във вода и има опашка; неговите кръвоносни съдове преминават тук, те преминават и в хрилете, и в опашката.
Животното може да плува във вода и да диша във вода. Рибите имат хриле. С хрилете може да се диша във вода. Но представете си, че животното все по-често излиза на въздух, на брега, или самото езеро пресъхва; тогава то все повече се подлага на действието на светлината, а течността отстъпва. То стига в области, където трябва да има светлина и въздух, а не въздух и вода.
към текста >>
Но представете си, че животното все по-често излиза на въздух, на брега, или самото езеро пресъхва; тогава то все повече се подлага на действието на светлината, а теч
нос
тта отстъпва.
Да нарисуваме това по-точно. Представете си, че има някакво животно, което диша с хриле, както това и трябва да бъде в течност, то се движи в течност, във вода и има опашка; неговите кръвоносни съдове преминават тук, те преминават и в хрилете, и в опашката. Животното може да плува във вода и да диша във вода. Рибите имат хриле. С хрилете може да се диша във вода.
Но представете си, че животното все по-често излиза на въздух, на брега, или самото езеро пресъхва; тогава то все повече се подлага на действието на светлината, а течността отстъпва.
То стига в области, където трябва да има светлина и въздух, а не въздух и вода. Какво прави животното?
към текста >>
Сега искам да ви нарисувам всичко това по точки: ето, животното оттегля своите кръво
нос
ни съдове от хрилете, те все повече изтъняват и тези съдове то тъче вече тук.
Сега искам да ви нарисувам всичко това по точки: ето, животното оттегля своите кръвоносни съдове от хрилете, те все повече изтъняват и тези съдове то тъче вече тук.
Животното сплита своите собствени кръвоносни съдове, които отначало са били изнесени в хрилете. А съдовете, преминавали през опашката, то отдръпва назад; тук израстват крачета; същите кръвоносни съдове, които са преминавали в опашката, отиват в краката.... (неясно място в препечатката) и там те се преплитат по-различно, отколкото когато са преминавали в опашката. Това вие можете да наблюдавате в природата: това е попова лъжичка, а това - жаба! Жабата отначало е попова лъжичка с опашка и хриле и може да живее във водата. Когато тя се оказва на въздух, вътрешно прави същото, което гъсеницата прави отвън.
към текста >>
Животното сплита своите собствени кръво
нос
ни съдове, които отначало са били изнесени в хрилете.
Сега искам да ви нарисувам всичко това по точки: ето, животното оттегля своите кръвоносни съдове от хрилете, те все повече изтъняват и тези съдове то тъче вече тук.
Животното сплита своите собствени кръвоносни съдове, които отначало са били изнесени в хрилете.
А съдовете, преминавали през опашката, то отдръпва назад; тук израстват крачета; същите кръвоносни съдове, които са преминавали в опашката, отиват в краката.... (неясно място в препечатката) и там те се преплитат по-различно, отколкото когато са преминавали в опашката. Това вие можете да наблюдавате в природата: това е попова лъжичка, а това - жаба! Жабата отначало е попова лъжичка с опашка и хриле и може да живее във водата. Когато тя се оказва на въздух, вътрешно прави същото, което гъсеницата прави отвън. Поповата лъжичка, която е жаба, можеща да живее във водата, от своята собствена кръвоносна система създава мрежа, която се внедрява вътре и от това, което е преминавало в кръвоносните съдове и хрилете, се образуват сега бели дробове.
към текста >>
А съдовете, преминавали през опашката, то отдръпва назад; тук израстват крачета; същите кръво
нос
ни съдове, които са преминавали в опашката, отиват в краката.... (неясно място в препечатката) и там те се преплитат по-различно, отколкото когато са преминавали в опашката.
Сега искам да ви нарисувам всичко това по точки: ето, животното оттегля своите кръвоносни съдове от хрилете, те все повече изтъняват и тези съдове то тъче вече тук. Животното сплита своите собствени кръвоносни съдове, които отначало са били изнесени в хрилете.
А съдовете, преминавали през опашката, то отдръпва назад; тук израстват крачета; същите кръвоносни съдове, които са преминавали в опашката, отиват в краката.... (неясно място в препечатката) и там те се преплитат по-различно, отколкото когато са преминавали в опашката.
Това вие можете да наблюдавате в природата: това е попова лъжичка, а това - жаба! Жабата отначало е попова лъжичка с опашка и хриле и може да живее във водата. Когато тя се оказва на въздух, вътрешно прави същото, което гъсеницата прави отвън. Поповата лъжичка, която е жаба, можеща да живее във водата, от своята собствена кръвоносна система създава мрежа, която се внедрява вътре и от това, което е преминавало в кръвоносните съдове и хрилете, се образуват сега бели дробове. Това тук са били хриле и благодарение на това, че животното ги е вплело в себе си, са се появили белите дробове; тук е била опашката, а сега са се образували крачка, които са придобили подвижност благодарение на циркулацията на кръвта, привнесена в белите дробове, където вследствие на колебателните движения малко по-рано се е развило собствено сърце.
към текста >>
Поповата лъжичка, която е жаба, можеща да живее във водата, от своята собствена кръво
нос
на система създава мрежа, която се внедрява вътре и от това, което е преминавало в кръво
нос
ните съдове и хрилете, се образуват сега бели дробове.
Животното сплита своите собствени кръвоносни съдове, които отначало са били изнесени в хрилете. А съдовете, преминавали през опашката, то отдръпва назад; тук израстват крачета; същите кръвоносни съдове, които са преминавали в опашката, отиват в краката.... (неясно място в препечатката) и там те се преплитат по-различно, отколкото когато са преминавали в опашката. Това вие можете да наблюдавате в природата: това е попова лъжичка, а това - жаба! Жабата отначало е попова лъжичка с опашка и хриле и може да живее във водата. Когато тя се оказва на въздух, вътрешно прави същото, което гъсеницата прави отвън.
Поповата лъжичка, която е жаба, можеща да живее във водата, от своята собствена кръвоносна система създава мрежа, която се внедрява вътре и от това, което е преминавало в кръвоносните съдове и хрилете, се образуват сега бели дробове.
Това тук са били хриле и благодарение на това, че животното ги е вплело в себе си, са се появили белите дробове; тук е била опашката, а сега са се образували крачка, които са придобили подвижност благодарение на циркулацията на кръвта, привнесена в белите дробове, където вследствие на колебателните движения малко по-рано се е развило собствено сърце. И така, самият този път от водно-въздушната среда към въздушно-светлинната среда, изминаван от гъсеницата до какавидата, преминава и жабата, която живее във въздушно-водна среда; но всичко това се пронизва със светлина, когато на жабата й се наложи да излезе и да се предаде на въздушно-светлинната стихия. Въздушно-светлинната среда създава белите дробове, създава краката, докато водно-въздушната среда създава рибешката опашка и хрилете. Следователно тук постоянно действа не само това, което се намира вътре в животното, но винаги действа и цялата мирова обкръжаваща среда.
към текста >>
Това тук са били хриле и благодарение на това, че животното ги е вплело в себе си, са се появили белите дробове; тук е била опашката, а сега са се образували крачка, които са придобили подвиж
нос
т благодарение на циркулацията на кръвта, привнесена в белите дробове, където вследствие на колебателните движения малко по-рано се е развило собствено сърце.
А съдовете, преминавали през опашката, то отдръпва назад; тук израстват крачета; същите кръвоносни съдове, които са преминавали в опашката, отиват в краката.... (неясно място в препечатката) и там те се преплитат по-различно, отколкото когато са преминавали в опашката. Това вие можете да наблюдавате в природата: това е попова лъжичка, а това - жаба! Жабата отначало е попова лъжичка с опашка и хриле и може да живее във водата. Когато тя се оказва на въздух, вътрешно прави същото, което гъсеницата прави отвън. Поповата лъжичка, която е жаба, можеща да живее във водата, от своята собствена кръвоносна система създава мрежа, която се внедрява вътре и от това, което е преминавало в кръвоносните съдове и хрилете, се образуват сега бели дробове.
Това тук са били хриле и благодарение на това, че животното ги е вплело в себе си, са се появили белите дробове; тук е била опашката, а сега са се образували крачка, които са придобили подвижност благодарение на циркулацията на кръвта, привнесена в белите дробове, където вследствие на колебателните движения малко по-рано се е развило собствено сърце.
И така, самият този път от водно-въздушната среда към въздушно-светлинната среда, изминаван от гъсеницата до какавидата, преминава и жабата, която живее във въздушно-водна среда; но всичко това се пронизва със светлина, когато на жабата й се наложи да излезе и да се предаде на въздушно-светлинната стихия. Въздушно-светлинната среда създава белите дробове, създава краката, докато водно-въздушната среда създава рибешката опашка и хрилете. Следователно тук постоянно действа не само това, което се намира вътре в животното, но винаги действа и цялата мирова обкръжаваща среда.
към текста >>
- а го поставя в закрито помещение; там той дава възмож
нос
т на пеперудата да снесе яйца.
Ние разглеждаме света. Ние наблюдаваме какъв е светът, вглеждаме се в природата. Какво прави ученият? Той малко се вглежда в природата като цяло, когато иска да научи нещо подобно: отначало си поръчва в оптиката многократно увеличаващ микроскоп, плашещо силно увеличаващ. Сред природата той не го изнася - пък и малко би било възможно да се направи там с негова помощ!
- а го поставя в закрито помещение; там той дава възможност на пеперудата да снесе яйца.
В пеперудата, пърхаща във въздуха, ученият не вижда голям смисъл. Той слага яйцето на предметното стъкло и наблюдава това яйце през микроскопа (изобразява го на рисунка): тук се намира неговото око, той разглежда, какво става с яйцето, което освен това е и разрязал: там, където природата вече нищо не прави, той самият прави тънък срез и разглежда това, което самият той току-що е срязал. Тук, долу, на предметното стъкло лежи срязано с бръснач тънко листче. Изследват го, какво има вътре! Така изобщо се провеждат днес много изследвания.
към текста >>
Това се е наричало теория на включе
нос
тта.
Следователно работата трябва да се представи така: тук е яйцеклетката на Анна, тук яйцеклетката на Мария, вътре в която се намира яйцеклетката на Анна; но те, на свой ред, произлизат от Гертруда, която е баба на Анна. Но тъй като яйцеклетката на Анна е била в клетката на Мария, тя е трябвало да се намира и вътре в клетката на Гертруда. Прабаба на Анна е била Екатерина, така че клетките на Анна, Мария и Гертруда вече са разположени в яйцеклетката на Екатерина, и т. н. Получаваме дълъг ред, възходящ към първата яйцеклетка - яйцеклетката на Ева. Така че хората казвали - това е бил, разбира се, най-удобният път, - човекът, живеещ днес, вече се е съдържал в микроскопичен вид вътре в яйцеклетката на Ева.
Това се е наричало теория на включеността.
Теорията, която съществува днес - която впрочем е много мъглява, - вече не счита за възможно да се възкачваме до Ева, но е построена съвсем в този дух и никак не е мръднала напред: «Цялата пеперуда вече се намира вътре! » Нито на светлината, нито на въздуха, нито на водата, които въпреки това ги има, не се определя участие в създаването на тази пеперуда!
към текста >>
Като погледнете тази научна процедура, как професорът води хората в своя кабинет, как им поднася там своята направо ужасна уче
нос
т, която обаче по отношение на творчеството на природата си е чиста глупост - когато погледнете това, възниква чувството: но все пак има и светлина, и въздух, и всичко останало - то е тук!
Като погледнете тази научна процедура, как професорът води хората в своя кабинет, как им поднася там своята направо ужасна ученост, която обаче по отношение на творчеството на природата си е чиста глупост - когато погледнете това, възниква чувството: но все пак има и светлина, и въздух, и всичко останало - то е тук!
От всичко това професорът се отделя, той се затваря в своя научен кабинет, където по възможност има изкуствено осветление, за да не пречи светлината от прозореца на микроскопа и т. н. При това си мислите: дявол да го вземе, засядат на това яйце, в което сякаш се съдържа всичко, а въздухът, светлината и всичко останало съвременната наука праща в пенсия! Всичко това сега е пенсионирано и повече не работи. Съвременната наука нищо вече не знае за съзидателното начало във въздуха, светлината и водата, тя нищо не знае за него. Това страшно руши нашия социален живот - това, че имаме наука, която пенсионира целия свят и разглежда само това, което трябва да се гледа в микроскопа; по същия начин и държавата не се грижи за пенсионера, а само му изчислява пенсията: тя повече не се нуждае от него.
към текста >>
От всичко това професорът се отделя, той се затваря в своя научен кабинет, където по възмож
нос
т има изкуствено осветление, за да не пречи светлината от прозореца на микроскопа и т. н.
Като погледнете тази научна процедура, как професорът води хората в своя кабинет, как им поднася там своята направо ужасна ученост, която обаче по отношение на творчеството на природата си е чиста глупост - когато погледнете това, възниква чувството: но все пак има и светлина, и въздух, и всичко останало - то е тук!
От всичко това професорът се отделя, той се затваря в своя научен кабинет, където по възможност има изкуствено осветление, за да не пречи светлината от прозореца на микроскопа и т. н.
При това си мислите: дявол да го вземе, засядат на това яйце, в което сякаш се съдържа всичко, а въздухът, светлината и всичко останало съвременната наука праща в пенсия! Всичко това сега е пенсионирано и повече не работи. Съвременната наука нищо вече не знае за съзидателното начало във въздуха, светлината и водата, тя нищо не знае за него. Това страшно руши нашия социален живот - това, че имаме наука, която пенсионира целия свят и разглежда само това, което трябва да се гледа в микроскопа; по същия начин и държавата не се грижи за пенсионера, а само му изчислява пенсията: тя повече не се нуждае от него. Не по-различно стои работата и с учения: той взема от външния свят хранителни продукти, но вече не знае как действат тези хранителни продукти, той е зает само с микроскопа, само с частиците.
към текста >>
Целият ужас е в това, че обществе
нос
тта не го забелязва.
Всичко това сега е пенсионирано и повече не работи. Съвременната наука нищо вече не знае за съзидателното начало във въздуха, светлината и водата, тя нищо не знае за него. Това страшно руши нашия социален живот - това, че имаме наука, която пенсионира целия свят и разглежда само това, което трябва да се гледа в микроскопа; по същия начин и държавата не се грижи за пенсионера, а само му изчислява пенсията: тя повече не се нуждае от него. Не по-различно стои работата и с учения: той взема от външния свят хранителни продукти, но вече не знае как действат тези хранителни продукти, той е зает само с микроскопа, само с частиците. Като цяло светът за съвременната наука е пенсиониран лентяй.
Целият ужас е в това, че обществеността не го забелязва.
Обществото като цяло казва така: «О! Това са хората, които трябва да разбират всичко това! От ранно детство те са обучавани да станат учени: има училища, където те много могат да научат. Колко усилия полагат те за това! Да, до седемнадесет, осемнадесет години човек трябва да се учи и това, което те постигат в процеса на обучение, би трябвало да е правдиво!
към текста >>
Няма да ни се удаде да се придвижим напред именно защото обществе
нос
тта като цяло твърде удобно слуша това, което й говорят.
Да, до седемнадесет, осемнадесет години човек трябва да се учи и това, което те постигат в процеса на обучение, би трябвало да е правдиво! » Цялото общество, разбира се, не може да съди за това, то предоставя на «учения» да свидетелства на тази тема, без да знае, че този, последният, вече въобще няма повече работа с природата. Той говори за нея като за пенсионер. Това потиска целия ни духовен живот. И ние трябва да се придвижваме напред при този потиснат духовен живот!
Няма да ни се удаде да се придвижим напред именно защото обществеността като цяло твърде удобно слуша това, което й говорят.
Но само Антропософията днес казва истината! Това, което ви говоря тук, няма да го чуете на друго място. Никой не казва истината: обществото като цяло вече не го е грижа за това. Ако някой казва истината, го смятат за луд. А именно това отношение е лудост!
към текста >>
И така, той всичко им обяснил, водил ги навсякъде, само че ги водил не по пътищата на науката, а за
нос
а.
И така, той всичко им обяснил, водил ги навсякъде, само че ги водил не по пътищата на науката, а за носа.
Той самият бил истински луд. Този, другият, казал той, е луд, защото си въобразява, че е китайски император, докато китайският император - това съм аз! Този, който водил комисията, самият е бил луд.
към текста >>
Ето защо Ломброзо[3], италианският естествоизпитател, е казал, че между лудостта и гениал
нос
тта няма разлика: геният винаги е малко откачен, а лудият винаги малко гениален.
Не винаги може да се различи, луд ли e в научната област някой. Ще се учудите, колко умни неща ще ви разкаже лудият, ако вие общувате с него.
Ето защо Ломброзо[3], италианският естествоизпитател, е казал, че между лудостта и гениалността няма разлика: геният винаги е малко откачен, а лудият винаги малко гениален.
Вие можете да прочетете това в един от томовете на рекламната библиотека, книжката се нарича «Гений и безумие».
към текста >>
Разбира се, ако човек сам не е луд, той винаги ще може да различи гениал
нос
тта от лудостта.
Разбира се, ако човек сам не е луд, той винаги ще може да различи гениалността от лудостта.
Но днес сме отишли вече толкова далеч, че могат да съществуват цели книги, като при Ломброзо - появяващи се на немски език в рекламната универсална библиотека, - където от научна гледна точка искат да констатират, че не може да се различи геният от лудостта. Тази история не може да продължава по-нататък, иначе целият духовен живот ще се потисне. Необходимо е отново да вземем на работа пенсионираната природа; само тогава ще открием как в действителност се развива яйцето, превръщайки се в гъсеница, в какавида, как светлината се оказва уловена вътре, как вътре в нас се съдържа хванатата, уловена светлина, създаваща пъстра пеперуда, излитаща навън.
към текста >>
Необходимо е отново да вземем на работа пенсионираната природа; само тогава ще открием как в действител
нос
т се развива яйцето, превръщайки се в гъсеница, в какавида, как светлината се оказва уловена вътре, как вътре в нас се съдържа хванатата, уловена светлина, създаваща пъстра пеперуда, излитаща навън.
Разбира се, ако човек сам не е луд, той винаги ще може да различи гениалността от лудостта. Но днес сме отишли вече толкова далеч, че могат да съществуват цели книги, като при Ломброзо - появяващи се на немски език в рекламната универсална библиотека, - където от научна гледна точка искат да констатират, че не може да се различи геният от лудостта. Тази история не може да продължава по-нататък, иначе целият духовен живот ще се потисне.
Необходимо е отново да вземем на работа пенсионираната природа; само тогава ще открием как в действителност се развива яйцето, превръщайки се в гъсеница, в какавида, как светлината се оказва уловена вътре, как вътре в нас се съдържа хванатата, уловена светлина, създаваща пъстра пеперуда, излитаща навън.
към текста >>
[1] «Вече имах възмож
нос
т с примера за строителните работи при бобрите и с други подобни примери да ви покажа доколко всички тези неща в природата са проникнати с дух» – вж.
[1] «Вече имах възможност с примера за строителните работи при бобрите и с други подобни примери да ви покажа доколко всички тези неща в природата са проникнати с дух» – вж.
лекцията от 10 януари 1923 г. в курса «За здравето и болестта», Събр. съч. 348.
към текста >>
[3] Чезаре Ломброзо – (1836–1909), италиански антрополог, професор по съдебна медицина в Торино, създател на учението за вродената престъп
нос
т; неговото съчинение «Гений и безумие» се появило в 1864 г.
[3] Чезаре Ломброзо – (1836–1909), италиански антрополог, професор по съдебна медицина в Торино, създател на учението за вродената престъпност; неговото съчинение «Гений и безумие» се появило в 1864 г.
към текста >>
32.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Но преди всичко трябва да разберем от какви съставни части се състоят тези небесни тела, какво всъщ
нос
т представляват.
Но преди всичко трябва да разберем от какви съставни части се състоят тези небесни тела, какво всъщност представляват.
Би трябвало да се запитаме с какво би могъл да се сблъска този, който с помощта на летателен апарат се издигне там. При всичко това трябва да се ориентираме към самия човек, да изхождаме от човека. Ние отново и отново говорим за това, че човек зависи от цялата обкръжаваща среда: вие вдишвате въздух, издишвате въздух. Когато вдишвате въздух, вкарвате в тялото си това, което се намира извън вас в обкръжаващата среда. Външният въздух се състои от кислород и азот.
към текста >>
Продължител
нос
тта на живота ни би била около шестнадесет, седемнадесет, осемнадесет години и на тези години щяхме да сме вече побелели старци.
Но тогава работата би стояла така: ако тук имаше само чист кислород, тогава най-младите от тези, които седят тук, биха останали живи - всички останали постепенно биха започнали да умират. Най-младите от нас ще продължат да са живи, но те биха имали дълга бяла брада, бели коси и бръчки, биха се превърнали в старци! И така, ако тук имаше чист кислород, всички ние бихме почнали да живеем твърде бързо. Само благодарение на факта, че кислородът е смесен с доста голямо количество азот - защото тук са само 21% кислород, а почти всичко останало представлява азот, - ние живеем толкова дълго, колкото обикновено живеят хората. Ако нямаше азот, щяхме да почнем да живеем твърде бързо.
Продължителността на живота ни би била около шестнадесет, седемнадесет, осемнадесет години и на тези години щяхме да сме вече побелели старци.
към текста >>
Съвременната наука съвсем изключва човека от света и тя не знае, че в действител
нос
т човек може да стане господар на света, ако само се осъзнае като такъв.
За това съвременната наука почти нищо не знае.
Съвременната наука съвсем изключва човека от света и тя не знае, че в действителност човек може да стане господар на света, ако само се осъзнае като такъв.
Ако на някого, да кажем, му се наложи да основе колония там, където има твърде малко азот, тогава би могло да се получи достатъчно количество азот, просто предоставяйки на хората такива хранителни продукти, благодарение на които те биха могли да издишват много азот. Виждате, че истинската наука е и практична.
към текста >>
Но бъбреците ни, хра
нос
милателните ни органи, нашите ръце и крака се нуждаят от азот; кръвта го доставя там, където е необходим.
Сега обаче ще разгледаме нещо друго. Преди всичко ще разгледаме азота, не този, който е отвън, а този, който постоянно вдишваме и издишваме. Ако имахме само азот, тогава бихме се задушили. Поради нашите дробове щяхме да се задушим от азота.
Но бъбреците ни, храносмилателните ни органи, нашите ръце и крака се нуждаят от азот; кръвта го доставя там, където е необходим.
Така че можем да кажем: ако човек се намира тук (вж. рис.), азотът постоянно постъпва - него искам да обознача с червено - в раменете и ръцете на човека, влиза в долната част на тялото му, в краката и стъпалата му. Тук вътре трябва да има азот. В белите дробове не трябва да се задържа азот, той трябва само да преминава през тях; в белите дробове имаме кислород. Белите дробове могат да живеят само тогава, когато в тях има кислород; азотът преминава по-нататък и отива в ръцете и раменете.
към текста >>
Това е нещо забележително: вътре в себе си, във вашите крака, във вашите стъпала, във вашите рамене и ръце, във вашия стомах, във вашия черен дроб, във вашите бъбреци, във вашия далак, във вашето сърце вие
нос
ите заедно въглерода и азота; азотът във формата, в която той се намира във въздуха, и съвсем течен въглерод; все едно сте разтворили въглища и тази черна теч
нос
т плува във вода.
Но въглерод има също така и в нас. Само че в нас той се съдържа в течна форма. Тук вътре (вж. рис.) има азот, обозначен с червено; сега искам, използвайки синьо, да обознача въглерода. Той също се намира вътре навсякъде, така че червеното се намира навсякъде заедно със синьото, с въглерода.
Това е нещо забележително: вътре в себе си, във вашите крака, във вашите стъпала, във вашите рамене и ръце, във вашия стомах, във вашия черен дроб, във вашите бъбреци, във вашия далак, във вашето сърце вие носите заедно въглерода и азота; азотът във формата, в която той се намира във въздуха, и съвсем течен въглерод; все едно сте разтворили въглища и тази черна течност плува във вода.
Ето какво имате в себе си.
към текста >>
Ако въглерод и азот се намират някъде редом един до друг, винаги съществува опас
нос
т, при съответни условия те да образуват синилна киселина, циановодородна киселина; защото синилната киселина се състои от това, което тук, на схемата, обозначих с червено и синьо.
Но това винаги е опасна ситуация, ако въглерод и азот някъде се намират заедно, редом един до друг.
Ако въглерод и азот се намират някъде редом един до друг, винаги съществува опасност, при съответни условия те да образуват синилна киселина, циановодородна киселина; защото синилната киселина се състои от това, което тук, на схемата, обозначих с червено и синьо.
Така че, докато ходите насам-натам, винаги съществува опасност във вас да се образува синилна киселина. И така, навсякъде, където обозначих със синьо, постоянно съществува опасност, целият организъм на човека да образува проникващата всичко синилна киселина. А тъй като в костите има калций, синилната киселина може да се съедини с калция и тогава да се появят калциеви цианидни съединения, може да се образуват цианиди. Знаете, че с цианкалий можете да се отровите с пълна гаранция. Не съществува по-силно средство от цианкалия: той действа мигновено.
към текста >>
Така че, докато ходите насам-натам, винаги съществува опас
нос
т във вас да се образува синилна киселина.
Но това винаги е опасна ситуация, ако въглерод и азот някъде се намират заедно, редом един до друг. Ако въглерод и азот се намират някъде редом един до друг, винаги съществува опасност, при съответни условия те да образуват синилна киселина, циановодородна киселина; защото синилната киселина се състои от това, което тук, на схемата, обозначих с червено и синьо.
Така че, докато ходите насам-натам, винаги съществува опасност във вас да се образува синилна киселина.
И така, навсякъде, където обозначих със синьо, постоянно съществува опасност, целият организъм на човека да образува проникващата всичко синилна киселина. А тъй като в костите има калций, синилната киселина може да се съедини с калция и тогава да се появят калциеви цианидни съединения, може да се образуват цианиди. Знаете, че с цианкалий можете да се отровите с пълна гаранция. Не съществува по-силно средство от цианкалия: той действа мигновено. Но за човека постоянно съществува опасност той да изработи синилна киселина и цианкалий.
към текста >>
И така, навсякъде, където обозначих със синьо, постоянно съществува опас
нос
т, целият организъм на човека да образува проникващата всичко синилна киселина.
Но това винаги е опасна ситуация, ако въглерод и азот някъде се намират заедно, редом един до друг. Ако въглерод и азот се намират някъде редом един до друг, винаги съществува опасност, при съответни условия те да образуват синилна киселина, циановодородна киселина; защото синилната киселина се състои от това, което тук, на схемата, обозначих с червено и синьо. Така че, докато ходите насам-натам, винаги съществува опасност във вас да се образува синилна киселина.
И така, навсякъде, където обозначих със синьо, постоянно съществува опасност, целият организъм на човека да образува проникващата всичко синилна киселина.
А тъй като в костите има калций, синилната киселина може да се съедини с калция и тогава да се появят калциеви цианидни съединения, може да се образуват цианиди. Знаете, че с цианкалий можете да се отровите с пълна гаранция. Не съществува по-силно средство от цианкалия: той действа мигновено. Но за човека постоянно съществува опасност той да изработи синилна киселина и цианкалий. Така и трябва да бъде.
към текста >>
Но за човека постоянно съществува опас
нос
т той да изработи синилна киселина и цианкалий.
Така че, докато ходите насам-натам, винаги съществува опасност във вас да се образува синилна киселина. И така, навсякъде, където обозначих със синьо, постоянно съществува опасност, целият организъм на човека да образува проникващата всичко синилна киселина. А тъй като в костите има калций, синилната киселина може да се съедини с калция и тогава да се появят калциеви цианидни съединения, може да се образуват цианиди. Знаете, че с цианкалий можете да се отровите с пълна гаранция. Не съществува по-силно средство от цианкалия: той действа мигновено.
Но за човека постоянно съществува опасност той да изработи синилна киселина и цианкалий.
Така и трябва да бъде. Защото ако във вас нямаше предпоставки за образуване на цианкалий, вие нямаше да можете да ходите, вашите ръце нямаше да могат да се движат. Силата, даваща възможност да се движим, движенията на ръцете и краката произлизат от това, че вие постоянно се подлагате на опасността да се образува цианкалий.
към текста >>
Силата, даваща възмож
нос
т да се движим, движенията на ръцете и краката произлизат от това, че вие постоянно се подлагате на опас
нос
тта да се образува цианкалий.
Знаете, че с цианкалий можете да се отровите с пълна гаранция. Не съществува по-силно средство от цианкалия: той действа мигновено. Но за човека постоянно съществува опасност той да изработи синилна киселина и цианкалий. Така и трябва да бъде. Защото ако във вас нямаше предпоставки за образуване на цианкалий, вие нямаше да можете да ходите, вашите ръце нямаше да могат да се движат.
Силата, даваща възможност да се движим, движенията на ръцете и краката произлизат от това, че вие постоянно се подлагате на опасността да се образува цианкалий.
към текста >>
И нашата воля всъщ
нос
т се възбужда от това, че тя трябва постоянно да препятства образуването в нас на цианкалий и синилна киселина.
Това е много фин процес: цианкалият постоянно иска да се образува в нас и ние постоянно го препятстваме. В това се състои нашият живот в качеството ни на движещ се човек. Даже движението на кръвта зависи от това, че ние препятстваме образуването на цианкалия. Благодарение на тази съпротивителна сила на образуването на цианкалий се възбуждат нашите движения.
И нашата воля всъщност се възбужда от това, че тя трябва постоянно да препятства образуването в нас на цианкалий и синилна киселина.
към текста >>
Но във всеки момент ние
нос
им в себе си възмож
нос
тта за образуване на цианкалий и трябва да й противостоим.
Господа, цианкалий така и не се образува; ако той би се образувал, ние щяхме да се отровим.
Но във всеки момент ние носим в себе си възможността за образуване на цианкалий и трябва да й противостоим.
Разбира се, количеството на стремящия се към образуване цианкалий е съвсем незначително, но за живота би било катастрофа, ако той се появеше. И силата. която живее тук, в цианкалия, стремящ се да се образува, тази сила, която живее тук, свързва човека на Земята със Слънцето. Така това, което живее в синилната киселина, постоянно се издига от човека към Слънцето; аз имам връзка със Слънцето и тази сила, която живее в мен за противодействие на образуването на цианкалий, който постоянно иска да се образува в моето тяло - тази сила се издига от Земята до самото Слънце. Ако тук е Земята, а тук - Слънцето - трябваше да ги нарисувам по-големи, - от човека към Слънцето постоянно се издига такъв поток от цианкалий, а от Слънцето потокът отново се връща назад.
към текста >>
Защото когато Слънцето залезе, човек чувства, че той вече не възприема така Слънцето; особено това се е проявявало в древ
нос
тта, когато хората още са водели по-здрав начин на живот, през нощта са спели, а през деня са бодърствали, тогава това още е било така.
Ако нямахме тази връзка със Слънцето, ние, оставайки неподвижни и взирайки се в Слънцето, бихме казвали: това е небесно тяло, което няма отношение към нас. Ние бихме видели, че и растенията растат; но тези растения не биха могли да растат, ако цианкалият не се местеше насам-натам. Неподвижно щяхме да се взираме към Слънцето и нямаше да знаем какво отношение има то към човека. За това отношение, което току-що ви описах, хората, разбира се, също не знаят, но те чувстват, че принадлежат на Слънцето. И те чувстват това много силно.
Защото когато Слънцето залезе, човек чувства, че той вече не възприема така Слънцето; особено това се е проявявало в древността, когато хората още са водели по-здрав начин на живот, през нощта са спели, а през деня са бодърствали, тогава това още е било така.
След залез цианкалият се е намирал само в човека, във всеки случай, в нищожно количество; тогава човек е заспивал. Всъщност Слънцето винаги приспива и събужда човека. Само защото човек удържа в себе си нещо, той може да предприема подобно безчинство: да продължи да работи и през нощта, или просто да се забавлява. Но през нощта ние набираме сили благодарение на това, че тези сили са свързани със Слънцето. Бих могъл да кажа: ако някъде на самата земя се образува синилна киселина - в някои растения например се образува синилна киселина, - и така, ако на самата земя някъде се образува синилна киселина, това значи, че това растение е получило тази слънчева сила и тя създава това, което постоянно иска да възникне в човека.
към текста >>
Всъщ
нос
т Слънцето винаги приспива и събужда човека.
Неподвижно щяхме да се взираме към Слънцето и нямаше да знаем какво отношение има то към човека. За това отношение, което току-що ви описах, хората, разбира се, също не знаят, но те чувстват, че принадлежат на Слънцето. И те чувстват това много силно. Защото когато Слънцето залезе, човек чувства, че той вече не възприема така Слънцето; особено това се е проявявало в древността, когато хората още са водели по-здрав начин на живот, през нощта са спели, а през деня са бодърствали, тогава това още е било така. След залез цианкалият се е намирал само в човека, във всеки случай, в нищожно количество; тогава човек е заспивал.
Всъщност Слънцето винаги приспива и събужда човека.
Само защото човек удържа в себе си нещо, той може да предприема подобно безчинство: да продължи да работи и през нощта, или просто да се забавлява. Но през нощта ние набираме сили благодарение на това, че тези сили са свързани със Слънцето. Бих могъл да кажа: ако някъде на самата земя се образува синилна киселина - в някои растения например се образува синилна киселина, - и така, ако на самата земя някъде се образува синилна киселина, това значи, че това растение е получило тази слънчева сила и тя създава това, което постоянно иска да възникне в човека.
към текста >>
Ние не бихме могли да бъдем хора на Земята, ако Слънцето нямаше азот, посредством който то може да действа върху нашите телесни членове - крайници, хра
нос
милателни органи и т. н.
Виждате ли, господа, за да може синилната киселина да се образува, тъй като тя съдържа в себе си азот, на човек му е необходим азотът в обкръжаващата среда. На Слънцето също му е необходим азот, за да може да ни въздейства по правилния начин.
Ние не бихме могли да бъдем хора на Земята, ако Слънцето нямаше азот, посредством който то може да действа върху нашите телесни членове - крайници, храносмилателни органи и т. н.
Но с главата работата стои различно, с човешката глава работата съвсем не стои така. Видяхте, че за белите дробове азотът е непригоден: той трябва да преминава през тях. За белите дробове е подходящ само кислородът. И когато кислородът преминава през белите дробове, тази негова част, която се насочва към главата, не проявява родственото отношение към азота. Кислородът, насочващ се към главата, много повече подхожда на въглерода.
към текста >>
И така, можете да си представите: вие всъщ
нос
т сте такива бутилки, които вместо с газирана лимонада са пълни с кръв; там плуват, устремявайки се нагоре, същите мехурчета, както и в газираната вода, само че доста по-малки, плуват тези перлени мехурчета, същите като в бутилка с лимонада.
Това е въглероден двуокис: в такива води се съдържа въглена киселина и газът се издига нагоре като малки перлени мехурчета. Господа, вие нямаше да мислите, вашата глава въобще нямаше да може да ви служи, ако във вашето собствено тяло чрез кръвта постоянно не се изстрелваха нагоре такива малки перлички. Също както в газираната лимонада нагоре се изстрелват мехурчета, така и във вас крехки мехурчета постоянно се насочват към главата ви. Нямаше да можете да използвате главата си, ако самите вие не бяхте такава бутилка. Една тринадесета или четиринадесета част от теглото ви представлява кръв.
И така, можете да си представите: вие всъщност сте такива бутилки, които вместо с газирана лимонада са пълни с кръв; там плуват, устремявайки се нагоре, същите мехурчета, както и в газираната вода, само че доста по-малки, плуват тези перлени мехурчета, същите като в бутилка с лимонада.
Главата нямаше да може да мисли, ако във вас не се издигаха постоянно тези мехурчета-перлички. Но този въглероден двуокис не остава бездеен във вашата глава. Можете много добре да мислите, вие сякаш сте послужили за бутилка за вашата кръв и в нея мехурчетата се устремяват нагоре, към вашата глава. Вътре във вас, във вашата глава, става нагнетяване на газа, там се намира въглеродният двуокис по същия начин, както и в бутилката с газираната лимонада.
към текста >>
Бих могъл да кажа: те сякаш се целуват в главата, встъпват в доста интимни отношения помежду си - желязото и въглената киселина; оттук желязото по кръво
нос
ните съдове се разпространява в кръвта.
Ако въглеродният двуокис в главата ви е твърде малко, заспивате; така вие го използвате във вашата глава. Този двуокис на въглерода във вашата глава встъпва в съприкосновение - именно в главата и никъде другаде, - встъпва в съприкосновение с желязото, намиращо се в кръвта ви. Желязото в кръвта се намира навсякъде. Но това желязо, което се намира в кръвта, протичаща в ръцете, не взаимодейства с въглената киселина, тоест с двуокиса на въглерода: само в главата въглеродният двуокис встъпва във взаимодействие с желязото.
Бих могъл да кажа: те сякаш се целуват в главата, встъпват в доста интимни отношения помежду си - желязото и въглената киселина; оттук желязото по кръвоносните съдове се разпространява в кръвта.
Въглената киселина, ако е встъпила във взаимодействие в главата с желязото, го носи след това по цялата кръв. Някакво рандеву между желязото и въглената киселина може да се състои само в главата, и след това, ако рандевуто се е състояло, те могат, така да се каже, да се разхождат по цялата кръв заедно. Затова ако младо момиче е малокръвно, има твърде малко желязо в кръвта, това означава, че в главата й стават много малко «рандевута», много малко срещи между желязото и въглената киселина. Девойката няма сили, които в достатъчна степен да позволят на желязото и въглената киселина да се срещнат в главата.
към текста >>
Въглената киселина, ако е встъпила във взаимодействие в главата с желязото, го
нос
и след това по цялата кръв.
Ако въглеродният двуокис в главата ви е твърде малко, заспивате; така вие го използвате във вашата глава. Този двуокис на въглерода във вашата глава встъпва в съприкосновение - именно в главата и никъде другаде, - встъпва в съприкосновение с желязото, намиращо се в кръвта ви. Желязото в кръвта се намира навсякъде. Но това желязо, което се намира в кръвта, протичаща в ръцете, не взаимодейства с въглената киселина, тоест с двуокиса на въглерода: само в главата въглеродният двуокис встъпва във взаимодействие с желязото. Бих могъл да кажа: те сякаш се целуват в главата, встъпват в доста интимни отношения помежду си - желязото и въглената киселина; оттук желязото по кръвоносните съдове се разпространява в кръвта.
Въглената киселина, ако е встъпила във взаимодействие в главата с желязото, го носи след това по цялата кръв.
Някакво рандеву между желязото и въглената киселина може да се състои само в главата, и след това, ако рандевуто се е състояло, те могат, така да се каже, да се разхождат по цялата кръв заедно. Затова ако младо момиче е малокръвно, има твърде малко желязо в кръвта, това означава, че в главата й стават много малко «рандевута», много малко срещи между желязото и въглената киселина. Девойката няма сили, които в достатъчна степен да позволят на желязото и въглената киселина да се срещнат в главата.
към текста >>
- чувства слабост в главата и се налага да бъде изпратен при водите, съдържащи въглена киселина, за да получи чрез стомаха си, а оттам и в главата това, което всъщ
нос
т би трябвало сам да си изработва, ако беше водил порядъчен живот.
Там се изпращат хора, на които собствената глава става твърде слаба. Защото всяка човешка глава представлява такъв желязосъдържащ извор: тук вътре постоянно се образува окислено желязо. Колкото хора седите тук, толкова извори има. Ако някой цяла зима води разгулен живот, главата му става твърде слаба и тогава съдържанието на железни карбонати в главата му намалява. Той чувства тогава същото, което много хора чувстват през пролетта: чувства, че нещо не е наред с кръвта му - това е естествено, защото цяла зима е безчинствал!
- чувства слабост в главата и се налага да бъде изпратен при водите, съдържащи въглена киселина, за да получи чрез стомаха си, а оттам и в главата това, което всъщност би трябвало сам да си изработва, ако беше водил порядъчен живот.
Желязосъдържащите извори съвсем не са редки. Те са толкова, колкото хора има на Земята! И така, ние удовлетворяваме нашата потребност от желязо в кръвта си благодарение на това карбонизирано желязо.
към текста >>
И така, ние удовлетворяваме нашата потреб
нос
т от желязо в кръвта си благодарение на това карбонизирано желязо.
Ако някой цяла зима води разгулен живот, главата му става твърде слаба и тогава съдържанието на железни карбонати в главата му намалява. Той чувства тогава същото, което много хора чувстват през пролетта: чувства, че нещо не е наред с кръвта му - това е естествено, защото цяла зима е безчинствал! - чувства слабост в главата и се налага да бъде изпратен при водите, съдържащи въглена киселина, за да получи чрез стомаха си, а оттам и в главата това, което всъщност би трябвало сам да си изработва, ако беше водил порядъчен живот. Желязосъдържащите извори съвсем не са редки. Те са толкова, колкото хора има на Земята!
И така, ние удовлетворяваме нашата потребност от желязо в кръвта си благодарение на това карбонизирано желязо.
към текста >>
Така стои работата и тогава, когато преминавате през някаква мест
нос
т - например искам да спомена Зауербрун в Унгария или Геч в Щайермарк, Гисхюбел и т.
Представете си, господа, че гледате нагоре към Луната. Тук можете да си кажете: тя е силно свързана с моята глава.
Така стои работата и тогава, когато преминавате през някаква местност - например искам да спомена Зауербрун в Унгария или Геч в Щайермарк, Гисхюбел и т.
н.; в Щвейцария, предполагам, също има такива места - преминавайки там, вие преминавате по такова място, където самото земно царство предразполага Луната да действа към Земята по най-добрия начин, защото само там възникват такива води. На тази основа виждаме как Земята и човекът на Земята са свързани със Слънцето и Луната посредством това, че към Слънцето вървят подчинени на човека потоци от цианкалий, а към Луната вървят подчинени на човека потоци от карбонизирано желязо.
към текста >>
И виждате ли, господа, всъщ
нос
т трябва да се говори не само за отношенията между отделните небесни тела, а трябва да се изхожда от това, как те се проявяват на Земята, сред хората.
Възгледите, считани за «стари суеверия», също са ги обяснявали с влиянието на Луната! Такива неща, разбира се, са ги наблюдавали и преди, когато човек още не е имал никаква наука. Ето защо в старите селски правила навсякъде могат да се намерят указания за това, колко важно за растежа на растенията е пълнолунието.
И виждате ли, господа, всъщност трябва да се говори не само за отношенията между отделните небесни тела, а трябва да се изхожда от това, как те се проявяват на Земята, сред хората.
Човек, както току-що видяхте, има извънредно много от Слънцето и Луната. Луната дарява на човека това, че той може да използва своята глава. Слънцето дарява човека с възможност да използва своите сърце, крака и ръце. Точно както ние трябва да имаме почва под краката си, за да ходим по нея навсякъде и да не падаме постоянно, така трябва да имаме Слънцето и Луната, защото за мисленето ни е необходима Луната, а за ходенето се нуждаем от Слънцето, от слънчевата сила. Ако ходим през нощта, това става за сметка на натрупаните слънчеви сили, които сме получили през деня.
към текста >>
Слънцето дарява човека с възмож
нос
т да използва своите сърце, крака и ръце.
Такива неща, разбира се, са ги наблюдавали и преди, когато човек още не е имал никаква наука. Ето защо в старите селски правила навсякъде могат да се намерят указания за това, колко важно за растежа на растенията е пълнолунието. И виждате ли, господа, всъщност трябва да се говори не само за отношенията между отделните небесни тела, а трябва да се изхожда от това, как те се проявяват на Земята, сред хората. Човек, както току-що видяхте, има извънредно много от Слънцето и Луната. Луната дарява на човека това, че той може да използва своята глава.
Слънцето дарява човека с възможност да използва своите сърце, крака и ръце.
Точно както ние трябва да имаме почва под краката си, за да ходим по нея навсякъде и да не падаме постоянно, така трябва да имаме Слънцето и Луната, защото за мисленето ни е необходима Луната, а за ходенето се нуждаем от Слънцето, от слънчевата сила. Ако ходим през нощта, това става за сметка на натрупаните слънчеви сили, които сме получили през деня. На нас са ни просто необходими тези небесни тела!
към текста >>
Тя не се е отделила като крадец, който нищо не оставя и всичко прибира със себе си, а е създала възмож
нос
ти за съществуването на физическия човек.
Какво трябва да кажем, ако не просто дупчим Земята като дъждовни червеи, а сме осведомени за това, как са се появили каменните въглища? Някога Луната е излязла, отделяйки се от Земята, и е дарила въздуха с кислород, а земната почва - с въглища. Би следвало да кажем: о, ти, Луна, ти богато ни дари, когато напускаше Земята, ти не просто се отдели, напускайки Земята, а ни остави във въздуха кислород, а в земята - въглища! И така, Луната е наша твърде фина космическа дружка: защото, когато още е била с нас, е поддържала нашите души с това, че винаги е изработвала въглена киселина и нея тя ни е оставила. Тя ни е оставила навън въглерода, каменните въглища на Земята.
Тя не се е отделила като крадец, който нищо не оставя и всичко прибира със себе си, а е създала възможности за съществуването на физическия човек.
Дотогава не е имало никакви физически хора, а е имало само духовни хора на Слънцето, обединено с Луната и Земята.
към текста >>
Ако някой се трови с цианкалий, най-лошата опас
нос
т при това е, че цианкалият може да подкопае, да заграби със себе си душата, и човек, вместо да има възмож
нос
т да продължи да живее в душата, въобще да се разпадне на частици по целия свят, да се разпространи в слънчевата светлина.
Така е била образувана Земята от Слънцето и Луната. След като са се формирали навън, ние можем да погледнем нагоре и да видим Слънце и Луна. Но когато всичко това още е било заедно, когато Слънцето, Луната и Земята са се намирали едно в друго, човек е можел да живее само като душевно-духовно същество, по друг начин е било невъзможно да се живее. Да, господа, тогава човек е бил способен, без значение на нищо, да живее като душевно-духовно същество, да живее, без значение, че никога не би могъл да придобие физическо тяло, тъй като не е имало ни кислород, ни азот, нито нищо друго. Обаче ако днес, намирайки се на Земята, приемем цианкалий вътрешно, той ще унищожи в тялото ни всички наши движения и сили за живот.
Ако някой се трови с цианкалий, най-лошата опасност при това е, че цианкалият може да подкопае, да заграби със себе си душата, и човек, вместо да има възможност да продължи да живее в душата, въобще да се разпадне на частици по целия свят, да се разпространи в слънчевата светлина.
към текста >>
Ако човек се трови с цианкалий, той всъщ
нос
т превръща Слънцето в руини!
Защото всеки човек, който се трови с цианкалий, по неправилен начин се включва в потока, който върви от Земята към Слънцето. И ако имаше подходящи инструменти за това, всеки път, когато човек се трови с цианкалий, би могъл да се види малък взрив на Слънцето. От това на Слънцето му става по-лошо. Такъв човек разваля Вселената, той също така разваля силата, която струи от Слънцето към Земята, ако се трови с цианкалий. Такъв човек притежава реално влияние върху Вселената.
Ако човек се трови с цианкалий, той всъщност превръща Слънцето в руини!
Така стои работата при всеки случай на отравяне с цианкалий.
към текста >>
Ето защо днес всъщ
нос
т истинска наука вече няма.
Това е нещо, което предизвиква не само изкуствено създадено религиозно настроение, а истинско религиозно настроение; човек знае: аз принадлежа на Вселената и това, което правя, постоянно влияе върху Вселената. Хората съвсем забравят за това; те съвсем не знаят, че азотът, намиращ се в обкръжаващата ги среда, е създаден от Слънцето; кислородът, намиращ се в обкръжаващата ги среда, е създаден от Луната.
Ето защо днес всъщност истинска наука вече няма.
Няма вече никаква истинска наука! Истинската наука взема за помощници другите небесни тела. А иначе човек гледа нагоре към звездите през своя телескоп, само изчислява, но не знае, че например между всяка частичка желязо, милиони от които циркулират, плуват в нашата кръв, между всяка частичка желязо в нашата кръв и всичко това, което става на Луната, съществува вътрешна връзка. Така например анемичната млада девойка не може да установи правилно отношение към Луната и поради това съвсем отпада от мировата връзка. Поради това такава млада анемична девойка може да изгуби памет и всичко, което функционално се отнася към главата; поради това не възниква живото взаимодействие, което, както ви разказвах, трябва да възникне между желязото и въглеродния двуокис.
към текста >>
Но на свой ред, ако човек не е в състояние по-правилен начин да се бори с това, което като цианкалий иска да се появи в тялото му, в костите му се отлага твърде много варовик; костите стават чупливи, и малко по малко варовикът прониква в кръво
нос
ните съдове; всичко в човека става чупливо, крехко.
Но на свой ред, ако човек не е в състояние по-правилен начин да се бори с това, което като цианкалий иска да се появи в тялото му, в костите му се отлага твърде много варовик; костите стават чупливи, и малко по малко варовикът прониква в кръвоносните съдове; всичко в човека става чупливо, крехко.
Човек не може повече да развива правилно отношение към Слънцето. Но него трябва да го има. Човек трябва с помощта на това, което живее в движенията му, при които костите вземат доста значително участие, да развива правилно отношение към Слънцето. И човек трябва, благодарение на това, което живее в неговата глава, да установи правилно отношение към Луната. Да, господа, работата е там, че ако човек не мисли, ако го мързи да мисли, тогава Луната малко по малко престава да се грижи за такъв човек!
към текста >>
33.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Това не е толкова забележимо във външните проявления на човека, но е забележимо във вътрешните му проявления, а също и във вътрешната телес
нос
т на човека.
Доктор Щайнер: Ще се опитам да ви изложа тази тема в такава връзка, че да бъде лесно да завършим това, за което говорихме последния понеделник[1]. Често съм ви обръщал внимание върху това, че човекът е много сложно същество.
Това не е толкова забележимо във външните проявления на човека, но е забележимо във вътрешните му проявления, а също и във вътрешната телесност на човека.
Тук бих обърнал вниманието ви върху това, че в местности, разположени в така наречената тропическа зона, където през по-голямата част от годината е горещо и само понякога горещината се сменя от съвсем кратка дъждовна зима - да кажем, в Южен Египет или в Индия, - човек вътрешно изглежда съвсем различно от хората там, където постоянно е студено, в областите, разположени например близо до Северния полюс. Областите, разположени близо до Северния полюс, имат пряко отношение към това, за което сега попитахте; те имат много сили, които се проявяват в прекрасните форми на снежинките. Можем да кажем така: на Земята имаме такива области, които силно се нагряват и осветяват от Слънцето, където Слънцето има голямо влияние; също имаме и такива области, където влиянието на Слънцето е незначително, където господстват снегът и ледът. Защото вие знаете, че не само снежинките имат всевъзможни прекрасни, удивително красиви форми - снежинките имат на първо място такива форми, в основата на които стои шестоъгълник, - но има също и ето такива форми (вж. рис.).
към текста >>
Тук бих обърнал вниманието ви върху това, че в мест
нос
ти, разположени в така наречената тропическа зона, където през по-голямата част от годината е горещо и само понякога горещината се сменя от съвсем кратка дъждовна зима - да кажем, в Южен Египет или в Индия, - човек вътрешно изглежда съвсем различно от хората там, където постоянно е студено, в областите, разположени например близо до Северния полюс.
Доктор Щайнер: Ще се опитам да ви изложа тази тема в такава връзка, че да бъде лесно да завършим това, за което говорихме последния понеделник[1]. Често съм ви обръщал внимание върху това, че човекът е много сложно същество. Това не е толкова забележимо във външните проявления на човека, но е забележимо във вътрешните му проявления, а също и във вътрешната телесност на човека.
Тук бих обърнал вниманието ви върху това, че в местности, разположени в така наречената тропическа зона, където през по-голямата част от годината е горещо и само понякога горещината се сменя от съвсем кратка дъждовна зима - да кажем, в Южен Египет или в Индия, - човек вътрешно изглежда съвсем различно от хората там, където постоянно е студено, в областите, разположени например близо до Северния полюс.
Областите, разположени близо до Северния полюс, имат пряко отношение към това, за което сега попитахте; те имат много сили, които се проявяват в прекрасните форми на снежинките. Можем да кажем така: на Земята имаме такива области, които силно се нагряват и осветяват от Слънцето, където Слънцето има голямо влияние; също имаме и такива области, където влиянието на Слънцето е незначително, където господстват снегът и ледът. Защото вие знаете, че не само снежинките имат всевъзможни прекрасни, удивително красиви форми - снежинките имат на първо място такива форми, в основата на които стои шестоъгълник, - но има също и ето такива форми (вж. рис.).
към текста >>
Вероятно сте ги виждали да се появяват през зимата по прозорците, ако по тях има замръзнала вода; подобно на завеси, те покриват цялата повърх
нос
т на прозореца.
Вероятно сте ги виждали да се появяват през зимата по прозорците, ако по тях има замръзнала вода; подобно на завеси, те покриват цялата повърхност на прозореца.
Тук, както виждате, се получават ту удивително красиви цветя, ту прекрасни фигури, в които се е превърнала водата. Бихме могли да кажем така: водата, съставляваща основата на снега и леда - защото ако стане топло, и снегът, и ледът ще се разтопят във вода, - водата образува тези прекрасни форми, ако Слънцето няма достатъчно сили. Тези фигури, разбира се, не могат да се намират вътре във водата. Защото ако нещо изгражда собственото си очертание от собствените си сили, то запазва това свое очертание. Всички вие също имате еднакви очертания, еднакви фигури.
към текста >>
По отношение на размера тялото на ескимоса има по-големи бели дробове и малък черен дроб, а човекът от горещата зона има от
нос
ително малки бели дробове и голям черен дроб.
Ако човек задава такива въпроси, той трябва да се ориентира към човека като цяло. Човек има два органа: те се отличават при хората, намиращи се там, където Слънцето целогодишно има голяма сила - както в горещите области на Южен Египет или Индия, - вътрешният строеж на тези органи при живеещите там хора се отличава от строежа при хората, намиращи се целогодишно на студено, където природата постоянно се стреми към образуване на снежинки, на ледени фигури, например при ескимосите. Те живеят в горните ширини, там, където се формират снегът и ледът, където водата малко се топи. При външен поглед хората биха казали: да, в топлите страни хората външно изглеждат малко по-големи, а ескимосите са хора с малък ръст. Но не в това е работата; голямото различие между човека от горещата зона и човека от студената зона, ескимоса, се състои в това, че при тях по-друг начин става образуването на черния дроб и образуването на белите дробове.
По отношение на размера тялото на ескимоса има по-големи бели дробове и малък черен дроб, а човекът от горещата зона има относително малки бели дробове и голям черен дроб.
И така, виждате, че хората от тези области, където възникват ледените кристали и ледените фигури, се отличават от другите по това, че спрямо размера на тялото си те имат малък черен дроб и големи бели дробове. А при тези хора, където природата не е склонна да гради такива фигури, но където Слънцето през цялото време разтопява всичко, разрушава всичко, при тези хора белите дробове са относително малки, а черният дроб е по-голям. Винаги трябва, когато питаме за ставащото в природата - също и в случая с ледените цветя, - да разглеждаме човека. Ако не вземаме човека за изходна точка, нищо няма да можем да разберем в природата, съвсем нищо.
към текста >>
А при тези хора, където природата не е склонна да гради такива фигури, но където Слънцето през цялото време разтопява всичко, разрушава всичко, при тези хора белите дробове са от
нос
ително малки, а черният дроб е по-голям.
Те живеят в горните ширини, там, където се формират снегът и ледът, където водата малко се топи. При външен поглед хората биха казали: да, в топлите страни хората външно изглеждат малко по-големи, а ескимосите са хора с малък ръст. Но не в това е работата; голямото различие между човека от горещата зона и човека от студената зона, ескимоса, се състои в това, че при тях по-друг начин става образуването на черния дроб и образуването на белите дробове. По отношение на размера тялото на ескимоса има по-големи бели дробове и малък черен дроб, а човекът от горещата зона има относително малки бели дробове и голям черен дроб. И така, виждате, че хората от тези области, където възникват ледените кристали и ледените фигури, се отличават от другите по това, че спрямо размера на тялото си те имат малък черен дроб и големи бели дробове.
А при тези хора, където природата не е склонна да гради такива фигури, но където Слънцето през цялото време разтопява всичко, разрушава всичко, при тези хора белите дробове са относително малки, а черният дроб е по-голям.
Винаги трябва, когато питаме за ставащото в природата - също и в случая с ледените цветя, - да разглеждаме човека. Ако не вземаме човека за изходна точка, нищо няма да можем да разберем в природата, съвсем нищо.
към текста >>
Жлъчката се отделя от черния дроб, преминава в жлъчния мехур, оттук преминава в хра
нос
милателните сокове, после в кръвта и се разнася по целия организъм.
Следователно работата стои така: черният дроб в човека се явява много важен орган. Ако човек нямаше черен дроб, той нямаше да има и жлъчка, тъй като черният дроб постоян-но отделя жлъчка.
Жлъчката се отделя от черния дроб, преминава в жлъчния мехур, оттук преминава в храносмилателните сокове, после в кръвта и се разнася по целия организъм.
Така че можем да кажем: от дясната страна при човека се намира черният дроб, от него изтича жлъчка и постъпва в жлъчния мехур, оттук в кръвта и се разпространява по цялото тяло. Така че на човек черният му дроб служи за отделяне на жлъчка.
към текста >>
Ако черният дроб е от
нос
ително малък, човек става флегматичен: ако черният дроб е от
нос
ително голям, в човека има много огън, защото жлъчката способства този огън.
Господа, ако нямахте жлъчка, вие бихте били странни хора. Макар и в много малки количества, тази жлъчка трябва да се разпространява по цялото тяло. Ако нямахте жлъчка, вие бихте били ужасни флегматици: ръцете, раменете, главата биха висели; ще ви е противно да кажете на когото и да е дори и дума и т. н. Бихте били съвсем пасивни, флегматични хора, ако нямахте жлъчка. Човек трябва да има жлъчка и жлъчката трябва да излиза от черния дроб.
Ако черният дроб е относително малък, човек става флегматичен: ако черният дроб е относително голям, в човека има много огън, защото жлъчката способства този огън.
Виждате ли, в човека може да има също и твърде много жлъчка, той да произвежда прекалено много жлъчка: тогава той с радост е готов да нокаутира всекиго, който само нещо му каже. Ако хората изпадат в бичи гняв, от черния им дроб изтича течна жлъчка; при тях много жлъчка преминава в стомашния сок и в кръвта. Така че ако вътрешно се наблюдава човекът, на когото сте казали нещо или на когото нещо не се харесва и му е произвело особено впечатление, може да се забележи как от черния му дроб стремително изтича много жлъчка, тя много бързо се разпространява по цялото тяло и той ви нокаутира или ругае като каруцар. Ето това е, което се наблюдава вътрешно, ако при човека има прекалена склонност към отделяне на жлъчка. Но, както се казва, ако съвсем не отделяше жлъчка, той нямаше да има никакъв огън и, както съм ви казвал, би станал сънлив.
към текста >>
Ето това е, което се наблюдава вътрешно, ако при човека има прекалена склон
нос
т към отделяне на жлъчка.
Човек трябва да има жлъчка и жлъчката трябва да излиза от черния дроб. Ако черният дроб е относително малък, човек става флегматичен: ако черният дроб е относително голям, в човека има много огън, защото жлъчката способства този огън. Виждате ли, в човека може да има също и твърде много жлъчка, той да произвежда прекалено много жлъчка: тогава той с радост е готов да нокаутира всекиго, който само нещо му каже. Ако хората изпадат в бичи гняв, от черния им дроб изтича течна жлъчка; при тях много жлъчка преминава в стомашния сок и в кръвта. Така че ако вътрешно се наблюдава човекът, на когото сте казали нещо или на когото нещо не се харесва и му е произвело особено впечатление, може да се забележи как от черния му дроб стремително изтича много жлъчка, тя много бързо се разпространява по цялото тяло и той ви нокаутира или ругае като каруцар.
Ето това е, което се наблюдава вътрешно, ако при човека има прекалена склонност към отделяне на жлъчка.
Но, както се казва, ако съвсем не отделяше жлъчка, той нямаше да има никакъв огън и, както съм ви казвал, би станал сънлив. И така, вие виждате, че отделянето на жлъчка е една от задължителните отделителни функции на човека. Не знам, случвало ли се е на някой от вас да пробва жлъчка на вкус; на вкус тя е страшно горчива, при това е отровна и голямо количество жлъчка, попадайки в устата, действа като отрова. Това е свързано с нещото, за което ви говорих последната сряда[2], когато казах: ако човек проявява живост, ако той е подвижен, ходи, даже ако той псува и може да ви удари два шамара - у него има много отрова и той е склонен да изработва много цианкалий, за това ви говорих. Той е принуден да го смесва с кръвта.
към текста >>
Човек може така да се разгневи - особено ако гневът идва бързо, - че поради този гняв се отделя прекалено много жлъчка, всъщ
нос
т много цианид, а после жлъчка.
И така, вие виждате, че отделянето на жлъчка е една от задължителните отделителни функции на човека. Не знам, случвало ли се е на някой от вас да пробва жлъчка на вкус; на вкус тя е страшно горчива, при това е отровна и голямо количество жлъчка, попадайки в устата, действа като отрова. Това е свързано с нещото, за което ви говорих последната сряда[2], когато казах: ако човек проявява живост, ако той е подвижен, ходи, даже ако той псува и може да ви удари два шамара - у него има много отрова и той е склонен да изработва много цианкалий, за това ви говорих. Той е принуден да го смесва с кръвта. Известни са ми много случаи, при които хора, просто вследствие от гнева си, са получавали вътрешно отравяне на кръвта.
Човек може така да се разгневи - особено ако гневът идва бързо, - че поради този гняв се отделя прекалено много жлъчка, всъщност много цианид, а после жлъчка.
Тогава човек получава в кръвта си страшно отровна смес и с това разрушава кръвта. Вследствие на гнева настъпва страшно отравяне на кръвта. Оттук виждате колко полезно и колко вредно може да бъде в човека това, което прави кой да е орган от тялото му. Защото всичко случващо се е свързано с душевното начало. Гневът е душевна проява, докато отделянето на жлъчка е физическа проява; но в човека няма нищо, което не е едновременно и душевно, и всичко душевно приема някаква физическа форма.
към текста >>
Да допуснем сега, че човек често е подложен на това, което се нарича настинка, в част
нос
т, пре-охлаждане на корема.
Да продължим нататък.
Да допуснем сега, че човек често е подложен на това, което се нарича настинка, в частност, пре-охлаждане на корема.
И така, човек много често получава пре-охлаждане на корема; тогава коремът му отговаря: ако аз бях ескимос, бих бил такъв, какъвто трябва да бъда в студените области на Земята. Става това, че коремът, коремната кухина постоянно притиска черния дроб, така че той става толкова малък, както при ескимоса. И така, ако човек получава силно преохлаждане на корема, неговият черен дроб се свива и тогава той изхвърля жлъчка. Жлъчката постоянно капе в жлъчния мехур и се разпространява оттам по цялото тяло.
към текста >>
Така че повечето заболявания на черния дроб, които човек получава, възникват от това, че поради преохлаждане на корема в човека възниква склон
нос
т да отделя твърде много жлъчка и черният му дроб се изтощава.
Вие всички, господа, сте преживявали това, което се нарича пренапрежение; човек повдига нещо твърде тежко за него, при което мускулите се откъсват един от друг и се разрушават. Ако човек приложи към някакъв орган прекалено голяма сила, този орган се разрушава. Така е и с черния дроб. Ако той отново и отново отделя твърде много жлъчка, постепенно се сбръчква и става непригоден.
Така че повечето заболявания на черния дроб, които човек получава, възникват от това, че поради преохлаждане на корема в човека възниква склонност да отделя твърде много жлъчка и черният му дроб се изтощава.
Заболяванията на черния дроб възникват поради преохлаждане на корема, от сбръчкване на черния дроб. Разбира се, тук играят роля и всевъзможни други обстоятелства. При преохлаждане на корема в човека става нарушение в работата на сърцето. Тогава докторите казват, че причина за заболяването на черния дроб е сърцето. Но на практика те стават от преохлаждането на корема.
към текста >>
Дей
нос
тта на Слънцето е необходима за функционирането на черния дроб.
Обаче всичко това, както можете да заключите от казаното от мен, има непосредствено отношение към Слънцето. Затова винаги е много добре за страдащите от преохлаждане на корема, ако долната част на тялото им се излага на светлина. Тук например е извънредно полезна слънчевата терапия. Така че трябва да кажем: всичко това, което е свързано с черния дроб, е свързано също и със Слънцето.
Дейността на Слънцето е необходима за функционирането на черния дроб.
Недостигът на слънчева дейност води до нарушения на функционирането на черния дроб. Връзката между слънцето и черния дроб е много интересна.
към текста >>
Недостигът на слънчева дей
нос
т води до нарушения на функционирането на черния дроб.
Обаче всичко това, както можете да заключите от казаното от мен, има непосредствено отношение към Слънцето. Затова винаги е много добре за страдащите от преохлаждане на корема, ако долната част на тялото им се излага на светлина. Тук например е извънредно полезна слънчевата терапия. Така че трябва да кажем: всичко това, което е свързано с черния дроб, е свързано също и със Слънцето. Дейността на Слънцето е необходима за функционирането на черния дроб.
Недостигът на слънчева дейност води до нарушения на функционирането на черния дроб.
Връзката между слънцето и черния дроб е много интересна.
към текста >>
Но това, че белите дробове вкарват вътре кислород, дишат, е само част от дей
нос
тта им.
Сега да преминем към белите дробове. Това често сме го обсъждали и вие го знаете: белите дробове дишат.
Но това, че белите дробове вкарват вътре кислород, дишат, е само част от дейността им.
Белите дробове трябва да правят и нещо друго. Също както черният дроб отделя жлъчка, така и белите дробове отделят това, което се нарича слуз. Белите дробове отделят слуз, но също както и черният дроб, не могат да задържат в себе си това, което се намира в тях. Черният дроб не може изцяло да се напълни с жлъчка, той трябва да я отдаде на тялото. А белите дробове трябва постоянно да отделят слуз, да отделят слуз отново и отново.
към текста >>
В своята вътреш
нос
т тя е такава, че изработваните от нея субстанции, лунното вещество, тя кристализира също както кристализират въздушните форми, които издишваме през
нос
а.
Погледнете Слънцето: то е кръгло и разпространява лъчите си на всички страни. Слънцето свети на всички страни; то се разтича на всички страни също както жлъчката се отправя в човешко тяло на всички страни. Можем да сравним Слънцето в неговото разтичане, в неговото изтичане с изтичането на жлъчката. Но Луната, господа, ако я погледнете, има по-очертан вид. Луната е съвсем твърда.
В своята вътрешност тя е такава, че изработваните от нея субстанции, лунното вещество, тя кристализира също както кристализират въздушните форми, които издишваме през носа.
Тук вътрешно действат лунните влияния, докато при черния дроб и жлъчката действат слънчевите влияния. В белите дробове действат лунните сили и Луната способства за отделянето на слуз.
към текста >>
Сега трябва да кажем: ако се отправяме в гореща мест
нос
т, тогава действа Слънцето.
Сега трябва да кажем: ако се отправяме в гореща местност, тогава действа Слънцето.
То сгрява всичко; хората получават много огън. Огънят може да се изживява не само в бичия гняв, той живее също и в по-красиви неща, той подбужда към прекрасна мъдрост. Там хората получават много огън. Ако се отправят към студена област, там, където Слънцето е слабо, където в студените нощи свети в ледения студ Луната, там белите дробове, които относително се увеличават, са принудени силно да се напрягат; те отделят много слуз.
към текста >>
Ако се отправят към студена област, там, където Слънцето е слабо, където в студените нощи свети в ледения студ Луната, там белите дробове, които от
нос
ително се увеличават, са принудени силно да се напрягат; те отделят много слуз.
Сега трябва да кажем: ако се отправяме в гореща местност, тогава действа Слънцето. То сгрява всичко; хората получават много огън. Огънят може да се изживява не само в бичия гняв, той живее също и в по-красиви неща, той подбужда към прекрасна мъдрост. Там хората получават много огън.
Ако се отправят към студена област, там, където Слънцето е слабо, където в студените нощи свети в ледения студ Луната, там белите дробове, които относително се увеличават, са принудени силно да се напрягат; те отделят много слуз.
към текста >>
Представете си, че вместо условия с умерена влаж
нос
т, вместо въздух, където влагата е малко, вие живеете в преовлажнен въздух; тогава на вашите дробове им се налага да се пренапрягат.
Виждате ли, господа, сега откривате причината за белодробните заболявания. Белите дробове трябва да отделят определено количество слуз, също както черният дроб трябва да отделя определено количество жлъчка. Но също както черният дроб се разрушава, ако се отделя твърде много жлъчка, така и белите дробове се разрушават, ако отделят твърде много слуз. Това става при белодробните заболявания. Поради това, което изпитват, белите дробове се стресират и им се налага да отделят прекалено много слуз.
Представете си, че вместо условия с умерена влажност, вместо въздух, където влагата е малко, вие живеете в преовлажнен въздух; тогава на вашите дробове им се налага да се пренапрягат.
Но ако напрягате белите дробове, те отделят слуз. И тогава, вследствие от това, че дишате преовлажнен въздух, белите дробове започват да се пренапрягат и заболяват. При човек с болни дробове започва отхрачване; малко по малко той изплюва своите бели дробове, ако те са много болни.
към текста >>
Такива лекарства имат свойството да дублират дей
нос
тта на белите дробове, да я вземат върху себе си и тогава белите дробове се напрягат малко по-малко.
Тогава може да се помогне на белите дробове, като приготвим определени лекарства. При това не трябва да се използват корени, а трябва да се използват листата на растенията, приготвяйки от тях определени лекарства. Това се отнася например към съвсем определен вид растение. Ако правилно вземем сок и приготвим определени лекарства, можем да помогнем на дробовете, на които се налага да работят прекалено много.
Такива лекарства имат свойството да дублират дейността на белите дробове, да я вземат върху себе си и тогава белите дробове се напрягат малко по-малко.
Подходът към лечението в по-голямата си част се състои в това, че се задава въпросът: белите дробове отделят твърде много слуз, това е знак, че те се напрягат прекалено силно; е, добре, какво тогава да направя? Тогава си търся растение, сокът на което може да дублира дейността на белите дробове.
към текста >>
Тогава си търся растение, сокът на което може да дублира дей
нос
тта на белите дробове.
При това не трябва да се използват корени, а трябва да се използват листата на растенията, приготвяйки от тях определени лекарства. Това се отнася например към съвсем определен вид растение. Ако правилно вземем сок и приготвим определени лекарства, можем да помогнем на дробовете, на които се налага да работят прекалено много. Такива лекарства имат свойството да дублират дейността на белите дробове, да я вземат върху себе си и тогава белите дробове се напрягат малко по-малко. Подходът към лечението в по-голямата си част се състои в това, че се задава въпросът: белите дробове отделят твърде много слуз, това е знак, че те се напрягат прекалено силно; е, добре, какво тогава да направя?
Тогава си търся растение, сокът на което може да дублира дейността на белите дробове.
към текста >>
Или забелязвам, че черният дроб отделя твърде много жлъчка; търся си растение, което може да дублира дей
нос
тта на черния дроб.
Или забелязвам, че черният дроб отделя твърде много жлъчка; търся си растение, което може да дублира дейността на черния дроб.
Има например растение, което се нарича цикория (Cichorium intubus). Ако от сока на корена на това растение се приготви лекарство и се даде на човека, функцията на черния дроб ще бъде дублирана и скоро може да се открие, че макар човек отначало да продължи да отделя не по-малко жлъчка и гневното му душевно състояние да не се прекрати, въпреки това черният му дроб отново ще укрепне и постепенно ще настъпи подобрение.
към текста >>
Тези лъчи на Слънцето възбуждат дей
нос
тта на черния дроб.
Това е много красиво. И така, можем да кажем: ако тук имаме Земята (вж. рис.7), тук е горещата зона. Върху тази гореща зона особено въздействат слънчевите лъчи. О, прекрасно е това, как те действат!
Тези лъчи на Слънцето възбуждат дейността на черния дроб.
Черният дроб изпраща навсякъде жлъчка и тя се разпространява по цялото тяло. И ако жлъчката при разпространението си проникне например в перата на птиците или в крилцата на колибрито, тя ги оцветява в прекрасни цветове. В горещата зона колибритата блестят именно защото тяхната жлъчка се отделя много бързо и много бързо попада в перата.
към текста >>
Но в областите на вечен лед, на Северния полюс или високо в планините, става това образуване на прекрасни ледени форми, тъй като Слънцето там също няма сили, тъй като то може да развива силата си само при достатъчна плът
нос
т на въздуха.
В студените области това не става, там Слънцето е с малко сили. Затова пък отразената слънчева светлина, светлината на Луната действа там особено активно и тази светлина способства кристализацията на снега и формирането на леда в картините с ледени цветя. При нас това става само тогава, когато през зимата Слънцето губи силите си.
Но в областите на вечен лед, на Северния полюс или високо в планините, става това образуване на прекрасни ледени форми, тъй като Слънцето там също няма сили, тъй като то може да развива силата си само при достатъчна плътност на въздуха.
към текста >>
Работата действително стои така, че може да се каже: в белите дробове, където човек всъщ
нос
т изработва слуз, са задействани лунните сили.
Вглеждайки се по такъв начин в природата, ние получаваме чудесно впечатление! Получаваме впечатлението, че навсякъде, където свети Слънцето, има живот, живот, който се топи, отлита и се разпространява навсякъде. Там, където действа Луната, навсякъде се образуват образи, фигури. Ето мощното впечатление, получавано при това. Тези неща може да види само този, който може да разбира духовното.
Работата действително стои така, че може да се каже: в белите дробове, където човек всъщност изработва слуз, са задействани лунните сили.
Белите дробове действат така, че те не се нуждаят от пряка слънчева светлина, а използват отразена слънчева светлина. Когато тук, на Север, стават активни преимуществено лунните сили, а Слънцето не действа, става следното: това, което се намира вътре, в Земята, излиза навън и се издига нагоре във въздуха. Вътре, в Земята, навсякъде присъстват магнетизмът и електричеството. Земята изцяло е пълна с магнетизъм и електричество. В това, че в Земята навсякъде присъстват магнетизъм и електричество, можете да се убедите ето с какво: ако имате в станцията телеграфен апарат (изобразява го на рисунка), ако той например се намира в Дорнах, а другият - в Базел, вие можете да телеграфирате, нали така?
към текста >>
В северните области преимуществена актив
нос
т има лунната светлина, когато свети Луната; ако не свети, актив
нос
тта й се проявява все пак като последействие и там северното сияние, тоест изтичащото електричество става видимо.
Това, което прави тук науката със северното сияние, е много интересно, защото прилича на това, ако някой помисли своите дългове за свой капитал. Това е именно така. В живота е изключение човек да обърка дълговете си със свое имущество, нали така? Но ето че науката може да прави такива неща безнаказано; тя може да разглежда северното сияние като нещо прииждащо от Вселената, докато то е обусловено от това, което изтича от Земята. Обаче в топлите страни то тутакси се посреща и поглъща от слънчевата светлина и с това се неутрализира.
В северните области преимуществена активност има лунната светлина, когато свети Луната; ако не свети, активността й се проявява все пак като последействие и там северното сияние, тоест изтичащото електричество става видимо.
Това северно сияние е особено силно, тъй като са особено силни лунните сили. Всъщност навсякъде има нещо от северното сияние, но то не се вижда, тъй като е слабо. В нашите области северното сияние, тоест изтичащият навън поток електричество, също е слабо. Но то силно се проявява в безжичната телеграфия. Там действа то.
към текста >>
Всъщ
нос
т навсякъде има нещо от северното сияние, но то не се вижда, тъй като е слабо.
В живота е изключение човек да обърка дълговете си със свое имущество, нали така? Но ето че науката може да прави такива неща безнаказано; тя може да разглежда северното сияние като нещо прииждащо от Вселената, докато то е обусловено от това, което изтича от Земята. Обаче в топлите страни то тутакси се посреща и поглъща от слънчевата светлина и с това се неутрализира. В северните области преимуществена активност има лунната светлина, когато свети Луната; ако не свети, активността й се проявява все пак като последействие и там северното сияние, тоест изтичащото електричество става видимо. Това северно сияние е особено силно, тъй като са особено силни лунните сили.
Всъщност навсякъде има нещо от северното сияние, но то не се вижда, тъй като е слабо.
В нашите области северното сияние, тоест изтичащият навън поток електричество, също е слабо. Но то силно се проявява в безжичната телеграфия. Там действа то. Това, което действа в безжичната телеграфия, е същото, което става видимо при северното сияние. Причината е в него.
към текста >>
Това е същото, както ако някой би правил мигновени фотографии, и това, което мимолетно би възниквало, отново би изчезвало при издишването през
нос
а.
Сняг, господа, ето какво се стреми да се появи в нашата глава постоянно; само че ние отново и отново го топим. Но той иска да се образува. Представете си, господа, мозъкът на всеки от вас е забележителен орган. Когато господин Зеефелд е показвал на господин Бурле тези прекрасни снежни кристални фигури, това го е заинтересувало и той си е помислил: интересно, с какво е свързано това? А в същото време господин Бурле е фотографирал в себе си тези снежинки!
Това е същото, както ако някой би правил мигновени фотографии, и това, което мимолетно би възниквало, отново би изчезвало при издишването през носа.
Ако би било възможно много бързо да се фотографира това, което става в главата на господин Бурле или във вашите глави, биха се получили същите фотографии. Биха се получили късчета снежинки, ледени картини; те биха могли да се фотографират във вашето етерно тяло, и те биха били еднакви! Вашата глава - това е доста забележително нещо. Ако имаше такъв фотоапарат, какъвто още няма - тук всичко трябва да се снима много бързо, тъй като то тутакси изчезва, - вие бихте открили следното: бихте забелязали в мозъка си нещо подобно на красива купчинка сняг, нещо подобно на прекрасните картини от ледени цветя на прозорците! Всичко това трябва веднага да изчезне, иначе тези остри кристали щяха да почнат да ни бодат и с тях не бихме могли да мислим.
към текста >>
Тогава тя дава възмож
нос
т на Слънцето да отделя и отхвърля всичко едно от друго, тогава тя подготвя хранителни средства и така нататък.
Защото в нашата собствена глава става същото! Само че в нея всичко това отново и отново бързо се разтваря. Защото така мисли природата като цяло! Но само през зимата, когато са студовете, тя действително започва така да мисли. През лятото за нея е твърде горещо, за да мисли.
Тогава тя дава възможност на Слънцето да отделя и отхвърля всичко едно от друго, тогава тя подготвя хранителни средства и така нататък.
А през зимата мислите се формират във вид на сняг и лед. Ако навън нямаше никакви мисли, тях нямаше да ги има и в нашата глава. И така, виждате колко прекрасни са тези съответстващи на природата образувания, формиращи се навън през зимата, когато природата е толкова умна, че тя по видим, външен начин създава това, което винаги става в нашата глава като проявление на ума ни. Навсякъде в природата можем да видим това, което става в нас самите. Само трябва правилно да го разбираме.
към текста >>
Същото се отнася и за изкуството на възпитанието, за педагогиката, тъй като тук преди всичко трябва да се знае следното: ако даже азбуката се дава на човек безпорядъчно - тъй като тук силно се проявява лунната актив
нос
т, - ако се прави това твърде форсирано, неправилно, могат съвсем да се изтощят кристализационните сили на етерната глава.
Същото се отнася и за изкуството на възпитанието, за педагогиката, тъй като тук преди всичко трябва да се знае следното: ако даже азбуката се дава на човек безпорядъчно - тъй като тук силно се проявява лунната активност, - ако се прави това твърде форсирано, неправилно, могат съвсем да се изтощят кристализационните сили на етерната глава.
Човек може - и това наистина е така - от интензивно обучение да стане още по-глупав, ако го учат неправилно. Това е наистина така. Но за да се ориентираме в това, ще поговорим по тази тема следващия път. Необходимо е да се знае всичко това.
към текста >>
34.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Във всяка възраст от живота човек
нос
и в себе си като основно вещество белтъка.
Доктор Щайнер: Вече съм споменавал това-онова за водорода. Да развием вашия въпрос.
Във всяка възраст от живота човек носи в себе си като основно вещество белтъка.
Той се
към текста >>
Въглената киселина
нос
и в себе си нещо ободряващо, но ако въглеродът се съедини с водорода, тогава, господа, се образува метан, блатен газ, газ, който се намира в пещери, мазета и т.
Той, както съм ви казвал, се намира в подобните на перлички мехурчета в газираната вода и в природните киселинни води. Въглената киселина я има също и в нас, при това е важно тя чрез дишането да прониква в главата. Ако в главата си нямаме въглероден двуокис, вече няма да сме такива светли умове, каквито всички ние, разбира се, сме. Ще престанем да бъдем такива, ако в нашата глава престане да постъпва въглена киселина; разбира се, не в такова количество, както например в газираните води, а в крайно незначително количество ние трябва постоянно да ободряваме, да освежаваме нашата глава с въглена киселина. Но аз ви казах и друго: ако сме глупави, работата е в това, че въглеродът не пренася достатъчно кислород в нашата глава, тук постъпва недостатъчно кислород и въглеродът се съединява с водорода.
Въглената киселина носи в себе си нещо ободряващо, но ако въглеродът се съедини с водорода, тогава, господа, се образува метан, блатен газ, газ, който се намира в пещери, мазета и т.
н., където нещо се разлага - там се образува метан. Този газ не ободрява, този газ убива, парализира. И ако в нашето тяло възниква такъв безпорядък, че въглеродът реагира с водорода, се появява метан, който постъпва в главата. Ако нашата глава наподоби мухлясало мазе, ние ставаме глупави. Така че е много важно, насочваме ли нагоре достатъчно количество въглероден двуокис или повече блатен газ, метан, и по този начин - водород; малко метан винаги ни е необходим, иначе бихме станали прекалено умни хора, а ставайки прекалено умни, бихме получили лошо храносмилане.
към текста >>
Така че е много важно, насочваме ли нагоре достатъчно количество въглероден двуокис или повече блатен газ, метан, и по този начин - водород; малко метан винаги ни е необходим, иначе бихме станали прекалено умни хора, а ставайки прекалено умни, бихме получили лошо хра
нос
милане.
Въглената киселина носи в себе си нещо ободряващо, но ако въглеродът се съедини с водорода, тогава, господа, се образува метан, блатен газ, газ, който се намира в пещери, мазета и т. н., където нещо се разлага - там се образува метан. Този газ не ободрява, този газ убива, парализира. И ако в нашето тяло възниква такъв безпорядък, че въглеродът реагира с водорода, се появява метан, който постъпва в главата. Ако нашата глава наподоби мухлясало мазе, ние ставаме глупави.
Така че е много важно, насочваме ли нагоре достатъчно количество въглероден двуокис или повече блатен газ, метан, и по този начин - водород; малко метан винаги ни е необходим, иначе бихме станали прекалено умни хора, а ставайки прекалено умни, бихме получили лошо храносмилане.
към текста >>
Но водородът, който всъщ
нос
т е неуместен в главата, ако е твърде много, и който играе такава неприятна роля в метана, този водород е разпространен във Вселената навсякъде - именно навсякъде.
Именно благодарение на такива комплексни отношения животът се подрежда правилно.
Но водородът, който всъщност е неуместен в главата, ако е твърде много, и който играе такава неприятна роля в метана, този водород е разпространен във Вселената навсякъде - именно навсякъде.
С помощта на съвременния спектрален анализ може да се установи какви вещества съществуват във Вселената. Накъдето и да насочим спектроскопа във Вселената, навсякъде се получават в него такива цветове, че може да се направи извод: тук навсякъде има водород. Водородът се намира навсякъде. Този водород е извънредно важен за някои неща. Казвал съм ви, че в главата действието му носи вреда, ако той е твърде много.
към текста >>
Казвал съм ви, че в главата действието му
нос
и вреда, ако той е твърде много.
Но водородът, който всъщност е неуместен в главата, ако е твърде много, и който играе такава неприятна роля в метана, този водород е разпространен във Вселената навсякъде - именно навсякъде. С помощта на съвременния спектрален анализ може да се установи какви вещества съществуват във Вселената. Накъдето и да насочим спектроскопа във Вселената, навсякъде се получават в него такива цветове, че може да се направи извод: тук навсякъде има водород. Водородът се намира навсякъде. Този водород е извънредно важен за някои неща.
Казвал съм ви, че в главата действието му носи вреда, ако той е твърде много.
Постъпвайки в главата, водородът пречи на човека да развива мисленето си. Човек може да мисли благодарение на това, че има в главата си не прекалено много водород.
към текста >>
Какво всъщ
нос
т става, когато змия отлага яйце и от това яйце отново се излюпва друга змия?
При живите същества можем да наблюдаваме нещо много интересно. При живите същества става изменение на самия им способ на размножаване, ако водородът започне да играе различна от обичайната роля. Има някои змии: тези змии отлагат яйца и от тези яйца се излюпват нови змии.
Какво всъщност става, когато змия отлага яйце и от това яйце отново се излюпва друга змия?
При това яйцето трябва да бъде отложено там, където е достатъчно топло - това и правят змиите, тъй като животинският инстинкт действа съвсем правилно. Това, че, за да се появи новото животно, на яйцето е необходима топлина, вие виждате с примера за птичето яйце. Птичето яйце е снесено: но излюпването на нова птица няма да се състои, ако старата птица не го мъти, не сяда върху яйцето. Топлината, струяща от старата птица, е необходима, за да се излюпи от яйцето нова птица. И така, за яйцето не е достатъчно само това, което има в себе си; то се нуждае също от топлина, идваща отвън, от цялата Вселена.
към текста >>
И все пак от «приличната», праволинейна змия се изисква това, което понякога представлява труд
нос
т и за човека: на нея й е необходимо ново облекло, тоест нова кожа.
Историята, която сега ви разказах, става при някои змии, но само в случай, че те водят съответния редовен начин на живот. Това, което ви разказвам, се отнася не за всички змии, а само за някои видове змии. Ако това е напълно, така да се каже, праволинейна змия, тя отлага яйцата си и от тях след узряване се получават новите змии. Какво означава - праволинейна, порядъчна змия? Е, при хората означава твърде много, ако се каже, че някой е порядъчен, приличен човек; при змиите изискванията са занижени.
И все пак от «приличната», праволинейна змия се изисква това, което понякога представлява трудност и за човека: на нея й е необходимо ново облекло, тоест нова кожа.
И така, змията само тогава е «прилична», праволинейна змия, когато всяка година си сменя кожата; сваля старата кожа и на повърхността на тялото расте новата. Една змия е наистина достойна, когато всяка година сменя старите си дрипи и отглежда върху себе си нова кожа. Следователно можем да правим разлика между «прилични», праволинейни, и неприлични змии. Неприличните са тези, които се разхождат в старите парцали от предната година.
към текста >>
И така, змията само тогава е «прилична», праволинейна змия, когато всяка година си сменя кожата; сваля старата кожа и на повърх
нос
тта на тялото расте новата.
Това, което ви разказвам, се отнася не за всички змии, а само за някои видове змии. Ако това е напълно, така да се каже, праволинейна змия, тя отлага яйцата си и от тях след узряване се получават новите змии. Какво означава - праволинейна, порядъчна змия? Е, при хората означава твърде много, ако се каже, че някой е порядъчен, приличен човек; при змиите изискванията са занижени. И все пак от «приличната», праволинейна змия се изисква това, което понякога представлява трудност и за човека: на нея й е необходимо ново облекло, тоест нова кожа.
И така, змията само тогава е «прилична», праволинейна змия, когато всяка година си сменя кожата; сваля старата кожа и на повърхността на тялото расте новата.
Една змия е наистина достойна, когато всяка година сменя старите си дрипи и отглежда върху себе си нова кожа. Следователно можем да правим разлика между «прилични», праволинейни, и неприлични змии. Неприличните са тези, които се разхождат в старите парцали от предната година.
към текста >>
Ако се държат в плен и не им се дава достатъчно количество вода, не им се осигурява достатъчна влаж
нос
т, тогава се проявява ново качество: змиите изведнъж стават «непорядъчни», неординерни, те запазват старото си облекло!
Защо природата прави така, че змията получава нова дреха? Би било много прият-но, ако природата даваше нови дрехи и на нас. Но човекът е много по-ценно същество от змията. Затова на него му е предоставена свободата да си набавя облекло самостоятелно... (пропуск в текста на стенограмата). Такива змии би могло да бъдат държани в плен.
Ако се държат в плен и не им се дава достатъчно количество вода, не им се осигурява достатъчна влажност, тогава се проявява ново качество: змиите изведнъж стават «непорядъчни», неординерни, те запазват старото си облекло!
Така че, ако не ни харесва как го прави природата, може по изкуствен начин да се достигне това, че някои змии да станат неординерни, да запазват старото си миналогодишно облекло.
към текста >>
Обаче, господа, това не е единственото, че змиите запазват старото си из
нос
ено облекло; ако такива змии се чифтосват, ако се размножават, те вече не отлагат яйца, а раждат малки живи змийчета!
Обаче, господа, това не е единственото, че змиите запазват старото си износено облекло; ако такива змии се чифтосват, ако се размножават, те вече не отлагат яйца, а раждат малки живи змийчета!
Следователно такива змии, лишени от възможността да получат достатъчно вода, за да могат да си сменят кожата, змии, принудени да станат неординерни, да носят старото си, избеляло облекло - именно в това се състои причината, - тези змии стават живораждащи, раждат нормални малки змийчета, вместо да отлагат яйца.
към текста >>
Следователно такива змии, лишени от възмож
нос
тта да получат достатъчно вода, за да могат да си сменят кожата, змии, принудени да станат неординерни, да
нос
ят старото си, избеляло облекло - именно в това се състои причината, - тези змии стават живораждащи, раждат нормални малки змийчета, вместо да отлагат яйца.
Обаче, господа, това не е единственото, че змиите запазват старото си износено облекло; ако такива змии се чифтосват, ако се размножават, те вече не отлагат яйца, а раждат малки живи змийчета!
Следователно такива змии, лишени от възможността да получат достатъчно вода, за да могат да си сменят кожата, змии, принудени да станат неординерни, да носят старото си, избеляло облекло - именно в това се състои причината, - тези змии стават живораждащи, раждат нормални малки змийчета, вместо да отлагат яйца.
към текста >>
Да, господа, отнемайки водата на змията, ние едновременно я лишаваме от възмож
нос
тта да се размножава поради това, че й отнемаме възмож
нос
тта да си образува нова кожа, и възмож
нос
тта да формира вътре в себе си черупка за яйцата.
Виждате ли, това е доста впечатляваща история; какво собствено става тук? Отнели сме водата на змията. Водата съдържа главно водород; тя съдържа и кислород, но главна роля играе водородът, тъй като водата се състои от водород и кислород.
Да, господа, отнемайки водата на змията, ние едновременно я лишаваме от възможността да се размножава поради това, че й отнемаме възможността да си образува нова кожа, и възможността да формира вътре в себе си черупка за яйцата.
Животното не е в състояние повече да създаде в себе си нещо твърдо, ако няма водород. То не може да създаде в себе си нещо здраво, не може да формира вътре в себе си обвивката на яйцето, а отвън не може да образува кожа. Вследствие на това змийчетата трябва да се раждат без обвивка. Змията трябва да използва своята собствена топлина, за да изкара тези малки змийчета.
към текста >>
Ние всъщ
нос
т живеем благодарение на това, че в нас постоянно нещо ферментира.
Навсякъде, където има размножаване, трябва да действа водородът. Защото светът постоянно се разрушава. Виждате, светът навсякъде постоянно умира. Скалите се рушат, ерозират, всичко навсякъде се превръща в прах. Живите същества гният, в света възникват всевъзможни процеси на ферментация, които са една от формите на гниенето.
Ние всъщност живеем благодарение на това, че в нас постоянно нещо ферментира.
И само благодарение на това, че нещо ферментира, може да се появи нещо по-висше. Така става и при виното: ако ширата не ферментира, ако разпадните процеси се прекратят, гроздовият сок не би могъл да възкръсне във вино, което оживява и е предмет на въжделенията за мнозина. Така стои работата въобще в целия свят. Водородът е този, който позволява да се издигне от разлагането това, което създава живота.
към текста >>
Как е всъщ
нос
т?
Тук бихте могли да възразите, като кажете: сега ни казваш, че водородът оживява. Но именно водородът се съдържа в метана и тук той съвсем не оживява, а убива.
Как е всъщност?
Виждате ли, господа, ако водородът се образува в тъмнина, както става при минния или блатен газ, неговото действие носи вреда; тук той реагира без достъп на светлина, също както и в мозъка ни. Ако водородът се изработва на светло, тъй като и се разпространява по целия свят в светлина, той оживява. Тогава от разлагащото се, от ферментиращото той предизвиква нов живот. Защото този водород във вида, в който се намира навсякъде във Вселената, е по същество същият, като това, което се намира в нашите кибритени клечки, когато ги запалваме: той се явява фосфор. Разбира се, в химията водородът е съвсем различно вещество от фосфора: но това става, защото химията още не може да отива толкова далеч, че да обръща фосфора във водород!
към текста >>
Виждате ли, господа, ако водородът се образува в тъмнина, както става при минния или блатен газ, неговото действие
нос
и вреда; тук той реагира без достъп на светлина, също както и в мозъка ни.
Тук бихте могли да възразите, като кажете: сега ни казваш, че водородът оживява. Но именно водородът се съдържа в метана и тук той съвсем не оживява, а убива. Как е всъщност?
Виждате ли, господа, ако водородът се образува в тъмнина, както става при минния или блатен газ, неговото действие носи вреда; тук той реагира без достъп на светлина, също както и в мозъка ни.
Ако водородът се изработва на светло, тъй като и се разпространява по целия свят в светлина, той оживява. Тогава от разлагащото се, от ферментиращото той предизвиква нов живот. Защото този водород във вида, в който се намира навсякъде във Вселената, е по същество същият, като това, което се намира в нашите кибритени клечки, когато ги запалваме: той се явява фосфор. Разбира се, в химията водородът е съвсем различно вещество от фосфора: но това става, защото химията още не може да отива толкова далеч, че да обръща фосфора във водород! Но когато химията успее да се придвижи напред, тя ще може да превръща фосфора във водород.
към текста >>
Има още много дей
нос
ти, в които се използва сода.
Знаете това. Може би знаете също, че това вещество, содата - тя изглежда подобно на сол и самата е сол, - това вещество намира най-широко приложение. Ако например отидете във фабрика за производство на сапун, ще разберете, че содата се използва тук като най-важен компонент. При изработката на стъкло, изработката на прозоречни стъкла тя също е много важен компонент; при прането, както знаете, содата се добавя във водата. Обработвайки бельото със сода, то се избелва; то става по-светло и благодарение на содата по-добре контактува със светлината.
Има още много дейности, в които се използва сода.
Така например навсякъде във фабриките, произвеждащи бои, ще намерите използване на сода. За производството на синя боя е необходима сода. Содата се използва за приготвянето на берлинския лазур. Има още едно вещество, човек го вкарва в тялото си, при това в своя природен вид то е значително по-вредно за човека, отколкото след преработка: това е тютюнът. Тютюнът първо трябва да се пречисти.
към текста >>
Но, господа, какво всъщ
нос
т представлява това забележително вещество, тази сода?
От него трябва да бъдат извлечени някои компоненти, иначе те твърде активно биха почнали да действат върху човешкото тяло. Тютюнът се пречиства с използването на сода. И така, виждате, тази сода, която знаете като добавка към предназначената за пране вода, има в целия свят огромно промишлено значение. Тя играе съществена роля в производството на козметика, на тази световна индустрия. Содата присъства навсякъде, макар и в неголеми количества.
Но, господа, какво всъщност представлява това забележително вещество, тази сода?
Има един бял сребрист метал, той се нарича натрий; ако натрият реагира с въглероден двуокис - тук пак имаме работа с въглената киселина, с въглеродния двуокис, намиращ се в нашата глава, - тогава се появява сода. И така, съединявайки се натрий и въглена киселина, образуват сода.
към текста >>
Натрият е метал; особе
нос
тта на наименованието му е в това, че се използва среден род[1].
Натрият е метал; особеността на наименованието му е в това, че се използва среден род[1].
Това не е господин, нито дама, това е, така да се каже, забележително дете на природата. Той запазва въглената киселина, носи я в себе си. Навсякъде в природата, където има сода, въглената киселина се запазва във вид на сол, каквато е и содата. Вътре в нея в скрит, запазен вид се съдържа въглената киселина.
към текста >>
Той запазва въглената киселина,
нос
и я в себе си.
Натрият е метал; особеността на наименованието му е в това, че се използва среден род[1]. Това не е господин, нито дама, това е, така да се каже, забележително дете на природата.
Той запазва въглената киселина, носи я в себе си.
Навсякъде в природата, където има сода, въглената киселина се запазва във вид на сол, каквато е и содата. Вътре в нея в скрит, запазен вид се съдържа въглената киселина.
към текста >>
рис.), с тази жълта окръж
нос
т аз ви нарисувах мировия фосфор, тоест водорода; содата изобразих тук като бяла окръж
нос
т в самата Земя.
Тук (вж.
рис.), с тази жълта окръжност аз ви нарисувах мировия фосфор, тоест водорода; содата изобразих тук като бяла окръжност в самата Земя.
Разбира се, тя не присъства навсякъде, но в много малки количества се разпространява почти по цялата Земя. Също както ние можем да я използваме по различни начини в промишлеността, за избелване на прането, за производство на стъкло и т. н., така и природата използва содата най-широко. Нека разберем как природата може да използва содата. Природата е доста по-умна от човека.
към текста >>
Също както ние можем да я използваме по различни начини в промишле
нос
тта, за избелване на прането, за производство на стъкло и т.
Тук (вж. рис.), с тази жълта окръжност аз ви нарисувах мировия фосфор, тоест водорода; содата изобразих тук като бяла окръжност в самата Земя. Разбира се, тя не присъства навсякъде, но в много малки количества се разпространява почти по цялата Земя.
Също както ние можем да я използваме по различни начини в промишлеността, за избелване на прането, за производство на стъкло и т.
н., така и природата използва содата най-широко. Нека разберем как природата може да използва содата. Природата е доста по-умна от човека. Човек се смята за страшно умен, той може да каже така: аз съм овладял содата, аз правя от нея за себе си стъкло, сапун, бои, аз пречиствам с нейна помощ тютюна, избелвам и пера прането си с нея - всичко това съм открил и това значи, че съм много умен - така казва за себе си човек. Да, но природата все пак е доста по-умна!
към текста >>
При обработката на тютюна: на човека светлината му е нужна за живота; твърде тъмният тютюн не би действал възбуждащо, той би
нос
ил разрушение.
Ние винаги използваме содата там, където така или иначе възниква светлина, където светлината става по-активна, отделяйки се от мрака. Защото знаете, че и цветовете се появяват на светло[2]. Разказвал съм ви за това от най-различни гледни точки. Содата е необходима за производството на бои. Колкото и да е куриозно, навсякъде, където се използва сода, трябва да се появява малко светлина.
При обработката на тютюна: на човека светлината му е нужна за живота; твърде тъмният тютюн не би действал възбуждащо, той би носил разрушение.
Содата присъства навсякъде, където тя е запазила въглената киселина и натрия; тя освобождава въглената киселина, за да можем да направим света малко по-светъл. Природата прави това в много по-значителен мащаб; защото тя е много по-умна от човека. Човекът се върти в кръг и постепенно научава как може да бъде използвана содата в света. Но природата е такава, че използва содата най-широко. В природата содата е разпространена навсякъде; на рисунката обозначих тази зона на разпространение с бял цвят.
към текста >>
Ние казваме: целият живот възниква всъщ
нос
т от взаимното намиране, от правилното взаимодействие на водорода - наричан фосфор - и содата, тоест натриевия карбонат.
Защото благодарение на това взаимодействие се преодолява всеобщата смърт. Водородът, така нареченият фосфор, винаги действа съвместно със содата и по този начин препятства смъртта. Отново и отново се появява нов живот. В противен случай бихме вдишвали само мъртъв въздух, ние всички също бихме умрели. Има ли и други факти, които биха могли да послужат като доказателство за това?
Ние казваме: целият живот възниква всъщност от взаимното намиране, от правилното взаимодействие на водорода - наричан фосфор - и содата, тоест натриевия карбонат.
Тук стигаме до нещо крайно важно. Знаете, че самият човек - като физически човек - се появява благодарение на съединяването на женската яйцеклетка - състояща се основно от белтък - и мъжката семенна течност. Да се запитаме от какво основно се състои тази мъжка семенна течност, спермата. Виждате ли, мъжката семенна течност пак включва в себе си содата и вселенския фосфор, водорода. Когато изследваме света като цяло, се оказва, че целият живот възниква благодарение на водорода и благодарение на содата.
към текста >>
Знаете, че самият човек - като физически човек - се появява благодарение на съединяването на женската яйцеклетка - състояща се основно от белтък - и мъжката семенна теч
нос
т.
Отново и отново се появява нов живот. В противен случай бихме вдишвали само мъртъв въздух, ние всички също бихме умрели. Има ли и други факти, които биха могли да послужат като доказателство за това? Ние казваме: целият живот възниква всъщност от взаимното намиране, от правилното взаимодействие на водорода - наричан фосфор - и содата, тоест натриевия карбонат. Тук стигаме до нещо крайно важно.
Знаете, че самият човек - като физически човек - се появява благодарение на съединяването на женската яйцеклетка - състояща се основно от белтък - и мъжката семенна течност.
Да се запитаме от какво основно се състои тази мъжка семенна течност, спермата. Виждате ли, мъжката семенна течност пак включва в себе си содата и вселенския фосфор, водорода. Когато изследваме света като цяло, се оказва, че целият живот възниква благодарение на водорода и благодарение на содата. Когато изследваме зараждането в малкото, откриваме, че то възниква благодарение на това, че в мъжкото семе се съдържат сода и фосфор. И двете вещества можете да откриете в мъжкото семе.
към текста >>
Да се запитаме от какво основно се състои тази мъжка семенна теч
нос
т, спермата.
В противен случай бихме вдишвали само мъртъв въздух, ние всички също бихме умрели. Има ли и други факти, които биха могли да послужат като доказателство за това? Ние казваме: целият живот възниква всъщност от взаимното намиране, от правилното взаимодействие на водорода - наричан фосфор - и содата, тоест натриевия карбонат. Тук стигаме до нещо крайно важно. Знаете, че самият човек - като физически човек - се появява благодарение на съединяването на женската яйцеклетка - състояща се основно от белтък - и мъжката семенна течност.
Да се запитаме от какво основно се състои тази мъжка семенна течност, спермата.
Виждате ли, мъжката семенна течност пак включва в себе си содата и вселенския фосфор, водорода. Когато изследваме света като цяло, се оказва, че целият живот възниква благодарение на водорода и благодарение на содата. Когато изследваме зараждането в малкото, откриваме, че то възниква благодарение на това, че в мъжкото семе се съдържат сода и фосфор. И двете вещества можете да откриете в мъжкото семе. Човек изхвърля при това малка част от всичко, което действа в света: малко земна сода, малко вселенски фосфор и водород; от това се образува мъжкото семе, способстващо за оплождането.
към текста >>
Виждате ли, мъжката семенна теч
нос
т пак включва в себе си содата и вселенския фосфор, водорода.
Има ли и други факти, които биха могли да послужат като доказателство за това? Ние казваме: целият живот възниква всъщност от взаимното намиране, от правилното взаимодействие на водорода - наричан фосфор - и содата, тоест натриевия карбонат. Тук стигаме до нещо крайно важно. Знаете, че самият човек - като физически човек - се появява благодарение на съединяването на женската яйцеклетка - състояща се основно от белтък - и мъжката семенна течност. Да се запитаме от какво основно се състои тази мъжка семенна течност, спермата.
Виждате ли, мъжката семенна течност пак включва в себе си содата и вселенския фосфор, водорода.
Когато изследваме света като цяло, се оказва, че целият живот възниква благодарение на водорода и благодарение на содата. Когато изследваме зараждането в малкото, откриваме, че то възниква благодарение на това, че в мъжкото семе се съдържат сода и фосфор. И двете вещества можете да откриете в мъжкото семе. Човек изхвърля при това малка част от всичко, което действа в света: малко земна сода, малко вселенски фосфор и водород; от това се образува мъжкото семе, способстващо за оплождането. Така, в малкото, а именно в зараждането, и във великото, навън, навсякъде може да се види, че, от една страна, водородът, а от друга страна, въглената киселина с натрия, тоест содата, играят съвместна роля.
към текста >>
Ако змията не получава сода, тя не формира черупка на яйцето[3] и малкото се появява без яйчена черупка, то се из
нос
ва в змията, а след това вече като жизнеспособно змийче излиза навън.
Именно содата, която змиите приемат заедно с водата, им позволява да получат нова кожа. Змиите могат да образуват отвън известна субстанция, те получават ново облекло и освен това, при размножаването те образуват вътре в себе си твърда черупка за яйцето; макар и да не е съвсем твърда, тя е и достатъчно мека... (пропуск в стенограмата). Ако човек се напие с вино, той става неординерен, безпорядъчен. Ако на змията не й се дава вода, тя също може да стане неординерна. В природата работата стои различно.
Ако змията не получава сода, тя не формира черупка на яйцето[3] и малкото се появява без яйчена черупка, то се износва в змията, а след това вече като жизнеспособно змийче излиза навън.
Това е доста забележително. Представете си, че живите змийчета изпълзяват от старата змия: в змията е станало това, което се явява въздействие на водорода или фосфора върху содата. Това е станало в змията. В този случай змията е била принудена да използва старата сода, която още е имала в тялото; тя е трябвало да пожертва тази сода, за да могат да се появят малките. Ето защо, продължавайки тази процедура в течение на дълго време, може да се предразположи змията към това, тя да стане неординерна, живораждаща; и ако един или два пъти е родила живи малки, тя става безплодна и вече не може да ражда, тъй като й се е наложило да отдаде цялата съдържаща се в тялото й сода.
към текста >>
Ако змията се еманципира от тази макроприрода, ако я поставят в среда, където не й достига вода, за да си смени кожата и да формира вътре в себе си черупка за яйцето, тогава змията действа като микроприрода, като малка природа, като това, което тя е заимствала от макроприродата и го
нос
и в себе си като наследство, тогава тя действа в някакво отношение като висше същество.
И така, виждате, че известни неща e необходимо само да се проследят до края и тогава се разкриват някои мирови загадки, които иначе не могат да се разгадаят. Разбира се, ако някой попита как се съединяват помежду си въглеродът, кислородът, водородът и азотът, за да възникне живо същество, той не трябва да подхожда към този въпрос от гледна точка на днешната химия, тъй като тя няма да му покаже, че ако, от една страна, действа фосфорът, а от друга страна - содата, въглената киселина с натрий, ще се образува такова изпълнено с живот живо същество. Тук става дума за толкова фини неща, че в тях не може да се проникне с помощта на грубите инструменти, с които са оборудвани нашите лаборатории. Необходимо е по правилен начин да се наблюдават такива явления. И така, ако имате змия, която просто отлага яйца и само от яйцата се появяват живи змийчета, тогава тук още действа макроприродата, действат содата и фосфорът, постъпващи от тази велика макроприрода.
Ако змията се еманципира от тази макроприрода, ако я поставят в среда, където не й достига вода, за да си смени кожата и да формира вътре в себе си черупка за яйцето, тогава змията действа като микроприрода, като малка природа, като това, което тя е заимствала от макроприродата и го носи в себе си като наследство, тогава тя действа в някакво отношение като висше същество.
към текста >>
Човекът е стигнал от
нос
ително доста по-късно до това, на основата на собствената си мъдрост да произвежда хартиена маса.
Искам само да ви напомня едно: днес ние пишем на хартия. Но тази хартия съвсем не е толкова древна. Вие знаете, че по-рано за писма са се използвали съвсем други материали. И съвременната хартия се прави в по-голямата си част от отпадъци от лен. Затова я наричат хартия от ленени парцали, според способа на производство - както и барута, барута за стрелба.
Човекът е стигнал относително доста по-късно до това, на основата на собствената си мъдрост да произвежда хартиена маса.
Но в природата работата е така, че тази хартиена маса съществува от дълго, дълго време: това е, от което осите правят своите гнезда! Това е истинска хартиена маса. Трябва само малко да се преработи материалът от гнездото на осите, да се избели и ще се получи хартиена маса. Осата наистина е умел производител на хартия в природата. Така че може да се каже: преди много хилядолетия тези малки, дребни оси са открили процеса на приготвяне на хартия!
към текста >>
Обаче следва да се отбележи, че особе
нос
тите на размножаване на някои видове змии и до днес си остават неизучени.
[3] При змиите, освен отлагане на яйца и живораждане, се среща също и преходен способ на размножение, наричан яйцеживораждане. Живите змийчета се раждат в яйцеподобна кожеста обвивка и се излюпват след 1-3 дена в зависимост от условията на външната среда. Възможно е Р. Щайнер да има тук предвид един от яйцеживораждащите видове. Кой именно, е невъзможно еднозначно да се установи.
Обаче следва да се отбележи, че особеностите на размножаване на някои видове змии и до днес си остават неизучени.
към текста >>
35.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Всъщ
нос
т може да се каже: човек, доколкото е твърдо тяло, е изграден от въглерод.
Разглеждайки човека, трябва да кажем: за целия му живот, а също и за цялото му духовно развитие са необходими две неща. Първо, въглената киселина трябва да постъпва нагоре в главата. Човек постоянно отделя въглена киселина в себе си.
Всъщност може да се каже: човек, доколкото е твърдо тяло, е изграден от въглерод.
И така, човек постоянно отделя от себе си въглерод. Този въглерод би могъл в края на краищата да се прояви в нас така, че ние да станем нещо като черни колони. Бихме станали черни стълбове, ако този въглерод се задържаше. Той ни е нужен за живота, но ние постоянно трябва отново и отново да го преобразуваме, за да се превръща в нещо друго. Това става благодарение на кислорода.
към текста >>
В Гърция основни са били две народ
нос
тно-племенни образувания, които са имали особено значение, но които много са се отличавали едно от друго; първото, което съставлявали жителите на Спарта, и второто, което съставлявали жителите на Атина.
В Гърция основни са били две народностно-племенни образувания, които са имали особено значение, но които много са се отличавали едно от друго; първото, което съставлявали жителите на Спарта, и второто, което съставлявали жителите на Атина.
Спарта и Атина са били най-значителните градове в Гърция. Няколко други също са имали значение, но те не са били толкова значителни, както Спарта и Атина. Жителите на тези два града много силно са се отличавали едни от други. Днес не искам да разглеждам другите различия; те са се различавали едни от други още по това, че съвсем различно са се отнасяли към речта. Спартанците винаги са седели спокойно един до друг и са говорили малко.
към текста >>
Тези кратки фрази са се славили в древ
нос
тта.
Днес не искам да разглеждам другите различия; те са се различавали едни от други още по това, че съвсем различно са се отнасяли към речта. Спартанците винаги са седели спокойно един до друг и са говорили малко. Но ако са казвали нещо, те са искали казаното от тях да бъде значително: то е трябвало властно да влияе на човека. И тъй като човек като дрънка и дърдори, едва ли може да каже нещо значимо, те са мълчали, ако не е трябвало да изкажат нещо значимо. Те са говорили винаги с кратки фрази.
Тези кратки фрази са се славили в древността.
Говорило се е за кратките изречения на спартанския народ, те са се славили и са били изключително мъдри.
към текста >>
А с изкуството на речта, което всъщ
нос
т е гимнастика за езика, с него спартанците почти не се занимавали.
Тя е била във възпитанието. Изкуството на възпитанието днес се изучава недостатъчно. Но това, за което говорих, се е основавало на възпитанието. Спартанските момчета са ги възпитавали съвсем различно от атинските. Спартанските момчета е трябвало доста повече да се занимават с гимнастика: танци, игри на арената, всевъзможни гимнастически упражнения.
А с изкуството на речта, което всъщност е гимнастика за езика, с него спартанците почти не се занимавали.
Речта при тях е била оставена сама на себе си.
към текста >>
Ако обстоятелствата дават възмож
нос
т на човека достатъчно много да се намира на слънце, поради това той трябва да стане многословен човек.
А сега можем да преминем към това, към което вече съм ви обръщал тук вниманието, можем да преминем от топлината към светлината. За топлината бих искал да кажа следното: помислете за това, че ако на човек му е необходимо да развива достатъчно много топлина, той трябва да стане силен човек.
Ако обстоятелствата дават възможност на човека достатъчно много да се намира на слънце, поради това той трябва да стане многословен човек.
Трябва само да хвърлите поглед на географията: ако отидете в Италия, където хората са изложени повече на слънце, ще видите какъв разговорлив народ е това! Ако се отправите на Север, където хората повече са подложени на студ, може би ще изпаднете в отчаяние, тъй като хората не говорят, тъй като ако на човек се налага винаги да развива вътрешната топлина, вътрешната потребност да говори изчезва. Получава се почти комична ситуация, когато някой дойде от Севера; той се кани да произнесе реч, става и нищо не казва. Ако италиански агитатор се качи на трибуната, той започва да говори още преди да се е качил, нали така? И продължава да говори, когато вече е слязъл от нея.
към текста >>
Ако се отправите на Север, където хората повече са подложени на студ, може би ще изпаднете в отчаяние, тъй като хората не говорят, тъй като ако на човек се налага винаги да развива вътрешната топлина, вътрешната потреб
нос
т да говори изчезва.
А сега можем да преминем към това, към което вече съм ви обръщал тук вниманието, можем да преминем от топлината към светлината. За топлината бих искал да кажа следното: помислете за това, че ако на човек му е необходимо да развива достатъчно много топлина, той трябва да стане силен човек. Ако обстоятелствата дават възможност на човека достатъчно много да се намира на слънце, поради това той трябва да стане многословен човек. Трябва само да хвърлите поглед на географията: ако отидете в Италия, където хората са изложени повече на слънце, ще видите какъв разговорлив народ е това!
Ако се отправите на Север, където хората повече са подложени на студ, може би ще изпаднете в отчаяние, тъй като хората не говорят, тъй като ако на човек се налага винаги да развива вътрешната топлина, вътрешната потребност да говори изчезва.
Получава се почти комична ситуация, когато някой дойде от Севера; той се кани да произнесе реч, става и нищо не казва. Ако италиански агитатор се качи на трибуната, той започва да говори още преди да се е качил, нали така? И продължава да говори, когато вече е слязъл от нея. Той и по-нататък върви, като продължава да сипе слова! Когато на северен човек се наложи да говори, понеже трябва да си изработва много топлина, тъй като външна топлина там няма, този северен човек, желаейки да се представи, може да ви докара до отчаяние: той даже не започва да говори, иска да каже нещо, но не започва.
към текста >>
Този зародиш се из
нос
ва вътре в майчиния организъм; всичко става вътре.
Тук ще ни се наложи обаче да си спомним нещо, което вече съм ви казвал. Помислете за млекопитаещите. Млекопитаещото животно развива вътре в себе си зародиша на новото млекопитаещо.
Този зародиш се износва вътре в майчиния организъм; всичко става вътре.
към текста >>
Тук отново имаме две противополож
нос
ти, удивителни противополож
нос
ти.
Сега да разгледаме нещо противоположно - пеперудата. Казвал съм ви: пеперудата отлага яйце, от яйцето изпълзява гъсеница, гъсеницата се омотава в пашкул и от пашкула слънчевата светлина образува пеперуда, оцветена в различни цветове. Вие виждате тук нещо противоположно - млекопитаещото (изобразява го на рисунка), това млекопитаещо, в своята матка, по съвсем скрит начин развива новото животно.
Тук отново имаме две противоположности, удивителни противоположности.
Само погледнете: яйцето не е скрито, ако изпълзи гъсеница, тя веднага попада на светло. Гъсеницата - казвал съм ви това - отива на светло, в съответствие със светлината тя изприда своя пашкул, за да стане какавида и пак светлината създава пеперудата. Светлината не стои в покой, тя дава окраската на пеперудата. Окраската възниква благодарение на светлината, светлината изгражда пеперудата.
към текста >>
Пеперудата със своето яйце веднага попада във външната слънчева светлина, дава възмож
нос
т на яйцето напълно да се намира под влиянието на външната слънчева светлина, докато то не се превърне в пъстра пеперуда.
Така, както току-що ви описах, се държат по отношение на Слънцето и другите същества, а именно всички живи същества. Поглеждайки млекопитаещото, можете да кажете: всяко малко, всяко младо животно има майка, тя на свой ред също има майка и т. н. Те винаги са поемали слънчевата топлина; тя още се намира вътре в самото животно, предава се по наследство. И както ние извличаме от въглищата слънчевата топлина, малкото детенце взема в майчината утроба тази слънчева светлина, която е била складирана там: то сега я взема отвътре. Сега знаете разликата между това, което възниква в кучето или кравата, и това, което възниква в случая на пеперудата.
Пеперудата със своето яйце веднага попада във външната слънчева светлина, дава възможност на яйцето напълно да се намира под влиянието на външната слънчева светлина, докато то не се превърне в пъстра пеперуда.
Кучето или кравата отвътре също изглеждат пъстро, но това не се вижда. Както във въглищата не може да се възприеме слънчевата топлина - трябва първо да се извлече навън, - така и при висше съзерцание трябва първо да се извлече от кучето или кравата това, което е заключено в тях като уловена от тях светлина. Тук вътре се намира натрупана светлина! Пеперудата е пъстра благодарение на външното въздействие: слънчевата светлина е поработила външно. А вътре в кучето или кравата навсякъде се намира вътрешна, бих казал, невидима светлина.
към текста >>
Така се запознаваме с разликата между топлината, действаща отвън, която прави хората словоохотливи, светлината, действаща отвън и създаваща многоцвет
нос
тта на пеперудата, топлината, действаща вътре, която прави човека мълчалив и отмерен, и светлината, действаща вътре в съществото, което ражда живо потомство на този свят, потомство, което трябва да възприема светлината по вътрешен начин.
Следователно бихме могли да кажем: пеперудата е образувана във външната слънчева светлина, докато кравата или кучето са образувани в светлина, натрупана вътре.
Така се запознаваме с разликата между топлината, действаща отвън, която прави хората словоохотливи, светлината, действаща отвън и създаваща многоцветността на пеперудата, топлината, действаща вътре, която прави човека мълчалив и отмерен, и светлината, действаща вътре в съществото, което ражда живо потомство на този свят, потомство, което трябва да възприема светлината по вътрешен начин.
Оттук бихме могли да преминем към това, което се явява предмет на нашия въпрос.
към текста >>
Кометите и след това метеоритите, падащите звезди, които, както ви е известно, на рояци се
нос
ят във въздуха през късното лято, донасят този цианкалий долу.
Но, господа, в нормалния въздух няма цианкалий. И ако от време на време не се появяваха комети, във въздуха нямаше да има цианкалий.
Кометите и след това метеоритите, падащите звезди, които, както ви е известно, на рояци се носят във въздуха през късното лято, донасят този цианкалий долу.
И от тях човек взема своята сила. Затова човек, страдащ от загуба на мускулна сила, следва да се насочи натам, където въздухът получава своята свежест не само от Земята, където той става свеж и ободряващ благодарение на целия Космос, където въздухът се намира под влияние на метеоритите. Работата стои така, че хората, страдащи от това, което по-рано са наричали разслабеност, на които не достига сила в мускулите и при които това безсилие нараства особено през пролетта, трябва да се изпращат наесен там, където въздухът става свеж благодарение на космическото влияние. През пролетта нищо не може да се направи: затова такива хора умират най-лесно през пролетта. Трябва от по-рано да се погрижат за това, тъй като само през есента може да се направи нещо за такива хора.
към текста >>
Работата стои така, че хората, страдащи от това, което по-рано са наричали разслабе
нос
т, на които не достига сила в мускулите и при които това безсилие нараства особено през пролетта, трябва да се изпращат наесен там, където въздухът става свеж благодарение на космическото влияние.
Но, господа, в нормалния въздух няма цианкалий. И ако от време на време не се появяваха комети, във въздуха нямаше да има цианкалий. Кометите и след това метеоритите, падащите звезди, които, както ви е известно, на рояци се носят във въздуха през късното лято, донасят този цианкалий долу. И от тях човек взема своята сила. Затова човек, страдащ от загуба на мускулна сила, следва да се насочи натам, където въздухът получава своята свежест не само от Земята, където той става свеж и ободряващ благодарение на целия Космос, където въздухът се намира под влияние на метеоритите.
Работата стои така, че хората, страдащи от това, което по-рано са наричали разслабеност, на които не достига сила в мускулите и при които това безсилие нараства особено през пролетта, трябва да се изпращат наесен там, където въздухът става свеж благодарение на космическото влияние.
През пролетта нищо не може да се направи: затова такива хора умират най-лесно през пролетта. Трябва от по-рано да се погрижат за това, тъй като само през есента може да се направи нещо за такива хора. Когато през лятото метеорните сили, съдържащи малко количество цианкалий, който те донасят тук от Космоса, депозират своя цианкалий, когато идва краят на август и настъпва есента, тези хора с обезсилени телесни членове трябва да идват на такива места, където през лятото е депозирано най-полезното за тях, а именно цианкалият. Тогава телесните им членове се изпълват със сили. И така, за хората, при които е видно, че предстоящата година може да им донесе нещо много лошо, тъй като те са обезсилени, за такива хора трябва да се погрижат от по-рано, защото през пролетта вече нищо няма да може да се направи по външен начин.
към текста >>
А през есента трябва да го преместим в такава мест
нос
т, където той ще е в състояние да възприеме нещо друго, това, което трябва да отиде в неговите телесни членове и крайници.
Трябва да си кажем: когато дойде пролетта, аз ще дам на такъв човек, при когото се е появила загуба на сили, сок от някои растения, например сок от трънки. Ако сокът от трънки се запази - вие знаете, това е едно тръпчиво, кисело растение - и се дава през устата на хора, които са обезсилени през пролетта, тогава е възможно да се поддържат в течение на цялата пролет и лято. Защо? Виждате ли, ако на човек се дава сок от трънки, този трънков сок образува всякакви соли. Те се насочват към главата и забират със себе си въглената киселина. Така ние правим главата на човека склонна към това, да поддържа този човек в течение на пролетта и лятото.
А през есента трябва да го преместим в такава местност, където той ще е в състояние да възприеме нещо друго, това, което трябва да отиде в неговите телесни членове и крайници.
Въглената киселина отива в главата: ние я добавяме в главата, приемайки сок от трънки. Ако ни се усмихне щастието да задържим такъв човек в течение на лятото, можем през есента да го насочим към такава местност - за не много дълъг срок, две-три седмици трябва да се намира той на такъв въздух, за който е известно, че е подложен на метеорни влияния, - тогава човекът там, благодарение на това, че сме го подкрепили през пролетта и лятото, отново може да добие истинска крепкост в своите телесни членове. Да, господа, тук имате работа с две съпътстващи въздействия. Тук имате въздействието на Земята, което се явява лунно въздействие, въздействието на Земята в сока от трънки, и след това имате космическото въздействие в това, което кометите, а в случай на липсата им, метеорните потоци, падащите звезди - са донесли на Земята; те също съдържат това, което действа от Вселената, макар и малко, но напълно достатъчно. Както в пеперудата с нейните метаморфози всъщност нямате нищо земно, а само светлина от Вселената, както в защитените яйца имате само вселенската топлина, идваща от Слънцето, така и в самите себе си също имате вътрешната човешка топлина, която трябва да се развива вътре във вашите субстанции и която възбужда свойства, противоположни на тези, които се възбуждат от външната топлина.
към текста >>
Ако ни се усмихне щастието да задържим такъв човек в течение на лятото, можем през есента да го насочим към такава мест
нос
т - за не много дълъг срок, две-три седмици трябва да се намира той на такъв въздух, за който е известно, че е подложен на метеорни влияния, - тогава човекът там, благодарение на това, че сме го подкрепили през пролетта и лятото, отново може да добие истинска крепкост в своите телесни членове.
Виждате ли, ако на човек се дава сок от трънки, този трънков сок образува всякакви соли. Те се насочват към главата и забират със себе си въглената киселина. Така ние правим главата на човека склонна към това, да поддържа този човек в течение на пролетта и лятото. А през есента трябва да го преместим в такава местност, където той ще е в състояние да възприеме нещо друго, това, което трябва да отиде в неговите телесни членове и крайници. Въглената киселина отива в главата: ние я добавяме в главата, приемайки сок от трънки.
Ако ни се усмихне щастието да задържим такъв човек в течение на лятото, можем през есента да го насочим към такава местност - за не много дълъг срок, две-три седмици трябва да се намира той на такъв въздух, за който е известно, че е подложен на метеорни влияния, - тогава човекът там, благодарение на това, че сме го подкрепили през пролетта и лятото, отново може да добие истинска крепкост в своите телесни членове.
Да, господа, тук имате работа с две съпътстващи въздействия. Тук имате въздействието на Земята, което се явява лунно въздействие, въздействието на Земята в сока от трънки, и след това имате космическото въздействие в това, което кометите, а в случай на липсата им, метеорните потоци, падащите звезди - са донесли на Земята; те също съдържат това, което действа от Вселената, макар и малко, но напълно достатъчно. Както в пеперудата с нейните метаморфози всъщност нямате нищо земно, а само светлина от Вселената, както в защитените яйца имате само вселенската топлина, идваща от Слънцето, така и в самите себе си също имате вътрешната човешка топлина, която трябва да се развива вътре във вашите субстанции и която възбужда свойства, противоположни на тези, които се възбуждат от външната топлина.
към текста >>
Както в пеперудата с нейните метаморфози всъщ
нос
т нямате нищо земно, а само светлина от Вселената, както в защитените яйца имате само вселенската топлина, идваща от Слънцето, така и в самите себе си също имате вътрешната човешка топлина, която трябва да се развива вътре във вашите субстанции и която възбужда свойства, противоположни на тези, които се възбуждат от външната топлина.
А през есента трябва да го преместим в такава местност, където той ще е в състояние да възприеме нещо друго, това, което трябва да отиде в неговите телесни членове и крайници. Въглената киселина отива в главата: ние я добавяме в главата, приемайки сок от трънки. Ако ни се усмихне щастието да задържим такъв човек в течение на лятото, можем през есента да го насочим към такава местност - за не много дълъг срок, две-три седмици трябва да се намира той на такъв въздух, за който е известно, че е подложен на метеорни влияния, - тогава човекът там, благодарение на това, че сме го подкрепили през пролетта и лятото, отново може да добие истинска крепкост в своите телесни членове. Да, господа, тук имате работа с две съпътстващи въздействия. Тук имате въздействието на Земята, което се явява лунно въздействие, въздействието на Земята в сока от трънки, и след това имате космическото въздействие в това, което кометите, а в случай на липсата им, метеорните потоци, падащите звезди - са донесли на Земята; те също съдържат това, което действа от Вселената, макар и малко, но напълно достатъчно.
Както в пеперудата с нейните метаморфози всъщност нямате нищо земно, а само светлина от Вселената, както в защитените яйца имате само вселенската топлина, идваща от Слънцето, така и в самите себе си също имате вътрешната човешка топлина, която трябва да се развива вътре във вашите субстанции и която възбужда свойства, противоположни на тези, които се възбуждат от външната топлина.
към текста >>
Сега можете да кажете: някои неща
нос
ят регулярен характер, но те сами не могат да предизвикат това, което трябва да направят.
Така навсякъде трябва да виждаме как става изменение в човека, как става изменение в цялата Вселена; някакви неща идват ту отвън, от Вселената, ту отвътре на човека.
Сега можете да кажете: някои неща носят регулярен характер, но те сами не могат да предизвикат това, което трябва да направят.
Денят и нощта се сменят редовно; те предизвикват нещо, което произлиза от Земята. Кометите се появяват повече или по-малко нередовно, метеорните потоци, падащите звезди -също. Тук работата стои така. Метеорните потоци нямат тази редовност, като всичко останало. Ако астрономът иска да наблюдава слънчево затъмнение, той може съвсем точно да определи момента, когато то започва - това може да се изчисли, - това се отнася към редовните явления, макар и да не зависи пряко само от Слънцето.
към текста >>
Метеорните потоци нямат тази редов
нос
т, като всичко останало.
Така навсякъде трябва да виждаме как става изменение в човека, как става изменение в цялата Вселена; някакви неща идват ту отвън, от Вселената, ту отвътре на човека. Сега можете да кажете: някои неща носят регулярен характер, но те сами не могат да предизвикат това, което трябва да направят. Денят и нощта се сменят редовно; те предизвикват нещо, което произлиза от Земята. Кометите се появяват повече или по-малко нередовно, метеорните потоци, падащите звезди -също. Тук работата стои така.
Метеорните потоци нямат тази редовност, като всичко останало.
Ако астрономът иска да наблюдава слънчево затъмнение, той може съвсем точно да определи момента, когато то започва - това може да се изчисли, - това се отнася към редовните явления, макар и да не зависи пряко само от Слънцето. Той може спокойно да хапне и въпреки това да не закъснее за слънчевото затъмнение. Ако поиска да наблюдава в подходящото време метеорните рояци или падащите звезди, ще му се наложи да изгуби цялата нощ, иначе може и да не открие явлението. Тази е разликата между това, което идва на Земята от космоса нередовно, и това, което се появява редовно.
към текста >>
Ако това беше така, ако със същата редов
нос
т, както слънчевите и лунни изгреви и залези, се появяваха и изчезваха кометите с техните опашки, ние, хората, нямаше да имаме никаква свобода: тогава всичко останало в нас би било също така регулярно, както изгревът и залезът на Слънцето и изгревът и залезът на Луната.
Бихте могли да зададете интересен въпрос, бихте могли да кажете: тези комети, свързани с цианида, който в човека има отношение към нашата воля, тези комети се появяват нередовно; ако някоя се появи, след това дълго я няма. Това винаги е давало на хората поводи за суеверия; именно това, което не винаги се появява, поражда суеверия, когато дойде. Да виждат в изгрева и залеза на Слънцето проява на божественото е било обичайно за древните; по-късните суеверия са приписвали на кометите всевъзможни небивалици. И така, бихте могли да зададете въпроса: защо при кометите нещата са различни от тези при Слънцето, което се появява в течение на годината в определения час сутрин; защо и кометите не се появяват така?
Ако това беше така, ако със същата редовност, както слънчевите и лунни изгреви и залези, се появяваха и изчезваха кометите с техните опашки, ние, хората, нямаше да имаме никаква свобода: тогава всичко останало в нас би било също така регулярно, както изгревът и залезът на Слънцето и изгревът и залезът на Луната.
Това, което в нас е свързано с тези редовни явления във Вселената, се явява в същото време в нас като природна необходимост. Ние трябва да ядем и пием също редовно, трябва с известна редовност и да спим. Ако кометите се появяваха и изчезваха със същата редовност, както Слънцето и Луната, тогава нямаше да можем да започнем произволно да се движим, тогава трябваше първо да изчакваме и да се намираме в ступор; като се появи кометата - и само тогава да можем да ходим! Като изчезне, отново бихме изпадали в ступор. Нямаше да имаме никаква свобода.
към текста >>
Ние трябва да ядем и пием също редовно, трябва с известна редов
нос
т и да спим.
Това винаги е давало на хората поводи за суеверия; именно това, което не винаги се появява, поражда суеверия, когато дойде. Да виждат в изгрева и залеза на Слънцето проява на божественото е било обичайно за древните; по-късните суеверия са приписвали на кометите всевъзможни небивалици. И така, бихте могли да зададете въпроса: защо при кометите нещата са различни от тези при Слънцето, което се появява в течение на годината в определения час сутрин; защо и кометите не се появяват така? Ако това беше така, ако със същата редовност, както слънчевите и лунни изгреви и залези, се появяваха и изчезваха кометите с техните опашки, ние, хората, нямаше да имаме никаква свобода: тогава всичко останало в нас би било също така регулярно, както изгревът и залезът на Слънцето и изгревът и залезът на Луната. Това, което в нас е свързано с тези редовни явления във Вселената, се явява в същото време в нас като природна необходимост.
Ние трябва да ядем и пием също редовно, трябва с известна редовност и да спим.
Ако кометите се появяваха и изчезваха със същата редовност, както Слънцето и Луната, тогава нямаше да можем да започнем произволно да се движим, тогава трябваше първо да изчакваме и да се намираме в ступор; като се появи кометата - и само тогава да можем да ходим! Като изчезне, отново бихме изпадали в ступор. Нямаше да имаме никаква свобода. Тези така наречени блуждаещи звезди са това, което от Космоса дава свободата на човека. И ние бихме могли да кажем: това, което в човек е необходимост: глад, жажда, сън, бодърстване и т.
към текста >>
Ако кометите се появяваха и изчезваха със същата редов
нос
т, както Слънцето и Луната, тогава нямаше да можем да започнем произволно да се движим, тогава трябваше първо да изчакваме и да се намираме в ступор; като се появи кометата - и само тогава да можем да ходим!
Да виждат в изгрева и залеза на Слънцето проява на божественото е било обичайно за древните; по-късните суеверия са приписвали на кометите всевъзможни небивалици. И така, бихте могли да зададете въпроса: защо при кометите нещата са различни от тези при Слънцето, което се появява в течение на годината в определения час сутрин; защо и кометите не се появяват така? Ако това беше така, ако със същата редовност, както слънчевите и лунни изгреви и залези, се появяваха и изчезваха кометите с техните опашки, ние, хората, нямаше да имаме никаква свобода: тогава всичко останало в нас би било също така регулярно, както изгревът и залезът на Слънцето и изгревът и залезът на Луната. Това, което в нас е свързано с тези редовни явления във Вселената, се явява в същото време в нас като природна необходимост. Ние трябва да ядем и пием също редовно, трябва с известна редовност и да спим.
Ако кометите се появяваха и изчезваха със същата редовност, както Слънцето и Луната, тогава нямаше да можем да започнем произволно да се движим, тогава трябваше първо да изчакваме и да се намираме в ступор; като се появи кометата - и само тогава да можем да ходим!
Като изчезне, отново бихме изпадали в ступор. Нямаше да имаме никаква свобода. Тези така наречени блуждаещи звезди са това, което от Космоса дава свободата на човека. И ние бихме могли да кажем: това, което в човек е необходимост: глад, жажда, сън, бодърстване и т. н., - това произтича от регулярните явления.
към текста >>
Затова празникът на Михаил е в най-добрия случай селски празник, а другите празници
нос
ят оттенък на необходимост, макар и те вече да нямат такава почит, както едно време, тъй като въобще сме се отучили да поддържаме връзка с духовния свят.
От някаква страна материализмът също стана прекалено разговорчив. Но това го направи безчувствен, глух по отношение на всичко, което на основата на метеорните влияния би могло да усили човека.
Затова празникът на Михаил е в най-добрия случай селски празник, а другите празници носят оттенък на необходимост, макар и те вече да нямат такава почит, както едно време, тъй като въобще сме се отучили да поддържаме връзка с духовния свят.
към текста >>
Но кометите, тези свободни странстващи рицари на универсума, те съдържат в себе си веществото, което в човека е свързано с дей
нос
тта, със свободната актив
нос
т, с произвола, с волевата актив
нос
т.
Ако хората отново почнат да разбират колко благотворно е влиянието на кометите, тогава те вероятно ще си спомнят и за това, да празнуват през есента, за да имат своего рода празник на свободата. Това се отнася за есента; своего рода празник на Михаил, празник на свободата. Днес хората изпускат това, тъй като въобще нямат никакво понятие за него; нямат понятие за свободата във външната природа, а следователно и за свободата в човека. Виждате ли, достопочтенната дама - Луната и негово величество господин Слънце седят на своите тронове и биха искали всичко да регулират, тъй като те нямат истинско чувство и разбиране за свободата в универсума, във Вселената. Така, разбира се, и трябва да бъде.
Но кометите, тези свободни странстващи рицари на универсума, те съдържат в себе си веществото, което в човека е свързано с дейността, със свободната активност, с произвола, с волевата активност.
Така че можем да кажем: поглеждайки нагоре към Слънцето, ние откриваме в него това, което вътре в нашия организъм винаги възбужда редовната ритмична дейност на сърцето и дишането. Гледайки към кометата, ние би трябвало всеки път, когато тази комета се появи, да пишем ода за свободата, защото кометата е свързана с нашата свобода! Можем да кажем: човек е свободен, защото във Вселената, над вселенските метеорни рояци и над кометите също властва свобода. Докато Слънцето изявява в своята природа преимуществено киселинен характер, кометите проявяват цианиден характер.
към текста >>
Така че можем да кажем: поглеждайки нагоре към Слънцето, ние откриваме в него това, което вътре в нашия организъм винаги възбужда редовната ритмична дей
нос
т на сърцето и дишането.
Това се отнася за есента; своего рода празник на Михаил, празник на свободата. Днес хората изпускат това, тъй като въобще нямат никакво понятие за него; нямат понятие за свободата във външната природа, а следователно и за свободата в човека. Виждате ли, достопочтенната дама - Луната и негово величество господин Слънце седят на своите тронове и биха искали всичко да регулират, тъй като те нямат истинско чувство и разбиране за свободата в универсума, във Вселената. Така, разбира се, и трябва да бъде. Но кометите, тези свободни странстващи рицари на универсума, те съдържат в себе си веществото, което в човека е свързано с дейността, със свободната активност, с произвола, с волевата активност.
Така че можем да кажем: поглеждайки нагоре към Слънцето, ние откриваме в него това, което вътре в нашия организъм винаги възбужда редовната ритмична дейност на сърцето и дишането.
Гледайки към кометата, ние би трябвало всеки път, когато тази комета се появи, да пишем ода за свободата, защото кометата е свързана с нашата свобода! Можем да кажем: човек е свободен, защото във Вселената, над вселенските метеорни рояци и над кометите също властва свобода. Докато Слънцето изявява в своята природа преимуществено киселинен характер, кометите проявяват цианиден характер.
към текста >>
В действител
нос
т Ликург се е обучавал при тези, които в Спарта още са осъзнавали такива неща; те му разказвали, че кометите съдържат свързан с желязото цианид и той заповядал да се правят в Спарта железни пари като символ на кометите.
Виждате, господа, тук се приближаваме към природата на кометите и при това се проявява една извънредно съществена връзка: вижда се, че във Вселената изведнъж се появява нещо, живеещо подобно на нас, хората. При спартанците, които са притежавали силно чувство на независимост от Слънцето и затова повече са ценели всичко това, което е свързано с Вселената, това качество не се е появявало произволно. Ликург[2], спартанският законодател, заповядал да се правят парите от желязо. Ще намерите в школските учебници: Ликург заповядал да се правят железни пари, защото спартанците трябвало да си останат истински спартанци. Това е безсмислица.
В действителност Ликург се е обучавал при тези, които в Спарта още са осъзнавали такива неща; те му разказвали, че кометите съдържат свързан с желязото цианид и той заповядал да се правят в Спарта железни пари като символ на кометите.
Това е произлизало от мъдростта; докато другите народи са преминавали към сечене на златни монети, които изразявали това, което е свързано със Слънцето, което е било символ на слънчевия живот в нас.
към текста >>
36.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Предлага се въпрос: Предполагам, че очакваме господин докторът да ни разкаже още нещо за звездните закономер
нос
ти.
Предлага се въпрос: Предполагам, че очакваме господин докторът да ни разкаже още нещо за звездните закономерности.
към текста >>
За човека са необходими регуляр
нос
тта на дишането, кръвообращението и т. н.
Доктор Щайнер: Днес искам да се опитам да добавя нещо към това, за което говорихме последния път, за да развием темата по-нататък. Накратко ще повторя: забелязахме, че всичко, което притича във Вселената редовно, да кажем, движението на Слънцето, предизвикващо деня и нощта, предизвикващо смяната на годишните времена, е свързано с това, което е необходимо на човека. За човека е необходимо това, което настъпва при смяната на сън и бодърстване, при приемането на храна и т. н.
За човека са необходими регулярността на дишането, кръвообращението и т. н.
Ако погледнем в човека на всичко това като цяло, то ще се окаже свързано с това, което е регулярно и може да бъде изчислено с помощта на астрономията. Обратно, това, което не настъпва редовно, но в известен смисъл се поддава на изчисление, макар и да не се проявява регулярно, например кометите и метеоритите - тези явления се оказват свързани в човека с всичко това, което е свободната воля, което следователно дава възможност на човек да проявява навън свободната си воля. Тук следва преди всичко да насочим вниманието си към едно вещество, което е необичайно важно, вещество, което в голямо количество се среща на нашата Земя, което се среща също и навсякъде във Вселената, което при падането на метеоритите на Земята се съдържа в тях. Това е желязото. Желязото по Земята е толкова много, че може да се каже: всяка нова цивилизация и култура дължи съществуването си на желязото.
към текста >>
Обратно, това, което не настъпва редовно, но в известен смисъл се поддава на изчисление, макар и да не се проявява регулярно, например кометите и метеоритите - тези явления се оказват свързани в човека с всичко това, което е свободната воля, което следователно дава възмож
нос
т на човек да проявява навън свободната си воля.
Доктор Щайнер: Днес искам да се опитам да добавя нещо към това, за което говорихме последния път, за да развием темата по-нататък. Накратко ще повторя: забелязахме, че всичко, което притича във Вселената редовно, да кажем, движението на Слънцето, предизвикващо деня и нощта, предизвикващо смяната на годишните времена, е свързано с това, което е необходимо на човека. За човека е необходимо това, което настъпва при смяната на сън и бодърстване, при приемането на храна и т. н. За човека са необходими регулярността на дишането, кръвообращението и т. н. Ако погледнем в човека на всичко това като цяло, то ще се окаже свързано с това, което е регулярно и може да бъде изчислено с помощта на астрономията.
Обратно, това, което не настъпва редовно, но в известен смисъл се поддава на изчисление, макар и да не се проявява регулярно, например кометите и метеоритите - тези явления се оказват свързани в човека с всичко това, което е свободната воля, което следователно дава възможност на човек да проявява навън свободната си воля.
Тук следва преди всичко да насочим вниманието си към едно вещество, което е необичайно важно, вещество, което в голямо количество се среща на нашата Земя, което се среща също и навсякъде във Вселената, което при падането на метеоритите на Земята се съдържа в тях. Това е желязото. Желязото по Земята е толкова много, че може да се каже: всяка нова цивилизация и култура дължи съществуването си на желязото. Помислете само колко широко приложение има желязото! Едва сега почнахме да изработваме някои неща не от желязо; но в течение на последните две столетия наистина всичко, което се е появявало и което е предизвикало големия съвременен прогрес и е обуславяло съвременното социално състояние, се е създавало от желязо.
към текста >>
И така, господа, този ред цветове, тази последовател
нос
т от цветове, която тук, както в дъгата, се появява благодарение на призмата, има такова свойство, че се появява по правилен начин само ако запалим газ или използваме слънчева светлина; ако се използват други източници, тогава няма да се получи такава последовател
нос
т от цветове, а ще се получат само отделни цветове.
И така, господа, този ред цветове, тази последователност от цветове, която тук, както в дъгата, се появява благодарение на призмата, има такова свойство, че се появява по правилен начин само ако запалим газ или използваме слънчева светлина; ако се използват други източници, тогава няма да се получи такава последователност от цветове, а ще се получат само отделни цветове.
Ако например би могло при известни условия да се създаде затъмнение отдясно и отляво, тогава тук, в средата, ще има една красива жълта линия. Какво означава тази жълта линия?
към текста >>
Виждате ли, именно за това трябва да имаме възмож
нос
т да се храним!
Сега, по този начин, виждате: тъй като във Вселената съществува това, за което току-що говорих, ние можем да имаме глава и можем да имаме свободна воля. Но за какво би ни била на нас, земните хора, тази свободна воля, ако нямахме ръце и крака, за да прилагаме тази свободна воля?
Виждате ли, именно за това трябва да имаме възможност да се храним!
За да можем да бъдем изградени от веществата на Земята, трябва да имаме възможност да се храним. Това е така, защото в долната част на нашето тяло имаме нещо подобно на това, което имаме в нашето дишане. Ние вдишваме кислород и издишваме въглена киселина. Ако не издишвахме въглена киселина, растенията нямаше да имат въглерода, който вземат от въглеродния двуокис на човека и животните. Растенията градят себе си от това, което издишват хората и животните.
към текста >>
За да можем да бъдем изградени от веществата на Земята, трябва да имаме възмож
нос
т да се храним.
Сега, по този начин, виждате: тъй като във Вселената съществува това, за което току-що говорих, ние можем да имаме глава и можем да имаме свободна воля. Но за какво би ни била на нас, земните хора, тази свободна воля, ако нямахме ръце и крака, за да прилагаме тази свободна воля? Виждате ли, именно за това трябва да имаме възможност да се храним!
За да можем да бъдем изградени от веществата на Земята, трябва да имаме възможност да се храним.
Това е така, защото в долната част на нашето тяло имаме нещо подобно на това, което имаме в нашето дишане. Ние вдишваме кислород и издишваме въглена киселина. Ако не издишвахме въглена киселина, растенията нямаше да имат въглерода, който вземат от въглеродния двуокис на човека и животните. Растенията градят себе си от това, което издишват хората и животните. Това е именно така.
към текста >>
Това ще стане вследствие на ненасит
нос
тта на кислорода.
Но първо трябва да се произведе този въглерод, първо трябва да го имаме. А за това трябва да се храним. Кислородът се държи по отношение на въглерода ужасно ненаситно. Ако не поискаме да отдаваме въглерода на кислорода, в нас веднага ще се появи пристъп на задушаване, при което въглената киселина няма да може да излиза навън. Веднага ще получим пристъп на задушаване!
Това ще стане вследствие на ненаситността на кислорода.
А стомахът ни трябва да получава храна. Тъй като въглеродът се поглъща от кислорода и се образува въглена киселина, стомахът ни трябва действително жадно да приема въглерод. Нашият стомах - това е един много алчен господин, той именно жадува за храна.
към текста >>
Можем да си съставим следната представа: ако в нашия стомах имаше кислород, тогава това, което се образува, би могло да излиза навън през
нос
а и устата.
Можем да си съставим следната представа: ако в нашия стомах имаше кислород, тогава това, което се образува, би могло да излиза навън през носа и устата.
Тук (в белите дробове и кръвта - бел. пр.) има кислород и той поглъща въглерода. В стомаха също трябва да има нещо, необходимо за поглъщането на храната. Така и става вътре: в стомаха се намира вещество, много приличащо на кислорода, и то постоянно се отделя от стомаха. Това е хлорът.
към текста >>
Това е вещество, в което има светлина, което
нос
и светлина.
В стомаха също трябва да има нещо, необходимо за поглъщането на храната. Така и става вътре: в стомаха се намира вещество, много приличащо на кислорода, и то постоянно се отделя от стомаха. Това е хлорът. За содата вече ви казах; содата се използва за избелване на прането и изобщо се използва при прането. Но и хлорът също може да се използва за избелване, той се съдържа в избелващата синка.
Това е вещество, в което има светлина, което носи светлина.
Хлорът много прилича на кислорода, той е окислител.
към текста >>
В стомаха се намира хлор и този хлор, тъй като проявява ненаситна актив
нос
т, проявява страшна ненасит
нос
т, тутакси привлича всичкия водород.
При разглеждане на дихателните органи се открива, че кислородът от въздуха постоянно извлича въглерода от нашето тяло.
В стомаха се намира хлор и този хлор, тъй като проявява ненаситна активност, проявява страшна ненаситност, тутакси привлича всичкия водород.
Хлорът, съединявайки се с водорода, образува солна киселина, хлороводородна киселина. Тази солна киселина се стича и работи вътре в нашия стомах, тя проявява ненаситност по отношение на храната.
към текста >>
Тази солна киселина се стича и работи вътре в нашия стомах, тя проявява ненасит
нос
т по отношение на храната.
При разглеждане на дихателните органи се открива, че кислородът от въздуха постоянно извлича въглерода от нашето тяло. В стомаха се намира хлор и този хлор, тъй като проявява ненаситна активност, проявява страшна ненаситност, тутакси привлича всичкия водород. Хлорът, съединявайки се с водорода, образува солна киселина, хлороводородна киселина.
Тази солна киселина се стича и работи вътре в нашия стомах, тя проявява ненаситност по отношение на храната.
към текста >>
Така че можем да кажем: желязото не би могло да ни помогне, ако нямахме възмож
нос
ти за реализация на нашата свободна воля.
Така че можем да кажем: желязото не би могло да ни помогне, ако нямахме възможности за реализация на нашата свободна воля.
Ние трябва да градим нашите членове на тялото. А за да имаме възможност да градим нашите телесни членове, хлорът и водородът трябва да образуват солна киселина. Тази солна киселина ние трябва да я имаме в себе си.
към текста >>
А за да имаме възмож
нос
т да градим нашите телесни членове, хлорът и водородът трябва да образуват солна киселина.
Така че можем да кажем: желязото не би могло да ни помогне, ако нямахме възможности за реализация на нашата свободна воля. Ние трябва да градим нашите членове на тялото.
А за да имаме възможност да градим нашите телесни членове, хлорът и водородът трябва да образуват солна киселина.
Тази солна киселина ние трябва да я имаме в себе си.
към текста >>
В нашата планетна система Марс всъщ
нос
т е творецът на желязото.
Виждате ли, господа, ако разглеждате желязото, след това, при поглед, насочен в космоса, ще се открие, че желязото е свързано с Марс.
В нашата планетна система Марс всъщност е творецът на желязото.
Това може да се установи по отношението на човека към Марс. Вече съм говорил тук за тези неща[1] и ще го правя и в бъдеще. И така, желязото е свързано с Марс.
към текста >>
Хората, които днес са призвани да размишляват, те всъщ
нос
т и да размишляват не могат, нямат възмож
нос
ти да размишляват, тъй като насочват своите мисли и чувства съвсем не към това, което е реал
нос
тта.
Когато говорим, говорим благодарение на силата на Марс, свързана с кометите и метеоритите. Такава е човешката реч. Обикновено на човешкия език не се гледа много задълбочено, в него не се вижда нищо особено, нали така?
Хората, които днес са призвани да размишляват, те всъщност и да размишляват не могат, нямат възможности да размишляват, тъй като насочват своите мисли и чувства съвсем не към това, което е реалността.
Можете да забележите това дори в дребните неща. Неотдавна тук проведохме противопожарно обучение; всичко, разбира се, се правеше както трябва, когато имаме работа с истински огън. Католическият неделен вестник съобщи, че тук е имало истински пожар, само че бързо е бил потушен! Виждате, господа, хората умеят да размишляват за това, което го няма, но за това, което го има, те не размишляват. И това е отличителна черта на съвременните хора; те размишляват за всичко, което го няма, но на тях не им стигат нито ум, нито чувства, за да размишляват за това, което го има.
към текста >>
Този, който постоянно размишлява за това, което го няма, губи смисъла и чувството за реал
нос
тта.
Можете да забележите това дори в дребните неща. Неотдавна тук проведохме противопожарно обучение; всичко, разбира се, се правеше както трябва, когато имаме работа с истински огън. Католическият неделен вестник съобщи, че тук е имало истински пожар, само че бързо е бил потушен! Виждате, господа, хората умеят да размишляват за това, което го няма, но за това, което го има, те не размишляват. И това е отличителна черта на съвременните хора; те размишляват за всичко, което го няма, но на тях не им стигат нито ум, нито чувства, за да размишляват за това, което го има.
Този, който постоянно размишлява за това, което го няма, губи смисъла и чувството за реалността.
Това е много изразено в съвременните хора. Не е ли така, този, чието мислене е осакатено - защото ако човек постоянно лъже, мисленето му се осакатява, - съвсем губи разбирането за реалността.
към текста >>
Не е ли така, този, чието мислене е осакатено - защото ако човек постоянно лъже, мисленето му се осакатява, - съвсем губи разбирането за реал
нос
тта.
Католическият неделен вестник съобщи, че тук е имало истински пожар, само че бързо е бил потушен! Виждате, господа, хората умеят да размишляват за това, което го няма, но за това, което го има, те не размишляват. И това е отличителна черта на съвременните хора; те размишляват за всичко, което го няма, но на тях не им стигат нито ум, нито чувства, за да размишляват за това, което го има. Този, който постоянно размишлява за това, което го няма, губи смисъла и чувството за реалността. Това е много изразено в съвременните хора.
Не е ли така, този, чието мислене е осакатено - защото ако човек постоянно лъже, мисленето му се осакатява, - съвсем губи разбирането за реалността.
към текста >>
И така, влиянието на Марс и влиянието на кометите създават в човека свободната воля и ни дават възмож
нос
т да използваме нашите телесни членове в съответствие с тази свободна воля.
И така, влиянието на Марс и влиянието на кометите създават в човека свободната воля и ни дават възможност да използваме нашите телесни членове в съответствие с тази свободна воля.
Но тези влияния трябва по правилен начин да си взаимодействат в човека с Меркурий. Меркурий е този, който изработва в нашия стомах необходимия състав на солната киселина. Също както в главата се нуждаем от сода, така в стомаха ни е нужно това, което идва от солната киселина. И това е прекрасно, господа, защото содата предава светлина на главата, а също и на ембриона, на човешкия зародиш, развитието на който започва основно от главата. Когато човек узрява, тогава почва да работи солната киселина, свързана със стомаха.
към текста >>
Ние не само я приемаме заедно с храната, но и я произвеждаме постоянно, за да може светлината да има достъп и тук, долу; тя прониква тук, тъй като както содата, така и готварската сол са
нос
ители на светлина.
Също както в главата се нуждаем от сода, така в стомаха ни е нужно това, което идва от солната киселина. И това е прекрасно, господа, защото содата предава светлина на главата, а също и на ембриона, на човешкия зародиш, развитието на който започва основно от главата. Когато човек узрява, тогава почва да работи солната киселина, свързана със стомаха. Ако солната киселина се съедини с натрий, което става навсякъде, появява се нашата обикновена готварска сол. В стомаха се нуждаем от готварска сол.
Ние не само я приемаме заедно с храната, но и я произвеждаме постоянно, за да може светлината да има достъп и тук, долу; тя прониква тук, тъй като както содата, така и готварската сол са носители на светлина.
към текста >>
Защото ако вкарвате желязото в стомаха, както това често става, първо трябва да активизирате способ
нос
тта на хлора да поглъща това желязо в стомаха, иначе желязото ще остане да стои в стомаха, а после ще бъде изкарано през червата, но така и няма да попадне в организма на човека.
В съвременната медицина съществува например следното: хората навсякъде предполагат една-единствена причина, но болестите могат да изглеждат външно съвсем еднакво, а вътрешно да бъдат съвсем различни! Така че ако младата девойка има хлороза, трябва не само да се пита: не й ли е много малко желязото и не й ли е малко хлорът? - а трябва също да се запитаме: може пък те да не могат хармонично да се съчетаят помежду си? Ако младата девойка има твърде малко желязо, тогава е необходимо да се обърне внимание на това, желязото по правилен начин да постъпва в нея.
Защото ако вкарвате желязото в стомаха, както това често става, първо трябва да активизирате способността на хлора да поглъща това желязо в стомаха, иначе желязото ще остане да стои в стомаха, а после ще бъде изкарано през червата, но така и няма да попадне в организма на човека.
Следователно първо трябва да намерим път към това, да внесем в човека влиянието на Меркурий, влиянието на хлора.
към текста >>
Разпределе
нос
тта, концентрацията на желязо в спанака е такава, че представлява сила, която може да донесе това желязо до кръвта.
И при това е много важно желязото да се дава не просто като желязо, а да си казваме: аз трябва да вкарам това желязо в стомаха така, че там то да бъде прието по някакъв начин от хлора. Но за това трябва да се приготви препарат, например от спанак. Може да се направи лекарство и от други вещества, да кажем, от семена на анасон и т. н.; при това основно е необходимо спанакът да се използва не в своя натурален вид - така той също може да влезе в употреба, даже ако просто го изядете, - но лекарството следва да се изготви от желязото, съдържащо се в спанака.
Разпределеността, концентрацията на желязо в спанака е такава, че представлява сила, която може да донесе това желязо до кръвта.
Така че в случай на установяване на недостиг на желязо, трябва да се опита да се вкара желязото в кръвта по гореуказания начин.
към текста >>
Тогава в стомаха отново ще се появи склон
нос
т да образува хлор.
Но посочените взаимодействия не са известни на хората. Не следва да се опитваме просто да вкараме солна киселина в стомаха, защото нея може да я има там напълно достатъчно, особено ако се внася отвън. Става дума стомахът сам да изработва хлор, да има сила да изработва хлор. На човек му е необходим собствен хлор, а не вкаран отвън! И за това е необходимо да се вкара в стомаха нещо, приготвено от мед в резултат на определена преработка.
Тогава в стомаха отново ще се появи склонност да образува хлор.
Следователно виждате, че навсякъде трябва щателно да се гледа на тези неща. Но в по-голямата част от случаите при хлороза се проявява не недостиг на желязо и хлор, а невъзможност за хармоничното им съчетаване едно с друго. Марс и Меркурий не могат да се съчетаят хармонично в човека.
към текста >>
Но в по-голямата част от случаите при хлороза се проявява не недостиг на желязо и хлор, а невъзмож
нос
т за хармоничното им съчетаване едно с друго.
Става дума стомахът сам да изработва хлор, да има сила да изработва хлор. На човек му е необходим собствен хлор, а не вкаран отвън! И за това е необходимо да се вкара в стомаха нещо, приготвено от мед в резултат на определена преработка. Тогава в стомаха отново ще се появи склонност да образува хлор. Следователно виждате, че навсякъде трябва щателно да се гледа на тези неща.
Но в по-голямата част от случаите при хлороза се проявява не недостиг на желязо и хлор, а невъзможност за хармоничното им съчетаване едно с друго.
Марс и Меркурий не могат да се съчетаят хармонично в човека.
към текста >>
Виждате ли, господа, тук имате работа с нещо, което иска постоянно реално търсене, което не е така близко, както собственият
нос
.
Виждате ли, господа, тук имате работа с нещо, което иска постоянно реално търсене, което не е така близко, както собственият нос.
Работата фактически стои така: разстояние, равно по дължина на собствения нос, науката вече е изминала; защото, когато се гледа в микроскопа, се налага да се опират в него с носа си. Но в живота не всичко е така просто. Ако си се придвижил с една дължина на носа си, това не значи, че си се придвижил напред. Казва се: той не вижда по-далеч от носа си. Тези, които днес провеждат изследвания с помощта на микроскопа, също не виждат по-далеч от носа си!
към текста >>
Работата фактически стои така: разстояние, равно по дължина на собствения
нос
, науката вече е изминала; защото, когато се гледа в микроскопа, се налага да се опират в него с
нос
а си.
Виждате ли, господа, тук имате работа с нещо, което иска постоянно реално търсене, което не е така близко, както собственият нос.
Работата фактически стои така: разстояние, равно по дължина на собствения нос, науката вече е изминала; защото, когато се гледа в микроскопа, се налага да се опират в него с носа си.
Но в живота не всичко е така просто. Ако си се придвижил с една дължина на носа си, това не значи, че си се придвижил напред. Казва се: той не вижда по-далеч от носа си. Тези, които днес провеждат изследвания с помощта на микроскопа, също не виждат по-далеч от носа си! Трябва да погледнеш нагоре към Марс, ако искаш да видиш това, което има значение в обикновеното желязо. Защо?
към текста >>
Ако си се придвижил с една дължина на
нос
а си, това не значи, че си се придвижил напред.
Виждате ли, господа, тук имате работа с нещо, което иска постоянно реално търсене, което не е така близко, както собственият нос. Работата фактически стои така: разстояние, равно по дължина на собствения нос, науката вече е изминала; защото, когато се гледа в микроскопа, се налага да се опират в него с носа си. Но в живота не всичко е така просто.
Ако си се придвижил с една дължина на носа си, това не значи, че си се придвижил напред.
Казва се: той не вижда по-далеч от носа си. Тези, които днес провеждат изследвания с помощта на микроскопа, също не виждат по-далеч от носа си! Трябва да погледнеш нагоре към Марс, ако искаш да видиш това, което има значение в обикновеното желязо. Защо? Закономерностите могат с точност да се открият само тогава, когато навсякъде се има предвид и космосът. Не е фантастика, ако, когато се говори за Марс, се каже, че той има едни или други свойства.
към текста >>
Казва се: той не вижда по-далеч от
нос
а си.
Виждате ли, господа, тук имате работа с нещо, което иска постоянно реално търсене, което не е така близко, както собственият нос. Работата фактически стои така: разстояние, равно по дължина на собствения нос, науката вече е изминала; защото, когато се гледа в микроскопа, се налага да се опират в него с носа си. Но в живота не всичко е така просто. Ако си се придвижил с една дължина на носа си, това не значи, че си се придвижил напред.
Казва се: той не вижда по-далеч от носа си.
Тези, които днес провеждат изследвания с помощта на микроскопа, също не виждат по-далеч от носа си! Трябва да погледнеш нагоре към Марс, ако искаш да видиш това, което има значение в обикновеното желязо. Защо? Закономерностите могат с точност да се открият само тогава, когато навсякъде се има предвид и космосът. Не е фантастика, ако, когато се говори за Марс, се каже, че той има едни или други свойства. Работата не е в това, просто да се развие смътно, неопределено ясновидство, прозиращо чак до Марс, а трябва да сме запознати с влиянието на Марс в човека; само тогава може да се говори за Марс, но не преди това.
към текста >>
Тези, които днес провеждат изследвания с помощта на микроскопа, също не виждат по-далеч от
нос
а си!
Виждате ли, господа, тук имате работа с нещо, което иска постоянно реално търсене, което не е така близко, както собственият нос. Работата фактически стои така: разстояние, равно по дължина на собствения нос, науката вече е изминала; защото, когато се гледа в микроскопа, се налага да се опират в него с носа си. Но в живота не всичко е така просто. Ако си се придвижил с една дължина на носа си, това не значи, че си се придвижил напред. Казва се: той не вижда по-далеч от носа си.
Тези, които днес провеждат изследвания с помощта на микроскопа, също не виждат по-далеч от носа си!
Трябва да погледнеш нагоре към Марс, ако искаш да видиш това, което има значение в обикновеното желязо. Защо? Закономерностите могат с точност да се открият само тогава, когато навсякъде се има предвид и космосът. Не е фантастика, ако, когато се говори за Марс, се каже, че той има едни или други свойства. Работата не е в това, просто да се развие смътно, неопределено ясновидство, прозиращо чак до Марс, а трябва да сме запознати с влиянието на Марс в човека; само тогава може да се говори за Марс, но не преди това. По същия начин стои работата и с другите планети.
към текста >>
Закономер
нос
тите могат с точ
нос
т да се открият само тогава, когато навсякъде се има предвид и космосът.
Но в живота не всичко е така просто. Ако си се придвижил с една дължина на носа си, това не значи, че си се придвижил напред. Казва се: той не вижда по-далеч от носа си. Тези, които днес провеждат изследвания с помощта на микроскопа, също не виждат по-далеч от носа си! Трябва да погледнеш нагоре към Марс, ако искаш да видиш това, което има значение в обикновеното желязо. Защо?
Закономерностите могат с точност да се открият само тогава, когато навсякъде се има предвид и космосът.
Не е фантастика, ако, когато се говори за Марс, се каже, че той има едни или други свойства. Работата не е в това, просто да се развие смътно, неопределено ясновидство, прозиращо чак до Марс, а трябва да сме запознати с влиянието на Марс в човека; само тогава може да се говори за Марс, но не преди това. По същия начин стои работата и с другите планети. И ние бихме могли например да кажем: винаги ще откриваме, че ако на човек не му достига нещо вътрешно, както това става в случая с хлорозата - когато желязото не се усвоява, - тези явления са свързани с това, че Меркурий въздейства върху човека по неправилен начин. Ако на човек не му достига нещо отвън, такива явления са свързани с това, че на човек неправилно му въздейства Марс.
към текста >>
При момичетата се открива, че те в по-голяма степен се намират под влиянието на Меркурий, а при момчетата - че те се намират в по-голяма степен под влиянието на Марс и имат склон
нос
т към пресипналост; ако те не хриптят постоянно, във всеки случай всяка зима тази пресипналост се появява.
И така, при момчетата това съответства на хлорозата, появяваща се при момичетата; при момчетата това се проявява по такъв начин, че мутацията на гласа не протича нормално, а се появява известна хрипливост, каквато има при много хора. Тогава виновник за ставащото е не влиянието на Меркурий, а влиянието на Марс. Но не само Марс дава желязо, желязо дават и метеоритите. Ако се каже: трябва да се усили влиянието на Марс, може да се окаже, че то може да се усили, използвайки злато, Aurum. Виждате, че периодът на полово съзряване при подрастващите се проявява различно.
При момичетата се открива, че те в по-голяма степен се намират под влиянието на Меркурий, а при момчетата - че те се намират в по-голяма степен под влиянието на Марс и имат склонност към пресипналост; ако те не хриптят постоянно, във всеки случай всяка зима тази пресипналост се появява.
към текста >>
37.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Тук също става така: във всяко същество съществува потреб
нос
т от нещо, което е необходимо на други същества.
Ако растението се намира в стаята през нощта, тогава растението, поне през нощта, също употребява известно количество кислород. През нощта растението се държи по-различно; то не се нуждае от такова количество кислород, като човека, но кислород все пак му е нужен. И така, при настъпване на тъмнината в растението настъпва привличане към това, което то в противен случай отдава на човека. Разбира се, работата не стига дотам, че човек напълно да се лиши от кислород, но той го получава недостатъчно и това действа подобно на отравяне. Тези неща имат значение за битието на природата като цяло.
Тук също става така: във всяко същество съществува потребност от нещо, което е необходимо на други същества.
Така стои работата и с растенията, ако ги наблюдаваме внимателно. Ако намиращите се в стаята растения се изваждат от стаята през нощта, докато там някой спи, такова отравяне не става. Това е по отношение на този въпрос.
към текста >>
Много силният интерес към тази тема днес се обуславя от това, че детският полиомиелит всъщ
нос
т се разпространява всяка седмица все повече.
Що се отнася до детския полиомиелит, именно сега така силно разпространил се в Швейцария, днес фактически още е много трудно да се говори за това заболяване поради причината, че едва отскоро то почна да се проявява в такава форма, в която се появи, и трябва да се изчака, докато не се проявят всичките му специфични симптоми. В Щутгартската клиника[1] ние също имаме например един тежък случай на детски полиомиелит; обаче, според съществуващата картина към днешния ден - защото трябва да се разсъждава само на основата на случаите, с които вече сме се запознали, - трябва да кажем така: детският полиомиелит също както и изходният му пункт - грипът, водещ до толкова многочислени усложнения, е изключително сложно явление. Видно е, че да се борим с него можем само тогава, когато се лекува тялото като цяло. Съвсем неотдавна тук, в лекарските кръгове, стана дума за това как би следвало да се борим с детския полиомиелит.
Много силният интерес към тази тема днес се обуславя от това, че детският полиомиелит всъщност се разпространява всяка седмица все повече.
Нарича се детски полиомиелит, тъй като преди всичко засяга децата. Но неотдавна стана един случай, когато млад лекар, следователно съвсем не дете, защото той вече беше млад лекар, в събота, както предполагам, е бил съвсем бодър, в неделя го поразява детският полиомиелит, а в понеделник умря. Следователно при известни обстоятелства детският паралич поразява човека изключително бързо и предизвиква сериозна загриженост фактът, че той може да прерасне в много тежка епидемия.
към текста >>
Следователно при известни обстоятелства детският паралич поразява човека изключително бързо и предизвиква сериозна загриже
нос
т фактът, че той може да прерасне в много тежка епидемия.
Видно е, че да се борим с него можем само тогава, когато се лекува тялото като цяло. Съвсем неотдавна тук, в лекарските кръгове, стана дума за това как би следвало да се борим с детския полиомиелит. Много силният интерес към тази тема днес се обуславя от това, че детският полиомиелит всъщност се разпространява всяка седмица все повече. Нарича се детски полиомиелит, тъй като преди всичко засяга децата. Но неотдавна стана един случай, когато млад лекар, следователно съвсем не дете, защото той вече беше млад лекар, в събота, както предполагам, е бил съвсем бодър, в неделя го поразява детският полиомиелит, а в понеделник умря.
Следователно при известни обстоятелства детският паралич поразява човека изключително бързо и предизвиква сериозна загриженост фактът, че той може да прерасне в много тежка епидемия.
към текста >>
Въздействието на нищожни количества вещество
нос
еше ритмичен характер - ето кое е забележително, както виждате!
Следователно по такъв начин беше открито въздействието на нищожни количества вещество.
Въздействието на нищожни количества вещество носеше ритмичен характер - ето кое е забележително, както виждате!
Според разреждането отначало се достигаше при определено разреждане максимален ръст, след това той отново се понижаваше, след това отново се повишаваше; това ставаше ритмично. Така става видно: ако растението израства от Земята, върху него оказва въздействие нещо такова, което ритмично действа от обкръжаващата среда, при това даже и след като растението е отраснало и се е заредило с веществото. Тук въздействие оказва земната обкръжаваща среда, това ясно е видно.
към текста >>
Стволът, който расте тук, се образува всъщ
нос
т само благодарение на това, че той дава възмож
нос
т да се издига нагоре от Земята сок и този сок, който се издига - това, което обозначих тук с червено, - този издигащ се сок забира със себе си всевъзможни соли и съставни частици на Земята; благодарение на това стволът въобще става твърд.
От зародиша израства коренът. Нека отначало да се заемем с дървото. След това ще можем да преминем към обикновеното растение. Ако вземем дърво, ето тук израства ствол. Да, господа, вие виждате, че още този растеж представлява от само себе си нещо забележително.
Стволът, който расте тук, се образува всъщност само благодарение на това, че той дава възможност да се издига нагоре от Земята сок и този сок, който се издига - това, което обозначих тук с червено, - този издигащ се сок забира със себе си всевъзможни соли и съставни частици на Земята; благодарение на това стволът въобще става твърд.
Ако разгледате дървесината на ствола на дървото, там имате издигащ се сок; този сок забира със себе си твърди прахообразни частици от Земята, всякакви соли, да кажем, натриев карбонат, желязо-съдържащи съставни части на растението. Всичко това отива там заедно и благодарение на него дървесината става твърда. Най-същественото тук е това, че този сок се издига.
към текста >>
Какво всъщ
нос
т става тук?
Какво всъщност става тук?
Виждате ли, тук, при издигането, твърдото, земното става течно, тук имаме издигащо се земно-течно начало. Това земно-течно начало се издига тук, то представлява втвърденото, земно-течно вещество. Течното след това се изпарява, а земното остава. Това, което остава тук като земно, то е и дървесината. Ако тук сокът се издига нагоре, той не възниква тук (показва се на рисунката); този сок, който тук се издига нагоре в дървесината, да го наречем дървесен сок, той се съдържа в цялата Земя, така че цялата
към текста >>
Този дървесен сок, който се издига нагоре в дървото, всъщ
нос
т, както беше казано, присъства в цялата Земя; само че в Земята този сок представлява нещо съвсем особено.
Земя в това отношение е огромно живо същество.
Този дървесен сок, който се издига нагоре в дървото, всъщност, както беше казано, присъства в цялата Земя; само че в Земята този сок представлява нещо съвсем особено.
Това, което е в дървото, той става само в дървото. В Земята той е сок, който я оживява. Земята наистина е живо същество. И това, което после се издига в дървото, го има в цялата Земя; благодарение на това Земята живее. В дървото този сок губи своята животворна способност, приема химически характер, тук той има само химически сили.
към текста >>
В дървото този сок губи своята животворна способ
нос
т, приема химически характер, тук той има само химически сили.
Този дървесен сок, който се издига нагоре в дървото, всъщност, както беше казано, присъства в цялата Земя; само че в Земята този сок представлява нещо съвсем особено. Това, което е в дървото, той става само в дървото. В Земята той е сок, който я оживява. Земята наистина е живо същество. И това, което после се издига в дървото, го има в цялата Земя; благодарение на това Земята живее.
В дървото този сок губи своята животворна способност, приема химически характер, тук той има само химически сили.
към текста >>
Но тук това, което се образува от дървесния сок, тоест стволът, излизайки навън, попада на въздух - а въздухът винаги е пронизан от влаж
нос
т, и стволът се издига във въздуха, във влажното, във водно-въздушното.
Ако не ставаше нищо друго, растението въобще не би могло да възникне, а би се появявал само пън, умиращ отгоре, в който биха се разигравали химически процеси.
Но тук това, което се образува от дървесния сок, тоест стволът, излизайки навън, попада на въздух - а въздухът винаги е пронизан от влажност, и стволът се издига във въздуха, във влажното, във водно-въздушното.
Дървесният сок - заедно с това, което той е произвел - преминава от областта на земно-течното начало в областта на течно-въздушното начало. И в тази област на течно-въздушното начало отново възниква живот, така че стволът се обкръжава наоколо с това, което живее в зеления лист (изобразява го на рисунка), накрая, в цвета и във всичко, което се намира навън. То отново се пробужда за живот. В шумата, в листата, в цветовете отново живее жизненият сок, сокът на живота; дървесният сок е отмиращият жизнен сок. В ствола животът постоянно отмира, а в листата се възобновява.
към текста >>
Ние виждаме това по такъв начин: макар земята да може да изгони дървото навън, тя би трябвало да му позволи да умре, ако отвън, от влажния въздух то не получаваше живот; защото дървесният сок в дървото
нос
и химически характер, той е своего рода химик, а не възбудител на живот.
Виждате, господа, че стволът, дървесният ствол е мъртъв и в растението тук живее само това, което се развива наоколо; това бихте могли да докажете по много прост начин, а именно: представете си, че се приближавате към дървото - тук имате дървесния ствол, тук се намира кората и отвътре на кората израстват листата (изобразява го на рисунка). Сега се приближавам и срязвам кората - а така отделям и листата, - но тук аз оставям листата и кората. Събитията се развиват така, че тук дървото остава живо, свежо, а тук започва да умира. Сама по себе си дървесината със своя дървесен сок не може да запази дървото живо. Тук трябва да влияе отвън това, което идва от листата; именно то отново съдържа живот.
Ние виждаме това по такъв начин: макар земята да може да изгони дървото навън, тя би трябвало да му позволи да умре, ако отвън, от влажния въздух то не получаваше живот; защото дървесният сок в дървото носи химически характер, той е своего рода химик, а не възбудител на живот.
Животът, кръжащ наоколо, дава живот и на него. И можем да кажем: когато през пролетта дървесният сок се издига, дървото в земята се обновява. Когато след това през пролетта жизненият сок отново кръжи наоколо, дървото всяка година отново оживява. Земята действа на дървесния сок, земно-течния елемент; на жизнения сок действа течно-въздушният елемент.
към текста >>
И този облик, който се появява тук вътре, в камбия - обликът на новото растение, той пренася силата в семето и тогава в семето възниква сила, която под влияние на Земята дава възмож
нос
т на новото растение да расте нагоре.
Виждате, че това е нещо удивително: когато държите в ръцете си семе от растение, малкото, скромно, подобно на прашинка семенце е могло да се появи само благодарение на това, че камбият - вече не в течна, а в сгъстена среда - подражава на цялото растение, имитира го.
И този облик, който се появява тук вътре, в камбия - обликът на новото растение, той пренася силата в семето и тогава в семето възниква сила, която под влияние на Земята дава възможност на новото растение да расте нагоре.
към текста >>
Дървесният сок е от
нос
ително по-течен, той е разчетен, в него да могат лесно да протичат химически реакции.
Така че виждате, господа, чистите спекулации, правени със семена, поставени под микроскоп, до нищо не водят. Тук е необходимо да има яснота за това как е взаимосвързано цялото с дървесния сок, жизнения сок и камбия.
Дървесният сок е относително по-течен, той е разчетен, в него да могат лесно да протичат химически реакции.
Жизненият сок на растенията е значително по-гъст, той отделя смола, каучук, клей. Ако каучукът се сгъсти малко, от него могат да се правят прекрасни фигурки. Така че жизненият сок, който притежава по-гъста консистенция в сравнение с дървесния сок, повече приляга на формата на растенията. Също така той придава форма на камбия. Камбият е още по-плътен, почти твърд, но е още достатъчно мек, за да приеме формата, която му се дава от звездите.
към текста >>
Ако тук се намира пръстта, а тук имаме корен, стъблото расте нагоре; но сега то не се уплътнява до твърдо вещество, не се превръща в дървесина - остава си тревно стъбло - вдървяването не стига далеч; след това се образуват листа, разположени спираловидно по окръж
нос
тта, после вътре се образува камбий и камбият взема със себе си цялото това образувание и го връща в земята.
Така стои работата с дървото, но така стои тя и с обикновеното растение.
Ако тук се намира пръстта, а тук имаме корен, стъблото расте нагоре; но сега то не се уплътнява до твърдо вещество, не се превръща в дървесина - остава си тревно стъбло - вдървяването не стига далеч; след това се образуват листа, разположени спираловидно по окръжността, после вътре се образува камбий и камбият взема със себе си цялото това образувание и го връща в земята.
Така че при едногодишните растения целият процес става доста бързо. При дървото става отлагане само на твърдите съставни части и те не всички веднага се използват. Но аналогичен процес съществува и при най-обикновеното растение, само че той не стига толкова далеч, както при дървото. При дървото този процес изобщо е достатъчно сложен. Ако погледнете ствола отгоре, ще видите сърцевината, намираща се вътре - тя задава направлението; след това около сърцевината се образува това, което се явява дървесни отлагания.
към текста >>
И така, виждате, че всички тези неща стават напълно понятни и се изясняват само ако човек успее правилно да разбере същ
нос
тта на процеса, ако знае, че съществуват три вида вещества: дървесен сок, жизнен сок и камбий.
При дървото този процес изобщо е достатъчно сложен. Ако погледнете ствола отгоре, ще видите сърцевината, намираща се вътре - тя задава направлението; след това около сърцевината се образува това, което се явява дървесни отлагания. През есента този процес се прекратява, смолата се разпръсква на различни страни и сякаш просмолява дървото. Сега имаме като резултат от годината просмукано със смола дърво. На следващата година с това, което се издига нагоре, ще стане същото, само че сега смолата ще тръгне в по-голяма степен към друго място, отново ще просмолява дървото през есента и благодарение на това, че това просмоляване продължава и по-нататък, се образуват годишните кръгове.
И така, виждате, че всички тези неща стават напълно понятни и се изясняват само ако човек успее правилно да разбере същността на процеса, ако знае, че съществуват три вида вещества: дървесен сок, жизнен сок и камбий.
Дървесният сок е най-течен, той има химически характер. Жизненият сок е този, който съживява; той е оживителят, ако ми бъде позволено да се изразя така. И това, което става в камбия - тук всъщност се изрисува, произлизайки от звездите, растението като цяло. Това е наистина така, господа! Тук нагоре се издига дървесният сок, той умира; тук отново възниква живот, а сега се включва и въздействието на звездите, възниква това, че от камбия, който вече става твърд и жилав, благодарение на звездните влияния се изрисува новото растение; то се отпечатва тук подобно на изваяние.
към текста >>
И това, което става в камбия - тук всъщ
нос
т се изрисува, произлизайки от звездите, растението като цяло.
Сега имаме като резултат от годината просмукано със смола дърво. На следващата година с това, което се издига нагоре, ще стане същото, само че сега смолата ще тръгне в по-голяма степен към друго място, отново ще просмолява дървото през есента и благодарение на това, че това просмоляване продължава и по-нататък, се образуват годишните кръгове. И така, виждате, че всички тези неща стават напълно понятни и се изясняват само ако човек успее правилно да разбере същността на процеса, ако знае, че съществуват три вида вещества: дървесен сок, жизнен сок и камбий. Дървесният сок е най-течен, той има химически характер. Жизненият сок е този, който съживява; той е оживителят, ако ми бъде позволено да се изразя така.
И това, което става в камбия - тук всъщност се изрисува, произлизайки от звездите, растението като цяло.
Това е наистина така, господа! Тук нагоре се издига дървесният сок, той умира; тук отново възниква живот, а сега се включва и въздействието на звездите, възниква това, че от камбия, който вече става твърд и жилав, благодарение на звездните влияния се изрисува новото растение; то се отпечатва тук подобно на изваяние. Тук, произлизайки от звездите, от целия космос се създава модел на това, което после се превръща в цялостната форма на растението. Виждате как тук от сферата на живота ние влизаме в сферата на духа. Защото това, което се моделира тук, се моделира от Мировия дух.
към текста >>
Защото ако не се знае откъде в организма на хората прониква смърто
нос
ното влияние, даже добрите учреждения едва ли ще помогнат на хората.
Става това, че човек просто заболява от грип. Ако парализата се развива по-нататък, грипът преминава в обща парализа на човека. Във всеки случай проявата на парализа вътрешно е свързана със земната почва. Оттук виждате как за поддържане здравето на човека е необходимо да се притежават многостранни знания. Тук са недостатъчни всевъзможните речи за това как трябва да бъде едно или друго!
Защото ако не се знае откъде в организма на хората прониква смъртоносното влияние, даже добрите учреждения едва ли ще помогнат на хората.
Защото всичко това, което действа в растенията и от растенията преминава в човека, намирайки се в човека, също има голямо значение.
към текста >>
Те дават възмож
нос
т на топлината чрез умиращите части да излиза навън и тя не произвежда възвратно действие.
Този млечен сок се образува най-силно в гръдните жлези, когато жената кърми. Тук отново имате това, което в човека най-силно е подложено на влиянието на звездите: млечния сок. Но този млечен сок е крайно необходим за образуването на мозък. Мозъкът, това е, така да се каже, втвърденият млечен сок в човека. Ако има умиращи листа, те не произвеждат нормален камбий, тъй като в тях няма повече сили по правилен начин да реагират на топлина.
Те дават възможност на топлината чрез умиращите части да излиза навън и тя не произвежда възвратно действие.
Ние ядем растения с неправилно формиран камбий; те изработват в нас млечен сок, отличаващ се от нормите; жените изработват женско мляко, отличаващо се от нормалното: децата получават такова мляко, на което звездите не въздействат така силно, и детето не може да се развива по правилен начин. Ето защо параличът е особено чест при децата. Парализа може да настъпи и при възрастен, тъй като на човек в течение на целия живот му се налага да остава под влияние на звездния свят, както вече съм ви казвал.
към текста >>
Всъщ
нос
т никой не знае как са свързани нещата, с които той се занимава.
Няма да има полза от разбиране само на едната геология, ботаника или химия. От химията можем да се ръководим чак до изучаване работата на дървесния сок, но не и по-нататък! Това, разбира се, е така. Студентите са измислили такава шега: както ви е известно, в университета има щатни, ординерни професори и извънщатни, екстраординерни професори - та по този повод студентите по-рано се шегуваха така: ординерните професори не знаят нищо екстраординерно, а екстраординерните професори не знаят нищо ординерно. Но днес всичко това отиде доста по-далеч; геологът нищо не знае за растенията, за животните, за човека; антропологът нищо не знае за животните, растенията и Земята.
Всъщност никой не знае как са свързани нещата, с които той се занимава.
Подобно на специализацията в производствената дейност, става суперспециализация на знанието. А това последното е много по-вредно. Нелепо е да има само геолози, само ботаници и т. н.; от това цялото знание се фрагментира и нищо екстраординерно не може да се постигне. И това е станало, защото на хората така им е по-удобно.
към текста >>
Подобно на специализацията в производствената дей
нос
т, става суперспециализация на знанието.
От химията можем да се ръководим чак до изучаване работата на дървесния сок, но не и по-нататък! Това, разбира се, е така. Студентите са измислили такава шега: както ви е известно, в университета има щатни, ординерни професори и извънщатни, екстраординерни професори - та по този повод студентите по-рано се шегуваха така: ординерните професори не знаят нищо екстраординерно, а екстраординерните професори не знаят нищо ординерно. Но днес всичко това отиде доста по-далеч; геологът нищо не знае за растенията, за животните, за човека; антропологът нищо не знае за животните, растенията и Земята. Всъщност никой не знае как са свързани нещата, с които той се занимава.
Подобно на специализацията в производствената дейност, става суперспециализация на знанието.
А това последното е много по-вредно. Нелепо е да има само геолози, само ботаници и т. н.; от това цялото знание се фрагментира и нищо екстраординерно не може да се постигне. И това е станало, защото на хората така им е по-удобно. Хората днес вече казват: не може да си човек, който знае всичко.
към текста >>
38.
ЗА СЪЩНОСТТА НА ПЧЕЛИТЕ. Съобщение от д-р Рудолф Щайнер във връзка с доклада на г-н Мюлер за пчелите, Дорнах, 10 ноември 1923 г.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
ЗА СЪЩ
НОС
ТТА НА ПЧЕЛИТЕ
ЗА СЪЩНОСТТА НА ПЧЕЛИТЕ
към текста >>
Би трябвало да ви кажа още нещо за това, което съдейства за дългосрочната продуктив
нос
т в отглеждането на пчели.
Доктор Щайнер: Както виждаме, днес вече е много късно, за да правим представление на нашите евритмисти, които трябва да направят много неща.
Би трябвало да ви кажа още нещо за това, което съдейства за дългосрочната продуктивност в отглеждането на пчели.
Може би от казаното от господин Мюлер вие вече забелязахте, че с изкуствените методи при развъждането на пчели не всичко е наред. Би било интересно да се обсъдят именно такива понятни неща и да се попита господин Мюлер, не очаква ли твърде много той от това развъждане на пчели-майки?
към текста >>
Доктор Щайнер: Работата стои така - и аз ще продължа да говоря за това по-нататък и следващия път, - че производството на мед, работата и даже работоспособ
нос
тта на пчели-те-работнички могат съществено да нараснат вследствие прилагането на изкуствени методи при развъждането на пчели.
Доктор Щайнер: Работата стои така - и аз ще продължа да говоря за това по-нататък и следващия път, - че производството на мед, работата и даже работоспособността на пчели-те-работнички могат съществено да нараснат вследствие прилагането на изкуствени методи при развъждането на пчели.
Само че не трябва, както това вече отбеляза господин Мюлер, да се подхожда към тези неща твърде рационално, само от гледна точка на икономическата ефективност. Следващия път ще разгледаме пчеларството малко по-дълбоко; ще видим как това, което в краткосрочен план се оказва извънредно благо-приятна мярка и, бидейки положено в основата, днес ни се струва във висша степен положително, след сто години ще унищожи отглеждането на пчели като цяло, ако, разбира се, се използват само изкуствено отгледани пчели. Трябва само да се поиска и ще стане видно, как това, което в близък план изглежда много благоприятно, може впоследствие да се окаже такова, че малко по-малко ще доведе до гибелта на цялата работа. Ще видим, че именно пчеларството е крайно интересно, тъй като то позволява да се запознаем с всички тайни на природата. Към тях се отнася и фактът, че необичайно плодотворното в едно отношение, може да стане в друго отношение изключително гибелно.
към текста >>
Само че не трябва, както това вече отбеляза господин Мюлер, да се подхожда към тези неща твърде рационално, само от гледна точка на икономическата ефектив
нос
т.
Доктор Щайнер: Работата стои така - и аз ще продължа да говоря за това по-нататък и следващия път, - че производството на мед, работата и даже работоспособността на пчели-те-работнички могат съществено да нараснат вследствие прилагането на изкуствени методи при развъждането на пчели.
Само че не трябва, както това вече отбеляза господин Мюлер, да се подхожда към тези неща твърде рационално, само от гледна точка на икономическата ефективност.
Следващия път ще разгледаме пчеларството малко по-дълбоко; ще видим как това, което в краткосрочен план се оказва извънредно благо-приятна мярка и, бидейки положено в основата, днес ни се струва във висша степен положително, след сто години ще унищожи отглеждането на пчели като цяло, ако, разбира се, се използват само изкуствено отгледани пчели. Трябва само да се поиска и ще стане видно, как това, което в близък план изглежда много благоприятно, може впоследствие да се окаже такова, че малко по-малко ще доведе до гибелта на цялата работа. Ще видим, че именно пчеларството е крайно интересно, тъй като то позволява да се запознаем с всички тайни на природата. Към тях се отнася и фактът, че необичайно плодотворното в едно отношение, може да стане в друго отношение изключително гибелно. Така пчеларите могат много да се радват на подема, който е достигнало пчеларството за кратко време, но ще мине столетие и няма да има на какво да се радваме.
към текста >>
39.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Всъщ
нос
т всеки човек би трябвало да се интересува от пчеларство, тъй като човешкият живот зависи от пчеларството много повече, отколкото обикновено се мисли.
Но си струва да поговорим за самото битие на тази, бих казал, представляваща за внимателния слушател гатанка, за природата на пчеларството като цяло. Пчеларят, от само себе си се разбира, се интересува преди всичко от това, какво трябва да прави.
Всъщност всеки човек би трябвало да се интересува от пчеларство, тъй като човешкият живот зависи от пчеларството много повече, отколкото обикновено се мисли.
към текста >>
Сега нататък: след това пчелите - на това някак се обръща по-малко внимание, тъй като почти не се мисли за него, след това пчелите с помощта на своя хра
нос
милателен апарат преработват храната във восък - защото този восък те произвеждат сами - и правят малки отделни клетки, за да снасят яйца и да складират запасите си.
Сега нататък: след това пчелите - на това някак се обръща по-малко внимание, тъй като почти не се мисли за него, след това пчелите с помощта на своя храносмилателен апарат преработват храната във восък - защото този восък те произвеждат сами - и правят малки отделни клетки, за да снасят яйца и да складират запасите си.
Тези отделни малки клетки представляват нещо удивително, така бих казал. Самата клетка изглежда така: отгоре тя е шестоъгълна, а отстрани - ето такава (виж рис.). От другата страна тя е запечатана. Вътре в нея може да бъде отложено яйце или хранителен запас. Едната клетка е построена до другата.
към текста >>
Цялата тази шестоъгълна къщичка, къщичка, ограничена от шест повърх
нос
ти, също притежава сила, при това именно вътре в себе си; работата би била съвсем друга, ако личинката се намираше вътре в сфера.
Това, без съмнение, е основно. Но не и единствено. Помислете за следното: тук вътре се намира малка ларва, личинка, и тя отвсякъде е запечатана; само не трябва да се мисли, че в природата може да има място, където не действат никакви сили.
Цялата тази шестоъгълна къщичка, къщичка, ограничена от шест повърхности, също притежава сила, при това именно вътре в себе си; работата би била съвсем друга, ако личинката се намираше вътре в сфера.
Това, че тя е заключена вътре в такава шестоъгълна къщичка, има в природата съвсем особено значение. В тялото на личинката се отпечатва тази форма, тя усеща после, че в своя ранен стадий, когато е била още мека, се е намирала в такава шестоъгълна клетка. И благодарение на силата, която тук е поела в себе си, самата тя строи след това същите килийки. Тук вътре са затворени силите, благодарение на които въобще работи пчелата. Това е първото, на което трябва да обърнем внимание.
към текста >>
На нея не й се налага да се оглежда в обкръжение, създадено от плоски повърх
нос
ти.
Както предполагам, пчеларят лесно ще различи клетка на пче-ла-работничка от клетка на търтей. Това не е много трудно, нали така? И още по-лесно за него ще бъде да различи клетка на пчела-работничка или търтей от клетка на пчела-майка, защото клетката на пчелата-майка има съвсем друга форма: тя прилича на торбичка. В кошера те са много малко. Така че може да се каже: пчелите-работнички и търтеите - тоест самците, «мъжете», това са търтеите, - всички те се развиват в такива шестоъгълни клетки, докато пчелата-майка се развива в своего рода торбичка.
На нея не й се налага да се оглежда в обкръжение, създадено от плоски повърхности.
към текста >>
(Има се предвид точката на повърх
нос
тта на Слънцето, противостояща на точката на Земята, в която се намира яйцето; за двадесет и един дена точката на повърх
нос
тта на Слънцето, макар и да не се връща в предишното положение - тъй като, по съвременни данни, периодът на въртене на Слънцето е не двадесет и един, а двадесет и пет дена на екватора на Слънцето и около тридесет и четири дни на неговите полюси, - влиза в зоната на видимост от Земята - бел.
И ако тя би искала да се развива в това направление и по-нататък, нищо ново от Слънцето не би получила, освен същото. Защото ако си представите пчелата-работничка тук (изобразява го на рисунка), а тук - Слънцето в момента, когато се отлага яйцето, тази точка ще се намира право срещу Слънцето. Примерно за двадесет и един дни Слънцето прави един оборот около своята ос. То се връща в предишното положение, тази точка отново е тук.
(Има се предвид точката на повърхността на Слънцето, противостояща на точката на Земята, в която се намира яйцето; за двадесет и един дена точката на повърхността на Слънцето, макар и да не се връща в предишното положение - тъй като, по съвременни данни, периодът на въртене на Слънцето е не двадесет и един, а двадесет и пет дена на екватора на Слънцето и около тридесет и четири дни на неговите полюси, - влиза в зоната на видимост от Земята - бел.
пр.) Ако този процес продължи, въздействията, идващи от Слънцето, ще се окажат такива, каквито вече са идвали тук (тоест в точката, където е разположено яйцето, развило се в течение на първия оборот на Слънцето около своята ос до стадий на пчела-работничка - бел. пр.).
към текста >>
Така че може да се каже: при наблюдаване на пчелите става съвсем ясно, че оплождането, способ
нос
тта на самеца за оплождане възниква под действието на земните сили; способ
нос
тта на самката да снася яйца възниква под действието на силите на Слънцето.
Търтеите - това са същества от мъжки пол, самци: те могат да оплождат. И така, оплождането функционално зависи от Земята. Оплождащите сили търтеите овладяват в рамките на няколко дни, когато те, намирайки се в стадия на формиране, в още незавършено състояние, се подлагат в своето развитие на въздействието на Земята, въвличат се в земното развитие.
Така че може да се каже: при наблюдаване на пчелите става съвсем ясно, че оплождането, способността на самеца за оплождане възниква под действието на земните сили; способността на самката да снася яйца възниква под действието на силите на Слънцето.
към текста >>
Прашец, който тя
нос
и на своето тяло, по което той полепва.
За да ви стане понятно по-нататъшното, трябва да ви кажа нещо, което отначало може да ви се стори съмнително, тъй като за него е необходимо методично, точно изследване. Въпреки това то е така. По-нататъшното трябва конкретно да го обвържа с това, че пчелата-работничка, достигайки зрелост, ставайки възрастна, излита навън и лети към цветята, към дърветата. Със своите кукички на краката тя може да се прикрепя (изобразява го на рисунка), а след това да изсмуква нектар и да събира цветен прашец.
Прашец, който тя носи на своето тяло, по което той полепва.
За снемането на прашеца има особено приспособление, така наречените четчици на задните крачка. А нектарът тя всмуква с хоботчето си. Част от нектара използва за собственото си хранене, но по-голямата част запазва в своето медено коремче. Тя изплюва този нектар, когато се върне обратно. Значи, когато ядем мед, всъщност ядем слюнката на пчелата.
към текста >>
Значи, когато ядем мед, всъщ
нос
т ядем слюнката на пчелата.
Прашец, който тя носи на своето тяло, по което той полепва. За снемането на прашеца има особено приспособление, така наречените четчици на задните крачка. А нектарът тя всмуква с хоботчето си. Част от нектара използва за собственото си хранене, но по-голямата част запазва в своето медено коремче. Тя изплюва този нектар, когато се върне обратно.
Значи, когато ядем мед, всъщност ядем слюнката на пчелата.
Това трябва да ни е ясно. Разбира се, това е една много чиста и сладка слюнка, нали така? И така, вие виждате: пчелите събират това, което те използват за храна като запаси, за преработка, за восък и т.н.
към текста >>
Тя достига с абсолютна сигур
нос
т цветята и това не може да се обясни с очите на пчелата.
Сега нека се запитаме: благодарение на какво пчелата намира пътя към цвета?
Тя достига с абсолютна сигурност цветята и това не може да се обясни с очите на пчелата.
Пчелата, пчелата-работничка - при търтеите очите са малко по-големи - има две малки очи от двете страни и три съвсем дребни очички на челото (изобразява го на рисунка). Търтеите имат малко по-големи очи. Ако се изследват тези очи при пчелите-работнички, ще се окаже, че те почти са неспособни да виждат, а трите малки, дребнички очички въобще нищо не виждат. Забележително е, че пчелата намира пътя към цвета не благодарение на зрението, а с помощта на сетиво, подобно на обонянието, по миризмата. Тя сондира пред себе си и така достига цвета.
към текста >>
За пчелите това е непо
нос
имо, те не могат да понесат, когато нещо тъждествено на тях се появява отстрани.
Обаче сега става следното: ако се формира нова майка, трябва да се състои брачният полет. Старата пчела-майка се устремява към Слънцето. Появява се новата майка. Тук с цялото множество работнички, чувстващи се свързани със старата майка, става нещо много странно: техните мънички очички започват да виждат, когато се ражда новата майка.
За пчелите това е непоносимо, те не могат да понесат, когато нещо тъждествено на тях се появява отстрани.
През тези три малки очички на главата, тези три малки, дребнички очички, които при работничките силно се издават навън, преминава пчелната хемолимфа и всичко останало. По-рано те не са реагирали на въздействието на Слънцето. Но тъй като новата майка, родила се благодарение на Слънцето, е донесла в кошера слънчевата светлина в своето собствено телце, тези пчели с техните малки очички изведнъж стават, бих казал, ясновиждащи, но не могат да понесат светлината от новата пчела-майка. В този момент започва роенето. В това има нещо като страх пред новата царица, те сякаш са ослепени.
към текста >>
Без съмнение, знаете, че при среща с пчели могат да възникнат неприят
нос
ти.
Можете да попитате: защо пчелите стават толкова чувствителни по отношение на това ново соларно влияние? В това, господа, има нещо твърде забележително.
Без съмнение, знаете, че при среща с пчели могат да възникнат неприятности.
Те жилят. Разбира се, неприятно е, ако даже такова голямо същество, като човека, получи люта рана на кожата и т. н. Малките животинки даже умират от това. Работата е там, че пчелите имат жило, което представлява тръбичка. В тази тръбичка нагоре и надолу се движи някакво подобие на бутало, което отива до мехурчето с отрова, така че отровата се излива навън.
към текста >>
Тази отрова, която може да докара неприят
нос
ти на този, който се сблъска с нея, е много важна за пчелите.
Тази отрова, която може да докара неприятности на този, който се сблъска с нея, е много важна за пчелите.
За пчелите е лошо, ако им се наложи да изпускат отрова през жилото, обаче те я изпускат, защото им е трудно да понасят всякакви външни влияния. Те искат да се затворят в себе си. Те биха искали да останат в тесния свят на своя кошер и всякакво външно влияние го усещат като пречка. Тогава се отбраняват с помощта на своята отрова. Но отровата винаги има и друго предназначение.
към текста >>
Защото в пчелния кошер всъщ
нос
т става - макар и с малки изменения - същото, което става в главата на човека.
А сега, господа, ще стане дума за това, което действително би могло да пробуди във всеки човек изключителен интерес към пчеларството.
Защото в пчелния кошер всъщност става - макар и с малки изменения - същото, което става в главата на човека.
Единствено в човешката глава не така интензивно нарастват субстанциите. В главата на човека, както е известно, има нерви, кръвоносни съдове и освен това, така наречените белтъчни клетки, запазващи сферична форма. Те винаги са някъде вътре. Така че в човешката глава ние също имаме троичност. Обаче нервите също се състоят от отделни клетки; те не достигат до стадия на живите същества само защото са прикрити от всички страни от природата; впрочем тези нерви биха искали да станат животни, те имат тенденция да станат малки животни.
към текста >>
В главата на човека, както е известно, има нерви, кръво
нос
ни съдове и освен това, така наречените белтъчни клетки, запазващи сферична форма.
А сега, господа, ще стане дума за това, което действително би могло да пробуди във всеки човек изключителен интерес към пчеларството. Защото в пчелния кошер всъщност става - макар и с малки изменения - същото, което става в главата на човека. Единствено в човешката глава не така интензивно нарастват субстанциите.
В главата на човека, както е известно, има нерви, кръвоносни съдове и освен това, така наречените белтъчни клетки, запазващи сферична форма.
Те винаги са някъде вътре. Така че в човешката глава ние също имаме троичност. Обаче нервите също се състоят от отделни клетки; те не достигат до стадия на живите същества само защото са прикрити от всички страни от природата; впрочем тези нерви биха искали да станат животни, те имат тенденция да станат малки животни. Ако нервните клетки в човешката глава биха могли да се развиват във всички страни при същите условия, каквито съществуват в кошера, тези нервни клетки биха станали търтеи. Клетките на кръвта, плуващи в съдовете, биха станали пчели-работнички.
към текста >>
Така че в човешката глава ние също имаме троич
нос
т.
А сега, господа, ще стане дума за това, което действително би могло да пробуди във всеки човек изключителен интерес към пчеларството. Защото в пчелния кошер всъщност става - макар и с малки изменения - същото, което става в главата на човека. Единствено в човешката глава не така интензивно нарастват субстанциите. В главата на човека, както е известно, има нерви, кръвоносни съдове и освен това, така наречените белтъчни клетки, запазващи сферична форма. Те винаги са някъде вътре.
Така че в човешката глава ние също имаме троичност.
Обаче нервите също се състоят от отделни клетки; те не достигат до стадия на живите същества само защото са прикрити от всички страни от природата; впрочем тези нерви биха искали да станат животни, те имат тенденция да станат малки животни. Ако нервните клетки в човешката глава биха могли да се развиват във всички страни при същите условия, каквито съществуват в кошера, тези нервни клетки биха станали търтеи. Клетките на кръвта, плуващи в съдовете, биха станали пчели-работнички. А белтъчните клетки, които заемат особено положение в средата на главата и чието развитие става в най-кратък срок, би могло да се сравни с пчелата-майка. Така че в главата на човека имаме работа с тези три сили.
към текста >>
А нервите постоянно се разрушават, нервите постоянно се из
нос
ват, ние из
нос
ваме нашата нервна система.
Именно така става и в кошера! Само че човек си изгражда тяло, което видимо му принадлежи, а пчелите също си строят тяло - това са питите с килийките. Тази восъчна постройка има аналогия с това, което става вътре в нашето тяло, макар и това да не може да се открие с такава лекота; кръвните клетки произвеждат нещо подобно на восъка. Ние самите сме създадени от своеобразен восък, подобно на това, както пчелите формират пити в кошера. Значи така: човек има глава и главата работи над голямото тяло, което по същество представлява кошер; между майката и пчелите-работнички в кошера се поддържат такива съотношения, както между сферичните белтъчни клетки и кръвта.
А нервите постоянно се разрушават, нервите постоянно се износват, ние износваме нашата нервна система.
Ние наистина не си избиваме нервите, както пчелите си избиват търтеите - иначе бихме умирали всяка година, - но въпреки това нашите нерви всяка година отслабват. Човек умира поради това, че нервите му стават все по-слаби. Тогава ние вече не сме в състояние да усещаме тялото; човек умира именно тогава, когато той износи своите нерви.
към текста >>
Тогава ние вече не сме в състояние да усещаме тялото; човек умира именно тогава, когато той из
нос
и своите нерви.
Ние самите сме създадени от своеобразен восък, подобно на това, както пчелите формират пити в кошера. Значи така: човек има глава и главата работи над голямото тяло, което по същество представлява кошер; между майката и пчелите-работнички в кошера се поддържат такива съотношения, както между сферичните белтъчни клетки и кръвта. А нервите постоянно се разрушават, нервите постоянно се износват, ние износваме нашата нервна система. Ние наистина не си избиваме нервите, както пчелите си избиват търтеите - иначе бихме умирали всяка година, - но въпреки това нашите нерви всяка година отслабват. Човек умира поради това, че нервите му стават все по-слаби.
Тогава ние вече не сме в състояние да усещаме тялото; човек умира именно тогава, когато той износи своите нерви.
към текста >>
Ако погледнете главата, която всъщ
нос
т е отражение на пчелния кошер, ще забележите, че всичко в тази глава е защитено.
Ако погледнете главата, която всъщност е отражение на пчелния кошер, ще забележите, че всичко в тази глава е защитено.
И ако тук се внедри нещо външно, това ще бъде опасно раняване. Главата няма да понесе това. Нещо подобно става при появата на новата пчела-майка: пчелното семейство също не може да понесе това и то предпочита да отлети, отколкото да остане с тази нова майка.
към текста >>
Ако се следва това правило, имайки работа с рахитични деца - отначало, в най-първите седмици, когато на детето е нужно само мляко, това не трябва да се прави, медът още няма да действа, - и така, ако при правилно дозиране се дава мед на децата, болни от рахит, на възраст девет, десет месеца и се спазва такава медена диета до три-четири години, рахитът, «английската болест», не би представлявал такава опас
нос
т, тъй като рахитът се състои в това, че тялото става твърде меко и вътрешно трошливо.
Ако се следва това правило, имайки работа с рахитични деца - отначало, в най-първите седмици, когато на детето е нужно само мляко, това не трябва да се прави, медът още няма да действа, - и така, ако при правилно дозиране се дава мед на децата, болни от рахит, на възраст девет, десет месеца и се спазва такава медена диета до три-четири години, рахитът, «английската болест», не би представлявал такава опасност, тъй като рахитът се състои в това, че тялото става твърде меко и вътрешно трошливо.
Но в хората се съдържат сили, придаващи на човека осанка, даващи му твърдост. Тези връзки би следвало подробно да се изучат. Може да се каже: на меда и пчеларството следва да се отделя много по-голямо внимание, отколкото това се прави сега.
към текста >>
Тук има закономер
нос
ти, на които човек с обичайния си разсъдък не обръща внимание, а те са най-важните.
Всичко в природата е взаимосвързано едно с друго.
Тук има закономерности, на които човек с обичайния си разсъдък не обръща внимание, а те са най-важните.
Тези закони обаче действат само така, че винаги допускат някаква свобода. Така стои например работата с половете на Земята. Броят на мъжете и жените по Земята, макар и да не съвпада точно, е приблизително еднакъв. Това става благодарение на мъдростта на природата. Ако някога стане така - мисля, че вече съм ви говорил за това, - хората да могат да формират пола по своя воля, тутакси ще настане безпорядък.
към текста >>
И още нещо: ако например в някоя мест
нос
т, след някоя дива война населението силно се съкрати, плодовитостта на това население се увеличава.
Тези закони обаче действат само така, че винаги допускат някаква свобода. Така стои например работата с половете на Земята. Броят на мъжете и жените по Земята, макар и да не съвпада точно, е приблизително еднакъв. Това става благодарение на мъдростта на природата. Ако някога стане така - мисля, че вече съм ви говорил за това, - хората да могат да формират пола по своя воля, тутакси ще настане безпорядък.
И още нещо: ако например в някоя местност, след някоя дива война населението силно се съкрати, плодовитостта на това население се увеличава.
В природата всеки недостатък привежда в действие компенсиращи сили.
към текста >>
Когато в някоя мест
нос
т пчелите търсят нектар, те, разбира се, извличат този нектар от растенията.
Когато в някоя местност пчелите търсят нектар, те, разбира се, извличат този нектар от растенията.
Но те събират нектара от растенията, които са необходими и на нас, които ни дават плодове и всичко друго. Интересно е това, че в местностите, където има пчеларство, овощните дървета и подобните им се развиват по-успешно, отколкото в местностите, където няма пчеларство. И така, макар пчелите и да отнемат нектара от растенията, природата не остава безучастна, а произвежда повече такива плодни растения. Така че човек получава доход не само от меда, но и от растенията, посещавани от пчелите. Това е закон и в него трябва да се ориентираме както трябва, това е важно.
към текста >>
Интересно е това, че в мест
нос
тите, където има пчеларство, овощните дървета и подобните им се развиват по-успешно, отколкото в мест
нос
тите, където няма пчеларство.
Когато в някоя местност пчелите търсят нектар, те, разбира се, извличат този нектар от растенията. Но те събират нектара от растенията, които са необходими и на нас, които ни дават плодове и всичко друго.
Интересно е това, че в местностите, където има пчеларство, овощните дървета и подобните им се развиват по-успешно, отколкото в местностите, където няма пчеларство.
И така, макар пчелите и да отнемат нектара от растенията, природата не остава безучастна, а произвежда повече такива плодни растения. Така че човек получава доход не само от меда, но и от растенията, посещавани от пчелите. Това е закон и в него трябва да се ориентираме както трябва, това е важно.
към текста >>
Разбира се, днес, говорейки въобще, може само да се похвали това изкуствено развъждане на пчели - ако се вземат всички мерки за безопас
нос
т, - това развъждане на пчели, за което говори господин Мюлер.
А сега да поговорим по темата за изкуственото развъждане на пчелите. Не би следвало да мислите, господа, че аз не забелязвам или че от гледната точка на духовната наука не е видно как изкуственото развъждане на пчели, намирайки се в подем, дава нещо, нещо облекчава; но такова форсиране на пчелното поколение ще навреди на пчелното семейство в дългосрочен план.
Разбира се, днес, говорейки въобще, може само да се похвали това изкуствено развъждане на пчели - ако се вземат всички мерки за безопасност, - това развъждане на пчели, за което говори господин Мюлер.
Но как ще тръгне работата след петдесет или осемдесет години - това трябва да се види, защото тук естествените сили, които по органичен начин са действали в пчелното семейство, се механизират, стават механични. Не е възможно да се достигне онази степен на вътрешно родство между купената пчела-майка и работничките, която съществува, когато пчелата-майка е отгледана по естествен начин. Впрочем в близко време това няма да е много забележимо.
към текста >>
Същото може да се каже и по отношение на вредата,
нос
ена от изкуственото развъждане на пчели.
Може приблизително да се пресметне кога на земята ще свършат въглищата. Запасите от въглища на земята са ограничени и някога те ще бъдат изчерпани. Сега би било възможно да се извличат от Земята толкова въглища, че те да стигнат до тогава, докато самата Земя не престане да съществува. Не би следвало да казваме, че именно така трябва да постъпим, за да оставим поне малка надежда за бъдещето. Би следвало да кажем друго: о, да, разбира се, когато ние грабим Земята, извличайки от нея въглищата, грабим нашите потомци, лишавайки ги от тези въглища; но те ще изнамерят нещо друго, защото няма да имат въглища.
Същото може да се каже и по отношение на вредата, носена от изкуственото развъждане на пчели.
към текста >>
В древ
нос
тта са почитали пчелата като свещено животно. Защо?
Но при всичко това не би било лошо да се осъзнава, че ако вкарваме нещо механично, изкуствено, пречим на природата, където всички е устроено по толкова удивителен начин. Във всички времена пчеларството се е разглеждало като нещо достойно за почитание.
В древността са почитали пчелата като свещено животно. Защо?
Почитали са я като свещено животно, тъй като тя посредством цялата своя работа е позволявала да се узнае какво става в самия човек. Защото, имайки частичка пчелен восък, ние имаме продукт, намиращ се сякаш в междинно състояние между кръв, мускули и кости. Всичко това преминава вътре в човека през восъкоподобния стадий. При това восъкът не е втвърден, а остава течен, докато не се превърне в кръв, мускули или в костна тъкан. Така че в лицето на восъка пред нас се проявява това, което като сила се намира в нас самите.
към текста >>
Затова в колкото по-отдалечени времена надникваме, толкова повече намираме в хората благоговение пред същ
нос
тта на пчелите като цяло.
Изгарящия при това восък са вземали от кошера. Той се е втвърдявал. Когато огънят разтопява този восък, когато този восък се изпарява, той идва до същото състояние, в което се намира и в нашето собствено тяло. Благодарение на предчувствието хората изживявали в изгарящия восък как се възнася към небето това, което се намира и в собственото им тяло. В това е имало нещо, настройващо ги благоговейно, имало е нещо, което ги е предразполагало да гледат на пчелата като на особено свещено животно, тъй като тя е произвеждала нещо такова, което и самият човек би трябвало постоянно да произвежда в самия себе си.
Затова в колкото по-отдалечени времена надникваме, толкова повече намираме в хората благоговение пред същността на пчелите като цяло.
Пчелите тогава, разбира се, са били още диви и хората гледали на тях като на някакво откровение. По-късно те влезли в домакинството на човека. Обаче във всичко, което се отнася до пчелите, има удивителни загадки и само този, който достатъчно добре изучи процесите, протичащи между главата и тялото на човека, може да почувства какво представлява пчелата.
към текста >>
Иска ми се да ви запозная само с тези забележки, които положително
нос
ят несъмнен характер, тъй като те са основани на истинското познание.
Казах ви някои от нещата, които искам да кажа. В сряда ще е следващото занятие. Може да се заемем и с други въпроси. Може би и на самия господин Мюлер ще му хрумне нещо друго.
Иска ми се да ви запозная само с тези забележки, които положително носят несъмнен характер, тъй като те са основани на истинското познание.
Макар и някои неща, възможно е, да изискват по-нататъшно допълнително изясняване.
към текста >>
40.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Като опровержение тук не може да служи фактът, че пчелите притежават способ
нос
т за различаване в случай, че кошерът, в който те живеят, отпред се маркира с цвят; помислете за това, че всеки цвят притежава специфично въздействие, както химическо, така и топлинно.
Като опровержение тук не може да служи фактът, че пчелите притежават способност за различаване в случай, че кошерът, в който те живеят, отпред се маркира с цвят; помислете за това, че всеки цвят притежава специфично въздействие, както химическо, така и топлинно.
Ако например оцветите някаква повърхност в червено, пчелите, приближавайки се към тази повърхност, ще почувстват топлина. Разбира се, те не могат да не узнаят за измененията, ако например попаднат на оцветена в синьо повърхност. Защото за тях синята повърхност е по-студена. Пчелите усещат топлината на червеното и студа на синьото. По този начин те различават.
към текста >>
Ако например оцветите някаква повърх
нос
т в червено, пчелите, приближавайки се към тази повърх
нос
т, ще почувстват топлина.
Като опровержение тук не може да служи фактът, че пчелите притежават способност за различаване в случай, че кошерът, в който те живеят, отпред се маркира с цвят; помислете за това, че всеки цвят притежава специфично въздействие, както химическо, така и топлинно.
Ако например оцветите някаква повърхност в червено, пчелите, приближавайки се към тази повърхност, ще почувстват топлина.
Разбира се, те не могат да не узнаят за измененията, ако например попаднат на оцветена в синьо повърхност. Защото за тях синята повърхност е по-студена. Пчелите усещат топлината на червеното и студа на синьото. По този начин те различават. Но оттук въобще не следва да се прави извод, че пчелите виждат с помощта на очите си също както човек вижда с очите.
към текста >>
Разбира се, те не могат да не узнаят за измененията, ако например попаднат на оцветена в синьо повърх
нос
т.
Като опровержение тук не може да служи фактът, че пчелите притежават способност за различаване в случай, че кошерът, в който те живеят, отпред се маркира с цвят; помислете за това, че всеки цвят притежава специфично въздействие, както химическо, така и топлинно. Ако например оцветите някаква повърхност в червено, пчелите, приближавайки се към тази повърхност, ще почувстват топлина.
Разбира се, те не могат да не узнаят за измененията, ако например попаднат на оцветена в синьо повърхност.
Защото за тях синята повърхност е по-студена. Пчелите усещат топлината на червеното и студа на синьото. По този начин те различават. Но оттук въобще не следва да се прави извод, че пчелите виждат с помощта на очите си също както човек вижда с очите. Това, разбира се, е пълен абсурд.
към текста >>
Защото за тях синята повърх
нос
т е по-студена.
Като опровержение тук не може да служи фактът, че пчелите притежават способност за различаване в случай, че кошерът, в който те живеят, отпред се маркира с цвят; помислете за това, че всеки цвят притежава специфично въздействие, както химическо, така и топлинно. Ако например оцветите някаква повърхност в червено, пчелите, приближавайки се към тази повърхност, ще почувстват топлина. Разбира се, те не могат да не узнаят за измененията, ако например попаднат на оцветена в синьо повърхност.
Защото за тях синята повърхност е по-студена.
Пчелите усещат топлината на червеното и студа на синьото. По този начин те различават. Но оттук въобще не следва да се прави извод, че пчелите виждат с помощта на очите си също както човек вижда с очите. Това, разбира се, е пълен абсурд.
към текста >>
Аналогично на това, приписвайки способ
нос
т за виждане на пчелите, защото те реагира на ултравиолетовата светлина, би следвало да се припише такава способ
нос
т за виждане и на бариевия платино-цианид.
И хората казват: значи, при това растение, при «венерината мухоловка» има душа, както при човека. Защото тя чувства приближаването на насекомото, затваря се и т. н. Да, господа, в такива случаи аз казвам: знам, че има едно устройство, конструирано така, че ако покрай него се появи животинка и закачи нещо в това устройство, то тутакси се затваря и животинката бива хваната. Това е обикновеният капан за мишки. И ако се приписва душа на «венерината мухоловка», трябва да се припише душа и на капана за мишки.
Аналогично на това, приписвайки способност за виждане на пчелите, защото те реагира на ултравиолетовата светлина, би следвало да се припише такава способност за виждане и на бариевия платино-цианид.
към текста >>
Така че барият за нас е нещо, което е свързано с нормалното състояние на хра
нос
милането ни.
Бариевият платино-цианид, освен другото, съдържа в себе си барий. Това е бял метал, той принадлежи към групата на алкалните метали. Интересното е, че такива метали изпълняват определена функция в човешко тяло. Ние не бихме могли да усвояваме в нашето тяло постъпващия с храната белтък, да го усвояваме така, както се полага на човека, ако в панкреаса нямахме такива метали. Те трябва да са там.
Така че барият за нас е нещо, което е свързано с нормалното състояние на храносмилането ни.
към текста >>
Изхождайки от това, вие бихте могли да намерите причината, поради която човек - неговото тяло - проявява особена чувствител
нос
т - очите тук се нямат предвид, - към това, което става при ултравиолетова светлина, която се явява, така да се каже, химически активната съставка на светлината.
Спомнете си сега още нещо. Виждате ли, там, вътре, има още и цианид. Това е едно от съединенията на циановодородната, на синилната киселина. Казвал съм ви, че при човека именно там, където работят мускулите, винаги се образува много малко количество синилна киселина. Така че тази субстанция наподобява това, което човек постоянно изработва в своето тяло.
Изхождайки от това, вие бихте могли да намерите причината, поради която човек - неговото тяло - проявява особена чувствителност - очите тук се нямат предвид, - към това, което става при ултравиолетова светлина, която се явява, така да се каже, химически активната съставка на светлината.
Така че ако само ни се отдаде да намерим подход към тези неща, ще можем да формираме съждения и за самите хора.
към текста >>
Ако е поставена преграда пред светлината и тя е закрита, животното усеща наличието на такива участъци от спектъра, които са химически активни, например ултравиолетовите, или тези, които не притежават химическа актив
нос
т, т.
Но към това води само духовната наука, само тя позволява да се намери този подход, обръщайки внимание, че там, където бариевият платино-цианид се подлага на особеното атакуващо въздействие, съществува своего рода чувство. А при пчелите това съществува в много голям мащаб, пчелите усещат цвета доста интензивно, но те виждат само тогава, когато се появява самостоятелно светещо същество, светещо съвсем слабо. Ето защо аз ви казах: обикновено всичко наоколо за пчелите е потопено в мрак. Но когато се появи новата пчела-майка, тя сияе за пчелите също както за нас сияят през юни светулките. Това и усещат трите малки оченца на пчелите; другите очи, по-големите по размер, имат своего рода светлоусещане, но със сумрачен характер.
Ако е поставена преграда пред светлината и тя е закрита, животното усеща наличието на такива участъци от спектъра, които са химически активни, например ултравиолетовите, или тези, които не притежават химическа активност, т.
е. инфрачервените.
към текста >>
Разглеждайки нещо, те не се замислят, а се ориентират към това, което е на повърх
нос
тта.
Обикновеният живот не предразполага към точно тълкуване на фактите. Преживявайки нещо незначително, хората могат да направят, както се казва, от мухата слон. Често това става и с нашите учени.
Разглеждайки нещо, те не се замислят, а се ориентират към това, което е на повърхността.
Така възникват фантастични доказателства по темата, как мухата се е превърнала в слон. Ако съвременната наука твърди нещо - а тя твърди, като използва своята власт, тъй като всички вестници и списания са в нейните ръце, - да се възразява, като правило, е безполезно. Но в края на краищата се оказва, че всички тези доказателства за нищо не стават.
към текста >>
От
нос
но зрението при пчелите бих могъл да кажа следното: ако работим в помещението за презимуване на пчелите и има твърде много светлина - макар и за самия пчелар тя да е недостатъчна, -пчелите силно се възбуждат.
Относно зрението при пчелите бих могъл да кажа следното: ако работим в помещението за презимуване на пчелите и има твърде много светлина - макар и за самия пчелар тя да е недостатъчна, -пчелите силно се възбуждат.
За пчелните ужилвания при роенето мога да кажа, че е общоизвестно, че първият рой дава да се разбере за него, а при следващия рой това се проявява по-малко. Ние смятаме, че младите пчели въобще не жилят, тъй като жилото им е още непригодно за това.
към текста >>
Има мест
нос
ти, където хората не прибират меда, докато не го освети свещеник.
Има местности, където хората не прибират меда, докато не го освети свещеник.
На осми август се пада денят за освещаване на меда, меденият ден.
към текста >>
Но минава известно време и вие вече нямате възмож
нос
т да си купите нещо за ядене, нали така?
Но минава известно време и вие вече нямате възможност да си купите нещо за ядене, нали така?
Почвате да гладувате и по неволя се връщате назад. Сега мога да кажа: но нима всичко не започна с неправилната постъпка на началството?! Помислете само: ако сте отделили пчелата-майка от отцепилия се рой и отново върнете този рой в кошера, той, разбира се, ще бъде принуден, тъй като старата майка я няма - което той усеща, - да признае новата майка и «да изпие горчивата чаша», тоест да се покори на неприятната необходимост. Затова не трябва да се смята за невярно това, което казах, а работата е именно в това, всички тези неща да се разглеждат в правилната светлина.
към текста >>
След това вие казахте за първия рой, когато всъщ
нос
т младата майка още я няма, когато за нея още не може да се говори.
След това вие казахте за първия рой, когато всъщност младата майка още я няма, когато за нея още не може да се говори.
А случвало ли ви се е да наблюдавате такъв предшестващ останалите рой, когато даже яйцето на младата майка още го няма?
към текста >>
Същ
нос
тта на пола е родствена на същ
нос
тта на химизма.
Отново ще видите каква голяма роля играе тук химията. Всичко ставащо тук оказва въздействие, свързано с пола на пчелите.
Същността на пола е родствена на същността на химизма.
Когато пчелата-майка излети и се издига високо, е очевидно, че въздействие върху нея оказва не само светлината, а и влиянието на светлината върху химическите процеси. Тук вие виждате непосредствено колко фино усещат пчелите химическата активност.
към текста >>
Тук вие виждате непосредствено колко фино усещат пчелите химическата актив
нос
т.
Отново ще видите каква голяма роля играе тук химията. Всичко ставащо тук оказва въздействие, свързано с пола на пчелите. Същността на пола е родствена на същността на химизма. Когато пчелата-майка излети и се издига високо, е очевидно, че въздействие върху нея оказва не само светлината, а и влиянието на светлината върху химическите процеси.
Тук вие виждате непосредствено колко фино усещат пчелите химическата активност.
към текста >>
И в
нос
а, и в целия мозък при това се проявява химическа актив
нос
т.
Вие, господа, разбира се, няма да почнете да твърдите, че котката е видяла мишката, защото очите й са били затворени, тя е спяла. Някои казват: котката има много тънък слух и с помощта на този изключително фин слух тя възприема мишката. Така се твърди, че котката най-добре чува по време на сън. Но това далеч не е безспорно твърдение, защото зрението и слухът са именно тези сетива, които играят голяма роля само при бодърстване, докато обонянието например играе извънредно голяма роля на сън. При обонянието са задействани химически процеси.
И в носа, и в целия мозък при това се проявява химическа активност.
Освен това, даже ако вие добре улавяте нещо с помощта на слуха, ще успеете ли веднага уверено да скочите там, където това нещо се намира? Не, в никакъв случай. Слухът не позволява да се ориентираме толкова бързо. Така че не следва да предполагаме, че при котката всичко е въпрос на слух. Това, за което би трябвало да се говори по отношение на котката, е нейното ужасно фино обоняния, което при нея е свързано с четинестите й мустачки.
към текста >>
В животинския свят надежд
нос
т трябва да се приписва не на очите, а на химическите въздействия, които най-силно се предизвикват от действието на ултравиолетовото облъчване.
Хората могат да се убедят, че обонянието действа доста надеждно с примера за полицейските кучета: без него тях просто нямаше да ги има. С помощта на очите на тях им се удава да постигнат много малко, но пък чрез обонянието те достигат много.
В животинския свят надеждност трябва да се приписва не на очите, а на химическите въздействия, които най-силно се предизвикват от действието на ултравиолетовото облъчване.
Ако искате да придадете на служебното куче безукорност, ще бъде добре, ако вървейки с него, през цялото време осветявате откъм него с ослепително ярък фенер, за да го държите постоянно в ултравиолетови лъчи. Тогава служебното куче ще търси по-уверено, тъй като в «подушващите» му косъмчета - кучето също има такива - химическото въздействие ще се проявява с по-голяма надеждност.
към текста >>
Ако искате да придадете на служебното куче безукор
нос
т, ще бъде добре, ако вървейки с него, през цялото време осветявате откъм него с ослепително ярък фенер, за да го държите постоянно в ултравиолетови лъчи.
Хората могат да се убедят, че обонянието действа доста надеждно с примера за полицейските кучета: без него тях просто нямаше да ги има. С помощта на очите на тях им се удава да постигнат много малко, но пък чрез обонянието те достигат много. В животинския свят надеждност трябва да се приписва не на очите, а на химическите въздействия, които най-силно се предизвикват от действието на ултравиолетовото облъчване.
Ако искате да придадете на служебното куче безукорност, ще бъде добре, ако вървейки с него, през цялото време осветявате откъм него с ослепително ярък фенер, за да го държите постоянно в ултравиолетови лъчи.
Тогава служебното куче ще търси по-уверено, тъй като в «подушващите» му косъмчета - кучето също има такива - химическото въздействие ще се проявява с по-голяма надеждност.
към текста >>
Тогава служебното куче ще търси по-уверено, тъй като в «подушващите» му косъмчета - кучето също има такива - химическото въздействие ще се проявява с по-голяма надежд
нос
т.
Хората могат да се убедят, че обонянието действа доста надеждно с примера за полицейските кучета: без него тях просто нямаше да ги има. С помощта на очите на тях им се удава да постигнат много малко, но пък чрез обонянието те достигат много. В животинския свят надеждност трябва да се приписва не на очите, а на химическите въздействия, които най-силно се предизвикват от действието на ултравиолетовото облъчване. Ако искате да придадете на служебното куче безукорност, ще бъде добре, ако вървейки с него, през цялото време осветявате откъм него с ослепително ярък фенер, за да го държите постоянно в ултравиолетови лъчи.
Тогава служебното куче ще търси по-уверено, тъй като в «подушващите» му косъмчета - кучето също има такива - химическото въздействие ще се проявява с по-голяма надеждност.
към текста >>
Така че пчелите са способни зимно време в процеса на хра
нос
милане да преработят всичко, което приемат вътре в себе си, в своего рода мед.
Доктор Щайнер: Изобщо пчелите не се хранят със захар, те обикновено се хранят с мед. Това е привично за тях и съответства на природата им. Своеобразното е, че пчелите превръщат в своего рода мед всяка храна, получена от тях през зимата. Храната съществено се видоизменя, след като те я поемат.
Така че пчелите са способни зимно време в процеса на храносмилане да преработят всичко, което приемат вътре в себе си, в своего рода мед.
И вие можете да си представите колко сили им отнема тази процедура в сравнение с това, ако се подхранваха с мед. Тогава те не биха изразходвали сили, да преработват захарта в мед вътре в своя организъм.
към текста >>
Веществото, съдържащо се в чая от лайка, се съдържа не само в самата лайка, но и във всяко медо
нос
но растение.
Но, както казах неотдавна, тези неща стават по-понятни, тъй като вие използвате като добавка чай от лайка: така вие частично освобождавате пчелата от това, което иначе ще й се наложи да изпълни в своя организъм. Когато смесвате захарта с чай от лайка, субстанцията на лайката започва да изпълнява функцията, която в растението води до образуване на мед.
Веществото, съдържащо се в чая от лайка, се съдържа не само в самата лайка, но и във всяко медоносно растение.
Но, разбира се, лайката съдържа това вещество в много висока степен и затова не трябва да се използва в качеството и на медоносно растение. Ако вземете растение, в него присъства много от така нареченото нишесте; това нишесте има постоянна тенденция към захарообразуване. Сокът от лайка въздейства на намиращото се в растението нишесте така, че той управлява в него процеса на прехода от захарен сироп към мед. Ако давате чай от лайка като подхранка, с това вие поддържате процеса на медообразуване. Вие придавате на захарта родство с меда, когато добавяте чай от лайка.
към текста >>
Но, разбира се, лайката съдържа това вещество в много висока степен и затова не трябва да се използва в качеството и на медо
нос
но растение.
Но, както казах неотдавна, тези неща стават по-понятни, тъй като вие използвате като добавка чай от лайка: така вие частично освобождавате пчелата от това, което иначе ще й се наложи да изпълни в своя организъм. Когато смесвате захарта с чай от лайка, субстанцията на лайката започва да изпълнява функцията, която в растението води до образуване на мед. Веществото, съдържащо се в чая от лайка, се съдържа не само в самата лайка, но и във всяко медоносно растение.
Но, разбира се, лайката съдържа това вещество в много висока степен и затова не трябва да се използва в качеството и на медоносно растение.
Ако вземете растение, в него присъства много от така нареченото нишесте; това нишесте има постоянна тенденция към захарообразуване. Сокът от лайка въздейства на намиращото се в растението нишесте така, че той управлява в него процеса на прехода от захарен сироп към мед. Ако давате чай от лайка като подхранка, с това вие поддържате процеса на медообразуване. Вие придавате на захарта родство с меда, когато добавяте чай от лайка.
към текста >>
Имайки работа с някакъв метал, него не следва да го предписваме на пациента непосредствено, тъй като той ще бъде просто изхвърлен в процеса на хра
нос
милане; трябва да се смеси с компонент, осигуряващ лесното му усвояване.
Същото правим и с нашите лекарства.
Имайки работа с някакъв метал, него не следва да го предписваме на пациента непосредствено, тъй като той ще бъде просто изхвърлен в процеса на храносмилане; трябва да се смеси с компонент, осигуряващ лесното му усвояване.
Така е и с чая от лайка, който вие добавяте към захарта.
към текста >>
Написал е монографията «Психически способ
нос
ти при мравките», 1901 г.
[1] Август Хенри Форел – (1848–1931), швейцарски психиатър и естествоизпитател.
Написал е монографията «Психически способности при мравките», 1901 г.
и «Възприятието при насекомите», 1910 г.
към текста >>
41.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Авторът на статията се е занимавал също с изучаване на въпроса за причините за тази необичайна ефектив
нос
т на курса по медотерапия при тези деца.
Авторът на статията се е занимавал също с изучаване на въпроса за причините за тази необичайна ефективност на курса по медотерапия при тези деца.
При това тя съобщава нещо много интересно. Тя съобщава нещо, което макар и да е във висша степен предразсъдъчно, все още широко се прилага в науката.
към текста >>
На Хайнрих Хайне[2] веднъж му се приискало да се пошегува и казал: има хора, които искат да обяснят как се появява бед
нос
тта.
На Хайнрих Хайне[2] веднъж му се приискало да се пошегува и казал: има хора, които искат да обяснят как се появява бедността.
Най-просто, разбира се, е да кажем: бедността възниква от нищетата. Тук просто има друга дума, но така нищо не е обяснено.
към текста >>
Най-просто, разбира се, е да кажем: бед
нос
тта възниква от нищетата.
На Хайнрих Хайне[2] веднъж му се приискало да се пошегува и казал: има хора, които искат да обяснят как се появява бедността.
Най-просто, разбира се, е да кажем: бедността възниква от нищетата.
Тук просто има друга дума, но така нищо не е обяснено.
към текста >>
Това е същото като: бед
нос
тта е от нищетата.
Ако става дума за националната икономика, веднага става видно колко ексцентричен е субектът, който заявява, че парите се появяват благодарение на силата, образуваща пари. Но в естествознанието вече не се забелязва, когато някой попита откъде в млякото са жизнените сили? - и отговори: от витамините.
Това е същото като: бедността е от нищетата.
Но това не се забелязва. Мисли се, че са казани много значителни неща, докато всъщност нищо не е казано.
към текста >>
Мисли се, че са казани много значителни неща, докато всъщ
нос
т нищо не е казано.
Ако става дума за националната икономика, веднага става видно колко ексцентричен е субектът, който заявява, че парите се появяват благодарение на силата, образуваща пари. Но в естествознанието вече не се забелязва, когато някой попита откъде в млякото са жизнените сили? - и отговори: от витамините. Това е същото като: бедността е от нищетата. Но това не се забелязва.
Мисли се, че са казани много значителни неща, докато всъщност нищо не е казано.
към текста >>
Думите трябва да съответстват на това, което всъщ
нос
т е.
Това е, което в съвременните научни търсения предизвиква безпокойство. Едни хора смятат, че имат какво да кажат, високопарно възвестяват нещо, а други хора им вярват за всичко. Но ако в хода на мировата история всичко това продължи и по-нататък, то ще доведе дотам, че всичко ще дойде до упадък, всичко ще загине. Защото светът зависи от това, което се прави, а не от приказките и разговорите.
Думите трябва да съответстват на това, което всъщност е.
Преди действително още е имало наука, непосредствено свързана с практиката. Днес науката въобще повече не познава практиката. Тя оплита словесна паяжина. И всичко това е, за да се присъедини още един нов авторитет към старите авторитети.
към текста >>
Но тя разсъждава за това в духа на науката и всъщ
нос
т до никъде не може да стигне.
Но в тази статия има още нещо. Тази жена, лекарят, е постигнала със своите курсове по медолечение такива успехи, които наистина са достойни за благословия. Това, което е успяла да осъществи на практика, е отлично.
Но тя разсъждава за това в духа на науката и всъщност до никъде не може да стигне.
Тя казва:
към текста >>
Макар и да знам, че още дълго няма да успеем да проникнем в същ
нос
тта на този въпрос, въпреки това ми се иска още сега, на основата на нашия опит и резултатите от изследванията да осветим направленията, по които, по мое мнение, трябва да се развиват по-нататъшните изследвания».
«Имам също намерение да направя в последствие съобщение за това, в какво от медицинска гледна точка се състои действието на медотерапията... Нашите успехи ни насърчават да проследим по-дълбоките връзки.
Макар и да знам, че още дълго няма да успеем да проникнем в същността на този въпрос, въпреки това ми се иска още сега, на основата на нашия опит и резултатите от изследванията да осветим направленията, по които, по мое мнение, трябва да се развиват по-нататъшните изследвания».
към текста >>
По такъв начин, от собствените й думи става ясно, че тя не проявява високомерие, тази дама-лекар; тя казва: «Цялото това учение за витамините не позволява все пак да се проникне в същ
нос
тта на въпроса».
По такъв начин, от собствените й думи става ясно, че тя не проявява високомерие, тази дама-лекар; тя казва: «Цялото това учение за витамините не позволява все пак да се проникне в същността на въпроса».
Нека точно да обмислим следното: да видим на какво се основава действието на медотерапията. Вие виждате, че тези експерименти ни показват нещо. Те ни показват, че действието на меда е особено силно - и това ще го показват експериментите отново и с по-голяма очевидност, - особено силно е не при бебетата, а при децата, които или вече са достигнали възрастта на смяна на зъбите, или са малко над тази възраст. И така, това е експериментално установено. Извънредно важно е, че този въпрос се разглежда.
към текста >>
Те ни показват, че действието на меда е особено силно - и това ще го показват експериментите отново и с по-голяма очевид
нос
т, - особено силно е не при бебетата, а при децата, които или вече са достигнали възрастта на смяна на зъбите, или са малко над тази възраст.
По такъв начин, от собствените й думи става ясно, че тя не проявява високомерие, тази дама-лекар; тя казва: «Цялото това учение за витамините не позволява все пак да се проникне в същността на въпроса». Нека точно да обмислим следното: да видим на какво се основава действието на медотерапията. Вие виждате, че тези експерименти ни показват нещо.
Те ни показват, че действието на меда е особено силно - и това ще го показват експериментите отново и с по-голяма очевидност, - особено силно е не при бебетата, а при децата, които или вече са достигнали възрастта на смяна на зъбите, или са малко над тази възраст.
И така, това е експериментално установено. Извънредно важно е, че този въпрос се разглежда. Но експериментално е установено и следното: експериментите са показали, че най-добре медът действа на децата тогава, когато им го дават в не много горещо мляко. Ако се употребява смес от мед и мляко, това особено силно действа на децата.
към текста >>
Виждате ли, господа, древните учени, както често съм ви казвал, не са били така глупави, както мисли съвременната научна обществе
нос
т.
Трябва да се отбележи, че медът и млякото имат извънредно значение за живота на човека. Това непосредствено следва от експериментите.
Виждате ли, господа, древните учени, както често съм ви казвал, не са били така глупави, както мисли съвременната научна общественост.
Древните учени понякога ни се струват глупавички, но всъщност те са били много умни и мъдри. Навярно знаете старата приказка «за страната, където текат мед и мляко». В нея е намерило израз това, че страната е здрава, че в нея можеш да живееш и да бъдеш здрав. Така че хората едно време са знаели, че медът и млякото необикновено силно са свързани с живота на хората.
към текста >>
Древните учени понякога ни се струват глупавички, но всъщ
нос
т те са били много умни и мъдри.
Трябва да се отбележи, че медът и млякото имат извънредно значение за живота на човека. Това непосредствено следва от експериментите. Виждате ли, господа, древните учени, както често съм ви казвал, не са били така глупави, както мисли съвременната научна общественост.
Древните учени понякога ни се струват глупавички, но всъщност те са били много умни и мъдри.
Навярно знаете старата приказка «за страната, където текат мед и мляко». В нея е намерило израз това, че страната е здрава, че в нея можеш да живееш и да бъдеш здрав. Така че хората едно време са знаели, че медът и млякото необикновено силно са свързани с живота на хората.
към текста >>
Но ние не трябва да си създаваме представи, които са само словесна игра и да си казваме, че бед
нос
тта произлиза от нищетата, комичното - от vis comica, от «комичната сила», а животворната сила на меда - от витамините, които се съдържат в него; не, ние трябва да прозираме действител
нос
тта.
Но ние не трябва да си създаваме представи, които са само словесна игра и да си казваме, че бедността произлиза от нищетата, комичното - от vis comica, от «комичната сила», а животворната сила на меда - от витамините, които се съдържат в него; не, ние трябва да прозираме действителността.
Тук ще ви кажа следното: да съпоставим това, което вече отдавна ни е известно от тези лекции, за да погледнем нещата по правилния начин.
към текста >>
Това значи, че Земята дава възмож
нос
т от нея да израстват такива кристали, които имат шестоъгълна форма и завършват с острие.
Ако те са завършени, тогава и долу завършват също както и горе; но в по-голямата си част те са незавършени. Те излизат от скалата, в някакъв смисъл израстват от скалата във формата, която ви нарисувах; често съм я рисувал и преди. Какво значи това?
Това значи, че Земята дава възможност от нея да израстват такива кристали, които имат шестоъгълна форма и завършват с острие.
И така, вътре в Земята има сила, създаваща шестостенни, хексагонални форми.
към текста >>
На процеса на формиране на кварца не му се предоставя възмож
нос
т да се придвижи в това направление по-нататък.
Обаче в човешкото тяло кварцът не достига до стадия на кристала. Колко красиво би било, ако отвътре бяхме пълни с чистите кристали на кварца. Но от това нямаше да ни е добре! Кварцът има достъп за проникване в човека само до точката, в която се появява тенденцията за образуване на хексагоналната форма. По-нататък, след тази точка достъпът се прекратява.
На процеса на формиране на кварца не му се предоставя възможност да се придвижи в това направление по-нататък.
Така че в тялото ни процесът по формиране на кварца се намира в самото начало, а след това се прекъсва; той трябва да се прекрати. Именно на това се базира нашият живот, на това, че в посока надолу от главата ние постоянно имаме тенденция към формиране на шестоъгълни кристали - искаме да ги изградим, но работата не стига дотам, процесът се прекъсва. Тук, вътре, постоянно искат да се появят такива кристали. Но в действителност те не възникват, тяхната поява се затормозява и тогава ние имаме вътре в нас, така да се каже, много силно разреден течен кварц.
към текста >>
Но в действител
нос
т те не възникват, тяхната поява се затормозява и тогава ние имаме вътре в нас, така да се каже, много силно разреден течен кварц.
По-нататък, след тази точка достъпът се прекратява. На процеса на формиране на кварца не му се предоставя възможност да се придвижи в това направление по-нататък. Така че в тялото ни процесът по формиране на кварца се намира в самото начало, а след това се прекъсва; той трябва да се прекрати. Именно на това се базира нашият живот, на това, че в посока надолу от главата ние постоянно имаме тенденция към формиране на шестоъгълни кристали - искаме да ги изградим, но работата не стига дотам, процесът се прекъсва. Тук, вътре, постоянно искат да се появят такива кристали.
Но в действителност те не възникват, тяхната поява се затормозява и тогава ние имаме вътре в нас, така да се каже, много силно разреден течен кварц.
към текста >>
Това прави намиращият се в нас кварц, но роля тук не играе неговата веществе
нос
т сама по себе си, а това, че в него има воля, стремеж да придобие хексагонална форма като кристал.
Ако този «кварцов разтвор» го нямаше в нас, ние бихме могли да изяждаме например колкото си искаме захар, но никога нямаше да почувстваме сладък вкус в устата.
Това прави намиращият се в нас кварц, но роля тук не играе неговата вещественост сама по себе си, а това, че в него има воля, стремеж да придобие хексагонална форма като кристал.
Ето от какво произхожда вкусът, ето какво е задействано тук.
към текста >>
Всъщ
нос
т тя не е толкова силна, че да превърне млякото в шестоъгълни кристали при вкисване.
Ето защо колкото и да се дава на мишлетата казеин, мазнина, захар и сол - те ще умрат. Защо? На животните също са необходими тези действащи хексагонални сили. Ако просто се смесят заедно казеин, мазнина, захар и сол, там няма да се окажат тези сили, силите, действащи в хексагоналните форми. Ако давате на мишките мляко, тази сила ще присъства в него.
Всъщност тя не е толкова силна, че да превърне млякото в шестоъгълни кристали при вкисване.
Ако хексагоналната сила в млякото е малко по-силна, тогава, ако пиехте кисело мляко, на езика ви щяха да се образуват кремъчни кристали. На вкус би ви се струвало, че млякото е изпълнено с малки косъмчета. Но при млякото това не отива толкова далеч, тъй като самото мляко произхожда от човешкото тяло или от тялото на животното, и всичко това остава в течна форма. На детето и това му стига, но за възрастните хора то вече е недостатъчно. А възрастни почваме да ставаме от самото детство.
към текста >>
Ето кое е интересно: ако се вземе мляко, даже ако е човешко, все пак
нос
и животински характер, тъй като е присъщо на животинското начало в човека.
Ето кое е интересно: ако се вземе мляко, даже ако е човешко, все пак носи животински характер, тъй като е присъщо на животинското начало в човека.
То носи животински характер. Ако разглеждате меда, той постъпва от растителното царство, макар и по околен път, посредством пчелите. Той идва от растителното царство, присъщ е на растението. Ако вземете кремъчна киселина, тоест кварц - това е минерално. На него му е присъща ярко изразена хексагонална форма.
към текста >>
То
нос
и животински характер.
Ето кое е интересно: ако се вземе мляко, даже ако е човешко, все пак носи животински характер, тъй като е присъщо на животинското начало в човека.
То носи животински характер.
Ако разглеждате меда, той постъпва от растителното царство, макар и по околен път, посредством пчелите. Той идва от растителното царство, присъщ е на растението. Ако вземете кремъчна киселина, тоест кварц - това е минерално. На него му е присъща ярко изразена хексагонална форма. Восъкът, който се образува в резултат на храносмилането в самата пчела, получава форма - той не се появява вече оформен, а именно получава форма, - изгражда се в хексагонални килийки.
към текста >>
Восъкът, който се образува в резултат на хра
нос
милането в самата пчела, получава форма - той не се появява вече оформен, а именно получава форма, - изгражда се в хексагонални килийки.
То носи животински характер. Ако разглеждате меда, той постъпва от растителното царство, макар и по околен път, посредством пчелите. Той идва от растителното царство, присъщ е на растението. Ако вземете кремъчна киселина, тоест кварц - това е минерално. На него му е присъща ярко изразена хексагонална форма.
Восъкът, който се образува в резултат на храносмилането в самата пчела, получава форма - той не се появява вече оформен, а именно получава форма, - изгражда се в хексагонални килийки.
Млякото отново разтваря тази форма. Тук, вътре в млякото, се изгражда само сенчест образ на хексагоналните кристали. И така, може да се каже: медът е нещо, което за човека е изключително благоприятно.
към текста >>
Лесно би могло да се открие, че в действител
нос
т конят, разбира се, не може да смята, би трябвало просто да се проследи как се получава, че на девет конят тропа.
Обаче науката се отсрами по най-невероятен начин с тези смятащи коне.
Лесно би могло да се открие, че в действителност конят, разбира се, не може да смята, би трябвало просто да се проследи как се получава, че на девет конят тропа.
Би трябвало да си наистина идиот, за да вярваш, че кон може да смята. За това е знаел и доцентът Пфунгст, който изследвал този въпрос от научна гледна точка, той е знаел, че кон не може да смята. Но той издигнал следната хипотеза, като казал: този «господин фон Остен», броейки, прави гримаса, незабележима гримаса на лицето, и тази линия на лицето, тази гримаса забелязва конят. И според гримасата той тропа. Самият той обаче възразил на себе си.
към текста >>
Всъщ
нос
т нещата са така: ето тук, от едната страна, стои конят, тук - «господин фон Остен», който леко придържа коня за ездата.
Обаче работата не стои така. Човек с естественонаучно образование, наблюдавайки такива неща, не би трябвало да разчита на някаква мимолетна гримаса.
Всъщност нещата са така: ето тук, от едната страна, стои конят, тук - «господин фон Остен», който леко придържа коня за ездата.
В десния джоб на жилетката на «господин фон Остен» е имало малки бучки захар. И «господин фон Остен» постоянно е давал на коня тези бучки. Той ги е схрусквал, чувствал е сладкия вкус в устата и много е обичал «господин фон Остен». С всяка бучка захар той го обичал все повече и повече и благодарение на това се появила сърдечна привързаност между коня и «господин фон Остен». И на този «господин фон Остен» не му е трябвало незабелязано да гримасничи, а му е било достатъчно само да помисли на девет «вярно!
към текста >>
С всяка бучка захар той го обичал все повече и повече и благодарение на това се появила сърдечна привърза
нос
т между коня и «господин фон Остен».
Човек с естественонаучно образование, наблюдавайки такива неща, не би трябвало да разчита на някаква мимолетна гримаса. Всъщност нещата са така: ето тук, от едната страна, стои конят, тук - «господин фон Остен», който леко придържа коня за ездата. В десния джоб на жилетката на «господин фон Остен» е имало малки бучки захар. И «господин фон Остен» постоянно е давал на коня тези бучки. Той ги е схрусквал, чувствал е сладкия вкус в устата и много е обичал «господин фон Остен».
С всяка бучка захар той го обичал все повече и повече и благодарение на това се появила сърдечна привързаност между коня и «господин фон Остен».
И на този «господин фон Остен» не му е трябвало незабелязано да гримасничи, а му е било достатъчно само да помисли на девет «вярно! » - и конят е чувствал това, защото животните много тънко усещат всичко, което става около тях. Той чувства какво става в главата на човека, даже ако няма ни най-малка гримаса, която конят уж може да види, а човекът - не. Конят усеща какво става в мозъка, когато той мисли: девет - при което конят тропа. Ако конят не получаваше захар, конската му любов щеше да попремине и нямаше вече да тропа.
към текста >>
НАГОРЕ