Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
45
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
Намерени са
58646
резултата от
1869
текста в
59
страници с части от думите : '
Нос
'.
На страница
45
:
1000
резултата в
29
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
п.. Обаче именно защото арабският свят вярваше в един строг детерминизъм, това, което първо трябваше да бъде импулсирано по военен път, продължи да действа по духовен път, когато се предложи възмож
нос
тт за това.
Кръстоносците намират само остатъци, а не властващи културни течения; турците ги угасяват. Това, което се разпространява през Африка, Испания на Запад, се разпространява по-нататък спокойно в културата на тогавашната цивилизация - винаги се намират подходящи възможности. Ученият на Мамун, самият Харун ал Рашид, Тарик, те като души в духовния свят намират възможност да свържат това, което носеха в себе си с това, което съществуваше там, защото когато душата премине през вратата на смъртта, в нея винаги остава известно влечение към областите, в които е действала. Макар и това да може да бъде изменено чрез други импулси на съдбата, то въпреки това продължава да действа. Ако бива изменено, то продължава да действа като копнежи и др.
п.. Обаче именно защото арабският свят вярваше в един строг детерминизъм, това, което първо трябваше да бъде импулсирано по военен път, продължи да действа по духовен път, когато се предложи възможностт за това.
Появи се също и възможността тези духовни течения да бъдат пренесени особено във Франция и в Англия. Лаплас, Дарвин, Бейкън, както и други подобни духове можаха да действат в това направление.
към текста >>
Появи се също и възмож
нос
тта тези духовни течения да бъдат пренесени особено във Франция и в Англия.
Това, което се разпространява през Африка, Испания на Запад, се разпространява по-нататък спокойно в културата на тогавашната цивилизация - винаги се намират подходящи възможности. Ученият на Мамун, самият Харун ал Рашид, Тарик, те като души в духовния свят намират възможност да свържат това, което носеха в себе си с това, което съществуваше там, защото когато душата премине през вратата на смъртта, в нея винаги остава известно влечение към областите, в които е действала. Макар и това да може да бъде изменено чрез други импулси на съдбата, то въпреки това продължава да действа. Ако бива изменено, то продължава да действа като копнежи и др. п.. Обаче именно защото арабският свят вярваше в един строг детерминизъм, това, което първо трябваше да бъде импулсирано по военен път, продължи да действа по духовен път, когато се предложи възможностт за това.
Появи се също и възможността тези духовни течения да бъдат пренесени особено във Франция и в Англия.
Лаплас, Дарвин, Бейкън, както и други подобни духове можаха да действат в това направление.
към текста >>
Тогава онези лич
нос
ти, които бяха преминали през вратата на смъртта, след като бяха действали в тази област, изживяха нещо като едно отблъскване, като една невъзмож
нос
т да проникнат по-нататък.
Обаче тук на Изток всичко бе заглъхнало, бих искал да кажа; на Изток арабизмът можа да хлопа само слабо на вратите на Европа, той не можа да проникне по-нататък.
Тогава онези личности, които бяха преминали през вратата на смъртта, след като бяха действали в тази област, изживяха нещо като едно отблъскване, като една невъзможност да проникнат по-нататък.
Тяхното земно дело бе разбито. Това произведе даже определено парализиране на душевния живот между смъртта и едно ново раждане. И тук пред нас се представя нещо твърде интересно.
към текста >>
И Муавия, който от една страна изпрати своите пълководци чак до Константинопол, но от друга страна също и в Африка направи някои опити - обаче не успя да осъществи нещо особено, - Муавия беше същевременно един разсъдлив човек, който външно не успя да постигне всъщ
нос
т много нещо, не успя също и в духовните области.
Ние виждаме, как скоро след смъртта на пророка столицата е преместена от Медина в Дамаск, как пълководците на приемниците на Мохамед се насочват натам, как обаче те винаги са отблъснати, как тук не успява да се осъществи нещо по същия начин, както оттатък на Запад. И така ние много скоро виждаме, как в Дамаск царува един от приемниците на пророка, Муавия[13] 611 г. и живее напълно с онази душевна нагласа, която от една страна израства от монотеизма на арабите, но също и от детерминизма, който все повече и повече се превръща във фатализъм. Но още тогава царуваше пренесеният в Азия гърцизъм - аристотелизмът, макар и, бих искал да кажа, в една повече мистична форма, в една повече вътрешна форма.
И Муавия, който от една страна изпрати своите пълководци чак до Константинопол, но от друга страна също и в Африка направи някои опити - обаче не успя да осъществи нещо особено, - Муавия беше същевременно един разсъдлив човек, който външно не успя да постигне всъщност много нещо, не успя също и в духовните области.
към текста >>
Този Муавия наистина е един представителен дух в първото столетие след Мохамед, един дух, който не мисли вече както Мохамед, но който още
нос
и в себе си импулсите на Мохамед, който още не е надрасъл религиозната същ
нос
т на мохамеданизма, но е пренесъл тази същ
нос
т вече във формата на мисленето, в логическата форма.
Този Муавия наистина е един представителен дух в първото столетие след Мохамед, един дух, който не мисли вече както Мохамед, но който още носи в себе си импулсите на Мохамед, който още не е надрасъл религиозната същност на мохамеданизма, но е пренесъл тази същност вече във формата на мисленето, в логическата форма.
И той преди всичко принадлежи към онези, които с цялото си усърдие искат да преминат в Европа, искат на всяка цена да проникнат на Запад. Който проследява военните походи, употребените сили, които са действали именно при царуването на Муавия, ще види, че това силно желание за проникване на Запад е било свързано тогава с извънредно голяма ударна сила, която обаче е била само притъпена.
към текста >>
Ако в течение на историята проследим този Муавия, който е бил един от най-близките приемници на Мохамед, как той действа по-нататък в невидимото течение и как отново изплува на повърх
нос
тта, ние намираме Уудроу Уилсън[14].
Ако в течение на историята проследим този Муавия, който е бил един от най-близките приемници на Мохамед, как той действа по-нататък в невидимото течение и как отново изплува на повърхността, ние намираме Уудроу Уилсън[14].
към текста >>
И тогава можем да видим, - когато гледаме, как, бих искал да кажа, по морето на събитията, на историческите събития изплува вълната Муавия, изплува вълната Уудроу Уилсън, - как невидимото течение се разпространява по-нататък през морето и как същото това течение отново се появява на повърх
нос
тта.
По един потресаващ за нас начин настоящето се свързва с миналото. Внезапно тук се появява една връзка между настоящето и миналото.
И тогава можем да видим, - когато гледаме, как, бих искал да кажа, по морето на събитията, на историческите събития изплува вълната Муавия, изплува вълната Уудроу Уилсън, - как невидимото течение се разпространява по-нататък през морето и как същото това течение отново се появява на повърхността.
към текста >>
И аз мисля, че историята става разбираема, само когато виждаме, как от една епоха в друга се пренася онова, което всъщ
нос
т действително се случва.
И аз мисля, че историята става разбираема, само когато виждаме, как от една епоха в друга се пренася онова, което всъщност действително се случва.
И вижте цялата тази, бих искал да кажа, абстрактно упорита форма на 14-те точки, /изработени от Уилсън след Първата световна война/, - естествено моето разглеждане не изхожда от тези 14 точки, но вижте сега, когато фактът вече е налице, тази упорита форма на подържането на 14-те точки - проследете ги в душевната конфигурация и след това се запитайте, дали една такава душевна конфигурация можеше да бъде заложена с такава сила някъде другаде, освен в един приемник на Мохамед! И вземете образувания вече у Муавия фатализъм, пренесете го във времето на модерната абстрактност и почувствайте приликата с мохамеданското: Аллах разкри това, Аллах ще донесе единственото спасение - и опитайте се да разберете правилно някои думи, които е произнесъл създателят на 14-те точки, разбирайки го правилно: Вие ще откриете едно почти буквално, дословно съвпадение.
към текста >>
И вземете образувания вече у Муавия фатализъм, пренесете го във времето на модерната абстракт
нос
т и почувствайте приликата с мохамеданското: Аллах разкри това, Аллах ще донесе единственото спасение - и опитайте се да разберете правилно някои думи, които е произнесъл създателят на 14-те точки, разбирайки го правилно: Вие ще откриете едно почти буквално, дословно съвпадение.
И аз мисля, че историята става разбираема, само когато виждаме, как от една епоха в друга се пренася онова, което всъщност действително се случва. И вижте цялата тази, бих искал да кажа, абстрактно упорита форма на 14-те точки, /изработени от Уилсън след Първата световна война/, - естествено моето разглеждане не изхожда от тези 14 точки, но вижте сега, когато фактът вече е налице, тази упорита форма на подържането на 14-те точки - проследете ги в душевната конфигурация и след това се запитайте, дали една такава душевна конфигурация можеше да бъде заложена с такава сила някъде другаде, освен в един приемник на Мохамед!
И вземете образувания вече у Муавия фатализъм, пренесете го във времето на модерната абстрактност и почувствайте приликата с мохамеданското: Аллах разкри това, Аллах ще донесе единственото спасение - и опитайте се да разберете правилно някои думи, които е произнесъл създателят на 14-те точки, разбирайки го правилно: Вие ще откриете едно почти буквално, дословно съвпадение.
към текста >>
2.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Първо бих искал да обърна вниманието ви върху особения интерес, който може да възбуди една или друга лич
нос
т.
Първо бих искал да обърна вниманието ви върху особения интерес, който може да възбуди една или друга личност.
Аз ще приведа за пример както исторически личности така и личности от обикновения живот. Особеният интерес, който такива личности могат да възбудят у нас, може да ни доведе дотам, да получим подтик да потърсим взаимните връзки в живота. И който може да ги търси правилно, той може действително да ги открие. Защото вие ще сте забелязали именно от начина, по който аз ви изложих нещата, че важното е човек правилно да търси нещата.
към текста >>
Аз ще приведа за пример както исторически лич
нос
ти така и лич
нос
ти от обикновения живот.
Първо бих искал да обърна вниманието ви върху особения интерес, който може да възбуди една или друга личност.
Аз ще приведа за пример както исторически личности така и личности от обикновения живот.
Особеният интерес, който такива личности могат да възбудят у нас, може да ни доведе дотам, да получим подтик да потърсим взаимните връзки в живота. И който може да ги търси правилно, той може действително да ги открие. Защото вие ще сте забелязали именно от начина, по който аз ви изложих нещата, че важното е човек правилно да търси нещата.
към текста >>
Особеният интерес, който такива лич
нос
ти могат да възбудят у нас, може да ни доведе дотам, да получим подтик да потърсим взаимните връзки в живота.
Първо бих искал да обърна вниманието ви върху особения интерес, който може да възбуди една или друга личност. Аз ще приведа за пример както исторически личности така и личности от обикновения живот.
Особеният интерес, който такива личности могат да възбудят у нас, може да ни доведе дотам, да получим подтик да потърсим взаимните връзки в живота.
И който може да ги търси правилно, той може действително да ги открие. Защото вие ще сте забелязали именно от начина, по който аз ви изложих нещата, че важното е човек правилно да търси нещата.
към текста >>
Каквото и становище да заемате иначе по отношение на лич
нос
тта на Гарибалди[1], всъщ
нос
т той е една интересна лич
нос
т в Европа през 19-то столетие, която естествено застава по един съвсем забележителен начин в историческите връзки на 19-то столетие.
Нека да продължим смелото начинание, и да не оставим нищо да ни спира и пречи.
Каквото и становище да заемате иначе по отношение на личността на Гарибалди[1], всъщност той е една интересна личност в Европа през 19-то столетие, която естествено застава по един съвсем забележителен начин в историческите връзки на 19-то столетие.
към текста >>
Гарибалди е лич
нос
т, която е съизживяла по един извънредно значителен начин цялото 19-то столетие, която се е родила в 1807 година и е действала на челно място чак до втората половина на 19-то столетие.
Гарибалди е личност, която е съизживяла по един извънредно значителен начин цялото 19-то столетие, която се е родила в 1807 година и е действала на челно място чак до втората половина на 19-то столетие.
Това вече показва нещо особено, характерно за този човек, особено за времето на 19-то столетие.
към текста >>
Когато разгледаме съществените духовни черти на този живот, ние намираме, че той е син на беден човек от Ница, на един беден човек, който служи в корабоплаването, едно дете, което има малка склон
нос
т да взима участие в това, което обикновеното възпитание предлага на човека, дете, което всъщ
нос
т не е добър ученик, обаче проявява жив интерес към най-разнообразните човешки дела.
Когато разгледаме съществените духовни черти на този живот, ние намираме, че той е син на беден човек от Ница, на един беден човек, който служи в корабоплаването, едно дете, което има малка склонност да взима участие в това, което обикновеното възпитание предлага на човека, дете, което всъщност не е добър ученик, обаче проявява жив интерес към най-разнообразните човешки дела.
Това, което му се предлага в училище, до най-широка степен му дава повод да не развива особено внимание в класа, а повече да бяга от училище. Но когато може да получи някоя книга, която му вдъхва интерес, тогава - въпреки че иначе предпочита да скита по брега на морето или из горите, когато учителят преподава на децата за света - той не може да бъде откъснат от една такава книга, която е събудила неговия особен интерес. Тогава легнал по гръб на Земята, с корем обърнат към Слънцето, той може дълго време да лежи, изцяло потънал в една такава книга, забравяйки дори да яде.
към текста >>
Така той израства, всъщ
нос
т постоянно живеейки в големия свят - както казах, аз не искам да дам една биография, а да изтъкна някои характерни черти, които утре ще ни доведат до едно важно разглеждане, - и получава живо впечатление от него чрез вътрешното му отношение към света, избликващо от вътреш
нос
тта на неговото същество.
Така той израства, всъщност постоянно живеейки в големия свят - както казах, аз не искам да дам една биография, а да изтъкна някои характерни черти, които утре ще ни доведат до едно важно разглеждане, - и получава живо впечатление от него чрез вътрешното му отношение към света, избликващо от вътрешността на неговото същество.
Веднъж, вече почти узрял, бива заведен на сушата от баща си, именно точно в Рим, като от Рим той разглежда и цяла Италия. Именно при това разглеждане на Италия от Рим през неговата душа трябва да е преминало нещо особено. Пътувайки със своите кораби по морето, той се запознава обикновено с много будни хора, но у тези хора липсва един точно определен интерес, те са именно като спящи за отношенията на времето. При тези хора той понякога вижда неща, които го довеждат до отчаяние, понеже на тях им липсва ентусиазъм за истинската човечност, който ентусиазъм още от ранна възраст се проявява у него по един сърдечно гениален начин.
към текста >>
При тези хора той понякога вижда неща, които го довеждат до отчаяние, понеже на тях им липсва ентусиазъм за истинската човеч
нос
т, който ентусиазъм още от ранна възраст се проявява у него по един сърдечно гениален начин.
Така той израства, всъщност постоянно живеейки в големия свят - както казах, аз не искам да дам една биография, а да изтъкна някои характерни черти, които утре ще ни доведат до едно важно разглеждане, - и получава живо впечатление от него чрез вътрешното му отношение към света, избликващо от вътрешността на неговото същество. Веднъж, вече почти узрял, бива заведен на сушата от баща си, именно точно в Рим, като от Рим той разглежда и цяла Италия. Именно при това разглеждане на Италия от Рим през неговата душа трябва да е преминало нещо особено. Пътувайки със своите кораби по морето, той се запознава обикновено с много будни хора, но у тези хора липсва един точно определен интерес, те са именно като спящи за отношенията на времето.
При тези хора той понякога вижда неща, които го довеждат до отчаяние, понеже на тях им липсва ентусиазъм за истинската човечност, който ентусиазъм още от ранна възраст се проявява у него по един сърдечно гениален начин.
към текста >>
Той приема поканата и се оказва, че това е бащата на лич
нос
тта, която е видял на сушата през далекогледа.
Съдбата го улеснява скоро да се запознае с жената, в която се влюбва от пръв поглед, от пръв поглед, но през далекоглед. Защото естествено той скоро се насочва към сушата в посоката, в която е видял жената през далекогледа и там е поканен на обяд от един човек.
Той приема поканата и се оказва, че това е бащата на личността, която е видял на сушата през далекогледа.
Тя говори само португалски език, а той само италиански; обаче биографите ни уверяват и това изглежда вярно, че младата жена, въпреки че знае само португалски, веднага разбира неговото много кратко признание в любов, изказано на италиански само с думите: - Нека съединим живота си. - И наистина от това произлиза дълъг, дълъг брачен живот.
към текста >>
Тази лич
нос
т, станала сега негова жена, взима участие във всички страшно приключенски пътувания, които той прави в Южна Америка и преживява потресаващи неща.
Тази личност, станала сега негова жена, взима участие във всички страшно приключенски пътувания, които той прави в Южна Америка и преживява потресаващи неща.
Веднъж например се разпространява слух, че Гарибалди е бил убит в едно сражение. Жената се втурва на бойното поле, повдига там всяка една глава на падналите в битката, за да види, дали той е Гарибалди. Най-после, след като дълго го е търсила, тя го намира жив.
към текста >>
Така действително твърде забележително е, как той прави всичко, за да помогне на династията на Виктор Емануел[2] да заеме престола на Италианското кралство, докато всъщ
нос
т цялото обединение на Италия, освобождението на Италия се дължеше на него.
И тук в неговия живот изпъква една черта на неговия характер, много силно изпъква. Във всяко отношение той е независим човек, един човек, бих искал да кажа, който при всички случаи в живота разсъждава по един наивен, но велик начин и се грижи само за това, което блика от неговите най-вътрешни импулси.
Така действително твърде забележително е, как той прави всичко, за да помогне на династията на Виктор Емануел[2] да заеме престола на Италианското кралство, докато всъщност цялото обединение на Италия, освобождението на Италия се дължеше на него.
Тези неща, как той завладява Неапол и Сицилия с относително съвсем малка, недисциплинирана, но въодушевена войска, как след това по-късният крал на Италия трябваше само да влезе в освободените и завладяни от Гарибалди области, как обаче от страна на кралското семейство и на заобикалящите го всъщност не бе направено нищо, за да бъде оценено по един правилен начин това, което Гарибалди беше направил, това наистина е нещо, което дълбоко впечатлява. Защото всъщност, ако бихме искали да изразим нещата тривиално, би трябвало да се каже: - Савойската династия дължи на Гарибалди всичко, а тя беше до най-висока степен неблагодарна към Гарибалди, прояви към него само онази учтивост, която не може да се избегне, която беше необходима. -
към текста >>
Тези неща, как той завладява Неапол и Сицилия с от
нос
ително съвсем малка, недисциплинирана, но въодушевена войска, как след това по-късният крал на Италия трябваше само да влезе в освободените и завладяни от Гарибалди области, как обаче от страна на кралското семейство и на заобикалящите го всъщ
нос
т не бе направено нищо, за да бъде оценено по един правилен начин това, което Гарибалди беше направил, това наистина е нещо, което дълбоко впечатлява.
И тук в неговия живот изпъква една черта на неговия характер, много силно изпъква. Във всяко отношение той е независим човек, един човек, бих искал да кажа, който при всички случаи в живота разсъждава по един наивен, но велик начин и се грижи само за това, което блика от неговите най-вътрешни импулси. Така действително твърде забележително е, как той прави всичко, за да помогне на династията на Виктор Емануел[2] да заеме престола на Италианското кралство, докато всъщност цялото обединение на Италия, освобождението на Италия се дължеше на него.
Тези неща, как той завладява Неапол и Сицилия с относително съвсем малка, недисциплинирана, но въодушевена войска, как след това по-късният крал на Италия трябваше само да влезе в освободените и завладяни от Гарибалди области, как обаче от страна на кралското семейство и на заобикалящите го всъщност не бе направено нищо, за да бъде оценено по един правилен начин това, което Гарибалди беше направил, това наистина е нещо, което дълбоко впечатлява.
Защото всъщност, ако бихме искали да изразим нещата тривиално, би трябвало да се каже: - Савойската династия дължи на Гарибалди всичко, а тя беше до най-висока степен неблагодарна към Гарибалди, прояви към него само онази учтивост, която не може да се избегне, която беше необходима. -
към текста >>
Защото всъщ
нос
т, ако бихме искали да изразим нещата тривиално, би трябвало да се каже: - Савойската династия дължи на Гарибалди всичко, а тя беше до най-висока степен неблагодарна към Гарибалди, прояви към него само онази учтивост, която не може да се избегне, която беше необходима. -
И тук в неговия живот изпъква една черта на неговия характер, много силно изпъква. Във всяко отношение той е независим човек, един човек, бих искал да кажа, който при всички случаи в живота разсъждава по един наивен, но велик начин и се грижи само за това, което блика от неговите най-вътрешни импулси. Така действително твърде забележително е, как той прави всичко, за да помогне на династията на Виктор Емануел[2] да заеме престола на Италианското кралство, докато всъщност цялото обединение на Италия, освобождението на Италия се дължеше на него. Тези неща, как той завладява Неапол и Сицилия с относително съвсем малка, недисциплинирана, но въодушевена войска, как след това по-късният крал на Италия трябваше само да влезе в освободените и завладяни от Гарибалди области, как обаче от страна на кралското семейство и на заобикалящите го всъщност не бе направено нищо, за да бъде оценено по един правилен начин това, което Гарибалди беше направил, това наистина е нещо, което дълбоко впечатлява.
Защото всъщност, ако бихме искали да изразим нещата тривиално, би трябвало да се каже: - Савойската династия дължи на Гарибалди всичко, а тя беше до най-висока степен неблагодарна към Гарибалди, прояви към него само онази учтивост, която не може да се избегне, която беше необходима. -
към текста >>
Това е нещо, което можем да твърдим с абсолютна сигур
нос
т, ако той би влязъл в Неапол без Гарибалди.
Така например при влизането в Неапол - Гарибалди беше завладял Неапол за династията и беше считан от неаполитанците като истинския освободител, - при неговото появяване избухва буря от възторжени овации. Би било немислимо по-късният крал на Италия да влезе в Неапол без Гарибалди. Това би било съвършено немислимо. Но съветниците решително били против това. Без съмнение при някои такива съветници съществува много голямо късогледство; и ако Виктор Емануел не би притежавал известен инстинкт и не би допуснал Гарибалди да стои до него в неговата червена блуза при влизането в Неапол, то без съмнение, вместо с овации и ликувания, с които Гарибалди, а не кралят на Италия беше посрещнат, той без съмнение би бил освиркан.
Това е нещо, което можем да твърдим с абсолютна сигурност, ако той би влязъл в Неапол без Гарибалди.
към текста >>
Така е всъщ
нос
т на всяка крачка.
Така е всъщност на всяка крачка.
При един от походите повече в централна Италия Гарибалди беше извършил всъщност всичко. Кралските пълководци заедно с краля - в такива случаи, за да бъде изразено по-меко, се казва - пристигнаха много късно: всичко е свършено вече от Гарибалди. Но когато се явява войската с носещите много ордени пълководци и среща войската на Гарибалди, която не носи никакви ордени, която също така е непретенциозно облечена, пълководците заявяват: - Ние не можем да яздим заедно с тези, това не може да стане, това не може да бъде. – Но както казахме, Виктор Емануел е имал определен инстинкт. Той повиква Гарибалди на своя страна, а пълководците овесили носове трябвало да се смесят с войската на Гарибалди.
към текста >>
При един от походите повече в централна Италия Гарибалди беше извършил всъщ
нос
т всичко.
Така е всъщност на всяка крачка.
При един от походите повече в централна Италия Гарибалди беше извършил всъщност всичко.
Кралските пълководци заедно с краля - в такива случаи, за да бъде изразено по-меко, се казва - пристигнаха много късно: всичко е свършено вече от Гарибалди. Но когато се явява войската с носещите много ордени пълководци и среща войската на Гарибалди, която не носи никакви ордени, която също така е непретенциозно облечена, пълководците заявяват: - Ние не можем да яздим заедно с тези, това не може да стане, това не може да бъде. – Но както казахме, Виктор Емануел е имал определен инстинкт. Той повиква Гарибалди на своя страна, а пълководците овесили носове трябвало да се смесят с войската на Гарибалди. Изглежда че тези пълководци са се чувствали страшно зле, те всички получили болки в стомаха.
към текста >>
Но когато се явява войската с
нос
ещите много ордени пълководци и среща войската на Гарибалди, която не
нос
и никакви ордени, която също така е непретенциозно облечена, пълководците заявяват: - Ние не можем да яздим заедно с тези, това не може да стане, това не може да бъде.
Така е всъщност на всяка крачка. При един от походите повече в централна Италия Гарибалди беше извършил всъщност всичко. Кралските пълководци заедно с краля - в такива случаи, за да бъде изразено по-меко, се казва - пристигнаха много късно: всичко е свършено вече от Гарибалди.
Но когато се явява войската с носещите много ордени пълководци и среща войската на Гарибалди, която не носи никакви ордени, която също така е непретенциозно облечена, пълководците заявяват: - Ние не можем да яздим заедно с тези, това не може да стане, това не може да бъде.
– Но както казахме, Виктор Емануел е имал определен инстинкт. Той повиква Гарибалди на своя страна, а пълководците овесили носове трябвало да се смесят с войската на Гарибалди. Изглежда че тези пълководци са се чувствали страшно зле, те всички получили болки в стомаха. И това не можело да продължи така: Когато след това е трябвало да се влезе в друг град, Гарибалди, който всъщност беше извършил всичко, трябва да върви назад като опашка. Войската на Гарибалди е трябвало да остави другите да минат напред.
към текста >>
Той повиква Гарибалди на своя страна, а пълководците овесили
нос
ове трябвало да се смесят с войската на Гарибалди.
Така е всъщност на всяка крачка. При един от походите повече в централна Италия Гарибалди беше извършил всъщност всичко. Кралските пълководци заедно с краля - в такива случаи, за да бъде изразено по-меко, се казва - пристигнаха много късно: всичко е свършено вече от Гарибалди. Но когато се явява войската с носещите много ордени пълководци и среща войската на Гарибалди, която не носи никакви ордени, която също така е непретенциозно облечена, пълководците заявяват: - Ние не можем да яздим заедно с тези, това не може да стане, това не може да бъде. – Но както казахме, Виктор Емануел е имал определен инстинкт.
Той повиква Гарибалди на своя страна, а пълководците овесили носове трябвало да се смесят с войската на Гарибалди.
Изглежда че тези пълководци са се чувствали страшно зле, те всички получили болки в стомаха. И това не можело да продължи така: Когато след това е трябвало да се влезе в друг град, Гарибалди, който всъщност беше извършил всичко, трябва да върви назад като опашка. Войската на Гарибалди е трябвало да остави другите да минат напред. Това е случай, когато хората без да са направили абсолютно нищо, влизат първи в града, а след тях Гарибалди със своите гарибалдийци.
към текста >>
И това не можело да продължи така: Когато след това е трябвало да се влезе в друг град, Гарибалди, който всъщ
нос
т беше извършил всичко, трябва да върви назад като опашка.
Кралските пълководци заедно с краля - в такива случаи, за да бъде изразено по-меко, се казва - пристигнаха много късно: всичко е свършено вече от Гарибалди. Но когато се явява войската с носещите много ордени пълководци и среща войската на Гарибалди, която не носи никакви ордени, която също така е непретенциозно облечена, пълководците заявяват: - Ние не можем да яздим заедно с тези, това не може да стане, това не може да бъде. – Но както казахме, Виктор Емануел е имал определен инстинкт. Той повиква Гарибалди на своя страна, а пълководците овесили носове трябвало да се смесят с войската на Гарибалди. Изглежда че тези пълководци са се чувствали страшно зле, те всички получили болки в стомаха.
И това не можело да продължи така: Когато след това е трябвало да се влезе в друг град, Гарибалди, който всъщност беше извършил всичко, трябва да върви назад като опашка.
Войската на Гарибалди е трябвало да остави другите да минат напред. Това е случай, когато хората без да са направили абсолютно нищо, влизат първи в града, а след тях Гарибалди със своите гарибалдийци.
към текста >>
Защото, нали всъщ
нос
т няма нищо общо с човешката свобода или несвобода, че някой прочита своето име във вестника, който съобщава неговото осъждане на смърт, или че намира своята жена чрез далекоглед.
Същественото са тези чудни съчетания в съдбата. Именно при тези съчетания в съдбата вие трябва да виждате, кое води до кармическите взаимовръзки.
Защото, нали всъщност няма нищо общо с човешката свобода или несвобода, че някой прочита своето име във вестника, който съобщава неговото осъждане на смърт, или че намира своята жена чрез далекоглед.
Това са обаче кармически връзки, които протичат наред с това, което въпреки всичко съществува като свобода при човека. Обаче тези неща, за които можем да бъдем сигурни, че са съчетания на съдбата, същевременно са големите стимули именно практически да изследваме същността на кармата.
към текста >>
Обаче тези неща, за които можем да бъдем сигурни, че са съчетания на съдбата, същевременно са големите стимули именно практически да изследваме същ
нос
тта на кармата.
Същественото са тези чудни съчетания в съдбата. Именно при тези съчетания в съдбата вие трябва да виждате, кое води до кармическите взаимовръзки. Защото, нали всъщност няма нищо общо с човешката свобода или несвобода, че някой прочита своето име във вестника, който съобщава неговото осъждане на смърт, или че намира своята жена чрез далекоглед. Това са обаче кармически връзки, които протичат наред с това, което въпреки всичко съществува като свобода при човека.
Обаче тези неща, за които можем да бъдем сигурни, че са съчетания на съдбата, същевременно са големите стимули именно практически да изследваме същността на кармата.
към текста >>
Аз бих искал да кажа, че при такива лич
нос
ти и второстепенните неща в живота са характерни.
Аз бих искал да кажа, че при такива личности и второстепенните неща в живота са характерни.
При такива личности действително има значителни второстепенни неща. Виждате ли, Гарибалди е бил това, което можем да наречем красив мъж. Той имал много хубава тъмноруса коса, изобщо бил много красив. Косата му била къдрава, тъмно руса и жените много го обичали. Но от малкото черти, които ви приведох за жената, избрана през далекогледа, за тази жена можем да кажем най-доброто, най-интересното, най-преданото; но изглежда, че тя е била ревнива!
към текста >>
При такива лич
нос
ти действително има значителни второстепенни неща.
Аз бих искал да кажа, че при такива личности и второстепенните неща в живота са характерни.
При такива личности действително има значителни второстепенни неща.
Виждате ли, Гарибалди е бил това, което можем да наречем красив мъж. Той имал много хубава тъмноруса коса, изобщо бил много красив. Косата му била къдрава, тъмно руса и жените много го обичали. Но от малкото черти, които ви приведох за жената, избрана през далекогледа, за тази жена можем да кажем най-доброто, най-интересното, най-преданото; но изглежда, че тя е била ревнива! Тази ревност изглежда не е останала далеч от нея.
към текста >>
Тази рев
нос
т изглежда не е останала далеч от нея.
При такива личности действително има значителни второстепенни неща. Виждате ли, Гарибалди е бил това, което можем да наречем красив мъж. Той имал много хубава тъмноруса коса, изобщо бил много красив. Косата му била къдрава, тъмно руса и жените много го обичали. Но от малкото черти, които ви приведох за жената, избрана през далекогледа, за тази жена можем да кажем най-доброто, най-интересното, най-преданото; но изглежда, че тя е била ревнива!
Тази ревност изглежда не е останала далеч от нея.
към текста >>
Какво направил Гарибалди, когато, както изглежда, рев
нос
тта един ден приела много големи размери?
Какво направил Гарибалди, когато, както изглежда, ревността един ден приела много големи размери?
Той накарал до корен да острижат хубавата му коса и тръгнал с оголена глава. Това е било още в Америка. Всичко това са черти, които действително показват, как в живота се поставят необходимостите на съдбата.
към текста >>
Но имаше времена в Европа, където навсякъде също и извън Италия името на Гарибалди се произнасяше с огромен интерес и с голяма почит, когато да речем, дамите в Кьолн или в Майнц, или някъде другаде
нос
еха червени блузи в чест на Гарибалди, защото червените блузи са били облеклото на гарибалдийците, - да не говорим за Лондон, където червената блуза изцяло бе на мода.
След това, което беше направил в Италия, Гарибалди стана една европейска величина и който пътува днес през Италия, знае, че когато пътува от град на град, той пътува също от паметник на паметник на Гарибалди.
Но имаше времена в Европа, където навсякъде също и извън Италия името на Гарибалди се произнасяше с огромен интерес и с голяма почит, когато да речем, дамите в Кьолн или в Майнц, или някъде другаде носеха червени блузи в чест на Гарибалди, защото червените блузи са били облеклото на гарибалдийците, - да не говорим за Лондон, където червената блуза изцяло бе на мода.
към текста >>
Той бил всъщ
нос
т единственият, който при тази възмож
нос
т, въпреки че е имал опит
нос
т само в свободните войни, които беше водил в Италия и в Америка, в една от
нос
ително регулярна битка пленява едно германско знаме така, че е трябвало да го измъкне изпод купчина бойци, които изцяло го покривали, като искали да го запазят със собствените си тела.
Но интересното е, че когато след това избухва германо-френската война в 1870 година, остарелият вече Гарибалди се поставя на разположение на французите.
Той бил всъщност единственият, който при тази възможност, въпреки че е имал опитност само в свободните войни, които беше водил в Италия и в Америка, в една относително регулярна битка пленява едно германско знаме така, че е трябвало да го измъкне изпод купчина бойци, които изцяло го покривали, като искали да го запазят със собствените си тела.
Гарибалди пленява знамето. Но понеже същевременно изпитал извънредно голямо уважение пред това, че бойците го пазели със собствените си тела, след като отнел знамето той отново го върнал на неговите притежатели. Във всеки случай, след това, когато се явил на едно събрание, бил освиркан заради това си деяние.
към текста >>
Тази е една от лич
нос
тите, която исках да ви представя.
Тази е една от личностите, която исках да ви представя.
Както казах, днес аз ще дам подготвителните неща, а утре ще опитам с изводите.
към текста >>
Една друга лич
нос
т ви е много известна по име; но по отношение изследването на кармата именно тази лич
нос
т представлява извънредно голям интерес: Това е Лесинг.
Една друга личност ви е много известна по име; но по отношение изследването на кармата именно тази личност представлява извънредно голям интерес: Това е Лесинг.
към текста >>
Всъщ
нос
т Лесинг е основателят на по-добрия журнализъм, онзи журнализъм, който има субстанция, който също иска нещо.
Бих искал да кажа, че именно Лесинговите жизнени взаимовръзки винаги до най-висока степен са ме интересували.
Всъщност Лесинг е основателят на по-добрия журнализъм, онзи журнализъм, който има субстанция, който също иска нещо.
към текста >>
Но най-интересното е, по какъв ударен начин Лесинг защити идеята за толерант
нос
тта, за търпимостта.
При това той се залови с някои големи проблеми, като например се опита да установи границите на живописта и на поезията в своята книга «Лаокоон».
Но най-интересното е, по какъв ударен начин Лесинг защити идеята за толерантността, за търпимостта.
Достатъчно е да разгледате неговото съчинение «Натан мъдрият», и тогава ще видите, как в този Лесинг по един превъзходен начин живее идеята за толерантността, как в развитието на разказа за трите пръстена в своя «Натан» той искаше да покаже, как различните религии са се заблудили и са се отклонили от тяхната първоначална форма, как всъщност и трите не са истински и че трябва да се търси истинската, която е изгубена. Така че тук толерантността е свързана с една извънредно дълбокомислена идея.
към текста >>
Достатъчно е да разгледате неговото съчинение «Натан мъдрият», и тогава ще видите, как в този Лесинг по един превъзходен начин живее идеята за толерант
нос
тта, как в развитието на разказа за трите пръстена в своя «Натан» той искаше да покаже, как различните религии са се заблудили и са се отклонили от тяхната първоначална форма, как всъщ
нос
т и трите не са истински и че трябва да се търси истинската, която е изгубена.
При това той се залови с някои големи проблеми, като например се опита да установи границите на живописта и на поезията в своята книга «Лаокоон». Но най-интересното е, по какъв ударен начин Лесинг защити идеята за толерантността, за търпимостта.
Достатъчно е да разгледате неговото съчинение «Натан мъдрият», и тогава ще видите, как в този Лесинг по един превъзходен начин живее идеята за толерантността, как в развитието на разказа за трите пръстена в своя «Натан» той искаше да покаже, как различните религии са се заблудили и са се отклонили от тяхната първоначална форма, как всъщност и трите не са истински и че трябва да се търси истинската, която е изгубена.
Така че тук толерантността е свързана с една извънредно дълбокомислена идея.
към текста >>
Така че тук толерант
нос
тта е свързана с една извънредно дълбокомислена идея.
При това той се залови с някои големи проблеми, като например се опита да установи границите на живописта и на поезията в своята книга «Лаокоон». Но най-интересното е, по какъв ударен начин Лесинг защити идеята за толерантността, за търпимостта. Достатъчно е да разгледате неговото съчинение «Натан мъдрият», и тогава ще видите, как в този Лесинг по един превъзходен начин живее идеята за толерантността, как в развитието на разказа за трите пръстена в своя «Натан» той искаше да покаже, как различните религии са се заблудили и са се отклонили от тяхната първоначална форма, как всъщност и трите не са истински и че трябва да се търси истинската, която е изгубена.
Така че тук толерантността е свързана с една извънредно дълбокомислена идея.
към текста >>
Освен това при Лесинг е интересен франкмасонският разговор в «Сериоз
нос
т и шега» и други неща, които произхождат от франкмасонството.
Освен това при Лесинг е интересен франкмасонският разговор в «Сериозност и шега» и други неща, които произхождат от франкмасонството.
Това, което Лесинг направи като исторически изследовател на религиозния живот, като критик на религиозния живот, е нещо е разтърсаващо за онзи, който може да прецени, какво значение има подобно нещо през 18-то столетие. Трябва само да можем да си представим целия този Лесинг с неговата личност, да го поставим пред погледа на нашата душа.
към текста >>
Трябва само да можем да си представим целия този Лесинг с неговата лич
нос
т, да го поставим пред погледа на нашата душа.
Освен това при Лесинг е интересен франкмасонският разговор в «Сериозност и шега» и други неща, които произхождат от франкмасонството. Това, което Лесинг направи като исторически изследовател на религиозния живот, като критик на религиозния живот, е нещо е разтърсаващо за онзи, който може да прецени, какво значение има подобно нещо през 18-то столетие.
Трябва само да можем да си представим целия този Лесинг с неговата личност, да го поставим пред погледа на нашата душа.
към текста >>
От една страна, който има чувство за точ
нос
т, за често пъти хаплива острота, която се явява например в такива съчинения като «Хамбурска драматургия», не ще намери лесно прехода - но той трябва да се намери, за да се разбере Лесинг, - към това, как Лесинг пише в едно писмо[4], когато му се ражда син, който веднага след раждането умрира.
Ние получаваме приблизително впечатление за Лесинг, когато обгърнем с поглед силата, с която той запраща своите изречения, за да улучи противника. Той развива една благородна, но същевременно навсякъде сполучлива полемика най-напред всред средноевропейската цивилизация. При това, когато искаме да проследим връзките на неговия живот, трябва да разгледаме една особена отсенка в неговия характер.
От една страна, който има чувство за точност, за често пъти хаплива острота, която се явява например в такива съчинения като «Хамбурска драматургия», не ще намери лесно прехода - но той трябва да се намери, за да се разбере Лесинг, - към това, как Лесинг пише в едно писмо[4], когато му се ражда син, който веднага след раждането умрира.
Той пише приблизително така: - Да, той от своя страна веднага се сбогува с този свят на мъките. С това той направи най-доброто, което един човек може да направи. - Така приблизително е написано в това писмо, сега не мога да го цитирам дословно. Това означава човек да изрази своето страдание по един извънредно смел начин, но това страдание той чувства не по-малко дълбоко от онзи, който може да оплаква. Тази сила на оттегляне в себе си при болка беше същевременно свойствена на този, който разбираше по най-интензивен начин да пробива напред, когато искаше да развие своята полемика.
към текста >>
Но Лесинг имаше странната съдба - и това е просто характерно, когато искаме да разгледаме кармическите взаимовръзки при него, - да се сприятели в Берлин с един човек – Николай[5], който всъщ
нос
т, бихме искали да кажем, във всяко отношение в живота беше противополож
нос
т на Лесинг.
Но Лесинг имаше странната съдба - и това е просто характерно, когато искаме да разгледаме кармическите взаимовръзки при него, - да се сприятели в Берлин с един човек – Николай[5], който всъщност, бихме искали да кажем, във всяко отношение в живота беше противоположност на Лесинг.
към текста >>
Виждате ли, Лесинг, за когото може да се каже - макар и това да не е напълно истина, но въпреки това то е характерно за него, - че никога не е мечтал, защото неговият ум е толкова остър, за духовния изследовател именно поради това той е една извънредно важна лич
нос
т с неговите духовни връзки, както това ще видим утре.
Виждате ли, Лесинг, за когото може да се каже - макар и това да не е напълно истина, но въпреки това то е характерно за него, - че никога не е мечтал, защото неговият ум е толкова остър, за духовния изследовател именно поради това той е една извънредно важна личност с неговите духовни връзки, както това ще видим утре.
У Лесинг има нещо, което всъщност прави всяко изречение очарователно в контурирането му, в сполучливостта, с която противникът е повален на земята. Това беше противоположното при Николай. Николай е типът на един филистер, един истински филистер. Все пак той беше сприятелен с Лесинг, но беше един своеобразен филистер, един филистер, който имаше видения, имаше най-странните видения.
към текста >>
У Лесинг има нещо, което всъщ
нос
т прави всяко изречение очарователно в контурирането му, в сполучливостта, с която противникът е повален на земята.
Виждате ли, Лесинг, за когото може да се каже - макар и това да не е напълно истина, но въпреки това то е характерно за него, - че никога не е мечтал, защото неговият ум е толкова остър, за духовния изследовател именно поради това той е една извънредно важна личност с неговите духовни връзки, както това ще видим утре.
У Лесинг има нещо, което всъщност прави всяко изречение очарователно в контурирането му, в сполучливостта, с която противникът е повален на земята.
Това беше противоположното при Николай. Николай е типът на един филистер, един истински филистер. Все пак той беше сприятелен с Лесинг, но беше един своеобразен филистер, един филистер, който имаше видения, имаше най-странните видения.
към текста >>
Той всъщ
нос
т искаше симптоматично да обрисува германското филистерство в лич
нос
тта на Николай.
Фихте написа едно интересно съчинение против Николай[6].
Той всъщност искаше симптоматично да обрисува германското филистерство в личността на Николай.
Но тоя Николай беше именно приятел на Лесинг.
към текста >>
И може всъщ
нос
т да се каже, че не може да се направи разлика, дали Лесинг, остроумният мъж, е бил последовател на Лайбниц или последовател на Спиноза - нещо, което е противоположно едно на друго.
При Лесинг е твърде забележителна още една черта. По отношение на своя светоглед Лесинг много се беше занимавал с двама философи, със Спиноза и с Лайбниц. Трябва да кажа, че понякога си избирах такива странични занимания да чета съчинения, в които се доказва, че Лесинг е бил последовател на Лайбниц, а в други с още по-солидни доказателства се твърдеше, че той е бил последовател на Спиноза. Тези две мнения стоят едно срещу друго в света.
И може всъщност да се каже, че не може да се направи разлика, дали Лесинг, остроумният мъж, е бил последовател на Лайбниц или последовател на Спиноза - нещо, което е противоположно едно на друго.
Спиноза е пантеистичен, монистичен; Лайбниц схваща света като съставен от различни отделни същества, от монади, т. е. той е индивидуалистичен. Ние наистина не можем да различим, дали Лесинг е последовател на Лайбниц или на Спиноза. Така че, когато проверяваме Лесинг в това направление, ние всъщност не стигаме до никакво заключително съждение.
към текста >>
Така че, когато проверяваме Лесинг в това направление, ние всъщ
нос
т не стигаме до никакво заключително съждение.
Тези две мнения стоят едно срещу друго в света. И може всъщност да се каже, че не може да се направи разлика, дали Лесинг, остроумният мъж, е бил последовател на Лайбниц или последовател на Спиноза - нещо, което е противоположно едно на друго. Спиноза е пантеистичен, монистичен; Лайбниц схваща света като съставен от различни отделни същества, от монади, т. е. той е индивидуалистичен. Ние наистина не можем да различим, дали Лесинг е последовател на Лайбниц или на Спиноза.
Така че, когато проверяваме Лесинг в това направление, ние всъщност не стигаме до никакво заключително съждение.
към текста >>
- След това показвайки как човекът минава от един земен живот в друг земен живот, книгата завършва с хвалебствено слово за повтарящите се земни съществувания с думите: «Нима цялата веч
нос
т не е моя?
След това обаче книгата завършва с едно кратко изложение, в което се обяснява, че човекът живее в повтарящи се прераждания на Земята. И след това по начин, който протича напълно от характера на Лесинг, той казва: - Трябва ли тази идея за повтарящите се земни съществувания - той не употребява този израз, но по смисъл той се съдържа в книгата му, - да бъде така абсурдна, само защото се е появила у хората в древните времена, когато те още не бяха покварени от училищната мъдрост?
- След това показвайки как човекът минава от един земен живот в друг земен живот, книгата завършва с хвалебствено слово за повтарящите се земни съществувания с думите: «Нима цялата вечност не е моя?
»
към текста >>
Човек всъщ
нос
т не може да разбере, що за душевно устройство имат такива хора.
Когато живеем заедно с хората, ние винаги сме срещали и срещаме може би също и днес такива, които много ценят Лесинг, които обаче отхвърлят съчинението «Възпитание на човешкия род».
Човек всъщност не може да разбере, що за душевно устройство имат такива хора.
Те най-високо ценят един такъв гениален човек, обаче отхвърлят онова, което той дава на човечеството в своята най-зряла възраст. - Той е остарял, вдетенил се е, човек не може повече да го следва - казват те. Нали, по този начин може да се отхвърли всичко!
към текста >>
Но всъщ
нос
т никой няма право да признае Лесинг, ако заедно с него не признае и това съчинение, което е било написано от него като от най-зрял дух.
Но всъщност никой няма право да признае Лесинг, ако заедно с него не признае и това съчинение, което е било написано от него като от най-зрял дух.
И не е възможно при Лесинг да не се признае, нещо така лапидарно написано, както тази идея за повтарящите се земни съществувания.
към текста >>
Вие ще проумеете, мои мили приятели, че именно тази лич
нос
т до най-висока степен е интересна по отношение на кармата, по отношение на нейното преминаване през различните земни съществувания.
Вие ще проумеете, мои мили приятели, че именно тази личност до най-висока степен е интересна по отношение на кармата, по отношение на нейното преминаване през различните земни съществувания.
Защото през втората половина на 18-то столетие идеята за повтарящите се земни съществувания не беше общовалидна идея. При Лесинг тя наистина беше нещо като изстреляно от пистолет, като една проблеснала, гениална идея. И не можем да кажем, че бихме могли някак да я обясним чрез възпитанието или чрез нещо друго, което би могло да има влияние върху този особен Лесингов живот и то върху живота на Лесинг в напреднала възраст. Това вече ни поставя задачата да запитаме: - Какъв ли е бил миналият земен живот при един човек, у когото в определена възраст внезапно изниква идеята за повтарящите се земни съществувания, която иначе е чужда на заобикалящата го цивилизация и изниква именно така, че самият човек сочи към това, как тя е съществувала някога в далечното минало. Следователно този човек привежда всъщност вътрешни чувствени основания, които са свързани до голяма степен с указанието за неговите собствени земни съществувания, въпреки че в своето обикновено дневно съзнание Лесинг несъмнено няма никакво предчувствие за подобни взаимовръзки.
към текста >>
Следователно този човек привежда всъщ
нос
т вътрешни чувствени основания, които са свързани до голяма степен с указанието за неговите собствени земни съществувания, въпреки че в своето обикновено дневно съзнание Лесинг несъмнено няма никакво предчувствие за подобни взаимовръзки.
Вие ще проумеете, мои мили приятели, че именно тази личност до най-висока степен е интересна по отношение на кармата, по отношение на нейното преминаване през различните земни съществувания. Защото през втората половина на 18-то столетие идеята за повтарящите се земни съществувания не беше общовалидна идея. При Лесинг тя наистина беше нещо като изстреляно от пистолет, като една проблеснала, гениална идея. И не можем да кажем, че бихме могли някак да я обясним чрез възпитанието или чрез нещо друго, което би могло да има влияние върху този особен Лесингов живот и то върху живота на Лесинг в напреднала възраст. Това вече ни поставя задачата да запитаме: - Какъв ли е бил миналият земен живот при един човек, у когото в определена възраст внезапно изниква идеята за повтарящите се земни съществувания, която иначе е чужда на заобикалящата го цивилизация и изниква именно така, че самият човек сочи към това, как тя е съществувала някога в далечното минало.
Следователно този човек привежда всъщност вътрешни чувствени основания, които са свързани до голяма степен с указанието за неговите собствени земни съществувания, въпреки че в своето обикновено дневно съзнание Лесинг несъмнено няма никакво предчувствие за подобни взаимовръзки.
към текста >>
Между лич
нос
тите, които са ми били близки като учители през младостта, аз описах една, която представих само така, както тя трябва да бъде именно представена в тази връзка, но която днес бих искал да ви обрисувам с някои черти, които могат да бъдат симптоматични и от значение за изучаването на кармата.
Бих искал да подхвърля един трети въпрос, защото може би чрез описанието на конкретните отношения той може да бъде много поучителен после при разглеждането на кармическите връзки.
Между личностите, които са ми били близки като учители през младостта, аз описах една, която представих само така, както тя трябва да бъде именно представена в тази връзка, но която днес бих искал да ви обрисувам с някои черти, които могат да бъдат симптоматични и от значение за изучаването на кармата.
към текста >>
Аз бях доведен до изучаване на кармата на тази лич
нос
т именно по следния начин.
Аз бях доведен до изучаване на кармата на тази личност именно по следния начин.
Отново считам за дързост, когато разказвам това, обаче вярвам, че тези дръзки неща не могат да бъдат отбягнати във връзката, в която се намира днес духовният живот, който трябва да изхожда от духовното познание за човека.
към текста >>
Виждате ли, това, което ви разказвам, ми се разкри всъщ
нос
т едва тогава, когато вече няколко години не бях виждал съответната лич
нос
т, която за мене беше един много любим учител до моята 18-та година.
Виждате ли, това, което ви разказвам, ми се разкри всъщност едва тогава, когато вече няколко години не бях виждал съответната личност, която за мене беше един много любим учител до моята 18-та година.
Аз обаче постоянно следях по-нататък неговия живот, постоянно му оставах всъщност близък. Но в определен момент на моя собствен живот аз имах повод да проследя този живот поради определена причина.
към текста >>
Аз обаче постоянно следях по-нататък неговия живот, постоянно му оставах всъщ
нос
т близък.
Виждате ли, това, което ви разказвам, ми се разкри всъщност едва тогава, когато вече няколко години не бях виждал съответната личност, която за мене беше един много любим учител до моята 18-та година.
Аз обаче постоянно следях по-нататък неговия живот, постоянно му оставах всъщност близък.
Но в определен момент на моя собствен живот аз имах повод да проследя този живот поради определена причина.
към текста >>
Ентусиазиран почитател на Байрон беше и една забележителна лич
нос
т, една странна смесица от всички възможни свойства: Ойген Хайнрих Шмидт[9].
Ентусиазиран почитател на Байрон беше и една забележителна личност, една странна смесица от всички възможни свойства: Ойген Хайнрих Шмидт[9].
Някои от тези, които са се занимавали с антропософия вероятно са срещали името Ойген Хайнрих Шмидт.
към текста >>
Всъщ
нос
т те бяха на едно мнение, но разискваха оживено.
Първо Ойген Хайнрих Шмидт беше известен през 80-те години във Виена, познавах го също и аз, когато той написа своето наградено съчинение върху диалектиката на Хегел, която награда бе обявена от Берлинското Хегелово общество. Тогава този дълъг Ойген Хайнрих Шмидт - той беше тънък и висок - дойде във Виена, един мъж, който действително беше проникнат от силен, макар и малко външно демонстративен ентусиазъм, от един ентусиазъм, който понякога, както казах, приемаше външно много силни форми, но той беше именно ентусиаст. Това е нещо, което, може би, ми даде само един тласък. Мислех, че мога да доставя радост на Ойген Хайнрих Щмидт и понеже точно тогава той беше написал своята въодушевена статия за лорд Байрон, аз го заведох при другата ентусиазирана почитателка на Байрон, при Мария Евгения деле Грацие. Там се развихри страшно ентусиазирано разискване върху Байрон.
Всъщност те бяха на едно мнение, но разискваха оживено.
Всички останали, които седяха там, мълчаха. Там имаше няколко богослови от Виенския католически университет, които идваха всяка седмица, които бяха добре познати, с които и аз се сприятелих. Всички ние мълчахме. Но двамата разговаряха за Байрон. Там имаше една, малко въздълга маса, от едната страна седеше поетесата деле Грацие, от другата Ойген Хайнрих Шмидт живо жестикулиращ.
към текста >>
Всичко, което бе говорено там за Байрон, ми подейства така, че аз почувствах най-живата потреб
нос
т да знам, какви могат да бъдат кармическите връзки при Байрон!
Но двамата разговаряха за Байрон. Там имаше една, малко въздълга маса, от едната страна седеше поетесата деле Грацие, от другата Ойген Хайнрих Шмидт живо жестикулиращ. Внезапно столът под него се подхлъзна и той падна под масата, простирайки крака чак до деле Грацие. Трябва да кажа, че се получи нещо като шок. Но този шок предизвика при мен нещо - бих искал да разкажа това напълно исторически обективно, - той предизвика при мене нещо твърде особено.
Всичко, което бе говорено там за Байрон, ми подейства така, че аз почувствах най-живата потребност да знам, какви могат да бъдат кармическите връзки при Байрон!
Естествено това не беше така лесно. Но действително, като че тази картина на разговора с Ойген Хайнрих Шмидт, който ритна с краката си, ме доведе до Байрон, който, както знаете, беше куц с единия крак, защото този крак беше по-къс. И тогава аз си казах: - Един такъв крак имаше също и моят любим учител[10] и някога трябва да се изследват кармическите връзки. - Аз вече ви показах при един пример, при нараняването на крака на Едуард фон Хартман, как такива черти могат да ни заведат в миналото. Аз можех сега по-лесно да поставя пред моя поглед съдбата на този близък за мен човек, който имаше също такъв крак.
към текста >>
Байрон, гениалният поет, който въпреки гениал
нос
тта си, а може би точно поради тази гениал
нос
т имаше приключенска природа и другият, който беше отличен геометрик, каквито рядко се случват на такива учителски места, на който действително можехме да се възхищаваме по отношение на неговата геометрическа фантазия и на неговото владеене на дискрептивната геометрия.
И тогава аз си казах: - Един такъв крак имаше също и моят любим учител[10] и някога трябва да се изследват кармическите връзки. - Аз вече ви показах при един пример, при нараняването на крака на Едуард фон Хартман, как такива черти могат да ни заведат в миналото. Аз можех сега по-лесно да поставя пред моя поглед съдбата на този близък за мен човек, който имаше също такъв крак. И естествено тук преди всичко заслужаваше да се отбележи, че от една страна това, да има човек куц крак, съществуваше и при Байрон и при другия. Но иначе те бяха съвършено различни.
Байрон, гениалният поет, който въпреки гениалността си, а може би точно поради тази гениалност имаше приключенска природа и другият, който беше отличен геометрик, каквито рядко се случват на такива учителски места, на който действително можехме да се възхищаваме по отношение на неговата геометрическа фантазия и на неговото владеене на дискрептивната геометрия.
към текста >>
Накратко казано, аз можах да си поставя кармическия проблем при две душевно съвършено различни лич
нос
ти по повод на това привидно незначително физическо свойство; но това ме доведе дотам да разгледам двата проблема, единия и другия човек, Байрон и моя учител по геометрия, да разгледам тези проблеми свързано и да разреша загадката.
Накратко казано, аз можах да си поставя кармическия проблем при две душевно съвършено различни личности по повод на това привидно незначително физическо свойство; но това ме доведе дотам да разгледам двата проблема, единия и другия човек, Байрон и моя учител по геометрия, да разгледам тези проблеми свързано и да разреша загадката.
към текста >>
Не беше ли разум, че използва първата възмож
нос
т, да се измъкне?
А аз така не исках да го изгубя, този син! Та той имаше толкова много разум! ...толкова много разум! - ... Не беше ли разум, че трябваше да го издърпат с железни клещи в света? Че той толкова бързо забеляза мизерията?
Не беше ли разум, че използва първата възможност, да се измъкне?
- разбира се малкият къдрокоско ми отне също и майка си.
към текста >>
Сътрудник в “Магазин за литература ” по време на издателската дей
нос
т на Рудолф Щайнер.
[9] Ойген Хайнрих Шмидт, 1851-1916. “Тайната на Хегеловата диалектика”, 1888.
Сътрудник в “Магазин за литература ” по време на издателската дейност на Рудолф Щайнер.
За неговото произведение “Гностика” Рудолф Щайнер пише в “Луцифер” юли 1903 (“Luci-fer-Gnosis”, Събр. съч. 34, стр. 411). При отговаряне на въпросите след лекцията от 30. Marz 1905 (досега непубликувана) Рудолф Щайнер отговаря на въпроса: “Какво мислите за д-р Ойген Хайнрих Шмидт” следното: “Той има симпатия към теософията, сам е писал нещо за теософията, след като издаде книгата за тайната на Хегеловата диалектика. Неговият начин на мислене обаче е твърде математически, той е конструктивно-математически и се дължи на твърде малко наблюдение.
към текста >>
За неговото произведение “Г
нос
тика” Рудолф Щайнер пише в “Луцифер” юли 1903 (“Luci-fer-Gnosis”, Събр. съч.
[9] Ойген Хайнрих Шмидт, 1851-1916. “Тайната на Хегеловата диалектика”, 1888. Сътрудник в “Магазин за литература ” по време на издателската дейност на Рудолф Щайнер.
За неговото произведение “Гностика” Рудолф Щайнер пише в “Луцифер” юли 1903 (“Luci-fer-Gnosis”, Събр. съч.
34, стр. 411). При отговаряне на въпросите след лекцията от 30. Marz 1905 (досега непубликувана) Рудолф Щайнер отговаря на въпроса: “Какво мислите за д-р Ойген Хайнрих Шмидт” следното: “Той има симпатия към теософията, сам е писал нещо за теософията, след като издаде книгата за тайната на Хегеловата диалектика. Неговият начин на мислене обаче е твърде математически, той е конструктивно-математически и се дължи на твърде малко наблюдение. Освен това неговите възгледи са малко толерантни спрямо други мирогледи.”
към текста >>
3.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Е, мои мили приятели, вчера аз ви обрисувах няколко лич
нос
ти и при такова описание за да могат нещата да бъдат проверени поне външно, трябва да се изберат по-известни лич
нос
ти.
Е, мои мили приятели, вчера аз ви обрисувах няколко личности и при такова описание за да могат нещата да бъдат проверени поне външно, трябва да се изберат по-известни личности.
Ето защо аз обрисувах няколко по-известни личности, описах ви именно онези характерни качества, които предлагат на духовнонаучния изследовател възможността да намери опорни точки, за да проследи кармичните връзки. Този път аз избрах - върху тези неща ние постоянно ще имаме възможност да говорим подробно в най-различните варианти, - такива личности, с които мога да обясня един определен проблем, който изпъкна пред мене сред обществото. Бих искал да формулирам съвсем сухо този проблем, който, както казах, поставиха други от средата на Антропософското общество.
към текста >>
Ето защо аз обрисувах няколко по-известни лич
нос
ти, описах ви именно онези характерни качества, които предлагат на духовнонаучния изследовател възмож
нос
тта да намери опорни точки, за да проследи кармичните връзки.
Е, мои мили приятели, вчера аз ви обрисувах няколко личности и при такова описание за да могат нещата да бъдат проверени поне външно, трябва да се изберат по-известни личности.
Ето защо аз обрисувах няколко по-известни личности, описах ви именно онези характерни качества, които предлагат на духовнонаучния изследовател възможността да намери опорни точки, за да проследи кармичните връзки.
Този път аз избрах - върху тези неща ние постоянно ще имаме възможност да говорим подробно в най-различните варианти, - такива личности, с които мога да обясня един определен проблем, който изпъкна пред мене сред обществото. Бих искал да формулирам съвсем сухо този проблем, който, както казах, поставиха други от средата на Антропософското общество.
към текста >>
Този път аз избрах - върху тези неща ние постоянно ще имаме възмож
нос
т да говорим подробно в най-различните варианти, - такива лич
нос
ти, с които мога да обясня един определен проблем, който изпъкна пред мене сред обществото.
Е, мои мили приятели, вчера аз ви обрисувах няколко личности и при такова описание за да могат нещата да бъдат проверени поне външно, трябва да се изберат по-известни личности. Ето защо аз обрисувах няколко по-известни личности, описах ви именно онези характерни качества, които предлагат на духовнонаучния изследовател възможността да намери опорни точки, за да проследи кармичните връзки.
Този път аз избрах - върху тези неща ние постоянно ще имаме възможност да говорим подробно в най-различните варианти, - такива личности, с които мога да обясня един определен проблем, който изпъкна пред мене сред обществото.
Бих искал да формулирам съвсем сухо този проблем, който, както казах, поставиха други от средата на Антропософското общество.
към текста >>
Често при всеки повод се посочва - и то с право разбира се, - че в миналото е имало посветени лич
нос
ти, посветени лич
нос
ти с висока мъдрост, достигнали до висока степен на развитието и т.
Често при всеки повод се посочва - и то с право разбира се, - че в миналото е имало посветени личности, посветени личности с висока мъдрост, достигнали до висока степен на развитието и т.
н., и че тогава все пак се ражда въпросът: - Да, щом хората постоянно се връщат на Земята в нови съществувания, къде се намират понастоящем тези някога посветени личности? Не могат ли те да се намерят между съвременните хора, между онези, на които се пада да минат своето прераждане именно в тази епоха?
към текста >>
н., и че тогава все пак се ражда въпросът: - Да, щом хората постоянно се връщат на Земята в нови съществувания, къде се намират понастоящем тези някога посветени лич
нос
ти?
Често при всеки повод се посочва - и то с право разбира се, - че в миналото е имало посветени личности, посветени личности с висока мъдрост, достигнали до висока степен на развитието и т.
н., и че тогава все пак се ражда въпросът: - Да, щом хората постоянно се връщат на Земята в нови съществувания, къде се намират понастоящем тези някога посветени личности?
Не могат ли те да се намерят между съвременните хора, между онези, на които се пада да минат своето прераждане именно в тази епоха?
към текста >>
Виждате ли, аз ви представих, първоначално доколкото е нужно, образа на италианския герой на свободата Гарибалди и вярвам, че ако вземете това, което вчера ви говорих, и прибавите всичко онова, което достатъчно ви е познато за тази лич
нос
т, вие ще откриете именно при тази лич
нос
т много загадъчни неща, много неща, които повдигат значителни въпроси.
Ето защо аз избрах такива примери, при които същевременно мога да обясня и този въпрос.
Виждате ли, аз ви представих, първоначално доколкото е нужно, образа на италианския герой на свободата Гарибалди и вярвам, че ако вземете това, което вчера ви говорих, и прибавите всичко онова, което достатъчно ви е познато за тази личност, вие ще откриете именно при тази личност много загадъчни неща, много неща, които повдигат значителни въпроси.
към текста >>
Следователно вие виждате, че съществува също и този втори очебиен, фрапиращ факт в отношението на Гарибалди към обикновените граждански услов
нос
ти в този свят.
Да вземем няколко от чертите, които аз ви описах, които дори ви забавляваха - запознаването на Гарибалди с неговата другарка в живота чрез далекогледа, запознаването с бъдещата му дългогодишна спътница в живота, узнаването на смъртната присъда при прочитането на напечатаното му за първи път във вестника име. Има и друго очебийно нещо при Гарибалди: Другарката в живота, която той беше намерил по описания начин и която геройски е стояла до него, както ви описах вчера, беше негова спътница в живота за много години. Гарибалди можа да види през далекогледа нещо много добро. По-късно тя умира и той се оженва втори път, този път вече не чрез далекогледа, защото даже когато човек е един Гарибалди, такова нещо му се случва само веднъж в живота, но този път той се ожени по напълно граждански начин, както това става обикновено между добрите граждани. Но новият брак трае само един ден.
Следователно вие виждате, че съществува също и този втори очебиен, фрапиращ факт в отношението на Гарибалди към обикновените граждански условности в този свят.
към текста >>
Тук, така да се каже, самият външен ход на историята ни кара просто да си кажем, че тези четири лич
нос
ти са събрани заедно; явно се събрани заедно, за да реализират една обща съдба не само за себе си, а и за света.
Тук, така да се каже, самият външен ход на историята ни кара просто да си кажем, че тези четири личности са събрани заедно; явно се събрани заедно, за да реализират една обща съдба не само за себе си, а и за света.
към текста >>
Обаче духов
нос
тта на Гарибалди се проявява по един стихиен начин.
Най-значителният между тях е без съмнение самият Гарибалди. Когато вземем под внимание всички човешки отношения, най-значителният от тях е Гарибалди.
Обаче духовността на Гарибалди се проявява по един стихиен начин.
Духовността на Мацини е философски-изучена, духовността на Кавур юристически-изучена. А духовността на Виктор Емануел - е, да... И така, най-значителният от тях е Гарибалди, като вземем предвид всички човешки отношения. Той притежава една духовност, която се проявява със стихийна сила, така че човек не може лесно да я разбере. Човек не може да я разбере, ако всъщност не знае откъде идват нещата и я разглежда от гледната точка на личната психология в един земен живот.
към текста >>
Духов
нос
тта на Мацини е философски-изучена, духов
нос
тта на Кавур юристически-изучена.
Най-значителният между тях е без съмнение самият Гарибалди. Когато вземем под внимание всички човешки отношения, най-значителният от тях е Гарибалди. Обаче духовността на Гарибалди се проявява по един стихиен начин.
Духовността на Мацини е философски-изучена, духовността на Кавур юристически-изучена.
А духовността на Виктор Емануел - е, да... И така, най-значителният от тях е Гарибалди, като вземем предвид всички човешки отношения. Той притежава една духовност, която се проявява със стихийна сила, така че човек не може лесно да я разбере. Човек не може да я разбере, ако всъщност не знае откъде идват нещата и я разглежда от гледната точка на личната психология в един земен живот.
към текста >>
А духов
нос
тта на Виктор Емануел - е, да... И така, най-значителният от тях е Гарибалди, като вземем предвид всички човешки отношения.
Най-значителният между тях е без съмнение самият Гарибалди. Когато вземем под внимание всички човешки отношения, най-значителният от тях е Гарибалди. Обаче духовността на Гарибалди се проявява по един стихиен начин. Духовността на Мацини е философски-изучена, духовността на Кавур юристически-изучена.
А духовността на Виктор Емануел - е, да... И така, най-значителният от тях е Гарибалди, като вземем предвид всички човешки отношения.
Той притежава една духовност, която се проявява със стихийна сила, така че човек не може лесно да я разбере. Човек не може да я разбере, ако всъщност не знае откъде идват нещата и я разглежда от гледната точка на личната психология в един земен живот.
към текста >>
Той притежава една духов
нос
т, която се проявява със стихийна сила, така че човек не може лесно да я разбере.
Най-значителният между тях е без съмнение самият Гарибалди. Когато вземем под внимание всички човешки отношения, най-значителният от тях е Гарибалди. Обаче духовността на Гарибалди се проявява по един стихиен начин. Духовността на Мацини е философски-изучена, духовността на Кавур юристически-изучена. А духовността на Виктор Емануел - е, да... И така, най-значителният от тях е Гарибалди, като вземем предвид всички човешки отношения.
Той притежава една духовност, която се проявява със стихийна сила, така че човек не може лесно да я разбере.
Човек не може да я разбере, ако всъщност не знае откъде идват нещата и я разглежда от гледната точка на личната психология в един земен живот.
към текста >>
Човек не може да я разбере, ако всъщ
нос
т не знае откъде идват нещата и я разглежда от гледната точка на личната психология в един земен живот.
Когато вземем под внимание всички човешки отношения, най-значителният от тях е Гарибалди. Обаче духовността на Гарибалди се проявява по един стихиен начин. Духовността на Мацини е философски-изучена, духовността на Кавур юристически-изучена. А духовността на Виктор Емануел - е, да... И така, най-значителният от тях е Гарибалди, като вземем предвид всички човешки отношения. Той притежава една духовност, която се проявява със стихийна сила, така че човек не може лесно да я разбере.
Човек не може да я разбере, ако всъщност не знае откъде идват нещата и я разглежда от гледната точка на личната психология в един земен живот.
към текста >>
Да, мои мили приятели, ако днес би била дадена по-голяма възмож
нос
т хората да се раждат направо на 17, 18 години - в това отношение аз трябва да кажа нещо парадоксално, - да се раждат 17, 18-годишни, т.е.
Сега аз се връщам към въпроса: - Къде са предишните посветени? Защото човек ще каже, че ги няма сега.
Да, мои мили приятели, ако днес би била дадена по-голяма възможност хората да се раждат направо на 17, 18 години - в това отношение аз трябва да кажа нещо парадоксално, - да се раждат 17, 18-годишни, т.е.
да слизат от духовния свят и по някакъв начин да си намират 17, 18-годишни тела - естествено сега аз казвам нещо парадоксално, - или поне ако на хората би било спестено да минат през устроеното по днешния начин училище, тогава вие бихте открили, че сред днешните хора биха могли да се появят някогашните посветени. Но също както на посветените не им е възможно да се нахранят при обикновените земни условия с парче лед, когато те се нуждаят от хляб, така също не е възможно мъдростта на древното време непосредствено да се прояви във формата, както хората очакват това, да се манифестира в едно тяло, което е възпитано до 17-та, 18-та година в смисъла, в който днешната цивилизация изисква това. Това е невъзможно в целия свят, не е възможно там, където царува цивилизацията. Тук се касае за неща, които въобще се намират абсолютно вън от зрителния кръг на днешния образован човек.
към текста >>
И става именно така, че точно високо развити индивидуал
нос
ти на миналото могат да бъдат познати при тяхното прераждане само от този, който насочва поглед върху онези прояви на човешката природа, които поради днешното цивилизовано образование се показват повече зад човека отколкото в човека.
Необходимо е да се говори така парадоксално. Това е просто една истина. Срещу нея не може да се направи нищо, това е една истина.
И става именно така, че точно високо развити индивидуалности на миналото могат да бъдат познати при тяхното прераждане само от този, който насочва поглед върху онези прояви на човешката природа, които поради днешното цивилизовано образование се показват повече зад човека отколкото в човека.
към текста >>
Всъщ
нос
т в самата външ
нос
т на тази лич
нос
т много неща бяха нелогични.
И в това отношение именно Гарибалди е един извънредно очебиен пример. Цивилизованите хора, включително Кавур, или поне последователите на Кавур, за какво считаха те Гарибалди? Те го считаха за един смахнат човек с който не може да се разговаря по разумен начин. Именно това трябва да се има предвид, защото много от неговите заключения в начина, по който той говореше пред хората, заседнали в днешната цивилизация, най-малкото бяха нелогични.
Всъщност в самата външност на тази личност много неща бяха нелогични.
Много неща не си съвпадаха.
към текста >>
И само онзи, който, така да се каже, вижда зад дадена лич
нос
т, който насочва поглед върху това, което в минали земни съществувания можеше да проникне в тялото и което в този земен живот не може да проникне в тялото, защото съвременната цивилизация прави телата неподходящи за това, който може да насочи поглед върху това, той може да си състави представа, какво представлява всъщ
нос
т една такава лич
нос
т.
И само онзи, който, така да се каже, вижда зад дадена личност, който насочва поглед върху това, което в минали земни съществувания можеше да проникне в тялото и което в този земен живот не може да проникне в тялото, защото съвременната цивилизация прави телата неподходящи за това, който може да насочи поглед върху това, той може да си състави представа, какво представлява всъщност една такава личност.
Друг човек не може да постигне това, защото най-важното при една такава личност се намира всъщност зад проявите, които могат да се получат именно по външен начин. Един усърден филистер - присъстващите винаги правят изключение, - да речем, който се изразява просто така, както е научил, при когото следователно виждаме един отблясък на неговото училищно и друго учение и възпитание, него можем да фотографираме според неговия морално-духовен облик. Той е налице.
към текста >>
Друг човек не може да постигне това, защото най-важното при една такава лич
нос
т се намира всъщ
нос
т зад проявите, които могат да се получат именно по външен начин.
И само онзи, който, така да се каже, вижда зад дадена личност, който насочва поглед върху това, което в минали земни съществувания можеше да проникне в тялото и което в този земен живот не може да проникне в тялото, защото съвременната цивилизация прави телата неподходящи за това, който може да насочи поглед върху това, той може да си състави представа, какво представлява всъщност една такава личност.
Друг човек не може да постигне това, защото най-важното при една такава личност се намира всъщност зад проявите, които могат да се получат именно по външен начин.
Един усърден филистер - присъстващите винаги правят изключение, - да речем, който се изразява просто така, както е научил, при когото следователно виждаме един отблясък на неговото училищно и друго учение и възпитание, него можем да фотографираме според неговия морално-духовен облик. Той е налице.
към текста >>
Тук ние трябва, така да се каже - имам предвид това само като картина, - да приемем нещата така, както са някои спиритически явления, зад които е видим един призрак; така ни се явява една такава лич
нос
т.
Но един човек, който идва с една обширна мъдра душа от древни времена и тази душа не може да се изрази, понеже тялото я възпрепятства, за него не можем да съдим по това, което се проявява от него чрез тялото, оформено от днешната цивилизация. Това не можем да направим преди всичко при Гарибалди.
Тук ние трябва, така да се каже - имам предвид това само като картина, - да приемем нещата така, както са някои спиритически явления, зад които е видим един призрак; така ни се явява една такава личност.
Първо според нейната гражданска стойност, а после на заден план като нещо духовно, като проявя на дух онова, което не може да проникне в тялото.
към текста >>
Първо според нейната гражданска стой
нос
т, а после на заден план като нещо духовно, като проявя на дух онова, което не може да проникне в тялото.
Но един човек, който идва с една обширна мъдра душа от древни времена и тази душа не може да се изрази, понеже тялото я възпрепятства, за него не можем да съдим по това, което се проявява от него чрез тялото, оформено от днешната цивилизация. Това не можем да направим преди всичко при Гарибалди. Тук ние трябва, така да се каже - имам предвид това само като картина, - да приемем нещата така, както са някои спиритически явления, зад които е видим един призрак; така ни се явява една такава личност.
Първо според нейната гражданска стойност, а после на заден план като нещо духовно, като проявя на дух онова, което не може да проникне в тялото.
към текста >>
Когато се вземе под внимание всичко това, а именно, когато във виждането се оставим да бъдем
нос
ени от нещата, които ви приведох, тогава при Гарибалди погледът фактически се спира върху живота на един действителен посветен в миналото, който само че се проявява външно по съвършено друг начин, именно защото не може да проникне напълно в тялото си.
Когато се вземе под внимание всичко това, а именно, когато във виждането се оставим да бъдем носени от нещата, които ви приведох, тогава при Гарибалди погледът фактически се спира върху живота на един действителен посветен в миналото, който само че се проявява външно по съвършено друг начин, именно защото не може да проникне напълно в тялото си.
И в крайна сметка нещата не ще ви изглеждат така учудващи, когато се вземат под внимание именно тези качества, които аз ви изтъкнах. Човек трябва да бъде малко чужд на това, което днес се възпитава в него, трябва да бъде малко «откъснат от Земята», когато чрез далекоглед се поставя в гражданските отношения, което иначе съвсем не е привично, както и други подобни неща. Това е нещо, което с тези свойства сочи извън обикновеното интегриране в тези граждански отношения.
към текста >>
Това се представя като тайната на тази лич
нос
т.
И така при Гарибалди ние сме отведени в миналото до един живот на посветен в такъв мистериен център, какъвто ви описах тук преди няколко месеца, като произхождащ от Ирландия. Аз ви описах земните мистерии, изхождайки от Ирландия, но Гарибалди трябва да се търси в един клон на тези мистерии, намиращ се недалече оттук, а именно в Елзас. Там ние намираме Гарибалди като посветен в определена степен. И почти сигурно е, че между това въплъщение, което трябва да търсим около 9-то столетие на нашата ера, и последното въплъщение в 19-то столетие не се намира никакво друго прераждане, че тук имаме едно продължително пребиваване в духовния свят.
Това се представя като тайната на тази личност.
към текста >>
Тази лич
нос
т беше приела в себе си това, което ви описах като мъдростта на Хиберния, именно в една много висока степен.
Тази личност беше приела в себе си това, което ви описах като мъдростта на Хиберния, именно в една много висока степен.
Той се намира още на Ирландския остров, в тамошния мистериен център и сам ръководи колонията, която по-късно идва в Европа.
към текста >>
Наистина условията не изменят индивидуал
нос
тта на човека.
Естествено точно както според формата на едно огледало се изменя формата на това, което се оглежда в него, така и това, което някога съществува в една област, която обхваща физическия свят и намиращия се над него духовен свят и в които действа един такъв посветен по начина, който ви описах преди няколко месеца, така и това се изрази по начина, както то можеше да се развие в 19-то столетие при определен мироглед на цивилизацията. И ние наистина трябва да свикнем да не търсим, как един философ, един поет или художник от една минала епоха се е преродил отново като философ, поет или художник в настоящата епоха.
Наистина условията не изменят индивидуалността на човека.
Тази индивидуалност преминава от един земен живот в друг земен живот. Обаче начинът, по който тези индивидуалности могат да се проявят в живота, този начин зависи от това, което именно е възможно в дадена епоха. Позволете ми да включа един пример, който може да ви онагледи това.
към текста >>
Тази индивидуал
нос
т преминава от един земен живот в друг земен живот.
Естествено точно както според формата на едно огледало се изменя формата на това, което се оглежда в него, така и това, което някога съществува в една област, която обхваща физическия свят и намиращия се над него духовен свят и в които действа един такъв посветен по начина, който ви описах преди няколко месеца, така и това се изрази по начина, както то можеше да се развие в 19-то столетие при определен мироглед на цивилизацията. И ние наистина трябва да свикнем да не търсим, как един философ, един поет или художник от една минала епоха се е преродил отново като философ, поет или художник в настоящата епоха. Наистина условията не изменят индивидуалността на човека.
Тази индивидуалност преминава от един земен живот в друг земен живот.
Обаче начинът, по който тези индивидуалности могат да се проявят в живота, този начин зависи от това, което именно е възможно в дадена епоха. Позволете ми да включа един пример, който може да ви онагледи това.
към текста >>
Обаче начинът, по който тези индивидуал
нос
ти могат да се проявят в живота, този начин зависи от това, което именно е възможно в дадена епоха.
Естествено точно както според формата на едно огледало се изменя формата на това, което се оглежда в него, така и това, което някога съществува в една област, която обхваща физическия свят и намиращия се над него духовен свят и в които действа един такъв посветен по начина, който ви описах преди няколко месеца, така и това се изрази по начина, както то можеше да се развие в 19-то столетие при определен мироглед на цивилизацията. И ние наистина трябва да свикнем да не търсим, как един философ, един поет или художник от една минала епоха се е преродил отново като философ, поет или художник в настоящата епоха. Наистина условията не изменят индивидуалността на човека. Тази индивидуалност преминава от един земен живот в друг земен живот.
Обаче начинът, по който тези индивидуалности могат да се проявят в живота, този начин зависи от това, което именно е възможно в дадена епоха.
Позволете ми да включа един пример, който може да ви онагледи това.
към текста >>
Също една много известна лич
нос
т е Ернст Хекел[3].
Също една много известна личност е Ернст Хекел[3].
Ернст Хекел е известен като ентусиазиран представител на определен материалистичен монизъм, ентусиазиран, бихме могли да кажем, до фанатизъм. Не е нужно да ви изтъквам тук някои характерни черти за него, тъй като той е всеобщо известен. Но ако потърсим миналото прераждане на тази личност, ние намираме онзи папа, който от монаха Хилдебранд стана папа Григорий VІІ.
към текста >>
Но ако потърсим миналото прераждане на тази лич
нос
т, ние намираме онзи папа, който от монаха Хилдебранд стана папа Григорий VІІ.
Също една много известна личност е Ернст Хекел[3]. Ернст Хекел е известен като ентусиазиран представител на определен материалистичен монизъм, ентусиазиран, бихме могли да кажем, до фанатизъм. Не е нужно да ви изтъквам тук някои характерни черти за него, тъй като той е всеобщо известен.
Но ако потърсим миналото прераждане на тази личност, ние намираме онзи папа, който от монаха Хилдебранд стана папа Григорий VІІ.
към текста >>
Привеждам ви този пример, за да видите, колко различно може външно да се прояви една и съща индивидуал
нос
т, според различните културни условия на дадена епоха.
Привеждам ви този пример, за да видите, колко различно може външно да се прояви една и съща индивидуалност, според различните културни условия на дадена епоха.
Не е лесно човек да стигне дотам, да види в представителя на материалистичния монизъм през 19-то столетие преродения папа Григорий VІІ. Но тези неща, които тълкуваме с външните цивилизационни средства на физическото поле, са важни за духовния свят в много по-малка степен, отколкото хората си представят. Зад личността на Хекел и зад личността на калугера Хилдебранд се намира нещо, което си прилича много повече от това, в което те се различават един от друг, когато единият по краен начин иска да доведе католицизма до власт, а другият по краен начин води борба срещу католицизма. За духовния свят това никак не е такава голяма разлика. В духовния свят са по-важни съвършено други задкулисни човешки основания, отколкото неща, които всъщност имат значение само във физическия свят.
към текста >>
Зад лич
нос
тта на Хекел и зад лич
нос
тта на калугера Хилдебранд се намира нещо, което си прилича много повече от това, в което те се различават един от друг, когато единият по краен начин иска да доведе католицизма до власт, а другият по краен начин води борба срещу католицизма.
Привеждам ви този пример, за да видите, колко различно може външно да се прояви една и съща индивидуалност, според различните културни условия на дадена епоха. Не е лесно човек да стигне дотам, да види в представителя на материалистичния монизъм през 19-то столетие преродения папа Григорий VІІ. Но тези неща, които тълкуваме с външните цивилизационни средства на физическото поле, са важни за духовния свят в много по-малка степен, отколкото хората си представят.
Зад личността на Хекел и зад личността на калугера Хилдебранд се намира нещо, което си прилича много повече от това, в което те се различават един от друг, когато единият по краен начин иска да доведе католицизма до власт, а другият по краен начин води борба срещу католицизма.
За духовния свят това никак не е такава голяма разлика. В духовния свят са по-важни съвършено други задкулисни човешки основания, отколкото неща, които всъщност имат значение само във физическия свят. Ето защо не трябва да се учудвате, мои мили приятели, когато в Гарибалди трябва да виждаме прероден един действителен посветен от една минала епоха, от 9-то столетие на нашата ера и когато това посвещение в 19-то столетие се изразява именно така, както това може да стане точно в това столетие. Защото за начина, по който един човек застава в света, е важно, какъв темперамент има, как той се проявява с качествата на своя характер.
към текста >>
В духовния свят са по-важни съвършено други задкулисни човешки основания, отколкото неща, които всъщ
нос
т имат значение само във физическия свят.
Привеждам ви този пример, за да видите, колко различно може външно да се прояви една и съща индивидуалност, според различните културни условия на дадена епоха. Не е лесно човек да стигне дотам, да види в представителя на материалистичния монизъм през 19-то столетие преродения папа Григорий VІІ. Но тези неща, които тълкуваме с външните цивилизационни средства на физическото поле, са важни за духовния свят в много по-малка степен, отколкото хората си представят. Зад личността на Хекел и зад личността на калугера Хилдебранд се намира нещо, което си прилича много повече от това, в което те се различават един от друг, когато единият по краен начин иска да доведе католицизма до власт, а другият по краен начин води борба срещу католицизма. За духовния свят това никак не е такава голяма разлика.
В духовния свят са по-важни съвършено други задкулисни човешки основания, отколкото неща, които всъщност имат значение само във физическия свят.
Ето защо не трябва да се учудвате, мои мили приятели, когато в Гарибалди трябва да виждаме прероден един действителен посветен от една минала епоха, от 9-то столетие на нашата ера и когато това посвещение в 19-то столетие се изразява именно така, както това може да стане точно в това столетие. Защото за начина, по който един човек застава в света, е важно, какъв темперамент има, как той се проявява с качествата на своя характер.
към текста >>
Ако Гарибалди не беше свързан с индивидуал
нос
тта, която беше въплътена във Виктор Емануел, този негов някогашен ученик, тогава Гарибалди би станал републиканец, който би основал Италианската република.
Но в ирландските мистерии е съществувало едно задължение за определена степен на посвещението. Това задължение изисква посветеният да помага на своите ученици по-нататък през всички следващи земни съществувания, да не ги изоставя. Следователно, щом чрез техните особени кармически отношения те отново едновременно се явяват на Земята, това означава, че той трябва да изживее заедно с тях съдбата, че тяхната форма на кармата е свързана с неговата.
Ако Гарибалди не беше свързан с индивидуалността, която беше въплътена във Виктор Емануел, този негов някогашен ученик, тогава Гарибалди би станал републиканец, който би основал Италианската република.
Но зад тези абстрактни, принципни неща стои живият човешки живот, който преминава от един земен живот в друг земен живот. Зад всичко това стои задължението на древния посветен по отношение на своите ученици. Ето защо се явява това противоречие. Според понятията, според идеите, които Гарибалди намира в 19-то столетие, той естествено става републиканец. Какво друго би трябвало той да стане?
към текста >>
Вътре в себе си те бяха републиканци, поради това, че просто в определено време на 19-то столетие - сега това отдавна е изчезнало, но когато бях момче беше именно така, - всъщ
нос
т всички хора, които считаха себе си за разумни, бяха републиканци.
Зад всичко това стои задължението на древния посветен по отношение на своите ученици. Ето защо се явява това противоречие. Според понятията, според идеите, които Гарибалди намира в 19-то столетие, той естествено става републиканец. Какво друго би трябвало той да стане? Аз познавах толкова много републиканци, които бяха верни служители на някой принц.
Вътре в себе си те бяха републиканци, поради това, че просто в определено време на 19-то столетие - сега това отдавна е изчезнало, но когато бях момче беше именно така, - всъщност всички хора, които считаха себе си за разумни, бяха републиканци.
Те казваха: - Разбира се, че ние сме републиканци, само че не можем да покажем това пред външния свят. - Вътрешно всички те бяха републиканци. Само че Гарибалди е бил такъв републиканец, който показва това и във външния свят, но не го издържа докрай. И всички онези, които са били въодушевени от него, не са могли да разберат, как той не е издържал докрай. Защо не?
към текста >>
Той не е могъл ед
нос
транно да следва своята посока.
Също и другите двама, Кавур и Мацини са кармически свързани с него и той е можел да извърши именно това, което те са били в състояние да извършат. Той е могъл да върши само това, което е можело да произлезе от всичките четирима.
Той не е могъл едностранно да следва своята посока.
към текста >>
Не ви ли се е случвало да се запознаете с някой човек, който в даден момент на своя живот върши нещо, което всъщ
нос
т е необяснимо за вас?
Не ви ли се е случвало да се запознаете с някой човек, който в даден момент на своя живот върши нещо, което всъщност е необяснимо за вас?
Вие не бихте очаквали това от него. Вие изобщо не можете да си го обясните от неговия характер. И то не би трябвало да бъде обяснено от неговия характер. Ако той би следвал своя собствен характер, той би направил именно нещо друго. В това вие можете да бъдете напълно прави.
към текста >>
В действител
нос
т животът става обясним само от тези окултни основи.
И то не би трябвало да бъде обяснено от неговия характер. Ако той би следвал своя собствен характер, той би направил именно нещо друго. В това вие можете да бъдете напълно прави. Но до него живее и един друг човек, с когото той е кармически свързан по такъв начин, както обясних това за Гарибалди. Защо той върши това, което върши?
В действителност животът става обясним само от тези окултни основи.
Така че точно с тази личност, можем да кажем, ние сме доведени до мистериите на Хиберния. Това изглежда парадоксално, но е именно така, че, когато разглеждаме духовната страна на нещата, онова, което срещаме във външния земен живот, в много случаи е една илюзия, майя.
към текста >>
Така че точно с тази лич
нос
т, можем да кажем, ние сме доведени до мистериите на Хиберния.
Ако той би следвал своя собствен характер, той би направил именно нещо друго. В това вие можете да бъдете напълно прави. Но до него живее и един друг човек, с когото той е кармически свързан по такъв начин, както обясних това за Гарибалди. Защо той върши това, което върши? В действителност животът става обясним само от тези окултни основи.
Така че точно с тази личност, можем да кажем, ние сме доведени до мистериите на Хиберния.
Това изглежда парадоксално, но е именно така, че, когато разглеждаме духовната страна на нещата, онова, което срещаме във външния земен живот, в много случаи е една илюзия, майя.
към текста >>
И някой човек, когото така често виждаме в обикновения живот, с когото често пъти сме заедно в обикновения живот, ще бъде безкрайно учуден, ако бихме му казали, че можем много да научим, когато през него гледаме неговата индивидуал
нос
т; той действително би бил твърде много учуден.
И някой човек, когото така често виждаме в обикновения живот, с когото често пъти сме заедно в обикновения живот, ще бъде безкрайно учуден, ако бихме му казали, че можем много да научим, когато през него гледаме неговата индивидуалност; той действително би бил твърде много учуден.
Защото онова, което един човек проявява, особено в настоящата епоха поради причините, които ви приведох, то е най-малкото от това, което всъщност е един човек според неговия минал земен живот. Много тайни се крият в нещата, за които сега говоря.
към текста >>
Защото онова, което един човек проявява, особено в настоящата епоха поради причините, които ви приведох, то е най-малкото от това, което всъщ
нос
т е един човек според неговия минал земен живот.
И някой човек, когото така често виждаме в обикновения живот, с когото често пъти сме заедно в обикновения живот, ще бъде безкрайно учуден, ако бихме му казали, че можем много да научим, когато през него гледаме неговата индивидуалност; той действително би бил твърде много учуден.
Защото онова, което един човек проявява, особено в настоящата епоха поради причините, които ви приведох, то е най-малкото от това, което всъщност е един човек според неговия минал земен живот.
Много тайни се крият в нещата, за които сега говоря.
към текста >>
Да вземем втората лич
нос
т, за която вчера дадох една кратка характеристика: Лесинг, който в края на своя живот сам възвестява истината за повтарящите се земни съществувания.
Да вземем втората личност, за която вчера дадох една кратка характеристика: Лесинг, който в края на своя живот сам възвестява истината за повтарящите се земни съществувания.
При него е така, че ние сме заведени далеч, далеч в миналото,
към текста >>
а именно до гръцката древ
нос
т, когато гръцките мистерии бяха още в пълен разцвет.
а именно до гръцката древност, когато гръцките мистерии бяха още в пълен разцвет.
Там Лесинг е бил един посветен. Отново е така, че при идването му отново на Земята в 18-то столетие и той не може да се потопи напълно в тялото. След своя минал земен живот в древна Гърция той се преражда още веднъж в 13-то столетие като член на ордена на доминиканците и става отличен схоластик, който развива качеството да мисли със строго диферинцирани понятия. След това в 18-то столетие той всъщност стана първият журналист на Средна Европа.
към текста >>
След това в 18-то столетие той всъщ
нос
т стана първият журналист на Средна Европа.
а именно до гръцката древност, когато гръцките мистерии бяха още в пълен разцвет. Там Лесинг е бил един посветен. Отново е така, че при идването му отново на Земята в 18-то столетие и той не може да се потопи напълно в тялото. След своя минал земен живот в древна Гърция той се преражда още веднъж в 13-то столетие като член на ордена на доминиканците и става отличен схоластик, който развива качеството да мисли със строго диферинцирани понятия.
След това в 18-то столетие той всъщност стана първият журналист на Средна Европа.
към текста >>
Но действително, както драмата на толерант
нос
тта «Натан мъдрият», така също и нещо подобно като «Хамбургската драматургия» - прочетете там само определени глави - и след това «Възпитание на човешкия род», всички тези съчинения са разбираеми само тогава, когато се има предвид, че всичките три прераждания на тази лич
нос
т са работили за това.
Но действително, както драмата на толерантността «Натан мъдрият», така също и нещо подобно като «Хамбургската драматургия» - прочетете там само определени глави - и след това «Възпитание на човешкия род», всички тези съчинения са разбираеми само тогава, когато се има предвид, че всичките три прераждания на тази личност са работили за това.
Древният гръцки посветен - моля прочетете хубавата Лесингова студия «Как древните са изобразили смъртта», - след това възпитаният в средновековния аристотелизъм схоластик и онзи, който всъщност носейки в душата си всичко това, се врастна сега в цивилизацията на 18-то столетие. И ние се запознаваме ясно с определен факт, който е извънредно очебиещ, когато обгърнем с поглед това, което аз казах.
към текста >>
Древният гръцки посветен - моля прочетете хубавата Лесингова студия «Как древните са изобразили смъртта», - след това възпитаният в средновековния аристотелизъм схоластик и онзи, който всъщ
нос
т
нос
ейки в душата си всичко това, се врастна сега в цивилизацията на 18-то столетие.
Но действително, както драмата на толерантността «Натан мъдрият», така също и нещо подобно като «Хамбургската драматургия» - прочетете там само определени глави - и след това «Възпитание на човешкия род», всички тези съчинения са разбираеми само тогава, когато се има предвид, че всичките три прераждания на тази личност са работили за това.
Древният гръцки посветен - моля прочетете хубавата Лесингова студия «Как древните са изобразили смъртта», - след това възпитаният в средновековния аристотелизъм схоластик и онзи, който всъщност носейки в душата си всичко това, се врастна сега в цивилизацията на 18-то столетие.
И ние се запознаваме ясно с определен факт, който е извънредно очебиещ, когато обгърнем с поглед това, което аз казах.
към текста >>
Но важното е, че целият негов живот беше едно търсене, едно интензивно търсене, което, когато човек е честен, трябва да го изрази, като каже: - Хората се спъват всъщ
нос
т в много изречения на Лесинг; именно в най-гениалните му изречения, но не смеят да си признаят, защото в книгите по история и по литература Лесинг стои като едно величие.
Чудно е все пак, че целият живот на Лесинг ни се явява така, като че той е едно търсене. Той самият изразява този характер на неговото същество, на неговото духовно същество чрез това, че направи знаменателно изказване, което постоянно и постоянно отново се цитира, - обаче с едно филистерско схващане, защото всички филистери, които не искат да се стремят към нещо определено, го повтарят след него: «Ако Бог би държал в дясната си ръка цялата пълна истина, а в своята лява ръка вечния стремеж към истината, аз бих коленичил пред него и бих казал: - Отче, дай ми това, което държиш в лявата си ръка.» - Това може да каже един Лесинг; когато обаче след него го повтаря един филистер, тогава естествено е нещо ужасно.
Но важното е, че целият негов живот беше едно търсене, едно интензивно търсене, което, когато човек е честен, трябва да го изрази, като каже: - Хората се спъват всъщност в много изречения на Лесинг; именно в най-гениалните му изречения, но не смеят да си признаят, защото в книгите по история и по литература Лесинг стои като едно величие.
В действителност хората се спъват или по-скоро се набождат. Но те не си признават. Естествено тогава човек трябва да се запознае със самия Лесинг. Защото ако вземе в ръцете си например двутомната книга на Ерих Шмидт за Лесинг, тогава от изреченията, даже когато Ерих Шмидт ги цитира дословно, човек не се набожда. По звука на думите те все още са си изречения на Лесинг, но това, което се намира пред тях или след тях, им отнема остротата.
към текста >>
В действител
нос
т хората се спъват или по-скоро се набождат.
Чудно е все пак, че целият живот на Лесинг ни се явява така, като че той е едно търсене. Той самият изразява този характер на неговото същество, на неговото духовно същество чрез това, че направи знаменателно изказване, което постоянно и постоянно отново се цитира, - обаче с едно филистерско схващане, защото всички филистери, които не искат да се стремят към нещо определено, го повтарят след него: «Ако Бог би държал в дясната си ръка цялата пълна истина, а в своята лява ръка вечния стремеж към истината, аз бих коленичил пред него и бих казал: - Отче, дай ми това, което държиш в лявата си ръка.» - Това може да каже един Лесинг; когато обаче след него го повтаря един филистер, тогава естествено е нещо ужасно. Но важното е, че целият негов живот беше едно търсене, едно интензивно търсене, което, когато човек е честен, трябва да го изрази, като каже: - Хората се спъват всъщност в много изречения на Лесинг; именно в най-гениалните му изречения, но не смеят да си признаят, защото в книгите по история и по литература Лесинг стои като едно величие.
В действителност хората се спъват или по-скоро се набождат.
Но те не си признават. Естествено тогава човек трябва да се запознае със самия Лесинг. Защото ако вземе в ръцете си например двутомната книга на Ерих Шмидт за Лесинг, тогава от изреченията, даже когато Ерих Шмидт ги цитира дословно, човек не се набожда. По звука на думите те все още са си изречения на Лесинг, но това, което се намира пред тях или след тях, им отнема остротата.
към текста >>
Следователно ние не винаги имаме работа с лич
нос
тта на един човек, когато през един човек се изявява един дух.
Следователно ние не винаги имаме работа с личността на един човек, когато през един човек се изявява един дух.
Само че има определена разлика между усърдния швабски свещеник Валентин Андрее[5], който е написал филистерските богословски съчинения и Лесинг. Ако Лесинг би бил Валентин Андрее, само че пренесен в 18-то столетие, той би написал може би в своята младост един хубав трактат върху възпитанието на човешкия род с идеята за повтарящите се земни съществувания. Но той не беше Валентин Андрее, той беше Лесинг, онзи Лесинг, който не е имал никакви визии, даже, както казват, никакви сънища. Той беше изпъдил инспиратора, естествено в несъзнателната част на своята душа. Ако този инспиратор би искал да се приближи до него в неговата младост, той би казал: - Иди си, аз нямам нищо общо с теб.
към текста >>
Интересен е животът при двете лич
нос
ти, за които говорих вчера накрая, Лорд Байрон от една страна и - извинете, че тук засягам нещо лично, - моят учител по геометрия от друга страна.
Интересен е животът при двете личности, за които говорих вчера накрая, Лорд Байрон от една страна и - извинете, че тук засягам нещо лично, - моят учител по геометрия от друга страна.
Те имаха нещо общо само по отношение устройството на крака си, но това устройство на крака заслужава особено да се вземе под внимание. Когато по окултен начин разгледаме това устройство на крака, виждаме, как чрез това наблюдение достигаме до едно особено устройство на главата в един минал земен живот, както обясних това за Едуард фон Хартман. И без съмнение, такива неща, могат да бъдат разказвани само така, както те се представят пред ясновиждането. За тези неща не могат да съществуват външни логически доказателства в обикновения смисъл. Когато проследим живота на тези две личности, фактически земният живот на двамата през 19-то столетие, той ни изглежда като изместен.
към текста >>
Когато проследим живота на тези две лич
нос
ти, фактически земният живот на двамата през 19-то столетие, той ни изглежда като изместен.
Интересен е животът при двете личности, за които говорих вчера накрая, Лорд Байрон от една страна и - извинете, че тук засягам нещо лично, - моят учител по геометрия от друга страна. Те имаха нещо общо само по отношение устройството на крака си, но това устройство на крака заслужава особено да се вземе под внимание. Когато по окултен начин разгледаме това устройство на крака, виждаме, как чрез това наблюдение достигаме до едно особено устройство на главата в един минал земен живот, както обясних това за Едуард фон Хартман. И без съмнение, такива неща, могат да бъдат разказвани само така, както те се представят пред ясновиждането. За тези неща не могат да съществуват външни логически доказателства в обикновения смисъл.
Когато проследим живота на тези две личности, фактически земният живот на двамата през 19-то столетие, той ни изглежда като изместен.
Защото тук има едно противоречие по отношение на нещо, което аз изнесох преди няколко седмици, - че тези, които веднъж са били съвременници, се прераждат отново като съвременници в определени цикли. Естествено при всичко има изключения. Да третираме всички неща според «Схемата Ф», това не бива да става и на физическото поле, ако сами не искаме да станем Ф в схемата. Но по отношение на духовния свят, мили приятели, това съвсем не върви. Там наистина съществуват правила, но не сковани схеми.
към текста >>
И така именно при тези две лич
нос
ти ние стигаме в миналото до един техен общ земен живот, който заедно са преживяли.
И така именно при тези две личности ние стигаме в миналото до един техен общ земен живот, който заедно са преживяли.
Аз изобщо не бих намерил Байрон в този минал земен живот, ако не бях намерил този мой учител по геометрия. Байрон беше гениален; този учител по геометрия не беше гениален дори и по свой начин. Той не беше гениален, но беше един отличен геометрик, най-добрият, когото въобще съм познавал в моя живот, защото беше истински геометрик.
към текста >>
Действително - нали, при един живописец ние знаем, че има нещо ед
нос
транчиво; при един музикант знаем, че той също е ед
нос
транчив.
Действително - нали, при един живописец ние знаем, че има нещо едностранчиво; при един музикант знаем, че той също е едностранчив.
Защото хората са известни именно само когато са едностранчиви; обаче един геометрик в наше време по правило не е едностранчив. Един геометрик познава цялата математика и когато построява нещо геометрическо, знае, как да представи и уравнения за тези неща. Той знае математическата страна на геометрическите построения, знае изчислителната страна.
към текста >>
Защото хората са известни именно само когато са ед
нос
транчиви; обаче един геометрик в наше време по правило не е ед
нос
транчив.
Действително - нали, при един живописец ние знаем, че има нещо едностранчиво; при един музикант знаем, че той също е едностранчив.
Защото хората са известни именно само когато са едностранчиви; обаче един геометрик в наше време по правило не е едностранчив.
Един геометрик познава цялата математика и когато построява нещо геометрическо, знае, как да представи и уравнения за тези неща. Той знае математическата страна на геометрическите построения, знае изчислителната страна.
към текста >>
Наистина той имаше гениалната ед
нос
транчивост на конструктивния геометрик.
Веднъж даже беше много шеговит. Той беше до такава степен само конструктор, че чрез конструктивен метод стига дотам да установи, че кръгът е геометрическото място на константните разлики. Това той откри по конструктивен начин и понеже преди него никой не го беше открил по конструктивен начин, считаше себе си за откривател на тази истина. А ние момчетата, естествено, доколкото не бяхме именно филистери, имахме известно чувство за хумор, ние момчетата знаехме, че това се намираше в нашите учебници по аналитична геометрия, че може да бъде съставено едно уравнение и се получава кръгът. И естествено използвахме повода да не наричаме вече кръга кръг, а да го назоваваме с името на нашия учител по геометрия: - ние казвахме линията н-н, - не искам да назова името.
Наистина той имаше гениалната едностранчивост на конструктивния геометрик.
Това също беше толкова важно, толкова изразително при него. Хората на настоящата епоха не могат да бъдат уловени; те не са така прегнантни, между тях съществуват много змиорки. Обаче той не беше змиорка, той беше човек с ъгли, даже и в неговата външна конфигурация. Той имаше лице, което беше приблизително четириъгълно оформено, една много интересна глава, напълно четириъгълна, нищо закръглено. Действително човек можеше да изучава правия ъгъл в неговите качества, в неговите конструктивни качества по лицето на този човек.
към текста >>
В ясновидското изследване тази лич
нос
т застава направо до Байрон и човек бива отведен в миналото в Източна Европа в много стари времена - едно, две столетия преди кръсто
нос
ните походи.
В ясновидското изследване тази личност застава направо до Байрон и човек бива отведен в миналото в Източна Европа в много стари времена - едно, две столетия преди кръстоносните походи.
към текста >>
Тези две лич
нос
ти, тези две индивидуал
нос
ти се запознали в стари времена с това сказание - както казах, едно или две столетия преди кръсто
нос
ните походи, по-точно не можах да установя - и те бяха тези, които решили да тръгнат от земите на днешна Русия за Константинопол, за да се сдобият там по някакъв начин с Паладиума и да го пренесат в Източна Европа.
Тези две личности, тези две индивидуалности се запознали в стари времена с това сказание - както казах, едно или две столетия преди кръстоносните походи, по-точно не можах да установя - и те бяха тези, които решили да тръгнат от земите на днешна Русия за Константинопол, за да се сдобият там по някакъв начин с Паладиума и да го пренесат в Източна Европа.
към текста >>
Те не успяват да постигнат това, защото Паладиумът е бил добре пазен, а от лич
нос
тите, които знаели, как той се пази, не е могъл да бъде получен.
Обаче те не успяват да сторят това.
Те не успяват да постигнат това, защото Паладиумът е бил добре пазен, а от личностите, които знаели, как той се пази, не е могъл да бъде получен.
Тези двама човеци обаче били обхванати от невероятна болка. И това, което прониква като лъч в единия и в другия, то парализира именно техните глави в онова време и при единия от тях, при Лорд Байрон, това се проявява така, че той, така да се каже, както Ахил, който беше уязвим в петата, получава повреден крак, но в замяна на това има гениална глава, която просто е била компенсация за парализирането в предишния земен живот; а другият също, поради парализираната глава в миналото земно съществуване, сега има болен крак. Но виждате ли, обикновено хората не знаят, че геометрията, математиката не произхожда от главата на човека. Ако вие не бихте начертавали ъгъла с вашите крака, главата ви не би го възприемала. Вие не бихте имали нищо от геометрията, ако не бихте могли с геометрията да вървите и да хващате.
към текста >>
И онзи, който има един такъв крак, като моя учител по геометрия, той има добрата възмож
нос
т да насочва вниманието си така, че да предава отново в своята глава геометрическото устройство на двигателния организъм, на организма на крайниците.
И това, което прониква като лъч в единия и в другия, то парализира именно техните глави в онова време и при единия от тях, при Лорд Байрон, това се проявява така, че той, така да се каже, както Ахил, който беше уязвим в петата, получава повреден крак, но в замяна на това има гениална глава, която просто е била компенсация за парализирането в предишния земен живот; а другият също, поради парализираната глава в миналото земно съществуване, сега има болен крак. Но виждате ли, обикновено хората не знаят, че геометрията, математиката не произхожда от главата на човека. Ако вие не бихте начертавали ъгъла с вашите крака, главата ви не би го възприемала. Вие не бихте имали нищо от геометрията, ако не бихте могли с геометрията да вървите и да хващате. Всичко това пробива до главата и се явява в представите.
И онзи, който има един такъв крак, като моя учител по геометрия, той има добрата възможност да насочва вниманието си така, че да предава отново в своята глава геометрическото устройство на двигателния организъм, на организма на крайниците.
към текста >>
И действително, в него имаше нещо очарователно, когато всъщ
нос
т като геометрически конструктор правеше всичко така, като че целият останал свят не съществува.
И когато човек се задълбочаваше в този учител по геометрия, в цялата негова духовна конфигурация, той оставяше значително впечатление.
И действително, в него имаше нещо очарователно, когато всъщност като геометрически конструктор правеше всичко така, като че целият останал свят не съществува.
Той беше извънредно свободен човек и когато човек го наблюдаваше - само че това наблюдение трябваше да бъде точно, - му се струваше, като че някога една вътрешна магическа сила е властвала над него и го е довела до тази странна едностранчивост.
към текста >>
Той беше извънредно свободен човек и когато човек го наблюдаваше - само че това наблюдение трябваше да бъде точно, - му се струваше, като че някога една вътрешна магическа сила е властвала над него и го е довела до тази странна ед
нос
транчивост.
И когато човек се задълбочаваше в този учител по геометрия, в цялата негова духовна конфигурация, той оставяше значително впечатление. И действително, в него имаше нещо очарователно, когато всъщност като геометрически конструктор правеше всичко така, като че целият останал свят не съществува.
Той беше извънредно свободен човек и когато човек го наблюдаваше - само че това наблюдение трябваше да бъде точно, - му се струваше, като че някога една вътрешна магическа сила е властвала над него и го е довела до тази странна едностранчивост.
към текста >>
Действително нещо потресаващо е да видим, как една и съща индивидуал
нос
т идва в същата област на Земята в единия земен живот от едната страна, в другия земен живот от другата страна; в единия земен живот призована от това, което според възгледите на тогавашното време беше дълбоко потопено в мита, в другия земен живот привлечен от онова, което епохата на просвещението беше произвела като велик идеал.
Но при Лорд Байрон - аз само споменах втория, защото иначе не бих се запознал с Лорд Байрон, ако при него не би ме завел пътят на другия, - при Лорд Байрон ние виждаме как кармата се проявява. Някога той тръгва от Изток, за да вземе Паладиума. Когато се ражда на Запад, той отива да помага, за да бъде осъществен духовният Паладиум в 19-то столетие - свободата. И той отива, привлечен от същата онази област на Земното кълбо, поне от същата посока, към която в миналото се е насочил от другата страна.
Действително нещо потресаващо е да видим, как една и съща индивидуалност идва в същата област на Земята в единия земен живот от едната страна, в другия земен живот от другата страна; в единия земен живот призована от това, което според възгледите на тогавашното време беше дълбоко потопено в мита, в другия земен живот привлечен от онова, което епохата на просвещението беше произвела като велик идеал.
В това има нещо потресаващо.
към текста >>
И всъщ
нос
т нещата, които получаваме от кармическите връзки са потресаващи.
И всъщност нещата, които получаваме от кармическите връзки са потресаващи.
Те са винаги потресаващи. В тази област ние ще се запознаем с още някои разтърсващи, фрапиращи, парадоксални неща. За днес исках да ви покажа именно това, което действително може да ви накара да разберете, колко чудесно се изграждат връзките между минали и по-късни земни съществувания в човечеството.
към текста >>
4.
Забележки
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
От
нос
но илюстрациите: оригиналните схеми, дадени от Рудолф Щайнер при тези лекции са били запазени, понеже са били чертани върху черна хартия.
Относно илюстрациите: оригиналните схеми, дадени от Рудолф Щайнер при тези лекции са били запазени, понеже са били чертани върху черна хартия.
Те са поместени умалени като допълнение към лекциите от том XVI на поредицата «Рудолф Щайнер, илюстрации към лекциите». Поместените в предишните издания илюстрации са запазени и в това издание. Тук, със странични забележки на ръба на страниците до съответните места от текста, е посочена и информация за оригиналните илюстрации.
към текста >>
От
нос
но темата «Прераждане и карма» се посочват следните томове от Събраните съчинения на Рудолф Щайнер:
Относно темата «Прераждане и карма» се посочват следните томове от Събраните съчинения на Рудолф Щайнер:
към текста >>
Езотерични разглеждания на кармическите взаимовръзки при лич
нос
ти и събития от световната история, 1911, Събр.
Окултна история.
Езотерични разглеждания на кармическите взаимовръзки при личности и събития от световната история, 1911, Събр.
съч. 126
към текста >>
Прераждане и карма, и нейното значение за културата на съвремен
нос
тта, 1912, Събр.
Прераждане и карма, и нейното значение за културата на съвременността, 1912, Събр.
съч. 135
към текста >>
5.
Рудолф Щайнер – Живот и произведения
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Преподавателска дей
нос
т в основаното от В.
1899 - 1904 г.
Преподавателска дейност в основаното от В.
Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
към текста >>
„Християнството като мистичен факт и Мистериите на древ
нос
тта“ (Събр.
1902 г.
„Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността“ (Събр.
съч. 8).
към текста >>
Непрекъсната лекторска дей
нос
т и последни пътувания с тази цел из Европа.
1924 г.
Непрекъсната лекторска дейност и последни пътувания с тази цел из Европа.
На 28 септември е изнесена последната лекция пред членовете на Антропософското общество. Начало на боледуването.
към текста >>
6.
Съдържание
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Слаба пригод
нос
т на човека да се освободи от себе си и да се отдаде на нещо друго; повишеният егоизъм е една опас
нос
т за духовния стремеж.
Чрез обективното разглеждане на кармата се влива жив етос в нашето душевно устройство.
Слаба пригодност на човека да се освободи от себе си и да се отдаде на нещо друго; повишеният егоизъм е една опасност за духовния стремеж.
Кармическото изправяне при вживяването един в друг на кармически свързаните хора във времето между смъртта и едно ново раждане; човек излиза от себе си и влиза в другия. Кармата хвърля напред своите сенки или своите светлини. Практически кармически упражнения чрез заличаване на видимия човек така, че зад него стават видими сатурновите, слънчевите и лунните импулси
към текста >>
За превръщане на волята във виждане се изисква духовно напрежение чрез дей
нос
тта на душата, както и абсолютна разсъдливост на главата и топлина на сърцето
Вътрешно устройство на душата, за да се научи да се съзерцава кармата. Добиването на една правилна гледна точка чрез проникването с това, което съществува в света като мъдри институции, е началото на пътя на познанието; след това човек трябва да може да чака. Чрез енергичното издигане на изживяваните събития в съзнанието, човек добива изграждането на образа чрез астралното тяло във вътрешния етер; по-късно изработване на така овеществените образи чрез етерното тяло, след това чрез физическото тяло.
За превръщане на волята във виждане се изисква духовно напрежение чрез дейността на душата, както и абсолютна разсъдливост на главата и топлина на сърцето
към текста >>
Материята е външното откровение на душевно-духовното; формата на човека и нейните възмож
нос
ти за движение са отражение на духовния свят.
Кармическа връзка по отношение на физическото външно устройство, физиономията, мимиката на човека.
Материята е външното откровение на душевно-духовното; формата на човека и нейните възможности за движение са отражение на духовния свят.
Разглеждане на главата, на ритмичната система и на системата на обмяната на веществата и на крайниците в кармическия поток на развитието
към текста >>
Четенето в мировата писме
нос
т с помощта на десетте понятия на Аристотел.
Тяхната стара магическа сила. Негативният образ на човешките дела. Животът в света на душите при обратното преминаване през миналите земни нощи. По-силни от земните изживявания са изживените картини в областта на лунните същества чрез отпечатване в мировата субстанция. Намиране отново на първичната мъдрост.
Четенето в мировата писменост с помощта на десетте понятия на Аристотел.
Разглеждане на първообраза на образа на Щрадер и на Яков Фрошамер при тяхното обратно изживяване на земния живот след смъртта. Коренна промяна на човека след смъртта в тази действителност, различаваща се основно от земната. Зародишът за кармата, нанесените в мировия етер негативни образи се приемат отново при завръщането в земната воля
към текста >>
Коренна промяна на човека след смъртта в тази действител
нос
т, различаваща се основно от земната.
Животът в света на душите при обратното преминаване през миналите земни нощи. По-силни от земните изживявания са изживените картини в областта на лунните същества чрез отпечатване в мировата субстанция. Намиране отново на първичната мъдрост. Четенето в мировата писменост с помощта на десетте понятия на Аристотел. Разглеждане на първообраза на образа на Щрадер и на Яков Фрошамер при тяхното обратно изживяване на земния живот след смъртта.
Коренна промяна на човека след смъртта в тази действителност, различаваща се основно от земната.
Зародишът за кармата, нанесените в мировия етер негативни образи се приемат отново при завръщането в земната воля
към текста >>
Невалид
нос
т на природните закони и областта на втората йерархия.
В областта на действието на Слънцето духовните закони и природните закони са едно. Истински човешкото произхожда от слънчевото съществуване, земното е само негов образ. Изоставането на лошата карма преди влизането в слънчевото съществуване; намиране отново на злото при завръщането от мировото съществуване в областта на Луната. Указание за Гьотевия Хомункулус. Чрез слънчевия живот се раждат заложбите за здраве; болестта се поражда в слънчевата област.
Невалидност на природните закони и областта на втората йерархия.
Превръщането на духовните закони обратно във физическото и областта на първата йерархия.
към текста >>
Поглед върху връзките на човека със същ
нос
тта на Земята.
Участие на съществата от духовната Вселена в човешката карма.
Поглед върху връзките на човека със същността на Земята.
Пространствено той носи в себе си природните същества; по време той носи в себе си царствата на висшите йерархии. Кармически изисквания и изпълнения. Нероденост, безсмъртие. Модерната интелигентност и нейната издръжливост. Два примера за пресъхването на младите сили чрез материалистическия интелектуализъм.
към текста >>
Пространствено той
нос
и в себе си природните същества; по време той
нос
и в себе си царствата на висшите йерархии.
Участие на съществата от духовната Вселена в човешката карма. Поглед върху връзките на човека със същността на Земята.
Пространствено той носи в себе си природните същества; по време той носи в себе си царствата на висшите йерархии.
Кармически изисквания и изпълнения. Нероденост, безсмъртие. Модерната интелигентност и нейната издръжливост. Два примера за пресъхването на младите сили чрез материалистическия интелектуализъм. Знанието за отношенията към висшите йерархии дава конкретния човешки живот и издръжливост в духовното
към текста >>
Нероде
нос
т, безсмъртие.
Участие на съществата от духовната Вселена в човешката карма. Поглед върху връзките на човека със същността на Земята. Пространствено той носи в себе си природните същества; по време той носи в себе си царствата на висшите йерархии. Кармически изисквания и изпълнения.
Нероденост, безсмъртие.
Модерната интелигентност и нейната издръжливост. Два примера за пресъхването на младите сили чрез материалистическия интелектуализъм. Знанието за отношенията към висшите йерархии дава конкретния човешки живот и издръжливост в духовното
към текста >>
Модерната интелигент
нос
т и нейната издръжливост.
Участие на съществата от духовната Вселена в човешката карма. Поглед върху връзките на човека със същността на Земята. Пространствено той носи в себе си природните същества; по време той носи в себе си царствата на висшите йерархии. Кармически изисквания и изпълнения. Нероденост, безсмъртие.
Модерната интелигентност и нейната издръжливост.
Два примера за пресъхването на младите сили чрез материалистическия интелектуализъм. Знанието за отношенията към висшите йерархии дава конкретния човешки живот и издръжливост в духовното
към текста >>
Чрез упражнения за обгръщане с поглед на картината на живота, може да бъде прекъсната вътрешната свърза
нос
т на душевния живот с физическото тяло въпреки оставането вътре в него, както в имагинативното, така и в инспиративното познание: тогава може да бъде възприемано това, което е физическото тяло.
Разбирането на кармическите връзки може да се придобие само чрез схващането на това, което става зад обикновеното съзнание, следователно чрез разглеждане на човешкото същество, както то се представя на свръхсетивното познание.
Чрез упражнения за обгръщане с поглед на картината на живота, може да бъде прекъсната вътрешната свързаност на душевния живот с физическото тяло въпреки оставането вътре в него, както в имагинативното, така и в инспиративното познание: тогава може да бъде възприемано това, което е физическото тяло.
Тогава физическото тяло се явява като носител на духовните същества. Нашата карма е образувана от боговете, които са в нас. Свободата се явява едва чрез развитието на Съзнателната душа; това е едната страна, другата е страната на йерархиите в човека. Съдбата на човека е работа на боговете. Спокойното приемане на съдбата дава най-силните духовни импулси.
към текста >>
Тогава физическото тяло се явява като
нос
ител на духовните същества.
Разбирането на кармическите връзки може да се придобие само чрез схващането на това, което става зад обикновеното съзнание, следователно чрез разглеждане на човешкото същество, както то се представя на свръхсетивното познание. Чрез упражнения за обгръщане с поглед на картината на живота, може да бъде прекъсната вътрешната свързаност на душевния живот с физическото тяло въпреки оставането вътре в него, както в имагинативното, така и в инспиративното познание: тогава може да бъде възприемано това, което е физическото тяло.
Тогава физическото тяло се явява като носител на духовните същества.
Нашата карма е образувана от боговете, които са в нас. Свободата се явява едва чрез развитието на Съзнателната душа; това е едната страна, другата е страната на йерархиите в човека. Съдбата на човека е работа на боговете. Спокойното приемане на съдбата дава най-силните духовни импулси. Указание за поетическите творения на мистериите
към текста >>
Чувството на отговор
нос
т спрямо съобщенията от духовния свят.
Чувството на отговорност спрямо съобщенията от духовния свят.
Биография в смисъла на духовната наука. В какво се изразява кармата на човека за висшето виждане? Превръщането на извършените през деня дела в кармата през време на съня. Потопяването на човека във възпоминателните изживявания на индивидуалния земен живот през време на съня. Зад мировите мисли живеят йерархиите, както зад мислите на спомените живее нашият отделен човек.
към текста >>
Изплувайки навън от съществата на втората йерархия действа третата йерархия върху повърх
нос
тта на Земята през време на спането на човека в следите на мислите оставени от нас; в тъкането и живота на втората йерархия действа и прониква до обратната страна на Земята първата йерархия, която действа заедно с втората върху нашия аз и върху нашето астрално тяло.
Кармически свързани човешки групи. Действието на йерархиите в живота на човека? Връзката на външните природни процеси с процесите на кармата на човечеството. Действие на протичането на кармата върху външната природа в изритването на вулканите, земетресенията, наводненията и т. н. "Слънцето в средата на нощта", "утринната заря при изгрева".
Изплувайки навън от съществата на втората йерархия действа третата йерархия върху повърхността на Земята през време на спането на човека в следите на мислите оставени от нас; в тъкането и живота на втората йерархия действа и прониква до обратната страна на Земята първата йерархия, която действа заедно с втората върху нашия аз и върху нашето астрално тяло.
Имагинативно-образен възглед на посвещението в култа
към текста >>
Забележки: От
нос
но това издание / Забележки към текста
Забележки: Относно това издание / Забележки към текста
към текста >>
Има ли по-дълбоки закономер
нос
ти, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори?
Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори?
-
към текста >>
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономер
нос
ти на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията.
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията.
Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
към текста >>
Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дей
нос
т той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки.
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията.
Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки.
Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
към текста >>
Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дей
нос
т, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество.
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки.
Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество.
Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
към текста >>
7.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Позволете ми сега да направя връзка с това, което напоследък изнесох тук от
нос
но кармата.
Позволете ми сега да направя връзка с това, което напоследък изнесох тук относно кармата.
Аз ви показах, как душевните импулси на хората се пренасят в историята от един земен живот в друг, така че винаги от една минала епоха в една по-късна епоха преминава онова, което самите хора носят със себе си.[1]
към текста >>
Аз ви показах, как душевните импулси на хората се пренасят в историята от един земен живот в друг, така че винаги от една минала епоха в една по-късна епоха преминава онова, което самите хора
нос
ят със себе си.[1]
Позволете ми сега да направя връзка с това, което напоследък изнесох тук относно кармата.
Аз ви показах, как душевните импулси на хората се пренасят в историята от един земен живот в друг, така че винаги от една минала епоха в една по-късна епоха преминава онова, което самите хора носят със себе си.[1]
към текста >>
И с такива конкретни примери аз се опитах да покажар как изживяното, изработеното в предишни времена от някоя лич
нос
т, остава да действа до настоящето, защото стои именно в кармата.
Една такава мисъл не трябва да застава пред нас само теоретически, една такава мисъл трябва да обхване живота на нашите чувства, на цялата ни душа, да проникне в нашето сърце. Трябва да почувстваме, как самите ние, които така, както сме тук, сме съществували на Земята много пъти и всеки път, когато сме се намирали тук, в нашите души сме приемали онова, което ни е предлагала съответната цивилизация. Ние сме го свързали с нашата душа. Винаги сме го пренасяли в следващото прераждане, след като сме го преработвали, изхождайки от духовната гледна точка на живота между смъртта и едно ново раждане, така че когато по този начин поглеждаме назад в миналото, определено се чувстваме вкоренени в цялостта на човечеството. За да можем да почувстваме това, за да можем в следващите лекции да преминем повече към това, което, бих искал да кажа, че съвсем интимно засяга самите нас и ни показва как стоим в кармичните взаимовръзки, трябва да бъдат преведени конкретни примери.
И с такива конкретни примери аз се опитах да покажар как изживяното, изработеното в предишни времена от някоя личност, остава да действа до настоящето, защото стои именно в кармата.
към текста >>
Защото, развиващата се по същото време в Европа култура, всъщ
нос
т е била една примитивна култура.
Защото, развиващата се по същото време в Европа култура, всъщност е била една примитивна култура.
През времето, когато в Европа царуваше Карл Велики, в двореца на Харун ал Рашид на Изток в Ориента, се вливаше всичко, което можеше да се влее в оплодения от Европа азиатски живот на цивилизацията - цветът на това, което гръцката култура и древните източни култури бяха създали във всички области на живота. Архитектура, астрономия - както беше практикувана тогава, - философия, мистика, изкуства, география, поезия разцъфтяваха в двора на Харун ал Рашид.
към текста >>
И всъщ
нос
т Харун ал Рашид събираше около себе си най-добрите от онези, които представляваха тогава нещо в Азия.
И всъщност Харун ал Рашид събираше около себе си най-добрите от онези, които представляваха тогава нещо в Азия.
В по-голямата си част това бяха такива хора, които получаваха своето образование в школите на посветените, в инициационните мистерийни школи. Харун ал Рашид имаше при себе си една личност, - бих искал да спомена само тази единствена личност, - която по онова време - ние се намираме вече в Средновековието също и за Изтока - първоначално можа да приеме само по един повече интелектуален начин това, което като чудесно духовно съкровище от древните времена бе пренесено в тогавашните по-нови времена. В двора на Харун ал Рашид живееше една личност, която в много по-древни времена сама беше минала през посвещение.
към текста >>
Харун ал Рашид имаше при себе си една лич
нос
т, - бих искал да спомена само тази единствена лич
нос
т, - която по онова време - ние се намираме вече в Средновековието също и за Изтока - първоначално можа да приеме само по един повече интелектуален начин това, което като чудесно духовно съкровище от древните времена бе пренесено в тогавашните по-нови времена.
И всъщност Харун ал Рашид събираше около себе си най-добрите от онези, които представляваха тогава нещо в Азия. В по-голямата си част това бяха такива хора, които получаваха своето образование в школите на посветените, в инициационните мистерийни школи.
Харун ал Рашид имаше при себе си една личност, - бих искал да спомена само тази единствена личност, - която по онова време - ние се намираме вече в Средновековието също и за Изтока - първоначално можа да приеме само по един повече интелектуален начин това, което като чудесно духовно съкровище от древните времена бе пренесено в тогавашните по-нови времена.
В двора на Харун ал Рашид живееше една личност, която в много по-древни времена сама беше минала през посвещение.
към текста >>
В двора на Харун ал Рашид живееше една лич
нос
т, която в много по-древни времена сама беше минала през посвещение.
И всъщност Харун ал Рашид събираше около себе си най-добрите от онези, които представляваха тогава нещо в Азия. В по-голямата си част това бяха такива хора, които получаваха своето образование в школите на посветените, в инициационните мистерийни школи. Харун ал Рашид имаше при себе си една личност, - бих искал да спомена само тази единствена личност, - която по онова време - ние се намираме вече в Средновековието също и за Изтока - първоначално можа да приеме само по един повече интелектуален начин това, което като чудесно духовно съкровище от древните времена бе пренесено в тогавашните по-нови времена.
В двора на Харун ал Рашид живееше една личност, която в много по-древни времена сама беше минала през посвещение.
към текста >>
Вие сте слушали от мен, как е напълно възможно да се случи, някоя лич
нос
т, която живее в определена епоха като посветен, да дойде отново на Земята и вече да не е посветен, - защото трябва да използва тялото, което стои на нейно разположение, трябва да използва тогавашните условия на възпитание.
Вие сте слушали от мен, как е напълно възможно да се случи, някоя личност, която живее в определена епоха като посветен, да дойде отново на Земята и вече да не е посветен, - защото трябва да използва тялото, което стои на нейно разположение, трябва да използва тогавашните условия на възпитание.
Това се случва, въпреки че тази определена личност носи в душата си всичко, което е възприела през време на живота си като посветен.
към текста >>
Това се случва, въпреки че тази определена лич
нос
т
нос
и в душата си всичко, което е възприела през време на живота си като посветен.
Вие сте слушали от мен, как е напълно възможно да се случи, някоя личност, която живее в определена епоха като посветен, да дойде отново на Земята и вече да не е посветен, - защото трябва да използва тялото, което стои на нейно разположение, трябва да използва тогавашните условия на възпитание.
Това се случва, въпреки че тази определена личност носи в душата си всичко, което е възприела през време на живота си като посветен.
към текста >>
Обаче при него може да се различи, как заставайки в условията на околната му среда, той
нос
и в себе си и други импулси, различни от онези, които един обикновен човек би могъл да усвои от възпитанието, от заобикалящата го среда.
Така при Гарибалди[3] научихме, как той прояви онова, което притежаваше някога като ирландски посветен, като един визионер на волята, отдаден на условията на неговото непосредствено настояще.
Обаче при него може да се различи, как заставайки в условията на околната му среда, той носи в себе си и други импулси, различни от онези, които един обикновен човек би могъл да усвои от възпитанието, от заобикалящата го среда.
към текста >>
Той беше само скрит и вероятно, ако Гарибалди би изживял някакъв особен удар на съдбата или нещо друго, булото би паднало от това, което е могло да бъде изживяно в онзи минал земен живот, и внезапно от неговата душев
нос
т под формата на имагинации би бликнало онова, което той
нос
еше в себе си от ирландското посвещение.
В Гарибалди действаше именно импулсът, който идваше от ирландското му посвещение.
Той беше само скрит и вероятно, ако Гарибалди би изживял някакъв особен удар на съдбата или нещо друго, булото би паднало от това, което е могло да бъде изживяно в онзи минал земен живот, и внезапно от неговата душевност под формата на имагинации би бликнало онова, което той носеше в себе си от ирландското посвещение.
към текста >>
Някой може да е бил посветен в определена епоха, но понеже в една по-късна епоха той трябва да използва тяло, което не може да приеме в себе си цялото съдържание на душата, в тази епоха съответната индивидуал
нос
т се явява не като посветен, а импулсът на посвещението живее в неговите дела или в някои други отношения.
Така е било винаги и до днес.
Някой може да е бил посветен в определена епоха, но понеже в една по-късна епоха той трябва да използва тяло, което не може да приеме в себе си цялото съдържание на душата, в тази епоха съответната индивидуалност се явява не като посветен, а импулсът на посвещението живее в неговите дела или в някои други отношения.
Така че една личност, която някога беше висш посветен, живееше в двора на Харун ал Рашид. Въпреки че тази личност не можа по един външно явен начин да пренесе съдържанието на своето посвещение в по-късно време, когато живееше в двора на Харун ал Рашид, това беше една от най-блестящите личности в източната култура през 8-мо и 9-то столетие. Той беше, така да се каже, организатор на всичко онова, което съществуваше като науки и изкуства в двора на Харун ал Рашид.
към текста >>
Така че една лич
нос
т, която някога беше висш посветен, живееше в двора на Харун ал Рашид.
Така е било винаги и до днес. Някой може да е бил посветен в определена епоха, но понеже в една по-късна епоха той трябва да използва тяло, което не може да приеме в себе си цялото съдържание на душата, в тази епоха съответната индивидуалност се явява не като посветен, а импулсът на посвещението живее в неговите дела или в някои други отношения.
Така че една личност, която някога беше висш посветен, живееше в двора на Харун ал Рашид.
Въпреки че тази личност не можа по един външно явен начин да пренесе съдържанието на своето посвещение в по-късно време, когато живееше в двора на Харун ал Рашид, това беше една от най-блестящите личности в източната култура през 8-мо и 9-то столетие. Той беше, така да се каже, организатор на всичко онова, което съществуваше като науки и изкуства в двора на Харун ал Рашид.
към текста >>
Въпреки че тази лич
нос
т не можа по един външно явен начин да пренесе съдържанието на своето посвещение в по-късно време, когато живееше в двора на Харун ал Рашид, това беше една от най-блестящите лич
нос
ти в източната култура през 8-мо и 9-то столетие.
Така е било винаги и до днес. Някой може да е бил посветен в определена епоха, но понеже в една по-късна епоха той трябва да използва тяло, което не може да приеме в себе си цялото съдържание на душата, в тази епоха съответната индивидуалност се явява не като посветен, а импулсът на посвещението живее в неговите дела или в някои други отношения. Така че една личност, която някога беше висш посветен, живееше в двора на Харун ал Рашид.
Въпреки че тази личност не можа по един външно явен начин да пренесе съдържанието на своето посвещение в по-късно време, когато живееше в двора на Харун ал Рашид, това беше една от най-блестящите личности в източната култура през 8-мо и 9-то столетие.
Той беше, така да се каже, организатор на всичко онова, което съществуваше като науки и изкуства в двора на Харун ал Рашид.
към текста >>
Ние вече споменахме, какъв път беше поела през времената индивидуал
нос
тта на Харун ал Рашид.
Ние вече споменахме, какъв път беше поела през времената индивидуалността на Харун ал Рашид.
Когато той мина през вратата на смъртта, в него остана стремежът да отиде повече на Запад, със собствената си душа да пренесе на Запад онова, което се разпространи като арабизъм на Запад. Тогава Харун ал Рашид, обгръщайки с поглед целостта на отделните източни клонове на науката и изкуството, се прероди в знаменития Бейкън от Верулам[4], организатор и реформатор на новия философски и научен духовен живот. Ние виждаме, как в Бейкън отново се явява това, което, така да се каже, Харун ал Рашид беше видял около себе си, обаче преобразено в западна форма.
към текста >>
Сега бихме могли да кажем: - Харун ал Рашид и неговият велик съветник, онази изключителна лич
нос
т, която в минали времена е била висш посветен, сега се разделят; те се разделят, обаче остават свързани в една задружна, обща дей
нос
т, след като бяха минали през вратата на смъртта.
Сега бихме могли да кажем: - Харун ал Рашид и неговият велик съветник, онази изключителна личност, която в минали времена е била висш посветен, сега се разделят; те се разделят, обаче остават свързани в една задружна, обща дейност, след като бяха минали през вратата на смъртта.
Самият Харун ал Рашид, който беше живял като блестящ княз, избра пътя, който аз ви показах, стигайки до Англия, за да действа като Бейкън от Верулам по отношение на науката. Другата душа, душата на съветника, избра пътя насам /виж рис. зелената стрелка/, за да се срещне в Средна Европа с това, което изхождаше от Бейкън. Макар и епохите да не си съвпадат напълно, за онова, за което самото време е без значение, това не играе никаква роля, защото някои неща, които са отдалечени едно от друго със столетия, действат заедно в по-късна цивилизация.
към текста >>
И така ние имаме това чудно, велико, важно нещо в историческото развитие, че Харун ал Рашид се разви, за да въведе едно културно течение от Запад към Изток, което течение е абстрактно, външно-сетивно; а от Изток насам е развил своята дей
нос
т Амос Комениус в Трансилвания, в днешна Чехословакия, чак до Германия и след това е бил в изгнание в Холандия.
И така ние имаме това чудно, велико, важно нещо в историческото развитие, че Харун ал Рашид се разви, за да въведе едно културно течение от Запад към Изток, което течение е абстрактно, външно-сетивно; а от Изток насам е развил своята дейност Амос Комениус в Трансилвания, в днешна Чехословакия, чак до Германия и след това е бил в изгнание в Холандия.
Който проследява живота на Амос Комениус, вижда, как като реформатор на новата педагогика за онова време и като автор на така наречената «Пансофия» той изразява това, което е развил в двореца на Харун ал Рашид от по-старото посвещение. Във времето, когато бе основан Съюзът на «Моравските братя»[6], във времето също когато вече розенкройцерството беше действало няколко столетия, когато се появи «Химическата сватба», «Реформацията на целия свят»от Валентин Андре[7], Амос Комениус, този велик, знаменит дух на 17-то столетие, внесе своите забележителни стремежи във всичко онова, което беше импулсирано от същия източник.
към текста >>
И така, вие виждате три редуващи се един след друг земни съществувания, важни земни съществувания - а от важните земни съществувания можем след това да проучим по-малко важните и сами да се насочим към разбирането на собствената карма; - така вие виждате тези три важни прераждания да се редуват едно след друго: първо дълбоко в Азия същата индивидуал
нос
т, която след това се явява като Амос Комениус, приела в мистерийните школи на Азия цялата мъдрост на една древна азиатска епоха.
И така, вие виждате три редуващи се един след друг земни съществувания, важни земни съществувания - а от важните земни съществувания можем след това да проучим по-малко важните и сами да се насочим към разбирането на собствената карма; - така вие виждате тези три важни прераждания да се редуват едно след друго: първо дълбоко в Азия същата индивидуалност, която след това се явява като Амос Комениус, приела в мистерийните школи на Азия цялата мъдрост на една древна азиатска епоха.
Тази мъдрост тя пренася със себе в следващото си прераждане, в което живее в двора на Харун ал Рашид, където се развива като велик организатор на онова, което се разцъфтява и вирее под закрилата и грижите на Харун ал Рашид. По-късно тя се явява отново, за да излезе насреща, така да се каже, на Бейкън от Верулам, който е преродения Харун ал Рашид, и отново да се срещне с него всред европейската цивилизация, за да може да се осъществи това, което и двамата трябваше да влеят в тази европейска цивилизация.
към текста >>
Това, което беше написано в писмата изпращани от Запад на Изток и от Изток на Запад, беше живото сливане на две души, които се срещнаха по този начин, след като бяха сложили основата за тази среща през времето, когато действаха заедно на Изток в 8-то и 9-то столетие и след това се съединиха за една противоположна и все пак хармонична съвместна дей
нос
т.
Това, което беше написано в писмата изпращани от Запад на Изток и от Изток на Запад, беше живото сливане на две души, които се срещнаха по този начин, след като бяха сложили основата за тази среща през времето, когато действаха заедно на Изток в 8-то и 9-то столетие и след това се съединиха за една противоположна и все пак хармонична съвместна дейност.
към текста >>
Една лич
нос
т с енергичен характер притежаваше голямо имение точно в областта, която днес наричаме Североизточна Франция.
Една личност с енергичен характер притежаваше голямо имение точно в областта, която днес наричаме Североизточна Франция.
Този мъж управляваше своето имение по един извънредно подреден начин, бих искал да кажа, по един извънредно систематичен за тогавашното време начин. Той знаеше какво иска и беше странна смесица от целеустремен човек и приключенска натура, така че от своето имение с по-голям или с по-малък успех извършваше малки военни нападения с хора, които, както беше привично тогава, се поставяха на разположение като наемни войници. Това бяха малки войскови части, с които този човек потегляше и се опитваше да оплячкоса това или онова.
към текста >>
И обстоятелствата се стекоха така, че една друга лич
нос
т, с по-малко приключенски наклон
нос
ти отколкото първата, но енергична, завладя цялото имение с всичкото имущество през време на отсъствието на неговия собственик - днес това изглежда парадоксално, но тогава подобно нещо можеше да стане.
С такъв отряд съответният потегли от Североизточна Франция.
И обстоятелствата се стекоха така, че една друга личност, с по-малко приключенски наклонности отколкото първата, но енергична, завладя цялото имение с всичкото имущество през време на отсъствието на неговия собственик - днес това изглежда парадоксално, но тогава подобно нещо можеше да стане.
Когато съответният се завърна у дома си - той нямаше семейство, - намери, че един друг собственик беше завладял неговото имение. И събитията се развиха така, че съответният не можа да победи новия собственик. Този беше по-силен, имаше повече хора, повече войници. Първият не успя да го победи.
към текста >>
Несъмнено тази лич
нос
т беше авантюрист, но тя не успя да се измъкне така бързо, нямаше възмож
нос
т за това.
Но през онези времена не беше обичайно някой да потегли веднага за други страни, когато не преуспяваше в своята родина.
Несъмнено тази личност беше авантюрист, но тя не успя да се измъкне така бързо, нямаше възможност за това.
И заедно с група негови хора съответният стана един вид крепостник в своето собствено предишно стопанство. Сега той трябваше да работи като крепостник с група от тези, които заедно с него бяха потеглили към приключения, докато през това време му беше отнето имението.
към текста >>
Случи се тогава, че у всички тези хора, които бяха станали крепостници, докато по-рано те бяха господарите, се създаде едно настроение, особено враждебно на принципа на господарството, на собстве
нос
тта.
Случи се тогава, че у всички тези хора, които бяха станали крепостници, докато по-рано те бяха господарите, се създаде едно настроение, особено враждебно на принципа на господарството, на собствеността.
И в тези гористи местности през нощите горяха огньове, около които хората се събираха и крояха всевъзможни планове срещу онези, които бяха завладели имението.
към текста >>
И в тези гористи мест
нос
ти през нощите горяха огньове, около които хората се събираха и крояха всевъзможни планове срещу онези, които бяха завладели имението.
Случи се тогава, че у всички тези хора, които бяха станали крепостници, докато по-рано те бяха господарите, се създаде едно настроение, особено враждебно на принципа на господарството, на собствеността.
И в тези гористи местности през нощите горяха огньове, около които хората се събираха и крояха всевъзможни планове срещу онези, които бяха завладели имението.
към текста >>
Дойде време и тези две индивидуал
нос
ти минаха през вратата на смъртта; в духовния свят между смъртта и едно ново раждане изпитаха всичко, което можеше да бъде изпитано от онова време, и се преродиха отново в 19-то столетие.
Дойде време и тези две индивидуалности минаха през вратата на смъртта; в духовния свят между смъртта и едно ново раждане изпитаха всичко, което можеше да бъде изпитано от онова време, и се преродиха отново в 19-то столетие.
Онзи, който беше изгубил дом и стопанство, и беше станал един вид крепостник, и даже роб, се прероди като Карл Маркс[9], основателя на новия социализъм. А другият, който в миналото му беше отнел имението, се прероди като неговия приятел Енгелс. Каквото те имаха да решават помежду си в техния минал земен живот, през време на дългия път между смъртта и едно ново раждане се превърна в стремеж да изправят това, което си бяха причинили един на друг.
към текста >>
Прочетете какво се е случило между Маркс и Енгелс, прочетете всичко, което обрисува особената духовна конфигурация на Карл Маркс, и го съпоставите с факта, че тези две индивидуал
нос
ти са съществували в 8-мо, 9-то столетие, както аз ви го разказах.
Прочетете какво се е случило между Маркс и Енгелс, прочетете всичко, което обрисува особената духовна конфигурация на Карл Маркс, и го съпоставите с факта, че тези две индивидуалности са съществували в 8-мо, 9-то столетие, както аз ви го разказах.
Тогава, бих могъл да кажа, върху всяко изречение на Маркс и Енгелс ще падне нова светлина и вие няма да изпаднете в опасност по абстрактен начин да кажете: - В историята едното е причинено чрез това, другото е причинено чрез това, - а ще видите хората, които от миналото пренасят в бъдещето нещо, изглеждащо съвършено различно, но въпреки това имащо известна прилика с предишното.
към текста >>
Тогава, бих могъл да кажа, върху всяко изречение на Маркс и Енгелс ще падне нова светлина и вие няма да изпаднете в опас
нос
т по абстрактен начин да кажете: - В историята едното е причинено чрез това, другото е причинено чрез това, - а ще видите хората, които от миналото пренасят в бъдещето нещо, изглеждащо съвършено различно, но въпреки това имащо известна прилика с предишното.
Прочетете какво се е случило между Маркс и Енгелс, прочетете всичко, което обрисува особената духовна конфигурация на Карл Маркс, и го съпоставите с факта, че тези две индивидуалности са съществували в 8-мо, 9-то столетие, както аз ви го разказах.
Тогава, бих могъл да кажа, върху всяко изречение на Маркс и Енгелс ще падне нова светлина и вие няма да изпаднете в опасност по абстрактен начин да кажете: - В историята едното е причинено чрез това, другото е причинено чрез това, - а ще видите хората, които от миналото пренасят в бъдещето нещо, изглеждащо съвършено различно, но въпреки това имащо известна прилика с предишното.
към текста >>
Когато още живеех в Австрия, въпреки че в Австрия се намирах всред германския елемент, в мен събуждаше особен интерес една лич
нос
т, която беше полски държавен представител.
Когато още живеех в Австрия, въпреки че в Австрия се намирах всред германския елемент, в мен събуждаше особен интерес една личност, която беше полски държавен представител.
Считам, че мнозина от вас ще си спомнят, че често пъти съм говорил за австрийско-полския представител на държавния съвет Ото Хауснер[11], който действаше особено през 70-те години. Онези, които са тук от по-отдавна, ще си спомнят. И откакто в края на 70-те, началото на 80-те години отново и отново слушах и виждах Ото Хауснер в австрийския парламент, този особен човек постоянно стои пред очите ми. На едното си око той носеше монокъл, с другото око гледаше много умно, но така,
към текста >>
На едното си око той
нос
еше монокъл, с другото око гледаше много умно, но така,
Когато още живеех в Австрия, въпреки че в Австрия се намирах всред германския елемент, в мен събуждаше особен интерес една личност, която беше полски държавен представител. Считам, че мнозина от вас ще си спомнят, че често пъти съм говорил за австрийско-полския представител на държавния съвет Ото Хауснер[11], който действаше особено през 70-те години. Онези, които са тук от по-отдавна, ще си спомнят. И откакто в края на 70-те, началото на 80-те години отново и отново слушах и виждах Ото Хауснер в австрийския парламент, този особен човек постоянно стои пред очите ми.
На едното си око той носеше монокъл, с другото око гледаше много умно, но така,
към текста >>
При това, понеже имаше твърде забележителни мустаци - това аз не исках да опиша с такива подроб
нос
ти в моята автобиография.
При това, понеже имаше твърде забележителни мустаци - това аз не исках да опиша с такива подробности в моята автобиография.
Когато говореше, той по странен начин можеше да придружава със своите мустаци това, което казваше, така че играта на тези мустаци беше една твърде странно подвижна евритмия на това, което той хвърляше по описания начин в лицето на насрещния депутат.
към текста >>
Там бяха всички те и най-куриозното беше, че когато Хауснер понякога беше за Австрия, по въпроса от
нос
но окупирането на Босна той получаваше бурни аплодисменти от хората на левицата.
Тук седеше Хауснер, а тук бяха всички негови противници от най-крайната левица.
Там бяха всички те и най-куриозното беше, че когато Хауснер понякога беше за Австрия, по въпроса относно окупирането на Босна той получаваше бурни аплодисменти от хората на левицата.
Когато по-късно говореше за строежа на Албергската железница[12], той срещаше абсолютна съпротива от страна на същите тези хора от крайната левица. И това противоречие се проявяваше при всичко, което той по-късно казваше.
към текста >>
Но едно нещо изпъкваше при Ото Хауснер във всяка негова реч и наред с други не особено важни неща в живота на Хауснер, то именно ми даде подтик да проследя импулса на кармическия ход при тази лич
нос
т.
Но едно нещо изпъкваше при Ото Хауснер във всяка негова реч и наред с други не особено важни неща в живота на Хауснер, то именно ми даде подтик да проследя импулса на кармическия ход при тази личност.
към текста >>
Понеже в Швейцария три народ
нос
ти се понасят добре помежду си и в това понасяне са един образец, той искаше също и тринадесетте австрийски народ
нос
ти да вземат за образец Швейцария, и тези тринадесет народ
нос
ти да се понасят и разбират помежду си по един федерален начин, както трите народ
нос
ти в Швейцария.
Ото Хауснер почти не можеше да държи някоя реч, без между другото да отправи хвалебствия по адрес на Швейцария. Той винаги даваше Швейцария за пример на Австрия.
Понеже в Швейцария три народности се понасят добре помежду си и в това понасяне са един образец, той искаше също и тринадесетте австрийски народности да вземат за образец Швейцария, и тези тринадесет народности да се понасят и разбират помежду си по един федерален начин, както трите народности в Швейцария.
Той постоянно повтаряше това; беше нещо твърде забележително. Речите на Хауснер съдържаха ирония, хумор, вътрешна логика; не винаги, но често пъти той постоянно се връщаше към хвалебствията по отношение на Швейцария. Винаги можеше да се види проява на чиста симпатия; това го бодеше, той искаше да го каже. Освен това той знаеше да подреди своята реч така, че всъщност никой не се сърдеше, освен една група от левицата, от либералните депутати, която страшно се дразнеше. Много интересно беше човек да види как, когато беше говорил някой от депутатите на лявата либерална партия, Ото Хауснер се надигаше да държи насрещна реч и как със своето око под монокъла нито за момент не отклоняваше погледа си от него, като обсипваше левицата с най-невероятни оскърбления.
към текста >>
Освен това той знаеше да подреди своята реч така, че всъщ
нос
т никой не се сърдеше, освен една група от левицата, от либералните депутати, която страшно се дразнеше.
Той винаги даваше Швейцария за пример на Австрия. Понеже в Швейцария три народности се понасят добре помежду си и в това понасяне са един образец, той искаше също и тринадесетте австрийски народности да вземат за образец Швейцария, и тези тринадесет народности да се понасят и разбират помежду си по един федерален начин, както трите народности в Швейцария. Той постоянно повтаряше това; беше нещо твърде забележително. Речите на Хауснер съдържаха ирония, хумор, вътрешна логика; не винаги, но често пъти той постоянно се връщаше към хвалебствията по отношение на Швейцария. Винаги можеше да се види проява на чиста симпатия; това го бодеше, той искаше да го каже.
Освен това той знаеше да подреди своята реч така, че всъщност никой не се сърдеше, освен една група от левицата, от либералните депутати, която страшно се дразнеше.
Много интересно беше човек да види как, когато беше говорил някой от депутатите на лявата либерална партия, Ото Хауснер се надигаше да държи насрещна реч и как със своето око под монокъла нито за момент не отклоняваше погледа си от него, като обсипваше левицата с най-невероятни оскърбления. В тази левица имаше значителни личности, но той не се спираше пред никого. И общо взето неговите гледни точки бяха винаги велики; той беше един от най-образованите хора в австрийския парламент.
към текста >>
В тази левица имаше значителни лич
нос
ти, но той не се спираше пред никого.
Той постоянно повтаряше това; беше нещо твърде забележително. Речите на Хауснер съдържаха ирония, хумор, вътрешна логика; не винаги, но често пъти той постоянно се връщаше към хвалебствията по отношение на Швейцария. Винаги можеше да се види проява на чиста симпатия; това го бодеше, той искаше да го каже. Освен това той знаеше да подреди своята реч така, че всъщност никой не се сърдеше, освен една група от левицата, от либералните депутати, която страшно се дразнеше. Много интересно беше човек да види как, когато беше говорил някой от депутатите на лявата либерална партия, Ото Хауснер се надигаше да държи насрещна реч и как със своето око под монокъла нито за момент не отклоняваше погледа си от него, като обсипваше левицата с най-невероятни оскърбления.
В тази левица имаше значителни личности, но той не се спираше пред никого.
И общо взето неговите гледни точки бяха винаги велики; той беше един от най-образованите хора в австрийския парламент.
към текста >>
Аз изходих от това, че той имаше тази странична страст постоянно да държи хвалебствени речи за Швейцария, и че веднъж в една реч за германския народ и германската държава, която бе издадена също под формата на брошура[13], съпостави с голяма игривост, но и с гениал
нос
т всичко онова, което можеше да се каже за германската народ
нос
т и против германския райх.
Кармата на един такъв човек наистина може да ни заинтересува.
Аз изходих от това, че той имаше тази странична страст постоянно да държи хвалебствени речи за Швейцария, и че веднъж в една реч за германския народ и германската държава, която бе издадена също под формата на брошура[13], съпостави с голяма игривост, но и с гениалност всичко онова, което можеше да се каже за германската народност и против германския райх.
В тази реч има нещо грандиозно пророческо, тя бе държана в началото на 80-те години, в нея германският райх бе пронизан до основи, за него бе казано всичко най-лошо, той бе наречен разрушител на германската същност. И тези изречения бяха доказани. Това беше второто нещо, тази особена, бих казал, любеща омраза и неговата мразеща любов към германската народност и към германския райх.
към текста >>
В тази реч има нещо грандиозно пророческо, тя бе държана в началото на 80-те години, в нея германският райх бе пронизан до основи, за него бе казано всичко най-лошо, той бе наречен разрушител на германската същ
нос
т.
Кармата на един такъв човек наистина може да ни заинтересува. Аз изходих от това, че той имаше тази странична страст постоянно да държи хвалебствени речи за Швейцария, и че веднъж в една реч за германския народ и германската държава, която бе издадена също под формата на брошура[13], съпостави с голяма игривост, но и с гениалност всичко онова, което можеше да се каже за германската народност и против германския райх.
В тази реч има нещо грандиозно пророческо, тя бе държана в началото на 80-те години, в нея германският райх бе пронизан до основи, за него бе казано всичко най-лошо, той бе наречен разрушител на германската същност.
И тези изречения бяха доказани. Това беше второто нещо, тази особена, бих казал, любеща омраза и неговата мразеща любов към германската народност и към германския райх.
към текста >>
Това беше второто нещо, тази особена, бих казал, любеща омраза и неговата мразеща любов към германската народ
нос
т и към германския райх.
Кармата на един такъв човек наистина може да ни заинтересува. Аз изходих от това, че той имаше тази странична страст постоянно да държи хвалебствени речи за Швейцария, и че веднъж в една реч за германския народ и германската държава, която бе издадена също под формата на брошура[13], съпостави с голяма игривост, но и с гениалност всичко онова, което можеше да се каже за германската народност и против германския райх. В тази реч има нещо грандиозно пророческо, тя бе държана в началото на 80-те години, в нея германският райх бе пронизан до основи, за него бе казано всичко най-лошо, той бе наречен разрушител на германската същност. И тези изречения бяха доказани.
Това беше второто нещо, тази особена, бих казал, любеща омраза и неговата мразеща любов към германската народност и към германския райх.
към текста >>
Тогава в австрийския парламент Ото Хауснер разви идеята, - за което естествено всички други страшно се нахвърлиха върху него, - че Арлбергският път трябва да бъде построен, защото една държава, каквато той си представяше Австрия, съединяваща по образеца на Швейцария тринадесет народ
нос
ти, трябва да има избор, когато търси своите съюзници; когато интересите й диктуват, тя може да избере за съюзник Германия; а когато й е необходимо, тя трябва да има стратегически път от Средна Европа към Запад, за да може да се съюзи с Франция.
По онова време навсякъде се говореше за голямото предимство, което европейската цивилизация ще има от съюза на Германия с Австрия.
Тогава в австрийския парламент Ото Хауснер разви идеята, - за което естествено всички други страшно се нахвърлиха върху него, - че Арлбергският път трябва да бъде построен, защото една държава, каквато той си представяше Австрия, съединяваща по образеца на Швейцария тринадесет народности, трябва да има избор, когато търси своите съюзници; когато интересите й диктуват, тя може да избере за съюзник Германия; а когато й е необходимо, тя трябва да има стратегически път от Средна Европа към Запад, за да може да се съюзи с Франция.
Естествено, когато това бе изказано в тогавашна Австрия, той, както се казва там, бе хубавичко нареден. Но това наистина беше една по най-чудесен начин поръсена с всички подправки реч. Тази реч даде насоката към Запада.
към текста >>
И когато съпоставих тези неща, открих тогава, как индивидуал
нос
тта на Ото Хауснер е преминала от Запад към Изток през Северна Швейцария по времето, когато Галус[14] и Колумбан[15] бяха преминали там.
И когато съпоставих тези неща, открих тогава, как индивидуалността на Ото Хауснер е преминала от Запад към Изток през Северна Швейцария по времето, когато Галус[14] и Колумбан[15] бяха преминали там.
Той трябваше да донесе християнството. Той потеглил с онези хора, които бяха импулсирани от ирландското посвещение. Заедно с тях е трябвало да пренесе християнството. По пътя, приблизително в областта на днешен Елзас той извънредно силно бива привлечен от древното германско езичество, привлечен от всичко онова, което съществуваше като стари спомени за боговете, като поклонение пред боговете, като изображение на боговете, като статуи на боговете в Елзас, в германските области и тук в Швейцария. Той приема всичко това много надълбоко.
към текста >>
И тогава в него се развива нещо, което от една страна бихме могли да наречем склон
нос
т към германската същ
нос
т, от друга страна обаче се развива също и противната сила към това - чувството, че тогава той би отишъл твърде далече.
И тогава в него се развива нещо, което от една страна бихме могли да наречем склонност към германската същност, от друга страна обаче се развива също и противната сила към това - чувството, че тогава той би отишъл твърде далече.
И това, което той изживява в едно мощно вътрешно преобразуване, в една мощна вътрешна метаморфоза, се яви след това в тези всеобхватни гледища. Той можеше да говори за германската народност и за германския райх както някой, който някога интимно е бил запознат с тези неща, но които всъщност е приел, без да е трябвало да го стори. Той би трябвало да разпространява тогава християнството. Така да се каже, той беше навлязъл в тези области, без да е трябвало - това можеше да се долови от обръщенията в неговите речи - и искаше отново да се върне обратно, за да поправи тези неща. Оттам и неговата страст към Швейцария, оттам и неговата страст за построяването на Арлбергския път.
към текста >>
Той можеше да говори за германската народ
нос
т и за германския райх както някой, който някога интимно е бил запознат с тези неща, но които всъщ
нос
т е приел, без да е трябвало да го стори.
И тогава в него се развива нещо, което от една страна бихме могли да наречем склонност към германската същност, от друга страна обаче се развива също и противната сила към това - чувството, че тогава той би отишъл твърде далече. И това, което той изживява в едно мощно вътрешно преобразуване, в една мощна вътрешна метаморфоза, се яви след това в тези всеобхватни гледища.
Той можеше да говори за германската народност и за германския райх както някой, който някога интимно е бил запознат с тези неща, но които всъщност е приел, без да е трябвало да го стори.
Той би трябвало да разпространява тогава християнството. Така да се каже, той беше навлязъл в тези области, без да е трябвало - това можеше да се долови от обръщенията в неговите речи - и искаше отново да се върне обратно, за да поправи тези неща. Оттам и неговата страст към Швейцария, оттам и неговата страст за построяването на Арлбергския път. Можем даже да кажем, че и по външност, - ако го разгледате, това се изразяваше в неговата фигура - той всъщност не изглеждаше като поляк. И при всеки повод Хауснер казваше, че по физически произход той не е поляк, а е такъв само по цивилизация и възпитание, че в неговата кръв текат "ретскогермански" кръвни телца.
към текста >>
Можем даже да кажем, че и по външ
нос
т, - ако го разгледате, това се изразяваше в неговата фигура - той всъщ
нос
т не изглеждаше като поляк.
И това, което той изживява в едно мощно вътрешно преобразуване, в една мощна вътрешна метаморфоза, се яви след това в тези всеобхватни гледища. Той можеше да говори за германската народност и за германския райх както някой, който някога интимно е бил запознат с тези неща, но които всъщност е приел, без да е трябвало да го стори. Той би трябвало да разпространява тогава християнството. Така да се каже, той беше навлязъл в тези области, без да е трябвало - това можеше да се долови от обръщенията в неговите речи - и искаше отново да се върне обратно, за да поправи тези неща. Оттам и неговата страст към Швейцария, оттам и неговата страст за построяването на Арлбергския път.
Можем даже да кажем, че и по външност, - ако го разгледате, това се изразяваше в неговата фигура - той всъщност не изглеждаше като поляк.
И при всеки повод Хауснер казваше, че по физически произход той не е поляк, а е такъв само по цивилизация и възпитание, че в неговата кръв текат "ретскогермански" кръвни телца. От едно минало прераждане обаче той си беше донесъл склонността постоянно да гледа към една област, където някога е бил, където беше отишъл заедно с Колумбан и със свети Галус, където е искал да разпространява християнството, но е бил задържан от германското естество. Така той, така да се каже, се е опитал да се роди отново в едно, колкото е възможно по-малко полско семейство и да стои далеч, но същевермено изпълнен с копнеж към това, вътре в което изцяло се е намирал в миналото.
към текста >>
От едно минало прераждане обаче той си беше донесъл склон
нос
тта постоянно да гледа към една област, където някога е бил, където беше отишъл заедно с Колумбан и със свети Галус, където е искал да разпространява християнството, но е бил задържан от германското естество.
Той би трябвало да разпространява тогава християнството. Така да се каже, той беше навлязъл в тези области, без да е трябвало - това можеше да се долови от обръщенията в неговите речи - и искаше отново да се върне обратно, за да поправи тези неща. Оттам и неговата страст към Швейцария, оттам и неговата страст за построяването на Арлбергския път. Можем даже да кажем, че и по външност, - ако го разгледате, това се изразяваше в неговата фигура - той всъщност не изглеждаше като поляк. И при всеки повод Хауснер казваше, че по физически произход той не е поляк, а е такъв само по цивилизация и възпитание, че в неговата кръв текат "ретскогермански" кръвни телца.
От едно минало прераждане обаче той си беше донесъл склонността постоянно да гледа към една област, където някога е бил, където беше отишъл заедно с Колумбан и със свети Галус, където е искал да разпространява християнството, но е бил задържан от германското естество.
Така той, така да се каже, се е опитал да се роди отново в едно, колкото е възможно по-малко полско семейство и да стои далеч, но същевермено изпълнен с копнеж към това, вътре в което изцяло се е намирал в миналото.
към текста >>
[6] Съюз на «Моравските братя»: Общ
нос
т, произхождаща от хусисткото движение, която се отделя напълно от католическата църква през 1467.
[6] Съюз на «Моравските братя»: Общност, произхождаща от хусисткото движение, която се отделя напълно от католическата църква през 1467.
Комениус беше последният епископ на по-старото братство, което още по негово време се разпуска. То се основава наново през 18-и век от граф Цинцендорф в Хернхут
към текста >>
8.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
В нашите последни разглеждания тук ставаше въпрос за обсъждането на конкретни кармически връзки, което винаги се правеше не за да се разказват сензации от
нос
но редуващите се земни съществувания, а за да стигнем постепенно до едно действително конкретно разбиране на съдбовните връзки в човешкия живот.
В нашите последни разглеждания тук ставаше въпрос за обсъждането на конкретни кармически връзки, което винаги се правеше не за да се разказват сензации относно редуващите се земни съществувания, а за да стигнем постепенно до едно действително конкретно разбиране на съдбовните връзки в човешкия живот.
И аз описах редуващите се земни съществувания, просто ги описах така, както те могат да бъдат наблюдавани при повечето исторически личности, за да си създадем понятие за това - което не е особено лесно, - как един земен живот въздейства на друг земен живот. При това винаги трябва да се има предвид, че от дорнахското Коледно събрание[1] насам в антропософското движение е влязло едно ново течение. И относно това течение бих искал сега съвсем накратко да кажа няколко встъпителни думи.
към текста >>
И аз описах редуващите се земни съществувания, просто ги описах така, както те могат да бъдат наблюдавани при повечето исторически лич
нос
ти, за да си създадем понятие за това - което не е особено лесно, - как един земен живот въздейства на друг земен живот.
В нашите последни разглеждания тук ставаше въпрос за обсъждането на конкретни кармически връзки, което винаги се правеше не за да се разказват сензации относно редуващите се земни съществувания, а за да стигнем постепенно до едно действително конкретно разбиране на съдбовните връзки в човешкия живот.
И аз описах редуващите се земни съществувания, просто ги описах така, както те могат да бъдат наблюдавани при повечето исторически личности, за да си създадем понятие за това - което не е особено лесно, - как един земен живот въздейства на друг земен живот.
При това винаги трябва да се има предвид, че от дорнахското Коледно събрание[1] насам в антропософското движение е влязло едно ново течение. И относно това течение бих искал сега съвсем накратко да кажа няколко встъпителни думи.
към текста >>
И от
нос
но това течение бих искал сега съвсем накратко да кажа няколко встъпителни думи.
В нашите последни разглеждания тук ставаше въпрос за обсъждането на конкретни кармически връзки, което винаги се правеше не за да се разказват сензации относно редуващите се земни съществувания, а за да стигнем постепенно до едно действително конкретно разбиране на съдбовните връзки в човешкия живот. И аз описах редуващите се земни съществувания, просто ги описах така, както те могат да бъдат наблюдавани при повечето исторически личности, за да си създадем понятие за това - което не е особено лесно, - как един земен живот въздейства на друг земен живот. При това винаги трябва да се има предвид, че от дорнахското Коледно събрание[1] насам в антропософското движение е влязло едно ново течение.
И относно това течение бих искал сега съвсем накратко да кажа няколко встъпителни думи.
към текста >>
Ако биха проговорили сърцата, биха могли да станат някои неща, които в действител
нос
т не можаха да се осъществят, които не бяха направени, които даже бяха направени отвън, срещу съпротивата на антропософите.
Виждате ли, мои мили приятели, различно е от това, което би било, ако аз самият бих искал да поема ръководството на Антропософското общество, както това стана при Коледното събрание. Защото естествено Антропософското общество трябва да бъде нещо съвършено различно, когато то е ръководено от самия мен, или когато е ръководено от някой друг. И изхождайки от определени основания, Антропософското общество би могло по-добре да бъде ръководено, без самият аз, така да се каже, да трябваше да поема неговото административно ръководство.
Ако биха проговорили сърцата, биха могли да станат някои неща, които в действителност не можаха да се осъществят, които не бяха направени, които даже бяха направени отвън, срещу съпротивата на антропософите.
към текста >>
И така стана, че - естествено през време на войната нямаше много голяма възмож
нос
т силите да се разгърнат на всички посоки - след 1918 година, бих могъл почти да кажа, че състоянието, което царуваше, бе използвано от всички възможни страни, за да бъде направено това или онова.
И така стана, че - естествено през време на войната нямаше много голяма възможност силите да се разгърнат на всички посоки - след 1918 година, бих могъл почти да кажа, че състоянието, което царуваше, бе използвано от всички възможни страни, за да бъде направено това или онова.
Ако тогава бих казал, че това не трябва да става, днес щеше да се казва: - Ако беше допуснато това да стане, днес на всички страни щяхме да имаме преуспяващи предприятия. -
към текста >>
И всичко случило се доведе дотам, точно от 1918 година насам да нарасне враждеб
нос
тта срещу Антропософското общество така, както можахме да констатираме, и както тя същестува и до днес.
И всичко случило се доведе дотам, точно от 1918 година насам да нарасне враждебността срещу Антропософското общество така, както можахме да констатираме, и както тя същестува и до днес.
Защото в 1918-та година тази враждебност още не съществуваше. Разбира се, ние имахме отделни врагове, но не се смущавахме от тях и нямаше нужда да се смущаваме. Но всъщност враговете израснаха като плевели от 1918-та година насам. И това предизвика онова днешно състояние, под влиянието на което, например ми е невъзможно да изнасям публични лекции в Германия.
към текста >>
Защото в 1918-та година тази враждеб
нос
т още не съществуваше.
И всичко случило се доведе дотам, точно от 1918 година насам да нарасне враждебността срещу Антропософското общество така, както можахме да констатираме, и както тя същестува и до днес.
Защото в 1918-та година тази враждебност още не съществуваше.
Разбира се, ние имахме отделни врагове, но не се смущавахме от тях и нямаше нужда да се смущаваме. Но всъщност враговете израснаха като плевели от 1918-та година насам. И това предизвика онова днешно състояние, под влиянието на което, например ми е невъзможно да изнасям публични лекции в Германия.
към текста >>
Но всъщ
нос
т враговете израснаха като плевели от 1918-та година насам.
И всичко случило се доведе дотам, точно от 1918 година насам да нарасне враждебността срещу Антропософското общество така, както можахме да констатираме, и както тя същестува и до днес. Защото в 1918-та година тази враждебност още не съществуваше. Разбира се, ние имахме отделни врагове, но не се смущавахме от тях и нямаше нужда да се смущаваме.
Но всъщност враговете израснаха като плевели от 1918-та година насам.
И това предизвика онова днешно състояние, под влиянието на което, например ми е невъзможно да изнасям публични лекции в Германия.
към текста >>
От тази гледна точка аз предприех различни кармически разглеждания и онези, които присъстваха тук, или които последия път са били на моята лекция в Щутгарт, ще си спомнят, че аз се опитах да покажа, как онези индивидуал
нос
ти, които през 8-мо и 9-то столетие на нашата ера са живели в двора на Харун ал Рашид в Азия, след смъртта им са се развили в различни посоки по-нататък и после в тяхното ново прераждане са играли определена роля.
От тази гледна точка аз предприех различни кармически разглеждания и онези, които присъстваха тук, или които последия път са били на моята лекция в Щутгарт, ще си спомнят, че аз се опитах да покажа, как онези индивидуалности, които през 8-мо и 9-то столетие на нашата ера са живели в двора на Харун ал Рашид в Азия, след смъртта им са се развили в различни посоки по-нататък и после в тяхното ново прераждане са играли определена роля.
Във времето, което можем да наречем също епоха на 30-годишната война, малко преди това, от една страна ние имаме преродената индивидуалност на Харун ал Рашид в англичанина Бейкън от Верулам, а великият организатор при двора на Харун ал Рашид, който е живял там, но не като посветен, а като прераждане на един древен посветен, тази индивидуалност ние намираме като преродена в Амос Комениус. Тя живееше повече в Средна Европа. Но от тези две течения всъщност се е вляло много в духовната част на по-новата цивилизация. Така в духовната част на по-новата цивилизация близкият Ориент от след Мохамедовата епоха живееше от една страна чрез преродения Харун ал Рашид в Бейкън от Верулам, а от друга страна чрез неговия съветник, прероден в Амос Комениус.
към текста >>
Във времето, което можем да наречем също епоха на 30-годишната война, малко преди това, от една страна ние имаме преродената индивидуал
нос
т на Харун ал Рашид в англичанина Бейкън от Верулам, а великият организатор при двора на Харун ал Рашид, който е живял там, но не като посветен, а като прераждане на един древен посветен, тази индивидуал
нос
т ние намираме като преродена в Амос Комениус.
От тази гледна точка аз предприех различни кармически разглеждания и онези, които присъстваха тук, или които последия път са били на моята лекция в Щутгарт, ще си спомнят, че аз се опитах да покажа, как онези индивидуалности, които през 8-мо и 9-то столетие на нашата ера са живели в двора на Харун ал Рашид в Азия, след смъртта им са се развили в различни посоки по-нататък и после в тяхното ново прераждане са играли определена роля.
Във времето, което можем да наречем също епоха на 30-годишната война, малко преди това, от една страна ние имаме преродената индивидуалност на Харун ал Рашид в англичанина Бейкън от Верулам, а великият организатор при двора на Харун ал Рашид, който е живял там, но не като посветен, а като прераждане на един древен посветен, тази индивидуалност ние намираме като преродена в Амос Комениус.
Тя живееше повече в Средна Европа. Но от тези две течения всъщност се е вляло много в духовната част на по-новата цивилизация. Така в духовната част на по-новата цивилизация близкият Ориент от след Мохамедовата епоха живееше от една страна чрез преродения Харун ал Рашид в Бейкън от Верулам, а от друга страна чрез неговия съветник, прероден в Амос Комениус.
към текста >>
Но от тези две течения всъщ
нос
т се е вляло много в духовната част на по-новата цивилизация.
От тази гледна точка аз предприех различни кармически разглеждания и онези, които присъстваха тук, или които последия път са били на моята лекция в Щутгарт, ще си спомнят, че аз се опитах да покажа, как онези индивидуалности, които през 8-мо и 9-то столетие на нашата ера са живели в двора на Харун ал Рашид в Азия, след смъртта им са се развили в различни посоки по-нататък и после в тяхното ново прераждане са играли определена роля. Във времето, което можем да наречем също епоха на 30-годишната война, малко преди това, от една страна ние имаме преродената индивидуалност на Харун ал Рашид в англичанина Бейкън от Верулам, а великият организатор при двора на Харун ал Рашид, който е живял там, но не като посветен, а като прераждане на един древен посветен, тази индивидуалност ние намираме като преродена в Амос Комениус. Тя живееше повече в Средна Европа.
Но от тези две течения всъщност се е вляло много в духовната част на по-новата цивилизация.
Така в духовната част на по-новата цивилизация близкият Ориент от след Мохамедовата епоха живееше от една страна чрез преродения Харун ал Рашид в Бейкън от Верулам, а от друга страна чрез неговия съветник, прероден в Амос Комениус.
към текста >>
И такива индивидуал
нос
ти действаха не само чрез това, което са създали тук на Земята, като например съчиненията на Бейкън или съчиненията на Амос Комениус, или чрез това, което продължаваше да живее тук на Земята по силата на традицията, а тези ръководещи духове действаха също и чрез това, че в душите, които изпратиха долу на Земята, или с които са били заедно и които са били изпратени на Земята, те посадиха и оставиха също да покълне нещо твърде особено и в духовния свят.
Някои души се бяха събрали предимно около душата на даващия тон Бейкън, а други души се събраха около Амос Комениус. И макар това да е повече образно казано, ние не трябва да забравяме, че също и в духовния свят, където хората пребивават между смъртта и едно ново раждане, така да се каже, съществуват ръководители и последователи - естествено при съвършено други условия.
И такива индивидуалности действаха не само чрез това, което са създали тук на Земята, като например съчиненията на Бейкън или съчиненията на Амос Комениус, или чрез това, което продължаваше да живее тук на Земята по силата на традицията, а тези ръководещи духове действаха също и чрез това, че в душите, които изпратиха долу на Земята, или с които са били заедно и които са били изпратени на Земята, те посадиха и оставиха също да покълне нещо твърде особено и в духовния свят.
И така между хората на 19-то столетие се намират души, които в тяхното развитие в предземното им съществуване са станали зависими от един от двамата духове, зависими от безплътния Амос Комениус, от безплътния Бейкън.
към текста >>
И понеже, както казах, все повече и повече искам да ви запозная с начина, по който кармата конкретно действа, бих искал да обърна вниманието ви върху две лич
нос
ти на 19-то столетие, имената на които трябва да са познати на повечето от вас, от които едната е била особено повлияна в предземния си живот от Бейкън, а другата от Амос Комениус.
И понеже, както казах, все повече и повече искам да ви запозная с начина, по който кармата конкретно действа, бих искал да обърна вниманието ви върху две личности на 19-то столетие, имената на които трябва да са познати на повечето от вас, от които едната е била особено повлияна в предземния си живот от Бейкън, а другата от Амос Комениус.
към текста >>
Целият спор около Бейкън и Шекспир, така както той се води външно от литературните историци, е нещо извънредно празно, защото се изнасят всевъзможни хубави аргументи, които трябва да покажат например, че всъщ
нос
т актьорът Шекспир не е написал своите драми, а те са били написани от философа и държавния канцлер Бейкън и други подобни.
Когато разгледаме Бейкън, както той стои в земната цивилизация, в неговия земен живот като лорд канцлер на Англия, ние трябва да кажем, че той е действал така, че може да се долови, как зад неговите действия е стоял един посветен.
Целият спор около Бейкън и Шекспир, така както той се води външно от литературните историци, е нещо извънредно празно, защото се изнасят всевъзможни хубави аргументи, които трябва да покажат например, че всъщност актьорът Шекспир не е написал своите драми, а те са били написани от философа и държавния канцлер Бейкън и други подобни.
към текста >>
Всички тези външни неща са всъщ
нос
т празни, защото те не достигат до същ
нос
тта на въпроса, тъй като истината е, че във времето, когато са действали Бейкън, Шекспир, Яков Бьоме[4] и още един друг, е имало един посветен, който е говорил чрез четиримата.
Всички, които работят с външни средства, търсят прилики в начина на мислене, намиращ се в Шекспировите драми и във философските трудове на Бейкън.
Всички тези външни неща са всъщност празни, защото те не достигат до същността на въпроса, тъй като истината е, че във времето, когато са действали Бейкън, Шекспир, Яков Бьоме[4] и още един друг, е имало един посветен, който е говорил чрез четиримата.
Оттук и тяхното родство, защото това, което те са дали, се дължи на един и същ източник. Естествено хората, които спорят с външни аргументи, спорят не върху един посветен, който е стоял зад тези личности, тъй като този посветен е описан в историята, както се описва някой модерен посветен като един досаден покровител. Но той не е бил само това; в неговите външни действия той е бил такъв, но това е била една индивидуалност, от която се излъчвали извънредно големи сили и която стои зад философските трудове на Бейкън, зад драмите на Шекспир и произведенията на Яков Бьоме, а също и зад трудовете на йезуита Яков Балде. Когато вземем предвид това, в Бейкън в областа на философията ние трябва да виждаме вече подбудителя на едно огромно, обширно течение на епохата.
към текста >>
Естествено хората, които спорят с външни аргументи, спорят не върху един посветен, който е стоял зад тези лич
нос
ти, тъй като този посветен е описан в историята, както се описва някой модерен посветен като един досаден покровител.
Всички, които работят с външни средства, търсят прилики в начина на мислене, намиращ се в Шекспировите драми и във философските трудове на Бейкън. Всички тези външни неща са всъщност празни, защото те не достигат до същността на въпроса, тъй като истината е, че във времето, когато са действали Бейкън, Шекспир, Яков Бьоме[4] и още един друг, е имало един посветен, който е говорил чрез четиримата. Оттук и тяхното родство, защото това, което те са дали, се дължи на един и същ източник.
Естествено хората, които спорят с външни аргументи, спорят не върху един посветен, който е стоял зад тези личности, тъй като този посветен е описан в историята, както се описва някой модерен посветен като един досаден покровител.
Но той не е бил само това; в неговите външни действия той е бил такъв, но това е била една индивидуалност, от която се излъчвали извънредно големи сили и която стои зад философските трудове на Бейкън, зад драмите на Шекспир и произведенията на Яков Бьоме, а също и зад трудовете на йезуита Яков Балде. Когато вземем предвид това, в Бейкън в областа на философията ние трябва да виждаме вече подбудителя на едно огромно, обширно течение на епохата.
към текста >>
Но той не е бил само това; в неговите външни действия той е бил такъв, но това е била една индивидуал
нос
т, от която се излъчвали извънредно големи сили и която стои зад философските трудове на Бейкън, зад драмите на Шекспир и произведенията на Яков Бьоме, а също и зад трудовете на йезуита Яков Балде.
Всички, които работят с външни средства, търсят прилики в начина на мислене, намиращ се в Шекспировите драми и във философските трудове на Бейкън. Всички тези външни неща са всъщност празни, защото те не достигат до същността на въпроса, тъй като истината е, че във времето, когато са действали Бейкън, Шекспир, Яков Бьоме[4] и още един друг, е имало един посветен, който е говорил чрез четиримата. Оттук и тяхното родство, защото това, което те са дали, се дължи на един и същ източник. Естествено хората, които спорят с външни аргументи, спорят не върху един посветен, който е стоял зад тези личности, тъй като този посветен е описан в историята, както се описва някой модерен посветен като един досаден покровител.
Но той не е бил само това; в неговите външни действия той е бил такъв, но това е била една индивидуалност, от която се излъчвали извънредно големи сили и която стои зад философските трудове на Бейкън, зад драмите на Шекспир и произведенията на Яков Бьоме, а също и зад трудовете на йезуита Яков Балде.
Когато вземем предвид това, в Бейкън в областа на философията ние трябва да виждаме вече подбудителя на едно огромно, обширно течение на епохата.
към текста >>
За мен ставаше въпрос да разгледам онези индивидуал
нос
ти, които са били около Бейкън след неговата смърт.
За мен ставаше въпрос да разгледам онези индивидуалности, които са били около Бейкън след неговата смърт.
А около него имаше такива индивидуалности, които в следващото време се родиха като изследователи на природата, но и такива индивидуалности, които после се родиха като историци. И когато разгледаме влиянието на лорд Бейкън върху тези души, ние виждаме, как това, което той е основал на Земята, материализмът, чистото изследване на сетивния свят - нали всичко останало за него е само идол, - ние виждаме, как това, отнесено горе и преведено в духовното, се превръща в радикалност. Така че тези души приемат в духовния свят импулси, които, след тяхното раждане, след тяхното слизане на Земята ги карат да считат за вярно само това, което е факт, който може да бъде видян със сетивата.
към текста >>
А около него имаше такива индивидуал
нос
ти, които в следващото време се родиха като изследователи на природата, но и такива индивидуал
нос
ти, които после се родиха като историци.
За мен ставаше въпрос да разгледам онези индивидуалности, които са били около Бейкън след неговата смърт.
А около него имаше такива индивидуалности, които в следващото време се родиха като изследователи на природата, но и такива индивидуалности, които после се родиха като историци.
И когато разгледаме влиянието на лорд Бейкън върху тези души, ние виждаме, как това, което той е основал на Земята, материализмът, чистото изследване на сетивния свят - нали всичко останало за него е само идол, - ние виждаме, как това, отнесено горе и преведено в духовното, се превръща в радикалност. Така че тези души приемат в духовния свят импулси, които, след тяхното раждане, след тяхното слизане на Земята ги карат да считат за вярно само това, което е факт, който може да бъде видян със сетивата.
към текста >>
И когато разгледаме влиянието на лорд Бейкън върху тези души, ние виждаме, как това, което той е основал на Земята, материализмът, чистото изследване на сетивния свят - нали всичко останало за него е само идол, - ние виждаме, как това, отнесено горе и преведено в духовното, се превръща в радикал
нос
т.
За мен ставаше въпрос да разгледам онези индивидуалности, които са били около Бейкън след неговата смърт. А около него имаше такива индивидуалности, които в следващото време се родиха като изследователи на природата, но и такива индивидуалности, които после се родиха като историци.
И когато разгледаме влиянието на лорд Бейкън върху тези души, ние виждаме, как това, което той е основал на Земята, материализмът, чистото изследване на сетивния свят - нали всичко останало за него е само идол, - ние виждаме, как това, отнесено горе и преведено в духовното, се превръща в радикалност.
Така че тези души приемат в духовния свят импулси, които, след тяхното раждане, след тяхното слизане на Земята ги карат да считат за вярно само това, което е факт, който може да бъде видян със сетивата.
към текста >>
Ако проследим сега земния исторически път на Леополд фон Ранке, кой е всъщ
нос
т неговият принцип?
Ако проследим сега земния исторически път на Леополд фон Ранке, кой е всъщност неговият принцип?
Принципът на Ранке като историк е, че в историята не трябва да се пише нищо друго, освен това, което може да се прочете в архивите; цялата история трябва да бъде извлечена от архивите, от преговорите на дипломатите.
към текста >>
Ранке, който е германски протестант, но на когото това е съвършено безразлично по отношение на неговото разбиране на действител
нос
тта, работи с обектив
нос
т: т.е.
Ранке, който е германски протестант, но на когото това е съвършено безразлично по отношение на неговото разбиране на действителността, работи с обективност: т.е.
той пише историята с обективността на архивите, с такава обективност той написа историята на папите, най-добрата история на папите, която е била написана от чистата гледна точка на архивите. Когато четем Ранке, ние сме малко объркани, всъщност страшно объркани. Защото нещо пусто, нещо празно е да трябва да си представим този господин, стигнал до най-късна старост, но запазил своята подвижност и жизненост, заровен в архивите, съпоставяйки дипломатическите преговори. Това изобщо не е никаква действителна история. Това обаче е история, която разчита само на фактите от сетивния свят, а за историята такива са тези архиви.
към текста >>
той пише историята с обектив
нос
тта на архивите, с такава обектив
нос
т той написа историята на папите, най-добрата история на папите, която е била написана от чистата гледна точка на архивите.
Ранке, който е германски протестант, но на когото това е съвършено безразлично по отношение на неговото разбиране на действителността, работи с обективност: т.е.
той пише историята с обективността на архивите, с такава обективност той написа историята на папите, най-добрата история на папите, която е била написана от чистата гледна точка на архивите.
Когато четем Ранке, ние сме малко объркани, всъщност страшно объркани. Защото нещо пусто, нещо празно е да трябва да си представим този господин, стигнал до най-късна старост, но запазил своята подвижност и жизненост, заровен в архивите, съпоставяйки дипломатическите преговори. Това изобщо не е никаква действителна история. Това обаче е история, която разчита само на фактите от сетивния свят, а за историята такива са тези архиви.
към текста >>
Когато четем Ранке, ние сме малко объркани, всъщ
нос
т страшно объркани.
Ранке, който е германски протестант, но на когото това е съвършено безразлично по отношение на неговото разбиране на действителността, работи с обективност: т.е. той пише историята с обективността на архивите, с такава обективност той написа историята на папите, най-добрата история на папите, която е била написана от чистата гледна точка на архивите.
Когато четем Ранке, ние сме малко объркани, всъщност страшно объркани.
Защото нещо пусто, нещо празно е да трябва да си представим този господин, стигнал до най-късна старост, но запазил своята подвижност и жизненост, заровен в архивите, съпоставяйки дипломатическите преговори. Това изобщо не е никаква действителна история. Това обаче е история, която разчита само на фактите от сетивния свят, а за историята такива са тези архиви.
към текста >>
Защото нещо пусто, нещо празно е да трябва да си представим този господин, стигнал до най-късна старост, но запазил своята подвиж
нос
т и жизне
нос
т, заровен в архивите, съпоставяйки дипломатическите преговори.
Ранке, който е германски протестант, но на когото това е съвършено безразлично по отношение на неговото разбиране на действителността, работи с обективност: т.е. той пише историята с обективността на архивите, с такава обективност той написа историята на папите, най-добрата история на папите, която е била написана от чистата гледна точка на архивите. Когато четем Ранке, ние сме малко объркани, всъщност страшно объркани.
Защото нещо пусто, нещо празно е да трябва да си представим този господин, стигнал до най-късна старост, но запазил своята подвижност и жизненост, заровен в архивите, съпоставяйки дипломатическите преговори.
Това изобщо не е никаква действителна история. Това обаче е история, която разчита само на фактите от сетивния свят, а за историята такива са тези архиви.
към текста >>
И така, вземайки под внимание и извънземния живот, ние имаме възмож
нос
т да разберем, защо Ранке е станал такъв?
И така, вземайки под внимание и извънземния живот, ние имаме възможност да разберем, защо Ранке е станал такъв?
към текста >>
Той се обръща по един педантичен начин към сърцата, но той говори на сърцата, понеже е един предземен ученик на Амос Комениус, защото е приел от него нещо, което се намираше в този Амос Комениус, който е така характерен с неговата духовна същ
нос
т.
А сега, когато четете историята на Шлосер, вземете цялата конструкция на неговите изречения, целия му основен тон - навсякъде говори моралистът, онзи, който иска да завладее, да трогне душите, сърцата, който иска да говори на сърцата. Понякога това му се удава трудно, защото той има една педантична черта.
Той се обръща по един педантичен начин към сърцата, но той говори на сърцата, понеже е един предземен ученик на Амос Комениус, защото е приел от него нещо, което се намираше в този Амос Комениус, който е така характерен с неговата духовна същност.
към текста >>
Той навсякъде искаше наглед
нос
т в обучението, в основата на обучението навсякъде трябваше да има нещо образно.
Помислете, че той все пак идва от мохамеданизма. Той е нещо съвършено различно от духовете например, които са се присъединили към лорд Бейкън, но също и Амос Комениус в неговото прераждане като Амос Комениус живееше в действителния външен свят.
Той навсякъде искаше нагледност в обучението, в основата на обучението навсякъде трябваше да има нещо образно.
Той изискваше наблюдение, сетивното се подчертаваше, но по един друг начин. Защото Амос Комениус същевременно е един от онези, които в епохата на 30-годишната война най-живо се придържаха към убеждението за настъпването на така нареченото «хилядолетно царство»; той е този, който в своята «Пансофия» изрази велики, всеобхватни световни идеи. Той искаше да действа върху възпитанието на хората чрез ударната сила. Това продължи да действа и в Шлосер, то се намираше вътре в Шлосер.
към текста >>
Трябва да призная, мои мили приятели, че една от най-интересните лич
нос
ти от по-новия духовен живот по отношение на нейната карма беше за мене Конрад Фердинанд Майер[8].
Трябва да призная, мои мили приятели, че една от най-интересните личности от по-новия духовен живот по отношение на нейната карма беше за мене Конрад Фердинанд Майер[8].
Защото който разглежда Конрад Фердинанд Майер, както той е живял като поета Конрад Фердинанд Майер, той вижда, че най-хубавите произведения на Конрад Фердинанд Майер почиват на това, че в неговата човешка конституция постоянно се проявява нещо като стремеж на неговия аз и на астралното му тяло да искат да избягат от физическото тяло и от етерното тяло.
към текста >>
Това са състояния, които само в една по-крайна форма създават това, което всъщ
нос
т при него винаги съществува в начална фаза, в «статус насценди»: същинското духовно-душевно естество иска да излезе извън тялото и само една тънка нишка го свързва с физическо-етерното.
У Конрад Фердинанд Майер настъпват болестни състояния, стигащи до границата на разстройството на духа.
Това са състояния, които само в една по-крайна форма създават това, което всъщност при него винаги съществува в начална фаза, в «статус насценди»: същинското духовно-душевно естество иска да излезе извън тялото и само една тънка нишка го свързва с физическо-етерното.
към текста >>
Има действителна разлика между една такава лич
нос
т и един обикновен човек на съвремието.
В тези състояния, в които духовно-душевното само леко задържа физическо-етерното, при Конрад Фердинанд Майер се раждат най-хубавите му произведения, даже най-хубавото от неговата поезия, както и най-хубавите му кратки стихове. Можем да кажем, че най-хубавите поетични творби на Конрад Фердинанд Майер са се родили, когато той се е намирал наполовина извън тялото. При този Конрад Фердинанд Майер е имало едно твърде особено съчетание между четирите члена на човешката природа.
Има действителна разлика между една такава личност и един обикновен човек на съвремието.
При един обикновен човек на материалистичната епоха имаме много здрава връзка на духовно-душевното с физическо-етерното. При такъв човек духовно-душевното стои дълбоко вътре във физическо-етерното, засяда напълно там вътре. При Конрад Фердинанд Майер не съществуваше такова нещо. При него имаше една много нежна връзка на духовно-душевното с физическо-етерното. Да се опише душата на този човек, това действително принадлежи към най-интересните неща, които можем да направим по отношение на по-новото духовно развитие.
към текста >>
Там ми стана ясно, че при тази лич
нос
т има нещо от един минал земен живот през времето на 30-годишната война.
Във вътрешната карма на човека имаме нещо твърде характерно, когато е налице определено съотношение на четирите члена на човешката природа - съотношението между физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и аза. Ние можем да проследим тази странно интимна връзка обратно в миналото на Конрад Фердинанд Майер. Първо стигаме назад до 30-годишната война.
Там ми стана ясно, че при тази личност има нещо от един минал земен живот през времето на 30-годишната война.
След това ми се разкри един още по-предишен живот на Земята, който е протекъл преди епохата на Каролингите в миналото на италианската история.
към текста >>
Всъщ
нос
т трябва да опиша тези неща наистина така, както те се разкриват.
Но при проследяване кармата на Конрад Фердинанд Майер особеното неясно очертание на неговото същество, което въпреки това се явява в такова съвършенство на формата, това неясно очертание се пренася върху изследването и тогава човек има чувството, че се обърква.
Всъщност трябва да опиша тези неща наистина така, както те се разкриват.
Когато се отиде обратно в миналото, в 7-мо и 8-мо столетие на италианската история, появява се чувството: - Ти навлизаш в нещо извънредно несигурно. - Човек постоянно бива отблъскван и постепенно забелязва, че това не се дължи на самия него, а се крие в самите неща, че тук в душата, в индивидуалността на Конрад Фердинанд Майер има нещо, което довежда до объркване на самия изследовател. Защото, когато изследваме подобно нещо, постоянно трябва да се връщаме в настоящото прераждане, съответно в неотдавна изминалото, после в по-предното, след това отново - бих могъл да кажа - да спрем и отново да се върнем.
към текста >>
- Човек постоянно бива отблъскван и постепенно забелязва, че това не се дължи на самия него, а се крие в самите неща, че тук в душата, в индивидуал
нос
тта на Конрад Фердинанд Майер има нещо, което довежда до объркване на самия изследовател.
Но при проследяване кармата на Конрад Фердинанд Майер особеното неясно очертание на неговото същество, което въпреки това се явява в такова съвършенство на формата, това неясно очертание се пренася върху изследването и тогава човек има чувството, че се обърква. Всъщност трябва да опиша тези неща наистина така, както те се разкриват. Когато се отиде обратно в миналото, в 7-мо и 8-мо столетие на италианската история, появява се чувството: - Ти навлизаш в нещо извънредно несигурно.
- Човек постоянно бива отблъскван и постепенно забелязва, че това не се дължи на самия него, а се крие в самите неща, че тук в душата, в индивидуалността на Конрад Фердинанд Майер има нещо, което довежда до объркване на самия изследовател.
Защото, когато изследваме подобно нещо, постоянно трябва да се връщаме в настоящото прераждане, съответно в неотдавна изминалото, после в по-предното, след това отново - бих могъл да кажа - да спрем и отново да се върнем.
към текста >>
индивидуал
нос
тта, която живееше в него, е живяла някога в Италия в определени отношения с един папа[9], който изпратил тази индивидуал
нос
т заедно с други в една католическа християнска мисия в Англия.
- нещата отново се заличават. Човек стига до изживяванията, които тази душа е имала, когато е живяла при римския двор в Равена; човек навлиза в тези изживявания, вярва че ги има, тогава те отново се заличават. И тогава постоянно бива довеждан обратно до живеещия в настоящето Конрад Фердинанд Майер, докато стигне до констатацията, че в този по-късен живот той сам заличава своето собствено душевно съдържание от предишния си живот. И едва след дълги усилия се установява, как стоят нещата. Тогава се установява, че Конрад Фердинанд Майер, т.е.
индивидуалността, която живееше в него, е живяла някога в Италия в определени отношения с един папа[9], който изпратил тази индивидуалност заедно с други в една католическа християнска мисия в Англия.
Така че тази индивидуалност, която след това става Конрад Фердинанд Майер, първо усвои цялото онова чудесно чувство за формата, което можеше да се усвои точно в Италия в онова време, за което говорят именно изкуствата на мозайката в Италия, за което говори старата италианска живопис, която в по-голямата си част изобщо е загинала - това е престанало да съществува - и след това с една католическо-християнска мисия той отива при англо-саксонците.
към текста >>
Така че тази индивидуал
нос
т, която след това става Конрад Фердинанд Майер, първо усвои цялото онова чудесно чувство за формата, което можеше да се усвои точно в Италия в онова време, за което говорят именно изкуствата на мозайката в Италия, за което говори старата италианска живопис, която в по-голямата си част изобщо е загинала - това е престанало да съществува - и след това с една католическо-християнска мисия той отива при англо-саксонците.
Човек стига до изживяванията, които тази душа е имала, когато е живяла при римския двор в Равена; човек навлиза в тези изживявания, вярва че ги има, тогава те отново се заличават. И тогава постоянно бива довеждан обратно до живеещия в настоящето Конрад Фердинанд Майер, докато стигне до констатацията, че в този по-късен живот той сам заличава своето собствено душевно съдържание от предишния си живот. И едва след дълги усилия се установява, как стоят нещата. Тогава се установява, че Конрад Фердинанд Майер, т.е. индивидуалността, която живееше в него, е живяла някога в Италия в определени отношения с един папа[9], който изпратил тази индивидуалност заедно с други в една католическа християнска мисия в Англия.
Така че тази индивидуалност, която след това става Конрад Фердинанд Майер, първо усвои цялото онова чудесно чувство за формата, което можеше да се усвои точно в Италия в онова време, за което говорят именно изкуствата на мозайката в Италия, за което говори старата италианска живопис, която в по-голямата си част изобщо е загинала - това е престанало да съществува - и след това с една католическо-християнска мисия той отива при англо-саксонците.
към текста >>
Индивидуал
нос
тта, която по-късно се прероди като Конрад Фердинанд Майер, само присъстваше там, но тази индивидуал
нос
т беше много подвижна, будна и дейна и с това тя предизвиква недоволството и гнева на един англо-саксонски главатар и е убита под подстрекателството на този англо-саксонски главатар.
Един от неговите другари основава епископството Кентърбъри. И това, което стана в Кентърбъри, е свързано главно с това основаване.
Индивидуалността, която по-късно се прероди като Конрад Фердинанд Майер, само присъстваше там, но тази индивидуалност беше много подвижна, будна и дейна и с това тя предизвиква недоволството и гнева на един англо-саксонски главатар и е убита под подстрекателството на този англо-саксонски главатар.
Това е, което първо се открива. Но през времето, когато пребивава в Англия, в душата на Конрад Фердинанд Майер имаше нещо, което не й позволи да се радва на живота. Тази душа имаше всъщност своите корени в тогавашното италианско изкуство, ако искаме да наречем това така, в италианския духовен живот. Тя не се радваше при упражняването на нейната мисионерска дейност в Англия, но въпреки това се посвети на тази мисионерска дейност по един интензивен начин, което предизвика реакцията и убийството.
към текста >>
Тази душа имаше всъщ
нос
т своите корени в тогавашното италианско изкуство, ако искаме да наречем това така, в италианския духовен живот.
Един от неговите другари основава епископството Кентърбъри. И това, което стана в Кентърбъри, е свързано главно с това основаване. Индивидуалността, която по-късно се прероди като Конрад Фердинанд Майер, само присъстваше там, но тази индивидуалност беше много подвижна, будна и дейна и с това тя предизвиква недоволството и гнева на един англо-саксонски главатар и е убита под подстрекателството на този англо-саксонски главатар. Това е, което първо се открива. Но през времето, когато пребивава в Англия, в душата на Конрад Фердинанд Майер имаше нещо, което не й позволи да се радва на живота.
Тази душа имаше всъщност своите корени в тогавашното италианско изкуство, ако искаме да наречем това така, в италианския духовен живот.
Тя не се радваше при упражняването на нейната мисионерска дейност в Англия, но въпреки това се посвети на тази мисионерска дейност по един интензивен начин, което предизвика реакцията и убийството.
към текста >>
Тя не се радваше при упражняването на нейната мисионерска дей
нос
т в Англия, но въпреки това се посвети на тази мисионерска дей
нос
т по един интензивен начин, което предизвика реакцията и убийството.
И това, което стана в Кентърбъри, е свързано главно с това основаване. Индивидуалността, която по-късно се прероди като Конрад Фердинанд Майер, само присъстваше там, но тази индивидуалност беше много подвижна, будна и дейна и с това тя предизвиква недоволството и гнева на един англо-саксонски главатар и е убита под подстрекателството на този англо-саксонски главатар. Това е, което първо се открива. Но през времето, когато пребивава в Англия, в душата на Конрад Фердинанд Майер имаше нещо, което не й позволи да се радва на живота. Тази душа имаше всъщност своите корени в тогавашното италианско изкуство, ако искаме да наречем това така, в италианския духовен живот.
Тя не се радваше при упражняването на нейната мисионерска дейност в Англия, но въпреки това се посвети на тази мисионерска дейност по един интензивен начин, което предизвика реакцията и убийството.
към текста >>
Това неизпитване на радост, това всъщ
нос
т отдръпване от нещо, което той вършеше, следвайки един друг подтик на сърцето си, но което той вършеше с всичка сила, с цялата си преда
нос
т, това подейства по известен начин така, че при преминаването през следващия земен живот настъпи едно космическо размътване на паметта.
Това неизпитване на радост, това всъщност отдръпване от нещо, което той вършеше, следвайки един друг подтик на сърцето си, но което той вършеше с всичка сила, с цялата си преданост, това подейства по известен начин така, че при преминаването през следващия земен живот настъпи едно космическо размътване на паметта.
Импулсът беше налице, обаче той не се покриваше вече с някакво понятие.
към текста >>
Както това може да се случи в един земен живот, така става то в конкретния случай, който ви описвам: дей
нос
тта в Кентърбъри, убийството чрез краля на Англия на една лич
нос
т свързана с Кентърбъри - защото Томас Бекет е епископ на Кентърбъри.
Сблъсква се с Томас Бекет[10], канцлерът на крал Хенри ІІ в 12-то столетие, с тази особена съдба на Томас Бекет, който отначало беше всемогъщ канцлер на крал Хенри ІІ, а след това бе убит под неговото подстрекателство. Тогава в лицето на този Томас Бекет на Конрад Фердинанд Майер, в живота му като Конрад Фердинанд Майер, се явява неговата собствена, полузабравена съдба, - имам предвид, явява се в неговото подсъзнание, - полузабравена, защото естествено аз говоря за подсъзнателното, което излиза тук наяве. И тогава той описва своята собствена съдба от далечното минало, като я описва като история, разиграла се през 12-то столетие между крал Хенри ІІ и Томас Бекет от Кентърбъри, тази съдба той обрисува в своята поема «Светецът». Всичко е вярно, - само че то става в подсъзнанието, което обхваща редуващите се земни съществувания, - всичко това е така, като че ли един човек в един земен живот в ранна младост изживява нещо във връзка с някакво място, което той забравя; може би го е изживял във 2-та, 3-та година на своя живот, тогава е изживял нещо, което остава в подсъзнанието. По-късно се явява една друга подобна съдба, споменава се мястото; това място предизвиква у съответния особена симпатия за тази друга съдба и той чувства тази друга съдба по-различно отколкото някой, който не влиза в идейна асоциация с това място.
Както това може да се случи в един земен живот, така става то в конкретния случай, който ви описвам: дейността в Кентърбъри, убийството чрез краля на Англия на една личност свързана с Кентърбъри - защото Томас Бекет е епископ на Кентърбъри.
Съгласувайки тези мотиви, той описва своята собствена съдба в това, което излага.
към текста >>
Това отново е като покрито с един пласт, защото онова, което се намира в тази индивидуал
нос
т - бих могъл да кажа, - космически лесно се е забравило и въпреки това то отново изплува нагоре в изменена форма, и тогава става по-величествено, по-интензивно.
Това отново е като покрито с един пласт, защото онова, което се намира в тази индивидуалност - бих могъл да кажа, - космически лесно се е забравило и въпреки това то отново изплува нагоре в изменена форма, и тогава става по-величествено, по-интензивно.
И от това, което тази жена преживява, се ражда чудесната характеристика на «Юрг Йенач», мъжа от Граубюнден. И така, когато разглеждаме този Конрад Фердинанд Майер в неговото въплъщение като Конрад Фердинанд Майер, ние нямаме никакво обяснение за неговата особеност, ако не можем да изследваме неговата карма. Защото всъщност трябва да кажа - това е казано cum grano salis, разбира се, защото думата не подхожда напълно, - че аз един вид завиждам на хората, които без много да мислят, разбират Конрад Фердинанд Майер. Докато не познавах още неговото предишно прераждане, аз само разбрах, че всъщност не го разбирам. Защото тази чудесна завършеност на формата, тази вътрешна радост, изпитвана при формата, тази чистота на формата, тази сила, тази мощ, която живее в «Юрг Йенач», тази необикновена живост на личността, която живее в «Светеца» - човек трябва да е малко повърхностен, когато вярва, че направо разбира всичко това.
към текста >>
И така, когато разглеждаме този Конрад Фердинанд Майер в неговото въплъщение като Конрад Фердинанд Майер, ние нямаме никакво обяснение за неговата особе
нос
т, ако не можем да изследваме неговата карма.
Това отново е като покрито с един пласт, защото онова, което се намира в тази индивидуалност - бих могъл да кажа, - космически лесно се е забравило и въпреки това то отново изплува нагоре в изменена форма, и тогава става по-величествено, по-интензивно. И от това, което тази жена преживява, се ражда чудесната характеристика на «Юрг Йенач», мъжа от Граубюнден.
И така, когато разглеждаме този Конрад Фердинанд Майер в неговото въплъщение като Конрад Фердинанд Майер, ние нямаме никакво обяснение за неговата особеност, ако не можем да изследваме неговата карма.
Защото всъщност трябва да кажа - това е казано cum grano salis, разбира се, защото думата не подхожда напълно, - че аз един вид завиждам на хората, които без много да мислят, разбират Конрад Фердинанд Майер. Докато не познавах още неговото предишно прераждане, аз само разбрах, че всъщност не го разбирам. Защото тази чудесна завършеност на формата, тази вътрешна радост, изпитвана при формата, тази чистота на формата, тази сила, тази мощ, която живее в «Юрг Йенач», тази необикновена живост на личността, която живее в «Светеца» - човек трябва да е малко повърхностен, когато вярва, че направо разбира всичко това.
към текста >>
Защото всъщ
нос
т трябва да кажа - това е казано cum grano salis, разбира се, защото думата не подхожда напълно, - че аз един вид завиждам на хората, които без много да мислят, разбират Конрад Фердинанд Майер.
Това отново е като покрито с един пласт, защото онова, което се намира в тази индивидуалност - бих могъл да кажа, - космически лесно се е забравило и въпреки това то отново изплува нагоре в изменена форма, и тогава става по-величествено, по-интензивно. И от това, което тази жена преживява, се ражда чудесната характеристика на «Юрг Йенач», мъжа от Граубюнден. И така, когато разглеждаме този Конрад Фердинанд Майер в неговото въплъщение като Конрад Фердинанд Майер, ние нямаме никакво обяснение за неговата особеност, ако не можем да изследваме неговата карма.
Защото всъщност трябва да кажа - това е казано cum grano salis, разбира се, защото думата не подхожда напълно, - че аз един вид завиждам на хората, които без много да мислят, разбират Конрад Фердинанд Майер.
Докато не познавах още неговото предишно прераждане, аз само разбрах, че всъщност не го разбирам. Защото тази чудесна завършеност на формата, тази вътрешна радост, изпитвана при формата, тази чистота на формата, тази сила, тази мощ, която живее в «Юрг Йенач», тази необикновена живост на личността, която живее в «Светеца» - човек трябва да е малко повърхностен, когато вярва, че направо разбира всичко това.
към текста >>
Докато не познавах още неговото предишно прераждане, аз само разбрах, че всъщ
нос
т не го разбирам.
Това отново е като покрито с един пласт, защото онова, което се намира в тази индивидуалност - бих могъл да кажа, - космически лесно се е забравило и въпреки това то отново изплува нагоре в изменена форма, и тогава става по-величествено, по-интензивно. И от това, което тази жена преживява, се ражда чудесната характеристика на «Юрг Йенач», мъжа от Граубюнден. И така, когато разглеждаме този Конрад Фердинанд Майер в неговото въплъщение като Конрад Фердинанд Майер, ние нямаме никакво обяснение за неговата особеност, ако не можем да изследваме неговата карма. Защото всъщност трябва да кажа - това е казано cum grano salis, разбира се, защото думата не подхожда напълно, - че аз един вид завиждам на хората, които без много да мислят, разбират Конрад Фердинанд Майер.
Докато не познавах още неговото предишно прераждане, аз само разбрах, че всъщност не го разбирам.
Защото тази чудесна завършеност на формата, тази вътрешна радост, изпитвана при формата, тази чистота на формата, тази сила, тази мощ, която живее в «Юрг Йенач», тази необикновена живост на личността, която живее в «Светеца» - човек трябва да е малко повърхностен, когато вярва, че направо разбира всичко това.
към текста >>
Защото тази чудесна завърше
нос
т на формата, тази вътрешна радост, изпитвана при формата, тази чистота на формата, тази сила, тази мощ, която живее в «Юрг Йенач», тази необикновена живост на лич
нос
тта, която живее в «Светеца» - човек трябва да е малко повърх
нос
тен, когато вярва, че направо разбира всичко това.
Това отново е като покрито с един пласт, защото онова, което се намира в тази индивидуалност - бих могъл да кажа, - космически лесно се е забравило и въпреки това то отново изплува нагоре в изменена форма, и тогава става по-величествено, по-интензивно. И от това, което тази жена преживява, се ражда чудесната характеристика на «Юрг Йенач», мъжа от Граубюнден. И така, когато разглеждаме този Конрад Фердинанд Майер в неговото въплъщение като Конрад Фердинанд Майер, ние нямаме никакво обяснение за неговата особеност, ако не можем да изследваме неговата карма. Защото всъщност трябва да кажа - това е казано cum grano salis, разбира се, защото думата не подхожда напълно, - че аз един вид завиждам на хората, които без много да мислят, разбират Конрад Фердинанд Майер. Докато не познавах още неговото предишно прераждане, аз само разбрах, че всъщност не го разбирам.
Защото тази чудесна завършеност на формата, тази вътрешна радост, изпитвана при формата, тази чистота на формата, тази сила, тази мощ, която живее в «Юрг Йенач», тази необикновена живост на личността, която живее в «Светеца» - човек трябва да е малко повърхностен, когато вярва, че направо разбира всичко това.
към текста >>
Когато обаче се вгледаме в красивите форми, които имат същевременно нещо линейно, нещо строго, които са нарисувани и не са нарисувани, ние виждаме в тях да живеят мозайките от Равена; в «Светецът» живее една история, която някога е била изживяна от самата индивидуал
нос
т, но над която се е разпростряла душевна мъгла, така че от душевната мъгла изниква една друга форма - и когато знаем, че от душев
нос
тта на жената е било възприето онова, което живее в поемата от Граубюнден «Юрг Йенач», а това, което живее като нещо атакуващо в тази граубюнденска поема, то пък е смелчагата от 30-годишната война, който е бил малко филистерски господин, но все пак е бил смелчага.
Когато обаче се вгледаме в красивите форми, които имат същевременно нещо линейно, нещо строго, които са нарисувани и не са нарисувани, ние виждаме в тях да живеят мозайките от Равена; в «Светецът» живее една история, която някога е била изживяна от самата индивидуалност, но над която се е разпростряла душевна мъгла, така че от душевната мъгла изниква една друга форма - и когато знаем, че от душевността на жената е било възприето онова, което живее в поемата от Граубюнден «Юрг Йенач», а това, което живее като нещо атакуващо в тази граубюнденска поема, то пък е смелчагата от 30-годишната война, който е бил малко филистерски господин, но все пак е бил смелчага.
Когато знаем, че тук в душата, в една особена форма живее онова, което идва от минали земни преживявания, - едва тогава ние започваме всъщност да разбираме. И тогава си казваме: - В древни времена на човешкото развитие хората са говорили без стеснение върху начина, по който свръхземни духове са слизали на Земята, върху начина, по който земните хора са възлизали в духовния свят след смъртта, за да действат по-нататък от този духовен свят и това е нещо, което отново трябва да дойде, иначе човекът ще остане при своя светоглед на дъждовен червей. Защото това, което днес се нарича естественонаучен светоглед, е един светоглед на дъждовния червей.
към текста >>
Когато знаем, че тук в душата, в една особена форма живее онова, което идва от минали земни преживявания, - едва тогава ние започваме всъщ
нос
т да разбираме.
Когато обаче се вгледаме в красивите форми, които имат същевременно нещо линейно, нещо строго, които са нарисувани и не са нарисувани, ние виждаме в тях да живеят мозайките от Равена; в «Светецът» живее една история, която някога е била изживяна от самата индивидуалност, но над която се е разпростряла душевна мъгла, така че от душевната мъгла изниква една друга форма - и когато знаем, че от душевността на жената е било възприето онова, което живее в поемата от Граубюнден «Юрг Йенач», а това, което живее като нещо атакуващо в тази граубюнденска поема, то пък е смелчагата от 30-годишната война, който е бил малко филистерски господин, но все пак е бил смелчага.
Когато знаем, че тук в душата, в една особена форма живее онова, което идва от минали земни преживявания, - едва тогава ние започваме всъщност да разбираме.
И тогава си казваме: - В древни времена на човешкото развитие хората са говорили без стеснение върху начина, по който свръхземни духове са слизали на Земята, върху начина, по който земните хора са възлизали в духовния свят след смъртта, за да действат по-нататък от този духовен свят и това е нещо, което отново трябва да дойде, иначе човекът ще остане при своя светоглед на дъждовен червей. Защото това, което днес се нарича естественонаучен светоглед, е един светоглед на дъждовния червей.
към текста >>
Всъщ
нос
т хората живеят така на Земята, като че ги засяга само Земята и като че не целият Космос действа върху Земята и живее в човека, а като че миналите времена не продължават да действат чрез това, че ние самите пренасяме в по-късни времена онова, което сме възприели.
Всъщност хората живеят така на Земята, като че ги засяга само Земята и като че не целият Космос действа върху Земята и живее в човека, а като че миналите времена не продължават да действат чрез това, че ние самите пренасяме в по-късни времена онова, което сме възприели.
Да се разбере кармата, не значи да се говори някак в понятия за редуващите се земни прераждания. Да разберем кармата, означава да чувстваме в нашите сърца това, което можем да чувстваме, когато виждаме как чрез човешките души в по-късните епохи се влива онова, което е съществувало в минали времена. Когато виждаме как действа кармата, тогава човешкият живот получава съвършено друго съдържание. Стоейки в човешкия живот, ние самите се чувстваме съвършено различно.
към текста >>
Да се обясни особе
нос
тта на някоя душа така, както психоаналитиците вършат това, като по един наивен начин се опитват да обясняват тази особе
нос
т «от скритите провинции на душата» - на скритото можем да припишем всичко, - това ще престане да се върши и хората ще търсят действителните причини.
Явява се един такъв дух като Конрад Фердинанд Майер и чувства миналите земни съществувания като един основен тон вътре в своето същество, като подтонове, които прозвучават насам от минали съществувания. Ние разбираме това, което се крие тук едва тогава, когато развием разбиране за тези основни тонове. И прогресът на човечеството в духовния живот ще почива на това, че животът ще може да бъде разглеждан по този начин, че ще можем действително да проучим това, което от минали епохи на развитието на света протича чрез хората в по-късни епохи от развитието на света.
Да се обясни особеността на някоя душа така, както психоаналитиците вършат това, като по един наивен начин се опитват да обясняват тази особеност «от скритите провинции на душата» - на скритото можем да припишем всичко, - това ще престане да се върши и хората ще търсят действителните причини.
Защото работата на психоаналитиците, които в известно отношение все пак вършат нещо действително добро, понякога напомня за някой, който чува да се казва, че в 1749 година на един знатен гражданин във Франкфурт му се родил син, който се проявил по-късно като много надарен и днес още може да се покаже мястото, където се е родил този човек, проявяващ се по-късно като Гьоте. Тогава започва да се разравя Земята, за да се търси, чрез какви изпарения са се родили неговите заложби. Така изглеждат понякога и психоаналитиците. Те ровят долу в почвата на душата, в «скритите провинции», които самите те откриват като хипотетични, докато в действителност трябва да се търси в миналите земни съществувания и в съществуванията, които се намират между смъртта и едно ново раждане. Там се открива разбирането за човешките души.
към текста >>
Те ровят долу в почвата на душата, в «скритите провинции», които самите те откриват като хипотетични, докато в действител
нос
т трябва да се търси в миналите земни съществувания и в съществуванията, които се намират между смъртта и едно ново раждане.
И прогресът на човечеството в духовния живот ще почива на това, че животът ще може да бъде разглеждан по този начин, че ще можем действително да проучим това, което от минали епохи на развитието на света протича чрез хората в по-късни епохи от развитието на света. Да се обясни особеността на някоя душа така, както психоаналитиците вършат това, като по един наивен начин се опитват да обясняват тази особеност «от скритите провинции на душата» - на скритото можем да припишем всичко, - това ще престане да се върши и хората ще търсят действителните причини. Защото работата на психоаналитиците, които в известно отношение все пак вършат нещо действително добро, понякога напомня за някой, който чува да се казва, че в 1749 година на един знатен гражданин във Франкфурт му се родил син, който се проявил по-късно като много надарен и днес още може да се покаже мястото, където се е родил този човек, проявяващ се по-късно като Гьоте. Тогава започва да се разравя Земята, за да се търси, чрез какви изпарения са се родили неговите заложби. Така изглеждат понякога и психоаналитиците.
Те ровят долу в почвата на душата, в «скритите провинции», които самите те откриват като хипотетични, докато в действителност трябва да се търси в миналите земни съществувания и в съществуванията, които се намират между смъртта и едно ново раждане.
Там се открива разбирането за човешките души. В действителност човешките души са много по-богати и ние не бихме могли да познаем тяхното съдържание само от един единствен земен живот.
към текста >>
В действител
нос
т човешките души са много по-богати и ние не бихме могли да познаем тяхното съдържание само от един единствен земен живот.
Защото работата на психоаналитиците, които в известно отношение все пак вършат нещо действително добро, понякога напомня за някой, който чува да се казва, че в 1749 година на един знатен гражданин във Франкфурт му се родил син, който се проявил по-късно като много надарен и днес още може да се покаже мястото, където се е родил този човек, проявяващ се по-късно като Гьоте. Тогава започва да се разравя Земята, за да се търси, чрез какви изпарения са се родили неговите заложби. Така изглеждат понякога и психоаналитиците. Те ровят долу в почвата на душата, в «скритите провинции», които самите те откриват като хипотетични, докато в действителност трябва да се търси в миналите земни съществувания и в съществуванията, които се намират между смъртта и едно ново раждане. Там се открива разбирането за човешките души.
В действителност човешките души са много по-богати и ние не бихме могли да познаем тяхното съдържание само от един единствен земен живот.
към текста >>
[2] през 1918 имаше най-различни стремежи: Сравни в Събраните съчинения на д-р Рудолф Щайнер поредицата «Живата същ
нос
т на антропософията и нейното опазване», особено «Антропософско изграждане на общ
нос
ти», Събр.
[2] през 1918 имаше най-различни стремежи: Сравни в Събраните съчинения на д-р Рудолф Щайнер поредицата «Живата същност на антропософията и нейното опазване», особено «Антропософско изграждане на общности», Събр.
съч. 257.
към текста >>
От
нос
но изпращането на труда на Яков Лорбер «Сценарий на духовете.
[5] един познат лекар: Това е хомеопата Емил Шлегел, 1852-1935, лекар в Тюбинген. – Д-р Щайнер го посещава през ноември 1905.
Относно изпращането на труда на Яков Лорбер «Сценарий на духовете.
Насилственото встъпление на Роберт Блум. Опитности и развеждания в отвъдното.», 2 том, Битигхайм/Вурт, 1898, Рудолф Щайнер отговаря 14 декември 1905 между другото: «Книгата за Блум сигурно ще прочета, надявам се, че това ще стане още по Коледа. Писмото на Емил Шлегел е публикувано в «Писма» том II, Събр. съч. 39, писмо № 610.
към текста >>
Опит
нос
ти и развеждания в отвъдното.», 2 том, Битигхайм/Вурт, 1898, Рудолф Щайнер отговаря 14 декември 1905 между другото: «Книгата за Блум сигурно ще прочета, надявам се, че това ще стане още по Коледа.
[5] един познат лекар: Това е хомеопата Емил Шлегел, 1852-1935, лекар в Тюбинген. – Д-р Щайнер го посещава през ноември 1905. Относно изпращането на труда на Яков Лорбер «Сценарий на духовете. Насилственото встъпление на Роберт Блум.
Опитности и развеждания в отвъдното.», 2 том, Битигхайм/Вурт, 1898, Рудолф Щайнер отговаря 14 декември 1905 между другото: «Книгата за Блум сигурно ще прочета, надявам се, че това ще стане още по Коледа.
Писмото на Емил Шлегел е публикувано в «Писма» том II, Събр. съч. 39, писмо № 610.
към текста >>
[9] индивидуал
нос
тта..живееше.. в известни отношения с един папа: Грегор I, папа от 590-604.
[9] индивидуалността..живееше.. в известни отношения с един папа: Грегор I, папа от 590-604.
към текста >>
9.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Нашето разглеждане на природата изцяло трябва да бъде такова, че да се разглежда природата в нейната обшир
нос
т, но в разглеждането веднага да ни се яви това, от което, като че ли би трябвало тя сама от себе си да създаде човека.
В едно подобно положение по отношение на цялото възприемане на света е стигнало модерното материалистично схващане. То разглежда само по-обширната основа на живота, но не и това, което израства от цялостта на развитието и битието - самия човек.
Нашето разглеждане на природата изцяло трябва да бъде такова, че да се разглежда природата в нейната обширност, но в разглеждането веднага да ни се яви това, от което, като че ли би трябвало тя сама от себе си да създаде човека.
Благодарение на това човекът наистина се явява като един микрокосмос, като едно концентриране на всичко онова, което се намира в ширините на Космоса.
към текста >>
И обстоятелството, че това е така, поставя човека, но сега вече цялостта на човека, индивидуал
нос
тта на човека, отново в центъра на разглеждането.
Щом приложим това разглеждане върху историята, ние вече не сме в състояние да разглеждаме човека само така, че силите на историята да са концентрирани върху човека и да виждаме в човека едно единно същество, а трябва да разглеждаме човека както той минава през различни земни съществувания, защото в един земен живот той е свързан с една по-стара епоха, в друг земен живот с една по-късна епоха.
И обстоятелството, че това е така, поставя човека, но сега вече цялостта на човека, индивидуалността на човека, отново в центъра на разглеждането.
Това е едното, което се постига чрез такъв светоглед относно природата и историята.
към текста >>
Това е едното, което се постига чрез такъв светоглед от
нос
но природата и историята.
Щом приложим това разглеждане върху историята, ние вече не сме в състояние да разглеждаме човека само така, че силите на историята да са концентрирани върху човека и да виждаме в човека едно единно същество, а трябва да разглеждаме човека както той минава през различни земни съществувания, защото в един земен живот той е свързан с една по-стара епоха, в друг земен живот с една по-късна епоха. И обстоятелството, че това е така, поставя човека, но сега вече цялостта на човека, индивидуалността на човека, отново в центъра на разглеждането.
Това е едното, което се постига чрез такъв светоглед относно природата и историята.
към текста >>
Другото е, че именно когато поставим човека в центъра на разглеждането, ще бъде постигнато етически това, че в човешкия характер ще влезе известна скром
нос
т.
Другото е, че именно когато поставим човека в центъра на разглеждането, ще бъде постигнато етически това, че в човешкия характер ще влезе известна скромност.
Нескромността всъщност идва само от липсата на познание за човека. Без съмнение, от едно проникващо, обширно познание за човека във връзка с мировите и историческите събития няма да следва човек да се надцени, а последствието от това ще бъде, че човекът ще схваща себе си по-обективно. Именно когато човекът не познава себе си, в него се разрастват онези чувства, които идват от непознатото естество на неговото собствено същество. От него изникват инстинктивни емоционални пориви и тези, коренящи се в подсъзнанието инстинктивни пориви, те правят човека нескромен, горд и т. н.. Напротив, когато съзнанието слиза все по-дълбоко и по-дълбоко в онези области, в които човек опознава себе си както той принадлежи на ширините на Вселената и на живота в редуващите се исторически събития, по един вътрешен закон в човека ще се развие скромност.
към текста >>
Нескром
нос
тта всъщ
нос
т идва само от липсата на познание за човека.
Другото е, че именно когато поставим човека в центъра на разглеждането, ще бъде постигнато етически това, че в човешкия характер ще влезе известна скромност.
Нескромността всъщност идва само от липсата на познание за човека.
Без съмнение, от едно проникващо, обширно познание за човека във връзка с мировите и историческите събития няма да следва човек да се надцени, а последствието от това ще бъде, че човекът ще схваща себе си по-обективно. Именно когато човекът не познава себе си, в него се разрастват онези чувства, които идват от непознатото естество на неговото собствено същество. От него изникват инстинктивни емоционални пориви и тези, коренящи се в подсъзнанието инстинктивни пориви, те правят човека нескромен, горд и т. н.. Напротив, когато съзнанието слиза все по-дълбоко и по-дълбоко в онези области, в които човек опознава себе си както той принадлежи на ширините на Вселената и на живота в редуващите се исторически събития, по един вътрешен закон в човека ще се развие скромност. Защото приспособяването към мировото съществуване винаги предизвиква скромност, а не надменност.
към текста >>
н.. Напротив, когато съзнанието слиза все по-дълбоко и по-дълбоко в онези области, в които човек опознава себе си както той принадлежи на ширините на Вселената и на живота в редуващите се исторически събития, по един вътрешен закон в човека ще се развие скром
нос
т.
Другото е, че именно когато поставим човека в центъра на разглеждането, ще бъде постигнато етически това, че в човешкия характер ще влезе известна скромност. Нескромността всъщност идва само от липсата на познание за човека. Без съмнение, от едно проникващо, обширно познание за човека във връзка с мировите и историческите събития няма да следва човек да се надцени, а последствието от това ще бъде, че човекът ще схваща себе си по-обективно. Именно когато човекът не познава себе си, в него се разрастват онези чувства, които идват от непознатото естество на неговото собствено същество. От него изникват инстинктивни емоционални пориви и тези, коренящи се в подсъзнанието инстинктивни пориви, те правят човека нескромен, горд и т.
н.. Напротив, когато съзнанието слиза все по-дълбоко и по-дълбоко в онези области, в които човек опознава себе си както той принадлежи на ширините на Вселената и на живота в редуващите се исторически събития, по един вътрешен закон в човека ще се развие скромност.
Защото приспособяването към мировото съществуване винаги предизвиква скромност, а не надменност. Всичко, което в антропософията може да бъде култивирано като едно действително, истинско разглеждане, изцяло има една етическа страна, проявява своите етически импулси. Антропософията няма да създаде един мироглед за живота, както по-новото материалистично време, което счита етиката, морала за нещо външно, а за него етиката, моралът ще бъде нещо, което ще израства вътрешно от всичко онова, което се разглежда.
към текста >>
Защото приспособяването към мировото съществуване винаги предизвиква скром
нос
т, а не надмен
нос
т.
Нескромността всъщност идва само от липсата на познание за човека. Без съмнение, от едно проникващо, обширно познание за човека във връзка с мировите и историческите събития няма да следва човек да се надцени, а последствието от това ще бъде, че човекът ще схваща себе си по-обективно. Именно когато човекът не познава себе си, в него се разрастват онези чувства, които идват от непознатото естество на неговото собствено същество. От него изникват инстинктивни емоционални пориви и тези, коренящи се в подсъзнанието инстинктивни пориви, те правят човека нескромен, горд и т. н.. Напротив, когато съзнанието слиза все по-дълбоко и по-дълбоко в онези области, в които човек опознава себе си както той принадлежи на ширините на Вселената и на живота в редуващите се исторически събития, по един вътрешен закон в човека ще се развие скромност.
Защото приспособяването към мировото съществуване винаги предизвиква скромност, а не надменност.
Всичко, което в антропософията може да бъде култивирано като едно действително, истинско разглеждане, изцяло има една етическа страна, проявява своите етически импулси. Антропософията няма да създаде един мироглед за живота, както по-новото материалистично време, което счита етиката, морала за нещо външно, а за него етиката, моралът ще бъде нещо, което ще израства вътрешно от всичко онова, което се разглежда.
към текста >>
Ние насочваме поглед към един човек от предихристиянското време, живял около едно столетие преди основаването на християнството и намираме, - аз разказвам това, което можеше да бъде намерено чрез едно духовнонаучно разглеждане, - една лич
нос
т, която е един вид надзирател на роби, както казах, тя живееше едно столетие преди основаването на християнството като един вид надзирател на роби в южните области на Европа.
Ние насочваме поглед към един човек от предихристиянското време, живял около едно столетие преди основаването на християнството и намираме, - аз разказвам това, което можеше да бъде намерено чрез едно духовнонаучно разглеждане, - една личност, която е един вид надзирател на роби, както казах, тя живееше едно столетие преди основаването на християнството като един вид надзирател на роби в южните области на Европа.
към текста >>
В древ
нос
тта робството се считаше за нещо нормално, а и във времето за което говоря тук, то беше всъщ
нос
т вече значително смекчено и надзирателите на роби бяха образовани хора.
Под надзирател на роби в онова време не трябва да си представяме онова, което при тези думи същевременно предизвиква в нас определени чувства и усещания.
В древността робството се считаше за нещо нормално, а и във времето за което говоря тук, то беше всъщност вече значително смекчено и надзирателите на роби бяха образовани хора.
Даже често пъти в онова време учители на много важни хора са били роби, защото между робите също е имало образовани хора. Литературното образование, научното образование е било усвоявано от много от тях по онова време. Следователно когато в това отношение разглеждаме древността, ние трябва да си създадем по-здравословни възгледи за робството, без разбира се, ни най-малко да го защищаваме.
към текста >>
Следователно когато в това отношение разглеждаме древ
нос
тта, ние трябва да си създадем по-здравословни възгледи за робството, без разбира се, ни най-малко да го защищаваме.
Под надзирател на роби в онова време не трябва да си представяме онова, което при тези думи същевременно предизвиква в нас определени чувства и усещания. В древността робството се считаше за нещо нормално, а и във времето за което говоря тук, то беше всъщност вече значително смекчено и надзирателите на роби бяха образовани хора. Даже често пъти в онова време учители на много важни хора са били роби, защото между робите също е имало образовани хора. Литературното образование, научното образование е било усвоявано от много от тях по онова време.
Следователно когато в това отношение разглеждаме древността, ние трябва да си създадем по-здравословни възгледи за робството, без разбира се, ни най-малко да го защищаваме.
към текста >>
Ние имаме една лич
нос
т, чиято професия е да се занимава с разпределението на работата, с третирането на голям брой роби.
Ние имаме една личност, чиято професия е да се занимава с разпределението на работата, с третирането на голям брой роби.
И тази личност, която е извънредно любвеобилна, която е една кротка личност, която, ако би следвала себе си, би вършила всичко за да направи живота на робите приятен, е подчинена на една сурова, груба личност. Според нашите днешни наименования бихме нарекли онази личност началник. На него трябваше да се подчинява нашата личност. Чрез това се получават някои неща, които пораждат ненавист у ръководените. И тогава се установява, че когато личността, за която говоря, надзирателят на робите, минава през вратата на смъртта, през времето между смъртта и едно ново раждане тя е заобиколена от всички онези души, които бяха свързани с нея като роби, когато тя беше техен надзирател.
към текста >>
И тази лич
нос
т, която е извънредно любвеобилна, която е една кротка лич
нос
т, която, ако би следвала себе си, би вършила всичко за да направи живота на робите приятен, е подчинена на една сурова, груба лич
нос
т.
Ние имаме една личност, чиято професия е да се занимава с разпределението на работата, с третирането на голям брой роби.
И тази личност, която е извънредно любвеобилна, която е една кротка личност, която, ако би следвала себе си, би вършила всичко за да направи живота на робите приятен, е подчинена на една сурова, груба личност.
Според нашите днешни наименования бихме нарекли онази личност началник. На него трябваше да се подчинява нашата личност. Чрез това се получават някои неща, които пораждат ненавист у ръководените. И тогава се установява, че когато личността, за която говоря, надзирателят на робите, минава през вратата на смъртта, през времето между смъртта и едно ново раждане тя е заобиколена от всички онези души, които бяха свързани с нея като роби, когато тя беше техен надзирател. Но особено силно беше свързана индивидуалността на тази личност с онзи началник, именно чрез това, че когато беше надзирател на робите, трябваше да следва този началник, да му се подчинява, макар и често пъти против волята си, но според нравите на онова време при такива социални отношения.
към текста >>
Според нашите днешни наименования бихме нарекли онази лич
нос
т началник.
Ние имаме една личност, чиято професия е да се занимава с разпределението на работата, с третирането на голям брой роби. И тази личност, която е извънредно любвеобилна, която е една кротка личност, която, ако би следвала себе си, би вършила всичко за да направи живота на робите приятен, е подчинена на една сурова, груба личност.
Според нашите днешни наименования бихме нарекли онази личност началник.
На него трябваше да се подчинява нашата личност. Чрез това се получават някои неща, които пораждат ненавист у ръководените. И тогава се установява, че когато личността, за която говоря, надзирателят на робите, минава през вратата на смъртта, през времето между смъртта и едно ново раждане тя е заобиколена от всички онези души, които бяха свързани с нея като роби, когато тя беше техен надзирател. Но особено силно беше свързана индивидуалността на тази личност с онзи началник, именно чрез това, че когато беше надзирател на робите, трябваше да следва този началник, да му се подчинява, макар и често пъти против волята си, но според нравите на онова време при такива социални отношения. Това създаде дълбока кармическа връзка.
към текста >>
На него трябваше да се подчинява нашата лич
нос
т.
Ние имаме една личност, чиято професия е да се занимава с разпределението на работата, с третирането на голям брой роби. И тази личност, която е извънредно любвеобилна, която е една кротка личност, която, ако би следвала себе си, би вършила всичко за да направи живота на робите приятен, е подчинена на една сурова, груба личност. Според нашите днешни наименования бихме нарекли онази личност началник.
На него трябваше да се подчинява нашата личност.
Чрез това се получават някои неща, които пораждат ненавист у ръководените. И тогава се установява, че когато личността, за която говоря, надзирателят на робите, минава през вратата на смъртта, през времето между смъртта и едно ново раждане тя е заобиколена от всички онези души, които бяха свързани с нея като роби, когато тя беше техен надзирател. Но особено силно беше свързана индивидуалността на тази личност с онзи началник, именно чрез това, че когато беше надзирател на робите, трябваше да следва този началник, да му се подчинява, макар и често пъти против волята си, но според нравите на онова време при такива социални отношения. Това създаде дълбока кармическа връзка. Но една по-дълбока кармическа връзка създадоха и отношенията, които съществуваха във физическия свят между ръководителя на робите, бихме могли да кажем, учителя на робите, и самите роби.
към текста >>
И тогава се установява, че когато лич
нос
тта, за която говоря, надзирателят на робите, минава през вратата на смъртта, през времето между смъртта и едно ново раждане тя е заобиколена от всички онези души, които бяха свързани с нея като роби, когато тя беше техен надзирател.
Ние имаме една личност, чиято професия е да се занимава с разпределението на работата, с третирането на голям брой роби. И тази личност, която е извънредно любвеобилна, която е една кротка личност, която, ако би следвала себе си, би вършила всичко за да направи живота на робите приятен, е подчинена на една сурова, груба личност. Според нашите днешни наименования бихме нарекли онази личност началник. На него трябваше да се подчинява нашата личност. Чрез това се получават някои неща, които пораждат ненавист у ръководените.
И тогава се установява, че когато личността, за която говоря, надзирателят на робите, минава през вратата на смъртта, през времето между смъртта и едно ново раждане тя е заобиколена от всички онези души, които бяха свързани с нея като роби, когато тя беше техен надзирател.
Но особено силно беше свързана индивидуалността на тази личност с онзи началник, именно чрез това, че когато беше надзирател на робите, трябваше да следва този началник, да му се подчинява, макар и често пъти против волята си, но според нравите на онова време при такива социални отношения. Това създаде дълбока кармическа връзка. Но една по-дълбока кармическа връзка създадоха и отношенията, които съществуваха във физическия свят между ръководителя на робите, бихме могли да кажем, учителя на робите, и самите роби.
към текста >>
Но особено силно беше свързана индивидуал
нос
тта на тази лич
нос
т с онзи началник, именно чрез това, че когато беше надзирател на робите, трябваше да следва този началник, да му се подчинява, макар и често пъти против волята си, но според нравите на онова време при такива социални отношения.
И тази личност, която е извънредно любвеобилна, която е една кротка личност, която, ако би следвала себе си, би вършила всичко за да направи живота на робите приятен, е подчинена на една сурова, груба личност. Според нашите днешни наименования бихме нарекли онази личност началник. На него трябваше да се подчинява нашата личност. Чрез това се получават някои неща, които пораждат ненавист у ръководените. И тогава се установява, че когато личността, за която говоря, надзирателят на робите, минава през вратата на смъртта, през времето между смъртта и едно ново раждане тя е заобиколена от всички онези души, които бяха свързани с нея като роби, когато тя беше техен надзирател.
Но особено силно беше свързана индивидуалността на тази личност с онзи началник, именно чрез това, че когато беше надзирател на робите, трябваше да следва този началник, да му се подчинява, макар и често пъти против волята си, но според нравите на онова време при такива социални отношения.
Това създаде дълбока кармическа връзка. Но една по-дълбока кармическа връзка създадоха и отношенията, които съществуваха във физическия свят между ръководителя на робите, бихме могли да кажем, учителя на робите, и самите роби.
към текста >>
И така, трябва да си представим, че в живота между смъртта и едно ново раждане се развиват по-нататъшни отношения между всички тези човешки индивидуал
нос
ти, за които говорих сега.
И така, трябва да си представим, че в живота между смъртта и едно ново раждане се развиват по-нататъшни отношения между всички тези човешки индивидуалности, за които говорих сега.
към текста >>
След това в 9-то християнско столетие индивидуал
нос
тта на този надзирател на роби отново се роди в Средна Европа, но като жена.
След това в 9-то християнско столетие индивидуалността на този надзирател на роби отново се роди в Средна Европа, но като жена.
Сега имаме работа с едно прераждане на онзи надзирател на роби като жена и понеже именно кармическите връзки са такива, като жена на онзи началник, който се прероди пак като мъж. И между двамата се развиват не твърде блестящи брачни отношения, които обаче напълно изправят кармически онова, което се беше създало кармически, когато те бяха родени като надзирател на роби и като началник в тогавашното време в началото на първото столетие преди християнското летоброене. Сега през 9-то християнско столетие този началник се намира в Средна Европа сред една общност, чиито граждани живеят в извънредно фамилиарни отношения. Там той е един вид общински чиновник, който всъщност е слуга на всички, и всички го третират като буфер.
към текста >>
Сега през 9-то християнско столетие този началник се намира в Средна Европа сред една общ
нос
т, чиито граждани живеят в извънредно фамилиарни отношения.
След това в 9-то християнско столетие индивидуалността на този надзирател на роби отново се роди в Средна Европа, но като жена. Сега имаме работа с едно прераждане на онзи надзирател на роби като жена и понеже именно кармическите връзки са такива, като жена на онзи началник, който се прероди пак като мъж. И между двамата се развиват не твърде блестящи брачни отношения, които обаче напълно изправят кармически онова, което се беше създало кармически, когато те бяха родени като надзирател на роби и като началник в тогавашното време в началото на първото столетие преди християнското летоброене.
Сега през 9-то християнско столетие този началник се намира в Средна Европа сред една общност, чиито граждани живеят в извънредно фамилиарни отношения.
Там той е един вид общински чиновник, който всъщност е слуга на всички, и всички го третират като буфер.
към текста >>
Там той е един вид общински чиновник, който всъщ
нос
т е слуга на всички, и всички го третират като буфер.
След това в 9-то християнско столетие индивидуалността на този надзирател на роби отново се роди в Средна Европа, но като жена. Сега имаме работа с едно прераждане на онзи надзирател на роби като жена и понеже именно кармическите връзки са такива, като жена на онзи началник, който се прероди пак като мъж. И между двамата се развиват не твърде блестящи брачни отношения, които обаче напълно изправят кармически онова, което се беше създало кармически, когато те бяха родени като надзирател на роби и като началник в тогавашното време в началото на първото столетие преди християнското летоброене. Сега през 9-то християнско столетие този началник се намира в Средна Европа сред една общност, чиито граждани живеят в извънредно фамилиарни отношения.
Там той е един вид общински чиновник, който всъщност е слуга на всички, и всички го третират като буфер.
към текста >>
Следователно началникът е станал, така да се каже, слуга на всички и е трябвало да гледа, как кармически се изпълнява голяма част от онова, което заради неговата брутал
нос
т е било направено от надзирателя на робите на тези хора.
Когато изследваме нещата, ние откриваме, че членовете на тази обширна община са робите, между които е била разпределяна работата и които в миналото са били ръководени и третирани по споменатия от мен начин.
Следователно началникът е станал, така да се каже, слуга на всички и е трябвало да гледа, как кармически се изпълнява голяма част от онова, което заради неговата бруталност е било направено от надзирателя на робите на тези хора.
към текста >>
Обаче неговата жена е прероденият надзирател на роби, който, бих могъл да кажа, по един определен по-тих, по-уединен начин страда от впечатленията, които сега идват от постоянно недоволния предишен началник в неговото настоящо прераждане и можем да проследим в подроб
нос
ти, как тук се изпълнява кармата.
Обаче неговата жена е прероденият надзирател на роби, който, бих могъл да кажа, по един определен по-тих, по-уединен начин страда от впечатленията, които сега идват от постоянно недоволния предишен началник в неговото настоящо прераждане и можем да проследим в подробности, как тук се изпълнява кармата.
към текста >>
Само това, което е станало между тези двама човека, между надзирателя на роби и неговия началник, това кармическо отношение се изчерпва със средновековното прераждане в 9-то столетие; защото тук жената изплаща дълга си, изпитвайки върху собствената си душа брутал
нос
тта на нейния някогашен началник, който сега е неин мъж.
От друга страна обаче ние също виждаме, как тази карма не е изпълнена изцяло, не е изпълнена в нейната цялост. Изпълнява се само една част от тази карма.
Само това, което е станало между тези двама човека, между надзирателя на роби и неговия началник, това кармическо отношение се изчерпва със средновековното прераждане в 9-то столетие; защото тук жената изплаща дълга си, изпитвайки върху собствената си душа бруталността на нейния някогашен началник, който сега е неин мъж.
към текста >>
Но тази жена, въплъщение на някогашния надзирател на роби, се преражда отново, преражда се така, че по-голяма част от онези души, които някога бяха роби и след това бяха обединени в голямата община, чиято съдба следователно тази индивидуал
нос
т съизживява два пъти в земния живот, сега тази общ
нос
т, свързана с бившия надзирател на роби и с бившата жена, идва на Земята като онези деца, с възпитанието на които тази лич
нос
т, тази индивидуал
нос
т особено задълбочено се залавя сега в нейното ново въплъщение.
Но тази жена, въплъщение на някогашния надзирател на роби, се преражда отново, преражда се така, че по-голяма част от онези души, които някога бяха роби и след това бяха обединени в голямата община, чиято съдба следователно тази индивидуалност съизживява два пъти в земния живот, сега тази общност, свързана с бившия надзирател на роби и с бившата жена, идва на Земята като онези деца, с възпитанието на които тази личност, тази индивидуалност особено задълбочено се залавя сега в нейното ново въплъщение.
Защото това прераждане е прераждането на Песталоци[2]. И ние виждаме, че всичко, което живее сега в Песталоци като извънредно голяма благост, като въодушевление относно възпитанието в 19-то столетие, е кармическото изпълнение по отношение на хората, с които той два пъти е бил свързан по описания начин - кармическото изпълнение на онова, което е било изживяно, изстрадано и изпитано в миналите въплъщения.
към текста >>
И ние виждаме, че всичко, което живее сега в Песталоци като извънредно голяма благост, като въодушевление от
нос
но възпитанието в 19-то столетие, е кармическото изпълнение по отношение на хората, с които той два пъти е бил свързан по описания начин - кармическото изпълнение на онова, което е било изживяно, изстрадано и изпитано в миналите въплъщения.
Но тази жена, въплъщение на някогашния надзирател на роби, се преражда отново, преражда се така, че по-голяма част от онези души, които някога бяха роби и след това бяха обединени в голямата община, чиято съдба следователно тази индивидуалност съизживява два пъти в земния живот, сега тази общност, свързана с бившия надзирател на роби и с бившата жена, идва на Земята като онези деца, с възпитанието на които тази личност, тази индивидуалност особено задълбочено се залавя сега в нейното ново въплъщение. Защото това прераждане е прераждането на Песталоци[2].
И ние виждаме, че всичко, което живее сега в Песталоци като извънредно голяма благост, като въодушевление относно възпитанието в 19-то столетие, е кармическото изпълнение по отношение на хората, с които той два пъти е бил свързан по описания начин - кармическото изпълнение на онова, което е било изживяно, изстрадано и изпитано в миналите въплъщения.
към текста >>
Това, което се явява в отделни лич
нос
ти, става прозрачно, застава пред душата в неговата разбираема обектив
нос
т едва тогава, когато наблюдаваме, как на задния фон на един настоящ земен живот се явяват миналите земни съществувания.
Това, което се явява в отделни личности, става прозрачно, застава пред душата в неговата разбираема обективност едва тогава, когато наблюдаваме, как на задния фон на един настоящ земен живот се явяват миналите земни съществувания.
И понякога в някой земен живот се проявяват черти на един човек, които не са свързани само с предишното въплъщение, а с още по-предното въплъщение, даже и с едно по-далечно въплъщение. Ние виждаме, как в една определена вътрешна духовна последователност действа това, което е било заложено в отделните въплъщения. То продължава да съществува по-нататък, когато човекът минава през земните съществувания, но също и през живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Ние виждаме, как в една определена вътрешна духовна последовател
нос
т действа това, което е било заложено в отделните въплъщения.
Това, което се явява в отделни личности, става прозрачно, застава пред душата в неговата разбираема обективност едва тогава, когато наблюдаваме, как на задния фон на един настоящ земен живот се явяват миналите земни съществувания. И понякога в някой земен живот се проявяват черти на един човек, които не са свързани само с предишното въплъщение, а с още по-предното въплъщение, даже и с едно по-далечно въплъщение.
Ние виждаме, как в една определена вътрешна духовна последователност действа това, което е било заложено в отделните въплъщения.
То продължава да съществува по-нататък, когато човекът минава през земните съществувания, но също и през живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Поетическите творения на Конрад Фердинанд Майер в тяхната форма имат чудесен хармоничен стил, така че можем да кажем, че това, което живее в Конрад Фердинанд Майер, то всъщ
нос
т постоянно се
нос
и малко над земното по отношение на стила, а също и по отношение на начина на мислене, на усещане и чувстване.
Конрад Фердинанд Майер е особена загадка за онзи, който вътрешно разглежда неговия живот и същевременно до най-висока степен може да се възхищава на неговите поетически творения.
Поетическите творения на Конрад Фердинанд Майер в тяхната форма имат чудесен хармоничен стил, така че можем да кажем, че това, което живее в Конрад Фердинанд Майер, то всъщност постоянно се носи малко над земното по отношение на стила, а също и по отношение на начина на мислене, на усещане и чувстване.
И когато се вглъбяваме в творбите на Конрад Фердинанд Майер, ние вече забелязваме, как той е потопен в една духовна душевност, която винаги е готова да се откъсне от физическо-телесното. Когато поставим пред себе си по-благородните поетически творения на Конрад Фердинанд Майер, а също и неговите съчинения в проза и ги разгледаме, ние си казваме: - Тук има нещо творческо, което постоянно иска да израсне над връзката с физическото тяло. - То се е изразило чрез това, че Конрад Фердинанд Майер в своето въплъщение като Конрад Фердинанд Майер фактически трябваше да изживее болестни състояния, при които душевно-духовното до много висока степен се отделяше от физическо-телесното, така че се явяваха налудничави състояния, или поне такива състояния, които бяха подобни на умопомрачение. Тук забележителното се състои в това, че най-хубавите неща от него са създадени в такова състояние на отделяне на духовно-душевното от физическо-телесното.
към текста >>
И когато се вглъбяваме в творбите на Конрад Фердинанд Майер, ние вече забелязваме, как той е потопен в една духовна душев
нос
т, която винаги е готова да се откъсне от физическо-телесното.
Конрад Фердинанд Майер е особена загадка за онзи, който вътрешно разглежда неговия живот и същевременно до най-висока степен може да се възхищава на неговите поетически творения. Поетическите творения на Конрад Фердинанд Майер в тяхната форма имат чудесен хармоничен стил, така че можем да кажем, че това, което живее в Конрад Фердинанд Майер, то всъщност постоянно се носи малко над земното по отношение на стила, а също и по отношение на начина на мислене, на усещане и чувстване.
И когато се вглъбяваме в творбите на Конрад Фердинанд Майер, ние вече забелязваме, как той е потопен в една духовна душевност, която винаги е готова да се откъсне от физическо-телесното.
Когато поставим пред себе си по-благородните поетически творения на Конрад Фердинанд Майер, а също и неговите съчинения в проза и ги разгледаме, ние си казваме: - Тук има нещо творческо, което постоянно иска да израсне над връзката с физическото тяло. - То се е изразило чрез това, че Конрад Фердинанд Майер в своето въплъщение като Конрад Фердинанд Майер фактически трябваше да изживее болестни състояния, при които душевно-духовното до много висока степен се отделяше от физическо-телесното, така че се явяваха налудничави състояния, или поне такива състояния, които бяха подобни на умопомрачение. Тук забележителното се състои в това, че най-хубавите неща от него са създадени в такова състояние на отделяне на духовно-душевното от физическо-телесното.
към текста >>
Трябва само добре да си представите, как един действителен стремеж за познание в тази област среща извънредно големи труд
нос
ти.
Но когато се опитаме да изследваме кармическите връзки през земния живот на Конрад Фердинанд Майер, ние се объркваме. Ние не можем веднага да се оправим, когато искаме да проследим нишката, която свързва сегашната инкарнация на Конрад Фердинанд Майер с неговите предишни инкарнации. Първо сме пренесени в 6-то столетие след Р. Хр., но после отново сме отхвърлени обратно в 19-то столетие във въплъщението като Конрад Фердинанд Майер, защото при наблюдението самите неща ни насочват, съблазняват ни да се заблудим.
Трябва само добре да си представите, как един действителен стремеж за познание в тази област среща извънредно големи трудности.
Който се задоволява с фантастични неща, за него е много лесно, той може някак да стъкми нещо за себе си. Обаче който в тази област не се задоволява с фантазии, а със своето изследване, фактически прониква до онази точка, където намира, че нагласата на душата му е подходяща за изследването. За него не е лесно, когато проследява такива неща, особено при такава сложна индивидуалност, каквато ни се представя в Конрад Фердинанд Майер. И при изследването на кармическите връзки през няколко земни съществувания не получаваме никаква особено голяма помощ, когато насочваме погледа си върху много по-значимите неща. Това, което е най-очебийно при човека, което възприемаме когато срещнем човека или научаваме от историята нещо за него, той го е получил всъщност предимно от земната околна среда.
към текста >>
За него не е лесно, когато проследява такива неща, особено при такава сложна индивидуал
нос
т, каквато ни се представя в Конрад Фердинанд Майер.
Първо сме пренесени в 6-то столетие след Р. Хр., но после отново сме отхвърлени обратно в 19-то столетие във въплъщението като Конрад Фердинанд Майер, защото при наблюдението самите неща ни насочват, съблазняват ни да се заблудим. Трябва само добре да си представите, как един действителен стремеж за познание в тази област среща извънредно големи трудности. Който се задоволява с фантастични неща, за него е много лесно, той може някак да стъкми нещо за себе си. Обаче който в тази област не се задоволява с фантазии, а със своето изследване, фактически прониква до онази точка, където намира, че нагласата на душата му е подходяща за изследването.
За него не е лесно, когато проследява такива неща, особено при такава сложна индивидуалност, каквато ни се представя в Конрад Фердинанд Майер.
И при изследването на кармическите връзки през няколко земни съществувания не получаваме никаква особено голяма помощ, когато насочваме погледа си върху много по-значимите неща. Това, което е най-очебийно при човека, което възприемаме когато срещнем човека или научаваме от историята нещо за него, той го е получил всъщност предимно от земната околна среда. Като човек ние сме много повече, отколкото си мислим, продукт на заобикалящата ни земна среда. Чрез възпитанието ние приемаме онова, което се намира в заобикалящия ни земен свят. Едва когато съзрем и схванем по-тънките, по-интимните черти на един човек, когато конкретно схванем тези черти, те ни отвеждат през живота между смъртта и едно ново раждане обратно в миналия живот.
към текста >>
Това, което е най-очебийно при човека, което възприемаме когато срещнем човека или научаваме от историята нещо за него, той го е получил всъщ
нос
т предимно от земната околна среда.
Трябва само добре да си представите, как един действителен стремеж за познание в тази област среща извънредно големи трудности. Който се задоволява с фантастични неща, за него е много лесно, той може някак да стъкми нещо за себе си. Обаче който в тази област не се задоволява с фантазии, а със своето изследване, фактически прониква до онази точка, където намира, че нагласата на душата му е подходяща за изследването. За него не е лесно, когато проследява такива неща, особено при такава сложна индивидуалност, каквато ни се представя в Конрад Фердинанд Майер. И при изследването на кармическите връзки през няколко земни съществувания не получаваме никаква особено голяма помощ, когато насочваме погледа си върху много по-значимите неща.
Това, което е най-очебийно при човека, което възприемаме когато срещнем човека или научаваме от историята нещо за него, той го е получил всъщност предимно от земната околна среда.
Като човек ние сме много повече, отколкото си мислим, продукт на заобикалящата ни земна среда. Чрез възпитанието ние приемаме онова, което се намира в заобикалящия ни земен свят. Едва когато съзрем и схванем по-тънките, по-интимните черти на един човек, когато конкретно схванем тези черти, те ни отвеждат през живота между смъртта и едно ново раждане обратно в миналия живот.
към текста >>
А за едно такова разглеждане може да бъде по-важен начинът, по който разглеждаме жестовете на един човек, постоянните навици на един човек, отколкото разглеждането на онова, което той върши, например като една знаменита лич
нос
т.
А за едно такова разглеждане може да бъде по-важен начинът, по който разглеждаме жестовете на един човек, постоянните навици на един човек, отколкото разглеждането на онова, което той върши, например като една знаменита личност.
Начинът, по който някой държи нещо, или по който някой по навик отговаря на нещо, - не това, което той отговаря, а как отговаря, като например, че той първо винаги отхвърля и едва когато не може вече по друг начин, се съгласява, или с добродушие хвали нещо и т. н. и т. н., - такива черти са най-важното и когато особено ги вземем под внимание, те застават в центъра на разглежданията, и от тях израстват много неща. Трябва да разглеждаме начина как някой хваща нещо, как прави това съвсем обективно, изработва го художествено; тогава нещата не остават при разглеждането на жестовете, а около жестовете се изгражда образът на един друг човек.
към текста >>
Но при една такава индивидуал
нос
т като тази на Конрад Фердинанд Майер важното е, че тя твори с определена наклон
нос
т - така искам точно да го изразя - да освобождава духовно-душевното си естество от физическо-телесното.
Но при една такава индивидуалност като тази на Конрад Фердинанд Майер важното е, че тя твори с определена наклонност - така искам точно да го изразя - да освобождава духовно-душевното си естество от физическо-телесното.
Това е една опорна точка, обаче от друга страна то е нещо, което лесно може да въведе в заблуждение.
към текста >>
И ние намираме една лич
нос
т, която е живяла в Италия, която е минала през различни съдбовни моменти в онова въплъщение и е живяла там с един вид двойна природа, от една страна с едно извънредно голямо въодушевление отдадена на това, което за нас, живеещите по-късно почти се е изгубило във външния свят, което обаче е съществувало в едно величествено развитие на изкуството и което можем да видим още в изкуството на мозайката.
А сега сме отнесени в 6-то столетие. Първо имаме чувството,че той трябва да се намира тук.
И ние намираме една личност, която е живяла в Италия, която е минала през различни съдбовни моменти в онова въплъщение и е живяла там с един вид двойна природа, от една страна с едно извънредно голямо въодушевление отдадена на това, което за нас, живеещите по-късно почти се е изгубило във външния свят, което обаче е съществувало в едно величествено развитие на изкуството и което можем да видим още в изкуството на мозайката.
В това развитие на изкуството в Италия, в края на 5-то, началото на 6-то столетие, е живяла тази личност, на която се натъкваме в началото. Така се представят първо нещата.
към текста >>
В това развитие на изкуството в Италия, в края на 5-то, началото на 6-то столетие, е живяла тази лич
нос
т, на която се натъкваме в началото.
А сега сме отнесени в 6-то столетие. Първо имаме чувството,че той трябва да се намира тук. И ние намираме една личност, която е живяла в Италия, която е минала през различни съдбовни моменти в онова въплъщение и е живяла там с един вид двойна природа, от една страна с едно извънредно голямо въодушевление отдадена на това, което за нас, живеещите по-късно почти се е изгубило във външния свят, което обаче е съществувало в едно величествено развитие на изкуството и което можем да видим още в изкуството на мозайката.
В това развитие на изкуството в Италия, в края на 5-то, началото на 6-то столетие, е живяла тази личност, на която се натъкваме в началото.
Така се представят първо нещата.
към текста >>
Тук намираме втората същ
нос
т от двойната природа на Конрад Фердинанд Майер, лежаща в неговото минало прераждане.
Ние сме насочени към това, че в своя разказ «Светецът» той е обрисувал Томас Бекет, канцлера на Хенри ІІ, крал на Англия. Ние имаме чувството, че това е извънредно важно. Ние имаме също чувството, че впечатлението от това минало съществуване ни тласка точно към това действие на Конрад Фердинанд Майер. Но сега ние отново сме отблъснати обратно към 6-то столетие и този факт не ни дава там никакво обяснение. И така често пъти сме тласкани насам-натам между тези две прераждания, между съмнителното въплъщение в 6-то столетие и въплъщението като Конрад Фердинанд Майер, докато най-после откриваме, че разказът за Томас Бекет се е родил в Конрад Фердинанд Майер, защото цялата история има нещо подобно с това, което самият той е изживял в 6-то столетие, когато беше отишъл от Италия в Англия като член на една католическа мисия, изпратена от папа Григорий.
Тук намираме втората същност от двойната природа на Конрад Фердинанд Майер, лежаща в неговото минало прераждане.
От една страна в миналото прераждане през 6-то столетие той е бил въодушевен почитател на всичко това, което се е намирало в едно такова изкуство, което след това бе преминало в изкуството на мозайката, - оттам е и неговият всеобхватен талант за формата. Обаче от друга страна той е бил въодушевен представител на католицизма и поради тази причина взима участие в тази мисия. Членовете на мисията основават Кентърбъри, мястото, където след това бе изградено епископството Кентърбъри.
към текста >>
Индивидуал
нос
тта, която след това живя като Конрад Фердинанд Майер в 19-то столетие, е била убита в миналото си въплъщение от един англосаксонски главатар, при обстоятелства, които са извънредно интересни.
Индивидуалността, която след това живя като Конрад Фердинанд Майер в 19-то столетие, е била убита в миналото си въплъщение от един англосаксонски главатар, при обстоятелства, които са извънредно интересни.
Нещо юридически-клеветническо и дребнаво, скалъпено по един груб начин се намира в това, което се разиграва някога при убийството на тази индивидуалност.
към текста >>
Нещо юридически-клеветническо и дребнаво, скалъпено по един груб начин се намира в това, което се разиграва някога при убийството на тази индивидуал
нос
т.
Индивидуалността, която след това живя като Конрад Фердинанд Майер в 19-то столетие, е била убита в миналото си въплъщение от един англосаксонски главатар, при обстоятелства, които са извънредно интересни.
Нещо юридически-клеветническо и дребнаво, скалъпено по един груб начин се намира в това, което се разиграва някога при убийството на тази индивидуалност.
към текста >>
Но чрез особените обстоятелства, при които този член на една католическа мисия в Англия беше свързан с това, което по-късно стана епископство от Кентърбъри, понеже градът Кентърбъри е бил основан от тази мисия, всичко това продължава да живее по-нататък, живее всъщ
нос
т по-нататък в звука на името Кентърбъри.
Вие знаете, мои мили приятели, че когато в кръга на нашето внимание, също и в обикновения земен живот настъпи нещо, което, да кажем, прозвучи по-особено, например веднъж чувам едно име, - може да не обръщаме силно внимание на това, - по-късно във връзка с това име може да се яви цял сбор от идейни асоциации.
Но чрез особените обстоятелства, при които този член на една католическа мисия в Англия беше свързан с това, което по-късно стана епископство от Кентърбъри, понеже градът Кентърбъри е бил основан от тази мисия, всичко това продължава да живее по-нататък, живее всъщност по-нататък в звука на името Кентърбъри.
И така вътрешният звук на това име Кентърбъри отново оживява във въплъщението като Конрад Фердинанд Майер.
към текста >>
Понеже в него живее една двойна природа, на мястото на това, което беше изживяно в реал
нос
тта, се поставя нещо друго, което е само подобно на изживяното, както често пъти образите се изменят във фантазията на хората.
Но помислете само, колко интересно е това! Когато човек го разбере, вече не е тласкан насам-натам. Tогава се вижда, как точно поради това, че Конрад Фердинанд Майер също и в 19-то столетие притежава един вид двойна природа, неговото духовно-душевно естество лесно се отделя от физическо-телесното.
Понеже в него живее една двойна природа, на мястото на това, което беше изживяно в реалността, се поставя нещо друго, което е само подобно на изживяното, както често пъти образите се изменят във фантазията на хората.
В обикновената фантазия на един човек в течение на един земен живот, образите се изменят така, че фантазията твори свободно. В течение на земните съществувания нещата се изменят така, че едно друго историческо събитие, което има нещо общо със съответното само по отношение на образното естество, се поставя на мястото на действителното събитие.
към текста >>
Сега тази индивидуал
нос
т, която е изпитала това и то е останало у нея - продължаващо да действа през две съществувания между смъртта и едно ново раждане, което след това се явява в разказа «Светецът» - тази индивидуал
нос
т се прероди по-късно, а именно през време на 30-годишната война, но сега като жена.
Сега тази индивидуалност, която е изпитала това и то е останало у нея - продължаващо да действа през две съществувания между смъртта и едно ново раждане, което след това се явява в разказа «Светецът» - тази индивидуалност се прероди по-късно, а именно през време на 30-годишната война, но сега като жена.
Достатъчно е само да си спомним, какви хаотични състояния са съществували навсякъде по време на 30-годишната война в Средна Европа, за да почувстваме какво можа да изпита в душата си една нежно чувстваща жена, която преживява хаотичните състояния през времето на тази война. Тази жена се беше омъжила за един еснафски, педантичен, тесногръд човек, който не можа да издържи в по-късна Германия и се пресели в Швейцария, в Граубюнден, намирайки едно ново отечество. Той оставя всъщност на жена си да се грижи за дома. Самият той повече бездейства. Обаче жената можеше да наблюдава много неща.
към текста >>
Той оставя всъщ
нос
т на жена си да се грижи за дома.
Сега тази индивидуалност, която е изпитала това и то е останало у нея - продължаващо да действа през две съществувания между смъртта и едно ново раждане, което след това се явява в разказа «Светецът» - тази индивидуалност се прероди по-късно, а именно през време на 30-годишната война, но сега като жена. Достатъчно е само да си спомним, какви хаотични състояния са съществували навсякъде по време на 30-годишната война в Средна Европа, за да почувстваме какво можа да изпита в душата си една нежно чувстваща жена, която преживява хаотичните състояния през времето на тази война. Тази жена се беше омъжила за един еснафски, педантичен, тесногръд човек, който не можа да издържи в по-късна Германия и се пресели в Швейцария, в Граубюнден, намирайки едно ново отечество.
Той оставя всъщност на жена си да се грижи за дома.
Самият той повече бездейства. Обаче жената можеше да наблюдава много неща. Върху нейната душа действаха дори особените, простиращи се назад в историята традиционни отношения в Граубюнден. И изживяните реални опитности в тази женска душа, оцветени, нюансирани от преживяванията с ограничения тесногръд мъж, проникват от своя страна в дълбочината на индивидуалността и продължават да живят по-нататък през живота между смъртта и едно ново раждане. Ние имаме работа с едно въплъщение през 6-то столетие като жена през време на 30-годишната война на онзи, който по-късно стана Конрад Фердинанд Майер.
към текста >>
И изживяните реални опит
нос
ти в тази женска душа, оцветени, нюансирани от преживяванията с ограничения тесногръд мъж, проникват от своя страна в дълбочината на индивидуал
нос
тта и продължават да живят по-нататък през живота между смъртта и едно ново раждане.
Тази жена се беше омъжила за един еснафски, педантичен, тесногръд човек, който не можа да издържи в по-късна Германия и се пресели в Швейцария, в Граубюнден, намирайки едно ново отечество. Той оставя всъщност на жена си да се грижи за дома. Самият той повече бездейства. Обаче жената можеше да наблюдава много неща. Върху нейната душа действаха дори особените, простиращи се назад в историята традиционни отношения в Граубюнден.
И изживяните реални опитности в тази женска душа, оцветени, нюансирани от преживяванията с ограничения тесногръд мъж, проникват от своя страна в дълбочината на индивидуалността и продължават да живят по-нататък през живота между смъртта и едно ново раждане.
Ние имаме работа с едно въплъщение през 6-то столетие като жена през време на 30-годишната война на онзи, който по-късно стана Конрад Фердинанд Майер. Тази индивидуалност отново оживява в Конрад Фердинанд Майер. И това, което някога беше изживяно от жената, по един фантастичен начин бива преобразено в разказа «Юрг Йенач», написан от Конрад Фердинанд Майер.
към текста >>
Тази индивидуал
нос
т отново оживява в Конрад Фердинанд Майер.
Самият той повече бездейства. Обаче жената можеше да наблюдава много неща. Върху нейната душа действаха дори особените, простиращи се назад в историята традиционни отношения в Граубюнден. И изживяните реални опитности в тази женска душа, оцветени, нюансирани от преживяванията с ограничения тесногръд мъж, проникват от своя страна в дълбочината на индивидуалността и продължават да живят по-нататък през живота между смъртта и едно ново раждане. Ние имаме работа с едно въплъщение през 6-то столетие като жена през време на 30-годишната война на онзи, който по-късно стана Конрад Фердинанд Майер.
Тази индивидуалност отново оживява в Конрад Фердинанд Майер.
И това, което някога беше изживяно от жената, по един фантастичен начин бива преобразено в разказа «Юрг Йенач», написан от Конрад Фердинанд Майер.
към текста >>
Така в душата именно на тази лич
нос
т Конрад Фердинанд Майер, ние имаме нещо продължаващо да действа, което е съставено от подроб
нос
ти на миналите въплъщения.
Така в душата именно на тази личност Конрад Фердинанд Майер, ние имаме нещо продължаващо да действа, което е съставено от подробности на миналите въплъщения.
Обаче това, което се явява като завършена в себе си индивидуалност, която откриваме разглеждайки литературните творби на Конрад Фердинанд Майер, - понеже там той се изявява именно в рязко очертани форми като един художник, когото съвсем определено можем да охарактеризираме, защото той се изразява именно в конкретни форми, - точно това заблуждава, защото от тези ясно очертани форми човек веднага бива насочен към неустойчивата, двойствена човешка същност.
към текста >>
Обаче това, което се явява като завършена в себе си индивидуал
нос
т, която откриваме разглеждайки литературните творби на Конрад Фердинанд Майер, - понеже там той се изявява именно в рязко очертани форми като един художник, когото съвсем определено можем да охарактеризираме, защото той се изразява именно в конкретни форми, - точно това заблуждава, защото от тези ясно очертани форми човек веднага бива насочен към неустойчивата, двойствена човешка същ
нос
т.
Така в душата именно на тази личност Конрад Фердинанд Майер, ние имаме нещо продължаващо да действа, което е съставено от подробности на миналите въплъщения.
Обаче това, което се явява като завършена в себе си индивидуалност, която откриваме разглеждайки литературните творби на Конрад Фердинанд Майер, - понеже там той се изявява именно в рязко очертани форми като един художник, когото съвсем определено можем да охарактеризираме, защото той се изразява именно в конкретни форми, - точно това заблуждава, защото от тези ясно очертани форми човек веднага бива насочен към неустойчивата, двойствена човешка същност.
към текста >>
Който разглежда само поета Конрад Фердинанд Майер, който разглежда само знаменитата лич
нос
т, която е създала творбите, той положително не ще стигне дотам да знае нещо за миналите въплъщения на тази лич
нос
т.
Който разглежда само поета Конрад Фердинанд Майер, който разглежда само знаменитата личност, която е създала творбите, той положително не ще стигне дотам да знае нещо за миналите въплъщения на тази личност.
За да се постигне това, трябва да насочим погледа от неговите поетически творения върху човешкото в него; тогава зад картината се появява онова, което представлява формите на миналите въплъщения.
към текста >>
Обаче той не може да се разглежда като принадлежащ само на една епоха, като живеещ само в един земен живот, а трябва да се разглежда само като се наблюдава, как индивидуал
нос
тта преминава от един земен живот в друг и как след това действа в междинното време, в живота между смъртта и едно ново раждане, преобразявайки точно онова, което през земния живот се проявява повече в подсъзнанието, което обаче напълно е свързано с действителното образуване на човешката съдба.
Колкото и парадоксално да изглежда това за съвременния човек, човешкият живот може да бъде задълбочен само тогава, когато го задълбочаваме по този начин, като историческото, това външно историческо, което днес често наричаме история, насочим към разглеждането на човека в историята.
Обаче той не може да се разглежда като принадлежащ само на една епоха, като живеещ само в един земен живот, а трябва да се разглежда само като се наблюдава, как индивидуалността преминава от един земен живот в друг и как след това действа в междинното време, в живота между смъртта и едно ново раждане, преобразявайки точно онова, което през земния живот се проявява повече в подсъзнанието, което обаче напълно е свързано с действителното образуване на човешката съдба.
Защото изграждането на човешката съдба не протича в това, което е ясно в интелекта, а протича в това, което живее и твори в подсъзнанието.
към текста >>
Бих искал да насоча вниманието ви върху още един пример на едно такова действие, преминаващо в историята чрез човешките индивидуал
нос
ти.
Бих искал да насоча вниманието ви върху още един пример на едно такова действие, преминаващо в историята чрез човешките индивидуалности.
В първото столетие, или около 100 години след раждането на християнството имаме един извънредно знаменит римски писател в лицето на Тацит[4].
към текста >>
Можем да си спомним също и за това, че той, великият светски човек, който всъщ
нос
т знае всичко, което тогава се е считало за заслужаващо да се знае, който е живял едно столетие след основаването на християнството, споменава за Христос само мимоходом[5] като за някого, когото юдеите са разпънали на кръста, което обаче няма никакво особено значение.
Можем да си спомним също и за това, че той, великият светски човек, който всъщност знае всичко, което тогава се е считало за заслужаващо да се знае, който е живял едно столетие след основаването на християнството, споменава за Христос само мимоходом[5] като за някого, когото юдеите са разпънали на кръста, което обаче няма никакво особено значение.
И въпреки това Тацит фактически е един от най-великите римляни.
към текста >>
С Тацит е била сприятелена онази лич
нос
т, която е позната в историята като Плиний Младши[6], който е написал много писма и много се е възхищавал от стила на Тацит, така че този Плиний Младши, който сам е бил писател, се е отдавал изцяло на това възхищение към Тацит.
С Тацит е била сприятелена онази личност, която е позната в историята като Плиний Младши[6], който е написал много писма и много се е възхищавал от стила на Тацит, така че този Плиний Младши, който сам е бил писател, се е отдавал изцяло на това възхищение към Тацит.
към текста >>
Тази Беатриче[7] притежава замъка Ка
нос
а, където после Хайнрих ІV, приемникът на Хайнрих ІІІ, Черния, трябваше да понесе своето знаменито покаяние по отношение на папа Григорий.
А сега да разгледаме първо този Плиний Младши. Този Плиний Младши естествено минава през вратата на смъртта, минава през живота между смъртта и едно ново раждане и се преражда отново в 11-то следхристиянско столетие като княгиня от семейството Тусчия в Италия, която се омъжва за един княз от Средна Европа, земите на когото са били заграбени от Хайнрих Черния от франкско-салската царска фамилия и който иска отново да намери здрава почва в Италия.
Тази Беатриче[7] притежава замъка Каноса, където после Хайнрих ІV, приемникът на Хайнрих ІІІ, Черния, трябваше да понесе своето знаменито покаяние по отношение на папа Григорий.
към текста >>
Тази маркграфиня Беатриче е извънредно активна лич
нос
т, която се интересува от всичко което се разиграва там.
Тази маркграфиня Беатриче е извънредно активна личност, която се интересува от всичко което се разиграва там.
И тя е трябвало особено много да се интересува, защото нейният мъж, Готфрид, още преди да се ожени за нея, е бил изгонен от Елзас от Хайнрих Черния. Дошъл в Италия, той се оженва за тази Беатриче, но продължава да бъде преследван от Хайнрих ІІІ Черния. Хайнрих е бил твърде властен господар, който сваля един след друг своите князе и съседните главатари, който върши каквото си иска, който не се задоволява веднъж да изгони някой, а прави това и втори път, ако изгоненият се е настанил някъде. Това е, както казах един твърде властолюбив господар, един господар в Средновековието от голям формат. И когато Годфрид вече се е бил настанил в Тусция, той отново първо го изгонва и след това отвежда маркграфинята със себе си в Германия.
към текста >>
Така че в тази жена ние имаме една силно представителна лич
нос
т от онова време, една остро наблюдаваща, извънредно активна енергична жена, която обаче същевременно има голямо сърце и голяма далновид
нос
т.
Чрез това към едно внимателно наблюдение на италианските отношения от страна на Беатриче се присъединява наблюдението на германските отношения.
Така че в тази жена ние имаме една силно представителна личност от онова време, една остро наблюдаваща, извънредно активна енергична жена, която обаче същевременно има голямо сърце и голяма далновидност.
към текста >>
Когато Хайнрих ІV трябваше да предприеме своето пътешествие за покаяние в Ка
нос
а, дъщерята на Беатриче Матилда[8], беше собственичка на Ка
нос
а, и тя, която се намираше в много добри отношения с майка си, беше съединила в себе си всички качества на майка си и всъщ
нос
т беше една още по-превъзходна жена.
Когато Хайнрих ІV трябваше да предприеме своето пътешествие за покаяние в Каноса, дъщерята на Беатриче Матилда[8], беше собственичка на Каноса, и тя, която се намираше в много добри отношения с майка си, беше съединила в себе си всички качества на майка си и всъщност беше една още по-превъзходна жена.
Това бяха две извънредно симпатични жени, които бяха дълбоко заинтересувани от всичко, което се случваше там под царуването на Хайнрих ІІІ и на Хайнрих ІV.
към текста >>
Ние намираме следователно Тацит, който беше описвал историята в древни времена, ние го намираме - нали на жената, когато тя е велика, е свойствено именно наблюдението, - ние намираме този Тацит като наблюдател на историята в голям мащаб, като участник, като непосредствен участник в историята, защото Матилда е именно собственичката на Ка
нос
а и там се разиграва цялата сцена, - нещо, чрез което се решават извънредно много работи в Средновековието.
Когато се задълбочим в това, ние откриваме нещо забележително: Маркграфинята Беатриче е преродения Плиний Младши, а дъщеря й Матилда е преродения Тацит.
Ние намираме следователно Тацит, който беше описвал историята в древни времена, ние го намираме - нали на жената, когато тя е велика, е свойствено именно наблюдението, - ние намираме този Тацит като наблюдател на историята в голям мащаб, като участник, като непосредствен участник в историята, защото Матилда е именно собственичката на Каноса и там се разиграва цялата сцена, - нещо, чрез което се решават извънредно много работи в Средновековието.
Сега в това прераждане ние го намираме като наблюдател на историята.
към текста >>
Тези две лич
нос
ти, дъщеря и майка, вътрешно много се срастват една с друга, и тяхната професия на писатели от миналото ги дарява със способ
нос
тта да схванат в тяхното подсъзнание историческите събития с цялата им интензив
нос
т и с това инстинктивно много силно да се свържат с развитието на света, както в природата така и в историческия живот.
Тези две личности, дъщеря и майка, вътрешно много се срастват една с друга, и тяхната професия на писатели от миналото ги дарява със способността да схванат в тяхното подсъзнание историческите събития с цялата им интензивност и с това инстинктивно много силно да се свържат с развитието на света, както в природата така и в историческия живот.
към текста >>
Тази лич
нос
т, която следователно е прероденият Плиний Младши, преродената маркграфиня Беатриче, тази лич
нос
т, както съдбата налага именно нещата, веднъж отива на посещение у някого, разлиства една отворена на масата книга написана на английски език и извънредно силно бива завладяна от стила й.
Тази личност, която следователно е прероденият Плиний Младши, преродената маркграфиня Беатриче, тази личност, както съдбата налага именно нещата, веднъж отива на посещение у някого, разлиства една отворена на масата книга написана на английски език и извънредно силно бива завладяна от стила й.
В този момент той почувства: - Моят стил, който придобих от физическите си родственици, не ми допада. Този е моят стил, този е стилът, от който аз се нуждая, на него трябва да се възхищавам, него трябва да усвоя. -
към текста >>
Отворената на масата книга, която довежда лич
нос
тта дотам, да изчете колкото е възможно повече от това, което успява да намери от нейния автор, е «Representative Men» /Забележителни мъже/ от Емерсон.
Отворената на масата книга, която довежда личността дотам, да изчете колкото е възможно повече от това, което успява да намери от нейния автор, е «Representative Men» /Забележителни мъже/ от Емерсон.
И съответният усвоява нейния стил, превежда веднага две части, става извънредно голям почитател на Емерсон и не се помирява, докато не среща нейния автор също и в живота.
към текста >>
Ние имаме работа с едната лич
нос
т, която чрез възхищението си към другата лич
нос
т намира себе си, открива собствения си стил, а този прероден Плиний Младши и тази преродена маркграфиня Беатриче е Херман Грим[9].
Ние имаме работа с едната личност, която чрез възхищението си към другата личност намира себе си, открива собствения си стил, а този прероден Плиний Младши и тази преродена маркграфиня Беатриче е Херман Грим[9].
В лицето на Емерсон[10] имаме работа с преродения Тацит, и преродената маркграфиня Матилда.
към текста >>
За целта ние се нуждаем преди всичко от сериоз
нос
т, сериоз
нос
т в нашето отношение към антропософския живот.
И вижте, мои мили приятели, това трябваше отново с един пример да ви скицира, как трябва да бъдат задълбочавани историческите разглеждания. И такова задълбочаване трябва вече да се появи всред нас. Защото тези неща трябва да бъдат резултат на онзи импулс, който трябва да навлезе в нашето Антропософско общество чрез Коледното събрание. В бъдеще ние мъжествено и смело трябва да вървим към разглеждане на великите духовни отношения, трябва да застанем там, където действително се разглеждат духовните взаимовръзки.
За целта ние се нуждаем преди всичко от сериозност, сериозност в нашето отношение към антропософския живот.
към текста >>
И тази сериоз
нос
т ще се влее в Антропософското общество, когато онези, които искат да направят нещо за него, все повече и повече вземат под внимание това, което сега всяка седмица се изпраща в кръжоците на всички наши антропософи, което се съдържа в приложените към списанието «Гьотеанум» «Съобщения».
И тази сериозност ще се влее в Антропософското общество, когато онези, които искат да направят нещо за него, все повече и повече вземат под внимание това, което сега всяка седмица се изпраща в кръжоците на всички наши антропософи, което се съдържа в приложените към списанието «Гьотеанум» «Съобщения».
Тези съобщения описват, как в смисъла на Коледното събрание бихме могли да си представим, че в клоновете, в събранията на членовете се работи, учи, действа и те ни описват също и онова, което става. Нали те носят наименованието: «Какво става в антропософското общество». И тези съобщения искат да разлеят едно общо мислене над цялото Антропософско общество, една обща атмосфера да лъха над хилядите антропософи. Когато живеем в една такава обща атмосфера, когато разберем, какво означава, че «антропософските ръководни принципи»[11] трябва да станат мисловни импулси и когато разберем, че чрез това Гьотеанумът реално трябва да бъде поставен в центъра чрез инициативата на езотерическия президиум - от мен постоянно се подчертава, че сега имаме работа с един президиум, който схваща своята дейност като едно инаугуриране, едно разкриване и втъкаване на езотеричното в работата, - когато правилно го разберем, тогава това, което трябва да тече в антропософското движение, по един правилен начин ще бъде носено от него по-нататък. Защото антропософското движение и Антропософското общество трябва да станат едно.
към текста >>
Нали те
нос
ят наименованието: «Какво става в антропософското общество».
И тази сериозност ще се влее в Антропософското общество, когато онези, които искат да направят нещо за него, все повече и повече вземат под внимание това, което сега всяка седмица се изпраща в кръжоците на всички наши антропософи, което се съдържа в приложените към списанието «Гьотеанум» «Съобщения». Тези съобщения описват, как в смисъла на Коледното събрание бихме могли да си представим, че в клоновете, в събранията на членовете се работи, учи, действа и те ни описват също и онова, което става.
Нали те носят наименованието: «Какво става в антропософското общество».
И тези съобщения искат да разлеят едно общо мислене над цялото Антропософско общество, една обща атмосфера да лъха над хилядите антропософи. Когато живеем в една такава обща атмосфера, когато разберем, какво означава, че «антропософските ръководни принципи»[11] трябва да станат мисловни импулси и когато разберем, че чрез това Гьотеанумът реално трябва да бъде поставен в центъра чрез инициативата на езотерическия президиум - от мен постоянно се подчертава, че сега имаме работа с един президиум, който схваща своята дейност като едно инаугуриране, едно разкриване и втъкаване на езотеричното в работата, - когато правилно го разберем, тогава това, което трябва да тече в антропософското движение, по един правилен начин ще бъде носено от него по-нататък. Защото антропософското движение и Антропософското общество трябва да станат едно. Антропософското общество изцяло трябва да приеме антропософските задачи за свои.
към текста >>
Когато живеем в една такава обща атмосфера, когато разберем, какво означава, че «антропософските ръководни принципи»[11] трябва да станат мисловни импулси и когато разберем, че чрез това Гьотеанумът реално трябва да бъде поставен в центъра чрез инициативата на езотерическия президиум - от мен постоянно се подчертава, че сега имаме работа с един президиум, който схваща своята дей
нос
т като едно инаугуриране, едно разкриване и втъкаване на езотеричното в работата, - когато правилно го разберем, тогава това, което трябва да тече в антропософското движение, по един правилен начин ще бъде
нос
ено от него по-нататък.
И тази сериозност ще се влее в Антропософското общество, когато онези, които искат да направят нещо за него, все повече и повече вземат под внимание това, което сега всяка седмица се изпраща в кръжоците на всички наши антропософи, което се съдържа в приложените към списанието «Гьотеанум» «Съобщения». Тези съобщения описват, как в смисъла на Коледното събрание бихме могли да си представим, че в клоновете, в събранията на членовете се работи, учи, действа и те ни описват също и онова, което става. Нали те носят наименованието: «Какво става в антропософското общество». И тези съобщения искат да разлеят едно общо мислене над цялото Антропософско общество, една обща атмосфера да лъха над хилядите антропософи.
Когато живеем в една такава обща атмосфера, когато разберем, какво означава, че «антропософските ръководни принципи»[11] трябва да станат мисловни импулси и когато разберем, че чрез това Гьотеанумът реално трябва да бъде поставен в центъра чрез инициативата на езотерическия президиум - от мен постоянно се подчертава, че сега имаме работа с един президиум, който схваща своята дейност като едно инаугуриране, едно разкриване и втъкаване на езотеричното в работата, - когато правилно го разберем, тогава това, което трябва да тече в антропософското движение, по един правилен начин ще бъде носено от него по-нататък.
Защото антропософското движение и Антропософското общество трябва да станат едно. Антропософското общество изцяло трябва да приеме антропософските задачи за свои.
към текста >>
И можем вече да кажем: - Когато ще имаме това общо нещо, което действа като общо мислене, то ще бъде в състояние да
нос
и също и действително духовно всеобхватни и обширни познания.
И можем вече да кажем: - Когато ще имаме това общо нещо, което действа като общо мислене, то ще бъде в състояние да носи също и действително духовно всеобхватни и обширни познания.
Тогава обаче в Антропософското общество ще живее една сила, която всъщност би трябвало вече да живее в него, защото новото развитие на цивилизацията, ако не иска напълно да изпадне в упадък, се нуждае от един мощен подем. -
към текста >>
Тогава обаче в Антропософското общество ще живее една сила, която всъщ
нос
т би трябвало вече да живее в него, защото новото развитие на цивилизацията, ако не иска напълно да изпадне в упадък, се нуждае от един мощен подем. -
И можем вече да кажем: - Когато ще имаме това общо нещо, което действа като общо мислене, то ще бъде в състояние да носи също и действително духовно всеобхватни и обширни познания.
Тогава обаче в Антропософското общество ще живее една сила, която всъщност би трябвало вече да живее в него, защото новото развитие на цивилизацията, ако не иска напълно да изпадне в упадък, се нуждае от един мощен подем. -
към текста >>
Може да изглежда парадоксално онова, което трябва да се каже от
нос
но редуващите се земни съществувания от този или онзи, - който наблюдава точно, който обръща внимание даже и на стъпките, които правят хората, за които се говори при такива повтарящи се земни съществувания, той вече ще разбере, колко реално е обосновано това, което се изнася в това отношение и как може да се проникне в действител
нос
тта на живота и в творческата работа на богове и хора, когато се стараем с духовен поглед да обгърнем по този начин духовните сили.
Може да изглежда парадоксално онова, което трябва да се каже относно редуващите се земни съществувания от този или онзи, - който наблюдава точно, който обръща внимание даже и на стъпките, които правят хората, за които се говори при такива повтарящи се земни съществувания, той вече ще разбере, колко реално е обосновано това, което се изнася в това отношение и как може да се проникне в действителността на живота и в творческата работа на богове и хора, когато се стараем с духовен поглед да обгърнем по този начин духовните сили.
към текста >>
Ако това Коледно тържество трябва да действа по правилен начин, то трябва всъщ
нос
т да бъде опреснено, като че ли е настоящо, чрез всичко онова, което се развива от него.
Това, мои мили приятели, бих искал да поставя пред сърцето ви, бих искал да потопя в сърцата ви и бих искал да го вземете със себе си като чувство от това празнуване на Великден. Тогава Великденското тържество ще стане нещо като опресняване на Коледното тържество.
Ако това Коледно тържество трябва да действа по правилен начин, то трябва всъщност да бъде опреснено, като че ли е настоящо, чрез всичко онова, което се развива от него.
към текста >>
Нека от признаването на историята, свързано с напредъка на човешкия живот, да се породи именно смелостта на антропософската деятел
нос
т, която е необходима за по-нататъшния прогрес на цивилизацията на човечеството.
Когато от организираните от нас прояви все повече и повече расте смелостта в душите, в сърцата на нашите антропософски приятели, тогава най-после ще израсне и това, от което се нуждаем - като тялото - в Антропософското общество за антропософската душа - смело внасяне в света на онова откровение на духа, което е необходимо за по-нататъшното развитие на хората в настъпилата светла епоха, която следва след изтичането на Кали-Юга. Когато се почувстваме с това съзнание, от него ние ще действаме също така смело. И нека всяка една от нашите организирани прояви бъде енергизиране на такава смелост. Нека то бъде такова, благодарение на това, че ние действително сме в състояние да схващаме сериозно това, което изглежда парадоксално и глупаво за онези, които в много отношения днес дават тон на живота. Обаче това, което е давало тон в определено време, то много пъти бързо е било замествано от това, което е било подтискано.
Нека от признаването на историята, свързано с напредъка на човешкия живот, да се породи именно смелостта на антропософската деятелност, която е необходима за по-нататъшния прогрес на цивилизацията на човечеството.
към текста >>
Той пребивава в замъка й Ка
нос
а, когато Хайнрих IV (10501106) пристига там и извършва покаянието си, ходейки бос в големия студ между 25 - 27 януари 1077 в двора на замъка, за да отклони отлъчването му от църквата.
[8] Матилда, графиня, владетелка на Тусция, 1046-1115. Тя e от първия брак на Беатрис. През 1069 се омъжва за некръвния си брат херцог Готфрид Гърбавия от Лотарингия, но още през 1071 се развежда с него. Като вярна привърженичка на папството подържа приятелски отношения с папа Григорий VII.
Той пребивава в замъка й Каноса, когато Хайнрих IV (10501106) пристига там и извършва покаянието си, ходейки бос в големия студ между 25 - 27 януари 1077 в двора на замъка, за да отклони отлъчването му от църквата.
Когато по време на втория поход на Хайнрих в Италия, Матилда дава подслон на папата през 1081 в замъка си, бива презряна от краля и страната й била опустошена. Също и след смъртта на Григорий VII (1085) тя остава вярна на папството, завещава още приживе владенията си на римската църква и в неин интерес сключва привиден брак с младия херцог от Уелф, за да окаже съпротива при третия поход на Хайнрих в Италия.
към текста >>
10.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Защото всъщ
нос
т значение има не само знанието за някакви кармически връзки, а онова, което произлиза от такива съзерцания и действа за оживотворяването на човешкото същество и цялото му отношение към живота.
Разглеждания, които се намесват в човешката карма - естествено намесват се само като разглеждане, - трябва да се приемат сериозно и да бъдат душевно преработени.
Защото всъщност значение има не само знанието за някакви кармически връзки, а онова, което произлиза от такива съзерцания и действа за оживотворяването на човешкото същество и цялото му отношение към живота.
Такива съзерцания могат да бъдат плодотворни, когато в една по-висока степен запалват любов и разбиране към човека и не водят до по-голямо безразличие към него, както обикновено се случва, когато разглеждайки човека, се държи сметка само за единствения му земен живот.
към текста >>
Обаче този, който с необходимата задълбоче
нос
т обхваща факта, как душите на хората са се променили в течение на земното развитие, той няма да отстъпи уплашен и ще приеме като нещо необходимо онази промяна в душев
нос
тта си, която го води до разбирането не само на един земен живот, разглеждайки един или друг човек, а на поредица от земни съществувания, доколкото те могат да бъдат прозряни.
Който насочи поглед към редуващите се епохи от развитието на човечеството, ще види, че в човешката история са настъпили големи промени в начина на мислене, в начина на чувстване, във всички възгледи и схващания за живота. Без съмнение, миналото не предизвиква онова дълбоко впечатление в човека, както онова, което трябва да дойде, което ще трябва да бъде създадено в бъдеще.
Обаче този, който с необходимата задълбоченост обхваща факта, как душите на хората са се променили в течение на земното развитие, той няма да отстъпи уплашен и ще приеме като нещо необходимо онази промяна в душевността си, която го води до разбирането не само на един земен живот, разглеждайки един или друг човек, а на поредица от земни съществувания, доколкото те могат да бъдат прозряни.
към текста >>
н., може да се покаже, как чисто човешкото разбиране за една лич
нос
т и любовта към неямогат да нараснат, когато разглеждаме последния земен живот на фона на това, от което именно е дошъл този последен земен живот.
И аз мисля, че при такива примери, каквито са тези, за които говорихме последния път, Конрад Фердинанд Майер, Песталоци и т.
н., може да се покаже, как чисто човешкото разбиране за една личност и любовта към неямогат да нараснат, когато разглеждаме последния земен живот на фона на това, от което именно е дошъл този последен земен живот.
към текста >>
За да стигнем до истинската плодотвор
нос
т на тези неща, бих искал още веднъж да се върна към въпроса, който вече засегнах пред мнозина от тези, които присъстват тук.
За да стигнем до истинската плодотворност на тези неща, бих искал още веднъж да се върна към въпроса, който вече засегнах пред мнозина от тези, които присъстват тук.
Това е въпросът, който изниква от факта, че именно при духовнонаучните разглеждания често пъти трябва да се говори, че в древни времена е имало посветени личности, надарени с ясновиждане, личности, които можеха да съобщават събитията от духовния свят, следователно те бяха посветени. От това може да изникне въпросът: - Къде живеят в наше време тези посветени? Как стои въпросът с тяхното прераждане? -
към текста >>
Това е въпросът, който изниква от факта, че именно при духовнонаучните разглеждания често пъти трябва да се говори, че в древни времена е имало посветени лич
нос
ти, надарени с ясновиждане, лич
нос
ти, които можеха да съобщават събитията от духовния свят, следователно те бяха посветени.
За да стигнем до истинската плодотворност на тези неща, бих искал още веднъж да се върна към въпроса, който вече засегнах пред мнозина от тези, които присъстват тук.
Това е въпросът, който изниква от факта, че именно при духовнонаучните разглеждания често пъти трябва да се говори, че в древни времена е имало посветени личности, надарени с ясновиждане, личности, които можеха да съобщават събитията от духовния свят, следователно те бяха посветени.
От това може да изникне въпросът: - Къде живеят в наше време тези посветени? Как стои въпросът с тяхното прераждане? -
към текста >>
Защото трябва само да помислите, мои мили приятели, това не е така, както става тук на Земята, където всъщ
нос
т, когато човек измине своя нормален живот, постепенно отслабва и според опит
нос
тите, които е имал на Земята, сам допринася за решението да приеме една друга форма на живота при преминаването през вратата на смъртта.
За да отговорим на този въпрос, е извънредно необходимо да обърнем внимание колко e различен един следващ земен живот от един предишен земен живот по отношение на знанието и на познанието; колко различни могат да бъдат такива два последователни земни живота също и по отношение на други прояви на човешката душа. Когато във времето, в което човек прекарва между смъртта и едно ново раждане, наближи моментът, когато той трябва да слезе на Земята, за да се свърже с физическо-етерния организъм, в него стават много неща. Вярно е, че насоката към семейството, народа и т. н. отдавна е определена, но решението да се извърши тази извънредно голяма промяна на съществуването от духовно-душевния свят във физическия свят, това решение налага извънредно много неща.
Защото трябва само да помислите, мои мили приятели, това не е така, както става тук на Земята, където всъщност, когато човек измине своя нормален живот, постепенно отслабва и според опитностите, които е имал на Земята, сам допринася за решението да приеме една друга форма на живота при преминаването през вратата на смъртта.
Тя идва, така да се каже, върху човека, връхлита го.
към текста >>
Основната конфигурация на душев
нос
тта остава, но тя се проявява по друг начин.
И при това слизане човекът вижда, как той просто трябва да се приспособи към условията на културата и цивилизацията, но също и към условията на тялото, които могат да му бъдат предложени в една определена епоха. Като оставим настрана условията на културата и цивилизацията, нашата епоха не дава така лесно тела, в които животът да може да бъде прекаран по стария начин, както са живели посветените. И когато наближи времето, когато човешката душа, също и душата на един древен посветен, трябва да използва едно човешко тяло, тогава се касае за факта, това човешко да бъде прието такова, каквото е, и душата да се врастне в онази форма на възпитанието, в онзи заобикалящ я живот, който може да съществува именно там. Но душата не изгубва онова, което по-рано е развила в себе си. Само че то се изразява по друг начин.
Основната конфигурация на душевността остава, но тя се проявява по друг начин.
към текста >>
Тези тела действат така, че няма възмож
нос
т да се постигне онова голямо вглъбяване, онази голяма вътрешна концентрация на душевните сили, която още беше възможна в 3-то, 4-то столетие след появата на християнството.
Виждате ли, още от 3-то, 4-то следхристиянско столетие беше така, че душата можеше много да се задълбочи чрез знанието за истините на посвещението, защото в 3-то, 4-то столетие телата, предимно в областите на Южна Европа и на Близкия Изток, следваха душата и те вътрешно така извършваха своите органически функции, че можеха да следват душата. Днес този, който, може би, още като посветен през първите християнски столетия е живял с много задълбочена, много мъдра душа, сега трябва да се потопи в едно от човешките тела, които поради протеклото развитие оттогава насам, са насочени преди всичко към външния свят, живеят във външния свят.
Тези тела действат така, че няма възможност да се постигне онова голямо вглъбяване, онази голяма вътрешна концентрация на душевните сили, която още беше възможна в 3-то, 4-то столетие след появата на християнството.
И така, в развитието на Земята можеше да се случи следното. Аз ви разказвам именно неща, които се предлагат на ясновиждането.
към текста >>
И в тези мистерии на Близкия Изток живееше великият въпрос: - Как в човешката душев
нос
т ще се развие по-нататък неимоверното величие на съдържанието, на истинското съдържание, което се вля в Земята чрез Тайната на Голгота?
През култовите места на тези мистерии протичаше извънредно голяма мъдрост. Достатъчно е само да прочетете това, което е описано в моята книга «Християнството като мистичен факт», доколкото това можеше да бъде охарактеризирано тогава в една публикувана книга и ще видите, че всички тези мистерийни мъдрости се стремяха да разберат Тайната на Голгота.
И в тези мистерии на Близкия Изток живееше великият въпрос: - Как в човешката душевност ще се развие по-нататък неимоверното величие на съдържанието, на истинското съдържание, което се вля в Земята чрез Тайната на Голгота?
Как древната, прадревната мъдрост, която се издигаше до обитателите на звездите, която включваше в себе си познанието за божествено-духовни същества от най-различен вид, които ръководят Вселената и човешкия живот, как тази прадревна мъдрост ще се съедини с това, което се съсредоточи, което се събра в Тайната на Голгота и което трябва да се влее сега в човечеството като импулси, които изхождат от едно висше слънчево същество, от Христос? - Този беше парещият въпрос на близкоизточните мистерии.
към текста >>
И виждате ли, този посветен, изпълнил душата си с парещия въпрос за съдбата на християнството, един ден излезе в по-далечните окол
нос
ти на своя мистериен център и изживя нещо, което му направи потресаващо впечатление.
И виждате ли, този посветен, изпълнил душата си с парещия въпрос за съдбата на християнството, един ден излезе в по-далечните околности на своя мистериен център и изживя нещо, което му направи потресаващо впечатление.
Той изживя, виждайки така да се каже като посветен, как Юлиан Отстъпникът /Юлиан Апостата/[1] бе злодейски убит от един човек. Със знанието на посветен той изживя това.
към текста >>
Онези, които дълги години са слушали различни неща във връзка с това, което се отнася за кармическите връзки в световната история, още си спомнят, че веднъж в Щутгарт[2] говорих - аз споменах това също и тук при Коледното тържество - върху някои отдели на окултната история и че там споменах цялата трагич
нос
т, цялата трагична намеса на Юлиан Отстъпника в историята на света.
Онези, които дълги години са слушали различни неща във връзка с това, което се отнася за кармическите връзки в световната история, още си спомнят, че веднъж в Щутгарт[2] говорих - аз споменах това също и тук при Коледното тържество - върху някои отдели на окултната история и че там споменах цялата трагичност, цялата трагична намеса на Юлиан Отстъпника в историята на света.
към текста >>
- И благодарение на този симптом пред неговата душа стоеше съвършено ясно, че ще дойде време, когато християнството ще бъде първо криво разбрано; когато християнството ще живее само в традиции, хората няма да знаят нищо за възвише
нос
тта на слънчевия дух Христос, който живя в Исус от Назарет.
Това изживя сега този посветен, при когото, бих искал да кажа, цялата наука на посвещението, която беше приел в един предноазиатски мистериен център, беше осветена и озвучена от въпроса: - Какво ще стане с християнството?
- И благодарение на този симптом пред неговата душа стоеше съвършено ясно, че ще дойде време, когато християнството ще бъде първо криво разбрано; когато християнството ще живее само в традиции, хората няма да знаят нищо за възвишеността на слънчевия дух Христос, който живя в Исус от Назарет.
към текста >>
Той се прероди отново като жена, всъщ
нос
т още преди времето на 30-годишната война, в началото на 17-то столетие, живя след това само в началото на 30-годишната война, съизживя нещо от това, което розенкройцерството искаше да коригира, бих искал да кажа, по един духовен начин да подготви епохата на 30-годишната война, което обаче след това беше заглушено от всичко онова, което живееше грубо и брутално в 30-годишната война.
Той се прероди отново като жена, всъщност още преди времето на 30-годишната война, в началото на 17-то столетие, живя след това само в началото на 30-годишната война, съизживя нещо от това, което розенкройцерството искаше да коригира, бих искал да кажа, по един духовен начин да подготви епохата на 30-годишната война, което обаче след това беше заглушено от всичко онова, което живееше грубо и брутално в 30-годишната война.
Достатъчно е само да помислите как малко преди избухването на 30-годишната война се роди «Химическата сватба на Християн Розенкройц»[3]. Наред с това имаше още много важни импулси, които се вляха в човечеството преди 30-годишната война да заличи и брутализира всичко.
към текста >>
Тази лич
нос
т, която някога с инициационното познание изживя този важен Юлиан Отстъпника-симптом, която след това мина през едно прераждане като жена в 17-то столетие, отново се прероди.
След това дойде 19-то столетие.
Тази личност, която някога с инициационното познание изживя този важен Юлиан Отстъпника-симптом, която след това мина през едно прераждане като жена в 17-то столетие, отново се прероди.
И сега тя изля всичко онова, което беше вътрешно изживяно чрез въплъщението като жена, изля навън всичко това, което тя носеше в себе си не като мъдрост на посвещението, а като разтърсващо съдържание на душевността по отношение на този симптом, който беше въздействал върху душата на посветения. В последната третина на 19-то столетие в нея всичко това се превърна в един особен начин на разглеждане света, в едно разглеждане на света, проникващо дълбоко в разногласията на човешкото съществуване.
към текста >>
И сега тя изля всичко онова, което беше вътрешно изживяно чрез въплъщението като жена, изля навън всичко това, което тя
нос
еше в себе си не като мъдрост на посвещението, а като разтърсващо съдържание на душев
нос
тта по отношение на този симптом, който беше въздействал върху душата на посветения.
След това дойде 19-то столетие. Тази личност, която някога с инициационното познание изживя този важен Юлиан Отстъпника-симптом, която след това мина през едно прераждане като жена в 17-то столетие, отново се прероди.
И сега тя изля всичко онова, което беше вътрешно изживяно чрез въплъщението като жена, изля навън всичко това, което тя носеше в себе си не като мъдрост на посвещението, а като разтърсващо съдържание на душевността по отношение на този симптом, който беше въздействал върху душата на посветения.
В последната третина на 19-то столетие в нея всичко това се превърна в един особен начин на разглеждане света, в едно разглеждане на света, проникващо дълбоко в разногласията на човешкото съществуване.
към текста >>
Ето защо в последно време имаме действително великолепни доказателства, - които са само несвързани, същ
нос
тта на които не се разбира от времето, - върху които е работило не само онова от лич
нос
тта, което е съществувало в края на 19-то и началото на 20-то столетие, а в което е съдействало именно нещо като сътресение, връхлетяло един посветен в дегенерирали вече мистерии, в мистерии които се намираха в упадък.
Ето защо в последно време имаме действително великолепни доказателства, - които са само несвързани, същността на които не се разбира от времето, - върху които е работило не само онова от личността, което е съществувало в края на 19-то и началото на 20-то столетие, а в което е съдействало именно нещо като сътресение, връхлетяло един посветен в дегенерирали вече мистерии, в мистерии които се намираха в упадък.
Това сътресение на душата действа по-нататък, разлива се в поетическо-художествено творчество и това, което действа от миналото по един такъв особен начин, се изявява в личността на Ибсен[4].
към текста >>
Това сътресение на душата действа по-нататък, разлива се в поетическо-художествено творчество и това, което действа от миналото по един такъв особен начин, се изявява в лич
нос
тта на Ибсен[4].
Ето защо в последно време имаме действително великолепни доказателства, - които са само несвързани, същността на които не се разбира от времето, - върху които е работило не само онова от личността, което е съществувало в края на 19-то и началото на 20-то столетие, а в което е съдействало именно нещо като сътресение, връхлетяло един посветен в дегенерирали вече мистерии, в мистерии които се намираха в упадък.
Това сътресение на душата действа по-нататък, разлива се в поетическо-художествено творчество и това, което действа от миналото по един такъв особен начин, се изявява в личността на Ибсен[4].
към текста >>
И когато сега имаме това съзерцание, всъщ
нос
т самото развитие на човечеството с неговите тайни оживява в това, което особено в края на 19-то столетие не може да бъде делото на един човек, но където пред нас застава човекът, през който действат минали земни епохи.
И когато сега имаме това съзерцание, всъщност самото развитие на човечеството с неговите тайни оживява в това, което особено в края на 19-то столетие не може да бъде делото на един човек, но където пред нас застава човекът, през който действат минали земни епохи.
към текста >>
Достатъчно е да навлезем в такава тема и фактически ние няма да загубим нашето уважение както спрямо развитието на световната история, така и към отделната лич
нос
т, която величествено стои пред човечеството.
Достатъчно е да навлезем в такава тема и фактически ние няма да загубим нашето уважение както спрямо развитието на световната история, така и към отделната личност, която величествено стои пред човечеството.
Ние вече изживяваме нещо разтърсващо в тази област, когато погледнем на тези неща с необходимата сериозност.
към текста >>
Ние вече изживяваме нещо разтърсващо в тази област, когато погледнем на тези неща с необходимата сериоз
нос
т.
Достатъчно е да навлезем в такава тема и фактически ние няма да загубим нашето уважение както спрямо развитието на световната история, така и към отделната личност, която величествено стои пред човечеството.
Ние вече изживяваме нещо разтърсващо в тази област, когато погледнем на тези неща с необходимата сериозност.
към текста >>
При едно разглеждане, насочено към световноисторическите връзки на кармата, което може да бъде направено във връзка с Базилиус Валентинус, бенедиктинският монах, който е направил извънредно много в областта на медицинската алхимия, се получава нещо твърде забележително, което показва, колко трудно е всъщ
нос
т разбирането на нашата епоха.
И ето, вие вече често сте слушали, че в ранното Средновековие е съществувал един алхимик на име Базилиус Валентинус[5].
При едно разглеждане, насочено към световноисторическите връзки на кармата, което може да бъде направено във връзка с Базилиус Валентинус, бенедиктинският монах, който е направил извънредно много в областта на медицинската алхимия, се получава нещо твърде забележително, което показва, колко трудно е всъщност разбирането на нашата епоха.
към текста >>
В нашата епоха хората изживяват толкова много неща, които често пъти са не само неразбираеми, но и отблъскващи, грозни, в известно отношение ужасни, и от
нос
но които онзи, който разглежда само непосредствения сетивен съвременен живот, не може да изпита нищо друго, освен отвращение, разочарование.
В нашата епоха хората изживяват толкова много неща, които често пъти са не само неразбираеми, но и отблъскващи, грозни, в известно отношение ужасни, и относно които онзи, който разглежда само непосредствения сетивен съвременен живот, не може да изпита нищо друго, освен отвращение, разочарование.
към текста >>
Обаче това, което е живяло в алхимичните елементи, се явяваше неподредено, насочено към сетивата, външно то изпъкваше в едно разглеждане на света, което, така да се каже, постоянно претопяваше алхимични понятия в наблюдението на сетивата; така че сетивното наблюдение на тази лич
нос
т даваше едно обобщение на външните факти, на това, което хората вършат, каквото се случва между тях, как хората говорят един с друг, което обобщение в много отношения беше отблъскващо.
Обаче това, което е живяло в алхимичните елементи, се явяваше неподредено, насочено към сетивата, външно то изпъкваше в едно разглеждане на света, което, така да се каже, постоянно претопяваше алхимични понятия в наблюдението на сетивата; така че сетивното наблюдение на тази личност даваше едно обобщение на външните факти, на това, което хората вършат, каквото се случва между тях, как хората говорят един с друг, което обобщение в много отношения беше отблъскващо.
Но то беше отблъскващо именно затова, защото в миналото съответният беше работил в областта на алхимията, опирайки се на Базилиус Валентинус и сега той хвърляше това в живота. Как хората се отнасят един към друг в живота, какво си говорят, какво вършат, той не виждаше това както го вижда един обикновен еснаф днес - той бе далече от това да го разглежда както това прави един обикновен еснаф, - а го разглеждаше с това, което беше станало негово душевно око, имайки в себе си импулсите от неговото алхимично време. И той прехвърляше едно през друго събитията, които ставаха между хората, правеше от това драми и стана Франк Ведекинд[6].
към текста >>
И всъщ
нос
т животът на хората също е определен чрез съдбовно-кармически отношения даже по отношение на времето, в което те трябва да се явят тук на Земята.
И всъщност животът на хората също е определен чрез съдбовно-кармически отношения даже по отношение на времето, в което те трябва да се явят тук на Земята.
За да ви дам също и за това един потвърждаващ пример, бих искал да обърна вниманието ви върху следното.
към текста >>
Тези ученици на Платон наистина бяха с най-различни характери и това, което Платон сам описва в своите «Диалози», където разговарящи едни с други лич
нос
ти се явяват с най-различни характери, ние вече имаме една многостранна картина на Платоновата школа.
Нека насочим поглед назад в миналото, във времето, когато в Гърция съществуваше Платоновата школа, върху Платон, заобиколен от определен брой ученици.
Тези ученици на Платон наистина бяха с най-различни характери и това, което Платон сам описва в своите «Диалози», където разговарящи едни с други личности се явяват с най-различни характери, ние вече имаме една многостранна картина на Платоновата школа.
В тази школа в различните времена имаше най-различни характери.
към текста >>
В тази Платонова школа имаше две лич
нос
ти, които по твърде различен начин приемаха това, което така величествено и просветляващо света се насочваше от устата на Платон към неговите ученици, а също се развиваше и в разговори с учениците.
В тази Платонова школа имаше две личности, които по твърде различен начин приемаха това, което така величествено и просветляващо света се насочваше от устата на Платон към неговите ученици, а също се развиваше и в разговори с учениците.
към текста >>
Едната от тези лич
нос
ти, които принадлежаха към кръга на учениците, беше - бих могъл да кажа - една фино цизелирана лич
нос
т от онова време на гръцката епоха, една лич
нос
т, която беше особено достъпна за всичко, което, чрез изучаването идеите на Платон, караше човешките души да се издигнат нагоре от Земята.
Едната от тези личности, които принадлежаха към кръга на учениците, беше - бих могъл да кажа - една фино цизелирана личност от онова време на гръцката епоха, една личност, която беше особено достъпна за всичко, което, чрез изучаването идеите на Платон, караше човешките души да се издигнат нагоре от Земята.
Достатъчно е само да си представим, как Платон навсякъде казваше: - Срещу преходното, което застава срещу нас в отделните събития, които стават около човека, стоят вечните идеи. Материалното е преходно, то е само един образ на вечната идея, която преминава през преходните по време явления като нещо вечно в постоянно редуващите се метаморфози. Така Платон повдигаше своите ученици от преходните външни сетивни неща до съзерцанието на вечните идеи, които се извисяваха, така да се каже, както небесното над земното.
към текста >>
При Платон идеите са, така да се каже, нещо
нос
ещо се над нещата.
При това платоническо разглеждане самият човек беше ощетен. Защото към човека, в който идеята става непосредствено жива и конкретна, не можем съвсем правилно да приложим Платоновия начин на мислене. Той е твърде индивидуален.
При Платон идеите са, така да се каже, нещо носещо се над нещата.
Минералите, кристалите, също и другите външни неща на сетивния свят отговарят на тези идеи. Гьоте по същия начин проследява първичното прарастение и разглежда типовете. При животните може да се постъпи по същия начин. При човека обаче, във всяка отделна човешка индивидуалност трябва да бъде проследена живата идея. Да се види «ентелехията» действаща в човека, извърши първо Аристотел, а не Платон.
към текста >>
При човека обаче, във всяка отделна човешка индивидуал
нос
т трябва да бъде проследена живата идея.
Той е твърде индивидуален. При Платон идеите са, така да се каже, нещо носещо се над нещата. Минералите, кристалите, също и другите външни неща на сетивния свят отговарят на тези идеи. Гьоте по същия начин проследява първичното прарастение и разглежда типовете. При животните може да се постъпи по същия начин.
При човека обаче, във всяка отделна човешка индивидуалност трябва да бъде проследена живата идея.
Да се види «ентелехията» действаща в човека, извърши първо Аристотел, а не Платон.
към текста >>
Но там имаше един от учениците, който с душевна жар и всеотдай
нос
т неотклонно следваше този небесен полет на платонизма, който по отношение на своите духовни възгледи можеше да се движи само в този небесен полет, в това възнасяне, в това себеиздигане над Земята, който действително - бих искал да кажа, - говореше със сладко-зрели думи в Платоновата школа за възвише
нос
тта на
нос
ещата се над отделните неща идея.
Но там имаше един от учениците, който с душевна жар и всеотдайност неотклонно следваше този небесен полет на платонизма, който по отношение на своите духовни възгледи можеше да се движи само в този небесен полет, в това възнасяне, в това себеиздигане над Земята, който действително - бих искал да кажа, - говореше със сладко-зрели думи в Платоновата школа за възвишеността на носещата се над отделните неща идея.
Този ученик, който със своята душа всъщност постоянно се издигаше до тези идеи, но когато не живееше в съзерцанието, със сърцето, с душата си скиташе между гърците, като твърде много обичаше да върши това, проявявайки най-топъл интерес към всеки отделен човек, когото срещаше. Той можеше да насочва към хората, които така много обичаше, само своето чувство. Когато се намираше в живота, той съсредоточаваше чувствата си върху хората, от които мнозина обичаше, защото неговото съзерцание постоянно го откъсваше отново от Земята. Имаше много хора, които той обичаше. И така при тази личност от учениците на Платон съществуваше определено разцепление между сърдечния живот по отношение на живите хора и душата, съзерцаваща в платоническия смисъл вечните идеи, когато в Академията той слушаше думите на Платон или когато със своите сладко-зрели думи сам формулираше това, което платонизмът му даваше в насоченото нагоре съзерцание.
към текста >>
Този ученик, който със своята душа всъщ
нос
т постоянно се издигаше до тези идеи, но когато не живееше в съзерцанието, със сърцето, с душата си скиташе между гърците, като твърде много обичаше да върши това, проявявайки най-топъл интерес към всеки отделен човек, когото срещаше.
Но там имаше един от учениците, който с душевна жар и всеотдайност неотклонно следваше този небесен полет на платонизма, който по отношение на своите духовни възгледи можеше да се движи само в този небесен полет, в това възнасяне, в това себеиздигане над Земята, който действително - бих искал да кажа, - говореше със сладко-зрели думи в Платоновата школа за възвишеността на носещата се над отделните неща идея.
Този ученик, който със своята душа всъщност постоянно се издигаше до тези идеи, но когато не живееше в съзерцанието, със сърцето, с душата си скиташе между гърците, като твърде много обичаше да върши това, проявявайки най-топъл интерес към всеки отделен човек, когото срещаше.
Той можеше да насочва към хората, които така много обичаше, само своето чувство. Когато се намираше в живота, той съсредоточаваше чувствата си върху хората, от които мнозина обичаше, защото неговото съзерцание постоянно го откъсваше отново от Земята. Имаше много хора, които той обичаше. И така при тази личност от учениците на Платон съществуваше определено разцепление между сърдечния живот по отношение на живите хора и душата, съзерцаваща в платоническия смисъл вечните идеи, когато в Академията той слушаше думите на Платон или когато със своите сладко-зрели думи сам формулираше това, което платонизмът му даваше в насоченото нагоре съзерцание. Нещо странно чувствително беше проникнало в тази личност.
към текста >>
И така при тази лич
нос
т от учениците на Платон съществуваше определено разцепление между сърдечния живот по отношение на живите хора и душата, съзерцаваща в платоническия смисъл вечните идеи, когато в Академията той слушаше думите на Платон или когато със своите сладко-зрели думи сам формулираше това, което платонизмът му даваше в насоченото нагоре съзерцание.
Но там имаше един от учениците, който с душевна жар и всеотдайност неотклонно следваше този небесен полет на платонизма, който по отношение на своите духовни възгледи можеше да се движи само в този небесен полет, в това възнасяне, в това себеиздигане над Земята, който действително - бих искал да кажа, - говореше със сладко-зрели думи в Платоновата школа за възвишеността на носещата се над отделните неща идея. Този ученик, който със своята душа всъщност постоянно се издигаше до тези идеи, но когато не живееше в съзерцанието, със сърцето, с душата си скиташе между гърците, като твърде много обичаше да върши това, проявявайки най-топъл интерес към всеки отделен човек, когото срещаше. Той можеше да насочва към хората, които така много обичаше, само своето чувство. Когато се намираше в живота, той съсредоточаваше чувствата си върху хората, от които мнозина обичаше, защото неговото съзерцание постоянно го откъсваше отново от Земята. Имаше много хора, които той обичаше.
И така при тази личност от учениците на Платон съществуваше определено разцепление между сърдечния живот по отношение на живите хора и душата, съзерцаваща в платоническия смисъл вечните идеи, когато в Академията той слушаше думите на Платон или когато със своите сладко-зрели думи сам формулираше това, което платонизмът му даваше в насоченото нагоре съзерцание.
Нещо странно чувствително беше проникнало в тази личност.
към текста >>
Нещо странно чувствително беше проникнало в тази лич
нос
т.
Този ученик, който със своята душа всъщност постоянно се издигаше до тези идеи, но когато не живееше в съзерцанието, със сърцето, с душата си скиташе между гърците, като твърде много обичаше да върши това, проявявайки най-топъл интерес към всеки отделен човек, когото срещаше. Той можеше да насочва към хората, които така много обичаше, само своето чувство. Когато се намираше в живота, той съсредоточаваше чувствата си върху хората, от които мнозина обичаше, защото неговото съзерцание постоянно го откъсваше отново от Земята. Имаше много хора, които той обичаше. И така при тази личност от учениците на Платон съществуваше определено разцепление между сърдечния живот по отношение на живите хора и душата, съзерцаваща в платоническия смисъл вечните идеи, когато в Академията той слушаше думите на Платон или когато със своите сладко-зрели думи сам формулираше това, което платонизмът му даваше в насоченото нагоре съзерцание.
Нещо странно чувствително беше проникнало в тази личност.
към текста >>
Тя беше в близки приятелски връзки с една друга лич
нос
т от ученическия кръг на Платоновата школа.
Тя беше в близки приятелски връзки с една друга личност от ученическия кръг на Платоновата школа.
Отначало обаче, когато все повече и повече се развиваше това, а при въпросния приятел се разви едно друго качество, което аз веднага ще охарактеризирам, двамата се разделиха. Не поради това, че любовта им охладня, но животът ги раздели, защото техният душевен живот се разви в различни насоки. Отначало те можеха добре да се разбират, а след това вече не можеха. Така че единият, когото току-що описах, ставаше, днес бихме казали, нервен, когато другият говореше по своя начин.
към текста >>
Тази лич
нос
т, която беше вътрешно сприятелена с другата, също се отдръпна от това приятелство.
Тази личност, която беше вътрешно сприятелена с другата, също се отдръпна от това приятелство.
И двамата се откъснаха от това приятелство. Но все пак като членове на Платоновата школа те бяха свързани. И тази Платонова школа имаше нещо особено. Нейните ученици развиваха в себе си определени, отблъскващи ги един от друг сили, сили, които, след като са били събрани заедно в еднакъв период от време в Платоновата школа, искат да ги разделят един от друг. Поради това се развиха такива различни индивидуалности, които вътрешно бяха сърдечно свързани, но след това се развиваха далеч една от друга.
към текста >>
Поради това се развиха такива различни индивидуал
нос
ти, които вътрешно бяха сърдечно свързани, но след това се развиваха далеч една от друга.
Тази личност, която беше вътрешно сприятелена с другата, също се отдръпна от това приятелство. И двамата се откъснаха от това приятелство. Но все пак като членове на Платоновата школа те бяха свързани. И тази Платонова школа имаше нещо особено. Нейните ученици развиваха в себе си определени, отблъскващи ги един от друг сили, сили, които, след като са били събрани заедно в еднакъв период от време в Платоновата школа, искат да ги разделят един от друг.
Поради това се развиха такива различни индивидуалности, които вътрешно бяха сърдечно свързани, но след това се развиваха далеч една от друга.
към текста >>
Тези две лич
нос
ти се преродиха като жени в Италия през времето на Ренесанса и в днешно време отново дойдоха на Земята така, че единият, първият, когото описах, слезе много рано на Земята, а вторият, когото също описах, слезе много късно.
Тези две личности се преродиха като жени в Италия през времето на Ренесанса и в днешно време отново дойдоха на Земята така, че единият, първият, когото описах, слезе много рано на Земята, а вторият, когото също описах, слезе много късно.
Това е свързано със силното решение, от което човек се нуждае за целта.
към текста >>
Едната лич
нос
т беше тази, която разви слабо предземно разбиране за човешкото тяло, която, когато се роди отново, не прие даже и последните импулси и не слезе напълно в човешкото тяло, не се потопи напълно в него, а всъщ
нос
т нещо от нея постоянно оставаше да витае отвън.
Едната личност беше тази, която разви слабо предземно разбиране за човешкото тяло, която, когато се роди отново, не прие даже и последните импулси и не слезе напълно в човешкото тяло, не се потопи напълно в него, а всъщност нещо от нея постоянно оставаше да витае отвън.
към текста >>
И така ние виждаме, че при две различно оформени съдби на две индивидуал
нос
ти, принадлежащи на Платоновата школа едната обхвана твърде малко своето тяло при второто прераждане, а другата го обхвана прекалено силно.
И така ние виждаме, че при две различно оформени съдби на две индивидуалности, принадлежащи на Платоновата школа едната обхвана твърде малко своето тяло при второто прераждане, а другата го обхвана прекалено силно.
Едната не можеше да влезе напълно в своето тяло, проникна в него само в своята младост, а след това скоро беше изхвърляна навън и трябваше да остане вън - Хьолдерлин[7].
към текста >>
И така, пред нас ние имаме велики човешки съдби от поврата на времето, имаме техните импулси и можем да придобием предчувствие, как действат всъщ
нос
т духовните импулси.
И така, пред нас ние имаме велики човешки съдби от поврата на времето, имаме техните импулси и можем да придобием предчувствие, как действат всъщност духовните импулси.
Защото пред душата си трябва ясно да поставим такава индивидуалност, като Хьолдерлин, който изхождайки от Платоновата школа, не може напълно да влезе в своето тяло, трябва да стои вън от него, изживява в тъпотата на своето умопомрачение подготвящите импулси за бъдещи земни съществувания, които го определят за нещо велико. Също така и другият, Роберт Хамерлинг, чрез болестта на тялото му.
към текста >>
Защото пред душата си трябва ясно да поставим такава индивидуал
нос
т, като Хьолдерлин, който изхождайки от Платоновата школа, не може напълно да влезе в своето тяло, трябва да стои вън от него, изживява в тъпотата на своето умопомрачение подготвящите импулси за бъдещи земни съществувания, които го определят за нещо велико.
И така, пред нас ние имаме велики човешки съдби от поврата на времето, имаме техните импулси и можем да придобием предчувствие, как действат всъщност духовните импулси.
Защото пред душата си трябва ясно да поставим такава индивидуалност, като Хьолдерлин, който изхождайки от Платоновата школа, не може напълно да влезе в своето тяло, трябва да стои вън от него, изживява в тъпотата на своето умопомрачение подготвящите импулси за бъдещи земни съществувания, които го определят за нещо велико.
Също така и другият, Роберт Хамерлинг, чрез болестта на тялото му.
към текста >>
Наистина, аз постоянно трябва да повтарям, че предприех тези разглеждания, не за да задоволя някаква потреб
нос
т от сензация, а за да ви доведа все по-дълбоко и по-дълбоко в познанието на духовния живот.
Мисля, мои мили приятели, че пред тайнствените събития, които са породени в човешките души от духовния свят, трябва да се роди едно свещено благоговение при един такъв начин на разглеждане на живота.
Наистина, аз постоянно трябва да повтарям, че предприех тези разглеждания, не за да задоволя някаква потребност от сензация, а за да ви доведа все по-дълбоко и по-дълбоко в познанието на духовния живот.
И само чрез това по-дълбоко проникване в духовния живот може да бъде обяснен външният сетивен живот, животът на човека. Утре ще продължа това разглеждане.
към текста >>
Езотерични разглеждания на кармическите взаимовръзки при лич
нос
ти и събития от световната история», Събр. съч.
[2] че веднъж изложих в Щутгарт.. също и на Коледната конференция: виж лекциите от 30 декември 1910 в «Окултна история.
Езотерични разглеждания на кармическите взаимовръзки при личности и събития от световната история», Събр. съч.
126, и от 29 декември 1923 в «Световната история в светлината на антропософията и като основа за познанието на човешкия дух. », Събр. съч. 233, стр. 98.
към текста >>
11.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Обаче чрез такива разглеждания на кармата, пред нашата душа може да се явят не само тези причинни взаимовръзки, но може да се изясни и нещо друго, което отначало всъщ
нос
т изглежда неясно, неразбираемо за едно външно разглеждане на света.
Обаче чрез такива разглеждания на кармата, пред нашата душа може да се явят не само тези причинни взаимовръзки, но може да се изясни и нещо друго, което отначало всъщност изглежда неясно, неразбираемо за едно външно разглеждане на света.
към текста >>
Но такова разбиране е само привидно, защото ако някой счита, че всичко в света е разбираемо, това означава, че той е повърх
нос
тен по отношение на всичко.
Ако в това отношение обаче искаме да вървим заедно с великото преобразуване на чувството и мисленето на човешката душа, което е необходимо в близкото бъдеще, за да върви цивилизацията нагоре, а не надолу, тогава е необходимо именно да развием едно чувство за онова, което при обикновени обстоятелства е неразбираемо и за разбирането на което се изисква по-дълбоко проникване в човешките и световните закономерни отношения. Който намира всичко за разбираемо, той естествено не се нуждае от нищо, за да разбере тези или онези по-дълбоки причини.
Но такова разбиране е само привидно, защото ако някой счита, че всичко в света е разбираемо, това означава, че той е повърхностен по отношение на всичко.
Защото за обикновеното съзнание фактически повечето от нещата в действителност са неразбираеми. И за да може човек да изпитва удивление пред неразбираемостта даже на всекидневното съществуване, това всъщност е началото на истинския стремеж към познание.
към текста >>
Защото за обикновеното съзнание фактически повечето от нещата в действител
нос
т са неразбираеми.
Ако в това отношение обаче искаме да вървим заедно с великото преобразуване на чувството и мисленето на човешката душа, което е необходимо в близкото бъдеще, за да върви цивилизацията нагоре, а не надолу, тогава е необходимо именно да развием едно чувство за онова, което при обикновени обстоятелства е неразбираемо и за разбирането на което се изисква по-дълбоко проникване в човешките и световните закономерни отношения. Който намира всичко за разбираемо, той естествено не се нуждае от нищо, за да разбере тези или онези по-дълбоки причини. Но такова разбиране е само привидно, защото ако някой счита, че всичко в света е разбираемо, това означава, че той е повърхностен по отношение на всичко.
Защото за обикновеното съзнание фактически повечето от нещата в действителност са неразбираеми.
И за да може човек да изпитва удивление пред неразбираемостта даже на всекидневното съществуване, това всъщност е началото на истинския стремеж към познание.
към текста >>
И за да може човек да изпитва удивление пред неразбираемостта даже на всекидневното съществуване, това всъщ
нос
т е началото на истинския стремеж към познание.
Ако в това отношение обаче искаме да вървим заедно с великото преобразуване на чувството и мисленето на човешката душа, което е необходимо в близкото бъдеще, за да върви цивилизацията нагоре, а не надолу, тогава е необходимо именно да развием едно чувство за онова, което при обикновени обстоятелства е неразбираемо и за разбирането на което се изисква по-дълбоко проникване в човешките и световните закономерни отношения. Който намира всичко за разбираемо, той естествено не се нуждае от нищо, за да разбере тези или онези по-дълбоки причини. Но такова разбиране е само привидно, защото ако някой счита, че всичко в света е разбираемо, това означава, че той е повърхностен по отношение на всичко. Защото за обикновеното съзнание фактически повечето от нещата в действителност са неразбираеми.
И за да може човек да изпитва удивление пред неразбираемостта даже на всекидневното съществуване, това всъщност е началото на истинския стремеж към познание.
към текста >>
При историческите разглеждания, често трябва да заставаме пред исторически събития, които се съобщават от миналото и които изглеждат така, като че ли всъщ
нос
т тук или там човешкият живот протича наистина безсмислено.
Именно това е, за което от този пулт толкова често е прозвучавала въздишката: - Дано сред антропософските кръгове съществува ентусиазъм за търсене, ентусиазъм за това, което се крие именно в антропософския стремеж. И този ентусиазъм трябва действително да започне да схваща чудесното във всекидневието като действително чудо. Тогава, както казах, човек ще бъде съблазнен да се насочи към причините, към долавяне на по-дълбоко скритите сили, които лежат в основата на заобикалящото ни съществуване. Тези състояния на удивление пред заобикалящия ни свят могат да се родят в човека от историческите разглеждания, но също и от това, което може да бъде наблюдавано в настоящето.
При историческите разглеждания, често трябва да заставаме пред исторически събития, които се съобщават от миналото и които изглеждат така, като че ли всъщност тук или там човешкият живот протича наистина безсмислено.
към текста >>
Така в появяването на една такава лич
нос
т, каквато беше Нерон[1], римският император Нерон, без съмнение лежи една безсмислица.
Така в появяването на една такава личност, каквато беше Нерон[1], римският император Нерон, без съмнение лежи една безсмислица.
За него още не сме говорили в Антропософското движение.
към текста >>
По отношение на една лич
нос
т, каквато беше Нерон, животът изглежда като нещо, с което човек може безнаказано да се подиграва, като че ли би могъл да му се присмива, без да очаква никакви последствия, като че ли някой с абсолютно лекомислие може да заеме един авторитетен по себе си пост.
Приемете в душата си всичко това, което исторически се съобщава за римския император Нерон.
По отношение на една личност, каквато беше Нерон, животът изглежда като нещо, с което човек може безнаказано да се подиграва, като че ли би могъл да му се присмива, без да очаква никакви последствия, като че ли някой с абсолютно лекомислие може да заеме един авторитетен по себе си пост.
към текста >>
Нали би трябвало човек да бъде всъщ
нос
т тъп, ако така гледа на това, което Нерон извърши и ако не може да стигне някакси дотам да се запита: - Какво всъщ
нос
т ще стане с една такава душа, която, както Нерон, се подиграва на целия свят, която счита живота на другите хора, счита съществуването почти на цял град като нещо, с което може да играе?
Нали би трябвало човек да бъде всъщност тъп, ако така гледа на това, което Нерон извърши и ако не може да стигне някакси дотам да се запита: - Какво всъщност ще стане с една такава душа, която, както Нерон, се подиграва на целия свят, която счита живота на другите хора, счита съществуването почти на цял град като нещо, с което може да играе?
- «Какъв артист изгубва светът с мен! »[2] Както е известно, това е изказването, което се приписва на Нерон, което най-малкото отговаря на неговото мислене и чувстване. Най-голямото лекомислие даже в едно самопризнание, в една изповед; изключително разрушителна воля и инстинкт за унищожение, но така, че всичко това се харесва на тази душа.
към текста >>
Тук от лич
нос
тта излизат, така да се каже, разрушаващи света лъчи.
Тук се отхвърля всичко, което може да направи впечатление на човека.
Тук от личността излизат, така да се каже, разрушаващи света лъчи.
И ние се питаме: - Какво става с една такава душа? -
към текста >>
Нерон се роди отново няколко столетия след това, или след от
нос
ително кратко време; роди се в едно незначително съществуване на Земята, в което първо бе изравнено само онова, което беше ярост на разрушението, което той беше стоварил върху суверенитета, извършил го беше по собствена воля, понеже така бе искал; при това се изявява яростта, бихме могли да кажем, - ентусиазмът на разрушителната воля.
Трябва да бъдем наясно, че всичко, което се стоварва върху света, се отразява обратно в живота между смъртта и едно ново раждане. Това от своя страна в определена степен трябва да се стовари върху самата душа, понеже всичко онова, което е било разрушено чрез една такава душа, се намира там в живота между смъртта и едно ново раждане.
Нерон се роди отново няколко столетия след това, или след относително кратко време; роди се в едно незначително съществуване на Земята, в което първо бе изравнено само онова, което беше ярост на разрушението, което той беше стоварил върху суверенитета, извършил го беше по собствена воля, понеже така бе искал; при това се изявява яростта, бихме могли да кажем, - ентусиазмът на разрушителната воля.
В един следващ живот бе изправено вече нещо от тези неща и същата индивидуалност се намираше сега в положение, при което също трябваше да разрушава, но трябваше да разрушава в едно подчинено положение, сега трябваше да се подчинява на заповеди; тук тази душа стоеше пред необходимостта да усети, какво чувства човек, когато не върши нещо по свободна воля, не го върши суверенно, самостоятелно.
към текста >>
В един следващ живот бе изправено вече нещо от тези неща и същата индивидуал
нос
т се намираше сега в положение, при което също трябваше да разрушава, но трябваше да разрушава в едно подчинено положение, сега трябваше да се подчинява на заповеди; тук тази душа стоеше пред необходимостта да усети, какво чувства човек, когато не върши нещо по свободна воля, не го върши суверенно, самостоятелно.
Трябва да бъдем наясно, че всичко, което се стоварва върху света, се отразява обратно в живота между смъртта и едно ново раждане. Това от своя страна в определена степен трябва да се стовари върху самата душа, понеже всичко онова, което е било разрушено чрез една такава душа, се намира там в живота между смъртта и едно ново раждане. Нерон се роди отново няколко столетия след това, или след относително кратко време; роди се в едно незначително съществуване на Земята, в което първо бе изравнено само онова, което беше ярост на разрушението, което той беше стоварил върху суверенитета, извършил го беше по собствена воля, понеже така бе искал; при това се изявява яростта, бихме могли да кажем, - ентусиазмът на разрушителната воля.
В един следващ живот бе изправено вече нещо от тези неща и същата индивидуалност се намираше сега в положение, при което също трябваше да разрушава, но трябваше да разрушава в едно подчинено положение, сега трябваше да се подчинява на заповеди; тук тази душа стоеше пред необходимостта да усети, какво чувства човек, когато не върши нещо по свободна воля, не го върши суверенно, самостоятелно.
към текста >>
Такава съдба, бих искал да кажа, - защото също и това, да бъде човек така жесток като Нерон, да проявява такава ярост за разрушение като Нерон, е една съдба, - от една страна всъщ
нос
т е достойна за съжаление.
Но при такива неща се касае наистина за това, те да бъдат разглеждани обективно.
Такава съдба, бих искал да кажа, - защото също и това, да бъде човек така жесток като Нерон, да проявява такава ярост за разрушение като Нерон, е една съдба, - от една страна всъщност е достойна за съжаление.
Не е нужно човек да храни злоба, да упражнява някаква остра критика; тогава и той не би изживял онова, което е необходимо, за да разбере нещата в тяхното по-нататъшно протичане. Защото човек има възможност да вникне във всички неща, за които бе говорено тук, когато ги погледне обективно, когато не обвинява, а когато наистина разбира човешките съдби. Нещата се разкриват обаче, само когато човек може да ги разбере по един категоричен начин. И фактът, че съдбата на Нерон застана пред моята душа, това действително трябва да се припише на една привидна случайност. Но това беше именно само привидна случайност, че тази съдба на Нерон застана веднъж особено силно пред моята душа.
към текста >>
Защото човек има възмож
нос
т да вникне във всички неща, за които бе говорено тук, когато ги погледне обективно, когато не обвинява, а когато наистина разбира човешките съдби.
Но при такива неща се касае наистина за това, те да бъдат разглеждани обективно. Такава съдба, бих искал да кажа, - защото също и това, да бъде човек така жесток като Нерон, да проявява такава ярост за разрушение като Нерон, е една съдба, - от една страна всъщност е достойна за съжаление. Не е нужно човек да храни злоба, да упражнява някаква остра критика; тогава и той не би изживял онова, което е необходимо, за да разбере нещата в тяхното по-нататъшно протичане.
Защото човек има възможност да вникне във всички неща, за които бе говорено тук, когато ги погледне обективно, когато не обвинява, а когато наистина разбира човешките съдби.
Нещата се разкриват обаче, само когато човек може да ги разбере по един категоричен начин. И фактът, че съдбата на Нерон застана пред моята душа, това действително трябва да се припише на една привидна случайност. Но това беше именно само привидна случайност, че тази съдба на Нерон застана веднъж особено силно пред моята душа.
към текста >>
И фактът, че съдбата на Нерон застана пред моята душа, това действително трябва да се припише на една привидна случай
нос
т.
Но при такива неща се касае наистина за това, те да бъдат разглеждани обективно. Такава съдба, бих искал да кажа, - защото също и това, да бъде човек така жесток като Нерон, да проявява такава ярост за разрушение като Нерон, е една съдба, - от една страна всъщност е достойна за съжаление. Не е нужно човек да храни злоба, да упражнява някаква остра критика; тогава и той не би изживял онова, което е необходимо, за да разбере нещата в тяхното по-нататъшно протичане. Защото човек има възможност да вникне във всички неща, за които бе говорено тук, когато ги погледне обективно, когато не обвинява, а когато наистина разбира човешките съдби. Нещата се разкриват обаче, само когато човек може да ги разбере по един категоричен начин.
И фактът, че съдбата на Нерон застана пред моята душа, това действително трябва да се припише на една привидна случайност.
Но това беше именно само привидна случайност, че тази съдба на Нерон застана веднъж особено силно пред моята душа.
към текста >>
Но това беше именно само привидна случай
нос
т, че тази съдба на Нерон застана веднъж особено силно пред моята душа.
Такава съдба, бих искал да кажа, - защото също и това, да бъде човек така жесток като Нерон, да проявява такава ярост за разрушение като Нерон, е една съдба, - от една страна всъщност е достойна за съжаление. Не е нужно човек да храни злоба, да упражнява някаква остра критика; тогава и той не би изживял онова, което е необходимо, за да разбере нещата в тяхното по-нататъшно протичане. Защото човек има възможност да вникне във всички неща, за които бе говорено тук, когато ги погледне обективно, когато не обвинява, а когато наистина разбира човешките съдби. Нещата се разкриват обаче, само когато човек може да ги разбере по един категоричен начин. И фактът, че съдбата на Нерон застана пред моята душа, това действително трябва да се припише на една привидна случайност.
Но това беше именно само привидна случайност, че тази съдба на Нерон застана веднъж особено силно пред моята душа.
към текста >>
Защото, виждате ли, когато веднъж се случи това потресаващо събитие, едно събитие, за което ще говоря веднага, което произведе особено силно и потресаващо въздействие в областта, за която става дума, аз бях на посещение точно при често споменаваната в моята автобиография лич
нос
т, Карл Юлиус Шрьоер[3].
Защото, виждате ли, когато веднъж се случи това потресаващо събитие, едно събитие, за което ще говоря веднага, което произведе особено силно и потресаващо въздействие в областта, за която става дума, аз бях на посещение точно при често споменаваната в моята автобиография личност, Карл Юлиус Шрьоер[3].
И когато пристигнах там, той, също както и много други хора, беше безкрайно потресен от това, което се беше случило. И той изрече - всъщност така, че от начало беше като немотивирано, - като от смътни глъбини на духа думата «Нерон». Би могло да се вярва, че това беше съвсем немотивирано. Обаче по-късно напълно можеше да се види, че всъщност тук беше казано нещо от Акашовите записи, само че чрез една човешка уста. Касае се за следното:
към текста >>
И той изрече - всъщ
нос
т така, че от начало беше като немотивирано, - като от смътни глъбини на духа думата «Нерон».
Защото, виждате ли, когато веднъж се случи това потресаващо събитие, едно събитие, за което ще говоря веднага, което произведе особено силно и потресаващо въздействие в областта, за която става дума, аз бях на посещение точно при често споменаваната в моята автобиография личност, Карл Юлиус Шрьоер[3]. И когато пристигнах там, той, също както и много други хора, беше безкрайно потресен от това, което се беше случило.
И той изрече - всъщност така, че от начало беше като немотивирано, - като от смътни глъбини на духа думата «Нерон».
Би могло да се вярва, че това беше съвсем немотивирано. Обаче по-късно напълно можеше да се види, че всъщност тук беше казано нещо от Акашовите записи, само че чрез една човешка уста. Касае се за следното:
към текста >>
Обаче по-късно напълно можеше да се види, че всъщ
нос
т тук беше казано нещо от Акашовите записи, само че чрез една човешка уста.
Защото, виждате ли, когато веднъж се случи това потресаващо събитие, едно събитие, за което ще говоря веднага, което произведе особено силно и потресаващо въздействие в областта, за която става дума, аз бях на посещение точно при често споменаваната в моята автобиография личност, Карл Юлиус Шрьоер[3]. И когато пристигнах там, той, също както и много други хора, беше безкрайно потресен от това, което се беше случило. И той изрече - всъщност така, че от начало беше като немотивирано, - като от смътни глъбини на духа думата «Нерон». Би могло да се вярва, че това беше съвсем немотивирано.
Обаче по-късно напълно можеше да се види, че всъщност тук беше казано нещо от Акашовите записи, само че чрез една човешка уста.
Касае се за следното:
към текста >>
Австрийският престолонаследник Рудолф[4] беше величан като блестяща лич
нос
т и се считаше за лич
нос
т, която будеше големи надежди за времето, когато щеше да се възкачи на престола.
Австрийският престолонаследник Рудолф[4] беше величан като блестяща личност и се считаше за личност, която будеше големи надежди за времето, когато щеше да се възкачи на престола.
Макар и да се знаеха всякакви неща за този престолонаследник Рудолф, все пак всичко, което се знаеше, беше такова, че се схващаше като неща, които всъщност бяха присъщи на един «Grandseigneur», велможа. Във всеки случай никой не мислеше, че това би могло да доведе до сериозни трагични конфликти. И поради това изненадата беше извънредно голяма, една страшно голяма изненада, когато във Виена се узна, че престолонаследникът Рудолф е умрял по един твърде тайнствен начин в близост до манастира Хайлигенкройц, в близост до Баден край Виена. Изнасяха се все повече и повече подробности и първо се заговори за «нещастен случай»; даже нещастният случай бе оповестен официално.
към текста >>
Макар и да се знаеха всякакви неща за този престолонаследник Рудолф, все пак всичко, което се знаеше, беше такова, че се схващаше като неща, които всъщ
нос
т бяха присъщи на един «Grandseigneur», велможа.
Австрийският престолонаследник Рудолф[4] беше величан като блестяща личност и се считаше за личност, която будеше големи надежди за времето, когато щеше да се възкачи на престола.
Макар и да се знаеха всякакви неща за този престолонаследник Рудолф, все пак всичко, което се знаеше, беше такова, че се схващаше като неща, които всъщност бяха присъщи на един «Grandseigneur», велможа.
Във всеки случай никой не мислеше, че това би могло да доведе до сериозни трагични конфликти. И поради това изненадата беше извънредно голяма, една страшно голяма изненада, когато във Виена се узна, че престолонаследникът Рудолф е умрял по един твърде тайнствен начин в близост до манастира Хайлигенкройц, в близост до Баден край Виена. Изнасяха се все повече и повече подробности и първо се заговори за «нещастен случай»; даже нещастният случай бе оповестен официално.
към текста >>
Изнасяха се все повече и повече подроб
нос
ти и първо се заговори за «нещастен случай»; даже нещастният случай бе оповестен официално.
Австрийският престолонаследник Рудолф[4] беше величан като блестяща личност и се считаше за личност, която будеше големи надежди за времето, когато щеше да се възкачи на престола. Макар и да се знаеха всякакви неща за този престолонаследник Рудолф, все пак всичко, което се знаеше, беше такова, че се схващаше като неща, които всъщност бяха присъщи на един «Grandseigneur», велможа. Във всеки случай никой не мислеше, че това би могло да доведе до сериозни трагични конфликти. И поради това изненадата беше извънредно голяма, една страшно голяма изненада, когато във Виена се узна, че престолонаследникът Рудолф е умрял по един твърде тайнствен начин в близост до манастира Хайлигенкройц, в близост до Баден край Виена.
Изнасяха се все повече и повече подробности и първо се заговори за «нещастен случай»; даже нещастният случай бе оповестен официално.
към текста >>
Подроб
нос
тите станаха толкова известни, че не е нужно да бъдат разказани тук.
Подробностите станаха толкова известни, че не е нужно да бъдат разказани тук.
Когато нещата станаха известни никой човек, който познаваше отношенията, не можеше да се съмнява, че престолонаследникът Рудолф се е самоубил. Защото обстоятелствата бяха такива, че в действителност след като бе издаден официалният бюлетин, в който се казваше, че е станало нещастен случай, първо унгарският министър-председател Коломан Тиша се обяви против тази версия и получи обещанието от тогавашния австрийски император, че последният не би се спрял пред едно неправилно сведение. Защото унгарският министър-председател не искаше да защитава пред своя народ това сведение и енергично изрази това. След това обаче всред колегиума от лекари се намери един човек, който тогава всъщност беше един от най-смелите лекари във Виена, който тряваше да извърши огледа на трупа и той каза, че не би подписал нещо, което не е доказано от обективните факти.
към текста >>
Защото обстоятелствата бяха такива, че в действител
нос
т след като бе издаден официалният бюлетин, в който се казваше, че е станало нещастен случай, първо унгарският министър-председател Коломан Тиша се обяви против тази версия и получи обещанието от тогавашния австрийски император, че последният не би се спрял пред едно неправилно сведение.
Подробностите станаха толкова известни, че не е нужно да бъдат разказани тук. Когато нещата станаха известни никой човек, който познаваше отношенията, не можеше да се съмнява, че престолонаследникът Рудолф се е самоубил.
Защото обстоятелствата бяха такива, че в действителност след като бе издаден официалният бюлетин, в който се казваше, че е станало нещастен случай, първо унгарският министър-председател Коломан Тиша се обяви против тази версия и получи обещанието от тогавашния австрийски император, че последният не би се спрял пред едно неправилно сведение.
Защото унгарският министър-председател не искаше да защитава пред своя народ това сведение и енергично изрази това. След това обаче всред колегиума от лекари се намери един човек, който тогава всъщност беше един от най-смелите лекари във Виена, който тряваше да извърши огледа на трупа и той каза, че не би подписал нещо, което не е доказано от обективните факти.
към текста >>
След това обаче всред колегиума от лекари се намери един човек, който тогава всъщ
нос
т беше един от най-смелите лекари във Виена, който тряваше да извърши огледа на трупа и той каза, че не би подписал нещо, което не е доказано от обективните факти.
Подробностите станаха толкова известни, че не е нужно да бъдат разказани тук. Когато нещата станаха известни никой човек, който познаваше отношенията, не можеше да се съмнява, че престолонаследникът Рудолф се е самоубил. Защото обстоятелствата бяха такива, че в действителност след като бе издаден официалният бюлетин, в който се казваше, че е станало нещастен случай, първо унгарският министър-председател Коломан Тиша се обяви против тази версия и получи обещанието от тогавашния австрийски император, че последният не би се спрял пред едно неправилно сведение. Защото унгарският министър-председател не искаше да защитава пред своя народ това сведение и енергично изрази това.
След това обаче всред колегиума от лекари се намери един човек, който тогава всъщност беше един от най-смелите лекари във Виена, който тряваше да извърши огледа на трупа и той каза, че не би подписал нещо, което не е доказано от обективните факти.
към текста >>
И ако не би било налице нищо друго, освен фактът, че в едно извънредно католически настроено семейство, каквото беше австрийското императорско семейство, бе признато самоубийството, то вече единствено този факт би означавал, че всъщ
нос
т човек не може да се съмнява в това.
А обективните факти сочеха именно към самоубийство. След това се коригира предишното съобщение и самоубийството беше официално признато.
И ако не би било налице нищо друго, освен фактът, че в едно извънредно католически настроено семейство, каквото беше австрийското императорско семейство, бе признато самоубийството, то вече единствено този факт би означавал, че всъщност човек не може да се съмнява в това.
Следователно всеки, който може да съди обективно за факта, не ще се съмнява в това.
към текста >>
И действително нямаше никаква външна причина, а беше налице фактът, че една лич
нос
т, на която непосредствено предстоеше да заеме престола, реши, че животът няма никаква стой
нос
т и това се подготви естествено по психо-патологичен начин.
И действително нямаше никаква външна причина, а беше налице фактът, че една личност, на която непосредствено предстоеше да заеме престола, реши, че животът няма никаква стойност и това се подготви естествено по психо-патологичен начин.
Но психо-патологията също и в този случай първо трябва да бъде разбрана, защото в крайна сметка психо-патологията е също нещо, което е свързано с въпросите на съдбата. И основният факт, който действаше тук в душата, е все пак този, че някой, който имаше най-блестящи перспективи пред себе си, намери, че животът е съвършено лишен от стойност.
към текста >>
И основният факт, който действаше тук в душата, е все пак този, че някой, който имаше най-блестящи перспективи пред себе си, намери, че животът е съвършено лишен от стой
нос
т.
И действително нямаше никаква външна причина, а беше налице фактът, че една личност, на която непосредствено предстоеше да заеме престола, реши, че животът няма никаква стойност и това се подготви естествено по психо-патологичен начин. Но психо-патологията също и в този случай първо трябва да бъде разбрана, защото в крайна сметка психо-патологията е също нещо, което е свързано с въпросите на съдбата.
И основният факт, който действаше тук в душата, е все пак този, че някой, който имаше най-блестящи перспективи пред себе си, намери, че животът е съвършено лишен от стойност.
към текста >>
И колкото много да е било писано, колкото много да се е говорило върху тези неща, всъщ
нос
т върху тези неща разумно може да разсъждава само онзи, който си казва: - Самоубийството, а също и предшестващото психо-патологично състояние е необяснимо за този отделен човешки живот на престолонаследника на Австрия Рудолф; причината за него е необяснима от този отделен живот.
Това е нещо, мои мили приятели, което принадлежи към онези факти, които трябва да приемем за неразбираеми в живота.
И колкото много да е било писано, колкото много да се е говорило върху тези неща, всъщност върху тези неща разумно може да разсъждава само онзи, който си казва: - Самоубийството, а също и предшестващото психо-патологично състояние е необяснимо за този отделен човешки живот на престолонаследника на Австрия Рудолф; причината за него е необяснима от този отделен живот.
Ако искаме да го разберем, тук в основата трябва да търсим нещо друго. -
към текста >>
Тогава виждате, че в душата има тенденция, която произхожда от минали земни съществувания, че преминавайки през периода между смъртта и едно ново раждане тази душа непосредствено вижда, че от нея са излезли всъщ
нос
т само разрушителни сили и тя трябва да изживее по един блестящ начин - бих казал - обръщането.
А сега представете си душата на Нерон - след като тя беше минала още и през другото, за което говорих, - представете си тази душа на Нерон именно в този самоунищожаващ се престолонаследник, който понася последиците чрез своята смърт, чрез своето самоубийство. Тогава отношенията просто се обръщат.
Тогава виждате, че в душата има тенденция, която произхожда от минали земни съществувания, че преминавайки през периода между смъртта и едно ново раждане тази душа непосредствено вижда, че от нея са излезли всъщност само разрушителни сили и тя трябва да изживее по един блестящ начин - бих казал - обръщането.
към текста >>
То е изживяно именно чрез това, че един живот, който външно съдържа всичко, което е ценно, се отразява навътре така, че
нос
ителят на този живот го счита за лишен от всякаква стой
нос
т и той сам слага край на живота си.
Как е изживяно това обръщане?
То е изживяно именно чрез това, че един живот, който външно съдържа всичко, което е ценно, се отразява навътре така, че носителят на този живот го счита за лишен от всякаква стойност и той сам слага край на живота си.
За целта душата заболява, става полупобъркана. За тази цел душата си търси външното заплитане в съответните любовни афери и т. н.. Но всичко това са само последици от стремежа на душата, бих искал да кажа, да насочи към себе си всички стрели, които по-рано тя беше насочила срещу света. И когато вникнем в същността на такива отношения, ние виждаме да се развива един извънредно голям трагизъм, но един справедлив трагизъм, една извънредно справедлива трагедия. И двете картини се подреждат заедно.
към текста >>
И когато вникнем в същ
нос
тта на такива отношения, ние виждаме да се развива един извънредно голям трагизъм, но един справедлив трагизъм, една извънредно справедлива трагедия.
Как е изживяно това обръщане? То е изживяно именно чрез това, че един живот, който външно съдържа всичко, което е ценно, се отразява навътре така, че носителят на този живот го счита за лишен от всякаква стойност и той сам слага край на живота си. За целта душата заболява, става полупобъркана. За тази цел душата си търси външното заплитане в съответните любовни афери и т. н.. Но всичко това са само последици от стремежа на душата, бих искал да кажа, да насочи към себе си всички стрели, които по-рано тя беше насочила срещу света.
И когато вникнем в същността на такива отношения, ние виждаме да се развива един извънредно голям трагизъм, но един справедлив трагизъм, една извънредно справедлива трагедия.
И двете картини се подреждат заедно.
към текста >>
Аз често споменавах: - В основата на нещата, стоят дребни явления, които дават възмож
нос
т в действител
нос
т да се направят сериозни изследвания в такива области.
Аз често споменавах: - В основата на нещата, стоят дребни явления, които дават възможност в действителност да се направят сериозни изследвания в такива области.
Тук някои неща трябва да съдействат в живота. -
към текста >>
Той каза съвсем немотивирано: - Нерон - така че аз трябваше всъщ
нос
т да се запитам: - Защо този човек мисли сега точно за Нерон?
Както казах, когато стана това събитие, което произведе тогава такъв разтърсващ ефект, се намирах на път за Шрьоер. Аз не отидох там поради това събитие, но просто бях на път към Шрьоер. Той беше най-близкият човек, с когото аз говорих, така да се каже, върху този въпрос.
Той каза съвсем немотивирано: - Нерон - така че аз трябваше всъщност да се запитам: - Защо този човек мисли сега точно за Нерон?
- Той започна веднага разговор с думата «Нерон». Тогава тази дума «Нерон» ме разтърси. Но тя ме разтърси толкова много, защото бе произнесена при особени обстоятелства, които ме впечатлиха, понеже два дни преди това при тогавашния германски посланик във Виена княз Ройс, имаше прием. Там присъстваше също и австрийският престолонаследник Рудолф и Шрьоер беше видял как странно се беше държал престолонаследникът два дни преди катастрофата. И това странно поведение два дни преди катастрофата при онзи прием, което Шрьоер описа много драматично и после последвалото самоубийство два дни след това във връзка с произнасянето на думата «Нерон», това беше нещо, което подейства така, че аз можах да си кажа: - Сега има повод да бъдат проследени нещата.
към текста >>
Веднъж водих един разговор с Шрьоер върху френологията и Шрьоер ми разказа, всъщ
нос
т не хумористично, но с известна вътрешна сериоз
нос
т, с която говореше за такива неща - сериоз
нос
тта му се познаваше от приповдигнатия му начин на говорене, който той употребяваше също и във всекидневното общуване, когато искаше да каже нещо с пълна сериоз
нос
т, - Шрьоер каза: - Веднъж ме изследва един френолог, опипа главата ми и намери там горе онова възвишение, за което след това ми каза: - Тук във вас се крие теософът.
Веднъж водих един разговор с Шрьоер върху френологията и Шрьоер ми разказа, всъщност не хумористично, но с известна вътрешна сериозност, с която говореше за такива неща - сериозността му се познаваше от приповдигнатия му начин на говорене, който той употребяваше също и във всекидневното общуване, когато искаше да каже нещо с пълна сериозност, - Шрьоер каза: - Веднъж ме изследва един френолог, опипа главата ми и намери там горе онова възвишение, за което след това ми каза: - Тук във вас се крие теософът.
- Тогава не се говореше за антропософия, защото това беше през 80-те години; следователно това не се отнася за мен, а се отнася за Шрьоер. Него френологът бе изследвал и бе му казал: - Тук се крие теософът. -
към текста >>
И действително се случи така, че изследването на съдбата на Нерон подейства изясняващо от
нос
но по-нататъшната съдба на събитието в Майерлинг и можа да се открие, че в лицето на престолонаследника на Австрия Рудолф наистина имахме работа с душата на Нерон.
И действително се случи така, че изследването на съдбата на Нерон подейства изясняващо относно по-нататъшната съдба на събитието в Майерлинг и можа да се открие, че в лицето на престолонаследника на Австрия Рудолф наистина имахме работа с душата на Нерон.
към текста >>
Защото се вижда, как такива неща, които отначало, на човек му се иска да каже, - възмущават, както битието на Нерон, и се изживяват в пълната космическа справедливост, как действително се изпълнява космическата истина и как неправдата се връща обратно върху този, който я е причинил, обаче така, че индивидуал
нос
тта е включена в изправянето на неправдата.
Но, мои мили приятели, някой може да реши, че това, което ви казвам тук сега, е много по-важно, защото той разбира един исторически факт - именно Нерон - и в по-нататъшното разглеждане това е по-важно, отколкото да разбере човек катастрофата от Мейерлинг.
Защото се вижда, как такива неща, които отначало, на човек му се иска да каже, - възмущават, както битието на Нерон, и се изживяват в пълната космическа справедливост, как действително се изпълнява космическата истина и как неправдата се връща обратно върху този, който я е причинил, обаче така, че индивидуалността е включена в изправянето на неправдата.
А това е присъщото на кармата.
към текста >>
Защото трябва се знае, че за изравняването е необходимо - представете си - цялото изпълнение произхождащо от един живот, който се счита за лишен от стой
нос
т, който толкова много се счита за безсмислен, че този живот се отказва от една голяма империя, - а Австрия беше тогава още една голяма империя - и от неговото царуване в една велика империя!
И тогава, когато една такава неправда е изравнена през отделни земни съществувания, както тук вече почти ще бъде изравнена, може да се покаже още нещо друго.
Защото трябва се знае, че за изравняването е необходимо - представете си - цялото изпълнение произхождащо от един живот, който се счита за лишен от стойност, който толкова много се счита за безсмислен, че този живот се отказва от една голяма империя, - а Австрия беше тогава още една голяма империя - и от неговото царуване в една велика империя!
Това посягане върху собствения живот при такива обстоятелства има като последствие, че след като човек е минал през вратата на смъртта, за да живее по-нататък в непосредствено духовно съзерцание, по един ужасен начин там се изпълнява това, което можем да наречем справедливостта на съдбата - изкупление на неправдата.
към текста >>
Те не мислят по-нататък върху това и тогава, когато някой външно привидно съвсем добър човек, който по някакъв начин не е извършил нищо лошо, загива чрез нещо, което действа отвън като случай
нос
т - или може би не загива, а трябва да страда ужасно много чрез едно силно нараняване или нещо подобно.
По отношение чувстването на морала в един човек, миналите земни епохи, миналите исторически епохи бяха по-възприемчиви, отколкото съвременното човечество. Съвременното човечество никак не е възприемчиво към въпросите за съдбата. Без съмнение тук или там се намира някой човек, който долавя намесата на съдбата, обаче истинското разбиране на великите въпроси на съдбата е все пак нещо изключително смътно и неразбираемо за днешната цивилизация, която разглежда отделния земен живот като нещо завършено за себе си. Нещата неминуемо се случват. Някой е сполетян от нещастие и хората говорят за това, че го е сполетяло нещастие, но не мислят по-нататък.
Те не мислят по-нататък върху това и тогава, когато някой външно привидно съвсем добър човек, който по някакъв начин не е извършил нищо лошо, загива чрез нещо, което действа отвън като случайност - или може би не загива, а трябва да страда ужасно много чрез едно силно нараняване или нещо подобно.
Хората не мислят, как в един така наречен невинен човешки живот може да се случи нещо подобно.
към текста >>
То се дължеше на това, че в миналите епохи хората не само са имали едно инстинктивно ясновиждане, а когато инстинктивното ясновиждане беше вече изчезнало, те имаха традиции, създадени въз основа на резултатите от ясновиждането - но и външната организация беше такава, че хората не разглеждаха всъщ
нос
т света така повърх
нос
тно, така банално, както днес в материалистичната епоха се гледа на света.
На какво се дължи това?
То се дължеше на това, че в миналите епохи хората не само са имали едно инстинктивно ясновиждане, а когато инстинктивното ясновиждане беше вече изчезнало, те имаха традиции, създадени въз основа на резултатите от ясновиждането - но и външната организация беше такава, че хората не разглеждаха всъщност света така повърхностно, така банално, както днес в материалистичната епоха се гледа на света.
Днес много се говори за вредата от чисто външно материалистичното и натуралистично схващане на природата, което вече е обхванало всички кръгове, обхванало е също и най-различните вероизповедания на религиозния живот. Защото религиите също са станали материалистични. Всъщност външната цивилизация не иска да знае за един духовен свят в никоя област и се говори, че срещу подобно нещо трябва да се води теоретична борба. Но не това е най-важното; теоретичното оборване на материалистичните възгледи не създава нещо особено. А важното е, че чрез възгледът, който без съмнение доведе човека до свободата и иска да го води и по-нататък до свободата, и който се появява в един преходен период от историята на развитието на човечеството, бе изгубено и това, което съществуваше като лечебно средство за външния сетивен възглед на човека в миналите епохи.
към текста >>
Всъщ
нос
т външната цивилизация не иска да знае за един духовен свят в никоя област и се говори, че срещу подобно нещо трябва да се води теоретична борба.
На какво се дължи това? То се дължеше на това, че в миналите епохи хората не само са имали едно инстинктивно ясновиждане, а когато инстинктивното ясновиждане беше вече изчезнало, те имаха традиции, създадени въз основа на резултатите от ясновиждането - но и външната организация беше такава, че хората не разглеждаха всъщност света така повърхностно, така банално, както днес в материалистичната епоха се гледа на света. Днес много се говори за вредата от чисто външно материалистичното и натуралистично схващане на природата, което вече е обхванало всички кръгове, обхванало е също и най-различните вероизповедания на религиозния живот. Защото религиите също са станали материалистични.
Всъщност външната цивилизация не иска да знае за един духовен свят в никоя област и се говори, че срещу подобно нещо трябва да се води теоретична борба.
Но не това е най-важното; теоретичното оборване на материалистичните възгледи не създава нещо особено. А важното е, че чрез възгледът, който без съмнение доведе човека до свободата и иска да го води и по-нататък до свободата, и който се появява в един преходен период от историята на развитието на човечеството, бе изгубено и това, което съществуваше като лечебно средство за външния сетивен възглед на човека в миналите епохи.
към текста >>
Тя гледа в природата и в природата вижда, че всъщ
нос
т не всички потреб
нос
ти на зрението са задоволени.
Действително на старини ние не ставаме само физиологически далекогледи, когато гледаме много навън в природата, но чрез гледането само навън в природата нашата душа придобива определена конфигурация.
Тя гледа в природата и в природата вижда, че всъщност не всички потребности на зрението са задоволени.
Остават незадоволени още потребности на зрението. И всъщност това важи въобще за цялото възприемане, чуване, докосване и т. н.; и за тях положението е същото: Остават незадоволени някои остатъци от възприемането, когато човек само гледа в природата. И виждането само навън в природата е приблизително такова, като че човек би искал да живее през целия си живот във физическото, без да яде достатъчно. Когато човек би искал да живее, без да яде достатъчно, той естествено все повече и повече ще западне във физическия смисъл.
към текста >>
Остават незадоволени още потреб
нос
ти на зрението.
Действително на старини ние не ставаме само физиологически далекогледи, когато гледаме много навън в природата, но чрез гледането само навън в природата нашата душа придобива определена конфигурация. Тя гледа в природата и в природата вижда, че всъщност не всички потребности на зрението са задоволени.
Остават незадоволени още потребности на зрението.
И всъщност това важи въобще за цялото възприемане, чуване, докосване и т. н.; и за тях положението е същото: Остават незадоволени някои остатъци от възприемането, когато човек само гледа в природата. И виждането само навън в природата е приблизително такова, като че човек би искал да живее през целия си живот във физическото, без да яде достатъчно. Когато човек би искал да живее, без да яде достатъчно, той естествено все повече и повече ще западне във физическия смисъл. Обаче когато човек постоянно само гледа навън в природата, той запада душевно по отношение на възприемането.
към текста >>
И всъщ
нос
т това важи въобще за цялото възприемане, чуване, докосване и т.
Действително на старини ние не ставаме само физиологически далекогледи, когато гледаме много навън в природата, но чрез гледането само навън в природата нашата душа придобива определена конфигурация. Тя гледа в природата и в природата вижда, че всъщност не всички потребности на зрението са задоволени. Остават незадоволени още потребности на зрението.
И всъщност това важи въобще за цялото възприемане, чуване, докосване и т.
н.; и за тях положението е същото: Остават незадоволени някои остатъци от възприемането, когато човек само гледа в природата. И виждането само навън в природата е приблизително такова, като че човек би искал да живее през целия си живот във физическото, без да яде достатъчно. Когато човек би искал да живее, без да яде достатъчно, той естествено все повече и повече ще западне във физическия смисъл. Обаче когато човек постоянно само гледа навън в природата, той запада душевно по отношение на възприемането. Той започва да слабее душевно за своя сетивен свят.
към текста >>
Те знаеха, че ако при архитектурата на храмовете се наблюдава съразмер
нос
тта на
нос
ещите и притискащите части на постройката, или както в Ориента - формите, които всъщ
нос
т представяха нещо морално във външната пластика, когато се гледа това, което се предлагаше на очите, като архитектурни форми, или като музикалното в архитектурата, те знаеха, че вътре лежи лечебното средство срещу изтощаването на сетивата, ако те гледат само навън в природата.
Но те също знаеха, чрез какво може да бъде изправено това слабеене.
Те знаеха, че ако при архитектурата на храмовете се наблюдава съразмерността на носещите и притискащите части на постройката, или както в Ориента - формите, които всъщност представяха нещо морално във външната пластика, когато се гледа това, което се предлагаше на очите, като архитектурни форми, или като музикалното в архитектурата, те знаеха, че вътре лежи лечебното средство срещу изтощаването на сетивата, ако те гледат само навън в природата.
И когато гръкът беше завеждан в неговия храм, където той възприемаше носещите и притискащите елементи, колоните и върху тях архитрава и т. н., когато той възприемаше това, което стоеше пред него като вътрешна механика и динамика, тогава погледът беше ограничаван. Напротив в природата човек гледа втренчено пред себе си, погледът отива всъщност в безкрайността и той никога не стига до края. Всъщност човек може безкрайно да упражнява естествената наука за всеки проблем, може да продължава все по-нататък. Обаче погледът се ограничава, когато пред себе си човек има действителна архитектурна творба, която е способна да хване този поглед, да го денатурализира.
към текста >>
И когато гръкът беше завеждан в неговия храм, където той възприемаше
нос
ещите и притискащите елементи, колоните и върху тях архитрава и т.
Но те също знаеха, чрез какво може да бъде изправено това слабеене. Те знаеха, че ако при архитектурата на храмовете се наблюдава съразмерността на носещите и притискащите части на постройката, или както в Ориента - формите, които всъщност представяха нещо морално във външната пластика, когато се гледа това, което се предлагаше на очите, като архитектурни форми, или като музикалното в архитектурата, те знаеха, че вътре лежи лечебното средство срещу изтощаването на сетивата, ако те гледат само навън в природата.
И когато гръкът беше завеждан в неговия храм, където той възприемаше носещите и притискащите елементи, колоните и върху тях архитрава и т.
н., когато той възприемаше това, което стоеше пред него като вътрешна механика и динамика, тогава погледът беше ограничаван. Напротив в природата човек гледа втренчено пред себе си, погледът отива всъщност в безкрайността и той никога не стига до края. Всъщност човек може безкрайно да упражнява естествената наука за всеки проблем, може да продължава все по-нататък. Обаче погледът се ограничава, когато пред себе си човек има действителна архитектурна творба, която е способна да хване този поглед, да го денатурализира. Ето виждате ли, тук имате едното нещо, което е съществувало в древни времена - това хващане на насочения навън поглед.
към текста >>
Напротив в природата човек гледа втренчено пред себе си, погледът отива всъщ
нос
т в безкрай
нос
тта и той никога не стига до края.
Но те също знаеха, чрез какво може да бъде изправено това слабеене. Те знаеха, че ако при архитектурата на храмовете се наблюдава съразмерността на носещите и притискащите части на постройката, или както в Ориента - формите, които всъщност представяха нещо морално във външната пластика, когато се гледа това, което се предлагаше на очите, като архитектурни форми, или като музикалното в архитектурата, те знаеха, че вътре лежи лечебното средство срещу изтощаването на сетивата, ако те гледат само навън в природата. И когато гръкът беше завеждан в неговия храм, където той възприемаше носещите и притискащите елементи, колоните и върху тях архитрава и т. н., когато той възприемаше това, което стоеше пред него като вътрешна механика и динамика, тогава погледът беше ограничаван.
Напротив в природата човек гледа втренчено пред себе си, погледът отива всъщност в безкрайността и той никога не стига до края.
Всъщност човек може безкрайно да упражнява естествената наука за всеки проблем, може да продължава все по-нататък. Обаче погледът се ограничава, когато пред себе си човек има действителна архитектурна творба, която е способна да хване този поглед, да го денатурализира. Ето виждате ли, тук имате едното нещо, което е съществувало в древни времена - това хващане на насочения навън поглед.
към текста >>
Всъщ
нос
т човек може безкрайно да упражнява естествената наука за всеки проблем, може да продължава все по-нататък.
Но те също знаеха, чрез какво може да бъде изправено това слабеене. Те знаеха, че ако при архитектурата на храмовете се наблюдава съразмерността на носещите и притискащите части на постройката, или както в Ориента - формите, които всъщност представяха нещо морално във външната пластика, когато се гледа това, което се предлагаше на очите, като архитектурни форми, или като музикалното в архитектурата, те знаеха, че вътре лежи лечебното средство срещу изтощаването на сетивата, ако те гледат само навън в природата. И когато гръкът беше завеждан в неговия храм, където той възприемаше носещите и притискащите елементи, колоните и върху тях архитрава и т. н., когато той възприемаше това, което стоеше пред него като вътрешна механика и динамика, тогава погледът беше ограничаван. Напротив в природата човек гледа втренчено пред себе си, погледът отива всъщност в безкрайността и той никога не стига до края.
Всъщност човек може безкрайно да упражнява естествената наука за всеки проблем, може да продължава все по-нататък.
Обаче погледът се ограничава, когато пред себе си човек има действителна архитектурна творба, която е способна да хване този поглед, да го денатурализира. Ето виждате ли, тук имате едното нещо, което е съществувало в древни времена - това хващане на насочения навън поглед.
към текста >>
И от друга страна съвременното вътрешно съзерцание на човека не стига дотам, действително да слезе във вътреш
нос
тта на човека.
И от друга страна съвременното вътрешно съзерцание на човека не стига дотам, действително да слезе във вътрешността на човека.
Всъщност когато днес човек иска да упражнява себепознание, той вижда кипеж от всевъзможни усещания и външни впечатления. Там няма нищо ясно по някакъв начин. Така да се каже, човек не може да улови себе си вътрешно. Той не стига до своето вътрешно естество, защото няма силата вътрешно да долавя духовно образното, както би трябвало да го долавя, когато би искал действително да стигне до своята вътрешност.
към текста >>
Всъщ
нос
т когато днес човек иска да упражнява себепознание, той вижда кипеж от всевъзможни усещания и външни впечатления.
И от друга страна съвременното вътрешно съзерцание на човека не стига дотам, действително да слезе във вътрешността на човека.
Всъщност когато днес човек иска да упражнява себепознание, той вижда кипеж от всевъзможни усещания и външни впечатления.
Там няма нищо ясно по някакъв начин. Така да се каже, човек не може да улови себе си вътрешно. Той не стига до своето вътрешно естество, защото няма силата вътрешно да долавя духовно образното, както би трябвало да го долавя, когато би искал действително да стигне до своята вътрешност.
към текста >>
Той не стига до своето вътрешно естество, защото няма силата вътрешно да долавя духовно образното, както би трябвало да го долавя, когато би искал действително да стигне до своята вътреш
нос
т.
И от друга страна съвременното вътрешно съзерцание на човека не стига дотам, действително да слезе във вътрешността на човека. Всъщност когато днес човек иска да упражнява себепознание, той вижда кипеж от всевъзможни усещания и външни впечатления. Там няма нищо ясно по някакъв начин. Така да се каже, човек не може да улови себе си вътрешно.
Той не стига до своето вътрешно естество, защото няма силата вътрешно да долавя духовно образното, както би трябвало да го долавя, когато би искал действително да стигне до своята вътрешност.
към текста >>
Обаче всичко, което е от рода на култа, не само външният култ, а разбирането на света в образи, действа така, че човекът прониква до своята вътреш
нос
т.
Тук наистина действа изпълненият с вътрешен пламък култ.
Обаче всичко, което е от рода на култа, не само външният култ, а разбирането на света в образи, действа така, че човекът прониква до своята вътрешност.
Докато с отвлечени понятия и представи човек иска да стигне в своята вътрешност с цел да се самопознае, работата не върви. Но щом се потопи в своята вътрешност с образи, които правят душевните изживявания конкретни, той успява да проникне в тази вътрешност. Тогава човек се улавя вътре в себе си.
към текста >>
Докато с отвлечени понятия и представи човек иска да стигне в своята вътреш
нос
т с цел да се самопознае, работата не върви.
Тук наистина действа изпълненият с вътрешен пламък култ. Обаче всичко, което е от рода на култа, не само външният култ, а разбирането на света в образи, действа така, че човекът прониква до своята вътрешност.
Докато с отвлечени понятия и представи човек иска да стигне в своята вътрешност с цел да се самопознае, работата не върви.
Но щом се потопи в своята вътрешност с образи, които правят душевните изживявания конкретни, той успява да проникне в тази вътрешност. Тогава човек се улавя вътре в себе си.
към текста >>
Но щом се потопи в своята вътреш
нос
т с образи, които правят душевните изживявания конкретни, той успява да проникне в тази вътреш
нос
т.
Тук наистина действа изпълненият с вътрешен пламък култ. Обаче всичко, което е от рода на култа, не само външният култ, а разбирането на света в образи, действа така, че човекът прониква до своята вътрешност. Докато с отвлечени понятия и представи човек иска да стигне в своята вътрешност с цел да се самопознае, работата не върви.
Но щом се потопи в своята вътрешност с образи, които правят душевните изживявания конкретни, той успява да проникне в тази вътрешност.
Тогава човек се улавя вътре в себе си.
към текста >>
Ето защо аз много често трябваше да казвам: - Човек трябва да медитира в образи, за да проникне действително в своята вътреш
нос
т.
Ето защо аз много често трябваше да казвам: - Човек трябва да медитира в образи, за да проникне действително в своята вътрешност.
- Това е нещо, за което вече достатъчно се говори в публичните лекции.
към текста >>
И така, когато погледнем назад към древния човек, в този древен човек ние имаме следното: От една страна неговият поглед и неговото усещане навън е в известна степен ограничено чрез архитектурата, този поглед е уловен в себе си /виж рис./; към вътреш
нос
тта погледът е уловен чрез това, че човек вътрешно си представя своя душевен живот, както той може да му бъде представен в образите на култа /синьо/.
И така, когато погледнем назад към древния човек, в този древен човек ние имаме следното: От една страна неговият поглед и неговото усещане навън е в известна степен ограничено чрез архитектурата, този поглед е уловен в себе си /виж рис./; към вътрешността погледът е уловен чрез това, че човек вътрешно си представя своя душевен живот, както той може да му бъде представен в образите на култа /синьо/.
към текста >>
От една страна човек прониква в своята вътреш
нос
т, от друга страна с насочения навън поглед се натъква на това, което съществува в архитектурата, в архитектурата на храмовете, в архитектурата на църквите.
От една страна човек прониква в своята вътрешност, от друга страна с насочения навън поглед се натъква на това, което съществува в архитектурата, в архитектурата на храмовете, в архитектурата на църквите.
Това се обединява по един чудесен начин. Между това, което живее във вътрешността и това, върху което погледът е отразен тук, съществува едно междинно поле /оранжево/, което човекът никак не вижда с обикновеното съзнание, защото днес той не оставя
към текста >>
Между това, което живее във вътреш
нос
тта и това, върху което погледът е отразен тук, съществува едно междинно поле /оранжево/, което човекът никак не вижда с обикновеното съзнание, защото днес той не оставя
От една страна човек прониква в своята вътрешност, от друга страна с насочения навън поглед се натъква на това, което съществува в архитектурата, в архитектурата на храмовете, в архитектурата на църквите. Това се обединява по един чудесен начин.
Между това, което живее във вътрешността и това, върху което погледът е отразен тук, съществува едно междинно поле /оранжево/, което човекът никак не вижда с обикновеното съзнание, защото днес той не оставя
към текста >>
Когато човек развие това, което се намира между двете, между чувстването на истински архитектоничното и чувстването на истински символичното, насочено към вътреш
нос
тта, тогава той чувства възприемчивостта за ударите на съдбата.
неговият външен поглед да бъде уловен от една действителна, овътрешнена архитектура и от друга страна защото не оставя неговият насочен навътре поглед да бъде уловен от имагинативното, от образното. Но това, което се намира в междинното поле, когато вървите с него в живота, когато се движите в живота с едно задълбочено вътрешно познание чрез имагинацията и с едно сетивно усещане, излекувано чрез външните архитектурни форми, които са изградени, изхождайки действително от човешката природа, тогава вие получавате онова чувство, което древните хора са имали за ударите на съдбата.
Когато човек развие това, което се намира между двете, между чувстването на истински архитектоничното и чувстването на истински символичното, насочено към вътрешността, тогава той чувства възприемчивостта за ударите на съдбата.
Той чувства това, което става, като идващо от минали съществувания.
към текста >>
12.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Защото разглеждането на кармата има действителна стой
нос
т, само ако това разглеждане може да се влее в нашия жив етос, в цялото устройство на нашия живот и душа.
След като разгледахме редица кармически взаимовръзки, проявени в историческото развитие на човечеството и след като чрез тези разглеждания видяхме, как едно или друго нещо се прелива от един земен живот в следващия земен живот, сега ще преминем към разглеждането на кармическите връзки още от една друга гледна точка, от онази гледна точка, която, бих искал да кажа, ни води още повече в непосредствения човешки живот.
Защото разглеждането на кармата има действителна стойност, само ако това разглеждане може да се влее в нашия жив етос, в цялото устройство на нашия живот и душа.
Така че, заставайки като човек в живота и в света, чрез кармическото разглеждане ние можем да изпитаме навлизането на сили и същевременно задълбочаване на живота ни. Животът има много загадки, но не всички загадки би трябвало да останат неразрешени. Защото чрез това човекът постепенно би бил откъснат от собственото си същество. Без сам да познава загадките на човешкото същество, той би преживявал своето съществуване като едно несъзнателно същество. Но задачата на човека е да става все по-съзнателен и по-съзнателен.
към текста >>
И особеното е именно това, че днес човекът, точно когато се устреми към духа, когато приема нещо духовно, много силно изпада чрез това в опас
нос
тта да живее още повече в самия себе си.
Съвременният човек много малко е способен да се откъсне от самия себе си и да се отдаде на нещо друго. Съвременният човек живее извънредно силно в самия себе си.
И особеното е именно това, че днес човекът, точно когато се устреми към духа, когато приема нещо духовно, много силно изпада чрез това в опасността да живее още повече в самия себе си.
Нека само помислим, мои мили приятели, как стои често въпросът със задълбочаването на антропософския живот. Някой, който в течение на своя живот е влязъл в антропософското движение, ще си каже: - Когато бях още извън това движение, аз имах тези или онези отношения към живота, които приемах като нещо, което беше вътрешно свързано с мен. Аз ценях това или онова, вярвах, че това или онова е необходимо за живота. Имах също и приятели, с които можех да бъда близък, изхождайки от навиците на живота, от това, което всекидневният живот предлагаше. Сега се свързах с антропософията.
към текста >>
Аз не ги считам вече за нещо, с което всъщ
нос
т бих искал да бъда свързан. -
Имах също и приятели, с които можех да бъда близък, изхождайки от навиците на живота, от това, което всекидневният живот предлагаше. Сега се свързах с антропософията. Много от гореизброените неща престанаха да съществуват. Аз излязох от старитe взаимовръзки; или поне тези стари връзки не са вече така ценни за мен, както бяха по-рано. Също и някои неща, които по-рано вършех, ми станаха противни.
Аз не ги считам вече за нещо, с което всъщност бих искал да бъда свързан. -
към текста >>
Но след като човек е направил такъв преглед на своя живот, ако размисли по-нататък върху това, какво е заменило предишното съдържание на неговия живот, той много лесно ще открие, че всъщ
нос
т неговият егоизъм не е намалял.
Но след като човек е направил такъв преглед на своя живот, ако размисли по-нататък върху това, какво е заменило предишното съдържание на неговия живот, той много лесно ще открие, че всъщност неговият егоизъм не е намалял.
Аз съвсем не искам сега да изкажа това в един укоряващ смисъл, не искам да го изкажа даже и с най-малката отсенка на укор, а искам да го поставя просто като един факт, който човек много лесно може да наблюдава върху самия себе си, че всъщност неговият егоизъм се е увеличил. Всъщност той сега обръща много повече внимание върху начина, по който е устроена неговата душевност. Всъщност сега той много повече пита, отколкото е питал по-рано: - Какво впечатление ми прави другият? -
към текста >>
Аз съвсем не искам сега да изкажа това в един укоряващ смисъл, не искам да го изкажа даже и с най-малката отсенка на укор, а искам да го поставя просто като един факт, който човек много лесно може да наблюдава върху самия себе си, че всъщ
нос
т неговият егоизъм се е увеличил.
Но след като човек е направил такъв преглед на своя живот, ако размисли по-нататък върху това, какво е заменило предишното съдържание на неговия живот, той много лесно ще открие, че всъщност неговият егоизъм не е намалял.
Аз съвсем не искам сега да изкажа това в един укоряващ смисъл, не искам да го изкажа даже и с най-малката отсенка на укор, а искам да го поставя просто като един факт, който човек много лесно може да наблюдава върху самия себе си, че всъщност неговият егоизъм се е увеличил.
Всъщност той сега обръща много повече внимание върху начина, по който е устроена неговата душевност. Всъщност сега той много повече пита, отколкото е питал по-рано: - Какво впечатление ми прави другият? -
към текста >>
Всъщ
нос
т той сега обръща много повече внимание върху начина, по който е устроена неговата душев
нос
т.
Но след като човек е направил такъв преглед на своя живот, ако размисли по-нататък върху това, какво е заменило предишното съдържание на неговия живот, той много лесно ще открие, че всъщност неговият егоизъм не е намалял. Аз съвсем не искам сега да изкажа това в един укоряващ смисъл, не искам да го изкажа даже и с най-малката отсенка на укор, а искам да го поставя просто като един факт, който човек много лесно може да наблюдава върху самия себе си, че всъщност неговият егоизъм се е увеличил.
Всъщност той сега обръща много повече внимание върху начина, по който е устроена неговата душевност.
Всъщност сега той много повече пита, отколкото е питал по-рано: - Какво впечатление ми прави другият? -
към текста >>
Всъщ
нос
т сега той много повече пита, отколкото е питал по-рано: - Какво впечатление ми прави другият?
Но след като човек е направил такъв преглед на своя живот, ако размисли по-нататък върху това, какво е заменило предишното съдържание на неговия живот, той много лесно ще открие, че всъщност неговият егоизъм не е намалял. Аз съвсем не искам сега да изкажа това в един укоряващ смисъл, не искам да го изкажа даже и с най-малката отсенка на укор, а искам да го поставя просто като един факт, който човек много лесно може да наблюдава върху самия себе си, че всъщност неговият егоизъм се е увеличил. Всъщност той сега обръща много повече внимание върху начина, по който е устроена неговата душевност.
Всъщност сега той много повече пита, отколкото е питал по-рано: - Какво впечатление ми прави другият?
-
към текста >>
По-рано той е приемал с известна самопонят
нос
т това, което някой друг човек до него е извършил.
По-рано той е приемал с известна самопонятност това, което някой друг човек до него е извършил.
Сега вече не го прави. Сега той се пита за впечатлението, което другият му прави. Или пък, по-рано в живота е стоял в някакви отношения, които са били напълно приемливи за него. Изпълнявал е своите задължения и т. н.. Сега тези задължения му стават противни, сега би искал да се освободи от тези задължения, защото счита, че те не са достатъчно духовни и т.
към текста >>
Аз често пъти съм споменавал, че онзи, който действително се враства, който истински се враства в антропософския живот, не намалява своя интерес към външния свят, а точно благодарение на антропософията проявява повече интерес към този външен живот, така че всички външни същества започват да му стават безкрайно интересни, започват да добиват по-голяма стой
нос
т за него.
Обаче цялата работа почива на това, че в такъв случай не е настъпило разширение на жизнените интереси насочени навън, а жизнените интереси са се насочили навътре.
Аз често пъти съм споменавал, че онзи, който действително се враства, който истински се враства в антропософския живот, не намалява своя интерес към външния свят, а точно благодарение на антропософията проявява повече интерес към този външен живот, така че всички външни същества започват да му стават безкрайно интересни, започват да добиват по-голяма стойност за него.
Но за това е необходимо човек да не се оттегля от външния живот, а да вижда духовното във външния живот.
към текста >>
В духовния свят хората живеят напълно едни в други, а именно
нос
ени от онези сили, които са се натрупали в земния живот.
Представете си /виж рис. стр. 103/, че човекът А и човекът В минават през вратата на смъртта. Те се намират след това в духовния свят. В и А се срещат в духовния свят. Докато тук на Земята В е живял в себе си и А е живял в себе си, сега А живее също така в В, както и в себе си и В живее в А, както живее и в себе си.
В духовния свят хората живеят напълно едни в други, а именно носени от онези сили, които са се натрупали в земния живот.
След смъртта ние не влизаме в отношение с какви да е хора, а с онези хора, с които на Земята сме си създали отношения в доброто или в злото. Но тези отношения ни дават възможност не само да не живеем само в себе си, а да живеем и в другия.
към текста >>
Но тези отношения ни дават възмож
нос
т не само да не живеем само в себе си, а да живеем и в другия.
Те се намират след това в духовния свят. В и А се срещат в духовния свят. Докато тук на Земята В е живял в себе си и А е живял в себе си, сега А живее също така в В, както и в себе си и В живее в А, както живее и в себе си. В духовния свят хората живеят напълно едни в други, а именно носени от онези сили, които са се натрупали в земния живот. След смъртта ние не влизаме в отношение с какви да е хора, а с онези хора, с които на Земята сме си създали отношения в доброто или в злото.
Но тези отношения ни дават възможност не само да не живеем само в себе си, а да живеем и в другия.
към текста >>
Само благодарение на това, че после човекът А слиза отново във физическия свят, той върши това, което всъщ
нос
т вие сте вложили в него и което се превръща в негово действие.
Сега представете си, че сте сторили нещо на някой човек, или да речем Б е сторил нещо на А, което изисква кармическо изравняване. След като е минал през вратата на смъртта, пребивавайки в духовния свят между смъртта и едно ново раждане В живее в А. Той изживява, онова, което е сторил на А, изживява го вътре в А. И в това живеене извън себе си В предизвиква да се случи именно кармическото изравняване. Следователно онова, което трябва да стане като кармическо изравняване в един следващ земен живот чрез човека А, вие сам го причинявате, като в духовния свят живеете вътре в А.
Само благодарение на това, че после човекът А слиза отново във физическия свят, той върши това, което всъщност вие сте вложили в него и което се превръща в негово действие.
И тогава в следващия земен живот той идва към вас с това, което вие самите искате да си сторите чрез него.
към текста >>
Когато разглеждаме обикновения земен живот, ние всъщ
нос
т не виждаме твърде дълбоко в него.
Когато разглеждаме обикновения земен живот, ние всъщност не виждаме твърде дълбоко в него.
От другия човек ние възприемаме съзнателно наистина извънредно малко неща. Например ние извънредно слабо забелязваме известна разлика в поведението на другия човек спрямо нас. Срещаме в живота някой човек, да речем, че той се държи по определен начин. Но ние едва ли ще забележим, че един човек действително може да се отнася по определен начин към нас и че за това отношение в него могат да се крият съвършено различни мотиви, импулси. Някой човек може да се отнася враждебно спрямо мен.
към текста >>
Иначе биха изплували много повече неща в живота, които всъщ
нос
т днес едва ли се явяват, които обаче отново трябва да се появят, за да може етосът на живота да стане много по-чист, за да може моралното чувство да стане много по-силно.
Чувството, което може да направи разлика между два такива начина на третиране, които външно са еднакви, това чувство е извънредно слабо развито у съвременните хора.
Иначе биха изплували много повече неща в живота, които всъщност днес едва ли се явяват, които обаче отново трябва да се появят, за да може етосът на живота да стане много по-чист, за да може моралното чувство да стане много по-силно.
В живота трябва просто отново да се появи нещо, което е живяло в човешкото чувство в не много далечни минали епохи, така че по отношение на някой човек да имаме чувството: - Този човек върши против тебе това или онова от омраза; - а при друг човек да имаме чувството: - този човек трябва да направи нещо против теб, защото той просто не може другояче. - Първият би могъл да се отнесе и по друг начин; вторият не може да постъпи по друг начин, той е вътрешно предопределен да се отнесе така.
към текста >>
Нали в наше време са се появили знаменити лич
нос
ти.
Като пример бих искал да спомена още нещо.
Нали в наше време са се появили знаменити личности.
Когато оставим настрана тези, които аз вече разгледах кармически пред вас, тук или там са съществували извънредно знаменити личности. И едно външно разглеждане наистина не ни въвежда често в кармическите възимовръзки, а едва такова разглеждане, което може да се спре на важни точки от живота. И точно тогава с най-голяма яснота се разкриват онези факти, които обръщат вниманието ни към това, как в много отношения външният живот всъщност е изпълнен с илюзии, ако не го разглеждаме на основата на духовното. Аз неотдавна приведох тук един пример, който може би ви се е видял много странен, примерът с един алхимик, с един стар алхимик от школата на Базилиус Валентинус, който се прероди отново като Франк Ведекинд.
към текста >>
Когато оставим настрана тези, които аз вече разгледах кармически пред вас, тук или там са съществували извънредно знаменити лич
нос
ти.
Като пример бих искал да спомена още нещо. Нали в наше време са се появили знаменити личности.
Когато оставим настрана тези, които аз вече разгледах кармически пред вас, тук или там са съществували извънредно знаменити личности.
И едно външно разглеждане наистина не ни въвежда често в кармическите възимовръзки, а едва такова разглеждане, което може да се спре на важни точки от живота. И точно тогава с най-голяма яснота се разкриват онези факти, които обръщат вниманието ни към това, как в много отношения външният живот всъщност е изпълнен с илюзии, ако не го разглеждаме на основата на духовното. Аз неотдавна приведох тук един пример, който може би ви се е видял много странен, примерът с един алхимик, с един стар алхимик от школата на Базилиус Валентинус, който се прероди отново като Франк Ведекинд.
към текста >>
И точно тогава с най-голяма яснота се разкриват онези факти, които обръщат вниманието ни към това, как в много отношения външният живот всъщ
нос
т е изпълнен с илюзии, ако не го разглеждаме на основата на духовното.
Като пример бих искал да спомена още нещо. Нали в наше време са се появили знаменити личности. Когато оставим настрана тези, които аз вече разгледах кармически пред вас, тук или там са съществували извънредно знаменити личности. И едно външно разглеждане наистина не ни въвежда често в кармическите възимовръзки, а едва такова разглеждане, което може да се спре на важни точки от живота.
И точно тогава с най-голяма яснота се разкриват онези факти, които обръщат вниманието ни към това, как в много отношения външният живот всъщност е изпълнен с илюзии, ако не го разглеждаме на основата на духовното.
Аз неотдавна приведох тук един пример, който може би ви се е видял много странен, примерът с един алхимик, с един стар алхимик от школата на Базилиус Валентинус, който се прероди отново като Франк Ведекинд.
към текста >>
Именно при така устроените алхимици от Средновековието беше характерно това, че те трябваше да развият извънредно голяма сръч
нос
т на ръцете.
Виждате следователно, че човек трябва да развие поглед за онова, което може да бъде извънредно важно при едно същество, именно при един човек. Има хора, при които характерното е лицето. Но има също хора, при които характерното съвсем не е лицето, а са ръцете; и от лицето не можем да прозрем нищо, а само нещо от ръцете. Когато преминем от индивидуалното към общото, тъкмо при примера, който приведох, тогава, бих искал да кажа, можем да напипаме с ръце, как стои работата.
Именно при така устроените алхимици от Средновековието беше характерно това, че те трябваше да развият извънредно голяма сръчност на ръцете.
към текста >>
Казах, че в наше време са се явили някои забележителни лич
нос
ти, които стоят пред нас, без човек да може да обхване взаимните връзки.
Казах, че в наше време са се явили някои забележителни личности, които стоят пред нас, без човек да може да обхване взаимните връзки.
Важното тогава е, именно при такива личности да можем да обърнем внимание на онова, което е очебийно при тях, значително. Това, че някой става велик художник например, е нещо, което не е необходимо да е обусловено в неговата карма. Обаче какво върши той в своето изкуство, как постъпва в своето изкуство, това е нещо, което е особено обусловено в неговата карма. Така например неща, които, бих казал, всъщност правят живота поетичен, се разкриват именно в едно кармическо разглеждане.
към текста >>
Важното тогава е, именно при такива лич
нос
ти да можем да обърнем внимание на онова, което е очебийно при тях, значително.
Казах, че в наше време са се явили някои забележителни личности, които стоят пред нас, без човек да може да обхване взаимните връзки.
Важното тогава е, именно при такива личности да можем да обърнем внимание на онова, което е очебийно при тях, значително.
Това, че някой става велик художник например, е нещо, което не е необходимо да е обусловено в неговата карма. Обаче какво върши той в своето изкуство, как постъпва в своето изкуство, това е нещо, което е особено обусловено в неговата карма. Така например неща, които, бих казал, всъщност правят живота поетичен, се разкриват именно в едно кармическо разглеждане.
към текста >>
Така например неща, които, бих казал, всъщ
нос
т правят живота поетичен, се разкриват именно в едно кармическо разглеждане.
Казах, че в наше време са се явили някои забележителни личности, които стоят пред нас, без човек да може да обхване взаимните връзки. Важното тогава е, именно при такива личности да можем да обърнем внимание на онова, което е очебийно при тях, значително. Това, че някой става велик художник например, е нещо, което не е необходимо да е обусловено в неговата карма. Обаче какво върши той в своето изкуство, как постъпва в своето изкуство, това е нещо, което е особено обусловено в неговата карма.
Така например неща, които, бих казал, всъщност правят живота поетичен, се разкриват именно в едно кармическо разглеждане.
към текста >>
Защото животът става реал
нос
т в съвършено друг смисъл, когато с пълна сериоз
нос
т се задълбочим в кармическите разглеждания.
Виждате ли, човек може да погледне към минали земни съществувания на един човек. В дадени моменти те хвърлят забележителна светлина върху настоящия му живот. Но човек не може да се ориентира в тези неща, когато вземе обикновените условия за разбирането, за схващането на живота.
Защото животът става реалност в съвършено друг смисъл, когато с пълна сериозност се задълбочим в кармическите разглеждания.
към текста >>
Дали ще успее да се спаси със своята лодка не се знаеше, но той насочваше втренчен поглед - аз описвам една картина - върху кипящите, разпенени вълни, така че се виждаше, че въпреки че го грози опас
нос
т във всеки момент да потъне, този човек все още можеше да се възхищава на вълните.
Един друг пример. Първо искам съвсем просто да го разкажа. Бях на улицата, пред мен се появи една картина, картината на един корабокрушенец. Корабът, от който той беше дошъл, се намираше далеч и потъваше. Корабокрушенецът беше в една спасителна лодка и бързо гребеше към един средно голям остров.
Дали ще успее да се спаси със своята лодка не се знаеше, но той насочваше втренчен поглед - аз описвам една картина - върху кипящите, разпенени вълни, така че се виждаше, че въпреки че го грози опасност във всеки момент да потъне, този човек все още можеше да се възхищава на вълните.
Една разтърсена, но в това разтърсване свободна от тялото, дълбоко свързана с природата душа.
към текста >>
Не става въпрос, когато вече стоим пред нея, да погледнем само това, което бихме могли да почувстваме или представим за Бьоклин, когато при наблюдението на неговата карма имаме възмож
нос
т да изходим от неговата картина «Островът на мъртвите».
Искам да спомена това само за да видите, че когато стигаме до тези неща нашето отношение спрямо живота трябва да се разшири.
Не става въпрос, когато вече стоим пред нея, да погледнем само това, което бихме могли да почувстваме или представим за Бьоклин, когато при наблюдението на неговата карма имаме възможност да изходим от неговата картина «Островът на мъртвите».
Това съвсем не трябва да бъде така, но при известни обстоятелства, когато искаме да знаем откъде трябва да тръгнем, ние трябва да се върнем назад към онова, което сме видели по-рано като едно пророчество и после да го свържем с това.
към текста >>
При разглеждането на кармическите връзки също е важно не само да разгледаме това, което изпитваме в момента, когато в живота срещнем един човек, но за нас може да бъде пояснително това, което сме изживели в най-интимната вътреш
нос
т на душата си преди срещата и от което след това се получава светлина, разкриваща ни, как изживяното от нас има връзка с това, което по-късно виждаме и възприемаме при този човек или чрез него.
При разглеждането на кармическите връзки също е важно не само да разгледаме това, което изпитваме в момента, когато в живота срещнем един човек, но за нас може да бъде пояснително това, което сме изживели в най-интимната вътрешност на душата си преди срещата и от което след това се получава светлина, разкриваща ни, как изживяното от нас има връзка с това, което по-късно виждаме и възприемаме при този човек или чрез него.
към текста >>
Когато не разглеждаме живота в тази интим
нос
т, ние няма да можем да развием онази вътрешна подвиж
нос
т на душата, която е необходима, за да се вживем в кармическите взаимовръзки.
Именно това, което е поясняващо за кармата, то хвърля предварително своите сенки и своите отблясъци. Когато нямаме чувство за тези тънкости в живота, които понякога пораждат необходимост да свързваме не само бъдещето с миналото, а обратното, да разгледаме миналото като нещо, което ни разкрива бъдещето.
Когато не разглеждаме живота в тази интимност, ние няма да можем да развием онази вътрешна подвижност на душата, която е необходима, за да се вживем в кармическите взаимовръзки.
към текста >>
Щом слезем в дълбините на човешката душа, ние всъщ
нос
т долавяме - естествено не в подроб
нос
ти, а в нюансирането - по-късния живот на този човек.
Разумът е действително един Епиметей[2], той има отношение само към миналото. Когато баче разглеждате човешкото чувстване, как то получава своите нюансирания от глъбините на душата, вие стигате до чудни тайни на живота. Можем да кажем, че по това, което човек мисли, ние можем много малко да преценим, как протича неговият живот; но по това, което той чувства, можем да преценим много неща. И когато разглеждате един такъв живот, да речем, като този на Гьоте и си зададете въпроса: - Как може да е чувствал Гьоте, - да речем, - в 1790 година? - тогава чрез особената физиономия на Гьотевото чувстване през 1790 година получавате цялото по-късно нюансиране на неговия живот, защото този живот се намира в зародиш в чувстването от 1790 година.
Щом слезем в дълбините на човешката душа, ние всъщност долавяме - естествено не в подробности, а в нюансирането - по-късния живот на този човек.
И самият човек би могъл много да осветли своя живот, ако би обърнал по-голямо внимание на необяснимите нюанси на чувстването, които не са причинени отвън, а се надигат отвътре.
към текста >>
Ако можете да се абстрахирате от това, което човек върши със своите ръце и крака, ако го виждате някак си да се
нос
и във въздуха - моля ви да си представите това не образно-пространствено, а повече съобразно с живота, - ако го виждате, така да се каже,
нос
ейки се, - не придавайте никаква стой
нос
т на пътуванията, които той е направил, а на ходовете, които е направил, на това, което той върши със своите кракал Не придавайте никаква стой
нос
т на външната работа, която той върши със своите ръце, а насочете поглед върху това как той е настроен, какъв е неговият темперамент, какво е всичко това, в което неговите ръце и крака нямат никакво участие, - това тогава е първата прозрач
нос
т, която можете да постигнете от
нос
но човека.
Разберете ме правилно, мои мили приятели. В обикновения живот за някого е много важно какво човек върши с краката и с ръцете си. Но когато искаме да разгледаме по-дълбоката страна на човека, то изгубва своето значение. Вземете това в най-широк смисъл.
Ако можете да се абстрахирате от това, което човек върши със своите ръце и крака, ако го виждате някак си да се носи във въздуха - моля ви да си представите това не образно-пространствено, а повече съобразно с живота, - ако го виждате, така да се каже, носейки се, - не придавайте никаква стойност на пътуванията, които той е направил, а на ходовете, които е направил, на това, което той върши със своите кракал Не придавайте никаква стойност на външната работа, която той върши със своите ръце, а насочете поглед върху това как той е настроен, какъв е неговият темперамент, какво е всичко това, в което неговите ръце и крака нямат никакво участие, - това тогава е първата прозрачност, която можете да постигнете относно човека.
Представете си, че тук имате някакъв предмет, че първо не виждате нищо друго, освен този предмет. /Чертае се./ Добре. После обаче тук се начертава нещо. Сега отново го заличаваме. Така е също и при човека, когато стигате до първата прозрачност, когато се абстрахирате от човека в живота, когато се абстрахирате от неговите ръце и крака.
към текста >>
Така е също и при човека, когато стигате до първата прозрач
нос
т, когато се абстрахирате от човека в живота, когато се абстрахирате от неговите ръце и крака.
Ако можете да се абстрахирате от това, което човек върши със своите ръце и крака, ако го виждате някак си да се носи във въздуха - моля ви да си представите това не образно-пространствено, а повече съобразно с живота, - ако го виждате, така да се каже, носейки се, - не придавайте никаква стойност на пътуванията, които той е направил, а на ходовете, които е направил, на това, което той върши със своите кракал Не придавайте никаква стойност на външната работа, която той върши със своите ръце, а насочете поглед върху това как той е настроен, какъв е неговият темперамент, какво е всичко това, в което неговите ръце и крака нямат никакво участие, - това тогава е първата прозрачност, която можете да постигнете относно човека. Представете си, че тук имате някакъв предмет, че първо не виждате нищо друго, освен този предмет. /Чертае се./ Добре. После обаче тук се начертава нещо. Сега отново го заличаваме.
Така е също и при човека, когато стигате до първата прозрачност, когато се абстрахирате от човека в живота, когато се абстрахирате от неговите ръце и крака.
Следователно вие трябва да го откъснете от връзките, в които той е стигнал чрез своите действия, извършени с ръцете и краката. Когато след това го разглеждате, нещо от него става прозрачно. Това, което по-рано е било закрито чрез дейността на ръцете и краката, това виждате вие тогава през него.
към текста >>
Това, което по-рано е било закрито чрез дей
нос
тта на ръцете и краката, това виждате вие тогава през него.
После обаче тук се начертава нещо. Сега отново го заличаваме. Така е също и при човека, когато стигате до първата прозрачност, когато се абстрахирате от човека в живота, когато се абстрахирате от неговите ръце и крака. Следователно вие трябва да го откъснете от връзките, в които той е стигнал чрез своите действия, извършени с ръцете и краката. Когато след това го разглеждате, нещо от него става прозрачно.
Това, което по-рано е било закрито чрез дейността на ръцете и краката, това виждате вие тогава през него.
към текста >>
Тези сили са скрити от нас, поради това, което произлиза от дей
нос
тта на ръцете и краката на човека.
не така разграничен от Вселената, както обикновено се явява, а зад него започва да се показва Луната с всички импулси, които от Луната действат върху човека. Ние започваме да казваме: - Да, човекът има известна фантазия, развита или недоразвита фантазия. Той не е виновен за това. Зад тази фантазия стоят силите на Луната.
Тези сили са скрити от нас, поради това, което произлиза от дейността на ръцете и краката на човека.
/Долната част се зачертава на кръст./ Сега това го няма и на задния фон за нас се появява творящата Луна. /Рисува се Луната./ -
към текста >>
- Остава още известна насока на мисленето, определена импулсив
нос
т на неговото мислене, определена насока на неговия живот.
Да речем; представяме си премахнато това, което прави човека емоционален, което го прави надарен с определен темперамент, което представлява именно повече душевните прояви на всекидневния живот. Тогава от човека изчезва още повече, човекът става още по-прозрачен. И ние можем да отидем по-нататък, можем да се абстрахираме от всичко онова, което съществува у човека благодарение на това, че той има сетива. Следователно първо вие се абстрахирате от всичко онова, което се намира у човека благодарение на това, че той има ръце и крака. Сега вие се запитвате: - Какво остава още от човека, когато аз се абстрахирам от това, че той е възприемал нещо чрез своите сетива?
- Остава още известна насока на мисленето, определена импулсивност на неговото мислене, определена насока на неговия живот.
Но чрез това за вас става прозрачна цялата ритмична система, гърдите на човек. Сега изчезва и това, и на задния фон за вас се явява всичко онова, което съществува като импулси на Слънцето /виж рис. средата/. Вие гледате през човека и когато се абстрахирате от всичко онова, което човекът е възприемал чрез сетивата си, всъщност гледате Слънцето. Това можете да направите и със самите себе си. Можете да се запитате: - Какво имам аз чрез моите сетива?
към текста >>
Вие гледате през човека и когато се абстрахирате от всичко онова, което човекът е възприемал чрез сетивата си, всъщ
нос
т гледате Слънцето.
Следователно първо вие се абстрахирате от всичко онова, което се намира у човека благодарение на това, че той има ръце и крака. Сега вие се запитвате: - Какво остава още от човека, когато аз се абстрахирам от това, че той е възприемал нещо чрез своите сетива? - Остава още известна насока на мисленето, определена импулсивност на неговото мислене, определена насока на неговия живот. Но чрез това за вас става прозрачна цялата ритмична система, гърдите на човек. Сега изчезва и това, и на задния фон за вас се явява всичко онова, което съществува като импулси на Слънцето /виж рис. средата/.
Вие гледате през човека и когато се абстрахирате от всичко онова, което човекът е възприемал чрез сетивата си, всъщност гледате Слънцето.
Това можете да направите и със самите себе си. Можете да се запитате: - Какво имам аз чрез моите сетива? - Когато се абстрахирате от това, вие виждате през самите себе си и се виждате като едно творение на Слънцето. И когато сега се абстрахирате и от мислите на човека, от направлението на неговото мислене, тогава изчезва още и главата. Изчезнал е целият човек.
към текста >>
Когато обаче в дей
нос
тта на ръцете и краката намирате действащо това, което изхожда от импулсите на Луната, тогава се касае за момента да отидете по-нататък и да се абстрахирате от това, което човек приема в себе си чрез своите сетива, което той има в своята душа чрез своите сетива, било то при самия него, било при други хора.
Следователно това, което сте постигнали защото сте същества надарени с ръце и крака, него трябва да си представите като изчезнало. Но вие ще кажете: - Да, но ние изпълняваме нашата карма благодарение на това, че имаме именно ръце и крака. - Това е така. Докато погледът ви е насочен към ръцете и краката, вие не виждате това, което изпълнявате благодарение на факта, че имате ръце и крака. Вие виждате това, което изпълнявате чрез ръцете и краката едва тогава, когато погледът не е вече насочен към вашите ръце и крака.
Когато обаче в дейността на ръцете и краката намирате действащо това, което изхожда от импулсите на Луната, тогава се касае за момента да отидете по-нататък и да се абстрахирате от това, което човек приема в себе си чрез своите сетива, което той има в своята душа чрез своите сетива, било то при самия него, било при други хора.
Ние го виждаме тогава като слънчево същество, виждаме в него импулса на Слънцето. И накрая се касае да се абстрахираме от факта, че човек има определена насока на мисленето, определена душевна нагласа и т. н.. Тогава ние виждаме, как той е едно сатурново същество.
към текста >>
Може би казаното от
нос
но тези взаимовръзки днес няма да бъде така прозрачно и разбираемо за вас.
Може би казаното относно тези взаимовръзки днес няма да бъде така прозрачно и разбираемо за вас.
Днес аз исках също да подготвя и да ви насоча към това, което трябва да бъде засегнато от нас по-нататък, когато искаме да навлезем във все по-точни и по-точни разглеждания на същността на кармата, както тя протича в човешкия живот от едно земно съществуване в друго земно съществуване.
към текста >>
Днес аз исках също да подготвя и да ви насоча към това, което трябва да бъде засегнато от нас по-нататък, когато искаме да навлезем във все по-точни и по-точни разглеждания на същ
нос
тта на кармата, както тя протича в човешкия живот от едно земно съществуване в друго земно съществуване.
Може би казаното относно тези взаимовръзки днес няма да бъде така прозрачно и разбираемо за вас.
Днес аз исках също да подготвя и да ви насоча към това, което трябва да бъде засегнато от нас по-нататък, когато искаме да навлезем във все по-точни и по-точни разглеждания на същността на кармата, както тя протича в човешкия живот от едно земно съществуване в друго земно съществуване.
към текста >>
[3] от практически упражнения от
нос
но кармата: При основаването на тогавашната немска секция на Теософското общество за лекцията си от 20 октомври 1902 д-р Рудолф Щайнер избира заглавието «Практически карма -упражнения».
[3] от практически упражнения относно кармата: При основаването на тогавашната немска секция на Теософското общество за лекцията си от 20 октомври 1902 д-р Рудолф Щайнер избира заглавието «Практически карма -упражнения».
Сравни също и лекциите за кармата от 31 март 1924 в Прага, съдържащи се в Събр. съч. 239 и от 16 април 1924, държана в Берн, в Събр. съч. 240.
към текста >>
13.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Днес ще започнем да разглеждаме вътрешните дей
нос
ти на душата, които могат да доведат човека дотам, че той постепенно да получи възприятия, да си създаде представи за кармата.
Днес ще започнем да разглеждаме вътрешните дейности на душата, които могат да доведат човека дотам, че той постепенно да получи възприятия, да си създаде представи за кармата.
Тези представи, тези възприятия могат да се получат само в резултат на това, че човекът може да вижда в светлината на кармата изживявания, които имат кармическа причина.
към текста >>
Когато се огледаме в света, заобикалящ човека, ние всъщ
нос
т виждаме само онова, което във физическия свят се причинява чрез физическа сила по физически начин.
Когато се огледаме в света, заобикалящ човека, ние всъщност виждаме само онова, което във физическия свят се причинява чрез физическа сила по физически начин.
И все пак, когато виждаме във физическия свят нещо, което не е причинено от физическите сили, ние го виждаме чрез външните физически субстанции и възприемаеми обекти. Без съмнение, когато един човек извършва нещо със своята воля, то не е причинено от физически сили или причини, защото в много отношения такова действие е родено от свободната воля на човека. Но всичко, което виждаме външно, без остатък преминава във физически-сетивните явления в света, които наблюдаваме по този начин. В целия кръг от нещата, които можем да наблюдаваме, за нас не може да изникне кармическата връзка на едно изживяване, което самите ние изпитваме. Защото цялата картина на тази кармическа връзка се намира в духовния свят, тя е записана всъщност в етерния свят, който представлява външната страна на астралния свят, който е свeтът на духовните същества, обитаващи този астрален външен свят.
към текста >>
Защото цялата картина на тази кармическа връзка се намира в духовния свят, тя е записана всъщ
нос
т в етерния свят, който представлява външната страна на астралния свят, който е свeтът на духовните същества, обитаващи този астрален външен свят.
Когато се огледаме в света, заобикалящ човека, ние всъщност виждаме само онова, което във физическия свят се причинява чрез физическа сила по физически начин. И все пак, когато виждаме във физическия свят нещо, което не е причинено от физическите сили, ние го виждаме чрез външните физически субстанции и възприемаеми обекти. Без съмнение, когато един човек извършва нещо със своята воля, то не е причинено от физически сили или причини, защото в много отношения такова действие е родено от свободната воля на човека. Но всичко, което виждаме външно, без остатък преминава във физически-сетивните явления в света, които наблюдаваме по този начин. В целия кръг от нещата, които можем да наблюдаваме, за нас не може да изникне кармическата връзка на едно изживяване, което самите ние изпитваме.
Защото цялата картина на тази кармическа връзка се намира в духовния свят, тя е записана всъщност в етерния свят, който представлява външната страна на астралния свят, който е свeтът на духовните същества, обитаващи този астрален външен свят.
Всичко това не се вижда, когато върху физическия свят насочваме само нашите сетива.
към текста >>
Още повече това, което окото трябва вътрешно да извърши, за да види някакъв цвят, тази неимоверно пълна с мъдрост, величествена вътрешна дей
нос
т, която окото упражнява когато виждаме нещо, не бихме могли да извършим като човек, ако трябваше да я извършваме съзнателно.
Всичко, което възприемаме във физическия свят, се възприема чрез нашите сетива. Тези сетива действат, без ние да правим нещо особено. Нашите очи приемат светлинните впечатления, впечатленията от багрите, без ние да правим много неща за това. Можем най-много, и това е също неволно, да насочим очите си в определена посока, можем да гледаме нататък, можем да отвърнем поглед оттам. В по-голямата си част това се върши несъзнателно, но все пак съдържа и поне частица съзнание.
Още повече това, което окото трябва вътрешно да извърши, за да види някакъв цвят, тази неимоверно пълна с мъдрост, величествена вътрешна дейност, която окото упражнява когато виждаме нещо, не бихме могли да извършим като човек, ако трябваше да я извършваме съзнателно.
Не може и дума да става за това. Всичко трябва да стане първо несъзнателно, защото то е прекалено мъдро, за да може човек съзнателно да допринесе нещо за него.
към текста >>
За да получим правилна гледна точка от
нос
но познанието на човека, всъщ
нос
т в нас трябва да проникне всичко онова, което съществува в света като човешки органни устройства, които човекът не може да създаде.
За да получим правилна гледна точка относно познанието на човека, всъщност в нас трябва да проникне всичко онова, което съществува в света като човешки органни устройства, които човекът не може да създаде.
Когато човек постоянно мисли само за това, което може да прави, той всъщност си затваря всички пътища към познанието. Изобщо познанието, пътят на познанието започва с това, че е нужно по най-скромен начин човек да си изясни, какво не може да прави и какво все пак трябва да стане в общочовешкото съществуване. Окото, ухото и другите сетивни органи са така мъдро устроени, че хората трябва дълго да ги изучават, за да усетят нещо съвсем малко от всичко това през време на земното съществуване. С това трябва да сме напълно наясно. Но наблюдението на духовното не може да става така несъзнателно.
към текста >>
Когато човек постоянно мисли само за това, което може да прави, той всъщ
нос
т си затваря всички пътища към познанието.
За да получим правилна гледна точка относно познанието на човека, всъщност в нас трябва да проникне всичко онова, което съществува в света като човешки органни устройства, които човекът не може да създаде.
Когато човек постоянно мисли само за това, което може да прави, той всъщност си затваря всички пътища към познанието.
Изобщо познанието, пътят на познанието започва с това, че е нужно по най-скромен начин човек да си изясни, какво не може да прави и какво все пак трябва да стане в общочовешкото съществуване. Окото, ухото и другите сетивни органи са така мъдро устроени, че хората трябва дълго да ги изучават, за да усетят нещо съвсем малко от всичко това през време на земното съществуване. С това трябва да сме напълно наясно. Но наблюдението на духовното не може да става така несъзнателно. В по-старите времена от развитието на човечеството случаят беше такъв и за наблюдение на духовното.
към текста >>
Сега човекът съзнателно трябва да заеме необходимата позиция спрямо Вселената, която да му даде възмож
нос
т да прозре духовното.
Сега човекът съзнателно трябва да заеме необходимата позиция спрямо Вселената, която да му даде възможност да прозре духовното.
Ако искаме да разберем кармическите взаимовръзки в някакво изживяване, е необходимо да прозрем духовното.
към текста >>
Въпреки, че се яви с голяма определе
нос
т и свърза
нос
т, то и тогава не можа да получи форма.
То изникна още веднъж след седем години през 1896 година, но и тогава още не така, че да може да бъде оформено. След това се появи отново седем години по-късно, към 1903 година.
Въпреки, че се яви с голяма определеност и свързаност, то и тогава не можа да получи форма.
То се яви така преобразено, че можа да бъде напълно оформено по пластичен начин, едва когато замислих моята първа мистерийна драма «Вратата на посвещението»[2], т.е. отново след седем години.
към текста >>
Човек със собствените си изживявания трябва да премине към това, което в действител
нос
т съществува също и в света.
Такива неща изискват действително чакане, едно узряване.
Човек със собствените си изживявания трябва да премине към това, което в действителност съществува също и в света.
Ние не можем вече да имаме растението, когато току-що се е показал само зародишът на растението. Трябва да поставим зародиша при съответните условия, трябва да го накараме да израсне и трябва да чакаме, докато от зародиша се появи цветът и плодът. Така трябва да постъпваме също и с изживяванията, които имаме. Не трябва да застанем зад гледната точка: - Понеже имаме някакво изживяване, понеже то е тук, сензацията за него е налице; и след това го забравяме. Който постъпва с изживяванията по този начин, като иска да ги има само като настоящи, той действително малко ще може да направи, за да стигне до наблюдение в духовния свят.
към текста >>
Но съществува една възмож
нос
т за от
нос
ително бързото узряване и схващане на кармическите отношения, когато продължително време вътрешно много енергично се стремим съзнателно да възпроизведем в съзнанието си и все по-съзнателно често да изграждаме представата за това, което се е разиграло там, но не е схванато правилно и просто угасва в живота.
Но съществува една възможност за относително бързото узряване и схващане на кармическите отношения, когато продължително време вътрешно много енергично се стремим съзнателно да възпроизведем в съзнанието си и все по-съзнателно често да изграждаме представата за това, което се е разиграло там, но не е схванато правилно и просто угасва в живота.
Така е в крайна сметка със събитията. Какво прави човек със своите преживявания, със събитията, които го пресрещат в течение на деня? Той ги изживява всъщност полу-наблюдавайки ги. Можете да си създадете представа за това, как изживяванията са наблюдавани наполовина, когато - и аз ви съветвам да го направите, - седнете следобед или вечер и се запитате: - Какво направих тази сутрин към девет и половина часа? - Но се опитайте веднъж да възпроизведете в душата си едно такова изживяване с всички подробности, с всички детайли, така, като че ли то застава пред вас, да речем, в седем и половина часа вечерта, като че ли то стои духовно-художествено пред вас.
към текста >>
Той ги изживява всъщ
нос
т полу-наблюдавайки ги.
Но съществува една възможност за относително бързото узряване и схващане на кармическите отношения, когато продължително време вътрешно много енергично се стремим съзнателно да възпроизведем в съзнанието си и все по-съзнателно често да изграждаме представата за това, което се е разиграло там, но не е схванато правилно и просто угасва в живота. Така е в крайна сметка със събитията. Какво прави човек със своите преживявания, със събитията, които го пресрещат в течение на деня?
Той ги изживява всъщност полу-наблюдавайки ги.
Можете да си създадете представа за това, как изживяванията са наблюдавани наполовина, когато - и аз ви съветвам да го направите, - седнете следобед или вечер и се запитате: - Какво направих тази сутрин към девет и половина часа? - Но се опитайте веднъж да възпроизведете в душата си едно такова изживяване с всички подробности, с всички детайли, така, като че ли то застава пред вас, да речем, в седем и половина часа вечерта, като че ли то стои духовно-художествено пред вас. Тогава ще видите какво липсва, колко много неща не сте наблюдавали, колко трудно ще бъде това. Ако вземете една писалка или молив, за да запишете това, скоро ще започнете да дъвчете молива, защото подробностите не ви идват на ума и искате някакси да ги изсмучете от молива.
към текста >>
- Но се опитайте веднъж да възпроизведете в душата си едно такова изживяване с всички подроб
нос
ти, с всички детайли, така, като че ли то застава пред вас, да речем, в седем и половина часа вечерта, като че ли то стои духовно-художествено пред вас.
Но съществува една възможност за относително бързото узряване и схващане на кармическите отношения, когато продължително време вътрешно много енергично се стремим съзнателно да възпроизведем в съзнанието си и все по-съзнателно често да изграждаме представата за това, което се е разиграло там, но не е схванато правилно и просто угасва в живота. Така е в крайна сметка със събитията. Какво прави човек със своите преживявания, със събитията, които го пресрещат в течение на деня? Той ги изживява всъщност полу-наблюдавайки ги. Можете да си създадете представа за това, как изживяванията са наблюдавани наполовина, когато - и аз ви съветвам да го направите, - седнете следобед или вечер и се запитате: - Какво направих тази сутрин към девет и половина часа?
- Но се опитайте веднъж да възпроизведете в душата си едно такова изживяване с всички подробности, с всички детайли, така, като че ли то застава пред вас, да речем, в седем и половина часа вечерта, като че ли то стои духовно-художествено пред вас.
Тогава ще видите какво липсва, колко много неща не сте наблюдавали, колко трудно ще бъде това. Ако вземете една писалка или молив, за да запишете това, скоро ще започнете да дъвчете молива, защото подробностите не ви идват на ума и искате някакси да ги изсмучете от молива.
към текста >>
Ако вземете една писалка или молив, за да запишете това, скоро ще започнете да дъвчете молива, защото подроб
нос
тите не ви идват на ума и искате някакси да ги изсмучете от молива.
Какво прави човек със своите преживявания, със събитията, които го пресрещат в течение на деня? Той ги изживява всъщност полу-наблюдавайки ги. Можете да си създадете представа за това, как изживяванията са наблюдавани наполовина, когато - и аз ви съветвам да го направите, - седнете следобед или вечер и се запитате: - Какво направих тази сутрин към девет и половина часа? - Но се опитайте веднъж да възпроизведете в душата си едно такова изживяване с всички подробности, с всички детайли, така, като че ли то застава пред вас, да речем, в седем и половина часа вечерта, като че ли то стои духовно-художествено пред вас. Тогава ще видите какво липсва, колко много неща не сте наблюдавали, колко трудно ще бъде това.
Ако вземете една писалка или молив, за да запишете това, скоро ще започнете да дъвчете молива, защото подробностите не ви идват на ума и искате някакси да ги изсмучете от молива.
към текста >>
Самото то всъщ
нос
т е
нос
ителят на този образ, то сега изгражда този образ извън тялото.
Да, за това става дума, първо да си поставите задачата, да извикате напълно ясно пред душата си едно изживяване, което сте имали - не когато то става, а след това, - като че ли искате да го нарисувате духовно; така да го извикате пред душата си, че, когато в изживяването някой е говорил, да си представите силно, енергично и напълно ясно звука на неговия глас, начина, по който той изказва думите сръчно или несръчно и т. н., накратко, да се стремите да създадете образа на това, което сте изживели. Когато по този начин превърнете в картина едно изживяване на деня, тогава на следващата нощ, когато астралното тяло се намира извън етерното и физическото тяло, астралното тяло се занимава с този образ.
Самото то всъщност е носителят на този образ, то сега изгражда този образ извън тялото.
То взема този образ със себе си, когато през нощта излезе вън от етерното и физическото тяло и го изгражда тогава извън тях.
към текста >>
Извинете, това не трябва да се счита като едно подхвърляне, - при всички тези неща присъстващите винаги се изключват, - но все пак трябва да се каже, че повечето хора изобщо не познават, какво е духовно усилие, защото духовното усилие, действителното духовно напрягане става чрез актив
нос
тта на душата.
Какво означава да продължите да се занимавате с това? Вижте, ако действително положите усилия да създадете един такъв образ, да го обработите напълно пластично с характерни, ясни линии през първия ден, след като сте имали изживяването, вие сте се напрегнали вече духовно. Подобно нещо изисква духовно напрежение.
Извинете, това не трябва да се счита като едно подхвърляне, - при всички тези неща присъстващите винаги се изключват, - но все пак трябва да се каже, че повечето хора изобщо не познават, какво е духовно усилие, защото духовното усилие, действителното духовно напрягане става чрез активността на душата.
Когато оставяме светът така да действа върху нас, когато оставяме мислите да текат, без да ги вземем в ръцете си, тогава не изпитваме никакво духовно напрежение. Умората съвсем не означава, че сме имали духовно напрежение. Не трябва да си въобразяваме, че когато се чувстваме изморени от нещо, ние сме се напрягали духовно. Човек може да се почувства изморен например също и при четене. Обаче когато при четенето човек сам не е някак съпродуктивно действащ, когато оставя върху него да действат само мислите от книгата, човек не се напряга.
към текста >>
Напротив, онзи, който действително се е напрегнал духовно, който се е напрегнал чрез вътрешната дей
нос
т на душата, той взема тогава една книга, а именно една много интересна книга, тогава в четенето той най-добре се освобождава именно от духовното напрежение.
Когато оставяме светът така да действа върху нас, когато оставяме мислите да текат, без да ги вземем в ръцете си, тогава не изпитваме никакво духовно напрежение. Умората съвсем не означава, че сме имали духовно напрежение. Не трябва да си въобразяваме, че когато се чувстваме изморени от нещо, ние сме се напрягали духовно. Човек може да се почувства изморен например също и при четене. Обаче когато при четенето човек сам не е някак съпродуктивно действащ, когато оставя върху него да действат само мислите от книгата, човек не се напряга.
Напротив, онзи, който действително се е напрегнал духовно, който се е напрегнал чрез вътрешната дейност на душата, той взема тогава една книга, а именно една много интересна книга, тогава в четенето той най-добре се освобождава именно от духовното напрежение.
Но естествено човек може да заспи над една книга, когато се е изморил. И това изморяване съвсем не е признак за духовно напрежение.
към текста >>
Да, не е без значение, че вчера съм си съставил този образ, това трябва да означава всъщ
нос
т нещо: Този образ се е преобразил.
Това ви преследва дотогава, докато заспите. И сутринта, когато наистина сте направили това предния ден, вие ще се събудите с чувството: - В мен има нещо! Не зная точно какво, но в мен има нещо, нещото иска да получи нещо от мен.
Да, не е без значение, че вчера съм си съставил този образ, това трябва да означава всъщност нещо: Този образ се е преобразил.
Днес този образ предизвиква съвършено други чувства в мен, каквито всъщност не съм имал досега. Образът създава в мен напълно определени чувства. -
към текста >>
Днес този образ предизвиква съвършено други чувства в мен, каквито всъщ
нос
т не съм имал досега.
Това ви преследва дотогава, докато заспите. И сутринта, когато наистина сте направили това предния ден, вие ще се събудите с чувството: - В мен има нещо! Не зная точно какво, но в мен има нещо, нещото иска да получи нещо от мен. Да, не е без значение, че вчера съм си съставил този образ, това трябва да означава всъщност нещо: Този образ се е преобразил.
Днес този образ предизвиква съвършено други чувства в мен, каквито всъщност не съм имал досега.
Образът създава в мен напълно определени чувства. -
към текста >>
И вие действително получавате впечатлението: - Да, това изживяване, което имах, което превърнах в себе си в един образ, това всъщ
нос
т ми е било донесено.
Вие го намирате отново, намирате го в себе си именно през втория ден при събуждането. Той ви се явява като един много реален сън. Но с него се е извършила промяна, той не е останал такъв, сега е нещо друго. Той ще се облече в най-разнообразни образи, докато стане друг. Той ще се представи под формата на такъв образ, като че ли там са били духовни същества, които ви донасят това изживяване.
И вие действително получавате впечатлението: - Да, това изживяване, което имах, което превърнах в себе си в един образ, това всъщност ми е било донесено.
- Ако е било изживяване с един човек, след като всичко това е станало, ние имаме чувството, че всъщност не сме изживели това само чрез човека, а то ни е било донесено. Тук в играта участват и други, духовни същества, те са го донесли.
към текста >>
- Ако е било изживяване с един човек, след като всичко това е станало, ние имаме чувството, че всъщ
нос
т не сме изживели това само чрез човека, а то ни е било донесено.
Той ви се явява като един много реален сън. Но с него се е извършила промяна, той не е останал такъв, сега е нещо друго. Той ще се облече в най-разнообразни образи, докато стане друг. Той ще се представи под формата на такъв образ, като че ли там са били духовни същества, които ви донасят това изживяване. И вие действително получавате впечатлението: - Да, това изживяване, което имах, което превърнах в себе си в един образ, това всъщност ми е било донесено.
- Ако е било изживяване с един човек, след като всичко това е станало, ние имаме чувството, че всъщност не сме изживели това само чрез човека, а то ни е било донесено.
Тук в играта участват и други, духовни същества, те са го донесли.
към текста >>
И когато ставате от сън, тогава е налице този образ, в който всъщ
нос
т вие плувате, който всъщ
нос
т е като един вид облак, вътре в който се намирате.
Това сега е нещо, което трябва да си представите съвсем правилно. Физическото тяло наистина духовно преработва този образ. То го одухотворява. Така че, когато сте изминали всичко това, настъпва положението, при което когато човек спи, физическото тяло обработва цялото, но не така, че то да остане във физическото тяло. Навсякъде от физическото тяло навън се поражда едно преобразяване, едно мощно увеличено преобразяване на образа.
И когато ставате от сън, тогава е налице този образ, в който всъщност вие плувате, който всъщност е като един вид облак, вътре в който се намирате.
С този образ вие ставате от сън.
към текста >>
Ние не придобиваме вътрешното постоянство в проследяването на това, което покълва и
нос
и плодове в душата, когато бързаме да преминем от новото към по-новото, а въпросът се касае именно за това, че нещата трябва да узреят в душата.
Ние не придобиваме вътрешното постоянство в проследяването на това, което покълва и носи плодове в душата, когато бързаме да преминем от новото към по-новото, а въпросът се касае именно за това, че нещата трябва да узреят в душата.
Във връзка с това трябва да отвикнем от някои неща, с които днес в много отношения сме свикнали. Трябва да привикнем към една вътрешна активна работа на душата, към работа в духа. Това е, което после ни помага да постигнем нещата, които аз обясних именно днес, за да имаме след третия ден вътрешната нагласа на душата за някакво изживяване, което искаме да прозрем кармически.
към текста >>
Това там е причинено в един минал земен живот от съвършено различно устроена лич
нос
т със същия аз /зелено, жълто/.
Това там е причинено в един минал земен живот от съвършено различно устроена личност със същия аз /зелено, жълто/.
То стои там. То отдавна е престанало да принадлежи на моята личност, но то е внесено в етерния свят, съответно в астралния свят, който стои зад етерния свят. Сега аз трябва да се върна обратно, да измина пътя обратно. -
към текста >>
То отдавна е престанало да принадлежи на моята лич
нос
т, но то е внесено в етерния свят, съответно в астралния свят, който стои зад етерния свят.
Това там е причинено в един минал земен живот от съвършено различно устроена личност със същия аз /зелено, жълто/. То стои там.
То отдавна е престанало да принадлежи на моята личност, но то е внесено в етерния свят, съответно в астралния свят, който стои зад етерния свят.
Сега аз трябва да се върна обратно, да измина пътя обратно. -
към текста >>
Аз ви казах, че първо нещата ми се явяват така, като че ли всъщ
нос
т някой ми донася изживяването.
Аз ви казах, че първо нещата ми се явяват така, като че ли всъщност някой ми донася изживяването.
Така е именно на втория ден. Но след третия ден онези, които са го донесли, тези духовни същества се оттеглят, и тогава аз забелязвам, че то е мое собствено изживяване, което съм положил като причина в един минал земен живот. И понеже това не се намира вече в настоящето, понеже е нещо, което трябва да видя в миналия земен живот, поради това, намирайки се в него, аз се явявам на самия себе си като вързан. Вързването престава да съществува, когато съм разгледал събитието, когато имам картина на това, което е било в миналия земен живот, и след това отново обратно гледам събитието, което през трите дни не съм изгубил от погледа си. Тогава отново поглеждам назад, тогава отново ставам свободен когато се върна обратно, защото сега мога да се движа със следствието.
към текста >>
Тогава се чувства, как в душата се пробужда нещо, така че човек всъщ
нос
т може да си каже: - Досега ти беше изпълнен само с кръв, ти чувстваше как в теб пулсират кръвта и дишането.
Но това не се постига още при първия опит, нишката се прекъсва. Човек трябва да има търпение отново и отново да повтаря нещата. Тогава се чувства, как в душата нещо се засилва.
Тогава се чувства, как в душата се пробужда нещо, така че човек всъщност може да си каже: - Досега ти беше изпълнен само с кръв, ти чувстваше как в теб пулсират кръвта и дишането.
Сега още нещо е вътре, още нещо освен кръвта, ти си изпълнен с нещо. -
към текста >>
Вие се чувствате металически проникнати, изпълнено е цялото ви тяло; както за някои теч
нос
ти, които пием, можем да кажем, че имат металически вкус, така цялото ви тяло изпитва вкус, като че ли е проникнато вътрешно металически, като че ли е проникнато от нещо фино-веществено, което обаче всъщ
нос
т е нещо духовно.
Вие дори можете да усетите, че сте изпълнени с нещо, за което много ясно си казвате: - Това е като един метал, превърнал се във въздухообразна форма. - Вие наистина долавяте нещо като метал, чувствате това в себе си. Човек не може да го опише по друг начин, така е.
Вие се чувствате металически проникнати, изпълнено е цялото ви тяло; както за някои течности, които пием, можем да кажем, че имат металически вкус, така цялото ви тяло изпитва вкус, като че ли е проникнато вътрешно металически, като че ли е проникнато от нещо фино-веществено, което обаче всъщност е нещо духовно.
към текста >>
Който не може да ги изживее спокойно и тихо, който се вълнува, става емоционален, той разпростира вътрешна мъгла върху процеса, който всъщ
нос
т би трябвало да стане и от това не се получава нищо.
Но, мои мили приятели, нещата трябва да бъдат изживяни в пълно спокойствие и тишина.
Който не може да ги изживее спокойно и тихо, който се вълнува, става емоционален, той разпростира вътрешна мъгла върху процеса, който всъщност би трябвало да стане и от това не се получава нищо.
към текста >>
Даже и най-малката ненормал
нос
т е пречка, за да се постигне нещо в това отношение.
Някои статии от противниците - те изникват действително като гъби от земята, - цитират литература, обаче между литературата, която цитират, не фигурират никакви мои книги, а само противникова литература; съответните автори признават, че никак не познават източниците, а познават само литературата на противниците. Такива неща съществуват днес. Значи такива хора, които се намират вън, говорят върху това: - Ах, антропософите са побъркани. - Но това, което човек най-малко трябва да бъде, изобщо за да постигне нещо в духовния свят, е именно да бъде побъркан. Човек не трябва да бъде ни най-малко побъркан, когато иска да постигне нещо в духовния свят.
Даже и най-малката ненормалност е пречка, за да се постигне нещо в това отношение.
Именно това трябва да се избягва. Трябва да се избягва всякаква «прищявка», даже и най-малкият каприз. Защото всичкото това отдаване на настроенията на деня, на капризите на деня, всичко това представлява само пречка по пътя и по никакъв начин не позволява да се стигне по-нататък в духовния свят. На човек не му остава нищо друго, освен да има една съвършено нормална глава, и едно съвършено нормално сърце, ако иска да напредва в областта на антропософията. С фантазиране, което е вече едно начало на ненормалност, тук не може да се постигне нищо.
към текста >>
С фантазиране, което е вече едно начало на ненормал
нос
т, тук не може да се постигне нищо.
Даже и най-малката ненормалност е пречка, за да се постигне нещо в това отношение. Именно това трябва да се избягва. Трябва да се избягва всякаква «прищявка», даже и най-малкият каприз. Защото всичкото това отдаване на настроенията на деня, на капризите на деня, всичко това представлява само пречка по пътя и по никакъв начин не позволява да се стигне по-нататък в духовния свят. На човек не му остава нищо друго, освен да има една съвършено нормална глава, и едно съвършено нормално сърце, ако иска да напредва в областта на антропософията.
С фантазиране, което е вече едно начало на ненормалност, тук не може да се постигне нищо.
към текста >>
Всички неща, колкото и странно да звучат те, както ги разказах отново днес, трябва да бъдат изживяни в светлината на абсолютна разсъдливост, на абсолютна нормал
нос
т на главата и сърцето.
Всички неща, колкото и странно да звучат те, както ги разказах отново днес, трябва да бъдат изживяни в светлината на абсолютна разсъдливост, на абсолютна нормалност на главата и сърцето.
И когато наистина се преживеят, да наистина, нищо друго не изтръгва така сигурно човека дори и от най-леката дневна побърканост както антропософията. Всичката побърканост би била излекувана чрез антропософията, ако човек действително интензивно би й се отдал. Ако някой би си поставил за цел да откачи точно чрез антропософията, това би представлявало наистина един опит с неподходящи средства.
към текста >>
И когато наистина се преживеят, да наистина, нищо друго не изтръгва така сигурно човека дори и от най-леката дневна побърка
нос
т както антропософията.
Всички неща, колкото и странно да звучат те, както ги разказах отново днес, трябва да бъдат изживяни в светлината на абсолютна разсъдливост, на абсолютна нормалност на главата и сърцето.
И когато наистина се преживеят, да наистина, нищо друго не изтръгва така сигурно човека дори и от най-леката дневна побърканост както антропософията.
Всичката побърканост би била излекувана чрез антропософията, ако човек действително интензивно би й се отдал. Ако някой би си поставил за цел да откачи точно чрез антропософията, това би представлявало наистина един опит с неподходящи средства.
към текста >>
Всичката побърка
нос
т би била излекувана чрез антропософията, ако човек действително интензивно би й се отдал.
Всички неща, колкото и странно да звучат те, както ги разказах отново днес, трябва да бъдат изживяни в светлината на абсолютна разсъдливост, на абсолютна нормалност на главата и сърцето. И когато наистина се преживеят, да наистина, нищо друго не изтръгва така сигурно човека дори и от най-леката дневна побърканост както антропософията.
Всичката побърканост би била излекувана чрез антропософията, ако човек действително интензивно би й се отдал.
Ако някой би си поставил за цел да откачи точно чрез антропософията, това би представлявало наистина един опит с неподходящи средства.
към текста >>
14.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Днес ще разгледаме външната страна на човешката същ
нос
т, която същевременно сочи към развитието на човешката карма.
Днес ще разгледаме външната страна на човешката същност, която същевременно сочи към развитието на човешката карма.
Казвам външната страна, което означава външната човешка форма, така както тя се явява пред нас като човешка физиономия, като проява на жестовете, като всичко онова, което е външна изява на човека и на физическия свят. Още при разглеждането на отделните кармически връзки обърнах внимание, как те могат да бъдат наблюдавани, именно като отбелязваме привидно незначителните и дребни неща у човека. Неговата външност също така често ни дава представа, какъв е бил той в своето морално и духовно поведение в един минал земен живот или в поредица от минали земни съществувания. В тази насока могат да се наблюдават определени типове хора и именно чрез разглеждането им се вижда, как определен тип хора се свързват с едно съвсем определено поведение в едно от своите минали земни съществувания.
към текста >>
Неговата външ
нос
т също така често ни дава представа, какъв е бил той в своето морално и духовно поведение в един минал земен живот или в поредица от минали земни съществувания.
Днес ще разгледаме външната страна на човешката същност, която същевременно сочи към развитието на човешката карма. Казвам външната страна, което означава външната човешка форма, така както тя се явява пред нас като човешка физиономия, като проява на жестовете, като всичко онова, което е външна изява на човека и на физическия свят. Още при разглеждането на отделните кармически връзки обърнах внимание, как те могат да бъдат наблюдавани, именно като отбелязваме привидно незначителните и дребни неща у човека.
Неговата външност също така често ни дава представа, какъв е бил той в своето морално и духовно поведение в един минал земен живот или в поредица от минали земни съществувания.
В тази насока могат да се наблюдават определени типове хора и именно чрез разглеждането им се вижда, как определен тип хора се свързват с едно съвсем определено поведение в едно от своите минали земни съществувания.
към текста >>
Може да се каже, че човекът има много висока духов
нос
т и когато се намира именно в такова положение, за него е твърде незначително да обръща внимание на такива неща.
Но нали за такива неща могат да се дадат различни тълкувания.
Може да се каже, че човекът има много висока духовност и когато се намира именно в такова положение, за него е твърде незначително да обръща внимание на такива неща.
Но това не е истинска проникновена духовност. Той може да бъде високо духовен човек, но важното е не само висотата, а именно тази духовност да бъде проникновена, а не повърхностна. Духовността на този човек съвсем не е така проникновена, защото е много важно, какво облекло използва човек и в определен смисъл е също така важно, например какъв нос има някой или каква уста има той. Има хора, които обръщат внимание именно на всичко това в живота. Те съдят за света по това, което узнават от него.
към текста >>
Но това не е истинска проникновена духов
нос
т.
Но нали за такива неща могат да се дадат различни тълкувания. Може да се каже, че човекът има много висока духовност и когато се намира именно в такова положение, за него е твърде незначително да обръща внимание на такива неща.
Но това не е истинска проникновена духовност.
Той може да бъде високо духовен човек, но важното е не само висотата, а именно тази духовност да бъде проникновена, а не повърхностна. Духовността на този човек съвсем не е така проникновена, защото е много важно, какво облекло използва човек и в определен смисъл е също така важно, например какъв нос има някой или каква уста има той. Има хора, които обръщат внимание именно на всичко това в живота. Те съдят за света по това, което узнават от него. Други хора минават така през живота, като че нищо не ги интересува.
към текста >>
Той може да бъде високо духовен човек, но важното е не само висотата, а именно тази духов
нос
т да бъде проникновена, а не повърх
нос
тна.
Но нали за такива неща могат да се дадат различни тълкувания. Може да се каже, че човекът има много висока духовност и когато се намира именно в такова положение, за него е твърде незначително да обръща внимание на такива неща. Но това не е истинска проникновена духовност.
Той може да бъде високо духовен човек, но важното е не само висотата, а именно тази духовност да бъде проникновена, а не повърхностна.
Духовността на този човек съвсем не е така проникновена, защото е много важно, какво облекло използва човек и в определен смисъл е също така важно, например какъв нос има някой или каква уста има той. Има хора, които обръщат внимание именно на всичко това в живота. Те съдят за света по това, което узнават от него. Други хора минават така през живота, като че нищо не ги интересува. Те приемат всичко, което срещат като сън, който веднага отлетява.
към текста >>
Духов
нос
тта на този човек съвсем не е така проникновена, защото е много важно, какво облекло използва човек и в определен смисъл е също така важно, например какъв
нос
има някой или каква уста има той.
Но нали за такива неща могат да се дадат различни тълкувания. Може да се каже, че човекът има много висока духовност и когато се намира именно в такова положение, за него е твърде незначително да обръща внимание на такива неща. Но това не е истинска проникновена духовност. Той може да бъде високо духовен човек, но важното е не само висотата, а именно тази духовност да бъде проникновена, а не повърхностна.
Духовността на този човек съвсем не е така проникновена, защото е много важно, какво облекло използва човек и в определен смисъл е също така важно, например какъв нос има някой или каква уста има той.
Има хора, които обръщат внимание именно на всичко това в живота. Те съдят за света по това, което узнават от него. Други хора минават така през живота, като че нищо не ги интересува. Те приемат всичко, което срещат като сън, който веднага отлетява.
към текста >>
Това са, бих искал да кажа, две полярни противополож
нос
ти от хора.
Това са, бих искал да кажа, две полярни противоположности от хора.
Но каквото и някой да отсъди за това, мои мили приятели, не е важно дали при някой човек, - който не знае, с каква дреха е била облечена дамата, която е срещнал преди обяд, - вярваме, че това е висше или нисше. Днес ние искаме да обсъдим, какво влияние има това върху кармата на човека. А има голяма разлика в това, дали един човек обръща внимание на нещата в живота, дали се интересува за всички подробности, или минава покрай тях, без да им обръща внимание. Именно подробностите са извънредно важни за цялото устройство на духовния живот, не заради самите подробности, а защото една такава подробност сочи към напълно определена душевна нагласа.
към текста >>
А има голяма разлика в това, дали един човек обръща внимание на нещата в живота, дали се интересува за всички подроб
нос
ти, или минава покрай тях, без да им обръща внимание.
Това са, бих искал да кажа, две полярни противоположности от хора. Но каквото и някой да отсъди за това, мои мили приятели, не е важно дали при някой човек, - който не знае, с каква дреха е била облечена дамата, която е срещнал преди обяд, - вярваме, че това е висше или нисше. Днес ние искаме да обсъдим, какво влияние има това върху кармата на човека.
А има голяма разлика в това, дали един човек обръща внимание на нещата в живота, дали се интересува за всички подробности, или минава покрай тях, без да им обръща внимание.
Именно подробностите са извънредно важни за цялото устройство на духовния живот, не заради самите подробности, а защото една такава подробност сочи към напълно определена душевна нагласа.
към текста >>
Именно подроб
нос
тите са извънредно важни за цялото устройство на духовния живот, не заради самите подроб
нос
ти, а защото една такава подроб
нос
т сочи към напълно определена душевна нагласа.
Това са, бих искал да кажа, две полярни противоположности от хора. Но каквото и някой да отсъди за това, мои мили приятели, не е важно дали при някой човек, - който не знае, с каква дреха е била облечена дамата, която е срещнал преди обяд, - вярваме, че това е висше или нисше. Днес ние искаме да обсъдим, какво влияние има това върху кармата на човека. А има голяма разлика в това, дали един човек обръща внимание на нещата в живота, дали се интересува за всички подробности, или минава покрай тях, без да им обръща внимание.
Именно подробностите са извънредно важни за цялото устройство на духовния живот, не заради самите подробности, а защото една такава подробност сочи към напълно определена душевна нагласа.
към текста >>
Когато някой преминава през живота с голямо внимание и ако не води един предимно заседнал живот - такива хора не е имало в миналите времена, затова днес рядко може да бъде наблюдавано кармически, как предимно застоялият начин на живот ще се отрази на хората в следващия земен живот; ние първо трябва да изчакаме, защото такива земни съществувания, при които човек само седи, съществуват всъщ
нос
т само в наше време, - и така, ако един човек е обръщал внимание на нещата около себе си, той винаги е трябвало да отива при тях, трябвало е да задвижи, да задейства крайниците си.
Когато някой преминава през живота с голямо внимание и ако не води един предимно заседнал живот - такива хора не е имало в миналите времена, затова днес рядко може да бъде наблюдавано кармически, как предимно застоялият начин на живот ще се отрази на хората в следващия земен живот; ние първо трябва да изчакаме, защото такива земни съществувания, при които човек само седи, съществуват всъщност само в наше време, - и така, ако един човек е обръщал внимание на нещата около себе си, той винаги е трябвало да отива при тях, трябвало е да задвижи, да задейства крайниците си.
Цялото тяло е било привеждано в дейност; не само сетивата, които принадлежат към системата на главата, а цялото тяло е било поставяно в движение. Това, което цялото тяло върши, когато човекът проявява внимание, преминава в образуването на главата за следващия земен живот и има съвсем определено въздействие. То след това става главата на човека в следващия земен живот и този човек изпитва много силен стремеж да изпраща в останалия организъм, присъединяващ се към главата в следващия земен живот, такива сили, които предизвикват много силно въздействие върху него от страна на силите на Земята.
към текста >>
Цялото тяло е било привеждано в дей
нос
т; не само сетивата, които принадлежат към системата на главата, а цялото тяло е било поставяно в движение.
Когато някой преминава през живота с голямо внимание и ако не води един предимно заседнал живот - такива хора не е имало в миналите времена, затова днес рядко може да бъде наблюдавано кармически, как предимно застоялият начин на живот ще се отрази на хората в следващия земен живот; ние първо трябва да изчакаме, защото такива земни съществувания, при които човек само седи, съществуват всъщност само в наше време, - и така, ако един човек е обръщал внимание на нещата около себе си, той винаги е трябвало да отива при тях, трябвало е да задвижи, да задейства крайниците си.
Цялото тяло е било привеждано в дейност; не само сетивата, които принадлежат към системата на главата, а цялото тяло е било поставяно в движение.
Това, което цялото тяло върши, когато човекът проявява внимание, преминава в образуването на главата за следващия земен живот и има съвсем определено въздействие. То след това става главата на човека в следващия земен живот и този човек изпитва много силен стремеж да изпраща в останалия организъм, присъединяващ се към главата в следващия земен живот, такива сили, които предизвикват много силно въздействие върху него от страна на силите на Земята.
към текста >>
Всичко
нос
и характера на нещо добре развито.
че един такъв човек особено силно ще развие това, което зависи от земните сили. Това означава, че той получава големи здрави кости, получава например много широки плещи, ребрата са добре развити.
Всичко носи характера на нещо добре развито.
Обаче от всичко това виждате, как вниманието от предния земен живот е пренесено в настоящия земен живот, как се изгражда организмът. Всичко това пространствено изхожда от главата, но всъщност от душата и духа. Защото във всички тези изграждащи сили участват душата и духът, и поради това ние винаги можем да насочим погледа си към душевно-духовното. Оттам при такива хора виждаме, че главата е станала сродна със Земята чрез обстоятелствата от предишния земен живот, каквито ви описах. Това можем да видим при челото; то не е особено високо - защото високите чела не са сродни със Земята, - но то е рязко, силно развито и т. н..
към текста >>
Всичко това пространствено изхожда от главата, но всъщ
нос
т от душата и духа.
че един такъв човек особено силно ще развие това, което зависи от земните сили. Това означава, че той получава големи здрави кости, получава например много широки плещи, ребрата са добре развити. Всичко носи характера на нещо добре развито. Обаче от всичко това виждате, как вниманието от предния земен живот е пренесено в настоящия земен живот, как се изгражда организмът.
Всичко това пространствено изхожда от главата, но всъщност от душата и духа.
Защото във всички тези изграждащи сили участват душата и духът, и поради това ние винаги можем да насочим погледа си към душевно-духовното. Оттам при такива хора виждаме, че главата е станала сродна със Земята чрез обстоятелствата от предишния земен живот, каквито ви описах. Това можем да видим при челото; то не е особено високо - защото високите чела не са сродни със Земята, - но то е рязко, силно развито и т. н..
към текста >>
При един човек, чиято карма е такава, каквато описах, - че от една особено силна склон
нос
т внимателно да се наблюдава живота, в следващия земен живот той получава силно развити кости, добре развити мускули, - при такъв човек ние ще видим, как той смело крачи в живота.
Ние винаги ще намерим потвърждение за това, как духовно-душевното участва в образуването на човека.
При един човек, чиято карма е такава, каквато описах, - че от една особено силна склонност внимателно да се наблюдава живота, в следващия земен живот той получава силно развити кости, добре развити мускули, - при такъв човек ние ще видим, как той смело крачи в живота.
Чрез това той същевременно е усвоил естествената сила за един изпълнен със смелост живот.
към текста >>
Но нещата стоят така, че макар и във времето някои хора вече да са изоставили описването на редуващите се земни съществувания, те все още са имали познанието, което всъщ
нос
т човек може да има, когато насочва поглед към повтарящите се земни съществувания, какъвто е бил например случаят при Аристотел.
Но нещата стоят така, че макар и във времето някои хора вече да са изоставили описването на редуващите се земни съществувания, те все още са имали познанието, което всъщност човек може да има, когато насочва поглед към повтарящите се земни съществувания, какъвто е бил например случаят при Аристотел.
Той все още можеше да опише в своята «Физиономика»[1], как външната конфигурация на лицето е свързана с моралното поведение, с моралното устройство на даден човек.
към текста >>
Ако преминаваме така бързо и повърх
нос
тно през живота, ако не ни интересува нищо, тогава можем да бъдем сигурни, че в следващия земен живот ще бъдем страхливци.
Нека сега разгледаме страхливците, страхливите хора. В техния минал земен живот те не са се интересували от нищо. Както виждате, разглеждането на кармата има също определено значение за това, как човек застава в живота си по отношение на бъдещето. В крайна сметка, когато свързваме настоящия земен живот с минали земни съществувания това е задоволяване на жаждата за знание, но не само на жаждата за знание. Защото, когато погледнем с известно познание нашия настоящ земен живот, ние можем да се подготвим за следващия земен живот.
Ако преминаваме така бързо и повърхностно през живота, ако не ни интересува нищо, тогава можем да бъдем сигурни, че в следващия земен живот ще бъдем страхливци.
Но това се получава отново поради факта, че когато незаинтересуваната същност на един лишен от внимание човек се свързва слабо със заобикалящата го среда, в следващия земен живот организацията на главата не добива никакво сродство със земните сили. Костите остават неразвити, косите растат бавно, човек често пъти има крака, изкривени във формата на О или на Х.
към текста >>
Но това се получава отново поради факта, че когато незаинтересуваната същ
нос
т на един лишен от внимание човек се свързва слабо със заобикалящата го среда, в следващия земен живот организацията на главата не добива никакво сродство със земните сили.
В техния минал земен живот те не са се интересували от нищо. Както виждате, разглеждането на кармата има също определено значение за това, как човек застава в живота си по отношение на бъдещето. В крайна сметка, когато свързваме настоящия земен живот с минали земни съществувания това е задоволяване на жаждата за знание, но не само на жаждата за знание. Защото, когато погледнем с известно познание нашия настоящ земен живот, ние можем да се подготвим за следващия земен живот. Ако преминаваме така бързо и повърхностно през живота, ако не ни интересува нищо, тогава можем да бъдем сигурни, че в следващия земен живот ще бъдем страхливци.
Но това се получава отново поради факта, че когато незаинтересуваната същност на един лишен от внимание човек се свързва слабо със заобикалящата го среда, в следващия земен живот организацията на главата не добива никакво сродство със земните сили.
Костите остават неразвити, косите растат бавно, човек често пъти има крака, изкривени във формата на О или на Х.
към текста >>
Именно тези духовнонаучни методи показват, че човекът по никакъв начин не трябва да бъде разглеждан всъщ
нос
т така външно, както го разглеждат днешната физиология и анатомия.
Но аз не казвам тези неща, за да правим нашите наблюдения именно върху тях. Всички наблюдения, които ви съобщих като подготовка за разглеждане на кармата, са възникнали не по външен начин, а напълно по вътрешен начин, чрез методите на духовната наука.
Именно тези духовнонаучни методи показват, че човекът по никакъв начин не трябва да бъде разглеждан всъщност така външно, както го разглеждат днешната физиология и анатомия.
Да се изучават просто органите и техните взаимни връзки, това всъщност няма никакъв смисъл. Защото човекът е една картина, един образ. Отчасти той е отражение на това, което са силите между смъртта и едно ново раждане, отчасти е отражение на неговия минал земен живот и няма никакъв смисъл в това физиологията и анатомията да се развиват така, както те се развиват днес - да разглеждат човека, само такъв, какъвто той се представя пред тях външно и след това да разглждат едно след друго всичко, което е в него. Защото главата например има много по-голяма връзка с миналия земен живот, отколкото с тялото, което човек има в този земен живот.
към текста >>
Да се изучават просто органите и техните взаимни връзки, това всъщ
нос
т няма никакъв смисъл.
Но аз не казвам тези неща, за да правим нашите наблюдения именно върху тях. Всички наблюдения, които ви съобщих като подготовка за разглеждане на кармата, са възникнали не по външен начин, а напълно по вътрешен начин, чрез методите на духовната наука. Именно тези духовнонаучни методи показват, че човекът по никакъв начин не трябва да бъде разглеждан всъщност така външно, както го разглеждат днешната физиология и анатомия.
Да се изучават просто органите и техните взаимни връзки, това всъщност няма никакъв смисъл.
Защото човекът е една картина, един образ. Отчасти той е отражение на това, което са силите между смъртта и едно ново раждане, отчасти е отражение на неговия минал земен живот и няма никакъв смисъл в това физиологията и анатомията да се развиват така, както те се развиват днес - да разглеждат човека, само такъв, какъвто той се представя пред тях външно и след това да разглждат едно след друго всичко, което е в него. Защото главата например има много по-голяма връзка с миналия земен живот, отколкото с тялото, което човек има в този земен живот.
към текста >>
Тя се намира на повърх
нос
тта на главата, докато онези, които са се интересували много силно от нещага в един предишен земен живот, които са се интересували свръхинтензивно, които са навирали
нос
а си във всичко, имат гъста коса.
Следователно можем да кажем: - Ние разбираме определени физически процеси едва тогава, когато насочваме поглед назад към миналите земни съществувания. - Един човек, който внимателно е опознавал света в един минал земен живот, има бързо растяща коса. Един човек, който малко се е запознавал със света в един минал земен живот, той има съвсем бавно растяща коса.
Тя се намира на повърхността на главата, докато онези, които са се интересували много силно от нещага в един предишен земен живот, които са се интересували свръхинтензивно, които са навирали носа си във всичко, имат гъста коса.
Това е една съвсем правилна връзка. Така ние можем да свържем най-разнообразните конфигурации на тялото с изживявания в едно минало земно съществуване. Това се простира чак до подробностите на човешкото устройство. Да вземем например един човек, който в един земен живот мисли, много размишлява. В следващия земен живот той ще бъде един тънък, слаб човек.
към текста >>
Това се простира чак до подроб
нос
тите на човешкото устройство.
- Един човек, който внимателно е опознавал света в един минал земен живот, има бързо растяща коса. Един човек, който малко се е запознавал със света в един минал земен живот, той има съвсем бавно растяща коса. Тя се намира на повърхността на главата, докато онези, които са се интересували много силно от нещага в един предишен земен живот, които са се интересували свръхинтензивно, които са навирали носа си във всичко, имат гъста коса. Това е една съвсем правилна връзка. Така ние можем да свържем най-разнообразните конфигурации на тялото с изживявания в едно минало земно съществуване.
Това се простира чак до подробностите на човешкото устройство.
Да вземем например един човек, който в един земен живот мисли, много размишлява. В следващия земен живот той ще бъде един тънък, слаб човек. Този, който в даден земен живот малко размишлява, повече живее отдавайки се на външния свят, в следващия живот ще има предразположение да натрупва мазнина в тялото си. Това отново има значение за бъдещето. Човек не може да провежда духовен режим за отслабване в единия земен живот, той трябва да прибегне евентуално до физически режим на отслабване, ако изобщо би могъл да му помогне, но за следващия земен живот човек решително може да проведе режим за отслабване като повече мисли, като много размишлява, а именно върху такива неща, които го изморяват, създават много трудности от такова естество, каквото описах вчера.
към текста >>
Човек не може да провежда духовен режим за отслабване в единия земен живот, той трябва да прибегне евентуално до физически режим на отслабване, ако изобщо би могъл да му помогне, но за следващия земен живот човек решително може да проведе режим за отслабване като повече мисли, като много размишлява, а именно върху такива неща, които го изморяват, създават много труд
нос
ти от такова естество, каквото описах вчера.
Това се простира чак до подробностите на човешкото устройство. Да вземем например един човек, който в един земен живот мисли, много размишлява. В следващия земен живот той ще бъде един тънък, слаб човек. Този, който в даден земен живот малко размишлява, повече живее отдавайки се на външния свят, в следващия живот ще има предразположение да натрупва мазнина в тялото си. Това отново има значение за бъдещето.
Човек не може да провежда духовен режим за отслабване в единия земен живот, той трябва да прибегне евентуално до физически режим на отслабване, ако изобщо би могъл да му помогне, но за следващия земен живот човек решително може да проведе режим за отслабване като повече мисли, като много размишлява, а именно върху такива неща, които го изморяват, създават много трудности от такова естество, каквото описах вчера.
Не е нужно да бъде медитиране, а е необходимо повече размисляне, повече воля за взимане на вътрешни решения. Действително съществува такава връзка между духовно-моралния начин, по който човек живее в един земен живот и неговото физическо устройство в следващия му земен живот. Това трябва да се подчертае достатъчно ясно.
към текста >>
Но тогава, когато той мисли много, особеното е, че в неговия следващ земен живот кожата му ще бъде устроена много добре, цялата повърх
нос
т на тялото, кожата, ще бъде много добре изградена.
Вземете например случая, че в даден земен живот един човек, да речем, живее като мислител. Под това не разбирам един професор, - аз съвсем не вземам това на шега, - а под това разбирам един човек, който, ако щете, може да върви след плуга и въпреки това много да мисли. Съвсем не е важно в какво положение на живота мисли човек. Той може да бъде мислител, също и когато върви след плуга или упражнява някакъв занаят. Но с факта, че се занимава в мисълта си главно с онова, което отпада със земния живот и оставя настрана онова, което изпраща силите в следващия земен живот, и което взима участие в образуването на главата, с това един такъв човек ще се яви в един нов земен живот с мека и нежна плът.
Но тогава, когато той мисли много, особеното е, че в неговия следващ земен живот кожата му ще бъде устроена много добре, цялата повърхност на тялото, кожата, ще бъде много добре изградена.
От друга страна, когато виждате хора с петна по кожата, които имат нечиста кожа, от това винаги може да направите извод - естествено към това трябва да се прибавят и други признаци, само от един признак не можем безусловно да заключим, обаче общо взето данните, които аз изнасям днес относно връзката на душевно-духовното с физическото, са правилни, - че това са хора, които в един минал земен живот са мислили малко. Например хора с много лунички по кожата положително не са били мислители в един минал земен живот.
към текста >>
От друга страна, когато виждате хора с петна по кожата, които имат нечиста кожа, от това винаги може да направите извод - естествено към това трябва да се прибавят и други признаци, само от един признак не можем безусловно да заключим, обаче общо взето данните, които аз изнасям днес от
нос
но връзката на душевно-духовното с физическото, са правилни, - че това са хора, които в един минал земен живот са мислили малко.
Под това не разбирам един професор, - аз съвсем не вземам това на шега, - а под това разбирам един човек, който, ако щете, може да върви след плуга и въпреки това много да мисли. Съвсем не е важно в какво положение на живота мисли човек. Той може да бъде мислител, също и когато върви след плуга или упражнява някакъв занаят. Но с факта, че се занимава в мисълта си главно с онова, което отпада със земния живот и оставя настрана онова, което изпраща силите в следващия земен живот, и което взима участие в образуването на главата, с това един такъв човек ще се яви в един нов земен живот с мека и нежна плът. Но тогава, когато той мисли много, особеното е, че в неговия следващ земен живот кожата му ще бъде устроена много добре, цялата повърхност на тялото, кожата, ще бъде много добре изградена.
От друга страна, когато виждате хора с петна по кожата, които имат нечиста кожа, от това винаги може да направите извод - естествено към това трябва да се прибавят и други признаци, само от един признак не можем безусловно да заключим, обаче общо взето данните, които аз изнасям днес относно връзката на душевно-духовното с физическото, са правилни, - че това са хора, които в един минал земен живот са мислили малко.
Например хора с много лунички по кожата положително не са били мислители в един минал земен живот.
към текста >>
Често съм подчертавал, че не е толкова жалко, че материализмът насочва поглед само върху материята, но жалкото е и това е трагедията на материализма, че той всъщ
нос
т нищо не знае за материята, защото не познава действието на духовното в материята.
Това са неща, които същевременно показват, как именно духовната наука не се интересува само от абстрактно-духовното, а се интересува също и от действието на духовното във физическото.
Често съм подчертавал, че не е толкова жалко, че материализмът насочва поглед само върху материята, но жалкото е и това е трагедията на материализма, че той всъщност нищо не знае за материята, защото не познава действието на духовното в материята.
Точно при разглеждането на човека истински трябва да насочим поглед първо върху материята, защото именно при човешката форма, при цялото човешко същество, в материята се изразява действието на духа. Материята е външното откровение на духа.
към текста >>
В «Ръководните принципи», които ще бъдат отпечатвани в бюлетина, приложен към седмичника «Гьотеанумът», може да видите, че човешката глава е разглеждана правилно само тогава, когато върху външното приложим имагинативното познание; защото човешката глава в нейната форма, във формата на ушите, а също и във формата на
нос
а, във формата на очите е всъщ
нос
т устроена по образеца на имагинацията.
В «Ръководните принципи», които ще бъдат отпечатвани в бюлетина, приложен към седмичника «Гьотеанумът», може да видите, че човешката глава е разглеждана правилно само тогава, когато върху външното приложим имагинативното познание; защото човешката глава в нейната форма, във формата на ушите, а също и във формата на носа, във формата на очите е всъщност устроена по образеца на имагинацията.
Тя се състои от външно видими имагинации.
към текста >>
Един човек, който в предишния земен живот, не по заложби, а поради възпитанието и обстоятелствата в живота си е бил апатичен към него, не съвсем разбира се, но е проявил безразличие, - който не е могъл всъщ
нос
т да разбере нищо правилно, не се е напрягал за това, макар и да е бил внимателен и да е навирал
нос
а си навсякъде с любопитство и с едно по-повърх
нос
тно схващане, той е останал безразличен, - такъв човек не проявява след това никакъв интерес към първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане.
Но това отново е свързано с предишния земен живот.
Един човек, който в предишния земен живот, не по заложби, а поради възпитанието и обстоятелствата в живота си е бил апатичен към него, не съвсем разбира се, но е проявил безразличие, - който не е могъл всъщност да разбере нищо правилно, не се е напрягал за това, макар и да е бил внимателен и да е навирал носа си навсякъде с любопитство и с едно по-повърхностно схващане, той е останал безразличен, - такъв човек не проявява след това никакъв интерес към първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане.
Той добива интерес едва тогава, когато е преминал вече върха на среднощието на живота и след това слиза към един нов земен живот.
към текста >>
Който притежава способ
нос
тта да наблюдава в тази посока, той вижда например по начина, по който някой взема нещо от трапезата или хваща нещо, един жест, който особено силно е свързан с това, което е бил в предишният му земен живот.
Който притежава способността да наблюдава в тази посока, той вижда например по начина, по който някой взема нещо от трапезата или хваща нещо, един жест, който особено силно е свързан с това, което е бил в предишният му земен живот.
към текста >>
Хора, които с въодушевление и извънредно стремително хващат нещо, когато например при ядене хващат дори и една круша, - в своя минал земен живот такива хора са се придържали повече към тривиал
нос
тите на живота, те не са могли да се издигнат над тривиал
нос
тта на живота, били са задържани в това, което не се издига до моралното житейско схващане, което е затворено в навиците, в конвенционалното и т.
Днес говоря за физическото, а утре искам да говоря повече за моралните страни, но ние трябва също и изцяло да обгърнем с поглед и физическото, иначе противоположното ще бъде по-малко разбираемо.
Хора, които с въодушевление и извънредно стремително хващат нещо, когато например при ядене хващат дори и една круша, - в своя минал земен живот такива хора са се придържали повече към тривиалностите на живота, те не са могли да се издигнат над тривиалността на живота, били са задържани в това, което не се издига до моралното житейско схващане, което е затворено в навиците, в конвенционалното и т.
н.. Това има голямо значение също за практиката на самия живот. Понеже не сме свикнали с такива разглеждания, днес често пъти нещата ни изглеждат странни и често ние се смеем на това. Но тези неща трябва да се разглеждат с най-дълбока сериозност, защото вие виждате, че днес съществуват определени класи в обществото, които изцяло живеят само в тривиалните навици на живота; те не усвояват нищо, което излиза извън обикновените, извън приетите житейски навици.
към текста >>
Но тези неща трябва да се разглеждат с най-дълбока сериоз
нос
т, защото вие виждате, че днес съществуват определени класи в обществото, които изцяло живеят само в тривиалните навици на живота; те не усвояват нищо, което излиза извън обикновените, извън приетите житейски навици.
Днес говоря за физическото, а утре искам да говоря повече за моралните страни, но ние трябва също и изцяло да обгърнем с поглед и физическото, иначе противоположното ще бъде по-малко разбираемо. Хора, които с въодушевление и извънредно стремително хващат нещо, когато например при ядене хващат дори и една круша, - в своя минал земен живот такива хора са се придържали повече към тривиалностите на живота, те не са могли да се издигнат над тривиалността на живота, били са задържани в това, което не се издига до моралното житейско схващане, което е затворено в навиците, в конвенционалното и т. н.. Това има голямо значение също за практиката на самия живот. Понеже не сме свикнали с такива разглеждания, днес често пъти нещата ни изглеждат странни и често ние се смеем на това.
Но тези неща трябва да се разглеждат с най-дълбока сериозност, защото вие виждате, че днес съществуват определени класи в обществото, които изцяло живеят само в тривиалните навици на живота; те не усвояват нищо, което излиза извън обикновените, извън приетите житейски навици.
към текста >>
Това е само един пример, как се усвояват силни тривиални навици и човек не може да излезе извън тривиал
нос
тта.
Това е само един пример, как се усвояват силни тривиални навици и човек не може да излезе извън тривиалността.
Един земен живот, който е воден в такава тривиалност, в следващия земен живот води до свойството човек да бъде лаком в яденето. Тогава в живота между смъртта и едно ново раждане такъв човек не се издига достатъчно високо и в следващия земен живот той става лакомник в яденето.
към текста >>
Един земен живот, който е воден в такава тривиал
нос
т, в следващия земен живот води до свойството човек да бъде лаком в яденето.
Това е само един пример, как се усвояват силни тривиални навици и човек не може да излезе извън тривиалността.
Един земен живот, който е воден в такава тривиалност, в следващия земен живот води до свойството човек да бъде лаком в яденето.
Тогава в живота между смъртта и едно ново раждане такъв човек не се издига достатъчно високо и в следващия земен живот той става лакомник в яденето.
към текста >>
Това, което описвам, са край
нос
ти, но такива край
нос
ти съществуват.
Освен това съществува друг тип хора, които въобще не правят нищо друго освен да се смеят, тях всичко ги разсмива, те се смеят дори когато сами разказват нещо, като им е безразлично дали това е комично или не. Можем да се запознаем с такива хора, които, започнат ли да разказват, веднага прихват от смях и разказват даже и най-сериозните неща с един вид иронична усмивка, с един вид присмех.
Това, което описвам, са крайности, но такива крайности съществуват.
към текста >>
Когато срещнем такъв сериозен човек, човек, който има чувство за сериозните страни на живота, който се замисля върху сериозната страна на живота, тогава можем да кажем: - При този човек се чувства, че в своята същ
нос
т той
нос
и, така да се каже, своя минал земен живот.
Виждате ли, това е една основна черта на душата. Утре ще видим, как това има своята морална страна. Днес аз искам да засегна само физическата страна. Това отново е свързано с кармическата линия на развитието. Един човек, който е сериозен в живота си, макар и да може да се смее, при него от миналия земен живот действат мощни, солидни сили в настоящия земен живот.
Когато срещнем такъв сериозен човек, човек, който има чувство за сериозните страни на живота, който се замисля върху сериозната страна на живота, тогава можем да кажем: - При този човек се чувства, че в своята същност той носи, така да се каже, своя минал земен живот.
- Човек става сериозен в своето схващане за живота благодарение на факта, че в него наистина продължават да действат миналите земни съществувания. Или когато те не продължават да действат в човека, той става вечен бърборко с танцуваща по устните усмивка, който се смее даже когато разказва и най-сериозните неща. Когато човек е преминал през редица земни съществувания или поне през един земен живот, в който той е живял като полуспящ, тогава в следващия земен живот той не може да бъде сериозен, не може да пристъпва към нещата на живота с необходимата сериозност. Така че от начина, по който един човек се държи, можем да видим, дали той добре е използвал своя минал земен живот, или повече или по-малко го е проспал в апатия.
към текста >>
Когато човек е преминал през редица земни съществувания или поне през един земен живот, в който той е живял като полуспящ, тогава в следващия земен живот той не може да бъде сериозен, не може да пристъпва към нещата на живота с необходимата сериоз
нос
т.
Това отново е свързано с кармическата линия на развитието. Един човек, който е сериозен в живота си, макар и да може да се смее, при него от миналия земен живот действат мощни, солидни сили в настоящия земен живот. Когато срещнем такъв сериозен човек, човек, който има чувство за сериозните страни на живота, който се замисля върху сериозната страна на живота, тогава можем да кажем: - При този човек се чувства, че в своята същност той носи, така да се каже, своя минал земен живот. - Човек става сериозен в своето схващане за живота благодарение на факта, че в него наистина продължават да действат миналите земни съществувания. Или когато те не продължават да действат в човека, той става вечен бърборко с танцуваща по устните усмивка, който се смее даже когато разказва и най-сериозните неща.
Когато човек е преминал през редица земни съществувания или поне през един земен живот, в който той е живял като полуспящ, тогава в следващия земен живот той не може да бъде сериозен, не може да пристъпва към нещата на живота с необходимата сериозност.
Така че от начина, по който един човек се държи, можем да видим, дали той добре е използвал своя минал земен живот, или повече или по-малко го е проспал в апатия.
към текста >>
Ние не трябва да правим това, а трябва да разглеждаме човека цялостно - от неговата форма до неговата способ
нос
т за движение, като едно пълно отражение на духовния свят.
И така можем да кажем: - Ние съвсем не трябва да разглеждаме човека, само механично или пък само според образеца на обикновения организъм.
Ние не трябва да правим това, а трябва да разглеждаме човека цялостно - от неговата форма до неговата способност за движение, като едно пълно отражение на духовния свят.
към текста >>
Във физическия свят освен човешката глава не съществува нищо друго, което да напомня за имагинации, но в човешката глава, чак до нейната вътрешна организация, чак до чудесното устройство на мозъка всичко е всъщ
нос
т едно физическо-сетивно копие на имагинативното.
При човека имаме първо организма на главата /включващ нервно-сетивната система/. Този организъм на главата е обусловен главно от миналите земни съществувания. И ние можем да кажем, че най-правилно разглеждаме една човешка глава, когато научим всичко, което може да се научи за имагинативното мислене. И тогава по отношение на човешката глава - иначе никъде другаде, - можем да приложим имагинативното мислене в сетивния свят, можем да приложим това, от което иначе винаги се нуждаем като имагинативни представи, за да гледаме в духовния свят. Ние несъмнено трябва да започнем с имагинацията, когато искаме да виждаме в духовния свят; там ни се явяват първо духовно-етерните образи на духовните същества.
Във физическия свят освен човешката глава не съществува нищо друго, което да напомня за имагинации, но в човешката глава, чак до нейната вътрешна организация, чак до чудесното устройство на мозъка всичко е всъщност едно физическо-сетивно копие на имагинативното.
към текста >>
Когато отидете по-нататък, стигате дотам да видите в човека нещо, което всъщ
нос
т е много по-трудно за разглеждане - само че обикновено хората считат това за лесно, - това е да добием едно схващане за това, как човек приема своето дишане, как той поставя в движение своята ритмична система, как след това той пренася дишането в кръвообращението.
Когато отидете по-нататък, стигате дотам да видите в човека нещо, което всъщност е много по-трудно за разглеждане - само че обикновено хората считат това за лесно, - това е да добием едно схващане за това, как човек приема своето дишане, как той поставя в движение своята ритмична система, как след това той пренася дишането в кръвообращението.
Тази извънредно жива игра, която прониква цялото тяло, е даже много по-сложна, отколкото хората си представят, защото първо човек поема своя дъх /виж рис. жълто/, дъхът се поема в кръвообращението, /червено/ но от другата страна дъхът преминава отново в главата и се намира в определено отношение с цялата дейност на мозъка /зелено/. Мисленето е просто едно префинено дишане. А кръвообращението от своя страна отново преминава в онова, което са импулсите в движението на крайниците /синьо-зелено/.
към текста >>
жълто/, дъхът се поема в кръвообращението, /червено/ но от другата страна дъхът преминава отново в главата и се намира в определено отношение с цялата дей
нос
т на мозъка /зелено/.
Когато отидете по-нататък, стигате дотам да видите в човека нещо, което всъщност е много по-трудно за разглеждане - само че обикновено хората считат това за лесно, - това е да добием едно схващане за това, как човек приема своето дишане, как той поставя в движение своята ритмична система, как след това той пренася дишането в кръвообращението. Тази извънредно жива игра, която прониква цялото тяло, е даже много по-сложна, отколкото хората си представят, защото първо човек поема своя дъх /виж рис.
жълто/, дъхът се поема в кръвообращението, /червено/ но от другата страна дъхът преминава отново в главата и се намира в определено отношение с цялата дейност на мозъка /зелено/.
Мисленето е просто едно префинено дишане. А кръвообращението от своя страна отново преминава в онова, което са импулсите в движението на крайниците /синьо-зелено/.
към текста >>
Тази ритмична система в човека не се изразява в едно спокойно състояние, а в постоянна и непрекъсната подвиж
нос
т и тази разлика трябва точно да се има предвид.
Тази ритмична система в човека не се изразява в едно спокойно състояние, а в постоянна и непрекъсната подвижност и тази разлика трябва точно да се има предвид.
Ние най-добре разглеждаме главата на човека като една завършена, затворена, спокойна форма, ние разглеждаме също и нейната вътрешност, например отделните части в мозъка, как те стоят спокойно една до друга. Ние не научаваме нищо за главата, когато например чрез анатомията или физиологията се запознаваме с кръвообращението в главата, защото това, което кръвообращението извършва в главата, съвсем не се отнася към главата, то се отнася само към това, което главата използва като ритъм. В това отношение главата е точно такава, каквото е кръвообращението. По отношение на това, което можем да видим, когато повдигнем една част от костния строеж на главата и погледнем там кръвообращението, виждаме, че то съвсем не се отнася към главата, а главата трябва да бъде разглеждана като почиващ орган, където едното лежи до другото.
към текста >>
Ние най-добре разглеждаме главата на човека като една завършена, затворена, спокойна форма, ние разглеждаме също и нейната вътреш
нос
т, например отделните части в мозъка, как те стоят спокойно една до друга.
Тази ритмична система в човека не се изразява в едно спокойно състояние, а в постоянна и непрекъсната подвижност и тази разлика трябва точно да се има предвид.
Ние най-добре разглеждаме главата на човека като една завършена, затворена, спокойна форма, ние разглеждаме също и нейната вътрешност, например отделните части в мозъка, как те стоят спокойно една до друга.
Ние не научаваме нищо за главата, когато например чрез анатомията или физиологията се запознаваме с кръвообращението в главата, защото това, което кръвообращението извършва в главата, съвсем не се отнася към главата, то се отнася само към това, което главата използва като ритъм. В това отношение главата е точно такава, каквото е кръвообращението. По отношение на това, което можем да видим, когато повдигнем една част от костния строеж на главата и погледнем там кръвообращението, виждаме, че то съвсем не се отнася към главата, а главата трябва да бъде разглеждана като почиващ орган, където едното лежи до другото.
към текста >>
Там трябва да разглеждаме всичко в подвиж
нос
т, в подвиж
нос
тта на кръвообращението, на дишането, на мисленето.
Ние не можем да направим това, когато преминем към ритмичната система, която е локализирана предимно в гърдите.
Там трябва да разглеждаме всичко в подвижност, в подвижността на кръвообращението, на дишането, на мисленето.
Този процес трябва да се разглежда даже много по-далеч навътре във физическото.
към текста >>
Във всичко това се съдържат елементите /стихиите/, но елементите са в подвиж
нос
т, в непрекъснато раждане и умиране.
Така че можем да кажем: Когато човекът мисли, се отделя земно /твърдо/ вещество. В самото кръвообращение живее течното. В дишането живее газообразното. А в движението, когато влезе в действие, живее огненото естество.
Във всичко това се съдържат елементите /стихиите/, но елементите са в подвижност, в непрекъснато раждане и умиране.
Този процес не може всъщност да бъде обхванат чрез сетивното наблюдение. Онези, които искат да го обхванат чрез сетивното наблюдение в анатомията, всъщност никога не го разбират. За целта човек трябва много да напрегне вътрешната продуктивна сила на духа си, за да разбере този процес. Когато слушаме обясненията, които се отнасят за ритмичния процес, както те се излагат в обикновените лекции по анатомия и физиология, действително е така, че от мъртвото описание, което се дава - онези, които са изпитвали това, ще го потвърдят, - ние имаме чувството,
към текста >>
Този процес не може всъщ
нос
т да бъде обхванат чрез сетивното наблюдение.
Така че можем да кажем: Когато човекът мисли, се отделя земно /твърдо/ вещество. В самото кръвообращение живее течното. В дишането живее газообразното. А в движението, когато влезе в действие, живее огненото естество. Във всичко това се съдържат елементите /стихиите/, но елементите са в подвижност, в непрекъснато раждане и умиране.
Този процес не може всъщност да бъде обхванат чрез сетивното наблюдение.
Онези, които искат да го обхванат чрез сетивното наблюдение в анатомията, всъщност никога не го разбират. За целта човек трябва много да напрегне вътрешната продуктивна сила на духа си, за да разбере този процес. Когато слушаме обясненията, които се отнасят за ритмичния процес, както те се излагат в обикновените лекции по анатомия и физиология, действително е така, че от мъртвото описание, което се дава - онези, които са изпитвали това, ще го потвърдят, - ние имаме чувството,
към текста >>
Онези, които искат да го обхванат чрез сетивното наблюдение в анатомията, всъщ
нос
т никога не го разбират.
В самото кръвообращение живее течното. В дишането живее газообразното. А в движението, когато влезе в действие, живее огненото естество. Във всичко това се съдържат елементите /стихиите/, но елементите са в подвижност, в непрекъснато раждане и умиране. Този процес не може всъщност да бъде обхванат чрез сетивното наблюдение.
Онези, които искат да го обхванат чрез сетивното наблюдение в анатомията, всъщност никога не го разбират.
За целта човек трябва много да напрегне вътрешната продуктивна сила на духа си, за да разбере този процес. Когато слушаме обясненията, които се отнасят за ритмичния процес, както те се излагат в обикновените лекции по анатомия и физиология, действително е така, че от мъртвото описание, което се дава - онези, които са изпитвали това, ще го потвърдят, - ние имаме чувството,
към текста >>
че това е далеч от действител
нос
тта.
че това е далеч от действителността.
Да, който слуша с безпристрастно разбиране и след това обгръща с поглед слушателите, той има чувството, че чрез пустотата, която поемат всички тези слушатели, би трябвало всъщност да умрат, би трябвало да останат по столовете и да не могат да се помръднат. Защото тази система на кръвообращението би трябвало да бъде описана в най-подвижна оживеност от всички страни, така че човек постоянно да преминава от сетивното в свръхсетивното, да се връща отново от свръхсетивното в сетивното и при това описание да навлезе в едно музикално настроение.
към текста >>
Да, който слуша с безпристрастно разбиране и след това обгръща с поглед слушателите, той има чувството, че чрез пустотата, която поемат всички тези слушатели, би трябвало всъщ
нос
т да умрат, би трябвало да останат по столовете и да не могат да се помръднат.
че това е далеч от действителността.
Да, който слуша с безпристрастно разбиране и след това обгръща с поглед слушателите, той има чувството, че чрез пустотата, която поемат всички тези слушатели, би трябвало всъщност да умрат, би трябвало да останат по столовете и да не могат да се помръднат.
Защото тази система на кръвообращението би трябвало да бъде описана в най-подвижна оживеност от всички страни, така че човек постоянно да преминава от сетивното в свръхсетивното, да се връща отново от свръхсетивното в сетивното и при това описание да навлезе в едно музикално настроение.
към текста >>
Защото тази система на кръвообращението би трябвало да бъде описана в най-подвижна оживе
нос
т от всички страни, така че човек постоянно да преминава от сетивното в свръхсетивното, да се връща отново от свръхсетивното в сетивното и при това описание да навлезе в едно музикално настроение.
че това е далеч от действителността. Да, който слуша с безпристрастно разбиране и след това обгръща с поглед слушателите, той има чувството, че чрез пустотата, която поемат всички тези слушатели, би трябвало всъщност да умрат, би трябвало да останат по столовете и да не могат да се помръднат.
Защото тази система на кръвообращението би трябвало да бъде описана в най-подвижна оживеност от всички страни, така че човек постоянно да преминава от сетивното в свръхсетивното, да се връща отново от свръхсетивното в сетивното и при това описание да навлезе в едно музикално настроение.
към текста >>
са всъщ
нос
т нещо духовно и в това духовно се развива азът.
Следователно трябва да си представим системата на веществообмяната и крайниците при човека така: Физическите ръце и т. н.
са всъщност нещо духовно и в това духовно се развива азът.
Когато движа моите ръце и моите крака, постоянно става отделяне на вещества и ние виждаме това отделяне. Обаче то не е същественото. Когато искате да обясните процеса на хващането с ръка, вие не можете да се позовете на физическото, а трябва да се позовете на духовното; за това, което е духовно в движението на ръката, за него се касае при човека. Това, което виждате с очите, е само отделена материя по отношение на системата на обмяна на веществата и крайниците /виж рис. тъмна щриховка - видимото; светла щриховка - духовното/.
към текста >>
Така че, мои мили приятели, вие можете да си кажете: Разглеждането на главата всъщ
нос
т е имагинативно проектирано в сетивния свят.
Така че, мои мили приятели, вие можете да си кажете: Разглеждането на главата всъщност е имагинативно проектирано в сетивния свят.
Разглеждането на ритмичната система в човека трябва да бъде инспирирано, действено вътре в сетивното наблюдение, действено в сетивния свят. Разглеждането на системата веществообмяна и крайници трябва да бъде интуитивно, свръхсетивно в сетивния свят.
към текста >>
И при едно правилно разглеждане на обмяната на веществата и крайниците на човека ние можем да научим, що е всъщ
нос
т интуицията в свръхсетивното.
Това е много интересно, защото в разглеждането на човека ние имаме образи за интуицията, инспирацията и имагинацията.
И при едно правилно разглеждане на обмяната на веществата и крайниците на човека ние можем да научим, що е всъщност интуицията в свръхсетивното.
При едно правилно разглеждане на ритмичната система на човека можем да научим, що е инспирацията в свръхсетивното. При едно правилно разглеждане на главата можем да научим, що е имагинация, що е имагинативно разглеждане в свръхсетивното.
към текста >>
Утре ще преминем към обхващане с поглед на кармическите връзки по отношение на морално-духовната същ
нос
т на човека.
Днес, мои мили приятели, се опитахме да разгледаме кармическите връзки по отношение на физическото.
Утре ще преминем към обхващане с поглед на кармическите връзки по отношение на морално-духовната същност на човека.
към текста >>
[1] Аристотел в своята «Физиогномика»: Сравни изложенията на д-р Рудолф Щайнер в лекцията 15 януари 1918 в «Същ
нос
т и значение на илюстративното изкуство», Дорнах 1940.
[1] Аристотел в своята «Физиогномика»: Сравни изложенията на д-р Рудолф Щайнер в лекцията 15 януари 1918 в «Същност и значение на илюстративното изкуство», Дорнах 1940.
към текста >>
15.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Ние трябва да считаме това, което наричаме Луна - от което обикновено се описва само физическата част, и което е само едно указание, - като
нос
ител на определени духовни същества.
Ние трябва да считаме това, което наричаме Луна - от което обикновено се описва само физическата част, и което е само едно указание, - като носител на определени духовни същества.
От тях най-важните са именно тези, които някога са обитавали Земята като велики праучители на човечеството, които са основали на Земята онази прамъдрост между хората, за която често съм говорил. Тези същества бяха някога на Земята. Те бяха там, когато Луната още не беше се отделила от Земята. Тогава, както вече описах, те бяха влели в хората прамъдрост, така че чрез своето вътрешно озарение хората са стигали до тази първична мъдрост. И начинът, по който тези същества са действали, е бил съвършено различен от начина, по който хората днес могат да действат на Земята.
към текста >>
Можем обаче да кажем, че последните остатъци от такива въздействия от страна на човешката воля все още са съществували до от
нос
ително неотдавна.
Защото виждате ли, ние бихме могли да наречем начина на действие на тези праучители между хората като един вид магическо действие, като действие, което е станало благодарение на това, че човешката воля е имала все още съществено по-голямо влияние отколкото днес върху това, което може да става външно. Днес волята може да действа само чрез физическо взаимодействие с външния свят. Когато искаме да блъснем един предмет, ние трябва да разгърнем волята, трябва да блъснем предмета чрез нашата ръка или чрез нашия крак. Но непосредственото въздействие на волята върху външните процеси, които днес бихме могли да назовем природни процеси, е съществувало още по времето на древните праучители, именно по един начин, който днес бихме нарекли магическо въздействие.
Можем обаче да кажем, че последните остатъци от такива въздействия от страна на човешката воля все още са съществували до относително неотдавна.
Така например още Русо ни разказва[1], как в някои по-топли места чрез фиксиране с поглед е бил в състояние да доведе до парализиране и до смърт жаби, които са се приближавали до него. Това въздействие на човешката воля, което още е съществувало в по-топлите места чак до 18-то столетие, все повече и повече е изчезнало. То е съществувало още през египетската епоха като въздействие на човешката воля върху растежа на растенията; тогава волята е можела да подпомага техния растеж. И когато древните праучители бяха на Земята, беше напълно възможно под властта на човешката воля да бъдат поставени и неживи природни процеси.
към текста >>
Но още древните праучители със своите духовни способ
нос
ти са притежавали едно съвършено друго, интензивно, по-проникващо природознание, в сравнение с това, което хората имат днес.
Но още древните праучители със своите духовни способности са притежавали едно съвършено друго, интензивно, по-проникващо природознание, в сравнение с това, което хората имат днес.
Накратко казано, тези праучители фактически са били надарени с нещо, което не може да бъде обхванато от природните закони. Но през онова време, когато древните праучители са действали на Земята, хората не са имали нужда да обхващат нещата в тяхната природна законообразност, защото, разбира се, тогава не е съществувала днешната естествена наука. На тогавашните хора тя би изглеждала лишена от стойност и те изобщо не биха разбрали, какви са нейните цели. Защото всяко действие е почивало именно на едно много по-вътрешно познание и знание за нещата, което знание днес е невъзможно.
към текста >>
Но през онова време, когато древните праучители са действали на Земята, хората не са имали нужда да обхващат нещата в тяхната природна законообраз
нос
т, защото, разбира се, тогава не е съществувала днешната естествена наука.
Но още древните праучители със своите духовни способности са притежавали едно съвършено друго, интензивно, по-проникващо природознание, в сравнение с това, което хората имат днес. Накратко казано, тези праучители фактически са били надарени с нещо, което не може да бъде обхванато от природните закони.
Но през онова време, когато древните праучители са действали на Земята, хората не са имали нужда да обхващат нещата в тяхната природна законообразност, защото, разбира се, тогава не е съществувала днешната естествена наука.
На тогавашните хора тя би изглеждала лишена от стойност и те изобщо не биха разбрали, какви са нейните цели. Защото всяко действие е почивало именно на едно много по-вътрешно познание и знание за нещата, което знание днес е невъзможно.
към текста >>
На тогавашните хора тя би изглеждала лишена от стой
нос
т и те изобщо не биха разбрали, какви са нейните цели.
Но още древните праучители със своите духовни способности са притежавали едно съвършено друго, интензивно, по-проникващо природознание, в сравнение с това, което хората имат днес. Накратко казано, тези праучители фактически са били надарени с нещо, което не може да бъде обхванато от природните закони. Но през онова време, когато древните праучители са действали на Земята, хората не са имали нужда да обхващат нещата в тяхната природна законообразност, защото, разбира се, тогава не е съществувала днешната естествена наука.
На тогавашните хора тя би изглеждала лишена от стойност и те изобщо не биха разбрали, какви са нейните цели.
Защото всяко действие е почивало именно на едно много по-вътрешно познание и знание за нещата, което знание днес е невъзможно.
към текста >>
С изключение на сънищата, възникващи по време на сън, които изплуват на повърх
нос
тта, но не предават много вярно онова, което човек изпитва в земния живот, или често пъти го предават в илюзорна, фантастична форма, човек има малко съзнание за всички онези разнообразни процеси, които се случват с него.
С изключение на сънищата, възникващи по време на сън, които изплуват на повърхността, но не предават много вярно онова, което човек изпитва в земния живот, или често пъти го предават в илюзорна, фантастична форма, човек има малко съзнание за всички онези разнообразни процеси, които се случват с него.
По-рано описах това[2], което става с него през време на сън; но след смъртта човек го изживява с извънредно голяма яснота и нагледност. Така че можем да кажем: - Този живот в света на душите след смъртта, е нещо, което всъщност създава много по-дълбоко впечатление отколкото земният живот. Образите, които човек изживява, начинът, по който той стои вътре в това изживяване, съвсем не е нещо съноподобно, а извънредно силно и интензивно. - И всъщност той изживява всичко това, бих казал, като че от гледната точка на един фотографски негатив. Ако по време на земния живот сте причинили страдание на някого, вие сте го причинили, изхождайки от себе си.
към текста >>
По-рано описах това[2], което става с него през време на сън; но след смъртта човек го изживява с извънредно голяма яснота и наглед
нос
т.
С изключение на сънищата, възникващи по време на сън, които изплуват на повърхността, но не предават много вярно онова, което човек изпитва в земния живот, или често пъти го предават в илюзорна, фантастична форма, човек има малко съзнание за всички онези разнообразни процеси, които се случват с него.
По-рано описах това[2], което става с него през време на сън; но след смъртта човек го изживява с извънредно голяма яснота и нагледност.
Така че можем да кажем: - Този живот в света на душите след смъртта, е нещо, което всъщност създава много по-дълбоко впечатление отколкото земният живот. Образите, които човек изживява, начинът, по който той стои вътре в това изживяване, съвсем не е нещо съноподобно, а извънредно силно и интензивно. - И всъщност той изживява всичко това, бих казал, като че от гледната точка на един фотографски негатив. Ако по време на земния живот сте причинили страдание на някого, вие сте го причинили, изхождайки от себе си. По време на вашия земен живот сте изпитали и направили онова, което произлиза от вас.
към текста >>
Така че можем да кажем: - Този живот в света на душите след смъртта, е нещо, което всъщ
нос
т създава много по-дълбоко впечатление отколкото земният живот.
С изключение на сънищата, възникващи по време на сън, които изплуват на повърхността, но не предават много вярно онова, което човек изпитва в земния живот, или често пъти го предават в илюзорна, фантастична форма, човек има малко съзнание за всички онези разнообразни процеси, които се случват с него. По-рано описах това[2], което става с него през време на сън; но след смъртта човек го изживява с извънредно голяма яснота и нагледност.
Така че можем да кажем: - Този живот в света на душите след смъртта, е нещо, което всъщност създава много по-дълбоко впечатление отколкото земният живот.
Образите, които човек изживява, начинът, по който той стои вътре в това изживяване, съвсем не е нещо съноподобно, а извънредно силно и интензивно. - И всъщност той изживява всичко това, бих казал, като че от гледната точка на един фотографски негатив. Ако по време на земния живот сте причинили страдание на някого, вие сте го причинили, изхождайки от себе си. По време на вашия земен живот сте изпитали и направили онова, което произлиза от вас. Но когато след смъртта изживявате събитията в обратен ред, вие не изпитвате това, което сте изпитали по време на земния си живот, а като едно пренасяне и навлизане в другия; вие изпитвате онова, което е изживял този, на когото сте причинили страданието.
към текста >>
- И всъщ
нос
т той изживява всичко това, бих казал, като че от гледната точка на един фотографски негатив.
С изключение на сънищата, възникващи по време на сън, които изплуват на повърхността, но не предават много вярно онова, което човек изпитва в земния живот, или често пъти го предават в илюзорна, фантастична форма, човек има малко съзнание за всички онези разнообразни процеси, които се случват с него. По-рано описах това[2], което става с него през време на сън; но след смъртта човек го изживява с извънредно голяма яснота и нагледност. Така че можем да кажем: - Този живот в света на душите след смъртта, е нещо, което всъщност създава много по-дълбоко впечатление отколкото земният живот. Образите, които човек изживява, начинът, по който той стои вътре в това изживяване, съвсем не е нещо съноподобно, а извънредно силно и интензивно.
- И всъщност той изживява всичко това, бих казал, като че от гледната точка на един фотографски негатив.
Ако по време на земния живот сте причинили страдание на някого, вие сте го причинили, изхождайки от себе си. По време на вашия земен живот сте изпитали и направили онова, което произлиза от вас. Но когато след смъртта изживявате събитията в обратен ред, вие не изпитвате това, което сте изпитали по време на земния си живот, а като едно пренасяне и навлизане в другия; вие изпитвате онова, което е изживял този, на когото сте причинили страданието.
към текста >>
Вие го изпитвате като ваше изживяване, именно с една много голяма наглед
нос
т и по един засилен начин.
Ще избера един драстичен пример. Ако сте ударили плесница на някого, вие не изживявате това, което сте изпитали по време на земния живот при удрянето на тази плесница, която тогава не ви е причинила болка, освен ако не ви е заболяла малко ръката, а вместо това в ретроспективното изживяване след смъртта усещате всичко онова, което е изпитал другият, получавайки вашата плесница.
Вие го изпитвате като ваше изживяване, именно с една много голяма нагледност и по един засилен начин.
към текста >>
Действително, бих искал да кажа, насите
нос
тта, силата на изживяването е нещо извънредно и забележително.
Така че наистина, когато човек минава през това ретроспективно изживяване, си казва: - О, това което сега изпитвам извънредно дълбоко ме впечатлява! - И никое земно впечатление не действа така мощно, както впечатленията от този насочен обратно поглед към земния живот, в етапа след смъртта, който обхваща една трета от човешкото ни земно съществуване. Така че по това време вие изживявате цялото кармическо осъществяване на това, което сам сте извършили в живота; вие изживявате всичко това от гледната точка на другия. Следователно изживявате цялото кармическо осъществяване на живота си, но още не като земен живот - това ще направите в следващия земен живот, - вие го изживявате изключително интензивно по отношение на впечатлението, макар и не така силно по отношение на действието, което предстои в следващ земен живот. Това е нещо очевидно, мои мили приятели.
Действително, бих искал да кажа, наситеността, силата на изживяването е нещо извънредно и забележително.
към текста >>
Вие бихте минавали така бързо и повърх
нос
тно през земните си преживявания, че отвреме-навреме бихте имали по някое съновидение; след това бихте спали по-нататък и по-нататък.
Когато човек премине през вратата на смъртта, няма физическо и етерно тяло, чрез които той има своите изживявания на Земята. Представете си само, какво бихте изживели на Земята с обикновеното съзнание, ако нямахте физическо и етерно тяло.
Вие бихте минавали така бързо и повърхностно през земните си преживявания, че отвреме-навреме бихте имали по някое съновидение; след това бихте спали по-нататък и по-нататък.
към текста >>
Цялото изживяване е свързано с извънредно голяма оживе
нос
т, защото тези лунни същества с цялото си битие проникват в картините, които се изживяват, те ги проникват и ги насищат, бих искал да кажа, с едно свръхбитие.
Ако мога да употребя едно сравнение: Това, което се случва с човека, прилича на рисуването на една картина. Аз рисувам първо една картина - тя и без това е само едно морално впечатление, не причинява болка и страдание на никого. Но представете си, че нарисувам трима от вас тук на картината и благодарение на това, че картината бива пропита с магически действаща сила веднага се случва, че тези трима човека излизат от картината и извършват всичко онова, което са замислили срещу някого тук. Те биха действали по-интензивно, по-мощно, по-живо отколкото антропософите са свикнали да вършат това. Така е.
Цялото изживяване е свързано с извънредно голяма оживеност, защото тези лунни същества с цялото си битие проникват в картините, които се изживяват, те ги проникват и ги насищат, бих искал да кажа, с едно свръхбитие.
към текста >>
Тези лунни същества, с които ние имаме толкова много работа след смъртта, са дали на хората онази прамъдрост, която е угаснала вече в нашата епоха, която е продължила с още известна интензив
нос
т до 3-то, 4-то следхристиянско столетие, след това е съществувала в традицията и накрая е угаснала напълно.
В нашата епоха изживяванията, които един човек може да има, са фактически много сложни. Помислете само колко съвършено различно е цялото душевно устройство на тези лунни същества в сравнение с това на земните жители.
Тези лунни същества, с които ние имаме толкова много работа след смъртта, са дали на хората онази прамъдрост, която е угаснала вече в нашата епоха, която е продължила с още известна интензивност до 3-то, 4-то следхристиянско столетие, след това е съществувала в традицията и накрая е угаснала напълно.
Аз често съм обяснявал, как хората не биха могли да достигнат до проявата на тяхната свобода, ако по-нататък бе останала величествената и мощна мъдрост на тези праучители. Следователно тази прамъдрост е угаснала и на нейно място е настъпило нещо друго, а именно абстрактното мислене. Днес човекът мисли в понятия, които нямат много общо с духовния свят. Бих искал да употребя тук едно сравнение, което вече съм употребявал: Аристотел е оставил десет понятия, които някога изброих тук. И тези понятия бяха всъщност все още един остатък от древната мъдрост - битие, количество, свойство, относителност, положение, пространство, време, актив, действие, страдание.
към текста >>
И тези понятия бяха всъщ
нос
т все още един остатък от древната мъдрост - битие, количество, свойство, от
нос
ител
нос
т, положение, пространство, време, актив, действие, страдание.
Тези лунни същества, с които ние имаме толкова много работа след смъртта, са дали на хората онази прамъдрост, която е угаснала вече в нашата епоха, която е продължила с още известна интензивност до 3-то, 4-то следхристиянско столетие, след това е съществувала в традицията и накрая е угаснала напълно. Аз често съм обяснявал, как хората не биха могли да достигнат до проявата на тяхната свобода, ако по-нататък бе останала величествената и мощна мъдрост на тези праучители. Следователно тази прамъдрост е угаснала и на нейно място е настъпило нещо друго, а именно абстрактното мислене. Днес човекът мисли в понятия, които нямат много общо с духовния свят. Бих искал да употребя тук едно сравнение, което вече съм употребявал: Аристотел е оставил десет понятия, които някога изброих тук.
И тези понятия бяха всъщност все още един остатък от древната мъдрост - битие, количество, свойство, относителност, положение, пространство, време, актив, действие, страдание.
Той ги е нарекъл категории. Това са десет прости понятия. Обикновено тези десет прости понятия се намират в нашите учебници по логика. Гимназистите трябва да ги научат наизуст, учителите по философия ги знаят. Но те знаят именно тези десет понятия - битие, актив /имане/, положение, пространство, време и т.
към текста >>
Обаче учителите по логика и философите, които днес са приели тези десет категории - битие, количество, качество, от
нос
ител
нос
т, пространство, време, положение, актив /имане/, действие, страдание, не знаят вече за какво служат тези категории, както някой, който никога не се е учил да чете, а във всички книги на света познава само а, б, в, г, д, е и т.
Обаче учителите по логика и философите, които днес са приели тези десет категории - битие, количество, качество, относителност, пространство, време, положение, актив /имане/, действие, страдание, не знаят вече за какво служат тези категории, както някой, който никога не се е учил да чете, а във всички книги на света познава само а, б, в, г, д, е и т.
н.. Това е съвършено същото положение. Защото ние трябва да познаваме тези десет основни понятия, тези логически понятия на Аристотел така, че да можем да ги употребяваме по най-различен начин, както за физическия свят по най-различен начин употребяваме буквите, като ги съчетаваме по различен начин. Тогава с тези десет понятия ние четем в духовния свят. Те са букви.
към текста >>
Но в нашата епоха постепенно се стигна дотам да познаваме само понятията, което е същото, ако от азбуката познаваме само последовател
нос
тта на буквите.
Но в нашата епоха постепенно се стигна дотам да познаваме само понятията, което е същото, ако от азбуката познаваме само последователността на буквите.
Представете си само, какво бихте изпуснали, ако не можехте да четете, а виждахте само а, б, в, г, д...! Съобразно с това човек изпуска всичко, което се намира в духовния свят и не може да чете в него, ако не може да употреби по различен начин десетте понятия на Аристотел.
към текста >>
Но ако той всъщ
нос
т би казал истината, щеше да каже: - Моите съвременници всичките са дървени глави, защото те знаят само да казват а, б, в, г, д..., а не знаят да четат с основните понятия.
В това отношение от дълго време даже с философите се случва нещо смешно. В средата на Средновековието имаше един много умен човек, наречен Раймундус Лулус[3]. Още от традицията е знаел нещо за това разместване на логическите категории, на логическите основни понятия и съобщил каквото е знаел образно, според тогавашния обичай.
Но ако той всъщност би казал истината, щеше да каже: - Моите съвременници всичките са дървени глави, защото те знаят само да казват а, б, в, г, д..., а не знаят да четат с основните понятия.
Хората трябва да разбират, да свързват в ума си тези основни понятия така, както свързват буквите в думи и изречения. Тогава те ще могат да четат в духовния свят. - Но той не е казал това така директно, обичаят не е бил такъв по онова време. А е казал: - Основните понятия трябва да се напишат на листчета, да се вземе след това една рулетка, в която да се сложат, рулетката да се завърти, тези понятия да се разбъркат и тогава могат да се четат. Тогава се получава нещо различно.
към текста >>
И всъщ
нос
т човек по особен начин се запознава с това различно устроено знание, когато непосредствено след смъртта изживява в обратен ред своя земен живот.
Вие виждате, че фактически е било изгубено почти всичко от онова, което човечеството е получило в по-древно време от тези праучители, които днес трябва да считаме за обитатели на Луната.
И всъщност човек по особен начин се запознава с това различно устроено знание, когато непосредствено след смъртта изживява в обратен ред своя земен живот.
Тогава по един особен начин той знае, как тези прамъдреци са мислели и са знаели. Оттук идва нагледността и конкретността на това, което той изживява след смъртта.
към текста >>
Оттук идва наглед
нос
тта и конкрет
нос
тта на това, което той изживява след смъртта.
Вие виждате, че фактически е било изгубено почти всичко от онова, което човечеството е получило в по-древно време от тези праучители, които днес трябва да считаме за обитатели на Луната. И всъщност човек по особен начин се запознава с това различно устроено знание, когато непосредствено след смъртта изживява в обратен ред своя земен живот. Тогава по един особен начин той знае, как тези прамъдреци са мислели и са знаели.
Оттук идва нагледността и конкретността на това, което той изживява след смъртта.
към текста >>
Случаят е следният: Когато един съвременен учен, занимаващ се с естествени науки минава през този живот, той говори език, различен от този на праучителите, които всъщ
нос
т взимат голямо участие в образуването на неговата карма, както подробно ще обясня по-нататък.
Случаят е следният: Когато един съвременен учен, занимаващ се с естествени науки минава през този живот, той говори език, различен от този на праучителите, които всъщност взимат голямо участие в образуването на неговата карма, както подробно ще обясня по-нататък.
Тези праучители и хората, които умират, но преди това са живели в модерното образование и цивилизация на епохата, не се разбират добре.
към текста >>
Можем да разгледаме също и друга лич
нос
т.
Виждате ли, можем да вземем един гениален естественик, гениален по свой начин в сравнение с мнозинството подобни, какъвто е Емил дю Боа Реймонд или някой подобен на него и разгледаме неговото изживяване в обратен ред след смъртта.
Можем да разгледаме също и друга личност.
Една много интересна личност с такова изживяване в обратен ред след смъртта в света на душите е онази личност, която ме занимаваше при създаването на моите мистерийни драми, когато изобразявах лицето Щрадер[4]. Щрадер в моите мистерийни драми е копие на съвсем конкретна личност, която на младини действително беше монах, но напусна монашеството и се посвети на един вид модерна философия на просветлението. Работеше като университетски професор в тази модерна философия.
към текста >>
Една много интересна лич
нос
т с такова изживяване в обратен ред след смъртта в света на душите е онази лич
нос
т, която ме занимаваше при създаването на моите мистерийни драми, когато изобразявах лицето Щрадер[4].
Виждате ли, можем да вземем един гениален естественик, гениален по свой начин в сравнение с мнозинството подобни, какъвто е Емил дю Боа Реймонд или някой подобен на него и разгледаме неговото изживяване в обратен ред след смъртта. Можем да разгледаме също и друга личност.
Една много интересна личност с такова изживяване в обратен ред след смъртта в света на душите е онази личност, която ме занимаваше при създаването на моите мистерийни драми, когато изобразявах лицето Щрадер[4].
Щрадер в моите мистерийни драми е копие на съвсем конкретна личност, която на младини действително беше монах, но напусна монашеството и се посвети на един вид модерна философия на просветлението. Работеше като университетски професор в тази модерна философия.
към текста >>
Щрадер в моите мистерийни драми е копие на съвсем конкретна лич
нос
т, която на младини действително беше монах, но напусна монашеството и се посвети на един вид модерна философия на просветлението.
Виждате ли, можем да вземем един гениален естественик, гениален по свой начин в сравнение с мнозинството подобни, какъвто е Емил дю Боа Реймонд или някой подобен на него и разгледаме неговото изживяване в обратен ред след смъртта. Можем да разгледаме също и друга личност. Една много интересна личност с такова изживяване в обратен ред след смъртта в света на душите е онази личност, която ме занимаваше при създаването на моите мистерийни драми, когато изобразявах лицето Щрадер[4].
Щрадер в моите мистерийни драми е копие на съвсем конкретна личност, която на младини действително беше монах, но напусна монашеството и се посвети на един вид модерна философия на просветлението.
Работеше като университетски професор в тази модерна философия.
към текста >>
Тази лич
нос
т - която бе написала много трудове - в цялото развитие на своите понятия е абстрактна, с истинската абстракт
нос
т на един модерен мислител, обаче убедителна, извънредно настойчива, много сърцата.
Тази личност - която бе написала много трудове - в цялото развитие на своите понятия е абстрактна, с истинската абстрактност на един модерен мислител, обаче убедителна, извънредно настойчива, много сърцата.
Всъщност е много благотворно, когато един модерен мислител притежава нещо подобно на смелост и сърцатост.
към текста >>
Всъщ
нос
т е много благотворно, когато един модерен мислител притежава нещо подобно на смелост и сърцатост.
Тази личност - която бе написала много трудове - в цялото развитие на своите понятия е абстрактна, с истинската абстрактност на един модерен мислител, обаче убедителна, извънредно настойчива, много сърцата.
Всъщност е много благотворно, когато един модерен мислител притежава нещо подобно на смелост и сърцатост.
към текста >>
Модерният човек не е така сърцат, какъвто е бил например Хегел, който с огромно вълнение, но и с извънредно голяма наглед
нос
т е схващал и най-абстрактните мисли; естествено модерният човек не може да направи това с такава сърцатост.
Модерният човек не е така сърцат, какъвто е бил например Хегел, който с огромно вълнение, но и с извънредно голяма нагледност е схващал и най-абстрактните мисли; естествено модерният човек не може да направи това с такава сърцатост.
Хегел беше всъщност един човек, който можеше да излага така очертано и конкретно понятията, с които борави, че с тях да сече дърва. Тази конкретност, разбира се, модерният човек не може да постигне. Но този човек, за който говоря по-горе, проявяваше нещо сърдечно при боравенето с абстрактните понятия. Когато създавах образа на Щрадер в моите мистерийни драми в съзнанието ми стоеше неговият живот и за мен беше особено интересно изживяването в обратен ред на земния живот на тази личност след нейната смърт. Тук беше много важно, че всичко, което тази личност мислеше, имаше определена теологична тенденция.
към текста >>
Хегел беше всъщ
нос
т един човек, който можеше да излага така очертано и конкретно понятията, с които борави, че с тях да сече дърва.
Модерният човек не е така сърцат, какъвто е бил например Хегел, който с огромно вълнение, но и с извънредно голяма нагледност е схващал и най-абстрактните мисли; естествено модерният човек не може да направи това с такава сърцатост.
Хегел беше всъщност един човек, който можеше да излага така очертано и конкретно понятията, с които борави, че с тях да сече дърва.
Тази конкретност, разбира се, модерният човек не може да постигне. Но този човек, за който говоря по-горе, проявяваше нещо сърдечно при боравенето с абстрактните понятия. Когато създавах образа на Щрадер в моите мистерийни драми в съзнанието ми стоеше неговият живот и за мен беше особено интересно изживяването в обратен ред на земния живот на тази личност след нейната смърт. Тук беше много важно, че всичко, което тази личност мислеше, имаше определена теологична тенденция. Тя мислеше от една страна напълно абстрактно, като един модерен природоизследовател, или най-малкото като един мислител, но навсякъде просветваше известна теологична /богословстваща/ тенденция и съзнанието, че все пак може да се говори за един действителен духовен свят и естествено това идваше от миналите прераждания на тази личност.
към текста >>
Тази конкрет
нос
т, разбира се, модерният човек не може да постигне.
Модерният човек не е така сърцат, какъвто е бил например Хегел, който с огромно вълнение, но и с извънредно голяма нагледност е схващал и най-абстрактните мисли; естествено модерният човек не може да направи това с такава сърцатост. Хегел беше всъщност един човек, който можеше да излага така очертано и конкретно понятията, с които борави, че с тях да сече дърва.
Тази конкретност, разбира се, модерният човек не може да постигне.
Но този човек, за който говоря по-горе, проявяваше нещо сърдечно при боравенето с абстрактните понятия. Когато създавах образа на Щрадер в моите мистерийни драми в съзнанието ми стоеше неговият живот и за мен беше особено интересно изживяването в обратен ред на земния живот на тази личност след нейната смърт. Тук беше много важно, че всичко, което тази личност мислеше, имаше определена теологична тенденция. Тя мислеше от една страна напълно абстрактно, като един модерен природоизследовател, или най-малкото като един мислител, но навсякъде просветваше известна теологична /богословстваща/ тенденция и съзнанието, че все пак може да се говори за един действителен духовен свят и естествено това идваше от миналите прераждания на тази личност.
към текста >>
Когато създавах образа на Щрадер в моите мистерийни драми в съзнанието ми стоеше неговият живот и за мен беше особено интересно изживяването в обратен ред на земния живот на тази лич
нос
т след нейната смърт.
Модерният човек не е така сърцат, какъвто е бил например Хегел, който с огромно вълнение, но и с извънредно голяма нагледност е схващал и най-абстрактните мисли; естествено модерният човек не може да направи това с такава сърцатост. Хегел беше всъщност един човек, който можеше да излага така очертано и конкретно понятията, с които борави, че с тях да сече дърва. Тази конкретност, разбира се, модерният човек не може да постигне. Но този човек, за който говоря по-горе, проявяваше нещо сърдечно при боравенето с абстрактните понятия.
Когато създавах образа на Щрадер в моите мистерийни драми в съзнанието ми стоеше неговият живот и за мен беше особено интересно изживяването в обратен ред на земния живот на тази личност след нейната смърт.
Тук беше много важно, че всичко, което тази личност мислеше, имаше определена теологична тенденция. Тя мислеше от една страна напълно абстрактно, като един модерен природоизследовател, или най-малкото като един мислител, но навсякъде просветваше известна теологична /богословстваща/ тенденция и съзнанието, че все пак може да се говори за един действителен духовен свят и естествено това идваше от миналите прераждания на тази личност.
към текста >>
Тук беше много важно, че всичко, което тази лич
нос
т мислеше, имаше определена теологична тенденция.
Модерният човек не е така сърцат, какъвто е бил например Хегел, който с огромно вълнение, но и с извънредно голяма нагледност е схващал и най-абстрактните мисли; естествено модерният човек не може да направи това с такава сърцатост. Хегел беше всъщност един човек, който можеше да излага така очертано и конкретно понятията, с които борави, че с тях да сече дърва. Тази конкретност, разбира се, модерният човек не може да постигне. Но този човек, за който говоря по-горе, проявяваше нещо сърдечно при боравенето с абстрактните понятия. Когато създавах образа на Щрадер в моите мистерийни драми в съзнанието ми стоеше неговият живот и за мен беше особено интересно изживяването в обратен ред на земния живот на тази личност след нейната смърт.
Тук беше много важно, че всичко, което тази личност мислеше, имаше определена теологична тенденция.
Тя мислеше от една страна напълно абстрактно, като един модерен природоизследовател, или най-малкото като един мислител, но навсякъде просветваше известна теологична /богословстваща/ тенденция и съзнанието, че все пак може да се говори за един действителен духовен свят и естествено това идваше от миналите прераждания на тази личност.
към текста >>
Тя мислеше от една страна напълно абстрактно, като един модерен природоизследовател, или най-малкото като един мислител, но навсякъде просветваше известна теологична /богословстваща/ тенденция и съзнанието, че все пак може да се говори за един действителен духовен свят и естествено това идваше от миналите прераждания на тази лич
нос
т.
Хегел беше всъщност един човек, който можеше да излага така очертано и конкретно понятията, с които борави, че с тях да сече дърва. Тази конкретност, разбира се, модерният човек не може да постигне. Но този човек, за който говоря по-горе, проявяваше нещо сърдечно при боравенето с абстрактните понятия. Когато създавах образа на Щрадер в моите мистерийни драми в съзнанието ми стоеше неговият живот и за мен беше особено интересно изживяването в обратен ред на земния живот на тази личност след нейната смърт. Тук беше много важно, че всичко, което тази личност мислеше, имаше определена теологична тенденция.
Тя мислеше от една страна напълно абстрактно, като един модерен природоизследовател, или най-малкото като един мислител, но навсякъде просветваше известна теологична /богословстваща/ тенденция и съзнанието, че все пак може да се говори за един действителен духовен свят и естествено това идваше от миналите прераждания на тази личност.
към текста >>
Така понятията на тази лич
нос
т в един по-широк смисъл имат сродство с душевната нагласа на лунните същества, в сравнение със случая при обикновения учен, какъвто е например Емил дю Боа Реймонд.
Така понятията на тази личност в един по-широк смисъл имат сродство с душевната нагласа на лунните същества, в сравнение със случая при обикновения учен, какъвто е например Емил дю Боа Реймонд.
И така, ние можем да видим при това мнозинство от учени, че преминаването през този свят на душите, през тази сфера на Луната наистина е едно истинско неразбиране, както когато някой живее в чужда страна и никога не може да научи езика на тази страна, другите не го разбират и той също не ги разбира. Така е приблизително за човека, който израства изцяло в модерната цивилизация и след смъртта си той навлиза в това изживяване на земния живот по обратен ред.
към текста >>
Но за тази лич
нос
т, за първообраза на моя Щрадер, това беше малко различно.
Но за тази личност, за първообраза на моя Щрадер, това беше малко различно.
И точно при него при това обратно изминаване на земния живот, можеше да се види как съществата, които принадлежат на Луната, развиваха един извънредно голям интерес за начина, по който той внасяше своите абстрактни мисли в този свят на душите - естествено аз трябва да си служа със земните изрази, въпреки че те са безкрайно тривиални във връзка с въпроса, който трябва да опиша. А този човек от своя страна изпитваше едно чудно и твърде забележително пробуждане, едно пробуждане, което изглеждаше така, сякаш той си казваше: - О, всичко, срещу което аз се борих - а той се беше борил с много традиционни неща, - всичко това, срещу което аз се борих, съвсем не е такова, всъщност то е съвършено различно. То постепенно е станало такова, защото древните мъдрости са се превърнали в абстрактни думи и всъщност съм се борил срещу вятърни мелници. Сега обаче аз виждам действителността.
към текста >>
А този човек от своя страна изпитваше едно чудно и твърде забележително пробуждане, едно пробуждане, което изглеждаше така, сякаш той си казваше: - О, всичко, срещу което аз се борих - а той се беше борил с много традиционни неща, - всичко това, срещу което аз се борих, съвсем не е такова, всъщ
нос
т то е съвършено различно.
Но за тази личност, за първообраза на моя Щрадер, това беше малко различно. И точно при него при това обратно изминаване на земния живот, можеше да се види как съществата, които принадлежат на Луната, развиваха един извънредно голям интерес за начина, по който той внасяше своите абстрактни мисли в този свят на душите - естествено аз трябва да си служа със земните изрази, въпреки че те са безкрайно тривиални във връзка с въпроса, който трябва да опиша.
А този човек от своя страна изпитваше едно чудно и твърде забележително пробуждане, едно пробуждане, което изглеждаше така, сякаш той си казваше: - О, всичко, срещу което аз се борих - а той се беше борил с много традиционни неща, - всичко това, срещу което аз се борих, съвсем не е такова, всъщност то е съвършено различно.
То постепенно е станало такова, защото древните мъдрости са се превърнали в абстрактни думи и всъщност съм се борил срещу вятърни мелници. Сега обаче аз виждам действителността.
към текста >>
То постепенно е станало такова, защото древните мъдрости са се превърнали в абстрактни думи и всъщ
нос
т съм се борил срещу вятърни мелници.
Но за тази личност, за първообраза на моя Щрадер, това беше малко различно. И точно при него при това обратно изминаване на земния живот, можеше да се види как съществата, които принадлежат на Луната, развиваха един извънредно голям интерес за начина, по който той внасяше своите абстрактни мисли в този свят на душите - естествено аз трябва да си служа със земните изрази, въпреки че те са безкрайно тривиални във връзка с въпроса, който трябва да опиша. А този човек от своя страна изпитваше едно чудно и твърде забележително пробуждане, едно пробуждане, което изглеждаше така, сякаш той си казваше: - О, всичко, срещу което аз се борих - а той се беше борил с много традиционни неща, - всичко това, срещу което аз се борих, съвсем не е такова, всъщност то е съвършено различно.
То постепенно е станало такова, защото древните мъдрости са се превърнали в абстрактни думи и всъщност съм се борил срещу вятърни мелници.
Сега обаче аз виждам действителността.
към текста >>
Сега обаче аз виждам действител
нос
тта.
Но за тази личност, за първообраза на моя Щрадер, това беше малко различно. И точно при него при това обратно изминаване на земния живот, можеше да се види как съществата, които принадлежат на Луната, развиваха един извънредно голям интерес за начина, по който той внасяше своите абстрактни мисли в този свят на душите - естествено аз трябва да си служа със земните изрази, въпреки че те са безкрайно тривиални във връзка с въпроса, който трябва да опиша. А този човек от своя страна изпитваше едно чудно и твърде забележително пробуждане, едно пробуждане, което изглеждаше така, сякаш той си казваше: - О, всичко, срещу което аз се борих - а той се беше борил с много традиционни неща, - всичко това, срещу което аз се борих, съвсем не е такова, всъщност то е съвършено различно. То постепенно е станало такова, защото древните мъдрости са се превърнали в абстрактни думи и всъщност съм се борил срещу вятърни мелници.
Сега обаче аз виждам действителността.
към текста >>
Виждате ли, тук започва това, което именно при една такава лич
нос
т - а в модерния живот можем да посочим цяла редица от такива лич
нос
ти, - това изминаване в обратен ред на земния живот след смъртта, където първо се изграждат заложбите на кармата, става извънредно интересно за живота.
Виждате ли, тук започва това, което именно при една такава личност - а в модерния живот можем да посочим цяла редица от такива личности, - това изминаване в обратен ред на земния живот след смъртта, където първо се изграждат заложбите на кармата, става извънредно интересно за живота.
към текста >>
Една още по-особена лич
нос
т в това отношение е философът, който е написал книгата «Фантазията като миров принцип».
Една още по-особена личност в това отношение е философът, който е написал книгата «Фантазията като миров принцип».
Аз често съм го споменавал в моите лекции, това е именно Якоб Фрошамер[5]. Той беше също един абстрактен мислител, подобно на личността, която сега описах, но неговите абстрактни понятия имаха много от една вътрешна проникновеност. Но самият той твърде малко понасяше абстракциите на модернизма - аз нямам предвид модернизма в смисъл на католическата терминология, - а като сила, която изгражда света, искаше да счита не понятията, а фантазията. Той навсякъде виждаше как действа фантазията: Растението расте чрез фантазията, животните съществуват чрез фантазията и т. н.. В това отношение книгата на Фрошамер е извънредно интересна.
към текста >>
Той беше също един абстрактен мислител, подобно на лич
нос
тта, която сега описах, но неговите абстрактни понятия имаха много от една вътрешна проникнове
нос
т.
Една още по-особена личност в това отношение е философът, който е написал книгата «Фантазията като миров принцип». Аз често съм го споменавал в моите лекции, това е именно Якоб Фрошамер[5].
Той беше също един абстрактен мислител, подобно на личността, която сега описах, но неговите абстрактни понятия имаха много от една вътрешна проникновеност.
Но самият той твърде малко понасяше абстракциите на модернизма - аз нямам предвид модернизма в смисъл на католическата терминология, - а като сила, която изгражда света, искаше да счита не понятията, а фантазията. Той навсякъде виждаше как действа фантазията: Растението расте чрез фантазията, животните съществуват чрез фантазията и т. н.. В това отношение книгата на Фрошамер е извънредно интересна.
към текста >>
Много чудно е, как една такава лич
нос
т, която има в себе си още много от това, което съществуваше в развитието на цивилизацията преди да настъпи целият модерен филистерско-абстрактен начин на мислене, как една такава лич
нос
т по един по-вътрешен начин се сраства със субстанцията на лунните същества.
Много чудно е, как една такава личност, която има в себе си още много от това, което съществуваше в развитието на цивилизацията преди да настъпи целият модерен филистерско-абстрактен начин на мислене, как една такава личност по един по-вътрешен начин се сраства със субстанцията на лунните същества.
Такива изследвания са извънредно интересни, защото с тях се свързва един по-точен поглед в законите на кармичното развитие. И когато в определено отношение човек е свързан с една такава личност, какъвто беше случаят с мен във връзка с първообраза на Щрадер от моите мистерийни драми, тогава топлотата, душевната топлота, с която човек се свързва, е тази, която ни дава възможност да съизживеем това пълно със значение преминаване в обратен ред на земния живот след смъртта.
към текста >>
И когато в определено отношение човек е свързан с една такава лич
нос
т, какъвто беше случаят с мен във връзка с първообраза на Щрадер от моите мистерийни драми, тогава топлотата, душевната топлота, с която човек се свързва, е тази, която ни дава възмож
нос
т да съизживеем това пълно със значение преминаване в обратен ред на земния живот след смъртта.
Много чудно е, как една такава личност, която има в себе си още много от това, което съществуваше в развитието на цивилизацията преди да настъпи целият модерен филистерско-абстрактен начин на мислене, как една такава личност по един по-вътрешен начин се сраства със субстанцията на лунните същества. Такива изследвания са извънредно интересни, защото с тях се свързва един по-точен поглед в законите на кармичното развитие.
И когато в определено отношение човек е свързан с една такава личност, какъвто беше случаят с мен във връзка с първообраза на Щрадер от моите мистерийни драми, тогава топлотата, душевната топлота, с която човек се свързва, е тази, която ни дава възможност да съизживеем това пълно със значение преминаване в обратен ред на земния живот след смъртта.
към текста >>
Докато имах извънредно голям интерес към житейските прояви на съответната лич
нос
т, когато тя беше жива,- тъй като тази лич
нос
т беше образецът на моя Щрадер, - след като почина, надделя интересът към впечатленията, които тя имаше след смъртта.
И аз можах да наблюдавам това.
Докато имах извънредно голям интерес към житейските прояви на съответната личност, когато тя беше жива,- тъй като тази личност беше образецът на моя Щрадер, - след като почина, надделя интересът към впечатленията, които тя имаше след смъртта.
Този интерес сега превишава всичко, което мога да открия или да опиша по някакъв начин в нейния живот.
към текста >>
Дори може да кажем, че когато сме се интересували твърде много от определен човешки земен жовот, какъвто беше случаят при мен с един човек, който почина преди няколко години, цялото отношение към този земен живот приема една друга форма, ако след това съизживяваме онова, което съответната лич
нос
т преживява след смъртта в обратното изминаване на земния живот.
Може още да се сподели за тези неща. Например следното - аз не разказвам нещо измислено, а напълно действителни случаи: Познаваме много добре един човек тук в земния живот, след това изживяваме това, което той има да прекара при обратното изживяване след смъртта и тогава всичко приема една друга форма, защото образите на това обратно изживяване са извънредно интензивни.
Дори може да кажем, че когато сме се интересували твърде много от определен човешки земен жовот, какъвто беше случаят при мен с един човек, който почина преди няколко години, цялото отношение към този земен живот приема една друга форма, ако след това съизживяваме онова, което съответната личност преживява след смъртта в обратното изминаване на земния живот.
Всичко това приема съвършено друга форма! И едва тогава някои неща от земния живот се явяват в тяхната пълна истинност.
към текста >>
И едва тогава някои неща от земния живот се явяват в тяхната пълна истин
нос
т.
Може още да се сподели за тези неща. Например следното - аз не разказвам нещо измислено, а напълно действителни случаи: Познаваме много добре един човек тук в земния живот, след това изживяваме това, което той има да прекара при обратното изживяване след смъртта и тогава всичко приема една друга форма, защото образите на това обратно изживяване са извънредно интензивни. Дори може да кажем, че когато сме се интересували твърде много от определен човешки земен жовот, какъвто беше случаят при мен с един човек, който почина преди няколко години, цялото отношение към този земен живот приема една друга форма, ако след това съизживяваме онова, което съответната личност преживява след смъртта в обратното изминаване на земния живот. Всичко това приема съвършено друга форма!
И едва тогава някои неща от земния живот се явяват в тяхната пълна истинност.
към текста >>
н.. Това всъщ
нос
т е предизвикано от тази оживе
нос
т на образите, която се явява тогава.
Това е действително така, когато отношенията в земния живот не са от духовно естество. Когато те са от духовно естество и са пропити от духовното, съществува един вид непрекъснато по-нататъшно развитие. Обаче, когато тези отношения са такива, че например, съществува едно човешко отношение без съвпадане на възгледите, тогава веднага след смъртта това човешко отношение при известни обстоятелства се превръща в нещо съвършено друго, в една съвършено друга форма на чувствен живот и т.
н.. Това всъщност е предизвикано от тази оживеност на образите, която се явява тогава.
към текста >>
Аз описвам такива неща, за да предизвикам във вас, мои мили приятели, една конкретна представа за това, че съществуват други видове реал
нос
ти, различни от тези, които съществуват на Земята.
Аз описвам такива неща, за да предизвикам във вас, мои мили приятели, една конкретна представа за това, че съществуват други видове реалности, различни от тези, които съществуват на Земята.
Те са наистина най-различни видове. И че навсякъде в образите, които човек може да си създаде, се вливат делата на лунните същества. Тази действителност фактически е по-чудесна за разглеждане, тъй като тя е един вид продължение, в сравнение с по-късната, когато човек минава през духовния свят и при следствията от своя земен живот има работа с по-висшите йерархии. Обаче тази коренна промяна на човека след смъртта, поради това, че той влиза в отношение със съществата, които отдавна са напуснали Земята и на Луната са основали един вид космическа колония, е нещо, което по изключително силен начин ни запознава с една действителност, стояща много близо до земната, и все пак основно различаваща се от земната реалност - защото човек се запознава с нея непосредствено след земния живот.
към текста >>
Тази действител
нос
т фактически е по-чудесна за разглеждане, тъй като тя е един вид продължение, в сравнение с по-късната, когато човек минава през духовния свят и при следствията от своя земен живот има работа с по-висшите йерархии.
Аз описвам такива неща, за да предизвикам във вас, мои мили приятели, една конкретна представа за това, че съществуват други видове реалности, различни от тези, които съществуват на Земята. Те са наистина най-различни видове. И че навсякъде в образите, които човек може да си създаде, се вливат делата на лунните същества.
Тази действителност фактически е по-чудесна за разглеждане, тъй като тя е един вид продължение, в сравнение с по-късната, когато човек минава през духовния свят и при следствията от своя земен живот има работа с по-висшите йерархии.
Обаче тази коренна промяна на човека след смъртта, поради това, че той влиза в отношение със съществата, които отдавна са напуснали Земята и на Луната са основали един вид космическа колония, е нещо, което по изключително силен начин ни запознава с една действителност, стояща много близо до земната, и все пак основно различаваща се от земната реалност - защото човек се запознава с нея непосредствено след земния живот.
към текста >>
Обаче тази коренна промяна на човека след смъртта, поради това, че той влиза в отношение със съществата, които отдавна са напуснали Земята и на Луната са основали един вид космическа колония, е нещо, което по изключително силен начин ни запознава с една действител
нос
т, стояща много близо до земната, и все пак основно различаваща се от земната реал
нос
т - защото човек се запознава с нея непосредствено след земния живот.
Аз описвам такива неща, за да предизвикам във вас, мои мили приятели, една конкретна представа за това, че съществуват други видове реалности, различни от тези, които съществуват на Земята. Те са наистина най-различни видове. И че навсякъде в образите, които човек може да си създаде, се вливат делата на лунните същества. Тази действителност фактически е по-чудесна за разглеждане, тъй като тя е един вид продължение, в сравнение с по-късната, когато човек минава през духовния свят и при следствията от своя земен живот има работа с по-висшите йерархии.
Обаче тази коренна промяна на човека след смъртта, поради това, че той влиза в отношение със съществата, които отдавна са напуснали Земята и на Луната са основали един вид космическа колония, е нещо, което по изключително силен начин ни запознава с една действителност, стояща много близо до земната, и все пак основно различаваща се от земната реалност - защото човек се запознава с нея непосредствено след земния живот.
към текста >>
Въздействията на Луната, които всъщ
нос
т са отразените действия на Слънцето, проникват дълбоко в Земята, след това престават да действат /жълто/.
Но когато хората са привързани много силно към земното, тогава много трудно се приспособяват и оправят в тази област, където се намират лунните същества. Тогава настъпва нещо, което бих могъл да охарактеризирам приблизително по следния начин: Представете си, че тук е Земята /виж рис. бяло/, а там Луната /червено/.
Въздействията на Луната, които всъщност са отразените действия на Слънцето, проникват дълбоко в Земята, след това престават да действат /жълто/.
Въздействията на Луната не проникват много дълбоко в Земята, но все пак толкова дълбоко, докъдето се простират корените на растенията. Под слоя на растителните корени - а това е един много тънък слой, - под този слой вече не проникват въздействията на Луната.
към текста >>
И тук отгоре всъщ
нос
т има само една малка обвивка, където се задържат въздействията на Луната.
И тук отгоре всъщност има само една малка обвивка, където се задържат въздействията на Луната.
Въздействията на Слънцето проникват дълбоко в Земята. През зимата все още се запазва една част от лятната слънчева топлина. Когато през зимата поставяте картофите в ровове, там все още е запазено въздействието на слънчевата топлина. слънчевите въздействия проникват много по-дълбоко в Земята, лунните въздействия се простират само дотам, докъдето стигат корените на растенията - един тънък пласт.
към текста >>
Приказките, които съществуват за такива неща, абсолютно почиват на реал
нос
тта.
Приказките, които съществуват за такива неща, абсолютно почиват на реалността.
За да можем да преценяваме подобни свръхсетивни наблюдения, трябва да бъдем напълно свободни от суеверия, да постъпваме навсякъде критично и да приемаме само онова, което може да бъде проверено.
към текста >>
Русо потвърждава това от лична опит
нос
т в Египет и от Изтока, където е убил няколко жаби по този начин.
[1] Така разказва например още Русо: Отнася се за място в книгата на Блаватска «Разбулената Изида», стр. 399: «Жак Пелисиер .. казва, че някои хора чрез фиксирано гледане на животни oculis intentis след четвърт час могат да предизвикат смъртта им.
Русо потвърждава това от лична опитност в Египет и от Изтока, където е убил няколко жаби по този начин.
Но когато се опитва да направи това в Лион, жабата се извърнала, понеже разбрала, че не може да избегне погледа му, надула се и го фиксирала с огнения си поглед без да помръдне очите си така, че него го обзема слабост, която го довежда до припадък и известно време са го смятали за умрял.» (При въпросния Русо не се касае за Жан Жак Русо.)
към текста >>
16.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Сега трябва да обхванем с поглед, как земният свят, сред който става всъщ
нос
т изпълнението и образуването на кармата, действа върху човека и по какъв различен начин действа извънземният свят.
Последният път говорихме за това, как зародишът на кармата в известна степен се образува в периода, следващ преминаването на човека през портата на смъртта. И аз се опитах да ви представя, как с една голяма живост и с голяма вътрешна сила върху човека въздействат точно събитията, които той изживява във времето, обхващащо една трета от земния му живот; как тези изживявания действат извънредно силно върху него и как те въздействат върху наблюдателя, който проследява живота на човека през това време.
Сега трябва да обхванем с поглед, как земният свят, сред който става всъщност изпълнението и образуването на кармата, действа върху човека и по какъв различен начин действа извънземният свят.
към текста >>
Но помислете само за пълната противополож
нос
т на земния свят спрямо света на звездите.
Ние трябва да забелязваме това в най-различните области на живота. Можем например да попитаме: - Какво би станало, ако, когато приемаме храна, станем зависими от това, което знаем за въздействието на хранителни средства върху човешкия организъм? - Ние не можем да чакаме, докато узнаем нещо за това, защото нас ни движи отношението към заобикалящия земен свят, което е напълно независимо от нашето знание, както и в известен смисъл от нашия душевен живот.
Но помислете само за пълната противоположност на земния свят спрямо света на звездите.
Не може и да става дума за влияние на звездния свят по същия инстинктивен начин, който е характерен за влиянието на земните царства. Човек може да се удивлява на звездния свят. Той може да получи някои импулси от него. Но помислете само веднъж, колко много е зависим той по отношение на всичко онова, което е свързано със звездния свят, от своя душевен живот, как този звезден свят въздейства върху неговия душевен живот. Вземете най-близкото космическо тяло, което се намира във връзка с човека в извънземния свят, вземете Луната.
към текста >>
И всъщ
нос
т цялото познание се прибавя към това като нещо, което издига човешкия душевен живот над природния живот.
Обаче ние не можем да си представим, че даже това най-близко, най-грубо действие, което се упражнява върху човека от страна на звездния свят, би могло да става без участието на човешкия душевен живот, че би могло да настъпи едно отношение, каквото е това на човека към заобикалящата го земна среда, където това отношение не е зависимо от факта, какво знае човек за действието на зелето върху неговите различни органи и дали човек се удивлява или не на зелето - той трябва да го яде.
И всъщност цялото познание се прибавя към това като нещо, което издига човешкия душевен живот над природния живот.
Но човекът живее своя собствен живот именно сред природата и духовният живот просто се прибавя към това. Напротив, ние не можем да си представим никакво влияние от страна на звездния свят върху човека, ако изключим духовния живот, а камо ли някакво влияние от онзи свят, който стои зад звездния като свят на йерархиите, като свят на висшите духовни същества. Но, така да се каже, на най-долната степен на йерархиите стоят онези същества, за които последния път ви казах, че след смъртта на човека така силно и интензивно изграждат човешките изживявания, защото самите те живеят в тях. Ако тези лунни същества, които някога са били великите праучители на земното човечеството, не биха живели в това, което човекът изпитва, след като е минал през вратата на смъртта, тогава изживяванията след смъртта биха били подобни на сънища. Но те никак не са подобни на сънища.
към текста >>
Преминавайки по този начин през областта на третата йерархия, ние се приближаваме всъщ
нос
т до това, което е духовната същ
нос
т на Слънцето.
Преминавайки по този начин през областта на третата йерархия, ние се приближаваме всъщност до това, което е духовната същност на Слънцето.
А тази духовна същност при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане, е в най-висшия смисъл обиталище на онези същества, които в поредицата същества от висшите йерархии нарекохме Ексусиаи, Динамис, Криотетес /Власти, Сили, Господства/. Следователно втората йерархия е тази, която е душата и духът на слънчевия живот. Ние навлизаме в тази сфера. В тази сфера прекарваме най-голямата част от времето между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
А тази духовна същ
нос
т при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане, е в най-висшия смисъл обиталище на онези същества, които в поредицата същества от висшите йерархии нарекохме Ексусиаи, Динамис, Криотетес /Власти, Сили, Господства/.
Преминавайки по този начин през областта на третата йерархия, ние се приближаваме всъщност до това, което е духовната същност на Слънцето.
А тази духовна същност при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане, е в най-висшия смисъл обиталище на онези същества, които в поредицата същества от висшите йерархии нарекохме Ексусиаи, Динамис, Криотетес /Власти, Сили, Господства/.
Следователно втората йерархия е тази, която е душата и духът на слънчевия живот. Ние навлизаме в тази сфера. В тази сфера прекарваме най-голямата част от времето между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Всъщ
нос
т, когато разглеждаме, как този земен живот протича, ние не можем да кажем нещо друго, освен че в него е невъзможно да се получи възмездие за това, което духовно-морално произтича от нашата душа.
Това е нещо, което води толкова много хора, разглеждащи само земния живот дотам да се сърдят на живота и да казват, че в него не се проявява никаква сила, която да се отнася справедливо към доброто и злото. И този, който в крайна сметка наблюдава живота безпристрастно, не може да не признае, че онзи, който говори по този начин е прав. Защото кой би могъл да каже, ако стои реално в живота, че на хората всичко им се случва според тяхната заслуга или вина и е свързано с това, което в този земен живот е произтекло от техните намерения.
Всъщност, когато разглеждаме, как този земен живот протича, ние не можем да кажем нещо друго, освен че в него е невъзможно да се получи възмездие за това, което духовно-морално произтича от нашата душа.
Защо не?
към текста >>
Защото ние не сме в състояние да осъществим нашите намерения, нашите най-вътрешните сили, които насочват морално-душевния ни живот, насочват го дори чрез една съвършено свободна воля; ние не сме в състояние от самите нас да пренесем тези намерения непосредствено в онази действител
нос
т, в която живеем на Земята.
Защото ние не сме в състояние да осъществим нашите намерения, нашите най-вътрешните сили, които насочват морално-душевния ни живот, насочват го дори чрез една съвършено свободна воля; ние не сме в състояние от самите нас да пренесем тези намерения непосредствено в онази действителност, в която живеем на Земята.
Вън действат природните закони, протичат и онези факти, които се пораждат под влиянието на различни хора. Трябва да бъдем наясно, че в земния живот първо съществува една пропаст
към текста >>
Достатъчно е само да се запитаме: - Колко се осъществява в този външен живот от това, което е съдба, което следователно е важно за човешкия живот и непосредствено произлиза от намеренията, които
нос
им в душата си?
Достатъчно е само да се запитаме: - Колко се осъществява в този външен живот от това, което е съдба, което следователно е важно за човешкия живот и непосредствено произлиза от намеренията, които носим в душата си?
- Защото земният свят не е онзи свят, в който духовните закони, според които човек се оставя да бъде ръководен или сам владее, са също и природни закони; те не са природни закони, те протичат само вътре в човека. И когато безпристрастно гледаме света, ние можем да кажем само следното: - Когато някой, който познава моите добри намерения ги тълкува като лоши и ако съдбата ми след няколко години, въпреки добрите ми намерения е нещастна, а той ги тълкува така, че ги нарича лоши и се позовава върху това като казва: «Стана така, защото твоите намерения, както вече ти казах, бяха лоши», - това би представлявало един невъзможен начин на мислене. Духовното би трябвало да действа от душа на душа. Но във външния земен свят по вина на съдбата първоначално все още не действа духовното.
към текста >>
Те могат да кажат: - Да, природните закони и това, което човек върши и изживява, понеже е вплетен в тях, това е една реална действител
нос
т, това е реално и върху него може да се разпростре нашето познание.
Когато хората се абстрахират напълно от онзи свят, който граничи със земния от в до с, от смъртта до едно ново раждане - било, че не вземат под внимание този свят и мислят, че поради съществуващите граници на познанието не можем да знаем нищо за този свят - какво могат да кажат такива хора?
Те могат да кажат: - Да, природните закони и това, което човек върши и изживява, понеже е вплетен в тях, това е една реална действителност, това е реално и върху него може да се разпростре нашето познание.
Но ние не можем да знаем това, което става с намеренията, които съществуват като душевно-духовни изживявания вътре в нас. - Когато човек не насочва поглед към това, което е изразено с отсечката от в до с, той не може да знае нищо за него. Той може само да вярва, че тези неща, които живеят в нашата душа, по някакъв начин също се осъществяват. В същата степен, в която от древните времена насам в развитието на човечеството е намаляло знанието за скритото зад отсечката в до с, в същата степен, до която това знание е угаснало, е настъпило разделянето между знанието и вярата.
към текста >>
Защото кармата, също както и един природен закон, изразява една закономер
нос
т, а не нещо, в което трябва само да се вярва.
Но в същата степен, в каквато се говори за знание и вяра, не може вече да се говори за карма.
Защото кармата, също както и един природен закон, изразява една закономерност, а не нещо, в което трябва само да се вярва.
към текста >>
Докато Слънцето въздейства физически надолу към Земята, в живота между смъртта и едно ново раждане Слънцето свети, така да се каже, нагоре към нас, нас ни
нос
ят съществата на Слънцето - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес.
Когато още от началото на времето, което ви описах, насочим поглед върху преминаването ни през живота между смъртта и едно ново раждане, тогава с нашето разглеждане навлизаме в един свят, в който живеят съществата от втората йерархия, Ексусиаи, Динамис и Кириотетес и вместо земното съществуване имаме слънчевото съществуване, /виж рис. стр. 188/; понеже, дори и да излезем над звездната област, Слънцето остава да свети не във физическия смисъл, но то остава да свети, когато минаваме през живота между смъртта и едно ново раждане.
Докато Слънцето въздейства физически надолу към Земята, в живота между смъртта и едно ново раждане Слънцето свети, така да се каже, нагоре към нас, нас ни носят съществата на Слънцето - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес.
Обаче в света, в който се намираме тогава, природните закони, които царуват в земния живот, нямат вече никакъв смисъл. Там всичко става в смисъла на духовните закони, в смисъла на закони, които изцяло са духовно-душевни. Там не е нужно да расте трева, не е нужно също и крава да я пасе, защото там не съществуват крави и треви. Там всичко е духовно. И вътре в тази духовна сфера съществува възможността да осъществим намеренията, които ние имаме в душата си и които тук на Земята не могат да се осъществят; те могат да се осъществят на Земята толкова малко, че даже доброто може да доведе до нещастие, а злото до щастие.
към текста >>
И вътре в тази духовна сфера съществува възмож
нос
тта да осъществим намеренията, които ние имаме в душата си и които тук на Земята не могат да се осъществят; те могат да се осъществят на Земята толкова малко, че даже доброто може да доведе до нещастие, а злото до щастие.
Докато Слънцето въздейства физически надолу към Земята, в живота между смъртта и едно ново раждане Слънцето свети, така да се каже, нагоре към нас, нас ни носят съществата на Слънцето - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Обаче в света, в който се намираме тогава, природните закони, които царуват в земния живот, нямат вече никакъв смисъл. Там всичко става в смисъла на духовните закони, в смисъла на закони, които изцяло са духовно-душевни. Там не е нужно да расте трева, не е нужно също и крава да я пасе, защото там не съществуват крави и треви. Там всичко е духовно.
И вътре в тази духовна сфера съществува възможността да осъществим намеренията, които ние имаме в душата си и които тук на Земята не могат да се осъществят; те могат да се осъществят на Земята толкова малко, че даже доброто може да доведе до нещастие, а злото до щастие.
Защото в тази духовна сфера всичко се осъществява и проявява според своята вътрешна стойност и според своята вътрешна същност е невъзможно всяко добро да не прояви своето действие именно по един съвършено особен начин според размера на неговата добра сила и всяко зло според размера на неговата зла сила. По този съвършено особен начин, по който в слънчевото съществуване – т.е. в онова съществуване, което крие в себе си всъщност втората йерархия, Ексузиаи, Динамис, Кириотетес - напълно благосклонно се приема всичко онова, което ние имаме тук на Земята като добри намерения в нашия душевен живот.
към текста >>
Защото в тази духовна сфера всичко се осъществява и проявява според своята вътрешна стой
нос
т и според своята вътрешна същ
нос
т е невъзможно всяко добро да не прояви своето действие именно по един съвършено особен начин според размера на неговата добра сила и всяко зло според размера на неговата зла сила.
Обаче в света, в който се намираме тогава, природните закони, които царуват в земния живот, нямат вече никакъв смисъл. Там всичко става в смисъла на духовните закони, в смисъла на закони, които изцяло са духовно-душевни. Там не е нужно да расте трева, не е нужно също и крава да я пасе, защото там не съществуват крави и треви. Там всичко е духовно. И вътре в тази духовна сфера съществува възможността да осъществим намеренията, които ние имаме в душата си и които тук на Земята не могат да се осъществят; те могат да се осъществят на Земята толкова малко, че даже доброто може да доведе до нещастие, а злото до щастие.
Защото в тази духовна сфера всичко се осъществява и проявява според своята вътрешна стойност и според своята вътрешна същност е невъзможно всяко добро да не прояви своето действие именно по един съвършено особен начин според размера на неговата добра сила и всяко зло според размера на неговата зла сила.
По този съвършено особен начин, по който в слънчевото съществуване – т.е. в онова съществуване, което крие в себе си всъщност втората йерархия, Ексузиаи, Динамис, Кириотетес - напълно благосклонно се приема всичко онова, което ние имаме тук на Земята като добри намерения в нашия душевен живот.
към текста >>
в онова съществуване, което крие в себе си всъщ
нос
т втората йерархия, Ексузиаи, Динамис, Кириотетес - напълно благосклонно се приема всичко онова, което ние имаме тук на Земята като добри намерения в нашия душевен живот.
Там не е нужно да расте трева, не е нужно също и крава да я пасе, защото там не съществуват крави и треви. Там всичко е духовно. И вътре в тази духовна сфера съществува възможността да осъществим намеренията, които ние имаме в душата си и които тук на Земята не могат да се осъществят; те могат да се осъществят на Земята толкова малко, че даже доброто може да доведе до нещастие, а злото до щастие. Защото в тази духовна сфера всичко се осъществява и проявява според своята вътрешна стойност и според своята вътрешна същност е невъзможно всяко добро да не прояви своето действие именно по един съвършено особен начин според размера на неговата добра сила и всяко зло според размера на неговата зла сила. По този съвършено особен начин, по който в слънчевото съществуване – т.е.
в онова съществуване, което крие в себе си всъщност втората йерархия, Ексузиаи, Динамис, Кириотетес - напълно благосклонно се приема всичко онова, което ние имаме тук на Земята като добри намерения в нашия душевен живот.
към текста >>
Бихме могли да изразим нещата също така, че да кажем: - В това слънчево съществуване с благосклон
нос
т се приема всичко онова, което човек изживява в душата си с нюанса на доброто, но злото въобще е отхвърлено.
Бихме могли да изразим нещата също така, че да кажем: - В това слънчево съществуване с благосклонност се приема всичко онова, което човек изживява в душата си с нюанса на доброто, но злото въобще е отхвърлено.
То не може да проникне в това слънчево съществуване.
към текста >>
Във вените на един човек, който мисли само зло, кръвта - дори и да не може да се констатира с грубите инструменти - не само тече различно, но тя има и различен състав от тази на един човек, който
нос
и в душата си само добро!
Но помислете само, че в своя земен живот човекът е едно единство. Неговото физическо и душевно-духовно съществуване са свързани едно с друго, те са една цялост.
Във вените на един човек, който мисли само зло, кръвта - дори и да не може да се констатира с грубите инструменти - не само тече различно, но тя има и различен състав от тази на един човек, който носи в душата си само добро!
към текста >>
Да предположим, макар и хипотетично, че той е бил толкова лош и такъв злодей, че в действител
нос
тта не може да съществува по-голяма лошота.
Но вземете един съвсем краен случай, мои мили приятели, вземете случая, в който един човек е бил толкова лош, толкова враждебен към хората, че вътре в себе си е желал злото на всички хора.
Да предположим, макар и хипотетично, че той е бил толкова лош и такъв злодей, че в действителността не може да съществува по-голяма лошота.
Какво става с един пълен злодей, който изцяло се е отъждествил със злото, какво ще стане с него, когато той стигне в тази точка, да речем алфа /виж рис. стр.188/, и трябва да остави извън себе си всичко, което е свързано със злото? Той трябва да остави извън слънчевото съществуване самия себе си. Между смъртта и едно ново раждане ще е изминал онова време, което наскоро ви описах, ще е минал през сферата на Луната, ще е срещнал там лунните същества, ще се е срещнал даже и с онези същества от йерархията на Ангелите, които се намират във връзка с него, както и с други ангелски същества, които са във връзка с тях. Но сега той стига на края на този свят.
към текста >>
Но такива пълни злодеи всъщ
нос
т не съществуват.
Но такива пълни злодеи всъщност не съществуват.
Всички хора в определен смисъл са поне малко добри. Ето защо всички хора навлизат поне за известно време в слънчевото съществуване. Но според това, доколко човек се е осакатил сам като духовно-душевно същество, той навлиза наблизо или надалеч в слънчевото съществуване и именно от него придобива силата да изгради своя следващ земен живот, да го поправи, защото това, което човекът носи в себе си, може да бъде поправено само от слънчевото съществуване.
към текста >>
Но според това, доколко човек се е осакатил сам като духовно-душевно същество, той навлиза наблизо или надалеч в слънчевото съществуване и именно от него придобива силата да изгради своя следващ земен живот, да го поправи, защото това, което човекът
нос
и в себе си, може да бъде поправено само от слънчевото съществуване.
Но такива пълни злодеи всъщност не съществуват. Всички хора в определен смисъл са поне малко добри. Ето защо всички хора навлизат поне за известно време в слънчевото съществуване.
Но според това, доколко човек се е осакатил сам като духовно-душевно същество, той навлиза наблизо или надалеч в слънчевото съществуване и именно от него придобива силата да изгради своя следващ земен живот, да го поправи, защото това, което човекът носи в себе си, може да бъде поправено само от слънчевото съществуване.
към текста >>
Човекът
нос
и в себе си слънчевото естество.
Трябва да бъдем съвсем наясно, че човешкото не идва от земното, а само от слънчевото естество. А земното в човека, в смисъла, в който това е представено в «Ръководните принципи», е само картина, само един образ.
Човекът носи в себе си слънчевото естество.
При човека земното е само образ.
към текста >>
Сега, след като в слънчевото съществуване всъщ
нос
т съм бил един атрофиран човек, аз отново приемам в себе си това, което съм оставил преди да вляза в слънчевото съществуване.
Сега, след като в слънчевото съществуване всъщност съм бил един атрофиран човек, аз отново приемам в себе си това, което съм оставил преди да вляза в слънчевото съществуване.
Обаче това, което сега приемам, то е основата на моя земно-телесен организъм. Следователно внасяйки в слънчевото съществуване само една част от мен, а именно тази, която можеше да влезе там, аз мога обратно да донеса оплодена, одухотворена от него само онази част от моето човешко същество, която съм пренесъл през слънчевото съществуване.
към текста >>
Това, което Слънцето ни дарява със своите лъчи, въздейства върху нашия организам и дава възмож
нос
т да се прояви всъщ
нос
т живота на нашата глава.
По време на земния живот ние се нуждаем от Слънцето, за да може изобщо да бъде възможен животът на главата ни като земен човек.
Това, което Слънцето ни дарява със своите лъчи, въздейства върху нашия организам и дава възможност да се прояви всъщност живота на нашата глава.
Това е същата онази част от човека, която е обусловена от слънчевото съществуване. Това е онази част от човека, която се дължи на действията на главата. Пиша: на главата /виж обобщение на стр. 186/. Под живот на главата обхващам всъщност всичко, което е живот на сетивата и живот на представите.
към текста >>
Под живот на главата обхващам всъщ
нос
т всичко, което е живот на сетивата и живот на представите.
По време на земния живот ние се нуждаем от Слънцето, за да може изобщо да бъде възможен животът на главата ни като земен човек. Това, което Слънцето ни дарява със своите лъчи, въздейства върху нашия организам и дава възможност да се прояви всъщност живота на нашата глава. Това е същата онази част от човека, която е обусловена от слънчевото съществуване. Това е онази част от човека, която се дължи на действията на главата. Пиша: на главата /виж обобщение на стр. 186/.
Под живот на главата обхващам всъщност всичко, което е живот на сетивата и живот на представите.
към текста >>
Имате живота на Слънцето, който действа върху човека между смъртта и едно ново раждане, като той прави всъщ
нос
т от него човек и изработва в него онова, което е свързано с доброто.
Сега имате нещо странно.
Имате живота на Слънцето, който действа върху човека между смъртта и едно ново раждане, като той прави всъщност от него човек и изработва в него онова, което е свързано с доброто.
Обаче по време на земния живот Слънцето може да действа само върху всичко онова, което е свързано с главата. Всъщност този земен живот на главата не винаги е свързан само с доброто, защото човек може да изполва живота на своята глава също и за това да се прояви като истински подлец. Човек може да бъде много умен, и все пак да бъде злосторник със своя ум.
към текста >>
Всъщ
нос
т този земен живот на главата не винаги е свързан само с доброто, защото човек може да изполва живота на своята глава също и за това да се прояви като истински подлец.
Сега имате нещо странно. Имате живота на Слънцето, който действа върху човека между смъртта и едно ново раждане, като той прави всъщност от него човек и изработва в него онова, което е свързано с доброто. Обаче по време на земния живот Слънцето може да действа само върху всичко онова, което е свързано с главата.
Всъщност този земен живот на главата не винаги е свързан само с доброто, защото човек може да изполва живота на своята глава също и за това да се прояви като истински подлец.
Човек може да бъде много умен, и все пак да бъде злосторник със своя ум.
към текста >>
Главата се разболява тогава, когато хра
нос
милателният и ритмичният живот изпращат болест нагоре към нея.
Ние първо имаме онази част от човека, която се появява на Земята и която е минала през сферата на Слънцето. Главата е единствената, върху която сферата на Слънцето има влияние в земния живот, но в целия човек остава онова, което е свързано с тази сфера на Слънцето и това остава като заложба за неговото здраве /виж обобщението/. Ето защо тези заложби на здравето също са свързани с живота на главата.
Главата се разболява тогава, когато храносмилателният и ритмичният живот изпращат болест нагоре към нея.
към текста >>
Позволете ми да се изразя както се прави във всекидневието от
нос
но една област, която никак не е всекидневна, но аз трябва да говоря, както се говори в земния живот.
Позволете ми да се изразя както се прави във всекидневието относно една област, която никак не е всекидневна, но аз трябва да говоря, както се говори в земния живот.
За онзи, който стои вътре в духовния свят, това съвсем не е нещо неестествено. Когато тук говорим с хора, от начина, по който говорят, ние виждаме, че те стоят вътре в природата. Техният говор издава това. Когато се стигне обаче в областта, която ви описах точно в последната лекция, областта която следва, когато човек премине през вратата на смъртта и се говори със съществата, които някога са били праучители на хората, а след това се говори със съществата от йерархията на Ангелите, тогава в този говор има нещо чуждо, защото тези хора, - как да кажа, - там говорят само както се говори, като изхождат от природните закони, които обаче там стоят всред едно магическо действие и които същевременно се владеят от духа. Тези същества разбират магията.
към текста >>
Защото, когато тук на Земята постоянно се говори за всевалид
нос
тта на природните закони или даже по един наивен начин се говори за веч
нос
тта им, на човек винаги му се иска да възрази: - Да, съществуват обаче области в света, през които човекът минава между смъртта и едно ново раждане, където природните закони изобщо се отминават с насмешка, защото там нямат никакво значение, там те съществуват, така да се каже, само като информация от Земята, а не като нещо, сред което се живее.
Виждате ли, мои мили приятели, това трябва да се каже веднъж.
Защото, когато тук на Земята постоянно се говори за всевалидността на природните закони или даже по един наивен начин се говори за вечността им, на човек винаги му се иска да възрази: - Да, съществуват обаче области в света, през които човекът минава между смъртта и едно ново раждане, където природните закони изобщо се отминават с насмешка, защото там нямат никакво значение, там те съществуват, така да се каже, само като информация от Земята, а не като нещо, сред което се живее.
И когато между смъртта и едно ново раждане човекът мине през тази област и живее достатъчно дълго в един свят, където няма никакви природни закони, а има само духовни закони, той отвиква да мисли за природните закони като за нещо сериозно. Той не върши това и между смъртта и едно ново раждане. Там той живее именно в една област, където духовното, което е възнамерявал да осъществи, се осъществява.
към текста >>
17.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Когато искаме да разберем същ
нос
тта на кармата, става въпрос преди всичко за възмож
нос
тта да видим онова от Вселената, което взима участие в човешкото развитие.
Когато искаме да разберем същността на кармата, става въпрос преди всичко за възможността да видим онова от Вселената, което взима участие в човешкото развитие.
към текста >>
За да насочим поглед върху съществата, които от духовната Вселена участват в развитието на човека и да подкрепим разбирането си, трябва предварително да видим, каква е връзката на човека със същ
нос
тта на Земята.
За да насочим поглед върху съществата, които от духовната Вселена участват в развитието на човека и да подкрепим разбирането си, трябва предварително да видим, каква е връзката на човека със същността на Земята.
към текста >>
Ние виждаме човека на Земята заобиколен от съществата на минералното, растителното и животинското царство и знаем, че трябва да го разглеждаме така, че всъщ
нос
т и трите царства живеят в него и приемат в него една по-висша форма.
Ние виждаме човека на Земята заобиколен от съществата на минералното, растителното и животинското царство и знаем, че трябва да го разглеждаме така, че всъщност и трите царства живеят в него и приемат в него една по-висша форма.
Чрез своя физически организъм в известна степен човекът е сроден с минералното царство. Само че той преработва по един по-висш начин това, което иначе се намира в минералното царство. Чрез своето етерно тяло той е сроден с растителното царство. И тук той отново преработва в една по-висша форма това, което принципно се намира в растителното царство. Същото е и със сродството, което човекът има чрез своето астрално тяло със съществата от животинското царство.
към текста >>
Може следователно да кажем: - Ако разгледаме пространството около човека, намираме, че той
нос
и в себе си минералното, растителното и животинското царство.
Чрез своя физически организъм в известна степен човекът е сроден с минералното царство. Само че той преработва по един по-висш начин това, което иначе се намира в минералното царство. Чрез своето етерно тяло той е сроден с растителното царство. И тук той отново преработва в една по-висша форма това, което принципно се намира в растителното царство. Същото е и със сродството, което човекът има чрез своето астрално тяло със съществата от животинското царство.
Може следователно да кажем: - Ако разгледаме пространството около човека, намираме, че той носи в себе си минералното, растителното и животинското царство.
към текста >>
По същия начин както човекът
нос
и в себе си тези три външни природни царства, той
нос
и - само че по време, а не пространствено – царствата на висшите йерархии.
По същия начин както човекът носи в себе си тези три външни природни царства, той носи - само че по време, а не пространствено – царствата на висшите йерархии.
И ние можем да разберем цялото действие на кармата върху човека само тогава, когато обгърнем с поглед, как по време на земния живот различните царства на йерархиите въздействат върху човешкото същество.
към текста >>
Докато при животното преустановяването на жизнените сили става веднага щом вече няма изграждане, човекът пренася именно важни моменти от своето развитие в периода на разграждането, който всъщ
нос
т започва вече с 30-та година.
Когато разглеждаме последния раздел на живота, когато се навлиза вече в старостта, тогава в склеротизирането, в чупливостта на организма имаме едно минерализиране, едно много по-силно минерализиране, защото то става по-интимно, отколкото това съществува при животните, с изключение на висшите животни, при които това почива на условия, за които ще можем да говорим при друг случай.
Докато при животното преустановяването на жизнените сили става веднага щом вече няма изграждане, човекът пренася именно важни моменти от своето развитие в периода на разграждането, който всъщност започва вече с 30-та година.
И много неща в развитието на човечеството не биха съществували, ако хората се развиваха по същия начин както животните; ако те не можеха да пренесат нищо в периода на старостта. Животните не пренасят нищо в този период. Обаче хората могат да пренесат много неща в периода на тяхната старост и важни придобивки на човешкото културно развитие се дължат именно на това, което хората могат да пренесат в периода на старостта, в периода на разграждащия се живот.
към текста >>
Това действие на третата йерархия /виж рис./ всъщ
нос
т обхваща трите първи периода от живота.
Обаче много по-ясно, много по-решаващо се явяват тези разлики при действието на висшите йерархии в човека. Тук можем да кажем, че в първата детска възраст върху душевно-духовния живот особено силно действа третата йерархия, Ангели, Архангели, Архаи.
Това действие на третата йерархия /виж рис./ всъщност обхваща трите първи периода от живота.
към текста >>
Но с 35-та година за човека започва един период, в който той всъщ
нос
т става вътрешно душевно по-слаб в сравнение с по-рано, бихме могли да кажем, по отношение нападението на разграждащите сили на неговия организъм.
Но с 35-та година за човека започва един период, в който той всъщност става вътрешно душевно по-слаб в сравнение с по-рано, бихме могли да кажем, по отношение нападението на разграждащите сили на неговия организъм.
Преди тази 35-та година нас много съществено ни подкрепя организмът. Той има тенденцията да изгражда. И тази тенденция да изгражда, продължава всъщност още и през 30-те години. След това обаче започва една много силно преобладаваща тенденция за разграждане. Срещу тази разграждаща тенденция не могат да действат даже и онези сили, които идват от втората йерархия.
към текста >>
И тази тенденция да изгражда, продължава всъщ
нос
т още и през 30-те години.
Но с 35-та година за човека започва един период, в който той всъщност става вътрешно душевно по-слаб в сравнение с по-рано, бихме могли да кажем, по отношение нападението на разграждащите сили на неговия организъм. Преди тази 35-та година нас много съществено ни подкрепя организмът. Той има тенденцията да изгражда.
И тази тенденция да изгражда, продължава всъщност още и през 30-те години.
След това обаче започва една много силно преобладаваща тенденция за разграждане. Срещу тази разграждаща тенденция не могат да действат даже и онези сили, които идват от втората йерархия. Тогава нашата душа трябва да бъде подкрепяна от по-далеч, от Космоса, за да не умрем в нормалния живот още на 35 години. Защото, ако до 21-та година са действали само съществата от третата йерархия, а от 14-та до 35-та година само съществата от втората йерархия, ние бихме узрели за умиране още на 35 години, т. е. в средата на нашия действителен земен живот, ако физическото тяло не би съществувало по инерция.
към текста >>
Така че същинската самостоятелна дей
нос
т на втората йерархия се простира от 21-та до 28-та година от живота на човека.
Тук отново имате един период между 28-та и 35-та година, когато върху човека действат заедно втората и първата йерархии.
Така че същинската самостоятелна дейност на втората йерархия се простира от 21-та до 28-та година от живота на човека.
към текста >>
В поредица години трябваше да говоря за тричлен
нос
тта на човешкото същество, разделяйки го на нервно-сетивен човек, ритмичен човек и човек на обмяната на веществата и крайниците.
В поредица години трябваше да говоря за тричленността на човешкото същество, разделяйки го на нервно-сетивен човек, ритмичен човек и човек на обмяната на веществата и крайниците.
От това един професор - какво ли не правят професорите! - направи извода[1], че съм разделил човека на три: система на главата, система на гърдите и коремна система, защото той поставя нещата схематично едно до друго. Постоянно съм подчертавал, че нервно-сетивната система е наистина концентрирана главно в главата, но тя прониква също и в целия човек. Същото е и с ритмичната система. Нещата не трябва да се поставят пространствено едно до друго.
към текста >>
Когато по този начин разгледате разчленението на човешката биография, вие можете да си кажете: Откъм духовната страна човешкият аз е също така впрегнат в множество действия, които идват от духовното царство, както надолу по отношение на физическата си същ
нос
т е подложен на редица въздействия, които идват от животните, растенията и минералите.
Когато по този начин разгледате разчленението на човешката биография, вие можете да си кажете: Откъм духовната страна човешкият аз е също така впрегнат в множество действия, които идват от духовното царство, както надолу по отношение на физическата си същност е подложен на редица въздействия, които идват от животните, растенията и минералите.
Като човеци с нашия аз ние действително стоим вътре в това, което от Космоса идва в нас по един сложен начин. И в това духовно въздействие от Космоса, което се простира върху човека чрез ангелските йерархии, лежи оформянето на кармата по време на физическия земен живот.
към текста >>
Всъщ
нос
т Ангелите, Архангелите и Архаите ни довеждат от духовния свят във физическия свят и ни съпровождат главно през първите три периода на живота.
Всъщност Ангелите, Архангелите и Архаите ни довеждат от духовния свят във физическия свят и ни съпровождат главно през първите три периода на живота.
Онова, върху което те най-силно въздействат, отново е нашата нервно-сетивна система. И над всичко това, което се получава по един така сложен и чудесен начин до 21-годишната възраст като изграждане на нашия сетивен и умствен живот, на нашия живот на главата, във всичко това участват съществата на Ангелите, Архангелите и Архаите.
към текста >>
И отново в ритмичната система се намесват с тяхната дей
нос
т, започвайки от половата зрялост около 14-та година, онези същества, които имат по-мощни сили, отколкото Ангелите, Архангелите и Архаите.
И отново в ритмичната система се намесват с тяхната дейност, започвайки от половата зрялост около 14-та година, онези същества, които имат по-мощни сили, отколкото Ангелите, Архангелите и Архаите.
Съществата на третата йерархия, Ангелите, Архангелите и Архаите, имат за задача да работят върху нашето душевно естество. Идвайки от предиземното съществуване ние донасяме със себе си такива мощни сили, които позволяват на душата силно да действа върху тялото в първите три периода на нашия земен живот. Тук са нужни само по-слабите сили на третата йерархия, за да помогнат на човека.
към текста >>
По отношение описанието на космическата същ
нос
т на небесните тела тази физическа наука е всъщ
нос
т твърде ограничена.
Но виждате ли, силите, от които се нуждаят Ангелите, Архангелите и Архаите, за да ръководят и направляват по правилен начин нашия човешки живот до 21-та година, тези сили се вливат в тях от това, което се излъчва духовно от Сатурн, Юпитер и Марс /виж рис.2/. Небесните тела излъчват не само такива сили, за които говори физическата наука.
По отношение описанието на космическата същност на небесните тела тази физическа наука е всъщност твърде ограничена.
От Сатурн, Юпитер и Марс се излъчват сили, за които всъщност Ангелите, Архангелите и Архаите имат най-силно разбиране. И когато човек преминава през живота между смъртта и едно ново раждане - ние вече описахме това, - той първо стига в сферата на Луната, при онези същества, които някога са били на Земята, които са строги съдници на това, което той донася със себе си като добро и зло. Там той първо трябва да остави това, което е съединено като зло с него. Той не може да го занесе в сферата на Слънцето.
към текста >>
От Сатурн, Юпитер и Марс се излъчват сили, за които всъщ
нос
т Ангелите, Архангелите и Архаите имат най-силно разбиране.
Но виждате ли, силите, от които се нуждаят Ангелите, Архангелите и Архаите, за да ръководят и направляват по правилен начин нашия човешки живот до 21-та година, тези сили се вливат в тях от това, което се излъчва духовно от Сатурн, Юпитер и Марс /виж рис.2/. Небесните тела излъчват не само такива сили, за които говори физическата наука. По отношение описанието на космическата същност на небесните тела тази физическа наука е всъщност твърде ограничена.
От Сатурн, Юпитер и Марс се излъчват сили, за които всъщност Ангелите, Архангелите и Архаите имат най-силно разбиране.
И когато човек преминава през живота между смъртта и едно ново раждане - ние вече описахме това, - той първо стига в сферата на Луната, при онези същества, които някога са били на Земята, които са строги съдници на това, което той донася със себе си като добро и зло. Там той първо трябва да остави това, което е съединено като зло с него. Той не може да го занесе в сферата на Слънцето.
към текста >>
Тях ги
нос
им предимно в скритите основи на нашата нервно-сетивна система, в това, което душевно-духовно стои в основата на нашата нервно-сетивна система.
Когато сме минали през 21-та година на нашия живот - какво се случва с хора, които умират по-рано, искам да обясня в следващите лекции, - тогава в нас са се отпечатали вече кармическите изисквания за живота ни. Когато можем да четем в 21-годишния човек, ние можем да видим това, което е записано в него като кармически изисквания. Следователно в това време в човека се отпечатват кармическите изисквания /виж рис. стр. 193/.
Тях ги носим предимно в скритите основи на нашата нервно-сетивна система, в това, което душевно-духовно стои в основата на нашата нервно-сетивна система.
към текста >>
Аз винаги съм си поставял за задача именно според тази гледна точка да разглеждам кармически някои хора, които са достигнали известно образование, - което днес е образование на епохата, свързано преди всичко с развитието на главата /на интелекта/, - хора, които всъщ
нос
т много са учили.
Това беше обаче времето, което действаше по особен начин върху хората - това се констатира днес, когато определени хора се разглеждат кармически.
Аз винаги съм си поставял за задача именно според тази гледна точка да разглеждам кармически някои хора, които са достигнали известно образование, - което днес е образование на епохата, свързано преди всичко с развитието на главата /на интелекта/, - хора, които всъщност много са учили.
към текста >>
н.. Те са учили от
нос
ително много, посещавали са гимназия, реално училище, даже университета - наистина, аз не казвам това иронично, а във връзка с всичко, което съм казал вече за такива понятия, - те са станали всъщ
нос
т много умни хора.
Достатъчно е само да вземете под внимание, колко голямо е днес числото на онези хора, които са станали гимназиални учители, чиновници и т.
н.. Те са учили относително много, посещавали са гимназия, реално училище, даже университета - наистина, аз не казвам това иронично, а във връзка с всичко, което съм казал вече за такива понятия, - те са станали всъщност много умни хора.
към текста >>
Но при по-голяма част от хората днес тази интелектуал
нос
т е повлияна от онези въплъщения, които са станали в първите 7-8 столетия от основаването на християнството.
Следователно развитието на интелекта днес е извънредно силно.
Но при по-голяма част от хората днес тази интелектуалност е повлияна от онези въплъщения, които са станали в първите 7-8 столетия от основаването на християнството.
Тогава все повече и повече в човешката душа изчезва чувството за това, което от предземния живот идва в земния живот. Хората всъщност започнаха да се интересуват все повече и повече от това, което следва след смъртта, а все по-малко да се интересуват от това, което е предхождало земния живот. Аз често пъти съм изразявал този факт, като съм казвал: - Ние нямаме едно всеобхватно название за вечността, а само за половината вечност, която всъщност започва и никога не свършва. Да, за тази част от човешката вечност /виж рис. стрелката/ ние имаме думата «безсмъртие»; но за другата половина на вечността, която никога не е започвала, ние нямаме думата «нероденост», както са имали древните езици.
към текста >>
Хората всъщ
нос
т започнаха да се интересуват все повече и повече от това, което следва след смъртта, а все по-малко да се интересуват от това, което е предхождало земния живот.
Следователно развитието на интелекта днес е извънредно силно. Но при по-голяма част от хората днес тази интелектуалност е повлияна от онези въплъщения, които са станали в първите 7-8 столетия от основаването на християнството. Тогава все повече и повече в човешката душа изчезва чувството за това, което от предземния живот идва в земния живот.
Хората всъщност започнаха да се интересуват все повече и повече от това, което следва след смъртта, а все по-малко да се интересуват от това, което е предхождало земния живот.
Аз често пъти съм изразявал този факт, като съм казвал: - Ние нямаме едно всеобхватно название за вечността, а само за половината вечност, която всъщност започва и никога не свършва. Да, за тази част от човешката вечност /виж рис. стрелката/ ние имаме думата «безсмъртие»; но за другата половина на вечността, която никога не е започвала, ние нямаме думата «нероденост», както са имали древните езици. Това ние нямаме. Обаче вечността обхваща именно безсмъртието и неродеността /предрождението/.
към текста >>
Аз често пъти съм изразявал този факт, като съм казвал: - Ние нямаме едно всеобхватно название за веч
нос
тта, а само за половината веч
нос
т, която всъщ
нос
т започва и никога не свършва.
Следователно развитието на интелекта днес е извънредно силно. Но при по-голяма част от хората днес тази интелектуалност е повлияна от онези въплъщения, които са станали в първите 7-8 столетия от основаването на християнството. Тогава все повече и повече в човешката душа изчезва чувството за това, което от предземния живот идва в земния живот. Хората всъщност започнаха да се интересуват все повече и повече от това, което следва след смъртта, а все по-малко да се интересуват от това, което е предхождало земния живот.
Аз често пъти съм изразявал този факт, като съм казвал: - Ние нямаме едно всеобхватно название за вечността, а само за половината вечност, която всъщност започва и никога не свършва.
Да, за тази част от човешката вечност /виж рис. стрелката/ ние имаме думата «безсмъртие»; но за другата половина на вечността, която никога не е започвала, ние нямаме думата «нероденост», както са имали древните езици. Това ние нямаме. Обаче вечността обхваща именно безсмъртието и неродеността /предрождението/.
към текста >>
Да, за тази част от човешката веч
нос
т /виж рис.
Следователно развитието на интелекта днес е извънредно силно. Но при по-голяма част от хората днес тази интелектуалност е повлияна от онези въплъщения, които са станали в първите 7-8 столетия от основаването на християнството. Тогава все повече и повече в човешката душа изчезва чувството за това, което от предземния живот идва в земния живот. Хората всъщност започнаха да се интересуват все повече и повече от това, което следва след смъртта, а все по-малко да се интересуват от това, което е предхождало земния живот. Аз често пъти съм изразявал този факт, като съм казвал: - Ние нямаме едно всеобхватно название за вечността, а само за половината вечност, която всъщност започва и никога не свършва.
Да, за тази част от човешката вечност /виж рис.
стрелката/ ние имаме думата «безсмъртие»; но за другата половина на вечността, която никога не е започвала, ние нямаме думата «нероденост», както са имали древните езици. Това ние нямаме. Обаче вечността обхваща именно безсмъртието и неродеността /предрождението/.
към текста >>
стрелката/ ние имаме думата «безсмъртие»; но за другата половина на веч
нос
тта, която никога не е започвала, ние нямаме думата «нероде
нос
т», както са имали древните езици.
Но при по-голяма част от хората днес тази интелектуалност е повлияна от онези въплъщения, които са станали в първите 7-8 столетия от основаването на християнството. Тогава все повече и повече в човешката душа изчезва чувството за това, което от предземния живот идва в земния живот. Хората всъщност започнаха да се интересуват все повече и повече от това, което следва след смъртта, а все по-малко да се интересуват от това, което е предхождало земния живот. Аз често пъти съм изразявал този факт, като съм казвал: - Ние нямаме едно всеобхватно название за вечността, а само за половината вечност, която всъщност започва и никога не свършва. Да, за тази част от човешката вечност /виж рис.
стрелката/ ние имаме думата «безсмъртие»; но за другата половина на вечността, която никога не е започвала, ние нямаме думата «нероденост», както са имали древните езици.
Това ние нямаме. Обаче вечността обхваща именно безсмъртието и неродеността /предрождението/.
към текста >>
Обаче веч
нос
тта обхваща именно безсмъртието и нероде
нос
тта /предрождението/.
Хората всъщност започнаха да се интересуват все повече и повече от това, което следва след смъртта, а все по-малко да се интересуват от това, което е предхождало земния живот. Аз често пъти съм изразявал този факт, като съм казвал: - Ние нямаме едно всеобхватно название за вечността, а само за половината вечност, която всъщност започва и никога не свършва. Да, за тази част от човешката вечност /виж рис. стрелката/ ние имаме думата «безсмъртие»; но за другата половина на вечността, която никога не е започвала, ние нямаме думата «нероденост», както са имали древните езици. Това ние нямаме.
Обаче вечността обхваща именно безсмъртието и неродеността /предрождението/.
към текста >>
Той остана при чистата интелектуал
нос
т, която след това бе подкопана.
Когато обгърна с поглед неговия живот до момента, до който при него са действали кармическите изисквания през тази неутрална зона тук /виж рис. стр 193/, т. е. до началото на 30-те години, аз мога да кажа, че остротата на неговия ум вече се е проявила. Той беше един от много умните хора, даже от извънредно умните хора на съвремието. Но в момента, в който той навлезе в тази област, неговият остър ум вече не му помагаше; тогава онова, което се случваше с моралните му импулси стана съмнително.
Той остана при чистата интелектуалност, която след това бе подкопана.
Когато се стигна до силите, които са свързани не с нервно-сетивната система, а към края на живота са свързани със системата веществообмяна и крайниците, тогава нисшата природа на системата веществообмяна и крайниците подтисна онова, което преди това много хубаво се беше проявило в нервно-сетивната система.
към текста >>
Съответната лич
нос
т, която интелектуално всъщ
нос
т добре беше започнала своя живот, завърши общо взето с морално пропадане, с морален провал.
Съответната личност, която интелектуално всъщност добре беше започнала своя живот, завърши общо взето с морално пропадане, с морален провал.
Това е единият пример.
към текста >>
Също една лич
нос
т, която всъщ
нос
т беше още по-умна от първата и даже се считаше за много високо интелигентна, но всъщ
нос
т притежаваше само нещо интелигентно, а по-късно разви голяма, но късогледа интелигент
нос
т.
Един друг пример.
Също една личност, която всъщност беше още по-умна от първата и даже се считаше за много високо интелигентна, но всъщност притежаваше само нещо интелигентно, а по-късно разви голяма, но късогледа интелигентност.
към текста >>
Когато разгледаме и тази лич
нос
т до към 30-та година, тя също имаше силно влияние върху своите себеподобни чрез нейната интелигент
нос
т.
Когато разгледаме и тази личност до към 30-та година, тя също имаше силно влияние върху своите себеподобни чрез нейната интелигентност.
Но когато мина 30-те, 35-те години и сетивно-нервната система не действаше вече така силно, а в края на живота действаше системата на веществообмяната и крайниците, тази личност, която по-рано беше считана за много умна, сега стана тривиална, банална, навлезе в един банален, партиен живот. Аз проследих биографията на тази личност. Трябва да кажа, че за мен беше твърде странно, понеже познавах тази личност в нейната младост, че по-късно беше открита от мен между хора, които водеха един съвсем тривиален партиен живот. Пътят от кармическите изисквания към кармическите изпълнения са оказва такъв, че интелигентните сили при съвременните хора, които са били подготвени в един минал земен живот през първите християнски столетия до 8-то, 9-то столетие, не бяха достатъчно издръжливи сега във времето, когато душата става по-слаба, когато тялото упражнява най-силната съпротива, за да се издигнат до първата йерархия.
към текста >>
Но когато мина 30-те, 35-те години и сетивно-нервната система не действаше вече така силно, а в края на живота действаше системата на веществообмяната и крайниците, тази лич
нос
т, която по-рано беше считана за много умна, сега стана тривиална, банална, навлезе в един банален, партиен живот.
Когато разгледаме и тази личност до към 30-та година, тя също имаше силно влияние върху своите себеподобни чрез нейната интелигентност.
Но когато мина 30-те, 35-те години и сетивно-нервната система не действаше вече така силно, а в края на живота действаше системата на веществообмяната и крайниците, тази личност, която по-рано беше считана за много умна, сега стана тривиална, банална, навлезе в един банален, партиен живот.
Аз проследих биографията на тази личност. Трябва да кажа, че за мен беше твърде странно, понеже познавах тази личност в нейната младост, че по-късно беше открита от мен между хора, които водеха един съвсем тривиален партиен живот. Пътят от кармическите изисквания към кармическите изпълнения са оказва такъв, че интелигентните сили при съвременните хора, които са били подготвени в един минал земен живот през първите християнски столетия до 8-то, 9-то столетие, не бяха достатъчно издръжливи сега във времето, когато душата става по-слаба, когато тялото упражнява най-силната съпротива, за да се издигнат до първата йерархия.
към текста >>
Аз проследих биографията на тази лич
нос
т.
Когато разгледаме и тази личност до към 30-та година, тя също имаше силно влияние върху своите себеподобни чрез нейната интелигентност. Но когато мина 30-те, 35-те години и сетивно-нервната система не действаше вече така силно, а в края на живота действаше системата на веществообмяната и крайниците, тази личност, която по-рано беше считана за много умна, сега стана тривиална, банална, навлезе в един банален, партиен живот.
Аз проследих биографията на тази личност.
Трябва да кажа, че за мен беше твърде странно, понеже познавах тази личност в нейната младост, че по-късно беше открита от мен между хора, които водеха един съвсем тривиален партиен живот. Пътят от кармическите изисквания към кармическите изпълнения са оказва такъв, че интелигентните сили при съвременните хора, които са били подготвени в един минал земен живот през първите християнски столетия до 8-то, 9-то столетие, не бяха достатъчно издръжливи сега във времето, когато душата става по-слаба, когато тялото упражнява най-силната съпротива, за да се издигнат до първата йерархия.
към текста >>
Трябва да кажа, че за мен беше твърде странно, понеже познавах тази лич
нос
т в нейната младост, че по-късно беше открита от мен между хора, които водеха един съвсем тривиален партиен живот.
Когато разгледаме и тази личност до към 30-та година, тя също имаше силно влияние върху своите себеподобни чрез нейната интелигентност. Но когато мина 30-те, 35-те години и сетивно-нервната система не действаше вече така силно, а в края на живота действаше системата на веществообмяната и крайниците, тази личност, която по-рано беше считана за много умна, сега стана тривиална, банална, навлезе в един банален, партиен живот. Аз проследих биографията на тази личност.
Трябва да кажа, че за мен беше твърде странно, понеже познавах тази личност в нейната младост, че по-късно беше открита от мен между хора, които водеха един съвсем тривиален партиен живот.
Пътят от кармическите изисквания към кармическите изпълнения са оказва такъв, че интелигентните сили при съвременните хора, които са били подготвени в един минал земен живот през първите християнски столетия до 8-то, 9-то столетие, не бяха достатъчно издръжливи сега във времето, когато душата става по-слаба, когато тялото упражнява най-силната съпротива, за да се издигнат до първата йерархия.
към текста >>
И тук пред мен се представи картината, как онези многобройни хора на нашето съвремие, които са така умни и са достигнали това преди всичко чрез училищното образование, тези хора развиват през първия период на техния земен живот възмож
нос
тта да се издигнат със силите на техния остър ум до третата йерархия, до Ангелите, Архангелите и Архаите.
И тук пред мен се представи картината, как онези многобройни хора на нашето съвремие, които са така умни и са достигнали това преди всичко чрез училищното образование, тези хора развиват през първия период на техния земен живот възможността да се издигнат със силите на техния остър ум до третата йерархия, до Ангелите, Архангелите и Архаите.
Това те го постигат. Тук те са многообещаващи личности.
към текста >>
Тук те са многообещаващи лич
нос
ти.
И тук пред мен се представи картината, как онези многобройни хора на нашето съвремие, които са така умни и са достигнали това преди всичко чрез училищното образование, тези хора развиват през първия период на техния земен живот възможността да се издигнат със силите на техния остър ум до третата йерархия, до Ангелите, Архангелите и Архаите. Това те го постигат.
Тук те са многообещаващи личности.
към текста >>
Когато искаме да обърнем поглед към кармическото развитие, ние бихме искали да кажем: - Предупреждението към истинските възпитатели на човечеството, към истинските падагози трябва да бъде строго, да влеят в интелектуал
нос
тта толкова много от подкрепящите духовни сили, че когато човек изживява по-късен период от своя живот, това което е било проникнато с морал в неговия интелект, да може да противодейства на онези сили, които влекат надолу и го отстраняват от първата йерархия /виж рис. стр.
Когато искаме да обърнем поглед към кармическото развитие, ние бихме искали да кажем: - Предупреждението към истинските възпитатели на човечеството, към истинските падагози трябва да бъде строго, да влеят в интелектуалността толкова много от подкрепящите духовни сили, че когато човек изживява по-късен период от своя живот, това което е било проникнато с морал в неговия интелект, да може да противодейства на онези сили, които влекат надолу и го отстраняват от първата йерархия /виж рис. стр.
193 стрела надолу/.
към текста >>
В това направление хората, които имат способ
нос
тта да наблюдават живота, трябва да предприемат едно истинско наблюдение.
Действително в нашата епоха не малко интерес представлява сравняването на втората част на човешкия живот с първата.
В това направление хората, които имат способността да наблюдават живота, трябва да предприемат едно истинско наблюдение.
Защото, мои мили приятели, това се проявява в обикновения живот. Това, което приведох сега като примери, са примери от обикновения живот, примери, които могат да бъдат стотици и хиляди и които могат да се намерят навсякъде. Но би могло да се намери също и друго, където се показва същото нещо, но в една по-висша област на живота. Когато аз, който винаги съм се интересувал за духовния ход на човешкото развитие, насочвам поглед към известен брой такива хора, които са се проявили продуктивно в живота, които даже са направили силно впечатление на хората, които ги заобикалят, да речем, като млади поети или иначе като млади хора на изкуството и след това насочвам поглед върху същите тези хора, за които в тяхната 24-та, 25-та, 26-та, 27-ма година се казва: - Това е един велик, мощен талант! - в по-напреднала възраст констатирам, че всичко е пресъхнало, че те са останали при тяхното поетическо творчество от младини, при тяхното младенческо изкуство.
към текста >>
Всичко, което е само интелектуално и материалистично, може да обхване всъщ
нос
т човека само на младини.
Всичко, което е само интелектуално и материалистично, може да обхване всъщност човека само на младини.
Само това, което е примесено като духовно в интелектуалното, може да издържи през целия човешки живот, - имам предвид, може да издържи кармически през целия живот.
към текста >>
Следователно когато виждаме, че се явяват такива съдби като описаните, ние трябва да насочим поглед назад в минали земни съществувания, които не са дали възмож
нос
т на човека да прозре истински духовното, което е възможно да се прозре по правилния начин, само когато имаме предвид не само живота след смъртта, но и живота преди раждането.
Следователно когато виждаме, че се явяват такива съдби като описаните, ние трябва да насочим поглед назад в минали земни съществувания, които не са дали възможност на човека да прозре истински духовното, което е възможно да се прозре по правилния начин, само когато имаме предвид не само живота след смъртта, но и живота преди раждането.
към текста >>
Всъщ
нос
т този житейски трагизъм се среща многократно в нашата епоха и ние имаме толкова много неща, които не достигат за целия човешки живот.
Всъщност този житейски трагизъм се среща многократно в нашата епоха и ние имаме толкова много неща, които не достигат за целия човешки живот.
В нашата епоха имаме много младежки идеали, но малко идеали на възрастни хора. Възрастните много повече се осланят на държавата и на пенсията, отколкото на живия живот, защото се нуждаят от подкрепа отвън, защото не могат да намерят това, което да ги доведе до първата йерархия.
към текста >>
Едва после може да се прецени, доколко даден човек дава възмож
нос
т на кармическите импулси в себе си да се развият.
И става така, че когато искаме правилно да разгледаме кармата, ние трябва да разгледаме тези различни периоди от човешкия живот, които обаче преминават един в друг. Не искам да кажа, че след 49-та година животът е подарен[2]; както вече казах, ще разгледаме това по-нататък. Но когато човек измине своите жизнени периоди /виж рис. стр. 193/, първите три периода, после вторите три периода и след това тези три тук, тогава той живее първо така, че има отношения към третата йерархия. След това вътрешно, несъзнателно има отношения с втората йерархия и след това с първата йерархия.
Едва после може да се прецени, доколко даден човек дава възможност на кармическите импулси в себе си да се развият.
Защото едва това знание за отношенията към висшите йерархии, дава конкретния човешки живот.
към текста >>
И в тези периоди на живота, именно от йерархията на Ангелите всъщ
нос
т в нас винаги съдбовно звучи: - Сатурн, Юпитер, Марс са присъдили това или онова за тебе.
Ангелите, Архангелите и Архаите ни говорят по определен начин в нашето подсъзнание през първите три периода на живота: - Всичко това ти си донесъл от минали епохи, от едно минало земно съществуване, това ти трябва да приемеш в себе си. - Това ни се казва в несъзнателната част на нашето изживяване на кармата, на съдбата.
И в тези периоди на живота, именно от йерархията на Ангелите всъщност в нас винаги съдбовно звучи: - Сатурн, Юпитер, Марс са присъдили това или онова за тебе.
Ние сме го прочели от техните сили.
към текста >>
18.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Ние знаем, че всяка една от планетите, когато гледаме нейното външно физическо светене, е всъщ
нос
т само знак за това, че в посоката, в която ни се явява планетата, звездата, съществува една колония от духовни същества.
Ние знаем, че всяка една от планетите, когато гледаме нейното външно физическо светене, е всъщност само знак за това, че в посоката, в която ни се явява планетата, звездата, съществува една колония от духовни същества.
Ние гледаме една звезда; но това, което виждаме да блести, да свети в звездата, е външният знак, че в тази посока нашият душевен поглед се натъква на една космическа колония от духовни същества. Ние стоим в живота така, че в нашето физическо тяло носим едно етерно тяло. В момента, когато човек се издига до имагинативно свръхсетивно познание, той възприема всичко, което може да възприема чрез своето етерно тяло. И аз често съм подчертавал, как човек гледа тогава картината на своя земен живот от неговото раждане нататък, как пред човешката душа в една мощна панорама, в една мощна картина същевременно застават всички събития и сили, които е изживял и които са се намесили в неговия растеж, в целия негов физически, душевен и духовен организъм, като че ли времето е станало пространство. Да обгръща с поглед живота така, човек се научава, когато се посвещава в имагинативното познание.
към текста >>
Ние стоим в живота така, че в нашето физическо тяло
нос
им едно етерно тяло.
Ние знаем, че всяка една от планетите, когато гледаме нейното външно физическо светене, е всъщност само знак за това, че в посоката, в която ни се явява планетата, звездата, съществува една колония от духовни същества. Ние гледаме една звезда; но това, което виждаме да блести, да свети в звездата, е външният знак, че в тази посока нашият душевен поглед се натъква на една космическа колония от духовни същества.
Ние стоим в живота така, че в нашето физическо тяло носим едно етерно тяло.
В момента, когато човек се издига до имагинативно свръхсетивно познание, той възприема всичко, което може да възприема чрез своето етерно тяло. И аз често съм подчертавал, как човек гледа тогава картината на своя земен живот от неговото раждане нататък, как пред човешката душа в една мощна панорама, в една мощна картина същевременно застават всички събития и сили, които е изживял и които са се намесили в неговия растеж, в целия негов физически, душевен и духовен организъм, като че ли времето е станало пространство. Да обгръща с поглед живота така, човек се научава, когато се посвещава в имагинативното познание.
към текста >>
Първо се явява нещо като откровение сред това течение /виж рис.3 (стр 210), виолетово/, и ние забелязваме, когато се научаваме да се ориентираме в инспирацията, какво всъщ
нос
т се явява там.
Първо се явява нещо като откровение сред това течение /виж рис.3 (стр 210), виолетово/, и ние забелязваме, когато се научаваме да се ориентираме в инспирацията, какво всъщност се явява там.
към текста >>
Това, което ви разказах, например за изживяването на живота след смъртта при онази лич
нос
т, която в моите мистерийни драми е образецът на Щрадер, това бива изживяно благодарение на факта, че първо гледаме панорамата на спомените, след това в инспиративното познание тази панорама на спомените се заличава.
Това, което ви разказах, например за изживяването на живота след смъртта при онази личност, която в моите мистерийни драми е образецът на Щрадер, това бива изживяно благодарение на факта, че първо гледаме панорамата на спомените, след това в инспиративното познание тази панорама на спомените се заличава.
Когато се заличава онази част, която отговаря на времето между раждането и 7-та година, тогава се явяват тези действия, за които ви говорих и които представляват съдействието на лунните същества /виолетово / с човешкото същество след смъртта.
към текста >>
Тези опит
нос
ти, които можем да имаме благодарение на това, че ходът на човешкия живот от раждането до 7-та година става прозрачен и чрез това просияват лунните същества, делата на лунните същества, това, което сега се вижда, което може да се узнае, то може най-лесно да бъде видяно от всеки посветен.
Тези опитности, които можем да имаме благодарение на това, че ходът на човешкия живот от раждането до 7-та година става прозрачен и чрез това просияват лунните същества, делата на лунните същества, това, което сега се вижда, което може да се узнае, то може най-лесно да бъде видяно от всеки посветен.
към текста >>
това, което човек изпитва при обратното преминаване на земния живот в периода между смъртта и едно ново раждане, отговарящо на една трета от целия му земен живот, - всичко това от
нос
ително лесно може да бъде обхванато.
Защото, както ще разберете, ние можем да получим посвещение във всяка възраст на човека, само че не и когато сме съвсем малко дете. Обикновено децата до 7-та година не се посвещават. И когато човек иска да прозре това, което сега описвам, в земния си живот той трябва да е минал вече тази възраст. Всеки, който бива посветен, е естествено по-възрастен от 7 години. Ето защо онова, което може да бъде видяно в течение на живота до 7-та година - т.е.
това, което човек изпитва при обратното преминаване на земния живот в периода между смъртта и едно ново раждане, отговарящо на една трета от целия му земен живот, - всичко това относително лесно може да бъде обхванато.
към текста >>
И така, когато с инспиративното познание насочим поглед назад към първата епоха от живота на човека, ние виждаме онова, което става с така наречените умрели в макро
нос
моса, и то в духовния макрокосмос.
И така, когато с инспиративното познание насочим поглед назад към първата епоха от живота на човека, ние виждаме онова, което става с така наречените умрели в макроносмоса, и то в духовния макрокосмос.
към текста >>
Слънцето е толкова мощно небесно тяло, съдържа толкова много духовни сили и духовни същ
нос
ти, че за да се позволи на човека да обгърне с поглед всичко, което изхожда от същ
нос
тта на Слънцето, от духовната същ
нос
т на Слънцето и има влияние върху него между смъртта и едно ново раждане, това изисква заличаването на три пъти по-голям период в сравнение с другите; т.е.
Слънцето е толкова мощно небесно тяло, съдържа толкова много духовни сили и духовни същности, че за да се позволи на човека да обгърне с поглед всичко, което изхожда от същността на Слънцето, от духовната същност на Слънцето и има влияние върху него между смъртта и едно ново раждане, това изисква заличаването на три пъти по-голям период в сравнение с другите; т.е.
периода от 21-та до 42-та година. Но същевременно вие ще разберете, че посветените могат да обгърнат с поглед цялата взаимовръзка на човека със слънчевия живот между смъртта и едно ново раждане едва тогава, когато са надвишили възрастта 42 години. Преди навършването на тази възраст те не могат да видят тази взаимовръзка. Следователно остаряването има голямо значение и за духовното виждане. Определени неща могат да се видят не само при определено посвещение, но и при определена възраст.
към текста >>
Чрез самите неща ние се приближаваме, мои мили приятели, до това, към което се стремях в последната лекция, защото с 49-та година престава възмож
нос
тта за непосредствени отношения с йерархиите.
Отново имаме един период в човешкия живот от 42-та до 49-та година /червено/.
Чрез самите неща ние се приближаваме, мои мили приятели, до това, към което се стремях в последната лекция, защото с 49-та година престава възможността за непосредствени отношения с йерархиите.
Считам, че сте разбрали това в моето изложение.
към текста >>
Вие видяхте, как в онзи живот, в който човекът прекарва непосредствено след смъртта и който трае една трета от продължител
нос
тта на земния му живот, се подготвя кармата.
Там обаче вече започва онази област, където духовният свят се грижи за значително индивидуализиране на човека в неговата карма на Земята.
Вие видяхте, как в онзи живот, в който човекът прекарва непосредствено след смъртта и който трае една трета от продължителността на земния му живот, се подготвя кармата.
Но кармата се изработва постепенно. Също и върху това как се изработва кармата, аз вече казах някои неща: Тя се изработва в съюз с висшите същества.
към текста >>
Имаше една лич
нос
т във времето, когато вече действаше мохамеданството, когато мохамеданството беше изпратило лъчите на своята цивилизация през Азия, Северна Африка чак до Испания, една лич
нос
т премина тогава своето духовно развитие в една школа в Северна Африка, подобна на тази, през която много по-рано премина свети Августин - която обаче вече беше в упадък; - една лич
нос
т, която учеше в същия смисъл и в същия стил в Северна Африка.
Имаше една личност във времето, когато вече действаше мохамеданството, когато мохамеданството беше изпратило лъчите на своята цивилизация през Азия, Северна Африка чак до Испания, една личност премина тогава своето духовно развитие в една школа в Северна Африка, подобна на тази, през която много по-рано премина свети Августин - която обаче вече беше в упадък; - една личност, която учеше в същия смисъл и в същия стил в Северна Африка.
към текста >>
Днес вече не се знае много за това, което е било толкова столетия назад в миналото, което е било обучението на свети Августин преди обучението на тази лич
нос
т, за която говоря тук.
Сега ние трябва да си представим, че ученето в онова време беше различно от това, което то е днес.
Днес вече не се знае много за това, което е било толкова столетия назад в миналото, което е било обучението на свети Августин преди обучението на тази личност, за която говоря тук.
Но в онова време в Северна Африка все още беше възможно да се получи мистерийно обучение, макар и от намиращи се вече в упадък мистерии. И личността, за която говоря, е минала през такива мистерийни обучения, минала е следователно през всичко, което можеше да се изпита чрез такова изучаване на самостоятелната човешката душа, на областите, които човешката душа изживява и възприема, намирайки се извън тялото и т. н.. Но тази личност премина след това в Испания заедно с мохамеданските походи, усвои много от преобразената вече тогава в Испания мохамеданско-азиатска ученост, усвои много именно от това, което навсякъде беше разпространено от юдеите, не онази Кабала, която по-късно се така много изучаваше в Средновековието, а една по-стара форма на Кабалата. И след мохамеданските походи тя стана една личност, която здраво стоеше в духовния живот на тази мохамеданска насока, но по един особен начин - изчислявайки, преценявайки по кабалистичен начин.
към текста >>
И лич
нос
тта, за която говоря, е минала през такива мистерийни обучения, минала е следователно през всичко, което можеше да се изпита чрез такова изучаване на самостоятелната човешката душа, на областите, които човешката душа изживява и възприема, намирайки се извън тялото и т.
Сега ние трябва да си представим, че ученето в онова време беше различно от това, което то е днес. Днес вече не се знае много за това, което е било толкова столетия назад в миналото, което е било обучението на свети Августин преди обучението на тази личност, за която говоря тук. Но в онова време в Северна Африка все още беше възможно да се получи мистерийно обучение, макар и от намиращи се вече в упадък мистерии.
И личността, за която говоря, е минала през такива мистерийни обучения, минала е следователно през всичко, което можеше да се изпита чрез такова изучаване на самостоятелната човешката душа, на областите, които човешката душа изживява и възприема, намирайки се извън тялото и т.
н.. Но тази личност премина след това в Испания заедно с мохамеданските походи, усвои много от преобразената вече тогава в Испания мохамеданско-азиатска ученост, усвои много именно от това, което навсякъде беше разпространено от юдеите, не онази Кабала, която по-късно се така много изучаваше в Средновековието, а една по-стара форма на Кабалата. И след мохамеданските походи тя стана една личност, която здраво стоеше в духовния живот на тази мохамеданска насока, но по един особен начин - изчислявайки, преценявайки по кабалистичен начин.
към текста >>
н.. Но тази лич
нос
т премина след това в Испания заедно с мохамеданските походи, усвои много от преобразената вече тогава в Испания мохамеданско-азиатска уче
нос
т, усвои много именно от това, което навсякъде беше разпространено от юдеите, не онази Кабала, която по-късно се така много изучаваше в Средновековието, а една по-стара форма на Кабалата.
Сега ние трябва да си представим, че ученето в онова време беше различно от това, което то е днес. Днес вече не се знае много за това, което е било толкова столетия назад в миналото, което е било обучението на свети Августин преди обучението на тази личност, за която говоря тук. Но в онова време в Северна Африка все още беше възможно да се получи мистерийно обучение, макар и от намиращи се вече в упадък мистерии. И личността, за която говоря, е минала през такива мистерийни обучения, минала е следователно през всичко, което можеше да се изпита чрез такова изучаване на самостоятелната човешката душа, на областите, които човешката душа изживява и възприема, намирайки се извън тялото и т.
н.. Но тази личност премина след това в Испания заедно с мохамеданските походи, усвои много от преобразената вече тогава в Испания мохамеданско-азиатска ученост, усвои много именно от това, което навсякъде беше разпространено от юдеите, не онази Кабала, която по-късно се така много изучаваше в Средновековието, а една по-стара форма на Кабалата.
И след мохамеданските походи тя стана една личност, която здраво стоеше в духовния живот на тази мохамеданска насока, но по един особен начин - изчислявайки, преценявайки по кабалистичен начин.
към текста >>
И след мохамеданските походи тя стана една лич
нос
т, която здраво стоеше в духовния живот на тази мохамеданска насока, но по един особен начин - изчислявайки, преценявайки по кабалистичен начин.
Сега ние трябва да си представим, че ученето в онова време беше различно от това, което то е днес. Днес вече не се знае много за това, което е било толкова столетия назад в миналото, което е било обучението на свети Августин преди обучението на тази личност, за която говоря тук. Но в онова време в Северна Африка все още беше възможно да се получи мистерийно обучение, макар и от намиращи се вече в упадък мистерии. И личността, за която говоря, е минала през такива мистерийни обучения, минала е следователно през всичко, което можеше да се изпита чрез такова изучаване на самостоятелната човешката душа, на областите, които човешката душа изживява и възприема, намирайки се извън тялото и т. н.. Но тази личност премина след това в Испания заедно с мохамеданските походи, усвои много от преобразената вече тогава в Испания мохамеданско-азиатска ученост, усвои много именно от това, което навсякъде беше разпространено от юдеите, не онази Кабала, която по-късно се така много изучаваше в Средновековието, а една по-стара форма на Кабалата.
И след мохамеданските походи тя стана една личност, която здраво стоеше в духовния живот на тази мохамеданска насока, но по един особен начин - изчислявайки, преценявайки по кабалистичен начин.
към текста >>
След това обаче в 18-ти век същата индивидуал
нос
т премина в онази лич
нос
т, която стана световноизвестна за френския народ, а именно във Волтер[1].
След това обаче в 18-ти век същата индивидуалност премина в онази личност, която стана световноизвестна за френския народ, а именно във Волтер[1].
Ние виждаме тази личност да се преражда отново във Волтер.
към текста >>
Ние виждаме тази лич
нос
т да се преражда отново във Волтер.
След това обаче в 18-ти век същата индивидуалност премина в онази личност, която стана световноизвестна за френския народ, а именно във Волтер[1].
Ние виждаме тази личност да се преражда отново във Волтер.
към текста >>
Когато сега насочим поглед върху това, което Волтер прекара в живота между смъртта и едно ново раждане въз основа на неговите минали въплъщения на Земята преди да стане Волтер, ние намираме, че тази индивидуал
нос
т по твърде особен начин беше развила по-нататък всичко онова, което беше придобила чрез северно-африканските учения, чрез кабалистичното проникване на тези учения, разви по-нататък всичко това особено в сферата на Марс през втората половина на живота между смъртта и едно ново раждане.
Когато сега насочим поглед върху това, което Волтер прекара в живота между смъртта и едно ново раждане въз основа на неговите минали въплъщения на Земята преди да стане Волтер, ние намираме, че тази индивидуалност по твърде особен начин беше развила по-нататък всичко онова, което беше придобила чрез северно-африканските учения, чрез кабалистичното проникване на тези учения, разви по-нататък всичко това особено в сферата на Марс през втората половина на живота между смъртта и едно ново раждане.
И Волтер дойде именно като Волтер от 18-ия век с преработването, с преобразуването, което може да дойде от сферата на Марс.
към текста >>
Това е един живот, който развиваше душевни сръч
нос
ти, но на всяка крачка това беше един живот на настъпление, на агресив
нос
т, както и един живот на отстъпление.
Вижте целия живот на Волтер.
Това е един живот, който развиваше душевни сръчности, но на всяка крачка това беше един живот на настъпление, на агресивност, както и един живот на отстъпление.
Понякога настъпвайки безразсъдно смело, друг път отстъпвайки с малодушие.
към текста >>
Когато човек се запознава с тези същества от сферата на Юпитер, той всъщ
нос
т получава едно твърде особено впечатление.
Когато човек се запознава с тези същества от сферата на Юпитер, той всъщност получава едно твърде особено впечатление.
Първо като човек - естествено той трябва да има повече от 56 години - той е силно впечатлен, че има такива същества, каквито са свързаните със сферата на Юпитер същества. Искам да кажа, като човек на Земята, а не като такъв между смъртта и едно ново раждане, където имаме работа с тези същества. Това са същества, които не се нуждаят да учат нищо, защото в момента, когато се образуват - не мога да кажа, когато се раждат и вие скоро ще видите защо, - те се образуват като много мъдри същества. Те никога не са глупави, никога не са лишени от мъдрост, те са създадени така, както често пъти хората на Земята биха искали да бъдат създадени, когато не знаят да ценят благодатта на учението, а може би искат да се родят мъдри. Обаче тези същества на Юпитер изобщо не се раждат, а възникват от целия организъм на Юпитер.
към текста >>
Юпитер е всъщ
нос
т именно творяща мъдрост.
Това са същества, които не се нуждаят да учат нищо, защото в момента, когато се образуват - не мога да кажа, когато се раждат и вие скоро ще видите защо, - те се образуват като много мъдри същества. Те никога не са глупави, никога не са лишени от мъдрост, те са създадени така, както често пъти хората на Земята биха искали да бъдат създадени, когато не знаят да ценят благодатта на учението, а може би искат да се родят мъдри. Обаче тези същества на Юпитер изобщо не се раждат, а възникват от целия организъм на Юпитер. Както при нас облаците се образуват от атмосферата, по подобен начин тези същества възникват от целия Юпитер и то така, че щом веднъж са възникнали, можем да ги считаме като въплътена мъдрост. Те и не умират в сферата на Юпитер, а се преобразяват.
Юпитер е всъщност именно творяща мъдрост.
Представете си, че гледате от върха Риджи и виждате там плуващите променливи облаци и представете си, че това не са променящи формата си водни облаци, а самата бликаща мъдрост, бликащи мисловни образи, които обаче са същества. Тогава ще имате представа за Юпитер.
към текста >>
Имаше една любознателна лич
нос
т, която живя в последните времена на мексиканската култура, в навлезлия в пълен упадък и придобил магическа-суеверна форма мексикански култ на мистериите.
Имаше една любознателна личност, която живя в последните времена на мексиканската култура, в навлезлия в пълен упадък и придобил магическа-суеверна форма мексикански култ на мистериите.
Това беше една жадна за знания личност, която всичко изучаваше с голяма точност.
към текста >>
Това беше една жадна за знания лич
нос
т, която всичко изучаваше с голяма точ
нос
т.
Имаше една любознателна личност, която живя в последните времена на мексиканската култура, в навлезлия в пълен упадък и придобил магическа-суеверна форма мексикански култ на мистериите.
Това беше една жадна за знания личност, която всичко изучаваше с голяма точност.
към текста >>
Това няма никакво значение, защото който днес изучава това, той изучава всъщ
нос
т нещо напълно суеверно.
Аз се натъкнах на това благодарение на факта, че преди години се запознах с един забележителен човек, който по един първобитен начин и сега още изучава това, което съществува в упадъчните представи на мексиканските мистерии.
Това няма никакво значение, защото който днес изучава това, той изучава всъщност нещо напълно суеверно.
Всичко това днес е нещо упадъчно. Но тази личност от миналото, за която ви говоря, още преди откриването, преди така нареченото откриване на Америка, когато мексиканската цивилизация беше още в разцвета си, но като мистерийна цивилизация вече е била в упадък, изучаваше всичко там с яростно усърдие. Днес не се знае вече нищо повече от имената и някои образи на Таотл, Кветцалкоатл, Тетцкатлипока, когато се говори за тези същества от мексиканските мистерии. Но тази личност, която още напълно знаеше, че Таотл е едно същество, което витае във всички облаци като един вид космически въздесъщ дух, който бушува във водите, блести в дъгата, живее в светкавицата и гръмотевицата, което обаче при определени условия също може да бъде внесено в светената вода чрез култови действия, тази личност знаеше също, че Кветцалкоатл беше един вид божество, което можеше живо да обхване човека в неговото кръвообращение, в неговия дихателен процес. Тази личност прие в себе си живата същност на мексиканската цивилизация.
към текста >>
Но тази лич
нос
т от миналото, за която ви говоря, още преди откриването, преди така нареченото откриване на Америка, когато мексиканската цивилизация беше още в разцвета си, но като мистерийна цивилизация вече е била в упадък, изучаваше всичко там с яростно усърдие.
Аз се натъкнах на това благодарение на факта, че преди години се запознах с един забележителен човек, който по един първобитен начин и сега още изучава това, което съществува в упадъчните представи на мексиканските мистерии. Това няма никакво значение, защото който днес изучава това, той изучава всъщност нещо напълно суеверно. Всичко това днес е нещо упадъчно.
Но тази личност от миналото, за която ви говоря, още преди откриването, преди така нареченото откриване на Америка, когато мексиканската цивилизация беше още в разцвета си, но като мистерийна цивилизация вече е била в упадък, изучаваше всичко там с яростно усърдие.
Днес не се знае вече нищо повече от имената и някои образи на Таотл, Кветцалкоатл, Тетцкатлипока, когато се говори за тези същества от мексиканските мистерии. Но тази личност, която още напълно знаеше, че Таотл е едно същество, което витае във всички облаци като един вид космически въздесъщ дух, който бушува във водите, блести в дъгата, живее в светкавицата и гръмотевицата, което обаче при определени условия също може да бъде внесено в светената вода чрез култови действия, тази личност знаеше също, че Кветцалкоатл беше един вид божество, което можеше живо да обхване човека в неговото кръвообращение, в неговия дихателен процес. Тази личност прие в себе си живата същност на мексиканската цивилизация.
към текста >>
Но тази лич
нос
т, която още напълно знаеше, че Таотл е едно същество, което витае във всички облаци като един вид космически въздесъщ дух, който бушува във водите, блести в дъгата, живее в светкавицата и гръмотевицата, което обаче при определени условия също може да бъде внесено в светената вода чрез култови действия, тази лич
нос
т знаеше също, че Кветцалкоатл беше един вид божество, което можеше живо да обхване човека в неговото кръвообращение, в неговия дихателен процес.
Аз се натъкнах на това благодарение на факта, че преди години се запознах с един забележителен човек, който по един първобитен начин и сега още изучава това, което съществува в упадъчните представи на мексиканските мистерии. Това няма никакво значение, защото който днес изучава това, той изучава всъщност нещо напълно суеверно. Всичко това днес е нещо упадъчно. Но тази личност от миналото, за която ви говоря, още преди откриването, преди така нареченото откриване на Америка, когато мексиканската цивилизация беше още в разцвета си, но като мистерийна цивилизация вече е била в упадък, изучаваше всичко там с яростно усърдие. Днес не се знае вече нищо повече от имената и някои образи на Таотл, Кветцалкоатл, Тетцкатлипока, когато се говори за тези същества от мексиканските мистерии.
Но тази личност, която още напълно знаеше, че Таотл е едно същество, което витае във всички облаци като един вид космически въздесъщ дух, който бушува във водите, блести в дъгата, живее в светкавицата и гръмотевицата, което обаче при определени условия също може да бъде внесено в светената вода чрез култови действия, тази личност знаеше също, че Кветцалкоатл беше един вид божество, което можеше живо да обхване човека в неговото кръвообращение, в неговия дихателен процес.
Тази личност прие в себе си живата същност на мексиканската цивилизация.
към текста >>
Тази лич
нос
т прие в себе си живата същ
нос
т на мексиканската цивилизация.
Това няма никакво значение, защото който днес изучава това, той изучава всъщност нещо напълно суеверно. Всичко това днес е нещо упадъчно. Но тази личност от миналото, за която ви говоря, още преди откриването, преди така нареченото откриване на Америка, когато мексиканската цивилизация беше още в разцвета си, но като мистерийна цивилизация вече е била в упадък, изучаваше всичко там с яростно усърдие. Днес не се знае вече нищо повече от имената и някои образи на Таотл, Кветцалкоатл, Тетцкатлипока, когато се говори за тези същества от мексиканските мистерии. Но тази личност, която още напълно знаеше, че Таотл е едно същество, което витае във всички облаци като един вид космически въздесъщ дух, който бушува във водите, блести в дъгата, живее в светкавицата и гръмотевицата, което обаче при определени условия също може да бъде внесено в светената вода чрез култови действия, тази личност знаеше също, че Кветцалкоатл беше един вид божество, което можеше живо да обхване човека в неговото кръвообращение, в неговия дихателен процес.
Тази личност прие в себе си живата същност на мексиканската цивилизация.
към текста >>
Но в живота между смъртта и едно ново раждане тя така мина през свръхсетивната област, че в нейното кармическо развитие - което беше обусловено от един минал земен живот, прекаран обаче не в Мексико, - тази лич
нос
т пренесе през сферата на Юпитер именно онова, което под суеверна форма беше изживяла в Мексико, но което въпреки това беше изпълнено с плодовете на една съществуваща по-рано цивилизация.
Тя се прероди по-късно без една женска междинна степен. В Мексико тя беше мъж, след това се прероди отново като мъж, без да мине през едно прераждане като жена.
Но в живота между смъртта и едно ново раждане тя така мина през свръхсетивната област, че в нейното кармическо развитие - което беше обусловено от един минал земен живот, прекаран обаче не в Мексико, - тази личност пренесе през сферата на Юпитер именно онова, което под суеверна форма беше изживяла в Мексико, но което въпреки това беше изпълнено с плодовете на една съществуваща по-рано цивилизация.
Това, което тази личност беше изживяла в Мексико, мина през сферата на Юпитер, прие формата на мъдрост, но форма на мъдрост, която всъщност е автоматична в сравнение с това, което човек трябва да придобие като мъдрост чрез своята собствена индивидуалност. Когато една мъдрост, каквато съществува и твори на Юпитер, в изработването на кармата между смъртта и едно ново раждане се излее върху нещо, което човек е изпитал по-рано в земния живот, тя допринася от всичко това да заблести мъдрост също и на Земята. Но тази мъдрост зависи тогава от това, каквото човек е изпитал в земния живот.
към текста >>
Това, което тази лич
нос
т беше изживяла в Мексико, мина през сферата на Юпитер, прие формата на мъдрост, но форма на мъдрост, която всъщ
нос
т е автоматична в сравнение с това, което човек трябва да придобие като мъдрост чрез своята собствена индивидуал
нос
т.
Тя се прероди по-късно без една женска междинна степен. В Мексико тя беше мъж, след това се прероди отново като мъж, без да мине през едно прераждане като жена. Но в живота между смъртта и едно ново раждане тя така мина през свръхсетивната област, че в нейното кармическо развитие - което беше обусловено от един минал земен живот, прекаран обаче не в Мексико, - тази личност пренесе през сферата на Юпитер именно онова, което под суеверна форма беше изживяла в Мексико, но което въпреки това беше изпълнено с плодовете на една съществуваща по-рано цивилизация.
Това, което тази личност беше изживяла в Мексико, мина през сферата на Юпитер, прие формата на мъдрост, но форма на мъдрост, която всъщност е автоматична в сравнение с това, което човек трябва да придобие като мъдрост чрез своята собствена индивидуалност.
Когато една мъдрост, каквато съществува и твори на Юпитер, в изработването на кармата между смъртта и едно ново раждане се излее върху нещо, което човек е изпитал по-рано в земния живот, тя допринася от всичко това да заблести мъдрост също и на Земята. Но тази мъдрост зависи тогава от това, каквото човек е изпитал в земния живот.
към текста >>
Индивидуал
нос
тта, за която ви говоря, е същата, която по-късно се роди в по-новата цивилизация като Елифас Леви[2].
Индивидуалността, за която ви говоря, е същата, която по-късно се роди в по-новата цивилизация като Елифас Леви[2].
Елифас Леви е прекарал своя минал земен живот сред мексиканската култура и след смъртта си е преминал през сферата на мъдростта на Юпитер. Там тази мексиканска упадъчна култура отново бе преработена и когато днес четете книгите на Елифас Леви, вие ще видите как върху нещо извънредно примитивно е излято нещо много мъдро. Онзи, който може да вникне в такива неща, тогава казва: Тук е целият Юпитер, но един малоценен Юпитер.
към текста >>
И когато човек - ще си позволя отново да говоря върху тези неща, - успее да обгърне с поглед периода на живота от 56-та до 63-та година, както виждате, с върха на
нос
а си ние надушваме вече нещата /синьо/, тогава той вижда онези въздействия върху хората, които между смъртта и едно ново раждане произлизат от Сатурн, от съществата на Сатурн.
И когато човек - ще си позволя отново да говоря върху тези неща, - успее да обгърне с поглед периода на живота от 56-та до 63-та година, както виждате, с върха на носа си ние надушваме вече нещата /синьо/, тогава той вижда онези въздействия върху хората, които между смъртта и едно ново раждане произлизат от Сатурн, от съществата на Сатурн.
Това е една още по-изненадваща гледка, една смайваща гледка и всъщност вече една гледка, която причинява болка.
към текста >>
Това е една още по-изненадваща гледка, една смайваща гледка и всъщ
нос
т вече една гледка, която причинява болка.
И когато човек - ще си позволя отново да говоря върху тези неща, - успее да обгърне с поглед периода на живота от 56-та до 63-та година, както виждате, с върха на носа си ние надушваме вече нещата /синьо/, тогава той вижда онези въздействия върху хората, които между смъртта и едно ново раждане произлизат от Сатурн, от съществата на Сатурн.
Това е една още по-изненадваща гледка, една смайваща гледка и всъщност вече една гледка, която причинява болка.
към текста >>
Ако си представите това пренесено в духовното, вие имате същ
нос
тта на сатурновите същества.
Това е така, сякаш като човек ходите по Земята – помислете, че вървите, но не забелязвате нищо от себе си когато се погледнете, но прекрачите ли една стъпка по-нататък, там отзад застава едно снежно човече подобно на това, което сте били вие. Сега отново не забелязвате нищо, вървите по-нататък; зад вас отново застава едно снежно човече. Това винаги ви следва и при това казвате «аз» за всички тези снежни човечета.
Ако си представите това пренесено в духовното, вие имате същността на сатурновите същества.
И с тези същества, които с тяхното битие живеят напълно в миналото, човек има работа също и между своята смърт и новото раждане. И може да съществуват хора, които в изработването на тяхната карма имат работа предимно с тези сатурнови същества.
към текста >>
Аз обясних тогава, как, след като ученикът беше познал всяко съмнение и несигур
нос
т в живота, той биваше довеждан пред две статуи.
Аз неотдавна насочих вниманието ви върху това, което е ставало в заслужаващите удивление, но в трудно достъпните - понеже те отблъскват, както вече споменах, - мистерии на Хиберния[3]; колко величествено е било това, което са предлагали хибернийските мистерии на Ирландия.
Аз обясних тогава, как, след като ученикът беше познал всяко съмнение и несигурност в живота, той биваше довеждан пред две статуи.
Едната статуя се състоеше от едно напълно еластично вещество и ученикът трябваше постоянно да потупва, и докосва с пръсти тази статуя. Това създаваше извънредно силно ужасяващо усещане, предизвикваше извънредно силна уплаха, когато натискайки статуята, пръстите правеха дупки. Създаваше се впечатлението - нещо ужасно за един нежен човек, - че постоянно се реже в нещо живо, не бих казал в един труп, но като че ли трябва да се реже в жива плът. Това беше едното.
към текста >>
Накратко казано, тази посветена в мистериите на Хиберния индивидуал
нос
т се прероди отново в наше време като Виктор Юго[4].
Накратко казано, тази посветена в мистериите на Хиберния индивидуалност се прероди отново в наше време като Виктор Юго[4].
Животът на Виктор Юго в неговата романтика, в целия начин, по който тя е конфигурирана, показва изработването на кармата в сферата на Сатурн.
към текста >>
Защото как се изработва такава карма, каквато е тази на Волтер, Елифас Леви, Виктор Юго, това е вече нещо, което по най-интересен и най-интензивен начин ни въвежда в познаване на взаимовръзките между собствената същ
нос
т на хората и на макрокосмическата духовна същ
нос
т при изработването на кармата между смъртта и едно ново раждане.
Това са малки разкази за начина, по който се поражда кармата, по който се образува кармата. Както казах, ние се научаваме най-добре да я познаваме, когато се запознаваме с нея чрез примери.
Защото как се изработва такава карма, каквато е тази на Волтер, Елифас Леви, Виктор Юго, това е вече нещо, което по най-интересен и най-интензивен начин ни въвежда в познаване на взаимовръзките между собствената същност на хората и на макрокосмическата духовна същност при изработването на кармата между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
19.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Защото в кармическите връзки, които преминават от един земен живот в друг, действат закономер
нос
ти, които са от духовно естество и човек не ги разбира правилно или ги отрича, когато забележи, че се касае за причин
нос
т, която в някакво отношение е подобна на тази, която намираме в света, когато говорим за причина и следствие.
Разглеждането на кармическите връзки в живота на човека изисква пълно разбиране на закономерните отношения в света, с което днешният човек повече или по-малко не е свикнал.
Защото в кармическите връзки, които преминават от един земен живот в друг, действат закономерности, които са от духовно естество и човек не ги разбира правилно или ги отрича, когато забележи, че се касае за причинност, която в някакво отношение е подобна на тази, която намираме в света, когато говорим за причина и следствие.
към текста >>
Когато искаме да разберем какво представляват кармическите връзки, ние всъщ
нос
т първо най-точно трябва да разберем, какво става вътре в човека под неговото обикновено съзнание.
Когато искаме да разберем какво представляват кармическите връзки, ние всъщност първо най-точно трябва да разберем, какво става вътре в човека под неговото обикновено съзнание.
А едно разбиране за това, което лежи под обикновеното съзнание, може да ни даде само разглеждането на човешкото същество, както то се представя пред свръхсетивното познание, пред познанието на посвещението.
към текста >>
За да продължим именно с някои неща, които бяха засегнати в миналите лекции, в последните лекции и които в тяхното по-нататъшно разглеждане ще доведат до пълното разбиране на кармата, нека разгледаме днес, как човекът, когато той се издига до имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, придобива все повече и повече възмож
нос
т да разбере, как самият той като човек стои в целия Космос.
За да продължим именно с някои неща, които бяха засегнати в миналите лекции, в последните лекции и които в тяхното по-нататъшно разглеждане ще доведат до пълното разбиране на кармата, нека разгледаме днес, как човекът, когато той се издига до имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, придобива все повече и повече възможност да разбере, как самият той като човек стои в целия Космос.
към текста >>
Вижте, това имагинативно познание не би било всъщ
нос
т никак трудно за постигане, какъвто е фактически случаят с повечето хора, ако би съществувала по-голяма склон
нос
т да бъде преодоляна вътрешната връзка на целия душевен живот с физическото тяло.
Ние можем да кажем, че човекът живее в свръхсетивното, но той живее в свръхсетивното така, че вътрешно се е отделил от своето физическо тяло.
Вижте, това имагинативно познание не би било всъщност никак трудно за постигане, какъвто е фактически случаят с повечето хора, ако би съществувала по-голяма склонност да бъде преодоляна вътрешната връзка на целия душевен живот с физическото тяло.
към текста >>
Естествено човек може от
нос
ително лесно да преодолее онова, което е свързано с непосредственото сетивно схващане.
Естествено човек може относително лесно да преодолее онова, което е свързано с непосредственото сетивно схващане.
Но помислете само, че човекът е свързан със своето физическо тяло така също и чрез своята душевна нагласа, която е придобил в земния живот. Ние сме зависими от физическото тяло също и при нашите настроения в живота на физическия план. Нашите настроения са обусловени също от физическото тяло. Когато човек приписва това или онова на своята способност, на своя талант, на другите свои душевни способности, всичко това е свързано с неговото изживяване във физическото тяло. Когато искаме да постигнем истинско имагинативно познание, ние трябва да се освободим от всичко това.
към текста >>
Когато човек приписва това или онова на своята способ
нос
т, на своя талант, на другите свои душевни способ
нос
ти, всичко това е свързано с неговото изживяване във физическото тяло.
Естествено човек може относително лесно да преодолее онова, което е свързано с непосредственото сетивно схващане. Но помислете само, че човекът е свързан със своето физическо тяло така също и чрез своята душевна нагласа, която е придобил в земния живот. Ние сме зависими от физическото тяло също и при нашите настроения в живота на физическия план. Нашите настроения са обусловени също от физическото тяло.
Когато човек приписва това или онова на своята способност, на своя талант, на другите свои душевни способности, всичко това е свързано с неговото изживяване във физическото тяло.
Когато искаме да постигнем истинско имагинативно познание, ние трябва да се освободим от всичко това. Ако поне за една минута станем действително свободни, ще узнаем, що е имагинативно познание и тогава постепенно ще ни се разкрие панорамата на нашия живот.
към текста >>
За да имате едно сравнение, представете си, че имате един шуплест глинен съд и наливате в него теч
нос
т.
Да вземем обикновеното дневно състояние в живота на човека. Да приемем, че това е физическото тяло /рис.4 а отвън светло/, че това е етерното тяло /щриховка лилаво/, и че това е духовно-душевното естество /змиеобразна вътрешна щриховка, жълто/. Това е устроено по следния начин: Етерното тяло на човека навсякъде е свързано с физическото чрез мускули, кости, нерви. Навсякъде са налице тези връзки от етерното тяло към физическото тяло.
За да имате едно сравнение, представете си, че имате един шуплест глинен съд и наливате в него течност.
Течността изпълва шуплите на този шуплест съд от глина. Следователно течността е преминала в шуплестия глинен съд.
към текста >>
Теч
нос
тта изпълва шуплите на този шуплест съд от глина.
Да вземем обикновеното дневно състояние в живота на човека. Да приемем, че това е физическото тяло /рис.4 а отвън светло/, че това е етерното тяло /щриховка лилаво/, и че това е духовно-душевното естество /змиеобразна вътрешна щриховка, жълто/. Това е устроено по следния начин: Етерното тяло на човека навсякъде е свързано с физическото чрез мускули, кости, нерви. Навсякъде са налице тези връзки от етерното тяло към физическото тяло. За да имате едно сравнение, представете си, че имате един шуплест глинен съд и наливате в него течност.
Течността изпълва шуплите на този шуплест съд от глина.
Следователно течността е преминала в шуплестия глинен съд.
към текста >>
Следователно теч
нос
тта е преминала в шуплестия глинен съд.
Да приемем, че това е физическото тяло /рис.4 а отвън светло/, че това е етерното тяло /щриховка лилаво/, и че това е духовно-душевното естество /змиеобразна вътрешна щриховка, жълто/. Това е устроено по следния начин: Етерното тяло на човека навсякъде е свързано с физическото чрез мускули, кости, нерви. Навсякъде са налице тези връзки от етерното тяло към физическото тяло. За да имате едно сравнение, представете си, че имате един шуплест глинен съд и наливате в него течност. Течността изпълва шуплите на този шуплест съд от глина.
Следователно течността е преминала в шуплестия глинен съд.
към текста >>
Но може да бъде и така, че вие нямате един шуплест глинен съд, а един такъв, който не приема в себе си нищо от теч
нос
тта; тогава теч
нос
тта ще бъде само вътре в съда и не ще има никаква връзка със стените, с вътреш
нос
тта на стените на глинения съд.
Но може да бъде и така, че вие нямате един шуплест глинен съд, а един такъв, който не приема в себе си нищо от течността; тогава течността ще бъде само вътре в съда и не ще има никаква връзка със стените, с вътрешността на стените на глинения съд.
Така при имагинативното познание човекът се намира вътре в своето физическо тяло, но етерното тяло не преминава в мускулите, в костите и т. н.. Така че тогава мога да нарисувам това така: Физическото тяло /виж рис.4 в/, сега обаче етерното тяло остава само за себе си и вътре се намира духовно-душевното естество на човека. Етерното тяло е вътре във физическото, но то е отделено от него. Последствието от това отделяне трябва естествено да бъде достигането до възприятие, когато човек отново се връща в старото състояние. Ето защо е естествено, че когато действително се старае да се освободи от физическото тяло и въпреки това остава вътре в него, какъвто е случаят при имагинативното познание, човек се чувствува не само изморен, но той се чувствува тежък, той силно усеща своето физическо тяло, защото отново трябва да проникне в него.
към текста >>
И то е много важно затова, защото благодарение на това, че човек го узнава, всъщ
нос
т е охарактеризиран целият процес на посвещението.
Но когато отново се връща в своето физическо и в своето етерно тяло, той забелязва, че вътре в неговото физическо и в неговото етерно тяло има нещо; той забелязва, че това физическо и това етерно тяло съвсем не са такива, каквито той обикновено ги схваща, а вътре в тях има нещо. Това е много важно.
И то е много важно затова, защото благодарение на това, че човек го узнава, всъщност е охарактеризиран целият процес на посвещението.
към текста >>
Човек първо изпитва определена труд
нос
т след инспирацията отново да се върне във физическото тяло, защото всъщ
нос
т има чувството, че се потопява в нещо различаващо се от това, в което обикновено се намира като в свое физическо и етерно тяло.
Човек първо изпитва определена трудност след инспирацията отново да се върне във физическото тяло, защото всъщност има чувството, че се потопява в нещо различаващо се от това, в което обикновено се намира като в свое физическо и етерно тяло.
към текста >>
Защото хората са знаели, че когато човек се намира извън своето тяло и отново се връща в него, тогава той всъщ
нос
т става
нос
ител, вижда себе си като
нос
ител на духовни същества.
Защо?
Защото хората са знаели, че когато човек се намира извън своето тяло и отново се връща в него, тогава той всъщност става носител, вижда себе си като носител на духовни същества.
И представата, че особено децата са пазени от техния Ангел, има за основа това, че когато при посвещението човек поглежда назад към този период от раждането до 7-та година, той изживява онова, което охарактеризирах вчера, като казах, че когато в панорамата от спомени се заличи този период от човешкия живот, се явява йерархията на Ангелите; през този период проблясва йерархията на Ангелите, съответно процесите на Луната. Аз още вчера казах: - Това малко е изместено, но по този въпрос ние още ще говорим. - Тогава ясновидецът вижда всичко това като нещо, което се намира вътре в човека.
към текста >>
Но до този вид себепознание, че тялото е
нос
ител на съществата от висшите йерархии, ние съвсем не можем да достигнем по друг начин, освен като първо се излъчваме /с нашето духовно-душевно същество/ навън и после отново се връщаме в тялото.
И отново, когато насочим поглед върху намиращото се между 7-та и 14-та година и се върнем обратно в нашето тяло, ние намираме едно архангелско същество. Естествено това архангелско същество се намира там също и от раждането до 7-та година. Обаче ние не го намираме, когато насочваме нашия ясновиждащ поглед обратно само върху този период от раждането до 7-та година. И така, когато при инспиративното познание сме излезли от нашето тяло и след това отново се връщаме в него, ние забелязваме, че вътре в нашето тяло се намират всички същества на висшите йерархии.
Но до този вид себепознание, че тялото е носител на съществата от висшите йерархии, ние съвсем не можем да достигнем по друг начин, освен като първо се излъчваме /с нашето духовно-душевно същество/ навън и после отново се връщаме в тялото.
към текста >>
Там, където свети външният знак на звездата, там в действител
нос
т има колонии от духовни същества.
Обаче това отново може да бъде разбрано само във връзка с един друг факт. Вижте, в света има много звезди и аз ви казах, че тези звезди са само външните знаци за колонии от божествени същества.
Там, където свети външният знак на звездата, там в действителност има колонии от духовни същества.
Но вие не трябва да си представяте, че тези богове се намират с тяхното съзнание само - да речем например - на Венера, на Слънцето, на Меркурий или на Сириус и т. н., а че те предимно са там. Там, така да се каже, е центърът на тежестта на тяхното същество. Но всички духовни същества на Космоса, които имат нещо общо със Земята, съвсем не могат така да съществуват във Вселената, за да кажем, че те обитават само Марс или Венера. Колкото и парадоксално да ви звучи, все пак трябва да кажа, че божествените същества, които принадлежат към Земята и са обитатели на Марс, Венера, Юпитер и т.
към текста >>
Те биха били там, биха действали, както ние можем да ходим и да хващаме когато нямаме очи, но не биха виждали, - естествено това трябва да се разбира по начина на боговете - те не биха възприемали чрез определена възприемателна способ
нос
т това, което става в Космоса.
Там, така да се каже, е центърът на тежестта на тяхното същество. Но всички духовни същества на Космоса, които имат нещо общо със Земята, съвсем не могат така да съществуват във Вселената, за да кажем, че те обитават само Марс или Венера. Колкото и парадоксално да ви звучи, все пак трябва да кажа, че божествените същества, които принадлежат към Земята и са обитатели на Марс, Венера, Юпитер и т. н., биха били слепи, ако са само обитатели на Слънцето, Марс, Венера, или на Юпитер. Те биха били така слепи, както ние сме слепи, когато нямаме никакви очи.
Те биха били там, биха действали, както ние можем да ходим и да хващаме когато нямаме очи, но не биха виждали, - естествено това трябва да се разбира по начина на боговете - те не биха възприемали чрез определена възприемателна способност това, което става в Космоса.
Сега обаче вие трябва да си зададете въпроса, мои мили приятели: къде се намират очите, възприемателната способност на боговете? И виждате ли, тази възприемателна способност на боговете, наред с другите функции, които има, е Луната, която е нашият съсед в Космоса. Всички божествени същества от Слънцето, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн имат своето око на Луната. Те присъстват същевременно на Луната.
към текста >>
Сега обаче вие трябва да си зададете въпроса, мои мили приятели: къде се намират очите, възприемателната способ
нос
т на боговете?
Но всички духовни същества на Космоса, които имат нещо общо със Земята, съвсем не могат така да съществуват във Вселената, за да кажем, че те обитават само Марс или Венера. Колкото и парадоксално да ви звучи, все пак трябва да кажа, че божествените същества, които принадлежат към Земята и са обитатели на Марс, Венера, Юпитер и т. н., биха били слепи, ако са само обитатели на Слънцето, Марс, Венера, или на Юпитер. Те биха били така слепи, както ние сме слепи, когато нямаме никакви очи. Те биха били там, биха действали, както ние можем да ходим и да хващаме когато нямаме очи, но не биха виждали, - естествено това трябва да се разбира по начина на боговете - те не биха възприемали чрез определена възприемателна способност това, което става в Космоса.
Сега обаче вие трябва да си зададете въпроса, мои мили приятели: къде се намират очите, възприемателната способност на боговете?
И виждате ли, тази възприемателна способност на боговете, наред с другите функции, които има, е Луната, която е нашият съсед в Космоса. Всички божествени същества от Слънцето, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн имат своето око на Луната. Те присъстват същевременно на Луната.
към текста >>
И виждате ли, тази възприемателна способ
нос
т на боговете, наред с другите функции, които има, е Луната, която е нашият съсед в Космоса.
Колкото и парадоксално да ви звучи, все пак трябва да кажа, че божествените същества, които принадлежат към Земята и са обитатели на Марс, Венера, Юпитер и т. н., биха били слепи, ако са само обитатели на Слънцето, Марс, Венера, или на Юпитер. Те биха били така слепи, както ние сме слепи, когато нямаме никакви очи. Те биха били там, биха действали, както ние можем да ходим и да хващаме когато нямаме очи, но не биха виждали, - естествено това трябва да се разбира по начина на боговете - те не биха възприемали чрез определена възприемателна способност това, което става в Космоса. Сега обаче вие трябва да си зададете въпроса, мои мили приятели: къде се намират очите, възприемателната способност на боговете?
И виждате ли, тази възприемателна способност на боговете, наред с другите функции, които има, е Луната, която е нашият съсед в Космоса.
Всички божествени същества от Слънцето, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн имат своето око на Луната. Те присъстват същевременно на Луната.
към текста >>
А сега размислете, какво всъщ
нос
т е казано с всички тези неща, които бяха разгледани тук.
А сега размислете, какво всъщност е казано с всички тези неща, които бяха разгледани тук.
Вземете само един факт. За Луната бе казано, че някога тя е била част от Земята и в течение на времето се е отделила от Земята. Следователно някога окото на боговете беше свързано със Земята, боговете гледаха Вселената от Земята. Поради това великите праучители можаха да дадат на човечеството мъдростта, която те донесоха на това човечество. Защото след като живееха на Земята, те гледаха навън в Космоса чрез окото на боговете, защото Луната беше в Земята.
към текста >>
Тогава човекът на Земята отново ще има възмож
нос
т да гледа навън в Космоса с окото на боговете.
Размислете върху нещо друго. От Луната Яхве властваше над сърцето на юдеите, над душата на юдеите и над душата на великите праучители на човечеството, които още взимаха участие в култа на Яхве и в учението на Яхве, те бяха се свързали именно с Яхве на Луната, за да гледат с неговото око навън в Космоса. В бъдеще Луната отново ще се съедини със Земята.
Тогава човекът на Земята отново ще има възможност да гледа навън в Космоса с окото на боговете.
Тогава той ще има едно природно гледане навън в Космоса. Всичко това, са факти, които ще дадат възможност на човека да познае истинската природа на Вселената. Защото, само когато погледнем света така, гледаме по правилен начин към Луната.
към текста >>
Всичко това, са факти, които ще дадат възмож
нос
т на човека да познае истинската природа на Вселената.
Размислете върху нещо друго. От Луната Яхве властваше над сърцето на юдеите, над душата на юдеите и над душата на великите праучители на човечеството, които още взимаха участие в култа на Яхве и в учението на Яхве, те бяха се свързали именно с Яхве на Луната, за да гледат с неговото око навън в Космоса. В бъдеще Луната отново ще се съедини със Земята. Тогава човекът на Земята отново ще има възможност да гледа навън в Космоса с окото на боговете. Тогава той ще има едно природно гледане навън в Космоса.
Всичко това, са факти, които ще дадат възможност на човека да познае истинската природа на Вселената.
Защото, само когато погледнем света така, гледаме по правилен начин към Луната.
към текста >>
Едва от момента, който аз ви посочих, 1413 година, Земята беше поставена в пълната невъзмож
нос
т да гледа с очите на боговете.
А сега ние разбираме също и основанието, защо точно на Земята може да се развие свободата. Докато Луната беше свързана със Земята и докато древните праучители поучаваха хората чрез техния спомен, и докато след това в мистериите се съхраняваше това, което бяха учили древните праучители, което продължи до 14-то християнско столетие, дотогава всяка мъдрост беше това, което беше виждано с очите на боговете.
Едва от момента, който аз ви посочих, 1413 година, Земята беше поставена в пълната невъзможност да гледа с очите на боговете.
С развитието на съзнателната душа започва възможността да се развие свободата при хората.
към текста >>
С развитието на съзнателната душа започва възмож
нос
тта да се развие свободата при хората.
А сега ние разбираме също и основанието, защо точно на Земята може да се развие свободата. Докато Луната беше свързана със Земята и докато древните праучители поучаваха хората чрез техния спомен, и докато след това в мистериите се съхраняваше това, което бяха учили древните праучители, което продължи до 14-то християнско столетие, дотогава всяка мъдрост беше това, което беше виждано с очите на боговете. Едва от момента, който аз ви посочих, 1413 година, Земята беше поставена в пълната невъзможност да гледа с очите на боговете.
С развитието на съзнателната душа започва възможността да се развие свободата при хората.
към текста >>
Но всъщ
нос
т човекът на Земята е свързан само с неговото сетивно възприятие и с неговото умствено познание, защото това зависи от сетивно-физическото тяло.
Но всъщност човекът на Земята е свързан само с неговото сетивно възприятие и с неговото умствено познание, защото това зависи от сетивно-физическото тяло.
В действителност работата стои така, че когато си представим човека /рис.5 (стр. 228)/, само по отношение на неговите сетива и на неговото умствено познание той излиза извън областта на йерархиите, които обитават над него, - аз би трябвало да щриховам червеното над сетивото за топлината, - докато по отношение на всичко, което стои зад неговия ум, той е изпълнен с третата йерархия /щрихованото в светло зелено/. По отношение на всичко, което стои зад неговото чувстване, той е изпълнен с втората йерархия /гърди, щриховано оранжево/; зад всичко, което се намира зад неговата воля, той е изпълнен с първата йерархия /туловището, щриховано жълто/.
към текста >>
В действител
нос
т работата стои така, че когато си представим човека /рис.5 (стр.
Но всъщност човекът на Земята е свързан само с неговото сетивно възприятие и с неговото умствено познание, защото това зависи от сетивно-физическото тяло.
В действителност работата стои така, че когато си представим човека /рис.5 (стр.
228)/, само по отношение на неговите сетива и на неговото умствено познание той излиза извън областта на йерархиите, които обитават над него, - аз би трябвало да щриховам червеното над сетивото за топлината, - докато по отношение на всичко, което стои зад неговия ум, той е изпълнен с третата йерархия /щрихованото в светло зелено/. По отношение на всичко, което стои зад неговото чувстване, той е изпълнен с втората йерархия /гърди, щриховано оранжево/; зад всичко, което се намира зад неговата воля, той е изпълнен с първата йерархия /туловището, щриховано жълто/.
към текста >>
Следователно ние всъщ
нос
т се намираме вътре в йерархиите и същевременно се разпростираме извън света на йерархиите само с нашите сетивни органи и с нашия разум.
Следователно ние всъщност се намираме вътре в йерархиите и същевременно се разпростираме извън света на йерархиите само с нашите сетивни органи и с нашия разум.
Като човеци ние действително изглеждаме така, както когато плуваме само подаваме глава над водата. Така с нашите сетива и с нашия ум ние излизаме над морето на действията на йерархиите.
към текста >>
Ние сме опиянени от разнород
нос
тта на собствената си същ
нос
т, понеже сме едно с всички тези същества.
Човек не забелязва, не съзира много неща от своята карма само при имагинативното познание. Но щом се появи инспиративното познание и човек отново се завръща в своето тяло, тогава се чувства изпълнен с един свят от безброй йерархии. Човек се завръща в своето тяло и отначало не знае, кой е. Дали е Ангелът, или това същество от йерархията на Динамис, Ексусиаи и т. н.? Ние сме разпръснати в един свят от същества.
Ние сме опиянени от разнородността на собствената си същност, понеже сме едно с всички тези същества.
към текста >>
Така че действително можем да кажем: - Човешкото същество води един земен живот само по отношение на дей
нос
тта на ума и дей
нос
тта на сетивата.
Чрез съответните упражнения човек трябва така да укрепне, че да утвърди своето единство спрямо това състояние. Но тогава също се вижда, как е образувана кармата чрез задружното действие на множество същества, които се намират вътре в човека - това е следствие от живота между смъртта и едно ново раждане. Тук безброй същества си сътрудничат в това, което образува кармата; да, безброй същества си сътрудничат тук.
Така че действително можем да кажем: - Човешкото същество води един земен живот само по отношение на дейността на ума и дейността на сетивата.
По отношение дейността на чувството и на волята човекът живее един живот заедно с боговете. Да, даже по отношение на една, намираща се по-далече скрита дейност на мислите, човекът живее заедно с боговете. По отношение на една скрита мисловна дейност той живее живота на Ангелите, Архангелите и Архаите; по отношение на скритата същност на живота на чувствата той живее живота на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; по отношение на волята човекът живее с живота на Серафимите, Херувимите и Престолите. Това, което наричаме съдба на човека, е работа на боговете и също трябва да бъде третирано като работа на боговете. -
към текста >>
По отношение дей
нос
тта на чувството и на волята човекът живее един живот заедно с боговете.
Чрез съответните упражнения човек трябва така да укрепне, че да утвърди своето единство спрямо това състояние. Но тогава също се вижда, как е образувана кармата чрез задружното действие на множество същества, които се намират вътре в човека - това е следствие от живота между смъртта и едно ново раждане. Тук безброй същества си сътрудничат в това, което образува кармата; да, безброй същества си сътрудничат тук. Така че действително можем да кажем: - Човешкото същество води един земен живот само по отношение на дейността на ума и дейността на сетивата.
По отношение дейността на чувството и на волята човекът живее един живот заедно с боговете.
Да, даже по отношение на една, намираща се по-далече скрита дейност на мислите, човекът живее заедно с боговете. По отношение на една скрита мисловна дейност той живее живота на Ангелите, Архангелите и Архаите; по отношение на скритата същност на живота на чувствата той живее живота на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; по отношение на волята човекът живее с живота на Серафимите, Херувимите и Престолите. Това, което наричаме съдба на човека, е работа на боговете и също трябва да бъде третирано като работа на боговете. -
към текста >>
Да, даже по отношение на една, намираща се по-далече скрита дей
нос
т на мислите, човекът живее заедно с боговете.
Чрез съответните упражнения човек трябва така да укрепне, че да утвърди своето единство спрямо това състояние. Но тогава също се вижда, как е образувана кармата чрез задружното действие на множество същества, които се намират вътре в човека - това е следствие от живота между смъртта и едно ново раждане. Тук безброй същества си сътрудничат в това, което образува кармата; да, безброй същества си сътрудничат тук. Така че действително можем да кажем: - Човешкото същество води един земен живот само по отношение на дейността на ума и дейността на сетивата. По отношение дейността на чувството и на волята човекът живее един живот заедно с боговете.
Да, даже по отношение на една, намираща се по-далече скрита дейност на мислите, човекът живее заедно с боговете.
По отношение на една скрита мисловна дейност той живее живота на Ангелите, Архангелите и Архаите; по отношение на скритата същност на живота на чувствата той живее живота на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; по отношение на волята човекът живее с живота на Серафимите, Херувимите и Престолите. Това, което наричаме съдба на човека, е работа на боговете и също трябва да бъде третирано като работа на боговете. -
към текста >>
По отношение на една скрита мисловна дей
нос
т той живее живота на Ангелите, Архангелите и Архаите; по отношение на скритата същ
нос
т на живота на чувствата той живее живота на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; по отношение на волята човекът живее с живота на Серафимите, Херувимите и Престолите.
Но тогава също се вижда, как е образувана кармата чрез задружното действие на множество същества, които се намират вътре в човека - това е следствие от живота между смъртта и едно ново раждане. Тук безброй същества си сътрудничат в това, което образува кармата; да, безброй същества си сътрудничат тук. Така че действително можем да кажем: - Човешкото същество води един земен живот само по отношение на дейността на ума и дейността на сетивата. По отношение дейността на чувството и на волята човекът живее един живот заедно с боговете. Да, даже по отношение на една, намираща се по-далече скрита дейност на мислите, човекът живее заедно с боговете.
По отношение на една скрита мисловна дейност той живее живота на Ангелите, Архангелите и Архаите; по отношение на скритата същност на живота на чувствата той живее живота на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; по отношение на волята човекът живее с живота на Серафимите, Херувимите и Престолите.
Това, което наричаме съдба на човека, е работа на боговете и също трябва да бъде третирано като работа на боговете. -
към текста >>
Когато човек не направи усилия да постигне определено спокойствие именно по отношение на съдбата, когато той роптае срещу своята съдба, когато той от своя страна е недоволен от съдбата си, когато със субективни решения се бърка в съдбата, тогава той всъщ
нос
т се намира в такова положение, като че постоянно смущава боговете при образуването на неговата съдба.
А какво значение има това за земния живот?
Когато човек не направи усилия да постигне определено спокойствие именно по отношение на съдбата, когато той роптае срещу своята съдба, когато той от своя страна е недоволен от съдбата си, когато със субективни решения се бърка в съдбата, тогава той всъщност се намира в такова положение, като че постоянно смущава боговете при образуването на неговата съдба.
Човек може правилно да живее в своята съдба, само когато може да приеме живота спокойно. Да чувства, как действа съдбата, това се числи към нещата, които са свързани със силни изпитания за човешката природа. И ако човек действително успее да се отнася сериозно към своята съдба, тогава от изживяването на своята карма той ще може да получи най-големите стимули, ще може да приеме най-силните импулси, за да живее с духовния свят. И тогава човек ще получи първо едно усещане, от самия живот ще получи едно чувство, какви са връзките на съдбата.
към текста >>
Съвременните, модерните хора в много отношения са изгубили този финес, тази неж
нос
т на чувството.
Съвременните, модерните хора в много отношения са изгубили този финес, тази нежност на чувството.
Те чувстват грубо. Но представете си, че човек се опита вътрешно с повече финес да усети своето отношение, което е имал към един друг човек, който на младини за него е бил образец, учител или нещо подобно. Не винаги човек изпитва само презрение към тези, които са били негови учители, а в много случаи, хората си спомнят с определено вътрешно задоволство за тези, които са били техни възпитатели, техни образци. Този ретроспективен поглед по определен начин може да се задълбочи в интимно вътрешно изживяване. Човек може да открие, как например е чувствал между 7-та и 14-та година: - Това, което прави този уважаван авторитетен учител трябва да се прави, човек не може другояче, освен също да го направи.
към текста >>
Когато случаят е такъв, по правило това е свързано с минали отношения на Земята, когато човек не е приемал мисли, а е приемал чувства от съответната лич
нос
т, когато той е имал по-малко възмож
нос
т да приема мисли, а напротив чувства от съответната лич
нос
т, чувства, които в живота могат да бъдат предавани по най-разнообразен начин.
По правило - това показва окултното наблюдение - не е така, че в предишния земен живот учителят на съответното лице му е бил учител, а той се е намирал в съвсем други отношения с него. Когато човек стои пред един учител или пред един възпитател, той приема мислите - макар и образно, - в правилната педагогика той приема мислите, именно мислите и представите.
Когато случаят е такъв, по правило това е свързано с минали отношения на Земята, когато човек не е приемал мисли, а е приемал чувства от съответната личност, когато той е имал по-малко възможност да приема мисли, а напротив чувства от съответната личност, чувства, които в живота могат да бъдат предавани по най-разнообразен начин.
Ние можем да охарактеризираме същото нещо за сегашния и за един следващ земен живот.
към текста >>
Представете си, че имате следното нещо: Когато нашата карма се развива от един земен живот в другия, това означава, че дей
нос
ти, действителни дей
нос
ти преминават от една йерархия в друга, че в Космоса, в духовния Космос става нещо извънредно важно.
Представете си, че имате следното нещо: Когато нашата карма се развива от един земен живот в другия, това означава, че дейности, действителни дейности преминават от една йерархия в друга, че в Космоса, в духовния Космос става нещо извънредно важно.
към текста >>
Човек не би трябвало с безразличие да гледа съдбата в живота на един човек, защото, когато се погледне съдбата на един човек, се обхващат всъщ
нос
т действия, които се разливат от най-горната йерархия в най-долната, и отново обратно от най-долната в най-горната.
Представете си, че обгръщате с поглед съдбата в живота на един човек.
Човек не би трябвало с безразличие да гледа съдбата в живота на един човек, защото, когато се погледне съдбата на един човек, се обхващат всъщност действия, които се разливат от най-горната йерархия в най-долната, и отново обратно от най-долната в най-горната.
Когато се насочва поглед върху съдбата на един човек, се гледа в едно творчество, работене и живот, гледа се в поредицата от йерархии. Всъщност съдбата на един човек би трябвало да се разглежда с извънредно голям вътрешен пиетет, с дълбоко вътрешно благоговение, защото когато се разглежда съдбата на един човек, се застава пред целия свят на боговете.
към текста >>
Всъщ
нос
т съдбата на един човек би трябвало да се разглежда с извънредно голям вътрешен пиетет, с дълбоко вътрешно благоговение, защото когато се разглежда съдбата на един човек, се застава пред целия свят на боговете.
Представете си, че обгръщате с поглед съдбата в живота на един човек. Човек не би трябвало с безразличие да гледа съдбата в живота на един човек, защото, когато се погледне съдбата на един човек, се обхващат всъщност действия, които се разливат от най-горната йерархия в най-долната, и отново обратно от най-долната в най-горната. Когато се насочва поглед върху съдбата на един човек, се гледа в едно творчество, работене и живот, гледа се в поредицата от йерархии.
Всъщност съдбата на един човек би трябвало да се разглежда с извънредно голям вътрешен пиетет, с дълбоко вътрешно благоговение, защото когато се разглежда съдбата на един човек, се застава пред целия свят на боговете.
към текста >>
Когато четем биографии, написани от нашите днешни материалистично настроени хора, това всъщ
нос
т е нещо ужасно, защото те са написани без свещено благоговение пред съдбата на онзи, за когото се пише дадена биография.
Помислете за сцените[1], които се разиграват при Щрадер и Капезиус в сръхсетивния свят, където те се явяват в съвършено други форми, но са си същите. Това е само другата страна, която действително се намира в човека, онова, което е в света на боговете, а не в света на земните царства, на минералите, на животните, на растенията, на планините, на облаците, на дърветата и т. н.. Със свещено благоговение да гледаме към съдбите на хората, е нещо, което правилно трябва да усвоим, което епохата трябва да научи.
Когато четем биографии, написани от нашите днешни материалистично настроени хора, това всъщност е нещо ужасно, защото те са написани без свещено благоговение пред съдбата на онзи, за когото се пише дадена биография.
Всъщност писателите на биографии би трябвало да знаят, че когато се намесват в живота на един човек, даже само описвайки го, по един невидим начин те посягат към всички йерархии.
към текста >>
Всъщ
нос
т писателите на биографии би трябвало да знаят, че когато се намесват в живота на един човек, даже само описвайки го, по един невидим начин те посягат към всички йерархии.
Помислете за сцените[1], които се разиграват при Щрадер и Капезиус в сръхсетивния свят, където те се явяват в съвършено други форми, но са си същите. Това е само другата страна, която действително се намира в човека, онова, което е в света на боговете, а не в света на земните царства, на минералите, на животните, на растенията, на планините, на облаците, на дърветата и т. н.. Със свещено благоговение да гледаме към съдбите на хората, е нещо, което правилно трябва да усвоим, което епохата трябва да научи. Когато четем биографии, написани от нашите днешни материалистично настроени хора, това всъщност е нещо ужасно, защото те са написани без свещено благоговение пред съдбата на онзи, за когото се пише дадена биография.
Всъщност писателите на биографии би трябвало да знаят, че когато се намесват в живота на един човек, даже само описвайки го, по един невидим начин те посягат към всички йерархии.
към текста >>
Чрез такива разсъждения човек стига до чувствената страна на антропософията, той съзира, как всичко, което идва към нас като антропософия, трябва да засегне също и нашите чувства, как ние не само научаваме нещо, но как също сме подбудени да развием чувства към света, чувства, които всъщ
нос
т едва тогава ни поставят правилно в живота.
Чрез такива разсъждения човек стига до чувствената страна на антропософията, той съзира, как всичко, което идва към нас като антропософия, трябва да засегне също и нашите чувства, как ние не само научаваме нещо, но как също сме подбудени да развием чувства към света, чувства, които всъщност едва тогава ни поставят правилно в живота.
И без да бъдем доведени до такива чувства, ние не можем истински да прозрем онази закономерност, която изпълва кармата на човека.
към текста >>
И без да бъдем доведени до такива чувства, ние не можем истински да прозрем онази закономер
нос
т, която изпълва кармата на човека.
Чрез такива разсъждения човек стига до чувствената страна на антропософията, той съзира, как всичко, което идва към нас като антропософия, трябва да засегне също и нашите чувства, как ние не само научаваме нещо, но как също сме подбудени да развием чувства към света, чувства, които всъщност едва тогава ни поставят правилно в живота.
И без да бъдем доведени до такива чувства, ние не можем истински да прозрем онази закономерност, която изпълва кармата на човека.
към текста >>
20.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 04. Юни 1924
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Когато разглеждаме как действа кармата, трябва да имаме предвид, че човешкият аз, който всъщ
нос
т представлява истинската същ
нос
т, най-интимната същ
нос
т на човека разполага с три инструмента, чрез които се изявява в света: физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло.
Когато разглеждаме как действа кармата, трябва да имаме предвид, че човешкият аз, който всъщност представлява истинската същност, най-интимната същност на човека разполага с три инструмента, чрез които се изявява в света: физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло.
Човекът всъщност носи със себе си физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло. Той не е нито едно от тези тела, понеже в истинския смисъл той е азът. И азът е този, който изстрадва кармата и който създава карма.
към текста >>
Човекът всъщ
нос
т
нос
и със себе си физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло.
Когато разглеждаме как действа кармата, трябва да имаме предвид, че човешкият аз, който всъщност представлява истинската същност, най-интимната същност на човека разполага с три инструмента, чрез които се изявява в света: физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло.
Човекът всъщност носи със себе си физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло.
Той не е нито едно от тези тела, понеже в истинския смисъл той е азът. И азът е този, който изстрадва кармата и който създава карма.
към текста >>
физическо, етерно и астрално тяло, за да изградим точно чрез това фундамент за разбиране същ
нос
тта на кармата.
Сега е необходимо да изясним отношението на човека като азово същество към тези три, бих ги назовал, инструментални формации, т.е.
физическо, етерно и астрално тяло, за да изградим точно чрез това фундамент за разбиране същността на кармата.
И по отношение на кармата ще имаме необходимата гледна точка, за да наблюдаваме физическата, етерната и астралната същност на човека, ако се съобразим със следното.
към текста >>
И по отношение на кармата ще имаме необходимата гледна точка, за да наблюдаваме физическата, етерната и астралната същ
нос
т на човека, ако се съобразим със следното.
Сега е необходимо да изясним отношението на човека като азово същество към тези три, бих ги назовал, инструментални формации, т.е. физическо, етерно и астрално тяло, за да изградим точно чрез това фундамент за разбиране същността на кармата.
И по отношение на кармата ще имаме необходимата гледна точка, за да наблюдаваме физическата, етерната и астралната същност на човека, ако се съобразим със следното.
към текста >>
До тази гледна точка обаче се достига само чрез едно познание, което изобщо не може да обхване самия човек, което всъщ
нос
т обхваща само извънчовешкото.
До тази гледна точка обаче се достига само чрез едно познание, което изобщо не може да обхване самия човек, което всъщност обхваща само извънчовешкото.
В момента, в който истински се обхване човекът, като стоящ вътре в Универсума, в същия момент може да се открият взаимните връзки между единичните човешки помощни тела, служещи му като инструменти, - т.е. физическото, етерното и астралното тяло – със съответстващата им същност в Космоса.
към текста >>
физическото, етерното и астралното тяло – със съответстващата им същ
нос
т в Космоса.
До тази гледна точка обаче се достига само чрез едно познание, което изобщо не може да обхване самия човек, което всъщност обхваща само извънчовешкото. В момента, в който истински се обхване човекът, като стоящ вътре в Универсума, в същия момент може да се открият взаимните връзки между единичните човешки помощни тела, служещи му като инструменти, - т.е.
физическото, етерното и астралното тяло – със съответстващата им същност в Космоса.
към текста >>
Също така може да говорим за прилика между това, което се намира в човешкото астрално тяло и определена астрал
нос
т, която навън в Космоса действа във всички неща и същества.
Като съответстващ на етерното тяло навън в Космоса откриваме световния етер. Разбира се, етерното тяло на човека има определена човешка структура, то притежава известни форми на движение и др., които са различни от световния етер. Но въпреки това световният етер е от същото естество като човешкото етерно тяло.
Също така може да говорим за прилика между това, което се намира в човешкото астрално тяло и определена астралност, която навън в Космоса действа във всички неща и същества.
При това откриваме нещо изключително важно, нещо, което по своята същност е съвсем чуждо на днешния човек.
към текста >>
При това откриваме нещо изключително важно, нещо, което по своята същ
нос
т е съвсем чуждо на днешния човек.
Като съответстващ на етерното тяло навън в Космоса откриваме световния етер. Разбира се, етерното тяло на човека има определена човешка структура, то притежава известни форми на движение и др., които са различни от световния етер. Но въпреки това световният етер е от същото естество като човешкото етерно тяло. Също така може да говорим за прилика между това, което се намира в човешкото астрално тяло и определена астралност, която навън в Космоса действа във всички неща и същества.
При това откриваме нещо изключително важно, нещо, което по своята същност е съвсем чуждо на днешния човек.
към текста >>
В космическото обкръжение също се намира астрал
нос
т, но къде да я намерим?
Нека си послужим с една схематична представа: Да си представим тук на Земята човека с неговото етерно тяло /виж рис.6 средата/, около Земята световния етер /жълто/, който е от същото естество както човешкия етер. В човека имаме също и астралното тяло /тъмни щрихи в жълтото/.
В космическото обкръжение също се намира астралност, но къде да я намерим?
Къде е тя? Тя може да се намери, но трябва да се досетим какво в Космоса показва астралността, чрез какво тя се изявява: - Някъде, - би трябвало да си кажем, - се намира астралността. - Но дали астралността в Космоса е съвсем невидима, съвсем не възприемаема, или тя наистина може да бъде възприета по някакъв начин? Естествено сам по себе си етерът също първоначално не може да се възприеме с физическите сетива. Когато вие, ако мога така да се изразя,
към текста >>
Тя може да се намери, но трябва да се досетим какво в Космоса показва астрал
нос
тта, чрез какво тя се изявява: - Някъде, - би трябвало да си кажем, - се намира астрал
нос
тта.
Нека си послужим с една схематична представа: Да си представим тук на Земята човека с неговото етерно тяло /виж рис.6 средата/, около Земята световния етер /жълто/, който е от същото естество както човешкия етер. В човека имаме също и астралното тяло /тъмни щрихи в жълтото/. В космическото обкръжение също се намира астралност, но къде да я намерим? Къде е тя?
Тя може да се намери, но трябва да се досетим какво в Космоса показва астралността, чрез какво тя се изявява: - Някъде, - би трябвало да си кажем, - се намира астралността.
- Но дали астралността в Космоса е съвсем невидима, съвсем не възприемаема, или тя наистина може да бъде възприета по някакъв начин? Естествено сам по себе си етерът също първоначално не може да се възприеме с физическите сетива. Когато вие, ако мога така да се изразя,
към текста >>
- Но дали астрал
нос
тта в Космоса е съвсем невидима, съвсем не възприемаема, или тя наистина може да бъде възприета по някакъв начин?
Нека си послужим с една схематична представа: Да си представим тук на Земята човека с неговото етерно тяло /виж рис.6 средата/, около Земята световния етер /жълто/, който е от същото естество както човешкия етер. В човека имаме също и астралното тяло /тъмни щрихи в жълтото/. В космическото обкръжение също се намира астралност, но къде да я намерим? Къде е тя? Тя може да се намери, но трябва да се досетим какво в Космоса показва астралността, чрез какво тя се изявява: - Някъде, - би трябвало да си кажем, - се намира астралността.
- Но дали астралността в Космоса е съвсем невидима, съвсем не възприемаема, или тя наистина може да бъде възприета по някакъв начин?
Естествено сам по себе си етерът също първоначално не може да се възприеме с физическите сетива. Когато вие, ако мога така да се изразя,
към текста >>
Когато обаче обхванете с очи цялото обкръжение на етера, причината да виждате небето синьо, което всъщ
нос
т също го няма там, е, че вие възприемате края на етера.
погледнете късче етер, с физическите си сетива, не виждате нищо, вие просто гледате през него, етерът е като едно нищо.
Когато обаче обхванете с очи цялото обкръжение на етера, причината да виждате небето синьо, което всъщност също го няма там, е, че вие възприемате края на етера.
Вие възприемате етера като синьото на небето. Възприятието на синевата на небето е наистина възприятие на етера. Така, че ние вече можем да кажем: - С това, че възприемаме синьото на небето, /виж рис.6 синьо/, възприемаме етера от обкръжението ни. -
към текста >>
Синевата на небето се описва по правилен начин, когато става въпрос за човешкото възприятие и се каже: - Етерът не може да се види, но той се издига до възприемаемост, заради голямата величестве
нос
т, с която застава в Космоса, като се разкрива в небесната синева. -
Най-напред ние виждаме през етера. Той допуска това отначало, но след това се проявява в синьото на небето.
Синевата на небето се описва по правилен начин, когато става въпрос за човешкото възприятие и се каже: - Етерът не може да се види, но той се издига до възприемаемост, заради голямата величественост, с която застава в Космоса, като се разкрива в небесната синева. -
към текста >>
Във физическата наука се размишлява материалистично от
нос
но небесната синева.
Във физическата наука се размишлява материалистично относно небесната синева.
За физическата наука е трудно да размишлява разумно, поради простата причина, че тя трябва да е наясно, че там, където е небесната синева, няма нищо физическо. Но поне разумът се напъва да си обясни, как светлинните лъчи се пречупват и рефлектират по особен начин, за да предизвикат синьото в небето. Но точно тук започва влиянието на свръхсетивното. А в Космоса е така, че свръхсетивното вече може да се възприема, но трябва да се открие, там където то става възприемаемо.
към текста >>
Някъде в Космоса се намира също и астрал
нос
тта.
Значи, етерът става възприемаем чрез небесната синева.
Някъде в Космоса се намира също и астралността.
Етерът поглежда през синевата на небето в сетивността. Къде поглежда тогава астралността на Космоса във видимото, във възприемаемото?
към текста >>
Етерът поглежда през синевата на небето в сетив
нос
тта.
Значи, етерът става възприемаем чрез небесната синева. Някъде в Космоса се намира също и астралността.
Етерът поглежда през синевата на небето в сетивността.
Къде поглежда тогава астралността на Космоса във видимото, във възприемаемото?
към текста >>
Къде поглежда тогава астрал
нос
тта на Космоса във видимото, във възприемаемото?
Значи, етерът става възприемаем чрез небесната синева. Някъде в Космоса се намира също и астралността. Етерът поглежда през синевата на небето в сетивността.
Къде поглежда тогава астралността на Космоса във видимото, във възприемаемото?
към текста >>
Вижте, в действител
нос
т всяка звезда, която виждаме да блести на небето, е входна порта към астрал
нос
тта, така че навсякъде, където блестят звездите, всъщ
нос
т блести астралното.
Вижте, в действителност всяка звезда, която виждаме да блести на небето, е входна порта към астралността, така че навсякъде, където блестят звездите, всъщност блести астралното.
Вижте звездното небе в неговото разнообразие - там звездите са събрани на групи, тук повече са разпръснати, раздалечени една от друга, - тогава трябва да си кажете: - В тази вълшебна светлинна конфигурация невидимото свръхсетивно тяло на Космоса става видимо. Затова звездният свят не бива да се смята за бездуховен. Да се поглежда нагоре към звездите и да се говори за горящи газови формации е точно същото, когато някой - извинете ме за парадоксалното сравнение, но то е абсолютно подходящо - с любов ви погали и при това държи пръстите си малко разперени, а вие кажете, че това, което чувствате при галенето, са малки ленти, положени върху лицето ви. Точно толкова малко, колкото малки ленти са положени върху лицето ви при галенето, точно толкова и там горе съществуват онези същности, за които говори физиката; а астралното тяло на Космоса постоянно упражнява своите въздействия върху етерната организация, които въздействия са като галенето на лицето ви.
към текста >>
Точно толкова малко, колкото малки ленти са положени върху лицето ви при галенето, точно толкова и там горе съществуват онези същ
нос
ти, за които говори физиката; а астралното тяло на Космоса постоянно упражнява своите въздействия върху етерната организация, които въздействия са като галенето на лицето ви.
Вижте, в действителност всяка звезда, която виждаме да блести на небето, е входна порта към астралността, така че навсякъде, където блестят звездите, всъщност блести астралното. Вижте звездното небе в неговото разнообразие - там звездите са събрани на групи, тук повече са разпръснати, раздалечени една от друга, - тогава трябва да си кажете: - В тази вълшебна светлинна конфигурация невидимото свръхсетивно тяло на Космоса става видимо. Затова звездният свят не бива да се смята за бездуховен. Да се поглежда нагоре към звездите и да се говори за горящи газови формации е точно същото, когато някой - извинете ме за парадоксалното сравнение, но то е абсолютно подходящо - с любов ви погали и при това държи пръстите си малко разперени, а вие кажете, че това, което чувствате при галенето, са малки ленти, положени върху лицето ви.
Точно толкова малко, колкото малки ленти са положени върху лицето ви при галенето, точно толкова и там горе съществуват онези същности, за които говори физиката; а астралното тяло на Космоса постоянно упражнява своите въздействия върху етерната организация, които въздействия са като галенето на лицето ви.
към текста >>
Само, че то се проявява със стабилна дълготрай
нос
т.
Само, че то се проявява със стабилна дълготрайност.
Затова и трайността на една звезда, която винаги оказва влияние върху световния етер от страна на астралния свят, е по-дълга от галенето.
към текста >>
Затова и трай
нос
тта на една звезда, която винаги оказва влияние върху световния етер от страна на астралния свят, е по-дълга от галенето.
Само, че то се проявява със стабилна дълготрайност.
Затова и трайността на една звезда, която винаги оказва влияние върху световния етер от страна на астралния свят, е по-дълга от галенето.
към текста >>
Така, че в звездното небе се вижда душевната проява на световната астрал
нос
т.
Човек не би издържал толкова дълго галене, но в Космоса това трае по-дълго, понеже там пропорциите са гигантски.
Така, че в звездното небе се вижда душевната проява на световната астралност.
към текста >>
Както в нас имаме най-разнообразни приятни усещания чрез нашето астрално тяло, така в Космоса чрез астрал
нос
тта имаме конфигурации на звездното небе.
Както в нас имаме най-разнообразни приятни усещания чрез нашето астрално тяло, така в Космоса чрез астралността имаме конфигурации на звездното небе.
Нищо чудно, че една стара инстинктивно ясновидска наука нарече третата съставна част на човека астрално тяло, защото то е от същото естество както това, което се проявява в звездите. Само аза не го намираме да се разкрива в това обкръжение. Защо? Защо това е така, откриваме точно когато наблюдаваме, че този човешки аз, както се изявява на Земята, - което означава и в принадлежащия към нея Космос, който земен свят по същността си е един тричленен свят, един физически, един етерен и един астрален, - азът, както той се изявява там, винаги е повторение на предишния земен живот. И той е винаги вътре в живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Защо това е така, откриваме точно когато наблюдаваме, че този човешки аз, както се изявява на Земята, - което означава и в принадлежащия към нея Космос, който земен свят по същ
нос
тта си е един тричленен свят, един физически, един етерен и един астрален, - азът, както той се изявява там, винаги е повторение на предишния земен живот.
Както в нас имаме най-разнообразни приятни усещания чрез нашето астрално тяло, така в Космоса чрез астралността имаме конфигурации на звездното небе. Нищо чудно, че една стара инстинктивно ясновидска наука нарече третата съставна част на човека астрално тяло, защото то е от същото естество както това, което се проявява в звездите. Само аза не го намираме да се разкрива в това обкръжение. Защо?
Защо това е така, откриваме точно когато наблюдаваме, че този човешки аз, както се изявява на Земята, - което означава и в принадлежащия към нея Космос, който земен свят по същността си е един тричленен свят, един физически, един етерен и един астрален, - азът, както той се изявява там, винаги е повторение на предишния земен живот.
И той е винаги вътре в живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Два последователни земни живота не могат да бъдат в същото пространство, също не и в Космоса, който е зависим от едновремен
нос
тта, от пространстве
нос
тта.
Но когато наблюдаваме този аз в последователното му развитие между раждането и смъртта, и между смъртта и едно ново раждане, ние изобщо не можем да останем в пространството.
Два последователни земни живота не могат да бъдат в същото пространство, също не и в Космоса, който е зависим от едновременността, от пространствеността.
Затова ние излизаме от пространството и навлизаме във времето. И в действителност, когато се наблюдава аза в неговите последователни земни животи, се излиза от пространството и се навлиза в чистия поток на времето.
към текста >>
И в действител
нос
т, когато се наблюдава аза в неговите последователни земни животи, се излиза от пространството и се навлиза в чистия поток на времето.
Но когато наблюдаваме този аз в последователното му развитие между раждането и смъртта, и между смъртта и едно ново раждане, ние изобщо не можем да останем в пространството. Два последователни земни живота не могат да бъдат в същото пространство, също не и в Космоса, който е зависим от едновременността, от пространствеността. Затова ние излизаме от пространството и навлизаме във времето.
И в действителност, когато се наблюдава аза в неговите последователни земни животи, се излиза от пространството и се навлиза в чистия поток на времето.
към текста >>
Но помислете си: Естествено в пространството се намира и времето; но човек няма никаква възмож
нос
т да изживее времето като такова вътре в пространството.
Но помислете си: Естествено в пространството се намира и времето; но човек няма никаква възможност да изживее времето като такова вътре в пространството.
Човек няма средства за това. Човек винаги трябва да изживява времето чрез пространството и неговите процеси. Когато искате да узнаете времето, вие поглеждате например към часовника, или проследявате хода на Слънцето, часовникът е само едно земно отражение на хода на Слънцето. Но какво всъщност виждате там? Вие виждате положението на стрелките или различните места, където се намира Слънцето - пространствени неща.
към текста >>
Но какво всъщ
нос
т виждате там?
Но помислете си: Естествено в пространството се намира и времето; но човек няма никаква възможност да изживее времето като такова вътре в пространството. Човек няма средства за това. Човек винаги трябва да изживява времето чрез пространството и неговите процеси. Когато искате да узнаете времето, вие поглеждате например към часовника, или проследявате хода на Слънцето, часовникът е само едно земно отражение на хода на Слънцето.
Но какво всъщност виждате там?
Вие виждате положението на стрелките или различните места, където се намира Слънцето - пространствени неща. Поради това, че местата на стрелките или на Слънцето се променят, значи поради това, че нещо пространствено в неговите изменения застава пред вас, вие имате усещане за времето. Но в пространството няма нищо от времето. Там се намират само различните пространствени подреждания, различни положения на стрелките, различни места, където застава Слънцето. Вие изживявате времето едва в душевните усещания.
към текста >>
Там времето е реал
нос
т.
Поради това, че местата на стрелките или на Слънцето се променят, значи поради това, че нещо пространствено в неговите изменения застава пред вас, вие имате усещане за времето. Но в пространството няма нищо от времето. Там се намират само различните пространствени подреждания, различни положения на стрелките, различни места, където застава Слънцето. Вие изживявате времето едва в душевните усещания. Там обаче вие изживявате действително времето, и там излизате също и извън пространството.
Там времето е реалност.
На Земята времето не е никаква реалност.
към текста >>
На Земята времето не е никаква реал
нос
т.
Но в пространството няма нищо от времето. Там се намират само различните пространствени подреждания, различни положения на стрелките, различни места, където застава Слънцето. Вие изживявате времето едва в душевните усещания. Там обаче вие изживявате действително времето, и там излизате също и извън пространството. Там времето е реалност.
На Земята времето не е никаква реалност.
към текста >>
Но какво трябва да изживеем, когато излизаме извън пространството, в което се намираме между раждането и смъртта, и искаме да пристъпим в безпространстве
нос
тта, в която човек се намира между смъртта и едно ново раждане, какво трябва да изпитаме там?
Но какво трябва да изживеем, когато излизаме извън пространството, в което се намираме между раждането и смъртта, и искаме да пристъпим в безпространствеността, в която човек се намира между смъртта и едно ново раждане, какво трябва да изпитаме там?
Да, мои мои мили приятели, човек трябва да умре!
към текста >>
Вземете това с най-голяма сериоз
нос
т, приемете в неговата дълбочина факта, че на Земята човек изживява времето само чрез пространството, чрез пространствени места, чрез подреждането на пространствени неща, че човек изобщо не изживява времето в неговата реал
нос
т и тогава всъщ
нос
т ще намерите една друга дума за това, което е там, когато кажете: - За да се навлезе в реал
нос
тта на времето, трябва да се излезе от пространството, трябва да се напусне всичко пространствено, а това означава да се умре!
Вземете това с най-голяма сериозност, приемете в неговата дълбочина факта, че на Земята човек изживява времето само чрез пространството, чрез пространствени места, чрез подреждането на пространствени неща, че човек изобщо не изживява времето в неговата реалност и тогава всъщност ще намерите една друга дума за това, което е там, когато кажете: - За да се навлезе в реалността на времето, трябва да се излезе от пространството, трябва да се напусне всичко пространствено, а това означава да се умре!
-
към текста >>
Ние обръщаме поглед към този космически свят, който ни заобикаля в обкръжението на Земята, с когото сме подобни чрез нашето етерно тяло, подобни сме и чрез нашето астрално тяло и поглеждаме към духов
нос
тта на този космически свят.
Ние обръщаме поглед към този космически свят, който ни заобикаля в обкръжението на Земята, с когото сме подобни чрез нашето етерно тяло, подобни сме и чрез нашето астрално тяло и поглеждаме към духовността на този космически свят.
Някога имаше народи, имаше човешки групи, които поглеждаха само към духовното в този пространствено-космически свят. Те пропускаха възможността да си създадат представи за повтарянето на земния живот. Защото мисли за повторните земни животи имаха само онези хора и човешки групи, които можеха да си представят времето в неговата чистота, в неговата безпространственост. И когато ние изключим това, което имаме като наш земен свят и неговото обкръжение, или накратко като наш Космос и прозрем духовното в него, ние имаме приблизително онова, за което можем да кажем: То трябва да е тук, за да можем ние като земни хора да навлезем в нашето съществуване. То трябва да е тук.
към текста >>
Те пропускаха възмож
нос
тта да си създадат представи за повтарянето на земния живот.
Ние обръщаме поглед към този космически свят, който ни заобикаля в обкръжението на Земята, с когото сме подобни чрез нашето етерно тяло, подобни сме и чрез нашето астрално тяло и поглеждаме към духовността на този космически свят. Някога имаше народи, имаше човешки групи, които поглеждаха само към духовното в този пространствено-космически свят.
Те пропускаха възможността да си създадат представи за повтарянето на земния живот.
Защото мисли за повторните земни животи имаха само онези хора и човешки групи, които можеха да си представят времето в неговата чистота, в неговата безпространственост. И когато ние изключим това, което имаме като наш земен свят и неговото обкръжение, или накратко като наш Космос и прозрем духовното в него, ние имаме приблизително онова, за което можем да кажем: То трябва да е тук, за да можем ние като земни хора да навлезем в нашето съществуване. То трябва да е тук.
към текста >>
Защото мисли за повторните земни животи имаха само онези хора и човешки групи, които можеха да си представят времето в неговата чистота, в неговата безпространстве
нос
т.
Ние обръщаме поглед към този космически свят, който ни заобикаля в обкръжението на Земята, с когото сме подобни чрез нашето етерно тяло, подобни сме и чрез нашето астрално тяло и поглеждаме към духовността на този космически свят. Някога имаше народи, имаше човешки групи, които поглеждаха само към духовното в този пространствено-космически свят. Те пропускаха възможността да си създадат представи за повтарянето на земния живот.
Защото мисли за повторните земни животи имаха само онези хора и човешки групи, които можеха да си представят времето в неговата чистота, в неговата безпространственост.
И когато ние изключим това, което имаме като наш земен свят и неговото обкръжение, или накратко като наш Космос и прозрем духовното в него, ние имаме приблизително онова, за което можем да кажем: То трябва да е тук, за да можем ние като земни хора да навлезем в нашето съществуване. То трябва да е тук.
към текста >>
Именно тогава се намира нещо изключително важно, когато си представим духов
нос
тта на всичко това, което аз охарактеризирах.
В тази представа - всичко това, което аз сега характеризирах, трябва да е тук, за да можем ние като земни хора да навлезем в нашето земно съществуване – в това се намира нещо изключително важно.
Именно тогава се намира нещо изключително важно, когато си представим духовността на всичко това, което аз охарактеризирах.
И когато си представите тази духовност, в тази, бих искал да кажа, затвореност в себе си, в тази чистота, тогава имаме приблизително това, което онези народи, които се бяха ограничили до съзерцанието само на пространството, наричаха Бог.
към текста >>
И когато си представите тази духов
нос
т, в тази, бих искал да кажа, затворе
нос
т в себе си, в тази чистота, тогава имаме приблизително това, което онези народи, които се бяха ограничили до съзерцанието само на пространството, наричаха Бог.
В тази представа - всичко това, което аз сега характеризирах, трябва да е тук, за да можем ние като земни хора да навлезем в нашето земно съществуване – в това се намира нещо изключително важно. Именно тогава се намира нещо изключително важно, когато си представим духовността на всичко това, което аз охарактеризирах.
И когато си представите тази духовност, в тази, бих искал да кажа, затвореност в себе си, в тази чистота, тогава имаме приблизително това, което онези народи, които се бяха ограничили до съзерцанието само на пространството, наричаха Бог.
към текста >>
В своите мъдри учения тези народи поне бяха почувствали, че Космосът е пронизан и проникнат с една божестве
нос
т и че трябва да се отличава от тази божестве
нос
т онова, което във физическия свят е в нашето земно обкръжение.
В своите мъдри учения тези народи поне бяха почувствали, че Космосът е пронизан и проникнат с една божественост и че трябва да се отличава от тази божественост онова, което във физическия свят е в нашето земно обкръжение.
Това, което се изявява като етерното в това космически божествено и духовно, което ни поглежда през синевата на небето, може да бъде разграничено; освен това в тази божественост може да се различи също и астралното, което ни поглежда през конфигурациите на звездното небе.
към текста >>
Това, което се изявява като етерното в това космически божествено и духовно, което ни поглежда през синевата на небето, може да бъде разграничено; освен това в тази божестве
нос
т може да се различи също и астралното, което ни поглежда през конфигурациите на звездното небе.
В своите мъдри учения тези народи поне бяха почувствали, че Космосът е пронизан и проникнат с една божественост и че трябва да се отличава от тази божественост онова, което във физическия свят е в нашето земно обкръжение.
Това, което се изявява като етерното в това космически божествено и духовно, което ни поглежда през синевата на небето, може да бъде разграничено; освен това в тази божественост може да се различи също и астралното, което ни поглежда през конфигурациите на звездното небе.
към текста >>
Когато през Коледната нощ човекът си представи, как стои на Земята със своето физическо, със своето етерно, със своето астрално тяло, сроден с триединния Космос, който в своята етер
нос
т, проявяваща се така величествено в синевата на небето, но същевременно вълшебно-магически му се представя през нощта, как той стои срещу астрал
нос
тта на Космоса в блестящите звезди, тогава в тази светлина на обкръжението, във взаимната й връзка с това, което е в земното, той чувства как е поставен в пространството със своята собствена азова същ
нос
т.
Когато през Коледната нощ човекът си представи, как стои на Земята със своето физическо, със своето етерно, със своето астрално тяло, сроден с триединния Космос, който в своята етерност, проявяваща се така величествено в синевата на небето, но същевременно вълшебно-магически му се представя през нощта, как той стои срещу астралността на Космоса в блестящите звезди, тогава в тази светлина на обкръжението, във взаимната й връзка с това, което е в земното, той чувства как е поставен в пространството със своята собствена азова същност.
И тогава той може да погледне Коледната мистерия, новороденото дете, представителя на човечеството на Земята, който, доколкото встъпва в своето детство, се ражда в пространството. И той казва, когато осъзнава Коледната мисъл с нейната пълнота и с тази нейна величественост в картината на роденото на Коледа дете: - Ex deo nascimur. – Роден съм от божественото, което прониква и одухотворява пространството. -
към текста >>
И той казва, когато осъзнава Коледната мисъл с нейната пълнота и с тази нейна величестве
нос
т в картината на роденото на Коледа дете: - Ex deo nascimur.
Когато през Коледната нощ човекът си представи, как стои на Земята със своето физическо, със своето етерно, със своето астрално тяло, сроден с триединния Космос, който в своята етерност, проявяваща се така величествено в синевата на небето, но същевременно вълшебно-магически му се представя през нощта, как той стои срещу астралността на Космоса в блестящите звезди, тогава в тази светлина на обкръжението, във взаимната й връзка с това, което е в земното, той чувства как е поставен в пространството със своята собствена азова същност. И тогава той може да погледне Коледната мистерия, новороденото дете, представителя на човечеството на Земята, който, доколкото встъпва в своето детство, се ражда в пространството.
И той казва, когато осъзнава Коледната мисъл с нейната пълнота и с тази нейна величественост в картината на роденото на Коледа дете: - Ex deo nascimur.
– Роден съм от божественото, което прониква и одухотворява пространството. -
към текста >>
Но когато човек е изпитал това, когато вътрешно се е изпълнил с него, тогава може да си спомни за истините от
нос
но смисъла на Земята, които е разбрал чрез антропософията.
Но когато човек е изпитал това, когато вътрешно се е изпълнил с него, тогава може да си спомни за истините относно смисъла на Земята, които е разбрал чрез антропософията.
Това дете, към което поглеждаме, е външната обвивка на роденото в онзи момент в пространството. И от какво произхожда то, за да се роди в пространството? Според досегашните ни изложения, това може да бъде само времето. То се ражда от времето.
към текста >>
И когато проследим живота на това дете, неговото одухотворяване с Христовата същ
нос
т, тогава ние се досещаме: От Слънцето идва това същество, това Христово същество.
И когато проследим живота на това дете, неговото одухотворяване с Христовата същност, тогава ние се досещаме: От Слънцето идва това същество, това Христово същество.
И ние поглеждаме нагоре към Слънцето и си казваме: - Когато гледаме нагоре към Слънцето, в слънчевите лъчи трябва да съзрем скритото за пространството време. Във вътрешността на Слънцето се намира времето. И от това, стаено във вътрешността на Слънцето време, в пространството на Земята е слязъл Христос. И какво имаме в лицето на Христос на Земята? В Христос на Земята имаме това, което, идвайки извън пространството, се свързва със Земята.
към текста >>
Във вътреш
нос
тта на Слънцето се намира времето.
И когато проследим живота на това дете, неговото одухотворяване с Христовата същност, тогава ние се досещаме: От Слънцето идва това същество, това Христово същество. И ние поглеждаме нагоре към Слънцето и си казваме: - Когато гледаме нагоре към Слънцето, в слънчевите лъчи трябва да съзрем скритото за пространството време.
Във вътрешността на Слънцето се намира времето.
И от това, стаено във вътрешността на Слънцето време, в пространството на Земята е слязъл Христос. И какво имаме в лицето на Христос на Земята? В Христос на Земята имаме това, което, идвайки извън пространството, се свързва със Земята.
към текста >>
И от това, стаено във вътреш
нос
тта на Слънцето време, в пространството на Земята е слязъл Христос.
И когато проследим живота на това дете, неговото одухотворяване с Христовата същност, тогава ние се досещаме: От Слънцето идва това същество, това Христово същество. И ние поглеждаме нагоре към Слънцето и си казваме: - Когато гледаме нагоре към Слънцето, в слънчевите лъчи трябва да съзрем скритото за пространството време. Във вътрешността на Слънцето се намира времето.
И от това, стаено във вътрешността на Слънцето време, в пространството на Земята е слязъл Христос.
И какво имаме в лицето на Христос на Земята? В Христос на Земята имаме това, което, идвайки извън пространството, се свързва със Земята.
към текста >>
Със свързаното с днешната цивилизация наше съзнание ние затова толкова трудно разбираме старите предания, защото всъщ
нос
т човешкото съзнание навсякъде се съобразява с пространството, а не с времето[1], нашето съзнание смята времето само като един придатък на пространството.
Със свързаното с днешната цивилизация наше съзнание ние затова толкова трудно разбираме старите предания, защото всъщност човешкото съзнание навсякъде се съобразява с пространството, а не с времето[1], нашето съзнание смята времето само като един придатък на пространството.
към текста >>
И когато човешкото сърце, човешката душа, човешкият дух се свърже с Христос, те отново ще спечелят потока на времето от веч
нос
т на веч
нос
т.
Христос дойде и отново донесе времето на хората.
И когато човешкото сърце, човешката душа, човешкият дух се свърже с Христос, те отново ще спечелят потока на времето от вечност на вечност.
Какво друго може да направим ние хората, освен когато умрем, когато излезем от света на пространството да се вкопчим в това, което тогава отново ни възвръща времето. Тъй като по време на мистерията на Голгота човечеството беше станало само пространствено и беше изгубило времето, Христос отново възвърна времето на хората.
към текста >>
Погледна ли в безкрай
нос
тта на синия световен феномен, виждам как се проявява навън тяхното етерно тяло, което обаче е най-долната част на този свят на йерархиите.
Аз ги сравних с галене. Духът-себе зад тях е галещото същество. Само че галещото същество там не е едно единство, а целият свят на йерархиите. Разгледам ли осанката на един човек, погледна ли очите му, които светят насреща ми, чуя ли гласа му, това е изразът на човека. Погледна ли нагоре в далечния Космос, погледна ли звездите, те са израз на йерархиите, те са жизнените проявления на йерархиите, предизвикващи чувства у човека.
Погледна ли в безкрайността на синия световен феномен, виждам как се проявява навън тяхното етерно тяло, което обаче е най-долната част на този свят на йерархиите.
към текста >>
Тогава обаче, когато погледнем нагоре в безкрай
нос
тта на Космоса, предчувстваме нещо, което се издига над земното, както Земята с нейните физически субстанции и сили се простира надолу под космическото.
Тогава обаче, когато погледнем нагоре в безкрайността на Космоса, предчувстваме нещо, което се издига над земното, както Земята с нейните физически субстанции и сили се простира надолу под космическото.
Земята има нещо подкосмическо във физическото, а Космосът има нещо надземно в Духът-себе.
към текста >>
Това, което се вижда от Слънцето и което се приближава към съзвездието Херкулес, това е само отражение на времевото развитие на слънчевата същ
нос
т.
Но това е само разпростиращото се отражение на слънчевото движение. А когато говорим за истинското Слънце, е просто безсмислено да кажем, че Слънцето се движи в пространството. Понеже пространството се излъчва от Слънцето! Слънцето излъчва не само светлина, Слънцето създава и пространството. И движението на самото Слънце, само всред пространството е пространствено; извън пространството то е времево.
Това, което се вижда от Слънцето и което се приближава към съзвездието Херкулес, това е само отражение на времевото развитие на слънчевата същност.
към текста >>
Но вие трябва да намерите и прехода от едната триедин
нос
т: физическото, етерното, астралното към другата триедин
нос
т: етерното, астралното до Духа-себе.
Онова, което вие наблюдавате на Земята и в околния Космос, това е Отец, който живее в този свят. Бог Отец е богът на пространството. Аз обаче идвам, за да ви известя, че съм дошъл от Слънцето, от времето, от времето, което приема човека, когато той умре. Аз донесох себе си от времето. Приемете ли ме, - казваше Христос, - така ще приемете времето и няма да останете в плен на пространството.
Но вие трябва да намерите и прехода от едната триединност: физическото, етерното, астралното към другата триединност: етерното, астралното до Духа-себе.
Духът-себе също така не може да се намери в земното, както и физически-земното не може да се намери в Космоса. Но аз ви нося вест от него, защото идвам от Слънцето. -
към текста >>
Но аз ви
нос
я вест от него, защото идвам от Слънцето. -
Аз обаче идвам, за да ви известя, че съм дошъл от Слънцето, от времето, от времето, което приема човека, когато той умре. Аз донесох себе си от времето. Приемете ли ме, - казваше Христос, - така ще приемете времето и няма да останете в плен на пространството. Но вие трябва да намерите и прехода от едната триединност: физическото, етерното, астралното към другата триединност: етерното, астралното до Духа-себе. Духът-себе също така не може да се намери в земното, както и физически-земното не може да се намери в Космоса.
Но аз ви нося вест от него, защото идвам от Слънцето. -
към текста >>
Нека си представим, че човек съвсем се затвори в земната същ
нос
т с душевната си нагласа.
Нека си представим, че човек съвсем се затвори в земната същност с душевната си нагласа.
Той може да почувства божественото, защото от божественото сме родени. Ex deo nascimur.
към текста >>
Но когато човек изпита божественото в себе си, изпита божествения световен огън като своя същ
нос
т, припламваща от него, когато се почувства в етерния Космос и изживее духовните прояви, излъчени от астралния свят, това предизвиква тогава вътрешното изживяване на духовното излъчване, към което човекът е призван от Космоса.
Но когато човек изпита божественото в себе си, изпита божествения световен огън като своя същност, припламваща от него, когато се почувства в етерния Космос и изживее духовните прояви, излъчени от астралния свят, това предизвиква тогава вътрешното изживяване на духовното излъчване, към което човекът е призван от Космоса.
към текста >>
Така можем да погледнем към тричлен
нос
тта на полугодието: Коледната мисъл-представа - Ex deo nascimur; представата за Великден - In Christo morimur; мисълта за Петдесятница - Per spiritum sanctum reviviscimus.
Така можем да погледнем към тричленността на полугодието: Коледната мисъл-представа - Ex deo nascimur; представата за Великден - In Christo morimur; мисълта за Петдесятница - Per spiritum sanctum reviviscimus.
към текста >>
Всъщ
нос
т езикът на звездите, който звучи насреща ни от Коледната мисъл, от Великденската мисъл и от Петдесятница: от Коледната мисъл, доколкото Земята е една звезда във Всемира, от Великденската мисъл, доколкото най-блестящата звезда Слънцето ни изпраща своите милостиви дарове, от мисълта за Петдесятница, доколкото това, което е скрито от другата страна на звездите, просветва в душата и от своя страна се излъчва от душата в пламенни езици.
Всъщност езикът на звездите, който звучи насреща ни от Коледната мисъл, от Великденската мисъл и от Петдесятница: от Коледната мисъл, доколкото Земята е една звезда във Всемира, от Великденската мисъл, доколкото най-блестящата звезда Слънцето ни изпраща своите милостиви дарове, от мисълта за Петдесятница, доколкото това, което е скрито от другата страна на звездите, просветва в душата и от своя страна се излъчва от душата в пламенни езици.
към текста >>
Когато вие медитирате върху това, което по този начин идва от Отец,
нос
ителят на Коледната мисъл, който обаче изпраща Сина, за да се осъществи Великденската мисъл, и тогава от този Син, който от своя страна донася вестта за Духа в мисълта за Петдесятница, за да се осъществи човешкият живот на Земята в триединство, когато вие медитирате и истински се размислите върху него, тогава ще получите едно основно чувство от
нос
но всички гореописани основания, които ви дадох за разбирането на кармата.
Когато вие медитирате върху това, което по този начин идва от Отец, носителят на Коледната мисъл, който обаче изпраща Сина, за да се осъществи Великденската мисъл, и тогава от този Син, който от своя страна донася вестта за Духа в мисълта за Петдесятница, за да се осъществи човешкият живот на Земята в триединство, когато вие медитирате и истински се размислите върху него, тогава ще получите едно основно чувство относно всички гореописани основания, които ви дадох за разбирането на кармата.
към текста >>
Във връзка с по-нататъшното разглеждане на кармата, което ще стане през второто полугодие, като усещане за Петдесятница ви дадох онова, каквото днес можах да кажа от
нос
но взаимовръзките между Коледа, Великден и Петдесятница.
Би трябвало нещо да засвети от вашите души.
Във връзка с по-нататъшното разглеждане на кармата, което ще стане през второто полугодие, като усещане за Петдесятница ви дадох онова, каквото днес можах да кажа относно взаимовръзките между Коледа, Великден и Петдесятница.
към текста >>
[1] .. понеже навсякъде трябва да се съобразява с пространството, а не с времето: Виж статията «Жизненият път на Рудолф Щайнер в неговата реал
нос
т и биография» от Хела Визенбергер, в «При
нос
и към Събраните съчинения» № 49/50, страница 12.
[1] .. понеже навсякъде трябва да се съобразява с пространството, а не с времето: Виж статията «Жизненият път на Рудолф Щайнер в неговата реалност и биография» от Хела Визенбергер, в «Приноси към Събраните съчинения» № 49/50, страница 12.
към текста >>
21.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Разглежданията на кармическите въпроси не могат да се предприемат съвсем лесно, а и винаги разглеждането на това, което принадлежи към човешката карма, трябва да се придружава от силно чувство на отговор
нос
т.
Разглежданията на кармическите въпроси не могат да се предприемат съвсем лесно, а и винаги разглеждането на това, което принадлежи към човешката карма, трябва да се придружава от силно чувство на отговорност.
Тук наистина се касае именно за това да се вникне в най-дълбоките взаимовръзки на съществуването в света. Защото в основата на кармата, в протичането на кармата лежат всички неща и процеси, всички явления на света, включително и природните явления. Затова без разбиране за протичането на кармата в света и в развитието на човечеството е невъзможно да разберем, защо външната природа се простира пред нас именно във формата, в която я виждаме. Ние приведохме примери за определено протичане на кармата. Те бяха грижливо подбрани от мен, за да ни помогнат в търсенето на прехода при разглеждане на индивидуалната карма, за да можем да свържем нещата с това, което беше представено с тези примери.
към текста >>
Винаги се касае за това да се разбере, колко сериозно трябва да се взема всъщ
нос
т всичко, което е свързано с нашето Коледно събрание.
Сега бих искал да направя една уводна забележка, защото днес, а също и в следващите лекции ще присъстват приятели, които не бяха тук в течение на разглежданията, които бяха изнесени през последните седмици и месеци именно по отношение на кармата.
Винаги се касае за това да се разбере, колко сериозно трябва да се взема всъщност всичко, което е свързано с нашето Коледно събрание.
Би трябвало действително да ни завладее съзнанието, че всъщност с това Коледно събрание се извърши напълно ново основаване на Антропософското общество. И би трябвало да бъде така, че абсолютно да не се изпада в старите навици, и особено в старите мисловни навици по отношение на силните промени, които са настъпили в новото боравене с антропософската мъдрост. Трябва да сме наясно, че онова, което бе казано в разглежданията, проведени тук от Коледното събрание насам, не може да бъде изнесено своеволно от някого пред слушатели, то не може да бъде изнесено по друг начин, освен ако напечатаните за него лекции не бъдат дословно прочетени.
към текста >>
Би трябвало действително да ни завладее съзнанието, че всъщ
нос
т с това Коледно събрание се извърши напълно ново основаване на Антропософското общество.
Сега бих искал да направя една уводна забележка, защото днес, а също и в следващите лекции ще присъстват приятели, които не бяха тук в течение на разглежданията, които бяха изнесени през последните седмици и месеци именно по отношение на кармата. Винаги се касае за това да се разбере, колко сериозно трябва да се взема всъщност всичко, което е свързано с нашето Коледно събрание.
Би трябвало действително да ни завладее съзнанието, че всъщност с това Коледно събрание се извърши напълно ново основаване на Антропософското общество.
И би трябвало да бъде така, че абсолютно да не се изпада в старите навици, и особено в старите мисловни навици по отношение на силните промени, които са настъпили в новото боравене с антропософската мъдрост. Трябва да сме наясно, че онова, което бе казано в разглежданията, проведени тук от Коледното събрание насам, не може да бъде изнесено своеволно от някого пред слушатели, то не може да бъде изнесено по друг начин, освен ако напечатаните за него лекции не бъдат дословно прочетени.
към текста >>
Иначе ние ще изпаднем напълно в онези грешки, в които изпаднаха някои от нашите членове, които считаха, че трябва да преработят антропософската мъдрост научно, и така ние действително имахме възмож
нос
т да изпитаме голямата вреда, нанесена с това върху антропософското движение.
За сега това не може да бъде предадено по свободен начин. Ако някой се опита да направи това, аз ще се противопоставя. Защото действително при тези трудни и сериозни неща се касае за това, че всяка дума и всяко изречение, които се казват тук, трябва да бъдат точно преценени, за да стане ясно как нещата трябва да бъдат разграничавани. Ако някой има намерение да предаде в друга форма нещата, които се разглеждат тук, да предаде тези неща пред някакви слушатели, той трябва първо да се свърже с мен и да попита, дали това е възможно. В бъдеще, в антропософското движение трябва да бъде внесен единен дух, действителен единен дух.
Иначе ние ще изпаднем напълно в онези грешки, в които изпаднаха някои от нашите членове, които считаха, че трябва да преработят антропософската мъдрост научно, и така ние действително имахме възможност да изпитаме голямата вреда, нанесена с това върху антропософското движение.
към текста >>
Естествено в условията, за които говоря тук, не са включени съвсем поверителни съобщения, но и при тях съответният, който ги предава, трябва да има пълно съзнание за своята отговор
нос
т.
Естествено в условията, за които говоря тук, не са включени съвсем поверителни съобщения, но и при тях съответният, който ги предава, трябва да има пълно съзнание за своята отговорност.
Защото в момента, когато се говори така, както се говори сега от това място, в най-висшия смисъл започва да действа чувството за отговорност по отношение на съобщенията от духовния свят. И без това е трудно да се говори върху тези неща дори и тук. Но ограничеността на нашите условия не позволява нищо друго, освен това, което именно се прави. Трудно е да се говори върху тези неща, защото всъщност тези лекции би трябвало да се изнасят само пред слушатели, които присъстват от началото до края на една серия от лекции. Самопонятно е, че всеки, който идва по-късно, среща трудности в разбирането.
към текста >>
Защото в момента, когато се говори така, както се говори сега от това място, в най-висшия смисъл започва да действа чувството за отговор
нос
т по отношение на съобщенията от духовния свят.
Естествено в условията, за които говоря тук, не са включени съвсем поверителни съобщения, но и при тях съответният, който ги предава, трябва да има пълно съзнание за своята отговорност.
Защото в момента, когато се говори така, както се говори сега от това място, в най-висшия смисъл започва да действа чувството за отговорност по отношение на съобщенията от духовния свят.
И без това е трудно да се говори върху тези неща дори и тук. Но ограничеността на нашите условия не позволява нищо друго, освен това, което именно се прави. Трудно е да се говори върху тези неща, защото всъщност тези лекции би трябвало да се изнасят само пред слушатели, които присъстват от началото до края на една серия от лекции. Самопонятно е, че всеки, който идва по-късно, среща трудности в разбирането.
към текста >>
Но ограниче
нос
тта на нашите условия не позволява нищо друго, освен това, което именно се прави.
Естествено в условията, за които говоря тук, не са включени съвсем поверителни съобщения, но и при тях съответният, който ги предава, трябва да има пълно съзнание за своята отговорност. Защото в момента, когато се говори така, както се говори сега от това място, в най-висшия смисъл започва да действа чувството за отговорност по отношение на съобщенията от духовния свят. И без това е трудно да се говори върху тези неща дори и тук.
Но ограничеността на нашите условия не позволява нищо друго, освен това, което именно се прави.
Трудно е да се говори върху тези неща, защото всъщност тези лекции би трябвало да се изнасят само пред слушатели, които присъстват от началото до края на една серия от лекции. Самопонятно е, че всеки, който идва по-късно, среща трудности в разбирането.
към текста >>
Трудно е да се говори върху тези неща, защото всъщ
нос
т тези лекции би трябвало да се изнасят само пред слушатели, които присъстват от началото до края на една серия от лекции.
Естествено в условията, за които говоря тук, не са включени съвсем поверителни съобщения, но и при тях съответният, който ги предава, трябва да има пълно съзнание за своята отговорност. Защото в момента, когато се говори така, както се говори сега от това място, в най-висшия смисъл започва да действа чувството за отговорност по отношение на съобщенията от духовния свят. И без това е трудно да се говори върху тези неща дори и тук. Но ограничеността на нашите условия не позволява нищо друго, освен това, което именно се прави.
Трудно е да се говори върху тези неща, защото всъщност тези лекции би трябвало да се изнасят само пред слушатели, които присъстват от началото до края на една серия от лекции.
Самопонятно е, че всеки, който идва по-късно, среща трудности в разбирането.
към текста >>
Самопонятно е, че всеки, който идва по-късно, среща труд
нос
ти в разбирането.
Естествено в условията, за които говоря тук, не са включени съвсем поверителни съобщения, но и при тях съответният, който ги предава, трябва да има пълно съзнание за своята отговорност. Защото в момента, когато се говори така, както се говори сега от това място, в най-висшия смисъл започва да действа чувството за отговорност по отношение на съобщенията от духовния свят. И без това е трудно да се говори върху тези неща дори и тук. Но ограничеността на нашите условия не позволява нищо друго, освен това, което именно се прави. Трудно е да се говори върху тези неща, защото всъщност тези лекции би трябвало да се изнасят само пред слушатели, които присъстват от началото до края на една серия от лекции.
Самопонятно е, че всеки, който идва по-късно, среща трудности в разбирането.
към текста >>
Все пак всичко това може да се приеме, ако в душите на нашите приятели има пълното съзнание, че такива труд
нос
ти съществуват.
Все пак всичко това може да се приеме, ако в душите на нашите приятели има пълното съзнание, че такива трудности съществуват.
Ако има такова пълно съзнание, тогава е добре. Но не винаги е така. В нашето антропософско движение относно тези най-крехки неща не може да съществува правилно мислене, ако от друга страна, както това е и след Коледното събрание, все още продължават старите прийоми, които съществуваха по-рано: ревност, завистливост, взаимни озлобления и т. н. и т. н.. За антропософското развитие е абсолютно необходимо да има определен начин на схващане, определена сериозност.
към текста >>
В нашето антропософско движение от
нос
но тези най-крехки неща не може да съществува правилно мислене, ако от друга страна, както това е и след Коледното събрание, все още продължават старите прийоми, които съществуваха по-рано: рев
нос
т, завистливост, взаимни озлобления и т. н.
Все пак всичко това може да се приеме, ако в душите на нашите приятели има пълното съзнание, че такива трудности съществуват. Ако има такова пълно съзнание, тогава е добре. Но не винаги е така.
В нашето антропософско движение относно тези най-крехки неща не може да съществува правилно мислене, ако от друга страна, както това е и след Коледното събрание, все още продължават старите прийоми, които съществуваха по-рано: ревност, завистливост, взаимни озлобления и т. н.
и т. н.. За антропософското развитие е абсолютно необходимо да има определен начин на схващане, определена сериозност.
към текста >>
н.. За антропософското развитие е абсолютно необходимо да има определен начин на схващане, определена сериоз
нос
т.
Все пак всичко това може да се приеме, ако в душите на нашите приятели има пълното съзнание, че такива трудности съществуват. Ако има такова пълно съзнание, тогава е добре. Но не винаги е така. В нашето антропософско движение относно тези най-крехки неща не може да съществува правилно мислене, ако от друга страна, както това е и след Коледното събрание, все още продължават старите прийоми, които съществуваха по-рано: ревност, завистливост, взаимни озлобления и т. н. и т.
н.. За антропософското развитие е абсолютно необходимо да има определен начин на схващане, определена сериозност.
към текста >>
Те са казани, за да събудят в душата на нашите приятели необходимата сериоз
нос
т по отношение на една такава серия от лекции, пред каквато се намираме тук.
Сега мисля, че думите, които казах, ще могат да бъдат разбрани.
Те са казани, за да събудят в душата на нашите приятели необходимата сериозност по отношение на една такава серия от лекции, пред каквато се намираме тук.
към текста >>
В случай, когато четенето става с действително вътрешно участие в това, което се разказва, четенето на една биография би трябвало всъщ
нос
т да събуди особени чувства у читателя.
Кармата е нещо, непосредствено действащо във всяко изживяване на човека, което обаче се крие зад външните изживявания във всичко онова, което трябва да се причисли към безсъзнателното и подсъзнателното в човешката душа.
В случай, когато четенето става с действително вътрешно участие в това, което се разказва, четенето на една биография би трябвало всъщност да събуди особени чувства у читателя.
Ако трябва да опиша до какво може да се стигне при четенето на една биография, то е следното: Който следи с действително внимание една биография, той ще трябва да си каже, че в една биография постоянно се явяват случаи при описването на явления от живота, които не са обосновани от протичащото развитие на разказа.
към текста >>
Когато имаме пред себе си една биография, ние всъщ
нос
т имаме живота на един човек само в определена форма.
Когато имаме пред себе си една биография, ние всъщност имаме живота на един човек само в определена форма.
В живота на един човек играят роля не само онези факти, които той изживява в будно състояние, т.е.: първи ден следва нощта; ден втори следва нощта; ден трети и т. н. и т. н., - но ние само външно можем да почувствуваме това, което е станало през дните, освен ако не пишем една духовно-научна биография, което при обстоятелствата, свързани с днешната цивилизация е напълно невъзможно. Следователно ние вписваме в биографиите онова, което е станало през дните, през време на будното състояние на човека, чиято биография пишем.
към текста >>
Обаче това, което всъщ
нос
т оформя живота, което дава неговата форма, което вгражда съдбовните импулси в живота, то не е видимо и действа като импулси от духовния свят между дневните събития, и тези импулси идват, когато самият човек се намира между заспиване и събуждане.
Обаче това, което всъщност оформя живота, което дава неговата форма, което вгражда съдбовните импулси в живота, то не е видимо и действа като импулси от духовния свят между дневните събития, и тези импулси идват, когато самият човек се намира между заспиване и събуждане.
към текста >>
По отношение на човешкия живот това всъщ
нос
т би означавало, да вземем например картината Сикстинската мадона от Рафаел, да я окачим на стената и да залепим определени части с бяла хартия, така че да не виждаме нарисуваното там и да оставим открити само някои части.
По отношение на човешкия живот това всъщност би означавало, да вземем например картината Сикстинската мадона от Рафаел, да я окачим на стената и да залепим определени части с бяла хартия, така че да не виждаме нарисуваното там и да оставим открити само някои части.
Онзи, който я види по този начин, трябва вероятно да изпита чувството: - Тук трябва да видя още нещо, ако наистина искам да имам цялото съдържание пред себе си. -
към текста >>
Това чувство би трябвало всъщ
нос
т да изпита всеки, който непредубедено чете една биография.
Това чувство би трябвало всъщност да изпита всеки, който непредубедено чете една биография.
По отношение на днешната цивилизация това може да бъде само загатнато, но би трябвало и да се направи. Би трябвало да бъде оповестено, че в живота на човек постоянно действат импулси, които изникват от най-безличностното душевно-духовно изживяване. Ако това стане, мили приятели, тогава ще може да се изгради чувството, че кармата наистина говори от една биография. Естествено би било абстрактно, ако в една биография се разкаже случка от живота на някой човек и след това се каже: - Ето, това идва от един минал земен живот, тогава то е било така и така, и сега се проявява по този начин. Естествено това би било абстрактно.
към текста >>
Би трябвало да бъде оповестено, че в живота на човек постоянно действат импулси, които изникват от най-безлич
нос
тното душевно-духовно изживяване.
Това чувство би трябвало всъщност да изпита всеки, който непредубедено чете една биография. По отношение на днешната цивилизация това може да бъде само загатнато, но би трябвало и да се направи.
Би трябвало да бъде оповестено, че в живота на човек постоянно действат импулси, които изникват от най-безличностното душевно-духовно изживяване.
Ако това стане, мили приятели, тогава ще може да се изгради чувството, че кармата наистина говори от една биография. Естествено би било абстрактно, ако в една биография се разкаже случка от живота на някой човек и след това се каже: - Ето, това идва от един минал земен живот, тогава то е било така и така, и сега се проявява по този начин. Естествено това би било абстрактно. Вероятно на много хора ще се хареса като сензация, но в действителност с него не би се постигнала по-висша духовност, отколкото се постига чрез нашите филистерски биографии, както те се пишат в наше време, защото всичко, което в наше време се върши в тази област, е филистерско дело.
към текста >>
Вероятно на много хора ще се хареса като сензация, но в действител
нос
т с него не би се постигнала по-висша духов
нос
т, отколкото се постига чрез нашите филистерски биографии, както те се пишат в наше време, защото всичко, което в наше време се върши в тази област, е филистерско дело.
По отношение на днешната цивилизация това може да бъде само загатнато, но би трябвало и да се направи. Би трябвало да бъде оповестено, че в живота на човек постоянно действат импулси, които изникват от най-безличностното душевно-духовно изживяване. Ако това стане, мили приятели, тогава ще може да се изгради чувството, че кармата наистина говори от една биография. Естествено би било абстрактно, ако в една биография се разкаже случка от живота на някой човек и след това се каже: - Ето, това идва от един минал земен живот, тогава то е било така и така, и сега се проявява по този начин. Естествено това би било абстрактно.
Вероятно на много хора ще се хареса като сензация, но в действителност с него не би се постигнала по-висша духовност, отколкото се постига чрез нашите филистерски биографии, както те се пишат в наше време, защото всичко, което в наше време се върши в тази област, е филистерско дело.
към текста >>
Някои бележки в дневника могат да бъдат написани твърде повърх
нос
тно, но когато не са написани безсмислено, или пък когато не се четат невнимателно, този, който сам не е повърх
нос
тен, не е филистер, в дневника дори на един еснаф, проследявайки как дните преминават един в друг, ще изпита чувства, които се доближават до усещането за кармата и за съдбовните взаимовръзки.
Но човек може да изгради в душата си онова, което трябва да проникне в нея, ако развие особени предпочитания към бележките, които хората записват в дневника си.
Някои бележки в дневника могат да бъдат написани твърде повърхностно, но когато не са написани безсмислено, или пък когато не се четат невнимателно, този, който сам не е повърхностен, не е филистер, в дневника дори на един еснаф, проследявайки как дните преминават един в друг, ще изпита чувства, които се доближават до усещането за кармата и за съдбовните взаимовръзки.
към текста >>
Защото труд
нос
тта нараства, когато човек вниква във връзките на съществуването и особено, когато вникне в кармическите връзки на съществуването.
Аз опознах някои хора - техният брой съвсем не е така малък, - които се считаха за способни да напишат биографията на Гьоте. Бихме могли да кажем: Неподозиращи нищо, тези хора се чувствуваха готови да напишат една биография на Гьоте.
Защото трудността нараства, когато човек вниква във връзките на съществуването и особено, когато вникне в кармическите връзки на съществуването.
към текста >>
Астралното тяло и азът, които искам да отбележа отново схематично, излизат през главата на човека и всъщ
нос
т през всичко, което е човешката сетивна система, следователно в определен смисъл през цялото тяло, но главно през главата, и тогава те се намират извън човека.
Нека да разгледаме сега заспиващия човек. Това, което нарисувах тук, остава да лежи в леглото. Какво става с астралното тяло и с аза?
Астралното тяло и азът, които искам да отбележа отново схематично, излизат през главата на човека и всъщност през всичко, което е човешката сетивна система, следователно в определен смисъл през цялото тяло, но главно през главата, и тогава те се намират извън човека.
Така че можем да кажем, като първоначално се абстрахираме от аза: - При заспиването астралното тяло напуска човека през главата. - Всъщност то го напуска през всичко, което е сетивен орган. Тъй като сетивните органи са концентрирани предимно в главата, главната маса на астралното тяло излиза през главата. Но в известен смисъл - понеже сетивото на топлината например е разпределено навсякъде, а също и сетивото на осезанието – навсякъде се разпространяват лъчи, които слабо се излъчват, но се създава впечатлението, че при заспиване астралното тяло се излъчва през човешката главата. Също и азът, който - ако се изразя сега пространствено - е по-голям от астралното тяло и не е напълно затворен вътре, излиза от човека.
към текста >>
- Всъщ
нос
т то го напуска през всичко, което е сетивен орган.
Нека да разгледаме сега заспиващия човек. Това, което нарисувах тук, остава да лежи в леглото. Какво става с астралното тяло и с аза? Астралното тяло и азът, които искам да отбележа отново схематично, излизат през главата на човека и всъщност през всичко, което е човешката сетивна система, следователно в определен смисъл през цялото тяло, но главно през главата, и тогава те се намират извън човека. Така че можем да кажем, като първоначално се абстрахираме от аза: - При заспиването астралното тяло напуска човека през главата.
- Всъщност то го напуска през всичко, което е сетивен орган.
Тъй като сетивните органи са концентрирани предимно в главата, главната маса на астралното тяло излиза през главата. Но в известен смисъл - понеже сетивото на топлината например е разпределено навсякъде, а също и сетивото на осезанието – навсякъде се разпространяват лъчи, които слабо се излъчват, но се създава впечатлението, че при заспиване астралното тяло се излъчва през човешката главата. Също и азът, който - ако се изразя сега пространствено - е по-голям от астралното тяло и не е напълно затворен вътре, излиза от човека. Това е заспиващият човек.
към текста >>
За да изпълнят отново човека до главата, те се нуждаят всъщ
нос
т от целия ден; и когато са стигнали до главата, тогава отново настъпва моментът, когато напускат човека.
Ние се събуждаме и когато се събуждаме, астралното тяло и азът се вливат в нашето тяло през върховете на пръстите на ръцете и на краката.
За да изпълнят отново човека до главата, те се нуждаят всъщност от целия ден; и когато са стигнали до главата, тогава отново настъпва моментът, когато напускат човека.
От това вие виждате, че азът и астралното тяло се намират постоянно в движение.
към текста >>
Ние все пак имаме чувството, че сме се събудили веднага като цял човек а всъщ
нос
т към 7 часа и 15 минути едва са се събудили пръстите на нашите ръце и крака и т.
Вие можете да попитате: - Да, но как става така, че ние се събуждаме като цял човек?
Ние все пак имаме чувството, че сме се събудили веднага като цял човек а всъщност към 7 часа и 15 минути едва са се събудили пръстите на нашите ръце и крака и т.
н., а към 12 часа при по-голяма част от хората - именно при ранобудните хора – не се е достигнало по-далеч от положението да се намират в астралното тяло като в една седяща вана. - Това е така.
към текста >>
Но неговата действител
нос
т, неговата същинска субстанция се разпростира съвсем бавно.
Във физическия свят едно тяло се намира само там, където е в момента. Не е така в духовния свят. В духовния свят, когато нашето астрално тяло едва е проникнало във върховете на пръстите на ръцете и краката ни, то действа вече в цялото тяло. Това е забележителното. Ние можем вече да го почувствуваме; и когато то пристига, ние можем да го чувствуваме вече в цялото тяло.
Но неговата действителност, неговата същинска субстанция се разпростира съвсем бавно.
С това явление и с неговото разбиране е свързано извънредно много. От това много зависи оценката за човешкия организъм в неговото здравословно или болестно състояние. Трябва да размислите, че през цялото време на съня в това, което лежи в леглото и което все пак не е човекът, а само физическото и етерното му тяло, има един вид растително-минерална дейност, макар и тази дейност да се извършва в човешкия организъм, тя може да бъде нормална или анормална, здрава или болестна.
към текста >>
Трябва да размислите, че през цялото време на съня в това, което лежи в леглото и което все пак не е човекът, а само физическото и етерното му тяло, има един вид растително-минерална дей
нос
т, макар и тази дей
нос
т да се извършва в човешкия организъм, тя може да бъде нормална или анормална, здрава или болестна.
Това е забележителното. Ние можем вече да го почувствуваме; и когато то пристига, ние можем да го чувствуваме вече в цялото тяло. Но неговата действителност, неговата същинска субстанция се разпростира съвсем бавно. С това явление и с неговото разбиране е свързано извънредно много. От това много зависи оценката за човешкия организъм в неговото здравословно или болестно състояние.
Трябва да размислите, че през цялото време на съня в това, което лежи в леглото и което все пак не е човекът, а само физическото и етерното му тяло, има един вид растително-минерална дейност, макар и тази дейност да се извършва в човешкия организъм, тя може да бъде нормална или анормална, здрава или болестна.
към текста >>
От това обаче виждате, че кармата всъщ
нос
т непрекъснато е налице.
Но общо взето и при най-краткия сън ние преминаваме с извънредно голяма, със светкавична бързина през всички наши земни съществувания. Това е нещо извънредно важно. Естествено тогава нещата стават много, много неясни; но когато някой заспива през време на една лекция, лекторът или онзи който гледа заедно с него вижда нещата пред себе си. Помислете само, той има пред себе си цялото земно развитие с всичко онова, което въпросният човек е изпитал в своите минали земни съществувания. Но понеже това минава пред него със светкавична бързина тогава, когато човек е задрямал през време на една лекция, то е неясно, бързо се слива едно в друго, но въпреки това е налице.
От това обаче виждате, че кармата всъщност непрекъснато е налице.
Тя стои пред човека. Тя е записана, така да се каже, в световните летописи. И при всеки сън човекът има възможност да пристъпи към тази карма. Тази е една от великите тайни на съществуването.
към текста >>
И при всеки сън човекът има възмож
нос
т да пристъпи към тази карма.
Помислете само, той има пред себе си цялото земно развитие с всичко онова, което въпросният човек е изпитал в своите минали земни съществувания. Но понеже това минава пред него със светкавична бързина тогава, когато човек е задрямал през време на една лекция, то е неясно, бързо се слива едно в друго, но въпреки това е налице. От това обаче виждате, че кармата всъщност непрекъснато е налице. Тя стои пред човека. Тя е записана, така да се каже, в световните летописи.
И при всеки сън човекът има възможност да пристъпи към тази карма.
Тази е една от великите тайни на съществуването.
към текста >>
Нека си изясним, какво означава всъщ
нос
т това.
Нека си изясним, какво означава всъщност това.
Светът ни предлага определена част от себе си, която ние виждаме. Ние никога не виждаме нещо друго, никога не възприемаме нещо друго. Извънредно важно е да насочим мисълта си в това направление, как светът предлага на един човек сбор от впечатления, от които зависят опитностите в живота му. Онзи, който не мисли задълбочено, скоро ще се задоволи с такова нещо. Но който мисли дълбоко, той не се задоволява така лесно; той ще си каже нещо твърде особено, именно когато размисли върху това.
към текста >>
Извънредно важно е да насочим мисълта си в това направление, как светът предлага на един човек сбор от впечатления, от които зависят опит
нос
тите в живота му.
Нека си изясним, какво означава всъщност това. Светът ни предлага определена част от себе си, която ние виждаме. Ние никога не виждаме нещо друго, никога не възприемаме нещо друго.
Извънредно важно е да насочим мисълта си в това направление, как светът предлага на един човек сбор от впечатления, от които зависят опитностите в живота му.
Онзи, който не мисли задълбочено, скоро ще се задоволи с такова нещо. Но който мисли дълбоко, той не се задоволява така лесно; той ще си каже нещо твърде особено, именно когато размисли върху това. Той ще си каже: - Това така ме обърква, че отначало не мога да намеря начин да го изразя. Аз никак не мога да изразя това, което се крие тук. Защото, как е възможно да намеря правилен израз за това, че Космосът, светът предлага на всеки човек само по една част от себе си, докато всички части повече или по-малко са взаимно свързани, следователно той специфицира хората?
към текста >>
Но с това всъщ
нос
т не съм казал още нищо.
Естествено, когато описвам нещата така абстрактно, както върша това сега, аз давам най-близкото състояние на нещата.
Но с това всъщност не съм казал още нищо.
С това не е изказано още нищо особено. Първо трябва действително да изразя състоянието на нещата, да ги формулирам. Как трябва да изкажа това, което е налице тук?
към текста >>
Там долу е нашето човешко същество; някъде, където ние не можем да я обхванем, се намира нашата човешка същ
нос
т.
Виждате ли, ние ще стигнем до едно формулиране, до един начин да изкажем това, когато отново насочим поглед към спомена. Какво възниква от глъбините на нашия организъм, когато си спомняме за нещо, какво възниква тогава като спомен? Какво възниква в нас? Възниква онова, което нашето човешко същество е изживяло.
Там долу е нашето човешко същество; някъде, където ние не можем да я обхванем, се намира нашата човешка същност.
Тя се излъчва нагоре в мислите-спомени. Това се излъчва от нашата вътрешност нагоре в нашето съзнание. Какво струи там в нашето съзнание? Човекът е така малък, когато всичко това се излъчва нагоре, а всичко, което се намира извън Космоса, извън човека, е така велико, така колосално! Но там винаги навлизат тези части от света.
към текста >>
Това се излъчва от нашата вътреш
нос
т нагоре в нашето съзнание.
Какво възниква от глъбините на нашия организъм, когато си спомняме за нещо, какво възниква тогава като спомен? Какво възниква в нас? Възниква онова, което нашето човешко същество е изживяло. Там долу е нашето човешко същество; някъде, където ние не можем да я обхванем, се намира нашата човешка същност. Тя се излъчва нагоре в мислите-спомени.
Това се излъчва от нашата вътрешност нагоре в нашето съзнание.
Какво струи там в нашето съзнание? Човекът е така малък, когато всичко това се излъчва нагоре, а всичко, което се намира извън Космоса, извън човека, е така велико, така колосално! Но там винаги навлизат тези части от света. И състоянието на нещата е точно такова, че там изплуват мисли.
към текста >>
Вижте, мои мили приятели, ние получаваме усещане за величестве
нос
т, когато опирайки се на инициационната наука започваме да си казваме: - Около нас се простират тези части на световното познание и зад всичко това, което създава едно външно впечатление, живеят йерархиите така истинно, както зад това, което изплува в нас като спомен, живее отделният човек. -
Понеже сме изживели съответните неща, ние знаем, че те произхождат от нашите изживявания. Там вътре по същия начин идват мисли, както и нашите спомени, но те навлизат отвън. Как навлизат те? Тук долу е човекът, а тук се намира целият свят на йерархиите /виж рис. 9, стр. 264/.
Вижте, мои мили приятели, ние получаваме усещане за величественост, когато опирайки се на инициационната наука започваме да си казваме: - Около нас се простират тези части на световното познание и зад всичко това, което създава едно външно впечатление, живеят йерархиите така истинно, както зад това, което изплува в нас като спомен, живее отделният човек. -
към текста >>
Когато през време на нашето земно съществуване ни се разкрива определена част от света, ние се научаваме да познаваме, че именно тази част от безкрайната редица възмож
нос
ти, които Космосът съдържа, е била избрана от някои членове на йерархиите, за да ни я покажат от раждането ни до смъртта.
Когато през време на нашето земно съществуване ни се разкрива определена част от света, ние се научаваме да познаваме, че именно тази част от безкрайната редица възможности, които Космосът съдържа, е била избрана от някои членове на йерархиите, за да ни я покажат от раждането ни до смъртта.
На един се показва едно, на друг друго. Че му се показва това или онова, зависи от преценката на йерархиите.
към текста >>
Ние ще намерим кармата действаща в нейната най-дълбока вътрешна същ
нос
т.
Бих искал да кажа: Първо към нас пристъпва космическата карма. Тя става все по-индивидуална и по-индивидуална.
Ние ще намерим кармата действаща в нейната най-дълбока вътрешна същност.
към текста >>
Тези две възмож
нос
ти трябваше да бъдат разгледани.
Да се внесе светлина в тези тайни на съществуването, беше заложено още в намеренията на Коледното събрание и още тогава то вече бе поставено пред душите на събраните тогава приятели. Цялото изграждане на Антропософското общество, мои мили приятели, беше едно рисковано начинание. Защото в тази зала, в която се проведе Коледното събрание и трябваше да се основе новата форма на Антропософското общество, през тази зала реално премина една значителна дилема: Дали ще бъде възможно от духовните светове наистина да се свали и да се сподели това, което ще направи Коледното събрание истинско в неговото понататъшно съществуване и въздействие. Дали ще пресъхнат изворите, които се намират в основата на изследването на духовния свят? Но тази вътрешна криза в антропософското движение трябваше действително да съществува и да се обхване с напълно ясно съзнание.
Тези две възможности трябваше да бъдат разгледани.
към текста >>
Днес е възможно да се каже: - Точно от момента на Коледното събрание в духовния свят се взе решение да се отворят още повече, отколкото по-рано изворите на духовния свят, така че основанията да се задълбочи същ
нос
тта на антропософското движение са налице, ако те бъдат правилно разбрани от обществото.-
Днес е възможно да се каже: - Точно от момента на Коледното събрание в духовния свят се взе решение да се отворят още повече, отколкото по-рано изворите на духовния свят, така че основанията да се задълбочи същността на антропософското движение са налице, ако те бъдат правилно разбрани от обществото.-
към текста >>
22.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Разясненията върху кармата могат само бавно и постепенно да ни въведат в разбирането на сложната закономер
нос
т, стояща в основата на света.
Разясненията върху кармата могат само бавно и постепенно да ни въведат в разбирането на сложната закономерност, стояща в основата на света.
Днес бих искал първо да насоча вниманието ви върху това, как трябваше да подчертаем, че в изграждането на човешката карма между смъртта и едно ново раждане си сътрудничат първо самите хора, които се намират в живота между смъртта и едно ново раждане. Там хората работят заедно с други хора, с онези хора, с които те са предимно кармически свързани. Така че в изграждането на кармата между смъртта и едно ново раждане ние виждаме групи от хора, кармически свързани групи от хора и бихме могли да кажем, че в този чисто духовен живот ясно се разграничават групите от хората, които общо работят едни с други. Въпреки това в живота между смъртта и едно ново раждане и особено в настоящия живот, ние участваме в дейността на цялото човечество; фактът че се намираме в една група от хора, в една група от души, не изключва нашата принадлежност към цялото човечество.
към текста >>
Въпреки това в живота между смъртта и едно ново раждане и особено в настоящия живот, ние участваме в дей
нос
тта на цялото човечество; фактът че се намираме в една група от хора, в една група от души, не изключва нашата принадлеж
нос
т към цялото човечество.
Разясненията върху кармата могат само бавно и постепенно да ни въведат в разбирането на сложната закономерност, стояща в основата на света. Днес бих искал първо да насоча вниманието ви върху това, как трябваше да подчертаем, че в изграждането на човешката карма между смъртта и едно ново раждане си сътрудничат първо самите хора, които се намират в живота между смъртта и едно ново раждане. Там хората работят заедно с други хора, с онези хора, с които те са предимно кармически свързани. Така че в изграждането на кармата между смъртта и едно ново раждане ние виждаме групи от хора, кармически свързани групи от хора и бихме могли да кажем, че в този чисто духовен живот ясно се разграничават групите от хората, които общо работят едни с други.
Въпреки това в живота между смъртта и едно ново раждане и особено в настоящия живот, ние участваме в дейността на цялото човечество; фактът че се намираме в една група от хора, в една група от души, не изключва нашата принадлежност към цялото човечество.
към текста >>
И днес ние трябва да отговорим на въпроса, как дей
нос
тта на йерархиите се отразява върху живота на хората?
И тези същества от висшите йерархии, които заедно с човека изграждат кармата между смъртта и едно ново раждане, тези същества действат също и в онзи живот, който ние прекарваме между раждането и смъртта, където кармата се проявява по морален начин в съдбата на човека.
И днес ние трябва да отговорим на въпроса, как дейността на йерархиите се отразява върху живота на хората?
към текста >>
Нека хвърлим поглед върху земната повърх
нос
т.
Нека хвърлим поглед върху земната повърхност.
Ние виждаме определени земни области, осеяни с вулкани. При други области на земната повърхност, виждаме предпоставки за поява на земетресения или други катастрофи. И когато именно по отношение на такива неща проследим кармическите връзки, както в миналите лекции ги проследихме в историческо отношение за някои исторически личности, тогава откриваме нещо твърде особено. Тогава откриваме странния факт, че там горе в духовния свят между смъртта и едно ново раждане живеят човешки души, свързани помежду си в групи според тяхната карма, които според техните минали кармически връзки изработват техните бъдещи кармически връзки. И ние виждаме такива групи от хора, групи от човешки души при тяхното слизане от предземното съществуване в земното съществуване, насочвайки се точно към тези места, които се намират близо до вулкани или там, където могат да се появят земетресения, за да приемат онази съдба от стихийните природни събития, която може да се получи живеейки там.
към текста >>
При други области на земната повърх
нос
т, виждаме предпоставки за поява на земетресения или други катастрофи.
Нека хвърлим поглед върху земната повърхност. Ние виждаме определени земни области, осеяни с вулкани.
При други области на земната повърхност, виждаме предпоставки за поява на земетресения или други катастрофи.
И когато именно по отношение на такива неща проследим кармическите връзки, както в миналите лекции ги проследихме в историческо отношение за някои исторически личности, тогава откриваме нещо твърде особено. Тогава откриваме странния факт, че там горе в духовния свят между смъртта и едно ново раждане живеят човешки души, свързани помежду си в групи според тяхната карма, които според техните минали кармически връзки изработват техните бъдещи кармически връзки. И ние виждаме такива групи от хора, групи от човешки души при тяхното слизане от предземното съществуване в земното съществуване, насочвайки се точно към тези места, които се намират близо до вулкани или там, където могат да се появят земетресения, за да приемат онази съдба от стихийните природни събития, която може да се получи живеейки там. Да, ние откриваме даже, че в този живот между смъртта и едно ново раждане, където човекът има съвършено други възгледи и чувства, душите, които са свързани едни с други, търсят точно такива места, за да изпитат именно съдбата, която може да се изпита по този начин. Защото онова, което намира слаб отзвук в нашите души тук на Земята, например изречението: - Аз си избирам едно голямо нещастие, за да стана по-съвършен, защото самият аз оставам несъвършен по отношение на това, което се намира в моята минала карма.
към текста >>
И когато именно по отношение на такива неща проследим кармическите връзки, както в миналите лекции ги проследихме в историческо отношение за някои исторически лич
нос
ти, тогава откриваме нещо твърде особено.
Нека хвърлим поглед върху земната повърхност. Ние виждаме определени земни области, осеяни с вулкани. При други области на земната повърхност, виждаме предпоставки за поява на земетресения или други катастрофи.
И когато именно по отношение на такива неща проследим кармическите връзки, както в миналите лекции ги проследихме в историческо отношение за някои исторически личности, тогава откриваме нещо твърде особено.
Тогава откриваме странния факт, че там горе в духовния свят между смъртта и едно ново раждане живеят човешки души, свързани помежду си в групи според тяхната карма, които според техните минали кармически връзки изработват техните бъдещи кармически връзки. И ние виждаме такива групи от хора, групи от човешки души при тяхното слизане от предземното съществуване в земното съществуване, насочвайки се точно към тези места, които се намират близо до вулкани или там, където могат да се появят земетресения, за да приемат онази съдба от стихийните природни събития, която може да се получи живеейки там. Да, ние откриваме даже, че в този живот между смъртта и едно ново раждане, където човекът има съвършено други възгледи и чувства, душите, които са свързани едни с други, търсят точно такива места, за да изпитат именно съдбата, която може да се изпита по този начин. Защото онова, което намира слаб отзвук в нашите души тук на Земята, например изречението: - Аз си избирам едно голямо нещастие, за да стана по-съвършен, защото самият аз оставам несъвършен по отношение на това, което се намира в моята минала карма. - Това разсъждение, което, както казах, намира слаб отзвук в земния живот, то съществува там, съществува като едно пълностойно съждение, когато се намираме в живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
- Това разсъждение, което, както казах, намира слаб отзвук в земния живот, то съществува там, съществува като едно пъл
нос
тойно съждение, когато се намираме в живота между смъртта и едно ново раждане.
И когато именно по отношение на такива неща проследим кармическите връзки, както в миналите лекции ги проследихме в историческо отношение за някои исторически личности, тогава откриваме нещо твърде особено. Тогава откриваме странния факт, че там горе в духовния свят между смъртта и едно ново раждане живеят човешки души, свързани помежду си в групи според тяхната карма, които според техните минали кармически връзки изработват техните бъдещи кармически връзки. И ние виждаме такива групи от хора, групи от човешки души при тяхното слизане от предземното съществуване в земното съществуване, насочвайки се точно към тези места, които се намират близо до вулкани или там, където могат да се появят земетресения, за да приемат онази съдба от стихийните природни събития, която може да се получи живеейки там. Да, ние откриваме даже, че в този живот между смъртта и едно ново раждане, където човекът има съвършено други възгледи и чувства, душите, които са свързани едни с други, търсят точно такива места, за да изпитат именно съдбата, която може да се изпита по този начин. Защото онова, което намира слаб отзвук в нашите души тук на Земята, например изречението: - Аз си избирам едно голямо нещастие, за да стана по-съвършен, защото самият аз оставам несъвършен по отношение на това, което се намира в моята минала карма.
- Това разсъждение, което, както казах, намира слаб отзвук в земния живот, то съществува там, съществува като едно пълностойно съждение, когато се намираме в живота между смъртта и едно ново раждане.
Там ние търсим едно изригване на вулкан, търсим едно земетресение, за да намерим по пътя на нещастието пътя на съвършенството.
към текста >>
Но в тази взаимовръзка ние трябва да се запитаме, как там навън протичат природните явления, всекидневните явления, които имат едно от
нос
ително правилно, периодично развитие, доколкото звездният свят участва в него; защото в този звезден свят процесите протичат ритмично, а именно, що се отнася до Слънцето и Луната, що се отнася и до другите звезди, с изключение на съмнителните метеори и комети, които по един странен начин нахлуват в редовния ритмичен процес на Космоса.
Но в тази взаимовръзка ние трябва да се запитаме, как там навън протичат природните явления, всекидневните явления, които имат едно относително правилно, периодично развитие, доколкото звездният свят участва в него; защото в този звезден свят процесите протичат ритмично, а именно, що се отнася до Слънцето и Луната, що се отнася и до другите звезди, с изключение на съмнителните метеори и комети, които по един странен начин нахлуват в редовния ритмичен процес на Космоса.
към текста >>
Но всъщ
нос
т само онова, което наричаме вятър и състояние на времето, онова, което се намесва въобще в бурите и в градушките, в климатичните и в метеорологичните явления в нашата природа, то нарушава този редовен ритмичен ход на всекидневието.
Но всъщност само онова, което наричаме вятър и състояние на времето, онова, което се намесва въобще в бурите и в градушките, в климатичните и в метеорологичните явления в нашата природа, то нарушава този редовен ритмичен ход на всекидневието.
Ние виждаме това. Първоначално сме отдадени на този външен ход на природните събития. Но проявим ли стремеж към духовното, ние се заслушваме, когато от страна на инициацията се споделят сведения, че не съществува само този външно видим свят, а съществува един свят на свръхсетивното. В този свят на свръхсетивното живеят съществата на висшите йерархии. И ние навлизаме в сферата на тези висши йерархии в живота между смъртта и едно ново раждане, също както се намираме в сферата на трите природни царства минералното, растителното и животинското в живота ни между раждането и смъртта.
към текста >>
Но чрез дей
нос
тта на висшите йерархии кармата се изгражда също и в живота между раждането и смъртта.
Ние получаваме един действителен възглед за тези два свята, само когато можем да ги възприемем заедно, когато можем да обгърнем с духовните си очи тяхното съвместно действие. Защото ние трябва да прозрем това действие, ако искаме да разберем изграждането на кармата. Тази карма се подготвя в живота между смъртта и едно ново раждане.
Но чрез дейността на висшите йерархии кармата се изгражда също и в живота между раждането и смъртта.
към текста >>
От лъчите, които са дела на втората йерархия, са
нос
ени всички сетивни впечатления, които могат да се упражняват върху човека, всички впечатления, които през време на деня в будно състояние достигат до нашите сетива.
От лъчите, които са дела на втората йерархия, са носени всички сетивни впечатления, които могат да се упражняват върху човека, всички впечатления, които през време на деня в будно състояние достигат до нашите сетива.
Така че в известен смисъл говорим правилно, когато кажем, че в, чрез и зад действието на Слънцето в обкръжението на нашето физическосетивно съществуване стои свръхсетивният свят на втората йерархия.
към текста >>
Нека приемем, че това е тази част от земната повърх
нос
т /виж рис.
Нека приемем, че това е тази част от земната повърхност /виж рис.
10, стр. 278, кръгообразни линии/, където през нощта когато спим, нашето физическо тяло и нашето етерно тяло остават да лежат в леглото /червено/, а нашето астрално тяло и нашият Аз се намират вън /лилаво, тъмно-червено/. Тогава в Космоса Слънцето се намира зад Земята, и тя първо трябва да остави слънчевите лъчи да проникнат през нея, докато пристигнат до нас. Тогава всичко, което идва от Слънцето, е прикрито от Земята.
към текста >>
Виждате ли, във всички древни мистерии е съществувало едно определено учение, което, когато се запознаем с неговото съдържание, всъщ
нос
т прави дълбоко и потресаващо впечатление.
Виждате ли, във всички древни мистерии е съществувало едно определено учение, което, когато се запознаем с неговото съдържание, всъщност прави дълбоко и потресаващо впечатление.
Онзи, който е бил въведен в мистериите, който става ученик, който постепенно навлиза в науката на посвещението, в определена степен на неговото вътрешно развитие достигаше дотам, че охарактеризираше впечатленията, които получаваше по следния начин: Сега, мои мили приятели, внимавайте как ще предам монолога на един такъв древен посветен, който той би могъл да произнесе след достигането на определена степен на посвещението. Такъв посветен би казал следното: - Когато денем стоя на откритото поле, насочвайки предчувстващия си поглед нагоре, отдавайки се на впечатленията на сетивата, аз виждам Слънцето. Аз го възприемам в неговата ослепителна сила по обяд и предчувствувам и гледам в слънчевата същност зад ослепителната сила на обедното Слънце действието на духовните същества от втората йерархия. Преди моето посвещение виждах, как слънчевата светлина потъва надолу с вечерния залез на Слънцето. В светлината на вечерната заря изчезваше светлината на Слънцето.
към текста >>
Аз го възприемам в неговата ослепителна сила по обяд и предчувствувам и гледам в слънчевата същ
нос
т зад ослепителната сила на обедното Слънце действието на духовните същества от втората йерархия.
Виждате ли, във всички древни мистерии е съществувало едно определено учение, което, когато се запознаем с неговото съдържание, всъщност прави дълбоко и потресаващо впечатление. Онзи, който е бил въведен в мистериите, който става ученик, който постепенно навлиза в науката на посвещението, в определена степен на неговото вътрешно развитие достигаше дотам, че охарактеризираше впечатленията, които получаваше по следния начин: Сега, мои мили приятели, внимавайте как ще предам монолога на един такъв древен посветен, който той би могъл да произнесе след достигането на определена степен на посвещението. Такъв посветен би казал следното: - Когато денем стоя на откритото поле, насочвайки предчувстващия си поглед нагоре, отдавайки се на впечатленията на сетивата, аз виждам Слънцето.
Аз го възприемам в неговата ослепителна сила по обяд и предчувствувам и гледам в слънчевата същност зад ослепителната сила на обедното Слънце действието на духовните същества от втората йерархия.
Преди моето посвещение виждах, как слънчевата светлина потъва надолу с вечерния залез на Слънцето. В светлината на вечерната заря изчезваше светлината на Слънцето. Преди моето посвещение аз изминавах нощния път, като около мен ставаше тъмно и сутрин си спомнях за тази тъмнина, когато се зазоряваше и от зората отново се появяваше Слънцето, за да извърви своя път до ослепителната обедна светлина. Но сега, след като бях вече посветен, нещата стоят така: Когато изживявам утрото и Слънцето отново се готви за неговия дневен път, в мен се събужда споменът за нощния живот. Аз знам какво съм изпитал през времето на нощния ми живот.
към текста >>
И когато все по-точно и по-точно наблюдаваме, когато развием душевното спокойствие, за да можем да съзерцаваме - а всичко става след медитативни подготовки, защото то бива осъзнато всъщ
нос
т в утринното зазоряване като в спомен, но тогава ние го имаме пред нас така и знаем, че сме го видели през нощта - тогава става и нещо друго.
И когато все по-точно и по-точно наблюдаваме, когато развием душевното спокойствие, за да можем да съзерцаваме - а всичко става след медитативни подготовки, защото то бива осъзнато всъщност в утринното зазоряване като в спомен, но тогава ние го имаме пред нас така и знаем, че сме го видели през нощта - тогава става и нещо друго.
Като, че ли от това, което се появява там на отвъдната страна на Земята, което аз обозначавам тук в една облакообразна рисунка[2] /лилаво, червено и синьо/, това е проникващият всичко жив свят на съществата от втората йерархия, като, че от този тъчащ, жив свят на втората йерархия струи, така да се каже, един свят от други същества. Искам схематично да отбележа /жълто/ това, което се излъчва, което първоначално струи през Земята. О, това действително е един свят от същества, който в тази констелация, в тази нощна констелация действа през Земята така, като че ли в неговото съществуване той се носи към човека, отново отплува от него и се връща обратно към него! Ние виждаме, така да се каже, живеещите и тъчащите същества на втората йерархия да отстъпват от тази линия, постоянно да отстъпват - и една друга йерархия да се понася към хората и отново да се отдалечава от тях. И ние постепенно се запознаваме с онова, което става всъщност тук.
към текста >>
О, това действително е един свят от същества, който в тази констелация, в тази нощна констелация действа през Земята така, като че ли в неговото съществуване той се
нос
и към човека, отново отплува от него и се връща обратно към него!
И когато все по-точно и по-точно наблюдаваме, когато развием душевното спокойствие, за да можем да съзерцаваме - а всичко става след медитативни подготовки, защото то бива осъзнато всъщност в утринното зазоряване като в спомен, но тогава ние го имаме пред нас така и знаем, че сме го видели през нощта - тогава става и нещо друго. Като, че ли от това, което се появява там на отвъдната страна на Земята, което аз обозначавам тук в една облакообразна рисунка[2] /лилаво, червено и синьо/, това е проникващият всичко жив свят на съществата от втората йерархия, като, че от този тъчащ, жив свят на втората йерархия струи, така да се каже, един свят от други същества. Искам схематично да отбележа /жълто/ това, което се излъчва, което първоначално струи през Земята.
О, това действително е един свят от същества, който в тази констелация, в тази нощна констелация действа през Земята така, като че ли в неговото съществуване той се носи към човека, отново отплува от него и се връща обратно към него!
Ние виждаме, така да се каже, живеещите и тъчащите същества на втората йерархия да отстъпват от тази линия, постоянно да отстъпват - и една друга йерархия да се понася към хората и отново да се отдалечава от тях. И ние постепенно се запознаваме с онова, което става всъщност тук.
към текста >>
И ние постепенно се запознаваме с онова, което става всъщ
нос
т тук.
И когато все по-точно и по-точно наблюдаваме, когато развием душевното спокойствие, за да можем да съзерцаваме - а всичко става след медитативни подготовки, защото то бива осъзнато всъщност в утринното зазоряване като в спомен, но тогава ние го имаме пред нас така и знаем, че сме го видели през нощта - тогава става и нещо друго. Като, че ли от това, което се появява там на отвъдната страна на Земята, което аз обозначавам тук в една облакообразна рисунка[2] /лилаво, червено и синьо/, това е проникващият всичко жив свят на съществата от втората йерархия, като, че от този тъчащ, жив свят на втората йерархия струи, така да се каже, един свят от други същества. Искам схематично да отбележа /жълто/ това, което се излъчва, което първоначално струи през Земята. О, това действително е един свят от същества, който в тази констелация, в тази нощна констелация действа през Земята така, като че ли в неговото съществуване той се носи към човека, отново отплува от него и се връща обратно към него! Ние виждаме, така да се каже, живеещите и тъчащите същества на втората йерархия да отстъпват от тази линия, постоянно да отстъпват - и една друга йерархия да се понася към хората и отново да се отдалечава от тях.
И ние постепенно се запознаваме с онова, което става всъщност тук.
към текста >>
И ако вземете всичко, което спи върху дадена земна област, ако вземете всичко онова, което твори и живее като отзвуци в етерните тела нека вземем първо само етерните тела, ако вземете всичко, което живее и твори като отзвуци от това, което спящите на дадена земна повърх
нос
т са мислили през деня, всичко това са образи на станалото през дневните часове върху Земята.
И ако вземете всичко, което спи върху дадена земна област, ако вземете всичко онова, което твори и живее като отзвуци в етерните тела нека вземем първо само етерните тела, ако вземете всичко, което живее и твори като отзвуци от това, което спящите на дадена земна повърхност са мислили през деня, всичко това са образи на станалото през дневните часове върху Земята.
към текста >>
И онези същества, които се
нос
ят към човека и отново се отдалечават, през часовете на нашия сън се занимават с онова, което е останало като следи в нашето етерно тяло.
И онези същества, които се носят към човека и отново се отдалечават, през часовете на нашия сън се занимават с онова, което е останало като следи в нашето етерно тяло.
Това става техен свят. Това става техен свят, който сега е тяхна опитност, който ги занимава. И пред нас изниква фактът, пред който стоим със страхопочитание и благоговение: - Ти остави своето тяло в леглото то лежи там. То носи в себе си следите от дневния живот. То е нивата с плодовете от твоето мислене през деня.
към текста >>
Това става техен свят, който сега е тяхна опит
нос
т, който ги занимава.
И онези същества, които се носят към човека и отново се отдалечават, през часовете на нашия сън се занимават с онова, което е останало като следи в нашето етерно тяло. Това става техен свят.
Това става техен свят, който сега е тяхна опитност, който ги занимава.
И пред нас изниква фактът, пред който стоим със страхопочитание и благоговение: - Ти остави своето тяло в леглото то лежи там. То носи в себе си следите от дневния живот. То е нивата с плодовете от твоето мислене през деня. В тази нива сега пристъпват съществата на третата йерархия Ангели, Архангели, Архаи. През времето, когато ти се намираш извън твоето физическо и етерно тяло, те изживяват там вътре онова, което през време на дневната будност, хората са изживели в техните представи. -
към текста >>
То
нос
и в себе си следите от дневния живот.
И онези същества, които се носят към човека и отново се отдалечават, през часовете на нашия сън се занимават с онова, което е останало като следи в нашето етерно тяло. Това става техен свят. Това става техен свят, който сега е тяхна опитност, който ги занимава. И пред нас изниква фактът, пред който стоим със страхопочитание и благоговение: - Ти остави своето тяло в леглото то лежи там.
То носи в себе си следите от дневния живот.
То е нивата с плодовете от твоето мислене през деня. В тази нива сега пристъпват съществата на третата йерархия Ангели, Архангели, Архаи. През времето, когато ти се намираш извън твоето физическо и етерно тяло, те изживяват там вътре онова, което през време на дневната будност, хората са изживели в техните представи. -
към текста >>
През времето, когато ти се намираш извън твоето физическо и етерно тяло, те изживяват там вътре онова, което през време на дневната буд
нос
т, хората са изживели в техните представи. -
Това става техен свят, който сега е тяхна опитност, който ги занимава. И пред нас изниква фактът, пред който стоим със страхопочитание и благоговение: - Ти остави своето тяло в леглото то лежи там. То носи в себе си следите от дневния живот. То е нивата с плодовете от твоето мислене през деня. В тази нива сега пристъпват съществата на третата йерархия Ангели, Архангели, Архаи.
През времето, когато ти се намираш извън твоето физическо и етерно тяло, те изживяват там вътре онова, което през време на дневната будност, хората са изживели в техните представи. -
към текста >>
И сега в нашето съзнание просветва нещо от
нос
но нашия мисловен свят.
И сега в нашето съзнание просветва нещо относно нашия мисловен свят.
Сега в съзнанието ни относно света на мислите просветва следното: Да, тези мисли, които минават през главата ти, те съдържат плодовете, които ти влагаш в твоето собствено физическо и етерно тяло, които Ангелите събират през нощта, събират ги, за да ги отнесат в Космоса и ги въплътят там в космическите действия.
към текста >>
Сега в съзнанието ни от
нос
но света на мислите просветва следното: Да, тези мисли, които минават през главата ти, те съдържат плодовете, които ти влагаш в твоето собствено физическо и етерно тяло, които Ангелите събират през нощта, събират ги, за да ги отнесат в Космоса и ги въплътят там в космическите действия.
И сега в нашето съзнание просветва нещо относно нашия мисловен свят.
Сега в съзнанието ни относно света на мислите просветва следното: Да, тези мисли, които минават през главата ти, те съдържат плодовете, които ти влагаш в твоето собствено физическо и етерно тяло, които Ангелите събират през нощта, събират ги, за да ги отнесат в Космоса и ги въплътят там в космическите действия.
към текста >>
278 светло лилаво, долу/ как към действията на втората йерархия се присъединяват същества от особена важ
нос
т и величие.
И ние виждаме още нещо. През времето, когато виждаме, как тези същества на третата йерархия Ангели, Архангели, Архаи, изплуват от съществата на втората йерархия и от техните действия, ние гледаме зад тъкането /виж рис.11 стр.
278 светло лилаво, долу/ как към действията на втората йерархия се присъединяват същества от особена важност и величие.
Ние наблюдаваме синкаво-червеникавото формиране на съществата от втората йерархия, но виждаме как в творенето и в живота на втората йерархия, като че със своите действия отдолу прониква и нещо друго, и скоро забелязваме, че това отчасти преминава като светкавици /червено/ в творчеството и в живота на втората йерархия, но прониква също до отвъдната страна на Земята и в действителност има работа не с това, което лежи в леглото, а с онова, което е изнесено навън с нашия азов организъм и с нашето астрално тяло.
към текста >>
Ние наблюдаваме синкаво-червеникавото формиране на съществата от втората йерархия, но виждаме как в творенето и в живота на втората йерархия, като че със своите действия отдолу прониква и нещо друго, и скоро забелязваме, че това отчасти преминава като светкавици /червено/ в творчеството и в живота на втората йерархия, но прониква също до отвъдната страна на Земята и в действител
нос
т има работа не с това, което лежи в леглото, а с онова, което е изнесено навън с нашия азов организъм и с нашето астрално тяло.
И ние виждаме още нещо. През времето, когато виждаме, как тези същества на третата йерархия Ангели, Архангели, Архаи, изплуват от съществата на втората йерархия и от техните действия, ние гледаме зад тъкането /виж рис.11 стр. 278 светло лилаво, долу/ как към действията на втората йерархия се присъединяват същества от особена важност и величие.
Ние наблюдаваме синкаво-червеникавото формиране на съществата от втората йерархия, но виждаме как в творенето и в живота на втората йерархия, като че със своите действия отдолу прониква и нещо друго, и скоро забелязваме, че това отчасти преминава като светкавици /червено/ в творчеството и в живота на втората йерархия, но прониква също до отвъдната страна на Земята и в действителност има работа не с това, което лежи в леглото, а с онова, което е изнесено навън с нашия азов организъм и с нашето астрално тяло.
към текста >>
И както можем да наблюдаваме това, което е останало да лежи в леглото като едно поле, където плодовете на мислите, идващи от дей
нос
тта на човека през деня се събират от Ангелите, Архангелите и Архаите за космическото световно действие, така можем да видим, как в съвместна дей
нос
т съществата на втората йерархия Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и тези на първата йерархия Серафими, Херувими, Престоли работят с нашето астрално тяло и с нашия аз.
И както можем да наблюдаваме това, което е останало да лежи в леглото като едно поле, където плодовете на мислите, идващи от дейността на човека през деня се събират от Ангелите, Архангелите и Архаите за космическото световно действие, така можем да видим, как в съвместна дейност съществата на втората йерархия Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и тези на първата йерархия Серафими, Херувими, Престоли работят с нашето астрално тяло и с нашия аз.
към текста >>
Ако ми позволите да дам един пример, бих могъл да кажа, че наред с този култ, който представлява най-обхватната страна на едно свещенодействие, което сега не искам да изяснявам, искам да взема само един малък откъс от култа, който вече е внедрен в Общ
нос
тта за християнско обновление, Християнската общ
нос
т[3], и който по-голяма част от вас, вече познава; нека поставя пред вас спомена за онова, което сте виждали като култ за умрелите - като култ при изгаряне на човешките останки, на което по-голяма част от вас са присъствали, или при едно погребално тържество, - какво представлява този култ, изграден в смисъла на нашата Християнска общ
нос
т?
Ако ми позволите да дам един пример, бих могъл да кажа, че наред с този култ, който представлява най-обхватната страна на едно свещенодействие, което сега не искам да изяснявам, искам да взема само един малък откъс от култа, който вече е внедрен в Общността за християнско обновление, Християнската общност[3], и който по-голяма част от вас, вече познава; нека поставя пред вас спомена за онова, което сте виждали като култ за умрелите - като култ при изгаряне на човешките останки, на което по-голяма част от вас са присъствали, или при едно погребално тържество, - какво представлява този култ, изграден в смисъла на нашата Християнска общност?
към текста >>
Това е едно действително отражение и не би било действител
нос
т, ако не би било истинско отражение.
Мои мили приятели, ако тук имаме някакъв предмет или едно същество, а тук едно огледало, вие виждате вътре един огледален образ. Имате две неща - нещо действително съществуващо и един огледален образ, едно отражение. Когато се извършва един култ за умрелите, вие имате две неща. Онова, което е култът, извършен от свещеникът пред ковчега, е само един огледален образ, едно отражение.
Това е едно действително отражение и не би било действителност, ако не би било истинско отражение.
Какво отразява то? Онова, което върши тук свещеникът като стои пред трупа и извършва култа, има своя първообраз в най-близкия, свръхсетивен свят, където - през времето, когато тук пред физическото тяло и всъщност пред още присъствуващото етерно тяло извършваме земния култ, - се извършва небесният култ, извършва се от духовните съществата от другата страна на съществуването, където душевно-духовното естество на човека се посреща с култа на приемането, както тук ние стоим пред трупа с култа на сбогуването. Един култ е истина само тогава, когато той има този действителен произход.
към текста >>
Онова, което върши тук свещеникът като стои пред трупа и извършва култа, има своя първообраз в най-близкия, свръхсетивен свят, където - през времето, когато тук пред физическото тяло и всъщ
нос
т пред още присъствуващото етерно тяло извършваме земния култ, - се извършва небесният култ, извършва се от духовните съществата от другата страна на съществуването, където душевно-духовното естество на човека се посреща с култа на приемането, както тук ние стоим пред трупа с култа на сбогуването.
Имате две неща - нещо действително съществуващо и един огледален образ, едно отражение. Когато се извършва един култ за умрелите, вие имате две неща. Онова, което е култът, извършен от свещеникът пред ковчега, е само един огледален образ, едно отражение. Това е едно действително отражение и не би било действителност, ако не би било истинско отражение. Какво отразява то?
Онова, което върши тук свещеникът като стои пред трупа и извършва култа, има своя първообраз в най-близкия, свръхсетивен свят, където - през времето, когато тук пред физическото тяло и всъщност пред още присъствуващото етерно тяло извършваме земния култ, - се извършва небесният култ, извършва се от духовните съществата от другата страна на съществуването, където душевно-духовното естество на човека се посреща с култа на приемането, както тук ние стоим пред трупа с култа на сбогуването.
Един култ е истина само тогава, когато той има този действителен произход.
към текста >>
И ако в молитвата за умрелите има благоговение, истин
нос
т, достойнство, тогава в молитвата за умрелите звучат и молитвите на съществата на висшите йерархии в свръхсетивния свят.
Когато изпълняваме един истински култ за умрелите, на този култ за умрелите отговаря един свръхсетивен начин на действие. Това действа заедно.
И ако в молитвата за умрелите има благоговение, истинност, достойнство, тогава в молитвата за умрелите звучат и молитвите на съществата на висшите йерархии в свръхсетивния свят.
Те вибрират заедно. Тогава духовният свят и физическият свят действат заедно.
към текста >>
[3] този култ .. в смисъл на нашата Християнска общ
нос
т: «Християнската общ
нос
т» като Движение за религиозно обновление, със седалище в Щутгарт, беше основана през септември 1922 година.
[3] този култ .. в смисъл на нашата Християнска общност: «Християнската общност» като Движение за религиозно обновление, със седалище в Щутгарт, беше основана през септември 1922 година.
Първосвещенник беше д-р Фридрих Рителмайер. Относно погребалния ритуал виж д-р Рудолф Щайнер, «Лекции и курсове за християнско-религиозни действия», том II, 24-та лекция, Събр. съч. 343.
към текста >>
От
нос
но погребалния ритуал виж д-р Рудолф Щайнер, «Лекции и курсове за християнско-религиозни действия», том II, 24-та лекция, Събр.
[3] този култ .. в смисъл на нашата Християнска общност: «Християнската общност» като Движение за религиозно обновление, със седалище в Щутгарт, беше основана през септември 1922 година. Първосвещенник беше д-р Фридрих Рителмайер.
Относно погребалния ритуал виж д-р Рудолф Щайнер, «Лекции и курсове за християнско-религиозни действия», том II, 24-та лекция, Събр.
съч. 343.
към текста >>
23.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И преди да стигнем до разглеждане на кармическото познание, искам да разгледаме кармата също и от световноисторическа гледна точка, засягаща всъщ
нос
т цялото цивилизовано човечество.
След като онзи ден се опитах да представя пред душата ви, така да се каже, космически-култовата картина, която ни представя човека във връзка със съществата от духовния свят и показах, че от тази връзка произлиза не само изработването на кармата, а също изживяването на кармата по време на земното физическо съществуване, днес бих искал да приемете една мисъл, която бе засегната още в лекцията тогава. Аз казах, че именно съвременният момент в развитието на човечеството поставя пред душата на познавача на инициационната наука световно-исторически кармически въпроси.
И преди да стигнем до разглеждане на кармическото познание, искам да разгледаме кармата също и от световноисторическа гледна точка, засягаща всъщност цялото цивилизовано човечество.
към текста >>
Макар и такива неща да не стават непременно по начина, както се съобщава, все пак ние не трябва да се затваряме за сериоз
нос
тта на момента, на световноисторическия момент, в който живеем, и трябва да чуем едва ли не ежедневното предупреждение на науката на посвещението (инициационната наука): че днес вече е настъпило времето, когато най-различните дребни интереси, които занимават хората, трябва да замлъкнат за малко и колкото е възможно повече души да се обърнат към великите въпроси и интереси.
Първо е достатъчно да помислим само за всичко онова, което произлиза от определен начин на схващане за живота при голяма част от човечеството. Нека насочим погледа си само върху това, което в Източна Европа е направено от християнството, да насочим погледа си върху това, как до нас достигат дадени вести, които съвсем не са невероятни, че по нареждане например на настоящия режим на Съветска Русия книгите на Лев Толстой се претопяват за изработване на хартия, за да се заличи тяхното съществуване в бъдещето.
Макар и такива неща да не стават непременно по начина, както се съобщава, все пак ние не трябва да се затваряме за сериозността на момента, на световноисторическия момент, в който живеем, и трябва да чуем едва ли не ежедневното предупреждение на науката на посвещението (инициационната наука): че днес вече е настъпило времето, когато най-различните дребни интереси, които занимават хората, трябва да замлъкнат за малко и колкото е възможно повече души да се обърнат към великите въпроси и интереси.
Интересът към общочовешките въпроси е по-скоро на изчезване, отколкото в растеж.
към текста >>
При голяма част от човечеството и днес трябва да отбележим, че се отхвърля всичко, което е действител
нос
т, понеже не е вярно, че при материалистичното изграждане на света материята се признава.
И така ние виждаме, как днес светогледи, които творят нещо, - макар и това да е едно творчество в унищожаването, - се раждат от един чисто страстен, емоционален човешки елемент, който върви по пътищата на Луцифер.
При голяма част от човечеството и днес трябва да отбележим, че се отхвърля всичко, което е действителност, понеже не е вярно, че при материалистичното изграждане на света материята се признава.
Материята се признава само тогава, когато в нея се вижда творящият дух. Следователно, който отрича творящия дух в материята, той не признава също и материята, а признава само един идол на материята.
към текста >>
И така ние трябва да насочим погледа си върху онова, което се ражда благодарение на факта, че в известна степен се създават социални световни системи под влиянието на материалистично-фантастични представи, които изцяло са родени от заблудената човешка природа, които нямат нищо общо с никаква действител
нос
т и не се коренят никъде другаде, освен в самия човек.
И така ние трябва да насочим погледа си върху онова, което се ражда благодарение на факта, че в известна степен се създават социални световни системи под влиянието на материалистично-фантастични представи, които изцяло са родени от заблудената човешка природа, които нямат нищо общо с никаква действителност и не се коренят никъде другаде, освен в самия човек.
към текста >>
Ето защо в онези древни времена, когато инициационната наука в нейната същ
нос
т беше така свещена, както отново трябва да стане, в онези древни времена когато някъде възникваше въпросът, дали някой е посветен, хората знаеха, как трябва да се отнесат към един такъв въпрос.
Ние виждаме също така обхватното действие на човешките души заедно със съществата на висшите йерархии, както вече показахме това; но от друга страна ние навсякъде виждаме намесата на луциферически и ариманически сили. Вътре в онзи божествен организъм, който стои зад земния организъм, ние виждаме оправданата намеса на луциферическите и ариманическите същества. Ние знаем, че за по-дълбокия духовен ред на света трябва да съществуват Луцифер и Ариман. И въпреки, че стоим пред тази необходимост, понякога с неприятна изненада виждаме как луциферическият и ариманическият елемент проникват в земния свят. Когато се издигаме над земния свят и насочваме поглед към духовния свят, трябва да виждаме някои неща като взаимно свързани, което не е нужно на обикновеното съзнание.
Ето защо в онези древни времена, когато инициационната наука в нейната същност беше така свещена, както отново трябва да стане, в онези древни времена когато някъде възникваше въпросът, дали някой е посветен, хората знаеха, как трябва да се отнесат към един такъв въпрос.
И когато един сериозен човек, срещаше в живота си друг човек, който също вземаше живота сериозно, но двамата бяха на различно мнение относно посветения, тогава в онези древни времена, когато някой се съмняваше, дали някое трето лице е посветен, често можеше да се чуе въпросът: - А ти погледна ли и в очите му? - Защото по това, което погледът придобива чрез задълбочаването в сериозността на живота, по това са били познавани посветените в древните времена, когато по Земята са съществували ясновидски цивилизации. И отново ще се появи нещо подобно. Хората отново ще трябва да се върнат към сериозността на живота, без да изгубят и неговия хумор.
към текста >>
И когато един сериозен човек, срещаше в живота си друг човек, който също вземаше живота сериозно, но двамата бяха на различно мнение от
нос
но посветения, тогава в онези древни времена, когато някой се съмняваше, дали някое трето лице е посветен, често можеше да се чуе въпросът: - А ти погледна ли и в очите му?
Вътре в онзи божествен организъм, който стои зад земния организъм, ние виждаме оправданата намеса на луциферическите и ариманическите същества. Ние знаем, че за по-дълбокия духовен ред на света трябва да съществуват Луцифер и Ариман. И въпреки, че стоим пред тази необходимост, понякога с неприятна изненада виждаме как луциферическият и ариманическият елемент проникват в земния свят. Когато се издигаме над земния свят и насочваме поглед към духовния свят, трябва да виждаме някои неща като взаимно свързани, което не е нужно на обикновеното съзнание. Ето защо в онези древни времена, когато инициационната наука в нейната същност беше така свещена, както отново трябва да стане, в онези древни времена когато някъде възникваше въпросът, дали някой е посветен, хората знаеха, как трябва да се отнесат към един такъв въпрос.
И когато един сериозен човек, срещаше в живота си друг човек, който също вземаше живота сериозно, но двамата бяха на различно мнение относно посветения, тогава в онези древни времена, когато някой се съмняваше, дали някое трето лице е посветен, често можеше да се чуе въпросът: - А ти погледна ли и в очите му?
- Защото по това, което погледът придобива чрез задълбочаването в сериозността на живота, по това са били познавани посветените в древните времена, когато по Земята са съществували ясновидски цивилизации. И отново ще се появи нещо подобно. Хората отново ще трябва да се върнат към сериозността на живота, без да изгубят и неговия хумор.
към текста >>
- Защото по това, което погледът придобива чрез задълбочаването в сериоз
нос
тта на живота, по това са били познавани посветените в древните времена, когато по Земята са съществували ясновидски цивилизации.
Ние знаем, че за по-дълбокия духовен ред на света трябва да съществуват Луцифер и Ариман. И въпреки, че стоим пред тази необходимост, понякога с неприятна изненада виждаме как луциферическият и ариманическият елемент проникват в земния свят. Когато се издигаме над земния свят и насочваме поглед към духовния свят, трябва да виждаме някои неща като взаимно свързани, което не е нужно на обикновеното съзнание. Ето защо в онези древни времена, когато инициационната наука в нейната същност беше така свещена, както отново трябва да стане, в онези древни времена когато някъде възникваше въпросът, дали някой е посветен, хората знаеха, как трябва да се отнесат към един такъв въпрос. И когато един сериозен човек, срещаше в живота си друг човек, който също вземаше живота сериозно, но двамата бяха на различно мнение относно посветения, тогава в онези древни времена, когато някой се съмняваше, дали някое трето лице е посветен, често можеше да се чуе въпросът: - А ти погледна ли и в очите му?
- Защото по това, което погледът придобива чрез задълбочаването в сериозността на живота, по това са били познавани посветените в древните времена, когато по Земята са съществували ясновидски цивилизации.
И отново ще се появи нещо подобно. Хората отново ще трябва да се върнат към сериозността на живота, без да изгубят и неговия хумор.
към текста >>
Хората отново ще трябва да се върнат към сериоз
нос
тта на живота, без да изгубят и неговия хумор.
Когато се издигаме над земния свят и насочваме поглед към духовния свят, трябва да виждаме някои неща като взаимно свързани, което не е нужно на обикновеното съзнание. Ето защо в онези древни времена, когато инициационната наука в нейната същност беше така свещена, както отново трябва да стане, в онези древни времена когато някъде възникваше въпросът, дали някой е посветен, хората знаеха, как трябва да се отнесат към един такъв въпрос. И когато един сериозен човек, срещаше в живота си друг човек, който също вземаше живота сериозно, но двамата бяха на различно мнение относно посветения, тогава в онези древни времена, когато някой се съмняваше, дали някое трето лице е посветен, често можеше да се чуе въпросът: - А ти погледна ли и в очите му? - Защото по това, което погледът придобива чрез задълбочаването в сериозността на живота, по това са били познавани посветените в древните времена, когато по Земята са съществували ясновидски цивилизации. И отново ще се появи нещо подобно.
Хората отново ще трябва да се върнат към сериозността на живота, без да изгубят и неговия хумор.
към текста >>
Когато чрез едно земетресение обикновено групово загиват хора по начина, който току-що описах, в някакво отношение те са кармически свързани - както по правило хората, които населяват заедно една мест
нос
т, повече или по-малко са кармически свързани, във всеки случай имат нещо общо помежду си.
Когато чрез едно земетресение обикновено групово загиват хора по начина, който току-що описах, в някакво отношение те са кармически свързани - както по правило хората, които населяват заедно една местност, повече или по-малко са кармически свързани, във всеки случай имат нещо общо помежду си.
Те имат определена обща съдба, която понасят заедно благодарение на това, че слизайки в земното съществуване всички са се въплътили на определено място на Земята и в тази жизнена обща съдба те задружно изживяват прекъсването на нишката на техния живот.
към текста >>
Ако напротив насочим поглед към една железопътна катастрофа, ние по правило ще открием, че само малцина от онези хора, които са засегнати от тази катастрофа, всъщ
нос
т принадлежат към нещо общо.
Ако напротив насочим поглед към една железопътна катастрофа, ние по правило ще открием, че само малцина от онези хора, които са засегнати от тази катастрофа, всъщност принадлежат към нещо общо.
Кои хора се намират заедно в един влак? По правило това не са хора, които имат нещо общо един с друг, а които са били събрани, без между тях да съществува такава връзка, каквато несъмнено винаги е налице, когато едно земетресение засяга дадена област на Земята. Бихме могли да кажем, че в дадена местност, в определен момент съдбата събира заедно онези хора, които загиват едновременно в една железопътна катастрофа. Не виждаме ли тук едно съвършено различно проявяване на кармата в единия и в другия случай?
към текста >>
Бихме могли да кажем, че в дадена мест
нос
т, в определен момент съдбата събира заедно онези хора, които загиват едновременно в една железопътна катастрофа.
Ако напротив насочим поглед към една железопътна катастрофа, ние по правило ще открием, че само малцина от онези хора, които са засегнати от тази катастрофа, всъщност принадлежат към нещо общо. Кои хора се намират заедно в един влак? По правило това не са хора, които имат нещо общо един с друг, а които са били събрани, без между тях да съществува такава връзка, каквато несъмнено винаги е налице, когато едно земетресение засяга дадена област на Земята.
Бихме могли да кажем, че в дадена местност, в определен момент съдбата събира заедно онези хора, които загиват едновременно в една железопътна катастрофа.
Не виждаме ли тук едно съвършено различно проявяване на кармата в единия и в другия случай?
към текста >>
Земният човек, всъщ
нос
т лунният човек, не е бил така материален както днешния.
Онова, което се намесва тук в земното развитие, някога е било благоприятно, необходимо за него, било е полезно във времето, когато човечеството не е подлежало на днешната форма на раждане и умиране. И ако искаме да си представим нещо определено при току-що казаното, трябва да насочим поглед към старата лунна епоха. В старата лунна епоха, която е предхождала земната епоха, човекът не е подлежал на раждането и смъртта така, че рязко да бъде въвеждан във физическото съществуване чрез раждането, съответно чрез зачатието, нито да бъде извеждан от физическото съществуване чрез смъртта. Преходът е бил много по-мек, поблаг. Той повече е представлявал една трансформация, една метаморфоза, отколкото един скок.
Земният човек, всъщност лунният човек, не е бил така материален както днешния.
В духовния свят човекът не е бил така одухотворен както днешния.
към текста >>
Но втвърдената, скованата част на Луната, която всъщ
нос
т е едно вроговяване, ни насочва към една минала вътрешна подвиж
нос
т на Луната.
Това, което по този начин е живяло на Луната, се е нуждаело от съвършено други природни закони - природни закони, които показваха лунния живот в неизменно движение, вътрешно подвижен и бликащ, вълнуващ се. Това, което тогава е било вътрешно бликащо, вълнообразно, вълнуващо се, днес то отчасти, наистина само отчасти, е нещо втвърдено, сковано в Луната, която е нашият спътник във Вселената.
Но втвърдената, скованата част на Луната, която всъщност е едно вроговяване, ни насочва към една минала вътрешна подвижност на Луната.
Тя се проявява в земната област, когато настъпват такива стихийни събития, каквито изложих. В тези събития не действат обикновените земни природни закони, в тях започва да шуми, да трополи старата Луна, която без съмнение кръжи навън в Космоса в оправданата за нея днешна форма, но която е оставила в Земята сили, след като се е отделила от нея.
към текста >>
Това са съществата, които с една истинска душевно-духовна писме
нос
т записват в световния етер онова, което е кармата на хората.
А сега спомнете си, как обясних, че с кармата на човека са свързани онези същества, които някога са били великите праучители на човечеството, които са донесли на човечеството великата първоначална мъдрост, които не са живяли на Земята в едно физическо тяло, а в едно етерно тяло, и които в даден момент са напуснали Земята и днес обитават Луната, така че ние ги срещаме в началото на времето, което прекарваме между смъртта и едно ново раждане.
Това са съществата, които с една истинска душевно-духовна писменост записват в световния етер онова, което е кармата на хората.
към текста >>
Ако не би се случила катастрофата, би се разгърнала още една част от живота, една по-голяма или по-малка част според това, дали от живота са били откъснати старци, възрастни или кърмачета; в такъв случай би съществувала възмож
нос
тта, нишката на живота с неговите събития да се проточи през целия живот, но внезапно във физическия организъм на човека се намесва събрано в един момент онова, което би трябвало да стане през цялото това време.
В такъв случай с помощта на инициационната наука ние виждаме, как човекът, който загива при тези катастрофи, е разгънал само една част от своята карма до момента, в който нишката на живота му внезапно се прекъсва.
Ако не би се случила катастрофата, би се разгърнала още една част от живота, една по-голяма или по-малка част според това, дали от живота са били откъснати старци, възрастни или кърмачета; в такъв случай би съществувала възможността, нишката на живота с неговите събития да се проточи през целия живот, но внезапно във физическия организъм на човека се намесва събрано в един момент онова, което би трябвало да стане през цялото това време.
към текста >>
Помислете само, мили приятели, какво имаме всъщ
нос
т тук.
Помислете само, мили приятели, какво имаме всъщност тук.
Да предположим, че един човек загива от такава катастрофа на 30 години. Ако не би бил засегнат от катастрофата, според неговата карма той би живял, да кажем, до 65 години. През това време в живота му щяха да се случат найразлични събития. Сега обаче те са останали да съществуват само като възможност. В неговата карма, в устройството на неговото етерно тяло, на неговото астрално тяло, в устройството на неговия азов организъм се намира заложено всичко това.
към текста >>
Сега обаче те са останали да съществуват само като възмож
нос
т.
Помислете само, мили приятели, какво имаме всъщност тук. Да предположим, че един човек загива от такава катастрофа на 30 години. Ако не би бил засегнат от катастрофата, според неговата карма той би живял, да кажем, до 65 години. През това време в живота му щяха да се случат найразлични събития.
Сега обаче те са останали да съществуват само като възможност.
В неговата карма, в устройството на неговото етерно тяло, на неговото астрално тяло, в устройството на неговия азов организъм се намира заложено всичко това. А какво би станало, ако той би живял 65 години? Наред с изграждането, организмът постоянно би бил разграждан; би се извършвало бавно разграждане - едно субтилно бавно разграждане, докато то намери своя завършек в 65-та година от живота на този човек.
към текста >>
Ние стигаме тогава до представата, как от
нос
но някои неща в световния ред са избрани онези хора, които минавайки през вратата на смъртта идват в духовния свят по такъв начин.
За тези същества тогава се поражда задачата да внесат, отново да включат в световния ред онова, което привидно е било насочено към злото, което привидно е било насочено срещу световния ред. Боговете трябва да се съобразят с това, което се случва, за да превърнат ариманическото зло в едно по-висше добро.
Ние стигаме тогава до представата, как относно някои неща в световния ред са избрани онези хора, които минавайки през вратата на смъртта идват в духовния свят по такъв начин.
За духовните същества на йерархиите предстои следното:
към текста >>
Ето защо тук ние имаме една част от човешкия биографичен живот, която всъщ
нос
т би трябвало кармически да отговаря на този ход на живота /чертае се /, която обаче не му отговаря и затова ние имаме тук само една част.
Там тези същества си казват: - Тук имаме един човек в неговото минало въплъщение. Чрез това минало въплъщение и това, което го е предшествало в целия живот на човека, се е подготвил един определен свят от факти, един свят от събития в настоящето въплъщение. Обаче от това, което е било подготвено, се е проявило само първата част; втората част не е проявена.
Ето защо тук ние имаме една част от човешкия биографичен живот, която всъщност би трябвало кармически да отговаря на този ход на живота /чертае се /, която обаче не му отговаря и затова ние имаме тук само една част.
Едната част тук по някакъв начин отговаря на миналия земен живот, но не на целия минал земен живот. -
към текста >>
Тук се намират неизползвани причини.- И това, което е налице като неизползвани причини, боговете сега могат да го вземат, да го занесат на човека и с това точно по отношение на неговата вътрешна душев
нос
т да го подкрепят за неговия следващ земен живот.
Боговете трябва да погледнат този предишен земен живот и да кажат: - Тук има нещо, което не е засегнато от въздействия, които е трябвало да изпита.
Тук се намират неизползвани причини.- И това, което е налице като неизползвани причини, боговете сега могат да го вземат, да го занесат на човека и с това точно по отношение на неговата вътрешна душевност да го подкрепят за неговия следващ земен живот.
Така, че в известна степен силата на това, което е било причина в едно предишно въплъщение, сега още по-мощно ще се прояви в следващата инкарнация. Тогава човекът, ако не беше изживял такава катастрофа, може би, би навлязъл в живота с незначителни способности или с определени способности, но изявени в съвсем друга област; сега човекът се ражда като съвсем друг по отношение изравняването на кармата. Но той се ражда и с особени своеобразни способности.Защото неговото астрално тяло положително е сгъстено, понеже в него съществуват неизползуваните причини.
към текста >>
Тогава човекът, ако не беше изживял такава катастрофа, може би, би навлязъл в живота с незначителни способ
нос
ти или с определени способ
нос
ти, но изявени в съвсем друга област; сега човекът се ражда като съвсем друг по отношение изравняването на кармата.
Боговете трябва да погледнат този предишен земен живот и да кажат: - Тук има нещо, което не е засегнато от въздействия, които е трябвало да изпита. Тук се намират неизползвани причини.- И това, което е налице като неизползвани причини, боговете сега могат да го вземат, да го занесат на човека и с това точно по отношение на неговата вътрешна душевност да го подкрепят за неговия следващ земен живот. Така, че в известна степен силата на това, което е било причина в едно предишно въплъщение, сега още по-мощно ще се прояви в следващата инкарнация.
Тогава човекът, ако не беше изживял такава катастрофа, може би, би навлязъл в живота с незначителни способности или с определени способности, но изявени в съвсем друга област; сега човекът се ражда като съвсем друг по отношение изравняването на кармата.
Но той се ражда и с особени своеобразни способности.Защото неговото астрално тяло положително е сгъстено, понеже в него съществуват неизползуваните причини.
към текста >>
Но той се ражда и с особени своеобразни способ
нос
ти.Защото неговото астрално тяло положително е сгъстено, понеже в него съществуват неизползуваните причини.
Боговете трябва да погледнат този предишен земен живот и да кажат: - Тук има нещо, което не е засегнато от въздействия, които е трябвало да изпита. Тук се намират неизползвани причини.- И това, което е налице като неизползвани причини, боговете сега могат да го вземат, да го занесат на човека и с това точно по отношение на неговата вътрешна душевност да го подкрепят за неговия следващ земен живот. Така, че в известна степен силата на това, което е било причина в едно предишно въплъщение, сега още по-мощно ще се прояви в следващата инкарнация. Тогава човекът, ако не беше изживял такава катастрофа, може би, би навлязъл в живота с незначителни способности или с определени способности, но изявени в съвсем друга област; сега човекът се ражда като съвсем друг по отношение изравняването на кармата.
Но той се ражда и с особени своеобразни способности.Защото неговото астрално тяло положително е сгъстено, понеже в него съществуват неизползуваните причини.
към текста >>
Нека разгледаме една такава фантастично окарикатурена, изкривена форма на цивилизацията, каквато днес виждаме в сегашния Европейски Изток, и нека погледнем какво става, когато хора, които принадлежат на такава общ
нос
т, минат през вратата на смъртта?
А сега нека оставим настрана тези катастрофи. Нека насочим поглед към емоционални прояви, развити по фанатичен начин от група хора, както охарактеризирах това в случаи, където се проявява произлизащото само от човека, ако той живее напълно в нереалното и освен това действа разрушително.
Нека разгледаме една такава фантастично окарикатурена, изкривена форма на цивилизацията, каквато днес виждаме в сегашния Европейски Изток, и нека погледнем какво става, когато хора, които принадлежат на такава общност, минат през вратата на смъртта?
към текста >>
В духовния свят навлизат онези сили, които, така да се каже, се внасят в него от вътреш
нос
тта на човека; страсти, които би трябвало да действат само в самия човек, те се внасят и проникват в духовния свят.
Внася се онова, което действа затъмняващо и опустошаващо в духовния свят. Защото при природните и при цивилизацонните катастрофи от земния свят винаги се внася нещо светло в духовния свят. От заблужденията на цивилизацията в духовния свят се внася тъмнина. Хората преминават в духовния свят през вратата на смъртта като забулени в един вид тежък, тъмен облак, в който трябва да изминат своя път. Когато човекът е прекрачил в този духовен свят през вратата на смъртта, светлината, която Луцифер събужда в емоциите на земните хора, действа там като най-гъстата тъмнина.
В духовния свят навлизат онези сили, които, така да се каже, се внасят в него от вътрешността на човека; страсти, които би трябвало да действат само в самия човек, те се внасят и проникват в духовния свят.
Това от своя страна са такива сили, които там се преобразуват чрез силата на Ариман с оглед той да може да използва именно остатъците от лунното развитие, които още съществуват на Земята. Тук действително Луцифер подава ръка на Ариман.
към текста >>
Това, което се внася в духовния свят чрез чисто емоционалните цивилизационни импулси, но което всъщ
нос
т се ражда само от заблуденото човешко съзнание, то е онова, което преобразено се изхвърля нагоре от вътреш
нос
тта на Земята в изригването на вулканите, в земетресенията.
Това, което се внася в духовния свят чрез чисто емоционалните цивилизационни импулси, но което всъщност се ражда само от заблуденото човешко съзнание, то е онова, което преобразено се изхвърля нагоре от вътрешността на Земята в изригването на вулканите, в земетресенията.
И от такива предпоставки ние се научаваме да поставяме въпроса за кармата на Земята, за кармата на народите и с това също и за индивидуалната човешка карма, доколкото тя е свързана с кармата на народите, с кармата на Земята. Ние се научаваме да поставяме този въпрос така, че когато в някоя област на Земята се разрушава една стара култура с действия, произлизащи от човешките емоции, когато диви инстинкти искат да създадат нещо фантастично ново, но могат да действват само разрушително, да търсим причините в действията на Луцифер. И ние също трябва да се запитаме: - Къде някога на Земята ще изригне, ще изхвърли пламъци или ще надигне почвата онова, което сега пламти в дивите страсти на хората? -
към текста >>
Тогава без съмнение има моменти, които също трябва да съществуват при неповърх
нос
тния човек, в които кармата може тежко да подтиска някого.
Тогава без съмнение има моменти, които също трябва да съществуват при неповърхностния човек, в които кармата може тежко да подтиска някого.
Но всички тези моменти отново ще бъдат изравнени чрез други моменти, в които кармата ще му даде крила така, че той да се издигне със своята душа от земните царства в божественото царство. И когато говорим за кармата в истинския смисъл на думата, дълбоко в нас ние трябва да почувстваме връзката на божествения свят с човешкия свят.
към текста >>
Ето защо, мои мили приятели, постарайте се да схванете познанието за кармата така, че това познание да събуди у вас чувството: - Когато се доближавам до свещената почва на духа, където може да ми стане ясно нещо от
нос
но кармата, аз трябва да поема ръката на боговете. -
Ето защо, мои мили приятели, постарайте се да схванете познанието за кармата така, че това познание да събуди у вас чувството: - Когато се доближавам до свещената почва на духа, където може да ми стане ясно нещо относно кармата, аз трябва да поема ръката на боговете. -
към текста >>
24.
Забележки
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
От
нос
но илюстрациите: оригиналните схеми, дадени от Рудолф Щайнер при тези лекции са били запазени, понеже са били чертани върху черна хартия.
Относно илюстрациите: оригиналните схеми, дадени от Рудолф Щайнер при тези лекции са били запазени, понеже са били чертани върху черна хартия.
Те са поместени умалени като допълнение към лекциите от том XVI на поредицата «Рудолф Щайнер, илюстрации към лекциите».
към текста >>
От
нос
но темата «Прераждане и карма» се посочват следните томове от Събраните съчинения на Рудолф Щайнер:
Относно темата «Прераждане и карма» се посочват следните томове от Събраните съчинения на Рудолф Щайнер:
към текста >>
Езотерични разглеждания на кармическите взаимовръзки при лич
нос
ти и събития от световната история, 1911, Събр.
Окултна история.
Езотерични разглеждания на кармическите взаимовръзки при личности и събития от световната история, 1911, Събр.
съч. 126
към текста >>
Прераждане и карма, и нейното значение за културата на съвремен
нос
тта, 1912, Събр.
Прераждане и карма, и нейното значение за културата на съвременността, 1912, Събр.
съч. 135
към текста >>
25.
Рудолф Щайнер. Живот и произведения
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Неговите изложения от
нос
но педагогиката, селското стопанство, медицината, националната икономия и т.н.
Жизненото дело на Рудолф Щайнер е на разположение като написани произведения и като записки на неговите, винаги свободно изнасяни, лекции. Към това се прибавят и многобройните художествени произведения, от които двете сгради на първия и втория Гьотеанум намират световно признание.
Неговите изложения относно педагогиката, селското стопанство, медицината, националната икономия и т.н.
доведоха до основаването на многобройни институции, които винаги намират признание като обогатяване на обществения културен живот.
към текста >>
От
нос
но времето на издаването на различните томове информират отделните каталози и пълният каталог на издателството Рудолф Щайнер.
Един систематичен обзор върху Събраните съчинения се намира в том «Библиографски обзор. Литературните и художествени произведения на Рудолф Щайнер».
Относно времето на издаването на различните томове информират отделните каталози и пълният каталог на издателството Рудолф Щайнер.
към текста >>
26.
Съдържание
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Силни вътрешни борби във времето на това състезание за Съзнателната душа и действител
нос
тта на мисленето
Интелектуализъм и предхождащото го душевно устройство: приемане на космическия етер. Мохамедано-испанският аристотелизъм поддържа още в ранното средновековие стария възглед; за европейското население трябваше да дойде един особен импулс, за да се развие Съзнателната душа. Две духовни течения: философи, намиращи се под влиянието на арабизма и водещи борба срещу тях схоластици, които застъпват индивидуализма.
Силни вътрешни борби във времето на това състезание за Съзнателната душа и действителността на мисленето
към текста >>
Това, което става тук на Земята, има своето съответствие в духовния свят и се отразява в звездната писме
нос
т.
Връзката на процесите, ставащи на небето с човешкото съществуване върху Земята.
Това, което става тук на Земята, има своето съответствие в духовния свят и се отразява в звездната писменост.
Какъв космически духовен факт стои в основата на една такава общност като Антропософското общество? Кое е предопределението, което довежда една душа до антропософията? Копнежът за Христос съпровожда много души от предземното съществуване в Земното, стремежът да познаят отново Христос като същество на Слънцето: едно последствие на великите космически имагинации. Чувстването на Христос се примесва с представите на древното езичество; а тогава за някои души се втъкава възможността да изпаднат в изкушението на Луцифер и Ариман
към текста >>
Какъв космически духовен факт стои в основата на една такава общ
нос
т като Антропософското общество?
Връзката на процесите, ставащи на небето с човешкото съществуване върху Земята. Това, което става тук на Земята, има своето съответствие в духовния свят и се отразява в звездната писменост.
Какъв космически духовен факт стои в основата на една такава общност като Антропософското общество?
Кое е предопределението, което довежда една душа до антропософията? Копнежът за Христос съпровожда много души от предземното съществуване в Земното, стремежът да познаят отново Христос като същество на Слънцето: едно последствие на великите космически имагинации. Чувстването на Христос се примесва с представите на древното езичество; а тогава за някои души се втъкава възможността да изпаднат в изкушението на Луцифер и Ариман
към текста >>
Чувстването на Христос се примесва с представите на древното езичество; а тогава за някои души се втъкава възмож
нос
тта да изпаднат в изкушението на Луцифер и Ариман
Връзката на процесите, ставащи на небето с човешкото съществуване върху Земята. Това, което става тук на Земята, има своето съответствие в духовния свят и се отразява в звездната писменост. Какъв космически духовен факт стои в основата на една такава общност като Антропософското общество? Кое е предопределението, което довежда една душа до антропософията? Копнежът за Христос съпровожда много души от предземното съществуване в Земното, стремежът да познаят отново Христос като същество на Слънцето: едно последствие на великите космически имагинации.
Чувстването на Христос се примесва с представите на древното езичество; а тогава за някои души се втъкава възможността да изпаднат в изкушението на Луцифер и Ариман
към текста >>
В антропософското движение могат да бъдат различени две групи души: едната с една повече вътрешна потреб
нос
т на сърцето, Христос да бъде поставен в центъра; другата иска да го познае от космологията, от историята на земята и на човечеството.
В антропософското движение могат да бъдат различени две групи души: едната с една повече вътрешна потребност на сърцето, Христос да бъде поставен в центъра; другата иска да го познае от космологията, от историята на земята и на човечеството.
Предпоставките за тези групирания се простират в миналото до времената на атлантските оракули. Особено важно е онова въплъщение, което се пада в първите следхристиянски столетия. Едната група души е била вече уморена от езичеството; тя се е запалила в сърцето си за Христос; другата група, която е имала по-малко въплъщения на Земята е била още изпълнена с мощните импулси на древното езичество и приема християнството повече с душа, проникната от интелекта. От следсмъртното изживяване на мощната имагинация, в началото на 19-то столетие първата донесе със себе си копнежа, да знае също нещо и от космологията, другата прие импулсите предимно в нейната воля, сякаш си спомняше за едно взето решение
към текста >>
Общото в душевното устройство на тези две групи души в първите християнски столетия беше едно, макар и леко но все пак съществуващо изживяване на ауричното тъкане в природата и на вливането на една ясна духов
нос
т между заспиването и събуждането.
Общото в душевното устройство на тези две групи души в първите християнски столетия беше едно, макар и леко но все пак съществуващо изживяване на ауричното тъкане в природата и на вливането на една ясна духовност между заспиването и събуждането.
Към чувството за невинността на природното съществуване се прибави в 5-то, 6-то столетие размишлението върху дълбочините на силите, които развързват доброто и злото в човешката душа, а именно между ориентирането от изтока на хора /българи, бугри, еретици/. Следва времето, когато виждането на блещукащата светлина над растенията и животните угасва, онемява шепотът на онази духовност, но все още може да се говори за това като за нещо познато; след това идва времето, което се нарича залез на живия Логос. Свързано с това е раждането на катехетиката /католическо вероучение/ и превръщането на богослужението в нещо екзотерично, външно. Основното настроение на душите, които живеят в духовния свят между 7-то и 8-то столетие; Христос не е вече познаван в неговата същност, култът не е вече разбран; на Земята трябва да се развие силата, която да позволи на душите да приемат Христос
към текста >>
Към чувството за невин
нос
тта на природното съществуване се прибави в 5-то, 6-то столетие размишлението върху дълбочините на силите, които развързват доброто и злото в човешката душа, а именно между ориентирането от изтока на хора /българи, бугри, еретици/.
Общото в душевното устройство на тези две групи души в първите християнски столетия беше едно, макар и леко но все пак съществуващо изживяване на ауричното тъкане в природата и на вливането на една ясна духовност между заспиването и събуждането.
Към чувството за невинността на природното съществуване се прибави в 5-то, 6-то столетие размишлението върху дълбочините на силите, които развързват доброто и злото в човешката душа, а именно между ориентирането от изтока на хора /българи, бугри, еретици/.
Следва времето, когато виждането на блещукащата светлина над растенията и животните угасва, онемява шепотът на онази духовност, но все още може да се говори за това като за нещо познато; след това идва времето, което се нарича залез на живия Логос. Свързано с това е раждането на катехетиката /католическо вероучение/ и превръщането на богослужението в нещо екзотерично, външно. Основното настроение на душите, които живеят в духовния свят между 7-то и 8-то столетие; Христос не е вече познаван в неговата същност, култът не е вече разбран; на Земята трябва да се развие силата, която да позволи на душите да приемат Христос
към текста >>
Следва времето, когато виждането на блещукащата светлина над растенията и животните угасва, онемява шепотът на онази духов
нос
т, но все още може да се говори за това като за нещо познато; след това идва времето, което се нарича залез на живия Логос.
Общото в душевното устройство на тези две групи души в първите християнски столетия беше едно, макар и леко но все пак съществуващо изживяване на ауричното тъкане в природата и на вливането на една ясна духовност между заспиването и събуждането. Към чувството за невинността на природното съществуване се прибави в 5-то, 6-то столетие размишлението върху дълбочините на силите, които развързват доброто и злото в човешката душа, а именно между ориентирането от изтока на хора /българи, бугри, еретици/.
Следва времето, когато виждането на блещукащата светлина над растенията и животните угасва, онемява шепотът на онази духовност, но все още може да се говори за това като за нещо познато; след това идва времето, което се нарича залез на живия Логос.
Свързано с това е раждането на катехетиката /католическо вероучение/ и превръщането на богослужението в нещо екзотерично, външно. Основното настроение на душите, които живеят в духовния свят между 7-то и 8-то столетие; Христос не е вече познаван в неговата същност, култът не е вече разбран; на Земята трябва да се развие силата, която да позволи на душите да приемат Христос
към текста >>
Основното настроение на душите, които живеят в духовния свят между 7-то и 8-то столетие; Христос не е вече познаван в неговата същ
нос
т, култът не е вече разбран; на Земята трябва да се развие силата, която да позволи на душите да приемат Христос
Общото в душевното устройство на тези две групи души в първите християнски столетия беше едно, макар и леко но все пак съществуващо изживяване на ауричното тъкане в природата и на вливането на една ясна духовност между заспиването и събуждането. Към чувството за невинността на природното съществуване се прибави в 5-то, 6-то столетие размишлението върху дълбочините на силите, които развързват доброто и злото в човешката душа, а именно между ориентирането от изтока на хора /българи, бугри, еретици/. Следва времето, когато виждането на блещукащата светлина над растенията и животните угасва, онемява шепотът на онази духовност, но все още може да се говори за това като за нещо познато; след това идва времето, което се нарича залез на живия Логос. Свързано с това е раждането на катехетиката /католическо вероучение/ и превръщането на богослужението в нещо екзотерично, външно.
Основното настроение на душите, които живеят в духовния свят между 7-то и 8-то столетие; Христос не е вече познаван в неговата същност, култът не е вече разбран; на Земята трябва да се развие силата, която да позволи на душите да приемат Христос
към текста >>
В началото на 13-то столетие важна обмяна на идеи за създаването на една нова духов
нос
т на Земята.
След това в 7-то, 8-то столетие слабата жива връзка с духовния свят изчезва, но определено съзнание за тази връзка намира още убежище в отделни учебни центрове, чието живо импулсиращо действие завършва едва в 12-то, 13-то столетие. Поучения върху живота на елементите, движението на планетите, космическия океан, тайните на аза бяха развивани като учение до края на 14-то 15-то столетие. Школата на Шартр, Клюни. Даже в университета от Орлеан се развиват към края на 13-то столетие учения от този род. Последователите на Платон и на Аристотел.
В началото на 13-то столетие важна обмяна на идеи за създаването на една нова духовност на Земята.
Една чудесна хармония на душите отгоре и отдолу е последствие на това. В тази духовна атмосфера може да действа истинското розенкройцерство
към текста >>
Употребата на интелигент
нос
тта чрез човешката лич
нос
т води човека до свободата на волята.
Употребата на интелигентността чрез човешката личност води човека до свободата на волята.
Разливането на космическата интелигентност от небесата върху Земята в първите християнски столетия до 8-мо, 9-то столетие. Схоластиката, борбата на човека за добиване на яснота върху разливащата се върху Земята интелигентност. В тази интелигентност може да се включи Съзнателната душа. Мъдростта на розенкройцерите се състоеше в това, че те имаха известна яснота върху тези отношения. В областта на Слънцето Михаил събира душите, които според това в началото на 15-то столетие се обединяват и образуват свръхсетивната школа на Михаил.
към текста >>
Разливането на космическата интелигент
нос
т от небесата върху Земята в първите християнски столетия до 8-мо, 9-то столетие.
Употребата на интелигентността чрез човешката личност води човека до свободата на волята.
Разливането на космическата интелигентност от небесата върху Земята в първите християнски столетия до 8-мо, 9-то столетие.
Схоластиката, борбата на човека за добиване на яснота върху разливащата се върху Земята интелигентност. В тази интелигентност може да се включи Съзнателната душа. Мъдростта на розенкройцерите се състоеше в това, че те имаха известна яснота върху тези отношения. В областта на Слънцето Михаил събира душите, които според това в началото на 15-то столетие се обединяват и образуват свръхсетивната школа на Михаил. От сега нататък чрез собствената интелигентност на човешката душа трябваше да бъде развито естеството на Михаил, докато накрая на 19-то столетие започне новата епоха на Михаил на Земята.
към текста >>
Схоластиката, борбата на човека за добиване на яснота върху разливащата се върху Земята интелигент
нос
т.
Употребата на интелигентността чрез човешката личност води човека до свободата на волята. Разливането на космическата интелигентност от небесата върху Земята в първите християнски столетия до 8-мо, 9-то столетие.
Схоластиката, борбата на човека за добиване на яснота върху разливащата се върху Земята интелигентност.
В тази интелигентност може да се включи Съзнателната душа. Мъдростта на розенкройцерите се състоеше в това, че те имаха известна яснота върху тези отношения. В областта на Слънцето Михаил събира душите, които според това в началото на 15-то столетие се обединяват и образуват свръхсетивната школа на Михаил. От сега нататък чрез собствената интелигентност на човешката душа трябваше да бъде развито естеството на Михаил, докато накрая на 19-то столетие започне новата епоха на Михаил на Земята. Голямата криза от началото на 19-то столетие до днес, борбата на Ариман срещу Михаил.
към текста >>
В тази интелигент
нос
т може да се включи Съзнателната душа.
Употребата на интелигентността чрез човешката личност води човека до свободата на волята. Разливането на космическата интелигентност от небесата върху Земята в първите християнски столетия до 8-мо, 9-то столетие. Схоластиката, борбата на човека за добиване на яснота върху разливащата се върху Земята интелигентност.
В тази интелигентност може да се включи Съзнателната душа.
Мъдростта на розенкройцерите се състоеше в това, че те имаха известна яснота върху тези отношения. В областта на Слънцето Михаил събира душите, които според това в началото на 15-то столетие се обединяват и образуват свръхсетивната школа на Михаил. От сега нататък чрез собствената интелигентност на човешката душа трябваше да бъде развито естеството на Михаил, докато накрая на 19-то столетие започне новата епоха на Михаил на Земята. Голямата криза от началото на 19-то столетие до днес, борбата на Ариман срещу Михаил. Ариман иска да направи предишната космическа интелигентност изцяло земна.
към текста >>
От сега нататък чрез собствената интелигент
нос
т на човешката душа трябваше да бъде развито естеството на Михаил, докато накрая на 19-то столетие започне новата епоха на Михаил на Земята.
Разливането на космическата интелигентност от небесата върху Земята в първите християнски столетия до 8-мо, 9-то столетие. Схоластиката, борбата на човека за добиване на яснота върху разливащата се върху Земята интелигентност. В тази интелигентност може да се включи Съзнателната душа. Мъдростта на розенкройцерите се състоеше в това, че те имаха известна яснота върху тези отношения. В областта на Слънцето Михаил събира душите, които според това в началото на 15-то столетие се обединяват и образуват свръхсетивната школа на Михаил.
От сега нататък чрез собствената интелигентност на човешката душа трябваше да бъде развито естеството на Михаил, докато накрая на 19-то столетие започне новата епоха на Михаил на Земята.
Голямата криза от началото на 19-то столетие до днес, борбата на Ариман срещу Михаил. Ариман иска да направи предишната космическа интелигентност изцяло земна. Провеждането, пренасянето на космическата интелигентност в нервно-сетивния организъм на човека се изживява от духовния свят като една космическа буря. Така е било в Атлантската епоха, когато космическата интелигентност беше завладяла човешките сърца. Сега човекът-глава /умственият човек/ трябва отново да стане човек-сърце чрез одухотворяване на интелекта.
към текста >>
Ариман иска да направи предишната космическа интелигент
нос
т изцяло земна.
В тази интелигентност може да се включи Съзнателната душа. Мъдростта на розенкройцерите се състоеше в това, че те имаха известна яснота върху тези отношения. В областта на Слънцето Михаил събира душите, които според това в началото на 15-то столетие се обединяват и образуват свръхсетивната школа на Михаил. От сега нататък чрез собствената интелигентност на човешката душа трябваше да бъде развито естеството на Михаил, докато накрая на 19-то столетие започне новата епоха на Михаил на Земята. Голямата криза от началото на 19-то столетие до днес, борбата на Ариман срещу Михаил.
Ариман иска да направи предишната космическа интелигентност изцяло земна.
Провеждането, пренасянето на космическата интелигентност в нервно-сетивния организъм на човека се изживява от духовния свят като една космическа буря. Така е било в Атлантската епоха, когато космическата интелигентност беше завладяла човешките сърца. Сега човекът-глава /умственият човек/ трябва отново да стане човек-сърце чрез одухотворяване на интелекта.
към текста >>
Провеждането, пренасянето на космическата интелигент
нос
т в нервно-сетивния организъм на човека се изживява от духовния свят като една космическа буря.
Мъдростта на розенкройцерите се състоеше в това, че те имаха известна яснота върху тези отношения. В областта на Слънцето Михаил събира душите, които според това в началото на 15-то столетие се обединяват и образуват свръхсетивната школа на Михаил. От сега нататък чрез собствената интелигентност на човешката душа трябваше да бъде развито естеството на Михаил, докато накрая на 19-то столетие започне новата епоха на Михаил на Земята. Голямата криза от началото на 19-то столетие до днес, борбата на Ариман срещу Михаил. Ариман иска да направи предишната космическа интелигентност изцяло земна.
Провеждането, пренасянето на космическата интелигентност в нервно-сетивния организъм на човека се изживява от духовния свят като една космическа буря.
Така е било в Атлантската епоха, когато космическата интелигентност беше завладяла човешките сърца. Сега човекът-глава /умственият човек/ трябва отново да стане човек-сърце чрез одухотворяване на интелекта.
към текста >>
Така е било в Атлантската епоха, когато космическата интелигент
нос
т беше завладяла човешките сърца.
В областта на Слънцето Михаил събира душите, които според това в началото на 15-то столетие се обединяват и образуват свръхсетивната школа на Михаил. От сега нататък чрез собствената интелигентност на човешката душа трябваше да бъде развито естеството на Михаил, докато накрая на 19-то столетие започне новата епоха на Михаил на Земята. Голямата криза от началото на 19-то столетие до днес, борбата на Ариман срещу Михаил. Ариман иска да направи предишната космическа интелигентност изцяло земна. Провеждането, пренасянето на космическата интелигентност в нервно-сетивния организъм на човека се изживява от духовния свят като една космическа буря.
Така е било в Атлантската епоха, когато космическата интелигентност беше завладяла човешките сърца.
Сега човекът-глава /умственият човек/ трябва отново да стане човек-сърце чрез одухотворяване на интелекта.
към текста >>
От 8-мо, 9-то столетие насам управлението на интелигент
нос
тта е преминало от ръцете на Михаил в ръцете на хората.
Предпоследното господство на Михаил, неговият космополитен отпечатък в целта му: въпреки грехопадението човекът може да се издигне до Бога.
От 8-мо, 9-то столетие насам управлението на интелигентността е преминало от ръцете на Михаил в ръцете на хората.
Борба на схоластиците срещу мохамеданските последователи на Аристотел. Подчертаване основния характер на същността на древните мистерии особено на учението за първичния грях в свръхсетивната учебна школа и указание за една нова същност на мистериите, която държи сметка за цялата интелигентност на човека. В древните мистерии от времето на Александър Велики съществуваше една атмосфера на обезсърчаване, която намираше израз в чувството: човекът вече може да намери достъп до духовния свят. Това беше времето на великото изпитание. Словото на Михаил е: човекът може да стигне на Земята до схващането за божественото в свободна от греха форма.
към текста >>
Подчертаване основния характер на същ
нос
тта на древните мистерии особено на учението за първичния грях в свръхсетивната учебна школа и указание за една нова същ
нос
т на мистериите, която държи сметка за цялата интелигент
нос
т на човека.
Предпоследното господство на Михаил, неговият космополитен отпечатък в целта му: въпреки грехопадението човекът може да се издигне до Бога. От 8-мо, 9-то столетие насам управлението на интелигентността е преминало от ръцете на Михаил в ръцете на хората. Борба на схоластиците срещу мохамеданските последователи на Аристотел.
Подчертаване основния характер на същността на древните мистерии особено на учението за първичния грях в свръхсетивната учебна школа и указание за една нова същност на мистериите, която държи сметка за цялата интелигентност на човека.
В древните мистерии от времето на Александър Велики съществуваше една атмосфера на обезсърчаване, която намираше израз в чувството: човекът вече може да намери достъп до духовния свят. Това беше времето на великото изпитание. Словото на Михаил е: човекът може да стигне на Земята до схващането за божественото в свободна от греха форма. Особеният нюанс на сегашното време, в което интелигентността може да стане притежание на хората, е да долови, че хората трябва да се освободят от целта на Ариман, който се стреми да ги обсеби. Задачата на антропософа е да има едно чувство за това, че Космосът се намира днес в тази борба на Ариман против михаелизма.
към текста >>
Особеният нюанс на сегашното време, в което интелигент
нос
тта може да стане притежание на хората, е да долови, че хората трябва да се освободят от целта на Ариман, който се стреми да ги обсеби.
Борба на схоластиците срещу мохамеданските последователи на Аристотел. Подчертаване основния характер на същността на древните мистерии особено на учението за първичния грях в свръхсетивната учебна школа и указание за една нова същност на мистериите, която държи сметка за цялата интелигентност на човека. В древните мистерии от времето на Александър Велики съществуваше една атмосфера на обезсърчаване, която намираше израз в чувството: човекът вече може да намери достъп до духовния свят. Това беше времето на великото изпитание. Словото на Михаил е: човекът може да стигне на Земята до схващането за божественото в свободна от греха форма.
Особеният нюанс на сегашното време, в което интелигентността може да стане притежание на хората, е да долови, че хората трябва да се освободят от целта на Ариман, който се стреми да ги обсеби.
Задачата на антропософа е да има едно чувство за това, че Космосът се намира днес в тази борба на Ариман против михаелизма. Земен отблясък на свръхсетивното учение на Михаил при Раймундус де Сабуида. Импулсът на Михаил се намира не само в книгата на Откровението, но той може да бъде прочетен също и в книгата на Природата
към текста >>
Раждането на едно двуразделно царство на Ангелите, докато тук се образува общ
нос
тта на Михаил.
Силите на Михаил действат върху целия човек и чрез това те действат силно във физическата карма. Времето на великата криза. Решаващият фактор на импулса на Михаил. Духовното се подготвя да стане една сила, създаваща раси. Наблюдение на по-интимните връзки на съдбата; те се простират до най-близкото царство на йерархиите.
Раждането на едно двуразделно царство на Ангелите, докато тук се образува общността на Михаил.
Напредване в смисъла на Михаил значи човек да не се оставя отклонен от никакви съображения, да върви в посока на водещите антропософски сили. Разпространеният навсякъде в нашето време интелектуализъм е духовна храна за ариманическите същества. Възможностите за намеса на Ариман в цивилизацията стават все по-големи. Размътването и отклонението на съзнанието му дават възможност да се всели. Сега е времето на великите решения.
към текста >>
Възмож
нос
тите за намеса на Ариман в цивилизацията стават все по-големи.
Духовното се подготвя да стане една сила, създаваща раси. Наблюдение на по-интимните връзки на съдбата; те се простират до най-близкото царство на йерархиите. Раждането на едно двуразделно царство на Ангелите, докато тук се образува общността на Михаил. Напредване в смисъла на Михаил значи човек да не се оставя отклонен от никакви съображения, да върви в посока на водещите антропософски сили. Разпространеният навсякъде в нашето време интелектуализъм е духовна храна за ариманическите същества.
Възможностите за намеса на Ариман в цивилизацията стават все по-големи.
Размътването и отклонението на съзнанието му дават възможност да се всели. Сега е времето на великите решения.
към текста >>
Размътването и отклонението на съзнанието му дават възмож
нос
т да се всели.
Наблюдение на по-интимните връзки на съдбата; те се простират до най-близкото царство на йерархиите. Раждането на едно двуразделно царство на Ангелите, докато тук се образува общността на Михаил. Напредване в смисъла на Михаил значи човек да не се оставя отклонен от никакви съображения, да върви в посока на водещите антропософски сили. Разпространеният навсякъде в нашето време интелектуализъм е духовна храна за ариманическите същества. Възможностите за намеса на Ариман в цивилизацията стават все по-големи.
Размътването и отклонението на съзнанието му дават възможност да се всели.
Сега е времето на великите решения.
към текста >>
Истин
нос
т на материализма само за физическия живот Потресаващото в кармата на хората, които не се издигат до духовното.
Кармическият импулс към духовното е обгръщане на това, което е изпитано по описания начин преди слизането на душата в земното тяло. Необходимост от вътрешна инициатива на душевния живот на антропософа и от съблюдаването на условията и на насрещните образи. Подкопаване или заблуждение на инициативата чрез лоши писания и празни приказки на материалистичния интелектуализъм. Общ плод на живота.
Истинност на материализма само за физическия живот Потресаващото в кармата на хората, които не се издигат до духовното.
Силата на Михаил създава физиономията и човешката форма. Настоящото в полето на материализма ще бъде доказано, че духът е творящ, така че тези хора ще трябва да го виждат. Стремеж на Ариман да действа в душите чрез временно проникване в човешките тела
към текста >>
Съвместното действие на интелигент
нос
тта на Слънцето и на планетните интелигент
нос
ти.
Личното безсмъртие е една истина само откакто Съзнателната душа бавно и постепенно е проникнала човечеството.
Съвместното действие на интелигентността на Слънцето и на планетните интелигентности.
След това в 9-то столетие заедно със слизането на космическата интелигентност между хората разделяне на съпринадлежащите космически сили; слънчевата интелигентност на Михаил и планетните интелигентности се озовават в опозиция. Вътре в тази опозиция вселенският събор от 869 година като сигнал за нещо чудовищно, което става в духовния свят: разделяне на Ангелите, които ръководят човешките души и чрез това се внася безредие в човешката карма; от тук и хаосът, който царува в по-новата история. С проникването на Михаил в господството на Земята и в тези, които са вървели с него се събужда силата, чрез която отново се внася ред в кармата.
към текста >>
След това в 9-то столетие заедно със слизането на космическата интелигент
нос
т между хората разделяне на съпринадлежащите космически сили; слънчевата интелигент
нос
т на Михаил и планетните интелигент
нос
ти се озовават в опозиция.
Личното безсмъртие е една истина само откакто Съзнателната душа бавно и постепенно е проникнала човечеството. Съвместното действие на интелигентността на Слънцето и на планетните интелигентности.
След това в 9-то столетие заедно със слизането на космическата интелигентност между хората разделяне на съпринадлежащите космически сили; слънчевата интелигентност на Михаил и планетните интелигентности се озовават в опозиция.
Вътре в тази опозиция вселенският събор от 869 година като сигнал за нещо чудовищно, което става в духовния свят: разделяне на Ангелите, които ръководят човешките души и чрез това се внася безредие в човешката карма; от тук и хаосът, който царува в по-новата история. С проникването на Михаил в господството на Земята и в тези, които са вървели с него се събужда силата, чрез която отново се внася ред в кармата.
към текста >>
Има ли по-дълбоки закономер
нос
ти, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори?
Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори?
-
към текста >>
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономер
нос
ти на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията.
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията.
Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
към текста >>
Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дей
нос
т той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки.
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията.
Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки.
Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
към текста >>
Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дей
нос
т, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество.
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки.
Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество.
Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
към текста >>
27.
Вместо увод: Из «Спомените на Мария Щайнер» /към първото издание 1926 г./
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Рудолф Щайнер винаги най-строго и настоятелно молеше за сериоз
нос
т, когато реши да осветли развитието на исторически лич
нос
ти и историята на Антропософското общество, изхождайки от духовните извори на познанието; да покаже връзките между фактите в тяхното духовно обкръжение, като пример за едно бъдещо изследване на историята.
Рудолф Щайнер винаги най-строго и настоятелно молеше за сериозност, когато реши да осветли развитието на исторически личности и историята на Антропософското общество, изхождайки от духовните извори на познанието; да покаже връзките между фактите в тяхното духовно обкръжение, като пример за едно бъдещо изследване на историята.
Така с мистерийните драми той ни даде образец на драмата за бъдещето; учеше ни да разберем, как биографията простираща се в духовното минало може да замени на по-висока степен психологическия роман на съвременността. Но това, което Рудолф Щайнер не позволяваше, бяха комбинациите, хипотезите или запълващата празноти фантазия при така нареченото духовно изследване. Това той наричаше несериозност и по отношение на него можеше да прояви свещен гняв. Настоятелно молеше слушателите да не пристъпват с душата си към съдържанието на лекциите върху кармата с жадно за сензация любопитство. Според него важното бяха отношенията, начинът, по който върху фактите пада светлина, обяснява ги и ги оставя да се проявят в тяхната правилна последователност.
към текста >>
Така с мистерийните драми той ни даде образец на драмата за бъдещето; учеше ни да разберем, как биографията простираща се в духовното минало може да замени на по-висока степен психологическия роман на съвремен
нос
тта.
Рудолф Щайнер винаги най-строго и настоятелно молеше за сериозност, когато реши да осветли развитието на исторически личности и историята на Антропософското общество, изхождайки от духовните извори на познанието; да покаже връзките между фактите в тяхното духовно обкръжение, като пример за едно бъдещо изследване на историята.
Така с мистерийните драми той ни даде образец на драмата за бъдещето; учеше ни да разберем, как биографията простираща се в духовното минало може да замени на по-висока степен психологическия роман на съвременността.
Но това, което Рудолф Щайнер не позволяваше, бяха комбинациите, хипотезите или запълващата празноти фантазия при така нареченото духовно изследване. Това той наричаше несериозност и по отношение на него можеше да прояви свещен гняв. Настоятелно молеше слушателите да не пристъпват с душата си към съдържанието на лекциите върху кармата с жадно за сензация любопитство. Според него важното бяха отношенията, начинът, по който върху фактите пада светлина, обяснява ги и ги оставя да се проявят в тяхната правилна последователност. Преди всичко личното трябва да замълчи.
към текста >>
Това той наричаше несериоз
нос
т и по отношение на него можеше да прояви свещен гняв.
Рудолф Щайнер винаги най-строго и настоятелно молеше за сериозност, когато реши да осветли развитието на исторически личности и историята на Антропософското общество, изхождайки от духовните извори на познанието; да покаже връзките между фактите в тяхното духовно обкръжение, като пример за едно бъдещо изследване на историята. Така с мистерийните драми той ни даде образец на драмата за бъдещето; учеше ни да разберем, как биографията простираща се в духовното минало може да замени на по-висока степен психологическия роман на съвременността. Но това, което Рудолф Щайнер не позволяваше, бяха комбинациите, хипотезите или запълващата празноти фантазия при така нареченото духовно изследване.
Това той наричаше несериозност и по отношение на него можеше да прояви свещен гняв.
Настоятелно молеше слушателите да не пристъпват с душата си към съдържанието на лекциите върху кармата с жадно за сензация любопитство. Според него важното бяха отношенията, начинът, по който върху фактите пада светлина, обяснява ги и ги оставя да се проявят в тяхната правилна последователност. Преди всичко личното трябва да замълчи. Ако към изучаването на кармическите въпроси се пристъпи, изхождайки от лични мотиви, с лични или групови интереси, биха се родили само най-големите беди. Да, той не се колебаеше да казва, че ако такива неща биха се разпространявали по един сензационен или преследващ някакви преднамерени цели начин, това би било «една чума»...
към текста >>
Според него важното бяха отношенията, начинът, по който върху фактите пада светлина, обяснява ги и ги оставя да се проявят в тяхната правилна последовател
нос
т.
Рудолф Щайнер винаги най-строго и настоятелно молеше за сериозност, когато реши да осветли развитието на исторически личности и историята на Антропософското общество, изхождайки от духовните извори на познанието; да покаже връзките между фактите в тяхното духовно обкръжение, като пример за едно бъдещо изследване на историята. Така с мистерийните драми той ни даде образец на драмата за бъдещето; учеше ни да разберем, как биографията простираща се в духовното минало може да замени на по-висока степен психологическия роман на съвременността. Но това, което Рудолф Щайнер не позволяваше, бяха комбинациите, хипотезите или запълващата празноти фантазия при така нареченото духовно изследване. Това той наричаше несериозност и по отношение на него можеше да прояви свещен гняв. Настоятелно молеше слушателите да не пристъпват с душата си към съдържанието на лекциите върху кармата с жадно за сензация любопитство.
Според него важното бяха отношенията, начинът, по който върху фактите пада светлина, обяснява ги и ги оставя да се проявят в тяхната правилна последователност.
Преди всичко личното трябва да замълчи. Ако към изучаването на кармическите въпроси се пристъпи, изхождайки от лични мотиви, с лични или групови интереси, биха се родили само най-големите беди. Да, той не се колебаеше да казва, че ако такива неща биха се разпространявали по един сензационен или преследващ някакви преднамерени цели начин, това би било «една чума»...
към текста >>
28.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Тъй като епохата на интелекта днес е налице, чрез съизживяването на настоящето човек винаги може да си състави една правилна представа какво представлява интелектуализмът, какво се е появило на повърх
нос
тта на европейската цивилизация именно в 14-то, 15-то столетие.
Тъй като епохата на интелекта днес е налице, чрез съизживяването на настоящето човек винаги може да си състави една правилна представа какво представлява интелектуализмът, какво се е появило на повърхността на европейската цивилизация именно в 14-то, 15-то столетие.
Но днес ние не чувстваме по един жив начин душевната нагласа, която е предхождала настоящата епоха. Когато разглеждаме историята, проектираме онова, което сме свикнали да виждаме в настоящето също и назад в миналото историческо развитие. Така не придобиваме особено вярна представа за това, колко съвършено различни са били духовете преди тази епоха. И когато оставим да говорят документите, ние до голяма степен вече внасяме именно в тях онова, което е днешният начин на мислене и на разглеждане на нещата.
към текста >>
И когато насочим например поглед върху онези лич
нос
ти, които от арабизма, от културата на Азия бяха повлияни от една страна от това, което като религия се изживяваше в мохамеданството, а от друга страна бяха повлияни също и от аристотелизма, когато се погледнат тези лич
нос
ти, които тогава намериха пътя през Африка към Испания, а след това дълбоко повлияха духовете на Европа до Спиноза[1] и след Спиноза, тогава не добиваме никаква представа за тях, ако си представяме душевната им нагласа такава, като че ли са били просто хора от настоящето, въпреки че не са знаели още толкова много неща, които по-късно са били открити.
Пред духовнонаучното разглеждане някои неща се представят съвършено различно.
И когато насочим например поглед върху онези личности, които от арабизма, от културата на Азия бяха повлияни от една страна от това, което като религия се изживяваше в мохамеданството, а от друга страна бяха повлияни също и от аристотелизма, когато се погледнат тези личности, които тогава намериха пътя през Африка към Испания, а след това дълбоко повлияха духовете на Европа до Спиноза[1] и след Спиноза, тогава не добиваме никаква представа за тях, ако си представяме душевната им нагласа такава, като че ли са били просто хора от настоящето, въпреки че не са знаели още толкова много неща, които по-късно са били открити.
Защото се мисли приблизително така. Но начинът на мислене и на възприемане на света, също и на онези личности от споменатото цивилизационно направление, които са живели в 12-то столетие, е бил съвършено различен от днешния.
към текста >>
Но начинът на мислене и на възприемане на света, също и на онези лич
нос
ти от споменатото цивилизационно направление, които са живели в 12-то столетие, е бил съвършено различен от днешния.
Пред духовнонаучното разглеждане някои неща се представят съвършено различно. И когато насочим например поглед върху онези личности, които от арабизма, от културата на Азия бяха повлияни от една страна от това, което като религия се изживяваше в мохамеданството, а от друга страна бяха повлияни също и от аристотелизма, когато се погледнат тези личности, които тогава намериха пътя през Африка към Испания, а след това дълбоко повлияха духовете на Европа до Спиноза[1] и след Спиноза, тогава не добиваме никаква представа за тях, ако си представяме душевната им нагласа такава, като че ли са били просто хора от настоящето, въпреки че не са знаели още толкова много неща, които по-късно са били открити. Защото се мисли приблизително така.
Но начинът на мислене и на възприемане на света, също и на онези личности от споменатото цивилизационно направление, които са живели в 12-то столетие, е бил съвършено различен от днешния.
към текста >>
При тези духове, при лич
нос
тите, за които говоря сега, това «аз мисля», съвсем не беше съпровождано от такова чувство, с което днес ние казваме: «аз мисля», а само, «аз чувствам, аз искам».
Когато днес човек насочи поглед върху самия себе си, се чувства като собственик на мислите, чувствата и волевите импулси, които след това се превръщат в дела. Преди всичко съвременникът си приписва това «аз мисля», «аз чувствам», «аз искам».
При тези духове, при личностите, за които говоря сега, това «аз мисля», съвсем не беше съпровождано от такова чувство, с което днес ние казваме: «аз мисля», а само, «аз чувствам, аз искам».
Тези хора приписваха на собствената си личност само своето чувстване и искане. Почивайки на основите на древните цивилизации, те живееха много повече в чувството «нещо мисли в мен», отколкото да си представят «аз мисля». Те действително мислеха «аз чувствам, аз искам», - но изобщо не мислеха в същата степен «аз мисля», а си казваха, и това е било съвършено реален възглед, който сега искам да ви съобщя: - Мислите се намират в сферата под Луната, там живеят мислите. - Навсякъде тези мисли се намират в онази сфера, която е дадена когато си представяме Земята /виж рис. 1, синьо/ в определена точка, Луната тук, в една друга точка след това Меркурий, Венера и т.
към текста >>
Тези хора приписваха на собствената си лич
нос
т само своето чувстване и искане.
Когато днес човек насочи поглед върху самия себе си, се чувства като собственик на мислите, чувствата и волевите импулси, които след това се превръщат в дела. Преди всичко съвременникът си приписва това «аз мисля», «аз чувствам», «аз искам». При тези духове, при личностите, за които говоря сега, това «аз мисля», съвсем не беше съпровождано от такова чувство, с което днес ние казваме: «аз мисля», а само, «аз чувствам, аз искам».
Тези хора приписваха на собствената си личност само своето чувстване и искане.
Почивайки на основите на древните цивилизации, те живееха много повече в чувството «нещо мисли в мен», отколкото да си представят «аз мисля». Те действително мислеха «аз чувствам, аз искам», - но изобщо не мислеха в същата степен «аз мисля», а си казваха, и това е било съвършено реален възглед, който сега искам да ви съобщя: - Мислите се намират в сферата под Луната, там живеят мислите. - Навсякъде тези мисли се намират в онази сфера, която е дадена когато си представяме Земята /виж рис. 1, синьо/ в определена точка, Луната тук, в една друга точка след това Меркурий, Венера и т. н.. Те си представяха Земята като гъста, твърда космическа маса и като нещо друго, което принадлежи към Земята, си представяха лунната сфера, която се простира нагоре до самата Луна /жълто/.
към текста >>
Когато се касае за практическия живот, той веднага си съставя една напълно странна представа, представата, че мислите се раждат в него, което би било рав
нос
илно на това да мисли, че кислородът който приема, не се приема отвън, а се поражда в самия него.
Виждате ли, днес един човек може да усвои нещо, подобно на едно понятие. Той вероятно може да разбере нещо подобно от антропософията. Но той отново веднага го забравя, когато се касае за практическия живот.
Когато се касае за практическия живот, той веднага си съставя една напълно странна представа, представата, че мислите се раждат в него, което би било равносилно на това да мисли, че кислородът който приема, не се приема отвън, а се поражда в самия него.
За личностите, за които говоря, съществуваше едно дълбоко чувство, едно непосредствено изживяване: - Аз не съм собственик на моите мисли, не мога всъщност да кажа «аз мисля», а само «мислите съществуват» и «аз приемам тези мисли».
към текста >>
За лич
нос
тите, за които говоря, съществуваше едно дълбоко чувство, едно непосредствено изживяване: - Аз не съм собственик на моите мисли, не мога всъщ
нос
т да кажа «аз мисля», а само «мислите съществуват» и «аз приемам тези мисли».
Виждате ли, днес един човек може да усвои нещо, подобно на едно понятие. Той вероятно може да разбере нещо подобно от антропософията. Но той отново веднага го забравя, когато се касае за практическия живот. Когато се касае за практическия живот, той веднага си съставя една напълно странна представа, представата, че мислите се раждат в него, което би било равносилно на това да мисли, че кислородът който приема, не се приема отвън, а се поражда в самия него.
За личностите, за които говоря, съществуваше едно дълбоко чувство, едно непосредствено изживяване: - Аз не съм собственик на моите мисли, не мога всъщност да кажа «аз мисля», а само «мислите съществуват» и «аз приемам тези мисли».
към текста >>
За кислорода във въздуха знаем, че за от
нос
ително кратко време той извършва едно кръгообращение в нашия организъм.
За кислорода във въздуха знаем, че за относително кратко време той извършва едно кръгообращение в нашия организъм.
Такива кръгообращения броим според пулсиранията на сърцето. Това става бързо. Личностите, за които говоря, си представяха приемането на мислите като един вид дишане, но едно много бавно дишане, едно дишане, което се състои в това, че в началото на земния си живот човек става способен да приема мислите. Така както задържаме диханието си за известно време между вдишването и издишването, така също тези хора си представяха един процес, който се състои в това, че те задържат в себе си мислите, именно само така, както ние задържаме кислорода, който принадлежи на външния въздух. Те си представяха, че задържат мислите именно през време на техния земен живот и отново ги издишват в космичните ширини, когато минават през вратата на смъртта.
към текста >>
Лич
нос
тите, за които говоря, си представяха приемането на мислите като един вид дишане, но едно много бавно дишане, едно дишане, което се състои в това, че в началото на земния си живот човек става способен да приема мислите.
За кислорода във въздуха знаем, че за относително кратко време той извършва едно кръгообращение в нашия организъм. Такива кръгообращения броим според пулсиранията на сърцето. Това става бързо.
Личностите, за които говоря, си представяха приемането на мислите като един вид дишане, но едно много бавно дишане, едно дишане, което се състои в това, че в началото на земния си живот човек става способен да приема мислите.
Така както задържаме диханието си за известно време между вдишването и издишването, така също тези хора си представяха един процес, който се състои в това, че те задържат в себе си мислите, именно само така, както ние задържаме кислорода, който принадлежи на външния въздух. Те си представяха, че задържат мислите именно през време на техния земен живот и отново ги издишват в космичните ширини, когато минават през вратата на смъртта. Така че се има работа с едно вдишване - начало на живота; задържане на диханието колкото трае земният живот; издишване, т.е. изпращане на мислите в света. Хора, които вътрешно са изживявали нещата по този начин, са се чувствали в една обща атмосфера от мисли заедно с всички други, които са изпитвали същото нещо; в една атмосфера от мисли, която се е простирала нагоре не само няколко мили над Земята, а се е простирала до обкръжението на Луната.
към текста >>
В 14-то и 15-то столетие трябваше да изгрее, да се роди Съзнателната душа, която ако се проявеше в своята край
нос
т пренасяше в интелектуализма всичко от цивилизацията.
Да, тогава би се проявило в пълния смисъл на думата това, което трябва да се прояви в течение на земното развитие - именно Съзнателната душа. Онези хора, за които говоря тук, се намираха, така да се каже, в последния стадий от развитието на Разсъдъчната душа.
В 14-то и 15-то столетие трябваше да изгрее, да се роди Съзнателната душа, която ако се проявеше в своята крайност пренасяше в интелектуализма всичко от цивилизацията.
към текста >>
В 10-то, 11-то, 12-то столетие европейското население в неговата цялост не беше в състояние да остави в него да вземе превес един такъв мироглед, какъвто беше този на лич
нос
тите, които охарактеризирах, защото в такъв случай Съзнателната душа не би могла да се развие.
В 10-то, 11-то, 12-то столетие европейското население в неговата цялост не беше в състояние да остави в него да вземе превес един такъв мироглед, какъвто беше този на личностите, които охарактеризирах, защото в такъв случай Съзнателната душа не би могла да се развие.
Макар и, така да се каже, решението на боговете да беше Съзнателната душа да се развие, все пак положението беше такова, че тази Съзнателна душа не можеше да се развие от собствената дейност на европейското човечество в неговата цялост, а трябваше, така да се каже, да дойде един импулс, който беше насочен към това, да развие най-вече Съзнателната душа.
към текста >>
Макар и, така да се каже, решението на боговете да беше Съзнателната душа да се развие, все пак положението беше такова, че тази Съзнателна душа не можеше да се развие от собствената дей
нос
т на европейското човечество в неговата цялост, а трябваше, така да се каже, да дойде един импулс, който беше насочен към това, да развие най-вече Съзнателната душа.
В 10-то, 11-то, 12-то столетие европейското население в неговата цялост не беше в състояние да остави в него да вземе превес един такъв мироглед, какъвто беше този на личностите, които охарактеризирах, защото в такъв случай Съзнателната душа не би могла да се развие.
Макар и, така да се каже, решението на боговете да беше Съзнателната душа да се развие, все пак положението беше такова, че тази Съзнателна душа не можеше да се развие от собствената дейност на европейското човечество в неговата цялост, а трябваше, така да се каже, да дойде един импулс, който беше насочен към това, да развие най-вече Съзнателната душа.
към текста >>
Колко силно продължи да бъде чувствано още това, вие можете да разберете, мои мили приятели, когато разглеждате картини, където доминикански монаси или самият Тома Аквински[2] са изобразени тържествувайки над един съвсем различен мироглед, един мироглед който преди всичко подчертаваше индивидуал
нос
тта, лич
нос
тта на човека, считайки мислите на човека за негово собствено произведение.
Започвайки от епохата, която сега охарактеризирах, виждаме да изникват две духовни течения. Едното течение беше застъпено при арабските философи, които от Западна Европа силно влияеха върху европейската цивилизация, много по-силно, отколкото се вярва днес. Другото духовно течение беше онова, което водеше най-остра борба срещу първото течение, което аз охарактеризирах и с най-голяма строгост обявяваше първото като еретическо за Европа.
Колко силно продължи да бъде чувствано още това, вие можете да разберете, мои мили приятели, когато разглеждате картини, където доминикански монаси или самият Тома Аквински[2] са изобразени тържествувайки над един съвсем различен мироглед, един мироглед който преди всичко подчертаваше индивидуалността, личността на човека, считайки мислите на човека за негово собствено произведение.
В тези картини доминиканците са представени, как тъпчат с краката си представителите на арабизма. Тези представители на арабизма се намират под техните нозе, те са буквално стъпкани. Европейското човечество дълго време е чувствало това противоречие между тези две духовни течения. Такава енергия на чувството, каквато е изразена в подобна картина, не съществува вече в днешното, в известна степен апатично човечество. Във всеки случай ние се нуждаем от нея днес не за онези неща, за които хората са се борили тогава, а за други неща!
към текста >>
Вдишването на мислите от космическия етер, от сферата под Луната: начало на живота, задържане на дишането – това е земният живот, издишването - отново излизане на мислите в космическия етер, в импулсите на сферата под Луната, но вече оцветени от човешката индивидуал
нос
т.
Нека помислим, какво са си представяли там.
Вдишването на мислите от космическия етер, от сферата под Луната: начало на живота, задържане на дишането – това е земният живот, издишването - отново излизане на мислите в космическия етер, в импулсите на сферата под Луната, но вече оцветени от човешката индивидуалност.
към текста >>
Хората биха чувствали духов
нос
тта на Земята като тяхна разширена атмосфера, те биха се чувствали единни със Земята, но не като отделни от Земята, индивидуални хора; защото хората, които охарактеризирах, чрез това «нещо мисли в мен» всъщ
нос
т се чувстваха вътрешно свързани със Земята.
Но въпреки това, ако под тази форма, която по онова време им е била присъща, техните възгледи бяха станали господстващи в Европа, то тогава в хората от европейската цивилизация би се развило само едно слабо чувство за аза. Съзнателната душа не би могла да се прояви, азът не би могъл да обхване себе си в «аз мисля», мисълта за безсмъртието би станала все по-неясна и по-неясна. Хората все повече и повече биха насочвали поглед върху общо взето останалото от живелия тук на Земята човек, което витае наоколо в сферата под Луната.
Хората биха чувствали духовността на Земята като тяхна разширена атмосфера, те биха се чувствали единни със Земята, но не като отделни от Земята, индивидуални хора; защото хората, които охарактеризирах, чрез това «нещо мисли в мен» всъщност се чувстваха вътрешно свързани със Земята.
Те не се чувстваха в същата степен като индивидуалности, както бяха започнали да се чувстват хората в останалата част на Европа, макар и по един неясен начин.
към текста >>
Те не се чувстваха в същата степен като индивидуал
нос
ти, както бяха започнали да се чувстват хората в останалата част на Европа, макар и по един неясен начин.
Но въпреки това, ако под тази форма, която по онова време им е била присъща, техните възгледи бяха станали господстващи в Европа, то тогава в хората от европейската цивилизация би се развило само едно слабо чувство за аза. Съзнателната душа не би могла да се прояви, азът не би могъл да обхване себе си в «аз мисля», мисълта за безсмъртието би станала все по-неясна и по-неясна. Хората все повече и повече биха насочвали поглед върху общо взето останалото от живелия тук на Земята човек, което витае наоколо в сферата под Луната. Хората биха чувствали духовността на Земята като тяхна разширена атмосфера, те биха се чувствали единни със Земята, но не като отделни от Земята, индивидуални хора; защото хората, които охарактеризирах, чрез това «нещо мисли в мен» всъщност се чувстваха вътрешно свързани със Земята.
Те не се чувстваха в същата степен като индивидуалности, както бяха започнали да се чувстват хората в останалата част на Европа, макар и по един неясен начин.
към текста >>
И срещу този мироглед се водеше остра борба от онези лич
нос
ти, които произлязоха именно от ордена на доминиканците, а те остро подчертаваха: - Човекът е една индивидуал
нос
т и трябва преди всичко да се насочва вниманието към онова от човека, което преминава през вратата на смъртта като индивидуал
нос
т, а не към това, което се разтваря в общия космически етер.
Обаче ние трябва да вземем под внимание наистина и следното: Само това духовно течение, за което говорих, знаеше, че когато човек умира, приетите от него мисли по време на земния живот се вълнуват и тъкат в космическия етер, който заобикаля Земята.
И срещу този мироглед се водеше остра борба от онези личности, които произлязоха именно от ордена на доминиканците, а те остро подчертаваха: - Човекът е една индивидуалност и трябва преди всичко да се насочва вниманието към онова от човека, което преминава през вратата на смъртта като индивидуалност, а не към това, което се разтваря в общия космически етер.
Това подчертаваха предимно доминиканците и макар, че не бяха само те, то се застъпваше от тях. Този възглед за индивидуалността на човека беше застъпван остро и енергично срещу първото направление, което характеризирах. Но именно това произведе едно съвсем определено състояние.
към текста >>
Този възглед за индивидуал
нос
тта на човека беше застъпван остро и енергично срещу първото направление, което характеризирах.
Обаче ние трябва да вземем под внимание наистина и следното: Само това духовно течение, за което говорих, знаеше, че когато човек умира, приетите от него мисли по време на земния живот се вълнуват и тъкат в космическия етер, който заобикаля Земята. И срещу този мироглед се водеше остра борба от онези личности, които произлязоха именно от ордена на доминиканците, а те остро подчертаваха: - Човекът е една индивидуалност и трябва преди всичко да се насочва вниманието към онова от човека, което преминава през вратата на смъртта като индивидуалност, а не към това, което се разтваря в общия космически етер. Това подчертаваха предимно доминиканците и макар, че не бяха само те, то се застъпваше от тях.
Този възглед за индивидуалността на човека беше застъпван остро и енергично срещу първото направление, което характеризирах.
Но именно това произведе едно съвсем определено състояние.
към текста >>
Трябва да се пренесем в душев
нос
тта на тези хора.
Трябва да можем да се пренесем в душевната нагласа именно на такива хора, които принадлежаха на Доминиканския орден, за да преценим, как именно тези хора бяха обезпокоени от онова, което беше останало от починалите хора и в което те не биваха, не можеха вече да вярват с техния мироглед.
Трябва да се пренесем в душевността на тези хора.
Така сухо, така абстрактно и с ледени понятия, както днес хората мислят, не можеше да мисли един изтъкнат дух от 13-то, 14-то столетие. Когато днес застъпват някакви възгледи хората постъпват така, че сякаш за защитаването им първо е поставено условието, на някого да се изтръгне сърцето. В онова време не е било така. В онова време във всичко, което хората са застъпвали като идеи, е имало вътрешен огън, бих искал да кажа, имало е сърдечност. Поради това обаче, че се влагаше сърцето, също и в такъв случай, като този, който изнасям тук, е имало силна вътрешна борба.
към текста >>
В онова време във всичко, което хората са застъпвали като идеи, е имало вътрешен огън, бих искал да кажа, имало е сърдеч
нос
т.
Трябва да можем да се пренесем в душевната нагласа именно на такива хора, които принадлежаха на Доминиканския орден, за да преценим, как именно тези хора бяха обезпокоени от онова, което беше останало от починалите хора и в което те не биваха, не можеха вече да вярват с техния мироглед. Трябва да се пренесем в душевността на тези хора. Така сухо, така абстрактно и с ледени понятия, както днес хората мислят, не можеше да мисли един изтъкнат дух от 13-то, 14-то столетие. Когато днес застъпват някакви възгледи хората постъпват така, че сякаш за защитаването им първо е поставено условието, на някого да се изтръгне сърцето. В онова време не е било така.
В онова време във всичко, което хората са застъпвали като идеи, е имало вътрешен огън, бих искал да кажа, имало е сърдечност.
Поради това обаче, че се влагаше сърцето, също и в такъв случай, като този, който изнасям тук, е имало силна вътрешна борба.
към текста >>
Но всъщ
нос
т сухи днес са само читателите.
И при най-страшните вътрешни борби се е развило онова, което е произлязло например като определена философия от Доминиканския орден, която понеже беше изградена повече върху авторитета на отделни хора, повлия по-късно силно върху живота. Тогава още не съществуваше общо образование. Във всичко, което беше образование, което хората въобще знаеха, се вливаше онова, което малцина са притежавали, но поради това все повече се издигаха до това, което беше философски живот и стремеж. Във всичко, което се вливаше в цивилизацията, се съдържаше това, което е било преживяно в такива вътрешни борби. Днес хората четат произведенията на схоластиците и чувстват само сухи мисли.
Но всъщност сухи днес са само читателите.
Онези хора, които са ги написали, не бяха сухи в душевността си. Те бяха изпълнени с вътрешен огън по отношение на мислите си. А този вътрешен огън е идвал именно от стремежа да бъде отблъснат обективния мисловен поток.
към текста >>
Онези хора, които са ги написали, не бяха сухи в душев
нос
тта си.
Тогава още не съществуваше общо образование. Във всичко, което беше образование, което хората въобще знаеха, се вливаше онова, което малцина са притежавали, но поради това все повече се издигаха до това, което беше философски живот и стремеж. Във всичко, което се вливаше в цивилизацията, се съдържаше това, което е било преживяно в такива вътрешни борби. Днес хората четат произведенията на схоластиците и чувстват само сухи мисли. Но всъщност сухи днес са само читателите.
Онези хора, които са ги написали, не бяха сухи в душевността си.
Те бяха изпълнени с вътрешен огън по отношение на мислите си. А този вътрешен огън е идвал именно от стремежа да бъде отблъснат обективния мисловен поток.
към текста >>
В определена общ
нос
т, да речем в общ
нос
тта на доминиканците, са учели, че човекът е едно индивидуално същество, че той има също своето индивидуално безсмъртие.
Защото под призраци на умрелите се е разбирало именно това, което аз сега охарактеризирах. Тогава хората все още можеха да се враснат в онова, което са изучавали.
В определена общност, да речем в общността на доминиканците, са учели, че човекът е едно индивидуално същество, че той има също своето индивидуално безсмъртие.
Те са учели, че когато по отношение на мисленето се приема съществуването на една всеобща земна душа, това е един погрешен, еретически възглед и са били обучавани да се борят срещу такъв възглед. Но в определени моменти, когато са се съветвали сами със себе си, те са чувствали обективното въздействие на мислите, останали от умрелите[3] и тогава са си казвали: - Дали е напълно правилно да върша това, което върша? Има нещо неопределено, което действа в моята душа. Не мога да се боря с него. Аз съм като вързан.
към текста >>
И всичко, което ни заобикаля като реал
нос
т, също както ни заобикалят масите, столовете, дърветата и реките, всичко, което ни заобикаля като една духовна действител
нос
т, продължава да действа още само върху дълбините на човешкото подсъзнание.
Това съвместно изживяване с Вселената напълно е престанало в наше време. В замяна на това ние сме постигнали живеенето в Съзнателната душа.
И всичко, което ни заобикаля като реалност, също както ни заобикалят масите, столовете, дърветата и реките, всичко, което ни заобикаля като една духовна действителност, продължава да действа още само върху дълбините на човешкото подсъзнание.
Интимната страна на живота, духовната същност на живота е престанала да съществува за нас. Тя отново ще бъде постигната в едно живо възприето духовнонаучно познание.
към текста >>
Интимната страна на живота, духовната същ
нос
т на живота е престанала да съществува за нас.
Това съвместно изживяване с Вселената напълно е престанало в наше време. В замяна на това ние сме постигнали живеенето в Съзнателната душа. И всичко, което ни заобикаля като реалност, също както ни заобикалят масите, столовете, дърветата и реките, всичко, което ни заобикаля като една духовна действителност, продължава да действа още само върху дълбините на човешкото подсъзнание.
Интимната страна на живота, духовната същност на живота е престанала да съществува за нас.
Тя отново ще бъде постигната в едно живо възприето духовнонаучно познание.
към текста >>
И дали някой е обзет от копнежа да следи всяка своя мисъл с човешката си лич
нос
т?
Той записва своите мисли. Днес мисленето е лесно, защото хората свикнаха вече да мислят интелектуално. Тогава се е слагало още началото на едно такова мислене и затова е било трудно. Хората са имали още съзнанието, че е необходимо извънредно голямо вътрешно напрежение при мисленето, че чрез мисленето човек се изморява също така, както се изморява, когато сече дърва, ако мога да се изразя така тривиално. Днес мисленето на много хора е станало вече напълно автоматично.
И дали някой е обзет от копнежа да следи всяка своя мисъл с човешката си личност?
Ние чуваме, как хората днес като един автомат оставят една мисъл да произлезе от друга, така че човек съвсем не може да ги следва и даже изобщо не знае защо е необходимо да ги следва; понеже не съществува необходимост за това. Но докато човек живее в тялото, би трябвало да следи мислите си със своята личност. Тогава те вече поемат друг ход; те се разпростират, когато той умре.
към текста >>
Но докато човек живее в тялото, би трябвало да следи мислите си със своята лич
нос
т.
Тогава се е слагало още началото на едно такова мислене и затова е било трудно. Хората са имали още съзнанието, че е необходимо извънредно голямо вътрешно напрежение при мисленето, че чрез мисленето човек се изморява също така, както се изморява, когато сече дърва, ако мога да се изразя така тривиално. Днес мисленето на много хора е станало вече напълно автоматично. И дали някой е обзет от копнежа да следи всяка своя мисъл с човешката си личност? Ние чуваме, как хората днес като един автомат оставят една мисъл да произлезе от друга, така че човек съвсем не може да ги следва и даже изобщо не знае защо е необходимо да ги следва; понеже не съществува необходимост за това.
Но докато човек живее в тялото, би трябвало да следи мислите си със своята личност.
Тогава те вече поемат друг ход; те се разпростират, когато той умре.
към текста >>
Тогава обаче съществуваше възмож
нос
тта, онова, което след смъртта се е отделило точно от една такава изтъкната лич
нос
т като Аверое като един вид призрак в сферата под Луната и се е разпростряло, да бъде именно събрано и запазено в края на тази сфера - именно чрез самата Луна, - да бъде добре събрано и да остане след разширяването си, като дори се умали и му бъде дадена форма така, че отново се консолидира в едно, бих искал да кажа, изградено в етера същество.
Да, хората от онова време можеха да седят и с ясно оформени мисли да защитават учението за индивидуалния човек, спасението на учението за индивидуалното безсмъртие, да полемизират с Аверое[4] или с други мислители от онова първо течение, което днес охарактеризирах.
Тогава обаче съществуваше възможността, онова, което след смъртта се е отделило точно от една такава изтъкната личност като Аверое като един вид призрак в сферата под Луната и се е разпростряло, да бъде именно събрано и запазено в края на тази сфера - именно чрез самата Луна, - да бъде добре събрано и да остане след разширяването си, като дори се умали и му бъде дадена форма така, че отново се консолидира в едно, бих искал да кажа, изградено в етера същество.
Това можеше да се случи. Тогава се сядаше и се опитваше да се обоснове индивидуализма, полемизираше се против Аверое - и Аверое се явяваше заплашващ и заблуждаваше душата. В 13-то столетие против отдавна умрелия Аверое се надигнаха най-важните писатели-схоластици. Те полемизираха срещу него, срещу онова, което беше останало като учение. Той доказваше на някого, че неговите отново сгъстени мисли, са консолидирани и продължават да живеят.
към текста >>
Тези вътрешни борби, които са предхождали началото на епохата на Съзнателната душа, са вече такива, че днес би трябвало да насочим поглед върху тяхната интензив
нос
т, върху тяхната същ
нос
т.
Тези вътрешни борби, които са предхождали началото на епохата на Съзнателната душа, са вече такива, че днес би трябвало да насочим поглед върху тяхната интензивност, върху тяхната същност.
Думите в крайна сметка са думи, и хората от по-късно време приемат това, което стои зад думите, именно с онези понятия, които те имат. Обаче в онези времена думите са съдържали понякога в себе си богат душевен живот, те са сочили към един такъв душевен живот, какъвто аз току-що охарактеризирах.
към текста >>
Другото течение, преди всичко иска да насочи вниманието на човека върху това, че той трябва да стане независим от такава общ
нос
т, че трябва да се изживее в своята индивидуал
нос
т.
И така ние имаме две течения, които и до ден днешен продължават да действат. Едното течение, - сега вече само от духовния свят, но затова пък още по-силно, - иска да обясни на човека, че един общ мисловен живот заобикаля Земята, че хората дишат духовно-душевно вътре в мислите.
Другото течение, преди всичко иска да насочи вниманието на човека върху това, че той трябва да стане независим от такава общност, че трябва да се изживее в своята индивидуалност.
Първото течение, като едно повече неопределено нашепване от заобикалящата Земята духовна среда за много хора днес е възприемаемо само тогава, когато в някои особени нощи лежейки в леглото си се вслушват в това неопределено нашепване, от което се раждат всевъзможни съмнения в онова, което повечето хора днес твърдят, изхождайки от своята индивидуалност. При други хора, които винаги спят добре, защото са доволни от себе си, имаме строгото подчертаване на индивидуалния принцип.
към текста >>
Първото течение, като едно повече неопределено нашепване от заобикалящата Земята духовна среда за много хора днес е възприемаемо само тогава, когато в някои особени нощи лежейки в леглото си се вслушват в това неопределено нашепване, от което се раждат всевъзможни съмнения в онова, което повечето хора днес твърдят, изхождайки от своята индивидуал
нос
т.
И така ние имаме две течения, които и до ден днешен продължават да действат. Едното течение, - сега вече само от духовния свят, но затова пък още по-силно, - иска да обясни на човека, че един общ мисловен живот заобикаля Земята, че хората дишат духовно-душевно вътре в мислите. Другото течение, преди всичко иска да насочи вниманието на човека върху това, че той трябва да стане независим от такава общност, че трябва да се изживее в своята индивидуалност.
Първото течение, като едно повече неопределено нашепване от заобикалящата Земята духовна среда за много хора днес е възприемаемо само тогава, когато в някои особени нощи лежейки в леглото си се вслушват в това неопределено нашепване, от което се раждат всевъзможни съмнения в онова, което повечето хора днес твърдят, изхождайки от своята индивидуалност.
При други хора, които винаги спят добре, защото са доволни от себе си, имаме строгото подчертаване на индивидуалния принцип.
към текста >>
И тази борба се разгаря всъщ
нос
т в основата на европейската цивилизация.
И тази борба се разгаря всъщност в основата на европейската цивилизация.
Тя се разгаря и до ден днешен. И в нещата, които стават външно на житейската повърхност, всъщност едва ли има нещо друго освен повърхностните вълни на онова, което вече съществува в дълбините на душите като остатък от онзи по-дълбок, по-интензивен душевен живот на отминалото време.
към текста >>
И в нещата, които стават външно на житейската повърх
нос
т, всъщ
нос
т едва ли има нещо друго освен повърх
нос
тните вълни на онова, което вече съществува в дълбините на душите като остатък от онзи по-дълбок, по-интензивен душевен живот на отминалото време.
И тази борба се разгаря всъщност в основата на европейската цивилизация. Тя се разгаря и до ден днешен.
И в нещата, които стават външно на житейската повърхност, всъщност едва ли има нещо друго освен повърхностните вълни на онова, което вече съществува в дълбините на душите като остатък от онзи по-дълбок, по-интензивен душевен живот на отминалото време.
към текста >>
Ние трябва да разбираме вътрешния начин, по който се раждат тези социални движения и тогава ще можем да разберем, че срещу тези често пъти толкова разрушителни социални възгледи не съществува никакво лекарство, освен разпространението на истината за духовния живот и духовната същ
нос
т.
Ние не трябва да забравяме следното: В същата степен, в която в земния живот хората стават несъзнателни за онова, което въпреки непознаването му съществува - етерните мисли в земното обкръжение, в същата степен, в която хората усвояват това тяхно притежание, «аз мисля», в тази степен човешката душа се стеснява и човек минава през вратата на смъртта с една стеснена душа. Тогава тази стеснена душа внася в космическия етер неверни, противоречащи си земни мисли. Тези мисли действат сега обратно върху душите на земните хора. И от това се раждат социални движения, каквито са именно днешните.
Ние трябва да разбираме вътрешния начин, по който се раждат тези социални движения и тогава ще можем да разберем, че срещу тези често пъти толкова разрушителни социални възгледи не съществува никакво лекарство, освен разпространението на истината за духовния живот и духовната същност.
към текста >>
От лекциите, които бяха изнесени тук като исторически лекции, в които се взе под внимание мисълта за прераждането[5] и които доведоха до съвсем конкретни примери, как действат нещата под повърх
нос
тта на външната история, как онова, което живее в една епоха, се пренася в една по-късна епоха чрез прераждащите се хора.
От лекциите, които бяха изнесени тук като исторически лекции, в които се взе под внимание мисълта за прераждането[5] и които доведоха до съвсем конкретни примери, как действат нещата под повърхността на външната история, как онова, което живее в една епоха, се пренася в една по-късна епоха чрез прераждащите се хора.
Всичко, което съществува между смъртта и едно ново раждане, съдейства за изграждането на онова, което се пренася чрез хората от един земен живот в друг. Днес би било добре, ако много души можеха да си извоюват тази обективност, към която се събуди едно разбиране, когато охарактеризирах именно онези хора, живели в залеза на епохата на Разсъдъчната или Разбиращата душа.
към текста >>
Днес би било добре, ако много души можеха да си извоюват тази обектив
нос
т, към която се събуди едно разбиране, когато охарактеризирах именно онези хора, живели в залеза на епохата на Разсъдъчната или Разбиращата душа.
От лекциите, които бяха изнесени тук като исторически лекции, в които се взе под внимание мисълта за прераждането[5] и които доведоха до съвсем конкретни примери, как действат нещата под повърхността на външната история, как онова, което живее в една епоха, се пренася в една по-късна епоха чрез прераждащите се хора. Всичко, което съществува между смъртта и едно ново раждане, съдейства за изграждането на онова, което се пренася чрез хората от един земен живот в друг.
Днес би било добре, ако много души можеха да си извоюват тази обективност, към която се събуди едно разбиране, когато охарактеризирах именно онези хора, живели в залеза на епохата на Разсъдъчната или Разбиращата душа.
към текста >>
Чрез постоянните нападения от страна на онези призраци, за които говорих, се е загнездило всъщ
нос
т едно дълбоко съмнение по отношение особената валид
нос
т на интелектуалното естество.
Тези хора, които са живели тогава, днес отчасти са отново тук на Земята. Те са изживели дълбоко в душите си именно този залез на една епоха.
Чрез постоянните нападения от страна на онези призраци, за които говорих, се е загнездило всъщност едно дълбоко съмнение по отношение особената валидност на интелектуалното естество.
Това съмнение трябва да се разбере. Защото през 13-то столетие в богословската наука е имало много хора, които са се занимавали с познанието, задавайки въпрос на съвестта си:- Какво става сега? -
към текста >>
Те ги донасяха с едно интелектуално оцветяване, но са чувствували цялото като едно упадъчно течение и са изпитвали угризения на съвестта пред пробуждащото се течение, което се стремеше към индивидуал
нос
т, докато тогава дойдоха онези философи, които стояха под определено влияние, което унищожи всъщ
нос
т всякакъв смисъл.
Такива души често са донасяли със себе си величие и мощ от техните минали земни въплъщения.
Те ги донасяха с едно интелектуално оцветяване, но са чувствували цялото като едно упадъчно течение и са изпитвали угризения на съвестта пред пробуждащото се течение, което се стремеше към индивидуалност, докато тогава дойдоха онези философи, които стояха под определено влияние, което унищожи всъщност всякакъв смисъл.
Ако говорим радикално, можем да кажем: Докато дойдоха тези, които стояха под влиянието на Декарт[6], на Картезиус; защото също и много от онези, които са се намирали в ранната схоластика, бяха станали, така да се каже, жертва на начина на мислене на Картезиус. Аз не казвам, че те са станали философи. Тези неща се преобразяваха и когато хората започнаха да мислят в тези направления, тогава неща, които представляват забележителна безсмислица, се превръщаха в нещо, разбиращо се от само себе си; защото именно от Декарт произхожда изречението: - Сogito, ergo sum - Аз мисля, следователно съм.
към текста >>
Мисленето, сянката на действител
нос
тта ги обхваща.
По-младият казва: - Mисленето обхваща хората.
Мисленето, сянката на действителността ги обхваща.
- В древни времена то е било винаги последното откровение на живия дух отгоре. Сега то е онова, което е забравило този жив дух. Сега хората го чувстват, изживяват го само като сянка. - Наистина - казва по-младият - когато човек вижда една сянка, тази сянка сочи към реалности. Реалностите са вече тук!
към текста >>
- Наистина - казва по-младият - когато човек вижда една сянка, тази сянка сочи към реал
нос
ти.
По-младият казва: - Mисленето обхваща хората. Мисленето, сянката на действителността ги обхваща. - В древни времена то е било винаги последното откровение на живия дух отгоре. Сега то е онова, което е забравило този жив дух. Сега хората го чувстват, изживяват го само като сянка.
- Наистина - казва по-младият - когато човек вижда една сянка, тази сянка сочи към реалности.
Реалностите са вече тук! - Следователно оспорва се не мисленето като такова, а се констатира, че от мисленето е изгубен живият дух.
към текста >>
Реал
нос
тите са вече тук!
Мисленето, сянката на действителността ги обхваща. - В древни времена то е било винаги последното откровение на живия дух отгоре. Сега то е онова, което е забравило този жив дух. Сега хората го чувстват, изживяват го само като сянка. - Наистина - казва по-младият - когато човек вижда една сянка, тази сянка сочи към реалности.
Реалностите са вече тук!
- Следователно оспорва се не мисленето като такова, а се констатира, че от мисленето е изгубен живият дух.
към текста >>
По-възрастният казва: - Поради това, че човек насочва своя поглед с любов върху външната природа, приема откровението като такова и не пристъпва към него с мисленето – на мястото на предишната небесна действител
нос
т в мисленето трябва да бъде намерена една земна действител
нос
т.
По-възрастният казва: - Поради това, че човек насочва своя поглед с любов върху външната природа, приема откровението като такова и не пристъпва към него с мисленето – на мястото на предишната небесна действителност в мисленето трябва да бъде намерена една земна действителност.
към текста >>
- Нима европейското човечество ще бъде достатъчно силно, за да намери тази земна действител
нос
т на мисленето, или то ще бъде толкова слабо, за да изгуби небесната действител
нос
т на мисленето?
- Какво ще настъпи? - казва по-младият.
- Нима европейското човечество ще бъде достатъчно силно, за да намери тази земна действителност на мисленето, или то ще бъде толкова слабо, за да изгуби небесната действителност на мисленето?
към текста >>
В този разговор всъщ
нос
т се крие всичко, което и днес още е валидно за европейската цивилизация.
В този разговор всъщност се крие всичко, което и днес още е валидно за европейската цивилизация.
Защото след онова междинно време, в което живото мислене беше подложено на затъмнение, то трябва да се придобие отново. В противен случай човечеството ще остане слабо и ще изгуби собствената реалност относно действителността на мисленето. Ето защо, от настъпването на Коледния импулс[7] в антропософското движение, вече е необходимо да се говори без задръжки във формата на едно живо мислене. Иначе винаги ще стигаме до положението, тук и там да се знае, че човекът има физическо, етерно и астрално тяло и това да се схваща само с формите на мъртвото мислене. Всичко това обаче не трябва да бъде схващано с формите на мъртвото мислене, защото тогава е една изопачена истина, а не самата истина.
към текста >>
В противен случай човечеството ще остане слабо и ще изгуби собствената реал
нос
т от
нос
но действител
нос
тта на мисленето.
В този разговор всъщност се крие всичко, което и днес още е валидно за европейската цивилизация. Защото след онова междинно време, в което живото мислене беше подложено на затъмнение, то трябва да се придобие отново.
В противен случай човечеството ще остане слабо и ще изгуби собствената реалност относно действителността на мисленето.
Ето защо, от настъпването на Коледния импулс[7] в антропософското движение, вече е необходимо да се говори без задръжки във формата на едно живо мислене. Иначе винаги ще стигаме до положението, тук и там да се знае, че човекът има физическо, етерно и астрално тяло и това да се схваща само с формите на мъртвото мислене. Всичко това обаче не трябва да бъде схващано с формите на мъртвото мислене, защото тогава е една изопачена истина, а не самата истина.
към текста >>
Някои неща бяха казани афористично, но връзката в тези афоризми ще ви се разкрие, когато се опитате да проследите онова, което исках да кажа по-малко интелектуално и много повече като го почувствате с цялото си човешко същество, - да го почувствате познавайки и да го познаете чувствайки, - за да може все повече и повече не само това, което се казва, но и това, което се слуша в нашите кръгове да бъде действително
нос
ено от духов
нос
тта.
Това е, което исках да охарактеризирам днес. Ние трябва да стигнем дотам, че с едно дълбоко вътрешно съучастие да се издигнем над обикновената история и да проявим копнеж към онази история, която трябва да бъде четена и то да бъде четена в духа. Тази история трябва все повече и повече да се култивира в антропософското движение. Днес, мои мили приятели, пред вашите души исках да представя най-вече конкретно-програмното в това направление.
Някои неща бяха казани афористично, но връзката в тези афоризми ще ви се разкрие, когато се опитате да проследите онова, което исках да кажа по-малко интелектуално и много повече като го почувствате с цялото си човешко същество, - да го почувствате познавайки и да го познаете чувствайки, - за да може все повече и повече не само това, което се казва, но и това, което се слуша в нашите кръгове да бъде действително носено от духовността.
към текста >>
Имаме нужда да възпитаваме едно духовно слушане, тогава между нас ще можем да развием духов
нос
тта.
Имаме нужда да възпитаваме едно духовно слушане, тогава между нас ще можем да развием духовността.
Точно това чувство бих искал да подбудя днес, не да държа една систематична лекция, а най-вече да говоря повече или по-малко на вашето сърце - позовавайки се на различни духовни факти.
към текста >>
[4] Аверое (всъщ
нос
т Ибн Рошид), 1126-1198, живял в двора в Мароко.
[4] Аверое (всъщност Ибн Рошид), 1126-1198, живял в двора в Мароко.
към текста >>
Езотерични разглеждания на лич
нос
ти и събития от световната история», Събр.
[5] исторически лекции, в които се взимат под внимание мислите за реинкарнацията: Виж « Окултна история.
Езотерични разглеждания на личности и събития от световната история», Събр.
съч. 126.
към текста >>
29.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Какво всъщ
нос
т се нарича инстинкт при животните?
Днес ще загатна още нещо за това, как се развиват по-нататък силите, които подготвят кармата на човека, минал през портата на смъртта. Ние трябва да сме наясно, че за обикновеното съзнание изграждането на кармата, онова взаимоотношение изобщо със света, което може да се нарече кармическо, се извършва в човека повече инстинктивно. Виждаме животните да действат инстинктивно. Точно такава дума като «инстинкт», която много често се употребява в науката и извън нея, се използва обикновено не съвсем определено. Хората изобщо не се опитват да си представят нещо по-ясно под това.
Какво всъщност се нарича инстинкт при животните?
към текста >>
НАГОРЕ