Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
32
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
Намерени са
58646
резултата от
1869
текста в
59
страници с части от думите : '
Нос
'.
На страница
32
:
1000
резултата в
32
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Но все пак е необходимо станалата ясновиждаща душа да усвои правилно отношение към истинната реал
нос
т в духовната област, в страната на духовете, която няма нищо общо със сетивния свят.
Но все пак е необходимо станалата ясновиждаща душа да усвои правилно отношение към истинната реалност в духовната област, в страната на духовете, която няма нищо общо със сетивния свят.
Може да си изградим представа за това отношение, което душата е длъжна да придобие към духовния свят, ако се опитаме да охарактеризираме това как тя трябва да разбира този духовен свят по следния начин. Представете си, че отваряте някоя книга. Най-отгоре виждате нещо като диагонална чертица от ляво надясно, след това свързана с нея диагонална чертица от дясно наляво, после отново чертица от ляво надясно, паралелна на първата, и още една от дясно наляво, паралелна на втората. Следва нещо, което в горната си част наподобява кръг, а в долната – не изцяло затворен кръг. После идва фигура с две вертикални чертици, съединени отгоре, и още веднъж същото нещо.
към текста >>
И тези образи, които имаме пред себе си, се явяват всъщ
нос
т космическо писмо, и човек има правилното душевно настроение към него, ако се настрои така, че да чувства, че в образите има пред себе си космическо писмо, и че образите посредничат, означават за него това, което представлява реал
нос
тта на духовния свят, от която всъщ
нос
т е изтъкан целият този свят от образи.
Така действително стоят нещата и с отношението на душата към целия свят от образи в духовната област. Това, което човек трябва да направи, не е просто описание на намиращото се там, а по-скоро може да се сравни с четене.
И тези образи, които имаме пред себе си, се явяват всъщност космическо писмо, и човек има правилното душевно настроение към него, ако се настрои така, че да чувства, че в образите има пред себе си космическо писмо, и че образите посредничат, означават за него това, което представлява реалността на духовния свят, от която всъщност е изтъкан целият този свят от образи.
Затова сме длъжни в истинския смисъл да говорим за четене на космическото писмо в духовната област.
към текста >>
Но всъщ
нос
т е нужно само това, което тук се представя в пейзаж от образи, да се възприема непредубедено и с възприемчива душа, защото това, което се преживява при това възприемане, само по себе си вече представлява четене.
Но не следва да си представяме нещата така, че това четене на космическото писмо може да се научи по начина, по който се научава четенето във физическия свят. Четенето във физическия свят се основава повече или по-малко, поне днес – в древните епохи на човечеството не е било така, – на отношението на произволни знаци към това, което те означават. Човек няма нужда да се учи да чете космическото писмо така, както се учи да чете тези произволни знаци, които за станалата ясновиждаща душа се явяват могъща картина като израз на страната на духовете.
Но всъщност е нужно само това, което тук се представя в пейзаж от образи, да се възприема непредубедено и с възприемчива душа, защото това, което се преживява при това възприемане, само по себе си вече представлява четене.
Тези образи, така да се каже, сами изливат своя смисъл. Затова лесно може да стане така, че определени коментари, интерпретации на образите от духовния свят в абстрактни представи да се явят по-скоро като пречка за непосредствената насоченост на душата към това, което стои зад окултното писмо, отколкото като помощ при това четене. В такива неща, каквито са изложени както в „Теософия“, така и в картините от „Пробуждането на душите“, става дума преди всичко за това, да оставим непредубедено нещата да ни въздействат. С по-дълбоките сили, които понякога идват съвсем смътно до съзнанието, човек вече преживява указанията за духовния свят. За да се получат тези указания за духовния свят – насочете към това душевния си взор, скъпи мои приятели, – дори не е нужно да се стремим към ясновидство, а е необходимо само такива образи да се разбират така, че да имаме за тях отворена, възприемчива душа, да не подхождаме към нещата с груб материализъм, казвайки: „Всичко това са глупости, това изобщо не съществува!
към текста >>
Затова лесно може да стане така, че определени коментари, интерпретации на образите от духовния свят в абстрактни представи да се явят по-скоро като пречка за непосредствената насоче
нос
т на душата към това, което стои зад окултното писмо, отколкото като помощ при това четене.
Но не следва да си представяме нещата така, че това четене на космическото писмо може да се научи по начина, по който се научава четенето във физическия свят. Четенето във физическия свят се основава повече или по-малко, поне днес – в древните епохи на човечеството не е било така, – на отношението на произволни знаци към това, което те означават. Човек няма нужда да се учи да чете космическото писмо така, както се учи да чете тези произволни знаци, които за станалата ясновиждаща душа се явяват могъща картина като израз на страната на духовете. Но всъщност е нужно само това, което тук се представя в пейзаж от образи, да се възприема непредубедено и с възприемчива душа, защото това, което се преживява при това възприемане, само по себе си вече представлява четене. Тези образи, така да се каже, сами изливат своя смисъл.
Затова лесно може да стане така, че определени коментари, интерпретации на образите от духовния свят в абстрактни представи да се явят по-скоро като пречка за непосредствената насоченост на душата към това, което стои зад окултното писмо, отколкото като помощ при това четене.
В такива неща, каквито са изложени както в „Теософия“, така и в картините от „Пробуждането на душите“, става дума преди всичко за това, да оставим непредубедено нещата да ни въздействат. С по-дълбоките сили, които понякога идват съвсем смътно до съзнанието, човек вече преживява указанията за духовния свят. За да се получат тези указания за духовния свят – насочете към това душевния си взор, скъпи мои приятели, – дори не е нужно да се стремим към ясновидство, а е необходимо само такива образи да се разбират така, че да имаме за тях отворена, възприемчива душа, да не подхождаме към нещата с груб материализъм, казвайки: „Всичко това са глупости, това изобщо не съществува! “ Възприемчивата душа, която вниква в хода на такива картини, се научава да ги чете. Чрез отдаването на душата на тези образи у нея се развива разбирането, което трябва да се търси за света на страната на духовете.
към текста >>
От една страна, такива възражения всъщ
нос
т са напълно понятни, но, от друга страна, те могат да бъдат много остроумни и привидно изключително логични.
От една страна, такива възражения всъщност са напълно понятни, но, от друга страна, те могат да бъдат много остроумни и привидно изключително логични.
Може да се каже – и това наистина е възражение, което не е неоснователно, – ако човек е например Фердинанд Райнеке, който е толкова хитър, че за такъв го смятат не само хората, но с основание и Ариман, та може да се каже: „Да, вие, които ни описвате ясновиждащото съзнание, които говорите за духовния свят, все пак съставяте целия този духовен свят само с материала от сетивните представи. Вие групирате материала от сетивните представи. Как бихте могли, когато съставяте една картина действително само от познати сетивни образи, да твърдите, че благодарение на това би трябвало да се изпита нещо ново, нещо, което не може да се узнае, ако не се приближиш до духовния свят? “ Това е възражение, което трябва да заслепи мнозина и което, от гледна точка на съвременното съзнание, се прави, може да се каже, с известно привидно, но все пак пълно право. И въпреки това, ако вникнем по-дълбоко в подобни възражения на Фердинанд Райнеке, все пак правилно се явява следното.
към текста >>
Човек може да си изгради вярно разбиране за отношението на хората от настоящето към духовния свят, ако обърне внимание на това, което мислят за духовния свят тези хора, които всъщ
нос
т в известен смисъл са доброжелателни по отношение на него.
Веднага щом човек престъпи прага в духовния свят, той си има работа с нещо, което може да се сравни с четене. Ако обърнем внимание на това, което трябва да е познато за човешкия живот от тази страна на духовете, има и нещо друго, което може да опровергае възраженията на Фердинанд Райнеке. Не трябва да се отнасяме несериозно към такива възражения. Ако искаме да разберем правилно духовната наука, е необходимо до известна степен да се занимаем с тези възражения. Трябва да вземем под съображение, че хората от настоящето често изобщо не могат да не правят подобни възражения, тъй като целият им живот на представите и мисловните им навици са такива, че от боязън, от страх да не се окажат пред нищото, когато чуят за духовния свят, те просто го отричат.
Човек може да си изгради вярно разбиране за отношението на хората от настоящето към духовния свят, ако обърне внимание на това, което мислят за духовния свят тези хора, които всъщност в известен смисъл са доброжелателни по отношение на него.
към текста >>
Неотдавна в съвременната литература се появи една книга, която си заслужава да бъде прочетена и от тези, които вече са стигнали до истинско разбиране за духовния свят, защото е написана от човек, който всъщ
нос
т е доброжелателен и който много би искал да достигне до някакъв вид познание за духовния свят, от Морис Метерлинк.
Неотдавна в съвременната литература се появи една книга, която си заслужава да бъде прочетена и от тези, които вече са стигнали до истинско разбиране за духовния свят, защото е написана от човек, който всъщност е доброжелателен и който много би искал да достигне до някакъв вид познание за духовния свят, от Морис Метерлинк.
Книгата е преведена и на немски език и е озаглавена „За смъртта“. Тя произхожда от човек, който в първите глави показва, че би искал да разбере нещо от тези неща. Тъй като знаем, че по определен начин той е човек с фина духовност, на когото между другото е оказал влияние Новалис, който по определен начин е усвоил мистичната романтика и сам е дал много интересни неща, теоретични и художествени, касаещи отношението на човека към свръхсетивния свят, така че тъкмо неговият пример се явява особено интересен. В главите на книгата „За смъртта“ на Морис Метерлинк, в които той говори за същинското отношение на човека към духовния свят, тази книга става особено глупава и абсурдна. И това е интересно явление, че един доброжелателен човек, който оперира с мисловните навици на настоящето, започва да глупее.
към текста >>
Тъй като знаем, че по определен начин той е човек с фина духов
нос
т, на когото между другото е оказал влияние Новалис, който по определен начин е усвоил мистичната романтика и сам е дал много интересни неща, теоретични и художествени, касаещи отношението на човека към свръхсетивния свят, така че тъкмо неговият пример се явява особено интересен.
Неотдавна в съвременната литература се появи една книга, която си заслужава да бъде прочетена и от тези, които вече са стигнали до истинско разбиране за духовния свят, защото е написана от човек, който всъщност е доброжелателен и който много би искал да достигне до някакъв вид познание за духовния свят, от Морис Метерлинк. Книгата е преведена и на немски език и е озаглавена „За смъртта“. Тя произхожда от човек, който в първите глави показва, че би искал да разбере нещо от тези неща.
Тъй като знаем, че по определен начин той е човек с фина духовност, на когото между другото е оказал влияние Новалис, който по определен начин е усвоил мистичната романтика и сам е дал много интересни неща, теоретични и художествени, касаещи отношението на човека към свръхсетивния свят, така че тъкмо неговият пример се явява особено интересен.
В главите на книгата „За смъртта“ на Морис Метерлинк, в които той говори за същинското отношение на човека към духовния свят, тази книга става особено глупава и абсурдна. И това е интересно явление, че един доброжелателен човек, който оперира с мисловните навици на настоящето, започва да глупее. Не казвам това, за да критикувам, а за да охарактеризирам обективно, че един такъв доброжелателен човек става глупав, когато иска да обърне своето внимание към отношението на човешката душа към страната на духовете. Защото Морис Метерлинк дори не може да си представи, че съществува възможност човешката душа да укрепне и да се усили така, че да може да остави зад себе си всичко, което може да навлезе в нея чрез сетивно наблюдение и чрез обикновените мислене, чувства и воля както на физическия план, така и в елементарния свят. За такива духове като Морис Метерлинк, когато душата остави зад себе си всичко, което съставлява сетивното възприятие и свързаните с него мислене, чувства и воля, вече просто не съществува нищо.
към текста >>
Защото Морис Метерлинк дори не може да си представи, че съществува възмож
нос
т човешката душа да укрепне и да се усили така, че да може да остави зад себе си всичко, което може да навлезе в нея чрез сетивно наблюдение и чрез обикновените мислене, чувства и воля както на физическия план, така и в елементарния свят.
Тя произхожда от човек, който в първите глави показва, че би искал да разбере нещо от тези неща. Тъй като знаем, че по определен начин той е човек с фина духовност, на когото между другото е оказал влияние Новалис, който по определен начин е усвоил мистичната романтика и сам е дал много интересни неща, теоретични и художествени, касаещи отношението на човека към свръхсетивния свят, така че тъкмо неговият пример се явява особено интересен. В главите на книгата „За смъртта“ на Морис Метерлинк, в които той говори за същинското отношение на човека към духовния свят, тази книга става особено глупава и абсурдна. И това е интересно явление, че един доброжелателен човек, който оперира с мисловните навици на настоящето, започва да глупее. Не казвам това, за да критикувам, а за да охарактеризирам обективно, че един такъв доброжелателен човек става глупав, когато иска да обърне своето внимание към отношението на човешката душа към страната на духовете.
Защото Морис Метерлинк дори не може да си представи, че съществува възможност човешката душа да укрепне и да се усили така, че да може да остави зад себе си всичко, което може да навлезе в нея чрез сетивно наблюдение и чрез обикновените мислене, чувства и воля както на физическия план, така и в елементарния свят.
За такива духове като Морис Метерлинк, когато душата остави зад себе си всичко, което съставлява сетивното възприятие и свързаните с него мислене, чувства и воля, вече просто не съществува нищо. Затова в споменатата книга Морис Метерлинк търси доказателства за духовния свят и неговите факти. Разбира се, напълно е оправдано да се търсят доказателства за духовния свят. Това е абсолютно правилно. Но те не трябва да се търсят по начина, по който го прави Морис Метерлинк.
към текста >>
Какво всъщ
нос
т изисква Морис Метерлинк?
правеха се опити геометрически да се докаже как кръгът може да се превърне в квадрат. За това бяха написани безброй математически трактати с безчислени доказателства. Но днес всеки, който се опита да напише подобен трактат, би бил дилетант, защото е доказано, че такава квадратура на кръга не е изпълнима. Не е възможна с геометрически средства. И това, което Морис Метерлинк изисква като доказателство за духовния свят, пренесено в духовната област, не е нищо друго освен квадратурата на кръга и е също така неуместно в духовния свят, както квадратурата на кръга в сферата на математиката.
Какво всъщност изисква Морис Метерлинк?
Ако се знае, че веднага щом бъде престъпен прагът към духовния свят, човек започва да живее в свят, който няма нищо общо нито с физическия, нито с елементарния свят, той не може да изисква: „Ако искаш да ми докажеш нещо, върни се, моля те, обратно във физическия свят и там ми докажи нещата от другия, от духовния свят.“ В нещата на духовната наука веднъж завинаги е нужно да установим, че от най-доброжелателните хора се вършат безсмислици, които, ако ги пренесем в обикновения живот, веднага ще започнат да изглеждат като абсурд. Това е същото, както ако някой каже, че човек трябва да застане на главата си и въпреки това да ходи с крака. Ако някой изисква нещо такова, всеки вижда, че това е безсмислица. Когато се прави по отношение на доказателствата за духовния свят, тогава това е остроумно, тогава то се явява научно изискване, тогава авторът най-малко го забелязва и неговите привърженици, особено когато става дума за известен автор, разбира се, също не го забелязват. Цялата грешка на подобни изисквания произтича от това, че хората, които ги поставят, никога не са изяснили за себе си отношението на човека към духовния свят.
към текста >>
Ако някой има в душата си впечатления и представи, указващи за предишни земни животи, такива впечатления биват подлагани на особено много враждеб
нос
т от нашето време.
Когато по пътя на ясновиждащото съзнание някой достигне до представи, които могат да се добият само от духовния свят, те, разбира се, могат да бъдат подложени на много нападки от страна на Фердинанд Райнеке. Всички представи, до които трябва да достигнем за така нареченото превъплъщение, за повтарящите се земни животи, т.е. действително реални спомени за предишни земни животи могат да бъдат постигнати единствено с такова поведение на душата, каквото е необходимо за духовния свят. Те могат да се получат само от духовния свят.
Ако някой има в душата си впечатления и представи, указващи за предишни земни животи, такива впечатления биват подлагани на особено много враждебност от нашето време.
От самото начало не трябва да се отрича, че тъкмо в тази област се творят, разбира се, най-ужасните безчинства, защото мнозина получават едно или друго впечатление и го отнасят към една или друга предишна инкарнация. Тук на противника ще му е лесно да каже: „Да, в твоя душевен живот се вливат представи за преживявания между раждането и смъртта, които ти просто не разпознаваш като такива.“ Това естествено – трябва да признаем – може и да е така в стотици случаи. Необходимо е да сме наясно, че духовният изследовател е длъжен да бъде сведущ по такива въпроси. Напълно възможно е да се случи някой да е преживял нещо в детството си или в младостта си и в по-напреднала възраст преживяното да изникне отново съвършено изменено в съзнанието. Може да се случи той да не разбере това и тогава да го сметне за спомен за предишни земни животи.
към текста >>
Понеже това е така, е разбираемо, че въз основа на такива впечатления се творят много нелепости от много хора, занимаващи се с духовна наука, но не с достатъчна сериоз
нос
т.
Случаят може и да е такъв. Знаем колко лесно може да стане това даже в рамките на духовната наука. Виждате ли, спомените могат и да не се образуват само от това, което сме преживели ясно. Можем да имаме преживяване, което да премине толкова бързо, че да не го доведем съвсем ясно до нашето съзнание, докато го преживяваме, и все пак по-късно то може да изникне като спомен и тогава да бъде ясно. Тогава, ако не се отнася достатъчно критично, човек ще се закълне, че в душата си има нещо, което никога не е преживявал в настоящия си живот.
Понеже това е така, е разбираемо, че въз основа на такива впечатления се творят много нелепости от много хора, занимаващи се с духовна наука, но не с достатъчна сериозност.
Именно в учението за прераждането това може да се случи, тъй като в него с тези превъплъщения освен това са свързани толкова много човешка суета, човешко честолюбие. Толкова много хора желаят в предишна инкарнация да са били Юлий Цезар или Мария Антоанета! Бих могъл например да изброя двадесет и пет, двадесет и шест преродени Мария Магдалени, които съм срещнал през живота си! На това оказват влияние толкова много неща, че духовният изследовател няма повод сам да не обърне внимание на нелепостите, вършени в тази насока. Но по отношение на това следва да се подчертае нещо друго.
към текста >>
Когато истинското ясновидство има впечатления от предишни земни животи, тези впечатления се явяват по такъв начин,
нос
ят такъв характер, че, ако има ясновиждаща и същевременно здрава душа, човек може много ясно да разпознае и това е несъмнено, че си няма работа с нещо, което може да произтича от настоящия живот между раждането и смъртта.
Когато истинското ясновидство има впечатления от предишни земни животи, тези впечатления се явяват по такъв начин, носят такъв характер, че, ако има ясновиждаща и същевременно здрава душа, човек може много ясно да разпознае и това е несъмнено, че си няма работа с нещо, което може да произтича от настоящия живот между раждането и смъртта.
Защото в тези реминисценции, в тези действителни, истински спомени на правилното ясновидство за предишни прераждания на Земята има по-скоро нещо много по-изненадващо, нещо фрапиращо, така че не би могло да се мисли, че душата ги внася от своите глъбини със средствата, които са възможни за хората, а когато тя се ползва не само от това, което живее в нейното съзнание, а и от живеещото в подсъзнателните дълбини. Като духовен изследовател човек следва да се запознае с това, до което може да стигне отвън дадена душа чрез своите преживявания. Не само желанията и въжделенията са тези, които играят голяма роля, когато от непознатите душевни потоци изплуват впечатления в преобразен вид, така че човек не ги разпознава като преживявания от настоящия живот. Тук роля играят много други фактори. Но това, което най-често представлява разтърсващи впечатления от предишни земни животи, много лесно може да се различи от такива впечатления от настоящия живот.
към текста >>
То може да го придвижи напред в развитието му, но по правило се явява така, че той си казва: „В предишната си инкарнация ти си бил надарен с тези способ
нос
ти.“ Когато обаче човек получи такова впечатление, той е вече толкова стар, че не може да направи нищо с това, което е бил в предишния си живот.
Тук роля играят много други фактори. Но това, което най-често представлява разтърсващи впечатления от предишни земни животи, много лесно може да се различи от такива впечатления от настоящия живот. Да приведем един пример. Ако някой получи истинно впечатление от предишен земен живот, това ще стане например така, че даденият човек ще преживее вътрешно, сякаш издигащо се от душевните му потоци: в предишния си земен живот ти си бил този и този. И след това ще се окаже, че в момента, в който идва това впечатление, външно, във физическия свят, човек изобщо не знае какво да прави с това познание.
То може да го придвижи напред в развитието му, но по правило се явява така, че той си казва: „В предишната си инкарнация ти си бил надарен с тези способности.“ Когато обаче човек получи такова впечатление, той е вече толкова стар, че не може да направи нищо с това, което е бил в предишния си живот.
И винаги ще има такива условия, които да ни покажат, че тези впечатления могат въобще да не произхождат от това, до което човек би могъл да стигне, изхождайки от настоящия живот, защото, ако изхождахме от обикновения сън, щяхме да си приписваме съвършено различни качества за предишната инкарнация. Какви сме били в предишното въплъщение обикновено дори не ни се и присънва. Обикновено всичко е много по-различно, отколкото си мислим. Когато имаме впечатлението, че сме имали едно или друго отношение към някой земен човек, ако то изплува в истинското ясновидство като действително, правилно впечатление за предишен земен живот, следва, разбира се, отново да обърнем внимание на това, че в неправилното ясновидство толкова много предишни прераждания се описват така, че се отнасят до приятелите и враговете, които са в непосредственото ни обкръжение. Това е нелепост.
към текста >>
Когато човек получи правилно впечатление, се оказва, че има отношение към някоя лич
нос
т, към която не може да се приближи, когато получава впечатлението, така че е невъзможно да приложи тези неща към своя непосредствен практически живот.
И винаги ще има такива условия, които да ни покажат, че тези впечатления могат въобще да не произхождат от това, до което човек би могъл да стигне, изхождайки от настоящия живот, защото, ако изхождахме от обикновения сън, щяхме да си приписваме съвършено различни качества за предишната инкарнация. Какви сме били в предишното въплъщение обикновено дори не ни се и присънва. Обикновено всичко е много по-различно, отколкото си мислим. Когато имаме впечатлението, че сме имали едно или друго отношение към някой земен човек, ако то изплува в истинското ясновидство като действително, правилно впечатление за предишен земен живот, следва, разбира се, отново да обърнем внимание на това, че в неправилното ясновидство толкова много предишни прераждания се описват така, че се отнасят до приятелите и враговете, които са в непосредственото ни обкръжение. Това е нелепост.
Когато човек получи правилно впечатление, се оказва, че има отношение към някоя личност, към която не може да се приближи, когато получава впечатлението, така че е невъзможно да приложи тези неща към своя непосредствен практически живот.
към текста >>
Естествено, когато човек има впечатлението: към тази лич
нос
т ти имаш такова и такова отношение, нещата, дадени чрез впечатлението, трябва да се изживеят.
И по отношение на такива впечатления следва да се развие определено настроение, което е нужно за ясновиждащото съзнание.
Естествено, когато човек има впечатлението: към тази личност ти имаш такова и такова отношение, нещата, дадени чрез впечатлението, трябва да се изживеят.
Благодарение на впечатлението ти отново трябва да влезеш в контакт с тази личност. Това може да се случи в един втори или трети земен живот. Необходимо е човек да има настроението да чака спокойно, настроение, което може да се опише като действителен душевен покой, като умиротворение на духа. Това спада към правилното съждение за нещата, които се преживяват в духовния свят.
към текста >>
Благодарение на впечатлението ти отново трябва да влезеш в контакт с тази лич
нос
т.
И по отношение на такива впечатления следва да се развие определено настроение, което е нужно за ясновиждащото съзнание. Естествено, когато човек има впечатлението: към тази личност ти имаш такова и такова отношение, нещата, дадени чрез впечатлението, трябва да се изживеят.
Благодарение на впечатлението ти отново трябва да влезеш в контакт с тази личност.
Това може да се случи в един втори или трети земен живот. Необходимо е човек да има настроението да чака спокойно, настроение, което може да се опише като действителен душевен покой, като умиротворение на духа. Това спада към правилното съждение за нещата, които се преживяват в духовния свят.
към текста >>
Но хора като Фердинанд Райнеке не винаги е лесно да бъдат опровергани, дори в този случай, когато в душата се появяват впечатления, за които може да се каже: „Не е във възмож
нос
тите на хората душата, със силите и навиците, които е придобила в настоящия си земен живот, да си представи това, което сега изплува от душевните потоци – напротив: ако зависеше от нея, тя би си представила нещо друго.“ Даже когато това може да се каже, което се явява верен признак за истинските, същински впечатления от духовния свят, все още може да дойде един свръхлукав Фердинанд Райнеке и да възрази нещо.
В известно отношение това настроение трябва да се излее върху целия душевен живот, за да могат преживяванията в страната на духовете да се приближат по правилен начин към ясновиждащата душа.
Но хора като Фердинанд Райнеке не винаги е лесно да бъдат опровергани, дори в този случай, когато в душата се появяват впечатления, за които може да се каже: „Не е във възможностите на хората душата, със силите и навиците, които е придобила в настоящия си земен живот, да си представи това, което сега изплува от душевните потоци – напротив: ако зависеше от нея, тя би си представила нещо друго.“ Даже когато това може да се каже, което се явява верен признак за истинските, същински впечатления от духовния свят, все още може да дойде един свръхлукав Фердинанд Райнеке и да възрази нещо.
А духовната наука трябва да застъпи такава гледна точка, която не казва по отношение на възраженията на тези, които стоят далече от нея, и на нейните противници, не искащи да знаят нищо за нея: „да бъдеш спокоен, но с очакване в душата“. Това е правилното отношение към духовния свят. Но по отношение на възраженията на противниците именно духовният изследовател не би следвало да очаква нищо, а сам да си направи всички тези възражения, за да знае какво могат да му отвърнат. Има и едно възражение, което днес е близо до ума и което действително се повдига в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература и в книгите, които понякога си въобразяват, че са учени и научни. Възражението е: „Душевният живот на човека е сложен.
към текста >>
В неговите дълбини има много неща, които не проникват в горното съзнание.“ Когато човек иска да е свръхлукав днес, той не казва само, че желанията и страстите изнасят на повърх
нос
тта всевъзможни неща от душевните дълбини, а казва още: „Когато има някакво преживяване, душевният живот тайно изживява нещо като съпротивление, един вид опозиция на това, което преживява.
А духовната наука трябва да застъпи такава гледна точка, която не казва по отношение на възраженията на тези, които стоят далече от нея, и на нейните противници, не искащи да знаят нищо за нея: „да бъдеш спокоен, но с очакване в душата“. Това е правилното отношение към духовния свят. Но по отношение на възраженията на противниците именно духовният изследовател не би следвало да очаква нищо, а сам да си направи всички тези възражения, за да знае какво могат да му отвърнат. Има и едно възражение, което днес е близо до ума и което действително се повдига в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература и в книгите, които понякога си въобразяват, че са учени и научни. Възражението е: „Душевният живот на човека е сложен.
В неговите дълбини има много неща, които не проникват в горното съзнание.“ Когато човек иска да е свръхлукав днес, той не казва само, че желанията и страстите изнасят на повърхността всевъзможни неща от душевните дълбини, а казва още: „Когато има някакво преживяване, душевният живот тайно изживява нещо като съпротивление, един вид опозиция на това, което преживява.
За тази опозиция, която човекът винаги преживява, по правило той не знае нищо, но после тя може да проникне от долните в горните сфери на душевния живот.“ Тъй като не могат да се отричат фактите, дори в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература често признават явления като следните: „Когато една душа е силно влюбена в друга, тя непременно е длъжна в несъзнателните си душевни дълбини, наред със съзнателната влюбеност, да развие и огромна антипатия към възлюбената душа.“ И виждането на много психопатолози е, че ако някой е истински влюбен, в дълбините на душата му живее омраза и че тази омраза се заглушава единствено от любовните желания, но ненавистта обаче я има. „Когато такива неща – казват тогава хората като Фердинанд Райнеке – изплуват от глъбините на душата, това са тези впечатления, които много лесно могат да дадат повод за заблудата, че не се коренят в индивидуално преживялата душа; и все пак могат да се коренят там, защото душевният живот е сложен.“ – казват хората като Фердинанд Райнеке. Може само да се каже: „Разбира се, духовният изследовател знае това толкова добре, колкото и съвременният психолог, психопатолог или физиолог. В материалистическото съзнание на нашето време е дълбоко вкоренено да се правят такива възражения. Ако човек се заеме с тази литература, която се отнася точно за душевния живот, за здравия и болния, той добива впечатлението, че Фердинанд Райнеке е реална, срещаща се навсякъде, изключително значима фигура от настоящето.
към текста >>
За тази опозиция, която човекът винаги преживява, по правило той не знае нищо, но после тя може да проникне от долните в горните сфери на душевния живот.“ Тъй като не могат да се отричат фактите, дори в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература често признават явления като следните: „Когато една душа е силно влюбена в друга, тя непременно е длъжна в несъзнателните си душевни дълбини, наред със съзнателната влюбе
нос
т, да развие и огромна антипатия към възлюбената душа.“ И виждането на много психопатолози е, че ако някой е истински влюбен, в дълбините на душата му живее омраза и че тази омраза се заглушава единствено от любовните желания, но ненавистта обаче я има.
Това е правилното отношение към духовния свят. Но по отношение на възраженията на противниците именно духовният изследовател не би следвало да очаква нищо, а сам да си направи всички тези възражения, за да знае какво могат да му отвърнат. Има и едно възражение, което днес е близо до ума и което действително се повдига в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература и в книгите, които понякога си въобразяват, че са учени и научни. Възражението е: „Душевният живот на човека е сложен. В неговите дълбини има много неща, които не проникват в горното съзнание.“ Когато човек иска да е свръхлукав днес, той не казва само, че желанията и страстите изнасят на повърхността всевъзможни неща от душевните дълбини, а казва още: „Когато има някакво преживяване, душевният живот тайно изживява нещо като съпротивление, един вид опозиция на това, което преживява.
За тази опозиция, която човекът винаги преживява, по правило той не знае нищо, но после тя може да проникне от долните в горните сфери на душевния живот.“ Тъй като не могат да се отричат фактите, дори в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература често признават явления като следните: „Когато една душа е силно влюбена в друга, тя непременно е длъжна в несъзнателните си душевни дълбини, наред със съзнателната влюбеност, да развие и огромна антипатия към възлюбената душа.“ И виждането на много психопатолози е, че ако някой е истински влюбен, в дълбините на душата му живее омраза и че тази омраза се заглушава единствено от любовните желания, но ненавистта обаче я има.
„Когато такива неща – казват тогава хората като Фердинанд Райнеке – изплуват от глъбините на душата, това са тези впечатления, които много лесно могат да дадат повод за заблудата, че не се коренят в индивидуално преживялата душа; и все пак могат да се коренят там, защото душевният живот е сложен.“ – казват хората като Фердинанд Райнеке. Може само да се каже: „Разбира се, духовният изследовател знае това толкова добре, колкото и съвременният психолог, психопатолог или физиолог. В материалистическото съзнание на нашето време е дълбоко вкоренено да се правят такива възражения. Ако човек се заеме с тази литература, която се отнася точно за душевния живот, за здравия и болния, той добива впечатлението, че Фердинанд Райнеке е реална, срещаща се навсякъде, изключително значима фигура от настоящето. Фердинанд Райнеке не е измислица.
към текста >>
Но по отношение на това отново и отново следва да се подчертава, и по отношение на това няма да пропусна винаги да повтарям, че доказателството, че нещо не е фантазия, а действител
нос
т, реал
нос
т, трябва да бъде дадено от живота.
В материалистическото съзнание на нашето време е дълбоко вкоренено да се правят такива възражения. Ако човек се заеме с тази литература, която се отнася точно за душевния живот, за здравия и болния, той добива впечатлението, че Фердинанд Райнеке е реална, срещаща се навсякъде, изключително значима фигура от настоящето. Фердинанд Райнеке не е измислица. Ако се разгледат страница по страница всички книги, които се появяват в такова голямо количество днес, прелиствайки страниците, се добива впечатлението, че навсякъде изскача странната физиономия на Фердинанд Райнеке. Той се среща навсякъде в днешната наука.
Но по отношение на това отново и отново следва да се подчертава, и по отношение на това няма да пропусна винаги да повтарям, че доказателството, че нещо не е фантазия, а действителност, реалност, трябва да бъде дадено от живота.
И отново съм длъжен да кажа: тази част от Шопенхауеровата философия, в която се твърди, че светът е само представа и че човек не би могъл да различи представата от реалното възприятие, може да бъде опровергана единствено от живота. Точно както и твърдението на Кант, насочено към така нареченото доказателство за Божието битие, че сто възможни талера съдържат също толкова пфениги, колкото сто действителни талера, ще бъде опровергано от всеки, който иска да плати дълга си с мислени талери, а не с реални. Точно така, както и това, което се нарича подготовка, вживяване на душата в ясновидството трябва да бъде взето в неговата реалност. Тук не само се теоретизира, тук се усвоява един живот, с помощта на който в духовната област се различава също толкова ясно едно реално впечатление от предишен земен живот от впечатление, което не се явява такова, както се отличава горещото желязо, което се допира до кожата, от само въображаемо желязо. Ако се вземе предвид това, ще ни стане също така ясно, че възраженията на Фердинанд Райнеке в тази област всъщност не означават изобщо нищо, защото произхождат от хора, които не са встъпвали в духовната област – нищо не искам да кажа с това – по ясновиждащ начин и които дори не са стигнали до разбиране за нея.
към текста >>
Точно така, както и това, което се нарича подготовка, вживяване на душата в ясновидството трябва да бъде взето в неговата реал
нос
т.
Ако се разгледат страница по страница всички книги, които се появяват в такова голямо количество днес, прелиствайки страниците, се добива впечатлението, че навсякъде изскача странната физиономия на Фердинанд Райнеке. Той се среща навсякъде в днешната наука. Но по отношение на това отново и отново следва да се подчертава, и по отношение на това няма да пропусна винаги да повтарям, че доказателството, че нещо не е фантазия, а действителност, реалност, трябва да бъде дадено от живота. И отново съм длъжен да кажа: тази част от Шопенхауеровата философия, в която се твърди, че светът е само представа и че човек не би могъл да различи представата от реалното възприятие, може да бъде опровергана единствено от живота. Точно както и твърдението на Кант, насочено към така нареченото доказателство за Божието битие, че сто възможни талера съдържат също толкова пфениги, колкото сто действителни талера, ще бъде опровергано от всеки, който иска да плати дълга си с мислени талери, а не с реални.
Точно така, както и това, което се нарича подготовка, вживяване на душата в ясновидството трябва да бъде взето в неговата реалност.
Тук не само се теоретизира, тук се усвоява един живот, с помощта на който в духовната област се различава също толкова ясно едно реално впечатление от предишен земен живот от впечатление, което не се явява такова, както се отличава горещото желязо, което се допира до кожата, от само въображаемо желязо. Ако се вземе предвид това, ще ни стане също така ясно, че възраженията на Фердинанд Райнеке в тази област всъщност не означават изобщо нищо, защото произхождат от хора, които не са встъпвали в духовната област – нищо не искам да кажа с това – по ясновиждащ начин и които дори не са стигнали до разбиране за нея.
към текста >>
Ако се вземе предвид това, ще ни стане също така ясно, че възраженията на Фердинанд Райнеке в тази област всъщ
нос
т не означават изобщо нищо, защото произхождат от хора, които не са встъпвали в духовната област – нищо не искам да кажа с това – по ясновиждащ начин и които дори не са стигнали до разбиране за нея.
Но по отношение на това отново и отново следва да се подчертава, и по отношение на това няма да пропусна винаги да повтарям, че доказателството, че нещо не е фантазия, а действителност, реалност, трябва да бъде дадено от живота. И отново съм длъжен да кажа: тази част от Шопенхауеровата философия, в която се твърди, че светът е само представа и че човек не би могъл да различи представата от реалното възприятие, може да бъде опровергана единствено от живота. Точно както и твърдението на Кант, насочено към така нареченото доказателство за Божието битие, че сто възможни талера съдържат също толкова пфениги, колкото сто действителни талера, ще бъде опровергано от всеки, който иска да плати дълга си с мислени талери, а не с реални. Точно така, както и това, което се нарича подготовка, вживяване на душата в ясновидството трябва да бъде взето в неговата реалност. Тук не само се теоретизира, тук се усвоява един живот, с помощта на който в духовната област се различава също толкова ясно едно реално впечатление от предишен земен живот от впечатление, което не се явява такова, както се отличава горещото желязо, което се допира до кожата, от само въображаемо желязо.
Ако се вземе предвид това, ще ни стане също така ясно, че възраженията на Фердинанд Райнеке в тази област всъщност не означават изобщо нищо, защото произхождат от хора, които не са встъпвали в духовната област – нищо не искам да кажа с това – по ясновиждащ начин и които дори не са стигнали до разбиране за нея.
към текста >>
Трябва да се приближим към характерните особе
нос
ти на духовния свят и по пътя на следното.
Трябва да се приближим към характерните особености на духовния свят и по пътя на следното.
Следва да си кажем: това как и посредством какво познаваме и наблюдаваме във физическо-сетивния свят, всичко това сме длъжни да оставим зад себе си. При възприемането на елементарния свят използвах един образ, който привидно е много гротескен, образа на заравянето на главата в мравуняк. Така наистина стоят нещата със съзнанието в елементарния свят. Там си нямаме работа с мисли, които понасят всичко, които се понасят пасивно, а въвеждаме съзнанието си в един свят, в един свят на мисли, ако искаме да го наречем така, който гъмжи и пъпли, който води свой собствен живот. Затова в душата си сме длъжни силно да противостоим на движещите се сами мисли.
към текста >>
Те представляват мисли, само мисли, чисти мисли, но живи мисли с вътрешна същ
нос
т, те са живи мисловни същества.
Затова в душата си сме длъжни силно да противостоим на движещите се сами мисли. Но в елементарния свят в това пространство на гъмжащи и пъплещи мисли все още нещо напомня на физическия свят. Когато човек встъпи в духовния свят, вече нищо не напомня на физическия свят, а там той се вживява в един – тук ще употребя израза, който използвах в „Прагът на духовния свят“ – свят на живи мисловни същества. В този свят се намира това, за което във физическо-сетивния свят имаме само нещо като сенчести образи, като мисловни сенки, когато мислим: мисловна субстанция, от която се състоят съществата, в които се вживяваме тогава. Както физическо-сетивният свят се състои от плът и кръв, така тези същества в духовния свят се състоят от мисловна субстанция.
Те представляват мисли, само мисли, чисти мисли, но живи мисли с вътрешна същност, те са живи мисловни същества.
Затова тези живи мисловни същества, в които човек се вживява, не могат да извършват действия така, както го правят физическите ръце. Действията, които извършват съществата, това, което поражда отношението на едно същество към друго, в духовния свят може да се сравни само с това, което в сетивния свят съществува като бледо копие на превъплъщението на мислите в говора. Човек се вживява в духовния свят, изживява живи мисловни същества и всичко, което те правят, което са, как въздействат едно на друго, образува разговор на духове. Един дух говори на друг и в тази страна на духовете се говори с езика на мислите. Но този език на мислите е не просто език, а в своята съвкупност се явява това, което представляват делата в духовния свят.
към текста >>
Но този език на мислите е не просто език, а в своята съвкуп
нос
т се явява това, което представляват делата в духовния свят.
Те представляват мисли, само мисли, чисти мисли, но живи мисли с вътрешна същност, те са живи мисловни същества. Затова тези живи мисловни същества, в които човек се вживява, не могат да извършват действия така, както го правят физическите ръце. Действията, които извършват съществата, това, което поражда отношението на едно същество към друго, в духовния свят може да се сравни само с това, което в сетивния свят съществува като бледо копие на превъплъщението на мислите в говора. Човек се вживява в духовния свят, изживява живи мисловни същества и всичко, което те правят, което са, как въздействат едно на друго, образува разговор на духове. Един дух говори на друг и в тази страна на духовете се говори с езика на мислите.
Но този език на мислите е не просто език, а в своята съвкупност се явява това, което представляват делата в духовния свят.
Докато тези същества говорят, те действат, правят, работят. И така, когато престъпи прага на духовния свят, човек се вживява в един свят, в който мислите са същества, в който съществата са мисли, но като същества там те са много по-реални от човека от плът и кръв в сетивния свят. Вживява се в свят, в който действията се заключават в разговор на духове, в който думите се движат във всички посоки и в който нещо се случва, докато се произнася. Затова в духовния свят, а също и относно събитията в него човек следва да каже това, което се казва в Трета картина от „Пазачът на прага“:
към текста >>
Затова в духовния свят, а също и от
нос
но събитията в него човек следва да каже това, което се казва в Трета картина от „Пазачът на прага“:
Един дух говори на друг и в тази страна на духовете се говори с езика на мислите. Но този език на мислите е не просто език, а в своята съвкупност се явява това, което представляват делата в духовния свят. Докато тези същества говорят, те действат, правят, работят. И така, когато престъпи прага на духовния свят, човек се вживява в един свят, в който мислите са същества, в който съществата са мисли, но като същества там те са много по-реални от човека от плът и кръв в сетивния свят. Вживява се в свят, в който действията се заключават в разговор на духове, в който думите се движат във всички посоки и в който нещо се случва, докато се произнася.
Затова в духовния свят, а също и относно събитията в него човек следва да каже това, което се казва в Трета картина от „Пазачът на прага“:
към текста >>
И тяхната взаимовръзка е многогласното, многозвучно, богато на дела мирово слово, в което, звучейки, човек сам се вживява със собствената си душевна същ
нос
т, която сама става мирово слово, така че той сам извършва деяния в духовния свят.
Виждате ли, с нашите разглеждания сега се намираме непосредствено в страната на духовете, съзерцаваме съществата и действията на съществата.
И тяхната взаимовръзка е многогласното, многозвучно, богато на дела мирово слово, в което, звучейки, човек сам се вживява със собствената си душевна същност, която сама става мирово слово, така че той сам извършва деяния в духовния свят.
Изразът „мирово слово“, преминаващ през всички времена и народи, изразява напълно истинското фактическо положение в страната на духовете. Да разберем в наше време това, което се има предвид под мирово слово, можем само ако се приближаваме към характерните особености на духовния свят по начина, по който се опитахме да го сторим в това разглеждане. Както в окултизма на различните времена и народи с повече или по-малко разбиране се е говорело за мировото слово, така на нашето време, за да не бъде човечеството опустошено от материализма, е необходимо то да добие разбиране за такива думи, каквито се произнасят по отношение за страната на духовете:
към текста >>
Да разберем в наше време това, което се има предвид под мирово слово, можем само ако се приближаваме към характерните особе
нос
ти на духовния свят по начина, по който се опитахме да го сторим в това разглеждане.
Виждате ли, с нашите разглеждания сега се намираме непосредствено в страната на духовете, съзерцаваме съществата и действията на съществата. И тяхната взаимовръзка е многогласното, многозвучно, богато на дела мирово слово, в което, звучейки, човек сам се вживява със собствената си душевна същност, която сама става мирово слово, така че той сам извършва деяния в духовния свят. Изразът „мирово слово“, преминаващ през всички времена и народи, изразява напълно истинското фактическо положение в страната на духовете.
Да разберем в наше време това, което се има предвид под мирово слово, можем само ако се приближаваме към характерните особености на духовния свят по начина, по който се опитахме да го сторим в това разглеждане.
Както в окултизма на различните времена и народи с повече или по-малко разбиране се е говорело за мировото слово, така на нашето време, за да не бъде човечеството опустошено от материализма, е необходимо то да добие разбиране за такива думи, каквито се произнасят по отношение за страната на духовете:
към текста >>
На нашето време е необходимо, скъпи мои приятели, душите да усетят реал
нос
т, представа за реал
нос
ти, когато се изговарят такива думи, изхождайки от познанието за духовния свят.
На нашето време е необходимо, скъпи мои приятели, душите да усетят реалност, представа за реалности, когато се изговарят такива думи, изхождайки от познанието за духовния свят.
към текста >>
2.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Окултното изследване ми показа, че известен брой бележити историци от съвремен
нос
тта са станали такива именно поради факта, че са били в някакво отношение с египетското посвещение в третия следатлантски културен период.
В един определен период професор Капезий е силно измъчен и изтерзан душевно. Това става по следните причини. Вие сте разбрали, особено от „Портата на посвещението“, че Капезий е някакъв вид учен теоретик, историк.
Окултното изследване ми показа, че известен брой бележити историци от съвременността са станали такива именно поради факта, че са били в някакво отношение с египетското посвещение в третия следатлантски културен период.
Такива учени историци или са имали директно нещо общо с принципа на посвещение, или пък са били близо до тайните на храма по друг начин. Сигурно сте забелязали, че Капезий е историк, който се опира не само на външни писмени съчинения, но и се опитва да проникне в тези идеи на историята, които играят роля в еволюцията на човечеството, в развитието на културата.
към текста >>
И всъщ
нос
т би трябвало да помним, че преживяванията, които е имала душата на Капезий по време на своето египетско въплъщение, лежат в основата на всички по-късни съдби, които имат значение за тази душа и в настоящето.
Докато се опитвах да охарактеризирам Капезий в „Портата на посвещението“, „Изпитанието на душата“ и „Пазачът на прага“, трябва да призная, че през цялото време пред очите ми беше неговото отношение към египетския принцип на посвещение, което е изразено по-ясно в Седма и Осма картина от „Пробуждането на душите“.
И всъщност би трябвало да помним, че преживяванията, които е имала душата на Капезий по време на своето египетско въплъщение, лежат в основата на всички по-късни съдби, които имат значение за тази душа и в настоящето.
И така, Капезий е историк, учен историк. В своя живот на учен той се е занимавал основно с история, с всичко това, което е привело в развитие възникването и същността на народите, културите и отделните хора в следващите една след друга епохи. Но един ден Капезий попада на нещо от Хекелианската литература. Той се запознава с целия този светоглед, с който по-рано малко се е занимавал, и във връзка с това изчита различни трудове за атомическия светоглед. Това е причината за неговата затормозеност и го завладява странно настроение, когато се запознава с атомистическия хекелизъм на една сравнително късна възраст.
към текста >>
В своя живот на учен той се е занимавал основно с история, с всичко това, което е привело в развитие възникването и същ
нос
тта на народите, културите и отделните хора в следващите една след друга епохи.
Докато се опитвах да охарактеризирам Капезий в „Портата на посвещението“, „Изпитанието на душата“ и „Пазачът на прага“, трябва да призная, че през цялото време пред очите ми беше неговото отношение към египетския принцип на посвещение, което е изразено по-ясно в Седма и Осма картина от „Пробуждането на душите“. И всъщност би трябвало да помним, че преживяванията, които е имала душата на Капезий по време на своето египетско въплъщение, лежат в основата на всички по-късни съдби, които имат значение за тази душа и в настоящето. И така, Капезий е историк, учен историк.
В своя живот на учен той се е занимавал основно с история, с всичко това, което е привело в развитие възникването и същността на народите, културите и отделните хора в следващите една след друга епохи.
Но един ден Капезий попада на нещо от Хекелианската литература. Той се запознава с целия този светоглед, с който по-рано малко се е занимавал, и във връзка с това изчита различни трудове за атомическия светоглед. Това е причината за неговата затормозеност и го завладява странно настроение, когато се запознава с атомистическия хекелизъм на една сравнително късна възраст. Неговият разсъдък му казва: човек всъщност не може да се справи както следва с обкръжаващите го природни явления, ако не желае да си изясни явленията от природата по пътя на механическия мироглед, изхождайки от атомите. С други думи, Капезий все повече се убеждава в едностранчивото право на атомизма, в механическия възглед за природата.
към текста >>
Това е причината за неговата затормозе
нос
т и го завладява странно настроение, когато се запознава с атомистическия хекелизъм на една сравнително късна възраст.
И всъщност би трябвало да помним, че преживяванията, които е имала душата на Капезий по време на своето египетско въплъщение, лежат в основата на всички по-късни съдби, които имат значение за тази душа и в настоящето. И така, Капезий е историк, учен историк. В своя живот на учен той се е занимавал основно с история, с всичко това, което е привело в развитие възникването и същността на народите, културите и отделните хора в следващите една след друга епохи. Но един ден Капезий попада на нещо от Хекелианската литература. Той се запознава с целия този светоглед, с който по-рано малко се е занимавал, и във връзка с това изчита различни трудове за атомическия светоглед.
Това е причината за неговата затормозеност и го завладява странно настроение, когато се запознава с атомистическия хекелизъм на една сравнително късна възраст.
Неговият разсъдък му казва: човек всъщност не може да се справи както следва с обкръжаващите го природни явления, ако не желае да си изясни явленията от природата по пътя на механическия мироглед, изхождайки от атомите. С други думи, Капезий все повече се убеждава в едностранчивото право на атомизма, в механическия възглед за природата. Той не спада към тези, които веднага фанатично отхвърлят подобни неща, защото трябва да се доверява и на своя разсъдък, и тогава много неща от този възглед му се струват необходими, за да си обясни обкръжаващите го природни явления. И все пак това го измъчва. Защото той си казва: колко е пуст, колко е неудовлетворителен за човешката душа този възглед за природата!
към текста >>
Неговият разсъдък му казва: човек всъщ
нос
т не може да се справи както следва с обкръжаващите го природни явления, ако не желае да си изясни явленията от природата по пътя на механическия мироглед, изхождайки от атомите.
И така, Капезий е историк, учен историк. В своя живот на учен той се е занимавал основно с история, с всичко това, което е привело в развитие възникването и същността на народите, културите и отделните хора в следващите една след друга епохи. Но един ден Капезий попада на нещо от Хекелианската литература. Той се запознава с целия този светоглед, с който по-рано малко се е занимавал, и във връзка с това изчита различни трудове за атомическия светоглед. Това е причината за неговата затормозеност и го завладява странно настроение, когато се запознава с атомистическия хекелизъм на една сравнително късна възраст.
Неговият разсъдък му казва: човек всъщност не може да се справи както следва с обкръжаващите го природни явления, ако не желае да си изясни явленията от природата по пътя на механическия мироглед, изхождайки от атомите.
С други думи, Капезий все повече се убеждава в едностранчивото право на атомизма, в механическия възглед за природата. Той не спада към тези, които веднага фанатично отхвърлят подобни неща, защото трябва да се доверява и на своя разсъдък, и тогава много неща от този възглед му се струват необходими, за да си обясни обкръжаващите го природни явления. И все пак това го измъчва. Защото той си казва: колко е пуст, колко е неудовлетворителен за човешката душа този възглед за природата! Не му подхожда никаква идея, която човек желае да добие за духа, същността на духа и душевното!
към текста >>
С други думи, Капезий все повече се убеждава в ед
нос
транчивото право на атомизма, в механическия възглед за природата.
В своя живот на учен той се е занимавал основно с история, с всичко това, което е привело в развитие възникването и същността на народите, културите и отделните хора в следващите една след друга епохи. Но един ден Капезий попада на нещо от Хекелианската литература. Той се запознава с целия този светоглед, с който по-рано малко се е занимавал, и във връзка с това изчита различни трудове за атомическия светоглед. Това е причината за неговата затормозеност и го завладява странно настроение, когато се запознава с атомистическия хекелизъм на една сравнително късна възраст. Неговият разсъдък му казва: човек всъщност не може да се справи както следва с обкръжаващите го природни явления, ако не желае да си изясни явленията от природата по пътя на механическия мироглед, изхождайки от атомите.
С други думи, Капезий все повече се убеждава в едностранчивото право на атомизма, в механическия възглед за природата.
Той не спада към тези, които веднага фанатично отхвърлят подобни неща, защото трябва да се доверява и на своя разсъдък, и тогава много неща от този възглед му се струват необходими, за да си обясни обкръжаващите го природни явления. И все пак това го измъчва. Защото той си казва: колко е пуст, колко е неудовлетворителен за човешката душа този възглед за природата! Не му подхожда никаква идея, която човек желае да добие за духа, същността на духа и душевното!
към текста >>
Не му подхожда никаква идея, която човек желае да добие за духа, същ
нос
тта на духа и душевното!
Неговият разсъдък му казва: човек всъщност не може да се справи както следва с обкръжаващите го природни явления, ако не желае да си изясни явленията от природата по пътя на механическия мироглед, изхождайки от атомите. С други думи, Капезий все повече се убеждава в едностранчивото право на атомизма, в механическия възглед за природата. Той не спада към тези, които веднага фанатично отхвърлят подобни неща, защото трябва да се доверява и на своя разсъдък, и тогава много неща от този възглед му се струват необходими, за да си обясни обкръжаващите го природни явления. И все пак това го измъчва. Защото той си казва: колко е пуст, колко е неудовлетворителен за човешката душа този възглед за природата!
Не му подхожда никаква идея, която човек желае да добие за духа, същността на духа и душевното!
към текста >>
У нея има една стран
нос
т: когато нещо не .
И ето че преди добрият професор Капезий да изпадне напълно в съноподобно състояние, пристига г-жа Балде, която отначало още известно време трябва да слуша разсъжденията за числата и фигурите. Тя присяда търпеливо.
У нея има една странност: когато нещо не .
е съвсем симпатично, симпатично в добрия смисъл на думата, и когато има нужда да даде израз на добронамерена скука, тя свива двете си ръце в юмрук и започва да прави кръгообразни движения с палците си и, винаги когато прави това, не може напълно да се въздържи да не се прозява. После, след като известно време е правила това, възниква пауза и сега тя може да пробуди отново Капезий от съня с освежителен разказ. И г-жа Фелиция разказва на добрия професор Капезий следното.
към текста >>
Имало едно време в една много уединена мест
нос
т един голям замък.
Имало едно време в една много уединена местност един голям замък.
В този замък живеeли много хора, стари и млади, от най-младите до най-старите. Но всички били малко или много роднини, така че всички били в някакви връзки един с друг.
към текста >>
Тези хора, които представлявали затворена в себе си общ
нос
т, по определен начин били отделени от останалия свят, защото далече наоколо нямало нито хора, нито хорски селища.
Тези хора, които представлявали затворена в себе си общност, по определен начин били отделени от останалия свят, защото далече наоколо нямало нито хора, нито хорски селища.
Така че дошло време, в което на мнозина от тях им станало малко тягостно. И това довело до последствието, че някои от тези хора станали нещо като визионери, имали видения, които по начина, по който се явявали, можели да се отнесат към нещо реално. И г-жа Фелиция разказва, че голям брой от тези хора имали еднакво видение. Отначало имали видението как от облаците се спуска могъщ образ от светлина; образ от светлина, който, когато слязъл, потънал стоплящо в сърцата и душите на обитателите на замъка. И действително се почувствало – така разказва г-жа Фелиция – нещо осветляващо, което влязло като че ли от небесните висини чрез този образ от светлина, дошъл отгоре.
към текста >>
Последствието от това било, че постепенно населението на замъка потънало в сън и благодарение на това продължител
нос
тта на земния живот на обитателите на замъка била удължена със столетия.
Един ден обаче се оказало, че образът отгоре се потопил по-дълбоко от друг път, а също и обсаждащите дошли по-навътре. Сред визионерите в замъка се разпространило тягостно настроение. Трябва да имаме предвид, че г-жа Балде разказва приказка. Визионерите, заедно с останалите обитатели на замъка, изпаднали в един вид съноподобно настроение. Образът отгоре се разделил на отделни светлинни облаци, но те били уловени и затъмнени от обсадителите на замъка.
Последствието от това било, че постепенно населението на замъка потънало в сън и благодарение на това продължителността на земния живот на обитателите на замъка била удължена със столетия.
И след столетия те отново се срещнали. Но сега се срещнали, разделени на по-малки общности и преселени на най-различни места по земята. Те отново обитавали замъци, но по-малки, които сякаш били копия на големия замък, в който живеели преди векове. И се оказало, че това, което били преживели в стария замък, сега живеело в душите им като душевни сили, като душевно достояние, като душевно здраве. И те били в състояние бодро да се занимават с всевъзможни дейности в замъка: земеделие, скотовъдство и т.н.
към текста >>
Но сега се срещнали, разделени на по-малки общ
нос
ти и преселени на най-различни места по земята.
Трябва да имаме предвид, че г-жа Балде разказва приказка. Визионерите, заедно с останалите обитатели на замъка, изпаднали в един вид съноподобно настроение. Образът отгоре се разделил на отделни светлинни облаци, но те били уловени и затъмнени от обсадителите на замъка. Последствието от това било, че постепенно населението на замъка потънало в сън и благодарение на това продължителността на земния живот на обитателите на замъка била удължена със столетия. И след столетия те отново се срещнали.
Но сега се срещнали, разделени на по-малки общности и преселени на най-различни места по земята.
Те отново обитавали замъци, но по-малки, които сякаш били копия на големия замък, в който живеели преди векове. И се оказало, че това, което били преживели в стария замък, сега живеело в душите им като душевни сили, като душевно достояние, като душевно здраве. И те били в състояние бодро да се занимават с всевъзможни дейности в замъка: земеделие, скотовъдство и т.н. Станали трудоспособни хора, трудоспособни обработватели на нивите, имали здрави души и здрави тела.
към текста >>
И те били в състояние бодро да се занимават с всевъзможни дей
нос
ти в замъка: земеделие, скотовъдство и т.н.
Последствието от това било, че постепенно населението на замъка потънало в сън и благодарение на това продължителността на земния живот на обитателите на замъка била удължена със столетия. И след столетия те отново се срещнали. Но сега се срещнали, разделени на по-малки общности и преселени на най-различни места по земята. Те отново обитавали замъци, но по-малки, които сякаш били копия на големия замък, в който живеели преди векове. И се оказало, че това, което били преживели в стария замък, сега живеело в душите им като душевни сили, като душевно достояние, като душевно здраве.
И те били в състояние бодро да се занимават с всевъзможни дейности в замъка: земеделие, скотовъдство и т.н.
Станали трудоспособни хора, трудоспособни обработватели на нивите, имали здрави души и здрави тела.
към текста >>
Докато преди професор Капезий, може би тъкмо поради своята уче
нос
т, би разбрал в по-малка степен обясненията на Бенедикт, сега у него има изключително разбиране.
Докато преди професор Капезий, може би тъкмо поради своята ученост, би разбрал в по-малка степен обясненията на Бенедикт, сега у него има изключително разбиране.
Това, което е било посято благодарение на разказа на г-жа Фелиция, е като семе, оплодило душевните му сили.
към текста >>
Първо да разгледаме човешкото мислене, човешките представи, мисълта, която човек може да
нос
и в себе си, благодарение на която той прави света разбираем за себе си в пълно уединение.
Бенедикт казва: „Нека разгледаме три неща!
Първо да разгледаме човешкото мислене, човешките представи, мисълта, която човек може да носи в себе си, благодарение на която той прави света разбираем за себе си в пълно уединение.
Да има мисли, да анализира вътрешно в пълно уединение, това човекът може само за себе си. За целта той няма нужда да се присъединява към други хора. Това даже му се удава най-добре, ако се уедини в стаята си и в тихо, затворено в себе си мислене, с помощта на силата, която в даден момент обладава неговото мислене, се опитва да разбере света и неговите явления.“ И Бенедикт казва: „Да, ако се постъпва така с мисълта, с отделния човек винаги се случва така, че чувстващият елемент на душата въздейства на мислите, на представите му. Вследствие на това за човека винаги се появява изкушението, съблазънта на луциферическия елемент. Напълно е немислимо човек да размишлява, умува, философства в уединение и да разяснява нещата от света за себе си, без от чувстващата му душа да бъде даден този тласък на мисленето и поради това в уединеното мислене да не навлезе луциферически импулс.
към текста >>
Сега той разбира, че Луцифер винаги има опорна точка в дей
нос
тта на човека в уединено мислене, за да го откъсне от прогресивния ход на мировата еволюция и, тъй като човекът се отделя от света в уединено мислене, да го отведе на изолирания остров, който Луцифер, изолиран от останалия мирови порядък, иска да си създаде, за да засели, така да се каже, там всичко, което се разединява.
Докато по-рано Капезий е разбирал малко, когато Бенедикт му е говорел за луциферическите и ариманическите елементи, сега за него се разбира от само себе си, че в уединените мисли, които човекът мисли в себе си, винаги се крият съблазните на луциферическия елемент.
Сега той разбира, че Луцифер винаги има опорна точка в дейността на човека в уединено мислене, за да го откъсне от прогресивния ход на мировата еволюция и, тъй като човекът се отделя от света в уединено мислене, да го отведе на изолирания остров, който Луцифер, изолиран от останалия мирови порядък, иска да си създаде, за да засели, така да се каже, там всичко, което се разединява.
Следователно Бенедикт обръща внимание на Капезий най-напред на уединеното, лично, вътрешно мислене.
към текста >>
Чрез словото живеем в общ
нос
т.
Но между едното и другото имаме средно състояние. В луциферизма имаме нещо единно. Човекът се стреми към единство, когато иска да си обясни света в мисли. В писмото имаме нещо атомическо. После Бенедикт показва на Капезий това, което той разбира добре вследствие на освежената си от разказа на г-жа Фелиция душа: между двете, между уединената мисъл и писмото имаме словото; словото, в което човек не може да е сам, както със своите мисли.
Чрез словото живеем в общност.
Да се мисли може в отделеност, сам. Това има значение, когато човек мисли сам; но ако иска да върви сам, той не се нуждае от слово. Речта има значение в общността. По този начин словото бива извадено от уединеността на човешката личност; то се разгръща в общността. Словото е въплътената мисъл, но същевременно за физическия план то се явява нещо съвършено различно от мисълта.
към текста >>
Да се мисли може в отделе
нос
т, сам.
В луциферизма имаме нещо единно. Човекът се стреми към единство, когато иска да си обясни света в мисли. В писмото имаме нещо атомическо. После Бенедикт показва на Капезий това, което той разбира добре вследствие на освежената си от разказа на г-жа Фелиция душа: между двете, между уединената мисъл и писмото имаме словото; словото, в което човек не може да е сам, както със своите мисли. Чрез словото живеем в общност.
Да се мисли може в отделеност, сам.
Това има значение, когато човек мисли сам; но ако иска да върви сам, той не се нуждае от слово. Речта има значение в общността. По този начин словото бива извадено от уединеността на човешката личност; то се разгръща в общността. Словото е въплътената мисъл, но същевременно за физическия план то се явява нещо съвършено различно от мисълта. Няма нужда да се вниква в ясновидските резултати – в различните лекции обърнах внимание на това, – но е възможно само външно исторически, и тъй като е историк, Капезий разбира това много добре, възможно е само от външната история да се види, че словото или речта първоначално е трябвало да има към човечеството съвършено различно отношение от това, което е придобило в днешно време.
към текста >>
Речта има значение в общ
нос
тта.
В писмото имаме нещо атомическо. После Бенедикт показва на Капезий това, което той разбира добре вследствие на освежената си от разказа на г-жа Фелиция душа: между двете, между уединената мисъл и писмото имаме словото; словото, в което човек не може да е сам, както със своите мисли. Чрез словото живеем в общност. Да се мисли може в отделеност, сам. Това има значение, когато човек мисли сам; но ако иска да върви сам, той не се нуждае от слово.
Речта има значение в общността.
По този начин словото бива извадено от уединеността на човешката личност; то се разгръща в общността. Словото е въплътената мисъл, но същевременно за физическия план то се явява нещо съвършено различно от мисълта. Няма нужда да се вниква в ясновидските резултати – в различните лекции обърнах внимание на това, – но е възможно само външно исторически, и тъй като е историк, Капезий разбира това много добре, възможно е само от външната история да се види, че словото или речта първоначално е трябвало да има към човечеството съвършено различно отношение от това, което е придобило в днешно време. А именно, ако се върнем все по-назад и по-назад в историята на езиците, ще забележим, че действително все някога – както го показва окултното наблюдение – ще стигнем до човешкия праезик, който е обхващал цялото земно кълбо и който само се е диференцирал. Още щом се върнем към староеврейския – в това отношение староеврейският език е особено интересен, – забелязваме в думите му нещо по-различно, отколкото в думите на Западна Европа.
към текста >>
По този начин словото бива извадено от уедине
нос
тта на човешката лич
нос
т; то се разгръща в общ
нос
тта.
После Бенедикт показва на Капезий това, което той разбира добре вследствие на освежената си от разказа на г-жа Фелиция душа: между двете, между уединената мисъл и писмото имаме словото; словото, в което човек не може да е сам, както със своите мисли. Чрез словото живеем в общност. Да се мисли може в отделеност, сам. Това има значение, когато човек мисли сам; но ако иска да върви сам, той не се нуждае от слово. Речта има значение в общността.
По този начин словото бива извадено от уединеността на човешката личност; то се разгръща в общността.
Словото е въплътената мисъл, но същевременно за физическия план то се явява нещо съвършено различно от мисълта. Няма нужда да се вниква в ясновидските резултати – в различните лекции обърнах внимание на това, – но е възможно само външно исторически, и тъй като е историк, Капезий разбира това много добре, възможно е само от външната история да се види, че словото или речта първоначално е трябвало да има към човечеството съвършено различно отношение от това, което е придобило в днешно време. А именно, ако се върнем все по-назад и по-назад в историята на езиците, ще забележим, че действително все някога – както го показва окултното наблюдение – ще стигнем до човешкия праезик, който е обхващал цялото земно кълбо и който само се е диференцирал. Още щом се върнем към староеврейския – в това отношение староеврейският език е особено интересен, – забелязваме в думите му нещо по-различно, отколкото в думите на Западна Европа. Думите на еврейството са много по-малко условни, те имат, така да се каже, душа, в тях се усеща смисъл.
към текста >>
Това се дължи на обстоятелството, че диалектите, които още нямат нищо общо с писме
нос
тта, постепенно изчезват, и като по-благороден елемент често се появява това, което дори се нарича писмена реч.
От друга страна обаче, също и писмото въздейства върху словото и колкото повече напредва човечеството, толкова по-голямо значение за езика придобива писмото.
Това се дължи на обстоятелството, че диалектите, които още нямат нищо общо с писмеността, постепенно изчезват, и като по-благороден елемент често се появява това, което дори се нарича писмена реч.
Това доказва, че езикът получава обратно въздействие от писмото. Този факт може да се види много ясно в отделни области. Отново трябва да си спомня за нещо, което забелязах за самия себе си и за своите съученици. В Австрия, където има толкова много смесени диалекти, в училищата придаваха голямо значение на това, учениците да научат писмения език, на който преди това, най-малко в по-голямата си част, не са говорили. И това усвояване на писмения език има своето много особено въздействие.
към текста >>
Тази особе
нос
т се заключава в това, че всички кратки гласни се произнасят като дълги, а всички дълги – кратко, докато диалектът, т.е.
Този факт може да се види много ясно в отделни области. Отново трябва да си спомня за нещо, което забелязах за самия себе си и за своите съученици. В Австрия, където има толкова много смесени диалекти, в училищата придаваха голямо значение на това, учениците да научат писмения език, на който преди това, най-малко в по-голямата си част, не са говорили. И това усвояване на писмения език има своето много особено въздействие. Аз мога да говоря съвършено безпристрастно за това, тъй като сам дълго време през моя живот бях изложен на странното въздействие на писмения език, на писмения немски на австрийските училища и единствено с много труд се отучих от него – понякога той все още се прокрадва.
Тази особеност се заключава в това, че всички кратки гласни се произнасят като дълги, а всички дълги – кратко, докато диалектът, т.е.
езикът, роден от словото, се произнася правилно. Когато например има предвид „Sonne“ („слънце“), което е там горе, на небето, диалектът казва „d’Sunn“. Обаче този, който е преминал през австрийските училища, се изкушава да каже „die Soone“. Диалектът казва „der Sun“ за „Sohn“ (син), а австрийският училищен език – „der Sonn“. По този начин се казва „die Soone“ и „der Sonn“1 Това, разбира се, е краен пример, но той се натрапва или най-малкото се е натрапвал.
към текста >>
От друга страна, тук обратно въздействие върху словото оказва и ариманическото, което винаги съществува в писме
нос
тта.
Оттук е видно как писмото, така да се каже, оказва обратно въздействие върху езика. То наистина оказва своето обратно въздействие върху него. Да извикаме пред погледа си напредъка на културата. Ще видим как именно с развиващата се култура езикът изгубва всичко жизнено, елементарно, органично, израснало от земята, как хората все повече и повече говорят своего рода книжовен език.
От друга страна, тук обратно въздействие върху словото оказва и ариманическото, което винаги съществува в писмеността.
Този, който желае да се развива съобразно с природата, разбира се, ще забележи именно в този пример за трите неща, който е избрал Бенедикт сега за Капезий, какво безумие би било да искаме да изключим Ариман и Луцифер от развитието.
към текста >>
Никой, който мисли здраво, дори и напълно да е прозрял истината, че в основата на уединената мисъл стои Луцифер, а в основата на писмото – Ариман, няма да поиска да изкорени Луцифер оттам, където български писмен немски диалект художествена реч той действа с такава очевид
нос
т, защото това би означавало да се забрани уединеното мислене.
Три неща, така показва Бенедикт, подлежат на разглеждане: уединената мисъл, словото и писмото.
Никой, който мисли здраво, дори и напълно да е прозрял истината, че в основата на уединената мисъл стои Луцифер, а в основата на писмото – Ариман, няма да поиска да изкорени Луцифер оттам, където български писмен немски диалект художествена реч той действа с такава очевидност, защото това би означавало да се забрани уединеното мислене.
За някои – трябва да го кажем – това би било най-удобното, но те със сигурност няма да пожелаят да го признаят открито. От друга страна, няма да поискаме да изкореним и писмото, а сме длъжни да си кажем: както положителното и отрицателното електричество означават противоположност във външната физическа природа, така и ариманическото и луциферическото значат противоположност, която трябва да съществува. Това са два полюса, никой от които не трябва да отсъства, а те трябва да бъдат приведени в съотношение по мяра. Тогава човекът може да се движи по онази средна линия, в състоянието на словото. Това е предназначението на словото – да съдържа в себе си мъдрост, да съдържа в себе си познание, да съдържа в себе си мисли и представи.
към текста >>
За някои – трябва да го кажем – това би било най-удобното, но те със сигур
нос
т няма да пожелаят да го признаят открито.
Три неща, така показва Бенедикт, подлежат на разглеждане: уединената мисъл, словото и писмото. Никой, който мисли здраво, дори и напълно да е прозрял истината, че в основата на уединената мисъл стои Луцифер, а в основата на писмото – Ариман, няма да поиска да изкорени Луцифер оттам, където български писмен немски диалект художествена реч той действа с такава очевидност, защото това би означавало да се забрани уединеното мислене.
За някои – трябва да го кажем – това би било най-удобното, но те със сигурност няма да пожелаят да го признаят открито.
От друга страна, няма да поискаме да изкореним и писмото, а сме длъжни да си кажем: както положителното и отрицателното електричество означават противоположност във външната физическа природа, така и ариманическото и луциферическото значат противоположност, която трябва да съществува. Това са два полюса, никой от които не трябва да отсъства, а те трябва да бъдат приведени в съотношение по мяра. Тогава човекът може да се движи по онази средна линия, в състоянието на словото. Това е предназначението на словото – да съдържа в себе си мъдрост, да съдържа в себе си познание, да съдържа в себе си мисли и представи. Човекът може например да си каже: аз трябва да се развивам в словото така, че именно чрез словото да оставя да се коригира в мен всичко своеволно, чисто лично, така че да възприема в своята душа това, което е било създадено в словото, в пълното с мъдрост слово на всички времена.
към текста >>
От друга страна, няма да поискаме да изкореним и писмото, а сме длъжни да си кажем: както положителното и отрицателното електричество означават противополож
нос
т във външната физическа природа, така и ариманическото и луциферическото значат противополож
нос
т, която трябва да съществува.
Три неща, така показва Бенедикт, подлежат на разглеждане: уединената мисъл, словото и писмото. Никой, който мисли здраво, дори и напълно да е прозрял истината, че в основата на уединената мисъл стои Луцифер, а в основата на писмото – Ариман, няма да поиска да изкорени Луцифер оттам, където български писмен немски диалект художествена реч той действа с такава очевидност, защото това би означавало да се забрани уединеното мислене. За някои – трябва да го кажем – това би било най-удобното, но те със сигурност няма да пожелаят да го признаят открито.
От друга страна, няма да поискаме да изкореним и писмото, а сме длъжни да си кажем: както положителното и отрицателното електричество означават противоположност във външната физическа природа, така и ариманическото и луциферическото значат противоположност, която трябва да съществува.
Това са два полюса, никой от които не трябва да отсъства, а те трябва да бъдат приведени в съотношение по мяра. Тогава човекът може да се движи по онази средна линия, в състоянието на словото. Това е предназначението на словото – да съдържа в себе си мъдрост, да съдържа в себе си познание, да съдържа в себе си мисли и представи. Човекът може например да си каже: аз трябва да се развивам в словото така, че именно чрез словото да оставя да се коригира в мен всичко своеволно, чисто лично, така че да възприема в своята душа това, което е било създадено в словото, в пълното с мъдрост слово на всички времена. Уважение не само към собственото мнение, не само към това, което сами вярваме и можем да признаем за вярно чрез собствената си сила, а респект пред това, което се е явило като резултат от културата и усилията за мъдрост на различните народи в историческото развитие.
към текста >>
Не да се изключва уединеното мислене, а да се има предвид, че словото принадлежи на общ
нос
тта и че словото следва да бъде проследено през епохите.
Тогава човекът може да се движи по онази средна линия, в състоянието на словото. Това е предназначението на словото – да съдържа в себе си мъдрост, да съдържа в себе си познание, да съдържа в себе си мисли и представи. Човекът може например да си каже: аз трябва да се развивам в словото така, че именно чрез словото да оставя да се коригира в мен всичко своеволно, чисто лично, така че да възприема в своята душа това, което е било създадено в словото, в пълното с мъдрост слово на всички времена. Уважение не само към собственото мнение, не само към това, което сами вярваме и можем да признаем за вярно чрез собствената си сила, а респект пред това, което се е явило като резултат от културата и усилията за мъдрост на различните народи в историческото развитие. Това означава, от една страна, Луцифер да се приведе, така да се каже, в правилно отношение към словото.
Не да се изключва уединеното мислене, а да се има предвид, че словото принадлежи на общността и че словото следва да бъде проследено през епохите.
Колкото повече правим това, толкова повече предоставяме на Луцифер правилното въздействие върху словото. Тогава няма да попаднем под авторитета на словото, а ще пазим словото, което носи мъдростта на Земята от една културна епоха в друга. От друга страна, човекът, който правилно разбира същността на нещата, е длъжен да не изпада под властта на вкостенелия авторитетен принцип, заключен в писмото, защото, дори и писмото да съдържа най-святото или най-светското, чрез него той попада под властта на Ариман. Трябва да сме наясно, че за външната материална култура човекът трябва да има писмото и че писмото е нещо, чрез което Ариман, съобразно своята задача, иска да освободи мисленето от потока на унищожението. Той не иска да го остави да се влее в потока на смъртта.
към текста >>
Тогава няма да попаднем под авторитета на словото, а ще пазим словото, което
нос
и мъдростта на Земята от една културна епоха в друга.
Човекът може например да си каже: аз трябва да се развивам в словото така, че именно чрез словото да оставя да се коригира в мен всичко своеволно, чисто лично, така че да възприема в своята душа това, което е било създадено в словото, в пълното с мъдрост слово на всички времена. Уважение не само към собственото мнение, не само към това, което сами вярваме и можем да признаем за вярно чрез собствената си сила, а респект пред това, което се е явило като резултат от културата и усилията за мъдрост на различните народи в историческото развитие. Това означава, от една страна, Луцифер да се приведе, така да се каже, в правилно отношение към словото. Не да се изключва уединеното мислене, а да се има предвид, че словото принадлежи на общността и че словото следва да бъде проследено през епохите. Колкото повече правим това, толкова повече предоставяме на Луцифер правилното въздействие върху словото.
Тогава няма да попаднем под авторитета на словото, а ще пазим словото, което носи мъдростта на Земята от една културна епоха в друга.
От друга страна, човекът, който правилно разбира същността на нещата, е длъжен да не изпада под властта на вкостенелия авторитетен принцип, заключен в писмото, защото, дори и писмото да съдържа най-святото или най-светското, чрез него той попада под властта на Ариман. Трябва да сме наясно, че за външната материална култура човекът трябва да има писмото и че писмото е нещо, чрез което Ариман, съобразно своята задача, иска да освободи мисленето от потока на унищожението. Той не иска да го остави да се влее в потока на смъртта. В писмото имаме най-добрата възможност да задържим мисленето на физическия план. С пълно съзнание да се отнасяме към това, че в писмото имаме ариманическия елемент, никога да не позволяваме на писмеността да добие власт над човека, накратко, да съхраним словото в средното състояние така, че сякаш отляво и отдясно – от мисленето и от писмото – да действат двете полярни противоположности Луцифер и Ариман: така трябва да се отнасяме, ако искаме да стоим на твърда почва.
към текста >>
От друга страна, човекът, който правилно разбира същ
нос
тта на нещата, е длъжен да не изпада под властта на вкостенелия авторитетен принцип, заключен в писмото, защото, дори и писмото да съдържа най-святото или най-светското, чрез него той попада под властта на Ариман.
Уважение не само към собственото мнение, не само към това, което сами вярваме и можем да признаем за вярно чрез собствената си сила, а респект пред това, което се е явило като резултат от културата и усилията за мъдрост на различните народи в историческото развитие. Това означава, от една страна, Луцифер да се приведе, така да се каже, в правилно отношение към словото. Не да се изключва уединеното мислене, а да се има предвид, че словото принадлежи на общността и че словото следва да бъде проследено през епохите. Колкото повече правим това, толкова повече предоставяме на Луцифер правилното въздействие върху словото. Тогава няма да попаднем под авторитета на словото, а ще пазим словото, което носи мъдростта на Земята от една културна епоха в друга.
От друга страна, човекът, който правилно разбира същността на нещата, е длъжен да не изпада под властта на вкостенелия авторитетен принцип, заключен в писмото, защото, дори и писмото да съдържа най-святото или най-светското, чрез него той попада под властта на Ариман.
Трябва да сме наясно, че за външната материална култура човекът трябва да има писмото и че писмото е нещо, чрез което Ариман, съобразно своята задача, иска да освободи мисленето от потока на унищожението. Той не иска да го остави да се влее в потока на смъртта. В писмото имаме най-добрата възможност да задържим мисленето на физическия план. С пълно съзнание да се отнасяме към това, че в писмото имаме ариманическия елемент, никога да не позволяваме на писмеността да добие власт над човека, накратко, да съхраним словото в средното състояние така, че сякаш отляво и отдясно – от мисленето и от писмото – да действат двете полярни противоположности Луцифер и Ариман: така трябва да се отнасяме, ако искаме да стоим на твърда почва. Ако обърнем душевния си взор към тези неща както трябва, ако сме наясно, че навсякъде трябва да действат противоположности, тогава ще стоим на твърда почва.
към текста >>
В писмото имаме най-добрата възмож
нос
т да задържим мисленето на физическия план.
Колкото повече правим това, толкова повече предоставяме на Луцифер правилното въздействие върху словото. Тогава няма да попаднем под авторитета на словото, а ще пазим словото, което носи мъдростта на Земята от една културна епоха в друга. От друга страна, човекът, който правилно разбира същността на нещата, е длъжен да не изпада под властта на вкостенелия авторитетен принцип, заключен в писмото, защото, дори и писмото да съдържа най-святото или най-светското, чрез него той попада под властта на Ариман. Трябва да сме наясно, че за външната материална култура човекът трябва да има писмото и че писмото е нещо, чрез което Ариман, съобразно своята задача, иска да освободи мисленето от потока на унищожението. Той не иска да го остави да се влее в потока на смъртта.
В писмото имаме най-добрата възможност да задържим мисленето на физическия план.
С пълно съзнание да се отнасяме към това, че в писмото имаме ариманическия елемент, никога да не позволяваме на писмеността да добие власт над човека, накратко, да съхраним словото в средното състояние така, че сякаш отляво и отдясно – от мисленето и от писмото – да действат двете полярни противоположности Луцифер и Ариман: така трябва да се отнасяме, ако искаме да стоим на твърда почва. Ако обърнем душевния си взор към тези неща както трябва, ако сме наясно, че навсякъде трябва да действат противоположности, тогава ще стоим на твърда почва.
към текста >>
С пълно съзнание да се отнасяме към това, че в писмото имаме ариманическия елемент, никога да не позволяваме на писме
нос
тта да добие власт над човека, накратко, да съхраним словото в средното състояние така, че сякаш отляво и отдясно – от мисленето и от писмото – да действат двете полярни противополож
нос
ти Луцифер и Ариман: така трябва да се отнасяме, ако искаме да стоим на твърда почва.
Тогава няма да попаднем под авторитета на словото, а ще пазим словото, което носи мъдростта на Земята от една културна епоха в друга. От друга страна, човекът, който правилно разбира същността на нещата, е длъжен да не изпада под властта на вкостенелия авторитетен принцип, заключен в писмото, защото, дори и писмото да съдържа най-святото или най-светското, чрез него той попада под властта на Ариман. Трябва да сме наясно, че за външната материална култура човекът трябва да има писмото и че писмото е нещо, чрез което Ариман, съобразно своята задача, иска да освободи мисленето от потока на унищожението. Той не иска да го остави да се влее в потока на смъртта. В писмото имаме най-добрата възможност да задържим мисленето на физическия план.
С пълно съзнание да се отнасяме към това, че в писмото имаме ариманическия елемент, никога да не позволяваме на писмеността да добие власт над човека, накратко, да съхраним словото в средното състояние така, че сякаш отляво и отдясно – от мисленето и от писмото – да действат двете полярни противоположности Луцифер и Ариман: така трябва да се отнасяме, ако искаме да стоим на твърда почва.
Ако обърнем душевния си взор към тези неща както трябва, ако сме наясно, че навсякъде трябва да действат противоположности, тогава ще стоим на твърда почва.
към текста >>
Ако обърнем душевния си взор към тези неща както трябва, ако сме наясно, че навсякъде трябва да действат противополож
нос
ти, тогава ще стоим на твърда почва.
От друга страна, човекът, който правилно разбира същността на нещата, е длъжен да не изпада под властта на вкостенелия авторитетен принцип, заключен в писмото, защото, дори и писмото да съдържа най-святото или най-светското, чрез него той попада под властта на Ариман. Трябва да сме наясно, че за външната материална култура човекът трябва да има писмото и че писмото е нещо, чрез което Ариман, съобразно своята задача, иска да освободи мисленето от потока на унищожението. Той не иска да го остави да се влее в потока на смъртта. В писмото имаме най-добрата възможност да задържим мисленето на физическия план. С пълно съзнание да се отнасяме към това, че в писмото имаме ариманическия елемент, никога да не позволяваме на писмеността да добие власт над човека, накратко, да съхраним словото в средното състояние така, че сякаш отляво и отдясно – от мисленето и от писмото – да действат двете полярни противоположности Луцифер и Ариман: така трябва да се отнасяме, ако искаме да стоим на твърда почва.
Ако обърнем душевния си взор към тези неща както трябва, ако сме наясно, че навсякъде трябва да действат противоположности, тогава ще стоим на твърда почва.
към текста >>
Благодарение на това, че приказките, действащи плодотворно на душевните му сили и инспирирани от духовния свят, са оказвали все по-голямо и по-голямо влияние, Капезий сам стига дотам да преживее как неговите душевни сили се усилват вътрешно, как душевните му способ
нос
ти вътрешно укрепват.
Когато Капезий чува тези неща от Бенедикт и го обхваща с укрепените си от г-жа Фелиция душевни сили, у него се появява съвършено различно от преди отношение към това, което му обяснява Бенедикт, когато последният вече му е разяснявал луциферическия и ариманическия елемент.
Благодарение на това, че приказките, действащи плодотворно на душевните му сили и инспирирани от духовния свят, са оказвали все по-голямо и по-голямо влияние, Капезий сам стига дотам да преживее как неговите душевни сили се усилват вътрешно, как душевните му способности вътрешно укрепват.
Това е представено в Тринадесета картина от „Пробуждането на душите“, където едната душевна сила в Капезий, която се има предвид с Филия, застава пред него действително духовно осезаемо, а не само като абстрактна душевна сила. В степента, в която Филия израства в същество в душата на Капезий, в същата степен той все повече разбира по правилния начин това, което всъщност иска Бенедикт от него. Преди, когато той слуша особено оплодотворяващия разказ за замъка, който се умножава, който се увеличава на брой, отначало този разказ не му въздейства веднага, той почти заспива сладко, и то тъкмо преди почти да е заспал, когато татко Феликс му е говорел за атомите. Сега обаче тази душа на Капезий, след като е дотолкова узряла, разпознава, че в целия поток на мировото развитие е заложена троичност: луциферическото, от една страна – уединените мисли, ариманическото, от друга – писмото и третото – средното състояние, чисто божественото. Троичност разпознава той в този многозначен факт на развитието на културата на физическия план и може да предчувства как навсякъде трябва да се търси тази троичност.
към текста >>
В степента, в която Филия израства в същество в душата на Капезий, в същата степен той все повече разбира по правилния начин това, което всъщ
нос
т иска Бенедикт от него.
Когато Капезий чува тези неща от Бенедикт и го обхваща с укрепените си от г-жа Фелиция душевни сили, у него се появява съвършено различно от преди отношение към това, което му обяснява Бенедикт, когато последният вече му е разяснявал луциферическия и ариманическия елемент. Благодарение на това, че приказките, действащи плодотворно на душевните му сили и инспирирани от духовния свят, са оказвали все по-голямо и по-голямо влияние, Капезий сам стига дотам да преживее как неговите душевни сили се усилват вътрешно, как душевните му способности вътрешно укрепват. Това е представено в Тринадесета картина от „Пробуждането на душите“, където едната душевна сила в Капезий, която се има предвид с Филия, застава пред него действително духовно осезаемо, а не само като абстрактна душевна сила.
В степента, в която Филия израства в същество в душата на Капезий, в същата степен той все повече разбира по правилния начин това, което всъщност иска Бенедикт от него.
Преди, когато той слуша особено оплодотворяващия разказ за замъка, който се умножава, който се увеличава на брой, отначало този разказ не му въздейства веднага, той почти заспива сладко, и то тъкмо преди почти да е заспал, когато татко Феликс му е говорел за атомите. Сега обаче тази душа на Капезий, след като е дотолкова узряла, разпознава, че в целия поток на мировото развитие е заложена троичност: луциферическото, от една страна – уединените мисли, ариманическото, от друга – писмото и третото – средното състояние, чисто божественото. Троичност разпознава той в този многозначен факт на развитието на културата на физическия план и може да предчувства как навсякъде трябва да се търси тази троичност. Сега Капезий се отнася по друг начин към закона за числата от преди. Сега, благодарение на пробуждащата се в него Филия, той чувства същността на числата в хода на развитието на света и му става ясна също така същността на мярата: че във всяка троичност два от елементите трябва да се отнасят един към друг като противоположности и да са приведени във взаимна планомерна хармония.
към текста >>
Сега обаче тази душа на Капезий, след като е дотолкова узряла, разпознава, че в целия поток на мировото развитие е заложена троич
нос
т: луциферическото, от една страна – уединените мисли, ариманическото, от друга – писмото и третото – средното състояние, чисто божественото.
Когато Капезий чува тези неща от Бенедикт и го обхваща с укрепените си от г-жа Фелиция душевни сили, у него се появява съвършено различно от преди отношение към това, което му обяснява Бенедикт, когато последният вече му е разяснявал луциферическия и ариманическия елемент. Благодарение на това, че приказките, действащи плодотворно на душевните му сили и инспирирани от духовния свят, са оказвали все по-голямо и по-голямо влияние, Капезий сам стига дотам да преживее как неговите душевни сили се усилват вътрешно, как душевните му способности вътрешно укрепват. Това е представено в Тринадесета картина от „Пробуждането на душите“, където едната душевна сила в Капезий, която се има предвид с Филия, застава пред него действително духовно осезаемо, а не само като абстрактна душевна сила. В степента, в която Филия израства в същество в душата на Капезий, в същата степен той все повече разбира по правилния начин това, което всъщност иска Бенедикт от него. Преди, когато той слуша особено оплодотворяващия разказ за замъка, който се умножава, който се увеличава на брой, отначало този разказ не му въздейства веднага, той почти заспива сладко, и то тъкмо преди почти да е заспал, когато татко Феликс му е говорел за атомите.
Сега обаче тази душа на Капезий, след като е дотолкова узряла, разпознава, че в целия поток на мировото развитие е заложена троичност: луциферическото, от една страна – уединените мисли, ариманическото, от друга – писмото и третото – средното състояние, чисто божественото.
Троичност разпознава той в този многозначен факт на развитието на културата на физическия план и може да предчувства как навсякъде трябва да се търси тази троичност. Сега Капезий се отнася по друг начин към закона за числата от преди. Сега, благодарение на пробуждащата се в него Филия, той чувства същността на числата в хода на развитието на света и му става ясна също така същността на мярата: че във всяка троичност два от елементите трябва да се отнасят един към друг като противоположности и да са приведени във взаимна планомерна хармония. И Капезий познава един велик, могъщ мирови закон, за който сега знае, че по някакъв начин той следва да се намира не само на физическия план, но и във висшите светове.
към текста >>
Троич
нос
т разпознава той в този многозначен факт на развитието на културата на физическия план и може да предчувства как навсякъде трябва да се търси тази троич
нос
т.
Благодарение на това, че приказките, действащи плодотворно на душевните му сили и инспирирани от духовния свят, са оказвали все по-голямо и по-голямо влияние, Капезий сам стига дотам да преживее как неговите душевни сили се усилват вътрешно, как душевните му способности вътрешно укрепват. Това е представено в Тринадесета картина от „Пробуждането на душите“, където едната душевна сила в Капезий, която се има предвид с Филия, застава пред него действително духовно осезаемо, а не само като абстрактна душевна сила. В степента, в която Филия израства в същество в душата на Капезий, в същата степен той все повече разбира по правилния начин това, което всъщност иска Бенедикт от него. Преди, когато той слуша особено оплодотворяващия разказ за замъка, който се умножава, който се увеличава на брой, отначало този разказ не му въздейства веднага, той почти заспива сладко, и то тъкмо преди почти да е заспал, когато татко Феликс му е говорел за атомите. Сега обаче тази душа на Капезий, след като е дотолкова узряла, разпознава, че в целия поток на мировото развитие е заложена троичност: луциферическото, от една страна – уединените мисли, ариманическото, от друга – писмото и третото – средното състояние, чисто божественото.
Троичност разпознава той в този многозначен факт на развитието на културата на физическия план и може да предчувства как навсякъде трябва да се търси тази троичност.
Сега Капезий се отнася по друг начин към закона за числата от преди. Сега, благодарение на пробуждащата се в него Филия, той чувства същността на числата в хода на развитието на света и му става ясна също така същността на мярата: че във всяка троичност два от елементите трябва да се отнасят един към друг като противоположности и да са приведени във взаимна планомерна хармония. И Капезий познава един велик, могъщ мирови закон, за който сега знае, че по някакъв начин той следва да се намира не само на физическия план, но и във висшите светове.
към текста >>
Сега, благодарение на пробуждащата се в него Филия, той чувства същ
нос
тта на числата в хода на развитието на света и му става ясна също така същ
нос
тта на мярата: че във всяка троич
нос
т два от елементите трябва да се отнасят един към друг като противополож
нос
ти и да са приведени във взаимна планомерна хармония.
В степента, в която Филия израства в същество в душата на Капезий, в същата степен той все повече разбира по правилния начин това, което всъщност иска Бенедикт от него. Преди, когато той слуша особено оплодотворяващия разказ за замъка, който се умножава, който се увеличава на брой, отначало този разказ не му въздейства веднага, той почти заспива сладко, и то тъкмо преди почти да е заспал, когато татко Феликс му е говорел за атомите. Сега обаче тази душа на Капезий, след като е дотолкова узряла, разпознава, че в целия поток на мировото развитие е заложена троичност: луциферическото, от една страна – уединените мисли, ариманическото, от друга – писмото и третото – средното състояние, чисто божественото. Троичност разпознава той в този многозначен факт на развитието на културата на физическия план и може да предчувства как навсякъде трябва да се търси тази троичност. Сега Капезий се отнася по друг начин към закона за числата от преди.
Сега, благодарение на пробуждащата се в него Филия, той чувства същността на числата в хода на развитието на света и му става ясна също така същността на мярата: че във всяка троичност два от елементите трябва да се отнасят един към друг като противоположности и да са приведени във взаимна планомерна хармония.
И Капезий познава един велик, могъщ мирови закон, за който сега знае, че по някакъв начин той следва да се намира не само на физическия план, но и във висшите светове.
към текста >>
Например Бенедикт казва на Капезий: „Същото господство на троич
нос
тта, поляр
нос
тта или противополож
нос
тта в троич
нос
тта, на планомерното изравняване може да се открие и в други сфери на битието.“ Отново можем да обърнем внимание от друга гледна точка на едно нещо: мисленето, вътрешната представа.
Ние ще говорим още за всичко това при по-фините разсъждения за божествено-духовния свят. Капезий предчувства, че е проникнал в един закон, който във физическия свят обикновено е като покрит с було, и че в него той има нещо, с което може да престъпи прага. И когато премине през прага, той влиза в духовния свят, където е длъжен да остави зад себе си всичко породено от физическия опит. Числото и мярата той се е научил да усеща, чувства, преживява. Сега той разбира и когато Бенедикт привежда и други неща, засега най-прости, за да му разясни напълно принципа.
Например Бенедикт казва на Капезий: „Същото господство на троичността, полярността или противоположността в троичността, на планомерното изравняване може да се открие и в други сфери на битието.“ Отново можем да обърнем внимание от друга гледна точка на едно нещо: мисленето, вътрешната представа.
Вътрешната представа, преработването на мировите тайни в себе си, това е едното. Второто е чистото възприятие, да кажем самото възприемане на звука, слушането. Има хора, които са по-предразположени към това да обмислят всичко в себе си, прекарвайки го през ума си. Други, които мислят с неохота, навсякъде се ослушват, приемат всичко на основание на нещата, които са чули, дори и това да е авторитетът на природните явления, защото съществува също и догматика на външния опит, а именно ако се оставят да им се натрапят външните явления от природата.
към текста >>
Между луциферическия елемент на мисълта и ариманическия елемент на възприятието протича душевният живот в медитация като в божествено-духовния елемент, който
нос
и в себе си само развитието на мировите явления.
В чистото слушане, независимо дали чрез възприятието или чрез авторитета на хората, лежи ариманическият елемент. Ако душата се укрепи и пробуди вътрешно така, че сякаш да чува или вижда собствената си мисъл, това е медитирането. Медитирането е средно състояние. Не е нито мислене, нито възприятие. То е мислене, което живее толкова живо в душата, както живо живее възприятието, но такова възприятие, което възприема не нещо външно, а мисли.
Между луциферическия елемент на мисълта и ариманическия елемент на възприятието протича душевният живот в медитация като в божествено-духовния елемент, който носи в себе си само развитието на мировите явления.
Медитиращият човек, който живее в своите мисли така, че те да оживеят в него, както възприятията, намиращи се в него, живее в божественото течение напред. Отляво у него е чистата мисъл, отдясно е ариманическият елемент, чистото слушане, и той не изключва нито едното, нито другото, а знае, че живее в троичност, че числото регулира живота. И знае, че съществува полярност, противоположност, противоположност на две неща, между които се движи медитирането в устрем. Знае също и че тук, в медитацията, луциферическият и ариманическият елемент трябва планомерно да се уравновесят един друг.
към текста >>
Отляво у него е чистата мисъл, отдясно е ариманическият елемент, чистото слушане, и той не изключва нито едното, нито другото, а знае, че живее в троич
нос
т, че числото регулира живота.
Медитирането е средно състояние. Не е нито мислене, нито възприятие. То е мислене, което живее толкова живо в душата, както живо живее възприятието, но такова възприятие, което възприема не нещо външно, а мисли. Между луциферическия елемент на мисълта и ариманическия елемент на възприятието протича душевният живот в медитация като в божествено-духовния елемент, който носи в себе си само развитието на мировите явления. Медитиращият човек, който живее в своите мисли така, че те да оживеят в него, както възприятията, намиращи се в него, живее в божественото течение напред.
Отляво у него е чистата мисъл, отдясно е ариманическият елемент, чистото слушане, и той не изключва нито едното, нито другото, а знае, че живее в троичност, че числото регулира живота.
И знае, че съществува полярност, противоположност, противоположност на две неща, между които се движи медитирането в устрем. Знае също и че тук, в медитацията, луциферическият и ариманическият елемент трябва планомерно да се уравновесят един друг.
към текста >>
И знае, че съществува поляр
нос
т, противополож
нос
т, противополож
нос
т на две неща, между които се движи медитирането в устрем.
Не е нито мислене, нито възприятие. То е мислене, което живее толкова живо в душата, както живо живее възприятието, но такова възприятие, което възприема не нещо външно, а мисли. Между луциферическия елемент на мисълта и ариманическия елемент на възприятието протича душевният живот в медитация като в божествено-духовния елемент, който носи в себе си само развитието на мировите явления. Медитиращият човек, който живее в своите мисли така, че те да оживеят в него, както възприятията, намиращи се в него, живее в божественото течение напред. Отляво у него е чистата мисъл, отдясно е ариманическият елемент, чистото слушане, и той не изключва нито едното, нито другото, а знае, че живее в троичност, че числото регулира живота.
И знае, че съществува полярност, противоположност, противоположност на две неща, между които се движи медитирането в устрем.
Знае също и че тук, в медитацията, луциферическият и ариманическият елемент трябва планомерно да се уравновесят един друг.
към текста >>
Душата, която желае да се подготви за познанията на духовните светове, постепенно се вживява в тях по такъв начин, че навсякъде в света, във всяка точка, до която може да достигне, търси числото, преди всичко числото три; че вижда полярните противополож
нос
ти, чрез които следва да се разкрива всичко, и необходимостта противополож
нос
тите да се уравновесят една друга като поляр
нос
ти.
Във всички области човекът се учи да познава този мирови принцип на числото и мярата, който Капезий, след като душата му е била подготвена, се научава да познава под ръководството на Бенедикт.
Душата, която желае да се подготви за познанията на духовните светове, постепенно се вживява в тях по такъв начин, че навсякъде в света, във всяка точка, до която може да достигне, търси числото, преди всичко числото три; че вижда полярните противоположности, чрез които следва да се разкрива всичко, и необходимостта противоположностите да се уравновесят една друга като полярности.
Средното състояние не може да бъде само чисто течение напред, а навсякъде изживяваме течението така, че трябва да обръщаме душевния си взор наляво и надясно и да направляваме нашия кораб като нещо трето между лявата и дясната полярна противоположност. Чувствайки това, Капезий се научава, благодарение на Бенедикт, да се устремява по правилния начин в духовните светове, да прекрачва прага на духовния свят. И следователно всеки, който иска да проникне в духовната наука, трябва да научи това така, че действително да приеме истинното познание за висшите светове.
към текста >>
Средното състояние не може да бъде само чисто течение напред, а навсякъде изживяваме течението така, че трябва да обръщаме душевния си взор наляво и надясно и да направляваме нашия кораб като нещо трето между лявата и дясната полярна противополож
нос
т.
Във всички области човекът се учи да познава този мирови принцип на числото и мярата, който Капезий, след като душата му е била подготвена, се научава да познава под ръководството на Бенедикт. Душата, която желае да се подготви за познанията на духовните светове, постепенно се вживява в тях по такъв начин, че навсякъде в света, във всяка точка, до която може да достигне, търси числото, преди всичко числото три; че вижда полярните противоположности, чрез които следва да се разкрива всичко, и необходимостта противоположностите да се уравновесят една друга като полярности.
Средното състояние не може да бъде само чисто течение напред, а навсякъде изживяваме течението така, че трябва да обръщаме душевния си взор наляво и надясно и да направляваме нашия кораб като нещо трето между лявата и дясната полярна противоположност.
Чувствайки това, Капезий се научава, благодарение на Бенедикт, да се устремява по правилния начин в духовните светове, да прекрачва прага на духовния свят. И следователно всеки, който иска да проникне в духовната наука, трябва да научи това така, че действително да приеме истинното познание за висшите светове.
към текста >>
1) Обяснение на особе
нос
тите на писмения немски, фонетиката на австрийския диалект и на немската художествена реч – бел. пр.
1) Обяснение на особеностите на писмения немски, фонетиката на австрийския диалект и на немската художествена реч – бел. пр.
към текста >>
3.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
За целта обаче е необходимо първо душата да укрепне, да се усилят нейните способ
нос
ти.
Скъпи мои приятели теософи! Във връзка с това, което беше казано вчера, е необходимо да направим още няколко бележки. Защото видяхме, че за да се издигнем в същинската духовна област с ясновиждащо съзнание и да преминем през прага на духовния свят по съответстващия начин, е нужно да оставим зад себе си всичко, което представляват възприятията от физическия свят, и това, което може да се предприеме във физическия свят с обикновените мислене, чувства и воля. Човек трябва да е готов да застане пред явления и същества с признаци, които нямат нищо общо с това, което може да се наблюдава и изпита в сетивния свят.
За целта обаче е необходимо първо душата да укрепне, да се усилят нейните способности.
И тези усилени и укрепнали способности на душата следва да бъдат издигнати. Нужно е човек да вземе със себе си нещо, когато престъпва прага в духовната област. И ние обърнахме внимание на това, че всичко, което може да ни даде сетивният свят, – представите, чувствата, които имаме в сетивния свят, – е отражение на сетивно възприемаемото. Всичко, което може да се добие по този начин, не може да ни помогне в духовния свят. Но това, което не е отражение на сетивния свят, което няма непосредствено значение за сетивния свят, което обаче може да бъде пробудено в него, което може да бъде изработено в свободно вътрешно душевно изживяване, трябва да бъде взето нагоре в свръхсетивните светове.
към текста >>
И тези усилени и укрепнали способ
нос
ти на душата следва да бъдат издигнати.
Скъпи мои приятели теософи! Във връзка с това, което беше казано вчера, е необходимо да направим още няколко бележки. Защото видяхме, че за да се издигнем в същинската духовна област с ясновиждащо съзнание и да преминем през прага на духовния свят по съответстващия начин, е нужно да оставим зад себе си всичко, което представляват възприятията от физическия свят, и това, което може да се предприеме във физическия свят с обикновените мислене, чувства и воля. Човек трябва да е готов да застане пред явления и същества с признаци, които нямат нищо общо с това, което може да се наблюдава и изпита в сетивния свят. За целта обаче е необходимо първо душата да укрепне, да се усилят нейните способности.
И тези усилени и укрепнали способности на душата следва да бъдат издигнати.
Нужно е човек да вземе със себе си нещо, когато престъпва прага в духовната област. И ние обърнахме внимание на това, че всичко, което може да ни даде сетивният свят, – представите, чувствата, които имаме в сетивния свят, – е отражение на сетивно възприемаемото. Всичко, което може да се добие по този начин, не може да ни помогне в духовния свят. Но това, което не е отражение на сетивния свят, което няма непосредствено значение за сетивния свят, което обаче може да бъде пробудено в него, което може да бъде изработено в свободно вътрешно душевно изживяване, трябва да бъде взето нагоре в свръхсетивните светове. И така, ние посочихме как могат да се усвоят представи за една троичност като съотношение между числата, за планомерното съвместно действие на противоположности, при което разгледахме по-специално луциферическия и ариманическия елемент, средното състояние и т.н.
към текста >>
И така, ние посочихме как могат да се усвоят представи за една троич
нос
т като съотношение между числата, за планомерното съвместно действие на противополож
нос
ти, при което разгледахме по-специално луциферическия и ариманическия елемент, средното състояние и т.н.
И тези усилени и укрепнали способности на душата следва да бъдат издигнати. Нужно е човек да вземе със себе си нещо, когато престъпва прага в духовната област. И ние обърнахме внимание на това, че всичко, което може да ни даде сетивният свят, – представите, чувствата, които имаме в сетивния свят, – е отражение на сетивно възприемаемото. Всичко, което може да се добие по този начин, не може да ни помогне в духовния свят. Но това, което не е отражение на сетивния свят, което няма непосредствено значение за сетивния свят, което обаче може да бъде пробудено в него, което може да бъде изработено в свободно вътрешно душевно изживяване, трябва да бъде взето нагоре в свръхсетивните светове.
И така, ние посочихме как могат да се усвоят представи за една троичност като съотношение между числата, за планомерното съвместно действие на противоположности, при което разгледахме по-специално луциферическия и ариманическия елемент, средното състояние и т.н.
Такива понятия нямат непосредствено значение във физическия свят. От само себе си се разбира, че във физическия свят може да се мине без тези понятия, но е необходимо да ги изградим в себе си още там, ако искаме да ги вземем нагоре в духовните светове. И затова се опитахме, ръководейки се от учението на Бенедикт, да обърнем внимание на това, че в рамките на физическия план в човешкото културно развитие в троичността от мисъл, слово и писмо действат луциферическото, ариманическото и средното състояние.
към текста >>
И затова се опитахме, ръководейки се от учението на Бенедикт, да обърнем внимание на това, че в рамките на физическия план в човешкото културно развитие в троич
нос
тта от мисъл, слово и писмо действат луциферическото, ариманическото и средното състояние.
Всичко, което може да се добие по този начин, не може да ни помогне в духовния свят. Но това, което не е отражение на сетивния свят, което няма непосредствено значение за сетивния свят, което обаче може да бъде пробудено в него, което може да бъде изработено в свободно вътрешно душевно изживяване, трябва да бъде взето нагоре в свръхсетивните светове. И така, ние посочихме как могат да се усвоят представи за една троичност като съотношение между числата, за планомерното съвместно действие на противоположности, при което разгледахме по-специално луциферическия и ариманическия елемент, средното състояние и т.н. Такива понятия нямат непосредствено значение във физическия свят. От само себе си се разбира, че във физическия свят може да се мине без тези понятия, но е необходимо да ги изградим в себе си още там, ако искаме да ги вземем нагоре в духовните светове.
И затова се опитахме, ръководейки се от учението на Бенедикт, да обърнем внимание на това, че в рамките на физическия план в човешкото културно развитие в троичността от мисъл, слово и писмо действат луциферическото, ариманическото и средното състояние.
към текста >>
Привидно тези неща са само дребни симптоми, но те представляват изнесени на повърх
нос
тта симптоми, указващи дълбоките първооснови на битието.
В рамките на европейската култура съществуват народи, които се различават по отношение на езика, и такива, които са различни по писмена. Западните народи на Европа пишат с така наречените латински букви, но има и европейски народи, които пишат букви със съвсем различна форма. В Европа имаме и факта, че към латинските букви се присъединява и т.нар. готическо писмо и че те съществуват редом едно с друго. Това е важно явление за оценката на културата на Европа.
Привидно тези неща са само дребни симптоми, но те представляват изнесени на повърхността симптоми, указващи дълбоките първооснови на битието.
Народите, които си служат с различни писмена, ще стигнат до правилно взаимно разбирателство едва тогава, когато вземат предвид, че това разбирателство следва да бъде постигнато въз основа на един общ духовен елемент. За народи, които пишат с различни писмени знаци и вследствие на това дават на ариманическия импулс своите специфични опорни точки, не е достатъчно разбирателството да се постигне само при простите условия на физическия план, а от двата народа трябва да се разбере духовният елемент и в този духовен елемент да се търси хармонията. За да се разбират един друг народите, които пишат с писмена като латинските букви, е необходимо духовният елемент да се придвижи дотолкова напред, че да настъпи разбирателство и по отношение на фактите от физическия план. Този, който разбира нещата, подобни на тези, за които сега говорим, може да разбере тези взаимоотношения на европейския живот на народите. И от дълбока важност е това, че в Централна Европа, като че ли за да се изрази присъщото съотношение на ариманическия и луциферическия елемент, редом се използват и двата вида писмени знаци.
към текста >>
И от дълбока важ
нос
т е това, че в Централна Европа, като че ли за да се изрази присъщото съотношение на ариманическия и луциферическия елемент, редом се използват и двата вида писмени знаци.
Привидно тези неща са само дребни симптоми, но те представляват изнесени на повърхността симптоми, указващи дълбоките първооснови на битието. Народите, които си служат с различни писмена, ще стигнат до правилно взаимно разбирателство едва тогава, когато вземат предвид, че това разбирателство следва да бъде постигнато въз основа на един общ духовен елемент. За народи, които пишат с различни писмени знаци и вследствие на това дават на ариманическия импулс своите специфични опорни точки, не е достатъчно разбирателството да се постигне само при простите условия на физическия план, а от двата народа трябва да се разбере духовният елемент и в този духовен елемент да се търси хармонията. За да се разбират един друг народите, които пишат с писмена като латинските букви, е необходимо духовният елемент да се придвижи дотолкова напред, че да настъпи разбирателство и по отношение на фактите от физическия план. Този, който разбира нещата, подобни на тези, за които сега говорим, може да разбере тези взаимоотношения на европейския живот на народите.
И от дълбока важност е това, че в Централна Европа, като че ли за да се изрази присъщото съотношение на ариманическия и луциферическия елемент, редом се използват и двата вида писмени знаци.
Това става поради причината, че тук средно състояние може да се постигне само с особени затруднения, така че изложената в по-голяма степен на ариманическия елемент латинска азбука трябва да се явява известна противоположност на изложената повече на луциферическия елемент готическа азбука. Характерно е, че при писане някои хора използват смесено готическия и латинския шрифт. Такова едно смесване е от огромно значение и указва това, което лежи дълбоко в подосновите на душата, защото указва за пълния със значение факт, че една такава личност трябва да се отнася по специален начин към луциферическия и ариманическия елемент. И тук се касае за това, че, когато пишат на немски, някои трябва да полагат огромно старание, да не изпадат в готическия шрифт, когато искат да пишат с латински букви и да не използват латински букви, ако искат да пишат с готически. В бъдеще ще става все по-необходимо животът да се разглежда по такъв фин начин, че да се виждат симптомите, които изнасят на повърхността това, което действа в окултните подоснови.
към текста >>
Това става поради причината, че тук средно състояние може да се постигне само с особени затруднения, така че изложената в по-голяма степен на ариманическия елемент латинска азбука трябва да се явява известна противополож
нос
т на изложената повече на луциферическия елемент готическа азбука.
Народите, които си служат с различни писмена, ще стигнат до правилно взаимно разбирателство едва тогава, когато вземат предвид, че това разбирателство следва да бъде постигнато въз основа на един общ духовен елемент. За народи, които пишат с различни писмени знаци и вследствие на това дават на ариманическия импулс своите специфични опорни точки, не е достатъчно разбирателството да се постигне само при простите условия на физическия план, а от двата народа трябва да се разбере духовният елемент и в този духовен елемент да се търси хармонията. За да се разбират един друг народите, които пишат с писмена като латинските букви, е необходимо духовният елемент да се придвижи дотолкова напред, че да настъпи разбирателство и по отношение на фактите от физическия план. Този, който разбира нещата, подобни на тези, за които сега говорим, може да разбере тези взаимоотношения на европейския живот на народите. И от дълбока важност е това, че в Централна Европа, като че ли за да се изрази присъщото съотношение на ариманическия и луциферическия елемент, редом се използват и двата вида писмени знаци.
Това става поради причината, че тук средно състояние може да се постигне само с особени затруднения, така че изложената в по-голяма степен на ариманическия елемент латинска азбука трябва да се явява известна противоположност на изложената повече на луциферическия елемент готическа азбука.
Характерно е, че при писане някои хора използват смесено готическия и латинския шрифт. Такова едно смесване е от огромно значение и указва това, което лежи дълбоко в подосновите на душата, защото указва за пълния със значение факт, че една такава личност трябва да се отнася по специален начин към луциферическия и ариманическия елемент. И тук се касае за това, че, когато пишат на немски, някои трябва да полагат огромно старание, да не изпадат в готическия шрифт, когато искат да пишат с латински букви и да не използват латински букви, ако искат да пишат с готически. В бъдеще ще става все по-необходимо животът да се разглежда по такъв фин начин, че да се виждат симптомите, които изнасят на повърхността това, което действа в окултните подоснови. Благодарение на това хората ще се научат да усвояват в рамките на физическо-сетивния свят такива представи, усещания и понятия, които после да могат да бъдат внесени благоприятно през прага в духовната област.
към текста >>
Такова едно смесване е от огромно значение и указва това, което лежи дълбоко в подосновите на душата, защото указва за пълния със значение факт, че една такава лич
нос
т трябва да се отнася по специален начин към луциферическия и ариманическия елемент.
За да се разбират един друг народите, които пишат с писмена като латинските букви, е необходимо духовният елемент да се придвижи дотолкова напред, че да настъпи разбирателство и по отношение на фактите от физическия план. Този, който разбира нещата, подобни на тези, за които сега говорим, може да разбере тези взаимоотношения на европейския живот на народите. И от дълбока важност е това, че в Централна Европа, като че ли за да се изрази присъщото съотношение на ариманическия и луциферическия елемент, редом се използват и двата вида писмени знаци. Това става поради причината, че тук средно състояние може да се постигне само с особени затруднения, така че изложената в по-голяма степен на ариманическия елемент латинска азбука трябва да се явява известна противоположност на изложената повече на луциферическия елемент готическа азбука. Характерно е, че при писане някои хора използват смесено готическия и латинския шрифт.
Такова едно смесване е от огромно значение и указва това, което лежи дълбоко в подосновите на душата, защото указва за пълния със значение факт, че една такава личност трябва да се отнася по специален начин към луциферическия и ариманическия елемент.
И тук се касае за това, че, когато пишат на немски, някои трябва да полагат огромно старание, да не изпадат в готическия шрифт, когато искат да пишат с латински букви и да не използват латински букви, ако искат да пишат с готически. В бъдеще ще става все по-необходимо животът да се разглежда по такъв фин начин, че да се виждат симптомите, които изнасят на повърхността това, което действа в окултните подоснови. Благодарение на това хората ще се научат да усвояват в рамките на физическо-сетивния свят такива представи, усещания и понятия, които после да могат да бъдат внесени благоприятно през прага в духовната област.
към текста >>
В бъдеще ще става все по-необходимо животът да се разглежда по такъв фин начин, че да се виждат симптомите, които изнасят на повърх
нос
тта това, което действа в окултните подоснови.
И от дълбока важност е това, че в Централна Европа, като че ли за да се изрази присъщото съотношение на ариманическия и луциферическия елемент, редом се използват и двата вида писмени знаци. Това става поради причината, че тук средно състояние може да се постигне само с особени затруднения, така че изложената в по-голяма степен на ариманическия елемент латинска азбука трябва да се явява известна противоположност на изложената повече на луциферическия елемент готическа азбука. Характерно е, че при писане някои хора използват смесено готическия и латинския шрифт. Такова едно смесване е от огромно значение и указва това, което лежи дълбоко в подосновите на душата, защото указва за пълния със значение факт, че една такава личност трябва да се отнася по специален начин към луциферическия и ариманическия елемент. И тук се касае за това, че, когато пишат на немски, някои трябва да полагат огромно старание, да не изпадат в готическия шрифт, когато искат да пишат с латински букви и да не използват латински букви, ако искат да пишат с готически.
В бъдеще ще става все по-необходимо животът да се разглежда по такъв фин начин, че да се виждат симптомите, които изнасят на повърхността това, което действа в окултните подоснови.
Благодарение на това хората ще се научат да усвояват в рамките на физическо-сетивния свят такива представи, усещания и понятия, които после да могат да бъдат внесени благоприятно през прага в духовната област.
към текста >>
Във всеки случай човек ще трябва да се запознае с това, какъв необикновен талант, каква гениал
нос
т за повърх
нос
т
нос
т съществува в съвременната култура по отношение на изразяващото се духовно в света.
Във всеки случай човек ще трябва да се запознае с това, какъв необикновен талант, каква гениалност за повърхностност съществува в съвременната култура по отношение на изразяващото се духовно в света.
И така, още във физическия свят е нужно да се усвоят понятията за това, което сияе и лъчеструи във физическо-сетивния свят от духовния свят. Затова в още една област ще бъде показано как луциферическият и ариманическият елемент действат във физическия свят. Касае се преди всичко за художествената сфера. При това е напълно правилно нещото, което винаги е било подчертавано, а именно, че в цялото художествено развитие на човечеството роля е играл луциферическият импулс и че в голяма степен луциферическият елемент, както изложих това, е наличен в художественото развитие на човечеството. Но към това се прибавя още нещо.
към текста >>
В подобен случай е особено видно колко е необходимо да не се говори по просто външен и повърх
нос
тен начин, че трябва да се пазим от ариманическия елемент.
В подобен случай е особено видно колко е необходимо да не се говори по просто външен и повърхностен начин, че трябва да се пазим от ариманическия елемент.
Винаги трябва да имаме предвид, че тук става въпрос за това, че такива духовни същества като луциферическите и ариманическите имат своя определена област, в която обикновено следва да се изживяват и да действат, и че злото въздействие произлиза единствено от това, че те престъпват своята област. Ариманическите импулси имат своята напълно правомерна област в архитектурата и пластиката. Ако, от друга страна, вземем музикалния и поетическия елемент, те се явяват изкуствата, в които в по-тесен смисъл действат луциферическите импулси. В известен смисъл поезията и музиката могат чисто и просто да се нарекат луциферически повлияни изкуства, а архитектурата и пластиката – ариманически повлияни. Както по определен начин мисълта протича в уединението на душата и чрез това се изолира от общността, така и изживяванията на музиката и поезията имат в себе си нещо, което принадлежи на вътрешността на душата, където то се среща непосредствено с луциферическия импулс.
към текста >>
Както по определен начин мисълта протича в уединението на душата и чрез това се изолира от общ
нос
тта, така и изживяванията на музиката и поезията имат в себе си нещо, което принадлежи на вътреш
нос
тта на душата, където то се среща непосредствено с луциферическия импулс.
В подобен случай е особено видно колко е необходимо да не се говори по просто външен и повърхностен начин, че трябва да се пазим от ариманическия елемент. Винаги трябва да имаме предвид, че тук става въпрос за това, че такива духовни същества като луциферическите и ариманическите имат своя определена област, в която обикновено следва да се изживяват и да действат, и че злото въздействие произлиза единствено от това, че те престъпват своята област. Ариманическите импулси имат своята напълно правомерна област в архитектурата и пластиката. Ако, от друга страна, вземем музикалния и поетическия елемент, те се явяват изкуствата, в които в по-тесен смисъл действат луциферическите импулси. В известен смисъл поезията и музиката могат чисто и просто да се нарекат луциферически повлияни изкуства, а архитектурата и пластиката – ариманически повлияни.
Както по определен начин мисълта протича в уединението на душата и чрез това се изолира от общността, така и изживяванията на музиката и поезията имат в себе си нещо, което принадлежи на вътрешността на душата, където то се среща непосредствено с луциферическия импулс.
Ако и при строителството и архитектурата следва да вземем под внимание границите на народностите, тъй като навсякъде, където е Ариман, въздейства и Луцифер, и така, ако тези изкуства следват в известно отношение народностния характер, все пак може да се каже, че този народностен елемент в известен смисъл остава неутрален. Поезията по същество е свързана с онзи луциферически елемент, който се изразява в диференцирането на народностните характери. За музиката се обръща по-малко внимание на това, че и в нея има нещо, което до известна степен води до диференциране, повече, отколкото в строителството и пластиката.
към текста >>
Ако и при строителството и архитектурата следва да вземем под внимание границите на народ
нос
тите, тъй като навсякъде, където е Ариман, въздейства и Луцифер, и така, ако тези изкуства следват в известно отношение народ
нос
тния характер, все пак може да се каже, че този народ
нос
тен елемент в известен смисъл остава неутрален.
Винаги трябва да имаме предвид, че тук става въпрос за това, че такива духовни същества като луциферическите и ариманическите имат своя определена област, в която обикновено следва да се изживяват и да действат, и че злото въздействие произлиза единствено от това, че те престъпват своята област. Ариманическите импулси имат своята напълно правомерна област в архитектурата и пластиката. Ако, от друга страна, вземем музикалния и поетическия елемент, те се явяват изкуствата, в които в по-тесен смисъл действат луциферическите импулси. В известен смисъл поезията и музиката могат чисто и просто да се нарекат луциферически повлияни изкуства, а архитектурата и пластиката – ариманически повлияни. Както по определен начин мисълта протича в уединението на душата и чрез това се изолира от общността, така и изживяванията на музиката и поезията имат в себе си нещо, което принадлежи на вътрешността на душата, където то се среща непосредствено с луциферическия импулс.
Ако и при строителството и архитектурата следва да вземем под внимание границите на народностите, тъй като навсякъде, където е Ариман, въздейства и Луцифер, и така, ако тези изкуства следват в известно отношение народностния характер, все пак може да се каже, че този народностен елемент в известен смисъл остава неутрален.
Поезията по същество е свързана с онзи луциферически елемент, който се изразява в диференцирането на народностните характери. За музиката се обръща по-малко внимание на това, че и в нея има нещо, което до известна степен води до диференциране, повече, отколкото в строителството и пластиката.
към текста >>
Поезията по същество е свързана с онзи луциферически елемент, който се изразява в диференцирането на народ
нос
тните характери.
Ариманическите импулси имат своята напълно правомерна област в архитектурата и пластиката. Ако, от друга страна, вземем музикалния и поетическия елемент, те се явяват изкуствата, в които в по-тесен смисъл действат луциферическите импулси. В известен смисъл поезията и музиката могат чисто и просто да се нарекат луциферически повлияни изкуства, а архитектурата и пластиката – ариманически повлияни. Както по определен начин мисълта протича в уединението на душата и чрез това се изолира от общността, така и изживяванията на музиката и поезията имат в себе си нещо, което принадлежи на вътрешността на душата, където то се среща непосредствено с луциферическия импулс. Ако и при строителството и архитектурата следва да вземем под внимание границите на народностите, тъй като навсякъде, където е Ариман, въздейства и Луцифер, и така, ако тези изкуства следват в известно отношение народностния характер, все пак може да се каже, че този народностен елемент в известен смисъл остава неутрален.
Поезията по същество е свързана с онзи луциферически елемент, който се изразява в диференцирането на народностните характери.
За музиката се обръща по-малко внимание на това, че и в нея има нещо, което до известна степен води до диференциране, повече, отколкото в строителството и пластиката.
към текста >>
“ Със сигур
нос
т на физическия план лесно може да се отговори, ако някой попита: „Какъв е цветът на обикновената цикория?
Но тъкмо в една такава област се вижда отново, че по толкова удобен начин, както биха искали да бъде някои хора, не бихме могли да се справим с изграждането на понятия за висшите светове. Напълно е правилно, когато се казва, че ариманическият елемент действа в архитектурата и пластиката, а луциферическият – повече в музиката и поезията. Но, щом си имаме работа с понятия, които са валидни и във висшите светове, е нужно да се каже, че не е толкова удобно да се даде лесен отговор, когато някой пита: „Кой действа повече в пластиката – Ариман или Луцифер?
“ Със сигурност на физическия план лесно може да се отговори, ако някой попита: „Какъв е цветът на обикновената цикория?
“ Ще кажат: „Тя е синя.“ Хората биха искали това да е толкова просто и за висшите светове. Но е невярна представата, че и там може да се получат такива директни отговори. Но въпреки че всичко, което казах, остава в сила, напълно е вярно например и следното. За строителството по същество важи, че в него ариманическият елемент дава най-важните импулси. Но в пластиката луциферическото противодействие може да е толкова силно, че може да има пластични произведения, в които Луцифер господства повече от Ариман.
към текста >>
Защото в духовния свят няма само способ
нос
т за превръщане, а може да се каже, че всичко е навсякъде.
Но е невярна представата, че и там може да се получат такива директни отговори. Но въпреки че всичко, което казах, остава в сила, напълно е вярно например и следното. За строителството по същество важи, че в него ариманическият елемент дава най-важните импулси. Но в пластиката луциферическото противодействие може да е толкова силно, че може да има пластични произведения, в които Луцифер господства повече от Ариман. Въпреки това е вярно и казаното преди.
Защото в духовния свят няма само способност за превръщане, а може да се каже, че всичко е навсякъде.
Всеки духовен елемент всъщност се стреми да прониже всичко. Така може да съществува луциферическа пластика, макар и да е вярно, че на пластиката въздейства преимуществено ариманическият импулс. И така, следва да се каже: докато по същество поезията несъмнено е подложена на луциферическото влияние, върху музиката до голяма степен може да въздейства ариманическият импулс, така че може да има музикални произведения, в които да има много повече ариманическо, отколкото луциферическо, въпреки че важи това, че музиката на първо място е изложена на луциферическия импулс.
към текста >>
Всеки духовен елемент всъщ
нос
т се стреми да прониже всичко.
Но въпреки че всичко, което казах, остава в сила, напълно е вярно например и следното. За строителството по същество важи, че в него ариманическият елемент дава най-важните импулси. Но в пластиката луциферическото противодействие може да е толкова силно, че може да има пластични произведения, в които Луцифер господства повече от Ариман. Въпреки това е вярно и казаното преди. Защото в духовния свят няма само способност за превръщане, а може да се каже, че всичко е навсякъде.
Всеки духовен елемент всъщност се стреми да прониже всичко.
Така може да съществува луциферическа пластика, макар и да е вярно, че на пластиката въздейства преимуществено ариманическият импулс. И така, следва да се каже: докато по същество поезията несъмнено е подложена на луциферическото влияние, върху музиката до голяма степен може да въздейства ариманическият импулс, така че може да има музикални произведения, в които да има много повече ариманическо, отколкото луциферическо, въпреки че важи това, че музиката на първо място е изложена на луциферическия импулс.
към текста >>
Средната линия е винаги тази, на която е нужно в най-строг смисъл чрез човешката воля и човешките действия да се създаде хармонично уравновесяване между поляр
нос
тите, между противополож
нос
тите.
На средната линия между ариманическото в строителството и пластиката и луциферическото в поезията и музиката лежи живописта. Тя в известен смисъл се явява неутрална област, но не такава, в която да можем да се установим удобно и да си кажем: „Сега просто ще си рисувам и нито Луцифер, нито Ариман ще може да се доближи до мен! “, а в смисъл, че именно на тази средна линия случаят е такъв, че сега от двете страни идват най-силните луциферически и ариманически атаки и във всеки един момент трябва да се пазим от тях, така че и в областта на живописта в най-висока степен можем да попаднем под едното или другото влияние.
Средната линия е винаги тази, на която е нужно в най-строг смисъл чрез човешката воля и човешките действия да се създаде хармонично уравновесяване между полярностите, между противоположностите.
към текста >>
Защото, ако искаме да останем плоски и повърх
нос
тни, естествено всеки може да издържи на физическия план, ако и да не намира музиката за луциферическа, а архитектурата за ариманическа.
По този начин, когато се разглеждат тези области, както го направихме сега – това би могло да стане също толкова добре и с други области, – е видно, че се усвояват определени понятия, понятия, без които, както се разбира от само себе си, е възможно да се мине на физическия план.
Защото, ако искаме да останем плоски и повърхностни, естествено всеки може да издържи на физическия план, ако и да не намира музиката за луциферическа, а архитектурата за ариманическа.
Но ако хората искат да минат без това, те няма да могат тук, на физическия план, да си създадат понятия, представи и усещания, с които да укрепнат душата си, така че тя да престъпи по благоприятен начин прага към духовния свят и да може да се издигне в същинската духовна област, а тогава ще трябва да останат тук, долу, във физическо-сетивния свят. Следователно, ако наистина иска да премине през прага, човек следва да усвои понятия, усещания и представи за духовната област, които, макар и породени от физическото, преминават отвъд физическо-сетивната област. Ако тогава с така укрепнала душа престъпи прага на духовния свят, той се запознава със света, в който се случва това, което бе охарактеризирано като духовен разговор на живи мисловни същества. С укрепналата си душа човек се вживява в един свят, който тогава се показва така, че вътре в него има същества, които се състоят от мисловна субстанция, и то състоящи се от мисловна субстанция така, че в нея те са по-живи, по-лични, по-индивидуални и много по-реални, отколкото хората на земята. Както човекът на физическия план е реален от плът и кръв, така са реални тези същества в тяхната мисловна субстанция.
към текста >>
С цялата отговор
нос
т, с която следва да бъде направено подобно нещо, в тази книга се опитах да избегна систематичното изложение, но се постарах да кажа някои неща в афористична форма, която може да бъде полезна, дори ако вече е възприето това, което е дадено в предшестващите цикли и книги.
С укрепналата си душа човек се вживява в един свят, който тогава се показва така, че вътре в него има същества, които се състоят от мисловна субстанция, и то състоящи се от мисловна субстанция така, че в нея те са по-живи, по-лични, по-индивидуални и много по-реални, отколкото хората на земята. Както човекът на физическия план е реален от плът и кръв, така са реални тези същества в тяхната мисловна субстанция. Човек се вживява в онзи свят, където в известен смисъл от същество на същество преминава разговор в мисли, където душата е принудена да води разговор с мисли, ако желае да има отношение към живите мисловни същества, които се намират в тези светове. Аз посочих това в лежащата пред мен книга „Прагът на духовния свят“. Тук мога да вмъкна няколко допълнения към казаното в нея.
С цялата отговорност, с която следва да бъде направено подобно нещо, в тази книга се опитах да избегна систематичното изложение, но се постарах да кажа някои неща в афористична форма, която може да бъде полезна, дори ако вече е възприето това, което е дадено в предшестващите цикли и книги.
към текста >>
Този Аз, който човекът
нос
и през физическия и елементарния свят, е сума от преживявания, които са съставени от впечатленията на физическия свят и от това, което произтича от мисленето, чувствата и волята, които душата развива на физическия план.
По такъв начин е необходимо човек сам да се вживее в духовната област и тогава той се открива като живо мисловно същество сред други живи мисловни същества. Той трябва да се държи така, т.е. да позволи на думите му да бъдат дела, както се държат останалите живи същества, ако мога да употребя такъв плосък израз. Какво откриваме там? И за нашия собствен Аз вече не откриваме това, което имаме долу, във физическия, а също и в елементарния свят.
Този Аз, който човекът носи през физическия и елементарния свят, е сума от преживявания, които са съставени от впечатленията на физическия свят и от това, което произтича от мисленето, чувствата и волята, които душата развива на физическия план.
Но нито впечатленията, нито мисленето, чувствата и волята под формата, под която ни се представят на физическия план, имат някакво значение за духовния свят. Затова в духовния свят намираме нещо различно за така наречения човешки Аз на физическия план и на елементарния свят. Там откриваме, така да се каже, тази част от себе си, която, макар и винаги да присъства в душевните ни глъбини, обикновеното съзнание на физическия план не може да познае в самия човек. Откриваме другия си Аз като второ същество. В духовния свят човек открива своя друг Аз.
към текста >>
Тогава той престава да мисли за своята човешка лич
нос
т само в границите, в които обикновено мисли.
Какви духовни същества и явления? Инспирации! Водене на разговор на духове в духовния свят. Мировото слово действа като вдъхновител на човешката съдба. Когато човек срещне своя друг Аз, това е от дълбоко значение за духовното му познание.
Тогава той престава да мисли за своята човешка личност само в границите, в които обикновено мисли.
Той разширява своя Аз, който трябва да обхване другия Аз, през цялата си съдба. И едва тогава става истински човек, когато точно така, както смята за свой палеца си и казва: „Той принадлежи на Аза на физическия план“, той казва също и това: „Той ми принадлежи, когато например получа кръвотечаща рана, или когато падна и т.н.“ Защото всичко това се инспирира от другия Аз.
към текста >>
Така стои Луцифер пред ясновиждащия поглед, съхранявайки в своето битие божествено-духовното на първоизточниците на света,
нос
ейки в душата си всички великолепия на света и осъден да им казва само: „Те бяха в теб.“ И тук започва неговата вечно продължаваща борба за отвоюване също и на настояще и на бъдеще за това минало в мировия порядък.
Когато човекът премине през това преживяване, когато ясновиждащата душа си пробие път до него, едва тогава той започва да има съвършено правилно разбиране за този образ, чието име толкова често беше произнасяно, за Луцифер. Защото човешката душа се вживява в духовната област така, че в един момент изживява: „Ти си само нещо билo.” Луцифер е същество, което е дошло в мировия порядък, за да бъде винаги само такова билo, да бъде само минало, да бъде само това, което са му дали преживени земни епохи, което са донесли на душата на Луцифер преживени земни епохи. И животът на Луцифер се състои в това, със своето минало да си отвоюва настояще и бъдеще, докато другите божествено-духовни същества, намиращи се в правилния ход на земното развитие, са го осъдили на миналото.
Така стои Луцифер пред ясновиждащия поглед, съхранявайки в своето битие божествено-духовното на първоизточниците на света, носейки в душата си всички великолепия на света и осъден да им казва само: „Те бяха в теб.“ И тук започва неговата вечно продължаваща борба за отвоюване също и на настояще и на бъдеще за това минало в мировия порядък.
Преживявайки сходството на Луцифер, макрокосмическото сходство на Луцифер с микрокосмическата същност на човешката душа на прага между елементарния и духовния свят, човек преживява целия дълбок трагизъм на образа на Луцифер. И той започва да предчувства нещо от великите мирови тайни, които почиват в дълбокото лоно на битието, където се борят не само едно същество с друго, а където във взаимна борба се намират епоха с епоха, които се превръщат в същества. Тогава наистина започва това съзерцание на света, когато над душата се разлива дълбока сериозност и чувство за дълбоко достойнство и когато се усеща нещо от това, което би могло да се нарече диханието на вечните необходимости, които се изживяват в мировата среднощ, когато над битието проблясват мълнии, които с блясъка си осветяват и образа на Луцифер, но които умират в познанието и – умирайки – се оформят в съдбовни знаци, така че продължават да действат като форма на вътрешната трагична карма в човешката душа. Самата човешка душа, докато живее горе в тези духовни светове, преживява един момент, в който е просто нещо билo, когато е изправена пред нищото, когато се явява като че ли точка във вселената и се изживява само като точка.
към текста >>
Преживявайки сходството на Луцифер, макрокосмическото сходство на Луцифер с микрокосмическата същ
нос
т на човешката душа на прага между елементарния и духовния свят, човек преживява целия дълбок трагизъм на образа на Луцифер.
Когато човекът премине през това преживяване, когато ясновиждащата душа си пробие път до него, едва тогава той започва да има съвършено правилно разбиране за този образ, чието име толкова често беше произнасяно, за Луцифер. Защото човешката душа се вживява в духовната област така, че в един момент изживява: „Ти си само нещо билo.” Луцифер е същество, което е дошло в мировия порядък, за да бъде винаги само такова билo, да бъде само минало, да бъде само това, което са му дали преживени земни епохи, което са донесли на душата на Луцифер преживени земни епохи. И животът на Луцифер се състои в това, със своето минало да си отвоюва настояще и бъдеще, докато другите божествено-духовни същества, намиращи се в правилния ход на земното развитие, са го осъдили на миналото. Така стои Луцифер пред ясновиждащия поглед, съхранявайки в своето битие божествено-духовното на първоизточниците на света, носейки в душата си всички великолепия на света и осъден да им казва само: „Те бяха в теб.“ И тук започва неговата вечно продължаваща борба за отвоюване също и на настояще и на бъдеще за това минало в мировия порядък.
Преживявайки сходството на Луцифер, макрокосмическото сходство на Луцифер с микрокосмическата същност на човешката душа на прага между елементарния и духовния свят, човек преживява целия дълбок трагизъм на образа на Луцифер.
И той започва да предчувства нещо от великите мирови тайни, които почиват в дълбокото лоно на битието, където се борят не само едно същество с друго, а където във взаимна борба се намират епоха с епоха, които се превръщат в същества. Тогава наистина започва това съзерцание на света, когато над душата се разлива дълбока сериозност и чувство за дълбоко достойнство и когато се усеща нещо от това, което би могло да се нарече диханието на вечните необходимости, които се изживяват в мировата среднощ, когато над битието проблясват мълнии, които с блясъка си осветяват и образа на Луцифер, но които умират в познанието и – умирайки – се оформят в съдбовни знаци, така че продължават да действат като форма на вътрешната трагична карма в човешката душа. Самата човешка душа, докато живее горе в тези духовни светове, преживява един момент, в който е просто нещо билo, когато е изправена пред нищото, когато се явява като че ли точка във вселената и се изживява само като точка.
към текста >>
Тогава наистина започва това съзерцание на света, когато над душата се разлива дълбока сериоз
нос
т и чувство за дълбоко достойнство и когато се усеща нещо от това, което би могло да се нарече диханието на вечните необходимости, които се изживяват в мировата среднощ, когато над битието проблясват мълнии, които с блясъка си осветяват и образа на Луцифер, но които умират в познанието и – умирайки – се оформят в съдбовни знаци, така че продължават да действат като форма на вътрешната трагична карма в човешката душа.
Защото човешката душа се вживява в духовната област така, че в един момент изживява: „Ти си само нещо билo.” Луцифер е същество, което е дошло в мировия порядък, за да бъде винаги само такова билo, да бъде само минало, да бъде само това, което са му дали преживени земни епохи, което са донесли на душата на Луцифер преживени земни епохи. И животът на Луцифер се състои в това, със своето минало да си отвоюва настояще и бъдеще, докато другите божествено-духовни същества, намиращи се в правилния ход на земното развитие, са го осъдили на миналото. Така стои Луцифер пред ясновиждащия поглед, съхранявайки в своето битие божествено-духовното на първоизточниците на света, носейки в душата си всички великолепия на света и осъден да им казва само: „Те бяха в теб.“ И тук започва неговата вечно продължаваща борба за отвоюване също и на настояще и на бъдеще за това минало в мировия порядък. Преживявайки сходството на Луцифер, макрокосмическото сходство на Луцифер с микрокосмическата същност на човешката душа на прага между елементарния и духовния свят, човек преживява целия дълбок трагизъм на образа на Луцифер. И той започва да предчувства нещо от великите мирови тайни, които почиват в дълбокото лоно на битието, където се борят не само едно същество с друго, а където във взаимна борба се намират епоха с епоха, които се превръщат в същества.
Тогава наистина започва това съзерцание на света, когато над душата се разлива дълбока сериозност и чувство за дълбоко достойнство и когато се усеща нещо от това, което би могло да се нарече диханието на вечните необходимости, които се изживяват в мировата среднощ, когато над битието проблясват мълнии, които с блясъка си осветяват и образа на Луцифер, но които умират в познанието и – умирайки – се оформят в съдбовни знаци, така че продължават да действат като форма на вътрешната трагична карма в човешката душа.
Самата човешка душа, докато живее горе в тези духовни светове, преживява един момент, в който е просто нещо билo, когато е изправена пред нищото, когато се явява като че ли точка във вселената и се изживява само като точка.
към текста >>
Тук има две други неща, към които като трето принадлежи човешката душа, превърнала се в точка, и което всъщ
нос
т няма нищо в себе си, както и точката няма нищо.
Но тази точка се превръща в зрител, зрител по отношение на нещо друго.
Тук има две други неща, към които като трето принадлежи човешката душа, превърнала се в точка, и което всъщност няма нищо в себе си, както и точката няма нищо.
Първото, което се прибавя, е това, за което човек си спомня, което се явява външен свят, към който той гледа назад и за който може да каже: „Това е твоето билo.“ Когато, без да знае нищо за себе си, самият човек стои до това свое битие, което е минало битие, което обаче той е пренесъл със себе си през прага в духовния свят и на което е дал жива мисловна същност, и когато после у него се появява настроението на душевно умиротворение, тогава това, което е донесъл като свое билo в духовния свят, започва духовния разговор с обкръжаващия го свят на живите мисловни същества. И като обективен зрител, стоящ редом с двата други елемента, но който сякаш представлява точка, човек вижда как те започват разговор. Собственото му минало в мисли и живите мисловни същества разговарят един с друг. Това, което човек сам е пренесъл нагоре и е превърнал в мисли, разгръща в мировото слово духовен разговор с духовната жива мисловна същност на духовната област. Там човек дочува какво говори собственото му минало с живата духовна същност в духовната област.
към текста >>
Първото, което се прибавя, е това, за което човек си спомня, което се явява външен свят, към който той гледа назад и за който може да каже: „Това е твоето билo.“ Когато, без да знае нищо за себе си, самият човек стои до това свое битие, което е минало битие, което обаче той е пренесъл със себе си през прага в духовния свят и на което е дал жива мисловна същ
нос
т, и когато после у него се появява настроението на душевно умиротворение, тогава това, което е донесъл като свое билo в духовния свят, започва духовния разговор с обкръжаващия го свят на живите мисловни същества.
Но тази точка се превръща в зрител, зрител по отношение на нещо друго. Тук има две други неща, към които като трето принадлежи човешката душа, превърнала се в точка, и което всъщност няма нищо в себе си, както и точката няма нищо.
Първото, което се прибавя, е това, за което човек си спомня, което се явява външен свят, към който той гледа назад и за който може да каже: „Това е твоето билo.“ Когато, без да знае нищо за себе си, самият човек стои до това свое битие, което е минало битие, което обаче той е пренесъл със себе си през прага в духовния свят и на което е дал жива мисловна същност, и когато после у него се появява настроението на душевно умиротворение, тогава това, което е донесъл като свое билo в духовния свят, започва духовния разговор с обкръжаващия го свят на живите мисловни същества.
И като обективен зрител, стоящ редом с двата други елемента, но който сякаш представлява точка, човек вижда как те започват разговор. Собственото му минало в мисли и живите мисловни същества разговарят един с друг. Това, което човек сам е пренесъл нагоре и е превърнал в мисли, разгръща в мировото слово духовен разговор с духовната жива мисловна същност на духовната област. Там човек дочува какво говори собственото му минало с живата духовна същност в духовната област. Тогава той е преди всичко едно нищо.
към текста >>
Това, което човек сам е пренесъл нагоре и е превърнал в мисли, разгръща в мировото слово духовен разговор с духовната жива мисловна същ
нос
т на духовната област.
Но тази точка се превръща в зрител, зрител по отношение на нещо друго. Тук има две други неща, към които като трето принадлежи човешката душа, превърнала се в точка, и което всъщност няма нищо в себе си, както и точката няма нищо. Първото, което се прибавя, е това, за което човек си спомня, което се явява външен свят, към който той гледа назад и за който може да каже: „Това е твоето билo.“ Когато, без да знае нищо за себе си, самият човек стои до това свое битие, което е минало битие, което обаче той е пренесъл със себе си през прага в духовния свят и на което е дал жива мисловна същност, и когато после у него се появява настроението на душевно умиротворение, тогава това, което е донесъл като свое билo в духовния свят, започва духовния разговор с обкръжаващия го свят на живите мисловни същества. И като обективен зрител, стоящ редом с двата други елемента, но който сякаш представлява точка, човек вижда как те започват разговор. Собственото му минало в мисли и живите мисловни същества разговарят един с друг.
Това, което човек сам е пренесъл нагоре и е превърнал в мисли, разгръща в мировото слово духовен разговор с духовната жива мисловна същност на духовната област.
Там човек дочува какво говори собственото му минало с живата духовна същност в духовната област. Тогава той е преди всичко едно нищо. Но като такова нищо той се ражда, докато слуша собствения си разговор на миналото с духовните същества от духовната област. И докато слуша, човек се изпълва с ново съдържание. Сега той се научава да познава себе си, бидейки точка и чувствайки се като точка, докато слуша разговора между собственото си минало и духовната жива същност в духовната област.
към текста >>
Там човек дочува какво говори собственото му минало с живата духовна същ
нос
т в духовната област.
Тук има две други неща, към които като трето принадлежи човешката душа, превърнала се в точка, и което всъщност няма нищо в себе си, както и точката няма нищо. Първото, което се прибавя, е това, за което човек си спомня, което се явява външен свят, към който той гледа назад и за който може да каже: „Това е твоето билo.“ Когато, без да знае нищо за себе си, самият човек стои до това свое битие, което е минало битие, което обаче той е пренесъл със себе си през прага в духовния свят и на което е дал жива мисловна същност, и когато после у него се появява настроението на душевно умиротворение, тогава това, което е донесъл като свое билo в духовния свят, започва духовния разговор с обкръжаващия го свят на живите мисловни същества. И като обективен зрител, стоящ редом с двата други елемента, но който сякаш представлява точка, човек вижда как те започват разговор. Собственото му минало в мисли и живите мисловни същества разговарят един с друг. Това, което човек сам е пренесъл нагоре и е превърнал в мисли, разгръща в мировото слово духовен разговор с духовната жива мисловна същност на духовната област.
Там човек дочува какво говори собственото му минало с живата духовна същност в духовната област.
Тогава той е преди всичко едно нищо. Но като такова нищо той се ражда, докато слуша собствения си разговор на миналото с духовните същества от духовната област. И докато слуша, човек се изпълва с ново съдържание. Сега той се научава да познава себе си, бидейки точка и чувствайки се като точка, докато слуша разговора между собственото си минало и духовната жива същност в духовната област. И колкото повече възприема в себе си от този духовен разговор на собственото му билo с бъдещето, толкова повече човек сам става духовно същество.
към текста >>
Сега той се научава да познава себе си, бидейки точка и чувствайки се като точка, докато слуша разговора между собственото си минало и духовната жива същ
нос
т в духовната област.
Това, което човек сам е пренесъл нагоре и е превърнал в мисли, разгръща в мировото слово духовен разговор с духовната жива мисловна същност на духовната област. Там човек дочува какво говори собственото му минало с живата духовна същност в духовната област. Тогава той е преди всичко едно нищо. Но като такова нищо той се ражда, докато слуша собствения си разговор на миналото с духовните същества от духовната област. И докато слуша, човек се изпълва с ново съдържание.
Сега той се научава да познава себе си, бидейки точка и чувствайки се като точка, докато слуша разговора между собственото си минало и духовната жива същност в духовната област.
И колкото повече възприема в себе си от този духовен разговор на собственото му билo с бъдещето, толкова повече човек сам става духовно същество. Това е процесът, в който той се намира в духовния свят в една троичност. Единият член на тази троичност е собственото билo, което човек е изнесъл нагоре в духовния свят, което си е завоювал по начина, който се разкрива като духовно още в сетивния свят, и което след това, зад прага, се усеща като минало битие. Второто е цялото духовно обкръжение, а третото сме самите ние. Така пребивава троичността в духовния свят и в рамките на троичността чрез противоположността на миналото битие и на духовната жива същност в духовната област се развива третото, средното, което е само като точка и което, благодарение на слушането на духовния разговор между миналото битие и духовния свят, става все по-пълно и по-пълно, става едно развиващо се в себе си същество в духовния свят.
към текста >>
Това е процесът, в който той се намира в духовния свят в една троич
нос
т.
Тогава той е преди всичко едно нищо. Но като такова нищо той се ражда, докато слуша собствения си разговор на миналото с духовните същества от духовната област. И докато слуша, човек се изпълва с ново съдържание. Сега той се научава да познава себе си, бидейки точка и чувствайки се като точка, докато слуша разговора между собственото си минало и духовната жива същност в духовната област. И колкото повече възприема в себе си от този духовен разговор на собственото му билo с бъдещето, толкова повече човек сам става духовно същество.
Това е процесът, в който той се намира в духовния свят в една троичност.
Единият член на тази троичност е собственото билo, което човек е изнесъл нагоре в духовния свят, което си е завоювал по начина, който се разкрива като духовно още в сетивния свят, и което след това, зад прага, се усеща като минало битие. Второто е цялото духовно обкръжение, а третото сме самите ние. Така пребивава троичността в духовния свят и в рамките на троичността чрез противоположността на миналото битие и на духовната жива същност в духовната област се развива третото, средното, което е само като точка и което, благодарение на слушането на духовния разговор между миналото битие и духовния свят, става все по-пълно и по-пълно, става едно развиващо се в себе си същество в духовния свят. Така човек сам става в ясновиждащо съзнание в духовния свят.
към текста >>
Единият член на тази троич
нос
т е собственото билo, което човек е изнесъл нагоре в духовния свят, което си е завоювал по начина, който се разкрива като духовно още в сетивния свят, и което след това, зад прага, се усеща като минало битие.
Но като такова нищо той се ражда, докато слуша собствения си разговор на миналото с духовните същества от духовната област. И докато слуша, човек се изпълва с ново съдържание. Сега той се научава да познава себе си, бидейки точка и чувствайки се като точка, докато слуша разговора между собственото си минало и духовната жива същност в духовната област. И колкото повече възприема в себе си от този духовен разговор на собственото му билo с бъдещето, толкова повече човек сам става духовно същество. Това е процесът, в който той се намира в духовния свят в една троичност.
Единият член на тази троичност е собственото билo, което човек е изнесъл нагоре в духовния свят, което си е завоювал по начина, който се разкрива като духовно още в сетивния свят, и което след това, зад прага, се усеща като минало битие.
Второто е цялото духовно обкръжение, а третото сме самите ние. Така пребивава троичността в духовния свят и в рамките на троичността чрез противоположността на миналото битие и на духовната жива същност в духовната област се развива третото, средното, което е само като точка и което, благодарение на слушането на духовния разговор между миналото битие и духовния свят, става все по-пълно и по-пълно, става едно развиващо се в себе си същество в духовния свят. Така човек сам става в ясновиждащо съзнание в духовния свят.
към текста >>
Така пребивава троич
нос
тта в духовния свят и в рамките на троич
нос
тта чрез противополож
нос
тта на миналото битие и на духовната жива същ
нос
т в духовната област се развива третото, средното, което е само като точка и което, благодарение на слушането на духовния разговор между миналото битие и духовния свят, става все по-пълно и по-пълно, става едно развиващо се в себе си същество в духовния свят.
Сега той се научава да познава себе си, бидейки точка и чувствайки се като точка, докато слуша разговора между собственото си минало и духовната жива същност в духовната област. И колкото повече възприема в себе си от този духовен разговор на собственото му билo с бъдещето, толкова повече човек сам става духовно същество. Това е процесът, в който той се намира в духовния свят в една троичност. Единият член на тази троичност е собственото билo, което човек е изнесъл нагоре в духовния свят, което си е завоювал по начина, който се разкрива като духовно още в сетивния свят, и което след това, зад прага, се усеща като минало битие. Второто е цялото духовно обкръжение, а третото сме самите ние.
Така пребивава троичността в духовния свят и в рамките на троичността чрез противоположността на миналото битие и на духовната жива същност в духовната област се развива третото, средното, което е само като точка и което, благодарение на слушането на духовния разговор между миналото битие и духовния свят, става все по-пълно и по-пълно, става едно развиващо се в себе си същество в духовния свят.
Така човек сам става в ясновиждащо съзнание в духовния свят.
към текста >>
Това е, което исках да се опитам да ви опиша с думи, които, разбира се, тъй като са заимствани от езика, принадлежащ на физическия план, винаги ще трябва да си останат ед
нос
транчиви.
Това е, което исках да се опитам да ви опиша с думи, които, разбира се, тъй като са заимствани от езика, принадлежащ на физическия план, винаги ще трябва да си останат едностранчиви.
Но все пак се опитваме, доколкото е възможно, с думите от езика на физическия план да охарактеризираме тези възвишени и дълбоки отношения. Защото тези отношения са единствено и изключително подходящи да запознаят човека със собствената му истинска същност, която той, както беше казано, дочува в духовния свят от двата други елемента. В тази истинска същност на човека се опитваме да въведем с такива лекции, каквито се изнасят тук в този лекционен цикъл.
към текста >>
Защото тези отношения са единствено и изключително подходящи да запознаят човека със собствената му истинска същ
нос
т, която той, както беше казано, дочува в духовния свят от двата други елемента.
Това е, което исках да се опитам да ви опиша с думи, които, разбира се, тъй като са заимствани от езика, принадлежащ на физическия план, винаги ще трябва да си останат едностранчиви. Но все пак се опитваме, доколкото е възможно, с думите от езика на физическия план да охарактеризираме тези възвишени и дълбоки отношения.
Защото тези отношения са единствено и изключително подходящи да запознаят човека със собствената му истинска същност, която той, както беше казано, дочува в духовния свят от двата други елемента.
В тази истинска същност на човека се опитваме да въведем с такива лекции, каквито се изнасят тук в този лекционен цикъл.
към текста >>
В тази истинска същ
нос
т на човека се опитваме да въведем с такива лекции, каквито се изнасят тук в този лекционен цикъл.
Това е, което исках да се опитам да ви опиша с думи, които, разбира се, тъй като са заимствани от езика, принадлежащ на физическия план, винаги ще трябва да си останат едностранчиви. Но все пак се опитваме, доколкото е възможно, с думите от езика на физическия план да охарактеризираме тези възвишени и дълбоки отношения. Защото тези отношения са единствено и изключително подходящи да запознаят човека със собствената му истинска същност, която той, както беше казано, дочува в духовния свят от двата други елемента.
В тази истинска същност на човека се опитваме да въведем с такива лекции, каквито се изнасят тук в този лекционен цикъл.
към текста >>
4.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Това е причината, поради която се стремях да не описвам духовния път само в общи линии, а да го представя толкова драматично, както го и направих, защото всяка душа изхожда от определена изходна точка и затова всъщ
нос
т не може да има нормално идеално издигане.
Много неща могат да се наблюдават в това врастване в духовните светове. За да се разберем както следва, да вземем най-напред, скъпи мои приятели теософи, така да се каже, идеалното нормално вживяване в духовния свят, т.е. такова вживяване, което би настъпило при душа, която няма никакъв вид разстройства. Може да се каже, че едва ли съществува такава душа.
Това е причината, поради която се стремях да не описвам духовния път само в общи линии, а да го представя толкова драматично, както го и направих, защото всяка душа изхожда от определена изходна точка и затова всъщност не може да има нормално идеално издигане.
Всяка душа има своя индивидуален духовен път. Това, разбира се, може да се покаже само ако чрез отделни души като Мария, Йохан Томасий, Капезий, Щрадер и т.н. бъде показано как става индивидуалното издигане при тези отделни души. Но нека първо оставим този момент настрана. Нека помислим какво щеше да бъде, ако изкачването на една душа би могло да е нормално идеално, ако, значи, са изпълнени всички най-идеални условия за преминаването през прага, за издигането в духовните светове.
към текста >>
Когато срещне своя друг Аз в духовния свят, човекът може да го изживее не така, сякаш изживява фотография на самия себе си, а така, че това, което във физическо-сетивния и в елементарния свят е субективно, което живее в душата в абстрактна субектив
нос
т, което се явява душевни сили: мислене, чувства и воля, за което се казва, че се намира вътре, тогава то вече не е вътре.
Всяка душа има своя индивидуален духовен път. Това, разбира се, може да се покаже само ако чрез отделни души като Мария, Йохан Томасий, Капезий, Щрадер и т.н. бъде показано как става индивидуалното издигане при тези отделни души. Но нека първо оставим този момент настрана. Нека помислим какво щеше да бъде, ако изкачването на една душа би могло да е нормално идеално, ако, значи, са изпълнени всички най-идеални условия за преминаването през прага, за издигането в духовните светове.
Когато срещне своя друг Аз в духовния свят, човекът може да го изживее не така, сякаш изживява фотография на самия себе си, а така, че това, което във физическо-сетивния и в елементарния свят е субективно, което живее в душата в абстрактна субективност, което се явява душевни сили: мислене, чувства и воля, за което се казва, че се намира вътре, тогава то вече не е вътре.
Тези мислене, чувства и воля, които човек има във физическия свят, се представят обективно пред него, когато срещне другия си Аз в духовния свят, и то като троичност. Тази троичност, която човек среща и по отношение на която трябва да има съзнание в себе си, тези три елемента представлява самият човек. Опитах се да представя тази троичност в образите на Филия, Астрид и Луна. Тези образи са напълно реални. В духовния свят от тях съществуват толкова, колкото са и отделните човешки души.
към текста >>
Тези мислене, чувства и воля, които човек има във физическия свят, се представят обективно пред него, когато срещне другия си Аз в духовния свят, и то като троич
нос
т.
Това, разбира се, може да се покаже само ако чрез отделни души като Мария, Йохан Томасий, Капезий, Щрадер и т.н. бъде показано как става индивидуалното издигане при тези отделни души. Но нека първо оставим този момент настрана. Нека помислим какво щеше да бъде, ако изкачването на една душа би могло да е нормално идеално, ако, значи, са изпълнени всички най-идеални условия за преминаването през прага, за издигането в духовните светове. Когато срещне своя друг Аз в духовния свят, човекът може да го изживее не така, сякаш изживява фотография на самия себе си, а така, че това, което във физическо-сетивния и в елементарния свят е субективно, което живее в душата в абстрактна субективност, което се явява душевни сили: мислене, чувства и воля, за което се казва, че се намира вътре, тогава то вече не е вътре.
Тези мислене, чувства и воля, които човек има във физическия свят, се представят обективно пред него, когато срещне другия си Аз в духовния свят, и то като троичност.
Тази троичност, която човек среща и по отношение на която трябва да има съзнание в себе си, тези три елемента представлява самият човек. Опитах се да представя тази троичност в образите на Филия, Астрид и Луна. Тези образи са напълно реални. В духовния свят от тях съществуват толкова, колкото са и отделните човешки души. Човек ги разпознава, ако веднъж ги е познал, както познава овесените зърна, ако се е запознал с едно овесено зърно.
към текста >>
Тази троич
нос
т, която човек среща и по отношение на която трябва да има съзнание в себе си, тези три елемента представлява самият човек.
бъде показано как става индивидуалното издигане при тези отделни души. Но нека първо оставим този момент настрана. Нека помислим какво щеше да бъде, ако изкачването на една душа би могло да е нормално идеално, ако, значи, са изпълнени всички най-идеални условия за преминаването през прага, за издигането в духовните светове. Когато срещне своя друг Аз в духовния свят, човекът може да го изживее не така, сякаш изживява фотография на самия себе си, а така, че това, което във физическо-сетивния и в елементарния свят е субективно, което живее в душата в абстрактна субективност, което се явява душевни сили: мислене, чувства и воля, за което се казва, че се намира вътре, тогава то вече не е вътре. Тези мислене, чувства и воля, които човек има във физическия свят, се представят обективно пред него, когато срещне другия си Аз в духовния свят, и то като троичност.
Тази троичност, която човек среща и по отношение на която трябва да има съзнание в себе си, тези три елемента представлява самият човек.
Опитах се да представя тази троичност в образите на Филия, Астрид и Луна. Тези образи са напълно реални. В духовния свят от тях съществуват толкова, колкото са и отделните човешки души. Човек ги разпознава, ако веднъж ги е познал, както познава овесените зърна, ако се е запознал с едно овесено зърно. Но е нужно да сме наясно, че това, което иначе представлява само сенчест образ, блед силует в човешката душа, застава пред човека, когато той срещне своя друг Аз като жива троичност, като наистина диференцирана троичност, троичност, диференцирана в три същества.
към текста >>
Опитах се да представя тази троич
нос
т в образите на Филия, Астрид и Луна.
Но нека първо оставим този момент настрана. Нека помислим какво щеше да бъде, ако изкачването на една душа би могло да е нормално идеално, ако, значи, са изпълнени всички най-идеални условия за преминаването през прага, за издигането в духовните светове. Когато срещне своя друг Аз в духовния свят, човекът може да го изживее не така, сякаш изживява фотография на самия себе си, а така, че това, което във физическо-сетивния и в елементарния свят е субективно, което живее в душата в абстрактна субективност, което се явява душевни сили: мислене, чувства и воля, за което се казва, че се намира вътре, тогава то вече не е вътре. Тези мислене, чувства и воля, които човек има във физическия свят, се представят обективно пред него, когато срещне другия си Аз в духовния свят, и то като троичност. Тази троичност, която човек среща и по отношение на която трябва да има съзнание в себе си, тези три елемента представлява самият човек.
Опитах се да представя тази троичност в образите на Филия, Астрид и Луна.
Тези образи са напълно реални. В духовния свят от тях съществуват толкова, колкото са и отделните човешки души. Човек ги разпознава, ако веднъж ги е познал, както познава овесените зърна, ако се е запознал с едно овесено зърно. Но е нужно да сме наясно, че това, което иначе представлява само сенчест образ, блед силует в човешката душа, застава пред човека, когато той срещне своя друг Аз като жива троичност, като наистина диференцирана троичност, троичност, диференцирана в три същества. Човек сам е Филия, Астрид и Луна.
към текста >>
Но е нужно да сме наясно, че това, което иначе представлява само сенчест образ, блед силует в човешката душа, застава пред човека, когато той срещне своя друг Аз като жива троич
нос
т, като наистина диференцирана троич
нос
т, троич
нос
т, диференцирана в три същества.
Тази троичност, която човек среща и по отношение на която трябва да има съзнание в себе си, тези три елемента представлява самият човек. Опитах се да представя тази троичност в образите на Филия, Астрид и Луна. Тези образи са напълно реални. В духовния свят от тях съществуват толкова, колкото са и отделните човешки души. Човек ги разпознава, ако веднъж ги е познал, както познава овесените зърна, ако се е запознал с едно овесено зърно.
Но е нужно да сме наясно, че това, което иначе представлява само сенчест образ, блед силует в човешката душа, застава пред човека, когато той срещне своя друг Аз като жива троичност, като наистина диференцирана троичност, троичност, диференцирана в три същества.
Човек сам е Филия, Астрид и Луна. Но все пак това са напълно самостоятелни живи мисловни същества.
към текста >>
Но да се види другият Аз в пълната му троич
нос
т, изисква тъкмо нормален, идеален ход на развитие на душата, какъвто едва ли може да съществува в човешката душа.
И това, което е нужно човек да има в укрепналата си душа, е съзнанието, че представлява единство от тези три същества. Той трябва да има съзнание и за факта, че това, което се нарича мислене, чувства и воля, е майя, а именно образ-сянка, хвърляна в душата от тези три същества. Болезненото в душата би могло да се състои в това, че човек или не се разпознава като тези три същества в духовния свят, че ги разглежда като три същества, нямащи нищо общо с него, или пък че не може да удържи единството, а сам се държи така, сякаш една част от душата му е Луна, другата – Астрид, а третата – Филия.
Но да се види другият Аз в пълната му троичност, изисква тъкмо нормален, идеален ход на развитие на душата, какъвто едва ли може да съществува в човешката душа.
към текста >>
По отношение на такива неща, свързани по много своеобразен начин с вътрешното в човека, Ариман развива своята специфична дей
нос
т.
Човешката душа наистина е много сложно същество и, бидейки такова, има в себе си много неща, които си противоречат едно на друго, над които тя няма власт, които живеят в душевните дълбини, без човек да има правилно разбиране за тях в горното си съзнание. Вече споменах, че когато той встъпи в елементарния свят, това става така, че преживяването може да се сравни с гротескния образ на пъхането на главата в мравуняк, т.е. съзнанието се пъха в елементарния свят така, че отделните мисли се явяват особени живи мисловни същества, че те придобиват самостоятелен живот и човек потапя съзнанието си в този живот. За ясновиждащата душа се установява следното: човекът винаги има в душата си нещо, над което, така да се каже, няма пълна власт, в което проявява особени афекти.
По отношение на такива неща, свързани по много своеобразен начин с вътрешното в човека, Ариман развива своята специфична дейност.
В човешката душа има такива части, които е възможно до известна степен да се отделят от цялото на тази човешка душа. Понеже човекът не упражнява пълна власт над такива включености, те биват овладени от Ариман. И там от него се извършва дейност, която е неправомерна и която възниква в следствие на това, че Ариман престъпва своята граница, показвайки тенденцията да оформя такива части от човешкото етерно същество, а също и от човешкото астрално същество, които имат склонността да се отделят от останалия душевен живот и да стават самостоятелни, така че той им придава човешки образ. Всъщност нещата с всевъзможни намиращи се в нас самите мисли стоят така, че те могат да приемат човешки образ, ако човек застане пред тези мисли като живо мисловно същество, ако след това Ариман има възможност да направи една такава част от човешката душа самостоятелна, да . даде човешка форма, и ако човек се вживее в елементарния свят, той застава пред тази станала самостоятелна част от неговото същество като пред своя Двойник.
към текста >>
Понеже човекът не упражнява пълна власт над такива включе
нос
ти, те биват овладени от Ариман.
Вече споменах, че когато той встъпи в елементарния свят, това става така, че преживяването може да се сравни с гротескния образ на пъхането на главата в мравуняк, т.е. съзнанието се пъха в елементарния свят така, че отделните мисли се явяват особени живи мисловни същества, че те придобиват самостоятелен живот и човек потапя съзнанието си в този живот. За ясновиждащата душа се установява следното: човекът винаги има в душата си нещо, над което, така да се каже, няма пълна власт, в което проявява особени афекти. По отношение на такива неща, свързани по много своеобразен начин с вътрешното в човека, Ариман развива своята специфична дейност. В човешката душа има такива части, които е възможно до известна степен да се отделят от цялото на тази човешка душа.
Понеже човекът не упражнява пълна власт над такива включености, те биват овладени от Ариман.
И там от него се извършва дейност, която е неправомерна и която възниква в следствие на това, че Ариман престъпва своята граница, показвайки тенденцията да оформя такива части от човешкото етерно същество, а също и от човешкото астрално същество, които имат склонността да се отделят от останалия душевен живот и да стават самостоятелни, така че той им придава човешки образ. Всъщност нещата с всевъзможни намиращи се в нас самите мисли стоят така, че те могат да приемат човешки образ, ако човек застане пред тези мисли като живо мисловно същество, ако след това Ариман има възможност да направи една такава част от човешката душа самостоятелна, да . даде човешка форма, и ако човек се вживее в елементарния свят, той застава пред тази станала самостоятелна част от неговото същество като пред своя Двойник. Той винаги е част от човешката душа, на която Ариман придава човешки облик. Необходимо е само да си изясним, че щом човек встъпи в елементарния свят, когато е извън физическото си тяло, в целите условия нещо се променя.
към текста >>
И там от него се извършва дей
нос
т, която е неправомерна и която възниква в следствие на това, че Ариман престъпва своята граница, показвайки тенденцията да оформя такива части от човешкото етерно същество, а също и от човешкото астрално същество, които имат склон
нос
тта да се отделят от останалия душевен живот и да стават самостоятелни, така че той им придава човешки образ.
съзнанието се пъха в елементарния свят така, че отделните мисли се явяват особени живи мисловни същества, че те придобиват самостоятелен живот и човек потапя съзнанието си в този живот. За ясновиждащата душа се установява следното: човекът винаги има в душата си нещо, над което, така да се каже, няма пълна власт, в което проявява особени афекти. По отношение на такива неща, свързани по много своеобразен начин с вътрешното в човека, Ариман развива своята специфична дейност. В човешката душа има такива части, които е възможно до известна степен да се отделят от цялото на тази човешка душа. Понеже човекът не упражнява пълна власт над такива включености, те биват овладени от Ариман.
И там от него се извършва дейност, която е неправомерна и която възниква в следствие на това, че Ариман престъпва своята граница, показвайки тенденцията да оформя такива части от човешкото етерно същество, а също и от човешкото астрално същество, които имат склонността да се отделят от останалия душевен живот и да стават самостоятелни, така че той им придава човешки образ.
Всъщност нещата с всевъзможни намиращи се в нас самите мисли стоят така, че те могат да приемат човешки образ, ако човек застане пред тези мисли като живо мисловно същество, ако след това Ариман има възможност да направи една такава част от човешката душа самостоятелна, да . даде човешка форма, и ако човек се вживее в елементарния свят, той застава пред тази станала самостоятелна част от неговото същество като пред своя Двойник. Той винаги е част от човешката душа, на която Ариман придава човешки облик. Необходимо е само да си изясним, че щом човек встъпи в елементарния свят, когато е извън физическото си тяло, в целите условия нещо се променя. Когато се намира във физическото си тяло, той не може да срещне себе си.
към текста >>
Всъщ
нос
т нещата с всевъзможни намиращи се в нас самите мисли стоят така, че те могат да приемат човешки образ, ако човек застане пред тези мисли като живо мисловно същество, ако след това Ариман има възмож
нос
т да направи една такава част от човешката душа самостоятелна, да .
За ясновиждащата душа се установява следното: човекът винаги има в душата си нещо, над което, така да се каже, няма пълна власт, в което проявява особени афекти. По отношение на такива неща, свързани по много своеобразен начин с вътрешното в човека, Ариман развива своята специфична дейност. В човешката душа има такива части, които е възможно до известна степен да се отделят от цялото на тази човешка душа. Понеже човекът не упражнява пълна власт над такива включености, те биват овладени от Ариман. И там от него се извършва дейност, която е неправомерна и която възниква в следствие на това, че Ариман престъпва своята граница, показвайки тенденцията да оформя такива части от човешкото етерно същество, а също и от човешкото астрално същество, които имат склонността да се отделят от останалия душевен живот и да стават самостоятелни, така че той им придава човешки образ.
Всъщност нещата с всевъзможни намиращи се в нас самите мисли стоят така, че те могат да приемат човешки образ, ако човек застане пред тези мисли като живо мисловно същество, ако след това Ариман има възможност да направи една такава част от човешката душа самостоятелна, да .
даде човешка форма, и ако човек се вживее в елементарния свят, той застава пред тази станала самостоятелна част от неговото същество като пред своя Двойник. Той винаги е част от човешката душа, на която Ариман придава човешки облик. Необходимо е само да си изясним, че щом човек встъпи в елементарния свят, когато е извън физическото си тяло, в целите условия нещо се променя. Когато се намира във физическото си тяло, той не може да срещне себе си. Когато обаче встъпи в елементарния свят със своето етерно тяло, той може да се намира в него и все пак да го вижда отвън така, както се вижда Двойникът.
към текста >>
Ако говорим по същество, той в действител
нос
т представлява голяма част от самото етерно тяло.
Той винаги е част от човешката душа, на която Ариман придава човешки облик. Необходимо е само да си изясним, че щом човек встъпи в елементарния свят, когато е извън физическото си тяло, в целите условия нещо се променя. Когато се намира във физическото си тяло, той не може да срещне себе си. Когато обаче встъпи в елементарния свят със своето етерно тяло, той може да се намира в него и все пак да го вижда отвън така, както се вижда Двойникът. Това се подразбира под Двойника.
Ако говорим по същество, той в действителност представлява голяма част от самото етерно тяло.
Докато една част от него се съхранява, друга част се отделя, става обективна. Човек я гледа, това е част от собственото му същество, на която Ариман е дал облика, който има самият човек. Защото Ариман се опитва, така да се каже, да навре всичко в законите на физическия свят. Във физическия свят господстват Духовете на формата и те си поделят това господство с Ариман, така че с една част от човешкото същество Ариман е напълно в състояние да произведе това, което може да се обозначи като преобразуване на част от човешкото същество в Двойник.
към текста >>
Но такива неща спадат към областта на това, което се случва много често и което много лесно може да се случи, когато има място такава склон
нос
т към интригантстване.
Може да се случи следното: някой човек може да е интригант, може със своите интриги да е причинил много злини на хората. Един ден той излиза отново и скроява някаква интрига. Връща се у дома, може би влиза в кабинета си, на писалището му вероятно лежат книжа, в които са написани неща, с чиято помощ е заплел интригите си, и с него може да се случи така, че макар и в горното си съзнание да е циничен, все пак подсъзнанието му да бъде обзето от импулсите на интригантстването. Та той влиза в кабинета си, поглежда към писалището си и вижда: той сам седи зад него. Това е неприятна среща, да влезеш през собствената си врата в стаята и да се видиш как самият ти седиш зад писалището.
Но такива неща спадат към областта на това, което се случва много често и което много лесно може да се случи, когато има място такава склонност към интригантстване.
Това, което човек среща тогава, разбира се, е Двойникът, който отново, заедно с други задачи, се постарах да представя в „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“. Знаем, че този Двойник бива преживян от Йохан Томасий, и че това се намира във връзка със своеобразното развитие на Йохан Томасий, че на местата, на които е показано, той има среща с Двойника, защото благодарение на специфичните преживявания, които има, Ариман може да оформи една част от душата му така, че тази част от душата да бъде субстанциално изпълнена като част от етерното тяло с егоистични душевни елементи. Нещо подобно се случва, когато са създадени предпоставките, както при Йохан Томасий. През четирите драми можете да прозрете нещичко в своеобразната душа на Йохан Томасий. Още в края на „Пазачът на прага“ е указана определена точка в развитието на душата на Йохан Томасий.
към текста >>
Да обобщим накратко как всъщ
нос
т стоят нещата с Йохан Томасий.
Да обобщим накратко как всъщност стоят нещата с Йохан Томасий.
Ако погледнем назад към „Портата на посвещението“, там имаме Йохан Томасий, който, така да се каже, преживява висшия свят. Но как го преживява той? Със сигурност може да се каже: ако вземем само тази част от драмите, „Портата на посвещението“, и наблюдаваме Йохан Томасий в нея, всъщност няма да стигнем много далеч. Той не отива по-далече от това, което може да се нарече имагинативни душевни преживявания с всичките им едностранчивости и грешки. Всичко представено там се явява субективни преживявания, с изключение на картините, които не спадат към действието – пролога и интермецото преди Осма картина.
към текста >>
Със сигур
нос
т може да се каже: ако вземем само тази част от драмите, „Портата на посвещението“, и наблюдаваме Йохан Томасий в нея, всъщ
нос
т няма да стигнем много далеч.
Да обобщим накратко как всъщност стоят нещата с Йохан Томасий. Ако погледнем назад към „Портата на посвещението“, там имаме Йохан Томасий, който, така да се каже, преживява висшия свят. Но как го преживява той?
Със сигурност може да се каже: ако вземем само тази част от драмите, „Портата на посвещението“, и наблюдаваме Йохан Томасий в нея, всъщност няма да стигнем много далеч.
Той не отива по-далече от това, което може да се нарече имагинативни душевни преживявания с всичките им едностранчивости и грешки. Всичко представено там се явява субективни преживявания, с изключение на картините, които не спадат към действието – пролога и интермецото преди Осма картина. Но това, което иначе го има там, са субективни имагинативни преживявания на Йохан Томасий. Над тази степен Йохан не се издига в „Портата на посвещението“. Това е набелязано достатъчно очевидно, като е описано съвсем ясно, че при всички сцени, с изключение на двете посочени, Йохан, което е доста трудно за изпълнителя, винаги се намира на сцената.
към текста >>
Той не отива по-далече от това, което може да се нарече имагинативни душевни преживявания с всичките им ед
нос
транчивости и грешки.
Да обобщим накратко как всъщност стоят нещата с Йохан Томасий. Ако погледнем назад към „Портата на посвещението“, там имаме Йохан Томасий, който, така да се каже, преживява висшия свят. Но как го преживява той? Със сигурност може да се каже: ако вземем само тази част от драмите, „Портата на посвещението“, и наблюдаваме Йохан Томасий в нея, всъщност няма да стигнем много далеч.
Той не отива по-далече от това, което може да се нарече имагинативни душевни преживявания с всичките им едностранчивости и грешки.
Всичко представено там се явява субективни преживявания, с изключение на картините, които не спадат към действието – пролога и интермецото преди Осма картина. Но това, което иначе го има там, са субективни имагинативни преживявания на Йохан Томасий. Над тази степен Йохан не се издига в „Портата на посвещението“. Това е набелязано достатъчно очевидно, като е описано съвсем ясно, че при всички сцени, с изключение на двете посочени, Йохан, което е доста трудно за изпълнителя, винаги се намира на сцената. И в душата на Йохан всичко трябва да е мислимо като имагинативно познание.
към текста >>
Ако и в края на „Портата на посвещението“ Йохан Томасий да казва в храма различни неща, които теоретично имат обективна стой
нос
т, трябва да бъде споменато, че в различните храмове някои хора произнасят думи, за които далеч не са съзрели, за които първо следва да узреят.
Всичко представено там се явява субективни преживявания, с изключение на картините, които не спадат към действието – пролога и интермецото преди Осма картина. Но това, което иначе го има там, са субективни имагинативни преживявания на Йохан Томасий. Над тази степен Йохан не се издига в „Портата на посвещението“. Това е набелязано достатъчно очевидно, като е описано съвсем ясно, че при всички сцени, с изключение на двете посочени, Йохан, което е доста трудно за изпълнителя, винаги се намира на сцената. И в душата на Йохан всичко трябва да е мислимо като имагинативно познание.
Ако и в края на „Портата на посвещението“ Йохан Томасий да казва в храма различни неща, които теоретично имат обективна стойност, трябва да бъде споменато, че в различните храмове някои хора произнасят думи, за които далеч не са съзрели, за които първо следва да узреят.
Това не е ръководещото, но от цялото изложение може да се разбере: тук си имаме работа със субективни имагинации на Йохан Томасий.
към текста >>
В „Изпитанието на душата“ излизаме от субектив
нос
тта на Йохан Томасий в обективния свят.
По-нататък отиват нещата в „Изпитанието на душата“, където по-високо издигане е предизвикано от това, че Йохан стига до впечатления от предишни земни животи, които не са само имагинация, където нещата излизат в обективния свят, където си имаме работа с духовни факти, които съществуват като такива отделно от душата на Йохан Томасий.
В „Изпитанието на душата“ излизаме от субективността на Йохан Томасий в обективния свят.
Така че тези две първи драми могат да се разглеждат като постепенно откъсване на Йохан Томасий от неговата вътрешност и встъпването му във външния духовен свят. Именно затова е така понятно – тъй като Йохан преминава през първата степен на същинската инициация по време на „Изпитанието на душата“, – че там Луцифер придобива изкусително влияние, което е представено в края на „Изпитанието на душата“. И така отново е дадено това, през което може да премине такава душа като тази на Йохан Томасий, и което е указано в „Пазачът на прага“.
към текста >>
Така че тези две първи драми могат да се разглеждат като постепенно откъсване на Йохан Томасий от неговата вътреш
нос
т и встъпването му във външния духовен свят.
По-нататък отиват нещата в „Изпитанието на душата“, където по-високо издигане е предизвикано от това, че Йохан стига до впечатления от предишни земни животи, които не са само имагинация, където нещата излизат в обективния свят, където си имаме работа с духовни факти, които съществуват като такива отделно от душата на Йохан Томасий. В „Изпитанието на душата“ излизаме от субективността на Йохан Томасий в обективния свят.
Така че тези две първи драми могат да се разглеждат като постепенно откъсване на Йохан Томасий от неговата вътрешност и встъпването му във външния духовен свят.
Именно затова е така понятно – тъй като Йохан преминава през първата степен на същинската инициация по време на „Изпитанието на душата“, – че там Луцифер придобива изкусително влияние, което е представено в края на „Изпитанието на душата“. И така отново е дадено това, през което може да премине такава душа като тази на Йохан Томасий, и което е указано в „Пазачът на прага“.
към текста >>
В „Пазачът на прага“ Йохан Томасий е поставен в духовния обективен свят, където той, все още подтикван от работата, отначало е изправен по-субективно пред Ариман, от когото възприема това, което развива като егоизъм в противополож
нос
т на божествения мирови порядък.
В „Пазачът на прага“ Йохан Томасий е поставен в духовния обективен свят, където той, все още подтикван от работата, отначало е изправен по-субективно пред Ариман, от когото възприема това, което развива като егоизъм в противоположност на божествения мирови порядък.
Тогава обаче започват обективните изживявания, в които господства Луцифер. Тук изобщо си нямаме работа със субективни изживявания, а с представяне на духовния свят, отделен от човека, който се изживява в духовното така, както външният физически свят се изживява във физическото. Но едва тогава Йохан Томасий, встъпва, така да се каже, в обективния духовен свят. Затова тук той още не може да вземе със себе си всички възможности за заблуждение на човешката душа, преди всичко характерното му отношение към Теодора. Това отношение е необходимо да разбираме точно така, както е замислено.
към текста >>
Затова тук той още не може да вземе със себе си всички възмож
нос
ти за заблуждение на човешката душа, преди всичко характерното му отношение към Теодора.
В „Пазачът на прага“ Йохан Томасий е поставен в духовния обективен свят, където той, все още подтикван от работата, отначало е изправен по-субективно пред Ариман, от когото възприема това, което развива като егоизъм в противоположност на божествения мирови порядък. Тогава обаче започват обективните изживявания, в които господства Луцифер. Тук изобщо си нямаме работа със субективни изживявания, а с представяне на духовния свят, отделен от човека, който се изживява в духовното така, както външният физически свят се изживява във физическото. Но едва тогава Йохан Томасий, встъпва, така да се каже, в обективния духовен свят.
Затова тук той още не може да вземе със себе си всички възможности за заблуждение на човешката душа, преди всичко характерното му отношение към Теодора.
Това отношение е необходимо да разбираме точно така, както е замислено. Може да се каже, че с цялата шлака на нисшия си Аз Йохан встъпва в по-висшия свят, но все пак той е изправен пред този по-висш свят. И ако искам да използвам истински плосък израз за нещата, бих казал: Йохан Томасий се влюбва окултно в Теодора. И така, в отношението на Йохан Томасий към Теодора в по-висшия свят нагоре се внасят определени импулси от физическия свят. Преминавайки през всичко това, Йохан Томасий стига до загатнатото в края на „Пазачът на прага“: до преживяване на обикновения Аз, който принадлежи на физическия свят и на елементарния свят, който човек носи в себе си, когато преминава през света като човек, и на другия Аз, който среща, когато встъпва в духовния свят.
към текста >>
Преминавайки през всичко това, Йохан Томасий стига до загатнатото в края на „Пазачът на прага“: до преживяване на обикновения Аз, който принадлежи на физическия свят и на елементарния свят, който човек
нос
и в себе си, когато преминава през света като човек, и на другия Аз, който среща, когато встъпва в духовния свят.
Затова тук той още не може да вземе със себе си всички възможности за заблуждение на човешката душа, преди всичко характерното му отношение към Теодора. Това отношение е необходимо да разбираме точно така, както е замислено. Може да се каже, че с цялата шлака на нисшия си Аз Йохан встъпва в по-висшия свят, но все пак той е изправен пред този по-висш свят. И ако искам да използвам истински плосък израз за нещата, бих казал: Йохан Томасий се влюбва окултно в Теодора. И така, в отношението на Йохан Томасий към Теодора в по-висшия свят нагоре се внасят определени импулси от физическия свят.
Преминавайки през всичко това, Йохан Томасий стига до загатнатото в края на „Пазачът на прага“: до преживяване на обикновения Аз, който принадлежи на физическия свят и на елементарния свят, който човек носи в себе си, когато преминава през света като човек, и на другия Аз, който среща, когато встъпва в духовния свят.
Както в Девета картина по време на разходката, така и в храма пред Хиларий Йохан Томасий стига до това, което може да се нарече вътрешно чувстване както на единия, така и на другия Аз. Обаче ясно се забелязва, че Йохан Томасий още не е напълно установил порядък в смисъла на хармонията между обикновения и другия си Аз, че той живее между двата Аза. Ако обърнем внимание, че в края на „Пазачът на прага“, а и в началото на „Пробуждането на душите“ Йохан Томасий застава пред нас като душа, която чувства в себе си съвместното действие на обикновения и на другия си Аз, ще стане разбираемо, че в душата на Йохан Томасий има много неща, които могат да бъдат, така да се каже, излющени. Двойника излющва от него преди всичко Ариман. Но и по друг начин може да бъде излющено нещо от него.
към текста >>
Ако разгледаме човешката карма, цялата закономер
нос
т на човешката съдба, трябва да кажем: в човешката душа има много изнесена, но и много неизнесена карма.
Подчертавам, че не описвам тези неща, за да правя коментар към драмите, а за да използвам представеното в тях, за да представя истински духовни отношения и духовно съществени неща.
Ако разгледаме човешката карма, цялата закономерност на човешката съдба, трябва да кажем: в човешката душа има много изнесена, но и много неизнесена карма.
В изтеклия си земен живот човек е преживял много, което следва да бъде изравнено. В него има много неща, които още не са изравнени, които, така да се каже, почиват неизравнено в лоното на душата, неуравнена карма. Всяка душа има такава неизнесена карма. Йохан Томасий е длъжен да доведе до съзнанието си особено много такава неизнесена карма по времето, по което вътрешното му същество се разцепва на обикновения и на другия му Аз. И тогава се отделя наистина голяма част от неизнесената карма.
към текста >>
Отделя се това, което всъщ
нос
т лесно и често усеща като отделено всяка душа, която постепенно се развива до ясновиждаща.
В изтеклия си земен живот човек е преживял много, което следва да бъде изравнено. В него има много неща, които още не са изравнени, които, така да се каже, почиват неизравнено в лоното на душата, неуравнена карма. Всяка душа има такава неизнесена карма. Йохан Томасий е длъжен да доведе до съзнанието си особено много такава неизнесена карма по времето, по което вътрешното му същество се разцепва на обикновения и на другия му Аз. И тогава се отделя наистина голяма част от неизнесената карма.
Отделя се това, което всъщност лесно и често усеща като отделено всяка душа, която постепенно се развива до ясновиждаща.
Душа, която прави това, се ражда, т.е. встъпва чрез раждане във физическото битие така, че преди всичко изживява себе си с такива качества, каквито всеки има като млад човек. Не винаги е възможно да се намерят така устроени души, които да могат да станат Кришнамурти. Човек се вживява в света, както се вживяват естествените деца за своя полза и изгода, даже и по-късно да станат ясновиждащи хора. Тогава в даден момент той може да започне да вижда просветлено, което също е кармично обусловено, да има прозрения в духовните светове.
към текста >>
То съществува отделно от Йохан Томасий, само дето има ужасни задължения поради факта, че всъщ
нос
т противоречи на общия мирови порядък.
Такава неизнесена карма, такова преживяване като това, когато гледаш на своята младост като на друго същество, е нещо, което се преживява вътрешно. До такова преживяване има достъп Луцифер. Луцифер може да го отдели; той може да вземе една субстанциална част от етерното тяло и като че ли да я одушеви с неизнесената карма. Тогава под влиянието на Луцифер от нея се създава едно сенчесто същество, такова сенчесто същество, каквото е представено в Духа на младия Йохан Томасий. Това сенчесто същество е реално същество.
То съществува отделно от Йохан Томасий, само дето има ужасни задължения поради факта, че всъщност противоречи на общия мирови порядък.
Това, което се намира като сенчесто същество отвън, би трябвало да бъде вътре в Йохан. С него се предизвиква това, което се усеща като трагична съдба на това сенчесто същество, което като част от етерното тяло живее отвън в елементарния и духовния свят. И така, това е неизнесена карма на Йохан Томасий, превърната от Луцифер в самостоятелно сенчесто същество. Този, който преживява нещо подобно – а това е важно, изпълнено със значение преживяване, – го преживява така, че знае, че понеже не е изнесъл карма, е поел върху себе си един вид космически дълг, създал е същество, което всъщност не би трябвало да е извън него, а в самия него. Това се довежда до съзнанието на Йохан Томасий в „Пробуждането на душите“ чрез другата Филия, че той е създал такова душевно дете, което има в известен смисъл неправомерно битие отвън.
към текста >>
Този, който преживява нещо подобно – а това е важно, изпълнено със значение преживяване, – го преживява така, че знае, че понеже не е изнесъл карма, е поел върху себе си един вид космически дълг, създал е същество, което всъщ
нос
т не би трябвало да е извън него, а в самия него.
Това сенчесто същество е реално същество. То съществува отделно от Йохан Томасий, само дето има ужасни задължения поради факта, че всъщност противоречи на общия мирови порядък. Това, което се намира като сенчесто същество отвън, би трябвало да бъде вътре в Йохан. С него се предизвиква това, което се усеща като трагична съдба на това сенчесто същество, което като част от етерното тяло живее отвън в елементарния и духовния свят. И така, това е неизнесена карма на Йохан Томасий, превърната от Луцифер в самостоятелно сенчесто същество.
Този, който преживява нещо подобно – а това е важно, изпълнено със значение преживяване, – го преживява така, че знае, че понеже не е изнесъл карма, е поел върху себе си един вид космически дълг, създал е същество, което всъщност не би трябвало да е извън него, а в самия него.
Това се довежда до съзнанието на Йохан Томасий в „Пробуждането на душите“ чрез другата Филия, че той е създал такова душевно дете, което има в известен смисъл неправомерно битие отвън. Това е особеността, когато човек се вживява в духовните светове, че той застава пред собственото си същество, но че в духовната обективност това собствено същество може да застане пред него умножено. При Йохан Томасий имаме най-разнообразна множественост. Пред него застава една част от неговото същество като Двойник, а сега друга част от съществото му, тъй като кармата се отнася изцяло към съществото на човека, като Дух на младия Йохан Томасий.
към текста >>
Това е особе
нос
тта, когато човек се вживява в духовните светове, че той застава пред собственото си същество, но че в духовната обектив
нос
т това собствено същество може да застане пред него умножено.
Това, което се намира като сенчесто същество отвън, би трябвало да бъде вътре в Йохан. С него се предизвиква това, което се усеща като трагична съдба на това сенчесто същество, което като част от етерното тяло живее отвън в елементарния и духовния свят. И така, това е неизнесена карма на Йохан Томасий, превърната от Луцифер в самостоятелно сенчесто същество. Този, който преживява нещо подобно – а това е важно, изпълнено със значение преживяване, – го преживява така, че знае, че понеже не е изнесъл карма, е поел върху себе си един вид космически дълг, създал е същество, което всъщност не би трябвало да е извън него, а в самия него. Това се довежда до съзнанието на Йохан Томасий в „Пробуждането на душите“ чрез другата Филия, че той е създал такова душевно дете, което има в известен смисъл неправомерно битие отвън.
Това е особеността, когато човек се вживява в духовните светове, че той застава пред собственото си същество, но че в духовната обективност това собствено същество може да застане пред него умножено.
При Йохан Томасий имаме най-разнообразна множественост. Пред него застава една част от неговото същество като Двойник, а сега друга част от съществото му, тъй като кармата се отнася изцяло към съществото на човека, като Дух на младия Йохан Томасий.
към текста >>
При Йохан Томасий имаме най-разнообразна множестве
нос
т.
С него се предизвиква това, което се усеща като трагична съдба на това сенчесто същество, което като част от етерното тяло живее отвън в елементарния и духовния свят. И така, това е неизнесена карма на Йохан Томасий, превърната от Луцифер в самостоятелно сенчесто същество. Този, който преживява нещо подобно – а това е важно, изпълнено със значение преживяване, – го преживява така, че знае, че понеже не е изнесъл карма, е поел върху себе си един вид космически дълг, създал е същество, което всъщност не би трябвало да е извън него, а в самия него. Това се довежда до съзнанието на Йохан Томасий в „Пробуждането на душите“ чрез другата Филия, че той е създал такова душевно дете, което има в известен смисъл неправомерно битие отвън. Това е особеността, когато човек се вживява в духовните светове, че той застава пред собственото си същество, но че в духовната обективност това собствено същество може да застане пред него умножено.
При Йохан Томасий имаме най-разнообразна множественост.
Пред него застава една част от неговото същество като Двойник, а сега друга част от съществото му, тъй като кармата се отнася изцяло към съществото на човека, като Дух на младия Йохан Томасий.
към текста >>
И тъй като Йохан Томасий не подхожда веднага към този друг Аз – ако беше пристъпил веднага, пред него щяха да застанат всичките три душевни образа, той обаче трябва да премине през много неща, които се струпват на пътя му към другия Аз, – към него пристъпва и това, което стои още по-близо до субектив
нос
тта.
И така, такава душа, на която се явяват Астрид и Луна, с изключение на Филия – защото това, което се явява съзнателната душа и разсъдъчната душа, е развито у Мария по по-правилен начин, отколкото сетивната душа, – такава душа вече преминава през в голяма степен нормално развитие. При Йохан Томасий имаме развитие, много силно отклоняващо се от нормалното. Тук отначало имаме явяването на Двойника. Докато Йохан Томасий се изправя срещу своя друг Аз, виждаме и появата на Двойника и на Духа на Йохановата младост. Всичко това е умножено по брой, нещо, което спада към другия Аз, или се появява затова, защото другият Аз се явява като осветител на тези вътрешни условия.
И тъй като Йохан Томасий не подхожда веднага към този друг Аз – ако беше пристъпил веднага, пред него щяха да застанат всичките три душевни образа, той обаче трябва да премине през много неща, които се струпват на пътя му към другия Аз, – към него пристъпва и това, което стои още по-близо до субективността.
Това е другата Филия. Другата Филия в известно отношение също представлява другия Аз, но другия Аз, който още почива вътре в глъбините на душата и не се е откъснал напълно, който е във взаимовръзка с нещо, което тук, във физическия свят, е най-подобно на духовния свят, свързано е с вездесъщата любов и то може да изведе човека във висшите светове, защото е свързано с тази любов. В образа на другата Филия на пътя на Йохан Томасий до другия Аз застава нещо трето. Ако пред душата бяха застанали всичките три душевни образа, пред тази душа нямаше да има, така да се каже, никакво препятствие. Но така цялото същество на човека може още да се обективизира, да се проектира в пространството, да се проектира като цялост.
към текста >>
Аз охарактеризирах пред вас, че, докато се вживява в елементарния свят – а известни признаци на това вживяване остават и тогава, когато се вживява в духовния свят, – човекът е длъжен да усвои способ
нос
тта за превръщане, защото в духовния свят всичко е в процес на превръщане, тъй като там няма нито една неподвижна завършена форма.
Аз охарактеризирах пред вас, че, докато се вживява в елементарния свят – а известни признаци на това вживяване остават и тогава, когато се вживява в духовния свят, – човекът е длъжен да усвои способността за превръщане, защото в духовния свят всичко е в процес на превръщане, тъй като там няма нито една неподвижна завършена форма.
Формата съществува само във физическия свят. В елементарния свят има подвижност, способност за превръщане. Но тъй като всичко е в непрекъснато превръщане, същото е свързано с това, че могат да се случат обърквания, когато пред някого застане някакво същество. Всичко се намира в непрекъснато превръщане. Когато, така да се каже, човек не разбере нещо веднага, той смесва едното с другото.
към текста >>
В елементарния свят има подвиж
нос
т, способ
нос
т за превръщане.
Аз охарактеризирах пред вас, че, докато се вживява в елементарния свят – а известни признаци на това вживяване остават и тогава, когато се вживява в духовния свят, – човекът е длъжен да усвои способността за превръщане, защото в духовния свят всичко е в процес на превръщане, тъй като там няма нито една неподвижна завършена форма. Формата съществува само във физическия свят.
В елементарния свят има подвижност, способност за превръщане.
Но тъй като всичко е в непрекъснато превръщане, същото е свързано с това, че могат да се случат обърквания, когато пред някого застане някакво същество. Всичко се намира в непрекъснато превръщане. Когато, така да се каже, човек не разбере нещо веднага, той смесва едното с другото. Това е, което се случва с Йохан Томасий, когато отначало вижда пред себе си другата Филия и после смята Двойника за другата Филия. Такива заблуждения се получават изключително лесно.
към текста >>
Трябва да сме наясно, че за истинско съзерцание на висшите светове отначало е нужно да се вработим в тях и че благодарение на способ
нос
тта за превръщане именно там лесно могат да станат обърквания.
Но тъй като всичко е в непрекъснато превръщане, същото е свързано с това, че могат да се случат обърквания, когато пред някого застане някакво същество. Всичко се намира в непрекъснато превръщане. Когато, така да се каже, човек не разбере нещо веднага, той смесва едното с другото. Това е, което се случва с Йохан Томасий, когато отначало вижда пред себе си другата Филия и после смята Двойника за другата Филия. Такива заблуждения се получават изключително лесно.
Трябва да сме наясно, че за истинско съзерцание на висшите светове отначало е нужно да се вработим в тях и че благодарение на способността за превръщане именно там лесно могат да станат обърквания.
И начинът, по който се проявяват тези обърквания, има изключително голямо значение за пътя, по който поема развитието на дадена душа. Спомняте си, че три пъти Йохан има едно преживяване. Че това преживяване на Йохан Томасий протича у него именно така, зависи от това, че той се е развил по определен начин. Първото преживяване е с другата Филия, втория път – с Двойника, а третия път – отново с другата Филия. Тук имаме троичност от преживявания.
към текста >>
Тук имаме троич
нос
т от преживявания.
Трябва да сме наясно, че за истинско съзерцание на висшите светове отначало е нужно да се вработим в тях и че благодарение на способността за превръщане именно там лесно могат да станат обърквания. И начинът, по който се проявяват тези обърквания, има изключително голямо значение за пътя, по който поема развитието на дадена душа. Спомняте си, че три пъти Йохан има едно преживяване. Че това преживяване на Йохан Томасий протича у него именно така, зависи от това, че той се е развил по определен начин. Първото преживяване е с другата Филия, втория път – с Двойника, а третия път – отново с другата Филия.
Тук имаме троичност от преживявания.
В света изобщо си имаме работа с троичност. Просто сме длъжни да търсим тази троичност, тъй като нея винаги я има. Това, че Йохан Томасий два пъти има пред себе си другата Филия, само веднъж Двойника, и веднъж изпада в заблуждение, е свързано с това, до което е достигнал. Но с това, което е той, е свързано също и че той възприема това душевно дете, така да се каже, Духа на младия Йохан, който е негово творение – наистина с помощта на Луцифер, – но който съществува там, вън в света. Това е нещо, което спада към често пъти най-разтърсващите преживявания на ясновиждащото съзнание, че в духовния свят човек открива части от неизравнената карма, направена самостоятелна от Луцифер под формата на сенчесто същество.
към текста >>
В света изобщо си имаме работа с троич
нос
т.
И начинът, по който се проявяват тези обърквания, има изключително голямо значение за пътя, по който поема развитието на дадена душа. Спомняте си, че три пъти Йохан има едно преживяване. Че това преживяване на Йохан Томасий протича у него именно така, зависи от това, че той се е развил по определен начин. Първото преживяване е с другата Филия, втория път – с Двойника, а третия път – отново с другата Филия. Тук имаме троичност от преживявания.
В света изобщо си имаме работа с троичност.
Просто сме длъжни да търсим тази троичност, тъй като нея винаги я има. Това, че Йохан Томасий два пъти има пред себе си другата Филия, само веднъж Двойника, и веднъж изпада в заблуждение, е свързано с това, до което е достигнал. Но с това, което е той, е свързано също и че той възприема това душевно дете, така да се каже, Духа на младия Йохан, който е негово творение – наистина с помощта на Луцифер, – но който съществува там, вън в света. Това е нещо, което спада към често пъти най-разтърсващите преживявания на ясновиждащото съзнание, че в духовния свят човек открива части от неизравнената карма, направена самостоятелна от Луцифер под формата на сенчесто същество. Той може да открие много такива сенчести същества, които сам чрез своята неизнесена карма е пренесъл в духовния свят, подбуден от Луцифер.
към текста >>
Просто сме длъжни да търсим тази троич
нос
т, тъй като нея винаги я има.
Спомняте си, че три пъти Йохан има едно преживяване. Че това преживяване на Йохан Томасий протича у него именно така, зависи от това, че той се е развил по определен начин. Първото преживяване е с другата Филия, втория път – с Двойника, а третия път – отново с другата Филия. Тук имаме троичност от преживявания. В света изобщо си имаме работа с троичност.
Просто сме длъжни да търсим тази троичност, тъй като нея винаги я има.
Това, че Йохан Томасий два пъти има пред себе си другата Филия, само веднъж Двойника, и веднъж изпада в заблуждение, е свързано с това, до което е достигнал. Но с това, което е той, е свързано също и че той възприема това душевно дете, така да се каже, Духа на младия Йохан, който е негово творение – наистина с помощта на Луцифер, – но който съществува там, вън в света. Това е нещо, което спада към често пъти най-разтърсващите преживявания на ясновиждащото съзнание, че в духовния свят човек открива части от неизравнената карма, направена самостоятелна от Луцифер под формата на сенчесто същество. Той може да открие много такива сенчести същества, които сам чрез своята неизнесена карма е пренесъл в духовния свят, подбуден от Луцифер. Тези преживявания със сенчестото същество са такива, че да съответстват на точката на развитие на душата.
към текста >>
Но при Йохан Томасий нещата са такива, че той все още доста силно е обхванат от субектив
нос
тта.
Това е нещо, което спада към често пъти най-разтърсващите преживявания на ясновиждащото съзнание, че в духовния свят човек открива части от неизравнената карма, направена самостоятелна от Луцифер под формата на сенчесто същество. Той може да открие много такива сенчести същества, които сам чрез своята неизнесена карма е пренесъл в духовния свят, подбуден от Луцифер. Тези преживявания със сенчестото същество са такива, че да съответстват на точката на развитие на душата. Да предположим, че за Йохан Томасий нещата стояха другояче. Че той двукратно се беше объркал, че два пъти не бе видял правилно и веднъж правилно или че два пъти е видял Двойника, а веднъж – другата Филия.
Но при Йохан Томасий нещата са такива, че той все още доста силно е обхванат от субективността.
Мария вече стои толкова здраво пред обективността, че . се явяват две душевни сили. Йохан трябва да укрепи душата си така, че това, което остава още доста субективно, да застане пред него: магичното творене на собствената същност. То става обективно. И с тези думи той укрепва душата си, с думите: „магичното творене на собствената същност.“ И докато това магично творене на собствената същност възхожда, приближава се към другия Аз, Йохан застава пред себе си като Двойник, като Дух на младия Йохан, като другата Филия.
към текста >>
Мария вече стои толкова здраво пред обектив
нос
тта, че .
Той може да открие много такива сенчести същества, които сам чрез своята неизнесена карма е пренесъл в духовния свят, подбуден от Луцифер. Тези преживявания със сенчестото същество са такива, че да съответстват на точката на развитие на душата. Да предположим, че за Йохан Томасий нещата стояха другояче. Че той двукратно се беше объркал, че два пъти не бе видял правилно и веднъж правилно или че два пъти е видял Двойника, а веднъж – другата Филия. Но при Йохан Томасий нещата са такива, че той все още доста силно е обхванат от субективността.
Мария вече стои толкова здраво пред обективността, че .
се явяват две душевни сили. Йохан трябва да укрепи душата си така, че това, което остава още доста субективно, да застане пред него: магичното творене на собствената същност. То става обективно. И с тези думи той укрепва душата си, с думите: „магичното творене на собствената същност.“ И докато това магично творене на собствената същност възхожда, приближава се към другия Аз, Йохан застава пред себе си като Двойник, като Дух на младия Йохан, като другата Филия. Йохан Томасий щеше да бъде различен, ако беше преживял троичността по друг начин, ако той, да кажем, се беше заблудил два пъти и два пъти бе могъл да преживее Двойника.
към текста >>
Йохан трябва да укрепи душата си така, че това, което остава още доста субективно, да застане пред него: магичното творене на собствената същ
нос
т.
Да предположим, че за Йохан Томасий нещата стояха другояче. Че той двукратно се беше объркал, че два пъти не бе видял правилно и веднъж правилно или че два пъти е видял Двойника, а веднъж – другата Филия. Но при Йохан Томасий нещата са такива, че той все още доста силно е обхванат от субективността. Мария вече стои толкова здраво пред обективността, че . се явяват две душевни сили.
Йохан трябва да укрепи душата си така, че това, което остава още доста субективно, да застане пред него: магичното творене на собствената същност.
То става обективно. И с тези думи той укрепва душата си, с думите: „магичното творене на собствената същност.“ И докато това магично творене на собствената същност възхожда, приближава се към другия Аз, Йохан застава пред себе си като Двойник, като Дух на младия Йохан, като другата Филия. Йохан Томасий щеше да бъде различен, ако беше преживял троичността по друг начин, ако той, да кажем, се беше заблудил два пъти и два пъти бе могъл да преживее Двойника. Ако случаят беше този, Йохан щеше да бъде друг. Ако нещата не стояха точно така, както е представено в „Пробуждането на душите“, Йохан нямаше да види в царството на сенките един Дух на младия Йохан, а много такива духове.
към текста >>
И с тези думи той укрепва душата си, с думите: „магичното творене на собствената същ
нос
т.“ И докато това магично творене на собствената същ
нос
т възхожда, приближава се към другия Аз, Йохан застава пред себе си като Двойник, като Дух на младия Йохан, като другата Филия.
Но при Йохан Томасий нещата са такива, че той все още доста силно е обхванат от субективността. Мария вече стои толкова здраво пред обективността, че . се явяват две душевни сили. Йохан трябва да укрепи душата си така, че това, което остава още доста субективно, да застане пред него: магичното творене на собствената същност. То става обективно.
И с тези думи той укрепва душата си, с думите: „магичното творене на собствената същност.“ И докато това магично творене на собствената същност възхожда, приближава се към другия Аз, Йохан застава пред себе си като Двойник, като Дух на младия Йохан, като другата Филия.
Йохан Томасий щеше да бъде различен, ако беше преживял троичността по друг начин, ако той, да кажем, се беше заблудил два пъти и два пъти бе могъл да преживее Двойника. Ако случаят беше този, Йохан щеше да бъде друг. Ако нещата не стояха точно така, както е представено в „Пробуждането на душите“, Йохан нямаше да види в царството на сенките един Дух на младия Йохан, а много такива духове. Представете си на мястото на Йохан Томасий такъв Йохан, който два пъти изпада в заблуждение или двукратно може да преживее Двойника. Тогава би трябвало да съществуват много духове на младия Йохан, тъй като тогава би следвало да съществуват много такива душевни деца на Йохан.
към текста >>
Йохан Томасий щеше да бъде различен, ако беше преживял троич
нос
тта по друг начин, ако той, да кажем, се беше заблудил два пъти и два пъти бе могъл да преживее Двойника.
Мария вече стои толкова здраво пред обективността, че . се явяват две душевни сили. Йохан трябва да укрепи душата си така, че това, което остава още доста субективно, да застане пред него: магичното творене на собствената същност. То става обективно. И с тези думи той укрепва душата си, с думите: „магичното творене на собствената същност.“ И докато това магично творене на собствената същност възхожда, приближава се към другия Аз, Йохан застава пред себе си като Двойник, като Дух на младия Йохан, като другата Филия.
Йохан Томасий щеше да бъде различен, ако беше преживял троичността по друг начин, ако той, да кажем, се беше заблудил два пъти и два пъти бе могъл да преживее Двойника.
Ако случаят беше този, Йохан щеше да бъде друг. Ако нещата не стояха точно така, както е представено в „Пробуждането на душите“, Йохан нямаше да види в царството на сенките един Дух на младия Йохан, а много такива духове. Представете си на мястото на Йохан Томасий такъв Йохан, който два пъти изпада в заблуждение или двукратно може да преживее Двойника. Тогава би трябвало да съществуват много духове на младия Йохан, тъй като тогава би следвало да съществуват много такива душевни деца на Йохан. В тези неща често се озоваваме на ръба на велики душевни тайни.
към текста >>
Но от всичко това, което ви представих, виждате колко е сложен пътят на ясновиждащата душа към истинната същ
нос
т на човека, че тази човешка душа е сложно същество.
Но от всичко това, което ви представих, виждате колко е сложен пътят на ясновиждащата душа към истинната същност на човека, че тази човешка душа е сложно същество.
Постепенно човек се приближава към истинната същност на човека при изкачването си в духовния свят, ако сам стане за себе си същество-спомен, нещо билo, т.е. когато веднъж за човешката душа възникне съзнанието: „Сега ти не си в настоящето, засега нямаш пред себе си и бъдеще, ти си това, което си бил, носиш своето минало в настоящето.“ Тогава човек израства по-нататък като духовно същество по такъв начин, че това билo, това, което е внесъл в духовния свят, което сам изживява духовно, започва да води духовен разговор с обкръжаващия го свят на духа. Човек израства, като слуша този разговор на собственото му минало с живите мисловни същества на духовния свят. Но когато се чувства поставен така в духовния свят, в който открива своя друг Аз, той винаги има чувството, преживяването, което може да се изрази приблизително по следния начин. Човекът чувства: „Сега ти наистина си в духовния свят.
към текста >>
Постепенно човек се приближава към истинната същ
нос
т на човека при изкачването си в духовния свят, ако сам стане за себе си същество-спомен, нещо билo, т.е.
Но от всичко това, което ви представих, виждате колко е сложен пътят на ясновиждащата душа към истинната същност на човека, че тази човешка душа е сложно същество.
Постепенно човек се приближава към истинната същност на човека при изкачването си в духовния свят, ако сам стане за себе си същество-спомен, нещо билo, т.е.
когато веднъж за човешката душа възникне съзнанието: „Сега ти не си в настоящето, засега нямаш пред себе си и бъдеще, ти си това, което си бил, носиш своето минало в настоящето.“ Тогава човек израства по-нататък като духовно същество по такъв начин, че това билo, това, което е внесъл в духовния свят, което сам изживява духовно, започва да води духовен разговор с обкръжаващия го свят на духа. Човек израства, като слуша този разговор на собственото му минало с живите мисловни същества на духовния свят. Но когато се чувства поставен така в духовния свят, в който открива своя друг Аз, той винаги има чувството, преживяването, което може да се изрази приблизително по следния начин. Човекът чувства: „Сега ти наистина си в духовния свят. Пребивавайки в астралното си тяло в духовния свят, ти можеш да откриеш своя друг Аз като духовна същност, но твоята най-истинска същност, това, което всъщност си ти, все пак не можеш да откриеш още в този свят.
към текста >>
когато веднъж за човешката душа възникне съзнанието: „Сега ти не си в настоящето, засега нямаш пред себе си и бъдеще, ти си това, което си бил,
нос
иш своето минало в настоящето.“ Тогава човек израства по-нататък като духовно същество по такъв начин, че това билo, това, което е внесъл в духовния свят, което сам изживява духовно, започва да води духовен разговор с обкръжаващия го свят на духа.
Но от всичко това, което ви представих, виждате колко е сложен пътят на ясновиждащата душа към истинната същност на човека, че тази човешка душа е сложно същество. Постепенно човек се приближава към истинната същност на човека при изкачването си в духовния свят, ако сам стане за себе си същество-спомен, нещо билo, т.е.
когато веднъж за човешката душа възникне съзнанието: „Сега ти не си в настоящето, засега нямаш пред себе си и бъдеще, ти си това, което си бил, носиш своето минало в настоящето.“ Тогава човек израства по-нататък като духовно същество по такъв начин, че това билo, това, което е внесъл в духовния свят, което сам изживява духовно, започва да води духовен разговор с обкръжаващия го свят на духа.
Човек израства, като слуша този разговор на собственото му минало с живите мисловни същества на духовния свят. Но когато се чувства поставен така в духовния свят, в който открива своя друг Аз, той винаги има чувството, преживяването, което може да се изрази приблизително по следния начин. Човекът чувства: „Сега ти наистина си в духовния свят. Пребивавайки в астралното си тяло в духовния свят, ти можеш да откриеш своя друг Аз като духовна същност, но твоята най-истинска същност, това, което всъщност си ти, все пак не можеш да откриеш още в този свят. Това, чието отражение се явява твой Аз във физическия свят, независимо от издигането ти в духовния свят, ти все още не си намерил.“ Тогава човек постепенно се научава да разбира през какво значително преживяване е нужно още да премине, за да открие истинския си Аз, истинното си вътрешно същество, все още скрито в този друг Аз.
към текста >>
Пребивавайки в астралното си тяло в духовния свят, ти можеш да откриеш своя друг Аз като духовна същ
нос
т, но твоята най-истинска същ
нос
т, това, което всъщ
нос
т си ти, все пак не можеш да откриеш още в този свят.
Постепенно човек се приближава към истинната същност на човека при изкачването си в духовния свят, ако сам стане за себе си същество-спомен, нещо билo, т.е. когато веднъж за човешката душа възникне съзнанието: „Сега ти не си в настоящето, засега нямаш пред себе си и бъдеще, ти си това, което си бил, носиш своето минало в настоящето.“ Тогава човек израства по-нататък като духовно същество по такъв начин, че това билo, това, което е внесъл в духовния свят, което сам изживява духовно, започва да води духовен разговор с обкръжаващия го свят на духа. Човек израства, като слуша този разговор на собственото му минало с живите мисловни същества на духовния свят. Но когато се чувства поставен така в духовния свят, в който открива своя друг Аз, той винаги има чувството, преживяването, което може да се изрази приблизително по следния начин. Човекът чувства: „Сега ти наистина си в духовния свят.
Пребивавайки в астралното си тяло в духовния свят, ти можеш да откриеш своя друг Аз като духовна същност, но твоята най-истинска същност, това, което всъщност си ти, все пак не можеш да откриеш още в този свят.
Това, чието отражение се явява твой Аз във физическия свят, независимо от издигането ти в духовния свят, ти все още не си намерил.“ Тогава човек постепенно се научава да разбира през какво значително преживяване е нужно още да премине, за да открие истинския си Аз, истинното си вътрешно същество, все още скрито в този друг Аз. Да, скъпи мои приятели, човешката същност е сложна и лежи дълбоко, дълбоко в душевните глъбини. И за да се стигне действително до истинския Аз, е необходимо да се премине през още някои преживявания. Ние описахме нещо от това, през което човекът следва да премине, за да стигне до истинския си Аз, който живее в него. За да се стигне до същинския Аз, трябва да се премине и през следното.
към текста >>
Да, скъпи мои приятели, човешката същ
нос
т е сложна и лежи дълбоко, дълбоко в душевните глъбини.
Човек израства, като слуша този разговор на собственото му минало с живите мисловни същества на духовния свят. Но когато се чувства поставен така в духовния свят, в който открива своя друг Аз, той винаги има чувството, преживяването, което може да се изрази приблизително по следния начин. Човекът чувства: „Сега ти наистина си в духовния свят. Пребивавайки в астралното си тяло в духовния свят, ти можеш да откриеш своя друг Аз като духовна същност, но твоята най-истинска същност, това, което всъщност си ти, все пак не можеш да откриеш още в този свят. Това, чието отражение се явява твой Аз във физическия свят, независимо от издигането ти в духовния свят, ти все още не си намерил.“ Тогава човек постепенно се научава да разбира през какво значително преживяване е нужно още да премине, за да открие истинския си Аз, истинното си вътрешно същество, все още скрито в този друг Аз.
Да, скъпи мои приятели, човешката същност е сложна и лежи дълбоко, дълбоко в душевните глъбини.
И за да се стигне действително до истинския Аз, е необходимо да се премине през още някои преживявания. Ние описахме нещо от това, през което човекът следва да премине, за да стигне до истинския си Аз, който живее в него. За да се стигне до същинския Аз, трябва да се премине и през следното.
към текста >>
За това духовно действие може да се каже, че трябва да е силно волево решение да заличи в себе си, да забрави това, което е донесъл в духовния свят, което е изнесъл нагоре като спомен за своя Аз, по пътя на волево решение да изтрие спомена за това, което е бил с всичките му подроб
нос
ти.
Този спомен му остава. Той остава у него също и между смъртта и ново раждане. Това, което човек е бил, е налично преди всичко именно в духовния свят. Споменът за сетивно-действителното битие между раждането и смъртта остава траен и продължава да съществува в душата между смъртта и ново раждане. Ако обаче, като станала ясновиждаща душа, човек иска да проникне до истинския си Аз, той се научава да разбира, че е необходимо едно решение, едно духовно действие.
За това духовно действие може да се каже, че трябва да е силно волево решение да заличи в себе си, да забрави това, което е донесъл в духовния свят, което е изнесъл нагоре като спомен за своя Аз, по пътя на волево решение да изтрие спомена за това, което е бил с всичките му подробности.
Тогава той подхожда към това, което е могло да проблясва смътно още и на по-ранните степени на ясновидството и познанието. Предизвестието на това, което се преживява тогава в духовния свят, е указано в Трета картина на „Пробуждането на душите“, където Щрадер стои над бездната на своето битие. Човек действително в истински облик стои над бездната на битието, когато чрез свободната си вътрешна воля, чрез енергичен волеви акт взема решението да изтрие себе си, да забрави. Всъщност в човешкото същество всички тези неща съществуват като факт. Само че човек не знае нищо за това.
към текста >>
Всъщ
нос
т в човешкото същество всички тези неща съществуват като факт.
Ако обаче, като станала ясновиждаща душа, човек иска да проникне до истинския си Аз, той се научава да разбира, че е необходимо едно решение, едно духовно действие. За това духовно действие може да се каже, че трябва да е силно волево решение да заличи в себе си, да забрави това, което е донесъл в духовния свят, което е изнесъл нагоре като спомен за своя Аз, по пътя на волево решение да изтрие спомена за това, което е бил с всичките му подробности. Тогава той подхожда към това, което е могло да проблясва смътно още и на по-ранните степени на ясновидството и познанието. Предизвестието на това, което се преживява тогава в духовния свят, е указано в Трета картина на „Пробуждането на душите“, където Щрадер стои над бездната на своето битие. Човек действително в истински облик стои над бездната на битието, когато чрез свободната си вътрешна воля, чрез енергичен волеви акт взема решението да изтрие себе си, да забрави.
Всъщност в човешкото същество всички тези неща съществуват като факт.
Само че човек не знае нищо за това. Всяка нощ той е длъжен несъзнателно да заличава себе си по този начин. Но е нещо съвсем различно с пълно съзнание да предадеш на унищожение, на забрава, на бездната спомена за своя Аз, действително за известно време в духовния свят да стоиш над бездната на битието, пред нищото като нищо. Това е най-разтърсващото преживяване, което можем да имаме, и е необходимо към това преживяване да се подходи с голямо доверие. За да отидем като нищо към бездната, е нужно да имаме доверието, че тогава от света ще ни бъде доведен на среща истинският ни Аз.
към текста >>
5.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
При такъв цикъл лекции като този, който скоро ще завършим, у вас лесно ще възникнат някои мисли от
нос
но така наречената култура на съвремието.
Скъпи мои приятели теософи!
При такъв цикъл лекции като този, който скоро ще завършим, у вас лесно ще възникнат някои мисли относно така наречената култура на съвремието.
Нямаше как да не насочим вниманието си в някои подробности към това как в тази съвременна култура по своя своеобразен начин проникват ариманическите и луциферическите сили. Този, който с непредубедено усещане и с известно разбиране за духовно-научните познания разглежда до някаква степен обективно културата на съвремието, несъмнено ще трябва да открие хаотичност, обърканост именно в тази съвременна култура. Стана, така да се каже, мой култивиран вече от години навик да посочвам възможно по-малко един или друг аспект, а вместо това да използвам нашето време по по-положителен начин, за да обърна внимание върху това какво можем да приложим за откриване на духовните светове. Въпреки че по същество не трябва да се отклонявам от този си навик, все пак е нужно отново и отново да подчертавам, че благодарение на това – наистина думата не е избрана от нескромност – самоналожено ограничение в целия ход на нашите стремления и в работата ни се промъкнаха някои недоразумения. И именно от наша гледна точка са ни необходими две неща.
към текста >>
Нямаше как да не насочим вниманието си в някои подроб
нос
ти към това как в тази съвременна култура по своя своеобразен начин проникват ариманическите и луциферическите сили.
Скъпи мои приятели теософи! При такъв цикъл лекции като този, който скоро ще завършим, у вас лесно ще възникнат някои мисли относно така наречената култура на съвремието.
Нямаше как да не насочим вниманието си в някои подробности към това как в тази съвременна култура по своя своеобразен начин проникват ариманическите и луциферическите сили.
Този, който с непредубедено усещане и с известно разбиране за духовно-научните познания разглежда до някаква степен обективно културата на съвремието, несъмнено ще трябва да открие хаотичност, обърканост именно в тази съвременна култура. Стана, така да се каже, мой култивиран вече от години навик да посочвам възможно по-малко един или друг аспект, а вместо това да използвам нашето време по по-положителен начин, за да обърна внимание върху това какво можем да приложим за откриване на духовните светове. Въпреки че по същество не трябва да се отклонявам от този си навик, все пак е нужно отново и отново да подчертавам, че благодарение на това – наистина думата не е избрана от нескромност – самоналожено ограничение в целия ход на нашите стремления и в работата ни се промъкнаха някои недоразумения. И именно от наша гледна точка са ни необходими две неща. Първо, обективно разбиране на това, че еволюцията, развитието на следатлантския свят с определена понятна необходимост е причинило в най-широки кръгове хаотичното, обърканото, до известна степен по-нисше и второстепенно състояние на съвременната култура на човечеството, така че само критика не е достатъчна, а се нуждаем от обективно правилно разбиране.
към текста >>
Този, който с непредубедено усещане и с известно разбиране за духовно-научните познания разглежда до някаква степен обективно културата на съвремието, несъмнено ще трябва да открие хаотич
нос
т, обърка
нос
т именно в тази съвременна култура.
Скъпи мои приятели теософи! При такъв цикъл лекции като този, който скоро ще завършим, у вас лесно ще възникнат някои мисли относно така наречената култура на съвремието. Нямаше как да не насочим вниманието си в някои подробности към това как в тази съвременна култура по своя своеобразен начин проникват ариманическите и луциферическите сили.
Този, който с непредубедено усещане и с известно разбиране за духовно-научните познания разглежда до някаква степен обективно културата на съвремието, несъмнено ще трябва да открие хаотичност, обърканост именно в тази съвременна култура.
Стана, така да се каже, мой култивиран вече от години навик да посочвам възможно по-малко един или друг аспект, а вместо това да използвам нашето време по по-положителен начин, за да обърна внимание върху това какво можем да приложим за откриване на духовните светове. Въпреки че по същество не трябва да се отклонявам от този си навик, все пак е нужно отново и отново да подчертавам, че благодарение на това – наистина думата не е избрана от нескромност – самоналожено ограничение в целия ход на нашите стремления и в работата ни се промъкнаха някои недоразумения. И именно от наша гледна точка са ни необходими две неща. Първо, обективно разбиране на това, че еволюцията, развитието на следатлантския свят с определена понятна необходимост е причинило в най-широки кръгове хаотичното, обърканото, до известна степен по-нисше и второстепенно състояние на съвременната култура на човечеството, така че само критика не е достатъчна, а се нуждаем от обективно правилно разбиране. От друга страна, необходимо е с ясни и отворени очи да се противопоставим на това объркване и на хаоса в съвременния духовен живот, доколкото застъпваме гледната точка, която разкрива духовната наука.
към текста >>
Въпреки че по същество не трябва да се отклонявам от този си навик, все пак е нужно отново и отново да подчертавам, че благодарение на това – наистина думата не е избрана от нескром
нос
т – самоналожено ограничение в целия ход на нашите стремления и в работата ни се промъкнаха някои недоразумения.
Скъпи мои приятели теософи! При такъв цикъл лекции като този, който скоро ще завършим, у вас лесно ще възникнат някои мисли относно така наречената култура на съвремието. Нямаше как да не насочим вниманието си в някои подробности към това как в тази съвременна култура по своя своеобразен начин проникват ариманическите и луциферическите сили. Този, който с непредубедено усещане и с известно разбиране за духовно-научните познания разглежда до някаква степен обективно културата на съвремието, несъмнено ще трябва да открие хаотичност, обърканост именно в тази съвременна култура. Стана, така да се каже, мой култивиран вече от години навик да посочвам възможно по-малко един или друг аспект, а вместо това да използвам нашето време по по-положителен начин, за да обърна внимание върху това какво можем да приложим за откриване на духовните светове.
Въпреки че по същество не трябва да се отклонявам от този си навик, все пак е нужно отново и отново да подчертавам, че благодарение на това – наистина думата не е избрана от нескромност – самоналожено ограничение в целия ход на нашите стремления и в работата ни се промъкнаха някои недоразумения.
И именно от наша гледна точка са ни необходими две неща. Първо, обективно разбиране на това, че еволюцията, развитието на следатлантския свят с определена понятна необходимост е причинило в най-широки кръгове хаотичното, обърканото, до известна степен по-нисше и второстепенно състояние на съвременната култура на човечеството, така че само критика не е достатъчна, а се нуждаем от обективно правилно разбиране. От друга страна, необходимо е с ясни и отворени очи да се противопоставим на това объркване и на хаоса в съвременния духовен живот, доколкото застъпваме гледната точка, която разкрива духовната наука. Защото се налага отново и отново да изживяваме как някои изцяло доброжелателни и най-добродушни от нашите приятели пристигат с възклицанието, че тук или там пак се е появило нещо доста теософско, а после се налага да се съгласяваме от какво ниско качество са тези така наречени теософски неща. Както беше казано, не желая да се отклонявам от обичайния си навик, но все пак бих искал в края на нашия лекционен цикъл да дам за пример поне едно частно изключително гротескно явление.
към текста >>
В настоящето особен успех имат хора, които се изявяват в света така, че някак си имат физиономията на учен, без всъщ
нос
т да си имат понятие от каквото и да било.
И именно от наша гледна точка са ни необходими две неща. Първо, обективно разбиране на това, че еволюцията, развитието на следатлантския свят с определена понятна необходимост е причинило в най-широки кръгове хаотичното, обърканото, до известна степен по-нисше и второстепенно състояние на съвременната култура на човечеството, така че само критика не е достатъчна, а се нуждаем от обективно правилно разбиране. От друга страна, необходимо е с ясни и отворени очи да се противопоставим на това объркване и на хаоса в съвременния духовен живот, доколкото застъпваме гледната точка, която разкрива духовната наука. Защото се налага отново и отново да изживяваме как някои изцяло доброжелателни и най-добродушни от нашите приятели пристигат с възклицанието, че тук или там пак се е появило нещо доста теософско, а после се налага да се съгласяваме от какво ниско качество са тези така наречени теософски неща. Както беше казано, не желая да се отклонявам от обичайния си навик, но все пак бих искал в края на нашия лекционен цикъл да дам за пример поне едно частно изключително гротескно явление.
В настоящето особен успех имат хора, които се изявяват в света така, че някак си имат физиономията на учен, без всъщност да си имат понятие от каквото и да било.
И този, който не е свикнал да използва способността за различаване на такива привидно учени думи, понякога много лесно може да бъде вкаран в заблуждение. Това е нещо, което би трябвало постепенно да изчезне от нашите кръгове. Ние би следвало да усвоим обективна, ясна способност да правим разлика. Благодарение на това ще придобием по-добра идея, отколкото досега, за отношението на второстепенни течения и личности към собственото ни движение такова, каквото бихме искали да бъде то.
към текста >>
И този, който не е свикнал да използва способ
нос
тта за различаване на такива привидно учени думи, понякога много лесно може да бъде вкаран в заблуждение.
Първо, обективно разбиране на това, че еволюцията, развитието на следатлантския свят с определена понятна необходимост е причинило в най-широки кръгове хаотичното, обърканото, до известна степен по-нисше и второстепенно състояние на съвременната култура на човечеството, така че само критика не е достатъчна, а се нуждаем от обективно правилно разбиране. От друга страна, необходимо е с ясни и отворени очи да се противопоставим на това объркване и на хаоса в съвременния духовен живот, доколкото застъпваме гледната точка, която разкрива духовната наука. Защото се налага отново и отново да изживяваме как някои изцяло доброжелателни и най-добродушни от нашите приятели пристигат с възклицанието, че тук или там пак се е появило нещо доста теософско, а после се налага да се съгласяваме от какво ниско качество са тези така наречени теософски неща. Както беше казано, не желая да се отклонявам от обичайния си навик, но все пак бих искал в края на нашия лекционен цикъл да дам за пример поне едно частно изключително гротескно явление. В настоящето особен успех имат хора, които се изявяват в света така, че някак си имат физиономията на учен, без всъщност да си имат понятие от каквото и да било.
И този, който не е свикнал да използва способността за различаване на такива привидно учени думи, понякога много лесно може да бъде вкаран в заблуждение.
Това е нещо, което би трябвало постепенно да изчезне от нашите кръгове. Ние би следвало да усвоим обективна, ясна способност да правим разлика. Благодарение на това ще придобием по-добра идея, отколкото досега, за отношението на второстепенни течения и личности към собственото ни движение такова, каквото бихме искали да бъде то.
към текста >>
Ние би следвало да усвоим обективна, ясна способ
нос
т да правим разлика.
Защото се налага отново и отново да изживяваме как някои изцяло доброжелателни и най-добродушни от нашите приятели пристигат с възклицанието, че тук или там пак се е появило нещо доста теософско, а после се налага да се съгласяваме от какво ниско качество са тези така наречени теософски неща. Както беше казано, не желая да се отклонявам от обичайния си навик, но все пак бих искал в края на нашия лекционен цикъл да дам за пример поне едно частно изключително гротескно явление. В настоящето особен успех имат хора, които се изявяват в света така, че някак си имат физиономията на учен, без всъщност да си имат понятие от каквото и да било. И този, който не е свикнал да използва способността за различаване на такива привидно учени думи, понякога много лесно може да бъде вкаран в заблуждение. Това е нещо, което би трябвало постепенно да изчезне от нашите кръгове.
Ние би следвало да усвоим обективна, ясна способност да правим разлика.
Благодарение на това ще придобием по-добра идея, отколкото досега, за отношението на второстепенни течения и личности към собственото ни движение такова, каквото бихме искали да бъде то.
към текста >>
Благодарение на това ще придобием по-добра идея, отколкото досега, за отношението на второстепенни течения и лич
нос
ти към собственото ни движение такова, каквото бихме искали да бъде то.
Както беше казано, не желая да се отклонявам от обичайния си навик, но все пак бих искал в края на нашия лекционен цикъл да дам за пример поне едно частно изключително гротескно явление. В настоящето особен успех имат хора, които се изявяват в света така, че някак си имат физиономията на учен, без всъщност да си имат понятие от каквото и да било. И този, който не е свикнал да използва способността за различаване на такива привидно учени думи, понякога много лесно може да бъде вкаран в заблуждение. Това е нещо, което би трябвало постепенно да изчезне от нашите кръгове. Ние би следвало да усвоим обективна, ясна способност да правим разлика.
Благодарение на това ще придобием по-добра идея, отколкото досега, за отношението на второстепенни течения и личности към собственото ни движение такова, каквото бихме искали да бъде то.
към текста >>
„За целта особено добре подхожда новоформулираното понятие „аломатика“, под ръководството на което лесно можем да станем господари на всички труд
нос
ти, идващи от двете страни.“ Аломатиката е нещо, което особено импонира на някои хора.
От само себе си се разбира, че мнозина от нашите приятели или въобще хора, които се интересуват от окултни течения, лесно ще се обърнат към такова ново издание на произведения, които иначе винаги е било трудно да се доставят. Обаче тъкмо към „Химическата сватба“ на Кристиян Розенкройц се появява увод, който по гротескна ерудиция – предпочитам да се въздържа от по-точно обозначение – надминава всичко, което изобщо можем да си представим. Искам само да ви прочета няколко реда от този увод на стр. II. Няма да навлизам по-далече в изложението, но ще ви прочета няколко реда. „Ако се приближим към тайните науки“ – пише там – „с критически и точни познания,“ – това са думи, които сами по себе си вече съблазняват мнозина, – „скоро ще стане видно, че именно оттук може да се влезе в съприкосновение с двата гореспоменати полюса.“ Не желая да говоря за полюсите, които привежда даденият автор, тъй като всичко това е просто... Предпочитам да се въздържа от по-точно обозначение.
„За целта особено добре подхожда новоформулираното понятие „аломатика“, под ръководството на което лесно можем да станем господари на всички трудности, идващи от двете страни.“ Аломатиката е нещо, което особено импонира на някои хора.
„Аломатика е учението, науката и философията за другото (изведена от гръцкото allos = другото, в противоположност на autos = Аз, собствената личност). Аломатиката учи за недействителността и несъществуването на Аза. Всичко е и произхожда от не-Аза, т.е. от вън, от горе, от долу, накратко: от другото.“ И по-нататък се продължава с ерудиция от този род. Скъпи мои приятели, тази ерудираност, с която хората биват подготвяни за „Химическата сватба“ на Кристиян Розенкройц – наистина не казвам това от раздразнение, а изхождайки от обективна логика, – е напълно подобна на това, ако вместо ксенология или аломатика на някого му се прииска да обоснове някаква си „крушология“ или „крушематика“.
към текста >>
„Аломатика е учението, науката и философията за другото (изведена от гръцкото allos = другото, в противополож
нос
т на autos = Аз, собствената лич
нос
т).
Обаче тъкмо към „Химическата сватба“ на Кристиян Розенкройц се появява увод, който по гротескна ерудиция – предпочитам да се въздържа от по-точно обозначение – надминава всичко, което изобщо можем да си представим. Искам само да ви прочета няколко реда от този увод на стр. II. Няма да навлизам по-далече в изложението, но ще ви прочета няколко реда. „Ако се приближим към тайните науки“ – пише там – „с критически и точни познания,“ – това са думи, които сами по себе си вече съблазняват мнозина, – „скоро ще стане видно, че именно оттук може да се влезе в съприкосновение с двата гореспоменати полюса.“ Не желая да говоря за полюсите, които привежда даденият автор, тъй като всичко това е просто... Предпочитам да се въздържа от по-точно обозначение. „За целта особено добре подхожда новоформулираното понятие „аломатика“, под ръководството на което лесно можем да станем господари на всички трудности, идващи от двете страни.“ Аломатиката е нещо, което особено импонира на някои хора.
„Аломатика е учението, науката и философията за другото (изведена от гръцкото allos = другото, в противоположност на autos = Аз, собствената личност).
Аломатиката учи за недействителността и несъществуването на Аза. Всичко е и произхожда от не-Аза, т.е. от вън, от горе, от долу, накратко: от другото.“ И по-нататък се продължава с ерудиция от този род. Скъпи мои приятели, тази ерудираност, с която хората биват подготвяни за „Химическата сватба“ на Кристиян Розенкройц – наистина не казвам това от раздразнение, а изхождайки от обективна логика, – е напълно подобна на това, ако вместо ксенология или аломатика на някого му се прииска да обоснове някаква си „крушология“ или „крушематика“. Защото точно със същата логика, с която този забележителен оригинал свежда света до Аз и не-Аз, светът може да бъде сведен и до крушата и всичко, което не е круша, а именно другото извън тази круша.
към текста >>
Аломатиката учи за недействител
нос
тта и несъществуването на Аза.
Искам само да ви прочета няколко реда от този увод на стр. II. Няма да навлизам по-далече в изложението, но ще ви прочета няколко реда. „Ако се приближим към тайните науки“ – пише там – „с критически и точни познания,“ – това са думи, които сами по себе си вече съблазняват мнозина, – „скоро ще стане видно, че именно оттук може да се влезе в съприкосновение с двата гореспоменати полюса.“ Не желая да говоря за полюсите, които привежда даденият автор, тъй като всичко това е просто... Предпочитам да се въздържа от по-точно обозначение. „За целта особено добре подхожда новоформулираното понятие „аломатика“, под ръководството на което лесно можем да станем господари на всички трудности, идващи от двете страни.“ Аломатиката е нещо, което особено импонира на някои хора. „Аломатика е учението, науката и философията за другото (изведена от гръцкото allos = другото, в противоположност на autos = Аз, собствената личност).
Аломатиката учи за недействителността и несъществуването на Аза.
Всичко е и произхожда от не-Аза, т.е. от вън, от горе, от долу, накратко: от другото.“ И по-нататък се продължава с ерудиция от този род. Скъпи мои приятели, тази ерудираност, с която хората биват подготвяни за „Химическата сватба“ на Кристиян Розенкройц – наистина не казвам това от раздразнение, а изхождайки от обективна логика, – е напълно подобна на това, ако вместо ксенология или аломатика на някого му се прииска да обоснове някаква си „крушология“ или „крушематика“. Защото точно със същата логика, с която този забележителен оригинал свежда света до Аз и не-Аз, светът може да бъде сведен и до крушата и всичко, което не е круша, а именно другото извън тази круша. И могат да се използват точно същите думи и понятия, за да се обясни целият свят от крушата и не-крушата.
към текста >>
Скъпи мои приятели, тази ерудира
нос
т, с която хората биват подготвяни за „Химическата сватба“ на Кристиян Розенкройц – наистина не казвам това от раздразнение, а изхождайки от обективна логика, – е напълно подобна на това, ако вместо ксенология или аломатика на някого му се прииска да обоснове някаква си „крушология“ или „крушематика“.
„За целта особено добре подхожда новоформулираното понятие „аломатика“, под ръководството на което лесно можем да станем господари на всички трудности, идващи от двете страни.“ Аломатиката е нещо, което особено импонира на някои хора. „Аломатика е учението, науката и философията за другото (изведена от гръцкото allos = другото, в противоположност на autos = Аз, собствената личност). Аломатиката учи за недействителността и несъществуването на Аза. Всичко е и произхожда от не-Аза, т.е. от вън, от горе, от долу, накратко: от другото.“ И по-нататък се продължава с ерудиция от този род.
Скъпи мои приятели, тази ерудираност, с която хората биват подготвяни за „Химическата сватба“ на Кристиян Розенкройц – наистина не казвам това от раздразнение, а изхождайки от обективна логика, – е напълно подобна на това, ако вместо ксенология или аломатика на някого му се прииска да обоснове някаква си „крушология“ или „крушематика“.
Защото точно със същата логика, с която този забележителен оригинал свежда света до Аз и не-Аз, светът може да бъде сведен и до крушата и всичко, което не е круша, а именно другото извън тази круша. И могат да се използват точно същите думи и понятия, за да се обясни целият свят от крушата и не-крушата. В смисъла на този господин нищо няма да бъде пропуснато от света и неговите явления, ако вместо той да се обяснява с Аза и другото, съгласно „крушологията“ или „крушематиката“, се обясни с учението за крушата и другото извън крушата. И това се смята за научен труд, който използва също и различни сравнения от ембриологията, за да може да се представи за научен. В него се говори долу-горе в същия стил като в много от нашите т.нар.
към текста >>
Това означава истински недостатъчна способ
нос
т за различаване на това, което има вътрешна стой
нос
т, и това, което се намира на такава ниска степен на литературата като подобно нещо.
И могат да се използват точно същите думи и понятия, за да се обясни целият свят от крушата и не-крушата. В смисъла на този господин нищо няма да бъде пропуснато от света и неговите явления, ако вместо той да се обяснява с Аза и другото, съгласно „крушологията“ или „крушематиката“, се обясни с учението за крушата и другото извън крушата. И това се смята за научен труд, който използва също и различни сравнения от ембриологията, за да може да се представи за научен. В него се говори долу-горе в същия стил като в много от нашите т.нар. научни съчинения, които се възприемат за нещо сериозно и които често – както казах, казаното е без пристрастие, а тъкмо от чувство за пълно братство – се приемат сериозно сред нашите приятели, като че ли е нещо друго, докато то произтича единствено от по-ниското положение на нашата епоха.
Това означава истински недостатъчна способност за различаване на това, което има вътрешна стойност, и това, което се намира на такава ниска степен на литературата като подобно нещо.
Затова с пълна обективност може да се каже: ако такъв човек се явява един от тези, които разпространяват или повтарят глупавата басня за йезуитите, може също така да си създадем представа за значението на противниците, които настъпват от всички страни срещу нас в последно време. Става дума преди всичко за придобиване на правилното отношение към това, което днес се осмелява именно на окултна почва да изпълзи от всички краища на света и което все пак от мнозина се приема за равнозначно с имащата честни намерения дълбока духовна наука. Става дума за придобиване на правилно усещане по отношение на някои от тези господа, ако искаме да сме честни към духовната наука. Усещането се заключава в това, че най-добре е да ги игнорираме, вместо да ги разглезваме и да се занимаваме непрекъснато с тях, с всичко, което създават, да знаем, че всъщност би следвало да ги посъветваме вместо да си губят времето в занимания с подобни писания да бъдат по-полезни на човечеството, занимавайки се с нещо друго, например с резбарство. Това би принесло на човечеството много повече полза от такива празни работи.
към текста >>
Затова с пълна обектив
нос
т може да се каже: ако такъв човек се явява един от тези, които разпространяват или повтарят глупавата басня за йезуитите, може също така да си създадем представа за значението на противниците, които настъпват от всички страни срещу нас в последно време.
В смисъла на този господин нищо няма да бъде пропуснато от света и неговите явления, ако вместо той да се обяснява с Аза и другото, съгласно „крушологията“ или „крушематиката“, се обясни с учението за крушата и другото извън крушата. И това се смята за научен труд, който използва също и различни сравнения от ембриологията, за да може да се представи за научен. В него се говори долу-горе в същия стил като в много от нашите т.нар. научни съчинения, които се възприемат за нещо сериозно и които често – както казах, казаното е без пристрастие, а тъкмо от чувство за пълно братство – се приемат сериозно сред нашите приятели, като че ли е нещо друго, докато то произтича единствено от по-ниското положение на нашата епоха. Това означава истински недостатъчна способност за различаване на това, което има вътрешна стойност, и това, което се намира на такава ниска степен на литературата като подобно нещо.
Затова с пълна обективност може да се каже: ако такъв човек се явява един от тези, които разпространяват или повтарят глупавата басня за йезуитите, може също така да си създадем представа за значението на противниците, които настъпват от всички страни срещу нас в последно време.
Става дума преди всичко за придобиване на правилното отношение към това, което днес се осмелява именно на окултна почва да изпълзи от всички краища на света и което все пак от мнозина се приема за равнозначно с имащата честни намерения дълбока духовна наука. Става дума за придобиване на правилно усещане по отношение на някои от тези господа, ако искаме да сме честни към духовната наука. Усещането се заключава в това, че най-добре е да ги игнорираме, вместо да ги разглезваме и да се занимаваме непрекъснато с тях, с всичко, което създават, да знаем, че всъщност би следвало да ги посъветваме вместо да си губят времето в занимания с подобни писания да бъдат по-полезни на човечеството, занимавайки се с нещо друго, например с резбарство. Това би принесло на човечеството много повече полза от такива празни работи. Необходимо е да гледаме на такива неща с пълна обективност и да свикнем да оценяваме по действително правилен начин културата на съвремието със съставните . части.
към текста >>
Усещането се заключава в това, че най-добре е да ги игнорираме, вместо да ги разглезваме и да се занимаваме непрекъснато с тях, с всичко, което създават, да знаем, че всъщ
нос
т би следвало да ги посъветваме вместо да си губят времето в занимания с подобни писания да бъдат по-полезни на човечеството, занимавайки се с нещо друго, например с резбарство.
научни съчинения, които се възприемат за нещо сериозно и които често – както казах, казаното е без пристрастие, а тъкмо от чувство за пълно братство – се приемат сериозно сред нашите приятели, като че ли е нещо друго, докато то произтича единствено от по-ниското положение на нашата епоха. Това означава истински недостатъчна способност за различаване на това, което има вътрешна стойност, и това, което се намира на такава ниска степен на литературата като подобно нещо. Затова с пълна обективност може да се каже: ако такъв човек се явява един от тези, които разпространяват или повтарят глупавата басня за йезуитите, може също така да си създадем представа за значението на противниците, които настъпват от всички страни срещу нас в последно време. Става дума преди всичко за придобиване на правилното отношение към това, което днес се осмелява именно на окултна почва да изпълзи от всички краища на света и което все пак от мнозина се приема за равнозначно с имащата честни намерения дълбока духовна наука. Става дума за придобиване на правилно усещане по отношение на някои от тези господа, ако искаме да сме честни към духовната наука.
Усещането се заключава в това, че най-добре е да ги игнорираме, вместо да ги разглезваме и да се занимаваме непрекъснато с тях, с всичко, което създават, да знаем, че всъщност би следвало да ги посъветваме вместо да си губят времето в занимания с подобни писания да бъдат по-полезни на човечеството, занимавайки се с нещо друго, например с резбарство.
Това би принесло на човечеството много повече полза от такива празни работи. Необходимо е да гледаме на такива неща с пълна обективност и да свикнем да оценяваме по действително правилен начин културата на съвремието със съставните . части. Ако имаме правилните мисли и усещания за тези неща и за съответните личности, ще се справим. Трябва да сме наясно с едно: че действително, от друга страна, всички тези явления от съвременността са обясними, защото виждаме, че в културното развитие на човечеството навлизат ариманически и луциферически сили.
към текста >>
Необходимо е да гледаме на такива неща с пълна обектив
нос
т и да свикнем да оценяваме по действително правилен начин културата на съвремието със съставните . части.
Затова с пълна обективност може да се каже: ако такъв човек се явява един от тези, които разпространяват или повтарят глупавата басня за йезуитите, може също така да си създадем представа за значението на противниците, които настъпват от всички страни срещу нас в последно време. Става дума преди всичко за придобиване на правилното отношение към това, което днес се осмелява именно на окултна почва да изпълзи от всички краища на света и което все пак от мнозина се приема за равнозначно с имащата честни намерения дълбока духовна наука. Става дума за придобиване на правилно усещане по отношение на някои от тези господа, ако искаме да сме честни към духовната наука. Усещането се заключава в това, че най-добре е да ги игнорираме, вместо да ги разглезваме и да се занимаваме непрекъснато с тях, с всичко, което създават, да знаем, че всъщност би следвало да ги посъветваме вместо да си губят времето в занимания с подобни писания да бъдат по-полезни на човечеството, занимавайки се с нещо друго, например с резбарство. Това би принесло на човечеството много повече полза от такива празни работи.
Необходимо е да гледаме на такива неща с пълна обективност и да свикнем да оценяваме по действително правилен начин културата на съвремието със съставните . части.
Ако имаме правилните мисли и усещания за тези неща и за съответните личности, ще се справим. Трябва да сме наясно с едно: че действително, от друга страна, всички тези явления от съвременността са обясними, защото виждаме, че в културното развитие на човечеството навлизат ариманически и луциферически сили.
към текста >>
Ако имаме правилните мисли и усещания за тези неща и за съответните лич
нос
ти, ще се справим.
Става дума преди всичко за придобиване на правилното отношение към това, което днес се осмелява именно на окултна почва да изпълзи от всички краища на света и което все пак от мнозина се приема за равнозначно с имащата честни намерения дълбока духовна наука. Става дума за придобиване на правилно усещане по отношение на някои от тези господа, ако искаме да сме честни към духовната наука. Усещането се заключава в това, че най-добре е да ги игнорираме, вместо да ги разглезваме и да се занимаваме непрекъснато с тях, с всичко, което създават, да знаем, че всъщност би следвало да ги посъветваме вместо да си губят времето в занимания с подобни писания да бъдат по-полезни на човечеството, занимавайки се с нещо друго, например с резбарство. Това би принесло на човечеството много повече полза от такива празни работи. Необходимо е да гледаме на такива неща с пълна обективност и да свикнем да оценяваме по действително правилен начин културата на съвремието със съставните . части.
Ако имаме правилните мисли и усещания за тези неща и за съответните личности, ще се справим.
Трябва да сме наясно с едно: че действително, от друга страна, всички тези явления от съвременността са обясними, защото виждаме, че в културното развитие на човечеството навлизат ариманически и луциферически сили.
към текста >>
Трябва да сме наясно с едно: че действително, от друга страна, всички тези явления от съвремен
нос
тта са обясними, защото виждаме, че в културното развитие на човечеството навлизат ариманически и луциферически сили.
Става дума за придобиване на правилно усещане по отношение на някои от тези господа, ако искаме да сме честни към духовната наука. Усещането се заключава в това, че най-добре е да ги игнорираме, вместо да ги разглезваме и да се занимаваме непрекъснато с тях, с всичко, което създават, да знаем, че всъщност би следвало да ги посъветваме вместо да си губят времето в занимания с подобни писания да бъдат по-полезни на човечеството, занимавайки се с нещо друго, например с резбарство. Това би принесло на човечеството много повече полза от такива празни работи. Необходимо е да гледаме на такива неща с пълна обективност и да свикнем да оценяваме по действително правилен начин културата на съвремието със съставните . части. Ако имаме правилните мисли и усещания за тези неща и за съответните личности, ще се справим.
Трябва да сме наясно с едно: че действително, от друга страна, всички тези явления от съвременността са обясними, защото виждаме, че в културното развитие на човечеството навлизат ариманически и луциферически сили.
към текста >>
Който може да вникне по-дълбоко в същинската основна същ
нос
т на гръцко-латинската култура, ще може да наблюдава това уравновесяване между Луцифер и Ариман.
Точно така, както – често сме посочвали това – всичко в импулсите, действащи в развитието на човечеството, се променя от епоха на епоха, така се променят и ариманическите и луциферическите влияния. Нашата епоха в известен смисъл е един вид обратно повторение на египетско-халдейския период, но тъй като е обратно повторение, в наше време луциферическите и ариманическитете сили по принцип играят във външната култура роля, различна от тази в древния египетско-халдейски период. В египетско-халдейския период човешката душа е можела да погледне на това, което се случва, и по определен начин да каже: от едната страна идват ариманическите, а от другата – луциферическите влияния. По време на египетската култура това все още е можело да се различи много добре външно. През гръцко-латинската културна епоха нещата вече са стояли така, че – би могло да се каже – Луцифер и Ариман са се срещали непосредствено пред човешката душа и там са се уравновесявали.
Който може да вникне по-дълбоко в същинската основна същност на гръцко-латинската култура, ще може да наблюдава това уравновесяване между Луцифер и Ариман.
В наше време нещата отново са се променили. Днес във външния свят Луцифер и Ариман сключват в известен смисъл съюз един с друг, свързват своите импулси на възел във външния свят, преди тези импулси да се приближат към човешката душа, така че вътре в културното ни развитие имаме кълбото, възела там, където в древните времена е имало разделени нишки от ариманически и луциферически импулси. Сега на човека му е особено трудно да разплете този възел, да се ориентира в това кълбо. Навсякъде вътре в нашето културно движение имаме пъстро преплетени едни с други луциферически и ариманически нишки. Няма да придобием здрав поглед върху културните ни отношения, преди да си изясним, че в много агитационни течения, даже и в много абстрактни идеи и външни начинания, които се предприемат понастоящем и за бъдещето, действат заплетените нишки на луциферическите и ариманическите импулси.
към текста >>
Бдител
нос
т по отношение на тези нишки, бдител
нос
т към това, което представлява луциферическото и ариманическото в пъстър сплитък, това е, на което е необходимо да обърнем внимание.
В наше време нещата отново са се променили. Днес във външния свят Луцифер и Ариман сключват в известен смисъл съюз един с друг, свързват своите импулси на възел във външния свят, преди тези импулси да се приближат към човешката душа, така че вътре в културното ни развитие имаме кълбото, възела там, където в древните времена е имало разделени нишки от ариманически и луциферически импулси. Сега на човека му е особено трудно да разплете този възел, да се ориентира в това кълбо. Навсякъде вътре в нашето културно движение имаме пъстро преплетени едни с други луциферически и ариманически нишки. Няма да придобием здрав поглед върху културните ни отношения, преди да си изясним, че в много агитационни течения, даже и в много абстрактни идеи и външни начинания, които се предприемат понастоящем и за бъдещето, действат заплетените нишки на луциферическите и ариманическите импулси.
Бдителност по отношение на тези нишки, бдителност към това, което представлява луциферическото и ариманическото в пъстър сплитък, това е, на което е необходимо да обърнем внимание.
И днес никой вече не е в състояние да се ориентира напълно в тези луциферически и ариманически елементи освен този, който се опита да върви по пътя на духовното познание, да съоръжи душата си с ясновидски сили, така че това, което е човекът като същност, което обаче не може да знае с обикновеното си съзнание, действително да се разкрие и да стане предмет на истинната духовна наука. И при това важното е – това следва от изложението, което беше дадено, – че веднага щом човек встъпи във висшите светове, той трябва, така да се каже, да престъпи един праг. Че, доколкото е земен човек и е направил душата си ясновиждаща, той трябва да преминава през този праг в едната и в другата посока и винаги да се държи по правилния начин както в духовния свят, отвъд прага, така и във физическия свят, от тази страна на прага. И в нашите лекции, и в нашия цикъл от драми беше повторно указано за едно важно преживяване, за преживяването на прага, за така наречената среща с Пазача на прага.
към текста >>
И днес никой вече не е в състояние да се ориентира напълно в тези луциферически и ариманически елементи освен този, който се опита да върви по пътя на духовното познание, да съоръжи душата си с ясновидски сили, така че това, което е човекът като същ
нос
т, което обаче не може да знае с обикновеното си съзнание, действително да се разкрие и да стане предмет на истинната духовна наука.
Днес във външния свят Луцифер и Ариман сключват в известен смисъл съюз един с друг, свързват своите импулси на възел във външния свят, преди тези импулси да се приближат към човешката душа, така че вътре в културното ни развитие имаме кълбото, възела там, където в древните времена е имало разделени нишки от ариманически и луциферически импулси. Сега на човека му е особено трудно да разплете този възел, да се ориентира в това кълбо. Навсякъде вътре в нашето културно движение имаме пъстро преплетени едни с други луциферически и ариманически нишки. Няма да придобием здрав поглед върху културните ни отношения, преди да си изясним, че в много агитационни течения, даже и в много абстрактни идеи и външни начинания, които се предприемат понастоящем и за бъдещето, действат заплетените нишки на луциферическите и ариманическите импулси. Бдителност по отношение на тези нишки, бдителност към това, което представлява луциферическото и ариманическото в пъстър сплитък, това е, на което е необходимо да обърнем внимание.
И днес никой вече не е в състояние да се ориентира напълно в тези луциферически и ариманически елементи освен този, който се опита да върви по пътя на духовното познание, да съоръжи душата си с ясновидски сили, така че това, което е човекът като същност, което обаче не може да знае с обикновеното си съзнание, действително да се разкрие и да стане предмет на истинната духовна наука.
И при това важното е – това следва от изложението, което беше дадено, – че веднага щом човек встъпи във висшите светове, той трябва, така да се каже, да престъпи един праг. Че, доколкото е земен човек и е направил душата си ясновиждаща, той трябва да преминава през този праг в едната и в другата посока и винаги да се държи по правилния начин както в духовния свят, отвъд прага, така и във физическия свят, от тази страна на прага. И в нашите лекции, и в нашия цикъл от драми беше повторно указано за едно важно преживяване, за преживяването на прага, за така наречената среща с Пазача на прага.
към текста >>
Тук бих искал – защото, ако следва да охарактеризирам в подроб
нос
ти срещата с Пазача на прага, би трябвало да изнеса дълъг лекционен цикъл – да добавя само още няколко неща към характеристиката на този Пазач на прага.
Напълно е възможно – това вече беше споменато – да се издигнем в духовните светове, да преживеем много неща в духовните светове, без да преминем през това, от една страна, разтърсващо, но, от друга страна, във висша степен значително и важно преживяване с Пазача на прага. Но за ясното, обективно съзерцание на духовните светове е безкрайно важно веднъж да се преживее именно тази среща с Пазача на прага. В книгата „Прагът на духовния свят“ посочих всичко, свързано с това, доколкото е възможно в едно съчинение, разглеждащо нещата в афористична форма. Много неща добавих по време на тези лекции.
Тук бих искал – защото, ако следва да охарактеризирам в подробности срещата с Пазача на прага, би трябвало да изнеса дълъг лекционен цикъл – да добавя само още няколко неща към характеристиката на този Пазач на прага.
Бих искал да ви обърна внимание на това, че когато отначало остави физическото си тяло, в което има за обкръжение физическия свят, човекът встъпва в елементарния свят. И тогава, когато има за обкръжение този елементарен свят, той живее в етерното си тяло, както във физическия свят живее във физическото тяло. Когато след това излезе ясновиждащо от етерното тяло, той живее в астралното си тяло и има за обкръжение духовния свят. Обърнахме внимание и на това, че човекът може да излезе и от своето астрално тяло и да бъде своя истински Аз. Тогава негово обкръжение е свръхдуховният свят.
към текста >>
Встъпвайки в тези светове, човекът стига най-накрая до това, което винаги е имал в душевните си глъбини, до своя истински Аз, докато още в духовния свят той стига до начина, по който му се разкрива истинският му Аз, а именно обвит от жива мисловна същ
нос
т.
Бих искал да ви обърна внимание на това, че когато отначало остави физическото си тяло, в което има за обкръжение физическия свят, човекът встъпва в елементарния свят. И тогава, когато има за обкръжение този елементарен свят, той живее в етерното си тяло, както във физическия свят живее във физическото тяло. Когато след това излезе ясновиждащо от етерното тяло, той живее в астралното си тяло и има за обкръжение духовния свят. Обърнахме внимание и на това, че човекът може да излезе и от своето астрално тяло и да бъде своя истински Аз. Тогава негово обкръжение е свръхдуховният свят.
Встъпвайки в тези светове, човекът стига най-накрая до това, което винаги е имал в душевните си глъбини, до своя истински Аз, докато още в духовния свят той стига до начина, по който му се разкрива истинският му Аз, а именно обвит от жива мисловна същност.
Всички ние, които живеем на физическия план, носим в себе си този друг Аз, само че обикновеното съзнание не може да знае нищо за това, че същността на този друг Аз, на този истински Аз, се изживява едва тогава, когато човек се издигне в духовния и свръхдуховния свят. Но всъщност ние винаги носим като постоянен спътник този истински Аз в себе си. Но истинският Аз, който срещаме на прага на духовния свят, съществува по своеобразен начин, бих казал, в една особена премяна. На прага на духовния свят този истински Аз може да се облече във всичко това, което се явяват нашите слабости, нашите недостатъци, във всичко, което, така да се каже, ни склонява да останем привързани с цялото си същество към физическо-сетивния свят или най-малко към елементарния свят. И така, ние се срещаме със собствения си истински Аз на прага на духовните светове.
към текста >>
Всички ние, които живеем на физическия план,
нос
им в себе си този друг Аз, само че обикновеното съзнание не може да знае нищо за това, че същ
нос
тта на този друг Аз, на този истински Аз, се изживява едва тогава, когато човек се издигне в духовния и свръхдуховния свят.
И тогава, когато има за обкръжение този елементарен свят, той живее в етерното си тяло, както във физическия свят живее във физическото тяло. Когато след това излезе ясновиждащо от етерното тяло, той живее в астралното си тяло и има за обкръжение духовния свят. Обърнахме внимание и на това, че човекът може да излезе и от своето астрално тяло и да бъде своя истински Аз. Тогава негово обкръжение е свръхдуховният свят. Встъпвайки в тези светове, човекът стига най-накрая до това, което винаги е имал в душевните си глъбини, до своя истински Аз, докато още в духовния свят той стига до начина, по който му се разкрива истинският му Аз, а именно обвит от жива мисловна същност.
Всички ние, които живеем на физическия план, носим в себе си този друг Аз, само че обикновеното съзнание не може да знае нищо за това, че същността на този друг Аз, на този истински Аз, се изживява едва тогава, когато човек се издигне в духовния и свръхдуховния свят.
Но всъщност ние винаги носим като постоянен спътник този истински Аз в себе си. Но истинският Аз, който срещаме на прага на духовния свят, съществува по своеобразен начин, бих казал, в една особена премяна. На прага на духовния свят този истински Аз може да се облече във всичко това, което се явяват нашите слабости, нашите недостатъци, във всичко, което, така да се каже, ни склонява да останем привързани с цялото си същество към физическо-сетивния свят или най-малко към елементарния свят. И така, ние се срещаме със собствения си истински Аз на прага на духовните светове. Абстрактната теософия много лесно може да каже: това сме самите ние, този друг Аз, този истински Аз.
към текста >>
Но всъщ
нос
т ние винаги
нос
им като постоянен спътник този истински Аз в себе си.
Когато след това излезе ясновиждащо от етерното тяло, той живее в астралното си тяло и има за обкръжение духовния свят. Обърнахме внимание и на това, че човекът може да излезе и от своето астрално тяло и да бъде своя истински Аз. Тогава негово обкръжение е свръхдуховният свят. Встъпвайки в тези светове, човекът стига най-накрая до това, което винаги е имал в душевните си глъбини, до своя истински Аз, докато още в духовния свят той стига до начина, по който му се разкрива истинският му Аз, а именно обвит от жива мисловна същност. Всички ние, които живеем на физическия план, носим в себе си този друг Аз, само че обикновеното съзнание не може да знае нищо за това, че същността на този друг Аз, на този истински Аз, се изживява едва тогава, когато човек се издигне в духовния и свръхдуховния свят.
Но всъщност ние винаги носим като постоянен спътник този истински Аз в себе си.
Но истинският Аз, който срещаме на прага на духовния свят, съществува по своеобразен начин, бих казал, в една особена премяна. На прага на духовния свят този истински Аз може да се облече във всичко това, което се явяват нашите слабости, нашите недостатъци, във всичко, което, така да се каже, ни склонява да останем привързани с цялото си същество към физическо-сетивния свят или най-малко към елементарния свят. И така, ние се срещаме със собствения си истински Аз на прага на духовните светове. Абстрактната теософия много лесно може да каже: това сме самите ние, този друг Аз, този истински Аз. По отношение на действителността тези думи, че това сме самите ние, нямат голямо значение.
към текста >>
По отношение на действител
нос
тта тези думи, че това сме самите ние, нямат голямо значение.
Но всъщност ние винаги носим като постоянен спътник този истински Аз в себе си. Но истинският Аз, който срещаме на прага на духовния свят, съществува по своеобразен начин, бих казал, в една особена премяна. На прага на духовния свят този истински Аз може да се облече във всичко това, което се явяват нашите слабости, нашите недостатъци, във всичко, което, така да се каже, ни склонява да останем привързани с цялото си същество към физическо-сетивния свят или най-малко към елементарния свят. И така, ние се срещаме със собствения си истински Аз на прага на духовните светове. Абстрактната теософия много лесно може да каже: това сме самите ние, този друг Аз, този истински Аз.
По отношение на действителността тези думи, че това сме самите ние, нямат голямо значение.
Наистина всички ние преминаваме през духовните светове като наш друг Аз, но твърде много се отличаваме от него. Когато с нашето съзнание пребиваваме във физическия свят, нашият друг Аз действително е съвършено различно, чуждо за нас същество, на което сме много по-чужди, отколкото на някой друг човек от земния свят. И този друг Аз, този истински Аз се облича в нашите слабости, във всичко, което всъщност следва да оставим и не желаем да оставим, понеже, съобразно с привичките си като физическо-сетивни хора, сме привързани към него, когато искаме да преминем през прага. И така, на прага на духовния свят всъщност се срещаме с едно духовно същество, което се различава от всички останали духовни същества, които можем да срещнем в свръхсетивните светове. Всички други духовни същества се явяват сякаш повече или по-малко с обвивки, които все пак съответстват повече на собственото им битие, отколкото е случаят с обвивките на Пазача на прага.
към текста >>
И този друг Аз, този истински Аз се облича в нашите слабости, във всичко, което всъщ
нос
т следва да оставим и не желаем да оставим, понеже, съобразно с привичките си като физическо-сетивни хора, сме привързани към него, когато искаме да преминем през прага.
И така, ние се срещаме със собствения си истински Аз на прага на духовните светове. Абстрактната теософия много лесно може да каже: това сме самите ние, този друг Аз, този истински Аз. По отношение на действителността тези думи, че това сме самите ние, нямат голямо значение. Наистина всички ние преминаваме през духовните светове като наш друг Аз, но твърде много се отличаваме от него. Когато с нашето съзнание пребиваваме във физическия свят, нашият друг Аз действително е съвършено различно, чуждо за нас същество, на което сме много по-чужди, отколкото на някой друг човек от земния свят.
И този друг Аз, този истински Аз се облича в нашите слабости, във всичко, което всъщност следва да оставим и не желаем да оставим, понеже, съобразно с привичките си като физическо-сетивни хора, сме привързани към него, когато искаме да преминем през прага.
И така, на прага на духовния свят всъщност се срещаме с едно духовно същество, което се различава от всички останали духовни същества, които можем да срещнем в свръхсетивните светове. Всички други духовни същества се явяват сякаш повече или по-малко с обвивки, които все пак съответстват повече на собственото им битие, отколкото е случаят с обвивките на Пазача на прага. Той се облича в това, което събужда у нас не само грижи и печал, но често и ужас и отвращение. Той се облича в нашите слабости, в това, за което можем да кажем, че треперим да не се разделим с него, или пък че не само се изчервяваме, а почти умираме от срам, когато трябва да гледаме на това, което сме и в което се е облякъл Пазачът на прага. Следователно това е среща със самия себе си, но в действителност все пак срещата е с друго същество.
към текста >>
И така, на прага на духовния свят всъщ
нос
т се срещаме с едно духовно същество, което се различава от всички останали духовни същества, които можем да срещнем в свръхсетивните светове.
Абстрактната теософия много лесно може да каже: това сме самите ние, този друг Аз, този истински Аз. По отношение на действителността тези думи, че това сме самите ние, нямат голямо значение. Наистина всички ние преминаваме през духовните светове като наш друг Аз, но твърде много се отличаваме от него. Когато с нашето съзнание пребиваваме във физическия свят, нашият друг Аз действително е съвършено различно, чуждо за нас същество, на което сме много по-чужди, отколкото на някой друг човек от земния свят. И този друг Аз, този истински Аз се облича в нашите слабости, във всичко, което всъщност следва да оставим и не желаем да оставим, понеже, съобразно с привичките си като физическо-сетивни хора, сме привързани към него, когато искаме да преминем през прага.
И така, на прага на духовния свят всъщност се срещаме с едно духовно същество, което се различава от всички останали духовни същества, които можем да срещнем в свръхсетивните светове.
Всички други духовни същества се явяват сякаш повече или по-малко с обвивки, които все пак съответстват повече на собственото им битие, отколкото е случаят с обвивките на Пазача на прага. Той се облича в това, което събужда у нас не само грижи и печал, но често и ужас и отвращение. Той се облича в нашите слабости, в това, за което можем да кажем, че треперим да не се разделим с него, или пък че не само се изчервяваме, а почти умираме от срам, когато трябва да гледаме на това, което сме и в което се е облякъл Пазачът на прага. Следователно това е среща със самия себе си, но в действителност все пак срещата е с друго същество.
към текста >>
Следователно това е среща със самия себе си, но в действител
нос
т все пак срещата е с друго същество.
И този друг Аз, този истински Аз се облича в нашите слабости, във всичко, което всъщност следва да оставим и не желаем да оставим, понеже, съобразно с привичките си като физическо-сетивни хора, сме привързани към него, когато искаме да преминем през прага. И така, на прага на духовния свят всъщност се срещаме с едно духовно същество, което се различава от всички останали духовни същества, които можем да срещнем в свръхсетивните светове. Всички други духовни същества се явяват сякаш повече или по-малко с обвивки, които все пак съответстват повече на собственото им битие, отколкото е случаят с обвивките на Пазача на прага. Той се облича в това, което събужда у нас не само грижи и печал, но често и ужас и отвращение. Той се облича в нашите слабости, в това, за което можем да кажем, че треперим да не се разделим с него, или пък че не само се изчервяваме, а почти умираме от срам, когато трябва да гледаме на това, което сме и в което се е облякъл Пазачът на прага.
Следователно това е среща със самия себе си, но в действителност все пак срещата е с друго същество.
към текста >>
Всъщ
нос
т особено в нашето сегашно време не е особено трудно да се получат някакви впечатления от духовния свят.
Но не е толкова лесно да се мине покрай Пазача на прага. Може да се каже: в отношението към вярното, правилно виждане на духовните светове изобщо е лесно да се постигне съзерцание на духовните светове.
Всъщност особено в нашето сегашно време не е особено трудно да се получат някакви впечатления от духовния свят.
Но да се встъпи в духовния свят така, че в него да се види истината, това именно прави необходима подготовката. Дори и ако на някого му е съдено по-късно да се срещне с Пазача на прага, все пак той трябва много добре да се подготви, за да може да изживее по правилния начин срещата, когато тя ще може да се осъществи. Повечето хора или най-малкото мнозина отиват, така да се каже, до Пазача на прага. Но винаги е важно да се отиде съзнателно до Пазача на прага. Неосъзнато стоим пред него всяка нощ.
към текста >>
И този Пазач на прага всъщ
нос
т се явява голям благодетел затова, че не дава да бъде видян, защото хората не биха го понесли.
Но да се встъпи в духовния свят така, че в него да се види истината, това именно прави необходима подготовката. Дори и ако на някого му е съдено по-късно да се срещне с Пазача на прага, все пак той трябва много добре да се подготви, за да може да изживее по правилния начин срещата, когато тя ще може да се осъществи. Повечето хора или най-малкото мнозина отиват, така да се каже, до Пазача на прага. Но винаги е важно да се отиде съзнателно до Пазача на прага. Неосъзнато стоим пред него всяка нощ.
И този Пазач на прага всъщност се явява голям благодетел затова, че не дава да бъде видян, защото хората не биха го понесли.
Да доведем до знанието си това, което изживяваме неосъзнато всяка нощ, означава всъщност да се срещнем с Пазача на прага. Обикновено хората отиват дотам, че стигат точно до границата, където, така да се каже, стои Пазачът на прага. Но в такъв момент с душите се случва нещо много специфично. А именно душата преживява този момент в помрачено състояние между съзнателността и безсъзнателността, тя не го допуска да стигне изцяло до съзнанието. Душата е склонна да вижда на границата самата себе си такава, каквато е, как със своите слабости и недостатъци е привързана към физическия свят.
към текста >>
Да доведем до знанието си това, което изживяваме неосъзнато всяка нощ, означава всъщ
нос
т да се срещнем с Пазача на прага.
Дори и ако на някого му е съдено по-късно да се срещне с Пазача на прага, все пак той трябва много добре да се подготви, за да може да изживее по правилния начин срещата, когато тя ще може да се осъществи. Повечето хора или най-малкото мнозина отиват, така да се каже, до Пазача на прага. Но винаги е важно да се отиде съзнателно до Пазача на прага. Неосъзнато стоим пред него всяка нощ. И този Пазач на прага всъщност се явява голям благодетел затова, че не дава да бъде видян, защото хората не биха го понесли.
Да доведем до знанието си това, което изживяваме неосъзнато всяка нощ, означава всъщност да се срещнем с Пазача на прага.
Обикновено хората отиват дотам, че стигат точно до границата, където, така да се каже, стои Пазачът на прага. Но в такъв момент с душите се случва нещо много специфично. А именно душата преживява този момент в помрачено състояние между съзнателността и безсъзнателността, тя не го допуска да стигне изцяло до съзнанието. Душата е склонна да вижда на границата самата себе си такава, каквато е, как със своите слабости и недостатъци е привързана към физическия свят. Но тя не може да понесе това и още предварително, когато всичко случващо се може да стигне до съзнанието, душата, така да се каже, замъглява своето съзнание с ужаса, който изпитва.
към текста >>
А именно душата преживява този момент в помрачено състояние между съзнател
нос
тта и безсъзнател
нос
тта, тя не го допуска да стигне изцяло до съзнанието.
Неосъзнато стоим пред него всяка нощ. И този Пазач на прага всъщност се явява голям благодетел затова, че не дава да бъде видян, защото хората не биха го понесли. Да доведем до знанието си това, което изживяваме неосъзнато всяка нощ, означава всъщност да се срещнем с Пазача на прага. Обикновено хората отиват дотам, че стигат точно до границата, където, така да се каже, стои Пазачът на прага. Но в такъв момент с душите се случва нещо много специфично.
А именно душата преживява този момент в помрачено състояние между съзнателността и безсъзнателността, тя не го допуска да стигне изцяло до съзнанието.
Душата е склонна да вижда на границата самата себе си такава, каквато е, как със своите слабости и недостатъци е привързана към физическия свят. Но тя не може да понесе това и още предварително, когато всичко случващо се може да стигне до съзнанието, душата, така да се каже, замъглява своето съзнание с ужаса, който изпитва. И такива моменти, в които душата замъглява съзнанието си, са най-добрите точки за атака на ариманическите същества. Ние действително отиваме до Пазача на прага, когато с особена сила и крепкост се развива например нашето самочувствие. Това усещане за себе си трябва да укрепим, ако искаме да се вживеем в духовния свят.
към текста >>
С укрепването на това самочувствие се укрепват и всички наклон
нос
ти и навици, всички слабости и предразсъдъци, които иначе във външния свят обикновено се удържат в техните граници чрез възпитанието, привикването, външната култура.
Душата е склонна да вижда на границата самата себе си такава, каквато е, как със своите слабости и недостатъци е привързана към физическия свят. Но тя не може да понесе това и още предварително, когато всичко случващо се може да стигне до съзнанието, душата, така да се каже, замъглява своето съзнание с ужаса, който изпитва. И такива моменти, в които душата замъглява съзнанието си, са най-добрите точки за атака на ариманическите същества. Ние действително отиваме до Пазача на прага, когато с особена сила и крепкост се развива например нашето самочувствие. Това усещане за себе си трябва да укрепим, ако искаме да се вживеем в духовния свят.
С укрепването на това самочувствие се укрепват и всички наклонности и навици, всички слабости и предразсъдъци, които иначе във външния свят обикновено се удържат в техните граници чрез възпитанието, привикването, външната култура.
На прага на духовния свят извътре силно се проявяват луциферическите импулси и – когато човешката душа има тенденцията да се замъглява – Луцифер тутакси се свързва с Ариман, като последствието е, че за човека се забранява входът в духовния свят. Когато човекът със здравата си душа търси познанията на духовната наука и не живее с болезнена жажда за духовни изживявания, няма да се стигне дотам да може да му се случи нещо особено лошо на тази граница. Когато се наблюдава всичко това, което може да се наблюдава в истинската вярна духовна наука, не се случва нищо, освен че за стремящата се душа Луцифер и Ариман, по определен начин, се уравновесяват един друг на прага на духовния свят и човекът просто няма да влезе с душата си в духовния свят. Когато обаче е налице особена жажда да се влезе в духовния свят, се стига дотам, че наистина настъпва това, което може да се нарече полакомяване за духовния свят. И това, за което човек се е полакомил, Ариман сгъстява и тогава в съзнанието се стреми да проникне нещо, което все пак не може да влезе.
към текста >>
И това, за което се е полакомил там, се сгъстява до нещо, което може да съдържа напълно истинни образи на духовния свят, но което не съдържа най-важното, благодарение на което душата да може да получи ясно виждане за истината и цен
нос
тта на това, което вижда.
Когато се наблюдава всичко това, което може да се наблюдава в истинската вярна духовна наука, не се случва нищо, освен че за стремящата се душа Луцифер и Ариман, по определен начин, се уравновесяват един друг на прага на духовния свят и човекът просто няма да влезе с душата си в духовния свят. Когато обаче е налице особена жажда да се влезе в духовния свят, се стига дотам, че наистина настъпва това, което може да се нарече полакомяване за духовния свят. И това, за което човек се е полакомил, Ариман сгъстява и тогава в съзнанието се стреми да проникне нещо, което все пак не може да влезе. Тогава човекът преживява това, за което се е полакомил в духовния свят в сгъстено състояние, когато то застане пред него така, че изглежда изцяло според мострата на физическите впечатления. Накратко, той получава халюцинации, илюзии, мисли си, че стои пред духовния свят, тъй като е проникнал до Пазача на прага, но не е минал покрай него, а е бил отхвърлен назад от своята жажда да се полакоми в духовния свят.
И това, за което се е полакомил там, се сгъстява до нещо, което може да съдържа напълно истинни образи на духовния свят, но което не съдържа най-важното, благодарение на което душата да може да получи ясно виждане за истината и ценността на това, което вижда.
към текста >>
Всъщ
нос
т нищо в живота на човека не е толкова трудно, колкото действителното самопознание.
Да не иска да се издигне в духовните светове, когато кармата прави това възможно за него в инкарнацията му, се явява нарушаване на дълга по отношение хода на развитието. Мислейки си, че може да се заблуди, човек да каже на себе си: „Не искам да вляза в духовните светове“, е абсолютно погрешно. Ние сме длъжни да се стремим да влезем в духовните светове толкова интензивно, колкото изобщо ни е възможно. Но, от друга страна, трябва да сме наясно, че не следва да се боим от това, от което човекът е най-склонен и най-предразположен да се страхува: от действителното, истинно самопознание. По този пункт могат да се изживеят много неща.
Всъщност нищо в живота на човека не е толкова трудно, колкото действителното самопознание.
Много гротескни, странни неща могат да се срещнат тук. Могат да се срещнат хора, които в своето горно съзнание непрекъснато подчертават, че правят едно или друго нещо напълно безкористно, че не искат абсолютно нищо за себе си. Ако човек има разбиране за такива души, често се показва, че те наистина уверяват себе си в това, но че в своето подсъзнание са пълни егоисти и всъщност искат само нещата, угодни на собствения им Аз. О, може да се случи и така, че да се явят хора, които, изхождайки, да кажем, от своето горно съзнание, държат речи, говорят думи, пишат съчинения, така че на сравнително малък брой страници от осемнадесет до двадесет и пет пъти да се срещат думи като „любов“, „толерантност“ и тем подобни, без ни най-малко в действителните факти на душата им да има нещо такова. За нищо не е толкова лесно да се заблудиш така, както относно самия себе си, ако отново и отново не стоиш на стража с основателно, честно самопознание, което прилагаш.
към текста >>
Ако човек има разбиране за такива души, често се показва, че те наистина уверяват себе си в това, но че в своето подсъзнание са пълни егоисти и всъщ
нос
т искат само нещата, угодни на собствения им Аз.
Но, от друга страна, трябва да сме наясно, че не следва да се боим от това, от което човекът е най-склонен и най-предразположен да се страхува: от действителното, истинно самопознание. По този пункт могат да се изживеят много неща. Всъщност нищо в живота на човека не е толкова трудно, колкото действителното самопознание. Много гротескни, странни неща могат да се срещнат тук. Могат да се срещнат хора, които в своето горно съзнание непрекъснато подчертават, че правят едно или друго нещо напълно безкористно, че не искат абсолютно нищо за себе си.
Ако човек има разбиране за такива души, често се показва, че те наистина уверяват себе си в това, но че в своето подсъзнание са пълни егоисти и всъщност искат само нещата, угодни на собствения им Аз.
О, може да се случи и така, че да се явят хора, които, изхождайки, да кажем, от своето горно съзнание, държат речи, говорят думи, пишат съчинения, така че на сравнително малък брой страници от осемнадесет до двадесет и пет пъти да се срещат думи като „любов“, „толерантност“ и тем подобни, без ни най-малко в действителните факти на душата им да има нещо такова. За нищо не е толкова лесно да се заблудиш така, както относно самия себе си, ако отново и отново не стоиш на стража с основателно, честно самопознание, което прилагаш. Но това самопознание е трудно, трудно, ако следва да се прилага непосредствено. Случвало се е дори хората дотолкова да се затварят пред самопознанието, че вместо да си признаят какво представляват понастоящем, по-скоро да признаят, че са били маймуни по време на лунното развитие, по-скоро това, отколкото да осъзнаят какво се явяват в настоящето. Толкова голямо може да бъде заслепението по отношение на дълга към истинно, същинско самопознание на човека.
към текста >>
О, може да се случи и така, че да се явят хора, които, изхождайки, да кажем, от своето горно съзнание, държат речи, говорят думи, пишат съчинения, така че на сравнително малък брой страници от осемнадесет до двадесет и пет пъти да се срещат думи като „любов“, „толерант
нос
т“ и тем подобни, без ни най-малко в действителните факти на душата им да има нещо такова.
По този пункт могат да се изживеят много неща. Всъщност нищо в живота на човека не е толкова трудно, колкото действителното самопознание. Много гротескни, странни неща могат да се срещнат тук. Могат да се срещнат хора, които в своето горно съзнание непрекъснато подчертават, че правят едно или друго нещо напълно безкористно, че не искат абсолютно нищо за себе си. Ако човек има разбиране за такива души, често се показва, че те наистина уверяват себе си в това, но че в своето подсъзнание са пълни егоисти и всъщност искат само нещата, угодни на собствения им Аз.
О, може да се случи и така, че да се явят хора, които, изхождайки, да кажем, от своето горно съзнание, държат речи, говорят думи, пишат съчинения, така че на сравнително малък брой страници от осемнадесет до двадесет и пет пъти да се срещат думи като „любов“, „толерантност“ и тем подобни, без ни най-малко в действителните факти на душата им да има нещо такова.
За нищо не е толкова лесно да се заблудиш така, както относно самия себе си, ако отново и отново не стоиш на стража с основателно, честно самопознание, което прилагаш. Но това самопознание е трудно, трудно, ако следва да се прилага непосредствено. Случвало се е дори хората дотолкова да се затварят пред самопознанието, че вместо да си признаят какво представляват понастоящем, по-скоро да признаят, че са били маймуни по време на лунното развитие, по-скоро това, отколкото да осъзнаят какво се явяват в настоящето. Толкова голямо може да бъде заслепението по отношение на дълга към истинно, същинско самопознание на човека. За мнозина, които се стремят към духовните области, би било добро упражнение, ако в живота си от време на време отново и отново са правили например следното, ако са си казвали: искам да отправя мисълта си назад към последните три-четири седмици или по-добре месеци и да извикам пред погледа си най-важните факти, когато съм свършил много неща.
към текста >>
За нищо не е толкова лесно да се заблудиш така, както от
нос
но самия себе си, ако отново и отново не стоиш на стража с основателно, честно самопознание, което прилагаш.
Всъщност нищо в живота на човека не е толкова трудно, колкото действителното самопознание. Много гротескни, странни неща могат да се срещнат тук. Могат да се срещнат хора, които в своето горно съзнание непрекъснато подчертават, че правят едно или друго нещо напълно безкористно, че не искат абсолютно нищо за себе си. Ако човек има разбиране за такива души, често се показва, че те наистина уверяват себе си в това, но че в своето подсъзнание са пълни егоисти и всъщност искат само нещата, угодни на собствения им Аз. О, може да се случи и така, че да се явят хора, които, изхождайки, да кажем, от своето горно съзнание, държат речи, говорят думи, пишат съчинения, така че на сравнително малък брой страници от осемнадесет до двадесет и пет пъти да се срещат думи като „любов“, „толерантност“ и тем подобни, без ни най-малко в действителните факти на душата им да има нещо такова.
За нищо не е толкова лесно да се заблудиш така, както относно самия себе си, ако отново и отново не стоиш на стража с основателно, честно самопознание, което прилагаш.
Но това самопознание е трудно, трудно, ако следва да се прилага непосредствено. Случвало се е дори хората дотолкова да се затварят пред самопознанието, че вместо да си признаят какво представляват понастоящем, по-скоро да признаят, че са били маймуни по време на лунното развитие, по-скоро това, отколкото да осъзнаят какво се явяват в настоящето. Толкова голямо може да бъде заслепението по отношение на дълга към истинно, същинско самопознание на човека. За мнозина, които се стремят към духовните области, би било добро упражнение, ако в живота си от време на време отново и отново са правили например следното, ако са си казвали: искам да отправя мисълта си назад към последните три-четири седмици или по-добре месеци и да извикам пред погледа си най-важните факти, когато съм свършил много неща. Искам напълно систематично да се абстрахирам от всичко, което ме е постигнало може би несправедливо.
към текста >>
В търсене на пътя към ясновидството, изключителната труд
нос
т да се влезе във висшите светове, така да се каже, напълно незастрашено – както многократно сме подчертавали – показва колко е съществено човек да не се разтвори, когато трябва да си „пъхне главата в мравуняка“.
Ще се постарая да изключа всичко, което обикновено толкова често казвам като извинение за това, което ми се е случило, че друг е виновен. Искам никога да не размишлявам над това, че може да е виновен някой друг, освен аз самият. Ако помислим колко лесно човек е склонен ежечасно да държи другиго, а не себе си отговорен за това, което му се случва, ще разберем колко е хубав един такъв обзор на живота, в който дори тогава, когато на някого се е случила несправедливост, той сам да изключи мисълта за тази несправедливост и да не допуска у него да се надигне критика, че другият може и да не е прав. Нека пробва такова упражнение и ще види, че вътрешно достига до напълно различно отношение към духовния свят. Такива неща променят много в действителното състояние, в действителното настроение на човешката душа.
В търсене на пътя към ясновидството, изключителната трудност да се влезе във висшите светове, така да се каже, напълно незастрашено – както многократно сме подчертавали – показва колко е съществено човек да не се разтвори, когато трябва да си „пъхне главата в мравуняка“.
Нужно е укрепено, усилено самочувствие, самочувствие, което човек съвсем не следва да развива във физическия свят, ако не желае да бъде изпечен егоист. Ако иска да се утвърди във висшите светове, ако иска да се почувства и да изживее себе си там, той трябва да встъпи в тях с укрепнало самочувствие. Той следва обаче да има и способността да изключва това самочувствие, когато отново се върне в сетивния свят, за да не бъде съвършен егоист в него. И така, там, в другите светове, е необходимо укрепнало самочувствие. Напълно може да се твърди, че, за да живее във висшите светове на духовността, човекът се нуждае от укрепнало самочувствие.
към текста >>
Той следва обаче да има и способ
нос
тта да изключва това самочувствие, когато отново се върне в сетивния свят, за да не бъде съвършен егоист в него.
Нека пробва такова упражнение и ще види, че вътрешно достига до напълно различно отношение към духовния свят. Такива неща променят много в действителното състояние, в действителното настроение на човешката душа. В търсене на пътя към ясновидството, изключителната трудност да се влезе във висшите светове, така да се каже, напълно незастрашено – както многократно сме подчертавали – показва колко е съществено човек да не се разтвори, когато трябва да си „пъхне главата в мравуняка“. Нужно е укрепено, усилено самочувствие, самочувствие, което човек съвсем не следва да развива във физическия свят, ако не желае да бъде изпечен егоист. Ако иска да се утвърди във висшите светове, ако иска да се почувства и да изживее себе си там, той трябва да встъпи в тях с укрепнало самочувствие.
Той следва обаче да има и способността да изключва това самочувствие, когато отново се върне в сетивния свят, за да не бъде съвършен егоист в него.
И така, там, в другите светове, е необходимо укрепнало самочувствие. Напълно може да се твърди, че, за да живее във висшите светове на духовността, човекът се нуждае от укрепнало самочувствие. Но за целта е необходимо, така да се каже, полярно-противоположното на това твърдение, което току-що беше изказано: познанието, че наистина там, в духовното, е необходимо да се намери укрепналото самочувствие, но че във физическия свят духът следва да се изживява по един специфичен начин в това, което в най-широк смисъл във физическия свят наричат любов, способност за любов, способност за съчувствие, състрадание и споделена радост.
към текста >>
Напълно може да се твърди, че, за да живее във висшите светове на духов
нос
тта, човекът се нуждае от укрепнало самочувствие.
В търсене на пътя към ясновидството, изключителната трудност да се влезе във висшите светове, така да се каже, напълно незастрашено – както многократно сме подчертавали – показва колко е съществено човек да не се разтвори, когато трябва да си „пъхне главата в мравуняка“. Нужно е укрепено, усилено самочувствие, самочувствие, което човек съвсем не следва да развива във физическия свят, ако не желае да бъде изпечен егоист. Ако иска да се утвърди във висшите светове, ако иска да се почувства и да изживее себе си там, той трябва да встъпи в тях с укрепнало самочувствие. Той следва обаче да има и способността да изключва това самочувствие, когато отново се върне в сетивния свят, за да не бъде съвършен егоист в него. И така, там, в другите светове, е необходимо укрепнало самочувствие.
Напълно може да се твърди, че, за да живее във висшите светове на духовността, човекът се нуждае от укрепнало самочувствие.
Но за целта е необходимо, така да се каже, полярно-противоположното на това твърдение, което току-що беше изказано: познанието, че наистина там, в духовното, е необходимо да се намери укрепналото самочувствие, но че във физическия свят духът следва да се изживява по един специфичен начин в това, което в най-широк смисъл във физическия свят наричат любов, способност за любов, способност за съчувствие, състрадание и споделена радост.
към текста >>
Но за целта е необходимо, така да се каже, полярно-противоположното на това твърдение, което току-що беше изказано: познанието, че наистина там, в духовното, е необходимо да се намери укрепналото самочувствие, но че във физическия свят духът следва да се изживява по един специфичен начин в това, което в най-широк смисъл във физическия свят наричат любов, способ
нос
т за любов, способ
нос
т за съчувствие, състрадание и споделена радост.
Нужно е укрепено, усилено самочувствие, самочувствие, което човек съвсем не следва да развива във физическия свят, ако не желае да бъде изпечен егоист. Ако иска да се утвърди във висшите светове, ако иска да се почувства и да изживее себе си там, той трябва да встъпи в тях с укрепнало самочувствие. Той следва обаче да има и способността да изключва това самочувствие, когато отново се върне в сетивния свят, за да не бъде съвършен егоист в него. И така, там, в другите светове, е необходимо укрепнало самочувствие. Напълно може да се твърди, че, за да живее във висшите светове на духовността, човекът се нуждае от укрепнало самочувствие.
Но за целта е необходимо, така да се каже, полярно-противоположното на това твърдение, което току-що беше изказано: познанието, че наистина там, в духовното, е необходимо да се намери укрепналото самочувствие, но че във физическия свят духът следва да се изживява по един специфичен начин в това, което в най-широк смисъл във физическия свят наричат любов, способност за любов, способност за съчувствие, състрадание и споделена радост.
към текста >>
Този, който се вживява ясновиждащо във висшите светове, знае, че е вярно това, което казва Мария в „Пробуждането на душите“, че всъщ
нос
т обикновеното сетивно съзнание, което има човекът на физическия план, по отношение на преживяването и чувстването във висшите светове се явява един вид сън, а встъпването във висшите светове е пробуждане.
Този, който се вживява ясновиждащо във висшите светове, знае, че е вярно това, което казва Мария в „Пробуждането на душите“, че всъщност обикновеното сетивно съзнание, което има човекът на физическия план, по отношение на преживяването и чувстването във висшите светове се явява един вид сън, а встъпването във висшите светове е пробуждане.
Напълно правилно и вярно е, че във физическия свят хората спят по отношение на изживяването на висшите светове и че просто не чувстват съня, защото винаги спят. Следователно ако това, което преживява ясновиждащата душа, когато престъпи прага на духовния свят, в духовните светове се явява пробуждане с укрепнало самочувствие, от друга страна, пробуждането на Аза се заключава в любовта във физическия свят, в тази любов, която бе охарактеризирана в една от първите лекции. Тогава казах: любовта, която съществува заради качествата и признаците на любимия, е тази любов, която е закрилена от луциферическите и ариманическите влияния, това е любовта, която във физическо-сетивния свят действително може да се намира под влиянието на добрите, прогресивни сили на битието. Как стоят нещата с тази любов, се показва особено добре в опитностите на ясновиждащото съзнание. Това, което човек развива като егоизъм във физическия свят и за което на драго сърце има толкова малко самопознание, се показва, когато бъде внесено в духовните светове.
към текста >>
Как стоят нещата с тази любов, се показва особено добре в опит
нос
тите на ясновиждащото съзнание.
Този, който се вживява ясновиждащо във висшите светове, знае, че е вярно това, което казва Мария в „Пробуждането на душите“, че всъщност обикновеното сетивно съзнание, което има човекът на физическия план, по отношение на преживяването и чувстването във висшите светове се явява един вид сън, а встъпването във висшите светове е пробуждане. Напълно правилно и вярно е, че във физическия свят хората спят по отношение на изживяването на висшите светове и че просто не чувстват съня, защото винаги спят. Следователно ако това, което преживява ясновиждащата душа, когато престъпи прага на духовния свят, в духовните светове се явява пробуждане с укрепнало самочувствие, от друга страна, пробуждането на Аза се заключава в любовта във физическия свят, в тази любов, която бе охарактеризирана в една от първите лекции. Тогава казах: любовта, която съществува заради качествата и признаците на любимия, е тази любов, която е закрилена от луциферическите и ариманическите влияния, това е любовта, която във физическо-сетивния свят действително може да се намира под влиянието на добрите, прогресивни сили на битието.
Как стоят нещата с тази любов, се показва особено добре в опитностите на ясновиждащото съзнание.
Това, което човек развива като егоизъм във физическия свят и за което на драго сърце има толкова малко самопознание, се показва, когато бъде внесено в духовните светове. Нищо не пречи толкова, нищо не е така действително горчиво и лошо да се преживее, колкото това, което човек внася нагоре като последствия от безсърдечие и недостиг на чувства, които развива във физическия свят. Когато се издигне в духовния свят чрез ясновиждащата си душа, човек усеща, че много му пречи всичко, което е развил като отсъствие на любов и себелюбие във физическо-сетивния свят. Защото когато престъпи прага на духовния свят, му се показва всичко, което внася там не само като открит, но и като скрит дълбоко в душата бушуващ егоизъм, какъвто съществува в хората. И докато те се отдават на мечтанието да бъдат безкористни, може би този, който проявява външен егоизъм и спокойно признава, че иска да има едно или друго нещо, може да е много по-малко егоистичен от онези, които, изхождайки от теософски абстракции, проявяват известна егоистична безкористност в горното си съзнание, особено когато обявяват за тази безкористност с различни, често повтаряни думи за любов и търпимост.
към текста >>
И докато те се отдават на мечтанието да бъдат безкористни, може би този, който проявява външен егоизъм и спокойно признава, че иска да има едно или друго нещо, може да е много по-малко егоистичен от онези, които, изхождайки от теософски абстракции, проявяват известна егоистична безкорист
нос
т в горното си съзнание, особено когато обявяват за тази безкорист
нос
т с различни, често повтаряни думи за любов и търпимост.
Как стоят нещата с тази любов, се показва особено добре в опитностите на ясновиждащото съзнание. Това, което човек развива като егоизъм във физическия свят и за което на драго сърце има толкова малко самопознание, се показва, когато бъде внесено в духовните светове. Нищо не пречи толкова, нищо не е така действително горчиво и лошо да се преживее, колкото това, което човек внася нагоре като последствия от безсърдечие и недостиг на чувства, които развива във физическия свят. Когато се издигне в духовния свят чрез ясновиждащата си душа, човек усеща, че много му пречи всичко, което е развил като отсъствие на любов и себелюбие във физическо-сетивния свят. Защото когато престъпи прага на духовния свят, му се показва всичко, което внася там не само като открит, но и като скрит дълбоко в душата бушуващ егоизъм, какъвто съществува в хората.
И докато те се отдават на мечтанието да бъдат безкористни, може би този, който проявява външен егоизъм и спокойно признава, че иска да има едно или друго нещо, може да е много по-малко егоистичен от онези, които, изхождайки от теософски абстракции, проявяват известна егоистична безкористност в горното си съзнание, особено когато обявяват за тази безкористност с различни, често повтаряни думи за любов и търпимост.
Това, което човек внася по този начин във висшите светове като отсъствие на любов и недостиг на чувства, се превръща в грозни, често ужасяващи образи, които той преживява, когато встъпи в духовните светове. Тези образи наистина са много, много пречещи, изключително неприятни за душата.
към текста >>
Но човешката душа обикновено има склон
нос
тта, още преди всички тези отвратителни неща да стигнат до съзнанието, да се отърве, така да се каже, от него, да се отърси наляво и надясно, както правят конете, и да зачеркне тези неприят
нос
ти.
И тогава настъпва един от тези моменти, които са много важни, на които трябва да се обърне внимание, когато се говори за познанията и изживяванията на висшите светове. Все още би било най-доброто, ако, веднага щом влезе във висшите светове и се окаже в сферата на отвратителното, човекът го погледне смело и безстрашно си признае: да, ти внасяш толкова много егоизъм във висшите светове. Това наистина би било най-доброто: смело и напълно свободно да се противопостави на този егоизъм.
Но човешката душа обикновено има склонността, още преди всички тези отвратителни неща да стигнат до съзнанието, да се отърве, така да се каже, от него, да се отърси наляво и надясно, както правят конете, и да зачеркне тези неприятности.
В момента, в който човек зачеркне това, което се явява последствия от егоизма, на Луцифер и Ариман им става лесно да се разправят с човешката душа. Тогава в своя съюз те лесно могат да я отведат в тяхното особено царство, където могат да . покажат всевъзможни духовни светове, които човекът тогава да приеме за същински, истинни, обосновани в мировия порядък духовни светове. Може да се каже: развитието на истинна, същинска любов, на сериозно и честно съчувствие същевременно се явява добра подготовка за душата, която желае да се вживее ясновиждащо нагоре в духовните светове. Че тази дума не е съвсем маловажна, скъпи мои приятели, ще прозре този, който малко поразмисли за трудността, с която в света се постигат истинско съчувствие и истинска способност за любов.
към текста >>
Че тази дума не е съвсем маловажна, скъпи мои приятели, ще прозре този, който малко поразмисли за труд
нос
тта, с която в света се постигат истинско съчувствие и истинска способ
нос
т за любов.
Но човешката душа обикновено има склонността, още преди всички тези отвратителни неща да стигнат до съзнанието, да се отърве, така да се каже, от него, да се отърси наляво и надясно, както правят конете, и да зачеркне тези неприятности. В момента, в който човек зачеркне това, което се явява последствия от егоизма, на Луцифер и Ариман им става лесно да се разправят с човешката душа. Тогава в своя съюз те лесно могат да я отведат в тяхното особено царство, където могат да . покажат всевъзможни духовни светове, които човекът тогава да приеме за същински, истинни, обосновани в мировия порядък духовни светове. Може да се каже: развитието на истинна, същинска любов, на сериозно и честно съчувствие същевременно се явява добра подготовка за душата, която желае да се вживее ясновиждащо нагоре в духовните светове.
Че тази дума не е съвсем маловажна, скъпи мои приятели, ще прозре този, който малко поразмисли за трудността, с която в света се постигат истинско съчувствие и истинска способност за любов.
към текста >>
Че само с тяхна помощ може да се знае какво представлява човекът в действител
нос
т и че само благодарение на тях може да се придобие отношение към това, което по естествен, макар и малко изменен начин поставя човека пред висшите, пред духовните светове, именно в периода, който се преживява между смъртта и ново раждане.
С това охарактеризирахме част от нещата, свързани с преминаването през прага в духовните светове. Когато се описва това отношение на човека към духовните светове, трябва да сме наясно, че действително, истинско познание на човешкото същество може да се постигне само с помощта на тези описания.
Че само с тяхна помощ може да се знае какво представлява човекът в действителност и че само благодарение на тях може да се придобие отношение към това, което по естествен, макар и малко изменен начин поставя човека пред висшите, пред духовните светове, именно в периода, който се преживява между смъртта и ново раждане.
И тук съм длъжен с няколко думи да посоча това, което изложих и в последната глава на книгата „Прагът на духовния свят“.
към текста >>
И в този елементарен свят господства – както имахме възмож
нос
тта да изложим – способ
нос
тта за превръщане.
От предишните изложения в „Теософия“ и „Въведение в тайната наука“ знаем, че когато преминава през портата на смъртта, човекът оставя физическото си тяло и после известно време, което може би продължава само няколко дни, има своето етерно тяло. След това оставя и него. Може да се каже: когато човекът е оставил етерното си тяло, той е предимно в астралното си тяло. И така, душата, заедно с астралното тяло, прави, така да се каже, нещо като по-нататъшно странстване. Етерното тяло е оставено и съдбата на човека зависи от този свят, в който е пренесено то, а това е елементарният свят.
И в този елементарен свят господства – както имахме възможността да изложим – способността за превръщане.
Всичко е в непрекъснато превръщане. И така, без присъствието на човешката душа етерното тяло се предава на елементарния свят и, отделено от човешката душа, в него то преминава през своите преобразяващи се съдби. В годините, които за един са повече, а за друг – по-малко, човекът живее в астралното си тяло и в това, което от гледна точка на ясновиждащото съзнание може да се нарече елементарен свят. Но през периода, следващ смъртта, съществува една напълно определена тенденция на душата. Във физическия свят човек не е предразположен непрекъснато да гледа своя собствен черен дроб, далак, стомах.
към текста >>
Те са учели например, че това гледане назад към собствената съдба продължава дори цяла веч
нос
т, така че на земята човек живее живот от осемдесет-деветдесет години, а след това цяла веч
нос
т трябва да гледа назад към това, което е направил със собственото си етерно тяло.
Не трябва да се обвинява тъкмо теософията, когато казва, че Аристотел, а и други са учели и много други неща.
Те са учели например, че това гледане назад към собствената съдба продължава дори цяла вечност, така че на земята човек живее живот от осемдесет-деветдесет години, а след това цяла вечност трябва да гледа назад към това, което е направил със собственото си етерно тяло.
Истината е тази, която учи теософията, че този поглед назад към етерното тяло и неговата съдба, която човек е причинил с това, което е бил, продължава едно, две или три десетилетия. Това е обкръжаващият свят. Обкръжаващият свят в елементарния свят съставляват превращенията главно на такива същества, които са подобни на собственото етерно тяло на човека, главно на етерното тяло на самия човек. Ако искаме да изобразим това нагледно, се получава точно описаното от мен в „Теософия“ като преминаване на душата през света на душите. Ако въобще искаме да опишем духовните светове както следва, не трябва по толкова педантичен начин да държим понятията неподвижни, както може да бъде полезно за физическия свят, а е необходимо да си изясним, че целият обкръжаващ свят по време на периода на Камалока зависи от настроението на душата, зависи от това, че описваното като елементарен свят се модифицира в душевен свят благодарение на факта, че в този елементарен свят се вижда главно разтваряща се ефирност.
към текста >>
Ако въобще искаме да опишем духовните светове както следва, не трябва по толкова педантичен начин да държим понятията неподвижни, както може да бъде полезно за физическия свят, а е необходимо да си изясним, че целият обкръжаващ свят по време на периода на Камалока зависи от настроението на душата, зависи от това, че описваното като елементарен свят се модифицира в душевен свят благодарение на факта, че в този елементарен свят се вижда главно разтваряща се ефир
нос
т.
Те са учели например, че това гледане назад към собствената съдба продължава дори цяла вечност, така че на земята човек живее живот от осемдесет-деветдесет години, а след това цяла вечност трябва да гледа назад към това, което е направил със собственото си етерно тяло. Истината е тази, която учи теософията, че този поглед назад към етерното тяло и неговата съдба, която човек е причинил с това, което е бил, продължава едно, две или три десетилетия. Това е обкръжаващият свят. Обкръжаващият свят в елементарния свят съставляват превращенията главно на такива същества, които са подобни на собственото етерно тяло на човека, главно на етерното тяло на самия човек. Ако искаме да изобразим това нагледно, се получава точно описаното от мен в „Теософия“ като преминаване на душата през света на душите.
Ако въобще искаме да опишем духовните светове както следва, не трябва по толкова педантичен начин да държим понятията неподвижни, както може да бъде полезно за физическия свят, а е необходимо да си изясним, че целият обкръжаващ свят по време на периода на Камалока зависи от настроението на душата, зависи от това, че описваното като елементарен свят се модифицира в душевен свят благодарение на факта, че в този елементарен свят се вижда главно разтваряща се ефирност.
Тази разтваряща се ефирност може да се опише постeпенно, както е описана в „Теософия“.
към текста >>
Тази разтваряща се ефир
нос
т може да се опише постeпенно, както е описана в „Теософия“.
Истината е тази, която учи теософията, че този поглед назад към етерното тяло и неговата съдба, която човек е причинил с това, което е бил, продължава едно, две или три десетилетия. Това е обкръжаващият свят. Обкръжаващият свят в елементарния свят съставляват превращенията главно на такива същества, които са подобни на собственото етерно тяло на човека, главно на етерното тяло на самия човек. Ако искаме да изобразим това нагледно, се получава точно описаното от мен в „Теософия“ като преминаване на душата през света на душите. Ако въобще искаме да опишем духовните светове както следва, не трябва по толкова педантичен начин да държим понятията неподвижни, както може да бъде полезно за физическия свят, а е необходимо да си изясним, че целият обкръжаващ свят по време на периода на Камалока зависи от настроението на душата, зависи от това, че описваното като елементарен свят се модифицира в душевен свят благодарение на факта, че в този елементарен свят се вижда главно разтваряща се ефирност.
Тази разтваряща се ефирност може да се опише постeпенно, както е описана в „Теософия“.
към текста >>
С астралното тяло се изгубва това, което винаги съществува, след като сме преминали през портата на смъртта, това, което може да се нарече предишно битие, свърза
нос
т с преживяното от нас на физическата земя, вътре във физическото и етерното тяло.
За да получите образа, си представете, че имате цял рояк комари, състоящ се от много комари. Ако го гледате отдалече, той изглежда като черно кълбо. Ако отделните комари се отдалечат във всички посоки, скоро вече няма да можете да го виждате. Така е и с астралното тяло. Когато се абсорбира от цялата мирова сфера, то става с все по-неясни очертания, вижда се как се разсейва в света, докато не се изгуби.
С астралното тяло се изгубва това, което винаги съществува, след като сме преминали през портата на смъртта, това, което може да се нарече предишно битие, свързаност с преживяното от нас на физическата земя, вътре във физическото и етерното тяло.
Сякаш виждаме как собственото ни същество се изгубва в духовния свят. Този процес прилича на това, което е нужно да се търси изкуствено за откриването на истинския ни Аз в духовния свят. Това разтърсващо, значително впечатление, което можем да имаме, ако вървим по пътя на ясновиждащото съзнание, настъпва естествено по начина, по който беше описано, и истинско забвение настъпва толкова по-рано, колкото по-малко усилена и укрепена се оказва душата след смъртта. Тъкмо самоотвержените, неегоистични души, които често смятат за слаби в сетивния живот, се явяват силните души след смъртта. Те могат дълго да гледат това, което са внесли като спомени от физическото битие в духовния свят.
към текста >>
Така наречените силно егоистични хора се оказват слабаците в духовния свят, при които много скоро изчезва собствената им астрал
нос
т, когато тя постепенно се разтвори сферически навън в духовния свят.
Сякаш виждаме как собственото ни същество се изгубва в духовния свят. Този процес прилича на това, което е нужно да се търси изкуствено за откриването на истинския ни Аз в духовния свят. Това разтърсващо, значително впечатление, което можем да имаме, ако вървим по пътя на ясновиждащото съзнание, настъпва естествено по начина, по който беше описано, и истинско забвение настъпва толкова по-рано, колкото по-малко усилена и укрепена се оказва душата след смъртта. Тъкмо самоотвержените, неегоистични души, които често смятат за слаби в сетивния живот, се явяват силните души след смъртта. Те могат дълго да гледат това, което са внесли като спомени от физическото битие в духовния свят.
Така наречените силно егоистични хора се оказват слабаците в духовния свят, при които много скоро изчезва собствената им астралност, когато тя постепенно се разтвори сферически навън в духовния свят.
към текста >>
Тогава от безкрай
нос
тта към едно средоточие пак се премества това, което трябва да се явява резултат, което отново следва да се върне в нашето съзнание от забвението, за да можем да си изградим новия живот, съобразно с кармата.
И тогава настъпва моментът, в който изчезва всичко, за което можем да си спомним. После то отново се връща, но вече в изменен вид. На човека се донася обратно всичко, което е изчезнало. То отново се събира, но така, че показва какво трябва да стане вследствие на това, което си е отишло, за да може да се построи верният нов живот, съобразно с кармата в смисъла на старите земни животи.
Тогава от безкрайността към едно средоточие пак се премества това, което трябва да се явява резултат, което отново следва да се върне в нашето съзнание от забвението, за да можем да си изградим новия живот, съобразно с кармата.
И така, приблизително по средата между смъртта и ново раждане съществува един вид забвение, едно чисто изживяване на себе си в истинския Аз.
към текста >>
Следователно можем да кажем: това, което е тайнствено в човека, което представлява истинската му същ
нос
т, в която той и живее между смъртта и ново раждане, и което обикновеното съзнание никога не може да узнае, се разкрива на ясновиждащата душа.
Днес повечето души на хората все още са подготвени само дотолкова, че да преживеят това забвение като своего рода духовен сън на душата. Но тези, които са подготвени, именно в този момент на забвение, на преход от спомена за предишни земни животи към подготовката на идващите, преживяват това, което в „Пробуждането на душите“ се нарича мировата среднощ, когато човек може да се вглъби в необходимостите на битието. Така че този образ на мировата среднощ действително е свързан с най-дълбоките тайни на човешкото битие.
Следователно можем да кажем: това, което е тайнствено в човека, което представлява истинската му същност, в която той и живее между смъртта и ново раждане, и което обикновеното съзнание никога не може да узнае, се разкрива на ясновиждащата душа.
И това преживяване на поглъщането на собствената астралност от духовното обкръжение, което този път описахме от гледна точка на ясновиждащото съзнание, може да се опише постeпенно точно така, както е изложено в „Теософия“ и „Въведение в тайната наука“ като същинската страна на духовете. Това, което преживява душата, когато по естествен път настъпва това, което настъпва изкуствено, благодарение на преживяванията, описани за ясновиждащото съзнание, това именно може да се опише така, както е направено в „Теософия“. Ето съгласуваността на изразите, които са употребени тук за тези отношения, с използваните в „Теософия“ и „Въведение в тайната наука“.
към текста >>
И това преживяване на поглъщането на собствената астрал
нос
т от духовното обкръжение, което този път описахме от гледна точка на ясновиждащото съзнание, може да се опише постeпенно точно така, както е изложено в „Теософия“ и „Въведение в тайната наука“ като същинската страна на духовете.
Днес повечето души на хората все още са подготвени само дотолкова, че да преживеят това забвение като своего рода духовен сън на душата. Но тези, които са подготвени, именно в този момент на забвение, на преход от спомена за предишни земни животи към подготовката на идващите, преживяват това, което в „Пробуждането на душите“ се нарича мировата среднощ, когато човек може да се вглъби в необходимостите на битието. Така че този образ на мировата среднощ действително е свързан с най-дълбоките тайни на човешкото битие. Следователно можем да кажем: това, което е тайнствено в човека, което представлява истинската му същност, в която той и живее между смъртта и ново раждане, и което обикновеното съзнание никога не може да узнае, се разкрива на ясновиждащата душа.
И това преживяване на поглъщането на собствената астралност от духовното обкръжение, което този път описахме от гледна точка на ясновиждащото съзнание, може да се опише постeпенно точно така, както е изложено в „Теософия“ и „Въведение в тайната наука“ като същинската страна на духовете.
Това, което преживява душата, когато по естествен път настъпва това, което настъпва изкуствено, благодарение на преживяванията, описани за ясновиждащото съзнание, това именно може да се опише така, както е направено в „Теософия“. Ето съгласуваността на изразите, които са употребени тук за тези отношения, с използваните в „Теософия“ и „Въведение в тайната наука“.
към текста >>
Ето съгласува
нос
тта на изразите, които са употребени тук за тези отношения, с използваните в „Теософия“ и „Въведение в тайната наука“.
Но тези, които са подготвени, именно в този момент на забвение, на преход от спомена за предишни земни животи към подготовката на идващите, преживяват това, което в „Пробуждането на душите“ се нарича мировата среднощ, когато човек може да се вглъби в необходимостите на битието. Така че този образ на мировата среднощ действително е свързан с най-дълбоките тайни на човешкото битие. Следователно можем да кажем: това, което е тайнствено в човека, което представлява истинската му същност, в която той и живее между смъртта и ново раждане, и което обикновеното съзнание никога не може да узнае, се разкрива на ясновиждащата душа. И това преживяване на поглъщането на собствената астралност от духовното обкръжение, което този път описахме от гледна точка на ясновиждащото съзнание, може да се опише постeпенно точно така, както е изложено в „Теософия“ и „Въведение в тайната наука“ като същинската страна на духовете. Това, което преживява душата, когато по естествен път настъпва това, което настъпва изкуствено, благодарение на преживяванията, описани за ясновиждащото съзнание, това именно може да се опише така, както е направено в „Теософия“.
Ето съгласуваността на изразите, които са употребени тук за тези отношения, с използваните в „Теософия“ и „Въведение в тайната наука“.
към текста >>
И така, можем да кажем, че се опитахме, както в този лекционен цикъл, така и в цикъла драми, да укажем за същ
нос
тта на света и това, което участва в тази същ
нос
т на света, за същ
нос
тта на човека.
И така, можем да кажем, че се опитахме, както в този лекционен цикъл, така и в цикъла драми, да укажем за същността на света и това, което участва в тази същност на света, за същността на човека.
Когато се правят такива разглеждания, може би трябва да се прибави още и че ще е необходимо със собствената си душа да продължим малко по-нататък по такива пътища, каквито бяха загатнати в този цикъл лекции. Защото ако се опитате все по-дълбоко и по-дълбоко да прониквате в „Пробуждането на душите“, ще видите, че ще ви се разкрият много от тайните на битието така, че да си кажете: тези неща наистина съществуват за откровението и разкриването на тези тайни. Аз например ви обръщам внимание върху това да се опитате медитативно да изживеете по-нататък казаното от мен за Ариман като господар на смъртта в света и изложеното в „Пробуждането на душите“. Ясно е представено, започвайки от Трета картина в „Пробуждането на душите“, но вече намекнато и в думите, които Щрадер казва на Управителя на кантората: „ще се случи това, което трябва да се случи“, в които Управителят на кантората чува нещо като шепот от духовния свят, с което започва духовното му ученичество. Повече или по-малко със загатвания това е представено тук.
към текста >>
На това, че нашата култура със сигур
нос
т ще опустее и изсъхне, ако не получи онова освежаване, което произлиза от изворите на сериозния и истинен окултизъм.
Много съм далече от това. А се казва, защото почти всяка година в края на Мюнхенския лекционен цикъл, в известен смисъл благодарение на всичко, свързано с него, пред душата могат да се изправят мисли, които да ни напомнят за това, че нашето Теософско или Антропософско движение е поставено тъкмо в настоящето. Необходимо е да се помисли за това кое е правилното място на това движение в настоящето, в това хаотично гъмжило на т.нар. съвременна култура. Ще можем да развием ясни, бдителни мисли за това място само когато обърнем внимание преди всичко на едно нещо.
На това, че нашата култура със сигурност ще опустее и изсъхне, ако не получи онова освежаване, което произлиза от изворите на сериозния и истинен окултизъм.
Но, от друга страна, именно един такъв цикъл лекции, който вероятно би ни дал да познаем необходимостта от обръщане към теософията, към духовната наука, ни дава да почувстваме и нещо друго, може да даде на всяка отделна душа да го почувства. Това е, което би могло да се нарече чувство за отговорност.
към текста >>
Това е, което би могло да се нарече чувство за отговор
нос
т.
Необходимо е да се помисли за това кое е правилното място на това движение в настоящето, в това хаотично гъмжило на т.нар. съвременна култура. Ще можем да развием ясни, бдителни мисли за това място само когато обърнем внимание преди всичко на едно нещо. На това, че нашата култура със сигурност ще опустее и изсъхне, ако не получи онова освежаване, което произлиза от изворите на сериозния и истинен окултизъм. Но, от друга страна, именно един такъв цикъл лекции, който вероятно би ни дал да познаем необходимостта от обръщане към теософията, към духовната наука, ни дава да почувстваме и нещо друго, може да даде на всяка отделна душа да го почувства.
Това е, което би могло да се нарече чувство за отговорност.
към текста >>
Голяма част от свързаното с чувстването на тази отговор
нос
т и с вглеждането в начина, по който нашето толкова необходимо, толкова неминуемо движение се разкрива и със сенчестите си страни, и с грешки, се запечатва дълбоко в подосновите на душата.
Голяма част от свързаното с чувстването на тази отговорност и с вглеждането в начина, по който нашето толкова необходимо, толкова неминуемо движение се разкрива и със сенчестите си страни, и с грешки, се запечатва дълбоко в подосновите на душата.
И тогава се преживява много с оглед на това какво би трябвало да бъде нашето движение и какво, разбира се, може да бъде едва днес, което действително едва ли може да бъде изречено с думи и което е най-добре да не изказва този, който го е усетил напълно и го носи в душата си, защото ако го е почувствал по този начин, тази отговорност понякога тежи на душата и ако я чувстваме така, се представя в доста печална светлина, ако от всички страни днес изплуват окултизми и има толкова малко чувство за отговорност. Защото ако действително заради хода на развитието на човечеството бихме искали да гледаме, от една страна, на разцвета на теософската мъдрост като на най-красивото, най-великото, което може да се случи в настоящето и в близко бъдеще, би могло също така, от друга страна, да се приветства като най-великолепно, най-прекрасно, често най-удовлетворително, ако се случи и нещо друго, ако стане видно как потоците на чувството за отговорност се пробуждат във всяка отделна душа, обхваната от нашата духовна наука. И още повече ще поискаме да ценим тази поява на чувството за отговорност.
към текста >>
И тогава се преживява много с оглед на това какво би трябвало да бъде нашето движение и какво, разбира се, може да бъде едва днес, което действително едва ли може да бъде изречено с думи и което е най-добре да не изказва този, който го е усетил напълно и го
нос
и в душата си, защото ако го е почувствал по този начин, тази отговор
нос
т понякога тежи на душата и ако я чувстваме така, се представя в доста печална светлина, ако от всички страни днес изплуват окултизми и има толкова малко чувство за отговор
нос
т.
Голяма част от свързаното с чувстването на тази отговорност и с вглеждането в начина, по който нашето толкова необходимо, толкова неминуемо движение се разкрива и със сенчестите си страни, и с грешки, се запечатва дълбоко в подосновите на душата.
И тогава се преживява много с оглед на това какво би трябвало да бъде нашето движение и какво, разбира се, може да бъде едва днес, което действително едва ли може да бъде изречено с думи и което е най-добре да не изказва този, който го е усетил напълно и го носи в душата си, защото ако го е почувствал по този начин, тази отговорност понякога тежи на душата и ако я чувстваме така, се представя в доста печална светлина, ако от всички страни днес изплуват окултизми и има толкова малко чувство за отговорност.
Защото ако действително заради хода на развитието на човечеството бихме искали да гледаме, от една страна, на разцвета на теософската мъдрост като на най-красивото, най-великото, което може да се случи в настоящето и в близко бъдеще, би могло също така, от друга страна, да се приветства като най-великолепно, най-прекрасно, често най-удовлетворително, ако се случи и нещо друго, ако стане видно как потоците на чувството за отговорност се пробуждат във всяка отделна душа, обхваната от нашата духовна наука. И още повече ще поискаме да ценим тази поява на чувството за отговорност.
към текста >>
Защото ако действително заради хода на развитието на човечеството бихме искали да гледаме, от една страна, на разцвета на теософската мъдрост като на най-красивото, най-великото, което може да се случи в настоящето и в близко бъдеще, би могло също така, от друга страна, да се приветства като най-великолепно, най-прекрасно, често най-удовлетворително, ако се случи и нещо друго, ако стане видно как потоците на чувството за отговор
нос
т се пробуждат във всяка отделна душа, обхваната от нашата духовна наука.
Голяма част от свързаното с чувстването на тази отговорност и с вглеждането в начина, по който нашето толкова необходимо, толкова неминуемо движение се разкрива и със сенчестите си страни, и с грешки, се запечатва дълбоко в подосновите на душата. И тогава се преживява много с оглед на това какво би трябвало да бъде нашето движение и какво, разбира се, може да бъде едва днес, което действително едва ли може да бъде изречено с думи и което е най-добре да не изказва този, който го е усетил напълно и го носи в душата си, защото ако го е почувствал по този начин, тази отговорност понякога тежи на душата и ако я чувстваме така, се представя в доста печална светлина, ако от всички страни днес изплуват окултизми и има толкова малко чувство за отговорност.
Защото ако действително заради хода на развитието на човечеството бихме искали да гледаме, от една страна, на разцвета на теософската мъдрост като на най-красивото, най-великото, което може да се случи в настоящето и в близко бъдеще, би могло също така, от друга страна, да се приветства като най-великолепно, най-прекрасно, често най-удовлетворително, ако се случи и нещо друго, ако стане видно как потоците на чувството за отговорност се пробуждат във всяка отделна душа, обхваната от нашата духовна наука.
И още повече ще поискаме да ценим тази поява на чувството за отговорност.
към текста >>
И още повече ще поискаме да ценим тази поява на чувството за отговор
нос
т.
Голяма част от свързаното с чувстването на тази отговорност и с вглеждането в начина, по който нашето толкова необходимо, толкова неминуемо движение се разкрива и със сенчестите си страни, и с грешки, се запечатва дълбоко в подосновите на душата. И тогава се преживява много с оглед на това какво би трябвало да бъде нашето движение и какво, разбира се, може да бъде едва днес, което действително едва ли може да бъде изречено с думи и което е най-добре да не изказва този, който го е усетил напълно и го носи в душата си, защото ако го е почувствал по този начин, тази отговорност понякога тежи на душата и ако я чувстваме така, се представя в доста печална светлина, ако от всички страни днес изплуват окултизми и има толкова малко чувство за отговорност. Защото ако действително заради хода на развитието на човечеството бихме искали да гледаме, от една страна, на разцвета на теософската мъдрост като на най-красивото, най-великото, което може да се случи в настоящето и в близко бъдеще, би могло също така, от друга страна, да се приветства като най-великолепно, най-прекрасно, често най-удовлетворително, ако се случи и нещо друго, ако стане видно как потоците на чувството за отговорност се пробуждат във всяка отделна душа, обхваната от нашата духовна наука.
И още повече ще поискаме да ценим тази поява на чувството за отговорност.
към текста >>
Ще считаме нашето движение за особено щастливо, ако в изтичащите от него потоци бихме могли същевременно да видим като красиво ехо това чувство за отговор
нос
т.
Ще считаме нашето движение за особено щастливо, ако в изтичащите от него потоци бихме могли същевременно да видим като красиво ехо това чувство за отговорност.
Мнозина от тези, които изпитват чувството за отговорност, биха могли да го носят до известна степен по-лесно, ако могат да дочуят многократно такова ехо на чувството за отговорност. Но и тук има много неща, по отношение на които, скъпи мои приятели, трябва да се отдадем на надеждите на бъдещето, на очакването на бъдещето, по отношение на които сме длъжни да живеем във вярата и упованието, че правилното и вярното ще обхване човешката душа чрез собствената . стойност, и че действително ще се случи това, което трябва да се случи. На тръгване от този лекционен цикъл това може да се усети много силно. Защото всъщност би ни се искало да вложим във всяка душа по нещо от това, което може да се пробуди и да засвети като топлота за нашето дело, но също и чувство за отговорност към нашето дело.
към текста >>
Мнозина от тези, които изпитват чувството за отговор
нос
т, биха могли да го
нос
ят до известна степен по-лесно, ако могат да дочуят многократно такова ехо на чувството за отговор
нос
т.
Ще считаме нашето движение за особено щастливо, ако в изтичащите от него потоци бихме могли същевременно да видим като красиво ехо това чувство за отговорност.
Мнозина от тези, които изпитват чувството за отговорност, биха могли да го носят до известна степен по-лесно, ако могат да дочуят многократно такова ехо на чувството за отговорност.
Но и тук има много неща, по отношение на които, скъпи мои приятели, трябва да се отдадем на надеждите на бъдещето, на очакването на бъдещето, по отношение на които сме длъжни да живеем във вярата и упованието, че правилното и вярното ще обхване човешката душа чрез собствената . стойност, и че действително ще се случи това, което трябва да се случи. На тръгване от този лекционен цикъл това може да се усети много силно. Защото всъщност би ни се искало да вложим във всяка душа по нещо от това, което може да се пробуди и да засвети като топлота за нашето дело, но също и чувство за отговорност към нашето дело. И би било най-прекрасното подпечатване на нашия духовно-научен стремеж, ако всички ние бихме могли да почувстваме как ни съединява като най-прекрасна връв, когато сме пространствено заедно, в същинска, истинна духовна общност, имаща във всички души еднородна топлота към нашето дело, в любов и отдаденост и същевременно в чувството за отговорност към нашето дело.
към текста >>
стой
нос
т, и че действително ще се случи това, което трябва да се случи.
Ще считаме нашето движение за особено щастливо, ако в изтичащите от него потоци бихме могли същевременно да видим като красиво ехо това чувство за отговорност. Мнозина от тези, които изпитват чувството за отговорност, биха могли да го носят до известна степен по-лесно, ако могат да дочуят многократно такова ехо на чувството за отговорност. Но и тук има много неща, по отношение на които, скъпи мои приятели, трябва да се отдадем на надеждите на бъдещето, на очакването на бъдещето, по отношение на които сме длъжни да живеем във вярата и упованието, че правилното и вярното ще обхване човешката душа чрез собствената .
стойност, и че действително ще се случи това, което трябва да се случи.
На тръгване от този лекционен цикъл това може да се усети много силно. Защото всъщност би ни се искало да вложим във всяка душа по нещо от това, което може да се пробуди и да засвети като топлота за нашето дело, но също и чувство за отговорност към нашето дело. И би било най-прекрасното подпечатване на нашия духовно-научен стремеж, ако всички ние бихме могли да почувстваме как ни съединява като най-прекрасна връв, когато сме пространствено заедно, в същинска, истинна духовна общност, имаща във всички души еднородна топлота към нашето дело, в любов и отдаденост и същевременно в чувството за отговорност към нашето дело.
към текста >>
Защото всъщ
нос
т би ни се искало да вложим във всяка душа по нещо от това, което може да се пробуди и да засвети като топлота за нашето дело, но също и чувство за отговор
нос
т към нашето дело.
Ще считаме нашето движение за особено щастливо, ако в изтичащите от него потоци бихме могли същевременно да видим като красиво ехо това чувство за отговорност. Мнозина от тези, които изпитват чувството за отговорност, биха могли да го носят до известна степен по-лесно, ако могат да дочуят многократно такова ехо на чувството за отговорност. Но и тук има много неща, по отношение на които, скъпи мои приятели, трябва да се отдадем на надеждите на бъдещето, на очакването на бъдещето, по отношение на които сме длъжни да живеем във вярата и упованието, че правилното и вярното ще обхване човешката душа чрез собствената . стойност, и че действително ще се случи това, което трябва да се случи. На тръгване от този лекционен цикъл това може да се усети много силно.
Защото всъщност би ни се искало да вложим във всяка душа по нещо от това, което може да се пробуди и да засвети като топлота за нашето дело, но също и чувство за отговорност към нашето дело.
И би било най-прекрасното подпечатване на нашия духовно-научен стремеж, ако всички ние бихме могли да почувстваме как ни съединява като най-прекрасна връв, когато сме пространствено заедно, в същинска, истинна духовна общност, имаща във всички души еднородна топлота към нашето дело, в любов и отдаденост и същевременно в чувството за отговорност към нашето дело.
към текста >>
И би било най-прекрасното подпечатване на нашия духовно-научен стремеж, ако всички ние бихме могли да почувстваме как ни съединява като най-прекрасна връв, когато сме пространствено заедно, в същинска, истинна духовна общ
нос
т, имаща във всички души еднородна топлота към нашето дело, в любов и отдаде
нос
т и същевременно в чувството за отговор
нос
т към нашето дело.
Мнозина от тези, които изпитват чувството за отговорност, биха могли да го носят до известна степен по-лесно, ако могат да дочуят многократно такова ехо на чувството за отговорност. Но и тук има много неща, по отношение на които, скъпи мои приятели, трябва да се отдадем на надеждите на бъдещето, на очакването на бъдещето, по отношение на които сме длъжни да живеем във вярата и упованието, че правилното и вярното ще обхване човешката душа чрез собствената . стойност, и че действително ще се случи това, което трябва да се случи. На тръгване от този лекционен цикъл това може да се усети много силно. Защото всъщност би ни се искало да вложим във всяка душа по нещо от това, което може да се пробуди и да засвети като топлота за нашето дело, но също и чувство за отговорност към нашето дело.
И би било най-прекрасното подпечатване на нашия духовно-научен стремеж, ако всички ние бихме могли да почувстваме как ни съединява като най-прекрасна връв, когато сме пространствено заедно, в същинска, истинна духовна общност, имаща във всички души еднородна топлота към нашето дело, в любов и отдаденост и същевременно в чувството за отговорност към нашето дело.
към текста >>
Нека истината на духовния живот все повече се затвърждава от собствените ни души и разкрива чрез това, че когато не сме заедно пространствено, все пак сме заедно, заедно сме, благодарение на това, че в нас живее истинска топлота, която може да засияе в душите ни от искреното, изпълнено с любов изживяване на нашата истина, свързано с истинното, честно чувство за отговор
нос
т или най-малкото със стремежа към това чувство за отговор
нос
т към нашето свято и толкова необходимо на света дело.
И така, нека и този път това да бъде казано на вашите души като прощален поздрав за времето, когато отново ще се пръснем на всички страни, след като за известно време сме били заедно.
Нека истината на духовния живот все повече се затвърждава от собствените ни души и разкрива чрез това, че когато не сме заедно пространствено, все пак сме заедно, заедно сме, благодарение на това, че в нас живее истинска топлота, която може да засияе в душите ни от искреното, изпълнено с любов изживяване на нашата истина, свързано с истинното, честно чувство за отговорност или най-малкото със стремежа към това чувство за отговорност към нашето свято и толкова необходимо на света дело.
Ако се чувстваме така, скъпи мои приятели, значи винаги сме заедно в духа. Дали можем, съединени чрез нашата карма, да сме заедно пространствено, или пък нашата карма ни разпръсва за известно време за нашите различни дела и дейности в живота, ние все пак сме заедно, ако сме заедно в топлотата и в чувството за отговорност на нашите души. Но ако сме заедно, можем да възлагаме надежда и упование на нашето дело и да му имаме доверие. Защото тогава то така ще се вживее в културата, в духовното развитие на човечеството, както трябва да се вживее, ще се вживее така, че действително да можем да почувстваме нашето дело като шепот, идващ от духовния свят, който попива топло във всичките наши души. Ще се случи това, което трябва да се случи, и което е длъжно да се случи – също.
към текста >>
Дали можем, съединени чрез нашата карма, да сме заедно пространствено, или пък нашата карма ни разпръсва за известно време за нашите различни дела и дей
нос
ти в живота, ние все пак сме заедно, ако сме заедно в топлотата и в чувството за отговор
нос
т на нашите души.
И така, нека и този път това да бъде казано на вашите души като прощален поздрав за времето, когато отново ще се пръснем на всички страни, след като за известно време сме били заедно. Нека истината на духовния живот все повече се затвърждава от собствените ни души и разкрива чрез това, че когато не сме заедно пространствено, все пак сме заедно, заедно сме, благодарение на това, че в нас живее истинска топлота, която може да засияе в душите ни от искреното, изпълнено с любов изживяване на нашата истина, свързано с истинното, честно чувство за отговорност или най-малкото със стремежа към това чувство за отговорност към нашето свято и толкова необходимо на света дело. Ако се чувстваме така, скъпи мои приятели, значи винаги сме заедно в духа.
Дали можем, съединени чрез нашата карма, да сме заедно пространствено, или пък нашата карма ни разпръсва за известно време за нашите различни дела и дейности в живота, ние все пак сме заедно, ако сме заедно в топлотата и в чувството за отговорност на нашите души.
Но ако сме заедно, можем да възлагаме надежда и упование на нашето дело и да му имаме доверие. Защото тогава то така ще се вживее в културата, в духовното развитие на човечеството, както трябва да се вживее, ще се вживее така, че действително да можем да почувстваме нашето дело като шепот, идващ от духовния свят, който попива топло във всичките наши души. Ще се случи това, което трябва да се случи, и което е длъжно да се случи – също. И нека се опитаме да станем способни за тази наша духовна общност, за това, доколкото зависи от нас, и чрез нас да се случи това, което трябва да се случи, което е длъжно да се случи.
към текста >>
И нека се опитаме да станем способни за тази наша духовна общ
нос
т, за това, доколкото зависи от нас, и чрез нас да се случи това, което трябва да се случи, което е длъжно да се случи.
Ако се чувстваме така, скъпи мои приятели, значи винаги сме заедно в духа. Дали можем, съединени чрез нашата карма, да сме заедно пространствено, или пък нашата карма ни разпръсва за известно време за нашите различни дела и дейности в живота, ние все пак сме заедно, ако сме заедно в топлотата и в чувството за отговорност на нашите души. Но ако сме заедно, можем да възлагаме надежда и упование на нашето дело и да му имаме доверие. Защото тогава то така ще се вживее в културата, в духовното развитие на човечеството, както трябва да се вживее, ще се вживее така, че действително да можем да почувстваме нашето дело като шепот, идващ от духовния свят, който попива топло във всичките наши души. Ще се случи това, което трябва да се случи, и което е длъжно да се случи – също.
И нека се опитаме да станем способни за тази наша духовна общност, за това, доколкото зависи от нас, и чрез нас да се случи това, което трябва да се случи, което е длъжно да се случи.
към текста >>
6.
Бележки
GA_147 Тайните на прага
не може да обгърне същ
нос
тта ти.
не може да обгърне същността ти.
към текста >>
„Духовната наука и езика“ в „Способ
нос
тта за изразяване на човека“, Дорнах 1979 г.; Щутгарт, 30 декември 1910 г.
94) в различните лекции обърнах внимание на това (ясновидски резултати за езика): вж. напр. Берлин, 20 януари 1910 г.
„Духовната наука и езика“ в „Способността за изразяване на човека“, Дорнах 1979 г.; Щутгарт, 30 декември 1910 г.
в „Окултна история“, Събр. съч. 126; Хага, 22 март 1913 г., в „Окултното развитие на човека и значението му за неговите обвивки – физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз“, Събр. съч. 145.
към текста >>
които да могат да станат Кришнамурти: Тук Рудолф Щайнер се позовава на разпространяваната по негово време от Ани Безант очаквана новопоява на Христос, за
нос
ител на когото е било определено индийското момче Кришнамурти.
които да могат да станат Кришнамурти: Тук Рудолф Щайнер се позовава на разпространяваната по негово време от Ани Безант очаквана новопоява на Христос, за носител на когото е било определено индийското момче Кришнамурти.
По-късно то се дистанцира от тази му предопределена роля. Вж. бележките към стр. 13
към текста >>
7.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_147 Тайните на прага
Преподавателска дей
нос
т в основаното от В.
1899 - 1904 г.
Преподавателска дейност в основаното от В.
Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
към текста >>
„Християнството като мистичен факт и Мистериите на древ
нос
тта“ (Събр.
1902 г.
„Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността“ (Събр.
съч. 8).
към текста >>
Непрекъсната лекторска дей
нос
т и последни пътувания с тази цел из Европа.
1924 г.
Непрекъсната лекторска дейност и последни пътувания с тази цел из Европа.
На 28 септември е изнесена последната лекция пред членовете на Антропософското общество. Начало на боледуването.
към текста >>
8.
Въведение
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Указания от
нос
но публикуването на езотеричните лекции от Рудолф Щайнер
Указания относно публикуването на езотеричните лекции от Рудолф Щайнер
към текста >>
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същ
нос
тта им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история"се съдържа в съобщенията от духовния свят."
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история"се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
Той стори това, окрилян от едно дълбоко чувство за отговор
нос
т и дълг спрямо всичко онова, което трябва да бъде подготвено в нашата епоха, както и от съзнанието за великата необходимост, която налагаше тези импулси да се влеят именно в сегашния етап от еволюцията на Земята.
Лекциите, изнесени върху Петото Евангелие през 1913 и 1914 година заемат твърде особено място в духовно-научните изследвания на Рудолф Щайнер. Той сам споделяше с цената на какви усилия можа да говори върху Петото Евангелие.
Той стори това, окрилян от едно дълбоко чувство за отговорност и дълг спрямо всичко онова, което трябва да бъде подготвено в нашата епоха, както и от съзнанието за великата необходимост, която налагаше тези импулси да се влеят именно в сегашния етап от еволюцията на Земята.
към текста >>
Рудолф Щайнер не премълча усилията и особените труд
нос
ти в стремежа си да извлече от Хрониката Акаша онези имагинативни образи, които се отнасят към християнството.
Рудолф Щайнер не премълча усилията и особените трудности в стремежа си да извлече от Хрониката Акаша онези имагинативни образи, които се отнасят към християнството.
Духовното изследване върху Петото Евангелие беше на истина нещо много скъпо за него. С цената на тежки жертви, той се реши на този духовен подвиг, въпреки че омразата на противниците се надигна срещу него още когато отделни фрагменти от тайната за двете момчета Исус която също принадлежи към Петото Евангелие станаха публично достояние.
към текста >>
Когато на 20 Септември 1913, в съдбо
нос
ен за света момент, беше положен основният камък на Първия Гьотеанум, Рудолф Щайнер обозначи съдържанието на тези лекции с името Петото Евангелие.
Когато на 20 Септември 1913, в съдбоносен за света момент, беше положен основният камък на Първия Гьотеанум, Рудолф Щайнер обозначи съдържанието на тези лекции с името Петото Евангелие.
Полагането на основния камък веднага беше последвано от лекциите в Осло, Берлин, Хамбург и в други градове.
към текста >>
9.
1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Темата, върху която възнамерявам да говоря през следващите дни, ми изглежда особено важна за днешното време и за цялата днешна действител
нос
т.
Темата, върху която възнамерявам да говоря през следващите дни, ми изглежда особено важна за днешното време и за цялата днешна действителност.
Предварително бих желал да изтъкна, че основното съдържание на темата: Петото Евангелие, далеч не се поражда от някакъв стремеж към сензации или от други подобни намерения. Защото аз се надявам да посоча ясно, че в известен смисъл а именно в онзи смисъл, който следва да бъде признат за особено важен в нашето съвремие и относно възгледите, които застъпваме тук, фактически няма друго по-подходящо название от названието „Петото Евангелие". Както ще се убедите, това Пето Евангелие днес все още не съществува в писмена форма. Обаче занапред човечеството несъмнено ще разполага с него и то в точно определена писмена форма. И все пак, в известен смисъл бихме могли да кажем, че това Пето Евангелие е толкова старо, колкото и другите четири Евангелия.
към текста >>
Защото аз се надявам да посоча ясно, че в известен смисъл а именно в онзи смисъл, който следва да бъде признат за особено важен в нашето съвремие и от
нос
но възгледите, които застъпваме тук, фактически няма друго по-подходящо название от названието „Петото Евангелие".
Темата, върху която възнамерявам да говоря през следващите дни, ми изглежда особено важна за днешното време и за цялата днешна действителност. Предварително бих желал да изтъкна, че основното съдържание на темата: Петото Евангелие, далеч не се поражда от някакъв стремеж към сензации или от други подобни намерения.
Защото аз се надявам да посоча ясно, че в известен смисъл а именно в онзи смисъл, който следва да бъде признат за особено важен в нашето съвремие и относно възгледите, които застъпваме тук, фактически няма друго по-подходящо название от названието „Петото Евангелие".
Както ще се убедите, това Пето Евангелие днес все още не съществува в писмена форма. Обаче занапред човечеството несъмнено ще разполага с него и то в точно определена писмена форма. И все пак, в известен смисъл бихме могли да кажем, че това Пето Евангелие е толкова старо, колкото и другите четири Евангелия.
към текста >>
Но за да съм в състояние да говоря за Петото Евангелие, необходимо е, като един вид въведение, да постигнем съгласие от
нос
но някои важни моменти, които ще са нужни за пълното разбиране на всичко онова, което отсега нататък ще наричаме Пето Евангелие.
Но за да съм в състояние да говоря за Петото Евангелие, необходимо е, като един вид въведение, да постигнем съгласие относно някои важни моменти, които ще са нужни за пълното разбиране на всичко онова, което отсега нататък ще наричаме Пето Евангелие.
И наистина, за отправна точка аз бих желал да си послужа с това, че в недалечно време, дори и в основното училище, науката, известна под името „история", ще се преподава по съвършено друг начин, отколкото досега. Няма никакво съмнение и през следващите дни ние ще се убедим в това, че в бъдещите исторически проучвания, понятието за Христос, представата за Христос, ще играе много по-важна роля, дори и с оглед на най-елементарни исторически обзори, отколкото това става днес. Аз добре съзнавам, че току-що казаното изречение съдържа в себе си нещо твърде парадоксално.
към текста >>
Тук, в този град, аз и преди съм имал възмож
нос
т да говоря върху значението и съдържанието на представата за Христос.
Сега нека да се приближим до тази мисъл от една друга страна.
Тук, в този град, аз и преди съм имал възможност да говоря върху значението и съдържанието на представата за Христос.
В много от книгите и лекционните цикли, които са вече издадени, Вие ще намерите подробни описания на тайните, свързани с Христовото Същество и с представата за Христос; естествено, тези описания идват от дълбините на антропософската нашите лекции, цикли и с антропософската литература въобще, стига до заключението, че ако искаме да се издигнем до пълното разбиране на Христовото Същество и на напредващия през вековете Христов Импулс, ще ни бъдат нужни огромни, велики сили. И вероятно, ако не възникнат някакви възражения, бихме стигнали до идеята, че за да си изградим вярна представа за Христос, първо трябва да сме запознати с цялата теософия, с цялата антропософия.
към текста >>
Ако обаче се абстрахираме от тази възмож
нос
т и погледнем духовното развитие през изтеклите столетия, тогава ние ще се изправим пред една подробна, дълбоко обоснована наука, която беше предназначена тъкмо за правилното разбиране на Христовото Събитие.
Ако обаче се абстрахираме от тази възможност и погледнем духовното развитие през изтеклите столетия, тогава ние ще се изправим пред една подробна, дълбоко обоснована наука, която беше предназначена тъкмо за правилното разбиране на Христовото Събитие.
Столетия наред хората са прибягвали до своите най-висши и значителни идеи, за да разберат Христос. Следователно, би могло да се предположи, че за да бъде разбран Христос, са достатъчни преди всичко интелектуалните усилия на човека. Едно просто доказателство, ще ни убеди, че това не е така.
към текста >>
Нека да поставим върху един вид духовна везна всичко онова, което досега е спомагало за правилното разбиране на Христос: цялата уче
нос
т, цялата наука, дори и антропософския светоглед.
Нека да поставим върху един вид духовна везна всичко онова, което досега е спомагало за правилното разбиране на Христос: цялата ученост, цялата наука, дори и антропософския светоглед.
Нека да поставим всичко това върху едното блюдо на духовната везна, а върху другото блюдо да поставим всички онези дълбоки чувства, всички душевни трепети и вълнения, отправяни столетия наред към онова Същество, което наричаме Христос, и ние веднага ще видим, че ще натежат именно душевните трепети и вълнения, а цялата ученост, цялата наука, цялата антропософия ще се окажат „леки" и без каквато и да е стойност. Далеч не е достатъчно, когато се твърди, че от самия Христос са бликнали такива сили, които все пак са допринесли нещо за правилното разбиране на Христос. Но би се оказало твърде зле за християнството, ако за да се придържат към Христос на хората биха били нужни всичките мъдрости на Средновековието, на схоластиката и на църковните отци, или ако хората биха се стремили към антропософската идея за Христос в нейния абстрактен вид. С тези средства не би могло да се постигне много. Аз не вярвам, че някой, който проследява обективно християнството и неговия ход през вековете, би могъл да отправи сериозни възражения срещу подобна теза.
към текста >>
Нека да поставим всичко това върху едното блюдо на духовната везна, а върху другото блюдо да поставим всички онези дълбоки чувства, всички душевни трепети и вълнения, отправяни столетия наред към онова Същество, което наричаме Христос, и ние веднага ще видим, че ще натежат именно душевните трепети и вълнения, а цялата уче
нос
т, цялата наука, цялата антропософия ще се окажат „леки" и без каквато и да е стой
нос
т.
Нека да поставим върху един вид духовна везна всичко онова, което досега е спомагало за правилното разбиране на Христос: цялата ученост, цялата наука, дори и антропософския светоглед.
Нека да поставим всичко това върху едното блюдо на духовната везна, а върху другото блюдо да поставим всички онези дълбоки чувства, всички душевни трепети и вълнения, отправяни столетия наред към онова Същество, което наричаме Христос, и ние веднага ще видим, че ще натежат именно душевните трепети и вълнения, а цялата ученост, цялата наука, цялата антропософия ще се окажат „леки" и без каквато и да е стойност.
Далеч не е достатъчно, когато се твърди, че от самия Христос са бликнали такива сили, които все пак са допринесли нещо за правилното разбиране на Христос. Но би се оказало твърде зле за християнството, ако за да се придържат към Христос на хората биха били нужни всичките мъдрости на Средновековието, на схоластиката и на църковните отци, или ако хората биха се стремили към антропософската идея за Христос в нейния абстрактен вид. С тези средства не би могло да се постигне много. Аз не вярвам, че някой, който проследява обективно християнството и неговия ход през вековете, би могъл да отправи сериозни възражения срещу подобна теза. Нека да прибавя и още една важна подробност.
към текста >>
Нека да прибавя и още една важна подроб
нос
т.
Нека да поставим всичко това върху едното блюдо на духовната везна, а върху другото блюдо да поставим всички онези дълбоки чувства, всички душевни трепети и вълнения, отправяни столетия наред към онова Същество, което наричаме Христос, и ние веднага ще видим, че ще натежат именно душевните трепети и вълнения, а цялата ученост, цялата наука, цялата антропософия ще се окажат „леки" и без каквато и да е стойност. Далеч не е достатъчно, когато се твърди, че от самия Христос са бликнали такива сили, които все пак са допринесли нещо за правилното разбиране на Христос. Но би се оказало твърде зле за християнството, ако за да се придържат към Христос на хората биха били нужни всичките мъдрости на Средновековието, на схоластиката и на църковните отци, или ако хората биха се стремили към антропософската идея за Христос в нейния абстрактен вид. С тези средства не би могло да се постигне много. Аз не вярвам, че някой, който проследява обективно християнството и неговия ход през вековете, би могъл да отправи сериозни възражения срещу подобна теза.
Нека да прибавя и още една важна подробност.
към текста >>
Ако проследим развитието на християнството назад до онази лич
нос
т, която беше яростен противник на християнството, Целзий*2, в гръцките и християнски земи ще срещнем много лич
нос
ти с изтънчено духовно образование, или с други думи, лич
нос
ти, които бяха възприели висшите идеи на Платон; да, техният остър ум идва като един вид продължение на всичко онова, което знаем от Аристотел; те бяха изтънчени и властни лич
нос
ти с гръцко светоусещане, римляни с гръцко светоусещане, които към фината духов
нос
т на елинството успяха да прибавят агресивния, личен характер на римлянството.
Ако най-напред отправим поглед към Южна Европа, тогава в определен момент ние ставаме свидетели на един най-висш духовен напредък, какъвто през миналите столетия имахме в лицето на Аристотел. Обаче през следващите столетия този високоразвит духовен живот претърпя едно особено развитие. Да, по времето, когато християнството започна да си пробива път в света, в Южна Европа живееха много хора, които бяха приели традициите на гръцкия духовен живот.
Ако проследим развитието на християнството назад до онази личност, която беше яростен противник на християнството, Целзий*2, в гръцките и християнски земи ще срещнем много личности с изтънчено духовно образование, или с други думи, личности, които бяха възприели висшите идеи на Платон; да, техният остър ум идва като един вид продължение на всичко онова, което знаем от Аристотел; те бяха изтънчени и властни личности с гръцко светоусещане, римляни с гръцко светоусещане, които към фината духовност на елинството успяха да прибавят агресивния, личен характер на римлянството.
към текста >>
Тогава християнският импулс съществуваше по такъв начин, че бихме могли да заявим: По отношение на интелекта и на външната наука, по отношение на това, което повечето римско-гръцки образовани лич
нос
ти
нос
еха в себе си, представителите на този християнски импулс действително се явяват като съвсем необразовани хора.
Ето в какъв свят навлезе християнският импулс.
Тогава християнският импулс съществуваше по такъв начин, че бихме могли да заявим: По отношение на интелекта и на външната наука, по отношение на това, което повечето римско-гръцки образовани личности носеха в себе си, представителите на този християнски импулс действително се явяват като съвсем необразовани хора.
И така, всред един свят на напреднала и зряла интелектуалност се промъкват хора без образование. Сега ние ставаме свидетели на една забележителна драма: Тези прости, примитивни натури, носители на първичното християнство, го разпространяват из Южна Европа с една относително голяма бързина. И ако днес, с помощта на антропософското разбиране, се обърнем към тези прости, примитивни натури, към тези първи разпространители на християнството, ние трябва да допълним: Тези първични натури, тогавашните носители на християнския импулс, навлизайки във високоразвитата гръцка култура, не разбраха нищо от същността на Христос и тук не става дума за сложните космически идеи, които днес антропософията изкарва на бял свят. В пъстрата арена на гръцко-римския свят те не можеха да покажат друго, освен личната си привързаност, личното си отношение към „възлюбения Христос", когото те разглеждаха като един от членовете на едно голямо семейство. Онези, които първи внесоха християнството в тогавашния гръцки и римски свят, не бяха образовани теолози или теософи; като цяло, те бяха хора без никакво образование.
към текста >>
И така, всред един свят на напреднала и зряла интелектуал
нос
т се промъкват хора без образование.
Ето в какъв свят навлезе християнският импулс. Тогава християнският импулс съществуваше по такъв начин, че бихме могли да заявим: По отношение на интелекта и на външната наука, по отношение на това, което повечето римско-гръцки образовани личности носеха в себе си, представителите на този християнски импулс действително се явяват като съвсем необразовани хора.
И така, всред един свят на напреднала и зряла интелектуалност се промъкват хора без образование.
Сега ние ставаме свидетели на една забележителна драма: Тези прости, примитивни натури, носители на първичното християнство, го разпространяват из Южна Европа с една относително голяма бързина. И ако днес, с помощта на антропософското разбиране, се обърнем към тези прости, примитивни натури, към тези първи разпространители на християнството, ние трябва да допълним: Тези първични натури, тогавашните носители на християнския импулс, навлизайки във високоразвитата гръцка култура, не разбраха нищо от същността на Христос и тук не става дума за сложните космически идеи, които днес антропософията изкарва на бял свят. В пъстрата арена на гръцко-римския свят те не можеха да покажат друго, освен личната си привързаност, личното си отношение към „възлюбения Христос", когото те разглеждаха като един от членовете на едно голямо семейство. Онези, които първи внесоха християнството в тогавашния гръцки и римски свят, не бяха образовани теолози или теософи; като цяло, те бяха хора без никакво образование. Наистина, образованите теософи от онова време, гностиците, бяха стигнали до някои забележителни идеи относно Христос, обаче тяхното място е върху лекото блюдо на споменатата духовна везна.
към текста >>
Сега ние ставаме свидетели на една забележителна драма: Тези прости, примитивни натури,
нос
ители на първичното християнство, го разпространяват из Южна Европа с една от
нос
ително голяма бързина.
Ето в какъв свят навлезе християнският импулс. Тогава християнският импулс съществуваше по такъв начин, че бихме могли да заявим: По отношение на интелекта и на външната наука, по отношение на това, което повечето римско-гръцки образовани личности носеха в себе си, представителите на този християнски импулс действително се явяват като съвсем необразовани хора. И така, всред един свят на напреднала и зряла интелектуалност се промъкват хора без образование.
Сега ние ставаме свидетели на една забележителна драма: Тези прости, примитивни натури, носители на първичното християнство, го разпространяват из Южна Европа с една относително голяма бързина.
И ако днес, с помощта на антропософското разбиране, се обърнем към тези прости, примитивни натури, към тези първи разпространители на християнството, ние трябва да допълним: Тези първични натури, тогавашните носители на християнския импулс, навлизайки във високоразвитата гръцка култура, не разбраха нищо от същността на Христос и тук не става дума за сложните космически идеи, които днес антропософията изкарва на бял свят. В пъстрата арена на гръцко-римския свят те не можеха да покажат друго, освен личната си привързаност, личното си отношение към „възлюбения Христос", когото те разглеждаха като един от членовете на едно голямо семейство. Онези, които първи внесоха християнството в тогавашния гръцки и римски свят, не бяха образовани теолози или теософи; като цяло, те бяха хора без никакво образование. Наистина, образованите теософи от онова време, гностиците, бяха стигнали до някои забележителни идеи относно Христос, обаче тяхното място е върху лекото блюдо на споменатата духовна везна. Ако беше останало до гностиците, християнството никога не би си пробило път в света.
към текста >>
И ако днес, с помощта на антропософското разбиране, се обърнем към тези прости, примитивни натури, към тези първи разпространители на християнството, ние трябва да допълним: Тези първични натури, тогавашните
нос
ители на християнския импулс, навлизайки във високоразвитата гръцка култура, не разбраха нищо от същ
нос
тта на Христос и тук не става дума за сложните космически идеи, които днес антропософията изкарва на бял свят.
Ето в какъв свят навлезе християнският импулс. Тогава християнският импулс съществуваше по такъв начин, че бихме могли да заявим: По отношение на интелекта и на външната наука, по отношение на това, което повечето римско-гръцки образовани личности носеха в себе си, представителите на този християнски импулс действително се явяват като съвсем необразовани хора. И така, всред един свят на напреднала и зряла интелектуалност се промъкват хора без образование. Сега ние ставаме свидетели на една забележителна драма: Тези прости, примитивни натури, носители на първичното християнство, го разпространяват из Южна Европа с една относително голяма бързина.
И ако днес, с помощта на антропософското разбиране, се обърнем към тези прости, примитивни натури, към тези първи разпространители на християнството, ние трябва да допълним: Тези първични натури, тогавашните носители на християнския импулс, навлизайки във високоразвитата гръцка култура, не разбраха нищо от същността на Христос и тук не става дума за сложните космически идеи, които днес антропософията изкарва на бял свят.
В пъстрата арена на гръцко-римския свят те не можеха да покажат друго, освен личната си привързаност, личното си отношение към „възлюбения Христос", когото те разглеждаха като един от членовете на едно голямо семейство. Онези, които първи внесоха християнството в тогавашния гръцки и римски свят, не бяха образовани теолози или теософи; като цяло, те бяха хора без никакво образование. Наистина, образованите теософи от онова време, гностиците, бяха стигнали до някои забележителни идеи относно Христос, обаче тяхното място е върху лекото блюдо на споменатата духовна везна. Ако беше останало до гностиците, християнството никога не би си пробило път в света. Онази интелектуалност, която нахлу от Изток и за сравнително кратко време подкопа гръцкия и римски свят, сама по себе си, беше крайно ограничена.
към текста >>
В пъстрата арена на гръцко-римския свят те не можеха да покажат друго, освен личната си привърза
нос
т, личното си отношение към „възлюбения Христос", когото те разглеждаха като един от членовете на едно голямо семейство.
Ето в какъв свят навлезе християнският импулс. Тогава християнският импулс съществуваше по такъв начин, че бихме могли да заявим: По отношение на интелекта и на външната наука, по отношение на това, което повечето римско-гръцки образовани личности носеха в себе си, представителите на този християнски импулс действително се явяват като съвсем необразовани хора. И така, всред един свят на напреднала и зряла интелектуалност се промъкват хора без образование. Сега ние ставаме свидетели на една забележителна драма: Тези прости, примитивни натури, носители на първичното християнство, го разпространяват из Южна Европа с една относително голяма бързина. И ако днес, с помощта на антропософското разбиране, се обърнем към тези прости, примитивни натури, към тези първи разпространители на християнството, ние трябва да допълним: Тези първични натури, тогавашните носители на християнския импулс, навлизайки във високоразвитата гръцка култура, не разбраха нищо от същността на Христос и тук не става дума за сложните космически идеи, които днес антропософията изкарва на бял свят.
В пъстрата арена на гръцко-римския свят те не можеха да покажат друго, освен личната си привързаност, личното си отношение към „възлюбения Христос", когото те разглеждаха като един от членовете на едно голямо семейство.
Онези, които първи внесоха християнството в тогавашния гръцки и римски свят, не бяха образовани теолози или теософи; като цяло, те бяха хора без никакво образование. Наистина, образованите теософи от онова време, гностиците, бяха стигнали до някои забележителни идеи относно Христос, обаче тяхното място е върху лекото блюдо на споменатата духовна везна. Ако беше останало до гностиците, християнството никога не би си пробило път в света. Онази интелектуалност, която нахлу от Изток и за сравнително кратко време подкопа гръцкия и римски свят, сама по себе си, беше крайно ограничена. Така стоят нещата, разгледани от едната страна.
към текста >>
Наистина, образованите теософи от онова време, г
нос
тиците, бяха стигнали до някои забележителни идеи от
нос
но Христос, обаче тяхното място е върху лекото блюдо на споменатата духовна везна.
И така, всред един свят на напреднала и зряла интелектуалност се промъкват хора без образование. Сега ние ставаме свидетели на една забележителна драма: Тези прости, примитивни натури, носители на първичното християнство, го разпространяват из Южна Европа с една относително голяма бързина. И ако днес, с помощта на антропософското разбиране, се обърнем към тези прости, примитивни натури, към тези първи разпространители на християнството, ние трябва да допълним: Тези първични натури, тогавашните носители на християнския импулс, навлизайки във високоразвитата гръцка култура, не разбраха нищо от същността на Христос и тук не става дума за сложните космически идеи, които днес антропософията изкарва на бял свят. В пъстрата арена на гръцко-римския свят те не можеха да покажат друго, освен личната си привързаност, личното си отношение към „възлюбения Христос", когото те разглеждаха като един от членовете на едно голямо семейство. Онези, които първи внесоха християнството в тогавашния гръцки и римски свят, не бяха образовани теолози или теософи; като цяло, те бяха хора без никакво образование.
Наистина, образованите теософи от онова време, гностиците, бяха стигнали до някои забележителни идеи относно Христос, обаче тяхното място е върху лекото блюдо на споменатата духовна везна.
Ако беше останало до гностиците, християнството никога не би си пробило път в света. Онази интелектуалност, която нахлу от Изток и за сравнително кратко време подкопа гръцкия и римски свят, сама по себе си, беше крайно ограничена. Така стоят нещата, разгледани от едната страна.
към текста >>
Ако беше останало до г
нос
тиците, християнството никога не би си пробило път в света.
Сега ние ставаме свидетели на една забележителна драма: Тези прости, примитивни натури, носители на първичното християнство, го разпространяват из Южна Европа с една относително голяма бързина. И ако днес, с помощта на антропософското разбиране, се обърнем към тези прости, примитивни натури, към тези първи разпространители на християнството, ние трябва да допълним: Тези първични натури, тогавашните носители на християнския импулс, навлизайки във високоразвитата гръцка култура, не разбраха нищо от същността на Христос и тук не става дума за сложните космически идеи, които днес антропософията изкарва на бял свят. В пъстрата арена на гръцко-римския свят те не можеха да покажат друго, освен личната си привързаност, личното си отношение към „възлюбения Христос", когото те разглеждаха като един от членовете на едно голямо семейство. Онези, които първи внесоха християнството в тогавашния гръцки и римски свят, не бяха образовани теолози или теософи; като цяло, те бяха хора без никакво образование. Наистина, образованите теософи от онова време, гностиците, бяха стигнали до някои забележителни идеи относно Христос, обаче тяхното място е върху лекото блюдо на споменатата духовна везна.
Ако беше останало до гностиците, християнството никога не би си пробило път в света.
Онази интелектуалност, която нахлу от Изток и за сравнително кратко време подкопа гръцкия и римски свят, сама по себе си, беше крайно ограничена. Така стоят нещата, разгледани от едната страна.
към текста >>
Онази интелектуал
нос
т, която нахлу от Изток и за сравнително кратко време подкопа гръцкия и римски свят, сама по себе си, беше крайно ограничена.
И ако днес, с помощта на антропософското разбиране, се обърнем към тези прости, примитивни натури, към тези първи разпространители на християнството, ние трябва да допълним: Тези първични натури, тогавашните носители на християнския импулс, навлизайки във високоразвитата гръцка култура, не разбраха нищо от същността на Христос и тук не става дума за сложните космически идеи, които днес антропософията изкарва на бял свят. В пъстрата арена на гръцко-римския свят те не можеха да покажат друго, освен личната си привързаност, личното си отношение към „възлюбения Христос", когото те разглеждаха като един от членовете на едно голямо семейство. Онези, които първи внесоха християнството в тогавашния гръцки и римски свят, не бяха образовани теолози или теософи; като цяло, те бяха хора без никакво образование. Наистина, образованите теософи от онова време, гностиците, бяха стигнали до някои забележителни идеи относно Христос, обаче тяхното място е върху лекото блюдо на споменатата духовна везна. Ако беше останало до гностиците, християнството никога не би си пробило път в света.
Онази интелектуалност, която нахлу от Изток и за сравнително кратко време подкопа гръцкия и римски свят, сама по себе си, беше крайно ограничена.
Така стоят нещата, разгледани от едната страна.
към текста >>
Но ако ги разглеждаме от другата страна, ние ще се натъкнем на интелектуално напреднали лич
нос
ти, на пр.
Но ако ги разглеждаме от другата страна, ние ще се натъкнем на интелектуално напреднали личности, на пр.
Целзий, противникът на християнството, който навремето изрече основните философски аргументи срещу християнството, валидни и днес, и стигнем до Марк Аврелий*3, стоящ на самия философски трон.
към текста >>
Нека да се обърнем към онези неоплатоници с изтънчено образование, които по онова време стигнаха до такива идеи, спрямо които днешната философия е една детска игра и които далеч надминаваха нашите съвременни идеи, както по проницател
нос
т, така и по широта на кръгозора.
Нека да се обърнем към онези неоплатоници с изтънчено образование, които по онова време стигнаха до такива идеи, спрямо които днешната философия е една детска игра и които далеч надминаваха нашите съвременни идеи, както по проницателност, така и по широта на кръгозора.
Нека да се обърнем и към всичко онова, което тези духове изнесоха против християнството, нека да си припомним логичните аргументи на тези високо интелектуални гръцки и римски възпитаници, отправени против християнството от гледна точка на гръцката философия.
към текста >>
Да, ние виждаме как християнството се разпространява от лич
нос
ти, които не разбират нищо от неговата същ
нос
т; срещу християнството се бори една напреднала култура, която също не може да разбере смисъла на Христовия Импулс.
И тогава ние ясно ще усетим: Всички тези хора изобщо не са разбрали Христовия Импулс.
Да, ние виждаме как християнството се разпространява от личности, които не разбират нищо от неговата същност; срещу християнството се бори една напреднала култура, която също не може да разбере смисъла на Христовия Импулс.
Странно: християнството навлиза в света по такъв начин, че неговият истински дух е неразбираем както за последователите, така и за противниците му. И въпреки това: много хора носеха в душите си онази сила, с чиято помощ този Христов Импулс пое своя победоносен ход из света.
към текста >>
И въпреки това: много хора
нос
еха в душите си онази сила, с чиято помощ този Христов Импулс пое своя победо
нос
ен ход из света.
И тогава ние ясно ще усетим: Всички тези хора изобщо не са разбрали Христовия Импулс. Да, ние виждаме как християнството се разпространява от личности, които не разбират нищо от неговата същност; срещу християнството се бори една напреднала култура, която също не може да разбере смисъла на Христовия Импулс. Странно: християнството навлиза в света по такъв начин, че неговият истински дух е неразбираем както за последователите, така и за противниците му.
И въпреки това: много хора носеха в душите си онази сила, с чиято помощ този Христов Импулс пое своя победоносен ход из света.
към текста >>
Нека обаче сега да насочим поглед и към онези лич
нос
ти, които се застъпват за християнството, и то с несъмнено величие.
Нека обаче сега да насочим поглед и към онези личности, които се застъпват за християнството, и то с несъмнено величие.
Нека да си припомним известния държавен отец Тертулиян*4. В негово лице виждаме един римлянин, и ако вземе предвид неговия език, той е почти новосъздател на римския език, понеже имаше здрав езиков усет и изкова много нови думи. Именно този факт го превърна в една забележителна личност. Но ако се запитаме: А как стои при него въпросът с идеята за Христос? тогава нещата стават съвсем други.
към текста >>
Именно този факт го превърна в една забележителна лич
нос
т.
Нека обаче сега да насочим поглед и към онези личности, които се застъпват за християнството, и то с несъмнено величие. Нека да си припомним известния държавен отец Тертулиян*4. В негово лице виждаме един римлянин, и ако вземе предвид неговия език, той е почти новосъздател на римския език, понеже имаше здрав езиков усет и изкова много нови думи.
Именно този факт го превърна в една забележителна личност.
Но ако се запитаме: А как стои при него въпросът с идеята за Христос? тогава нещата стават съвсем други. И ние установяваме, че всъщност неговата интелектуалност, неговата духовна висота са твърде скромни. Но и защитниците на християнството не се отличават с нещо особено. Но въпреки това, като личности, те са извънредно активни, дори и духове като Тертулиян, който за образованите гърци не представляваше кой знае какво.
към текста >>
И ние установяваме, че всъщ
нос
т неговата интелектуал
нос
т, неговата духовна висота са твърде скромни.
Нека да си припомним известния държавен отец Тертулиян*4. В негово лице виждаме един римлянин, и ако вземе предвид неговия език, той е почти новосъздател на римския език, понеже имаше здрав езиков усет и изкова много нови думи. Именно този факт го превърна в една забележителна личност. Но ако се запитаме: А как стои при него въпросът с идеята за Христос? тогава нещата стават съвсем други.
И ние установяваме, че всъщност неговата интелектуалност, неговата духовна висота са твърде скромни.
Но и защитниците на християнството не се отличават с нещо особено. Но въпреки това, като личности, те са извънредно активни, дори и духове като Тертулиян, който за образованите гърци не представляваше кой знае какво. И все пак, той действува увличащо; но чрез какво точно? Ето какво е важното! Усещате ли, че сега в душите ни се пробужда един плах въпрос?
към текста >>
Но въпреки това, като лич
нос
ти, те са извънредно активни, дори и духове като Тертулиян, който за образованите гърци не представляваше кой знае какво.
Именно този факт го превърна в една забележителна личност. Но ако се запитаме: А как стои при него въпросът с идеята за Христос? тогава нещата стават съвсем други. И ние установяваме, че всъщност неговата интелектуалност, неговата духовна висота са твърде скромни. Но и защитниците на християнството не се отличават с нещо особено.
Но въпреки това, като личности, те са извънредно активни, дори и духове като Тертулиян, който за образованите гърци не представляваше кой знае какво.
И все пак, той действува увличащо; но чрез какво точно? Ето какво е важното! Усещате ли, че сега в душите ни се пробужда един плах въпрос? Чрез какво действуват носителите на Христовия Импулс, след като самите те изобщо не го разбираха? Чрез какво действуват отците на Църквата, включително и Ориген, след като тяхното неразбиране на Христовия Импулс е съвсем явно?
към текста >>
Чрез какво действуват
нос
ителите на Христовия Импулс, след като самите те изобщо не го разбираха?
Но и защитниците на християнството не се отличават с нещо особено. Но въпреки това, като личности, те са извънредно активни, дори и духове като Тертулиян, който за образованите гърци не представляваше кой знае какво. И все пак, той действува увличащо; но чрез какво точно? Ето какво е важното! Усещате ли, че сега в душите ни се пробужда един плах въпрос?
Чрез какво действуват носителите на Христовия Импулс, след като самите те изобщо не го разбираха?
Чрез какво действуват отците на Църквата, включително и Ориген, след като тяхното неразбиране на Христовия Импулс е съвсем явно? Какво представлява това, което остана неразбрано за цялата гръцко-римска култура?
към текста >>
Ние съвсем не подценяваме тази философия, обаче днес искаме да насочим поглед към онзи забележителен факт, че до Средновековието християнството си пробива път всред народи, които до този момент са
нос
или съвършено други представи в душите си, и въпреки това, те го приемат като нещо родно и близко.
Ето как напредваше християнството през вековете. И колко удивително е, че именно същото това християнство тласна напред образованието, науката и философията.
Ние съвсем не подценяваме тази философия, обаче днес искаме да насочим поглед към онзи забележителен факт, че до Средновековието християнството си пробива път всред народи, които до този момент са носили съвършено други представи в душите си, и въпреки това, те го приемат като нещо родно и близко.
към текста >>
В недалечно бъдеще, когато се говори за разпространението на християнството, ще се изтъкват и други важни подроб
нос
ти.
В недалечно бъдеще, когато се говори за разпространението на християнството, ще се изтъкват и други важни подробности.
Говорим ли за християнския импулс, лесно ще бъдем разбрани, ако обърнем внимание на следното: В определен момент плодовете от напредващото християнство се проявиха по такъв начин, че стана ясно разрастването на Христовия Импулс започна да поражда истинско въодушевление. Но колкото се приближаваме до по-новите времена, толкова по-ясно установяваме, че разрастването на християнството все повече и повече замира.
към текста >>
И за онзи, който гледа не повърх
нос
тно, а в глъбините на духовния живот, се получава нещо, което, изказано гласно, изглежда парадоксално, но въпреки всичко, то е вярно.
И за онзи, който гледа не повърхностно, а в глъбините на духовния живот, се получава нещо, което, изказано гласно, изглежда парадоксално, но въпреки всичко, то е вярно.
За едно такова по-дълбоко разглеждане на нещата, е невъзможно да се появи един Хекел*7, с цялата си враждебност към християнството, без самият той да е вдъхновен от християнството. Да, Ернст Хекел е немислим без наличието на християнската култура. И цялото по-късно развитие на естествените науки колкото и да се бори срещу християнството е всъщност рожба на християнството, едно пряко продължение на християнския импулс. Когато човечеството се освободи от детските болести на по-новите естествени науки, то ще разбере какво означава, че тяхната изходна точка, проследена логически, действително се намира в разкритията на антропософската Духовна Наука, и че съществува една пряка връзка между Хекел и антропософията. Когато тези неща бъдат проумяни както трябва, хората ще са наясно: Хекел е един напълно християнски мислител, макар и той да няма никаква представа за това.
към текста >>
За едно такова по-дълбоко разглеждане на нещата, е невъзможно да се появи един Хекел*7, с цялата си враждеб
нос
т към християнството, без самият той да е вдъхновен от християнството.
И за онзи, който гледа не повърхностно, а в глъбините на духовния живот, се получава нещо, което, изказано гласно, изглежда парадоксално, но въпреки всичко, то е вярно.
За едно такова по-дълбоко разглеждане на нещата, е невъзможно да се появи един Хекел*7, с цялата си враждебност към християнството, без самият той да е вдъхновен от християнството.
Да, Ернст Хекел е немислим без наличието на християнската култура. И цялото по-късно развитие на естествените науки колкото и да се бори срещу християнството е всъщност рожба на християнството, едно пряко продължение на християнския импулс. Когато човечеството се освободи от детските болести на по-новите естествени науки, то ще разбере какво означава, че тяхната изходна точка, проследена логически, действително се намира в разкритията на антропософската Духовна Наука, и че съществува една пряка връзка между Хекел и антропософията. Когато тези неща бъдат проумяни както трябва, хората ще са наясно: Хекел е един напълно християнски мислител, макар и той да няма никаква представа за това. Християнските импулси породиха не само това, което се нарича и се наричаше „християнско", но и всичко онова, което се отнася враждебно към християнството.
към текста >>
И цялото по-късно развитие на естествените науки колкото и да се бори срещу християнството е всъщ
нос
т рожба на християнството, едно пряко продължение на християнския импулс.
И за онзи, който гледа не повърхностно, а в глъбините на духовния живот, се получава нещо, което, изказано гласно, изглежда парадоксално, но въпреки всичко, то е вярно. За едно такова по-дълбоко разглеждане на нещата, е невъзможно да се появи един Хекел*7, с цялата си враждебност към християнството, без самият той да е вдъхновен от християнството. Да, Ернст Хекел е немислим без наличието на християнската култура.
И цялото по-късно развитие на естествените науки колкото и да се бори срещу християнството е всъщност рожба на християнството, едно пряко продължение на християнския импулс.
Когато човечеството се освободи от детските болести на по-новите естествени науки, то ще разбере какво означава, че тяхната изходна точка, проследена логически, действително се намира в разкритията на антропософската Духовна Наука, и че съществува една пряка връзка между Хекел и антропософията. Когато тези неща бъдат проумяни както трябва, хората ще са наясно: Хекел е един напълно християнски мислител, макар и той да няма никаква представа за това. Християнските импулси породиха не само това, което се нарича и се наричаше „християнско", но и всичко онова, което се отнася враждебно към християнството. Нещата следва да се проучват не според понятия, с които са формулирани, а според тяхната реалност. Както виждате от моята малка книжка „Реинкарнация и Карма"*8, има пряка връзка между Дарвиновото учение за еволюцията и повтарящите се земни животи.
към текста >>
Нещата следва да се проучват не според понятия, с които са формулирани, а според тяхната реал
нос
т.
Да, Ернст Хекел е немислим без наличието на християнската култура. И цялото по-късно развитие на естествените науки колкото и да се бори срещу християнството е всъщност рожба на християнството, едно пряко продължение на християнския импулс. Когато човечеството се освободи от детските болести на по-новите естествени науки, то ще разбере какво означава, че тяхната изходна точка, проследена логически, действително се намира в разкритията на антропософската Духовна Наука, и че съществува една пряка връзка между Хекел и антропософията. Когато тези неща бъдат проумяни както трябва, хората ще са наясно: Хекел е един напълно християнски мислител, макар и той да няма никаква представа за това. Християнските импулси породиха не само това, което се нарича и се наричаше „християнско", но и всичко онова, което се отнася враждебно към християнството.
Нещата следва да се проучват не според понятия, с които са формулирани, а според тяхната реалност.
Както виждате от моята малка книжка „Реинкарнация и Карма"*8, има пряка връзка между Дарвиновото учение за еволюцията и повтарящите се земни животи.
към текста >>
Но ако някой прибегне до известни ясновидски способ
нос
ти, той ще стигне по напълно логически път не до животинския, а до духовния произход на човешкия род.
Но за да изградим вярно отношение към тези въпроси, необходим е точен и безпристрастен поглед върху действието на християнските импулси. И онзи, който разбира ученията на Дарвин и Хекел, и е поне малко на ясно с това, за което Хекел нямаше никаква представа обаче Дарвин*9 знаеше някои неща, а именно че тези две учения са възможни единствено в условията на християнството, стига по напълно логически път до идеята за реинкарнациите.
Но ако някой прибегне до известни ясновидски способности, той ще стигне по напълно логически път не до животинския, а до духовния произход на човешкия род.
Макар и в известна степен заобиколен път, след като в съображение идва ясновидството*10, този път от хекелианството към духовния произход на Земята е напълно закономерен. Тук съществува и друга възможност: съвременният дарвинизъм да бъде възприет по такъв начин, че съответният човек да остане недокоснат от жизнените принципи на самия дарвинизъм; с други думи дарвинизмът се възприема като един импулс и съвсем не допринася за едно по-дълбоко разбиране на християнството, което така или иначе има място в дарвинизма, и в тези случки стигаме до нещо твърде особено. Накратко, стига се дотам, че човек с подобна душевна нагласа, еднакво се отдалечава както от християнството, така и от дарвинизма. Да, човек може да бъде напуснат както от добрия дух на християнството, така и от добрия дух на дарвинизма. Но ако човек е осенен от добрия дух на дарвинизма, колкото и голям материалист да е, проследявайки досегашната история на Земята, той стига до една точка, където разбира, че човечеството произлиза от духовния свят, а не от низши животински форми.
към текста >>
Тук съществува и друга възмож
нос
т: съвременният дарвинизъм да бъде възприет по такъв начин, че съответният човек да остане недокоснат от жизнените принципи на самия дарвинизъм; с други думи дарвинизмът се възприема като един импулс и съвсем не допринася за едно по-дълбоко разбиране на християнството, което така или иначе има място в дарвинизма, и в тези случки стигаме до нещо твърде особено.
Но за да изградим вярно отношение към тези въпроси, необходим е точен и безпристрастен поглед върху действието на християнските импулси. И онзи, който разбира ученията на Дарвин и Хекел, и е поне малко на ясно с това, за което Хекел нямаше никаква представа обаче Дарвин*9 знаеше някои неща, а именно че тези две учения са възможни единствено в условията на християнството, стига по напълно логически път до идеята за реинкарнациите. Но ако някой прибегне до известни ясновидски способности, той ще стигне по напълно логически път не до животинския, а до духовния произход на човешкия род. Макар и в известна степен заобиколен път, след като в съображение идва ясновидството*10, този път от хекелианството към духовния произход на Земята е напълно закономерен.
Тук съществува и друга възможност: съвременният дарвинизъм да бъде възприет по такъв начин, че съответният човек да остане недокоснат от жизнените принципи на самия дарвинизъм; с други думи дарвинизмът се възприема като един импулс и съвсем не допринася за едно по-дълбоко разбиране на християнството, което така или иначе има място в дарвинизма, и в тези случки стигаме до нещо твърде особено.
Накратко, стига се дотам, че човек с подобна душевна нагласа, еднакво се отдалечава както от християнството, така и от дарвинизма. Да, човек може да бъде напуснат както от добрия дух на християнството, така и от добрия дух на дарвинизма. Но ако човек е осенен от добрия дух на дарвинизма, колкото и голям материалист да е, проследявайки досегашната история на Земята, той стига до една точка, където разбира, че човечеството произлиза от духовния свят, а не от низши животински форми. Да, той стига до онази точка, където вижда ако мога така да се изразя как човекът плува като едно духовно същество над земния свят. Ето докъде ще доведе логичният дарвинизъм.
към текста >>
Защото логичният дарвинизъм никога не би повярвал в подобна възмож
нос
т.
Но ако човек е осенен от добрия дух на дарвинизма, колкото и голям материалист да е, проследявайки досегашната история на Земята, той стига до една точка, където разбира, че човечеството произлиза от духовния свят, а не от низши животински форми. Да, той стига до онази точка, където вижда ако мога така да се изразя как човекът плува като едно духовно същество над земния свят. Ето докъде ще доведе логичният дарвинизъм. А когато е напуснат от добрия дух на дарвинизма, човек може искрено да вярва, че е привърженик на идеята за реинкарнациите, но отивайки на зад във времето, да си помисли, че в едно от своите прераждания, е бил, примерно, маймуна. Ако човек е в състояние да повярва подобно нещо, той е напуснат както от добрия дух на дарвинизма, така и от този на християнството.
Защото логичният дарвинизъм никога не би повярвал в подобна възможност.
С други думи, идеята за реинкарнациите е била пренесена в тази материалистична култура по един съвсем повърхностен начин. Защото модерният дарвинизъм може да бъде опроверган от неговите собствени християнски елементи. Но ако това бъде постигнато, ще се установи, включително и до наши дни, че Дарвиновите идеи всъщност са родени от Христовия Импулс, че християнските импулси действуват дори и там, където са отричани. Така ние се изправяме не само пред факта, че през първите столетия на нашето летоброене християнството се разпространява независимо от своите привърженици, а през Средновековието дори схоластиците и църковните отци не допринасят почти нищо за неговото разрастване; ние се изправяме пред парадоксалния факт, че християнството сякаш в своя противоположен материалистичен образ се проявява в нашите естествени науки; така че цялото им величие, цялата им енергия бликат именно от християнските импулси. И тъкмо християнските импулси, вложени в естествените науки, ще ги освободят от материализма!
към текста >>
С други думи, идеята за реинкарнациите е била пренесена в тази материалистична култура по един съвсем повърх
нос
тен начин.
Да, той стига до онази точка, където вижда ако мога така да се изразя как човекът плува като едно духовно същество над земния свят. Ето докъде ще доведе логичният дарвинизъм. А когато е напуснат от добрия дух на дарвинизма, човек може искрено да вярва, че е привърженик на идеята за реинкарнациите, но отивайки на зад във времето, да си помисли, че в едно от своите прераждания, е бил, примерно, маймуна. Ако човек е в състояние да повярва подобно нещо, той е напуснат както от добрия дух на дарвинизма, така и от този на християнството. Защото логичният дарвинизъм никога не би повярвал в подобна възможност.
С други думи, идеята за реинкарнациите е била пренесена в тази материалистична култура по един съвсем повърхностен начин.
Защото модерният дарвинизъм може да бъде опроверган от неговите собствени християнски елементи. Но ако това бъде постигнато, ще се установи, включително и до наши дни, че Дарвиновите идеи всъщност са родени от Христовия Импулс, че християнските импулси действуват дори и там, където са отричани. Така ние се изправяме не само пред факта, че през първите столетия на нашето летоброене християнството се разпространява независимо от своите привърженици, а през Средновековието дори схоластиците и църковните отци не допринасят почти нищо за неговото разрастване; ние се изправяме пред парадоксалния факт, че християнството сякаш в своя противоположен материалистичен образ се проявява в нашите естествени науки; така че цялото им величие, цялата им енергия бликат именно от християнските импулси. И тъкмо християнските импулси, вложени в естествените науки, ще ги освободят от материализма!
към текста >>
Но ако това бъде постигнато, ще се установи, включително и до наши дни, че Дарвиновите идеи всъщ
нос
т са родени от Христовия Импулс, че християнските импулси действуват дори и там, където са отричани.
А когато е напуснат от добрия дух на дарвинизма, човек може искрено да вярва, че е привърженик на идеята за реинкарнациите, но отивайки на зад във времето, да си помисли, че в едно от своите прераждания, е бил, примерно, маймуна. Ако човек е в състояние да повярва подобно нещо, той е напуснат както от добрия дух на дарвинизма, така и от този на християнството. Защото логичният дарвинизъм никога не би повярвал в подобна възможност. С други думи, идеята за реинкарнациите е била пренесена в тази материалистична култура по един съвсем повърхностен начин. Защото модерният дарвинизъм може да бъде опроверган от неговите собствени християнски елементи.
Но ако това бъде постигнато, ще се установи, включително и до наши дни, че Дарвиновите идеи всъщност са родени от Христовия Импулс, че християнските импулси действуват дори и там, където са отричани.
Така ние се изправяме не само пред факта, че през първите столетия на нашето летоброене християнството се разпространява независимо от своите привърженици, а през Средновековието дори схоластиците и църковните отци не допринасят почти нищо за неговото разрастване; ние се изправяме пред парадоксалния факт, че християнството сякаш в своя противоположен материалистичен образ се проявява в нашите естествени науки; така че цялото им величие, цялата им енергия бликат именно от християнските импулси. И тъкмо християнските импулси, вложени в естествените науки, ще ги освободят от материализма!
към текста >>
Но какво всъщ
нос
т се разпространява в този случай?
Да, има нещо забележително и странно в тези християнски импулси. Изглежда така, сякаш интелектът и познанието не вземат никакво участие в разпространението на тези импулси. Изглежда така, сякаш християнството се разпространява независимо от това, какво хората мислят за или против него, и дори то се проявява само че в своя противоположен образ тъкмо в съвременния материализъм.
Но какво всъщност се разпространява в този случай?
Това далеч не са християнските идеи. Разпространява се не друго, а моралното чувство, което съпровожда християнството. Ако насочим поглед към морала през онази епоха, ще видим, че той оправдава най-вече, ако може така да се изразя, яростта на християните срещу действителните или мними противници на християнството. И моралът на все още интелектуално необразованите човешки души, особено когато се проявява под формата на християнско мислене, този морал далеч не може да ни импонира. Но какво всъщност се разпространява тогава?
към текста >>
Но какво всъщ
нос
т се разпространява тогава?
Но какво всъщност се разпространява в този случай? Това далеч не са християнските идеи. Разпространява се не друго, а моралното чувство, което съпровожда християнството. Ако насочим поглед към морала през онази епоха, ще видим, че той оправдава най-вече, ако може така да се изразя, яростта на християните срещу действителните или мними противници на християнството. И моралът на все още интелектуално необразованите човешки души, особено когато се проявява под формата на християнско мислене, този морал далеч не може да ни импонира.
Но какво всъщност се разпространява тогава?
Каква е тази странна, загадъчна сила?
към текста >>
Способ
нос
тта да се нахраниш няма нищо общо с изучаването и разбирането на хранителните средства!
Самият Христос е този, който, в душите на примитивните, необразовани хора напредва през гръцкия и римски свят, запленявайки все повече човешки души в пределите на Запада и Севера. Самият Христос е този, който крачи редом с онези духовни учители, които по-късно пренесоха християнството всред германските народи. Самият Христос е този, който покорява Земята, преминавайки от едно място в друго и от една човешка душа в друга, напълно независимо от това, какво мислят хората за Него. Позволете ми да си послужа с едно тривиално сравнение: Колко много са хората, които нямат никаква представа за химическия състав на хранителните средства, и въпреки това се хранят по всички правила на изкуството! И наистина хората биха умрели от глад, ако би трябвало да изучат хранителните средства, а чак после да ги приемат в стомасите си.
Способността да се нахраниш няма нищо общо с изучаването и разбирането на хранителните средства!
Разпространението на християнството по Земята няма нищо общо с разбирането, което хората проявяваха към него. Ето същественото, ето особеното! Тук ни очаква една тайна, която може да бъде разгадана само ако отговорим на въпроса: По какъв начин живее Христос в човешките души? И когато антропософията, или ясновиждащото познание си постави този въпрос, на преден план застава едно важно събитие, което може да бъде обяснено само от антропософска гледна точка, понеже то е в пълно съзвучие с всичко, което споделих с Вас днес. В едно ще се убедим: Безвъзвратно е отминало времето, когато Христос действуваше по току-що описания от мен начин; дошло е времето, когато хората трябва да разберат, да познаят Христос.
към текста >>
10.
2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
За ретроспективния поглед на ясновидеца, то се представя като един вид пробуждане, изпитано от онези лич
нос
ти, които обикновено наричаме апостоли или ученици на Христос Исус, в един точно определен ден, за който всяка година ни напомня празникът на Петдесятницата.
Нека да започнем днешната лекция с така наречената Петдесятница. Още в първата лекция аз отбелязах, че погледът на изследователското ясновидство първоначално може да бъде насочен тъкмо към това събитие.
За ретроспективния поглед на ясновидеца, то се представя като един вид пробуждане, изпитано от онези личности, които обикновено наричаме апостоли или ученици на Христос Исус, в един точно определен ден, за който всяка година ни напомня празникът на Петдесятницата.
Съвсем не е лесно да си изградим точна представа за тези несъмнено странни явления и, така да се каже, ще трябва да прибегнем до по-дълбоките пластове на душата и да си припомним някои подробности, до които вече сме стигнали в хода на нашите антропософски проучвания; да, ние се нуждаем от съвсем точни представи, за да обхванем всичко онова, за което ще стане дума в нашия лекционен цикъл.
към текста >>
Съвсем не е лесно да си изградим точна представа за тези несъмнено странни явления и, така да се каже, ще трябва да прибегнем до по-дълбоките пластове на душата и да си припомним някои подроб
нос
ти, до които вече сме стигнали в хода на нашите антропософски проучвания; да, ние се нуждаем от съвсем точни представи, за да обхванем всичко онова, за което ще стане дума в нашия лекционен цикъл.
Нека да започнем днешната лекция с така наречената Петдесятница. Още в първата лекция аз отбелязах, че погледът на изследователското ясновидство първоначално може да бъде насочен тъкмо към това събитие. За ретроспективния поглед на ясновидеца, то се представя като един вид пробуждане, изпитано от онези личности, които обикновено наричаме апостоли или ученици на Христос Исус, в един точно определен ден, за който всяка година ни напомня празникът на Петдесятницата.
Съвсем не е лесно да си изградим точна представа за тези несъмнено странни явления и, така да се каже, ще трябва да прибегнем до по-дълбоките пластове на душата и да си припомним някои подробности, до които вече сме стигнали в хода на нашите антропософски проучвания; да, ние се нуждаем от съвсем точни представи, за да обхванем всичко онова, за което ще стане дума в нашия лекционен цикъл.
към текста >>
Сега те усетиха, като че ли се пробуждат от този странен сън и неговото естество беше такова аз само описвам нещата според както са изглеждали за съзнанието на апостолите сякаш човек се справя с всички ежедневни грижи, ходи насам-натам като наглед здрав човек, без околните хора да забелязват, че той всъщ
нос
т се намира в едно друго състояние на съзнанието.
Апостолите действително се усещаха като пробудени, като хора, които в този момент имаха чувството, че дълго време дни наред са живели в едно необичайно състояние на съзнанието. И наистина, това беше един вид пробуждане от дълбок, странен, преизпълнен със сънища сън.
Сега те усетиха, като че ли се пробуждат от този странен сън и неговото естество беше такова аз само описвам нещата според както са изглеждали за съзнанието на апостолите сякаш човек се справя с всички ежедневни грижи, ходи насам-натам като наглед здрав човек, без околните хора да забелязват, че той всъщност се намира в едно друго състояние на съзнанието.
И ето че настъпи моментът, когато апостолите усетиха, как в деня на Петдесятницата те се пробудиха от този продължителен сън. Те усетиха пробуждането по един забележителен начин: сякаш от Вселената към тях се спусна нещо, което бихме могли да обозначим единствено като субстанция на всепобеждаващата Любов. Като оплодени от горе чрез всепобеждаващата Любов и като пробудени от описаното сънищно съзнание ето как се почувствуваха апостолите. Те усетиха, като че ли се пробуждат чрез онази първична сила на Любовта, която прониква и изпълва с топлината си целия Космос, като че ли първичната сила на Любовта нахлу сега в душата на всеки един от тях. В очите на другите хора, които наблюдаваха техния говор, те изглеждаха съвсем странно.
към текста >>
С други думи, те изглеждаха като напълно преобразени като хора с нова душевна нагласа, като хора, извисени над всяка житейска ограниче
нос
т, извисени над всеки егоизъм, като хора с нова, безкрайна широта на сърцето, с неизчерпаема търпимост и с дълбоко, сърдечно разбиране за човешката природа.
Те усетиха пробуждането по един забележителен начин: сякаш от Вселената към тях се спусна нещо, което бихме могли да обозначим единствено като субстанция на всепобеждаващата Любов. Като оплодени от горе чрез всепобеждаващата Любов и като пробудени от описаното сънищно съзнание ето как се почувствуваха апостолите. Те усетиха, като че ли се пробуждат чрез онази първична сила на Любовта, която прониква и изпълва с топлината си целия Космос, като че ли първичната сила на Любовта нахлу сега в душата на всеки един от тях. В очите на другите хора, които наблюдаваха техния говор, те изглеждаха съвсем странно. Защото другите хора добре знаеха, че досега Христовите ученици не се отличаваха по нищо и живееха един прост, затворен живот, докато през последните дни те изглеждаха като объркани, като унесени.
С други думи, те изглеждаха като напълно преобразени като хора с нова душевна нагласа, като хора, извисени над всяка житейска ограниченост, извисени над всеки егоизъм, като хора с нова, безкрайна широта на сърцето, с неизчерпаема търпимост и с дълбоко, сърдечно разбиране за човешката природа.
Те се изразяваха по такъв начин, че всеки от околните ги разбираше без никакво усилие. Страничните хора веднага усетиха, че апостолите вникват в сърцата и душите на всеки един човек, и разкривайки най-дълбоките душевни тайни, те могат да утешат всеки, като се обръщат към него, тъкмо с думите, от които той има нужда.
към текста >>
Едва сега, облъхнати от космическия Дух на Любовта, душевните им очи прозряха това, което всъщ
нос
т се случи на Голгота.
Естествено, страничните наблюдатели се учудваха, че подобно преобразяване може да промени някои хора до такава степен. Но самите тези, които го изпитаха, и бяха пробудени от космическия Дух на Любовта, те усетиха сега в себе си едно ново разбиране, едно разбиране за онова, което се разиграваше в най-интимните им душевни връзки, нещо, което до този момент те не можеха да проумеят.
Едва сега, облъхнати от космическия Дух на Любовта, душевните им очи прозряха това, което всъщност се случи на Голгота.
И ако се вгледаме в душата на един от апостолите, когото другите Евангелия наричат обикновено Петър, тогава за ретроспективния поглед на ясновидеца, вътрешният духовен свят на този апостол изглежда така, сякаш в онзи момент неговото нормално земно съзнание е напълно разкъсано, и то от момента, който другите Евангелия описват като отричането на Петър. Сега, на Петдесятницата, Петър отново видя тази сцена на отричането, видя как го питаха дали няма нещо общо с Галилееца, и сега той разбра, че се беше отрекъл от Спасителя, защото неговото нормално съзнание беше започнало да се разпада, защото беше изпаднал в едно абнормно състояние, в едно съноподобно състояние, представляващо пренасяне в един съвършено друг свят. Така става например и с един човек, който се пробужда сутринта и си спомня последните събития от предишната вечер; така и Петър си спомни последните събития, преди да изпадне в това абнормно състояние, което обикновено наричаме „отричане", преди петелът да беше пропял два пъти. И тогава той си спомни, че душата му потъна в едно състояние, също както и нощта поглъща спящия човек. Обаче той си спомни и друго: въпросното междинно състояние се изпълни не с обикновени съновидения, а с подвижни образи, представляващи, така да се каже, един вид по-висше съзнание, един вид съизживяване на чисто духовни процеси и събития.
към текста >>
Защото, за да вникне в тези подроб
нос
ти, които ще изнеса от
нос
но Петото Евангелие, човешката душа трябва да се освободи от много неща, които я изпълват, с оглед на една друга необходимост, произтичаща от съвременната култура.
Открито ще призная: Човек трудно се решава да предаде с думи всичко онова, което ясновиждащото съзнание открива в душите на Петър и на другите Христови ученици. За тези неща човек се решава да говори, само ако е обзет от дълбок и свещен трепет. Бихме могли да се изразим и по друг начин: Когато изразява с думи това, което се открива пред очите му, ясновидецът е просто поразен от съзнанието, че сега пристъпва най-святото място на човешката душа. Въпреки това, с оглед на съвременните условия, да се говори за тези неща е една необходимост; и ние го правим с пълното съзнание, че ще дойдат времена, различни от нашето време, когато хората ще проявят много по-голямо разбиране към Петото Евангелие, отколкото могат да си позволят днес.
Защото, за да вникне в тези подробности, които ще изнеса относно Петото Евангелие, човешката душа трябва да се освободи от много неща, които я изпълват, с оглед на една друга необходимост, произтичаща от съвременната култура.
към текста >>
Първоначално ясновиждащият поглед попада на един образ, който представлява една действител
нос
т, загатната също и в другите Евангелия, макар и в случая рязко да се отличава от онова образно богатство, на което се натъква ретроспективният поглед на ясновидеца.
Първоначално пред ясновиждащия поглед застава нещо, което ако ми позволите този израз изглежда като един вид оскърбление за естествено-научното мислене. Въпреки това, принуден съм, доколкото е възможно, да облека в думи всичко онова, до което се докосва погледът на ясновидеца. От друга страна, не мога да сторя нищо, ако всичко, което съм длъжен да изнеса през този лекционен цикъл, би достигнало и до недостатъчно подготвени човешки души, така че не бих преувеличил нещата до степен те да не издържат пред общовалидните днес научни възгледи.
Първоначално ясновиждащият поглед попада на един образ, който представлява една действителност, загатната също и в другите Евангелия, макар и в случая рязко да се отличава от онова образно богатство, на което се натъква ретроспективният поглед на ясновидеца.
Сега ясновиждащият поглед действително попада в един вид затъмнение на Земята. Сега човек усеща едно повторение на онзи многозначителен момент, когато часове наред физическото Слънце сякаш угасна и затъмнението обхвана цялата Палестина. Човек получава впечатлението, което обученият духовнонаучен поглед и днес отново може да провери, когато на Земята настъпва поредното Слънчево затъмнение. Тогава, в условията на едно силно или слабо изразено Слънчево затъмнение, целият заобикалящ свят се представя на душевния поглед по съвършено различен начин.
към текста >>
Сега човек получава една нова душевна способ
нос
т: той се научава да разбира, буквално да чете, какво всъщ
нос
т означава този забележителен природен катаклизъм, това внезапно Слънчево затъмнение, което ретроспективният ясновиждащ поглед открива в Космоса.
Всичко това изпъква на преден план, когато ретроспективният ясновиждащ поглед попадне на онзи момент от планетарната еволюция на Земята, който ние наричаме Мистерията на Голгота.
Сега човек получава една нова душевна способност: той се научава да разбира, буквално да чете, какво всъщност означава този забележителен природен катаклизъм, това внезапно Слънчево затъмнение, което ретроспективният ясновиждащ поглед открива в Космоса.
Аз не мога да избягам от моето задължение в разрез с цялото днешно материалистическо съзнание да предложа моя окултен прочит на едно чисто природно явление, каквото, естествено, е ставало както преди, така и след Мистерията на Голгота.
към текста >>
И какво прочита човек, когато отвори душата си за тази космическа писме
нос
т?
И какво прочита човек, когато отвори душата си за тази космическа писменост?
Вчера аз посочих, как в древна Гърция човечеството беше напреднало до такава степен, че в лицето на Платон и Аристотел то беше постигнало един връх, що се отнася до интелектуалността.
към текста >>
Вчера аз посочих, как в древна Гърция човечеството беше напреднало до такава степен, че в лицето на Платон и Аристотел то беше постигнало един връх, що се отнася до интелектуал
нос
тта.
И какво прочита човек, когато отвори душата си за тази космическа писменост?
Вчера аз посочих, как в древна Гърция човечеството беше напреднало до такава степен, че в лицето на Платон и Аристотел то беше постигнало един връх, що се отнася до интелектуалността.
към текста >>
И когато ясновидецът наблюдава събитията, разиграли се в Палестина, и разглежда това интелектуално знание, чиято популяр
нос
т по времето на Голготската Мистерия изведнъж нарасна в земите на гръцкия и италианския полуостров благодарение на странствуващи проповедници, когато се замисли, как това знание беше разпространено по начин, който днес е невъзможно да си представим, тогава душата на ясновидеца по степенно започва да възприема знаците на космическата писме
нос
т.
В много отношения знанието, постигнато от Платон и Аристотел, не можа да бъде надминато в по-късните епохи, понеже в известен смисъл то представляваше нещо недостижимо. Човек може да разбере доста неща, ако вникне в този прост факт.
И когато ясновидецът наблюдава събитията, разиграли се в Палестина, и разглежда това интелектуално знание, чиято популярност по времето на Голготската Мистерия изведнъж нарасна в земите на гръцкия и италианския полуостров благодарение на странствуващи проповедници, когато се замисли, как това знание беше разпространено по начин, който днес е невъзможно да си представим, тогава душата на ясновидеца по степенно започва да възприема знаците на космическата писменост.
След като веднъж е стигнал до ясновиждащото съзнание, човек си казва: За символ на цялото знание, натрупано от предхристиянското човечество, може да послужи Луната, която от човешка гледна точка просто се движи из Космоса; да, тъкмо Луната, понеже с оглед на едно по-висше познание, цялото това знание, натрупано от предхристиянското човечество, не осветлява, а затъмнява нещата, също както и при едно Слънчево затъмнение Луната е тази, която закрива Слънцето. Ето какво открива човек в окултната космическа писменост на Слънцето, която досега е била затъмнена от Луната.
към текста >>
Ето какво открива човек в окултната космическа писме
нос
т на Слънцето, която досега е била затъмнена от Луната.
В много отношения знанието, постигнато от Платон и Аристотел, не можа да бъде надминато в по-късните епохи, понеже в известен смисъл то представляваше нещо недостижимо. Човек може да разбере доста неща, ако вникне в този прост факт. И когато ясновидецът наблюдава събитията, разиграли се в Палестина, и разглежда това интелектуално знание, чиято популярност по времето на Голготската Мистерия изведнъж нарасна в земите на гръцкия и италианския полуостров благодарение на странствуващи проповедници, когато се замисли, как това знание беше разпространено по начин, който днес е невъзможно да си представим, тогава душата на ясновидеца по степенно започва да възприема знаците на космическата писменост. След като веднъж е стигнал до ясновиждащото съзнание, човек си казва: За символ на цялото знание, натрупано от предхристиянското човечество, може да послужи Луната, която от човешка гледна точка просто се движи из Космоса; да, тъкмо Луната, понеже с оглед на едно по-висше познание, цялото това знание, натрупано от предхристиянското човечество, не осветлява, а затъмнява нещата, също както и при едно Слънчево затъмнение Луната е тази, която закрива Слънцето.
Ето какво открива човек в окултната космическа писменост на Слънцето, която досега е била затъмнена от Луната.
към текста >>
Душевното затъмнение, което обхвана човечеството по времето на Мистерията на Голгота, съвпада с описаното в Евангелията*13 и е записано в окултната космическа писме
нос
т с един огромен знак.
Цялото познание на онези времена се проявява като нещо затъмняващо, а не осветяващо, то само задълбочава мировите загадки и ясновидецът усеща как древното познание застава пред висшите духовни области на света както примерно Луната застава пред Слънцето при едно Слънчево затъмнение. Външното природно събитие се превръща в израз на това, че човечеството е израснало до една степен, при която извличаното от самото него познание застава пред висшето познание също както Луната застава пред Слънцето по време на Слънчевото затъмнение.
Душевното затъмнение, което обхвана човечеството по времето на Мистерията на Голгота, съвпада с описаното в Евангелията*13 и е записано в окултната космическа писменост с един огромен знак.
Както споменах, съвременната наука възприема всичко това като един вид оскърбление, понеже тя е вече напълно лишена от каквото и да е разбиране за духовния произход на човечеството и на Космоса. Тук аз не искам да говоря за чудеса в обикновения смисъл на думата, за едно нарушаване на природните закони и не мога да Ви съобщя друго, освен как може да бъде разчетено въпросното затъмнение на Слънцето човек не може да направи нищо друго, освен да изправи душата си пред това затъмнение на Слънцето и да прочете основния факт, записан в окултната космическа писменост. С Лунното знание настъпи един вид затъмнение на по-висшето Слънчево послание.
към текста >>
Тук аз не искам да говоря за чудеса в обикновения смисъл на думата, за едно нарушаване на природните закони и не мога да Ви съобщя друго, освен как може да бъде разчетено въпросното затъмнение на Слънцето човек не може да направи нищо друго, освен да изправи душата си пред това затъмнение на Слънцето и да прочете основния факт, записан в окултната космическа писме
нос
т.
Цялото познание на онези времена се проявява като нещо затъмняващо, а не осветяващо, то само задълбочава мировите загадки и ясновидецът усеща как древното познание застава пред висшите духовни области на света както примерно Луната застава пред Слънцето при едно Слънчево затъмнение. Външното природно събитие се превръща в израз на това, че човечеството е израснало до една степен, при която извличаното от самото него познание застава пред висшето познание също както Луната застава пред Слънцето по време на Слънчевото затъмнение. Душевното затъмнение, което обхвана човечеството по времето на Мистерията на Голгота, съвпада с описаното в Евангелията*13 и е записано в окултната космическа писменост с един огромен знак. Както споменах, съвременната наука възприема всичко това като един вид оскърбление, понеже тя е вече напълно лишена от каквото и да е разбиране за духовния произход на човечеството и на Космоса.
Тук аз не искам да говоря за чудеса в обикновения смисъл на думата, за едно нарушаване на природните закони и не мога да Ви съобщя друго, освен как може да бъде разчетено въпросното затъмнение на Слънцето човек не може да направи нищо друго, освен да изправи душата си пред това затъмнение на Слънцето и да прочете основния факт, записан в окултната космическа писменост.
С Лунното знание настъпи един вид затъмнение на по-висшето Слънчево послание.
към текста >>
Може би след време зависимостта между Слънчевото затъмнение и земетресенията ще бъде научно обоснована, защото дори и днес има някои теории, които макар и с недостатъчна последовател
нос
т показват известна връзка между Слънчевото затъмнение и земетресенията, включително и срутванията в рудниците.
Може би след време зависимостта между Слънчевото затъмнение и земетресенията ще бъде научно обоснована, защото дори и днес има някои теории, които макар и с недостатъчна последователност показват известна връзка между Слънчевото затъмнение и земетресенията, включително и срутванията в рудниците.
Онова земетресение, за което става дума, беше последица от Слънчевото затъмнение. Земетресението разтърси гроба, в който беше положено тялото на Исус, отместен беше и камъкът, поставен пред гроба, отворена беше и една пукнатина в Земята и тялото на Исус беше погълнато от нея. Последвалите земни трусове отново закриха пукнатината. И когато на другата сутрин хората дойдоха, гробът беше празен, защото Земята беше поела тялото на Исус; останал беше само изместеният встрани камък.
към текста >>
че никаква космическа писме
нос
т не може да съдържа каквито и да са факти от
нос
но общочовешката еволюция, ако някой би отрекъл, че божествените Същества записват това, което става, в самото тяло на Земята чрез своите окултни знаци и с помощта на едно Слънчево затъмнение или едно земетресение, аз бих могъл само да заявя: Моите уважения пред вашата вяра, че подобни неща не могат да се случат!
После пукнатината отново се закрива; остава само изместеният встрани камък. Тук ние сме изправени пред действителни събития; аз не мога да сторя друго, освен да ги опиша. Нека хора та, които търсят обяснение на тези неща от гледна точка на естествените науки, да разсъждават както си искат. Обаче ясновиждащият поглед установява точно това, което аз описвам в момента. И ако някой би възразил, че подобни събития са немислими т.е.
че никаква космическа писменост не може да съдържа каквито и да са факти относно общочовешката еволюция, ако някой би отрекъл, че божествените Същества записват това, което става, в самото тяло на Земята чрез своите окултни знаци и с помощта на едно Слънчево затъмнение или едно земетресение, аз бих могъл само да заявя: Моите уважения пред вашата вяра, че подобни неща не могат да се случат!
И въпреки това, те са се случили!
към текста >>
вложен там, в окултната космическа писме
нос
т; да, космическият текст трябва да бъде просто прочетен ето какво трябва да заяви с цялата си решител
нос
т онзи, който е създал в себе си необходимите за това душевни предпоставки.
Ние можем да се доближим до това Събитие само по пътя на ясновидството и само ако се вглъбим в душата на Петър или в някой от другите апостоли, които в празника на Петдесятницата се усетиха като оплодени от всепобеждаващата космическа Любов. Само ако надникнем в душите и изживяванията на тези хора, по един заобиколен път ние ще сме в състояние да отправим поглед към Кръста, издигнат на Голгота, към затъмнението на Земята, което я обхвана в онзи момент, както и към последвалото земетресение. Никой не отрича, че външно погледнато, въпросното затъмнение и земетресение бяха съвсем обикновени природни събития; обаче за ясновиждащия поглед смисълът на тези събития е.
вложен там, в окултната космическа писменост; да, космическият текст трябва да бъде просто прочетен ето какво трябва да заяви с цялата си решителност онзи, който е създал в себе си необходимите за това душевни предпоставки.
Защото това, което сега описвам, в съзнанието на Петър беше нещо, което, един вид, се сгъсти и кристализира в полето на неговия продължителен сън. В съзнанието на Петър преминаваха различни образи: Кръстът, издигнат върху Голгота, затъмнението и земетресението. За Петър това бяха първите плодове, породени от всепобеждаващата космическа Любов при събитието на Петдесятница. И сега той знаеше нещо, което по-рано оставаше скрито за неговото нормално съзнание: а именно, че Събитието на Голгота беше факт и че висящото на Кръста тяло беше едно и също с тялото на Онзи, Когото той често придружаваше тук и там. Сега той знаеше, че Исус беше умрял на Кръста и че всъщност това умиране беше едно раждане, раждането на онзи Дух, който през Петдесятницата се изля в апостолските души като една всепобеждаваща Любов.
към текста >>
Сега той знаеше, че Исус беше умрял на Кръста и че всъщ
нос
т това умиране беше едно раждане, раждането на онзи Дух, който през Петдесятницата се изля в апостолските души като една всепобеждаваща Любов.
вложен там, в окултната космическа писменост; да, космическият текст трябва да бъде просто прочетен ето какво трябва да заяви с цялата си решителност онзи, който е създал в себе си необходимите за това душевни предпоставки. Защото това, което сега описвам, в съзнанието на Петър беше нещо, което, един вид, се сгъсти и кристализира в полето на неговия продължителен сън. В съзнанието на Петър преминаваха различни образи: Кръстът, издигнат върху Голгота, затъмнението и земетресението. За Петър това бяха първите плодове, породени от всепобеждаващата космическа Любов при събитието на Петдесятница. И сега той знаеше нещо, което по-рано оставаше скрито за неговото нормално съзнание: а именно, че Събитието на Голгота беше факт и че висящото на Кръста тяло беше едно и също с тялото на Онзи, Когото той често придружаваше тук и там.
Сега той знаеше, че Исус беше умрял на Кръста и че всъщност това умиране беше едно раждане, раждането на онзи Дух, който през Петдесятницата се изля в апостолските души като една всепобеждаваща Любов.
Петър усети това като един лъч от правечната, неунищожима сила на Любовта, и в душата си той го почувствува като нещо, което се ражда тъкмо когато Исус издъхна на Кръста. Една могъща истина озари душата на Петър: На Кръста не беше на стъпвала никаква смърт! В действителност тази смърт, предхождана от безкрайни страдания, беше раждането на онова, което сега прониза душата му, както и цялата Земя, като светъл лъч. Със смъртта на Исус, за Земята се роди онова, което по-рано беше навсякъде около нея в духовния Космос: неунищожимата, всепобеждаваща Любов.
към текста >>
В действител
нос
т тази смърт, предхождана от безкрайни страдания, беше раждането на онова, което сега прониза душата му, както и цялата Земя, като светъл лъч.
За Петър това бяха първите плодове, породени от всепобеждаващата космическа Любов при събитието на Петдесятница. И сега той знаеше нещо, което по-рано оставаше скрито за неговото нормално съзнание: а именно, че Събитието на Голгота беше факт и че висящото на Кръста тяло беше едно и също с тялото на Онзи, Когото той често придружаваше тук и там. Сега той знаеше, че Исус беше умрял на Кръста и че всъщност това умиране беше едно раждане, раждането на онзи Дух, който през Петдесятницата се изля в апостолските души като една всепобеждаваща Любов. Петър усети това като един лъч от правечната, неунищожима сила на Любовта, и в душата си той го почувствува като нещо, което се ражда тъкмо когато Исус издъхна на Кръста. Една могъща истина озари душата на Петър: На Кръста не беше на стъпвала никаква смърт!
В действителност тази смърт, предхождана от безкрайни страдания, беше раждането на онова, което сега прониза душата му, както и цялата Земя, като светъл лъч.
Със смъртта на Исус, за Земята се роди онова, което по-рано беше навсякъде около нея в духовния Космос: неунищожимата, всепобеждаваща Любов.
към текста >>
Днес аз представих накратко първите впечатления, които човек може да получи от така нареченото Пето Евангелие и в края на тази моя лекция бих искал да прибавя още една подроб
нос
т от личен характер, която може да изглежда доста встрани от основната ни тема.
Днес аз представих накратко първите впечатления, които човек може да получи от така нареченото Пето Евангелие и в края на тази моя лекция бих искал да прибавя още една подробност от личен характер, която може да изглежда доста встрани от основната ни тема.
Ако мога така да се изразя, аз се чувствувам окултно задължен да говоря за тези неща тъкмо сега! Обаче онова, което бих искал да кажа, е следното: Аз добре зная, че днес живеем в такова време, през което се подготвят важни събития, засягащи както планетарното бъдеще на Земята, така и цялото човечество, и че всред нашето Антропософско Общество*14 ние трябва да се усещаме като хора, в чиито души гори предчувствието: Ето, в човешките души вече се изготвят следващите степени от бъдещата еволюция на света. Ще настъпи време, когато върху всички тези неща ще може да се говори по съвсем различен начин, отколкото позволява нашата съвременна епоха. Защото всички ние сме деца на епохата. В близкото бъдеще ще може да се говори по-точно и по-прецизно и може би част от нещата, за които днес само загатваме, ще бъдат проучени много, много по-точно в духовната хроника на мирозданието.
към текста >>
За мен е напълно ясно, че за духовното изследване, на което съм се посветил, първоначално някои неща се извличат от духовния свят с цената на тежки и продължителни усилия; особено подроб
нос
ти от този вид!
За мен е напълно ясно, че за духовното изследване, на което съм се посветил, първоначално някои неща се извличат от духовния свят с цената на тежки и продължителни усилия; особено подробности от този вид!
И никак не бих се учудил, ако думата „загатване", която употребих, занапред се изпълни с много по-дълбоко и застрашително значение, отколкото тя има днес. Съвсем не твърдя, че още днес съм в състояние да извлека по най-прецизен начин това, което се съдържа в текстовете на Хрониката Акаша. Да, за мен са необходими тежки и продължителни усилия, особено когато трябва да извлека от Хрониката Акаша не друго, а образи и факти, свързани с тайните на християнството. Аз изпитвам определена трудност, когато трябва да доведа тези образи до тяхното „сгъстяване", обаче считам като задължение, произтичащо от моята Карма, да кажа именно това, което е предмет на този лекционен цикъл. Несъмнено, бих изпитал много по-леки затруднения, ако в моята ранна младост бях получил едно действително християнско възпитание, какъвто е случаят с много от нашите съвременници.
към текста >>
Аз изпитвам определена труд
нос
т, когато трябва да доведа тези образи до тяхното „сгъстяване", обаче считам като задължение, произтичащо от моята Карма, да кажа именно това, което е предмет на този лекционен цикъл.
За мен е напълно ясно, че за духовното изследване, на което съм се посветил, първоначално някои неща се извличат от духовния свят с цената на тежки и продължителни усилия; особено подробности от този вид! И никак не бих се учудил, ако думата „загатване", която употребих, занапред се изпълни с много по-дълбоко и застрашително значение, отколкото тя има днес. Съвсем не твърдя, че още днес съм в състояние да извлека по най-прецизен начин това, което се съдържа в текстовете на Хрониката Акаша. Да, за мен са необходими тежки и продължителни усилия, особено когато трябва да извлека от Хрониката Акаша не друго, а образи и факти, свързани с тайните на християнството.
Аз изпитвам определена трудност, когато трябва да доведа тези образи до тяхното „сгъстяване", обаче считам като задължение, произтичащо от моята Карма, да кажа именно това, което е предмет на този лекционен цикъл.
Несъмнено, бих изпитал много по-леки затруднения, ако в моята ранна младост бях получил едно действително християнско възпитание, какъвто е случаят с много от нашите съвременници. Но аз не го получих; аз израснах в дух на свободомислие, а това наложи отпечатък и върху моето по-нататъшно обучение. Мое то цялостно образование беше оформено по-скоро от научни, отколкото от религиозни принципи. Ето откъде идват и моите затруднения, когато трябва да обсъждам с Вас подобна тема.
към текста >>
11.
3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Когато вчера споменах, че онези лич
нос
ти, които обикновено наричаме апостоли на Христос Исус изживяха един вид пробуждане в мига на Петдесятницата, съвсем не исках да твърдя, че всичко онова, за което ще стане дума в обсъждането на така нареченото Пето Евангелие, е било достъпно за нормалното съзнание на апостолите, така както изглежда то днес според моето описание.
Когато вчера споменах, че онези личности, които обикновено наричаме апостоли на Христос Исус изживяха един вид пробуждане в мига на Петдесятницата, съвсем не исках да твърдя, че всичко онова, за което ще стане дума в обсъждането на така нареченото Пето Евангелие, е било достъпно за нормалното съзнание на апостолите, така както изглежда то днес според моето описание.
Обаче когато ясновиждащото съзнание се потапя в апостолските души, там то открива и разпознава онези образи, за които вече стана дума. Обаче в апостолските души всичко това се прояви не толкова като образи, а като ако ми позволите този израз един непосредствен живот, като непосредствена опитност, като чувство и сила на душата. И всичко онова, което по-късно апостолите изнесоха като свои проповеди, завладели дори и тогавашните гърци, всичко, което послужи като мощен тласък за последвалото християнско развитие, накратко онова, което те носеха в себе си като душевна сила, като сила на сърцето, то бликна не от другаде, а от онази жива сила на Петото Евангелие, която те носеха в самите себе си. Те можеха да убеждават и да действуват по своя неповторим начин, защото нещата, които днес ние дешифрираме под името Пето Евангелие тези неща те носеха в своите души, въпреки че не си служеха с думите, до които ние прибягваме днес. Те възприеха докосването до всепобеждаващата Любов като един вид пробуждане и всичките им по-нататъшни действия се определяха от този основен факт.
към текста >>
Обаче в апостолските души всичко това се прояви не толкова като образи, а като ако ми позволите този израз един непосредствен живот, като непосредствена опит
нос
т, като чувство и сила на душата.
Когато вчера споменах, че онези личности, които обикновено наричаме апостоли на Христос Исус изживяха един вид пробуждане в мига на Петдесятницата, съвсем не исках да твърдя, че всичко онова, за което ще стане дума в обсъждането на така нареченото Пето Евангелие, е било достъпно за нормалното съзнание на апостолите, така както изглежда то днес според моето описание. Обаче когато ясновиждащото съзнание се потапя в апостолските души, там то открива и разпознава онези образи, за които вече стана дума.
Обаче в апостолските души всичко това се прояви не толкова като образи, а като ако ми позволите този израз един непосредствен живот, като непосредствена опитност, като чувство и сила на душата.
И всичко онова, което по-късно апостолите изнесоха като свои проповеди, завладели дори и тогавашните гърци, всичко, което послужи като мощен тласък за последвалото християнско развитие, накратко онова, което те носеха в себе си като душевна сила, като сила на сърцето, то бликна не от другаде, а от онази жива сила на Петото Евангелие, която те носеха в самите себе си. Те можеха да убеждават и да действуват по своя неповторим начин, защото нещата, които днес ние дешифрираме под името Пето Евангелие тези неща те носеха в своите души, въпреки че не си служеха с думите, до които ние прибягваме днес. Те възприеха докосването до всепобеждаващата Любов като един вид пробуждане и всичките им по-нататъшни действия се определяха от този основен факт. Чрез тях действуваше онази сила, в която се беше превърнал Христос след Мистерията на Голгота. И тук ние стигаме до онзи момент, когато трябва да обсъдим земния живот на Христос в смисъла на Петото Евангелие.
към текста >>
И всичко онова, което по-късно апостолите изнесоха като свои проповеди, завладели дори и тогавашните гърци, всичко, което послужи като мощен тласък за последвалото християнско развитие, накратко онова, което те
нос
еха в себе си като душевна сила, като сила на сърцето, то бликна не от другаде, а от онази жива сила на Петото Евангелие, която те
нос
еха в самите себе си.
Когато вчера споменах, че онези личности, които обикновено наричаме апостоли на Христос Исус изживяха един вид пробуждане в мига на Петдесятницата, съвсем не исках да твърдя, че всичко онова, за което ще стане дума в обсъждането на така нареченото Пето Евангелие, е било достъпно за нормалното съзнание на апостолите, така както изглежда то днес според моето описание. Обаче когато ясновиждащото съзнание се потапя в апостолските души, там то открива и разпознава онези образи, за които вече стана дума. Обаче в апостолските души всичко това се прояви не толкова като образи, а като ако ми позволите този израз един непосредствен живот, като непосредствена опитност, като чувство и сила на душата.
И всичко онова, което по-късно апостолите изнесоха като свои проповеди, завладели дори и тогавашните гърци, всичко, което послужи като мощен тласък за последвалото християнско развитие, накратко онова, което те носеха в себе си като душевна сила, като сила на сърцето, то бликна не от другаде, а от онази жива сила на Петото Евангелие, която те носеха в самите себе си.
Те можеха да убеждават и да действуват по своя неповторим начин, защото нещата, които днес ние дешифрираме под името Пето Евангелие тези неща те носеха в своите души, въпреки че не си служеха с думите, до които ние прибягваме днес. Те възприеха докосването до всепобеждаващата Любов като един вид пробуждане и всичките им по-нататъшни действия се определяха от този основен факт. Чрез тях действуваше онази сила, в която се беше превърнал Христос след Мистерията на Голгота. И тук ние стигаме до онзи момент, когато трябва да обсъдим земния живот на Христос в смисъла на Петото Евангелие.
към текста >>
Те можеха да убеждават и да действуват по своя неповторим начин, защото нещата, които днес ние дешифрираме под името Пето Евангелие тези неща те
нос
еха в своите души, въпреки че не си служеха с думите, до които ние прибягваме днес.
Когато вчера споменах, че онези личности, които обикновено наричаме апостоли на Христос Исус изживяха един вид пробуждане в мига на Петдесятницата, съвсем не исках да твърдя, че всичко онова, за което ще стане дума в обсъждането на така нареченото Пето Евангелие, е било достъпно за нормалното съзнание на апостолите, така както изглежда то днес според моето описание. Обаче когато ясновиждащото съзнание се потапя в апостолските души, там то открива и разпознава онези образи, за които вече стана дума. Обаче в апостолските души всичко това се прояви не толкова като образи, а като ако ми позволите този израз един непосредствен живот, като непосредствена опитност, като чувство и сила на душата. И всичко онова, което по-късно апостолите изнесоха като свои проповеди, завладели дори и тогавашните гърци, всичко, което послужи като мощен тласък за последвалото християнско развитие, накратко онова, което те носеха в себе си като душевна сила, като сила на сърцето, то бликна не от другаде, а от онази жива сила на Петото Евангелие, която те носеха в самите себе си.
Те можеха да убеждават и да действуват по своя неповторим начин, защото нещата, които днес ние дешифрираме под името Пето Евангелие тези неща те носеха в своите души, въпреки че не си служеха с думите, до които ние прибягваме днес.
Те възприеха докосването до всепобеждаващата Любов като един вид пробуждане и всичките им по-нататъшни действия се определяха от този основен факт. Чрез тях действуваше онази сила, в която се беше превърнал Христос след Мистерията на Голгота. И тук ние стигаме до онзи момент, когато трябва да обсъдим земния живот на Христос в смисъла на Петото Евангелие.
към текста >>
И всъщ
нос
т земния живот на Христос ние трябва да търсим едва след Мистерията на Голгота, когато както вчера посочих Христос беше заедно с апостолите, намиращи се в друг вид съзнание.
В Петото Евангелие, то се представя по отношение на земния живот на Христос така, както изглежда за земния човек зачатието. И ние започваме да разбираме живота на Исус от този момент до Мистерията на Голгота само когато го сравняваме с живота на човешкия зародиш, прекаран в майчиното тяло. Следователно, от Йоановото Кръщение до Мистерията на Голгота, Христовото Същество минава през един, така да се каже, ембрионален стадий. Самата Мистерия на Голгота следва да бъде разбирана като земното раждане на Христос, т.е. смъртта на Исус означава същевременно и земното раждане на Христос.
И всъщност земния живот на Христос ние трябва да търсим едва след Мистерията на Голгота, когато както вчера посочих Христос беше заедно с апостолите, намиращи се в друг вид съзнание.
А всичко онова, което настъпи при Възнесението и последвалото го Разливане на Духа тези събития, свързани с Христовото Същество, ние трябва да отъждествим с онова състояние, което при човешката смърт сме свикнали да разглеждаме като навлизане в духовните светове. И целият по-нататъшен живот на Христос в Земна та сфера след Възнесението, респективно след Петдесятницата, ние трябва да сравним с изпитанията на човешката душа в така наречения Девакан*15, в Царството на Духовете*16.
към текста >>
Неговите опит
нос
ти между Йоановото Кръщение и Събитието на Петдесятницата трябваше да го превърнат от небесно в земно Същество.
Човекът напуска Земята, за да замени своето земно обиталище с това на Небето. Христос напуска Небето, за да замени Своето небесно обиталище със Земята. Моля Ви да разгледате този факт с нужното внимание, и после да го свържете с усещането за всичко онова, което настъпи чрез Мистерията на Голгота и чрез самия Христос, чрез Неговата саможертва: а именно напускането на духовните сфери и непосредственото свързване със Земята и със земното човечество, чиято еволюция Той тласна напред благодарение на своя Христов Импулс. Това ни показва, че преди Йоановото Кръщение в реката Йордан, Христос все още не принадлежеше на Земята. Следователно, Христос навлезе в Земната сфера, идвайки от свръхземните сфери.
Неговите опитности между Йоановото Кръщение и Събитието на Петдесятницата трябваше да го превърнат от небесно в земно Същество.
към текста >>
Това, което Христовото Същество изпита между Йоановото Кръщение и Събитието на Петдесятница, стана, за да може Богът да замени своето обиталище, за да може това божествено-духовно Христово Същество да приеме онази форма, която беше необходима с оглед нарастващата, жива общ
нос
т между Него и човешките души.
Тук ние се докосваме до безкрайно дълбоката тайна, че след Събитието на Петдесятница, Христовото Същество се намира вече всред човешките души на Земята.
Това, което Христовото Същество изпита между Йоановото Кръщение и Събитието на Петдесятница, стана, за да може Богът да замени своето обиталище, за да може това божествено-духовно Христово Същество да приеме онази форма, която беше необходима с оглед нарастващата, жива общност между Него и човешките души.
Следователно, защо настъпиха събитията в Палестина? Те настъпиха, за да получи Христовото Същество онази форма, от която се нуждаеше, за да изгради една истинска общност с човешките души на Земята!
към текста >>
Те настъпиха, за да получи Христовото Същество онази форма, от която се нуждаеше, за да изгради една истинска общ
нос
т с човешките души на Земята!
Тук ние се докосваме до безкрайно дълбоката тайна, че след Събитието на Петдесятница, Христовото Същество се намира вече всред човешките души на Земята. Това, което Христовото Същество изпита между Йоановото Кръщение и Събитието на Петдесятница, стана, за да може Богът да замени своето обиталище, за да може това божествено-духовно Христово Същество да приеме онази форма, която беше необходима с оглед нарастващата, жива общност между Него и човешките души. Следователно, защо настъпиха събитията в Палестина?
Те настъпиха, за да получи Христовото Същество онази форма, от която се нуждаеше, за да изгради една истинска общност с човешките души на Земята!
към текста >>
Наред с всичко това, ясно става, че Събитието на Петдесятница е единствено по рода си; както често съм имал възмож
нос
т да подчертавам, то представлява слизането на едно висше, неземно Същество в сферата на Земята и свързването му с нея до онзи момент, когато под негово влияние в Земната сфера ще настъпи едно пълно преобразяване.
Наред с всичко това, ясно става, че Събитието на Петдесятница е единствено по рода си; както често съм имал възможност да подчертавам, то представлява слизането на едно висше, неземно Същество в сферата на Земята и свързването му с нея до онзи момент, когато под негово влияние в Земната сфера ще настъпи едно пълно преобразяване.
Следователно Христовите действия в условията на Земята започват тъкмо от този момент.
към текста >>
Онзи, който трябваше да бъде издигнат до по-висши духовни опит
нос
ти, най-напред минаваше през степента, наричана „Гарван".
Ако сега искаме напълно да вникнем в Събитието на Петдесятница, ние трябва да прибегнем до помощта на онези понятия, които сме усвоили в хода на нашите антропософски занимания. Многократно сме спомена вали за посвещението в древните Мистерии. Характерът на предхристиянското посвещение изпъква най-ясно, когато обгърнем с поглед така наречените персийски Мистерии или Мистерии на Митра. Те съдържаха седем степени на посвещение.
Онзи, който трябваше да бъде издигнат до по-висши духовни опитности, най-напред минаваше през степента, наричана „Гарван".
Втората степен беше известна под името „Окултният", „Скритият". В третата степен ученикът ставаше „Воинът", в четвъртата степен „Лъвът", а в петата степен той беше назовавай с името на народа, от който произхождаше. В шестата степен ставаше „Слънчевият герой", а в седмата степен „Отец". Относно първите четири степени, днес е достатъчно да припомним, че окултният ученик беше въвеждан във все по-дълбоки и по-дълбоки духовни опитности. В петата степен той достигаше до онова разширено съзнание, което му позволяваше да се превърне в духовен предводител на своя народ.
към текста >>
От
нос
но първите четири степени, днес е достатъчно да припомним, че окултният ученик беше въвеждан във все по-дълбоки и по-дълбоки духовни опит
нос
ти.
Те съдържаха седем степени на посвещение. Онзи, който трябваше да бъде издигнат до по-висши духовни опитности, най-напред минаваше през степента, наричана „Гарван". Втората степен беше известна под името „Окултният", „Скритият". В третата степен ученикът ставаше „Воинът", в четвъртата степен „Лъвът", а в петата степен той беше назовавай с името на народа, от който произхождаше. В шестата степен ставаше „Слънчевият герой", а в седмата степен „Отец".
Относно първите четири степени, днес е достатъчно да припомним, че окултният ученик беше въвеждан във все по-дълбоки и по-дълбоки духовни опитности.
В петата степен той достигаше до онова разширено съзнание, което му позволяваше да се превърне в духовен предводител на своя народ. Ето защо той беше назовавай с името на съответния народ. Когато в древните Мистерии някой стигаше до петата степен на посвещение, той ставаше непосредствен участник в духовния живот.
към текста >>
Когато такава лич
нос
т се издигаше в древните Мистерии до петата степен на посвещение, тогава Архангелът на съответния народ, така да се каже, надничаше в душата на посветения и четеше в неговите изживявания, също както ние разтваряме и четем дадена книга, в която са описани важни подроб
нос
ти, които трябва да знаем, за да пристъпим към едно или друго действие.
От моя лекционен цикъл*17, държан тук, ние знаем, че земните народи са под ръководството на Съществата от висшите Йерархии*18 и по-специално, под ръководството на Архангелои, Архангелите. С други думи, посветеният в петата степен, се намесваше непосредствено в живота на Архангелите. Такива посветени в петата степен действително бяха нужни, те бяха нужни на самия Космос. Ето защо и съществуваше въпросното посвещение на Земята.
Когато такава личност се издигаше в древните Мистерии до петата степен на посвещение, тогава Архангелът на съответния народ, така да се каже, надничаше в душата на посветения и четеше в неговите изживявания, също както ние разтваряме и четем дадена книга, в която са описани важни подробности, които трябва да знаем, за да пристъпим към едно или друго действие.
Това, което беше необходимо за един народ, от което се нуждаеше той ето какво научаваха Архангелои от душите на посветените в петата степен. Посветените в петата степен трябваше да бъдат подготвяни в мистерийните школи, за да могат Архангелои да ръководят народите. Посветените са посредниците между същинските предводители на народите, Архангелои и самите народи. Ако мога така да се изразя, те пренасяха горе, в сферата на Архангелои онова, което е нужно там, за да може съответният народ да бъде правилно ръководен.
към текста >>
И намирайки се извън тялото, душата минаваше през онези опит
нос
ти, които аз току-що описах.
Как можеше да бъде постигната тази пета степен в предхристиянските времена? Тя не можеше да бъде постигната, ако душата на човека оставаше в тялото. Душата на човека трябваше да бъде изтеглена вън от тя лото. Посвещението се състоеше именно в това, че душата на човека трябваше да бъде изтеглена, откъсната от тялото.
И намирайки се извън тялото, душата минаваше през онези опитности, които аз току-що описах.
Да, за да постигне необходимото съвършенство, душата трябваше да напусне Земята и да се издигне в духовния свят.
към текста >>
И както посветеният в петата степен на древните Мистерии трябваше да напусне своето тяло, за да се издигне до съответните опит
нос
ти, така и един Слънчев герой трябваше да напусне своето тяло, за да се добере до новото си обиталище през този период от време, а именно да се добере до Слънцето.
Работата е там, че даден народ следва да бъде не само насочван и ръководен; важното е неговите постижения да бъдат съхранени и пренесени над народа. Слънчевите герои бяха необходими тъкмо за тази цел: да се пренесат основните постижения още по-високо от сферата на Архангелои, там, където са Духовете на Времето*19. Защото в това, което живееше в душата на един Слънчев герой, Съществата от висшите Йерархии можеха да извлекат точно онова, което им е необходимо с оглед на целия човешки род. Само по този начин можеха да бъдат натрупани силите, които включват качествата и постиженията на всеки отделен народ в общата Карма на човечеството. Ето как, онова, което живееше в душата на Слънчевия герой, беше пренасяно горе в Космоса.
И както посветеният в петата степен на древните Мистерии трябваше да напусне своето тяло, за да се издигне до съответните опитности, така и един Слънчев герой трябваше да напусне своето тяло, за да се добере до новото си обиталище през този период от време, а именно да се добере до Слънцето.
към текста >>
Своята общ
нос
т с Христос, който преди Мистерията на Голгота все още не беше слязъл на Земята!
И какво изживяваха тези Слънчеви Герои в продължение на три дни и половина, колкото траеше тяхното посвещение? Какво изживяваха те, когато ако ми позволите този израз бродеха, не по Земята, а по Слънцето?
Своята общност с Христос, който преди Мистерията на Голгота все още не беше слязъл на Земята!
Всички Слънчеви герои от древността бяха издигани в сферата на Слънцето, понеже през онези времена връзката с Христос можеше да бъде постигана единствено там. Христос слезе на Земята, идвайки тъкмо от този свят, в който бяха издигани окултните ученици в условията на древното посвещение. Или с други думи: всичко онова, което можеше да бъде постигано чрез процедурата на посвещението за отделни окултни ученици, сега в дните на Петдесятница се разигра като едно природно събитие, което дълбоко засегна апостолите на Христос. Докато по-рано човешките души трябваше да се издигат до Христос, сега Христос слезе до апостолите. И в известен смисъл апостолите станаха такива души, които носеха в себе си онова душевно съдържание, което древните Слънчеви герои имаха в своите сърца.
към текста >>
Всички Слънчеви герои от древ
нос
тта бяха издигани в сферата на Слънцето, понеже през онези времена връзката с Христос можеше да бъде постигана единствено там.
И какво изживяваха тези Слънчеви Герои в продължение на три дни и половина, колкото траеше тяхното посвещение? Какво изживяваха те, когато ако ми позволите този израз бродеха, не по Земята, а по Слънцето? Своята общност с Христос, който преди Мистерията на Голгота все още не беше слязъл на Земята!
Всички Слънчеви герои от древността бяха издигани в сферата на Слънцето, понеже през онези времена връзката с Христос можеше да бъде постигана единствено там.
Христос слезе на Земята, идвайки тъкмо от този свят, в който бяха издигани окултните ученици в условията на древното посвещение. Или с други думи: всичко онова, което можеше да бъде постигано чрез процедурата на посвещението за отделни окултни ученици, сега в дните на Петдесятница се разигра като едно природно събитие, което дълбоко засегна апостолите на Христос. Докато по-рано човешките души трябваше да се издигат до Христос, сега Христос слезе до апостолите. И в известен смисъл апостолите станаха такива души, които носеха в себе си онова душевно съдържание, което древните Слънчеви герои имаха в своите сърца. Духовната мощ на Слънцето се изля в апостолските души, за да работи и по-нататък в името на общочовешката еволюция.
към текста >>
И в известен смисъл апостолите станаха такива души, които
нос
еха в себе си онова душевно съдържание, което древните Слънчеви герои имаха в своите сърца.
Своята общност с Христос, който преди Мистерията на Голгота все още не беше слязъл на Земята! Всички Слънчеви герои от древността бяха издигани в сферата на Слънцето, понеже през онези времена връзката с Христос можеше да бъде постигана единствено там. Христос слезе на Земята, идвайки тъкмо от този свят, в който бяха издигани окултните ученици в условията на древното посвещение. Или с други думи: всичко онова, което можеше да бъде постигано чрез процедурата на посвещението за отделни окултни ученици, сега в дните на Петдесятница се разигра като едно природно събитие, което дълбоко засегна апостолите на Христос. Докато по-рано човешките души трябваше да се издигат до Христос, сега Христос слезе до апостолите.
И в известен смисъл апостолите станаха такива души, които носеха в себе си онова душевно съдържание, което древните Слънчеви герои имаха в своите сърца.
Духовната мощ на Слънцето се изля в апостолските души, за да работи и по-нататък в името на общочовешката еволюция. И за да може тази духовна мощ на Слънцето да тържествува над цялата Земя като една съвършено нова сила в планетарната и общочовешка еволюция ето защо беше необходима Мистерията на Голгота.
към текста >>
Така всички опит
нос
ти и изживявания, през които мина Христос, добиват съвършено различно значение в сравнение с опит
нос
тите, през които обикновено минава една човешка душа.
Нека да не забравяме, че с Йоановото Кръщение в реката Йордан, на Земята слезе един Дух, който живя само три години в човешко физическо тяло, за да мине после през смъртта на Голгота, следователно един Дух, който преди Йоановото Кръщение в Йордан е живял при условия, съвършено различни от земните. Но какво означава това, че този Дух е живял в условия съвършено различни от земните? В антропософски смисъл това означава, че този Дух не е имал никаква земна Карма. Моля този факт да се вземе предвид. Цели три години в тялото на Исус от Назарет живя един Дух, който измина Своя мъченически път, без душата Му да е обременена с една или друга земна Карма.
Така всички опитности и изживявания, през които мина Христос, добиват съвършено различно значение в сравнение с опитностите, през които обикновено минава една човешка душа.
Ако страдаме, ако имаме тази или онази опитност, ние знаем, че страданието е заложено в Кармата. Обаче за Христовия Дух това не беше така. Той трябваше да изтърпи трите години, без върху Него да тежи каквато и да е Карма. Но какво означаваше всичко това за Него? То означаваше да страда без каквито и да е кармически основания, да понесе незаслужени страдания, да страда напълно невинно!
към текста >>
Ако страдаме, ако имаме тази или онази опит
нос
т, ние знаем, че страданието е заложено в Кармата.
Но какво означава това, че този Дух е живял в условия съвършено различни от земните? В антропософски смисъл това означава, че този Дух не е имал никаква земна Карма. Моля този факт да се вземе предвид. Цели три години в тялото на Исус от Назарет живя един Дух, който измина Своя мъченически път, без душата Му да е обременена с една или друга земна Карма. Така всички опитности и изживявания, през които мина Христос, добиват съвършено различно значение в сравнение с опитностите, през които обикновено минава една човешка душа.
Ако страдаме, ако имаме тази или онази опитност, ние знаем, че страданието е заложено в Кармата.
Обаче за Христовия Дух това не беше така. Той трябваше да изтърпи трите години, без върху Него да тежи каквато и да е Карма. Но какво означаваше всичко това за Него? То означаваше да страда без каквито и да е кармически основания, да понесе незаслужени страдания, да страда напълно невинно! Петото Евангелие е антропософското Евангелие и то ни показва единствения по рода си тригодишен земен живот в човешкото тяло, към който понятието за Кармата остава неприложимо.
към текста >>
Ако се потопите с достатъчна сериоз
нос
т в текста, Вие ще се убедите, че основната тежест от така наречения Христос Исус пада именно върху Исус.
Ако се потопите с достатъчна сериозност в текста, Вие ще се убедите, че основната тежест от така наречения Христос Исус пада именно върху Исус.
Авторът го превръща в един герой, в един благодетел на човечеството, който първоначално е изпълнен с най-добри намерения, за да се увлече по-късно от въодушевлението на масите и за да се поддава все повече и повече на това, което хората на драго сърце биха искали да чуят и видят.
към текста >>
И своеобразното тук е, че всъщ
нос
т човек би трябвало да подтисне едно здраво усещане за нещата, за да опише едно същество, което първоначално има най-добри намерения, докато накрая затъва в масовите инстинкти и допуска възникването на всевъзможни измами.
Така се отнася към Христос и Ернест Ренан. Той не се смущава да представи възкресението на Лазар като един вид измама, която Христос Исус е допуснал, единствено с пропагандна цел! Той не се стеснява да покаже как Христос Исус все повече и повече затъва в мътните води на масовия инстинкт. Ето как булевардният роман се намесва към възвишеното описание, което е налице дори и в тази книга.
И своеобразното тук е, че всъщност човек би трябвало да подтисне едно здраво усещане за нещата, за да опише едно същество, което първоначално има най-добри намерения, докато накрая затъва в масовите инстинкти и допуска възникването на всевъзможни измами.
Обаче Ренан изобщо не се чувствува смутен от това и продължава да търси красиви, завладяващи думи, в стремежа си да опише тази личност. Куриозно, нали? Ето един пример за това, колко голямо е привличането на хората към Христос, независимо дали те имат разбиране за него или не. Тези неща могат да стигнат толкова далеч, че подобен човек да превърне живота на Христос в най-долнопробен булеварден роман и въпреки това да търси красиви и увличащи думи, за да насочи хората към тази забележителна личност. Подобни неща са възможни единствено спрямо такова същество, което се доближава до космическото значение на Христос.
към текста >>
Обаче Ренан изобщо не се чувствува смутен от това и продължава да търси красиви, завладяващи думи, в стремежа си да опише тази лич
нос
т.
Така се отнася към Христос и Ернест Ренан. Той не се смущава да представи възкресението на Лазар като един вид измама, която Христос Исус е допуснал, единствено с пропагандна цел! Той не се стеснява да покаже как Христос Исус все повече и повече затъва в мътните води на масовия инстинкт. Ето как булевардният роман се намесва към възвишеното описание, което е налице дори и в тази книга. И своеобразното тук е, че всъщност човек би трябвало да подтисне едно здраво усещане за нещата, за да опише едно същество, което първоначално има най-добри намерения, докато накрая затъва в масовите инстинкти и допуска възникването на всевъзможни измами.
Обаче Ренан изобщо не се чувствува смутен от това и продължава да търси красиви, завладяващи думи, в стремежа си да опише тази личност.
Куриозно, нали? Ето един пример за това, колко голямо е привличането на хората към Христос, независимо дали те имат разбиране за него или не. Тези неща могат да стигнат толкова далеч, че подобен човек да превърне живота на Христос в най-долнопробен булеварден роман и въпреки това да търси красиви и увличащи думи, за да насочи хората към тази забележителна личност. Подобни неща са възможни единствено спрямо такова същество, което се доближава до космическото значение на Христос. И знаете ли, през трите години от Христовия живот, би се натрупала твърде много Карма, ако Христос би живял според описанията на Ренан.
към текста >>
Тези неща могат да стигнат толкова далеч, че подобен човек да превърне живота на Христос в най-долнопробен булеварден роман и въпреки това да търси красиви и увличащи думи, за да насочи хората към тази забележителна лич
нос
т.
Ето как булевардният роман се намесва към възвишеното описание, което е налице дори и в тази книга. И своеобразното тук е, че всъщност човек би трябвало да подтисне едно здраво усещане за нещата, за да опише едно същество, което първоначално има най-добри намерения, докато накрая затъва в масовите инстинкти и допуска възникването на всевъзможни измами. Обаче Ренан изобщо не се чувствува смутен от това и продължава да търси красиви, завладяващи думи, в стремежа си да опише тази личност. Куриозно, нали? Ето един пример за това, колко голямо е привличането на хората към Христос, независимо дали те имат разбиране за него или не.
Тези неща могат да стигнат толкова далеч, че подобен човек да превърне живота на Христос в най-долнопробен булеварден роман и въпреки това да търси красиви и увличащи думи, за да насочи хората към тази забележителна личност.
Подобни неща са възможни единствено спрямо такова същество, което се доближава до космическото значение на Христос. И знаете ли, през трите години от Христовия живот, би се натрупала твърде много Карма, ако Христос би живял според описанията на Ренан. Занапред ще бъде съвсем ясно: Описания като тези на Ренан ще се разпадат мигновено, понеже хората ще знаят, че Христовият живот не донесе някаква Карма от миналото, нито пък създаде някаква бъдеща Карма. Ето едно от посланията на Петото Евангелие.
към текста >>
Сега нека временно да се абстрахираме от факта, чия беше земната лич
нос
т, в която влезе Христовият Дух при Кръщението в Йордан.
Сега нека временно да се абстрахираме от факта, чия беше земната личност, в която влезе Христовият Дух при Кръщението в Йордан.
През следващите дни ние отново ще се върнем на тази тема. Днес нека да заострим нашето внимание върху следното: че Исус от Назарет предостави своето тяло на Христовото Същество. И така, според данните от Петото Евангелие до които ретроспективният поглед на ясновидеца се добира първоначално Христос далеч не беше напълно свързан с тялото на Исус от Назарет, така че през първите етапи от земното си съществувание, Христос имаше твърде слаба връзка с тялото на Исус от Назарет. Тази връзка далеч не приличаше на онази здрава свързаност между тялото и душата, каквато нормално съществува при обикновените хора; напротив, телесно-душевната връзка беше от такова естество, че по всяко време, при една или друга необходимост, Христовото Същество всеки момент можеше да напусне тялото на Исус от Назарет. И докато тялото на Исус от Назарет изпадаше в един вид спящо състояние, Христовото Същество се отправяше в духовен смисъл там, където беше необходимо.
към текста >>
Тази връзка далеч не приличаше на онази здрава свърза
нос
т между тялото и душата, каквато нормално съществува при обикновените хора; напротив, телесно-душевната връзка беше от такова естество, че по всяко време, при една или друга необходимост, Христовото Същество всеки момент можеше да напусне тялото на Исус от Назарет.
Сега нека временно да се абстрахираме от факта, чия беше земната личност, в която влезе Христовият Дух при Кръщението в Йордан. През следващите дни ние отново ще се върнем на тази тема. Днес нека да заострим нашето внимание върху следното: че Исус от Назарет предостави своето тяло на Христовото Същество. И така, според данните от Петото Евангелие до които ретроспективният поглед на ясновидеца се добира първоначално Христос далеч не беше напълно свързан с тялото на Исус от Назарет, така че през първите етапи от земното си съществувание, Христос имаше твърде слаба връзка с тялото на Исус от Назарет.
Тази връзка далеч не приличаше на онази здрава свързаност между тялото и душата, каквато нормално съществува при обикновените хора; напротив, телесно-душевната връзка беше от такова естество, че по всяко време, при една или друга необходимост, Христовото Същество всеки момент можеше да напусне тялото на Исус от Назарет.
И докато тялото на Исус от Назарет изпадаше в един вид спящо състояние, Христовото Същество се отправяше в духовен смисъл там, където беше необходимо.
към текста >>
Тази важна подроб
нос
т не се забелязва в останалите четири Евангелия, обаче в Петото Евангелие тя изпъква съвсем отчетливо.
Петото Евангелие ни показва, че не винаги, когато Христовото Същество се явяваше на апостолите, там присъствуваше и тялото на Исус от Назарет; често пъти нещата протичаха по такъв начин, че тялото на Исус от Назарет оставаше в една или друга точка, а на апостолите се явяваше само Духът, Христовият Дух. Но тогава Той им се явяваше така, че те лесно смесваха духовното явление с физическото присъствие. Наистина, те долавяха известна разлика, обаче тя беше твърде незначителна, за да бъде забелязана ясно.
Тази важна подробност не се забелязва в останалите четири Евангелия, обаче в Петото Евангелие тя изпъква съвсем отчетливо.
към текста >>
То се обръщаше към хората с една могъща, не човешка убедител
нос
т.
В началото на Христовия земен живот, веднага след Кръщението в Йордан, връзката с тялото на Исус от Назарет беше твърде слаба. Христовото Същество все още се намираше извън тялото на Исус от Назарет. През този период от време, Христовите действия имаха подчертано извънземен, космически характер. Христовото Същество вършеше изцеления, които не бяха по силите на нито един човек.
То се обръщаше към хората с една могъща, не човешка убедителност.
Христовото Същество, едва удържайки се в тялото на Исус от Назарет, се проявяваше като една извънземна, космическа сила. Обаче то все повече и повече се доближаваше до физическата характеристика на тялото, с което разполагаше Исус от Назарет, непрекъснато се смаляваше, приспособявайки се към земните условия, непрекъснато се концентрираше, така че неговата божествена сила все повече и повече намаляваше. Ето през какви изпитания трябваше да мине Христовото Същество, уподобявайки се все повече и повече с физическото Исусово тяло; с други думи, то претърпя едно низходящо развитие. Христовото Същество трябваше да почувствува, как в своето уподобяване с тялото на Исус от Назарет, могъществото и силата Божия все повече и повече намаляваха. Низходящото развитие започна от света на Боговете и завърши в света на човеците.
към текста >>
Ето как изглеждаше част от низходящия път на Христовото Същество, насочен към все по-дълбоко и по-дълбоко проникване в човешките измерения, в човешката същ
нос
т на Исус от Назарет.
Както някой човек, под тежестта на огромни страдания вижда своето тяло да изчезва все повече и повече, така и Христовото Същество виждаше как божествената сила го напуска, докато в същото време като етерно Същество то все повече и повече се доближаваше до земното тяло на Исус от Назарет, докато накрая стана толкова сродно с него, че можа да усети страх, какъвто понякога е присъщ на всеки обикновен човек. Другите Евангелия също описват този момент, когато разказват как Христос Исус заедно с апостолите се изкачват на Маслиновата планина и Христовото Същество вече напълно потопено в тялото на Исус от Назарет усеща капките пот по челото. Тази пот идва от страха.
Ето как изглеждаше част от низходящия път на Христовото Същество, насочен към все по-дълбоко и по-дълбоко проникване в човешките измерения, в човешката същност на Исус от Назарет.
Колкото повече етерното Христово Същество се доближаваше до земната човешка същност на Исус от Назарет, толкова повече Христос ставаше човек. Духовните, чудотворни сили на Бога, го напуснаха. Ние виждаме как целият мъченически път на Христос започва от онзи момент, когато веднага след Кръщението в Йордан, Той изцеляваше болните и прогонваше демоните чрез своята божествена сила, така че изумените хора казваха: Досега нито един човек не е вършил това на Земята.
към текста >>
Колкото повече етерното Христово Същество се доближаваше до земната човешка същ
нос
т на Исус от Назарет, толкова повече Христос ставаше човек.
Както някой човек, под тежестта на огромни страдания вижда своето тяло да изчезва все повече и повече, така и Христовото Същество виждаше как божествената сила го напуска, докато в същото време като етерно Същество то все повече и повече се доближаваше до земното тяло на Исус от Назарет, докато накрая стана толкова сродно с него, че можа да усети страх, какъвто понякога е присъщ на всеки обикновен човек. Другите Евангелия също описват този момент, когато разказват как Христос Исус заедно с апостолите се изкачват на Маслиновата планина и Христовото Същество вече напълно потопено в тялото на Исус от Назарет усеща капките пот по челото. Тази пот идва от страха. Ето как изглеждаше част от низходящия път на Христовото Същество, насочен към все по-дълбоко и по-дълбоко проникване в човешките измерения, в човешката същност на Исус от Назарет.
Колкото повече етерното Христово Същество се доближаваше до земната човешка същност на Исус от Назарет, толкова повече Христос ставаше човек.
Духовните, чудотворни сили на Бога, го напуснаха. Ние виждаме как целият мъченически път на Христос започва от онзи момент, когато веднага след Кръщението в Йордан, Той изцеляваше болните и прогонваше демоните чрез своята божествена сила, така че изумените хора казваха: Досега нито един човек не е вършил това на Земята.
към текста >>
От тези мигове, предизвикващи удивление у околните, в продължение на три години се стигна до онова безостатъчно навлизане в човешката същ
нос
т на Исус от Назарет, когато намирайки се в немощното тяло на Исус от Назарет, Той просто не можеше да отговаря на въпросите, задавани от Пилат, Ирод и Кайяфа.
През този период от време Христовото Същество все още не беше напълно потопено в тялото на Исус от Назарет.
От тези мигове, предизвикващи удивление у околните, в продължение на три години се стигна до онова безостатъчно навлизане в човешката същност на Исус от Назарет, когато намирайки се в немощното тяло на Исус от Назарет, Той просто не можеше да отговаря на въпросите, задавани от Пилат, Ирод и Кайяфа.
Христос беше потънал в немощното тяло на Исус от Назарет до такава степен, че на въпроса: Твои ли са думите, че ще събориш храма и за три дни отново ще го съградиш? Христовото Същество, потопено в изтощеното и отслабващо тяло на Исус от Назарет, вече не отговаряше на въпросите, задавани пред първо свещеника на юдеите, и остана нямо пред Пилат, който попита: Ти казвал ли си, че си Цар юдейски?
към текста >>
Ето го мъченическия път от Кръщението в Йордан до пълната безпомощ
нос
т.
Ето го мъченическия път от Кръщението в Йордан до пълната безпомощност.
И ние виждаме, как тълпата, която доскоро се удивляваше пред свръхземните сили на Христовото Същество, вече не Го възхвалява, а застанала около Кръста, се подиграва с безсилието на един Бог, който беше слязъл от Небето, за да стане човек: Ако си Бог, слез от Кръста. Ти помогна на другите, помогни сега и на себе си! Ето го мъченическия път на страданието, мъченическия път на Бога от божествената власт до пълната безпомощност. Едно неизмеримо страдание, към което се прибави и мъката за онова човечество, което в своето падение беше стигнало до най-ниската точка именно тогава по времето на Голгота.
към текста >>
Ето го мъченическия път на страданието, мъченическия път на Бога от божествената власт до пълната безпомощ
нос
т.
Ето го мъченическия път от Кръщението в Йордан до пълната безпомощност. И ние виждаме, как тълпата, която доскоро се удивляваше пред свръхземните сили на Христовото Същество, вече не Го възхвалява, а застанала около Кръста, се подиграва с безсилието на един Бог, който беше слязъл от Небето, за да стане човек: Ако си Бог, слез от Кръста. Ти помогна на другите, помогни сега и на себе си!
Ето го мъченическия път на страданието, мъченическия път на Бога от божествената власт до пълната безпомощност.
Едно неизмеримо страдание, към което се прибави и мъката за онова човечество, което в своето падение беше стигнало до най-ниската точка именно тогава по времето на Голгота.
към текста >>
Тъкмо от тези неимоверни страдания се роди всепобеждаващата космическа Любов, която при Кръщението в Йордан слезе от космическите сфери и нахлу в нашата Земя, ставайки все по-близка и сродна с човека, с човешкото тяло, минавайки през такова безкрайно страдание, каквото хората не могат дори да си представят, достигайки до пълна безпомощ
нос
т, за да роди един съвършено нов еволюционен импулс: Христовия Импулс.
Обаче тъкмо от понесеното страдание, от понесената мъка се роди онзи Дух, който се изля над апостолите.
Тъкмо от тези неимоверни страдания се роди всепобеждаващата космическа Любов, която при Кръщението в Йордан слезе от космическите сфери и нахлу в нашата Земя, ставайки все по-близка и сродна с човека, с човешкото тяло, минавайки през такова безкрайно страдание, каквото хората не могат дори да си представят, достигайки до пълна безпомощност, за да роди един съвършено нов еволюционен импулс: Христовия Импулс.
Ето как изглеждат нещата, в които трябва да вникнем, ако искаме да разберем огромното значение на Христовия Импулс така, както този Импулс ще бъде разбиран от бъдещото човечество; сега ние ще знаем от какво се нуждае бъдещото човечество, за да напредването в своята култура, в своята еволюция.
към текста >>
12.
4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
За да бъда правилно разбран от
нос
но всичко, което възнамерявам да изнеса в този лекционен цикъл, бих желал да започна с някои подроб
нос
ти от живота на Исус от Назарет, и по-точно от онези моменти, за които вече споменах, макар и по друг повод, когато обсъждах с Вас малки части от Петото Евангелие.
Ако изобщо мога да се приближа към това, което трябва да изложа днес като принадлежащо към Петото Евангелие, за мен ще бъде един вид утеха всичко онова, което откриваме в края на Йоановото Евангелие. Ние добре помним какво е казано там: че далеч не всички събития, станали около Мистерията на Голгота, са записани в Евангелията. Евангелистът Йоан посочва, че светът не би побрал написаните книги, ако трябва да бъдат отразени в писмен вид всички тогавашни събития. Следователно, не подлежи на съмнение, че освен фактите, записани в четирите Евангелия, са се случили и много други неща.
За да бъда правилно разбран относно всичко, което възнамерявам да изнеса в този лекционен цикъл, бих желал да започна с някои подробности от живота на Исус от Назарет, и по-точно от онези моменти, за които вече споменах, макар и по друг повод, когато обсъждах с Вас малки части от Петото Евангелие.
към текста >>
Обаче ние знаем, че всъщ
нос
т тези мъдри, величествени отговори идваха от Заратустровия Аз, който действително се беше „пренесъл" в тялото на Исус и по-точно, от Заратустровите спомени, които сега се проявиха в изненадващите отговори на момчето Исус.
Днес бих искал да разкажа някои неща, отнасящи се приблизително към дванадесетата година от живота на Исус от Назарет, както знаете, това беше онази година, когато Азът на Заратустра, въплътен в едно от две те деца Исус*22, родени по онова време и чиито произход е описан от Матей, чрез един мистичен акт премина в другото момче Исус, за което ни се говори в началото на Евангелието от Лука. И така, ще започнем на шия разказ от онази година в живота на Исус от Назарет, когато Исус, описан в Евангелието на Лука, прие в себе си Аза на Заратустра. Ние помним, че този момент от живота на Исус от Назарет е посочен в Евангелията с разказа за изгубването на момчето Исус, чиито мъдри отговори удивляваха всички книжници, събрани в храма на Йерусалим.
Обаче ние знаем, че всъщност тези мъдри, величествени отговори идваха от Заратустровия Аз, който действително се беше „пренесъл" в тялото на Исус и по-точно, от Заратустровите спомени, които сега се проявиха в изненадващите отговори на момчето Исус.
Знаем още, че след смъртта на Натановата майка от една страна и тази на Соломоновия баща*23 от друга страна, двете семейства се събраха в едно и детето Исус, поело в себе си Аза на Заратустра, израсна в това ново семейство.
към текста >>
Ето защо тези среди хранеха големи надежди от
нос
но малкото момче.
И непосредственото му обкръжение виждаше в него бъдещия книжник, който би могъл да достигне до най-дълбоките тайни на юдейската религия.
Ето защо тези среди хранеха големи надежди относно малкото момче.
Те внимаваха за всяка дума, излизаща от устата му. Но въпреки това то ставаше все по-мълчаливо и затворено. Мълчанието му достигна такива размери, че в очите на околните момчето Исус често изглеждаше несимпатично. Обаче вътре в себе си то водеше една истинска битка и тя се разигра между неговата дванадесета и осемнадесета година. Скритите досега съкровища на неговата мъдрост просто изгряха в душата му и сякаш под строгата форма на юдейската ученост просветна Слънцето на някогашната Заратустрова мъдрост.
към текста >>
Скритите досега съкровища на неговата мъдрост просто изгряха в душата му и сякаш под строгата форма на юдейската уче
нос
т просветна Слънцето на някогашната Заратустрова мъдрост.
Ето защо тези среди хранеха големи надежди относно малкото момче. Те внимаваха за всяка дума, излизаща от устата му. Но въпреки това то ставаше все по-мълчаливо и затворено. Мълчанието му достигна такива размери, че в очите на околните момчето Исус често изглеждаше несимпатично. Обаче вътре в себе си то водеше една истинска битка и тя се разигра между неговата дванадесета и осемнадесета година.
Скритите досега съкровища на неговата мъдрост просто изгряха в душата му и сякаш под строгата форма на юдейската ученост просветна Слънцето на някогашната Заратустрова мъдрост.
към текста >>
Особено впечатлявай беше малкият Исус, когато чуваше, как през древ
нос
тта Духът е слизал над пророците и че самият Бог е вдъхновявал древните пророци, и че сега, след толкова много поколения, инспирация та или вдъхновението, е нещо непознато.
Особено впечатлявай беше малкият Исус, когато чуваше, как през древността Духът е слизал над пророците и че самият Бог е вдъхновявал древните пророци, и че сега, след толкова много поколения, инспирация та или вдъхновението, е нещо непознато.
А в едно нещо момчето се вслушваше с най-дълбоко внимание, понеже чувствуваше, че то би могло да се случи и със самото него. Онези книжници често повтаряха: Да, онзи възвишен Дух, който беше слязъл, примерно, над Илия, вече не може да бъде чут; обаче този, който все още говори и някои книжници вярваха, че долавят неговия глас от духовния свят под формата на инспирация говори с един едва доловим глас, обаче с такъв глас, който мнозина смятаха, че възприемат като нещо, идващо от самия Дух на Яхве.
към текста >>
Сега в Петото Евангелие ще вмъкна нещо, което всъщ
нос
т не принадлежи към него, а само ще ни доведе до по-пълното разбиране на Батх-Кол.
Сега в Петото Евангелие ще вмъкна нещо, което всъщност не принадлежи към него, а само ще ни доведе до по-пълното разбиране на Батх-Кол.
Известно е, че след възникването на християнството се поражда спор между две равински школи. Известният Раби Елиезер бен Хиркано поддържа едно учение и като доказателство нещо което се говори и в Талмуда изтъкваше, че може да прави чудеса. Елиезер бен Хиркано можел например да изтръгне цял рожков*25 от земята и да го посади отново на сто лакти встрани, карал реките да текат в обратна посока, и на трето място, позовавал се на глас от небето, че неговото учение идва от са мия Батх-Кол. Обаче противниковата равинска школа на Раби Йосуа не признавала това учение и Раби Йосуа възразявал: Възможно е Елиезер бен Хиркано да изтръгне един рожков от земята и да го посади на друго място, възможно е да кара реките да текат в обратна посока, възможно е и да се позовава на великия Батх-Кол обаче в Закона е писано, че вечните закони на Битието трябва да намерят своето място в устите и сърцата на хората. И ако Елиезер бен Хиркано иска да ни убеди в правотата на Своето учение, той трябва да се позовава не на Батх-Кол, а на истините, които могат да бъдат разбрани от човешкото сърце.
към текста >>
Защото Батх-Кол му откриваше впрочем Исус беше сигурен в точ
нос
тта на своите възприятия -, че не е далеч момента, когато в продължението на Стария Завет вече няма да говори същият Дух, който по-рано беше говорил на древните еврейски пророци.
Когато младият Исус от Назарет слушаше как равините говорят за инспириращия глас на Батх-Кол, той по чувствува инспирацията на Батх-Кол в самия себе си. Забележителното в случая беше следното: поради въздействието на Заратустровия Аз, Исус от Назарет действително стана способен да възприема с голяма бързи на всичко онова, което другите около него вече знаеха. В своята дванадесета година той не само удивляваше равините с проницателните си отговори, но и долавяше Батх-Кол в собствените си гърди. И тъкмо поради инспирацията, идваща от Батх-Кол, шестнадесет-седемнадесетгодишният Исус често долавяше гласа на Батх-Кол, който го довеждаше до мъчителна и тежка душевна борба.
Защото Батх-Кол му откриваше впрочем Исус беше сигурен в точността на своите възприятия -, че не е далеч момента, когато в продължението на Стария Завет вече няма да говори същият Дух, който по-рано беше говорил на древните еврейски пророци.
И един ден нещо, което беше ужасно за душата на Исус той получи следното откровение от Батх-Кол: Аз, Батх-Кол, вече не достигам до онези висини, където Духът действително ми открива истината относно по-нататъшното развитие на еврейския народ.
към текста >>
И един ден нещо, което беше ужасно за душата на Исус той получи следното откровение от Батх-Кол: Аз, Батх-Кол, вече не достигам до онези висини, където Духът действително ми открива истината от
нос
но по-нататъшното развитие на еврейския народ.
Когато младият Исус от Назарет слушаше как равините говорят за инспириращия глас на Батх-Кол, той по чувствува инспирацията на Батх-Кол в самия себе си. Забележителното в случая беше следното: поради въздействието на Заратустровия Аз, Исус от Назарет действително стана способен да възприема с голяма бързи на всичко онова, което другите около него вече знаеха. В своята дванадесета година той не само удивляваше равините с проницателните си отговори, но и долавяше Батх-Кол в собствените си гърди. И тъкмо поради инспирацията, идваща от Батх-Кол, шестнадесет-седемнадесетгодишният Исус често долавяше гласа на Батх-Кол, който го довеждаше до мъчителна и тежка душевна борба. Защото Батх-Кол му откриваше впрочем Исус беше сигурен в точността на своите възприятия -, че не е далеч момента, когато в продължението на Стария Завет вече няма да говори същият Дух, който по-рано беше говорил на древните еврейски пророци.
И един ден нещо, което беше ужасно за душата на Исус той получи следното откровение от Батх-Кол: Аз, Батх-Кол, вече не достигам до онези висини, където Духът действително ми открива истината относно по-нататъшното развитие на еврейския народ.
към текста >>
И сега, шестнадесет-седемнадесетгодишният Исус от Назарет усети, като че ли почвата се разклати под нозете му и в някои дни той си казваше: Всичките душевни сили, с които вярвах че съм удостоен, ми помагат само да разбера, че еволюционната субстанция на еврейството вече е лишена от каквато и да е възмож
нос
т за издигане до откровенията на Божия Дух.
Това беше един ужасен и страшен момент, едно ужасно впечатление, когато самият Батх-Кол му откри: че той не може да бъде повече продължител на старото откровение, че така да се каже той е вече неспособен да бъде представител на старото откровение.
И сега, шестнадесет-седемнадесетгодишният Исус от Назарет усети, като че ли почвата се разклати под нозете му и в някои дни той си казваше: Всичките душевни сили, с които вярвах че съм удостоен, ми помагат само да разбера, че еволюционната субстанция на еврейството вече е лишена от каквато и да е възможност за издигане до откровенията на Божия Дух.
към текста >>
Те му дадоха възмож
нос
т да опознае различни области от Палестина, а и извън Палестина.
Нека за миг да се пренесем в душевното състояние на младия Исус. Тези мъчителни изживявания съвпаднаха по време с редицата пътувания, които шестнадесет-, седемнадесет-, осемнадесетгодишният Исус трябваше да предприеме отчасти поради своя занаят, отчасти поради други обстоятелства.
Те му дадоха възможност да опознае различни области от Палестина, а и извън Палестина.
Както може да се види от Хрониката Акаша, през онези времена в Предна Азия, а дори и в Южна Европа беше разпространен един азиатски култ, смесица от различни култове, но по същество той представляваше култ на Митра. Но много места и в най-различни области имаше храмове, където хората служеха на Митра. На определени места този култ беше близък до Култа на Атис, но по същество, както казах, представляваше култ на Митра; в многобройните храмове се принасяха жертви на Митра и на Атис. Това беше, така да се каже, едно старо езичество, но в известен смисъл облъхнато от обредите и церемониите, характерни за култа на Митра и на Атис. Този култ засегна също и Италианския полуостров: не случайно църквата Свети Петър в Рим се издига на същото място, където някога е имало храм на Митра.
към текста >>
А благодарение на факта, че Азът на Заратустра беше обхванал толкова могъщо неговата собствена душа, тя разви по един естествен начин онези качества, които другите развиваха с цената на големи усилия: висшата ясновиждаща способ
нос
т.
По време на своите пътувания, шестнадесет-седемнадесетгодишният Исус от Назарет се запозна с това, което беше останало от култовите центрове на Митра и на Атис, впрочем неговите пътешествия продължиха и по-късно. И по този начин, ако можем да се изразим така, кой проникна съвсем непосредствено в душата на езичниците.
А благодарение на факта, че Азът на Заратустра беше обхванал толкова могъщо неговата собствена душа, тя разви по един естествен начин онези качества, които другите развиваха с цената на големи усилия: висшата ясновиждаща способност.
Ето защо, минавайки през такива езически храмове, той имаше съвсем други, често пъти потресаващи изживявания, отколкото другите хора. И колкото и неправдоподобно да изглежда, аз трябва да изтъкна: Когато на един или друг езически олтар жреците изпълняваха своите култови церемонии, ясновиждащият поглед на Исус от Назарет откриваше как чрез жертвоприношенията бяха привличани определени демонически Същества. Да, Исус стигна до откритието, че някои от идолите, на които хората се кланяха, бяха изображения не на добрите духовни Същества от висшите Йерархии, а на злите, демонически сили. А по-нататък той откри, че злите, демонически сили често пъти направо преминават във вярващите, в последователите, вземащи участие в подобни култови действия. Поради лесно обясними причини, тези неща не са били записани в другите Евангелия.
към текста >>
Ето как изглеждаха горчивите опит
нос
ти, с които трябваше да се справя Исус от Назарет и които стигнаха до определен завършек чак в неговата двадесет и четвърта година.
Тези пътувания продължиха до към двадесетата, двадесет и втората, двадесет и четвъртата година на Исус. Душата му непрекъснато изпитваше горчива мъка, когато виждаше как Демоните, пораждани от Луцифер и от Ариман завладяват хората и как езичниците бяха вече стигнали до там, че вземаха Демоните за Богове и как дори в изображенията на идолите личаха образите на злите, демонични сили, които бяха привличани от тези изображения, от тези култови действия и направо, ако мога така да се изразя, прекрачваха в душите на молещите се хора и ги обсебваха напълно.
Ето как изглеждаха горчивите опитности, с които трябваше да се справя Исус от Назарет и които стигнаха до определен завършек чак в неговата двадесет и четвърта година.
към текста >>
Накратко с точ
нос
т мога да опиша сцената, но не и мястото.
Приблизително тогава Исус от Назарет беше сполетян от едно ново и безкрайно мъчително изживяване, което се прибави към досегашните му разочарования от Батх-Кол. Описвайки това мъчително изживяване на Исус от Назарет, аз трябва да заявя, че днес все още не съм в състояние да посоча на кое място от неговите пътувания се разигра въпросното изживяване. За мен не беше трудно да дешифрирам самата сцена, и то до голяма степен съвсем точно. Обаче мястото, където се разигра тази сцена това аз днес не мога да посоча. Струва ми се, че въпросната сцена се разигра при едно от пътуванията на Исус извън Палестина.
Накратко с точност мога да опиша сцената, но не и мястото.
към текста >>
Човек може да се издигне до определени степени на висшето познание, само ако мине през бездните на живота; в известен смисъл така стана и с Исус от Назарет: Около своята двадесет и чети ри годишна възраст в една мест
нос
т, която аз не съм в състояние да назова той успя да прогледне в неизмеримата дълбочина на човешките души, където беше събрана сякаш цялата душевна мъка на тогавашното човечество; той успя да се потопи и в онази мъдрост, която пронизва душата като нажежено желязо, но в същото време я дарява с ясновидство, пред което се откриват духовните светове.
След пътуването Исус от Назарет отново се завърна в своя дом. По същото време, приблизително към двадесет и четвъртата година на Исус от Назарет почина бащата, който беше останал в къщи. Когато Исус се завърна у дома си, той все още беше под силното впечатление на демоническите въздействия, които определяха целия характер на древната езическа религия.
Човек може да се издигне до определени степени на висшето познание, само ако мине през бездните на живота; в известен смисъл така стана и с Исус от Назарет: Около своята двадесет и чети ри годишна възраст в една местност, която аз не съм в състояние да назова той успя да прогледне в неизмеримата дълбочина на човешките души, където беше събрана сякаш цялата душевна мъка на тогавашното човечество; той успя да се потопи и в онази мъдрост, която пронизва душата като нажежено желязо, но в същото време я дарява с ясновидство, пред което се откриват духовните светове.
Долавяйки преобразения глас на Батх-Кол, беше преобразен и самият Исус. И така, още в сравнително млада възраст, Исус притежаваше един спокоен и проникващ духовен поглед. Той се превърна в човек, толкова дълбоко запознат с тайните на живота, колкото никой до тогава, понеже до този миг никой не беше ставал свидетел на такава огромна човешка мъка. Най-напред той усети как обикновеното знание само разклаща почвата под нозете му; после установи, как старите инспирации вече не са в сила; а накрая видя как религиозният култ и жертвоприношенията, вместо да са мост между хората и Боговете, само привличат всевъзможни демонически Същества, които обсебват хората и предизвикват неизличими душевни и телесни болести. Несъмнено, до този момент никой на Земята не беше надниквал толкова дълбоко в човешката мъка, както Исус от Назарет и никой не беше нараняван в душата си до такава степен, както Исус при вида на обсебения от демони народ.
към текста >>
И всъщ
нос
т до този момент никой не беше подготвен до отговори на въпроса: Как, как да се спре разрастването на тази мъка по Земята?
Долавяйки преобразения глас на Батх-Кол, беше преобразен и самият Исус. И така, още в сравнително млада възраст, Исус притежаваше един спокоен и проникващ духовен поглед. Той се превърна в човек, толкова дълбоко запознат с тайните на живота, колкото никой до тогава, понеже до този миг никой не беше ставал свидетел на такава огромна човешка мъка. Най-напред той усети как обикновеното знание само разклаща почвата под нозете му; после установи, как старите инспирации вече не са в сила; а накрая видя как религиозният култ и жертвоприношенията, вместо да са мост между хората и Боговете, само привличат всевъзможни демонически Същества, които обсебват хората и предизвикват неизличими душевни и телесни болести. Несъмнено, до този момент никой на Земята не беше надниквал толкова дълбоко в човешката мъка, както Исус от Назарет и никой не беше нараняван в душата си до такава степен, както Исус при вида на обсебения от демони народ.
И всъщност до този момент никой не беше подготвен до отговори на въпроса: Как, как да се спре разрастването на тази мъка по Земята?
към текста >>
Есеите практикуваха една разновид
нос
т на тайното учение в определени места на Палестина.
И така, Исус от Назарет разполагаше не само с ясновиждащия поглед и с богатствата на мъдростта, а в известен смисъл, чрез самия живот, се превърна в един посветен. За това се досетиха хората, които по онова време бяха събрани в Ордена на есеите.
Есеите практикуваха една разновидност на тайното учение в определени места на Палестина.
Орденът беше известен със своите строги правила. Онзи, който искаше да влезе в Ордена, беше подлаган на редица изпитания поне една година, а в повечето случаи години наред. Той трябваше да докаже, че е достоен за посвещение чрез цялото си поведение и морал, с цялата си готовност да служи на висшите духовни си ли, с усета си за справедливост, човеколюбие, с отричането си от материалните блага и т.н. След влизането в Ордена, той минаваше през различни степени, докато накрая беше включван в един вид монашеско уединение, целящо откъсване от останалото човечество, така че с помощта на душевно и телесно пречистване той можеше да се доближи до духовния свят. Тези основни моменти намират израз в някои от символите на есейския Орден.
към текста >>
Той трябваше да докаже, че е достоен за посвещение чрез цялото си поведение и морал, с цялата си готов
нос
т да служи на висшите духовни си ли, с усета си за справедливост, човеколюбие, с отричането си от материалните блага и т.н.
И така, Исус от Назарет разполагаше не само с ясновиждащия поглед и с богатствата на мъдростта, а в известен смисъл, чрез самия живот, се превърна в един посветен. За това се досетиха хората, които по онова време бяха събрани в Ордена на есеите. Есеите практикуваха една разновидност на тайното учение в определени места на Палестина. Орденът беше известен със своите строги правила. Онзи, който искаше да влезе в Ордена, беше подлаган на редица изпитания поне една година, а в повечето случаи години наред.
Той трябваше да докаже, че е достоен за посвещение чрез цялото си поведение и морал, с цялата си готовност да служи на висшите духовни си ли, с усета си за справедливост, човеколюбие, с отричането си от материалните блага и т.н.
След влизането в Ордена, той минаваше през различни степени, докато накрая беше включван в един вид монашеско уединение, целящо откъсване от останалото човечество, така че с помощта на душевно и телесно пречистване той можеше да се доближи до духовния свят. Тези основни моменти намират израз в някои от символите на есейския Орден. Дешифрирането на Хрониката Акаша показва, че името „есеи" идва от еврейската дума „есин" или „асин". Тази дума означава нещо като „лопата" или „лопатка"; защото есеите винаги носеха като отличителен знак една малка лопатка, нещо което е запазено в някои окултни братства и до днес. Есеите имаха и други правила: те не трябваше да носят у себе си никакви монети и да не минават през врати, които са украсени с рисунки или пък в чиято близост има нарисувани образи и картини.
към текста >>
Тази дума означава нещо като „лопата" или „лопатка"; защото есеите винаги
нос
еха като отличителен знак една малка лопатка, нещо което е запазено в някои окултни братства и до днес.
Онзи, който искаше да влезе в Ордена, беше подлаган на редица изпитания поне една година, а в повечето случаи години наред. Той трябваше да докаже, че е достоен за посвещение чрез цялото си поведение и морал, с цялата си готовност да служи на висшите духовни си ли, с усета си за справедливост, човеколюбие, с отричането си от материалните блага и т.н. След влизането в Ордена, той минаваше през различни степени, докато накрая беше включван в един вид монашеско уединение, целящо откъсване от останалото човечество, така че с помощта на душевно и телесно пречистване той можеше да се доближи до духовния свят. Тези основни моменти намират израз в някои от символите на есейския Орден. Дешифрирането на Хрониката Акаша показва, че името „есеи" идва от еврейската дума „есин" или „асин".
Тази дума означава нещо като „лопата" или „лопатка"; защото есеите винаги носеха като отличителен знак една малка лопатка, нещо което е запазено в някои окултни братства и до днес.
Есеите имаха и други правила: те не трябваше да носят у себе си никакви монети и да не минават през врати, които са украсени с рисунки или пък в чиято близост има нарисувани образи и картини. И понеже по онова време Орденът на есеите беше официално признат, те влизаха в Йерусалим през специални порти, на които нямаше никакви рисунки, никакви изображения. Ако есеите стигаха до някаква украсена, изографисана врата, те винаги трябваше да се връщат обратно. В самия Орден бяха в сила стари традиции, върху чието съдържание есеите пазеха пълно мълчание. Те трябваше да проповядват само това, което бяха научили в самия Орден.
към текста >>
Есеите имаха и други правила: те не трябваше да
нос
ят у себе си никакви монети и да не минават през врати, които са украсени с рисунки или пък в чиято близост има нарисувани образи и картини.
Той трябваше да докаже, че е достоен за посвещение чрез цялото си поведение и морал, с цялата си готовност да служи на висшите духовни си ли, с усета си за справедливост, човеколюбие, с отричането си от материалните блага и т.н. След влизането в Ордена, той минаваше през различни степени, докато накрая беше включван в един вид монашеско уединение, целящо откъсване от останалото човечество, така че с помощта на душевно и телесно пречистване той можеше да се доближи до духовния свят. Тези основни моменти намират израз в някои от символите на есейския Орден. Дешифрирането на Хрониката Акаша показва, че името „есеи" идва от еврейската дума „есин" или „асин". Тази дума означава нещо като „лопата" или „лопатка"; защото есеите винаги носеха като отличителен знак една малка лопатка, нещо което е запазено в някои окултни братства и до днес.
Есеите имаха и други правила: те не трябваше да носят у себе си никакви монети и да не минават през врати, които са украсени с рисунки или пък в чиято близост има нарисувани образи и картини.
И понеже по онова време Орденът на есеите беше официално признат, те влизаха в Йерусалим през специални порти, на които нямаше никакви рисунки, никакви изображения. Ако есеите стигаха до някаква украсена, изографисана врата, те винаги трябваше да се връщат обратно. В самия Орден бяха в сила стари традиции, върху чието съдържание есеите пазеха пълно мълчание. Те трябваше да проповядват само това, което бяха научили в самия Орден. Всеки, който влизаше в Ордена, беше длъжен да му остави цялото си имущество.
към текста >>
При всяка възмож
нос
т те подаряваха на Ордена своите имоти и къщи, дори и да се намираха чак в Мала Азия или още по-далеч, така че навсякъде Орденът притежаваше собстве
нос
т под формата на къщи, градини, ниви и т.н.
В самия Орден бяха в сила стари традиции, върху чието съдържание есеите пазеха пълно мълчание. Те трябваше да проповядват само това, което бяха научили в самия Орден. Всеки, който влизаше в Ордена, беше длъжен да му остави цялото си имущество. По времето на Исус от Назарет есеите бяха около четири до пет хиляди души. Строгите правила на Ордена привличаха хора от много места.
При всяка възможност те подаряваха на Ордена своите имоти и къщи, дори и да се намираха чак в Мала Азия или още по-далеч, така че навсякъде Орденът притежаваше собственост под формата на къщи, градини, ниви и т.н.
Никой не беше приеман в Ордена, без да му подари всичко, което имаше. Всичко принадлежеше на всички и никой нямаше право на лична собственост. За нашата съвременност този закон изглежда твърде строг, макар и в него да имаше още една важна подробност: С благата и имуществото на Ордена есеите можеха да помагат на всички нуждаещи се, освен своите собствени семейства. Поради многобройни дарения, извършени в самия Назарет, там се оформи една колония от Ордена на есеите и тъкмо тези хора попаднаха в кръгозора на Исус. Ръководството на Ордена от своя страна бързо узна за дълбоката мъдрост, озарила душата на Исус от Назарет и всред най-високопоставените есеи възникна определено настроение.
към текста >>
Всичко принадлежеше на всички и никой нямаше право на лична собстве
нос
т.
Всеки, който влизаше в Ордена, беше длъжен да му остави цялото си имущество. По времето на Исус от Назарет есеите бяха около четири до пет хиляди души. Строгите правила на Ордена привличаха хора от много места. При всяка възможност те подаряваха на Ордена своите имоти и къщи, дори и да се намираха чак в Мала Азия или още по-далеч, така че навсякъде Орденът притежаваше собственост под формата на къщи, градини, ниви и т.н. Никой не беше приеман в Ордена, без да му подари всичко, което имаше.
Всичко принадлежеше на всички и никой нямаше право на лична собственост.
За нашата съвременност този закон изглежда твърде строг, макар и в него да имаше още една важна подробност: С благата и имуществото на Ордена есеите можеха да помагат на всички нуждаещи се, освен своите собствени семейства. Поради многобройни дарения, извършени в самия Назарет, там се оформи една колония от Ордена на есеите и тъкмо тези хора попаднаха в кръгозора на Исус. Ръководството на Ордена от своя страна бързо узна за дълбоката мъдрост, озарила душата на Исус от Назарет и всред най-високопоставените есеи възникна определено настроение. Да, всред есеите възникна едно пророческо настроение: В името на правилната космическа еволюция, тук всред хората, трябва да се появи една изключително мъдра душа, която ще действува като един вид Месия. Ето защо те навсякъде се оглеждаха за мъдри човешки души.
към текста >>
За нашата съвремен
нос
т този закон изглежда твърде строг, макар и в него да имаше още една важна подроб
нос
т: С благата и имуществото на Ордена есеите можеха да помагат на всички нуждаещи се, освен своите собствени семейства.
По времето на Исус от Назарет есеите бяха около четири до пет хиляди души. Строгите правила на Ордена привличаха хора от много места. При всяка възможност те подаряваха на Ордена своите имоти и къщи, дори и да се намираха чак в Мала Азия или още по-далеч, така че навсякъде Орденът притежаваше собственост под формата на къщи, градини, ниви и т.н. Никой не беше приеман в Ордена, без да му подари всичко, което имаше. Всичко принадлежеше на всички и никой нямаше право на лична собственост.
За нашата съвременност този закон изглежда твърде строг, макар и в него да имаше още една важна подробност: С благата и имуществото на Ордена есеите можеха да помагат на всички нуждаещи се, освен своите собствени семейства.
Поради многобройни дарения, извършени в самия Назарет, там се оформи една колония от Ордена на есеите и тъкмо тези хора попаднаха в кръгозора на Исус. Ръководството на Ордена от своя страна бързо узна за дълбоката мъдрост, озарила душата на Исус от Назарет и всред най-високопоставените есеи възникна определено настроение. Да, всред есеите възникна едно пророческо настроение: В името на правилната космическа еволюция, тук всред хората, трябва да се появи една изключително мъдра душа, която ще действува като един вид Месия. Ето защо те навсякъде се оглеждаха за мъдри човешки души. И естествено, бяха дълбоко развълнувани, когато узнаха за мъдростта на Исус от Назарет.
към текста >>
Няма нищо чудно в това, че есеите го приеха като външен, приходящ член в тяхната общ
нос
т, без да го подлагат на предварителните изпитания, необходими за по-нисшите степени.
Поради многобройни дарения, извършени в самия Назарет, там се оформи една колония от Ордена на есеите и тъкмо тези хора попаднаха в кръгозора на Исус. Ръководството на Ордена от своя страна бързо узна за дълбоката мъдрост, озарила душата на Исус от Назарет и всред най-високопоставените есеи възникна определено настроение. Да, всред есеите възникна едно пророческо настроение: В името на правилната космическа еволюция, тук всред хората, трябва да се появи една изключително мъдра душа, която ще действува като един вид Месия. Ето защо те навсякъде се оглеждаха за мъдри човешки души. И естествено, бяха дълбоко развълнувани, когато узнаха за мъдростта на Исус от Назарет.
Няма нищо чудно в това, че есеите го приеха като външен, приходящ член в тяхната общност, без да го подлагат на предварителните изпитания, необходими за по-нисшите степени.
Аз не искам да кажа, че го приеха в самия Орден, но все пак най-мъдрите есеи обградиха Исус с доверие и не криеха своите тайни от този млад човек. Всъщност младият Исус от Назарет чу от тях много по-дълбоки тайни за еврейството, отколкото от книжниците в бащиния си дом. Някои неща вече му бяха познати като един вид откровение от Батх-Кол. Накратко, възникна една жива размяна на мисли между Исус от Назарет и есеите. И в своите разговори с тях, протекли между неговата двадесет и пета и двадесет и осма година, а и по-късно, Исус от Назарет се запозна с почти всичко, което можеше да получи от Ордена на есеите.
към текста >>
Всъщ
нос
т младият Исус от Назарет чу от тях много по-дълбоки тайни за еврейството, отколкото от книжниците в бащиния си дом.
Да, всред есеите възникна едно пророческо настроение: В името на правилната космическа еволюция, тук всред хората, трябва да се появи една изключително мъдра душа, която ще действува като един вид Месия. Ето защо те навсякъде се оглеждаха за мъдри човешки души. И естествено, бяха дълбоко развълнувани, когато узнаха за мъдростта на Исус от Назарет. Няма нищо чудно в това, че есеите го приеха като външен, приходящ член в тяхната общност, без да го подлагат на предварителните изпитания, необходими за по-нисшите степени. Аз не искам да кажа, че го приеха в самия Орден, но все пак най-мъдрите есеи обградиха Исус с доверие и не криеха своите тайни от този млад човек.
Всъщност младият Исус от Назарет чу от тях много по-дълбоки тайни за еврейството, отколкото от книжниците в бащиния си дом.
Някои неща вече му бяха познати като един вид откровение от Батх-Кол. Накратко, възникна една жива размяна на мисли между Исус от Назарет и есеите. И в своите разговори с тях, протекли между неговата двадесет и пета и двадесет и осма година, а и по-късно, Исус от Назарет се запозна с почти всичко, което можеше да получи от Ордена на есеите. Защото до нещата, които не му бяха казвани с думи, той достигаше по пътя на ясновиждането. Исус от Назарет имаше ясновидски изживявания или всред самите есеи, или малко по-късно у дома си в Назарет, където се отдаваше на съзерцание и усещаше как в душата му нахлуват сили, за които есеите дори не подозираха, макар че понякога тези сили идваха само като последица от задълбочените раз говори с есеите.
към текста >>
Той се обличаше като есеите, които през зимата
нос
еха дрехи от камилска вълна.
Другото важно изживяване се свеждаше до запознанството на Исус от Назарет с един още по-млад човек, който също кръжеше около Ордена на есеите, макар и по съвсем друг начин, без да става есеец. Става дума за един брат-мирянин в есейския Орден, а именно Йоан Кръстител.
Той се обличаше като есеите, които през зимата носеха дрехи от камилска вълна.
Обаче той никога не смеси юдейското учение с това на есеите. Но тъй като учението и целият живот на есеите му бяха направили огромно впечатление, той живееше като техен брат-мирянин и постепенно инспириран от тях, стигна до всичко онова, което се разказва в Евангелията за Йоан Кръстител. Да, Исус от Назарет и Йоан Кръстител проведоха много разговори помежду си.
към текста >>
Един ден обаче се случи така аз добре зная какво означава да се говори за тези неща по толкова повърх
нос
тен начин, обаче въпреки това, по силата на споменатите вече окултни задължения, тези факти трябва да бъдат разказани случи се така, че един ден, докато Исус от Назарет разговаряше с Йоан Кръстител, той видя как физическото тяло на Кръстителя сякаш изчезна и пред погледа му застана Илия.
Един ден обаче се случи така аз добре зная какво означава да се говори за тези неща по толкова повърхностен начин, обаче въпреки това, по силата на споменатите вече окултни задължения, тези факти трябва да бъдат разказани случи се така, че един ден, докато Исус от Назарет разговаряше с Йоан Кръстител, той видя как физическото тяло на Кръстителя сякаш изчезна и пред погледа му застана Илия.
Това беше второто важно душевно изживяване всред общността на есеите.
към текста >>
Това беше второто важно душевно изживяване всред общ
нос
тта на есеите.
Един ден обаче се случи така аз добре зная какво означава да се говори за тези неща по толкова повърхностен начин, обаче въпреки това, по силата на споменатите вече окултни задължения, тези факти трябва да бъдат разказани случи се така, че един ден, докато Исус от Назарет разговаряше с Йоан Кръстител, той видя как физическото тяло на Кръстителя сякаш изчезна и пред погледа му застана Илия.
Това беше второто важно душевно изживяване всред общността на есеите.
към текста >>
Още преди доста време Исус от Назарет имаше възмож
нос
т да наблюдава следното: Когато се приближаваше до специалните врати за есеите, по които нямаше никакви знаци и изображения, Исус не можеше да мине през тях, без да изпита една горчива опит
нос
т.
Обаче Исус имаше и други изживявания.
Още преди доста време Исус от Назарет имаше възможност да наблюдава следното: Когато се приближаваше до специалните врати за есеите, по които нямаше никакви знаци и изображения, Исус не можеше да мине през тях, без да изпита една горчива опитност.
Той се вглеждаше в тези врати, умишлено лишени от каквито и да е изображения, обаче духовният му поглед ясно различаваше от двете страни на тези врати онези Същества, които според духовно-научното изследване носят имената Ариман и Луцифер. И постепенно той се убеди, че отвращението на есеите от украсените с образи врати би трябвало да има нещо общо с магическото привличане на споменатите духовни Същества и че всъщност художествената украса на вратите е свързана по някакъв начин с Луцифер и Ариман. Исус от Назарет често беше стигал до тези изводи и по-рано.
към текста >>
Той се вглеждаше в тези врати, умишлено лишени от каквито и да е изображения, обаче духовният му поглед ясно различаваше от двете страни на тези врати онези Същества, които според духовно-научното изследване
нос
ят имената Ариман и Луцифер.
Обаче Исус имаше и други изживявания. Още преди доста време Исус от Назарет имаше възможност да наблюдава следното: Когато се приближаваше до специалните врати за есеите, по които нямаше никакви знаци и изображения, Исус не можеше да мине през тях, без да изпита една горчива опитност.
Той се вглеждаше в тези врати, умишлено лишени от каквито и да е изображения, обаче духовният му поглед ясно различаваше от двете страни на тези врати онези Същества, които според духовно-научното изследване носят имената Ариман и Луцифер.
И постепенно той се убеди, че отвращението на есеите от украсените с образи врати би трябвало да има нещо общо с магическото привличане на споменатите духовни Същества и че всъщност художествената украса на вратите е свързана по някакъв начин с Луцифер и Ариман. Исус от Назарет често беше стигал до тези изводи и по-рано.
към текста >>
И постепенно той се убеди, че отвращението на есеите от украсените с образи врати би трябвало да има нещо общо с магическото привличане на споменатите духовни Същества и че всъщ
нос
т художествената украса на вратите е свързана по някакъв начин с Луцифер и Ариман.
Обаче Исус имаше и други изживявания. Още преди доста време Исус от Назарет имаше възможност да наблюдава следното: Когато се приближаваше до специалните врати за есеите, по които нямаше никакви знаци и изображения, Исус не можеше да мине през тях, без да изпита една горчива опитност. Той се вглеждаше в тези врати, умишлено лишени от каквито и да е изображения, обаче духовният му поглед ясно различаваше от двете страни на тези врати онези Същества, които според духовно-научното изследване носят имената Ариман и Луцифер.
И постепенно той се убеди, че отвращението на есеите от украсените с образи врати би трябвало да има нещо общо с магическото привличане на споменатите духовни Същества и че всъщност художествената украса на вратите е свързана по някакъв начин с Луцифер и Ариман.
Исус от Назарет често беше стигал до тези изводи и по-рано.
към текста >>
С онази част от душата си, в която е събрал такива изживявания, човек се чувствува вече свързан със самите тях и продължава да ги
нос
и по-нататък през живота си.
Който е изпитал подобни изживявания, добре знае, че безплодното мъдруване тук е напълно неуместно, понеже тези неща са потресаващи. Освен това човек скоро се убеждава, че в случая обикновените човешки мисли са крайно недостатъчни. Човешките мисли далеч не могат да се справят с тези факти. Обаче подобни впечатления не само проникват в дълбините на душата, а просто стават неотменна част от самия душевен живот.
С онази част от душата си, в която е събрал такива изживявания, човек се чувствува вече свързан със самите тях и продължава да ги носи по-нататък през живота си.
към текста >>
Впоследствие това се отрази и на отношенията му с есеите: след тези опит
нос
ти той вече не се разбираше така добре с тях.
Ето как Исус от Назарет се запозна с двата образа на Луцифер и Ариман, виждайки ги зад вратите на есеите. Първоначално това не предизвика нищо друго, освен че за него стана ясно: между тези духовни Същества и есеите стои някаква тайна.
Впоследствие това се отрази и на отношенията му с есеите: след тези опитности той вече не се разбираше така добре с тях.
Защото в душата му живееше нещо, за което той не се осмеляваше да говори пред есеите: всеки път в разговор с есеите, между Исус и тях заставаха неговите опитности пред вратите на есеите.
към текста >>
Защото в душата му живееше нещо, за което той не се осмеляваше да говори пред есеите: всеки път в разговор с есеите, между Исус и тях заставаха неговите опит
нос
ти пред вратите на есеите.
Ето как Исус от Назарет се запозна с двата образа на Луцифер и Ариман, виждайки ги зад вратите на есеите. Първоначално това не предизвика нищо друго, освен че за него стана ясно: между тези духовни Същества и есеите стои някаква тайна. Впоследствие това се отрази и на отношенията му с есеите: след тези опитности той вече не се разбираше така добре с тях.
Защото в душата му живееше нещо, за което той не се осмеляваше да говори пред есеите: всеки път в разговор с есеите, между Исус и тях заставаха неговите опитности пред вратите на есеите.
към текста >>
Защото той добре знаеше, че те бягат тъкмо поради свеще
нос
тта на есейския Орден, на есейския манастир.
Един ден, когато след поредния важен разговор, засягащ най-висшите духовни области, Исус от Назарет напускаше главната сграда на есеите, минавайки през вратата, той се натъкна на образите, за които знаеше, че това бяха Луцифер и Ариман. И той видя, как Луцифер и Ариман побягнаха от вратата на есейския дом. Сега в душата му се породи един въпрос. Не че той питаше със своя разум, просто в душата му нахлу с огромна и първична сила следният въпрос: Накъде бягат те, накъде бягат Луцифер и Ариман?
Защото той добре знаеше, че те бягат тъкмо поради свещеността на есейския Орден, на есейския манастир.
И в душата му изникна въпросът: Накъде бягат те? И от тук нататък този въпрос не го напускаше и просто изгаряше душата му като огън; през следващите седмици този въпрос звучеше в душата му всеки час, всяка минута. Когато след духовния разговор, който беше водил с есеите, той напусна главната им сграда, в душата му гореше въпросът: Накъде бяха побягнали Луцифер и Ариман?
към текста >>
А какво направи той по-нататък под впечатлението на този изгарящ въпрос, след като разбра, че старите инспирации са безвъзвратно изгубени, а религиите покварени от демонически сили, след като падна пред олтара на езическия храм и чу преобразения глас на Батх-Кол, и какво точно означава разказаното от мен току-що от
нос
но въпроса на Исус от Назарет: Накъде побягнаха Луцифер и Ариман?
А какво направи той по-нататък под впечатлението на този изгарящ въпрос, след като разбра, че старите инспирации са безвъзвратно изгубени, а религиите покварени от демонически сили, след като падна пред олтара на езическия храм и чу преобразения глас на Батх-Кол, и какво точно означава разказаното от мен току-що относно въпроса на Исус от Назарет: Накъде побягнаха Луцифер и Ариман?
за всичко това ние ще продължим до говорим утре.
към текста >>
13.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Когато си припомняше миналото, той си даваше сметка за безкрайната топлина, и сърдеч
нос
т, които грееха в душата му.
Когато си припомняше миналото, той си даваше сметка за безкрайната топлина, и сърдечност, които грееха в душата му.
Като момче, той беше напълно откъснат от света, но имаше живото усещане за величието на природата и за всичко, което тя искаше да каже на хората. Обратно, той не беше предразположен към човешката мъдрост, към човешкото знание. Той се интересуваше твърде малко от каквито и да е учебни занимания! Би било съвсем погрешно да се мисли, че до своята дванадесета година, т.е. преди навлизането на Заратустра в неговата душа, това момче Исус е притежавало някакви външни дарби.
към текста >>
Сега той често си мислеше, по колко различен начин беше свързан с духовната същ
нос
т на света преди дванадесетата си година, когато душата му беше сякаш отворена за дълбините на света!
Той се интересуваше твърде малко от каквито и да е учебни занимания! Би било съвсем погрешно да се мисли, че до своята дванадесета година, т.е. преди навлизането на Заратустра в неговата душа, това момче Исус е притежавало някакви външни дарби. Напротив, момчето беше необичайно кротко и нежно, способно да обича всички около себе си, способно да вниква в сърцата на другите, но без какъвто и да е интерес към натрупаното през вековете човешко знание. И после, в синагогата на Йерусалим дойде онзи момент, когато всичко това сякаш изхвърча от дванадесетгодишното момче, за да от стъпи място на цялата онази Заратустрова мъдрост, която нахлу в него с неудържима сила!
Сега той често си мислеше, по колко различен начин беше свързан с духовната същност на света преди дванадесетата си година, когато душата му беше сякаш отворена за дълбините на света!
Припомняше си как беше протекъл живота му по-късно, как откри, че душата му е готова да приеме еврейското учение, което обаче сякаш бликаше от самия него, как беше потресен от факта, че Батх-Кол не може да инспирира хората както по-рано; и как после се запозна с езическите култове, как цялото езическо знание и цялата езическа религиозност смутиха и опечалиха душата му. Припомняше си още, как между своята осемнадесета и двадесет и четвърта го дина се докосна до външните постижения на човечеството, и как после, приблизително двадесет и четири годишен, беше влязъл в есейската общност, запознавайки се там с едно тайно учение и с хората, които го проповядваха. Ето за какво често мислеше той. Обаче той знаеше и друго: че, общо взето, душата му беше докосната само от знанието, което хората бяха натрупали през вековете като мъдрост, култура, морални устои. Той чувствуваше, че връзката му със земното човечество датира след неговата дванадесета година.
към текста >>
Припомняше си как беше протекъл живота му по-късно, как откри, че душата му е готова да приеме еврейското учение, което обаче сякаш бликаше от самия него, как беше потресен от факта, че Батх-Кол не може да инспирира хората както по-рано; и как после се запозна с езическите култове, как цялото езическо знание и цялата езическа религиоз
нос
т смутиха и опечалиха душата му.
Би било съвсем погрешно да се мисли, че до своята дванадесета година, т.е. преди навлизането на Заратустра в неговата душа, това момче Исус е притежавало някакви външни дарби. Напротив, момчето беше необичайно кротко и нежно, способно да обича всички около себе си, способно да вниква в сърцата на другите, но без какъвто и да е интерес към натрупаното през вековете човешко знание. И после, в синагогата на Йерусалим дойде онзи момент, когато всичко това сякаш изхвърча от дванадесетгодишното момче, за да от стъпи място на цялата онази Заратустрова мъдрост, която нахлу в него с неудържима сила! Сега той често си мислеше, по колко различен начин беше свързан с духовната същност на света преди дванадесетата си година, когато душата му беше сякаш отворена за дълбините на света!
Припомняше си как беше протекъл живота му по-късно, как откри, че душата му е готова да приеме еврейското учение, което обаче сякаш бликаше от самия него, как беше потресен от факта, че Батх-Кол не може да инспирира хората както по-рано; и как после се запозна с езическите култове, как цялото езическо знание и цялата езическа религиозност смутиха и опечалиха душата му.
Припомняше си още, как между своята осемнадесета и двадесет и четвърта го дина се докосна до външните постижения на човечеството, и как после, приблизително двадесет и четири годишен, беше влязъл в есейската общност, запознавайки се там с едно тайно учение и с хората, които го проповядваха. Ето за какво често мислеше той. Обаче той знаеше и друго: че, общо взето, душата му беше докосната само от знанието, което хората бяха натрупали през вековете като мъдрост, култура, морални устои. Той чувствуваше, че връзката му със земното човечество датира след неговата дванадесета година. И сега той често трябваше да се замисля какъв е бил преди тази дванадесета година, когато изглеждаше не посредствено свързан с божествените източници на съществуванието, когато всичко в него беше първично и просто бликаше от нежната му, отзивчива душа, за да се свърже по най-естествен начин с другите човешки души, докато сега той беше станал мълчалив и самотен.
към текста >>
Припомняше си още, как между своята осемнадесета и двадесет и четвърта го дина се докосна до външните постижения на човечеството, и как после, приблизително двадесет и четири годишен, беше влязъл в есейската общ
нос
т, запознавайки се там с едно тайно учение и с хората, които го проповядваха.
преди навлизането на Заратустра в неговата душа, това момче Исус е притежавало някакви външни дарби. Напротив, момчето беше необичайно кротко и нежно, способно да обича всички около себе си, способно да вниква в сърцата на другите, но без какъвто и да е интерес към натрупаното през вековете човешко знание. И после, в синагогата на Йерусалим дойде онзи момент, когато всичко това сякаш изхвърча от дванадесетгодишното момче, за да от стъпи място на цялата онази Заратустрова мъдрост, която нахлу в него с неудържима сила! Сега той често си мислеше, по колко различен начин беше свързан с духовната същност на света преди дванадесетата си година, когато душата му беше сякаш отворена за дълбините на света! Припомняше си как беше протекъл живота му по-късно, как откри, че душата му е готова да приеме еврейското учение, което обаче сякаш бликаше от самия него, как беше потресен от факта, че Батх-Кол не може да инспирира хората както по-рано; и как после се запозна с езическите култове, как цялото езическо знание и цялата езическа религиозност смутиха и опечалиха душата му.
Припомняше си още, как между своята осемнадесета и двадесет и четвърта го дина се докосна до външните постижения на човечеството, и как после, приблизително двадесет и четири годишен, беше влязъл в есейската общност, запознавайки се там с едно тайно учение и с хората, които го проповядваха.
Ето за какво често мислеше той. Обаче той знаеше и друго: че, общо взето, душата му беше докосната само от знанието, което хората бяха натрупали през вековете като мъдрост, култура, морални устои. Той чувствуваше, че връзката му със земното човечество датира след неговата дванадесета година. И сега той често трябваше да се замисля какъв е бил преди тази дванадесета година, когато изглеждаше не посредствено свързан с божествените източници на съществуванието, когато всичко в него беше първично и просто бликаше от нежната му, отзивчива душа, за да се свърже по най-естествен начин с другите човешки души, докато сега той беше станал мълчалив и самотен.
към текста >>
Всички тези чувства породиха един съвсем конкретен разговор между него и онази лич
нос
т, която беше станала негова майка.
Всички тези чувства породиха един съвсем конкретен разговор между него и онази личност, която беше станала негова майка.
Майката го обичаше силно и често пъти беше разговаряла с него за красивите и величествени промени, настъпили с него след дванадесетата му година. Между него и мащехата възникваха все по-интимни и по-благородни отношения. Обаче пред нея той беше премълчал вътрешното си раздвоение, така че тя имаше представа само за красивите и величествени мигове от живота му. Тя беше видяла само това, как той става все по-мъдър и как прониква все по-дълбоко в еволюцията на човечеството. Ето защо голяма част от подробната му изповед беше за нея нещо ново, но тя я прие с отзивчивост и разбиране.
към текста >>
Това което постигнах в душата си, днес няма никаква стой
нос
т.
Техните думи биха отишли на вятъра!
Това което постигнах в душата си, днес няма никаква стойност.
към текста >>
Този човек
нос
еше в сърцето си цели съкровища от мъдрост.
Ето как говореше Исус от Назарет, обръщайки внимание на това, как неотдавна думите на един наистина велик учител също заглъхнаха без никакви последици за другите. Защото, тъй се изрази той, въпреки че този духовен учител, добрият стар Хилел*28, не можеше да се мери с древните пророци, той все пак беше забележителен мъдрец. Исус добре знаеше какво означава за евреите този добър стар Хилел, който проповядваше учението си през трудните времена от царуването на Ирод.
Този човек носеше в сърцето си цели съкровища от мъдрост.
Исус знаеше колко трудно намират пътя към човешките сърца тихите, отмерени думи на стария Хилел. За Хилел казваха: Тора, основният закон на евреите беше изгубен за хората, но Хилел отново го възстанови.
към текста >>
Запазен е един разказ, описващ Хилел като човек с безкрайно търпение, с безкрайна неж
нос
т.
Хилел е описан като човек с кротък и благ характер, постигащ изключително много с търпение, състрадание и любов.
Запазен е един разказ, описващ Хилел като човек с безкрайно търпение, с безкрайна нежност.
Веднъж двама души се обзаложили, дали Хилел може да бъде разгневен или не, понеже всички твърдели, че това е невъзможно. Двамата се обзаложили и единият от тях казал: Ще направя всичко, за да разгневя Хилел. Естествено, той искал да спечели облога. И веднъж, когато Хилел бил крайно зает с приготовленията за съботата, този човек потропал на вратата му и казал с не твърде вежлив тон а Хилел, като председател на висшия духовен съвет бил свикнал да се обръщат вежливо към него така че въпросният човек просто извикал: Хилел, излез, бързо излез навън! Хилел наметнал връхната си дреха и излязъл.
към текста >>
Безполезно и без никаква стой
нос
т е всичко онова, което би могло да се даде на народа по стария начин.
Това беше едно невъобразимо болезнено и разтърсващо изживяване за Исус, което го принуди да си каже: Някога евреите можеха да разбират пророците, някога еврейският народ разбираше езика на Бога, обаче днес никой не го разбира. Днес подобни думи и проповеди са неуместни; липсват ушите, които биха могли да ги разберат.
Безполезно и без никаква стойност е всичко онова, което би могло да се даде на народа по стария начин.
И обобщавайки мислите си, Исус от Назарет се обърна към своята майка: Откровенията на древното юдейство са вече немислими на тази Земя, понеже древните юдеи вече не са тук, за да ги възприемат.
към текста >>
Майката на Исус учудена се вслушваше, когато той описваше като лишено от всякаква стой
нос
т всичко онова, което тя смяташе за свещено.
Майката на Исус учудена се вслушваше, когато той описваше като лишено от всякаква стойност всичко онова, което тя смяташе за свещено.
Обаче тя го обичаше дълбоко и усещаше своята безгранична любов. Ето за що тя все пак долови смисъла на това, което той искаше да й каже. А Исус продължи разговора, стигайки до изживяванията си в езическите храмове. В спомените му просветна онзи момент, когато се свлече пред езическия олтар и чу промененият глас на Батх-Кол. Сега съзнанието му се озари от един вид спомен за древното учение на Заратустра.
към текста >>
Той все още не знаеше, че
нос
и в себе си душата на Заратустра, обаче в хода на разговора у него започна да напира учението на Заратустра, мъдростта на Заратустра, древният импулс на Заратустра.
Обаче тя го обичаше дълбоко и усещаше своята безгранична любов. Ето за що тя все пак долови смисъла на това, което той искаше да й каже. А Исус продължи разговора, стигайки до изживяванията си в езическите храмове. В спомените му просветна онзи момент, когато се свлече пред езическия олтар и чу промененият глас на Батх-Кол. Сега съзнанието му се озари от един вид спомен за древното учение на Заратустра.
Той все още не знаеше, че носи в себе си душата на Заратустра, обаче в хода на разговора у него започна да напира учението на Заратустра, мъдростта на Заратустра, древният импулс на Заратустра.
Заедно с майка си той отново изживя великия Заратустров импулс. В душата му отново изгря цялата величествена красота на древното Слънчево учение. И той си спомни: Когато бях паднал пред езическия олтар, аз чух нещо, подобно на откровение! А сега в спомените му отново нахлуха думите на променения Батх-Кол, които вчера изговорих пред Вас, и той ги каза на майка си:
към текста >>
Сега в него оживя, и то с цялото си величие, култа на Митра, и го озари като една скрита, вътрешна гениал
нос
т.
Сега в него оживя, и то с цялото си величие, култа на Митра, и го озари като една скрита, вътрешна гениалност.
С майка си той сподели твърде много за величието и славата на древното езичество, за древните Мистерии на различните народи, части от които се бяха слели, тук в Предна Азия и Южна Европа, като култ на Митра, макар и под друго име. Обаче в същото време душата му тръпнеше от ужасното усещане: как можа този култ да се промени до такава степен, че да попадне под властта на онези демонически сили, които той сам изпита през двадесет и четвъртата година от своя живот. Миналите изживявания отново нахлуха в неговото съзнание. И сега древното Заратустрово учение застана пред него като нещо, което е напълно неподходящо за съвременните хора. Впечатлен от всичко това, той се обърна към своята майка и продължи: Дори и всички древни Мистерии и култове отново да се обединят в едно цяло, хората, които биха чули и разбрали цялото величие на езическите Мистерии, тези хора вече не са тук.
към текста >>
Защото сега Исус от Назарет знаеше, че видоизмененият глас на Батх-Кол, който навремето се обърна към него с думите „Амен, властвуват злините" всъщ
нос
т беше едно прадревно свещено учение, една универсална молитва, произнесена в древните мистерийни центрове, която обаче днес е напълно забравена.
Защото сега Исус от Назарет знаеше, че видоизмененият глас на Батх-Кол, който навремето се обърна към него с думите „Амен, властвуват злините" всъщност беше едно прадревно свещено учение, една универсална молитва, произнесена в древните мистерийни центрове, която обаче днес е напълно забравена.
Сега знаеше, че когато беше паднал пред езическия олтар и душата му се намираше извън тялото, той беше получил един ясен знак от древната мистерийна мъдрост. Но в същото време, и той го изтъкна в разговора, Исус виждаше, че днес не съществува никаква възможност тези неща да бъдат разбрани.
към текста >>
Но в същото време, и той го изтъкна в разговора, Исус виждаше, че днес не съществува никаква възмож
нос
т тези неща да бъдат разбрани.
Защото сега Исус от Назарет знаеше, че видоизмененият глас на Батх-Кол, който навремето се обърна към него с думите „Амен, властвуват злините" всъщност беше едно прадревно свещено учение, една универсална молитва, произнесена в древните мистерийни центрове, която обаче днес е напълно забравена. Сега знаеше, че когато беше паднал пред езическия олтар и душата му се намираше извън тялото, той беше получил един ясен знак от древната мистерийна мъдрост.
Но в същото време, и той го изтъкна в разговора, Исус виждаше, че днес не съществува никаква възможност тези неща да бъдат разбрани.
към текста >>
И колко прав беше Хилел, когато казваше: Не се отделяй от общ
нос
тта, а работи и действувай вътре в нея, насочи своята обич към братята-човеци, защото ако си сам, какво представляваш ти тогава?
В по-нататъшния разговор с майка си Исус разказа за всичко онова, което беше възприел от общуването си с есеите. Той описа красотата и величието на есейското учение, припомни си благонравието и кротостта на есеите. А после дойде ред и на третите забележителни думи, които възникнаха у него по време на духовния му разговор с Буда: Не всички хора могат да станат есеи!
И колко прав беше Хилел, когато казваше: Не се отделяй от общността, а работи и действувай вътре в нея, насочи своята обич към братята-човеци, защото ако си сам, какво представляваш ти тогава?
Обаче есеите правят точно това: те се оттеглят със своите свещени ритуали и по този начин стоварват нещастието върху останалите хора. Напуснати от есеите, останалите хора просто са длъжни да понесат нещастието.
към текста >>
Сега, след своето общуване с есеите, той знаеше: Да, все още има възмож
нос
т за издигане в божествено-духовния свят, но тя е по силите на малцина, и то за сметка на мнозинството.
След това Исус сподели с майка си едно друго свое изживяване, за което стана дума вчера: Когато веднъж, след един интимен и важен разговор с есеите, се прибирах у дома, минавайки през тяхната врата, видях как Луцифер и Ариман побягват от там. И от тогава, скъпа майко, аз зная, че чрез своите навици и чрез тайното си учение есеите се предпазват от Луцифер и Ариман, но за сметка на това, че Луцифер и Ариман побягват от техните среди. Обаче по този начин те прогонват Луцифер и Ариман от себе си и ги насочват към другите хора. Есеите постигат душевна хармония за сметка на другите хора!
Сега, след своето общуване с есеите, той знаеше: Да, все още има възможност за издигане в божествено-духовния свят, но тя е по силите на малцина, и то за сметка на мнозинството.
Сега той знаеше: Що се отнася не до индивида, а до цялото човечество, истинското му свързване с божествено-духовния свят е невъзможно нито в смисъла на юдейството, нито в смисъла на езичничеството, нито в смисъла на есейството.
към текста >>
От Исусовата душа излязоха не само тези думи; тъй като беше силно свързан с тази жена след своята дванадесетгодишна възраст, сега от него излязоха не само думите, но и цялата му вътрешна същ
нос
т, сега той изглеждаше като опразнен, като човек, чиито Аз се намира вън от тялото.
Тези думи направиха ужасяващо впечатление на майката. По време на целия този разговор тя просто се сля с него, стана едно цяло с него. Цялата душа, целият Аз на Исус от Назарет беше вложен в тези думи. И тук аз бих искал да се докосна до една друга тайна, отнасяща се за времето преди Йоановото Кръщение.
От Исусовата душа излязоха не само тези думи; тъй като беше силно свързан с тази жена след своята дванадесетгодишна възраст, сега от него излязоха не само думите, но и цялата му вътрешна същност, сега той изглеждаше като опразнен, като човек, чиито Аз се намира вън от тялото.
Но за разлика от него, майката получи един вид нов Аз: тя се превърна в една нова личност.
към текста >>
Но за разлика от него, майката получи един вид нов Аз: тя се превърна в една нова лич
нос
т.
Тези думи направиха ужасяващо впечатление на майката. По време на целия този разговор тя просто се сля с него, стана едно цяло с него. Цялата душа, целият Аз на Исус от Назарет беше вложен в тези думи. И тук аз бих искал да се докосна до една друга тайна, отнасяща се за времето преди Йоановото Кръщение. От Исусовата душа излязоха не само тези думи; тъй като беше силно свързан с тази жена след своята дванадесетгодишна възраст, сега от него излязоха не само думите, но и цялата му вътрешна същност, сега той изглеждаше като опразнен, като човек, чиито Аз се намира вън от тялото.
Но за разлика от него, майката получи един вид нов Аз: тя се превърна в една нова личност.
към текста >>
И Христовото Същество се потопи тъкмо в това тяло, което сега беше изпълнено единствено с безкрайна душевна неж
нос
т и топлота.
Ето как изглеждаха нещата. Сега Христовото Същество вече проникна в тялото на Исус. След въпросният разговор Исус беше напуснат от Заратустровия Аз, а всичко онова, което той представляваше преди дванадесетата си година, продължи да съществува, но в по-засилена степен.
И Христовото Същество се потопи тъкмо в това тяло, което сега беше изпълнено единствено с безкрайна душевна нежност и топлота.
Сега Исус беше проникнат от Христос; а майката получи един нов Аз; тя стана нова личност.
към текста >>
Сега Исус беше проникнат от Христос; а майката получи един нов Аз; тя стана нова лич
нос
т.
Ето как изглеждаха нещата. Сега Христовото Същество вече проникна в тялото на Исус. След въпросният разговор Исус беше напуснат от Заратустровия Аз, а всичко онова, което той представляваше преди дванадесетата си година, продължи да съществува, но в по-засилена степен. И Христовото Същество се потопи тъкмо в това тяло, което сега беше изпълнено единствено с безкрайна душевна нежност и топлота.
Сега Исус беше проникнат от Христос; а майката получи един нов Аз; тя стана нова личност.
към текста >>
Така Христовото Същество пристъпи съвсем непредубедено към първите си земни опит
нос
ти.
Нека правилно да си представим изключителния характер на това събитие! Нека да се опитаме да вникнем в него, но и да усетим друго че отсега нататък на Земята живее едно особено Същество: Христовото Същество, инкарнирано в едно човешко тяло, едно Същество, което до тогава изобщо не беше влизало в човешко тяло, а обитаваше само духовните светове и познаваше тях, но не и земния свят, не и земния живот! От Земния свят Христовото Същество узна единствено това, което беше побрано в трите тела физическото, етерното и астрално тяло на Исус от Назарет. То се потопи в тези тела, такива, каквито те бяха станали под влияние на тридесетгодишния му досегашен живот.
Така Христовото Същество пристъпи съвсем непредубедено към първите си земни опитности.
към текста >>
Ето защо специално подчертавам, че в хода на по-нататъшните окултни изследвания, някои подроб
нос
ти биха могли да бъдат представени и в малко по-различен вид.
Аз вярвам, че сцената на Изкушението, такава каквато ще я разкажа сега, е напълно достоверна. Обаче да се дешифрират такива процеси в Хрониката Акаша е изключително трудно.
Ето защо специално подчертавам, че в хода на по-нататъшните окултни изследвания, някои подробности биха могли да бъдат представени и в малко по-различен вид.
Но същественото е тъкмо това, което ще споделя с Вас. Сцената на Изкушението се намира в различните Евангелия, обаче те разказват за нея, естествено, по съвсем различен начин нещо, което често съм изтъквал. Постарах се да проуча тази сцена на Изкушението такава, каквато е била в действителност и бих искал сега да я разкажа без каквито и да предубеждения.
към текста >>
Постарах се да проуча тази сцена на Изкушението такава, каквато е била в действител
нос
т и бих искал сега да я разкажа без каквито и да предубеждения.
Аз вярвам, че сцената на Изкушението, такава каквато ще я разкажа сега, е напълно достоверна. Обаче да се дешифрират такива процеси в Хрониката Акаша е изключително трудно. Ето защо специално подчертавам, че в хода на по-нататъшните окултни изследвания, някои подробности биха могли да бъдат представени и в малко по-различен вид. Но същественото е тъкмо това, което ще споделя с Вас. Сцената на Изкушението се намира в различните Евангелия, обаче те разказват за нея, естествено, по съвсем различен начин нещо, което често съм изтъквал.
Постарах се да проуча тази сцена на Изкушението такава, каквато е била в действителност и бих искал сега да я разкажа без каквито и да предубеждения.
към текста >>
Другите царства, в които е поставен човека, са създадени от Боговете и Духовете на древ
нос
тта; те вече остаряха.
Най-напред, в своето усамотение, Христовото Същество, обитаващо тялото на Исус от Назарет, срещна Луцифер, онзи Луцифер, който изкушава хората, когато те се надценяват, когато са недостатъчно смирени и не се стремят към себепознание. Фалшивата гордост, високомерието, себе-възвеличаването: ето какво иска да предизвика Луцифер. Сега Луцифер се изправя срещу Христос Исус и Му казва приблизително онези думи, които срещаме и в другите Евангелия: Погледни ме!
Другите царства, в които е поставен човека, са създадени от Боговете и Духовете на древността; те вече остаряха.
Аз искам да създам едно ново царство; аз искам да се освободя от досегашния миров ред; ако Ти влезеш в моето царство, аз ще Ти дам цялата красота и цялото великолепие на старите царства. Обаче Ти трябва да се отделиш от другите Богове и да ме признаеш!
към текста >>
И ето че единият каза: Чрез моята духов
нос
т, чрез това, което мога да ти дам, ако Ти ме признаеш, Ти вече няма да се нуждаеш от човешкото тяло, в което се намираш сега.
Тогава Луцифер предприе втора атака, но този път привлече на своя страна и Ариман, така че сега те двамата се обърнаха към Христос. Единият искаше да събуди Неговото високомерие: Луцифер; другият искаше да предизвика Неговия страх: Ариман.
И ето че единият каза: Чрез моята духовност, чрез това, което мога да ти дам, ако Ти ме признаеш, Ти вече няма да се нуждаеш от човешкото тяло, в което се намираш сега.
Това физическо тяло те подчинява и Ти трябва да се съобразяваш със законите на тежестта. То ти пречи да преодолееш законите на тежестта, обаче аз мога да те издигна над тях. Хвърли се от скалата и ще видиш, че няма да се случи нищо! Защото писано е: „Аз ще заповядвам на Ангелите да те пазят, за да не удариш о камък ногата си." Ариман допълни: Аз ще те предпазя от страха! Хвърли се долу!
към текста >>
Ето как протече в действител
нос
т историята с Изкушението.
Ето как протече в действителност историята с Изкушението.
Следователно, тук остава нещо недоизяснено. Да, въпросите не бяха разрешени окончателно; разрешени бяха въпросите на Луцифер, но не и тези на Ариман. За да бъдат разрешени, необходимо беше още нещо.
към текста >>
Всъщ
нос
т Той не се усещаше вече свързан със старите сили на общочовешката еволюция.
Когато Христос Исус напусна своето уединение, Той се почувствува издигнат над всичко, което беше из живял и научил от дванадесетата си година насам; от друга страна Той почувствува Христовия Дух здраво свързан с това, което беше живяло в него преди дванадесетата година.
Всъщност Той не се усещаше вече свързан със старите сили на общочовешката еволюция.
Безразличен му беше станал дори езикът, на който се говореше наоколо, така че в началото Той предимно мълчеше. Той странствуваше около Назарет; като постепенно се отдалечаваше все повече и повече. Той посети много от онези места, които познаваше от времето на Исус. И сега настъпи нещо забележително. Много моля да се има предвид, че аз описвам фактите от Петото Евангелие и би било неуместно, ако някой веднага поиска да търси противоречия с другите четири Евангелия.
към текста >>
И като в резултат на една космическа закономер
нос
т, се случи следното.
По домовете на хората и в страноприемниците се говореше много за този мил човек, за Исус от Назарет.
И като в резултат на една космическа закономерност, се случи следното.
Тук аз разказвам сцени, които се повтаряха многократно и които често могат да бъдат обект на нашето ясновидско изследване. Много от семействата, при които Исус от Назарет беше работил, се събираха след залеза на Слънцето и с удоволствие говореха за този обикнат от тях човек, за Исус от Назарет. Много разказваха те за неговата кротост и благочестие, за неговите сърдечни обноски, които бяха изпълнили душите им през дните, когато той живееше всред тях. И в някои от тези домове като един вид последействие на любовта, излъчваща се от Исус след като бяха говорили часове наред за скъпия гост, ставаше така, че в стаите се явяваше като едно общо видение образът на Исус от Назарет. Да, Той ги посещаваше духом, или пък те сами изграждаха Неговия духовен образ.
към текста >>
Много разказваха те за неговата кротост и благочестие, за неговите сърдечни об
нос
ки, които бяха изпълнили душите им през дните, когато той живееше всред тях.
По домовете на хората и в страноприемниците се говореше много за този мил човек, за Исус от Назарет. И като в резултат на една космическа закономерност, се случи следното. Тук аз разказвам сцени, които се повтаряха многократно и които често могат да бъдат обект на нашето ясновидско изследване. Много от семействата, при които Исус от Назарет беше работил, се събираха след залеза на Слънцето и с удоволствие говореха за този обикнат от тях човек, за Исус от Назарет.
Много разказваха те за неговата кротост и благочестие, за неговите сърдечни обноски, които бяха изпълнили душите им през дните, когато той живееше всред тях.
И в някои от тези домове като един вид последействие на любовта, излъчваща се от Исус след като бяха говорили часове наред за скъпия гост, ставаше така, че в стаите се явяваше като едно общо видение образът на Исус от Назарет. Да, Той ги посещаваше духом, или пък те сами изграждаха Неговия духовен образ.
към текста >>
Сега неговата преобразена вътрешна същ
нос
т изгря за тях с пълна сила; въплъщаването на Христос в тялото на Исус от Назарет беше впечатляващо най-вече за онези, които го познаваха от по-рано.
Сега неговата преобразена вътрешна същност изгря за тях с пълна сила; въплъщаването на Христос в тялото на Исус от Назарет беше впечатляващо най-вече за онези, които го познаваха от по-рано.
Защото по-рано те усещаха само неговата обич, доброта и нежност; докато сега от Него се излъчваше една вълшебна сила! Ако по-рано в негово присъствие те се усещаха просто утешени, сега чрез Него те се усещаха изцелени. После те се отправяха към онези от своите съседи, които бяха измъчвани от демонически сили и ги водеха при Христос. И стана така, че след победата си над Луцифер и след като от Ариман беше останало само едно жило, Христос Исус можа да постигне у хората, намиращи се под властта на Ариман онова, което Библията нарича изгонване на демоните и изцеление на болните. Заставайки пред хората като Христос Исус, Той виждаше, че много от демоните, които беше съзрял, когато се свлече пред езическия жертвен олтар, сега се оттегляха надалеч.
към текста >>
Защото по-рано те усещаха само неговата обич, доброта и неж
нос
т; докато сега от Него се излъчваше една вълшебна сила!
Сега неговата преобразена вътрешна същност изгря за тях с пълна сила; въплъщаването на Христос в тялото на Исус от Назарет беше впечатляващо най-вече за онези, които го познаваха от по-рано.
Защото по-рано те усещаха само неговата обич, доброта и нежност; докато сега от Него се излъчваше една вълшебна сила!
Ако по-рано в негово присъствие те се усещаха просто утешени, сега чрез Него те се усещаха изцелени. После те се отправяха към онези от своите съседи, които бяха измъчвани от демонически сили и ги водеха при Христос. И стана така, че след победата си над Луцифер и след като от Ариман беше останало само едно жило, Христос Исус можа да постигне у хората, намиращи се под властта на Ариман онова, което Библията нарича изгонване на демоните и изцеление на болните. Заставайки пред хората като Христос Исус, Той виждаше, че много от демоните, които беше съзрял, когато се свлече пред езическия жертвен олтар, сега се оттегляха надалеч. Защото те, също както Луцифер и Ариман, виждаха в Него своя противник.
към текста >>
И тогава у Него просветна следната земна опит
нос
т на Бога: Аз трябва да науча хората не как Боговете прокараха пътя от Духа към Земята, а как хората да намерят пътя от Земята към Духа.
Бродейки из страната с тези мисли, стана така, че онези, които бяха най-дълбоко развълнувани от преобразяването на Исус от Назарет, се превърнаха в Негови ученици и Го последваха. В тяхно лице Той видя около себе си една група от сподвижници със съвсем нова душевна нагласа, които чрез Него станаха коренно различни от повечето свои съвременници, за които Той някога беше казал на майка си, че вече не са в състояние да слушат и разбират старото откровение.
И тогава у Него просветна следната земна опитност на Бога: Аз трябва да науча хората не как Боговете прокараха пътя от Духа към Земята, а как хората да намерят пътя от Земята към Духа.
към текста >>
Един или друг ученик често имаше усещането, че Христовото Същество влиза в неговата собствена душа и сега ученикът започваше да произнася думи, които всъщ
нос
т можеха да бъдат произнесени единствено от самия Христос Исус.
Въздействията на Христос Исус върху учениците бяха забележителни. Много моля, скъпи приятели, да не забравяте, че аз просто разказвам това, което може да се прочете в Петото Евангелие. И така, ходейки из страната, Той упражняваше забележителни въздействия върху околния свят. Макар и да прекарваше цялото време заедно с апостолите, с учениците именно защото беше Христово Същество често пъти Той просто се намираше не вътре в тялото на Исус, а извън него. Често пъти, бродейки заедно с Него из страната, някои от учениците усещаха, като че ли Той е вътре в тях, в собствените им души, въпреки че наглед крачеше редом с тях.
Един или друг ученик често имаше усещането, че Христовото Същество влиза в неговата собствена душа и сега ученикът започваше да произнася думи, които всъщност можеха да бъдат произнесени единствено от самия Христос Исус.
После апостолите се отправяха към друга област от страната, срещаха се с много хора и често ставаше така, че онзи, който говореше, не винаги беше самия Христос Исус, а говореше някой от учениците; защото между Него и учениците възникна една неразделна общност, която включваше и Неговата мъдрост.
към текста >>
После апостолите се отправяха към друга област от страната, срещаха се с много хора и често ставаше така, че онзи, който говореше, не винаги беше самия Христос Исус, а говореше някой от учениците; защото между Него и учениците възникна една неразделна общ
нос
т, която включваше и Неговата мъдрост.
Много моля, скъпи приятели, да не забравяте, че аз просто разказвам това, което може да се прочете в Петото Евангелие. И така, ходейки из страната, Той упражняваше забележителни въздействия върху околния свят. Макар и да прекарваше цялото време заедно с апостолите, с учениците именно защото беше Христово Същество често пъти Той просто се намираше не вътре в тялото на Исус, а извън него. Често пъти, бродейки заедно с Него из страната, някои от учениците усещаха, като че ли Той е вътре в тях, в собствените им души, въпреки че наглед крачеше редом с тях. Един или друг ученик често имаше усещането, че Христовото Същество влиза в неговата собствена душа и сега ученикът започваше да произнася думи, които всъщност можеха да бъдат произнесени единствено от самия Христос Исус.
После апостолите се отправяха към друга област от страната, срещаха се с много хора и често ставаше така, че онзи, който говореше, не винаги беше самия Христос Исус, а говореше някой от учениците; защото между Него и учениците възникна една неразделна общност, която включваше и Неговата мъдрост.
към текста >>
Той или ги съпровождаше духом, докато всъщ
нос
т се намираше далеч от тях, или им се явяваше само в своето етерно тяло.
Трябва да призная, че бях силно удивен, когато установих, че например разговорът със садукеите от Евангелието на Марко изобщо не е воден от намиращият се в Исусовото тяло Христос, а от един ученик; въпреки че естествено на пръв поглед говори самият Христос. Нещо подобно ставаше и друг път, когато Христос Исус наглед се отделяше от учениците: в този случай фактически Христовото Същество продължаваше да е всред тях.
Той или ги съпровождаше духом, докато всъщност се намираше далеч от тях, или им се явяваше само в своето етерно тяло.
Да, Неговото етерно тяло беше всред тях, Неговото етерно тяло ги съпровождаше из страната и често не можеше да се различи дали Той е всред тях като физическо тяло или като етерно тяло.
към текста >>
Исус. Впрочем Той сам изживяваше това, което вече посочих: Докато първоначално Христовото Същество беше от
нос
ително независимо от тялото на Исус от Назарет, след време То трябваше все повече и повече да се уподобява с него.
Исус. Впрочем Той сам изживяваше това, което вече посочих: Докато първоначално Христовото Същество беше относително независимо от тялото на Исус от Назарет, след време То трябваше все повече и повече да се уподобява с него.
И колкото повече животът напредваше, толкова по-здраво се свързваше Той с тялото на Исус от Назарет, докато през последната година беше измъчван от непрекъсната и тежка болка, предизвикана от нарастващото свързване с линеещото тяло на Исус от Назарет. И все пак, често се случваше така, че намирайки се в обкръжението на голяма група последователи, Христос отново успяваше да се освободи и да излезе извън физическото си тяло. Когато някой от тях говореше, би могло да се повярва, че в един случай говори Христос Исус, а в друг случай този, който говори не е Христос Исус: Доколкото съществуваше живата връзка и неразделната общност по между им, Христос можеше да говори чрез всички тях!
към текста >>
Когато някой от тях говореше, би могло да се повярва, че в един случай говори Христос Исус, а в друг случай този, който говори не е Христос Исус: Доколкото съществуваше живата връзка и неразделната общ
нос
т по между им, Христос можеше да говори чрез всички тях!
Исус. Впрочем Той сам изживяваше това, което вече посочих: Докато първоначално Христовото Същество беше относително независимо от тялото на Исус от Назарет, след време То трябваше все повече и повече да се уподобява с него. И колкото повече животът напредваше, толкова по-здраво се свързваше Той с тялото на Исус от Назарет, докато през последната година беше измъчван от непрекъсната и тежка болка, предизвикана от нарастващото свързване с линеещото тяло на Исус от Назарет. И все пак, често се случваше така, че намирайки се в обкръжението на голяма група последователи, Христос отново успяваше да се освободи и да излезе извън физическото си тяло.
Когато някой от тях говореше, би могло да се повярва, че в един случай говори Христос Исус, а в друг случай този, който говори не е Христос Исус: Доколкото съществуваше живата връзка и неразделната общност по между им, Христос можеше да говори чрез всички тях!
към текста >>
Обаче в хода на общочовешката еволюция несъмнено ще излязат на бял свят и други подроб
нос
ти от Петото Евангелие.
Върху Петото Евангелие би могло да се говори много повече, отколкото беше казано досега.
Обаче в хода на общочовешката еволюция несъмнено ще излязат на бял свят и други подробности от Петото Евангелие.
От някои откъслечни факти аз се опитах да Ви дам представа за Петото Евангелие по-скоро от гледна точка на това какво представлява то. Сега, в края на тези лекции пред моя душевен поглед отново застава всичко онова, за което стана дума в края на първия час: Самата необходимост на нашата епоха изисква да се говори за Петото Евангелие. И аз бих искал, скъпи мои приятели, да се отнесете с подобаващ трепет към онова, което трябваше да бъде казано за Петото Евангелие.
към текста >>
Вие знаете за онази лич
нос
т*30, която пристигна от Америка и в течение на много седмици и месеци усърдно се запозна с нашето учение, за да го пренесе после в Америка под една разводнена форма, издавайки там „Теософията на розенкройцерите", която всъщ
нос
т беше взел от нас, но после бил призован от истинските учители, от които научил много повече.
По тази тема не искам да говоря; от нашите „Mitteilungen*29 Вие може би знаете как стоят нещата. Навярно Ви е известен и друг забележителен факт: Отдавна има хора, които твърдят, че проповядването от мен учение е пропито от тесногръдо християнство, дори от йезуитство. Особено някои последователи на т. нар. Адиарска теософия разпространяват по най-отвратителен начин измислицата за това йезуитство. Обаче към споменатите, безсъвестни твърдения се прибави и нещо друго: Известни среди, които яростно се възмущаваха от нашето според тях тесногръдо, объркано и изопачено учение, сами се опитаха да го фалшифицират от началото до края.
Вие знаете за онази личност*30, която пристигна от Америка и в течение на много седмици и месеци усърдно се запозна с нашето учение, за да го пренесе после в Америка под една разводнена форма, издавайки там „Теософията на розенкройцерите", която всъщност беше взел от нас, но после бил призован от истинските учители, от които научил много повече.
Обаче за всичко онова, което беше взел от вече публикуваните лекционни цикли, той премълчава. Ако всичко това ставаше в Америка човек би могъл, както стария Хилел, да запази пълно спокойствие; впрочем той не би трябвало да го губи, дори и ако нещо подобно се случи в Европа. Обаче точно там, където се издигнаха най-враждебните гласове срещу нас, бяха набързо преведени някои от лекциите, и така да се каже през главите ни, те заминаха за Америка, като в увода беше написано: Наистина, в Европа също се появи един розенкройцерски мироглед, но в тесногръда, йезуитска форма. Този розенкройцерски мироглед може да устои само в чистия въздух на Калифорния. Тук аз мога да поставя само многоточие... Ето методът на нашите противници.
към текста >>
Дори и всички тези неща да се разпространяват от други хора, това съвсем не ни предпазва, когато от друга страна срещу нас се обърнат лич
нос
ти защото има и такива които приемат на доверие въпросните нападки, макар и в основата си те да са им неприятни.
Дори и всички тези неща да се разпространяват от други хора, това съвсем не ни предпазва, когато от друга страна срещу нас се обърнат личности защото има и такива които приемат на доверие въпросните нападки, макар и в основата си те да са им неприятни.
Тук не искам да Ви досаждам с всички безсмислици, които се фабрикуват в тези два лагера. Цялата тази съмнителна литература, която сега се издава в Германия от Фраймарк, Малк, Маак и други, не заслужава внимание, понеже по своята същност, тя е сатанинска. Обаче нали разбирате има хора, които просто не са в състояние да понесат истините на Петото Евангелие. Може би ничия омраза не беше толкова честна а тя веднага се появи в критиките, след като тайната за двете деца Исус, която е извлечена от Петото Евангелие, стана публично достояние колкото тяхната. Несъмнено, истинските антропософи ще се отнесат както трябва към Петото Евангелие, което Ви се дава с най-добри пожелания.
към текста >>
Цялата тази съмнителна литература, която сега се издава в Германия от Фраймарк, Малк, Маак и други, не заслужава внимание, понеже по своята същ
нос
т, тя е сатанинска.
Дори и всички тези неща да се разпространяват от други хора, това съвсем не ни предпазва, когато от друга страна срещу нас се обърнат личности защото има и такива които приемат на доверие въпросните нападки, макар и в основата си те да са им неприятни. Тук не искам да Ви досаждам с всички безсмислици, които се фабрикуват в тези два лагера.
Цялата тази съмнителна литература, която сега се издава в Германия от Фраймарк, Малк, Маак и други, не заслужава внимание, понеже по своята същност, тя е сатанинска.
Обаче нали разбирате има хора, които просто не са в състояние да понесат истините на Петото Евангелие. Може би ничия омраза не беше толкова честна а тя веднага се появи в критиките, след като тайната за двете деца Исус, която е извлечена от Петото Евангелие, стана публично достояние колкото тяхната. Несъмнено, истинските антропософи ще се отнесат както трябва към Петото Евангелие, което Ви се дава с най-добри пожелания. Вземете го, разкажете за него във Вашите групи, но и кажете на хората как трябва да се отнасят към него! Направете така, че да не попада всред хора, лишени от страхопочитание, които може би само ще се подиграят с него.
към текста >>
Ние взехме присърце и тази важна подроб
нос
т.
И така, ние се изправяме пред нашето съвремие, разполагайки с подобни факти, извлечени с помощта на ясновидското проучване; тези факти са вече крайно необходими както за нашето съвремие, така и за неговата образователна система.
Ние взехме присърце и тази важна подробност.
Онези от Вас, с които бяхме заедно при основополагането на нашата сграда добре знаят, че ние ясно осъзнаваме колко необходимо е проповядването на едно духовно учение да става с ревностно придържане към истината. Ние се опитахме да посочим колко далеч е нашата епоха от честния стремеж към истината. Повикът за духовност оглася нашата епоха, обаче хората са твърде високомерни или ограничени, за да се устремят към истинския Дух. Хората тепърва трябва да бъдат възпитани в онази степен на истинност, която е необходима, за да бъде възприето проповядването на Духа. Защото в днешната духовност, тази степен на истинност чисто и просто не съществува; нещо по-лошо: хората не забелязват, че тя не съществува.
към текста >>
Онези от Вас, с които бяхме заедно при основополагането на нашата сграда добре знаят, че ние ясно осъзнаваме колко необходимо е проповядването на едно духовно учение да става с рев
нос
тно придържане към истината.
И така, ние се изправяме пред нашето съвремие, разполагайки с подобни факти, извлечени с помощта на ясновидското проучване; тези факти са вече крайно необходими както за нашето съвремие, така и за неговата образователна система. Ние взехме присърце и тази важна подробност.
Онези от Вас, с които бяхме заедно при основополагането на нашата сграда добре знаят, че ние ясно осъзнаваме колко необходимо е проповядването на едно духовно учение да става с ревностно придържане към истината.
Ние се опитахме да посочим колко далеч е нашата епоха от честния стремеж към истината. Повикът за духовност оглася нашата епоха, обаче хората са твърде високомерни или ограничени, за да се устремят към истинския Дух. Хората тепърва трябва да бъдат възпитани в онази степен на истинност, която е необходима, за да бъде възприето проповядването на Духа. Защото в днешната духовност, тази степен на истинност чисто и просто не съществува; нещо по-лошо: хората не забелязват, че тя не съществува. Отнесете се с това, което давам тук като Пето Евангелие така, че в антропософските групи то да бъде обгърнато със страхопочитание.
към текста >>
Повикът за духов
нос
т оглася нашата епоха, обаче хората са твърде високомерни или ограничени, за да се устремят към истинския Дух.
И така, ние се изправяме пред нашето съвремие, разполагайки с подобни факти, извлечени с помощта на ясновидското проучване; тези факти са вече крайно необходими както за нашето съвремие, така и за неговата образователна система. Ние взехме присърце и тази важна подробност. Онези от Вас, с които бяхме заедно при основополагането на нашата сграда добре знаят, че ние ясно осъзнаваме колко необходимо е проповядването на едно духовно учение да става с ревностно придържане към истината. Ние се опитахме да посочим колко далеч е нашата епоха от честния стремеж към истината.
Повикът за духовност оглася нашата епоха, обаче хората са твърде високомерни или ограничени, за да се устремят към истинския Дух.
Хората тепърва трябва да бъдат възпитани в онази степен на истинност, която е необходима, за да бъде възприето проповядването на Духа. Защото в днешната духовност, тази степен на истинност чисто и просто не съществува; нещо по-лошо: хората не забелязват, че тя не съществува. Отнесете се с това, което давам тук като Пето Евангелие така, че в антропософските групи то да бъде обгърнато със страхопочитание. Настоявам за това не от егоизъм, а поради съвсем друга причина: У себе си ние трябва да подслоним Духа на истината, и пред нас Духът трябва да стои само в истината!
към текста >>
Хората тепърва трябва да бъдат възпитани в онази степен на истин
нос
т, която е необходима, за да бъде възприето проповядването на Духа.
И така, ние се изправяме пред нашето съвремие, разполагайки с подобни факти, извлечени с помощта на ясновидското проучване; тези факти са вече крайно необходими както за нашето съвремие, така и за неговата образователна система. Ние взехме присърце и тази важна подробност. Онези от Вас, с които бяхме заедно при основополагането на нашата сграда добре знаят, че ние ясно осъзнаваме колко необходимо е проповядването на едно духовно учение да става с ревностно придържане към истината. Ние се опитахме да посочим колко далеч е нашата епоха от честния стремеж към истината. Повикът за духовност оглася нашата епоха, обаче хората са твърде високомерни или ограничени, за да се устремят към истинския Дух.
Хората тепърва трябва да бъдат възпитани в онази степен на истинност, която е необходима, за да бъде възприето проповядването на Духа.
Защото в днешната духовност, тази степен на истинност чисто и просто не съществува; нещо по-лошо: хората не забелязват, че тя не съществува. Отнесете се с това, което давам тук като Пето Евангелие така, че в антропософските групи то да бъде обгърнато със страхопочитание. Настоявам за това не от егоизъм, а поради съвсем друга причина: У себе си ние трябва да подслоним Духа на истината, и пред нас Духът трябва да стои само в истината!
към текста >>
Защото в днешната духов
нос
т, тази степен на истин
нос
т чисто и просто не съществува; нещо по-лошо: хората не забелязват, че тя не съществува.
Ние взехме присърце и тази важна подробност. Онези от Вас, с които бяхме заедно при основополагането на нашата сграда добре знаят, че ние ясно осъзнаваме колко необходимо е проповядването на едно духовно учение да става с ревностно придържане към истината. Ние се опитахме да посочим колко далеч е нашата епоха от честния стремеж към истината. Повикът за духовност оглася нашата епоха, обаче хората са твърде високомерни или ограничени, за да се устремят към истинския Дух. Хората тепърва трябва да бъдат възпитани в онази степен на истинност, която е необходима, за да бъде възприето проповядването на Духа.
Защото в днешната духовност, тази степен на истинност чисто и просто не съществува; нещо по-лошо: хората не забелязват, че тя не съществува.
Отнесете се с това, което давам тук като Пето Евангелие така, че в антропософските групи то да бъде обгърнато със страхопочитание. Настоявам за това не от егоизъм, а поради съвсем друга причина: У себе си ние трябва да подслоним Духа на истината, и пред нас Духът трябва да стои само в истината!
към текста >>
За тази цел са необходими сериоз
нос
т и усет за истината.
Да, той непрекъснато говори за Духа, обаче ако прочетем всичките му книги опитайте се да го сторите навсякъде ще срещнете: Духът съществува, човекът трябва да го усети, да го изживее и т.н. Този мотив, облечен в безкрайни фрази, звучи във всичките му книги и навсякъде четем: Дух, Дух, Дух! Ето как се говори днес за Духа, защото хората са високомерни, а и не полагат усилия, за да стигнат до изворите на самия Дух. И тези хора днес са широко известни, уважавани от всички! Ето защо в днешно време ще бъде много трудно, ако човек реши да проправи някакъв път с помощта на тези толкова конкретни факти, извлечени, направо от Духа, какъвто е случаят с Петото Евангелие.
За тази цел са необходими сериозност и усет за истината.
Една от най-новите книги на Ойкен носи заглавието: „Можем ли все още да бъдем християни? ". Страниците на тази книга не са нищо друго, освен безкрайни фрази, съставени от Дух и душа, от душа и Дух, и за всичко това се изписват много томове, понеже така се печелят уважение, слава и титли като се обяснява на хората, че трябва да знаят нещо за Духа. Обаче днешните читатели не забелязват вътрешната неистинност на повечето автори, а колко бихме искали да вярваме, че най-после хората ще се научат да четат. На една от страниците четем: Днешното човечество е престанало да вярва в демони; от хората вече не се изисква да вярват в демони! Обаче на друго място в същата книга срещаме забележителното изречение: „Съприкосновението между Божественото и човешкото поражда демонически сили." И сега авторът започва съвсем сериозно да говори за демони, докато преди това говореше точно противоположното.
към текста >>
Една от най-новите книги на Ойкен
нос
и заглавието: „Можем ли все още да бъдем християни?
Този мотив, облечен в безкрайни фрази, звучи във всичките му книги и навсякъде четем: Дух, Дух, Дух! Ето как се говори днес за Духа, защото хората са високомерни, а и не полагат усилия, за да стигнат до изворите на самия Дух. И тези хора днес са широко известни, уважавани от всички! Ето защо в днешно време ще бъде много трудно, ако човек реши да проправи някакъв път с помощта на тези толкова конкретни факти, извлечени, направо от Духа, какъвто е случаят с Петото Евангелие. За тази цел са необходими сериозност и усет за истината.
Една от най-новите книги на Ойкен носи заглавието: „Можем ли все още да бъдем християни?
". Страниците на тази книга не са нищо друго, освен безкрайни фрази, съставени от Дух и душа, от душа и Дух, и за всичко това се изписват много томове, понеже така се печелят уважение, слава и титли като се обяснява на хората, че трябва да знаят нещо за Духа. Обаче днешните читатели не забелязват вътрешната неистинност на повечето автори, а колко бихме искали да вярваме, че най-после хората ще се научат да четат. На една от страниците четем: Днешното човечество е престанало да вярва в демони; от хората вече не се изисква да вярват в демони! Обаче на друго място в същата книга срещаме забележителното изречение: „Съприкосновението между Божественото и човешкото поражда демонически сили." И сега авторът започва съвсем сериозно да говори за демони, докато преди това говореше точно противоположното. Нима това не е проява на една дълбока, вътрешна неистинност?
към текста >>
Обаче днешните читатели не забелязват вътрешната неистин
нос
т на повечето автори, а колко бихме искали да вярваме, че най-после хората ще се научат да четат.
И тези хора днес са широко известни, уважавани от всички! Ето защо в днешно време ще бъде много трудно, ако човек реши да проправи някакъв път с помощта на тези толкова конкретни факти, извлечени, направо от Духа, какъвто е случаят с Петото Евангелие. За тази цел са необходими сериозност и усет за истината. Една от най-новите книги на Ойкен носи заглавието: „Можем ли все още да бъдем християни? ". Страниците на тази книга не са нищо друго, освен безкрайни фрази, съставени от Дух и душа, от душа и Дух, и за всичко това се изписват много томове, понеже така се печелят уважение, слава и титли като се обяснява на хората, че трябва да знаят нещо за Духа.
Обаче днешните читатели не забелязват вътрешната неистинност на повечето автори, а колко бихме искали да вярваме, че най-после хората ще се научат да четат.
На една от страниците четем: Днешното човечество е престанало да вярва в демони; от хората вече не се изисква да вярват в демони! Обаче на друго място в същата книга срещаме забележителното изречение: „Съприкосновението между Божественото и човешкото поражда демонически сили." И сега авторът започва съвсем сериозно да говори за демони, докато преди това говореше точно противоположното. Нима това не е проява на една дълбока, вътрешна неистинност? Най-после би трябвало да настъпи времето, когато подобни учения за Духа, протъкани от вътрешна неистинност, ще бъдат решително отхвърлени. Обаче аз действително не виждам нашите съвременници или поне по-голямата част от тях да забелязват тази вътрешна неистинност.
към текста >>
Нима това не е проява на една дълбока, вътрешна неистин
нос
т?
Една от най-новите книги на Ойкен носи заглавието: „Можем ли все още да бъдем християни? ". Страниците на тази книга не са нищо друго, освен безкрайни фрази, съставени от Дух и душа, от душа и Дух, и за всичко това се изписват много томове, понеже така се печелят уважение, слава и титли като се обяснява на хората, че трябва да знаят нещо за Духа. Обаче днешните читатели не забелязват вътрешната неистинност на повечето автори, а колко бихме искали да вярваме, че най-после хората ще се научат да четат. На една от страниците четем: Днешното човечество е престанало да вярва в демони; от хората вече не се изисква да вярват в демони! Обаче на друго място в същата книга срещаме забележителното изречение: „Съприкосновението между Божественото и човешкото поражда демонически сили." И сега авторът започва съвсем сериозно да говори за демони, докато преди това говореше точно противоположното.
Нима това не е проява на една дълбока, вътрешна неистинност?
Най-после би трябвало да настъпи времето, когато подобни учения за Духа, протъкани от вътрешна неистинност, ще бъдат решително отхвърлени. Обаче аз действително не виждам нашите съвременници или поне по-голямата част от тях да забелязват тази вътрешна неистинност.
към текста >>
Най-после би трябвало да настъпи времето, когато подобни учения за Духа, протъкани от вътрешна неистин
нос
т, ще бъдат решително отхвърлени.
". Страниците на тази книга не са нищо друго, освен безкрайни фрази, съставени от Дух и душа, от душа и Дух, и за всичко това се изписват много томове, понеже така се печелят уважение, слава и титли като се обяснява на хората, че трябва да знаят нещо за Духа. Обаче днешните читатели не забелязват вътрешната неистинност на повечето автори, а колко бихме искали да вярваме, че най-после хората ще се научат да четат. На една от страниците четем: Днешното човечество е престанало да вярва в демони; от хората вече не се изисква да вярват в демони! Обаче на друго място в същата книга срещаме забележителното изречение: „Съприкосновението между Божественото и човешкото поражда демонически сили." И сега авторът започва съвсем сериозно да говори за демони, докато преди това говореше точно противоположното. Нима това не е проява на една дълбока, вътрешна неистинност?
Най-после би трябвало да настъпи времето, когато подобни учения за Духа, протъкани от вътрешна неистинност, ще бъдат решително отхвърлени.
Обаче аз действително не виждам нашите съвременници или поне по-голямата част от тях да забелязват тази вътрешна неистинност.
към текста >>
Обаче аз действително не виждам нашите съвременници или поне по-голямата част от тях да забелязват тази вътрешна неистин
нос
т.
Обаче днешните читатели не забелязват вътрешната неистинност на повечето автори, а колко бихме искали да вярваме, че най-после хората ще се научат да четат. На една от страниците четем: Днешното човечество е престанало да вярва в демони; от хората вече не се изисква да вярват в демони! Обаче на друго място в същата книга срещаме забележителното изречение: „Съприкосновението между Божественото и човешкото поражда демонически сили." И сега авторът започва съвсем сериозно да говори за демони, докато преди това говореше точно противоположното. Нима това не е проява на една дълбока, вътрешна неистинност? Най-после би трябвало да настъпи времето, когато подобни учения за Духа, протъкани от вътрешна неистинност, ще бъдат решително отхвърлени.
Обаче аз действително не виждам нашите съвременници или поне по-голямата част от тях да забелязват тази вътрешна неистинност.
към текста >>
14.
6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Нека да се надяваме, че в лицето на тази сграда, нашият антропософски възглед за света ще се превърне в един видим символ за съпринадлеж
нос
т на всички онези сърца и души, които се усещат вътрешно свързани с духовно-научните стремежи на антропософията.
След едно по-дълго прекъсване ние отново продължаваме заниманията си в тази Берлинска група и нека да започнем с един вид подновяване на нашата духовнонаучна работа, която тук вършим години наред. Да, за Берлин настъпи една по-дълга пауза; но този път тя беше запълнена не само с обичайните художествени представления и с лекционния цикъл в Мюнхен*32,а с нещо по-важно: поставен беше основополагащият камък на нашата сграда в Дорнах. И така, след като сме отново събрани тук в тази зала, позволете ми най-напред да насоча Вашето внимание към онова, което би трябвало да означава за нас тази сграда в Дорнах.
Нека да се надяваме, че в лицето на тази сграда, нашият антропософски възглед за света ще се превърне в един видим символ за съпринадлежност на всички онези сърца и души, които се усещат вътрешно свързани с духовно-научните стремежи на антропософията.
към текста >>
Когато стояхме там горе на хълма, където ще бъде построена нашата сграда същото се повтори и при тържественото полагане на основния камък, и погледът се
нос
еше над полята и над далечните планински вериги, трябваше да помислим в същото време и за страстния повик на цялото човечество към духовните истини, към възвестяването на нов духовен мироглед такъв, какъвто може да бъде намерен в нашето духовно течение.
Когато стояхме там горе на хълма, където ще бъде построена нашата сграда същото се повтори и при тържественото полагане на основния камък, и погледът се носеше над полята и над далечните планински вериги, трябваше да помислим в същото време и за страстния повик на цялото човечество към духовните истини, към възвестяването на нов духовен мироглед такъв, какъвто може да бъде намерен в нашето духовно течение.
Трябваше да помислим и за друго: как освен вече казаното досега, в нашата съвременност има и много други симптоматични явления, които показват духовната необходимост от един такъв спиритуален метод, чиито въздействия върху човешките души биха били наистина плодотворни. Да, точно това беше главното усещане, което ни окриляше, когато полагахме в земята камъка, върху който ще се извиси нашата сграда. А в своите характерни форми, тази сграда трябва да изразява онова, което ние искаме; така че онези, които един ден я разглеждат отвън или отвътре, да доловят в нейните форми, ако мога така да се изразя, писмените знаци, чрез които ще говори всичко онова, което ние искаме да постигнем в света.
към текста >>
Трябваше да помислим и за друго: как освен вече казаното досега, в нашата съвремен
нос
т има и много други симптоматични явления, които показват духовната необходимост от един такъв спиритуален метод, чиито въздействия върху човешките души биха били наистина плодотворни.
Когато стояхме там горе на хълма, където ще бъде построена нашата сграда същото се повтори и при тържественото полагане на основния камък, и погледът се носеше над полята и над далечните планински вериги, трябваше да помислим в същото време и за страстния повик на цялото човечество към духовните истини, към възвестяването на нов духовен мироглед такъв, какъвто може да бъде намерен в нашето духовно течение.
Трябваше да помислим и за друго: как освен вече казаното досега, в нашата съвременност има и много други симптоматични явления, които показват духовната необходимост от един такъв спиритуален метод, чиито въздействия върху човешките души биха били наистина плодотворни.
Да, точно това беше главното усещане, което ни окриляше, когато полагахме в земята камъка, върху който ще се извиси нашата сграда. А в своите характерни форми, тази сграда трябва да изразява онова, което ние искаме; така че онези, които един ден я разглеждат отвън или отвътре, да доловят в нейните форми, ако мога така да се изразя, писмените знаци, чрез които ще говори всичко онова, което ние искаме да постигнем в света.
към текста >>
Усещането за общ
нос
т с Духа на мировата Карма ето великото и забележително усещане, в което трябва да се влеят всички наши антропософски истини.
Размислим ли върху подобно начинание, лесно стигаме и до разбирането, че Кармата действува не само в индивидуалния човешки живот, но и в цялото планетарно развитие на Земята. В индивидуалния човешки живот работи, бих казал, „малката" Карма; в общочовешката и в планетарната еволюция работи „голямата" Карма. Ето великото, обединяващо чувство: Когато нещо подобно става именно в духовната област, тогава в известен смисъл ние наред с всички дути, обхванати от антропософския стремеж се превръщаме в един инструмент, колкото и да е малък, но все пак един инструмент на Духа, който действува и постига своите цели чрез мировата Карма.
Усещането за общност с Духа на мировата Карма ето великото и забележително усещане, в което трябва да се влеят всички наши антропософски истини.
Това усещане дарява душата с мир и спокойствие, особено когато тя има нужда от спокойствие, внася у нея хармония, когато тя копнее за хармония, зарежда я със сила, целеустременост, енергия и постоянство, когато тя има нужда от сила, целеустременост, енергия и постоянство.
към текста >>
Това усещане дарява душата с мир и спокойствие, особено когато тя има нужда от спокойствие, внася у нея хармония, когато тя копнее за хармония, зарежда я със сила, целеустреме
нос
т, енергия и постоянство, когато тя има нужда от сила, целеустреме
нос
т, енергия и постоянство.
Размислим ли върху подобно начинание, лесно стигаме и до разбирането, че Кармата действува не само в индивидуалния човешки живот, но и в цялото планетарно развитие на Земята. В индивидуалния човешки живот работи, бих казал, „малката" Карма; в общочовешката и в планетарната еволюция работи „голямата" Карма. Ето великото, обединяващо чувство: Когато нещо подобно става именно в духовната област, тогава в известен смисъл ние наред с всички дути, обхванати от антропософския стремеж се превръщаме в един инструмент, колкото и да е малък, но все пак един инструмент на Духа, който действува и постига своите цели чрез мировата Карма. Усещането за общност с Духа на мировата Карма ето великото и забележително усещане, в което трябва да се влеят всички наши антропософски истини.
Това усещане дарява душата с мир и спокойствие, особено когато тя има нужда от спокойствие, внася у нея хармония, когато тя копнее за хармония, зарежда я със сила, целеустременост, енергия и постоянство, когато тя има нужда от сила, целеустременост, енергия и постоянство.
към текста >>
Също и истинският морал, истинската нравствена сила ще израсне за човечеството единствено тогава, когато душевният поглед потърси истинската духов
нос
т, истинския духовен живот.
Когато духовните понятия за света се вливат в нашите души, те се превръщат в един вътрешно пулсиращ живот, в жизнена сила, която можем, ясно да усетим, в една сила, която бликва вътре в нас както при възвишения полет на нашите мисли, така и при най-незначителните грижи, свързани с ежедневието; тя се превръща в нещо, на което ние винаги можем да разчитаме, когато сме в беда или когато търсим утеха.
Също и истинският морал, истинската нравствена сила ще израсне за човечеството единствено тогава, когато душевният поглед потърси истинската духовност, истинския духовен живот.
към текста >>
Всъщ
нос
т дали тогавашното човечество получи някакво учение?
Но как стоят нещата ето такъв въпрос би могъл да възникне с разбирането, което хората имаха за Мистерията на Голгота тъкмо по онова време, когато тя се разигра на историческата сцена? Нещата опират до това, действително да вникнем в Мистерията на Голгота и наистина да разберем какво се случи тогава.
Всъщност дали тогавашното човечество получи някакво учение?
Ако беше така, тогава онези, които твърдят, че повечето елементи от учението на Христос са съществували и по-рано, вероятно биха били донякъде нрави; въпреки че, както знаем, това не е напълно вярно.
към текста >>
Тогава човешките души бяха устроени съвсем различно и бяха достъпни за духовните процеси, като постепенно тази достъп
нос
т все повече и повече намаляваше.
В каква епоха се разигра Мистерията на Голгота? Тя се разигра в една забележителна епоха. Нека отново да си припомним следатлантското развитие на човечеството. Често сме посочвали, че в своето следатлантско развитие човечеството мина най-напред през Древно-индийската епоха.
Тогава човешките души бяха устроени съвсем различно и бяха достъпни за духовните процеси, като постепенно тази достъпност все повече и повече намаляваше.
По-нататък, през Древно-персийската и Египетско-халдейската епоха непосредственото участие на човека в духовния свят ставаше все по-слабо. Защото през Древно-индийската епоха в своето етерно тяло човекът възприемаше и изживяваше всичко, което идваше от духовния свят; и това беше нещо нормално, поне за типичните представители на тази епоха. А всичко, което те изживяха в етерното тяло, носеше до голяма степен характера на ясновидство. През Древно-индийската епоха хората изживяваха душевния свят в Сетивното тяло, а през Египетско-халдейската епоха в Сетивната душа*33, като и в двата случая имаме елементи на ясновидство. После дойде Четвъртата следатлантска епоха, или Гръцко-римската културна епоха, когато се разигра и Мистерията на Голгота.
към текста >>
А всичко, което те изживяха в етерното тяло,
нос
еше до голяма степен характера на ясновидство.
Нека отново да си припомним следатлантското развитие на човечеството. Често сме посочвали, че в своето следатлантско развитие човечеството мина най-напред през Древно-индийската епоха. Тогава човешките души бяха устроени съвсем различно и бяха достъпни за духовните процеси, като постепенно тази достъпност все повече и повече намаляваше. По-нататък, през Древно-персийската и Египетско-халдейската епоха непосредственото участие на човека в духовния свят ставаше все по-слабо. Защото през Древно-индийската епоха в своето етерно тяло човекът възприемаше и изживяваше всичко, което идваше от духовния свят; и това беше нещо нормално, поне за типичните представители на тази епоха.
А всичко, което те изживяха в етерното тяло, носеше до голяма степен характера на ясновидство.
През Древно-индийската епоха хората изживяваха душевния свят в Сетивното тяло, а през Египетско-халдейската епоха в Сетивната душа*33, като и в двата случая имаме елементи на ясновидство. После дойде Четвъртата следатлантска епоха, или Гръцко-римската културна епоха, когато се разигра и Мистерията на Голгота. През тази епоха човешката душа остана отворена единствено за външните физически възприятия. Започна културата на разума, имаща отношение само към външния свят. Душата разви главно онези сили, които се отнасят до външния свят.
към текста >>
И неслучайно кръсто
нос
ните походи могат да бъдат сравнени с изживяванията на жените пред празния гроб на Христос Исус, само че усилени да огромни, чисто пространствени измерения.
Както те търсеха Христос във външния свят и чуха отговора: Този, Когото търсите, не е вече тук! така, общо взето, се отнесе към Мистерията на Голгота и цялата тогавашна култура. Хората от Четвъртата следатлантска епоха търсеха нещо, само че то не се намираше там, където го търсеха. Дори и в края на Четвъртата следатлантска епоха а тя завърши през 15 век те продължаваха да търсят по същия начин.
И неслучайно кръстоносните походи могат да бъдат сравнени с изживяванията на жените пред празния гроб на Христос Исус, само че усилени да огромни, чисто пространствени измерения.
Да, през епохата на кръстоносните походи безброй европейски души бяха обхванати от копнежа: Ние трябва да търсим това, което ни е най-скъпо, там, в Христовия гроб! И огромни маси хора започнаха да се придвижват на изток, с надеждата да открият това, което търсеха. И как може да бъде окачествено това, което кръстоносците усещаха? Нещата изглеждаха така, сякаш целият Изток им отговаряше: Този, Когото търсите, не е вече тук! Нима не виждаме тук един дълбок символичен израз на факта, че докато през цялата Четвърта следатлантска епоха човечеството трябваше да търси Христос във външния сетивно-физически план, всъщност Христос трябваше да бъде търсен в духовния свят, доколкото той принадлежи към Земния свят?
към текста >>
Да, през епохата на кръсто
нос
ните походи безброй европейски души бяха обхванати от копнежа: Ние трябва да търсим това, което ни е най-скъпо, там, в Христовия гроб!
Както те търсеха Христос във външния свят и чуха отговора: Този, Когото търсите, не е вече тук! така, общо взето, се отнесе към Мистерията на Голгота и цялата тогавашна култура. Хората от Четвъртата следатлантска епоха търсеха нещо, само че то не се намираше там, където го търсеха. Дори и в края на Четвъртата следатлантска епоха а тя завърши през 15 век те продължаваха да търсят по същия начин. И неслучайно кръстоносните походи могат да бъдат сравнени с изживяванията на жените пред празния гроб на Христос Исус, само че усилени да огромни, чисто пространствени измерения.
Да, през епохата на кръстоносните походи безброй европейски души бяха обхванати от копнежа: Ние трябва да търсим това, което ни е най-скъпо, там, в Христовия гроб!
И огромни маси хора започнаха да се придвижват на изток, с надеждата да открият това, което търсеха. И как може да бъде окачествено това, което кръстоносците усещаха? Нещата изглеждаха така, сякаш целият Изток им отговаряше: Този, Когото търсите, не е вече тук! Нима не виждаме тук един дълбок символичен израз на факта, че докато през цялата Четвърта следатлантска епоха човечеството трябваше да търси Христос във външния сетивно-физически план, всъщност Христос трябваше да бъде търсен в духовния свят, доколкото той принадлежи към Земния свят?
към текста >>
И как може да бъде окачествено това, което кръсто
нос
ците усещаха?
Хората от Четвъртата следатлантска епоха търсеха нещо, само че то не се намираше там, където го търсеха. Дори и в края на Четвъртата следатлантска епоха а тя завърши през 15 век те продължаваха да търсят по същия начин. И неслучайно кръстоносните походи могат да бъдат сравнени с изживяванията на жените пред празния гроб на Христос Исус, само че усилени да огромни, чисто пространствени измерения. Да, през епохата на кръстоносните походи безброй европейски души бяха обхванати от копнежа: Ние трябва да търсим това, което ни е най-скъпо, там, в Христовия гроб! И огромни маси хора започнаха да се придвижват на изток, с надеждата да открият това, което търсеха.
И как може да бъде окачествено това, което кръстоносците усещаха?
Нещата изглеждаха така, сякаш целият Изток им отговаряше: Този, Когото търсите, не е вече тук! Нима не виждаме тук един дълбок символичен израз на факта, че докато през цялата Четвърта следатлантска епоха човечеството трябваше да търси Христос във външния сетивно-физически план, всъщност Христос трябваше да бъде търсен в духовния свят, доколкото той принадлежи към Земния свят?
към текста >>
Нима не виждаме тук един дълбок символичен израз на факта, че докато през цялата Четвърта следатлантска епоха човечеството трябваше да търси Христос във външния сетивно-физически план, всъщ
нос
т Христос трябваше да бъде търсен в духовния свят, доколкото той принадлежи към Земния свят?
И неслучайно кръстоносните походи могат да бъдат сравнени с изживяванията на жените пред празния гроб на Христос Исус, само че усилени да огромни, чисто пространствени измерения. Да, през епохата на кръстоносните походи безброй европейски души бяха обхванати от копнежа: Ние трябва да търсим това, което ни е най-скъпо, там, в Христовия гроб! И огромни маси хора започнаха да се придвижват на изток, с надеждата да открият това, което търсеха. И как може да бъде окачествено това, което кръстоносците усещаха? Нещата изглеждаха така, сякаш целият Изток им отговаряше: Този, Когото търсите, не е вече тук!
Нима не виждаме тук един дълбок символичен израз на факта, че докато през цялата Четвърта следатлантска епоха човечеството трябваше да търси Христос във външния сетивно-физически план, всъщност Христос трябваше да бъде търсен в духовния свят, доколкото той принадлежи към Земния свят?
към текста >>
Да, къде се намираше впрочем Христос, когато кръсто
нос
ците Го търсеха по чисто външен път в земите на Изтока?
Да, къде се намираше впрочем Христос, когато кръстоносците Го търсеха по чисто външен път в земите на Изтока?
В същото време, когато кръстоносците Го търсеха в земите на Изтока, ние Го виждаме да се проявява в душите на мистиците, живеещи в Западна Европа. Ето я Христовата сила, ето го Христовия Импулс! Докато кръстоносците Го търсеха на Изток, живият Импулс на Христос според формите, в които беше възможна неговата поява през тогавашните условия в Европа израсна в душата на един Йоханес Таулер, в душата на един Maйcтep Екхарт. Междувременно Христовият Импулс премина в западноевропейската култура, поемайки от мястото, където напразно го търсеха онези, които получиха отговора: Този, Когото търсите, не е вече тук!
към текста >>
В същото време, когато кръсто
нос
ците Го търсеха в земите на Изтока, ние Го виждаме да се проявява в душите на мистиците, живеещи в Западна Европа.
Да, къде се намираше впрочем Христос, когато кръстоносците Го търсеха по чисто външен път в земите на Изтока?
В същото време, когато кръстоносците Го търсеха в земите на Изтока, ние Го виждаме да се проявява в душите на мистиците, живеещи в Западна Европа.
Ето я Христовата сила, ето го Христовия Импулс! Докато кръстоносците Го търсеха на Изток, живият Импулс на Христос според формите, в които беше възможна неговата поява през тогавашните условия в Европа израсна в душата на един Йоханес Таулер, в душата на един Maйcтep Екхарт. Междувременно Христовият Импулс премина в западноевропейската култура, поемайки от мястото, където напразно го търсеха онези, които получиха отговора: Този, Когото търсите, не е вече тук!
към текста >>
Докато кръсто
нос
ците Го търсеха на Изток, живият Импулс на Христос според формите, в които беше възможна неговата поява през тогавашните условия в Европа израсна в душата на един Йоханес Таулер, в душата на един Maйcтep Екхарт.
Да, къде се намираше впрочем Христос, когато кръстоносците Го търсеха по чисто външен път в земите на Изтока? В същото време, когато кръстоносците Го търсеха в земите на Изтока, ние Го виждаме да се проявява в душите на мистиците, живеещи в Западна Европа. Ето я Христовата сила, ето го Христовия Импулс!
Докато кръстоносците Го търсеха на Изток, живият Импулс на Христос според формите, в които беше възможна неговата поява през тогавашните условия в Европа израсна в душата на един Йоханес Таулер, в душата на един Maйcтep Екхарт.
Междувременно Христовият Импулс премина в западноевропейската култура, поемайки от мястото, където напразно го търсеха онези, които получиха отговора: Този, Когото търсите, не е вече тук!
към текста >>
Самопонятно е, че поддържането на тези възгледи в наши дни, ще срещне море от враждеб
нос
т и омраза.
Самопонятно е, че поддържането на тези възгледи в наши дни, ще срещне море от враждебност и омраза.
Показателно за това усещане, за което намекнах, е обстоятелството, че например е редно да кажа: Виждате ли, наложи се да подготвя второто издание на моята книга „Възгледи върху света и живота през 19 Век"*35. На времето тя трябваше да бъде един вид обзор на изтеклото столетие. Естествено, второто издание на можеше да остане същото, понеже няма никакъв смисъл да се прави обзор на изтеклото столетие чак през 1913. Така че книгата трябваше наистина да бъде основно преработена. Наред с всичко друго, като увод трябваше да вмъкна и едно подробно изложение на философската мисъл от древна Гърция до края на 19 век.
към текста >>
В подобен случай човек има пред себе си не само духовната същ
нос
т, но и историческото предание; и аз си поставих задачата да опиша само това, което се отнася до философския напредък, без да обръщам внимание на каквито и да са религиозни импулси.
Естествено, второто издание на можеше да остане същото, понеже няма никакъв смисъл да се прави обзор на изтеклото столетие чак през 1913. Така че книгата трябваше наистина да бъде основно преработена. Наред с всичко друго, като увод трябваше да вмъкна и едно подробно изложение на философската мисъл от древна Гърция до края на 19 век. Именно през последните месеци се наложи да разгледам светогледите на Талес, Ферекид и т.н. до наши дни.
В подобен случай човек има пред себе си не само духовната същност, но и историческото предание; и аз си поставих задачата да опиша само това, което се отнася до философския напредък, без да обръщам внимание на каквито и да са религиозни импулси.
И точно тогава на преден план, и то с голяма яснота, изпъкна онзи забележителен обрат, настъпил в зората на Гръцко-римската епоха, когато от образните представи за света, валидни впрочем също и за Египетско-халдейската епоха, се стигна до мисловните концепции, и когато от 14, 15 век насам започна да се изгражда съзнанието за Азовия импулс именно съзнанието за него, понеже самият Азов импулс действува всред човечеството от много по-рано.
към текста >>
Когато в заобикалящия го свят човекът не открива вече онова, което му се откриваше в образи, във величествени имагинации, до които стигаше, макар и несъзнателно, през Египетско-халдейската епоха, или онова, което изживяваше през Гръцко-римската епоха във величествената мисловна панорама на един Платон или Аристотел, а напротив, когато човекът без панорамата на имагинациите, без панорамата на мислите е принуден да ограничи своя поглед само върху сетивната действител
нос
т, тогава Азът понеже той може да долови духовната същ
нос
т единствено в самия себе си трябва да потърси силите на своето себесъзнание.
Следователно, тази по-нова епоха е предназначена главно за това, човекът да бъде принуден и да даде израз на онези енергии и сили, които са присъщи на неговия Аз. За целта особено подходящо е погледът да се ограничи само върху външните сетивни явления, едно ограничение, каквото е характерно за съвременните естествени науки.
Когато в заобикалящия го свят човекът не открива вече онова, което му се откриваше в образи, във величествени имагинации, до които стигаше, макар и несъзнателно, през Египетско-халдейската епоха, или онова, което изживяваше през Гръцко-римската епоха във величествената мисловна панорама на един Платон или Аристотел, а напротив, когато човекът без панорамата на имагинациите, без панорамата на мислите е принуден да ограничи своя поглед само върху сетивната действителност, тогава Азът понеже той може да долови духовната същност единствено в самия себе си трябва да потърси силите на своето себесъзнание.
И когато внимателно проследим всички сериозни философи от 15 век насам, ние виждаме как те се борят за утвърждаването на такъв светоглед, на такъв образ за света, който гарантира присъствието на човешкия Аз, на себесъзнателната човешка душа.
към текста >>
Сега хората почувствуваха, че Христовият Импулс навлиза в тях; те се почувствуваха вътрешно и душевно свързани с Христовия Импулс, макар и да не разбираха неговото значение, неговата същ
нос
т.
Четвъртата следатлантска епоха, през която се разви Разсъдъчната Душа, въпреки че се намираше много далеч от разбирането на Голготската Мистерия, все пак притежаваше нещо, което беше в състояние да я приближи до тази Мистерия. Ние наричаме Разсъдъчната Душа също и Чувствуваща Душа, понеже тя наистина представлява нещо двойствено, понеже в човешката природа особено през Четвъртата следатлантска епоха са в сила както разумът, така и чувствата. Да, понеже в сила бяха и чувствата, стигна се дотам, че онова, което беше затворено за разума, се отвори за сърцето, и възникна онова чувствено разбиране за нещата, което може да се нарече и вяра; с други думи, възникна едно разбиране за Мистерията на Голгота, което се опираше на чувствата, на вярата.
Сега хората почувствуваха, че Христовият Импулс навлиза в тях; те се почувствуваха вътрешно и душевно свързани с Христовия Импулс, макар и да не разбираха неговото значение, неговата същност.
Просто за тях Христос беше тук. Обаче в епохата на Азовата култура, където се намираме и ние, това Азово присъствие трябваше, бих казал, да се отдръпне; понеже, за да обхване напълно себе си в своята индивидуална цялост, Азът трябваше да се затвори за всичко онова, което директно напира към душата под формата на духовни импулси. И така, ние сме изправени пред една странна картина. Ние виждаме, и то съвсем ясно, как с идването на новата епоха, към старото не разбиране се прибавя и едно ново неразбиране, което отива още по-далеч от старото. Всеки, който точно изследва духовните факти, ще потвърди, че Четвъртата следатлантска епоха можеше да възприеме Христовия Импулс само с чувствата, но не и да го разбере в неговия истински духовен смисъл.
към текста >>
Но какво всъщ
нос
т се доказва по такъв начин?
С новата, Петата следатлантска епоха се възвестява нещо напълно ново. Сега на преден план изпъкна не само не разбирането на Христовото Същество, но и неразбиране на целия божествено-духовен свят. Много неща говорят в полза на твърдението, че хората стигнаха до неразбиране както на Христовия Импулс, така и на самия божествено-духовен принцип. През 12 век, предизвестявайки Азовата култура, Анселмус*36, архиепископ на Кентърбъри, изнамери така нареченото „доказателство за Бога"; с други думи, този човек се видя принуден да „доказва" съществуването на Бога.
Но какво всъщност се доказва по такъв начин?
Дали това, което се знае, или това, което не се знае? Когато например в моята градина се извършва кражба и от прозореца си аз наблюдавам крадеца, тогава няма нужда да доказвам, че този или онзи човек извършва кражба. Аз ще търся доказателства, само ако не съм видял нищо. Фактът, че хората се стремят да докажат Бога, е едно доказателство за това, че те вече не го познават, че вече не го изживяват вътре в себе си. Защото това, което човек непосредствено изживява, той не го доказва, а доказва това, което не изживява.
към текста >>
През последните столетия се натрупаха извънредно много недоразумения спрямо разбирането на това, което представлява Мистерията на Голгота и самият Христос Исус, като стигнем до сегашния момент, когато дори от страна на теолозите Христос Исус е не само подценен и сведен до равнището на един общочовешки учител, но и напълно отричан като индивидуална, историческа лич
нос
т.
А после неразбирането се усили още повече и в това отношение днес ние сме изправени пред един странен факт.
През последните столетия се натрупаха извънредно много недоразумения спрямо разбирането на това, което представлява Мистерията на Голгота и самият Христос Исус, като стигнем до сегашния момент, когато дори от страна на теолозите Христос Исус е не само подценен и сведен до равнището на един общочовешки учител, но и напълно отричан като индивидуална, историческа личност.
към текста >>
Обаче всичко това е свързано с много, много по-дълбоки характерни особе
нос
ти на нашето съвремие, но поради своята повърх
нос
т
нос
т, то отказва да се съобрази с тях; макар че за този, който действително иска да наблюдава фактите, те говорят на един ясен и прост език.
Обаче всичко това е свързано с много, много по-дълбоки характерни особености на нашето съвремие, но поради своята повърхностност, то отказва да се съобрази с тях; макар че за този, който действително иска да наблюдава фактите, те говорят на един ясен и прост език.
към текста >>
Нека да се спрем на следното, въпреки че то изглежда като една незначителна подроб
нос
т.
Нека да се спрем на следното, въпреки че то изглежда като една незначителна подробност.
Но според мен такива подробности са извънредно симптоматични.
към текста >>
Но според мен такива подроб
нос
ти са извънредно симптоматични.
Нека да се спрем на следното, въпреки че то изглежда като една незначителна подробност.
Но според мен такива подробности са извънредно симптоматични.
към текста >>
И нищо чудно, ако тези „идеи" се отъждествят, един ден да се отправяме към ки
нос
алона, за да наблюдаваме там кинематографически мисловните и идейни постройки на знаменити лич
нос
ти.
Неотдавна едно твърде известно седмично списание*37 публикува забележителна статия, в която се твърди нещо интересно: ако проучим светогледите, застъпвани през последните столетия, ще установим, че те са прекалено много наситени с абстрактни „понятия". Или казано на наш език: По отношение на сетивния свят, те са неразбираеми. Авторът открива, че дори философ като Спиноза*38 е трудноразбираем, понеже той иска да обясни света, тръгвайки от едно-единствено понятие, понятието за божествената субстанция. И тогава този автор отправя едно предложение за реформа на философското мислене, състоящо се в това, да се обособи едно главно понятие, да се постави на върха, от което да се разклоняват произлизащите от него вторични понятия; или накратко, той предлага мисловната конструкция на Спиноза да се „онагледи" с помощта на една схема, за да не става нужда човек да следи как отделните мисли възникват и биват формулирани в душата на Спиноза, а да ги вижда в сетивен вид като на филм.
И нищо чудно, ако тези „идеи" се отъждествят, един ден да се отправяме към киносалона, за да наблюдаваме там кинематографически мисловните и идейни постройки на знаменити личности.
към текста >>
Нашата епоха е твърде склонна там където светогледите се борят за утвърждаване да се задоволява с неща, които са далеч от истинската духов
нос
т.
Това е само един симптом нека да го разглеждаме именно като симптом показващ колко належащо за нашата епоха е спиритуалното, духовно задълбочаване, истинското духовно задълбочаване. Обаче належащо е само онова духовно задълбочаване, което ни води към истината; тъкмо истината е тази, от която се нуждаят човешките души днес.
Нашата епоха е твърде склонна там където светогледите се борят за утвърждаване да се задоволява с неща, които са далеч от истинската духовност.
Защото нашата епоха лесно се задоволява с привидното, с илюзията; обаче по едни или други пътища илюзията когато се проявява по отношение на разглеждания симптом води до вътрешна неистина, до неистинност! Ето и друг пример.
към текста >>
Защото нашата епоха лесно се задоволява с привидното, с илюзията; обаче по едни или други пътища илюзията когато се проявява по отношение на разглеждания симптом води до вътрешна неистина, до неистин
нос
т!
Това е само един симптом нека да го разглеждаме именно като симптом показващ колко належащо за нашата епоха е спиритуалното, духовно задълбочаване, истинското духовно задълбочаване. Обаче належащо е само онова духовно задълбочаване, което ни води към истината; тъкмо истината е тази, от която се нуждаят човешките души днес. Нашата епоха е твърде склонна там където светогледите се борят за утвърждаване да се задоволява с неща, които са далеч от истинската духовност.
Защото нашата епоха лесно се задоволява с привидното, с илюзията; обаче по едни или други пътища илюзията когато се проявява по отношение на разглеждания симптом води до вътрешна неистина, до неистинност!
Ето и друг пример.
към текста >>
Бих желал да попитам дали някой от читателите на Ойкен се е разсмял от тази негова наив
нос
т, или може би „мъдрост", която от една страна отхвърля вярата в демони, а от друга страна говори за „демонически сили".
Бих желал да попитам дали някой от читателите на Ойкен се е разсмял от тази негова наивност, или може би „мъдрост", която от една страна отхвърля вярата в демони, а от друга страна говори за „демонически сили".
Естествено, хората на Ойкен ще възразят: Тук „демонически" е казано в преносен смисъл и не бива да се взема толкова сериозно. Обаче тъкмо в това се състои вътрешната неистина: Хората прибягват до думи и идеи, без изобщо да ги вземат сериозно! Но характерно за истинския духовно-научен светоглед е, че той взема думите сериозно и не говори за „демонически сили", без съзнателното намерение да употреби точно тази дума.
към текста >>
Естествено, хората на Ойкен ще възразят: Тук „демонически" е казано в пре
нос
ен смисъл и не бива да се взема толкова сериозно.
Бих желал да попитам дали някой от читателите на Ойкен се е разсмял от тази негова наивност, или може би „мъдрост", която от една страна отхвърля вярата в демони, а от друга страна говори за „демонически сили".
Естествено, хората на Ойкен ще възразят: Тук „демонически" е казано в преносен смисъл и не бива да се взема толкова сериозно.
Обаче тъкмо в това се състои вътрешната неистина: Хората прибягват до думи и идеи, без изобщо да ги вземат сериозно! Но характерно за истинския духовно-научен светоглед е, че той взема думите сериозно и не говори за „демонически сили", без съзнателното намерение да употреби точно тази дума.
към текста >>
В лекцията посочих следното за книгата „Същ
нос
т на християнството" от Адолф Харнак*39.
В противен случай с хората би се случило същото, което стана с председателя на едно научно дружество, пред което трябваше да изнеса една лекция.
В лекцията посочих следното за книгата „Същност на християнството" от Адолф Харнак*39.
Там е написано: Същественото е не да узнаем какво се е случило на Голгота; то може да бъде оставено и встрани, обаче това, което не трябва да бъде оставено встрани е, че в онези времена възникна вярата в Мистерията на Голгота независимо дали "вярата се отнася за нещо действително или не. И така, председателят на това Берлинско дружество естествено протестант ми каза: Аз съм чел книгата, но в нея не открих подобна мисъл и Харнак едва .ли е заявявал такава мисъл, защото тя би представлявала една католическа идея. Католиците например казват: Каквото и да стои зад свещената мантия от Триер, то не е важното, важното е вярата в него. И тогава се наложи да показвам страницата, на която се намираше въпросното изречение. Може би и на други хора се случва да прочетат една книга, но да не прочетат в нея същественото, симптоматичното.
към текста >>
И така, опитахме се да хвърлим малко светлина върху нашата епоха, което ни позволи да открием една от нейните характерни особе
нос
ти, една от нейните необходимостта именно необходимостта от изграждането на една духовна добросъвест
нос
т, която не би ни позволила да слушаме с безразличие, когато застъпникът на един духовен светоглед веднъж казва, че демоните не съществуват, а после че тук или там се пораждат демонически сили.
И така, опитахме се да хвърлим малко светлина върху нашата епоха, което ни позволи да открием една от нейните характерни особености, една от нейните необходимостта именно необходимостта от изграждането на една духовна добросъвестност, която не би ни позволила да слушаме с безразличие, когато застъпникът на един духовен светоглед веднъж казва, че демоните не съществуват, а после че тук или там се пораждат демонически сили.
Замислим ли се обаче, че живеем в епохата на една „вестникарска култура", не би трябвало да очакваме някакво скорошно развитие на подобна добросъвестност; по-скоро би трябвало да сме наясно, че тази добросъвестност може да бъде подготвена единствено чрез антропософията, стига добре да си отваряме очите за симптоми те на нашето време.
към текста >>
Замислим ли се обаче, че живеем в епохата на една „вестникарска култура", не би трябвало да очакваме някакво скорошно развитие на подобна добросъвест
нос
т; по-скоро би трябвало да сме наясно, че тази добросъвест
нос
т може да бъде подготвена единствено чрез антропософията, стига добре да си отваряме очите за симптоми те на нашето време.
И така, опитахме се да хвърлим малко светлина върху нашата епоха, което ни позволи да открием една от нейните характерни особености, една от нейните необходимостта именно необходимостта от изграждането на една духовна добросъвестност, която не би ни позволила да слушаме с безразличие, когато застъпникът на един духовен светоглед веднъж казва, че демоните не съществуват, а после че тук или там се пораждат демонически сили.
Замислим ли се обаче, че живеем в епохата на една „вестникарска култура", не би трябвало да очакваме някакво скорошно развитие на подобна добросъвестност; по-скоро би трябвало да сме наясно, че тази добросъвестност може да бъде подготвена единствено чрез антропософията, стига добре да си отваряме очите за симптоми те на нашето време.
към текста >>
Ако човек прочете книгата на Ернест Ренан, той се казва: Да, този автор разполага с великолепен стил, обиколил е светите земи, и въпреки че не вярва в божестве
нос
тта на Христос, говори за Исус с безкрайно преклонение.
Бих искал да се спра на още един факт. През 60-те години на 19. век се появи книгата „Животът на Исус" от Ернест Ренан и тя веднага отбеляза голям успех. Споменавам този факт, за да покажа как стоят днес нещата с разбирането на онова, което наричаме Мистерията на Голгота.
Ако човек прочете книгата на Ернест Ренан, той се казва: Да, този автор разполага с великолепен стил, обиколил е светите земи, и въпреки че не вярва в божествеността на Христос, говори за Исус с безкрайно преклонение.
Обаче нека да се вгледаме още по-навътре в нещата. По-нататък Ернест Ренан описва продължението на Исусовия живот, посочвайки, че с Исус се случва същото макар и в по-голям мащаб, което е характерно за всеки човек, който застъпва даден светоглед пред група хора.
към текста >>
Ето отново тази вътрешна неистин
нос
т!
Ето отново тази вътрешна неистинност!
фактически книгата на Ренан е смесица от два различни елемента: от една страна безукорно, естетическо описание, стигащо до възвеличаване, от друга страна похватите на булевардния роман; и накрая тържественият химн за прослава на Исус. И към кого е отправен този химн? Към Исус? Ясно е, че ако Ренан е душевно Здрав, този химн не би могъл да бъде отправен към описания от него Исус; тези хвалебствия нямат нищо общо с Христос Исус. Следователно, цялата тази книга е протъкана с вътрешна неистина!
към текста >>
За какво всъщ
нос
т исках да загатна в моето изложение?
За какво всъщност исках да загатна в моето изложение?
Нека да обобщя нещата с няколко думи. Аз исках да загатна, че Мистерията на Голгота настъпи в такава епоха от общочовешката еволюция, когато човечеството не беше подготвено да я разбере; дори в нашето съвремие хората все още не са подготвени за това.
към текста >>
15.
7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Ако насочите душите си към всичко онова, което в продължение на много години беше казано за Мистерията на Голгота, наред с подроб
нос
тите, свързани с обясненията на четирите Евангелия, Вие ще срещнете и такива факти от живота на Христос Исус, които не могат да бъдат намерени в Евангелията.
С помощта на едно окултно изследване, проведено по подходящ начин, в наши дни е напълно възможно да получим сравнително точна представа за това, което би могло да се нарече Пето Евангелие.
Ако насочите душите си към всичко онова, което в продължение на много години беше казано за Мистерията на Голгота, наред с подробностите, свързани с обясненията на четирите Евангелия, Вие ще срещнете и такива факти от живота на Христос Исус, които не могат да бъдат намерени в Евангелията.
Измежду фактите, изнесени в тази връзка, аз ще спомена само разказа за двете момчета Исус. Но има и други факти, които днес могат да бъдат извлечени от чисто духовни източници и те са извънредно важни за нашето съвремие, те са толкова важни за нашето съвремие, че желателно е подготвените души да се запознаят постепенно с тях. Засега обаче, това което ще бъде извлечено от тези източници следва да остане само в нашия кръг. И все пак то ще бъде представено по такъв начин, сякаш е предназначено да се влее в душите на много от нашите съвременници, така че те да получат един още по-нагледен образ за Христос Исус, отколкото е било възможно досега.
към текста >>
Сега бих желал да припомня нещо, което аз често съм споменавал тук, на това място: фактически в началото на нашето летоброене се ражда не едно дете Исус, а се раждат две деца,
нос
ещи името Исус.
Сега бих желал да припомня нещо, което аз често съм споменавал тук, на това място: фактически в началото на нашето летоброене се ражда не едно дете Исус, а се раждат две деца, носещи името Исус.
Ние вече знаем това, а знаем също, че едното от двете момчета Исус беше родено така, че в него се беше въплътил Азът, духовната същност на Заратустра, и че после това момче Исус живя до дванадесетата си година със Заратустровия Аз до онзи момент, описан от евангелиста Лука, когато родителите на Исус го отвеждат в Йерусалим, изгубват го и после го откриват в храма, всред книжниците, където за изумление на всички тълкувал на глас юдейското учение. Аз вече обърнах внимание на това, че тази сцена, както е описана в Евангелието на Лука, всъщност показва, че Азът на Заратустра, живял приблизително дванадесет години в тяло то на едното момче Исус, преминава в тялото на другия 12-годишен Исус, който до този момент се намираше в съвършено различно душевно състояние; така че сега имаме онова момче Исус, което произлиза от Натановата линия на Давидовия ден и което до своята дванадесета година не носеше в себе си Заратустровия Аз; Заратустровият Аз проникна в него след дванадесетата му година.
към текста >>
Ние вече знаем това, а знаем също, че едното от двете момчета Исус беше родено така, че в него се беше въплътил Азът, духовната същ
нос
т на Заратустра, и че после това момче Исус живя до дванадесетата си година със Заратустровия Аз до онзи момент, описан от евангелиста Лука, когато родителите на Исус го отвеждат в Йерусалим, изгубват го и после го откриват в храма, всред книжниците, където за изумление на всички тълкувал на глас юдейското учение.
Сега бих желал да припомня нещо, което аз често съм споменавал тук, на това място: фактически в началото на нашето летоброене се ражда не едно дете Исус, а се раждат две деца, носещи името Исус.
Ние вече знаем това, а знаем също, че едното от двете момчета Исус беше родено така, че в него се беше въплътил Азът, духовната същност на Заратустра, и че после това момче Исус живя до дванадесетата си година със Заратустровия Аз до онзи момент, описан от евангелиста Лука, когато родителите на Исус го отвеждат в Йерусалим, изгубват го и после го откриват в храма, всред книжниците, където за изумление на всички тълкувал на глас юдейското учение.
Аз вече обърнах внимание на това, че тази сцена, както е описана в Евангелието на Лука, всъщност показва, че Азът на Заратустра, живял приблизително дванадесет години в тяло то на едното момче Исус, преминава в тялото на другия 12-годишен Исус, който до този момент се намираше в съвършено различно душевно състояние; така че сега имаме онова момче Исус, което произлиза от Натановата линия на Давидовия ден и което до своята дванадесета година не носеше в себе си Заратустровия Аз; Заратустровият Аз проникна в него след дванадесетата му година.
към текста >>
Аз вече обърнах внимание на това, че тази сцена, както е описана в Евангелието на Лука, всъщ
нос
т показва, че Азът на Заратустра, живял приблизително дванадесет години в тяло то на едното момче Исус, преминава в тялото на другия 12-годишен Исус, който до този момент се намираше в съвършено различно душевно състояние; така че сега имаме онова момче Исус, което произлиза от Натановата линия на Давидовия ден и което до своята дванадесета година не
нос
еше в себе си Заратустровия Аз; Заратустровият Аз проникна в него след дванадесетата му година.
Сега бих желал да припомня нещо, което аз често съм споменавал тук, на това място: фактически в началото на нашето летоброене се ражда не едно дете Исус, а се раждат две деца, носещи името Исус. Ние вече знаем това, а знаем също, че едното от двете момчета Исус беше родено така, че в него се беше въплътил Азът, духовната същност на Заратустра, и че после това момче Исус живя до дванадесетата си година със Заратустровия Аз до онзи момент, описан от евангелиста Лука, когато родителите на Исус го отвеждат в Йерусалим, изгубват го и после го откриват в храма, всред книжниците, където за изумление на всички тълкувал на глас юдейското учение.
Аз вече обърнах внимание на това, че тази сцена, както е описана в Евангелието на Лука, всъщност показва, че Азът на Заратустра, живял приблизително дванадесет години в тяло то на едното момче Исус, преминава в тялото на другия 12-годишен Исус, който до този момент се намираше в съвършено различно душевно състояние; така че сега имаме онова момче Исус, което произлиза от Натановата линия на Давидовия ден и което до своята дванадесета година не носеше в себе си Заратустровия Аз; Заратустровият Аз проникна в него след дванадесетата му година.
към текста >>
Напълно е възможно с помощта на средствата, за които често съм говорил, и които всъщ
нос
т представляват разчитане на Хрониката Акаша, да се открият нови факти от живота на онова момче Исус, което сега разполагаше със Заратустровия Аз.
Напълно е възможно с помощта на средствата, за които често съм говорил, и които всъщност представляват разчитане на Хрониката Акаша, да се открият нови факти от живота на онова момче Исус, което сега разполагаше със Заратустровия Аз.
В живота на този Исус могат да бъдат разграничени три периода. Първият период се простира приблизително от дванадесетата до осемнадесетата година, вторият от осемнадесетата до двадесет и четвъртата година и третият от двадесет и четвъртата година до момента на Кръщението в реката Йордан, т.е. докъм тридесетата година.
към текста >>
Нека да не забравяме, че онова момче Исус, което след дванадесетата си година
нос
еше в себе си Заратустровия Аз, застана пред книжниците в храма като една индивидуал
нос
т, разполагаща с дълбоки и първични познания върху юдейското учение, върху самата същ
нос
т на древния еврейски Закон и че то беше в състояние да говори за тези неща като истински познавач.
Нека да не забравяме, че онова момче Исус, което след дванадесетата си година носеше в себе си Заратустровия Аз, застана пред книжниците в храма като една индивидуалност, разполагаща с дълбоки и първични познания върху юдейското учение, върху самата същност на древния еврейски Закон и че то беше в състояние да говори за тези неща като истински познавач.
С други думи, в душата на това момче Исус живееше целият древно-юдейски свят. В душата му живееше всичко онова, което беше достигнало до неговите съвременници като предания за отношението на еврейския народ към неговия Бог нещо което обикновено се разглежда като един види „обръщение" на този Бог към Мойсей. Следователно, обобщавайки всичко в едно изречение, бихме могли да кажем: в Исус живееше едно богато съкровище от свещеното учение на еврейския народ; и той упражняваше занаята на своя баща в Назарет живееше с това съкровище, с това знание, което непрекъснато преработваше в душата си.
към текста >>
И колкото повече вникваше в тези неща, колкото повече изпълваха душата му, когато стоеше пред еврейските книжници, за да им разяснява техния собствен Закон, толкова по-ясно той усещаше душевната неспособ
нос
т на неговите съвременници да разберат древното еврейско откровение.
И колкото повече вникваше в тези неща, колкото повече изпълваха душата му, когато стоеше пред еврейските книжници, за да им разяснява техния собствен Закон, толкова по-ясно той усещаше душевната неспособност на неговите съвременници да разберат древното еврейско откровение.
Ето защо хората, душите на неговото време, характерните особености на тези души от неговото време му изглеждаха като потомци на хора, които някога са можели да получават великите откровения, но днес са изгубили тази способност напълно. Това което някога е можело да се влива с огнена сила и затрогваща топлина в тези души така си казваше той често сега избледня и в много отношения изглеждаше като нещо пусто, докато по-рано душите го приемаха с дълбок и свещен трепет. Ето как усещаше сега Исус нещата, които все повече и повече възникваха в душата му чрез инспирацията.
към текста >>
Ето защо хората, душите на неговото време, характерните особе
нос
ти на тези души от неговото време му изглеждаха като потомци на хора, които някога са можели да получават великите откровения, но днес са изгубили тази способ
нос
т напълно.
И колкото повече вникваше в тези неща, колкото повече изпълваха душата му, когато стоеше пред еврейските книжници, за да им разяснява техния собствен Закон, толкова по-ясно той усещаше душевната неспособност на неговите съвременници да разберат древното еврейско откровение.
Ето защо хората, душите на неговото време, характерните особености на тези души от неговото време му изглеждаха като потомци на хора, които някога са можели да получават великите откровения, но днес са изгубили тази способност напълно.
Това което някога е можело да се влива с огнена сила и затрогваща топлина в тези души така си казваше той често сега избледня и в много отношения изглеждаше като нещо пусто, докато по-рано душите го приемаха с дълбок и свещен трепет. Ето как усещаше сега Исус нещата, които все повече и повече възникваха в душата му чрез инспирацията.
към текста >>
И ето че сега духовният изследовател установява една странна особе
нос
т в душата на Исус.
И ето че сега духовният изследовател установява една странна особеност в душата на Исус.
Както и при другите му странствувания, лесно би могло да се забележи, че Исус навсякъде беше приеман по един твърде особен начин. Основното настроение на душата му сякаш разпръскваше нещо, което се отразяваше благотворно върху онези хора, всред които той оставаше за по-кратко или по-продължително време. Той пътуваше от място на място, работеше тук или там в една или друга дърводелска работилница и после често сядаше, за да разговаря с хората. Всяка казана от него дума се възприемаше по твърде особен начин, понеже беше изговаряна с нежност и доброта. Един вълшебен полъх докосваше душите на хората не толкова от съдържанието на неговите думи, колкото от начина, по който бяха отправени към тях.
към текста >>
Всяка казана от него дума се възприемаше по твърде особен начин, понеже беше изговаряна с неж
нос
т и доброта.
И ето че сега духовният изследовател установява една странна особеност в душата на Исус. Както и при другите му странствувания, лесно би могло да се забележи, че Исус навсякъде беше приеман по един твърде особен начин. Основното настроение на душата му сякаш разпръскваше нещо, което се отразяваше благотворно върху онези хора, всред които той оставаше за по-кратко или по-продължително време. Той пътуваше от място на място, работеше тук или там в една или друга дърводелска работилница и после често сядаше, за да разговаря с хората.
Всяка казана от него дума се възприемаше по твърде особен начин, понеже беше изговаряна с нежност и доброта.
Един вълшебен полъх докосваше душите на хората не толкова от съдържанието на неговите думи, колкото от начина, по който бяха отправени към тях. Навсякъде възникваше една дълбока, сърдечна привързаност към този странствуващ дърводелец. Той не беше приеман като другите хора; от очите и сърцето му се излъчваше някаква особена сила.
към текста >>
Навсякъде възникваше една дълбока, сърдечна привърза
нос
т към този странствуващ дърводелец.
Както и при другите му странствувания, лесно би могло да се забележи, че Исус навсякъде беше приеман по един твърде особен начин. Основното настроение на душата му сякаш разпръскваше нещо, което се отразяваше благотворно върху онези хора, всред които той оставаше за по-кратко или по-продължително време. Той пътуваше от място на място, работеше тук или там в една или друга дърводелска работилница и после често сядаше, за да разговаря с хората. Всяка казана от него дума се възприемаше по твърде особен начин, понеже беше изговаряна с нежност и доброта. Един вълшебен полъх докосваше душите на хората не толкова от съдържанието на неговите думи, колкото от начина, по който бяха отправени към тях.
Навсякъде възникваше една дълбока, сърдечна привързаност към този странствуващ дърводелец.
Той не беше приеман като другите хора; от очите и сърцето му се излъчваше някаква особена сила.
към текста >>
През следващата година, от двадесет и четвъртата до времето на Кръщението в реката Йордан, Исус от Назарет се запозна с така нареченото учение на есеите и есейската общ
нос
т.
След като Исус от Назарет се завърна у дома си от въпросното пътуване, това беше приблизително по времето такива са данните от духовното изследване, когато неговият баща умря.
През следващата година, от двадесет и четвъртата до времето на Кръщението в реката Йордан, Исус от Назарет се запозна с така нареченото учение на есеите и есейската общност.
Общността на есеите беше разположена в една от долините на Палестина. Централното им седалище беше на отделно място. Обаче есеите навсякъде имаха поселища; в Назарет също имаше един вид есейска колония. Есеите си бяха поставили задачата да изградят такъв душевен живот, който да е в хармония с външния свят, така че душите да се издигнат до по-висши опитности и да стигнат до един вид общуване с духовния свят. В рамките на определени степени и изпитания, есейската общност предлагаше на своите членове, на своите последователи най-висшето: един вид съединение с висшия свят.
към текста >>
Общ
нос
тта на есеите беше разположена в една от долините на Палестина.
След като Исус от Назарет се завърна у дома си от въпросното пътуване, това беше приблизително по времето такива са данните от духовното изследване, когато неговият баща умря. През следващата година, от двадесет и четвъртата до времето на Кръщението в реката Йордан, Исус от Назарет се запозна с така нареченото учение на есеите и есейската общност.
Общността на есеите беше разположена в една от долините на Палестина.
Централното им седалище беше на отделно място. Обаче есеите навсякъде имаха поселища; в Назарет също имаше един вид есейска колония. Есеите си бяха поставили задачата да изградят такъв душевен живот, който да е в хармония с външния свят, така че душите да се издигнат до по-висши опитности и да стигнат до един вид общуване с духовния свят. В рамките на определени степени и изпитания, есейската общност предлагаше на своите членове, на своите последователи най-висшето: един вид съединение с висшия свят.
към текста >>
Есеите си бяха поставили задачата да изградят такъв душевен живот, който да е в хармония с външния свят, така че душите да се издигнат до по-висши опит
нос
ти и да стигнат до един вид общуване с духовния свят.
След като Исус от Назарет се завърна у дома си от въпросното пътуване, това беше приблизително по времето такива са данните от духовното изследване, когато неговият баща умря. През следващата година, от двадесет и четвъртата до времето на Кръщението в реката Йордан, Исус от Назарет се запозна с така нареченото учение на есеите и есейската общност. Общността на есеите беше разположена в една от долините на Палестина. Централното им седалище беше на отделно място. Обаче есеите навсякъде имаха поселища; в Назарет също имаше един вид есейска колония.
Есеите си бяха поставили задачата да изградят такъв душевен живот, който да е в хармония с външния свят, така че душите да се издигнат до по-висши опитности и да стигнат до един вид общуване с духовния свят.
В рамките на определени степени и изпитания, есейската общност предлагаше на своите членове, на своите последователи най-висшето: един вид съединение с висшия свят.
към текста >>
В рамките на определени степени и изпитания, есейската общ
нос
т предлагаше на своите членове, на своите последователи най-висшето: един вид съединение с висшия свят.
През следващата година, от двадесет и четвъртата до времето на Кръщението в реката Йордан, Исус от Назарет се запозна с така нареченото учение на есеите и есейската общност. Общността на есеите беше разположена в една от долините на Палестина. Централното им седалище беше на отделно място. Обаче есеите навсякъде имаха поселища; в Назарет също имаше един вид есейска колония. Есеите си бяха поставили задачата да изградят такъв душевен живот, който да е в хармония с външния свят, така че душите да се издигнат до по-висши опитности и да стигнат до един вид общуване с духовния свят.
В рамките на определени степени и изпитания, есейската общност предлагаше на своите членове, на своите последователи най-висшето: един вид съединение с висшия свят.
към текста >>
Нито един от есеите не притежаваше лична собстве
нос
т.
По този начин есеите постигаха такова влияние върху човешката душа, че тя отново можеше да обхваща всичко онова, което вече не можеше да бъде разбирано в естествения ход на общочовешката еволюция: старата връзка с божествено-духовния свят. Есеите сe стремяха да постигнат това чрез строги правила, които се отнасяха и до външния начин на живот. Общо взето, те избягваха да имат отношения с външния свят.
Нито един от есеите не притежаваше лична собственост.
Есеите бяха събрани по тези места от всички части на тогавашния свят. Всеки кандидат за тяхната общност трябваше да и предостави цялата си собственост; само есейската общност можеше да притежава собственост. Следователно, ако някой разполагаше с някаква собственост, и искаше да стане есеин, той трябваше да прехвърли своя дом и земите си на есейската общност. Така че тя притежаваше имоти на много места. Този основен принцип на есейската общност който днес би изглеждал твърде непривлекателен за повечето хора беше необходим с оглед на всичко онова, което есеите се стремяха да постигнат.
към текста >>
Всеки кандидат за тяхната общ
нос
т трябваше да и предостави цялата си собстве
нос
т; само есейската общ
нос
т можеше да притежава собстве
нос
т.
По този начин есеите постигаха такова влияние върху човешката душа, че тя отново можеше да обхваща всичко онова, което вече не можеше да бъде разбирано в естествения ход на общочовешката еволюция: старата връзка с божествено-духовния свят. Есеите сe стремяха да постигнат това чрез строги правила, които се отнасяха и до външния начин на живот. Общо взето, те избягваха да имат отношения с външния свят. Нито един от есеите не притежаваше лична собственост. Есеите бяха събрани по тези места от всички части на тогавашния свят.
Всеки кандидат за тяхната общност трябваше да и предостави цялата си собственост; само есейската общност можеше да притежава собственост.
Следователно, ако някой разполагаше с някаква собственост, и искаше да стане есеин, той трябваше да прехвърли своя дом и земите си на есейската общност. Така че тя притежаваше имоти на много места. Този основен принцип на есейската общност който днес би изглеждал твърде непривлекателен за повечето хора беше необходим с оглед на всичко онова, което есеите се стремяха да постигнат. Те насочваха живота на човешката душа по такъв начин, че тя започваше да търси все повече чистота, мъдрост и всеотдайност в любовта. Навсякъде, откъдето минаваха а те кръстосваха по всички пътища, за да изпълняват своите задачи есеите вършеха благодеяния.
към текста >>
Следователно, ако някой разполагаше с някаква собстве
нос
т, и искаше да стане есеин, той трябваше да прехвърли своя дом и земите си на есейската общ
нос
т.
Есеите сe стремяха да постигнат това чрез строги правила, които се отнасяха и до външния начин на живот. Общо взето, те избягваха да имат отношения с външния свят. Нито един от есеите не притежаваше лична собственост. Есеите бяха събрани по тези места от всички части на тогавашния свят. Всеки кандидат за тяхната общност трябваше да и предостави цялата си собственост; само есейската общност можеше да притежава собственост.
Следователно, ако някой разполагаше с някаква собственост, и искаше да стане есеин, той трябваше да прехвърли своя дом и земите си на есейската общност.
Така че тя притежаваше имоти на много места. Този основен принцип на есейската общност който днес би изглеждал твърде непривлекателен за повечето хора беше необходим с оглед на всичко онова, което есеите се стремяха да постигнат. Те насочваха живота на човешката душа по такъв начин, че тя започваше да търси все повече чистота, мъдрост и всеотдайност в любовта. Навсякъде, откъдето минаваха а те кръстосваха по всички пътища, за да изпълняват своите задачи есеите вършеха благодеяния.
към текста >>
Този основен принцип на есейската общ
нос
т който днес би изглеждал твърде непривлекателен за повечето хора беше необходим с оглед на всичко онова, което есеите се стремяха да постигнат.
Нито един от есеите не притежаваше лична собственост. Есеите бяха събрани по тези места от всички части на тогавашния свят. Всеки кандидат за тяхната общност трябваше да и предостави цялата си собственост; само есейската общност можеше да притежава собственост. Следователно, ако някой разполагаше с някаква собственост, и искаше да стане есеин, той трябваше да прехвърли своя дом и земите си на есейската общност. Така че тя притежаваше имоти на много места.
Този основен принцип на есейската общност който днес би изглеждал твърде непривлекателен за повечето хора беше необходим с оглед на всичко онова, което есеите се стремяха да постигнат.
Те насочваха живота на човешката душа по такъв начин, че тя започваше да търси все повече чистота, мъдрост и всеотдайност в любовта. Навсякъде, откъдето минаваха а те кръстосваха по всички пътища, за да изпълняват своите задачи есеите вършеха благодеяния.
към текста >>
Те насочваха живота на човешката душа по такъв начин, че тя започваше да търси все повече чистота, мъдрост и всеотдай
нос
т в любовта.
Есеите бяха събрани по тези места от всички части на тогавашния свят. Всеки кандидат за тяхната общност трябваше да и предостави цялата си собственост; само есейската общност можеше да притежава собственост. Следователно, ако някой разполагаше с някаква собственост, и искаше да стане есеин, той трябваше да прехвърли своя дом и земите си на есейската общност. Така че тя притежаваше имоти на много места. Този основен принцип на есейската общност който днес би изглеждал твърде непривлекателен за повечето хора беше необходим с оглед на всичко онова, което есеите се стремяха да постигнат.
Те насочваха живота на човешката душа по такъв начин, че тя започваше да търси все повече чистота, мъдрост и всеотдайност в любовта.
Навсякъде, откъдето минаваха а те кръстосваха по всички пътища, за да изпълняват своите задачи есеите вършеха благодеяния.
към текста >>
Благодарение на особе
нос
тите в своето развитие, Исус от Назарет влезе в такива отношения с есеите, каквито не биха били възможни за друг човек; а за годините, за които говоря тук, подобни отношения биха били напълно изключени, ако той сам не би бил есеин.
Благодарение на особеностите в своето развитие, Исус от Назарет влезе в такива отношения с есеите, каквито не биха били възможни за друг човек; а за годините, за които говоря тук, подобни отношения биха били напълно изключени, ако той сам не би бил есеин.
Исус от Назарет беше допуснат даже до най-вътрешните кръгове на есеите, доколкото това беше възможно с оглед строгите правила на есейския Орден, до най-скритите помещения, където имаше възможност да участвува в разговорите, които иначе есеите водеха само помежду си. Той можа да проникне до най-дълбоките тайни и правила на есейския Орден. Така той се запозна с чувствата, стремежите и живота на есеите, както и можа да усети а това беше най-важното как изглежда за една душа от неговото време последната възможност да проникне чрез усъвършенствуване до прадревното свещено откровение. Ето с какво се запозна Исус от Назарет.
към текста >>
Исус от Назарет беше допуснат даже до най-вътрешните кръгове на есеите, доколкото това беше възможно с оглед строгите правила на есейския Орден, до най-скритите помещения, където имаше възмож
нос
т да участвува в разговорите, които иначе есеите водеха само помежду си.
Благодарение на особеностите в своето развитие, Исус от Назарет влезе в такива отношения с есеите, каквито не биха били възможни за друг човек; а за годините, за които говоря тук, подобни отношения биха били напълно изключени, ако той сам не би бил есеин.
Исус от Назарет беше допуснат даже до най-вътрешните кръгове на есеите, доколкото това беше възможно с оглед строгите правила на есейския Орден, до най-скритите помещения, където имаше възможност да участвува в разговорите, които иначе есеите водеха само помежду си.
Той можа да проникне до най-дълбоките тайни и правила на есейския Орден. Така той се запозна с чувствата, стремежите и живота на есеите, както и можа да усети а това беше най-важното как изглежда за една душа от неговото време последната възможност да проникне чрез усъвършенствуване до прадревното свещено откровение. Ето с какво се запозна Исус от Назарет.
към текста >>
Така той се запозна с чувствата, стремежите и живота на есеите, както и можа да усети а това беше най-важното как изглежда за една душа от неговото време последната възмож
нос
т да проникне чрез усъвършенствуване до прадревното свещено откровение.
Благодарение на особеностите в своето развитие, Исус от Назарет влезе в такива отношения с есеите, каквито не биха били възможни за друг човек; а за годините, за които говоря тук, подобни отношения биха били напълно изключени, ако той сам не би бил есеин. Исус от Назарет беше допуснат даже до най-вътрешните кръгове на есеите, доколкото това беше възможно с оглед строгите правила на есейския Орден, до най-скритите помещения, където имаше възможност да участвува в разговорите, които иначе есеите водеха само помежду си. Той можа да проникне до най-дълбоките тайни и правила на есейския Орден.
Така той се запозна с чувствата, стремежите и живота на есеите, както и можа да усети а това беше най-важното как изглежда за една душа от неговото време последната възможност да проникне чрез усъвършенствуване до прадревното свещено откровение.
Ето с какво се запозна Исус от Назарет.
към текста >>
Това бяха едни от най-важните опит
нос
ти в живота на Исус от Назарет.
Когато искаше да влезе в един град и стигаше до украсената с рисунки или образи порта, есеинът трябваше да се върне и да търси друго входно място, където нямаше никакви изображения. Това играеше съществена роля в есейското себеусъвършенствуване, понеже нито един от елементите на митовете, легендите и религията не трябваше да бъде изобразяван по какъвто и да е начин. По този начин есеите искаха да избегнат луциферическото влияние на образите и свързаните с тях импулси. Ето как по време на своите странствувания Исус от Назарет се научи да разпознава тези лишени от образи врати на есеите. И винаги, когато беше в близост до тези лишени от образи врати понеже образите бяха смятани за нещо неприлично пред Исус от Назарет заставаха невидимите Луцифер и Ариман.
Това бяха едни от най-важните опитности в живота на Исус от Назарет.
към текста >>
И какво произлезе от тези важни опит
нос
ти, след като той можа да ги сподели с онези есеи, които бяха по-напреднали в своето развитие.
И какво произлезе от тези важни опитности, след като той можа да ги сподели с онези есеи, които бяха по-напреднали в своето развитие.
Резултатът за него се изразяваше в една ужасяваща и дълбока, много дълбока душевна подтиснатост, която му причиняваше безкрайни мъки и страдания. Сега той трябваше да признае: Да, това е една строго затворена в себе си общност и нейните последователи се стремят да установят днес една връзка с духовните сили, с божествено-духовния свят. Следователно всред днешните хора все пак има нещо, което се стреми към тази връзка. Обаче на каква цена? С цената на това, че есейската общност води такъв живот, какъвто другите хора не могат да си позволят.
към текста >>
Сега той трябваше да признае: Да, това е една строго затворена в себе си общ
нос
т и нейните последователи се стремят да установят днес една връзка с духовните сили, с божествено-духовния свят.
И какво произлезе от тези важни опитности, след като той можа да ги сподели с онези есеи, които бяха по-напреднали в своето развитие. Резултатът за него се изразяваше в една ужасяваща и дълбока, много дълбока душевна подтиснатост, която му причиняваше безкрайни мъки и страдания.
Сега той трябваше да признае: Да, това е една строго затворена в себе си общност и нейните последователи се стремят да установят днес една връзка с духовните сили, с божествено-духовния свят.
Следователно всред днешните хора все пак има нещо, което се стреми към тази връзка. Обаче на каква цена? С цената на това, че есейската общност води такъв живот, какъвто другите хора не могат да си позволят. Защото ако всички хора бяха водили живота на есеите, есейската общност просто не би съществувала. И сега той съзря една връзка, която се отрази крайно подтискащо върху неговата душа: Накъде се отправят Луцифер и Ариман, се запита той, когато побягват от вратите на есеите?
към текста >>
С цената на това, че есейската общ
нос
т води такъв живот, какъвто другите хора не могат да си позволят.
И какво произлезе от тези важни опитности, след като той можа да ги сподели с онези есеи, които бяха по-напреднали в своето развитие. Резултатът за него се изразяваше в една ужасяваща и дълбока, много дълбока душевна подтиснатост, която му причиняваше безкрайни мъки и страдания. Сега той трябваше да признае: Да, това е една строго затворена в себе си общност и нейните последователи се стремят да установят днес една връзка с духовните сили, с божествено-духовния свят. Следователно всред днешните хора все пак има нещо, което се стреми към тази връзка. Обаче на каква цена?
С цената на това, че есейската общност води такъв живот, какъвто другите хора не могат да си позволят.
Защото ако всички хора бяха водили живота на есеите, есейската общност просто не би съществувала. И сега той съзря една връзка, която се отрази крайно подтискащо върху неговата душа: Накъде се отправят Луцифер и Ариман, се запита той, когато побягват от вратите на есеите? Те се отправят там, където са душите на другите хора! Следователно, човечеството беше стигнало дотам, че когато една общност искаше да намери връзката си с божествено-духовния свят, тя трябваше да се изолира от останалите хора. И понеже се изолираше и откъсваше от останалите, за да се развива единствено в тесния социален кръг на своите последователи, изключвайки другите хора от себе си, есейската общност ги осъждаше да потънат все по-дълбоко в това, от което тя искаше да се избави.
към текста >>
Защото ако всички хора бяха водили живота на есеите, есейската общ
нос
т просто не би съществувала.
Резултатът за него се изразяваше в една ужасяваща и дълбока, много дълбока душевна подтиснатост, която му причиняваше безкрайни мъки и страдания. Сега той трябваше да признае: Да, това е една строго затворена в себе си общност и нейните последователи се стремят да установят днес една връзка с духовните сили, с божествено-духовния свят. Следователно всред днешните хора все пак има нещо, което се стреми към тази връзка. Обаче на каква цена? С цената на това, че есейската общност води такъв живот, какъвто другите хора не могат да си позволят.
Защото ако всички хора бяха водили живота на есеите, есейската общност просто не би съществувала.
И сега той съзря една връзка, която се отрази крайно подтискащо върху неговата душа: Накъде се отправят Луцифер и Ариман, се запита той, когато побягват от вратите на есеите? Те се отправят там, където са душите на другите хора! Следователно, човечеството беше стигнало дотам, че когато една общност искаше да намери връзката си с божествено-духовния свят, тя трябваше да се изолира от останалите хора. И понеже се изолираше и откъсваше от останалите, за да се развива единствено в тесния социален кръг на своите последователи, изключвайки другите хора от себе си, есейската общност ги осъждаше да потънат все по-дълбоко в това, от което тя искаше да се избави. За сметка на това, че общността на есеите се издигаше, другите хора трябваше да паднат още по-ниско!
към текста >>
Следователно, човечеството беше стигнало дотам, че когато една общ
нос
т искаше да намери връзката си с божествено-духовния свят, тя трябваше да се изолира от останалите хора.
Обаче на каква цена? С цената на това, че есейската общност води такъв живот, какъвто другите хора не могат да си позволят. Защото ако всички хора бяха водили живота на есеите, есейската общност просто не би съществувала. И сега той съзря една връзка, която се отрази крайно подтискащо върху неговата душа: Накъде се отправят Луцифер и Ариман, се запита той, когато побягват от вратите на есеите? Те се отправят там, където са душите на другите хора!
Следователно, човечеството беше стигнало дотам, че когато една общност искаше да намери връзката си с божествено-духовния свят, тя трябваше да се изолира от останалите хора.
И понеже се изолираше и откъсваше от останалите, за да се развива единствено в тесния социален кръг на своите последователи, изключвайки другите хора от себе си, есейската общност ги осъждаше да потънат все по-дълбоко в това, от което тя искаше да се избави. За сметка на това, че общността на есеите се издигаше, другите хора трябваше да паднат още по-ниско! За сметка на това, че есеите не допускаха Луцифер и Ариман до себе си, Ариман и Луцифер можеха в много по-силна степен да изкушават и съблазняват другите хора. Ето каква беше най-важната опитност на Исус от Назарет в този езотеричен орден. Всичко, което можеше да бъде изпитано през онези години относно еврейския Закон, той го беше изпитал в душата си от най-ранна възраст.
към текста >>
И понеже се изолираше и откъсваше от останалите, за да се развива единствено в тесния социален кръг на своите последователи, изключвайки другите хора от себе си, есейската общ
нос
т ги осъждаше да потънат все по-дълбоко в това, от което тя искаше да се избави.
С цената на това, че есейската общност води такъв живот, какъвто другите хора не могат да си позволят. Защото ако всички хора бяха водили живота на есеите, есейската общност просто не би съществувала. И сега той съзря една връзка, която се отрази крайно подтискащо върху неговата душа: Накъде се отправят Луцифер и Ариман, се запита той, когато побягват от вратите на есеите? Те се отправят там, където са душите на другите хора! Следователно, човечеството беше стигнало дотам, че когато една общност искаше да намери връзката си с божествено-духовния свят, тя трябваше да се изолира от останалите хора.
И понеже се изолираше и откъсваше от останалите, за да се развива единствено в тесния социален кръг на своите последователи, изключвайки другите хора от себе си, есейската общност ги осъждаше да потънат все по-дълбоко в това, от което тя искаше да се избави.
За сметка на това, че общността на есеите се издигаше, другите хора трябваше да паднат още по-ниско! За сметка на това, че есеите не допускаха Луцифер и Ариман до себе си, Ариман и Луцифер можеха в много по-силна степен да изкушават и съблазняват другите хора. Ето каква беше най-важната опитност на Исус от Назарет в този езотеричен орден. Всичко, което можеше да бъде изпитано през онези години относно еврейския Закон, той го беше изпитал в душата си от най-ранна възраст. Още в най-ранната си възраст той узна в душата си докъде могат да стигнат езическите култове, когато в един важен момент пред него застана светът на демоните.
към текста >>
За сметка на това, че общ
нос
тта на есеите се издигаше, другите хора трябваше да паднат още по-ниско!
Защото ако всички хора бяха водили живота на есеите, есейската общност просто не би съществувала. И сега той съзря една връзка, която се отрази крайно подтискащо върху неговата душа: Накъде се отправят Луцифер и Ариман, се запита той, когато побягват от вратите на есеите? Те се отправят там, където са душите на другите хора! Следователно, човечеството беше стигнало дотам, че когато една общност искаше да намери връзката си с божествено-духовния свят, тя трябваше да се изолира от останалите хора. И понеже се изолираше и откъсваше от останалите, за да се развива единствено в тесния социален кръг на своите последователи, изключвайки другите хора от себе си, есейската общност ги осъждаше да потънат все по-дълбоко в това, от което тя искаше да се избави.
За сметка на това, че общността на есеите се издигаше, другите хора трябваше да паднат още по-ниско!
За сметка на това, че есеите не допускаха Луцифер и Ариман до себе си, Ариман и Луцифер можеха в много по-силна степен да изкушават и съблазняват другите хора. Ето каква беше най-важната опитност на Исус от Назарет в този езотеричен орден. Всичко, което можеше да бъде изпитано през онези години относно еврейския Закон, той го беше изпитал в душата си от най-ранна възраст. Още в най-ранната си възраст той узна в душата си докъде могат да стигнат езическите култове, когато в един важен момент пред него застана светът на демоните. Сега той проумя на каква цена тогавашното човечество можеше да се приближи до божествено-духовните мирови тайни.
към текста >>
Ето каква беше най-важната опит
нос
т на Исус от Назарет в този езотеричен орден.
Те се отправят там, където са душите на другите хора! Следователно, човечеството беше стигнало дотам, че когато една общност искаше да намери връзката си с божествено-духовния свят, тя трябваше да се изолира от останалите хора. И понеже се изолираше и откъсваше от останалите, за да се развива единствено в тесния социален кръг на своите последователи, изключвайки другите хора от себе си, есейската общност ги осъждаше да потънат все по-дълбоко в това, от което тя искаше да се избави. За сметка на това, че общността на есеите се издигаше, другите хора трябваше да паднат още по-ниско! За сметка на това, че есеите не допускаха Луцифер и Ариман до себе си, Ариман и Луцифер можеха в много по-силна степен да изкушават и съблазняват другите хора.
Ето каква беше най-важната опитност на Исус от Назарет в този езотеричен орден.
Всичко, което можеше да бъде изпитано през онези години относно еврейския Закон, той го беше изпитал в душата си от най-ранна възраст. Още в най-ранната си възраст той узна в душата си докъде могат да стигнат езическите култове, когато в един важен момент пред него застана светът на демоните. Сега той проумя на каква цена тогавашното човечество можеше да се приближи до божествено-духовните мирови тайни. Ние живеем в една епоха, с горчивина размишляваше той, когато онези, които търсят връзката с божествено-духовния свят, са принудени да го правят в тесен кръг и за сметка на другите хора. Да, ние живеем в едно време, когато копнежът към свързване с божествено-духовния свят е налице, но гой трябва да стане достояние на всички хора.
към текста >>
Всичко, което можеше да бъде изпитано през онези години от
нос
но еврейския Закон, той го беше изпитал в душата си от най-ранна възраст.
Следователно, човечеството беше стигнало дотам, че когато една общност искаше да намери връзката си с божествено-духовния свят, тя трябваше да се изолира от останалите хора. И понеже се изолираше и откъсваше от останалите, за да се развива единствено в тесния социален кръг на своите последователи, изключвайки другите хора от себе си, есейската общност ги осъждаше да потънат все по-дълбоко в това, от което тя искаше да се избави. За сметка на това, че общността на есеите се издигаше, другите хора трябваше да паднат още по-ниско! За сметка на това, че есеите не допускаха Луцифер и Ариман до себе си, Ариман и Луцифер можеха в много по-силна степен да изкушават и съблазняват другите хора. Ето каква беше най-важната опитност на Исус от Назарет в този езотеричен орден.
Всичко, което можеше да бъде изпитано през онези години относно еврейския Закон, той го беше изпитал в душата си от най-ранна възраст.
Още в най-ранната си възраст той узна в душата си докъде могат да стигнат езическите култове, когато в един важен момент пред него застана светът на демоните. Сега той проумя на каква цена тогавашното човечество можеше да се приближи до божествено-духовните мирови тайни. Ние живеем в една епоха, с горчивина размишляваше той, когато онези, които търсят връзката с божествено-духовния свят, са принудени да го правят в тесен кръг и за сметка на другите хора. Да, ние живеем в едно време, когато копнежът към свързване с божествено-духовния свят е налице, но гой трябва да стане достояние на всички хора. Ето какво подтискаше душата на Исус.
към текста >>
Есейската общ
нос
т имаше начин на живот, твърде близък до това, което Буда остави на света като свое учение.
И с тази подтискаща душата тежест, веднъж, намирайки се именно всред есеите, Исус от Назарет можа да проведе един духовен разговор с душaтa на Буди.
Есейската общност имаше начин на живот, твърде близък до това, което Буда остави на света като свое учение.
И така, Исус се видя застанал срещу Буда и долови как Буда казва: По пътя, който аз посочих на човечеството, не всички хора могат да намерят връзката с божествено-духовния свят; понеже аз основах едно учение, което ако то трябва да бъде разбрано и изживяно в неговите висши степени налага подобно изолиране, тъй като то просто се съдържа в това учение.
към текста >>
Сега пред душата на Исус от Назарет застана с цялата си острота, с цялата си сила това, как Буда беше основал едно учение, което предполага освен най-рев
нос
тните му последователи, да има и други хора, които не са в състояние да го следват със същата задълбоче
нос
т.
Сега пред душата на Исус от Назарет застана с цялата си острота, с цялата си сила това, как Буда беше основал едно учение, което предполага освен най-ревностните му последователи, да има и други хора, които не са в състояние да го следват със същата задълбоченост.
Защото как Буда и учениците му биха могли да ходят между хората и да събират подаяния, ако нямаше такива хора, които да са готови да отделят нещо от себе си? Ето какво чу той от Буда: че неговото учение не позволява на всеки човек, независимо от мястото, което заема в живота, да поеме по пътя към съвършенството.
към текста >>
А какви бяха възмож
нос
тите за развитие през онези времена, това Исус от Назарет изпита още през трите периода от живота си преди Кръщението в реката Йордан, и той ги изпита не така, както се изучава нещо външно, а както изживяваме нещо при непосредствения си досег с него.
А какви бяха възможностите за развитие през онези времена, това Исус от Назарет изпита още през трите периода от живота си преди Кръщението в реката Йордан, и той ги изпита не така, както се изучава нещо външно, а както изживяваме нещо при непосредствения си досег с него.
Той вече беше стигнал до непосредствена близост с древното еврейско учение на Закона, така че то просветваше в него под формата на инспирации и той можа да изживее в себе си нещо като отзвук от откровенията, които бяха получили Мойсей и пророците. Обаче той можа да се убеди и в нещо друго: душите от онова време, с тогавашния телесен организъм на хората, вече не бяха в състояние да обхванат тези неща. Бяха настъпили други времена и те вече не можеха изцяло да приемат древното еврейско учение. Благодарение на една свръхсетивна опитност виждайки до жертвените олтари, наред с изпадналите в беда хора, също и демони той ясно разбра как езическите Мистерии бяха привлекли света на демоните. Да, вместо добрите стари езически сили, сега около жертвените олтари се събираха демони.
към текста >>
Благодарение на една свръхсетивна опит
нос
т виждайки до жертвените олтари, наред с изпадналите в беда хора, също и демони той ясно разбра как езическите Мистерии бяха привлекли света на демоните.
А какви бяха възможностите за развитие през онези времена, това Исус от Назарет изпита още през трите периода от живота си преди Кръщението в реката Йордан, и той ги изпита не така, както се изучава нещо външно, а както изживяваме нещо при непосредствения си досег с него. Той вече беше стигнал до непосредствена близост с древното еврейско учение на Закона, така че то просветваше в него под формата на инспирации и той можа да изживее в себе си нещо като отзвук от откровенията, които бяха получили Мойсей и пророците. Обаче той можа да се убеди и в нещо друго: душите от онова време, с тогавашния телесен организъм на хората, вече не бяха в състояние да обхванат тези неща. Бяха настъпили други времена и те вече не можеха изцяло да приемат древното еврейско учение.
Благодарение на една свръхсетивна опитност виждайки до жертвените олтари, наред с изпадналите в беда хора, също и демони той ясно разбра как езическите Мистерии бяха привлекли света на демоните.
Да, вместо добрите стари езически сили, сега около жертвените олтари се събираха демони. И как, въпреки изискванията на идващото време, за хората беше невъзможно да узнаят нещо от дълбоките тайни на есейския Орден: ето какво изживя той през шестте години преди Кръщението в Йордан.
към текста >>
Това, което може да бъде извлечено от духовното изследване на Хрониката Акаша, е познанието, че в този случай, чрез поредица от разтърсващи душевни опит
нос
ти, бяха понесени такива страдания, каквито не би могла да понесе нито една душа на Земята.
Това, което може да бъде извлечено от духовното изследване на Хрониката Акаша, е познанието, че в този случай, чрез поредица от разтърсващи душевни опитности, бяха понесени такива страдания, каквито не би могла да понесе нито една душа на Земята.
Тъкмо по отношение на тези думи, които сега изрекох, едва ли съществува някакво разбиране от страна на нашата съвременна епоха. Ето защо тук бих искал да добавя още нещо. В моите следващи разкрития относно Петото Евангелие, аз ще опиша, как в интервала между Йоановото Кръщение и Мистерията на Голгота, тези страдания се усилиха до една ужасяваща степен. Нашите съвременници лесно биха могли да възразят: Добре, обаче защо една толкова съвършена душа изобщо трябваше да страда? Нашата епоха има странно разбиране за тези неща.
към текста >>
В моите следващи разкрития от
нос
но Петото Евангелие, аз ще опиша, как в интервала между Йоановото Кръщение и Мистерията на Голгота, тези страдания се усилиха до една ужасяваща степен.
Това, което може да бъде извлечено от духовното изследване на Хрониката Акаша, е познанието, че в този случай, чрез поредица от разтърсващи душевни опитности, бяха понесени такива страдания, каквито не би могла да понесе нито една душа на Земята. Тъкмо по отношение на тези думи, които сега изрекох, едва ли съществува някакво разбиране от страна на нашата съвременна епоха. Ето защо тук бих искал да добавя още нещо.
В моите следващи разкрития относно Петото Евангелие, аз ще опиша, как в интервала между Йоановото Кръщение и Мистерията на Голгота, тези страдания се усилиха до една ужасяваща степен.
Нашите съвременници лесно биха могли да възразят: Добре, обаче защо една толкова съвършена душа изобщо трябваше да страда? Нашата епоха има странно разбиране за тези неща. Ако искам да опиша цялата дълбочина на Исусовото, а по-късно и на Христовото страдание, аз вече трябва да насоча Вашето внимание към някои недоразумения, които лесно могат да възникнат тук.
към текста >>
Болките и страдания та са възможни само в душевно-духовната част на едно тяло, а телесните болки са именно нещо, което е предизвикано от неред
нос
ти и смущения във физическия организъм.
Впрочем, изглежда ми твърде странно, как един човек със здрав разум може да вярва, че страданието е присъщо на физическото тяло. Страдание може да изпитва само онази душа, която се намира в едно или друго физическо тяло, защото физическото тяло, само по себе си, не може да изпитва никакви болки и страдания.
Болките и страдания та са възможни само в душевно-духовната част на едно тяло, а телесните болки са именно нещо, което е предизвикано от нередности и смущения във физическия организъм.
Доколкото физическото тяло представлява един организъм, такива смущения винаги могат да настъпят. В него може да настъпи примерно разкъсване на мускул и т.н.; обаче самото физическо тяло, физическият организъм не страда, дори ако на едно или друго място има разрушаване на материята. Както един чувал слама не може да страда, когато изхвърляме сламата от него, така не може да страда и физическото тяло. Но понеже в тялото се намира една духовно-душевна същност, тя може да страда, когато има някаква нередност във физическото тяло. И колкото по-високо стои тази духовно-душевна същност, толкова повече може да страда тя; колкото по-високо стои, толкова по-големи страдания може да понася в резултат на едни или други духовно-душевни опитности.
към текста >>
Но понеже в тялото се намира една духовно-душевна същ
нос
т, тя може да страда, когато има някаква неред
нос
т във физическото тяло.
Страдание може да изпитва само онази душа, която се намира в едно или друго физическо тяло, защото физическото тяло, само по себе си, не може да изпитва никакви болки и страдания. Болките и страдания та са възможни само в душевно-духовната част на едно тяло, а телесните болки са именно нещо, което е предизвикано от нередности и смущения във физическия организъм. Доколкото физическото тяло представлява един организъм, такива смущения винаги могат да настъпят. В него може да настъпи примерно разкъсване на мускул и т.н.; обаче самото физическо тяло, физическият организъм не страда, дори ако на едно или друго място има разрушаване на материята. Както един чувал слама не може да страда, когато изхвърляме сламата от него, така не може да страда и физическото тяло.
Но понеже в тялото се намира една духовно-душевна същност, тя може да страда, когато има някаква нередност във физическото тяло.
И колкото по-високо стои тази духовно-душевна същност, толкова повече може да страда тя; колкото по-високо стои, толкова по-големи страдания може да понася в резултат на едни или други духовно-душевни опитности.
към текста >>
И колкото по-високо стои тази духовно-душевна същ
нос
т, толкова повече може да страда тя; колкото по-високо стои, толкова по-големи страдания може да понася в резултат на едни или други духовно-душевни опит
нос
ти.
Болките и страдания та са възможни само в душевно-духовната част на едно тяло, а телесните болки са именно нещо, което е предизвикано от нередности и смущения във физическия организъм. Доколкото физическото тяло представлява един организъм, такива смущения винаги могат да настъпят. В него може да настъпи примерно разкъсване на мускул и т.н.; обаче самото физическо тяло, физическият организъм не страда, дори ако на едно или друго място има разрушаване на материята. Както един чувал слама не може да страда, когато изхвърляме сламата от него, така не може да страда и физическото тяло. Но понеже в тялото се намира една духовно-душевна същност, тя може да страда, когато има някаква нередност във физическото тяло.
И колкото по-високо стои тази духовно-душевна същност, толкова повече може да страда тя; колкото по-високо стои, толкова по-големи страдания може да понася в резултат на едни или други духовно-душевни опитности.
към текста >>
Споменавам всичко това, за да пробудите у себе си едно усещане, едно чувство за страданията на Заратустровия Дух през тези години, когато той непосредствено изживя как древните откровения вече нямаха никакъв смисъл за душевните потреб
нос
ти на тогавашните хора.
Споменавам всичко това, за да пробудите у себе си едно усещане, едно чувство за страданията на Заратустровия Дух през тези години, когато той непосредствено изживя как древните откровения вече нямаха никакъв смисъл за душевните потребности на тогавашните хора.
И ако днес, с помощта на Хрониката Акаша, проследяваме тази част от живота на Исус, ще се натъкнем именно на това неописуемо страдание, което не може да бъде сравнено с никакво друго човешко страдание.
към текста >>
В заключение бих искал да Ви кажа следното: Моля Ви да разглеждате моите разкрития от
нос
но Петото Евангелие, доколкото можах да го опиша пред Вас, като нещо, което духовните Същества на нашата епоха изискват ,а именно отсега нататък известен брой души да знаят за тези неща.
В заключение бих искал да Ви кажа следното: Моля Ви да разглеждате моите разкрития относно Петото Евангелие, доколкото можах да го опиша пред Вас, като нещо, което духовните Същества на нашата епоха изискват ,а именно отсега нататък известен брой души да знаят за тези неща.
От друга страна, моля Ви да се отнасяте към тези описания с един вид преклонение. Защото веднъж аз вече споменах, и то тук, какви диви сили се надигнаха във външния духовен живот на Германия, дори и всред честно мислещите хора, когато за пръв път беше публикувана тайната за двете деца Исус. Такива неща, които са извлечени направо от духовния свят и идват като резултат от непосредствени духовни изследвания, такива неща засега не са по силите на онези хора, които са извън нашето Антропософско Движение. Външните хора бяха силно раздразнени и поискаха да се защитят срещу нещо, което по същество представлява едно послание от духовния свят. За тези неща не бива да се говори леко мислено и непредпазливо, за да не бъдат после подхвърлени на подигравки и присмех, както стана с история та на двете деца Исус.
към текста >>
Всъщ
нос
т да се говори за подобни неща днес никак не е лесно, понеже противодействията срещу тях са извънредно големи.
Всъщност да се говори за подобни неща днес никак не е лесно, понеже противодействията срещу тях са извънредно големи.
Общо взето, причината за това, както често съм изтъквал, е следната: безкрайното нехайство, безкрайната леност на човешките души от нашата епоха не им позволяват да проникнат до възгледа, че подобни изследвания са нещо напълно възможно. Днешната ситуация е такава, че от една страна в скритите дълбини на човешката душа пламти един силен копнеж за откровенията на духовния свят, а от друга страна днес съзнателната част на човешката душа най-яростно отхвърля всяка вест, всяко послание от духовния свят.
към текста >>
Общо взето, причината за това, както често съм изтъквал, е следната: безкрайното нехайство, безкрайната ле
нос
т на човешките души от нашата епоха не им позволяват да проникнат до възгледа, че подобни изследвания са нещо напълно възможно.
Всъщност да се говори за подобни неща днес никак не е лесно, понеже противодействията срещу тях са извънредно големи.
Общо взето, причината за това, както често съм изтъквал, е следната: безкрайното нехайство, безкрайната леност на човешките души от нашата епоха не им позволяват да проникнат до възгледа, че подобни изследвания са нещо напълно възможно.
Днешната ситуация е такава, че от една страна в скритите дълбини на човешката душа пламти един силен копнеж за откровенията на духовния свят, а от друга страна днес съзнателната част на човешката душа най-яростно отхвърля всяка вест, всяко послание от духовния свят.
към текста >>
16.
8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Когато говорих тук последния път, аз се опитах да разкажа някои подроб
нос
ти от Петото Евангелие, имащи отношение към живота на Исус от Назарет между неговата дванадесета година и момента на Кръщението в реката Йордан.
Когато говорих тук последния път, аз се опитах да разкажа някои подробности от Петото Евангелие, имащи отношение към живота на Исус от Назарет между неговата дванадесета година и момента на Кръщението в реката Йордан.
И когато описах забележителната опитност, която Исус от Назарет получи, намирайки се в един от езическите храмове, аз посочих как днес проучването на Хрониката Акаша също може да ни направи свидетели на това, как в езическия храм той беше обграден от демони. Тук бих искал само накратко да припомня как тогава той се свлече на земята като мъртъв и как беше един вид отнесен в съвсем друг свят, където можа да се изправи пред божествено-духовните тайни на прадревните езически Мистерии. Ето как той можа да получи в себе си една нова идея за някогашните езически Мистерии, както и за техния по-късен упадък.
към текста >>
И когато описах забележителната опит
нос
т, която Исус от Назарет получи, намирайки се в един от езическите храмове, аз посочих как днес проучването на Хрониката Акаша също може да ни направи свидетели на това, как в езическия храм той беше обграден от демони.
Когато говорих тук последния път, аз се опитах да разкажа някои подробности от Петото Евангелие, имащи отношение към живота на Исус от Назарет между неговата дванадесета година и момента на Кръщението в реката Йордан.
И когато описах забележителната опитност, която Исус от Назарет получи, намирайки се в един от езическите храмове, аз посочих как днес проучването на Хрониката Акаша също може да ни направи свидетели на това, как в езическия храм той беше обграден от демони.
Тук бих искал само накратко да припомня как тогава той се свлече на земята като мъртъв и как беше един вид отнесен в съвсем друг свят, където можа да се изправи пред божествено-духовните тайни на прадревните езически Мистерии. Ето как той можа да получи в себе си една нова идея за някогашните езически Мистерии, както и за техния по-късен упадък.
към текста >>
Тази космическа молитва „Отче наш" която по-късно беше обърната в земната молитва „Отче наш" аз имах възмож
нос
т за пръв път да произнеса при поставянето на основния камък на нашата сграда в Дорнах.
Тази космическа молитва „Отче наш" която по-късно беше обърната в земната молитва „Отче наш" аз имах възможност за пръв път да произнеса при поставянето на основния камък на нашата сграда в Дорнах.
Сега аз отново ще я прочета, защото нейните думи фактически съдържат цялото първично учение на езическото човечество. Доколкото е възможно, ще се опитам да ги възпроизведа на наш език:
към текста >>
Техните звуци проникнаха в душата на Исус, когато той навършваше двадесет и четири години, и оттогава той беше наясно с това, което през дълбоката древ
нос
т се изливаше от духовния свят; то застана пред него като нещо велико и могъщо, така че, особено след като стана свидетел на упадъка в езическите храмове, той си каза: На този свят няма вече такива хора, които да разбират всичко това!
Ето приблизително как изглеждаше това, което Исус от Назарет чу като висша тайна на земния човек в смисъла на свещеното древно учение, докато странствуваше из езическите области. Тези думи наистина крият в себе си дълбоки тайни от еволюцията на човечеството.
Техните звуци проникнаха в душата на Исус, когато той навършваше двадесет и четири години, и оттогава той беше наясно с това, което през дълбоката древност се изливаше от духовния свят; то застана пред него като нещо велико и могъщо, така че, особено след като стана свидетел на упадъка в езическите храмове, той си каза: На този свят няма вече такива хора, които да разбират всичко това!
към текста >>
Петото Евангелие потвърждава, че още преди да беше приел в себе си Христос, Исус разбра: Да, човечеството е претърпяло една еволюция, обаче в нейния ход хората са постигнали такива способ
нос
ти, които са изместили другите способ
нос
ти от прадревните времена, така че сега хората не са вече в състояние да различават посланията от духовния свят, както това можеха на времето евреите и езичниците.
Животът на Исус го доведе точно до тези изводи.
Петото Евангелие потвърждава, че още преди да беше приел в себе си Христос, Исус разбра: Да, човечеството е претърпяло една еволюция, обаче в нейния ход хората са постигнали такива способности, които са изместили другите способности от прадревните времена, така че сега хората не са вече в състояние да различават посланията от духовния свят, както това можеха на времето евреите и езичниците.
Но Исус трябваше да признае и нещо друго: Начинът, по който есеите се стремят към съединяване с духовния свят, е приложим само за една малка човешка общност, но не и за цялото човечество. Този начин на съединяване с духовния свят му изглеждаше вече напълно непотребен. Ти, бедно, бедно човечество казваше той в душата си, ако сега за тебе биха прозвучали гласовете на древните езически пророци, ти просто не би могло да ги разбереш. И като цяло, ти, бедно човечество, не можеш да се стремиш към това, към което се стремят есеите; това може само една малка група хора, и то за сметка на останалите.
към текста >>
Но Исус трябваше да признае и нещо друго: Начинът, по който есеите се стремят към съединяване с духовния свят, е приложим само за една малка човешка общ
нос
т, но не и за цялото човечество.
Животът на Исус го доведе точно до тези изводи. Петото Евангелие потвърждава, че още преди да беше приел в себе си Христос, Исус разбра: Да, човечеството е претърпяло една еволюция, обаче в нейния ход хората са постигнали такива способности, които са изместили другите способности от прадревните времена, така че сега хората не са вече в състояние да различават посланията от духовния свят, както това можеха на времето евреите и езичниците.
Но Исус трябваше да признае и нещо друго: Начинът, по който есеите се стремят към съединяване с духовния свят, е приложим само за една малка човешка общност, но не и за цялото човечество.
Този начин на съединяване с духовния свят му изглеждаше вече напълно непотребен. Ти, бедно, бедно човечество казваше той в душата си, ако сега за тебе биха прозвучали гласовете на древните езически пророци, ти просто не би могло да ги разбереш. И като цяло, ти, бедно човечество, не можеш да се стремиш към това, към което се стремят есеите; това може само една малка група хора, и то за сметка на останалите.
към текста >>
Всичко това, което Ви разказвам накратко и сухо, за него беше непосредствена и преизпълнена с болка душевна действител
нос
т.
Всичко това, което Ви разказвам накратко и сухо, за него беше непосредствена и преизпълнена с болка душевна действителност.
Душата му се изпълни с безкрайно състрадание към цялото човечество, и той трябваше да понесе това състрадание и да узрее вътрешно за великия миг, когато щеше да приеме в себе си Христовото Същество.
към текста >>
Обаче преди да се случи това, Исус от Назарет проведе един разговор с онази лич
нос
т, която ние познаваме като негова доведена майка или мащеха.
Обаче преди да се случи това, Исус от Назарет проведе един разговор с онази личност, която ние познаваме като негова доведена майка или мащеха.
Ние знаем,че майката на онзи Натанов Исус, който в своята дванадесета година прие в себе си индивидуалността на Заратустра, с други думи действителната кръвна майка на Натановия Исус, беше починала скоро след като това момче прие в себе си Заратустра, който дотогава беше въплътен в другото момче Исус; следователно нейната душа отдавна се намираше в духовния свят. От моите лекции, изнесени през изминалите години, знаем още, че бащата на другото момче Исус от Соломоновата линия, също беше починал и че сега двете семейства на двете момчета Исус се събраха в едно семейство и живееха в Назарет, а всред тях растеше и Исус, заедно със своите братя и сестри, както и с майката на Заратустра. Ние знаем, че бащата на Исус от Назарет беше вече починал, когато към своята двадесет и четвърта година Исус се завърна след едно продължително пътуване, така че сега Исус от Назарет живееше сам с жената, която беше негова доведена майка или мащеха. Макар и само с няколко думи, тук трябва да кажем нещо много важно: В хода на времето тази доведена майка или мащеха, макар и бавно, постигна едно дълбоко и сърдечно разбиране за всички онези забележителни душевни опитности, през които беше минал Исус от Назарет. Да, в хода на времето тези две души тази на Исус от Назарет и тази на неговата доведена майка се вплетоха много здраво.
към текста >>
Ние знаем,че майката на онзи Натанов Исус, който в своята дванадесета година прие в себе си индивидуал
нос
тта на Заратустра, с други думи действителната кръвна майка на Натановия Исус, беше починала скоро след като това момче прие в себе си Заратустра, който дотогава беше въплътен в другото момче Исус; следователно нейната душа отдавна се намираше в духовния свят.
Обаче преди да се случи това, Исус от Назарет проведе един разговор с онази личност, която ние познаваме като негова доведена майка или мащеха.
Ние знаем,че майката на онзи Натанов Исус, който в своята дванадесета година прие в себе си индивидуалността на Заратустра, с други думи действителната кръвна майка на Натановия Исус, беше починала скоро след като това момче прие в себе си Заратустра, който дотогава беше въплътен в другото момче Исус; следователно нейната душа отдавна се намираше в духовния свят.
От моите лекции, изнесени през изминалите години, знаем още, че бащата на другото момче Исус от Соломоновата линия, също беше починал и че сега двете семейства на двете момчета Исус се събраха в едно семейство и живееха в Назарет, а всред тях растеше и Исус, заедно със своите братя и сестри, както и с майката на Заратустра. Ние знаем, че бащата на Исус от Назарет беше вече починал, когато към своята двадесет и четвърта година Исус се завърна след едно продължително пътуване, така че сега Исус от Назарет живееше сам с жената, която беше негова доведена майка или мащеха. Макар и само с няколко думи, тук трябва да кажем нещо много важно: В хода на времето тази доведена майка или мащеха, макар и бавно, постигна едно дълбоко и сърдечно разбиране за всички онези забележителни душевни опитности, през които беше минал Исус от Назарет. Да, в хода на времето тези две души тази на Исус от Назарет и тази на неговата доведена майка се вплетоха много здраво.
към текста >>
Макар и само с няколко думи, тук трябва да кажем нещо много важно: В хода на времето тази доведена майка или мащеха, макар и бавно, постигна едно дълбоко и сърдечно разбиране за всички онези забележителни душевни опит
нос
ти, през които беше минал Исус от Назарет.
Обаче преди да се случи това, Исус от Назарет проведе един разговор с онази личност, която ние познаваме като негова доведена майка или мащеха. Ние знаем,че майката на онзи Натанов Исус, който в своята дванадесета година прие в себе си индивидуалността на Заратустра, с други думи действителната кръвна майка на Натановия Исус, беше починала скоро след като това момче прие в себе си Заратустра, който дотогава беше въплътен в другото момче Исус; следователно нейната душа отдавна се намираше в духовния свят. От моите лекции, изнесени през изминалите години, знаем още, че бащата на другото момче Исус от Соломоновата линия, също беше починал и че сега двете семейства на двете момчета Исус се събраха в едно семейство и живееха в Назарет, а всред тях растеше и Исус, заедно със своите братя и сестри, както и с майката на Заратустра. Ние знаем, че бащата на Исус от Назарет беше вече починал, когато към своята двадесет и четвърта година Исус се завърна след едно продължително пътуване, така че сега Исус от Назарет живееше сам с жената, която беше негова доведена майка или мащеха.
Макар и само с няколко думи, тук трябва да кажем нещо много важно: В хода на времето тази доведена майка или мащеха, макар и бавно, постигна едно дълбоко и сърдечно разбиране за всички онези забележителни душевни опитности, през които беше минал Исус от Назарет.
Да, в хода на времето тези две души тази на Исус от Назарет и тази на неговата доведена майка се вплетоха много здраво.
към текста >>
Всъщ
нос
т неговите братя и сестри виждаха в душата му която непрекъснато трябваше да се справя със своите мъчителни изживявания една душа, която е застрашена от умопомрачение.
На първо време, веднага след като навърши дванадесет години, той изглеждаше напълно самотен и неразбран в дома на своите родители.
Всъщност неговите братя и сестри виждаха в душата му която непрекъснато трябваше да се справя със своите мъчителни изживявания една душа, която е застрашена от умопомрачение.
И само майката успя да намери път към една интимна, сърдечна близост и разбиране за дълбоките грижи на Исусовата душа. И така, в своята двадесет и девета или тридесета година Исус от Назарет можа да проведе с тази майка един важен разговор, един разговор, който както ще видим по-късно имаше далечни и сериозни последици.
към текста >>
Най-напред Исус от Назарет засегна онези свои опит
нос
ти между дванадесетата и шестнадесетата или осемнадесетата година, когато му дадоха едно непосредствено усещане и разбиране за същ
нос
тта на древното еврейско учение, за древното учение на еврейските пророци.
В общи линии този разговор съдържаше като един вид ретроспекция всичко онова, което Исус от Назарет изживя след своята дванадесета година. Как протече този разговор, ние научаваме от Хрониката Акаша.
Най-напред Исус от Назарет засегна онези свои опитности между дванадесетата и шестнадесетата или осемнадесетата година, когато му дадоха едно непосредствено усещане и разбиране за същността на древното еврейско учение, за древното учение на еврейските пророци.
Никой около него не можа да му предаде това учение, с нито един друг човек той не можа да сподели и изживее онези думи, които беше изрекъл пред смаяните книжници в храма. Обаче в душата му непрекъснато напираха инспирации, за които той знаеше: те идват от духовния свят. Древното еврейско учение отново израсна в душата му по такъв начин, че той се усещаше като негов притежател, макар че сега никой нямаше уши за древната мъдрост. Той беше напълно сам с това учение. Неговата голяма болка идваше от това, че той беше напълно сам с древното еврейско учение.
към текста >>
Той постигна една изключителна способ
нос
т за влияние всред евреите.
В древноеврейските книги той е оценен както трябва. Той беше един истински обновител на най-прекрасните добродетели и учения, чиито корени откриваше в древното еврейство. Обаче всичко това беше постигнато не защото Хилел беше някакъв учен, а чрез неговия живот, чрез неговото поведение, и преди всичко чрез неговите чувства, воля и желания, намиращи израз в начина му да се отнася към другите хора. Неговата истинска мъдрост действително можеше да преобрази душата. Това, което особено много се ценеше всред еврейството, макар и през онези години да не се разбираше както трябва: търпението към другите хора то с пълно право се приписваше на Хилел.
Той постигна една изключителна способност за влияние всред евреите.
Той произхождаше от Вавилон, но от един страничен род, пренесен там по времето на Вавилонското пленничество. Този род водеше назад до семейството на самия Давид. Така той обедини в себе си мъдростта на Вавилон с пулсиращото в неговата кръв еврейство. И как това намери израз в неговата душа, научаваме от една чудна легенда.
към текста >>
В тези спорове можело да се чуят всякакви възгледи „за" и „против" от
нос
но тайните на еврейското учение.
Разказва се, че тъкмо когато Хилел пристигнал в Йерусалим, най-известните еврейски мъдреци се били събрали, за да спорят върху текстовете на Закона.
В тези спорове можело да се чуят всякакви възгледи „за" и „против" относно тайните на еврейското учение.
За да присъствува на тези спорове, човек трябвало да заплати една малка сума. Обаче Хилел нямал никакви пари, защото бил много беден. Въпреки големия студ, той се опитал да се изкачи на една височина пред къщата, където ставали споровете, за да чуе през прозорците какво се говори. Постъпил така, понеже нямал пари, за да си плати входа. През нощта било толкова студено, че той замръзнал и сутринта трябвало да го затоплят, понеже иначе щял да умре.
към текста >>
Обаче тъкмо поради случилото се, чрез своето етерно тяло той всъщ
нос
т участвувал в целия спор.
За да присъствува на тези спорове, човек трябвало да заплати една малка сума. Обаче Хилел нямал никакви пари, защото бил много беден. Въпреки големия студ, той се опитал да се изкачи на една височина пред къщата, където ставали споровете, за да чуе през прозорците какво се говори. Постъпил така, понеже нямал пари, за да си плати входа. През нощта било толкова студено, че той замръзнал и сутринта трябвало да го затоплят, понеже иначе щял да умре.
Обаче тъкмо поради случилото се, чрез своето етерно тяло той всъщност участвувал в целия спор.
И докато другите не чули нищо друго, освен абстрактни думи, разменяни от мъдреците, Хилел стоял пред един жив свят от чудни образи, които преобразили душата му.
към текста >>
И Хилел отговорил: Сине мой, те имат плоски ходила, понеже живеят в блатисти мест
нос
ти.
Не минало много време и човекът за трети път извикал: Хилел, Хилел, излез навън! Какво има пак? Хилел, излез навън, понеже имам един важен въпрос и ти трябва да отговориш веднага! Хилел излязъл и човекът попитал: О, Хилел, отговори ми на въпроса: Защо някои хора в близост до Египет имат плоски ходила?
И Хилел отговорил: Сине мой, те имат плоски ходила, понеже живеят в блатисти местности.
Там те се нуждаят от такива плоски ходила, както и някои птици, обитаващи блатисти места; и техните ходила трябва да се приспособяват към околната среда. А сега си върви, сине мой, защото аз отговорих на твоя въпрос. И той се прибрал вкъщи.
към текста >>
И когато тези култови действия в прадревните свещени времена Исус знаеше това от непосредствена опит
нос
т бяха насочвани от жреците с едно истинско разбиране за нещата, тогава в тях вземаха участие и самите божествено-духовни Същества.
Голяма част от тях се събрали около изоставения олтар. Обаче Исус от Назарет не искал да изпълни техните жертвоприношения. Но той вникнал в дълбоката причина за тяхното страдание. Той видял това, което би могло да се изрази по следния начин: На такива жертвени олтари някога наистина бяха извършвани жертвоприношения, само че тогава те представляваха култов израз на древните мистерийни откровения, присъщи за съответните езически области. Да, мистерийните откровения намираха израз в определени култови действия.
И когато тези култови действия в прадревните свещени времена Исус знаеше това от непосредствена опитност бяха насочвани от жреците с едно истинско разбиране за нещата, тогава в тях вземаха участие и самите божествено-духовни Същества.
Обаче постепенно тези култови действия стигнаха до своя упадък и бяха напълно деформирани. Жреците вече нямаха необходимата душевна нагласа и се стигна дотам, че в тези езически храмове вместо добрите древни божествени Същества започнаха да властвуват демоните. Точно в тези демони се криеше причината за големите страдания на местните хора. Точно тези демони видя сега Исус от Назарет. Те веднага се изпречиха пред неговия ясновиждащ поглед и той падна на земята като мъртъв.
към текста >>
Така той получи възмож
нос
т да чуе това, което аз произнесох като космическата молитва „Отче наш".
Исус беше откъснат от своето тяло и пренесен в онези езически времена, когато Небето изпращаше действителните си откровения към хората, под формата на свещените древни учения.
Така той получи възможност да чуе това, което аз произнесох като космическата молитва „Отче наш".
Сега вече той знаеше колко далеч са съвременните хора, независимо дали са евреи или езичници, от древните откровения. Всичко което трябваше да узнае за еврейството, Исус научи от величествения глас на БатхКол, докато драмата на езичеството оживя пред него като едно ужасно видение. Въздействията от това видение което нямаше нищо общо с абстрактното знание преобразиха душата му. Сега той знаеше, че вече няма човешки души по света, които да разбират думите, прозвучали навремето за еврейските пророци, нито пък такива човешки умове, които да вникнат в древните езически откровения.
към текста >>
Следователно, чрез тази своя опит
нос
т, Исус от Назарет разбра: Есейският път за пречистване на душите е неприложим за цялото човечество; по него могат да вървят само отделни групи от хора.
Всичко това той разказа с голямо вълнение на своята доведена майка. После сподели с нея и връзката си с есеите, и особено онова изживяване, което ако майката не би проявявала живото си и сърдечно разбиране за всичко нито един човек не би могъл да проумее: а именно, че когато веднъж се прибрал след срещата си с тях, той ясно видял как Луцифер и Ариман побягнали от вратите, за които вече стана дума. Исус добре знаеше, че методите на есеите са неприложими за повечето хора. Наистина, с тяхна помощ можеше да се постигне известна връзка с божествено-духовния свят, обаче само за сметка на това, че есеите прогонваха от себе си Луцифер и Ариман. Обаче в резултат на това, Луцифер и Ариман постигаха много по-голямо влияние върху другите хора, обременявайки ги с всевъзможни земни грижи, така че те се оказваха неспособни да търсят каквато и да е връзка с духовния свят.
Следователно, чрез тази своя опитност, Исус от Назарет разбра: Есейският път за пречистване на душите е неприложим за цялото човечество; по него могат да вървят само отделни групи от хора.
Към другите две мъчителни опитности се прибави и тази.
към текста >>
Към другите две мъчителни опит
нос
ти се прибави и тази.
После сподели с нея и връзката си с есеите, и особено онова изживяване, което ако майката не би проявявала живото си и сърдечно разбиране за всичко нито един човек не би могъл да проумее: а именно, че когато веднъж се прибрал след срещата си с тях, той ясно видял как Луцифер и Ариман побягнали от вратите, за които вече стана дума. Исус добре знаеше, че методите на есеите са неприложими за повечето хора. Наистина, с тяхна помощ можеше да се постигне известна връзка с божествено-духовния свят, обаче само за сметка на това, че есеите прогонваха от себе си Луцифер и Ариман. Обаче в резултат на това, Луцифер и Ариман постигаха много по-голямо влияние върху другите хора, обременявайки ги с всевъзможни земни грижи, така че те се оказваха неспособни да търсят каквато и да е връзка с духовния свят. Следователно, чрез тази своя опитност, Исус от Назарет разбра: Есейският път за пречистване на душите е неприложим за цялото човечество; по него могат да вървят само отделни групи от хора.
Към другите две мъчителни опитности се прибави и тази.
към текста >>
Това, което стана, беше, така да се каже, мощен призив към един вид нова девстве
нос
т.
Исус от Назарет разказваше така, че заедно с неговите думи, към сърцето и душата на майката политаше и част от неговия собствен Аз. Бихме могли да се изразим и по друг начин: Върху крилата на неговите думи, към майката се устремяваше и неговият собствен Аз, но без да я изпълва докрай с присъщата си сила, а само така, че тя усещаше в себе си живителната сила на Исусовите думи. Забележителното в случая беше следното: В хода на разговора, душата на онази жена, която беше кръвна майка на Натановия Исус, постепенно слезе от духовния свят и се съедини с доведената майка на Исус от Назарет, така че след този разговор в душата на доведената майка заживя и душата на тази, която беше действителна майка на Исус от Назарет.
Това, което стана, беше, така да се каже, мощен призив към един вид нова девственост.
Това цялостно преобразяване, това навлизане на една душа от духовните светове в душата на доведената майка, създаваше едно покъртващо впечатление и ние виждаме как отсега нататък доведената майка се движи само като външна обвивка на онази друга майка, която от дванадесетата до тридесетата година на Исус се намираше в духовния свят.
към текста >>
И сега в това тяло на Исус от Назарет, изградено от споменатите три части, възникна неудържимият порив да се отправи към онзи, когото беше срещнал в есейската общ
нос
т, онзи, който не беше истински есеин, както и самият Исус, или с други думи, да се отправи към Йоан Кръстител.
А за самия Исус нещата изглеждаха така, като че ли той е предоставил своя Аз на майката, и като че ли в него живееха според космическите закони само физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло.
И сега в това тяло на Исус от Назарет, изградено от споменатите три части, възникна неудържимият порив да се отправи към онзи, когото беше срещнал в есейската общност, онзи, който не беше истински есеин, както и самият Исус, или с други думи, да се отправи към Йоан Кръстител.
И точно тогава, при събитието, което добре познаваме от другите четири Евангелия, а именно Кръщението в реката Йордан, стана слизането на Христовото Същество в телата на Исус от Назарет, чийто Аз, преизпълнен с мъки, беше преминал в душата на доведената майка по време на споменатия разговор. Ето как трите тела на Исус от Назарет приеха в себе си онова Христово Същество, което толкова често съм описвал пред Вас.
към текста >>
Само че погледът в Хрониката Акаша ни показва Изкушението в малко по-различна светлина и аз отново ще се опитам, доколкото това е възможно, да разкажа как е протекла всъщ
нос
т историята с Изкушението.
Сега Петото Евангелие, което ние извличаме от Хрониката Акаша, също ни разказва за Изкушението, идващо по време веднага след раждането на Христовото Същество.
Само че погледът в Хрониката Акаша ни показва Изкушението в малко по-различна светлина и аз отново ще се опитам, доколкото това е възможно, да разкажа как е протекла всъщност историята с Изкушението.
към текста >>
Обаче ако застанем вътре в него, тогава силите на този астрален свят, в който сега проговаря Луцифер, просто се стоварват върху цялата свръхсетивна организация на човека, освобождават там всички демони на гордостта, на високомерието, със същата неизбеж
нос
т, с която човек огладнява, ако примерно пет дни не е ял нищо.
Отправен в подходящия момент към едно човешко същество, този въпрос съдържа в себе си извънредно силен заряд от изкушение, понеже в душата се освобождават всички сили на гордостта и себелюбието. Естествено, не бихме могли да си изградим добра представа за тези неща, ако се опитаме да обхванем астралния свят единствено с абстрактни понятия.
Обаче ако застанем вътре в него, тогава силите на този астрален свят, в който сега проговаря Луцифер, просто се стоварват върху цялата свръхсетивна организация на човека, освобождават там всички демони на гордостта, на високомерието, със същата неизбежност, с която човек огладнява, ако примерно пет дни не е ял нищо.
За тези неща не може да се говори по онзи безобиден начин, с който се изразяваме във физическия свят: Да, гордостта не бива да ни заслепява! В условията на физическия свят всичко това може да звучи добре и красиво, обаче не и когато целият астрален свят се стоварва върху свръхсетивната организация на човека. И все пак Христос Исус не се огъна пред Изкушението на Луцифер. Той победи гордостта. Той отблъсна Луцифер.
към текста >>
Общо взето, при изследването на Акаша е твърде лесно да бъдат допуснати грешки в последовател
нос
тта на събитията.
Тук бих желал да добавя още нещо.
Общо взето, при изследването на Акаша е твърде лесно да бъдат допуснати грешки в последователността на събитията.
Но според мен, последователността на събитията в така нареченото Изкушение, е напълно достоверна. И все пак аз допускам, че тази последователност би могла да изглежда и по съвсем друг начин. Не съм убеден, но все пак допускам, че една по-късна проверка би могла да установи обратна последователност на разглежданите от нас събития. Ето защо отново подчертавам: когато извличам фактите от Хрониката Акаша аз не описвам нищо друго, освен това, което ясновиждащият поглед открива там. И в случаите, когато възниква известна несигурност, аз подчертавам, че след време биха могли да настъпят някои корекции.
към текста >>
Но според мен, последовател
нос
тта на събитията в така нареченото Изкушение, е напълно достоверна.
Тук бих желал да добавя още нещо. Общо взето, при изследването на Акаша е твърде лесно да бъдат допуснати грешки в последователността на събитията.
Но според мен, последователността на събитията в така нареченото Изкушение, е напълно достоверна.
И все пак аз допускам, че тази последователност би могла да изглежда и по съвсем друг начин. Не съм убеден, но все пак допускам, че една по-късна проверка би могла да установи обратна последователност на разглежданите от нас събития. Ето защо отново подчертавам: когато извличам фактите от Хрониката Акаша аз не описвам нищо друго, освен това, което ясновиждащият поглед открива там. И в случаите, когато възниква известна несигурност, аз подчертавам, че след време биха могли да настъпят някои корекции.
към текста >>
И все пак аз допускам, че тази последовател
нос
т би могла да изглежда и по съвсем друг начин.
Тук бих желал да добавя още нещо. Общо взето, при изследването на Акаша е твърде лесно да бъдат допуснати грешки в последователността на събитията. Но според мен, последователността на събитията в така нареченото Изкушение, е напълно достоверна.
И все пак аз допускам, че тази последователност би могла да изглежда и по съвсем друг начин.
Не съм убеден, но все пак допускам, че една по-късна проверка би могла да установи обратна последователност на разглежданите от нас събития. Ето защо отново подчертавам: когато извличам фактите от Хрониката Акаша аз не описвам нищо друго, освен това, което ясновиждащият поглед открива там. И в случаите, когато възниква известна несигурност, аз подчертавам, че след време биха могли да настъпят някои корекции.
към текста >>
Не съм убеден, но все пак допускам, че една по-късна проверка би могла да установи обратна последовател
нос
т на разглежданите от нас събития.
Тук бих желал да добавя още нещо. Общо взето, при изследването на Акаша е твърде лесно да бъдат допуснати грешки в последователността на събитията. Но според мен, последователността на събитията в така нареченото Изкушение, е напълно достоверна. И все пак аз допускам, че тази последователност би могла да изглежда и по съвсем друг начин.
Не съм убеден, но все пак допускам, че една по-късна проверка би могла да установи обратна последователност на разглежданите от нас събития.
Ето защо отново подчертавам: когато извличам фактите от Хрониката Акаша аз не описвам нищо друго, освен това, което ясновиждащият поглед открива там. И в случаите, когато възниква известна несигурност, аз подчертавам, че след време биха могли да настъпят някои корекции.
към текста >>
И в случаите, когато възниква известна несигур
нос
т, аз подчертавам, че след време биха могли да настъпят някои корекции.
Общо взето, при изследването на Акаша е твърде лесно да бъдат допуснати грешки в последователността на събитията. Но според мен, последователността на събитията в така нареченото Изкушение, е напълно достоверна. И все пак аз допускам, че тази последователност би могла да изглежда и по съвсем друг начин. Не съм убеден, но все пак допускам, че една по-късна проверка би могла да установи обратна последователност на разглежданите от нас събития. Ето защо отново подчертавам: когато извличам фактите от Хрониката Акаша аз не описвам нищо друго, освен това, което ясновиждащият поглед открива там.
И в случаите, когато възниква известна несигурност, аз подчертавам, че след време биха могли да настъпят някои корекции.
към текста >>
Но ето че от
нос
но отговора на този въпрос остава една празнина.
Обаче Ариман остана и постави третия въпрос, който в Петото Евангелие също съвпада с текстовете на другите четири Евангелия, а именно въпросът за превръщането на камъните в хляб. Ако Христос наистина разполага със сила, Той трябва да превърне камъните в хляб.
Но ето че относно отговора на този въпрос остава една празнина.
Христос Исус не можа напълно да отговори на този въпрос, поставен от Ариман и Ариман отстъпи без да е победен. Когато разглеждаме горните събития чрез Хрониката Акаша, ние установяваме точно това. И Христос Исус знаеше: Относно Ариман остава нещо, един вид остатък, който не може да бъде преодолян с помощта на вътрешен духовен процес, тук са необходими и други неща.
към текста >>
И Христос Исус знаеше: От
нос
но Ариман остава нещо, един вид остатък, който не може да бъде преодолян с помощта на вътрешен духовен процес, тук са необходими и други неща.
Обаче Ариман остана и постави третия въпрос, който в Петото Евангелие също съвпада с текстовете на другите четири Евангелия, а именно въпросът за превръщането на камъните в хляб. Ако Христос наистина разполага със сила, Той трябва да превърне камъните в хляб. Но ето че относно отговора на този въпрос остава една празнина. Христос Исус не можа напълно да отговори на този въпрос, поставен от Ариман и Ариман отстъпи без да е победен. Когато разглеждаме горните събития чрез Хрониката Акаша, ние установяваме точно това.
И Христос Исус знаеше: Относно Ариман остава нещо, един вид остатък, който не може да бъде преодолян с помощта на вътрешен духовен процес, тук са необходими и други неща.
към текста >>
Всъщ
нос
т Ариман е господар на онзи свят, който се управлява от материалните закони.
Ще се опитам да обясня това по един може би тривиален начин, но така ние по-лесно ще разберем за какво става дума тук.
Всъщност Ариман е господар на онзи свят, който се управлява от материалните закони.
Кога то мюнхенските лекции*40 от тази година бъдат публикувани, тогава целият свят на Ариман ще бъде видян много по-ясно. Ариман е господар на материалните закони, на онези закони, които всъщност ще бъдат одухотворени едва след приключване на цялото Земно развитие, на онези закони, които ще останат в сила дори и тогава. Ариман е легитимният господар на материалните закони. Ако той не би злоупотребявал с тази власт, ако не би я разпростирал и върху неприсъщи за него области, той щеше да бъде едно полезно и необходимо Същество на Земната еволюция. Но тук е валидно това, което стои в космическата молитва „Отче наш": Стореният от други грях на себелюбие, изживян в насъщния хляб, в който не властвува волята на Небето.
към текста >>
Ариман е господар на материалните закони, на онези закони, които всъщ
нос
т ще бъдат одухотворени едва след приключване на цялото Земно развитие, на онези закони, които ще останат в сила дори и тогава.
Ще се опитам да обясня това по един може би тривиален начин, но така ние по-лесно ще разберем за какво става дума тук. Всъщност Ариман е господар на онзи свят, който се управлява от материалните закони. Кога то мюнхенските лекции*40 от тази година бъдат публикувани, тогава целият свят на Ариман ще бъде видян много по-ясно.
Ариман е господар на материалните закони, на онези закони, които всъщност ще бъдат одухотворени едва след приключване на цялото Земно развитие, на онези закони, които ще останат в сила дори и тогава.
Ариман е легитимният господар на материалните закони. Ако той не би злоупотребявал с тази власт, ако не би я разпростирал и върху неприсъщи за него области, той щеше да бъде едно полезно и необходимо Същество на Земната еволюция. Но тук е валидно това, което стои в космическата молитва „Отче наш": Стореният от други грях на себелюбие, изживян в насъщния хляб, в който не властвува волята на Небето. Валидно е това, че в своя земен живот човекът е здраво свързан с материалните закони, и че ще постигне непосредственото одухотворяване на всичко онова, което произтича от материалните закони не по силата на един чисто вътрешен, душевен процес, а по силата на външни обстоятелства.
към текста >>
Всички разновид
нос
ти на богатството и бед
нос
тта са свързани с този факт.
Всички разновидности на богатството и бедността са свързани с този факт.
Всичко което ни вплита в социалния ред и ни принуждава да живеем под бремето на закони, които ще одухотворим едва след приключване на цялото Земно развитие, спада към тази област. Към тази област спада още думата, която ще употребя е тривиална, но съдържанието й съвсем не е тривиално, и обстоятелството, че в социалния ред прогресивно нахлува властта на онова, което наричаме пари, властта на парите, която изключва възможността за непосредствен живот в един свят, проникнат от законите на Духа. Мисля, че всеки от Вас разбира, какво означават тези думи. Обаче тъкмо поради невъзможността да бъдат превръщани „камъните в хляб", поради невъзможността да предизвикаме непосредствени духовни действия в материалния свят, независимо от материята, тъкмо поради тази невъзможност, и поради нейния огледален образ, властта на парите, Ариман е господар на този свят. Защото, от социална гледна точка, в парите живее също и Ариман.
към текста >>
Към тази област спада още думата, която ще употребя е тривиална, но съдържанието й съвсем не е тривиално, и обстоятелството, че в социалния ред прогресивно нахлува властта на онова, което наричаме пари, властта на парите, която изключва възмож
нос
тта за непосредствен живот в един свят, проникнат от законите на Духа.
Всички разновидности на богатството и бедността са свързани с този факт. Всичко което ни вплита в социалния ред и ни принуждава да живеем под бремето на закони, които ще одухотворим едва след приключване на цялото Земно развитие, спада към тази област.
Към тази област спада още думата, която ще употребя е тривиална, но съдържанието й съвсем не е тривиално, и обстоятелството, че в социалния ред прогресивно нахлува властта на онова, което наричаме пари, властта на парите, която изключва възможността за непосредствен живот в един свят, проникнат от законите на Духа.
Мисля, че всеки от Вас разбира, какво означават тези думи. Обаче тъкмо поради невъзможността да бъдат превръщани „камъните в хляб", поради невъзможността да предизвикаме непосредствени духовни действия в материалния свят, независимо от материята, тъкмо поради тази невъзможност, и поради нейния огледален образ, властта на парите, Ариман е господар на този свят. Защото, от социална гледна точка, в парите живее също и Ариман.
към текста >>
Обаче тъкмо поради невъзмож
нос
тта да бъдат превръщани „камъните в хляб", поради невъзмож
нос
тта да предизвикаме непосредствени духовни действия в материалния свят, независимо от материята, тъкмо поради тази невъзмож
нос
т, и поради нейния огледален образ, властта на парите, Ариман е господар на този свят.
Всички разновидности на богатството и бедността са свързани с този факт. Всичко което ни вплита в социалния ред и ни принуждава да живеем под бремето на закони, които ще одухотворим едва след приключване на цялото Земно развитие, спада към тази област. Към тази област спада още думата, която ще употребя е тривиална, но съдържанието й съвсем не е тривиално, и обстоятелството, че в социалния ред прогресивно нахлува властта на онова, което наричаме пари, властта на парите, която изключва възможността за непосредствен живот в един свят, проникнат от законите на Духа. Мисля, че всеки от Вас разбира, какво означават тези думи.
Обаче тъкмо поради невъзможността да бъдат превръщани „камъните в хляб", поради невъзможността да предизвикаме непосредствени духовни действия в материалния свят, независимо от материята, тъкмо поради тази невъзможност, и поради нейния огледален образ, властта на парите, Ариман е господар на този свят.
Защото, от социална гледна точка, в парите живее също и Ариман.
към текста >>
Когато от гледна точка на Хрониката Акаша обгръщаме с поглед този непълен отговор на третия Ариманов въпрос, ние всъщ
нос
т се докосваме до една дълбока тайна от историческото развитие след Мистерията на Голгота.
Когато от гледна точка на Хрониката Акаша обгръщаме с поглед този непълен отговор на третия Ариманов въпрос, ние всъщност се докосваме до една дълбока тайна от историческото развитие след Мистерията на Голгота.
Тя вече включва в себе си всичко. И сега Христос знаеше, че трябва напълно да се свърже с тялото на Земята, че трябва напълно да се превърне в един човек.
към текста >>
В тези случаи Той се явяваше в едно духовно тяло, което беше толкова силно, че другите винаги го усещаха като физическо присъствие, като осезаема физическа реал
нос
т.
Оттук нататък това навлизане в обвивките на едно конкретно човешко тяло стана източник на страдания за цели три години. Защото проучването на Петото Евангелие в светлината на Хрониката Акаша, показва, че Христовото Същество не стана изведнъж едно пълно цяло с трите тела на Исус от Назарет. Когато виждаме Христос Исус да ходи по Земята, ние се досещаме, че макар и трите тела да са проникнати от Него, все пак Христос не е изцяло в тях, както нормално един друг човешки Аз прониква в принадлежащите му тела; в случая трите тела на Исус от Назарет бяха само слабо докоснати като от една могъща аура. Напълно възможно беше и то се случваше много пъти, а именно, че тялото на Христос Исус се намираше тук или там, в уединение или заедно с други хора, обаче действителният Христос като едно духовно Същество изобщо не присъствуваше на това място, а се движеше из страната. Не винаги, когато Христос се явяваше тук или там, на един или друг от апостолите, не винаги това духовно Същество се намираше във физическото тяло на Христос Исус.
В тези случаи Той се явяваше в едно духовно тяло, което беше толкова силно, че другите винаги го усещаха като физическо присъствие, като осезаема физическа реалност.
Според Петото Евангелие срещите и разговорите между учениците на Христос не винаги са протичали в условията на едно непосредствено, реално общуване; в много случаи Христос е присъствувал само духовно, но по такъв начин, че учениците са били сигурни в Неговото физическо присъствие.
към текста >>
И едва в края на трите години се получи, така да се каже, едно пълно единство между Христовото Същество и телата на Исус от Назарет, една от
нос
ителна свърза
нос
т, която настъпи едва при смъртта на Кръста, непосредствено преди смъртта на Кръста.
Ето какво е удивителното: че първоначално връзката между Христос и телата на Исус от Назарет е била съвсем колеблива и слаба. Обаче тя ставаше все по-плътна. Христовото Същество все повече трябваше да потъва в телата на Исус от Назарет и да се свързва с тях.
И едва в края на трите години се получи, така да се каже, едно пълно единство между Христовото Същество и телата на Исус от Назарет, една относителна свързаност, която настъпи едва при смъртта на Кръста, непосредствено преди смъртта на Кръста.
Но това съединяване с човешкото тяло беше свързано с едно непрекъснато нарастващо страдание. Необхватният, космически Христос можа да се съедини с тялото на Исус от Назарет само с цената на неописуеми страдания. Тези страдания продължиха три години.
към текста >>
Но често пъти усещането е съвсем друго: физическата лич
нос
т на Исус от Назарет е някъде далеч, учениците обаче съзнават, че те вървят към определено място и всред тях е самият Христос.
Нека да си представим как някои от учениците имаха ясното съзнание: Ето, сега между нас се намира и физическото тяло на Исус от Назарет. Това се случваше най-вече тогава, когато Христос се уединяваше с тях.
Но често пъти усещането е съвсем друго: физическата личност на Исус от Назарет е някъде далеч, учениците обаче съзнават, че те вървят към определено място и всред тях е самият Христос.
Най-важното тук е, че Христовото Същество може да говори чрез всеки един от учениците, преминавайки неусетно ту в един, ту в друг. И когато единият или другият говори, хората от народа ясно виждат как цялата физиономия на говорещия се преобразява и става съвсем различна. Да, в определен момент един между тях е винаги като преобразен. Всред много хора цареше убеждението: Ето, тук има някой, който разтърсва народа и разпространява нещо, което еврейските първенци от онова време не смеят и да чуят! Обаче те не знаеха, кой точно е той.
към текста >>
Аз не вярвам, че може да бъде отнето нещо от стой
нос
тта на изнесените факти, от
нос
но решаващото значение на Христовия Импулс, ако се вгледаме в изживяванията на Исус от Назарет, докато Заратустра беше в неговото тяло, ако се вгледаме в неговите страдания и цялата му жертвоготов
нос
т, или ако си припомним как Заратустровият Аз, свързан с думите, отправени към майката, напусна тялото на Исус от Назарет.
Действително това събитие, което се разигра тогава в самия център на Земното развитие, беше единствено по рода си. По различни поводи, и по-скоро теоретически, аз често съм описвал как човечеството минава през периоди на възход и падение, и как в определен момент Христовият Импулс заема централно място в общочовешката и планетарна еволюция на Земята. Ето как ние стигаме, така да се каже, до истинското значение на Христовия Им пулс за планетарната еволюция на Земята. Аз не вярвам, че сега, когато представяме нещата фрагмент по фрагмент, чисто описателно, според данните на окултното изследване, впечатлението от тях би могло да бъде отслабено по един или друг начин.
Аз не вярвам, че може да бъде отнето нещо от стойността на изнесените факти, относно решаващото значение на Христовия Импулс, ако се вгледаме в изживяванията на Исус от Назарет, докато Заратустра беше в неговото тяло, ако се вгледаме в неговите страдания и цялата му жертвоготовност, или ако си припомним как Заратустровият Аз, свързан с думите, отправени към майката, напусна тялото на Исус от Назарет.
към текста >>
Когато после узнаваме, как в този Исус освободен от самия себе си чрез разговорите с майката навлезе Христовото Същество, как това Христово Същество беше воювало с Луцифер и Ариман, и как от всички тези изпитания се стигна до следващите събития, когато се спираме на всички тези подроб
нос
ти, аз съм дълбоко убеден, че в общи линии те са пълно потвърждение на фактите, които духовно-научното изследване от крива в Хрониката Акаша.
Когато после узнаваме, как в този Исус освободен от самия себе си чрез разговорите с майката навлезе Христовото Същество, как това Христово Същество беше воювало с Луцифер и Ариман, и как от всички тези изпитания се стигна до следващите събития, когато се спираме на всички тези подробности, аз съм дълбоко убеден, че в общи линии те са пълно потвърждение на фактите, които духовно-научното изследване от крива в Хрониката Акаша.
И колкото и да е трудно в наши дни да се говори открито за тези неща, ние сме длъжни да ги оповестим пред света, за да предложим на отделните човешки души всички онова, от което те все повече и повече се нуждаят занапред. Ето защо още веднъж моля тези неща да бъдат приети и съхранени с нужното преклонение пред духовния свят.
към текста >>
17.
9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Ние видяхме, че в периода между неговата дванадесета и двадесет и девета-тридесета година подроб
нос
ти от които вече описахме се състоя един разговор между него и неговата майка, която всъщ
нос
т беше негова доведена майка или мащеха и кръвна майка на Соломоновия Исус; онзи разговор, в който, така да се каже, всичко онова, което се получи като последствие, като резултат от неговите изживявания, се вля толкова интензивно, толкова енергично в думите на Исус от Назарет, че заедно с неговите думи, в душата на доведената му майка премина една неизмерима сила.
Ние видяхме, че в периода между неговата дванадесета и двадесет и девета-тридесета година подробности от които вече описахме се състоя един разговор между него и неговата майка, която всъщност беше негова доведена майка или мащеха и кръвна майка на Соломоновия Исус; онзи разговор, в който, така да се каже, всичко онова, което се получи като последствие, като резултат от неговите изживявания, се вля толкова интензивно, толкова енергично в думите на Исус от Назарет, че заедно с неговите думи, в душата на доведената му майка премина една неизмерима сила.
Тази огромна, неизмерима сила направи възможно, щото душата на телесната майка на Натановия Исус можа да слезе от духовния свят, където се намираше приблизително след дванадесетата година на Натановия Исус, и да изпълни и одухотвори душата на доведената майка или мащеха, така че отсега нататък тя продължи да живее, приютявайки в себе си душата на майката на Натановия Исус. Обаче за самия Исус се получи така, че заедно с неговите думи, го напусна и Азът на Заратустра. И сега този, който се отправи към реката Йордан, където кръщаваше Йордан, беше всъщност Натановият Исус, който успя да формира своите три тела по онзи начин, който често сме обсъждали, само че без участието на Заратустровия Аз, но все пак с помощта на въздействията, идващи от този Заратустров Аз, така че фактически всички негови въздействия бяха налице в трите тела на Натановия Исус.
към текста >>
И сега този, който се отправи към реката Йордан, където кръщаваше Йордан, беше всъщ
нос
т Натановият Исус, който успя да формира своите три тела по онзи начин, който често сме обсъждали, само че без участието на Заратустровия Аз, но все пак с помощта на въздействията, идващи от този Заратустров Аз, така че фактически всички негови въздействия бяха налице в трите тела на Натановия Исус.
Ние видяхме, че в периода между неговата дванадесета и двадесет и девета-тридесета година подробности от които вече описахме се състоя един разговор между него и неговата майка, която всъщност беше негова доведена майка или мащеха и кръвна майка на Соломоновия Исус; онзи разговор, в който, така да се каже, всичко онова, което се получи като последствие, като резултат от неговите изживявания, се вля толкова интензивно, толкова енергично в думите на Исус от Назарет, че заедно с неговите думи, в душата на доведената му майка премина една неизмерима сила. Тази огромна, неизмерима сила направи възможно, щото душата на телесната майка на Натановия Исус можа да слезе от духовния свят, където се намираше приблизително след дванадесетата година на Натановия Исус, и да изпълни и одухотвори душата на доведената майка или мащеха, така че отсега нататък тя продължи да живее, приютявайки в себе си душата на майката на Натановия Исус. Обаче за самия Исус се получи така, че заедно с неговите думи, го напусна и Азът на Заратустра.
И сега този, който се отправи към реката Йордан, където кръщаваше Йордан, беше всъщност Натановият Исус, който успя да формира своите три тела по онзи начин, който често сме обсъждали, само че без участието на Заратустровия Аз, но все пак с помощта на въздействията, идващи от този Заратустров Аз, така че фактически всички негови въздействия бяха налице в трите тела на Натановия Исус.
към текста >>
Те бяха същите, с които той често беше разговарял в случаите, когато посещаваше есейската общ
нос
т.
Те бяха същите, с които той често беше разговарял в случаите, когато посещаваше есейската общност.
Но понеже Азът на Заратустра беше излязъл от него, той не позна веднага двамата есеи. Обаче те го познаха, защото онзи забележителен физиономичен израз, получен от продължителното пребиваване на Заратустра, не беше променен за страничния наблюдател. Двамата есеи го заговориха с думите: Къде води твоят път? Исус от Назарет отговори: Там, където души като вашите не искат да погледнат, където мъките на човечеството ще усетят лъчите на забравената светлина!
към текста >>
Когато Исус от Назарет вървя известно време по пътя към Йордан, той срещна една лич
нос
т, за която може да се каже: душата на тази лич
нос
т беше изпълнена с най-дълбоко отчаяние.
Когато Исус от Назарет вървя известно време по пътя към Йордан, той срещна една личност, за която може да се каже: душата на тази личност беше изпълнена с най-дълбоко отчаяние.
Да, по пътя той срещна един напълно отчаян човек. Исус от Назарет каза: Докъде те доведе твоята душа? Аз те видях преди еони*41, и тогава ти беше съвсем друг. Тогава отчаяният рече: Аз бях на високи почести; издигнах се високо в живота. Минах през много, много длъжности и това стана бързо.
към текста >>
Минах през много, много длъж
нос
ти и това стана бързо.
Когато Исус от Назарет вървя известно време по пътя към Йордан, той срещна една личност, за която може да се каже: душата на тази личност беше изпълнена с най-дълбоко отчаяние. Да, по пътя той срещна един напълно отчаян човек. Исус от Назарет каза: Докъде те доведе твоята душа? Аз те видях преди еони*41, и тогава ти беше съвсем друг. Тогава отчаяният рече: Аз бях на високи почести; издигнах се високо в живота.
Минах през много, много длъжности и това стана бързо.
Когато виждах, как другите изоставаха в своето развитие, а аз ги изпреварвах, често си мислех: Колко забележителен човек си ти, и как твоите висши добродетели те извисяват високо над другите хора. Аз живеех в щастие и му се наслаждавах докрай. Така рече отчаяният. После той продължи: След време, веднъж докато спях, ми се присъни следното. Присъни ми се, като че ли някой ми задава един въпрос, като в същото време аз ясно съзнавах, че се срамувам от този въпрос.
към текста >>
Вие виждате, че тук стигаме до една интуиция от Хрониката Акаша от
нос
но онзи момент, който следва да считаме за безкрайно важен както за цялото развитие на Христос Исус, така и за планетарното развитие на Земята.
Вие виждате, че тук стигаме до една интуиция от Хрониката Акаша относно онзи момент, който следва да считаме за безкрайно важен както за цялото развитие на Христос Исус, така и за планетарното развитие на Земята.
Събитията, разиграли се между разговора на Исус от Назарет с мащехата и Йоановото Кръщение в реката Йордан, протекоха някак си така, че пред погледа на Исус от Назарет още веднъж трябваше да бъде потвърдена връзката между планетарното развитие на Земята от една страна, и луциферическия и ариманическия елемент от друга. Натановият Исус, в когото Азът на Заратустра действуваше в продължение на осемнадесет години, беше така подготвен чрез описаните процеси, че да приеме в себе си Христовото Същество. И сега ние се доближаваме до онзи миг, който е изключително важен за правилното разбиране на общочовешката еволюция. Ето защо аз се стремя да съпоставя различни факти според както те се откриват на окултния изследовател, които биха направили общочовешката еволюция разбираема тъкмо в този смисъл.
към текста >>
Може би някога и тук ще имам възмож
нос
т да говоря за онези неща, които наскоро засегнах пред аудиторията в Лайпциг*42, където се опитах да прокарам една свързваща линия между Христовото Събитие и история та на Парсифал.
Може би някога и тук ще имам възможност да говоря за онези неща, които наскоро засегнах пред аудиторията в Лайпциг*42, където се опитах да прокарам една свързваща линия между Христовото Събитие и история та на Парсифал.
Днес искам само да засегна някои подробности относно фактите на Петото Евангелие, за които бих желал да говоря при нашата следваща среща. Бих желал да обърна вниманието Ви върху това, как чрез отделните подробности от общочовешката еволюция – подробности, които са един вид отпечатани в самата нея, за да бъде разбрана тя поне отчасти, вникваме в истинския смисъл на тази еволюция, стига съответните подробности и факти да бъдат разглеждани в тяхната истинска светлина. Аз не бих желал да се впускам в това, което изложих в Лайпциг относно връзката между Христовото развитие и Парсифаловата идея; а само да посоча онази главна нишка, която минаваше през всички мои обяснения.
към текста >>
Днес искам само да засегна някои подроб
нос
ти от
нос
но фактите на Петото Евангелие, за които бих желал да говоря при нашата следваща среща.
Може би някога и тук ще имам възможност да говоря за онези неща, които наскоро засегнах пред аудиторията в Лайпциг*42, където се опитах да прокарам една свързваща линия между Христовото Събитие и история та на Парсифал.
Днес искам само да засегна някои подробности относно фактите на Петото Евангелие, за които бих желал да говоря при нашата следваща среща.
Бих желал да обърна вниманието Ви върху това, как чрез отделните подробности от общочовешката еволюция – подробности, които са един вид отпечатани в самата нея, за да бъде разбрана тя поне отчасти, вникваме в истинския смисъл на тази еволюция, стига съответните подробности и факти да бъдат разглеждани в тяхната истинска светлина. Аз не бих желал да се впускам в това, което изложих в Лайпциг относно връзката между Христовото развитие и Парсифаловата идея; а само да посоча онази главна нишка, която минаваше през всички мои обяснения.
към текста >>
Бих желал да обърна вниманието Ви върху това, как чрез отделните подроб
нос
ти от общочовешката еволюция – подроб
нос
ти, които са един вид отпечатани в самата нея, за да бъде разбрана тя поне отчасти, вникваме в истинския смисъл на тази еволюция, стига съответните подроб
нос
ти и факти да бъдат разглеждани в тяхната истинска светлина.
Може би някога и тук ще имам възможност да говоря за онези неща, които наскоро засегнах пред аудиторията в Лайпциг*42, където се опитах да прокарам една свързваща линия между Христовото Събитие и история та на Парсифал. Днес искам само да засегна някои подробности относно фактите на Петото Евангелие, за които бих желал да говоря при нашата следваща среща.
Бих желал да обърна вниманието Ви върху това, как чрез отделните подробности от общочовешката еволюция – подробности, които са един вид отпечатани в самата нея, за да бъде разбрана тя поне отчасти, вникваме в истинския смисъл на тази еволюция, стига съответните подробности и факти да бъдат разглеждани в тяхната истинска светлина.
Аз не бих желал да се впускам в това, което изложих в Лайпциг относно връзката между Христовото развитие и Парсифаловата идея; а само да посоча онази главна нишка, която минаваше през всички мои обяснения.
към текста >>
Аз не бих желал да се впускам в това, което изложих в Лайпциг от
нос
но връзката между Христовото развитие и Парсифаловата идея; а само да посоча онази главна нишка, която минаваше през всички мои обяснения.
Може би някога и тук ще имам възможност да говоря за онези неща, които наскоро засегнах пред аудиторията в Лайпциг*42, където се опитах да прокарам една свързваща линия между Христовото Събитие и история та на Парсифал. Днес искам само да засегна някои подробности относно фактите на Петото Евангелие, за които бих желал да говоря при нашата следваща среща. Бих желал да обърна вниманието Ви върху това, как чрез отделните подробности от общочовешката еволюция – подробности, които са един вид отпечатани в самата нея, за да бъде разбрана тя поне отчасти, вникваме в истинския смисъл на тази еволюция, стига съответните подробности и факти да бъдат разглеждани в тяхната истинска светлина.
Аз не бих желал да се впускам в това, което изложих в Лайпциг относно връзката между Христовото развитие и Парсифаловата идея; а само да посоча онази главна нишка, която минаваше през всички мои обяснения.
към текста >>
След това Парсифал забелязал, че влиза оръже
нос
ец с едно копие, от което се стичала кръв, стигаща чак до ръцете му.
„най-добре" с оглед на духовно-научното познание от Крестиен дьо Тройя*43, който е източник на сведения и за самия Волфрам фон Ешенбах*44. Ние научаваме, че веднъж при своето странствуване, Парсифал стигнал до една гориста област, където на морския бряг двама мъже ловели риба. И в отговор на въпроса, който им задал, те го насочили към замъка на царя на рибарите. След като стигнал до замъка и влязъл вътре, погледът му бил привлечен от един мъж, болен и слаб, който лежал на легло. После този болен мъж му подал един меч, меча на своята, племенница.
След това Парсифал забелязал, че влиза оръженосец с едно копие, от което се стичала кръв, стигаща чак до ръцете му.
После в замъка влязла една девица със златна чаша, от която се разливала такава светлина, че другите светлини в залата просто не се забелязвали. Накрая поднесли храна. При всяко влизане в залата занасяли чашата в съседната стая. И лежащият там баща на царя на рибарите, усещал прилив на сили, които идвали от златната чаша.
към текста >>
И сега той постоянно трябва да чува, че всичко онова, което принадлежи на неговата мисия, е свързано с обстоятелството, че той трябваше да запита, че така да се каже неговата мисия има връзка с незададените въпроси от
нос
но поразителните събития в замъка.
Обаче ние добре знаем за какво става дума тук: за това, че Парсифал не зададе никакъв въпрос. Въпреки че пред удивената му душа се случиха поразителни неща, той пропусна да запита за техния смисъл.
И сега той постоянно трябва да чува, че всичко онова, което принадлежи на неговата мисия, е свързано с обстоятелството, че той трябваше да запита, че така да се каже неговата мисия има връзка с незададените въпроси от носно поразителните събития в замъка.
Обаче той не запита нищо! И понеже не запита нищо, с това Парсифал предизвика един вид нещастие.
към текста >>
Той застава пред нас така, че ние си казваме: Да, в лицето на Парсифал ние виждаме една лич
нос
т, която е възпитана извън условията на културата на външния свят, една лич
нос
т, която трябваше да бъде доведена до чудесата на Свещения Граал и да запита за тяхната същ
нос
т, но да запита с една непорочна, девствена душа, неповлияна от външната култура.
Как застава сега Парсифал пред нас?
Той застава пред нас така, че ние си казваме: Да, в лицето на Парсифал ние виждаме една личност, която е възпитана извън условията на културата на външния свят, една личност, която трябваше да бъде доведена до чудесата на Свещения Граал и да запита за тяхната същност, но да запита с една непорочна, девствена душа, неповлияна от външната култура.
И защо трябваше Парсифал да зададе своите въпроси?
към текста >>
Той беше длъжен да запита не поради преклонението, което рицарите смятаха, че изпитват към Христос, нито поради преклонението, което теолозите смятаха, че изпитват към Христос; той беше длъжен да запита единствено чрез силите на девствената душа, живееща напълно в духа на своето време, да запита какво би могъл да му открие Свещеният Граал и какво представлява всъщ
нос
т Христовото Събитие.
И той би разрушил тази връзка, ако би приел по външен път всичко онова, което хората знаят или говорят за Христос. Не това, което хората вършат или казват, а само непосредствените изживявания на душата, когато тя е изцяло отдадена на свръхсетивните процеси, характерни за по-нататъшния ход на Христовия Импулс: ето кое трябваше да се роди у Парсифал. Външните учения винаги са малко или много свързани със сетивния свят. Обаче Христовият Импулс нахлу в душата на Парсифал по свръхсетивен начин. Неговата душа не трябваше да бъде тласкана към нищо друго, освен към това, да за даде необходимия въпрос тогава, когато се изправи пред дълбокия смисъл на Христовия Импулс, когато се изправи пред Свещения Граал.
Той беше длъжен да запита не поради преклонението, което рицарите смятаха, че изпитват към Христос, нито поради преклонението, което теолозите смятаха, че изпитват към Христос; той беше длъжен да запита единствено чрез силите на девствената душа, живееща напълно в духа на своето време, да запита какво би могъл да му открие Свещеният Граал и какво представлява всъщност Христовото Събитие.
Той беше длъжен да запита! Нека добре да запомним тези думи.
към текста >>
Една друга лич
нос
т обаче не трябваше да задава въпроси.
Една друга личност обаче не трябваше да задава въпроси.
Тя е достатъчно известна, достатъчно известен е този, който не трябваше да задава въпроси: младежът от Саис*45. Защото фаталното при него беше, че трябваше да запита, че направи това, което не биваше да върши, че поиска да му бъде разкрит образът на Изида*46. Всъщност Парсифал от епохата преди Мистерията на Голгота това е младежът от Саис. През онази епоха му беше казано: Пази се, ако твоята неподготвена душа поиска да види какво се намира под булото на Изида. Да, след Мистерията на Голгота, младежът от Саис, това е Парсифал.
към текста >>
Всъщ
нос
т Парсифал от епохата преди Мистерията на Голгота това е младежът от Саис.
Една друга личност обаче не трябваше да задава въпроси. Тя е достатъчно известна, достатъчно известен е този, който не трябваше да задава въпроси: младежът от Саис*45. Защото фаталното при него беше, че трябваше да запита, че направи това, което не биваше да върши, че поиска да му бъде разкрит образът на Изида*46.
Всъщност Парсифал от епохата преди Мистерията на Голгота това е младежът от Саис.
През онази епоха му беше казано: Пази се, ако твоята неподготвена душа поиска да види какво се намира под булото на Изида. Да, след Мистерията на Голгота, младежът от Саис, това е Парсифал. И той трябваше да остане неподготвен, и като такъв да бъде отведен до Свещения Граал. Той пропусна най-важното, понеже не стори това, което беше забранено на младежа от Саис: не запита, не се пребори за тайните, от които се нуждаеше душата му. Ето как се променят нещата в хода на еволюцията.
към текста >>
Но всички те придобиват за нас съответната стой
нос
т, само ако ги направим плодотворни за нас, наистина плодотворни.
Както казах, върху всички тези неща ще говорим по-късно; тук аз искам само да загатна за тях.
Но всички те придобиват за нас съответната стойност, само ако ги направим плодотворни за нас, наистина плодотворни.
И това, което можем да извлечем от образа на младежа от Саис, обогатен сега от Парсифаловата тайна, е че ние трябва да се научим да питаме, и то според новия дух на нашата епоха. Научавайки се да питаме, ние подготвяме възходящия ход на общочовешката еволюция.
към текста >>
И така, след Мистерията на Голгота, ние по необходимост имаме два потока на еволюцията: Единият
нос
и в себе си Христовия Импулс и постепенно ни отвежда нагоре в духовния свят; другият, или низходящият поток ни сваля в материалния живот, в материализма.
И така, след Мистерията на Голгота, ние по необходимост имаме два потока на еволюцията: Единият носи в себе си Христовия Импулс и постепенно ни отвежда нагоре в духовния свят; другият, или низходящият поток ни сваля в материалния живот, в материализма.
Днес тези два потока са така преплетени, че фактически почти цялата ни култура е завладяна от материализма; и все пак съвременният човек трябва да отправи съвсем непредубеден поглед към всичко онова, което Духовната Наука ни открива за Христовия Импулс, за да стане ясно: към външния свят, завладяван все повече и повече от материализма, душата копнее да прибави и своя собствен напредък в духовния свят. Обаче за тази цел ние трябва да се научим на това, което споменах: Да се научим да питаме!
към текста >>
Нека да сравним двата потока и да вникнем в тяхната същ
нос
т.
Да, намирайки се в духовния поток, ние трябва да се научим да питаме. Но хората, поставени в материалистическия поток, са силно затруднени в това, да поставят въпроси.
Нека да сравним двата потока и да вникнем в тяхната същност.
В единия поток ще открием хората, които са привлечени от материализма. Те могат да бъдат и личности, които се придържат към една или друга духовна догма, които на думи или на теория признават духовния свят. Обаче тук важното е нещо съвсем друго, важното е да навлезем в духовния поток с цялата си душа.
към текста >>
Те могат да бъдат и лич
нос
ти, които се придържат към една или друга духовна догма, които на думи или на теория признават духовния свят.
Да, намирайки се в духовния поток, ние трябва да се научим да питаме. Но хората, поставени в материалистическия поток, са силно затруднени в това, да поставят въпроси. Нека да сравним двата потока и да вникнем в тяхната същност. В единия поток ще открием хората, които са привлечени от материализма.
Те могат да бъдат и личности, които се придържат към една или друга духовна догма, които на думи или на теория признават духовния свят.
Обаче тук важното е нещо съвсем друго, важното е да навлезем в духовния поток с цялата си душа.
към текста >>
Ние се научаваме да питаме, само когато развиваме у себе си едно душевно равновесие, според което пред свещените области на живота можем да застанем с преклонение и трепет, единствено в случаите, при които душата е опазена от стремежа да налага нашите съждения от
нос
но всичко онова, което трябва да се излее върху нас именно от тях, от свещените области на живота.
Ние се научаваме да питаме, само когато развиваме у себе си едно душевно равновесие, според което пред свещените области на живота можем да застанем с преклонение и трепет, единствено в случаите, при които душата е опазена от стремежа да налага нашите съждения относно всичко онова, което трябва да се излее върху нас именно от тях, от свещените области на живота.
Ние се научаваме да питаме, само когато можем да се пренасяме в една атмосфера на очакване, така че с помощта на едно или друго събитие да проникваме в една или друга област на живота, когато можем да чакаме, когато изпитваме известен страх да приложим нашите съждения спрямо онова, което ни пресреща от свещените области на битието, когато спираме да разсъждаваме и плахо отправяме нашите въпроси, и то не само към хората, които могат да ни кажат нещо, а най-вече към духовния свят, когото обгръщаме не са нашите съждения, а с въпросите, вложени в самото ни настроение, в самото ни светоусещане.
към текста >>
Вътрешните опит
нос
ти на човека винаги ще му напомнят за тази огромна разлика.
Опитайте се с помощта на медитация да си обясните каква голяма разлика има между изтъкването на личните съждения и отправянето на въпроси към духовните области на живота.
Вътрешните опитности на човека винаги ще му напомнят за тази огромна разлика.
Впрочем с тази разлика е свързано и нещо друго, което е характерно за цялата ни епоха и с което следва да се съобразяваме в нашето духовно движение. Защото това духовно движение ще устои във времето, само ако се научим да разбираме голямата разлика между личните съждения и въпросите към духовния свят. Естествено, ние следва да разсъждаваме върху външните условия на живота. Ето защо аз съвсем не казвам, че трябва да ограничаваме в една или друга степен нашите разсъдъчни способности; просто има такива дълбоки тайни, пред които можем да се изправим само в подобаващата атмосфера на трепетно очакване и преклонение. Нашето духовно движение ще напредва най-вече там, където по-голяма част от хората ще съумеят да породят в себе си тази атмосфера на „питащата душа"; и обратно то ще бъде възпирано навсякъде, където хората изпитват гордост от своето повърхностно мислене.
към текста >>
Ето защо аз съвсем не казвам, че трябва да ограничаваме в една или друга степен нашите разсъдъчни способ
нос
ти; просто има такива дълбоки тайни, пред които можем да се изправим само в подобаващата атмосфера на трепетно очакване и преклонение.
Опитайте се с помощта на медитация да си обясните каква голяма разлика има между изтъкването на личните съждения и отправянето на въпроси към духовните области на живота. Вътрешните опитности на човека винаги ще му напомнят за тази огромна разлика. Впрочем с тази разлика е свързано и нещо друго, което е характерно за цялата ни епоха и с което следва да се съобразяваме в нашето духовно движение. Защото това духовно движение ще устои във времето, само ако се научим да разбираме голямата разлика между личните съждения и въпросите към духовния свят. Естествено, ние следва да разсъждаваме върху външните условия на живота.
Ето защо аз съвсем не казвам, че трябва да ограничаваме в една или друга степен нашите разсъдъчни способности; просто има такива дълбоки тайни, пред които можем да се изправим само в подобаващата атмосфера на трепетно очакване и преклонение.
Нашето духовно движение ще напредва най-вече там, където по-голяма част от хората ще съумеят да породят в себе си тази атмосфера на „питащата душа"; и обратно то ще бъде възпирано навсякъде, където хората изпитват гордост от своето повърхностно мислене. И когато в действително тържествените мигове на нашия живот се опитаме да проумеем какво всъщност напира към нас от забележителната сцена, представяща Парсифал, отправен към замъка на Граал, тогава в лицето на този Парсифал, който трябва да постави своите въпроси, ние откриваме един истински символ на нашето духовно движение. Сега вече очите ни се отварят и за нещо друго.
към текста >>
Нашето духовно движение ще напредва най-вече там, където по-голяма част от хората ще съумеят да породят в себе си тази атмосфера на „питащата душа"; и обратно то ще бъде възпирано навсякъде, където хората изпитват гордост от своето повърх
нос
тно мислене.
Вътрешните опитности на човека винаги ще му напомнят за тази огромна разлика. Впрочем с тази разлика е свързано и нещо друго, което е характерно за цялата ни епоха и с което следва да се съобразяваме в нашето духовно движение. Защото това духовно движение ще устои във времето, само ако се научим да разбираме голямата разлика между личните съждения и въпросите към духовния свят. Естествено, ние следва да разсъждаваме върху външните условия на живота. Ето защо аз съвсем не казвам, че трябва да ограничаваме в една или друга степен нашите разсъдъчни способности; просто има такива дълбоки тайни, пред които можем да се изправим само в подобаващата атмосфера на трепетно очакване и преклонение.
Нашето духовно движение ще напредва най-вече там, където по-голяма част от хората ще съумеят да породят в себе си тази атмосфера на „питащата душа"; и обратно то ще бъде възпирано навсякъде, където хората изпитват гордост от своето повърхностно мислене.
И когато в действително тържествените мигове на нашия живот се опитаме да проумеем какво всъщност напира към нас от забележителната сцена, представяща Парсифал, отправен към замъка на Граал, тогава в лицето на този Парсифал, който трябва да постави своите въпроси, ние откриваме един истински символ на нашето духовно движение. Сега вече очите ни се отварят и за нещо друго.
към текста >>
И когато в действително тържествените мигове на нашия живот се опитаме да проумеем какво всъщ
нос
т напира към нас от забележителната сцена, представяща Парсифал, отправен към замъка на Граал, тогава в лицето на този Парсифал, който трябва да постави своите въпроси, ние откриваме един истински символ на нашето духовно движение.
Впрочем с тази разлика е свързано и нещо друго, което е характерно за цялата ни епоха и с което следва да се съобразяваме в нашето духовно движение. Защото това духовно движение ще устои във времето, само ако се научим да разбираме голямата разлика между личните съждения и въпросите към духовния свят. Естествено, ние следва да разсъждаваме върху външните условия на живота. Ето защо аз съвсем не казвам, че трябва да ограничаваме в една или друга степен нашите разсъдъчни способности; просто има такива дълбоки тайни, пред които можем да се изправим само в подобаващата атмосфера на трепетно очакване и преклонение. Нашето духовно движение ще напредва най-вече там, където по-голяма част от хората ще съумеят да породят в себе си тази атмосфера на „питащата душа"; и обратно то ще бъде възпирано навсякъде, където хората изпитват гордост от своето повърхностно мислене.
И когато в действително тържествените мигове на нашия живот се опитаме да проумеем какво всъщност напира към нас от забележителната сцена, представяща Парсифал, отправен към замъка на Граал, тогава в лицето на този Парсифал, който трябва да постави своите въпроси, ние откриваме един истински символ на нашето духовно движение.
Сега вече очите ни се отварят и за нещо друго.
към текста >>
Те изграждаха тези способ
нос
ти в хода на естественото общуване между хората, също както например говорът става възможен чрез устройството на ларинкса.
То беше свързано с това, с което са свързани и външните сетивни възприятия на ушите, очите и т.н. Типично за хората преди Мистерията на Голгота беше, че те израстваха като деца: те се научаваха да ходят, да говорят; естествено, доколкото все още бяха налице елементарните сили на древното ясновидство, те се научаваха и да ясно виждат.
Те изграждаха тези способности в хода на естественото общуване между хората, също както например говорът става възможен чрез устройството на ларинкса.
Но те не спираха до научаването на говора отиваха още по-нататък до елементарното ясновидство. Това елементарно ясновидство беше свързано с нормалния човешки организъм и с неговите физически характеристики, така че по необходимост ясновидството трябваше да приеме характера на човешкия организъм. Един човек, водещ разпуснат живот, не можеше да внесе в своето ясновидство една чиста природа; един чист човек обаче можеше да внесе своята чиста природа и в своето ясновидство. Това е на пълно естествено, понеже ясновидството беше непосредствено свързано с човешкия физически организъм.
към текста >>
Тази съществена подроб
нос
т е валидна и тогава, когато се докосваме до такива забележителни събития, каквито са разговорът между Исус от Назарет и майката, както и Йоановото Кръщение в реката Йордан.
Тази съществена подробност е валидна и тогава, когато се докосваме до такива забележителни събития, каквито са разговорът между Исус от Назарет и майката, както и Йоановото Кръщение в реката Йордан.
За щото за нас тези неща стават съдържателни, само когато питаме за тях, когато усещаме живата потребност да вникнем в онзи преломен момент, който отделя епохата преди и след Мистерията на Голгота. И най-добре е, когато човекът се остави изцяло под въздействието на тези неща.
към текста >>
За щото за нас тези неща стават съдържателни, само когато питаме за тях, когато усещаме живата потреб
нос
т да вникнем в онзи преломен момент, който отделя епохата преди и след Мистерията на Голгота.
Тази съществена подробност е валидна и тогава, когато се докосваме до такива забележителни събития, каквито са разговорът между Исус от Назарет и майката, както и Йоановото Кръщение в реката Йордан.
За щото за нас тези неща стават съдържателни, само когато питаме за тях, когато усещаме живата потребност да вникнем в онзи преломен момент, който отделя епохата преди и след Мистерията на Голгота.
И най-добре е, когато човекът се остави изцяло под въздействието на тези неща.
към текста >>
Съвсем не искам да се впускам в големия спор, който днес се разгаря във външния свят от
нос
но „Парсифал".
Тъкмо във връзка с тази част от Петото Евангелие аз исках да отбележа, как за нашата епоха в известен смисъл отново се превръща в нещо важно да разберем Парсифаловото настроение. Ние наистина трябва да го разберем. То просветва и у Рихард Вагнер*47, който се опита да го въплъти в едноименната музикална драма.
Съвсем не искам да се впускам в големия спор, който днес се разгаря във външния свят относно „Парсифал".
Духовната Наука не е тук, за да вземе една или друга страна. Ето защо тя е твърде далеч от това, да се намесва в спора между онези, които в Байройт се опитват да съхранят Вагнеровия „Парсифал" впрочем засега най-забележителният документ за днешния свят относно Парсифаловото настроение, и хората, които смятат, че трябва да го отнесат към царството на Клингзор. А последното, в общи линии, вече е налице. Тук бих искал да посоча и нещо друго: че в продължаващото действие на Христовия Импулс, там, където нито разсъдъчната способност, нито „горното" съзнание са достатъчно укрепнали, но където „горното" съзнание все повече и повече ще се отваря за духовния светоглед, там Парсифаловото настроение също трябва да е винаги будно, както и още нещо, за което ще стане дума в хода на тази зима.
към текста >>
Ето защо тя е твърде далеч от това, да се намесва в спора между онези, които в Байройт се опитват да съхранят Вагнеровия „Парсифал" впрочем засега най-забележителният документ за днешния свят от
нос
но Парсифаловото настроение, и хората, които смятат, че трябва да го отнесат към царството на Клингзор.
Тъкмо във връзка с тази част от Петото Евангелие аз исках да отбележа, как за нашата епоха в известен смисъл отново се превръща в нещо важно да разберем Парсифаловото настроение. Ние наистина трябва да го разберем. То просветва и у Рихард Вагнер*47, който се опита да го въплъти в едноименната музикална драма. Съвсем не искам да се впускам в големия спор, който днес се разгаря във външния свят относно „Парсифал". Духовната Наука не е тук, за да вземе една или друга страна.
Ето защо тя е твърде далеч от това, да се намесва в спора между онези, които в Байройт се опитват да съхранят Вагнеровия „Парсифал" впрочем засега най-забележителният документ за днешния свят относно Парсифаловото настроение, и хората, които смятат, че трябва да го отнесат към царството на Клингзор.
А последното, в общи линии, вече е налице. Тук бих искал да посоча и нещо друго: че в продължаващото действие на Христовия Импулс, там, където нито разсъдъчната способност, нито „горното" съзнание са достатъчно укрепнали, но където „горното" съзнание все повече и повече ще се отваря за духовния светоглед, там Парсифаловото настроение също трябва да е винаги будно, както и още нещо, за което ще стане дума в хода на тази зима.
към текста >>
Тук бих искал да посоча и нещо друго: че в продължаващото действие на Христовия Импулс, там, където нито разсъдъчната способ
нос
т, нито „горното" съзнание са достатъчно укрепнали, но където „горното" съзнание все повече и повече ще се отваря за духовния светоглед, там Парсифаловото настроение също трябва да е винаги будно, както и още нещо, за което ще стане дума в хода на тази зима.
То просветва и у Рихард Вагнер*47, който се опита да го въплъти в едноименната музикална драма. Съвсем не искам да се впускам в големия спор, който днес се разгаря във външния свят относно „Парсифал". Духовната Наука не е тук, за да вземе една или друга страна. Ето защо тя е твърде далеч от това, да се намесва в спора между онези, които в Байройт се опитват да съхранят Вагнеровия „Парсифал" впрочем засега най-забележителният документ за днешния свят относно Парсифаловото настроение, и хората, които смятат, че трябва да го отнесат към царството на Клингзор. А последното, в общи линии, вече е налице.
Тук бих искал да посоча и нещо друго: че в продължаващото действие на Христовия Импулс, там, където нито разсъдъчната способност, нито „горното" съзнание са достатъчно укрепнали, но където „горното" съзнание все повече и повече ще се отваря за духовния светоглед, там Парсифаловото настроение също трябва да е винаги будно, както и още нещо, за което ще стане дума в хода на тази зима.
към текста >>
18.
10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Ако по-рано се опитвахме да обединим различни гледни точки в търсене на една или друга идея за същ
нос
тта на Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан, ние не пропуснахме също да посочим и друго: как Христовото Същество се свърза с онова същество, което наричаме Исус от Назарет, като по този начин се опитахме да изтъкнем решаващото значение на Голготското Събитие за еволюцията на човечеството.
Струва ми се, че с разглеждането на това, което си позволих да нарека „Петото Евангелие", ние бихме могли да стигнем до едно още по-точно диференциране на често изнасяните от нас факти, свързани с еволюцията на човечеството и Земята, както и с въздействията, упражнявани върху тях от Мистерията на Голгота.
Ако по-рано се опитвахме да обединим различни гледни точки в търсене на една или друга идея за същността на Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан, ние не пропуснахме също да посочим и друго: как Христовото Същество се свърза с онова същество, което наричаме Исус от Назарет, като по този начин се опитахме да изтъкнем решаващото значение на Голготското Събитие за еволюцията на човечеството.
към текста >>
Нека днес преди всичко да насочим душевния си поглед върху онзи, когото обикновено наричаме Предтеча: върху Йоан Кръстител, както и върху някои важни подроб
нос
ти, свързани с мисията на Йоан Кръстител.
Сега обаче ние се обръщаме към младежките години на Исус от Назарет, такива каквито те се откриват пред духовно-научното изследване, за да видим, как онова същество, което наричаме Исус от Назарет, се появи пред Йоан Кръстител, когато наближи времето, Христос да се въплъти в него. Обаче наред с тези конкретни описания, извлечени от Петото Евангелие, ние се стремим и към едно по-добро разбиране на всичко онова, което е свърза но с Мистерията на Голгота.
Нека днес преди всичко да насочим душевния си поглед върху онзи, когото обикновено наричаме Предтеча: върху Йоан Кръстител, както и върху някои важни подробности, свързани с мисията на Йоан Кръстител.
към текста >>
Нека сега да се замислим за характерните особе
нос
ти на древното еврейство.
Ако искаме да разберем Йоан Кръстител и отношението на Христос Исус към Йоан Кръстител, както то е загатнато в Евангелието на Йоан, необходимо е да хвърлим поглед към духовния свят, откъдето идва Йоан Кръстител. Напълно естествено е, че това е духовният свят на древното еврейство.
Нека сега да се замислим за характерните особености на древното еврейство.
към текста >>
в Мюнхен, аз се опитах да посоча най-важните подроб
нос
ти там ще намерим съвсем ясно описа но, как от седемте Същества на висшите Йерархии от седемте Елохими се отделя един Елохим: Яхве или Йехова.
Ако вземем предвид всичко това, фактически следва да разглеждаме Земята като онази арена всред Космоса, на която човекът трябва да развие своя Аз. Според древното еврейство, Яхве или Йехова беше онова Същество от висшите Йерархии, което определяше до голяма степен неговото собствено развитие. Ако живо си представим библейската история на Сътворението в цикъла „Тайните на библейската история на Сътворението"*49, изнесен през 1910 г.
в Мюнхен, аз се опитах да посоча най-важните подробности там ще намерим съвсем ясно описа но, как от седемте Същества на висшите Йерархии от седемте Елохими се отделя един Елохим: Яхве или Йехова.
Бихме могли да кажем: както целият човешки организъм се формира според главата, така и седемте Елохими бяха свързани по такъв начин, че един от тях, Яхве или Йехова, претърпя такова развитие, че се превърна в главното Същество за планетарната еволюция на Земята. Древното еврейство не се съмняваше в това. Ето защо то вижда в Яхве или Йехова онова Същество от редицата на висшите Йерархии, с което човекът трябва да влезе в твърде специални отношения, за да развие своя Аз. Историята на древното еврейство действително представлява един важен етап от развитието на Аза на човечеството; през онези времена влиянието на Яхве или Йехова беше усещано така, че според начина, по който хората се свързваха с него, се пробуждаха и техните Азове.
към текста >>
Следователно, какво представлява всъщ
нос
т Яхве или Йехова?
Следователно, какво представлява всъщност Яхве или Йехова?
Той е онова Същество, което трябва да си представим, че се намира в най-дълбока връзка със Земното развитие. Така да се каже, той е Господарят, Регентът на Земното развитие, или по-добре казано, образът, в чието лице древното еврейство вижда Господаря, Регента на Земното развитие. Ето защо ние виждаме: цялото древно еврейство е готово да приеме Яхве или Йехова за Бог на Земята, готово е да си представи, че Земята е протъкана от неговото божествено-духовно ръководство, и че човекът, който иска да осъзнае истинското си отношение към Космоса с помощта на Земята, следва преди всичко да се придържа към Земния Бог Яхве или Йехова. Тази беше основната черта на древното еврейство.
към текста >>
Обаче днес не се обръща достатъчно внимание на факта, че за древното еврейство беше присъщо да се счита свързано със Земята, с това, което идва от вътреш
нос
тта на Земята.
Да, съседните на еврейския народ племена търсеха своите религиозни символи в извън-Земния свят.
Обаче днес не се обръща достатъчно внимание на факта, че за древното еврейство беше присъщо да се счита свързано със Земята, с това, което идва от вътрешността на Земята.
За тази дълбока свързаност на древните евреи с това, което произлиза от Земята, Библията ни говори с големи подробности. Казва се, че в похода им към обетованата земя, те следваха един облак или един огнен стълб.
към текста >>
За тази дълбока свърза
нос
т на древните евреи с това, което произлиза от Земята, Библията ни говори с големи подроб
нос
ти.
Да, съседните на еврейския народ племена търсеха своите религиозни символи в извън-Земния свят. Обаче днес не се обръща достатъчно внимание на факта, че за древното еврейство беше присъщо да се счита свързано със Земята, с това, което идва от вътрешността на Земята.
За тази дълбока свързаност на древните евреи с това, което произлиза от Земята, Библията ни говори с големи подробности.
Казва се, че в похода им към обетованата земя, те следваха един облак или един огнен стълб.
към текста >>
В известно отношение, те имаха най-двусмислената, най-рискованата религия в цялата древ
нос
т, нещо, в което днешните хора почти не могат да повярват: че Яхве или Йехова е едно Земно Божество в смисъла, посочен току-що от мен.
Но все пак евреите взеха много неща от съседните народи и ние лесно можем да се убедим, че това е точно така.
В известно отношение, те имаха най-двусмислената, най-рискованата религия в цялата древност, нещо, в което днешните хора почти не могат да повярват: че Яхве или Йехова е едно Земно Божество в смисъла, посочен току-що от мен.
Естествено, не се отрича истината, че макар и да е Земно Божество, Яхве както вече обясних в „Тайната Наука" действува чрез Лунните сили, съдържащи се в Земята, следователно, от една друга гледна точка, той е Лунно Божество.
към текста >>
Да, религията на древните евреи беше в много по-голяма степен изложена на опас
нос
ти, отколкото религиите на съседните народи.
Да, религията на древните евреи беше в много по-голяма степен изложена на опасности, отколкото религиите на съседните народи.
И както днешните хора не могат да повярват, че когато се говори за Бога, към когото хората се обръщат като към най-висшата същност, е възможно да се гледа не нагоре, а към центъра на Земята, така и евреите усещаха този стремеж да се гледа нагоре; и те го усещаха особено ясно, когато виждаха как съседните народи се прекланяха пред това, което води своя произход от сферите, разположени извън Земята.
към текста >>
И както днешните хора не могат да повярват, че когато се говори за Бога, към когото хората се обръщат като към най-висшата същ
нос
т, е възможно да се гледа не нагоре, а към центъра на Земята, така и евреите усещаха този стремеж да се гледа нагоре; и те го усещаха особено ясно, когато виждаха как съседните народи се прекланяха пред това, което води своя произход от сферите, разположени извън Земята.
Да, религията на древните евреи беше в много по-голяма степен изложена на опасности, отколкото религиите на съседните народи.
И както днешните хора не могат да повярват, че когато се говори за Бога, към когото хората се обръщат като към най-висшата същност, е възможно да се гледа не нагоре, а към центъра на Земята, така и евреите усещаха този стремеж да се гледа нагоре; и те го усещаха особено ясно, когато виждаха как съседните народи се прекланяха пред това, което води своя произход от сферите, разположени извън Земята.
към текста >>
И тогава се появи една лич
нос
т, която долови у себе си мисията да насочи общото внимание към това, което следва да бъде типично за евреите.
Но тъкмо поради посочените причини, древноеврейският народ започна да се отклонява все повече и повече от тези възгледи, особено с наближаването на Мистерията на Голгота.
И тогава се появи една личност, която долови у себе си мисията да насочи общото внимание към това, което следва да бъде типично за евреите.
Тази личност беше Йоан Кръстител. Преди всичко, той се почувствува призван да насочи своите съвременници към онова, в което се състоеше силата на евреите и което ние току-що охарактеризирахме. Виждайки накъде се насочва развитието на еврейската религия, той предупреждаваше: Вие наричате себе си „чеда Авраамови". Но ако бяхте чеда Авраамови, вие би трябвало да знаете, че вашият Бог, който беше Бог на Авраам, Исаак и Яков, е свързан със Земните сили, нещо, което той потвърди с това, че създаде първия човек от пръст. Обаче в душите си вие вече не сте чеда Авраамови.
към текста >>
Тази лич
нос
т беше Йоан Кръстител.
Но тъкмо поради посочените причини, древноеврейският народ започна да се отклонява все повече и повече от тези възгледи, особено с наближаването на Мистерията на Голгота. И тогава се появи една личност, която долови у себе си мисията да насочи общото внимание към това, което следва да бъде типично за евреите.
Тази личност беше Йоан Кръстител.
Преди всичко, той се почувствува призван да насочи своите съвременници към онова, в което се състоеше силата на евреите и което ние току-що охарактеризирахме. Виждайки накъде се насочва развитието на еврейската религия, той предупреждаваше: Вие наричате себе си „чеда Авраамови". Но ако бяхте чеда Авраамови, вие би трябвало да знаете, че вашият Бог, който беше Бог на Авраам, Исаак и Яков, е свързан със Земните сили, нещо, което той потвърди с това, че създаде първия човек от пръст. Обаче в душите си вие вече не сте чеда Авраамови. Вие сте от рода на онези, които гледат нагоре, към горните сили.
към текста >>
От огромно значение е аз вече съм се спирал на тази подроб
нос
т, макар от друга гледна точка, че Йоан Кръстител употребяваше тъкмо тези думи.
От огромно значение е аз вече съм се спирал на тази подробност, макар от друга гледна точка, че Йоан Кръстител употребяваше тъкмо тези думи.
Какво всъщност означава тези думи, такива, каквито обикновено ги срещаме в Библията? Да можеха поне малко да признаят, колко лошо четат хората днес! Защото какво разбират в повечето случаи хората, когато срещнат в Евангелието израза „вие, рожби ехиднини". Те не се сещат за нищо друго, освен че Йоан Кръстител грубо ругае хората около себе си, наричайки ги „рожби ехиднини". Естествено, това съвсем не би било вежливо.
към текста >>
Какво всъщ
нос
т означава тези думи, такива, каквито обикновено ги срещаме в Библията?
От огромно значение е аз вече съм се спирал на тази подробност, макар от друга гледна точка, че Йоан Кръстител употребяваше тъкмо тези думи.
Какво всъщност означава тези думи, такива, каквито обикновено ги срещаме в Библията?
Да можеха поне малко да признаят, колко лошо четат хората днес! Защото какво разбират в повечето случаи хората, когато срещнат в Евангелието израза „вие, рожби ехиднини". Те не се сещат за нищо друго, освен че Йоан Кръстител грубо ругае хората около себе си, наричайки ги „рожби ехиднини". Естествено, това съвсем не би било вежливо. От друга страна, ясно е, че човек не би стигнал доникъде, ако иска да се обърне към душите на хората, а в същото време си служи с обидни думи.
към текста >>
В областите, където Йоан Кръстител проповядваше, имаше следи от древни учения, чиято същ
нос
т се свеждаше приблизително до следното: Да, в началото на общочовешката еволюция, човекът и висшите животни получиха своето дишане чрез Бога Яхве; обаче след намесата на Луцифер, дишането беше нарушено.
В областите, където Йоан Кръстител проповядваше, имаше следи от древни учения, чиято същност се свеждаше приблизително до следното: Да, в началото на общочовешката еволюция, човекът и висшите животни получиха своето дишане чрез Бога Яхве; обаче след намесата на Луцифер, дишането беше нарушено.
Дори останаха само онези животни, които запазиха, Така да се каже, първоначалния стадий от развитието, с други думи, животните, които нямаха дишане: рибите. Възможно е, следователно, по бреговете на Йордан да са дошли хора подобни обичаи имат и днешните евреи, и в определено време от годината да са заставали покрай реката, и изтърсвайки своите дрехи, да са вярвали, че по този начин прехвърлят греховете си на невинните риби, които би следвало да ги носят по-нататък. Точно такива, а и някои други обичаи, взети от съседните езически племена, виждаше Йоан Кръстител у онези, към които се обръщаше с думите: От Змията вие сте взели повече, отколкото от Яхве. Ето защо нямате право да се наричате чеда на своите предци, чеда на Авраам. Казвам ви:Богът на Авраам, Исаак и Яков би могъл отново да се заеме със своята първоначална мисия и от тези камъни, т.е.
към текста >>
Възможно е, следователно, по бреговете на Йордан да са дошли хора подобни обичаи имат и днешните евреи, и в определено време от годината да са заставали покрай реката, и изтърсвайки своите дрехи, да са вярвали, че по този начин прехвърлят греховете си на невинните риби, които би следвало да ги
нос
ят по-нататък.
В областите, където Йоан Кръстител проповядваше, имаше следи от древни учения, чиято същност се свеждаше приблизително до следното: Да, в началото на общочовешката еволюция, човекът и висшите животни получиха своето дишане чрез Бога Яхве; обаче след намесата на Луцифер, дишането беше нарушено. Дори останаха само онези животни, които запазиха, Така да се каже, първоначалния стадий от развитието, с други думи, животните, които нямаха дишане: рибите.
Възможно е, следователно, по бреговете на Йордан да са дошли хора подобни обичаи имат и днешните евреи, и в определено време от годината да са заставали покрай реката, и изтърсвайки своите дрехи, да са вярвали, че по този начин прехвърлят греховете си на невинните риби, които би следвало да ги носят по-нататък.
Точно такива, а и някои други обичаи, взети от съседните езически племена, виждаше Йоан Кръстител у онези, към които се обръщаше с думите: От Змията вие сте взели повече, отколкото от Яхве. Ето защо нямате право да се наричате чеда на своите предци, чеда на Авраам. Казвам ви:Богът на Авраам, Исаак и Яков би могъл отново да се заеме със своята първоначална мисия и от тези камъни, т.е. от Земята, отново да създаде един човешки род, който да го разбира по-добре!
към текста >>
Как стана така, че Павел ние често сме задава ли този въпрос, не можа да бъде пробуден от опит
нос
тите си в Йерусалим, така че да приеме Мистерията на Голгота, а едва събитието пред Дамаск отвори очите му за това, което той нарече „Възкресение Христово"?
Аз често съм говорил за мисията на Павел, а днес искам да изтъкна само онази гледна точка, която може да се окаже твърде важна с оглед на нашата основна тема.
Как стана така, че Павел ние често сме задава ли този въпрос, не можа да бъде пробуден от опитностите си в Йерусалим, така че да приеме Мистерията на Голгота, а едва събитието пред Дамаск отвори очите му за това, което той нарече „Възкресение Христово"?
Впрочем тук се налага да вникнем поне отчасти в начина, по който Павел беше подготвен за въпросното събитие пред Дамаск.
към текста >>
Той знаеше съвсем точно: Благополучието на човешката еволюция зависи само до определен момент от привърза
нос
тта към Бога на Земята, от убеждението, че мисията на Яхве е свързана със Земята.
Павел беше минал през школата на еврейските пророци от своето време.
Той знаеше съвсем точно: Благополучието на човешката еволюция зависи само до определен момент от привързаността към Бога на Земята, от убеждението, че мисията на Яхве е свързана със Земята.
Но ще дойде време Павел знаеше това, когато предимство отново ще получи „горното", онова, което Земята получава от Космоса. И сега, особено важно е, хората да разберат: преди да продължи своята мисия за Земята чрез Мистерията на Голгота, Христос имаше и друга мисия в космическите сфери, че Христос живееше в области извън Земята. По-големи подробности по този въпрос аз съобщих в цикъла, който, неотдавна държах в Лайпциг.
към текста >>
По-големи подроб
нос
ти по този въпрос аз съобщих в цикъла, който, неотдавна държах в Лайпциг.
Павел беше минал през школата на еврейските пророци от своето време. Той знаеше съвсем точно: Благополучието на човешката еволюция зависи само до определен момент от привързаността към Бога на Земята, от убеждението, че мисията на Яхве е свързана със Земята. Но ще дойде време Павел знаеше това, когато предимство отново ще получи „горното", онова, което Земята получава от Космоса. И сега, особено важно е, хората да разберат: преди да продължи своята мисия за Земята чрез Мистерията на Голгота, Христос имаше и друга мисия в космическите сфери, че Христос живееше в области извън Земята.
По-големи подробности по този въпрос аз съобщих в цикъла, който, неотдавна държах в Лайпциг.
към текста >>
И по време на тази опит
нос
т, за него стана напълно ясно: Какво виждаше ти по-рано в духовните светове, когато вдигаше поглед към небето?
Какво казва Павел с тези думи? Той не казва нищо друго, освен че още преди четиринадесет години с оглед на хронологията би трябвало да приемем, че това изживяване е станало около шест години след Мистерията на Голгота той е бил в състояние да се издига в духовните светове по ясновиждащ път. С други думи, той ни уверява: В него живее един друг човек и тъкмо с него той иска да се похвали, а не с телесния човек, който може да се издига в духовните светове.
И по време на тази опитност, за него стана напълно ясно: Какво виждаше ти по-рано в духовните светове, когато вдигаше поглед към небето?
Ти виждаше Христос, докато той все още се намираше в небесните пространства! Но сега, след събитието пред Дамаск, Павел се убеди: сега вече Христос е навлязъл в Земната аура, сега вече Христос живее в аурата на Земята.
към текста >>
А докато бива подготвяна тук ще представя нещата по-скоро абстрактно, защото по-късно ще имаме възмож
нос
т да ги разгледаме конкретно, един срещу друг застават Христос Исус и Йоан Кръстител.
И така, Мистерията на Голгота наближава своята върхова точка.
А докато бива подготвяна тук ще представя нещата по-скоро абстрактно, защото по-късно ще имаме възможност да ги разгледаме конкретно, един срещу друг застават Христос Исус и Йоан Кръстител.
И когато потопим душата си в това, което току-що казахме за Йоан Кръстител, то ще ни подскаже по какъв начин Христос Исус застава пред Йоан Кръстител: като пред онзи, който най-добре разбира какво именно означава да се почита Духът на Земята.
към текста >>
Но откъде се появиха тези способ
нос
ти, тъкмо всред еврейството, но също и в други кръгове защото имаше и други хора, които малко или много изграждаха тези способ
нос
ти под ръководството на Мистериите позволяващи едно истинско преклонение пред Духа на Земята?
Но откъде се появиха тези способности, тъкмо всред еврейството, но също и в други кръгове защото имаше и други хора, които малко или много изграждаха тези способности под ръководството на Мистериите позволяващи едно истинско преклонение пред Духа на Земята?
Откъде се появиха тези способности? Работата е там, че преди Мистерията на Голгота те бяха свързани с физическата наследственост при човека, с онази физическа наследственост, която също е един земен закон. Това което сега ще кажа, е несъмнено пълна глупост, пълно безумие за днешната естествена наука; но то би могло да се окаже като онова „безумие пред човеците, което е мъдрост пред Бога". Общо взето, онова което наричаме „познавателни способности", преди Мистерията на Голгота беше в известен смисъл свързано с наследствените отношения, и човешкият прогрес фактически се състоеше в това, познанието, опиращо се на представи, да стане независимо от естествените наследствени отношения.
към текста >>
Откъде се появиха тези способ
нос
ти?
Но откъде се появиха тези способности, тъкмо всред еврейството, но също и в други кръгове защото имаше и други хора, които малко или много изграждаха тези способности под ръководството на Мистериите позволяващи едно истинско преклонение пред Духа на Земята?
Откъде се появиха тези способности?
Работата е там, че преди Мистерията на Голгота те бяха свързани с физическата наследственост при човека, с онази физическа наследственост, която също е един земен закон. Това което сега ще кажа, е несъмнено пълна глупост, пълно безумие за днешната естествена наука; но то би могло да се окаже като онова „безумие пред човеците, което е мъдрост пред Бога". Общо взето, онова което наричаме „познавателни способности", преди Мистерията на Голгота беше в известен смисъл свързано с наследствените отношения, и човешкият прогрес фактически се състоеше в това, познанието, опиращо се на представи, да стане независимо от естествените наследствени отношения.
към текста >>
Работата е там, че преди Мистерията на Голгота те бяха свързани с физическата наследстве
нос
т при човека, с онази физическа наследстве
нос
т, която също е един земен закон.
Но откъде се появиха тези способности, тъкмо всред еврейството, но също и в други кръгове защото имаше и други хора, които малко или много изграждаха тези способности под ръководството на Мистериите позволяващи едно истинско преклонение пред Духа на Земята? Откъде се появиха тези способности?
Работата е там, че преди Мистерията на Голгота те бяха свързани с физическата наследственост при човека, с онази физическа наследственост, която също е един земен закон.
Това което сега ще кажа, е несъмнено пълна глупост, пълно безумие за днешната естествена наука; но то би могло да се окаже като онова „безумие пред човеците, което е мъдрост пред Бога". Общо взето, онова което наричаме „познавателни способности", преди Мистерията на Голгота беше в известен смисъл свързано с наследствените отношения, и човешкият прогрес фактически се състоеше в това, познанието, опиращо се на представи, да стане независимо от естествените наследствени отношения.
към текста >>
Общо взето, онова което наричаме „познавателни способ
нос
ти", преди Мистерията на Голгота беше в известен смисъл свързано с наследствените отношения, и човешкият прогрес фактически се състоеше в това, познанието, опиращо се на представи, да стане независимо от естествените наследствени отношения.
Но откъде се появиха тези способности, тъкмо всред еврейството, но също и в други кръгове защото имаше и други хора, които малко или много изграждаха тези способности под ръководството на Мистериите позволяващи едно истинско преклонение пред Духа на Земята? Откъде се появиха тези способности? Работата е там, че преди Мистерията на Голгота те бяха свързани с физическата наследственост при човека, с онази физическа наследственост, която също е един земен закон. Това което сега ще кажа, е несъмнено пълна глупост, пълно безумие за днешната естествена наука; но то би могло да се окаже като онова „безумие пред човеците, което е мъдрост пред Бога".
Общо взето, онова което наричаме „познавателни способности", преди Мистерията на Голгота беше в известен смисъл свързано с наследствените отношения, и човешкият прогрес фактически се състоеше в това, познанието, опиращо се на представи, да стане независимо от естествените наследствени отношения.
към текста >>
Забележителната особе
нос
т за земното човечество в епохата на Мистерията на Голгота беше тази, че познанието престана да бъде зависимо от чисто физическите отношения.
Ето защо в древните Мистерии често са постъпвали много правилно, като са изисквали свещенодействията да се предават от баща на син и така нататък.
Забележителната особеност за земното човечество в епохата на Мистерията на Голгота беше тази, че познанието престана да бъде зависимо от чисто физическите отношения.
В хода на еволюцията, познанието се превърна в чисто душевна дейност, която вече не зависеше от наследствените отношения.
към текста >>
В хода на еволюцията, познанието се превърна в чисто душевна дей
нос
т, която вече не зависеше от наследствените отношения.
Ето защо в древните Мистерии често са постъпвали много правилно, като са изисквали свещенодействията да се предават от баща на син и така нататък. Забележителната особеност за земното човечество в епохата на Мистерията на Голгота беше тази, че познанието престана да бъде зависимо от чисто физическите отношения.
В хода на еволюцията, познанието се превърна в чисто душевна дейност, която вече не зависеше от наследствените отношения.
към текста >>
Замислете се само върху цялото значение на факта, че най-дълбокият стремеж на човешката душа, познавателният стремеж, се превърна в една чисто душевна дей
нос
т, и че казано с други думи човекът вече не можеше да наследява абсолютно нищо от своите предшественици, що се отнася до личните качества и способ
нос
ти.
Но благодарение на какво стана възможно човекът да запази ненакърнен своя вътрешен душевен свят?
Замислете се само върху цялото значение на факта, че най-дълбокият стремеж на човешката душа, познавателният стремеж, се превърна в една чисто душевна дейност, и че казано с други думи човекът вече не можеше да наследява абсолютно нищо от своите предшественици, що се отнася до личните качества и способности.
Несъмнено, днес много хора биха желали да наследяват личните си познавателни способности от своите предшественици, обаче нещата вече не стоят така и това става все по-ясно за всички. Големите способности на Гьоте не се предадоха по наследство на неговите потомци; при други велики личности положението е същото.
към текста >>
Несъмнено, днес много хора биха желали да наследяват личните си познавателни способ
нос
ти от своите предшественици, обаче нещата вече не стоят така и това става все по-ясно за всички.
Но благодарение на какво стана възможно човекът да запази ненакърнен своя вътрешен душевен свят? Замислете се само върху цялото значение на факта, че най-дълбокият стремеж на човешката душа, познавателният стремеж, се превърна в една чисто душевна дейност, и че казано с други думи човекът вече не можеше да наследява абсолютно нищо от своите предшественици, що се отнася до личните качества и способности.
Несъмнено, днес много хора биха желали да наследяват личните си познавателни способности от своите предшественици, обаче нещата вече не стоят така и това става все по-ясно за всички.
Големите способности на Гьоте не се предадоха по наследство на неговите потомци; при други велики личности положението е същото.
към текста >>
Големите способ
нос
ти на Гьоте не се предадоха по наследство на неговите потомци; при други велики лич
нос
ти положението е същото.
Но благодарение на какво стана възможно човекът да запази ненакърнен своя вътрешен душевен свят? Замислете се само върху цялото значение на факта, че най-дълбокият стремеж на човешката душа, познавателният стремеж, се превърна в една чисто душевна дейност, и че казано с други думи човекът вече не можеше да наследява абсолютно нищо от своите предшественици, що се отнася до личните качества и способности. Несъмнено, днес много хора биха желали да наследяват личните си познавателни способности от своите предшественици, обаче нещата вече не стоят така и това става все по-ясно за всички.
Големите способности на Гьоте не се предадоха по наследство на неговите потомци; при други велики личности положението е същото.
към текста >>
Но какво би станало с тези способ
нос
ти, ако те не бяха поддържани в духовен смисъл, ако не бяха получили една чисто духовна подкрепа?
Но какво би станало с тези способности, ако те не бяха поддържани в духовен смисъл, ако не бяха получили една чисто духовна подкрепа?
Ставайки все по-душевни, човешките познавателни способности биха закърнели. Човекът би бил поставен в Земните условия по такъв начин, че би трябвало да очаква единствено това, което Земята би могла да му даде от обкръжаващата среда според неговата Карма и единствено то би просветнало в негови те сетива. Обаче в този случай той не би могъл да оцени всичко това, а би се радвал, ако можеше час по-скоро да напусне Земята, понеже тук, на Земята, той не би могъл да развие някакви особени качества. Тази важна подробност беше специално подчертана от Буда; ето защо неговото учение се стремеше да отклони хората от всякак ви сетивни възприятия.
към текста >>
Ставайки все по-душевни, човешките познавателни способ
нос
ти биха закърнели.
Но какво би станало с тези способности, ако те не бяха поддържани в духовен смисъл, ако не бяха получили една чисто духовна подкрепа?
Ставайки все по-душевни, човешките познавателни способности биха закърнели.
Човекът би бил поставен в Земните условия по такъв начин, че би трябвало да очаква единствено това, което Земята би могла да му даде от обкръжаващата среда според неговата Карма и единствено то би просветнало в негови те сетива. Обаче в този случай той не би могъл да оцени всичко това, а би се радвал, ако можеше час по-скоро да напусне Земята, понеже тук, на Земята, той не би могъл да развие някакви особени качества. Тази важна подробност беше специално подчертана от Буда; ето защо неговото учение се стремеше да отклони хората от всякак ви сетивни възприятия.
към текста >>
Тази важна подроб
нос
т беше специално подчертана от Буда; ето защо неговото учение се стремеше да отклони хората от всякак ви сетивни възприятия.
Но какво би станало с тези способности, ако те не бяха поддържани в духовен смисъл, ако не бяха получили една чисто духовна подкрепа? Ставайки все по-душевни, човешките познавателни способности биха закърнели. Човекът би бил поставен в Земните условия по такъв начин, че би трябвало да очаква единствено това, което Земята би могла да му даде от обкръжаващата среда според неговата Карма и единствено то би просветнало в негови те сетива. Обаче в този случай той не би могъл да оцени всичко това, а би се радвал, ако можеше час по-скоро да напусне Земята, понеже тук, на Земята, той не би могъл да развие някакви особени качества.
Тази важна подробност беше специално подчертана от Буда; ето защо неговото учение се стремеше да отклони хората от всякак ви сетивни възприятия.
към текста >>
С това Той искаше да подскаже, че старото време вече си отива, и то с пълно право можеше да заяви: Хората от миналото, търсещи в душите си пътя към висшите светове, трябваше да си спомнят за Авраам, Исаак и Яков; защото способ
нос
тите, чрез които можеха да се из дигат до висшите светове, се предаваха по наследствена линия тъкмо от тях, от Авраам, Исаак и Яков.
Да, занапред в човешката душа ще живеят образи, които идват от свръхсетивните области, без да са наследени по един или друг начин. Всичко, което по-рано човекът срещаше в своето познание, беше белязано от наследствените отношения и се предаваше от поколение на поколение. И последният, който все още можеше да се издига до висшите познания с помощта на наследствените отношения, беше именно Йоан Кръстител. Ето защо Христос Исус казва за него: „Един от най-големите, които са родени от жена".
С това Той искаше да подскаже, че старото време вече си отива, и то с пълно право можеше да заяви: Хората от миналото, търсещи в душите си пътя към висшите светове, трябваше да си спомнят за Авраам, Исаак и Яков; защото способностите, чрез които можеха да се из дигат до висшите светове, се предаваха по наследствена линия тъкмо от тях, от Авраам, Исаак и Яков.
Сега обаче тези способности трябваше да идват от свръхсетивните, от извън-Земните области. Сега човекът трябваше не просто да се взира в Земята и да търси в Христос Бога на Земята, а ясно да осъзнае навлизането на небесния Христос в човешката душа ето за какво загатва Христос Исус, когато нарича Йоан Кръстител най-големият от тези, „които са родени от жена", или с други думи, най-големият от тези, които носят в себе си познавателните способности, дължащи се на физическата наследственост.
към текста >>
Сега обаче тези способ
нос
ти трябваше да идват от свръхсетивните, от извън-Земните области.
Да, занапред в човешката душа ще живеят образи, които идват от свръхсетивните области, без да са наследени по един или друг начин. Всичко, което по-рано човекът срещаше в своето познание, беше белязано от наследствените отношения и се предаваше от поколение на поколение. И последният, който все още можеше да се издига до висшите познания с помощта на наследствените отношения, беше именно Йоан Кръстител. Ето защо Христос Исус казва за него: „Един от най-големите, които са родени от жена". С това Той искаше да подскаже, че старото време вече си отива, и то с пълно право можеше да заяви: Хората от миналото, търсещи в душите си пътя към висшите светове, трябваше да си спомнят за Авраам, Исаак и Яков; защото способностите, чрез които можеха да се из дигат до висшите светове, се предаваха по наследствена линия тъкмо от тях, от Авраам, Исаак и Яков.
Сега обаче тези способности трябваше да идват от свръхсетивните, от извън-Земните области.
Сега човекът трябваше не просто да се взира в Земята и да търси в Христос Бога на Земята, а ясно да осъзнае навлизането на небесния Христос в човешката душа ето за какво загатва Христос Исус, когато нарича Йоан Кръстител най-големият от тези, „които са родени от жена", или с други думи, най-големият от тези, които носят в себе си познавателните способности, дължащи се на физическата наследственост.
към текста >>
Сега човекът трябваше не просто да се взира в Земята и да търси в Христос Бога на Земята, а ясно да осъзнае навлизането на небесния Христос в човешката душа ето за какво загатва Христос Исус, когато нарича Йоан Кръстител най-големият от тези, „които са родени от жена", или с други думи, най-големият от тези, които
нос
ят в себе си познавателните способ
нос
ти, дължащи се на физическата наследстве
нос
т.
Всичко, което по-рано човекът срещаше в своето познание, беше белязано от наследствените отношения и се предаваше от поколение на поколение. И последният, който все още можеше да се издига до висшите познания с помощта на наследствените отношения, беше именно Йоан Кръстител. Ето защо Христос Исус казва за него: „Един от най-големите, които са родени от жена". С това Той искаше да подскаже, че старото време вече си отива, и то с пълно право можеше да заяви: Хората от миналото, търсещи в душите си пътя към висшите светове, трябваше да си спомнят за Авраам, Исаак и Яков; защото способностите, чрез които можеха да се из дигат до висшите светове, се предаваха по наследствена линия тъкмо от тях, от Авраам, Исаак и Яков. Сега обаче тези способности трябваше да идват от свръхсетивните, от извън-Земните области.
Сега човекът трябваше не просто да се взира в Земята и да търси в Христос Бога на Земята, а ясно да осъзнае навлизането на небесния Христос в човешката душа ето за какво загатва Христос Исус, когато нарича Йоан Кръстител най-големият от тези, „които са родени от жена", или с други думи, най-големият от тези, които носят в себе си познавателните способности, дължащи се на физическата наследственост.
към текста >>
Сферата представлява триединството Отец е центърът, Синът окръж
нос
тта, Духът еднаквото разстояние между център и окръж
нос
т, радиусът а има и още безброй други тайни.
През 1607 година бяха казани следните думи, които бих желал да повторя и тук: „В цялото мироздание откриваме една чудна и величествена хармония както в сетивния, така и в свръхсетивния свят, както в идеи те, така и във фактите, както в царствата на природата, така и в света на благодатта. Тази хармония се проявява както в самите неща, така и в техните взаимни връзки. Най-висшата хармония представлява Бог и той е вложил като свой образ една вътрешна хармония във всички души. Числата, образите, звездите и изобщо природата са в хармония с определени тайни от християнската религия. Както например във Вселената има три постоянни величини: Слънцето, неподвижните звезди и интермедиумът, а всичко останало се движи, така е и в единния Бог: Отец, Син и Дух.
Сферата представлява триединството Отец е центърът, Синът окръжността, Духът еднаквото разстояние между център и окръжност, радиусът а има и още безброй други тайни.
Без Духове и души не би могла да съществува никаква хармония. Хармонични предразположения от най-разнообразно естество изпълват човешката душа. Цялата Земя е одушевена и оттук идва величествената хармония както на Земята, така и на Космоса. Тази душа действува чрез цялото тяло на Земята, но на определено място тя разполага и със своя център, също както и човешката душа има своя център в сърцето; и оттам, както от фокус или извор, се отправят нейните въздействия към океаните и атмосферата на Земята. Ето на какво се дължи симпатията между Земята и звездите, ето на какво се дължат закономерните природни явления.
към текста >>
Например душата поражда в самата себе си всички математически идеи и доказателства, иначе тя не би могла да има тази висока степен на сигур
нос
т."
„Душата се намира в центъра на Земята, и изпраща форми и отпечатъци от себе си по всички посоки, като по този начин усеща хармоничните промени, настъпващи в нейното обкръжение. Както е с душата на Земята, така е и с душата на човека.
Например душата поражда в самата себе си всички математически идеи и доказателства, иначе тя не би могла да има тази висока степен на сигурност."
към текста >>
Се
нос
и през световете върху крила от светлина.
Се носи през световете върху крила от светлина.
към текста >>
Самата Същ
нос
т и нима ще се забавиш
Самата Същност и нима ще се забавиш
към текста >>
За да постигнеш бързо великата веч
нос
т.
За да постигнеш бързо великата вечност.
към текста >>
В тези думи ще открием онзи устрем, който в наши дни отново трябва да ни отведе към звездите: това е новото четене на звездната писме
нос
т, каквото се опитваме да постигнем в нашето духовно-научно движение.
В тези думи ще открием онзи устрем, който в наши дни отново трябва да ни отведе към звездите: това е новото четене на звездната писменост, каквото се опитваме да постигнем в нашето духовно-научно движение.
Ето и отговора на онзи въпрос, с който започнахме днешната лекция: Как да се приближим до Христовия Импулс? Как да разберем Христос?. Как да стигнем до истинската връзка с Него, която ще ни позволи да кажем: Да, ние действително сме приели Христовия Импулс!
към текста >>
към физическата наследствена линия, към праотеца Авраам като най-ценното в душата; когато приписваме всяка от нашите способ
нос
ти и изобщо всичко, което можем и което ни прави истински човеци, когато приписваме всичко това на някаква земна сила, а на Христос, едва тогава ние постигаме живата връзка с Христос.
Научим ли се да гледаме към онова, което идва от духовните висини и ни оплодява духовно, да гледаме към Христос със същия копнеж, със същата дълбочина на чувствата, каквито някога изпитваха древните евреи, казвайки: Ето, аз гледам нагоре към Авраам, моя отец т.е.
към физическата наследствена линия, към праотеца Авраам като най-ценното в душата; когато приписваме всяка от нашите способности и изобщо всичко, което можем и което ни прави истински човеци, когато приписваме всичко това на някаква земна сила, а на Христос, едва тогава ние постигаме живата връзка с Христос.
„Ако се радваш на някакъв дар, макар и съвсем обикновен, който прави от тебе човек, откъде си го получил ти? " От Христос.
към текста >>
Но за хората, които живеят след Мистерията на Голгота, тази убеде
нос
т трябваше да намери своя нов израз в дълбоко осъзнатите думи: В Христа умираме!
Научим ли се да разбираме Мистерията на Голгота, ние ще постигнем и онази жива връзка с Христос, от която се нуждаем, онази жива връзка с Бога, каквато съществуваше у древните евреи, връзката с Бога на Авраам, Исаак и Яков, изразяваща се в това, че всеки от тях беше убеден: След смъртта си аз се завръщам при праотеца Авраам.
Но за хората, които живеят след Мистерията на Голгота, тази убеденост трябваше да намери своя нов израз в дълбоко осъзнатите думи: В Христа умираме!
към текста >>
19.
11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Ние вече говорихме за това, че Мистерията на Голгота трябваше да бъде подготвена от двете момчета,
нос
ещи името Исус.
Ние вече говорихме за това, че Мистерията на Голгота трябваше да бъде подготвена от двете момчета, носещи името Исус.
Ние видяхме, как едното от двете момчета Исус, така нареченият Соломонов Исус, носеше в себе си Аза на Заратустра. Видяхме още, че след като двете момчета Исус, които бяха на приблизително еднаква възраст, станаха на дванадесет години, Заратустровият Аз премина в тялото на другото момче Исус, на Исус от Натановата линия на Давидовия дом. Черпейки от Петото Евангелие, ние можахме подробно да изложим каква беше съдбата на онзи Исус от Назарет, който носеше трите телесни обвивки, родени с Натановото момче Исус и който пазеше в себе си Заратустровия Аз до своята тридесета година, т.е. до разговора с майката, такъв, какъвто го знаем от предишните ми лекции. Тогава, при този разговор, чрез силата на изречените думи, в които той вложи самия свой Аз, стана така, че Азът на Заратустра, така да се каже, напусна телесните обвивки на този Исус от Назарет.
към текста >>
Ние видяхме, как едното от двете момчета Исус, така нареченият Соломонов Исус,
нос
еше в себе си Аза на Заратустра.
Ние вече говорихме за това, че Мистерията на Голгота трябваше да бъде подготвена от двете момчета, носещи името Исус.
Ние видяхме, как едното от двете момчета Исус, така нареченият Соломонов Исус, носеше в себе си Аза на Заратустра.
Видяхме още, че след като двете момчета Исус, които бяха на приблизително еднаква възраст, станаха на дванадесет години, Заратустровият Аз премина в тялото на другото момче Исус, на Исус от Натановата линия на Давидовия дом. Черпейки от Петото Евангелие, ние можахме подробно да изложим каква беше съдбата на онзи Исус от Назарет, който носеше трите телесни обвивки, родени с Натановото момче Исус и който пазеше в себе си Заратустровия Аз до своята тридесета година, т.е. до разговора с майката, такъв, какъвто го знаем от предишните ми лекции. Тогава, при този разговор, чрез силата на изречените думи, в които той вложи самия свой Аз, стана така, че Азът на Заратустра, така да се каже, напусна телесните обвивки на този Исус от Назарет. И ние знаем, как после чрез Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан, Христовото Същество навлезе в трите обвивки на Исус от Назарет.
към текста >>
Черпейки от Петото Евангелие, ние можахме подробно да изложим каква беше съдбата на онзи Исус от Назарет, който
нос
еше трите телесни обвивки, родени с Натановото момче Исус и който пазеше в себе си Заратустровия Аз до своята тридесета година, т.е.
Ние вече говорихме за това, че Мистерията на Голгота трябваше да бъде подготвена от двете момчета, носещи името Исус. Ние видяхме, как едното от двете момчета Исус, така нареченият Соломонов Исус, носеше в себе си Аза на Заратустра. Видяхме още, че след като двете момчета Исус, които бяха на приблизително еднаква възраст, станаха на дванадесет години, Заратустровият Аз премина в тялото на другото момче Исус, на Исус от Натановата линия на Давидовия дом.
Черпейки от Петото Евангелие, ние можахме подробно да изложим каква беше съдбата на онзи Исус от Назарет, който носеше трите телесни обвивки, родени с Натановото момче Исус и който пазеше в себе си Заратустровия Аз до своята тридесета година, т.е.
до разговора с майката, такъв, какъвто го знаем от предишните ми лекции. Тогава, при този разговор, чрез силата на изречените думи, в които той вложи самия свой Аз, стана така, че Азът на Заратустра, така да се каже, напусна телесните обвивки на този Исус от Назарет. И ние знаем, как после чрез Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан, Христовото Същество навлезе в трите обвивки на Исус от Назарет.
към текста >>
За този Натанов Исус ние трябва да сме наясно: той съвсем не е едно обикновено човешко същество като другите човешки същества, и че той далеч нямаше зад себе си какъвто е случаят със Соломоловия Исус, който
нос
еше в себе си Аза на Заратустра, а и с повечето хора поредица от прераждания, защото досегашното му съществувание беше протекло изцяло в духовните светове.
За онова същество, което ние наричаме Натанов Исус, аз Ви споменах: то показа особената си природа, когато веднага след раждането си можа да изговори няколко думи, думи, изговорени на такъв странен език, че този език остана неразбран, и само майката стигна до предчувствието за всичко онова, което тези думи трябваше да означават.
За този Натанов Исус ние трябва да сме наясно: той съвсем не е едно обикновено човешко същество като другите човешки същества, и че той далеч нямаше зад себе си какъвто е случаят със Соломоловия Исус, който носеше в себе си Аза на Заратустра, а и с повечето хора поредица от прераждания, защото досегашното му съществувание беше протекло изцяло в духовните светове.
към текста >>
Тази изключително важна подроб
нос
т беше изтъкната от мен и по други поводи, когато казах: Част от това, което под формата на човешки души навлезе в човешките инкарнации след Лемурийската епоха, беше задържана в духовните светове, без да стига до физическо въплъщение, за да осъществи първото си човешко въплъщение именно с раждането на Натановия Исус.
Тази изключително важна подробност беше изтъкната от мен и по други поводи, когато казах: Част от това, което под формата на човешки души навлезе в човешките инкарнации след Лемурийската епоха, беше задържана в духовните светове, без да стига до физическо въплъщение, за да осъществи първото си човешко въплъщение именно с раждането на Натановия Исус.
А това, което навремето остана в духовните светове и следователно не може да бъде наречено в общоприетия смисъл на думата „човешки Аз" понеже човешкият Аз минава от една инкарнация в друга то понесе съдбата си там, в духовните светове. И само последователите на древните Мистерии, които бяха в състояние да наблюдават процесите в духовните светове, можеха да знаят, че онова същество, което някога трябваше да се роди като Натанов Исус и после да приеме в себе си Христос, имаше да извърви преди това определени пътища и съдби в духовните светове. За да разберем тези съдби, трябва да обгърнем с поглед следното.
към текста >>
Сега не се налага да се впускам в подроб
нос
ти.
Повечето от Вас вероятно ще си спомнят онези лекции, които бяха изнесени тук преди няколко години върху Антропософията и в които аз говорих за човешките сетива*52. Тогава аз специално подчертах, че обикновено изброяваните пет сетива са само една част от всичките сетива и че фактически човекът има дванадесет сетива*53.
Сега не се налага да се впускам в подробности.
Обаче основното тук, което трябва да запомним, е следното: Човешките сетива, това което беше вложено в нашето физическо тяло като сетива, би било осъдено на огромно нещастие, ако през древната Лемурийска епоха в духовните светове не беше станало първото Христово Събитие, един вид първият предвестник на онова, което наричаме Мистерия на Голгота. През Лемурийската епоха човекът напредваше от едно въплъщение в друго по такъв начин, че по същество вече разполагаше с основните наченки на своите сетива. Обаче от друга страна ние знаем, че през Лемурийската епоха човешката еволюция беше обхваната от луциферическите сили. Влиянието на луциферическите сили засегна цялата организация на човека. Ако сега, през Лемурийската епоха, не беше станало нещо друго, освен повтарящите се въплъщения и последвалото луциферическо влияние, нашите сетива биха изглеждали съвсем различно от това, което са те днес.
към текста >>
Те биха станали такива, че ние изобщо нямаше да постигаме каквато и да е умере
нос
т в отношенията си със сетивния свят; например червеният цвят би оставил такова впечатление за човешкото око, че още с изживяването на червения цвят то веднага би изпитало една съвсем определена болка.
През Лемурийската епоха човекът напредваше от едно въплъщение в друго по такъв начин, че по същество вече разполагаше с основните наченки на своите сетива. Обаче от друга страна ние знаем, че през Лемурийската епоха човешката еволюция беше обхваната от луциферическите сили. Влиянието на луциферическите сили засегна цялата организация на човека. Ако сега, през Лемурийската епоха, не беше станало нещо друго, освен повтарящите се въплъщения и последвалото луциферическо влияние, нашите сетива биха изглеждали съвсем различно от това, което са те днес. Ако можем така да се изразим, сетивата биха станали свръхчувствителни, свръхинтензивни.
Те биха станали такива, че ние изобщо нямаше да постигаме каквато и да е умереност в отношенията си със сетивния свят; например червеният цвят би оставил такова впечатление за човешкото око, че още с изживяването на червения цвят то веднага би изпитало една съвсем определена болка.
Чрез други сетивни впечатления, останалите сетива също биха били болезнено засегнати. Например окото би се чувствувало като всмукано от синия цвят. Човекът би трябвало да се движи из света, докато в същото време сетивата непрекъснато щяха да бъдат напрягани до крайност, до болка, или подлагани на чрезмерни, фатални удоволствия. Всички външни влияния биха упражнявали върху сетивата много по-силни дразнения, отколкото е допустимо за тях. Ето до какво би довело луциферическото влияние.
към текста >>
Човекът би трябвало да се движи из света, докато в същото време сетивата непрекъснато щяха да бъдат напрягани до край
нос
т, до болка, или подлагани на чрезмерни, фатални удоволствия.
Ако сега, през Лемурийската епоха, не беше станало нещо друго, освен повтарящите се въплъщения и последвалото луциферическо влияние, нашите сетива биха изглеждали съвсем различно от това, което са те днес. Ако можем така да се изразим, сетивата биха станали свръхчувствителни, свръхинтензивни. Те биха станали такива, че ние изобщо нямаше да постигаме каквато и да е умереност в отношенията си със сетивния свят; например червеният цвят би оставил такова впечатление за човешкото око, че още с изживяването на червения цвят то веднага би изпитало една съвсем определена болка. Чрез други сетивни впечатления, останалите сетива също биха били болезнено засегнати. Например окото би се чувствувало като всмукано от синия цвят.
Човекът би трябвало да се движи из света, докато в същото време сетивата непрекъснато щяха да бъдат напрягани до крайност, до болка, или подлагани на чрезмерни, фатални удоволствия.
Всички външни влияния биха упражнявали върху сетивата много по-силни дразнения, отколкото е допустимо за тях. Ето до какво би довело луциферическото влияние.
към текста >>
Ако за събитието от Палестина можем да кажем, че Христовото Същество се въплъти в Исус от Назарет, от
нос
но първото Христово събитие би трябвало да заявим, че през Лемурийската епоха намирайки се в духовните светове то изпълни с душевна сила онова Същество, което по-късно слезе на Земята като Натанов Исус.
Но всичко това беше спестено на човечеството, и то не чрез едно събитие, протекло във физическата област на Земята, а благодарение на онзи процес, който в известен смисъл е първият подготвителен процес спрямо Мистерията на Голгота. Още през Лемурийската епоха същото Христово Същество, което по-късно чрез Йоановото Кръщение в реката Йордан се съедини с тялото на Исус от Назарет, се съедини с едно друго Същество, което тогава все още беше в духовните светове, за да се роди по-късно като Натановото момче Исус.
Ако за събитието от Палестина можем да кажем, че Христовото Същество се въплъти в Исус от Назарет, относно първото Христово събитие би трябвало да заявим, че през Лемурийската епоха намирайки се в духовните светове то изпълни с душевна сила онова Същество, което по-късно слезе на Земята като Натанов Исус.
И така, в духовните светове живееше едно духовно-душевно Същество, което чрез акта на свързване с Христовото Същество, т.е. свързването на Христовото Същество с душата на по-късния Исус от Назарет, и чрез всичко, което произлезе от този акт, то просто от не всяка възможна опасност от еволюцията на човешките сетива; от духовните светове то озари човечеството и предотврати нещастието, което би сполетяло човешките сетива, ако чрез луциферическите влияния те биха би ли изложени на прекомерни болки и удоволствия. Първото подготвително събитие по пътя на Мистерията на Голгота стана за спасение на човешките сетива. Обстоятелството, че можем да си служим със сетивата в днешния им вид, е последица от това първо Христово събитие.
към текста >>
свързването на Христовото Същество с душата на по-късния Исус от Назарет, и чрез всичко, което произлезе от този акт, то просто от не всяка възможна опас
нос
т от еволюцията на човешките сетива; от духовните светове то озари човечеството и предотврати нещастието, което би сполетяло човешките сетива, ако чрез луциферическите влияния те биха би ли изложени на прекомерни болки и удоволствия.
Но всичко това беше спестено на човечеството, и то не чрез едно събитие, протекло във физическата област на Земята, а благодарение на онзи процес, който в известен смисъл е първият подготвителен процес спрямо Мистерията на Голгота. Още през Лемурийската епоха същото Христово Същество, което по-късно чрез Йоановото Кръщение в реката Йордан се съедини с тялото на Исус от Назарет, се съедини с едно друго Същество, което тогава все още беше в духовните светове, за да се роди по-късно като Натановото момче Исус. Ако за събитието от Палестина можем да кажем, че Христовото Същество се въплъти в Исус от Назарет, относно първото Христово събитие би трябвало да заявим, че през Лемурийската епоха намирайки се в духовните светове то изпълни с душевна сила онова Същество, което по-късно слезе на Земята като Натанов Исус. И така, в духовните светове живееше едно духовно-душевно Същество, което чрез акта на свързване с Христовото Същество, т.е.
свързването на Христовото Същество с душата на по-късния Исус от Назарет, и чрез всичко, което произлезе от този акт, то просто от не всяка възможна опасност от еволюцията на човешките сетива; от духовните светове то озари човечеството и предотврати нещастието, което би сполетяло човешките сетива, ако чрез луциферическите влияния те биха би ли изложени на прекомерни болки и удоволствия.
Първото подготвително събитие по пътя на Мистерията на Голгота стана за спасение на човешките сетива. Обстоятелството, че можем да си служим със сетивата в днешния им вид, е последица от това първо Христово събитие.
към текста >>
Дори неговите дихателни органи биха изпитвали същото спрямо своята естествена среда или дива, опустошително алч
нос
т, или най-дълбоко отвращение.
В началото на Атлантската епоха стана едно второ събитие. То отново се сведе до това, че Съществото, което по-късно се роди като Натанов Исус, беше изпълнено с душевната сила на Христовото Същество. По този начин беше предотвратено едно друго нещастие, което можеше да сполети човешката природа. Дори ако чрез първото Христово събитие сетивата биха били „спасени", по-нататък луциферическите, а по-късно и ариманическите влияния щяха да променят човешката природа до такава степен, че така наречените седем жизнени органи*54 в моите антропософски лекции аз многократно съм засягал този въпрос; по същество те произлизат от един вид кухини, но общо взето, в основата им лежи съответната организация на етерното тяло щяха да ни поставят примерно в следното положение: ние не бихме могли да се движим като нормални хора, изпитвайки както сега различни степени на симпатия и антипатия, защото в този случай човекът би се люшкал между опустошително желание и ужасно отвращение спрямо всичко онова, до което като един вид храна той се докосва чрез своите жизнени органи.
Дори неговите дихателни органи биха изпитвали същото спрямо своята естествена среда или дива, опустошително алчност, или най-дълбоко отвращение.
Следователно, поради влиянието на Луцифер и Ариман, и седемте жизнени органи биха станали прекалено действени. Сега обаче настъпи второто Христово събитие, което също се разигра в духовните светове. Благодарение на него човешките жизнени органи станаха в известен смисъл умерени, започнаха да функционират с мярка. Както нашите сетива никога не биха могли да проявяват, така да се каже, мъдрост в отношенията си със света, ако не би настъпило първото Христово събитие през Лемурийската епоха, така и нашите жизнени органи никога не биха постигнали умереност, ако не би настъпило второто Христово събитие в началото на Атлантската епоха.
към текста >>
Както нашите сетива никога не биха могли да проявяват, така да се каже, мъдрост в отношенията си със света, ако не би настъпило първото Христово събитие през Лемурийската епоха, така и нашите жизнени органи никога не биха постигнали умере
нос
т, ако не би настъпило второто Христово събитие в началото на Атлантската епоха.
Дори ако чрез първото Христово събитие сетивата биха били „спасени", по-нататък луциферическите, а по-късно и ариманическите влияния щяха да променят човешката природа до такава степен, че така наречените седем жизнени органи*54 в моите антропософски лекции аз многократно съм засягал този въпрос; по същество те произлизат от един вид кухини, но общо взето, в основата им лежи съответната организация на етерното тяло щяха да ни поставят примерно в следното положение: ние не бихме могли да се движим като нормални хора, изпитвайки както сега различни степени на симпатия и антипатия, защото в този случай човекът би се люшкал между опустошително желание и ужасно отвращение спрямо всичко онова, до което като един вид храна той се докосва чрез своите жизнени органи. Дори неговите дихателни органи биха изпитвали същото спрямо своята естествена среда или дива, опустошително алчност, или най-дълбоко отвращение. Следователно, поради влиянието на Луцифер и Ариман, и седемте жизнени органи биха станали прекалено действени. Сега обаче настъпи второто Христово събитие, което също се разигра в духовните светове. Благодарение на него човешките жизнени органи станаха в известен смисъл умерени, започнаха да функционират с мярка.
Както нашите сетива никога не биха могли да проявяват, така да се каже, мъдрост в отношенията си със света, ако не би настъпило първото Христово събитие през Лемурийската епоха, така и нашите жизнени органи никога не биха постигнали умереност, ако не би настъпило второто Христово събитие в началото на Атлантската епоха.
към текста >>
И друг път сме имали възмож
нос
т да припомним, как в лицето на своите Богове и Духове, древните гърци имаха един вид смътни образи на всичко онова, което през Атлантската епоха съществуваше като действителни божествено-духовни Същества там, в света, разположен непосредствено над човека.
И друг път сме имали възможност да припомним, как в лицето на своите Богове и Духове, древните гърци имаха един вид смътни образи на всичко онова, което през Атлантската епоха съществуваше като действителни божествено-духовни Същества там, в света, разположен непосредствено над човека.
Впрочем гърците имаха ясно съзнание за третото Христово събитие, за онова Христово събитие, което иначе стои пред човешката душа само като образа на Св. Георги или Архангел Михаил, побеждаващ Дракон. Гърците изобразяваха Христос, вливащ душевните си сили в по-късния Натанов Исус, в лицето на техния Аполон. Св. Георги с Дракона е вложен много дълбоко в душите на древните гърци, вложен е, така да се каже, в самия Космос на древна Гърция. Гърците имаха онзи касталийски извор в Парнас, където от една дълбока пропаст, като от едно гърло, се издигаха въздушни изпарения.Тези змиевидни изпарения обгръщаха планината и в тяхно, лице хората виждаха образа на диво бушуващите човешки страсти, които внасяха пълен хаос в човешките мисли, чувства и воля.
към текста >>
Да, всъщ
нос
т ние сме изправени пред три Христови събития в свръхсетивните светове, които са три подготвителни степени за същинското Събитие на Голгота.
Да, всъщност ние сме изправени пред три Христови събития в свръхсетивните светове, които са три подготвителни степени за същинското Събитие на Голгота.
И ако сега се запитаме за значението на това същинско Събитие на Голгота, и по-точно: Какво фактически породи то, къде биха настъпили безредие и хаос, ако не беше станало Събитието на Голгота? ние следва да сме наясно: Едва през Четвъртата следатлантска културна епоха, през Гръцко-латинската епоха, човечеството стана достатъчно зряло, за да развие Аза. Най-напред за развитието на Аза узря онази част от Западния свят, която се простира между Западна Азия, Южна и Средна Европа. Азът трябваше да бъде развит именно в сблъсъка на романските и германските народи, и то там в териториите на Средна и Южна Европа. Следователно, Азът трябваше да бъде развит през Четвъртата следатлантска епоха.
към текста >>
Защото както сетивата биха се формирали в пълно безредие през Лемурийската епоха, ако не беше настъпило първото Христово събитие, както и седемте жизнени органи биха се развили по неправилен начин, ако в началото на Атлантската епоха не беше настъпило второто Христово събитие, както трите душевни способ
нос
ти на човека мислене, чувства и воля биха изпаднали в безпорядък и хаос, ако към края на Атлантската епоха не беше настъпило третото Христово събитие, така и човешкият Аз би израснал в безпорядък и хаос, ако през Гръцко-латинската епоха не беше настъпило четвъртото Христово събитие, а именно Мистерията на Голгота.
ние следва да сме наясно: Едва през Четвъртата следатлантска културна епоха, през Гръцко-латинската епоха, човечеството стана достатъчно зряло, за да развие Аза. Най-напред за развитието на Аза узря онази част от Западния свят, която се простира между Западна Азия, Южна и Средна Европа. Азът трябваше да бъде развит именно в сблъсъка на романските и германските народи, и то там в териториите на Средна и Южна Европа. Следователно, Азът трябваше да бъде развит през Четвъртата следатлантска епоха. Обаче той би бил развит в пълно безредие.
Защото както сетивата биха се формирали в пълно безредие през Лемурийската епоха, ако не беше настъпило първото Христово събитие, както и седемте жизнени органи биха се развили по неправилен начин, ако в началото на Атлантската епоха не беше настъпило второто Христово събитие, както трите душевни способности на човека мислене, чувства и воля биха изпаднали в безпорядък и хаос, ако към края на Атлантската епоха не беше настъпило третото Христово събитие, така и човешкият Аз би израснал в безпорядък и хаос, ако през Гръцко-латинската епоха не беше настъпило четвъртото Христово събитие, а именно Мистерията на Голгота.
Защото както често пъти сме изтъквали до Аза, до съзнанието за Аза, хората се издигнаха едва през Четвъртата следатлантска епоха.
към текста >>
Защото характерната разлика между откровението на Буда и откровението на Христос е следната: откровението на Буда беше предвидено за хора, които всъщ
нос
т не идваха до съзнанието за своите Азове, напредващи от една инкарнация в друга.
На онези човешки същества, които не можаха да сторят това, първоначално им беше дадено един друг вид откровение.
Защото характерната разлика между откровението на Буда и откровението на Христос е следната: откровението на Буда беше предвидено за хора, които всъщност не идваха до съзнанието за своите Азове, напредващи от една инкарнация в друга.
Ако човек пропуска тази важна подробност, той изобщо не разбира будизма. Аз и друг път съм обръщал вниманието Ви на една легенда, която е добре известна в по-късния будизъм: там се казва, че истинският будист гледа на това, което преминава от една инкарнация в друга, като го сравнява с плода на дървото манго когато този плод попада в земята, израства ново дърво, което дава нов плод. Общото между стария и новия плод се свежда само до името и формата. Характерното за будизма е, че при него не се говори за един действителен Аз, който преминава от една инкарнация в друга. И това е така, понеже народите на Изтока не бяха стигнали до пълното съзнание за Аза.
към текста >>
Ако човек пропуска тази важна подроб
нос
т, той изобщо не разбира будизма.
На онези човешки същества, които не можаха да сторят това, първоначално им беше дадено един друг вид откровение. Защото характерната разлика между откровението на Буда и откровението на Христос е следната: откровението на Буда беше предвидено за хора, които всъщност не идваха до съзнанието за своите Азове, напредващи от една инкарнация в друга.
Ако човек пропуска тази важна подробност, той изобщо не разбира будизма.
Аз и друг път съм обръщал вниманието Ви на една легенда, която е добре известна в по-късния будизъм: там се казва, че истинският будист гледа на това, което преминава от една инкарнация в друга, като го сравнява с плода на дървото манго когато този плод попада в земята, израства ново дърво, което дава нов плод. Общото между стария и новия плод се свежда само до името и формата. Характерното за будизма е, че при него не се говори за един действителен Аз, който преминава от една инкарнация в друга. И това е така, понеже народите на Изтока не бяха стигнали до пълното съзнание за Аза. Дори и днес все още може да се види: Когато хора, изповядващи ученията на Изтока, поискат да разберат светогледите на Запада, те не могат да проникнат до точката, от която започва Азът.
към текста >>
В сибилинските откровения проличава особено ясно, как раждането на Азовото съзнание, на себесъзнанието, би протекло в пълен безпорядък, как Азът поради луциферическите и ариманически влияния би израснал в пълен хаос, също както дванадесетте сетива през Лемурийската епоха, жизнените органи през ранната Атлантска епоха и трите душевни способ
нос
ти в края на Атлантската епоха, биха се развили в безпорядък, ако не бяха настъпили трите Христови събития.
Че би се родил в безпорядък това ни показва едно явление, което е твърде забележително за Четвъртата следатлантска епоха. Да, един от най-забележителните признаци за раждането на Аза, това е гръцката философия. Но като едно съпровождащо явление, от другата страна на гръцката философия, ние виждаме сибилите. Сибили са всички онези същества, чиито души не бяха хармонизирани от Аполон, както например Пития; напротив, техните откровения се изливаха напълно хаотично в мислите, чувствата и волята им. Чрез тези сибилински откровения, които възникнаха около 8 предхристиянски века и продължиха до Средновековието, често пъти прозвучаваха най-висши истини, обаче в объркан, хаотичен вид.
В сибилинските откровения проличава особено ясно, как раждането на Азовото съзнание, на себесъзнанието, би протекло в пълен безпорядък, как Азът поради луциферическите и ариманически влияния би израснал в пълен хаос, също както дванадесетте сетива през Лемурийската епоха, жизнените органи през ранната Атлантска епоха и трите душевни способности в края на Атлантската епоха, биха се развили в безпорядък, ако не бяха настъпили трите Христови събития.
Да, през Четвъртата след атлантска епоха Азът също би се развил в безпорядък, ако не беше настъпила Мистерията на Голгота.
към текста >>
Връзката с висшето Слънчево Същество, която често сме изтъквали от
нос
но Христовото Същество, се проявява също и в древногръцката идея за Аполон, понеже там Аполон, както знаем, е Бог на Слънцето.
И така, ние виждаме, как Мистерията на Голгота постепенно слиза от духовните светове, където се разигра под формата на първото Христово събитие през Лемурийската епоха, достигайки до физическото поле, вече под формата на нашата земна Мистерия на Голгота. Всичко това отново ни кара да се замислим за огромното значение на това единствено по рода си събитие, засягащо цялото планетарно развитие на Земята, едно събитие, което беше внимателно подготвено от духовния свят.
Връзката с висшето Слънчево Същество, която често сме изтъквали относно Христовото Същество, се проявява също и в древногръцката идея за Аполон, понеже там Аполон, както знаем, е Бог на Слънцето.
към текста >>
Напротив, чрез своите специфични особе
нос
ти, това етерно тяло ни показва, как в него са втъкани онези душевни качества, които ние сме имали до смъртта си.
А когато после човек поглежда към освободеното, разпадащо се етерно тяло, той установява, че етерните процеси са твърде различни от тези на разпадащото се физическо тяло. Преди всичко, след смъртта намирайки се в духовния свят ние не можем да погледнем към етерното тяло и да го окачествим самото него, както и това, в което то се превръща като едно природно явление.
Напротив, чрез своите специфични особености, това етерно тяло ни показва, как в него са втъкани онези душевни качества, които ние сме имали до смъртта си.
Ако сме имали добри мисли, чувства и постъпки, това вече е проявено и в етерното тяло; ако сме имали лоши, недостойни мисли, чувства и постъпки това също се проявява в етерното тяло. Да, бихме могли да кажем, че в облика на етерното тяло ние виждаме цялата гама от добри и лоши душевни качества. Всички те са отпечатани в него. Ние влагаме цялата си душевна нагласа, каквато и да е тя, там, в етерното тяло. След смъртта това ясно може да се види в структурата на етерното тяло, което се разпада по един твърде сложен начин, за да бъде всмукано от етерния свят на Космоса.
към текста >>
Ето защо, когато обръщаме поглед назад към съдбата на нашето етерно тяло, всъщ
нос
т виждаме един отпечатък, едно копие на това, което самите ние сме представлявали на Земята.
Ако сме имали добри мисли, чувства и постъпки, това вече е проявено и в етерното тяло; ако сме имали лоши, недостойни мисли, чувства и постъпки това също се проявява в етерното тяло. Да, бихме могли да кажем, че в облика на етерното тяло ние виждаме цялата гама от добри и лоши душевни качества. Всички те са отпечатани в него. Ние влагаме цялата си душевна нагласа, каквато и да е тя, там, в етерното тяло. След смъртта това ясно може да се види в структурата на етерното тяло, което се разпада по един твърде сложен начин, за да бъде всмукано от етерния свят на Космоса.
Ето защо, когато обръщаме поглед назад към съдбата на нашето етерно тяло, всъщност виждаме един отпечатък, едно копие на това, което самите ние сме представлявали на Земята.
към текста >>
Към това, което виждаме там, ние бихме могли да прибавим една важна подроб
нос
т: Ако ти си имал добри чувства, ако си проявявал преда
нос
т към духовния свят, тогава ти си пренесъл във всеобщия етерен Космос нещо, което продължава да действува там като една добра сила.
Към това, което виждаме там, ние бихме могли да прибавим една важна подробност: Ако ти си имал добри чувства, ако си проявявал преданост към духовния свят, тогава ти си пренесъл във всеобщия етерен Космос нещо, което продължава да действува там като една добра сила.
Ако си имал лоши мисли и чувства и не си пожелал да се занимаваш с описанията на духовните светове, тогава ти си пренесъл в етерния Космос нещо, което предизвиква беди и разрушения в етерния свят.
към текста >>
Съдбата на човека след смъртта включва и тази важна подроб
нос
т: той може да вижда, да проследява съдбата на своето етерно тяло.
Към съдбата на нашата душа, следователно към съдбата на нашето астрално тяло и нашия Аз, принадлежи наред с много други неща и следното: намирайки се в духовните светове, душата трябва да види и да проследи това, което сама е причинила в съдбата на своето етерно тяло, без то да може да бъде вече променено, след като се е отделило от физическото тяло. Това е дори най-важната гледка, която човек има след смъртта. Както по-рано, намирайки се в сетивния свят, сме били изправени пред гледката на облаците, планините и т.н., така и сега след смъртта, ние сме изправени пред гледката на всичко онова, което чрез нашите душевни качества са ми сме вложили в нашето етерно тяло. Тази гледка става все по-голяма и по-голяма, колкото повече напредва раз падането на етерното тяло, превръщайки се накрая в един небосвод, където са представени всички добри и лоши страни на душата от нейната последна инкарнация.
Съдбата на човека след смъртта включва и тази важна подробност: той може да вижда, да проследява съдбата на своето етерно тяло.
към текста >>
И както след смъртта човешкият труп се отделя от духовно-душевната същ
нос
т на човека, която продължава пътя си между смъртта и новото раждане, така и духовната същ
нос
т на Земята след като топлинната смърт сложи край на планетарното съществуване ще премине в Юпитеровото състояние*55.
Естествено, онези които са материалисти, трябва да приемат като нещо самопонятно в противен случай те ще се окажат непоследователни, че тази смърт би трябвало да означава край на цялата човешка култура, на всички човешки стремежи и постижения, защото целият човешки живот напълно логично би следвало да угасне в условията на топлинната смърт. Всеки, който навлиза в тези отношения с помощта на духовно-научното изследване, знае: тази топлинна смърт означава, че физическата Земя като един вид труп ще отпадне от своята духовна родина, също както физическият труп отпада от това, което човекът пренася през Портата на смъртта.
И както след смъртта човешкият труп се отделя от духовно-душевната същност на човека, която продължава пътя си между смъртта и новото раждане, така и духовната същност на Земята след като топлинната смърт сложи край на планетарното съществуване ще премине в Юпитеровото състояние*55.
Това Юпитерово състояние ще представлява по-нататъшното въплъщение на всичко онова, което е духовно свързано със Земята.
към текста >>
Но етерното тяло разполага и с други, младенчески сили, близки до всичко онова, което Земята
нос
и в себе си като зародиш, като космически кълн, който ще бъде пренесен в следващата планетарна инкарнация на Земята.
Вторият вид етерни сили ни се откриват в момента, когато наблюдаваме един растителен зародиш и виждаме как той е обграден от онази растителна субстанция, от която ще възникне новото растение. Нещо сходно откриваме и в етерното тяло: там са налице сили, които са валидни само докато Земята не е навлязла в своята топлинна смърт.
Но етерното тяло разполага и с други, младенчески сили, близки до всичко онова, което Земята носи в себе си като зародиш, като космически кълн, който ще бъде пренесен в следващата планетарна инкарнация на Земята.
Обаче тази, така да се каже, потенциално-зародишна част на етерното тяло може да бъде видяна само тогава тук ние отново се докосваме до една от големите тайни на духовно-научното познание, когато сме изградили определено отношение към Христовото Същество, към Христовия Импулс. Защото тази част на етерното тяло е протъкана именно от Христовите сили, които чрез Мистерията на Голгота са навлезли в духовната сфера на Земята. Те са точно там, тъкмо в тази част на етерното тяло. И тези Христови сили всъщност представляват онази зародишна част от етерното тяло, която човекът ще пренесе на Бъдещия Юпитер. Следователно, тъкмо нашата връзка с Христовия Импулс ни позволява да видим бъдещия свят там, в очертанията на наше то етерно тяло.
към текста >>
И тези Христови сили всъщ
нос
т представляват онази зародишна част от етерното тяло, която човекът ще пренесе на Бъдещия Юпитер.
Нещо сходно откриваме и в етерното тяло: там са налице сили, които са валидни само докато Земята не е навлязла в своята топлинна смърт. Но етерното тяло разполага и с други, младенчески сили, близки до всичко онова, което Земята носи в себе си като зародиш, като космически кълн, който ще бъде пренесен в следващата планетарна инкарнация на Земята. Обаче тази, така да се каже, потенциално-зародишна част на етерното тяло може да бъде видяна само тогава тук ние отново се докосваме до една от големите тайни на духовно-научното познание, когато сме изградили определено отношение към Христовото Същество, към Христовия Импулс. Защото тази част на етерното тяло е протъкана именно от Христовите сили, които чрез Мистерията на Голгота са навлезли в духовната сфера на Земята. Те са точно там, тъкмо в тази част на етерното тяло.
И тези Христови сили всъщност представляват онази зародишна част от етерното тяло, която човекът ще пренесе на Бъдещия Юпитер.
Следователно, тъкмо нашата връзка с Христовия Импулс ни позволява да видим бъдещия свят там, в очертанията на наше то етерно тяло.
към текста >>
Ето защо аз винаги съм изтъквал: Идването на Христос е един неоспорим факт и онези, които днес в своето повърх
нос
тно съзнание все още се противопоставят на Христовия Импулс, рано или късно ще намерят достъп до Христовия Импулс, макар и това да стане с една или две инкарнации по-късно, отколкото е възможно за народите от Запада.
И след като сме успели да го видим, ние сме вече сигурни, че от Мистерията на Голгота, в сферата на Земята действително се е вляло нещо, за което често сме говорили, и че то има връзка с новораждането на цялата духов на субстанция, присъща на Земята, в която сме поставени като човешки същества и самите ние. И едно от най-важните изживявания, което човешкото същество като представител на западния свят трябва да изпита, ако то действително има съзнание за своя Аз, едно от тези изживявания е, че след смъртта, насочвайки поглед към своето етерно тяло, човекът няма да вижда това етерно тяло, ако сам не е приел Христовия Импулс в себе си. Да знаете само, колко трагичен е животът след смъртта за онзи човек, който насочва погледа си към етерното тяло и в този момент се оказва лишен от проникващото действие на Христовия Импулс в организма на етерното тяло.
Ето защо аз винаги съм изтъквал: Идването на Христос е един неоспорим факт и онези, които днес в своето повърхностно съзнание все още се противопоставят на Христовия Импулс, рано или късно ще намерят достъп до Христовия Импулс, макар и това да стане с една или две инкарнации по-късно, отколкото е възможно за народите от Запада.
към текста >>
Истинско блаженство за човека е, когато след смъртта той вижда своето етерно тяло и се изпълва с вътрешната сигур
нос
т, идваща от онзи Христов Импулс, който приживе е приел в себе си.
Истинско блаженство за човека е, когато след смъртта той вижда своето етерно тяло и се изпълва с вътрешната сигурност, идваща от онзи Христов Импулс, който приживе е приел в себе си.
Истинско нещастие за човека е, когато след смъртта той забелязва само онази част на етерното тяло, която е обречена да изчезне с настъпването на Земната смърт. Да, за хората, които в условията на западната култура са стигнали до едно Азово съзнание източните хора все още не притежават ясно Азово съзнание, за хората, родени с ясно Азово съзнание, какъвто е случаят със западните народи, представлява истинско нещастие, когато след смъртта те се взират в своите етерни тела и виждат там само разрушителните си ли, насочени срещу Земната еволюция, но не и субстанциалното присъствие на Христовия Импулс. Нещата изглеждат така, сякаш след като не виждат младенческите зародишни сили на Христовия Импулс в етерното тяло, след смъртта си такива хора непрекъснато са принудени да живеят, бих казал, под впечатлението на започващо земетресение или избухващ вулкан.
към текста >>
Но какво представляват всъщ
нос
т тези младенчески зародишни сили на Христовия Импулс?
Но какво представляват всъщност тези младенчески зародишни сили на Христовия Импулс?
Една част от тяхната природа аз вече съм обсъждал с Вас преди доста години, макар и по друг повод. Ние често сме говорили за това, каква роля играе кръвта във физическото тяло на Христос Исус. Кръвта принадлежи към физическите субстанции на тялото и е напълно нормално, след настъпването на смъртта, тя също да се разпадне физически на своите съставни части и елементи. Обаче това правило не беше в сила, поне за онази част от кръвта на Христос Исус, която изтече от раните Му и напои Земята. Тази част от кръвта се етеризира и като етеризирана кръв, тя беше погълната от етерните сили на Земята, така че кръвта, която изтече на Голгота от Христовите рани, се превърна в етерна субстанция*56.
към текста >>
И сега тази етерна субстанция започна да просветва, да проблясва в етерното тяло и такова е усещането след смъртта да се проявява по такъв начин, че хората вече знаеха: Ето го младенческия, покълващ живот и само той може да гарантира истинската жизнеспособ
нос
т на човека в бъдещия свят!
Една част от тяхната природа аз вече съм обсъждал с Вас преди доста години, макар и по друг повод. Ние често сме говорили за това, каква роля играе кръвта във физическото тяло на Христос Исус. Кръвта принадлежи към физическите субстанции на тялото и е напълно нормално, след настъпването на смъртта, тя също да се разпадне физически на своите съставни части и елементи. Обаче това правило не беше в сила, поне за онази част от кръвта на Христос Исус, която изтече от раните Му и напои Земята. Тази част от кръвта се етеризира и като етеризирана кръв, тя беше погълната от етерните сили на Земята, така че кръвта, която изтече на Голгота от Христовите рани, се превърна в етерна субстанция*56.
И сега тази етерна субстанция започна да просветва, да проблясва в етерното тяло и такова е усещането след смъртта да се проявява по такъв начин, че хората вече знаеха: Ето го младенческия, покълващ живот и само той може да гарантира истинската жизнеспособност на човека в бъдещия свят!
към текста >>
И когато извличаме тези подроб
нос
ти направо от Петото Евангелие, независимо от описанията им в Евангелието на Йоан, ние действително се изпълваме с един дълбок, сърцераздирателен трепет.
Това се потвърждава и от Петото Евангелие. А всичко стана така, понеже настъпило то земетресение предизвика една дълбока пукнатина в Земята. Трупът на Христос Исус попадна тъкмо в тази пукнатина. После пукнатината отново се затвори. Поради земните трусове и бури плащаниците бяха разхвърляни около празния гроб, както е описано и в Евангелието на Йоан.
И когато извличаме тези подробности направо от Петото Евангелие, независимо от описанията им в Евангелието на Йоан, ние действително се изпълваме с един дълбок, сърцераздирателен трепет.
към текста >>
И тази гледка ни дава пълната сигур
нос
т: Да, все пак човечеството няма да загине, а ще продължи да живее и по-нататък като един духовен екстракт от Земята, дори и когато един ден физическата част на Земята ще отпадне, също както човешкият труп периодически отпада от живота в хода на реинкарнациите.
И тази гледка ни дава пълната сигурност: Да, все пак човечеството няма да загине, а ще продължи да живее и по-нататък като един духовен екстракт от Земята, дори и когато един ден физическата част на Земята ще отпадне, също както човешкият труп периодически отпада от живота в хода на реинкарнациите.
Несъмнено Азът и астралното тяло гарантират свободата и безсмъртието на човека. Но така човекът би живял сам за себе си. Наистина, той би стигнал до Бъдещия Юпитер, но изобщо не би подхождал на тамошния живот, ако всичко онова, което е постигнато на Земята, премине на Бъдещия Юпитер, без да носи в себе си силата на Христовия Импулс, която беше поверена на Земята.
към текста >>
Наистина, той би стигнал до Бъдещия Юпитер, но изобщо не би подхождал на тамошния живот, ако всичко онова, което е постигнато на Земята, премине на Бъдещия Юпитер, без да
нос
и в себе си силата на Христовия Импулс, която беше поверена на Земята.
И тази гледка ни дава пълната сигурност: Да, все пак човечеството няма да загине, а ще продължи да живее и по-нататък като един духовен екстракт от Земята, дори и когато един ден физическата част на Земята ще отпадне, също както човешкият труп периодически отпада от живота в хода на реинкарнациите. Несъмнено Азът и астралното тяло гарантират свободата и безсмъртието на човека. Но така човекът би живял сам за себе си.
Наистина, той би стигнал до Бъдещия Юпитер, но изобщо не би подхождал на тамошния живот, ако всичко онова, което е постигнато на Земята, премине на Бъдещия Юпитер, без да носи в себе си силата на Христовия Импулс, която беше поверена на Земята.
към текста >>
Отделните човешки същества едва ли биха преминали на Бъдещия Юпитер по-обогатени, отколкото са били през Лемурийската епоха, но те биха преминали на Юпитер съвсем обеднели, ако нямаха възмож
нос
т да се по топят в протъканата от Христос сфера на Земята.
Отделните човешки същества едва ли биха преминали на Бъдещия Юпитер по-обогатени, отколкото са били през Лемурийската епоха, но те биха преминали на Юпитер съвсем обеднели, ако нямаха възможност да се по топят в протъканата от Христос сфера на Земята.
И тази бедност, тази нищета, би пораждала следното усещане: Всъщност Земният живот е обречен, и тази бедност би съпровождала човека в живота между смърт та и новото раждане като едно тежко проклятие, докато всичко онова, което Христовият Импулс е направил от духовната част на Земята, дава на душата по пътя между смъртта и новото раждане, блаженото усещане: Да, след Мистерията на Голгота всичко, което душата може да изживее, прониква в духовната атмосфера и това става възможно само чрез Христовия Импулс!
към текста >>
И тази бед
нос
т, тази нищета, би пораждала следното усещане: Всъщ
нос
т Земният живот е обречен, и тази бед
нос
т би съпровождала човека в живота между смърт та и новото раждане като едно тежко проклятие, докато всичко онова, което Христовият Импулс е направил от духовната част на Земята, дава на душата по пътя между смъртта и новото раждане, блаженото усещане: Да, след Мистерията на Голгота всичко, което душата може да изживее, прониква в духовната атмосфера и това става възможно само чрез Христовия Импулс!
Отделните човешки същества едва ли биха преминали на Бъдещия Юпитер по-обогатени, отколкото са били през Лемурийската епоха, но те биха преминали на Юпитер съвсем обеднели, ако нямаха възможност да се по топят в протъканата от Христос сфера на Земята.
И тази бедност, тази нищета, би пораждала следното усещане: Всъщност Земният живот е обречен, и тази бедност би съпровождала човека в живота между смърт та и новото раждане като едно тежко проклятие, докато всичко онова, което Христовият Импулс е направил от духовната част на Земята, дава на душата по пътя между смъртта и новото раждане, блаженото усещане: Да, след Мистерията на Голгота всичко, което душата може да изживее, прониква в духовната атмосфера и това става възможно само чрез Христовия Импулс!
към текста >>
20.
12.Хамбург, 16 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Ето защо аз моля съобщенията в днешната лекция да бъдат приети с истинско преклонение пред духовния свят, защото изнесени извън нашите кръгове, те лесно биха могли да останат недоразбрани и да породят явна враждеб
нос
т.
Днес отново съм длъжен да говоря за някои неща, които се получиха в резултат на нашия антропософски живот, а именно в резултат на духовно-научните изследвания, проведени в свръхсетивната област на Акаша и отнасящи се до живота на Исус. Допълнителни факти изнесох и в други градове, а пред Вас искам да засегна още нещо, и то от строга определена гледна точка. Общо взето, налага се да подчертая: никак не е лес но да се говори за подобни неща, понеже на резултати, получени от непосредствени духовни изследвания, днес се гледа с лошо око, макар и по принцип да се допуска съществуването на някакъв „всеобщ Дух", за който обаче се говори прекалено наивно и абстрактно. Но когато прозвучат конкретни послания от духовните светове, засягащи еволюцията на човечеството, те срещат не само добронамерени слушатели, а направо по беснели критици, какъвто беше случаят с истината за двете момчета Исус, която успя да хвърли истинска светлина в разбирането на всички обективно мислещи хора.
Ето защо аз моля съобщенията в днешната лекция да бъдат приети с истинско преклонение пред духовния свят, защото изнесени извън нашите кръгове, те лесно биха могли да останат недоразбрани и да породят явна враждебност.
към текста >>
Една от тези гледни точки е, че нашата епоха действително се нуждае от едно истинско обновяване на разбирането за Христовото Събитие, от един обновен поглед в същ
нос
тта на това, което се разигра като Мистерия на Голгота.
Но от друга страна, има гледни точки, съгласно които човек е длъжен да говори за тези неща.
Една от тези гледни точки е, че нашата епоха действително се нуждае от едно истинско обновяване на разбирането за Христовото Събитие, от един обновен поглед в същността на това, което се разигра като Мистерия на Голгота.
Има и друга гледна точка. Според нея именно окултното изследване е тясно свързано с цялото светоусещане, което произлиза от Духовната Наука и което потвърждава каква огромна помощ за човешките души представлява това, че те често могат да си спомнят за най-великите събития от историята на човечеството. Да, за човешките души е истинска помощ, ако могат често да си спомнят за Мистерията на Голгота, както и за други конкретни събития, които днес все още подлежат на окултно изследване. Още веднъж бих желал да изтъкна голямата душевна стойност на спомените за такива събития и да се спра на някои неща, които идват в резултат от изследването в свръхсетивната област на Хрониката Акаша и които представляват един вид Евангелие, Петото Евангелие. Другите четири Евангелия също не са написани едновременно; те също са възникнали чрез инспирации, идващи от Хрониката Акаша.
към текста >>
Още веднъж бих желал да изтъкна голямата душевна стой
нос
т на спомените за такива събития и да се спра на някои неща, които идват в резултат от изследването в свръхсетивната област на Хрониката Акаша и които представляват един вид Евангелие, Петото Евангелие.
Но от друга страна, има гледни точки, съгласно които човек е длъжен да говори за тези неща. Една от тези гледни точки е, че нашата епоха действително се нуждае от едно истинско обновяване на разбирането за Христовото Събитие, от един обновен поглед в същността на това, което се разигра като Мистерия на Голгота. Има и друга гледна точка. Според нея именно окултното изследване е тясно свързано с цялото светоусещане, което произлиза от Духовната Наука и което потвърждава каква огромна помощ за човешките души представлява това, че те често могат да си спомнят за най-великите събития от историята на човечеството. Да, за човешките души е истинска помощ, ако могат често да си спомнят за Мистерията на Голгота, както и за други конкретни събития, които днес все още подлежат на окултно изследване.
Още веднъж бих желал да изтъкна голямата душевна стойност на спомените за такива събития и да се спра на някои неща, които идват в резултат от изследването в свръхсетивната област на Хрониката Акаша и които представляват един вид Евангелие, Петото Евангелие.
Другите четири Евангелия също не са написани едновременно; те също са възникнали чрез инспирации, идващи от Хрониката Акаша. Днес ние живеем в една епоха, когато се сбъдват думите на Христос Исус: „Аз съм с вас през всички дни". Загадъчни са времената, в които Той е съвсем близо до нас и ни казва нови неща, макар и те да са станали още в началото на нашето летоброене.
към текста >>
И ако нямаше опас
нос
т изразът да бъде погрешно разбран защото по отношение на тези неща той е доста тривиален, аз бих казал: Учениците просто проспаха всичко онова, което стана в действител
нос
т.
Те отново изживяха времето след Възкресението, когато бяха заедно с Него като в полусън. Точно това изживяха сега те в своите спомени. После спомените им ги отнесоха още по-назад до Възкресението и Кръстната смърт. Тук бих добавил: Когато човек вижда за пръв път, как на празника Петдесятница апостолските души поглеждат назад към Събитието на Голгота, той се изпълва с едно могъщо и покъртващо усещане. И аз признавам, че първоначално не като се вглеждах направо в Мистерията на Голгота, а като се вглеждах в душите на апостолите и в това как те виждаха Мистерията на Голгота, гледайки я от празника Петдесятница бях обзет от впечатлението: фактически те не възприеха Мистерията на Голгота с физическите си очи, не я изживяха във физическо то си съзнание, а стигнаха до нея по-късно, след като тя беше вече факт, защото тяхното физическо съзнание беше, така да се каже, прекъснато доста време преди Христос Исус да мине през това, което се описва като Бичуване, Увенчаване с трънения венец и Разпятие.
И ако нямаше опасност изразът да бъде погрешно разбран защото по отношение на тези неща той е доста тривиален, аз бих казал: Учениците просто проспаха всичко онова, което стана в действителност.
към текста >>
Тук ние сме изправени пред две важни подроб
нос
ти.
Тук ние сме изправени пред две важни подробности.
На първо място, това са часовете преди Христовата смърт. Разбира се, близко до ума е, че ще възникнат всевъзможни естественонаучни възражения; обаче ако си представите, че с насочването на духовния поглед към Хрониката Акаша, събитията се превръщат в една обективна действителност, тогава не ни остава друго, освен да ги опишем. Най-напред настъпва следното. Преди смъртта ясновиждащият поглед открива как над Земята се разстила едно затъмнение, траещо часове, което духовният изследовател оприличава на Слънчево затъмнение, но то може да бъде и като затъмнение, предизвикано от облаци. После може да се види, как в мига на Кръстната смърт Христовият Импулс прониква в това затъмнение и се свързва с аурата на Земята.
към текста >>
Разбира се, близко до ума е, че ще възникнат всевъзможни естественонаучни възражения; обаче ако си представите, че с насочването на духовния поглед към Хрониката Акаша, събитията се превръщат в една обективна действител
нос
т, тогава не ни остава друго, освен да ги опишем.
Тук ние сме изправени пред две важни подробности. На първо място, това са часовете преди Христовата смърт.
Разбира се, близко до ума е, че ще възникнат всевъзможни естественонаучни възражения; обаче ако си представите, че с насочването на духовния поглед към Хрониката Акаша, събитията се превръщат в една обективна действителност, тогава не ни остава друго, освен да ги опишем.
Най-напред настъпва следното. Преди смъртта ясновиждащият поглед открива как над Земята се разстила едно затъмнение, траещо часове, което духовният изследовател оприличава на Слънчево затъмнение, но то може да бъде и като затъмнение, предизвикано от облаци. После може да се види, как в мига на Кръстната смърт Христовият Импулс прониква в това затъмнение и се свързва с аурата на Земята. Да, при това затъмнение, настъпило преди Кръстната смърт, може да се види как космическият Христов Импулс се свързва със Земната аура. После ясновидецът забелязва нещо, което оставя у него незабравимо впечатление: той вижда как това Същество, живяло досега в тялото на Исус от Назарет, се понася над духовно-душевната Земна аура, така че занапред човешките души ще са изцяло потопени в него.
към текста >>
Петдесятницата им откри това, което беше станало в действител
нос
т.
Тези събития им се явиха като два образа, насложени един върху друг. Единият образ представляваше спомена за едно физическо събитие, другият образ пробуждането на онова, което бяха изживели заедно с Христос в другото състояние на тяхното съзнание. И чак сега, съпоставяйки двата образа, те разбраха какво точно се беше случило във времето. Това, което беше предприето в името на Земната еволюция, им стана ясно едва на празника Петдесятница. Искаме ли да опишем техните изживявания, ние се изправяме пред две величествени, грандиозни събития.
Петдесятницата им откри това, което беше станало в действителност.
Сега пред тях нагледно застана всичко онова, което по-рано се намираше в Космоса. Да, мировите събития ни се откриват в истинския си вид едва когато нашият поглед ги открие в Хрониката Акаша.
към текста >>
Нека тръгнем от опит
нос
тите, които има всеки човек.
Нека тръгнем от опитностите, които има всеки човек.
Преди да слезе в поредната си земна инкарнация, той се намира всред чисто духовни Същество и факти. После навлиза в така нареченото зародишно състояние и след акта на раждането, вече обвит в материалните обвивки, той започва живота си във физическия земен свят, за да се върне накрая отново в духовните светове. Така протича неговото душевно развитие. Естествено, за всяко отделно същество, тези степени са различни. Нека сега да разгледаме тези степени, що се отнася до Христовото Същество.
към текста >>
Това всъщ
нос
т е преминаването на Христос в Девакана.
Навлизането в аурата на Земята съответствува на това, което за човешката душа е преминаването в духовния свят. За Христос настъпва точно обратното. Той насочва съдбата си по обратния път. Човешката душа тръгва от Земята и се отправя към духовния свят, Христос тръгва от духовния свят и се отправя към Земната сфера, съединява се със Земята, за да премине в нейната аура благодарение на една велика жертва.
Това всъщност е преминаването на Христос в Девакана.
И сега в аурата на Земята Христос живее в един избран от самия Него Девакан. Човекът се издига от Земята към Небето; обратно, Христос слиза от Небето на Земята, за да живее с хората. Това е Неговият Девакан.
към текста >>
Фактът, че Бог навлезе в своето земно съществувание, е представен в образа на Възнесението, докато то всъщ
нос
т е едно съединяване с аурата на Земята така се яви то на празника Петдесятница пред духа на апостолите и учениците.
Фактът, че Бог навлезе в своето земно съществувание, е представен в образа на Възнесението, докато то всъщност е едно съединяване с аурата на Земята така се яви то на празника Петдесятница пред духа на апостолите и учениците.
Сега за тях стана ясно какво се беше случило, пред каква участ беше изправена еволюцията на Земята. На празника Петдесятница апостолите се почувствуваха преобразени и изпълнени с едно ново съзнание: това беше слизането на Духа, вътрешното просветване на едно ново духовно познание.
към текста >>
От
нос
но този тригодишен период, аз бих искал да кажа още нещо.
Естествено, когато някой разглежда посочените събития по този начин, той лесно може да бъде окачествен като фантазьор или мечтател, но от друга страна е ясно, че великите събития, свързани с еволюцията на Земята, не биха могли да бъдат представени като нещо обикновено. Едва сега, обръщайки се към миналото, учениците разбраха целия тригодишен живот на Христос Исус от Йоановото Кръщение до Мистерията на Голгота.
Относно този тригодишен период, аз бих искал да кажа още нещо.
към текста >>
Тя беше с такава интензив
нос
т, че дълго време след неговото заминаване, хората продължаваха да седят заедно и им се струваше, че той е все още всред тях.
Вечер, след като привършваше своята дърводелска работа, той сядаше заедно с другите хора. Такова общуване те не познаваха до този момент. Огромното страдание, през което беше минал, накрая се превърна във вълшебната сила на любовта, която изпълваше всяка от неговите думи. Тази вълшебна сила на думите веднага се отразяваше при разговорите му с хората. Обаче най-могъщото въздействие идваше от онази тайнствена сила, която бликаше между отделните негови думи.
Тя беше с такава интензивност, че дълго време след неговото заминаване, хората продължаваха да седят заедно и им се струваше, че той е все още всред тях.
Да, хората седяха заедно и имаха общото усещане за едно колективно видение, в което Исус отново заставаше пред тях. На много места той присъствуваше като жив между хората.
към текста >>
Той веднага породи у тях усещането за една особена лич
нос
т.
Веднъж той стигна до едно място, където се намираха останките от древен езически култов олтар. Той беше на пълно изоставен. Жреците бяха побягнали, понеже една лоша болест беше плъзнала между хората. Когато Исус пристигна там, те започнаха да се стичат от всички страни.
Той веднага породи у тях усещането за една особена личност.
И така, езичниците се събраха около олтара с очакването той да принесе култовата жертва като един истински жрец.
към текста >>
За известно време Исус се свърза с тяхната окултна общ
нос
т.
С вълнуващи думи описа той на мащехата си и третото голямо страдание, което изживя след като беше допуснат до Ордена на есеите. Чрез усъвършенствуване на отделните човешки души, есеите се стремяха към непосредствено виждане в духовните светове нещо, което беше вече невъзможно за евреите и езичниците. Обаче само отделни хора можеха да спазват онзи стил на живот, който беше присъщ на есеите.
За известно време Исус се свърза с тяхната окултна общност.
Но когато ги напускаше, той видя как Луцифер и Ариман побягват от есейските порти, за да се слеят с останалия свят. После в сградата на есеите той проведе един имагинативен разговор с Буда. Сега вече той знаеше: действително съществува възможност за съединяване с божествено-духовния свят, но тя е само по силите на отделни хора. Ако всички биха се устремили към този идеал, те би трябвало да се откажат в най-скоро време. Само отделни личности, за сметка на останалите, постигаха този идеал, освобождавайки се от Луцифер и Ариман; но тогава Луцифер и Ариман побягваха от есеите и намираха убежище всред останалите хора.
към текста >>
Сега вече той знаеше: действително съществува възмож
нос
т за съединяване с божествено-духовния свят, но тя е само по силите на отделни хора.
Чрез усъвършенствуване на отделните човешки души, есеите се стремяха към непосредствено виждане в духовните светове нещо, което беше вече невъзможно за евреите и езичниците. Обаче само отделни хора можеха да спазват онзи стил на живот, който беше присъщ на есеите. За известно време Исус се свърза с тяхната окултна общност. Но когато ги напускаше, той видя как Луцифер и Ариман побягват от есейските порти, за да се слеят с останалия свят. После в сградата на есеите той проведе един имагинативен разговор с Буда.
Сега вече той знаеше: действително съществува възможност за съединяване с божествено-духовния свят, но тя е само по силите на отделни хора.
Ако всички биха се устремили към този идеал, те би трябвало да се откажат в най-скоро време. Само отделни личности, за сметка на останалите, постигаха този идеал, освобождавайки се от Луцифер и Ариман; но тогава Луцифер и Ариман побягваха от есеите и намираха убежище всред останалите хора. Следователно, нито евреите, нито езичниците, нито есеите можеха да покажат на човечеството пътя към божествено-духовния свят.
към текста >>
Само отделни лич
нос
ти, за сметка на останалите, постигаха този идеал, освобождавайки се от Луцифер и Ариман; но тогава Луцифер и Ариман побягваха от есеите и намираха убежище всред останалите хора.
За известно време Исус се свърза с тяхната окултна общност. Но когато ги напускаше, той видя как Луцифер и Ариман побягват от есейските порти, за да се слеят с останалия свят. После в сградата на есеите той проведе един имагинативен разговор с Буда. Сега вече той знаеше: действително съществува възможност за съединяване с божествено-духовния свят, но тя е само по силите на отделни хора. Ако всички биха се устремили към този идеал, те би трябвало да се откажат в най-скоро време.
Само отделни личности, за сметка на останалите, постигаха този идеал, освобождавайки се от Луцифер и Ариман; но тогава Луцифер и Ариман побягваха от есеите и намираха убежище всред останалите хора.
Следователно, нито евреите, нито езичниците, нито есеите можеха да покажат на човечеството пътя към божествено-духовния свят.
към текста >>
Докато от него излезе „нещо", майката получи един нов Аз, който се потопи в нея, така че тя се превърна в една нова лич
нос
т.
По време на този разговор душата на Исус беше раздирана от болка. В думите, които отправи към мащехата си, беше вложена цялата сила на неговия Аз. От него сякаш се отдели нещо и премина в доведената му майка толкова силно беше свързан той с това, което разказваше. Заедно с думите, към майката прелитна и „нещо" от самия Исус, понеже в този момент неговият Аз се намираше извън тялото. В резултат на това, майката се преобрази напълно.
Докато от него излезе „нещо", майката получи един нов Аз, който се потопи в нея, така че тя се превърна в една нова личност.
към текста >>
Ако духовният изследовател проследи този процес още по-нататък, за да открие неговата истинска същ
нос
т, той установява нещо забележително: телесната майка на този Исус, която почина, когато той навършваше дванадесет години и оттогава се намираше в духовния свят, сега с душата си отново слезе на Земята, като одухотвори и изпълни докрай душата на доведената майка, така че тя се превърна в едно съвсем друго човешко същество.
Ако духовният изследовател проследи този процес още по-нататък, за да открие неговата истинска същност, той установява нещо забележително: телесната майка на този Исус, която почина, когато той навършваше дванадесет години и оттогава се намираше в духовния свят, сега с душата си отново слезе на Земята, като одухотвори и изпълни докрай душата на доведената майка, така че тя се превърна в едно съвсем друго човешко същество.
А що се отнася до Исус неговият Аз сякаш го напусна: Заратустровият Аз премина в духовния свят. Сега Исус, движен от един вътрешен подтик, от една вътрешна необходимост, се отправи към есеина Йоан Кръстител, който кръщаваше в реката Йордан. Исус от Назарет също беше кръстен от Йоан. Вместо със Заратустровия Аз, сега тялото на Исус от Назарет се изпълни с Христовото Същество. А доведената майка се изпълни с душата на онази майка, която до този момент се намираше в духовния свят.
към текста >>
Тук ще припомня само няколко подроб
нос
ти, които също показват, че първоначално Христос беше само частично свързан с тялото на Исус и че тази връзка непрекъснато нарастваше в хода на времето.
Тук ще припомня само няколко подробности, които също показват, че първоначално Христос беше само частично свързан с тялото на Исус и че тази връзка непрекъснато нарастваше в хода на времето.
Ние вече говорихме за страданията и мъките на Исус между неговата дванадесета и тридесета година; едва сега обаче ще се доближим до неимоверното усилване на тези страдания, а именно когато през следващите три години Богът все повече и повече се свързваше с човека. Това непрекъснато, нарастващо и все по-интензивно свързване на Бога с човека представляваше в същото време и едно все по-интензивно усилване на болката. В неописуемите страдания на Бога през трите земни години са представени онези неизразими с думи събития, които трябваше да настъпят, за да може човечеството отново да се издигне до своите първоизточници в духовния свят.
към текста >>
Всъщ
нос
т физическото тяло може да страда толкова, колкото и един камък, физическите болки са душевни болки.
Всъщност физическото тяло може да страда толкова, колкото и един камък, физическите болки са душевни болки.
Може да страда само това, което е от духовно естество, само това, което притежава свое астрално тяло. Христос изпитваше страдания чак до смъртта си, и най-големите страдания настъпиха при свързването Му с тялото на Исус. След като победи смъртта, Той навлезе в аурата на Земята.
към текста >>
Това изключително събитие не губи нищо от своето величие, ако го разглеждаме в неговите конкретни подроб
нос
ти.
Преди време, макар и доста абстрактно, аз описах как Христовото Събитие е поставено в самия център на планетарната Земна еволюция.
Това изключително събитие не губи нищо от своето величие, ако го разглеждаме в неговите конкретни подробности.
Описваме ли ги правилно, въпросното събитие застава пред нас нагледно и живо. Когато един ден Петото Евангелие заеме своето подобаващо място защото, макар и може би след доста продължителен период от време, човечеството наистина ще се нуждае от него, това изключително събитие ще бъде разглеждано по съвсем друг начин. Петото Евангелие ще се превърне в извор на утеха и здраве, то ще стане една книга на силата. В края на Четвъртото Евангелие са записани онези думи, които всички знаем: Че светът не е в състояние да побере книгите, които биха могли да бъдат написани. Тези думи отговарят на истината.
към текста >>
Когато се установяват нови факти от
нос
но събитията в Палестина, хората ще усетят и нова смелост, защото и другите четири Евангелия възникнаха по същия начин, както Петото, само че Петото Евангелие дойде две хиляди години по-късно.
Описваме ли ги правилно, въпросното събитие застава пред нас нагледно и живо. Когато един ден Петото Евангелие заеме своето подобаващо място защото, макар и може би след доста продължителен период от време, човечеството наистина ще се нуждае от него, това изключително събитие ще бъде разглеждано по съвсем друг начин. Петото Евангелие ще се превърне в извор на утеха и здраве, то ще стане една книга на силата. В края на Четвъртото Евангелие са записани онези думи, които всички знаем: Че светът не е в състояние да побере книгите, които биха могли да бъдат написани. Тези думи отговарят на истината.
Когато се установяват нови факти относно събитията в Палестина, хората ще усетят и нова смелост, защото и другите четири Евангелия възникнаха по същия начин, както Петото, само че Петото Евангелие дойде две хиляди години по-късно.
към текста >>
Всичко това отново се повтори, когато хиляди и хиляди европейци поеха с кръсто
нос
ните походи към земите на Голгота, към физическите области на Голгота.
Всичко това отново се повтори, когато хиляди и хиляди европейци поеха с кръстоносните походи към земите на Голгота, към физическите области на Голгота.
На тях също им беше казано: Този, когото търсите, не е вече тук! защото Той се насочи към Европа. Докато поклонниците бяха тласкани от своите сърца в посока към Азия, настъпи интелектуалното пробуждане на Европа, но така или иначе разбирането за Христос изчезна. Едва през 12 век хората поискаха да имат доказателство за Бога. И какво се крие в този факт?
към текста >>
21.
Бележки
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способ
нос
тите да се възприема духовният свят под формата на образи.
*10. Немислимо е, ако човек започне макар и едно бегло изучаване на антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството!
Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовният свят под формата на образи.
През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора. Дори и днес в изолирани случай то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в от делни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
към текста >>
Ето защо все повече хора ще имат опит
нос
ти „вън" от своето физическо тяло.
От „биологична" гледна точка, ясновидството е свързано със световноисторическата тенденция на човешкото етерно тяло да се „разширява"; то вече не се покрива с очертанията на физическото тяло и се стреми да води свой собствен живот, независимо от законите на физическото тяло.
Ето защо все повече хора ще имат опитности „вън" от своето физическо тяло.
Този прост факт е в основата на опасно и епидемично нарастващите „екстрасензорни" феномени, които днес биват обяснявани по съвсем произволен, високомерен и дилетантски начин. Тяхното истинско обяснение може да бъде обект единствено на свръхсетивното познание.
към текста >>
*12. Много често, за да обозначи онази духовна космическа писме
нос
т, от която извлича най-важните описания и факти в своите лекции и книги, Р.
*12. Много често, за да обозначи онази духовна космическа писменост, от която извлича най-важните описания и факти в своите лекции и книги, Р.
Щайнер си служи с древноиндийския израз „Акаша". Нередактираният превод на "Хрониката Акаша" (Събр. Съч. №11) от Димо Р. Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските дружества.
към текста >>
Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговор
нос
т за опазване на онова, което Р.
*14. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята.
Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р.
Щайнер нарича „антропософски импулс".
към текста >>
Негов член може да бъде всеки, независимо от своята национал
нос
т, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо.
„Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички.
Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо.
Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство. Политиката не влиза в кръга на неговите задачи."
към текста >>
Тяхната дей
нос
т е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, CH-4143 Dornach).
Членовете на Антропософското Общество могат да се обединяват в малки или големи групи (Дружества), като условия за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество. Названието „антропософско" изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени на право към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл.134 от ЗЛС.
Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, CH-4143 Dornach).
Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събрани те съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>
*17. Рудолф Щайнер „Народ
нос
тните души и тяхната мисия във връзка със северногерманската митология", Кристияния (Осло) 1910, Събр.
*17. Рудолф Щайнер „Народностните души и тяхната мисия във връзка със северногерманската митология", Кристияния (Осло) 1910, Събр.
Съч. №121. Нередактираният български превод на Димо Р. Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>
7. Архаи Духове на Лич
нос
тта
7. Архаи Духове на Личността
към текста >>
*19. В антропософската терминология Духовете на Времето са синоним на Архаите или на Духовете на Лич
нос
тта (Виж Бел.
*19. В антропософската терминология Духовете на Времето са синоним на Архаите или на Духовете на Личността (Виж Бел.
№18); те ръководят развитието на отделната културна епоха.
към текста >>
*31. Рудолф Ойкен, 1846-1926,
нос
ител на Нобелова награда за литература през 1908.
*31. Рудолф Ойкен, 1846-1926, носител на Нобелова награда за литература през 1908.
към текста >>
*41. От гръцки: eion = безкрайно дълги периоди от време, веч
нос
т.
*41. От гръцки: eion = безкрайно дълги периоди от време, вечност.
към текста >>
*54. От
нос
но произхода и етерната природа на вътрешните органи виж:
*54. Относно произхода и етерната природа на вътрешните органи виж:
към текста >>
22.
Съдържание
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Труд
нос
ти за разбиране съществото на Христа-Исуса.
Трудности за разбиране съществото на Христа-Исуса.
Мислите на гностиците. 28 декември 1913 г.
към текста >>
Мислите на г
нос
тиците.
Трудности за разбиране съществото на Христа-Исуса.
Мислите на гностиците.
28 декември 1913 г.
към текста >>
Нововъзникването на писмен
нос
тта на звездите в тайната на Парсифал.
Действието на Христовия Импулс в основите на душата. /Възникването на идеята за Граала.
Нововъзникването на писменността на звездите в тайната на Парсифал.
Ганганда Грайда: Менящата се попътна храна. 2 януари. 1914 г.
към текста >>
Четене писмен
нос
тта на звездите със силите на невинната човешка душа.
Четене писменността на звездите със силите на невинната човешка душа.
/Връзка на историята на човечеството с писменността на звездите. / Звездният аспект и човешкият аспект на свещения Граал. 2 януари 1914 г.
към текста >>
/Връзка на историята на човечеството с писмен
нос
тта на звездите.
Четене писменността на звездите със силите на невинната човешка душа.
/Връзка на историята на човечеството с писменността на звездите.
/ Звездният аспект и човешкият аспект на свещения Граал. 2 януари 1914 г.
към текста >>
23.
1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Труд
нос
ти за разбиране съществото на Христа – Исуса.
Трудности за разбиране съществото на Христа – Исуса.
към текста >>
Достатъчно е да нахвърлим само една мисъл и тя веднага бива осветлена бихме могли да кажем от едната страна, а от друга страна ще обърне обезспокояващо вниманието върху това, как пред душата трябва да се натрупат противоречия, труд
нос
ти, когато тази душа иска да приеме в истинския смисъл нашите антропософски познания върху човека и мировото развитие.
За много души, които са склонни да приемат в нашата епоха това, което антропософски ориентираната Духовна Наука има да каже, е необходимо да бъдат отстранени от тези души някои противоречия, които възникват в тях. Душата може да бъде насочена особено към едно противоречие, когато тя може да вземе сериозно спомените на едно такова празнично време, каквото е онова, което съществува около Коледа и начало то на Новата Година. Че с това, което се стараем да добием като познания, искаме да проникнем също в хода на развитието на човечеството, за да разберем добре нашето собствено духовно развитие, това ни става ясно особен чрез сериозното зачитане на такива празнични спомени.
Достатъчно е да нахвърлим само една мисъл и тя веднага бива осветлена бихме могли да кажем от едната страна, а от друга страна ще обърне обезспокояващо вниманието върху това, как пред душата трябва да се натрупат противоречия, трудности, когато тази душа иска да приеме в истинския смисъл нашите антропософски познания върху човека и мировото развитие.
Между различните познания, които искаме да добием чрез нашето антропософско задълбочаване, е също познанието на Христовото Същество, познанието на основно важния Импулс, който е започнал в началото на развитието на нашето време, който ние нарекохме Христовия Импулс. Ние без съмнение ще се запитаме често пъти: Как става, че нашето време трябва да храни надеждата, да проникне по-добре, по-интензивно в хода на мировото развитие със задълбочените антропософски познания, за да разбере Христовия Импулс, отколкото е успяло да проникне времето, в което са живели съвременниците на Тайната на Голгота? Бихме могли да зададем въпроса: Не беше ли по-лесно за тези съвременници на Тайната на Голгота да проникнат в тайната, която е свързано с Голготската Тайна специално за развитието на човечеството? Не беше ли това по-лесно за тях да проникнат в тази Тайна, отколкото за нашето време, което е така отдалечено от Тайната на Голгота? Това може да стане един подтискващ въпрос за душите на настоящото време, които искат да следват антропософски разбирането на Христовото Същество.
към текста >>
Тогава ще открием, че в столетията преди и след Тайната на Голгота е станала една безкрайно пълна със значение промяна в душевното устройство на човечеството от
нос
но мисловния живот.
Можем да се опитаме да направим първо това проникване по следния начин. Можем да си кажем: Нека се придържаме към това, което идушите отдадени на най-външните неща не могат да отрекат, да се придържаме към старото предание, както то е получено в историята; но да се опитаме да проникнем в онази част, която обхваща духовния живот в неговата чистота. Защото можем да се надяваме, че чрез едно такова проникване ще доловим някои неща от истинските импулси на развитието на човечеството. Нека се придържаме към мислителния живот на времето, което се намира в началото на нашето летоброене. Нека се постараем да проникнем, чието исторически, в това, което хората са произвели като задълбочение на мислите ако щете 200 години преди Тайната на Голгота и още толкова години след тази Тайна, за да проникнат в тайните на света, в загадките на света.
Тогава ще открием, че в столетията преди и след Тайната на Голгота е станала една безкрайно пълна със значение промяна в душевното устройство на човечеството относно мисловния живот.
Ще забележим, че по определен начин върху голяма част от разглеждания от нас културен свят е преминало нещо, преминало е онова, което гръцката философия и някои други мислителни задълбочения бяха донесли вече от няколко столетия на човечеството. Когато разгледаме до какво е стигнало човечеството в онова време чисто от само себе си, без размисъл върху някой импулс идващ отвън, до какво са стигнали онези, които са били наречени със стоическия израз "мъдреци", до какво са стигнали множество личности на римската история, трябва да кажем: Относно завладяването на мисли, относно завладяването на идеи западният живот, настъпил след това време, не ни е донесъл всъщност нещо извънредно повече. Този западен живот ни е донесъл безкрайно много относно проникването във фактите на природата; донесъл ни е безкрайни революции на мисленето върху външния свят. Обаче мислите, самите идеи, с които бяха направени тези постижения, с които човечеството се беше опитало да проникне във външните пространствени тайни на съществуванието, те са били в същност малко доразвити и задълбочени от онова време насам; всички тези мисли и идеи, даже и тези за развитието, живееха всички в душите на тогавашното време. Това, което бихме могли да наречем така едно мислително схващане на света, едно живеене в идеи, беше стигнало до определена височина, до един връх и беше обхванало не само отделни духове както известно време преди това учениците на Сократа; но беше станало по определен начин популярно, беше се разпространило над южна Европа и други области на света.
към текста >>
Когато разгледаме до какво е стигнало човечеството в онова време чисто от само себе си, без размисъл върху някой импулс идващ отвън, до какво са стигнали онези, които са били наречени със стоическия израз "мъдреци", до какво са стигнали множество лич
нос
ти на римската история, трябва да кажем: От
нос
но завладяването на мисли, от
нос
но завладяването на идеи западният живот, настъпил след това време, не ни е донесъл всъщ
нос
т нещо извънредно повече.
Защото можем да се надяваме, че чрез едно такова проникване ще доловим някои неща от истинските импулси на развитието на човечеството. Нека се придържаме към мислителния живот на времето, което се намира в началото на нашето летоброене. Нека се постараем да проникнем, чието исторически, в това, което хората са произвели като задълбочение на мислите ако щете 200 години преди Тайната на Голгота и още толкова години след тази Тайна, за да проникнат в тайните на света, в загадките на света. Тогава ще открием, че в столетията преди и след Тайната на Голгота е станала една безкрайно пълна със значение промяна в душевното устройство на човечеството относно мисловния живот. Ще забележим, че по определен начин върху голяма част от разглеждания от нас културен свят е преминало нещо, преминало е онова, което гръцката философия и някои други мислителни задълбочения бяха донесли вече от няколко столетия на човечеството.
Когато разгледаме до какво е стигнало човечеството в онова време чисто от само себе си, без размисъл върху някой импулс идващ отвън, до какво са стигнали онези, които са били наречени със стоическия израз "мъдреци", до какво са стигнали множество личности на римската история, трябва да кажем: Относно завладяването на мисли, относно завладяването на идеи западният живот, настъпил след това време, не ни е донесъл всъщност нещо извънредно повече.
Този западен живот ни е донесъл безкрайно много относно проникването във фактите на природата; донесъл ни е безкрайни революции на мисленето върху външния свят. Обаче мислите, самите идеи, с които бяха направени тези постижения, с които човечеството се беше опитало да проникне във външните пространствени тайни на съществуванието, те са били в същност малко доразвити и задълбочени от онова време насам; всички тези мисли и идеи, даже и тези за развитието, живееха всички в душите на тогавашното време. Това, което бихме могли да наречем така едно мислително схващане на света, едно живеене в идеи, беше стигнало до определена височина, до един връх и беше обхванало не само отделни духове както известно време преди това учениците на Сократа; но беше станало по определен начин популярно, беше се разпространило над южна Европа и други области на света. Човек се удивлява на това задълбочаване на мисълта. Ако бихме искали да вземем под внимание безпристрастно една история на философията, ние бихме спрели нашето внимание именно върху тази победа на мисълта.
към текста >>
Този западен живот ни е донесъл безкрайно много от
нос
но проникването във фактите на природата; донесъл ни е безкрайни революции на мисленето върху външния свят.
Нека се придържаме към мислителния живот на времето, което се намира в началото на нашето летоброене. Нека се постараем да проникнем, чието исторически, в това, което хората са произвели като задълбочение на мислите ако щете 200 години преди Тайната на Голгота и още толкова години след тази Тайна, за да проникнат в тайните на света, в загадките на света. Тогава ще открием, че в столетията преди и след Тайната на Голгота е станала една безкрайно пълна със значение промяна в душевното устройство на човечеството относно мисловния живот. Ще забележим, че по определен начин върху голяма част от разглеждания от нас културен свят е преминало нещо, преминало е онова, което гръцката философия и някои други мислителни задълбочения бяха донесли вече от няколко столетия на човечеството. Когато разгледаме до какво е стигнало човечеството в онова време чисто от само себе си, без размисъл върху някой импулс идващ отвън, до какво са стигнали онези, които са били наречени със стоическия израз "мъдреци", до какво са стигнали множество личности на римската история, трябва да кажем: Относно завладяването на мисли, относно завладяването на идеи западният живот, настъпил след това време, не ни е донесъл всъщност нещо извънредно повече.
Този западен живот ни е донесъл безкрайно много относно проникването във фактите на природата; донесъл ни е безкрайни революции на мисленето върху външния свят.
Обаче мислите, самите идеи, с които бяха направени тези постижения, с които човечеството се беше опитало да проникне във външните пространствени тайни на съществуванието, те са били в същност малко доразвити и задълбочени от онова време насам; всички тези мисли и идеи, даже и тези за развитието, живееха всички в душите на тогавашното време. Това, което бихме могли да наречем така едно мислително схващане на света, едно живеене в идеи, беше стигнало до определена височина, до един връх и беше обхванало не само отделни духове както известно време преди това учениците на Сократа; но беше станало по определен начин популярно, беше се разпространило над южна Европа и други области на света. Човек се удивлява на това задълбочаване на мисълта. Ако бихме искали да вземем под внимание безпристрастно една история на философията, ние бихме спрели нашето внимание именно върху тази победа на мисълта.
към текста >>
Обаче мислите, самите идеи, с които бяха направени тези постижения, с които човечеството се беше опитало да проникне във външните пространствени тайни на съществуванието, те са били в същ
нос
т малко доразвити и задълбочени от онова време насам; всички тези мисли и идеи, даже и тези за развитието, живееха всички в душите на тогавашното време.
Нека се постараем да проникнем, чието исторически, в това, което хората са произвели като задълбочение на мислите ако щете 200 години преди Тайната на Голгота и още толкова години след тази Тайна, за да проникнат в тайните на света, в загадките на света. Тогава ще открием, че в столетията преди и след Тайната на Голгота е станала една безкрайно пълна със значение промяна в душевното устройство на човечеството относно мисловния живот. Ще забележим, че по определен начин върху голяма част от разглеждания от нас културен свят е преминало нещо, преминало е онова, което гръцката философия и някои други мислителни задълбочения бяха донесли вече от няколко столетия на човечеството. Когато разгледаме до какво е стигнало човечеството в онова време чисто от само себе си, без размисъл върху някой импулс идващ отвън, до какво са стигнали онези, които са били наречени със стоическия израз "мъдреци", до какво са стигнали множество личности на римската история, трябва да кажем: Относно завладяването на мисли, относно завладяването на идеи западният живот, настъпил след това време, не ни е донесъл всъщност нещо извънредно повече. Този западен живот ни е донесъл безкрайно много относно проникването във фактите на природата; донесъл ни е безкрайни революции на мисленето върху външния свят.
Обаче мислите, самите идеи, с които бяха направени тези постижения, с които човечеството се беше опитало да проникне във външните пространствени тайни на съществуванието, те са били в същност малко доразвити и задълбочени от онова време насам; всички тези мисли и идеи, даже и тези за развитието, живееха всички в душите на тогавашното време.
Това, което бихме могли да наречем така едно мислително схващане на света, едно живеене в идеи, беше стигнало до определена височина, до един връх и беше обхванало не само отделни духове както известно време преди това учениците на Сократа; но беше станало по определен начин популярно, беше се разпространило над южна Европа и други области на света. Човек се удивлява на това задълбочаване на мисълта. Ако бихме искали да вземем под внимание безпристрастно една история на философията, ние бихме спрели нашето внимание именно върху тази победа на мисълта.
към текста >>
Защото това, което може да се констатира, е, че тази борба е била всъщ
нос
т едно напразно усилие; че това мощно задълбочаване на мисълта, което развитието на човечеството беше достигнало, наистина съществува, че се полагат всички усилия, за да бъде разбрана Тайната на Голгота, обаче всички тези усилия се оказват недостатъчни.
Ако вземем сега от една страна тази победа на мисълта, това безкрайно пълно със значение разработване на света на идеите, а от друга страна в смисъла, в който днес се опитваме да проникнем поставим пред душата си нещо такова като тайните, които се групират около Голгота, ние ще залежим обаче още и нещо друго. Тогава ще забележим, че когато в онова време се разпространи вестта за Тайната на Голгота, се получи една извънредно голяма борба на мисълта с тази Тайна. Ние виждаме, как философиите в онова време, особено така много задълбочената философия на Гнозиса, и се стараеха да насочат към тази единствена цел всички идеи, които бяха добити. И от голямо значение е, човек да остави да действува върху него тази борба на мисълта с Тайната на Голгота.
Защото това, което може да се констатира, е, че тази борба е била всъщност едно напразно усилие; че това мощно задълбочаване на мисълта, което развитието на човечеството беше достигнало, наистина съществува, че се полагат всички усилия, за да бъде разбрана Тайната на Голгота, обаче всички тези усилия се оказват недостатъчни.
Като че Тайната на Голгота е отделена на едно далечно разстояние чрез духовните светове, като че идва така при човечеството и не иска да се разкрие.
към текста >>
Сега бих искал, обични приятели, предварително да обърна вниманието Ви върху това, че когато говоря за Тайната на Голгота, не бих искал да внеса при тези сказки в този израз абсолютно нищо от това, което би съществувало в този израз от някакви религиозни предания или убеждения; в тези сказки бих искал да взема от
нос
но този израз /Тайната на Голгота/ чисто обективния свят на фактите, който стои на основата на развитието на човечеството, това, което се предлага на физическото и духовно наблюдение.
Сега бих искал, обични приятели, предварително да обърна вниманието Ви върху това, че когато говоря за Тайната на Голгота, не бих искал да внеса при тези сказки в този израз абсолютно нищо от това, което би съществувало в този израз от някакви религиозни предания или убеждения; в тези сказки бих искал да взема относно този израз /Тайната на Голгота/ чисто обективния свят на фактите, който стои на основата на развитието на човечеството, това, което се предлага на физическото и духовно наблюдение.
Бих искал да направя за нас едно разглеждане, което се абстрахира от всичко онова, което е било добито относно Тайната на Голгота, което съществува в отделните религиозни вероизповедания, и бих искал да насоча погледа само върху това, което е станало в развитието на човечеството. Сега предварително ще кажа някои неща, които ще мога да кажа ясно и убедително едвам в следващите дни.
към текста >>
Бих искал да направя за нас едно разглеждане, което се абстрахира от всичко онова, което е било добито от
нос
но Тайната на Голгота, което съществува в отделните религиозни вероизповедания, и бих искал да насоча погледа само върху това, което е станало в развитието на човечеството.
Сега бих искал, обични приятели, предварително да обърна вниманието Ви върху това, че когато говоря за Тайната на Голгота, не бих искал да внеса при тези сказки в този израз абсолютно нищо от това, което би съществувало в този израз от някакви религиозни предания или убеждения; в тези сказки бих искал да взема относно този израз /Тайната на Голгота/ чисто обективния свят на фактите, който стои на основата на развитието на човечеството, това, което се предлага на физическото и духовно наблюдение.
Бих искал да направя за нас едно разглеждане, което се абстрахира от всичко онова, което е било добито относно Тайната на Голгота, което съществува в отделните религиозни вероизповедания, и бих искал да насоча погледа само върху това, което е станало в развитието на човечеството.
Сега предварително ще кажа някои неща, които ще мога да кажа ясно и убедително едвам в следващите дни.
към текста >>
Първото нещо, което бие на очи при едно такова съпоставяне на Тайната на Голгота и на извънредно задълбоченото развитие на мисълта в онова време, това е, че човек получава едно впечатление, което аз изразих така: Същ
нос
тта на тази Тайна стои далече, далече от това, което развитието на мисълта може да постигне.
Първото нещо, което бие на очи при едно такова съпоставяне на Тайната на Голгота и на извънредно задълбоченото развитие на мисълта в онова време, това е, че човек получава едно впечатление, което аз изразих така: Същността на тази Тайна стои далече, далече от това, което развитието на мисълта може да постигне.
И колкото човек прониква по-точно в това, което горното съпоставяне може да предложи, толкова повече той трябва да признае: От една страна можем да задълбочим нашата душа напълно в световете на мислите, които характеризират началото на нашето летоброене; можем да се стремим да направим да оживее в душата ни, какво е било душевното устройство, това, което хората в Римската империя и в тогавашна Гърция са мислили; можем така да се каже да извикаме отново пред душата си тези идеи, които хората са мислили, и тогава ще добием чувството: Да, това е времето, когато мисълта е изпитала едно задълбочаване както никога преди това; с мисълта става нещо; тази мисъл идва в човешката душа както никога преди това. Обаче когато след това с помощта на онази душевна способност, която можем да наречем ясновиждаща, искаме да направим да оживее в нас това, което можеше да бъде поставено пред душата относно задълбочеността на мисълта и оживлението на мисловните светове от онова време, когато следователно носим това в нашата душа, но сега оставим да действува в душата онова, което ясновидската способност на душата може да даде, тогава внезапно се явява нещо изненадващо; тогава чувствуваме: Далече, далече в духовните светове става всъщност това, което произведе въпросното задълбочаване на мисълта.
към текста >>
Обаче когато след това с помощта на онази душевна способ
нос
т, която можем да наречем ясновиждаща, искаме да направим да оживее в нас това, което можеше да бъде поставено пред душата от
нос
но задълбоче
нос
тта на мисълта и оживлението на мисловните светове от онова време, когато следователно
нос
им това в нашата душа, но сега оставим да действува в душата онова, което ясновидската способ
нос
т на душата може да даде, тогава внезапно се явява нещо изненадващо; тогава чувствуваме: Далече, далече в духовните светове става всъщ
нос
т това, което произведе въпросното задълбочаване на мисълта.
Първото нещо, което бие на очи при едно такова съпоставяне на Тайната на Голгота и на извънредно задълбоченото развитие на мисълта в онова време, това е, че човек получава едно впечатление, което аз изразих така: Същността на тази Тайна стои далече, далече от това, което развитието на мисълта може да постигне. И колкото човек прониква по-точно в това, което горното съпоставяне може да предложи, толкова повече той трябва да признае: От една страна можем да задълбочим нашата душа напълно в световете на мислите, които характеризират началото на нашето летоброене; можем да се стремим да направим да оживее в душата ни, какво е било душевното устройство, това, което хората в Римската империя и в тогавашна Гърция са мислили; можем така да се каже да извикаме отново пред душата си тези идеи, които хората са мислили, и тогава ще добием чувството: Да, това е времето, когато мисълта е изпитала едно задълбочаване както никога преди това; с мисълта става нещо; тази мисъл идва в човешката душа както никога преди това.
Обаче когато след това с помощта на онази душевна способност, която можем да наречем ясновиждаща, искаме да направим да оживее в нас това, което можеше да бъде поставено пред душата относно задълбочеността на мисълта и оживлението на мисловните светове от онова време, когато следователно носим това в нашата душа, но сега оставим да действува в душата онова, което ясновидската способност на душата може да даде, тогава внезапно се явява нещо изненадващо; тогава чувствуваме: Далече, далече в духовните светове става всъщност това, което произведе въпросното задълбочаване на мисълта.
към текста >>
Когато след това поставим в действие тази ясновидска способ
нос
т на душата, ние имаме впечатлението: даже когато се издигнем в следващия, в астралния свят, и там не би ни станало ясно, какъв е всъщ
нос
т произхода на това, което се изразява в мислителния живот на тогавашното време.
Ние вече обърнахме вниманието върху това, че зад нашия свят се намират други светове. Нека употребим обикновените изрази: астралният свят, нисшият свят на Девакана /нисшият духовен свят/, висшият свят на Девакана. Нека си припомним, че тези три свята стоят зад нашия физически свят.
Когато след това поставим в действие тази ясновидска способност на душата, ние имаме впечатлението: даже когато се издигнем в следващия, в астралния свят, и там не би ни станало ясно, какъв е всъщност произхода на това, което се изразява в мислителния живот на тогавашното време.
Даже когато насочим погледа в нисшия свят на Девакана, още не би ни станало ясно, какво всъщност е станало. И едвам когато можем да се пренесем с душата си в света на висшия Девакан, така казва ясновидската способност на душата -, тогава бихме могли да изживеем това, което пронизва със своите лъчи другите два свята и стига долу до нашия физически свят. Можем да се чувствуваме поставени вън във физическото поле и неговото разглеждане; когато се задълбочаваме в идеите, в света на идеите на тогавашното време, не е нужно да спираме вниманието си върху това, което се съобщава върху Тайната на Голгота; можем отначало да я оставим напълно настрана, можем да се запитаме: Безразлично, какво е станало отатък в Палестина, какво ни показва външната история?
към текста >>
Даже когато насочим погледа в нисшия свят на Девакана, още не би ни станало ясно, какво всъщ
нос
т е станало.
Ние вече обърнахме вниманието върху това, че зад нашия свят се намират други светове. Нека употребим обикновените изрази: астралният свят, нисшият свят на Девакана /нисшият духовен свят/, висшият свят на Девакана. Нека си припомним, че тези три свята стоят зад нашия физически свят. Когато след това поставим в действие тази ясновидска способност на душата, ние имаме впечатлението: даже когато се издигнем в следващия, в астралния свят, и там не би ни станало ясно, какъв е всъщност произхода на това, което се изразява в мислителния живот на тогавашното време.
Даже когато насочим погледа в нисшия свят на Девакана, още не би ни станало ясно, какво всъщност е станало.
И едвам когато можем да се пренесем с душата си в света на висшия Девакан, така казва ясновидската способност на душата -, тогава бихме могли да изживеем това, което пронизва със своите лъчи другите два свята и стига долу до нашия физически свят. Можем да се чувствуваме поставени вън във физическото поле и неговото разглеждане; когато се задълбочаваме в идеите, в света на идеите на тогавашното време, не е нужно да спираме вниманието си върху това, което се съобщава върху Тайната на Голгота; можем отначало да я оставим напълно настрана, можем да се запитаме: Безразлично, какво е станало отатък в Палестина, какво ни показва външната история?
към текста >>
И едвам когато можем да се пренесем с душата си в света на висшия Девакан, така казва ясновидската способ
нос
т на душата -, тогава бихме могли да изживеем това, което пронизва със своите лъчи другите два свята и стига долу до нашия физически свят.
Ние вече обърнахме вниманието върху това, че зад нашия свят се намират други светове. Нека употребим обикновените изрази: астралният свят, нисшият свят на Девакана /нисшият духовен свят/, висшият свят на Девакана. Нека си припомним, че тези три свята стоят зад нашия физически свят. Когато след това поставим в действие тази ясновидска способност на душата, ние имаме впечатлението: даже когато се издигнем в следващия, в астралния свят, и там не би ни станало ясно, какъв е всъщност произхода на това, което се изразява в мислителния живот на тогавашното време. Даже когато насочим погледа в нисшия свят на Девакана, още не би ни станало ясно, какво всъщност е станало.
И едвам когато можем да се пренесем с душата си в света на висшия Девакан, така казва ясновидската способност на душата -, тогава бихме могли да изживеем това, което пронизва със своите лъчи другите два свята и стига долу до нашия физически свят.
Можем да се чувствуваме поставени вън във физическото поле и неговото разглеждане; когато се задълбочаваме в идеите, в света на идеите на тогавашното време, не е нужно да спираме вниманието си върху това, което се съобщава върху Тайната на Голгота; можем отначало да я оставим напълно настрана, можем да се запитаме: Безразлично, какво е станало отатък в Палестина, какво ни показва външната история?
към текста >>
Сега обаче, когато се пренесем в този свят на мислите и си послужим с ясновидската способ
нос
т на душата, ние се чувствуваме истински поставени в особе
нос
тта на мисълта.
Тази история ни показва, че в Рим в Гърция е станало едно безкрайно задълбочаване на мислите. Нека оградим така да се каже като един остров на нашата душа, на нашето душевно изживяване този свят на мислите на Рим и Гърция, да си го представим изключен от всичко това, което е станало външно, да си представим, че в този свят не е проникнало още нищо от вестта за Тайната на Голгота: когато след това насочим погледа на нашата душа върху този свят, ние не намираме без съмнение нищо, което днес узнаваме за Тайната на Голгота; обаче намираме онова безкрайно задълбочаване на мислителния живот, както ни показва: Тук е станало нещо в течение на развитието на човечеството, което е обхванало най-вътрешната същина на душата във физическото поле. Каквото и да можем първо да вярваме, мисълта никога не е съществувала така, както в онова време, при никой народ и в никоя епоха. Колкото и невярващ да бъде някой или да не иска да знае нищо за Тайната на Голгота, все пак той трябва да допусне едно нещо: че в света на идеите, който сега оградихме, живее едно задълбочаване на мисълта, което никога по-рано не е съществувало.
Сега обаче, когато се пренесем в този свят на мислите и си послужим с ясновидската способност на душата, ние се чувствуваме истински поставени в особеността на мисълта.
Сега ние си казваме: Така, както се е разцъфтяла тази мисъл, като идея при Платон или други, както тя е преминала в света, който се опитахме да разграничим, тази мисъл е нещо, което прави душата свободна, което обхваща душата и я довежда така да се каже до един възвишен възглед върху самата нея. Така щото тя може да каже: Каквото и да можеш да обхванеш във външния свят и в духовния свят, то те прави зависима от тези светове; в мисълта ти обхващаш нещо, което живее вътре в тебе, което можеш да проникнеш напълно. Ти можеш да се оттеглиш от външния физически свят, можеш да станеш един невярващ по отношение на духовния свят, можеш да не искаш да знаеш нищо за ясновидски впечатления, можеш да искаш да не оставиш да проникне в тебе нищо от физическите впечатления: с мисълта можеш да живееш вътре в тебе; ти обхващаш така да се каже в твоята мисъл твоето собствено същество! Това може да се разбере. Тогава обаче възниква и това съвсем не може да бъде иначе, когато човек се потопява с ясновидската способност в това, бих могъл да кажа, море на мисълта -, тогава възниква чувството за изолираността на мисълта; чувството, че мисълта е все пак именно само мисъл; чувството, че мисълта живее първо само в душата и в нея не може да бъде намерена силата, човек да излезе навън в един свят, в който можем да намерим също това, което иначе сме самите ние в нашата първична основа.
към текста >>
Тогава обаче възниква и това съвсем не може да бъде иначе, когато човек се потопява с ясновидската способ
нос
т в това, бих могъл да кажа, море на мисълта -, тогава възниква чувството за изолира
нос
тта на мисълта; чувството, че мисълта е все пак именно само мисъл; чувството, че мисълта живее първо само в душата и в нея не може да бъде намерена силата, човек да излезе навън в един свят, в който можем да намерим също това, което иначе сме самите ние в нашата първична основа.
Сега обаче, когато се пренесем в този свят на мислите и си послужим с ясновидската способност на душата, ние се чувствуваме истински поставени в особеността на мисълта. Сега ние си казваме: Така, както се е разцъфтяла тази мисъл, като идея при Платон или други, както тя е преминала в света, който се опитахме да разграничим, тази мисъл е нещо, което прави душата свободна, което обхваща душата и я довежда така да се каже до един възвишен възглед върху самата нея. Така щото тя може да каже: Каквото и да можеш да обхванеш във външния свят и в духовния свят, то те прави зависима от тези светове; в мисълта ти обхващаш нещо, което живее вътре в тебе, което можеш да проникнеш напълно. Ти можеш да се оттеглиш от външния физически свят, можеш да станеш един невярващ по отношение на духовния свят, можеш да не искаш да знаеш нищо за ясновидски впечатления, можеш да искаш да не оставиш да проникне в тебе нищо от физическите впечатления: с мисълта можеш да живееш вътре в тебе; ти обхващаш така да се каже в твоята мисъл твоето собствено същество! Това може да се разбере.
Тогава обаче възниква и това съвсем не може да бъде иначе, когато човек се потопява с ясновидската способност в това, бих могъл да кажа, море на мисълта -, тогава възниква чувството за изолираността на мисълта; чувството, че мисълта е все пак именно само мисъл; чувството, че мисълта живее първо само в душата и в нея не може да бъде намерена силата, човек да излезе навън в един свят, в който можем да намерим също това, което иначе сме самите ние в нашата първична основа.
Именно когато доловим най-висшето величие на мисълта, ние долавяме също така да се каже нейната нереална същност. Тогава можем също да доловим, как всъщност наоколо в света, който стои пред ясновидския поглед, с който сме се запознали преди ясновидския поглед, няма нищо, което всъщност би могло да носи тази мисъл.
към текста >>
Именно когато доловим най-висшето величие на мисълта, ние долавяме също така да се каже нейната нереална същ
нос
т.
Сега ние си казваме: Така, както се е разцъфтяла тази мисъл, като идея при Платон или други, както тя е преминала в света, който се опитахме да разграничим, тази мисъл е нещо, което прави душата свободна, което обхваща душата и я довежда така да се каже до един възвишен възглед върху самата нея. Така щото тя може да каже: Каквото и да можеш да обхванеш във външния свят и в духовния свят, то те прави зависима от тези светове; в мисълта ти обхващаш нещо, което живее вътре в тебе, което можеш да проникнеш напълно. Ти можеш да се оттеглиш от външния физически свят, можеш да станеш един невярващ по отношение на духовния свят, можеш да не искаш да знаеш нищо за ясновидски впечатления, можеш да искаш да не оставиш да проникне в тебе нищо от физическите впечатления: с мисълта можеш да живееш вътре в тебе; ти обхващаш така да се каже в твоята мисъл твоето собствено същество! Това може да се разбере. Тогава обаче възниква и това съвсем не може да бъде иначе, когато човек се потопява с ясновидската способност в това, бих могъл да кажа, море на мисълта -, тогава възниква чувството за изолираността на мисълта; чувството, че мисълта е все пак именно само мисъл; чувството, че мисълта живее първо само в душата и в нея не може да бъде намерена силата, човек да излезе навън в един свят, в който можем да намерим също това, което иначе сме самите ние в нашата първична основа.
Именно когато доловим най-висшето величие на мисълта, ние долавяме също така да се каже нейната нереална същност.
Тогава можем също да доловим, как всъщност наоколо в света, който стои пред ясновидския поглед, с който сме се запознали преди ясновидския поглед, няма нищо, което всъщност би могло да носи тази мисъл.
към текста >>
Тогава можем също да доловим, как всъщ
нос
т наоколо в света, който стои пред ясновидския поглед, с който сме се запознали преди ясновидския поглед, няма нищо, което всъщ
нос
т би могло да
нос
и тази мисъл.
Така щото тя може да каже: Каквото и да можеш да обхванеш във външния свят и в духовния свят, то те прави зависима от тези светове; в мисълта ти обхващаш нещо, което живее вътре в тебе, което можеш да проникнеш напълно. Ти можеш да се оттеглиш от външния физически свят, можеш да станеш един невярващ по отношение на духовния свят, можеш да не искаш да знаеш нищо за ясновидски впечатления, можеш да искаш да не оставиш да проникне в тебе нищо от физическите впечатления: с мисълта можеш да живееш вътре в тебе; ти обхващаш така да се каже в твоята мисъл твоето собствено същество! Това може да се разбере. Тогава обаче възниква и това съвсем не може да бъде иначе, когато човек се потопява с ясновидската способност в това, бих могъл да кажа, море на мисълта -, тогава възниква чувството за изолираността на мисълта; чувството, че мисълта е все пак именно само мисъл; чувството, че мисълта живее първо само в душата и в нея не може да бъде намерена силата, човек да излезе навън в един свят, в който можем да намерим също това, което иначе сме самите ние в нашата първична основа. Именно когато доловим най-висшето величие на мисълта, ние долавяме също така да се каже нейната нереална същност.
Тогава можем също да доловим, как всъщност наоколо в света, който стои пред ясновидския поглед, с който сме се запознали преди ясновидския поглед, няма нищо, което всъщност би могло да носи тази мисъл.
към текста >>
Тя може всъщ
нос
т само да изопачи физическия свят.
Защото, защо трябва да съществува тя общо взето, тази мисъл? Така се запитва човек.
Тя може всъщност само да изопачи физическия свят.
към текста >>
Онези, които искат да бъдат чисти материалисти, които не могат да припишат на мисълта никаква първична същина, те би трябвало всъщ
нос
т да забранят мисълта.
Онези, които искат да бъдат чисти материалисти, които не могат да припишат на мисълта никаква първична същина, те би трябвало всъщност да забранят мисълта.
Защото ако материалният свят е единствено действителният, мисълта може само да го изопачи, да даде един неверен образ за него. Само поради това, че материалистите са логически непоследователни, те не стигат до единствено възможната теория на познанието при материализма, при монизма: въздържането от мисленето, непристъпването към никакво мислене. Обаче пред този, който се задълбочава с ясновидската способност на душата в живота на мислите, пред него стои, бихме могли да кажем, нещо застрашаващо душата относно тази изолираност на мисълта, относно това усамотение с мисълта. И тогава за него съществува само едно нещо. Това съществува обаче, това идва при него, макар и да идва като нещо, което се намира на голямо духовно разстояние: отделени чрез три свята, в един трети свят се намира истинският произход така си казва раз вилата ясновидство душа истинският произход също на това, което се намира в живота на мислите.
към текста >>
Обаче пред този, който се задълбочава с ясновидската способ
нос
т на душата в живота на мислите, пред него стои, бихме могли да кажем, нещо застрашаващо душата от
нос
но тази изолира
нос
т на мисълта, от
нос
но това усамотение с мисълта.
Онези, които искат да бъдат чисти материалисти, които не могат да припишат на мисълта никаква първична същина, те би трябвало всъщност да забранят мисълта. Защото ако материалният свят е единствено действителният, мисълта може само да го изопачи, да даде един неверен образ за него. Само поради това, че материалистите са логически непоследователни, те не стигат до единствено възможната теория на познанието при материализма, при монизма: въздържането от мисленето, непристъпването към никакво мислене.
Обаче пред този, който се задълбочава с ясновидската способност на душата в живота на мислите, пред него стои, бихме могли да кажем, нещо застрашаващо душата относно тази изолираност на мисълта, относно това усамотение с мисълта.
И тогава за него съществува само едно нещо. Това съществува обаче, това идва при него, макар и да идва като нещо, което се намира на голямо духовно разстояние: отделени чрез три свята, в един трети свят се намира истинският произход така си казва раз вилата ясновидство душа истинският произход също на това, което се намира в живота на мислите. За ясновидски виждащата душа в нашето време това би могло да бъде едно много силно впечатление, когато тя се пренесе със своето мислене изолирано във времето, в което мисълта е изпитала своето задълбочаване, а именно да се абстрахира от всичко, което съществува наоколо, следователно също от Тайната на Голгота, и да размишлява само върху това, как в гръцко-римския свят възниква това, изгрява това, от мисловното съдържание на което ние и сега още черпим храна.
към текста >>
И след това човек би трябвало да насочи своя поглед към други светове и едвам над света на Девакана да почувствува как изгрява в един висш духовен свят звездата, от която се излъчва силата, която се проявява също и в мисловния свят на гръцко-римската древ
нос
т.
И след това човек би трябвало да насочи своя поглед към други светове и едвам над света на Девакана да почувствува как изгрява в един висш духовен свят звездата, от която се излъчва силата, която се проявява също и в мисловния свят на гръцко-римската древност.
към текста >>
Обаче щом оставим да действува върху нас впечатлението на духовния свят, тогава звездата аз казвам символично звездата духовното същество се явява поставено над Девакана, звездата, за която си казваме: Да, това, което ти изживяваш в изолира
нос
тта на мисълта и възмож
нос
тта, че мисълта е получила едно такова задълбочаване както във времето от началото на нашето летоброене, това също е едно последствие на лъчите, които излизат от звездата във висшия духовен свят.
Тогава човек се чувствува тук на Земята: той се чувствува първо откъснат от Земята и пренесен в настоящия свят в гръцко-римския свят с неговите излъчвания в останалите области на Земята от онова време, до преди Тайната на Голгота.
Обаче щом оставим да действува върху нас впечатлението на духовния свят, тогава звездата аз казвам символично звездата духовното същество се явява поставено над Девакана, звездата, за която си казваме: Да, това, което ти изживяваш в изолираността на мисълта и възможността, че мисълта е получила едно такова задълбочаване както във времето от началото на нашето летоброене, това също е едно последствие на лъчите, които излизат от звездата във висшия духовен свят.
И сега се получава едно чувство, което отначало не иска да знае нищо за това, което е историческо предание за Тайната на Голгота, а едно чувство, което може да бъде изразено така: Да, ти стоиш тук с гръцко-римския идеен свят, с това, което Платон и което другите можаха да дадат на всеобщото образование на човечеството, което те внесоха в душите -, с това стоиш ти тук и се чувствуваш живо вътре в него. След това чакаш... Наистина твоето чакане не е напразно: защото тогава изплува дълбоко, дълбоко в задните основи на духовния живот звездата, която изпраща своите силови лъчи и за която можеш да кажеш: Това, което ти току-що изживя, е едно действие на тези силови лъчи. Този опит може да има човек. Когато има този опит, той не е държал пред себе си нищо от някакво предание, а е търсил само причините за това, което е станало в гръцко-римския свят. Но той има също опитността, че е разделен чрез три свята от разбирането на истинската причина на тогавашния свят.
към текста >>
Но той има също опит
нос
тта, че е разделен чрез три свята от разбирането на истинската причина на тогавашния свят.
Обаче щом оставим да действува върху нас впечатлението на духовния свят, тогава звездата аз казвам символично звездата духовното същество се явява поставено над Девакана, звездата, за която си казваме: Да, това, което ти изживяваш в изолираността на мисълта и възможността, че мисълта е получила едно такова задълбочаване както във времето от началото на нашето летоброене, това също е едно последствие на лъчите, които излизат от звездата във висшия духовен свят. И сега се получава едно чувство, което отначало не иска да знае нищо за това, което е историческо предание за Тайната на Голгота, а едно чувство, което може да бъде изразено така: Да, ти стоиш тук с гръцко-римския идеен свят, с това, което Платон и което другите можаха да дадат на всеобщото образование на човечеството, което те внесоха в душите -, с това стоиш ти тук и се чувствуваш живо вътре в него. След това чакаш... Наистина твоето чакане не е напразно: защото тогава изплува дълбоко, дълбоко в задните основи на духовния живот звездата, която изпраща своите силови лъчи и за която можеш да кажеш: Това, което ти току-що изживя, е едно действие на тези силови лъчи. Този опит може да има човек. Когато има този опит, той не е държал пред себе си нищо от някакво предание, а е търсил само причините за това, което е станало в гръцко-римския свят.
Но той има също опитността, че е разделен чрез три свята от разбирането на истинската причина на тогавашния свят.
към текста >>
Тук можем да кажем преди всичко: Г
нос
тиците са имали едно чувство за това, което току що бе казано: че трябва да търсим в безкрайно далече намиращи се светове причините за това, което е станало в онова време във външния свят.
Той се натъква в самата външна наука на настоящето на това, че в това време на прехода, от което започваме нашето летоброене, са живели така да се каже религиозно-философски гении. И ние ще открием най-добре тези религиозно-философски гении, когато насочим поглед върху това, което се проявява в Гнозиса. Този Гнозис е познат по най-разнообразен начин. Но външно хората го познават извънредно малко; обаче и по външните документи можем да добием едно чувство за безкрайната дълбочина на този Гнозис. Ние искаме да говорим за него само до толкова, доколкото той представлява значение за нашето разглеждане на човечеството.
Тук можем да кажем преди всичко: Гностиците са имали едно чувство за това, което току що бе казано: че трябва да търсим в безкрайно далече намиращи се светове причините за това, което е станало в онова време във външния свят.
И това съзнание се е предало на други и ние още го виждаме да проблясва, стига само да искаме, когато не разглеждаме нещата повърхностно, виждаме го да проблясва в онова, което можем да наречем богословие на апостол Павла. Но можем да го констатираме също и в други явления... Който днес се задълбочава в Гнозиса на онова време, ще срещне големи трудности за неговото разбиране. Нашите души са твърде много афектирани и също заразени от това, което материалистичното развитие на последните столетия е произвело в тях. Когато хората проследяват обратно развитието на света, те мислят твърде много за Кант-Лапласовата мирова мъглявина, за нещо чисто материално. И даже онези, които се стремят към един повече духовен светоглед, те мислят, когато насочват поглед назад в най-древните времена, за тази мирова мъглявина или за нещо подобно, и днешните хора се чувствуват добре, даже и най-духовните, когато им се отнема грижата да търсят и намерят духовното също в древните времена на мировото развитие на Космоса.
към текста >>
И това съзнание се е предало на други и ние още го виждаме да проблясва, стига само да искаме, когато не разглеждаме нещата повърх
нос
тно, виждаме го да проблясва в онова, което можем да наречем богословие на апостол Павла.
И ние ще открием най-добре тези религиозно-философски гении, когато насочим поглед върху това, което се проявява в Гнозиса. Този Гнозис е познат по най-разнообразен начин. Но външно хората го познават извънредно малко; обаче и по външните документи можем да добием едно чувство за безкрайната дълбочина на този Гнозис. Ние искаме да говорим за него само до толкова, доколкото той представлява значение за нашето разглеждане на човечеството. Тук можем да кажем преди всичко: Гностиците са имали едно чувство за това, което току що бе казано: че трябва да търсим в безкрайно далече намиращи се светове причините за това, което е станало в онова време във външния свят.
И това съзнание се е предало на други и ние още го виждаме да проблясва, стига само да искаме, когато не разглеждаме нещата повърхностно, виждаме го да проблясва в онова, което можем да наречем богословие на апостол Павла.
Но можем да го констатираме също и в други явления... Който днес се задълбочава в Гнозиса на онова време, ще срещне големи трудности за неговото разбиране. Нашите души са твърде много афектирани и също заразени от това, което материалистичното развитие на последните столетия е произвело в тях. Когато хората проследяват обратно развитието на света, те мислят твърде много за Кант-Лапласовата мирова мъглявина, за нещо чисто материално. И даже онези, които се стремят към един повече духовен светоглед, те мислят, когато насочват поглед назад в най-древните времена, за тази мирова мъглявина или за нещо подобно, и днешните хора се чувствуват добре, даже и най-духовните, когато им се отнема грижата да търсят и намерят духовното също в древните времена на мировото развитие на Космоса. Тези души на настоящето се чувствуват улеснени, когато изследвайки първичните основи на света могат да си кажат: В миналото е съществувало това или онова тънко вещество и от него се е развило всичко духовно наред с всичко физическо.
към текста >>
Но можем да го констатираме също и в други явления... Който днес се задълбочава в Гнозиса на онова време, ще срещне големи труд
нос
ти за неговото разбиране.
Този Гнозис е познат по най-разнообразен начин. Но външно хората го познават извънредно малко; обаче и по външните документи можем да добием едно чувство за безкрайната дълбочина на този Гнозис. Ние искаме да говорим за него само до толкова, доколкото той представлява значение за нашето разглеждане на човечеството. Тук можем да кажем преди всичко: Гностиците са имали едно чувство за това, което току що бе казано: че трябва да търсим в безкрайно далече намиращи се светове причините за това, което е станало в онова време във външния свят. И това съзнание се е предало на други и ние още го виждаме да проблясва, стига само да искаме, когато не разглеждаме нещата повърхностно, виждаме го да проблясва в онова, което можем да наречем богословие на апостол Павла.
Но можем да го констатираме също и в други явления... Който днес се задълбочава в Гнозиса на онова време, ще срещне големи трудности за неговото разбиране.
Нашите души са твърде много афектирани и също заразени от това, което материалистичното развитие на последните столетия е произвело в тях. Когато хората проследяват обратно развитието на света, те мислят твърде много за Кант-Лапласовата мирова мъглявина, за нещо чисто материално. И даже онези, които се стремят към един повече духовен светоглед, те мислят, когато насочват поглед назад в най-древните времена, за тази мирова мъглявина или за нещо подобно, и днешните хора се чувствуват добре, даже и най-духовните, когато им се отнема грижата да търсят и намерят духовното също в древните времена на мировото развитие на Космоса. Тези души на настоящето се чувствуват улеснени, когато изследвайки първичните основи на света могат да си кажат: В миналото е съществувало това или онова тънко вещество и от него се е развило всичко духовно наред с всичко физическо. И така ние намираме понякога души, които се чувствуват истински утешени, когато могат да поставят материалистичните изследвания в началото на Космоса, когато могат да поставят така да се каже в началото на нашия Космос най-абстрактните понятия за някаква газообразна формация.
към текста >>
До двойката на праотеца на света и на мълчанието насочваше своя поглед г
нос
тикът, там, където няма още нито пространство нито време; и след това според него от съединяването, от свързването на Праотца с Мълчанието произлязоха други бихме могли да ги наречем също така добре светове както и същества.
Ето защо за хората е така трудно да се пренесат в мислите на Гнозиса. Защото Гнозисът поставя първо в изходната точка на разглеждането на света наистина всичко, което никак не напомня по някакъв начин за материалното. Може би даже един дух, който живее здраво в настоящото образование, не ще може да се въздържи от една лека усмивка, кога то в смисъла на Гнозиса се изисква от него да мисли, че светът, в който той се намира, който така величествено красиво обяснява с неговия дарвинизъм, че този свят съвсем няма нещо общо с това, което действително представлява първичните основи на нашия свят. Наистина днешният човек, който живее в настоящото образование, не ще може да се въздържи от една лека усмивка, когато от него се иска да мисли: Първичните основи на света се намират при онези мирови Същества, до които нашите обикновени понятия въобще не могат да стигнат, до които не може да стигне това, което днес се използува за разбирането на света. В божествения праотец се намира това, което можем да наречем мировата основа; и един вид излизащо от Него, до Него е първо това, до което може да проникне душата, когато тя търси най-дълбока същина отвъд всички материалистични представи: мълчание, безкрайното мълчание, в което няма още време и пространство, а само мълчание.
До двойката на праотеца на света и на мълчанието насочваше своя поглед гностикът, там, където няма още нито пространство нито време; и след това според него от съединяването, от свързването на Праотца с Мълчанието произлязоха други бихме могли да ги наречем също така добре светове както и същества.
И от тези отново други и отново други и така през 30 степени нататък.
към текста >>
Едвам на тридесетата степен, всъщ
нос
т на тридесет и първата степен се намира това, което съставлява нашия свят; защото тридесет такива Същества които можем да наречем също така добре Светове както и Същества, предхождат този свят.
И на тридесетата степен стои едвам това, което стои пред нашето настоящо разбиране и което е така величествено обяснено с дарвинизма според това настоящо разбиране.
Едвам на тридесетата степен, всъщност на тридесет и първата степен се намира това, което съставлява нашия свят; защото тридесет такива Същества които можем да наречем също така добре Светове както и Същества, предхождат този свят.
Еон е изразът, който обикновено се приема за тези тридесет предхождащи нашия свят Същества или Светове.
към текста >>
Обаче според г
нос
тиците не беше така.
Ние получаваме една представа за това, което се разбира с този свят на еоните едвам тогава, когато си кажем ясно и отчетливо: Не само това, което сетивата възприемат, което ти наричаш твоя свят около тебе, принадлежи към тридесет и първия свят; а също и това, което ти произвеждаш като физически човек с твоите мисли като обяснения на този свят, принадлежи на тази тридесет и първа степен. Ще бъде още лесно човек да се помири с един духовен светоглед, когато се казва: ето на, външният свят е без съмнения една майа, една илюзия, обаче чрез нашето мислене ние проникваме в духовния свят, и когато след това той има надеждата, че това мислене действително може да се издигне в духовните светове.
Обаче според гностиците не беше така.
Това мислене принадлежи към тридесет и първия еон, към физическия свят, така казваха гностиците. Така щото първо не само сетивно възприемащият, а също и мислещият човек беше поставен вън от тридесетте Еона, които могат да бъдат виждани степенувано нагоре чрез духовното развитие и които се представят във все по-голямо и по-голямо съвършенство.
към текста >>
Това мислене принадлежи към тридесет и първия еон, към физическия свят, така казваха г
нос
тиците.
Ние получаваме една представа за това, което се разбира с този свят на еоните едвам тогава, когато си кажем ясно и отчетливо: Не само това, което сетивата възприемат, което ти наричаш твоя свят около тебе, принадлежи към тридесет и първия свят; а също и това, което ти произвеждаш като физически човек с твоите мисли като обяснения на този свят, принадлежи на тази тридесет и първа степен. Ще бъде още лесно човек да се помири с един духовен светоглед, когато се казва: ето на, външният свят е без съмнения една майа, една илюзия, обаче чрез нашето мислене ние проникваме в духовния свят, и когато след това той има надеждата, че това мислене действително може да се издигне в духовните светове. Обаче според гностиците не беше така.
Това мислене принадлежи към тридесет и първия еон, към физическия свят, така казваха гностиците.
Така щото първо не само сетивно възприемащият, а също и мислещият човек беше поставен вън от тридесетте Еона, които могат да бъдат виждани степенувано нагоре чрез духовното развитие и които се представят във все по-голямо и по-голямо съвършенство.
към текста >>
Обаче този беше възгледът на г
нос
тиците.
Обаче този беше възгледът на гностиците.
И след това те си казваха: "Какво е всъщност положението в този свят ? "
към текста >>
И след това те си казваха: "Какво е всъщ
нос
т положението в този свят ?
Обаче този беше възгледът на гностиците.
И след това те си казваха: "Какво е всъщност положението в този свят ?
"
към текста >>
Тогава си казваше г
нос
тикът, човек трябва да насочи поглед върху най-долния, обаче още не чисто духовен Еон.
Искаме за момент да се абстрахираме от това, което ние самите казахме върху този свят в смисъла на началото на 20-то столетие. Това, което сега казвам, не трябва да бъде представено за нас като един убеждаващ свят на идеите. В Антропософията на 20-то столетие Гнозисът трябва да бъде самопонятно победен -, но сега искаме да се пренесем в този Гнозис. Заобикалящият ни свят, също и това, което човек може да мисли върху него, защо този свят е изключен от тридесетте Еона?
Тогава си казваше гностикът, човек трябва да насочи поглед върху най-долния, обаче още не чисто духовен Еон.
Какво съществува там? Там съществува божествената София, божествената Мъдрост. Произхождаща по духовен начин през 29-те степени, тя гледаше нагоре до най-висшия Еон в духовния свят, до тази редица от духовни Същества или Светове. Обаче един ден, един миров ден, на нея и стана ясно, че трябва да отдели от себе си нещо, ако искаше да получи ясен поглед в духовния свят на Еоните. И тя отдели от себе си онова, което съществуваше в нея като горещо желание.
към текста >>
Далече, далече намиращо се в света на Еоните си представяше Гнозисът, създадено от чистата духов
нос
т на Еоните това, което г
нос
тиците наричаха Синът на Праотеца, а също и това, което те наричаха чистият Дух Святи.
И тя отдели от себе си онова, което съществуваше в нея като горещо желание. И това, което от сега нататък не се намира в нея, в тази божествена София, в тази божествена Мъдрост, то скита и блуждае сега вече в света на пространството, прониква всяко ставане, всяко развитие в света на пространството. То не живее само в сетивното възприятие, то живее също в човешкото мислене, живее с копнежа да се върне обратно в духовния свят, живее обаче изхвърлено в човешките души. Един вид като другата страна, като образ и подобие, обаче като захвърлен във външния свят образ и подобие на божествената София живее горещото желание, което е захвърлено във всичко, прониквайки света: Ахамод... Когато гледаше твоя свят, без да се издигнеш в духовните светове, ти гледаш в изпълнения с горещо желание свят, в света изпълнен с Ахамод. Понеже този свят е един свят изпълнен с горещи желания, затова отначало в него не може да се представи нищо, което се получава като изглед в света на Еоните.
Далече, далече намиращо се в света на Еоните си представяше Гнозисът, създадено от чистата духовност на Еоните това, което гностиците наричаха Синът на Праотеца, а също и това, което те наричаха чистият Дух Святи.
Така щото ние имаме в тях една друга редица на поколенията, една друга редица на развитието отколкото тази която след това доведе до божествената София. Както във физическия живот в течението на размножението се отделят поколенията, така веднъж в течението на Еоните се отдели на една висока степен на духовния свят едно друго течение, течението на произхождащите от Праотца духовен Син и Дух Святи. Така щото ние имаме течение в света на Еоните това, което от една страна доведе до божествената София, а от друга страна до духовния Син и до Святия Дух. Когато човек се издигне нагоре през Еоните, той среща веднъж един Еон, от който от една страна произхожда редицата синове, която след това доведе до божествената Мъдрост, както от другата страна редицата синове, от която произхождат Синът Божи и Светият Дух. След това стигаме нагоре до Бога Отца и до Мълчанието.
към текста >>
Това чувство на отделе
нос
т от божествения свят на Еоните, това чувство на душата да не бъде тя в божествено-духовното, това според г
нос
тиците се чувствува като материалния свят.
Но чрез това, че човешката душа е поставена заедно с Ахамод в материалния свят, чрез това в нея живее в смисъла на Гнозиса копнежът за духовния свят, в нея живее преди всичко копнежът за божествената София, за божествената Мъдрост, от която обаче е отделена поради това, че е изпълнена с Ахамод.
Това чувство на отделеност от божествения свят на Еоните, това чувство на душата да не бъде тя в божествено-духовното, това според гностиците се чувствува като материалния свят.
И произхождащо от божествено-духовния свят, обаче свързано с Ахамод, се явява за Гнозиса това, което бихме могли да наречем, позовавайки се на гръцкия език, строител на световете, Демиургосът. Този Демиургос, този Строител на Световете е същинският Творец и подържател на това, което е проникнато от Ахамод и от материалното естество. В неговия свят са заплетени човешките души. Човешките души са заплетени първо с техния копнеж за божествената София, и в света на Еоните се явява чисто божествено-духовно, като в далечината Синът Божи и Духът Свети, обаче само за този, който в смисъла на Гнозиса се издига над всичко това, в което е въплътен Ахамод, блуждаещото в пространството горещо желание.
към текста >>
Това е едно важно понятие на г
нос
тиците, че Ахамод, както той живее в човешките души, видя в далечното минало Божията Светлина, която скоро отново изчезна за него.
Защо в душите, които са поставени в света на Ахамод, живее копнежът? Защо след отделянето от божествено-духовния свят те изпитват копнежа за божествено-духовния свят? Гнизисът си поставяше също и този въпрос и казваше: Ахамод е изхвърлен от божествената Мъдрост, от божествената София, обаче преди да стане напълно този материален свят, в който човекът живее сега, той получи като едно последно озарение една светлина от Сина Божи, която скоро отново изчезна.
Това е едно важно понятие на гностиците, че Ахамод, както той живее в човешките души, видя в далечното минало Божията Светлина, която скоро отново изчезна за него.
Обаче споменът живее сега в човешките души, колкото и много да са заплетените в материалния свят.. "В света на Ахамод живея аз", така би могла да каже една такава душа в материалния свят. Аз съм облечен в едно тяло, което е взето от този материален свят; обаче когато се вглъбя вътре в себе си, в мене оживява един спомен. Това, което ме държи обвързана в материалния свят, копнее за божествената София, за божествената Мъдрост, защото съществото Ахамод, което живее в мене, е било някога озарено от Сина Божи, който живее в света на Еоните." Нека си изясним това настроение на една душа, която е била така да се каже една душа на ученик на гностиците. Такива души са живели; те не са едно хипотетично построение, а са живели. И изследователите на историята, които гледат нещата с разбиране, ще се убедят чрез външните документи, че множество такива души са живели в онова време, за което именно говорим.
към текста >>
Това, което ме държи обвързана в материалния свят, копнее за божествената София, за божествената Мъдрост, защото съществото Ахамод, което живее в мене, е било някога озарено от Сина Божи, който живее в света на Еоните." Нека си изясним това настроение на една душа, която е била така да се каже една душа на ученик на г
нос
тиците.
Защо след отделянето от божествено-духовния свят те изпитват копнежа за божествено-духовния свят? Гнизисът си поставяше също и този въпрос и казваше: Ахамод е изхвърлен от божествената Мъдрост, от божествената София, обаче преди да стане напълно този материален свят, в който човекът живее сега, той получи като едно последно озарение една светлина от Сина Божи, която скоро отново изчезна. Това е едно важно понятие на гностиците, че Ахамод, както той живее в човешките души, видя в далечното минало Божията Светлина, която скоро отново изчезна за него. Обаче споменът живее сега в човешките души, колкото и много да са заплетените в материалния свят.. "В света на Ахамод живея аз", така би могла да каже една такава душа в материалния свят. Аз съм облечен в едно тяло, което е взето от този материален свят; обаче когато се вглъбя вътре в себе си, в мене оживява един спомен.
Това, което ме държи обвързана в материалния свят, копнее за божествената София, за божествената Мъдрост, защото съществото Ахамод, което живее в мене, е било някога озарено от Сина Божи, който живее в света на Еоните." Нека си изясним това настроение на една душа, която е била така да се каже една душа на ученик на гностиците.
Такива души са живели; те не са едно хипотетично построение, а са живели. И изследователите на историята, които гледат нещата с разбиране, ще се убедят чрез външните документи, че множество такива души са живели в онова време, за което именно говорим.
към текста >>
Ние гледаме снизходително към тези г
нос
тически, на истина очарователни детски души!
Не е безполезно да си изясним веднъж, защо хората на настоящото време са така много противни на това, което току що казах. Какво ще има да каже един много умен човек на настоящето върху Гнозиса? Ние трябваше да чуем, че даже богословието на апостол Павла се чувствува от днешните хора като едно равинистично умуване, като нещо, което е много щекотливо и затова то не заслужава с него да се занимава един монист, който така гордо гледа в света и обгръща този свят с простото понятие на развитието или с още по-простото понятие на енергията, като казва: Сега ние най-после сме станали мъже, добили сме понятията, с помощта на които построяваме един енергетичен светоглед и гледаме назад към тези деца, които преди столетия са построили от тяхната детинщина техния Гнозис измислили са всякакъв вид духове, тридесет Еона. Така постъпва играещата детска душа на човечеството. Възмъжалата днес душа е далече над една такава игра с нейния велик монизъм на настоящото.
Ние гледаме снизходително към тези гностически, на истина очарователни детски души!
Такова е именно днес настроението и това настроение не ще може да бъде лесно поучено. Бихме могли без съмнение да му кажем: Да, един гностик, който би стоял днес пред тебе с неговата родена от Гнозиса душа, би си позволил също да ти каже своя възглед и тогава той би говорил така: Аз разбирам много добре, че ти си станал така горделив, така високомерен с твоята мисъл за развитието, за енергията; но това иде от там, че твоят мисловен живот е станал много груб, много прост, много първобитен, че ти се задоволяваш от твоята мъгла с най-абстрактните мисли. Ти изговаряш думите развитие и енергия и вярваш, че притежаваш нещо. Ти не можеш да вникнеш с твоя поглед в онзи тънък духовен живот, който прониква до това, което се издига в тридесет степени над това, което ти имаш.
към текста >>
Бихме могли без съмнение да му кажем: Да, един г
нос
тик, който би стоял днес пред тебе с неговата родена от Гнозиса душа, би си позволил също да ти каже своя възглед и тогава той би говорил така: Аз разбирам много добре, че ти си станал така горделив, така високомерен с твоята мисъл за развитието, за енергията; но това иде от там, че твоят мисловен живот е станал много груб, много прост, много първобитен, че ти се задоволяваш от твоята мъгла с най-абстрактните мисли.
Ние трябваше да чуем, че даже богословието на апостол Павла се чувствува от днешните хора като едно равинистично умуване, като нещо, което е много щекотливо и затова то не заслужава с него да се занимава един монист, който така гордо гледа в света и обгръща този свят с простото понятие на развитието или с още по-простото понятие на енергията, като казва: Сега ние най-после сме станали мъже, добили сме понятията, с помощта на които построяваме един енергетичен светоглед и гледаме назад към тези деца, които преди столетия са построили от тяхната детинщина техния Гнозис измислили са всякакъв вид духове, тридесет Еона. Така постъпва играещата детска душа на човечеството. Възмъжалата днес душа е далече над една такава игра с нейния велик монизъм на настоящото. Ние гледаме снизходително към тези гностически, на истина очарователни детски души! Такова е именно днес настроението и това настроение не ще може да бъде лесно поучено.
Бихме могли без съмнение да му кажем: Да, един гностик, който би стоял днес пред тебе с неговата родена от Гнозиса душа, би си позволил също да ти каже своя възглед и тогава той би говорил така: Аз разбирам много добре, че ти си станал така горделив, така високомерен с твоята мисъл за развитието, за енергията; но това иде от там, че твоят мисловен живот е станал много груб, много прост, много първобитен, че ти се задоволяваш от твоята мъгла с най-абстрактните мисли.
Ти изговаряш думите развитие и енергия и вярваш, че притежаваш нещо. Ти не можеш да вникнеш с твоя поглед в онзи тънък духовен живот, който прониква до това, което се издига в тридесет степени над това, което ти имаш.
към текста >>
За нас обаче, обични приятели, противополож
нос
тта, контрастът, който поставих пред Вас в началото на днешното разглеждане, става чрез това още по-рязък.
За нас обаче, обични приятели, противоположността, контрастът, който поставих пред Вас в началото на днешното разглеждане, става чрез това още по-рязък.
От една страна виждаме нашето време с неговите много груби примитивни понятия, а от друга страна виждаме този Гнозис. И ние току що обяснихме, какви безкрайно сложни понятия използува този Гнозис тридесет Еона -, за да намери в течението на тяхното развитие Сина Божи и Светия Дух и да намери в душата копнежа за божествената София, за Сина Божи и за Святия Дух. Тогава ние се запитваме: Да, от това, което е станало в гръцко-римското време като задълбочаване на мисълта, не е ли произлязло онова, което ние днес имаме, с което сме стигнали така блестящо далече в нашите мисли за развитието и за енергията? И не поглеждаме ли ние като към нещо фактически чуждо, към този Гнозис с неговите сложни понятия, които са така несимпатични на съвременните хора? Не са ли това огромни противоречия?
към текста >>
Все пак, когато днес разгледаме това с помощта на това, което Антропософията трябва да ни даде, безсилни всъщ
нос
т да разберем, какво трябва да означава звездата, от която сме отделени чрез три свята, и когато запитаме при г
нос
тиците: разбрали ли са те това, което е станало тогава в историческото развитие на човечеството?...
И не поглеждаме ли ние като към нещо фактически чуждо, към този Гнозис с неговите сложни понятия, които са така несимпатични на съвременните хора? Не са ли това огромни противоречия? Да, това са действително такива огромни противоречия. И противоречието, което идва от тук и заляга така подтикващо върху нашите души, става все по-голямо, когато сега отново размисли обратно върху това, което казахме върху ясновидски настроената душа: че тя може да се пренесе в мисловния свят на гърците и римляните и вижда тогава света със звездата, за която говорихме. И разпръснато навсякъде в това задълбочаване на гръцката мисъл ние намираме онова задълбочаване, което Гнозисът представлява.
Все пак, когато днес разгледаме това с помощта на това, което Антропософията трябва да ни даде, безсилни всъщност да разберем, какво трябва да означава звездата, от която сме отделени чрез три свята, и когато запитаме при гностиците: разбрали ли са те това, което е станало тогава в историческото развитие на човечеството?...
Тогава и ние, които стоим на почвата на Антропософията, не можем да получим отговора от гностиците, защото този отговор не би могъл да ни задоволи; той не би могъл да донесе никаква светлина в това, което днес се предлага на погледа на ясновидеца. С това разглеждане аз не бих искал да съм Ви дал днес едно обяснение върху нещо. Колкото повече почувствувате, че това, което казах, не е никакво обяснение, колкото повече почувствувате, че всъщност аз поставих пред Вас противоречие над противоречие и само едно окултно възприятие, това на звездата, което Ви показах, толкова по-добре ще сте ме разбрали днес. Че сте наясно върху това, че в света се е появило нещо в началото на наше то летоброене, от което човешкото разбиране е било твърде, твърде далече и въпреки това е било произведено от него, това бих искал аз с удоволствие Вие да почувствувате. Че епохата на изходната точка на нашето летоброене е една велика загадка, това бих искал да почувствувате.
към текста >>
Тогава и ние, които стоим на почвата на Антропософията, не можем да получим отговора от г
нос
тиците, защото този отговор не би могъл да ни задоволи; той не би могъл да донесе никаква светлина в това, което днес се предлага на погледа на ясновидеца.
Не са ли това огромни противоречия? Да, това са действително такива огромни противоречия. И противоречието, което идва от тук и заляга така подтикващо върху нашите души, става все по-голямо, когато сега отново размисли обратно върху това, което казахме върху ясновидски настроената душа: че тя може да се пренесе в мисловния свят на гърците и римляните и вижда тогава света със звездата, за която говорихме. И разпръснато навсякъде в това задълбочаване на гръцката мисъл ние намираме онова задълбочаване, което Гнозисът представлява. Все пак, когато днес разгледаме това с помощта на това, което Антропософията трябва да ни даде, безсилни всъщност да разберем, какво трябва да означава звездата, от която сме отделени чрез три свята, и когато запитаме при гностиците: разбрали ли са те това, което е станало тогава в историческото развитие на човечеството?...
Тогава и ние, които стоим на почвата на Антропософията, не можем да получим отговора от гностиците, защото този отговор не би могъл да ни задоволи; той не би могъл да донесе никаква светлина в това, което днес се предлага на погледа на ясновидеца.
С това разглеждане аз не бих искал да съм Ви дал днес едно обяснение върху нещо. Колкото повече почувствувате, че това, което казах, не е никакво обяснение, колкото повече почувствувате, че всъщност аз поставих пред Вас противоречие над противоречие и само едно окултно възприятие, това на звездата, което Ви показах, толкова по-добре ще сте ме разбрали днес. Че сте наясно върху това, че в света се е появило нещо в началото на наше то летоброене, от което човешкото разбиране е било твърде, твърде далече и въпреки това е било произведено от него, това бих искал аз с удоволствие Вие да почувствувате. Че епохата на изходната точка на нашето летоброене е една велика загадка, това бих искал да почувствувате. Бих искал да имате едно чувство за това, че в развитието на човечеството става нещо, което в гръцко-римския свят се проявява като нещо, което е едно задълбочаване на мисълта или като едно откриване на мисълта, и че първичните причини за това са дълбоко загадъчни.
към текста >>
Колкото повече почувствувате, че това, което казах, не е никакво обяснение, колкото повече почувствувате, че всъщ
нос
т аз поставих пред Вас противоречие над противоречие и само едно окултно възприятие, това на звездата, което Ви показах, толкова по-добре ще сте ме разбрали днес.
И противоречието, което идва от тук и заляга така подтикващо върху нашите души, става все по-голямо, когато сега отново размисли обратно върху това, което казахме върху ясновидски настроената душа: че тя може да се пренесе в мисловния свят на гърците и римляните и вижда тогава света със звездата, за която говорихме. И разпръснато навсякъде в това задълбочаване на гръцката мисъл ние намираме онова задълбочаване, което Гнозисът представлява. Все пак, когато днес разгледаме това с помощта на това, което Антропософията трябва да ни даде, безсилни всъщност да разберем, какво трябва да означава звездата, от която сме отделени чрез три свята, и когато запитаме при гностиците: разбрали ли са те това, което е станало тогава в историческото развитие на човечеството?... Тогава и ние, които стоим на почвата на Антропософията, не можем да получим отговора от гностиците, защото този отговор не би могъл да ни задоволи; той не би могъл да донесе никаква светлина в това, което днес се предлага на погледа на ясновидеца. С това разглеждане аз не бих искал да съм Ви дал днес едно обяснение върху нещо.
Колкото повече почувствувате, че това, което казах, не е никакво обяснение, колкото повече почувствувате, че всъщност аз поставих пред Вас противоречие над противоречие и само едно окултно възприятие, това на звездата, което Ви показах, толкова по-добре ще сте ме разбрали днес.
Че сте наясно върху това, че в света се е появило нещо в началото на наше то летоброене, от което човешкото разбиране е било твърде, твърде далече и въпреки това е било произведено от него, това бих искал аз с удоволствие Вие да почувствувате. Че епохата на изходната точка на нашето летоброене е една велика загадка, това бих искал да почувствувате. Бих искал да имате едно чувство за това, че в развитието на човечеството става нещо, което в гръцко-римския свят се проявява като нещо, което е едно задълбочаване на мисълта или като едно откриване на мисълта, и че първичните причини за това са дълбоко загадъчни. Вие можете да потърсите в скритите светове това, което в илюзията, в майя на физическия-сетивен свят се явява като задълбочаване на гръцко-римската мисъл. И с днешните обяснения аз исках да дам не една идея, не едно истинско обяснение за това, което стои пред нас, а изтъкването на една загадка, която след това ще продължи и утре вечер.
към текста >>
24.
2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Ако още веднъж извикаме в съзнанието си мислите на вчерашното разглеждане, ние можем да го резюмираме в думите, че епохата в началото на нашето летоброене, изхождайки от съкровището на своята мъдрост, е положила всички възможни усилия да разбере Тайната на Голгота и при това предприятие тази мъдрост е срещнала най-големите труд
нос
ти.
Ако още веднъж извикаме в съзнанието си мислите на вчерашното разглеждане, ние можем да го резюмираме в думите, че епохата в началото на нашето летоброене, изхождайки от съкровището на своята мъдрост, е положила всички възможни усилия да разбере Тайната на Голгота и при това предприятие тази мъдрост е срещнала най-големите трудности.
Ние трябва да се задържим още малко върху това явление, защото без истинското разбиране на това, което е станало чрез Тайната на Голгота, без разбирането на това явление би било невъзможно да хвърлим светлина върху един важен факт на по-късните столетия: явяването на идеята за Граала, за която ще говорим с няколко думи във връзка с разгледания от нас въпрос. Именно когато насочим поглед върху най-важната, най-пълната с мъдрост насока на епохата от началото на нашето летоброене, можем да видим в смисъла на вчерашните изложения от една страна, колко дълбоко проникващи, колко величествено гениални бяха идеите на тази епоха, за да поставят в една мощна картина на света Сина Божи. Обаче когато насочим поглед само върху онова, което ни беше възможно да намерим още днес от духовната Летопис на времената върху тази Тайна на Голгота, ние трябва все пак да кажем: С понятията и идеите на гностиците не може да се направи нищо за решението на великата загадка. И това виждаме особено добре, когато насочим поглед върху някои представи, които гностиците са си образували върху явяването на Христос в Исуса от Назарет. Имаше такива гностици, които на основата на Гнозиса си казваха: Да, това Христово Същество е едно Същество издигащо се над всичко земно, коренящо се в духовните царства Същество; такова едно Същество може да се задържи само временно в едно тяло, което е едно човешко тяло, каквото е тялото на Исуса от На зарет.
към текста >>
Обаче когато насочим поглед само върху онова, което ни беше възможно да намерим още днес от духовната Летопис на времената върху тази Тайна на Голгота, ние трябва все пак да кажем: С понятията и идеите на г
нос
тиците не може да се направи нищо за решението на великата загадка.
Ако още веднъж извикаме в съзнанието си мислите на вчерашното разглеждане, ние можем да го резюмираме в думите, че епохата в началото на нашето летоброене, изхождайки от съкровището на своята мъдрост, е положила всички възможни усилия да разбере Тайната на Голгота и при това предприятие тази мъдрост е срещнала най-големите трудности. Ние трябва да се задържим още малко върху това явление, защото без истинското разбиране на това, което е станало чрез Тайната на Голгота, без разбирането на това явление би било невъзможно да хвърлим светлина върху един важен факт на по-късните столетия: явяването на идеята за Граала, за която ще говорим с няколко думи във връзка с разгледания от нас въпрос. Именно когато насочим поглед върху най-важната, най-пълната с мъдрост насока на епохата от началото на нашето летоброене, можем да видим в смисъла на вчерашните изложения от една страна, колко дълбоко проникващи, колко величествено гениални бяха идеите на тази епоха, за да поставят в една мощна картина на света Сина Божи.
Обаче когато насочим поглед само върху онова, което ни беше възможно да намерим още днес от духовната Летопис на времената върху тази Тайна на Голгота, ние трябва все пак да кажем: С понятията и идеите на гностиците не може да се направи нищо за решението на великата загадка.
И това виждаме особено добре, когато насочим поглед върху някои представи, които гностиците са си образували върху явяването на Христос в Исуса от Назарет. Имаше такива гностици, които на основата на Гнозиса си казваха: Да, това Христово Същество е едно Същество издигащо се над всичко земно, коренящо се в духовните царства Същество; такова едно Същество може да се задържи само временно в едно тяло, което е едно човешко тяло, каквото е тялото на Исуса от На зарет. Тези гностици, които си казваха така, бяха налучкали това, което ние днес отново и отново трябва да подчертаваме: че е правилно, че Христос е обитавал в тялото на Исуса от Назарет временно, преходно в течение на три години. Но сега гностиците не можеха да си обяснят, как Христовото Същество е живяло в тялото на Исуса от Назарет. Защото първо на гностиците не им беше ясна тайната на самото това тяло на Исуса от Назарет; те не знаеха, че в това тяло живееше Азът на Заратустра, че трите тела /физическо, етерно и астрално тяло/ на Исуса от Назарет бяха такива, че в тяхното съчетание те представляваха едно човешко вещество, което по-рано не е било никога въплътено на Земята в плът.
към текста >>
И това виждаме особено добре, когато насочим поглед върху някои представи, които г
нос
тиците са си образували върху явяването на Христос в Исуса от Назарет.
Ако още веднъж извикаме в съзнанието си мислите на вчерашното разглеждане, ние можем да го резюмираме в думите, че епохата в началото на нашето летоброене, изхождайки от съкровището на своята мъдрост, е положила всички възможни усилия да разбере Тайната на Голгота и при това предприятие тази мъдрост е срещнала най-големите трудности. Ние трябва да се задържим още малко върху това явление, защото без истинското разбиране на това, което е станало чрез Тайната на Голгота, без разбирането на това явление би било невъзможно да хвърлим светлина върху един важен факт на по-късните столетия: явяването на идеята за Граала, за която ще говорим с няколко думи във връзка с разгледания от нас въпрос. Именно когато насочим поглед върху най-важната, най-пълната с мъдрост насока на епохата от началото на нашето летоброене, можем да видим в смисъла на вчерашните изложения от една страна, колко дълбоко проникващи, колко величествено гениални бяха идеите на тази епоха, за да поставят в една мощна картина на света Сина Божи. Обаче когато насочим поглед само върху онова, което ни беше възможно да намерим още днес от духовната Летопис на времената върху тази Тайна на Голгота, ние трябва все пак да кажем: С понятията и идеите на гностиците не може да се направи нищо за решението на великата загадка.
И това виждаме особено добре, когато насочим поглед върху някои представи, които гностиците са си образували върху явяването на Христос в Исуса от Назарет.
Имаше такива гностици, които на основата на Гнозиса си казваха: Да, това Христово Същество е едно Същество издигащо се над всичко земно, коренящо се в духовните царства Същество; такова едно Същество може да се задържи само временно в едно тяло, което е едно човешко тяло, каквото е тялото на Исуса от На зарет. Тези гностици, които си казваха така, бяха налучкали това, което ние днес отново и отново трябва да подчертаваме: че е правилно, че Христос е обитавал в тялото на Исуса от Назарет временно, преходно в течение на три години. Но сега гностиците не можеха да си обяснят, как Христовото Същество е живяло в тялото на Исуса от Назарет. Защото първо на гностиците не им беше ясна тайната на самото това тяло на Исуса от Назарет; те не знаеха, че в това тяло живееше Азът на Заратустра, че трите тела /физическо, етерно и астрално тяло/ на Исуса от Назарет бяха такива, че в тяхното съчетание те представляваха едно човешко вещество, което по-рано не е било никога въплътено на Земята в плът. Гностиците не можеха да обгърнат с поглед цялото отношение на Христос към двете момчета Исус.
към текста >>
Имаше такива г
нос
тици, които на основата на Гнозиса си казваха: Да, това Христово Същество е едно Същество издигащо се над всичко земно, коренящо се в духовните царства Същество; такова едно Същество може да се задържи само временно в едно тяло, което е едно човешко тяло, каквото е тялото на Исуса от На зарет.
Ако още веднъж извикаме в съзнанието си мислите на вчерашното разглеждане, ние можем да го резюмираме в думите, че епохата в началото на нашето летоброене, изхождайки от съкровището на своята мъдрост, е положила всички възможни усилия да разбере Тайната на Голгота и при това предприятие тази мъдрост е срещнала най-големите трудности. Ние трябва да се задържим още малко върху това явление, защото без истинското разбиране на това, което е станало чрез Тайната на Голгота, без разбирането на това явление би било невъзможно да хвърлим светлина върху един важен факт на по-късните столетия: явяването на идеята за Граала, за която ще говорим с няколко думи във връзка с разгледания от нас въпрос. Именно когато насочим поглед върху най-важната, най-пълната с мъдрост насока на епохата от началото на нашето летоброене, можем да видим в смисъла на вчерашните изложения от една страна, колко дълбоко проникващи, колко величествено гениални бяха идеите на тази епоха, за да поставят в една мощна картина на света Сина Божи. Обаче когато насочим поглед само върху онова, което ни беше възможно да намерим още днес от духовната Летопис на времената върху тази Тайна на Голгота, ние трябва все пак да кажем: С понятията и идеите на гностиците не може да се направи нищо за решението на великата загадка. И това виждаме особено добре, когато насочим поглед върху някои представи, които гностиците са си образували върху явяването на Христос в Исуса от Назарет.
Имаше такива гностици, които на основата на Гнозиса си казваха: Да, това Христово Същество е едно Същество издигащо се над всичко земно, коренящо се в духовните царства Същество; такова едно Същество може да се задържи само временно в едно тяло, което е едно човешко тяло, каквото е тялото на Исуса от На зарет.
Тези гностици, които си казваха така, бяха налучкали това, което ние днес отново и отново трябва да подчертаваме: че е правилно, че Христос е обитавал в тялото на Исуса от Назарет временно, преходно в течение на три години. Но сега гностиците не можеха да си обяснят, как Христовото Същество е живяло в тялото на Исуса от Назарет. Защото първо на гностиците не им беше ясна тайната на самото това тяло на Исуса от Назарет; те не знаеха, че в това тяло живееше Азът на Заратустра, че трите тела /физическо, етерно и астрално тяло/ на Исуса от Назарет бяха такива, че в тяхното съчетание те представляваха едно човешко вещество, което по-рано не е било никога въплътено на Земята в плът. Гностиците не можеха да обгърнат с поглед цялото отношение на Христос към двете момчета Исус. Ето защо те никога не можеха да се задоволят с това, което можеха да кажат, или поне на техните последователи скоро им се виждаше незадоволително това, което те можеха да кажат върху временното пребиваване на Христос в тялото на Исуса от Назарет.
към текста >>
Тези г
нос
тици, които си казваха така, бяха налучкали това, което ние днес отново и отново трябва да подчертаваме: че е правилно, че Христос е обитавал в тялото на Исуса от Назарет временно, преходно в течение на три години.
Ние трябва да се задържим още малко върху това явление, защото без истинското разбиране на това, което е станало чрез Тайната на Голгота, без разбирането на това явление би било невъзможно да хвърлим светлина върху един важен факт на по-късните столетия: явяването на идеята за Граала, за която ще говорим с няколко думи във връзка с разгледания от нас въпрос. Именно когато насочим поглед върху най-важната, най-пълната с мъдрост насока на епохата от началото на нашето летоброене, можем да видим в смисъла на вчерашните изложения от една страна, колко дълбоко проникващи, колко величествено гениални бяха идеите на тази епоха, за да поставят в една мощна картина на света Сина Божи. Обаче когато насочим поглед само върху онова, което ни беше възможно да намерим още днес от духовната Летопис на времената върху тази Тайна на Голгота, ние трябва все пак да кажем: С понятията и идеите на гностиците не може да се направи нищо за решението на великата загадка. И това виждаме особено добре, когато насочим поглед върху някои представи, които гностиците са си образували върху явяването на Христос в Исуса от Назарет. Имаше такива гностици, които на основата на Гнозиса си казваха: Да, това Христово Същество е едно Същество издигащо се над всичко земно, коренящо се в духовните царства Същество; такова едно Същество може да се задържи само временно в едно тяло, което е едно човешко тяло, каквото е тялото на Исуса от На зарет.
Тези гностици, които си казваха така, бяха налучкали това, което ние днес отново и отново трябва да подчертаваме: че е правилно, че Христос е обитавал в тялото на Исуса от Назарет временно, преходно в течение на три години.
Но сега гностиците не можеха да си обяснят, как Христовото Същество е живяло в тялото на Исуса от Назарет. Защото първо на гностиците не им беше ясна тайната на самото това тяло на Исуса от Назарет; те не знаеха, че в това тяло живееше Азът на Заратустра, че трите тела /физическо, етерно и астрално тяло/ на Исуса от Назарет бяха такива, че в тяхното съчетание те представляваха едно човешко вещество, което по-рано не е било никога въплътено на Земята в плът. Гностиците не можеха да обгърнат с поглед цялото отношение на Христос към двете момчета Исус. Ето защо те никога не можеха да се задоволят с това, което можеха да кажат, или поне на техните последователи скоро им се виждаше незадоволително това, което те можеха да кажат върху временното пребиваване на Христос в тялото на Исуса от Назарет. Гностиците засягаха по свой на чин също раждането, начина на раждането на тази мощна тайна на развитието на човечеството.
към текста >>
Но сега г
нос
тиците не можеха да си обяснят, как Христовото Същество е живяло в тялото на Исуса от Назарет.
Именно когато насочим поглед върху най-важната, най-пълната с мъдрост насока на епохата от началото на нашето летоброене, можем да видим в смисъла на вчерашните изложения от една страна, колко дълбоко проникващи, колко величествено гениални бяха идеите на тази епоха, за да поставят в една мощна картина на света Сина Божи. Обаче когато насочим поглед само върху онова, което ни беше възможно да намерим още днес от духовната Летопис на времената върху тази Тайна на Голгота, ние трябва все пак да кажем: С понятията и идеите на гностиците не може да се направи нищо за решението на великата загадка. И това виждаме особено добре, когато насочим поглед върху някои представи, които гностиците са си образували върху явяването на Христос в Исуса от Назарет. Имаше такива гностици, които на основата на Гнозиса си казваха: Да, това Христово Същество е едно Същество издигащо се над всичко земно, коренящо се в духовните царства Същество; такова едно Същество може да се задържи само временно в едно тяло, което е едно човешко тяло, каквото е тялото на Исуса от На зарет. Тези гностици, които си казваха така, бяха налучкали това, което ние днес отново и отново трябва да подчертаваме: че е правилно, че Христос е обитавал в тялото на Исуса от Назарет временно, преходно в течение на три години.
Но сега гностиците не можеха да си обяснят, как Христовото Същество е живяло в тялото на Исуса от Назарет.
Защото първо на гностиците не им беше ясна тайната на самото това тяло на Исуса от Назарет; те не знаеха, че в това тяло живееше Азът на Заратустра, че трите тела /физическо, етерно и астрално тяло/ на Исуса от Назарет бяха такива, че в тяхното съчетание те представляваха едно човешко вещество, което по-рано не е било никога въплътено на Земята в плът. Гностиците не можеха да обгърнат с поглед цялото отношение на Христос към двете момчета Исус. Ето защо те никога не можеха да се задоволят с това, което можеха да кажат, или поне на техните последователи скоро им се виждаше незадоволително това, което те можеха да кажат върху временното пребиваване на Христос в тялото на Исуса от Назарет. Гностиците засягаха по свой на чин също раждането, начина на раждането на тази мощна тайна на развитието на човечеството. Те знаеха добре, че онова, което направи необходимо явяването на Христос на Земята, е свързано с минаването през плътското зачатие; но те не можеха да се справят с това, как да доведат майката на Исуса от Назарет в отношение с раждането на Христа-Исуса, това те не можеха да сторят напълно.
към текста >>
Защото първо на г
нос
тиците не им беше ясна тайната на самото това тяло на Исуса от Назарет; те не знаеха, че в това тяло живееше Азът на Заратустра, че трите тела /физическо, етерно и астрално тяло/ на Исуса от Назарет бяха такива, че в тяхното съчетание те представляваха едно човешко вещество, което по-рано не е било никога въплътено на Земята в плът.
Обаче когато насочим поглед само върху онова, което ни беше възможно да намерим още днес от духовната Летопис на времената върху тази Тайна на Голгота, ние трябва все пак да кажем: С понятията и идеите на гностиците не може да се направи нищо за решението на великата загадка. И това виждаме особено добре, когато насочим поглед върху някои представи, които гностиците са си образували върху явяването на Христос в Исуса от Назарет. Имаше такива гностици, които на основата на Гнозиса си казваха: Да, това Христово Същество е едно Същество издигащо се над всичко земно, коренящо се в духовните царства Същество; такова едно Същество може да се задържи само временно в едно тяло, което е едно човешко тяло, каквото е тялото на Исуса от На зарет. Тези гностици, които си казваха така, бяха налучкали това, което ние днес отново и отново трябва да подчертаваме: че е правилно, че Христос е обитавал в тялото на Исуса от Назарет временно, преходно в течение на три години. Но сега гностиците не можеха да си обяснят, как Христовото Същество е живяло в тялото на Исуса от Назарет.
Защото първо на гностиците не им беше ясна тайната на самото това тяло на Исуса от Назарет; те не знаеха, че в това тяло живееше Азът на Заратустра, че трите тела /физическо, етерно и астрално тяло/ на Исуса от Назарет бяха такива, че в тяхното съчетание те представляваха едно човешко вещество, което по-рано не е било никога въплътено на Земята в плът.
Гностиците не можеха да обгърнат с поглед цялото отношение на Христос към двете момчета Исус. Ето защо те никога не можеха да се задоволят с това, което можеха да кажат, или поне на техните последователи скоро им се виждаше незадоволително това, което те можеха да кажат върху временното пребиваване на Христос в тялото на Исуса от Назарет. Гностиците засягаха по свой на чин също раждането, начина на раждането на тази мощна тайна на развитието на човечеството. Те знаеха добре, че онова, което направи необходимо явяването на Христос на Земята, е свързано с минаването през плътското зачатие; но те не можеха да се справят с това, как да доведат майката на Исуса от Назарет в отношение с раждането на Христа-Исуса, това те не можеха да сторят напълно. И онези имаше също и такива които са се опитали да сторят това, те са били твърде малко разбрани.
към текста >>
Г
нос
тиците не можеха да обгърнат с поглед цялото отношение на Христос към двете момчета Исус.
И това виждаме особено добре, когато насочим поглед върху някои представи, които гностиците са си образували върху явяването на Христос в Исуса от Назарет. Имаше такива гностици, които на основата на Гнозиса си казваха: Да, това Христово Същество е едно Същество издигащо се над всичко земно, коренящо се в духовните царства Същество; такова едно Същество може да се задържи само временно в едно тяло, което е едно човешко тяло, каквото е тялото на Исуса от На зарет. Тези гностици, които си казваха така, бяха налучкали това, което ние днес отново и отново трябва да подчертаваме: че е правилно, че Христос е обитавал в тялото на Исуса от Назарет временно, преходно в течение на три години. Но сега гностиците не можеха да си обяснят, как Христовото Същество е живяло в тялото на Исуса от Назарет. Защото първо на гностиците не им беше ясна тайната на самото това тяло на Исуса от Назарет; те не знаеха, че в това тяло живееше Азът на Заратустра, че трите тела /физическо, етерно и астрално тяло/ на Исуса от Назарет бяха такива, че в тяхното съчетание те представляваха едно човешко вещество, което по-рано не е било никога въплътено на Земята в плът.
Гностиците не можеха да обгърнат с поглед цялото отношение на Христос към двете момчета Исус.
Ето защо те никога не можеха да се задоволят с това, което можеха да кажат, или поне на техните последователи скоро им се виждаше незадоволително това, което те можеха да кажат върху временното пребиваване на Христос в тялото на Исуса от Назарет. Гностиците засягаха по свой на чин също раждането, начина на раждането на тази мощна тайна на развитието на човечеството. Те знаеха добре, че онова, което направи необходимо явяването на Христос на Земята, е свързано с минаването през плътското зачатие; но те не можеха да се справят с това, как да доведат майката на Исуса от Назарет в отношение с раждането на Христа-Исуса, това те не можеха да сторят напълно. И онези имаше също и такива които са се опитали да сторят това, те са били твърде малко разбрани. Имало е също гностици, които поради току що изтъкнатите трудности отричаха напълно явяването на Христа на Земята в едно тяло от плът, които си представяха, че преди и след смъртта на Голгота по Земята е ходило само едно привидно тяло, следователно това, което бихме нарекли едно астрално тяло, което се е явило тук или там, което обаче не е било едно физическо тяло.
към текста >>
Г
нос
тиците засягаха по свой на чин също раждането, начина на раждането на тази мощна тайна на развитието на човечеството.
Тези гностици, които си казваха така, бяха налучкали това, което ние днес отново и отново трябва да подчертаваме: че е правилно, че Христос е обитавал в тялото на Исуса от Назарет временно, преходно в течение на три години. Но сега гностиците не можеха да си обяснят, как Христовото Същество е живяло в тялото на Исуса от Назарет. Защото първо на гностиците не им беше ясна тайната на самото това тяло на Исуса от Назарет; те не знаеха, че в това тяло живееше Азът на Заратустра, че трите тела /физическо, етерно и астрално тяло/ на Исуса от Назарет бяха такива, че в тяхното съчетание те представляваха едно човешко вещество, което по-рано не е било никога въплътено на Земята в плът. Гностиците не можеха да обгърнат с поглед цялото отношение на Христос към двете момчета Исус. Ето защо те никога не можеха да се задоволят с това, което можеха да кажат, или поне на техните последователи скоро им се виждаше незадоволително това, което те можеха да кажат върху временното пребиваване на Христос в тялото на Исуса от Назарет.
Гностиците засягаха по свой на чин също раждането, начина на раждането на тази мощна тайна на развитието на човечеството.
Те знаеха добре, че онова, което направи необходимо явяването на Христос на Земята, е свързано с минаването през плътското зачатие; но те не можеха да се справят с това, как да доведат майката на Исуса от Назарет в отношение с раждането на Христа-Исуса, това те не можеха да сторят напълно. И онези имаше също и такива които са се опитали да сторят това, те са били твърде малко разбрани. Имало е също гностици, които поради току що изтъкнатите трудности отричаха напълно явяването на Христа на Земята в едно тяло от плът, които си представяха, че преди и след смъртта на Голгота по Земята е ходило само едно привидно тяло, следователно това, което бихме нарекли едно астрално тяло, което се е явило тук или там, което обаче не е било едно физическо тяло. Понеже гностиците срещаха трудности в това, да стигнат до една представа, как Христос може да се съедини с едно тяло от плът, те си казваха, че Той въобще не се е съединил с едно такова тяло. Илюзия е било, когато хората са вярвали, че Христос е ходил по Земята в едно тяло от плът.
към текста >>
Имало е също г
нос
тици, които поради току що изтъкнатите труд
нос
ти отричаха напълно явяването на Христа на Земята в едно тяло от плът, които си представяха, че преди и след смъртта на Голгота по Земята е ходило само едно привидно тяло, следователно това, което бихме нарекли едно астрално тяло, което се е явило тук или там, което обаче не е било едно физическо тяло.
Гностиците не можеха да обгърнат с поглед цялото отношение на Христос към двете момчета Исус. Ето защо те никога не можеха да се задоволят с това, което можеха да кажат, или поне на техните последователи скоро им се виждаше незадоволително това, което те можеха да кажат върху временното пребиваване на Христос в тялото на Исуса от Назарет. Гностиците засягаха по свой на чин също раждането, начина на раждането на тази мощна тайна на развитието на човечеството. Те знаеха добре, че онова, което направи необходимо явяването на Христос на Земята, е свързано с минаването през плътското зачатие; но те не можеха да се справят с това, как да доведат майката на Исуса от Назарет в отношение с раждането на Христа-Исуса, това те не можеха да сторят напълно. И онези имаше също и такива които са се опитали да сторят това, те са били твърде малко разбрани.
Имало е също гностици, които поради току що изтъкнатите трудности отричаха напълно явяването на Христа на Земята в едно тяло от плът, които си представяха, че преди и след смъртта на Голгота по Земята е ходило само едно привидно тяло, следователно това, което бихме нарекли едно астрално тяло, което се е явило тук или там, което обаче не е било едно физическо тяло.
Понеже гностиците срещаха трудности в това, да стигнат до една представа, как Христос може да се съедини с едно тяло от плът, те си казваха, че Той въобще не се е съединил с едно такова тяло. Илюзия е било, когато хората са вярвали, че Христос е ходил по Земята в едно тяло от плът. Но също и този възглед не е намерил никакво признание. Така щото навсякъде виждаме, че гностици те са полагали усилия с техните понятия и идеи да овладеят исторически най-великия проблем на земното развитие, но че в известно отношение техните понятия и идеи не са били достатъчни за целта: те се оказаха някак си безсилни по отношение на това, което беше станало. Ние още ще има да говорим върху начина, по който апостол Павел се опита да се справи с този проблем.
към текста >>
Понеже г
нос
тиците срещаха труд
нос
ти в това, да стигнат до една представа, как Христос може да се съедини с едно тяло от плът, те си казваха, че Той въобще не се е съединил с едно такова тяло.
Ето защо те никога не можеха да се задоволят с това, което можеха да кажат, или поне на техните последователи скоро им се виждаше незадоволително това, което те можеха да кажат върху временното пребиваване на Христос в тялото на Исуса от Назарет. Гностиците засягаха по свой на чин също раждането, начина на раждането на тази мощна тайна на развитието на човечеството. Те знаеха добре, че онова, което направи необходимо явяването на Христос на Земята, е свързано с минаването през плътското зачатие; но те не можеха да се справят с това, как да доведат майката на Исуса от Назарет в отношение с раждането на Христа-Исуса, това те не можеха да сторят напълно. И онези имаше също и такива които са се опитали да сторят това, те са били твърде малко разбрани. Имало е също гностици, които поради току що изтъкнатите трудности отричаха напълно явяването на Христа на Земята в едно тяло от плът, които си представяха, че преди и след смъртта на Голгота по Земята е ходило само едно привидно тяло, следователно това, което бихме нарекли едно астрално тяло, което се е явило тук или там, което обаче не е било едно физическо тяло.
Понеже гностиците срещаха трудности в това, да стигнат до една представа, как Христос може да се съедини с едно тяло от плът, те си казваха, че Той въобще не се е съединил с едно такова тяло.
Илюзия е било, когато хората са вярвали, че Христос е ходил по Земята в едно тяло от плът. Но също и този възглед не е намерил никакво признание. Така щото навсякъде виждаме, че гностици те са полагали усилия с техните понятия и идеи да овладеят исторически най-великия проблем на земното развитие, но че в известно отношение техните понятия и идеи не са били достатъчни за целта: те се оказаха някак си безсилни по отношение на това, което беше станало. Ние още ще има да говорим върху начина, по който апостол Павел се опита да се справи с този проблем. Обаче първо ще бъде добре, ако си изясним, каква е била причината, че едно такова погрешно разбиране застава като една необходимост пред нас.
към текста >>
Така щото навсякъде виждаме, че г
нос
тици те са полагали усилия с техните понятия и идеи да овладеят исторически най-великия проблем на земното развитие, но че в известно отношение техните понятия и идеи не са били достатъчни за целта: те се оказаха някак си безсилни по отношение на това, което беше станало.
И онези имаше също и такива които са се опитали да сторят това, те са били твърде малко разбрани. Имало е също гностици, които поради току що изтъкнатите трудности отричаха напълно явяването на Христа на Земята в едно тяло от плът, които си представяха, че преди и след смъртта на Голгота по Земята е ходило само едно привидно тяло, следователно това, което бихме нарекли едно астрално тяло, което се е явило тук или там, което обаче не е било едно физическо тяло. Понеже гностиците срещаха трудности в това, да стигнат до една представа, как Христос може да се съедини с едно тяло от плът, те си казваха, че Той въобще не се е съединил с едно такова тяло. Илюзия е било, когато хората са вярвали, че Христос е ходил по Земята в едно тяло от плът. Но също и този възглед не е намерил никакво признание.
Така щото навсякъде виждаме, че гностици те са полагали усилия с техните понятия и идеи да овладеят исторически най-великия проблем на земното развитие, но че в известно отношение техните понятия и идеи не са били достатъчни за целта: те се оказаха някак си безсилни по отношение на това, което беше станало.
Ние още ще има да говорим върху начина, по който апостол Павел се опита да се справи с този проблем. Обаче първо ще бъде добре, ако си изясним, каква е била причината, че едно такова погрешно разбиране застава като една необходимост пред нас. Когато със средствата на духовното изследване си поставим редица въпроси и след това се опитваме да отговорим на тези въпроси, тогава ще ни стане бихме могли да кажем абстрактно ясно, коя е била причината. Това ще ни стане първо ясно в една абстрактна форма.
към текста >>
Можем например да запитаме: Ако епохата на Христа-Исуса е била толкова малко в състояние да разбере неговата същ
нос
т, би ли била една друга епоха в състояние да го разбере?
Можем например да запитаме: Ако епохата на Христа-Исуса е била толкова малко в състояние да разбере неговата същност, би ли била една друга епоха в състояние да го разбере?
Когато се пренесем обратно в душите на хората от различните епохи, като духовен изследовател ние стигаме до един странен резултат. Можем да се пренесем първо в душите на великите учители на древна Индия, на тогавашната индийска култура, която беше първата след Атлантската катастрофа. Както често пъти сме подчертавали това, ние се намираме там пред една заслужаваща най-дълбоко удивление обхватна и много дълбока, проникната навсякъде от ясновидски погледи мъдрост на свещените индийски Риши и на древността. Знаем, че в душите на тези велики Учители на тяхната епоха са се вляли мировите тайни, които в по-късни епохи са били изгубени за познаването на мъдростта. И когато с помощта на ясновидското съзнание се пренесем, доколкото това е възможно, в душата на един такъв велик учител на древна Индия, ние трябва да си кажем: Ако би било възможно, щото Христовото Същество да се яви тогава на Земята сред свещените Риши, тогава мъдростта на тези Риши би била до най-висока степен способна да разбере Христовото Същество; хората биха знаели, за какво се касае.
към текста >>
Както често пъти сме подчертавали това, ние се намираме там пред една заслужаваща най-дълбоко удивление обхватна и много дълбока, проникната навсякъде от ясновидски погледи мъдрост на свещените индийски Риши и на древ
нос
тта.
Можем например да запитаме: Ако епохата на Христа-Исуса е била толкова малко в състояние да разбере неговата същност, би ли била една друга епоха в състояние да го разбере? Когато се пренесем обратно в душите на хората от различните епохи, като духовен изследовател ние стигаме до един странен резултат. Можем да се пренесем първо в душите на великите учители на древна Индия, на тогавашната индийска култура, която беше първата след Атлантската катастрофа.
Както често пъти сме подчертавали това, ние се намираме там пред една заслужаваща най-дълбоко удивление обхватна и много дълбока, проникната навсякъде от ясновидски погледи мъдрост на свещените индийски Риши и на древността.
Знаем, че в душите на тези велики Учители на тяхната епоха са се вляли мировите тайни, които в по-късни епохи са били изгубени за познаването на мъдростта. И когато с помощта на ясновидското съзнание се пренесем, доколкото това е възможно, в душата на един такъв велик учител на древна Индия, ние трябва да си кажем: Ако би било възможно, щото Христовото Същество да се яви тогава на Земята сред свещените Риши, тогава мъдростта на тези Риши би била до най-висока степен способна да разбере Христовото Същество; хората биха знаели, за какво се касае. И понеже такива важни явления, като току що характеризираното, не могат да бъдат правилно изразени в абстрактни думи, позволете ми, обични приятели, да използувам един образ!
към текста >>
И ако отидем още по-нататък в Египетско-халдейската епоха възмож
нос
тта за разбирането на Христа-Исуса отново би намаляла.
И ако отидем още по-нататък в Египетско-халдейската епоха възможността за разбирането на Христа-Исуса отново би намаляла.
Но тази възможност не би била толкова малка както в Четвъртата следатлантска културна епоха, в Гръцко-римската епоха, когато и самият Гнозис не беше в състояние да разбере това явление. Древните египтяни и халдейци биха разбрали, че се беше явила една звезда от духовните висини и се беше родила в един човек. Те биха разбрали следователно добре божествения духовен произход от извънземните сфери, биха му принесли в жертва смирната. И ако се пренесем в душите на онези, които в Библията са описани като тримата влъхви и идващи от изтока и които са пазители на съкровищата на мъдростта идваща от трите следатлантски културни епохи, тогава самата Библия ни показва, как известно разбиране е налице благодарение на това, че тези трима влъхви се явяват поне при раждането на детето Исус. Едно нещо ще ни направи без съмнение впечатление, за което днес мислят много малко хора, че именно по отношение на тези трима влъхви Библията се намира в едно особено положение.
към текста >>
Но тази възмож
нос
т не би била толкова малка както в Четвъртата следатлантска културна епоха, в Гръцко-римската епоха, когато и самият Гнозис не беше в състояние да разбере това явление.
И ако отидем още по-нататък в Египетско-халдейската епоха възможността за разбирането на Христа-Исуса отново би намаляла.
Но тази възможност не би била толкова малка както в Четвъртата следатлантска културна епоха, в Гръцко-римската епоха, когато и самият Гнозис не беше в състояние да разбере това явление.
Древните египтяни и халдейци биха разбрали, че се беше явила една звезда от духовните висини и се беше родила в един човек. Те биха разбрали следователно добре божествения духовен произход от извънземните сфери, биха му принесли в жертва смирната. И ако се пренесем в душите на онези, които в Библията са описани като тримата влъхви и идващи от изтока и които са пазители на съкровищата на мъдростта идваща от трите следатлантски културни епохи, тогава самата Библия ни показва, как известно разбиране е налице благодарение на това, че тези трима влъхви се явяват поне при раждането на детето Исус. Едно нещо ще ни направи без съмнение впечатление, за което днес мислят много малко хора, че именно по отношение на тези трима влъхви Библията се намира в едно особено положение. Защото не иска ли тази Библия да ни каже: Това са трима важни мъдреци, който още при раждането разбраха, за какво се касае?
към текста >>
Какво става в същ
нос
т от тяхната мъдрост?
Те биха разбрали следователно добре божествения духовен произход от извънземните сфери, биха му принесли в жертва смирната. И ако се пренесем в душите на онези, които в Библията са описани като тримата влъхви и идващи от изтока и които са пазители на съкровищата на мъдростта идваща от трите следатлантски културни епохи, тогава самата Библия ни показва, как известно разбиране е налице благодарение на това, че тези трима влъхви се явяват поне при раждането на детето Исус. Едно нещо ще ни направи без съмнение впечатление, за което днес мислят много малко хора, че именно по отношение на тези трима влъхви Библията се намира в едно особено положение. Защото не иска ли тази Библия да ни каже: Това са трима важни мъдреци, който още при раждането разбраха, за какво се касае? Но къде остават тези трима мъдреци по-късно?
Какво става в същност от тяхната мъдрост?
Имаме ли ние нещо, което можем да припишем на тримата мъдреци от изток за разбиране явлението на Христос? Както казахме, това можем да поставим само като въпрос. То принадлежи към множеството въпроси, които без съмнение можем да поставим към Библията и които ще бъдат по-важни от всички критики на Библията от 19-то столетие.
към текста >>
Обаче сега при хората не съществува възмож
нос
тта да бъде разбрано това, което става, да бъде то действително проникнато с разбиране.
И когато отидем сега в Четвъртата следатлантска културна епоха, ние можем да кажем за нея: Сега вече съществува тялото, в което може да се въплъти Христовото Същество. Такова тяло не съществуваше в първата, втората и третата следатлантска културна епоха. Обаче сега то е налице.
Обаче сега при хората не съществува възможността да бъде разбрано това, което става, да бъде то действително проникнато с разбиране.
Това е едно своеобразно явление, нали? Защото тук пред нашите души не застава нищо друго освен фактът, че Христос се явява на Земята в една епоха, която е най-малко способна да го разбере. И когато на сочим поглед върху следващите епохи, и обгърнем с поглед особено мероприятията, които отново са настъпили в следващите столетия, за да бъде разбрана същността на Христа-Исуса, ние намираме безкрайни богословски спорове; намираме най-после в Средновековието рязкото отделяне на знанието от вярата, т.е. един пълен отказ от знанието за същността на Христа-Исуса въобще... да не говорим никак за новото време, което и до наши дни остана безсилно по отношение на това явление! Следователно едно странно явление!
към текста >>
И когато на сочим поглед върху следващите епохи, и обгърнем с поглед особено мероприятията, които отново са настъпили в следващите столетия, за да бъде разбрана същ
нос
тта на Христа-Исуса, ние намираме безкрайни богословски спорове; намираме най-после в Средновековието рязкото отделяне на знанието от вярата, т.е.
Такова тяло не съществуваше в първата, втората и третата следатлантска културна епоха. Обаче сега то е налице. Обаче сега при хората не съществува възможността да бъде разбрано това, което става, да бъде то действително проникнато с разбиране. Това е едно своеобразно явление, нали? Защото тук пред нашите души не застава нищо друго освен фактът, че Христос се явява на Земята в една епоха, която е най-малко способна да го разбере.
И когато на сочим поглед върху следващите епохи, и обгърнем с поглед особено мероприятията, които отново са настъпили в следващите столетия, за да бъде разбрана същността на Христа-Исуса, ние намираме безкрайни богословски спорове; намираме най-после в Средновековието рязкото отделяне на знанието от вярата, т.е.
един пълен отказ от знанието за същността на Христа-Исуса въобще... да не говорим никак за новото време, което и до наши дни остана безсилно по отношение на това явление! Следователно едно странно явление! Христос се роди тъкмо в онази епоха, която е най-малко способна да го разбере. И ако би се касаело за това, Христос да трябва да действува на Земята чрез разбирането на хората, тогава положението с това действуване би било твърде печално. Може би бихме могли да кажем може би това е радикално изразено, но за да не бъда криво разбран, бих могъл да употребя тези думи: Всъщност за онзи, който разглежда от духовнонаучна гледна точка богословско-духовното развитие, свързано с явлението на Христос, изглежда, като че богословското развитие си е поставило задачата да допринесе колкото е възможно повече, за да създаде пречка върху пречка в разбирането на Христовото Същество.
към текста >>
един пълен отказ от знанието за същ
нос
тта на Христа-Исуса въобще... да не говорим никак за новото време, което и до наши дни остана безсилно по отношение на това явление!
Обаче сега то е налице. Обаче сега при хората не съществува възможността да бъде разбрано това, което става, да бъде то действително проникнато с разбиране. Това е едно своеобразно явление, нали? Защото тук пред нашите души не застава нищо друго освен фактът, че Христос се явява на Земята в една епоха, която е най-малко способна да го разбере. И когато на сочим поглед върху следващите епохи, и обгърнем с поглед особено мероприятията, които отново са настъпили в следващите столетия, за да бъде разбрана същността на Христа-Исуса, ние намираме безкрайни богословски спорове; намираме най-после в Средновековието рязкото отделяне на знанието от вярата, т.е.
един пълен отказ от знанието за същността на Христа-Исуса въобще... да не говорим никак за новото време, което и до наши дни остана безсилно по отношение на това явление!
Следователно едно странно явление! Христос се роди тъкмо в онази епоха, която е най-малко способна да го разбере. И ако би се касаело за това, Христос да трябва да действува на Земята чрез разбирането на хората, тогава положението с това действуване би било твърде печално. Може би бихме могли да кажем може би това е радикално изразено, но за да не бъда криво разбран, бих могъл да употребя тези думи: Всъщност за онзи, който разглежда от духовнонаучна гледна точка богословско-духовното развитие, свързано с явлението на Христос, изглежда, като че богословското развитие си е поставило задачата да допринесе колкото е възможно повече, за да създаде пречка върху пречка в разбирането на Христовото Същество. Защото изглежда, че тази богословска ученост се отдалечава все повече и повече от това разбиране.
към текста >>
Може би бихме могли да кажем може би това е радикално изразено, но за да не бъда криво разбран, бих могъл да употребя тези думи: Всъщ
нос
т за онзи, който разглежда от духовнонаучна гледна точка богословско-духовното развитие, свързано с явлението на Христос, изглежда, като че богословското развитие си е поставило задачата да допринесе колкото е възможно повече, за да създаде пречка върху пречка в разбирането на Христовото Същество.
И когато на сочим поглед върху следващите епохи, и обгърнем с поглед особено мероприятията, които отново са настъпили в следващите столетия, за да бъде разбрана същността на Христа-Исуса, ние намираме безкрайни богословски спорове; намираме най-после в Средновековието рязкото отделяне на знанието от вярата, т.е. един пълен отказ от знанието за същността на Христа-Исуса въобще... да не говорим никак за новото време, което и до наши дни остана безсилно по отношение на това явление! Следователно едно странно явление! Христос се роди тъкмо в онази епоха, която е най-малко способна да го разбере. И ако би се касаело за това, Христос да трябва да действува на Земята чрез разбирането на хората, тогава положението с това действуване би било твърде печално.
Може би бихме могли да кажем може би това е радикално изразено, но за да не бъда криво разбран, бих могъл да употребя тези думи: Всъщност за онзи, който разглежда от духовнонаучна гледна точка богословско-духовното развитие, свързано с явлението на Христос, изглежда, като че богословското развитие си е поставило задачата да допринесе колкото е възможно повече, за да създаде пречка върху пречка в разбирането на Христовото Същество.
Защото изглежда, че тази богословска ученост се отдалечава все повече и повече от това разбиране. Това е казано някак си радикално; обаче онзи, който иска да проникне в смисъла на това радикално изразяване, той ще може вече да си изясни по-дълбокия смисъл на тези думи.
към текста >>
Защото изглежда, че тази богословска уче
нос
т се отдалечава все повече и повече от това разбиране.
един пълен отказ от знанието за същността на Христа-Исуса въобще... да не говорим никак за новото време, което и до наши дни остана безсилно по отношение на това явление! Следователно едно странно явление! Христос се роди тъкмо в онази епоха, която е най-малко способна да го разбере. И ако би се касаело за това, Христос да трябва да действува на Земята чрез разбирането на хората, тогава положението с това действуване би било твърде печално. Може би бихме могли да кажем може би това е радикално изразено, но за да не бъда криво разбран, бих могъл да употребя тези думи: Всъщност за онзи, който разглежда от духовнонаучна гледна точка богословско-духовното развитие, свързано с явлението на Христос, изглежда, като че богословското развитие си е поставило задачата да допринесе колкото е възможно повече, за да създаде пречка върху пречка в разбирането на Христовото Същество.
Защото изглежда, че тази богословска ученост се отдалечава все повече и повече от това разбиране.
Това е казано някак си радикално; обаче онзи, който иска да проникне в смисъла на това радикално изразяване, той ще може вече да си изясни по-дълбокия смисъл на тези думи.
към текста >>
Сега всъщ
нос
т разкриването на изказаната с това загадка никак не е нещо лесно, и аз Ви признавам, обични антропософски приятели, че в течение на времето потърсих най-различните пътища на духовното изследване, за да разреша тази загадка.
Сега всъщност разкриването на изказаната с това загадка никак не е нещо лесно, и аз Ви признавам, обични антропософски приятели, че в течение на времето потърсих най-различните пътища на духовното изследване, за да разреша тази загадка.
Близко е до ума, че поради липсата на време не можем да говорим за тези различни пътища. Но днес бих могъл да спомена един от тези различни пътища. Това е пътят, който около началото на нашето летоброене води през едно твърде своебразно явление на духовния живот, а именно през явлението на живота на сибилите. Тези сибили са странни явления с техния твърде своебразен пророчески характер. Официалната наука не може да ни покаже, от кой език произхожда думата сибила.
към текста >>
Нас трябва да ни интересува, какво става всъщ
нос
т в душите на тези сибили; защото такива неща ние трябва отново да ги извлечем чрез нашето духовно изследване от това, което днес е покрито така да се каже с един пласт от материалистичната духовна култура; което обаче, така както се представя, не може да бъде използувано, а трябва да бъде възобновено със средствата на духовното изследване от нашата епоха.
Нас трябва да ни интересува, какво става всъщност в душите на тези сибили; защото такива неща ние трябва отново да ги извлечем чрез нашето духовно изследване от това, което днес е покрито така да се каже с един пласт от материалистичната духовна култура; което обаче, така както се представя, не може да бъде използувано, а трябва да бъде възобновено със средствата на духовното изследване от нашата епоха.
Но все пак трябва да обърнем вниманието върху това, че до относително не отдавна същността на сибилството не беше така забравено, както в нашето време. И бих могъл да кажа ние имаме един важен документ, който ни насочва към преданията върху значението на сибилството. Може би ние не винаги разглеждаме този документ във връзка с това значение, обаче той все пак съществува и би трябвало да накара хората да размишляват върху него. Той съществува във великото творчество на Микеланджело, в онова негово творение, в което той изобразява не само развитието на Земята и на човечеството в пълните със значение картини в Сикстинската капела, а изобразява също пророците и Сибилите. И ние не трябва да изпускаме от поглед, именно когато разглеждаме тези картини, начина, по който Микеланджело изобразява сибилите, особено това, как той контрастира сибилите и пророците.
към текста >>
Но все пак трябва да обърнем вниманието върху това, че до от
нос
ително не отдавна същ
нос
тта на сибилството не беше така забравено, както в нашето време.
Нас трябва да ни интересува, какво става всъщност в душите на тези сибили; защото такива неща ние трябва отново да ги извлечем чрез нашето духовно изследване от това, което днес е покрито така да се каже с един пласт от материалистичната духовна култура; което обаче, така както се представя, не може да бъде използувано, а трябва да бъде възобновено със средствата на духовното изследване от нашата епоха.
Но все пак трябва да обърнем вниманието върху това, че до относително не отдавна същността на сибилството не беше така забравено, както в нашето време.
И бих могъл да кажа ние имаме един важен документ, който ни насочва към преданията върху значението на сибилството. Може би ние не винаги разглеждаме този документ във връзка с това значение, обаче той все пак съществува и би трябвало да накара хората да размишляват върху него. Той съществува във великото творчество на Микеланджело, в онова негово творение, в което той изобразява не само развитието на Земята и на човечеството в пълните със значение картини в Сикстинската капела, а изобразява също пророците и Сибилите. И ние не трябва да изпускаме от поглед, именно когато разглеждаме тези картини, начина, по който Микеланджело изобразява сибилите, особено това, как той контрастира сибилите и пророците. Защото когато ги разглеждаме напълно безпристрастно, в това контрастиране ни се представя нещо от това, което отново можем да познаем чрез Духовната Наука относно някои тайни на Четвъртата следатлантска епоха, в която се пада Тайната на Голгота.
към текста >>
Защото когато ги разглеждаме напълно безпристрастно, в това контрастиране ни се представя нещо от това, което отново можем да познаем чрез Духовната Наука от
нос
но някои тайни на Четвъртата следатлантска епоха, в която се пада Тайната на Голгота.
Но все пак трябва да обърнем вниманието върху това, че до относително не отдавна същността на сибилството не беше така забравено, както в нашето време. И бих могъл да кажа ние имаме един важен документ, който ни насочва към преданията върху значението на сибилството. Може би ние не винаги разглеждаме този документ във връзка с това значение, обаче той все пак съществува и би трябвало да накара хората да размишляват върху него. Той съществува във великото творчество на Микеланджело, в онова негово творение, в което той изобразява не само развитието на Земята и на човечеството в пълните със значение картини в Сикстинската капела, а изобразява също пророците и Сибилите. И ние не трябва да изпускаме от поглед, именно когато разглеждаме тези картини, начина, по който Микеланджело изобразява сибилите, особено това, как той контрастира сибилите и пророците.
Защото когато ги разглеждаме напълно безпристрастно, в това контрастиране ни се представя нещо от това, което отново можем да познаем чрез Духовната Наука относно някои тайни на Четвъртата следатлантска епоха, в която се пада Тайната на Голгота.
В тези картини ние виждаме първо, в едно заслужаващо удивление художествено произведение, изобразени пророците: Захария, Иоел, Исайя, Езекиил, Даниил, Иеремия и Йона. И подредени в тази редица на пророците виждаме сибилите: персийската, делфийската, еритрейската, либийската, кумейската сибила. Когато разгледаме пророците, почти всички те имат повече или по-малко нещо от характера, който срещаме още при Йеремия, който обаче ни се явява особено значителен при Захария: дълбоко мислещи хора, в по-голямата си част вглъбени в книги или в нещо друго, приемайки спокойно, с равномерно подредена душа това, което четат или иначе възприемат; това, което живее спокойно в душата, виждаме ние също от лицата на тези пророци. Едно малко изключение прави Даниил, обаче това е само привидно. Даниил, който стои пред една книга, която е подпряна на гърба на едно момче и държи в ръката си нещо за писане, за да запише това, което чете, в една друга книга, един лек преход от мислителното приемане на мировите тайни към тяхното записване, докато другите остават постоянно потопени в размисъл и са отдадени със спокойна душа на мировите тайни.
към текста >>
Какво са те всъщ
нос
т?
Коя е следователно своебразната природа на сибилите?
Какво са те всъщност?
Трябва да се ровим бих ме могли да кажем дълбоко в тайните на развитието на човечеството, ако искаме да разберем това, което става в душите на сибилите.
към текста >>
Ето, това е една тривиал
нос
т, но все пак е вярно: защото те имаха необходимите мъдрости и понятия, които Четвъртата следатлантска епоха нямаше.
Нека за тази цел още веднъж се запитаме: Защо древните индийски Риши биха могли с тяхната извънредно дълбока мъдрост да разберат така лесно Христа-Исуса?
Ето, това е една тривиалност, но все пак е вярно: защото те имаха необходимите мъдрости и понятия, които Четвъртата следатлантска епоха нямаше.
Те имаха всичко това, за което например напразно жадуваха гностиците, а също и агностиците и апостолски те отци, както ги наричат. Те имаха всичко това; но как го имаха? Не като обработени идеи, не като нещо, което да бъде подобно на обработените от Платон или Аристотел идеи, а като вдъхновения, като нещо, което стоеше пред тях с пълна сила като конкретни вдъхновения. Тяхното астрално тяло беше обхванато от това, което се вливаше в него от Вселената; и от действието на Космоса в тяхното астрално тяло произлизаха понятията, които след това биха могли да извикат пред душата им Съществото на Христа-Исуса. Бихме могли да кажем: Това беше дадено на хората.
към текста >>
Те имаха всичко това, за което например напразно жадуваха г
нос
тиците, а също и аг
нос
тиците и апостолски те отци, както ги наричат.
Нека за тази цел още веднъж се запитаме: Защо древните индийски Риши биха могли с тяхната извънредно дълбока мъдрост да разберат така лесно Христа-Исуса? Ето, това е една тривиалност, но все пак е вярно: защото те имаха необходимите мъдрости и понятия, които Четвъртата следатлантска епоха нямаше.
Те имаха всичко това, за което например напразно жадуваха гностиците, а също и агностиците и апостолски те отци, както ги наричат.
Те имаха всичко това; но как го имаха? Не като обработени идеи, не като нещо, което да бъде подобно на обработените от Платон или Аристотел идеи, а като вдъхновения, като нещо, което стоеше пред тях с пълна сила като конкретни вдъхновения. Тяхното астрално тяло беше обхванато от това, което се вливаше в него от Вселената; и от действието на Космоса в тяхното астрално тяло произлизаха понятията, които след това биха могли да извикат пред душата им Съществото на Христа-Исуса. Бихме могли да кажем: Това беше дадено на хората. Хората не бяха си го разработили; то идваше като извиращо от дълбочините на астралното тяло.
към текста >>
Ако бихме изследвали, как тази духовна способ
нос
т съществуваше още в Третата следатлантска културна епоха, бихме намерили, че поне онези, които се бяха издигнали на висотата на тяхното време а процентно това бяха тогава много повече образовани хора отколкото днес че тези хора имаха понятия върху връзките на извънземното, върху това, което се символизираше в звездното небе.
Бихме могли да кажем: Това беше дадено на хората. Хората не бяха си го разработили; то идваше като извиращо от дълбочините на астралното тяло. И то извираше с една чудесна яснота и бистрота от астралното тяло на свещените Риши и техните ученици и общо взето от цялата принадлежаща на Първата след атлантска епоха култура. И това намаля все повече, но все още съществуваше във Втората и Третата след атлантска културна епоха и се запази като един слаб остатък в Четвъртата следатлантска културна епоха. Като какъв остатък?
Ако бихме изследвали, как тази духовна способност съществуваше още в Третата следатлантска културна епоха, бихме намерили, че поне онези, които се бяха издигнали на висотата на тяхното време а процентно това бяха тогава много повече образовани хора отколкото днес че тези хора имаха понятия върху връзките на извънземното, върху това, което се символизираше в звездното небе.
В движенията на звездите те можеха да четат тайните на мировото съществувание. Ако Христовото Същество би се явило на Земята в Третата следатлантска епоха, тази епоха би познала от звездната писменност, какво представляваше това Същество. Но тази беше необходимата съдба, която по принцип ние често изтъквахме по отношение на развитието на човечеството: че в астралното тяло на човека все повече намаля дарбата, с помощта на която хората се свързваха чрез живи образи с тайните на света. Тези образи станаха все по-хаотични и по-хаотични. Това, което проникваше по този начин в човешката душа, беше все по-малко меродавно не че то не е било никак меродавно, казвам аз, а стана все по-малко и по-малко меродавно за изследването на същинските основи на света.
към текста >>
Ако Христовото Същество би се явило на Земята в Третата следатлантска епоха, тази епоха би познала от звездната писмен
нос
т, какво представляваше това Същество.
И то извираше с една чудесна яснота и бистрота от астралното тяло на свещените Риши и техните ученици и общо взето от цялата принадлежаща на Първата след атлантска епоха култура. И това намаля все повече, но все още съществуваше във Втората и Третата след атлантска културна епоха и се запази като един слаб остатък в Четвъртата следатлантска културна епоха. Като какъв остатък? Ако бихме изследвали, как тази духовна способност съществуваше още в Третата следатлантска културна епоха, бихме намерили, че поне онези, които се бяха издигнали на висотата на тяхното време а процентно това бяха тогава много повече образовани хора отколкото днес че тези хора имаха понятия върху връзките на извънземното, върху това, което се символизираше в звездното небе. В движенията на звездите те можеха да четат тайните на мировото съществувание.
Ако Христовото Същество би се явило на Земята в Третата следатлантска епоха, тази епоха би познала от звездната писменност, какво представляваше това Същество.
Но тази беше необходимата съдба, която по принцип ние често изтъквахме по отношение на развитието на човечеството: че в астралното тяло на човека все повече намаля дарбата, с помощта на която хората се свързваха чрез живи образи с тайните на света. Тези образи станаха все по-хаотични и по-хаотични. Това, което проникваше по този начин в човешката душа, беше все по-малко меродавно не че то не е било никак меродавно, казвам аз, а стана все по-малко и по-малко меродавно за изследването на същинските основи на света.
към текста >>
В по-новото време намаля способ
нос
тта, благодарение на която човекът можеше да каже: "Това, което аз мисля, мисли го мировият Дух в мене".
И така стана тогава, че се родиха две неща. От една страна светът от понятия на Платона и на Аристотела, идейният свят, бихме могли да кажем, най-пресетият духовен свят, онзи духовен свят, който има най-малко в себе си от духа, който е обхванат и изследван непосредствено от самия Аз, а не идва вече от астралното тяло: защото това е характерното на гръцката философия, че в нея за първи път духът се проявяваше от Аза, както той може да се прояви от Аза в напълно прозрачните понятия, които обаче стоят далече от същинския духовен живот. Само че в това отношение гръцкият философ не приличаше на по-новия философ, той още чувствуваше, че мислите произхождат от духовния свят, докато по-новия философ стана по необходимост един съмняващ се човек, един скептик, защото не чувствува вече връзката между мислите и мировите тайни.
В по-новото време намаля способността, благодарение на която човекът можеше да каже: "Това, което аз мисля, мисли го мировият Дух в мене".
Както аз се опитах да изложа в моята книга "Прагът на духовния свят", човек трябва да стигне до там, да добие отново доверие в мисленето, чрез медитацията; онова доверие за изграждането на понятията и идеите, което на гръцкия философ беше дадено наивно, защото той можеше да счита своите мисли като мисли на мировия Дух. Следователно това, което застана пред човечеството в гръцката философия, беше един вид най-външната кожа на мировия Дух, но то все още беше проникнато от истинския живот на мировия Дух. Това чувствуваха хората. Второто нещо, което беше останало от древните времена, беше атавистично, беше едно наследство. И то остана така да се каже в най-ясна форма в пророчеството на сибилите, които от хаоса на техния свят правеха да възкръснат силите на човешката душа, които през втората, третата следатлантска епоха бяха действували по хармоничен начин и които сега /в сибилите/ изнасяха наяве ужасите на духовния свят.
към текста >>
И когато със средствата на Духовната Наука бихме изпитали тази елементарна сила, с която живеещите в окол
нос
тта на Земята духовни същества се изразяват във вятъра, водата и огъня, и когато изпитаме, как тези същества биха се вгнездили в човешката душа, когато проверим именно силата, с която духовете на Вятъра, на Огъня, на Водата и на Земята биха завладели душите на хората, тогава бихме получили една представа за това, как действително хармонията и редът са изчезнали от стария начин за познаване на света, който начин съществуваше в Първата, Втората и Третата следатлантска епоха, как обаче силите биха останали в човешките души.
Да вземем една хипотеза, която може би ни е позволена във връзка с разгледания въпрос, хипотезата, която бихме могли да изразим така: Какво би станало, ако на Земята не би дошъл никакъв Христос и никакви гръцки философи? Тогава човечеството би трябвало да върви по-нататък, да съществува по-нататък с това, което би имала като наследство, с това, което в Четвъртата следатлантска епоха беше стигнало до степента на сибилството. Представете си това състояние развито по-нататък в западния свят без Христовия Импулс и без философията и без науката която почива на нея, тогава ще сте поставили пред съзнанието си духовния хаос на запада, това, което би могло да стане без филисофията и без Христа: това би трябвало да се роди от онова, което беше станало в душите на сибилите. Обаче силите продължават да действуват по-нататък.
И когато със средствата на Духовната Наука бихме изпитали тази елементарна сила, с която живеещите в околността на Земята духовни същества се изразяват във вятъра, водата и огъня, и когато изпитаме, как тези същества биха се вгнездили в човешката душа, когато проверим именно силата, с която духовете на Вятъра, на Огъня, на Водата и на Земята биха завладели душите на хората, тогава бихме получили една представа за това, как действително хармонията и редът са изчезнали от стария начин за познаване на света, който начин съществуваше в Първата, Втората и Третата следатлантска епоха, как обаче силите биха останали в човешките души.
Човешките души не биха имали вече способността да възстановят действително връзката с великите явления на Вселената вътре в себе си, обаче биха възстановили връзка с духовете на вятъра, на огъня и т.н., а именно с цялото изчадие от призраци и демони, което би се показало развързано от великите мирови връзки. Хората биха изпаднали напълно под властта на духовете на елементите, на стихиите и техните учители биха станали подобни на сибилите и силата би била толкова голяма, че тя би останала днес и до края на земните дни. И ако се запитаме: Благодарение на какво не се случи това? Кой направи тази сила постепенно да отслабне, тази сила, която нагледно живее в сибилите? Тогава трябва да отговорим: Христос, който чрез Тайната на Голгота се вля в аурата на Земята и който разруши в човешките души силата на сибилите, премахна от душите силата на сибилите.
към текста >>
Човешките души не биха имали вече способ
нос
тта да възстановят действително връзката с великите явления на Вселената вътре в себе си, обаче биха възстановили връзка с духовете на вятъра, на огъня и т.н., а именно с цялото изчадие от призраци и демони, което би се показало развързано от великите мирови връзки.
Да вземем една хипотеза, която може би ни е позволена във връзка с разгледания въпрос, хипотезата, която бихме могли да изразим така: Какво би станало, ако на Земята не би дошъл никакъв Христос и никакви гръцки философи? Тогава човечеството би трябвало да върви по-нататък, да съществува по-нататък с това, което би имала като наследство, с това, което в Четвъртата следатлантска епоха беше стигнало до степента на сибилството. Представете си това състояние развито по-нататък в западния свят без Христовия Импулс и без философията и без науката която почива на нея, тогава ще сте поставили пред съзнанието си духовния хаос на запада, това, което би могло да стане без филисофията и без Христа: това би трябвало да се роди от онова, което беше станало в душите на сибилите. Обаче силите продължават да действуват по-нататък. И когато със средствата на Духовната Наука бихме изпитали тази елементарна сила, с която живеещите в околността на Земята духовни същества се изразяват във вятъра, водата и огъня, и когато изпитаме, как тези същества биха се вгнездили в човешката душа, когато проверим именно силата, с която духовете на Вятъра, на Огъня, на Водата и на Земята биха завладели душите на хората, тогава бихме получили една представа за това, как действително хармонията и редът са изчезнали от стария начин за познаване на света, който начин съществуваше в Първата, Втората и Третата следатлантска епоха, как обаче силите биха останали в човешките души.
Човешките души не биха имали вече способността да възстановят действително връзката с великите явления на Вселената вътре в себе си, обаче биха възстановили връзка с духовете на вятъра, на огъня и т.н., а именно с цялото изчадие от призраци и демони, което би се показало развързано от великите мирови връзки.
Хората биха изпаднали напълно под властта на духовете на елементите, на стихиите и техните учители биха станали подобни на сибилите и силата би била толкова голяма, че тя би останала днес и до края на земните дни. И ако се запитаме: Благодарение на какво не се случи това? Кой направи тази сила постепенно да отслабне, тази сила, която нагледно живее в сибилите? Тогава трябва да отговорим: Христос, който чрез Тайната на Голгота се вля в аурата на Земята и който разруши в човешките души силата на сибилите, премахна от душите силата на сибилите.
към текста >>
Човешките понятия от онова време не бяха достатъчни, за да разберат тези неща; обаче в това, което се яви тогава хаотично като идеи от
нос
но скорошното второ пришествие на Христос, живееше истината, че Христос беше се явил скоро, беше се явил на една почва, която, както ще видим утре, подготви външно апостол Павел, но Той се яви преди всичко в областта, която се намира зад сетивния свят, на която почва стана борбата между Христос и сибилите, една духовна борба.
Така Христос трябва да изпълни една служба на съдия. Онези, които бяха разбрали материалистично, че Христос дойде отново скоро след своето възкресение, те бяха го разбрали погрешно.
Човешките понятия от онова време не бяха достатъчни, за да разберат тези неща; обаче в това, което се яви тогава хаотично като идеи относно скорошното второ пришествие на Христос, живееше истината, че Христос беше се явил скоро, беше се явил на една почва, която, както ще видим утре, подготви външно апостол Павел, но Той се яви преди всичко в областта, която се намира зад сетивния свят, на която почва стана борбата между Христос и сибилите, една духовна борба.
Ние трябва да повдигнем булото, което разпространението на Християнството върху физическото поле ни показва. Зад физическото поле трябва да видим това, да видим онази духовна борба, при която от душите на хората беше прогонено това, което иначе би нараснало с все по-голяма и по-голяма сила именно със своя хаотичен характер. И погрешно разбира този единствен по рода си факт онзи, който не съзира, че чрез това метафизическо дело Христос извърши за човечеството нещо извънредно важно, безкрайно важно. Кой обаче можа да стори поне нещо, даже много за разбирането? Онези, които бяха надарени от духовния свят с определено вдъхновение или откровение, онези, които написаха Евангелията и апостол Павел.
към текста >>
И самопонятно ние можем да разберем много добре апостол Павла богословски-рационалистично-абстрактно, когато не вземем под внимание това, което сега искам да кажа, което не може да бъде обяснено от официалната наука; можем да го тълкуваме много добре, когато искаме да разберем апостол Павла от гледна точка на рационал
нос
тта.
Сега обаче ще можем да обгърнем с поглед, как един вид апостол Павел стои сред един свят, в който става нещо също и без словото, без това, което той можа да допринесе със своите мощни и пламенни слова за разбирането на Голготската Тайна. Но все пак позволете ми да изкажа това като заключение на днешната сказка ние имаме едно чувство по отношение на апостол Павла, именно когато обгърнем с поглед това явление, което бе охарактеризирано сега като борба на Христос със сибилите, ние има ме по отношение на апостол Павла едно чувство, което бих могъл да резюмирам в думите: При апостол Павла всичко се явява така, като че между неговите думи се крие нещо много повече от това, което първо прочитаме; като че силата, която премина върху него от явлението пред Дамаск, се изрази чрез него и като че чрез него в човечеството прониква един тон, който е противоположен на пророческия тон на сибилите; като че при него се продължи нещо от тона на древните пророци, които Микеланджело изобрази така красиво в своите фигури. Сибилите имаха нещо, казах аз, което изхождаше от стихиите на Земята, което не би могло да съществува в тях, ако не им бяха говорили земните духове на стихиите. При апостол Павла съществува нещо подобно, нещо, което, за отбелязване, беше забелязала също официалната наука, обаче напълно екзотерично, което обаче, бихме могли да кажем, действително ни довежда пред един свят на учудването, когато го разглеждаме в светлината на Духовната Наука. Апостол Павел също е черпил по определен начин от естеството на земните стихии, обаче от една своеобразна област на земните стихии.
И самопонятно ние можем да разберем много добре апостол Павла богословски-рационалистично-абстрактно, когато не вземем под внимание това, което сега искам да кажа, което не може да бъде обяснено от официалната наука; можем да го тълкуваме много добре, когато искаме да разберем апостол Павла от гледна точка на рационалността.
Обаче ако искаме да разберем, какво е живяло духовно в апостол Павла, във и между неговите думи, ако искаме да разберем, защо чрез неговите думи чувствуваме нещо подобно както в пророчествата на сибилите, но при него изхождаше от един добър елемент, от една добра стихия на земното развитие, тогава на вниманието се налага явлението, което дава отговор на въпроса: докъде се простира светът на апостол Павла? Как се разграничава светът на апостол Павла? И странното, което получаваме като отговор, е: Апостол Павел стана велик в целия свят, който се простира точно до там, до където се простира културата на маслиновото дърво. Аз казвам нещо астрално, зная това; но ние ще видим, че това странно нещо все пак се разрешава по определен начин, когато утре ще разгледаме по-добре образа на апостол Павла. Земята е пълна с тайни и в географско отношение.
към текста >>
И когато искаме да разберем връзката на земната същ
нос
т със същ
нос
тта на човечеството, тогава не е ненужно, не е безполезно да обърнем вниманието също върху такива своебразни явления, каквото е това, че апостол Павел се простира на Земята със своето слово до там, до където се простира културата на маслиновото дърво.
Аз казвам нещо астрално, зная това; но ние ще видим, че това странно нещо все пак се разрешава по определен начин, когато утре ще разгледаме по-добре образа на апостол Павла. Земята е пълна с тайни и в географско отношение. И една област на Земята, на която вирее маслиновото дърво, е нещо различно от една друга област, на която вирее дъбът или ясенът. И като физическо същество във физическо въплъщение човекът стои в отношение с духовете на елементите, с духовете на стихиите. Различно шепти и шуми, вълнува се и тъче в света на маслиновото дърво в сравнение с това в света на дъба, явора или на тисовото дърво.
И когато искаме да разберем връзката на земната същност със същността на човечеството, тогава не е ненужно, не е безполезно да обърнем вниманието също върху такива своебразни явления, каквото е това, че апостол Павел се простира на Земята със своето слово до там, до където се простира културата на маслиновото дърво.
Светът на апостол Павла е светът на маслиновото дърво.
към текста >>
25.
3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Тези сказки трябва да бъдат подредени така, че да бъдат засегнати отделни мотиви и след това да извлечем това, което може да доведе с пълно разбиране до тези мотиви... Така аз разгледах като мотив това, което казах за трудното разбиране Съществото на Христа-Исуса, след това мотива за симптоматичното устройство на една страна на душевния живот в Четвъртата следатлантска културна епоха в пророчествата на сибилите, и най-после в заключение разгледах темата от
нос
но апостол Павла и маслиновото дърво.
Тези сказки трябва да бъдат подредени така, че да бъдат засегнати отделни мотиви и след това да извлечем това, което може да доведе с пълно разбиране до тези мотиви... Така аз разгледах като мотив това, което казах за трудното разбиране Съществото на Христа-Исуса, след това мотива за симптоматичното устройство на една страна на душевния живот в Четвъртата следатлантска културна епоха в пророчествата на сибилите, и най-после в заключение разгледах темата относно апостол Павла и маслиновото дърво.
Аз отново ще се върна към тези лайтмотиви. Обаче ние трябва да се приближим до тези лайтмотиви някак си на кръгове, които лайтмотиви записваме в центъра на тези кръгове. Тогава вече ще стане ясно това, което се разбира с тези мотиви. Днес бих искал да Ви говоря върху някои неща свързани с Христовото Същество като такова. След това ще видим, защо това Същество на Христа-Исуса се отразява по определен начин именно в апостол Павла.
към текста >>
Този въпрос възникна особено в първите столетия при г
нос
тиците, при апостолските отци, при лич
нос
тите, които дадоха повод за основаването на Християнството в една или друга форма, този въпрос постоянно и постоянно възникваше при тях: Какво е отношението на Христовото Същество към съществото на Исуса?
От сказки, които изнесох по-рано, знаем, че Христовото Същество може да бъде разбрано, когато проследим развитието на нашата слънчева система в миналото до старото Слънчево съществувание. И при различни случаи, в цикли от сказки, които сега вече са публикувани, бе обърнато вниманието върху това, че имаме работа с едно висше духовно същество /нека така го наречем първо/ в лицето на Христовото Същество и че за собственото развитие на това висше духовно Същество е била особено важна епохата на Старото Слънце. Следователно върху това аз не ще се разпростирам вече сега. Искаме просто да насочим нашия поглед върху Христовото Същество като към едно висше духовно Същество. Но за разбирането на човешкото развитие върху Земята ние се нуждаем още от нещо друго, и видяхме, колко много е необходимо това, защото именно по отношение на определени факти се оказват безсилни понятията и идеите, които в Четвъртата следатлантска културна епоха се стараеха да разберат Съществото на Христа-Исуса.
Този въпрос възникна особено в първите столетия при гностиците, при апостолските отци, при личностите, които дадоха повод за основаването на Християнството в една или друга форма, този въпрос постоянно и постоянно възникваше при тях: Какво е отношението на Христовото Същество към съществото на Исуса?
към текста >>
Ние постоянно подчертавахме, че така да се каже от душевното естество, от душата, която дойде от духовните светове на Земята, за да се въплъти и живее в отделните индивидуал
нос
ти на земята, остана нещо в духовния свят, и че това, което стана по този начин, се яви в Натановото момче Исус.
Нека разгледаме малко това Натаново момче Исус. Аз вече обърнах вниманието върху това, че в това момче Исус нямаме работа с едно човешко същество, каквито са другите човешки същества, в строгия смисъл на думата. Ние имаме работа с едно същество, при което не можем да говорим за това, че то е било по-рано въплътено в този или онзи човешки индивид на Земята.
Ние постоянно подчертавахме, че така да се каже от душевното естество, от душата, която дойде от духовните светове на Земята, за да се въплъти и живее в отделните индивидуалности на земята, остана нещо в духовния свят, и че това, което стана по този начин, се яви в Натановото момче Исус.
Така че за това Натаново момче Исус не можем да кажем, че в него живее един такъв Аз както в другите човеци, който минавайки през предшествуващи въплъщения се е развил по определен начин. За това Натаново момче Исус не трябва да приемем/това може да се види от моето описание в "Тайната Наука"/, че то е ходило по-рано по Земята като човек. Сега възниква само въпросът: Било ли е това същество, което искаме да наричаме просто Исус от Назарет, било ли е това същество по-рано в някаква връзка с развитието на Земята? С развитието на Земята са свързани не само онези същества и сили, които се въплъщават на самата Земя, а също духовни същества /*Виж "Духовното ръководство на човека и човечеството" от Р. Щайнер/ и сили, които принадлежат на висшите йерархии.
към текста >>
Философско-антропософско Издателство, Гьотеанум./ облекат физически тела бяха изложени на определена опас
нос
т в развитието на техните сетива.
Следователно ние трябва да разглеждаме развитието на Земята така, че от заобикалящия Земята космически свят слизат човешките души и започват отново тяхното земно развитие в различни моменти. Знаем, че преди Лемурийската епоха човешките души се бяха оттеглили на планетите на нашата слънчева система. Но сега знаем също, че това развитие на Земята, в което трябваше отново да влязат човешките души, беше изложена на нападенията на Луцифер, а по-късно и на тези на Ариман*/. Така човешките души трябваше да живеят в тела, в които в течение на земното развитие бяха изложени на нападенията на Луцифер и на Ариман. Ако по-на татък не би настъпило нищо друго освен това, че човешките души отново слязоха от тяхното планетарно съществувание и след това бяха изложени на влиянията на Луцифер и Ариман, тогава с тези човеци на Земята, така както те минават през техните въплъщения, би се случило нещо, което аз не посочих в книгата "Тайната Наука", защото не всичко може да бъде казано открито в настоящето: тогава тези човеци, както те слизаха от планетите и трябваше да */ Виж също: "Луциферическото и Ариманическото естество в отношение с човека.
Философско-антропософско Издателство, Гьотеанум./ облекат физически тела бяха изложени на определена опасност в развитието на техните сетива.
Не трябва да си представяме, че работата е вървяла така просто, а именно тези човешки души да слязат от тяхното пребиваване в планетите на Земята, да облекат човешки тела и тогава всичко да бъде в ред. Поради това, че в тях царуваше луциферическият и ариманическият принцип, тези човешки тела бяха устроени така, че човеците да могат да поемат онова развитие, което след това те действително поеха. Ако тези души биха влезли в земните тела така, че да използуват силите, които тези земни тела им предлагаха по отношение на сетивата, тогава човешките души биха имали техните сетива в едно особено състояние, те би трябвало да използуват тези сетива по един своебразен начин, а именно по един начин, който в същност не би бил възможен за човеците. Искам да обясня това положение чрез следното. При влизането на душите в човешките тела окото например би получило впечатление от един цвят не само така, то би било засегнато не само така, че да възприеме цвета, както по-късно виждаше цветовете; а от една страна окото би било впечатлено така, че би се почувствувало проникнато от блаженство, пронизано от едно много силно чувство на удоволствие.
към текста >>
Ако тези души биха влезли в земните тела така, че да използуват силите, които тези земни тела им предлагаха по отношение на сетивата, тогава човешките души биха имали техните сетива в едно особено състояние, те би трябвало да използуват тези сетива по един своебразен начин, а именно по един начин, който в същ
нос
т не би бил възможен за човеците.
Така човешките души трябваше да живеят в тела, в които в течение на земното развитие бяха изложени на нападенията на Луцифер и на Ариман. Ако по-на татък не би настъпило нищо друго освен това, че човешките души отново слязоха от тяхното планетарно съществувание и след това бяха изложени на влиянията на Луцифер и Ариман, тогава с тези човеци на Земята, така както те минават през техните въплъщения, би се случило нещо, което аз не посочих в книгата "Тайната Наука", защото не всичко може да бъде казано открито в настоящето: тогава тези човеци, както те слизаха от планетите и трябваше да */ Виж също: "Луциферическото и Ариманическото естество в отношение с човека. Философско-антропософско Издателство, Гьотеанум./ облекат физически тела бяха изложени на определена опасност в развитието на техните сетива. Не трябва да си представяме, че работата е вървяла така просто, а именно тези човешки души да слязат от тяхното пребиваване в планетите на Земята, да облекат човешки тела и тогава всичко да бъде в ред. Поради това, че в тях царуваше луциферическият и ариманическият принцип, тези човешки тела бяха устроени така, че човеците да могат да поемат онова развитие, което след това те действително поеха.
Ако тези души биха влезли в земните тела така, че да използуват силите, които тези земни тела им предлагаха по отношение на сетивата, тогава човешките души биха имали техните сетива в едно особено състояние, те би трябвало да използуват тези сетива по един своебразен начин, а именно по един начин, който в същност не би бил възможен за човеците.
Искам да обясня това положение чрез следното. При влизането на душите в човешките тела окото например би получило впечатление от един цвят не само така, то би било засегнато не само така, че да възприеме цвета, както по-късно виждаше цветовете; а от една страна окото би било впечатлено така, че би се почувствувало проникнато от блаженство, пронизано от едно много силно чувство на удоволствие. Окото формално би горяло от удоволствие при един цвят, а при някой цвят би било проникнато от една извънредно силно антипатия против този цвят, би било засегнато болезнено от него. Следователно чрез това, което съществуваше благодарение на луциферическото и ариманическото влияния, не бяха възможни тела, сетивата на които да могат да дадат на слизащите сега от планетите души подходящи места за пребиваване. Човеците биха били измъчвани от антипатията и симпатията на техните сетива, те би трябвало да ходят през света така, че постоянно да изпитват едно неудържимо блаженство, една неудържима симпатия или да бъдат измъчвани страшно от антипатия, според това, дали биха виждали един или друг цвят.
към текста >>
С това, обични приятели, ние засягаме действително една важна космическа тайна, която ще ни даде възмож
нос
т да разберем много неща, които са станали по-късно.
С това, обични приятели, ние засягаме действително една важна космическа тайна, която ще ни даде възможност да разберем много неща, които са станали по-късно.
Сега в човешките сетива можа да настъпи ред и хармония, едно пълно с мъдрост изграждане и развитието можа да продължи известно време по-нататък. По определен начин от човешките сетива можа да бъде отстранено от горните светове най-лошото действие на Луцифер и Ариман.
към текста >>
Защото космическите сили, които действуваха от окръж
нос
тта на Земята и които имаха задачата да внесат ред именно в тези жизнени органи на човека, в органите на дишането, на кръвообращението и т.н., тези сили се развиха под влиянието на Луцифер и на Ариман така, че жизнените органи не биха станали вече използуваеми за човешките същества на Земята.
По-късно дойде време, то се пада вече в Атлантската епоха когато стана така, че земните човешки тела не можеха да бъдат един подходящ инструмент за човешките души, ако развитието трябваше да продължи съответно по-нататък. Това, което известно време се беше развило по един използуваем начин, а именно човешките жизнени органи и техните основни сили, етерното тяло, изпадна в безредие.
Защото космическите сили, които действуваха от окръжността на Земята и които имаха задачата да внесат ред именно в тези жизнени органи на човека, в органите на дишането, на кръвообращението и т.н., тези сили се развиха под влиянието на Луцифер и на Ариман така, че жизнените органи не биха станали вече използуваеми за човешките същества на Земята.
Те биха приели една твърде своебразна форма. Онези сили именно, които трябва да подържат и снабдяват тези жизнени органи, не идват направо от Слънцето, а от това, което в миналите времена хората наричаха седемте планети. Планетните сили действуваха в човека от Космоса.
към текста >>
Ако развитието би продължило така, както биха го устроили тези космически сили под влиянието на Луцифер и Ариман, би се получило така, че човекът би имал в тези жизнени органи или само органи на алч
нос
т, на жажда или органи на отвращение, на погнуса.
И необходимо беше сега отново да бъдат смекчени тези космически сили, които обуславяха човешките жизнени органи.
Ако развитието би продължило така, както биха го устроили тези космически сили под влиянието на Луцифер и Ариман, би се получило така, че човекът би имал в тези жизнени органи или само органи на алчност, на жажда или органи на отвращение, на погнуса.
Например човекът не би могъл само да яде, а при всяко ядене не би могъл да обуздае своята лакомия, своята алчност, би се нахвърлял с необуздана алчност върху яденето или би бил отблъснат от него с ужасно отвращение и погнуса. Всичко това са не ща, които ни се разкриват като мирова тайна, първо като космическа тайна, когато се опитаме да проникнем ясновидски в тайните на света.
към текста >>
Например човекът не би могъл само да яде, а при всяко ядене не би могъл да обуздае своята лакомия, своята алч
нос
т, би се нахвърлял с необуздана алч
нос
т върху яденето или би бил отблъснат от него с ужасно отвращение и погнуса.
И необходимо беше сега отново да бъдат смекчени тези космически сили, които обуславяха човешките жизнени органи. Ако развитието би продължило така, както биха го устроили тези космически сили под влиянието на Луцифер и Ариман, би се получило така, че човекът би имал в тези жизнени органи или само органи на алчност, на жажда или органи на отвращение, на погнуса.
Например човекът не би могъл само да яде, а при всяко ядене не би могъл да обуздае своята лакомия, своята алчност, би се нахвърлял с необуздана алчност върху яденето или би бил отблъснат от него с ужасно отвращение и погнуса.
Всичко това са не ща, които ни се разкриват като мирова тайна, първо като космическа тайна, когато се опитаме да проникнем ясновидски в тайните на света.
към текста >>
И ето, същото онова същество, което по-късно се роди на Земята като Натаново момче Исус, което, както обяснихме, в по-старо време обитаваше на Слънцето и беше одухотворено там от Христовото Същество, от висшия Дух на Слънцето, това същество тръгна сега от планета на планета, трогнато най-дълбоко от невъзмож
нос
тта развитието на човечеството да върви по-нататък.
Отново в самите духовни светове трябваше да стане нещо, за да не настъпи това унищожаващо за човечеството действие.
И ето, същото онова същество, което по-късно се роди на Земята като Натаново момче Исус, което, както обяснихме, в по-старо време обитаваше на Слънцето и беше одухотворено там от Христовото Същество, от висшия Дух на Слънцето, това същество тръгна сега от планета на планета, трогнато най-дълбоко от невъзможността развитието на човечеството да върви по-нататък.
И това, което то преживя, отново подействува така силно върху него, минавайки последователно от една планета на друга и въплъщавайки се на всяка планета, че в определено време, на Атлантската епоха бе отново проникнато от Христовия Дух. И благодарение на това, което стана сега чрез проникването на същото това същество с Христовия Дух, бе създадена възможността в жизнените органи на човеците да бъде внесено смекчаването, умереността; както по-рано сетивните органи получиха спокойната мъдрост, така сега жизнените органи получиха умереността. Така щото сега вече хората нямаха нужда, когато дишаха например на едно място, да поемат жадно въздуха, или пък да бъдат отблъснати чрез отвращение и погнуса от друго място, а можеха да живеят в света с умерено настроени органи. Този беше резултатът на одухотворението на това Натаново момче Исус от Христа в духовните светове, от висшия Дух на Слънцето. След това по-нататък в развитието на човечеството настъпи едно трето бедствие за човечеството.
към текста >>
И благодарение на това, което стана сега чрез проникването на същото това същество с Христовия Дух, бе създадена възмож
нос
тта в жизнените органи на човеците да бъде внесено смекчаването, умере
нос
тта; както по-рано сетивните органи получиха спокойната мъдрост, така сега жизнените органи получиха умере
нос
тта.
Отново в самите духовни светове трябваше да стане нещо, за да не настъпи това унищожаващо за човечеството действие. И ето, същото онова същество, което по-късно се роди на Земята като Натаново момче Исус, което, както обяснихме, в по-старо време обитаваше на Слънцето и беше одухотворено там от Христовото Същество, от висшия Дух на Слънцето, това същество тръгна сега от планета на планета, трогнато най-дълбоко от невъзможността развитието на човечеството да върви по-нататък. И това, което то преживя, отново подействува така силно върху него, минавайки последователно от една планета на друга и въплъщавайки се на всяка планета, че в определено време, на Атлантската епоха бе отново проникнато от Христовия Дух.
И благодарение на това, което стана сега чрез проникването на същото това същество с Христовия Дух, бе създадена възможността в жизнените органи на човеците да бъде внесено смекчаването, умереността; както по-рано сетивните органи получиха спокойната мъдрост, така сега жизнените органи получиха умереността.
Така щото сега вече хората нямаха нужда, когато дишаха например на едно място, да поемат жадно въздуха, или пък да бъдат отблъснати чрез отвращение и погнуса от друго място, а можеха да живеят в света с умерено настроени органи. Този беше резултатът на одухотворението на това Натаново момче Исус от Христа в духовните светове, от висшия Дух на Слънцето. След това по-нататък в развитието на човечеството настъпи едно трето бедствие за човечеството. Без това развитие на човечеството имаше опасност да настъпи едно трето безредие, ако човешките души трябваше да се въплъщават постоянно само в тела, които биха били възможни на Земята. Можем да кажем: До това време ред беше установен главно в човешките физически тела.
към текста >>
Без това развитие на човечеството имаше опас
нос
т да настъпи едно трето безредие, ако човешките души трябваше да се въплъщават постоянно само в тела, които биха били възможни на Земята.
И това, което то преживя, отново подействува така силно върху него, минавайки последователно от една планета на друга и въплъщавайки се на всяка планета, че в определено време, на Атлантската епоха бе отново проникнато от Христовия Дух. И благодарение на това, което стана сега чрез проникването на същото това същество с Христовия Дух, бе създадена възможността в жизнените органи на човеците да бъде внесено смекчаването, умереността; както по-рано сетивните органи получиха спокойната мъдрост, така сега жизнените органи получиха умереността. Така щото сега вече хората нямаха нужда, когато дишаха например на едно място, да поемат жадно въздуха, или пък да бъдат отблъснати чрез отвращение и погнуса от друго място, а можеха да живеят в света с умерено настроени органи. Този беше резултатът на одухотворението на това Натаново момче Исус от Христа в духовните светове, от висшия Дух на Слънцето. След това по-нататък в развитието на човечеството настъпи едно трето бедствие за човечеството.
Без това развитие на човечеството имаше опасност да настъпи едно трето безредие, ако човешките души трябваше да се въплъщават постоянно само в тела, които биха били възможни на Земята.
Можем да кажем: До това време ред беше установен главно в човешките физически тела. Чрез двете Христови дела в свръхсетивните светове сетивните органи на човеците бяха устроени така, че човекът можеше да използува по съответен начин тялото. Жизнените органи също бяха устроени така, че човекът можеше да използува по съответен начин тялото. Не бяха устроени обаче хармонични органите на душата. В душевните органи на човека би настъпило безредие, ако не би станало по-нататък нищо.
към текста >>
Тази беше третата опас
нос
т, на която бяха изложени по определен начин хората на Земята.
Не бяха устроени обаче хармонични органите на душата. В душевните органи на човека би настъпило безредие, ако не би станало по-нататък нищо. Мисълта ми е предимно за мисленето, чувствуването и волението, в тях би настъпило безредие, така че волението /волята/ би смущавало постоянно мисленето, чувствуване то волението и т.н. Хората биха били един вид осъдени на едно постоянно хаотично използуване на техните душевни органи, на мисленето, чувствуването и волението. Те биха станали или буйствувайщи, беснеещи чрез една прекалено силна проява на волята или помрачени чрез едно задържано чувствуване или хора с бегли идеи чрез едно хипертрофирано мислене.
Тази беше третата опасност, на която бяха изложени по определен начин хората на Земята.
Но и това, което влага ред в тези три душевни способности мисленето, чувствуването и волението -, се упражнява от Космоса, от силите идващи от окръжността на Земята; защото самата Земя е арената за влагане ред в човешкия Аз. Съответното съвместно действие на трите душевни способности, на мисленето, чувствуването и волението, трябва да бъде подредено; сега обаче не действувайки от всички планети, а само от Слънцето, Луната и Земята, така щото чрез съответното съвместно действие от Слънцето, Луната и Земята, когато това действие е хармонично, в човека също се залага едно хармонично съвместно действие на Мисленето, чувствуването и волението.
към текста >>
Но и това, което влага ред в тези три душевни способ
нос
ти мисленето, чувствуването и волението -, се упражнява от Космоса, от силите идващи от окръж
нос
тта на Земята; защото самата Земя е арената за влагане ред в човешкия Аз.
В душевните органи на човека би настъпило безредие, ако не би станало по-нататък нищо. Мисълта ми е предимно за мисленето, чувствуването и волението, в тях би настъпило безредие, така че волението /волята/ би смущавало постоянно мисленето, чувствуване то волението и т.н. Хората биха били един вид осъдени на едно постоянно хаотично използуване на техните душевни органи, на мисленето, чувствуването и волението. Те биха станали или буйствувайщи, беснеещи чрез една прекалено силна проява на волята или помрачени чрез едно задържано чувствуване или хора с бегли идеи чрез едно хипертрофирано мислене. Тази беше третата опасност, на която бяха изложени по определен начин хората на Земята.
Но и това, което влага ред в тези три душевни способности мисленето, чувствуването и волението -, се упражнява от Космоса, от силите идващи от окръжността на Земята; защото самата Земя е арената за влагане ред в човешкия Аз.
Съответното съвместно действие на трите душевни способности, на мисленето, чувствуването и волението, трябва да бъде подредено; сега обаче не действувайки от всички планети, а само от Слънцето, Луната и Земята, така щото чрез съответното съвместно действие от Слънцето, Луната и Земята, когато това действие е хармонично, в човека също се залага едно хармонично съвместно действие на Мисленето, чувствуването и волението.
към текста >>
Съответното съвместно действие на трите душевни способ
нос
ти, на мисленето, чувствуването и волението, трябва да бъде подредено; сега обаче не действувайки от всички планети, а само от Слънцето, Луната и Земята, така щото чрез съответното съвместно действие от Слънцето, Луната и Земята, когато това действие е хармонично, в човека също се залага едно хармонично съвместно действие на Мисленето, чувствуването и волението.
Мисълта ми е предимно за мисленето, чувствуването и волението, в тях би настъпило безредие, така че волението /волята/ би смущавало постоянно мисленето, чувствуване то волението и т.н. Хората биха били един вид осъдени на едно постоянно хаотично използуване на техните душевни органи, на мисленето, чувствуването и волението. Те биха станали или буйствувайщи, беснеещи чрез една прекалено силна проява на волята или помрачени чрез едно задържано чувствуване или хора с бегли идеи чрез едно хипертрофирано мислене. Тази беше третата опасност, на която бяха изложени по определен начин хората на Земята. Но и това, което влага ред в тези три душевни способности мисленето, чувствуването и волението -, се упражнява от Космоса, от силите идващи от окръжността на Земята; защото самата Земя е арената за влагане ред в човешкия Аз.
Съответното съвместно действие на трите душевни способности, на мисленето, чувствуването и волението, трябва да бъде подредено; сега обаче не действувайки от всички планети, а само от Слънцето, Луната и Земята, така щото чрез съответното съвместно действие от Слънцето, Луната и Земята, когато това действие е хармонично, в човека също се залага едно хармонично съвместно действие на Мисленето, чувствуването и волението.
към текста >>
И по отношение на тези три душевни способ
нос
ти на човека трябваше да бъде създадена помощ от духовния свят.
И по отношение на тези три душевни способности на човека трябваше да бъде създадена помощ от духовния свят.
И сега онова същество, което по-късно се роди като Натаново момче Исус, прие една такава космическа душевна форма, че неговият живот не беше нито на Слънцето, нито на Луната, нито на Земята, а то живееше един вид описвайки кръгове около Земята, като чувствуваше зависимо от влиянията на Слънцето, Луната и Земята. Влиянията на Земята му идваха отдолу нагоре, а тези на Слънцето и Луната отгоре надолу. Ясновидското съзнание вижда всъщност това същество ако мога да се изразя така в цветущото вре ме на неговото развитие в същата сфера, в която Луната се върти около Земята. Следователно аз не мога да кажа точно: влиянието на Луната идваше от горе, а то идваше в същност от мястото, където се намираше това същото същество, този предиземен Натанов Исус. То отново чуваше като отчаян вик това, което мисленето, чувствуването и волението на човеците биха станали и се стремеше да чувствува, да се проникне напълно от чувството за тази трагичност на човешкото развитие, на развитието на цялото човечество.
към текста >>
Ясновидското съзнание вижда всъщ
нос
т това същество ако мога да се изразя така в цветущото вре ме на неговото развитие в същата сфера, в която Луната се върти около Земята.
И по отношение на тези три душевни способности на човека трябваше да бъде създадена помощ от духовния свят. И сега онова същество, което по-късно се роди като Натаново момче Исус, прие една такава космическа душевна форма, че неговият живот не беше нито на Слънцето, нито на Луната, нито на Земята, а то живееше един вид описвайки кръгове около Земята, като чувствуваше зависимо от влиянията на Слънцето, Луната и Земята. Влиянията на Земята му идваха отдолу нагоре, а тези на Слънцето и Луната отгоре надолу.
Ясновидското съзнание вижда всъщност това същество ако мога да се изразя така в цветущото вре ме на неговото развитие в същата сфера, в която Луната се върти около Земята.
Следователно аз не мога да кажа точно: влиянието на Луната идваше от горе, а то идваше в същност от мястото, където се намираше това същото същество, този предиземен Натанов Исус. То отново чуваше като отчаян вик това, което мисленето, чувствуването и волението на човеците биха станали и се стремеше да чувствува, да се проникне напълно от чувството за тази трагичност на човешкото развитие, на развитието на цялото човечество. С това обаче то отново призова при себе си висшия Слънчев Дух, който слезе сега отново при него, одухотворявайки го за трети път. Така щото в космическите висини, вън от Земята, имаме едно трето проникване на това Натаново момче Исус с висшия слънчев Дух, който наричаме Христос.
към текста >>
Следователно аз не мога да кажа точно: влиянието на Луната идваше от горе, а то идваше в същ
нос
т от мястото, където се намираше това същото същество, този предиземен Натанов Исус.
И по отношение на тези три душевни способности на човека трябваше да бъде създадена помощ от духовния свят. И сега онова същество, което по-късно се роди като Натаново момче Исус, прие една такава космическа душевна форма, че неговият живот не беше нито на Слънцето, нито на Луната, нито на Земята, а то живееше един вид описвайки кръгове около Земята, като чувствуваше зависимо от влиянията на Слънцето, Луната и Земята. Влиянията на Земята му идваха отдолу нагоре, а тези на Слънцето и Луната отгоре надолу. Ясновидското съзнание вижда всъщност това същество ако мога да се изразя така в цветущото вре ме на неговото развитие в същата сфера, в която Луната се върти около Земята.
Следователно аз не мога да кажа точно: влиянието на Луната идваше от горе, а то идваше в същност от мястото, където се намираше това същото същество, този предиземен Натанов Исус.
То отново чуваше като отчаян вик това, което мисленето, чувствуването и волението на човеците биха станали и се стремеше да чувствува, да се проникне напълно от чувството за тази трагичност на човешкото развитие, на развитието на цялото човечество. С това обаче то отново призова при себе си висшия Слънчев Дух, който слезе сега отново при него, одухотворявайки го за трети път. Така щото в космическите висини, вън от Земята, имаме едно трето проникване на това Натаново момче Исус с висшия слънчев Дух, който наричаме Христос.
към текста >>
То отново чуваше като отчаян вик това, което мисленето, чувствуването и волението на човеците биха станали и се стремеше да чувствува, да се проникне напълно от чувството за тази трагич
нос
т на човешкото развитие, на развитието на цялото човечество.
И по отношение на тези три душевни способности на човека трябваше да бъде създадена помощ от духовния свят. И сега онова същество, което по-късно се роди като Натаново момче Исус, прие една такава космическа душевна форма, че неговият живот не беше нито на Слънцето, нито на Луната, нито на Земята, а то живееше един вид описвайки кръгове около Земята, като чувствуваше зависимо от влиянията на Слънцето, Луната и Земята. Влиянията на Земята му идваха отдолу нагоре, а тези на Слънцето и Луната отгоре надолу. Ясновидското съзнание вижда всъщност това същество ако мога да се изразя така в цветущото вре ме на неговото развитие в същата сфера, в която Луната се върти около Земята. Следователно аз не мога да кажа точно: влиянието на Луната идваше от горе, а то идваше в същност от мястото, където се намираше това същото същество, този предиземен Натанов Исус.
То отново чуваше като отчаян вик това, което мисленето, чувствуването и волението на човеците биха станали и се стремеше да чувствува, да се проникне напълно от чувството за тази трагичност на човешкото развитие, на развитието на цялото човечество.
С това обаче то отново призова при себе си висшия Слънчев Дух, който слезе сега отново при него, одухотворявайки го за трети път. Така щото в космическите висини, вън от Земята, имаме едно трето проникване на това Натаново момче Исус с висшия слънчев Дух, който наричаме Христос.
към текста >>
Защото точно както планетните духове се проектират в гръцката митология в боговете Зевс, Марс, Меркурий, Венера /Афродита/, Хро
нос
и т.н., така също се отрази третото космическо събитие не само в гръцката митология, а и в митологиите на най-различните народи.
Ако искаме да охарактеризираме това, можем да кажем: Христос се вдушеви /както бихме казали "се въплъти"/ в едно ангелско същество. Както казваме за Христос: той се въплъти в Исуса от Назарет, така сега казваме за това събитие станало в духовните светове: Христос се вдушеви в едно подобно на ангелите същество, което действува така, че мисленето, чувствуването и волението протичат в ред и хармония. Това беше едно важно събитие, защото за развитието на човечеството то беше едно още младо събитие: то доведе в ред душевното развитие на човечеството. Докато двете по-предни Христови събития бяха довели в ред повече телесното устройство и свързаното с живота устройство на човечеството на Земята, какво трябваше да стане в свръхземните светове за този трети факт? Ние ще познаем този трети факт, когато за улеснение на Вашата представа го потърсим в неговото отражение в гръцката митология.
Защото точно както планетните духове се проектират в гръцката митология в боговете Зевс, Марс, Меркурий, Венера /Афродита/, Хронос и т.н., така също се отрази третото космическо събитие не само в гръцката митология, а и в митологиите на най-различните народи.
Как то се отрази, това можем да разберем, когато сравним това, което се е отразило, с огледалния образ: това, което стана вън в Космоса, с това, което след това се получи като едно последействие в Гърция. Какво стана там горе в Космоса? Трябваше да бъде изхвърлено нещо, което би ровило хаотично в човешката душа; това трябваше да бъде победено. Проникнато от Христос ангелско същество трябваше да извърши делото да изхвърли от човешката душа, да победи в човешката душа това, което трябваше да бъде отстранено от човешката душа, за да може да съществува ред и хармония в мисленето, чувствуването и волението. В човешката душа трябваше да бъде победено това, което би произвело в нея хаос, безредие; то трябваше да бъде изхвърлено.
към текста >>
И така пред нас се явява образът нека си го представим живо пред очите на нашата душа образът на едно ангелско същество, което се намира още в духовните светове, което по-късно се ражда като момчето Исус, като Натановото момче Исус: това същество ни се явява проникнато от Христовото Същество и ставащо чрез това способно да изхвърли от мисленето, чувствуването и волението онова, което бушува в душата като змеят и би внесло хаос в нейните способ
нос
ти.
Как то се отрази, това можем да разберем, когато сравним това, което се е отразило, с огледалния образ: това, което стана вън в Космоса, с това, което след това се получи като едно последействие в Гърция. Какво стана там горе в Космоса? Трябваше да бъде изхвърлено нещо, което би ровило хаотично в човешката душа; това трябваше да бъде победено. Проникнато от Христос ангелско същество трябваше да извърши делото да изхвърли от човешката душа, да победи в човешката душа това, което трябваше да бъде отстранено от човешката душа, за да може да съществува ред и хармония в мисленето, чувствуването и волението. В човешката душа трябваше да бъде победено това, което би произвело в нея хаос, безредие; то трябваше да бъде изхвърлено.
И така пред нас се явява образът нека си го представим живо пред очите на нашата душа образът на едно ангелско същество, което се намира още в духовните светове, което по-късно се ражда като момчето Исус, като Натановото момче Исус: това същество ни се явява проникнато от Христовото Същество и ставащо чрез това способно да изхвърли от мисленето, чувствуването и волението онова, което бушува в душата като змеят и би внесло хаос в нейните способности.
Споменът за това царува във всички образи, които се явяват в човешките култури като св. Георги, който побеждава змея. Свети Георги със змея отразява онова свръхземно събитие, при което Христос беше проникнал Исуса и го беше направил способен да изхвърли змея от човешката душевна природа. Това беше едно важно дело, което беше станало възможно само чрез помощта на Христа в Исуса /преди неговото раждане на Земята/, в това ангелско същество. Защото това ангелско същество трябваше фактически да се съедини с природата на змея, трябваше един вид да приеме формата на змея, за да задържи змея от човешката душа, то трябваше да действува в змея, така че змеят бе облагороден, той бе доведен от хаоса в един вид хармония.
към текста >>
И така стана, че змеят беше наистина деен, но чрез това, че в него бе влято действието, което излизаше от описаното същество, този змей стана
нос
ител на много откровения, които проявиха техните влияния в земните култури на цялото следатлантско развитие.
Георги, който побеждава змея. Свети Георги със змея отразява онова свръхземно събитие, при което Христос беше проникнал Исуса и го беше направил способен да изхвърли змея от човешката душевна природа. Това беше едно важно дело, което беше станало възможно само чрез помощта на Христа в Исуса /преди неговото раждане на Земята/, в това ангелско същество. Защото това ангелско същество трябваше фактически да се съедини с природата на змея, трябваше един вид да приеме формата на змея, за да задържи змея от човешката душа, то трябваше да действува в змея, така че змеят бе облагороден, той бе доведен от хаоса в един вид хармония. Възпитанието, опитомяването на змея, тази е по-нататъшната задача на това същество.
И така стана, че змеят беше наистина деен, но чрез това, че в него бе влято действието, което излизаше от описаното същество, този змей стана носител на много откровения, които проявиха техните влияния в земните култури на цялото следатлантско развитие.
Вместо хаосът на змея да се яви в бушуващите хора или в тези със затъмнено съзнание, яви се първичната мъдрост на следатлантската епоха. Христос-Исус използува един вид кръвта на змея, за да проникне с нейната помощ в човешката кръв и по този начин човекът да стане носител на божествената Мъдрост. В отражението на гръцката митология ние срещаме това в значителен размер също и екзотерично от 9-то предихристиянско столетие. Своеобразно е, как за гръцкото схващане измежду другите образи на боговете израства един образ на бог. Ние знаем добре: тези гърци са се кланяли на различни богове.
към текста >>
Христос-Исус използува един вид кръвта на змея, за да проникне с нейната помощ в човешката кръв и по този начин човекът да стане
нос
ител на божествената Мъдрост.
Това беше едно важно дело, което беше станало възможно само чрез помощта на Христа в Исуса /преди неговото раждане на Земята/, в това ангелско същество. Защото това ангелско същество трябваше фактически да се съедини с природата на змея, трябваше един вид да приеме формата на змея, за да задържи змея от човешката душа, то трябваше да действува в змея, така че змеят бе облагороден, той бе доведен от хаоса в един вид хармония. Възпитанието, опитомяването на змея, тази е по-нататъшната задача на това същество. И така стана, че змеят беше наистина деен, но чрез това, че в него бе влято действието, което излизаше от описаното същество, този змей стана носител на много откровения, които проявиха техните влияния в земните култури на цялото следатлантско развитие. Вместо хаосът на змея да се яви в бушуващите хора или в тези със затъмнено съзнание, яви се първичната мъдрост на следатлантската епоха.
Христос-Исус използува един вид кръвта на змея, за да проникне с нейната помощ в човешката кръв и по този начин човекът да стане носител на божествената Мъдрост.
В отражението на гръцката митология ние срещаме това в значителен размер също и екзотерично от 9-то предихристиянско столетие. Своеобразно е, как за гръцкото схващане измежду другите образи на боговете израства един образ на бог. Ние знаем добре: тези гърци са се кланяли на различни богове. Тези богове бяха отсенките, проекциите на същества, които се бяха родили при минаването на по-късния Натанов Исус, носещ Христа в себе си, през различните планети на нашата слънчева система. Те са ги виждали така, че когато насочваха поглед нагоре в космическите далечини, когато пронизваха с погледа си светлинния етер, с право приписваха на Зевса /Юпитер/ произхода не външния произход, а действителния духовен, вътрешен произход -, говорейки тогава за Зевса.
към текста >>
Тези богове бяха отсенките, проекциите на същества, които се бяха родили при минаването на по-късния Натанов Исус,
нос
ещ Христа в себе си, през различните планети на нашата слънчева система.
Вместо хаосът на змея да се яви в бушуващите хора или в тези със затъмнено съзнание, яви се първичната мъдрост на следатлантската епоха. Христос-Исус използува един вид кръвта на змея, за да проникне с нейната помощ в човешката кръв и по този начин човекът да стане носител на божествената Мъдрост. В отражението на гръцката митология ние срещаме това в значителен размер също и екзотерично от 9-то предихристиянско столетие. Своеобразно е, как за гръцкото схващане измежду другите образи на боговете израства един образ на бог. Ние знаем добре: тези гърци са се кланяли на различни богове.
Тези богове бяха отсенките, проекциите на същества, които се бяха родили при минаването на по-късния Натанов Исус, носещ Христа в себе си, през различните планети на нашата слънчева система.
Те са ги виждали така, че когато насочваха поглед нагоре в космическите далечини, когато пронизваха с погледа си светлинния етер, с право приписваха на Зевса /Юпитер/ произхода не външния произход, а действителния духовен, вътрешен произход -, говорейки тогава за Зевса. Така говореха те за Атина Палада, за Артемида, за различните планетни богове, които бяха от сенки на това, за което ние говорихме. Обаче от тези възгледи изникна над другите образи на боговете един образ: образът на Аполон. Този образ на Аполон израсна по своебразен начин. Какво виждаха гърците в техния Аполон?
към текста >>
Аполон е ангелското същество, за което говорихме: една отсенка, една проекция в душата на гърците на това ангелско същество, което в действител
нос
т беше действувало в края на Атлантската епоха, бидейки проникнато от Христос.
Чествуват се празници като празници на сбогуване, защото Аполон отпътува за хиперборейската страна. На пролет той отново бива посрещнат, когато се завръща от север. В това пътуване на Аполон към север царува една дълбока мъдрост. Физическото Слънце отива на юг; в духовната област става винаги противоположното. С това се показва, че Аполон има връзка със Слънцето.
Аполон е ангелското същество, за което говорихме: една отсенка, една проекция в душата на гърците на това ангелско същество, което в действителност беше действувало в края на Атлантската епоха, бидейки проникнато от Христос.
Проекцията, отсенката в гръцката душа на проникнатото от Христос ангелско същество е Аполон, който говори мъдрост от устата на Пития. И какво се съдържаше за гърците в тази мъдрост на Аполона! Един вид всичко, което ги определяше в най-важните случаи да извършат това или онова. Постоянно при трудните случаи гърците отиваха, добре подготвени душевно, при Аполона и слушаха чрез устата на Пития предсказанията, чрез устата на тази Пития, която беше подбудена от парите, в които живееше Аполон. И Асклепиос, лечителят, беше за гърците син на Аполона.
към текста >>
А за хората, които нямаха склон
нос
т, които не ценяха достатъчно музикалното изкуство на Аполон, за тях гърците, имайки в съзнанието всичко онова, което обяснихме, че те действително показват върху тяхното външно тяло един признак изразяващ тяхната тъпота от
нос
но аполоновия принцип.
Те не са изразили това, за което се е касаело, то беше познато само в техните мистерии -, но при гърците беше така, че те си казваха в мистериите на Аполон: Някога едно висше божествено Същество проникна едно същество от йерархията на Ангелите. Това внесе хармония в мисленето, чувствуването и волението. И един отблясък на това е музикалното изкуство, особено аполоновото изкуство, онова музикално изкуство например, което се разлива чрез струнните звуци. Гърците не считаха като аполоново изкуство онова, което се проявяваше чрез свирка или чрез духови инструменти. Онова, което по-малко апелира към стихиите отколкото духовите инструменти, което изисква така да се каже най-много маневриране от страна на човека, на кратко казано, което звучи в струните на Аполон, на него гърците приписваха онова музикално въздействие, което поставя душата в хармония.
А за хората, които нямаха склонност, които не ценяха достатъчно музикалното изкуство на Аполон, за тях гърците, имайки в съзнанието всичко онова, което обяснихме, че те действително показват върху тяхното външно тяло един признак изразяващ тяхната тъпота относно аполоновия принцип.
За гърците такива хора показваха върху своето външно тяло, как те са изостанали назад атавистично на една предишна степен на развитието. Знаменателно е, че когато се роди един мъж с особено дълги уши това беше цар Мидас, гърците казаха: Раждайки се този човек получи магарешки уши. Понеже преди да се роди на Земята този човек не се е отдал по един правилен на чин на въздействията, които някога дойдоха в света чрез онова ангелско същество, което беше проникнато от Христос, затова, казваха те, той има магарешки уши и в резултат на това той предпочиташе духовите инструменти пред струнните. И когато веднъж се роди едно дете, което нямаше така да се каже никаква кожа, което се роди без кожа, то беше познато в митологията под името на одрания Марсиас -, тогава те казаха: Този човек се роди така, защото преди раждането не се е вслушал в това, което изхождаше от подобното на ангел същество. Така се представят нещата за окултното наблюдение.
към текста >>
Много градове, които гърците бяха основали като колонии, и
нос
ят името Аполония, защото хората черпеха съвети от Пития, дали трябва да основат колонии тук или там.
Понеже преди да се роди на Земята този човек не се е отдал по един правилен на чин на въздействията, които някога дойдоха в света чрез онова ангелско същество, което беше проникнато от Христос, затова, казваха те, той има магарешки уши и в резултат на това той предпочиташе духовите инструменти пред струнните. И когато веднъж се роди едно дете, което нямаше така да се каже никаква кожа, което се роди без кожа, то беше познато в митологията под името на одрания Марсиас -, тогава те казаха: Този човек се роди така, защото преди раждането не се е вслушал в това, което изхождаше от подобното на ангел същество. Така се представят нещата за окултното наблюдение. За окултното наблюдение Марсиас не е бил одран когато е бил на Земята в живо тяло, а той така се е родил. Това, което е престъпил, той го е престъпил преди своето раждане.
Много градове, които гърците бяха основали като колонии, и носят името Аполония, защото хората черпеха съвети от Пития, дали трябва да основат колонии тук или там.
Гърците държаха на свободата на своите градове, поради което нямаха една единна държава, а имаха идеалното единство, което им беше дадено чрез техния бог Аполон, за който те по-късно основаха един вид съюз на градовете. Ние виждаме, как в бога, който гърците наричаха Аполон, те почитаха съществото, за което ние току що говорихме. И бихме могли да кажем: В това, което действително отговаря на Аполон в края на Атлантската епоха, в него беше "вдушевено" Христовото Същество. И когато задаваме въпроса: Що е действително Аполон? Не неговият сянков образ, който гърците почитаха след това, а що е всъщност Аполон?
към текста >>
Не неговият сянков образ, който гърците почитаха след това, а що е всъщ
нос
т Аполон?
Много градове, които гърците бяха основали като колонии, и носят името Аполония, защото хората черпеха съвети от Пития, дали трябва да основат колонии тук или там. Гърците държаха на свободата на своите градове, поради което нямаха една единна държава, а имаха идеалното единство, което им беше дадено чрез техния бог Аполон, за който те по-късно основаха един вид съюз на градовете. Ние виждаме, как в бога, който гърците наричаха Аполон, те почитаха съществото, за което ние току що говорихме. И бихме могли да кажем: В това, което действително отговаря на Аполон в края на Атлантската епоха, в него беше "вдушевено" Христовото Същество. И когато задаваме въпроса: Що е действително Аполон?
Не неговият сянков образ, който гърците почитаха след това, а що е всъщност Аполон?
Като свръхземно същество той е онова Същество, което разля от висшите светове целебните сили за душата, парализирайки луциферическите и ариманически същества. Това произведе също в човешкото тяло едно съвместно действие на мозъка, дишането, белите дробове с гръкляна /ларинкса/ и сърцето, както това се изразява в прожекцията на това съвместно действие в песента. Защото правилното съвместно действие на мозъка, дишането и органите на говора и сърцето, е телесният израз за правилното действие, за хармоничното действие на мисленето, чувствуването и волението. Лечителят, свръхсетивният лечител е Аполон. Ние видяхме трите степени на неговото развитие и лечителят, който стои на основата на Аполон, се роди на земята и хората го наричат Исус, т.е.
към текста >>
26.
4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Ние често пъти охарактеризирахме тази епоха от други гледни точки; тук трябва да кажем само, че от
нос
но духов
нос
тта тя беше до сега най-висшата следатлантска културна епоха, но че тя прие още нещо в душите на свещените Риши и техните последователи, което така да се каже беше по-малко проникнато от онези мистерии, за които аз вчера говорих.
За целта ще бъде необходимо, да охарактеризираме първо основния характер на светогледите, които се появиха в Следатлантската епоха като последействия на това троично Христово събитие, което според нашето вчерашно описание приключи в края на Атлантската епоха. Нека се опитаме да се задълбочим в основния характер на светогледите, които се родиха в Следатлантската епоха. Те се родиха така, че в това, което човешката душа стана чрез всичко, което вчера Ви разказах, нещо оказа своето последействие. Тези следатлантски светогледи са отражения на това троично Христово събитие в следатлантските човешки души. Достатъчно е от тази гледна точка да кажем само малко думи върху първата Следатлантска културна епоха.
Ние често пъти охарактеризирахме тази епоха от други гледни точки; тук трябва да кажем само, че относно духовността тя беше до сега най-висшата следатлантска културна епоха, но че тя прие още нещо в душите на свещените Риши и техните последователи, което така да се каже беше по-малко проникнато от онези мистерии, за които аз вчера говорих.
към текста >>
И понеже това е така, понеже в това, което твори и в творенето същевременно "консумира", което приема в себе си възгледите на света или по-добре казано вижданията на света, един вид хра
нос
милайки ги духовно и пренасяйки ги на други степени, понеже светогледът на Заратустра вижда във "Времето" нещо живо, нещо над лично, ние трябва, одухотворявайки тази дума, да наречем този светоглед "Хронология", при което трябва да мислим същевременно за бога Хро
нос
, за Регента на Времето.
Изедите са същества от по-нисш ранг и са служители на висшите Същества на Времето; те регулират дните в месеца. Съзнанието на Заратустра виждаше онази чудесна хармония, която действува в света чрез сили и която се символизира в числото чрез всички отношения и комбинации, които се получават чрез 28 до 31 към 12. Съзнанието на Заратустра виждаше всичко това, което един вид се разлива и се вълнува в света чрез това, че във великия миров оркестър инструментите съзвучат в тези числени отношения. Това светогледът на Заратустра считаше като внасящия ред и хармонизиращия принцип на мировия ред. Аз бих искал само да посоча тези отношения.
И понеже това е така, понеже в това, което твори и в творенето същевременно "консумира", което приема в себе си възгледите на света или по-добре казано вижданията на света, един вид храносмилайки ги духовно и пренасяйки ги на други степени, понеже светогледът на Заратустра вижда във "Времето" нещо живо, нещо над лично, ние трябва, одухотворявайки тази дума, да наречем този светоглед "Хронология", при което трябва да мислим същевременно за бога Хронос, за Регента на Времето.
към текста >>
След това идваме в Третата следатлантска културна епоха, която още вчера охарактеризирахме като онази епоха, в която душите бяха подбудени да усвояват знание чрез силови същества, които блестяха от звезди те, в която хората виждаха не само мировата тайна в царуващите в свръхсетивната област отношения на Времето, а в която хората проникнаха в сетивното битие, в сетивното съществувание и в сетивното битие, в движението на звездите и в писмен
нос
тта, която те записваха в мировото пространство, виждаха хармонизиращото, мелодизиращото естество на мировия процес.
След това идваме в Третата следатлантска културна епоха, която още вчера охарактеризирахме като онази епоха, в която душите бяха подбудени да усвояват знание чрез силови същества, които блестяха от звезди те, в която хората виждаха не само мировата тайна в царуващите в свръхсетивната област отношения на Времето, а в която хората проникнаха в сетивното битие, в сетивното съществувание и в сетивното битие, в движението на звездите и в писменността, която те записваха в мировото пространство, виждаха хармонизиращото, мелодизиращото естество на мировия процес.
Този светоглед аз бих могъл да нарека "Астрология". Хронологията бе последвана от Астрологията. И всичко, което разкрива истинската Хронология на Заратустризма, което разкрива истинската Астрология на египетските и халдейските мистерии, всичко това беше подбудено чрез троичното дело на Христос преди великата атлантска катастрофа. А какво последва в Гръцката или в Гръцко-латинската културна епоха? Това, което сега ще кажа, важи не само за гърците и за римляните, а също и за останалите области на Европа.
към текста >>
И въпреки това не погледът към звездите беше това, което за гърка символизираше Аполона: гъркът не гледаше всъщ
нос
т към Слънцето, когато се кланяше на Аполон, като към неговия външен звезден символ; Аполон е бог на Слънцето не в смисъла, че външното Слънце би било негов символ за целта гъркът имаше своя Хелиос; той регулираше движението на Слънцето на небето.
Ние казахме: Аполон идваше при Делфийския Оракул от страната на Хипербореите, от север. Чрез устата на Пития той казваше най-важното, което гъркът искаше да чуе, през време на лятото. През есента той отново се връщаше в страната на Хипербореите. Ние свързахме това движение на Аполона с движението на Слънцето; но понеже духовното Слънце е това, което говори чрез Аполона, когато физическото Слънце отива към юг, той отива към север. Митовете се оказват изпълнени с безкрайна мъдрост, когато ги разглеждаме в светлината на истинския Окултизъм.
И въпреки това не погледът към звездите беше това, което за гърка символизираше Аполона: гъркът не гледаше всъщност към Слънцето, когато се кланяше на Аполон, като към неговия външен звезден символ; Аполон е бог на Слънцето не в смисъла, че външното Слънце би било негов символ за целта гъркът имаше своя Хелиос; той регулираше движението на Слънцето на небето.
Слънцето не действува за нашето земно съществувание, даже когато имаме предвид физическото, то не действува така, че върху човека да се отразява само това, което се разлива направо чрез слънчевите лъчи, а действува първо върху въздуха и водата, във водните пари, също в парите, за които казахме, че те са се издигали от пропастта на Каскалския извор и са обвивали като змей съседната планина и че този змей е бил убит от гръцкия свети Георги. Слънцето действува във всички елементи /стихии/ и след като е проникнало, след като е инжектирало земните елементи, то действува от тези елементи върху хората, един вид чрез служителите, които ние наричаме духове на елементите, и живеейки в елементите действува Духът на Слънцето. И това действие гъркът виждаше в своя Аполон.
към текста >>
И ако отидем сега по-нататък нека се опитаме да извикаме пред душата си всичко това, което намираме в древ
нос
тта на еврейския народ предадено в самата Библия.
Идва Атина Палада и свързва от духовните висини духовната искра с човека. Прометей формира душата в символа на пеперудата. Богът Яхве формира човека от земята, от пръстта; и той, богът Яхве, който в течение на развитието беше станал господар на Земята, той, богът Яхве, вдъхва на човека от своята собствена субстанция живата душа. Така Яхве се съединява чрез своето дихание с това, което е формирано от земята. И той иска да живее в своя син, в своето живо дихание, в Адама и в неговите потомци, синовете на Земята, в онези същества, чиято дреха да формира от земята богът Яхве считаше като своя задача.
И ако отидем сега по-нататък нека се опитаме да извикаме пред душата си всичко това, което намираме в древността на еврейския народ предадено в самата Библия.
Знаем, ние подчертахме това, че Земята развива определени сили. Гьоте, Джордано Бруно и други сравняват тези сили със силите на вдишването и издишването на човека. Земята развива определени сили, сили на вдишването и издишването, които произвеждат приливите и отливите, нарастването и спадането на водата, вътрешни сили на Земята, същите сили обаче, които движат Луната около Земята. Това са тези сили на Земята. Във водните сили Библията ни рисува потопа като едно по-нататъшно важно събитие след сътворението на Адама, на земния човек.
към текста >>
Това не е планината Синай, която хората имат обикновено пред очите си, това е земна дей
нос
т.
Ако правилно проучим, за какво се касае: навсякъде имаме действия на Земята. Мойсей отива със своята тояга при скалата, удря в нея и от Земята започва да блика вода. Мойсей се изкачва на планината. Онова, което горе на планината е свързано с действията на Земята и което става именно на тази планина, е земно действие. Защото ние трябва да си представим тази планина само като вулканична или поне като една подобна вулканична планина.
Това не е планината Синай, която хората имат обикновено пред очите си, това е земна дейност.
В огнения стълб, в който стои Мойсей, трябва да виждаме нещо подобно, като че на сярните италиански хълмове запалваме парче хартия и от земята излиза дим: така от планината излиза земно действие, огнен дим. И в действието на Земята евреите винаги виждаха символи. Пред тях вървеше бурният облак или огненият стълб: действие на Земята! Можем да навлезем дълбоко в подробности, навсякъде бихме намерили, че Духът на Земята царува в това, за което Мойсей говори като за едно откровение на Яхве. Благовестието на Мойсея е геология.
към текста >>
Можем да навлезем дълбоко в подроб
нос
ти, навсякъде бихме намерили, че Духът на Земята царува в това, за което Мойсей говори като за едно откровение на Яхве.
Защото ние трябва да си представим тази планина само като вулканична или поне като една подобна вулканична планина. Това не е планината Синай, която хората имат обикновено пред очите си, това е земна дейност. В огнения стълб, в който стои Мойсей, трябва да виждаме нещо подобно, като че на сярните италиански хълмове запалваме парче хартия и от земята излиза дим: така от планината излиза земно действие, огнен дим. И в действието на Земята евреите винаги виждаха символи. Пред тях вървеше бурният облак или огненият стълб: действие на Земята!
Можем да навлезем дълбоко в подробности, навсякъде бихме намерили, че Духът на Земята царува в това, за което Мойсей говори като за едно откровение на Яхве.
Благовестието на Мойсея е геология. Ние никога не ще разберем дълбоката разлика между еврейския и гръцкия светоглед, ако не ще знаем, че гръцкият светоглед е метеорология, а еврейският геология. Всичко, което гъркът чувствува да се развива около него, той си го представя във връзка с разлетите от Космоса сили в земните елементи, в околността на Земята, във въздуха, във всичко, което е в близост до Земята. Всичко, с което еврейският светоглед се чувствува заобиколен, е свързано със силите, които се разгръщат от Земята нагоре, които са свързани със Земята. Даже също и страданията на еврейския народ, тези страдания идват от пустинния характер, от това, което е свързано със Земята и нейното действие.
към текста >>
Всичко, което гъркът чувствува да се развива около него, той си го представя във връзка с разлетите от Космоса сили в земните елементи, в окол
нос
тта на Земята, във въздуха, във всичко, което е в близост до Земята.
И в действието на Земята евреите винаги виждаха символи. Пред тях вървеше бурният облак или огненият стълб: действие на Земята! Можем да навлезем дълбоко в подробности, навсякъде бихме намерили, че Духът на Земята царува в това, за което Мойсей говори като за едно откровение на Яхве. Благовестието на Мойсея е геология. Ние никога не ще разберем дълбоката разлика между еврейския и гръцкия светоглед, ако не ще знаем, че гръцкият светоглед е метеорология, а еврейският геология.
Всичко, което гъркът чувствува да се развива около него, той си го представя във връзка с разлетите от Космоса сили в земните елементи, в околността на Земята, във въздуха, във всичко, което е в близост до Земята.
Всичко, с което еврейският светоглед се чувствува заобиколен, е свързано със силите, които се разгръщат от Земята нагоре, които са свързани със Земята. Даже също и страданията на еврейския народ, тези страдания идват от пустинния характер, от това, което е свързано със Земята и нейното действие. Геологията царува над съдбата на еврейския народ. Геология, плодородие на Земята е това, което във формата на разузнавачи ги примамва към обетованата земя.
към текста >>
Всъщ
нос
т какво преследваха тези пророци?
Можем да кажем: За халдейците, за египтяните, за последователите на Заратустра, за гърците, за римляните, за европейските народи от средна и северна Европа най-важното при човека беше това, което дойде от духовния свят. За евреите най-важното при човека е това, което е свързано със Земята и нейните сили. Яхве се чувствува като бог, който царува над Земята прониквайки я духовно. Така ние виждаме, че като най-важно събитие в четвъртата следатлантска епоха трябва да считаме това: Геологията се прибавя към Метеорологията. И това се изразява сега по един чудесен начин в неговия духовен насрещен образ в древноюдейското пророчество.
Всъщност какво преследваха тези пророци?
Нека се опитаме да вникнем в най-вътрешното същество на тези души на пророците, Исайя, Йеремия, Езекиел, Даниел, Йоел, Йонас и Захария. Към какво се стремяха те? Ако проучим действително безпристрастно тези души на пророците, ние ще открием: Те се стараят всъщност да поставят на предния план на душевния живот една особена човешка душевна способност и да подтиснат, един вид да из тласкат в дълбочините на душевния живот една друга така в способност на душата. Аз вече обърнах вниманието Ви върху това, как върху картините на Микеланджело, за които говорих, пророците са винаги изобразени така, че те седят вглъбени в дълбок размисъл, изпълнени с вътрешно душевно спокойствие, така че ние виждаме: онова, на което е отдадена тяхната душа, е свързано с нейните подземни основи с Вечното. Като противоположност Микеланджело изобразява сибилите, в които действуват елементите /стихиите/ на Земята, тези стихии действуват така, както е показано при едната от тях, че косата е развявана от вятъра, че вятърът прониква даже в синята горна дреха на сибилата.
към текста >>
Ако проучим действително безпристрастно тези души на пророците, ние ще открием: Те се стараят всъщ
нос
т да поставят на предния план на душевния живот една особена човешка душевна способ
нос
т и да подтиснат, един вид да из тласкат в дълбочините на душевния живот една друга така в способ
нос
т на душата.
Така ние виждаме, че като най-важно събитие в четвъртата следатлантска епоха трябва да считаме това: Геологията се прибавя към Метеорологията. И това се изразява сега по един чудесен начин в неговия духовен насрещен образ в древноюдейското пророчество. Всъщност какво преследваха тези пророци? Нека се опитаме да вникнем в най-вътрешното същество на тези души на пророците, Исайя, Йеремия, Езекиел, Даниел, Йоел, Йонас и Захария. Към какво се стремяха те?
Ако проучим действително безпристрастно тези души на пророците, ние ще открием: Те се стараят всъщност да поставят на предния план на душевния живот една особена човешка душевна способност и да подтиснат, един вид да из тласкат в дълбочините на душевния живот една друга така в способност на душата.
Аз вече обърнах вниманието Ви върху това, как върху картините на Микеланджело, за които говорих, пророците са винаги изобразени така, че те седят вглъбени в дълбок размисъл, изпълнени с вътрешно душевно спокойствие, така че ние виждаме: онова, на което е отдадена тяхната душа, е свързано с нейните подземни основи с Вечното. Като противоположност Микеланджело изобразява сибилите, в които действуват елементите /стихиите/ на Земята, тези стихии действуват така, както е показано при едната от тях, че косата е развявана от вятъра, че вятърът прониква даже в синята горна дреха на сибилата. Под това влияние на вятъра тя произнася своите пророчества. Другата виждаме обхваната от вътрешна жар; в своебразния доказателен жест на ръката ние виждаме огъня, земната стихия. И така ние бихме могли отново да прокараме нашия поглед от една сибила към друга и ще открием: Те живеят с душевните сили, които проникват в душите непосредствено от стихиите, които заобикалят Земята.
към текста >>
Като противополож
нос
т Микеланджело изобразява сибилите, в които действуват елементите /стихиите/ на Земята, тези стихии действуват така, както е показано при едната от тях, че косата е развявана от вятъра, че вятърът прониква даже в синята горна дреха на сибилата.
Всъщност какво преследваха тези пророци? Нека се опитаме да вникнем в най-вътрешното същество на тези души на пророците, Исайя, Йеремия, Езекиел, Даниел, Йоел, Йонас и Захария. Към какво се стремяха те? Ако проучим действително безпристрастно тези души на пророците, ние ще открием: Те се стараят всъщност да поставят на предния план на душевния живот една особена човешка душевна способност и да подтиснат, един вид да из тласкат в дълбочините на душевния живот една друга така в способност на душата. Аз вече обърнах вниманието Ви върху това, как върху картините на Микеланджело, за които говорих, пророците са винаги изобразени така, че те седят вглъбени в дълбок размисъл, изпълнени с вътрешно душевно спокойствие, така че ние виждаме: онова, на което е отдадена тяхната душа, е свързано с нейните подземни основи с Вечното.
Като противоположност Микеланджело изобразява сибилите, в които действуват елементите /стихиите/ на Земята, тези стихии действуват така, както е показано при едната от тях, че косата е развявана от вятъра, че вятърът прониква даже в синята горна дреха на сибилата.
Под това влияние на вятъра тя произнася своите пророчества. Другата виждаме обхваната от вътрешна жар; в своебразния доказателен жест на ръката ние виждаме огъня, земната стихия. И така ние бихме могли отново да прокараме нашия поглед от една сибила към друга и ще открием: Те живеят с душевните сили, които проникват в душите непосредствено от стихиите, които заобикалят Земята. Тези сили на сибилите, които така да се каже всмукват в душата духа на земните стихии и го изразяват, тези сили на сибилите искаха да подтиснат, да ги изтласкат на заден план пророците на древното юдейство. Ако прочетете действително без предразсъдъци цялата история на пророците, Вие ще откриете: Пророкът се старае, полага усилия в това се състои неговото обучение да подтисне в себе си сибилинската черта, да не позволи на тази черта да се прояви.
към текста >>
Макар и науката да говори небивалици от
нос
но по-ранното съществуване на заповедта тя говори за Хамураби и т.н.
Отношенията на другите народи бяха дадени; защото те бяха отзвуци на това, което се беше образувало в отношението на човека към Духовете на висшите йерархии през време на Сатурновата, Слънчевата и Лунната епохи. Юдейският народ трябваше да развие особено това, което можеше да се развие през време на Земната епоха. Обаче когато Азът установява от самия себе си едно отношение към своя бог, как се изразява това? То се изразява не като вдъхновение, така че също и моралното да бъде едно проникване и проработване на душата с божествените си ли, не като вдъхновение, а като заповед. Формата на заповедта, която срещаме в Декалога, ние срещаме първо при юдейския народ.
Макар и науката да говори небивалици относно по-ранното съществуване на заповедта тя говори за Хамураби и т.н.
-, аз не мога сега да се впускам в глупостите на по-новата наука; но това, което се явява като заповед, при което Азът стои непосредствено срещу Бога и получава от Бога нормата, предписанието така, че Азът трябва да следва това предписание от вътрешна воля, това ние среща ме за първи път при юдейския народ. Също така за първи път срещаме при юдейския народ това, че Бог сключва един съюз с народа. Другите богове действуват чрез сили, които винаги са свързани с подсъзнателното естество на душата. Нека още веднъж сравним, как Аполон действува чрез Пития, как душата трябваше да се подготви, когато отиваше при Пития, така че богът да може да говори чрез нея: Аполон говореше чрез потопяващия се в подсъзнанието душевен живот. Срещу това стои говорещият чрез своите заповеди, свързващият един съюз, един договор със своя народ Бог Яхве, който говори непосредствено към Аза на душата.
към текста >>
И пророците веднага проявяваха рев
нос
т, когато се случваше това, което често ставаше с юдейския народ: когато действията на езическите народи добиваха влияние над юдейския народ.
-, аз не мога сега да се впускам в глупостите на по-новата наука; но това, което се явява като заповед, при което Азът стои непосредствено срещу Бога и получава от Бога нормата, предписанието така, че Азът трябва да следва това предписание от вътрешна воля, това ние среща ме за първи път при юдейския народ. Също така за първи път срещаме при юдейския народ това, че Бог сключва един съюз с народа. Другите богове действуват чрез сили, които винаги са свързани с подсъзнателното естество на душата. Нека още веднъж сравним, как Аполон действува чрез Пития, как душата трябваше да се подготви, когато отиваше при Пития, така че богът да може да говори чрез нея: Аполон говореше чрез потопяващия се в подсъзнанието душевен живот. Срещу това стои говорещият чрез своите заповеди, свързващият един съюз, един договор със своя народ Бог Яхве, който говори непосредствено към Аза на душата.
И пророците веднага проявяваха ревност, когато се случваше това, което често ставаше с юдейския народ: когато действията на езическите народи добиваха влияние над юдейския народ.
В юдеите не трябваше да проникнат подсъзнателни сили; всичко трябваше да почива на съюза с Бога, на принципа на заповедта. За това пророците полагат особени грижи.
към текста >>
Обаче когато разгледаме добре всички тези празници, ние винаги виждаме, че те представляват още всъщ
нос
т бъдещето като нещо метеорологично.
Обаче в духа на после действието на троичното Христово дело действуваше един такъв пратеник като Илия, и той предхождаше един вид Натановия Исус, както този Натанов Исус вървеше първо духовно от запад на изток, за да проникне културите, за да се роди след това като Натаново момче Исус. При всички народи се чувствуваше като едно предвъзвестяване това, което се получи един вид като изобилие, като един вид излишък на Метеорологията именно когато тази Метеорология бе докосната от Геологията. Ние преживяваме особеното нещо, че на мястото, което след това доби такова голямо значение чрез Християнството, че на това място стана един предизвестен факт. Ние виждаме, как на най-различни места на Предна Азия, а също и на Европа се чествуват празници, които са един вид предизвестие, един вид предсказание на Христовото Събитие, пред известявайки Тайната на Голгота. Култът на Адонис и култът на Атис са били с право изтълкува ни като едно пророческо предсказание на Събитието на Голгота.
Обаче когато разгледаме добре всички тези празници, ние винаги виждаме, че те представляват още всъщност бъдещето като нещо метеорологично.
Богът Адонис, който бива убит и отново възкръсва, не се разбира като въплътен в плът, а това, което чествуващите го имат като бог, е първо един образ; той е образът на онова подобно на Ангел Същество, което в края на Атлантската епоха беше проникнато и изпълнено от Христос в духовните висини и което след това се роди като Натаново момче Исус. В лицето на бога Адонис хората празнуваха съдбата на Натановото момче Исус, също и в култа на Атис. И ако сега кажем: Това беше мирово-историческа Карма, може би Вие ще потърсите нещо повече зад тези думи -, че на мястото, на което Библията с право поставя раждането на момчето Исус, че по-рано в Бетлеем /Витлеем/ е бил устроен един култ на Адонис, това хвърля една още по-голяма светлина върху тези факти. Бетлеем беше едно от местата, където бяха устроени култове на Адонис. Често пъти там са били чествувани по-рано тези култове на умиращия и възкръсващия Адонис и по този начин е била подготвена аурата, в която е извикан споменът: Някога в духовните висини е имало едно Същество, което е принадлежало тогава на йерархията на Ангелите, едно Същество, което по-късно трябваше да дойде на Земята като Натаново момче Исус, едно Същество, което обаче в края на Атлантската епоха е било проникнато и изпълнено от Христа.
към текста >>
И сега онова, което беше Геология при юдейския народ трябваше да бъде проникнато от Съществото, което ние от вчера насам се научихме да разглеждаме в неговата същинска дей
нос
т за Земята.
И не ни ли казва изрично този последният с едно чудесно съзвучие на думите: Той изпрати пред себе си своя Ангел, за да го възвести на хората? Това можем да кажем както за Йоан Кръстител така и за пророк Илия. За Илия още по-добре, нещо, което ще разберат онези, които си спомнят за моето описание на Илия, където аз изложих, че Илия остана в духовните висини и имаше само един представител, чрез който той действуваше, така че никога той самият не е ходил по Земята. Ако вземете това, тогава съвпада изразът: Той изпрати своя Ангел пред него,този израз отговаря по-добре за Илия отколкото за Йоан Кръстител. Такива пратеници са били винаги пратеници на придвижващия се от запад на изток Христос.
И сега онова, което беше Геология при юдейския народ трябваше да бъде проникнато от Съществото, което ние от вчера насам се научихме да разглеждаме в неговата същинска дейност за Земята.
Геологията трябваше да бъде един вид прохристиянизирана. Хората трябваше да чувствуват Духа на Земята по един нов начин, да го освободят един вид от Земята. Но това беше възможно само тогава, когато дойде една сила, която освободи, отдели този Дух на Земята от земните сили. Това стана благодарение на факта, че аурата на Земята беше проникната от силите на Христос и чрез това самата Земя стана сега нещо друго. В силите, които богът Яхве беше развързал, проникна Христос и превърна тези сили в нещо друго.
към текста >>
А сега да си спомним за него, за което аз загатнах във втората сказка, да си спомним за апостол Павла, който беше призван да създаде свързващите мостове между еврейската древ
нос
т и Християнството, между Геологията и Христологията.
За онзи, който прониква в ботаниката с помощта на Духовната Наука, дафиновото дърво е едно растение, което е силно свързано с метеорологичните отношения, с метеорологичните условия. Дафиновото дърво е изцяло оформено и изградено от това, което е метеорология. Едно друго растение е много по-тясно свързано със Земята, то е така да се каже израз на метеорологичните отношения. И ако човек чувствува това, което изпълва характерно растението като олио в маслиновото дърво, ако той чувствува това действително така, като че силите от неговата собствена душа са възбудени от обстоятелството, че маслиновото дърво може да бъде едно растение, върху което може да бъде присаден друг присадник, друг филиз, който вирее най-добре върху това растение, тогава той чувствува вътрешното проникване на маслиновото дърво от олиото на Земята. Той чувствува, как в олиото пулсира проникваната сила на земното естество.
А сега да си спомним за него, за което аз загатнах във втората сказка, да си спомним за апостол Павла, който беше призван да създаде свързващите мостове между еврейската древност и Християнството, между Геологията и Христологията.
Както видяхме, дейността на апостол Павла се разгръща в сферата на маслиновото дърво. И когато доловим Аполона в издигащите се от планинските гърла пари, чрез които той възбужда Пития и изказва човешката съдба в мъдрост, ние можем да почувствуваме също елементарните сили, които се разливат от маслиновото дърво в околността и, които се е вживяла елементарната душевна сила на апостол Павла. Ние можем да почувствуваме тези сили в неговите думи. Той се потопява един вид в Геологията, за да чувствува елементарно дървото в неговата аура и за да се остави да бъде вдъхновен от тази аура, в чиято геологическа област се развива неговата дейност.
към текста >>
Както видяхме, дей
нос
тта на апостол Павла се разгръща в сферата на маслиновото дърво.
Дафиновото дърво е изцяло оформено и изградено от това, което е метеорология. Едно друго растение е много по-тясно свързано със Земята, то е така да се каже израз на метеорологичните отношения. И ако човек чувствува това, което изпълва характерно растението като олио в маслиновото дърво, ако той чувствува това действително така, като че силите от неговата собствена душа са възбудени от обстоятелството, че маслиновото дърво може да бъде едно растение, върху което може да бъде присаден друг присадник, друг филиз, който вирее най-добре върху това растение, тогава той чувствува вътрешното проникване на маслиновото дърво от олиото на Земята. Той чувствува, как в олиото пулсира проникваната сила на земното естество. А сега да си спомним за него, за което аз загатнах във втората сказка, да си спомним за апостол Павла, който беше призван да създаде свързващите мостове между еврейската древност и Християнството, между Геологията и Христологията.
Както видяхме, дейността на апостол Павла се разгръща в сферата на маслиновото дърво.
И когато доловим Аполона в издигащите се от планинските гърла пари, чрез които той възбужда Пития и изказва човешката съдба в мъдрост, ние можем да почувствуваме също елементарните сили, които се разливат от маслиновото дърво в околността и, които се е вживяла елементарната душевна сила на апостол Павла. Ние можем да почувствуваме тези сили в неговите думи. Той се потопява един вид в Геологията, за да чувствува елементарно дървото в неговата аура и за да се остави да бъде вдъхновен от тази аура, в чиято геологическа област се развива неговата дейност.
към текста >>
И когато доловим Аполона в издигащите се от планинските гърла пари, чрез които той възбужда Пития и изказва човешката съдба в мъдрост, ние можем да почувствуваме също елементарните сили, които се разливат от маслиновото дърво в окол
нос
тта и, които се е вживяла елементарната душевна сила на апостол Павла.
Едно друго растение е много по-тясно свързано със Земята, то е така да се каже израз на метеорологичните отношения. И ако човек чувствува това, което изпълва характерно растението като олио в маслиновото дърво, ако той чувствува това действително така, като че силите от неговата собствена душа са възбудени от обстоятелството, че маслиновото дърво може да бъде едно растение, върху което може да бъде присаден друг присадник, друг филиз, който вирее най-добре върху това растение, тогава той чувствува вътрешното проникване на маслиновото дърво от олиото на Земята. Той чувствува, как в олиото пулсира проникваната сила на земното естество. А сега да си спомним за него, за което аз загатнах във втората сказка, да си спомним за апостол Павла, който беше призван да създаде свързващите мостове между еврейската древност и Християнството, между Геологията и Христологията. Както видяхме, дейността на апостол Павла се разгръща в сферата на маслиновото дърво.
И когато доловим Аполона в издигащите се от планинските гърла пари, чрез които той възбужда Пития и изказва човешката съдба в мъдрост, ние можем да почувствуваме също елементарните сили, които се разливат от маслиновото дърво в околността и, които се е вживяла елементарната душевна сила на апостол Павла.
Ние можем да почувствуваме тези сили в неговите думи. Той се потопява един вид в Геологията, за да чувствува елементарно дървото в неговата аура и за да се остави да бъде вдъхновен от тази аура, в чиято геологическа област се развива неговата дейност.
към текста >>
Той се потопява един вид в Геологията, за да чувствува елементарно дървото в неговата аура и за да се остави да бъде вдъхновен от тази аура, в чиято геологическа област се развива неговата дей
нос
т.
Той чувствува, как в олиото пулсира проникваната сила на земното естество. А сега да си спомним за него, за което аз загатнах във втората сказка, да си спомним за апостол Павла, който беше призван да създаде свързващите мостове между еврейската древност и Християнството, между Геологията и Христологията. Както видяхме, дейността на апостол Павла се разгръща в сферата на маслиновото дърво. И когато доловим Аполона в издигащите се от планинските гърла пари, чрез които той възбужда Пития и изказва човешката съдба в мъдрост, ние можем да почувствуваме също елементарните сили, които се разливат от маслиновото дърво в околността и, които се е вживяла елементарната душевна сила на апостол Павла. Ние можем да почувствуваме тези сили в неговите думи.
Той се потопява един вид в Геологията, за да чувствува елементарно дървото в неговата аура и за да се остави да бъде вдъхновен от тази аура, в чиято геологическа област се развива неговата дейност.
към текста >>
Не чуваме ли ние странните думи на апостол Павла, които не искаме да вземем абстрактно, а искаме да ги вземем като нещо, което се корени елементарно в неговата душа, като нещо, което той иска да изрази от това елементарно естество на своята душа в думите, чрез които иска да доведе в отношение христиските-езичници с юдеите не чуваме ли ние странните думи: "С вас, езичници, говоря аз; защото понеже съм апостол на езичниците и докато съм апостол на езичниците аз искам да славя моята служба с това, дали ще мога да събудя рев
нос
т в тези, които са като моя плът, и да направя блажени някои от тях.
Днес хората четат нещата именно много, много абстрактно, те мислят, че също и нещата, които по-стари автори са изказали, са така абстрактни и свързани само с мозъка подобно на това, което по-нови автори често изказват. Те не помислят за това, как не само умът и разумът, а всички душевни сили могат да бъдат свързани първично земно с това, което дава своя отпечатък на една определена област. Маслиновото дърво даде своя отпечатък на областта на апостол Павла. И като че искаше да издигне до себе си юдейската Геология, той каза чрез това, за което го одухотворяваше маслиновото дърво най-важните неща върху отношенията на изпълнения с Христа човек към това, което са стоящите далече от Христа хора.
Не чуваме ли ние странните думи на апостол Павла, които не искаме да вземем абстрактно, а искаме да ги вземем като нещо, което се корени елементарно в неговата душа, като нещо, което той иска да изрази от това елементарно естество на своята душа в думите, чрез които иска да доведе в отношение христиските-езичници с юдеите не чуваме ли ние странните думи: "С вас, езичници, говоря аз; защото понеже съм апостол на езичниците и докато съм апостол на езичниците аз искам да славя моята служба с това, дали ще мога да събудя ревност в тези, които са като моя плът, и да направя блажени някои от тях.
Защото ако тяхната загуба е примирението на света, какво друго би било тяхното приемане освен възкресение от мъртвите? Ако нататъкът е свещен, свещено е също и тестото; и ако коренът е свещен, свещени са също и клонете. Ако обаче някои от клоните са счупени и ти, който беше едно диво маслиново дърво, бъдеш присаден между тях и станеш съучастник в корените и соковете на маслиновото дърво: тогава не се превъзнасяй спрямо клона. Но ако се превъзнасяш спрямо него, трябва да знаеш, че не ти носиш корена, а коренът носи тебе. Така ти казваш: клоните са счупени, за да бъда аз присаден.
към текста >>
Но ако се превъзнасяш спрямо него, трябва да знаеш, че не ти
нос
иш корена, а коренът
нос
и тебе.
И като че искаше да издигне до себе си юдейската Геология, той каза чрез това, за което го одухотворяваше маслиновото дърво най-важните неща върху отношенията на изпълнения с Христа човек към това, което са стоящите далече от Христа хора. Не чуваме ли ние странните думи на апостол Павла, които не искаме да вземем абстрактно, а искаме да ги вземем като нещо, което се корени елементарно в неговата душа, като нещо, което той иска да изрази от това елементарно естество на своята душа в думите, чрез които иска да доведе в отношение христиските-езичници с юдеите не чуваме ли ние странните думи: "С вас, езичници, говоря аз; защото понеже съм апостол на езичниците и докато съм апостол на езичниците аз искам да славя моята служба с това, дали ще мога да събудя ревност в тези, които са като моя плът, и да направя блажени някои от тях. Защото ако тяхната загуба е примирението на света, какво друго би било тяхното приемане освен възкресение от мъртвите? Ако нататъкът е свещен, свещено е също и тестото; и ако коренът е свещен, свещени са също и клонете. Ако обаче някои от клоните са счупени и ти, който беше едно диво маслиново дърво, бъдеш присаден между тях и станеш съучастник в корените и соковете на маслиновото дърво: тогава не се превъзнасяй спрямо клона.
Но ако се превъзнасяш спрямо него, трябва да знаеш, че не ти носиш корена, а коренът носи тебе.
Така ти казваш: клоните са счупени, за да бъда аз присаден. Добре е казано. Те са счупени поради тяхното неверие; ти стоиш обаче чрез вярата. Не се възгордявай, а страхувай се. Ако Бог не е пощадил естествените клони, той не ще пощади също и тебе.
към текста >>
27.
5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Новоизплуването на звездната писмен
нос
т в тайната на Парсифал.
Работата на Христовия Импулс в подосновите на душата. Възникването на идеите за Граала.
Новоизплуването на звездната писменност в тайната на Парсифал.
Ганганда Грайда:
към текста >>
Точно както, след като сме развили веднъж през деня нашите душевни сили, след като сме ги развили напълно трябва да ги потопим в нощното подсъзнание, за да ги събудим след това отново, така също беше необходимо, тези сили, които бяха оправдани в Третата следатлантска културна епоха, да потекат така да се каже под повърх
нос
тта на душевния живот, за да изплуват след това отново, бавно, както ще чуем по-нататък.
Силите, които се появиха в душите на сибилите, са напълно добри, оправдани сили, но те не бяха вече подходящи, не бяха вече годни за душевното развитие на Четвъртата следатлантска културна епоха; тогава в човешките души не трябваше да царуват силите, които се надигаха от подсъзнателните основи на душата, а тези, които говореха на душите от яснотата на Аза. Вчера ние чухме, как древноеврейските пророци работеха за подтискането на сибилинските сили и за развитието на силите, които говорят чрез яснотата на Аза, ние чухме, че главната характеристика на древно-еврейското пророчество е тази, да изтласка на заден план сибилинските сили и да развие онова, което може да говори чрез Аза. Изпълнението на това, към което се стремяха древноеврейските пророци, което следователно можем да наречем като един вид "вкарване в правилните релси" на сибилинските сили, изпълнението на тази задача чрез Христовия Импулс. Когато Христовият Импулс настъпи по познатия от нас начин в земното развитие на човечеството, касаеше се за това, тези явяващи се чрез сибилите сили в хаотична форма да бъдат изтласкани на заден план, подобно както една река е изблъскана назад от външния свят и след това изчезва в една подземна пещера, за да се яви отново на бял свят. Тези сибилински сили трябваше да изплуват отново нагоре в една друга форма, в пречистената чрез Христовия Импулс форма, във формата, която можа да им даде Христовият Импулс, след като той навлезе в аурата на Земята.
Точно както, след като сме развили веднъж през деня нашите душевни сили, след като сме ги развили напълно трябва да ги потопим в нощното подсъзнание, за да ги събудим след това отново, така също беше необходимо, тези сили, които бяха оправдани в Третата следатлантска културна епоха, да потекат така да се каже под повърхността на душевния живот, за да изплуват след това отново, бавно, както ще чуем по-нататък.
Следователно ще имаме пред нас явлението, че силите, които се проявяваха така хаотично в сибилите и които са оправдани човешки сили, са така да се каже промити, пречистени от Христовия Импулс, но бяха потънали в подосновите на душевния живот. Но в своето съзнание човечеството не знаеше, че Христос работи по-нататък с тези сили в подосновите на душата. И така е в действителност. Представлява едно величествено зрелище от гледна точка на Духовната Наука да наблюдаваме действието на този Христов Импулс; да наблюдаваме, как от Никейския събор насам, хората спорят и се карат в тяхното горно съзнание относно установява нето на догмите, как те се състезават с тяхното горно съзнание и как най-важното нещо за Християнството става в подсъзнателните основи на душата. Христовият Импулс работи не там, където хората спорят и се карат, а в подосновите.
към текста >>
И така е в действител
нос
т.
Когато Христовият Импулс настъпи по познатия от нас начин в земното развитие на човечеството, касаеше се за това, тези явяващи се чрез сибилите сили в хаотична форма да бъдат изтласкани на заден план, подобно както една река е изблъскана назад от външния свят и след това изчезва в една подземна пещера, за да се яви отново на бял свят. Тези сибилински сили трябваше да изплуват отново нагоре в една друга форма, в пречистената чрез Христовия Импулс форма, във формата, която можа да им даде Христовият Импулс, след като той навлезе в аурата на Земята. Точно както, след като сме развили веднъж през деня нашите душевни сили, след като сме ги развили напълно трябва да ги потопим в нощното подсъзнание, за да ги събудим след това отново, така също беше необходимо, тези сили, които бяха оправдани в Третата следатлантска културна епоха, да потекат така да се каже под повърхността на душевния живот, за да изплуват след това отново, бавно, както ще чуем по-нататък. Следователно ще имаме пред нас явлението, че силите, които се проявяваха така хаотично в сибилите и които са оправдани човешки сили, са така да се каже промити, пречистени от Христовия Импулс, но бяха потънали в подосновите на душевния живот. Но в своето съзнание човечеството не знаеше, че Христос работи по-нататък с тези сили в подосновите на душата.
И така е в действителност.
Представлява едно величествено зрелище от гледна точка на Духовната Наука да наблюдаваме действието на този Христов Импулс; да наблюдаваме, как от Никейския събор насам, хората спорят и се карат в тяхното горно съзнание относно установява нето на догмите, как те се състезават с тяхното горно съзнание и как най-важното нещо за Християнството става в подсъзнателните основи на душата. Христовият Импулс работи не там, където хората спорят и се карат, а в подосновите. И някои неща, които разглеждани на повърхността ще изглеждат може би странни, ще ни разкрият човешка мъдрост. Ще трябва да бъдат разкрити още някои неща, защото те действуват в подосновите на човешкия душевен живот като един симптом на работата на Христовия Импулс. Така ние ще видим или ще разберем, че много важни форми относно конфигурацията на християнското течение в западния свят не можеха да се получат чрез това, върху което епископите спореха и се караха, но че важни исторически въпроси се развиха чрез решения, които се разиграха в подосновите на душевния живот и изплува в съзнанието подобно на сънищата; така щото от това, което възприемаха в сънищата, хората не можеха да разгадаят това, което ставаше в глъбините на душевния живот.
към текста >>
Представлява едно величествено зрелище от гледна точка на Духовната Наука да наблюдаваме действието на този Христов Импулс; да наблюдаваме, как от Никейския събор насам, хората спорят и се карат в тяхното горно съзнание от
нос
но установява нето на догмите, как те се състезават с тяхното горно съзнание и как най-важното нещо за Християнството става в подсъзнателните основи на душата.
Тези сибилински сили трябваше да изплуват отново нагоре в една друга форма, в пречистената чрез Христовия Импулс форма, във формата, която можа да им даде Христовият Импулс, след като той навлезе в аурата на Земята. Точно както, след като сме развили веднъж през деня нашите душевни сили, след като сме ги развили напълно трябва да ги потопим в нощното подсъзнание, за да ги събудим след това отново, така също беше необходимо, тези сили, които бяха оправдани в Третата следатлантска културна епоха, да потекат така да се каже под повърхността на душевния живот, за да изплуват след това отново, бавно, както ще чуем по-нататък. Следователно ще имаме пред нас явлението, че силите, които се проявяваха така хаотично в сибилите и които са оправдани човешки сили, са така да се каже промити, пречистени от Христовия Импулс, но бяха потънали в подосновите на душевния живот. Но в своето съзнание човечеството не знаеше, че Христос работи по-нататък с тези сили в подосновите на душата. И така е в действителност.
Представлява едно величествено зрелище от гледна точка на Духовната Наука да наблюдаваме действието на този Христов Импулс; да наблюдаваме, как от Никейския събор насам, хората спорят и се карат в тяхното горно съзнание относно установява нето на догмите, как те се състезават с тяхното горно съзнание и как най-важното нещо за Християнството става в подсъзнателните основи на душата.
Христовият Импулс работи не там, където хората спорят и се карат, а в подосновите. И някои неща, които разглеждани на повърхността ще изглеждат може би странни, ще ни разкрият човешка мъдрост. Ще трябва да бъдат разкрити още някои неща, защото те действуват в подосновите на човешкия душевен живот като един симптом на работата на Христовия Импулс. Така ние ще видим или ще разберем, че много важни форми относно конфигурацията на християнското течение в западния свят не можеха да се получат чрез това, върху което епископите спореха и се караха, но че важни исторически въпроси се развиха чрез решения, които се разиграха в подосновите на душевния живот и изплува в съзнанието подобно на сънищата; така щото от това, което възприемаха в сънищата, хората не можеха да разгадаят това, което ставаше в глъбините на душевния живот. Искам да назова само един симптом съществуват такива неща, при които като чрез сънища се отразява на повърхността това, което Христос пред приема в глъбините на душевните основи, за да вкара в правилните релси човешките душевни сили в течение на западното историческо развитие.
към текста >>
И някои неща, които разглеждани на повърх
нос
тта ще изглеждат може би странни, ще ни разкрият човешка мъдрост.
Следователно ще имаме пред нас явлението, че силите, които се проявяваха така хаотично в сибилите и които са оправдани човешки сили, са така да се каже промити, пречистени от Христовия Импулс, но бяха потънали в подосновите на душевния живот. Но в своето съзнание човечеството не знаеше, че Христос работи по-нататък с тези сили в подосновите на душата. И така е в действителност. Представлява едно величествено зрелище от гледна точка на Духовната Наука да наблюдаваме действието на този Христов Импулс; да наблюдаваме, как от Никейския събор насам, хората спорят и се карат в тяхното горно съзнание относно установява нето на догмите, как те се състезават с тяхното горно съзнание и как най-важното нещо за Християнството става в подсъзнателните основи на душата. Христовият Импулс работи не там, където хората спорят и се карат, а в подосновите.
И някои неща, които разглеждани на повърхността ще изглеждат може би странни, ще ни разкрият човешка мъдрост.
Ще трябва да бъдат разкрити още някои неща, защото те действуват в подосновите на човешкия душевен живот като един симптом на работата на Христовия Импулс. Така ние ще видим или ще разберем, че много важни форми относно конфигурацията на християнското течение в западния свят не можеха да се получат чрез това, върху което епископите спореха и се караха, но че важни исторически въпроси се развиха чрез решения, които се разиграха в подосновите на душевния живот и изплува в съзнанието подобно на сънищата; така щото от това, което възприемаха в сънищата, хората не можеха да разгадаят това, което ставаше в глъбините на душевния живот. Искам да назова само един симптом съществуват такива неща, при които като чрез сънища се отразява на повърхността това, което Христос пред приема в глъбините на душевните основи, за да вкара в правилните релси човешките душевни сили в течение на западното историческо развитие. Може би някоя душа ще бъде трогната предчувствувайки нещо от това, което искам всъщност да кажа с тези думи, когато виждаме, че на 28 октомври 312 година Константин Хлорус, Константин Велики води война срещу Максенциус пред Рим и взема едно решение, което беше извънредно важно за целия западен свят относно конфигурацията на Християнството. Сражението се провежда и победата се получава по един знаменателен начин.
към текста >>
Така ние ще видим или ще разберем, че много важни форми от
нос
но конфигурацията на християнското течение в западния свят не можеха да се получат чрез това, върху което епископите спореха и се караха, но че важни исторически въпроси се развиха чрез решения, които се разиграха в подосновите на душевния живот и изплува в съзнанието подобно на сънищата; така щото от това, което възприемаха в сънищата, хората не можеха да разгадаят това, което ставаше в глъбините на душевния живот.
И така е в действителност. Представлява едно величествено зрелище от гледна точка на Духовната Наука да наблюдаваме действието на този Христов Импулс; да наблюдаваме, как от Никейския събор насам, хората спорят и се карат в тяхното горно съзнание относно установява нето на догмите, как те се състезават с тяхното горно съзнание и как най-важното нещо за Християнството става в подсъзнателните основи на душата. Христовият Импулс работи не там, където хората спорят и се карат, а в подосновите. И някои неща, които разглеждани на повърхността ще изглеждат може би странни, ще ни разкрият човешка мъдрост. Ще трябва да бъдат разкрити още някои неща, защото те действуват в подосновите на човешкия душевен живот като един симптом на работата на Христовия Импулс.
Така ние ще видим или ще разберем, че много важни форми относно конфигурацията на християнското течение в западния свят не можеха да се получат чрез това, върху което епископите спореха и се караха, но че важни исторически въпроси се развиха чрез решения, които се разиграха в подосновите на душевния живот и изплува в съзнанието подобно на сънищата; така щото от това, което възприемаха в сънищата, хората не можеха да разгадаят това, което ставаше в глъбините на душевния живот.
Искам да назова само един симптом съществуват такива неща, при които като чрез сънища се отразява на повърхността това, което Христос пред приема в глъбините на душевните основи, за да вкара в правилните релси човешките душевни сили в течение на западното историческо развитие. Може би някоя душа ще бъде трогната предчувствувайки нещо от това, което искам всъщност да кажа с тези думи, когато виждаме, че на 28 октомври 312 година Константин Хлорус, Константин Велики води война срещу Максенциус пред Рим и взема едно решение, което беше извънредно важно за целия западен свят относно конфигурацията на Християнството. Сражението се провежда и победата се получава по един знаменателен начин. Това сражение, обични антропософски приятели, което Константин води пред Рим /Константин беше син на Констанциус Хлорус/ против Максенциус, беше едно сражение, което не бе решено чрез военни заповеди, не бе решено чрез съзнателното остроумие на тези, които го водеха, а бе решено чрез сънища и чрез сибилински знаци! И многозначително ни се разказва затова сражение, което стана на 28 октомври 312 година, че когато Константин потегли срещу вратите на Рим Максенциус имал един сън; сънят му казал Максенциус се намирал още вътре в Рим: "Не оставай на същото място, на което се намираш!
към текста >>
Искам да назова само един симптом съществуват такива неща, при които като чрез сънища се отразява на повърх
нос
тта това, което Христос пред приема в глъбините на душевните основи, за да вкара в правилните релси човешките душевни сили в течение на западното историческо развитие.
Представлява едно величествено зрелище от гледна точка на Духовната Наука да наблюдаваме действието на този Христов Импулс; да наблюдаваме, как от Никейския събор насам, хората спорят и се карат в тяхното горно съзнание относно установява нето на догмите, как те се състезават с тяхното горно съзнание и как най-важното нещо за Християнството става в подсъзнателните основи на душата. Христовият Импулс работи не там, където хората спорят и се карат, а в подосновите. И някои неща, които разглеждани на повърхността ще изглеждат може би странни, ще ни разкрият човешка мъдрост. Ще трябва да бъдат разкрити още някои неща, защото те действуват в подосновите на човешкия душевен живот като един симптом на работата на Христовия Импулс. Така ние ще видим или ще разберем, че много важни форми относно конфигурацията на християнското течение в западния свят не можеха да се получат чрез това, върху което епископите спореха и се караха, но че важни исторически въпроси се развиха чрез решения, които се разиграха в подосновите на душевния живот и изплува в съзнанието подобно на сънищата; така щото от това, което възприемаха в сънищата, хората не можеха да разгадаят това, което ставаше в глъбините на душевния живот.
Искам да назова само един симптом съществуват такива неща, при които като чрез сънища се отразява на повърхността това, което Христос пред приема в глъбините на душевните основи, за да вкара в правилните релси човешките душевни сили в течение на западното историческо развитие.
Може би някоя душа ще бъде трогната предчувствувайки нещо от това, което искам всъщност да кажа с тези думи, когато виждаме, че на 28 октомври 312 година Константин Хлорус, Константин Велики води война срещу Максенциус пред Рим и взема едно решение, което беше извънредно важно за целия западен свят относно конфигурацията на Християнството. Сражението се провежда и победата се получава по един знаменателен начин. Това сражение, обични антропософски приятели, което Константин води пред Рим /Константин беше син на Констанциус Хлорус/ против Максенциус, беше едно сражение, което не бе решено чрез военни заповеди, не бе решено чрез съзнателното остроумие на тези, които го водеха, а бе решено чрез сънища и чрез сибилински знаци! И многозначително ни се разказва затова сражение, което стана на 28 октомври 312 година, че когато Константин потегли срещу вратите на Рим Максенциус имал един сън; сънят му казал Максенциус се намирал още вътре в Рим: "Не оставай на същото място, на което се намираш! " Под влиянието на този сън, което бе подсилено още от това, че в сибилинските книги е било проучено, какво казвали сибилите Максенциус направил най-голямата глупост: той напуснал Рим и водил сражението със своята четири пъти по-многобройна войска от тази на Константин вън от стените на Рим.
към текста >>
Може би някоя душа ще бъде трогната предчувствувайки нещо от това, което искам всъщ
нос
т да кажа с тези думи, когато виждаме, че на 28 октомври 312 година Константин Хлорус, Константин Велики води война срещу Максенциус пред Рим и взема едно решение, което беше извънредно важно за целия западен свят от
нос
но конфигурацията на Християнството.
Христовият Импулс работи не там, където хората спорят и се карат, а в подосновите. И някои неща, които разглеждани на повърхността ще изглеждат може би странни, ще ни разкрият човешка мъдрост. Ще трябва да бъдат разкрити още някои неща, защото те действуват в подосновите на човешкия душевен живот като един симптом на работата на Христовия Импулс. Така ние ще видим или ще разберем, че много важни форми относно конфигурацията на християнското течение в западния свят не можеха да се получат чрез това, върху което епископите спореха и се караха, но че важни исторически въпроси се развиха чрез решения, които се разиграха в подосновите на душевния живот и изплува в съзнанието подобно на сънищата; така щото от това, което възприемаха в сънищата, хората не можеха да разгадаят това, което ставаше в глъбините на душевния живот. Искам да назова само един симптом съществуват такива неща, при които като чрез сънища се отразява на повърхността това, което Христос пред приема в глъбините на душевните основи, за да вкара в правилните релси човешките душевни сили в течение на западното историческо развитие.
Може би някоя душа ще бъде трогната предчувствувайки нещо от това, което искам всъщност да кажа с тези думи, когато виждаме, че на 28 октомври 312 година Константин Хлорус, Константин Велики води война срещу Максенциус пред Рим и взема едно решение, което беше извънредно важно за целия западен свят относно конфигурацията на Християнството.
Сражението се провежда и победата се получава по един знаменателен начин. Това сражение, обични антропософски приятели, което Константин води пред Рим /Константин беше син на Констанциус Хлорус/ против Максенциус, беше едно сражение, което не бе решено чрез военни заповеди, не бе решено чрез съзнателното остроумие на тези, които го водеха, а бе решено чрез сънища и чрез сибилински знаци! И многозначително ни се разказва затова сражение, което стана на 28 октомври 312 година, че когато Константин потегли срещу вратите на Рим Максенциус имал един сън; сънят му казал Максенциус се намирал още вътре в Рим: "Не оставай на същото място, на което се намираш! " Под влиянието на този сън, което бе подсилено още от това, че в сибилинските книги е било проучено, какво казвали сибилите Максенциус направил най-голямата глупост: той напуснал Рим и водил сражението със своята четири пъти по-многобройна войска от тази на Константин вън от стените на Рим. Защото в книгите на сибилите пишело: Ако воюваш срещу Константин вън от стените на Рим, ти ще унищожиш най-големия враг на Рим.
към текста >>
На него сънят му казал: Върви напред пред своята войска /тя не беше така голяма, а беше четири пъти по-малка от тази на Мексенциус/ и
нос
и пред нея монограмата на Христос!
Максенциус последва този съвет, излезе вън от вратите на Рим. Както някога едно друго оракулно изказване на сибилите беше водило Крьозуса, така и това оракулно изказване поведе Максенциус. Той унищожи врага на Рим, т.е. самия себе си, чрез своето предприятие. Костантин от своя страна имаше един друг сън.
На него сънят му казал: Върви напред пред своята войска /тя не беше така голяма, а беше четири пъти по-малка от тази на Мексенциус/ и носи пред нея монограмата на Христос!
И той накара да носят тази монограма пред войската и спечели победата. Ето едно важно решение за конфигурацията на Европа, дадено чрез сънища и изказвания на сибилите! Тук проблясва това, което става в подосновите на душевния живот на европейските хора. Наистина като една река, която е изчезнала в планинските пещери, така че тя не се вижда вече на повърхността и на повърхността могат да се предположат най-странните неща, така тече напред реката на Христовия Импулс в подосновите на душите на европейските хора и действува действува първо като окултен факт.
към текста >>
И той накара да
нос
ят тази монограма пред войската и спечели победата.
Както някога едно друго оракулно изказване на сибилите беше водило Крьозуса, така и това оракулно изказване поведе Максенциус. Той унищожи врага на Рим, т.е. самия себе си, чрез своето предприятие. Костантин от своя страна имаше един друг сън. На него сънят му казал: Върви напред пред своята войска /тя не беше така голяма, а беше четири пъти по-малка от тази на Мексенциус/ и носи пред нея монограмата на Христос!
И той накара да носят тази монограма пред войската и спечели победата.
Ето едно важно решение за конфигурацията на Европа, дадено чрез сънища и изказвания на сибилите! Тук проблясва това, което става в подосновите на душевния живот на европейските хора. Наистина като една река, която е изчезнала в планинските пещери, така че тя не се вижда вече на повърхността и на повърхността могат да се предположат най-странните неща, така тече напред реката на Христовия Импулс в подосновите на душите на европейските хора и действува действува първо като окултен факт.
към текста >>
Наистина като една река, която е изчезнала в планинските пещери, така че тя не се вижда вече на повърх
нос
тта и на повърх
нос
тта могат да се предположат най-странните неща, така тече напред реката на Христовия Импулс в подосновите на душите на европейските хора и действува действува първо като окултен факт.
Костантин от своя страна имаше един друг сън. На него сънят му казал: Върви напред пред своята войска /тя не беше така голяма, а беше четири пъти по-малка от тази на Мексенциус/ и носи пред нея монограмата на Христос! И той накара да носят тази монограма пред войската и спечели победата. Ето едно важно решение за конфигурацията на Европа, дадено чрез сънища и изказвания на сибилите! Тук проблясва това, което става в подосновите на душевния живот на европейските хора.
Наистина като една река, която е изчезнала в планинските пещери, така че тя не се вижда вече на повърхността и на повърхността могат да се предположат най-странните неща, така тече напред реката на Христовия Импулс в подосновите на душите на европейските хора и действува действува първо като окултен факт.
към текста >>
Как излиза то отново на повърх
нос
тта?
Обични приятели, позволете ми тук на това място да направя признанието, че в моето духовнонаучно изследване именно при проследяването на това течение аз често пъти изгубвах следата му; защото трябваше да търся, където отново се явяваше. Аз можех да предположа, че течението на Христовия Импулс се явява само бавно, че и в нашето време то не се е появило напълно, а само може да се покаже. Но къде се появява то? Този беше въпросът.
Как излиза то отново на повърхността?
Как изплува то отново отгоре? Къде обзема то душите така, че те да започнат да го осъзнават? Ако проследите моите различни обяснения в книгите и циклите, и с тези обяснения с Вас се случи същото както и с мене, тогава ще откриете, че именно в по-старите части на тези обяснение принадлежи към незадоволителните неща това, което аз казах във връзка с името на свещения Граал. Както казах, с мене се случва така, и надявам се, че и с други се е случило така.
към текста >>
И трябваше да изпитам, обич ни приятели, че окултните изследвания се ръководят по един чуден начин: За да не бъдем примамени да изпаднем в спекулации и да навлезем в области, в които окултната истина бива заменена с фантазията, ние сме ръководени, бих могъл да кажа, дълго време предпазлива и тихо от
нос
но окултното изследване, ако това изследване трябва да изнесе накрая истината на бял свят, истина, която може да ни убеди чрез самата себе си за нейната правил
нос
т.
Не че съм казал нещо, което да не може да издържи, но все пак, когато се изказах върху това, аз се чувствувах незадоволен. Аз трябваше да дам това, което може да бъде дадено като сигурно; защото често пъти, когато търсех онова течение, за което сега говорих, в неговото по-нататъшно напредване, когато търсех по-нататъшното окултно християнско развитие на запада, пред душата ми заставаше предупреждението: Ти трябва първо да прочетеш името на Парсифал на неговото истинско място.
И трябваше да изпитам, обич ни приятели, че окултните изследвания се ръководят по един чуден начин: За да не бъдем примамени да изпаднем в спекулации и да навлезем в области, в които окултната истина бива заменена с фантазията, ние сме ръководени, бих могъл да кажа, дълго време предпазлива и тихо относно окултното изследване, ако това изследване трябва да изнесе накрая истината на бял свят, истина, която може да ни убеди чрез самата себе си за нейната правилност.
Така аз често трябваше да се помиря с изчакване на отговора относно изискването: Търси, къде се намира записано името на Парсифал! Аз се бях запознал добре с това, което Вие всички познавате от легендата за Парсифал..., че след като Парсифал се завръща, излекуван по определен начин от неговите грешки, и намира отново пътя за свещения Граал, на него му се известява: върху свещената чаша се е появило блестящо неговото име. Следователно това име трябва да стои върху свещената Чаша. Но къде се намира свещената Чаша? Къде може да бъде намерена тя?
към текста >>
Така аз често трябваше да се помиря с изчакване на отговора от
нос
но изискването: Търси, къде се намира записано името на Парсифал!
Не че съм казал нещо, което да не може да издържи, но все пак, когато се изказах върху това, аз се чувствувах незадоволен. Аз трябваше да дам това, което може да бъде дадено като сигурно; защото често пъти, когато търсех онова течение, за което сега говорих, в неговото по-нататъшно напредване, когато търсех по-нататъшното окултно християнско развитие на запада, пред душата ми заставаше предупреждението: Ти трябва първо да прочетеш името на Парсифал на неговото истинско място. И трябваше да изпитам, обич ни приятели, че окултните изследвания се ръководят по един чуден начин: За да не бъдем примамени да изпаднем в спекулации и да навлезем в области, в които окултната истина бива заменена с фантазията, ние сме ръководени, бих могъл да кажа, дълго време предпазлива и тихо относно окултното изследване, ако това изследване трябва да изнесе накрая истината на бял свят, истина, която може да ни убеди чрез самата себе си за нейната правилност.
Така аз често трябваше да се помиря с изчакване на отговора относно изискването: Търси, къде се намира записано името на Парсифал!
Аз се бях запознал добре с това, което Вие всички познавате от легендата за Парсифал..., че след като Парсифал се завръща, излекуван по определен начин от неговите грешки, и намира отново пътя за свещения Граал, на него му се известява: върху свещената чаша се е появило блестящо неговото име. Следователно това име трябва да стои върху свещената Чаша. Но къде се намира свещената Чаша? Къде може да бъде намерена тя? Този беше въпросът.
към текста >>
Така аз не знаех, какво мога да направя с това, когато веднъж запитах Духа на норвежкия народ, северния Дух на народа от
нос
но Парсифала и той ми каза: Научи се да разбираш думите, които се разляха чрез моята сила в норвежката легенда на Граала: "Ганганда грайда" кръжащото освежение нещо подобно!
един диск, една нафора. И върху самата свещена чаша трябваше да стои името на Парсифал. Аз забелязах също, колко дълбоко значение има едно такова място като това в Евангелието на Марка, в 4 глава, стихове 11 и 12, 33 и 34, където се казва, че Господ /Христос/ даваше много неща в притчи и едвам след това тълкуваше притчите. В окултното изследвание ние сме ръководени именно по отношение на това, до което ни довежда Кармата, напълно тихо и постепенно; и ние не знаем, кога пред нас застава нещо, което да има връзка с някой въпрос, което да бъде направено в собствената душа от един такъв въпрос под влиянието на силите идващи от духовния свят. Често пъти ние не знаем, че нещо, което получаваме от дълбочините на духовния свят, е свързано с някой проблем, който следим години наред.
Така аз не знаех, какво мога да направя с това, когато веднъж запитах Духа на норвежкия народ, северния Дух на народа относно Парсифала и той ми каза: Научи се да разбираш думите, които се разляха чрез моята сила в норвежката легенда на Граала: "Ганганда грайда" кръжащото освежение нещо подобно!
Аз не знаех какво можех да направя с този отговор. И отново не знаех, какво можех да направя с това, когато веднъж в римската църква св.Петър изпаднах под впечатлението на онова творение на Микеланджело, което се намира веднага от дясната страна: майката с Исуса, така млада изглеждащата майка с вече мъртвия Исус в своята пола. И под въздействието това е едно такова ръководство под въздействието, което гледането на тази картина упражни върху мене, дойде не като едно видение, а като една истинска имагинация от духовния свят образът, който е записан в Акашовата Летопис и който ни показва, как Парсифал, след като първия път напуска замъка на Граала, където не беше запитал за тайните, които царуват там, намира в гората една млада жена, която държи в полата си своя годеник и го оплаква. Обаче аз не знаех, че образът, дали той изобразява майката или годеницата, чийто годеник е умрял /често пъти Христос е наричан годеникът/, не знаех, че този образ има някакво значение и че връзката, която се установи без моето съдействие, има някакво значение. Бих могъл да Ви изброя още някои такива предзнаменования, които се получиха за мене при търсене отговора на въпроса: Къде се намира името Парсифал записано върху свещения Граал?
към текста >>
Знаем, че след това тя искала да го предпази от упражнението на рицарството и от рицарската добродетел, че оставила да управляват нейните владения и се е оттеглила в самот
нос
т, че искала да възпита детето така, щото то да остане далече от това, което несъмнено живеело в него.
Обаче аз не знаех, че образът, дали той изобразява майката или годеницата, чийто годеник е умрял /често пъти Христос е наричан годеникът/, не знаех, че този образ има някакво значение и че връзката, която се установи без моето съдействие, има някакво значение. Бих могъл да Ви изброя още някои такива предзнаменования, които се получиха за мене при търсене отговора на въпроса: Къде се намира името Парсифал записано върху свещения Граал? Защото то трябва да се намира там, това ни разказва и самата легенда. Сега е нужно да си представим най-важните черти на легендата за Парсифал. Знаем, че Парсифал е роден от неговата майка Херцелайда, след като бащата беше заминал, и че майката го родила при големи болки и сънищни явления, родила го е по твърде особен начин.
Знаем, че след това тя искала да го предпази от упражнението на рицарството и от рицарската добродетел, че оставила да управляват нейните владения и се е оттеглила в самотност, че искала да възпита детето така, щото то да остане далече от това, което несъмнено живеело в него.
Защото детето не трябвало да бъде изложено на опасностите, на които бил изложен бащата. Но ние знаем също, че детето започнало от рано да насочва поглед към всичко величествено в природата и че всъщност не е изпитало нищо от възпитанието на майката, не е научило нищо от възпитанието на майка си, освен че царува един Бог, че детето получило стремеж да служи на този Бог: и когато веднъж детето срещнало рицари, то счело тези рицари за Бога и паднало на колене пред тях. Когато след това детето издало на майка си, че е видяло рицари и че иска самото то да стане рицар, майката го облякла в дрехи на шут и го оставила да замине. Знаем, че момчето заминало и имало някои приключения и знаем, че по-късно майката което бихме могли да наречем сантиментално, което обаче има дълбоко значение умира със съкрушено сърце поради изчезването на нейния син, който даже не се сбогувал с нея обръщайки се назад, и заминал, за да преживее рицарски приключения... Знаем, че след много скитания, при които е научил нещо върху рицарството и рицарската добродетел и се е отличил в тази добродетел, Парсифал стигнал до замъка на Граала. При друг случай аз споменах, че намираме още най-добра та литературна форма относно идването на Парсифал при замъка на Граала при Крестиен дьо Троай или Християн дьо Троай; как там ни се описва, че след дълги скитания Парсифал достига в една уединена област, където намира първо двама човека: единият кара една лодка, а другият лови риба от лодката; как при неговото запитване тези хора го насочват към царя на рибарите и как намира царя на рибарите в замъка на Грала.
към текста >>
Защото детето не трябвало да бъде изложено на опас
нос
тите, на които бил изложен бащата.
Бих могъл да Ви изброя още някои такива предзнаменования, които се получиха за мене при търсене отговора на въпроса: Къде се намира името Парсифал записано върху свещения Граал? Защото то трябва да се намира там, това ни разказва и самата легенда. Сега е нужно да си представим най-важните черти на легендата за Парсифал. Знаем, че Парсифал е роден от неговата майка Херцелайда, след като бащата беше заминал, и че майката го родила при големи болки и сънищни явления, родила го е по твърде особен начин. Знаем, че след това тя искала да го предпази от упражнението на рицарството и от рицарската добродетел, че оставила да управляват нейните владения и се е оттеглила в самотност, че искала да възпита детето така, щото то да остане далече от това, което несъмнено живеело в него.
Защото детето не трябвало да бъде изложено на опасностите, на които бил изложен бащата.
Но ние знаем също, че детето започнало от рано да насочва поглед към всичко величествено в природата и че всъщност не е изпитало нищо от възпитанието на майката, не е научило нищо от възпитанието на майка си, освен че царува един Бог, че детето получило стремеж да служи на този Бог: и когато веднъж детето срещнало рицари, то счело тези рицари за Бога и паднало на колене пред тях. Когато след това детето издало на майка си, че е видяло рицари и че иска самото то да стане рицар, майката го облякла в дрехи на шут и го оставила да замине. Знаем, че момчето заминало и имало някои приключения и знаем, че по-късно майката което бихме могли да наречем сантиментално, което обаче има дълбоко значение умира със съкрушено сърце поради изчезването на нейния син, който даже не се сбогувал с нея обръщайки се назад, и заминал, за да преживее рицарски приключения... Знаем, че след много скитания, при които е научил нещо върху рицарството и рицарската добродетел и се е отличил в тази добродетел, Парсифал стигнал до замъка на Граала. При друг случай аз споменах, че намираме още най-добра та литературна форма относно идването на Парсифал при замъка на Граала при Крестиен дьо Троай или Християн дьо Троай; как там ни се описва, че след дълги скитания Парсифал достига в една уединена област, където намира първо двама човека: единият кара една лодка, а другият лови риба от лодката; как при неговото запитване тези хора го насочват към царя на рибарите и как намира царя на рибарите в замъка на Грала. След това по-нататък, как царят на рибарите, един вече в напреднала възраст мъж, който е отслабнал и трябвало да лежи на легло, му подава в разговор меча, който той получил от своята племенница.
към текста >>
Но ние знаем също, че детето започнало от рано да насочва поглед към всичко величествено в природата и че всъщ
нос
т не е изпитало нищо от възпитанието на майката, не е научило нищо от възпитанието на майка си, освен че царува един Бог, че детето получило стремеж да служи на този Бог: и когато веднъж детето срещнало рицари, то счело тези рицари за Бога и паднало на колене пред тях.
Защото то трябва да се намира там, това ни разказва и самата легенда. Сега е нужно да си представим най-важните черти на легендата за Парсифал. Знаем, че Парсифал е роден от неговата майка Херцелайда, след като бащата беше заминал, и че майката го родила при големи болки и сънищни явления, родила го е по твърде особен начин. Знаем, че след това тя искала да го предпази от упражнението на рицарството и от рицарската добродетел, че оставила да управляват нейните владения и се е оттеглила в самотност, че искала да възпита детето така, щото то да остане далече от това, което несъмнено живеело в него. Защото детето не трябвало да бъде изложено на опасностите, на които бил изложен бащата.
Но ние знаем също, че детето започнало от рано да насочва поглед към всичко величествено в природата и че всъщност не е изпитало нищо от възпитанието на майката, не е научило нищо от възпитанието на майка си, освен че царува един Бог, че детето получило стремеж да служи на този Бог: и когато веднъж детето срещнало рицари, то счело тези рицари за Бога и паднало на колене пред тях.
Когато след това детето издало на майка си, че е видяло рицари и че иска самото то да стане рицар, майката го облякла в дрехи на шут и го оставила да замине. Знаем, че момчето заминало и имало някои приключения и знаем, че по-късно майката което бихме могли да наречем сантиментално, което обаче има дълбоко значение умира със съкрушено сърце поради изчезването на нейния син, който даже не се сбогувал с нея обръщайки се назад, и заминал, за да преживее рицарски приключения... Знаем, че след много скитания, при които е научил нещо върху рицарството и рицарската добродетел и се е отличил в тази добродетел, Парсифал стигнал до замъка на Граала. При друг случай аз споменах, че намираме още най-добра та литературна форма относно идването на Парсифал при замъка на Граала при Крестиен дьо Троай или Християн дьо Троай; как там ни се описва, че след дълги скитания Парсифал достига в една уединена област, където намира първо двама човека: единият кара една лодка, а другият лови риба от лодката; как при неговото запитване тези хора го насочват към царя на рибарите и как намира царя на рибарите в замъка на Грала. След това по-нататък, как царят на рибарите, един вече в напреднала възраст мъж, който е отслабнал и трябвало да лежи на легло, му подава в разговор меча, който той получил от своята племенница.
към текста >>
При друг случай аз споменах, че намираме още най-добра та литературна форма от
нос
но идването на Парсифал при замъка на Граала при Крестиен дьо Троай или Християн дьо Троай; как там ни се описва, че след дълги скитания Парсифал достига в една уединена област, където намира първо двама човека: единият кара една лодка, а другият лови риба от лодката; как при неговото запитване тези хора го насочват към царя на рибарите и как намира царя на рибарите в замъка на Грала.
Знаем, че след това тя искала да го предпази от упражнението на рицарството и от рицарската добродетел, че оставила да управляват нейните владения и се е оттеглила в самотност, че искала да възпита детето така, щото то да остане далече от това, което несъмнено живеело в него. Защото детето не трябвало да бъде изложено на опасностите, на които бил изложен бащата. Но ние знаем също, че детето започнало от рано да насочва поглед към всичко величествено в природата и че всъщност не е изпитало нищо от възпитанието на майката, не е научило нищо от възпитанието на майка си, освен че царува един Бог, че детето получило стремеж да служи на този Бог: и когато веднъж детето срещнало рицари, то счело тези рицари за Бога и паднало на колене пред тях. Когато след това детето издало на майка си, че е видяло рицари и че иска самото то да стане рицар, майката го облякла в дрехи на шут и го оставила да замине. Знаем, че момчето заминало и имало някои приключения и знаем, че по-късно майката което бихме могли да наречем сантиментално, което обаче има дълбоко значение умира със съкрушено сърце поради изчезването на нейния син, който даже не се сбогувал с нея обръщайки се назад, и заминал, за да преживее рицарски приключения... Знаем, че след много скитания, при които е научил нещо върху рицарството и рицарската добродетел и се е отличил в тази добродетел, Парсифал стигнал до замъка на Граала.
При друг случай аз споменах, че намираме още най-добра та литературна форма относно идването на Парсифал при замъка на Граала при Крестиен дьо Троай или Християн дьо Троай; как там ни се описва, че след дълги скитания Парсифал достига в една уединена област, където намира първо двама човека: единият кара една лодка, а другият лови риба от лодката; как при неговото запитване тези хора го насочват към царя на рибарите и как намира царя на рибарите в замъка на Грала.
След това по-нататък, как царят на рибарите, един вече в напреднала възраст мъж, който е отслабнал и трябвало да лежи на легло, му подава в разговор меча, който той получил от своята племенница.
към текста >>
Как след това в залата се явява първо един оръже
нос
ец, който
нос
и един меч, който кърви кръвта изтича чак до ръката на оръже
нос
еца след това се явява една девица със свещения Граал, който е като един вид блюдо.
Как след това в залата се явява първо един оръженосец, който носи един меч, който кърви кръвта изтича чак до ръката на оръженосеца след това се явява една девица със свещения Граал, който е като един вид блюдо.
От това, което се намира в Граала, се излъчва такъв блясък, че затъмнява всички светлини в залата, такава светлина се излъчва от Граала, както Слънцето и Луната затъмняват звездите. След това научаваме, как в този свещен Граал се намира това, от което се храни намиращия се в една отделна стая стар баща на царя на рибарите, който не се нуждае от нищо от това, което така обилно се поднася на трапезата, в която участвуват царят на рибарите, а също и Парсифал. Тези последните се хранят със земни хранителни продукти. Обаче всеки път, когато се поднася едно ново ядене, покрай тях отново минава свещеният Граал и бива засенен в стаята на бащата на царя на рибарите, който е стар и който получава храна само от това, което се намира в Граала. Парсифал, комуто по пътя е било препоръчано от Гурнеманц да не пита много, не запитва, защо мечът кърви, не запитва, какво означава блюдото на Граала естествено той не знаеше името.
към текста >>
Тя е тази, която първа обръща вниманието на Парсифал, че трябвало да пита, че е бил доведен там, за да преживее действието на своето питане от
нос
но великите тайни, които е видял в замъка.
Намери долу само своя кон готов. Помисли, че обществото е отишло на лов и искаше да потегли след него, за да пита за чудото на Граала. Но когато беше изминал подвижния мост, този мост се издигна отново така бързо, че конят трябваше да скочи, за да не падне в рова на замъка. И Парсивал не намери никого от цялото общество, което предния ден беше намерил в замъка. След това Християн дьо Троай разказва, как Парсифал пътува по-нататък на своя кон и в едно самотно място на гората намира образа на жената държаща в полата си своя мъж, когото оплаква.
Тя е тази, която първа обръща вниманието на Парсифал, че трябвало да пита, че е бил доведен там, за да преживее действието на своето питане относно великите тайни, които е видял в замъка.
Знаем, че Парсифал още минал през някои скитания; знаем според Християн дьо Троай, че точно на разпети петък стига при един отшелник, който се нарича Треверицент; знаем, че този отшелник обръща вниманието върху това, как е бил отбягнат, понеже е пренебрегнал да стори това, което би подействувало като едно спасение за царя на рибарите: да запита за чудото на замъка. След това му предава някои учения. Когато се опитах да придружа мислено Парсифал при неговия отшелник, на мене ми се разкриха думи, които така, както трябва да ги изкажа според духовнонаучните изследвания, никъде не са предадени, които обаче вярвам, че мога да ги потвърдя в пълна истина; върху мене направиха дълбоко впечатление думите, които отшелникът беше казал на Парсифал, след като с думи, които можеше да употреби, обърна вниманието му върху Тайната на Голгота, за която Парсифал знаеше малко, въпреки че беше пристигнал там в един разпяти петък. Тогава старият отшелник каза тези думи. Той каза /аз говоря сега с думи, които ни са привични, които предават напълно истината само по смисъл/: Спомни си, какво е станало по случай Тайната на Голгота!
към текста >>
Казвам това с пълната скром
нос
т, не за да изразя нещо нескромно винаги при окултното изследване ми се връщаше необходимо да вземем под внимание не само това, което се получава непосредствено от окултни източници, а когато се касаеше за един сериозен проблем, да вземам под внимание това, което външното изследване е произвело.
Ти си бъдещият владетел, царят на Граала, защото твоето име се яви блестящо от свещената чаша! Парсифал става цар на Граала. Следователно неговото име стои върху свещената, златноблестяща чаша, в която се намира нафората. Върху тази чаша стои то. И сега, тъй като за мене се касаеше да намеря чашата, аз бях отначало заблуден, обични приятели.
Казвам това с пълната скромност, не за да изразя нещо нескромно винаги при окултното изследване ми се връщаше необходимо да вземем под внимание не само това, което се получава непосредствено от окултни източници, а когато се касаеше за един сериозен проблем, да вземам под внимание това, което външното изследване е произвело.
Това е главно добре, така ми се струва, особено тогава, когато при проследяването на един проблем човек не пропуска да се съветва действително съвестно с всичко, което обикновените учени имат да кажат, за да остане човек така да се каже върху здравата почва, за да не се изгуби във въздушни кули. Тук беше сега така, че тези екзотерични учени ме заблудиха. Именно чрез това, което те бяха изнесли на бял свят, те ме отклониха първо от правия път това стана още преди дълго време защото от това екзотерично изследване аз можах да видя, че когато Волфрам фон Ешенбах започна да съчинява своя Парсифал така казва екзотеричното изследване той използувал според собствените му изказвания съчинението на Християн дьо Троай и това на някакъв си Киот. Според екзотеричното изследване този Киот не може да бъде намерен и затова то го счита за една измислица на Волфрам фон Ешенбах, така да се каже, като че за многото неща, които Волфрам фон Ешенбах прибавя към намиращото се при Християн дьо Троай, би искал да покаже още един друг източник. Най-много официалната наука иска да допусне, че този Киот е бил един преписвач на съчиненията на Християн дьо Троай и че след това Волфрам фон Ешенбах е представил тези неща по един фантастичен начин.
към текста >>
Наистина ние трябва да изследваме в звездите по начин различен от този през време на Египто-халдейската епоха, обаче звездната писмен
нос
т трябва да стане за нас отново нещо, което ни казва нещо.
Вие виждате, до къде може да доведе някого това екзотерично изследване, То ме доведе да се отклоня повече или по-малко от пътя, който води до въпросния Киот, защото официалното изследване го счита за една измислица на Волфрам фон Ешенбах. В същото време /това са отново такива кармически съчетания/, когато бях заблуден от официалното изследване, аз се натъкнах на нещо друго. Това, на което се натъкнах, бих могъл да го изразя както следва /аз го изложих вече често в моята книга "Тайната Наука", в циклите от сказки и т.н./: След атлантските епохи, възникват, както те са се развили преди Тайната на Голгота, преди Четвъртата следатлантска културна епоха, явяват се отново по определен начин след тази епоха. Така че по определен начин Третата следатлантска културна епоха се явява отново в нашата Пета културна епоха; Втората ще се яви отново в Шестата и Първата в Седмата следатлантска културна епоха, както аз често пъти описах това. Сега на мене ми се показа и това е резултат на многогодишни изследвания на мене ми се показа все по-ясно и по-ясно, че действително в нашата епоха се проявява нещо, като една проникната именно от Христовия Импулс възкресение на Астрологията процъфтяваща в Третата следатлантска културна епоха.
Наистина ние трябва да изследваме в звездите по начин различен от този през време на Египто-халдейската епоха, обаче звездната писменност трябва да стане за нас отново нещо, което ни казва нещо.
И ето, съчетаха се по един чуден начин мисълта за нововъзникването на звездната писменност и тази за тайната на Парсифал. Така щото аз не можех другояче, освен да вярвам, че двете са свързани една с друга. Тогава пред душата ми застана, обични приятели, един образ; един образ, който се получи за мене, когато се опитах да следвам духом Парсифала, как той потегля отново от Треверицент към замъка на Граала. Именно срещата с този отшелник ни е описана от Християн дьо Троай по един красив, завладяващ сърцето начин. Бих искал да Ви прочета една малка част от това място, как Парсифал пристига при отшелника:
към текста >>
И ето, съчетаха се по един чуден начин мисълта за нововъзникването на звездната писмен
нос
т и тази за тайната на Парсифал.
В същото време /това са отново такива кармически съчетания/, когато бях заблуден от официалното изследване, аз се натъкнах на нещо друго. Това, на което се натъкнах, бих могъл да го изразя както следва /аз го изложих вече често в моята книга "Тайната Наука", в циклите от сказки и т.н./: След атлантските епохи, възникват, както те са се развили преди Тайната на Голгота, преди Четвъртата следатлантска културна епоха, явяват се отново по определен начин след тази епоха. Така че по определен начин Третата следатлантска културна епоха се явява отново в нашата Пета културна епоха; Втората ще се яви отново в Шестата и Първата в Седмата следатлантска културна епоха, както аз често пъти описах това. Сега на мене ми се показа и това е резултат на многогодишни изследвания на мене ми се показа все по-ясно и по-ясно, че действително в нашата епоха се проявява нещо, като една проникната именно от Христовия Импулс възкресение на Астрологията процъфтяваща в Третата следатлантска културна епоха. Наистина ние трябва да изследваме в звездите по начин различен от този през време на Египто-халдейската епоха, обаче звездната писменност трябва да стане за нас отново нещо, което ни казва нещо.
И ето, съчетаха се по един чуден начин мисълта за нововъзникването на звездната писменност и тази за тайната на Парсифал.
Така щото аз не можех другояче, освен да вярвам, че двете са свързани една с друга. Тогава пред душата ми застана, обични приятели, един образ; един образ, който се получи за мене, когато се опитах да следвам духом Парсифала, как той потегля отново от Треверицент към замъка на Граала. Именно срещата с този отшелник ни е описана от Християн дьо Троай по един красив, завладяващ сърцето начин. Бих искал да Ви прочета една малка част от това място, как Парсифал пристига при отшелника:
към текста >>
И когато след това се опитах да следвам духом Парсифала, когато той отново потегли от обиталището на отшелника към Граала, струваше ми се често, като че в душата ми проблясваше, как той пътуваше ден и нощ и как през деня беше отдаден на природата, а нощем на звездите, като че в неговото подсъзнание говореше писмен
нос
тта на звездите и като че тази писмен
нос
т на звездите беше едно предизвестие на това, което свещеното рицарство, когато идваше от Граала да го посрещне, му каза: "Твоето име свети с блясък от свещения Граал.
И тогава се завързват разговорите между отшелника и Парсифал, за които аз говорих вече по-горе.
И когато след това се опитах да следвам духом Парсифала, когато той отново потегли от обиталището на отшелника към Граала, струваше ми се често, като че в душата ми проблясваше, как той пътуваше ден и нощ и как през деня беше отдаден на природата, а нощем на звездите, като че в неговото подсъзнание говореше писменността на звездите и като че тази писменност на звездите беше едно предизвестие на това, което свещеното рицарство, когато идваше от Граала да го посрещне, му каза: "Твоето име свети с блясък от свещения Граал.
" Но явно Парсифал не можеше да направи нищо от това, което светеше към него от звездите, защото остана в неговото несъзнателно същество и поради това търсещият не може да го изтълкува правилно, колкото и да се старае да се задълбочи чрез духовнонаучното изследване.
към текста >>
Няма никакво съмнение, че трябва да си кажем: Киот е даже този, който подбуден от Флегетанис когото той нарича следователно Флегетанис и в когото оживява нещо от по знанието на звездната писмен
нос
т,Киот е даже този, който, подбуден от оживяващата отново Астрология, вижда въпросния предмет, който се нарича Граал.
Веднъж аз се натъкнах, без да търся, на тези думи, които Киот казва. Тези думи са следните: "Оказа се, че Граалът е един предмет". И тогава самото екзотерично изследване ни показва, как той стигнал до това: "Оказа се, че Граалът е един предмет". Той получил в ръцете си една книга от Флегетанис в Испания. Това е една астрологическа книга.
Няма никакво съмнение, че трябва да си кажем: Киот е даже този, който подбуден от Флегетанис когото той нарича следователно Флегетанис и в когото оживява нещо от по знанието на звездната писменност,Киот е даже този, който, подбуден от оживяващата отново Астрология, вижда въпросния предмет, който се нарича Граал.
Сега аз знаех, че Киот не трябва да се изпуска от предвид, че той разкрива даже една важна следа, когато правим духовнонаучни изследвания: че той поне е видял Граала.
към текста >>
Сега, Вие виждате, в течение на моето изследване аз се убедих, че той трябва да бъде търсен в писмен
нос
тта на звездите първо името -; следователно в писмен
нос
тта на звездите трябва да бъде търсено това име.
Къде се намира следователно Граалът, който днес трябва да бъде намерен така, че върху него да се вижда написано името на Парсифал, къде може да бъде намерен той?
Сега, Вие виждате, в течение на моето изследване аз се убедих, че той трябва да бъде търсен в писменността на звездите първо името -; следователно в писменността на звездите трябва да бъде търсено това име.
И тогава един ден, който трябва да считам особено важен за мене, ми се разкри, къде може да бъде намерено златноблестящото близо в неговата действителност; първо така, че чрез него там, където то се изразява чрез неговия символ в звездната писменност, да бъдем доведени до тайната на Граала! И тогава аз видях в звездната писменност това, което всеки може да види само че той не ще намери първо тайната, за която става дума. Защото един ден, когато следях във вътрешно виждане златноблестящия лунен сърп, както той се намираше на небето, за мене проблесна, че в този лунен сърп тъмната Луна е видима слабо като един голям диск... така че външно се виждаше физически златноблестящият лунен сърп "Ганганда Грайда", пътуващата това – попътна храна и вътре голямата нафора, тъмният диск, което не се вижда от Луната, когато гледаме само повърхностно, но което виждаме, когато гледаме по-точно! Защото тогава виждаме тъмния диск и в чудесни букви на окулната писменност върху лунния сърп името Парсифал! Това, обични приятели беше първо звездната писменност.
към текста >>
И тогава един ден, който трябва да считам особено важен за мене, ми се разкри, къде може да бъде намерено златноблестящото близо в неговата действител
нос
т; първо така, че чрез него там, където то се изразява чрез неговия символ в звездната писмен
нос
т, да бъдем доведени до тайната на Граала!
Къде се намира следователно Граалът, който днес трябва да бъде намерен така, че върху него да се вижда написано името на Парсифал, къде може да бъде намерен той? Сега, Вие виждате, в течение на моето изследване аз се убедих, че той трябва да бъде търсен в писменността на звездите първо името -; следователно в писменността на звездите трябва да бъде търсено това име.
И тогава един ден, който трябва да считам особено важен за мене, ми се разкри, къде може да бъде намерено златноблестящото близо в неговата действителност; първо така, че чрез него там, където то се изразява чрез неговия символ в звездната писменност, да бъдем доведени до тайната на Граала!
И тогава аз видях в звездната писменност това, което всеки може да види само че той не ще намери първо тайната, за която става дума. Защото един ден, когато следях във вътрешно виждане златноблестящия лунен сърп, както той се намираше на небето, за мене проблесна, че в този лунен сърп тъмната Луна е видима слабо като един голям диск... така че външно се виждаше физически златноблестящият лунен сърп "Ганганда Грайда", пътуващата това – попътна храна и вътре голямата нафора, тъмният диск, което не се вижда от Луната, когато гледаме само повърхностно, но което виждаме, когато гледаме по-точно! Защото тогава виждаме тъмния диск и в чудесни букви на окулната писменност върху лунния сърп името Парсифал! Това, обични приятели беше първо звездната писменност. Защото фактически, гледано в истинската светлина, това четене на звездната писменост дава за нашето сърце и за нашето чувство и разбиране нещо, макар и може би отначало не всичко, то ни дава нещо от тайната на свещения Граал.
към текста >>
И тогава аз видях в звездната писмен
нос
т това, което всеки може да види само че той не ще намери първо тайната, за която става дума.
Къде се намира следователно Граалът, който днес трябва да бъде намерен така, че върху него да се вижда написано името на Парсифал, къде може да бъде намерен той? Сега, Вие виждате, в течение на моето изследване аз се убедих, че той трябва да бъде търсен в писменността на звездите първо името -; следователно в писменността на звездите трябва да бъде търсено това име. И тогава един ден, който трябва да считам особено важен за мене, ми се разкри, къде може да бъде намерено златноблестящото близо в неговата действителност; първо така, че чрез него там, където то се изразява чрез неговия символ в звездната писменност, да бъдем доведени до тайната на Граала!
И тогава аз видях в звездната писменност това, което всеки може да види само че той не ще намери първо тайната, за която става дума.
Защото един ден, когато следях във вътрешно виждане златноблестящия лунен сърп, както той се намираше на небето, за мене проблесна, че в този лунен сърп тъмната Луна е видима слабо като един голям диск... така че външно се виждаше физически златноблестящият лунен сърп "Ганганда Грайда", пътуващата това – попътна храна и вътре голямата нафора, тъмният диск, което не се вижда от Луната, когато гледаме само повърхностно, но което виждаме, когато гледаме по-точно! Защото тогава виждаме тъмния диск и в чудесни букви на окулната писменност върху лунния сърп името Парсифал! Това, обични приятели беше първо звездната писменност. Защото фактически, гледано в истинската светлина, това четене на звездната писменост дава за нашето сърце и за нашето чувство и разбиране нещо, макар и може би отначало не всичко, то ни дава нещо от тайната на свещения Граал. Това, което имам още да Ви покажа върху този въпрос, ще се опитам да Ви го кажа утре.
към текста >>
Защото един ден, когато следях във вътрешно виждане златноблестящия лунен сърп, както той се намираше на небето, за мене проблесна, че в този лунен сърп тъмната Луна е видима слабо като един голям диск... така че външно се виждаше физически златноблестящият лунен сърп "Ганганда Грайда", пътуващата това – попътна храна и вътре голямата нафора, тъмният диск, което не се вижда от Луната, когато гледаме само повърх
нос
тно, но което виждаме, когато гледаме по-точно!
Къде се намира следователно Граалът, който днес трябва да бъде намерен така, че върху него да се вижда написано името на Парсифал, къде може да бъде намерен той? Сега, Вие виждате, в течение на моето изследване аз се убедих, че той трябва да бъде търсен в писменността на звездите първо името -; следователно в писменността на звездите трябва да бъде търсено това име. И тогава един ден, който трябва да считам особено важен за мене, ми се разкри, къде може да бъде намерено златноблестящото близо в неговата действителност; първо така, че чрез него там, където то се изразява чрез неговия символ в звездната писменност, да бъдем доведени до тайната на Граала! И тогава аз видях в звездната писменност това, което всеки може да види само че той не ще намери първо тайната, за която става дума.
Защото един ден, когато следях във вътрешно виждане златноблестящия лунен сърп, както той се намираше на небето, за мене проблесна, че в този лунен сърп тъмната Луна е видима слабо като един голям диск... така че външно се виждаше физически златноблестящият лунен сърп "Ганганда Грайда", пътуващата това – попътна храна и вътре голямата нафора, тъмният диск, което не се вижда от Луната, когато гледаме само повърхностно, но което виждаме, когато гледаме по-точно!
Защото тогава виждаме тъмния диск и в чудесни букви на окулната писменност върху лунния сърп името Парсифал! Това, обични приятели беше първо звездната писменност. Защото фактически, гледано в истинската светлина, това четене на звездната писменост дава за нашето сърце и за нашето чувство и разбиране нещо, макар и може би отначало не всичко, то ни дава нещо от тайната на свещения Граал. Това, което имам още да Ви покажа върху този въпрос, ще се опитам да Ви го кажа утре.
към текста >>
Защото тогава виждаме тъмния диск и в чудесни букви на окулната писмен
нос
т върху лунния сърп името Парсифал!
Къде се намира следователно Граалът, който днес трябва да бъде намерен така, че върху него да се вижда написано името на Парсифал, къде може да бъде намерен той? Сега, Вие виждате, в течение на моето изследване аз се убедих, че той трябва да бъде търсен в писменността на звездите първо името -; следователно в писменността на звездите трябва да бъде търсено това име. И тогава един ден, който трябва да считам особено важен за мене, ми се разкри, къде може да бъде намерено златноблестящото близо в неговата действителност; първо така, че чрез него там, където то се изразява чрез неговия символ в звездната писменност, да бъдем доведени до тайната на Граала! И тогава аз видях в звездната писменност това, което всеки може да види само че той не ще намери първо тайната, за която става дума. Защото един ден, когато следях във вътрешно виждане златноблестящия лунен сърп, както той се намираше на небето, за мене проблесна, че в този лунен сърп тъмната Луна е видима слабо като един голям диск... така че външно се виждаше физически златноблестящият лунен сърп "Ганганда Грайда", пътуващата това – попътна храна и вътре голямата нафора, тъмният диск, което не се вижда от Луната, когато гледаме само повърхностно, но което виждаме, когато гледаме по-точно!
Защото тогава виждаме тъмния диск и в чудесни букви на окулната писменност върху лунния сърп името Парсифал!
Това, обични приятели беше първо звездната писменност. Защото фактически, гледано в истинската светлина, това четене на звездната писменост дава за нашето сърце и за нашето чувство и разбиране нещо, макар и може би отначало не всичко, то ни дава нещо от тайната на свещения Граал. Това, което имам още да Ви покажа върху този въпрос, ще се опитам да Ви го кажа утре.
към текста >>
Това, обични приятели беше първо звездната писмен
нос
т.
Сега, Вие виждате, в течение на моето изследване аз се убедих, че той трябва да бъде търсен в писменността на звездите първо името -; следователно в писменността на звездите трябва да бъде търсено това име. И тогава един ден, който трябва да считам особено важен за мене, ми се разкри, къде може да бъде намерено златноблестящото близо в неговата действителност; първо така, че чрез него там, където то се изразява чрез неговия символ в звездната писменност, да бъдем доведени до тайната на Граала! И тогава аз видях в звездната писменност това, което всеки може да види само че той не ще намери първо тайната, за която става дума. Защото един ден, когато следях във вътрешно виждане златноблестящия лунен сърп, както той се намираше на небето, за мене проблесна, че в този лунен сърп тъмната Луна е видима слабо като един голям диск... така че външно се виждаше физически златноблестящият лунен сърп "Ганганда Грайда", пътуващата това – попътна храна и вътре голямата нафора, тъмният диск, което не се вижда от Луната, когато гледаме само повърхностно, но което виждаме, когато гледаме по-точно! Защото тогава виждаме тъмния диск и в чудесни букви на окулната писменност върху лунния сърп името Парсифал!
Това, обични приятели беше първо звездната писменност.
Защото фактически, гледано в истинската светлина, това четене на звездната писменост дава за нашето сърце и за нашето чувство и разбиране нещо, макар и може би отначало не всичко, то ни дава нещо от тайната на свещения Граал. Това, което имам още да Ви покажа върху този въпрос, ще се опитам да Ви го кажа утре.
към текста >>
Защото фактически, гледано в истинската светлина, това четене на звездната писме
нос
т дава за нашето сърце и за нашето чувство и разбиране нещо, макар и може би отначало не всичко, то ни дава нещо от тайната на свещения Граал.
И тогава един ден, който трябва да считам особено важен за мене, ми се разкри, къде може да бъде намерено златноблестящото близо в неговата действителност; първо така, че чрез него там, където то се изразява чрез неговия символ в звездната писменност, да бъдем доведени до тайната на Граала! И тогава аз видях в звездната писменност това, което всеки може да види само че той не ще намери първо тайната, за която става дума. Защото един ден, когато следях във вътрешно виждане златноблестящия лунен сърп, както той се намираше на небето, за мене проблесна, че в този лунен сърп тъмната Луна е видима слабо като един голям диск... така че външно се виждаше физически златноблестящият лунен сърп "Ганганда Грайда", пътуващата това – попътна храна и вътре голямата нафора, тъмният диск, което не се вижда от Луната, когато гледаме само повърхностно, но което виждаме, когато гледаме по-точно! Защото тогава виждаме тъмния диск и в чудесни букви на окулната писменност върху лунния сърп името Парсифал! Това, обични приятели беше първо звездната писменност.
Защото фактически, гледано в истинската светлина, това четене на звездната писменост дава за нашето сърце и за нашето чувство и разбиране нещо, макар и може би отначало не всичко, то ни дава нещо от тайната на свещения Граал.
Това, което имам още да Ви покажа върху този въпрос, ще се опитам да Ви го кажа утре.
към текста >>
28.
6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Четенето на зведната писмен
нос
т със силите на невинната човешка душа.
Проникването на духовните откровения от Христос.
Четенето на зведната писменност със силите на невинната човешка душа.
Хармонията на историята на човечеството с писменността на звездите.
към текста >>
Хармонията на историята на човечеството с писмен
нос
тта на звездите.
Проникването на духовните откровения от Христос. Четенето на зведната писменност със силите на невинната човешка душа.
Хармонията на историята на човечеството с писменността на звездите.
към текста >>
Естествено аз много добре зная, че модерната наука за душата или психологията, която остава така много на повърх
нос
тта на нещата, когато прочете подобни неща, ще има да възрази всевъзможни или по-добре казано все невъзможни неща.
Вчера аз се опитах да представя това, което имах да изнеса върху тайната на Грала и това, което е свързано с нея, така, че да стане нагледно, как нещата се получават за търсещата душа. Аз не премълчах най-различните неща, през които трябва да се мине, преди търсещата душа да намери това, което можем да наречем резултат на изследването от духовния свят.
Естествено аз много добре зная, че модерната наука за душата или психологията, която остава така много на повърхността на нещата, когато прочете подобни неща, ще има да възрази всевъзможни или по-добре казано все невъзможни неща.
И аз познавам дооре всичко, което може да бъде повдигнато от тази страна като съмнения зная много добре, какви странни твърдения върху всякакви закони и асоциации на идеи и подсъзнателни представи могат да бъдат изнесени. Въпреки това, съзнавайки всичко това, аз дадох това описание без украшения, защото, обични антропософски приятели, за Вас трябва да бъде важно именно да си изясните, че резултатите, до които човек може да стигне в духовното изследване, могат да бъдат постигнати едвам след преодоляването на всички неща, за които вчера казах, че те се изпречват на пътя на изследователя. И последният резултат на духовното изследване, който може да се получи като действителност според често споменатия закон на живота, не е никакъв резултат на съчетание на идеи, както би могъл да мисли някой, а тези идеи са това, което като куриери води до последния резултат и което няма нищо общо с тези резултати. Исках да кажа предварително тези думи, защото най-новите публикации показват, че постоянно се случва отново, че даже тези описания, когато те са напечатани по начина, както се печатат нашите цикли, достигат в ръцете на външни хора и след това тези външни хора правят най-безсмислените забележки върху подобни описания, при което усърдно се стараят да цитират нещата откъсвайки ги от тяхната връзка и тем подобни. Позволете ми да кажа и това, без да искам ни най-малко да бъда нескромен, че е дошъл вече моментът чрез нашето Антропософско Движение, когато един или друг може да вярва, че може да прави сделки водейки борба срещу това Движение.
към текста >>
И последният резултат на духовното изследване, който може да се получи като действител
нос
т според често споменатия закон на живота, не е никакъв резултат на съчетание на идеи, както би могъл да мисли някой, а тези идеи са това, което като куриери води до последния резултат и което няма нищо общо с тези резултати.
Вчера аз се опитах да представя това, което имах да изнеса върху тайната на Грала и това, което е свързано с нея, така, че да стане нагледно, как нещата се получават за търсещата душа. Аз не премълчах най-различните неща, през които трябва да се мине, преди търсещата душа да намери това, което можем да наречем резултат на изследването от духовния свят. Естествено аз много добре зная, че модерната наука за душата или психологията, която остава така много на повърхността на нещата, когато прочете подобни неща, ще има да възрази всевъзможни или по-добре казано все невъзможни неща. И аз познавам дооре всичко, което може да бъде повдигнато от тази страна като съмнения зная много добре, какви странни твърдения върху всякакви закони и асоциации на идеи и подсъзнателни представи могат да бъдат изнесени. Въпреки това, съзнавайки всичко това, аз дадох това описание без украшения, защото, обични антропософски приятели, за Вас трябва да бъде важно именно да си изясните, че резултатите, до които човек може да стигне в духовното изследване, могат да бъдат постигнати едвам след преодоляването на всички неща, за които вчера казах, че те се изпречват на пътя на изследователя.
И последният резултат на духовното изследване, който може да се получи като действителност според често споменатия закон на живота, не е никакъв резултат на съчетание на идеи, както би могъл да мисли някой, а тези идеи са това, което като куриери води до последния резултат и което няма нищо общо с тези резултати.
Исках да кажа предварително тези думи, защото най-новите публикации показват, че постоянно се случва отново, че даже тези описания, когато те са напечатани по начина, както се печатат нашите цикли, достигат в ръцете на външни хора и след това тези външни хора правят най-безсмислените забележки върху подобни описания, при което усърдно се стараят да цитират нещата откъсвайки ги от тяхната връзка и тем подобни. Позволете ми да кажа и това, без да искам ни най-малко да бъда нескромен, че е дошъл вече моментът чрез нашето Антропософско Движение, когато един или друг може да вярва, че може да прави сделки водейки борба срещу това Движение. И много добре са познати някои средства, когато се касае за подобни неща.
към текста >>
Аз говорих за това, че на небето може да бъде намерена действително писмен
нос
тта, написаното, което не е самият Граал, което също не дава самия Граал.
Аз говорих за това, че на небето може да бъде намерена действително писменността, написаното, което не е самият Граал, което също не дава самия Граал.
Изрично подчертах, и моля такива подчертавания да бъдат сериозно взети -, че името на Граала се намира чрез записаното на небето, но не самият Граал. Аз обърнах вниманието върху това, че в златноблестящия лунен сърп, който се намира на небето и в който се очертава, както всеки може да види чрез по-точно наблюдение, тъмната част на останалата Луна, от която златноблестящият сърп е като разграничен -, че там се вижда в окултна писменност името Парсифал. А сега, преди да преминем по-нататък в нашето разглеждане и да се опитаме да изтълкуваме тази фигура на небето, аз трябва да обърна вниманието Ви върху един важен закон, върху един важен факт. Онова, което се ражда тук като златноблестящ лунен сърп, то се ражда чрез това, че физическите слънчеви лъчи падат върху Луната. Понеже Слънцето свети от тук, то осветлява Луната от тази страна и осветлената страна се явява като златноблестяща чаша.
към текста >>
Аз обърнах вниманието върху това, че в златноблестящия лунен сърп, който се намира на небето и в който се очертава, както всеки може да види чрез по-точно наблюдение, тъмната част на останалата Луна, от която златноблестящият сърп е като разграничен -, че там се вижда в окултна писмен
нос
т името Парсифал.
Аз говорих за това, че на небето може да бъде намерена действително писменността, написаното, което не е самият Граал, което също не дава самия Граал. Изрично подчертах, и моля такива подчертавания да бъдат сериозно взети -, че името на Граала се намира чрез записаното на небето, но не самият Граал.
Аз обърнах вниманието върху това, че в златноблестящия лунен сърп, който се намира на небето и в който се очертава, както всеки може да види чрез по-точно наблюдение, тъмната част на останалата Луна, от която златноблестящият сърп е като разграничен -, че там се вижда в окултна писменност името Парсифал.
А сега, преди да преминем по-нататък в нашето разглеждане и да се опитаме да изтълкуваме тази фигура на небето, аз трябва да обърна вниманието Ви върху един важен закон, върху един важен факт. Онова, което се ражда тук като златноблестящ лунен сърп, то се ражда чрез това, че физическите слънчеви лъчи падат върху Луната. Понеже Слънцето свети от тук, то осветлява Луната от тази страна и осветлената страна се явява като златноблестяща чаша. В нея лежи тъмната нафора: физически неосветлената част, частта, която остава тъмна, до която не могат да стигнат слънчевите лъчи, духовно още нещо друго. Когато слънчевите лъчи падат върху едната част на Луната и са златноблестящо отразени, въпреки това през физическата материя преминава нещо.
към текста >>
Духовната сила на Слънце то не е задържана така както неговата физическа сила, която е отразена обратно; тя минава през Луната и бидейки задържана от Луната ние виждаме именно в това, което лежи тук в златната чаша, в действител
нос
т духовната сила на Слънцето.
Онова, което се ражда тук като златноблестящ лунен сърп, то се ражда чрез това, че физическите слънчеви лъчи падат върху Луната. Понеже Слънцето свети от тук, то осветлява Луната от тази страна и осветлената страна се явява като златноблестяща чаша. В нея лежи тъмната нафора: физически неосветлената част, частта, която остава тъмна, до която не могат да стигнат слънчевите лъчи, духовно още нещо друго. Когато слънчевите лъчи падат върху едната част на Луната и са златноблестящо отразени, въпреки това през физическата материя преминава нещо. Това, което преминава, е духовното, което живее в слънчевите лъчи.
Духовната сила на Слънце то не е задържана така както неговата физическа сила, която е отразена обратно; тя минава през Луната и бидейки задържана от Луната ние виждаме именно в това, което лежи тук в златната чаша, в действителност духовната сила на Слънцето.
В тъмната част на Луната, която виждаме тук, ние гледаме духовната сила на Слънцето. В златноблестящата част, в тази подобна на чаша, ние виждаме физическата сила на Слънцето, която е отразена като лъчева сила. Духът на Слънцето почива в чашата образувана от физическата сила на Слънцето, когато гледаме Слънцето. Така щото Духът на Слънцето действително почива в лунната чаша. А сега да вземем заедно всичко, което сме казали до сега върху този Дух на Слънцето в отношението с Христос, и това ще ни се яви като един важен символ, това, което Луната прави физически.
към текста >>
Чрез това, че тя отразява слънчевите лъчи и произвежда по този начин златноблестящата чаша, тя ни се явява като
нос
ител на слънчевия Дух; този Дух се намира вътре в нея във формата на нафорния хляб /тъмният диск/.
В тъмната част на Луната, която виждаме тук, ние гледаме духовната сила на Слънцето. В златноблестящата част, в тази подобна на чаша, ние виждаме физическата сила на Слънцето, която е отразена като лъчева сила. Духът на Слънцето почива в чашата образувана от физическата сила на Слънцето, когато гледаме Слънцето. Така щото Духът на Слънцето действително почива в лунната чаша. А сега да вземем заедно всичко, което сме казали до сега върху този Дух на Слънцето в отношението с Христос, и това ще ни се яви като един важен символ, това, което Луната прави физически.
Чрез това, че тя отразява слънчевите лъчи и произвежда по този начин златноблестящата чаша, тя ни се явява като носител на слънчевия Дух; този Дух се намира вътре в нея във формата на нафорния хляб /тъмният диск/.
към текста >>
Още вчера споменахме: Силата, която се проявява в сибилите, трябваше да бъде смекчена, трябваше да бъде проникната от Христовия Импулс и под такава смекчена форма трябваше тя да се яви отново, за да стане
нос
ителка на духовната култура на по-новото време.
А сега да се опитаме да се ориентираме по-нататък върху това, как е могло да стане повече също чрез това, което протича в подосновите на душевния живот как е могло да стане всичко онова, което е свързано с легендата на Парсифал.
Още вчера споменахме: Силата, която се проявява в сибилите, трябваше да бъде смекчена, трябваше да бъде проникната от Христовия Импулс и под такава смекчена форма трябваше тя да се яви отново, за да стане носителка на духовната култура на по-новото време.
Тя трябва да се яви в смекчена форма. Нека зададем въпроса: Можал ли е Персефал така е наречен той при Християн дьо Троай можал ли е той да долови в самия себе си нещо от онази действуваща в подосновите на душата Христова Сила?
към текста >>
Ние разбираме духа на древноеврейската Геология само тогава, когато съответно обгърнем с поглед това, че цяла еврейска древ
нос
т се стремеше да се придържа здраво към геологическия характер на своето откровение.
Когато още веднъж насочим поглед назад върху първичния характер на древноеврейската Геология, ние постоянно и постоянно се натъкваме на едно нещо.
Ние разбираме духа на древноеврейската Геология само тогава, когато съответно обгърнем с поглед това, че цяла еврейска древност се стремеше да се придържа здраво към геологическия характер на своето откровение.
В този цикъл от сказки аз вече охарактеризирах, че навсякъде може да се проследи, как откровенията на еврейската древност трябва да се търсят в дейностите на Земята, в духовната подвижност на Земята. Това е стремежът да се направи да отстъпи това, което в елементите действува от звездите и което действува така, че влиянието на звездите произвежда в елементите първо това, което подбужда духовно силата на сибилите. Това беше още оправдано в древната Астрология на Третата следатлантска културна епоха; тогава човечеството притежаваше толкова голямо наследство от старата духовност, че, когато се отдаваше с душата си на елементите, приемаше доброто чрез откровенията на звездната писменност. В Четвъртата следатлантска епоха силата на звездите беше от стъпила така да се каже пред елементите /стихиите/, които заобикалят и обвиват Земята в атмосферата и във всичко друго, и влиянието на елементите беше чувствувано така, че този, който разбираше духа на времето, именно когато Четвъртата епоха напредваше все повече, би трябвало да си каже: Да се пазим от това, което идва в елементите от звездите: защото това произвежда нещо такова като неподходящите вече си ли на сибилите. Чрез това, че Христовият Импулс се разля върху аурата на Земята, силите на сибилите бяха отново хармонизирани, те бяха превърнати отново в това, което може да даде правилни откровения.
към текста >>
В този цикъл от сказки аз вече охарактеризирах, че навсякъде може да се проследи, как откровенията на еврейската древ
нос
т трябва да се търсят в дей
нос
тите на Земята, в духовната подвиж
нос
т на Земята.
Когато още веднъж насочим поглед назад върху първичния характер на древноеврейската Геология, ние постоянно и постоянно се натъкваме на едно нещо. Ние разбираме духа на древноеврейската Геология само тогава, когато съответно обгърнем с поглед това, че цяла еврейска древност се стремеше да се придържа здраво към геологическия характер на своето откровение.
В този цикъл от сказки аз вече охарактеризирах, че навсякъде може да се проследи, как откровенията на еврейската древност трябва да се търсят в дейностите на Земята, в духовната подвижност на Земята.
Това е стремежът да се направи да отстъпи това, което в елементите действува от звездите и което действува така, че влиянието на звездите произвежда в елементите първо това, което подбужда духовно силата на сибилите. Това беше още оправдано в древната Астрология на Третата следатлантска културна епоха; тогава човечеството притежаваше толкова голямо наследство от старата духовност, че, когато се отдаваше с душата си на елементите, приемаше доброто чрез откровенията на звездната писменност. В Четвъртата следатлантска епоха силата на звездите беше от стъпила така да се каже пред елементите /стихиите/, които заобикалят и обвиват Земята в атмосферата и във всичко друго, и влиянието на елементите беше чувствувано така, че този, който разбираше духа на времето, именно когато Четвъртата епоха напредваше все повече, би трябвало да си каже: Да се пазим от това, което идва в елементите от звездите: защото това произвежда нещо такова като неподходящите вече си ли на сибилите. Чрез това, че Христовият Импулс се разля върху аурата на Земята, силите на сибилите бяха отново хармонизирани, те бяха превърнати отново в това, което може да даде правилни откровения. Хората от еврейската древност, които познаваха нещата, не гледаха драговолно към звездите, когато искаха да ми се разкрие духовното.
към текста >>
Това беше още оправдано в древната Астрология на Третата следатлантска културна епоха; тогава човечеството притежаваше толкова голямо наследство от старата духов
нос
т, че, когато се отдаваше с душата си на елементите, приемаше доброто чрез откровенията на звездната писмен
нос
т.
Когато още веднъж насочим поглед назад върху първичния характер на древноеврейската Геология, ние постоянно и постоянно се натъкваме на едно нещо. Ние разбираме духа на древноеврейската Геология само тогава, когато съответно обгърнем с поглед това, че цяла еврейска древност се стремеше да се придържа здраво към геологическия характер на своето откровение. В този цикъл от сказки аз вече охарактеризирах, че навсякъде може да се проследи, как откровенията на еврейската древност трябва да се търсят в дейностите на Земята, в духовната подвижност на Земята. Това е стремежът да се направи да отстъпи това, което в елементите действува от звездите и което действува така, че влиянието на звездите произвежда в елементите първо това, което подбужда духовно силата на сибилите.
Това беше още оправдано в древната Астрология на Третата следатлантска културна епоха; тогава човечеството притежаваше толкова голямо наследство от старата духовност, че, когато се отдаваше с душата си на елементите, приемаше доброто чрез откровенията на звездната писменност.
В Четвъртата следатлантска епоха силата на звездите беше от стъпила така да се каже пред елементите /стихиите/, които заобикалят и обвиват Земята в атмосферата и във всичко друго, и влиянието на елементите беше чувствувано така, че този, който разбираше духа на времето, именно когато Четвъртата епоха напредваше все повече, би трябвало да си каже: Да се пазим от това, което идва в елементите от звездите: защото това произвежда нещо такова като неподходящите вече си ли на сибилите. Чрез това, че Христовият Импулс се разля върху аурата на Земята, силите на сибилите бяха отново хармонизирани, те бяха превърнати отново в това, което може да даде правилни откровения. Хората от еврейската древност, които познаваха нещата, не гледаха драговолно към звездите, когато искаха да ми се разкрие духовното. Те се придържаха към бога Яхве, който принадлежи на земното развитие, на земната еволюция и само за да подпомага тази Земя беше станал бог на Луната, така че както аз изложих това в моята книга "Тайната Наука" той прие тази функция на бог на Луната. В лунните празници на юдеите е ясно изразено, че Господът на Земята свети в своя отблясък символично от Луната, явява се символично от Луната.
към текста >>
Хората от еврейската древ
нос
т, които познаваха нещата, не гледаха драговолно към звездите, когато искаха да ми се разкрие духовното.
В този цикъл от сказки аз вече охарактеризирах, че навсякъде може да се проследи, как откровенията на еврейската древност трябва да се търсят в дейностите на Земята, в духовната подвижност на Земята. Това е стремежът да се направи да отстъпи това, което в елементите действува от звездите и което действува така, че влиянието на звездите произвежда в елементите първо това, което подбужда духовно силата на сибилите. Това беше още оправдано в древната Астрология на Третата следатлантска културна епоха; тогава човечеството притежаваше толкова голямо наследство от старата духовност, че, когато се отдаваше с душата си на елементите, приемаше доброто чрез откровенията на звездната писменност. В Четвъртата следатлантска епоха силата на звездите беше от стъпила така да се каже пред елементите /стихиите/, които заобикалят и обвиват Земята в атмосферата и във всичко друго, и влиянието на елементите беше чувствувано така, че този, който разбираше духа на времето, именно когато Четвъртата епоха напредваше все повече, би трябвало да си каже: Да се пазим от това, което идва в елементите от звездите: защото това произвежда нещо такова като неподходящите вече си ли на сибилите. Чрез това, че Христовият Импулс се разля върху аурата на Земята, силите на сибилите бяха отново хармонизирани, те бяха превърнати отново в това, което може да даде правилни откровения.
Хората от еврейската древност, които познаваха нещата, не гледаха драговолно към звездите, когато искаха да ми се разкрие духовното.
Те се придържаха към бога Яхве, който принадлежи на земното развитие, на земната еволюция и само за да подпомага тази Земя беше станал бог на Луната, така че както аз изложих това в моята книга "Тайната Наука" той прие тази функция на бог на Луната. В лунните празници на юдеите е ясно изразено, че Господът на Земята свети в своя отблясък символично от Луната, явява се символично от Луната. "Но не отивай по-далече", такова беше настроението на древното еврейство спрямо ученика "не отивай по-далече! Задоволи се с това, което Яхве разкрива в неговия лунен символ, не отивай по-далече! защото не е времето сега, да приемеш от елементите нещо друго, освен това, което се изразява чрез символа на Луната.
към текста >>
" Когато обгърнем с поглед всичко това, което е било донесено за земното развитие от Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие в неговия естествен аспект, то ни се явява символизирано чрез еврейската древ
нос
т в Ева.
В лунните празници на юдеите е ясно изразено, че Господът на Земята свети в своя отблясък символично от Луната, явява се символично от Луната. "Но не отивай по-далече", такова беше настроението на древното еврейство спрямо ученика "не отивай по-далече! Задоволи се с това, което Яхве разкрива в неговия лунен символ, не отивай по-далече! защото не е времето сега, да приемеш от елементите нещо друго, освен това, което се изразява чрез символа на Луната. Иначе то се превръща в неправилните сили на сибилите!
" Когато обгърнем с поглед всичко това, което е било донесено за земното развитие от Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие в неговия естествен аспект, то ни се явява символизирано чрез еврейската древност в Ева.
Еве гласните никога не са назовани ясно Еве! Прибавете към това име знака за онова божествено Същество на еврейската древност, което е ръководител на съдбите на Земята, и ще получите една форма, която е също така правилна както всяка друга: Иеве Йахве /Яхве/, Ръководителят на Земята, който има своя символ в Луната: богът свързан с това, което е дошло от развитието на Старата Луна, с резултата на Лунното развитие: Господарят /Господът/ на земята, свързан с майката на Земята, която в нейните сили е резултат на Лунното развитие... Йахве! Следователно от еврейската древност в човечеството преминава тайнствената връзка на лунните сили, които са оставили своите следи астрономически явяващата се Луна и които са оставили своите отговори на човечеството сили в женския елемент на човешкото съществувание. В името Йахве ние имаме свързани в едно Господаря на Земята с лунната майка. Сега бих искал да Ви представя два факта, които могат да обърнат вниманието Ви върху това, как силите на сибилите са били преобразени под влиянието на Христовия Импулс именно в подсъзнателните дълбочини на душевния живот.
към текста >>
Прибавете към това име знака за онова божествено Същество на еврейската древ
нос
т, което е ръководител на съдбите на Земята, и ще получите една форма, която е също така правилна както всяка друга: Иеве Йахве /Яхве/, Ръководителят на Земята, който има своя символ в Луната: богът свързан с това, което е дошло от развитието на Старата Луна, с резултата на Лунното развитие: Господарят /Господът/ на земята, свързан с майката на Земята, която в нейните сили е резултат на Лунното развитие... Йахве!
Задоволи се с това, което Яхве разкрива в неговия лунен символ, не отивай по-далече! защото не е времето сега, да приемеш от елементите нещо друго, освен това, което се изразява чрез символа на Луната. Иначе то се превръща в неправилните сили на сибилите! " Когато обгърнем с поглед всичко това, което е било донесено за земното развитие от Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие в неговия естествен аспект, то ни се явява символизирано чрез еврейската древност в Ева. Еве гласните никога не са назовани ясно Еве!
Прибавете към това име знака за онова божествено Същество на еврейската древност, което е ръководител на съдбите на Земята, и ще получите една форма, която е също така правилна както всяка друга: Иеве Йахве /Яхве/, Ръководителят на Земята, който има своя символ в Луната: богът свързан с това, което е дошло от развитието на Старата Луна, с резултата на Лунното развитие: Господарят /Господът/ на земята, свързан с майката на Земята, която в нейните сили е резултат на Лунното развитие... Йахве!
Следователно от еврейската древност в човечеството преминава тайнствената връзка на лунните сили, които са оставили своите следи астрономически явяващата се Луна и които са оставили своите отговори на човечеството сили в женския елемент на човешкото съществувание. В името Йахве ние имаме свързани в едно Господаря на Земята с лунната майка. Сега бих искал да Ви представя два факта, които могат да обърнат вниманието Ви върху това, как силите на сибилите са били преобразени под влиянието на Христовия Импулс именно в подсъзнателните дълбочини на душевния живот. Тук също бих искал да обърна вниманието върху едно явление, което вече споменах преди три години навършват се от тогава почти дословно три години, бих искал да обърна вниманието Ви върху една преобразена под влиянието на Христовия Импулс сибила. В сказките, които имате напечатани под заглавието: "Окултна история, личности и събития на световната история в светлината на Духовната Наука", аз обърнах вниманието върху явяването на девицата от Орлеан, обърнах вниманието върху това, какво голямо влияние упражни фактически в следващото време върху съдбините на Европа това, което Орлеанската девица извърши под влиянието на вдъхновенията, на своите проникнати напълно от Христовия импулс вдъхновявания, които започнаха от есента на 1428 година.
към текста >>
Следователно от еврейската древ
нос
т в човечеството преминава тайнствената връзка на лунните сили, които са оставили своите следи астрономически явяващата се Луна и които са оставили своите отговори на човечеството сили в женския елемент на човешкото съществувание.
защото не е времето сега, да приемеш от елементите нещо друго, освен това, което се изразява чрез символа на Луната. Иначе то се превръща в неправилните сили на сибилите! " Когато обгърнем с поглед всичко това, което е било донесено за земното развитие от Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие в неговия естествен аспект, то ни се явява символизирано чрез еврейската древност в Ева. Еве гласните никога не са назовани ясно Еве! Прибавете към това име знака за онова божествено Същество на еврейската древност, което е ръководител на съдбите на Земята, и ще получите една форма, която е също така правилна както всяка друга: Иеве Йахве /Яхве/, Ръководителят на Земята, който има своя символ в Луната: богът свързан с това, което е дошло от развитието на Старата Луна, с резултата на Лунното развитие: Господарят /Господът/ на земята, свързан с майката на Земята, която в нейните сили е резултат на Лунното развитие... Йахве!
Следователно от еврейската древност в човечеството преминава тайнствената връзка на лунните сили, които са оставили своите следи астрономически явяващата се Луна и които са оставили своите отговори на човечеството сили в женския елемент на човешкото съществувание.
В името Йахве ние имаме свързани в едно Господаря на Земята с лунната майка. Сега бих искал да Ви представя два факта, които могат да обърнат вниманието Ви върху това, как силите на сибилите са били преобразени под влиянието на Христовия Импулс именно в подсъзнателните дълбочини на душевния живот. Тук също бих искал да обърна вниманието върху едно явление, което вече споменах преди три години навършват се от тогава почти дословно три години, бих искал да обърна вниманието Ви върху една преобразена под влиянието на Христовия Импулс сибила. В сказките, които имате напечатани под заглавието: "Окултна история, личности и събития на световната история в светлината на Духовната Наука", аз обърнах вниманието върху явяването на девицата от Орлеан, обърнах вниманието върху това, какво голямо влияние упражни фактически в следващото време върху съдбините на Европа това, което Орлеанската девица извърши под влиянието на вдъхновенията, на своите проникнати напълно от Христовия импулс вдъхновявания, които започнаха от есента на 1428 година. От официалната история можем да узнаем, че съдбините на Европа биха протекли съвършено различно, без тогавашната намеса на Орлеанската девица; и само един пълен с предразсъдъци материалист, какъвто е Анатол Франс, може да отрече пълното с тайнствено действие, което се отрази тогава в историята.
към текста >>
В сказките, които имате напечатани под заглавието: "Окултна история, лич
нос
ти и събития на световната история в светлината на Духовната Наука", аз обърнах вниманието върху явяването на девицата от Орлеан, обърнах вниманието върху това, какво голямо влияние упражни фактически в следващото време върху съдбините на Европа това, което Орлеанската девица извърши под влиянието на вдъхновенията, на своите проникнати напълно от Христовия импулс вдъхновявания, които започнаха от есента на 1428 година.
Прибавете към това име знака за онова божествено Същество на еврейската древност, което е ръководител на съдбите на Земята, и ще получите една форма, която е също така правилна както всяка друга: Иеве Йахве /Яхве/, Ръководителят на Земята, който има своя символ в Луната: богът свързан с това, което е дошло от развитието на Старата Луна, с резултата на Лунното развитие: Господарят /Господът/ на земята, свързан с майката на Земята, която в нейните сили е резултат на Лунното развитие... Йахве! Следователно от еврейската древност в човечеството преминава тайнствената връзка на лунните сили, които са оставили своите следи астрономически явяващата се Луна и които са оставили своите отговори на човечеството сили в женския елемент на човешкото съществувание. В името Йахве ние имаме свързани в едно Господаря на Земята с лунната майка. Сега бих искал да Ви представя два факта, които могат да обърнат вниманието Ви върху това, как силите на сибилите са били преобразени под влиянието на Христовия Импулс именно в подсъзнателните дълбочини на душевния живот. Тук също бих искал да обърна вниманието върху едно явление, което вече споменах преди три години навършват се от тогава почти дословно три години, бих искал да обърна вниманието Ви върху една преобразена под влиянието на Христовия Импулс сибила.
В сказките, които имате напечатани под заглавието: "Окултна история, личности и събития на световната история в светлината на Духовната Наука", аз обърнах вниманието върху явяването на девицата от Орлеан, обърнах вниманието върху това, какво голямо влияние упражни фактически в следващото време върху съдбините на Европа това, което Орлеанската девица извърши под влиянието на вдъхновенията, на своите проникнати напълно от Христовия импулс вдъхновявания, които започнаха от есента на 1428 година.
От официалната история можем да узнаем, че съдбините на Европа биха протекли съвършено различно, без тогавашната намеса на Орлеанската девица; и само един пълен с предразсъдъци материалист, какъвто е Анатол Франс, може да отрече пълното с тайнствено действие, което се отрази тогава в историята. Тук аз не искам да посоча това, което може да се прочете навсякъде в историята и което може да накара този, който е слушал тези сказки, да се убеди, как в Орлеанската девица се явява нещо от една модерна сибила. Това е времето намираме се в 15-то столетие когато настъпва Петата следатлантска епоха, когато Христовата сила трябва да стигне все повече и повече до това, да се прояви от подсъзнателните основи на душата. Ние виждаме, колко благо, колко нежно, колко потопена в най-благородната човешка задушевност се явява сибилинската сила на Орлеанската девица! И аз бих искал и по този случай да прочета пред Вас онова писмо, което един човек, който е преживял нещата, е написал, защото от това писмо се вижда, какво впечатление е правела сибилинската природа на Орлеанската девица върху онези, които са имали сърце и разбиране за това.
към текста >>
Ние виждаме, колко благо, колко нежно, колко потопена в най-благородната човешка задушев
нос
т се явява сибилинската сила на Орлеанската девица!
Тук също бих искал да обърна вниманието върху едно явление, което вече споменах преди три години навършват се от тогава почти дословно три години, бих искал да обърна вниманието Ви върху една преобразена под влиянието на Христовия Импулс сибила. В сказките, които имате напечатани под заглавието: "Окултна история, личности и събития на световната история в светлината на Духовната Наука", аз обърнах вниманието върху явяването на девицата от Орлеан, обърнах вниманието върху това, какво голямо влияние упражни фактически в следващото време върху съдбините на Европа това, което Орлеанската девица извърши под влиянието на вдъхновенията, на своите проникнати напълно от Христовия импулс вдъхновявания, които започнаха от есента на 1428 година. От официалната история можем да узнаем, че съдбините на Европа биха протекли съвършено различно, без тогавашната намеса на Орлеанската девица; и само един пълен с предразсъдъци материалист, какъвто е Анатол Франс, може да отрече пълното с тайнствено действие, което се отрази тогава в историята. Тук аз не искам да посоча това, което може да се прочете навсякъде в историята и което може да накара този, който е слушал тези сказки, да се убеди, как в Орлеанската девица се явява нещо от една модерна сибила. Това е времето намираме се в 15-то столетие когато настъпва Петата следатлантска епоха, когато Христовата сила трябва да стигне все повече и повече до това, да се прояви от подсъзнателните основи на душата.
Ние виждаме, колко благо, колко нежно, колко потопена в най-благородната човешка задушевност се явява сибилинската сила на Орлеанската девица!
И аз бих искал и по този случай да прочета пред Вас онова писмо, което един човек, който е преживял нещата, е написал, защото от това писмо се вижда, какво впечатление е правела сибилинската природа на Орлеанската девица върху онези, които са имали сърце и разбиране за това. Един човек от средата на краля, когото Орлеанската девица освободила, след като е проследил това, което Орлеанската девица е извършила, пише: "Това и още много други неща е извършила Орлеанската девица и с Божията помощ ще извърши още по-велики неща. Момичето е очарователно красиво и има мъжко държане, говори малко и показва чудесно остроумие; в говоренето има един приятен женски глас. Въздържано е, още по-умерено пие вино. Обича хубавите коне и оръжия.
към текста >>
Често пъти очите и се наливат със сълзи, обича веселите лица, понася извънредно много работа и във воденето и
нос
енето на оръжията е така издържлива, че в течение на шест денонощия наред остава въоръжена.
Момичето е очарователно красиво и има мъжко държане, говори малко и показва чудесно остроумие; в говоренето има един приятен женски глас. Въздържано е, още по-умерено пие вино. Обича хубавите коне и оръжия. Много обича въоръжени и благородни мъже. Събирането и разговорът с много хора са противни на девицата.
Често пъти очите и се наливат със сълзи, обича веселите лица, понася извънредно много работа и във воденето и носенето на оръжията е така издържлива, че в течение на шест денонощия наред остава въоръжена.
Казва, че англичаните нямат никакво право върху Франция и затова, както тя казва, Бог я изпратил да ги победи и изгони, но след като първо ги е предупредила. Проявява голяма почит към краля; казва, че Бог го обича и го е взел под своята особена закрила, поради което той ще бъде също за пазен. За Орлеанския херцог, Вашият племенник, тя казва, че ще бъде освободен по чуден начин, но след като е предупредила англичаните, които са го взели в плен, да го освободят.
към текста >>
Той се чувствуваше проникнат така, че усещаше бихме могли да кажем усещаше несъзнателно: Да, ражда се отново едно време, когато старата Астрология ще оживее в нова форма, в една проникната от Христос форма, когато отново, ако бъде правилно практикува на, ако бъде проникната от Христовия Импулс, човек ще може да насочи поглед към звездите и да ги пита върху това, което тяхната писмен
нос
т изразява.
Това е едното. Другото, върху което бих иска да обърна вниманието Ви, е също един факт от възникващото ново време в Петата следатлантска епоха. Бих искал да обърна вниманието Ви върху това, какво пише един човек, който бихме могли да кажем се чувствуваше тогава проникнат с това, което се раждаше като ново време, и можа да се проникне с него.
Той се чувствуваше проникнат така, че усещаше бихме могли да кажем усещаше несъзнателно: Да, ражда се отново едно време, когато старата Астрология ще оживее в нова форма, в една проникната от Христос форма, когато отново, ако бъде правилно практикува на, ако бъде проникната от Христовия Импулс, човек ще може да насочи поглед към звездите и да ги пита върху това, което тяхната писменност изразява.
Това е същевременно един човек, както скоро ще видите, който дълбоко чувствува, че Земята не е само това, което днешната материалистична геология иска да ни представи, че тя не е нещо чисто физическо, минералогична, а който чувствува, че Земята е едно живо същество, нещо, което има не само тяло, както иска да ни накара да вярваме днешният материалист, а което има душа. Човекът, за когото говоря, знаеше това така, че можеше да чувствува /макар и да не можеше също да го изрази, тъй като тогава не съществуваше днешната Духовна Наука/: Христовият Импулс е бил приет от душата на Земята в нейната аура и поради това човекът, който се чувствува със своята душа в аурата на Земята и съчувствува Христовия Импулс, може отново да насочи погледа към това, което е написано в звездите. Макар и едно такова приближаване донасяше със себе си много суеверие и именно старите астрономи, проникнати от много суеверия, се явиха в онова време, все пак ние виждаме един човек, който е дълбоко свързан с духовния живот на новото време, да говори: "Тези и безброй промени и явления, които стават във и върху Земята са толкова редовни и отмерени, че те не могат да бъдат приписани на никаква сляпа причина и тъй като самите планети не знаят нищо от ъглите, които техните лъчи образуват върху Земята, Земята трябва да има една душа. Земята е едно животно. /Но не разбирайте, че тя е едно животно в обикновения смисъл, а е един жив организъм./ На нея може да се види всичко, което е аналогично на животинското тяло.
към текста >>
Например душа произвежда от самата себе си всички математически идеи и доказателства, иначе тя не би могла да има тази висока степен на сигур
нос
т и определе
нос
т.
Душата на Земята изглежда като един вид пламък, от тук иде и подземната топлина и затова не съществува никакво размножение без топлина. В Земята е отпечатан определен образ на зодиака и на цялата небесна твърд, това е отпечатано от Бога в душата на Земята. Тази е връзката на небесното и на земното, причината на симпатията между небето и Земята; първообразите на всички движения са посадени в нея от Бога, Твореца. Душата се намира в центъра на Земята, изпраща свои форми и отпечатъци към всички посоки и усеща по този начин всички хармонични промени и предмети вън от нея. Както е с душата на Земята, така е също и с душата на човека.
Например душа произвежда от самата себе си всички математически идеи и доказателства, иначе тя не би могла да има тази висока степен на сигурност и определеност.
към текста >>
Сферата представлява един вид триедин
нос
тта/ Отец е в центъра, Синът е повърх
нос
тта, Духът еднаквостта на разстоянието от центъра до повърх
нос
тта радиусът, както също и други тайни.
В цялото творение се намира една величествена, чудесна хармония, а именно както в сетивното така и в свръхсетивното, в идеите както и в нещата, в царството на природата и на милостта. Тази хармония се проявява както в самите неща, така също и в техните отношения едни към други. Най-висшата хармония е Бог, и той е отпечатал във всички души една вътрешна хармония като свой образ. Числата, фигурите, звездите, природата въобще хармонират с определени тайни на християнската религия. Както например във Вселената има три неподвижни неща: Слънце, неподвижни звезди и интермедиум, и всичко останало е подвижно, така в единния Бог има: Отец, Син и Дух.
Сферата представлява един вид триединността/ Отец е в центъра, Синът е повърхността, Духът еднаквостта на разстоянието от центъра до повърхността радиусът, както също и други тайни.
В човешките души се намират хармонични предразположения от безкрайно разнообразен вид. Цялата Земя е одушевена и чрез това е произведена великата хармония както на Земята така също между нея и звездите. Тази душа действува чрез цялото тяло на Земята, обаче има нейното седалище в определена част на Земята, както човешката душа има своето седалище в сърцето, и от там изхождат, като от един фокус или един извор, нейните действия в океана и в атмосферата на Земята. От тук идва симпатията между Земята и звездите, от тук идват редовните природни действия. Че Земята действително има една душа, това показва наблюдението на състоянието на времето и на аспектите, чрез които то е всеки път произведено.
към текста >>
Той е държан настрана именно от това, което е станало на повърх
нос
тта.
Той е незнаещ по отношение на определени неща! В незнание е държан той. По отношение на кои неща е държан той в незнание? Ние чухме вече сега това: Христовият Импулс тече така да се каже подземно в подосновите на душите, продължава да тече; там горе богословите спорят и се карат и произвеждат това, което след това става традиционно Християнство. Да проследим лицето на Парсифал, както го описва легендата: Никъде той не знае нещо от всичко това.
Той е държан настрана именно от това, което е станало на повърхността.
Всичко това той не трябва да го знае. Така той е предпазен от всичко, което е станало на повърхността. Но се запознава с това, което произхожда от изворите, които черпят от подосновите на душата, както чухме вчера това: първо когато той напуска, незнаещ, замъка на Граала, от жената, която оплаква лежащия мъртъв в скута й годеник; от отшелника, който е поставен във връзка с мистичните сили; и от силата на Граала -, защото това е на разпяти петък, когато Парсифал стига при отшелника; в него вече действува несъзнателно силата на Граала. Следователно Парсифал е един човек, който не е знаел нищо за това, което е станало в горното съзнание на човечеството; един човек, който е поставен във връзка с подсъзнателните извори, които излизат към новото време, който трябва да черпи от тези извори. Това е един човек, който трябва да приеме тайната на Граала в невинност, без да има съзнание, без да бъде засегнат от това, което външният свят донася на хората в човешкия живот.
към текста >>
Така той е предпазен от всичко, което е станало на повърх
нос
тта.
По отношение на кои неща е държан той в незнание? Ние чухме вече сега това: Христовият Импулс тече така да се каже подземно в подосновите на душите, продължава да тече; там горе богословите спорят и се карат и произвеждат това, което след това става традиционно Християнство. Да проследим лицето на Парсифал, както го описва легендата: Никъде той не знае нещо от всичко това. Той е държан настрана именно от това, което е станало на повърхността. Всичко това той не трябва да го знае.
Така той е предпазен от всичко, което е станало на повърхността.
Но се запознава с това, което произхожда от изворите, които черпят от подосновите на душата, както чухме вчера това: първо когато той напуска, незнаещ, замъка на Граала, от жената, която оплаква лежащия мъртъв в скута й годеник; от отшелника, който е поставен във връзка с мистичните сили; и от силата на Граала -, защото това е на разпяти петък, когато Парсифал стига при отшелника; в него вече действува несъзнателно силата на Граала. Следователно Парсифал е един човек, който не е знаел нищо за това, което е станало в горното съзнание на човечеството; един човек, който е поставен във връзка с подсъзнателните извори, които излизат към новото време, който трябва да черпи от тези извори. Това е един човек, който трябва да приеме тайната на Граала в невинност, без да има съзнание, без да бъде засегнат от това, което външният свят донася на хората в човешкия живот. Той трябва да приеме тайната на Граала с най-висшите, най-благородните сили на душата. Той трябва да срещне някога, който не е развил още онези душевни сили, които трябва да изживеят напълно тайната на Граала, трябва да срещне Амфортас.
към текста >>
Това е един човек, който трябва да приеме тайната на Граала в невин
нос
т, без да има съзнание, без да бъде засегнат от това, което външният свят донася на хората в човешкия живот.
Той е държан настрана именно от това, което е станало на повърхността. Всичко това той не трябва да го знае. Така той е предпазен от всичко, което е станало на повърхността. Но се запознава с това, което произхожда от изворите, които черпят от подосновите на душата, както чухме вчера това: първо когато той напуска, незнаещ, замъка на Граала, от жената, която оплаква лежащия мъртъв в скута й годеник; от отшелника, който е поставен във връзка с мистичните сили; и от силата на Граала -, защото това е на разпяти петък, когато Парсифал стига при отшелника; в него вече действува несъзнателно силата на Граала. Следователно Парсифал е един човек, който не е знаел нищо за това, което е станало в горното съзнание на човечеството; един човек, който е поставен във връзка с подсъзнателните извори, които излизат към новото време, който трябва да черпи от тези извори.
Това е един човек, който трябва да приеме тайната на Граала в невинност, без да има съзнание, без да бъде засегнат от това, което външният свят донася на хората в човешкия живот.
Той трябва да приеме тайната на Граала с най-висшите, най-благородните сили на душата. Той трябва да срещне някога, който не е развил още онези душевни сили, които трябва да изживеят напълно тайната на Граала, трябва да срещне Амфортас. Ние знаем: Амфортас е избран за пазител на Граала, но той се подаде на нисшите сили на човешката природа; и как е изпаднал той в нисшите сили на човешката природа, за това става дума, защото свързва това с пазителството на Граала: защото убил своя противник от сладострастие и ревност. Всички тези неща са самопонятни; и понеже нещата постоянно и постоянно се разбират неправилно, трябва да обърнем вниманието върху това, че Антропософията не иска да учи никакъв аскетизъм. Зад нея се крият много по-дълбоки неща.
към текста >>
Ние знаем: Амфортас е избран за пазител на Граала, но той се подаде на нисшите сили на човешката природа; и как е изпаднал той в нисшите сили на човешката природа, за това става дума, защото свързва това с пазителството на Граала: защото убил своя противник от сладострастие и рев
нос
т.
Но се запознава с това, което произхожда от изворите, които черпят от подосновите на душата, както чухме вчера това: първо когато той напуска, незнаещ, замъка на Граала, от жената, която оплаква лежащия мъртъв в скута й годеник; от отшелника, който е поставен във връзка с мистичните сили; и от силата на Граала -, защото това е на разпяти петък, когато Парсифал стига при отшелника; в него вече действува несъзнателно силата на Граала. Следователно Парсифал е един човек, който не е знаел нищо за това, което е станало в горното съзнание на човечеството; един човек, който е поставен във връзка с подсъзнателните извори, които излизат към новото време, който трябва да черпи от тези извори. Това е един човек, който трябва да приеме тайната на Граала в невинност, без да има съзнание, без да бъде засегнат от това, което външният свят донася на хората в човешкия живот. Той трябва да приеме тайната на Граала с най-висшите, най-благородните сили на душата. Той трябва да срещне някога, който не е развил още онези душевни сили, които трябва да изживеят напълно тайната на Граала, трябва да срещне Амфортас.
Ние знаем: Амфортас е избран за пазител на Граала, но той се подаде на нисшите сили на човешката природа; и как е изпаднал той в нисшите сили на човешката природа, за това става дума, защото свързва това с пазителството на Граала: защото убил своя противник от сладострастие и ревност.
Всички тези неща са самопонятни; и понеже нещата постоянно и постоянно се разбират неправилно, трябва да обърнем вниманието върху това, че Антропософията не иска да учи никакъв аскетизъм. Зад нея се крият много по-дълбоки неща. Това бяха един вид естествени елементарни сили, които не се проявяваха или на които не се е обръщало внимание както са се проявявали в обикновения живот, а както те са се проявявали в тяхната връзка с духовните светове още в Третата следатлантска културна епоха. Това, което пулсираше един вид в човешката кръвоносна и нервна система чрез елементите /стихиите/, се издигна и получи тайните. Не става дума за сетивен аскетизъм, а за долавянето на свещените тайни.
към текста >>
Това, което пулсираше един вид в човешката кръво
нос
на и нервна система чрез елементите /стихиите/, се издигна и получи тайните.
Той трябва да срещне някога, който не е развил още онези душевни сили, които трябва да изживеят напълно тайната на Граала, трябва да срещне Амфортас. Ние знаем: Амфортас е избран за пазител на Граала, но той се подаде на нисшите сили на човешката природа; и как е изпаднал той в нисшите сили на човешката природа, за това става дума, защото свързва това с пазителството на Граала: защото убил своя противник от сладострастие и ревност. Всички тези неща са самопонятни; и понеже нещата постоянно и постоянно се разбират неправилно, трябва да обърнем вниманието върху това, че Антропософията не иска да учи никакъв аскетизъм. Зад нея се крият много по-дълбоки неща. Това бяха един вид естествени елементарни сили, които не се проявяваха или на които не се е обръщало внимание както са се проявявали в обикновения живот, а както те са се проявявали в тяхната връзка с духовните светове още в Третата следатлантска културна епоха.
Това, което пулсираше един вид в човешката кръвоносна и нервна система чрез елементите /стихиите/, се издигна и получи тайните.
Не става дума за сетивен аскетизъм, а за долавянето на свещените тайни. Те можеха да бъдат приети още в Третата следатлантска епоха със същите сили, които иначе владеят човека на Земята. Беше дошло времето, когато свещените тайни можеха да се разкрият само на чистите, невинни душевни сили, когато човекът намира възможността да се издигне от това, което го свързва с неговата земна професия, от която Антропософията също не иска да го отчужди, когато обаче той трябва да се издигне от тази земна професия, от това, което можеше да действува в него в старата астрология. Но преди това той трябва да разбере по нов начин древните тайни. Той трябва да стори това със силите на невинната душа, която се е освободила от всичко земно.
към текста >>
Беше дошло времето, когато свещените тайни можеха да се разкрият само на чистите, невинни душевни сили, когато човекът намира възмож
нос
тта да се издигне от това, което го свързва с неговата земна професия, от която Антропософията също не иска да го отчужди, когато обаче той трябва да се издигне от тази земна професия, от това, което можеше да действува в него в старата астрология.
Зад нея се крият много по-дълбоки неща. Това бяха един вид естествени елементарни сили, които не се проявяваха или на които не се е обръщало внимание както са се проявявали в обикновения живот, а както те са се проявявали в тяхната връзка с духовните светове още в Третата следатлантска културна епоха. Това, което пулсираше един вид в човешката кръвоносна и нервна система чрез елементите /стихиите/, се издигна и получи тайните. Не става дума за сетивен аскетизъм, а за долавянето на свещените тайни. Те можеха да бъдат приети още в Третата следатлантска епоха със същите сили, които иначе владеят човека на Земята.
Беше дошло времето, когато свещените тайни можеха да се разкрият само на чистите, невинни душевни сили, когато човекът намира възможността да се издигне от това, което го свързва с неговата земна професия, от която Антропософията също не иска да го отчужди, когато обаче той трябва да се издигне от тази земна професия, от това, което можеше да действува в него в старата астрология.
Но преди това той трябва да разбере по нов начин древните тайни. Той трябва да стори това със силите на невинната душа, която се е освободила от всичко земно. По отношение на противоположността, която еврейската древност беше създала, трябва да бъде създадена една друга противоположност. Еврейската древност се придържаше строго към това: човек да не приема в себе си нищо от сибилинските сили, които още бяха оправдани в Астрологията, да не приема нищо от тези сили! Да се придържаме към бога на Земята Яхве!
към текста >>
По отношение на противополож
нос
тта, която еврейската древ
нос
т беше създала, трябва да бъде създадена една друга противополож
нос
т.
Не става дума за сетивен аскетизъм, а за долавянето на свещените тайни. Те можеха да бъдат приети още в Третата следатлантска епоха със същите сили, които иначе владеят човека на Земята. Беше дошло времето, когато свещените тайни можеха да се разкрият само на чистите, невинни душевни сили, когато човекът намира възможността да се издигне от това, което го свързва с неговата земна професия, от която Антропософията също не иска да го отчужди, когато обаче той трябва да се издигне от тази земна професия, от това, което можеше да действува в него в старата астрология. Но преди това той трябва да разбере по нов начин древните тайни. Той трябва да стори това със силите на невинната душа, която се е освободила от всичко земно.
По отношение на противоположността, която еврейската древност беше създала, трябва да бъде създадена една друга противоположност.
Еврейската древност се придържаше строго към това: човек да не приема в себе си нищо от сибилинските сили, които още бяха оправдани в Астрологията, да не приема нищо от тези сили! Да се придържаме към бога на Земята Яхве! Чрез това се роди едно отвращение против всяко откровение идващо от горе, едно приемане на всички откровения, които идват от долу, един страх пред това, който се разкриваше от небето. Това трябваше да царува определено време на Земята: да се прояви един антагонизъм срещу това, което идваше от горе. И в такива сили, каквито са силите на сибилите, хората виждаха неоправданото луциферическо влияние, което идваше от горе.
към текста >>
Еврейската древ
нос
т се придържаше строго към това: човек да не приема в себе си нищо от сибилинските сили, които още бяха оправдани в Астрологията, да не приема нищо от тези сили!
Те можеха да бъдат приети още в Третата следатлантска епоха със същите сили, които иначе владеят човека на Земята. Беше дошло времето, когато свещените тайни можеха да се разкрият само на чистите, невинни душевни сили, когато човекът намира възможността да се издигне от това, което го свързва с неговата земна професия, от която Антропософията също не иска да го отчужди, когато обаче той трябва да се издигне от тази земна професия, от това, което можеше да действува в него в старата астрология. Но преди това той трябва да разбере по нов начин древните тайни. Той трябва да стори това със силите на невинната душа, която се е освободила от всичко земно. По отношение на противоположността, която еврейската древност беше създала, трябва да бъде създадена една друга противоположност.
Еврейската древност се придържаше строго към това: човек да не приема в себе си нищо от сибилинските сили, които още бяха оправдани в Астрологията, да не приема нищо от тези сили!
Да се придържаме към бога на Земята Яхве! Чрез това се роди едно отвращение против всяко откровение идващо от горе, едно приемане на всички откровения, които идват от долу, един страх пред това, който се разкриваше от небето. Това трябваше да царува определено време на Земята: да се прояви един антагонизъм срещу това, което идваше от горе. И в такива сили, каквито са силите на сибилите, хората виждаха неоправданото луциферическо влияние, което идваше от горе. Сега обаче, след като Христовото Същество беше слязло и се въплътило в тялото на Исуса от Назарет, сега това, което идваше от горе, беше проникнато от Христовото Същество, сега хората отново можеха да насочат погледа си нагоре, сега от свързването на Господаря на Земята с лунната майка беше се получило нещо друго.
към текста >>
И тъй като действията на звездите бяха проникнати от Христовото Същество, един такъв човек, който наистина не беше приел в себе си нищо от това, което се беше разиграло на повърх
нос
тта като спорове и караници на богословите, който обаче чрез своята Карма се намираше на една точка, където неговата душа можеше да бъде приета от Христос, един такъв човек можеше отново да бъде считан във връзка със силите, както те са посочени в символа на Сатурновото време, а именно: Сатурн и Слънцето се намират едновременно в зодиакалния знак на Рака.
Защото Христос беше станал Господар на Земята. Дух на Земята, той беше се разлял в аурата на Земята. В световните работи, както те бяха култивирани от двореца на крал Артус, човекът можеше да се доближи със силите на Земята. До собствените работи на Грала човек не можеше да се приближи с това, което беше действие на земните сили, какъвто беше случаят при Амфортас. Човекът, който се приближаваше до тайните на Граала с такива сили, трябваше да изпита големи болки и страдания.
И тъй като действията на звездите бяха проникнати от Христовото Същество, един такъв човек, който наистина не беше приел в себе си нищо от това, което се беше разиграло на повърхността като спорове и караници на богословите, който обаче чрез своята Карма се намираше на една точка, където неговата душа можеше да бъде приета от Христос, един такъв човек можеше отново да бъде считан във връзка със силите, както те са посочени в символа на Сатурновото време, а именно: Сатурн и Слънцето се намират едновременно в зодиакалния знак на Рака.
Този, в когото Христовият Импулс действува, още подземно, още в подсъзнателните основи на душата, Парсивал идва с времето на Сатурн и раната гори, както още никога не е горяла.
към текста >>
Как душата на Парсифал стои във връзка с подсъзнателните, проникнати от Христовата аура исторически импулси, с Христовите Импулси, макар и той да не знае още това, но това, което е царувало там долу, което е водило историята на човечеството, трябва да излезе отгоре, на повърх
нос
тта.
Така ние виждаме, как новото време се вести!
Как душата на Парсифал стои във връзка с подсъзнателните, проникнати от Христовата аура исторически импулси, с Христовите Импулси, макар и той да не знае още това, но това, което е царувало там долу, което е водило историята на човечеството, трябва да излезе отгоре, на повърхността.
За това той трябва да се научи да разбира това, което никога не ще бъде разбрано, ако човек не се приближи до него с невинните, чисти душевни сили, което също не може никога да бъде разбрано, ако се приближаваме до него с традиционното знание, с учеността. Тогава можем да го видим -, защото то е излязло отгоре и е станало почти така всекидневно както небесния Грал, който изговаря името но то е все пак възобновяването, явлението в друга форма на това, за което еврейската древност е води ла борба в нейното време.
към текста >>
За това той трябва да се научи да разбира това, което никога не ще бъде разбрано, ако човек не се приближи до него с невинните, чисти душевни сили, което също не може никога да бъде разбрано, ако се приближаваме до него с традиционното знание, с уче
нос
тта.
Така ние виждаме, как новото време се вести! Как душата на Парсифал стои във връзка с подсъзнателните, проникнати от Христовата аура исторически импулси, с Христовите Импулси, макар и той да не знае още това, но това, което е царувало там долу, което е водило историята на човечеството, трябва да излезе отгоре, на повърхността.
За това той трябва да се научи да разбира това, което никога не ще бъде разбрано, ако човек не се приближи до него с невинните, чисти душевни сили, което също не може никога да бъде разбрано, ако се приближаваме до него с традиционното знание, с учеността.
Тогава можем да го видим -, защото то е излязло отгоре и е станало почти така всекидневно както небесния Грал, който изговаря името но то е все пак възобновяването, явлението в друга форма на това, за което еврейската древност е води ла борба в нейното време.
към текста >>
Тогава можем да го видим -, защото то е излязло отгоре и е станало почти така всекидневно както небесния Грал, който изговаря името но то е все пак възобновяването, явлението в друга форма на това, за което еврейската древ
нос
т е води ла борба в нейното време.
Така ние виждаме, как новото време се вести! Как душата на Парсифал стои във връзка с подсъзнателните, проникнати от Христовата аура исторически импулси, с Христовите Импулси, макар и той да не знае още това, но това, което е царувало там долу, което е водило историята на човечеството, трябва да излезе отгоре, на повърхността. За това той трябва да се научи да разбира това, което никога не ще бъде разбрано, ако човек не се приближи до него с невинните, чисти душевни сили, което също не може никога да бъде разбрано, ако се приближаваме до него с традиционното знание, с учеността.
Тогава можем да го видим -, защото то е излязло отгоре и е станало почти така всекидневно както небесния Грал, който изговаря името но то е все пак възобновяването, явлението в друга форма на това, за което еврейската древност е води ла борба в нейното време.
към текста >>
Свещената чаша надминава по блясък всички други светлини, всички други богове, тази свещена чаша, която сега е докоснатата от Христа лунна майка, новата Ева,
нос
ителка на слънчевия Дух Христос Помисли върху това, което е /върху съдържанието/, но още повече помисли върху това.
Да застанем пред считаната за девствена майка с Христа в нейния скут и да изкажем тогава това: Който може да чувствува свещено по отношение на тази картина, той чувствува подобно по отношение на Граала.
Свещената чаша надминава по блясък всички други светлини, всички други богове, тази свещена чаша, която сега е докоснатата от Христа лунна майка, новата Ева, носителка на слънчевия Дух Христос Помисли върху това, което е /върху съдържанието/, но още повече помисли върху това.
Как то се представя! И когато насочим поглед в душата на Парсивал, как излизайки от замъка на Граала вижда образа на годеницата и на годеника, който образ го довежда във връзка с подсъзнателните Христови сили; когато на сочим поглед върху това, как отшелникът поучава неговата невинна душа по времето на Великден, когато образът на Граала трябва да бъде написан на небето чрез звездната писменност; когато го проследим, как той язди вчера аз изрично подчертах ден и нощ, през деня съзерцавайки природата, през нощта имайки често пред себе си небесния знак на свещения Граал -, как той язди имайки пред себе си златноблестящия лунен сърп с нафорния хляб, с Христовия Дух, с Духа на Слънцето вътре в този лунен сърп; когато гледаме, как той бива подготвен в своя път чрез съзвучието на образа на девствената майка с годеника син и на знака на небесната писменност, за да разбере тайната на свещения Граал; когато гледаме, как в неговата душа действува съвместно това, което е проникнало историята на Земята като Христов Импулс, със звездната писменност, която трябва да бъде възобновена; когато гледаме, как всичко, което е проникнато с Христа, е сродно с душевните сили..., ние разбираме, че, понеже Парсифал трябваше да влезе в замъка на Граала по времето на Сатурн, той трябваше да стане причина също да горят по-силно раните на онзи, който не беше стоял правилно при Граала, раните на Амфортас. Помисли върху съдържанието, но повече помисли върху това, "как" то се представя! Защото не се касае за това, да охарактеризираме такива неща с думите, които аз сега употребих, или с други думи. Ние не можем никога да се приближим до Граала с някакви думи или даже с философска спекулация до Граала можем да се приближим, когато можем да превърнем всички тези думи в чувство, в усещание и когато можем да почувствуваме именно, че в този свещен Грал трябва да чувствуваме сбора на всичко свещено: да чувствуваме сливането на това, което е дошло от Луната, което първо се яви в земната майка Ева, след това се явява обновено в девствената майка, което е станало Господар на Земята в бога Йахве, което се явява като нов Господар на Земята в Христовото Същество, което се е разляло в аурата на Земята.
към текста >>
И когато насочим поглед в душата на Парсивал, как излизайки от замъка на Граала вижда образа на годеницата и на годеника, който образ го довежда във връзка с подсъзнателните Христови сили; когато на сочим поглед върху това, как отшелникът поучава неговата невинна душа по времето на Великден, когато образът на Граала трябва да бъде написан на небето чрез звездната писмен
нос
т; когато го проследим, как той язди вчера аз изрично подчертах ден и нощ, през деня съзерцавайки природата, през нощта имайки често пред себе си небесния знак на свещения Граал -, как той язди имайки пред себе си златноблестящия лунен сърп с нафорния хляб, с Христовия Дух, с Духа на Слънцето вътре в този лунен сърп; когато гледаме, как той бива подготвен в своя път чрез съзвучието на образа на девствената майка с годеника син и на знака на небесната писмен
нос
т, за да разбере тайната на свещения Граал; когато гледаме, как в неговата душа действува съвместно това, което е проникнало историята на Земята като Христов Импулс, със звездната писмен
нос
т, която трябва да бъде възобновена; когато гледаме, как всичко, което е проникнато с Христа, е сродно с душевните сили..., ние разбираме, че, понеже Парсифал трябваше да влезе в замъка на Граала по времето на Сатурн, той трябваше да стане причина също да горят по-силно раните на онзи, който не беше стоял правилно при Граала, раните на Амфортас.
Да застанем пред считаната за девствена майка с Христа в нейния скут и да изкажем тогава това: Който може да чувствува свещено по отношение на тази картина, той чувствува подобно по отношение на Граала. Свещената чаша надминава по блясък всички други светлини, всички други богове, тази свещена чаша, която сега е докоснатата от Христа лунна майка, новата Ева, носителка на слънчевия Дух Христос Помисли върху това, което е /върху съдържанието/, но още повече помисли върху това. Как то се представя!
И когато насочим поглед в душата на Парсивал, как излизайки от замъка на Граала вижда образа на годеницата и на годеника, който образ го довежда във връзка с подсъзнателните Христови сили; когато на сочим поглед върху това, как отшелникът поучава неговата невинна душа по времето на Великден, когато образът на Граала трябва да бъде написан на небето чрез звездната писменност; когато го проследим, как той язди вчера аз изрично подчертах ден и нощ, през деня съзерцавайки природата, през нощта имайки често пред себе си небесния знак на свещения Граал -, как той язди имайки пред себе си златноблестящия лунен сърп с нафорния хляб, с Христовия Дух, с Духа на Слънцето вътре в този лунен сърп; когато гледаме, как той бива подготвен в своя път чрез съзвучието на образа на девствената майка с годеника син и на знака на небесната писменност, за да разбере тайната на свещения Граал; когато гледаме, как в неговата душа действува съвместно това, което е проникнало историята на Земята като Христов Импулс, със звездната писменност, която трябва да бъде възобновена; когато гледаме, как всичко, което е проникнато с Христа, е сродно с душевните сили..., ние разбираме, че, понеже Парсифал трябваше да влезе в замъка на Граала по времето на Сатурн, той трябваше да стане причина също да горят по-силно раните на онзи, който не беше стоял правилно при Граала, раните на Амфортас.
Помисли върху съдържанието, но повече помисли върху това, "как" то се представя! Защото не се касае за това, да охарактеризираме такива неща с думите, които аз сега употребих, или с други думи. Ние не можем никога да се приближим до Граала с някакви думи или даже с философска спекулация до Граала можем да се приближим, когато можем да превърнем всички тези думи в чувство, в усещание и когато можем да почувствуваме именно, че в този свещен Грал трябва да чувствуваме сбора на всичко свещено: да чувствуваме сливането на това, което е дошло от Луната, което първо се яви в земната майка Ева, след това се явява обновено в девствената майка, което е станало Господар на Земята в бога Йахве, което се явява като нов Господар на Земята в Христовото Същество, което се е разляло в аурата на Земята. Ние чувствуваме сливането на онова, което действува сега от звездите, символизирано чрез писменността на звездите, с това земно развитие на човечеството. Когато вземем под внимание всичко това и го почуствуваме след това като съзвучие на развитието на човечеството със звездната писменност, тогава разбираме също тайната, която трябва да бъде изразена с думите, които са били поверени на Парсифал, които гласят в легендата: Че всеки път, когато един цар на Граала, един действително призван пазител на Грала умира, върху свещения Граал се явява името на неговия достоен приемник.
към текста >>
Ние чувствуваме сливането на онова, което действува сега от звездите, символизирано чрез писмен
нос
тта на звездите, с това земно развитие на човечеството.
Как то се представя! И когато насочим поглед в душата на Парсивал, как излизайки от замъка на Граала вижда образа на годеницата и на годеника, който образ го довежда във връзка с подсъзнателните Христови сили; когато на сочим поглед върху това, как отшелникът поучава неговата невинна душа по времето на Великден, когато образът на Граала трябва да бъде написан на небето чрез звездната писменност; когато го проследим, как той язди вчера аз изрично подчертах ден и нощ, през деня съзерцавайки природата, през нощта имайки често пред себе си небесния знак на свещения Граал -, как той язди имайки пред себе си златноблестящия лунен сърп с нафорния хляб, с Христовия Дух, с Духа на Слънцето вътре в този лунен сърп; когато гледаме, как той бива подготвен в своя път чрез съзвучието на образа на девствената майка с годеника син и на знака на небесната писменност, за да разбере тайната на свещения Граал; когато гледаме, как в неговата душа действува съвместно това, което е проникнало историята на Земята като Христов Импулс, със звездната писменност, която трябва да бъде възобновена; когато гледаме, как всичко, което е проникнато с Христа, е сродно с душевните сили..., ние разбираме, че, понеже Парсифал трябваше да влезе в замъка на Граала по времето на Сатурн, той трябваше да стане причина също да горят по-силно раните на онзи, който не беше стоял правилно при Граала, раните на Амфортас. Помисли върху съдържанието, но повече помисли върху това, "как" то се представя! Защото не се касае за това, да охарактеризираме такива неща с думите, които аз сега употребих, или с други думи. Ние не можем никога да се приближим до Граала с някакви думи или даже с философска спекулация до Граала можем да се приближим, когато можем да превърнем всички тези думи в чувство, в усещание и когато можем да почувствуваме именно, че в този свещен Грал трябва да чувствуваме сбора на всичко свещено: да чувствуваме сливането на това, което е дошло от Луната, което първо се яви в земната майка Ева, след това се явява обновено в девствената майка, което е станало Господар на Земята в бога Йахве, което се явява като нов Господар на Земята в Христовото Същество, което се е разляло в аурата на Земята.
Ние чувствуваме сливането на онова, което действува сега от звездите, символизирано чрез писменността на звездите, с това земно развитие на човечеството.
Когато вземем под внимание всичко това и го почуствуваме след това като съзвучие на развитието на човечеството със звездната писменност, тогава разбираме също тайната, която трябва да бъде изразена с думите, които са били поверени на Парсифал, които гласят в легендата: Че всеки път, когато един цар на Граала, един действително призван пазител на Грала умира, върху свещения Граал се явява името на неговия достоен приемник. Там трябва да бъде прочетено това име, т.е. да бъде човек приканен да се научи да чете звездната писменност в една нова форма. Нека се стараем, обични приятели, да се научим отново да четем тази звездна писменност в една нова форма, както тя трябва да ни бъде дадена сега. Защото всъщност не е нищо друго освен едно четене на звездната писменност, когато се опитваме да разясним развитието на човека в развитието на стария Сатурн, на старото Слънце, на старата Луна, на днешната Земя, на бъдещите Юпитер, Венера и Вулкан.
към текста >>
Когато вземем под внимание всичко това и го почуствуваме след това като съзвучие на развитието на човечеството със звездната писмен
нос
т, тогава разбираме също тайната, която трябва да бъде изразена с думите, които са били поверени на Парсифал, които гласят в легендата: Че всеки път, когато един цар на Граала, един действително призван пазител на Грала умира, върху свещения Граал се явява името на неговия достоен приемник.
И когато насочим поглед в душата на Парсивал, как излизайки от замъка на Граала вижда образа на годеницата и на годеника, който образ го довежда във връзка с подсъзнателните Христови сили; когато на сочим поглед върху това, как отшелникът поучава неговата невинна душа по времето на Великден, когато образът на Граала трябва да бъде написан на небето чрез звездната писменност; когато го проследим, как той язди вчера аз изрично подчертах ден и нощ, през деня съзерцавайки природата, през нощта имайки често пред себе си небесния знак на свещения Граал -, как той язди имайки пред себе си златноблестящия лунен сърп с нафорния хляб, с Христовия Дух, с Духа на Слънцето вътре в този лунен сърп; когато гледаме, как той бива подготвен в своя път чрез съзвучието на образа на девствената майка с годеника син и на знака на небесната писменност, за да разбере тайната на свещения Граал; когато гледаме, как в неговата душа действува съвместно това, което е проникнало историята на Земята като Христов Импулс, със звездната писменност, която трябва да бъде възобновена; когато гледаме, как всичко, което е проникнато с Христа, е сродно с душевните сили..., ние разбираме, че, понеже Парсифал трябваше да влезе в замъка на Граала по времето на Сатурн, той трябваше да стане причина също да горят по-силно раните на онзи, който не беше стоял правилно при Граала, раните на Амфортас. Помисли върху съдържанието, но повече помисли върху това, "как" то се представя! Защото не се касае за това, да охарактеризираме такива неща с думите, които аз сега употребих, или с други думи. Ние не можем никога да се приближим до Граала с някакви думи или даже с философска спекулация до Граала можем да се приближим, когато можем да превърнем всички тези думи в чувство, в усещание и когато можем да почувствуваме именно, че в този свещен Грал трябва да чувствуваме сбора на всичко свещено: да чувствуваме сливането на това, което е дошло от Луната, което първо се яви в земната майка Ева, след това се явява обновено в девствената майка, което е станало Господар на Земята в бога Йахве, което се явява като нов Господар на Земята в Христовото Същество, което се е разляло в аурата на Земята. Ние чувствуваме сливането на онова, което действува сега от звездите, символизирано чрез писменността на звездите, с това земно развитие на човечеството.
Когато вземем под внимание всичко това и го почуствуваме след това като съзвучие на развитието на човечеството със звездната писменност, тогава разбираме също тайната, която трябва да бъде изразена с думите, които са били поверени на Парсифал, които гласят в легендата: Че всеки път, когато един цар на Граала, един действително призван пазител на Грала умира, върху свещения Граал се явява името на неговия достоен приемник.
Там трябва да бъде прочетено това име, т.е. да бъде човек приканен да се научи да чете звездната писменност в една нова форма. Нека се стараем, обични приятели, да се научим отново да четем тази звездна писменност в една нова форма, както тя трябва да ни бъде дадена сега. Защото всъщност не е нищо друго освен едно четене на звездната писменност, когато се опитваме да разясним развитието на човека в развитието на стария Сатурн, на старото Слънце, на старата Луна, на днешната Земя, на бъдещите Юпитер, Венера и Вулкан. Но ние трябва да познаем, в какви връзки искаме да дешифрираме в нашето време звездната писменност.
към текста >>
да бъде човек приканен да се научи да чете звездната писмен
нос
т в една нова форма.
Защото не се касае за това, да охарактеризираме такива неща с думите, които аз сега употребих, или с други думи. Ние не можем никога да се приближим до Граала с някакви думи или даже с философска спекулация до Граала можем да се приближим, когато можем да превърнем всички тези думи в чувство, в усещание и когато можем да почувствуваме именно, че в този свещен Грал трябва да чувствуваме сбора на всичко свещено: да чувствуваме сливането на това, което е дошло от Луната, което първо се яви в земната майка Ева, след това се явява обновено в девствената майка, което е станало Господар на Земята в бога Йахве, което се явява като нов Господар на Земята в Христовото Същество, което се е разляло в аурата на Земята. Ние чувствуваме сливането на онова, което действува сега от звездите, символизирано чрез писменността на звездите, с това земно развитие на човечеството. Когато вземем под внимание всичко това и го почуствуваме след това като съзвучие на развитието на човечеството със звездната писменност, тогава разбираме също тайната, която трябва да бъде изразена с думите, които са били поверени на Парсифал, които гласят в легендата: Че всеки път, когато един цар на Граала, един действително призван пазител на Грала умира, върху свещения Граал се явява името на неговия достоен приемник. Там трябва да бъде прочетено това име, т.е.
да бъде човек приканен да се научи да чете звездната писменност в една нова форма.
Нека се стараем, обични приятели, да се научим отново да четем тази звездна писменност в една нова форма, както тя трябва да ни бъде дадена сега. Защото всъщност не е нищо друго освен едно четене на звездната писменност, когато се опитваме да разясним развитието на човека в развитието на стария Сатурн, на старото Слънце, на старата Луна, на днешната Земя, на бъдещите Юпитер, Венера и Вулкан. Но ние трябва да познаем, в какви връзки искаме да дешифрираме в нашето време звездната писменност. Но нека станем достойни за това! Защото не напразно се разказва, че Граалът отново е бил пренесен от неговото място, че за следващото време той не беше външно видим.
към текста >>
Нека се стараем, обични приятели, да се научим отново да четем тази звездна писмен
нос
т в една нова форма, както тя трябва да ни бъде дадена сега.
Ние не можем никога да се приближим до Граала с някакви думи или даже с философска спекулация до Граала можем да се приближим, когато можем да превърнем всички тези думи в чувство, в усещание и когато можем да почувствуваме именно, че в този свещен Грал трябва да чувствуваме сбора на всичко свещено: да чувствуваме сливането на това, което е дошло от Луната, което първо се яви в земната майка Ева, след това се явява обновено в девствената майка, което е станало Господар на Земята в бога Йахве, което се явява като нов Господар на Земята в Христовото Същество, което се е разляло в аурата на Земята. Ние чувствуваме сливането на онова, което действува сега от звездите, символизирано чрез писменността на звездите, с това земно развитие на човечеството. Когато вземем под внимание всичко това и го почуствуваме след това като съзвучие на развитието на човечеството със звездната писменност, тогава разбираме също тайната, която трябва да бъде изразена с думите, които са били поверени на Парсифал, които гласят в легендата: Че всеки път, когато един цар на Граала, един действително призван пазител на Грала умира, върху свещения Граал се явява името на неговия достоен приемник. Там трябва да бъде прочетено това име, т.е. да бъде човек приканен да се научи да чете звездната писменност в една нова форма.
Нека се стараем, обични приятели, да се научим отново да четем тази звездна писменност в една нова форма, както тя трябва да ни бъде дадена сега.
Защото всъщност не е нищо друго освен едно четене на звездната писменност, когато се опитваме да разясним развитието на човека в развитието на стария Сатурн, на старото Слънце, на старата Луна, на днешната Земя, на бъдещите Юпитер, Венера и Вулкан. Но ние трябва да познаем, в какви връзки искаме да дешифрираме в нашето време звездната писменност. Но нека станем достойни за това! Защото не напразно се разказва, че Граалът отново е бил пренесен от неговото място, че за следващото време той не беше външно видим. Нека считаме като едно възобновление търсене на Граала това, което трябва да развиваме в нашата Антропософия, и нека се стараем да се научим да познаваме значението на това, което в миналото говореше от подсъзнателните основи на душата, което само постепенно излезе горе в съзнанието на хората!
към текста >>
Защото всъщ
нос
т не е нищо друго освен едно четене на звездната писмен
нос
т, когато се опитваме да разясним развитието на човека в развитието на стария Сатурн, на старото Слънце, на старата Луна, на днешната Земя, на бъдещите Юпитер, Венера и Вулкан.
Ние чувствуваме сливането на онова, което действува сега от звездите, символизирано чрез писменността на звездите, с това земно развитие на човечеството. Когато вземем под внимание всичко това и го почуствуваме след това като съзвучие на развитието на човечеството със звездната писменност, тогава разбираме също тайната, която трябва да бъде изразена с думите, които са били поверени на Парсифал, които гласят в легендата: Че всеки път, когато един цар на Граала, един действително призван пазител на Грала умира, върху свещения Граал се явява името на неговия достоен приемник. Там трябва да бъде прочетено това име, т.е. да бъде човек приканен да се научи да чете звездната писменност в една нова форма. Нека се стараем, обични приятели, да се научим отново да четем тази звездна писменност в една нова форма, както тя трябва да ни бъде дадена сега.
Защото всъщност не е нищо друго освен едно четене на звездната писменност, когато се опитваме да разясним развитието на човека в развитието на стария Сатурн, на старото Слънце, на старата Луна, на днешната Земя, на бъдещите Юпитер, Венера и Вулкан.
Но ние трябва да познаем, в какви връзки искаме да дешифрираме в нашето време звездната писменност. Но нека станем достойни за това! Защото не напразно се разказва, че Граалът отново е бил пренесен от неговото място, че за следващото време той не беше външно видим. Нека считаме като едно възобновление търсене на Граала това, което трябва да развиваме в нашата Антропософия, и нека се стараем да се научим да познаваме значението на това, което в миналото говореше от подсъзнателните основи на душата, което само постепенно излезе горе в съзнанието на хората! Нека се стараем все повече да превърнем това в един съзнателен говор, в един съзнателен език!
към текста >>
Но ние трябва да познаем, в какви връзки искаме да дешифрираме в нашето време звездната писмен
нос
т.
Когато вземем под внимание всичко това и го почуствуваме след това като съзвучие на развитието на човечеството със звездната писменност, тогава разбираме също тайната, която трябва да бъде изразена с думите, които са били поверени на Парсифал, които гласят в легендата: Че всеки път, когато един цар на Граала, един действително призван пазител на Грала умира, върху свещения Граал се явява името на неговия достоен приемник. Там трябва да бъде прочетено това име, т.е. да бъде човек приканен да се научи да чете звездната писменност в една нова форма. Нека се стараем, обични приятели, да се научим отново да четем тази звездна писменност в една нова форма, както тя трябва да ни бъде дадена сега. Защото всъщност не е нищо друго освен едно четене на звездната писменност, когато се опитваме да разясним развитието на човека в развитието на стария Сатурн, на старото Слънце, на старата Луна, на днешната Земя, на бъдещите Юпитер, Венера и Вулкан.
Но ние трябва да познаем, в какви връзки искаме да дешифрираме в нашето време звездната писменност.
Но нека станем достойни за това! Защото не напразно се разказва, че Граалът отново е бил пренесен от неговото място, че за следващото време той не беше външно видим. Нека считаме като едно възобновление търсене на Граала това, което трябва да развиваме в нашата Антропософия, и нека се стараем да се научим да познаваме значението на това, което в миналото говореше от подсъзнателните основи на душата, което само постепенно излезе горе в съзнанието на хората! Нека се стараем все повече да превърнем това в един съзнателен говор, в един съзнателен език! Да се постараем да проучим основно една Мъдрост, която може отново да ни разкрие връзката на земното и на небесното; може да ни я разкрие без всяко предание така, както ние се стремим да я намерим, както тя може да бъде изявена в настоящето.
към текста >>
Ние говорим в неговия смисъл, когато днес казваме това, което знаем да кажем върху нашата земна еволюция и как тази земна еволюция е свързана с Космоса, говорим в неговия смисъл, тъй като той ни казва: "Както например във Вселената има три неподвижни неща: Слънцето, неподвижните звезди и интермедиумът и всичко останало се движи, така в единния Бог са: Отец, Синът и Духът; сферата представлява един вид триедин
нос
тта /Отец е центърът, Синът повърх
нос
тта, Духът еднаквостта на разстоянието от центъра до повърх
нос
тта радиусът/, както също и други тайни.
И след това да се оставим да бъдем проникнати, обични антропософски приятели, с всичко това, което може да се превърне в чувство в нас, когато гледаме, как Парсивал е стигнал до Тайната на Граала. След това тази тайна е останала отново затворена, защото хората трябваше да търсят връзката на Земята с космическите сили в най-външното поле, в полето на най-външната наука. Нека разберем също едно такова явление, че един дух като Кеплер намери разбиране за това, което можеше да каже със своите математично-механически небесни закони, но това, което той, действително проникнат от Христовия Импулс, можа да при бави към тези закони, трябваше отново да потъне в подсъзнателните основи на душата.
Ние говорим в неговия смисъл, когато днес казваме това, което знаем да кажем върху нашата земна еволюция и как тази земна еволюция е свързана с Космоса, говорим в неговия смисъл, тъй като той ни казва: "Както например във Вселената има три неподвижни неща: Слънцето, неподвижните звезди и интермедиумът и всичко останало се движи, така в единния Бог са: Отец, Синът и Духът; сферата представлява един вид триединността /Отец е центърът, Синът повърхността, Духът еднаквостта на разстоянието от центъра до повърхността радиусът/, както също и други тайни.
Без духове и души навсякъде не би имало никаква хармония. В човешката душа се образуват хармонични предразположения от безкрайно разнообразен вид. Цялата Земя е одушевена и чрез това е произведена великата хармония както на Земята така също между нея и звездите. Тази душа действува през цялото тяло на Земята, обаче тя има своето седалище в определени части на Земята, както душата на човека има своето седалище в сърцето; и от там изхождат като от един фокус или като от един извор нейните действия в океана и в атмосферата на Земята. От тук и симпатията между Земята и звездите, от тук редовните природни действия.
към текста >>
С това, обични антропософски приятели ние се опитахме да посочим в областта на историята на човечеството, доколкото тази история на човечеството е
нос
ена от духовни сили.
С това, обични антропософски приятели ние се опитахме да посочим в областта на историята на човечеството, доколкото тази история на човечеството е носена от духовни сили.
И ако сте почувствували нещо от това, което аз исках да възбудя чрез моите думи не само във Вашето мислене, а във Вашето сърце, тогава ще съм постигнал това, което исках да кажа с този цикъл от сказки. Бих могъл да нарека този цикъл от сказки също така добре: "За търсенето на свещения Граал". Нека оставим на собственото съждение на всеки човек, дали с това, което тук разбираме под връзката на всички религии, действително ще се намерят някога разпространените по лицето на Земята вероизповедания. Да оставим на всеки човек, да реши това за самия себе си. И да оставим също на всяка душа да произнесе нейното съждение върху това, дали това, което наричаме единство на религиите, е по-добре сполучено с това, което се опитахме да охарактеризираме като търсене на свещения Граал, отколкото някои други съждения, които говорят върху единството на религиите, но може би казват нещо съвършено друго.
към текста >>
Това иде от там, че той подава своето ухо на това, за което видяхме, че то е станало само на повърх
нос
тта, че то е само външната страна на Христовите дела, които са от духовно естество.
Който иска да се придържа към строго ограничените конфисионални убеждения, той без съмнение не ще може да бъде убеден отначало чрез това, което бе казано.
Това иде от там, че той подава своето ухо на това, за което видяхме, че то е станало само на повърхността, че то е само външната страна на Христовите дела, които са от духовно естество.
Как един човек е бил доведен чрез неговата Карма до тези духовни дела на Христос и затова стои пред нас като един велик образец за обединението на религиите по земното кълбо, как Парсифал е бил доведен до това, това искахме ние да поставим пред нашите души и си спомня ме за онова продължение на Легендата за Парсифал, което казва, че за времето, през което Граалът е станал невидим в Европа, той е бил занесен в областта на свещеника Йоан, който имаше своето царство отвъд областите, които са били достигнати от кръстоносците. Във времето на кръстоносците хората все още почитаха областта на свещеника Йоан, приемникът на Парсифал и за начина, по който се е търсело, можем да кажем: Макар и всичко това да е било изказано в земно-географски формули, областта на свещеника Йоан не може в същност да бъде намерена на Земята. Дали това е едно предчувствие в европейската легенда, която искаше да продължи легендата на Парсифал, едно предчувствие за това, че от онова време насам Христос действува, несъзнателно за нас, също в подосновите на изтока и че може би това, което става на изток като религиозни спорове на повърхността, би могло също така да бъде победено от излиянията и откровенията на Христовия Импулс, както това е започнало да става на запад съгласно откровенията на Парсифал? Дали слънчевата светлина на Граала е призвана да свети над всички богове на
към текста >>
Как един човек е бил доведен чрез неговата Карма до тези духовни дела на Христос и затова стои пред нас като един велик образец за обединението на религиите по земното кълбо, как Парсифал е бил доведен до това, това искахме ние да поставим пред нашите души и си спомня ме за онова продължение на Легендата за Парсифал, което казва, че за времето, през което Граалът е станал невидим в Европа, той е бил занесен в областта на свещеника Йоан, който имаше своето царство отвъд областите, които са били достигнати от кръсто
нос
ците.
Който иска да се придържа към строго ограничените конфисионални убеждения, той без съмнение не ще може да бъде убеден отначало чрез това, което бе казано. Това иде от там, че той подава своето ухо на това, за което видяхме, че то е станало само на повърхността, че то е само външната страна на Христовите дела, които са от духовно естество.
Как един човек е бил доведен чрез неговата Карма до тези духовни дела на Христос и затова стои пред нас като един велик образец за обединението на религиите по земното кълбо, как Парсифал е бил доведен до това, това искахме ние да поставим пред нашите души и си спомня ме за онова продължение на Легендата за Парсифал, което казва, че за времето, през което Граалът е станал невидим в Европа, той е бил занесен в областта на свещеника Йоан, който имаше своето царство отвъд областите, които са били достигнати от кръстоносците.
Във времето на кръстоносците хората все още почитаха областта на свещеника Йоан, приемникът на Парсифал и за начина, по който се е търсело, можем да кажем: Макар и всичко това да е било изказано в земно-географски формули, областта на свещеника Йоан не може в същност да бъде намерена на Земята. Дали това е едно предчувствие в европейската легенда, която искаше да продължи легендата на Парсифал, едно предчувствие за това, че от онова време насам Христос действува, несъзнателно за нас, също в подосновите на изтока и че може би това, което става на изток като религиозни спорове на повърхността, би могло също така да бъде победено от излиянията и откровенията на Христовия Импулс, както това е започнало да става на запад съгласно откровенията на Парсифал? Дали слънчевата светлина на Граала е призвана да свети над всички богове на
към текста >>
Във времето на кръсто
нос
ците хората все още почитаха областта на свещеника Йоан, приемникът на Парсифал и за начина, по който се е търсело, можем да кажем: Макар и всичко това да е било изказано в земно-географски формули, областта на свещеника Йоан не може в същ
нос
т да бъде намерена на Земята.
Който иска да се придържа към строго ограничените конфисионални убеждения, той без съмнение не ще може да бъде убеден отначало чрез това, което бе казано. Това иде от там, че той подава своето ухо на това, за което видяхме, че то е станало само на повърхността, че то е само външната страна на Христовите дела, които са от духовно естество. Как един човек е бил доведен чрез неговата Карма до тези духовни дела на Христос и затова стои пред нас като един велик образец за обединението на религиите по земното кълбо, как Парсифал е бил доведен до това, това искахме ние да поставим пред нашите души и си спомня ме за онова продължение на Легендата за Парсифал, което казва, че за времето, през което Граалът е станал невидим в Европа, той е бил занесен в областта на свещеника Йоан, който имаше своето царство отвъд областите, които са били достигнати от кръстоносците.
Във времето на кръстоносците хората все още почитаха областта на свещеника Йоан, приемникът на Парсифал и за начина, по който се е търсело, можем да кажем: Макар и всичко това да е било изказано в земно-географски формули, областта на свещеника Йоан не може в същност да бъде намерена на Земята.
Дали това е едно предчувствие в европейската легенда, която искаше да продължи легендата на Парсифал, едно предчувствие за това, че от онова време насам Христос действува, несъзнателно за нас, също в подосновите на изтока и че може би това, което става на изток като религиозни спорове на повърхността, би могло също така да бъде победено от излиянията и откровенията на Христовия Импулс, както това е започнало да става на запад съгласно откровенията на Парсифал? Дали слънчевата светлина на Граала е призвана да свети над всички богове на
към текста >>
Дали това е едно предчувствие в европейската легенда, която искаше да продължи легендата на Парсифал, едно предчувствие за това, че от онова време насам Христос действува, несъзнателно за нас, също в подосновите на изтока и че може би това, което става на изток като религиозни спорове на повърх
нос
тта, би могло също така да бъде победено от излиянията и откровенията на Христовия Импулс, както това е започнало да става на запад съгласно откровенията на Парсифал?
Който иска да се придържа към строго ограничените конфисионални убеждения, той без съмнение не ще може да бъде убеден отначало чрез това, което бе казано. Това иде от там, че той подава своето ухо на това, за което видяхме, че то е станало само на повърхността, че то е само външната страна на Христовите дела, които са от духовно естество. Как един човек е бил доведен чрез неговата Карма до тези духовни дела на Христос и затова стои пред нас като един велик образец за обединението на религиите по земното кълбо, как Парсифал е бил доведен до това, това искахме ние да поставим пред нашите души и си спомня ме за онова продължение на Легендата за Парсифал, което казва, че за времето, през което Граалът е станал невидим в Европа, той е бил занесен в областта на свещеника Йоан, който имаше своето царство отвъд областите, които са били достигнати от кръстоносците. Във времето на кръстоносците хората все още почитаха областта на свещеника Йоан, приемникът на Парсифал и за начина, по който се е търсело, можем да кажем: Макар и всичко това да е било изказано в земно-географски формули, областта на свещеника Йоан не може в същност да бъде намерена на Земята.
Дали това е едно предчувствие в европейската легенда, която искаше да продължи легендата на Парсифал, едно предчувствие за това, че от онова време насам Христос действува, несъзнателно за нас, също в подосновите на изтока и че може би това, което става на изток като религиозни спорове на повърхността, би могло също така да бъде победено от излиянията и откровенията на Христовия Импулс, както това е започнало да става на запад съгласно откровенията на Парсифал?
Дали слънчевата светлина на Граала е призвана да свети над всички богове на
към текста >>
29.
Съдържание
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Възмож
нос
тта за разглеждане на света от дванадесет различни гледни точки, чрез дванадесет равноправни мирогледи
Възможността за разглеждане на света от дванадесет различни гледни точки, чрез дванадесет равноправни мирогледи
към текста >>
30.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Човекът изживява в себе си това, което можем да наречем „мисли”, и в мислите човек може да почувства един вид непосредствено действие, както и това, че той може да обозре тази своя деятел
нос
т.
Човекът изживява в себе си това, което можем да наречем „мисли”, и в мислите човек може да почувства един вид непосредствено действие, както и това, че той може да обозре тази своя деятелност.
Когато разглеждаме един външен предмет, например една роза или един камък, и си представяме този външен предмет, всеки от нас може да каже с пълно право: - Всъщност ти никога не знаеш, представяйки си камъка или розата, до каква степен вникваш в тези предмети. Ти виждаш розата, нейния червен цвят, нейната форма, нейните разлистени листа, ти виждаш камъка с неговия цвят и неговите различни ръбове, обаче всъщност ти винаги трябва да си кажеш: - Тук може да е скрито още нещо, което не се проявява във видимия свят, и ти не си в състояние да го възприемеш. Ти съвсем не знаеш до каква степен представата ти за камъка, за розата е пълна.
към текста >>
Когато разглеждаме един външен предмет, например една роза или един камък, и си представяме този външен предмет, всеки от нас може да каже с пълно право: - Всъщ
нос
т ти никога не знаеш, представяйки си камъка или розата, до каква степен вникваш в тези предмети.
Човекът изживява в себе си това, което можем да наречем „мисли”, и в мислите човек може да почувства един вид непосредствено действие, както и това, че той може да обозре тази своя деятелност.
Когато разглеждаме един външен предмет, например една роза или един камък, и си представяме този външен предмет, всеки от нас може да каже с пълно право: - Всъщност ти никога не знаеш, представяйки си камъка или розата, до каква степен вникваш в тези предмети.
Ти виждаш розата, нейния червен цвят, нейната форма, нейните разлистени листа, ти виждаш камъка с неговия цвят и неговите различни ръбове, обаче всъщност ти винаги трябва да си кажеш: - Тук може да е скрито още нещо, което не се проявява във видимия свят, и ти не си в състояние да го възприемеш. Ти съвсем не знаеш до каква степен представата ти за камъка, за розата е пълна.
към текста >>
Ти виждаш розата, нейния червен цвят, нейната форма, нейните разлистени листа, ти виждаш камъка с неговия цвят и неговите различни ръбове, обаче всъщ
нос
т ти винаги трябва да си кажеш: - Тук може да е скрито още нещо, което не се проявява във видимия свят, и ти не си в състояние да го възприемеш.
Човекът изживява в себе си това, което можем да наречем „мисли”, и в мислите човек може да почувства един вид непосредствено действие, както и това, че той може да обозре тази своя деятелност. Когато разглеждаме един външен предмет, например една роза или един камък, и си представяме този външен предмет, всеки от нас може да каже с пълно право: - Всъщност ти никога не знаеш, представяйки си камъка или розата, до каква степен вникваш в тези предмети.
Ти виждаш розата, нейния червен цвят, нейната форма, нейните разлистени листа, ти виждаш камъка с неговия цвят и неговите различни ръбове, обаче всъщност ти винаги трябва да си кажеш: - Тук може да е скрито още нещо, което не се проявява във видимия свят, и ти не си в състояние да го възприемеш.
Ти съвсем не знаеш до каква степен представата ти за камъка, за розата е пълна.
към текста >>
Открием ли отношението на мисълта към Космоса, към Вселената, тогава ние откриваме и отношението на нашата най-дълбока същ
нос
т към Космоса, към Вселената.
И наистина, мислите са нашето най-дълбоко притежание.
Открием ли отношението на мисълта към Космоса, към Вселената, тогава ние откриваме и отношението на нашата най-дълбока същност към Космоса, към Вселената.
Следователно, заслужава си да потърсим отношението на човека към Космоса от гледна точка на мисълта. И така, нека да предприемем това обсъждане, защото то ще ни отведе до най-забележителните висоти на антропософския мироглед. Обаче днес ние първо ще положим основите, нещо, което някои от вас може би ще намерят за твърде абстрактно. Но в следващите дни вие ще се убедите в необходимостта от тези основи, понеже без тях ние ще напредваме твърде повърхностно към висотите, предвидени в тези четири лекции. Следователно, току-що казаното, ни обещава, че ако се придържа към това, което има в своите мисли, човекът може да открие интимната връзка между своята същност и Космоса, Вселената.
към текста >>
Но в следващите дни вие ще се убедите в необходимостта от тези основи, понеже без тях ние ще напредваме твърде повърх
нос
тно към висотите, предвидени в тези четири лекции.
И наистина, мислите са нашето най-дълбоко притежание. Открием ли отношението на мисълта към Космоса, към Вселената, тогава ние откриваме и отношението на нашата най-дълбока същност към Космоса, към Вселената. Следователно, заслужава си да потърсим отношението на човека към Космоса от гледна точка на мисълта. И така, нека да предприемем това обсъждане, защото то ще ни отведе до най-забележителните висоти на антропософския мироглед. Обаче днес ние първо ще положим основите, нещо, което някои от вас може би ще намерят за твърде абстрактно.
Но в следващите дни вие ще се убедите в необходимостта от тези основи, понеже без тях ние ще напредваме твърде повърхностно към висотите, предвидени в тези четири лекции.
Следователно, току-що казаното, ни обещава, че ако се придържа към това, което има в своите мисли, човекът може да открие интимната връзка между своята същност и Космоса, Вселената.
към текста >>
Следователно, току-що казаното, ни обещава, че ако се придържа към това, което има в своите мисли, човекът може да открие интимната връзка между своята същ
нос
т и Космоса, Вселената.
Открием ли отношението на мисълта към Космоса, към Вселената, тогава ние откриваме и отношението на нашата най-дълбока същност към Космоса, към Вселената. Следователно, заслужава си да потърсим отношението на човека към Космоса от гледна точка на мисълта. И така, нека да предприемем това обсъждане, защото то ще ни отведе до най-забележителните висоти на антропософския мироглед. Обаче днес ние първо ще положим основите, нещо, което някои от вас може би ще намерят за твърде абстрактно. Но в следващите дни вие ще се убедите в необходимостта от тези основи, понеже без тях ние ще напредваме твърде повърхностно към висотите, предвидени в тези четири лекции.
Следователно, току-що казаното, ни обещава, че ако се придържа към това, което има в своите мисли, човекът може да открие интимната връзка между своята същност и Космоса, Вселената.
към текста >>
Само че, ако застанем на тази гледна точка, пред нас възниква една труд
нос
т, една голяма труд
нос
т.
Само че, ако застанем на тази гледна точка, пред нас възниква една трудност, една голяма трудност.
аз нямам предвид нашето обсъждане на тази тема; голямата трудност се отнася до обективното състояние на нещата. И тази трудност се състои в следното: Дори и човекът да живее във всяка отделна нишка на мисълта, дори и да разполага с най-интимен достъп до своите представи, работата е там, че повечето хора нямат никакви мисли! И обикновено фактът, че повечето хора нямат никакви мисли не се оценява достатъчно дълбоко, понеже за тази цел са необходими именно мисли!
към текста >>
аз нямам предвид нашето обсъждане на тази тема; голямата труд
нос
т се отнася до обективното състояние на нещата.
Само че, ако застанем на тази гледна точка, пред нас възниква една трудност, една голяма трудност.
аз нямам предвид нашето обсъждане на тази тема; голямата трудност се отнася до обективното състояние на нещата.
И тази трудност се състои в следното: Дори и човекът да живее във всяка отделна нишка на мисълта, дори и да разполага с най-интимен достъп до своите представи, работата е там, че повечето хора нямат никакви мисли! И обикновено фактът, че повечето хора нямат никакви мисли не се оценява достатъчно дълбоко, понеже за тази цел са необходими именно мисли!
към текста >>
И тази труд
нос
т се състои в следното: Дори и човекът да живее във всяка отделна нишка на мисълта, дори и да разполага с най-интимен достъп до своите представи, работата е там, че повечето хора нямат никакви мисли!
Само че, ако застанем на тази гледна точка, пред нас възниква една трудност, една голяма трудност. аз нямам предвид нашето обсъждане на тази тема; голямата трудност се отнася до обективното състояние на нещата.
И тази трудност се състои в следното: Дори и човекът да живее във всяка отделна нишка на мисълта, дори и да разполага с най-интимен достъп до своите представи, работата е там, че повечето хора нямат никакви мисли!
И обикновено фактът, че повечето хора нямат никакви мисли не се оценява достатъчно дълбоко, понеже за тази цел са необходими именно мисли!
към текста >>
Това, което пречи на повечето хора да имат мисли, е че в ежедневния живот те изобщо нямат потреб
нос
т от никакви мисли, защото вместо мисли те се задоволяват с думи.
На първо време нека да обърнем внимание върху следното.
Това, което пречи на повечето хора да имат мисли, е че в ежедневния живот те изобщо нямат потребност от никакви мисли, защото вместо мисли те се задоволяват с думи.
По-голямата част от това, което в обикновения живот наричаме „мислене”, всъщност се състои само от думи. Думите заместват мислите и това става в много поголяма степен, отколкото можем да предполагаме. Повечето хора, когато се стремят към обяснение на даден факт, се задоволяват с едни или други думи, които издават определени звуци, напомнят им за едно или друго, и тогава те се улавят за това, което усещат в тези думи, приемат го за обяснение и вярват, че са стигнали до мислите.
към текста >>
По-голямата част от това, което в обикновения живот наричаме „мислене”, всъщ
нос
т се състои само от думи.
На първо време нека да обърнем внимание върху следното. Това, което пречи на повечето хора да имат мисли, е че в ежедневния живот те изобщо нямат потребност от никакви мисли, защото вместо мисли те се задоволяват с думи.
По-голямата част от това, което в обикновения живот наричаме „мислене”, всъщност се състои само от думи.
Думите заместват мислите и това става в много поголяма степен, отколкото можем да предполагаме. Повечето хора, когато се стремят към обяснение на даден факт, се задоволяват с едни или други думи, които издават определени звуци, напомнят им за едно или друго, и тогава те се улавят за това, което усещат в тези думи, приемат го за обяснение и вярват, че са стигнали до мислите.
към текста >>
Аз се постарах да посоча, как всъщ
нос
т възникват мислите през отделните епохи.
В новото издание на „Жизнените мирогледи на 19. столетие” аз се опитах основно да преработя текста на тази книга, като на преден план поставих еволюцията на западно-европейското мислене, започващо от 6. предхристиянско столетие до 19. век след Христа, като накрая прибавих кратък обзор на мисловния живот, характерен за нашето съвремие. Така, че първоначалното съдържание беше наистина основно преработено.
Аз се постарах да посоча, как всъщност възникват мислите през отделните епохи.
Бихме искали да кажем, че фактически мислите възникват за пръв път някъде между 6. и 8. предхристиянско столетие. Преди това човешките души чисто и просто не бяха в състояние да изживяват това, което в правилния смисъл на думата можем да наречем „мисли”. Какво изживяваха човешките души преди това?
към текста >>
аз често съм посочвал тази важна особе
нос
т.
предхристиянско столетие. Преди това човешките души чисто и просто не бяха в състояние да изживяват това, което в правилния смисъл на думата можем да наречем „мисли”. Какво изживяваха човешките души преди това? Преди това те изживяваха образи. Цялото светоусещане се опираше върху образи.
аз често съм посочвал тази важна особеност.
Това изживяване в образи беше последната фаза от старото ясновидство. После човешката душа извърши прехода от образа към мисълта.
към текста >>
То е една дума, която обхваща отделните подроб
нос
ти.
И все пак, един остроъгълен триъгълник не може в същото време да е правоъгълен и тъпоъгълен. Един триъгълник, който е остроъгълен, е специален, а не общовалиден триъгълник; същото се отнася и за правоъгълния, и за тъпоъгълния триъгълник. Изобщо, един общовалиден триъгълник не съществува. Следователно „общовалидният триъгълник” е една дума, която обхваща специалните триъгълници. Обаче общовалидно понятие „триъгълник” не съществува.
То е една дума, която обхваща отделните подробности.
към текста >>
И тук се натъкваме на една труд
нос
т, която чисто и просто трябва да бъде посочена.
Сега обаче ние не искаме да продължим по пътя, очертан от духовната наука. В случая ние искаме да останем в полето на мисленето, искаме да останем при това, което може да бъде постигнато чрез мисленето, и ние трябва да си кажем: - Ако искаме да останем в тази област, съвсем не би ни подхождало да се усъмняваме в „лъва като цяло”. - Така не става.
И тук се натъкваме на една трудност, която чисто и просто трябва да бъде посочена.
Защото ако в областта на обикновеното мислене ние откажем да признаем тази трудност, тогава ние изобщо не забелязваме трудността на човешкото мислене.
към текста >>
Защото ако в областта на обикновеното мислене ние откажем да признаем тази труд
нос
т, тогава ние изобщо не забелязваме труд
нос
тта на човешкото мислене.
Сега обаче ние не искаме да продължим по пътя, очертан от духовната наука. В случая ние искаме да останем в полето на мисленето, искаме да останем при това, което може да бъде постигнато чрез мисленето, и ние трябва да си кажем: - Ако искаме да останем в тази област, съвсем не би ни подхождало да се усъмняваме в „лъва като цяло”. - Така не става. И тук се натъкваме на една трудност, която чисто и просто трябва да бъде посочена.
Защото ако в областта на обикновеното мислене ние откажем да признаем тази трудност, тогава ние изобщо не забелязваме трудността на човешкото мислене.
към текста >>
И все пак съществува една възмож
нос
т да се прехвърли въпросната граница и сега ние искаме да обсъдим тъкмо тази възмож
нос
т.
Нека да останем в примера за триъгълника, защото той е общовалиден за всички неща, независимо дали ще обясняваме някому природата на триъгълника, лъва и т.н. На пръв поглед изглежда безнадеждно, ако трябва да начертаем един всеобщ триъгълник, съдържащ качествата на всички триъгълници. И понеже това не само изглежда безнадеждно, но е и такова за обикновеното човешко мислене, тук цялата външна философия застава пред една непреодолима граница и сега нейната задача би била действително да признае, че като външна философия, тя е застанала пред една граница. Обаче тази гранична линия се отнася именно до външната философия.
И все пак съществува една възможност да се прехвърли въпросната граница и сега ние искаме да обсъдим тъкмо тази възможност.
към текста >>
Всъщ
нос
т ние не можем това; обаче веднага ще видим как се отнасят помежду си „умението” и „неумението” да начертаем такъв триъгълник.
Нека да си представим, че начертаваме триъгълника не просто така, че да си кажем: - Ето, аз начертавам триъгълника, и той е тук пред очите ни. – Обаче сега винаги е възможно да чуем възражението: - Но това е един остроъгълен триъгълник, а не „всеобщ” триъгълник. Работата е там, че можем да начертаем триъгълника и по друг начин.
Всъщност ние не можем това; обаче веднага ще видим как се отнасят помежду си „умението” и „неумението” да начертаем такъв триъгълник.
Нека да допуснем следното: Този триъгълник пред нас е така замислен, че всяка една от неговите страни свободно може да се движи по всички посоки. И така, ние позволяваме на отделните страни да се движат с най-различна скорост (следва рисунка на дъската).
към текста >>
Накратко, ние попадаме в неудобното положение да си представим: Сега аз искам не само да начертая един триъгълник и да го оставя такъв, какъвто е, а поставям определени изисквания спрямо твоята представна способ
нос
т.
Накратко, ние попадаме в неудобното положение да си представим: Сега аз искам не само да начертая един триъгълник и да го оставя такъв, какъвто е, а поставям определени изисквания спрямо твоята представна способност.
Ти трябва да поддържаш мисълта, че страните на триъгълника се намират в непрекъснато движение. Ако те се движат, тогава от подвижната форма едновременно могат да се получат един правоъгълен, един тъпоъгълен триъгълник, както и всякакви други видове триъгълници.
към текста >>
Но има и друга възмож
нос
т: Триъгълникът да бъде разглеждан като изходна точка и да позволим на всяка една от неговите страни да се върти на всички посоки с различна скорост.
При това положение ние можем да направим, но и да изискаме две неща. Първото, което можем да изискаме, е нещо много удобно. Идва някой, начертава един триъгълник и веднага всичко е готово, сега той може добре да си почине в своите мисли, защото е изпълнил своето намерение.
Но има и друга възможност: Триъгълникът да бъде разглеждан като изходна точка и да позволим на всяка една от неговите страни да се върти на всички посоки с различна скорост.
Обаче в този случай ние не се чувстваме така удобно, понеже трябва да приведем в движение не само триъгълника, но и нашите мисли. Едва сега ние действително стигаме до общовалидната мисъл за триъгълника; тази мисъл не може да бъде постигната, ако се задоволяваме само с един триъгълник. Общовалидната мисъл за триъгълника възниква тогава, когато я приведем в непрекъснато движение, когато тя стане гъвкава и многостранна.
към текста >>
И така, ние виждаме как философите на номинализма, които по необходимост стигат до една гранична линия, се движат в една строго определена област и в тази област всъщ
нос
т живеят Духовете на Формата.
И така, ние виждаме как философите на номинализма, които по необходимост стигат до една гранична линия, се движат в една строго определена област и в тази област всъщност живеят Духовете на Формата.
В царството, заемано от Духовете на Формата, което се намира навсякъде около нас, господствуват формите; и понеже господствуват формите, в това царство са представени главно отделните, строго завършени в себе си неща. И сега вие разбирате, че философите, които споменах, никога не могат да вземат решението и да излязат извън царството на формите; ето защо в техните общи мисли не може да има нищо друго, освен думи, голи думи. Ако те биха напуснали царството на отделните неща, а това означава
към текста >>
Когато постигнем тази подвиж
нос
т, за която говори и самият Гьоте, тогава попадаме не в областта на втвърдените понятия, фиксирани в своите форми, а попадаме всред това, което интензивно живее в своите форми, всред това, което се промъква през цялата еволюция на животинското и растителното царство, и което се променя по същия начин, по който остроъгълният триъгълник се променя в тъпоъгълен; и след като бъде приведено в движение, това, което наричаме ту „вълк”, ту „лъв”, ту „бръмбар”, може да бъде насочено в такава посока, че да настъпи една непрекъсната променливост на отделните качества.
„Формите”, те биха навлезли в един представен живот, намиращ се в непрекъснато движение, или с други думи, чрез своето мислене те биха навлезли в царството на по-горната йерархия, където господстват Духовете на Движението. Обаче повечето философи не се осмеляват да направят тази крачка. И ако един западно-европейски мислител от по-новото време си позволи да разсъждава в този по-широк смисъл, той остана неразбран, въпреки че навсякъде чуваме да се говори за него. Нека да разгърнем „Метаморфозите на растението” от Гьоте и да си припомним това, което той нарече „пра-растение”, да си припомним това, което той нарече „пра-животно”, и ние веднага ще установим, че можем да се справим с тези понятия „пра-растение” и „пра-животно” само ако ги приведем в движение.
Когато постигнем тази подвижност, за която говори и самият Гьоте, тогава попадаме не в областта на втвърдените понятия, фиксирани в своите форми, а попадаме всред това, което интензивно живее в своите форми, всред това, което се промъква през цялата еволюция на животинското и растителното царство, и което се променя по същия начин, по който остроъгълният триъгълник се променя в тъпоъгълен; и след като бъде приведено в движение, това, което наричаме ту „вълк”, ту „лъв”, ту „бръмбар”, може да бъде насочено в такава посока, че да настъпи една непрекъсната променливост на отделните качества.
Гьоте приведе застиналите понятия и застиналите форми в непрекъснато движение. Това беше неговото основно, велико дело. Това беше неговият най-забележителен принос в природознанието на тогавашната епоха.
към текста >>
Това беше неговият най-забележителен при
нос
в природознанието на тогавашната епоха.
И ако един западно-европейски мислител от по-новото време си позволи да разсъждава в този по-широк смисъл, той остана неразбран, въпреки че навсякъде чуваме да се говори за него. Нека да разгърнем „Метаморфозите на растението” от Гьоте и да си припомним това, което той нарече „пра-растение”, да си припомним това, което той нарече „пра-животно”, и ние веднага ще установим, че можем да се справим с тези понятия „пра-растение” и „пра-животно” само ако ги приведем в движение. Когато постигнем тази подвижност, за която говори и самият Гьоте, тогава попадаме не в областта на втвърдените понятия, фиксирани в своите форми, а попадаме всред това, което интензивно живее в своите форми, всред това, което се промъква през цялата еволюция на животинското и растителното царство, и което се променя по същия начин, по който остроъгълният триъгълник се променя в тъпоъгълен; и след като бъде приведено в движение, това, което наричаме ту „вълк”, ту „лъв”, ту „бръмбар”, може да бъде насочено в такава посока, че да настъпи една непрекъсната променливост на отделните качества. Гьоте приведе застиналите понятия и застиналите форми в непрекъснато движение. Това беше неговото основно, велико дело.
Това беше неговият най-забележителен принос в природознанието на тогавашната епоха.
към текста >>
Тук вие имате един пример за това, как духовната наука всъщ
нос
т е склонна да извежда хората от една клопка, в която те неизбежно попадат, дори и да са философи.
Тук вие имате един пример за това, как духовната наука всъщност е склонна да извежда хората от една клопка, в която те неизбежно попадат, дори и да са философи.
Защото без понятията, извлечени от духовната наука, просто е невъзможно за един честен човек да стигне до друг извод, освен този, че общите, общовалидните мисли не са нищо друго освен празни думи. Тази е причината, поради която казах: - Повечето хора изобщо нямат мисли. - И когато им се заговори за мисли, те отклоняват темата.
към текста >>
И че то е наистина много своеобразно, ние разбираме от обстоятелството, колко трудно всъщ
нос
т е на човека да постигне яснота в областта на мисленето.
От всичко това ние заключаваме, че все пак на боравенето с истинските мисли е присъщо нещо своеобразно.
И че то е наистина много своеобразно, ние разбираме от обстоятелството, колко трудно всъщност е на човека да постигне яснота в областта на мисленето.
В ежедневието може би често се твърди, особено ако някой поиска да се похвали, че мисленето е нещо лесно. Обаче то съвсем не е лесно. Защото действителното мислене винаги изисква да си плътно, но в известно отношение и несъзнателно докоснат от един полъх, от едно дихание, идващо от царството на Духовете на Движението. Ако мисленето беше толкова лесно, тогава нямаше да ги има тези колосални грешки в областта на мисленето, и хората нямаше да се измъчват от всевъзможните проблеми и заблуждения в тази област. Например и сега, повече от едно столетие, философите се измъчват с едно разсъждение, което често съм посочвал, и което беше изказано от Кант.
към текста >>
Обаче представете си и другата възмож
нос
т, а именно че вие не бихте искали да притежавате тези сто талера, в този случай за вас би било напълно безразлично, ако някой не ви дава сто възможни и сто истински талера.
Обаче нещата имат и един друг, по-дълбок аспект. Лесно може да бъде поставен въпросът: - В какво се състои разликата между сто възможни и сто истински талера? Аз смятам, че всеки ще се съгласи: За този, който може да притежава сто талера, несъмнено има голяма разлика между сто възможни и сто истински талера. Защото, представете си, че се нуждаете от сто талера и някой ви предлага да изберете дали той да ви даде сто възможни или сто истински талера. Ако вие искате да ги притежавате, разликата е съществена.
Обаче представете си и другата възможност, а именно че вие не бихте искали да притежавате тези сто талера, в този случай за вас би било напълно безразлично, ако някой не ви дава сто възможни и сто истински талера.
Ако вие не ги искате, тогава сто истински и сто възможни талера фактически имат еднакви стойности.
към текста >>
Ако вие не ги искате, тогава сто истински и сто възможни талера фактически имат еднакви стой
нос
ти.
Лесно може да бъде поставен въпросът: - В какво се състои разликата между сто възможни и сто истински талера? Аз смятам, че всеки ще се съгласи: За този, който може да притежава сто талера, несъмнено има голяма разлика между сто възможни и сто истински талера. Защото, представете си, че се нуждаете от сто талера и някой ви предлага да изберете дали той да ви даде сто възможни или сто истински талера. Ако вие искате да ги притежавате, разликата е съществена. Обаче представете си и другата възможност, а именно че вие не бихте искали да притежавате тези сто талера, в този случай за вас би било напълно безразлично, ако някой не ви дава сто възможни и сто истински талера.
Ако вие не ги искате, тогава сто истински и сто възможни талера фактически имат еднакви стойности.
към текста >>
А именно, има значение това, че така, както Кант говори за Бога, можеше да се говори само в една епоха, когато до Бога вече не беше възможно да се стигне чрез душевните опит
нос
ти на човека.
Във всеки случай това има значение.
А именно, има значение това, че така, както Кант говори за Бога, можеше да се говори само в една епоха, когато до Бога вече не беше възможно да се стигне чрез душевните опитности на човека.
След като Бога не можеше да бъде вече постигнат като една реалност, понятието за възможния Бог и понятието за истинския Бог се изравниха напълно, станаха едно и също, както едно и също е дали някой не притежава сто истински или сто възможни талера. Ако за душата няма никакъв път към истинския Бог, тогава очевидно и никакъв ход на мислите – в стила на Кант – не води към Бога.
към текста >>
След като Бога не можеше да бъде вече постигнат като една реал
нос
т, понятието за възможния Бог и понятието за истинския Бог се изравниха напълно, станаха едно и също, както едно и също е дали някой не притежава сто истински или сто възможни талера.
Във всеки случай това има значение. А именно, има значение това, че така, както Кант говори за Бога, можеше да се говори само в една епоха, когато до Бога вече не беше възможно да се стигне чрез душевните опитности на човека.
След като Бога не можеше да бъде вече постигнат като една реалност, понятието за възможния Бог и понятието за истинския Бог се изравниха напълно, станаха едно и също, както едно и също е дали някой не притежава сто истински или сто възможни талера.
Ако за душата няма никакъв път към истинския Бог, тогава очевидно и никакъв ход на мислите – в стила на Кант – не води към Бога.
към текста >>
Защото мисловните грешки се промъкват и чрез най-светлите духове, и хората дълго време не виждат, къде всъщ
нос
т се намират главните пукнатини в едно такова мислене, каквото е мисленето на Кант, например в неговото сравняване между стоте възможни и стоте истински талера.
Вие виждате, че нещата имат и една по-дълбока страна. Привеждам този пример, само за да посоча, че когато става дума за мисленето, се налага да копаем по-навътре в нещата.
Защото мисловните грешки се промъкват и чрез най-светлите духове, и хората дълго време не виждат, къде всъщност се намират главните пукнатини в едно такова мислене, каквото е мисленето на Кант, например в неговото сравняване между стоте възможни и стоте истински талера.
При мисленето нещата винаги опират и до това, да обхванем ситуацията, в която се разгръща една или друга мисъл.
към текста >>
Изхождайки първо от природата на общото мислене, а после и от наличието на такива мисловни грешки, каквато в част
нос
т е и тази на Кант, аз се опитах да посоча, че пътищата на мисленето не могат да бъдат разглеждани без съответното задълбочаване в нещата.
Изхождайки първо от природата на общото мислене, а после и от наличието на такива мисловни грешки, каквато в частност е и тази на Кант, аз се опитах да посоча, че пътищата на мисленето не могат да бъдат разглеждани без съответното задълбочаване в нещата.
Сега бих искал да се спра и на една трета гледна точка.
към текста >>
Ако силите, които планината излъчва нагоре,
нос
ещите сили, не бяха налице, водните маси щяха да политат надолу, както при първия извор.
Но водната маса тук изглежда съвсем различно. Тя не полита надолу като водопад, а тече спокойно под формата на поток или река. – Нима при втория извор водата има различни сили, отколкото при първия извор? Очевидно не. Защото вторият извор би изглеждал точно както първия, ако планината не го ограничаваше и не му противопоставяше своите сили, насочени в посока нагоре (виж стрелките).
Ако силите, които планината излъчва нагоре, носещите сили, не бяха налице, водните маси щяха да политат надолу, както при първия извор.
Следователно, имаме два вида сили: Носещите сили на планината и гравитацията на Земята, причиняваща политането на водните маси надолу при единия извор. Но тези сили са налице също и при другия извор, така че всеки човек спокойно би искал да каже: - Да, тези сили са тук, аз виждам как те увличат водните маси надолу. Но един скептик би искал да възрази, да отрече тези сили при втория извор и да каже: Там аз не виждам нищо, докато при първия извор е очевидно, как всяка водна капка пропада надолу. Следователно, при втория извор навсякъде, във всяка една точка, трябва да включваме силите, които се противопоставят на гравитацията, а именно: носещите сили на планината.
към текста >>
Следователно, имаме два вида сили:
Нос
ещите сили на планината и гравитацията на Земята, причиняваща политането на водните маси надолу при единия извор.
Тя не полита надолу като водопад, а тече спокойно под формата на поток или река. – Нима при втория извор водата има различни сили, отколкото при първия извор? Очевидно не. Защото вторият извор би изглеждал точно както първия, ако планината не го ограничаваше и не му противопоставяше своите сили, насочени в посока нагоре (виж стрелките). Ако силите, които планината излъчва нагоре, носещите сили, не бяха налице, водните маси щяха да политат надолу, както при първия извор.
Следователно, имаме два вида сили: Носещите сили на планината и гравитацията на Земята, причиняваща политането на водните маси надолу при единия извор.
Но тези сили са налице също и при другия извор, така че всеки човек спокойно би искал да каже: - Да, тези сили са тук, аз виждам как те увличат водните маси надолу. Но един скептик би искал да възрази, да отрече тези сили при втория извор и да каже: Там аз не виждам нищо, докато при първия извор е очевидно, как всяка водна капка пропада надолу. Следователно, при втория извор навсякъде, във всяка една точка, трябва да включваме силите, които се противопоставят на гравитацията, а именно: носещите сили на планината.
към текста >>
Следователно, при втория извор навсякъде, във всяка една точка, трябва да включваме силите, които се противопоставят на гравитацията, а именно:
нос
ещите сили на планината.
Защото вторият извор би изглеждал точно както първия, ако планината не го ограничаваше и не му противопоставяше своите сили, насочени в посока нагоре (виж стрелките). Ако силите, които планината излъчва нагоре, носещите сили, не бяха налице, водните маси щяха да политат надолу, както при първия извор. Следователно, имаме два вида сили: Носещите сили на планината и гравитацията на Земята, причиняваща политането на водните маси надолу при единия извор. Но тези сили са налице също и при другия извор, така че всеки човек спокойно би искал да каже: - Да, тези сили са тук, аз виждам как те увличат водните маси надолу. Но един скептик би искал да възрази, да отрече тези сили при втория извор и да каже: Там аз не виждам нищо, докато при първия извор е очевидно, как всяка водна капка пропада надолу.
Следователно, при втория извор навсякъде, във всяка една точка, трябва да включваме силите, които се противопоставят на гравитацията, а именно: носещите сили на планината.
към текста >>
Да предположим още, че идва някой и заявява: - Аз съвсем не вярвам в това, което ти говориш за гравитацията, както и съвсем не вярвам в тези
нос
ещи сили.
Да предположим още, че идва някой и заявява: - Аз съвсем не вярвам в това, което ти говориш за гравитацията, както и съвсем не вярвам в тези носещи сили.
Нима в планините се крият причините, които определят пътищата на водните маси? – Сега бихме искали да попитаме този човек: - Добре, а как стоят нещата според теб? – И той би искал да отговори: - Според мен някъде там долу се намира част от водата, отгоре се намира друга част от водата, още по-нагоре се намира трета част и т.н. - Според мен водата, която е долу бива заливана от водата, намираща се над нея и т.н. Всяка надлежаща част от водата се излива върху подлежащата част.
към текста >>
Ние, разбира се, казваме друго: - Не, съществуват и други сили, освен тези, които на пръв поглед тласкат водата надолу; те не са истинската причина за движението на водните маси, както и предходните събития не са истинската причина за сегашните исторически събития; важното е друго: От духовния свят непрекъснато идват нови въздействия, както и при първия извор непрекъснато действа гравитацията; и те непрекъснато се кръстосват с други въздействия, също както гравитацията непрекъснато се кръстосва с
нос
ещите сили на планината.
век; а тези последните на свой ред са предизвикани от събитията през втората третина на 19. век, а те, съответно, са предизвикани от събитията през първата третина. – Това хората наричат „прагматичен подход” към историята: Те говорят за връзката между причини и следствия, и обясняват сегашните събития с предходните събития. Както има хора, които отричат гравитацията и смятат, че един воден пласт се „спуска” върху по-долния воден пласт, така има и хора, които подхождат „прагматично” към историята и обясняват, примерно, положението в 19. век като последица от Френската революция.
Ние, разбира се, казваме друго: - Не, съществуват и други сили, освен тези, които на пръв поглед тласкат водата надолу; те не са истинската причина за движението на водните маси, както и предходните събития не са истинската причина за сегашните исторически събития; важното е друго: От духовния свят непрекъснато идват нови въздействия, както и при първия извор непрекъснато действа гравитацията; и те непрекъснато се кръстосват с други въздействия, също както гравитацията непрекъснато се кръстосва с носещите сили на планината.
Ако съществуваха само единият вид сили, ти би се убедил, че историята щеше да се развива по напълно различен път. Обаче ти не различаваш отделните сили. Ти не виждаш това, което беше описано като последица от развитието на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята; ти не виждаш това, което непрекъснато става с човешките души, които периодически пребивават в духовния свят и отново слизат на Земята. Всичко това ти отричаш.
към текста >>
Има и още много други забележителни пасажи в тази чудновата книга, която – разглеждайки отношенията между мислене и говор – вместо яснота внася там пълна обърка
нос
т.
- Обикновено хората постъпват така, че от умозаключенията извеждат мненията си, а от мненията оформят представите си, тогава защо е необходима логика? Има ли логиката някакъв смисъл? – Всичко това е толкова остроумно, колкото остроумно е и разсъждението: - Защо ни е необходима ботаниката? - Миналата година, както и по-предишната година растенията са едни и същи! – Ето логиката на човека, който счита логиката за излишна.
Има и още много други забележителни пасажи в тази чудновата книга, която – разглеждайки отношенията между мислене и говор – вместо яснота внася там пълна обърканост.
към текста >>
31.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Всъщ
нос
т, за някои неща, които бяха обсъдени вчера, е невъзможно да бъде постигната пълна яснота, ако не бъде направен опита да се справим с тях, чрез един вид оживяване на усилията, свързани с духовния живот, и по-точно с мисловния живот.
В общи линии заниманията с духовната наука изискват допълнително практически усилия в духовното изследване.
Всъщност, за някои неща, които бяха обсъдени вчера, е невъзможно да бъде постигната пълна яснота, ако не бъде направен опита да се справим с тях, чрез един вид оживяване на усилията, свързани с духовния живот, и по-точно с мисловния живот.
Защо, например, в духовния живот възниква такава голяма неяснота, относно общите понятия, относно триъгълника като цяло, относно съотношенията между отделните триъгълници, и то тъкмо всред хората, които чисто професионално се занимават с тези въпроси? Защо въпроси като този от вчерашната лекция, третиращ прословутите сто възможни и сто истински талера на Кант, занимават хората цяло столетие? Защо не се утвърждават най-простите и здрави възгледи, които биха били необходими, за да се убедим, колко несъстоятелно е едно прагматично описание на историята, според което всяко събитие произтича от предхождащото го събитие? Защо не се утвърждават тези здрави възгледи, които биха озадачили мнозина от хората, що се отнася до това, че всред широките кръгове се разпространява едно абсурдно обяснение на човешката история? Откъде идват всички тези неща?
към текста >>
Защо, например, в духовния живот възниква такава голяма неяснота, от
нос
но общите понятия, от
нос
но триъгълника като цяло, от
нос
но съотношенията между отделните триъгълници, и то тъкмо всред хората, които чисто професионално се занимават с тези въпроси?
В общи линии заниманията с духовната наука изискват допълнително практически усилия в духовното изследване. Всъщност, за някои неща, които бяха обсъдени вчера, е невъзможно да бъде постигната пълна яснота, ако не бъде направен опита да се справим с тях, чрез един вид оживяване на усилията, свързани с духовния живот, и по-точно с мисловния живот.
Защо, например, в духовния живот възниква такава голяма неяснота, относно общите понятия, относно триъгълника като цяло, относно съотношенията между отделните триъгълници, и то тъкмо всред хората, които чисто професионално се занимават с тези въпроси?
Защо въпроси като този от вчерашната лекция, третиращ прословутите сто възможни и сто истински талера на Кант, занимават хората цяло столетие? Защо не се утвърждават най-простите и здрави възгледи, които биха били необходими, за да се убедим, колко несъстоятелно е едно прагматично описание на историята, според което всяко събитие произтича от предхождащото го събитие? Защо не се утвърждават тези здрави възгледи, които биха озадачили мнозина от хората, що се отнася до това, че всред широките кръгове се разпространява едно абсурдно обяснение на човешката история? Откъде идват всички тези неща?
към текста >>
Те идват поради това, че дори и там, където е задължително, се употребяват твърде малко усилия и не се постига никаква прециз
нос
т в духовните занимания.
Те идват поради това, че дори и там, където е задължително, се употребяват твърде малко усилия и не се постига никаква прецизност в духовните занимания.
В наши дни е напълно основателно всеки да претендира поне за следното. Той става и казва: - Мислене, но разбира се, това е възможно! Следователно, той започва да мисли. На света има най-различни мирогледи. Живеят много, много философи.
към текста >>
Това е едното обстоятелство, което подчертава възмож
нос
тта на казаното от мен вчера: - Мислите представляват нещо, в което човекът е изцяло потопен и което той може да обозре открай докрай, и все пак мислите не са чак толкова разпространени по света, както бихме очаквали.
Тук сме изправени пред нещо, което слага своя отпечатък навсякъде в нашия живот и допринася за това, че днес човешките мисли далеч не са някакъв разпространен „продукт”. Според мен това е лесно разбираемо. Нека да предположим, че изведнъж всички хора биха заявили: - Да се правят ботушитова вече е под човешкото достойнство; нека наведнъж да изработим всички ботуши! Аз далеч не съм сигурен, че в този случай ще бъдат произведени най-добрите ботуши на света. Обаче що се отнася до включването на правилни мисли в човешките мирогледи, днес се постъпва тъкмо по този начин.
Това е едното обстоятелство, което подчертава възможността на казаното от мен вчера: - Мислите представляват нещо, в което човекът е изцяло потопен и което той може да обозре открай докрай, и все пак мислите не са чак толкова разпространени по света, както бихме очаквали.
Впрочем в наши дни се очертава и една друга особена тенденция, която непрекъснато нараства: Всяка яснота в мислите да се заглушава напълно! С това също трябва да се занимаем, или поне да хвърлим бегъл поглед в тази област.
към текста >>
Съгласете се, че е малко гротескно да си представяме разликата между деня и нощта като последица от из
нос
ването на мировата обущарска вакса.
Има медици, които са изучили как да лекуват човешкото физическо тяло и това, което те наричат „душа”. Какво правят те? Те казват: - Когато трябва да си избираме един мироглед, ние вземаме законите, които сме изучавали в химията, физиката, или във физиологията – защото други закони не може да има – и с тяхна помощ си съставяме един мироглед. Тези хора постъпват точно както нашият хипотетичен обущар, който поиска да пресъздаде конструкцията на света според модела на своя обущарски калъп. Днес никой не забелязва, че от методична гледна точка мирогледите не са нещо по-различно от хипотетичния миров обущарски калъп.
Съгласете се, че е малко гротескно да си представяме разликата между деня и нощта като последица от износването на мировата обущарска вакса.
Обаче според истинската логика, по принцип това е същото, което човек прави, когато си обяснява мирозданието чрез законите на химията, физиката, биологията, физологията и т.н. Принципът е абсолютно един и същ! Едно ужасно възгордяване от страна на физиците, химиците, физиолозите, биолозите, които не искат да бъдат нищо друго, освен физици, химици, физиолози, биолози и въпреки това претендират, че могат да обяснят целия свят.
към текста >>
Привържениците на едната или другата теза нарастват не защото единият или другият са ги убедили в правил
нос
тта на това, за което става дума.
Аз бих искал да спомена и нещо друго, за да посоча къде лежат корените на безбройните недоразумения, свързани с различните мирогледи. Не го ли сторим, разглеждайки мирогледите, винаги стигаме до една и съща констатация: Тук един вярва едно, там друг вярва друго; единият защитава с добри основания – защото добри основания се намират за всичко на този свят – едната теза, другият защитава с не по-малко добри основания другата теза.
Привържениците на едната или другата теза нарастват не защото единият или другият са ги убедили в правилността на това, за което става дума.
Припомнете си само пътищата, които последователите на големите учители е трябвало да извървят, за да стигнат до тях и вие ще се убедите, че според нас важното в този случай се отнася до кармата, а по отношение на възгледите, които съществуват във външния свят, трябва да кажем: - Дали един човек е последовател на Бергсон или Хекел, на този или на онзи, това наистина зависи от други неща – а и както знаем, днешните мирогледи не признават кармата – но не и от дълбокото убеждение в правотата на онзи ум, към когото пътят ни отвежда според едни или други обстоятелства.
към текста >>
Те твърдяха: - Общите понятия не са само думи, те се отнасят за една точно определена реал
нос
т.
Ето защо вчера аз казах: - Номиналистите са такива хора, които твърдят, че общите понятия нямат никакво реално покритие, че те са само думи. Срещу тези номиналисти се изправиха техните противници. И в тогавашната епоха – защото тогава името имаше по-друго значение, различно от днес – противниците на номиналистите бяха наричани реалисти.
Те твърдяха: - Общите понятия не са само думи, те се отнасят за една точно определена реалност.
към текста >>
Следователно, номинализмът и реализмът бяха две големи противополож
нос
ти.
Следователно, номинализмът и реализмът бяха две големи противоположности.
И наистина, ако някой се задълбочи в литературата, възникнала от средите на номинализма и реализма през съответните столетия, ще се убеди в това, което може да постигне човешкото остроумие, защото както номинализмът, така и реализмът прибягваха до възможно най-остроумните доводи в защита на своите твърдения. Защото през онези времена, когато книгопечатането все още не съществуваше, за хората беше много по-трудно да култивират в себе си едно такова мислене, беше им много трудно да участват в такива отвлечени спорове, каквито водеха номиналистите и реалистите; така че този, който тогава се намесваше в подобен спор, трябваше да бъде много по-добре подготвен, отколкото са подготвени днешните хора, които евентуално биха влезли в същия спор. Издигани бяха камари от остроумия, за да бъде защитен реализма, други камари от остроумия бяха издигани в подкрепа на номинализма. Как да си обясним всичко това? Все пак, печално е, че то съществува.
към текста >>
Нека да предположим, че по стечение на някакви обстоятелства вие се оказвате в едно положение, което ви дава възмож
нос
т да образувате общи понятия, следователно, да обхващате известен брой отделни неща или качества, и да ги обединявате в съответното общо понятие.
Нека да предположим, че по стечение на някакви обстоятелства вие се оказвате в едно положение, което ви дава възможност да образувате общи понятия, следователно, да обхващате известен брой отделни неща или качества, и да ги обединявате в съответното общо понятие.
Това може да стане по два начина – поне що се отнася до следния пример, при който даден човек започва да обединява различни качества в едно общо понятие. Може така да се случи в живота, че пътувайки по света, един човек среща определени животни, които са различно оцветени, с козина, наподобяваща коприна или гъста вълна, с дълги или къси мустаци; в определени моменти те извършват странни движения, напомнящи за месенето на тесто, ядат мишки и т.н. Той може да назове тези наблюдавани от него същества с името „котки”. Така той образува общото понятие „котка”. Всички животни, изглеждащи по този начин, имат нещо общо с това, което той нарича „котки”.
към текста >>
Но има и една друга възмож
нос
т.
Но има и една друга възможност.
В хода на своя живот, люшкан насам-натам, даден човек среща твърде много притежатели и притежателки на котки, при което той установява, че голям брой от притежателите на котки ги назовават с името „Муфти”. И понеже установява това в твърде много случаи, той обединява всички животни, носещи името „Муфти”, под сборното име „Муфтита”. И така, външно погледнато, ние се изправяме пред общото понятие „котка” и пред общото понятие „Муфти”. Зад двете общи понатия стои един и същ факт; и в двата случая зад общото понятие стоят безкрайно много от тези същества. Но въпреки това, никому не би хрумнало да твърди, че общото понятие „Муфти” има същото значение, каквото има общото понятие „котка”.
към текста >>
И понеже установява това в твърде много случаи, той обединява всички животни,
нос
ещи името „Муфти”, под сборното име „Муфтита”.
Но има и една друга възможност. В хода на своя живот, люшкан насам-натам, даден човек среща твърде много притежатели и притежателки на котки, при което той установява, че голям брой от притежателите на котки ги назовават с името „Муфти”.
И понеже установява това в твърде много случаи, той обединява всички животни, носещи името „Муфти”, под сборното име „Муфтита”.
И така, външно погледнато, ние се изправяме пред общото понятие „котка” и пред общото понятие „Муфти”. Зад двете общи понатия стои един и същ факт; и в двата случая зад общото понятие стоят безкрайно много от тези същества. Но въпреки това, никому не би хрумнало да твърди, че общото понятие „Муфти” има същото значение, каквото има общото понятие „котка”. Ето нагледно в какво се състои разликата. Или иначе казано: - Този, който образува общото понятие „Муфти” и всъщност обобщава само имена, които би трябвало да имат значението на качества, поема в посоката на номинализма, и то с право; този, който образува общото понятие „котки”, поема в посоката на реализма, и то със същото право.
към текста >>
Или иначе казано: - Този, който образува общото понятие „Муфти” и всъщ
нос
т обобщава само имена, които би трябвало да имат значението на качества, поема в посоката на номинализма, и то с право; този, който образува общото понятие „котки”, поема в посоката на реализма, и то със същото право.
И понеже установява това в твърде много случаи, той обединява всички животни, носещи името „Муфти”, под сборното име „Муфтита”. И така, външно погледнато, ние се изправяме пред общото понятие „котка” и пред общото понятие „Муфти”. Зад двете общи понатия стои един и същ факт; и в двата случая зад общото понятие стоят безкрайно много от тези същества. Но въпреки това, никому не би хрумнало да твърди, че общото понятие „Муфти” има същото значение, каквото има общото понятие „котка”. Ето нагледно в какво се състои разликата.
Или иначе казано: - Този, който образува общото понятие „Муфти” и всъщност обобщава само имена, които би трябвало да имат значението на качества, поема в посоката на номинализма, и то с право; този, който образува общото понятие „котки”, поема в посоката на реализма, и то със същото право.
В единия случай правилен е номинализмът, в другия случай правилен е реализмът. Правилни са и двата възгледа. Важното е те да бъдат приложени на правилното място. И след като правилни са и двата възгледа, не бива да се учудваме, че добри основания се намират както за единия, така и за другия. Вярно е, че тук аз прибягнах до един малко гротескен пример.
към текста >>
Доколкото обаче действител
нос
тта се проявява в числото, това, което представлява числото е нещо отделно, и изразът „число” няма каквото и да е видово съществуване.
Съществуват само отделните числа, а не числото изобщо. Що се отнася до това, което е налице при числата, там номинализмът е абсолютно правилен. Защото е невъзможно да съществува един елен, после още един елен и отново още един елен, без да съществува животинският вид елен. Числото „две” може да съществува само за себе си, „едно”, „седем” и т.н. също могат да съществуват сами за себе си.
Доколкото обаче действителността се проявява в числото, това, което представлява числото е нещо отделно, и изразът „число” няма каквото и да е видово съществуване.
Разликата се състои тъкмо между външните неща и тяхното отношение към общите понятия; едното трябва да бъде разглеждано в стила на номинализма, а другото трябва да бъде разглеждано в стила на реализма.
към текста >>
Когато си изграждаме представа за мисленето, същественото е да сме наясно върху това, че истината, съдържаща се в една мисъл все още не означава нищо, от
нос
но всеобщата валид
нос
т на тази мисъл.
Общо взето, хората не са склонни, ако те вече са разбрали нещо, да търсят разбиране и на нещо друго. Ако някога в някоя отделна област даден човек стигне до извода: „Общите понятия нямат никакво съществуване! ”, тогава той разширява този извод върху всички области на живота. Самото изречение: „Общите понятия нямат никакво съществуване” – не е погрешно; отнесено към съответната област то е правилно. Погрешно е само обобщението.
Когато си изграждаме представа за мисленето, същественото е да сме наясно върху това, че истината, съдържаща се в една мисъл все още не означава нищо, относно всеобщата валидност на тази мисъл.
Една мисъл може да е напълно правилна в съответната област на живота, обаче това няма никакво отношение към всеобщата валидност на мисълта. Когато доказваш това или онова, колкото и добре да го правиш, не е възможно този начин на доказване да се приложи в една такава област, където той е неизползваем. Ето защо за този, който сериозно иска да изследва пътищата, водещи към един или друг мироглед, е необходимо преди всичко да разбере, че едностранчивостта е възможно най-големият враг на всички мирогледи и че едностранчивостта трябва да се избягва на всяка цена. Ние сме длъжни да стоим далеч от всяка едностранчивост. Ето на какво исках да обърна внимание особено днес: Длъжни сме да избягваме всяка едностранчивост.
към текста >>
Една мисъл може да е напълно правилна в съответната област на живота, обаче това няма никакво отношение към всеобщата валид
нос
т на мисълта.
Ако някога в някоя отделна област даден човек стигне до извода: „Общите понятия нямат никакво съществуване! ”, тогава той разширява този извод върху всички области на живота. Самото изречение: „Общите понятия нямат никакво съществуване” – не е погрешно; отнесено към съответната област то е правилно. Погрешно е само обобщението. Когато си изграждаме представа за мисленето, същественото е да сме наясно върху това, че истината, съдържаща се в една мисъл все още не означава нищо, относно всеобщата валидност на тази мисъл.
Една мисъл може да е напълно правилна в съответната област на живота, обаче това няма никакво отношение към всеобщата валидност на мисълта.
Когато доказваш това или онова, колкото и добре да го правиш, не е възможно този начин на доказване да се приложи в една такава област, където той е неизползваем. Ето защо за този, който сериозно иска да изследва пътищата, водещи към един или друг мироглед, е необходимо преди всичко да разбере, че едностранчивостта е възможно най-големият враг на всички мирогледи и че едностранчивостта трябва да се избягва на всяка цена. Ние сме длъжни да стоим далеч от всяка едностранчивост. Ето на какво исках да обърна внимание особено днес: Длъжни сме да избягваме всяка едностранчивост.
към текста >>
Ето защо за този, който сериозно иска да изследва пътищата, водещи към един или друг мироглед, е необходимо преди всичко да разбере, че ед
нос
транчивостта е възможно най-големият враг на всички мирогледи и че ед
нос
транчивостта трябва да се избягва на всяка цена.
Самото изречение: „Общите понятия нямат никакво съществуване” – не е погрешно; отнесено към съответната област то е правилно. Погрешно е само обобщението. Когато си изграждаме представа за мисленето, същественото е да сме наясно върху това, че истината, съдържаща се в една мисъл все още не означава нищо, относно всеобщата валидност на тази мисъл. Една мисъл може да е напълно правилна в съответната област на живота, обаче това няма никакво отношение към всеобщата валидност на мисълта. Когато доказваш това или онова, колкото и добре да го правиш, не е възможно този начин на доказване да се приложи в една такава област, където той е неизползваем.
Ето защо за този, който сериозно иска да изследва пътищата, водещи към един или друг мироглед, е необходимо преди всичко да разбере, че едностранчивостта е възможно най-големият враг на всички мирогледи и че едностранчивостта трябва да се избягва на всяка цена.
Ние сме длъжни да стоим далеч от всяка едностранчивост. Ето на какво исках да обърна внимание особено днес: Длъжни сме да избягваме всяка едностранчивост.
към текста >>
Ние сме длъжни да стоим далеч от всяка ед
нос
транчивост.
Погрешно е само обобщението. Когато си изграждаме представа за мисленето, същественото е да сме наясно върху това, че истината, съдържаща се в една мисъл все още не означава нищо, относно всеобщата валидност на тази мисъл. Една мисъл може да е напълно правилна в съответната област на живота, обаче това няма никакво отношение към всеобщата валидност на мисълта. Когато доказваш това или онова, колкото и добре да го правиш, не е възможно този начин на доказване да се приложи в една такава област, където той е неизползваем. Ето защо за този, който сериозно иска да изследва пътищата, водещи към един или друг мироглед, е необходимо преди всичко да разбере, че едностранчивостта е възможно най-големият враг на всички мирогледи и че едностранчивостта трябва да се избягва на всяка цена.
Ние сме длъжни да стоим далеч от всяка едностранчивост.
Ето на какво исках да обърна внимание особено днес: Длъжни сме да избягваме всяка едностранчивост.
към текста >>
Ето на какво исках да обърна внимание особено днес: Длъжни сме да избягваме всяка ед
нос
транчивост.
Когато си изграждаме представа за мисленето, същественото е да сме наясно върху това, че истината, съдържаща се в една мисъл все още не означава нищо, относно всеобщата валидност на тази мисъл. Една мисъл може да е напълно правилна в съответната област на живота, обаче това няма никакво отношение към всеобщата валидност на мисълта. Когато доказваш това или онова, колкото и добре да го правиш, не е възможно този начин на доказване да се приложи в една такава област, където той е неизползваем. Ето защо за този, който сериозно иска да изследва пътищата, водещи към един или друг мироглед, е необходимо преди всичко да разбере, че едностранчивостта е възможно най-големият враг на всички мирогледи и че едностранчивостта трябва да се избягва на всяка цена. Ние сме длъжни да стоим далеч от всяка едностранчивост.
Ето на какво исках да обърна внимание особено днес: Длъжни сме да избягваме всяка едностранчивост.
към текста >>
Нека днес да отправим само един общ поглед и към нещо, чиито подроб
нос
ти ще изясним в следващите лекции.
Нека днес да отправим само един общ поглед и към нещо, чиито подробности ще изясним в следващите лекции.
към текста >>
Това, което е написано, има стой
нос
т за материалната област на живота, има стой
нос
т за материалния свят и неговите закони.
Много трудно е на такива хора да бъде доказвано съществуванието на духовния свят. Те остават при това, за което вече знаят нещо, при това, за което са предразположени да имат някакво познание. Те остават при това, което упражнява върху тях непосредствено и най-грубо въздействие; накратко, те остават при материалните неща. Такива хора стават материалисти, и техният мироглед е материализмът. Не е необходимо да смятаме всички доводи, които материалистите изтъкват в защита на материализма за нещо глупаво; невъобразимо много и остроумни страници са изписани в защита на материализма.
Това, което е написано, има стойност за материалната област на живота, има стойност за материалния свят и неговите закони.
към текста >>
За такива хора ние би трябвало да кажем: - Да, те признават Духа като най-реалното нещо; обаче те са ед
нос
транчиви, те отричат значението на материята и нейните закони.
Има и друг вид хора, които по ред вътрешни причини предварително са така устроени, така предразположени, че във всички материални неща виждат не друго, а проявления на духовния свят. Естествено, те знаят не по-зле от материалистите, че външният материален свят си е на мястото тук, на Земята; обаче те казват: - Материалното е само едно откровение на духовното! Такива хора може би изобщо не се интересуват за материалния свят и неговите закони. Раздвижвайки в себе си всичко, което би искало да обогати представите им за духовния свят, вероятно те живеят със съзнанието: И все пак само Духът е истинното и висшето, това което е действително реално; а материята е само една измама, само една фантасмагория. Разбира се, това би бил един краен възглед, но той може да съществува, и логично ще води до едно пълно отричане на материалния живот.
За такива хора ние би трябвало да кажем: - Да, те признават Духа като най-реалното нещо; обаче те са едностранчиви, те отричат значението на материята и нейните закони.
към текста >>
Има и трети вид хора, които на свой ред казват: - Да, дали в света на истината има само материя или само Дух, това аз не мога да зная; човешката познавателна способ
нос
т изобщо няма отношение към този въпрос.
Има и трети вид хора, които на свой ред казват: - Да, дали в света на истината има само материя или само Дух, това аз не мога да зная; човешката познавателна способност изобщо няма отношение към този въпрос.
Несъмнено е само едно: около нас е разположен един свят! Дали в основата му лежи това, което химиците и физиците, ставайки материалисти, наричат атоми, това аз не зная. Аз признавам само света, който се разпростира около мен; него виждам аз, върху него мога да мисля аз! Дали в основата му лежи някакъв дух или не, това не ме интересува особено много. аз се опирам на това, което се разпростира около мен.
към текста >>
Обаче с помощта на този идеализъм е невъзможно, примерно, да бъде обяснена външната действител
нос
т, външната реал
нос
т, за която говорят реалистите.
Те не са реалисти, но въпреки това отдават дължимото на реалния живот, и все пак според тях реалният живот получава смисъл, само ако е проникнат от идеалното. – В порива на едно такова настроение Фихте каза веднъж следното: - Целият свят, който се разпростира около нас е онагледеният материал за изпълнението на дълга! – Привържениците на такъв мироглед, според който всичко е само средство за идеите, които пронизват и ръководят мировите процеси, можем да наречем идеалисти, а техния мироглед – идеализъм. Красиви и величествени думи са изречени в прослава на идеализма. В тази област на живота, която аз току-що охарактеризирах, за да посоча, че светът би бил лишен от цел и смисъл, ако идеите бяха само празни човешки фантазии и не лежаха в основата на мировите процеси, в тази област идеализмът има своето пълно право.
Обаче с помощта на този идеализъм е невъзможно, примерно, да бъде обяснена външната действителност, външната реалност, за която говорят реалистите.
към текста >>
Целият материализъм – в наши дни можем да го наблюдаваме особено ясно, въпреки че той вече залязва – се състои в доведената до край
нос
т кантова теза, че отделните науки са действителни, само дотолкова, доколкото съдържат в себе си математиката.
И така, ние разграничихме четири мирогледа, всеки от който има своите основания и своето значение, които са напълно оправдани в съответстващите им области от живота. Между материализма и идеализма съществува известен преход.
Целият материализъм – в наши дни можем да го наблюдаваме особено ясно, въпреки че той вече залязва – се състои в доведената до крайност кантова теза, че отделните науки са действителни, само дотолкова, доколкото съдържат в себе си математиката.
Или с други думи, материалистите стават изчисляващите слуги на Вселената, за които не съществува никакъв друг свят, освен този, който е изпълнен с материални атоми. Те вибрират, блъскат се един в друг и накрая учените изчисляват техните трептения. И тогава получаваме хубавите резултати, което доказва, че този мироглед е напълно оправдан. Тогава получаваме честотата на трептения, отговаряща на синьото, на червеното и т.н.; получаваме целия свят като един вид механичен апарат и всичко в него може да се изчисли до най-малките подробности. Обаче тук е възможна и една малка грешка.
към текста >>
Тогава получаваме честотата на трептения, отговаряща на синьото, на червеното и т.н.; получаваме целия свят като един вид механичен апарат и всичко в него може да се изчисли до най-малките подроб
нос
ти.
Между материализма и идеализма съществува известен преход. Целият материализъм – в наши дни можем да го наблюдаваме особено ясно, въпреки че той вече залязва – се състои в доведената до крайност кантова теза, че отделните науки са действителни, само дотолкова, доколкото съдържат в себе си математиката. Или с други думи, материалистите стават изчисляващите слуги на Вселената, за които не съществува никакъв друг свят, освен този, който е изпълнен с материални атоми. Те вибрират, блъскат се един в друг и накрая учените изчисляват техните трептения. И тогава получаваме хубавите резултати, което доказва, че този мироглед е напълно оправдан.
Тогава получаваме честотата на трептения, отговаряща на синьото, на червеното и т.н.; получаваме целия свят като един вид механичен апарат и всичко в него може да се изчисли до най-малките подробности.
Обаче тук е възможна и една малка грешка. Например човек би искал да си каже: - Добре, но след като съществува една толкова комплицирана машина, никога не е възможно – колкото и комплицирани да са нейните движения – да се получи така, че от самата нея да се пораждат нашите усещания, свързани със синьото, червеното и т.н. Следователно, ако мозъкът би бил само една комплицирана машина, е невъзможно нашите душевни изживявания да се пораждат от него. И тогава можем да потвърдим думите, казани някога от Дю Боа – Раймон: Ако поискаме да обясним света чисто математически, няма да сме в състояние да обясним дори и найпростото усещане; ако поискаме да останем извън математическото обяснение, всичко става ненаучно. – Грубият материалист би казал: - Не, аз също не се занимавам с изчисления; защото това вече предполага едно суеверие, а именно суеверието, че нещата са подредени според мерките и числата.
към текста >>
Който смята, че идеите – ако те изобщо са налице – всъщ
нос
т са свързани с определено същество, което разполага с идеите, той вече не е идеалист, а приема възгледа, че идеите са свързани, прикрепени към съществото.
Идеите не могат просто да увиснат във въздуха. Наистина дори и през 19. век вярващите смятаха, че идеите определят и насочват историята. Но това представляваше само една липса на яснота, защото идеите, като такива, не притежават непосредствената сила, за да упражняват едно или друго действие. Ето защо не можем да говорим за идеи в областта на историята.
Който смята, че идеите – ако те изобщо са налице – всъщност са свързани с определено същество, което разполага с идеите, той вече не е идеалист, а приема възгледа, че идеите са свързани, прикрепени към съществото.
Този човек става психист, а неговия мироглед наричаме психизъм. Психистът, който също показва голямо остроумие в защита на своя мироглед, всъщност стига до него само чрез една своя едностранчивост, която той евентуално би искал да забележи.
към текста >>
Психистът, който също показва голямо остроумие в защита на своя мироглед, всъщ
нос
т стига до него само чрез една своя ед
нос
транчивост, която той евентуално би искал да забележи.
век вярващите смятаха, че идеите определят и насочват историята. Но това представляваше само една липса на яснота, защото идеите, като такива, не притежават непосредствената сила, за да упражняват едно или друго действие. Ето защо не можем да говорим за идеи в областта на историята. Който смята, че идеите – ако те изобщо са налице – всъщност са свързани с определено същество, което разполага с идеите, той вече не е идеалист, а приема възгледа, че идеите са свързани, прикрепени към съществото. Този човек става психист, а неговия мироглед наричаме психизъм.
Психистът, който също показва голямо остроумие в защита на своя мироглед, всъщност стига до него само чрез една своя едностранчивост, която той евентуално би искал да забележи.
към текста >>
6) си намират последователи и в повечето случаи тези последователи са твърдоглавци, които трайно възприемат този или онзи мироглед чрез едни или други условия, които те
нос
ят в себе си.
Тук аз веднага трябва да добавя следното: Всички мирогледи, които отбелязвам над хоризонталната линия (виж Рис.
6) си намират последователи и в повечето случаи тези последователи са твърдоглавци, които трайно възприемат този или онзи мироглед чрез едни или други условия, които те носят в себе си.
Всичко, което лежи под линията, също има своите последователи и те са по-склонни да приемат, че отделните мирогледи винаги разглеждат нещата от една строго определена гледна точка, но това впрочем не им пречи лесно да преминават от един мироглед към друг мироглед.
към текста >>
Когато някой действително става пневматист, може да се получи така, че от
нос
но това, което споменах днес за числата, той да изпита известно съмнение, ако трябва да говори за някакво единство.
Когато някой действително става пневматист, може да се получи така, че относно това, което споменах днес за числата, той да изпита известно съмнение, ако трябва да говори за някакво единство.
Тогава той стига дотам, че казва: - Следователно, когато говорим за един всеобщ Дух, за една всеобща „пневма”, се получава нещо объркано. И постепенно той стига до извода, че трябва да си изгради една представа за Духовете на различните йерархии. И тогава той става спиритуалист в истинския смисъл на тази дума, така че от тази страна имаме един непосредствен преход от пневматизъм в спиритуализъм.
към текста >>
Обаче всичко това се дължи на една неточ
нос
т от страна на втория.
– Но който навлиза по-навътре в нещата, той знае, че това възражение наподобява ситуацията, при която някой казва: - Ти твърдиш, че тук има двеста комара. Обаче аз не виждам никакви двеста комара, аз виждам само един единствен рояк от комари. – Точно по същия начин се отнася последователят на пневматизма, на пантеизма и т.н. спрямо спиритуалиста. Спиритуалистът вижда света изпълнен с Духовете на йерархиите; пантеистът вижда само един рояк, вижда само един единствен всеобщ Дух.
Обаче всичко това се дължи на една неточност от страна на втория.
към текста >>
Обаче има и една друга възмож
нос
т: Тази, когато някой без да тръгва по пътя, по който ние се опитваме да вървим, откривайки въздействията на определени духовни същества, все пак приема съществуването на една основна духовна същ
нос
т в света.
Обаче има и една друга възможност: Тази, когато някой без да тръгва по пътя, по който ние се опитваме да вървим, откривайки въздействията на определени духовни същества, все пак приема съществуването на една основна духовна същност в света.
Един такъв човек беше например Лайбниц, известният немски философ. Лайбниц беше далеч от предразсъдъка, че на света би искало да съществува нещо чисто материално. Той търсеше реалното. Аз представих неговата система в моята книга „Философия на свободата”. Той смяташе, че на света има една същност, която може да изгражда екзистенцията в себе си; такъв е случаят с човешката душа.
към текста >>
Той смяташе, че на света има една същ
нос
т, която може да изгражда екзистенцията в себе си; такъв е случаят с човешката душа.
Обаче има и една друга възможност: Тази, когато някой без да тръгва по пътя, по който ние се опитваме да вървим, откривайки въздействията на определени духовни същества, все пак приема съществуването на една основна духовна същност в света. Един такъв човек беше например Лайбниц, известният немски философ. Лайбниц беше далеч от предразсъдъка, че на света би искало да съществува нещо чисто материално. Той търсеше реалното. Аз представих неговата система в моята книга „Философия на свободата”.
Той смяташе, че на света има една същност, която може да изгражда екзистенцията в себе си; такъв е случаят с човешката душа.
Обаче към всичко това той не прибавяше други понятия. Той само си казваше, че една такава същност действително съществува и, че тя може да изгражда екзистенция в себе си.
към текста >>
Той само си казваше, че една такава същ
нос
т действително съществува и, че тя може да изгражда екзистенция в себе си.
Лайбниц беше далеч от предразсъдъка, че на света би искало да съществува нещо чисто материално. Той търсеше реалното. Аз представих неговата система в моята книга „Философия на свободата”. Той смяташе, че на света има една същност, която може да изгражда екзистенцията в себе си; такъв е случаят с човешката душа. Обаче към всичко това той не прибавяше други понятия.
Той само си казваше, че една такава същност действително съществува и, че тя може да изгражда екзистенция в себе си.
към текста >>
Добре, в света има Дух, има Духове, обаче аз ги описвам само дотолкова, доколкото ги приемам като една същ
нос
т, която си представяме по различен начин.
Добре, в света има Дух, има Духове, обаче аз ги описвам само дотолкова, доколкото ги приемам като една същност, която си представяме по различен начин.
От тях аз извличам едно или друго абстрактно качество. аз си изграждам този едностранчив мироглед, за който толкова много се застъпваше духовно надареният Лайбниц. Така аз стигам до монадизма – Монадизмът е един абстрактен спиритуализъм.
към текста >>
аз си изграждам този ед
нос
транчив мироглед, за който толкова много се застъпваше духовно надареният Лайбниц.
Добре, в света има Дух, има Духове, обаче аз ги описвам само дотолкова, доколкото ги приемам като една същност, която си представяме по различен начин. От тях аз извличам едно или друго абстрактно качество.
аз си изграждам този едностранчив мироглед, за който толкова много се застъпваше духовно надареният Лайбниц.
Така аз стигам до монадизма – Монадизмът е един абстрактен спиритуализъм.
към текста >>
Възможно е обаче да има и такива хора, които не се издигат до монадата, които не могат да признаят, че това, което съществува, са различните степени на представните възмож
нос
ти, но от друга страна, те не са доволни от обстоятелството, че признават единствено това, което се разпростира във външната реал
нос
т и което е пронизано от най-различни сили.
Възможно е обаче да има и такива хора, които не се издигат до монадата, които не могат да признаят, че това, което съществува, са различните степени на представните възможности, но от друга страна, те не са доволни от обстоятелството, че признават единствено това, което се разпростира във външната реалност и което е пронизано от най-различни сили.
Когато например един камък пада на земята, те казват: - Това е силата на гравитацията. Когато един магнит привлича железните стърготини, те казват: - Това е магнитната сила. Те не се задоволяват просто с твърдението: - Тук е магнитът! , а заявяват: - Магнитът предпоставя наличието на невидимата, свръхсетивна магнитна сила, която се разпростира навсякъде. Следователно, може да съществува такъв мироглед, който обяснява мировите процеси с вложените в тях сили и този мироглед може да бъде наречен динамизъм.
към текста >>
Обаче всичко, което смятаме, че имаме в лицето на тези феномени, всъщ
нос
т самите ние сме го прибавили към тях.
Но ние можем да отидем още по-нататък и да кажем: - Наистина, този свят на феномените се намира навсякъде около нас.
Обаче всичко, което смятаме, че имаме в лицето на тези феномени, всъщност самите ние сме го прибавили към тях.
Но достоверно е само онова, което ни казват сетивата. – Помислете си добре: Един такъв човек, който казва това, не е последовател на феноменализма.
към текста >>
От феномените той просто извлича нещо, за което вярва, че то идва от разума, но всъщ
нос
т се опира на това, което сетивата му дават като впечатления.
От феномените той просто извлича нещо, за което вярва, че то идва от разума, но всъщност се опира на това, което сетивата му дават като впечатления.
Този мироглед можем да наречем сензуализъм.
към текста >>
Светът може да бъде разглеждан не от ед
нос
транчивото становище на един мироглед; светът се открива само на този, който знае, че трябва да го обгърне от всички страни.
В подкрепа на всеки отделен мироглед е възможно да бъдат провеждани най-остроумни доводи, възможно е да застъпваме становището на всеки един от тези мирогледи и да изтъкваме остроумни доводи срещу всички останали мирогледи. Възможно е да постулираме и други мирогледи; те обаче ще са само модификации на вече описаните дванадесет основни типа. Искаме ли да познаем света, трябва да помним, че това може да стане чрез тези дванадесет входа. Съществува не един мироглед, който е правилен и следва да бъде защитаван, а съществуват дванадесет мирогледа. И тук трябва да прибавим: Колкото добри основания има за един от мирогледите, толкова добри основания има и за всички останали.
Светът може да бъде разглеждан не от едностранчивото становище на един мироглед; светът се открива само на този, който знае, че трябва да го обгърне от всички страни.
Както Слънцето, дори и да споделяме коперниковата система, преминава през всичките зодиакални знаци, за да осветява Земята от 12 различни точки, така и ние трябва да сме в състояние да обгръщаме света от всички страни и напълно да се вживяваме в 12-те различни гледни точки, а не да застиваме в една от тях, независимо дали тя отговаря на идеализма, сензуализма, феноменализма и т.н. От мисловна гледна точка оправдани са всичките 12 мирогледа. За мислителя, който може да навлезе в природата на мисленето, съществува не един мироглед, а 12 равнопоставени мирогледа, спрямо всеки от които мисленето може да представи еднакво добри доводи и основания. Изхождайки от извоюваната по този начин гледна точка, утре ние ще продължим да говорим, издигайки се от мисловното разглеждане на човека към мисловното разглеждане на Космоса.
към текста >>
32.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Вчера аз се опитах да представя онези мирогледи, които са възможни за човека, и то дотолкова възможни, доколкото за всеки един от тях могат да бъдат посочени напълно валидни доказателства, що се се отнася до тяхната правил
нос
т и истин
нос
т.
Вчера аз се опитах да представя онези мирогледи, които са възможни за човека, и то дотолкова възможни, доколкото за всеки един от тях могат да бъдат посочени напълно валидни доказателства, що се се отнася до тяхната правилност и истинност.
За този, който не се стреми да размишлява върху определена и тясно ограничена област с помощта на система от понятия, а допълнително търси доказателства за нещата, за този, който действително навлиза в истините на света, е важно да знае, че тази многостранност е необходима и че тя се изрзява тъкмо в способността на човешкия Дух да си служи с всеки един от тези 12 типични мирогледа, като в случая преходните степени не са толкова важни. Ако искаме действително да навлезем в истината, ние трябва да се опитаме да си изясним значението на тези мирогледни различия, и да си отговорим на въпроса: - Кои области от Битието отключва този или онзи от въпросните 12 мирогледа? Ако искаме да си припомни още веднъж тези 12 различни мирогледа, които разгледахме вчера, нека да ги назовем отново: - Това са материализмът, сензуализмът, феноменализмът, реализмът, динамизмът, монадизмът, спиритуализмът, пневматизмът, психизмът, идеализмът, рационализмът и математизмът.
към текста >>
За този, който не се стреми да размишлява върху определена и тясно ограничена област с помощта на система от понятия, а допълнително търси доказателства за нещата, за този, който действително навлиза в истините на света, е важно да знае, че тази многостран
нос
т е необходима и че тя се изрзява тъкмо в способ
нос
тта на човешкия Дух да си служи с всеки един от тези 12 типични мирогледа, като в случая преходните степени не са толкова важни.
Вчера аз се опитах да представя онези мирогледи, които са възможни за човека, и то дотолкова възможни, доколкото за всеки един от тях могат да бъдат посочени напълно валидни доказателства, що се се отнася до тяхната правилност и истинност.
За този, който не се стреми да размишлява върху определена и тясно ограничена област с помощта на система от понятия, а допълнително търси доказателства за нещата, за този, който действително навлиза в истините на света, е важно да знае, че тази многостранност е необходима и че тя се изрзява тъкмо в способността на човешкия Дух да си служи с всеки един от тези 12 типични мирогледа, като в случая преходните степени не са толкова важни.
Ако искаме действително да навлезем в истината, ние трябва да се опитаме да си изясним значението на тези мирогледни различия, и да си отговорим на въпроса: - Кои области от Битието отключва този или онзи от въпросните 12 мирогледа? Ако искаме да си припомни още веднъж тези 12 различни мирогледа, които разгледахме вчера, нека да ги назовем отново: - Това са материализмът, сензуализмът, феноменализмът, реализмът, динамизмът, монадизмът, спиритуализмът, пневматизмът, психизмът, идеализмът, рационализмът и математизмът.
към текста >>
За съжаление, познавателният устрем на човека и търсенето на истината се отличават с това, че при отделните духове, при отделните лич
нос
ти винаги преобладава влечението към един или друг мироглед, като по този начин през различните епохи ед
нос
транчивостта на всеки един от тях непрекъснато е оказвала своето въздействие върху човека.
За съжаление, познавателният устрем на човека и търсенето на истината се отличават с това, че при отделните духове, при отделните личности винаги преобладава влечението към един или друг мироглед, като по този начин през различните епохи едностранчивостта на всеки един от тях непрекъснато е оказвала своето въздействие върху човека.
Всъщност описваните от мен 12 основни мирогледа винаги следва да си представяме като спокойно разположени в един кръг. Те са възможни и ние трябва да ги познаваме. Фактически те се отнасят помежду си така, като че ли са едно духовно отражение на добре познатия ни Зодиак. Както Слънцето преминава през Зодиака и както планетите преминават през Зодиака, така и за човешката душа е възможно тя да преминава през един „духовен Зодиак”, съдържащ образите на 12-те мирогледи. Да, дори е възможно да установим връзката между особеностите на тези мирогледни образи и отделните знаци на Зодиака.
към текста >>
Всъщ
нос
т описваните от мен 12 основни мирогледа винаги следва да си представяме като спокойно разположени в един кръг.
За съжаление, познавателният устрем на човека и търсенето на истината се отличават с това, че при отделните духове, при отделните личности винаги преобладава влечението към един или друг мироглед, като по този начин през различните епохи едностранчивостта на всеки един от тях непрекъснато е оказвала своето въздействие върху човека.
Всъщност описваните от мен 12 основни мирогледа винаги следва да си представяме като спокойно разположени в един кръг.
Те са възможни и ние трябва да ги познаваме. Фактически те се отнасят помежду си така, като че ли са едно духовно отражение на добре познатия ни Зодиак. Както Слънцето преминава през Зодиака и както планетите преминават през Зодиака, така и за човешката душа е възможно тя да преминава през един „духовен Зодиак”, съдържащ образите на 12-те мирогледи. Да, дори е възможно да установим връзката между особеностите на тези мирогледни образи и отделните знаци на Зодиака. И тази връзка съвсем не е нещо произволно, защото отношението между отделните образи на Зодиака и Земята е сходно с отношението меджу 12-те мирогледа и човешката душа.
към текста >>
Да, дори е възможно да установим връзката между особе
нос
тите на тези мирогледни образи и отделните знаци на Зодиака.
За съжаление, познавателният устрем на човека и търсенето на истината се отличават с това, че при отделните духове, при отделните личности винаги преобладава влечението към един или друг мироглед, като по този начин през различните епохи едностранчивостта на всеки един от тях непрекъснато е оказвала своето въздействие върху човека. Всъщност описваните от мен 12 основни мирогледа винаги следва да си представяме като спокойно разположени в един кръг. Те са възможни и ние трябва да ги познаваме. Фактически те се отнасят помежду си така, като че ли са едно духовно отражение на добре познатия ни Зодиак. Както Слънцето преминава през Зодиака и както планетите преминават през Зодиака, така и за човешката душа е възможно тя да преминава през един „духовен Зодиак”, съдържащ образите на 12-те мирогледи.
Да, дори е възможно да установим връзката между особеностите на тези мирогледни образи и отделните знаци на Зодиака.
И тази връзка съвсем не е нещо произволно, защото отношението между отделните образи на Зодиака и Земята е сходно с отношението меджу 12-те мирогледа и човешката душа.
към текста >>
Даден човек не става сензуалист, материалист, спиритуалист или пневматик, понеже единият или другият възглед е правилен и той може да потвърди тази правил
нос
т, а той става пневматик, спиритуалист, материалист или сензуалист, защото в душата си е така предразположен, че се оставя главно под духовнодушевното „облъчване” на съответния сектор от духовния Зодиак.
Но когато Слънцето, Сатурн или Меркурий са разположени така, че те, гледани от Земята, се намират в знака на Овена, те действат по съвсем различен начин, отколкото ако биха се намирали в знака на Лъва. Следователно, планетарните въздействия идващи към нас от Космоса са различни, според това, дали отделната планета „покрива” един или друг зодиакален знак. Ако пренесем тези отношения в областта на човешката душа, ние ще установим, че за нас е дори по-лесно да потвърдим въздействията на тези 12 мирогледа, изграждащи въпросния „духовен Зодиак”. Има такива души, които, бих казал, са изцяло склонни да приемат само онези въздействия върху конфигурацията на техния вътрешен живот, на техните научни, философски и всякакви други духовни направления, които се излъчват непосредствено от идеализма. Други души се оставят под въздействията на материализма, трети души – под въздействията на сензуализма.
Даден човек не става сензуалист, материалист, спиритуалист или пневматик, понеже единият или другият възглед е правилен и той може да потвърди тази правилност, а той става пневматик, спиритуалист, материалист или сензуалист, защото в душата си е така предразположен, че се оставя главно под духовнодушевното „облъчване” на съответния сектор от духовния Зодиак.
В тези 12 сектора или образа на духовния Зодиак ние имаме нещо, което ни отвежда дълбоко навътре в начина, по който възникват човешките мирогледи, отвежда ни дълбоко навътре в причините, поради които хората, от една страна, спорят за мирогледите, въпреки че от друга страна би трябвало не да спорят, а кротко и дружелюбно да се запитат: - Защо всъщност хората имат различни мирогледи? И защо все пак през определените епохи е било строго необходимо да бъде следван един или друг мироглед, на този въпрос ние ще се спрем по време на утрешната лекция. Това, което казах досега, следователно, се отнася до формирането на човешкото мислене от страна на Космоса, респективно от страна на 12-те основни мирогледа, чиито първообрази откриваме в духовния Зодиак, намиращ се в нашето духовно обкръжение.
към текста >>
В тези 12 сектора или образа на духовния Зодиак ние имаме нещо, което ни отвежда дълбоко навътре в начина, по който възникват човешките мирогледи, отвежда ни дълбоко навътре в причините, поради които хората, от една страна, спорят за мирогледите, въпреки че от друга страна би трябвало не да спорят, а кротко и дружелюбно да се запитат: - Защо всъщ
нос
т хората имат различни мирогледи?
Следователно, планетарните въздействия идващи към нас от Космоса са различни, според това, дали отделната планета „покрива” един или друг зодиакален знак. Ако пренесем тези отношения в областта на човешката душа, ние ще установим, че за нас е дори по-лесно да потвърдим въздействията на тези 12 мирогледа, изграждащи въпросния „духовен Зодиак”. Има такива души, които, бих казал, са изцяло склонни да приемат само онези въздействия върху конфигурацията на техния вътрешен живот, на техните научни, философски и всякакви други духовни направления, които се излъчват непосредствено от идеализма. Други души се оставят под въздействията на материализма, трети души – под въздействията на сензуализма. Даден човек не става сензуалист, материалист, спиритуалист или пневматик, понеже единият или другият възглед е правилен и той може да потвърди тази правилност, а той става пневматик, спиритуалист, материалист или сензуалист, защото в душата си е така предразположен, че се оставя главно под духовнодушевното „облъчване” на съответния сектор от духовния Зодиак.
В тези 12 сектора или образа на духовния Зодиак ние имаме нещо, което ни отвежда дълбоко навътре в начина, по който възникват човешките мирогледи, отвежда ни дълбоко навътре в причините, поради които хората, от една страна, спорят за мирогледите, въпреки че от друга страна би трябвало не да спорят, а кротко и дружелюбно да се запитат: - Защо всъщност хората имат различни мирогледи?
И защо все пак през определените епохи е било строго необходимо да бъде следван един или друг мироглед, на този въпрос ние ще се спрем по време на утрешната лекция. Това, което казах досега, следователно, се отнася до формирането на човешкото мислене от страна на Космоса, респективно от страна на 12-те основни мирогледа, чиито първообрази откриваме в духовния Зодиак, намиращ се в нашето духовно обкръжение.
към текста >>
Да, човек може да стане и г
нос
тик.
Една човешка душа може да има такава нагласа, независимо от това, кой измежду тези 12 образа на духовния Зодиак я озарява, че нейното основно настроение, намиращо израз в цялата конфигурация на мирогледа, можем да определим като гнозис.
Да, човек може да стане и гностик.
И той става гностик, ако е така устроен, че да опознава света не чрез сетивата или нещо подобно, а чрез определени познавателни сили, разположени в самата му душа. Като гностик той може да има тази склонност, че примерно да се оставя под озаряващото въздействие на онази част от духовния Зодиак, която нарекохме спиритуализъм. И тогава благодарение на своя гнозис той ще навлезе още по-дълбоко в тайните на духовния свят.
към текста >>
И той става г
нос
тик, ако е така устроен, че да опознава света не чрез сетивата или нещо подобно, а чрез определени познавателни сили, разположени в самата му душа.
Една човешка душа може да има такава нагласа, независимо от това, кой измежду тези 12 образа на духовния Зодиак я озарява, че нейното основно настроение, намиращо израз в цялата конфигурация на мирогледа, можем да определим като гнозис. Да, човек може да стане и гностик.
И той става гностик, ако е така устроен, че да опознава света не чрез сетивата или нещо подобно, а чрез определени познавателни сили, разположени в самата му душа.
Като гностик той може да има тази склонност, че примерно да се оставя под озаряващото въздействие на онази част от духовния Зодиак, която нарекохме спиритуализъм. И тогава благодарение на своя гнозис той ще навлезе още по-дълбоко в тайните на духовния свят.
към текста >>
Като г
нос
тик той може да има тази склон
нос
т, че примерно да се оставя под озаряващото въздействие на онази част от духовния Зодиак, която нарекохме спиритуализъм.
Една човешка душа може да има такава нагласа, независимо от това, кой измежду тези 12 образа на духовния Зодиак я озарява, че нейното основно настроение, намиращо израз в цялата конфигурация на мирогледа, можем да определим като гнозис. Да, човек може да стане и гностик. И той става гностик, ако е така устроен, че да опознава света не чрез сетивата или нещо подобно, а чрез определени познавателни сили, разположени в самата му душа.
Като гностик той може да има тази склонност, че примерно да се оставя под озаряващото въздействие на онази част от духовния Зодиак, която нарекохме спиритуализъм.
И тогава благодарение на своя гнозис той ще навлезе още по-дълбоко в тайните на духовния свят.
към текста >>
Докато при други обстоятелства човек може да се изяви като г
нос
тик в полето на идеализма; и тогава той ще има особената предразположба ясно да разпознава идеалите на човечеството и идеите на света.
Докато при други обстоятелства човек може да се изяви като гностик в полето на идеализма; и тогава той ще има особената предразположба ясно да разпознава идеалите на човечеството и идеите на света.
И тук разликата между единия и другия човек по отношение на идеализма е много съществена, понеже, нали така, и двамата могат да са негови привърженици. Първият си остава един идеалистичен мечтател, който винаги подчертава, че е идеалист, и думата идеал, идеал, идеал не слиза от устата му, обаче той всъщност не познава много идеали и няма способността да отправя към тях своя вътрешен взор и ясно да различава техните контури. За разлика от него, вторият не само говори за идеали, но е в състояние така да ги изобразява в душата си, сякаш е художник, който рисува върху своето платно. Той навлиза съвсем конкретно в идеализма и го „улавя” толкова интензивно, сякаш държи в ръцете си някакъв предмет; този човек е гностик в полето на идеализма. Или казано с други думи: Той поначало е гностик, обаче в конкретния случай се оставя главно под въздействието на онази част от духовния Зодиак, която определихме като „идеализъм”.
към текста >>
Първият си остава един идеалистичен мечтател, който винаги подчертава, че е идеалист, и думата идеал, идеал, идеал не слиза от устата му, обаче той всъщ
нос
т не познава много идеали и няма способ
нос
тта да отправя към тях своя вътрешен взор и ясно да различава техните контури.
Докато при други обстоятелства човек може да се изяви като гностик в полето на идеализма; и тогава той ще има особената предразположба ясно да разпознава идеалите на човечеството и идеите на света. И тук разликата между единия и другия човек по отношение на идеализма е много съществена, понеже, нали така, и двамата могат да са негови привърженици.
Първият си остава един идеалистичен мечтател, който винаги подчертава, че е идеалист, и думата идеал, идеал, идеал не слиза от устата му, обаче той всъщност не познава много идеали и няма способността да отправя към тях своя вътрешен взор и ясно да различава техните контури.
За разлика от него, вторият не само говори за идеали, но е в състояние така да ги изобразява в душата си, сякаш е художник, който рисува върху своето платно. Той навлиза съвсем конкретно в идеализма и го „улавя” толкова интензивно, сякаш държи в ръцете си някакъв предмет; този човек е гностик в полето на идеализма. Или казано с други думи: Той поначало е гностик, обаче в конкретния случай се оставя главно под въздействието на онази част от духовния Зодиак, която определихме като „идеализъм”. Но нека да продължим нататък.
към текста >>
Той навлиза съвсем конкретно в идеализма и го „улавя” толкова интензивно, сякаш държи в ръцете си някакъв предмет; този човек е г
нос
тик в полето на идеализма.
Докато при други обстоятелства човек може да се изяви като гностик в полето на идеализма; и тогава той ще има особената предразположба ясно да разпознава идеалите на човечеството и идеите на света. И тук разликата между единия и другия човек по отношение на идеализма е много съществена, понеже, нали така, и двамата могат да са негови привърженици. Първият си остава един идеалистичен мечтател, който винаги подчертава, че е идеалист, и думата идеал, идеал, идеал не слиза от устата му, обаче той всъщност не познава много идеали и няма способността да отправя към тях своя вътрешен взор и ясно да различава техните контури. За разлика от него, вторият не само говори за идеали, но е в състояние така да ги изобразява в душата си, сякаш е художник, който рисува върху своето платно.
Той навлиза съвсем конкретно в идеализма и го „улавя” толкова интензивно, сякаш държи в ръцете си някакъв предмет; този човек е гностик в полето на идеализма.
Или казано с други думи: Той поначало е гностик, обаче в конкретния случай се оставя главно под въздействието на онази част от духовния Зодиак, която определихме като „идеализъм”. Но нека да продължим нататък.
към текста >>
Или казано с други думи: Той поначало е г
нос
тик, обаче в конкретния случай се оставя главно под въздействието на онази част от духовния Зодиак, която определихме като „идеализъм”.
Докато при други обстоятелства човек може да се изяви като гностик в полето на идеализма; и тогава той ще има особената предразположба ясно да разпознава идеалите на човечеството и идеите на света. И тук разликата между единия и другия човек по отношение на идеализма е много съществена, понеже, нали така, и двамата могат да са негови привърженици. Първият си остава един идеалистичен мечтател, който винаги подчертава, че е идеалист, и думата идеал, идеал, идеал не слиза от устата му, обаче той всъщност не познава много идеали и няма способността да отправя към тях своя вътрешен взор и ясно да различава техните контури. За разлика от него, вторият не само говори за идеали, но е в състояние така да ги изобразява в душата си, сякаш е художник, който рисува върху своето платно. Той навлиза съвсем конкретно в идеализма и го „улавя” толкова интензивно, сякаш държи в ръцете си някакъв предмет; този човек е гностик в полето на идеализма.
Или казано с други думи: Той поначало е гностик, обаче в конкретния случай се оставя главно под въздействието на онази част от духовния Зодиак, която определихме като „идеализъм”.
Но нека да продължим нататък.
към текста >>
НАГОРЕ