Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
44
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
Намерени са
58646
резултата от
1869
текста в
59
страници с части от думите : '
Нос
'.
На страница
44
:
1000
резултата в
33
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Третият образ, женският образ,
нос
ещ дете на гърдите, детето Якхос, също е трябвало да бъде разбран.
Третият образ, женският образ, носещ дете на гърдите, детето Якхос, също е трябвало да бъде разбран.
Обаче това, което е трябвало да донесе разбирането на този трети образ, все още е трябвало да дойде в развитието на човечеството -така е говорил често именно Аристотел на своя ученик Александър Велики, като не записвал това по причини, за които току-що ви говорих.
към текста >>
Тук виждате, че в недрата на времето лежи изискването да се разбере в действителната му същ
нос
т това, което по-късно така прекрасно се изобразявало от християнските художници: Майката с Младенеца на гърди, което обаче не е било разбрано напълно нито в рафаеловата Мадона, нито в източната икона, но което все още очаква своето разбиране.
Тук виждате, че в недрата на времето лежи изискването да се разбере в действителната му същност това, което по-късно така прекрасно се изобразявало от християнските художници: Майката с Младенеца на гърди, което обаче не е било разбрано напълно нито в рафаеловата Мадона, нито в източната икона, но което все още очаква своето разбиране.
към текста >>
2.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
От всичко разказано от мен вчера, надявам се, ще разберете, че ако кажа за Аристотел, който събра в четвъртото дохристиянско столетие цялото знание, цялото познание на древ
нос
тта, че макар и да е позволил да навлезе в Средна Европа някаква логическа система, той все пак е стоял на почвата на гръцката и общата мистерийна същ
нос
т на онова време.
От всичко разказано от мен вчера, надявам се, ще разберете, че ако кажа за Аристотел, който събра в четвъртото дохристиянско столетие цялото знание, цялото познание на древността, че макар и да е позволил да навлезе в Средна Европа някаква логическа система, той все пак е стоял на почвата на гръцката и общата мистерийна същност на онова време.
Да, трябва даже да кажем, че този, който е в състояние да възприеме това нещо като мироглед, не само със съзнанието, но и с душата си, може в логическите изложения на Аристотел да почувства, че в основата на неговата логика и философия стои вътрешната връзка с тайните на природата. Това е била съдбата на Аристотел - да разпространи по Европа логическата система, което, ако мога така да се изразя, е неговият собствен път на развитие. За илюстрация може да се приведе този своеобразен факт: навярно би било немислимо Платон да стане учител на Александър, когато знаем, че Аристотел е можел да изпълни тази задача.
към текста >>
Но именно благодарение на своята идей
нос
т той станал лич
нос
тта, отделила се от тайните на природата, докато Аристотел отново издигнал към тях това, което вече можахме да видим от краткото изложение, представено в моята книга «Загадките на философията».
Платон е продължил древните Мистерии по своему, в по-идейна форма.
Но именно благодарение на своята идейност той станал личността, отделила се от тайните на природата, докато Аристотел отново издигнал към тях това, което вече можахме да видим от краткото изложение, представено в моята книга «Загадките на философията».
Но пълна представа за фактическото положение на нещата ще получим тогава, когато узнаем какво е било съдържанието на седемгодишното обучение, което Аристотел е провел с Александър. Ще ви предам накратко съдържанието на това обучение, взето от същността на античните Мистерии.
към текста >>
Ще ви предам накратко съдържанието на това обучение, взето от същ
нос
тта на античните Мистерии.
Платон е продължил древните Мистерии по своему, в по-идейна форма. Но именно благодарение на своята идейност той станал личността, отделила се от тайните на природата, докато Аристотел отново издигнал към тях това, което вече можахме да видим от краткото изложение, представено в моята книга «Загадките на философията». Но пълна представа за фактическото положение на нещата ще получим тогава, когато узнаем какво е било съдържанието на седемгодишното обучение, което Аристотел е провел с Александър.
Ще ви предам накратко съдържанието на това обучение, взето от същността на античните Мистерии.
към текста >>
Цялото обучение, цялото сериозно приемано обучение от тези древни времена не е било насочено към човешкия разсъдък или към способ
нос
тта за външно наблюдение.
Цялото обучение, цялото сериозно приемано обучение от тези древни времена не е било насочено към човешкия разсъдък или към способността за външно наблюдение.
Това, което сега си представяме като знание, в онова време, а също и във времето на Аристотел, не е имало никаква значителна роля. И ако историците на отделните науки поискат днес да изложат историята на собственото си научно мислене, ще трябва да започнат от Коперник или Галилей; защото това, което те приобщават от по-ранните времена, няма абсолютно никакво отношение с него. Достигайки до гръцкото знание, тяхното изложение се превръща в чиста фантазия: това е своего рода продължаване на съвремието назад, в древното време, което не съответства на нищо реално. Защото във времената на Аристотел и при самия Аристотел всяко обучение се давало по такъв начин, че е било свързано с изменение на цялата човешка природа, с обръщане не само към човешкото мислене и наблюдение, а към целия човешки живот. Чрез познанието човек е трябвало да стане друго същество, различно от това, което е бил без познанието.
към текста >>
Това са били двете полярни противополож
нос
ти, с които ученикът се сблъсквал: да почувства какво собствено е «вън и вътре в човека» - това са само празни изрази.
Това са били двете полярни противоположности, с които ученикът се сблъсквал: да почувства какво собствено е «вън и вътре в човека» - това са само празни изрази.
«Навън и вътре» нищо особено не означава. Многозначително е следното: топла въздушност и студена воднистост. Това са противопоставяния, посредством които човек съгласно своята най-вътрешна същност е поставен в света. Защото «навън» нещо се намира дотолкова, доколкото то е влажно-студено; а «вътре» нещо се намира дотолкова, доколкото то е въздушно-топло. Човек е усещал качествено тази противоположност и също така качествено своята поставеност в нейната среда.
към текста >>
Многозначително е следното: топла въздуш
нос
т и студена воднистост.
Това са били двете полярни противоположности, с които ученикът се сблъсквал: да почувства какво собствено е «вън и вътре в човека» - това са само празни изрази. «Навън и вътре» нищо особено не означава.
Многозначително е следното: топла въздушност и студена воднистост.
Това са противопоставяния, посредством които човек съгласно своята най-вътрешна същност е поставен в света. Защото «навън» нещо се намира дотолкова, доколкото то е влажно-студено; а «вътре» нещо се намира дотолкова, доколкото то е въздушно-топло. Човек е усещал качествено тази противоположност и също така качествено своята поставеност в нейната среда.
към текста >>
Това са противопоставяния, посредством които човек съгласно своята най-вътрешна същ
нос
т е поставен в света.
Това са били двете полярни противоположности, с които ученикът се сблъсквал: да почувства какво собствено е «вън и вътре в човека» - това са само празни изрази. «Навън и вътре» нищо особено не означава. Многозначително е следното: топла въздушност и студена воднистост.
Това са противопоставяния, посредством които човек съгласно своята най-вътрешна същност е поставен в света.
Защото «навън» нещо се намира дотолкова, доколкото то е влажно-студено; а «вътре» нещо се намира дотолкова, доколкото то е въздушно-топло. Човек е усещал качествено тази противоположност и също така качествено своята поставеност в нейната среда.
към текста >>
Човек е усещал качествено тази противополож
нос
т и също така качествено своята поставе
нос
т в нейната среда.
Това са били двете полярни противоположности, с които ученикът се сблъсквал: да почувства какво собствено е «вън и вътре в човека» - това са само празни изрази. «Навън и вътре» нищо особено не означава. Многозначително е следното: топла въздушност и студена воднистост. Това са противопоставяния, посредством които човек съгласно своята най-вътрешна същност е поставен в света. Защото «навън» нещо се намира дотолкова, доколкото то е влажно-студено; а «вътре» нещо се намира дотолкова, доколкото то е въздушно-топло.
Човек е усещал качествено тази противоположност и също така качествено своята поставеност в нейната среда.
към текста >>
И когато после с това вътрешно усещане за противополож
нос
т на въздушно-топлото и влажно-студеното пристъпвали към природата, тогава, благодарение на по-нататъшното преживяване на природните обекти и явления, дълбоко прозирали в същ
нос
тта на Вселената въобще.
Тогава не се говорело за нещата, тогава се говорело за самия човек. Тогава казвали, че въздушно-топлото води към боговете, към боговете във висините, а влажно-студеното води към подземните демони. Но с пътешествието към подземните демони е свързано в същото време познанието на природата. Нужно е само да вземеш със себе си в нисшите сфери това, което се открива и преживява посредством въздушно-топлото във висините, за да не може нисшето да причини никаква вреда.
И когато после с това вътрешно усещане за противоположност на въздушно-топлото и влажно-студеното пристъпвали към природата, тогава, благодарение на по-нататъшното преживяване на природните обекти и явления, дълбоко прозирали в същността на Вселената въобще.
към текста >>
- е можел да каже: Растенията ми разказват, че те са принудени от тежката студена Земя да имат място на пребиваване върху нея; обаче те произлизат не от твърдата Земя, а само са закрепени в Земята; в действител
нос
т са воднородени същества и в тази им живост като воднородени същества те са имали своето действително, истинско състояние в предшестващото състояние на земното битие - подразбирам състоянието, описано от мен в моята книга «Въведение в тайната наука», като лунно състояние.
В същото време, когато ученикът с тези задълбочени чувства, за които ви говорих, гледал разтварящите се цветя, му се откривало вътрешното знание, вътрешната светлина. Земните цветя се превръщали за него във вестители на тайните на мировите пространства. Цветята му говорили за космическите простори. И проникновено, но само с намеци, е водел учителят своя ученик към това, да намери в самия себе си тайната, струяща от мировите простори в съществото на цветето. Така постепенно ученикът стигал до там, че на въпроса на учителя: Какво, собствено, възприемаш ти, когато гледаш чашката на цвета, разтварящата се цветна корона, излизащите оттам и сияещи срещу теб тичинки?
- е можел да каже: Растенията ми разказват, че те са принудени от тежката студена Земя да имат място на пребиваване върху нея; обаче те произлизат не от твърдата Земя, а само са закрепени в Земята; в действителност са воднородени същества и в тази им живост като воднородени същества те са имали своето действително, истинско състояние в предшестващото състояние на земното битие - подразбирам състоянието, описано от мен в моята книга «Въведение в тайната наука», като лунно състояние.
Виждате ли, ученикът стигал до там, че да може да каже: Това, което се явява като тайна на Луната, излязла от Земята и все още съхраняваща нещо от доземното лунно състояние, се отразява от цветята срещу мен. Защото цветята са говорили на ученика всяка нощ не едно и също. Когато Луната стояла в съзвездието Лъв, цветята говорили различно от това, което те говорили, когато Луна е стояла в Дева или в Скорпион. Защото за това, което Луната е преживявала по време на преминаването и през зодиакалния кръг, разказвали земните цветя. Те разказвали за тайните на Вселената.
към текста >>
В определен смисъл този оловно-сив цвят на прясното олово изтривал другите цветове и човек усещал странстването заедно с оловно-сивата метал
нос
т.
Тази тайна на металите, която в Елевзинските Мистерии се давала в могъща карта на Земното кълбо, описана ви вчера във връзка с мъжката статуя, все още се вплитала в обучението в аристотелевските времена; и в тази тайна на металите се откривала тайната на планетите. Тогава усещанията са били не така груби, както днес; приближавайки се до метал, като оловото, човек усещал пред очите си не само оловно-сивия цвят, но и особено впечатление от това оловно-сиво, получавано от вътрешното око.
В определен смисъл този оловно-сив цвят на прясното олово изтривал другите цветове и човек усещал странстването заедно с оловно-сивата металност.
Достигал до някакво определено състояние на съзнанието и вътрешно преживявал нещо съвсем различно от всичко налично в съвременността. Действително се влизало в такова настроение, че пред човека се изправяло цялото минало на Земята, докато съвремието се затъмнявало от оловно-сивото. Разкривала се природата на Сатурн.
към текста >>
Достигал до някакво определено състояние на съзнанието и вътрешно преживявал нещо съвсем различно от всичко налично в съвремен
нос
тта.
Тази тайна на металите, която в Елевзинските Мистерии се давала в могъща карта на Земното кълбо, описана ви вчера във връзка с мъжката статуя, все още се вплитала в обучението в аристотелевските времена; и в тази тайна на металите се откривала тайната на планетите. Тогава усещанията са били не така груби, както днес; приближавайки се до метал, като оловото, човек усещал пред очите си не само оловно-сивия цвят, но и особено впечатление от това оловно-сиво, получавано от вътрешното око. В определен смисъл този оловно-сив цвят на прясното олово изтривал другите цветове и човек усещал странстването заедно с оловно-сивата металност.
Достигал до някакво определено състояние на съзнанието и вътрешно преживявал нещо съвсем различно от всичко налично в съвременността.
Действително се влизало в такова настроение, че пред човека се изправяло цялото минало на Земята, докато съвремието се затъмнявало от оловно-сивото. Разкривала се природата на Сатурн.
към текста >>
От
нос
но златото се допуска, че древните по външна аналогия са виждали в златото представител на Слънцето.
Относно златото се допуска, че древните по външна аналогия са виждали в златото представител на Слънцето.
Обаче всъщност това не е била само външна аналогия, когато са разглеждали Слънцето като нещо драгоценно на небето, а златото - като нещо драгоценно на Земята. За съвременния човек няма нищо по-глупаво от това, да приписва глупост на древните. Когато гледали златото с неговия затворен в себе си сияещо-жълт цвят, притежаващо едновременно простота и външна гордост, тогава наистина усещали нещо, което преживявали, на първо място като родствено на цялото кръвообращение на човека. По отношение на качеството на златото човек чувствал: там вътре си ти, там усещаш себе си. И благодарение на това чувство стигал до разбиране на слънчевата природа.
към текста >>
Обаче всъщ
нос
т това не е била само външна аналогия, когато са разглеждали Слънцето като нещо драгоценно на небето, а златото - като нещо драгоценно на Земята.
Относно златото се допуска, че древните по външна аналогия са виждали в златото представител на Слънцето.
Обаче всъщност това не е била само външна аналогия, когато са разглеждали Слънцето като нещо драгоценно на небето, а златото - като нещо драгоценно на Земята.
За съвременния човек няма нищо по-глупаво от това, да приписва глупост на древните. Когато гледали златото с неговия затворен в себе си сияещо-жълт цвят, притежаващо едновременно простота и външна гордост, тогава наистина усещали нещо, което преживявали, на първо място като родствено на цялото кръвообращение на човека. По отношение на качеството на златото човек чувствал: там вътре си ти, там усещаш себе си. И благодарение на това чувство стигал до разбиране на слънчевата природа.
към текста >>
В действител
нос
т металите, каквито са те сега на Земята, са дошли от Космоса във въздушна форма и постепенно в течение на лунното битие са станали течни.
В действителност металите, каквито са те сега на Земята, са дошли от Космоса във въздушна форма и постепенно в течение на лунното битие са станали течни.
Те са дошли във въздушна форма, когато Земята е била в своето древно слънчево състояние, достигнали са течна форма в течение на лунното битие и са били покорени от Земята в твърда форма именно по време на земното развитие. Това е била втората тайна, която се откривала на ученика.
към текста >>
Защото по начина, по който този зодиакален кръг действа върху елементите на Земята, как този зодиакален кръг, във връзка с планетната система и с Луната, в съответното време от годината
нос
и ветрове в едно направление, а в друго време от годината - в друго направление, пренася в някоя област ту топъл въздух, ту разпространява студ в други области и благодарение на това дълбоко прониква в човешкия живот - за това тогавашните естествоизпитатели са търсели източници във влиянията, излъчващи се към Земята от звездите на Зодиака, модифицирани от планетите, Слънцето и Луната.
По формите, по физиогномиката на човека на Земята, каквато са я виждали, живо се представяла пред ученика, вътрешно се откривала тайната на зодиакалния кръг.
Защото по начина, по който този зодиакален кръг действа върху елементите на Земята, как този зодиакален кръг, във връзка с планетната система и с Луната, в съответното време от годината носи ветрове в едно направление, а в друго време от годината - в друго направление, пренася в някоя област ту топъл въздух, ту разпространява студ в други области и благодарение на това дълбоко прониква в човешкия живот - за това тогавашните естествоизпитатели са търсели източници във влиянията, излъчващи се към Земята от звездите на Зодиака, модифицирани от планетите, Слънцето и Луната.
към текста >>
Особен интерес за естествознанието от онова време представлявало, когато се каже: Ето някакъв човек - черни къдрави коси, червендалесто лице,
нос
с еди-каква си форма и така нататък, - този човек ми сочи знака Лъв, как съзвездието на Лъва е излъчило своите сили, отслабени или усилени от другите планети, гледайки как те са били разположени.
Особен интерес за естествознанието от онова време представлявало, когато се каже: Ето някакъв човек - черни къдрави коси, червендалесто лице, нос с еди-каква си форма и така нататък, - този човек ми сочи знака Лъв, как съзвездието на Лъва е излъчило своите сили, отслабени или усилени от другите планети, гледайки как те са били разположени.
Това е човек, носещ във вътрешността си съответствието със своята карма - в своя черен дроб тези или други свойства. Свойството на дроба, което например внася пристъпи на меланхолия в душевния живот, е било внесено от това, че в даден момент от времето Венера се е намирала в някакво отношение към Юпитер, което е придало на излъчването на Лъв определен характер. В особената характеристика на темперамента във връзка с устройството на дроба аз виждам тази космическа детерминираност, тази космическа предопределеност на човека. Аз разпростирам това върху качествата на народите по Земята. В това, което човек преживява съвместно с атмосферното обкръжение, аз виждам тайната на зодиакалния кръг.
към текста >>
Това е човек,
нос
ещ във вътреш
нос
тта си съответствието със своята карма - в своя черен дроб тези или други свойства.
Особен интерес за естествознанието от онова време представлявало, когато се каже: Ето някакъв човек - черни къдрави коси, червендалесто лице, нос с еди-каква си форма и така нататък, - този човек ми сочи знака Лъв, как съзвездието на Лъва е излъчило своите сили, отслабени или усилени от другите планети, гледайки как те са били разположени.
Това е човек, носещ във вътрешността си съответствието със своята карма - в своя черен дроб тези или други свойства.
Свойството на дроба, което например внася пристъпи на меланхолия в душевния живот, е било внесено от това, че в даден момент от времето Венера се е намирала в някакво отношение към Юпитер, което е придало на излъчването на Лъв определен характер. В особената характеристика на темперамента във връзка с устройството на дроба аз виждам тази космическа детерминираност, тази космическа предопределеност на човека. Аз разпростирам това върху качествата на народите по Земята. В това, което човек преживява съвместно с атмосферното обкръжение, аз виждам тайната на зодиакалния кръг.
към текста >>
В особената характеристика на темперамента във връзка с устройството на дроба аз виждам тази космическа детерминира
нос
т, тази космическа предопределе
нос
т на човека.
Особен интерес за естествознанието от онова време представлявало, когато се каже: Ето някакъв човек - черни къдрави коси, червендалесто лице, нос с еди-каква си форма и така нататък, - този човек ми сочи знака Лъв, как съзвездието на Лъва е излъчило своите сили, отслабени или усилени от другите планети, гледайки как те са били разположени. Това е човек, носещ във вътрешността си съответствието със своята карма - в своя черен дроб тези или други свойства. Свойството на дроба, което например внася пристъпи на меланхолия в душевния живот, е било внесено от това, че в даден момент от времето Венера се е намирала в някакво отношение към Юпитер, което е придало на излъчването на Лъв определен характер.
В особената характеристика на темперамента във връзка с устройството на дроба аз виждам тази космическа детерминираност, тази космическа предопределеност на човека.
Аз разпростирам това върху качествата на народите по Земята. В това, което човек преживява съвместно с атмосферното обкръжение, аз виждам тайната на зодиакалния кръг.
към текста >>
Така човек получавал по отношение на природата възмож
нос
т фино да усеща четири качества.
Така човек получавал по отношение на природата възможност фино да усеща четири качества.
При усещането на топло-въздушното се образувало чувство на топлина, но в същото време и въздух, защото топлината се отнасяла именно към въздушното. А от усещането за студ се изработвало чувство за разликата между влажност и сухота. От тези различия, от тази диференциация се получавала фина способност за усещане, защото с цялото си човешко същество хората са стояли вътре в това, което давал светът посредством тези способности за възприемане.
към текста >>
А от усещането за студ се изработвало чувство за разликата между влаж
нос
т и сухота.
Така човек получавал по отношение на природата възможност фино да усеща четири качества. При усещането на топло-въздушното се образувало чувство на топлина, но в същото време и въздух, защото топлината се отнасяла именно към въздушното.
А от усещането за студ се изработвало чувство за разликата между влажност и сухота.
От тези различия, от тази диференциация се получавала фина способност за усещане, защото с цялото си човешко същество хората са стояли вътре в това, което давал светът посредством тези способности за възприемане.
към текста >>
От тези различия, от тази диференциация се получавала фина способ
нос
т за усещане, защото с цялото си човешко същество хората са стояли вътре в това, което давал светът посредством тези способ
нос
ти за възприемане.
Така човек получавал по отношение на природата възможност фино да усеща четири качества. При усещането на топло-въздушното се образувало чувство на топлина, но в същото време и въздух, защото топлината се отнасяла именно към въздушното. А от усещането за студ се изработвало чувство за разликата между влажност и сухота.
От тези различия, от тази диференциация се получавала фина способност за усещане, защото с цялото си човешко същество хората са стояли вътре в това, което давал светът посредством тези способности за възприемане.
към текста >>
Доколкото Александър е бил проникнат от това, което изхождало от такава способ
нос
т на възприемане, той усещал там цялото гръцко същество така, както то се откривало в Македония в две качества - качеството влаж
нос
т и качеството въздуш
нос
т.
От гледната точка, на която е бил обучен ученикът на Аристотел Александър Велики, от само себе си се разбира, че цялата обстановка, в която са живели те двамата, той я е разбирал на първо място от тази гледна точка.
Доколкото Александър е бил проникнат от това, което изхождало от такава способност на възприемане, той усещал там цялото гръцко същество така, както то се откривало в Македония в две качества - качеството влажност и качеството въздушност.
Това повлияло на нагласата на ума му в определен период от неговия живот. И това, което на основата на особения вид посвещение, дадено му от Аристотел, усещал като основен характер на своя непосредствен свят, който преживявал, той възприемал като някаква половинчатост. «Това може да бъде само половината на света», - така си казвал той. Всичко при-родно тогава се довеждало плътно до човека, така че човек преживявал това природно и към него сега се присъединявало следното обучение: Ако приблизително тук е Македония, тук, направлението на вятъра, би било северозападно, тук - югозападно, североизточно или югоизточно.
към текста >>
Александър, ученикът на Аристотел, сам се научил да възприема това, което са
нос
ели климатичните влияния - северозападните ветрове - влажно-студеното; в това, което се пренасялото от югозапад - влажно-топлото.
Александър, ученикът на Аристотел, сам се научил да възприема това, което са носели климатичните влияния - северозападните ветрове - влажно-студеното; в това, което се пренасялото от югозапад - влажно-топлото.
Това за него е било половината от възприемането на света. По време на обучението това се попълвало и в него вътрешно се разкривало, че тук още се отнасят сухо-студеното, което се излъчвало от веещото от североизток и сухо-топлото, което струяло от югоизтока. Така от четирите направления на вятъра той изпитвал преживяването на сухо-студеното, сухо-топлото, топло-влажното и студено-влажното. Като истински човек на своето време, той искал да примири противоположностите: тук в Македония се преживявало само студено-влажното и топло-влажното; това е трябвало да бъде съединено със студено-сухото и с огнено-сухото - с това, което вее от азиатския север и с това, което вее от юга на Азия през Азия.
към текста >>
Като истински човек на своето време, той искал да примири противополож
нос
тите: тук в Македония се преживявало само студено-влажното и топло-влажното; това е трябвало да бъде съединено със студено-сухото и с огнено-сухото - с това, което вее от азиатския север и с това, което вее от юга на Азия през Азия.
Александър, ученикът на Аристотел, сам се научил да възприема това, което са носели климатичните влияния - северозападните ветрове - влажно-студеното; в това, което се пренасялото от югозапад - влажно-топлото. Това за него е било половината от възприемането на света. По време на обучението това се попълвало и в него вътрешно се разкривало, че тук още се отнасят сухо-студеното, което се излъчвало от веещото от североизток и сухо-топлото, което струяло от югоизтока. Така от четирите направления на вятъра той изпитвал преживяването на сухо-студеното, сухо-топлото, топло-влажното и студено-влажното.
Като истински човек на своето време, той искал да примири противоположностите: тук в Македония се преживявало само студено-влажното и топло-влажното; това е трябвало да бъде съединено със студено-сухото и с огнено-сухото - с това, което вее от азиатския север и с това, което вее от юга на Азия през Азия.
към текста >>
Личното преживяване се състояло в това, че е имало определена вътрешна неудовлетворе
нос
т и неуют
нос
т в среда само на влажно-студено и влажно-топло и то е трябвало да бъде допълнено с други усещания.
Отначало Александър е трябвало да погребе там, в Азия, тези тайни на природата, защото само техните трупове са били пренесени в Европа. Обаче не тези трупове трябва да бъдат излъскани, а живото в древното трябва да бъде отново намерено днес. Необходимото за това вдъхновение ще бъде до голяма степен получено само тогава, когато се появи някакво топло усещане за случващото се в поврата на времената и когато се развие живо чувство за това, което външно е изглеждало само като завоевателни войни: походите на Александър. Ала те са били насочени към това, към едната страна на розата на ветровете да се добави другата, към това, което е само едната страна на Земята, да се намери другата половина. Това е било изцяло също и търсене на лично преживяване.
Личното преживяване се състояло в това, че е имало определена вътрешна неудовлетвореност и неуютност в среда само на влажно-студено и влажно-топло и то е трябвало да бъде допълнено с други усещания.
към текста >>
3.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Ние видяхме как, благодарение на наблюдението в самия човек, наблюдение, което е било обаче съвсем интимно, на духовната природа, даже на индивидуалната, лич
нос
тна природа, гръцките Мистерии са прониквали във вътрешното същество на човека.
В течение на последните седмици говорих тук за различни видове Мистерии. Предприехме особен опит да проникнем с поглед в тези Мистерии, които в качеството на последни велики Мистерии непосредствено свързвали човешкото вътрешно същество с природния живот, с духа на природното битие. Това бяха Мистериите на Хиберния.
Ние видяхме как, благодарение на наблюдението в самия човек, наблюдение, което е било обаче съвсем интимно, на духовната природа, даже на индивидуалната, личностна природа, гръцките Мистерии са прониквали във вътрешното същество на човека.
Можем вече да кажем: както във външната природа различни области на Земята дават една или друга растителност, така и в течение на развитието на човечеството по най-различни места на Земята се проявяват разнообразни влияния от страна на духовния свят върху хората.
към текста >>
Можем вече да кажем: както във външната природа различни области на Земята дават една или друга растител
нос
т, така и в течение на развитието на човечеството по най-различни места на Земята се проявяват разнообразни влияния от страна на духовния свят върху хората.
В течение на последните седмици говорих тук за различни видове Мистерии. Предприехме особен опит да проникнем с поглед в тези Мистерии, които в качеството на последни велики Мистерии непосредствено свързвали човешкото вътрешно същество с природния живот, с духа на природното битие. Това бяха Мистериите на Хиберния. Ние видяхме как, благодарение на наблюдението в самия човек, наблюдение, което е било обаче съвсем интимно, на духовната природа, даже на индивидуалната, личностна природа, гръцките Мистерии са прониквали във вътрешното същество на човека.
Можем вече да кажем: както във външната природа различни области на Земята дават една или друга растителност, така и в течение на развитието на човечеството по най-различни места на Земята се проявяват разнообразни влияния от страна на духовния свят върху хората.
към текста >>
Тези неща не са съществували, а всичко това, което се разстилало във външната природа, непосредствено се разглеждало като тяло на божествено-духовните същ
нос
ти, откриващи се в цялата природа.
За съзнанието на човечеството не са съществували даже външните груби вещества, да не говорим пък за абстракциите, които днес обозначаваме като въглерод, водород, сяра и т.н.
Тези неща не са съществували, а всичко това, което се разстилало във външната природа, непосредствено се разглеждало като тяло на божествено-духовните същности, откриващи се в цялата природа.
Сега ние ходим в планината, стъпваме по камъните, вземаме ги в ръце, виждайки в тях някаква безучастна субстанция. В съзнанието ни въобще не влиза това, което е влизало в съзнанието на древния египтянин, древния човек от Изтока.
към текста >>
И така, както ние сега в своето съзнание се отнасяме към кожата на човека, така и древните се отнасяли към външната повърх
нос
т на Земята.
Така е било в древния Египет и при древните хора от Изтока. Когато те стъпвали на някакъв камък, вдигали някакъв камък, за тях това не е бил някакъв безразличен камък, както сега за нас; за тях това не е била въобще обикновена земна субстанция, а част от божественото тяло, каквато е била за тях Земята.
И така, както ние сега в своето съзнание се отнасяме към кожата на човека, така и древните се отнасяли към външната повърхност на Земята.
Когато днес се приближим към някакъв човек и благодарение на едни или други обстоятелства, излизащи пред нашето съзнание, той ни напомня на друг познат ни човек, който може би сега не се намира тук, тогава в съзнанието ни непосредствено идва: тези двамата имат една плът и кръв, те по определен начин са единни телесно. А когато древният грък или човекът от древния Изток вдигал взор към Марс, Юпитер или Сатурн, а после го обръщал към Земята, тогава в тази Земя той виждал на първо място божественото тяло на Бога на Земята и в същото време в тази Земя виждал сестра или брат на другите планети, кръжещи около Земята - Юпитер, Марс, Сатурн.
към текста >>
Пълна с Богове за тях е била не само цялата Земя: с Богове е бил пълен и всеки отделен член на великото планетарно мирово тяло, на тези планетарни същ
нос
ти.
И по такъв начин древните са имали нещо напълно ду-шевно-духовно в усещането на целия Космос и в усещането на Земята като част от този Космос. Във вашето вътрешно същество трябва действително дълбоко да си представите, че това е означавало за душите съвсем друго нещо от това, което човек усеща днес. Да виждаш в Земята божествено тяло, сестрински член в тялото на всички други планети от мировата система - това вече значи нещо. Защото за древните Вселената е била изпълнена с Богове.
Пълна с Богове за тях е била не само цялата Земя: с Богове е бил пълен и всеки отделен член на великото планетарно мирово тяло, на тези планетарни същности.
В камъните и дърветата, в реките и скалите, в облаците и мълниите виждали някакви духовно-божествени същества. Такова съзнание е било пробудено в широки кръгове от земното население и това съзнание се задълбочавало в различните видове Мистерии, съществуващи тук и там по Земята.
към текста >>
Когато в гръцкия живот се приближим към времето, когато външнополитическото величие на Гърция залязло в някакъв хаос на народите и на сцената излизат македонците, тогава откриваме как всъщ
нос
т нещо се е вляло в човешкото знание, в човешкото познание, с което миналия път тук се запознахме, под формата на аристотелизъм, което Александър Велики в духовен смисъл направил задача за своя народ.
Когато в гръцкия живот се приближим към времето, когато външнополитическото величие на Гърция залязло в някакъв хаос на народите и на сцената излизат македонците, тогава откриваме как всъщност нещо се е вляло в човешкото знание, в човешкото познание, с което миналия път тук се запознахме, под формата на аристотелизъм, което Александър Велики в духовен смисъл направил задача за своя народ.
Когато разглеждаме македонците, които, от една страна, са кулминация, а от друга - упадък на Гърция, виждаме, противно на това, което ни предлага външната история, която всъщност представлява установена басня, в подосновите на съзнанието се проявява импулс, излизащ от Мистериите, до които много близо е стоял Аристотел, макар и външно той никога да не е говорил за това. Това са били Мистериите, които в най-широк смисъл с цялата си жизненост са будили в своите слушатели съзнание, че целият свят е теогония, развитие на Богове, че светът има съвсем илюзорен образ, ако се счита, че нещо друго, освен Богове, се развива в света. Боговете представят чрез себе си същностното в света; Боговете имат преживявания в този свят; Боговете извършват действия. Това, което се вижда като облаци, което се чува като гръм, което се възприема като мълнии, което на Земята се възприема като река и планина, което на Земята се възприема в минералното царство, всичко това са откровения, изражения на съдбата на Боговете, скрити зад тях. Също и това, което външно е в облака, в мълнията и гърма, в дървото и гората, в реката и планината, не е нещо друго, а животът на Боговете, които пребивават навсякъде, откривайки се по такъв начин, както кожата на човек изявява вътрешната му душевност.
към текста >>
Когато разглеждаме македонците, които, от една страна, са кулминация, а от друга - упадък на Гърция, виждаме, противно на това, което ни предлага външната история, която всъщ
нос
т представлява установена басня, в подосновите на съзнанието се проявява импулс, излизащ от Мистериите, до които много близо е стоял Аристотел, макар и външно той никога да не е говорил за това.
Когато в гръцкия живот се приближим към времето, когато външнополитическото величие на Гърция залязло в някакъв хаос на народите и на сцената излизат македонците, тогава откриваме как всъщност нещо се е вляло в човешкото знание, в човешкото познание, с което миналия път тук се запознахме, под формата на аристотелизъм, което Александър Велики в духовен смисъл направил задача за своя народ.
Когато разглеждаме македонците, които, от една страна, са кулминация, а от друга - упадък на Гърция, виждаме, противно на това, което ни предлага външната история, която всъщност представлява установена басня, в подосновите на съзнанието се проявява импулс, излизащ от Мистериите, до които много близо е стоял Аристотел, макар и външно той никога да не е говорил за това.
Това са били Мистериите, които в най-широк смисъл с цялата си жизненост са будили в своите слушатели съзнание, че целият свят е теогония, развитие на Богове, че светът има съвсем илюзорен образ, ако се счита, че нещо друго, освен Богове, се развива в света. Боговете представят чрез себе си същностното в света; Боговете имат преживявания в този свят; Боговете извършват действия. Това, което се вижда като облаци, което се чува като гръм, което се възприема като мълнии, което на Земята се възприема като река и планина, което на Земята се възприема в минералното царство, всичко това са откровения, изражения на съдбата на Боговете, скрити зад тях. Също и това, което външно е в облака, в мълнията и гърма, в дървото и гората, в реката и планината, не е нещо друго, а животът на Боговете, които пребивават навсякъде, откривайки се по такъв начин, както кожата на човек изявява вътрешната му душевност. А ако Боговете са навсякъде, тогава следва да се различават - така са учили учениците в Мистериите от северна Гърция - малки Богове, които са отделните същества в природата и нейните процеси и велики Богове, проявяващи се като същност на Слънцето, Марс, Меркурий и нещо четвърто, което не е можело да се направи външно видимо, представяйки го като образ или някаква форма.
към текста >>
Това са били Мистериите, които в най-широк смисъл с цялата си жизне
нос
т са будили в своите слушатели съзнание, че целият свят е теогония, развитие на Богове, че светът има съвсем илюзорен образ, ако се счита, че нещо друго, освен Богове, се развива в света.
Когато в гръцкия живот се приближим към времето, когато външнополитическото величие на Гърция залязло в някакъв хаос на народите и на сцената излизат македонците, тогава откриваме как всъщност нещо се е вляло в човешкото знание, в човешкото познание, с което миналия път тук се запознахме, под формата на аристотелизъм, което Александър Велики в духовен смисъл направил задача за своя народ. Когато разглеждаме македонците, които, от една страна, са кулминация, а от друга - упадък на Гърция, виждаме, противно на това, което ни предлага външната история, която всъщност представлява установена басня, в подосновите на съзнанието се проявява импулс, излизащ от Мистериите, до които много близо е стоял Аристотел, макар и външно той никога да не е говорил за това.
Това са били Мистериите, които в най-широк смисъл с цялата си жизненост са будили в своите слушатели съзнание, че целият свят е теогония, развитие на Богове, че светът има съвсем илюзорен образ, ако се счита, че нещо друго, освен Богове, се развива в света.
Боговете представят чрез себе си същностното в света; Боговете имат преживявания в този свят; Боговете извършват действия. Това, което се вижда като облаци, което се чува като гръм, което се възприема като мълнии, което на Земята се възприема като река и планина, което на Земята се възприема в минералното царство, всичко това са откровения, изражения на съдбата на Боговете, скрити зад тях. Също и това, което външно е в облака, в мълнията и гърма, в дървото и гората, в реката и планината, не е нещо друго, а животът на Боговете, които пребивават навсякъде, откривайки се по такъв начин, както кожата на човек изявява вътрешната му душевност. А ако Боговете са навсякъде, тогава следва да се различават - така са учили учениците в Мистериите от северна Гърция - малки Богове, които са отделните същества в природата и нейните процеси и велики Богове, проявяващи се като същност на Слънцето, Марс, Меркурий и нещо четвърто, което не е можело да се направи външно видимо, представяйки го като образ или някаква форма. Това са били великите Богове, великите Богове на планетите, тези велики Богове на планетите, към които се обръщали така, че взорът на човека се отправял в мировото пространство, при това не само очите му, но и сърцето му е трябвало да вижда това, което е живеело в Слънцето, Марс и Меркурий, но което живее не само в това малко кръгче в мировото пространство, а живее навсякъде в него, и което преди всичко напира към човека.
към текста >>
Боговете представят чрез себе си същ
нос
тното в света; Боговете имат преживявания в този свят; Боговете извършват действия.
Когато в гръцкия живот се приближим към времето, когато външнополитическото величие на Гърция залязло в някакъв хаос на народите и на сцената излизат македонците, тогава откриваме как всъщност нещо се е вляло в човешкото знание, в човешкото познание, с което миналия път тук се запознахме, под формата на аристотелизъм, което Александър Велики в духовен смисъл направил задача за своя народ. Когато разглеждаме македонците, които, от една страна, са кулминация, а от друга - упадък на Гърция, виждаме, противно на това, което ни предлага външната история, която всъщност представлява установена басня, в подосновите на съзнанието се проявява импулс, излизащ от Мистериите, до които много близо е стоял Аристотел, макар и външно той никога да не е говорил за това. Това са били Мистериите, които в най-широк смисъл с цялата си жизненост са будили в своите слушатели съзнание, че целият свят е теогония, развитие на Богове, че светът има съвсем илюзорен образ, ако се счита, че нещо друго, освен Богове, се развива в света.
Боговете представят чрез себе си същностното в света; Боговете имат преживявания в този свят; Боговете извършват действия.
Това, което се вижда като облаци, което се чува като гръм, което се възприема като мълнии, което на Земята се възприема като река и планина, което на Земята се възприема в минералното царство, всичко това са откровения, изражения на съдбата на Боговете, скрити зад тях. Също и това, което външно е в облака, в мълнията и гърма, в дървото и гората, в реката и планината, не е нещо друго, а животът на Боговете, които пребивават навсякъде, откривайки се по такъв начин, както кожата на човек изявява вътрешната му душевност. А ако Боговете са навсякъде, тогава следва да се различават - така са учили учениците в Мистериите от северна Гърция - малки Богове, които са отделните същества в природата и нейните процеси и велики Богове, проявяващи се като същност на Слънцето, Марс, Меркурий и нещо четвърто, което не е можело да се направи външно видимо, представяйки го като образ или някаква форма. Това са били великите Богове, великите Богове на планетите, тези велики Богове на планетите, към които се обръщали така, че взорът на човека се отправял в мировото пространство, при това не само очите му, но и сърцето му е трябвало да вижда това, което е живеело в Слънцето, Марс и Меркурий, но което живее не само в това малко кръгче в мировото пространство, а живее навсякъде в него, и което преди всичко напира към човека. И после, след като отначало в ученика от северните гръцки Мистерии е бивал пробуден, бих могъл да кажа, величественият импулс чрез това, че взорът му е бил отправен към самите сфери на планетите, после взорът му толкова човешки се задълбочавал, че очите му в определена степен се обхващали от сърцето и той започвал да вижда душевно.
към текста >>
Също и това, което външно е в облака, в мълнията и гърма, в дървото и гората, в реката и планината, не е нещо друго, а животът на Боговете, които пребивават навсякъде, откривайки се по такъв начин, както кожата на човек изявява вътрешната му душев
нос
т.
Когато в гръцкия живот се приближим към времето, когато външнополитическото величие на Гърция залязло в някакъв хаос на народите и на сцената излизат македонците, тогава откриваме как всъщност нещо се е вляло в човешкото знание, в човешкото познание, с което миналия път тук се запознахме, под формата на аристотелизъм, което Александър Велики в духовен смисъл направил задача за своя народ. Когато разглеждаме македонците, които, от една страна, са кулминация, а от друга - упадък на Гърция, виждаме, противно на това, което ни предлага външната история, която всъщност представлява установена басня, в подосновите на съзнанието се проявява импулс, излизащ от Мистериите, до които много близо е стоял Аристотел, макар и външно той никога да не е говорил за това. Това са били Мистериите, които в най-широк смисъл с цялата си жизненост са будили в своите слушатели съзнание, че целият свят е теогония, развитие на Богове, че светът има съвсем илюзорен образ, ако се счита, че нещо друго, освен Богове, се развива в света. Боговете представят чрез себе си същностното в света; Боговете имат преживявания в този свят; Боговете извършват действия. Това, което се вижда като облаци, което се чува като гръм, което се възприема като мълнии, което на Земята се възприема като река и планина, което на Земята се възприема в минералното царство, всичко това са откровения, изражения на съдбата на Боговете, скрити зад тях.
Също и това, което външно е в облака, в мълнията и гърма, в дървото и гората, в реката и планината, не е нещо друго, а животът на Боговете, които пребивават навсякъде, откривайки се по такъв начин, както кожата на човек изявява вътрешната му душевност.
А ако Боговете са навсякъде, тогава следва да се различават - така са учили учениците в Мистериите от северна Гърция - малки Богове, които са отделните същества в природата и нейните процеси и велики Богове, проявяващи се като същност на Слънцето, Марс, Меркурий и нещо четвърто, което не е можело да се направи външно видимо, представяйки го като образ или някаква форма. Това са били великите Богове, великите Богове на планетите, тези велики Богове на планетите, към които се обръщали така, че взорът на човека се отправял в мировото пространство, при това не само очите му, но и сърцето му е трябвало да вижда това, което е живеело в Слънцето, Марс и Меркурий, но което живее не само в това малко кръгче в мировото пространство, а живее навсякъде в него, и което преди всичко напира към човека. И после, след като отначало в ученика от северните гръцки Мистерии е бивал пробуден, бих могъл да кажа, величественият импулс чрез това, че взорът му е бил отправен към самите сфери на планетите, после взорът му толкова човешки се задълбочавал, че очите му в определена степен се обхващали от сърцето и той започвал да вижда душевно. Тогава ученикът разбирал защо на олтара пред него поставяли три символично оформени стомни.
към текста >>
А ако Боговете са навсякъде, тогава следва да се различават - така са учили учениците в Мистериите от северна Гърция - малки Богове, които са отделните същества в природата и нейните процеси и велики Богове, проявяващи се като същ
нос
т на Слънцето, Марс, Меркурий и нещо четвърто, което не е можело да се направи външно видимо, представяйки го като образ или някаква форма.
Когато разглеждаме македонците, които, от една страна, са кулминация, а от друга - упадък на Гърция, виждаме, противно на това, което ни предлага външната история, която всъщност представлява установена басня, в подосновите на съзнанието се проявява импулс, излизащ от Мистериите, до които много близо е стоял Аристотел, макар и външно той никога да не е говорил за това. Това са били Мистериите, които в най-широк смисъл с цялата си жизненост са будили в своите слушатели съзнание, че целият свят е теогония, развитие на Богове, че светът има съвсем илюзорен образ, ако се счита, че нещо друго, освен Богове, се развива в света. Боговете представят чрез себе си същностното в света; Боговете имат преживявания в този свят; Боговете извършват действия. Това, което се вижда като облаци, което се чува като гръм, което се възприема като мълнии, което на Земята се възприема като река и планина, което на Земята се възприема в минералното царство, всичко това са откровения, изражения на съдбата на Боговете, скрити зад тях. Също и това, което външно е в облака, в мълнията и гърма, в дървото и гората, в реката и планината, не е нещо друго, а животът на Боговете, които пребивават навсякъде, откривайки се по такъв начин, както кожата на човек изявява вътрешната му душевност.
А ако Боговете са навсякъде, тогава следва да се различават - така са учили учениците в Мистериите от северна Гърция - малки Богове, които са отделните същества в природата и нейните процеси и велики Богове, проявяващи се като същност на Слънцето, Марс, Меркурий и нещо четвърто, което не е можело да се направи външно видимо, представяйки го като образ или някаква форма.
Това са били великите Богове, великите Богове на планетите, тези велики Богове на планетите, към които се обръщали така, че взорът на човека се отправял в мировото пространство, при това не само очите му, но и сърцето му е трябвало да вижда това, което е живеело в Слънцето, Марс и Меркурий, но което живее не само в това малко кръгче в мировото пространство, а живее навсякъде в него, и което преди всичко напира към човека. И после, след като отначало в ученика от северните гръцки Мистерии е бивал пробуден, бих могъл да кажа, величественият импулс чрез това, че взорът му е бил отправен към самите сфери на планетите, после взорът му толкова човешки се задълбочавал, че очите му в определена степен се обхващали от сърцето и той започвал да вижда душевно. Тогава ученикът разбирал защо на олтара пред него поставяли три символично оформени стомни.
към текста >>
В същото време, когато ученикът по такъв начин се учил да чете в своето собствено дихание, вдишването и издишването, в същото време когато се учил да чете това, което вписвало диханието му в дима, тогава едновременно той се учил да разбира какво са му говорили изпълнените с тайни планети от вътреш
нос
тта на далечната Вселена.
Веднъж използвахме имитации на тези стомни в едно евритмично представление на «Фауст»; и такива, каквито изглеждаха тогава, такива са били тези стомни в самотракийските северно-гръцки Мистерии. Но същественото е било, че с тези стомни в цялата им символична форма се извършвало свещенодействие, жертвено действие. В тези стомни извършвали нещо като свещено кадене с тамян, извършвали изгаряне, димът се стелел навън и в кълбящия се дим извършващият службата отец с мантрическа сила изричал три думи, за които ще говорим утре сутрин, и от тези димящи стомни се появявали фигурите на трима Кабири[1]. Те се появявали благодарение на това, че човешкото дихание, издишвано през мантрически-те думи формирало и предавало своята форма на кълбящата се и издигаща се субстанция, добавена в символичните стомни.
В същото време, когато ученикът по такъв начин се учил да чете в своето собствено дихание, вдишването и издишването, в същото време когато се учил да чете това, което вписвало диханието му в дима, тогава едновременно той се учил да разбира какво са му говорили изпълнените с тайни планети от вътрешността на далечната Вселена.
Защото сега той знаел: както единият от Кабирите се образувал благодарение на мантрическото слово и неговата сила, по такъв начин е бил образуван в действителност Меркурий; както се образувал вторият Кабир, така е било в действителност и с Марс; както се образувал третият Кабир, така е било в действителност и с Аполон, със Слънцето.
към текста >>
Защото сега той знаел: както единият от Кабирите се образувал благодарение на мантрическото слово и неговата сила, по такъв начин е бил образуван в действител
нос
т Меркурий; както се образувал вторият Кабир, така е било в действител
нос
т и с Марс; както се образувал третият Кабир, така е било в действител
нос
т и с Аполон, със Слънцето.
Веднъж използвахме имитации на тези стомни в едно евритмично представление на «Фауст»; и такива, каквито изглеждаха тогава, такива са били тези стомни в самотракийските северно-гръцки Мистерии. Но същественото е било, че с тези стомни в цялата им символична форма се извършвало свещенодействие, жертвено действие. В тези стомни извършвали нещо като свещено кадене с тамян, извършвали изгаряне, димът се стелел навън и в кълбящия се дим извършващият службата отец с мантрическа сила изричал три думи, за които ще говорим утре сутрин, и от тези димящи стомни се появявали фигурите на трима Кабири[1]. Те се появявали благодарение на това, че човешкото дихание, издишвано през мантрически-те думи формирало и предавало своята форма на кълбящата се и издигаща се субстанция, добавена в символичните стомни. В същото време, когато ученикът по такъв начин се учил да чете в своето собствено дихание, вдишването и издишването, в същото време когато се учил да чете това, което вписвало диханието му в дима, тогава едновременно той се учил да разбира какво са му говорили изпълнените с тайни планети от вътрешността на далечната Вселена.
Защото сега той знаел: както единият от Кабирите се образувал благодарение на мантрическото слово и неговата сила, по такъв начин е бил образуван в действителност Меркурий; както се образувал вторият Кабир, така е било в действителност и с Марс; както се образувал третият Кабир, така е било в действителност и с Аполон, със Слънцето.
към текста >>
Защото чувството, осезанието все още е било надарено с това, което е притежавало до съвършенство в древ
нос
тта: усещането, духовното осезание на Боговете.
Затова и ученикът, приближавайки вратите, казвал в сърцето си: Аз пристъпвам в това, което ми закриваше могъщия Дух, което ми закриваше великите Богове, тези велики Богове, които разкриват тайните на Вселената чрез жертвените действия на хората на Земята. С речта, която говорили там, и с писмената, които пишели, наистина се обхващал не само разумът на човека, но и целият човек. В Мистериите от Самотраки още е имало нещо от това знание, което сега е съвсем изтляло. Сега човек е твърде могъщ, за да изкаже истината за това какъв е на пипане кристалът на кварца, парче желязо, късче антимоний, какви са на пипане косата, човешката кожа, животинската козина, коприната, кадифето; това човек днес може да обхване със своите сетива. В Мистериите от Са-мотраки все още е имало нещо, благодарение на което човек в съгласие с истината е можел да каже, какви са на пипане Боговете.
Защото чувството, осезанието все още е било надарено с това, което е притежавало до съвършенство в древността: усещането, духовното осезание на Боговете.
И удивително е следното: трябва да признаем, връщайки се в древните времена, че хората наистина са можели да кажат: Чрез краищата на моите пръсти аз знам какви са Боговете на пипане. Обаче в тези самотракийски Мистерии е имало място друго изкуство на осезаване на Боговете. То се заключавало в следното: Когато магът-жрец произнасял словата в жертвения дим, правейки така, че думите да звучат по време на говора, докато издиша, той е имал в изходящото дихание чувство, което човек усеща, когато протяга опипваща ръка. Както когато с краищата на пръстите се опипват различни материи и при докосване знаем, че това е кадифе, а онова - коприна, козина на котка или човешка кожа, така самотракийският магически свещеник усещал по отношение на издишвания въздух; и той усещал издиханието, което изпускал в жертвения дим, като продължение на нещо, което произлизало от него самия: той усещал издиханието като някакъв орган на осезание, който отивал към дима. Той усещал дима.
към текста >>
Това, което се случвало пред тях, не било нито ед
нос
транно натуралистично, нито ед
нос
транно морално.
Виждате ли, съвсем не само природни явления и същества във външния свят са се показвали на учениците в древните времена.
Това, което се случвало пред тях, не било нито едностранно натуралистично, нито едностранно морално.
То е било нещо, в което морал и природа се сливали в едно. Тайната на самотракийския свят била, че ученикът опосредствано е получавал съзнанието: природата е Дух, Духът е природа.
към текста >>
И както днес не можем да кажем, засаждайки семена в земята, че тези семена са израснали от Земята, така невъзможно е било тогава, гледайки повърх
нос
тта на Земята и медната руда в Земята, да кажат: тази медна руда е съставна част на Земята.
От тези времена, намерили последен отзвук в самотракийската служба на Кабирите, произтича прозрението, което свързва земните субстанции с цялото Небе. В древните времена при вида на червено-кафяв минерал с блясък на мед, при вида на нашата сегашна мед, не са казвали каквото се казва днес: това е мед, съставна част от Земята, защото тогава не са могли да мислят така. За древните медта е била не съставна част от Земята, а действие на Венера в Земята, което изразявало себе си навсякъде като мед. Земята има такива скални породи, като пясъчниците, съдържащи варовик, за да може да възприема в недрата си това, което Небето присажда на Земята.
И както днес не можем да кажем, засаждайки семена в земята, че тези семена са израснали от Земята, така невъзможно е било тогава, гледайки повърхността на Земята и медната руда в Земята, да кажат: тази медна руда е съставна част на Земята.
Би трябвало да се каже: Земята с нейния пясъчник и други скални породи е почва; металното, което се съдържа в нея, е посадено в нея от някоя планета. Това семе е посадено в Земята от планета. Всичко това, което по този начин е било на Земята, са виждали като импулсирано в Земята от Небето.
към текста >>
Тогава погледът блуждаел над Земята; но в същото време, когато виждали субстанциите, вдигали поглед към небето и в небето виждали същ
нос
тта на субстанциите.
Когато днес имаме пред себе си Земята и изучаваме субстанциите й - вижте коя да е книга по минералогия или по геология, - тогава всичко се описва така, както се описва Земята. В древната наука не е било така.
Тогава погледът блуждаел над Земята; но в същото време, когато виждали субстанциите, вдигали поглед към небето и в небето виждали същността на субстанциите.
Само видимо лежат медта, цинкът и оловото в Земята. В действителност те са семена, които са били посадени в земното битие от небето по време на древното слънчево и лунно време.
към текста >>
В действител
нос
т те са семена, които са били посадени в земното битие от небето по време на древното слънчево и лунно време.
Когато днес имаме пред себе си Земята и изучаваме субстанциите й - вижте коя да е книга по минералогия или по геология, - тогава всичко се описва така, както се описва Земята. В древната наука не е било така. Тогава погледът блуждаел над Земята; но в същото време, когато виждали субстанциите, вдигали поглед към небето и в небето виждали същността на субстанциите. Само видимо лежат медта, цинкът и оловото в Земята.
В действителност те са семена, които са били посадени в земното битие от небето по време на древното слънчево и лунно време.
към текста >>
В отзвуците от древните времена на Мистериите от Самотраки, желаейки да опишат металите в Земята или другите й субстанции, като например сяра или фосфор, описвали, собствено, небето, така, както описват растението, когато искат да опишат същ
нос
тта на семето.
Човечеството, по тяхно убеждение, се е спуснало не веднага от небето на Земята, а напротив, имало е промеждутъчен стадий в развитието през древните времена.
В отзвуците от древните времена на Мистериите от Самотраки, желаейки да опишат металите в Земята или другите й субстанции, като например сяра или фосфор, описвали, собствено, небето, така, както описват растението, когато искат да опишат същността на семето.
Защото имайки пред себе си семенце, е невъзможно да научим същността му без познание за растението. Какво бихте направили със семе, ако не знаете как изглежда растението? Какво искате да направите с медта, намираща се в Земята - казвали древните, - ако не знаете как изглежда Венера духовно-душевно-телесно там горе, на небето?
към текста >>
Защото имайки пред себе си семенце, е невъзможно да научим същ
нос
тта му без познание за растението.
Човечеството, по тяхно убеждение, се е спуснало не веднага от небето на Земята, а напротив, имало е промеждутъчен стадий в развитието през древните времена. В отзвуците от древните времена на Мистериите от Самотраки, желаейки да опишат металите в Земята или другите й субстанции, като например сяра или фосфор, описвали, собствено, небето, така, както описват растението, когато искат да опишат същността на семето.
Защото имайки пред себе си семенце, е невъзможно да научим същността му без познание за растението.
Какво бихте направили със семе, ако не знаете как изглежда растението? Какво искате да направите с медта, намираща се в Земята - казвали древните, - ако не знаете как изглежда Венера духовно-душевно-телесно там горе, на небето?
към текста >>
И от познание за небето постепенно, може да се каже, се образувало познание за въртенето на планетите, познание за атмосферата, в което вече не се разказвало, когато наблюдавали земното, за това какво са били звездите в своята същ
нос
т, а при наблюдение на съществото на земята се казвало: там вътре живее, първо, това, което виждаме в твърдото на Земята; после там вътре живее това, което виждаме в склонната към формата на капката теч
нос
т; вътре още живее това, което се стреми към разпространение във всички страни, което е въздухообразно, което в човешкия организъм например живее в дишането и речта.
И от познание за небето постепенно, може да се каже, се образувало познание за въртенето на планетите, познание за атмосферата, в което вече не се разказвало, когато наблюдавали земното, за това какво са били звездите в своята същност, а при наблюдение на съществото на земята се казвало: там вътре живее, първо, това, което виждаме в твърдото на Земята; после там вътре живее това, което виждаме в склонната към формата на капката течност; вътре още живее това, което се стреми към разпространение във всички страни, което е въздухообразно, което в човешкия организъм например живее в дишането и речта.
И накрая, там вътре живее огненото, което се е разтворило в отделните същества по такъв начин, че от разкъсаните, разпръснати части може да възникне новото. Елементите живеят във всяко земно образувание.
към текста >>
Както преди, в древните Мистерии, хората са виждали в солите нещо старомодно космическо, формирано обаче в земни условия, което Майката-Земя е
нос
ела срещу металите, те виждали меркуриевото във всичко това, което, изхождайки от Вселената, е трябвало да стане метал.
Както преди, в древните Мистерии, хората са виждали в солите нещо старомодно космическо, формирано обаче в земни условия, което Майката-Земя е носела срещу металите, те виждали меркуриевото във всичко това, което, изхождайки от Вселената, е трябвало да стане метал.
към текста >>
В древните времена е било така, че като са говорели по такъв начин за земното, са говорели в действител
нос
т за небесното.
Какво са казвали древните и какво са казвали средновековните алхимици за този сегашен живак? Те са казвали: медта, оловото, желязото, калаят са добри метали, които са прогресирали съгласно предопределението си; живакът е Луцифер сред металите, защото той е спрял на предната степен на формиране.
В древните времена е било така, че като са говорели по такъв начин за земното, са говорели в действителност за небесното.
към текста >>
Той изчислява звездната величина, движението, отдалече
нос
тта на небесните светила и така нататък.
С това започва време, за което вече говорих, когато обсъждахме Хибернийските Мистерии: започва време, когато човек обхваща Земята със своето познание, а небето се превръща за него в математика.
Той изчислява звездната величина, движението, отдалечеността на небесните светила и така нататък.
Небето се превръща в абстракция.
към текста >>
И по такъв начин оттогава не съществувала възмож
нос
т за човека да получи и внесе спиритуално-духовното в понятийно-идейното.
Но не само небето се превърнало в абстракция. Защото отражение на небето в живия човек е неговата глава. И което човек може да разбера за небето, това живее в главата му. Ако човек познава за небето само математиката, тоест логическото, абстрактното, така и в неговата глава живеело само логическо-абстрактното, понятийно-идейното.
И по такъв начин оттогава не съществувала възможност за човека да получи и внесе спиритуално-духовното в понятийно-идейното.
А там, където търсели Духа, започнала великата борба между това, което човек е можел да достигне с идейното съдържание на главата си, на мозъка си, и това, което Боговете са искали да му разкрият за небето. По най-велик, най-гигантски начин се водела тази борба в истинските форми на това, което се нарича розенкройцерски Мистерии на средновековието.
към текста >>
Но с това ти губиш живото същество на своята човеч
нос
т.
Тук безсилието на съвременния човек се усещало като подготовка за действителното знание. Защото това е било вече нещо, което е могло да се усеща като нещо могъщо именно в кръговете на истинското розенкройцерско посвещение. Могъществото било в това, че за ученика не абстрактно, а вътрешно живо ставало ясно следното: ти, съвременен човече, можеш да проникнеш само в света на понятията.
Но с това ти губиш живото същество на своята човечност.
към текста >>
4.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Същ
нос
тта на Мистериите от различните времена е била разпространена в различни места на Земята в различни форми, - казах вчера.
Същността на Мистериите от различните времена е била разпространена в различни места на Земята в различни форми, - казах вчера.
Всяка местност в съответствие с населението и условията й, които характеризират тази област на Земята, имала особени форми на Мистериите. Но дошло време, имащо невероятно голямо значение за цялата същност на Мистериите. Това е времето, което настъпило в развитието няколко столетия след основаването на християнството.
към текста >>
Всяка мест
нос
т в съответствие с населението и условията й, които характеризират тази област на Земята, имала особени форми на Мистериите.
Същността на Мистериите от различните времена е била разпространена в различни места на Земята в различни форми, - казах вчера.
Всяка местност в съответствие с населението и условията й, които характеризират тази област на Земята, имала особени форми на Мистериите.
Но дошло време, имащо невероятно голямо значение за цялата същност на Мистериите. Това е времето, което настъпило в развитието няколко столетия след основаването на християнството.
към текста >>
Но дошло време, имащо невероятно голямо значение за цялата същ
нос
т на Мистериите.
Същността на Мистериите от различните времена е била разпространена в различни места на Земята в различни форми, - казах вчера. Всяка местност в съответствие с населението и условията й, които характеризират тази област на Земята, имала особени форми на Мистериите.
Но дошло време, имащо невероятно голямо значение за цялата същност на Мистериите.
Това е времето, което настъпило в развитието няколко столетия след основаването на християнството.
към текста >>
Мистериите, предшествали Мистерията на Голгота и постигнали в нея връхна точка, са имали една особе
нос
т при въздействието си върху сетивата.
Мистериите, предшествали Мистерията на Голгота и постигнали в нея връхна точка, са имали една особеност при въздействието си върху сетивата.
В тях е имало много трагичност. Който достигал посвещение в Мистериите, е трябвало да преживее много страдание и болка. Често съм говорил за това. Обаче като цяло можем да кажем, че до Мистерията на Голгота този, който е трябвало да премине през Посвещение и който е знаел, че при подготовката е трябвало да мине през разнообразни страдания и болка и да преживее трагическото, все пак си казвал: Ще премина през целия огън на света, защото това все пак води в светлата област на Духа, в която се вижда това, което в обикновеното човешко съзнание на Земята в определената епоха може само да се предчувства. И така, по същество това е била мъка, но мъка, която едновременно е била радостна, която обхващала този, който търсел пътя към старите Мистерии - разбира се, това е била сериозна радост, дълбока радост, възвишена радост, но все пак радост.
към текста >>
В тях е имало много трагич
нос
т.
Мистериите, предшествали Мистерията на Голгота и постигнали в нея връхна точка, са имали една особеност при въздействието си върху сетивата.
В тях е имало много трагичност.
Който достигал посвещение в Мистериите, е трябвало да преживее много страдание и болка. Често съм говорил за това. Обаче като цяло можем да кажем, че до Мистерията на Голгота този, който е трябвало да премине през Посвещение и който е знаел, че при подготовката е трябвало да мине през разнообразни страдания и болка и да преживее трагическото, все пак си казвал: Ще премина през целия огън на света, защото това все пак води в светлата област на Духа, в която се вижда това, което в обикновеното човешко съзнание на Земята в определената епоха може само да се предчувства. И така, по същество това е била мъка, но мъка, която едновременно е била радостна, която обхващала този, който търсел пътя към старите Мистерии - разбира се, това е била сериозна радост, дълбока радост, възвишена радост, но все пак радост.
към текста >>
Защото е истина това, че като надникнем в древните Мистерии чрез Акаша-хрониката, ние намираме радостни лица, задълбочени, но всъщ
нос
т все пак радостни лица.
После настъпило преходно време - в лекциите, които ще прочета в следващите дни[1], ще охарактеризирам тези неща от историческа гледна точка, - настъпил преходен период, който, в края на краищата, довел до четиринадесетото, петнадесетото столетие, когато, както знаете, започнала новата епоха на човешкото развитие. Преминало преходното време. След това дошло това, което придало съвсем друго настроение в началната точка на пътя за този, който търсел познание за висшите светове.
Защото е истина това, че като надникнем в древните Мистерии чрез Акаша-хрониката, ние намираме радостни лица, задълбочени, но всъщност все пак радостни лица.
И ако се опише сцената, която може да се извлече от Акаша-хрониката - например, сцена от Самотракийските Мистерии на Кабирите, - би трябвало да кажем: личностите, които влизали във вътрешността на храмовете на Кабирите, имали многозначителни, задълбочени лица, но имали в себе си и нещо радостно.
към текста >>
И ако се опише сцената, която може да се извлече от Акаша-хрониката - например, сцена от Самотракийските Мистерии на Кабирите, - би трябвало да кажем: лич
нос
тите, които влизали във вътреш
нос
тта на храмовете на Кабирите, имали многозначителни, задълбочени лица, но имали в себе си и нещо радостно.
После настъпило преходно време - в лекциите, които ще прочета в следващите дни[1], ще охарактеризирам тези неща от историческа гледна точка, - настъпил преходен период, който, в края на краищата, довел до четиринадесетото, петнадесетото столетие, когато, както знаете, започнала новата епоха на човешкото развитие. Преминало преходното време. След това дошло това, което придало съвсем друго настроение в началната точка на пътя за този, който търсел познание за висшите светове. Защото е истина това, че като надникнем в древните Мистерии чрез Акаша-хрониката, ние намираме радостни лица, задълбочени, но всъщност все пак радостни лица.
И ако се опише сцената, която може да се извлече от Акаша-хрониката - например, сцена от Самотракийските Мистерии на Кабирите, - би трябвало да кажем: личностите, които влизали във вътрешността на храмовете на Кабирите, имали многозначителни, задълбочени лица, но имали в себе си и нещо радостно.
към текста >>
И после дошло това, което често се обозначава като розенкройцерската същ
нос
т на Средновековието.
После настъпил преходният период. След това дошло това, което не е имало собствен храм, но все пак е имало някакъв морален кодекс, както е било в древните Мистерии.
И после дошло това, което често се обозначава като розенкройцерската същност на Средновековието.
към текста >>
Ако обаче по начина, по който охарактеризирах античните Мистерии, охарактеризирам учениците в Мистериите на Розенкройцерството, би трябвало да кажем: най-значителните от тези лич
нос
ти, които в Средновековието вървели към познанието, към изследване на духовния свят, имали не радостни, а наистина дълбоко трагични лица.
Ако обаче по начина, по който охарактеризирах античните Мистерии, охарактеризирам учениците в Мистериите на Розенкройцерството, би трябвало да кажем: най-значителните от тези личности, които в Средновековието вървели към познанието, към изследване на духовния свят, имали не радостни, а наистина дълбоко трагични лица.
Това е толкова истинно, че можем даже да кажем: тези, които не са имали дълбоко трагични лица, определено не са били хора, верни на този стремеж. Разбира се, те са имали всички основания за това, да имат тези трагични лица.
към текста >>
Бих искал да направя нагледен начина, по който хората, стремящи се към познание - в периода, който после достигнал връхна точка в розенкройцерството от четиринадесети и петнадесети век, - е трябвало да се намират в различно отношение към тайните на природата и духа, от това, което е имало място в древ
нос
тта, в древните Мистерии.
Бих искал да направя нагледен начина, по който хората, стремящи се към познание - в периода, който после достигнал връхна точка в розенкройцерството от четиринадесети и петнадесети век, - е трябвало да се намират в различно отношение към тайните на природата и духа, от това, което е имало място в древността, в древните Мистерии.
към текста >>
Повърх
нос
тта на Земята за древния човек е била също такава кожа на Божествено-земното същество, както кожата на човека е кожа на одушевеното човешко същество за днешния човек.
Още вчера ви обърнах внимание на следното: природните явления, природните процеси за древния човек са били непосредствено божествени явления. Така, както на никого няма да му хрумне да разглежда движението на човешките очи само по себе си, а не като израз на душевно-духовно-телесното в човека, толкова малко и на древния човек му хрумвало да разглежда кое да е природно явление като отделно, само по себе си. Той го разглеждал като израз на Бога, който се откривал в природните явления.
Повърхността на Земята за древния човек е била също такава кожа на Божествено-земното същество, както кожата на човека е кожа на одушевеното човешко същество за днешния човек.
Съвсем не се разбира каква е била душевността на древния човек, ако не се знае, че той е говорил по начина, за който вчера споменах: за Земята - като за тяло на Бога, а по отношение на другите планети от нашата планетарна система - като за братя и сестри.
към текста >>
Съвсем не се разбира каква е била душев
нос
тта на древния човек, ако не се знае, че той е говорил по начина, за който вчера споменах: за Земята - като за тяло на Бога, а по отношение на другите планети от нашата планетарна система - като за братя и сестри.
Още вчера ви обърнах внимание на следното: природните явления, природните процеси за древния човек са били непосредствено божествени явления. Така, както на никого няма да му хрумне да разглежда движението на човешките очи само по себе си, а не като израз на душевно-духовно-телесното в човека, толкова малко и на древния човек му хрумвало да разглежда кое да е природно явление като отделно, само по себе си. Той го разглеждал като израз на Бога, който се откривал в природните явления. Повърхността на Земята за древния човек е била също такава кожа на Божествено-земното същество, както кожата на човека е кожа на одушевеното човешко същество за днешния човек.
Съвсем не се разбира каква е била душевността на древния човек, ако не се знае, че той е говорил по начина, за който вчера споменах: за Земята - като за тяло на Бога, а по отношение на другите планети от нашата планетарна система - като за братя и сестри.
към текста >>
Той казвал: оксаловата киселина се съдържа преди всичко в детелината; но оксалова киселина в определени дози се съдържа и в целия човешки организъм, а най-вече в хра
нос
милателния тракт, черния дроб и далака.
Това не е било така при средновековния човек до XIII, XIV век; този човек е гледал едновременно от две гледни точки.
Той казвал: оксаловата киселина се съдържа преди всичко в детелината; но оксалова киселина в определени дози се съдържа и в целия човешки организъм, а най-вече в храносмилателния тракт, черния дроб и далака.
Така че, ако вземем човешкия организъм и именно частта, където се намира храносмилателният трак, тук би трябвало да се съобразяваме с процесите, които са под влияние на оксаловата киселина.
към текста >>
Така че, ако вземем човешкия организъм и именно частта, където се намира хра
нос
милателният трак, тук би трябвало да се съобразяваме с процесите, които са под влияние на оксаловата киселина.
Това не е било така при средновековния човек до XIII, XIV век; този човек е гледал едновременно от две гледни точки. Той казвал: оксаловата киселина се съдържа преди всичко в детелината; но оксалова киселина в определени дози се съдържа и в целия човешки организъм, а най-вече в храносмилателния тракт, черния дроб и далака.
Така че, ако вземем човешкия организъм и именно частта, където се намира храносмилателният трак, тук би трябвало да се съобразяваме с процесите, които са под влияние на оксаловата киселина.
към текста >>
Можете да разгледате и това (ретортата с подгрятата смес от глицерин и оксалова киселина) като човешки хра
нос
милателен тракт; тук, откъдето изтича мравчената киселина - като дробове, а ето тук - като издишвания от дробовете въздух, съдържащ въглената киселина.
Обаче върху тази оксалова киселина, намираща се в долната част на човешкото вътрешно тяло и имаща там своето предназначение, човешкият организъм произвежда същото въздействие, както в ретортата чрез глицерина. Тук има място въздействието на глицерина. И помислете за нещо забележително: под влияние на глицерина в дробовете и вдишвания въздух става процес на превръщане на оксаловата киселина в мравчена киселина. Човек издиша въглена киселина, която излиза ето тук (вж. рис.). С издишания въздух тя се отделя навън; с това вие отделяте въглената киселина.
Можете да разгледате и това (ретортата с подгрятата смес от глицерин и оксалова киселина) като човешки храносмилателен тракт; тук, откъдето изтича мравчената киселина - като дробове, а ето тук - като издишвания от дробовете въздух, съдържащ въглената киселина.
към текста >>
Вярно е обаче, че ако човек не би имал в хра
нос
милателния си тракт оксалова киселина, той въобще не би могъл да живее, тоест неговото етерно тяло не би имало никаква основа в неговия организъм.
Но все пак човекът не е реторта. Ретортата показва само мъртвия образ на това, което в човека става жизнено и осезаемо.
Вярно е обаче, че ако човек не би имал в храносмилателния си тракт оксалова киселина, той въобще не би могъл да живее, тоест неговото етерно тяло не би имало никаква основа в неговия организъм.
Ако човек не превръщаше оксаловата киселина в мравчена, неговото астрално тяло не би имало никаква основа в организма му. Човек употребява за своето етерно тяло оксалова киселина, а за своето астрално тяло - мравчена киселина. И той се нуждае не толкова от тези субстанции, а от работата, от дейността във вътрешното тяло, която се състои в това, което има място в процеса на оксаловата киселина и в процеса на мравчената киселина. Това, разбира се, е нещо, което днешната физиология все още трябва да достигне - сега още не може да говори по този начин, защото тя говори за това, което става в човека така, като че това са външни процеси.
към текста >>
И той се нуждае не толкова от тези субстанции, а от работата, от дей
нос
тта във вътрешното тяло, която се състои в това, което има място в процеса на оксаловата киселина и в процеса на мравчената киселина.
Но все пак човекът не е реторта. Ретортата показва само мъртвия образ на това, което в човека става жизнено и осезаемо. Вярно е обаче, че ако човек не би имал в храносмилателния си тракт оксалова киселина, той въобще не би могъл да живее, тоест неговото етерно тяло не би имало никаква основа в неговия организъм. Ако човек не превръщаше оксаловата киселина в мравчена, неговото астрално тяло не би имало никаква основа в организма му. Човек употребява за своето етерно тяло оксалова киселина, а за своето астрално тяло - мравчена киселина.
И той се нуждае не толкова от тези субстанции, а от работата, от дейността във вътрешното тяло, която се състои в това, което има място в процеса на оксаловата киселина и в процеса на мравчената киселина.
Това, разбира се, е нещо, което днешната физиология все още трябва да достигне - сега още не може да говори по този начин, защото тя говори за това, което става в човека така, като че това са външни процеси.
към текста >>
Разбира се - изразявайки се радикално, - оксаловата киселина се намира в детелината, но в действител
нос
т оксаловата киселина е разпространена навсякъде в растител
нос
тта, макар понякога и в хомеопатични дози, но тя се намира навсякъде.
Вторият въпрос бил такъв: как протича този процес навън, във великата природа? Ето така, по отношение на процеса, който избрах в качеството на пример, тогавашният естествоизпитател би казал: Аз обръщам поглед към външното на Земята, където се разстила светът на растенията.
Разбира се - изразявайки се радикално, - оксаловата киселина се намира в детелината, но в действителност оксаловата киселина е разпространена навсякъде в растителността, макар понякога и в хомеопатични дози, но тя се намира навсякъде.
В същото време навсякъде има следи, дори понякога и хомеопатични следи от това, което например насекоми от вида на мравките произвежда от оксаловата киселина в съвременните дървета. Тази армия от насекоми, която понякога така досажда на човека, превръща това, което е разпространено като оксалова киселина по ливади и поляни, в цялата растителна покривка на Земята, в мравчена киселина. Фактически ние вдишваме мравчената киселина - макар и в малки дози - постоянно от въздуха, където тя се намира благодарение на работата на насекомите над растенията, посредством която оксаловата киселина в растенията се превръща в мравчена киселина.
към текста >>
Обаче в живота и дей
нос
тта в природата също го има този процес на превръщане.
Средновековният естествоизпитател казвал така: в човека съществува процес на превръщане на оксаловата киселина в мравчена.
Обаче в живота и дейността в природата също го има този процес на превръщане.
към текста >>
С това ви охарактеризирах прехода от духа на древните Мистерии към това, което после станало същ
нос
т на Мистериите в Средновековието.
С това ви охарактеризирах прехода от духа на древните Мистерии към това, което после станало същност на Мистериите в Средновековието.
Виждате ли, нещо от древните Мистерии традиционно се съхранило също и в съществото на Мистериите от Средновековието. Но това, което било величието даже на късните Мистерии от Самотраки или Хиберния, вече е било невъзможно да бъде достигнато в Средновековието.
към текста >>
Затова трябва да се премине път на познание, водещ човека до способ
нос
тта да разбира космическите Интелигенции.
Хората, които са били посветени в древните Мистерии, на вашия въпрос би ли могло чрез изследване, чрез размишление да се стигне до астрологията, биха отговорили: ти можеш да стигнеш до астрологията чрез размишление, чрез емпирическо изследване дотолкова, доколкото можеш да узнаеш чрез емпирическо изследване и размишление тайните на човека, ако той сам не ти ги разкаже. Да допуснем, че съществува нещо, което го знае само един човек, което не знае никой, освен този човек; и някой започва да гради предположения, да прави експерименти, за да узнае какво знае този човек или мисли за това, което този човек знае - това би било абсурдно, нали? Обаче намерението да се узнае какво да е за астрологичните неща посредством размишление или посредством експериментиране, или благодарение на наблюдение, древният човек би намерил толкова абсурдно, както днешният човек намира за абсурдно, когато искат да изследват това, което може да се узнае само тогава, когато човек сам разкаже за него. Защото древните хора са знаели: тайните на звездните светове ги знаят само Боговете, или, както по-късно са ги наричали, космически Интелигенции. Тези космически Интелигенции знаят тайните на звездните светове и само те могат да ги съобщят на човека.
Затова трябва да се премине път на познание, водещ човека до способността да разбира космическите Интелигенции.
към текста >>
Истинската, правдива астрология се основава на възмож
нос
тта да се разбират космическите Интелигенции.
Истинската, правдива астрология се основава на възможността да се разбират космическите Интелигенции.
А истинската алхимия? Истинската алхимия се основава не на такова изследване, каквото прави днешният химик, експериментирайки и размишлявайки, а на това, че могат да възприемат в природните процеси природните духове, общувайки с тях; природните духове говорят на човека, как протичат явленията и какво всъщност става тук. Астрологията на древните времена не е била мъдруване и изследване чрез наблюдение, а общуване с космическите Интелигенции. Алхимията в древните времена не е била изследване чрез наблюдение, не просто размишляване, а общуване с природните духове. Това на първо място трябва да се знае.
към текста >>
Истинската алхимия се основава не на такова изследване, каквото прави днешният химик, експериментирайки и размишлявайки, а на това, че могат да възприемат в природните процеси природните духове, общувайки с тях; природните духове говорят на човека, как протичат явленията и какво всъщ
нос
т става тук.
Истинската, правдива астрология се основава на възможността да се разбират космическите Интелигенции. А истинската алхимия?
Истинската алхимия се основава не на такова изследване, каквото прави днешният химик, експериментирайки и размишлявайки, а на това, че могат да възприемат в природните процеси природните духове, общувайки с тях; природните духове говорят на човека, как протичат явленията и какво всъщност става тук.
Астрологията на древните времена не е била мъдруване и изследване чрез наблюдение, а общуване с космическите Интелигенции. Алхимията в древните времена не е била изследване чрез наблюдение, не просто размишляване, а общуване с природните духове. Това на първо място трябва да се знае. Ако бихме отишли при древния египтянин или древния халдеец, той би казал: Аз имам своята обсерватория, за да беседвам очи в очи с космическите Интелигенции чрез моите инструменти и благодарение на това, което излиза от моя дух с помощта на моите инструменти. Този, който в качеството си на благочестив естествоизпитател в Средновековието се приближавал до ретортата и в нея, от една страна, е изследвал вътрешната същност на човека, а от друга, тъкането и същността на великата природа - този средновековен естествоизпитател казвал: Аз експериментирам, защото посредством експеримента с мен говорят духовете на природата.
към текста >>
Този, който в качеството си на благочестив естествоизпитател в Средновековието се приближавал до ретортата и в нея, от една страна, е изследвал вътрешната същ
нос
т на човека, а от друга, тъкането и същ
нос
тта на великата природа - този средновековен естествоизпитател казвал: Аз експериментирам, защото посредством експеримента с мен говорят духовете на природата.
Истинската алхимия се основава не на такова изследване, каквото прави днешният химик, експериментирайки и размишлявайки, а на това, че могат да възприемат в природните процеси природните духове, общувайки с тях; природните духове говорят на човека, как протичат явленията и какво всъщност става тук. Астрологията на древните времена не е била мъдруване и изследване чрез наблюдение, а общуване с космическите Интелигенции. Алхимията в древните времена не е била изследване чрез наблюдение, не просто размишляване, а общуване с природните духове. Това на първо място трябва да се знае. Ако бихме отишли при древния египтянин или древния халдеец, той би казал: Аз имам своята обсерватория, за да беседвам очи в очи с космическите Интелигенции чрез моите инструменти и благодарение на това, което излиза от моя дух с помощта на моите инструменти.
Този, който в качеството си на благочестив естествоизпитател в Средновековието се приближавал до ретортата и в нея, от една страна, е изследвал вътрешната същност на човека, а от друга, тъкането и същността на великата природа - този средновековен естествоизпитател казвал: Аз експериментирам, защото посредством експеримента с мен говорят духовете на природата.
Алхимик е бил този, който предизвиквал духовете на природата. Всичко, което по-късно се разглеждало като алхимия, е декадентски продукт. Всичко, което в древните времена е било астрология, е резултат от общуването с космическите Интелигенции.
към текста >>
Но когато след това духовно се вгледаме в тези розенкройцерски Мистерии, навсякъде намираме, бих казал, старата, сериозна и дълбоко трагична лич
нос
т, която по-късно става Фауст, именно Гьотевият Фауст.
И когато се вглеждаме в това, което е било в Средновековието, можем да кажем, че през XIV или даже все още през XV столетие е имало истинска розенкройцерска алхимическа лаборатория и ние намираме вътре в нея инструменти, които дори сравнително приличат на днешните инструменти; най-малкото по днешните инструменти можем да получим представа за това, какви са били инструментите на тогавашното време.
Но когато след това духовно се вгледаме в тези розенкройцерски Мистерии, навсякъде намираме, бих казал, старата, сериозна и дълбоко трагична личност, която по-късно става Фауст, именно Гьотевият Фауст.
И по отношение на този, който в розенкройцерската лаборатория стои като изследовател с основателно дълбоко трагично лице, който вече не се справя с живота, по отношение на него Гьотевият Фауст е нещо подобно - както вчера радикално се изразих, - така, както образът на Аполон Белведерски е подобен на Аполон, образувал се от кълбящия се жертвен дим на олтара на Кабирите. Говорейки по същество, вглеждайки се в алхимичните лаборатории от осми, девети, десети, единадесети, дванадесети, тринадесети век, се вглеждаме в дълбока трагика. И тази трагика на Средновековието, тази трагика именно на най-сериозни хора, не е отразена истински в нито една от историческите книги, защото там не умеят да гледат във вътрешното на душата.
към текста >>
Той по някакъв начин е отслабнал в способ
нос
тта си да превръща оксаловата киселина в мравчена киселина.
Да допуснем, че човек с такъв мироглед е имал за задача да препоръча лечение. Имал е пред себе си някакъв човек. Един и същ външен комплекс симптоми може да намери израз в разнообразни болезнени състояния и причини за болести. Но с методите, които този човек е прилагал - не казвам, че днес те биха могли да бъдат такива, каквито са били в Средновековието, днес, разбира се, те би трябвало да бъдат други, - е можел да каже: ако се проявява точно определен комплекс симптоми, значи човекът не е в състояние да превърне достатъчно оксалова киселина в мравчена.
Той по някакъв начин е отслабнал в способността си да превръща оксаловата киселина в мравчена киселина.
На него може да му се помогне, ако по някакъв начин му се даде мравчена киселина, така че да му помогне външно, когато сам той не може да си изработи мравчената киселина.
към текста >>
Представете си пред вас двама-трима човека, при които е диаг
нос
тицирана неспособ
нос
т за изработване на мравчена киселина; вие им давате мравчена киселина и това им помага.
Представете си пред вас двама-трима човека, при които е диагностицирана неспособност за изработване на мравчена киселина; вие им давате мравчена киселина и това им помага.
След това при вас идва човек, който има нещо аналогично. Вие му давате мравчена киселина, но тя съвсем не му помага. Обаче в мига, когато му дадете оксалова киселина, тя тутакси му помага. Защо? Ами защото недостигът на сили се намира на друго място, там, където оксаловата киселина би трябвало да се превърне в мравчена киселина. В този случай някой, мислещ в традицията на тези средновековни изследователи, би казал: при определени обстоятелства човешкият организъм, когато при дадени предпоставки просто му се даде мравчена киселина, казва: Аз насочвам това не към дробовете, за да постъпи в дихателния въздух и в циркулацията, а към съвсем друго място на заболяване - в сферата на оксаловата киселина.
към текста >>
Да, скъпи мои приятели, оттогава, когато и духовете на природата се оттеглили от човешкото познание, оттогава, когато нещата от природата и природните явления се превърнали в тези абстракции, каквито са за днешния физик и химик, оттогава повече не възниква тази трагич
нос
т, която е съществувала в Средновековието.
Да, скъпи мои приятели, оттогава, когато и духовете на природата се оттеглили от човешкото познание, оттогава, когато нещата от природата и природните явления се превърнали в тези абстракции, каквито са за днешния физик и химик, оттогава повече не възниква тази трагичност, която е съществувала в Средновековието.
Защото общуването с природните духове било такова, че стигало колкото да пробуди тъга по космическите Интелигенции, до които стигали древните хора. А с това, което тогава се прилагало като средство за познание, не е можело повече да се намери пътят към космическите Интелигенции; можело е да се намери само пътят към природните духове. И в същото време, когато са възприемали природните духове, са навлизали в познанието на тези духове и много трагично са възприемали факта, че е било невъзможно да се приближат до космическите Интелигенции, които инспирират самите природни духове. Възприемали това, което знаят тези природни духове, обаче било невъзможно да проникнат чрез тях до космическите Интелигенции. Такова е било настроението.
към текста >>
По същество обстоятелството, че у средновековните алхимици е останало познанието от природните духове и е било изгубено познанието на космическите Интелигенции - това е и била причината за тази трагич
нос
т.
По същество обстоятелството, че у средновековните алхимици е останало познанието от природните духове и е било изгубено познанието на космическите Интелигенции - това е и била причината за тази трагичност.
Това е и била причината средновековният естествоизпитател вече да не може да достигне до пълното познание за човека. Но той все още е предчувствал къде се намира това пълно познание за човека.
към текста >>
И следва да кажем: това е своего рода реминисценция за чувствата, които е изпитвал някой лаборант в Средновековието, когато Гьотевият Фауст казва: «И ето ме, безумец клет, тъй умен, както по-напред... » - защото всъщ
нос
т учението се е давало на лабораторните изследователи от природните духове, до които те са прониквали.
И следва да кажем: това е своего рода реминисценция за чувствата, които е изпитвал някой лаборант в Средновековието, когато Гьотевият Фауст казва: «И ето ме, безумец клет, тъй умен, както по-напред... » - защото всъщност учението се е давало на лабораторните изследователи от природните духове, до които те са прониквали.
Но тези природни духове на са давали никакво истинско познание на душата.
към текста >>
Тези изследователи определено са знаели за повтарящите се земни животи, но природните духове, с които са контактували, са имали тази особе
нос
т, че те са говорели охотно за всевъзможни неща по отношение на субстанциите и за ставащото в света, обаче никога нищо не са говорили за повтарящите се земни животи; те съвсем не са се интересували от повтарящите се земни животи.
Днес много в традициите е изгубено, но то трябва отново да бъде намерено.
Тези изследователи определено са знаели за повтарящите се земни животи, но природните духове, с които са контактували, са имали тази особеност, че те са говорели охотно за всевъзможни неща по отношение на субстанциите и за ставащото в света, обаче никога нищо не са говорили за повтарящите се земни животи; те съвсем не са се интересували от повтарящите се земни животи.
към текста >>
Искаме да погледнем към този своеобразен облик на розенкройцерския изследовател, стоящ в ранно-средновековната лаборатория, с неговото сериозно, често дълбоко замислено, но печално лице, без всякакъв разсъдъчен скепсис, но с дълбока неувере
нос
т на душата, без всякаква парализа на волята, но със съзнанието:
Скъпи мои приятели, поставих пред вашите души някои от мислите, които са определяли основното трагично настроение на средновековните изследователи.
Искаме да погледнем към този своеобразен облик на розенкройцерския изследовател, стоящ в ранно-средновековната лаборатория, с неговото сериозно, често дълбоко замислено, но печално лице, без всякакъв разсъдъчен скепсис, но с дълбока неувереност на душата, без всякаква парализа на волята, но със съзнанието:
към текста >>
5.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Днес ще запълним последната от нашите лекции с нещо, което донякъде ще обобщи същ
нос
тта на Мистериите, описана от мен пред вас по отношение на една или друга област на Земята, показвайки тази същ
нос
т, най-малкото от определена гледна точка, в образа, който е приет в средновековието, примерно от десети до петнадесети век.
Днес ще запълним последната от нашите лекции с нещо, което донякъде ще обобщи същността на Мистериите, описана от мен пред вас по отношение на една или друга област на Земята, показвайки тази същност, най-малкото от определена гледна точка, в образа, който е приет в средновековието, примерно от десети до петнадесети век.
към текста >>
Често това, което тогава е било духовен стремеж, го обозначават като розенкройцерска същ
нос
т на Мистериите.
Говоря за този отрязък от време не защото той е затворен в себе си, а защото в определена степен можем да се възползваме от него, за да покажем какво състояние е приел тогава човешкият душевен стремеж в цивилизованите страни.
Често това, което тогава е било духовен стремеж, го обозначават като розенкройцерска същност на Мистериите.
Такова обозначаване в определен смисъл е съвсем оправдано, обаче тогава зад това познание ние не трябва да търсим всякакъв вид шарлатанство, за което става дума в литературата - често без да се обръща внимание на факта, колко шарлатански са нещата, за които там се разказва, - а трябва да обърнем погледа си към дълбокия, сериозен познавателен стремеж, който има място именно в тези столетия почти във всички страни от Централна, Западна и Южна Европа. Трябва да ни е ясно, че Фауст, за когото Гьоте ни разказва, с целия му дълбок душевен устрем, с целия му сериозен стремеж, е фигура от по-късно-то време, която вече не така дълбоко се потапяла в душата, като някои изследователи, които в средновековните лаборатории - за тях исторически малко се разказва - са работели във времето между десети и петнадесети век. Вчера споменах, че именно при задълбочените изследователи от това време е преобладавала трагическата черта. Защото чувството е било особено: че трябва да се стремиш към най-висшето, към това, което е творчески дейно в човека, но че в определен смисъл не само не можеш да се стремиш към това най-висше, а че от определена гледна точка е опасно да се стремиш към това най-висше.
към текста >>
Вчера вече казах, че в алхимическите лаборатории във времето между десето и петнадесето столетие е имало място не теоретичното, повърх
нос
тно познание, а това, което е било дълбоко свързано с целия човек, с най-вътрешното сетивно-образно и жаждата за познание,
нос
ена от сетивно-образното преживяване в човека.
Вчера вече казах, че в алхимическите лаборатории във времето между десето и петнадесето столетие е имало място не теоретичното, повърхностно познание, а това, което е било дълбоко свързано с целия човек, с най-вътрешното сетивно-образно и жаждата за познание, носена от сетивно-образното преживяване в човека.
То е било нещо като сърдечно, душевно познание.
към текста >>
Разбира се, и днес много хора гледат през опушено стъкло Слънцето; обаче те не са подготвени в своята възприемателна способ
нос
т за това, впечатлението, произвеждано от Слънцето, да си представят действително по такъв начин, че душата да би го имала като особено впечатление.
Разбира се, и днес много хора гледат през опушено стъкло Слънцето; обаче те не са подготвени в своята възприемателна способност за това, впечатлението, произвеждано от Слънцето, да си представят действително по такъв начин, че душата да би го имала като особено впечатление.
За ученика в тези Мистерии впечатлението от приглушения слънчев диск - впечатление, получавано след дълги упражнения, - е било съвсем определено. И човек, който е можел да има това впечатление в качеството си на ученик на Посветените в Мистериите, никога вече не е можел да го забрави. С това впечатление ученикът е получавал нещо, което е можело да му даде по-голямо разбиране за определени неща, отколкото е имал дотогава. След като ученикът е бил подготвен, благодарение на величественото, великолепно впечатление от Слънцето, е бил воден до това, да позволи да му въздействат особените качества на субстанцията на златото. Посредством тази слънчева подготовка ученикът стигал до дълбоко разбиране на свойствата на златото.
към текста >>
Когато се проникне с поглед в тези неща, тогава с истинска болка се преживява тривиал
нос
тта, с която често днес в историческите трудове се представя причината, поради която едни или други древни мислители са съотнасяли златото към Слънцето, давали са на слънцето и златото еднакво обозначение.
Когато се проникне с поглед в тези неща, тогава с истинска болка се преживява тривиалността, с която често днес в историческите трудове се представя причината, поради която едни или други древни мислители са съотнасяли златото към Слънцето, давали са на слънцето и златото еднакво обозначение.
Именно днес вече не се знае, че знанието, до което някога са достигали, е било плод на дълги тренировки и подготовка. Бих могъл да кажа: потапянето на пронизания с душа поглед в приглушената слънчева светлина е подготвяло ученика за това, да разбира златото в Земята. Как го е разбирал той? След като е преминел тази подготовка, вниманието му се приковавало от това, че златото е невъзприемчиво към кислорода, нещо, което за организмите е жизненото дихание и към което много метали, болшинството други метали са много възприемчиви. Кислородът не въздейства и не променя златото.
към текста >>
Виждате ли, когато имаме човешкия организъм с неговите членове - Аз, астрално тяло, етерно тяло, физическо тяло, тогава можем да кажем: посредством златото Азът получава способ
нос
т да действа надолу чак до етерното тяло.
Виждате ли, когато имаме човешкия организъм с неговите членове - Аз, астрално тяло, етерно тяло, физическо тяло, тогава можем да кажем: посредством златото Азът получава способност да действа надолу чак до етерното тяло.
След това етерното тяло може да въздейства по-нататък върху физическото тяло. Но въздействието на златото е в това, че дава на мислите възможност да съхранят могъществото си чак до етерното тяло.
към текста >>
Но въздействието на златото е в това, че дава на мислите възмож
нос
т да съхранят могъществото си чак до етерното тяло.
Виждате ли, когато имаме човешкия организъм с неговите членове - Аз, астрално тяло, етерно тяло, физическо тяло, тогава можем да кажем: посредством златото Азът получава способност да действа надолу чак до етерното тяло. След това етерното тяло може да въздейства по-нататък върху физическото тяло.
Но въздействието на златото е в това, че дава на мислите възможност да съхранят могъществото си чак до етерното тяло.
към текста >>
Лунната Интелигенция се разпознавала като това, което в древ
нос
тта са били великите Учители на земното човечество, някога преподавали на Земята прамъдростта.
Лунната Интелигенция се разпознавала като това, което в древността са били великите Учители на земното човечество, някога преподавали на Земята прамъдростта.
Това са били същите Учители, които сега, бих казал, изпращат на Земята своите сили, своите импулси от Луната. В определено време те се оттеглили в битието на Луната, като при отделянето на Луната от Земята основали своеобразна лунна колония.
към текста >>
От една страна, те са достигали до духовното в природата, до духовното във въздуха, до духовното във водата, до гномите, силфите и ундините в тяхната жива действител
нос
т.
По друг начин той е стигал до знанието, което някога са достигали чрез космическото познание, което сега е можело да проникне само до духовете на природата, които стоят зад елементите, зад въздушното, огненото, водното. Работата, собствено, е стояла така: в определен момент, когато са се провеждали определени наблюдения над природата или са се провеждали експерименти над природата, когато са се приближавали до сферата на природните духове, тогава са се появявали духовете на природата, които казвали: някога са съществували хора, които са били във връзка с космическите Интелигенции. Това, което духовете разказвали за древните времена, когато хората са били във връзка с космическите Интелигенции, е било мъчително, пронизващо, предизвикващо страдание за този средновековен изследовател. И хората е трябвало да си кажат: духовете на природата все още разказват за старото време, което е изчезнало в пропастта на човешкото знание и човешкото битие. И така, дарът на средновековните алхимици да се приближават към духовете на природата наистина не е бил съмнителен.
От една страна, те са достигали до духовното в природата, до духовното във въздуха, до духовното във водата, до гномите, силфите и ундините в тяхната жива действителност.
От друга страна, сред тях е имало такива духове, които са разказвали за неща, които потискали, защото те показвали, че някога човекът е бил във връзка не само с природните духове, но и с тези Интелигенции, с които духовете на природата и сега стоят в жива взаимовръзка, а хората са я изгубили. Такова е било преживяването на средновековните алхимици и често това се е изразявало по много по-грандиозен, трагично-грандиозен начин, отколкото при Гьотевия Фауст, колкото и прекрасно и грандиозно да е изразено това там.
към текста >>
По такъв начин този средновековен изследовател е разглеждал загубата на познание за Космическите Интелигенции като загуба на собствената си човеч
нос
т.
По такъв начин този средновековен изследовател е разглеждал загубата на познание за Космическите Интелигенции като загуба на собствената си човечност.
Само блед отблясък е, когато Фауст открива книгата на Макрокосмоса и иска да се издигне до космическите Интелигенции, но отново я затваря, защото той не може това и се спира само на Духа на Земята. По същество това е само слаб отглас от трагичните преживявания на най-добрите средновековни изследователи, имената на които не са стигнали до потомството - когато от духовете на природата, в чиято сфера те прониквали посредством своите алхимични изследвания, чували, че някога е съществувала връзка на човека с космическите Интелигенции.
към текста >>
Всичко описано е в тясна връзка с това, което е трябвало да се изработи още в древна Гърция, когато е възникнала необходимост описаните вчера и онзи ден Самотракийски Мистерии, Мистериите на Кабирите, да бъдат отслабени до философията на Аристотел, която след това именно в Средновековието е играла такава голяма роля; тогава, именно до петнадесетото столетие, под повърх
нос
тта на аристотелизма по трагически начин е продължавало да действа това, от което се опитах да обрисувам тук само малък фрагмент.
Всичко описано е в тясна връзка с това, което е трябвало да се изработи още в древна Гърция, когато е възникнала необходимост описаните вчера и онзи ден Самотракийски Мистерии, Мистериите на Кабирите, да бъдат отслабени до философията на Аристотел, която след това именно в Средновековието е играла такава голяма роля; тогава, именно до петнадесетото столетие, под повърхността на аристотелизма по трагически начин е продължавало да действа това, от което се опитах да обрисувам тук само малък фрагмент.
Зад македонските времена, чак до Гърция, се е простирала същността на Мистериите - по-подробно за това ще бъде казано в следващите исторически лекции, - същност, взираща се дълбоко в тайните на мировите субстанции, в тяхната взаимовръзка с космическите Интелигенции, същност на Мистериите, при която слизали от космическите Интелигенции към природните духове. Взорът бил сякаш обхванат, прикован от тези космически Интелигенции, но бил насочен към природните духове. Тази криза е станала по времето на Аристотел-Александър. В това, което тук навсякъде е ставало, е могло да се види, вглеждайки се в аристотелизма, че абстракциите на Аристотел се основават на древната същност на Мистериите. Бих казал: този, който знае как стоят нещата с тайната въглерод-сребро, а после чете забележките на Аристотел, достигнали до следващите времена - защото най-значителните от тях не са достигнали до следващите поколения, - чете написаното там относно тайната на Луната и веднага разбира каква е връзката с тези древни времена.
към текста >>
Зад македонските времена, чак до Гърция, се е простирала същ
нос
тта на Мистериите - по-подробно за това ще бъде казано в следващите исторически лекции, - същ
нос
т, взираща се дълбоко в тайните на мировите субстанции, в тяхната взаимовръзка с космическите Интелигенции, същ
нос
т на Мистериите, при която слизали от космическите Интелигенции към природните духове.
Всичко описано е в тясна връзка с това, което е трябвало да се изработи още в древна Гърция, когато е възникнала необходимост описаните вчера и онзи ден Самотракийски Мистерии, Мистериите на Кабирите, да бъдат отслабени до философията на Аристотел, която след това именно в Средновековието е играла такава голяма роля; тогава, именно до петнадесетото столетие, под повърхността на аристотелизма по трагически начин е продължавало да действа това, от което се опитах да обрисувам тук само малък фрагмент.
Зад македонските времена, чак до Гърция, се е простирала същността на Мистериите - по-подробно за това ще бъде казано в следващите исторически лекции, - същност, взираща се дълбоко в тайните на мировите субстанции, в тяхната взаимовръзка с космическите Интелигенции, същност на Мистериите, при която слизали от космическите Интелигенции към природните духове.
Взорът бил сякаш обхванат, прикован от тези космически Интелигенции, но бил насочен към природните духове. Тази криза е станала по времето на Аристотел-Александър. В това, което тук навсякъде е ставало, е могло да се види, вглеждайки се в аристотелизма, че абстракциите на Аристотел се основават на древната същност на Мистериите. Бих казал: този, който знае как стоят нещата с тайната въглерод-сребро, а после чете забележките на Аристотел, достигнали до следващите времена - защото най-значителните от тях не са достигнали до следващите поколения, - чете написаното там относно тайната на Луната и веднага разбира каква е връзката с тези древни времена.
към текста >>
В това, което тук навсякъде е ставало, е могло да се види, вглеждайки се в аристотелизма, че абстракциите на Аристотел се основават на древната същ
нос
т на Мистериите.
Всичко описано е в тясна връзка с това, което е трябвало да се изработи още в древна Гърция, когато е възникнала необходимост описаните вчера и онзи ден Самотракийски Мистерии, Мистериите на Кабирите, да бъдат отслабени до философията на Аристотел, която след това именно в Средновековието е играла такава голяма роля; тогава, именно до петнадесетото столетие, под повърхността на аристотелизма по трагически начин е продължавало да действа това, от което се опитах да обрисувам тук само малък фрагмент. Зад македонските времена, чак до Гърция, се е простирала същността на Мистериите - по-подробно за това ще бъде казано в следващите исторически лекции, - същност, взираща се дълбоко в тайните на мировите субстанции, в тяхната взаимовръзка с космическите Интелигенции, същност на Мистериите, при която слизали от космическите Интелигенции към природните духове. Взорът бил сякаш обхванат, прикован от тези космически Интелигенции, но бил насочен към природните духове. Тази криза е станала по времето на Аристотел-Александър.
В това, което тук навсякъде е ставало, е могло да се види, вглеждайки се в аристотелизма, че абстракциите на Аристотел се основават на древната същност на Мистериите.
Бих казал: този, който знае как стоят нещата с тайната въглерод-сребро, а после чете забележките на Аристотел, достигнали до следващите времена - защото най-значителните от тях не са достигнали до следващите поколения, - чете написаното там относно тайната на Луната и веднага разбира каква е връзката с тези древни времена.
към текста >>
Бих казал: този, който знае как стоят нещата с тайната въглерод-сребро, а после чете забележките на Аристотел, достигнали до следващите времена - защото най-значителните от тях не са достигнали до следващите поколения, - чете написаното там от
нос
но тайната на Луната и веднага разбира каква е връзката с тези древни времена.
Всичко описано е в тясна връзка с това, което е трябвало да се изработи още в древна Гърция, когато е възникнала необходимост описаните вчера и онзи ден Самотракийски Мистерии, Мистериите на Кабирите, да бъдат отслабени до философията на Аристотел, която след това именно в Средновековието е играла такава голяма роля; тогава, именно до петнадесетото столетие, под повърхността на аристотелизма по трагически начин е продължавало да действа това, от което се опитах да обрисувам тук само малък фрагмент. Зад македонските времена, чак до Гърция, се е простирала същността на Мистериите - по-подробно за това ще бъде казано в следващите исторически лекции, - същност, взираща се дълбоко в тайните на мировите субстанции, в тяхната взаимовръзка с космическите Интелигенции, същност на Мистериите, при която слизали от космическите Интелигенции към природните духове. Взорът бил сякаш обхванат, прикован от тези космически Интелигенции, но бил насочен към природните духове. Тази криза е станала по времето на Аристотел-Александър. В това, което тук навсякъде е ставало, е могло да се види, вглеждайки се в аристотелизма, че абстракциите на Аристотел се основават на древната същност на Мистериите.
Бих казал: този, който знае как стоят нещата с тайната въглерод-сребро, а после чете забележките на Аристотел, достигнали до следващите времена - защото най-значителните от тях не са достигнали до следващите поколения, - чете написаното там относно тайната на Луната и веднага разбира каква е връзката с тези древни времена.
към текста >>
6.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_232 Мистерийни центрове
Преподавателска дей
нос
т в основаното от В.
1899 - 1904 г.
Преподавателска дейност в основаното от В.
Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
към текста >>
„Християнството като мистичен факт и Мистериите на древ
нос
тта“ (Събр.
1902 г.
„Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността“ (Събр.
съч. 8).
към текста >>
Непрекъсната лекторска дей
нос
т и последни пътувания с тази цел из Европа.
1924 г.
Непрекъсната лекторска дейност и последни пътувания с тази цел из Европа.
На 28 септември е изнесена последната лекция пред членовете на Антропософското общество. Начало на боледуването.
към текста >>
7.
Съдържание
GA_233a Великденският празник
Човекът като
нос
ител на Слънчевата светлина.
Разглеждане на духовните връзки в звездното небе. Тайната на Луната. Планетарни зависимости и техните въздействия върху етерното тяло на човека в условията на Лунната светлина.
Човекът като носител на Слънчевата светлина.
Лунно посвещение: Слизащата отгоре Мистерия на пролетта. Слънчево посвещение: Следсмъртно извисяване в духовния свят на есенните Мистерии. Празничният годишен кръговрат.
към текста >>
Езотеричната азбука на космическата писме
нос
т.
Изграждане на светлинното етерно тяло. Начало на половата диференциация. Сатурн като начало на инкарнационния процес. Пожарът в Ефес и раждането на Александър Велики. Имагинативното познание като средство за разчитане на звездните тайни.
Езотеричната азбука на космическата писменост.
Без крайният празник на антропософското познание. Окултните последици от опожаряването на Гьотеанума.
към текста >>
Указания от
нос
но публикуването на
Указания относно публикуването на
към текста >>
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същ
нос
тта им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
8.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924
GA_233a Великденският празник
Нашата задача през следващите дни ще бъде да обсъдим подробно и точно духовната същ
нос
т на тези звездни констелации.
Голяма част от хората приемат Великденския празник като събитие, свързано от една страна с най-дълбоките чувства и трепети на човешката душа, а от друга с големите и застрашителни тайни на света и Космоса. Човек може да стигне до тази връзка между Великденския празник и космическите тайни дори и само по силата на обстоятелството, че Великденския празник е един т.н. „подвижен" празник, който ежегодно трябва да се определя според съответната констелация на звездите.
Нашата задача през следващите дни ще бъде да обсъдим подробно и точно духовната същност на тези звездни констелации.
Ако проследим как столетия наред празничните обичаи и култовите свещенодействия на Великдена трогват и живо засягат милиони и милиони хора, ние неизбежно ще се видим принудени да насочим вниманието си към изключителните духовни стойности, които неусетно са били вложени в този Великденски празник, докато човечеството е напредвало в хода на своята история.
към текста >>
Ако проследим как столетия наред празничните обичаи и култовите свещенодействия на Великдена трогват и живо засягат милиони и милиони хора, ние неизбежно ще се видим принудени да насочим вниманието си към изключителните духовни стой
нос
ти, които неусетно са били вложени в този Великденски празник, докато човечеството е напредвало в хода на своята история.
Голяма част от хората приемат Великденския празник като събитие, свързано от една страна с най-дълбоките чувства и трепети на човешката душа, а от друга с големите и застрашителни тайни на света и Космоса. Човек може да стигне до тази връзка между Великденския празник и космическите тайни дори и само по силата на обстоятелството, че Великденския празник е един т.н. „подвижен" празник, който ежегодно трябва да се определя според съответната констелация на звездите. Нашата задача през следващите дни ще бъде да обсъдим подробно и точно духовната същност на тези звездни констелации.
Ако проследим как столетия наред празничните обичаи и култовите свещенодействия на Великдена трогват и живо засягат милиони и милиони хора, ние неизбежно ще се видим принудени да насочим вниманието си към изключителните духовни стойности, които неусетно са били вложени в този Великденски празник, докато човечеството е напредвало в хода на своята история.
към текста >>
И най-забележителното от
нос
но датирането на Великденският празник който според своето съдържание очевидно е свързан с определени форми на древните Мистерии най-забележителното е точно това, че именно този Великденски празник ни разкрива какво огромно, какво радикално объркване и неразбиране са се вмъкнали в интелектуалните понятия на днешното човечество.
И най-забележителното относно датирането на Великденският празник който според своето съдържание очевидно е свързан с определени форми на древните Мистерии най-забележителното е точно това, че именно този Великденски празник ни разкрива какво огромно, какво радикално объркване и неразбиране са се вмъкнали в интелектуалните понятия на днешното човечество.
Защото в хода на първите християнски столетия стана не друго, а това, че Великденският празник беше заменен с един съвсем друг празник, като по този начин той беше изместен от мъдрия здрач на есента в бликащите младенчески сили на пролетта.
към текста >>
Този факт всъщ
нос
т ни отвежда към едно от най-забележителните явления от историята на човечеството.
Този факт всъщност ни отвежда към едно от най-забележителните явления от историята на човечеството.
към текста >>
Защото в образа на слизащия бог на красотата и на младежката сила, символизиращ пред външния свят непобедимата и самоутвърждаваща се зародишна мощ, много хора виждаха това, което човек
нос
еше или би могъл да
нос
и в себе си като вътрешна стой
нос
т, като вътрешно достойнство и величие.
Разбира се, в известно отношение древните народи смесиха това, което духовното отражение съдържаше, с неговия земен образ. По този начин съответните древни религии до голяма степен приеха характера на един фетишизъм.
Защото в образа на слизащия бог на красотата и на младежката сила, символизиращ пред външния свят непобедимата и самоутвърждаваща се зародишна мощ, много хора виждаха това, което човек носеше или би могъл да носи в себе си като вътрешна стойност, като вътрешно достойнство и величие.
В съпровода на песнопения и други свещени ритуали, които издаваха най-дълбоката човешка мъка на света, хората спускаха това божествено изображение в морето ако морето се намираше наблизо, или пък в нарочно подготвено изкуствено езеро до мистерийния храм където то обитаваше в продължение на три дни. През тези три дни цялата човешка общност, която изповядваше този култ, се потапяше в неописуема сериозност и пълна тишина. След третия ден хората изваждаха божественото изображение от водата. Изведнъж предишните мелодии се обръщаха в ликуващи песни, в химни, прославящи завръщането на бога и повторното му сливане с живота.
към текста >>
През тези три дни цялата човешка общ
нос
т, която изповядваше този култ, се потапяше в неописуема сериоз
нос
т и пълна тишина.
Разбира се, в известно отношение древните народи смесиха това, което духовното отражение съдържаше, с неговия земен образ. По този начин съответните древни религии до голяма степен приеха характера на един фетишизъм. Защото в образа на слизащия бог на красотата и на младежката сила, символизиращ пред външния свят непобедимата и самоутвърждаваща се зародишна мощ, много хора виждаха това, което човек носеше или би могъл да носи в себе си като вътрешна стойност, като вътрешно достойнство и величие. В съпровода на песнопения и други свещени ритуали, които издаваха най-дълбоката човешка мъка на света, хората спускаха това божествено изображение в морето ако морето се намираше наблизо, или пък в нарочно подготвено изкуствено езеро до мистерийния храм където то обитаваше в продължение на три дни.
През тези три дни цялата човешка общност, която изповядваше този култ, се потапяше в неописуема сериозност и пълна тишина.
След третия ден хората изваждаха божественото изображение от водата. Изведнъж предишните мелодии се обръщаха в ликуващи песни, в химни, прославящи завръщането на бога и повторното му сливане с живота.
към текста >>
Всъщ
нос
т тази церемония в своя външен ритуал и във външното протичане на своя култ, тази церемония постоянно загатваше за това, което се разиграваше в свещените Мистерии с онзи човек, избиран и подготвян от йерофантите, за да стигне до Посвещение.
Тази церемония беше външна и показна, но тя разтърсваше душите на много хора.
Всъщност тази церемония в своя външен ритуал и във външното протичане на своя култ, тази церемония постоянно загатваше за това, което се разиграваше в свещените Мистерии с онзи човек, избиран и подготвян от йерофантите, за да стигне до Посвещение.
През онези древни епохи всеки от кандидатите за Посвещение трябваше да престои определено време в една съвсем необичайна обстановка. Стените, подът и таванът на залата бяха черни. Цялата зала, в чиято среда се намираше единствено един ковчег или подобна на ковчег клетка, беше мрачна и тъмна. Тези, които стояха до ковчега и ръководеха Посвещението, се отнасяха към кандидата като към човек, изправен пред неизбежна смърт. Те подемаха траурни песни за смъртта.
към текста >>
И замисълът беше така успешно довеждан до своя край, че кандидатът за Посвещение действително минаваше при това в една значителна яснота на съзнанието през опит
нос
тите, които има всеки човек в първите три дни след смъртта.
Стените, подът и таванът на залата бяха черни. Цялата зала, в чиято среда се намираше единствено един ковчег или подобна на ковчег клетка, беше мрачна и тъмна. Тези, които стояха до ковчега и ръководеха Посвещението, се отнасяха към кандидата като към човек, изправен пред неизбежна смърт. Те подемаха траурни песни за смъртта. А на кандидата те даваха да разбере, че сега, след като бъде положен в ковчега, той ще изживее същото, което изживява всеки човек в първите три дни след своята смърт.
И замисълът беше така успешно довеждан до своя край, че кандидатът за Посвещение действително минаваше при това в една значителна яснота на съзнанието през опитностите, които има всеки човек в първите три дни след смъртта.
към текста >>
Тези сили даваха на човека непосредствената сигур
нос
т: сега аз съм застанал не просто в сетивния свят, сега аз стоя в духовния свят.
Окултният кандидат, т.е. кандидатът за окултно обучение, или кандидатът за Посвещение, изпитваше с цялото си тяло едно стремително вътрешно преобразяване. И най-забележителното впечатление, най-могъщия тласък върху човешкия живот в този решителен миг на древното Посвещение /ние ще по-кажем, че днес този начин е съвсем непригоден/, се изразяваше в това, че се пробуждаха такива душевни сили, които превръщаха ученика на Мистериите в ясновидец.
Тези сили даваха на човека непосредствената сигурност: сега аз съм застанал не просто в сетивния свят, сега аз стоя в духовния свят.
към текста >>
Разбира се, имаше и хора а те бяха преобладаващото мнозинство които поради едни или други недостатъци не бяха допускани до Мистериите, като по този начин бяха лишавани от възмож
нос
тта да възприемат духовния свят.
Ръководителите на Мистериите се обръщаха към окултните кандидати и им казваха: Това което става в Мистериите е образ на това, което става в Космоса; процесите които се извършват в Космоса са отражение на процесите, които се извършват в Мистериите. За всеки ученик, допуснат до Мистериите, беше напълно ясно: в чисто земните и материални процеси, които се разиграваха в човека, Мистериите обхващат и отразяват такива процеси и събития, каквито човекът издигайки се след физическата смърт в просторите на астрално-духовния Космос изживява в съвършено други форми на съществувание.
Разбира се, имаше и хора а те бяха преобладаващото мнозинство които поради едни или други недостатъци не бяха допускани до Мистериите, като по този начин бяха лишавани от възможността да възприемат духовния свят.
Именно за тях беше създаден и култа, т.е. изображението на това, което ставаше в Мистериите.
към текста >>
Съответният мистериен празник в случая празника на Адонис съвпадаше с есенното повяхване, с есенната пустота, с радикалното есенно подчертаване на преход
нос
тта в земните явления и факти, с есенния полъх на умирането и смъртта.
Съответният мистериен празник в случая празника на Адонис съвпадаше с есенното повяхване, с есенната пустота, с радикалното есенно подчертаване на преходността в земните явления и факти, с есенния полъх на умирането и смъртта.
Великият есенен празник пораждаше у човека непоколебимата сигурност, или поне ясното предчувствие: смъртта, която всяка есен завладява целия природен свят, същата тази смърт връхлита и върху човека; тя връхлита дори и върху символа на красотата, младостта и величието на човека бога Адонис. Богът Адонис също трябва да умре. И ние виждаме, че сега той се появява не другаде, а в земното съответствие на космическия етер, във водата. Обаче точно както Адонис се измъква и освобождава от водата, така и човешката душа се издига над „водата" на Космоса, т.е. над космическия етер.
към текста >>
Великият есенен празник пораждаше у човека непоколебимата сигур
нос
т, или поне ясното предчувствие: смъртта, която всяка есен завладява целия природен свят, същата тази смърт връхлита и върху човека; тя връхлита дори и върху символа на красотата, младостта и величието на човека бога Адонис.
Съответният мистериен празник в случая празника на Адонис съвпадаше с есенното повяхване, с есенната пустота, с радикалното есенно подчертаване на преходността в земните явления и факти, с есенния полъх на умирането и смъртта.
Великият есенен празник пораждаше у човека непоколебимата сигурност, или поне ясното предчувствие: смъртта, която всяка есен завладява целия природен свят, същата тази смърт връхлита и върху човека; тя връхлита дори и върху символа на красотата, младостта и величието на човека бога Адонис.
Богът Адонис също трябва да умре. И ние виждаме, че сега той се появява не другаде, а в земното съответствие на космическия етер, във водата. Обаче точно както Адонис се измъква и освобождава от водата, така и човешката душа се издига над „водата" на Космоса, т.е. над космическия етер. Това става приблизително три дни след като човек мине през Портата на смъртта.
към текста >>
От една страна култът съвпадаше наполовина с умирането, със смъртта на природата, от друга страна обаче той сочеше към диаметралната противополож
нос
т, към най-съкровената част на човешкото същество.
С други думи, под формата на съответния есенен празник, древните Мистерии показваха самата тайна на смъртта.
От една страна култът съвпадаше наполовина с умирането, със смъртта на природата, от друга страна обаче той сочеше към диаметралната противоположност, към най-съкровената част на човешкото същество.
Нещата бяха така замислени, че човекът да се вгледа в смъртта на природата и да забележи как според външните сетива той умира, но как в същото време той възкръсва в духовния свят. Целият смисъл на този древен и свързан с Мистериите празник беше да разбули тайната на смъртта.
към текста >>
Душата навлизаше във Веч
нос
тта едва след своята смърт.
Познавачите на Мистериите и преди всичко ръководителите на ритуала за Посвещение бяха хората, които най-добре разбраха значението и смисъла на Голгота. И какво можеха да си кажат те? Те можеха да си кажат примерно следното: Хилядолетия наред хората бяха приобщавани към тайните на духовния свят чрез смъртта и възкресението на техните души. По време на ритуала за Посвещение, душата беше откъсвана от тялото.
Душата навлизаше във Вечността едва след своята смърт.
Но сега вече, всичко, което след Кръщението в Йордан, когато Слънчевият Христос проникна в тялото на Исус от Назарет, всичко което някога можеше да бъде изживяно от определени привилегировани избраници, стана достояние на Христос Исус. Това, което хилядолетия наред под една или друга форма беше строго охраняван ритуал на Посвещението, сега стана исторически факт.
към текста >>
И то можеше да работи там въпреки цялата преход
нос
т, въпреки тлен
нос
тта на това тяло, въпреки че смъртта погълна тялото на Исус от Назарет; да, въпреки всичко, можа да настъпи Възкресението Христово и Христос се издигна много по-високо от душите на кандидатите за Посвещение.
А най-съществено беше следното: тъкмо защото Христос, който беше едно Слънчево Същество, завладя тялото на Исус от Назарет, вече стана възможно, щото всичко, което преди изпълваше душата на кандидата за Посвещение, да се осъществява сега в тялото на човека.
И то можеше да работи там въпреки цялата преходност, въпреки тленността на това тяло, въпреки че смъртта погълна тялото на Исус от Назарет; да, въпреки всичко, можа да настъпи Възкресението Христово и Христос се издигна много по-високо от душите на кандидатите за Посвещение.
От друга страна, тялото на окултния кандидат не можеше да го пренесе в онези дълбини на подсетивния свят, както това постигна Христос Исус.
към текста >>
Външният символ, насочващ към едно изживяване, свързано с пространството, трябваше да бъде изместен от един спомен, лишен от всякаква сетивна образ
нос
т, от един спомен, който просто не позволяваше на душата да забрави историческото Събитие от Голгота.
Всичко, което се извършваше незабележимо и тайно в светилището на Мистериите, сега беше изнесено навън в историята. Всичко, което преди съществуваше само за посветените, сега стана достояние на народите. И вече далеч не беше необходимо да се потапя нечие изображение в морето, като символ на едно или друго божествено присъствие. Решаваща стана мисълта, решаващ стана споменът за Голгота.
Външният символ, насочващ към едно изживяване, свързано с пространството, трябваше да бъде изместен от един спомен, лишен от всякаква сетивна образност, от един спомен, който просто не позволяваше на душата да забрави историческото Събитие от Голгота.
към текста >>
По същия начин изчезна и усещането за външната тържестве
нос
т на празниците.
А сега ние ставаме свидетели как в следващите столетия човечеството постигна едно забележително развитие. Хората все по-слабо проникваха в духовния свят. Духовното съдържание на Голгота не стигаше до сърцата им. Развитието напредваше към изработването на твърди и безкомпромисни материалистични светогледи. Сърдечният трепет, с който човек разбираше: Ето, точно сега, когато външната природа умира, аз мога да устремя погледа си към животворящия Дух, този сърдечен трепет изчезна.
По същия начин изчезна и усещането за външната тържественост на празниците.
Човекът не можеше да си каже както преди: Ето, точно сега, когато идва есента с нейната умиротворяваща смърт, аз най-добре мога да усетя как срещу смъртта на природния свят, тържествено се надига възкресението в духовния свят.
към текста >>
Така есента напълно изгуби възмож
нос
тта си да остане годишното време за празника на Възкресението.
Така есента напълно изгуби възможността си да остане годишното време за празника на Възкресението.
към текста >>
Есента изгуби възмож
нос
тта си постоянно да извлича съзнанието за Духа от умиращия природен свят.
Есента изгуби възможността си постоянно да извлича съзнанието за Духа от умиращия природен свят.
Човекът започна да се придържа към материята, да вярва в материята. А всъщност той имаше нужда да се придържа към това, което изобщо не умира в природата, към вложените в нея сили на растежа. Човекът трябваше да гледа на материалния свята като един символ на духовния свят, тъй като самия материален свят не беше достатъчен, за да води човека към истините на Духа. Есента нямаше вече тази сила, да мобилизира човешката душа и да я вдъхновява така, че зад преходния земен свят, тя да открива непреходния свят на Духа. Ето защо се стигна до там, че човекът трябваше да бъде подкрепен от външната природа, от възкресението във външния природен свят.
към текста >>
А всъщ
нос
т той имаше нужда да се придържа към това, което изобщо не умира в природата, към вложените в нея сили на растежа.
Есента изгуби възможността си постоянно да извлича съзнанието за Духа от умиращия природен свят. Човекът започна да се придържа към материята, да вярва в материята.
А всъщност той имаше нужда да се придържа към това, което изобщо не умира в природата, към вложените в нея сили на растежа.
Човекът трябваше да гледа на материалния свята като един символ на духовния свят, тъй като самия материален свят не беше достатъчен, за да води човека към истините на Духа. Есента нямаше вече тази сила, да мобилизира човешката душа и да я вдъхновява така, че зад преходния земен свят, тя да открива непреходния свят на Духа. Ето защо се стигна до там, че човекът трябваше да бъде подкрепен от външната природа, от възкресението във външния природен свят. Той трябваше да изпита непосредственото пролетно нарастване на Слънцето, светлината и топлината, да види с очите си неудържимото буйство на треви и цветя, на целия растителен свят. Човекът трябваше да почерпи сили от възкресението в природата и да се устреми към идеята за Възкресението.
към текста >>
На времето след земната смърт на всеки индивид човешката душа знаеше: Ето, сега човекът минава в пълна сериоз
нос
т през Портата на смъртта и през изпитанията на трите дни; после обаче душата трябва да се изпълни с празнично и радостно настроение, защото тя е непоколебимо уверена, че тъкмо след смъртта, тя ще се върне в своето духовно отечество.
По този начин обаче изчезна онова непосредствено отношение, което беше свързано с празника на Адонис, онова отношение, което можеше да бъде свързано и с Мистерията на Голгота.
На времето след земната смърт на всеки индивид човешката душа знаеше: Ето, сега човекът минава в пълна сериозност през Портата на смъртта и през изпитанията на трите дни; после обаче душата трябва да се изпълни с празнично и радостно настроение, защото тя е непоколебимо уверена, че тъкмо след смъртта, тя ще се върне в своето духовно отечество.
Но сега това дълбоко изживяване престана да вълнува човека и той не черпеше от него никакви сили.
към текста >>
Образът, почитан в древ
нос
тта, трябваше да бъде изместен от спомена – вътрешният, лишен от образ, душевно изживян спомен за Мистерията на Голгота.
По този начин всичко, което беше толкова дълбоко свързано с човешката душа, се пробуждаше всяка есен, всяка есен то се пробуждаше в духовния свят на човека. В онези времена не би било възможно да се разчита на външната природа. Това, което можеше да се изживее в Духа, то се представяше от посветените именно в култа, в ритуалите на свещенодействието. Но в хода на развитието трябваше да се случи нещо.
Образът, почитан в древността, трябваше да бъде изместен от спомена – вътрешният, лишен от образ, душевно изживян спомен за Мистерията на Голгота.
към текста >>
9.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
Определено може да се каже, че първоначалната идея на празника беше да пробуди човешкото съзнание и да му покаже неговата свърза
нос
т с преходните земни неща, за разлика от неговата по-друга свърза
нос
т с извънземните събития и факти.
Определено може да се каже, че първоначалната идея на празника беше да пробуди човешкото съзнание и да му покаже неговата свързаност с преходните земни неща, за разлика от неговата по-друга свързаност с извънземните събития и факти.
Това важи особено за Великденския празник, чието разглеждане днес, т.е. според антропософската гледна точка, може да го приближи в още по-голяма степен до човека. В хода на последните три, четири, пет столетия цивилизованият свят мина през такова душевно-духовно развитие, което все повече и повече отклони човека от връзките му с космическите сили. Човекът беше все повече ограничаван, все повече принуждаван да се съобразява единствено със земните сили, да зачита единствено материалните събития и факти.
към текста >>
И ако в предхристиянските епохи или пък в първите столетия на християнството някой, който беше запознат с Мистериите и ако с тогавашното си душевно устройство би могъл да вникне в нашето днешно познание, той направо би се изумил: нима човекът е в състояние да живее без никаква признател
нос
т, без никакво съзнание за своето извънземно, за своето космическо отечество!
В известен смисъл дори е логично, че с днешните познавателни средства просто не могат да се установят някакви други отношения със света.
И ако в предхристиянските епохи или пък в първите столетия на християнството някой, който беше запознат с Мистериите и ако с тогавашното си душевно устройство би могъл да вникне в нашето днешно познание, той направо би се изумил: нима човекът е в състояние да живее без никаква признателност, без никакво съзнание за своето извънземно, за своето космическо отечество!
към текста >>
Тука аз бих желал да скицирам само някои подроб
нос
ти, защото по-точните описания са вече изложени в един или друг лекционен цикъл.
Тука аз бих желал да скицирам само някои подробности, защото по-точните описания са вече изложени в един или друг лекционен цикъл.
Тези четири лекции са замислени именно за да ни свържат още по-дълбоко с Великдена; ето защо аз няма да се впускам в подробности.
към текста >>
Тези четири лекции са замислени именно за да ни свържат още по-дълбоко с Великдена; ето защо аз няма да се впускам в подроб
нос
ти.
Тука аз бих желал да скицирам само някои подробности, защото по-точните описания са вече изложени в един или друг лекционен цикъл.
Тези четири лекции са замислени именно за да ни свържат още по-дълбоко с Великдена; ето защо аз няма да се впускам в подробности.
към текста >>
Във всяка монотеистична религиозна система на древ
нос
тта, ние неизбежно ще открием преклонението пред едно Божество, а конкретно в християнското вероизповедание, това е „първото лице" на Божеството или Бог Отец.
Във всяка монотеистична религиозна система на древността, ние неизбежно ще открием преклонението пред едно Божество, а конкретно в християнското вероизповедание, това е „първото лице" на Божеството или Бог Отец.
към текста >>
Древните монотеистични религии имаха тази особе
нос
т, че караха човека да се преклони пред силите на Бог Отец, да ги приеме в дъното на душата си, да ги възвеличи в култа, в молитвата.
Древните монотеистични религии имаха тази особеност, че караха човека да се преклони пред силите на Бог Отец, да ги приеме в дъното на душата си, да ги възвеличи в култа, в молитвата.
Обаче в тези древни религии имаше много по-здрава логика, от колкото обикновено се мисли.
към текста >>
Всъщ
нос
т религиите, които отправяха взор към Луната, към Луната като духовно Същество, възникнаха сравнително по-късно.
Всъщност религиите, които отправяха взор към Луната, към Луната като духовно Същество, възникнаха сравнително по-късно.
А първоначалните религии наред с тази представа за Луната имаха едно ясно усещане и за Слънчевите сили, дори и налага се да го споменем за Сатурновите сили, но преди всичко за силите на Слънцето.
към текста >>
И ние трябва да сме сигурни, че в онези древни епохи съществуваха такива направления свързани с Мистериите -, които поддържаха определени малки общ
нос
ти, и тези общ
нос
ти, така да се каже, „регистрираха" живота на младите хора, защото самите те забравяха какви са били по-рано, преди метаморфозата, преди голямата промяна в 30-та година, така че трябваше отново да учат и да си припомнят своите предишни изживявания и срещи.
И ние трябва да сме сигурни, че в онези древни епохи съществуваха такива направления свързани с Мистериите -, които поддържаха определени малки общности, и тези общности, така да се каже, „регистрираха" живота на младите хора, защото самите те забравяха какви са били по-рано, преди метаморфозата, преди голямата промяна в 30-та година, така че трябваше отново да учат и да си припомнят своите предишни изживявания и срещи.
Изобщо, щом тези хора започваха да съзнават: ами да, след моя 30 рожден ден аз станах съвсем друг, аз трябва първо „да се обадя в регистратурата" или пък в отдел „справки" /естествено един модерен израз/, за да узная моите предишни изживявания, тогава те започваха да разбират и смисъла на учението, което им говореше: в първите 30 години от живота ви, върху вас действуват предимно силите на Луната; след 30-та година в развитието на вашия земен живот се включват силите на Слънцето.
към текста >>
Той знае само приблизителни и съвсем външни подроб
нос
ти от физическо естество.
Обаче силите на Слънцето действуват по съвършено различен начин върху човека, отколкото силите на Луната. И какво ли знае днешния човек за силите на Слънцето?
Той знае само приблизителни и съвсем външни подробности от физическо естество.
Той знае например моля да ме извините че Слънчевите сили го изпотяват ... или пък, че може да си прави слънчеви бани и т.н....с други думи, дори и да е достигнал до някои терапевтични свойства на Слънцето, днешния човек разсъждава за него съвсем повърхностно, съвсем външно. Той изобщо не долавя и не може да измери онези събития в своя живот, които се направляват от духовните сили на Слънцето.
към текста >>
Той знае например моля да ме извините че Слънчевите сили го изпотяват ... или пък, че може да си прави слънчеви бани и т.н....с други думи, дори и да е достигнал до някои терапевтични свойства на Слънцето, днешния човек разсъждава за него съвсем повърх
нос
тно, съвсем външно.
Обаче силите на Слънцето действуват по съвършено различен начин върху човека, отколкото силите на Луната. И какво ли знае днешния човек за силите на Слънцето? Той знае само приблизителни и съвсем външни подробности от физическо естество.
Той знае например моля да ме извините че Слънчевите сили го изпотяват ... или пък, че може да си прави слънчеви бани и т.н....с други думи, дори и да е достигнал до някои терапевтични свойства на Слънцето, днешния човек разсъждава за него съвсем повърхностно, съвсем външно.
Той изобщо не долавя и не може да измери онези събития в своя живот, които се направляват от духовните сили на Слънцето.
към текста >>
И щом нечие развитие напредваше по такъв начин, че това второ, Слънчево раждане първото се знаеше като Лунно раждане се оказваше непълно, или пък изпадаше в труд
нос
ти и застой, тогава хората се обръщаха към определени упражнения, към определени култови действия, изобщо към определени лич
нос
ти, които бяха посветени в Мистериите.
Днес в детската възраст, наред с Лунните сили действуват и Слънчевите сили, а дори и в напредналата възраст наред със Слънчевите, действуват и Лунните сили. Така че днес тези неща свобода и необходимост са в известно безредие наслагани едно през друго в съдбата на човека. Но далеч не винаги е било така. В древните предисторически епохи за които говоря сега, в хода на живота, Лунните и Слънчеви действия бяха строго разграничавани едно от друго. И затова по отношение на тези древни хора впрочем считаше се за нещо патологично, за нещо абнормно, ако един човек не минаваше през решителната метаморфоза в своята 30 година спрямо тези хора просто се знаеше: те ще се родят не веднъж, а два пъти.
И щом нечие развитие напредваше по такъв начин, че това второ, Слънчево раждане първото се знаеше като Лунно раждане се оказваше непълно, или пък изпадаше в трудности и застой, тогава хората се обръщаха към определени упражнения, към определени култови действия, изобщо към определени личности, които бяха посветени в Мистериите.
С тяхна помощ те минаваха през такива процедури, които оставаха непознати за останалото човечество. И за тези хора се знаеше, че те са родени за втори път.
към текста >>
От
нос
но Слънчевото раждане на човека, посветените бяха наясно: в духовната атмосфера на Слънцето действува силата на Христос, на Сина, и тази сила прави от човек едно свободно същество.
И така, нека отправим поглед към онези древни епохи, в които за Лунното раждане на човека се говореше като за сътворението на човека от Бог Отец.
Относно Слънчевото раждане на човека, посветените бяха наясно: в духовната атмосфера на Слънцето действува силата на Христос, на Сина, и тази сила прави от човек едно свободно същество.
Помислете само как действува тази сила, Слънчевата сила? Тя действува по такъв начин, че едва с нейна помощ ние като земни хора сме в състояние да направим нещо от самите себе си. Ако към нас не бяха отправени освобождаващите Слънчеви сили, които разрушават импулсите на необходимостта, ние щяхме да бъдем поставени като строго детерминирани същества в една неизменна и сковаваща природна необходимост, ние не бихме израснали до там да изпитаме ударите на съдбата, не бихме израснали до необходимостите на съдбата.
към текста >>
И в космическите Слънчеви сили човек виждаше тъкмо тази възмож
нос
т че може да се преобрази, че може да направи нещо от себе си.
И в космическите Слънчеви сили човек виждаше тъкмо тази възможност че може да се преобрази, че може да направи нещо от себе си.
към текста >>
Защото точно тези сили, които даваха на човека свободата, предоставяйки му възмож
нос
тта на направи нещо от себе си, тези Слънчеви сили, Христови сили, същевременно продължаваха да живеят в много от земните растения, както и в други земни същества под формата на лечебни средства.
Обаче човечеството непрекъснато се развива. В хода на това развитие настъпи една епоха, в която Слънчевите действия върху човека бяха известни само в Мистериите. И знанията за Слънчевите сили се запазиха най-дълбоко в медицинските направления на Мистериите.
Защото точно тези сили, които даваха на човека свободата, предоставяйки му възможността на направи нещо от себе си, тези Слънчеви сили, Христови сили, същевременно продължаваха да живеят в много от земните растения, както и в други земни същества под формата на лечебни средства.
към текста >>
Това, което днес наричаме природни сили, са всъщ
нос
т абстрактно разбираните, абстрактно приеманите Лунни сили.
Обаче човечеството, общо взето, изгуби именно своята връзка със Слънцето. И ако в продължение на дълго време хората пазеха свещения спомен: да, човекът зависи от Лунните сили, от бащините сили, то съзнанието за Слънчевите сили и за освобождаващите им въздействия, беше вече напълно угаснало.
Това, което днес наричаме природни сили, са всъщност абстрактно разбираните, абстрактно приеманите Лунни сили.
Обаче в хода на времето Слънчевите сили все пак можеха да се изявят и те неизменно сочеха към носителя на Христос, Исус от Назарет.
към текста >>
Обаче в хода на времето Слънчевите сили все пак можеха да се изявят и те неизменно сочеха към
нос
ителя на Христос, Исус от Назарет.
Обаче човечеството, общо взето, изгуби именно своята връзка със Слънцето. И ако в продължение на дълго време хората пазеха свещения спомен: да, човекът зависи от Лунните сили, от бащините сили, то съзнанието за Слънчевите сили и за освобождаващите им въздействия, беше вече напълно угаснало. Това, което днес наричаме природни сили, са всъщност абстрактно разбираните, абстрактно приеманите Лунни сили.
Обаче в хода на времето Слънчевите сили все пак можеха да се изявят и те неизменно сочеха към носителя на Христос, Исус от Назарет.
към текста >>
Виждате ли, истинската връзка между тези неща става ясна, само ако отправим поглед към древните Мистерии и установим колко естествен и човешки е изглеждал Великденския празник, защото той всъщ
нос
т е и празник на Посвещението.
Виждате ли, истинската връзка между тези неща става ясна, само ако отправим поглед към древните Мистерии и установим колко естествен и човешки е изглеждал Великденския празник, защото той всъщност е и празник на Посвещението.
Преди всичко той минаваше през три степени. Обаче първото изискване за да се стигне до истинско Посвещение беше това, че човекът трябваше да развие в себе си такава скромност, такова смирение, за каквито днес хората нямат дори и най-малка представа. Днес хората вярват, че по отношение на познанието са извънредно скромни, тъй като изпитват истинска надменност към всеки, който се осмели да твърди, че вижда в свръхсетивния свят. Да, днес това е точно така. Но преди хиляди години, в крайната точка на Посвещението, човек стигаше до там, че той просто не се считаше за човек и заявяваше: Сега аз съм длъжен да стана вече човек!
към текста >>
Обаче първото изискване за да се стигне до истинско Посвещение беше това, че човекът трябваше да развие в себе си такава скром
нос
т, такова смирение, за каквито днес хората нямат дори и най-малка представа.
Виждате ли, истинската връзка между тези неща става ясна, само ако отправим поглед към древните Мистерии и установим колко естествен и човешки е изглеждал Великденския празник, защото той всъщност е и празник на Посвещението. Преди всичко той минаваше през три степени.
Обаче първото изискване за да се стигне до истинско Посвещение беше това, че човекът трябваше да развие в себе си такава скромност, такова смирение, за каквито днес хората нямат дори и най-малка представа.
Днес хората вярват, че по отношение на познанието са извънредно скромни, тъй като изпитват истинска надменност към всеки, който се осмели да твърди, че вижда в свръхсетивния свят. Да, днес това е точно така. Но преди хиляди години, в крайната точка на Посвещението, човек стигаше до там, че той просто не се считаше за човек и заявяваше: Сега аз съм длъжен да стана вече човек!
към текста >>
Днес хората вярват, че по отношение на познанието са извънредно скромни, тъй като изпитват истинска надмен
нос
т към всеки, който се осмели да твърди, че вижда в свръхсетивния свят.
Виждате ли, истинската връзка между тези неща става ясна, само ако отправим поглед към древните Мистерии и установим колко естествен и човешки е изглеждал Великденския празник, защото той всъщност е и празник на Посвещението. Преди всичко той минаваше през три степени. Обаче първото изискване за да се стигне до истинско Посвещение беше това, че човекът трябваше да развие в себе си такава скромност, такова смирение, за каквито днес хората нямат дори и най-малка представа.
Днес хората вярват, че по отношение на познанието са извънредно скромни, тъй като изпитват истинска надменност към всеки, който се осмели да твърди, че вижда в свръхсетивния свят.
Да, днес това е точно така. Но преди хиляди години, в крайната точка на Посвещението, човек стигаше до там, че той просто не се считаше за човек и заявяваше: Сега аз съм длъжен да стана вече човек!
към текста >>
Обаче в действител
нос
т това съвсем не е така.
Впрочем хората нямаха никакво съзнание за начина, по който в рамките на един дълъг период от време, духовните сили проникваха във физическата материя, в нервно-сетивната система, в ритмичната система, в системата веществообмен крайници[1]. Хората не знаеха това. Разбира се, те съзнаваха, че вън от своите сетива възприемат именно околния физически свят... Обаче, дори ако човек стига до там, че със своите духовни сили прониква дълбоко навътре в своето физическо тяло, имайки се за един напълно развит, напълно зрял човек... какво може той тогава? Той може само да гледа навън с очите си, да слуша навън с ушите си, да усеща навън с кожата си топлина или студ, грапавия или гладък предмет: С една дума, той може да възприема само в посока навън, а не в посока навътре. С очите си той не може да вникне вътре в себе си, в най-добрия случай може да сецира физическия труп и да вярва, че гледа навътре в себе си.
Обаче в действителност това съвсем не е така.
И нима не звучи детински: Ето, тук аз стоя пред една къща; тя има прозорци, обаче аз не искам да погледна навътре през тях, а щом събера достатъчно сили, намирам всевъзможни инструменти и разрушавам къщата... тогава пред мен са отделните тухли, тогава аз гледам само в купчини развалини. Точно така се постъпва днес. За да се научат да познават човека, хората просто го разрушават, разглобяват го; само че по този начин той не може да бъде разбран. Това към което хората насочват усилията си, то изобщо не е човекът! Искат ли да изучат човека, хората трябва да сменят посоката: както днес виждат навън с очите си, както днес чуват навън с ушите си, това те трябва да могат, но в посока навътре.
към текста >>
И в мига, когато човекът овладяваше това вглеждане, това взиране в своята собствена същ
нос
т, в този миг той можеше да изживява себе си също и там, в пред-Земното си битие.
И Посвещението започваше от там, че на окултния кандидат ставаше пределно ясно: Аз нямам дори предчувствие за човека, как мога да бъда тогава човек! Аз трябва първо да се изуча на това да се вглеждам навътре в помощта на моите сетива, както иначе гледам навън в света. Да, тази беше първата степен в древните Мистерии.
И в мига, когато човекът овладяваше това вглеждане, това взиране в своята собствена същност, в този миг той можеше да изживява себе си също и там, в пред-Земното си битие.
Защото тогава той знаеше със сигурност: сега аз съм в моето духовно отечество /рис.2/
към текста >>
Защото тогава той знаеше със сигур
нос
т: сега аз съм в моето духовно отечество /рис.2/
И Посвещението започваше от там, че на окултния кандидат ставаше пределно ясно: Аз нямам дори предчувствие за човека, как мога да бъда тогава човек! Аз трябва първо да се изуча на това да се вглеждам навътре в помощта на моите сетива, както иначе гледам навън в света. Да, тази беше първата степен в древните Мистерии. И в мига, когато човекът овладяваше това вглеждане, това взиране в своята собствена същност, в този миг той можеше да изживява себе си също и там, в пред-Земното си битие.
Защото тогава той знаеше със сигурност: сега аз съм в моето духовно отечество /рис.2/
към текста >>
Познанието за природния свят беше всъщ
нос
т едно припомняне.
Естествено, аз бих могъл да допусна, че в определени случаи това би било дори приятно... и все пак, съгласете се, че животът не може да съществува при такива условия. Обаче законите на нашата цивилизация изискват от модерния човек точно това! Защото преди още да е слязъл на Земята, човекът вече познава, човекът вече е изучил природните царства откъм духовната им страна. И докато днес на човека се препоръчва да забрави всичко онова, което преди да е слязъл във физическо въплъщение той е знаел за минералите, за растенията, за животните, на древния кандидат за Посвещение в т.н. първа степен от Мистериите се казваше: Сега ти виждаш кварц... И всички усилия бяха насочвани към една цел той трябваше да си спомни онова, което е знаел за кварца преди своето земно въплъщение... или пък което е знаел за лилията, за розата.
Познанието за природния свят беше всъщност едно припомняне.
И щом някой подхождаше към природознанието като към едно припомняне на всичко, което е знаел преди да слезе в земния живот, тогава той беше допускан до втората степен.
към текста >>
Така че по този начин окултните кандидати изучаваха как всъщ
нос
т е организиран човека с оглед на неговите мисли, чувства и воля, учеха се да познават онова, което има една или друга стой
нос
т в условията на земния живот.
Втората камера беше свързана с чувствата, с изучаването на чувствата. Третата камера беше свързана с волята, с изучаването на волята.
Така че по този начин окултните кандидати изучаваха как всъщност е организиран човека с оглед на неговите мисли, чувства и воля, учеха се да познават онова, което има една или друга стойност в условията на земния живот.
Строго погледнато, природознанието няма голяма стойност за човешкия живот на Земята. То се придобива преди още човекът да е слязъл в своето земно тяло. Тук обаче ние сме длъжни да си припомним: в духовния свят знанията не се изграждат според земната архитектура. Там дори музиката е духовен мелос, земната музика е само това, което се проецира долу в земния въздух; земната музика е само проекция на небесната музика, едва начина по който човек я приема в сърцето си, я прави нещо земно. Така е и с всичко, което в земния живот подлагаме на измерване.
към текста >>
Строго погледнато, природознанието няма голяма стой
нос
т за човешкия живот на Земята.
Втората камера беше свързана с чувствата, с изучаването на чувствата. Третата камера беше свързана с волята, с изучаването на волята. Така че по този начин окултните кандидати изучаваха как всъщност е организиран човека с оглед на неговите мисли, чувства и воля, учеха се да познават онова, което има една или друга стойност в условията на земния живот.
Строго погледнато, природознанието няма голяма стойност за човешкия живот на Земята.
То се придобива преди още човекът да е слязъл в своето земно тяло. Тук обаче ние сме длъжни да си припомним: в духовния свят знанията не се изграждат според земната архитектура. Там дори музиката е духовен мелос, земната музика е само това, което се проецира долу в земния въздух; земната музика е само проекция на небесната музика, едва начина по който човек я приема в сърцето си, я прави нещо земно. Така е и с всичко, което в земния живот подлагаме на измерване. Ние измерваме земното пространство: геодезията и геометрията са земни науки.
към текста >>
ако то не се основава на геометрията, архитектурата и геодезията са пълна илюзия; че едно действително природознание всъщ
нос
т трябва да бъде не нещо друго, а едно новоприпомнено знание от пред-Земни живот.
Там дори музиката е духовен мелос, земната музика е само това, което се проецира долу в земния въздух; земната музика е само проекция на небесната музика, едва начина по който човек я приема в сърцето си, я прави нещо земно. Така е и с всичко, което в земния живот подлагаме на измерване. Ние измерваме земното пространство: геодезията и геометрията са земни науки. Всичко това беше твърде важно за втората степен на Посвещението. Тя заостряше вниманието на окултните кандидати, обясняваше им, че всички приказки за едно познание, което почива на обикновените земни средства т.е.
ако то не се основава на геометрията, архитектурата и геодезията са пълна илюзия; че едно действително природознание всъщност трябва да бъде не нещо друго, а едно новоприпомнено знание от пред-Земни живот.
И че геометрия, архитектура, музика, геодезия са науки, които трябва да се изучават именно на Земята, заради Земята.
към текста >>
И тъкмо тези сили, които даваха на човека възмож
нос
тта да се освободи от земното тяло, сега вече можеха да се издигнат към едно по-висше познание, каквото сетивата и разума никога не успяваха да постигнат.
Когато действително умира, човек полага своето физическо тяло в гроба. Той не е свързан повече с него, не е повече под властта на земните сили, освободен е напълно от тях. Докато обаче беше все още свързан със своето физическо тяло какъвто е случая с Посвещението в древните епохи -, човек трябваше да извоюва с вътрешните си сили както освобождаването от тялото, така и всичко онова, което смъртта би му дала сама по себе си. В хода на Посвещението това беше крайно необходимо: да се развият могъщи вътрешни сили, чрез които душата се освобождава от физическото тяло.
И тъкмо тези сили, които даваха на човека възможността да се освободи от земното тяло, сега вече можеха да се издигнат към едно по-висше познание, каквото сетивата и разума никога не успяваха да постигнат.
Те пренасяха даден човек в духовния свят, също както неговото физическо тяло го поставя всред пространствените взаимоотношения на материалния свят. И тогава окултният кандидат проумяваше духовно-душевния човек в себе си още приживе, преди земната смърт. В този случай пред окултния кандидат Земята се явяваше като една външна планета, като една звезда и там в древните Мистерии той трябваше вместо със Земята, да живее със Слънцето. Да, тогава той добре знаеше какво получава от Слънцето и как действуват Слънчевите сили в него.
към текста >>
С други думи, човекът е в такава връзка със земните сили и субстанции, че всичко, което е вън, той може да го
нос
и и вътре в себе си.
След тази трета степен, която току що описах, следва четвъртата степен. Тя действува върху окултния кандидат приблизително по следния начин. Когато на Земята един човек приема храна, когато яде картофи, месо и т.н, или пък когато пие вода или чай, той безпогрешно знае: това което ям, е отвън, после то минава вътре в мен. Както и с въздуха първо той е отвън, а после вътре в мен.
С други думи, човекът е в такава връзка със земните сили и субстанции, че всичко, което е вън, той може да го носи и вътре в себе си.
Преди да минеш през Посвещението така се обръщаха древните към окултния кандидат ти си носител на земните сили, носител на картофите, носител на телешкото и т.н. Обаче след третата степен на Посвещението, след като ти е поверено всичко, което може да ти се повери, след като си освободен от тялото, ти не ставаш носител на земните сили, носител на картофите, носител на телешкото, а се превръщаш в един носител на Слънчевите сили.
към текста >>
Преди да минеш през Посвещението така се обръщаха древните към окултния кандидат ти си
нос
ител на земните сили,
нос
ител на картофите,
нос
ител на телешкото и т.н.
След тази трета степен, която току що описах, следва четвъртата степен. Тя действува върху окултния кандидат приблизително по следния начин. Когато на Земята един човек приема храна, когато яде картофи, месо и т.н, или пък когато пие вода или чай, той безпогрешно знае: това което ям, е отвън, после то минава вътре в мен. Както и с въздуха първо той е отвън, а после вътре в мен. С други думи, човекът е в такава връзка със земните сили и субстанции, че всичко, което е вън, той може да го носи и вътре в себе си.
Преди да минеш през Посвещението така се обръщаха древните към окултния кандидат ти си носител на земните сили, носител на картофите, носител на телешкото и т.н.
Обаче след третата степен на Посвещението, след като ти е поверено всичко, което може да ти се повери, след като си освободен от тялото, ти не ставаш носител на земните сили, носител на картофите, носител на телешкото, а се превръщаш в един носител на Слънчевите сили.
към текста >>
Обаче след третата степен на Посвещението, след като ти е поверено всичко, което може да ти се повери, след като си освободен от тялото, ти не ставаш
нос
ител на земните сили,
нос
ител на картофите,
нос
ител на телешкото, а се превръщаш в един
нос
ител на Слънчевите сили.
Тя действува върху окултния кандидат приблизително по следния начин. Когато на Земята един човек приема храна, когато яде картофи, месо и т.н, или пък когато пие вода или чай, той безпогрешно знае: това което ям, е отвън, после то минава вътре в мен. Както и с въздуха първо той е отвън, а после вътре в мен. С други думи, човекът е в такава връзка със земните сили и субстанции, че всичко, което е вън, той може да го носи и вътре в себе си. Преди да минеш през Посвещението така се обръщаха древните към окултния кандидат ти си носител на земните сили, носител на картофите, носител на телешкото и т.н.
Обаче след третата степен на Посвещението, след като ти е поверено всичко, което може да ти се повери, след като си освободен от тялото, ти не ставаш носител на земните сили, носител на картофите, носител на телешкото, а се превръщаш в един носител на Слънчевите сили.
към текста >>
И по тези причини онзи, който беше минал през трите степени, можеше да се чувствува както например в материалния свят би могъл да бъде просто един
нос
ител на телешкото да се чувствува като един
нос
ител на Слънчевите сили, и затова беше наричан
нос
ител на Христос, Христофорус.
И това, което идва от Слънчевите сили като определен духовен дар, него древните Мистерии навсякъде означаваха като Христос.
И по тези причини онзи, който беше минал през трите степени, можеше да се чувствува както например в материалния свят би могъл да бъде просто един носител на телешкото да се чувствува като един носител на Слънчевите сили, и затова беше наричан носител на Христос, Христофорус.
към текста >>
Третата степен трябваше да хвърли достатъчно светлина върху някои подроб
нос
ти.
Третата степен трябваше да хвърли достатъчно светлина върху някои подробности.
Преди всичко тя трябваше да разкрие на окултния кандидат, как всякакви страсти и всякакви силни желания, свързани с физическото тяло, изчезват веднага, щом човек разбере: Да, според естеството на моето физическо тяло аз принадлежа на Земята. Обаче Земята може единствено това да разруши физическото тяло; тя не може да го изгради, не може да го поддържа. И сега човекът трябваше да се запознае с градивните сили, които идват от Космоса. Именно след като ставаше Христофорус, той можеше да разбере, че в елементите на Земята и в нейните вещества макар и по невидим начин също действуват духовните сили от звездния Космос. И ако изобщо бих могъл да предам с днешни думи наставленията, които се даваха на окултния кандидат в онези далечни епохи, аз бих се изразил примерно така: „Ако искаш да изучиш нещата за веществата, науката за елементите, ако искаш да изучиш как елементите се свързват и отблъскват, ти трябва да се вслушаш в духовните сили на Космоса, защото точно тези духовни сили работят в елементите на земния свят.
към текста >>
Обаче на времето тези неща бяха реал
нос
т.
А помислете сега, ако днес на един фармацевт или химик, които искат да придобият научна степен, им бъде наложено: Добре, само че преди това вие трябва да се поставите спрямо силите на Слънцето по същия начин, както приемате картофите, телешкото и т.н. нима това не е чисто безумие!
Обаче на времето тези неща бяха реалност.
И за тогавашния човек беше пределно ясно: с онези сили, които живеят в тялото и с които си служа в обикновеното познание, с тях мога да изучавам само геометрия, геодезия, музика и архитектура... с тези сили аз не мога да изучавам химия. Да, така е, след като мъдростта на Посвещението потъна назад във вековете, всички разсъждения за химията са нещо съвсем повърхностно.
към текста >>
Да, така е, след като мъдростта на Посвещението потъна назад във вековете, всички разсъждения за химията са нещо съвсем повърх
нос
тно.
А помислете сега, ако днес на един фармацевт или химик, които искат да придобият научна степен, им бъде наложено: Добре, само че преди това вие трябва да се поставите спрямо силите на Слънцето по същия начин, както приемате картофите, телешкото и т.н. нима това не е чисто безумие! Обаче на времето тези неща бяха реалност. И за тогавашния човек беше пределно ясно: с онези сили, които живеят в тялото и с които си служа в обикновеното познание, с тях мога да изучавам само геометрия, геодезия, музика и архитектура... с тези сили аз не мога да изучавам химия.
Да, така е, след като мъдростта на Посвещението потъна назад във вековете, всички разсъждения за химията са нещо съвсем повърхностно.
към текста >>
За онзи, който иска действително да навлезе в химията, те звучат направо отчайващо; те се базират на външни предписания и наблюдения, те не идват от вътрешното и духовно вникване в същ
нос
тта на науката, на нещата.
За онзи, който иска действително да навлезе в химията, те звучат направо отчайващо; те се базират на външни предписания и наблюдения, те не идват от вътрешното и духовно вникване в същността на науката, на нещата.
към текста >>
Например моите изпъкнали или вдлъбнати очи, моя правилен или извит
нос
, всичките ми телесни форми и органи, както и тяхната способ
нос
т да растат, да растат дори и днес чрез процесите на изхранването, всичко това зависи от силите на Луната.
Извън всяко съмнение, ние стигаме до извода, че днешния Великденски празник е само част от историята на Мистериите. Стига само отново да съживим тази забележителна част от живота на Мистериите, и ние веднага ще стигнем до истинското съдържание на Великденския празник. И ако поне малко се приближим до изживяванията на един древен посветен а това е предмет на следващите лекции ние лесно ще можем да си представим как той се обръща към себе си и казва: Едва сега, едва след Посвещението, ми стана ясно как действуват в мен диаметрално противоположните сили на Слънцето и Луната. Вярно е, че в известен смисъл аз съм формиран като физически човек именно от тях.
Например моите изпъкнали или вдлъбнати очи, моя правилен или извит нос, всичките ми телесни форми и органи, както и тяхната способност да растат, да растат дори и днес чрез процесите на изхранването, всичко това зависи от силите на Луната.
От тези сили зависи всяка една необходимост в моя живот. А това, че вътре в моето тяло, аз мога да се обособя като едно свободно същество, че мога да се преизградя сам и да се взема в ръцете си, всичко то зависи от силите ни Слънцето, от силите на Христос. И ако съзнателно искам да пробудя в себе си всичко онова, което Слънчевите сили влагаха в мен все пак по силата на една необходимост, аз трябва да раз движа в себе си именно тези Христови сили.
към текста >>
[1] Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество Антропософията обръща внимание, че всъщ
нос
т човекът се състои от четири съставни части: Физическо тяло неживо, веществено, „минерално" Етерно тяло или „Жизнено тяло", „растително" Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско" Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки" качества Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално-морфологично троично разделяне, включващо:
[1] Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество Антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части: Физическо тяло неживо, веществено, „минерално" Етерно тяло или „Жизнено тяло", „растително" Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско" Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки" качества Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално-морфологично троично разделяне, включващо:
към текста >>
1. нервно-сетивната система
нос
ител на мисленето
1. нервно-сетивната система носител на мисленето
към текста >>
2. ритмична система
нос
ител на чувствата
2. ритмична система носител на чувствата
към текста >>
3. системата „веществообмен-крайници"
нос
ител на волята.
3. системата „веществообмен-крайници" носител на волята.
към текста >>
Антропософското общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителства и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговор
нос
т за опазване на онова, което Рудолф Щайнер нарича „антропософски импулс".
[2] Антропософското движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята.
Антропософското общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителства и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Рудолф Щайнер нарича „антропософски импулс".
към текста >>
Тяхната дей
нос
т е регламентирана според устава на Антропософското Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Аllgemeine Antroposophischaft, Ppstfach 134, СН-4143: Dornach).
След Коледното Събрание през 1923-1924г. в Дорнах,Швейцария, когато Рудолф Щайнер поема председателския пост, Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло. В България Антропософски Дружества са официално регистрирани по чл.134 от ЗЛС в Стара Загора и София.
Тяхната дейност е регламентирана според устава на Антропософското Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Аllgemeine Antroposophischaft, Ppstfach 134, СН-4143: Dornach).
Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>
10.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924
GA_233a Великденският празник
Но, за да се ориентираме в този астрономически аспект на Великденския празник, необходимо е да поговорим преди това за някои подроб
нос
ти от т.н.
А сега, позволете ми да се задълбоча преди всичко в астрономическия аспект на Великденския празник.
Но, за да се ориентираме в този астрономически аспект на Великденския празник, необходимо е да поговорим преди това за някои подробности от т.н.
тайна на Луната.
към текста >>
Ние трябва да сме напълно убедени, че според своята истинска същ
нос
т, човекът наистина е свързан с целия Космос, както и според своето физическо тяло, той е свързан със силите на Земята.
В древните епохи, които все още пазеха мистерийната мъдрост, постоянно се говореше за тайната на Луната и тази тайна на Луната постоянно се поставяше във връзка с човешкото същество, доколкото човекът беше разглеждан като духовен екстракт от целия Космос.
Ние трябва да сме напълно убедени, че според своята истинска същност, човекът наистина е свързан с целия Космос, както и според своето физическо тяло, той е свързан със силите на Земята.
С епохата на материализма, в съзнанието на човека нахлу едно съвсем друго обяснение: Нищо от безкрайните простори на Космоса чиито духовни отражения имаме във формата на съзвездията и в движенията на звездите нищо от този безкраен Космос не достига до човешкото съзнание; нищо освен външните параметри на звездите, техните орбити, движения и т.н.
към текста >>
Така че способ
нос
тта на човека да изгражда външната и вътрешната страна на своето етерно тяло, зависи именно от този ритъм между светлия диск на Пълнолунието и потъващия в мрака сърп на Новолунието.
Така че способността на човека да изгражда външната и вътрешната страна на своето етерно тяло, зависи именно от този ритъм между светлия диск на Пълнолунието и потъващия в мрака сърп на Новолунието.
към текста >>
Лунните сили непрекъснато работят за човека и това се дължи на обстоятелството, че в действител
нос
т Луната съвсем не е мъртво физическо тяло, както бълнува днешната астрономия, а е пронизано отвсякъде с духовни сили; самата Луна както вече споменахме приютява невъобразимо голямо войнство от духовни Същества.
Лунните сили непрекъснато работят за човека и това се дължи на обстоятелството, че в действителност Луната съвсем не е мъртво физическо тяло, както бълнува днешната астрономия, а е пронизано отвсякъде с духовни сили; самата Луна както вече споменахме приютява невъобразимо голямо войнство от духовни Същества.
към текста >>
Така, от една страна имаме ритмичния ход на Луната в нейния растящ и чезнещ светъл диск около нашата Земя, а от друга страна цялата планетарна система, така да се каже, „регистрирана" в съзнанието на човека: Да, Мистериите пазеха дълбокото знание за тези неща и можеха да потвърдят: Ето, само поради това, че Лунните Същества могат да погледнат към Марс, човекът получава в своето етерно тяло способ
нос
тта да говори; само поради това, че Лунните Същества могат да погледнат към Меркурий човек успява да вложи в своето етерно тяло способ
нос
тта за движение.
Така, от една страна имаме ритмичния ход на Луната в нейния растящ и чезнещ светъл диск около нашата Земя, а от друга страна цялата планетарна система, така да се каже, „регистрирана" в съзнанието на човека: Да, Мистериите пазеха дълбокото знание за тези неща и можеха да потвърдят: Ето, само поради това, че Лунните Същества могат да погледнат към Марс, човекът получава в своето етерно тяло способността да говори; само поради това, че Лунните Същества могат да погледнат към Меркурий човек успява да вложи в своето етерно тяло способността за движение.
към текста >>
Говорната способ
нос
т на човека се превръща в евритмична способ
нос
т, едва след като Марсовите опит
нос
ти на Лунните Същества се трансформират в Меркуриеви опит
нос
ти.
Ако пък човек иска сам да говори с тези Лунни тайни, той може да го направи под една съвсем друга форма: Тогава от езика ще трябва да израсне евритмията. Евритмията наистина израства от езика, и то след като към неговите тайни се подходи приблизително по следния начин: ето, сега Лунните Същества вече са отправили взор към Марс и техните наблюдения са готови, но по-нататък ще трябва да се проследи как тези наблюдения се изменят след като Лунните Същества са отклонили своя взор към Меркурий.
Говорната способност на човека се превръща в евритмична способност, едва след като Марсовите опитности на Лунните Същества се трансформират в Меркуриеви опитности.
Този е космическият смисъл на нещата.
към текста >>
А това, което пронизва човека като способ
нос
т за мъдри мисли, което го пронизва като мъдрост,той получава чрез опит
нос
тите на Лунните Същества спрямо Юпитер.
А това, което пронизва човека като способност за мъдри мисли, което го пронизва като мъдрост,той получава чрез опитностите на Лунните Същества спрямо Юпитер.
към текста >>
И ако по-нататък: всичко, което пронизва човешката душа като сили на любовта и красотата, него той получава чрез опит
нос
тите на Лунните Същества спрямо Венера.
И ако по-нататък: всичко, което пронизва човешката душа като сили на любовта и красотата, него той получава чрез опитностите на Лунните Същества спрямо Венера.
към текста >>
Той знаеше до каква степен
нос
и в себе си силата на духовното Слънце.
Всеки от посветените беше наясно с тази тайна.
Той знаеше до каква степен носи в себе си силата на духовното Слънце.
Той виждаше това, той ясно съзнаваше до каква степен носи в себе си силата на духовното Слънце. И точно тази беше степента на Посвещение, според която човек се превръщаше в един носител на Христос, с други думи в един носител на Слънчевото Същество, не в един пасивен сателит на Слънцето, а в един носител на духовното Слънце; както и самата Луна по време на Пълнолуние е носителка на Слънчевата светлина, така и човекът се превръща в носител на Христос, в Христофорус. Цялото това Посвещение беше едно съвсем реално изживяване.
към текста >>
Той виждаше това, той ясно съзнаваше до каква степен
нос
и в себе си силата на духовното Слънце.
Всеки от посветените беше наясно с тази тайна. Той знаеше до каква степен носи в себе си силата на духовното Слънце.
Той виждаше това, той ясно съзнаваше до каква степен носи в себе си силата на духовното Слънце.
И точно тази беше степента на Посвещение, според която човек се превръщаше в един носител на Христос, с други думи в един носител на Слънчевото Същество, не в един пасивен сателит на Слънцето, а в един носител на духовното Слънце; както и самата Луна по време на Пълнолуние е носителка на Слънчевата светлина, така и човекът се превръща в носител на Христос, в Христофорус. Цялото това Посвещение беше едно съвсем реално изживяване.
към текста >>
И точно тази беше степента на Посвещение, според която човек се превръщаше в един
нос
ител на Христос, с други думи в един
нос
ител на Слънчевото Същество, не в един пасивен сателит на Слънцето, а в един
нос
ител на духовното Слънце; както и самата Луна по време на Пълнолуние е
нос
ителка на Слънчевата светлина, така и човекът се превръща в
нос
ител на Христос, в Христофорус.
Всеки от посветените беше наясно с тази тайна. Той знаеше до каква степен носи в себе си силата на духовното Слънце. Той виждаше това, той ясно съзнаваше до каква степен носи в себе си силата на духовното Слънце.
И точно тази беше степента на Посвещение, според която човек се превръщаше в един носител на Христос, с други думи в един носител на Слънчевото Същество, не в един пасивен сателит на Слънцето, а в един носител на духовното Слънце; както и самата Луна по време на Пълнолуние е носителка на Слънчевата светлина, така и човекът се превръща в носител на Христос, в Христофорус.
Цялото това Посвещение беше едно съвсем реално изживяване.
към текста >>
И сега, представете си само това реално изживяване, чрез което ако мога така да се изразя човек отлиташе от Земята и като посветен земен човек се издигаше до първичната си светлинна същ
нос
т, до това по-ранно, съкровено и човешко изживяване на Великдена, представете си всичко това като преобразено в един космически празник.
И сега, представете си само това реално изживяване, чрез което ако мога така да се изразя човек отлиташе от Земята и като посветен земен човек се издигаше до първичната си светлинна същност, до това по-ранно, съкровено и човешко изживяване на Великдена, представете си всичко това като преобразено в един космически празник.
В следващите епохи хората вече не знаеха нищо за тази способност на човека: че той действително може да напусне пределите на земния свят и съединявайки се с Лунното естество да отправи поглед към Слънцето. Но известен спомен за това трябваше да бъде запазен. Тъкмо този спомен залегна в основите на Великденския празник.
към текста >>
В следващите епохи хората вече не знаеха нищо за тази способ
нос
т на човека: че той действително може да напусне пределите на земния свят и съединявайки се с Лунното естество да отправи поглед към Слънцето.
И сега, представете си само това реално изживяване, чрез което ако мога така да се изразя човек отлиташе от Земята и като посветен земен човек се издигаше до първичната си светлинна същност, до това по-ранно, съкровено и човешко изживяване на Великдена, представете си всичко това като преобразено в един космически празник.
В следващите епохи хората вече не знаеха нищо за тази способност на човека: че той действително може да напусне пределите на земния свят и съединявайки се с Лунното естество да отправи поглед към Слънцето.
Но известен спомен за това трябваше да бъде запазен. Тъкмо този спомен залегна в основите на Великденския празник.
към текста >>
Защото цялата тази опит
нос
т на човека изобщо не премина в по-късното материалистично съзнание, тя се превърна само в една абстрактна представа.
Защото цялата тази опитност на човека изобщо не премина в по-късното материалистично съзнание, тя се превърна само в една абстрактна представа.
Човекът не можеше вече да се вглежда в себе си и да казва: Ето, сега аз съм в състояние да се присъединя към Лунната светлина... той можеше само да поглежда към външната Луна, към Пълнолунието. И тогава, гледайки към Пълнолунието, той казваше: Всъщност не аз, а самата Земя се стреми да ме тласне към едно по-нататъшно развитие на душата.
към текста >>
И тогава, гледайки към Пълнолунието, той казваше: Всъщ
нос
т не аз, а самата Земя се стреми да ме тласне към едно по-нататъшно развитие на душата.
Защото цялата тази опитност на човека изобщо не премина в по-късното материалистично съзнание, тя се превърна само в една абстрактна представа. Човекът не можеше вече да се вглежда в себе си и да казва: Ето, сега аз съм в състояние да се присъединя към Лунната светлина... той можеше само да поглежда към външната Луна, към Пълнолунието.
И тогава, гледайки към Пълнолунието, той казваше: Всъщност не аз, а самата Земя се стреми да ме тласне към едно по-нататъшно развитие на душата.
към текста >>
, тогава когато силите, вложени чрез семената и растенията вътре в Земята, се пробуждаха, за да напуснат Земната повърх
нос
т.
И кога този неин стремеж е най-силно подчертан? В началото на пролетта!
, тогава когато силите, вложени чрез семената и растенията вътре в Земята, се пробуждаха, за да напуснат Земната повърхност.
Там, в Земната кора, семената се превръщаха в растения, но те не спираха тук и се отправяха към просторите на Космоса.
към текста >>
И днешният наш пролетен Великден представлява всъщ
нос
т един процес от Мистериите, който се ширеше едва ли не навсякъде по времето на пролетния сезон; и все пак това е един друг мистериен процес, а не онзи, за който стана дума завчера.
Да, така стоят нещата с този Великденски празник.
И днешният наш пролетен Великден представлява всъщност един процес от Мистериите, който се ширеше едва ли не навсякъде по времето на пролетния сезон; и все пак това е един друг мистериен процес, а не онзи, за който стана дума завчера.
към текста >>
След като в хода на човешкото развитие се намеси и материализмът, в тези области настъпи безредие и хаос; материалистичният светоглед пораждаше не просто едни или други неправилни възгледи, а направо вкара човечеството в пълно объркване, в пълна безпомощ
нос
т и то там, където преди цареше един свещен ред.
След като в хода на човешкото развитие се намеси и материализмът, в тези области настъпи безредие и хаос; материалистичният светоглед пораждаше не просто едни или други неправилни възгледи, а направо вкара човечеството в пълно объркване, в пълна безпомощност и то там, където преди цареше един свещен ред.
По силата на този свещен ред, с настъпването на есента хората започваха един велик космически празник. Този празник те имаха от Мистериите, чиито ръководители казваха: Сега цялата природа увяхва и умира; така умира и човекът, гледан от към неговата физическа страна. Обаче доколкото човек отправя своя поглед към природния свят, там той открива само преходното, но в човека живее и нещо вечно. То, диханието на вечността в човека, проличава едва след смъртта като възкресение в духовния свят. От друга страна, Мистериите на пролетта бяха тези, които даваха на човека твърдата увереност: Духът винаги ще преодолява и надмогва природата, тъй като Духът действува от Космоса, а физически-етерният свят напира и блика от Земята само защото е проникнат от силите на Духа.
към текста >>
То, диханието на веч
нос
тта в човека, проличава едва след смъртта като възкресение в духовния свят.
След като в хода на човешкото развитие се намеси и материализмът, в тези области настъпи безредие и хаос; материалистичният светоглед пораждаше не просто едни или други неправилни възгледи, а направо вкара човечеството в пълно объркване, в пълна безпомощност и то там, където преди цареше един свещен ред. По силата на този свещен ред, с настъпването на есента хората започваха един велик космически празник. Този празник те имаха от Мистериите, чиито ръководители казваха: Сега цялата природа увяхва и умира; така умира и човекът, гледан от към неговата физическа страна. Обаче доколкото човек отправя своя поглед към природния свят, там той открива само преходното, но в човека живее и нещо вечно.
То, диханието на вечността в човека, проличава едва след смъртта като възкресение в духовния свят.
От друга страна, Мистериите на пролетта бяха тези, които даваха на човека твърдата увереност: Духът винаги ще преодолява и надмогва природата, тъй като Духът действува от Космоса, а физически-етерният свят напира и блика от Земята само защото е проникнат от силите на Духа.
към текста >>
От друга страна, Мистериите на пролетта бяха тези, които даваха на човека твърдата увере
нос
т: Духът винаги ще преодолява и надмогва природата, тъй като Духът действува от Космоса, а физически-етерният свят напира и блика от Земята само защото е проникнат от силите на Духа.
След като в хода на човешкото развитие се намеси и материализмът, в тези области настъпи безредие и хаос; материалистичният светоглед пораждаше не просто едни или други неправилни възгледи, а направо вкара човечеството в пълно объркване, в пълна безпомощност и то там, където преди цареше един свещен ред. По силата на този свещен ред, с настъпването на есента хората започваха един велик космически празник. Този празник те имаха от Мистериите, чиито ръководители казваха: Сега цялата природа увяхва и умира; така умира и човекът, гледан от към неговата физическа страна. Обаче доколкото човек отправя своя поглед към природния свят, там той открива само преходното, но в човека живее и нещо вечно. То, диханието на вечността в човека, проличава едва след смъртта като възкресение в духовния свят.
От друга страна, Мистериите на пролетта бяха тези, които даваха на човека твърдата увереност: Духът винаги ще преодолява и надмогва природата, тъй като Духът действува от Космоса, а физически-етерният свят напира и блика от Земята само защото е проникнат от силите на Духа.
към текста >>
И само такива хора, които бяха изпълнени с копнеж към познанието, за които с право се разказваше, че както Питагор странствуват от един мистериен храм към друг мистериен храм, от една област към друг област, от една Мистерия към друга Мистерия, само те стигаха до цялостното човешко изживяване, до тотал
нос
тта на човешкото изживяване.
И само такива хора, които бяха изпълнени с копнеж към познанието, за които с право се разказваше, че както Питагор странствуват от един мистериен храм към друг мистериен храм, от една област към друг област, от една Мистерия към друга Мистерия, само те стигаха до цялостното човешко изживяване, до тоталността на човешкото изживяване.
Те действително бяха в постоянно движение, от един мистериен храм, където се почитаха есенните тайни, Слънчевите тайни, към друг мистериен храм, където те можеха да съзерцават пролетните тайни, тайните на Луната. Затова и за древните посветени се разказва, че те странствуват от една Мистерия към друга Мистерия. По един тайнствен начин тези посветени изживяваха годината вътре в душите си, те изживяваха годината в нейните естествени празници. Един древен посветен би могъл да каже: Пристигна ли тук, където цари култа към Адонис, аз мога да съзерцавам мировата есен, както и сиянието на духовното Слънце в започващата зима зимна нощ. Отзовеше ли се в друг мистериен център, където зачитаха пролетните Мистерии, същия посветен би могъл да допълни: А сега аз съзерцавам тайните на Луната.
към текста >>
Вие разбирате, че нашият Великденски празник всъщ
нос
т е обременен с нещо, което му тежи и пречи.
Вие разбирате, че нашият Великденски празник всъщност е обременен с нещо, което му тежи и пречи.
Всъщност нашият Великденски празник би трябвало да бъде един празник на „полагането в гроба" и този празник на полагането в гроба би трябвало да се чествува през пролетта, защото като такъв сериозен празник по отношение на човешката духовност той беше призван да служи като сигнал и предизвестие за работа, от каквато първичния човек винаги се е нуждаел в разгара на лятото. Така че, Великденския празник беше един напомнящ празник. Той трябваше да напомня за необходимостта от работа в разгара на лятото. А празникът на есенното възкресение беше духовния свят на един празник, в който човекът отново се оттегляше от лятната работа, от летния труд. Обаче щом се оттегляше от летния труд, той беше длъжен да изживее в душата си това, което беше най-важно от всичко: а именно, да осъзнае своята вечна същност, която под формата на възкресение в духовния свят му се откриваше едва след смъртта.
към текста >>
Всъщ
нос
т нашият Великденски празник би трябвало да бъде един празник на „полагането в гроба" и този празник на полагането в гроба би трябвало да се чествува през пролетта, защото като такъв сериозен празник по отношение на човешката духов
нос
т той беше призван да служи като сигнал и предизвестие за работа, от каквато първичния човек винаги се е нуждаел в разгара на лятото.
Вие разбирате, че нашият Великденски празник всъщност е обременен с нещо, което му тежи и пречи.
Всъщност нашият Великденски празник би трябвало да бъде един празник на „полагането в гроба" и този празник на полагането в гроба би трябвало да се чествува през пролетта, защото като такъв сериозен празник по отношение на човешката духовност той беше призван да служи като сигнал и предизвестие за работа, от каквато първичния човек винаги се е нуждаел в разгара на лятото.
Така че, Великденския празник беше един напомнящ празник. Той трябваше да напомня за необходимостта от работа в разгара на лятото. А празникът на есенното възкресение беше духовния свят на един празник, в който човекът отново се оттегляше от лятната работа, от летния труд. Обаче щом се оттегляше от летния труд, той беше длъжен да изживее в душата си това, което беше най-важно от всичко: а именно, да осъзнае своята вечна същност, която под формата на възкресение в духовния свят му се откриваше едва след смъртта.
към текста >>
Обаче щом се оттегляше от летния труд, той беше длъжен да изживее в душата си това, което беше най-важно от всичко: а именно, да осъзнае своята вечна същ
нос
т, която под формата на възкресение в духовния свят му се откриваше едва след смъртта.
Вие разбирате, че нашият Великденски празник всъщност е обременен с нещо, което му тежи и пречи. Всъщност нашият Великденски празник би трябвало да бъде един празник на „полагането в гроба" и този празник на полагането в гроба би трябвало да се чествува през пролетта, защото като такъв сериозен празник по отношение на човешката духовност той беше призван да служи като сигнал и предизвестие за работа, от каквато първичния човек винаги се е нуждаел в разгара на лятото. Така че, Великденския празник беше един напомнящ празник. Той трябваше да напомня за необходимостта от работа в разгара на лятото. А празникът на есенното възкресение беше духовния свят на един празник, в който човекът отново се оттегляше от лятната работа, от летния труд.
Обаче щом се оттегляше от летния труд, той беше длъжен да изживее в душата си това, което беше най-важно от всичко: а именно, да осъзнае своята вечна същност, която под формата на възкресение в духовния свят му се откриваше едва след смъртта.
към текста >>
11.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924
GA_233a Великденският празник
Както вече споменах, до подобни неща трябва да се приближаваме с най-голяма неж
нос
т, с най-интимно и дълбоко разбиране.
Както вече споменах, до подобни неща трябва да се приближаваме с най-голяма нежност, с най-интимно и дълбоко разбиране.
Ние неизбежно трябва да отправим поглед към Мистериите, където се поддържаше духовния огън на човешкия род. Вчера загатнах, че датирането и структурата на ежегодния Великденски празник се определят от констелацията на Слънцето и Луната. Загатнах още и за „наблюденията", за съзерцанията, които съществуват на Луната и които са отправени към другите планети. И според резултатите от тези наблюдения, слизайки от Космоса в поредната земна инкарнация, човекът си изгражда своето етерно тяло.
към текста >>
Всъщ
нос
т това човешко съучастие в слизането от Космоса към поредната земна инкарнация и по-специално в неговия последен етап: Изграждането на етерното тяло никога не е било толкова интимно и дълбоко, отколкото в Мистериите на Ефес.
Всъщност това човешко съучастие в слизането от Космоса към поредната земна инкарнация и по-специално в неговия последен етап: Изграждането на етерното тяло никога не е било толкова интимно и дълбоко, отколкото в Мистериите на Ефес.
към текста >>
Когато последователи те на ефеските Мистерии се приближаваха до изображението на богинята, те имаха едно странно усещане ,което постепенно нарастваше до слухово възприятие, сякаш чуваха самия глас на Артемида: „С каква радост посрещам аз всички младенчески и плодо
нос
ни сили от необятния космически етер".
В тези Мистерии на Ефес цялата служба се поемаше от богинята на Ефес, която за външният, екзотеричен свят беше известна като Артемида. И всичките и усилия бяха насочени към това, човекът да усети и съизживее духовното изграждане на своето етерно тяло от необятния космически етер.
Когато последователи те на ефеските Мистерии се приближаваха до изображението на богинята, те имаха едно странно усещане ,което постепенно нарастваше до слухово възприятие, сякаш чуваха самия глас на Артемида: „С каква радост посрещам аз всички младенчески и плодоносни сили от необятния космически етер".
Това беше едно извънредно дълбоко впечатление, което черпейки ентусиазъм от опияняващата радост на Артемида се пренасяше върху всичко, което напира, расте и цъфти в необятните сфери на космическия етер. И от духовната атмосфера на ефеското светилище се излъчваше един вълшебен полъх, който беше дълбоко родствен с растежните сили на необятния космически етер.
към текста >>
Нещата там изглеждаха така, сякаш всеки имаше своята лична опит
нос
т от едно светлинно одеяние, от един светлинен образ; ефеските посветени просто получаваха този свой светлинен образ от Луната.
Нещата там изглеждаха така, сякаш всеки имаше своята лична опитност от едно светлинно одеяние, от един светлинен образ; ефеските посветени просто получаваха този свой светлинен образ от Луната.
В Ефес съществуваше едно направление, при което нещата изглеждаха примерно по следния начин: Онзи, който следваше това направление, се пренасяше изцяло в преобразената от Луната Слънчева светлина. Пространството около него започваше да ехти и той сякаш чуваше от самото Слънце: И О А.
към текста >>
Звукът беше
нос
ен от светлината.
Но в същото време, това изживяване на И О А беше обгърнато от светлина. Да, така изглеждаше тогава човекът: звучащият Аз и звучащото астрално тяло вложени вътре в осеяното от светлина етерно тяло.
Звукът беше носен от светлината.
Така изглеждаше космическият човек, такъв е той.
към текста >>
Но щом
нос
еше в себе си това И О А, ефеския ученик се чувствуваше като пренесен в сферата на Луната.
Но щом носеше в себе си това И О А, ефеския ученик се чувствуваше като пренесен в сферата на Луната.
И там той вземаше участие в наблюденията от „гледната точка" на Луната, в наблюденията от духовната Лунна обсерватория.
към текста >>
Защото звукът от епицентъра на Марс се
нос
еше из Космоса като една съзидателна и творческа стихия.
Защото звукът от епицентъра на Марс се носеше из Космоса като една съзидателна и творческа стихия.
А от Меркурий идваше всичко, което раздвижваше свръхсетивните съставни части на човека, превръщайки го в подвижно човешко същество.
към текста >>
Сатурн подготвя онзи космически човек, който вече влиза в своето физическо тяло, онзи космически човек, който в своето физическо тяло
нос
и Бога.
А най-после идва ред и на Сатурн: той обединява всичко, което човек постига „вътрешно" и „външно". Сатурн подготвя човека за неговото слизане на Земята.
Сатурн подготвя онзи космически човек, който вече влиза в своето физическо тяло, онзи космически човек, който в своето физическо тяло носи Бога.
към текста >>
И тогава тези две индивидуал
нос
ти успяха да се доближат до онези Мистерии, които в съответната епоха бяха известни като Мистериите на Самотраке.
Но след известно време една престъпна или пък безумна ръка причини унищожителен пожар в ефеския храм. Обаче двама от ефеските посветени както споменах през коледните сбирки тук се преродиха отново като Аристотел и Александър.
И тогава тези две индивидуалности успяха да се доближат до онези Мистерии, които в съответната епоха бяха известни като Мистериите на Самотраке.
към текста >>
И стига да съм извисен до тази възмож
нос
т, аз виждам, че то се преобразява: Формата и движенията на съзвездията, на подвижните звезди всичко се преобразява в един грандиозен космически почерк, в едно космическо послание.
Но същите неща могат да бъдат изразени и по друг начин: ето, сега аз се изправям в светлата звездна нощ, вдигам поглед към звездното небе и го оставям да действува върху мен.
И стига да съм извисен до тази възможност, аз виждам, че то се преобразява: Формата и движенията на съзвездията, на подвижните звезди всичко се преобразява в един грандиозен космически почерк, в едно космическо послание.
И това космическо послание се обръща към човека приблизително по онзи начин, по който вчера Ви говорих за тайната на Луната. Но този космически почерк може да се чете само от човек, който изживява звездите не като механичен феномен, а като съставни букви на вечната космическа азбука.
към текста >>
А сега бих искал да споделя още една подроб
нос
т за по-нататъшното развитие на нещата.
А сега бих искал да споделя още една подробност за по-нататъшното развитие на нещата.
Известно е, че в Мистериите на Самотраке се пазеха т.н. тайни на Кабирия. В епохата на Александър, общо взето, Мистериите започнаха да потъват в упадък. Самотраке беше едно от последните места, където живееше спомена за древната мъдрост, едно от последните „работни места" на Мистериите. В този момент, под влияние на Кабирия и нейните Мистерии, за Александър и Аристотел настъпи един проблясък, едно озаряващо спомняне на древната ефеска епоха, през която те двамата бяга минали преди около едно столетие.
към текста >>
Но от тези двадесетина букви като по един вълшебен начин на хартията се получава нещо, което Ви дава възмож
нос
т, ако наистина умеете да четете, да се изправите пред цялото могъщо съдържание на Фауст.
Но от тези двадесетина букви като по един вълшебен начин на хартията се получава нещо, което Ви дава възможност, ако наистина умеете да четете, да се изправите пред цялото могъщо съдържание на Фауст.
И сега вече никой не Ви спира, можете да решите така или иначе, имате напълно свободен избор. Сега комбинациите от а б в г д могат да се окажат за Вас вълнуващи или досадни; и това всъщност е нещо много абстрактно, възможно най-абстрактно. И все пак, комбинирани по правилния начин, тази абстракция дава истинския Фауст! А как стояха нещата с инспирацията на Аристотел? Те стояха така, сякаш древния звук от Луната се появи отново, сякаш в него Аристотел и Александър си спомниха какво точно означаваше пожара в Ефес и как този пожар изнесе нагоре в космическия етер самата тайна на Ефес.
към текста >>
Сега комбинациите от а б в г д могат да се окажат за Вас вълнуващи или досадни; и това всъщ
нос
т е нещо много абстрактно, възможно най-абстрактно.
Но от тези двадесетина букви като по един вълшебен начин на хартията се получава нещо, което Ви дава възможност, ако наистина умеете да четете, да се изправите пред цялото могъщо съдържание на Фауст. И сега вече никой не Ви спира, можете да решите така или иначе, имате напълно свободен избор.
Сега комбинациите от а б в г д могат да се окажат за Вас вълнуващи или досадни; и това всъщност е нещо много абстрактно, възможно най-абстрактно.
И все пак, комбинирани по правилния начин, тази абстракция дава истинския Фауст! А как стояха нещата с инспирацията на Аристотел? Те стояха така, сякаш древния звук от Луната се появи отново, сякаш в него Аристотел и Александър си спомниха какво точно означаваше пожара в Ефес и как този пожар изнесе нагоре в космическия етер самата тайна на Ефес. Да, така възникна инспирацията в Аристотел, която му позволи да мотивира по един нов и общочовешки начин посланието на Космоса. Само че космическото послание не е съставено от а б в г д е.
към текста >>
И ако в други случаи сме изтъквали, че Антропософията е едно Коледно изживяване, една опит
нос
т, свързана с рождението на Исус от Назарет, сега сме в правото си да заявим: в своето цялостно въздействие Антропософията е едно Великденско изживяване, една опит
нос
т за Възкресението, свързано с гроба на Христос Исус.
И Вие виждате как в тези десет понятия чиято осветляваща и действена сила тепърва ще трябва да се открие на света как в тях се влива онова, което през хилядолетията представляваше могъщото и инстинктивно откровение на мъдростта. Рано или късно неизбежно ще се стигне до там, че хората отново ще открият космическата мъдрост и невидимата духовна светлина, които сега са като оковани в един гроб. Хората отново ще четат в Космоса; хората на всяка цена ще изживеят възкресението, което лежи скрито в тъмния преход между две духовни епохи. И ние, скъпи мои приятели, сме тук, за да изнесем отново навън всичко, което е скрито от погледа на човека. Ние сме тук, за да възобновим Великдена като едно дълбоко и покъртващо изживяване за цялото човечество.
И ако в други случаи сме изтъквали, че Антропософията е едно Коледно изживяване, една опитност, свързана с рождението на Исус от Назарет, сега сме в правото си да заявим: в своето цялостно въздействие Антропософията е едно Великденско изживяване, една опитност за Възкресението, свързано с гроба на Христос Исус.
Извънредно важно е, че тъкмо на тези великденски лекции ако ми позволите този израз всички ние ясно усещаме празничното ликуване на основния антропософски стремеж. Днес ние вече сме в състояние да се издигнем до един духовен живот, който се разиграва непосредствено „зад прага", да се потопим в него и да кажем: О, в далечното минало човечеството беше озарено от онова божествено-духовно откровение, което все още припламваше в Ефес. Но сега всичко това е заровено в гроба! Как да го извадя от там? Защото нима то не е все пак там, нима е невъзможно да бъде отново намерено, там в неговия гроб?
към текста >>
Защото този импулс не трябва да остане като нещо измислено, като нещо интелектуално, този импулс трябва да се преобрази в един импулс на сърцето; този импулс не трябва да действува като една трезва и суха мозъчна мисъл, този импулс трябва и то не от сантиментал
нос
т, а с оглед действителната стой
нос
т на нещата да бъде тържествен и ведър.
Да, това са същите неща, скъпи мои приятели, които бих искал да приближа до сърцата Ви през тази великденска седмица. Защото във всяко човешко сърце, което търси Антропософията, може да се разгори един безкраен празник. И това, което гори в този празник на антропософското познание и светоусещане, също се издига нагоре в духовния свят и там то непременно трябва да се свърже с Коледния импулс, извикан за живот също тук, в Дорнах.
Защото този импулс не трябва да остане като нещо измислено, като нещо интелектуално, този импулс трябва да се преобрази в един импулс на сърцето; този импулс не трябва да действува като една трезва и суха мозъчна мисъл, този импулс трябва и то не от сантименталност, а с оглед действителната стойност на нещата да бъде тържествен и ведър.
към текста >>
Унищожителният огън, изпепелил храма в Ефес, се издигна нагоре и проникна в световния етер ... за да възпламени от там онези тайни, които после Аристотел прие в своето сърце ... Да, така беше употребен огънят в Ефес ... И всичко това ни задължава нека да го кажем с подобаваща скром
нос
т задължава ни да употребим смело и с неуморно духовно усърдие всичко, което пожарът[1] в Гьотеанума изнесе горе в етерния свят, всичко, което Антропософията иска и е длъжна да бъде за цялото земно човечество.
Унищожителният огън, изпепелил храма в Ефес, се издигна нагоре и проникна в световния етер ... за да възпламени от там онези тайни, които после Аристотел прие в своето сърце ... Да, така беше употребен огънят в Ефес ... И всичко това ни задължава нека да го кажем с подобаваща скромност задължава ни да употребим смело и с неуморно духовно усърдие всичко, което пожарът[1] в Гьотеанума изнесе горе в етерния свят, всичко, което Антропософията иска и е длъжна да бъде за цялото земно човечество.
към текста >>
И тогава, след като сме успели да го сторим, навсякъде в Антропософията ние започваме да долавяме една изключително важна и характерна подроб
нос
т.
И тогава, след като сме успели да го сторим, навсякъде в Антропософията ние започваме да долавяме една изключително важна и характерна подробност.
Тази важна и характерна подробност се състои в антропософското Великденско настроение, в онова антропософско Великденско настроение, което винаги и при всички обстоятелства ни убеждава, че Духът никога не умира, или пък ако минава през смъртта в условията на физическия земен свят, той винаги отново и отново полита към своето възкресение.
към текста >>
Тази важна и характерна подроб
нос
т се състои в антропософското Великденско настроение, в онова антропософско Великденско настроение, което винаги и при всички обстоятелства ни убеждава, че Духът никога не умира, или пък ако минава през смъртта в условията на физическия земен свят, той винаги отново и отново полита към своето възкресение.
И тогава, след като сме успели да го сторим, навсякъде в Антропософията ние започваме да долавяме една изключително важна и характерна подробност.
Тази важна и характерна подробност се състои в антропософското Великденско настроение, в онова антропософско Великденско настроение, което винаги и при всички обстоятелства ни убеждава, че Духът никога не умира, или пък ако минава през смъртта в условията на физическия земен свят, той винаги отново и отново полита към своето възкресение.
към текста >>
12.
Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Указания от
нос
но публикуваните лекции
Указания относно публикуваните лекции
към текста >>
многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката обществе
нос
т, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“.
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват изнасяните от 1900 до 1924 г.
многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“.
След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите. С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняване на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.“
към текста >>
13.
Съдържание
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Днешните представи за мисъл, чувство и воля и техните еквиваленти в праисторическите ориенталски народи: вместо умствени образи – преживяване на главата като отражение на цялата Земя; вместо емоционални преживявания – преживяване на гърдите и собственото сърце като образ на земното обкръжение и Слънцето; вместо индивидуална воля – осъзнаване на собствената човешка същ
нос
т в движенията на крайниците и възприемане чрез това на връзката със звездния свят.
Духовната история на човечеството във връзка с развитието на паметта.
Днешните представи за мисъл, чувство и воля и техните еквиваленти в праисторическите ориенталски народи: вместо умствени образи – преживяване на главата като отражение на цялата Земя; вместо емоционални преживявания – преживяване на гърдите и собственото сърце като образ на земното обкръжение и Слънцето; вместо индивидуална воля – осъзнаване на собствената човешка същност в движенията на крайниците и възприемане чрез това на връзката със звездния свят.
Развитие на паметта: локализирана памет, свързана с външни знаци; произход на паметниците. Ритмическата памет като източник на метричната поезия. Времевата памет започва от времето на колонизацията на Гърция.
към текста >>
Жизнените сили приглушават съзнанието, а силите на смъртта са източник на разум
нос
т – жестоките битки са всъщ
нос
т импулс за развитие.
Будното му съзнание е като сън наяве, в който преживява елементарните духове на елементите. В съня си възприема съществата от третата йерархия, а в най-дълбокия сън се докосва и до света на втората йерархия. Съзнанието на посветените е днешното будно съзнание. Изучаване на четене и писане преди и днес. Контрастът между високодуховни представи за нещата и жестоки войни за завладяване.
Жизнените сили приглушават съзнанието, а силите на смъртта са източник на разумност – жестоките битки са всъщност импулс за развитие.
Проблемът със смъртта в Гърция. Троянската война като война на предчувствие и страх.
към текста >>
Гилгамеш и Еабани – двойстве
нос
тта на човешкото самосъзнание в третия следатлантски период.
Египетско-халдейската епоха.
Гилгамеш и Еабани – двойствеността на човешкото самосъзнание в третия следатлантски период.
Начало на преживяване на обособяване на душевно-духовното от физическо-етерното. Гилгамеш осъзнава в кой момент от историческото развитие се намира чрез инспирация от Еабани след смъртта му. Проблемът на безсмъртието и импулсът за странстване като начин за разрешаването му. Луната като обиталище на първите велики учители на земното човечество. Съзнанието за единството на човечеството и Космоса в мистериите на Ефес.
към текста >>
Замяна на реалната връзка с Божественото на Изток с негови образи и картини в Гърция; зависимост на откровенията от времето и мястото на Изток; зависимост само от подготовка и зрелостта на лич
нос
тта в Гърция.
В древните мистерии моралните импулси не са строго отделени от природните. Човешкото същество отделя от себе си растителния свят, който е приет от Земята. Човек отхвърля животните и те изостават в развитието си. Разликите между древните мистерии и гръцките мистерии.
Замяна на реалната връзка с Божественото на Изток с негови образи и картини в Гърция; зависимост на откровенията от времето и мястото на Изток; зависимост само от подготовка и зрелостта на личността в Гърция.
Ефес – ехо от непосредствена реалност на духа, но вече независещо от пространството и времето. Необходимостта да се записва историята възниква със загубата на способността да се виждат образите на събитията – появява се Херодот. Ефес като последния духовен пристан за източната мъдрост. Денят на раждането на Александър е денят на опожаряването на храма в Ефес. Импулсът на Александър да установи духовен Ефес.
към текста >>
Ефес – ехо от непосредствена реал
нос
т на духа, но вече независещо от пространството и времето.
В древните мистерии моралните импулси не са строго отделени от природните. Човешкото същество отделя от себе си растителния свят, който е приет от Земята. Човек отхвърля животните и те изостават в развитието си. Разликите между древните мистерии и гръцките мистерии. Замяна на реалната връзка с Божественото на Изток с негови образи и картини в Гърция; зависимост на откровенията от времето и мястото на Изток; зависимост само от подготовка и зрелостта на личността в Гърция.
Ефес – ехо от непосредствена реалност на духа, но вече независещо от пространството и времето.
Необходимостта да се записва историята възниква със загубата на способността да се виждат образите на събитията – появява се Херодот. Ефес като последния духовен пристан за източната мъдрост. Денят на раждането на Александър е денят на опожаряването на храма в Ефес. Импулсът на Александър да установи духовен Ефес. Създаване на академии в Египет и Азия; Александрия.
към текста >>
Необходимостта да се записва историята възниква със загубата на способ
нос
тта да се виждат образите на събитията – появява се Херодот.
Човешкото същество отделя от себе си растителния свят, който е приет от Земята. Човек отхвърля животните и те изостават в развитието си. Разликите между древните мистерии и гръцките мистерии. Замяна на реалната връзка с Божественото на Изток с негови образи и картини в Гърция; зависимост на откровенията от времето и мястото на Изток; зависимост само от подготовка и зрелостта на личността в Гърция. Ефес – ехо от непосредствена реалност на духа, но вече независещо от пространството и времето.
Необходимостта да се записва историята възниква със загубата на способността да се виждат образите на събитията – появява се Херодот.
Ефес като последния духовен пристан за източната мъдрост. Денят на раждането на Александър е денят на опожаряването на храма в Ефес. Импулсът на Александър да установи духовен Ефес. Създаване на академии в Египет и Азия; Александрия. Утвърждаването на Рим.
към текста >>
Преминаване от тотална връзка с Божественото към принципа на лич
нос
тта.
Краят на цивилизацията на Изтока с пожара в Ефес. Преходният период от Александър до Юлиан Отстъпник.
Преминаване от тотална връзка с Божественото към принципа на личността.
Трансформация в капацитета на паметта – от космическа памет към лична памет. Поява на историографията. Мистерията на Голгота и мистериите на Хиберния. Продължаване на експлоатацията на импулсите на Аристотел в проникването на естествознанието на Изток чрез Александър и логическите съчинения на Запад чрез Теофраст. Характерът на Аристотелевата логиката като духовно обучение.
към текста >>
Розенкройцерските учители живеят в скром
нос
т и са незабележими през Средновековието.
В пламъците от Ефес прозират древните слова: завист на боговете. Мистериите като места за срещи и разбиране между хората и „добрите богове“. Завистта на боговете. Мистерията на Голгота – акт на върховна Любов. Това, което беше въпрос на богове и хора, в ерата на свободата се разиграва долу в човешкия живот.
Розенкройцерските учители живеят в скромност и са незабележими през Средновековието.
Инструкциите към ученика: връзката на физическото, етерното и астралното тяло със земята и с йерархиите; специалното отношение между човека и топлината. „Езикът“ на новото духовно откровение във формите и съдържанието на изображенията в Гьотеанума. Статуята на богинята в Ефес. Статуята на Представителя на човечеството в Гьотеанума. Изгарянето на Гьотеанума и завистта на хората.
към текста >>
Отговор
нос
тта, наложена на Антропософията с оглед на бъдещата цел пред антропософското движение: да снабди човечеството с духовни представи и понятия, с които ще може да премине правомерно през Пазача на прага.
Отговорността, наложена на Антропософията с оглед на бъдещата цел пред антропософското движение: да снабди човечеството с духовни представи и понятия, с които ще може да премине правомерно през Пазача на прага.
Задачата на Дорнах – място, където открито да се говори за духовните реалности. Необходими са непреклонност и истинност по отношение на антропософския импулс в различните направления на живота. Надеждата, свързана с Рождественското събрание. Основополагащата Медитация.
към текста >>
Задачата на Дорнах – място, където открито да се говори за духовните реал
нос
ти.
Отговорността, наложена на Антропософията с оглед на бъдещата цел пред антропософското движение: да снабди човечеството с духовни представи и понятия, с които ще може да премине правомерно през Пазача на прага.
Задачата на Дорнах – място, където открито да се говори за духовните реалности.
Необходими са непреклонност и истинност по отношение на антропософския импулс в различните направления на живота. Надеждата, свързана с Рождественското събрание. Основополагащата Медитация.
към текста >>
Необходими са непреклон
нос
т и истин
нос
т по отношение на антропософския импулс в различните направления на живота.
Отговорността, наложена на Антропософията с оглед на бъдещата цел пред антропософското движение: да снабди човечеството с духовни представи и понятия, с които ще може да премине правомерно през Пазача на прага. Задачата на Дорнах – място, където открито да се говори за духовните реалности.
Необходими са непреклонност и истинност по отношение на антропософския импулс в различните направления на живота.
Надеждата, свързана с Рождественското събрание. Основополагащата Медитация.
към текста >>
14.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Защото именно в настоящия момент от историята, когато вече наблюдаваме подготвянето на събития от извънредна важ
нос
т за цялата човешка цивилизация, всеки мислещ човек трябва да бъде готов да си зададе въпроса: "По какъв начин възниква съвременната конфигурация, съвременната организация на душата?
В тези вечерни часове на нашите Рождественски събрания ми се иска да ви представя такъв обзор на земната еволюция на човечеството, който да ви помогне по-проникновено и интензивно да осъзнаете природата и битието на съвременния човек.
Защото именно в настоящия момент от историята, когато вече наблюдаваме подготвянето на събития от извънредна важност за цялата човешка цивилизация, всеки мислещ човек трябва да бъде готов да си зададе въпроса: "По какъв начин възниква съвременната конфигурация, съвременната организация на душата?
Как е възникнала тя в дългия ход на еволюцията? " Защото не може да се отрича, че в настоящето може да се проникне, само опитвайки се да разбереш, как то се корени в миналото.
към текста >>
Съвременната епоха обаче, е крайно пристрастна от
нос
но еволюцията на човека и човечеството.
Съвременната епоха обаче, е крайно пристрастна относно еволюцията на човека и човечеството.
Преди всичко се смята, че човек за цялото време, което наричаме история, - ако вземем живота на душата и духа му, - е оставал в общи линии такъв, какъвто е сега. По отношение на нивото на познание е прието да се смята, че в древни времена човешките същества са били като деца, че са вярвали във всевъзможни фантазии и че едва сега човек е добил разум в научен смисъл. Но ако не отчитаме количеството натрупани знания, в останалото е прието да се смята, че душевното устройство, свойствено на съвременния човек, са имали и в Древна Гърция и в Древния Изток. Дори и да се допускат отделни видоизменения в детайлите, то като цяло се предполага, че за целия исторически период в живота на душата нищо не се е изменило. След това преминават към доисторическия живот на човека и казват, че там нищо автентично не е известно.
към текста >>
Но всичко това се крепи на страшна предубеде
нос
т, защото създавайки подобна концепция, ние не забелязваме дълбочинните различия, които съществуват в душевното устройство на съвременния човек в сравнение с не толкова далечното минало, да кажем с XI, X или IX век; ние не разсъждаваме за това, колко голямо е това различие, когато сравняваме устройството на душата на съвременния човек и съвременника на Мистерията на Голгота или гърка.
Такава е приблизително разпространената съвременна концепция.
Но всичко това се крепи на страшна предубеденост, защото създавайки подобна концепция, ние не забелязваме дълбочинните различия, които съществуват в душевното устройство на съвременния човек в сравнение с не толкова далечното минало, да кажем с XI, X или IX век; ние не разсъждаваме за това, колко голямо е това различие, когато сравняваме устройството на душата на съвременния човек и съвременника на Мистерията на Голгота или гърка.
Но ако се пренесем в света на древния Изток, на който гръцката цивилизация е била нещо като късна колония, то ще намерим там душевно устройство, напълно различно от съвременното. Иска ми се веднага да ви покажа с реални примери, как е живял човек на Изток, да кажем, десет-петнадесет хиляди години назад и как по своята природа се е различавал той от гърка и още повече от нас самите.
към текста >>
Имаме някакво преживяване и от това преживяване, което става в нас чрез нашите сетива или по някакъв друг начин чрез нашата лич
нос
т, ние образуваме понятие, представа и задържаме тази представа в мисленето си.
Да си представим за начало нашия собствен душевен живот. Ще ви приведа пример от него.
Имаме някакво преживяване и от това преживяване, което става в нас чрез нашите сетива или по някакъв друг начин чрез нашата личност, ние образуваме понятие, представа и задържаме тази представа в мисленето си.
След някое време тази представа може отново да влезе от мисленето в съзнателния живот на душата ни като спомен. Да допуснем, че във вас е възникнал спомен, водещ до събитие с десетилетна давност. Сега ще опитаме съвсем точно да разберем, какво всъщност означава това. Преди десет години вие сте преживели нещо. Да допуснем, че преди десет години вие сте посетили някакво събиране на хора.
към текста >>
Да допуснем, че във вас е възникнал спомен, водещ до събитие с десетилетна дав
нос
т.
Да си представим за начало нашия собствен душевен живот. Ще ви приведа пример от него. Имаме някакво преживяване и от това преживяване, което става в нас чрез нашите сетива или по някакъв друг начин чрез нашата личност, ние образуваме понятие, представа и задържаме тази представа в мисленето си. След някое време тази представа може отново да влезе от мисленето в съзнателния живот на душата ни като спомен.
Да допуснем, че във вас е възникнал спомен, водещ до събитие с десетилетна давност.
Сега ще опитаме съвсем точно да разберем, какво всъщност означава това. Преди десет години вие сте преживели нещо. Да допуснем, че преди десет години вие сте посетили някакво събиране на хора. Вие сте образували съждение за всяко от тези лица, техния външен вид и т.н. Вие сте говорили с тях и сте предприели нещо заедно с тях.
към текста >>
Сега ще опитаме съвсем точно да разберем, какво всъщ
нос
т означава това.
Да си представим за начало нашия собствен душевен живот. Ще ви приведа пример от него. Имаме някакво преживяване и от това преживяване, което става в нас чрез нашите сетива или по някакъв друг начин чрез нашата личност, ние образуваме понятие, представа и задържаме тази представа в мисленето си. След някое време тази представа може отново да влезе от мисленето в съзнателния живот на душата ни като спомен. Да допуснем, че във вас е възникнал спомен, водещ до събитие с десетилетна давност.
Сега ще опитаме съвсем точно да разберем, какво всъщност означава това.
Преди десет години вие сте преживели нещо. Да допуснем, че преди десет години вие сте посетили някакво събиране на хора. Вие сте образували съждение за всяко от тези лица, техния външен вид и т.н. Вие сте говорили с тях и сте предприели нещо заедно с тях. И всичко това може да се появи пред вас днес във вид на картина.
към текста >>
Съвременният човек със свойствения му повърх
нос
тен маниер смята, че както ние сега имаме идеи, мисли и представи, така е било винаги при хората в историческите времена; но в този случай това не е така.
Да се пренесем сега в далечното минало на човешката еволюция и да разгледаме населението на Древния Изток, по отношение на което китайците и индусите, познати от историята, са само по-късни потомци. Тоест ще се върнем хиляди години назад. Ако разгледаме човешкото същество от тази древна епоха, то ще намерим, че то е живяло съвсем не така, че да може да си каже: "В главата ми има спомен за нещо преживяно, за нещо, което ми се е случило във външния живот". То е нямало такива вътрешни преживявания; те просто не са съществували за него. Неговата глава не е била пълна с идеи и мисли.
Съвременният човек със свойствения му повърхностен маниер смята, че както ние сега имаме идеи, мисли и представи, така е било винаги при хората в историческите времена; но в този случай това не е така.
към текста >>
И аз самият съществувам в Космоса, също и главата ми като част от мен самия; и главата, която
нос
я на плещите си, е космически спомен за Земята.
Ако обръщаме духовен поглед достатъчно далеч в миналото, то срещаме човешки същества, които в главата си са нямали понятия, представи и мисли, а по странен начин, както може да ни се стори, са преживявали главата като цяло. Те не са се отдавали като нас на абстракции. Да преживяват идеи в главата си е било чуждо за тях, но те са знаели как да преживяват собствената си глава. И така както вие, имайки картини в паметта, свързвате образа на спомена с някакво преживяване, както съотнасяте образа на спомена и външното събитие, по аналогичен начин тези хора са отнасяли преживяването на собствената си глава към Земята, към цялата Земя. Те са казвали: "В Космоса съществува Земята.
И аз самият съществувам в Космоса, също и главата ми като част от мен самия; и главата, която нося на плещите си, е космически спомен за Земята.
Земята е съществувала по-рано, главата е възникнала по-късно. Моята глава е космическата памет за битието на Земята. Земното битие едва започвало, а цялостното строене, устройството на главата на човека вече ставало в съответствие с цялата Земя. " Така древният обитател на Изтока е усещал съществото на самата планета Земя в собствената си глава. Той казвал: "От всеобщото космическо битие боговете са сътворили, са произвели Земята с нейните природни царства, Земята с нейните реки и гори.
към текста >>
Аз
нос
я на раменете си глава; и тази моя глава е точно отражение на Земята.
Земята е съществувала по-рано, главата е възникнала по-късно. Моята глава е космическата памет за битието на Земята. Земното битие едва започвало, а цялостното строене, устройството на главата на човека вече ставало в съответствие с цялата Земя. " Така древният обитател на Изтока е усещал съществото на самата планета Земя в собствената си глава. Той казвал: "От всеобщото космическо битие боговете са сътворили, са произвели Земята с нейните природни царства, Земята с нейните реки и гори.
Аз нося на раменете си глава; и тази моя глава е точно отражение на Земята.
Главата с течащата в нея кръв е точен образ на Земята с нейните речни и морски течения. Конфигурацията на планините по Земята се повтаря в моята глава в конфигурациите на мозъка; аз нося на раменете си образ на планетата Земя. " Така както съвременният човек отнася картините от своята памет към своето преживяване, така древният човек е отнасял своята глава като цяло към планетата Земя. Забележителна разлика във вътрешното възприятие!
към текста >>
Конфигурацията на планините по Земята се повтаря в моята глава в конфигурациите на мозъка; аз
нос
я на раменете си образ на планетата Земя.
Земното битие едва започвало, а цялостното строене, устройството на главата на човека вече ставало в съответствие с цялата Земя. " Така древният обитател на Изтока е усещал съществото на самата планета Земя в собствената си глава. Той казвал: "От всеобщото космическо битие боговете са сътворили, са произвели Земята с нейните природни царства, Земята с нейните реки и гори. Аз нося на раменете си глава; и тази моя глава е точно отражение на Земята. Главата с течащата в нея кръв е точен образ на Земята с нейните речни и морски течения.
Конфигурацията на планините по Земята се повтаря в моята глава в конфигурациите на мозъка; аз нося на раменете си образ на планетата Земя.
" Така както съвременният човек отнася картините от своята памет към своето преживяване, така древният човек е отнасял своята глава като цяло към планетата Земя. Забележителна разлика във вътрешното възприятие!
към текста >>
Земята се отваря за Вселената; тя внася дей
нос
тта си в обкръжаващата атмосфера и се отваря за възприемане дей
нос
тта на Слънцето.
Ако по-нататък разглеждаме обкръжението на Земята и включим в нашия обзор обкръжаващия Земята въздух, проникнат от слънчева светлина и топлина, то в някакъв смисъл можем да кажем: "Слънцето живее в атмосферата на Земята".
Земята се отваря за Вселената; тя внася дейността си в обкръжаващата атмосфера и се отваря за възприемане дейността на Слънцето.
Затова всеки човек в тези древни времена е възприемал областта на Земята, в която е живеел, като особено важна. Древният човек на Изтока е възприемал коя да е част от земната повърхност като част от самия себе си, - под него долу е Земята, а над него – атмосферата, обърната към Слънцето. Останалата Земя, - в дясно и в ляво, отзад и отпред, - цялата останала Земя се е разтваряла в нещо всеобщо (виж. рис. – лявата част).
към текста >>
Древният човек на Изтока е възприемал коя да е част от земната повърх
нос
т като част от самия себе си, - под него долу е Земята, а над него – атмосферата, обърната към Слънцето.
Ако по-нататък разглеждаме обкръжението на Земята и включим в нашия обзор обкръжаващия Земята въздух, проникнат от слънчева светлина и топлина, то в някакъв смисъл можем да кажем: "Слънцето живее в атмосферата на Земята". Земята се отваря за Вселената; тя внася дейността си в обкръжаващата атмосфера и се отваря за възприемане дейността на Слънцето. Затова всеки човек в тези древни времена е възприемал областта на Земята, в която е живеел, като особено важна.
Древният човек на Изтока е възприемал коя да е част от земната повърхност като част от самия себе си, - под него долу е Земята, а над него – атмосферата, обърната към Слънцето.
Останалата Земя, - в дясно и в ляво, отзад и отпред, - цялата останала Земя се е разтваряла в нещо всеобщо (виж. рис. – лявата част).
към текста >>
По такъв начин, ако древният човек на Изтока е живеел, например, на индийска почва, той е преживявал индийската почва като особено важна за него, а всичко останало на Земята - на изток, запад, юг от него, е изчезвало в неопределе
нос
тта Той малко се е интересувал по какъв начин Земята е свързана в тези други части с останалото космическо пространство; напротив, с нещо особено важна е била не само почвата, на която е живеел (виж рис.
По такъв начин, ако древният човек на Изтока е живеел, например, на индийска почва, той е преживявал индийската почва като особено важна за него, а всичко останало на Земята - на изток, запад, юг от него, е изчезвало в неопределеността Той малко се е интересувал по какъв начин Земята е свързана в тези други части с останалото космическо пространство; напротив, с нещо особено важна е била не само почвата, на която е живеел (виж рис.
– в ляво, червено), но и разпростирането на Земята в космическото пространство в тази местност. Начинът на дишане, възможен за него на местна почва, се е усещал от него като преживяване от особена важност. В наши дни е необичайно да се питаме, как се диша в едно или друго място. Разбира се, ние и до сега сме зависими от добрите или лоши условия за дишане, но вече не осъзнаваме този факт. За древният обитател на Изтока това не е било така.
към текста >>
– в ляво, червено), но и разпростирането на Земята в космическото пространство в тази мест
нос
т.
По такъв начин, ако древният човек на Изтока е живеел, например, на индийска почва, той е преживявал индийската почва като особено важна за него, а всичко останало на Земята - на изток, запад, юг от него, е изчезвало в неопределеността Той малко се е интересувал по какъв начин Земята е свързана в тези други части с останалото космическо пространство; напротив, с нещо особено важна е била не само почвата, на която е живеел (виж рис.
– в ляво, червено), но и разпростирането на Земята в космическото пространство в тази местност.
Начинът на дишане, възможен за него на местна почва, се е усещал от него като преживяване от особена важност. В наши дни е необичайно да се питаме, как се диша в едно или друго място. Разбира се, ние и до сега сме зависими от добрите или лоши условия за дишане, но вече не осъзнаваме този факт. За древният обитател на Изтока това не е било така. Начинът, по който той е осъществявал дишането, е бил за него много дълбоко преживяване и така е стояла работата с всички други неща, които са зависели от характера на отношенията на границата на Земята с космическото пространство.
към текста >>
Начинът на дишане, възможен за него на местна почва, се е усещал от него като преживяване от особена важ
нос
т.
По такъв начин, ако древният човек на Изтока е живеел, например, на индийска почва, той е преживявал индийската почва като особено важна за него, а всичко останало на Земята - на изток, запад, юг от него, е изчезвало в неопределеността Той малко се е интересувал по какъв начин Земята е свързана в тези други части с останалото космическо пространство; напротив, с нещо особено важна е била не само почвата, на която е живеел (виж рис. – в ляво, червено), но и разпростирането на Земята в космическото пространство в тази местност.
Начинът на дишане, възможен за него на местна почва, се е усещал от него като преживяване от особена важност.
В наши дни е необичайно да се питаме, как се диша в едно или друго място. Разбира се, ние и до сега сме зависими от добрите или лоши условия за дишане, но вече не осъзнаваме този факт. За древният обитател на Изтока това не е било така. Начинът, по който той е осъществявал дишането, е бил за него много дълбоко преживяване и така е стояла работата с всички други неща, които са зависели от характера на отношенията на границата на Земята с космическото пространство.
към текста >>
И особено важно за човека от древните времена е било да усеща, как главата му се отваря от
нос
ително безпрепятствено по направление към гърдите.
Цялата Земя се е преживявала от човека през тези древни времена като нещо живеещо в главата му. В сегашно време главата е оградена с твърдите кости на черепа, закрита е отгоре, от двете страни и отзад. Но тя има някои изходи; има свободно отвърстие долу по направление на гърдите (виж рис. на стр. 4 в дясно).
И особено важно за човека от древните времена е било да усеща, как главата му се отваря относително безпрепятствено по направление към гърдите.
Този човек е усещал вътрешната конфигурация на главата като отражение на Земята. И както е чувствал вътрешната конфигурация на главата в образа на Земята, така е довеждал обкръжението на Земята – всичко, което е над Земята и около нея – във връзка с обърнатия към сърцето отвор долу. В това той е виждал образ на откриващата се за Слънцето Земя. Своето мощно преживяване човека от онези времена е изразявал с такива думи: "В главата си аз чувствам цялата Земя. Главата е миниатюрна Земя.
към текста >>
Но тази Земя се открива към моята гръд, която
нос
и вътре сърцето.
Този човек е усещал вътрешната конфигурация на главата като отражение на Земята. И както е чувствал вътрешната конфигурация на главата в образа на Земята, така е довеждал обкръжението на Земята – всичко, което е над Земята и около нея – във връзка с обърнатия към сърцето отвор долу. В това той е виждал образ на откриващата се за Слънцето Земя. Своето мощно преживяване човека от онези времена е изразявал с такива думи: "В главата си аз чувствам цялата Земя. Главата е миниатюрна Земя.
Но тази Земя се открива към моята гръд, която носи вътре сърцето.
И ставащото между главата, гърдите и сърцето е образ на това, което се изнася от моя живот в Космоса, изнася се в земното обкръжение, открито за Слънцето. " Велико и имащо дълбоко значение е било за него това преживяване, за което той е можел да каже: "Тук, в моята глава, живее Земята. Когато отивам по-надълбоко, тук Земята се открива на Слънцето (виж стрелката, рис. на стр. 4); моето сърце е образ на Слънцето. "
към текста >>
От друга страна, човека от древните времена е нямал това, което ние
нос
им в себе си като емоционално преживяване на света.
По такъв начин човек е достигал до това, което в древните времена е съответствало на нашия емоционален живот. Ние имаме още абстрактен живот на чувствата, на емоциите. Кой от нас знае непосредствено нещо за своето сърце? Мислим, че чрез анатомията и физиологията ще узнаем нещо, но това не е нищо повече от познание добито от модел на сърце от папие-маше.
От друга страна, човека от древните времена е нямал това, което ние носим в себе си като емоционално преживяване на света.
Вместо това, той е имал преживяване на своето сърце. Как отправяме емоциите си към света, в който живеем, как чувстваме, обичаме ли човека или го посрещаме с антипатия, харесва ли ни едно или друго цвете, склонни ли сме към това или онова, - как отправяме нашите чувства към света, - но света, който, може да се каже, като безтегловна абстракция е откъснат от солидния, плътен Космос, - така човекът на Древния Изток е устремявал сърцето си към Космоса, тоест към това, което е отивало от Земята в нейното обкръжение, по направление на Слънцето.
към текста >>
Те са имали още такива преживявания, като чувство на разширение и разпростря
нос
т вътре в тялото си.
Силно се заблуждаваме, ако вярваме, че това, което наричаме мислене, чувстване и воление е съществувало сред древните източни народи. Това при тях съвсем го е нямало. Те са имали преживяване на главата, което е било преживяване на Земята. На тях е било свойствено преживяването на гърдите или сърцето, което се е явявало преживяване на земното обкръжение чак до Слънцето. Слънцето е съответствало на преживяване на сърцето.
Те са имали още такива преживявания, като чувство на разширение и разпростряност вътре в тялото си.
Те са идвали до постигане и осъзнаване на собствената си човешка същност в движенията на ръцете и краката си. Те самите са се намирали вътре в движението. И в тази разпростряност на вътрешното същество в крайниците те са възприемали директна картина на своята връзка със звездния свят (виж рис. на стр. 4): "Моята глава – това е образ на Земята.
към текста >>
Те са идвали до постигане и осъзнаване на собствената си човешка същ
нос
т в движенията на ръцете и краката си.
Това при тях съвсем го е нямало. Те са имали преживяване на главата, което е било преживяване на Земята. На тях е било свойствено преживяването на гърдите или сърцето, което се е явявало преживяване на земното обкръжение чак до Слънцето. Слънцето е съответствало на преживяване на сърцето. Те са имали още такива преживявания, като чувство на разширение и разпростряност вътре в тялото си.
Те са идвали до постигане и осъзнаване на собствената си човешка същност в движенията на ръцете и краката си.
Те самите са се намирали вътре в движението. И в тази разпростряност на вътрешното същество в крайниците те са възприемали директна картина на своята връзка със звездния свят (виж рис. на стр. 4): "Моята глава – това е образ на Земята. В мястото, където главата ми безпрепятствено се отваря надолу към гърдите и стига до сърцето, аз имам образ на това, което живее в земното обкръжение.
към текста >>
И в тази разпростря
нос
т на вътрешното същество в крайниците те са възприемали директна картина на своята връзка със звездния свят (виж рис.
На тях е било свойствено преживяването на гърдите или сърцето, което се е явявало преживяване на земното обкръжение чак до Слънцето. Слънцето е съответствало на преживяване на сърцето. Те са имали още такива преживявания, като чувство на разширение и разпростряност вътре в тялото си. Те са идвали до постигане и осъзнаване на собствената си човешка същност в движенията на ръцете и краката си. Те самите са се намирали вътре в движението.
И в тази разпростряност на вътрешното същество в крайниците те са възприемали директна картина на своята връзка със звездния свят (виж рис.
на стр. 4): "Моята глава – това е образ на Земята. В мястото, където главата ми безпрепятствено се отваря надолу към гърдите и стига до сърцето, аз имам образ на това, което живее в земното обкръжение. В това, което преживявам като сила на моите ръце и крака, аз имам нещо такова, което отразява отношението на земната твърд към звездите, които живеят далеч в космическото пространство".
към текста >>
Сядането е било дей
нос
т на Юпитер, а лягането – без значение, за почивка или от мързел – изразявали с думите: "Отдавам се на импулсите на Сатурн".
Ако изследваме тънкостите на древните езици, то навсякъде ще намерим, че за действието, което описваме като казваме "аз отивам", - древният източен човек е казвал: "Марс ме движи, Марс е активен в мен". При придвижване, в краката някак се е усещал импулсът на Марс. Съприкосновението с предметите, докосването с ръце се е изразявало с думите: "В мен действа Венера". Когато показвали нещо на друго лице, тогава казвали: "В мен действа Меркурий". Даже когато недодялан човек е давал насока на друг с удар или ритник, това действие са описвали, казвайки: "Меркурий е действал в този човек".
Сядането е било дейност на Юпитер, а лягането – без значение, за почивка или от мързел – изразявали с думите: "Отдавам се на импулсите на Сатурн".
По такъв начин човек е възприемал в своите членове обширните пространства на Космоса. Той е знаел, че при отделяне от Земята в космическото пространство, влиза в обкръжението на Земята, а след това и в сферата на звездите. Ако е слизал надолу от главата, той е преминавал през същото преживяване, само че този път вътре в собственото си същество. В своята глава той се е намирал в Земята, с гърдите и сърцето той е бил в обкръжението на Земята, а в крайниците си е бил навън в звездния Космос.
към текста >>
Хората от древ
нос
тта не са можели да правят това, тъй като са нямали мисли, но са възприемали своята глава.
Това е било време, когато човек с целия свой живот е бил сраснат с Космоса, с Вселената; той е бил свързан с Космоса. И това се е изразявало в целия му живот. Благодарение на факта, че ние поставяме нашето жалко мислене на мястото на главата, благодарение на този факт можем да имаме понятийна памет, можем мислено да си спомняме неща. Ние образуваме мислени картини на преживяното в качеството им на абстрактни спомени в главата.
Хората от древността не са можели да правят това, тъй като са нямали мисли, но са възприемали своята глава.
Те не са могли да образуват картини на спомените. И затова в тези области на най-древния Изток, където хората още са притежавали съзнание за собствената глава, но не и мисли и, следователно, не и спомени, повсеместно намираме развито нещо такова, от което съвременните хора отново започват да изпитват потребност. Дълго време не е имало необходимост от него, но сега тази необходимост се е върнала; отнасям това към нещо, което мога да нарека само немарливост на душата. Ако в това време, за което говоря, можеше да се посетят области, населени с хора, които още са притежавали съзнание за собствената си глава, гърди, сърце и крайници, то на всяка крачка биха могли да се срещнат малки стълбчета, набити в земята и изпъстрени със знаци, или някаква стена със знаци. Ако нещо се е случвало, човек е оставял някакъв знак, защото той не е разполагал още с понятийна памет и при връщане към това място той е преживявал събитието по знака, който е оставил.
към текста >>
И затова в тези области на най-древния Изток, където хората още са притежавали съзнание за собствената глава, но не и мисли и, следователно, не и спомени, повсеместно намираме развито нещо такова, от което съвременните хора отново започват да изпитват потреб
нос
т.
И това се е изразявало в целия му живот. Благодарение на факта, че ние поставяме нашето жалко мислене на мястото на главата, благодарение на този факт можем да имаме понятийна памет, можем мислено да си спомняме неща. Ние образуваме мислени картини на преживяното в качеството им на абстрактни спомени в главата. Хората от древността не са можели да правят това, тъй като са нямали мисли, но са възприемали своята глава. Те не са могли да образуват картини на спомените.
И затова в тези области на най-древния Изток, където хората още са притежавали съзнание за собствената глава, но не и мисли и, следователно, не и спомени, повсеместно намираме развито нещо такова, от което съвременните хора отново започват да изпитват потребност.
Дълго време не е имало необходимост от него, но сега тази необходимост се е върнала; отнасям това към нещо, което мога да нарека само немарливост на душата. Ако в това време, за което говоря, можеше да се посетят области, населени с хора, които още са притежавали съзнание за собствената си глава, гърди, сърце и крайници, то на всяка крачка биха могли да се срещнат малки стълбчета, набити в земята и изпъстрени със знаци, или някаква стена със знаци. Ако нещо се е случвало, човек е оставял някакъв знак, защото той не е разполагал още с понятийна памет и при връщане към това място той е преживявал събитието по знака, който е оставил. Човек се е сраствал чрез своята глава със Земята. Сега той просто прави бележка в своята глава за кое да е събитие.
към текста >>
И както вече съм казвал, започваме все повече да чувстваме потреб
нос
т да правим бележки не само в главата си, но също и в бележник.
Дълго време не е имало необходимост от него, но сега тази необходимост се е върнала; отнасям това към нещо, което мога да нарека само немарливост на душата. Ако в това време, за което говоря, можеше да се посетят области, населени с хора, които още са притежавали съзнание за собствената си глава, гърди, сърце и крайници, то на всяка крачка биха могли да се срещнат малки стълбчета, набити в земята и изпъстрени със знаци, или някаква стена със знаци. Ако нещо се е случвало, човек е оставял някакъв знак, защото той не е разполагал още с понятийна памет и при връщане към това място той е преживявал събитието по знака, който е оставил. Човек се е сраствал чрез своята глава със Земята. Сега той просто прави бележка в своята глава за кое да е събитие.
И както вече съм казвал, започваме все повече да чувстваме потребност да правим бележки не само в главата си, но също и в бележник.
Това се предизвиква от, както казах, немарливост на душата, но въпреки това, ние се нуждаем от това все повече и повече. В онези времена, обаче не е имало такива неща, като нанасяне на бележки дори и в главата, защото мисли и идеи просто не са съществували. В замяна на това Земята е била изпъстрена със знаци. И от тази естествена склонност на древните хора е възникнал обичаят да се поставят паметници и монументи.
към текста >>
И от тази естествена склон
нос
т на древните хора е възникнал обичаят да се поставят паметници и монументи.
Сега той просто прави бележка в своята глава за кое да е събитие. И както вече съм казвал, започваме все повече да чувстваме потребност да правим бележки не само в главата си, но също и в бележник. Това се предизвиква от, както казах, немарливост на душата, но въпреки това, ние се нуждаем от това все повече и повече. В онези времена, обаче не е имало такива неща, като нанасяне на бележки дори и в главата, защото мисли и идеи просто не са съществували. В замяна на това Земята е била изпъстрена със знаци.
И от тази естествена склонност на древните хора е възникнал обичаят да се поставят паметници и монументи.
към текста >>
Ако повече се стремяхме към чест
нос
т, бихме признали, че съвременните хора нямат ни най-малка представа за дълбочинната основа на обичая да се издигат паметници.
Всичко, което става в историческата еволюция на човека, има за свой източник и причина вътрешната природа на човека.
Ако повече се стремяхме към честност, бихме признали, че съвременните хора нямат ни най-малка представа за дълбочинната основа на обичая да се издигат паметници.
Ние ги поставяме по навик. Обаче те се явяват остатъци на древни паметници и знаци, оставяни от човека в онези времена, когато още не е имал памет като сега и е бил приучен, във всяко място където е преживял нещо, да оставя паметен знак, за да може отново да преживее в главата си събитието, когато се върне там; защото главата е можела да извика отново всичко, което е било свързано със Земята. "Ние предаваме на Земята преживяванията на нашата глава" – е бил принципът в древните времена.
към текста >>
Това е била локализираната памет, спомен свързан с мест
нос
тта.
И така, можем да посочим най-ранните времена в Древния Изток, ерата на локализираната памет, когато всичко, имащо характер на памет, е било свързано с оставяне на знаци и паметки по земята. Паметта не е била вътре, а навън. Навсякъде е имало паметни табла и паметни камъни.
Това е била локализираната памет, спомен свързан с местността.
към текста >>
Дори и до сега за духовното развитие на човека е добре понякога да се използва способ
нос
тта за този род памет – памет, която не е вътре в него, а която се разкрива във връзка с външния свят.
Дори и до сега за духовното развитие на човека е добре понякога да се използва способността за този род памет – памет, която не е вътре в него, а която се разкрива във връзка с външния свят.
Хубаво е понякога да се казва: аз няма да помня едно или друго, а ще оставя там или пък на друго място знак или нарези; или: аз ще позволя на душата си да си спомни за преживяното само свързвайки го със знака или нарезите. Аз ще окача, например, в ъгъла на моята стая, изображение на Божията майка и когато изображението е пред мен, ще започна да преживявам в душата си всичко, което мога да преживея, обръщайки се с цялата си душа към Божията майка. Защото в къщите на хората, когато отидем малко на изток в Европа, нас ни посрещат изображения на Божията майка; не е необходимо даже да стигаме до Русия и тях ги намираме навсякъде в Източна Европа. Всички преживявания от такъв характер, всъщност са остатъци от епохата на локализираната памет. Това е външна памет, тя е свързана с мястото.
към текста >>
Всички преживявания от такъв характер, всъщ
нос
т са остатъци от епохата на локализираната памет.
Дори и до сега за духовното развитие на човека е добре понякога да се използва способността за този род памет – памет, която не е вътре в него, а която се разкрива във връзка с външния свят. Хубаво е понякога да се казва: аз няма да помня едно или друго, а ще оставя там или пък на друго място знак или нарези; или: аз ще позволя на душата си да си спомни за преживяното само свързвайки го със знака или нарезите. Аз ще окача, например, в ъгъла на моята стая, изображение на Божията майка и когато изображението е пред мен, ще започна да преживявам в душата си всичко, което мога да преживея, обръщайки се с цялата си душа към Божията майка. Защото в къщите на хората, когато отидем малко на изток в Европа, нас ни посрещат изображения на Божията майка; не е необходимо даже да стигаме до Русия и тях ги намираме навсякъде в Източна Европа.
Всички преживявания от такъв характер, всъщност са остатъци от епохата на локализираната памет.
Това е външна памет, тя е свързана с мястото.
към текста >>
Сега се приближаваме към епохата, когато човек не от умствени напъни, а непосредствено от вътрешното същество е развивал потреб
нос
т да живее в ритъм.
Втората степен се достига, когато човек преминава от локализирана към ритмическа памет. Така, ние имаме, първо, локализирана памет и второ, ритмическа памет.
Сега се приближаваме към епохата, когато човек не от умствени напъни, а непосредствено от вътрешното същество е развивал потребност да живее в ритъм.
Той е усещал потребност така да възпроизвежда вътре в себе си звуците на света, че да се създаде ритъм. Ако, например, преживяването му на кравата е водило до наименованието "му-у", той я е наричал не просто "му-у", а "му-у - му-у", а в най-древните времена, възможно и "му-у – му-у – му-у". Тоест възприятието, като че се умножавало в повторения, за да произведе ритъм. Можете и до сега да проследите подобен процес на словообразуване, например, в думата "кукувица" и можете да отбележите, че малките деца все още усещат потребност за такива повторения. Тук пред нас отново е наследството от времената, когато ритмическата памет е преобладавала, когато човек не е имал памет за това, което просто е преживявал, а е имал памет само за това, което е преживявал в повторенията, в ритмичната форма.
към текста >>
Той е усещал потреб
нос
т така да възпроизвежда вътре в себе си звуците на света, че да се създаде ритъм.
Втората степен се достига, когато човек преминава от локализирана към ритмическа памет. Така, ние имаме, първо, локализирана памет и второ, ритмическа памет. Сега се приближаваме към епохата, когато човек не от умствени напъни, а непосредствено от вътрешното същество е развивал потребност да живее в ритъм.
Той е усещал потребност така да възпроизвежда вътре в себе си звуците на света, че да се създаде ритъм.
Ако, например, преживяването му на кравата е водило до наименованието "му-у", той я е наричал не просто "му-у", а "му-у - му-у", а в най-древните времена, възможно и "му-у – му-у – му-у". Тоест възприятието, като че се умножавало в повторения, за да произведе ритъм. Можете и до сега да проследите подобен процес на словообразуване, например, в думата "кукувица" и можете да отбележите, че малките деца все още усещат потребност за такива повторения. Тук пред нас отново е наследството от времената, когато ритмическата памет е преобладавала, когато човек не е имал памет за това, което просто е преживявал, а е имал памет само за това, което е преживявал в повторенията, в ритмичната форма. Във всеки случай, трябвало е да има сходство в редицата свързани думи.
към текста >>
Можете и до сега да проследите подобен процес на словообразуване, например, в думата "кукувица" и можете да отбележите, че малките деца все още усещат потреб
нос
т за такива повторения.
Така, ние имаме, първо, локализирана памет и второ, ритмическа памет. Сега се приближаваме към епохата, когато човек не от умствени напъни, а непосредствено от вътрешното същество е развивал потребност да живее в ритъм. Той е усещал потребност така да възпроизвежда вътре в себе си звуците на света, че да се създаде ритъм. Ако, например, преживяването му на кравата е водило до наименованието "му-у", той я е наричал не просто "му-у", а "му-у - му-у", а в най-древните времена, възможно и "му-у – му-у – му-у". Тоест възприятието, като че се умножавало в повторения, за да произведе ритъм.
Можете и до сега да проследите подобен процес на словообразуване, например, в думата "кукувица" и можете да отбележите, че малките деца все още усещат потребност за такива повторения.
Тук пред нас отново е наследството от времената, когато ритмическата памет е преобладавала, когато човек не е имал памет за това, което просто е преживявал, а е имал памет само за това, което е преживявал в повторенията, в ритмичната форма. Във всеки случай, трябвало е да има сходство в редицата свързани думи. "Основното и главното", "скала и камък": подобни ритмични изрази са последен остатък на хипертрофирания стремеж да се сведе всичко до ритъм, защото в тази втора епоха, която е последвала епохата на локализираната памет, всичко неритмизирано не се е задържало. Ритмическата памет е била източник на цялото древно изкуство на стихосложението, тоест на цялата метрическа поезия. Едва на третия стадий се развило това, което ни е познато до днес, - времевата памет, когато вече нямаме в пространството пункт, към който привързваме спомена си и не зависим повече от ритъма, а това, което бива отнесено в потока на времето, може по-късно да бъде извикано отново.
към текста >>
Да извикаме в ума си този момент в човешката еволюция, когато ритмическата памет е преминавала във времева, когато за пръв път се е появила тази памет, която ние с нашата абстрактна ограниче
нос
т на мисленето считаме за съвсем естествена; памет, с помощта на която ние извикваме нещо в образна форма, без да се нуждаем повече за възпроизвеждането от полусъзнателни или безсъзнателни ритмични повторения.
Да извикаме в ума си този момент в човешката еволюция, когато ритмическата памет е преминавала във времева, когато за пръв път се е появила тази памет, която ние с нашата абстрактна ограниченост на мисленето считаме за съвсем естествена; памет, с помощта на която ние извикваме нещо в образна форма, без да се нуждаем повече за възпроизвеждането от полусъзнателни или безсъзнателни ритмични повторения.
Епохата на прехода от ритмическа памет към времева е времето, когато Древният Изток е колонизирал Гърция, момент, описван в историята като появяване на колониите, разпространявани в Европа от Азия. Когато гърците са разказвали за героите, които дошли от Азия и Египет, за да се заселят на гръцка земя, те всъщност разказвали, как великите герои излезли от страните на ритмическата памет в търсене на климат, където ритмическата памет е можела да премине във времева, в помнене във времето.
към текста >>
Когато гърците са разказвали за героите, които дошли от Азия и Египет, за да се заселят на гръцка земя, те всъщ
нос
т разказвали, как великите герои излезли от страните на ритмическата памет в търсене на климат, където ритмическата памет е можела да премине във времева, в помнене във времето.
Да извикаме в ума си този момент в човешката еволюция, когато ритмическата памет е преминавала във времева, когато за пръв път се е появила тази памет, която ние с нашата абстрактна ограниченост на мисленето считаме за съвсем естествена; памет, с помощта на която ние извикваме нещо в образна форма, без да се нуждаем повече за възпроизвеждането от полусъзнателни или безсъзнателни ритмични повторения. Епохата на прехода от ритмическа памет към времева е времето, когато Древният Изток е колонизирал Гърция, момент, описван в историята като появяване на колониите, разпространявани в Европа от Азия.
Когато гърците са разказвали за героите, които дошли от Азия и Египет, за да се заселят на гръцка земя, те всъщност разказвали, как великите герои излезли от страните на ритмическата памет в търсене на климат, където ритмическата памет е можела да премине във времева, в помнене във времето.
към текста >>
Колонизацията на Гърция отбелязва прехода от ритмическа памет към времева, тоест към тази, която
нос
им и до сега вътре в нас.
Моментът, който определихме като преход от локализирана към ритмическа памет е времето на залеза на древна Атлантида и миграцията на първите следатлантски народи на изток по направление на Азия. Защото отначало имаме миграция от древна Атлантида - континента, който сега образува дъното на Атлантическия океан, - напряко през Европа към Азия, а след това обратна миграция на култури от Азия в Европа (виж рис. на стр. 11). Миграцията на атлантските народи в Азия ознаменува прехода от локализирана памет към ритмическа, която намира по-късно своя завършек в духовния живот на Азия.
Колонизацията на Гърция отбелязва прехода от ритмическа памет към времева, тоест към тази, която носим и до сега вътре в нас.
към текста >>
Ние няма да стигнем до разбиране на еволюцията на човечеството на Земята, вглеждайки се само във външните феномени, изследвайки външните документи: необходимо е да фокусираме вниманието си върху вътрешната еволюция на човека; трябва да се съобразяваме с развитието на такива неща, като способ
нос
тта на паметта, преминаваща в еволюцията си от външното във вътрешното същество на човека.
И вътре в тази еволюция на паметта стои цялото развитие на цивилизацията между атлантската катастрофа и възникването на гръцката цивилизация – всичко това, което е стигнало до нас от Древна Азия, по-скоро, под формата на митове и легенди, отколкото като история.
Ние няма да стигнем до разбиране на еволюцията на човечеството на Земята, вглеждайки се само във външните феномени, изследвайки външните документи: необходимо е да фокусираме вниманието си върху вътрешната еволюция на човека; трябва да се съобразяваме с развитието на такива неща, като способността на паметта, преминаваща в еволюцията си от външното във вътрешното същество на човека.
към текста >>
Днес аз исках да покажа с частен пример, как се е развивала човешката душа по отношение на способ
нос
тта за памет.
Ние прекарахме пред нашия поглед цялата картина на тези промени в човешката душа, за да проникнем в тяхното значение в историята на човешката еволюция. Чрез изследване на подобни неща, върху историята започва да се хвърля светлина.
Днес аз исках да покажа с частен пример, как се е развивала човешката душа по отношение на способността за памет.
Ще видим в хода на следващите лекции, че събитията от историята започват да се разкриват в истинския си облик, когато можем да ги озарим със светлина, излизаща от познанието на човешката душа.
към текста >>
15.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Това значи, че азиатският период на развитие (говорим сега за това, което е правилно да се нарича азиатски период, защото това, което представя историята, е в действител
нос
т по-късен и упадъчен период) е бил век на хора със съвършено друго устройство, от това на хората от по-късните времена.
Това значи, че азиатският период на развитие (говорим сега за това, което е правилно да се нарича азиатски период, защото това, което представя историята, е в действителност по-късен и упадъчен период) е бил век на хора със съвършено друго устройство, от това на хората от по-късните времена.
И външните исторически събития в онези дни са зависели от строежа на вътрешния човешки живот много по-силно, отколкото в по-късните времена. Това, което е живеело в душата на човека е живеело също така в цялото му същество. Не го е имало свойствения за нас независим живот на мислите и чувствата; мислене, което не е възприемало своята връзка с вътрешните процеси в човешката глава, е било неизвестно. Същото се отнася и за абстрактното чувстване, което не знае за връзката с кръвообращението. Човек в тези времена е имал мислене, което вътрешно се е преживявало като събитие, ставащо в главата, притежавал е чувство, което се е преживявало в ритъма на дишането, в циркулацията на кръвта и т.н.
към текста >>
Такива примерно са били познанията на хората от Древния Изток от
нос
но кислорода и азота.
Трябва да помним, че съвременната представа за нещата, която ние притежаваме в нашето обичайно съзнание, е била неизвестна за човека от онези времена. Би било нелепо да се предположи, че той би могъл да си представи такова нещо, като материя, лишена от дух. Да говори, както ние говорим за кислорода и азота, е било съвсем невъзможно за човека на Древния Изток. За него кислорода е бил дух, духовно нещо, което действа стимулиращо и възбуждащо на всичко живо, ускорява жизнения процес в живия организъм. Азотът, за който ние сега мислим като за съдържащ се в атмосферата заедно с кислорода, е бил също духовен; той е бил това, което струи през Космоса, въздействайки на всичко живо и органично така, че да го подготви за възприемане на душевната природа.
Такива примерно са били познанията на хората от Древния Изток относно кислорода и азота.
И човек е познавал по такъв начин всички природни процеси в тяхната връзка с духа; разпространените в наши дни представи са му били неизвестни. Съществували са отделни индивидуалности, които са ги притежавали и именно те са били посветени. Останалото човечество в качеството на обичайно, ежедневно съзнание, е притежавало съзнание, много напомнящо сън наяве; това е било съноподобно ясновидство, което при нас се среща само при аномални преживявания. Животът на древноизточния човек е преминавал в тези сънища. Той е гледал планините, реките и облаците и е виждал всички предмети такива, каквито могат да се видят и чуят в такова съновидение.
към текста >>
Съществували са отделни индивидуал
нос
ти, които са ги притежавали и именно те са били посветени.
Да говори, както ние говорим за кислорода и азота, е било съвсем невъзможно за човека на Древния Изток. За него кислорода е бил дух, духовно нещо, което действа стимулиращо и възбуждащо на всичко живо, ускорява жизнения процес в живия организъм. Азотът, за който ние сега мислим като за съдържащ се в атмосферата заедно с кислорода, е бил също духовен; той е бил това, което струи през Космоса, въздействайки на всичко живо и органично така, че да го подготви за възприемане на душевната природа. Такива примерно са били познанията на хората от Древния Изток относно кислорода и азота. И човек е познавал по такъв начин всички природни процеси в тяхната връзка с духа; разпространените в наши дни представи са му били неизвестни.
Съществували са отделни индивидуалности, които са ги притежавали и именно те са били посветени.
Останалото човечество в качеството на обичайно, ежедневно съзнание, е притежавало съзнание, много напомнящо сън наяве; това е било съноподобно ясновидство, което при нас се среща само при аномални преживявания. Животът на древноизточния човек е преминавал в тези сънища. Той е гледал планините, реките и облаците и е виждал всички предмети такива, каквито могат да се видят и чуят в такова съновидение.
към текста >>
Но сънят му е
нос
ил още и други преживявания.
Но сънят му е носил още и други преживявания.
Сънят не е бил за него този тежък сън, за който казваме - спи като пън и нищо не знае за себе си. Мисля, че и до сега има хора, които спят така, нали? Но тогава е нямало такива неща: даже в съня си човек е запазвал приглушена форма на съзнание. Когато той е давал отдих на тялото си, духовното е тъкало вътре в него, подобно на активността на външния свят. И в това тъкане той е възприемал съществата от третата йерархия.
към текста >>
Когато той е давал отдих на тялото си, духовното е тъкало вътре в него, подобно на актив
нос
тта на външния свят.
Но сънят му е носил още и други преживявания. Сънят не е бил за него този тежък сън, за който казваме - спи като пън и нищо не знае за себе си. Мисля, че и до сега има хора, които спят така, нали? Но тогава е нямало такива неща: даже в съня си човек е запазвал приглушена форма на съзнание.
Когато той е давал отдих на тялото си, духовното е тъкало вътре в него, подобно на активността на външния свят.
И в това тъкане той е възприемал съществата от третата йерархия. Азия той е възприемал в своето обичайно състояние на сън наяве, тоест в това, което е било, така да се каже, ежедневното съзнание на това време. През нощта в съня той е възприемал третата йерархия. А от време на време в съня му е влизало още по-приглушено съзнание, но такова, което дълбоко е засягало човешкия характер. По такъв начин, тези източни народи са имали, първо, своето ежедневно съзнание, в което всичко се е видоизменяло в имагинации и образи.
към текста >>
Душата се освобождава от телес
нос
тта и живее сред съществата от висшите йерархии.
И така, през деня хората имали образи. А в съня те са имали преживяване, което може да се облече в следните слова: ние дремем по отношение на обичайното земно съществуване, затова пък влизаме в царството на Ангелите, Архангелите и Архаите и живеем сред тях.
Душата се освобождава от телесността и живее сред съществата от висшите йерархии.
към текста >>
Ако бих могъл да се пренеса в настройката на ума на човека от онова време и бих срещнал такъв псевдопосветен, тоест съвременен човек с обикновени способ
нос
ти, аз би трябвало да кажа за него: той може да пише, той изписва върху хартията знаци, които значат нещо, и не знае, каква дяволска работа е да правиш това, без да
нос
иш в себе си съзнанието, че можеш да го правиш, само бидейки проводник на божественото космическо съзнание; той не знае, че човек може да поставя такива знаци върху хартията, само когато може да усеща, как бог се проявява в неговата ръка, в самите пръсти, проявява се в неговата душа, позволявайки и да изрази себе си чрез тези букви.
Да допуснем, че някъде, тук или там, би възникнал отново този свят на Древния Изток, населен с човешки същества, имащи този род съзнание, който е бил присъщ на хората от тези времена, и вие се появите сред тях с вашето днешно съзнание; тогава за тях вие бихте били посветени. Различието не е в съдържанието на съзнанието. Вие бихте били посветени. Но от момента, в който тези хора биха ви признали за посветени, те незабавно биха се постарали да ви прогонят от страната с всички средства, които са им достъпни; защото за тях би било съвсем ясно, че посветеният не трябва да научава нещата по такъв начин, както ние ги научаваме сега. Той не би трябвало, например, да умее да пише, както ние умеем да пишем сега.
Ако бих могъл да се пренеса в настройката на ума на човека от онова време и бих срещнал такъв псевдопосветен, тоест съвременен човек с обикновени способности, аз би трябвало да кажа за него: той може да пише, той изписва върху хартията знаци, които значат нещо, и не знае, каква дяволска работа е да правиш това, без да носиш в себе си съзнанието, че можеш да го правиш, само бидейки проводник на божественото космическо съзнание; той не знае, че човек може да поставя такива знаци върху хартията, само когато може да усеща, как бог се проявява в неговата ръка, в самите пръсти, проявява се в неговата душа, позволявайки и да изрази себе си чрез тези букви.
Различието тук е скрито не в съдържанието на съзнанието, а в способа за постигане и разбиране на нещата. Именно при посветения от древните времена това е ставало по съвсем друг начин, отколкото при съвременния човек, имащ същото по отношение на съдържанието. Прочетете книгата ми "Християнството като мистичен факт", новото издание което неотдавна се появи, и ще намерите още в началото нещо аналогично относно природата на посветения от древните времена. И наистина, така става винаги в хода на световното развитие. Това, което се развива в човека в следващия период по естествен път, е трябвало в предните епохи да идва чрез посвещение.
към текста >>
Прочетете книгата ми "Християнството като мистичен факт", новото издание което неотдавна се появи, и ще намерите още в началото нещо аналогично от
нос
но природата на посветения от древните времена.
Но от момента, в който тези хора биха ви признали за посветени, те незабавно биха се постарали да ви прогонят от страната с всички средства, които са им достъпни; защото за тях би било съвсем ясно, че посветеният не трябва да научава нещата по такъв начин, както ние ги научаваме сега. Той не би трябвало, например, да умее да пише, както ние умеем да пишем сега. Ако бих могъл да се пренеса в настройката на ума на човека от онова време и бих срещнал такъв псевдопосветен, тоест съвременен човек с обикновени способности, аз би трябвало да кажа за него: той може да пише, той изписва върху хартията знаци, които значат нещо, и не знае, каква дяволска работа е да правиш това, без да носиш в себе си съзнанието, че можеш да го правиш, само бидейки проводник на божественото космическо съзнание; той не знае, че човек може да поставя такива знаци върху хартията, само когато може да усеща, как бог се проявява в неговата ръка, в самите пръсти, проявява се в неговата душа, позволявайки и да изрази себе си чрез тези букви. Различието тук е скрито не в съдържанието на съзнанието, а в способа за постигане и разбиране на нещата. Именно при посветения от древните времена това е ставало по съвсем друг начин, отколкото при съвременния човек, имащ същото по отношение на съдържанието.
Прочетете книгата ми "Християнството като мистичен факт", новото издание което неотдавна се появи, и ще намерите още в началото нещо аналогично относно природата на посветения от древните времена.
И наистина, така става винаги в хода на световното развитие. Това, което се развива в човека в следващия период по естествен път, е трябвало в предните епохи да идва чрез посвещение.
към текста >>
В древ
нос
тта е имало друго човечество, което е можело да нарича Азия долно небе и да разбира като своя земя цялата заобикаляща природа.
Благодарение на тези факти, които приведох, можете да отбележите коренното различие между устройството на душата, което преобладавало сред източните народи в доисторическите времена и устройството на хората от по-късните цивилизации.
В древността е имало друго човечество, което е можело да нарича Азия долно небе и да разбира като своя земя цялата заобикаляща природа.
Те са знаели, къде е било долното, последно небе. Сравнете това с възгледите на съвременните хора. Колко далеч е съвременният човек от това, че да разглежда всичко обкръжаващо като последно небе! Болшинството хора не могат да мислят за него като за последно по простата причина, че понятие си нямат за никакво предшестващо.
към текста >>
От друга страна, на много съвременни хора им се струва варварско това, което в Азия през тези отдалечени времена е било съвсем естествено: а именно, това, че народите, мигриращи от запад на изток, често с крайна жестокост са покорявали жителите на дадена мест
нос
т, заграбвали им земята, а тях самите поробвали.
И така, виждаме как в древноизточните времена духовното дълбоко е прониквало в природата, в цялото природно битие. Но ние намираме също сред тези народи нещо такова, което на повечето от нас може да се стори крайно варварско. На човека от онези времена би се сторило страшно варварско, ако някой е умеел да пише с тази настройка на ума, с която ние сега можем да пишем; това би му се сторило наистина дяволско.
От друга страна, на много съвременни хора им се струва варварско това, което в Азия през тези отдалечени времена е било съвсем естествено: а именно, това, че народите, мигриращи от запад на изток, често с крайна жестокост са покорявали жителите на дадена местност, заграбвали им земята, а тях самите поробвали.
Обаче, в основни линии, такова е съдържанието на източната история по цяла Азия. Докато хората са притежавали, както съм описвал, високо духовна представа за нещата, тяхната външна история е протичала в постоянни завоевания на чужди земи, чието население поробвали. Несъмнено, това ще се стори на мнозина крайно варварско. Сега, макар и да има още завоевателни войни, хората ги възприемат като компромис със съвестта. И това е вярно даже относно тези, които поддържат и защитават такива войни; те тежат на съвестта им.
към текста >>
И това е вярно даже от
нос
но тези, които поддържат и защитават такива войни; те тежат на съвестта им.
От друга страна, на много съвременни хора им се струва варварско това, което в Азия през тези отдалечени времена е било съвсем естествено: а именно, това, че народите, мигриращи от запад на изток, често с крайна жестокост са покорявали жителите на дадена местност, заграбвали им земята, а тях самите поробвали. Обаче, в основни линии, такова е съдържанието на източната история по цяла Азия. Докато хората са притежавали, както съм описвал, високо духовна представа за нещата, тяхната външна история е протичала в постоянни завоевания на чужди земи, чието население поробвали. Несъмнено, това ще се стори на мнозина крайно варварско. Сега, макар и да има още завоевателни войни, хората ги възприемат като компромис със съвестта.
И това е вярно даже относно тези, които поддържат и защитават такива войни; те тежат на съвестта им.
В онези времена, обаче, човек е имал съвсем чиста съвест относно тези завоевателни войни, той е чувствал, че такива завоевания са били позволени от боговете. Стремежът към мир, любовта към мира, която е възникнала по-късно и е обхванала по-голямата част на Азия, в същност е продукт на по-късна цивилизация. Териториалните завоевания и поробването на населението са характерни черти на ранната цивилизация на Азия. Колкото по-дълбоко се потапяме в доисторическите времена, толкова повече там намираме такива завоевания. Войните на Ксеркс и други подобни на него, са наистина бледни сенки на това, което е ставало в ранните епохи.
към текста >>
В онези времена, обаче, човек е имал съвсем чиста съвест от
нос
но тези завоевателни войни, той е чувствал, че такива завоевания са били позволени от боговете.
Обаче, в основни линии, такова е съдържанието на източната история по цяла Азия. Докато хората са притежавали, както съм описвал, високо духовна представа за нещата, тяхната външна история е протичала в постоянни завоевания на чужди земи, чието население поробвали. Несъмнено, това ще се стори на мнозина крайно варварско. Сега, макар и да има още завоевателни войни, хората ги възприемат като компромис със съвестта. И това е вярно даже относно тези, които поддържат и защитават такива войни; те тежат на съвестта им.
В онези времена, обаче, човек е имал съвсем чиста съвест относно тези завоевателни войни, той е чувствал, че такива завоевания са били позволени от боговете.
Стремежът към мир, любовта към мира, която е възникнала по-късно и е обхванала по-голямата част на Азия, в същност е продукт на по-късна цивилизация. Териториалните завоевания и поробването на населението са характерни черти на ранната цивилизация на Азия. Колкото по-дълбоко се потапяме в доисторическите времена, толкова повече там намираме такива завоевания. Войните на Ксеркс и други подобни на него, са наистина бледни сенки на това, което е ставало в ранните епохи.
към текста >>
Стремежът към мир, любовта към мира, която е възникнала по-късно и е обхванала по-голямата част на Азия, в същ
нос
т е продукт на по-късна цивилизация.
Докато хората са притежавали, както съм описвал, високо духовна представа за нещата, тяхната външна история е протичала в постоянни завоевания на чужди земи, чието население поробвали. Несъмнено, това ще се стори на мнозина крайно варварско. Сега, макар и да има още завоевателни войни, хората ги възприемат като компромис със съвестта. И това е вярно даже относно тези, които поддържат и защитават такива войни; те тежат на съвестта им. В онези времена, обаче, човек е имал съвсем чиста съвест относно тези завоевателни войни, той е чувствал, че такива завоевания са били позволени от боговете.
Стремежът към мир, любовта към мира, която е възникнала по-късно и е обхванала по-голямата част на Азия, в същност е продукт на по-късна цивилизация.
Териториалните завоевания и поробването на населението са характерни черти на ранната цивилизация на Азия. Колкото по-дълбоко се потапяме в доисторическите времена, толкова повече там намираме такива завоевания. Войните на Ксеркс и други подобни на него, са наистина бледни сенки на това, което е ставало в ранните епохи.
към текста >>
Какво всъщ
нос
т е ставало?
Какво всъщност е ставало?
В характерните примери за това, което се явява действителен израз на тенденциите в историческото развитие, ние откриваме, че агресорите, като народ или като раса, са били млади, пълни с младежки сили. Какво значи днес да си млад? Какво значи това за човека от съвременната епоха? Това означава да разполагаш във всеки момент с такива сили на смъртта, че да имаш възможност да запълваш силите на душата, на които са нужни именно процесите на разпад, протичащи в човека. Защото, както знаете, ние имаме в себе си растящи, цветущи сили на живота, но не тези жизнени сили ни правят разумни, мислещи същества: напротив, те приглушават нашето съзнание.
към текста >>
Това означава да разполагаш във всеки момент с такива сили на смъртта, че да имаш възмож
нос
т да запълваш силите на душата, на които са нужни именно процесите на разпад, протичащи в човека.
Какво всъщност е ставало? В характерните примери за това, което се явява действителен израз на тенденциите в историческото развитие, ние откриваме, че агресорите, като народ или като раса, са били млади, пълни с младежки сили. Какво значи днес да си млад? Какво значи това за човека от съвременната епоха?
Това означава да разполагаш във всеки момент с такива сили на смъртта, че да имаш възможност да запълваш силите на душата, на които са нужни именно процесите на разпад, протичащи в човека.
Защото, както знаете, ние имаме в себе си растящи, цветущи сили на живота, но не тези жизнени сили ни правят разумни, мислещи същества: напротив, те приглушават нашето съзнание. Силите на смъртта, силите на разрушението, които също са постоянно активни в нас, винаги се превъзмогват отново и отново по време на сън от силите на живота, докато в края на краищата не съберем заедно всичките сили на смъртта в едно завършващо събитие на смъртта; тези сили са същността на източника на разумност, на самосъзнание. Така стои работата със съвременното човечество. Но да вземем младата раса, младият народ, като тези, които описвах, страдащ от излишък на собствени жизнени сили и постоянно имащ чувството: аз усещам, как моята кръв през цялото време се блъска по вътрешните стени на тялото. Аз не мога да понасям това.
към текста >>
Силите на смъртта, силите на разрушението, които също са постоянно активни в нас, винаги се превъзмогват отново и отново по време на сън от силите на живота, докато в края на краищата не съберем заедно всичките сили на смъртта в едно завършващо събитие на смъртта; тези сили са същ
нос
тта на източника на разум
нос
т, на самосъзнание.
В характерните примери за това, което се явява действителен израз на тенденциите в историческото развитие, ние откриваме, че агресорите, като народ или като раса, са били млади, пълни с младежки сили. Какво значи днес да си млад? Какво значи това за човека от съвременната епоха? Това означава да разполагаш във всеки момент с такива сили на смъртта, че да имаш възможност да запълваш силите на душата, на които са нужни именно процесите на разпад, протичащи в човека. Защото, както знаете, ние имаме в себе си растящи, цветущи сили на живота, но не тези жизнени сили ни правят разумни, мислещи същества: напротив, те приглушават нашето съзнание.
Силите на смъртта, силите на разрушението, които също са постоянно активни в нас, винаги се превъзмогват отново и отново по време на сън от силите на живота, докато в края на краищата не съберем заедно всичките сили на смъртта в едно завършващо събитие на смъртта; тези сили са същността на източника на разумност, на самосъзнание.
Така стои работата със съвременното човечество. Но да вземем младата раса, младият народ, като тези, които описвах, страдащ от излишък на собствени жизнени сили и постоянно имащ чувството: аз усещам, как моята кръв през цялото време се блъска по вътрешните стени на тялото. Аз не мога да понасям това. Моето съзнание не става по-разумно. Защото по причина на самата моя младост, аз не мога напълно да развия човешката си същност.
към текста >>
Защото по причина на самата моя младост, аз не мога напълно да развия човешката си същ
нос
т.
Силите на смъртта, силите на разрушението, които също са постоянно активни в нас, винаги се превъзмогват отново и отново по време на сън от силите на живота, докато в края на краищата не съберем заедно всичките сили на смъртта в едно завършващо събитие на смъртта; тези сили са същността на източника на разумност, на самосъзнание. Така стои работата със съвременното човечество. Но да вземем младата раса, младият народ, като тези, които описвах, страдащ от излишък на собствени жизнени сили и постоянно имащ чувството: аз усещам, как моята кръв през цялото време се блъска по вътрешните стени на тялото. Аз не мога да понасям това. Моето съзнание не става по-разумно.
Защото по причина на самата моя младост, аз не мога напълно да развия човешката си същност.
към текста >>
Това, което безсъзнателно е ставало между тях в душевната сфера, е действало подмладяващо, а също е влияело върху разсъдъчните способ
нос
ти.
Обикновеният човек не е говорил така, но така е говорил посветеният в мистериите, и посветените са били тези, които са ръководили и задавали целия ход на историята. Народ от този тип е имал излишък на младост, излишък на жизнени сили и твърде малко от това, което може да се нарече разсъдливост. Той е оставял своята родина и е завоювал област, където е живеел по-стар народ, - народ, който по един или друг начин е приел в себе си силите на смъртта, защото вече е стигнал до упадък. По младата нация е излизала срещу по-старата и я е завладявала. Не е било необходимо, кръвни връзки да свържат победители и победени.
Това, което безсъзнателно е ставало между тях в душевната сфера, е действало подмладяващо, а също е влияело върху разсъдъчните способности.
Това, което победителят е получавал от покорените, които е използвал при построяване на новия си дом, е било потребност на неговото съзнание. Трябвало е само да обърне внимание на тези роби и в душата му се смекчавала тенденцията към затъмнение, а в замяна се пробуждала съзнателност, разумност.
към текста >>
Това, което победителят е получавал от покорените, които е използвал при построяване на новия си дом, е било потреб
нос
т на неговото съзнание.
Народ от този тип е имал излишък на младост, излишък на жизнени сили и твърде малко от това, което може да се нарече разсъдливост. Той е оставял своята родина и е завоювал област, където е живеел по-стар народ, - народ, който по един или друг начин е приел в себе си силите на смъртта, защото вече е стигнал до упадък. По младата нация е излизала срещу по-старата и я е завладявала. Не е било необходимо, кръвни връзки да свържат победители и победени. Това, което безсъзнателно е ставало между тях в душевната сфера, е действало подмладяващо, а също е влияело върху разсъдъчните способности.
Това, което победителят е получавал от покорените, които е използвал при построяване на новия си дом, е било потребност на неговото съзнание.
Трябвало е само да обърне внимание на тези роби и в душата му се смекчавала тенденцията към затъмнение, а в замяна се пробуждала съзнателност, разумност.
към текста >>
Трябвало е само да обърне внимание на тези роби и в душата му се смекчавала тенденцията към затъмнение, а в замяна се пробуждала съзнател
нос
т, разум
нос
т.
Той е оставял своята родина и е завоювал област, където е живеел по-стар народ, - народ, който по един или друг начин е приел в себе си силите на смъртта, защото вече е стигнал до упадък. По младата нация е излизала срещу по-старата и я е завладявала. Не е било необходимо, кръвни връзки да свържат победители и победени. Това, което безсъзнателно е ставало между тях в душевната сфера, е действало подмладяващо, а също е влияело върху разсъдъчните способности. Това, което победителят е получавал от покорените, които е използвал при построяване на новия си дом, е било потребност на неговото съзнание.
Трябвало е само да обърне внимание на тези роби и в душата му се смекчавала тенденцията към затъмнение, а в замяна се пробуждала съзнателност, разумност.
към текста >>
И така, ние намираме, че тези източни битки, често толкова плашещи и представящи ни се в толкова варварски аспект, в действител
нос
т не са нищо друго, от импулси за човешкото развитие.
Това, което в наши дни постигаме като индивиди, в онези времена се е постигало чрез съвместно живеене с другите. Народът, които е гледал на света като победител и господар, - младият народ, не разполагащ със силата на разсъдъка, - се е нуждаел в обкръжението си, така да се каже, от народ, който е имал в себе си повече сили на смъртта. В преодоляването на другия народ, той се е стремял към това, което му е било нужно за собствената му еволюция.
И така, ние намираме, че тези източни битки, често толкова плашещи и представящи ни се в толкова варварски аспект, в действителност не са нищо друго, от импулси за човешкото развитие.
Те са били необходими. Човечеството не би могло да се развива на Земята, ако не бяха тези ужасни войни и битки, които ни се струват толкова варварски.
към текста >>
Да вземем, например, за простота и наглед
нос
т, падането на мълния.
Да вземем, например, за простота и нагледност, падането на мълния.
Знаете добре, че съвременният човек вижда просто мълния (виж рис. горе). Човекът от древните времена е виждал по друг начин. Той е виждал живи духовни същества, движещи се в небето (жълто), а точното очертание на мълнията съвсем е изчезвало. Той е виждал множество, процесия от духовни същества, преминаващи над тях или в космическото пространство. Мълнията като такава, той не е виждал.
към текста >>
Вие трябва да разберете сега, че това състояние би трябвало да е непо
нос
имо за посвещавания, не бидейки за него момент на компенсация за труд
нос
тите.
Вие трябва да разберете сега, че това състояние би трябвало да е непоносимо за посвещавания, не бидейки за него момент на компенсация за трудностите.
Такива моменти са имали място. Защото, макар, от една страна, посветеният да се е учил да преживява Азия в нейната изоставеност от боговете, в нейната лишеност от дух, от друга страна той се е учил да познава още по дълбокото състояние на съзнание, от това, което се постигало с втората йерархия. Познавайки света, изоставен от боговете, той се е учил също да познава света на Серафимите, Херувимите, Престолите.
към текста >>
Защото, макар, от една страна, посветеният да се е учил да преживява Азия в нейната изоставе
нос
т от боговете, в нейната лише
нос
т от дух, от друга страна той се е учил да познава още по дълбокото състояние на съзнание, от това, което се постигало с втората йерархия.
Вие трябва да разберете сега, че това състояние би трябвало да е непоносимо за посвещавания, не бидейки за него момент на компенсация за трудностите. Такива моменти са имали място.
Защото, макар, от една страна, посветеният да се е учил да преживява Азия в нейната изоставеност от боговете, в нейната лишеност от дух, от друга страна той се е учил да познава още по дълбокото състояние на съзнание, от това, което се постигало с втората йерархия.
Познавайки света, изоставен от боговете, той се е учил също да познава света на Серафимите, Херувимите, Престолите.
към текста >>
Но като компенсация за тях е оставала възмож
нос
тта да срещнат в гората съществата от първата йерархия, те са могли да срещнат някои същества от царствата на Серафимите, Херувимите и Престолите.
В определен момент от епохата на азиатското развитие, приблизително в средата и, - по-късно ще уточним датите, - състоянието на съзнанието на посветените е било такова, че те преминавали по Земята с възприемане на царствата на Земята, много близко до това, което притежава съвременният човек; те са го усещали, обаче, в своите крайници. Те усещали своите крайници свободни от боговете в оставената от боговете земна субстанция. Но в замяна на това те са срещали в тази оставена от боговете страна висшите богове - Серафими, Херувими, Престоли. Като посветени, те се учили да познават вече не сиво-зелени духовни същества, които са били образ на гората, образи на дърветата: те са се учили в качеството си на посветени да изучават гората, лишена от дух.
Но като компенсация за тях е оставала възможността да срещнат в гората съществата от първата йерархия, те са могли да срещнат някои същества от царствата на Серафимите, Херувимите и Престолите.
към текста >>
Всичко това, разбрано като формообразуващо начало в социалния живот на човечеството, е основна особе
нос
т в историческото развитие на Древния Изток.
Всичко това, разбрано като формообразуващо начало в социалния живот на човечеството, е основна особеност в историческото развитие на Древния Изток.
И движещата сила за по-нататъшното развитие се е намирала в търсенето на взаимна адаптация между млади и стари раси, за да могат младите раси да съзряват чрез общуването с по-старите, чиито души са покорявали. И колкото и далеко да поглеждаме назад в Азия, навсякъде ще намерим, как млади раси, неспособни от самите себе си да развият разсъдъчна способност, я придобиват чрез завоевателни войни. Но когато прехвърляме погледа си от Азия към Гърция, ние намираме съвсем друго развитие. Повсеместно в Гърция в момента на пълен разцвет на гръцката култура ние намираме хора, които макар и да са могли да познаят старостта, не са били способни да пронижат стареенето с пълнотата на духовността. Многократно съм насочвал вниманието ви към мъдрото гръцко изречение: "По-добре просяк в света на живите, отколкото цар в царството на сенките."* Гърците не са съумели да решат проблема със смъртта нито вън в природата, нито при човека.
към текста >>
И колкото и далеко да поглеждаме назад в Азия, навсякъде ще намерим, как млади раси, неспособни от самите себе си да развият разсъдъчна способ
нос
т, я придобиват чрез завоевателни войни.
Всичко това, разбрано като формообразуващо начало в социалния живот на човечеството, е основна особеност в историческото развитие на Древния Изток. И движещата сила за по-нататъшното развитие се е намирала в търсенето на взаимна адаптация между млади и стари раси, за да могат младите раси да съзряват чрез общуването с по-старите, чиито души са покорявали.
И колкото и далеко да поглеждаме назад в Азия, навсякъде ще намерим, как млади раси, неспособни от самите себе си да развият разсъдъчна способност, я придобиват чрез завоевателни войни.
Но когато прехвърляме погледа си от Азия към Гърция, ние намираме съвсем друго развитие. Повсеместно в Гърция в момента на пълен разцвет на гръцката култура ние намираме хора, които макар и да са могли да познаят старостта, не са били способни да пронижат стареенето с пълнотата на духовността. Многократно съм насочвал вниманието ви към мъдрото гръцко изречение: "По-добре просяк в света на живите, отколкото цар в царството на сенките."* Гърците не са съумели да решат проблема със смъртта нито вън в природата, нито при човека. От друга страна, те все пак са имали в себе си смъртта. И така, в Гърция ние намираме не жажда за рефлективно съзнание, а предчувствие и страх от смъртта.
към текста >>
Повсеместно в Гърция в момента на пълен разцвет на гръцката култура ние намираме хора, които макар и да са могли да познаят старостта, не са били способни да пронижат стареенето с пълнотата на духов
нос
тта.
Всичко това, разбрано като формообразуващо начало в социалния живот на човечеството, е основна особеност в историческото развитие на Древния Изток. И движещата сила за по-нататъшното развитие се е намирала в търсенето на взаимна адаптация между млади и стари раси, за да могат младите раси да съзряват чрез общуването с по-старите, чиито души са покорявали. И колкото и далеко да поглеждаме назад в Азия, навсякъде ще намерим, как млади раси, неспособни от самите себе си да развият разсъдъчна способност, я придобиват чрез завоевателни войни. Но когато прехвърляме погледа си от Азия към Гърция, ние намираме съвсем друго развитие.
Повсеместно в Гърция в момента на пълен разцвет на гръцката култура ние намираме хора, които макар и да са могли да познаят старостта, не са били способни да пронижат стареенето с пълнотата на духовността.
Многократно съм насочвал вниманието ви към мъдрото гръцко изречение: "По-добре просяк в света на живите, отколкото цар в царството на сенките."* Гърците не са съумели да решат проблема със смъртта нито вън в природата, нито при човека. От друга страна, те все пак са имали в себе си смъртта. И така, в Гърция ние намираме не жажда за рефлективно съзнание, а предчувствие и страх от смъртта. Младите източни народи не са усещали подобен страх: те са тръгвали към завоевание, ако в качеството си на раса са се оказвали неспособни да преживяват смъртта по естествен начин.
към текста >>
Ахил, Агамемнон – тези хора са
нос
или в себе си смъртта, но не са знаели как да се ориентират в нея.
И това е довело до великото стълкновение между гърците и азиатския народ, от който са произлезли. Троянската война е била война на скръб, война на предчувствие и страх. Ние виждаме срещналите се лице в лице гърци, които са усещали вътре в себе си смъртта, но някак не знаели, какво да правят с нея, и представителите на малоазийската жреческа култура, които са били склонни към завоевания, които са искали смъртта, но не са я имали. Смъртта е била при гърците, но те не са знаели как да се приспособят към нея. На тях им е била необходима сплав с другия елемент, за да направят нещо с нея.
Ахил, Агамемнон – тези хора са носили в себе си смъртта, но не са знаели как да се ориентират в нея.
Те са гледали към Азия. Там, в Азия, те са виждали народ, който се е намирал в обратното положение, страдащ под прякото влияние на противоположното душевно състояние. Навсякъде е имало такива хора, които не са усещали смъртта толкова интензивно, както самите гърци, но за които в дълбините на смъртта се е усещало необикновеното богатство на живота.
към текста >>
16.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Събития и лич
нос
ти от световната история в светлината на духовната наука" (GA 126)
Преди тринадесет години, почти на този ден, в курса лекции, който изнесох в Щутгарт между Рождество и Нова година,* аз говорих за тези събития, които ще разгледаме в настоящия цикъл лекции. Само малко трябва да изменим гледната точка. /*"Окултна история.
Събития и личности от световната история в светлината на духовната наука" (GA 126)
към текста >>
И ние видяхме, как тази ритмическа памет е произлязла от по-ранната памет, която е била особено силна в атлантския период, - а именно, от локализираната памет, при която човек е
нос
ил вътре в себе си съзнание само за настоящия момент, но е използвал по всякакви начини нещата, които е намирал във външния свят или сам е оставял там в качеството им на знаци: с тяхна помощ той се е поставял във връзка с миналото и не само своето минало, но и с миналото на човечеството като цяло.
Днес няма да се задълбочаваме толкова далеко в миналото; ще насочим мислите си към този период, който често съм наричал египетско-халдейски, - периода, предшестващ гръко-латинския. Вече сме обръщали внимание на факта, че за времето между атлантската катастрофа и гръцкия период е станало огромно изменение по отношение силите на човешката памет, а също и на социалния живот на човечеството. Такава памет, каквато притежаваме сега, - времева памет, с помощта на която можем да пътешестваме във времето, - не е съществувала в този трети следатлантски период; човек е имал тогава, както описахме това в предната лекция, памет, свързана с ритмическо преживяване.
И ние видяхме, как тази ритмическа памет е произлязла от по-ранната памет, която е била особено силна в атлантския период, - а именно, от локализираната памет, при която човек е носил вътре в себе си съзнание само за настоящия момент, но е използвал по всякакви начини нещата, които е намирал във външния свят или сам е оставял там в качеството им на знаци: с тяхна помощ той се е поставял във връзка с миналото и не само своето минало, но и с миналото на човечеството като цяло.
към текста >>
В тази връзка ние трябва да мислим не само за паметките, които са били по Земята: в онези древни времена констелациите на небето също са служили на човека в качеството на знаци, особено планетните констелации при техните възвратни повторения в цялата им многовариант
нос
т.
В тази връзка ние трябва да мислим не само за паметките, които са били по Земята: в онези древни времена констелациите на небето също са служили на човека в качеството на знаци, особено планетните констелации при техните възвратни повторения в цялата им многовариантност.
От тези констелации човек е узнавал, какъв е бил хода на нещата в ранните времена. Така небето и Земята са действали съвместно, за да създадат на древното човечество локализирана памет.
към текста >>
Съвременният човек в будно състояние
нос
и вътре в себе си аз и астрално тяло, без да ги забелязва; повечето хора не забелязват, как физическото тяло
нос
и вътре в себе си заедно с етерното тяло много по-важната организация на астралното тяло и аза.
И така, човекът от отдавна отминалите времена се е различавал по цялата си конституция от човека от по-късното време и още повече от съвременния човек.
Съвременният човек в будно състояние носи вътре в себе си аз и астрално тяло, без да ги забелязва; повечето хора не забелязват, как физическото тяло носи вътре в себе си заедно с етерното тяло много по-важната организация на астралното тяло и аза.
Вие, разбира се, сте запознати с тези взаимовръзки. Но древното човечество е усещало този факт от своето собствено същество съвсем по друг начин. И така стоят нещата с човечеството, към което трябва да се обърнем, когато се връщаме към третата епоха на следатлантската култура - египетско-халдейската. В това време човек се е преживявал както дух и душа в значителна степен извън пределите на своето физическо и етерно тяло даже в будно състояние. Той е знаел как да различава: това е моят дух и душа, - ние, разбира се, ги наричаме аз и астрално тяло, - и това е съединено с моите физическо и етерно тела.
към текста >>
Човек е преминавал през света с това преживяване на двойстве
нос
т.
Вие, разбира се, сте запознати с тези взаимовръзки. Но древното човечество е усещало този факт от своето собствено същество съвсем по друг начин. И така стоят нещата с човечеството, към което трябва да се обърнем, когато се връщаме към третата епоха на следатлантската култура - египетско-халдейската. В това време човек се е преживявал както дух и душа в значителна степен извън пределите на своето физическо и етерно тяло даже в будно състояние. Той е знаел как да различава: това е моят дух и душа, - ние, разбира се, ги наричаме аз и астрално тяло, - и това е съединено с моите физическо и етерно тела.
Човек е преминавал през света с това преживяване на двойственост.
Той не е наричал своето физическо и етерно тяло - аз. Той е наричал аз само своята душа и дух, - това, което е било духовно и е било по определен начин свързано долу с неговото физическо и етерно тяло, имало е с тях такава връзка, която той е можел да наблюдава и чувства. И в своя дух и душа - в аза и астралното тяло - човек е осъзнавал влизането на божествено-духовните йерархии, също така, както сега чувства влизането на природните вещества в своето физическо тяло.
към текста >>
В онези ранни епохи, когато човек е преживявал някакво обособяване на своята душевно-духовна природа от своето физическо-етерно, той е знаел, че Ангелите, Архангелите и другите същества, чак до по-високите йерархии, самите са същ
нос
тта на духовните субстанции, които проникват в неговата душа и дух и стават, ако можем така да се изразим, част от него самия.
Сега човешкото преживяване във физическо тяло има следната природа: човек знае, че чрез процеса на хранене, процеса на дишане, той възприема субстанции от външните природни царства – отначало те са навън, след това – вътре в него. Те влизат в него, проникват в него и стават част от него.
В онези ранни епохи, когато човек е преживявал някакво обособяване на своята душевно-духовна природа от своето физическо-етерно, той е знаел, че Ангелите, Архангелите и другите същества, чак до по-високите йерархии, самите са същността на духовните субстанции, които проникват в неговата душа и дух и стават, ако можем така да се изразим, част от него самия.
Така, че във всеки миг от живота си той е можел да каже: в мен живеят боговете. И той е гледал на своя аз не като на сътворен долу, със средствата на физическите и етерни субстанции, а като на дарено по милост свише, като на идващо от йерархиите. И като товар или, по скоро, като каруца в живота, в която той е бил принуден да се придвижва във физическия свят, - така си е представял той своята физическо-етерна природа. Без да си изясним това, ние няма да разберем хода на събитията в еволюцията на човечеството.
към текста >>
Значи, имаме работа с лич
нос
т, която е запазила множество особе
нос
ти на човечеството от по-ранните времена.
В някакъв град в Мала Азия – той е наречен в епоса Ерех* - живеел човек, принадлежащ към типа на завоевателя, за който говорихме в последната лекция, - тип, който закономерно е произлязъл от душевните и социални условия на епохата. /*Градът е наречен в Библията (Битие 10, 10) Ерех; клинописният текст го именува Урук./ Епосът го нарича Гилгамеш.
Значи, имаме работа с личност, която е запазила множество особености на човечеството от по-ранните времена.
Но на тази личност и е било ясно, че тя има, сякаш двойствена природа, - от една страна, духовно-душевна природа, в която се спускат боговете, а от друга страна - физическо-етерна, в която влизат физически и етерни земни и космически субстанции, - представителите на човечеството от онова време вече са стояли пред прехода към следващата степен на човешката еволюция. Този преход се състои в следното: аз-съзнанието, което не много преди това се е намирало в душевно-духовната част, сега, ако може така да се каже, се е потопило във физическо-етерната част, така че Гилгамеш е бил един от тези, които престанали да казват "аз" на духовно-душевната част от своето същество, тази, в която те са усещали присъствието на боговете, а казвали "аз" на това, което е било в тях от земното и етерното. Това е било ново устройство на душата.
към текста >>
Но на тази лич
нос
т и е било ясно, че тя има, сякаш двойствена природа, - от една страна, духовно-душевна природа, в която се спускат боговете, а от друга страна - физическо-етерна, в която влизат физически и етерни земни и космически субстанции, - представителите на човечеството от онова време вече са стояли пред прехода към следващата степен на човешката еволюция.
В някакъв град в Мала Азия – той е наречен в епоса Ерех* - живеел човек, принадлежащ към типа на завоевателя, за който говорихме в последната лекция, - тип, който закономерно е произлязъл от душевните и социални условия на епохата. /*Градът е наречен в Библията (Битие 10, 10) Ерех; клинописният текст го именува Урук./ Епосът го нарича Гилгамеш. Значи, имаме работа с личност, която е запазила множество особености на човечеството от по-ранните времена.
Но на тази личност и е било ясно, че тя има, сякаш двойствена природа, - от една страна, духовно-душевна природа, в която се спускат боговете, а от друга страна - физическо-етерна, в която влизат физически и етерни земни и космически субстанции, - представителите на човечеството от онова време вече са стояли пред прехода към следващата степен на човешката еволюция.
Този преход се състои в следното: аз-съзнанието, което не много преди това се е намирало в душевно-духовната част, сега, ако може така да се каже, се е потопило във физическо-етерната част, така че Гилгамеш е бил един от тези, които престанали да казват "аз" на духовно-душевната част от своето същество, тази, в която те са усещали присъствието на боговете, а казвали "аз" на това, което е било в тях от земното и етерното. Това е било ново устройство на душата.
към текста >>
Но заедно с това душевно устройство, когато азът се е спуснал от душата и духа и е влязъл в качеството си на съзнателен аз в телесното и етерното, тази лич
нос
т запазила все още в себе си привички, принадлежащи на миналото, и особено привичката за преживяване на паметта изключително във връзка с ритъма.
Но заедно с това душевно устройство, когато азът се е спуснал от душата и духа и е влязъл в качеството си на съзнателен аз в телесното и етерното, тази личност запазила все още в себе си привички, принадлежащи на миналото, и особено привичката за преживяване на паметта изключително във връзка с ритъма.
Тя е запазила още и това вътрешно чувство, което е било необходимо, за да се учи да познава силите на смъртта, защото само силите на смъртта могат да дадат на човека това, което го довежда до разумност. По такъв начин, изхождайки от факта, че личността на Гилгамеш ни довежда до душа, която вече е преминала през много инкарнации на Земята и сега е навлязла в нова форма на човешкото съществуване, което вече съм описвал, ние го намираме при тази точка на физическото съществуване, която ражда в него някаква неувереност. Древният навик към завоевания и древната ритмическа памет станали неуместни за живота на Земята. И затова преживяванията на Гилгамеш са били преживявания изключително на преходната епоха. Затова е станало така, че, когато тази личност по стара привичка е завладяла града, който в епоса е наречен Ерех, в града възникнал смут.
към текста >>
Тя е запазила още и това вътрешно чувство, което е било необходимо, за да се учи да познава силите на смъртта, защото само силите на смъртта могат да дадат на човека това, което го довежда до разум
нос
т.
Но заедно с това душевно устройство, когато азът се е спуснал от душата и духа и е влязъл в качеството си на съзнателен аз в телесното и етерното, тази личност запазила все още в себе си привички, принадлежащи на миналото, и особено привичката за преживяване на паметта изключително във връзка с ритъма.
Тя е запазила още и това вътрешно чувство, което е било необходимо, за да се учи да познава силите на смъртта, защото само силите на смъртта могат да дадат на човека това, което го довежда до разумност.
По такъв начин, изхождайки от факта, че личността на Гилгамеш ни довежда до душа, която вече е преминала през много инкарнации на Земята и сега е навлязла в нова форма на човешкото съществуване, което вече съм описвал, ние го намираме при тази точка на физическото съществуване, която ражда в него някаква неувереност. Древният навик към завоевания и древната ритмическа памет станали неуместни за живота на Земята. И затова преживяванията на Гилгамеш са били преживявания изключително на преходната епоха. Затова е станало така, че, когато тази личност по стара привичка е завладяла града, който в епоса е наречен Ерех, в града възникнал смут. Отначало Гилгамеш предизвикал неприязън.
към текста >>
По такъв начин, изхождайки от факта, че лич
нос
тта на Гилгамеш ни довежда до душа, която вече е преминала през много инкарнации на Земята и сега е навлязла в нова форма на човешкото съществуване, което вече съм описвал, ние го намираме при тази точка на физическото съществуване, която ражда в него някаква неувере
нос
т.
Но заедно с това душевно устройство, когато азът се е спуснал от душата и духа и е влязъл в качеството си на съзнателен аз в телесното и етерното, тази личност запазила все още в себе си привички, принадлежащи на миналото, и особено привичката за преживяване на паметта изключително във връзка с ритъма. Тя е запазила още и това вътрешно чувство, което е било необходимо, за да се учи да познава силите на смъртта, защото само силите на смъртта могат да дадат на човека това, което го довежда до разумност.
По такъв начин, изхождайки от факта, че личността на Гилгамеш ни довежда до душа, която вече е преминала през много инкарнации на Земята и сега е навлязла в нова форма на човешкото съществуване, което вече съм описвал, ние го намираме при тази точка на физическото съществуване, която ражда в него някаква неувереност.
Древният навик към завоевания и древната ритмическа памет станали неуместни за живота на Земята. И затова преживяванията на Гилгамеш са били преживявания изключително на преходната епоха. Затова е станало така, че, когато тази личност по стара привичка е завладяла града, който в епоса е наречен Ерех, в града възникнал смут. Отначало Гилгамеш предизвикал неприязън. В него виждали чужд човек и той, всъщност, не би могъл сам да се справи с всички трудности, които възникнали в резултат на завземането на града.
към текста >>
Затова е станало така, че, когато тази лич
нос
т по стара привичка е завладяла града, който в епоса е наречен Ерех, в града възникнал смут.
Но заедно с това душевно устройство, когато азът се е спуснал от душата и духа и е влязъл в качеството си на съзнателен аз в телесното и етерното, тази личност запазила все още в себе си привички, принадлежащи на миналото, и особено привичката за преживяване на паметта изключително във връзка с ритъма. Тя е запазила още и това вътрешно чувство, което е било необходимо, за да се учи да познава силите на смъртта, защото само силите на смъртта могат да дадат на човека това, което го довежда до разумност. По такъв начин, изхождайки от факта, че личността на Гилгамеш ни довежда до душа, която вече е преминала през много инкарнации на Земята и сега е навлязла в нова форма на човешкото съществуване, което вече съм описвал, ние го намираме при тази точка на физическото съществуване, която ражда в него някаква неувереност. Древният навик към завоевания и древната ритмическа памет станали неуместни за живота на Земята. И затова преживяванията на Гилгамеш са били преживявания изключително на преходната епоха.
Затова е станало така, че, когато тази личност по стара привичка е завладяла града, който в епоса е наречен Ерех, в града възникнал смут.
Отначало Гилгамеш предизвикал неприязън. В него виждали чужд човек и той, всъщност, не би могъл сам да се справи с всички трудности, които възникнали в резултат на завземането на града. След това се появила, - защото съдбата я е довела тук, - друга личност. Епосът за Гилгамеш я назовава Еабани.*/*В клинописния текст е наречена Енкиду или Енгиду./ Тази личност сравнително късно се е спуснала на Земята от планетарното съществуване, което земното човечество е водело в продължение на някое време и описание на което, можете да намерите в книгата “Въведение в тайната наука”. Знаете, че по време на атлантската епоха душите се спускали – едни по-рано, другите по-късно - на Земята от разни планети, бидейки отделени там от Земята на много ранна степен от земната еволюция.
към текста >>
В него виждали чужд човек и той, всъщ
нос
т, не би могъл сам да се справи с всички труд
нос
ти, които възникнали в резултат на завземането на града.
По такъв начин, изхождайки от факта, че личността на Гилгамеш ни довежда до душа, която вече е преминала през много инкарнации на Земята и сега е навлязла в нова форма на човешкото съществуване, което вече съм описвал, ние го намираме при тази точка на физическото съществуване, която ражда в него някаква неувереност. Древният навик към завоевания и древната ритмическа памет станали неуместни за живота на Земята. И затова преживяванията на Гилгамеш са били преживявания изключително на преходната епоха. Затова е станало така, че, когато тази личност по стара привичка е завладяла града, който в епоса е наречен Ерех, в града възникнал смут. Отначало Гилгамеш предизвикал неприязън.
В него виждали чужд човек и той, всъщност, не би могъл сам да се справи с всички трудности, които възникнали в резултат на завземането на града.
След това се появила, - защото съдбата я е довела тук, - друга личност. Епосът за Гилгамеш я назовава Еабани.*/*В клинописния текст е наречена Енкиду или Енгиду./ Тази личност сравнително късно се е спуснала на Земята от планетарното съществуване, което земното човечество е водело в продължение на някое време и описание на което, можете да намерите в книгата “Въведение в тайната наука”. Знаете, че по време на атлантската епоха душите се спускали – едни по-рано, другите по-късно - на Земята от разни планети, бидейки отделени там от Земята на много ранна степен от земната еволюция.
към текста >>
След това се появила, - защото съдбата я е довела тук, - друга лич
нос
т.
Древният навик към завоевания и древната ритмическа памет станали неуместни за живота на Земята. И затова преживяванията на Гилгамеш са били преживявания изключително на преходната епоха. Затова е станало така, че, когато тази личност по стара привичка е завладяла града, който в епоса е наречен Ерех, в града възникнал смут. Отначало Гилгамеш предизвикал неприязън. В него виждали чужд човек и той, всъщност, не би могъл сам да се справи с всички трудности, които възникнали в резултат на завземането на града.
След това се появила, - защото съдбата я е довела тук, - друга личност.
Епосът за Гилгамеш я назовава Еабани.*/*В клинописния текст е наречена Енкиду или Енгиду./ Тази личност сравнително късно се е спуснала на Земята от планетарното съществуване, което земното човечество е водело в продължение на някое време и описание на което, можете да намерите в книгата “Въведение в тайната наука”. Знаете, че по време на атлантската епоха душите се спускали – едни по-рано, другите по-късно - на Земята от разни планети, бидейки отделени там от Земята на много ранна степен от земната еволюция.
към текста >>
Епосът за Гилгамеш я назовава Еабани.*/*В клинописния текст е наречена Енкиду или Енгиду./ Тази лич
нос
т сравнително късно се е спуснала на Земята от планетарното съществуване, което земното човечество е водело в продължение на някое време и описание на което, можете да намерите в книгата “Въведение в тайната наука”.
И затова преживяванията на Гилгамеш са били преживявания изключително на преходната епоха. Затова е станало така, че, когато тази личност по стара привичка е завладяла града, който в епоса е наречен Ерех, в града възникнал смут. Отначало Гилгамеш предизвикал неприязън. В него виждали чужд човек и той, всъщност, не би могъл сам да се справи с всички трудности, които възникнали в резултат на завземането на града. След това се появила, - защото съдбата я е довела тук, - друга личност.
Епосът за Гилгамеш я назовава Еабани.*/*В клинописния текст е наречена Енкиду или Енгиду./ Тази личност сравнително късно се е спуснала на Земята от планетарното съществуване, което земното човечество е водело в продължение на някое време и описание на което, можете да намерите в книгата “Въведение в тайната наука”.
Знаете, че по време на атлантската епоха душите се спускали – едни по-рано, другите по-късно - на Земята от разни планети, бидейки отделени там от Земята на много ранна степен от земната еволюция.
към текста >>
В Гилгамеш пред нас застава индивидуал
нос
т, която се е върнала сравнително рано на Земята; така че към времето, за което говорим, тя вече е преживяла много земни въплъщения.
В Гилгамеш пред нас застава индивидуалност, която се е върнала сравнително рано на Земята; така че към времето, за което говорим, тя вече е преживяла много земни въплъщения.
В другата индивидуалност, която също е дошла в този град, ние имаме такава, която е пребивавала сравнително дълго в планетарно битие и едва по-късно е намерила своя път обратно към Земята. Вие можете да прочетете за това в моите щутгартски лекции, изнесени от малко по- различна гледна точка преди тринадесет години.
към текста >>
В другата индивидуал
нос
т, която също е дошла в този град, ние имаме такава, която е пребивавала сравнително дълго в планетарно битие и едва по-късно е намерила своя път обратно към Земята.
В Гилгамеш пред нас застава индивидуалност, която се е върнала сравнително рано на Земята; така че към времето, за което говорим, тя вече е преживяла много земни въплъщения.
В другата индивидуалност, която също е дошла в този град, ние имаме такава, която е пребивавала сравнително дълго в планетарно битие и едва по-късно е намерила своя път обратно към Земята.
Вие можете да прочетете за това в моите щутгартски лекции, изнесени от малко по- различна гледна точка преди тринадесет години.
към текста >>
И така, тази втора индивидуал
нос
т е завързала близко приятелство с Гилгамеш и те съумели съвместно да уредят социалния живот в града на наистина здрава основа.
И така, тази втора индивидуалност е завързала близко приятелство с Гилгамеш и те съумели съвместно да уредят социалния живот в града на наистина здрава основа.
Това е било възможно, защото на втората индивидуалност и е останал голям запас от знания, придобити през времето на пребиваване в космоса извън Земята, поради малобройните земни инкарнации. Еабани е имал, както вече казах в Щутгарт, нещо като просветлено възприятие - ясновиждане, ясночуване и това, което можем да наречем яснознание. По такъв начин ние имаме в една личност от една страна остатъци от древните завоевателски обичаи и ритмически настроена памет, а от друга - това, което и е останало от виденията и прозренията в скритите мистерии на Космоса; от сливането на тези две неща е израснала, както понякога ставало в тези древни времена, цялата социална структура на този град в Мала Азия. Мир и щастие се спуснали над града и неговите обитатели и всичко би било наред, ако не се беше случило едно събитие, което преобърнало хода на нещата в друга посока.
към текста >>
Това е било възможно, защото на втората индивидуал
нос
т и е останал голям запас от знания, придобити през времето на пребиваване в космоса извън Земята, поради малобройните земни инкарнации.
И така, тази втора индивидуалност е завързала близко приятелство с Гилгамеш и те съумели съвместно да уредят социалния живот в града на наистина здрава основа.
Това е било възможно, защото на втората индивидуалност и е останал голям запас от знания, придобити през времето на пребиваване в космоса извън Земята, поради малобройните земни инкарнации.
Еабани е имал, както вече казах в Щутгарт, нещо като просветлено възприятие - ясновиждане, ясночуване и това, което можем да наречем яснознание. По такъв начин ние имаме в една личност от една страна остатъци от древните завоевателски обичаи и ритмически настроена памет, а от друга - това, което и е останало от виденията и прозренията в скритите мистерии на Космоса; от сливането на тези две неща е израснала, както понякога ставало в тези древни времена, цялата социална структура на този град в Мала Азия. Мир и щастие се спуснали над града и неговите обитатели и всичко би било наред, ако не се беше случило едно събитие, което преобърнало хода на нещата в друга посока.
към текста >>
По такъв начин ние имаме в една лич
нос
т от една страна остатъци от древните завоевателски обичаи и ритмически настроена памет, а от друга - това, което и е останало от виденията и прозренията в скритите мистерии на Космоса; от сливането на тези две неща е израснала, както понякога ставало в тези древни времена, цялата социална структура на този град в Мала Азия.
И така, тази втора индивидуалност е завързала близко приятелство с Гилгамеш и те съумели съвместно да уредят социалния живот в града на наистина здрава основа. Това е било възможно, защото на втората индивидуалност и е останал голям запас от знания, придобити през времето на пребиваване в космоса извън Земята, поради малобройните земни инкарнации. Еабани е имал, както вече казах в Щутгарт, нещо като просветлено възприятие - ясновиждане, ясночуване и това, което можем да наречем яснознание.
По такъв начин ние имаме в една личност от една страна остатъци от древните завоевателски обичаи и ритмически настроена памет, а от друга - това, което и е останало от виденията и прозренията в скритите мистерии на Космоса; от сливането на тези две неща е израснала, както понякога ставало в тези древни времена, цялата социална структура на този град в Мала Азия.
Мир и щастие се спуснали над града и неговите обитатели и всичко би било наред, ако не се беше случило едно събитие, което преобърнало хода на нещата в друга посока.
към текста >>
Но това е било трудно постижимо за лич
нос
тта, която в епоса
нос
и името Гилгамеш, и той изказал обвинение против мистериите, смятайки, че учението им е противоречиво.
В този град съществували мистерии, мистерии на някаква богиня, и тези мистерии пазили твърде много тайни на Космоса. Но това са били в смисъла на онези времена, може да се каже, синкретични мистерии, тоест в тези мистерии са били събрани откровения от различни мистерии на Азия. И съдържанието на тези мистерии се е култивирало и преподавало там по различни и изменящи се, съобразно момента, способи.
Но това е било трудно постижимо за личността, която в епоса носи името Гилгамеш, и той изказал обвинение против мистериите, смятайки, че учението им е противоречиво.
И тъй като двете личности, за които говорим, са държали в ръцете си на практика реда в града, така, че възражението срещу мистериите е излязло от самия връх на социалната стълбица, възникналите трудности довели до това, че мистерийните жреци призовали тези сили, които в предишните времена са били достъпни за човека в мистериите. Няма ли да се удивите, ако чуете, че в древните мистерии човек е можел наистина да се обръща към духовните същества от висшите йерархии, защото, както ви казах вчера, за Древния Изток, Азия е била не нещо друго, а низше небе и на това низше небе човек е съзнавал присъствието на божествено-духовните същества и е общувал с тях. Особено се е култивирало такова общение в мистериите. И така, жреците на мистериите на Ищар се обърнали към тези духовни сили, към които те винаги се обръщали, когато искали просветление, и станало така, че тези духовни сили наложили някакво наказание на града.
към текста >>
И тъй като двете лич
нос
ти, за които говорим, са държали в ръцете си на практика реда в града, така, че възражението срещу мистериите е излязло от самия връх на социалната стълбица, възникналите труд
нос
ти довели до това, че мистерийните жреци призовали тези сили, които в предишните времена са били достъпни за човека в мистериите.
В този град съществували мистерии, мистерии на някаква богиня, и тези мистерии пазили твърде много тайни на Космоса. Но това са били в смисъла на онези времена, може да се каже, синкретични мистерии, тоест в тези мистерии са били събрани откровения от различни мистерии на Азия. И съдържанието на тези мистерии се е култивирало и преподавало там по различни и изменящи се, съобразно момента, способи. Но това е било трудно постижимо за личността, която в епоса носи името Гилгамеш, и той изказал обвинение против мистериите, смятайки, че учението им е противоречиво.
И тъй като двете личности, за които говорим, са държали в ръцете си на практика реда в града, така, че възражението срещу мистериите е излязло от самия връх на социалната стълбица, възникналите трудности довели до това, че мистерийните жреци призовали тези сили, които в предишните времена са били достъпни за човека в мистериите.
Няма ли да се удивите, ако чуете, че в древните мистерии човек е можел наистина да се обръща към духовните същества от висшите йерархии, защото, както ви казах вчера, за Древния Изток, Азия е била не нещо друго, а низше небе и на това низше небе човек е съзнавал присъствието на божествено-духовните същества и е общувал с тях. Особено се е култивирало такова общение в мистериите. И така, жреците на мистериите на Ищар се обърнали към тези духовни сили, към които те винаги се обръщали, когато искали просветление, и станало така, че тези духовни сили наложили някакво наказание на града.
към текста >>
В онези времена това са изразявали по следния начин: нещо, което всъщ
нос
т е духовна сила от висок порядък, е действало в Ерех като животинска сила, като страшна, призрачна животинска сила.
В онези времена това са изразявали по следния начин: нещо, което всъщност е духовна сила от висок порядък, е действало в Ерех като животинска сила, като страшна, призрачна животинска сила.
Всевъзможни беди се стоварили върху жителите - физически болести, а също душевни разстройства. В резултат личността, привързана към Гилгамеш, наречена в епоса Еабани, умряла, но, за да може мисията на другата личност да бъде продължена на Земята, тя останала в духовна връзка с тази личност даже след смъртта си. И така, когато разглеждаме следващия живот и развитието на личността, която в епоса носи името Гилгамеш, ние трябва да виждаме в нея съвместната дейност на две личности, при това по такъв начин, че в следващите години от живота си Гилгамеш получава интуиции и озарения от Еабани и продължава да действа, макар и сам, но не просто от собствената си воля, а от волята на двамата, от сливането на двете воли.
към текста >>
В резултат лич
нос
тта, привързана към Гилгамеш, наречена в епоса Еабани, умряла, но, за да може мисията на другата лич
нос
т да бъде продължена на Земята, тя останала в духовна връзка с тази лич
нос
т даже след смъртта си.
В онези времена това са изразявали по следния начин: нещо, което всъщност е духовна сила от висок порядък, е действало в Ерех като животинска сила, като страшна, призрачна животинска сила. Всевъзможни беди се стоварили върху жителите - физически болести, а също душевни разстройства.
В резултат личността, привързана към Гилгамеш, наречена в епоса Еабани, умряла, но, за да може мисията на другата личност да бъде продължена на Земята, тя останала в духовна връзка с тази личност даже след смъртта си.
И така, когато разглеждаме следващия живот и развитието на личността, която в епоса носи името Гилгамеш, ние трябва да виждаме в нея съвместната дейност на две личности, при това по такъв начин, че в следващите години от живота си Гилгамеш получава интуиции и озарения от Еабани и продължава да действа, макар и сам, но не просто от собствената си воля, а от волята на двамата, от сливането на двете воли.
към текста >>
И така, когато разглеждаме следващия живот и развитието на лич
нос
тта, която в епоса
нос
и името Гилгамеш, ние трябва да виждаме в нея съвместната дей
нос
т на две лич
нос
ти, при това по такъв начин, че в следващите години от живота си Гилгамеш получава интуиции и озарения от Еабани и продължава да действа, макар и сам, но не просто от собствената си воля, а от волята на двамата, от сливането на двете воли.
В онези времена това са изразявали по следния начин: нещо, което всъщност е духовна сила от висок порядък, е действало в Ерех като животинска сила, като страшна, призрачна животинска сила. Всевъзможни беди се стоварили върху жителите - физически болести, а също душевни разстройства. В резултат личността, привързана към Гилгамеш, наречена в епоса Еабани, умряла, но, за да може мисията на другата личност да бъде продължена на Земята, тя останала в духовна връзка с тази личност даже след смъртта си.
И така, когато разглеждаме следващия живот и развитието на личността, която в епоса носи името Гилгамеш, ние трябва да виждаме в нея съвместната дейност на две личности, при това по такъв начин, че в следващите години от живота си Гилгамеш получава интуиции и озарения от Еабани и продължава да действа, макар и сам, но не просто от собствената си воля, а от волята на двамата, от сливането на двете воли.
към текста >>
Било е напълно възможно, или за духовно същество, което никога не се е въплъщавало на Земята, да действа чрез волята на земна лич
нос
т, или, както в този случай, за човек, който е преминал през на прага на смъртта и е имал следсмъртно съществуване, да говори и действа чрез волята на някаква лич
нос
т на Земята.
Това, което ви представих тук, е било нещо напълно осъществимо в онези древни времена. Животът на човешките мисли и чувства не е бил тогава толкова единен и неделим, както сега. Затова човек не е можел да има опит със свободата в този смисъл, в който го имаме сега.
Било е напълно възможно, или за духовно същество, което никога не се е въплъщавало на Земята, да действа чрез волята на земна личност, или, както в този случай, за човек, който е преминал през на прага на смъртта и е имал следсмъртно съществуване, да говори и действа чрез волята на някаква личност на Земята.
Така е било с Гилгамеш. И от това, което е възникнало от сливането на двете воли, Гилгамеш е могъл с достатъчна яснота да разбере, в кой момент от историята на човечеството той самият се намира. Благодарение на влиянието на духа, който го е инспирирал, той започнал да разбира, че азът се е потопил във физическото и в етерното тяло, които са смъртни, и от този момент проблемът за безсмъртието започнал да играе твърде значителна роля в живота му. Всичките му усилия са били насочени към това, с едни или други средства да проникне в самата сърцевина на този проблем. Мистериите, в които се е съхранявало това, което е можело да се каже относно безсмъртието в онези дни на Земята, неохотно са откривали своите тайни на Гилгамеш.
към текста >>
Мистериите, в които се е съхранявало това, което е можело да се каже от
нос
но безсмъртието в онези дни на Земята, неохотно са откривали своите тайни на Гилгамеш.
Било е напълно възможно, или за духовно същество, което никога не се е въплъщавало на Земята, да действа чрез волята на земна личност, или, както в този случай, за човек, който е преминал през на прага на смъртта и е имал следсмъртно съществуване, да говори и действа чрез волята на някаква личност на Земята. Така е било с Гилгамеш. И от това, което е възникнало от сливането на двете воли, Гилгамеш е могъл с достатъчна яснота да разбере, в кой момент от историята на човечеството той самият се намира. Благодарение на влиянието на духа, който го е инспирирал, той започнал да разбира, че азът се е потопил във физическото и в етерното тяло, които са смъртни, и от този момент проблемът за безсмъртието започнал да играе твърде значителна роля в живота му. Всичките му усилия са били насочени към това, с едни или други средства да проникне в самата сърцевина на този проблем.
Мистериите, в които се е съхранявало това, което е можело да се каже относно безсмъртието в онези дни на Земята, неохотно са откривали своите тайни на Гилгамеш.
Мистериите все още са имали собствени традиции, и в техните традиции се е съхранявало също в значителна степен живото знание, съществувало на Земята в атлантските времена, когато древната, първоначална мъдрост е управлявала сред хората.
към текста >>
Но
нос
ителите на тази първоначална мъдрост, които някога са странствали по Земята в качеството им на духовни същества, много отдавна се отделили от нея и основали космическа колония на Луната, така, че са чисти детинщини да се счита, че Луната е мъртво, обледенено тяло, както описват това съвременните физици.
Но носителите на тази първоначална мъдрост, които някога са странствали по Земята в качеството им на духовни същества, много отдавна се отделили от нея и основали космическа колония на Луната, така, че са чисти детинщини да се счита, че Луната е мъртво, обледенено тяло, както описват това съвременните физици.
Луната е, преди всичко, космическо местообитание на тези духовни същества, които са били първите велики учители на земното човечество, - същества, които някога донесли на земното човечество първородната мъдрост и които, когато Луната напуснала Земята и си намерила място в планетарната система, също се отделили и си устроили обиталище на Луната. Този, който в наши дни чрез имагинативно възприятие може да достигне истинско познание за Луната, получава също познание и за духовните същества от тази космическа колония, които са били някога учители по древна мъдрост на човечеството на Земята. Това, на което са учили, се е съхранявало в мистериите, също както и импулсите, чрез които човек сам можел да стигне до определена връзка с тази древна мъдрост. Личността, която в епоса се именува Гилгамеш, не е имала обаче жива връзка с мистериите на Мала Азия. Но благодарение на свръхсетивното въздействие на приятеля си, който в следсмъртното си съществуване е бил още свързан с него, в Гилгамеш възниква вътрешен импулс да търси път в света, по който би могъл да стигне до преживяване безсмъртието на душата.
към текста >>
Лич
нос
тта, която в епоса се именува Гилгамеш, не е имала обаче жива връзка с мистериите на Мала Азия.
Но носителите на тази първоначална мъдрост, които някога са странствали по Земята в качеството им на духовни същества, много отдавна се отделили от нея и основали космическа колония на Луната, така, че са чисти детинщини да се счита, че Луната е мъртво, обледенено тяло, както описват това съвременните физици. Луната е, преди всичко, космическо местообитание на тези духовни същества, които са били първите велики учители на земното човечество, - същества, които някога донесли на земното човечество първородната мъдрост и които, когато Луната напуснала Земята и си намерила място в планетарната система, също се отделили и си устроили обиталище на Луната. Този, който в наши дни чрез имагинативно възприятие може да достигне истинско познание за Луната, получава също познание и за духовните същества от тази космическа колония, които са били някога учители по древна мъдрост на човечеството на Земята. Това, на което са учили, се е съхранявало в мистериите, също както и импулсите, чрез които човек сам можел да стигне до определена връзка с тази древна мъдрост.
Личността, която в епоса се именува Гилгамеш, не е имала обаче жива връзка с мистериите на Мала Азия.
Но благодарение на свръхсетивното въздействие на приятеля си, който в следсмъртното си съществуване е бил още свързан с него, в Гилгамеш възниква вътрешен импулс да търси път в света, по който би могъл да стигне до преживяване безсмъртието на душата.
към текста >>
Но в онази древ
нос
т, за която говорим, за човека е било факт ясното и точно знание, че Земята не е просто купчина камъни, за която говорят книгите по геология, но че Земята е живо същество, - повече от това, живо същество, надарено с дух и душа; като дребна мушица, която пълзи по човека и може нещо да разбере за човешкото същество, пропълзявайки по
нос
а или челото му или по косата му; както мушицата постига своите познания по такъв начин, правейки пътешествие по човека, така и в онези древни времена чрез странстване и опознаване на Земята с нейната различна конфигурация в различните региони, човек е достигал до проникване в духовния свят.
Впоследствие, в средните векове, ако човек е искал да узнае нещо за духовния свят, той е трябвало да се потопи в собственото си вътрешно същество. В най-новите времена биха казали, че е нужен още по вътрешен процес.
Но в онази древност, за която говорим, за човека е било факт ясното и точно знание, че Земята не е просто купчина камъни, за която говорят книгите по геология, но че Земята е живо същество, - повече от това, живо същество, надарено с дух и душа; като дребна мушица, която пълзи по човека и може нещо да разбере за човешкото същество, пропълзявайки по носа или челото му или по косата му; както мушицата постига своите познания по такъв начин, правейки пътешествие по човека, така и в онези древни времена чрез странстване и опознаване на Земята с нейната различна конфигурация в различните региони, човек е достигал до проникване в духовния свят.
И той е можел да прави това, независимо дали му е бил открит достъп в мистериите или не. Всъщност, няма по-повърхностно описание, от разказите за това, как Питагор и другите* се скитали надолу-нагоре в търсене на знание. /*Виж Диоген Лаерций "Животът на философите", том II, книга 8, "Питагор"; виж също "Платон"и др./ Човек е странствал по Земята, за да възприема това, което се е разкривало в тези многообразни конфигурации, в това, което е можел да наблюдава в различните форми и очертания на Земята в различни места, и не само Земята в нейния физически аспект, а също Земята като душа и дух. В наши дни човек може да се отправи към Африка или Италия, - и все пак, за сметка на външните подробности, които привличат вниманието и се набиват на очи, преживяванията му в тези места могат малко да се отличат от преживяванията му в къщи. Защото човешката възприемчивост за дълбоките различия, които съществуват между различните места на Земята, се е изгубила.
към текста >>
Всъщ
нос
т, няма по-повърх
нос
тно описание, от разказите за това, как Питагор и другите* се скитали надолу-нагоре в търсене на знание.
Впоследствие, в средните векове, ако човек е искал да узнае нещо за духовния свят, той е трябвало да се потопи в собственото си вътрешно същество. В най-новите времена биха казали, че е нужен още по вътрешен процес. Но в онази древност, за която говорим, за човека е било факт ясното и точно знание, че Земята не е просто купчина камъни, за която говорят книгите по геология, но че Земята е живо същество, - повече от това, живо същество, надарено с дух и душа; като дребна мушица, която пълзи по човека и може нещо да разбере за човешкото същество, пропълзявайки по носа или челото му или по косата му; както мушицата постига своите познания по такъв начин, правейки пътешествие по човека, така и в онези древни времена чрез странстване и опознаване на Земята с нейната различна конфигурация в различните региони, човек е достигал до проникване в духовния свят. И той е можел да прави това, независимо дали му е бил открит достъп в мистериите или не.
Всъщност, няма по-повърхностно описание, от разказите за това, как Питагор и другите* се скитали надолу-нагоре в търсене на знание.
/*Виж Диоген Лаерций "Животът на философите", том II, книга 8, "Питагор"; виж също "Платон"и др./ Човек е странствал по Земята, за да възприема това, което се е разкривало в тези многообразни конфигурации, в това, което е можел да наблюдава в различните форми и очертания на Земята в различни места, и не само Земята в нейния физически аспект, а също Земята като душа и дух. В наши дни човек може да се отправи към Африка или Италия, - и все пак, за сметка на външните подробности, които привличат вниманието и се набиват на очи, преживяванията му в тези места могат малко да се отличат от преживяванията му в къщи. Защото човешката възприемчивост за дълбоките различия, които съществуват между различните места на Земята, се е изгубила. А в този период, с който сега се занимаваме, тя още не е отмряла. Затова импулсът за странстване по Земята, за да се придобие чрез това нещо, което би помогнало да се реши проблема с безсмъртието, е имал за Гилгамеш дълбок смисъл.
към текста >>
В наши дни човек може да се отправи към Африка или Италия, - и все пак, за сметка на външните подроб
нос
ти, които привличат вниманието и се набиват на очи, преживяванията му в тези места могат малко да се отличат от преживяванията му в къщи.
В най-новите времена биха казали, че е нужен още по вътрешен процес. Но в онази древност, за която говорим, за човека е било факт ясното и точно знание, че Земята не е просто купчина камъни, за която говорят книгите по геология, но че Земята е живо същество, - повече от това, живо същество, надарено с дух и душа; като дребна мушица, която пълзи по човека и може нещо да разбере за човешкото същество, пропълзявайки по носа или челото му или по косата му; както мушицата постига своите познания по такъв начин, правейки пътешествие по човека, така и в онези древни времена чрез странстване и опознаване на Земята с нейната различна конфигурация в различните региони, човек е достигал до проникване в духовния свят. И той е можел да прави това, независимо дали му е бил открит достъп в мистериите или не. Всъщност, няма по-повърхностно описание, от разказите за това, как Питагор и другите* се скитали надолу-нагоре в търсене на знание. /*Виж Диоген Лаерций "Животът на философите", том II, книга 8, "Питагор"; виж също "Платон"и др./ Човек е странствал по Земята, за да възприема това, което се е разкривало в тези многообразни конфигурации, в това, което е можел да наблюдава в различните форми и очертания на Земята в различни места, и не само Земята в нейния физически аспект, а също Земята като душа и дух.
В наши дни човек може да се отправи към Африка или Италия, - и все пак, за сметка на външните подробности, които привличат вниманието и се набиват на очи, преживяванията му в тези места могат малко да се отличат от преживяванията му в къщи.
Защото човешката възприемчивост за дълбоките различия, които съществуват между различните места на Земята, се е изгубила. А в този период, с който сега се занимаваме, тя още не е отмряла. Затова импулсът за странстване по Земята, за да се придобие чрез това нещо, което би помогнало да се реши проблема с безсмъртието, е имал за Гилгамеш дълбок смисъл.
към текста >>
И било така, че в този древен мистериен център знаели, как да оценят и претеглят способ
нос
тта за познание, която притежавал Гилгамеш.
И било така, че в този древен мистериен център знаели, как да оценят и претеглят способността за познание, която притежавал Гилгамеш.
Той бил посрещнат с разбиране. Предстояло му да премине изпитание – едно от тези, които в онези дни често се давали на учениците в мистериите. Той е трябвало да изпълни определени упражнения при пълно бодърстване в течение на седем дни и седем нощи. Това било твърде много за него и затова го подложили на нещо като заместващо изпитание. Били му подготвени някакви вещества, които той приел и с тяхна помощ получил някакво озарение, макар че, както винаги става в такива случаи, когато екстремните условия не се спазват, озарението би могло да бъде донякъде съмнително.
към текста >>
Но въпреки това, - и в това е особената черта на тази лич
нос
т, - той все още притежавал способ
нос
т чрез връзка с духа на своя умрял приятел да прониква в духовния свят или, в краен случай, да получава съобщения оттам.
Но въпреки това, - и в това е особената черта на тази личност, - той все още притежавал способност чрез връзка с духа на своя умрял приятел да прониква в духовния свят или, в краен случай, да получава съобщения оттам.
Но това все пак са различни неща – чрез средствата на посвещението да имаш непосредствено виждане в духовния свят или да получаваш съобщения от личности от задгробния свят. Въпреки това може определено да се твърди, че у Гилгамеш останало нещо от прозрението за природата на безсмъртието. Оставям засега настрана преживяванията, през които преминава човек след смъртта; и в онези дни те не са играли значителна роля в съзнанието на последващата инкарнация; във вътрешната структура на живота те се проявяват много силно, но не и в съзнанието.
към текста >>
Но това все пак са различни неща – чрез средствата на посвещението да имаш непосредствено виждане в духовния свят или да получаваш съобщения от лич
нос
ти от задгробния свят.
Но въпреки това, - и в това е особената черта на тази личност, - той все още притежавал способност чрез връзка с духа на своя умрял приятел да прониква в духовния свят или, в краен случай, да получава съобщения оттам.
Но това все пак са различни неща – чрез средствата на посвещението да имаш непосредствено виждане в духовния свят или да получаваш съобщения от личности от задгробния свят.
Въпреки това може определено да се твърди, че у Гилгамеш останало нещо от прозрението за природата на безсмъртието. Оставям засега настрана преживяванията, през които преминава човек след смъртта; и в онези дни те не са играли значителна роля в съзнанието на последващата инкарнация; във вътрешната структура на живота те се проявяват много силно, но не и в съзнанието.
към текста >>
По такъв начин, пред вас тези две лич
нос
ти, които описах и които съвместно са довели до изразяване на духовната конституция на човека от третата следатлантска културна епоха, приблизително в средната точка на развитие, - тези две лич
нос
ти, които все още живеели по такъв начин, че цялостният им начин на живот сам по себе си е бил ярко доказателство за двойстве
нос
тта на човешката природа.
По такъв начин, пред вас тези две личности, които описах и които съвместно са довели до изразяване на духовната конституция на човека от третата следатлантска културна епоха, приблизително в средната точка на развитие, - тези две личности, които все още живеели по такъв начин, че цялостният им начин на живот сам по себе си е бил ярко доказателство за двойствеността на човешката природа.
Единият от тях - Гилгамеш – осъзнавал тази двойственост, макар да бил един от първите преживели слизането на аз-съзнанието, слизането на аза във физическата и етерна природа на човека. Другият, по силата на това, че е преминал през малко инкарнации на Земята, е притежавал ясновидско познание, благодарение на което е знаел, че не съществува такова нещо, като материя, а всичко е духовно, и така нареченото материално е само друга форма на духовното.
към текста >>
Единият от тях - Гилгамеш – осъзнавал тази двойстве
нос
т, макар да бил един от първите преживели слизането на аз-съзнанието, слизането на аза във физическата и етерна природа на човека.
По такъв начин, пред вас тези две личности, които описах и които съвместно са довели до изразяване на духовната конституция на човека от третата следатлантска културна епоха, приблизително в средната точка на развитие, - тези две личности, които все още живеели по такъв начин, че цялостният им начин на живот сам по себе си е бил ярко доказателство за двойствеността на човешката природа.
Единият от тях - Гилгамеш – осъзнавал тази двойственост, макар да бил един от първите преживели слизането на аз-съзнанието, слизането на аза във физическата и етерна природа на човека.
Другият, по силата на това, че е преминал през малко инкарнации на Земята, е притежавал ясновидско познание, благодарение на което е знаел, че не съществува такова нещо, като материя, а всичко е духовно, и така нареченото материално е само друга форма на духовното.
към текста >>
И това, което такива лич
нос
ти са могли да получават, разбира се, е било съвсем различно от това, което преподават днес в училищата и университетите.
Сега трябва да ви е ясно: ако тогава човешкото същество е било устроено по такъв начин, то човек, разбира се, не би могъл да мисли и чувства така, както ние сега. Цялото му мислене и чувстване напълно са се отличавали от нашето.
И това, което такива личности са могли да получават, разбира се, е било съвсем различно от това, което преподават днес в училищата и университетите.
В онези дни всичко, което човек получавал, всичко, имащо духовна или културна природа, е идвало при него от мистериите, откъдето се е разпространявало сред хората по всички възможни пътища. Мъдреците в мистериите, жреците, са били истинските опекуни на човечеството.
към текста >>
Такa, че особе
нос
т на тези две лич
нос
ти е било това, че в описваната инкарнация те са били неспособни – заради особеното устройство на душата – да се доближат до мистериите на своята родина.
Такa, че особеност на тези две личности е било това, че в описваната инкарнация те са били неспособни – заради особеното устройство на душата – да се доближат до мистериите на своята родина.
Този, когото епоса нарича Еабани, е бил близо до мистериите благодарение на своето пребиваване в извънземните области на Космоса; този, когото наричали Гилгамеш, преживял своего рода посвещение в следатлантски мистерии, което породило, обаче, само незрял плод. В резултат и двамата чувствали в съществото си нещо, което ги приближавало до първичните времена на земното човечество. И двамата могли да се запитат: как станахме такива? Каква роля сме играли в еволюцията на Земята? Нали сме станали такива благодарение на еволюцията на Земята; какъв път сме изминали?
към текста >>
Хората са чувствали своята принадлеж
нос
т към Земята.
Въпросът за безсмъртието, който е бил причина за такива страдания и душевен разпад за Гилгамеш, е бил свързан в онези дни с необходимостта от прозрение в развитието на Земята от прадревни времена. В онези времена не е трябвало да се мисли или преживява безсмъртието на душата до тогава, докато не станело едновременно някакво прозрение в това, как душите на хората, които са присъствали вече в много ранните фази от развитие на Земята, - по време на степените на развитие на Старото Слънце и Старата Луна, - са съзерцавали приближаването на това, което в последствие е станало земно.
Хората са чувствали своята принадлежност към Земята.
Те чувствали, че за самопознанието човек трябва да прозира своята връзка със Земята.
към текста >>
Сега ние разглеждаме Земята като голяма каменна буца или скала, покрита в голямата си част на повърх
нос
тта с вода и обкръжена с въздушна сфера, съдържаща кислород, азот и други вещества, - съдържаща фактически това, което е нужно на човешкото същество за дишане и т.н.
И при това пред тях възниквали ранните състояния на Земята и човешкия живот на Земята. Той започвал да вижда, какви са били тези ранни състояния.
Сега ние разглеждаме Земята като голяма каменна буца или скала, покрита в голямата си част на повърхността с вода и обкръжена с въздушна сфера, съдържаща кислород, азот и други вещества, - съдържаща фактически това, което е нужно на човешкото същество за дишане и т.н.
към текста >>
35, червеното), - как това, което съществувало в необичайно разредено състояние във вид на силициев диоксид било всъщ
нос
т нещо като сетивен орган за Земята и е могъл да възприема в себе си от всички страни имагинации и влияния от обкръжаващия Космос.
1923 г. във "Форми на Мистериите" (GA 232)./ Те стигали до виждане на това, че преди обкръжението на Земята (сегашната атмосфера) е било не такова: на мястото на днешната атмосфера като обкръжение на Земята е имало крайно разреден белтък, летливо-течно белтъчно вещество. И те виждали, как всичко живо на Земята е черпело сили за своето съществуване от това летливо-течно белтъчно вещество, което било разпространено над Земята; и също, всичко живеело в това вещество. Те виждали, как това, което вече съществувало в някакъв смисъл вътре във веществото, - фино разпределено, навсякъде стремящо се към кристализация (виж рис. на стр.
35, червеното), - как това, което съществувало в необичайно разредено състояние във вид на силициев диоксид било всъщност нещо като сетивен орган за Земята и е могъл да възприема в себе си от всички страни имагинации и влияния от обкръжаващия Космос.
И по такъв начин, в силициевия диоксид, съдържащ се в земната белтъчна атмосфера, е имало навсякъде имагинации, - конкретно, външно откриваеми.
към текста >>
Всеки човек се е усещал, всъщ
нос
т, разпрострян по цялата Земя, единен със Земята.
Покрай силициевият диоксид в тази белтъчна атмосфера е било внедрено също и друго вещество – калциев оксид (вар) в крайно разредено състояние. От тази варна субстанция под влияние на сгъстяване на белтъка възникнало животинското царство. А човешкото същество се е възприемало вътре във всичко това. То се е усещало единно със Земята. То е живеело в това, което Земята е творила от силите на имагинациите като растително, живеело в това, което е възниквало в земното като животинско, така, както аз сега ви описах.
Всеки човек се е усещал, всъщност, разпрострян по цялата Земя, единен със Земята.
Така, че човешките същества – както описах във връзка с учението на Платон в книгата "Християнството като мистичен факт" човешката идееобразуваща способност – прониквали едно в друго.
към текста >>
Така, че човешките същества – както описах във връзка с учението на Платон в книгата "Християнството като мистичен факт" човешката идееобразуваща способ
нос
т – прониквали едно в друго.
От тази варна субстанция под влияние на сгъстяване на белтъка възникнало животинското царство. А човешкото същество се е възприемало вътре във всичко това. То се е усещало единно със Земята. То е живеело в това, което Земята е творила от силите на имагинациите като растително, живеело в това, което е възниквало в земното като животинско, така, както аз сега ви описах. Всеки човек се е усещал, всъщност, разпрострян по цялата Земя, единен със Земята.
Така, че човешките същества – както описах във връзка с учението на Платон в книгата "Християнството като мистичен факт" човешката идееобразуваща способност – прониквали едно в друго.
към текста >>
И така, съдбата довела до това, че двете лич
нос
ти, за които говорих в Щутгарт и ви говоря отново тук, се превъплътили в последователи на ефеските мистерии и там възприели в душите си с дълбоко благочестие тези неща, които в общи линии обрисувах тук.
И така, съдбата довела до това, че двете личности, за които говорих в Щутгарт и ви говоря отново тук, се превъплътили в последователи на ефеските мистерии и там възприели в душите си с дълбоко благочестие тези неща, които в общи линии обрисувах тук.
Благодарение на това душите им станали някак вътрешно уплътнени. Чрез мистериите те възприели сега като земна мъдрост това, което преди им било достъпно само в преживяването, - но в по-голямата си част безсъзнателно преживяване. Такъв е бил човешкия опит на тези личности, поделен между две отделни инкарнации. Благодарение на това те са носили вътре в себе си силно съзнание за човешката връзка с висшия, с духовния свят и заедно с това силна, интензивна способност да чувстват и преживяват своето отношение към земното.
към текста >>
Такъв е бил човешкия опит на тези лич
нос
ти, поделен между две отделни инкарнации.
И така, съдбата довела до това, че двете личности, за които говорих в Щутгарт и ви говоря отново тук, се превъплътили в последователи на ефеските мистерии и там възприели в душите си с дълбоко благочестие тези неща, които в общи линии обрисувах тук. Благодарение на това душите им станали някак вътрешно уплътнени. Чрез мистериите те възприели сега като земна мъдрост това, което преди им било достъпно само в преживяването, - но в по-голямата си част безсъзнателно преживяване.
Такъв е бил човешкия опит на тези личности, поделен между две отделни инкарнации.
Благодарение на това те са носили вътре в себе си силно съзнание за човешката връзка с висшия, с духовния свят и заедно с това силна, интензивна способност да чувстват и преживяват своето отношение към земното.
към текста >>
Благодарение на това те са
нос
или вътре в себе си силно съзнание за човешката връзка с висшия, с духовния свят и заедно с това силна, интензивна способ
нос
т да чувстват и преживяват своето отношение към земното.
И така, съдбата довела до това, че двете личности, за които говорих в Щутгарт и ви говоря отново тук, се превъплътили в последователи на ефеските мистерии и там възприели в душите си с дълбоко благочестие тези неща, които в общи линии обрисувах тук. Благодарение на това душите им станали някак вътрешно уплътнени. Чрез мистериите те възприели сега като земна мъдрост това, което преди им било достъпно само в преживяването, - но в по-голямата си част безсъзнателно преживяване. Такъв е бил човешкия опит на тези личности, поделен между две отделни инкарнации.
Благодарение на това те са носили вътре в себе си силно съзнание за човешката връзка с висшия, с духовния свят и заедно с това силна, интензивна способност да чувстват и преживяват своето отношение към земното.
към текста >>
Тези две лич
нос
ти са можели също така, от една страна, от самия живот да съдят за духовния аспект на горния свят, което е идвало до тях като отзвук от предните инкарнации.
Защото ако вие постоянно имате две съвместни течения, които не можете да разделите, тогава те се разтварят и се губят едно в друго. Ако са ясно различими, можете да съдите за едното с помощта на другото.
Тези две личности са можели също така, от една страна, от самия живот да съдят за духовния аспект на горния свят, което е идвало до тях като отзвук от предните инкарнации.
И сега – тъй като произхода на природните царства им е бил съобщен в мистериите на Ефес под влиянието на богинята Артемида – те са могли, от друга страна, да разбират, как са възникнали нещата, намиращи се на Земята извън човека, как постепенно всичко извън човека на Земята е било образувано от първичното вещество и как човек също е възприел това вещество. И животът на тези две личности – който частично се пада в последните години, когато Хераклит* още е живеел в Ефес, а отчасти след това, - станал особено вътрешно богат и е бил мощно озарен отвътре от светлината на великите космически тайни. /*Хераклит Ефески, около 535-475 пр. Р.X. - философ/. Освен това в тях е имало ясно съзнание, че човек в своя душевен живот може да бъде съединен не само с хоризонтално разпростряното около него по Земята, но и с това , което извисява, когато той сам достига висините на своето същество.
към текста >>
И животът на тези две лич
нос
ти – който частично се пада в последните години, когато Хераклит* още е живеел в Ефес, а отчасти след това, - станал особено вътрешно богат и е бил мощно озарен отвътре от светлината на великите космически тайни.
Защото ако вие постоянно имате две съвместни течения, които не можете да разделите, тогава те се разтварят и се губят едно в друго. Ако са ясно различими, можете да съдите за едното с помощта на другото. Тези две личности са можели също така, от една страна, от самия живот да съдят за духовния аспект на горния свят, което е идвало до тях като отзвук от предните инкарнации. И сега – тъй като произхода на природните царства им е бил съобщен в мистериите на Ефес под влиянието на богинята Артемида – те са могли, от друга страна, да разбират, как са възникнали нещата, намиращи се на Земята извън човека, как постепенно всичко извън човека на Земята е било образувано от първичното вещество и как човек също е възприел това вещество.
И животът на тези две личности – който частично се пада в последните години, когато Хераклит* още е живеел в Ефес, а отчасти след това, - станал особено вътрешно богат и е бил мощно озарен отвътре от светлината на великите космически тайни.
/*Хераклит Ефески, около 535-475 пр. Р.X. - философ/. Освен това в тях е имало ясно съзнание, че човек в своя душевен живот може да бъде съединен не само с хоризонтално разпростряното около него по Земята, но и с това , което извисява, когато той сам достига висините на своето същество. Такава е била вътрешната организация на душите на тези две личности, които действали съвместно в началото на египетско-халдейската епоха, а след това са живели заедно във времената на Хераклит и после във връзка с мистериите на Ефес. И сега тази съвместна дейност може да бъде проследена по-нататък.
към текста >>
Такава е била вътрешната организация на душите на тези две лич
нос
ти, които действали съвместно в началото на египетско-халдейската епоха, а след това са живели заедно във времената на Хераклит и после във връзка с мистериите на Ефес.
И сега – тъй като произхода на природните царства им е бил съобщен в мистериите на Ефес под влиянието на богинята Артемида – те са могли, от друга страна, да разбират, как са възникнали нещата, намиращи се на Земята извън човека, как постепенно всичко извън човека на Земята е било образувано от първичното вещество и как човек също е възприел това вещество. И животът на тези две личности – който частично се пада в последните години, когато Хераклит* още е живеел в Ефес, а отчасти след това, - станал особено вътрешно богат и е бил мощно озарен отвътре от светлината на великите космически тайни. /*Хераклит Ефески, около 535-475 пр. Р.X. - философ/. Освен това в тях е имало ясно съзнание, че човек в своя душевен живот може да бъде съединен не само с хоризонтално разпростряното около него по Земята, но и с това , което извисява, когато той сам достига висините на своето същество.
Такава е била вътрешната организация на душите на тези две личности, които действали съвместно в началото на египетско-халдейската епоха, а след това са живели заедно във времената на Хераклит и после във връзка с мистериите на Ефес.
И сега тази съвместна дейност може да бъде проследена по-нататък. Душевната организация, която се е развила при двамата, преминала през смърт, през духовния свят и започнала да се готви за земния живот, който е трябвало пак да постави задачи, които сега, разбира се, изглеждали съвсем по друг начин. И когато наблюдаваме, по какъв начин тези личности са намирали след това пътя си в историята на земното развитие, можем да видим, как благодарение на преживяванията на душата в предишните времена, (тези преживявания имат своето кармическо продължение в следващия земен живот) се подготвят такива неща, които придобиват съвсем друга форма в последващия живот, след като тези личности още един път встъпват в земната еволюция на човечеството.
към текста >>
И сега тази съвместна дей
нос
т може да бъде проследена по-нататък.
И животът на тези две личности – който частично се пада в последните години, когато Хераклит* още е живеел в Ефес, а отчасти след това, - станал особено вътрешно богат и е бил мощно озарен отвътре от светлината на великите космически тайни. /*Хераклит Ефески, около 535-475 пр. Р.X. - философ/. Освен това в тях е имало ясно съзнание, че човек в своя душевен живот може да бъде съединен не само с хоризонтално разпростряното около него по Земята, но и с това , което извисява, когато той сам достига висините на своето същество. Такава е била вътрешната организация на душите на тези две личности, които действали съвместно в началото на египетско-халдейската епоха, а след това са живели заедно във времената на Хераклит и после във връзка с мистериите на Ефес.
И сега тази съвместна дейност може да бъде проследена по-нататък.
Душевната организация, която се е развила при двамата, преминала през смърт, през духовния свят и започнала да се готви за земния живот, който е трябвало пак да постави задачи, които сега, разбира се, изглеждали съвсем по друг начин. И когато наблюдаваме, по какъв начин тези личности са намирали след това пътя си в историята на земното развитие, можем да видим, как благодарение на преживяванията на душата в предишните времена, (тези преживявания имат своето кармическо продължение в следващия земен живот) се подготвят такива неща, които придобиват съвсем друга форма в последващия живот, след като тези личности още един път встъпват в земната еволюция на човечеството.
към текста >>
И когато наблюдаваме, по какъв начин тези лич
нос
ти са намирали след това пътя си в историята на земното развитие, можем да видим, как благодарение на преживяванията на душата в предишните времена, (тези преживявания имат своето кармическо продължение в следващия земен живот) се подготвят такива неща, които придобиват съвсем друга форма в последващия живот, след като тези лич
нос
ти още един път встъпват в земната еволюция на човечеството.
- философ/. Освен това в тях е имало ясно съзнание, че човек в своя душевен живот може да бъде съединен не само с хоризонтално разпростряното около него по Земята, но и с това , което извисява, когато той сам достига висините на своето същество. Такава е била вътрешната организация на душите на тези две личности, които действали съвместно в началото на египетско-халдейската епоха, а след това са живели заедно във времената на Хераклит и после във връзка с мистериите на Ефес. И сега тази съвместна дейност може да бъде проследена по-нататък. Душевната организация, която се е развила при двамата, преминала през смърт, през духовния свят и започнала да се готви за земния живот, който е трябвало пак да постави задачи, които сега, разбира се, изглеждали съвсем по друг начин.
И когато наблюдаваме, по какъв начин тези личности са намирали след това пътя си в историята на земното развитие, можем да видим, как благодарение на преживяванията на душата в предишните времена, (тези преживявания имат своето кармическо продължение в следващия земен живот) се подготвят такива неща, които придобиват съвсем друга форма в последващия живот, след като тези личности още един път встъпват в земната еволюция на човечеството.
към текста >>
Дадох този пример, защото тези две лич
нос
ти са се появили в края на период, който е имал необичайно значение в историята на човечеството.
Дадох този пример, защото тези две личности са се появили в края на период, който е имал необичайно значение в историята на човечеството.
Аз обърнах внимание на това в лекциите в Щутгарт преди тринадесет години; фактически съм разгледал това от определена гледна точка. Тези личности, които отначало, в египетско-халдейската епоха, преминали през това, което мога да нарека широкомащабен космически живот, а след това задълбочили този космически опит вътрешно, в смисъл на определено уплътняване на душите си, сега, в последващата инкарнация, живели като Аристотел и Александър Велики*./*Аристотел, 384-322 пр. Р.X.; Александър Велики, 356-323 пр. Р.X. от 336 македонски цар, умрял във Вавилон./ Когато се разберат скритите дълбини на душите на Аристотел и Александър Велики, тогава започват да се прояснява, както обяснявах в Щутгарт, всичко, което се е проявило толкова проблематично в тези две личности, чийто живот е протекъл във времената, когато гръцката култура е клоняла към упадък и е започвало да преобладава римското владичество.
към текста >>
Тези лич
нос
ти, които отначало, в египетско-халдейската епоха, преминали през това, което мога да нарека широкомащабен космически живот, а след това задълбочили този космически опит вътрешно, в смисъл на определено уплътняване на душите си, сега, в последващата инкарнация, живели като Аристотел и Александър Велики*./*Аристотел, 384-322 пр.
Дадох този пример, защото тези две личности са се появили в края на период, който е имал необичайно значение в историята на човечеството. Аз обърнах внимание на това в лекциите в Щутгарт преди тринадесет години; фактически съм разгледал това от определена гледна точка.
Тези личности, които отначало, в египетско-халдейската епоха, преминали през това, което мога да нарека широкомащабен космически живот, а след това задълбочили този космически опит вътрешно, в смисъл на определено уплътняване на душите си, сега, в последващата инкарнация, живели като Аристотел и Александър Велики*./*Аристотел, 384-322 пр.
Р.X.; Александър Велики, 356-323 пр. Р.X. от 336 македонски цар, умрял във Вавилон./ Когато се разберат скритите дълбини на душите на Аристотел и Александър Велики, тогава започват да се прояснява, както обяснявах в Щутгарт, всичко, което се е проявило толкова проблематично в тези две личности, чийто живот е протекъл във времената, когато гръцката култура е клоняла към упадък и е започвало да преобладава римското владичество.
към текста >>
от 336 македонски цар, умрял във Вавилон./ Когато се разберат скритите дълбини на душите на Аристотел и Александър Велики, тогава започват да се прояснява, както обяснявах в Щутгарт, всичко, което се е проявило толкова проблематично в тези две лич
нос
ти, чийто живот е протекъл във времената, когато гръцката култура е клоняла към упадък и е започвало да преобладава римското владичество.
Дадох този пример, защото тези две личности са се появили в края на период, който е имал необичайно значение в историята на човечеството. Аз обърнах внимание на това в лекциите в Щутгарт преди тринадесет години; фактически съм разгледал това от определена гледна точка. Тези личности, които отначало, в египетско-халдейската епоха, преминали през това, което мога да нарека широкомащабен космически живот, а след това задълбочили този космически опит вътрешно, в смисъл на определено уплътняване на душите си, сега, в последващата инкарнация, живели като Аристотел и Александър Велики*./*Аристотел, 384-322 пр. Р.X.; Александър Велики, 356-323 пр. Р.X.
от 336 македонски цар, умрял във Вавилон./ Когато се разберат скритите дълбини на душите на Аристотел и Александър Велики, тогава започват да се прояснява, както обяснявах в Щутгарт, всичко, което се е проявило толкова проблематично в тези две личности, чийто живот е протекъл във времената, когато гръцката култура е клоняла към упадък и е започвало да преобладава римското владичество.
към текста >>
17.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Моята вчерашна задача беше да покажа с пример за отделни лич
нос
ти, как историческото развитие на света върви по своя път.
Моята вчерашна задача беше да покажа с пример за отделни личности, как историческото развитие на света върви по своя път.
Този, който се стреми към по-нататъшно задълбочаване в духовната наука, не може да представя нещата, без да посочва последствията от събитията, отразяващи се в човешкото същество. Защото само в нашата епоха човек се усеща - по причини, които ще обсъждаме в хода на тези лекции – откъснат като отделно същество от останалия свят. Във всички предидущи епохи и, трябва да отбележим, във всички последващи, човек се е усещал и отново ще се усеща член на целия Космос, принадлежащ на целия свят, също както палецът (както често съм казвал) не може да съществува сам по себе си, а може да съществува само в човешкия организъм. Защото в този момент, когато палецът е отделен от организма, той повече не е палец, той започва да изчезва, той е нещо съвсем друго и е подчинен на съвсем други закони, отколкото когато принадлежи на човешкия организъм. И както палецът е палец във връзка с целия организъм, по същия начин човекът е същество, имащо една или друга форма – по време на земния живот или в живота между смъртта и новото раждане - във връзка с космическото цяло.
към текста >>
Но колкото повече се задълбочаваме в древните времена, толкова повече намираме у човека съзнание за принадлеж
нос
т към целия Космос.
Защото само в нашата епоха човек се усеща - по причини, които ще обсъждаме в хода на тези лекции – откъснат като отделно същество от останалия свят. Във всички предидущи епохи и, трябва да отбележим, във всички последващи, човек се е усещал и отново ще се усеща член на целия Космос, принадлежащ на целия свят, също както палецът (както често съм казвал) не може да съществува сам по себе си, а може да съществува само в човешкия организъм. Защото в този момент, когато палецът е отделен от организма, той повече не е палец, той започва да изчезва, той е нещо съвсем друго и е подчинен на съвсем други закони, отколкото когато принадлежи на човешкия организъм. И както палецът е палец във връзка с целия организъм, по същия начин човекът е същество, имащо една или друга форма – по време на земния живот или в живота между смъртта и новото раждане - във връзка с космическото цяло. В предните епохи е имало съзнание за това, в бъдеще отново ще възникне; то само е помръкнало и затъмнено, за да може човек да развие напълно преживяването на свободата.
Но колкото повече се задълбочаваме в древните времена, толкова повече намираме у човека съзнание за принадлежност към целия Космос.
към текста >>
Обрисувах ви две лич
нос
ти: едната, наречена в знаменития епос Гилгамеш, и другата - Еабани.
Обрисувах ви две личности: едната, наречена в знаменития епос Гилгамеш, и другата - Еабани.
Показах ви, как тези личности живели в древната египетско-халдейска епоха в съответствие с това, което е било възможно за хората от това време, и как те след това чрез Ефеските мистерии преживели задълбочаване. И аз ви казах в края на вчерашната ми лекция, че същите тези човешки същества, взели по-късно участие в историческото развитие на света като Аристотел и Александър. За да разберем сега напълно хода на земното развитие в онези времена, когато всичко това е ставало, ние трябва да се вгледаме внимателно в това, което такива души са могли да възприемат в себе си в тези три следващи един след друг периоди.
към текста >>
Показах ви, как тези лич
нос
ти живели в древната египетско-халдейска епоха в съответствие с това, което е било възможно за хората от това време, и как те след това чрез Ефеските мистерии преживели задълбочаване.
Обрисувах ви две личности: едната, наречена в знаменития епос Гилгамеш, и другата - Еабани.
Показах ви, как тези личности живели в древната египетско-халдейска епоха в съответствие с това, което е било възможно за хората от това време, и как те след това чрез Ефеските мистерии преживели задълбочаване.
И аз ви казах в края на вчерашната ми лекция, че същите тези човешки същества, взели по-късно участие в историческото развитие на света като Аристотел и Александър. За да разберем сега напълно хода на земното развитие в онези времена, когато всичко това е ставало, ние трябва да се вгледаме внимателно в това, което такива души са могли да възприемат в себе си в тези три следващи един след друг периоди.
към текста >>
Говорих ви за това, как лич
нос
тта, която е скрита под името Гилгамеш, е предприела поклонничество на Запад и е преминала през своего рода западно следатлантско посвещение.
Говорих ви за това, как личността, която е скрита под името Гилгамеш, е предприела поклонничество на Запад и е преминала през своего рода западно следатлантско посвещение.
Да си съставим отначало понятие за природата на подобно посвещение, за да можем по-добре да усвоим това, което дошло по-късно. Ние трябва, естествено, да се обърнем към това място, където отзвука от древното атлантско посвещение се е запазил дълго време. Това се отнася до Хибернийските мистерии*, за които неотдавна говорих на нашите приятели от Дорнах. Аз трябва сега да повторя туй-онуй от казаното тогава, преди да можем да дойдем до пълно и ясно разбиране на разглеждания предмет. /*(По-подробно виж в Материали към Събрани съчинения на Рудолф Щайнер, № 69) Малко преди това - 7, 8 и 9 декември 1923 г.
към текста >>
Тогава той би могъл да осъзнае всички труд
нос
ти и препятствия, които среща човек, когато се стреми към истината, автентичната истина.
Те са останали все още към времето на основаване на християнството и това са били мистерии, които в най-достоверен вид са съхранили определени черти на древното учение на мъдростта на атлантските народи. Позволете да ви обрисувам преживяванията на човек, посвещаван в ирландските мистерии в следатлантската епоха. Преди да получи посвещение, той е трябвало да бъде строго подготвен; подготовката, през която е трябвало да премине преди влизането в мистериите, винаги е била в онези времена необичайно строга и сурова. Човек, собствено, е трябвало да преобрази вътрешно своето душевно устройство, цялата своя човешка конституция. В Хибернийските мистерии се е смятало за особено важно, ученикът да се научи да разпознава в мощно вътрешно преживяване, какво в неговото обкръжение е илюзорно, - във всички тези неща, на които човек приписва съществуване на основата на своето сетивно възприятие.
Тогава той би могъл да осъзнае всички трудности и препятствия, които среща човек, когато се стреми към истината, автентичната истина.
И на него му показвали, как, всъщност, всичко, което ни заобикаля в сетивния свят, е илюзия и че истината се скрива зад илюзиите, така че истинското битие е фактически недостъпно за човека чрез сетивно възприятие.
към текста >>
И на него му показвали, как, всъщ
нос
т, всичко, което ни заобикаля в сетивния свят, е илюзия и че истината се скрива зад илюзиите, така че истинското битие е фактически недостъпно за човека чрез сетивно възприятие.
Позволете да ви обрисувам преживяванията на човек, посвещаван в ирландските мистерии в следатлантската епоха. Преди да получи посвещение, той е трябвало да бъде строго подготвен; подготовката, през която е трябвало да премине преди влизането в мистериите, винаги е била в онези времена необичайно строга и сурова. Човек, собствено, е трябвало да преобрази вътрешно своето душевно устройство, цялата своя човешка конституция. В Хибернийските мистерии се е смятало за особено важно, ученикът да се научи да разпознава в мощно вътрешно преживяване, какво в неговото обкръжение е илюзорно, - във всички тези неща, на които човек приписва съществуване на основата на своето сетивно възприятие. Тогава той би могъл да осъзнае всички трудности и препятствия, които среща човек, когато се стреми към истината, автентичната истина.
И на него му показвали, как, всъщност, всичко, което ни заобикаля в сетивния свят, е илюзия и че истината се скрива зад илюзиите, така че истинското битие е фактически недостъпно за човека чрез сетивно възприятие.
към текста >>
Но цялото познание, което човек може да има със сегашното си съзнание от
нос
но илюзорния характер на сетивния свят, е нищо в сравнение с този вътрешен срив, вътрешна трагика, която хората от онези времена са преживявали при подготовката за Хибернийското посвещение.
Възможно е, сега вие да кажете, че сами отдавна вече сте стигнали до това убеждение; че вие знаете това достатъчно добре.
Но цялото познание, което човек може да има със сегашното си съзнание относно илюзорния характер на сетивния свят, е нищо в сравнение с този вътрешен срив, вътрешна трагика, която хората от онези времена са преживявали при подготовката за Хибернийското посвещение.
Защото, когато казват теоретически: всичко е майя, всичко е илюзия, - то приемат това много леко. Но тренировката на хибернийските ученици се е насочвала към такъв момент, когато е трябвало да си кажат: за човека няма възможност да пробие през илюзиите и да дойде до истинското битие.
към текста >>
Но тренировката на хибернийските ученици се е насочвала към такъв момент, когато е трябвало да си кажат: за човека няма възмож
нос
т да пробие през илюзиите и да дойде до истинското битие.
Възможно е, сега вие да кажете, че сами отдавна вече сте стигнали до това убеждение; че вие знаете това достатъчно добре. Но цялото познание, което човек може да има със сегашното си съзнание относно илюзорния характер на сетивния свят, е нищо в сравнение с този вътрешен срив, вътрешна трагика, която хората от онези времена са преживявали при подготовката за Хибернийското посвещение. Защото, когато казват теоретически: всичко е майя, всичко е илюзия, - то приемат това много леко.
Но тренировката на хибернийските ученици се е насочвала към такъв момент, когато е трябвало да си кажат: за човека няма възможност да пробие през илюзиите и да дойде до истинското битие.
към текста >>
Учениците са ги подготвяли по такъв начин, че в началото, изхождайки от отчаяние, те се задоволявали с илюзиите Те изпадали в състояние на отчаяние: възприеманата от тях илюзор
нос
т е била толкова всемогъща и толкова всеобемаща, че е било невъзможно да се пробие през нея.
Учениците са ги подготвяли по такъв начин, че в началото, изхождайки от отчаяние, те се задоволявали с илюзиите Те изпадали в състояние на отчаяние: възприеманата от тях илюзорност е била толкова всемогъща и толкова всеобемаща, че е било невъзможно да се пробие през нея.
И в живота на тези ученици ние винаги намираме настройката: прекрасно, тогава ние трябва да останем в илюзиите. Но това значи: ние трябва да изгубим почва под краката си, защото не трябва да се стои твърдо на почвата на илюзиите. – Наистина, скъпи мои приятели, за строгостта и суровостта на подготовката в древните мистерии едва ли можем да добием представа. Хората биха се втрещили от ужас пред това, какво изисква действителното вътрешно развитие.
към текста >>
Такова било преживяването, което изпитвали учениците от
нос
но битието и неговия илюзорен характер.
Такова било преживяването, което изпитвали учениците относно битието и неговия илюзорен характер.
А след това ги очаквало сходно преживяване относно търсенето на истината. Те се учили да разбират смущенията, които човек има в своите емоции, пречещи му да достигне истината, всичките мътни и буйни чувства, затъмняващи ясната светлина на знанията. И тогава още един път идвали до великия момент, когато си казвали: ако няма истина, тогава ние живеем – ние трябва да живеем - в заблуждение, в неистина! Защото за човека такова идване до период в живота, когато се отчайва от битието и истината, означава това, че той изтръгва от себе си своята човешка същност.
към текста >>
А след това ги очаквало сходно преживяване от
нос
но търсенето на истината.
Такова било преживяването, което изпитвали учениците относно битието и неговия илюзорен характер.
А след това ги очаквало сходно преживяване относно търсенето на истината.
Те се учили да разбират смущенията, които човек има в своите емоции, пречещи му да достигне истината, всичките мътни и буйни чувства, затъмняващи ясната светлина на знанията. И тогава още един път идвали до великия момент, когато си казвали: ако няма истина, тогава ние живеем – ние трябва да живеем - в заблуждение, в неистина! Защото за човека такова идване до период в живота, когато се отчайва от битието и истината, означава това, че той изтръгва от себе си своята човешка същност.
към текста >>
Защото за човека такова идване до период в живота, когато се отчайва от битието и истината, означава това, че той изтръгва от себе си своята човешка същ
нос
т.
Такова било преживяването, което изпитвали учениците относно битието и неговия илюзорен характер. А след това ги очаквало сходно преживяване относно търсенето на истината. Те се учили да разбират смущенията, които човек има в своите емоции, пречещи му да достигне истината, всичките мътни и буйни чувства, затъмняващи ясната светлина на знанията. И тогава още един път идвали до великия момент, когато си казвали: ако няма истина, тогава ние живеем – ние трябва да живеем - в заблуждение, в неистина!
Защото за човека такова идване до период в живота, когато се отчайва от битието и истината, означава това, че той изтръгва от себе си своята човешка същност.
към текста >>
И когато всичко това бивало преминато, след преживявания чак до противоположния полюс на това, което биха могли да постигнат, учениците се въвеждали (и тук трябва правилно да ви предам това, което като реал
нос
т е имало място в Хибернийските мистерии), - те се въвеждали в нещо като светилище, където се намирали две статуи-колони с необичайно мощна хипнотична сила и гигантски размер.
И всичко това се давало, за да може човек чрез преживяване, обратно на това, което той би трябвало да достигне на края в качеството на своя цел, да може да дойде до тази цел с правилно и дълбоко човешко чувство. Защото докато не се научиш на това, какво значи да живееш в заблуждение и илюзия, няма да можеш да оцениш битието и истината. И ученикът от Хиберния трябвало да се учи да цени истината и битието.
И когато всичко това бивало преминато, след преживявания чак до противоположния полюс на това, което биха могли да постигнат, учениците се въвеждали (и тук трябва правилно да ви предам това, което като реалност е имало място в Хибернийските мистерии), - те се въвеждали в нещо като светилище, където се намирали две статуи-колони с необичайно мощна хипнотична сила и гигантски размер.
Едната от тези статуи-колони отвътре била куха; обвивката, обграждаща кухото пространство, тоест целия материал, от който била направена статуята, бил напълно еластичен. При натискане на статуята в мястото на натиска се образувала вдлъбнатина, но трябвало само да престане натиска и формата се възстановявала. Цялата статуя-колона била направена по такъв начин, че в най-голяма степен е била обхваната главата; когато човек се приближавал до статуята, той имал следното усещане: силите се устремявали от главата в гигантското тяло. Защото, разбира се, той не е можел да види вътрешното пространство, той е можел да го усети само при натискане. И ученика са го поощрявали да натиска.
към текста >>
С голяма доза сигур
нос
т допускам, скъпи мои приятели, че ако съвременният човек в нашата сегашна ежедневна проза на живота би застанал пред тази статуя, едва ли би бил способен да преживее нещо друго, освен абстрактни идеи за нея.
С голяма доза сигурност допускам, скъпи мои приятели, че ако съвременният човек в нашата сегашна ежедневна проза на живота би застанал пред тази статуя, едва ли би бил способен да преживее нещо друго, освен абстрактни идеи за нея.
Това наистина е така. Но съвсем друга работа е, отначало да преживееш цялата мощ на илюзиите и заблужденията със своето вътрешно същество, душа и дух, пък и с кръвта и нервите, а след това да преживееш сугестивната мощ на подобна гигантска фигура.
към текста >>
След като ученикът се убеждавал, как при едната статуя, по силата на нейната еластич
нос
т, формата и винаги се възстановява и как другата статуя се деформира при натиск, и след някои други неща, за които ще говоря, той напускал това място и го въвеждали тук отново, едва след като всички нарушения, които той е направил на пластичната, нееластична женска фигура, бивали отстранени и статуята отново се оказвала неповредена.
След като ученикът се убеждавал, как при едната статуя, по силата на нейната еластичност, формата и винаги се възстановява и как другата статуя се деформира при натиск, и след някои други неща, за които ще говоря, той напускал това място и го въвеждали тук отново, едва след като всички нарушения, които той е направил на пластичната, нееластична женска фигура, бивали отстранени и статуята отново се оказвала неповредена.
Благодарение на цялата подготовка, през която ученикът преминавал, - аз мога да я дам само схематично, - той имал във връзка със статуята с женска природа дълбоко вътрешно преживяване в цялото си същество – тяло, душа и дух. Това вътрешно преживяване е било, разбира се, вече подготвено в него от по-рано, но се проявявало в пълна мяра чрез хипнотичното влияние на статуите. В него възниквало чувство на вътрешно вцепеняване. Това действало в него така, че той виждал своята душа напълнена с имагинации. И тези имагинации били картини на снежна зима, картини, изобразяващи зима на Земята.
към текста >>
И това преживяване на вътреш
нос
тта на човека, искаща да излезе от кожата, позволявало на ученика да получи ново озарение.
А във връзка с другата, мъжка статуя, той имал друго преживяване. Той чувствал, като че всичко живо в него, което обичайно бива разпределено по цялото тяло, е влязло в кръвта му, като че кръвта му е била пронизана от сили и иска да изхвърчи през кожата му. Тогава когато пред едната статуя той чувствал, че се превръща в обледенен скелет, пред другата чувствал, че всичко живо в него прегаря в топлина и той живее в силно опъната кожа.
И това преживяване на вътрешността на човека, искаща да излезе от кожата, позволявало на ученика да получи ново озарение.
Той е можел да си каже: сега ти чувстваш, какъв би бил, ако от всичко, което го има в Космоса, върху теб би действало само Слънцето. По такъв начин той се учил да познава дейността на Слънцето в Космоса и това, как дейността му е разпределена в Космоса. Той се учил да познава отношението на човека към Слънцето. И той узнавал, че причината за това, човек в действителност да не е такъв, какъвто се е усещал под хипнотичното влияние на слънчевата статуя, е била, че други сили, действащи от други места в Космоса, преобразуват тази дейност на Слънцето. По такъв начин ученикът се е учил да изживява себе си в Космоса.
към текста >>
По такъв начин той се учил да познава дей
нос
тта на Слънцето в Космоса и това, как дей
нос
тта му е разпределена в Космоса.
А във връзка с другата, мъжка статуя, той имал друго преживяване. Той чувствал, като че всичко живо в него, което обичайно бива разпределено по цялото тяло, е влязло в кръвта му, като че кръвта му е била пронизана от сили и иска да изхвърчи през кожата му. Тогава когато пред едната статуя той чувствал, че се превръща в обледенен скелет, пред другата чувствал, че всичко живо в него прегаря в топлина и той живее в силно опъната кожа. И това преживяване на вътрешността на човека, искаща да излезе от кожата, позволявало на ученика да получи ново озарение. Той е можел да си каже: сега ти чувстваш, какъв би бил, ако от всичко, което го има в Космоса, върху теб би действало само Слънцето.
По такъв начин той се учил да познава дейността на Слънцето в Космоса и това, как дейността му е разпределена в Космоса.
Той се учил да познава отношението на човека към Слънцето. И той узнавал, че причината за това, човек в действителност да не е такъв, какъвто се е усещал под хипнотичното влияние на слънчевата статуя, е била, че други сили, действащи от други места в Космоса, преобразуват тази дейност на Слънцето. По такъв начин ученикът се е учил да изживява себе си в Космоса. А когато ученикът е изпитвал хипнотичното влияние на лунната статуя, когато в него е възниквал сковаващия студ на вцепеняването и вътрешното преживяване на зимния ландшафт (в случая със слънчевата статуя той е преживявал в духа летния ландшафт), тогава той чувствал, какъв би бил, ако биха съществували само лунни влияния.
към текста >>
И той узнавал, че причината за това, човек в действител
нос
т да не е такъв, какъвто се е усещал под хипнотичното влияние на слънчевата статуя, е била, че други сили, действащи от други места в Космоса, преобразуват тази дей
нос
т на Слънцето.
Тогава когато пред едната статуя той чувствал, че се превръща в обледенен скелет, пред другата чувствал, че всичко живо в него прегаря в топлина и той живее в силно опъната кожа. И това преживяване на вътрешността на човека, искаща да излезе от кожата, позволявало на ученика да получи ново озарение. Той е можел да си каже: сега ти чувстваш, какъв би бил, ако от всичко, което го има в Космоса, върху теб би действало само Слънцето. По такъв начин той се учил да познава дейността на Слънцето в Космоса и това, как дейността му е разпределена в Космоса. Той се учил да познава отношението на човека към Слънцето.
И той узнавал, че причината за това, човек в действителност да не е такъв, какъвто се е усещал под хипнотичното влияние на слънчевата статуя, е била, че други сили, действащи от други места в Космоса, преобразуват тази дейност на Слънцето.
По такъв начин ученикът се е учил да изживява себе си в Космоса. А когато ученикът е изпитвал хипнотичното влияние на лунната статуя, когато в него е възниквал сковаващия студ на вцепеняването и вътрешното преживяване на зимния ландшафт (в случая със слънчевата статуя той е преживявал в духа летния ландшафт), тогава той чувствал, какъв би бил, ако биха съществували само лунни влияния.
към текста >>
Какво в действител
нос
т знае човек за света в наши дни?
Какво в действителност знае човек за света в наши дни?
Той знае, да кажем, че цветът на цикорията е син, че розата е червена, небето-синьо и т.н. Но тези факти не оказват силно и проникновено впечатление върху него. Това са само съобщения за нашето близко обкръжение. Ако човек иска да знае тайните на Космоса, тогава той трябва да стане с цялото си същество и в голяма степен сетивен орган. Благодарение на хипнотичното влияние на статуята на Слънцето цялото същество на ученика се съсредоточавало в циркулацията на кръвта.
към текста >>
Ученикът се довеждал до преживяване на това, което човекът със своята вътрешна деятел
нос
т въплъщава в живота, - което става във въздушната стихия; а после на това, как два далечни процеса се съединяват със ставащото в елемента въздух.
Повтарям, мога да описвам тези неща само в общи линии – това, как са протичали. Вниманието на ученика се заостряло към това, което става, когато човешкото същество говори, когато то оставя печата на своето слово в изходящото дихание.
Ученикът се довеждал до преживяване на това, което човекът със своята вътрешна деятелност въплъщава в живота, - което става във въздушната стихия; а после на това, как два далечни процеса се съединяват със ставащото в елемента въздух.
към текста >>
Теч
нос
тта, намираща се в човека под речевата зона, започва да се движи и вибрира в резонанс.
на стр. 44, дясната част, светло-синя с червена линия). В същото време когато това дихание, оформено в думи, се устремява от гърдите навън, ритмическата вибрация се спуска надолу и преминава по целия течен елемент, проникващ човешкия организъм (жълто, вода). Така, че в момента на говора човек има на нивото на гръкляна, неговия речеви орган, въздушни ритми. Но заедно с речта става и вълнообразно издигане и кипене на цялото течно тяло в човешкото същество.
Течността, намираща се в човека под речевата зона, започва да се движи и вибрира в резонанс.
Ето какво означава всъщност това, че когато говорим, речта ни е съпроводена от чувство. Ако водният елемент в човешкото същество не вибрира в резонанс по подобен начин, речта ще излиза от него неутрално, индеферентно, човек няма да пронизва речта си с чувство. А нагоре, по направление на главата, се издига топлинен елемент (червено), и думите, които отпечатваме във въздуха, съпровождат устремяващите се нагоре вълни топлина, които пронизват главата и дават на нашите думи възможност да се съпровождат от мисъл. И така, когато говорим, имаме три неща: въздух, топлина и вода или течност.
към текста >>
Ето какво означава всъщ
нос
т това, че когато говорим, речта ни е съпроводена от чувство.
44, дясната част, светло-синя с червена линия). В същото време когато това дихание, оформено в думи, се устремява от гърдите навън, ритмическата вибрация се спуска надолу и преминава по целия течен елемент, проникващ човешкия организъм (жълто, вода). Така, че в момента на говора човек има на нивото на гръкляна, неговия речеви орган, въздушни ритми. Но заедно с речта става и вълнообразно издигане и кипене на цялото течно тяло в човешкото същество. Течността, намираща се в човека под речевата зона, започва да се движи и вибрира в резонанс.
Ето какво означава всъщност това, че когато говорим, речта ни е съпроводена от чувство.
Ако водният елемент в човешкото същество не вибрира в резонанс по подобен начин, речта ще излиза от него неутрално, индеферентно, човек няма да пронизва речта си с чувство. А нагоре, по направление на главата, се издига топлинен елемент (червено), и думите, които отпечатваме във въздуха, съпровождат устремяващите се нагоре вълни топлина, които пронизват главата и дават на нашите думи възможност да се съпровождат от мисъл. И така, когато говорим, имаме три неща: въздух, топлина и вода или течност.
към текста >>
А нагоре, по направление на главата, се издига топлинен елемент (червено), и думите, които отпечатваме във въздуха, съпровождат устремяващите се нагоре вълни топлина, които пронизват главата и дават на нашите думи възмож
нос
т да се съпровождат от мисъл.
Така, че в момента на говора човек има на нивото на гръкляна, неговия речеви орган, въздушни ритми. Но заедно с речта става и вълнообразно издигане и кипене на цялото течно тяло в човешкото същество. Течността, намираща се в човека под речевата зона, започва да се движи и вибрира в резонанс. Ето какво означава всъщност това, че когато говорим, речта ни е съпроводена от чувство. Ако водният елемент в човешкото същество не вибрира в резонанс по подобен начин, речта ще излиза от него неутрално, индеферентно, човек няма да пронизва речта си с чувство.
А нагоре, по направление на главата, се издига топлинен елемент (червено), и думите, които отпечатваме във въздуха, съпровождат устремяващите се нагоре вълни топлина, които пронизват главата и дават на нашите думи възможност да се съпровождат от мисъл.
И така, когато говорим, имаме три неща: въздух, топлина и вода или течност.
към текста >>
И така, когато говорим, имаме три неща: въздух, топлина и вода или теч
нос
т.
Но заедно с речта става и вълнообразно издигане и кипене на цялото течно тяло в човешкото същество. Течността, намираща се в човека под речевата зона, започва да се движи и вибрира в резонанс. Ето какво означава всъщност това, че когато говорим, речта ни е съпроводена от чувство. Ако водният елемент в човешкото същество не вибрира в резонанс по подобен начин, речта ще излиза от него неутрално, индеферентно, човек няма да пронизва речта си с чувство. А нагоре, по направление на главата, се издига топлинен елемент (червено), и думите, които отпечатваме във въздуха, съпровождат устремяващите се нагоре вълни топлина, които пронизват главата и дават на нашите думи възможност да се съпровождат от мисъл.
И така, когато говорим, имаме три неща: въздух, топлина и вода или течност.
към текста >>
И когато ученикът в Ефес говорел, той чувствал идващото при него чрез преживяване на речта проникновение в дей
нос
тта на космическото Слово.
Величествено и мощно е било впечатлението, което човешкото същество е получавало в Ефес, когато му показвали, как в собствената му реч живее микрокосмически отзвук на това, което някога е било макрокосмическо.
И когато ученикът в Ефес говорел, той чувствал идващото при него чрез преживяване на речта проникновение в дейността на космическото Слово.
Той можел да възприема, как космическото Слово привежда в движение летливо-течния елемент, придавайки му движение, пълно със смисъл и важност; той виждал също, как Словото възлиза нагоре - към творческата космическа мисъл, и надолу - към зараждащите се земни сили.
към текста >>
Той можел да възприема, как космическото Слово привежда в движение летливо-течния елемент, придавайки му движение, пълно със смисъл и важ
нос
т; той виждал също, как Словото възлиза нагоре - към творческата космическа мисъл, и надолу - към зараждащите се земни сили.
Величествено и мощно е било впечатлението, което човешкото същество е получавало в Ефес, когато му показвали, как в собствената му реч живее микрокосмически отзвук на това, което някога е било макрокосмическо. И когато ученикът в Ефес говорел, той чувствал идващото при него чрез преживяване на речта проникновение в дейността на космическото Слово.
Той можел да възприема, как космическото Слово привежда в движение летливо-течния елемент, придавайки му движение, пълно със смисъл и важност; той виждал също, как Словото възлиза нагоре - към творческата космическа мисъл, и надолу - към зараждащите се земни сили.
към текста >>
И ако в теб човешката същ
нос
т е микрокосмически Логос, то някога в началото на началата е бил Логоса, и Той е бил с Бог, и Сам е бил Бог".
Така ученикът си прокарвал път в космическото, учейки се на правилно разбиране на това, което е било в собствената му реч. "Вътре в теб се намира човешкият Логос. Човешкият Логос действа чрез теб по време на твоя живот на Земята. Ти, като човек, си човешки Логос (защото чрез това, което се устремява надолу в течния елемент, ние, като хора, се формираме от речта; докато чрез това, което се устремява нагоре, ние притежаваме човешко мислене по време на земния си живот.
И ако в теб човешката същност е микрокосмически Логос, то някога в началото на началата е бил Логоса, и Той е бил с Бог, и Сам е бил Бог".
към текста >>
Разглеждайки лич
нос
т, подобна на тази, която е известна под името Гилгамеш, трябва да помните, че целият и живот е протичал в тесния кръг на мистериите, защото цялата култура, цялата цивилизация в древните времена произлизала от мистериите.
Разглеждайки личност, подобна на тази, която е известна под името Гилгамеш, трябва да помните, че целият и живот е протичал в тесния кръг на мистериите, защото цялата култура, цялата цивилизация в древните времена произлизала от мистериите.
Затова, когато изричам името "Гилгамеш", вие трябва да гледате на него – доколкото той е живеел в Ерех - не като на лично посветен в мистериите на Ерех, но като на жител на цивилизация, пронизана от преживявания, обусловени от току що описаното отношение на човека към Космоса. След това, по време на поклонничеството на Запад, тази личност имала преживяване, което и позволило непосредствено да се запознае ако не със самите Хибернийски мистерии, - тя не се задълбочила толкова, - то с това, което се култивирало в клона на Хибернийските мистерии, намиращ се, както съм ви казвал, на мястото на днешния Бургенланд. Това, което Гилгамеш получил там, живеело в неговата душа и продължавало да се развива в живота между смъртта и новото раждане; а в следващия земен живот той преживял в Ефес задълбочаване на душата.
към текста >>
След това, по време на поклонничеството на Запад, тази лич
нос
т имала преживяване, което и позволило непосредствено да се запознае ако не със самите Хибернийски мистерии, - тя не се задълбочила толкова, - то с това, което се култивирало в клона на Хибернийските мистерии, намиращ се, както съм ви казвал, на мястото на днешния Бургенланд.
Разглеждайки личност, подобна на тази, която е известна под името Гилгамеш, трябва да помните, че целият и живот е протичал в тесния кръг на мистериите, защото цялата култура, цялата цивилизация в древните времена произлизала от мистериите. Затова, когато изричам името "Гилгамеш", вие трябва да гледате на него – доколкото той е живеел в Ерех - не като на лично посветен в мистериите на Ерех, но като на жител на цивилизация, пронизана от преживявания, обусловени от току що описаното отношение на човека към Космоса.
След това, по време на поклонничеството на Запад, тази личност имала преживяване, което и позволило непосредствено да се запознае ако не със самите Хибернийски мистерии, - тя не се задълбочила толкова, - то с това, което се култивирало в клона на Хибернийските мистерии, намиращ се, както съм ви казвал, на мястото на днешния Бургенланд.
Това, което Гилгамеш получил там, живеело в неговата душа и продължавало да се развива в живота между смъртта и новото раждане; а в следващия земен живот той преживял в Ефес задълбочаване на душата.
към текста >>
Задълбочаване на душата преживели и двете индивидуал
нос
ти, за които говорихме.
Задълбочаване на душата преживели и двете индивидуалности, за които говорихме.
Това е било, все едно огромна вълна се надигнала от дълбините на цивилизацията от онези времена и се стоварила върху душите на тези двамата. Те преживели в жива и наситена реалност това, което в следомирова Гърция е било само прекрасен отзвук на нещо отминало.
към текста >>
Те преживели в жива и наситена реал
нос
т това, което в следомирова Гърция е било само прекрасен отзвук на нещо отминало.
Задълбочаване на душата преживели и двете индивидуалности, за които говорихме. Това е било, все едно огромна вълна се надигнала от дълбините на цивилизацията от онези времена и се стоварила върху душите на тези двамата.
Те преживели в жива и наситена реалност това, което в следомирова Гърция е било само прекрасен отзвук на нещо отминало.
към текста >>
Ефес е бил това място, където също живял Хераклит и където толкова много от древната реал
нос
т е можело все още да бъде преживяна даже в късната гръцка епоха чак до VI-V век пр.Р.Х.
Именно в Ефес е можело да имаш, като че закъсняло преживяване на всичко това.
Ефес е бил това място, където също живял Хераклит и където толкова много от древната реалност е можело все още да бъде преживяна даже в късната гръцка епоха чак до VI-V век пр.Р.Х.
В Ефес все още е можело да се има усещане за цялостната реалност, в която някога е живеел човек, - в онези дни, когато той още е имал непосредствено отношение към божествено-духовното, когато Азия е била за него само най-ниското от небесата, когато той още е имал връзка с висшите небеса, обемащи низшето. В онези далечни времена човек преживявал в Азия присъствието на природните духове, а по-високо – присъствието на Ангелите, Архангелите и т.н., а още по-високо – на Властите и останалите йерархии. И може да се каже: доколкото вече в самата Гърция са останали само отзвуци на предишната реалност и това, което е било действителност, се трансформирало в образите на героите от легендите (в които, обаче, все още ясно се забелязвали знаци от изначалната реалност); доколкото в Гърция драматичният елемент на изначалната реалност е придобил живот в Есхил, - то в Ефес, собствено, е оставала възможност за това, че при потапяне в дълбоката тъмнина на мистериите човек да усети отзвуци от тази древна реалност, когато още е живеел в непосредствена взаимовръзка с божествено-духовния свят. Главна особеност на гърка е било това, че той взел древното преживяване на Космоса от човека и го потопил в мита, в прекрасното, в стихията на изкуството, преобразувайки го в образи, които му се стрували по човечни и близки.
към текста >>
В Ефес все още е можело да се има усещане за цялостната реал
нос
т, в която някога е живеел човек, - в онези дни, когато той още е имал непосредствено отношение към божествено-духовното, когато Азия е била за него само най-ниското от небесата, когато той още е имал връзка с висшите небеса, обемащи низшето.
Именно в Ефес е можело да имаш, като че закъсняло преживяване на всичко това. Ефес е бил това място, където също живял Хераклит и където толкова много от древната реалност е можело все още да бъде преживяна даже в късната гръцка епоха чак до VI-V век пр.Р.Х.
В Ефес все още е можело да се има усещане за цялостната реалност, в която някога е живеел човек, - в онези дни, когато той още е имал непосредствено отношение към божествено-духовното, когато Азия е била за него само най-ниското от небесата, когато той още е имал връзка с висшите небеса, обемащи низшето.
В онези далечни времена човек преживявал в Азия присъствието на природните духове, а по-високо – присъствието на Ангелите, Архангелите и т.н., а още по-високо – на Властите и останалите йерархии. И може да се каже: доколкото вече в самата Гърция са останали само отзвуци на предишната реалност и това, което е било действителност, се трансформирало в образите на героите от легендите (в които, обаче, все още ясно се забелязвали знаци от изначалната реалност); доколкото в Гърция драматичният елемент на изначалната реалност е придобил живот в Есхил, - то в Ефес, собствено, е оставала възможност за това, че при потапяне в дълбоката тъмнина на мистериите човек да усети отзвуци от тази древна реалност, когато още е живеел в непосредствена взаимовръзка с божествено-духовния свят. Главна особеност на гърка е било това, че той взел древното преживяване на Космоса от човека и го потопил в мита, в прекрасното, в стихията на изкуството, преобразувайки го в образи, които му се стрували по човечни и близки.
към текста >>
И може да се каже: доколкото вече в самата Гърция са останали само отзвуци на предишната реал
нос
т и това, което е било действител
нос
т, се трансформирало в образите на героите от легендите (в които, обаче, все още ясно се забелязвали знаци от изначалната реал
нос
т); доколкото в Гърция драматичният елемент на изначалната реал
нос
т е придобил живот в Есхил, - то в Ефес, собствено, е оставала възмож
нос
т за това, че при потапяне в дълбоката тъмнина на мистериите човек да усети отзвуци от тази древна реал
нос
т, когато още е живеел в непосредствена взаимовръзка с божествено-духовния свят.
Именно в Ефес е можело да имаш, като че закъсняло преживяване на всичко това. Ефес е бил това място, където също живял Хераклит и където толкова много от древната реалност е можело все още да бъде преживяна даже в късната гръцка епоха чак до VI-V век пр.Р.Х. В Ефес все още е можело да се има усещане за цялостната реалност, в която някога е живеел човек, - в онези дни, когато той още е имал непосредствено отношение към божествено-духовното, когато Азия е била за него само най-ниското от небесата, когато той още е имал връзка с висшите небеса, обемащи низшето. В онези далечни времена човек преживявал в Азия присъствието на природните духове, а по-високо – присъствието на Ангелите, Архангелите и т.н., а още по-високо – на Властите и останалите йерархии.
И може да се каже: доколкото вече в самата Гърция са останали само отзвуци на предишната реалност и това, което е било действителност, се трансформирало в образите на героите от легендите (в които, обаче, все още ясно се забелязвали знаци от изначалната реалност); доколкото в Гърция драматичният елемент на изначалната реалност е придобил живот в Есхил, - то в Ефес, собствено, е оставала възможност за това, че при потапяне в дълбоката тъмнина на мистериите човек да усети отзвуци от тази древна реалност, когато още е живеел в непосредствена взаимовръзка с божествено-духовния свят.
Главна особеност на гърка е било това, че той взел древното преживяване на Космоса от човека и го потопил в мита, в прекрасното, в стихията на изкуството, преобразувайки го в образи, които му се стрували по човечни и близки.
към текста >>
Главна особе
нос
т на гърка е било това, че той взел древното преживяване на Космоса от човека и го потопил в мита, в прекрасното, в стихията на изкуството, преобразувайки го в образи, които му се стрували по човечни и близки.
Именно в Ефес е можело да имаш, като че закъсняло преживяване на всичко това. Ефес е бил това място, където също живял Хераклит и където толкова много от древната реалност е можело все още да бъде преживяна даже в късната гръцка епоха чак до VI-V век пр.Р.Х. В Ефес все още е можело да се има усещане за цялостната реалност, в която някога е живеел човек, - в онези дни, когато той още е имал непосредствено отношение към божествено-духовното, когато Азия е била за него само най-ниското от небесата, когато той още е имал връзка с висшите небеса, обемащи низшето. В онези далечни времена човек преживявал в Азия присъствието на природните духове, а по-високо – присъствието на Ангелите, Архангелите и т.н., а още по-високо – на Властите и останалите йерархии. И може да се каже: доколкото вече в самата Гърция са останали само отзвуци на предишната реалност и това, което е било действителност, се трансформирало в образите на героите от легендите (в които, обаче, все още ясно се забелязвали знаци от изначалната реалност); доколкото в Гърция драматичният елемент на изначалната реалност е придобил живот в Есхил, - то в Ефес, собствено, е оставала възможност за това, че при потапяне в дълбоката тъмнина на мистериите човек да усети отзвуци от тази древна реалност, когато още е живеел в непосредствена взаимовръзка с божествено-духовния свят.
Главна особеност на гърка е било това, че той взел древното преживяване на Космоса от човека и го потопил в мита, в прекрасното, в стихията на изкуството, преобразувайки го в образи, които му се стрували по човечни и близки.
към текста >>
Сега трябва да се обърнем към времето, когато, от една страна, гръцката цивилизация достигнала върха си, когато гордо нанесла в персийските войни сякаш последен удар по древната азиатска реал
нос
т, а от друга – Гърция вече започвала да клони към упадък.
Сега трябва да се обърнем към времето, когато, от една страна, гръцката цивилизация достигнала върха си, когато гордо нанесла в персийските войни сякаш последен удар по древната азиатска реалност, а от друга – Гърция вече започвала да клони към упадък.
Ние трябва да си обрисуваме, какво е трябвало да преживява човека от тази епоха, ако още е носил в душата си ясен отзвук на това, което някога е било божествено-духовна земна реалност в тялото, душата и духа на човека.
към текста >>
Ние трябва да си обрисуваме, какво е трябвало да преживява човека от тази епоха, ако още е
нос
ил в душата си ясен отзвук на това, което някога е било божествено-духовна земна реал
нос
т в тялото, душата и духа на човека.
Сега трябва да се обърнем към времето, когато, от една страна, гръцката цивилизация достигнала върха си, когато гордо нанесла в персийските войни сякаш последен удар по древната азиатска реалност, а от друга – Гърция вече започвала да клони към упадък.
Ние трябва да си обрисуваме, какво е трябвало да преживява човека от тази епоха, ако още е носил в душата си ясен отзвук на това, което някога е било божествено-духовна земна реалност в тялото, душата и духа на човека.
към текста >>
Ще видим, как Александър Велики и Аристотел живеели в свят, не напълно пригоден за тях, - в свят, който всъщ
нос
т крие за тях голяма трагедия.
Ще видим, как Александър Велики и Аристотел живеели в свят, не напълно пригоден за тях, - в свят, който всъщност крие за тях голяма трагедия.
Работата е там, че Александър и Аристотел стояли в съвсем друго отношение към духовното от заобикалящите ги. Защото макар и за тях да не може да се каже, че особено се интересували от Самотракийските мистерии, те, въпреки това, чувствали душевна близост с това, което е ставало с Кабирите в тези мистерии. Честно казано и в средните векове е имало хора, които разбирали, какво значи това. Съвременните хора имат съвсем лъжливи представи за средновековието. Те не разбират, че чак до XIII и XIV век са съществували личности във всички съсловия, които са имали ясен духовен поглед, - във всеки случай, в тази област, която в Древния Изток са наричали Азия.
към текста >>
Те не разбират, че чак до XIII и XIV век са съществували лич
нос
ти във всички съсловия, които са имали ясен духовен поглед, - във всеки случай, в тази област, която в Древния Изток са наричали Азия.
Ще видим, как Александър Велики и Аристотел живеели в свят, не напълно пригоден за тях, - в свят, който всъщност крие за тях голяма трагедия. Работата е там, че Александър и Аристотел стояли в съвсем друго отношение към духовното от заобикалящите ги. Защото макар и за тях да не може да се каже, че особено се интересували от Самотракийските мистерии, те, въпреки това, чувствали душевна близост с това, което е ставало с Кабирите в тези мистерии. Честно казано и в средните векове е имало хора, които разбирали, какво значи това. Съвременните хора имат съвсем лъжливи представи за средновековието.
Те не разбират, че чак до XIII и XIV век са съществували личности във всички съсловия, които са имали ясен духовен поглед, - във всеки случай, в тази област, която в Древния Изток са наричали Азия.
"Песента на Александър", * написана от един свещеник, се явява много важен документ на късното средновековие. В сравнение със съвременните исторически данни за деянията на Александър и Аристотел, поемата на Лампрехт, създадена някъде в XII век, представя грандиозна концепция, родствена на древното разбиране за това, какво е дошло чрез Александър Велики. /*Лампрехт - църковник, френски свещенослужител; поемата е написана около 1125 г., всемиров епос, - цветен епизод - виж сборник писма на Александър до майка му и Аристотел (стихове 5004-5205)./
към текста >>
/*Лампрехт - църковник, френски свеще
нос
лужител; поемата е написана около 1125 г., всемиров епос, - цветен епизод - виж сборник писма на Александър до майка му и Аристотел (стихове 5004-5205)./
Честно казано и в средните векове е имало хора, които разбирали, какво значи това. Съвременните хора имат съвсем лъжливи представи за средновековието. Те не разбират, че чак до XIII и XIV век са съществували личности във всички съсловия, които са имали ясен духовен поглед, - във всеки случай, в тази област, която в Древния Изток са наричали Азия. "Песента на Александър", * написана от един свещеник, се явява много важен документ на късното средновековие. В сравнение със съвременните исторически данни за деянията на Александър и Аристотел, поемата на Лампрехт, създадена някъде в XII век, представя грандиозна концепция, родствена на древното разбиране за това, какво е дошло чрез Александър Велики.
/*Лампрехт - църковник, френски свещенослужител; поемата е написана около 1125 г., всемиров епос, - цветен епизод - виж сборник писма на Александър до майка му и Аристотел (стихове 5004-5205)./
към текста >>
Стоейки пред огромната женска фигура в Хибернийските мистерии, ученикът е имал много ярко преживяване на това, че етерът в действител
нос
т не принадлежи на Земята, но ежегодно се сваля тук от елементарните духове за нуждите на разцъфтяващия живот.
Стоейки пред огромната женска фигура в Хибернийските мистерии, ученикът е имал много ярко преживяване на това, че етерът в действителност не принадлежи на Земята, но ежегодно се сваля тук от елементарните духове за нуждите на разцъфтяващия живот.
И така е било и за Аристотел. Той все още е имал дълбоко проникновение за връзката на човешкото същество с Космоса. Неговият ученик Теофраст* е попречил съчиненията, които трактуват тези неща, да стигнат до Запада. Обаче някои от тях достигнали Изтока, където още се пазело разбирането на такива истини. Оттук те били пренесени от евреите и арабите през Северна Африка и Испания в европейския запад, където се сблъскали, така, както вече описах, с влиянията на Хибернийските мистерии, доколкото те се изразявали в цивилизацията и културата на тези народи.
към текста >>
Той изучавал, как в костите на човешкото същество живее земният елемент и как в циркулацията на кръвта и във всичките му теч
нос
ти и сокове живее водният елемент.
Но всичко това, което ви описах, е било не повече от отправна точка за учението, което Аристотел предал на Александър. Това учение изцяло се отнасяло до вътрешното преживяване. Бих могъл накратко да го опиша примерно така: Александър се учел от Аристотел да разбира това, как земният, водният, въздушният и огнен елемент, живеещи извън човека в заобикалящия свят, живеят също вътре в самото човешко същество, във връзка с което, то се явява микрокосмос.
Той изучавал, как в костите на човешкото същество живее земният елемент и как в циркулацията на кръвта и във всичките му течности и сокове живее водният елемент.
Въздушният елемент се проявява във всичко, което се отнася до дишането и динамиката на дишането - речта, а огненият елемент живее в мислите на човека. Александър притежавал още и съзнателно виждане на живота в елементите. И ръка за ръка с това преживяване на живота в елементите вървяло също и преживяването на близко и интимно отношение към Земята. В наши дни, пътешествайки на изток, запад, север и юг, ние не забелязваме какво при това се устремява в нашето същество (защото забелязваме само това, което възприемат нашите сетивни органи). Така, ние виждаме само това, което възприемат наличните в нас твърди (земни) субстанции, а не това, което възприемат другите стихии, присъстващи в нашия организъм.
към текста >>
Той е можел да усеща, когато е бил в Македония, следното: аз имам в себе си някакво малко количество влаж
нос
т, което намалява при напредване на изток.
Под това не трябва да се разбира, че ако човек отива в Азия, то ще бъде напълно изсушен. Ние се сблъскваме тук, разбира се, с такива въздействия, които Александър е могъл да усеща в себе си, след като е получил ръководство и указания от Аристотел.
Той е можел да усеща, когато е бил в Македония, следното: аз имам в себе си някакво малко количество влажност, което намалява при напредване на изток.
По такъв начин, в своите странствания по Земята той е възприемал нейната конфигурация така, както вие можете чрез докосване да възприемете някаква част на тялото, - да кажем, леко прокарвайки ръка по някои части на човешкото тяло, да възприемем разликата между нос, очи и уста. Такава личност е могла да възприема разликата между преживяването, което е възниквало в нея, когато тя е отивала в сухостта и преживяването, което е имала от друга страна, при отиване на запад и постепенно навлизане във влажността.
към текста >>
По такъв начин, в своите странствания по Земята той е възприемал нейната конфигурация така, както вие можете чрез докосване да възприемете някаква част на тялото, - да кажем, леко прокарвайки ръка по някои части на човешкото тяло, да възприемем разликата между
нос
, очи и уста.
Под това не трябва да се разбира, че ако човек отива в Азия, то ще бъде напълно изсушен. Ние се сблъскваме тук, разбира се, с такива въздействия, които Александър е могъл да усеща в себе си, след като е получил ръководство и указания от Аристотел. Той е можел да усеща, когато е бил в Македония, следното: аз имам в себе си някакво малко количество влажност, което намалява при напредване на изток.
По такъв начин, в своите странствания по Земята той е възприемал нейната конфигурация така, както вие можете чрез докосване да възприемете някаква част на тялото, - да кажем, леко прокарвайки ръка по някои части на човешкото тяло, да възприемем разликата между нос, очи и уста.
Такава личност е могла да възприема разликата между преживяването, което е възниквало в нея, когато тя е отивала в сухостта и преживяването, което е имала от друга страна, при отиване на запад и постепенно навлизане във влажността.
към текста >>
Такава лич
нос
т е могла да възприема разликата между преживяването, което е възниквало в нея, когато тя е отивала в сухостта и преживяването, което е имала от друга страна, при отиване на запад и постепенно навлизане във влаж
нос
тта.
Под това не трябва да се разбира, че ако човек отива в Азия, то ще бъде напълно изсушен. Ние се сблъскваме тук, разбира се, с такива въздействия, които Александър е могъл да усеща в себе си, след като е получил ръководство и указания от Аристотел. Той е можел да усеща, когато е бил в Македония, следното: аз имам в себе си някакво малко количество влажност, което намалява при напредване на изток. По такъв начин, в своите странствания по Земята той е възприемал нейната конфигурация така, както вие можете чрез докосване да възприемете някаква част на тялото, - да кажем, леко прокарвайки ръка по някои части на човешкото тяло, да възприемем разликата между нос, очи и уста.
Такава личност е могла да възприема разликата между преживяването, което е възниквало в нея, когато тя е отивала в сухостта и преживяването, което е имала от друга страна, при отиване на запад и постепенно навлизане във влажността.
към текста >>
Но взаимодействието на влаж
нос
т и хлад по направление северо-запад той вече не преживява.
Други диференциации човек все още преживява и до ден днешен, макар и грубо. В северно направление той преживява хлад; в южно – топлина, огнения елемент.
Но взаимодействието на влажност и хлад по направление северо-запад той вече не преживява.
Аристотел пробудил в Александър всичко това, през което преминал Гилгамеш, когато възприел в непосредствено вътрешно преживяване това, което се усеща по направление северо-запад в промеждутъчната зона между влажност и хлад: водата. Човек, подобен на Александър, не само не е можел да се изрази така, но и наистина не е говорил така: тук минава пътят за северо-запад. Вместо това той е казвал: този път минава там, където преобладава елементът вода. В промеждутъчната зона между влажност и топлина е разположен елемент, в който преобладава въздух. Такова е било учението в древногръцките Хтонически мистерии и в древните Самотракийски мистерии,* и на това е учил Аристотел своя най-близък ученик.
към текста >>
Аристотел пробудил в Александър всичко това, през което преминал Гилгамеш, когато възприел в непосредствено вътрешно преживяване това, което се усеща по направление северо-запад в промеждутъчната зона между влаж
нос
т и хлад: водата.
Други диференциации човек все още преживява и до ден днешен, макар и грубо. В северно направление той преживява хлад; в южно – топлина, огнения елемент. Но взаимодействието на влажност и хлад по направление северо-запад той вече не преживява.
Аристотел пробудил в Александър всичко това, през което преминал Гилгамеш, когато възприел в непосредствено вътрешно преживяване това, което се усеща по направление северо-запад в промеждутъчната зона между влажност и хлад: водата.
Човек, подобен на Александър, не само не е можел да се изрази така, но и наистина не е говорил така: тук минава пътят за северо-запад. Вместо това той е казвал: този път минава там, където преобладава елементът вода. В промеждутъчната зона между влажност и топлина е разположен елемент, в който преобладава въздух. Такова е било учението в древногръцките Хтонически мистерии и в древните Самотракийски мистерии,* и на това е учил Аристотел своя най-близък ученик. А в зоната между хлад и сухота, - тоест по направление от Македония към Сибир, - у човека е било преживяване на този регион от Земята, където е преобладавала самата земя, земното, - стихията земя, твърдостта.
към текста >>
В промеждутъчната зона между влаж
нос
т и топлина е разположен елемент, в който преобладава въздух.
В северно направление той преживява хлад; в южно – топлина, огнения елемент. Но взаимодействието на влажност и хлад по направление северо-запад той вече не преживява. Аристотел пробудил в Александър всичко това, през което преминал Гилгамеш, когато възприел в непосредствено вътрешно преживяване това, което се усеща по направление северо-запад в промеждутъчната зона между влажност и хлад: водата. Човек, подобен на Александър, не само не е можел да се изрази така, но и наистина не е говорил така: тук минава пътят за северо-запад. Вместо това той е казвал: този път минава там, където преобладава елементът вода.
В промеждутъчната зона между влажност и топлина е разположен елемент, в който преобладава въздух.
Такова е било учението в древногръцките Хтонически мистерии и в древните Самотракийски мистерии,* и на това е учил Аристотел своя най-близък ученик. А в зоната между хлад и сухота, - тоест по направление от Македония към Сибир, - у човека е било преживяване на този регион от Земята, където е преобладавала самата земя, земното, - стихията земя, твърдостта. В промеждутъчната зона между топлина и сухост, тоест по направление към Индия, се е преживявала област от Земята, където е управлявал огненият елемент. Затова ученикът на Аристотел, сочейки на северо-запад, казвал: там аз чувствам дейността на духовете на водата; сочейки на юго-запад, казвал: там чувствам духовете на въздуха; сочейки на северо-изток, е виждал там да действат основно духовете на земята; сочейки на юго-изток, в посока към Индия, е виждал действието на духовете на огъня, виждал ги е там в собствената им стихия. /*Виж лекциите от 14 и 21 декември 1923 г.
към текста >>
Затова ученикът на Аристотел, сочейки на северо-запад, казвал: там аз чувствам дей
нос
тта на духовете на водата; сочейки на юго-запад, казвал: там чувствам духовете на въздуха; сочейки на северо-изток, е виждал там да действат основно духовете на земята; сочейки на юго-изток, в посока към Индия, е виждал действието на духовете на огъня, виждал ги е там в собствената им стихия.
Вместо това той е казвал: този път минава там, където преобладава елементът вода. В промеждутъчната зона между влажност и топлина е разположен елемент, в който преобладава въздух. Такова е било учението в древногръцките Хтонически мистерии и в древните Самотракийски мистерии,* и на това е учил Аристотел своя най-близък ученик. А в зоната между хлад и сухота, - тоест по направление от Македония към Сибир, - у човека е било преживяване на този регион от Земята, където е преобладавала самата земя, земното, - стихията земя, твърдостта. В промеждутъчната зона между топлина и сухост, тоест по направление към Индия, се е преживявала област от Земята, където е управлявал огненият елемент.
Затова ученикът на Аристотел, сочейки на северо-запад, казвал: там аз чувствам дейността на духовете на водата; сочейки на юго-запад, казвал: там чувствам духовете на въздуха; сочейки на северо-изток, е виждал там да действат основно духовете на земята; сочейки на юго-изток, в посока към Индия, е виждал действието на духовете на огъня, виждал ги е там в собствената им стихия.
/*Виж лекциите от 14 и 21 декември 1923 г. във "Форми на Мистериите" (GA, том 232)./
към текста >>
18.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Сред мистериите на древ
нос
тта Ефес заема особено място.
Сред мистериите на древността Ефес заема особено място.
Вие помните, че разглеждайки ролята на Александър в развитието на Запада, аз споменах също мистериите от Ефес. Само тогава ще достигнем до значението на събитията от древните и по-нови времена, ако разберем и оценим големия напредък, който станал в характера на мистериите (които всъщност са източника от който са произлезли всички древни цивилизации) при прехода от Изток на Запад и, на първо място, в Гърция.Този напредък е имал следния характер.
към текста >>
Само тогава ще достигнем до значението на събитията от древните и по-нови времена, ако разберем и оценим големия напредък, който станал в характера на мистериите (които всъщ
нос
т са източника от който са произлезли всички древни цивилизации) при прехода от Изток на Запад и, на първо място, в Гърция.Този напредък е имал следния характер.
Сред мистериите на древността Ефес заема особено място. Вие помните, че разглеждайки ролята на Александър в развитието на Запада, аз споменах също мистериите от Ефес.
Само тогава ще достигнем до значението на събитията от древните и по-нови времена, ако разберем и оценим големия напредък, който станал в характера на мистериите (които всъщност са източника от който са произлезли всички древни цивилизации) при прехода от Изток на Запад и, на първо място, в Гърция.Този напредък е имал следния характер.
към текста >>
Главната особе
нос
т на всички древни източни мистерии е била, че моралните импулси не са били строго отделени от природните.
Връзката на човешкото същество с макрокосмоса се е откривала в множество разни мистерии по същия грандиозен начин, както ви я обрисувах вчера във връзка с мистериите на Хиберния, а също с ученията, които Аристотел е предал на Александър Велики.
Главната особеност на всички древни източни мистерии е била, че моралните импулси не са били строго отделени от природните.
Когато Аристотел сочел на Александър на северо-запад, където преобладават духовете на стихията вода, оттам идвал не само физически импулс, - както сега го възприемаме, когато духа северозападен вятър и т.н., - а с физическите идвали също и морални импулси. Физическото и моралното са били единни.
към текста >>
Благодарение на изучаването на дей
нос
тта на стихийните духове в природата и дей
нос
тта на разумните същества в планетарните процеси, човек идвал до следното убеждение: навсякъде наоколо аз виждам проявления на растителния свят – зелените филизи, пъпки и цветя, след това плодове.
Това е било възможно благодарение на това, че чрез познанието, получено в тези мистерии, - духът на природата реално се е възприемал в мистериите, - човек се е чувствал единен с цялата природа. Тук ние наблюдаваме някаква връзка на човека с природата, все още съществуваща във времената, протекли между живота на Гилгамеш и неговата бъдеща инкарнация, когато той също се е намирал в тясна връзка с мистериите, а именно, с Ефеските. В хората от това време ние все още намираме живо виждане и възприемане на връзката на човешкото същество с духа на природата. Тази връзка те са възприемали по следния начин.
Благодарение на изучаването на дейността на стихийните духове в природата и дейността на разумните същества в планетарните процеси, човек идвал до следното убеждение: навсякъде наоколо аз виждам проявления на растителния свят – зелените филизи, пъпки и цветя, след това плодове.
Виждам едногодишните растения на ливадата и в полето, които разцъфтяват през пролетта и отново увяхват през есента. Също така виждам дървета, които растат със столетия, образувайки отвън кора, вдървявайки се и враствайки на широчина и дълбочина в Земята със своите корени. Но всичко, което сега виждам навън, - едногодишните треви и растения, дървета, които здраво врастват в Земята, - всичко това в миналите времена аз като човек го носех вътре в себе си.
към текста >>
Но всичко, което сега виждам навън, - едногодишните треви и растения, дървета, които здраво врастват в Земята, - всичко това в миналите времена аз като човек го
нос
ех вътре в себе си.
В хората от това време ние все още намираме живо виждане и възприемане на връзката на човешкото същество с духа на природата. Тази връзка те са възприемали по следния начин. Благодарение на изучаването на дейността на стихийните духове в природата и дейността на разумните същества в планетарните процеси, човек идвал до следното убеждение: навсякъде наоколо аз виждам проявления на растителния свят – зелените филизи, пъпки и цветя, след това плодове. Виждам едногодишните растения на ливадата и в полето, които разцъфтяват през пролетта и отново увяхват през есента. Също така виждам дървета, които растат със столетия, образувайки отвън кора, вдървявайки се и враствайки на широчина и дълбочина в Земята със своите корени.
Но всичко, което сега виждам навън, - едногодишните треви и растения, дървета, които здраво врастват в Земята, - всичко това в миналите времена аз като човек го носех вътре в себе си.
към текста >>
Но също както сега можем да погледнем към въглеродния диоксид, който издишаме, - обикновено не правим това, но бихме могли, - така посветените от древ
нос
тта са гледали към целия растителен свят.
Знаете, че сега, когато във въздуха има въглероден диоксид, възникнал в резултат на дишането на човешките същества, можем да чувстваме, че самите ние сме издишали въглеродния диоксид, издишали сме го в пространството. Затова сега имаме слаба връзка с Космоса. Благодарение на въздушната част от нашата природа, благодарение на въздуха, които е основата за дишането и други въздушни процеси, протичащи в човешкия организъм, ние имаме жива връзка с великата Вселена, с Макрокосмоса. Човешкото същество може сега да погледне към своето изходящо дихание, към въглеродния диоксид, който е бил в него, а сега е вън от него.
Но също както сега можем да погледнем към въглеродния диоксид, който издишаме, - обикновено не правим това, но бихме могли, - така посветените от древността са гледали към целия растителен свят.
Този, които е получил посвещение в източните мистерии или е възприел мъдрост, произлязла от източните мистерии, можел да каже: аз гледам назад към древната Слънчева епоха в развитието на света, - тогава аз все още носих в себе си растенията. След това им позволих да изтекат от мен в широките кръгове на земното съществуване. Но до тогава, докато носех растенията вътре в себе си, докато все още бях този Адам Кадмон, който обема цялата Земя и заедно с нея растителния свят, дотогава целият този растителен свят се е състоял от водно-въздушна субстанция.
към текста >>
Този, които е получил посвещение в източните мистерии или е възприел мъдрост, произлязла от източните мистерии, можел да каже: аз гледам назад към древната Слънчева епоха в развитието на света, - тогава аз все още
нос
их в себе си растенията.
Знаете, че сега, когато във въздуха има въглероден диоксид, възникнал в резултат на дишането на човешките същества, можем да чувстваме, че самите ние сме издишали въглеродния диоксид, издишали сме го в пространството. Затова сега имаме слаба връзка с Космоса. Благодарение на въздушната част от нашата природа, благодарение на въздуха, които е основата за дишането и други въздушни процеси, протичащи в човешкия организъм, ние имаме жива връзка с великата Вселена, с Макрокосмоса. Човешкото същество може сега да погледне към своето изходящо дихание, към въглеродния диоксид, който е бил в него, а сега е вън от него. Но също както сега можем да погледнем към въглеродния диоксид, който издишаме, - обикновено не правим това, но бихме могли, - така посветените от древността са гледали към целия растителен свят.
Този, които е получил посвещение в източните мистерии или е възприел мъдрост, произлязла от източните мистерии, можел да каже: аз гледам назад към древната Слънчева епоха в развитието на света, - тогава аз все още носих в себе си растенията.
След това им позволих да изтекат от мен в широките кръгове на земното съществуване. Но до тогава, докато носех растенията вътре в себе си, докато все още бях този Адам Кадмон, който обема цялата Земя и заедно с нея растителния свят, дотогава целият този растителен свят се е състоял от водно-въздушна субстанция.
към текста >>
Но до тогава, докато
нос
ех растенията вътре в себе си, докато все още бях този Адам Кадмон, който обема цялата Земя и заедно с нея растителния свят, дотогава целият този растителен свят се е състоял от водно-въздушна субстанция.
Благодарение на въздушната част от нашата природа, благодарение на въздуха, които е основата за дишането и други въздушни процеси, протичащи в човешкия организъм, ние имаме жива връзка с великата Вселена, с Макрокосмоса. Човешкото същество може сега да погледне към своето изходящо дихание, към въглеродния диоксид, който е бил в него, а сега е вън от него. Но също както сега можем да погледнем към въглеродния диоксид, който издишаме, - обикновено не правим това, но бихме могли, - така посветените от древността са гледали към целия растителен свят. Този, които е получил посвещение в източните мистерии или е възприел мъдрост, произлязла от източните мистерии, можел да каже: аз гледам назад към древната Слънчева епоха в развитието на света, - тогава аз все още носих в себе си растенията. След това им позволих да изтекат от мен в широките кръгове на земното съществуване.
Но до тогава, докато носех растенията вътре в себе си, докато все още бях този Адам Кадмон, който обема цялата Земя и заедно с нея растителния свят, дотогава целият този растителен свят се е състоял от водно-въздушна субстанция.
към текста >>
Особе
нос
тта на последните се е състояла в това, че те не се стремели да помогнат на човека да се усеща на Земята, но благодарение на тях човек се усещал като част от Космоса, част от Вселената.
Така ние намираме в мистериите по целия Изток грандиозен природен възглед. По-късно такива мистерии е имало и в Гърция, но със значително по-малко действено възприятие на природата и духа в природата. Разбира се, гръцките мистерии са грандиозни и възвишени, но те съществено се отличават от източните.
Особеността на последните се е състояла в това, че те не се стремели да помогнат на човека да се усеща на Земята, но благодарение на тях човек се усещал като част от Космоса, част от Вселената.
В Гърция мистериите поначало преминавали такъв стадий, когато човек се е усещал съединен със Земята. На Изток самият духовен свят се е съзерцавал или усещал в мистериите. Абсолютно правилно би било да кажем, че в древноизточните мистерии самите богове са се явявали сред жреците, към които са отправяли молитви и са принасяли жертвоприношения. Мистерийните храмове са били в онези времена земно пристанище на боговете, където боговете дарявали хората чрез жреците с това, с което са можели да ги дарят от небесните съкровища. В гръцките мистерии се явявали по скоро образи на богове, изображения, като че фантоми, - истински и неподправени, но фантоми, нищо повече, - вече не божествени същества, не реалности, а призраци.
към текста >>
В гръцките мистерии се явявали по скоро образи на богове, изображения, като че фантоми, - истински и неподправени, но фантоми, нищо повече, - вече не божествени същества, не реал
нос
ти, а призраци.
Особеността на последните се е състояла в това, че те не се стремели да помогнат на човека да се усеща на Земята, но благодарение на тях човек се усещал като част от Космоса, част от Вселената. В Гърция мистериите поначало преминавали такъв стадий, когато човек се е усещал съединен със Земята. На Изток самият духовен свят се е съзерцавал или усещал в мистериите. Абсолютно правилно би било да кажем, че в древноизточните мистерии самите богове са се явявали сред жреците, към които са отправяли молитви и са принасяли жертвоприношения. Мистерийните храмове са били в онези времена земно пристанище на боговете, където боговете дарявали хората чрез жреците с това, с което са можели да ги дарят от небесните съкровища.
В гръцките мистерии се явявали по скоро образи на богове, изображения, като че фантоми, - истински и неподправени, но фантоми, нищо повече, - вече не божествени същества, не реалности, а призраци.
И затова гърците са имали съвсем друго преживяване, от хората, принадлежащи към древната източна култура. Гърците чувствали, че боговете съществуват, но за човека са достъпни само изображенията на боговете, също както носим в паметта си картини от минали преживявания, но вече не самите преживявания.
към текста >>
Гърците чувствали, че боговете съществуват, но за човека са достъпни само изображенията на боговете, също както
нос
им в паметта си картини от минали преживявания, но вече не самите преживявания.
На Изток самият духовен свят се е съзерцавал или усещал в мистериите. Абсолютно правилно би било да кажем, че в древноизточните мистерии самите богове са се явявали сред жреците, към които са отправяли молитви и са принасяли жертвоприношения. Мистерийните храмове са били в онези времена земно пристанище на боговете, където боговете дарявали хората чрез жреците с това, с което са можели да ги дарят от небесните съкровища. В гръцките мистерии се явявали по скоро образи на богове, изображения, като че фантоми, - истински и неподправени, но фантоми, нищо повече, - вече не божествени същества, не реалности, а призраци. И затова гърците са имали съвсем друго преживяване, от хората, принадлежащи към древната източна култура.
Гърците чувствали, че боговете съществуват, но за човека са достъпни само изображенията на боговете, също както носим в паметта си картини от минали преживявания, но вече не самите преживявания.
към текста >>
Гъркът е чувствал, че той
нос
и в себе си сякаш космически спомени, - не проявления на самия Космос, а изображения, - изображения на богове, а не самите богове, изображения на събития и процеси на Сатурн, Слънцето и Луната.
Такова било основното чувство, което излизало от гръцките мистерии.
Гъркът е чувствал, че той носи в себе си сякаш космически спомени, - не проявления на самия Космос, а изображения, - изображения на богове, а не самите богове, изображения на събития и процеси на Сатурн, Слънцето и Луната.
Не е имало повече жива връзка с това, което действително е ставало на Сатурн, Слънцето и Луната, - такъв род жива връзка, каквато човешкото същество има със своето детство. Хората от източната цивилизация са имали тази реална връзка със Слънцето, Луната и Сатурн. Те я получавали от своите мистерии. А мистериите на гърците имали картинен или образен характер. В тях се явявали сенки от духовно-божествената реалност.
към текста >>
В тях се явявали сенки от духовно-божествената реал
нос
т.
Гъркът е чувствал, че той носи в себе си сякаш космически спомени, - не проявления на самия Космос, а изображения, - изображения на богове, а не самите богове, изображения на събития и процеси на Сатурн, Слънцето и Луната. Не е имало повече жива връзка с това, което действително е ставало на Сатурн, Слънцето и Луната, - такъв род жива връзка, каквато човешкото същество има със своето детство. Хората от източната цивилизация са имали тази реална връзка със Слънцето, Луната и Сатурн. Те я получавали от своите мистерии. А мистериите на гърците имали картинен или образен характер.
В тях се явявали сенки от духовно-божествената реалност.
Но при това е ставало нещо също толкова важно, защото съществувало и друго различие между източните и гръцките мистерии.
към текста >>
Така, че особе
нос
т на мистериите на Изтока е била определена зависимост от мястото и времето.
Ако моментът се пропуснел, то се е налагало да се чака понякога и до тридесет години, докато тези божества отново се открият в мистериите. Всичко, което се отнася до Сатурн, например, може да влезе в сферата на мистериите само един път на 30 години; всичко свързано с Луната - примерно един път на 18 години и т.н. Жреците на източните мистерии зависели от времето, а също и от мястото и разни други обстоятелства при получаването на грандиозните, гигантски познания и съзерцания. Съвършено различни откровения се възприемали в дълбината на планинската пещера или високо по върховете. Или пък откровението се различавало в зависимост от това, човек край брега ли е бил или навътре в континента Азия.
Така, че особеност на мистериите на Изтока е била определена зависимост от мястото и времето.
В Гърция грандиозните, гигантските реалности изчезвали. Изображенията все още оставали. И тези изображения не зависели от времето на годината, хода на столетието или мястото: хората са можели да имат изображения, когато са се подготвили по правилния начин, когато са правели едно или друго упражнение или са извършвали едно или друго лично жертвоприношение. Ако човек е достигнел известно равнище в жертвоприношенията или в личната зрелост, тогава по силата на това, че той като човешко същество се е придвижил напред, е можел да съзерцава сенките на великите мирови събития и великите мирови същества.
към текста >>
В Гърция грандиозните, гигантските реал
нос
ти изчезвали.
Всичко, което се отнася до Сатурн, например, може да влезе в сферата на мистериите само един път на 30 години; всичко свързано с Луната - примерно един път на 18 години и т.н. Жреците на източните мистерии зависели от времето, а също и от мястото и разни други обстоятелства при получаването на грандиозните, гигантски познания и съзерцания. Съвършено различни откровения се възприемали в дълбината на планинската пещера или високо по върховете. Или пък откровението се различавало в зависимост от това, човек край брега ли е бил или навътре в континента Азия. Така, че особеност на мистериите на Изтока е била определена зависимост от мястото и времето.
В Гърция грандиозните, гигантските реалности изчезвали.
Изображенията все още оставали. И тези изображения не зависели от времето на годината, хода на столетието или мястото: хората са можели да имат изображения, когато са се подготвили по правилния начин, когато са правели едно или друго упражнение или са извършвали едно или друго лично жертвоприношение. Ако човек е достигнел известно равнище в жертвоприношенията или в личната зрелост, тогава по силата на това, че той като човешко същество се е придвижил напред, е можел да съзерцава сенките на великите мирови събития и великите мирови същества.
към текста >>
Древноизточните мистерии зависели от условията на пространството и мест
нос
тта, докато в гръцките мистерии се вземало под внимание само човешкото същество и това, което то е принасяло на боговете.
Ето в какво се състои важното изменение в природата на мистериите, с които се срещаме при прехода от Древния Изток към Гърция.
Древноизточните мистерии зависели от условията на пространството и местността, докато в гръцките мистерии се вземало под внимание само човешкото същество и това, което то е принасяло на боговете.
Бог, така да се каже, се явявал в своя фантомообразен, призрачен вид, когато човешкото същество, благодарение на преминатата подготовка, ставало достойно да възприеме бога в призрачна форма. По такъв начин мистериите на Гърция наистина подготвяли пътя на съвременното човечество.
към текста >>
– Чувството на единство с макрокосмоса е било преживяване, още достъпно за посветения в Ефес, той все още го е получавал непосредствено от самите реал
нос
ти.
В Ефес човек все още е можел да съзерцава свръхземното, и то, не малко. Отъждествяването с Артемида, богинята на Ефеските мистерии , е донасяло на човека живото чувство за връзката му с природните царства. Растителният свят ( му се преподавало) – е твой; Земята само го е възприела от теб. Животинският свят ти си изпреварил, ти си го оставил назад. Ти трябва да гледаш на животните с възможно най-голямо състрадание; те е трябвало да изостанат по пътя, за да можеше ти да станеш човек.
– Чувството на единство с макрокосмоса е било преживяване, още достъпно за посветения в Ефес, той все още го е получавал непосредствено от самите реалности.
към текста >>
По-нататък, ние трябва да помним, че индивидуал
нос
тта, която е живяла в Александър Велики, е била в тесни връзки с Хибернийските мистерии във времената на Гилгамеш, когато той предприел пътешествие на Запад, в мест
нос
т, съседна с днешен Бургенланд.
По-нататък, ние трябва да помним, че индивидуалността, която е живяла в Александър Велики, е била в тесни връзки с Хибернийските мистерии във времената на Гилгамеш, когато той предприел пътешествие на Запад, в местност, съседна с днешен Бургенланд.
Тези мистерии живеели в тази индивидуалност, живеели по много древен начин. Защото това е било в онези времена, когато Западът още се е огласял от мощния отзвук на атлантската епоха. А след това всички тези преживявания били пренесени през душевното състояние, което протича между смъртта и новото раждане. А по-късно двамата другари - Еабани и Гилгамеш – се намерили отново в съвместния им живот в Ефес, и там те встъпили в дълбоко съзнателно преживяване на това, което във времената на Гилгамеш са преживели повече или по-малко безсъзнателно или подсъзнателно във връзка с божествено-духовните светове. Техният живот в Ефеските времена е бил сравнително мирен, те са имали възможност да преработят и усвоят възприетото в по-страшните времена.
към текста >>
Тези мистерии живеели в тази индивидуал
нос
т, живеели по много древен начин.
По-нататък, ние трябва да помним, че индивидуалността, която е живяла в Александър Велики, е била в тесни връзки с Хибернийските мистерии във времената на Гилгамеш, когато той предприел пътешествие на Запад, в местност, съседна с днешен Бургенланд.
Тези мистерии живеели в тази индивидуалност, живеели по много древен начин.
Защото това е било в онези времена, когато Западът още се е огласял от мощния отзвук на атлантската епоха. А след това всички тези преживявания били пренесени през душевното състояние, което протича между смъртта и новото раждане. А по-късно двамата другари - Еабани и Гилгамеш – се намерили отново в съвместния им живот в Ефес, и там те встъпили в дълбоко съзнателно преживяване на това, което във времената на Гилгамеш са преживели повече или по-малко безсъзнателно или подсъзнателно във връзка с божествено-духовните светове. Техният живот в Ефеските времена е бил сравнително мирен, те са имали възможност да преработят и усвоят възприетото в по-страшните времена.
към текста >>
Техният живот в Ефеските времена е бил сравнително мирен, те са имали възмож
нос
т да преработят и усвоят възприетото в по-страшните времена.
По-нататък, ние трябва да помним, че индивидуалността, която е живяла в Александър Велики, е била в тесни връзки с Хибернийските мистерии във времената на Гилгамеш, когато той предприел пътешествие на Запад, в местност, съседна с днешен Бургенланд. Тези мистерии живеели в тази индивидуалност, живеели по много древен начин. Защото това е било в онези времена, когато Западът още се е огласял от мощния отзвук на атлантската епоха. А след това всички тези преживявания били пренесени през душевното състояние, което протича между смъртта и новото раждане. А по-късно двамата другари - Еабани и Гилгамеш – се намерили отново в съвместния им живот в Ефес, и там те встъпили в дълбоко съзнателно преживяване на това, което във времената на Гилгамеш са преживели повече или по-малко безсъзнателно или подсъзнателно във връзка с божествено-духовните светове.
Техният живот в Ефеските времена е бил сравнително мирен, те са имали възможност да преработят и усвоят възприетото в по-страшните времена.
към текста >>
Много важен за разбирането на целия гръцки характер и култура е фактът, че в гръцката цивилизация намираме само призрачен образ, фантом на древната божествена реал
нос
т, в която човек е имал общение със свръхсетивните светове, защото човек вече постепенно излизал от това божествено и се учил да използва своите собствени индивидуални, лични духовни способ
нос
ти.
Трябва честно да кажем, че в наши дни най-важното в историята на човешкото развитие остава просто незасегнатата от външно-материалистическо разглеждане история!
Много важен за разбирането на целия гръцки характер и култура е фактът, че в гръцката цивилизация намираме само призрачен образ, фантом на древната божествена реалност, в която човек е имал общение със свръхсетивните светове, защото човек вече постепенно излизал от това божествено и се учил да използва своите собствени индивидуални, лични духовни способности.
Това е ставало крачка по крачка. В драмите на Есхил в художествените образи е отразено това чувство, което още е останало в човека от древните времена на богове. Но едва Софокъл започнал да се изявява, когато човек започнал да се отърсва от това усещане за връзка с божествено-духовното съществувание. А после се появява нещо, свързано с името, значението на което все още е недостатъчно оценено от историческата наука, обаче по въпроса има и други мнения.
към текста >>
Посред всичко това, като убежище, където човек е намирал разяснение от
нос
но това, което е съществувало някак фрагментарно в гръцката култура, - стоял Ефес.
Посред всичко това, като убежище, където човек е намирал разяснение относно това, което е съществувало някак фрагментарно в гръцката култура, - стоял Ефес.
Хераклит получил наставление в Ефес, както и много други велики философи, такива като Платон и Питагор. Ефес е бил наистина такова място, където се съхранявала в известна степен древната източна мъдрост. И тези две души, които живели по-късно в Аристотел и Александър Велики, били в Ефес някое време след Хераклит и могли там да възприемат от наследството на древните знания на източните мистерии това, което още го е имало в мистериите на Ефес. Това, което е живеело в Ефеските мистерии, по особено проникновен начин е свързало себе си с душата на Александър. И сега се приближаваме до едно от тези исторически събития, което от тривиална гледна точка може да се приеме за чиста случайност, но което се корени дълбоко във вътрешните взаимовръзки в развитието на човечеството.
към текста >>
И сега се приближаваме до едно от тези исторически събития, което от тривиална гледна точка може да се приеме за чиста случай
нос
т, но което се корени дълбоко във вътрешните взаимовръзки в развитието на човечеството.
Посред всичко това, като убежище, където човек е намирал разяснение относно това, което е съществувало някак фрагментарно в гръцката култура, - стоял Ефес. Хераклит получил наставление в Ефес, както и много други велики философи, такива като Платон и Питагор. Ефес е бил наистина такова място, където се съхранявала в известна степен древната източна мъдрост. И тези две души, които живели по-късно в Аристотел и Александър Велики, били в Ефес някое време след Хераклит и могли там да възприемат от наследството на древните знания на източните мистерии това, което още го е имало в мистериите на Ефес. Това, което е живеело в Ефеските мистерии, по особено проникновен начин е свързало себе си с душата на Александър.
И сега се приближаваме до едно от тези исторически събития, което от тривиална гледна точка може да се приеме за чиста случайност, но което се корени дълбоко във вътрешните взаимовръзки в развитието на човечеството.
към текста >>
И след това в Ефес нещо вече живяло в техните души се изпълнило с необикновена цен
нос
т.
За да проникнем в значението на това събитие ще припомним следното. Трябва да помним, че в тези две души, които са станали впоследствие Аристотел и Александър Велики, е живеело, на първо място, всичко това, което те възприели в отдалечените в миналото времена, а след това го изучили.
И след това в Ефес нещо вече живяло в техните души се изпълнило с необикновена ценност.
И ние можем да кажем, че цялата Азия - в тази нейна "гръцка" форма, която тя приела в Ефес, - живеела в тези две души и особено в душата на този, който впоследствие станал Александър Велики. Представете си ролята, изиграна от тази личност. Описвал съм ви, каква е била тя във времената на Гилгамеш; а сега трябва да си представите, как в живото общение между Александър и Аристотел познанията, свързани с Древния Изток и Ефес, били възпроизведени, но възпроизведени в нова форма. Само си представете това. Представете си, какво би трябвало да стане, ако гигантският документ, който с нечувана интензивност живеел в тези души, ако този гигантски документ, мистериите на Ефес, още го е имало и ако Александър, в инкарнацията си като Александър, би се срещнал с мистериите от Ефес!
към текста >>
Представете си ролята, изиграна от тази лич
нос
т.
За да проникнем в значението на това събитие ще припомним следното. Трябва да помним, че в тези две души, които са станали впоследствие Аристотел и Александър Велики, е живеело, на първо място, всичко това, което те възприели в отдалечените в миналото времена, а след това го изучили. И след това в Ефес нещо вече живяло в техните души се изпълнило с необикновена ценност. И ние можем да кажем, че цялата Азия - в тази нейна "гръцка" форма, която тя приела в Ефес, - живеела в тези две души и особено в душата на този, който впоследствие станал Александър Велики.
Представете си ролята, изиграна от тази личност.
Описвал съм ви, каква е била тя във времената на Гилгамеш; а сега трябва да си представите, как в живото общение между Александър и Аристотел познанията, свързани с Древния Изток и Ефес, били възпроизведени, но възпроизведени в нова форма. Само си представете това. Представете си, какво би трябвало да стане, ако гигантският документ, който с нечувана интензивност живеел в тези души, ако този гигантски документ, мистериите на Ефес, още го е имало и ако Александър, в инкарнацията си като Александър, би се срещнал с мистериите от Ефес! Ако съумеем да си изградим представа за това, ще можем правилно да оценим факта, че в деня, когато се е родил Александър, Херострат е хвърлил факела в светилището на Ефес; в същия този ден, когато се е родил Александър, храмът на Диана Ефеска е бил предателски изгорен до основи. Той изчезнал завинаги; неговият монументален документ с всичко отнасящо се до него, престанало да съществува.
към текста >>
Представете си, какво би трябвало да стане, ако гигантският документ, който с нечувана интензив
нос
т живеел в тези души, ако този гигантски документ, мистериите на Ефес, още го е имало и ако Александър, в инкарнацията си като Александър, би се срещнал с мистериите от Ефес!
И след това в Ефес нещо вече живяло в техните души се изпълнило с необикновена ценност. И ние можем да кажем, че цялата Азия - в тази нейна "гръцка" форма, която тя приела в Ефес, - живеела в тези две души и особено в душата на този, който впоследствие станал Александър Велики. Представете си ролята, изиграна от тази личност. Описвал съм ви, каква е била тя във времената на Гилгамеш; а сега трябва да си представите, как в живото общение между Александър и Аристотел познанията, свързани с Древния Изток и Ефес, били възпроизведени, но възпроизведени в нова форма. Само си представете това.
Представете си, какво би трябвало да стане, ако гигантският документ, който с нечувана интензивност живеел в тези души, ако този гигантски документ, мистериите на Ефес, още го е имало и ако Александър, в инкарнацията си като Александър, би се срещнал с мистериите от Ефес!
Ако съумеем да си изградим представа за това, ще можем правилно да оценим факта, че в деня, когато се е родил Александър, Херострат е хвърлил факела в светилището на Ефес; в същия този ден, когато се е родил Александър, храмът на Диана Ефеска е бил предателски изгорен до основи. Той изчезнал завинаги; неговият монументален документ с всичко отнасящо се до него, престанало да съществува. Той съществувал само като историческа мисия в душата на Александър и неговия учител Аристотел.
към текста >>
Другите мистерии били, всъщ
нос
т, вече упадъчни, съхраняващи само традиции, макар и да трябва да кажем, че тези традиции са могли все още да пробудят ясновидски сили в особено надарени натури.
А сега вие трябва да свържете всичко това, което е живяло в душата на Александър, с това, за което говорих вчера, когато ви показах, как мисията на Александър Велики е била вдъхновена от импулс, излизащ от конфигурацията на Земята. Вие лесно ще разберете, как това, което на Изток е било реално откровение на божествено-духовното, сякаш угаснало с Ефес.
Другите мистерии били, всъщност, вече упадъчни, съхраняващи само традиции, макар и да трябва да кажем, че тези традиции са могли все още да пробудят ясновидски сили в особено надарени натури.
Но великолепието и славата, титаничността на старите времена отминали. С Ефес окончателно угаснала светлината, разпространявана от Изток. Сега вие можете да оцените решението, което Александър взел в своята душа: да върне на Изтока изгубеното, да го върне макар и в тази форма, в която то се е запазило в Гърция, - в призрачна, сянкова картина. Оттук и идеята за експедицията към Азия; при това е било необходимо да се придвижи колкото се може по-далеч, за да може още един път да донесе на Изтока – макар и в призрачната форма, в която е съществувало в гръцката култура, - това, което той е изгубил.
към текста >>
Но великолепието и славата, титанич
нос
тта на старите времена отминали.
А сега вие трябва да свържете всичко това, което е живяло в душата на Александър, с това, за което говорих вчера, когато ви показах, как мисията на Александър Велики е била вдъхновена от импулс, излизащ от конфигурацията на Земята. Вие лесно ще разберете, как това, което на Изток е било реално откровение на божествено-духовното, сякаш угаснало с Ефес. Другите мистерии били, всъщност, вече упадъчни, съхраняващи само традиции, макар и да трябва да кажем, че тези традиции са могли все още да пробудят ясновидски сили в особено надарени натури.
Но великолепието и славата, титаничността на старите времена отминали.
С Ефес окончателно угаснала светлината, разпространявана от Изток. Сега вие можете да оцените решението, което Александър взел в своята душа: да върне на Изтока изгубеното, да го върне макар и в тази форма, в която то се е запазило в Гърция, - в призрачна, сянкова картина. Оттук и идеята за експедицията към Азия; при това е било необходимо да се придвижи колкото се може по-далеч, за да може още един път да донесе на Изтока – макар и в призрачната форма, в която е съществувало в гръцката култура, - това, което той е изгубил.
към текста >>
Но на първо място по важ
нос
т е фактът, че по цяла Азия били учредени големи и малки академии, в които в последващите времена се съхранявали и изучавали трудовете на Аристотел.
Той дарява персийското царство с култура и цивилизация, каквито самите перси никога не биха могли да произведат. Той прониква даже в Индия. Замисля план да доведе до равновесие, до хармония елинската и източната цивилизация. На всяка крачка основава академии. Академиите, основани в Александрия, в Северен Египет, са по-известни: те са имали огромно значение за по-късните времена.
Но на първо място по важност е фактът, че по цяла Азия били учредени големи и малки академии, в които в последващите времена се съхранявали и изучавали трудовете на Аристотел.
Започнатото по такъв начин от Александър продължавало да действа в Мала Азия векове, отново и отново повтаряйки се сякаш със затихващо ехо. С един мощен удар Александър насадил аристотелевското разбиране за природата в Азия и даже в Индия. Ранната смърт му попречила да достигне Арабия, макар това да е било основната му цел. Но той проникнал на Изток чак до Индия, а също в Египет. Навсякъде той посаждал духовното познание за природата, получено от Аристотел, правейки го плодоносно за хората.
към текста >>
Навсякъде той посаждал духовното познание за природата, получено от Аристотел, правейки го плодо
нос
но за хората.
Но на първо място по важност е фактът, че по цяла Азия били учредени големи и малки академии, в които в последващите времена се съхранявали и изучавали трудовете на Аристотел. Започнатото по такъв начин от Александър продължавало да действа в Мала Азия векове, отново и отново повтаряйки се сякаш със затихващо ехо. С един мощен удар Александър насадил аристотелевското разбиране за природата в Азия и даже в Индия. Ранната смърт му попречила да достигне Арабия, макар това да е било основната му цел. Но той проникнал на Изток чак до Индия, а също в Египет.
Навсякъде той посаждал духовното познание за природата, получено от Аристотел, правейки го плодоносно за хората.
Защото навсякъде той давал на народа да почувства, че това е тяхно родно, а не чужд елемент, не натрапено им оръдие на елинизма. Такова нещо е могла да осъществи само огнената натура на Александър. В последващите години много учени излезли от Гърция. Покрай Едеса съществувала, между впрочем, такава академия, като Гондишапур, получаваща постоянна подкрепа от Гърция в продължение на много последващи столетия.
към текста >>
В това всъщ
нос
т е била целта, стояща в основата на всичко, което е предприемал: да основе духовен Ефес, простиращ се през Мала Азия на Изток до Индия, включвайки също египетска Африка и източна Европа.
Във всичко това виждаме взаимодействие на два елемента: един – вървящ напред, и друг, - изоставащ назад. Мисията на Александър се базирала повече или по-малко несъзнателно на следния факт: вълните на цивилизацията прониквали Гърция на луциферически принцип, докато в Азия те оставали на заден план по ариманически начин. В Ефес е имало равновесие. И Александър, в чиито ден на раждане паднал физическият Ефес, решил да основе духовен Ефес, който би пръскал далеч на Изток и на Запад своята слънчева светлина.
В това всъщност е била целта, стояща в основата на всичко, което е предприемал: да основе духовен Ефес, простиращ се през Мала Азия на Изток до Индия, включвайки също египетска Африка и източна Европа.
към текста >>
И ето в този свят, който се представя пред вас в тази картина, са били обучени и подготвени във времената на Хераклит двете лич
нос
ти, за които говорихме.
Гледайки на Изток, ние трябва да се обърнем към имагинациите. Ние трябва да виждаме на заден план могъщите мистерийни храмове на прадревна следатлантска Азия, в които мъдри жреци разяснявали на всеки от своите ученици връзката им с божествено-духовния Космос; там би могла да бъде намерена цивилизация, която се вижда от мистериите във времената на Гилгамеш, както съм ви я описвал. Ние трябва да видим тези удивителни храмове разпръснати по цяла Азия, а на преден план - Ефес, съхраняващ още в своите мистерии много от това, което се е изгубило в другите храмове на Изтока, макар заедно с това той сам вече да станал гръцки по характер. Защото в Ефес човек не е трябвало повече ни да изчаква благоприятна констелация на светилата или нужното време през годината, ни самият той да чака, докато достигне определената възраст преди да започне да получава откровения от боговете. В Ефес, ако човек е узрял за това, е можел да принася жертви и да прави определени упражнения, които му позволявали така да пристъпи към боговете, че те милостиво се спускали към него.
И ето в този свят, който се представя пред вас в тази картина, са били обучени и подготвени във времената на Хераклит двете личности, за които говорихме.
След това в 356 г. пр. Р.Х., в деня на раждането на Александър Велики, ние виждаме езиците на пламъците, излизащи от храма в Ефес. В Аристотел, Александър Велики намира своя учител. И това е все едно, ако от издигащите се в небето пламъци в Ефес се бе раздал мощен глас за имащите уши: стройте духовния Ефес, и нека старият физически Ефес стои в човешката памет като негов център, като средоточие.
към текста >>
Виждаме горящият Ефес, а след това виждаме експедициите на Александър, които пренесли на Изток при
нос
а на Гърция в прогреса на човечеството, така, че в Азия се върнало във формата на образи това, което тя изгубила в своята реал
нос
т.
И така, ние имаме пред себе си образа на Древна Азия с нейните мистерийни центрове, а на преден план Ефес и учениците в неговите мистерии.
Виждаме горящият Ефес, а след това виждаме експедициите на Александър, които пренесли на Изток приноса на Гърция в прогреса на човечеството, така, че в Азия се върнало във формата на образи това, което тя изгубила в своята реалност.
към текста >>
19.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Като оставим настрана частните особе
нос
ти на този свят на духове, през който съвременният човек преминава между смъртта и новото раждане и ако се вгледаме само в неговите по-общи качества и особе
нос
ти, ние си даваме сметка, че трябва да дадем нова ориентация на всичките си мисли и чувства преди да можем да постигнем страната на духовете; и любопитното е, че трябва да изменим и преориентираме нашият вътрешен живот на мислите и чувствата по същия начин, както, ако бихме искали да постигнем това, което стои зад границата на указания период.
Спомнете си, как в книгата "Теософия" аз съм описал различните светове, свързани с човека. Описах ги като физически свят; преходен свят, граничещ с него, иначе казано – свят на душите; след това свят, в които само най-издигнатата част от нашата природа може да получи достъп, - свят на духовете.
Като оставим настрана частните особености на този свят на духове, през който съвременният човек преминава между смъртта и новото раждане и ако се вгледаме само в неговите по-общи качества и особености, ние си даваме сметка, че трябва да дадем нова ориентация на всичките си мисли и чувства преди да можем да постигнем страната на духовете; и любопитното е, че трябва да изменим и преориентираме нашият вътрешен живот на мислите и чувствата по същия начин, както, ако бихме искали да постигнем това, което стои зад границата на указания период.
Грешка би било да си въобразяваме, че ползвайки се от съвременните представи ще можем да разберем станалото до изгарянето на Ефеския храм. Ние трябва да си образуваме други понятия и други представи, за да проникнем с поглед до човешките същества, които били също така уверени в постоянната връзка на своята душа с боговете, както, че чрез дишането човек идва в съприкосновение с въздуха навън.
към текста >>
Защото това, което през столетията на средновековието чак до нашите времена се е развивало като цивилизация, е цивилизация, която се е строила, развивала се е в страни от вътрешната същ
нос
т на мистериите, развивала се е на основата на това, което човек може да построи с помощта на своите собствени понятия и представи.
от другата - Европа, а между тях лежи свят, от който човечеството, по определение, е излязло по същия начин, по който древното човечество от източния свят през Гърция е влязло в Римската империя (виж рисунката).
Защото това, което през столетията на средновековието чак до нашите времена се е развивало като цивилизация, е цивилизация, която се е строила, развивала се е в страни от вътрешната същност на мистериите, развивала се е на основата на това, което човек може да построи с помощта на своите собствени понятия и представи.
Ние можем да наблюдаваме началото на тази тенденция в Гърция от времената на Херодот и по-нататък.
към текста >>
Само такава лич
нос
т, като Юлиан Отстъпник, изпитва нещо като непреодолимо привличане към Древния свят и проявява определена чест
нос
т в търсенето на посвещение в Елевзинските мистерии.
Херодот е описвал фактите от историята по външен начин и не се е докосвал до духовното, или го е докосвал във висша степен погрешно. И другите след него вървят по-нататък в това направление. Въпреки това, в Гърция ние винаги усещаме сякаш последния полъх на тези сянкоподобни образи, които трябва да напомнят на човека за духовния живот. От друга страна, с Рим започва период, към който съвременният човек все още чувства сродство, - период, който има съвсем нов начин на мислене и чувстване, различаващ се даже от този, който наблюдаваме още в Гърция.
Само такава личност, като Юлиан Отстъпник, изпитва нещо като непреодолимо привличане към Древния свят и проявява определена честност в търсенето на посвещение в Елевзинските мистерии.
Но това, което Юлиан е можел да получи в тези мистерии, не е притежавало вече силата на познанието. И още повече, той сам принадлежал към света, в който хората вече не могли да овладеят в своята душа мистерийните традиции на Изтока.
към текста >>
Съвременното човечество е базирано на лич
нос
тта, лич
нос
тта на индивида.
Съвременното човечество никога не би възникнало, ако след Азия не последва отначало Гърция, а след това Рим.
Съвременното човечество е базирано на личността, личността на индивида.
Източното човечество е било построено иначе. Човекът от Изтока е чувствал себе си част от непрекъснатия божествен процес. Боговете са имали свои цели в земната еволюции. Боговете са искали едно или друго, и едно или друго е ставало на Земята. Боговете са въздействали върху волята на хората, като са ги инспирирали.
към текста >>
Всичко, което са извършвали могъщите и велики лич
нос
ти на Изтока, за които ви говорих, е било вдъхновено от боговете.
Източното човечество е било построено иначе. Човекът от Изтока е чувствал себе си част от непрекъснатия божествен процес. Боговете са имали свои цели в земната еволюции. Боговете са искали едно или друго, и едно или друго е ставало на Земята. Боговете са въздействали върху волята на хората, като са ги инспирирали.
Всичко, което са извършвали могъщите и велики личности на Изтока, за които ви говорих, е било вдъхновено от боговете.
Боговете повелявали, човек изпълнявал. И мистериите са приспособени и организирани в древните времена за тази цел – да съединят божествената воля и човешкото действие.
към текста >>
Появил се първият признак на лич
нос
тта.
В Ефес за първи път виждаме нещо друго. Там учениците в мистериите, както съм ви казвал, са били загрижени за състоянието на собствената си зрелост и повече не наблюдавали времето и периодите на годината.
Появил се първият признак на личността.
Там в предните инкарнации Аристотел и Александър Велики възприели личностния импулс. Но сега настъпва нов период, изгревът на новия период, когато Юлиан Отстъпник преживява като за последен път стремежа на човека да вмести даже в този късен век мистериите на Изтока. Сега човешката душа става съвсем друга в сравнение с това, което е била в Гърция.
към текста >>
Там в предните инкарнации Аристотел и Александър Велики възприели лич
нос
тния импулс.
В Ефес за първи път виждаме нещо друго. Там учениците в мистериите, както съм ви казвал, са били загрижени за състоянието на собствената си зрелост и повече не наблюдавали времето и периодите на годината. Появил се първият признак на личността.
Там в предните инкарнации Аристотел и Александър Велики възприели личностния импулс.
Но сега настъпва нов период, изгревът на новия период, когато Юлиан Отстъпник преживява като за последен път стремежа на човека да вмести даже в този късен век мистериите на Изтока. Сега човешката душа става съвсем друга в сравнение с това, което е била в Гърция.
към текста >>
Също е можел да гледа вътре в себе си и да вижда общ
нос
тта на човека с космическото цяло; той е виждал, как човек е свързан и съединен с Космоса.
Той може да си припомни нещо такова, което сам лично е преживял по време на сегашния си живот, може би, преживяно двадесет или тридесет години назад. Тази мислена ретроспекция, разбира се, не отива по-далеч от собствения му живот. А за човек, който е принадлежал, например, към Ефеската цивилизация, това е било различно. Ако той е получил, макар и в малка степен, знания, достъпни му в Ефес, то при него процесът на спомняне е притичал така, че когато е навлизал в спомените си, в душата му изплували вместо спомени, отнасящи се до личния му живот, събития от доземното съществуване, събития, предшестващи земния период на еволюция. Той се пренасял в лунния период, слънчевия период, предшестващи отделните природни царства.
Също е можел да гледа вътре в себе си и да вижда общността на човека с космическото цяло; той е виждал, как човек е свързан и съединен с Космоса.
И всичко това, живяло в неговата душа, е било истинската "собствена" памет – космическата памет на човека.
към текста >>
После следва епохата, която е породила западната цивилизация на средните векове и съвремен
нос
тта.
Тази памет я е предшествало еволюционно още нещо: нея я е предшествало реалното преживяване на тези ранни времена. От това останало само прозрението в ранните епохи. Но в онова време, за което разказва епосът за Гилгамеш, не можем да говорим за памет за минали космически епохи, а трябва да говорим за истинско преживяване на миналото. След епохата на космическата памет дошло това, което нарекох промеждутъчната епоха от Александър до Юлиан Отстъпник. Да прескочим за малко този период.
После следва епохата, която е породила западната цивилизация на средните векове и съвременността.
Тук повече няма памет за космическото минало, още по-малко преживяване на миналото в настоящето; нищо не е останало, освен традициите.
към текста >>
Но в последващите времена човечеството изгубило тази способ
нос
т и възникнала необходимост да се записва станалото.
Но в последващите времена човечеството изгубило тази способност и възникнала необходимост да се записва станалото.
Но в това време, докато при човека е залинявала древната сила на космическата памет и се е установявал недодялания начин да се записват великите събития на света, - през всичкото това време в неговото вътрешно същество се е развивало личното спомняне, личната памет. Защото всяка епоха има собствена мисия, всяка епоха има собствена задача. Тук имате обратното на това, което ви представих в първата лекция на този цикъл, когато описах възникването на “времевата памет”. Тази памет във времето или времева памет, люлката на която е в Гърция, се е развивала през римската култура в средновековието и в новите времена. И към времето на Юлиан Отстъпник вече напълно е било заложено ядрото на културата на личността; доказателство за това - тръгналото, всъщност, не в полза на Юлиан Отстъпник посвещение в Елевзинските мистерии.
към текста >>
И към времето на Юлиан Отстъпник вече напълно е било заложено ядрото на културата на лич
нос
тта; доказателство за това - тръгналото, всъщ
нос
т, не в полза на Юлиан Отстъпник посвещение в Елевзинските мистерии.
Но в последващите времена човечеството изгубило тази способност и възникнала необходимост да се записва станалото. Но в това време, докато при човека е залинявала древната сила на космическата памет и се е установявал недодялания начин да се записват великите събития на света, - през всичкото това време в неговото вътрешно същество се е развивало личното спомняне, личната памет. Защото всяка епоха има собствена мисия, всяка епоха има собствена задача. Тук имате обратното на това, което ви представих в първата лекция на този цикъл, когато описах възникването на “времевата памет”. Тази памет във времето или времева памет, люлката на която е в Гърция, се е развивала през римската култура в средновековието и в новите времена.
И към времето на Юлиан Отстъпник вече напълно е било заложено ядрото на културата на личността; доказателство за това - тръгналото, всъщност, не в полза на Юлиан Отстъпник посвещение в Елевзинските мистерии.
към текста >>
Настъпило време, когато човек изработва в себе си лич
нос
тта под влияние на римската култура, която се разпространила по всички страни на Запада.
Сега се приближаваме до периода, когато западният човек, започвайки от III или IV век сл.Р.Х. чак до наше време, провежда своя земен живот напълно извън духовния свят, живее в станалите празни абстракции понятия и идеи. В Рим даже самите богове станали абстракции. Достигнахме време, когато човечество се е лишило от каквото и да е знание за живата връзка с духовния свят. Земята повече не е Азия, низшето от небесата, Земята е сама по себе си някакъв свят, а небесата са далечни, непроницаеми и покрити с мъгла за човешкия взор.
Настъпило време, когато човек изработва в себе си личността под влияние на римската култура, която се разпространила по всички страни на Запада.
към текста >>
На тези от вас, които често слушат мои лекции е известно, че аз неохотно наричам кой да е период преходен, защото в действител
нос
т такъв се явява всеки период, - всеки период означава преход от станалото към идващото.
И точно както светът на душите граничи с духовния свят, със света на духовете, стоящ по-високо, така и цивилизацията на Запада, своего рода свят на душите, във времето граничи с духовния източен свят. И този свят на душите се простира чак до наши дни. И сега, в наше време, повечето хора съвсем не забелязват факта, че отново става друго грамадно изменение.
На тези от вас, които често слушат мои лекции е известно, че аз неохотно наричам кой да е период преходен, защото в действителност такъв се явява всеки период, - всеки период означава преход от станалото към идващото.
Същността е в това, кое в какво преминава. Казаното вече навежда на мисълта, че в този случай, сякаш преминавайки от света на духовете в света на душите, стигаш след това във физическия свят. В съвременната цивилизация, - каквато се е развила до сега, - ние можем отново и отново да намираме отзвуци на духовното. Самият материализъм не минава без отзвуци от духа. Истинският и искрен материализъм във всички области е с нас само от средата на XIX век и в своето пълно значение е все още малко разбран.
към текста >>
Същ
нос
тта е в това, кое в какво преминава.
И точно както светът на душите граничи с духовния свят, със света на духовете, стоящ по-високо, така и цивилизацията на Запада, своего рода свят на душите, във времето граничи с духовния източен свят. И този свят на душите се простира чак до наши дни. И сега, в наше време, повечето хора съвсем не забелязват факта, че отново става друго грамадно изменение. На тези от вас, които често слушат мои лекции е известно, че аз неохотно наричам кой да е период преходен, защото в действителност такъв се явява всеки период, - всеки период означава преход от станалото към идващото.
Същността е в това, кое в какво преминава.
Казаното вече навежда на мисълта, че в този случай, сякаш преминавайки от света на духовете в света на душите, стигаш след това във физическия свят. В съвременната цивилизация, - каквато се е развила до сега, - ние можем отново и отново да намираме отзвуци на духовното. Самият материализъм не минава без отзвуци от духа. Истинският и искрен материализъм във всички области е с нас само от средата на XIX век и в своето пълно значение е все още малко разбран. Но той действа тук с гигантска сила и сега ние извършваме преход към трети свят, който в действителност така се отличава от предшестващия римски свят, как този последния от източния.
към текста >>
Но той действа тук с гигантска сила и сега ние извършваме преход към трети свят, който в действител
нос
т така се отличава от предшестващия римски свят, как този последния от източния.
Същността е в това, кое в какво преминава. Казаното вече навежда на мисълта, че в този случай, сякаш преминавайки от света на духовете в света на душите, стигаш след това във физическия свят. В съвременната цивилизация, - каквато се е развила до сега, - ние можем отново и отново да намираме отзвуци на духовното. Самият материализъм не минава без отзвуци от духа. Истинският и искрен материализъм във всички области е с нас само от средата на XIX век и в своето пълно значение е все още малко разбран.
Но той действа тук с гигантска сила и сега ние извършваме преход към трети свят, който в действителност така се отличава от предшестващия римски свят, как този последния от източния.
към текста >>
Само в най-първите столетия са съществували такива хора, които са можели да достигат духовно, благодарение на своята причаст
нос
т към мистериите, това, което е станало при Мистерията на Голгота.
В средата на този период се пада Мистерията на Голгота. Тези, на които е била поднесена Мистерията на Голгота, не са я възприели като хора, разбиращи мистериите: иначе биха имали съвсем друго разбиране за Христос, който е живял в човека Исус от Назарет. Само немногочислени съвременници на Мистерията на Голгота, посветени в тогавашните мистерии, са могли да имат подобно разбиране. Затова голямата част от западното човечество няма представи и понятия за духовно достигане на Мистерията на Голгота. Затова първият начин, по който Мистерията на Голгота си е намерила място на земята, е била външната традиция.
Само в най-първите столетия са съществували такива хора, които са можели да достигат духовно, благодарение на своята причастност към мистериите, това, което е станало при Мистерията на Голгота.
към текста >>
Строго се охранявали тези мистерии на Хиберния, обгърнати от атмосфера на дълбока сериоз
нос
т.
Но това не е всичко. Имало е още нещо, за което ви говорих в неотдавна изнесените лекции,* и ние трябва отново да се върнем към това. /*"Форми на Мистериите" (GA том 232)./ Навсякъде в Хиберния, в Ирландия, все още е имало отзвуци от древната атлантска мъдрост. В мистериите на Хиберния, чието ескизно описание ви дадох, е имало две статуи, действащи сугестивно върху човека, правейки възможно за него да се вглежда в света също така остро, както са го виждали древните атланти.
Строго се охранявали тези мистерии на Хиберния, обгърнати от атмосфера на дълбока сериозност.
Такива са били те във времената, предшестващи Мистерията на Голгота и такива са останали по време на Мистерията на Голгота. Мистерията на Голгота е станала в Азия; в Йерусалим станали събития, които са станали по-късно известни на хората чрез Евангелията по пътя на традициите. Но в този момент, когато се е разигравала Мистерията на Голгота в Палестина, в същия този момент тя станала известна в мистериите на Хиберния и са я съзерцавали ясновидски. И макар никакви устни вести да не са пристигали и никаква връзка да не е била възможна, в мистериите на Хиберния това събитие се извършило в символична картина едновременно с неговото действително осъществяване в Йерусалим. До познанието за него стигали не по пътя на традицията, а по духовен път.
към текста >>
Тогава когато в Палестина се е разигравало това грандиозно събитие в конкретната физическа реал
нос
т, в мистериите на Хиберния, чрез изпълнение на определени ритуали, в същото това време, когато се е осъществявала Мистерията на Голгота, нейна жива картина е присъствала в астралния свят.
Такива са били те във времената, предшестващи Мистерията на Голгота и такива са останали по време на Мистерията на Голгота. Мистерията на Голгота е станала в Азия; в Йерусалим станали събития, които са станали по-късно известни на хората чрез Евангелията по пътя на традициите. Но в този момент, когато се е разигравала Мистерията на Голгота в Палестина, в същия този момент тя станала известна в мистериите на Хиберния и са я съзерцавали ясновидски. И макар никакви устни вести да не са пристигали и никаква връзка да не е била възможна, в мистериите на Хиберния това събитие се извършило в символична картина едновременно с неговото действително осъществяване в Йерусалим. До познанието за него стигали не по пътя на традицията, а по духовен път.
Тогава когато в Палестина се е разигравало това грандиозно събитие в конкретната физическа реалност, в мистериите на Хиберния, чрез изпълнение на определени ритуали, в същото това време, когато се е осъществявала Мистерията на Голгота, нейна жива картина е присъствала в астралния свят.
към текста >>
И така, може да се каже: тук ние имаме цивилизация на лич
нос
тта.
И така, може да се каже: тук ние имаме цивилизация на личността.
И в тази цивилизация Мистерията на Голгота с всичко, което принадлежи на духа, повече не се възприема от човека, тя просто се предава като история (виж рис. на стр. 74). Ние трябва да си представим с цялата яснота тази картина - образ на цивилизация, от която е отстранено всичко духовно. Тази култура започва от времето, след Юлиан Отстъпник и продължава до момента, когато, в края на XIX век, започвайки от края на 70-те години, не пристига сякаш нов призив към човечеството от духовните висини. Започва епоха, която често съм описвал като епохата на Михаил.
към текста >>
Аристотел и Александър са противостояли на дей
нос
тта на тези същества.
Аристотел и Александър са противостояли на дейността на тези същества.
И какво са направили те в историята? Благодарение на походите на Александър естествознанието на Аристотел проникнало в Азия, доброто естествознание се разпространило повсеместно. Не само в Египет, но и навсякъде в Азия Александър основавал академии и тези академии превръщал в обители на древната мъдрост, където още дълго е можело да продължи нейното изучаване. Тук винаги са можели да дойдат гръцките мъдреци и да намерят убежище. Благодарение на Александър естествознанието е било пренесено в Азия.
към текста >>
Защото всичко съчинения на Аристотел имат тази особе
нос
т, че те се четат по друг начин, от съчиненията на други автори и даже неговите абстрактни и логически съчинения не представляват изключение.
Европа не могла съвсем честно да го приеме. Тя искала само външното знание, външната култура, външната цивилизация. Затова ученикът на Аристотел – Теофраст, извлякъл от аристотелизма това, което Западът можел да възприеме и го разпространил. Това били в голямата си част логически съчинения. Но и това е много важно.
Защото всичко съчинения на Аристотел имат тази особеност, че те се четат по друг начин, от съчиненията на други автори и даже неговите абстрактни и логически съчинения не представляват изключение.
Направете си експеримент и прочетете отначало Платон, а след това Аристотел с вътрешна съсредоточеност, в медитативен дух и ще откриете, че при това възникват съвсем различни преживявания. Когато съвременен човек чете Платон с наистина духовно чувство и с медитативно настроение, след известно време у него възниква усещане, че все едно главата му е малко по-високо, отколкото е в действителност, че все едно е пораснал извън пределите на физическия си организъм. Това е задължително преживяване на всеки, който чете Платон, ако не го чете съвсем сухарски.
към текста >>
Направете си експеримент и прочетете отначало Платон, а след това Аристотел с вътрешна съсредоточе
нос
т, в медитативен дух и ще откриете, че при това възникват съвсем различни преживявания.
Тя искала само външното знание, външната култура, външната цивилизация. Затова ученикът на Аристотел – Теофраст, извлякъл от аристотелизма това, което Западът можел да възприеме и го разпространил. Това били в голямата си част логически съчинения. Но и това е много важно. Защото всичко съчинения на Аристотел имат тази особеност, че те се четат по друг начин, от съчиненията на други автори и даже неговите абстрактни и логически съчинения не представляват изключение.
Направете си експеримент и прочетете отначало Платон, а след това Аристотел с вътрешна съсредоточеност, в медитативен дух и ще откриете, че при това възникват съвсем различни преживявания.
Когато съвременен човек чете Платон с наистина духовно чувство и с медитативно настроение, след известно време у него възниква усещане, че все едно главата му е малко по-високо, отколкото е в действителност, че все едно е пораснал извън пределите на физическия си организъм. Това е задължително преживяване на всеки, който чете Платон, ако не го чете съвсем сухарски.
към текста >>
Когато съвременен човек чете Платон с наистина духовно чувство и с медитативно настроение, след известно време у него възниква усещане, че все едно главата му е малко по-високо, отколкото е в действител
нос
т, че все едно е пораснал извън пределите на физическия си организъм.
Затова ученикът на Аристотел – Теофраст, извлякъл от аристотелизма това, което Западът можел да възприеме и го разпространил. Това били в голямата си част логически съчинения. Но и това е много важно. Защото всичко съчинения на Аристотел имат тази особеност, че те се четат по друг начин, от съчиненията на други автори и даже неговите абстрактни и логически съчинения не представляват изключение. Направете си експеримент и прочетете отначало Платон, а след това Аристотел с вътрешна съсредоточеност, в медитативен дух и ще откриете, че при това възникват съвсем различни преживявания.
Когато съвременен човек чете Платон с наистина духовно чувство и с медитативно настроение, след известно време у него възниква усещане, че все едно главата му е малко по-високо, отколкото е в действителност, че все едно е пораснал извън пределите на физическия си организъм.
Това е задължително преживяване на всеки, който чете Платон, ако не го чете съвсем сухарски.
към текста >>
Това е посев, който някога отдавна, благодарение на своите походи, Александър пренесе в Азия, а сега той се върнал обратно в Европа по различни пътища - чрез арабите, например, а по-късно - с множеството върнали се кръсто
нос
ци.
По такъв начин, ние имаме тези две течения. От една страна, винаги имаме потока на мъдростта, който се разтича нашир и надлъж сред обикновения народ, - това е тайния източник на много средновековни мисли и възгледи.
Това е посев, който някога отдавна, благодарение на своите походи, Александър пренесе в Азия, а сега той се върнал обратно в Европа по различни пътища - чрез арабите, например, а по-късно - с множеството върнали се кръстоносци.
Ние го намираме във всеки ъгъл на Европа незабелязано струящ от скрити места. В тези места идвали хора като Якоб Бьоме, Парацелз и много други, за да възприемат това, което дошло тук по обиколни пътища и се е пазело в тези широки примитивни кръгове на европейския живот. И у нас в Европа е имало много повече народна мъдрост, отколкото обикновено се признава. Потокът продължава даже и сега. Той захранва със своите приливи на мъдрост такива резервоари, като Валентин Вайгел,* или Парацелз, или Якоб Бьоме и още много, чиито имена са по-малко известни.
към текста >>
в "Педагогически стой
нос
ти на познанието за човека и културната стой
нос
т на педагогиката" (GA том 310)./
В същото време признатите ученици са били заети с другия Аристотел, - зле разбрания, пригладения, "логичен" Аристотел. Но тази Аристотелева философия, която изучавали схоластиците и последващите учени, все пак донесла полза на Запада. Защото едва в XIX век, когато се отучили да разбират Аристотел и просто го изучавали, като че ли е книга, подобна на останалите, а не книга за упражнения в медитация, - едва в XIX век станало така, че хората повече нищо не получавали от Аристотел, защото той повече не живеел и не действал в тях, защото станал не книга за упражнения, а предмет за изучаване. До XIX век Аристотел бил книга за упражнения в медитация, но в XIX век всичко било насочено към превръщането на това, което някога е било упражнение, в работа, в активна сила, в абстрактно знание. /*"Гимнастик... Оратор... Доктор" – по подробно Рудолф Щайнер е говорил за това в "Съвременният духовен живот и възпитанието" (GA том 307), а също 24 юли 1924 г.
в "Педагогически стойности на познанието за човека и културната стойност на педагогиката" (GA том 310)./
към текста >>
В Гърция още е имало смела увере
нос
т, че прозрението и разбирането изхожда от цялото човешко същество.
Да разгледаме сега тези неща от друга гледна точка.
В Гърция още е имало смела увереност, че прозрението и разбирането изхожда от цялото човешко същество.
Учителят е гимнастик. От цялото човешко същество, пребиваващо в движението, - защото самите богове се проявяват в телесните движения на човека, - се ражда нещо такова, което след това се проявява като човешко разбиране. Гимнастикът е учител. В Рим ораторът излиза на мястото на гимнастика. Нещо вече е отнето от човешкото същество в неговата цялост; въпреки това ние имаме все пак връзка с дейности, правени от човешкото същество в някои части на неговия организъм.
към текста >>
Нещо вече е отнето от човешкото същество в неговата цялост; въпреки това ние имаме все пак връзка с дей
нос
ти, правени от човешкото същество в някои части на неговия организъм.
В Гърция още е имало смела увереност, че прозрението и разбирането изхожда от цялото човешко същество. Учителят е гимнастик. От цялото човешко същество, пребиваващо в движението, - защото самите богове се проявяват в телесните движения на човека, - се ражда нещо такова, което след това се проявява като човешко разбиране. Гимнастикът е учител. В Рим ораторът излиза на мястото на гимнастика.
Нещо вече е отнето от човешкото същество в неговата цялост; въпреки това ние имаме все пак връзка с дейности, правени от човешкото същество в някои части на неговия организъм.
Какви движения има в цялото ни същество, когато говорим? Ние говорим с нашето сърце и дробове, ние говорим, използвайки областта на нашата диафрагма и по-надолу. Не можем да кажем, че речта живее също така интензивно в цялото човешко същество, както движенията на гимнастика, но тя живее в по-голямата част от него. Що се отнася до мислите, те, разбира се, са не повече от екстракт от това, което живее в речта. Ораторът заема мястото на гимнастика.
към текста >>
Тя пак се върнала в Европа, но по друг път - чрез кръсто
нос
ците.
Двата потока протичали паралелно. И тези от нас, които не са съвсем млади и са се интересували от развитието на мислите през последните десетилетия на XIX век, им е добре известно (ако ни се е налагало да ходим при селския народ по примера на Парацелз), че последните остатъци на средновековното народно знание, от което черпили Якоб Бьоме и Парацелз, все още съществували в Европа даже в 60-те и 70-те години на миналия век. Още повече, също така е вярно и това, че вътре в някои ордени и в живота на определени затворени кръгове вътрешната дисциплина от Аристотел се култивирала чак до последните десетилетия на XIX век. Така, че в миналите години е можело още да се срещнат тук или там, тъй да се каже последни издънки на Аристотелевата мъдрост, която Александър донесе в Азия, Африка и Испания. Това е същата тази мъдрост, която добила нов живот в такива хора, като Базилиус Валентинус и тези, които дошли после и от които черпели Якоб Бьоме, Парацелз и много други.
Тя пак се върнала в Европа, но по друг път - чрез кръстоносците.
Аристотелевата мъдрост съществувала, разпръсната надълбоко и нашироко сред обикновения народ. Приятно е да се отбележи, че в последните десетилетия на XIX век последните отзвуци на древното природознание, привнесени в Азия от експедициите на Александър, все още са могли да бъдат дочути, макар и донякъде в изкривена и трудно разпознаваема форма. В старата алхимия, в старото знание за връзките между силите и субстанциите на природата, толкова поразително живеещо сред простия селски народ, отново можем да намерим неговия последен отглас. Сега той е отмрял; сега той е замлъкнал и повече не може да се дочуе.
към текста >>
По същия начин в онези години и било възможно все още да се намерят отделни лич
нос
ти, явяващи се свидетелство за Аристотелевите духовни наставления; сега и от тях няма.
По същия начин в онези години и било възможно все още да се намерят отделни личности, явяващи се свидетелство за Аристотелевите духовни наставления; сега и от тях няма.
Така се е съхранявало това, което някога било пренесено на Изток (далечната разработка на рисунката; червено отдясно наляво), и това, което по околни пътища, чрез ученика на Аристотел, Теофраст, е било пренесено на Запад (синьо - от центъра в ляво). Но това, което било пренесено на Изток, отново се върнало назад. В 70-те, 80-те години на XIX век новото, непосредствено духовно познание е могло да се доближи до това, което като последни издънки се е коренило в събитията, които ви описах.
към текста >>
Защото ние можем да видим, как в тях са присъствали походите на Александър и учението на Аристотел, - за да не се скъсат нишките, които свързват човека с древната духов
нос
т, сякаш да тропосат с тях бъдещата материалистична цивилизация, за да издържат те до времето, когато ще бъдат дадени нови духовни откровения.
Съществува наистина удивително взаимодействие във всичките тези неща.
Защото ние можем да видим, как в тях са присъствали походите на Александър и учението на Аристотел, - за да не се скъсат нишките, които свързват човека с древната духовност, сякаш да тропосат с тях бъдещата материалистична цивилизация, за да издържат те до времето, когато ще бъдат дадени нови духовни откровения.
към текста >>
20.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Механизмът на часовника става понятен при наблюдаване на свързаната система от сили в него; и аналогично, ако искаме да разберем природата и съществото на човека, ние трябва да достигнем до дей
нос
тта на различните импулси, които се откриват във всички царства на природата, да разберем тяхното действие именно в човешкото същество, защото тук те се проявяват различно, отколкото в другите природни царства.
Последният велик пробив в историческото развитие на човечеството станал в първата третина на XV век – за това често сме говорили; това е преходът от разсъдъчна към съзнателна душа: живеем в епоха, когато човечеството развива преимуществено съзнателната душа. И в тази епоха напълно е изгубено истинското проникване в самия дух на природата, изгубена е взаимовръзката на човешкото същество с по-дълбоките импулси и сили на природата. В наши дни, когато разглеждаме човека в смисъла на физическото му устройство, ние говорим, например, за химически вещества, наричайки ги, като химици, елементи. Но за човек е също тъй безполезно да знае, че храната съдържа въглерод и азот, както на часовникарят да знае, че часовникът в ръцете му се състои от стъкло и, да кажем, сребро и някакви други материали. Всяко знание от подобен род, свеждащо истинските субстанции до тези материалистични абстракции, - водород, кислород и т.н., - не дава никакво реално знание на човешкото същество.
Механизмът на часовника става понятен при наблюдаване на свързаната система от сили в него; и аналогично, ако искаме да разберем природата и съществото на човека, ние трябва да достигнем до дейността на различните импулси, които се откриват във всички царства на природата, да разберем тяхното действие именно в човешкото същество, защото тук те се проявяват различно, отколкото в другите природни царства.
Но в новите времена вече не остана никакво истинско разбиране за връзките на човека с Вселената. Чак до XIV и XV век, виждането и знанието за това още се е съхранявало; постепенно отивайки към упадък, то, въпреки това, продължавало в по-голяма или по-малка степен да съществува и надарените личности все още инстинктивно са се ползвали от него. Но по-късно истинското проникновение във връзката на човека с Вселената, достъпно още за малцина, като Парацелз, Якоб Бьоме и други, малко по малко съвсем се изгубило.
към текста >>
Чак до XIV и XV век, виждането и знанието за това още се е съхранявало; постепенно отивайки към упадък, то, въпреки това, продължавало в по-голяма или по-малка степен да съществува и надарените лич
нос
ти все още инстинктивно са се ползвали от него.
В наши дни, когато разглеждаме човека в смисъла на физическото му устройство, ние говорим, например, за химически вещества, наричайки ги, като химици, елементи. Но за човек е също тъй безполезно да знае, че храната съдържа въглерод и азот, както на часовникарят да знае, че часовникът в ръцете му се състои от стъкло и, да кажем, сребро и някакви други материали. Всяко знание от подобен род, свеждащо истинските субстанции до тези материалистични абстракции, - водород, кислород и т.н., - не дава никакво реално знание на човешкото същество. Механизмът на часовника става понятен при наблюдаване на свързаната система от сили в него; и аналогично, ако искаме да разберем природата и съществото на човека, ние трябва да достигнем до дейността на различните импулси, които се откриват във всички царства на природата, да разберем тяхното действие именно в човешкото същество, защото тук те се проявяват различно, отколкото в другите природни царства. Но в новите времена вече не остана никакво истинско разбиране за връзките на човека с Вселената.
Чак до XIV и XV век, виждането и знанието за това още се е съхранявало; постепенно отивайки към упадък, то, въпреки това, продължавало в по-голяма или по-малка степен да съществува и надарените личности все още инстинктивно са се ползвали от него.
Но по-късно истинското проникновение във връзката на човека с Вселената, достъпно още за малцина, като Парацелз, Якоб Бьоме и други, малко по малко съвсем се изгубило.
към текста >>
Но всички тези изследвания, всъщ
нос
т, сгъстяват тъмнината от незнание около човека.
Какво знае, например, най-новото естествознание, което постепенно се развива от XV столетие, за отношението, да кажем, на растителния или животински свят към човешкото същество? Ученият изследва растенията в тяхната химическа структура и се опитва с тези или други средства да изучи проявленията в човека на същите тези химически елементи. В резултат, той се опитва да си състави понятие – и обикновено безуспешно! – за влиянието на тези субстанции върху здравото и болното човешко същество.
Но всички тези изследвания, всъщност, сгъстяват тъмнината от незнание около човека.
В наши дни, ако действително искаме да имаме прогрес в познанието за човека на основата на исторически достигнатото проникновение, е необходимо и важно отново да се изучава, в какво се състои истинското отношение на човешкото същество към заобикалящата го природа.
към текста >>
Но ако искаме да се възползваме от тази класификация в практическия живот, особено в медицината, призната за извънредно важна сфера на дей
нос
т и една от тези, които на всяка крачка зависят от нашето познание за човешкото същество, - тогава ние не можем, разбира се, да оставаме при думите: ние трябва да влезем в това, което се намира зад тях и ги изпълва със съдържание.Отначало ще попитаме: как стои работата с физическото тяло?
Знаете, че когато изследвахме устройството на човека, в резултат казахме (за да има някакъв вид класификация или схема): човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и аз, или аз-организация. Прекрасно и ясно. На пръв поглед това са просто думи; но не е лошо да започнем именно с тях, всеки може да получи от тях макар и слабо понятие за истината.
Но ако искаме да се възползваме от тази класификация в практическия живот, особено в медицината, призната за извънредно важна сфера на дейност и една от тези, които на всяка крачка зависят от нашето познание за човешкото същество, - тогава ние не можем, разбира се, да оставаме при думите: ние трябва да влезем в това, което се намира зад тях и ги изпълва със съдържание.Отначало ще попитаме: как стои работата с физическото тяло?
Как да си съставим правилно понятие за него? (скоро ще видите защо заговорих за това). Да вземем някакъв предмет на Земята извън човешкото същество, - да кажем, например, камък. Камъкът пада на Земята. Ние казваме: камъкът е тежък, той се притегля от Земята, той има тегло.
към текста >>
Какво всъщ
нос
т представлява той?
Някой, който не си е изяснил тези неща, може да вземе и да ни покаже къс от въглища, къс черни въглища.
Какво всъщност представлява той?
В недрата на Земята са тези въглища; но в момента, когато вие ги отделите, макар и на малко разстояние от Земята, те престават да бъдат въглища. Това, което ги прави въглища, не е нещо друго, а силата на Земята. Така, че вие можете да кажете: ето тук Земята, а вътре в нея земните сили; но силите на Земята присъстват също във всеки малък предмет, който намирам тук на Земята. И физическото тяло на човека, макар и то, разбира се, да е поразително устроено, въпреки това, всъщност, е също предмет, намиращ се в зависимост от физическите сили на Земята, - сили, изходящи от центъра на Земята. Затова физическото тяло на човешкото същество може да бъде описано като подчинено на силите, излизащи от центъра на Земята (стрелките, насочени навътре, рис.
към текста >>
И физическото тяло на човека, макар и то, разбира се, да е поразително устроено, въпреки това, всъщ
нос
т, е също предмет, намиращ се в зависимост от физическите сили на Земята, - сили, изходящи от центъра на Земята.
Някой, който не си е изяснил тези неща, може да вземе и да ни покаже къс от въглища, къс черни въглища. Какво всъщност представлява той? В недрата на Земята са тези въглища; но в момента, когато вие ги отделите, макар и на малко разстояние от Земята, те престават да бъдат въглища. Това, което ги прави въглища, не е нещо друго, а силата на Земята. Така, че вие можете да кажете: ето тук Земята, а вътре в нея земните сили; но силите на Земята присъстват също във всеки малък предмет, който намирам тук на Земята.
И физическото тяло на човека, макар и то, разбира се, да е поразително устроено, въпреки това, всъщност, е също предмет, намиращ се в зависимост от физическите сили на Земята, - сили, изходящи от центъра на Земята.
Затова физическото тяло на човешкото същество може да бъде описано като подчинено на силите, излизащи от центъра на Земята (стрелките, насочени навътре, рис. на стр. 83). Но на Земята съществуват и други сили. Тези други сили изхождат от цялото обкръжение на Земята, от далечната периферия (стрелките, излизащи от центъра, рис. в началото на на стр. 82).
към текста >>
Да, това е реал
нос
т, такива сили съществуват, идвайки от всички направления на Вселената и действайки навсякъде по направление към центъра на Земята.
Но на Земята съществуват и други сили. Тези други сили изхождат от цялото обкръжение на Земята, от далечната периферия (стрелките, излизащи от центъра, рис. в началото на на стр. 82). Представете си за минута, че се отделяте от Земята, все по далеко в безмерните висини. От тези безмерни висини действат върху Земята сили в противовес на силите на Земята, при това от всички направления.
Да, това е реалност, такива сили съществуват, идвайки от всички направления на Вселената и действайки навсякъде по направление към центъра на Земята.
Можем да получим тяхна съвършено ясна и конкретна картина по следния начин.
към текста >>
И тази сложна молекула на белтъка, или както ви е угодно да я наречете, възниква в майчиния организъм на животното или растението; тя се развива по-нататък, от нея се ражда ново животно, което възниква изключително благодарение на наследстве
нос
тта.
От оплодената зародишна клетка възниква това, което се развива в организъм, и субстанция на зародиша се явява белтъкът. В наши дни вместо истинско изследване, започват да си фантазират и рисуват белтък, съставен от оплетена комбинация на химически вещества. Казват, че той се състои от въглерод, кислород, водород, азот, сяра, а също примеси от фосфор, - всичко в сложно съчетание. Така, че атомистът вижда в белтъка образ на химическа комбинация. Атомите и молекулите е прието да се представят устроени по най-сложен начин.
И тази сложна молекула на белтъка, или както ви е угодно да я наречете, възниква в майчиния организъм на животното или растението; тя се развива по-нататък, от нея се ражда ново животно, което възниква изключително благодарение на наследствеността.
към текста >>
Белтъкът, който в други случаи се съдържа в тялото, до известна степен е още организиран, но белтъкът, образуващ основата за размножение, се отличава именно с тази особе
нос
т, че се намира в състояние на пълна дезорганизация.
От духовна гледна точка всичко това е явна нелепица. Истината е там, че белтъкът в майчиното животно съвсем не е сложно химическо съединение: той се разкъсва, разрушава и се свежда до хаоса.
Белтъкът, който в други случаи се съдържа в тялото, до известна степен е още организиран, но белтъкът, образуващ основата за размножение, се отличава именно с тази особеност, че се намира в състояние на пълна дезорганизация.
Материята, съдържаща се в него, се свежда до хаоса и не влиза в никакви съединения; тя присъства във вид на проста буца, без ред и съразмерност; и по тази причина белтъкът не е подчинен на земята. До момента, до когато белтъкът може по един или друг начин да се удържа в състояние на вътрешно сцепление, дотогава той е подчинен на силите, действащи от центъра на Земята. От момента, в който белтъкът вътрешно се разруши и разпадне, той преминава под влиянието на цялата сфера на Космоса. Силите действат върху него отвсякъде. И тогава ние получаваме мъничка бучка белтък, която образува основата за размножението.
към текста >>
Материята, съдържаща се в него, се свежда до хаоса и не влиза в никакви съединения; тя присъства във вид на проста буца, без ред и съразмер
нос
т; и по тази причина белтъкът не е подчинен на земята.
От духовна гледна точка всичко това е явна нелепица. Истината е там, че белтъкът в майчиното животно съвсем не е сложно химическо съединение: той се разкъсва, разрушава и се свежда до хаоса. Белтъкът, който в други случаи се съдържа в тялото, до известна степен е още организиран, но белтъкът, образуващ основата за размножение, се отличава именно с тази особеност, че се намира в състояние на пълна дезорганизация.
Материята, съдържаща се в него, се свежда до хаоса и не влиза в никакви съединения; тя присъства във вид на проста буца, без ред и съразмерност; и по тази причина белтъкът не е подчинен на земята.
До момента, до когато белтъкът може по един или друг начин да се удържа в състояние на вътрешно сцепление, дотогава той е подчинен на силите, действащи от центъра на Земята. От момента, в който белтъкът вътрешно се разруши и разпадне, той преминава под влиянието на цялата сфера на Космоса. Силите действат върху него отвсякъде. И тогава ние получаваме мъничка бучка белтък, която образува основата за размножението. Тази мъничка бучка белтък е образ на целия Космос, защото белтъчната субстанция е била разкъсана, разрушена и сведена до хаос, тоест превърната в космически прах и благодарение на това станала пригодна за въздействията на целия Космос.
към текста >>
Всъщ
нос
т това не е така.
Те си въобразяват, че възрастната кокошка има сложен белтък; той влиза в състава на яйцата. След това възниква нова кокошка. Това е продължение на развитието на белтъка, неговото по-нататъшно развитие. След това – отново зародишна субстанция; и така тя преминава от кокошка към кокошка.
Всъщност това не е така.
Всеки път, когато става преход от едно поколение към друго, белтъкът се открива за влиянията на целия Космос. Така че, от една страна, ние имаме земни субстанции, подчинени на земното или на излизащи от центъра на Земята сили. Но можем също да представим тези земни субстанции обърнати при известни обстоятелства към силите, които действат вътре от всички ъгълчета, от най-отдалечените предели на Вселената. Тези сили действат в човешкото етерно тяло. Етерното тяло попада под влиянието на силите на Космоса.
към текста >>
Такава е всъщ
нос
т разликата между ръцете и краката.
Такава е всъщност разликата между ръцете и краката.
Краката неизменно са подчинени на центростремителните сили на Земята, тогава когато ръцете са така само в определено положение, зависят, така да се каже, от положението. Човек може да ги извади от сферата на ориентираните към Земята сили и да ги разположи в средоточието на тези сили, които наричаме етерни, - сили, вливащи се вътре от периферията. И това може да се види по аналогичен начин за всеки орган, - това, по какъв начин той е включен в цялата космическа система.
към текста >>
Тук можем да надникнем в удивителната дей
нос
т на природата.
Тук можем да надникнем в удивителната дейност на природата.
Но същата тази дейност я има в природата и на други места. Да допуснем, например, че животното не просто е неспособно да се запаси със зародишна субстанция, която може да се отвори заради възпроизвеждането за космическия етер; да допуснем, че то даже е неспособно да преобразува някакви субстанции вътре в себе си във вътрешни средства за хранене, тоест да ги приспособи за своето вътрешно хранене. Да вземем пчелата, за да не търсим друг пример. Пчелата не може да яде какво да е. Тя може да яде само това, което растението вече е приготвило за нея.
към текста >>
Но същата тази дей
нос
т я има в природата и на други места.
Тук можем да надникнем в удивителната дейност на природата.
Но същата тази дейност я има в природата и на други места.
Да допуснем, например, че животното не просто е неспособно да се запаси със зародишна субстанция, която може да се отвори заради възпроизвеждането за космическия етер; да допуснем, че то даже е неспособно да преобразува някакви субстанции вътре в себе си във вътрешни средства за хранене, тоест да ги приспособи за своето вътрешно хранене. Да вземем пчелата, за да не търсим друг пример. Пчелата не може да яде какво да е. Тя може да яде само това, което растението вече е приготвило за нея. И тогава се наблюдава нещо много странно и поразително.
към текста >>
Тук ние наблюдаваме двата най-странни и удивителни процеса: пчелата, стояща на повърх
нос
тта на цвета и всмукваща сока, а след това пчелата в питата, строяща със съдействието на другите пчели стотици клетчици, които ще бъдат напълнени с мед.
Да вземем пчелата, за да не търсим друг пример. Пчелата не може да яде какво да е. Тя може да яде само това, което растението вече е приготвило за нея. И тогава се наблюдава нещо много странно и поразително. Пчелата се приближава към растението, намира нектара, поглъща го, усвоява го вътрешно, а след това строи това, на което ние толкова се възхищаваме, - удивителната клетъчна структура на питата.
Тук ние наблюдаваме двата най-странни и удивителни процеса: пчелата, стояща на повърхността на цвета и всмукваща сока, а след това пчелата в питата, строяща със съдействието на другите пчели стотици клетчици, които ще бъдат напълнени с мед.
Какво в действителност става тук? Трябва внимателно да се вгледате във формата на клетките. Те са направени по такъв начин (виж рис., в дясно):
към текста >>
Какво в действител
нос
т става тук?
Пчелата не може да яде какво да е. Тя може да яде само това, което растението вече е приготвило за нея. И тогава се наблюдава нещо много странно и поразително. Пчелата се приближава към растението, намира нектара, поглъща го, усвоява го вътрешно, а след това строи това, на което ние толкова се възхищаваме, - удивителната клетъчна структура на питата. Тук ние наблюдаваме двата най-странни и удивителни процеса: пчелата, стояща на повърхността на цвета и всмукваща сока, а след това пчелата в питата, строяща със съдействието на другите пчели стотици клетчици, които ще бъдат напълнени с мед.
Какво в действителност става тук?
Трябва внимателно да се вгледате във формата на клетките. Те са направени по такъв начин (виж рис., в дясно):
към текста >>
Наистина, рисунката ще покаже някаква безпорядъч
нос
т на очертанията, но в основната форма ще бъде сходна с формата на пчелините клетки, разположени една до друга.
ето една клетка, а след това към нея се присъединяват други, и т.н. и т.н. Тези малки клетки, сходни по форма още с нещо такова, което ние намираме в природата, само че там празните пространства са запълнени: те имат очертанията на кристалите на кварца, кристалите на кремъчната киселина. Ако отидете в планината и огледате кристалите на кварца, ще откриете, че можете да ги нарисувате в същата форма.
Наистина, рисунката ще покаже някаква безпорядъчност на очертанията, но в основната форма ще бъде сходна с формата на пчелините клетки, разположени една до друга.
Само че пчелните клетки са направени от восък, а кварцът - от кремъчна киселина.
към текста >>
Когато проникваме в същ
нос
тта на тези съвпадения, ние намираме определен момент в далечното минало на еволюцията на Земята, когато в планините за пръв път е сформиран кристалът на кварца.
Когато проникваме в същността на тези съвпадения, ние намираме определен момент в далечното минало на еволюцията на Земята, когато в планините за пръв път е сформиран кристалът на кварца.
Той е бил образуван от общите етерни и астрални влияния с помощта на кремъчната киселина. Тук пред нас са въздействия, идващи от обкръжението, действащи като етерно-астрални сили и строящи кристалите на кварца в кремъчната субстанция. Навсякъде в планините ще намерите тези кристали с тяхната удивителна шестоъгълна форма. Това, което сте намерили в твърдите кристали, вие отново намирате като кухи форми – като кухи обеми - във восъчните клетки на питата. Защото какво става?
към текста >>
В човешкото същество можем да видим съвместната деятел
нос
т на първо място на сили, явяващи се физически, центростремителни сили на Земята; те действат във всички органи на човека.
Човек гледа растението и животното, човешкото същество и минерала без каквото и да е истинско разбиране; той е изключен от непосредствена връзка със света и Вселената. В наше време този безплоден период е потопил човека в хаос във всичко, което засяга неговите връзки с мировото цяло; човек живее, без да знае, че всичко се намира в определена връзка със заобикалящия го свят. В дните, когато човек е размишлявал и медитирал над подобни неща, е било известно, че всеки път, когато става размножаване, говори целият макрокосмос. В зародиша или семето, способни за размножение, се ражда миниатюрен образ на целия макрокосмос. Всичко заобикалящо представлява мировото цяло и в най-малкият зародиш присъства резултатът на влиянията, идващи към него от всички направления на мировото цяло.
В човешкото същество можем да видим съвместната деятелност на първо място на сили, явяващи се физически, центростремителни сили на Земята; те действат във всички органи на човека.
А в противоположно направление действат сили, втичащи се в него от всички страни, - етерните сили. Вижте, например, черния дроб или белия дроб: ще ги разберете само тогава, когато знаете, че в тях съвместно действат сили, идващи от центъра на Земята, и сили, идващи от всички направления от Вселената. След това също имаме определени органи, които са пронизани от астралното тяло или от аза, докато други са по-малко проникнати от тези висши членове. В състояние на сън човешкото същество, разбира се, като цяло няма в себе си астрално тяло и аз. Сега си представете, че някой орган, да кажем, белите дробове, при някакви обстоятелства твърде силно се подложат на въздействието на силите, идващи отвсякъде от космическото цяло (стрелките).
към текста >>
Ако ви се отдаде да намерите минерални субстанции, които да осигурят на дроба противовес на излишно силната дей
нос
т на етерните сили, тогава вие ще успеете да укротите тяхната прекомерна актив
нос
т.
Вижте, например, черния дроб или белия дроб: ще ги разберете само тогава, когато знаете, че в тях съвместно действат сили, идващи от центъра на Земята, и сили, идващи от всички направления от Вселената. След това също имаме определени органи, които са пронизани от астралното тяло или от аза, докато други са по-малко проникнати от тези висши членове. В състояние на сън човешкото същество, разбира се, като цяло няма в себе си астрално тяло и аз. Сега си представете, че някой орган, да кажем, белите дробове, при някакви обстоятелства твърде силно се подложат на въздействието на силите, идващи отвсякъде от космическото цяло (стрелките). Дробът в резултат заболява, защото са необходими определена хармония и равновесие между това, което действа в дроба от центъра на Земята и това, което се влива в него от обкръжението.
Ако ви се отдаде да намерите минерални субстанции, които да осигурят на дроба противовес на излишно силната дейност на етерните сили, тогава вие ще успеете да укротите тяхната прекомерна активност.
Но може да се случи и обратното. Етерните сили могат да станат прекалено слаби, а физическите сили, действащи от центъра на Земята, съответно, да станат твърде силни. В този случай вие трябва да преровите цялото царство на растенията, за да намерите нещо, което да усили етерните сили в органа, в който те са отслабнали; тогава вие ще имате лекарство за този случай.
към текста >>
От всичко това става ясно, че няма действителна възмож
нос
т да се говори за здраве и болест при човешките същества на основата на факти, докато не отидем по-нататък от физическото тяло и не включим в нашето разглеждане също и висшите членове на човешкото същество.
Но ако във вашия черен дроб има абсцес, това е също черен дроб, в който стават природни процеси. Различието никога не може да бъде намерено чрез изследване на физическото тяло. Всичко, което можете да постигнете чрез изследването на физическото тяло, това е да констатирате факта, че едната картина в случая се отличава от другата. За причината предизвикала това вие нищо не можете да научите. Само ако изследвате абсцеса на дроба, тогава ще можете да намерите причината за него, когато ще знаете, че в подобен случай астралното тяло се внедрява в дроба по-мощно, отколкото е необходимо; това, което следва да направите е, да премахнете от дроба астралното тяло, което твърде силно е завладяло този орган.
От всичко това става ясно, че няма действителна възможност да се говори за здраве и болест при човешките същества на основата на факти, докато не отидем по-нататък от физическото тяло и не включим в нашето разглеждане също и висшите членове на човешкото същество.
Само тогава отново ще добием фармакологията, когато отидем отвъд физическото тяло, защото природата на болестта не може да се определи ако изхождаме само от него.
към текста >>
Значи, той не е заел своето място в света в качеството си на напълно активно човешко същество, което се изпълва със своя собствена актив
нос
т и свои собствени импулси, но е изиграл, по-скоро, роля на обект, позволяващ през него да протичат дей
нос
ти и влияния от външния свят.
Външната топлина - даже не вещество, а топлината - сама ви прави болни. Да допуснем, че имаме тук над огъня някаква кърпа. Кърпата само предава по-нататък топлината, излъчвана от огъня. Но когато топлината от огъня достига кожата на човешкото същество и действа върху сетивните органи, стимулирайки ги, тогава тя не трябва повече да се разпространява по такъв начин: тогава трябва да настъпи реакция, вътрешната топлина би трябвало да бъде произведена отвътре. Ако на човек му минават тръпки, това състояние е следствие от факта, че той не просто е позволил да бъде стимулиран за създаване на своя собствена топлина, но е позволил на външния хлад до известна степен да проникне под кожата.
Значи, той не е заел своето място в света в качеството си на напълно активно човешко същество, което се изпълва със своя собствена активност и свои собствени импулси, но е изиграл, по-скоро, роля на обект, позволяващ през него да протичат дейности и влияния от външния свят.
В това се заключава основната природа на аза, че той включва в себе си това, което е минерално и напълно го преобразува отвътре, като го превръща в нещо съвсем друго.
към текста >>
Аналогично, всичко прието в нас от растителната природа непрекъснато се преобразува от дей
нос
тта на астралното тяло.
Само когато умрем, минералното в нас се връща обратно в минералното на външната природа. Докато живеем на Земята и в нас има минерално, затворено в границите на нашата кожа, до тогава азът непрекъснато продължава да го преобразува.
Аналогично, всичко прието в нас от растителната природа непрекъснато се преобразува от дейността на астралното тяло.
Във всичко това, което има минерална природа, азът предизвиква пълна метаморфоза, - не само в твърдото минерално, но също и в течното и газообразното минерално и в минералното на топлината. Разбира се, по навик ние можем да кажем: ето вода, аз я пия. Сега тази вода е вътре в мен. Но истината е, че от момента, в който моят организъм приеме водата, поради действието на аза ми, тази вода вътре в мен повече не е същата тази вода, която е навън. Тя отново става същата, когато я отделя под формата на пот или по някакъв друг начин.
към текста >>
В границите на кожата ми водата не е вода, а жива теч
нос
т.
Във всичко това, което има минерална природа, азът предизвиква пълна метаморфоза, - не само в твърдото минерално, но също и в течното и газообразното минерално и в минералното на топлината. Разбира се, по навик ние можем да кажем: ето вода, аз я пия. Сега тази вода е вътре в мен. Но истината е, че от момента, в който моят организъм приеме водата, поради действието на аза ми, тази вода вътре в мен повече не е същата тази вода, която е навън. Тя отново става същата, когато я отделя под формата на пот или по някакъв друг начин.
В границите на кожата ми водата не е вода, а жива течност.
към текста >>
Помислете, как водата, която пия, става в мен жива теч
нос
т и повече не се явява неорганична вода: водата се пронизва от аза.
В такъв дух ние трябва да изменим нашите мисли за великото множество на нещата. Днес успях само да ви дам някои насоки. Премислете ги. Помислете, как белтъкът трябва да бъде дезорганизиран и разрушен, за да се подложи на въздействието на целия макрокосмос.
Помислете, как водата, която пия, става в мен жива течност и повече не се явява неорганична вода: водата се пронизва от аза.
Помислете, че ако ядете зеле, то вън от вас това е зеле, а вътре във вас астралното тяло възприема зелето в себе си и го преобразува в нещо съвсем различно. И тук ние се доближаваме до разглеждане на много важни процеси в човешкото тяло. Научаваме се да разбираме, как в нашата веществообмяна имаме процеси, които са само на една еволюционна степен от обменните процеси, които стават, например, в нашия мозък, - процеси, които строят нервната система и т.н. Ще говоря за това утре и във връзка с тези процеси ще поясня коренната разлика между хората от XII и XX век. Ще видим, че са необходими нови импулси, ако хората очакват прогрес в разбирането на здравето и болестта.
към текста >>
21.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
И словата, които тогава написах на дъската за последен път в залата, която толкова скоро ни беше отнета,
нос
еха в себе си този импулс и това предназначение: да издигнат човешката душа в духовните висини.
Днес сме под знака на мъчителния спомен и аз искам да вместя темата на днешната ни лекция под знака на този мъчителен спомен. Лекцията, която изнесох точно преди година в нашия стар Гьотеанум,* - тези от вас, които присъстваха там, помнят това, - изхождаше от описанието на природата, отношенията в природата, които могат да бъдат проследени на земята и излизаше от тях в духовните светове и откровенията на духовните светове в звездните писмена. /*31 декември 1922 г. - виж "Отношението на звездния свят към човека и отношението на човека към звездния свят. Духовното причастие на човечеството" (GA том 219/ И вие трябва да помните, как тясно свързахме след това човешкото сърце, човешката душа и дух в цялостната им природа с това, което придобиват по пътя, който води от земното в далечните звездни простори, където духовното е начертало своите космически писмена.
И словата, които тогава написах на дъската за последен път в залата, която толкова скоро ни беше отнета, носеха в себе си този импулс и това предназначение: да издигнат човешката душа в духовните висини.
Така в тази вечер бяхме доведени до непосредствено съприкосновение с това, на което беше посветен с целия си замисъл нашият Гьотеанум. Позволете ми и днес да ви поговоря за тези неща, сякаш продължавайки лекцията, изнесена тук преди година.
към текста >>
Защото, фактически, хората от древ
нос
тта, сведущите хора от древ
нос
тта, съзнавали, че в местата на мистериите боговете се срещат с хората; те знаели, че всичко това, което
нос
и и държи света, почива на това, което става между боговете и хората в свещените мистерии.
В дните, предшестващи изгарянето на Ефес, когато са говорили за мистериите, - при условие, че са говорили сведущи хора, - са говорили по следния начин: център и обител на човешките знания, на човешката мъдрост са мистериите. А когато в онези отминали времена духовните водачи на Вселената са говорили за мистериите, когато за мистериите са се изказвали в свръхсетивните светове – позволих си да се изразя така, макар че това е само фигуративен израз, предназначен да опише, как мислите и въздействията слизат от свръхсетивния в сетивния свят, - когато, значи за мистериите се изказвали в свръхсетивните светове, то това е било примерно така: "В мистериите човек оборудва места, в които ние, боговете, можем да намерим хора, принасящи жертва и достигащи ни при жертвоприношенията".
Защото, фактически, хората от древността, сведущите хора от древността, съзнавали, че в местата на мистериите боговете се срещат с хората; те знаели, че всичко това, което носи и държи света, почива на това, което става между боговете и хората в свещените мистерии.
към текста >>
Но има едни думи - думи, достигнали до нас от историята, които могат властно да говорят на човешкото сърце даже от външното историческо предание, но с особена сила и сериоз
нос
т говорят, когато ги видим, как се проявяват от безпрецедентни събития, когато ги видим вписани със железни букви в историята на човечеството, макар и очертанието им да се появяват само за миг в духа.
Но има едни думи - думи, достигнали до нас от историята, които могат властно да говорят на човешкото сърце даже от външното историческо предание, но с особена сила и сериозност говорят, когато ги видим, как се проявяват от безпрецедентни събития, когато ги видим вписани със железни букви в историята на човечеството, макар и очертанието им да се появяват само за миг в духа.
Казвам ви, че всеки път, когато взорът на духа се обърне към деянието на Херострат, към изгарянето на Ефес, в тези огнени езици могат да бъдат прочетени древните слова: завист на боговете.
към текста >>
Сред множеството различни изказвания, дошли до нас от древ
нос
тта, сред всички слова във физическия свят именно тези слова, - и аз съм съвсем убеден в това, - са особено страшни: завист на боговете.
Сред множеството различни изказвания, дошли до нас от древността, сред всички слова във физическия свят именно тези слова, - и аз съм съвсем убеден в това, - са особено страшни: завист на боговете.
В онези древни времена наименованието "бог" се е прилагало за всички същества със свръхсетивна природа, - всякакви същества, които не са имали нужда да се явяват на Земята във физическо тяло. Различавали се множество разни видове богове. Божествено-духовните същества, най-тясно свързани с човека, от които човек произхожда в своята най-вътрешна природа и от които той е бил хвърлен в потока на времето, същността на същите тези същества, които виждаме във величието на природата и в най-малките и прояви и които също намираме в това, което живее в нашето най-съкровено аз, тези божествено-духовни същества, разбира се, не биха могли да бъдат завистливи. И все пак в онова древно време "завистта на боговете" е била нещо напълно реално за човека. Ако обхванем периодът на човешкото развитие, довеждащ ни до времето на Ефес, ще открием, че най-развитите представители на човешкия род са възприели в своето същество много от това, което добрите богове са им предали в мистериите.
към текста >>
Божествено-духовните същества, най-тясно свързани с човека, от които човек произхожда в своята най-вътрешна природа и от които той е бил хвърлен в потока на времето, същ
нос
тта на същите тези същества, които виждаме във величието на природата и в най-малките и прояви и които също намираме в това, което живее в нашето най-съкровено аз, тези божествено-духовни същества, разбира се, не биха могли да бъдат завистливи.
Сред множеството различни изказвания, дошли до нас от древността, сред всички слова във физическия свят именно тези слова, - и аз съм съвсем убеден в това, - са особено страшни: завист на боговете. В онези древни времена наименованието "бог" се е прилагало за всички същества със свръхсетивна природа, - всякакви същества, които не са имали нужда да се явяват на Земята във физическо тяло. Различавали се множество разни видове богове.
Божествено-духовните същества, най-тясно свързани с човека, от които човек произхожда в своята най-вътрешна природа и от които той е бил хвърлен в потока на времето, същността на същите тези същества, които виждаме във величието на природата и в най-малките и прояви и които също намираме в това, което живее в нашето най-съкровено аз, тези божествено-духовни същества, разбира се, не биха могли да бъдат завистливи.
И все пак в онова древно време "завистта на боговете" е била нещо напълно реално за човека. Ако обхванем периодът на човешкото развитие, довеждащ ни до времето на Ефес, ще открием, че най-развитите представители на човешкия род са възприели в своето същество много от това, което добрите богове са им предали в мистериите. Защото няма да престъпим истината, ако кажем, че е съществувала тясна взаимовръзка между добрите човешки сърца и добрите богове и тази близка взаимовръзка все по-тясно и по-тясно се е скрепявала в мистериите. Но другите известни същества с божествена природа, луциферическо-ариманическите божествени същества, разбрали, че човек все по-близко и по-близко пристъпвал към добрите богове. И сред тази част на боговете възникнала завист – завист към човека.
към текста >>
И в македонската епоха е трябвало да се действа с пълно съзнание за това, че завистта на боговете просмуква духовната атмосфера над повърх
нос
тта на Земята.
С изгарянето на Ефес станало ясно, че по-нататъшното духовно развитие е възможно само, ако човек осъзнае, че боговете съществуват, - тоест свръхсетивни същества, - които завиждат на по-нататъшното развитие на човека. – Това е, което придава особен колорит на цялата история, последвала изгарянето на Ефес, - или, бих могъл да кажа, след раждането на Александър. И това е съществено за правилното разбиране на Мистерията на Голгота. Пред нашия взор се открива свят, пълен със завист от определен вид богове. От времето, започнало скоро след персийската война, душевната атмосфера на гръцкия свят била изпълнена с прояви на завист от боговете.
И в македонската епоха е трябвало да се действа с пълно съзнание за това, че завистта на боговете просмуква духовната атмосфера над повърхността на Земята.
Но хората действали смело и дръзко - въпреки взаимното неразбиране между богове и хора.
към текста >>
В тази атмосфера, напоена със завистта на боговете, се е потопило след това деянието на този Бог, който
нос
еше най-великата сила на любовта, която може да съществува в света.
В тази атмосфера, напоена със завистта на боговете, се е потопило след това деянието на този Бог, който носеше най-великата сила на любовта, която може да съществува в света.
Само тогава ще видим Мистерията на Голгота в истинската и светлина, когато прибавим към всичко, което сме разбрали за нея, и тази картина: мрачна грамада, надвиснала в древните времена над Гърция, Македония, Мала Азия, Северна Африка и Южна Европа, - черни облаци, чиято същност изразява завистта на боговете. А след това в тази запълнена с облаци атмосфера ние съзерцаваме струящите надолу топли и кротки лъчи на любовта, изливащи се от Мистерията на Голгота.
към текста >>
Само тогава ще видим Мистерията на Голгота в истинската и светлина, когато прибавим към всичко, което сме разбрали за нея, и тази картина: мрачна грамада, надвиснала в древните времена над Гърция, Македония, Мала Азия, Северна Африка и Южна Европа, - черни облаци, чиято същ
нос
т изразява завистта на боговете.
В тази атмосфера, напоена със завистта на боговете, се е потопило след това деянието на този Бог, който носеше най-великата сила на любовта, която може да съществува в света.
Само тогава ще видим Мистерията на Голгота в истинската и светлина, когато прибавим към всичко, което сме разбрали за нея, и тази картина: мрачна грамада, надвиснала в древните времена над Гърция, Македония, Мала Азия, Северна Африка и Южна Европа, - черни облаци, чиято същност изразява завистта на боговете.
А след това в тази запълнена с облаци атмосфера ние съзерцаваме струящите надолу топли и кротки лъчи на любовта, изливащи се от Мистерията на Голгота.
към текста >>
Но все пак, истинската същ
нос
т на мистериите отстъпвала все повече.
Изгарянето на Ефес ознаменува началото на епохата на постепенно изчезване на мистериите в тяхната древна форма. Казах ви, че мистериите тук-таме се съхранили: например, в Хибернийските мистерии Мистерията на Голгота е била грандиозно отпразнувана в култа в същото това време, когато тя физически се е извършвала в Палестина. Знанието за нея са получили благодарение на духовни, а не на физически средства за общуване между Палестина и Хиберния.
Но все пак, истинската същност на мистериите отстъпвала все повече.
Външните центрове, които са били места за срещи между богове и хора, все повече и повече губели своето значение. Към времето на XIII и XIV век те почти напълно изчезнали. Всеки търсещ пътя, да кажем, към светия Граал, трябвало да знае, как да крачи по духовния път. В древните времена - до изгарянето на Ефес - човек изминавал физически пътища. В средните векове е трябвало да се изминават духовни пътища.
към текста >>
Аз не говоря просто и
нос
казателно.
Защото храмовете на розенкройцерите са били старателно скрити за външното физическо наблюдение. Много истински розенкройцери често са посещавали тези храмове, - това е така, - но физическото око на човека не би могло да ги открие. Въпреки това там е имало ученици, идващи при тези стари розенкройцери; защото в отделни места истински розенкройцери действително е можело да бъдат намерени. Те са наподобявали отшелниците на мъдростта и святостта. Тях е можел да намери само този, който е бил способен да възприеме езика на боговете в кроткото сияние на очите им.
Аз не говоря просто иносказателно.
Аз посочвам една реалност, - реалност от решаващо значение за това време: за да намери розенкройцерския учител, ученикът е трябвало първо да развие способност да възприема езика на небесата в кроткото сияние на физическото око. Тогава се е появявала възможност да се намерят тук или там в Средна Европа в XIV и XV век тези забележителни хора, живеещи във висша степен просто и непретенциозно, - хора боговдъхновени, свързани в своя вътрешен живот с духовни храмове, които все пак са съществували, но достъпът до тях е бил не по-лесен, отколкото до легендарния свети Граал.
към текста >>
Аз посочвам една реал
нос
т, - реал
нос
т от решаващо значение за това време: за да намери розенкройцерския учител, ученикът е трябвало първо да развие способ
нос
т да възприема езика на небесата в кроткото сияние на физическото око.
Много истински розенкройцери често са посещавали тези храмове, - това е така, - но физическото око на човека не би могло да ги открие. Въпреки това там е имало ученици, идващи при тези стари розенкройцери; защото в отделни места истински розенкройцери действително е можело да бъдат намерени. Те са наподобявали отшелниците на мъдростта и святостта. Тях е можел да намери само този, който е бил способен да възприеме езика на боговете в кроткото сияние на очите им. Аз не говоря просто иносказателно.
Аз посочвам една реалност, - реалност от решаващо значение за това време: за да намери розенкройцерския учител, ученикът е трябвало първо да развие способност да възприема езика на небесата в кроткото сияние на физическото око.
Тогава се е появявала възможност да се намерят тук или там в Средна Европа в XIV и XV век тези забележителни хора, живеещи във висша степен просто и непретенциозно, - хора боговдъхновени, свързани в своя вътрешен живот с духовни храмове, които все пак са съществували, но достъпът до тях е бил не по-лесен, отколкото до легендарния свети Граал.
към текста >>
Тогава се е появявала възмож
нос
т да се намерят тук или там в Средна Европа в XIV и XV век тези забележителни хора, живеещи във висша степен просто и непретенциозно, - хора боговдъхновени, свързани в своя вътрешен живот с духовни храмове, които все пак са съществували, но достъпът до тях е бил не по-лесен, отколкото до легендарния свети Граал.
Въпреки това там е имало ученици, идващи при тези стари розенкройцери; защото в отделни места истински розенкройцери действително е можело да бъдат намерени. Те са наподобявали отшелниците на мъдростта и святостта. Тях е можел да намери само този, който е бил способен да възприеме езика на боговете в кроткото сияние на очите им. Аз не говоря просто иносказателно. Аз посочвам една реалност, - реалност от решаващо значение за това време: за да намери розенкройцерския учител, ученикът е трябвало първо да развие способност да възприема езика на небесата в кроткото сияние на физическото око.
Тогава се е появявала възможност да се намерят тук или там в Средна Европа в XIV и XV век тези забележителни хора, живеещи във висша степен просто и непретенциозно, - хора боговдъхновени, свързани в своя вътрешен живот с духовни храмове, които все пак са съществували, но достъпът до тях е бил не по-лесен, отколкото до легендарния свети Граал.
към текста >>
Виж кристала; той
нос
и своята форма вътре в себе си.
"Погледни, сине мой, собственото си същество. Ти имаш тяло, което е видимо за физическите очи. Центърът на Земята снабдява това тяло със сили, които правят това тяло видимо. Това е твоето физическо тяло. Но погледни към твоето земно обкръжение.
Виж кристала; той носи своята форма вътре в себе си.
Земята му помага да си запазва формата, която принадлежи на собственото му същество. Твоето физическо тяло не може това. Когато душата го напусне, то се разрушава, превръща се в прах. Земята няма власт над твоето физическо тяло. Земята може да формира, а също да запазва прозрачните кристални образувания с тяхната поразителна конфигурация; но Земята не може да съхрани формата на твоето физическо тяло, тя трябва да го разгради на прах.
към текста >>
Твоето физическо тяло не е от Земята, то е от духов
нос
тта отгоре.
Земята му помага да си запазва формата, която принадлежи на собственото му същество. Твоето физическо тяло не може това. Когато душата го напусне, то се разрушава, превръща се в прах. Земята няма власт над твоето физическо тяло. Земята може да формира, а също да запазва прозрачните кристални образувания с тяхната поразителна конфигурация; но Земята не може да съхрани формата на твоето физическо тяло, тя трябва да го разгради на прах.
Твоето физическо тяло не е от Земята, то е от духовността отгоре.
На Серафимите, Херувимите и Престолите принадлежи формата и облика на твоето физическо тяло. Не на земята, а на височайшите духовни сили принадлежи това твое физическо тяло. Земята може да го разруши, но да го построи - никога.
към текста >>
И на него му се откривало, че той е обитател на Земята изключително по причина на елемента топлина, който той
нос
и в себе си.
Когато в необходимата степен ученикът е усвоявал всички тези неща, той повече не чувствал, че принадлежи на земята. Той чувствал сили, излизащи от неговите физическо, етерно и астрално тела, които го съединяват с йерархиите. Защото той е усещал, как чрез минералния свят той е съединен с първата йерархия, чрез водното на Земята - с втората йерархия, а чрез атмосферата - с третата.
И на него му се откривало, че той е обитател на Земята изключително по причина на елемента топлина, който той носи в себе си.
По такъв начин розенкройцерският ученик идвал до достигане на това, че топлината, физическата топлина вътре в него е същото това, което го прави човек на земята. И той все повече се научавал да усеща, как тясно са свързани топлината на душата и топлината на духа с физическата топлина. Човекът от последващите времена постепенно изгубил всякакво знание за това, как неговото физическо, етерно и астрално съдържание е свързано - чрез твърдите, течни и въздушни форми - с божественото. Но розенкройцерският ученик добре е знаел това; той е знаел, че това, което го е направило земен, съвсем не са били тези стихии, а елементът топлина. От момента в който ученикът на розенкройцерското учение възприемел тази тайна за връзката на топлината с целия му живот на Земята в качеството му на земен човек, той е знаел, как да съедини в себе си човешкото с духовното.
към текста >>
Защото във вашата демонстрация на това, че земният човек има в топлината своята собствена стихия, вие ми показахте възмож
нос
тта да обединя моята физическа природа с душата и духа.
По-нататък, учениците, които идвали в тези скромни обители, където живеели такива розенкройцерски учители, отрано се подготвяли по такъв начин, който им се струвал често съвсем неуместен и в очите им изглеждал много чудноват. На тях им намеквали по един или друг начин – често уж случайно: вие трябва да търсите, къде вашата собствена духовна природа се свързва с духовния Космос. И ако ученикът е можел да побере указанията, за които ви говорих, той казвал на учителя: "Аз отнасям със себе си най-голямата утеха на Земята.
Защото във вашата демонстрация на това, че земният човек има в топлината своята собствена стихия, вие ми показахте възможността да обединя моята физическа природа с душата и духа.
Твърдите кости, течащата кръв, въздушното дихание - нито в едно от тях аз не внасям своята душевна природа, а само в елемента топлина".
към текста >>
Защото по начин, не съвсем различен от този, който се паднал на Ефес в миналото, именно в този момент на развитието, когато Гьотеанума беше готов да стане
нос
ител на обновения духовен живот, в този момент беше хвърлен в него горящият факел.
Но споменът става твърде болезнен.
Защото по начин, не съвсем различен от този, който се паднал на Ефес в миналото, именно в този момент на развитието, когато Гьотеанума беше готов да стане носител на обновения духовен живот, в този момент беше хвърлен в него горящият факел.
към текста >>
Но ние решихме да вървим напред, без да се сломим от сполетялата ни трагедия, за да продължим нашата дей
нос
т за духовния свят.
Скъпи мои приятели, нашата болка е дълбока и неизразима.
Но ние решихме да вървим напред, без да се сломим от сполетялата ни трагедия, за да продължим нашата дейност за духовния свят.
Защото в дълбините на сърцата си можем да си кажем: когато се вглеждаме в пламъците, които се издигат над Ефес, ние виждаме вписани в пламъците думите: завист на боговете. Това е било време, когато човек е бил още несвободен и е трябвало да следва волята на добрите и лоши богове.
към текста >>
И добре ще направим, както сме се събрали за годишнината от трагичната загуба на нашия Гьотеанум, ако си спомним, че трябва душевно да заемем правилна позиция по отношение на това събрание и да решим – всички и всеки – да
нос
им напред към духа в авангарда на човешкото развитие това, което беше изразено в материална форма в Гьотеанума, който беше отстранен от физическия поглед с действие, сходно с действието на Херострат.
Струва си да се произнесат тези думи и неизразими чувства се надигат в нашите сърца и души. Но когато в еволюцията на човечеството се случи така, че нещо свято за тази еволюция бива изтръгнато, то винаги само малцина са способни да се стегнат – след изчезването на материалното – и да продължат работа в същия дух, на който материалното е било посветено.
И добре ще направим, както сме се събрали за годишнината от трагичната загуба на нашия Гьотеанум, ако си спомним, че трябва душевно да заемем правилна позиция по отношение на това събрание и да решим – всички и всеки – да носим напред към духа в авангарда на човешкото развитие това, което беше изразено в материална форма в Гьотеанума, който беше отстранен от физическия поглед с действие, сходно с действието на Херострат.
Нашата болка и тъга се вкопчват в стария Гьотеанум. Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум. Гьотеанумът може и да ни е отнет, но духът на Гьотеанума, ако с цялата си искреност се придържаме към него, никога не може да ни бъде отнет. Той толкова по-малко ще може да ни бъде отнет, ако в този тържествен час, който само малко отстои от момента преди година, когато пламъците похитиха любимия ни Гьотеанум, - ако в този тържествен час ние не само усетим възобновяването на болката ни, но от болката да обещаем да останем верни на духа, който посветихме на нашия Гьотеанум, отдавайки на строителството му десетилетие труд. Ако това обещание се направи днес в пълна сериозност от дълбините на нашите сърца, ако съумеем да преобразим болката и мъката в стимул за действие, тогава ще съумеем да преобразим горестното събитие в благодеяние.
към текста >>
Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което
нос
и в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум.
Струва си да се произнесат тези думи и неизразими чувства се надигат в нашите сърца и души. Но когато в еволюцията на човечеството се случи така, че нещо свято за тази еволюция бива изтръгнато, то винаги само малцина са способни да се стегнат – след изчезването на материалното – и да продължат работа в същия дух, на който материалното е било посветено. И добре ще направим, както сме се събрали за годишнината от трагичната загуба на нашия Гьотеанум, ако си спомним, че трябва душевно да заемем правилна позиция по отношение на това събрание и да решим – всички и всеки – да носим напред към духа в авангарда на човешкото развитие това, което беше изразено в материална форма в Гьотеанума, който беше отстранен от физическия поглед с действие, сходно с действието на Херострат. Нашата болка и тъга се вкопчват в стария Гьотеанум.
Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум.
Гьотеанумът може и да ни е отнет, но духът на Гьотеанума, ако с цялата си искреност се придържаме към него, никога не може да ни бъде отнет. Той толкова по-малко ще може да ни бъде отнет, ако в този тържествен час, който само малко отстои от момента преди година, когато пламъците похитиха любимия ни Гьотеанум, - ако в този тържествен час ние не само усетим възобновяването на болката ни, но от болката да обещаем да останем верни на духа, който посветихме на нашия Гьотеанум, отдавайки на строителството му десетилетие труд. Ако това обещание се направи днес в пълна сериозност от дълбините на нашите сърца, ако съумеем да преобразим болката и мъката в стимул за действие, тогава ще съумеем да преобразим горестното събитие в благодеяние. Болката от това няма да премине, но тя ще ни помогне да намерим стимул към действие, действие в духа.
към текста >>
Гьотеанумът може и да ни е отнет, но духът на Гьотеанума, ако с цялата си искре
нос
т се придържаме към него, никога не може да ни бъде отнет.
Струва си да се произнесат тези думи и неизразими чувства се надигат в нашите сърца и души. Но когато в еволюцията на човечеството се случи така, че нещо свято за тази еволюция бива изтръгнато, то винаги само малцина са способни да се стегнат – след изчезването на материалното – и да продължат работа в същия дух, на който материалното е било посветено. И добре ще направим, както сме се събрали за годишнината от трагичната загуба на нашия Гьотеанум, ако си спомним, че трябва душевно да заемем правилна позиция по отношение на това събрание и да решим – всички и всеки – да носим напред към духа в авангарда на човешкото развитие това, което беше изразено в материална форма в Гьотеанума, който беше отстранен от физическия поглед с действие, сходно с действието на Херострат. Нашата болка и тъга се вкопчват в стария Гьотеанум. Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум.
Гьотеанумът може и да ни е отнет, но духът на Гьотеанума, ако с цялата си искреност се придържаме към него, никога не може да ни бъде отнет.
Той толкова по-малко ще може да ни бъде отнет, ако в този тържествен час, който само малко отстои от момента преди година, когато пламъците похитиха любимия ни Гьотеанум, - ако в този тържествен час ние не само усетим възобновяването на болката ни, но от болката да обещаем да останем верни на духа, който посветихме на нашия Гьотеанум, отдавайки на строителството му десетилетие труд. Ако това обещание се направи днес в пълна сериозност от дълбините на нашите сърца, ако съумеем да преобразим болката и мъката в стимул за действие, тогава ще съумеем да преобразим горестното събитие в благодеяние. Болката от това няма да премине, но тя ще ни помогне да намерим стимул към действие, действие в духа.
към текста >>
Ако това обещание се направи днес в пълна сериоз
нос
т от дълбините на нашите сърца, ако съумеем да преобразим болката и мъката в стимул за действие, тогава ще съумеем да преобразим горестното събитие в благодеяние.
И добре ще направим, както сме се събрали за годишнината от трагичната загуба на нашия Гьотеанум, ако си спомним, че трябва душевно да заемем правилна позиция по отношение на това събрание и да решим – всички и всеки – да носим напред към духа в авангарда на човешкото развитие това, което беше изразено в материална форма в Гьотеанума, който беше отстранен от физическия поглед с действие, сходно с действието на Херострат. Нашата болка и тъга се вкопчват в стария Гьотеанум. Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум. Гьотеанумът може и да ни е отнет, но духът на Гьотеанума, ако с цялата си искреност се придържаме към него, никога не може да ни бъде отнет. Той толкова по-малко ще може да ни бъде отнет, ако в този тържествен час, който само малко отстои от момента преди година, когато пламъците похитиха любимия ни Гьотеанум, - ако в този тържествен час ние не само усетим възобновяването на болката ни, но от болката да обещаем да останем верни на духа, който посветихме на нашия Гьотеанум, отдавайки на строителството му десетилетие труд.
Ако това обещание се направи днес в пълна сериозност от дълбините на нашите сърца, ако съумеем да преобразим болката и мъката в стимул за действие, тогава ще съумеем да преобразим горестното събитие в благодеяние.
Болката от това няма да премине, но тя ще ни помогне да намерим стимул към действие, действие в духа.
към текста >>
22.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
И това призовава хората към някаква различна духов
нос
т, от предишната.
Преди някое време изнесох лекции в Германия (тези лекции бяха организирани от бюрото на Волф), привлекли такова множество слушатели, че някои вече отбелязаха, че антропософията се оказва търсена. Сред многото нелепо звучащи враждебни гласове се оказа един, който, макар и изказвайки се не по-умно от другите, въпреки това издаваше някакво характерно предчувствие. То беше отбелязано във вестникарска бележка, посветена на лекциите, която прочетох в Берлин. Ето какво произнесе вестникарският глас: в лекциите се обръща внимание върху това, че нещо става не само на земята, но и в целия Космос (цитирам бележката приблизително).
И това призовава хората към някаква различна духовност, от предишната.
Сега така наречените космически сили (а не просто земните импулси) нещо искат от човека. И това е нещо като космическа революция, резултат на която ще стане именно стремежът към нова духовност.
към текста >>
И това е нещо като космическа революция, резултат на която ще стане именно стремежът към нова духов
нос
т.
Сред многото нелепо звучащи враждебни гласове се оказа един, който, макар и изказвайки се не по-умно от другите, въпреки това издаваше някакво характерно предчувствие. То беше отбелязано във вестникарска бележка, посветена на лекциите, която прочетох в Берлин. Ето какво произнесе вестникарският глас: в лекциите се обръща внимание върху това, че нещо става не само на земята, но и в целия Космос (цитирам бележката приблизително). И това призовава хората към някаква различна духовност, от предишната. Сега така наречените космически сили (а не просто земните импулси) нещо искат от човека.
И това е нещо като космическа революция, резултат на която ще стане именно стремежът към нова духовност.
към текста >>
В течение на тези дни аз обосновавах от различни гледни точки, че импулсът, съобщаван от излизащата от Дорнах духов
нос
т, се поражда не от земята, а от духовния свят.
Този глас е действително забележителен, защото истината е в следното.
В течение на тези дни аз обосновавах от различни гледни точки, че импулсът, съобщаван от излизащата от Дорнах духовност, се поражда не от земята, а от духовния свят.
Тук ние трябва да развием способност да следваме импулсите от духовния свят. Затова говорих по време на това Рождественско събрание за разнообразни импулси, присъстващи в развитието, - говорих за тях, за да могат сърцата да възприемат тези духовни импулси, които се вливат в земния свят, но които е невъзможно да бъдат възприети от самия земен свят. Защото всичко правилно, което по-рано донасяше земният свят, израстваше от духовния свят. И ако искаме да направим нещо полезно, плодотворно за земния свят, трябва да вземем импулса за това от духовния свят. Скъпи мои приятели, това ни предизвиква да кажем: вдъхновението, което получихме на тези събрания за внасянето му в по-нататъшната ни дейност, следва да съединим с голяма отговорност.
към текста >>
Тук ние трябва да развием способ
нос
т да следваме импулсите от духовния свят.
Този глас е действително забележителен, защото истината е в следното. В течение на тези дни аз обосновавах от различни гледни точки, че импулсът, съобщаван от излизащата от Дорнах духовност, се поражда не от земята, а от духовния свят.
Тук ние трябва да развием способност да следваме импулсите от духовния свят.
Затова говорих по време на това Рождественско събрание за разнообразни импулси, присъстващи в развитието, - говорих за тях, за да могат сърцата да възприемат тези духовни импулси, които се вливат в земния свят, но които е невъзможно да бъдат възприети от самия земен свят. Защото всичко правилно, което по-рано донасяше земният свят, израстваше от духовния свят. И ако искаме да направим нещо полезно, плодотворно за земния свят, трябва да вземем импулса за това от духовния свят. Скъпи мои приятели, това ни предизвиква да кажем: вдъхновението, което получихме на тези събрания за внасянето му в по-нататъшната ни дейност, следва да съединим с голяма отговорност.
към текста >>
Скъпи мои приятели, това ни предизвиква да кажем: вдъхновението, което получихме на тези събрания за внасянето му в по-нататъшната ни дей
нос
т, следва да съединим с голяма отговор
нос
т.
В течение на тези дни аз обосновавах от различни гледни точки, че импулсът, съобщаван от излизащата от Дорнах духовност, се поражда не от земята, а от духовния свят. Тук ние трябва да развием способност да следваме импулсите от духовния свят. Затова говорих по време на това Рождественско събрание за разнообразни импулси, присъстващи в развитието, - говорих за тях, за да могат сърцата да възприемат тези духовни импулси, които се вливат в земния свят, но които е невъзможно да бъдат възприети от самия земен свят. Защото всичко правилно, което по-рано донасяше земният свят, израстваше от духовния свят. И ако искаме да направим нещо полезно, плодотворно за земния свят, трябва да вземем импулса за това от духовния свят.
Скъпи мои приятели, това ни предизвиква да кажем: вдъхновението, което получихме на тези събрания за внасянето му в по-нататъшната ни дейност, следва да съединим с голяма отговорност.
към текста >>
Дайте да посветим няколко минути на тази велика отговор
нос
т, която ни се пада от участието в тези събрания.
Дайте да посветим няколко минути на тази велика отговорност, която ни се пада от участието в тези събрания.
В последните десетилетия духовните наблюдения над някои личности предизвикаха горчиво предчувствие относно близката съдба на земното човечество. Беше възможно в духа сякаш да се минава край тези хора, наблюдавайки, как те в съня оставят своето физическо и етерно тяло и пребивават със своя аз и астрално тяло в духовния свят. В последните десетилетия по време на сън азът и астралното тяло на човека странстваха; новият опит свидетелства за тежката отговорност на този, който знае за тези неща. Душите, които са напускали своето физическо и етерно тяло по време на сън, от заспиването до пробуждането, - тези души, както беше видно, впоследствие по-често се оказваха пред Пазача на прага.
към текста >>
В последните десетилетия духовните наблюдения над някои лич
нос
ти предизвикаха горчиво предчувствие от
нос
но близката съдба на земното човечество.
Дайте да посветим няколко минути на тази велика отговорност, която ни се пада от участието в тези събрания.
В последните десетилетия духовните наблюдения над някои личности предизвикаха горчиво предчувствие относно близката съдба на земното човечество.
Беше възможно в духа сякаш да се минава край тези хора, наблюдавайки, как те в съня оставят своето физическо и етерно тяло и пребивават със своя аз и астрално тяло в духовния свят. В последните десетилетия по време на сън азът и астралното тяло на човека странстваха; новият опит свидетелства за тежката отговорност на този, който знае за тези неща. Душите, които са напускали своето физическо и етерно тяло по време на сън, от заспиването до пробуждането, - тези души, както беше видно, впоследствие по-често се оказваха пред Пазача на прага.
към текста >>
В последните десетилетия по време на сън азът и астралното тяло на човека странстваха; новият опит свидетелства за тежката отговор
нос
т на този, който знае за тези неща.
Дайте да посветим няколко минути на тази велика отговорност, която ни се пада от участието в тези събрания. В последните десетилетия духовните наблюдения над някои личности предизвикаха горчиво предчувствие относно близката съдба на земното човечество. Беше възможно в духа сякаш да се минава край тези хора, наблюдавайки, как те в съня оставят своето физическо и етерно тяло и пребивават със своя аз и астрално тяло в духовния свят.
В последните десетилетия по време на сън азът и астралното тяло на човека странстваха; новият опит свидетелства за тежката отговорност на този, който знае за тези неща.
Душите, които са напускали своето физическо и етерно тяло по време на сън, от заспиването до пробуждането, - тези души, както беше видно, впоследствие по-често се оказваха пред Пазача на прага.
към текста >>
Най-важните неща в древ
нос
тта са се съобщавали под формата на митове и легенди, а не като историческо предание; така, многочислените митове и легенди са изобразявали именно това, как в древните времена една или друга лич
нос
т се е срещала с Пазача на прага и е получавала от него наставления по повод на това, по какъв начин тя трябва да навлезе в духовния свят и как да се върне оттам във физическия свят.
Този Пазач на прага – прагът на духовния свят – е заставал пред човешкото съзнание по време на развитието на човечеството по най-разнообразни начини.
Най-важните неща в древността са се съобщавали под формата на митове и легенди, а не като историческо предание; така, многочислените митове и легенди са изобразявали именно това, как в древните времена една или друга личност се е срещала с Пазача на прага и е получавала от него наставления по повод на това, по какъв начин тя трябва да навлезе в духовния свят и как да се върне оттам във физическия свят.
Защото правилното навлизане в духовния свят винаги трябва да е съпътствано с възможност за връщане във всеки един момент във физическия свят и след това да се стъпва в него здраво на краката, както е свойствено на практичния и разсъдлив човек, а не на замечтания мистик.
към текста >>
Защото правилното навлизане в духовния свят винаги трябва да е съпътствано с възмож
нос
т за връщане във всеки един момент във физическия свят и след това да се стъпва в него здраво на краката, както е свойствено на практичния и разсъдлив човек, а не на замечтания мистик.
Този Пазач на прага – прагът на духовния свят – е заставал пред човешкото съзнание по време на развитието на човечеството по най-разнообразни начини. Най-важните неща в древността са се съобщавали под формата на митове и легенди, а не като историческо предание; така, многочислените митове и легенди са изобразявали именно това, как в древните времена една или друга личност се е срещала с Пазача на прага и е получавала от него наставления по повод на това, по какъв начин тя трябва да навлезе в духовния свят и как да се върне оттам във физическия свят.
Защото правилното навлизане в духовния свят винаги трябва да е съпътствано с възможност за връщане във всеки един момент във физическия свят и след това да се стъпва в него здраво на краката, както е свойствено на практичния и разсъдлив човек, а не на замечтания мистик.
към текста >>
След съзерцанието на разиграващата се там сцена стигаш до мисълта, която е свързана именно със зараждането на великата отговор
нос
т.
След съзерцанието на разиграващата се там сцена стигаш до мисълта, която е свързана именно със зараждането на великата отговорност.
Тези души, който достигат по такъв начин, в спящо състояние Пазача на прага, изискват достъп до духовния свят, преход през прага, в състояние на сън. В будно състояние това става неосъзнато или подсъзнателно. И в многобройни случаи се чува гласът на този сериозен Пазач на прага: "Ти не можеш да получиш достъп до духовния свят. Ти трябва да се върнеш назад. " Защото ако Пазачът на прага предостави безпрепятствен достъп в духовния свят на такива души, те биха преминали прага и биха встъпили в духовния свят с понятията, с които ги е снабдила съвременната цивилизация, съвременното училище, съвременното възпитание, - с тези понятия и идеи, с който човек сега е принуден да живее, като започне от шестгодишна възраст и, всъщност, чак до края на дните си.
към текста >>
" Защото ако Пазачът на прага предостави безпрепятствен достъп в духовния свят на такива души, те биха преминали прага и биха встъпили в духовния свят с понятията, с които ги е снабдила съвременната цивилизация, съвременното училище, съвременното възпитание, - с тези понятия и идеи, с който човек сега е принуден да живее, като започне от шестгодишна възраст и, всъщ
нос
т, чак до края на дните си.
След съзерцанието на разиграващата се там сцена стигаш до мисълта, която е свързана именно със зараждането на великата отговорност. Тези души, който достигат по такъв начин, в спящо състояние Пазача на прага, изискват достъп до духовния свят, преход през прага, в състояние на сън. В будно състояние това става неосъзнато или подсъзнателно. И в многобройни случаи се чува гласът на този сериозен Пазач на прага: "Ти не можеш да получиш достъп до духовния свят. Ти трябва да се върнеш назад.
" Защото ако Пазачът на прага предостави безпрепятствен достъп в духовния свят на такива души, те биха преминали прага и биха встъпили в духовния свят с понятията, с които ги е снабдила съвременната цивилизация, съвременното училище, съвременното възпитание, - с тези понятия и идеи, с който човек сега е принуден да живее, като започне от шестгодишна възраст и, всъщност, чак до края на дните си.
към текста >>
Тези понятия и идеи притежават тази особе
нос
т: ако човек встъпи с тях в духовния свят (подобно на това, как той е извършвал с тях своето развитие, израстването си в съвременната цивилизация и училище), той ще се окаже парализиран по отношение на душата си.
Тези понятия и идеи притежават тази особеност: ако човек встъпи с тях в духовния свят (подобно на това, как той е извършвал с тях своето развитие, израстването си в съвременната цивилизация и училище), той ще се окаже парализиран по отношение на душата си.
И връщането му във физическия свят ще стане тогава в мисловна и идейна пустота. Ако Пазачът на прага не отблъскваше по най-строг начин душите на твърде много съвременни хора и допуснеше тези души в духовния свят, то тогава те, при връщането си обратно в будно състояние, биха изпитали такова чувство: аз не съм в състояние да мисля, моите мисли нямат съприкосновение с мозъка, аз съм принуден да живея без мисли. Със света на абстрактните идеи, който човек привързва към всичко в действителния живот може да се влезе в духовния свят, но да се излезе оттам е невъзможно. И когато видиш тази сцена, която много души днес действително преживяват на сън, тогава си казваш: о, само ако можех да оградя тези души от изпитанията при умирането на всичко това, което те преживяват на сън! Защото ако това състояние пред лицето на Пазача на прага би продължило достатъчно дълго, - тоест ако човешката цивилизация дълго би пребивавала в това, което днес се изучава в училищата и го пренасят в качеството му на предания през цивилизацията, то тогава животът би възникнал от сънното състояние.
към текста >>
Душите нищо няма да знаят за Пазача на прага по време на буд
нос
т, а по време на сън те ще бъдат отхвърлени от този Пазач, за да не се парализират; и в края на краищата в бъдеще ще се появи на света такъв вид хора, който няма да могат да приложат в земния си живот никакви идеи, така че мисленето, животът в идеите, ще изчезнат от лицето на Земята.
Обърнете внимание върху това, че съвременната цивилизация може да бъде обоснована с помощта на тази форма на духовен живот, която се култивира вече толкова дълго, но животът няма да приеме подобна обосновка. Тази цивилизация може да просъществува още някое време.
Душите нищо няма да знаят за Пазача на прага по време на будност, а по време на сън те ще бъдат отхвърлени от този Пазач, за да не се парализират; и в края на краищата в бъдеще ще се появи на света такъв вид хора, който няма да могат да приложат в земния си живот никакви идеи, така че мисленето, животът в идеите, ще изчезнат от лицето на Земята.
Земята ще се окаже заселена от болен вид хора, притежаващи само инстинкти. Развитието на човечеството ще се окаже във властта на лоши чувства и емоции, лишени от водещата сила на идеите. Да, печалната картина, заставаща пред духовния поглед на наблюдателя не е само образ на души, стоящи пред Пазача на прага, на които е забранен входа в духовния свят - тази картина има и друг аспект.
към текста >>
Ето какво ви чака, защото вие отпаднахте от древната духов
нос
т на Изтока.
Ако вземем човешко същество, което има своите корени не в западната, а в източната цивилизация, и въвлечем това същество в охарактеризираното по-горе пътуване, при което ние наблюдаваме пред Пазача на прага души на спящи хора, - ако постъпим така, тогава в духа ще чуем словата на това същество, хвърлени като страшен упрек към западната цивилизация: вижте, ако така ще продължава занапред, то ще настъпи време, когато сега живеещите хора ще се появят на Земята в нови инкарнации - но Земята вече ще е стигнала до варварско състояние. Хората ще живеят без идеи, чисто инстинктивен живот.
Ето какво ви чака, защото вие отпаднахте от древната духовност на Изтока.
към текста >>
Именно такава представа за духовния свят, каквато ви описах, свидетелства за великата отговор
нос
т за това, което се явява задача на човека.
Именно такава представа за духовния свят, каквато ви описах, свидетелства за великата отговорност за това, което се явява задача на човека.
Дорнах трябва да стане мястото, където на всички желаещи се съобщава за всички значителни и непосредствени преживявания в духовния свят. Тук трябва да възникне толкова мощен духовен център, в който да се разсъждава не просто за някакви слабички духовни искрици (използвайки при това изкуствения език на диалектиката или съвременната емпирична наука), а открито да се говори за това, какво става в духовния свят в светлината на историческото развитие и какви духовни импулси се намесват в природното битие и подчиняват природата. Ако Дорнах изпълни задачата си, то там ще може да се чуе за действителни преживявания, за реални сили, за същества от духовния свят. Тук трябва да работи висшата школа на духовната наука. И отсега ние нямаме право да отстъпваме пред претенциите на днешната "научност", която води хората до Пазача на прага в състояние на сън, както ви показах това.
към текста >>
И отсега ние нямаме право да отстъпваме пред претенциите на днешната "науч
нос
т", която води хората до Пазача на прага в състояние на сън, както ви показах това.
Именно такава представа за духовния свят, каквато ви описах, свидетелства за великата отговорност за това, което се явява задача на човека. Дорнах трябва да стане мястото, където на всички желаещи се съобщава за всички значителни и непосредствени преживявания в духовния свят. Тук трябва да възникне толкова мощен духовен център, в който да се разсъждава не просто за някакви слабички духовни искрици (използвайки при това изкуствения език на диалектиката или съвременната емпирична наука), а открито да се говори за това, какво става в духовния свят в светлината на историческото развитие и какви духовни импулси се намесват в природното битие и подчиняват природата. Ако Дорнах изпълни задачата си, то там ще може да се чуе за действителни преживявания, за реални сили, за същества от духовния свят. Тук трябва да работи висшата школа на духовната наука.
И отсега ние нямаме право да отстъпваме пред претенциите на днешната "научност", която води хората до Пазача на прага в състояние на сън, както ви показах това.
Трябва в Дорнах човек да получи такава духовна сила, че да може лице в лице да се среща с духовния свят и да придобива опит там.
към текста >>
Тук не трябва да произнасяме диалектически тиради за непълноцен
нос
тта на теориите на съвременната наука: ние се съсредоточихме върху това, в какво положение пред Пазача на прага се оказва човек благодарение на тези теории и използването им в обикновеното училище.
Тук не трябва да произнасяме диалектически тиради за непълноценността на теориите на съвременната наука: ние се съсредоточихме върху това, в какво положение пред Пазача на прага се оказва човек благодарение на тези теории и използването им в обикновеното училище.
Ако по време на тези събрания приемем всичко казано сериозно (имайки в предвид собствената си душа), то тогава тази рождественска среща ще стане за нашите души този мощен импулс, който е необходим за това, за да могат хората в следващото си въплъщение действително да се срещнат с Пазача на прага. Това означава, че и цивилизацията като такава ще съумее да се представи тогава пред Пазача на прага.
към текста >>
Те не притежават божествено достойнство, божествена цен
нос
т.
Ако човек, снабден с идеи, който са били образувани в съответствие със света на боговете, се окажел пред Пазача на прага, то Пазачът му казвал: "Можеш да минеш, защото ти пренасяш в свръхсетивния свят това, което е било вече ориентирано към него по време на твоя земен живот във физическо тяло. При връщане във физически-сетивния свят на теб ще ти останат достатъчно сили, за да не се окажеш парализиран от зрелищата в свръхсетивния свят. " – Сега човек развива такива понятия и идеи, който той, следвайки духа на времето, може да приложи само във физически-сетивния свят. Тези понятия и идеи работят в цялата област на мерките и теглилките и т. н., но са безсилни в света на боговете.
Те не притежават божествено достойнство, божествена ценност.
Затова за душите, който вече изцяло са подчинени на идеите на материализма, лишени от божествена ценност и божествено достойнство, когато тези души в спящо състояние преминават пред Пазача на прага, гръмко звучат думите: "Не пристъпвай прага! Ти злоупотреби със своите идеи заради сетивния свят. Затова ти трябва да останеш с тях в сетивния свят. Ако не искаш да се окажеш душевно парализиран, ти не трябва да влизаш с тях в света на боговете. "
към текста >>
Затова за душите, който вече изцяло са подчинени на идеите на материализма, лишени от божествена цен
нос
т и божествено достойнство, когато тези души в спящо състояние преминават пред Пазача на прага, гръмко звучат думите: "Не пристъпвай прага!
При връщане във физически-сетивния свят на теб ще ти останат достатъчно сили, за да не се окажеш парализиран от зрелищата в свръхсетивния свят. " – Сега човек развива такива понятия и идеи, който той, следвайки духа на времето, може да приложи само във физически-сетивния свят. Тези понятия и идеи работят в цялата област на мерките и теглилките и т. н., но са безсилни в света на боговете. Те не притежават божествено достойнство, божествена ценност.
Затова за душите, който вече изцяло са подчинени на идеите на материализма, лишени от божествена ценност и божествено достойнство, когато тези души в спящо състояние преминават пред Пазача на прага, гръмко звучат думите: "Не пристъпвай прага!
Ти злоупотреби със своите идеи заради сетивния свят. Затова ти трябва да останеш с тях в сетивния свят. Ако не искаш да се окажеш душевно парализиран, ти не трябва да влизаш с тях в света на боговете. "
към текста >>
Защото най-важно от всичко това, което ще отнесем оттук, това е настроението по отношение на духовния свят, което води след себе си увере
нос
тта в това, че Дорнах ще стане средоточие на духовното познание.
Виждате ли, подобни неща трябва да се говорят не за да се съобщават празни сведения: те трябва да се казват за да пронизват, да пропиват душата, като и предават това правилно настроение, което вие трябва да отнесете от това толкова важно Рождественско събрание на Антропософското общество.
Защото най-важно от всичко това, което ще отнесем оттук, това е настроението по отношение на духовния свят, което води след себе си увереността в това, че Дорнах ще стане средоточие на духовното познание.
към текста >>
В бъдеще, очевидно, с медицината в Дорнах ще стане същото, както и с ред други клонове на антропософската дей
нос
т, пребиваващи все още в лоното на антропософията: ние с госпожа доктор Вегман*, моя помощница, сега разработваме медицинска система на основата на антропософията, - система, от която човечеството се нуждае и която скоро ще се появи.
Фактически думата е, че в антропософския живот се включва такава област от жизнената практика, като медицината. Струва ми се , че аз днес правилно разбрах мисълта на доктор Целманс. Защото той се изказа именно в този дух, като каза следното: този, който е станал днес лекар, заявява: "Аз станах именно лекар", но се стреми към импулсите от някаква нова област на света.
В бъдеще, очевидно, с медицината в Дорнах ще стане същото, както и с ред други клонове на антропософската дейност, пребиваващи все още в лоното на антропософията: ние с госпожа доктор Вегман*, моя помощница, сега разработваме медицинска система на основата на антропософията, - система, от която човечеството се нуждае и която скоро ще се появи.
Също имам намерение в най-близко бъдеще да установя най-тесни контакти на Гьотеанума с клинико-терапевтичния институт в Арлесхайм, чиято дейност се оказа толкова благотворна и процъфтяваща, а по-нататък ще получи действителна антропософска ориентация. Това също е цел и на г-жа доктор Вегман. /*Ита Вегман (1876-1943) - доктор по медицина и практикуващ лекар в Цюрих до основаването от нея в 1921 г. на Клинико-терапевтичния институт (сега клиника Ита Вегман) в Арлесхайм. От Рождество на 1923 г.
към текста >>
Също имам намерение в най-близко бъдеще да установя най-тесни контакти на Гьотеанума с клинико-терапевтичния институт в Арлесхайм, чиято дей
нос
т се оказа толкова благотворна и процъфтяваща, а по-нататък ще получи действителна антропософска ориентация.
Фактически думата е, че в антропософския живот се включва такава област от жизнената практика, като медицината. Струва ми се , че аз днес правилно разбрах мисълта на доктор Целманс. Защото той се изказа именно в този дух, като каза следното: този, който е станал днес лекар, заявява: "Аз станах именно лекар", но се стреми към импулсите от някаква нова област на света. В бъдеще, очевидно, с медицината в Дорнах ще стане същото, както и с ред други клонове на антропософската дейност, пребиваващи все още в лоното на антропософията: ние с госпожа доктор Вегман*, моя помощница, сега разработваме медицинска система на основата на антропософията, - система, от която човечеството се нуждае и която скоро ще се появи.
Също имам намерение в най-близко бъдеще да установя най-тесни контакти на Гьотеанума с клинико-терапевтичния институт в Арлесхайм, чиято дейност се оказа толкова благотворна и процъфтяваща, а по-нататък ще получи действителна антропософска ориентация.
Това също е цел и на г-жа доктор Вегман. /*Ита Вегман (1876-1943) - доктор по медицина и практикуващ лекар в Цюрих до основаването от нея в 1921 г. на Клинико-терапевтичния институт (сега клиника Ита Вегман) в Арлесхайм. От Рождество на 1923 г. до 1935 г.
към текста >>
Но доктор Целманс показа само в една област това, което трябва да се развие също и във всички области на антропософската дей
нос
т; именно такава задача трябва да постави пред себе си управата на Дорнах.
Но доктор Целманс показа само в една област това, което трябва да се развие също и във всички области на антропософската дейност; именно такава задача трябва да постави пред себе си управата на Дорнах.
В бъдеще ще има яснота по отношение на това, как в действителност стоят нещата. Тогава няма да казват: "Ще дадем на хората евритмията; ако те нищо не знаят за антропософията, ще видят първо евритмията и тя ще им хареса. А впоследствие, като узнаят, че зад евритмията стои антропософията, те ще приемат също и нея." Друг случай: понякога казват, че първо трябва да се демонстрира на практика действието на лекарствените средства, че трябва да се покаже на хората, че тези средства всъщност са истински лекарства и тогава хората ще ги купят. А после, по-късно, хората узнават, че зад тези лекарства стои антропософията и те ще дойдат също и при антропософията.
към текста >>
В бъдеще ще има яснота по отношение на това, как в действител
нос
т стоят нещата.
Но доктор Целманс показа само в една област това, което трябва да се развие също и във всички области на антропософската дейност; именно такава задача трябва да постави пред себе си управата на Дорнах.
В бъдеще ще има яснота по отношение на това, как в действителност стоят нещата.
Тогава няма да казват: "Ще дадем на хората евритмията; ако те нищо не знаят за антропософията, ще видят първо евритмията и тя ще им хареса. А впоследствие, като узнаят, че зад евритмията стои антропософията, те ще приемат също и нея." Друг случай: понякога казват, че първо трябва да се демонстрира на практика действието на лекарствените средства, че трябва да се покаже на хората, че тези средства всъщност са истински лекарства и тогава хората ще ги купят. А после, по-късно, хората узнават, че зад тези лекарства стои антропософията и те ще дойдат също и при антропософията.
към текста >>
А впоследствие, като узнаят, че зад евритмията стои антропософията, те ще приемат също и нея." Друг случай: понякога казват, че първо трябва да се демонстрира на практика действието на лекарствените средства, че трябва да се покаже на хората, че тези средства всъщ
нос
т са истински лекарства и тогава хората ще ги купят.
Но доктор Целманс показа само в една област това, което трябва да се развие също и във всички области на антропософската дейност; именно такава задача трябва да постави пред себе си управата на Дорнах. В бъдеще ще има яснота по отношение на това, как в действителност стоят нещата. Тогава няма да казват: "Ще дадем на хората евритмията; ако те нищо не знаят за антропософията, ще видят първо евритмията и тя ще им хареса.
А впоследствие, като узнаят, че зад евритмията стои антропософията, те ще приемат също и нея." Друг случай: понякога казват, че първо трябва да се демонстрира на практика действието на лекарствените средства, че трябва да се покаже на хората, че тези средства всъщност са истински лекарства и тогава хората ще ги купят.
А после, по-късно, хората узнават, че зад тези лекарства стои антропософията и те ще дойдат също и при антропософията.
към текста >>
Макар и ежедневно да минаваме край печалните руини на Гьотеанума, в душата, мисля на всеки, който се изкачи на хълма, където стават събранията, става същото това, за което ставаше дума, това, което беше прието с приятелски сърца и поражда такава мисъл: подобно на езиците на духовния пламък, от възродения Гьотеанум ще се създаде истинския духовен живот - като благословение за бъдещото човечество; той ще възникне благодарение на нашето усърдие, на нашата самоотверже
нос
т.
Завършваме нашите събрания, който доведоха до създаването на Всеобщото антропософско общество, с тези сериозни размишления. Но аз мисля, че не следва да се изпада в песимизъм заради това, което е станало тук на Рождество.
Макар и ежедневно да минаваме край печалните руини на Гьотеанума, в душата, мисля на всеки, който се изкачи на хълма, където стават събранията, става същото това, за което ставаше дума, това, което беше прието с приятелски сърца и поражда такава мисъл: подобно на езиците на духовния пламък, от възродения Гьотеанум ще се създаде истинския духовен живот - като благословение за бъдещото човечество; той ще възникне благодарение на нашето усърдие, на нашата самоотверженост.
И колкото по-мъжествено се заемем с антропософската дейност след като си заминем оттук, толкова по-добре, значи сме вникнали в това, което в тези дни се носеше над нашите събрания като пълен с надежда духовен стремеж. Защото същата сцена, която ви изобразих и която може така често да се види, - човек от епохата на упадъка, спящ пред Пазача на прага, - няма никакво отношение към кръга на напредналите антропософи. Този кръг се нуждае само от такъв призив: за възприемане на гласове от страната на духовете ти трябва да развиеш в себе си силно мъжество, за да се представиш пред тези гласове, - нали си започнал да се пробуждаш. Мъжеството ще те държи буден; загубата на мъжество ще те потопи в сън.
към текста >>
И колкото по-мъжествено се заемем с антропософската дей
нос
т след като си заминем оттук, толкова по-добре, значи сме вникнали в това, което в тези дни се
нос
еше над нашите събрания като пълен с надежда духовен стремеж.
Завършваме нашите събрания, който доведоха до създаването на Всеобщото антропософско общество, с тези сериозни размишления. Но аз мисля, че не следва да се изпада в песимизъм заради това, което е станало тук на Рождество. Макар и ежедневно да минаваме край печалните руини на Гьотеанума, в душата, мисля на всеки, който се изкачи на хълма, където стават събранията, става същото това, за което ставаше дума, това, което беше прието с приятелски сърца и поражда такава мисъл: подобно на езиците на духовния пламък, от възродения Гьотеанум ще се създаде истинския духовен живот - като благословение за бъдещото човечество; той ще възникне благодарение на нашето усърдие, на нашата самоотверженост.
И колкото по-мъжествено се заемем с антропософската дейност след като си заминем оттук, толкова по-добре, значи сме вникнали в това, което в тези дни се носеше над нашите събрания като пълен с надежда духовен стремеж.
Защото същата сцена, която ви изобразих и която може така често да се види, - човек от епохата на упадъка, спящ пред Пазача на прага, - няма никакво отношение към кръга на напредналите антропософи. Този кръг се нуждае само от такъв призив: за възприемане на гласове от страната на духовете ти трябва да развиеш в себе си силно мъжество, за да се представиш пред тези гласове, - нали си започнал да се пробуждаш. Мъжеството ще те държи буден; загубата на мъжество ще те потопи в сън.
към текста >>
Неантропософите чуват следното: "Оставайки извън пределите на страната на духовете, ти пренебрегна идеите заради земното, ти не събра идеи, притежаващи божествена цен
нос
т и божествено достойнство Затова при връщането във физически-сетивния свят ти ще бъдеш парализиран.
Призив за мъжество и след това за бодърстване – ето какво е необходимо на антропософите в условията на съвременната цивилизация.
Неантропософите чуват следното: "Оставайки извън пределите на страната на духовете, ти пренебрегна идеите заради земното, ти не събра идеи, притежаващи божествена ценност и божествено достойнство Затова при връщането във физически-сетивния свят ти ще бъдеш парализиран.
" – А на антропософските души ще бъде казано: "Нужно е само да се изпита вашето мъжество в признанието на това същество, чиито глас можете да възприемете благодарение на определена душевна и сърдечна склонност".
към текста >>
" – А на антропософските души ще бъде казано: "Нужно е само да се изпита вашето мъжество в признанието на това същество, чиито глас можете да възприемете благодарение на определена душевна и сърдечна склон
нос
т".
Призив за мъжество и след това за бодърстване – ето какво е необходимо на антропософите в условията на съвременната цивилизация. Неантропософите чуват следното: "Оставайки извън пределите на страната на духовете, ти пренебрегна идеите заради земното, ти не събра идеи, притежаващи божествена ценност и божествено достойнство Затова при връщането във физически-сетивния свят ти ще бъдеш парализиран.
" – А на антропософските души ще бъде казано: "Нужно е само да се изпита вашето мъжество в признанието на това същество, чиито глас можете да възприемете благодарение на определена душевна и сърдечна склонност".
към текста >>
Ако в духа ние погледнем сега към тези резултати, то ще разберем отговор
нос
тта, за която говорих днес.
Ние положихме тук основен камък, крайъгълен камък. Върху този камък ще бъде издигнато здание, камъните за което ще бъдат резултатите от работата на членовете на нашите групи, пръснати по света.
Ако в духа ние погледнем сега към тези резултати, то ще разберем отговорността, за която говорих днес.
Тази отговорност е по отношение на съвременния човек: той стои пред Пазача на прага и на него му е забранено да навлезе в духовния свят .
към текста >>
Тази отговор
нос
т е по отношение на съвременния човек: той стои пред Пазача на прага и на него му е забранено да навлезе в духовния свят .
Ние положихме тук основен камък, крайъгълен камък. Върху този камък ще бъде издигнато здание, камъните за което ще бъдат резултатите от работата на членовете на нашите групи, пръснати по света. Ако в духа ние погледнем сега към тези резултати, то ще разберем отговорността, за която говорих днес.
Тази отговорност е по отношение на съвременния човек: той стои пред Пазача на прага и на него му е забранено да навлезе в духовния свят .
към текста >>
Затова, скъпи мои приятели, нека нашето страдание се преобрази и от него възникне - чрез вашата работа - мощно,
нос
ещо светлина Антропософско общество.
Нищо освен дълбока тъга и болка във връзка с това, което стана преди година, не бихме могли да изпитваме. Но да си спомним и за това, че всичко значително в света се е родило от страданието.
Затова, скъпи мои приятели, нека нашето страдание се преобрази и от него възникне - чрез вашата работа - мощно, носещо светлина Антропософско общество.
към текста >>
Които те
нос
ят през пространството
Които те носят през пространството
към текста >>
В същ
нос
тта на Духовния океан.
В същността на Духовния океан.
към текста >>
Те води към усет за собствената ти душевна същ
нос
т:
Те води към усет за собствената ти душевна същност:
към текста >>
Упражнявай духовна буд
нос
т
Упражнявай духовна будност
към текста >>
Която за теб от основите на веч
нос
тта
Която за теб от основите на вечността
към текста >>
В тези сърца тук беше утвърден крайъгълния камък на Антропософското общество; така ще понесем тази сърдечна топлина в света и ще посветим усърдната и дей
нос
т на оздравяването на света.
И така, скъпи мои приятели, дайте да излезем оттук със сърца, изпълнени с топлина.
В тези сърца тук беше утвърден крайъгълния камък на Антропософското общество; така ще понесем тази сърдечна топлина в света и ще посветим усърдната и дейност на оздравяването на света.
Вашият ум е просветлен от целта, която сега всички искате да постигнете; това ще ви помогне. Дайте да приемем това днес с цялото си усърдие. И ще видим, че ако сме достойни, ще бъдем под щастлива звезда. Скъпи мои приятели, следвайте тази щастлива звезда и ще видите, къде ще ни отведат боговете, с помощта на светлината от тази звезда.
към текста >>
23.
Съдържание
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Различните видове закономер
нос
т в света.
Условия и закони на човешката съдба.
Различните видове закономерност в света.
Причина и следствие в неживата природа и в сферата на живата природа. Затвореността в себе си на минералното царство. Действие на обширната Вселена върху растителното царство. За двете царства причинните сили се намират в едновременността. За животинското и човешкото царство, с тяхната способност за усещане и движение причинните сили се намират в периода преди раждането.
към текста >>
Затворе
нос
тта в себе си на минералното царство.
Условия и закони на човешката съдба. Различните видове закономерност в света. Причина и следствие в неживата природа и в сферата на живата природа.
Затвореността в себе си на минералното царство.
Действие на обширната Вселена върху растителното царство. За двете царства причинните сили се намират в едновременността. За животинското и човешкото царство, с тяхната способност за усещане и движение причинните сили се намират в периода преди раждането. Те идват от предхождащите звездни констелации. Човекът излиза от пространството и напредва във времето, на границите на което животното се разтваря, изчезва; при човека трябва от времето отново да се върнем на Земята; тогава ние стигаме в неговото минало земно съществуване
към текста >>
За двете царства причинните сили се намират в едновремен
нос
тта.
Условия и закони на човешката съдба. Различните видове закономерност в света. Причина и следствие в неживата природа и в сферата на живата природа. Затвореността в себе си на минералното царство. Действие на обширната Вселена върху растителното царство.
За двете царства причинните сили се намират в едновременността.
За животинското и човешкото царство, с тяхната способност за усещане и движение причинните сили се намират в периода преди раждането. Те идват от предхождащите звездни констелации. Човекът излиза от пространството и напредва във времето, на границите на което животното се разтваря, изчезва; при човека трябва от времето отново да се върнем на Земята; тогава ние стигаме в неговото минало земно съществуване
към текста >>
За животинското и човешкото царство, с тяхната способ
нос
т за усещане и движение причинните сили се намират в периода преди раждането.
Различните видове закономерност в света. Причина и следствие в неживата природа и в сферата на живата природа. Затвореността в себе си на минералното царство. Действие на обширната Вселена върху растителното царство. За двете царства причинните сили се намират в едновременността.
За животинското и човешкото царство, с тяхната способност за усещане и движение причинните сили се намират в периода преди раждането.
Те идват от предхождащите звездни констелации. Човекът излиза от пространството и напредва във времето, на границите на което животното се разтваря, изчезва; при човека трябва от времето отново да се върнем на Земята; тогава ние стигаме в неговото минало земно съществуване
към текста >>
от силите, произвеждащи растежа, които са дълбоко свързани с човешката съдба и образуват същ
нос
тта на неговата карма в отношения с третата йерархия.
Различните области на света, който заобикаля човека. Минералният свят като необходим насрещен полюс за човешката свобода. Като дишащо същество човекът е зависим от растителния свят, т.е.
от силите, произвеждащи растежа, които са дълбоко свързани с човешката съдба и образуват същността на неговата карма в отношения с третата йерархия.
Чувство на приятност, неудоволствие това е кармата на нашето вътрешно устройство. Симпатиите и антипатиите зависят от това, което съставляваше животинската атмосфера. Силите, които изграждат животните действат върху астралното ни тяло, чиито симпатии и антипатии принадлежат към нашата карма и съдба, донесена от духовния свят, където живеят съществата от втората йерархия. Вътрешната необходимост във верижното свързване на събитията, се дължи на силите на първата йерархия. В нашата азова организация тази необходимост преминава от едно земно съществуване в следващото.
към текста >>
Чувство на прият
нос
т, неудоволствие това е кармата на нашето вътрешно устройство.
Различните области на света, който заобикаля човека. Минералният свят като необходим насрещен полюс за човешката свобода. Като дишащо същество човекът е зависим от растителния свят, т.е. от силите, произвеждащи растежа, които са дълбоко свързани с човешката съдба и образуват същността на неговата карма в отношения с третата йерархия.
Чувство на приятност, неудоволствие това е кармата на нашето вътрешно устройство.
Симпатиите и антипатиите зависят от това, което съставляваше животинската атмосфера. Силите, които изграждат животните действат върху астралното ни тяло, чиито симпатии и антипатии принадлежат към нашата карма и съдба, донесена от духовния свят, където живеят съществата от втората йерархия. Вътрешната необходимост във верижното свързване на събитията, се дължи на силите на първата йерархия. В нашата азова организация тази необходимост преминава от едно земно съществуване в следващото. Моралното значение на поправените изживявания в кармата трябва да се превърне във външно събитие на света
към текста >>
Теория на общата причин
нос
т.
Кармическа необходимост и свобода. Предели на повтарящите се земни съществувания.
Теория на общата причинност.
Разбирането на кармата като едно закономерно свързано цяло. Основата на кармата сме самите ние. Жизнени действия на науката за посвещението чрез прозирането на миналите земни съществувания. Свобода в изпълнението на кармическата задача
към текста >>
В правилното възпитание лежи възмож
нос
тта да се създаде уравновесяване на такава карма.
Образуване на импулса за кармата между смъртта и ново раждане. Отражения в другите човешки души. Метаморфоза на любовта в радост. Радостта е кармическият резултат на проявена любов. Страданието е кармически резултат на омразата; и двете водят в третия земен живот до затъпяване на разбирането по отношение на света.
В правилното възпитание лежи възможността да се създаде уравновесяване на такава карма.
Значение на съвременността за повтарящите се земни съществувания
към текста >>
Значение на съвремен
нос
тта за повтарящите се земни съществувания
Отражения в другите човешки души. Метаморфоза на любовта в радост. Радостта е кармическият резултат на проявена любов. Страданието е кармически резултат на омразата; и двете водят в третия земен живот до затъпяване на разбирането по отношение на света. В правилното възпитание лежи възможността да се създаде уравновесяване на такава карма.
Значение на съвременността за повтарящите се земни съществувания
към текста >>
Буд
нос
т и сън във физическото и в душевното.
Как кармата навлиза в развитието на човека.
Будност и сън във физическото и в душевното.
Представа и спомен. Сивото и бялото вещество на мозъка. Ние сме същински човек само в дневното съзнание; с несъзнателната част на нашето същество ние сме включени в света. Връзка на организма на главата с третата йерархия, на ритмичния организъм с втората йерархия, на двигателната сфера с първата йерархия. Проникващото едно в друго действие на света и на божествеността.
към текста >>
Проникващото едно в друго действие на света и на божестве
нос
тта.
Будност и сън във физическото и в душевното. Представа и спомен. Сивото и бялото вещество на мозъка. Ние сме същински човек само в дневното съзнание; с несъзнателната част на нашето същество ние сме включени в света. Връзка на организма на главата с третата йерархия, на ритмичния организъм с втората йерархия, на двигателната сфера с първата йерархия.
Проникващото едно в друго действие на света и на божествеността.
Съществата на третата йерархия стоят на основата на дейността, която се изявява в спомена. Те ни водят през несъзнателната област на земния живот. Съществата на втората йерархия работят в живота след смъртта в изграждането на нашата вътрешна карма. Съществата на първата йерархия, творците на земното, изобразяват в справедлива изправителна дейност в насрещни образи това, което човекът е извършил в земния си живот. Нашите дела идват срещу нас в следващия земен живот като факти на съдбата.
към текста >>
Съществата на третата йерархия стоят на основата на дей
нос
тта, която се изявява в спомена.
Представа и спомен. Сивото и бялото вещество на мозъка. Ние сме същински човек само в дневното съзнание; с несъзнателната част на нашето същество ние сме включени в света. Връзка на организма на главата с третата йерархия, на ритмичния организъм с втората йерархия, на двигателната сфера с първата йерархия. Проникващото едно в друго действие на света и на божествеността.
Съществата на третата йерархия стоят на основата на дейността, която се изявява в спомена.
Те ни водят през несъзнателната област на земния живот. Съществата на втората йерархия работят в живота след смъртта в изграждането на нашата вътрешна карма. Съществата на първата йерархия, творците на земното, изобразяват в справедлива изправителна дейност в насрещни образи това, което човекът е извършил в земния си живот. Нашите дела идват срещу нас в следващия земен живот като факти на съдбата. Зад закона на кармата стоят дела и изживявания на боговете
към текста >>
Съществата на първата йерархия, творците на земното, изобразяват в справедлива изправителна дей
нос
т в насрещни образи това, което човекът е извършил в земния си живот.
Връзка на организма на главата с третата йерархия, на ритмичния организъм с втората йерархия, на двигателната сфера с първата йерархия. Проникващото едно в друго действие на света и на божествеността. Съществата на третата йерархия стоят на основата на дейността, която се изявява в спомена. Те ни водят през несъзнателната област на земния живот. Съществата на втората йерархия работят в живота след смъртта в изграждането на нашата вътрешна карма.
Съществата на първата йерархия, творците на земното, изобразяват в справедлива изправителна дейност в насрещни образи това, което човекът е извършил в земния си живот.
Нашите дела идват срещу нас в следващия земен живот като факти на съдбата. Зад закона на кармата стоят дела и изживявания на боговете
към текста >>
Кармическа определе
нос
т на отделните човешки съдби.
Кармическа определеност на отделните човешки съдби.
към текста >>
Представителни лич
нос
ти: Фридрих Теодор Вишер, Франц Шуберт, Евгени Дюринг
Представителни личности: Фридрих Теодор Вишер, Франц Шуберт, Евгени Дюринг
към текста >>
Пътят на историческите лич
нос
ти на миналото в по-късно време на историята или в живота на настоящето.
Пътят на историческите личности на миналото в по-късно време на историята или в живота на настоящето.
Мохамеданизмът и неговата ударна сила. Харун ал Рашид и цивилизацията от Багдат. Арабизмът. Неговото действие чрез явяването отново на индивидуалностите в европейската цивилизация. Бейкън от Верулам. Гебел ал Тарик; Чарлз Дарвин.
към текста >>
Неговото действие чрез явяването отново на индивидуал
нос
тите в европейската цивилизация.
Пътят на историческите личности на миналото в по-късно време на историята или в живота на настоящето. Мохамеданизмът и неговата ударна сила. Харун ал Рашид и цивилизацията от Багдат. Арабизмът.
Неговото действие чрез явяването отново на индивидуалностите в европейската цивилизация.
Бейкън от Верулам. Гебел ал Тарик; Чарлз Дарвин. Кръгът на учени около Мамун в Багдат; поддържане на астрономията и на астрологията; Лаплас. Сред монотеизма и детерминизма на мохамеданизма, който по-късно се превръща във фатализъм, царува първо по един повече мистичен начин, аристотелизмът. Муавиа в Дамаск; Удроу Уилсън.
към текста >>
Има ли по-дълбоки закономер
нос
ти, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори?
Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори?
-
към текста >>
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономер
нос
ти на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията.
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията.
Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
към текста >>
Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дей
нос
т той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки.
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията.
Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки.
Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
към текста >>
Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дей
нос
т, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество.
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки.
Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество.
Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
към текста >>
24.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Обаче тази карма може да бъде прозряна само тогава, когато първо изобщо се запознаем с различните видове закономер
нос
ти на света.
Бих искал да започна да ви говоря за условията и законите на човешката съдба, която сме свикнали да наричаме карма.
Обаче тази карма може да бъде прозряна само тогава, когато първо изобщо се запознаем с различните видове закономерности на света.
И така днес бих искал - това е необходимо, - да ви говоря в една малко абстрактна форма върху различните видове закономерности на света, за да изкристализира после от това особената форма, която може да се счита като човешка съдба, като карма.
към текста >>
И така днес бих искал - това е необходимо, - да ви говоря в една малко абстрактна форма върху различните видове закономер
нос
ти на света, за да изкристализира после от това особената форма, която може да се счита като човешка съдба, като карма.
Бих искал да започна да ви говоря за условията и законите на човешката съдба, която сме свикнали да наричаме карма. Обаче тази карма може да бъде прозряна само тогава, когато първо изобщо се запознаем с различните видове закономерности на света.
И така днес бих искал - това е необходимо, - да ви говоря в една малко абстрактна форма върху различните видове закономерности на света, за да изкристализира после от това особената форма, която може да се счита като човешка съдба, като карма.
към текста >>
Но именно поради това от
нос
но истинската действител
нос
т се стига до най-големите труд
нос
ти.
Ние говорим за причини и следствия, когато обхващаме с поглед както явленията на света така и явленията на самия човешки живот. Днес хората, особено в науката са свикнали да говорят съвсем общо за причини и следствия.
Но именно поради това относно истинската действителност се стига до най-големите трудности.
Защото не се вземат под внимание различните видове, в които причините и следствията се явяват в света.
към текста >>
И когато наблюдаваме с онази наблюдателна способ
нос
т, която е способна на това, какво е станало сега със същинския човек, който е станал душевно-духовно човешко същество, след като е преминал през вратата на смъртта, ние трябва именно да кажем: - Да, трупът е отхвърлен и отсега нататък този труп няма вече никакво значение за същинското духовно-душевно човешко същество, което е преминало отвъд вратата на смъртта.
Но именно когато разгледаме това особено естество на човешкия труп, тогава ние намираме нещо извънредно важно. Виждате ли, с настъпването на смъртта човекът отхвърля, така да се каже, своя труп.
И когато наблюдаваме с онази наблюдателна способност, която е способна на това, какво е станало сега със същинския човек, който е станал душевно-духовно човешко същество, след като е преминал през вратата на смъртта, ние трябва именно да кажем: - Да, трупът е отхвърлен и отсега нататък този труп няма вече никакво значение за същинското духовно-душевно човешко същество, което е преминало отвъд вратата на смъртта.
Той е нещо отхвърлено.
към текста >>
И когато разгледаме, бих могъл да кажа, даже повърх
нос
тно, веднага за нас изпъква тази разлика.
Не е така с неживата външна природа.
И когато разгледаме, бих могъл да кажа, даже повърхностно, веднага за нас изпъква тази разлика.
Разгледайте един човешки труп. Можете да го разгледате най-добре там, където той е, така да се каже, въздушно погребан. В подземни сводове, които по-рано определени общности са имали като места за погребение, човешки трупове се намират на открито. Те изсъхват и стават напълно трошливи, така че е достатъчно човек да ги докосне и те се разпадат на прах.
към текста >>
В подземни сводове, които по-рано определени общ
нос
ти са имали като места за погребение, човешки трупове се намират на открито.
Не е така с неживата външна природа. И когато разгледаме, бих могъл да кажа, даже повърхностно, веднага за нас изпъква тази разлика. Разгледайте един човешки труп. Можете да го разгледате най-добре там, където той е, така да се каже, въздушно погребан.
В подземни сводове, които по-рано определени общности са имали като места за погребение, човешки трупове се намират на открито.
Те изсъхват и стават напълно трошливи, така че е достатъчно човек да ги докосне и те се разпадат на прах.
към текста >>
Това, което тук се е получило като нещо неживо, е различно от онова, което се намира навън в нашата окол
нос
т като нежива природа.
Това, което тук се е получило като нещо неживо, е различно от онова, което се намира навън в нашата околност като нежива природа.
Тази нежива природа си създава форми, образува кристални форми. Тя изобщо забележително се изменя. Ако се абстрахираме от същински земното и погледнем това, което също е неживо, например водата и въздуха, ние намираме, че в това неживо съществува непрекъснато преобразуване и метаморфоза.
към текста >>
Човекът
нос
и в себе си етерните сили и съвкуп
нос
тта от тези етерни сили, които той
нос
и в себе си, ние наричаме етерно тяло.
Но в човекът участват същите сили, които участват в растението. Онези сили, които от етерния свят действат в растенията, действат също и в човека.
Човекът носи в себе си етерните сили и съвкупността от тези етерни сили, които той носи в себе си, ние наричаме етерно тяло.
Аз вече изложих, как няколко дни след смъртта това етерно тяло става все по-голямо и по-голямо, и накрая се изгубва, така че човекът остава само в своето астрално тяло и в своето азово същество.
към текста >>
Следователно това, което човекът е
нос
ил в себе си като етерно естество, става все по-голямо и по-голямо и се изгубва в космическите далечини.
Следователно това, което човекът е носил в себе си като етерно естество, става все по-голямо и по-голямо и се изгубва в космическите далечини.
към текста >>
Отново процесите протичат едновременно, защото дните, през които трае това, всъщ
нос
т са нещо нищожно за времето на космическите процеси.
Истинските фундаментални сили на растенията, с техните етерни причини наистина се коренят вътре в земното естество, но тези сили се намират и в това, което по отношение на Земята се намира и във Вселената по същото време. И когато като духовно-душевно същество човекът мине през вратата на смъртта и човешкото етерно тяло започне да се разлага, това трае много кратко време, само няколко дни.
Отново процесите протичат едновременно, защото дните, през които трае това, всъщност са нещо нищожно за времето на космическите процеси.
към текста >>
Когато етерното тяло се завръща там, откъдето идват растежните сили на растението като етерни сили, ние можем да кажем: - Докато човекът живее в етера, неговата етерна дей
нос
т не е ограничена на Земята, тя е напуска Земята, но тя се разгръща по същото време.
Когато етерното тяло се завръща там, откъдето идват растежните сили на растението като етерни сили, ние можем да кажем: - Докато човекът живее в етера, неговата етерна дейност не е ограничена на Земята, тя е напуска Земята, но тя се разгръща по същото време.
към текста >>
За минералното царство ние можем да кажем - едновремен
нос
т на причините и следствията във физическото естество.
Във връзка с това бих искал да ви начертая една схема.
За минералното царство ние можем да кажем - едновременност на причините и следствията във физическото естество.
По същество имаме едновременна проява на причините и следствията във физическото. Ще кажете: - Да, но за някои неща, които стават във физическата област, според времето причините са заложени по-рано. Но в действителност не е така. Ако във физическата област трябва да се породят следствия, причините трябва да траят, да продължават да действат. Когато причините престанат, не се появяват вече никакви следствия.
към текста >>
Но в действител
нос
т не е така.
Във връзка с това бих искал да ви начертая една схема. За минералното царство ние можем да кажем - едновременност на причините и следствията във физическото естество. По същество имаме едновременна проява на причините и следствията във физическото. Ще кажете: - Да, но за някои неща, които стават във физическата област, според времето причините са заложени по-рано.
Но в действителност не е така.
Ако във физическата област трябва да се породят следствия, причините трябва да траят, да продължават да действат. Когато причините престанат, не се появяват вече никакви следствия. Следователно изцяло можем да се съгласим с това изречение: Минерално царство - едновременност на причините и следствията във физическата област.
към текста >>
Следователно изцяло можем да се съгласим с това изречение: Минерално царство - едновремен
нос
т на причините и следствията във физическата област.
По същество имаме едновременна проява на причините и следствията във физическото. Ще кажете: - Да, но за някои неща, които стават във физическата област, според времето причините са заложени по-рано. Но в действителност не е така. Ако във физическата област трябва да се породят следствия, причините трябва да траят, да продължават да действат. Когато причините престанат, не се появяват вече никакви следствия.
Следователно изцяло можем да се съгласим с това изречение: Минерално царство - едновременност на причините и следствията във физическата област.
към текста >>
Когато обаче стигнем до растителното царство, - а с това ние стоим също и в това, което може да се проследи в самия човек като растително естество - тогава имаме едновремен
нос
т във физическото и в свръхфизическото - растителното царство - едновремен
нос
т на причините и следствията във физическото и в свръхфизическото.
Когато обаче стигнем до растителното царство, - а с това ние стоим също и в това, което може да се проследи в самия човек като растително естество - тогава имаме едновременност във физическото и в свръхфизическото - растителното царство - едновременност на причините и следствията във физическото и в свръхфизическото.
към текста >>
Ето защо модерното схващане обяснява това, което не може да се обясни по този начин, обяснява много неща чрез наследстве
нос
тта, т.е.
Това долавя и модерното схващане.
Ето защо модерното схващане обяснява това, което не може да се обясни по този начин, обяснява много неща чрез наследствеността, т.е.
чрез израза: - То се «наследява», произхожда от прадедите. - Естествено много неща се обясняват по този начин, но не всичко, защото би било твърде смешно. - Наследено е. -
към текста >>
Понятието за наследстве
нос
т ни кара да считаме, че застаналото пред нас разнообразно оформено животно, се е съдържало в яйчния зародиш на животното-майка.
Какво значи наследено е?
Понятието за наследственост ни кара да считаме, че застаналото пред нас разнообразно оформено животно, се е съдържало в яйчния зародиш на животното-майка.
И стремежът на модерното схващане е да разглежда един вол външно в неговата многообразна форма и да каже: - О да, волът произхожда от яйчния зародиш; там са се намирали силите, от които израства волът. Ето защо зародишната клетка е едно извънредно сложно тяло. - Той би трябвало да бъде страшно сложен, този яйчен зародиш на вола, защото нали всичко се намира вътре в него, всичко което напира на различни страни, което се развива и оформя, изгражда се и действа, за да се получи от малкия яйчен зародиш многообразно оформеният вол.
към текста >>
Особе
нос
тта на яйчния зародиш съвсем не е, че той е сложен, а че той превръща цялата материя обратно в хаос.
Възниква въпросът: - Дали този яйчен зародиш действително е една такава сложна молекула, дали той наистина вече е станал такъв сложен организъм?
Особеността на яйчния зародиш съвсем не е, че той е сложен, а че той превръща цялата материя обратно в хаос.
Именно яйчният зародиш е нещо, което в тялото на майката не е едно сложно устройство, а нещо напълно пулверизирано, разбъркано материално нещо. Той съвсем не е нещо организирано. Той наистина е нещо, което изпада обратно в нещо само по себе си абсолютно неорганизирано, в нещо праховидно. И никога не би се появило размножение, ако неорганизираната, неживата материя, която се стреми към кристализиране, към получаване на форма, не би се върнала в яйцето именно обратно в хаоса. Белтъкът не е най-сложното тяло, а най-простото, което няма никаква определеност в себе си.
към текста >>
Белтъкът не е най-сложното тяло, а най-простото, което няма никаква определе
нос
т в себе си.
Особеността на яйчния зародиш съвсем не е, че той е сложен, а че той превръща цялата материя обратно в хаос. Именно яйчният зародиш е нещо, което в тялото на майката не е едно сложно устройство, а нещо напълно пулверизирано, разбъркано материално нещо. Той съвсем не е нещо организирано. Той наистина е нещо, което изпада обратно в нещо само по себе си абсолютно неорганизирано, в нещо праховидно. И никога не би се появило размножение, ако неорганизираната, неживата материя, която се стреми към кристализиране, към получаване на форма, не би се върнала в яйцето именно обратно в хаоса.
Белтъкът не е най-сложното тяло, а най-простото, което няма никаква определеност в себе си.
И от този малък хаос, който първоначално съществува като яйчен зародиш, никога не би могъл да се получи един вол, наистина не, защото този яйчен зародиш е именно един хаос.
към текста >>
Именно защото е лишен от определе
нос
т, защото е станал хаос, върху него може да действа целият свят.
Но тогава защо от него се получава вол? Защото в майчиния организъм върху този яйчен зародиш действа целият свят.
Именно защото е лишен от определеност, защото е станал хаос, върху него може да действа целият свят.
И оплождането няма никаква друга цел в света, освен да приведе материята обратно в хаос, в нещо лишено от определеност. Така че не нещо друго, а само Вселената действа.
към текста >>
И оплождането няма никаква друга цел в света, освен да приведе материята обратно в хаос, в нещо лишено от определе
нос
т.
Но тогава защо от него се получава вол? Защото в майчиния организъм върху този яйчен зародиш действа целият свят. Именно защото е лишен от определеност, защото е станал хаос, върху него може да действа целият свят.
И оплождането няма никаква друга цел в света, освен да приведе материята обратно в хаос, в нещо лишено от определеност.
Така че не нещо друго, а само Вселената действа.
към текста >>
А това означава, че за способ
нос
тта за усещане и движение на това животно светът на причините не се намира в едновремен
нос
тта, а преди раждането на това животно.
Когато погледнем в майката, ние не намираме там причините; когато погледнем вън в етера, в едновременния процес, там също не намираме причините. Ние трябва да се върнем обратно във времето преди животното да се е родило, ако искаме да намерим причините за това, което покълва като заложба на чувстващото и движещото се същество. Трябва да се върнем до преди започването на живота!
А това означава, че за способността за усещане и движение на това животно светът на причините не се намира в едновременността, а преди раждането на това животно.
към текста >>
Когато обаче искам да намеря причината за това, което действа като способ
нос
т за усещане и движение в животното, аз не мога да отида в едновремен
нос
тта, а трябва да отида в онова, което предхожда живота; с други думи звездната констелация трябва да се е изменила, трябва да е станала друга.
Това е особеното. Когато гледам едно растение, аз трябва да изляза вън в това, което протича едновременно, тогава безсъмнено намирам причината в далечната Вселена.
Когато обаче искам да намеря причината за това, което действа като способност за усещане и движение в животното, аз не мога да отида в едновременността, а трябва да отида в онова, което предхожда живота; с други думи звездната констелация трябва да се е изменила, трябва да е станала друга.
Не звездната констелация във Вселената, която съществува едновременно с животното, има своето влияние върху същинското животинско естество, а звездната констелация, която предхожда живота.
към текста >>
С други думи: След смъртта човекът не трябва да отиде със своето астрално тяло в едновремен
нос
тта, той трябва да отиде назад до съществуването преди неговото раждане, трябва да отиде там, откъдето идват силите, които създават способ
нос
тта на животното да усеща и да се движи.
А сега да разгледаме човека, когато той е преминал през вратата на смъртта. Когато е преминал през вратата на смъртта и е изоставил своето етерно тяло, което отива в космическите далечини на онова място, откъдето идват силите на растежа на растението, т.е. етерните сили, човекът трябва да се върне, както ви описах, до своето раждане. Там в своето астрално тяло той е изпитал всичко онова, изпитал е в обратен ред всичко онова, през което е минал през времето на своя земен живот.
С други думи: След смъртта човекът не трябва да отиде със своето астрално тяло в едновременността, той трябва да отиде назад до съществуването преди неговото раждане, трябва да отиде там, откъдето идват силите, които създават способността на животното да усеща и да се движи.
Те не идват от царството на пространството, от констелациите на звездите, които са едновременни, те идват от предхождащите раждането констелации. Следователно, когато говорим за животинското царство, тогава не можем да говорим за едновременността на причините и следствията във физическото и свръхфизическото пространство, а тогава трябва да говорим за минали свръхфизически причини по отношение на настоящите следствия във физическата област. Животинско царство - минали свръхфизически причини, отнасящи се до настоящи следствия.
към текста >>
Следователно, когато говорим за животинското царство, тогава не можем да говорим за едновремен
нос
тта на причините и следствията във физическото и свръхфизическото пространство, а тогава трябва да говорим за минали свръхфизически причини по отношение на настоящите следствия във физическата област.
Когато е преминал през вратата на смъртта и е изоставил своето етерно тяло, което отива в космическите далечини на онова място, откъдето идват силите на растежа на растението, т.е. етерните сили, човекът трябва да се върне, както ви описах, до своето раждане. Там в своето астрално тяло той е изпитал всичко онова, изпитал е в обратен ред всичко онова, през което е минал през времето на своя земен живот. С други думи: След смъртта човекът не трябва да отиде със своето астрално тяло в едновременността, той трябва да отиде назад до съществуването преди неговото раждане, трябва да отиде там, откъдето идват силите, които създават способността на животното да усеща и да се движи. Те не идват от царството на пространството, от констелациите на звездите, които са едновременни, те идват от предхождащите раждането констелации.
Следователно, когато говорим за животинското царство, тогава не можем да говорим за едновременността на причините и следствията във физическото и свръхфизическото пространство, а тогава трябва да говорим за минали свръхфизически причини по отношение на настоящите следствия във физическата област.
Животинско царство - минали свръхфизически причини, отнасящи се до настоящи следствия.
към текста >>
Когато искаме да търсим причината за нещо, което е станало действител
нос
т в растителното царство, ние трябва да отидем твърде далеч.
Също и тук ние отново навлизаме в понятието време. Ако ми позволите да се изразя тривиално, ние трябва да се разходим във времето. Когато искаме да търсим причините за нещо, което става във физическия свят, ние се разхождаме във физическия свят; ние не се нуждаем да излезем извън физическия свят.
Когато искаме да търсим причината за нещо, което е станало действителност в растителното царство, ние трябва да отидем твърде далеч.
Трябва да изследваме етерния свят, и едва там, където етерният свят се намира в своя край, където - ако говорим като в приказките - «светът е закован с дъски», едва там намираме причината за растежа на растенията.
към текста >>
Но, ние можем да обикаляме там колкото си искаме, там няма да намерим причината за способ
нос
тта на усещане, а също така и причината за способ
нос
тта на движение.
Но, ние можем да обикаляме там колкото си искаме, там няма да намерим причината за способността на усещане, а също така и причината за способността на движение.
Тук ние трябва да се разходим във времето. Трябва да се върнем назад във времето. Тук трябва да излезем от пространството и да се разходим във времето.
към текста >>
Вие виждате, че по отношение на тази причин
нос
т можем да съпоставим човешкото физическо тяло в неговата безжизне
нос
т с неживата природа; човешкото етерно тяло с неговия живот и с преминаването му след смъртта в етерните ширини с етерния живот на растенията, който също идва от етерните ширини, но от съответните едновременни констелации на свръхфизическото, на свръхземното; и ние можем да съпоставим човешката астрална организация с това, което се намира вън в животинското царство.
Вие виждате, че по отношение на тази причинност можем да съпоставим човешкото физическо тяло в неговата безжизненост с неживата природа; човешкото етерно тяло с неговия живот и с преминаването му след смъртта в етерните ширини с етерния живот на растенията, който също идва от етерните ширини, но от съответните едновременни констелации на свръхфизическото, на свръхземното; и ние можем да съпоставим човешката астрална организация с това, което се намира вън в животинското царство.
към текста >>
Достатъчно е само да помислим, как хората мислят по детски начин: Там се намира Слънцето, то изпраща своите лъчи надалеч и все по-надалеч; те наистина отслабват все повече и повече, - светлината продължава да върви нататък, все по-далеч и по-далеч в безкрай
нос
тта.
Да разгледаме сега още веднъж това, което вече разглеждахме. Когато искаме да намерим причините за физическото, ние можем да останем вътре във физическото. Когато трябва да търсим причините за растителното, ние трябва да излезем навън в далечините на етерното пространство, но все още можем да останем в пространството, само че, както казахме, тук пространството става нещо хипотетично, защото трябва да прибегнем до изрази от приказките - «там където светът е закован с дъски». Въпреки това нещата са такива, че действително даже и хората, често мислещи в смисъла на съвременната естествена наука стигат до убеждението, че трябва действително да говорим за нещо подобно, как «светът е закован с дъски». Естествено това е един тривиален, груб израз.
Достатъчно е само да помислим, как хората мислят по детски начин: Там се намира Слънцето, то изпраща своите лъчи надалеч и все по-надалеч; те наистина отслабват все повече и повече, - светлината продължава да върви нататък, все по-далеч и по-далеч в безкрайността.
към текста >>
За онези, които вече от години слушат лекциите, аз отдавна обясних, че е една безсмислица да си представяме, че светлината отива надалече в безкрай
нос
тта.
За онези, които вече от години слушат лекциите, аз отдавна обясних, че е една безсмислица да си представяме, че светлината отива надалече в безкрайността.
Аз постоянно съм казвал, че разпространението на светлината е подчинено на еластичността. Когато имаме една каучукова топка и натискаме в нея, ние можем да натискаме до определено положение, тогава натиснатото място отново отскача обратно; а това значи, че за еластичността натискът има край, след това той се връща обратно. Това се отнася и за светлината: Тя не отива навън до безкрайността, а когато достигне определена граница, отново се връща назад.
към текста >>
Аз постоянно съм казвал, че разпространението на светлината е подчинено на еластич
нос
тта.
За онези, които вече от години слушат лекциите, аз отдавна обясних, че е една безсмислица да си представяме, че светлината отива надалече в безкрайността.
Аз постоянно съм казвал, че разпространението на светлината е подчинено на еластичността.
Когато имаме една каучукова топка и натискаме в нея, ние можем да натискаме до определено положение, тогава натиснатото място отново отскача обратно; а това значи, че за еластичността натискът има край, след това той се връща обратно. Това се отнася и за светлината: Тя не отива навън до безкрайността, а когато достигне определена граница, отново се връща назад.
към текста >>
Когато имаме една каучукова топка и натискаме в нея, ние можем да натискаме до определено положение, тогава натиснатото място отново отскача обратно; а това значи, че за еластич
нос
тта натискът има край, след това той се връща обратно.
За онези, които вече от години слушат лекциите, аз отдавна обясних, че е една безсмислица да си представяме, че светлината отива надалече в безкрайността. Аз постоянно съм казвал, че разпространението на светлината е подчинено на еластичността.
Когато имаме една каучукова топка и натискаме в нея, ние можем да натискаме до определено положение, тогава натиснатото място отново отскача обратно; а това значи, че за еластичността натискът има край, след това той се връща обратно.
Това се отнася и за светлината: Тя не отива навън до безкрайността, а когато достигне определена граница, отново се връща назад.
към текста >>
Това се отнася и за светлината: Тя не отива навън до безкрай
нос
тта, а когато достигне определена граница, отново се връща назад.
За онези, които вече от години слушат лекциите, аз отдавна обясних, че е една безсмислица да си представяме, че светлината отива надалече в безкрайността. Аз постоянно съм казвал, че разпространението на светлината е подчинено на еластичността. Когато имаме една каучукова топка и натискаме в нея, ние можем да натискаме до определено положение, тогава натиснатото място отново отскача обратно; а това значи, че за еластичността натискът има край, след това той се връща обратно.
Това се отнася и за светлината: Тя не отива навън до безкрайността, а когато достигне определена граница, отново се връща назад.
към текста >>
Това, че светлината не отива до безкрай
нос
тта, а само до определена граница и след това отново се връща назад, това твърдение бе застъпено също и в Англия от физика Оливър Лодж[2]; така че днес вече и физическата наука стига дотам да твърди това, което духовната наука дава, както и в бъдеще тя ще стигне до всички подроб
нос
ти на това, което духовната наука казва.
Това, че светлината не отива до безкрайността, а само до определена граница и след това отново се връща назад, това твърдение бе застъпено също и в Англия от физика Оливър Лодж[2]; така че днес вече и физическата наука стига дотам да твърди това, което духовната наука дава, както и в бъдеще тя ще стигне до всички подробности на това, което духовната наука казва.
към текста >>
И така ние можем вече да говорим също и за това, че когато изпращаме нашите представи достатъчно далеч навън, не трябва да приемем просто безкрайното пространство, което е една фантастич
нос
т, при това такава фантастич
нос
т, която не можем да обхванем, а трябва с представите си отново да се завърнем обратно.
И така ние можем вече да говорим също и за това, че когато изпращаме нашите представи достатъчно далеч навън, не трябва да приемем просто безкрайното пространство, което е една фантастичност, при това такава фантастичност, която не можем да обхванем, а трябва с представите си отново да се завърнем обратно.
Може би някои от вас ще си спомнят, как описвайки хода на моя живот, в последната глава, която излезе от печат миналата седмица, аз казах, че ми направи особено силно впечатление, слушайки лекциите върху синтетичната нова геометрия, как именно тя ме наведе на мисълта, че една права линия не трябва да си я представяме така, като че ли тя отива в безкрайността и никъде не спира, но че правата линия, удължавайки се, действително се връща от другата страна. Геометрията изразява това така: Безкрайно далечната точка надясно е същата както безкрайно далечната точка в ляво. Това може да бъде изчислено. Това не е нещо само по аналогия, че когато имаме един кръг и тръгваме от тук, отново се връщаме обратно, че ако полудъгата е една безкрайност, тя би била една права линия. Това не е така; това би било една аналогия, на която този, който може да мисли точно, не обръща внимание.
към текста >>
Може би някои от вас ще си спомнят, как описвайки хода на моя живот, в последната глава, която излезе от печат миналата седмица, аз казах, че ми направи особено силно впечатление, слушайки лекциите върху синтетичната нова геометрия, как именно тя ме наведе на мисълта, че една права линия не трябва да си я представяме така, като че ли тя отива в безкрай
нос
тта и никъде не спира, но че правата линия, удължавайки се, действително се връща от другата страна.
И така ние можем вече да говорим също и за това, че когато изпращаме нашите представи достатъчно далеч навън, не трябва да приемем просто безкрайното пространство, което е една фантастичност, при това такава фантастичност, която не можем да обхванем, а трябва с представите си отново да се завърнем обратно.
Може би някои от вас ще си спомнят, как описвайки хода на моя живот, в последната глава, която излезе от печат миналата седмица, аз казах, че ми направи особено силно впечатление, слушайки лекциите върху синтетичната нова геометрия, как именно тя ме наведе на мисълта, че една права линия не трябва да си я представяме така, като че ли тя отива в безкрайността и никъде не спира, но че правата линия, удължавайки се, действително се връща от другата страна.
Геометрията изразява това така: Безкрайно далечната точка надясно е същата както безкрайно далечната точка в ляво. Това може да бъде изчислено. Това не е нещо само по аналогия, че когато имаме един кръг и тръгваме от тук, отново се връщаме обратно, че ако полудъгата е една безкрайност, тя би била една права линия. Това не е така; това би било една аналогия, на която този, който може да мисли точно, не обръща внимание. Това, което ми направи впечатление, не беше тази тривиална аналогия, а възможността действително да може да се докаже чрез изчисление, че безкрайно далечната точка от лявата страна е същата като безкрайно далечната точка от дясната страна, следователно че действително някой, който започва тук да тича и продължава така непрестанно да тича по тази линия, той не стига до безкрайността, а когато е тичал достатъчно дълго време, пристига от другата страна.
към текста >>
Това не е нещо само по аналогия, че когато имаме един кръг и тръгваме от тук, отново се връщаме обратно, че ако полудъгата е една безкрай
нос
т, тя би била една права линия.
И така ние можем вече да говорим също и за това, че когато изпращаме нашите представи достатъчно далеч навън, не трябва да приемем просто безкрайното пространство, което е една фантастичност, при това такава фантастичност, която не можем да обхванем, а трябва с представите си отново да се завърнем обратно. Може би някои от вас ще си спомнят, как описвайки хода на моя живот, в последната глава, която излезе от печат миналата седмица, аз казах, че ми направи особено силно впечатление, слушайки лекциите върху синтетичната нова геометрия, как именно тя ме наведе на мисълта, че една права линия не трябва да си я представяме така, като че ли тя отива в безкрайността и никъде не спира, но че правата линия, удължавайки се, действително се връща от другата страна. Геометрията изразява това така: Безкрайно далечната точка надясно е същата както безкрайно далечната точка в ляво. Това може да бъде изчислено.
Това не е нещо само по аналогия, че когато имаме един кръг и тръгваме от тук, отново се връщаме обратно, че ако полудъгата е една безкрайност, тя би била една права линия.
Това не е така; това би било една аналогия, на която този, който може да мисли точно, не обръща внимание. Това, което ми направи впечатление, не беше тази тривиална аналогия, а възможността действително да може да се докаже чрез изчисление, че безкрайно далечната точка от лявата страна е същата като безкрайно далечната точка от дясната страна, следователно че действително някой, който започва тук да тича и продължава така непрестанно да тича по тази линия, той не стига до безкрайността, а когато е тичал достатъчно дълго време, пристига от другата страна. Това изглежда гротескно за всяко физическо мислене. Обаче в момента когато изоставим физическото мислене, то е една действителност, защото светът не е безкраен, а като физически свят той е ограничен. Така че можем да кажем: - Ние отиваме до границата на етерното, когато говорим за растителното и за онова, което е етерно в човека.
към текста >>
Това, което ми направи впечатление, не беше тази тривиална аналогия, а възмож
нос
тта действително да може да се докаже чрез изчисление, че безкрайно далечната точка от лявата страна е същата като безкрайно далечната точка от дясната страна, следователно че действително някой, който започва тук да тича и продължава така непрестанно да тича по тази линия, той не стига до безкрай
нос
тта, а когато е тичал достатъчно дълго време, пристига от другата страна.
Може би някои от вас ще си спомнят, как описвайки хода на моя живот, в последната глава, която излезе от печат миналата седмица, аз казах, че ми направи особено силно впечатление, слушайки лекциите върху синтетичната нова геометрия, как именно тя ме наведе на мисълта, че една права линия не трябва да си я представяме така, като че ли тя отива в безкрайността и никъде не спира, но че правата линия, удължавайки се, действително се връща от другата страна. Геометрията изразява това така: Безкрайно далечната точка надясно е същата както безкрайно далечната точка в ляво. Това може да бъде изчислено. Това не е нещо само по аналогия, че когато имаме един кръг и тръгваме от тук, отново се връщаме обратно, че ако полудъгата е една безкрайност, тя би била една права линия. Това не е така; това би било една аналогия, на която този, който може да мисли точно, не обръща внимание.
Това, което ми направи впечатление, не беше тази тривиална аналогия, а възможността действително да може да се докаже чрез изчисление, че безкрайно далечната точка от лявата страна е същата като безкрайно далечната точка от дясната страна, следователно че действително някой, който започва тук да тича и продължава така непрестанно да тича по тази линия, той не стига до безкрайността, а когато е тичал достатъчно дълго време, пристига от другата страна.
Това изглежда гротескно за всяко физическо мислене. Обаче в момента когато изоставим физическото мислене, то е една действителност, защото светът не е безкраен, а като физически свят той е ограничен. Така че можем да кажем: - Ние отиваме до границата на етерното, когато говорим за растителното и за онова, което е етерно в човека. Обаче ние трябва да излезем извън всичко това, което е въобще в пространството, когато искаме да обясним животинското естество и това, което в човека е астрално. Там ние трябва да се разходим във времето, трябва да преминем отвъд това, което протича едновременно.
към текста >>
Обаче в момента когато изоставим физическото мислене, то е една действител
нос
т, защото светът не е безкраен, а като физически свят той е ограничен.
Това може да бъде изчислено. Това не е нещо само по аналогия, че когато имаме един кръг и тръгваме от тук, отново се връщаме обратно, че ако полудъгата е една безкрайност, тя би била една права линия. Това не е така; това би било една аналогия, на която този, който може да мисли точно, не обръща внимание. Това, което ми направи впечатление, не беше тази тривиална аналогия, а възможността действително да може да се докаже чрез изчисление, че безкрайно далечната точка от лявата страна е същата като безкрайно далечната точка от дясната страна, следователно че действително някой, който започва тук да тича и продължава така непрестанно да тича по тази линия, той не стига до безкрайността, а когато е тичал достатъчно дълго време, пристига от другата страна. Това изглежда гротескно за всяко физическо мислене.
Обаче в момента когато изоставим физическото мислене, то е една действителност, защото светът не е безкраен, а като физически свят той е ограничен.
Така че можем да кажем: - Ние отиваме до границата на етерното, когато говорим за растителното и за онова, което е етерно в човека. Обаче ние трябва да излезем извън всичко това, което е въобще в пространството, когато искаме да обясним животинското естество и това, което в човека е астрално. Там ние трябва да се разходим във времето, трябва да преминем отвъд това, което протича едновременно. Следователно тук ние трябва да навлезем във времето. -
към текста >>
Виждате ли, когато навлезем във времето, ние всъщ
нос
т вече по двояк начин преминаваме границата на физическото.
А сега да преминем към човешкото естество.
Виждате ли, когато навлезем във времето, ние всъщност вече по двояк начин преминаваме границата на физическото.
Когато описваме животното, ние трябва да вървим нататък във времето. Но тук действително не трябва отново абстрактно да продължаваме този начин на мислене, а трябва да продължим конкретно. Внимавайте сега, как се продължава конкретно.
към текста >>
25.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Човекът е именно един член на света и без света всъщ
нос
т той е нищо.
Човекът принадлежи на целия свят в много по-широк смисъл, отколкото обикновено се мисли.
Човекът е именно един член на света и без света всъщност той е нищо.
Аз често пъти съм употребявал сравнението с някой член на човека, например с един пръст. Пръстът е пръст, докато той е част от човешкия организъм. Той не е вече никакъв пръст в момента, когато е отрязан от човешкия организъм. Външно-физически като пръст той е същият, но всъщност не е вече никакъв пръст, когато е отрязан от човешкия организъм.
към текста >>
Външно-физически като пръст той е същият, но всъщ
нос
т не е вече никакъв пръст, когато е отрязан от човешкия организъм.
Човекът принадлежи на целия свят в много по-широк смисъл, отколкото обикновено се мисли. Човекът е именно един член на света и без света всъщност той е нищо. Аз често пъти съм употребявал сравнението с някой член на човека, например с един пръст. Пръстът е пръст, докато той е част от човешкия организъм. Той не е вече никакъв пръст в момента, когато е отрязан от човешкия организъм.
Външно-физически като пръст той е същият, но всъщност не е вече никакъв пръст, когато е отрязан от човешкия организъм.
към текста >>
С нашата вътрешна същ
нос
т обаче ние никога не ставаме подобни на този нежив свят.
Но, както вече видяхме вчера, заобикалящият човека свят се дели на различни области. Така първо имаме областта на неживия свят, която на обикновен език наричаме минералния свят. Нашето физическо тяло става подобно на тази минерална област на света, едва когато сме го изоставили като нещо неживо, когато минем през вратата на смъртта.
С нашата вътрешна същност обаче ние никога не ставаме подобни на този нежив свят.
Изоставената форма на тялото става подобна на този нежив свят. И така от една страна стои онова, което човекът оставя като физически труп в царството на неживото, а от друга страна това, което е обширната нежива кристална и некристална минерална природа. Докато живеем на Земята, ние човеците никак не сме подобни на този минерален свят. Аз вече обърнах вниманието ви върху това. Нашата форма веднага се разрушава, когато като труп сме предадени на минералния свят.
към текста >>
Помислете само, каква малка част от минералното стига всъщ
нос
т до нас в земния живот.
Най-главните, най-всеобхващащите влияния, които човекът има от минералното, идват по околен път чрез сетивата. Ние виждаме, чуваме минералното, възприемаме неговата топлина, накратко казано, възприемаме минералното чрез сетивата. Другите наши отношения към минералното са извънредно малки.
Помислете само, каква малка част от минералното стига всъщност до нас в земния живот.
Солта, с която осоляваме нашите гостби е нещо минерално и още малко други вещества, които приемаме чрез нашите хранителни средства, са минерални; но много голяма част от хранителните средства, които хората приемат, са от растителното царство, от животинското царство. И това, което човекът приема от минералното царство, се отнася по един съвсем особен начин към това, което той приема чрез своите сетива само като душевни възприятия, като сетивни възприятия от минералното. Моля ви при това да обърнете много голямо внимание на нещо важно - аз често съм го споменавал също и тук: Човешкият мозък тежи средно 1500 грама. Това не е малка тежест. Тя би упражнила такъв натиск, че намиращите се отдолу кръвоносни съдове биха били напълно премазани от този мозък, ако той би натискал върху тях с тежестта, която има.
към текста >>
Тя би упражнила такъв натиск, че намиращите се отдолу кръво
нос
ни съдове биха били напълно премазани от този мозък, ако той би натискал върху тях с тежестта, която има.
Помислете само, каква малка част от минералното стига всъщност до нас в земния живот. Солта, с която осоляваме нашите гостби е нещо минерално и още малко други вещества, които приемаме чрез нашите хранителни средства, са минерални; но много голяма част от хранителните средства, които хората приемат, са от растителното царство, от животинското царство. И това, което човекът приема от минералното царство, се отнася по един съвсем особен начин към това, което той приема чрез своите сетива само като душевни възприятия, като сетивни възприятия от минералното. Моля ви при това да обърнете много голямо внимание на нещо важно - аз често съм го споменавал също и тук: Човешкият мозък тежи средно 1500 грама. Това не е малка тежест.
Тя би упражнила такъв натиск, че намиращите се отдолу кръвоносни съдове биха били напълно премазани от този мозък, ако той би натискал върху тях с тежестта, която има.
Но той не натиска така силно, а е подчинен на определени закони. Неотдавна аз описах тук този закон, който гласи, че когато потопим едно тяло в течност, това тяло изгубва от своето тегло.
към текста >>
Неотдавна аз описах тук този закон, който гласи, че когато потопим едно тяло в теч
нос
т, това тяло изгубва от своето тегло.
И това, което човекът приема от минералното царство, се отнася по един съвсем особен начин към това, което той приема чрез своите сетива само като душевни възприятия, като сетивни възприятия от минералното. Моля ви при това да обърнете много голямо внимание на нещо важно - аз често съм го споменавал също и тук: Човешкият мозък тежи средно 1500 грама. Това не е малка тежест. Тя би упражнила такъв натиск, че намиращите се отдолу кръвоносни съдове биха били напълно премазани от този мозък, ако той би натискал върху тях с тежестта, която има. Но той не натиска така силно, а е подчинен на определени закони.
Неотдавна аз описах тук този закон, който гласи, че когато потопим едно тяло в течност, това тяло изгубва от своето тегло.
към текста >>
Табела 3 Това може да бъде изследвано, когато имате везна, с която първо претегляте тялото, преди то да бъде потопено в теч
нос
тта, в случая във водата.
Табела 3 Това може да бъде изследвано, когато имате везна, с която първо претегляте тялото, преди то да бъде потопено в течността, в случая във водата.
То има определено тегло. Ако поставите след това съда с вода отдолу, така че тялото да се потопи във водата, веднага виждате, че везната не е вече в равновесие, тя се наклонява към противоположната на тялото страна, тялото става по-леко. Когато след това проверите, с колко тялото е станало по-леко, веднага установявате, че то е олекнало точно с толкова, колкото тежи изместената от него вода. Следователно, когато като течност имате вода, потопеното във водата тяло олеква толкова, колкото тежи изместената от него вода. Това е така нареченият «Закон на Архимед».
към текста >>
Следователно, когато като теч
нос
т имате вода, потопеното във водата тяло олеква толкова, колкото тежи изместената от него вода.
Табела 3 Това може да бъде изследвано, когато имате везна, с която първо претегляте тялото, преди то да бъде потопено в течността, в случая във водата. То има определено тегло. Ако поставите след това съда с вода отдолу, така че тялото да се потопи във водата, веднага виждате, че везната не е вече в равновесие, тя се наклонява към противоположната на тялото страна, тялото става по-леко. Когато след това проверите, с колко тялото е станало по-леко, веднага установявате, че то е олекнало точно с толкова, колкото тежи изместената от него вода.
Следователно, когато като течност имате вода, потопеното във водата тяло олеква толкова, колкото тежи изместената от него вода.
Това е така нареченият «Закон на Архимед». Архимед го е открил в банята. Той просто влязъл във ваната и почувствал, че кракът му става по-лек или по-тежък, според това, дали го простира навън, или го потопява във водата. И тогава Архимед извикал: «Открих, Еврика! »
към текста >>
Във всеки случай тялото изгубва толкова от своето тегло, колкото тежи изместената от него вода или друга теч
нос
т.
Във всеки случай тялото изгубва толкова от своето тегло, колкото тежи изместената от него вода или друга течност.
А мозъкът е изцяло потопен в мозъчната вода. Той плува в мозъчната вода. Днес хората отвреме навреме откриват това познание, че човекът, доколкото той е от твърдо вещество, е всъщност една риба. В действителност човекът наистина е риба, защото неговото тяло се състои от 90% от вода, а твърдата част на това тяло плува вътре както рибата във водата.
към текста >>
Днес хората отвреме навреме откриват това познание, че човекът, доколкото той е от твърдо вещество, е всъщ
нос
т една риба.
Във всеки случай тялото изгубва толкова от своето тегло, колкото тежи изместената от него вода или друга течност. А мозъкът е изцяло потопен в мозъчната вода. Той плува в мозъчната вода.
Днес хората отвреме навреме откриват това познание, че човекът, доколкото той е от твърдо вещество, е всъщност една риба.
В действителност човекът наистина е риба, защото неговото тяло се състои от 90% от вода, а твърдата част на това тяло плува вътре както рибата във водата.
към текста >>
В действител
нос
т човекът наистина е риба, защото неговото тяло се състои от 90% от вода, а твърдата част на това тяло плува вътре както рибата във водата.
Във всеки случай тялото изгубва толкова от своето тегло, колкото тежи изместената от него вода или друга течност. А мозъкът е изцяло потопен в мозъчната вода. Той плува в мозъчната вода. Днес хората отвреме навреме откриват това познание, че човекът, доколкото той е от твърдо вещество, е всъщност една риба.
В действителност човекът наистина е риба, защото неговото тяло се състои от 90% от вода, а твърдата част на това тяло плува вътре както рибата във водата.
към текста >>
Значи мозъкът плува в мозъчната вода и олеква толкова, че всъщ
нос
т тежи само 20 грама.
Значи мозъкът плува в мозъчната вода и олеква толкова, че всъщност тежи само 20 грама.
Мозъкът, който иначе тежи всъщност 1500 грама, натиска само с 20 грама върху своята основа. А сега помислете само, колко силно човекът има тенденцията в един от неговите важни органи да се освободи от Земята, поради това, че нашият мозък плува в мозъчната вода. Ние мислим с един орган, който съвсем не е подчинен на земната тежест, а мислим независимо от земната тежест. На мислителния орган е отнета земната тежест.
към текста >>
Мозъкът, който иначе тежи всъщ
нос
т 1500 грама, натиска само с 20 грама върху своята основа.
Значи мозъкът плува в мозъчната вода и олеква толкова, че всъщност тежи само 20 грама.
Мозъкът, който иначе тежи всъщност 1500 грама, натиска само с 20 грама върху своята основа.
А сега помислете само, колко силно човекът има тенденцията в един от неговите важни органи да се освободи от Земята, поради това, че нашият мозък плува в мозъчната вода. Ние мислим с един орган, който съвсем не е подчинен на земната тежест, а мислим независимо от земната тежест. На мислителния орган е отнета земната тежест.
към текста >>
А това е толкова важно, че трябва да кажем, че минералният свят съществува всъщ
нос
т като необходимото условие за човешката свобода.
Мои мили приятели, ако тази свобода и независимост на движението в минералния свят не би съществувала, тогава въобще не би съществувало това, което наричаме човешка свобода.
А това е толкова важно, че трябва да кажем, че минералният свят съществува всъщност като необходимото условие за човешката свобода.
Ако не би съществувал никакъв минерален свят, ние не бихме били свободни същества. Защото в момента, когато се издигаме в растителното царство, ние вече не сме свободни от растителния свят; само изглежда, че когато насочваме очи към растителния свят, е същото, както когато ги насочваме към кристалите, към обширното минерално царство. Това обаче не е така. Пред нас се простира светът на растенията. И ние човеците сме родени в света като дишащи същества, като живи същества, като същества, които имат определена обмяна на веществата.
към текста >>
Ние
нос
им в себе си етерното тяло; физическото тяло подслонява нашите очи, нашите уши.
Растежните сили в нас, които действат след нашето раждане, са етерните сили. Същите сили, които карат растенията да растат, живеят в нас като етерни сили.
Ние носим в себе си етерното тяло; физическото тяло подслонява нашите очи, нашите уши.
Физическото тяло няма нищо общо с останалия физически свят, както вече обясних, и това се показва във факта, че като труп то се разлага във физическия свят.
към текста >>
Ако вземем гротескни, крайни примери, ние можем да израстнем дребни или дебели, едри или слаби, можем за израстнем, като добием тази или онази форма на
нос
а.
Не е вече така с нашето етерно тяло. С нашето етерно тяло ние сме сродни с растителния свят. Но когато растем, - помислете само, мои мили приятели, - в нас се развива нещо, което в известен смисъл твърде дълбоко е свързано с нашата съдба.
Ако вземем гротескни, крайни примери, ние можем да израстнем дребни или дебели, едри или слаби, можем за израстнем, като добием тази или онази форма на носа.
Накратко казано, начинът, по който израстваме, има определено влияние върху нашата външност. Това отново е свързано с нашата съдба, макар и отначало само слабо. Но растежът не се изразява само в тези груби неща. Ако инструментите, които хората притежават за метода на изследването биха били достатъчно фини, те биха открили, че всеки човек всъщност има различен състав на черния дроб, на далака, друг състав на мозъка. Черният дроб не е просто черен дроб.
към текста >>
Накратко казано, начинът, по който израстваме, има определено влияние върху нашата външ
нос
т.
Не е вече така с нашето етерно тяло. С нашето етерно тяло ние сме сродни с растителния свят. Но когато растем, - помислете само, мои мили приятели, - в нас се развива нещо, което в известен смисъл твърде дълбоко е свързано с нашата съдба. Ако вземем гротескни, крайни примери, ние можем да израстнем дребни или дебели, едри или слаби, можем за израстнем, като добием тази или онази форма на носа.
Накратко казано, начинът, по който израстваме, има определено влияние върху нашата външност.
Това отново е свързано с нашата съдба, макар и отначало само слабо. Но растежът не се изразява само в тези груби неща. Ако инструментите, които хората притежават за метода на изследването биха били достатъчно фини, те биха открили, че всеки човек всъщност има различен състав на черния дроб, на далака, друг състав на мозъка. Черният дроб не е просто черен дроб. При всеки човек той е, - естествено в тънки нюанси, - нещо различно.
към текста >>
Ако инструментите, които хората притежават за метода на изследването биха били достатъчно фини, те биха открили, че всеки човек всъщ
нос
т има различен състав на черния дроб, на далака, друг състав на мозъка.
Но когато растем, - помислете само, мои мили приятели, - в нас се развива нещо, което в известен смисъл твърде дълбоко е свързано с нашата съдба. Ако вземем гротескни, крайни примери, ние можем да израстнем дребни или дебели, едри или слаби, можем за израстнем, като добием тази или онази форма на носа. Накратко казано, начинът, по който израстваме, има определено влияние върху нашата външност. Това отново е свързано с нашата съдба, макар и отначало само слабо. Но растежът не се изразява само в тези груби неща.
Ако инструментите, които хората притежават за метода на изследването биха били достатъчно фини, те биха открили, че всеки човек всъщност има различен състав на черния дроб, на далака, друг състав на мозъка.
Черният дроб не е просто черен дроб. При всеки човек той е, - естествено в тънки нюанси, - нещо различно. Всичко това е свързано със същите сили, които карат растенията да растат. И ние постоянно трябва да поглеждаме към растителната покривка на Земята и като гледаме растителната покривка на Земята, трябва да осъзнаваме, че онова, което кара растенията да растат, идвайки от далечините на етера, действа също и в нас. То произвежда в нас първоначалната конституция на човека, която до голяма степен е свързана с нашата съдба.
към текста >>
И когато си зададем въпроса: - Какво действа всъщ
нос
т в растителното царство, какво действа в него така, че от далечините на етера могат да дойдат силите, които подтикват растенията да поникнат и израстнат от Земята, които обаче също и в нас предизвикват растежа, създават финия състав на цялото наше тяло.
При това, което представлява сили, подържащи растителното царство, вече не е така. Защото в момента, когато се издигнем до имагинативно познание - аз вече говорих за това, - веднага виждаме, че в минералния свят минералите са завършени, затворени са в минералния свят. Това, което подържа растителното царство, то изобщо не се появява външно пред обикновеното съзнание. Тук човек трябва по-дълбоко да проникне в света.
И когато си зададем въпроса: - Какво действа всъщност в растителното царство, какво действа в него така, че от далечините на етера могат да дойдат силите, които подтикват растенията да поникнат и израстнат от Земята, които обаче също и в нас предизвикват растежа, създават финия състав на цялото наше тяло.
Какво действа тук? - Ние стигаме тогава до съществата на така наречената трета йерархия: Ангели, Архангели, Архаи. Те първоначално са невидими; обаче без тях не би съществувало онова движение нагоре и надолу на етерните сили, които карат растенията да растат и които действат в нас, тъй като ние носим в нас същите сили, които са причина за растежа на растенията. Ако не искаме да останем глухи за познанието, ние не можем вече да спрем само при видимото, когато искаме да пристъпим към растителния свят и неговите сили. Ние трябва вече да осъзнаем, че в свободното от тялото състояние между смъртта и едно ново раждане, с тези същества - Ангели, Архангели и Архаи, ние влизаме в определени отношения.
към текста >>
Те първоначално са невидими; обаче без тях не би съществувало онова движение нагоре и надолу на етерните сили, които карат растенията да растат и които действат в нас, тъй като ние
нос
им в нас същите сили, които са причина за растежа на растенията.
Това, което подържа растителното царство, то изобщо не се появява външно пред обикновеното съзнание. Тук човек трябва по-дълбоко да проникне в света. И когато си зададем въпроса: - Какво действа всъщност в растителното царство, какво действа в него така, че от далечините на етера могат да дойдат силите, които подтикват растенията да поникнат и израстнат от Земята, които обаче също и в нас предизвикват растежа, създават финия състав на цялото наше тяло. Какво действа тук? - Ние стигаме тогава до съществата на така наречената трета йерархия: Ангели, Архангели, Архаи.
Те първоначално са невидими; обаче без тях не би съществувало онова движение нагоре и надолу на етерните сили, които карат растенията да растат и които действат в нас, тъй като ние носим в нас същите сили, които са причина за растежа на растенията.
Ако не искаме да останем глухи за познанието, ние не можем вече да спрем само при видимото, когато искаме да пристъпим към растителния свят и неговите сили. Ние трябва вече да осъзнаем, че в свободното от тялото състояние между смъртта и едно ново раждане, с тези същества - Ангели, Архангели и Архаи, ние влизаме в определени отношения. И според това, как развиваме връзки и отношения към тези същества на третата йерархия, се изгражда нашата вътрешна, бих искал да кажа, нашата съществена карма, онази карма, която зависи от това, как нашето етерно тяло съчетава течностите в нашето тяло и ни прави да бъдем дребни или едри и т.н..
към текста >>
И според това, как развиваме връзки и отношения към тези същества на третата йерархия, се изгражда нашата вътрешна, бих искал да кажа, нашата съществена карма, онази карма, която зависи от това, как нашето етерно тяло съчетава теч
нос
тите в нашето тяло и ни прави да бъдем дребни или едри и т.н..
Какво действа тук? - Ние стигаме тогава до съществата на така наречената трета йерархия: Ангели, Архангели, Архаи. Те първоначално са невидими; обаче без тях не би съществувало онова движение нагоре и надолу на етерните сили, които карат растенията да растат и които действат в нас, тъй като ние носим в нас същите сили, които са причина за растежа на растенията. Ако не искаме да останем глухи за познанието, ние не можем вече да спрем само при видимото, когато искаме да пристъпим към растителния свят и неговите сили. Ние трябва вече да осъзнаем, че в свободното от тялото състояние между смъртта и едно ново раждане, с тези същества - Ангели, Архангели и Архаи, ние влизаме в определени отношения.
И според това, как развиваме връзки и отношения към тези същества на третата йерархия, се изгражда нашата вътрешна, бих искал да кажа, нашата съществена карма, онази карма, която зависи от това, как нашето етерно тяло съчетава течностите в нашето тяло и ни прави да бъдем дребни или едри и т.н..
към текста >>
Но от
нос
но това тези същества на третата йерархия са в служба на по-висши същества.
Обаче съществата на третата йерархия имат само тази сила. Че растенията могат да растат, това не идва единствено от тяхната сила. По отношение на това тези същества на третата йерархия се намират в служба на по-висши същества. Онова движение нагоре и надолу на растителните растежни сили в световния етер първоначално се извършва от съществата на третата йерархия.
Но относно това тези същества на третата йерархия са в служба на по-висши същества.
Това обаче, което преживяваме, преди да слезем от духовния свят в нашето физическо тяло, това, което е свързано с нашия по-фин състав и всичко онова, което аз току що описах, то се изгражда в нашата съзнателна среща с тези същества на третата йерархия. И с упътването, което можем да получим от тях, според това, как сме били подготвени в нашия минал земен живот, с това упътване образуваме нашето етерно тяло от етерните далечини. Това става малко преди да слезем от свръхфизическото съществуване във физическото съществуване.
към текста >>
Естествено то действа върху човека различно отколкото върху животните, защото за разлика от животните човекът притежава и други качества, той притежава различни от животното съставни същ
нос
ти.
Всичко това наистина действа върху човека.
Естествено то действа върху човека различно отколкото върху животните, защото за разлика от животните човекът притежава и други качества, той притежава различни от животното съставни същности.
То действа различно върху човека, иначе човекът, който живее в атмосферата на слона би станал слон. Но той не става слон. Освен това, човекът постоянно се издига от това, което действа върху него, но все пак той живее в тази атмосфера.
към текста >>
И в това действие върху астралното тяло те пораждат симпатиите и антипатиите, които отделната човешка индивидуал
нос
т донася със себе си от духовния свят.
Слонът има хобот и дебели като стълбове крака, еленът има рога и т.н.; следователно тук живеят силите, които образуват и дават форма на животните. В човека тези сили се проявяват само в действието върху неговото астрално тяло.
И в това действие върху астралното тяло те пораждат симпатиите и антипатиите, които отделната човешка индивидуалност донася със себе си от духовния свят.
към текста >>
И запитайте, мои мили приятели, какво
нос
им ние в себе си като човеци, какво в нашата собствена вътреш
нос
т отговаря на разнообразните форми на животните, които са вън около нас?
И запитайте, мои мили приятели, какво носим ние в себе си като човеци, какво в нашата собствена вътрешност отговаря на разнообразните форми на животните, които са вън около нас?
Тези форми на животните са стотици и хиляди. Стотици и хиляди са формите на нашите симпатии и антипатии, но по-голяма част от това остава в несъзнателната или в подсъзнателната област на нашата душа.
към текста >>
Първият свят беше светът, в който ние всъщ
нос
т не усещаме никаква зависимост - минералният свят.
Първият свят беше светът, в който ние всъщност не усещаме никаква зависимост - минералният свят.
Вторият свят е онзи, в който живеят Ангелите, Архангелите и Архаите и откъдето израства растителният свят, който ни придава нашите вътрешни качества, откъдето внасяме в живота си приятни и неприятни състояния, чувстваме се нещастни до смърт чрез самите нас, или се чувстваме щастливи чрез самите нас. От този свят е взето онова, което се проявява в нашата съдба в зависимост от нашето вътрешно устройство, от цялата наша етерна човешка същност. Сега ние стигаме до това, което по-нататък дълбоко обуславя нашата съдба, нашите симпатии и антипатии. И тези симпатии и антипатии, в крайна сметка ни донасят онова, което принадлежи на нашата съдба в много по-висока степен отколкото само растежните сили.
към текста >>
От този свят е взето онова, което се проявява в нашата съдба в зависимост от нашето вътрешно устройство, от цялата наша етерна човешка същ
нос
т.
Първият свят беше светът, в който ние всъщност не усещаме никаква зависимост - минералният свят. Вторият свят е онзи, в който живеят Ангелите, Архангелите и Архаите и откъдето израства растителният свят, който ни придава нашите вътрешни качества, откъдето внасяме в живота си приятни и неприятни състояния, чувстваме се нещастни до смърт чрез самите нас, или се чувстваме щастливи чрез самите нас.
От този свят е взето онова, което се проявява в нашата съдба в зависимост от нашето вътрешно устройство, от цялата наша етерна човешка същност.
Сега ние стигаме до това, което по-нататък дълбоко обуславя нашата съдба, нашите симпатии и антипатии. И тези симпатии и антипатии, в крайна сметка ни донасят онова, което принадлежи на нашата съдба в много по-висока степен отколкото само растежните сили.
към текста >>
Когато човек прозре тези неща, тогава понятията, като тези за обикновената наследстве
нос
т, изглеждат детински, действително детински.
Когато човек прозре тези неща, тогава понятията, като тези за обикновената наследственост, изглеждат детински, действително детински.
Защото за да нося в себе си някакво наследено качество от моя баща или моята майка, първо аз трябва да развия симпатия или антипатия към това качество на моя баща или на моята майка. Следователно това не зависи от факта, дали аз съм наследил тези качества просто чрез една нежива природна причинност, а от това, дали съм имал симпатии към тези качества.
към текста >>
Защото за да
нос
я в себе си някакво наследено качество от моя баща или моята майка, първо аз трябва да развия симпатия или антипатия към това качество на моя баща или на моята майка.
Когато човек прозре тези неща, тогава понятията, като тези за обикновената наследственост, изглеждат детински, действително детински.
Защото за да нося в себе си някакво наследено качество от моя баща или моята майка, първо аз трябва да развия симпатия или антипатия към това качество на моя баща или на моята майка.
Следователно това не зависи от факта, дали аз съм наследил тези качества просто чрез една нежива природна причинност, а от това, дали съм имал симпатии към тези качества.
към текста >>
Следователно това не зависи от факта, дали аз съм наследил тези качества просто чрез една нежива природна причин
нос
т, а от това, дали съм имал симпатии към тези качества.
Когато човек прозре тези неща, тогава понятията, като тези за обикновената наследственост, изглеждат детински, действително детински. Защото за да нося в себе си някакво наследено качество от моя баща или моята майка, първо аз трябва да развия симпатия или антипатия към това качество на моя баща или на моята майка.
Следователно това не зависи от факта, дали аз съм наследил тези качества просто чрез една нежива природна причинност, а от това, дали съм имал симпатии към тези качества.
към текста >>
Обаче да се говори върху наследстве
нос
тта така, както днес обикновено се говори в науката, това е действително нещо детинско.
Защо съм имал симпатии към тези качества, върху това ще говорим още и през следващите часове, тъй като изложенията върху кармата ще ни отнемат много часове.
Обаче да се говори върху наследствеността така, както днес обикновено се говори в науката, това е действително нещо детинско.
към текста >>
Гениал
нос
тта се наследявала от прадедите и когато в света се появи някой гений, отделните качества, които притежава този гений, се търсят при прадедите.
Днес даже се твърди, че се наследяват специфични духовно-душевни качества.
Гениалността се наследявала от прадедите и когато в света се появи някой гений, отделните качества, които притежава този гений, се търсят при прадедите.
Да, това е странен начин за доказване на нещата. Едно доказателство, което би било разумно, би било, че когато се роди един гений, той би трябвало отново да създаде един гений чрез наследствеността. Но ако би се търсило според тези доказателства, би се стигнало до странни неща - ето на, Гьоте също е имал син и други гении са имали синове. Това обаче би било едно доказателство! Че съществува даден гений и че някои от качествата на този гений се намират и у неговите прадеди, това никак не се различава от положението, че когато падна във водата, аз ще се намокря.
към текста >>
Едно доказателство, което би било разумно, би било, че когато се роди един гений, той би трябвало отново да създаде един гений чрез наследстве
нос
тта.
Днес даже се твърди, че се наследяват специфични духовно-душевни качества. Гениалността се наследявала от прадедите и когато в света се появи някой гений, отделните качества, които притежава този гений, се търсят при прадедите. Да, това е странен начин за доказване на нещата.
Едно доказателство, което би било разумно, би било, че когато се роди един гений, той би трябвало отново да създаде един гений чрез наследствеността.
Но ако би се търсило според тези доказателства, би се стигнало до странни неща - ето на, Гьоте също е имал син и други гении са имали синове. Това обаче би било едно доказателство! Че съществува даден гений и че някои от качествата на този гений се намират и у неговите прадеди, това никак не се различава от положението, че когато падна във водата, аз ще се намокря. В моето същество аз нямам много общо с водата, която се изтича и капе от мен. Естествено, тъй като се раждам в наследственото течение чрез моите симпатии към съответните качества, аз нося в себе си тези наследени качества, както нося водата, когато падна в нея и се намокря.
към текста >>
Естествено, тъй като се раждам в наследственото течение чрез моите симпатии към съответните качества, аз
нос
я в себе си тези наследени качества, както
нос
я водата, когато падна в нея и се намокря.
Едно доказателство, което би било разумно, би било, че когато се роди един гений, той би трябвало отново да създаде един гений чрез наследствеността. Но ако би се търсило според тези доказателства, би се стигнало до странни неща - ето на, Гьоте също е имал син и други гении са имали синове. Това обаче би било едно доказателство! Че съществува даден гений и че някои от качествата на този гений се намират и у неговите прадеди, това никак не се различава от положението, че когато падна във водата, аз ще се намокря. В моето същество аз нямам много общо с водата, която се изтича и капе от мен.
Естествено, тъй като се раждам в наследственото течение чрез моите симпатии към съответните качества, аз нося в себе си тези наследени качества, както нося водата, когато падна в нея и се намокря.
Смешно детски са представите, които хората имат в това отношение. Защото симпатиите и антипатиите се явяват още в предземното съществуване на човека и те създават неговото вътрешно устройство. От предземното съществуване той навлиза с тях в земното съществуване и с тях изгражда своята съдба.
към текста >>
Може би, ако размислим върху това, как става, че сме намерили този човек, може би тогава ще ни хрумне мисълта, че първо е трябвало да изживеем дадено събитие, което е свързано с много други хора, иначе не би се получила никаква възмож
нос
т да намерим този човек в живота си.
Достатъчно е само да размислим върху следното: Представете си, какво действително означава, в определен период от нашия живот да срещнем даден човек, оттам нататък съвместно с него да изживеем нещо общо, да работим и действаме съвместно. Размислете само, какво означава това. Помислете какво се представя при пълно съзнание като импулс, който ни е довел дотам.
Може би, ако размислим върху това, как става, че сме намерили този човек, може би тогава ще ни хрумне мисълта, че първо е трябвало да изживеем дадено събитие, което е свързано с много други хора, иначе не би се получила никаква възможност да намерим този човек в живота си.
И за да настъпи това събитие, отново е трябвало да бъде изживяно нещо друго. Ние навлизаме в сложни взаимовръзки, всички които е трябвало да настъпят, в които е трябвало да навлезем, за да стигнем до дадено решаващо изживяване. А след това нека да размислим, може би, върху това: Ако на един човек би била поставена задачата напълно съзнателно да измисли, как в неговата петдесета година да организира една решаваща среща с даден човек; ако трябва да реши тази задача, не искам да кажа за една година, а да речем за четиринадесет години; ако си представим, че той би трябвало да реши тази задача като една изчислителна задача - представете си, какво изисква всичко това! Когато разглеждаме такива неща ние установяваме, колко сме глупави като съзнателни хора и колко безкрайно умно и мъдро е това, което става с нас в света.
към текста >>
И всичко това става в царството свързано с човешката същ
нос
т.
Когато разглеждаме подобно нещо, нашето внимание бива насочено към извънредно заплетени и важни неща в нашата съдба, в действието на нашата карма.
И всичко това става в царството свързано с човешката същност.
към текста >>
Това, което става в тази област, може да противоречи на всяка природна закономер
нос
т и да се подиграе на всичко онова, което ние изграждаме във основа на природните закони.
А сега ви моля да размислите: Това, което става тук с нас, фактически живее в несъзнателната част на нашето същество. До момента, когато се натъкваме на дадено важно събитие, то лежи в несъзнателното. Всичко става така, като че ли е подчинено на природните закони. Но къде природните закони биха имали силата да произведат подобно нещо?
Това, което става в тази област, може да противоречи на всяка природна закономерност и да се подиграе на всичко онова, което ние изграждаме във основа на природните закони.
Външните страни на човешкия живот дори могат да бъдат обхванати в изчислени закони.
към текста >>
Застрахователното дело може да процъфтява, само когато може да се изчисли вероятната продължител
нос
т на живота, да речем на един човек на възраст деветнадесет или двадесет и пет години.
Вземете застрахователното дело.
Застрахователното дело може да процъфтява, само когато може да се изчисли вероятната продължителност на живота, да речем на един човек на възраст деветнадесет или двадесет и пет години.
Когато някой иска да застрахова своя живот, застрахователната полица се издава според това, колко дълъг ще бъде неговият вероятен живот. Следователно според това изчисление като днешен деветнадесетгодишен човек, той ще живее още толкова и толкова. Това може да се определи. Но представете си, че този срок изтече; с това вие няма да се чувствате задължени да умрете! Двама души може отдавна да са починали според тази вероятна продължителност на живота.
към текста >>
Двама души може отдавна да са починали според тази вероятна продължител
нос
т на живота.
Застрахователното дело може да процъфтява, само когато може да се изчисли вероятната продължителност на живота, да речем на един човек на възраст деветнадесет или двадесет и пет години. Когато някой иска да застрахова своя живот, застрахователната полица се издава според това, колко дълъг ще бъде неговият вероятен живот. Следователно според това изчисление като днешен деветнадесетгодишен човек, той ще живее още толкова и толкова. Това може да се определи. Но представете си, че този срок изтече; с това вие няма да се чувствате задължени да умрете!
Двама души може отдавна да са починали според тази вероятна продължителност на живота.
Но след като според тази вероятна продължителност те отдавна са «починали», те могат да се срещнат по такъв начин, какъвто аз описах! Всичко това става отвъд онова, което ние изчисляваме за човешкия живот според външните природни факти. И въпреки това то протича с вътрешна необходимост, както природните факти. Не можем да кажем другояче, освен: - Със същата необходимост, с която настъпва едно природно събитие, земетресение или изригване на вулкан, или каквото и да е друго, по-малко или по-голямо природно събитие, със същата необходимост се срещат и двама души в земния живот според пътищата в живота, по които те са тръгнали.
към текста >>
Но след като според тази вероятна продължител
нос
т те отдавна са «починали», те могат да се срещнат по такъв начин, какъвто аз описах!
Когато някой иска да застрахова своя живот, застрахователната полица се издава според това, колко дълъг ще бъде неговият вероятен живот. Следователно според това изчисление като днешен деветнадесетгодишен човек, той ще живее още толкова и толкова. Това може да се определи. Но представете си, че този срок изтече; с това вие няма да се чувствате задължени да умрете! Двама души може отдавна да са починали според тази вероятна продължителност на живота.
Но след като според тази вероятна продължителност те отдавна са «починали», те могат да се срещнат по такъв начин, какъвто аз описах!
Всичко това става отвъд онова, което ние изчисляваме за човешкия живот според външните природни факти. И въпреки това то протича с вътрешна необходимост, както природните факти. Не можем да кажем другояче, освен: - Със същата необходимост, с която настъпва едно природно събитие, земетресение или изригване на вулкан, или каквото и да е друго, по-малко или по-голямо природно събитие, със същата необходимост се срещат и двама души в земния живот според пътищата в живота, по които те са тръгнали.
към текста >>
Всичко това може да причини благоразположение или неприятно чувство, според това, как според него вие изграждате вътрешната същ
нос
т на вашето тяло в живота между смъртта и едно ново раждане.
Всичко това вие можете вътрешно да развиете.
Всичко това може да причини благоразположение или неприятно чувство, според това, как според него вие изграждате вътрешната същност на вашето тяло в живота между смъртта и едно ново раждане.
Всичко това може да ви доведе до симпатии и антипатии, когато по съответния начин изграждате вашето астрално тяло с помощта на съществата от втората йерархия - Власти, Сили, Господства. Но всичко това не ви дава още силата да направите да се превърне в мирово действие това, което в един минал живот е било само едно човешко дело. Вие сте направили добро на един човек или сте му причинили вреда. Това трябва да има като следствие, че в един следващ живот този човек ще ви срещне и при тази среща трябва да намерите импулса за изправяне на последствията от миналия живот. Онова, което има само морално значение, трябва да стане едно външно дело, трябва да стане външно събитие в света.
към текста >>
Така ние поглеждаме във взаимовръзките, в които човекът е свързан със света и стигаме до великите въпроси: - Как от тези три елемента на човека се развива всичко това, което сега съставлява подроб
нос
тите на неговата съдба?
Така ние поглеждаме във взаимовръзките, в които човекът е свързан със света и стигаме до великите въпроси: - Как от тези три елемента на човека се развива всичко това, което сега съставлява подробностите на неговата съдба?
- Човекът се ражда в един родителски дом. Той се ражда на определено място на Земята. Ражда се всред даден народ. Ражда се в съвкупност от факти. Обаче всичко това, което се появява, когато човекът се ражда в един родителски дом, когато човекът е предаден на възпитателите, когато той се ражда всред един народ, на определено място на Земята, всичко това, което въпреки цялата човешка свобода така дълбоко съдбоносно се намесва в човешкия живот, всичко това в крайна сметка е зависимо от тези три елемента, които заедно съставят човешката съдба.
към текста >>
Ражда се в съвкуп
нос
т от факти.
Така ние поглеждаме във взаимовръзките, в които човекът е свързан със света и стигаме до великите въпроси: - Как от тези три елемента на човека се развива всичко това, което сега съставлява подробностите на неговата съдба? - Човекът се ражда в един родителски дом. Той се ражда на определено място на Земята. Ражда се всред даден народ.
Ражда се в съвкупност от факти.
Обаче всичко това, което се появява, когато човекът се ражда в един родителски дом, когато човекът е предаден на възпитателите, когато той се ражда всред един народ, на определено място на Земята, всичко това, което въпреки цялата човешка свобода така дълбоко съдбоносно се намесва в човешкия живот, всичко това в крайна сметка е зависимо от тези три елемента, които заедно съставят човешката съдба.
към текста >>
Обаче всичко това, което се появява, когато човекът се ражда в един родителски дом, когато човекът е предаден на възпитателите, когато той се ражда всред един народ, на определено място на Земята, всичко това, което въпреки цялата човешка свобода така дълбоко съдбо
нос
но се намесва в човешкия живот, всичко това в крайна сметка е зависимо от тези три елемента, които заедно съставят човешката съдба.
Така ние поглеждаме във взаимовръзките, в които човекът е свързан със света и стигаме до великите въпроси: - Как от тези три елемента на човека се развива всичко това, което сега съставлява подробностите на неговата съдба? - Човекът се ражда в един родителски дом. Той се ражда на определено място на Земята. Ражда се всред даден народ. Ражда се в съвкупност от факти.
Обаче всичко това, което се появява, когато човекът се ражда в един родителски дом, когато човекът е предаден на възпитателите, когато той се ражда всред един народ, на определено място на Земята, всичко това, което въпреки цялата човешка свобода така дълбоко съдбоносно се намесва в човешкия живот, всичко това в крайна сметка е зависимо от тези три елемента, които заедно съставят човешката съдба.
към текста >>
Ако запитаме, защо даден човек се разболява в своята двадесет и пета година от вариола, за да мине, може би, през най-голямата опас
нос
т за живота си; ако запитаме, как иначе в неговия живот може да се намеси някоя болест или някое друго събитие, как в живота му може да се намеси помощта на някоя по-възрастна лич
нос
т, помощта чрез този или онзи народ, за да му се случи това или онова чрез външни събития, - навсякъде ние трябва да се върнем назад до това, което по троичен начин съставлява човешката съдба и което поставя човека в съвкуп
нос
тта на ангелските йерархии.
Всички отделни въпроси по съответен начин ще ни се разкрият в техните отговори, когато по един правилен начин обгърнем с поглед тази основа.
Ако запитаме, защо даден човек се разболява в своята двадесет и пета година от вариола, за да мине, може би, през най-голямата опасност за живота си; ако запитаме, как иначе в неговия живот може да се намеси някоя болест или някое друго събитие, как в живота му може да се намеси помощта на някоя по-възрастна личност, помощта чрез този или онзи народ, за да му се случи това или онова чрез външни събития, - навсякъде ние трябва да се върнем назад до това, което по троичен начин съставлява човешката съдба и което поставя човека в съвкупността на ангелските йерархии.
Човекът се движи свободно само в царството на минералния свят. Там е областта на неговата свобода.
към текста >>
Прочетете в моята книга «Философия на свободата», каква голяма стой
нос
т аз отдавам на това да не се пита за свободата на волята.
Когато вниманието на човек се обърне към това, той се научава да поставя по правилен начин и въпроса за свободата.
Прочетете в моята книга «Философия на свободата», каква голяма стойност аз отдавам на това да не се пита за свободата на волята.
Волята седи дълбоко, дълбоко долу в несъзнателната област на нашето същество и е безсмислено да се пита за свободата на волята; а може да се пита само за свободата на мислите. Аз добре различих тези две неща в моята «Философия на свободата». Свободните мисли трябва тогава да импулсират волята, тогава човекът е свободен. Обаче със своите мисли човекът живее в минералния свят. А с всичко друго, с което той живее в растителния, в животинския и в чисто човешкия свят, той е подчинен на съдбата.
към текста >>
И свободата е нещо, за което всъщ
нос
т може да се каже: - От царствата, в които властват висшите йерархии, човекът влиза в царството, което по определен начин е свободно от висшите йерархии, в минералното царство, за да стане от своя страна свободен.
Волята седи дълбоко, дълбоко долу в несъзнателната област на нашето същество и е безсмислено да се пита за свободата на волята; а може да се пита само за свободата на мислите. Аз добре различих тези две неща в моята «Философия на свободата». Свободните мисли трябва тогава да импулсират волята, тогава човекът е свободен. Обаче със своите мисли човекът живее в минералния свят. А с всичко друго, с което той живее в растителния, в животинския и в чисто човешкия свят, той е подчинен на съдбата.
И свободата е нещо, за което всъщност може да се каже: - От царствата, в които властват висшите йерархии, човекът влиза в царството, което по определен начин е свободно от висшите йерархии, в минералното царство, за да стане от своя страна свободен.
Това минерално царство е същото онова царство, на което човекът е подобен само по своя труп, когато той е изоставил този труп, след като е преминал през вратата на смъртта. В своя земен живот човекът е независим от онова царство, което може да действа само за неговото разрушение. Нищо чудно, че той е свободен в това царство, тъй като това царство няма никакво друго участие, освен да го разруши, когато го приеме в себе си. Той изобщо не принадлежи на това царство. Човек трябва първо да умре, за да е като труп в царството, в което той е свободен също и според своята природна същност.
към текста >>
Човек трябва първо да умре, за да е като труп в царството, в което той е свободен също и според своята природна същ
нос
т.
И свободата е нещо, за което всъщност може да се каже: - От царствата, в които властват висшите йерархии, човекът влиза в царството, което по определен начин е свободно от висшите йерархии, в минералното царство, за да стане от своя страна свободен. Това минерално царство е същото онова царство, на което човекът е подобен само по своя труп, когато той е изоставил този труп, след като е преминал през вратата на смъртта. В своя земен живот човекът е независим от онова царство, което може да действа само за неговото разрушение. Нищо чудно, че той е свободен в това царство, тъй като това царство няма никакво друго участие, освен да го разруши, когато го приеме в себе си. Той изобщо не принадлежи на това царство.
Човек трябва първо да умре, за да е като труп в царството, в което той е свободен също и според своята природна същност.
Така нещата са свързани едни с други.
към текста >>
И човекът се научава всъщ
нос
т да се чувства все повече и повече у дома си в света, когато се научава по този начин да поставя своите усещания, своите мисли, своите чувства, своите волеви импулси в правилно отношение със света.
И поради това минералното царство е най-младото царство. Обаче все пак то е онова, което е отделено, излъчено от боговете. И понеже е излъчено от боговете, човекът може да живее в него като в царството на своята свобода. Така са свързани нещата.
И човекът се научава всъщност да се чувства все повече и повече у дома си в света, когато се научава по този начин да поставя своите усещания, своите мисли, своите чувства, своите волеви импулси в правилно отношение със света.
Обаче само по този начин човек също вижда, как той е поставен съдбовно в света и в отношения с другите хора.
към текста >>
26.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Оттук произлизат всякакви спорове, които всъщ
нос
т се коренят в нещо неизвестно.
Всичко това идва оттам, че животът в земното съществуване ограничава човека върху външния сетивен свят и върху ума, който не вижда това, което действително е свързано с това земно съществуване.
Оттук произлизат всякакви спорове, които всъщност се коренят в нещо неизвестно.
Вие може би често пъти сте се намирали в положението да видите, как хората спорят за монизъм, дуализъм и т.н.. Естествено пълна безсмислица е да се спори върху такива модни думи.
към текста >>
След това между смъртта и едно ново раждане той живее в един друг свят, който по отношение на физическия свят можем да наречем духовен свят, в който той няма никакво физическо тяло, което може да бъде направено видимо за човешките сетива, а където той живее в една духовна същ
нос
т; и в този живот между смъртта и едно ново раждане светът, който познаваме между раждането и смъртта, отново е нещо чуждо за обикновеното съзнание.
След това между смъртта и едно ново раждане той живее в един друг свят, който по отношение на физическия свят можем да наречем духовен свят, в който той няма никакво физическо тяло, което може да бъде направено видимо за човешките сетива, а където той живее в една духовна същност; и в този живот между смъртта и едно ново раждане светът, който познаваме между раждането и смъртта, отново е нещо чуждо за обикновеното съзнание.
към текста >>
Както през време на земното съществуване човек се страхува от смъртта, понеже е несигурен за това, което идва след смъртта - нали за обикновеното съзнание в земното съществуване царува голяма несигур
нос
т, - така в живота между смъртта и едно ново раждане царува прекалено голяма сигур
нос
т от
нос
но земния живот, една сигур
нос
т, която замайва, зашеметява, една сигур
нос
т, която именно прави душата немощна, безсилна.
Мъртвият гледа надолу към физическия свят, както живият, т.е. физически живеещият гледа към духовния свят и само чувствата са, така да се каже, противоположни. Докато между раждането и смъртта тук във физическия свят човекът има известен поглед към един друг свят, който му дава удовлетворение за някои неща, които тук в този свят малко го задоволяват или никак, то между смъртта и раждането, поради извънредното изобилие от събития, поради това, че постоянно стават прекалено много неща в сравнение с това, което човек може да понесе, човекът постоянно чувства копнеж отново да се върне в земния живот, в това, което за него сега е отвъден живот, и през втората половина между смъртта и едно ново раждане той с голям копнеж очаква минаването в земното съществуване чрез раждането.
Както през време на земното съществуване човек се страхува от смъртта, понеже е несигурен за това, което идва след смъртта - нали за обикновеното съзнание в земното съществуване царува голяма несигурност, - така в живота между смъртта и едно ново раждане царува прекалено голяма сигурност относно земния живот, една сигурност, която замайва, зашеметява, една сигурност, която именно прави душата немощна, безсилна.
Така че човекът изпада в немощни-съноподобни състояния, които му вдъхват копнежа да слезе отново на Земята.
към текста >>
Достатъчно е само да си спомните, че при умопобъркани хора, именно в състоянията на лудост понякога става огромно нарастване на техните физически сили и те започват да
нос
ят неща, които не могат да
нос
ят при напълно ясно съзнание.
Не казвайте: - Щом тогавашният човек е имал едно повече съноподобно, а не брутално ясно съзнание, как той е могъл да извърши онези велики трудоемки работи, които са били извършвани през време на египетската или на халдейската епоха?
Достатъчно е само да си спомните, че при умопобъркани хора, именно в състоянията на лудост понякога става огромно нарастване на техните физически сили и те започват да носят неща, които не могат да носят при напълно ясно съзнание.
Фактически и физическата сила на тези хора, които може би външно са били по-тънки от съвременните – но нали не винаги пълният е силен, а сухият слаб, - също и физическата сила на тези древни хора е била съответно по-голяма. Само че те не са използвали това съществуване така, че да наблюдават всяко отделно нещо, което са вършели физически, а успоредно с тези физически действия са вървели изживяванията, в които още е прониквал духовният свят.
към текста >>
Това е само доказателство, че днес теоретическият фанатизъм на хората е по-голям от това, което човекът непосредствено изживява в действител
нос
тта.
Можете да кажете: - Но днес съществуват много хора, които се съмняват в свободата.
Това е само доказателство, че днес теоретическият фанатизъм на хората е по-голям от това, което човекът непосредствено изживява в действителността.
Човек вече не вярва на своите изживявания, защото е претъпкан с теоретически възгледи. От наблюдението на природните процеси днес той си съставя идеята: Всичко е необходимо обусловено, всяко следствие има причина, всичко, което съществува, има своята причина. Следователно, когато оформя дадена мисъл, това също има своята причина. Хората съвсем не мислят веднага за повтарящите се земни съществувания, а мислят за това, че бликащото от една мисъл, също така е причинено, както това, което произлиза от една машина.
към текста >>
Чрез тази теория за всеобщата причин
нос
т, както я наричат, за всеобщото причиняване, днес човек многократно се заслепява спрямо това, че той ясно
нос
и в себе си съзнанието за свободата.
Чрез тази теория за всеобщата причинност, както я наричат, за всеобщото причиняване, днес човек многократно се заслепява спрямо това, че той ясно носи в себе си съзнанието за свободата.
към текста >>
Те се позовават на неизменимата причин
нос
т на тяхното същество.
Такива са повечето от теоретиците. Но съществуват също и практици. Когато забелязват някаква глупост у себе си, която не искат да отстранят, тогава те казват: - Да, от това аз не мога да се освободя, това е моята природа. То идва от само себе си и аз съм безсилен срещу него. - Такива хора има много.
Те се позовават на неизменимата причинност на тяхното същество.
Но в повечето случаи те остават непоследователни, когато понякога искат да покажат на себе си нещо, което биха искали да бъдат, за което не се нуждаят от никакво извинение, а за което искат да бъдат похвалени; тогава те се отклоняват от този възглед.
към текста >>
Но в обикновения земен живот ние вършим много неща, вършим ги в пълна свобода и всъщ
нос
т от своя страна те изглеждат така, че ние не можем да ги оставим неизвършени.
Основният факт за свободното човешко същество е един факт, който може непосредствено да бъде изживян.
Но в обикновения земен живот ние вършим много неща, вършим ги в пълна свобода и всъщност от своя страна те изглеждат така, че ние не можем да ги оставим неизвършени.
Въпреки всичко чрез това ние не чувстваме нашата свобода възпрепятствана.
към текста >>
От
нос
но това всеки също може да има своето мнение, но човек би могъл да помисли, че вие въобще не знаете, какво искате в живота, щом вършите това; но нека се абстрахираме от този възглед.
А сега вие можете да кажете: - Добре, аз си построявам къща, но искам все пак да остана свободен човек, не искам да бъда принуден чрез това. Ако не ми харесва, след една година аз не ще вляза в тази къща, ще я продам. -Добре!
Относно това всеки също може да има своето мнение, но човек би могъл да помисли, че вие въобще не знаете, какво искате в живота, щом вършите това; но нека се абстрахираме от този възглед.
Нека се абстрахираме от това, че някой е фанатик на свободата и постоянно предприема неща, които след това свободно изоставя. Тогава бихме могли да кажем: - Човекът няма дори свободата да извърши това, което е предприел. Той стои под постоянен натиск да иска да бъде свободен и точно от този фанатизъм за свобода постоянно бива лашкан насам натам.
към текста >>
Това отнема нещо от вашата човешка стой
нос
т.
Между тези земни съществувания винаги има един живот между смъртта и едно ново раждане и тези животи между смъртта и едно ново раждане изменят някои неща, които не биха се изменили, ако земният живот би продължил по еднороден начин. Представете си, че виждате обратно в миналото един предишен земен живот. Тогава сте направили добро или зло на някой човек. Животът между смъртта и едно ново раждане се намира между този предишен земен живот и настоящия земен живот. В този живот между смъртта и едно ново раждане, в този духовен живот, вие съвсем не можете да мислите по друг начин, освен че сте станали несъвършени чрез това, че сте направили някому зло.
Това отнема нещо от вашата човешка стойност.
Това ви прави душевно осакатени. Вие отново трябва да изправите това осакатяване и тогава вземате решението да постигнете в новия земен живот онова, което поправя грешката. Между смъртта и едно ново раждане вие приемате онова, което изправя грешката, приемате го чрез вашата собствена воля. Ако сте направили добро на някой човек, тогава вие знаете, - това човек вижда особено в живота между смъртта и едно ново раждане, - че целият човешки земен живот съществува за цялото човечество. И тогава откривате, че, когато сте подпомогнали един човек, чрез това той фактически е постигнал определени неща, които иначе не би постигнал в един предишен живот.
към текста >>
Ако в кармата се получават неща, които не се харесват на някого, той би трябвало да ги разглежда от общата закономер
нос
т на света.
Човек никога не ще изживее случай да не бъде съгласен с тази карма при едно действително разбиране на кармата.
Ако в кармата се получават неща, които не се харесват на някого, той би трябвало да ги разглежда от общата закономерност на света.
И тогава все повече ще открива, че в крайна сметка онова, което е кармически обусловено, е по-добро, отколкото ако при всеки нов земен живот трябва да започваме отново. Защото всъщност ние сме самата наша карма. Това, което прониква от един предишен живот, сме самите ние и няма никакъв смисъл да говорим за това, че нещо в нашата карма, до която опира именно кръгът на нашата свобода, че нещо в нашата карма би трябвало да бъде различно от това, което е, защото в едно закономерно свързано цяло детайлът, единичното изобщо не може да бъде критикувано. Някому може да не се харесва носът му; обаче няма никакъв смисъл да бъде критикуван само носът, защото носът, който човек има, наистина трябва да бъде такъв, какъвто е, щом целият човек е такъв, какъвто е. И онзи, който казва, че би искал да има друг нос, с това той всъщност казва, че би искал да бъде съвършено друг човек.
към текста >>
Защото всъщ
нос
т ние сме самата наша карма.
Човек никога не ще изживее случай да не бъде съгласен с тази карма при едно действително разбиране на кармата. Ако в кармата се получават неща, които не се харесват на някого, той би трябвало да ги разглежда от общата закономерност на света. И тогава все повече ще открива, че в крайна сметка онова, което е кармически обусловено, е по-добро, отколкото ако при всеки нов земен живот трябва да започваме отново.
Защото всъщност ние сме самата наша карма.
Това, което прониква от един предишен живот, сме самите ние и няма никакъв смисъл да говорим за това, че нещо в нашата карма, до която опира именно кръгът на нашата свобода, че нещо в нашата карма би трябвало да бъде различно от това, което е, защото в едно закономерно свързано цяло детайлът, единичното изобщо не може да бъде критикувано. Някому може да не се харесва носът му; обаче няма никакъв смисъл да бъде критикуван само носът, защото носът, който човек има, наистина трябва да бъде такъв, какъвто е, щом целият човек е такъв, какъвто е. И онзи, който казва, че би искал да има друг нос, с това той всъщност казва, че би искал да бъде съвършено друг човек. Обаче с това той самият се елиминира, премахва се в мислите. Но това не може да стане.
към текста >>
Някому може да не се харесва
нос
ът му; обаче няма никакъв смисъл да бъде критикуван само
нос
ът, защото
нос
ът, който човек има, наистина трябва да бъде такъв, какъвто е, щом целият човек е такъв, какъвто е.
Човек никога не ще изживее случай да не бъде съгласен с тази карма при едно действително разбиране на кармата. Ако в кармата се получават неща, които не се харесват на някого, той би трябвало да ги разглежда от общата закономерност на света. И тогава все повече ще открива, че в крайна сметка онова, което е кармически обусловено, е по-добро, отколкото ако при всеки нов земен живот трябва да започваме отново. Защото всъщност ние сме самата наша карма. Това, което прониква от един предишен живот, сме самите ние и няма никакъв смисъл да говорим за това, че нещо в нашата карма, до която опира именно кръгът на нашата свобода, че нещо в нашата карма би трябвало да бъде различно от това, което е, защото в едно закономерно свързано цяло детайлът, единичното изобщо не може да бъде критикувано.
Някому може да не се харесва носът му; обаче няма никакъв смисъл да бъде критикуван само носът, защото носът, който човек има, наистина трябва да бъде такъв, какъвто е, щом целият човек е такъв, какъвто е.
И онзи, който казва, че би искал да има друг нос, с това той всъщност казва, че би искал да бъде съвършено друг човек. Обаче с това той самият се елиминира, премахва се в мислите. Но това не може да стане.
към текста >>
И онзи, който казва, че би искал да има друг
нос
, с това той всъщ
нос
т казва, че би искал да бъде съвършено друг човек.
Ако в кармата се получават неща, които не се харесват на някого, той би трябвало да ги разглежда от общата закономерност на света. И тогава все повече ще открива, че в крайна сметка онова, което е кармически обусловено, е по-добро, отколкото ако при всеки нов земен живот трябва да започваме отново. Защото всъщност ние сме самата наша карма. Това, което прониква от един предишен живот, сме самите ние и няма никакъв смисъл да говорим за това, че нещо в нашата карма, до която опира именно кръгът на нашата свобода, че нещо в нашата карма би трябвало да бъде различно от това, което е, защото в едно закономерно свързано цяло детайлът, единичното изобщо не може да бъде критикувано. Някому може да не се харесва носът му; обаче няма никакъв смисъл да бъде критикуван само носът, защото носът, който човек има, наистина трябва да бъде такъв, какъвто е, щом целият човек е такъв, какъвто е.
И онзи, който казва, че би искал да има друг нос, с това той всъщност казва, че би искал да бъде съвършено друг човек.
Обаче с това той самият се елиминира, премахва се в мислите. Но това не може да стане.
към текста >>
- Не мислете, мои мили приятели, че посвещението не е реална действител
нос
т.
Смътният подтик, който тласка повечето от хората към това или онова, отпада. И фактически, при определена степен на разбирането придобито чрез посвещение, ако не би настъпило нещо друго, човек би стигнал дотам да си каже: - След като съм стигнал до това разбиране - сега аз съм на четиридесет години, но това е все едно, - сега най-добре ще прекарам целия си следващ живот като седна на един стол и не върша абсолютно нищо; защото нямам такива изразени подтици, да върша това или онова.
- Не мислете, мои мили приятели, че посвещението не е реална действителност.
Странно е в това отношение, как хората понякога мислят. Когато някой яде печена кокошка, всеки вярва, че тя е истинска действителност. Но за науката на посвещението по-голяма част от хората вярват, че тя има само теоретически въздействия. Но тя има действия в живота. И едно такова действие в живота е онова, което аз току-що посочих.
към текста >>
Когато някой яде печена кокошка, всеки вярва, че тя е истинска действител
нос
т.
Смътният подтик, който тласка повечето от хората към това или онова, отпада. И фактически, при определена степен на разбирането придобито чрез посвещение, ако не би настъпило нещо друго, човек би стигнал дотам да си каже: - След като съм стигнал до това разбиране - сега аз съм на четиридесет години, но това е все едно, - сега най-добре ще прекарам целия си следващ живот като седна на един стол и не върша абсолютно нищо; защото нямам такива изразени подтици, да върша това или онова. - Не мислете, мои мили приятели, че посвещението не е реална действителност. Странно е в това отношение, как хората понякога мислят.
Когато някой яде печена кокошка, всеки вярва, че тя е истинска действителност.
Но за науката на посвещението по-голяма част от хората вярват, че тя има само теоретически въздействия. Но тя има действия в живота. И едно такова действие в живота е онова, което аз току-що посочих. Преди човек да придобие науката на посвещението, тогава по един вътрешен подтик той счита, че едно нещо е важно, друго не е важно. На посветеният би могло да му се прииска, да седне на един стол и да остави светът да си тече покрай него, защото не е особено важно - така би могло да му се струва, - дали нещо става, а друго не става, и други подобни.
към текста >>
Мои мили приятели, днес аз исках да ви изложа по
нос
имостта между свободата и кармическата необходимост в човешкия живот.
Мои мили приятели, днес аз исках да ви изложа поносимостта между свободата и кармическата необходимост в човешкия живот.
Утре, говорейки по-нататък върху кармата, ще навлезем в подробностите на тази карма.
към текста >>
Утре, говорейки по-нататък върху кармата, ще навлезем в подроб
нос
тите на тази карма.
Мои мили приятели, днес аз исках да ви изложа поносимостта между свободата и кармическата необходимост в човешкия живот.
Утре, говорейки по-нататък върху кармата, ще навлезем в подробностите на тази карма.
към текста >>
27.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Днес бих искал първо да разгледам няколко по-обширни гледни точки от
нос
но развитието на кармата, за да можем все повече и повече да засегнем онези неща, които всъщ
нос
т, ако мога така да се изразя, чрез едно специално изложение могат поне да бъдат онагледени.
Днес бих искал първо да разгледам няколко по-обширни гледни точки относно развитието на кармата, за да можем все повече и повече да засегнем онези неща, които всъщност, ако мога така да се изразя, чрез едно специално изложение могат поне да бъдат онагледени.
Когато искаме да разберем хода на кармата, ние трябва да можем да си представим, как всъщност човек изгражда цялата си организация при своето слизане от духовния във физическия свят.
към текста >>
Когато искаме да разберем хода на кармата, ние трябва да можем да си представим, как всъщ
нос
т човек изгражда цялата си организация при своето слизане от духовния във физическия свят.
Днес бих искал първо да разгледам няколко по-обширни гледни точки относно развитието на кармата, за да можем все повече и повече да засегнем онези неща, които всъщност, ако мога така да се изразя, чрез едно специално изложение могат поне да бъдат онагледени.
Когато искаме да разберем хода на кармата, ние трябва да можем да си представим, как всъщност човек изгражда цялата си организация при своето слизане от духовния във физическия свят.
към текста >>
Вие разбирате, че в съвременния език всъщ
нос
т не съществуват подходящи изрази за процеси, които са почти непознати в съвременната цивилизация и че поради това изразите за това, което става там, могат да бъдат всъщ
нос
т само неточни.
Вие разбирате, че в съвременния език всъщност не съществуват подходящи изрази за процеси, които са почти непознати в съвременната цивилизация и че поради това изразите за това, което става там, могат да бъдат всъщност само неточни.
Когато слизаме от духовния във физическия свят за един нов земен живот, ние имаме първо нашето физическо тяло, приготвено по линията на наследствеността. Ние ще видим, как въпреки всичко в известно отношение това физическо тяло е свързано с това, което човек изживява между смъртта и едно ново раждане. За днес може да ни бъде достатъчно да си изясним, че всъщност това физическо тяло ни е дадено от Земята. Но онези съставни части на човешкото същество, които могат да се считат за по-висши, - етерното тяло, астралното тяло и азът, те слизат от духовния свят.
към текста >>
Когато слизаме от духовния във физическия свят за един нов земен живот, ние имаме първо нашето физическо тяло, приготвено по линията на наследстве
нос
тта.
Вие разбирате, че в съвременния език всъщност не съществуват подходящи изрази за процеси, които са почти непознати в съвременната цивилизация и че поради това изразите за това, което става там, могат да бъдат всъщност само неточни.
Когато слизаме от духовния във физическия свят за един нов земен живот, ние имаме първо нашето физическо тяло, приготвено по линията на наследствеността.
Ние ще видим, как въпреки всичко в известно отношение това физическо тяло е свързано с това, което човек изживява между смъртта и едно ново раждане. За днес може да ни бъде достатъчно да си изясним, че всъщност това физическо тяло ни е дадено от Земята. Но онези съставни части на човешкото същество, които могат да се считат за по-висши, - етерното тяло, астралното тяло и азът, те слизат от духовния свят.
към текста >>
За днес може да ни бъде достатъчно да си изясним, че всъщ
нос
т това физическо тяло ни е дадено от Земята.
Вие разбирате, че в съвременния език всъщност не съществуват подходящи изрази за процеси, които са почти непознати в съвременната цивилизация и че поради това изразите за това, което става там, могат да бъдат всъщност само неточни. Когато слизаме от духовния във физическия свят за един нов земен живот, ние имаме първо нашето физическо тяло, приготвено по линията на наследствеността. Ние ще видим, как въпреки всичко в известно отношение това физическо тяло е свързано с това, което човек изживява между смъртта и едно ново раждане.
За днес може да ни бъде достатъчно да си изясним, че всъщност това физическо тяло ни е дадено от Земята.
Но онези съставни части на човешкото същество, които могат да се считат за по-висши, - етерното тяло, астралното тяло и азът, те слизат от духовния свят.
към текста >>
И като в един мощен, обширен огледален апарат човек всъщ
нос
т има своите предишни земни животи, особено последния, отразени от душите, с които е бил заедно на Земята.
И като в един мощен, обширен огледален апарат човек всъщност има своите предишни земни животи, особено последния, отразени от душите, с които е бил заедно на Земята.
И точно по отношение на живота на своите дела човек получава впечатлението, че всичко това му се изплъзва. Между смъртта и едно ново раждане човек изгубва или отдавна е изгубил всъщност чувството за аза, което той е имал в тялото на Земята; но от цялото това отразяване той наново получава чувството за аза. Човек оживява с отраженията на своите дела във всички души, с които е бил заедно на Земята.
към текста >>
Между смъртта и едно ново раждане човек изгубва или отдавна е изгубил всъщ
нос
т чувството за аза, което той е имал в тялото на Земята; но от цялото това отразяване той наново получава чувството за аза.
И като в един мощен, обширен огледален апарат човек всъщност има своите предишни земни животи, особено последния, отразени от душите, с които е бил заедно на Земята. И точно по отношение на живота на своите дела човек получава впечатлението, че всичко това му се изплъзва.
Между смъртта и едно ново раждане човек изгубва или отдавна е изгубил всъщност чувството за аза, което той е имал в тялото на Земята; но от цялото това отразяване той наново получава чувството за аза.
Човек оживява с отраженията на своите дела във всички души, с които е бил заедно на Земята.
към текста >>
И всичко това в духовния свят е действител
нос
т.
И всичко това в духовния свят е действителност.
Когато вървим през някакво помещение, което има много огледала, ние се виждаме отразени във всяко огледало.
към текста >>
Ние свиваме и сглобяваме от него нашето астрално тяло, така че когато слизаме от духовния свят във физическия, ние изцяло
нос
им в нашето астрално тяло онова, което сме приели отново в нас от отразяването, което нашите дела от миналия земен живот са намерили в други души между смъртта и едно ново раждане.
Но ние също знаем, че не се намираме вътре. Когато се отдалечим, отражението не остава, ние не се оглеждаме вече. Но това, което се отразява в човешката душа, остава да съществува. И през последната третина между смъртта и едно ново раждане от тези огледални образи ние си образуваме нашето астрално тяло.
Ние свиваме и сглобяваме от него нашето астрално тяло, така че когато слизаме от духовния свят във физическия, ние изцяло носим в нашето астрално тяло онова, което сме приели отново в нас от отразяването, което нашите дела от миналия земен живот са намерили в други души между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Има разлика, дали вършим нашите дела само от чувството за дълг, от услов
нос
т, от приличие или т.н.
И тук може да се проследи, как един импулс от единия живот преминава и действа в другите съществувания. Да вземем примера с импулса на любовта. Ние можем да извършим нашите дела по отношение на другите хора от това, което наричаме любов.
Има разлика, дали вършим нашите дела само от чувството за дълг, от условност, от приличие или т.н.
и дали ги вършим от по-голяма или по-малка любов.
към текста >>
Представете си, че един човек стига дотам, да върши в един земен живот дела, които са
нос
ени от любов, които са стоплени от любов.
Представете си, че един човек стига дотам, да върши в един земен живот дела, които са носени от любов, които са стоплени от любов.
Това остава да съществува в неговата душа като сила. И това, което той взема сега като резултат на своите дела и което се отразява в душите, то се връща към него като огледален образ. И когато човек от това образува своето астрално тяло, с което той слиза на Земята, любовта от миналия земен живот, когато се отразява от другите хора, се превръща в радост.
към текста >>
Следователно, когато в един земен живот по отношение на своите себеподобни човек извършва нещо, което е
нос
ено от любов, при което любовта се разлива от него, върви заедно с делата, които подпомагат другите хора, тогава при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане става такава метаморфоза, такова превръщане, че това, което в един земен живот е разливаща се любов, в следващия живот се метаморфозира, превръща се в радост, която се разлива към съответния човек.
Следователно, когато в един земен живот по отношение на своите себеподобни човек извършва нещо, което е носено от любов, при което любовта се разлива от него, върви заедно с делата, които подпомагат другите хора, тогава при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане става такава метаморфоза, такова превръщане, че това, което в един земен живот е разливаща се любов, в следващия живот се метаморфозира, превръща се в радост, която се разлива към съответния човек.
към текста >>
Ние го
нос
им в нашето астрално тяло, когато слизаме към следващия земен живот - следователно сега вече към третия земен живот.
Но това, което бива изживявано като радост между раждането и смъртта, то се отразява в най-различните души, с които човек е бил на Земята и които сега отново се намират в живота между смъртта и едно ново раждане. И това отражение, което по многократен начин тогава идва от душите на познатите ни хора, то действа от своя страна обратно.
Ние го носим в нашето астрално тяло, когато слизаме към следващия земен живот - следователно сега вече към третия земен живот.
То отново е включено, отпечатано е в нашето астрално тяло. Сега в неговия резултат то става импулс за лесното разбиране на хората и на света. То става основа на онова душевно устройство, което ни дава опора, защото ние разбираме света. Когато можем да се радваме на интересното в поведението на хората, когато разбираме хората в един земен живот, това сочи обратно към радостта в едно минало земно съществуване и още по-нататък към любовта в живота, предшестващ последния ни земен живот. Хора, които могат да минават през света със свободно, открито, отворено чувство, така че свободното отворено чувство да прави светът да се влива в тях, така че те имат разбиране за света, това са хора, които са изградили това становище към света чрез любов и радост.
към текста >>
Аз често трябваше да обръщам внимание върху голямата противополож
нос
т, която съществува в това отношение между Кант и Шилер.
Аз често трябваше да обръщам внимание върху голямата противоположност, която съществува в това отношение между Кант и Шилер.
Кант е «окантил» всичко в живота и в познанието /направил е ръбесто, на немски Кант е ръб, б.пр./. Чрез Кант всичко в познанието е станало ъгловато и ръбесто, а така също и човешката деятелност: «Дълг, ти възвишено, велико име, който не обхващаш в себе си нищо угодническо, което носи в себе си подмилкване...» и т.н..[1] В моята «Философия на свободата» аз цитирах това място - не за истинското, а за лицемерното раздразнение на мнозина противници - и му противопоставих това, което аз сам признавам като мой възглед: «Любов, ти импулс, който говориш топло на душата» - и т.н..
към текста >>
Чрез Кант всичко в познанието е станало ъгловато и ръбесто, а така също и човешката деятел
нос
т: «Дълг, ти възвишено, велико име, който не обхващаш в себе си нищо угодническо, което
нос
и в себе си подмилкване...» и т.н..[1] В моята «Философия на свободата» аз цитирах това място - не за истинското, а за лицемерното раздразнение на мнозина противници - и му противопоставих това, което аз сам признавам като мой възглед: «Любов, ти импулс, който говориш топло на душата» - и т.н..
Аз често трябваше да обръщам внимание върху голямата противоположност, която съществува в това отношение между Кант и Шилер. Кант е «окантил» всичко в живота и в познанието /направил е ръбесто, на немски Кант е ръб, б.пр./.
Чрез Кант всичко в познанието е станало ъгловато и ръбесто, а така също и човешката деятелност: «Дълг, ти възвишено, велико име, който не обхващаш в себе си нищо угодническо, което носи в себе си подмилкване...» и т.н..[1] В моята «Философия на свободата» аз цитирах това място - не за истинското, а за лицемерното раздразнение на мнозина противници - и му противопоставих това, което аз сам признавам като мой възглед: «Любов, ти импулс, който говориш топло на душата» - и т.н..
към текста >>
Срещу скованото, сухо понятие за дълг на Кант, Шилер е казал думите: - Аз на драго сърце служа на приятелите, но за съжаление върша това от наклон
нос
т и така често имам угризения, че не съм добродетелен.
Срещу скованото, сухо понятие за дълг на Кант, Шилер е казал думите: - Аз на драго сърце служа на приятелите, но за съжаление върша това от наклонност и така често имам угризения, че не съм добродетелен.
- Защото според етиката на Кант онова, което човек върши от наклонност, не е добродетелно, а добродетелното е онова, което той върши от скованото понятие за дълг.
към текста >>
- Защото според етиката на Кант онова, което човек върши от наклон
нос
т, не е добродетелно, а добродетелното е онова, което той върши от скованото понятие за дълг.
Срещу скованото, сухо понятие за дълг на Кант, Шилер е казал думите: - Аз на драго сърце служа на приятелите, но за съжаление върша това от наклонност и така често имам угризения, че не съм добродетелен.
- Защото според етиката на Кант онова, което човек върши от наклонност, не е добродетелно, а добродетелното е онова, което той върши от скованото понятие за дълг.
към текста >>
Но делата, които са извършени от скованото понятие за дълг или от услов
нос
т, «понеже така е прилично», тези дела не предизвикват в следващия земен живот радост, а преминавайки, както описах през онова отразяване чрез душите, в следващия земен живот те предизвикват нещо, което бихме искали да наречем: - Човек долавя, че той е повече или по-малко безразличен на хората.
Но делата, които са извършени от скованото понятие за дълг или от условност, «понеже така е прилично», тези дела не предизвикват в следващия земен живот радост, а преминавайки, както описах през онова отразяване чрез душите, в следващия земен живот те предизвикват нещо, което бихме искали да наречем: - Човек долавя, че той е повече или по-малко безразличен на хората.
- И това, което се случва в живота, че някой е безразличен на хората и страда от това - човек с право страда когато е безразличен на хората, защото хората съществуват един за друг и човекът не желае да бъде безразличен на другите хора, - това, което човек изстрадва при такова положение, е резултат именно на липсата на любов в един минал земен живот, където като благопристоен човек затова се е отнесъл така, защото скованият дълг е висял над него като Дамоклиев меч - не искам да кажа като стоманен меч, защото това би било обезпокоително за по-голяма част от хората на дълга, а като един дървен нож.
към текста >>
Такъв човек върви всъщ
нос
т без посока в живота.
Това, което се разлива от другите хора към нас като безразличие и каквото изпитваме чрез това в даден земен живот, за следващия, т.е. за третия земен живот то прави от нас хора, които не знаят как да се справят със себе си. Когато такъв човек отиде на училище, той не знае, как да се справи с това, което учителите искат от него. Когато стане по-възрастен, той не знае дали да стане шлосер или придворен съветник. Той съвсем не знае, какво да прави със себе си в живота.
Такъв човек върви всъщност без посока в живота.
По отношение на неговото възприемане на външния свят той не е чак толкова нечувствителен. Той може да разбира например музиката, но не изпитва никаква радост от нея. В крайна сметка му е безразлично, дали тя е повече или по-малко добра, или повече или по-малко лоша музика. Той чувства и красотата на някое живописно или друго художествено творение, но в душата постоянно нещо го дразни: - За какво е всъщност всичко това? - и т.н.. Това са неща, които в кармическа връзка отново се проявяват в третия земен живот.
към текста >>
Той чувства и красотата на някое живописно или друго художествено творение, но в душата постоянно нещо го дразни: - За какво е всъщ
нос
т всичко това?
Той съвсем не знае, какво да прави със себе си в живота. Такъв човек върви всъщност без посока в живота. По отношение на неговото възприемане на външния свят той не е чак толкова нечувствителен. Той може да разбира например музиката, но не изпитва никаква радост от нея. В крайна сметка му е безразлично, дали тя е повече или по-малко добра, или повече или по-малко лоша музика.
Той чувства и красотата на някое живописно или друго художествено творение, но в душата постоянно нещо го дразни: - За какво е всъщност всичко това?
- и т.н.. Това са неща, които в кармическа връзка отново се проявяват в третия земен живот.
към текста >>
И след това в следващия земен живот от омразата се получава онова, което се разлива към нас от света като страдание, като неприят
нос
т, която се причинява отвън, като противополож
нос
т на радостта.
когато се разказват вицове за нещата. Съществуват обаче всички междинни степени. Но тук става въпрос за такива човешки дела, които произхождат от студена антипатия, от една антипатия, за която често пъти човек не е наясно, която стига до омраза. Всичко, което по този начин се извършва от хората спрямо други хора или даже спрямо други по-ниско стоящи от човека същества, всичко това се разтоварва отново в душевни състояния, които също се отразяват в живота между смъртта и едно ново раждане.
И след това в следващия земен живот от омразата се получава онова, което се разлива към нас от света като страдание, като неприятност, която се причинява отвън, като противоположност на радостта.
към текста >>
За себе си ми е невъзможно да мисля, че съм бил толкова лош човек, че да трябва да изживявам толкова неприят
нос
т, понеже съм мразил толкова много.
Ще кажете: - Да, ние наистина изпитваме толкова страдание! Нима всичко това произхожда от по-голяма или по-малка омраза в нашия минал земен живот?
За себе си ми е невъзможно да мисля, че съм бил толкова лош човек, че да трябва да изживявам толкова неприятност, понеже съм мразил толкова много.
- Да, ако в тази област искаме да мислим безпристрастно, ние трябва да си изясним, колко голяма е илюзията, която е приятна някому и поради това той се отдава на тази илюзия, когато се касае за това, човек да си внуши, че не храни антипатични чувства към някого. Хората минават през света с много повече омраза, отколкото си мислят, най-малкото с много повече антипатия. Понеже отначало омразата създава удовлетворение за душата, тя обикновено никак не се осъзнава. Тя бива прикрита от удовлетворението, от задоволството. Когато тя се връща обратно като страдание, което се разлива към нас идвайки отвън, едва тогава страданието се забелязва.
към текста >>
Но помислете, мои мили приятели, за да си представите, бих искал да кажа, по един тривиален начин, какви възмож
нос
ти съществуват в това отношение, помислете за клюките, които се разменят в кафенетата, където половин дузина - това е предостатъчно, - лели или чичовци, могат да бъдат и само чичовци, седят и се занимават с техните себеподобни!
Но помислете, мои мили приятели, за да си представите, бих искал да кажа, по един тривиален начин, какви възможности съществуват в това отношение, помислете за клюките, които се разменят в кафенетата, където половин дузина - това е предостатъчно, - лели или чичовци, могат да бъдат и само чичовци, седят и се занимават с техните себеподобни!
Помислете само, колко антипатия се разлива там върху хората за час и половина - понякога трае и повече! Когато това се излива, хората не го забелязват; обаче когато в следващия земен живот се връща обратно, то добре се забелязва. А то неминуемо се връща обратно.
към текста >>
И разбирането, познаването на кармата придобива неговата стой
нос
т едва чрез това, че то се влива в нашата воля за бъдещето, в бъдеще играе роля в тази воля.
Но виждате ли, мои мили приятели, разбирането за кармата не трябва да почива само на това, че ние схващаме кармата, за да разберем живота, а и на това, че ние можем да схващаме кармата също и като импулс в живота, съзнавайки, че в живота не съществува само едно «А, Б, В, Г» /виж схемата/, а че има също и следващи земни съществувания «Д, Е, Ж, З» и че онова, което развиваме в настоящия живот като съдържание на нашата душа, ще има последствия, резултати в следващия земен живот. Който иска да бъде особено глупав в третия следващ живот на Земята, отсега нататък е достатъчно той много да мрази в настоящия земен живот. Обаче който в третия земен живот иска да има едно свободно, отворено разбиране, достатъчно е в настоящия живот особено много да обича.
И разбирането, познаването на кармата придобива неговата стойност едва чрез това, че то се влива в нашата воля за бъдещето, в бъдеще играе роля в тази воля.
Положението е абсолютно такова, че днес се намираме в онзи момент от развитието на човечеството, когато несъзнателното не може да действа по-нататък по същия начин както по-рано, когато нашите души са минавали през предишни земни съществувания, а хората ще стават все по-свободни и по-съзнателни.
към текста >>
И когато хората надраснат и се издигнат над онова отвратително безгрижие, което царува днес по отношение на такива неща, когато фактът, че «човешкият материал» - както често го наричат, - е струпан в един клас, действително се схваща така, като че той е бил струпан от случай
нос
тта, а не събран от самата съдба.
При едно дете ще трябва да се потърси, откъде в живота между смъртта и едно ново раждане се отразява или се е отразявало онова, което в настоящия земен живот се проявява в метаморфозата на неразбирането. Тогава ще можем да направим нещо, за да се развие в детската възраст особена любов към онези хора, към които в минали земни съществувания е имало особена омраза. И ще се види, че чрез една така конкретно приложена любов, умът, въобще цялото душевно устройство ще се просветли. Това, което може да помогне на възпитанието, не ще се крие в общи теории върху кармата, а в конкретното вглеждане в живота, за да се забележи, какви са кармическите взаимовръзки. Хората ще забележат, че в крайна сметка децата в един клас са събрани от съдбата, а това съвсем не е безразлично.
И когато хората надраснат и се издигнат над онова отвратително безгрижие, което царува днес по отношение на такива неща, когато фактът, че «човешкият материал» - както често го наричат, - е струпан в един клас, действително се схваща така, като че той е бил струпан от случайността, а не събран от самата съдба.
Когато хората ще се издигнат над това отвратително безгрижие, тогава като възпитатели ще можем да добием поглед за това, какви чудни кармически нишки са изпредени от един човек към друг от миналите съществувания. И тогава в развитието на децата ще бъде приложено онова, което може да действа изравнително. Защото в известно отношение кармата е нещо, което е подчинено на една желязна необходимост. От една желязна необходимост ние безусловно можем да извлечем зависимостите:
към текста >>
Но нещата стоят също и така, че по същия начин, когато се намираме пред една безусловна необходимост, както при една течаща река, - въпреки това има реки, които вече са регулирани, на които е дадено вече друго направление, - има възмож
нос
т да бъде регулирано кармическото течение, бих искал да кажа, да се действа в това кармическо течение.
Това са безусловните връзки.
Но нещата стоят също и така, че по същия начин, когато се намираме пред една безусловна необходимост, както при една течаща река, - въпреки това има реки, които вече са регулирани, на които е дадено вече друго направление, - има възможност да бъде регулирано кармическото течение, бих искал да кажа, да се действа в това кармическо течение.
Това е възможно.
към текста >>
Ако забележите, че в детска възраст има заложба за глупост и се досетите да насочите детето така, че то особено да развие любов в сърцето си и когато откриете - а за хора, които имат тънко наблюдение на света и на живота, това е възможно още и днес, - с кои други деца детето е сродно кармически и насочите детето да обича именно тези деца, да върши по отношение на тях дела по любов, тогава ще видите, че можете да дадете на антипатията един противовес в любовта и с това ще можете да подобрите недостатъчните способ
нос
ти в едно следващо въплъщение, в един следващ земен живот.
Ако забележите, че в детска възраст има заложба за глупост и се досетите да насочите детето така, че то особено да развие любов в сърцето си и когато откриете - а за хора, които имат тънко наблюдение на света и на живота, това е възможно още и днес, - с кои други деца детето е сродно кармически и насочите детето да обича именно тези деца, да върши по отношение на тях дела по любов, тогава ще видите, че можете да дадете на антипатията един противовес в любовта и с това ще можете да подобрите недостатъчните способности в едно следващо въплъщение, в един следващ земен живот.
към текста >>
Именно тези неща правят всъщ
нос
т разбирането на кармическите отношения да стане нещо, което служи на живота.
Действително съществува, бих искал да кажа, инстинктивно школувани възпитатели, които често пъти вършат подобно нещо от техния инстинкт, като довеждат деца с лоши заложби дотам, да могат да обичат и по този начин постепенно изграждат по-схватливи човешки същества.
Именно тези неща правят всъщност разбирането на кармическите отношения да стане нещо, което служи на живота.
към текста >>
А сега, преди да започнем да разглеждаме подроб
нос
тите на кармата, пред нашата душа трябва да бъде поставен още един въпрос.
А сега, преди да започнем да разглеждаме подробностите на кармата, пред нашата душа трябва да бъде поставен още един въпрос.
Кой е човекът, по отношение на когото поне малко можете да знаете, че се намирате в кармическа връзка? Аз трябва да употребя един израз, който днес често пъти се употребява в малко ироничен смисъл: Такъв човек е един съвременник. Той по същото време се намира с нас на Земята.
към текста >>
Именно за повтарящите се земни съществувания съвременното групиране има едно вътрешно значение, една вътрешна важ
нос
т.
През дългия живот между смъртта и едно ново раждане, те се събират заедно, обаче в земния живот фактически е така, че винаги слизаме на Земята заедно с ограничен кръг от хора.
Именно за повтарящите се земни съществувания съвременното групиране има едно вътрешно значение, една вътрешна важност.
към текста >>
Какво се крие всъщ
нос
т зад това?
Какво се крие всъщност зад това?
Тук трябва да обърнем въпроса. Но за да обърнем един такъв въпрос ние трябва да имаме открито, свободно разбиране за човешкия съвместен живот. Трябва да можем да се запитаме и върху този въпрос в близкото време аз ще говоря твърде много: - Какво означава всъщност да бъдеш съвременник на един човек и какво означава да можеш да познаваш един човек само от историята на неговия земен живот? -
към текста >>
Трябва да можем да се запитаме и върху този въпрос в близкото време аз ще говоря твърде много: - Какво означава всъщ
нос
т да бъдеш съвременник на един човек и какво означава да можеш да познаваш един човек само от историята на неговия земен живот?
Какво се крие всъщност зад това? Тук трябва да обърнем въпроса. Но за да обърнем един такъв въпрос ние трябва да имаме открито, свободно разбиране за човешкия съвместен живот.
Трябва да можем да се запитаме и върху този въпрос в близкото време аз ще говоря твърде много: - Какво означава всъщност да бъдеш съвременник на един човек и какво означава да можеш да познаваш един човек само от историята на неговия земен живот?
-
към текста >>
След като сме придобили необходимото познание, трябва да можем да сравним, как би било, ако бихме срещнали една лич
нос
т, която не е съвременник, която може би не е била наш съвременник в нито един земен живот - която въпреки това можем най-високо да почитаме, много повече, отколкото всички съвременници, - какво би било, ако бихме срещнали тази лич
нос
т като наш съвременник?
Вижте, тук трябва да имаме именно едно свободно, открито разбиране, за да дадем отговор на интимния въпрос: - Как стои работата с всички вътрешни явления в душата, когато един съвременник говори с теб, върши дела, които стигат до теб, - как е това?
След като сме придобили необходимото познание, трябва да можем да сравним, как би било, ако бихме срещнали една личност, която не е съвременник, която може би не е била наш съвременник в нито един земен живот - която въпреки това можем най-високо да почитаме, много повече, отколкото всички съвременници, - какво би било, ако бихме срещнали тази личност като наш съвременник?
Следователно, какво би било, ако - извинете за личния елемент, - ако аз бих бил съвременник на Гьоте? Да, когато не сме безразличен човек - самопонятно е, че когато сме един безразличен човек и нямаме разбиране за онова, което може да бъде един съвременник, тогава не може да си отговорим добре на този въпрос, - тогава можем да запитаме: - Какво би било, ако сега вървя надолу по улица Шилер във Ваймар към Площад на жените и срещу мен би се задал «дебелият таен съветник», ако искате в 1826, 1827 година? - Ние знаем твърде добре, че не бихме понесли това! Ние понасяме «съвременника». Но не понасяме онзи, който не може да бъде наш съвременник; той би действал някак си отравящо върху душевния ни живот.
към текста >>
Също така, както сме предопределени за определено въздушно налягане от
нос
но нашето физическо тяло и не можем да се издигнем над Земята до едно въздушно налягане, което не е подходящо за нас, така и един човек, който е определен за 20-и век, не може да живее в епохата на Гьоте.
Такова отношение е напълно самопонятно, напълно вярно за обикновения филистерски свят в земния живот; но законите на баналния филистерски свят не важат за духовните отношения. Трябва да свикнем, да можем да мислим с други мисловни форми, когато искаме да разберем духовния свят. Трябва да свикнем, че може да ни се случи да изживеем най-изненадващите неща. Когато обикновеното съзнание чете за Гьоте, то може да се почувства подбудено да каже: - Аз на драго сърце бих го познавал лично, бих му стиснал ръката и други подобни. - Това е липса на мислене, защото съществуват закони, според които ние сме именно предназначени за определена земна епоха и можем да живеем в тази земна епоха.
Също така, както сме предопределени за определено въздушно налягане относно нашето физическо тяло и не можем да се издигнем над Земята до едно въздушно налягане, което не е подходящо за нас, така и един човек, който е определен за 20-и век, не може да живее в епохата на Гьоте.
към текста >>
28.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 01.03. 1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Когато се говори в подроб
нос
ти върху кармата, трябва да правим разлика между кармическите събития, които в човешкия живот връхлитат човека повече отвън, и онези, които, така да се каже, изникват в човека отвътре.
Когато се говори в подробности върху кармата, трябва да правим разлика между кармическите събития, които в човешкия живот връхлитат човека повече отвън, и онези, които, така да се каже, изникват в човека отвътре.
към текста >>
Съдбата на човека зависи също така от най-разнообразните преплете
нос
ти, в които човекът е замесен по пътя на своя живот.
Съдбата на човека е съставена от най-различни фактори. Съдбата на човека е зависима от физическото и етерното устройство на човека, тя зависи от това, което човек може да донесе като симпатия и антипатия спрямо външния свят, съобразно неговото астрално и азово устройство, също и от това, каква симпатия и антипатия се проявява спрямо самия човек от външния свят.
Съдбата на човека зависи също така от най-разнообразните преплетености, в които човекът е замесен по пътя на своя живот.
Всичко това за определен момент или общо за целия живот определя съдбовното положение на човека.
към текста >>
Ние ще трябва да можем да насочим нашето внимание повече върху първичната същ
нос
т на човека, трябва действително да разберем какво всъщ
нос
т означава, че според неговата по-дълбока същ
нос
т човекът слиза от духовните светове в земното съществуване.
Ако искаме обаче правилно да съдим за тези фактори, трябва да отвърнем поглед от много неща, които се съдържат в днешната цивилизация като предразсъдъци.
Ние ще трябва да можем да насочим нашето внимание повече върху първичната същност на човека, трябва действително да разберем какво всъщност означава, че според неговата по-дълбока същност човекът слиза от духовните светове в земното съществуване.
към текста >>
Вие знаете, че днес вече и в изкуството, в поезията например, е проникнало онова, което се схваща под понятието «наследстве
нос
т».
Вие знаете, че днес вече и в изкуството, в поезията например, е проникнало онова, което се схваща под понятието «наследственост».
И когато някой се явява в света с определени качества, първо се пита за наследствеността. Когато някой се явява с болестни предразположения, пита се как стои въпросът с наследствените отношения?
към текста >>
И когато някой се явява в света с определени качества, първо се пита за наследстве
нос
тта.
Вие знаете, че днес вече и в изкуството, в поезията например, е проникнало онова, което се схваща под понятието «наследственост».
И когато някой се явява в света с определени качества, първо се пита за наследствеността.
Когато някой се явява с болестни предразположения, пита се как стои въпросът с наследствените отношения?
към текста >>
Те не насочват поглед върху това, което всъщ
нос
т е истинската същ
нос
т на човека и не разбират, как се развива тази същ
нос
т.
Без съмнение, на първо време това е един оправдан въпрос. Но както хората днес се отнасят към тези неща, те не виждат самия човек, а гледат покрай него. Да, хората не разглеждат човека.
Те не насочват поглед върху това, което всъщност е истинската същност на човека и не разбират, как се развива тази същност.
Естествено, казва се, че на първо място човекът е дете на своите родители, потомък на своите прадеди. Без съмнение това също се вижда. Хората виждат, как то се явява още във външната физиономия, а може би още повече в жестовете виждат да се проявява прилика с прадедите. Но не само това. Те виждат също, как физическият организъм на човека изглежда като продукт на онова, което прадедите му дават.
към текста >>
Колкото и шокиращо да е за един днешен човек, особено когато той има днешното образование, ние въпреки това трябва да си кажем, че първите зъби, които човекът получава, са изцяло наследени, те са продукт на наследстве
нос
тта.
Колкото и шокиращо да е за един днешен човек, особено когато той има днешното образование, ние въпреки това трябва да си кажем, че първите зъби, които човекът получава, са изцяло наследени, те са продукт на наследствеността.
Те му служат като образец, според който той изработва вторите зъби, но сега според мерилото на силите, които е донесъл със себе си от духовния свят. Той сам си изработва вторите зъби.
към текста >>
Но ние трябва да кажем: - По отношение на лудостта важи теорията за от
нос
ител
нос
тта, макар и тази теория на от
нос
ител
нос
тта да се прилага днес само към движенията, като казва, че погледът не може да направи разлика, дали самият човек се движи с тялото, в което той се намира, или се движи тялото, което се намира в близост.
Така както е със зъбите, така е и с целия организъм. И може да възникне въпросът: - Но защо като хора ние се нуждаем от модел, от един образец? Защо не можем просто да привлечем физическа материя и без физически произход да формираме нашето физическо тяло, както е било в по-древни фази на земното развитие и както е, когато слизаме от духовния свят и привличаме нашето етерно тяло чрез нашите собствени сили, които донасяме от духовния свят? - Естествено за мисленето на един днешен човек това е един неимоверно глупав въпрос, един смахнат въпрос, разбира се.
Но ние трябва да кажем: - По отношение на лудостта важи теорията за относителността, макар и тази теория на относителността да се прилага днес само към движенията, като казва, че погледът не може да направи разлика, дали самият човек се движи с тялото, в което той се намира, или се движи тялото, което се намира в близост.
Това ясно изпъква при смяната на старата теория за света с теорията на Коперник. Но макар и теорията за относителността днес да се прилага само върху движенията, тя важи, т.е. тя има определена област на валидност и за гореспоменатата лудост, а именно, когато двама души стоят един срещу друг, единият е луд в сравнение с другия. Въпросът само че е, кой е напълно луд.
към текста >>
Но макар и теорията за от
нос
ител
нос
тта днес да се прилага само върху движенията, тя важи, т.е.
И може да възникне въпросът: - Но защо като хора ние се нуждаем от модел, от един образец? Защо не можем просто да привлечем физическа материя и без физически произход да формираме нашето физическо тяло, както е било в по-древни фази на земното развитие и както е, когато слизаме от духовния свят и привличаме нашето етерно тяло чрез нашите собствени сили, които донасяме от духовния свят? - Естествено за мисленето на един днешен човек това е един неимоверно глупав въпрос, един смахнат въпрос, разбира се. Но ние трябва да кажем: - По отношение на лудостта важи теорията за относителността, макар и тази теория на относителността да се прилага днес само към движенията, като казва, че погледът не може да направи разлика, дали самият човек се движи с тялото, в което той се намира, или се движи тялото, което се намира в близост. Това ясно изпъква при смяната на старата теория за света с теорията на Коперник.
Но макар и теорията за относителността днес да се прилага само върху движенията, тя важи, т.е.
тя има определена област на валидност и за гореспоменатата лудост, а именно, когато двама души стоят един срещу друг, единият е луд в сравнение с другия. Въпросът само че е, кой е напълно луд.
към текста >>
тя има определена област на валид
нос
т и за гореспоменатата лудост, а именно, когато двама души стоят един срещу друг, единият е луд в сравнение с другия.
Защо не можем просто да привлечем физическа материя и без физически произход да формираме нашето физическо тяло, както е било в по-древни фази на земното развитие и както е, когато слизаме от духовния свят и привличаме нашето етерно тяло чрез нашите собствени сили, които донасяме от духовния свят? - Естествено за мисленето на един днешен човек това е един неимоверно глупав въпрос, един смахнат въпрос, разбира се. Но ние трябва да кажем: - По отношение на лудостта важи теорията за относителността, макар и тази теория на относителността да се прилага днес само към движенията, като казва, че погледът не може да направи разлика, дали самият човек се движи с тялото, в което той се намира, или се движи тялото, което се намира в близост. Това ясно изпъква при смяната на старата теория за света с теорията на Коперник. Но макар и теорията за относителността днес да се прилага само върху движенията, тя важи, т.е.
тя има определена област на валидност и за гореспоменатата лудост, а именно, когато двама души стоят един срещу друг, единият е луд в сравнение с другия.
Въпросът само че е, кой е напълно луд.
към текста >>
Само в днешно време, когато морал
нос
тта въобще не се включва в мировия ред, а се счита само като човешка услов
нос
т, такива въпроси не се задават.
Но въпреки това въпросът трябва да бъде зададен по отношение на фактите на духовния свят: - Защо човекът се нуждае от образец, от един модел? - На това по-старите светогледи са дали отговор по свой начин.
Само в днешно време, когато моралността въобще не се включва в мировия ред, а се счита само като човешка условност, такива въпроси не се задават.
По-старите светогледи са задавали тези въпроси и даже са си отговаряли на тях. Тези по-стари светогледи са казвали: - Първоначално човекът е имал заложбите да се появи на Земята по такъв начин, че да може да образува своето физическо тяло от вещества на Земята по същия начин, както привлича своето етерно тяло от всеобщото космическо етерно вещество. Но човекът е попаднал под влиянията на Луцифер и на Ариман, и чрез това е изгубил способността да изгражда своето физическо тяло от силите на собственото си същество. Ето защо той трябва да получи това тяло по наследство.
към текста >>
Но човекът е попаднал под влиянията на Луцифер и на Ариман, и чрез това е изгубил способ
нос
тта да изгражда своето физическо тяло от силите на собственото си същество.
Но въпреки това въпросът трябва да бъде зададен по отношение на фактите на духовния свят: - Защо човекът се нуждае от образец, от един модел? - На това по-старите светогледи са дали отговор по свой начин. Само в днешно време, когато моралността въобще не се включва в мировия ред, а се счита само като човешка условност, такива въпроси не се задават. По-старите светогледи са задавали тези въпроси и даже са си отговаряли на тях. Тези по-стари светогледи са казвали: - Първоначално човекът е имал заложбите да се появи на Земята по такъв начин, че да може да образува своето физическо тяло от вещества на Земята по същия начин, както привлича своето етерно тяло от всеобщото космическо етерно вещество.
Но човекът е попаднал под влиянията на Луцифер и на Ариман, и чрез това е изгубил способността да изгражда своето физическо тяло от силите на собственото си същество.
Ето защо той трябва да получи това тяло по наследство.
към текста >>
Това са казвали по-стари светогледи, това е същинското основно значение на наследствения грях, - необходимостта човек да се постави в наследстве
нос
тта.
Този начин да получи едно физическо тяло, за човека е последствие от наследствения грях.
Това са казвали по-стари светогледи, това е същинското основно значение на наследствения грях, - необходимостта човек да се постави в наследствеността.
към текста >>
Така че онова, което човек
нос
и по-нататък със себе си в живота, повече или по-малко съдържа признаците на наследстве
нос
тта, според това, дали той може да преодолее или не тези признаци.
Училището даже ще има задачата, - ако то е истинско училище, - да доведе до развитие онова в човека, което той донася със себе си, слизайки от духовния свят във физическото земно съществуване.
Така че онова, което човек носи по-нататък със себе си в живота, повече или по-малко съдържа признаците на наследствеността, според това, дали той може да преодолее или не тези признаци.
към текста >>
Тук действително се касае за това, че от една страна формите, наследствените сили налагат модела; от друга страна човекът иска да отпечата това, което
нос
и от духовния свят.
Това, което човек има като свое тяло през първите 7 години от неговия живот, това просто е модел, един образец, от който той се ръководи. Неговите духовни сили или преминават до известна степен долу в това, което му се налага от модела, и той остава напълно зависим от този модел, или пък през първите 7 години от своя живот с помощта на модела той сам изработва онова, което иска да измени модела. Тази работа, това обработване се проявява и външно. Защото не се касае само за това, че тук се работи и че това тук е първоначалният модел; а първоначалният модел се отделя, така да се каже, отпада като люспи, както отпадат първите зъби; всичко отпада /виж рис. 6 светло/.
Тук действително се касае за това, че от една страна формите, наследствените сили налагат модела; от друга страна човекът иска да отпечата това, което носи от духовния свят.
Това поражда една борба през първите 7 години от живота. Погледнато от духовна гледна точка, тази борба представлява всичко това, което външно симптоматично се изразява в детските болести. Детските болести са израз на тази вътрешна борба.
към текста >>
Тогава в една по-късна възраст на живота може да се появи стремежът, той все пак да изхвърли онова от наследстве
нос
тта, което е останало в него.
Естествено подобни форми на боледуване се явяват при човека също и по-късно. Това се случва, когато през първите 7 години някой не е успял достатъчно добре да победи, да преодолее модела.
Тогава в една по-късна възраст на живота може да се появи стремежът, той все пак да изхвърли онова от наследствеността, което е останало в него.
Възможно е в неговата 28-ма, 29-та година той вътрешно да се разтърси и да се надигне срещу модела, да се сблъска с него; тогава той получава една детска болест.
към текста >>
Днес, когато общо взето хората в цивилизацията извънредно много се придържат към наследстве
нос
тта, това е преминало вече и в разговорните форми.
Ако човек има правилен поглед за това, той може да види, как това силно се проявява при някои хора, като след 7-та, 8-та година те съществено се променят, променят се във физиономията, в жестовете. Хората не знаят, откъде идват някои неща.
Днес, когато общо взето хората в цивилизацията извънредно много се придържат към наследствеността, това е преминало вече и в разговорните форми.
Внезапно в 8-та, 9-та година при едно дете се явява нещо, което органически е изцяло добре обосновано. Бащата казва: - Това не е от мен. - Майката казва: - От мен още по-малко! Естествено това днес се дължи на всеобщото вярване, което е преминало в родителското съзнание, че децата би трябвало да имат всичко от родителите си.
към текста >>
Да, но вие с пълна сериоз
нос
т ще трябва да разгледате, как човекът слиза във физическия свят.
От друга страна понякога също се случва да се констатира, че в този втори възрастов период при известни обстоятелства децата започват да приличат повече на родителите си, отколкото по-рано.
Да, но вие с пълна сериозност ще трябва да разгледате, как човекът слиза във физическия свят.
към текста >>
В началото на антропософската дей
нос
т веднъж се случи, че дойде една дама, която слушайки за повтарящите се земни съществувания заяви: - Не, другото в антропософията наистина ми харесва, но не мога да се съглася с повтарящите се земни съществувания.
В началото на антропософската дейност веднъж се случи, че дойде една дама, която слушайки за повтарящите се земни съществувания заяви: - Не, другото в антропософията наистина ми харесва, но не мога да се съглася с повтарящите се земни съществувания.
– На нея й бил достатъчен и само един земен живот; тя не искала да мине през повтарящи се земни съществувания. Тогава присъстваха също и много доброжелателни последователи на антропософията и те по всякакъв начин се опитаха да обяснят на дамата, че това все пак е една правилна идея и че всеки човек трябва да мине през повтарящите се земни съществувания. Един й говореше отдясно, друг отляво. След това тя отпътува. Но след два дни тя ми изпрати една пощенска картичка, в която заявяваше, че не иска да се роди още веднъж на Земята!
към текста >>
Дали искате отново да слезете, това зависи от вашата преценка тогава, когато не
нос
ите вече никакво физическо тяло.
В такъв случай онзи, който иска да каже истината от духовното познание, трябва да каже следното на хората: - Да, може да се случи, че през времето, когато вие сте тук на Земята, не желаете да слезете още веднъж на Земята в един бъдещ живот. Но това не е меродавно. Тук на Земята вие първо преминете в духовния свят през вратата на смъртта. Това вие го искате.
Дали искате отново да слезете, това зависи от вашата преценка тогава, когато не носите вече никакво физическо тяло.
Тогава сигурно ще си образувате едно друго съждение. - Преценките, които човек има тук във физическото съществуване, и онези между смъртта и едно ново раждане, са именно съвършено различни. Там всяка гледна точка се изменя.
към текста >>
И така е в действител
нос
т.
И така е в действителност.
Когато сега кажете на един човек, на един млад човек тук на Земята, че той си е избрал своя баща, при известни обстоятелства той може да възрази: - Как така ще съм си избрал такъв баща, който ме бие? - Но той действително си го е избрал, защото е имал друга гледна точка, преди да слезе на Земята. Там той е имал именно гледището, че пердахът от страна на бащата ще му подейства много добре. Това съвсем не е смешна работа, а трябва да се разбира абсолютно сериозно. И така, човек си избира своите родители също и по форма.
към текста >>
Тогава той става подобен на тях не чрез наследстве
нос
тта, а чрез своите вътрешни духовно-душевни сили, които от духовния свят донася със себе си долу на Земята.
- Но той действително си го е избрал, защото е имал друга гледна точка, преди да слезе на Земята. Там той е имал именно гледището, че пердахът от страна на бащата ще му подейства много добре. Това съвсем не е смешна работа, а трябва да се разбира абсолютно сериозно. И така, човек си избира своите родители също и по форма. Той има образа за самия себе си пред себе си, и иска да стане подобен на своите родители.
Тогава той става подобен на тях не чрез наследствеността, а чрез своите вътрешни духовно-душевни сили, които от духовния свят донася със себе си долу на Земята.
Ето защо в момента, когато разсъждаваме, изхождайки от духовната и от физическата наука, вече не са възможни такива произволни разсъждения, че да кажем: - Аз съм виждал деца, които заприличват на своите родители още във втората година на техния живот. Без съмнение, тук имаме тогава другия случай, че тези деца предварително са имали намерението да приемат формата на своите родители.
към текста >>
Сега се касае за това, че всъщ
нос
т през цялото време между смъртта и едно ново раждане човекът работи заедно с други души на умрели и заедно със съществата от различните йерархии във висшите светове върху това, което му дава възмож
нос
тта да изгради своето тяло.
Сега се касае за това, че всъщност през цялото време между смъртта и едно ново раждане човекът работи заедно с други души на умрели и заедно със съществата от различните йерархии във висшите светове върху това, което му дава възможността да изгради своето тяло.
към текста >>
Виждате ли, хората подценяват това, което човекът
нос
и в своето подсъзнание, подценяват го твърде много.
Виждате ли, хората подценяват това, което човекът носи в своето подсъзнание, подценяват го твърде много.
Ние сме много по-мъдри в нашето подсъзнание, отколкото в горното ни съзнание като земен човек. От една обширна универсална мирова мъдрост ние изработваме онова, което по-късно, през втория период на нашия живот между 7-та и 14-та година, се оформя вътре в модела като онова, което носим сега като свой собствен, принадлежащ на нас човек. Ако по отношение веществото на своето тяло човек някога узнае, колко малко всъщност приема от онова, което яде - как той много повече взима от това, което приема в себе си като въздух, светлина и др. в извънредно фино разредено състояние, - тогава той ще може да повярва, че през втория възрастов период човекът изгражда своето второ тяло изцяло от околната среда, напълно независимо от наследствените отношения. Първото тяло фактически е един модел, един образец и онова, което веществено произхожда от родителите, а също и външните телесни сили, то не съществува вече във втория възрастов период.
към текста >>
От една обширна универсална мирова мъдрост ние изработваме онова, което по-късно, през втория период на нашия живот между 7-та и 14-та година, се оформя вътре в модела като онова, което
нос
им сега като свой собствен, принадлежащ на нас човек.
Виждате ли, хората подценяват това, което човекът носи в своето подсъзнание, подценяват го твърде много. Ние сме много по-мъдри в нашето подсъзнание, отколкото в горното ни съзнание като земен човек.
От една обширна универсална мирова мъдрост ние изработваме онова, което по-късно, през втория период на нашия живот между 7-та и 14-та година, се оформя вътре в модела като онова, което носим сега като свой собствен, принадлежащ на нас човек.
Ако по отношение веществото на своето тяло човек някога узнае, колко малко всъщност приема от онова, което яде - как той много повече взима от това, което приема в себе си като въздух, светлина и др. в извънредно фино разредено състояние, - тогава той ще може да повярва, че през втория възрастов период човекът изгражда своето второ тяло изцяло от околната среда, напълно независимо от наследствените отношения. Първото тяло фактически е един модел, един образец и онова, което веществено произхожда от родителите, а също и външните телесни сили, то не съществува вече във втория възрастов период.
към текста >>
Ако по отношение веществото на своето тяло човек някога узнае, колко малко всъщ
нос
т приема от онова, което яде - как той много повече взима от това, което приема в себе си като въздух, светлина и др.
Виждате ли, хората подценяват това, което човекът носи в своето подсъзнание, подценяват го твърде много. Ние сме много по-мъдри в нашето подсъзнание, отколкото в горното ни съзнание като земен човек. От една обширна универсална мирова мъдрост ние изработваме онова, което по-късно, през втория период на нашия живот между 7-та и 14-та година, се оформя вътре в модела като онова, което носим сега като свой собствен, принадлежащ на нас човек.
Ако по отношение веществото на своето тяло човек някога узнае, колко малко всъщност приема от онова, което яде - как той много повече взима от това, което приема в себе си като въздух, светлина и др.
в извънредно фино разредено състояние, - тогава той ще може да повярва, че през втория възрастов период човекът изгражда своето второ тяло изцяло от околната среда, напълно независимо от наследствените отношения. Първото тяло фактически е един модел, един образец и онова, което веществено произхожда от родителите, а също и външните телесни сили, то не съществува вече във втория възрастов период.
към текста >>
Вътреш
нос
тта на един човек, който проявява такъв топъл интерес към физическия Космос, е различна от вътреш
нос
тта на един човек, който минава покрай света с определено безразличие, с душевна флегматич
нос
т.
В този земен живот съществуват също и хора, които имат много жив интерес за всичко, което се намира около тях във видимия Космос. Има хора, които наблюдават растенията, наблюдават животинския свят, проявяват участие, интерес към това или онова, което се намира във видимия окръжаващ свят. Те проявяват интерес към величието на звездното небе. Със своята душа те присъстват, така да се каже, в целия физически Космос.
Вътрешността на един човек, който проявява такъв топъл интерес към физическия Космос, е различна от вътрешността на един човек, който минава покрай света с определено безразличие, с душевна флегматичност.
към текста >>
До най-малките подроб
нос
ти, с безкрайна любов той ви описва града, в който е бил.
В това отношение действително съществува цяла гама от човешки характери. От една страна например, някой е направил едно съвсем кратко пътешествие. След това говорите с него.
До най-малките подробности, с безкрайна любов той ви описва града, в който е бил.
Поради това, че е проявил такъв силен интерес, при известни обстоятелства вие получавате от него пълна представа за това, как е изглеждал градът, в който той е бил. От тази крайност се стига до другата, като например онази, когато веднъж срещнах две дами, които бяха пътували от Виена до Пресбург (Братислава). Пресбург е един красив град. Те се бяха върнали оттам. Аз ги запитах, как изглежда Пресбург, как им е харесал.
към текста >>
От тази край
нос
т се стига до другата, като например онази, когато веднъж срещнах две дами, които бяха пътували от Виена до Пресбург (Братислава).
В това отношение действително съществува цяла гама от човешки характери. От една страна например, някой е направил едно съвсем кратко пътешествие. След това говорите с него. До най-малките подробности, с безкрайна любов той ви описва града, в който е бил. Поради това, че е проявил такъв силен интерес, при известни обстоятелства вие получавате от него пълна представа за това, как е изглеждал градът, в който той е бил.
От тази крайност се стига до другата, като например онази, когато веднъж срещнах две дами, които бяха пътували от Виена до Пресбург (Братислава).
Пресбург е един красив град. Те се бяха върнали оттам. Аз ги запитах, как изглежда Пресбург, как им е харесал. Те не можаха да ми разкажат нищо, освен че на плажа видели два красиви дакела! Такива те биха могли да видят и във Виена, не е било нужно да отидат чак до Пресбург.
към текста >>
Между тези две край
нос
ти има всякакъв вид интерес, който човек може да проявява към физическия видим свят.
Така някои хора минават през света.
Между тези две крайности има всякакъв вид интерес, който човек може да проявява към физическия видим свят.
към текста >>
Той не
нос
и света в себе си.
Да предположим, че даден човек проявява слаб интерес към заобикалящия го физически свят. Той се интересува, да кажем, само за това, което непосредствено засяга неговото тяло, интересува се, дали в дадена област се яде добре или зле или др. п., но неговите интереси не излизат вън от тези рамки. Неговата душа остава бедна.
Той не носи света в себе си.
И през вратата на смъртта той занася със себе си малко от това, което са му показали явленията на света, занася в духовния свят малко в своята вътрешност. Чрез това работата отвъд с духовните същества, с които сега е заедно, става трудна за него. Чрез това по-късно той не донася в своята душа сила и енергия, а слабост, един вид немощ за изграждането на своето физическо тяло. Върху него моделът действа силно. Борбата с модела се изразява във всякакъв вид болести, но слабостта му остава.
към текста >>
И през вратата на смъртта той занася със себе си малко от това, което са му показали явленията на света, занася в духовния свят малко в своята вътреш
нос
т.
Да предположим, че даден човек проявява слаб интерес към заобикалящия го физически свят. Той се интересува, да кажем, само за това, което непосредствено засяга неговото тяло, интересува се, дали в дадена област се яде добре или зле или др. п., но неговите интереси не излизат вън от тези рамки. Неговата душа остава бедна. Той не носи света в себе си.
И през вратата на смъртта той занася със себе си малко от това, което са му показали явленията на света, занася в духовния свят малко в своята вътрешност.
Чрез това работата отвъд с духовните същества, с които сега е заедно, става трудна за него. Чрез това по-късно той не донася в своята душа сила и енергия, а слабост, един вид немощ за изграждането на своето физическо тяло. Върху него моделът действа силно. Борбата с модела се изразява във всякакъв вид болести, но слабостта му остава. Той изгражда, така да се каже, едно трошливо тяло, което е изложено на всички възможни болести.
към текста >>
Без съмнение, днес бих искал да кажа, че е повече или по-малко рисковано да се говори за тези неща; но връзките на кармата могат да бъдат разбрани само тогава, когато сме склонни да приемем проявяващите се в кармата подроб
нос
ти.
Без съмнение, днес бих искал да кажа, че е повече или по-малко рисковано да се говори за тези неща; но връзките на кармата могат да бъдат разбрани само тогава, когато сме склонни да приемем проявяващите се в кармата подробности.
Например през времето, когато човешките души, които днес са тук, са живели в един предишен земен живот, също е имало живопис, имало е хора, които не са проявявали никакъв интерес към тази живопис. Днес също има хора, на които е съвършено безразлично дали на стената имат окачена една отвратителна картина или една много добре нарисувана картина. Така и през времето, когато душите, които днес са на Земята, са се намирали в минали земни съществувания, е имало такива хора. Но виждате ли, мои мили приятели, аз никога не съм срещал човек, който сега има симпатично лице, симпатичен израз на лицето, да не е изпитвал радост от живописта в един минал земен живот. Хора с несимпатичен израз на лицето - което също играе роля в кармата на човека, което има значение за съдбата му, - винаги са минавали безразлично, флегматично пред произведенията на живописта.
към текста >>
И така цялото здравословно състояние на един човек в някой земен живот, може да се припише на интереса, който той е проявявал към всеобхват
нос
тта на видимия свят в своя минал земен живот.
И така цялото здравословно състояние на един човек в някой земен живот, може да се припише на интереса, който той е проявявал към всеобхватността на видимия свят в своя минал земен живот.
към текста >>
Това би траело вечно, би съществувала един вид веч
нос
т на адското наказание, ако то не би могло да бъде изменено.
- Но това отново е едно съждение, което се произнася от земна гледна точка, което обаче действително не е единственото, защото животът между смъртта и едно ново раждане трае по-дълго отколкото земният живот. Когато някой е нечувствителен за нещо видимо в окръжаващия го свят, тогава между смъртта и едно ново раждане той е неспособен да работи в определени области и минава през вратата на смъртта с последствията от тази липса на интерес към заобикалящия го видим свят. Той продължава по-нататък след смъртта, но тогава не може да се доближи до определени същества, да влезе във връзка с тях. Определени духовни същества се държат настрана от него, защото той не може да се доближи до тях. Други човешки души, с които е бил заедно на Земята, остават чужди за него.
Това би траело вечно, би съществувала един вид вечност на адското наказание, ако то не би могло да бъде изменено.
Че сега между смъртта и едно ново раждане човекът се решава да слезе в земния живот и да почувства върху своето тяло това, което е една неспособност в духовния свят, да го почувства чрез своето болно тяло, това е единственото изправяне, единственото изцеление. Между смъртта и едно ново раждане човек желае това изцеление, защото между смъртта и едно ново раждане той не може нищо да поправи; той чувства, че по-късно, когато отново умре и отново мине през живота между смъртта и едно ново раждане, това, което е било земно страдание, става подтик да придобие онова, което е пренебрегнал. Така ние можем да кажем, че със своята карма всъщност човекът си донася от духовния във физическия свят болестта и здравето.
към текста >>
Че сега между смъртта и едно ново раждане човекът се решава да слезе в земния живот и да почувства върху своето тяло това, което е една неспособ
нос
т в духовния свят, да го почувства чрез своето болно тяло, това е единственото изправяне, единственото изцеление.
Когато някой е нечувствителен за нещо видимо в окръжаващия го свят, тогава между смъртта и едно ново раждане той е неспособен да работи в определени области и минава през вратата на смъртта с последствията от тази липса на интерес към заобикалящия го видим свят. Той продължава по-нататък след смъртта, но тогава не може да се доближи до определени същества, да влезе във връзка с тях. Определени духовни същества се държат настрана от него, защото той не може да се доближи до тях. Други човешки души, с които е бил заедно на Земята, остават чужди за него. Това би траело вечно, би съществувала един вид вечност на адското наказание, ако то не би могло да бъде изменено.
Че сега между смъртта и едно ново раждане човекът се решава да слезе в земния живот и да почувства върху своето тяло това, което е една неспособност в духовния свят, да го почувства чрез своето болно тяло, това е единственото изправяне, единственото изцеление.
Между смъртта и едно ново раждане човек желае това изцеление, защото между смъртта и едно ново раждане той не може нищо да поправи; той чувства, че по-късно, когато отново умре и отново мине през живота между смъртта и едно ново раждане, това, което е било земно страдание, става подтик да придобие онова, което е пренебрегнал. Така ние можем да кажем, че със своята карма всъщност човекът си донася от духовния във физическия свят болестта и здравето.
към текста >>
Така ние можем да кажем, че със своята карма всъщ
нос
т човекът си донася от духовния във физическия свят болестта и здравето.
Определени духовни същества се държат настрана от него, защото той не може да се доближи до тях. Други човешки души, с които е бил заедно на Земята, остават чужди за него. Това би траело вечно, би съществувала един вид вечност на адското наказание, ако то не би могло да бъде изменено. Че сега между смъртта и едно ново раждане човекът се решава да слезе в земния живот и да почувства върху своето тяло това, което е една неспособност в духовния свят, да го почувства чрез своето болно тяло, това е единственото изправяне, единственото изцеление. Между смъртта и едно ново раждане човек желае това изцеление, защото между смъртта и едно ново раждане той не може нищо да поправи; той чувства, че по-късно, когато отново умре и отново мине през живота между смъртта и едно ново раждане, това, което е било земно страдание, става подтик да придобие онова, което е пренебрегнал.
Така ние можем да кажем, че със своята карма всъщност човекът си донася от духовния във физическия свят болестта и здравето.
към текста >>
Върху такива неща би трябвало всъщ
нос
т да се говори колкото е възможно по-малко теоретично.
Върху такива неща би трябвало всъщност да се говори колкото е възможно по-малко теоретично.
Говоренето на теория всъщност няма никаква особена стойност. Общо взето върху тези неща би трябвало да се говори или от непосредственото виждане или въз основа на това, което сме приели устно или писмено от онези, който могат да има едно такова непосредствено съзерцание и което ни изглежда правдободобно, разбираемо. Теоретизирането върху тези неща няма никаква стойност. Ето защо искам да кажа, че там, където се стремим с духовното виждане да стигнем зад нещо подобно, като едно разбито приятелство от младостта, се установява следното:
към текста >>
Говоренето на теория всъщ
нос
т няма никаква особена стой
нос
т.
Върху такива неща би трябвало всъщност да се говори колкото е възможно по-малко теоретично.
Говоренето на теория всъщност няма никаква особена стойност.
Общо взето върху тези неща би трябвало да се говори или от непосредственото виждане или въз основа на това, което сме приели устно или писмено от онези, който могат да има едно такова непосредствено съзерцание и което ни изглежда правдободобно, разбираемо. Теоретизирането върху тези неща няма никаква стойност. Ето защо искам да кажа, че там, където се стремим с духовното виждане да стигнем зад нещо подобно, като едно разбито приятелство от младостта, се установява следното:
към текста >>
Теоретизирането върху тези неща няма никаква стой
нос
т.
Върху такива неща би трябвало всъщност да се говори колкото е възможно по-малко теоретично. Говоренето на теория всъщност няма никаква особена стойност. Общо взето върху тези неща би трябвало да се говори или от непосредственото виждане или въз основа на това, което сме приели устно или писмено от онези, който могат да има едно такова непосредствено съзерцание и което ни изглежда правдободобно, разбираемо.
Теоретизирането върху тези неща няма никаква стойност.
Ето защо искам да кажа, че там, където се стремим с духовното виждане да стигнем зад нещо подобно, като едно разбито приятелство от младостта, се установява следното:
към текста >>
Сега възниква въпросът: - Е, какво е било всъщ
нос
т приятелството от по-късна възраст в миналия земен живот, че през младежките години в един следващ земен живот да предизвика отново да се срещне този човек?
Това е един случай, който ви разказвам от самия живот. Това, което ви разказвам, е нещо напълно действително.
Сега възниква въпросът: - Е, какво е било всъщност приятелството от по-късна възраст в миналия земен живот, че през младежките години в един следващ земен живот да предизвика отново да се срещне този човек?
към текста >>
29.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Преминавайки по-нататък в нашето разглеждане на кармата, нужно е първо да хвърлим поглед върху начина, по който кармата се намесва в развитието на човека, върху начина, по който съдбата, която се преплита със свободните човешки дела, от духовния свят се оформя всъщ
нос
т във физически отблясък.
Преминавайки по-нататък в нашето разглеждане на кармата, нужно е първо да хвърлим поглед върху начина, по който кармата се намесва в развитието на човека, върху начина, по който съдбата, която се преплита със свободните човешки дела, от духовния свят се оформя всъщност във физически отблясък.
към текста >>
Обикновено ние не различаваме това разчленение на човека, защото всичко онова, което днес важи като наука, всъщ
нос
т само повърх
нос
тно разглежда нещата и фактите; тя няма никакво разбиране за онова, което се разкрива, когато човек разглежда нещата и фактите с вътрешно ясен поглед.
Когато разглеждаме човека по неговата физическа форма, така както той стои пред нас на Земята, тази физическа форма има три ясно различаващи се една от друга съставни части.
Обикновено ние не различаваме това разчленение на човека, защото всичко онова, което днес важи като наука, всъщност само повърхностно разглежда нещата и фактите; тя няма никакво разбиране за онова, което се разкрива, когато човек разглежда нещата и фактите с вътрешно ясен поглед.
към текста >>
Тогава ще видим, че първото нещо, което се образува в тялото на майката като човешки зародиш, е всъщ
нос
т само организацията на главата.
Първо ние имаме у човека главата. Тази глава на човека, разглеждана даже външно, може да ни се покаже съвършено различна от останалата човешка форма. Достатъчно е само да насочим поглед върху раждането на човека от човешкия зародиш.
Тогава ще видим, че първото нещо, което се образува в тялото на майката като човешки зародиш, е всъщност само организацията на главата.
към текста >>
Първо като физическа форма човекът всъщ
нос
т е глава; останалото е добавъчен орган.
Целият организъм на човека изхожда от главата, а всичко останало, което се влива по-късно във формата на човека, е само добавъчен орган към човешкия зародиш.
Първо като физическа форма човекът всъщност е глава; останалото е добавъчен орган.
Това, което по-късно в живота поемат тези добавъчни органи като хранене, дишане и др., в първия зародишен период на човека то съвсем не става от вътрешността на човешкия зародиш, а отвън от тялото на майката чрез органи, които по- късно отпадат, които по-късно съвсем не съществуват в човека.
към текста >>
Това, което по-късно в живота поемат тези добавъчни органи като хранене, дишане и др., в първия зародишен период на човека то съвсем не става от вътреш
нос
тта на човешкия зародиш, а отвън от тялото на майката чрез органи, които по- късно отпадат, които по-късно съвсем не съществуват в човека.
Целият организъм на човека изхожда от главата, а всичко останало, което се влива по-късно във формата на човека, е само добавъчен орган към човешкия зародиш. Първо като физическа форма човекът всъщност е глава; останалото е добавъчен орган.
Това, което по-късно в живота поемат тези добавъчни органи като хранене, дишане и др., в първия зародишен период на човека то съвсем не става от вътрешността на човешкия зародиш, а отвън от тялото на майката чрез органи, които по- късно отпадат, които по-късно съвсем не съществуват в човека.
към текста >>
Не ще преувеличим, ако изкажем изречението: - Отначало човекът е глава, останалото всъщ
нос
т е добавъчен орган.
Това, което е първо в човекът, то изцяло е глава. Останалото е добавъчен орган.
Не ще преувеличим, ако изкажем изречението: - Отначало човекът е глава, останалото всъщност е добавъчен орган.
И понеже онова, което отначало е добавъчен орган, израства, добива значение за човека, по-късно в живота ние не различаваме главата от останалия организъм.
към текста >>
Но с това е дадена само една повърх
нос
тна характеристика на човека.
Но с това е дадена само една повърхностна характеристика на човека.
В действителност и като физическа форма човекът е едно тричленно същество. И всичко онова, което всъщност е неговата първоначална форма - главата, то остава през целия земен живот един повече или по-малко индивидуален член на човека. Хората не обръщат внимание на това, но то е така.
към текста >>
В действител
нос
т и като физическа форма човекът е едно тричленно същество.
Но с това е дадена само една повърхностна характеристика на човека.
В действителност и като физическа форма човекът е едно тричленно същество.
И всичко онова, което всъщност е неговата първоначална форма - главата, то остава през целия земен живот един повече или по-малко индивидуален член на човека. Хората не обръщат внимание на това, но то е така.
към текста >>
И всичко онова, което всъщ
нос
т е неговата първоначална форма - главата, то остава през целия земен живот един повече или по-малко индивидуален член на човека.
Но с това е дадена само една повърхностна характеристика на човека. В действителност и като физическа форма човекът е едно тричленно същество.
И всичко онова, което всъщност е неговата първоначална форма - главата, то остава през целия земен живот един повече или по-малко индивидуален член на човека.
Хората не обръщат внимание на това, но то е така.
към текста >>
Това ни показва, че не трябва пространствено да различаваме един от друг трите члена, а само да разберем, че устройството на главата външно се явява главно във формата на главата, но то прониква всъщ
нос
т целия човек.
Ще кажете, че не би трябвало да делим човека така, че да го обезглавяваме, да му отрязваме главата. Обвинението, че това се прави в антропософията, беше само дело на онзи професор, който упреква антропософията, че тя дели човека на глава, гръдни органи и крайници. Но това не е вярно, съвсем не е така; а в това, което външно е формата на главата, ние имаме само главния израз на формата на главата. Човекът изцяло остава глава през целия си живот. Най-важните сетивните органи, - очи, уши, обонятелни органи, вкусови органи са в главата; но например сетивото за топлина, сетивото за натиск, осезателното сетиво, са разпрострени върху целия организъм.
Това ни показва, че не трябва пространствено да различаваме един от друг трите члена, а само да разберем, че устройството на главата външно се явява главно във формата на главата, но то прониква всъщност целия човек.
Така е също и при другите членове. През целия земен живот главата се намира също и в големия пръст на крака, доколкото големият пръст на крака има осезателно усещане или усещане на топлината.
към текста >>
Вторият член на човешкото същество е всичко онова, което се проявява в ритмичната дей
нос
т.
Вторият член на човешкото същество е всичко онова, което се проявява в ритмичната дейност.
За нервно-сетивната организация, вие не ще кажете че тя се проявява в ритмичната дейност, защото иначе би трябвало например във възприятието на очите в даден момент да възприемете едно, след това друго, после трето, после четвърто и след това отново да се върнете към първото и т.н.. Във вашето сетивно възприятие би трябвало да има един ритъм. Това не е така. Напротив, ако разгледате главното в организацията на гърдите, точно там ще откриете ритъма на дишането, ритъма на кръвообращението, ритъма на храносмилането и т. н.. Всичко това е ритъм.
към текста >>
За нервно-сетивната организация, вие не ще кажете че тя се проявява в ритмичната дей
нос
т, защото иначе би трябвало например във възприятието на очите в даден момент да възприемете едно, след това друго, после трето, после четвърто и след това отново да се върнете към първото и т.н.. Във вашето сетивно възприятие би трябвало да има един ритъм.
Вторият член на човешкото същество е всичко онова, което се проявява в ритмичната дейност.
За нервно-сетивната организация, вие не ще кажете че тя се проявява в ритмичната дейност, защото иначе би трябвало например във възприятието на очите в даден момент да възприемете едно, след това друго, после трето, после четвърто и след това отново да се върнете към първото и т.н.. Във вашето сетивно възприятие би трябвало да има един ритъм.
Това не е така. Напротив, ако разгледате главното в организацията на гърдите, точно там ще откриете ритъма на дишането, ритъма на кръвообращението, ритъма на храносмилането и т. н.. Всичко това е ритъм.
към текста >>
Напротив, ако разгледате главното в организацията на гърдите, точно там ще откриете ритъма на дишането, ритъма на кръвообращението, ритъма на хра
нос
милането и т.
Вторият член на човешкото същество е всичко онова, което се проявява в ритмичната дейност. За нервно-сетивната организация, вие не ще кажете че тя се проявява в ритмичната дейност, защото иначе би трябвало например във възприятието на очите в даден момент да възприемете едно, след това друго, после трето, после четвърто и след това отново да се върнете към първото и т.н.. Във вашето сетивно възприятие би трябвало да има един ритъм. Това не е така.
Напротив, ако разгледате главното в организацията на гърдите, точно там ще откриете ритъма на дишането, ритъма на кръвообращението, ритъма на храносмилането и т.
н.. Всичко това е ритъм.
към текста >>
Само че дишането е концентрирано главно в дей
нос
тта на белите дробове.
А ритъмът с неговите ритмични органи е второто нещо, което се образува в човешкото същество и от своя страна също се разпростира в целия човек, но той има своя външен израз преди всичко в органите на гърдите. Целият човек е сърце, е бели дробове; обаче белите дробове и сърцето именно са локализирани в органите, които обикновено наричаме така. Целият човек също така диша. Вие дишате на всяко място от вашия организъм. Говори се за дишането на кожата.
Само че дишането е концентрирано главно в дейността на белите дробове.
към текста >>
В съзнанието чувствата нямат по-голяма интензив
нос
т от сънищата.
Но когато с нашето съзнание разглеждаме чувствата, така както те възникват и навлизат в него от нашата ритмична организация и ги сравним с нашите мисли, които са свързани с организма на нашата глава, с нашата нервно-сетивна организация, тогава между нашите мисли и нашите чувства напълно ще доловим същата разлика - само че ако въобще можем да наблюдаваме, - каквато има между нашите дневни мисли в будно състояние и сънищата.
В съзнанието чувствата нямат по-голяма интензивност от сънищата.
Те имат само една друга форма. Те се явяват само по друг начин. Когато сънувате в образи, вашето съзнание живее именно в образи. Обаче в тяхната образна форма тези образи напълно означават същото нещо, което означават чувствата, но в една друга форма. Така че можем да кажем: - В нашите представи, в нашите мисли ние имаме най-ясното съзнание, най-проясненото съзнание.
към текста >>
Ние нямаме по-ясно съзнание за нашите чувства от това, което имаме от
нос
но нашите сънища.
Когато сънувате в образи, вашето съзнание живее именно в образи. Обаче в тяхната образна форма тези образи напълно означават същото нещо, което означават чувствата, но в една друга форма. Така че можем да кажем: - В нашите представи, в нашите мисли ние имаме най-ясното съзнание, най-проясненото съзнание. По отношение на нашето чувстване ние имаме един вид съноподобно съзнание. Ние само вярваме, че имаме ясно съзнание за нашите чувства.
Ние нямаме по-ясно съзнание за нашите чувства от това, което имаме относно нашите сънища.
Когато събуждайки се, си спомняме нашите сънища, в будното състояние ние си образуваме, имаме за тях само представи, ние изобщо не сме уловили съня, съновидението. Съновидението е много по-богато от онова, което остава като представа за него в нашето будно съзнание. Също така светът на чувствата е много по-богат, безкрайно по-богат сам по себе си, отколкото онова, което ние имаме от този свят на чувствата като наши представи.*
към текста >>
Гледайки назад, вие всъщ
нос
т винаги трябва да включвате безсъзнанието.
Вие отивате назад само до момента, когато сте се събудили последния път /рис.9/. След това сте спали - това, което се намира помежду, то се изключва - и тогава от последното заспиване до предпоследното събуждане действително отново се включва споменът. И така върви назад.
Гледайки назад, вие всъщност винаги трябва да включвате безсъзнанието.
Гледайки така назад в нашия живот, ние трябва да включим безсъзнанието, което трае една трета от нашия живот. Но на това ние не обръщаме внимание. Обаче това е точно така, както ако имате една бяла повърхнина и в средата една черна дупка. Вие виждате черната дупка, въпреки че там няма никакви сили. Така при спомнянето в миналото, въпреки че вътре няма нищо от възпоминания за живота, вие виждате черното, нощите, през които сте спали.
към текста >>
Състоянието, в което се намират представите, е буд
нос
тта.
Следователно, когато си представим човека така, както той застава срещу нас в земния живот, тогава ние виждаме у него едно троично разчленение: главовата организация, ритмичната организация и организацията на движението. Това е схематично разделено; всеки член принадлежи на целия човек. С организацията на главата е свързано мисленето, с ритмичната организация е свързано чувстването, с организацията на движението е свързано искането, волята.
Състоянието, в което се намират представите, е будността.
Състоянието, в което се намират чувствата, е сънуването. Състоянието, в което се намира волята, волевите импулси, е сънят, един сън също и през време на будността.
към текста >>
Състоянието, в което се намира волята, волевите импулси, е сънят, един сън също и през време на буд
нос
тта.
Следователно, когато си представим човека така, както той застава срещу нас в земния живот, тогава ние виждаме у него едно троично разчленение: главовата организация, ритмичната организация и организацията на движението. Това е схематично разделено; всеки член принадлежи на целия човек. С организацията на главата е свързано мисленето, с ритмичната организация е свързано чувстването, с организацията на движението е свързано искането, волята. Състоянието, в което се намират представите, е будността. Състоянието, в което се намират чувствата, е сънуването.
Състоянието, в което се намира волята, волевите импулси, е сънят, един сън също и през време на будността.
към текста >>
Но на вас ви остава възмож
нос
тта по-късно чрез спомена отново да извикате в съзнанието тези впечатления.
Вие минавате през света. Вие постоянно си образувате представи според мерилото на впечатленията, които получавате от света.
Но на вас ви остава възможността по-късно чрез спомена отново да извикате в съзнанието тези впечатления.
Представите, които си образувате понастоящем в обхода със света, вътрешно не се различават от представите, които после се появяват, когато влиза в действие споменът. Единият път представите идват отвън, другият път идват отвътре. Съвсем наивна представа е тази, когато човек си мисли, че паметта действа по следния начин: - Сега аз заставам пред един предмет или пред едно събитие, образувам си една представа, тази представа потъва някак в мене, в някакво чекмедже, и когато си спомням, просто отново я изваждам от чекмеджето. Съществуват философии, които описват, как представите, които потъват под прага на съзнанието, след това отново се улавят при възникването на спомена. Това са наивни представи.
към текста >>
Така че всъщ
нос
т нашето дневно съзнание седи в мисленето, в представянето; обаче зад представянето, там има определени процеси, които се издигат нагоре само чрез представянето, чрез възпоминателните представи.
И сега, гледайки навътре, вие си изграждате представата за синьото. Първият път, когато виждате синьото отвън, вие сте подбудени отвън чрез предмета, който е син. Вторият път, когато си спомняте, вие сте подбудени отвътре, защото синевината се е отпечатала във вас. И в двата случая процесът е един и същ. И в двата случая имате едно възприятие, споменът също е едно възприятие.
Така че всъщност нашето дневно съзнание седи в мисленето, в представянето; обаче зад представянето, там има определени процеси, които се издигат нагоре само чрез представянето, чрез възпоминателните представи.
Под това представяне лежи долавянето, същинското възприемане и едва под него лежи чувстването. Така че ние много точно трябва да различаваме мисленето, т.е. представянето от възприемането при организма на главата, при организма на мисленето. Тогава ние имаме това, което сме възприели. За него можем да си спомняме.
към текста >>
Но то остава всъщ
нос
т съвсем несъзнателно.
Под това представяне лежи долавянето, същинското възприемане и едва под него лежи чувстването. Така че ние много точно трябва да различаваме мисленето, т.е. представянето от възприемането при организма на главата, при организма на мисленето. Тогава ние имаме това, което сме възприели. За него можем да си спомняме.
Но то остава всъщност съвсем несъзнателно.
То само се появява нагоре в съзнанието в спомена. Това, което става тук в човека, него той всъщност не го изживява вече. Когато възприема, той изживява представата. Въздействието от възприятието преминава вътре в него. От това въздействие, той може да събуди спомена.
към текста >>
Това, което става тук в човека, него той всъщ
нос
т не го изживява вече.
представянето от възприемането при организма на главата, при организма на мисленето. Тогава ние имаме това, което сме възприели. За него можем да си спомняме. Но то остава всъщност съвсем несъзнателно. То само се появява нагоре в съзнанието в спомена.
Това, което става тук в човека, него той всъщност не го изживява вече.
Когато възприема, той изживява представата. Въздействието от възприятието преминава вътре в него. От това въздействие, той може да събуди спомена. Но там започва вече несъзнателното.
към текста >>
А сега, виждате ли: Където в будното дневно съзнание мислим, представяме си, само там ние самите всъщ
нос
т сме човек, там се усещаме като човек.
А сега, виждате ли: Където в будното дневно съзнание мислим, представяме си, само там ние самите всъщност сме човек, там се усещаме като човек.
/Виж рис. 12/ Там, където не достигаме с нашето съзнание - където не достигаме дори до причините за нашите спомени, - там ние не се чувстваме като човек, там сме включени в света, там ние сме част от света. Също както е във физическия живот: Вие вдишвате въздуха, който след това имате в себе си. Малко преди това той се е намирал вън, бил е въздух на света; сега той е ваш въздух. След малко вие отново го предавате на света.
към текста >>
Ексузиаи, Динамис, Кириотетес /Власти, Сили, Господства/, това са съществата, които ние
нос
им в нашите гърди.
Сега да слезем долу в областта, казано душевно, на чувстването, а казано телесно, на ритмичния организъм, от която възникват само сънищата на чувството. Там вече ние не сме човек. Там ние сме свързани с втората ангелска йерархия - духовните същества, които не се въплъщават в някакво земно тяло, а остават в духовния свят, които обаче непрестанно изпращат своите течения, своите импулси, онова, което излиза от тях като сили, в ритмичната организация на човека.
Ексузиаи, Динамис, Кириотетес /Власти, Сили, Господства/, това са съществата, които ние носим в нашите гърди.
към текста >>
Също както
нос
им нашия човешки аз всъщ
нос
т само във външните пластове на нашия мозък, така в нашата организация на главата непосредствено под тях ние
нос
им Ангели, Архангели и т.
Също както носим нашия човешки аз всъщност само във външните пластове на нашия мозък, така в нашата организация на главата непосредствено под тях ние носим Ангели, Архангели и т.
н.. Там е арената на тяхното действие на Земята. Там са опорните точки на тяхната дейност.
към текста >>
Там са опорните точки на тяхната дей
нос
т.
Също както носим нашия човешки аз всъщност само във външните пластове на нашия мозък, така в нашата организация на главата непосредствено под тях ние носим Ангели, Архангели и т. н.. Там е арената на тяхното действие на Земята.
Там са опорните точки на тяхната дейност.
към текста >>
В нашите гърди ние
нос
им втората йерархия, Ексузиаи, Динамис, Кириотетес.
В нашите гърди ние носим втората йерархия, Ексузиаи, Динамис, Кириотетес.
Там в нашите гърди са опорните точки на тяхната дейност. А когато отидем в нашата двигателна сфера, когато отидем в нашия двигателен организъм, там действат съществата на първата йерархия: Серафими, Херувими, Престоли.
към текста >>
Там в нашите гърди са опорните точки на тяхната дей
нос
т.
В нашите гърди ние носим втората йерархия, Ексузиаи, Динамис, Кириотетес.
Там в нашите гърди са опорните точки на тяхната дейност.
А когато отидем в нашата двигателна сфера, когато отидем в нашия двигателен организъм, там действат съществата на първата йерархия: Серафими, Херувими, Престоли.
към текста >>
Съществата на тази йерархия държат импулсите, които получаваме в нас с възприятията; те лежат в основата на дей
нос
тта, която се изявява в нашето спомняне, в нашата памет.
Третата йерархия, Ангели, Архангели и Архаи, се занимават с това, което има физическият организъм в главата, те се занимават с нашето мислене. Ако тази йерархия не би се занимавала с нашето мислене, с онова, което става с нашата глава, ние не бихме имали никакъв спомен в обикновения земен живот.
Съществата на тази йерархия държат импулсите, които получаваме в нас с възприятията; те лежат в основата на дейността, която се изявява в нашето спомняне, в нашата памет.
През земния живот те ни водят в първата област, която имаме като подсъзнателна, като несъзнателна област.
към текста >>
И това, което вчера ви казах от
нос
но кармата на здравето и болестта, ние изработваме заедно с тези същества на втората йерархия.
Когато стоим тук на Земята, ние имаме чувството, че духовните същества на божествения свят са над нас. Когато се намираме отвъд, в сферата между смъртта и едно ново раждане, ние имаме обратната представа. Ангелите, Архангелите и Архаите, които ни водят през земния живот по посочения начин, живеят след смъртта заедно с нас, така да се каже, на същото равнище; непосредствено под тях са съществата на втората йерархия. С тях ние работим върху формирането, върху образуването на нашата вътрешна карма.
И това, което вчера ви казах относно кармата на здравето и болестта, ние изработваме заедно с тези същества на втората йерархия.
към текста >>
И докато между смъртта и едно ново раждане със съществата на втората йерархия изработваме вътрешната карма, която след това се явява като отпечатък в здравето или в болестите на следващия земен живот, когато сме заети с тази работа, когато ние самите, заедно с другите човешки души работим над нашите тела, които след това ще се явят в следващия земен живот, долу съществата на първата йерархия развиват тяхната дей
нос
т по един особен начин.
И когато погледнем още по-дълбоко във времето между смъртта и едно ново раждане, следователно когато погледнем, така да се каже, през съществата на втората йерархия, тогава откриваме долу съществата на първата йерархия, Серафими, Херувими, Престоли. Като земни човеци ние търсим най-висшите божества горе. Най-висшето божествено, което най-напред е достижимо за нас като човек между смъртта и едно ново раждане, ние го търсим най-дълбоко долу.
И докато между смъртта и едно ново раждане със съществата на втората йерархия изработваме вътрешната карма, която след това се явява като отпечатък в здравето или в болестите на следващия земен живот, когато сме заети с тази работа, когато ние самите, заедно с другите човешки души работим над нашите тела, които след това ще се явят в следващия земен живот, долу съществата на първата йерархия развиват тяхната дейност по един особен начин.
Ние виждаме, че по отношение на тяхната дейност, по отношение на една част, на една малка част от тяхната дейност те стоят вътре в една необходимост. Те трябва да изобразят - защото те са творците на земното, - онова, което човекът е формирал, което човек е развил в земния живот, но го изобразяват по един съвсем определен начин.
към текста >>
Ние виждаме, че по отношение на тяхната дей
нос
т, по отношение на една част, на една малка част от тяхната дей
нос
т те стоят вътре в една необходимост.
И когато погледнем още по-дълбоко във времето между смъртта и едно ново раждане, следователно когато погледнем, така да се каже, през съществата на втората йерархия, тогава откриваме долу съществата на първата йерархия, Серафими, Херувими, Престоли. Като земни човеци ние търсим най-висшите божества горе. Най-висшето божествено, което най-напред е достижимо за нас като човек между смъртта и едно ново раждане, ние го търсим най-дълбоко долу. И докато между смъртта и едно ново раждане със съществата на втората йерархия изработваме вътрешната карма, която след това се явява като отпечатък в здравето или в болестите на следващия земен живот, когато сме заети с тази работа, когато ние самите, заедно с другите човешки души работим над нашите тела, които след това ще се явят в следващия земен живот, долу съществата на първата йерархия развиват тяхната дейност по един особен начин.
Ние виждаме, че по отношение на тяхната дейност, по отношение на една част, на една малка част от тяхната дейност те стоят вътре в една необходимост.
Те трябва да изобразят - защото те са творците на земното, - онова, което човекът е формирал, което човек е развил в земния живот, но го изобразяват по един съвсем определен начин.
към текста >>
Между смъртта и едно ново раждане под нас се разпростира дей
нос
тта на Серафими, Херувими и Престоли.
Да, мои мили приятели, тук на Земята над нас като свод се издига синьото небе с неговите облачни образования, с блясъка на Слънцето и т. н., като свод се издига през нощта звездното небе.
Между смъртта и едно ново раждане под нас се разпростира дейността на Серафими, Херувими и Престоли.
И тези Серафими, Херувими и Престоли гледаме ние, както тук на Земята гледаме нагоре към облаците, към синьото небе, към осеяното със звезди небе. Ние виждаме под нас небето, образувано от дейността на Серафимите, Херувимите и Престолите. Но каква е тази дейност? Когато се намираме между смъртта и едно ново раждане, при Серафимите, Херувимите и Престолите ние наблюдаваме онази дейност, която като справедлива изравняща дейност се получава от нашите собствени земни дела, изживяни с други хора. Боговете трябва да упражняват изправящата, уравняващата дейност и ние гледаме тази дейност като наше небе, което сега е под нас.
към текста >>
Ние виждаме под нас небето, образувано от дей
нос
тта на Серафимите, Херувимите и Престолите.
Да, мои мили приятели, тук на Земята над нас като свод се издига синьото небе с неговите облачни образования, с блясъка на Слънцето и т. н., като свод се издига през нощта звездното небе. Между смъртта и едно ново раждане под нас се разпростира дейността на Серафими, Херувими и Престоли. И тези Серафими, Херувими и Престоли гледаме ние, както тук на Земята гледаме нагоре към облаците, към синьото небе, към осеяното със звезди небе.
Ние виждаме под нас небето, образувано от дейността на Серафимите, Херувимите и Престолите.
Но каква е тази дейност? Когато се намираме между смъртта и едно ново раждане, при Серафимите, Херувимите и Престолите ние наблюдаваме онази дейност, която като справедлива изравняща дейност се получава от нашите собствени земни дела, изживяни с други хора. Боговете трябва да упражняват изправящата, уравняващата дейност и ние гледаме тази дейност като наше небе, което сега е под нас. В делата на боговете ние гледаме последствията на нашите земни дела, гледаме дали нещо е добро или зло, мъдро или глупаво. Когато между смъртта и едно ново раждане гледаме надолу, ние се отнасяме към отраженията, към огледалните образи на нашите дела така, както тук на Земята се отнасяме към издигащото се над нас като свод небе.
към текста >>
Но каква е тази дей
нос
т?
Да, мои мили приятели, тук на Земята над нас като свод се издига синьото небе с неговите облачни образования, с блясъка на Слънцето и т. н., като свод се издига през нощта звездното небе. Между смъртта и едно ново раждане под нас се разпростира дейността на Серафими, Херувими и Престоли. И тези Серафими, Херувими и Престоли гледаме ние, както тук на Земята гледаме нагоре към облаците, към синьото небе, към осеяното със звезди небе. Ние виждаме под нас небето, образувано от дейността на Серафимите, Херувимите и Престолите.
Но каква е тази дейност?
Когато се намираме между смъртта и едно ново раждане, при Серафимите, Херувимите и Престолите ние наблюдаваме онази дейност, която като справедлива изравняща дейност се получава от нашите собствени земни дела, изживяни с други хора. Боговете трябва да упражняват изправящата, уравняващата дейност и ние гледаме тази дейност като наше небе, което сега е под нас. В делата на боговете ние гледаме последствията на нашите земни дела, гледаме дали нещо е добро или зло, мъдро или глупаво. Когато между смъртта и едно ново раждане гледаме надолу, ние се отнасяме към отраженията, към огледалните образи на нашите дела така, както тук на Земята се отнасяме към издигащото се над нас като свод небе. Ние носим нашата вътрешна карма в нашата вътрешна организация.
към текста >>
Когато се намираме между смъртта и едно ново раждане, при Серафимите, Херувимите и Престолите ние наблюдаваме онази дей
нос
т, която като справедлива изравняща дей
нос
т се получава от нашите собствени земни дела, изживяни с други хора.
н., като свод се издига през нощта звездното небе. Между смъртта и едно ново раждане под нас се разпростира дейността на Серафими, Херувими и Престоли. И тези Серафими, Херувими и Престоли гледаме ние, както тук на Земята гледаме нагоре към облаците, към синьото небе, към осеяното със звезди небе. Ние виждаме под нас небето, образувано от дейността на Серафимите, Херувимите и Престолите. Но каква е тази дейност?
Когато се намираме между смъртта и едно ново раждане, при Серафимите, Херувимите и Престолите ние наблюдаваме онази дейност, която като справедлива изравняща дейност се получава от нашите собствени земни дела, изживяни с други хора.
Боговете трябва да упражняват изправящата, уравняващата дейност и ние гледаме тази дейност като наше небе, което сега е под нас. В делата на боговете ние гледаме последствията на нашите земни дела, гледаме дали нещо е добро или зло, мъдро или глупаво. Когато между смъртта и едно ново раждане гледаме надолу, ние се отнасяме към отраженията, към огледалните образи на нашите дела така, както тук на Земята се отнасяме към издигащото се над нас като свод небе. Ние носим нашата вътрешна карма в нашата вътрешна организация. Ние я донасяме на Земята като наши таланти, като наш гений, като наша глупост.
към текста >>
Боговете трябва да упражняват изправящата, уравняващата дей
нос
т и ние гледаме тази дей
нос
т като наше небе, което сега е под нас.
Между смъртта и едно ново раждане под нас се разпростира дейността на Серафими, Херувими и Престоли. И тези Серафими, Херувими и Престоли гледаме ние, както тук на Земята гледаме нагоре към облаците, към синьото небе, към осеяното със звезди небе. Ние виждаме под нас небето, образувано от дейността на Серафимите, Херувимите и Престолите. Но каква е тази дейност? Когато се намираме между смъртта и едно ново раждане, при Серафимите, Херувимите и Престолите ние наблюдаваме онази дейност, която като справедлива изравняща дейност се получава от нашите собствени земни дела, изживяни с други хора.
Боговете трябва да упражняват изправящата, уравняващата дейност и ние гледаме тази дейност като наше небе, което сега е под нас.
В делата на боговете ние гледаме последствията на нашите земни дела, гледаме дали нещо е добро или зло, мъдро или глупаво. Когато между смъртта и едно ново раждане гледаме надолу, ние се отнасяме към отраженията, към огледалните образи на нашите дела така, както тук на Земята се отнасяме към издигащото се над нас като свод небе. Ние носим нашата вътрешна карма в нашата вътрешна организация. Ние я донасяме на Земята като наши таланти, като наш гений, като наша глупост. Това, което боговете оформят там долу, което те трябва да изживеят вследствие на нашия земен живот, в следващия земен живот идвайки насреща, то ни пресреща като факти на нашата съдба.
към текста >>
Ние
нос
им нашата вътрешна карма в нашата вътрешна организация.
Но каква е тази дейност? Когато се намираме между смъртта и едно ново раждане, при Серафимите, Херувимите и Престолите ние наблюдаваме онази дейност, която като справедлива изравняща дейност се получава от нашите собствени земни дела, изживяни с други хора. Боговете трябва да упражняват изправящата, уравняващата дейност и ние гледаме тази дейност като наше небе, което сега е под нас. В делата на боговете ние гледаме последствията на нашите земни дела, гледаме дали нещо е добро или зло, мъдро или глупаво. Когато между смъртта и едно ново раждане гледаме надолу, ние се отнасяме към отраженията, към огледалните образи на нашите дела така, както тук на Земята се отнасяме към издигащото се над нас като свод небе.
Ние носим нашата вътрешна карма в нашата вътрешна организация.
Ние я донасяме на Земята като наши таланти, като наш гений, като наша глупост. Това, което боговете оформят там долу, което те трябва да изживеят вследствие на нашия земен живот, в следващия земен живот идвайки насреща, то ни пресреща като факти на нашата съдба. И ние можем да кажем: - Онова, което всъщност ние проспиваме, то ни довежда при нашия земен живот в нашата съдба. Но вътре в него живее онова, което съответните богове на първата йерархия трябваше да изживеят при себе си като последствие на нашите дела през времето, което прекарваме между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
И ние можем да кажем: - Онова, което всъщ
нос
т ние проспиваме, то ни довежда при нашия земен живот в нашата съдба.
В делата на боговете ние гледаме последствията на нашите земни дела, гледаме дали нещо е добро или зло, мъдро или глупаво. Когато между смъртта и едно ново раждане гледаме надолу, ние се отнасяме към отраженията, към огледалните образи на нашите дела така, както тук на Земята се отнасяме към издигащото се над нас като свод небе. Ние носим нашата вътрешна карма в нашата вътрешна организация. Ние я донасяме на Земята като наши таланти, като наш гений, като наша глупост. Това, което боговете оформят там долу, което те трябва да изживеят вследствие на нашия земен живот, в следващия земен живот идвайки насреща, то ни пресреща като факти на нашата съдба.
И ние можем да кажем: - Онова, което всъщност ние проспиваме, то ни довежда при нашия земен живот в нашата съдба.
Но вътре в него живее онова, което съответните богове на първата йерархия трябваше да изживеят при себе си като последствие на нашите дела през времето, което прекарваме между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Това, което още се
нос
еше над нас, скоро след това ние го виждаме в оросените полета, в оросените дървета.
Човек винаги чувства нужда да изрази такива неща в образи. Ние стоим някъде във физическия свят. Небето е покрито с облаци. Ние виждаме покритото небе. Скоро след това започва да вали дъжд.
Това, което още се носеше над нас, скоро след това ние го виждаме в оросените полета, в оросените дървета.
Когато с погледа на посветения от човешкия живот поглеждаме обратно във времето, което сме изминали, преди да слезем в земния живот, във времето, което сме прекарали между смъртта и последното раждане, там ние първо виждаме формирането на делата на боговете, последствията на нашите дела в последния ни земен живот; след това виждаме, как това духовно струи като дъжд и долу става наша съдба.
към текста >>
Заблужденията и опас
нос
тите, в които хората изпадат, трябва да бъдат изправени от боговете.
Когато ние хората пристъпваме към нашата съдба само според чувствата, ние гледаме в зависимост от нашето вероизповедание нагоре към боговете, или към някакво провидение и чувстваме, че протичането на нашия земен живот е зависимо от това. Обаче боговете, а именно онези, които ние признаваме като същества на първата йерархия, Серафими, Херувими и Престоли, те имат, така да се каже, едно обратно религиозно вероизповедание. Те чувстват тяхната необходимост при хората на Земята, чиито творци са те.
Заблужденията и опасностите, в които хората изпадат, трябва да бъдат изправени от боговете.
И това, което боговете отново приготвят за нас в по-късния живот като наша съдба, те предварително го изживяват.
към текста >>
30.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Кармическа определе
нос
т
Кармическа определеност
към текста >>
След като в разглеждането на кармата последния път описах повече образуването на кармическите сили, днес бих искал да поставя, така да се каже, основата, за разбирането на кармата като разгледаме отделни човешки съдби; за да можем да обгърнем с поглед кармическата определе
нос
т, кармическото предопределение, да речем, на тези отделни човешки съдби.
След като в разглеждането на кармата последния път описах повече образуването на кармическите сили, днес бих искал да поставя, така да се каже, основата, за разбирането на кармата като разгледаме отделни човешки съдби; за да можем да обгърнем с поглед кармическата определеност, кармическото предопределение, да речем, на тези отделни човешки съдби.
към текста >>
Следователно ние можем да говорим в примери само тогава, когато разглеждаме подроб
нос
тите.
Естествено тя действа толкова разнообразно, колкото хора съществуват на Земята. Образуването, изграждането на кармата е нещо абсолютно индивидуално.
Следователно ние можем да говорим в примери само тогава, когато разглеждаме подробностите.
към текста >>
Без съмнение едно смело начинание е да се говори с подроб
нос
ти върху кармически, макар отстоящи далече отношения, защото всъщ
нос
т е прието, когато се говори за кармата, да се казват общи приказки: Това или онова се предизвиква по този или по онзи начин - или: Този или онзи удар на съдбата трябва да се припише на нещо, което човек е заслужил или т.п.. Но нещата не са така прости!
Днес бих искал да приведа примери, които съм проучил, които са станали прозрачни за мен в тяхното кармическо протичане.
Без съмнение едно смело начинание е да се говори с подробности върху кармически, макар отстоящи далече отношения, защото всъщност е прието, когато се говори за кармата, да се казват общи приказки: Това или онова се предизвиква по този или по онзи начин - или: Този или онзи удар на съдбата трябва да се припише на нещо, което човек е заслужил или т.п.. Но нещата не са така прости!
Именно когато се говори за кармата много се тривиализира.
към текста >>
Днес бих искал да изтъкна именно онези особе
нос
ти на неговия живот, които след това мога да избера като основа за едно кармическо разглеждане.
Първо бих искал да говоря за един знаменит естет и философ - аз често съм го споменавал в моите лекции, а именно за Фридрих Теодор Фишер[1].
Днес бих искал да изтъкна именно онези особености на неговия живот, които след това мога да избера като основа за едно кармическо разглеждане.
към текста >>
На него му беше ясно, че мисълта - както това се твърди при Хегел, - е фактически божествената същ
нос
т на света; че следователно, когато като хора ние мислим, когато живеем в мисли, ние живеем в божествената субстанция.
Със своето образование Фридрих Теодор Фишер израсна в епохата, в която в Германия процъфтяваше така наречената идеалистична германска философия - хегелианството. И Фридрих Теодор Фишер, който беше млад и учеше през време, когато всички глави бяха пълни с Хегеловия начин на мислене, възприе този начин на мислене. Той беше възприемчив за това Хегелово мислене.
На него му беше ясно, че мисълта - както това се твърди при Хегел, - е фактически божествената същност на света; че следователно, когато като хора ние мислим, когато живеем в мисли, ние живеем в божествената субстанция.
към текста >>
Хегел фактически беше напълно убеден в това, че всъщ
нос
т цялото земно развитие зависи от мисловния живот.
Хегел фактически беше напълно убеден в това, че всъщност цялото земно развитие зависи от мисловния живот.
Всичко останало се прибавя към това. Планове на света се правят, когато мислителите размишляват върху света. Без съмнение, в това се съдържа много истина. Но при Хегел всичко това има твърде абстрактен характер.
към текста >>
При това обаче той същевременно беше една лич
нос
т на народа си, лич
нос
т която много ясно
нос
еше в себе си особе
нос
тите на този народ.
Фридрих Теодор Фишер се беше вживял в тази Хегелова философия.
При това обаче той същевременно беше една личност на народа си, личност която много ясно носеше в себе си особеностите на този народ.
Той имаше всички качества на един шваб, - цялата упоритост, цялата деспотичност, а също и цялото чувство за независимост на един шваб! Той също притежаваше цялата острота на шваба. И като носеше в себе си този характер на шваб, той все пак имаше силни лични особености: Ако вземем външната страна, хубави сини очи, малко рошава, но все пак винаги с естетически ентусиазъм носена от него червеникаво кестенява брада. Казвам, че той я носеше с известен естетически ентусиазъм, защото в своите съчинения той достатъчно се изказва върху невъзпитаността на онези мъже, които не носят брада. Той ги нарича «безбради маймунски лица»; самият той съвсем не беше въздържан.
към текста >>
Той имаше всички качества на един шваб, - цялата упоритост, цялата деспотич
нос
т, а също и цялото чувство за независимост на един шваб!
Фридрих Теодор Фишер се беше вживял в тази Хегелова философия. При това обаче той същевременно беше една личност на народа си, личност която много ясно носеше в себе си особеностите на този народ.
Той имаше всички качества на един шваб, - цялата упоритост, цялата деспотичност, а също и цялото чувство за независимост на един шваб!
Той също притежаваше цялата острота на шваба. И като носеше в себе си този характер на шваб, той все пак имаше силни лични особености: Ако вземем външната страна, хубави сини очи, малко рошава, но все пак винаги с естетически ентусиазъм носена от него червеникаво кестенява брада. Казвам, че той я носеше с известен естетически ентусиазъм, защото в своите съчинения той достатъчно се изказва върху невъзпитаността на онези мъже, които не носят брада. Той ги нарича «безбради маймунски лица»; самият той съвсем не беше въздържан. Всичко това го вършеше с особената, нелюбезна категоричност на шваба.
към текста >>
И като
нос
еше в себе си този характер на шваб, той все пак имаше силни лични особе
нос
ти: Ако вземем външната страна, хубави сини очи, малко рошава, но все пак винаги с естетически ентусиазъм
нос
ена от него червеникаво кестенява брада.
Фридрих Теодор Фишер се беше вживял в тази Хегелова философия. При това обаче той същевременно беше една личност на народа си, личност която много ясно носеше в себе си особеностите на този народ. Той имаше всички качества на един шваб, - цялата упоритост, цялата деспотичност, а също и цялото чувство за независимост на един шваб! Той също притежаваше цялата острота на шваба.
И като носеше в себе си този характер на шваб, той все пак имаше силни лични особености: Ако вземем външната страна, хубави сини очи, малко рошава, но все пак винаги с естетически ентусиазъм носена от него червеникаво кестенява брада.
Казвам, че той я носеше с известен естетически ентусиазъм, защото в своите съчинения той достатъчно се изказва върху невъзпитаността на онези мъже, които не носят брада. Той ги нарича «безбради маймунски лица»; самият той съвсем не беше въздържан. Всичко това го вършеше с особената, нелюбезна категоричност на шваба.
към текста >>
Казвам, че той я
нос
еше с известен естетически ентусиазъм, защото в своите съчинения той достатъчно се изказва върху невъзпита
нос
тта на онези мъже, които не
нос
ят брада.
Фридрих Теодор Фишер се беше вживял в тази Хегелова философия. При това обаче той същевременно беше една личност на народа си, личност която много ясно носеше в себе си особеностите на този народ. Той имаше всички качества на един шваб, - цялата упоритост, цялата деспотичност, а също и цялото чувство за независимост на един шваб! Той също притежаваше цялата острота на шваба. И като носеше в себе си този характер на шваб, той все пак имаше силни лични особености: Ако вземем външната страна, хубави сини очи, малко рошава, но все пак винаги с естетически ентусиазъм носена от него червеникаво кестенява брада.
Казвам, че той я носеше с известен естетически ентусиазъм, защото в своите съчинения той достатъчно се изказва върху невъзпитаността на онези мъже, които не носят брада.
Той ги нарича «безбради маймунски лица»; самият той съвсем не беше въздържан. Всичко това го вършеше с особената, нелюбезна категоричност на шваба.
към текста >>
Всичко това го вършеше с особената, нелюбезна категорич
нос
т на шваба.
Той имаше всички качества на един шваб, - цялата упоритост, цялата деспотичност, а също и цялото чувство за независимост на един шваб! Той също притежаваше цялата острота на шваба. И като носеше в себе си този характер на шваб, той все пак имаше силни лични особености: Ако вземем външната страна, хубави сини очи, малко рошава, но все пак винаги с естетически ентусиазъм носена от него червеникаво кестенява брада. Казвам, че той я носеше с известен естетически ентусиазъм, защото в своите съчинения той достатъчно се изказва върху невъзпитаността на онези мъже, които не носят брада. Той ги нарича «безбради маймунски лица»; самият той съвсем не беше въздържан.
Всичко това го вършеше с особената, нелюбезна категоричност на шваба.
към текста >>
Това той вършеше напълно и като духовна индивидуал
нос
т!
Беше средно едър, не дебел, а по-скоро слаб; ходеше по улицата, като държеше ръцете си така, като че постоянно си правеше път с лактите.
Това той вършеше напълно и като духовна индивидуалност!
Тази беше външността.
към текста >>
Тази беше външ
нос
тта.
Беше средно едър, не дебел, а по-скоро слаб; ходеше по улицата, като държеше ръцете си така, като че постоянно си правеше път с лактите. Това той вършеше напълно и като духовна индивидуалност!
Тази беше външността.
към текста >>
Това, което той е написал в своята книга «Мода и цинизъм», върху всякакъв вид невъзпита
нос
ти и разсъбличания по балове и други увеселения, по-добре е днес да го премълча.
Това, което той е написал в своята книга «Мода и цинизъм», върху всякакъв вид невъзпитаности и разсъбличания по балове и други увеселения, по-добре е днес да го премълча.
Той значи беше една силна индивидуалност.
към текста >>
Той значи беше една силна индивидуал
нос
т.
Това, което той е написал в своята книга «Мода и цинизъм», върху всякакъв вид невъзпитаности и разсъбличания по балове и други увеселения, по-добре е днес да го премълча.
Той значи беше една силна индивидуалност.
към текста >>
н.. - Това са неща, които са от
нос
ително още интересни, но се отива още по-далеч!
И тези пет тома, които той е написал, фактически са една забележителна творба. В тях има строго разделение на параграфи, както това обикновено прави Хегел; там се намират обичайните дефиниции. Ако бих ви прочел няколко реда от тези томове, веднага бихте започнали да се прозявате, защото те съвсем не са написани в популярен хегелизъм, а са дефиниции като тези: - Красотата е изява на идеята в сетивна форма. Възвишеното е изява на идеята в сетивна форма така, че идеята надделява над сетивната форма. Комичното е изява на идеята в сетивна форма така, че надделява сетивната форма....и т.
н.. - Това са неща, които са относително още интересни, но се отива още по-далеч!
Тогава обаче срещу тези «дефиниции» стоят «декларации», така нареченото «дребно напечатано». Болшинството от хората четат книгата «Естетика»[3] от Фридрих Теодор Фишер така, че оставят едро напечатаното и четат само дребно напечатаното. И това дребно напечатано съдържа фактически най-остроумно написаното за естетиката, което е било изнесено в най-различните области. Тук няма никакъв педантизъм, никакво хегелианство, а вътре е целият шваб Фишер с цялата негова остроумна съвестност, но също и с неговото фино чувство за всичко красиво, величествено и възвишено. Същевременно там се намира природният процес, описан по неповторим начин в един свободен стил, който е направо образцов.
към текста >>
Тук няма никакъв педантизъм, никакво хегелианство, а вътре е целият шваб Фишер с цялата негова остроумна съвест
нос
т, но също и с неговото фино чувство за всичко красиво, величествено и възвишено.
Комичното е изява на идеята в сетивна форма така, че надделява сетивната форма....и т. н.. - Това са неща, които са относително още интересни, но се отива още по-далеч! Тогава обаче срещу тези «дефиниции» стоят «декларации», така нареченото «дребно напечатано». Болшинството от хората четат книгата «Естетика»[3] от Фридрих Теодор Фишер така, че оставят едро напечатаното и четат само дребно напечатаното. И това дребно напечатано съдържа фактически най-остроумно написаното за естетиката, което е било изнесено в най-различните области.
Тук няма никакъв педантизъм, никакво хегелианство, а вътре е целият шваб Фишер с цялата негова остроумна съвестност, но също и с неговото фино чувство за всичко красиво, величествено и възвишено.
Същевременно там се намира природният процес, описан по неповторим начин в един свободен стил, който е направо образцов. Фишер действително е завършил този многогодишен труд с една желязна последователност.
към текста >>
Фишер действително е завършил този многогодишен труд с една желязна последовател
нос
т.
Тогава обаче срещу тези «дефиниции» стоят «декларации», така нареченото «дребно напечатано». Болшинството от хората четат книгата «Естетика»[3] от Фридрих Теодор Фишер така, че оставят едро напечатаното и четат само дребно напечатаното. И това дребно напечатано съдържа фактически най-остроумно написаното за естетиката, което е било изнесено в най-различните области. Тук няма никакъв педантизъм, никакво хегелианство, а вътре е целият шваб Фишер с цялата негова остроумна съвестност, но също и с неговото фино чувство за всичко красиво, величествено и възвишено. Същевременно там се намира природният процес, описан по неповторим начин в един свободен стил, който е направо образцов.
Фишер действително е завършил този многогодишен труд с една желязна последователност.
към текста >>
Въпреки моето голямо уважение към Фридрих Теодор Фишер, аз не можех другояче, освен да считам това, което той написа като студент, всъщ
нос
т не студентско, а направо за прекалено филистерско!
И отново, бих искал да кажа, е нещо очарователно човек да чете тази самокритика в «Критически ходове»[4]. При това съществуват толкова много неща, които Фридрих Теодор Фишер е издал като естет, като философ, като общ белетрист в неговите «Критически ходове», или по-късно в хубавия сборник «Старо и ново»[5]. Като студент той пише «Лирически-иронично».
Въпреки моето голямо уважение към Фридрих Теодор Фишер, аз не можех другояче, освен да считам това, което той написа като студент, всъщност не студентско, а направо за прекалено филистерско!
Но това оживява отново, когато през 70-та му година той написва своя сборник стихотворения под псевдонима «Шартенмаер» - това отново е едно филистерско произведение! [6]
към текста >>
Тя е приблизително толкова филистерска, колкото това, което Дю Боа Реймонд[7], великият естествоизпитател, е казал в своята реч «Гьоте и никакъв край»: - «Фауст» е всъщ
нос
т едно несполучливо съчинение.
Прекален филистер стана той и по отношение на Гьотевия «Фауст». От Гьотевия «Фауст» той все пак ценеше до известна степен първата част. Но Фишер беше на мнение, че втората част на «Фауст» е една скалъпена, слепена нескопосна работа на старостта, защото според него втората част на «Фауст» би трябвало да бъде съвършено различна! И тогава той не само написва своята книга «Фауст, трета част на историята», в която иронизира втората част от Гьотевия Фауст, а също така беше замислил един план, какъв би трябвало да бъде Гьотевият «Фауст». Това е тесногръда, филистерска работа.
Тя е приблизително толкова филистерска, колкото това, което Дю Боа Реймонд[7], великият естествоизпитател, е казал в своята реч «Гьоте и никакъв край»: - «Фауст» е всъщност едно несполучливо съчинение.
Би било правилно, ако Фауст не би правил всякакви такива глупости, като призоваване на духове, призоваване на духа на Земята, а просто би открил по един честен начин електрическата машина и пневматичната машина и би се оженил за Гретхен. По съвършено подобен начин е еснафско всичко това, което Фридрих Теодор Фишер е написал във връзка с Гьотевия «Фауст».
към текста >>
Аз искам да ви го представя като лич
нос
т и след това върху тази основа кармически да го разгледаме.
Ето, виждате ли, важното при този човек са тези отделни черти. Те съставляват приблизително неговия живот. Без съмнение биха могли да се разкажат също и отделни факти, но сега не искам да сторя това.
Аз искам да ви го представя като личност и след това върху тази основа кармически да го разгледаме.
Днес първо искам да ви доставя само материалите.
към текста >>
Една втора лич
нос
т, която също искам да разгледам кармически, - както казах, дързост е да се дават отделни примери, но те трябва да се дадат и аз искам да създам основа за товар - е Франц Шуберт[8], композиторът на песни, композиторът въобще.
Една втора личност, която също искам да разгледам кармически, - както казах, дързост е да се дават отделни примери, но те трябва да се дадат и аз искам да създам основа за товар - е Франц Шуберт[8], композиторът на песни, композиторът въобще.
към текста >>
Този приятел, барон фон Шпаун[9], е бил една извънредно благородна лич
нос
т.
Той беше намерил един действителен приятел.
Този приятел, барон фон Шпаун[9], е бил една извънредно благородна личност.
Още от ранна младост по един деликатен начин той се е грижил за Шуберт. Те били съученици. Още тогава той е трябвало да се грижи за него и след това тези грижи продължили. А в кармическо отношение ми изглежда особено важно - това ние ще видим после при самото кармическо разглеждане, - че Шпаун е упражнявал една професия, която му е била съвършено чужда. Той бил дълбоко образован човек, който обичал всякакъв вид изкуство, който освен с Шуберт се намирал в тясно приятелство и с Мориц фон Щвинд[10].
към текста >>
Той е бил финансов чиновник, трябвало да управлява пари, всъщ
нос
т да управлява числа, и когато достига до определена възраст, става директор на лотарията.
Още тогава той е трябвало да се грижи за него и след това тези грижи продължили. А в кармическо отношение ми изглежда особено важно - това ние ще видим после при самото кармическо разглеждане, - че Шпаун е упражнявал една професия, която му е била съвършено чужда. Той бил дълбоко образован човек, който обичал всякакъв вид изкуство, който освен с Шуберт се намирал в тясно приятелство и с Мориц фон Щвинд[10]. Той е бил човек, на когото по един фин начин всичко художествено е правело действително дълбоко впечатление. В Австрия се случват такива неща - Грилпарцер е бил финансов чиновник, - но също и Шпаун, въпреки че не е имал и най-малкото предразположение за това, през целия си живот е бил на финансова служба.
Той е бил финансов чиновник, трябвало да управлява пари, всъщност да управлява числа, и когато достига до определена възраст, става директор на лотарията.
Следователно той е трябвало да се грижи за лотарията в Австрия. Това му е било извънредно противно, антипатично. Но представете си, какво управлява в действителност един директор на лотарията! Вие трябва само да помислите. Един директор на лотарията управлява страсти, надежди, разбити надежди, разочарования на безброй хора.
към текста >>
Но представете си, какво управлява в действител
нос
т един директор на лотарията!
Той е бил човек, на когото по един фин начин всичко художествено е правело действително дълбоко впечатление. В Австрия се случват такива неща - Грилпарцер е бил финансов чиновник, - но също и Шпаун, въпреки че не е имал и най-малкото предразположение за това, през целия си живот е бил на финансова служба. Той е бил финансов чиновник, трябвало да управлява пари, всъщност да управлява числа, и когато достига до определена възраст, става директор на лотарията. Следователно той е трябвало да се грижи за лотарията в Австрия. Това му е било извънредно противно, антипатично.
Но представете си, какво управлява в действителност един директор на лотарията!
Вие трябва само да помислите. Един директор на лотарията управлява страсти, надежди, разбити надежди, разочарования на безброй хора. Един директор на лотарията в най-голем стил управлява суеверието на хората, един директор на лотарията управлява в най-голям стил мечтите на хората! Помислете само, какво трябва да се вземе предвид, когато един директор на лотарията, един върховен директор на лотарията определя своите административни правила! Без съмнение, когато човек влиза в бюрото и отново излиза, той не забелязва това така, но действителността е налице.
към текста >>
Без съмнение, когато човек влиза в бюрото и отново излиза, той не забелязва това така, но действител
нос
тта е налице.
Но представете си, какво управлява в действителност един директор на лотарията! Вие трябва само да помислите. Един директор на лотарията управлява страсти, надежди, разбити надежди, разочарования на безброй хора. Един директор на лотарията в най-голем стил управлява суеверието на хората, един директор на лотарията управлява в най-голям стил мечтите на хората! Помислете само, какво трябва да се вземе предвид, когато един директор на лотарията, един върховен директор на лотарията определя своите административни правила!
Без съмнение, когато човек влиза в бюрото и отново излиза, той не забелязва това така, но действителността е налице.
И онзи, който наблюдава света като нещо реално, той трябва да взема под внимание подобни неща.
към текста >>
Всъщ
нос
т човек понякога външно може да се чуди, на какво е способен светът.
И така този човек, който нямаше нищо общо с онези суеверия, които бяха управлявани от него, който нямаше нищо общо с онези разочарования, копнежи и надежди, беше интимен приятел на Шуберт, до най-висока степен вземаше участие в неговото материално и духовно благополучие.
Всъщност човек понякога външно може да се чуди, на какво е способен светът.
Съществува една биография на Шуберт, която описва външността на Шуберт така, като че Шуберт е изглеждал приблизително като негър. Изобщо не може да става дума за нещо подобно! Той дори е имал много симпатично лице! Но е бил беден. Даже вечерята, която често е вземал заедно с барон фон Шпаун, по един деликатен начин е била заплащана от Шпаун.
към текста >>
Съществува една биография на Шуберт, която описва външ
нос
тта на Шуберт така, като че Шуберт е изглеждал приблизително като негър.
И така този човек, който нямаше нищо общо с онези суеверия, които бяха управлявани от него, който нямаше нищо общо с онези разочарования, копнежи и надежди, беше интимен приятел на Шуберт, до най-висока степен вземаше участие в неговото материално и духовно благополучие. Всъщност човек понякога външно може да се чуди, на какво е способен светът.
Съществува една биография на Шуберт, която описва външността на Шуберт така, като че Шуберт е изглеждал приблизително като негър.
Изобщо не може да става дума за нещо подобно! Той дори е имал много симпатично лице! Но е бил беден. Даже вечерята, която често е вземал заедно с барон фон Шпаун, по един деликатен начин е била заплащана от Шпаун. Шуберт не е имал пари даже да си наеме пиано.
към текста >>
В своето външно поведение - това описва много вярно също и барон фон Шпаун - той е бил всъщ
нос
т умерен, даже флегматичен.
Изобщо не може да става дума за нещо подобно! Той дори е имал много симпатично лице! Но е бил беден. Даже вечерята, която често е вземал заедно с барон фон Шпаун, по един деликатен начин е била заплащана от Шпаун. Шуберт не е имал пари даже да си наеме пиано.
В своето външно поведение - това описва много вярно също и барон фон Шпаун - той е бил всъщност умерен, даже флегматичен.
Но по един странен начин от неговата природа е можело да избухне нещо вътрешно вулканично.
към текста >>
От от
нос
ително спокойните черти на лицето не проличава, колко вулканична в нейните глъбини е била всъщ
нос
т душата на Шуберт.
От относително спокойните черти на лицето не проличава, колко вулканична в нейните глъбини е била всъщност душата на Шуберт.
Тя е била вулканична и аз трябва да ви опиша именно тази особеност на личността като основа в разглеждането на кармата. Защото, виждате ли, веднъж се случило така: Шуберт отишъл на опера. Той гледал «Ифигения» от Глук и бил завладян до най-висока степен от тази опера. През време и след представлението, той възторжено, но все пак по умерен начин изразил своя ентусиазъм пред приятеля си Шпаун. Той бил нежно развълнуван, не вулканично развълнуван, - аз избирам именно онези черти, от които ще имаме нужда.
към текста >>
Тя е била вулканична и аз трябва да ви опиша именно тази особе
нос
т на лич
нос
тта като основа в разглеждането на кармата.
От относително спокойните черти на лицето не проличава, колко вулканична в нейните глъбини е била всъщност душата на Шуберт.
Тя е била вулканична и аз трябва да ви опиша именно тази особеност на личността като основа в разглеждането на кармата.
Защото, виждате ли, веднъж се случило така: Шуберт отишъл на опера. Той гледал «Ифигения» от Глук и бил завладян до най-висока степен от тази опера. През време и след представлението, той възторжено, но все пак по умерен начин изразил своя ентусиазъм пред приятеля си Шпаун. Той бил нежно развълнуван, не вулканично развълнуван, - аз избирам именно онези черти, от които ще имаме нужда. В момента, когато се запознал с операта «Ифигения» от Глук, той я считал вече за най-чудесното музикално произведение на изкуството.
към текста >>
Всеки момент имало опас
нос
т да се стигне до бой.
Шуберт не могъл вече да се сдържа.
Всеки момент имало опасност да се стигне до бой.
Шуберт, който иначе бил напълно спокоен, изтървал цялата своя вулканичност и другите с големи усилия успяли да го успокоят.
към текста >>
Шуберт, който иначе бил напълно спокоен, изтървал цялата своя вулканич
нос
т и другите с големи усилия успяли да го успокоят.
Шуберт не могъл вече да се сдържа. Всеки момент имало опасност да се стигне до бой.
Шуберт, който иначе бил напълно спокоен, изтървал цялата своя вулканичност и другите с големи усилия успяли да го успокоят.
към текста >>
Естествено, поради това, че е бил беден, той е живял в ограничени обществени връзки; той е нямал винаги възмож
нос
т да има такъв съсед по маса, така че неговата вулканич
нос
т не винаги е могла да се прояви.
Ето, виждате ли, за този живот е важно, че имаме работа с един мъж, чийто приятел е финансов служител, даже директор на лотарията, че той кармически е свързан с него. В кармическата връзка е важно, че Шуберт е бил беден, което се вижда именно от тези отношения, важното е, че Шуберт иначе не би могъл да се движи в обществото.
Естествено, поради това, че е бил беден, той е живял в ограничени обществени връзки; той е нямал винаги възможност да има такъв съсед по маса, така че неговата вулканичност не винаги е могла да се прояви.
към текста >>
Когато правилно си представим това, което се е случило и освен това познаваме особе
нос
тта на произхода на Шуберт, ние можем вече да поставим въпроса - естествено такива отрицателни неща са без значение, но понякога те обясняват нещата: - Ако отношенията биха били други - естествено те не можеха да бъдат други, но аз считам, че за обяснение можем да предположим това, - ако Шуберт не би имал случай да изяви онова, което е било музикална дарба в него, ако той не би намерил за свой приятел този предан Шпаун, не би ли станал той един дребен побойник?
Когато правилно си представим това, което се е случило и освен това познаваме особеността на произхода на Шуберт, ние можем вече да поставим въпроса - естествено такива отрицателни неща са без значение, но понякога те обясняват нещата: - Ако отношенията биха били други - естествено те не можеха да бъдат други, но аз считам, че за обяснение можем да предположим това, - ако Шуберт не би имал случай да изяви онова, което е било музикална дарба в него, ако той не би намерил за свой приятел този предан Шпаун, не би ли станал той един дребен побойник?
Ние бива да поставим въпроса: - Не съществуваше ли като заложба в него това, което в онази вечер се беше проявило в кафенето? - И човешкият живот не е ясен, ако не можем да си отговорим на въпроса: - Как става всъщност преобразуването, метоморфозата, когато в даден живот човек не изживее своето кавгаджийство, а стане един фин музикант и настроението към кавгаджийството се превърне във финна музикална фантазия?
към текста >>
- И човешкият живот не е ясен, ако не можем да си отговорим на въпроса: - Как става всъщ
нос
т преобразуването, метоморфозата, когато в даден живот човек не изживее своето кавгаджийство, а стане един фин музикант и настроението към кавгаджийството се превърне във финна музикална фантазия?
Когато правилно си представим това, което се е случило и освен това познаваме особеността на произхода на Шуберт, ние можем вече да поставим въпроса - естествено такива отрицателни неща са без значение, но понякога те обясняват нещата: - Ако отношенията биха били други - естествено те не можеха да бъдат други, но аз считам, че за обяснение можем да предположим това, - ако Шуберт не би имал случай да изяви онова, което е било музикална дарба в него, ако той не би намерил за свой приятел този предан Шпаун, не би ли станал той един дребен побойник? Ние бива да поставим въпроса: - Не съществуваше ли като заложба в него това, което в онази вечер се беше проявило в кафенето?
- И човешкият живот не е ясен, ако не можем да си отговорим на въпроса: - Как става всъщност преобразуването, метоморфозата, когато в даден живот човек не изживее своето кавгаджийство, а стане един фин музикант и настроението към кавгаджийството се превърне във финна музикална фантазия?
към текста >>
Това звучи парадоксално, звучи гротескно, но това е един въпрос, който, когато разглеждаме живота в по-голям мащаб, напълно трябва да бъде поставен, защото от разглеждането на такива неща всъщ
нос
т се раждат по-дълбоките въпроси на кармата.
Това звучи парадоксално, звучи гротескно, но това е един въпрос, който, когато разглеждаме живота в по-голям мащаб, напълно трябва да бъде поставен, защото от разглеждането на такива неща всъщност се раждат по-дълбоките въпроси на кармата.
към текста >>
Една трета лич
нос
т, която бих искал да разгледам, е много мразения, но също така и обичан от едно малко общество Ойген Дюринг[13].
Една трета личност, която бих искал да разгледам, е много мразения, но също така и обичан от едно малко общество Ойген Дюринг[13].
Аз се занимавах също така и с този характер в кармическо отношение, и също бих искал първо да дам, така да се каже, биографическите материали.
към текста >>
Въпреки че въпросът е също така труден, както теорията на от
нос
ител
нос
тта - но в крайна сметка върху теорията на от
нос
ител
нос
тта известно време говореха всички хора, които не бяха разбрали нищо от нея и въпреки това я намираха, а също днес я намират за величествена, - бих искал, въпреки че е трудно да кажа нещо върху тези мисли от първите съчинения на Дюринг по начин, който може би ще бъде разбран.
Ойген Дюринг взима своя докторат с една интересна студия и след това много ясно и преди всичко много внушително написва върху същия въпрос една книга, която отдавна е изчерпана[14].
Въпреки че въпросът е също така труден, както теорията на относителността - но в крайна сметка върху теорията на относителността известно време говореха всички хора, които не бяха разбрали нищо от нея и въпреки това я намираха, а също днес я намират за величествена, - бих искал, въпреки че е трудно да кажа нещо върху тези мисли от първите съчинения на Дюринг по начин, който може би ще бъде разбран.
към текста >>
Тези неопределени понятия за безкрай
нос
т завладяват младия Дюринг и той действително твърде остроумно говори върху това, че това говорене с понятия за безкрай
нос
т всъщ
нос
т няма никакъв смисъл и че дори да трябва да говорим за колкото и да е голям брхой, примерно от световни атоми или молекули, все пак те трябва да са определено число, което да може да се преброи.
Тези неопределени понятия за безкрайност завладяват младия Дюринг и той действително твърде остроумно говори върху това, че това говорене с понятия за безкрайност всъщност няма никакъв смисъл и че дори да трябва да говорим за колкото и да е голям брхой, примерно от световни атоми или молекули, все пак те трябва да са определено число, което да може да се преброи.
Колкото и голямо да си представяме мировото пространство, все пак то би трябвало да бъде една измерима величина, също както и световното време трябва да бъде измерима величина - както казах, всичко това е изложено с голямо остроумие.
към текста >>
Дюринг навсякъде иска да има ясно мислене, а в понятията за безкрай
нос
т всъщ
нос
т и до днес никъде няма ясно мислене.
В основата на това стои нещо психологическо.
Дюринг навсякъде иска да има ясно мислене, а в понятията за безкрайност всъщност и до днес никъде няма ясно мислене.
След това Дюринг разпростря това и върху други разглеждания, например върху така наречените отрицателни величини, които се обозначават със знака минус. Ние различаваме редицата числа: нула, към едната посока плюс 1, към другата посока минус 1. Табела 12
към текста >>
Дюринг застъпва възгледа, че цялото бръщолевене за отрицателни числа, за минус числа е всъщ
нос
т една безсмислица.
Дюринг застъпва възгледа, че цялото бръщолевене за отрицателни числа, за минус числа е всъщност една безсмислица.
Какво означава едно отрицателно, едно минус число? Той казва: - Ако имам пет и извадя едно, ще получа четири; ако имам пет и извадя две, ще получа три; ако имам пет и извадя три, ще получа две; ако имам пет и извадя четири, ще получа едно; ако имам пет и извадя пет, ще получа нула. А сега привържениците на отрицателните величини казват: ако имам пет и извадя шест, ще получа минус 1; ако имам пет и извадя седем, ще получа минус 2.
към текста >>
От една страна едно извънредно силно чувство за справедливост - това не може да му бъде отречено, - но така човек получава склон
нос
т да говори с думите на хората, които описва.
Той имаше нещо като злостно критикарство по отношение на всички неща в света. В това отношение в течение на времето той все по-малко и по-малко се въздържаше. И когато бе награден от едно такова висше тяло на учени от Гьотингенската академия на науките, това много се усили. Това беше едно естествено предразположение, но доста остро. И сега той започна действително да свързва едно с друго две неща.
От една страна едно извънредно силно чувство за справедливост - това не може да му бъде отречено, - но така човек получава склонност да говори с думите на хората, които описва.
От друга страна той добива извънредно силна склонност да обижда. Той страхотно обижда. Той става един «хулител».
към текста >>
От друга страна той добива извънредно силна склон
нос
т да обижда.
В това отношение в течение на времето той все по-малко и по-малко се въздържаше. И когато бе награден от едно такова висше тяло на учени от Гьотингенската академия на науките, това много се усили. Това беше едно естествено предразположение, но доста остро. И сега той започна действително да свързва едно с друго две неща. От една страна едно извънредно силно чувство за справедливост - това не може да му бъде отречено, - но така човек получава склонност да говори с думите на хората, които описва.
От друга страна той добива извънредно силна склонност да обижда.
Той страхотно обижда. Той става един «хулител».
към текста >>
Той продължи своята дей
нос
т като писател и можеше винаги сам да се грижи за своите неща - естествено до известна степен, - въпреки че беше напълно ослепял.
Но през времето, когато нещо така силно го подтикваше да ругае, той имаше нещастието да ослепее. Но и като сляп доцент изнасяше лекции в Берлин. Той ослепя напълно. Това не му попречи по някакъв начин да проявява целия си характер.
Той продължи своята дейност като писател и можеше винаги сам да се грижи за своите неща - естествено до известна степен, - въпреки че беше напълно ослепял.
Но първо той се запозна с една действително трагична съдба в историята на учените от 19-то столетие, със съдбата на Юлиус Роберт Майер[16], истинският откривател на механическия еквивалент на топлината, който, както може напълно да се твърди, бе невинно затворен в лудницата, облечен в усмирителна риза и ужасно третиран от семейството, колегите и «приятелите». Тогава Дюринг написа своето съчинение: «Роберт Майер, Галилей на 19-и век». Действително в тази съдба на Юлиус Роберт Майер имаше един вид съдба на Галилей.
към текста >>
А сега от Ницшевия архив, където се съхраняват неговите тетрадки - тогава аз бях в приятелски отношения с госпожа Елизабета Фьорстер Нишце[19], – нека с този ръкопис да отидем в библиотеката, да потърсим там и да отворим Дюринговата философия на действител
нос
тта.
Веднъж ми се случи следното. Имах работа с още ненапечатани съчинения на Ницше[18] и получих в ръцете си сега вече отдавна напечатаното произведение върху възвръщането на подобното. Ръкописите на Ницше не са много четливи, аз стигнах до едно такова място и си казах, че това връщане на подобното при Ницше има особен произход!
А сега от Ницшевия архив, където се съхраняват неговите тетрадки - тогава аз бях в приятелски отношения с госпожа Елизабета Фьорстер Нишце[19], – нека с този ръкопис да отидем в библиотеката, да потърсим там и да отворим Дюринговата философия на действителността.
Там ще намерим връщането на подобното! Защото Ницше е изразил много идеи като противоположни идеи. Аз много бързо можах да установя това. Взех «Философия на действителността» от Дюринг, която се намираше в библиотеката на Ницше и я отворих. На съответното място долу намерих цитата, - аз го познавах, затова веднага го намерих - където пишеше, че е невъзможно в едно действително, обективно познание на материалните факти на света да се говори за възвръщане на нещата, на констелациите, които веднъж вече са съществували!
към текста >>
Взех «Философия на действител
нос
тта» от Дюринг, която се намираше в библиотеката на Ницше и я отворих.
Ръкописите на Ницше не са много четливи, аз стигнах до едно такова място и си казах, че това връщане на подобното при Ницше има особен произход! А сега от Ницшевия архив, където се съхраняват неговите тетрадки - тогава аз бях в приятелски отношения с госпожа Елизабета Фьорстер Нишце[19], – нека с този ръкопис да отидем в библиотеката, да потърсим там и да отворим Дюринговата философия на действителността. Там ще намерим връщането на подобното! Защото Ницше е изразил много идеи като противоположни идеи. Аз много бързо можах да установя това.
Взех «Философия на действителността» от Дюринг, която се намираше в библиотеката на Ницше и я отворих.
На съответното място долу намерих цитата, - аз го познавах, затова веднага го намерих - където пишеше, че е невъзможно в едно действително, обективно познание на материалните факти на света да се говори за възвръщане на нещата, на констелациите, които веднъж вече са съществували!
към текста >>
Дюринг се опитваше да докаже невъзмож
нос
тта за възвръщане на подобното.
Дюринг се опитваше да докаже невъзможността за възвръщане на подобното.
Отстрани на мястото, където Дюринг излага това, се намира една дума, която Ницше често пъти е записвал по краищата на съчиненията, които е използувал, за да образува своята противоположна идея - «магаре».
към текста >>
Очебийното при Дюринг в кармическо отношение е, че той всъщ
нос
т може да мисли само математически.
Очебийното при Дюринг в кармическо отношение е, че той всъщност може да мисли само математически.
Той мисли математически във философията, в политическата икономия, мисли математически в самата математика, но математически строго и ясно. Той мисли също и в естествената наука строго и ясно, но математически. Той не е материалист, но е механистичен мислител, мисли света под схемата на механизма. И той имаше смелостта - което е честно при едно такова мислене - да проследи това също и с неговите последствия. Защото всъщност е правилно, че който мисли така, той не може да пише по друг начин за Гьоте и Шилер, - когато се абстрахираме от обидите и вземем обективното.
към текста >>
Защото всъщ
нос
т е правилно, че който мисли така, той не може да пише по друг начин за Гьоте и Шилер, - когато се абстрахираме от обидите и вземем обективното.
Очебийното при Дюринг в кармическо отношение е, че той всъщност може да мисли само математически. Той мисли математически във философията, в политическата икономия, мисли математически в самата математика, но математически строго и ясно. Той мисли също и в естествената наука строго и ясно, но математически. Той не е материалист, но е механистичен мислител, мисли света под схемата на механизма. И той имаше смелостта - което е честно при едно такова мислене - да проследи това също и с неговите последствия.
Защото всъщност е правилно, че който мисли така, той не може да пише по друг начин за Гьоте и Шилер, - когато се абстрахираме от обидите и вземем обективното.
към текста >>
Не може да се каже, че той ругае като перачка; защото в това, как той ругае, няма нищо еснафско, то също не е и гениално, то не беше всъщ
нос
т ругаене, а беше хулене.
Дюринг никак не беше фин.
Не може да се каже, че той ругае като перачка; защото в това, как той ругае, няма нищо еснафско, то също не е и гениално, то не беше всъщност ругаене, а беше хулене.
Беше нещо твърде особено.
към текста >>
Сега аз ви представих тези три лич
нос
ти: Фридрих Теодор Фишер, композитора на песни Франц Шуберт и Ойген Дюринг.
Сега аз ви представих тези три личности: Фридрих Теодор Фишер, композитора на песни Франц Шуберт и Ойген Дюринг.
Утре ще ви опиша онова, за което днес исках да ви дам материалите. Да ви го опиша кармически, означава да го свържа с разбирането, как именно стоят нещата в тяхната кармическа връзка.
към текста >>
февруари 1845 Фишер е суспендиран от длъж
нос
т за две години.
[2] порицание от Щутгарското правителство: С обява от 14.
февруари 1845 Фишер е суспендиран от длъжност за две години.
към текста >>
31.
ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Въпреки разглеждането на отделни кармически връзки да представлява нещо като дързост, все пак като примери бих искал да разгледаме такива кармически връзки, свързвайки това разглеждане с онези лич
нос
ти, при които вчера охарактеризирах отделни важни биографични факти.
Въпреки разглеждането на отделни кармически връзки да представлява нещо като дързост, все пак като примери бих искал да разгледаме такива кармически връзки, свързвайки това разглеждане с онези личности, при които вчера охарактеризирах отделни важни биографични факти.
По-късно ще можем кармически да разгледаме и по-малко представителни личности, но първо бих искал да избера такива личности поради това, че при тях нагледно може да се покаже, как в кармическия ход на човешкия живот през повтарящи се фази на съществуването напредва общото развитие на човечеството. В днешната цивилизация ние говорим за историята като за един непрекъснат поток от събития, описваме нещата така, че отнасяме това, което е в 20-то столетие към 19-то столетие, това, което е в 19-то столетие го отнасяме към 18-то столетие и т. н.. Че самите хора пренасят нещата от една историческа епоха в друга, че следователно хората, които живеят в настоящето, от по-стари исторически епохи са пренесли в настоящето онова, което днес живее и съществува, едва това придава реалност, придава живот, придава истинска вътрешна действителна връзка в историческия живот.
към текста >>
По-късно ще можем кармически да разгледаме и по-малко представителни лич
нос
ти, но първо бих искал да избера такива лич
нос
ти поради това, че при тях нагледно може да се покаже, как в кармическия ход на човешкия живот през повтарящи се фази на съществуването напредва общото развитие на човечеството.
Въпреки разглеждането на отделни кармически връзки да представлява нещо като дързост, все пак като примери бих искал да разгледаме такива кармически връзки, свързвайки това разглеждане с онези личности, при които вчера охарактеризирах отделни важни биографични факти.
По-късно ще можем кармически да разгледаме и по-малко представителни личности, но първо бих искал да избера такива личности поради това, че при тях нагледно може да се покаже, как в кармическия ход на човешкия живот през повтарящи се фази на съществуването напредва общото развитие на човечеството.
В днешната цивилизация ние говорим за историята като за един непрекъснат поток от събития, описваме нещата така, че отнасяме това, което е в 20-то столетие към 19-то столетие, това, което е в 19-то столетие го отнасяме към 18-то столетие и т. н.. Че самите хора пренасят нещата от една историческа епоха в друга, че следователно хората, които живеят в настоящето, от по-стари исторически епохи са пренесли в настоящето онова, което днес живее и съществува, едва това придава реалност, придава живот, придава истинска вътрешна действителна връзка в историческия живот.
към текста >>
н.. Че самите хора пренасят нещата от една историческа епоха в друга, че следователно хората, които живеят в настоящето, от по-стари исторически епохи са пренесли в настоящето онова, което днес живее и съществува, едва това придава реал
нос
т, придава живот, придава истинска вътрешна действителна връзка в историческия живот.
Въпреки разглеждането на отделни кармически връзки да представлява нещо като дързост, все пак като примери бих искал да разгледаме такива кармически връзки, свързвайки това разглеждане с онези личности, при които вчера охарактеризирах отделни важни биографични факти. По-късно ще можем кармически да разгледаме и по-малко представителни личности, но първо бих искал да избера такива личности поради това, че при тях нагледно може да се покаже, как в кармическия ход на човешкия живот през повтарящи се фази на съществуването напредва общото развитие на човечеството. В днешната цивилизация ние говорим за историята като за един непрекъснат поток от събития, описваме нещата така, че отнасяме това, което е в 20-то столетие към 19-то столетие, това, което е в 19-то столетие го отнасяме към 18-то столетие и т.
н.. Че самите хора пренасят нещата от една историческа епоха в друга, че следователно хората, които живеят в настоящето, от по-стари исторически епохи са пренесли в настоящето онова, което днес живее и съществува, едва това придава реалност, придава живот, придава истинска вътрешна действителна връзка в историческия живот.
към текста >>
Ние можем да видим тази действителна връзка с нейното значение именно тогава, когато разглеждаме такива представителни лич
нос
ти.
Ако съществува само причина и следствие, няма никаква действителна връзка. Когато човешките души преминават от една прадревна земна епоха във винаги нови земни съществувания, тогава в развитието на човечеството се създава действителна връзка.
Ние можем да видим тази действителна връзка с нейното значение именно тогава, когато разглеждаме такива представителни личности.
към текста >>
Тук съществува само възмож
нос
тта на виждането, на съзерцанието.
Казах, че искам да избера само такива примери, които действително съм изследвал. Изследванията са от непосредственото виждане, спечелени са с онези духовни средства, за които вече сме говорили, за които може да се прочете в антропософската литература. Ето защо в излагането на такива неща не е възможен никакъв друг метод, освен един вид разказвателен метод. Защото в тази област може да бъде съобщено само онова, което се получава от непосредственото виждане. И в момента, когато от един земен живот се сочи към един предишен, намиращ се в миналото живот, престава всяко умствено разбиране.
Тук съществува само възможността на виждането, на съзерцанието.
Съществува още един последен остатък на разбирането чрез ума, когато се касае да свържем земния живот с последното изживяване между смъртта и едно ново раждане, да свържем земния живот с онова, от което той непосредствено е произлязъл, - с духовно-душевното преди слизането на Земята. Това до известна степен може да се направи умствено. Свързването на един земен живот с друг може да стане само в разказвателна форма, защото тук меродавно е само виждането. И който е в състояние да насочи поглед върху една такава личност, каквато беше Фишер-швабът и да обхване онова, което като вечно живее в една такава личност, т. е. преминава от един земен живот в друг земен живот, той може - бих искал да кажа, когато намери истинските течения в целия земен живот, - да види, как една такава личност изплува в едно минало земно съществуване.
към текста >>
И който е в състояние да насочи поглед върху една такава лич
нос
т, каквато беше Фишер-швабът и да обхване онова, което като вечно живее в една такава лич
нос
т, т. е.
И в момента, когато от един земен живот се сочи към един предишен, намиращ се в миналото живот, престава всяко умствено разбиране. Тук съществува само възможността на виждането, на съзерцанието. Съществува още един последен остатък на разбирането чрез ума, когато се касае да свържем земния живот с последното изживяване между смъртта и едно ново раждане, да свържем земния живот с онова, от което той непосредствено е произлязъл, - с духовно-душевното преди слизането на Земята. Това до известна степен може да се направи умствено. Свързването на един земен живот с друг може да стане само в разказвателна форма, защото тук меродавно е само виждането.
И който е в състояние да насочи поглед върху една такава личност, каквато беше Фишер-швабът и да обхване онова, което като вечно живее в една такава личност, т. е.
преминава от един земен живот в друг земен живот, той може - бих искал да кажа, когато намери истинските течения в целия земен живот, - да види, как една такава личност изплува в едно минало земно съществуване. Но по отношение на изследването първо трябва да се отиде обратно в предземното изживяване. Сега в описанието за тези три личности бих искал да третирам отиването до предземното изживяване винаги на второ място и първо да обърна вниманието върху това, как зад настоящия земен живот на една такава личност изплува миналият земен живот.
към текста >>
преминава от един земен живот в друг земен живот, той може - бих искал да кажа, когато намери истинските течения в целия земен живот, - да види, как една такава лич
нос
т изплува в едно минало земно съществуване.
Тук съществува само възможността на виждането, на съзерцанието. Съществува още един последен остатък на разбирането чрез ума, когато се касае да свържем земния живот с последното изживяване между смъртта и едно ново раждане, да свържем земния живот с онова, от което той непосредствено е произлязъл, - с духовно-душевното преди слизането на Земята. Това до известна степен може да се направи умствено. Свързването на един земен живот с друг може да стане само в разказвателна форма, защото тук меродавно е само виждането. И който е в състояние да насочи поглед върху една такава личност, каквато беше Фишер-швабът и да обхване онова, което като вечно живее в една такава личност, т. е.
преминава от един земен живот в друг земен живот, той може - бих искал да кажа, когато намери истинските течения в целия земен живот, - да види, как една такава личност изплува в едно минало земно съществуване.
Но по отношение на изследването първо трябва да се отиде обратно в предземното изживяване. Сега в описанието за тези три личности бих искал да третирам отиването до предземното изживяване винаги на второ място и първо да обърна вниманието върху това, как зад настоящия земен живот на една такава личност изплува миналият земен живот.
към текста >>
Сега в описанието за тези три лич
нос
ти бих искал да третирам отиването до предземното изживяване винаги на второ място и първо да обърна вниманието върху това, как зад настоящия земен живот на една такава лич
нос
т изплува миналият земен живот.
Това до известна степен може да се направи умствено. Свързването на един земен живот с друг може да стане само в разказвателна форма, защото тук меродавно е само виждането. И който е в състояние да насочи поглед върху една такава личност, каквато беше Фишер-швабът и да обхване онова, което като вечно живее в една такава личност, т. е. преминава от един земен живот в друг земен живот, той може - бих искал да кажа, когато намери истинските течения в целия земен живот, - да види, как една такава личност изплува в едно минало земно съществуване. Но по отношение на изследването първо трябва да се отиде обратно в предземното изживяване.
Сега в описанието за тези три личности бих искал да третирам отиването до предземното изживяване винаги на второ място и първо да обърна вниманието върху това, как зад настоящия земен живот на една такава личност изплува миналият земен живот.
към текста >>
Така именно трябва действително да заличите всичко умствено тогава, когато се касае да разберете онези имагинации, които просто съществуват като имагинации на съответни минали земни съществувания за такива лич
нос
ти.
Когато искаме да изследваме такива неща, ние трябва абсолютно да изоставим предразсъдъците. Когато поради това, че имаме този или онзи възглед върху съвременния земен живот на един човек или върху последния му земен живот, си въобразим, че разсъждавайки с ума можем да кажем: - Понеже този човек сега е такъв, той трябва следователно да е бил такъв и такъв в своя минал земен живот. - Когато си образуваме такива съждения, ние вече постъпваме погрешно, поне лесно можем да постъпим погрешно. Да се образуват такива умствени съждения от едно въплъщение за друго би било подобно на това, както когато някъде сте за първи път в една къща: Поглеждате през северните прозорци навън, виждате навън дървета и от дърветата, които виждате от северните прозорци бихте искали да заключите, как изглеждат дърветата, които виждате през южните прозорци. Вие трябва да отидете при южните прозорци и оттам да видите дърветата, като напълно безпристрастно застанете срещу тези дървета.
Така именно трябва действително да заличите всичко умствено тогава, когато се касае да разберете онези имагинации, които просто съществуват като имагинации на съответни минали земни съществувания за такива личности.
към текста >>
Същественото е, че тази индивидуал
нос
т, за която говоря тук, в това минало меродавно въплъщение изцяло е имала арабско образование, арабско образование с всичките му детайли, а именно така, че това арабско образование е обхващало всичко, което, бих искал да кажа, се е съдържало в арабизма като художествено, може би и като не художествено, което същевременно е обхващало всичката енергия, с която през онова време арабите са прониквали в Европа, обхващало е именно една човешка общ
нос
т от значително голям брой хора, принадлежащи на същото арабско население.
Същественото е, че тази индивидуалност, за която говоря тук, в това минало меродавно въплъщение изцяло е имала арабско образование, арабско образование с всичките му детайли, а именно така, че това арабско образование е обхващало всичко, което, бих искал да кажа, се е съдържало в арабизма като художествено, може би и като не художествено, което същевременно е обхващало всичката енергия, с която през онова време арабите са прониквали в Европа, обхващало е именно една човешка общност от значително голям брой хора, принадлежащи на същото арабско население.
към текста >>
Тази индивидуал
нос
т, която след това живя в 19-то столетие като Фридрих Теодор Фишер, тази индивидуал
нос
т в 8-то столетие е търсила връзка с много хора, принадлежащи към същата арабска народ
нос
т и към същата арабска култура, които тогава бяха дошли вече в тесен контакт с Европа, тя е правила постоянни опити да се установи в Сицилия и е трябвало да води остри борби, т.е.
Тази индивидуалност, която след това живя в 19-то столетие като Фридрих Теодор Фишер, тази индивидуалност в 8-то столетие е търсила връзка с много хора, принадлежащи към същата арабска народност и към същата арабска култура, които тогава бяха дошли вече в тесен контакт с Европа, тя е правила постоянни опити да се установи в Сицилия и е трябвало да води остри борби, т.е.
всъщност европейците е трябвало да водят остри борби с арабите. Тази индивидуалност беше взела активно участие в такива борби. И можем да кажем, че тя е била една гениална личност, гениална в смисъла, както тогава се е схващало гениалното.
към текста >>
всъщ
нос
т европейците е трябвало да водят остри борби с арабите.
Тази индивидуалност, която след това живя в 19-то столетие като Фридрих Теодор Фишер, тази индивидуалност в 8-то столетие е търсила връзка с много хора, принадлежащи към същата арабска народност и към същата арабска култура, които тогава бяха дошли вече в тесен контакт с Европа, тя е правила постоянни опити да се установи в Сицилия и е трябвало да води остри борби, т.е.
всъщност европейците е трябвало да водят остри борби с арабите.
Тази индивидуалност беше взела активно участие в такива борби. И можем да кажем, че тя е била една гениална личност, гениална в смисъла, както тогава се е схващало гениалното.
към текста >>
Тази индивидуал
нос
т беше взела активно участие в такива борби.
Тази индивидуалност, която след това живя в 19-то столетие като Фридрих Теодор Фишер, тази индивидуалност в 8-то столетие е търсила връзка с много хора, принадлежащи към същата арабска народност и към същата арабска култура, които тогава бяха дошли вече в тесен контакт с Европа, тя е правила постоянни опити да се установи в Сицилия и е трябвало да води остри борби, т.е. всъщност европейците е трябвало да водят остри борби с арабите.
Тази индивидуалност беше взела активно участие в такива борби.
И можем да кажем, че тя е била една гениална личност, гениална в смисъла, както тогава се е схващало гениалното.
към текста >>
И можем да кажем, че тя е била една гениална лич
нос
т, гениална в смисъла, както тогава се е схващало гениалното.
Тази индивидуалност, която след това живя в 19-то столетие като Фридрих Теодор Фишер, тази индивидуалност в 8-то столетие е търсила връзка с много хора, принадлежащи към същата арабска народност и към същата арабска култура, които тогава бяха дошли вече в тесен контакт с Европа, тя е правила постоянни опити да се установи в Сицилия и е трябвало да води остри борби, т.е. всъщност европейците е трябвало да водят остри борби с арабите. Тази индивидуалност беше взела активно участие в такива борби.
И можем да кажем, че тя е била една гениална личност, гениална в смисъла, както тогава се е схващало гениалното.
към текста >>
Ние намираме тази индивидуал
нос
т първо в 8-мо столетие.
Ние намираме тази индивидуалност първо в 8-мо столетие.
Нещата отиват обаче по-нататък. Когато тази личност минава през вратата на смъртта и продължава да живее в съществуването между смъртта и едно ново раждане, там е имала вътрешна връзка с души, с които тази индивидуалност е била заедно на Земята. Следователно това са сега онези, за които току-що можах да ви кажа, че тази индивидуалност е търсила тесни дружески връзки с тях. Обаче точно между тези хора - естествено в езика, който е създаден за земните отношения, е трудно да се намерят изрази, за да бъдат охарактеризирани свръхсетивните неща, - между хората, с които тази индивидуалност имаше връзка, след като тя, а също и другите бяха минали през вратата на смъртта, през всички столетия чак до 19-то столетие между тези хора е съществувал един духовен съюз, една духовна връзка.
към текста >>
Когато тази лич
нос
т минава през вратата на смъртта и продължава да живее в съществуването между смъртта и едно ново раждане, там е имала вътрешна връзка с души, с които тази индивидуал
нос
т е била заедно на Земята.
Ние намираме тази индивидуалност първо в 8-мо столетие. Нещата отиват обаче по-нататък.
Когато тази личност минава през вратата на смъртта и продължава да живее в съществуването между смъртта и едно ново раждане, там е имала вътрешна връзка с души, с които тази индивидуалност е била заедно на Земята.
Следователно това са сега онези, за които току-що можах да ви кажа, че тази индивидуалност е търсила тесни дружески връзки с тях. Обаче точно между тези хора - естествено в езика, който е създаден за земните отношения, е трудно да се намерят изрази, за да бъдат охарактеризирани свръхсетивните неща, - между хората, с които тази индивидуалност имаше връзка, след като тя, а също и другите бяха минали през вратата на смъртта, през всички столетия чак до 19-то столетие между тези хора е съществувал един духовен съюз, една духовна връзка.
към текста >>
Следователно това са сега онези, за които току-що можах да ви кажа, че тази индивидуал
нос
т е търсила тесни дружески връзки с тях.
Ние намираме тази индивидуалност първо в 8-мо столетие. Нещата отиват обаче по-нататък. Когато тази личност минава през вратата на смъртта и продължава да живее в съществуването между смъртта и едно ново раждане, там е имала вътрешна връзка с души, с които тази индивидуалност е била заедно на Земята.
Следователно това са сега онези, за които току-що можах да ви кажа, че тази индивидуалност е търсила тесни дружески връзки с тях.
Обаче точно между тези хора - естествено в езика, който е създаден за земните отношения, е трудно да се намерят изрази, за да бъдат охарактеризирани свръхсетивните неща, - между хората, с които тази индивидуалност имаше връзка, след като тя, а също и другите бяха минали през вратата на смъртта, през всички столетия чак до 19-то столетие между тези хора е съществувал един духовен съюз, една духовна връзка.
към текста >>
Обаче точно между тези хора - естествено в езика, който е създаден за земните отношения, е трудно да се намерят изрази, за да бъдат охарактеризирани свръхсетивните неща, - между хората, с които тази индивидуал
нос
т имаше връзка, след като тя, а също и другите бяха минали през вратата на смъртта, през всички столетия чак до 19-то столетие между тези хора е съществувал един духовен съюз, една духовна връзка.
Ние намираме тази индивидуалност първо в 8-мо столетие. Нещата отиват обаче по-нататък. Когато тази личност минава през вратата на смъртта и продължава да живее в съществуването между смъртта и едно ново раждане, там е имала вътрешна връзка с души, с които тази индивидуалност е била заедно на Земята. Следователно това са сега онези, за които току-що можах да ви кажа, че тази индивидуалност е търсила тесни дружески връзки с тях.
Обаче точно между тези хора - естествено в езика, който е създаден за земните отношения, е трудно да се намерят изрази, за да бъдат охарактеризирани свръхсетивните неща, - между хората, с които тази индивидуалност имаше връзка, след като тя, а също и другите бяха минали през вратата на смъртта, през всички столетия чак до 19-то столетие между тези хора е съществувал един духовен съюз, една духовна връзка.
към текста >>
В онези връзки, които се получават в духовния свят, цялото това общество - което естествено сега беше едно духовно общество, в което беше заплетена тази индивидуал
нос
т, - е трябвало да запази за през вековете един културен напредък на човечеството, без той да бъде повлиян от християнството.
В онези връзки, които се получават в духовния свят, цялото това общество - което естествено сега беше едно духовно общество, в което беше заплетена тази индивидуалност, - е трябвало да запази за през вековете един културен напредък на човечеството, без той да бъде повлиян от християнството.
На вас ще ви се види извънредно странно това, което казвам с горното твърдение; защото хората си представят, че управлението на света е също така просто, както като човек искаме да имаме всичко и искаме да разпоредим нещо. Обаче управлението на света, мировото управление не е така, а когато от една страна с Тайната на Голгота в цялото развитие се внася най-мощният импулс, от друга страна съществува също така необходимостта, да не се остави да загине веднага онова, което е съществувало в земното развитие преди Тайната на Голгота, а да бъде оставено да тече по-нататък това, не искам да кажа антихристиянско, а ахристиянско, да бъде запазено всичко, което съвсем не иска да приеме християнството, но то трябва да бъде запазено през вековете.
към текста >>
Там се бяха родили определен брой души, които, незасегнати от земните отношения, трябваше да
нос
ят по-нататък в духовния свят онова, което човешкият дух може да знае, което човешкият дух може да чувства и да усеща независимо от християнството.
И задачата за подържане на това течение в Европа, за продължение, в известна степен, на още нехристиянското време в столетията на християнството, се бе паднала на известен брой хора, които се бяха родили през 7-и, 8-и век сред арабите, защото този арабски свят не беше непосредствено християнски, но също така той не беше така изостанал назад, както древните езически религии, а е вървял в известна насока напред през вековете.
Там се бяха родили определен брой души, които, незасегнати от земните отношения, трябваше да носят по-нататък в духовния свят онова, което човешкият дух може да знае, което човешкият дух може да чувства и да усеща независимо от християнството.
Те трябваше да намерят, така да се каже, християнството по-късно, в по-късните епохи на земното развитие. А това е действително нещо извънредно важно, нещо потресаващо величествено е да видим именно, как едно относително голямо общество продължава да живее в духовното, и то настрана от развитието на християнството, докато в 19-то столетие по-голяма част от тези души слязоха в земното въплъщение. Това бяха различни индивидуалности, индивидуалности с най-разнообразни заложби.
към текста >>
А това е действително нещо извънредно важно, нещо потресаващо величествено е да видим именно, как едно от
нос
ително голямо общество продължава да живее в духовното, и то настрана от развитието на християнството, докато в 19-то столетие по-голяма част от тези души слязоха в земното въплъщение.
И задачата за подържане на това течение в Европа, за продължение, в известна степен, на още нехристиянското време в столетията на християнството, се бе паднала на известен брой хора, които се бяха родили през 7-и, 8-и век сред арабите, защото този арабски свят не беше непосредствено християнски, но също така той не беше така изостанал назад, както древните езически религии, а е вървял в известна насока напред през вековете. Там се бяха родили определен брой души, които, незасегнати от земните отношения, трябваше да носят по-нататък в духовния свят онова, което човешкият дух може да знае, което човешкият дух може да чувства и да усеща независимо от християнството. Те трябваше да намерят, така да се каже, християнството по-късно, в по-късните епохи на земното развитие.
А това е действително нещо извънредно важно, нещо потресаващо величествено е да видим именно, как едно относително голямо общество продължава да живее в духовното, и то настрана от развитието на християнството, докато в 19-то столетие по-голяма част от тези души слязоха в земното въплъщение.
Това бяха различни индивидуалности, индивидуалности с най-разнообразни заложби.
към текста >>
Това бяха различни индивидуал
нос
ти, индивидуал
нос
ти с най-разнообразни заложби.
И задачата за подържане на това течение в Европа, за продължение, в известна степен, на още нехристиянското време в столетията на християнството, се бе паднала на известен брой хора, които се бяха родили през 7-и, 8-и век сред арабите, защото този арабски свят не беше непосредствено християнски, но също така той не беше така изостанал назад, както древните езически религии, а е вървял в известна насока напред през вековете. Там се бяха родили определен брой души, които, незасегнати от земните отношения, трябваше да носят по-нататък в духовния свят онова, което човешкият дух може да знае, което човешкият дух може да чувства и да усеща независимо от християнството. Те трябваше да намерят, така да се каже, християнството по-късно, в по-късните епохи на земното развитие. А това е действително нещо извънредно важно, нещо потресаващо величествено е да видим именно, как едно относително голямо общество продължава да живее в духовното, и то настрана от развитието на християнството, докато в 19-то столетие по-голяма част от тези души слязоха в земното въплъщение.
Това бяха различни индивидуалности, индивидуалности с най-разнообразни заложби.
към текста >>
Той всъщ
нос
т беше лишен, напълно лишен от възмож
нос
тта изобщо да узнае нещо за християнството.
Швабът Фишер, Фридрих Теодор Фишер, беше една от първите души, която от това общество слезе на Земята през 19-и век.
Той всъщност беше лишен, напълно лишен от възможността изобщо да узнае нещо за християнството.
към текста >>
Затова пък, когато се намира още в предземното съществуване, за него е съществувала възмож
нос
т да получи импулси от онези духовни ръководители на човечеството, които повече или по-малко са стояли близо до християнството, но бяха развили своя светоглед в един не същински вътрешен християнски смисъл.
Затова пък, когато се намира още в предземното съществуване, за него е съществувала възможност да получи импулси от онези духовни ръководители на човечеството, които повече или по-малко са стояли близо до християнството, но бяха развили своя светоглед в един не същински вътрешен християнски смисъл.
към текста >>
Например за една такава душа, която сега разглеждаме, преминаването през инкарнацията в 7-то, 8-то столетие е било една особено добра подготовка за да се срасне в духовния свят с души, като тази на Спиноза[1] или други подобни, а именно с голям брой нехристиянски
нос
ители на културата, които са умрели в онези столетия и са отишли в духовния свят, между които е имало и
нос
ители на културата, познаващи Кабалата.
Парадоксално е естествено да се говори за тези неща като за земни неща, но аз казах, че ще се осмеля да предприема това начинание.
Например за една такава душа, която сега разглеждаме, преминаването през инкарнацията в 7-то, 8-то столетие е било една особено добра подготовка за да се срасне в духовния свят с души, като тази на Спиноза[1] или други подобни, а именно с голям брой нехристиянски носители на културата, които са умрели в онези столетия и са отишли в духовния свят, между които е имало и носители на културата, познаващи Кабалата.
към текста >>
Поради това, че другите идват на Земята по-късно, те стават
нос
ители на естественонаучния начин на мислене и разбиране през втората половина на 19-и век.
И така подготвена, тази душа слиза в земното съществуване през 19-и век - другите слизат малко по-късно.
Поради това, че другите идват на Земята по-късно, те стават носители на естественонаучния начин на мислене и разбиране през втората половина на 19-и век.
Защото в действителност, мои мили приятели, тази е тайната за странното развитие на естественонаучния начин на мислене във втората половина на 19-и век, че почти всички носители на това течение на естествената наука във втората половина на 19-и век са били араби в техния предишен земен живот, в техния определящ земен живот, били са другари на индивидуалността, която след това слезе на Земята като Фридрих Теодор Фишер. Само че Фридрих Теодор Фишер е като един вид душевно-духовно рано роден - той е слязъл по-рано на Земята.
към текста >>
Защото в действител
нос
т, мои мили приятели, тази е тайната за странното развитие на естественонаучния начин на мислене във втората половина на 19-и век, че почти всички
нос
ители на това течение на естествената наука във втората половина на 19-и век са били араби в техния предишен земен живот, в техния определящ земен живот, били са другари на индивидуал
нос
тта, която след това слезе на Земята като Фридрих Теодор Фишер.
И така подготвена, тази душа слиза в земното съществуване през 19-и век - другите слизат малко по-късно. Поради това, че другите идват на Земята по-късно, те стават носители на естественонаучния начин на мислене и разбиране през втората половина на 19-и век.
Защото в действителност, мои мили приятели, тази е тайната за странното развитие на естественонаучния начин на мислене във втората половина на 19-и век, че почти всички носители на това течение на естествената наука във втората половина на 19-и век са били араби в техния предишен земен живот, в техния определящ земен живот, били са другари на индивидуалността, която след това слезе на Земята като Фридрих Теодор Фишер.
Само че Фридрих Теодор Фишер е като един вид душевно-духовно рано роден - той е слязъл по-рано на Земята.
към текста >>
Чрез своята склон
нос
т към хегелианството той беше предпазен повече или по-малко да се врастне в един материалистично-механистичен светоглед.
Това също е дълбоко основано в неговата карма чрез неговата връзка с онези души, с които е имал връзка Хегел, преди той да слезе в земния живот. С тези души е имал също връзка и Фридрих Теодор Фишер в духовния живот, преди да слезе на Земята. Това въздейства върху него чрез неговата особена индивидуална насока, а именно въздейства му онова, което на Земята беше хегелианство.
Чрез своята склонност към хегелианството той беше предпазен повече или по-малко да се врастне в един материалистично-механистичен светоглед.
Ако би се родил малко по-късно, както другите негови другари по дух, със своята естетика той би изпаднал в едно напълно обикновено материалистично направление. Така той бе предпазен от това, благодарение на факта, че беше общувал с Хегел в предземния живот и беше слязъл на Земята малко по-рано. Но той не можа да се придържа постоянно към хегелианството. Ето защо написа тази унищожителна критика на своята собствена естетика, защото това не отговаряше напълно на неговата карма, а беше настъпило като обрат в неговата карма. Би отговаряло напълно на неговата карма, да принадлежи към същата насока на мислене и да се роди заедно със своите другари от предишния земен живот, които определено мислеха само в смисъла на естествената наука, които принадлежаха на арабския свят и се родиха през втората половина на 19-ия век.
към текста >>
Разтърсващо е да се види, как всъщ
нос
т Фридрих Теодор Фишер никога не завършва изграждането на своята естетика, как нещо хаотично навлиза в целия му духовен живот.
Разтърсващо е да се види, как всъщност Фридрих Теодор Фишер никога не завършва изграждането на своята естетика, как нещо хаотично навлиза в целия му духовен живот.
Аз ви разказах за филистерското отношение също и към Гъотевия Фауст. Всичко това идва оттам, че той се чувства несигурен и от друга страна иска да се присъедини отново към своите стари другари. Трябва да се обърне внимание, как в кармата силно работи несъзнателното, това несъзнателно, което естествено за една по-висока степен на виждането е нещо съзнателно. Но човек трябва да е наясно, как някои филистерски естествено научни изследователи мразеха Гъотевия «Фауст»! Спомнете си израза от Дю Боа Реймонд, който вчера ви споменах, че Гъоте би направил по-добре, да накара Фауст нещо да изобрети, вместо да го остави да заклева духове, като земния дух и след това да тръгне с Мефистофел да изкушава момичета и да не се жени за тях.
към текста >>
В онова време съществуваше възмож
нос
тта човек да се влюби, да се загледа и идентифицира с даден човек, който особено му харесваше, тази възмож
нос
т беше особено голяма.
Този мъж - той и в тогавашното въплъщение беше мъж, - беше гледал на хората, които идваха от север срещу него, като свой идеал.
В онова време съществуваше възможността човек да се влюби, да се загледа и идентифицира с даден човек, който особено му харесваше, тази възможност беше особено голяма.
И така той получава своя образ от онези, срещу които беше водил война. Това беше, което после, както казах, даде разрешение на загадката относно неговия образ в последното му въплъщение.
към текста >>
Това беше, което после, както казах, даде разрешение на загадката от
нос
но неговия образ в последното му въплъщение.
Този мъж - той и в тогавашното въплъщение беше мъж, - беше гледал на хората, които идваха от север срещу него, като свой идеал. В онова време съществуваше възможността човек да се влюби, да се загледа и идентифицира с даден човек, който особено му харесваше, тази възможност беше особено голяма. И така той получава своя образ от онези, срещу които беше водил война.
Това беше, което после, както казах, даде разрешение на загадката относно неговия образ в последното му въплъщение.
към текста >>
Вчера ние разгледахме една втора лич
нос
т, Франц Шуберт във връзка с неговия приятел и покровител, Барон фон Шпаун, във връзка с неговата природна същ
нос
т, като от една страна в редки случаи той можеше да избухне, както ви разказах вчера, можеше да стане побойник, а от друга страна беше извънредно нежен, което се изразява в това, че като сомнамбул сутрин когато стане от сън, той пишеше своите най-красиви мелодии.
Вчера ние разгледахме една втора личност, Франц Шуберт във връзка с неговия приятел и покровител, Барон фон Шпаун, във връзка с неговата природна същност, като от една страна в редки случаи той можеше да избухне, както ви разказах вчера, можеше да стане побойник, а от друга страна беше извънредно нежен, което се изразява в това, че като сомнамбул сутрин когато стане от сън, той пишеше своите най-красиви мелодии.
Човек много трудно стига до един образ на тази личност. Но в този случай именно връзката с Шпаун ни дава един образ. Защото при Франц Шуберт ние винаги имаме чувството - когато искаме да го намерим поглеждайки назад в окултното поле, ако мога да употребя този израз -, че той ни се изплъзва. Ако бива да се изразя тривиално, Шуберт винаги ни се изплъзва, когато искаме да го проследим в неговото минало въплъщение. Ние не можем лесно да го проследим в миналото, той винаги ни се изплъзва.
към текста >>
Човек много трудно стига до един образ на тази лич
нос
т.
Вчера ние разгледахме една втора личност, Франц Шуберт във връзка с неговия приятел и покровител, Барон фон Шпаун, във връзка с неговата природна същност, като от една страна в редки случаи той можеше да избухне, както ви разказах вчера, можеше да стане побойник, а от друга страна беше извънредно нежен, което се изразява в това, че като сомнамбул сутрин когато стане от сън, той пишеше своите най-красиви мелодии.
Човек много трудно стига до един образ на тази личност.
Но в този случай именно връзката с Шпаун ни дава един образ. Защото при Франц Шуберт ние винаги имаме чувството - когато искаме да го намерим поглеждайки назад в окултното поле, ако мога да употребя този израз -, че той ни се изплъзва. Ако бива да се изразя тривиално, Шуберт винаги ни се изплъзва, когато искаме да го проследим в неговото минало въплъщение. Ние не можем лесно да го проследим в миналото, той винаги ни се изплъзва.
към текста >>
Той трябвало да остане там известно време след своето бягство и там се развива едно извънредно нежно приятелство към една мавърска лич
нос
т, в която е била вплетена индивидуал
нос
тта на сегашния Франц Шуберт.
Той трябвало да остане там известно време след своето бягство и там се развива едно извънредно нежно приятелство към една мавърска личност, в която е била вплетена индивидуалността на сегашния Франц Шуберт.
И онзи кастилски принц съвсем сигурно би загинал, ако за него не беше се застъпила онази духовно благородна личност между маврите и не беше го подкрепила, така че той е могъл още да продължи своя земен живот, за най-голямо задоволство и на двамата.
към текста >>
И онзи кастилски принц съвсем сигурно би загинал, ако за него не беше се застъпила онази духовно благородна лич
нос
т между маврите и не беше го подкрепила, така че той е могъл още да продължи своя земен живот, за най-голямо задоволство и на двамата.
Той трябвало да остане там известно време след своето бягство и там се развива едно извънредно нежно приятелство към една мавърска личност, в която е била вплетена индивидуалността на сегашния Франц Шуберт.
И онзи кастилски принц съвсем сигурно би загинал, ако за него не беше се застъпила онази духовно благородна личност между маврите и не беше го подкрепила, така че той е могъл още да продължи своя земен живот, за най-голямо задоволство и на двамата.
към текста >>
Но по този околен път се стига до констатацията, че във Франц Шуберт се крие една преродена мавърска лич
нос
т, една лич
нос
т от кръга на маврите, която по онова време е била твърде далече от това, да обработва нещо музикално в своята душа.
Това, което ви разказвам, колкото е възможно е далеч от всяко интелектуалистично умуване. Аз даже ви показах, че трябваше да стигна до този резултат по околен път.
Но по този околен път се стига до констатацията, че във Франц Шуберт се крие една преродена мавърска личност, една личност от кръга на маврите, която по онова време е била твърде далече от това, да обработва нещо музикално в своята душа.
Напротив тя напълно е била отдадена и обработвала онова, което като фино изкуство и като задълбочено - не искам да кажа мислене, но вглъбяване, - е донесено в арабската култура от Азия, донесено през Африка до Испания.
към текста >>
В тази лич
нос
т от тогавашното въплъщение преди всичко се е развила онази непретенциозна, но все пак енергична духовна мекота, която раждаше богатата сомнамбулна художествена фантазия, в следващото въплъщение на Франц Шуберт.
В тази личност от тогавашното въплъщение преди всичко се е развила онази непретенциозна, но все пак енергична духовна мекота, която раждаше богатата сомнамбулна художествена фантазия, в следващото въплъщение на Франц Шуберт.
От друга страна обаче тази личност в онова време е трябвало да вземе участие в тежките боеве, които възникнаха между мавърското население и испанското население на Кастилия и Арагон. Тогава се разви онази сдържана емоционална жилка, която след това, бих искал да кажа, бидейки скрита, избухваше само в особени случаи.
към текста >>
От друга страна обаче тази лич
нос
т в онова време е трябвало да вземе участие в тежките боеве, които възникнаха между мавърското население и испанското население на Кастилия и Арагон.
В тази личност от тогавашното въплъщение преди всичко се е развила онази непретенциозна, но все пак енергична духовна мекота, която раждаше богатата сомнамбулна художествена фантазия, в следващото въплъщение на Франц Шуберт.
От друга страна обаче тази личност в онова време е трябвало да вземе участие в тежките боеве, които възникнаха между мавърското население и испанското население на Кастилия и Арагон.
Тогава се разви онази сдържана емоционална жилка, която след това, бих искал да кажа, бидейки скрита, избухваше само в особени случаи.
към текста >>
На мен ми се струва, че както едва тогава разбираме последния живот на Земята на Фридрих Теодор Фишер, когато можем да го видим в основата на неговия арабизъм, по същия начин можем да разберем голямата особе
нос
т на Шубертовата музика, а именно задкулисната основа на неговите песенни композиции, само тогава, когато - аз не съм построил тези неща, те са резултат на самите факти, - с помощта на ясновидството констатираме, че тук имаме една духовна азиатска природа, известно време греяна от слънцето на пустинята, след това пречистена в Европа, преминала през духовния свят между смъртта и едно ново раждане и след това преродена в чиста човеч
нос
т, независимо от всички изкуствени социални връзки, в един беден училищен учител.
На мен ми се струва, че както едва тогава разбираме последния живот на Земята на Фридрих Теодор Фишер, когато можем да го видим в основата на неговия арабизъм, по същия начин можем да разберем голямата особеност на Шубертовата музика, а именно задкулисната основа на неговите песенни композиции, само тогава, когато - аз не съм построил тези неща, те са резултат на самите факти, - с помощта на ясновидството констатираме, че тук имаме една духовна азиатска природа, известно време греяна от слънцето на пустинята, след това пречистена в Европа, преминала през духовния свят между смъртта и едно ново раждане и след това преродена в чиста човечност, независимо от всички изкуствени социални връзки, в един беден училищен учител.
към текста >>
Третата лич
нос
т, за която ви говорих вчера - както казах, сега искам само бегло да засегна тези неща, а по-късно можем отново да се върнем върху някои положения, - третата лич
нос
т, за която ви говорих, Ойген Дюринг, ми беше интересна поради това, че като младеж извънредно много се занимавах със съчиненията на Дюринг[2].
Третата личност, за която ви говорих вчера - както казах, сега искам само бегло да засегна тези неща, а по-късно можем отново да се върнем върху някои положения, - третата личност, за която ви говорих, Ойген Дюринг, ми беше интересна поради това, че като младеж извънредно много се занимавах със съчиненията на Дюринг[2].
Аз бях очарован от съчиненията на Дюринг по физика и математика, особено от неговите съчинения: «Нови основни средства и открития за висшия анализ, алгебрата, изчислението на функциите и съпринадлежащата геометрия», от начина, по който той третираше закона на съотвестващите температури на кипенето, бях очарован от тези неща. Аз извънредно много се ядосах на такава книга, като «Събития, живот и врагове», в която той пише един вид автобиография. Това е нещо извънредно самомнително, но действително гениално самомнително; да не говорим за нещо, което напомня за най-необузданите памфлети, като «Надценяването на Лесинг и неговото покровителство на евреите». Аз също можех да се удивлявам на «Критическата история на общите принципи на механиката», докато лъвът не беше още вътре в тях, а показваше само своите нокти. Но неприятно действаше това, че в една история на механиката се говореше много за всички клюки на госпожа Хелмхолц, защото тук Дюринг не засягаше толкова Херман Хелмхолц, когото той толкова ругаеше, а се занимаваше повече с клюките от кръга на госпожа Хелмхолц.
към текста >>
Те бяха седнали на една маса в това кафене, бяха именно на мнение, че са прераждания на тези исторически лич
нос
ти.
Но и тук също не беше лесно - и аз не мога да премълча тези неща, - тук отначало също се явиха заблуждения. Когато човек предприема именно такива изследвания, той винаги получава всякакъв вид впечатления, понякога даже ужасни впечатления. Веднъж аз самият седях на масата на едно кафене в Будапеща, там бяха събрани прероденият Йозеф ІІ, Фридрих Велики, маркиза Помпадур, Сенека, херцогът от Райхщадт, Мария Антоанета, след това вечерта дойде още Венцел Кауниц.
Те бяха седнали на една маса в това кафене, бяха именно на мнение, че са прераждания на тези исторически личности.
Имам предвид, че винаги се случва нещо подобно, когато хората се ровят в мисълта си, или започват да изграждат нещата с някакво ясновидско безчинство или други подобни неща. Както казах, лесно се явяват заблудители, защото понякога действително се касае за най-характерната точка в живота на един човек, т. е. за определен земен живот, от който трябва да се изходи, за да се направи едно подходящо изследване в миналото. И при Дюринг аз дълго не успявах да намеря някаква характерна точка.
към текста >>
Защото това е именно както, ако в тази зала имате едно огледало и оттатък друго огледало, и вие виждате нещата отразени в безкрай
нос
тта.
Първо си представих онова, което ми беше най-симпатично у него: неговото механистично-материалистично схващане на света, което все пак в определен смисъл е най-малкото интелектуално духовно схващане. Аз размислих, как всичко това има работа с един краен пространствен свят, с един краен времеви свят, построих следователно целия светоглед на Дюринг. Това лесно може да се направи. Когато човек вземе всичко това и насочи своя ясновиждащ поглед в миналото към предишните въплъщения, се получават множество въплъщения и след това отново заблуди. Човек не намира нищо, получават се безброй въплъщения, които естествено не съществуват и не могат да съществуват в такъв голям брой: Това са просто отражения на настоящото въплъщение.
Защото това е именно както, ако в тази зала имате едно огледало и оттатък друго огледало, и вие виждате нещата отразени в безкрайността.
Тогава реших да си образувам силно представата, как се представя този светоглед, който Дюринг има, когато го мислим ясно? Аз оставям сега настрана всичко, което съществува в този светоглед като омраза, критика, ругаене или други тривиалности, оставам настрана всичко това, вземам величавото, което все пак като светоглед ми е достатъчно антипатично, което обаче според начина, по който Дюринг го застъпваше, ми беше симпатично - представям си живо това. Но сега пристъпвам към това, да си изясня добре реалността при Дюринг. Все пак от определена възраст на своя живот той гледа всичко това като слепец! Нали един слепец не вижда света!
към текста >>
Аз оставям сега настрана всичко, което съществува в този светоглед като омраза, критика, ругаене или други тривиал
нос
ти, оставам настрана всичко това, вземам величавото, което все пак като светоглед ми е достатъчно антипатично, което обаче според начина, по който Дюринг го застъпваше, ми беше симпатично - представям си живо това.
Това лесно може да се направи. Когато човек вземе всичко това и насочи своя ясновиждащ поглед в миналото към предишните въплъщения, се получават множество въплъщения и след това отново заблуди. Човек не намира нищо, получават се безброй въплъщения, които естествено не съществуват и не могат да съществуват в такъв голям брой: Това са просто отражения на настоящото въплъщение. Защото това е именно както, ако в тази зала имате едно огледало и оттатък друго огледало, и вие виждате нещата отразени в безкрайността. Тогава реших да си образувам силно представата, как се представя този светоглед, който Дюринг има, когато го мислим ясно?
Аз оставям сега настрана всичко, което съществува в този светоглед като омраза, критика, ругаене или други тривиалности, оставам настрана всичко това, вземам величавото, което все пак като светоглед ми е достатъчно антипатично, което обаче според начина, по който Дюринг го застъпваше, ми беше симпатично - представям си живо това.
Но сега пристъпвам към това, да си изясня добре реалността при Дюринг. Все пак от определена възраст на своя живот той гледа всичко това като слепец! Нали един слепец не вижда света! Ето защо той си представя нещата различно от един виждащ. И действително, обикновените, бих искал да кажа, обикновените материалисти, обикновените механисти, се различават от Дюринг.
към текста >>
Но сега пристъпвам към това, да си изясня добре реал
нос
тта при Дюринг.
Когато човек вземе всичко това и насочи своя ясновиждащ поглед в миналото към предишните въплъщения, се получават множество въплъщения и след това отново заблуди. Човек не намира нищо, получават се безброй въплъщения, които естествено не съществуват и не могат да съществуват в такъв голям брой: Това са просто отражения на настоящото въплъщение. Защото това е именно както, ако в тази зала имате едно огледало и оттатък друго огледало, и вие виждате нещата отразени в безкрайността. Тогава реших да си образувам силно представата, как се представя този светоглед, който Дюринг има, когато го мислим ясно? Аз оставям сега настрана всичко, което съществува в този светоглед като омраза, критика, ругаене или други тривиалности, оставам настрана всичко това, вземам величавото, което все пак като светоглед ми е достатъчно антипатично, което обаче според начина, по който Дюринг го застъпваше, ми беше симпатично - представям си живо това.
Но сега пристъпвам към това, да си изясня добре реалността при Дюринг.
Все пак от определена възраст на своя живот той гледа всичко това като слепец! Нали един слепец не вижда света! Ето защо той си представя нещата различно от един виждащ. И действително, обикновените, бих искал да кажа, обикновените материалисти, обикновените механисти, се различават от Дюринг. В сравнение с тях Дюринг е гениален.
към текста >>
Ние виждаме също, че той е имал заложбата, стремежа към една особена форма на светогледа, още когато можеше да вижда и че всъщ
нос
т този светоглед му съответстваше, когато той вече не можеше да вижда, когато пространството около него се беше затъмнило.
Нали един слепец не вижда света! Ето защо той си представя нещата различно от един виждащ. И действително, обикновените, бих искал да кажа, обикновените материалисти, обикновените механисти, се различават от Дюринг. В сравнение с тях Дюринг е гениален. Действително, всички тези хора, които са построили светогледи, Фогт, Бюхнер, Молешот, Шпилер, Виснер[3], както всички се наричат - нали, «дванадесет дузини са си дванадесет дузини», - всичко това е нещо различно от начина по който Дюринг изгражда този светоглед.
Ние виждаме също, че той е имал заложбата, стремежа към една особена форма на светогледа, още когато можеше да вижда и че всъщност този светоглед му съответстваше, когато той вече не можеше да вижда, когато пространството около него се беше затъмнило.
Защото всичко това всъщност пасва в тъмното пространство, от което Дюринг си построи света. Ние имаме нещо неправилно, ако си представим, че това е направил някой, който е виждал.
към текста >>
Защото всичко това всъщ
нос
т пасва в тъмното пространство, от което Дюринг си построи света.
Ето защо той си представя нещата различно от един виждащ. И действително, обикновените, бих искал да кажа, обикновените материалисти, обикновените механисти, се различават от Дюринг. В сравнение с тях Дюринг е гениален. Действително, всички тези хора, които са построили светогледи, Фогт, Бюхнер, Молешот, Шпилер, Виснер[3], както всички се наричат - нали, «дванадесет дузини са си дванадесет дузини», - всичко това е нещо различно от начина по който Дюринг изгражда този светоглед. Ние виждаме също, че той е имал заложбата, стремежа към една особена форма на светогледа, още когато можеше да вижда и че всъщност този светоглед му съответстваше, когато той вече не можеше да вижда, когато пространството около него се беше затъмнило.
Защото всичко това всъщност пасва в тъмното пространство, от което Дюринг си построи света.
Ние имаме нещо неправилно, ако си представим, че това е направил някой, който е виждал.
към текста >>
Там ние намираме индивидуал
нос
тта на по-късния Дюринг като един човек, който с целия си ентусиазъм се бори за един свободен от образи културен живот, проявяващ една природа на наемен войник и бих искал да кажа, че всичко онова, което по-късно се явява в изрази, сега го виждаме при него чисто във физическата борба.
А сега представете си, как при Дюринг всичко е една извънредно голяма истина - както казах, други са изградили също такива светогледи, 144 такива хора се побират в 12 дузини, които изграждат такъв светоглед, - но при Дюринге е друго, при Дюринг е истина. Другите виждат и изграждат светогледи като слепи; Дюринг е сляп и изгражда своя светоглед като сляп. Това е извънредно фрапиращо. И когато стигнем дотам, когато погледнем този човек и знаем, че тук имаме един човек, който поради душевното си развитие вътрешно е бил сляп, който става механистичен затова, защото е сляп, тогава отново го намираме - а именно тук става въпрос за две въплъщения, - сред онова движение в християнския Изток, като някой, който около 8-и, 9-и век ту покровителства разрушаването на всичко картинно, става иконоборец, ту отново възстановява правото на иконите и стенописите. Тази борба за религия с картинни образи или за една религия без икони се развихря именно в Цариград.
Там ние намираме индивидуалността на по-късния Дюринг като един човек, който с целия си ентусиазъм се бори за един свободен от образи културен живот, проявяващ една природа на наемен войник и бих искал да кажа, че всичко онова, което по-късно се явява в изрази, сега го виждаме при него чисто във физическата борба.
към текста >>
Аз намерих едно съзвучие - нали, тук важното са действително образните подроб
нос
ти, - една дума в книгата за Юлиус Роберт Майер.
За мен беше нещо извънредно интересно. Във второто томче на Дюринговата книга за Юлиус Роберт Майер се намира една особена дума. Тук ние получаваме нещата нагледно! Като иконоборец Дюринг е имал особен начин да размахва сабята, тази своебразна крива сабя, която тогава постепенно се налагаше.
Аз намерих едно съзвучие - нали, тук важното са действително образните подробности, - една дума в книгата за Юлиус Роберт Майер.
Там има една глава, която се нарича: «Schlichologisches - промъкване дебнешком», промъкване дебнешком в германския университетски живот и т. н.! Там където има интриги, чрез които човек се промъква отстрани; промъкване дебнешком!
към текста >>
И колкото и парадоксално да изглежда, ние всъщ
нос
т не можем да стигнем до взаимовръзките на различните земни съществувания, ако нямаме способ
нос
тта да виждаме нещо в симптомите.
Също както по един изящен начин е образувал израза «интелектуалии» в съзвучие с «каналии», така той образува и израза «schlicholodisches - промъкване дебнешком». Той измисля най-разнообразните думи. Както казах, от такива привидно второстепенни неща можем да видим много.
И колкото и парадоксално да изглежда, ние всъщност не можем да стигнем до взаимовръзките на различните земни съществувания, ако нямаме способността да виждаме нещо в симптомите.
Онзи, който не може да заключи за характера на един човек от начина, по който той върви, от начина по който той стъпва с ходилата, той не може лесно да напредне в такива неща, каквито аз сега изнасям. Начинът, по който тази индивидуалност е размахвала сабята в своя минал живот, ние виждаме да преминава в самите думи, които той образува в своя следващ земен живот.
към текста >>
Начинът, по който тази индивидуал
нос
т е размахвала сабята в своя минал живот, ние виждаме да преминава в самите думи, които той образува в своя следващ земен живот.
Също както по един изящен начин е образувал израза «интелектуалии» в съзвучие с «каналии», така той образува и израза «schlicholodisches - промъкване дебнешком». Той измисля най-разнообразните думи. Както казах, от такива привидно второстепенни неща можем да видим много. И колкото и парадоксално да изглежда, ние всъщност не можем да стигнем до взаимовръзките на различните земни съществувания, ако нямаме способността да виждаме нещо в симптомите. Онзи, който не може да заключи за характера на един човек от начина, по който той върви, от начина по който той стъпва с ходилата, той не може лесно да напредне в такива неща, каквито аз сега изнасям.
Начинът, по който тази индивидуалност е размахвала сабята в своя минал живот, ние виждаме да преминава в самите думи, които той образува в своя следващ земен живот.
към текста >>
Той казва, че предпочита да няма вече имена, които да напомнят за старата уче
нос
т.
И сега точно този Дюринг, който така много ругаеше, именно срещу учените «преучени»!
Той казва, че предпочита да няма вече имена, които да напомнят за старата ученост.
Той не иска да има никаква логика, иска да има една антилогика, никаква софия /мъдрост/, а една антисофия, не иска да има никаква наука, а иска да има една анти-наука. Това би му харесало всъщност най-много, да направи от всичко едно «анти»; той изрично казва това. А сега този човек, който така ужасно ругае срещу всичко учено, в неговото прераждане преди това като иконоборец и наемен войник е бил в школата на гръцките стоици, един истински гръцки философ стоик. Именно Дюринг е бил в древността това, срещу което той най-много ругае: В своето второ предишно въплъщение той напълно е бил философ и то философ-стоик, един от тези философи, които се оттеглят от земния живот.
към текста >>
Това би му харесало всъщ
нос
т най-много, да направи от всичко едно «анти»; той изрично казва това.
И сега точно този Дюринг, който така много ругаеше, именно срещу учените «преучени»! Той казва, че предпочита да няма вече имена, които да напомнят за старата ученост. Той не иска да има никаква логика, иска да има една антилогика, никаква софия /мъдрост/, а една антисофия, не иска да има никаква наука, а иска да има една анти-наука.
Това би му харесало всъщност най-много, да направи от всичко едно «анти»; той изрично казва това.
А сега този човек, който така ужасно ругае срещу всичко учено, в неговото прераждане преди това като иконоборец и наемен войник е бил в школата на гръцките стоици, един истински гръцки философ стоик. Именно Дюринг е бил в древността това, срещу което той най-много ругае: В своето второ предишно въплъщение той напълно е бил философ и то философ-стоик, един от тези философи, които се оттеглят от земния живот.
към текста >>
Именно Дюринг е бил в древ
нос
тта това, срещу което той най-много ругае: В своето второ предишно въплъщение той напълно е бил философ и то философ-стоик, един от тези философи, които се оттеглят от земния живот.
И сега точно този Дюринг, който така много ругаеше, именно срещу учените «преучени»! Той казва, че предпочита да няма вече имена, които да напомнят за старата ученост. Той не иска да има никаква логика, иска да има една антилогика, никаква софия /мъдрост/, а една антисофия, не иска да има никаква наука, а иска да има една анти-наука. Това би му харесало всъщност най-много, да направи от всичко едно «анти»; той изрично казва това. А сега този човек, който така ужасно ругае срещу всичко учено, в неговото прераждане преди това като иконоборец и наемен войник е бил в школата на гръцките стоици, един истински гръцки философ стоик.
Именно Дюринг е бил в древността това, срещу което той най-много ругае: В своето второ предишно въплъщение той напълно е бил философ и то философ-стоик, един от тези философи, които се оттеглят от земния живот.
към текста >>
Каквото и становище да вземем към светогледа на Дюринг, трагично-разтърсаващото е, че в своята лич
нос
т Дюринг представя истината на светогледа на 19-то столетие и тази истина Дюринг изказва чрез своето човешко същество.
Каквото и становище да вземем към светогледа на Дюринг, трагично-разтърсаващото е, че в своята личност Дюринг представя истината на светогледа на 19-то столетие и тази истина Дюринг изказва чрез своето човешко същество.
към текста >>
Така една представителна лич
нос
т, разгледана правилно на нейното място, представлява същевременно световноисторическата карма, кармата, която имаше самата цивилизация с нейния светоглед през втората половина на 19-то столетие.
Така една представителна личност, разгледана правилно на нейното място, представлява същевременно световноисторическата карма, кармата, която имаше самата цивилизация с нейния светоглед през втората половина на 19-то столетие.
към текста >>
32.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Ние говорим за кармата, за пътищата на човешката съдба и в последната лекция разгледахме съдбо
нос
ни връзки, които са много подходящи да хвърлят светлина върху начина, по който съдбата действа през различните земни съществувания.
Ние говорим за кармата, за пътищата на човешката съдба и в последната лекция разгледахме съдбоносни връзки, които са много подходящи да хвърлят светлина върху начина, по който съдбата действа през различните земни съществувания.
Аз реших, въпреки че това естествено е необходимо, но вдъхващо опасения решение, веднъж да говоря върху такива подробности на кармическите връзки и бих искал да продължа и по-нататък с това разглеждане.
към текста >>
Аз реших, въпреки че това естествено е необходимо, но вдъхващо опасения решение, веднъж да говоря върху такива подроб
нос
ти на кармическите връзки и бих искал да продължа и по-нататък с това разглеждане.
Ние говорим за кармата, за пътищата на човешката съдба и в последната лекция разгледахме съдбоносни връзки, които са много подходящи да хвърлят светлина върху начина, по който съдбата действа през различните земни съществувания.
Аз реших, въпреки че това естествено е необходимо, но вдъхващо опасения решение, веднъж да говоря върху такива подробности на кармическите връзки и бих искал да продължа и по-нататък с това разглеждане.
към текста >>
Вие видяхте, че при разглеждането на кармическите връзки стана необходимо да говорим за някои подроб
нос
ти в живота и същ
нос
тта на човека, покрай които иначе минаваме без да им обърнем внимание.
Вие видяхте, че при разглеждането на кармическите връзки стана необходимо да говорим за някои подробности в живота и същността на човека, покрай които иначе минаваме без да им обърнем внимание.
Така при Дюринг аз ви показах преминаването на телесни особености от едно въплъщение в определено душевно устройство в следващото въплъщение. Когато рзглеждайки човешкото същество проникнем до духовния свят, от една страна всичко духовно изгубва своята абстрактност, става живо, става импулсивно действащо. Напротив телесното, това, което също и в човека се изразява телесно, изгубва, бихме искали да кажем, своята вещественост, добива духовно значение, получава определено място в целостта на човешкия живот.
към текста >>
Така при Дюринг аз ви показах преминаването на телесни особе
нос
ти от едно въплъщение в определено душевно устройство в следващото въплъщение.
Вие видяхте, че при разглеждането на кармическите връзки стана необходимо да говорим за някои подробности в живота и същността на човека, покрай които иначе минаваме без да им обърнем внимание.
Така при Дюринг аз ви показах преминаването на телесни особености от едно въплъщение в определено душевно устройство в следващото въплъщение.
Когато рзглеждайки човешкото същество проникнем до духовния свят, от една страна всичко духовно изгубва своята абстрактност, става живо, става импулсивно действащо. Напротив телесното, това, което също и в човека се изразява телесно, изгубва, бихме искали да кажем, своята вещественост, добива духовно значение, получава определено място в целостта на човешкия живот.
към текста >>
Когато рзглеждайки човешкото същество проникнем до духовния свят, от една страна всичко духовно изгубва своята абстракт
нос
т, става живо, става импулсивно действащо.
Вие видяхте, че при разглеждането на кармическите връзки стана необходимо да говорим за някои подробности в живота и същността на човека, покрай които иначе минаваме без да им обърнем внимание. Така при Дюринг аз ви показах преминаването на телесни особености от едно въплъщение в определено душевно устройство в следващото въплъщение.
Когато рзглеждайки човешкото същество проникнем до духовния свят, от една страна всичко духовно изгубва своята абстрактност, става живо, става импулсивно действащо.
Напротив телесното, това, което също и в човека се изразява телесно, изгубва, бихме искали да кажем, своята вещественост, добива духовно значение, получава определено място в целостта на човешкия живот.
към текста >>
Напротив телесното, това, което също и в човека се изразява телесно, изгубва, бихме искали да кажем, своята веществе
нос
т, добива духовно значение, получава определено място в целостта на човешкия живот.
Вие видяхте, че при разглеждането на кармическите връзки стана необходимо да говорим за някои подробности в живота и същността на човека, покрай които иначе минаваме без да им обърнем внимание. Така при Дюринг аз ви показах преминаването на телесни особености от едно въплъщение в определено душевно устройство в следващото въплъщение. Когато рзглеждайки човешкото същество проникнем до духовния свят, от една страна всичко духовно изгубва своята абстрактност, става живо, става импулсивно действащо.
Напротив телесното, това, което също и в човека се изразява телесно, изгубва, бихме искали да кажем, своята вещественост, добива духовно значение, получава определено място в целостта на човешкия живот.
към текста >>
Как всъщ
нос
т действа съдбата?
Как всъщност действа съдбата?
Съдбата действа така, че тя работи от целостта на човека. Това, което от един кармически подтик човек си избира в живота, което после се оформя като съдба, се състои в това, че силите на съдбата, които минават от един живот в друг, изграждат състава на кръвта до най-финия му строеж, вътрешно регулират нервната дейност, но подбуждат също и душевно-инстинктивната възприемчивост за това или онова. И ние не можем лесно да проникнем във вътрешността на съдбовните кармически взаимовръзки, ако не проявяваме интерес към отделните жизнени изяви на един човек - естествено при това винаги говорим за душевното око. Действително, за кармическото разглеждане е също така необходимо да проявяваме интерес към едно движение на ръката, както и към една гениална духовна дарба. От значение е също така да можем да наблюдаваме, - естествено също и от духовната страна да се наблюдава астралното тяло и аза, - как един човек сяда, как той изпълнява своите морални задължения.
към текста >>
Това, което от един кармически подтик човек си избира в живота, което после се оформя като съдба, се състои в това, че силите на съдбата, които минават от един живот в друг, изграждат състава на кръвта до най-финия му строеж, вътрешно регулират нервната дей
нос
т, но подбуждат също и душевно-инстинктивната възприемчивост за това или онова.
Как всъщност действа съдбата? Съдбата действа така, че тя работи от целостта на човека.
Това, което от един кармически подтик човек си избира в живота, което после се оформя като съдба, се състои в това, че силите на съдбата, които минават от един живот в друг, изграждат състава на кръвта до най-финия му строеж, вътрешно регулират нервната дейност, но подбуждат също и душевно-инстинктивната възприемчивост за това или онова.
И ние не можем лесно да проникнем във вътрешността на съдбовните кармически взаимовръзки, ако не проявяваме интерес към отделните жизнени изяви на един човек - естествено при това винаги говорим за душевното око. Действително, за кармическото разглеждане е също така необходимо да проявяваме интерес към едно движение на ръката, както и към една гениална духовна дарба. От значение е също така да можем да наблюдаваме, - естествено също и от духовната страна да се наблюдава астралното тяло и аза, - как един човек сяда, как той изпълнява своите морални задължения. Важно е също, дали един човек обича силно да набръчква челото си или само леко го набръчква, както е важно, дали той е благочестив или е неблагочестив. Много неща, които в обикновения живот ни се струват несъществени, са извънредно важни, когато започваме да разглеждаме, как съдбата се изтъкава от един земен живот в друг земен живот, а някои неща, които при даден човек ни се струват особено важни, те имат по-малко значение.
към текста >>
И ние не можем лесно да проникнем във вътреш
нос
тта на съдбовните кармически взаимовръзки, ако не проявяваме интерес към отделните жизнени изяви на един човек - естествено при това винаги говорим за душевното око.
Как всъщност действа съдбата? Съдбата действа така, че тя работи от целостта на човека. Това, което от един кармически подтик човек си избира в живота, което после се оформя като съдба, се състои в това, че силите на съдбата, които минават от един живот в друг, изграждат състава на кръвта до най-финия му строеж, вътрешно регулират нервната дейност, но подбуждат също и душевно-инстинктивната възприемчивост за това или онова.
И ние не можем лесно да проникнем във вътрешността на съдбовните кармически взаимовръзки, ако не проявяваме интерес към отделните жизнени изяви на един човек - естествено при това винаги говорим за душевното око.
Действително, за кармическото разглеждане е също така необходимо да проявяваме интерес към едно движение на ръката, както и към една гениална духовна дарба. От значение е също така да можем да наблюдаваме, - естествено също и от духовната страна да се наблюдава астралното тяло и аза, - как един човек сяда, как той изпълнява своите морални задължения. Важно е също, дали един човек обича силно да набръчква челото си или само леко го набръчква, както е важно, дали той е благочестив или е неблагочестив. Много неща, които в обикновения живот ни се струват несъществени, са извънредно важни, когато започваме да разглеждаме, как съдбата се изтъкава от един земен живот в друг земен живот, а някои неща, които при даден човек ни се струват особено важни, те имат по-малко значение.
към текста >>
Но в общия човешки живот не е така лесно, например да обръщаме внимание на телесните особе
нос
ти.
Но в общия човешки живот не е така лесно, например да обръщаме внимание на телесните особености.
Те съществуват и ние трябва да сме се школували - естествено без да нараняваме въпросните хора, а обидно е, когато наблюдаваме хората само за да ги наблюдаваме. Това никога не трябва да се случва, а всичко, което се прави в тази насока, трябва да се получава от само себе си. Но когато сме школували нашето внимание, тогава и в ежедневното общуване с другите при всеки човек забелязваме отделни особености, които са дребни неща, но за разглеждането на кармата са от огромно значение. Ние бива да наблюдаваме така проницателно хората по отношение на кармическите връзки само тогава, когато можем да посочим значими особености.
към текста >>
Но когато сме школували нашето внимание, тогава и в ежедневното общуване с другите при всеки човек забелязваме отделни особе
нос
ти, които са дребни неща, но за разглеждането на кармата са от огромно значение.
Но в общия човешки живот не е така лесно, например да обръщаме внимание на телесните особености. Те съществуват и ние трябва да сме се школували - естествено без да нараняваме въпросните хора, а обидно е, когато наблюдаваме хората само за да ги наблюдаваме. Това никога не трябва да се случва, а всичко, което се прави в тази насока, трябва да се получава от само себе си.
Но когато сме школували нашето внимание, тогава и в ежедневното общуване с другите при всеки човек забелязваме отделни особености, които са дребни неща, но за разглеждането на кармата са от огромно значение.
Ние бива да наблюдаваме така проницателно хората по отношение на кармическите връзки само тогава, когато можем да посочим значими особености.
към текста >>
Ние бива да наблюдаваме така проницателно хората по отношение на кармическите връзки само тогава, когато можем да посочим значими особе
нос
ти.
Но в общия човешки живот не е така лесно, например да обръщаме внимание на телесните особености. Те съществуват и ние трябва да сме се школували - естествено без да нараняваме въпросните хора, а обидно е, когато наблюдаваме хората само за да ги наблюдаваме. Това никога не трябва да се случва, а всичко, което се прави в тази насока, трябва да се получава от само себе си. Но когато сме школували нашето внимание, тогава и в ежедневното общуване с другите при всеки човек забелязваме отделни особености, които са дребни неща, но за разглеждането на кармата са от огромно значение.
Ние бива да наблюдаваме така проницателно хората по отношение на кармическите връзки само тогава, когато можем да посочим значими особености.
към текста >>
Преди десетилетия философът Едуард Фон Хартман беше за мен една извънредно интересна лич
нос
т, както по отношение на вътрешния си духовен живот, така и по отношение на външния си живот.
Преди десетилетия философът Едуард Фон Хартман беше за мен една извънредно интересна личност, както по отношение на вътрешния си духовен живот, така и по отношение на външния си живот.
Към този философ аз проявих много дълбок интерес. Но когато разглеждам неговия живот така, че това разглеждане да насочи към едно кармическо наблюдение, трябва да поставя пред душата си това, което е ценно, по следния начин. Трябва да си кажа, че Едуард фон Хартман, философът на несъзнателното, е действал всъщност първо по един експлозивен начин във философията. Действително е така. Едно такова експлозивно действане в духовната област - простете ми, като критикувам, но не вземам нещата в най-лошия им смисъл, - е било прието с голяма флегматичност, с голямо безразличие от хората на 19-то столетие, естествено също и от тези в започващото 20-то столетие, не е могло лесно те да бъдат изкарани от тяхната флегматичност, от тяхното безразличие по отношение на това, което всъщност вътрешно движи света.
към текста >>
Трябва да си кажа, че Едуард фон Хартман, философът на несъзнателното, е действал всъщ
нос
т първо по един експлозивен начин във философията.
Преди десетилетия философът Едуард Фон Хартман беше за мен една извънредно интересна личност, както по отношение на вътрешния си духовен живот, така и по отношение на външния си живот. Към този философ аз проявих много дълбок интерес. Но когато разглеждам неговия живот така, че това разглеждане да насочи към едно кармическо наблюдение, трябва да поставя пред душата си това, което е ценно, по следния начин.
Трябва да си кажа, че Едуард фон Хартман, философът на несъзнателното, е действал всъщност първо по един експлозивен начин във философията.
Действително е така. Едно такова експлозивно действане в духовната област - простете ми, като критикувам, но не вземам нещата в най-лошия им смисъл, - е било прието с голяма флегматичност, с голямо безразличие от хората на 19-то столетие, естествено също и от тези в започващото 20-то столетие, не е могло лесно те да бъдат изкарани от тяхната флегматичност, от тяхното безразличие по отношение на това, което всъщност вътрешно движи света. В това наше духовно флегматично столетие едва ли може да се намери действително дълбок ентусиазъм.
към текста >>
Едно такова експлозивно действане в духовната област - простете ми, като критикувам, но не вземам нещата в най-лошия им смисъл, - е било прието с голяма флегматич
нос
т, с голямо безразличие от хората на 19-то столетие, естествено също и от тези в започващото 20-то столетие, не е могло лесно те да бъдат изкарани от тяхната флегматич
нос
т, от тяхното безразличие по отношение на това, което всъщ
нос
т вътрешно движи света.
Преди десетилетия философът Едуард Фон Хартман беше за мен една извънредно интересна личност, както по отношение на вътрешния си духовен живот, така и по отношение на външния си живот. Към този философ аз проявих много дълбок интерес. Но когато разглеждам неговия живот така, че това разглеждане да насочи към едно кармическо наблюдение, трябва да поставя пред душата си това, което е ценно, по следния начин. Трябва да си кажа, че Едуард фон Хартман, философът на несъзнателното, е действал всъщност първо по един експлозивен начин във философията. Действително е така.
Едно такова експлозивно действане в духовната област - простете ми, като критикувам, но не вземам нещата в най-лошия им смисъл, - е било прието с голяма флегматичност, с голямо безразличие от хората на 19-то столетие, естествено също и от тези в започващото 20-то столетие, не е могло лесно те да бъдат изкарани от тяхната флегматичност, от тяхното безразличие по отношение на това, което всъщност вътрешно движи света.
В това наше духовно флегматично столетие едва ли може да се намери действително дълбок ентусиазъм.
към текста >>
Ние трябва истински да поставим пред погледа си тези физически прадеди на средно-европейския свят и на южно-европейския свят и ще получим представа, колко много човешка импулсив
нос
т е съществувала някога в света.
В последно време веднъж в една друга серия[1] от лекции трябваше да опиша един исторически факт - сблъскването на римския свят със северно-германския свят по време на преселението на народите, през времето, когато християнството се разпространи на север от южните, гръцко-латински области.
Ние трябва истински да поставим пред погледа си тези физически прадеди на средно-европейския свят и на южно-европейския свят и ще получим представа, колко много човешка импулсивност е съществувала някога в света.
Тогава съизживяването с духовните същества на природата е било много живо между различните германски племена, с които римляните се сблъскаха в първите столетия на християнското летоброене. Тези хора са се отнасяли съвършено различно към духовното. Те до голяма степен бяха надарени с инстинктивна склонност към духовното. И докато ние днес най-често говорим с една флегматичност, така че една дума следва другата, като че съвсем нищо не означава, когато говорим, тези хора вливаха в езика, в говора, това, което изживяват. За тези хора веенето на вятъра е било също така един физически жест на една духовно-душевна изява, както когато човек движи своята ръка.
към текста >>
Те до голяма степен бяха надарени с инстинктивна склон
нос
т към духовното.
В последно време веднъж в една друга серия[1] от лекции трябваше да опиша един исторически факт - сблъскването на римския свят със северно-германския свят по време на преселението на народите, през времето, когато християнството се разпространи на север от южните, гръцко-латински области. Ние трябва истински да поставим пред погледа си тези физически прадеди на средно-европейския свят и на южно-европейския свят и ще получим представа, колко много човешка импулсивност е съществувала някога в света. Тогава съизживяването с духовните същества на природата е било много живо между различните германски племена, с които римляните се сблъскаха в първите столетия на християнското летоброене. Тези хора са се отнасяли съвършено различно към духовното.
Те до голяма степен бяха надарени с инстинктивна склонност към духовното.
И докато ние днес най-често говорим с една флегматичност, така че една дума следва другата, като че съвсем нищо не означава, когато говорим, тези хора вливаха в езика, в говора, това, което изживяват. За тези хора веенето на вятъра е било също така един физически жест на една духовно-душевна изява, както когато човек движи своята ръка. Те възприемаха това веене на вятъра, трептенето на светлината в неспокойния вятър като израз на бога Водан. И когато тези неща се приемаха в езика, когато се внасяха в говора, хората внасяха в говора характера на това, което изживяваха. Ако бихме искали на нашия модерен език да изразим това: - Водан вее във вятъра.
към текста >>
И докато ние днес най-често говорим с една флегматич
нос
т, така че една дума следва другата, като че съвсем нищо не означава, когато говорим, тези хора вливаха в езика, в говора, това, което изживяват.
В последно време веднъж в една друга серия[1] от лекции трябваше да опиша един исторически факт - сблъскването на римския свят със северно-германския свят по време на преселението на народите, през времето, когато християнството се разпространи на север от южните, гръцко-латински области. Ние трябва истински да поставим пред погледа си тези физически прадеди на средно-европейския свят и на южно-европейския свят и ще получим представа, колко много човешка импулсивност е съществувала някога в света. Тогава съизживяването с духовните същества на природата е било много живо между различните германски племена, с които римляните се сблъскаха в първите столетия на християнското летоброене. Тези хора са се отнасяли съвършено различно към духовното. Те до голяма степен бяха надарени с инстинктивна склонност към духовното.
И докато ние днес най-често говорим с една флегматичност, така че една дума следва другата, като че съвсем нищо не означава, когато говорим, тези хора вливаха в езика, в говора, това, което изживяват.
За тези хора веенето на вятъра е било също така един физически жест на една духовно-душевна изява, както когато човек движи своята ръка. Те възприемаха това веене на вятъра, трептенето на светлината в неспокойния вятър като израз на бога Водан. И когато тези неща се приемаха в езика, когато се внасяха в говора, хората внасяха в говора характера на това, което изживяваха. Ако бихме искали на нашия модерен език да изразим това: - Водан вее във вятъра. - подобно се е казвало и в стария език - веенето се излива също и чрез езика, - почувствайте това съизживяване, което трепти и се вълнува в самия говор!
към текста >>
И вдигайки пред себе си своя щит, своя мощен щит, те запращали своите буре
нос
ни думи в този щит, държейки го отпред.
И когато тези неща се приемаха в езика, когато се внасяха в говора, хората внасяха в говора характера на това, което изживяваха. Ако бихме искали на нашия модерен език да изразим това: - Водан вее във вятъра. - подобно се е казвало и в стария език - веенето се излива също и чрез езика, - почувствайте това съизживяване, което трепти и се вълнува в самия говор! Когато човекът тогава е поглеждал нагоре и долавял гръмотевицата, която прозвучава от облаците, зад този жест, зад този природен жест на гръмотевицата е виждал съответното духовно същество и е изразявал цялото това изживяване, казвайки: - Донер или Донар трещи в гръмотевицата - в модерния език се е вляло това, което в стария език е звучало по подобен начин. И както тези хора са чувствали духовното в природните процеси и са го изразявали в техния език, така и когато са се втурвали в битките, те са чувствали помагащия им бог, който е живеел в техните ръце и крака, в цялото тяхно поведение.
И вдигайки пред себе си своя щит, своя мощен щит, те запращали своите буреносни думи в този щит, държейки го отпред.
И понеже така са внасяли в думите един добър или един демоничен дух, думите отскачат обратно, откликват, усилват се, превръщат в нещо мощно, като в атаката са изразявали това, което те са искали: Циу цвингт цвист (преведено: Циу налага раздор)! Изговаряно зад щита, с цялата бойна ярост или бойна радост, това създава истинска буря! Трябва да си представите това, изговорено от хиляди гърла зад щитовете. През първите столетия, когато Югът се срещна със Средна Европа, тогава това, което всъщност действаше в битките, не беше толкова външното, колкото това мощно бучене, което нахлуваше срещу римляните. През първите времена е било именно така, че ужасен страх завладявал идващите от Юг хора.
към текста >>
През първите столетия, когато Югът се срещна със Средна Европа, тогава това, което всъщ
нос
т действаше в битките, не беше толкова външното, колкото това мощно бучене, което нахлуваше срещу римляните.
И както тези хора са чувствали духовното в природните процеси и са го изразявали в техния език, така и когато са се втурвали в битките, те са чувствали помагащия им бог, който е живеел в техните ръце и крака, в цялото тяхно поведение. И вдигайки пред себе си своя щит, своя мощен щит, те запращали своите буреносни думи в този щит, държейки го отпред. И понеже така са внасяли в думите един добър или един демоничен дух, думите отскачат обратно, откликват, усилват се, превръщат в нещо мощно, като в атаката са изразявали това, което те са искали: Циу цвингт цвист (преведено: Циу налага раздор)! Изговаряно зад щита, с цялата бойна ярост или бойна радост, това създава истинска буря! Трябва да си представите това, изговорено от хиляди гърла зад щитовете.
През първите столетия, когато Югът се срещна със Средна Европа, тогава това, което всъщност действаше в битките, не беше толкова външното, колкото това мощно бучене, което нахлуваше срещу римляните.
През първите времена е било именно така, че ужасен страх завладявал идващите от Юг хора. Коленете затрепервали пред «Циу цвингт цвист», което хиляди гърла изревавали зад щитовете.
към текста >>
Но ако мъжагите, които в миналото са ревали в тяхното душевно състояние, биха се надигнали, те биха свалили шапчицата за спане на днешното си въплъщение и биха казали: Това, което днес съществува в хората като флегматич
нос
т, която не може да бъде разтърсена, трябва да се постави под шапчицата за спане, под нощната шапчица с пискюл, то принадлежи всъщ
нос
т на леглото, а не на арената на човешката дей
нос
т.
И така ние трябва да кажем, че същите тези хора отново са тук, но те са станали флегматични! Някои от тях в миналото са ревали като лъвове, а сега са станали флегматични, флегматични до най-висока степен, приели са душевното настроение на 19-то и 20-то столетие.
Но ако мъжагите, които в миналото са ревали в тяхното душевно състояние, биха се надигнали, те биха свалили шапчицата за спане на днешното си въплъщение и биха казали: Това, което днес съществува в хората като флегматичност, която не може да бъде разтърсена, трябва да се постави под шапчицата за спане, под нощната шапчица с пискюл, то принадлежи всъщност на леглото, а не на арената на човешката дейност.
към текста >>
Казвам това само защото с него искам да покажа, колко малко склон
нос
т е съществувала, за да бъде почувствано това, което Едуард фон Хартман така експлозивно изрази в своята «Философия на несъзнателното»[2].
Казвам това само защото с него искам да покажа, колко малко склонност е съществувала, за да бъде почувствано това, което Едуард фон Хартман така експлозивно изрази в своята «Философия на несъзнателното»[2].
Първо той естествено говори за това, че всичко, което е съзнателно в човека, съзнателното мислене, има минимално значение в сравнение с това, което царува и тъче несъзнателно в човека, несъзнавано царува и тъче в природата, то не може да бъде обхванато от съзнанието, никога не прониква в съзнанието. Едуард фон Хартман не е знаел нищо за една ясновидска имагинация, за интуиция, не е знаел, че несъзнателното може да проникне в човешкото познание. Така той обърна внимание на това, как действително същественото остава в несъзнателното. Но именно на тази основа той беше на мнение, че светът, в който живеем, е мислимо най-лошия. И с песимизма си той отиде по-далече от Шопенхауер, като намери, че върхът на културното развитие всъщност би трябвало да се състои в това, цялото земно развитие един ден да бъде унищожено, да бъде унищожено колкото е възможно по-скоро.
към текста >>
И с песимизма си той отиде по-далече от Шопенхауер, като намери, че върхът на културното развитие всъщ
нос
т би трябвало да се състои в това, цялото земно развитие един ден да бъде унищожено, да бъде унищожено колкото е възможно по-скоро.
Казвам това само защото с него искам да покажа, колко малко склонност е съществувала, за да бъде почувствано това, което Едуард фон Хартман така експлозивно изрази в своята «Философия на несъзнателното»[2]. Първо той естествено говори за това, че всичко, което е съзнателно в човека, съзнателното мислене, има минимално значение в сравнение с това, което царува и тъче несъзнателно в човека, несъзнавано царува и тъче в природата, то не може да бъде обхванато от съзнанието, никога не прониква в съзнанието. Едуард фон Хартман не е знаел нищо за една ясновидска имагинация, за интуиция, не е знаел, че несъзнателното може да проникне в човешкото познание. Така той обърна внимание на това, как действително същественото остава в несъзнателното. Но именно на тази основа той беше на мнение, че светът, в който живеем, е мислимо най-лошия.
И с песимизма си той отиде по-далече от Шопенхауер, като намери, че върхът на културното развитие всъщност би трябвало да се състои в това, цялото земно развитие един ден да бъде унищожено, да бъде унищожено колкото е възможно по-скоро.
Само че той казваше, че не иска това унищожение да стане още утре, защото няма да има достатъчно време да се приложи всичко онова, което е необходимо, за да се унищожи Земята действително до такава степен, че да изчезне всякаква човешка цивилизация, която и без това няма никаква стойност. И той мечтаеше - това е написано във «Философия на несъзнателното», - как хората ще стигнат дотам, да изнамерят една голяма машина, която да поставят достатъчно дълбоко в Земята, за да предизвикат с нея една мощна експлозия; да експлодира цялата Земя, като се разпръсне в пространството.
към текста >>
Само че той казваше, че не иска това унищожение да стане още утре, защото няма да има достатъчно време да се приложи всичко онова, което е необходимо, за да се унищожи Земята действително до такава степен, че да изчезне всякаква човешка цивилизация, която и без това няма никаква стой
нос
т.
Първо той естествено говори за това, че всичко, което е съзнателно в човека, съзнателното мислене, има минимално значение в сравнение с това, което царува и тъче несъзнателно в човека, несъзнавано царува и тъче в природата, то не може да бъде обхванато от съзнанието, никога не прониква в съзнанието. Едуард фон Хартман не е знаел нищо за една ясновидска имагинация, за интуиция, не е знаел, че несъзнателното може да проникне в човешкото познание. Така той обърна внимание на това, как действително същественото остава в несъзнателното. Но именно на тази основа той беше на мнение, че светът, в който живеем, е мислимо най-лошия. И с песимизма си той отиде по-далече от Шопенхауер, като намери, че върхът на културното развитие всъщност би трябвало да се състои в това, цялото земно развитие един ден да бъде унищожено, да бъде унищожено колкото е възможно по-скоро.
Само че той казваше, че не иска това унищожение да стане още утре, защото няма да има достатъчно време да се приложи всичко онова, което е необходимо, за да се унищожи Земята действително до такава степен, че да изчезне всякаква човешка цивилизация, която и без това няма никаква стойност.
И той мечтаеше - това е написано във «Философия на несъзнателното», - как хората ще стигнат дотам, да изнамерят една голяма машина, която да поставят достатъчно дълбоко в Земята, за да предизвикат с нея една мощна експлозия; да експлодира цялата Земя, като се разпръсне в пространството.
към текста >>
И тогава този философ разгледа въпросите на човешката нравстве
нос
т на Земята.
Но то се появи! Такъв един философ съществуваше.
И тогава този философ разгледа въпросите на човешката нравственост на Земята.
И този труд, тази книга, «Феноменология на нравственото съзнание» дори беше това, което най-дълбоко ме интересуваше. След това той написа една книга и върху религиозното съзнание, написа една естетика, много неща написа. И даже тогава, когато човек не можеше да се съгласи с това, то беше извънредно интересно.
към текста >>
Ние ще се опитаме да отгатнем от философските мисли нещо от
нос
но неговите минали земни съществувания.
Естествено може да се породи желанието да узнаем, как стои работата със съдбата на един такъв човек? Отначало може би ще бъдем съблазнени да се задълбочим в неговата философия.
Ние ще се опитаме да отгатнем от философските мисли нещо относно неговите минали земни съществувания.
Там обаче нищо няма да се открие.Но въпреки всичко точно една такава личност до най-висока степен беше интересна за мене.
към текста >>
Там обаче нищо няма да се открие.Но въпреки всичко точно една такава лич
нос
т до най-висока степен беше интересна за мене.
Естествено може да се породи желанието да узнаем, как стои работата със съдбата на един такъв човек? Отначало може би ще бъдем съблазнени да се задълбочим в неговата философия. Ние ще се опитаме да отгатнем от философските мисли нещо относно неговите минали земни съществувания.
Там обаче нищо няма да се открие.Но въпреки всичко точно една такава личност до най-висока степен беше интересна за мене.
към текста >>
Виждате ли, от определен ден нататък това ми се стори много по-съществено по отношение на връзките на човешката съдба отколкото подроб
нос
тите на неговата философия.
Виждате ли, от определен ден нататък това ми се стори много по-съществено по отношение на връзките на човешката съдба отколкото подробностите на неговата философия.
към текста >>
По отношение подроб
нос
тите на неговата философия съществува тенденция да се приеме едно или друго, или да се оспори едно или друго.
По отношение подробностите на неговата философия съществува тенденция да се приеме едно или друго, или да се оспори едно или друго.
Но това не е така важно; тук всеки, който е изучавал малко философия, може да направи това. Но от това не се получава нищо особено. А особеното е да се запитаме: - Как стана, че един пруски офицер, който е бил добър офицер, който през време на своето офицерство много малко се е интересувал от философия, а се е интересувал повече от упражненията със сабята, как се случва, че именно този човек става един представителен философ на своята епоха? И чрез какво той е станал това?
към текста >>
Когато разглеждах тази лич
нос
т, един ден за мен стана извънредно важно това заболяване на коляното, появата на това заболяване на коляното.
Когато разглеждах тази личност, един ден за мен стана извънредно важно това заболяване на коляното, появата на това заболяване на коляното.
Интересуваше ме много повече това, че в определена възраст този човек е получил заболяване на коляното, интересуваше ме много повече, отколкото неговият трансцендентален реализъм или, че той казваше: - Първо е съществувала религията на Отца, след това религията на Сина и в бъдеще ще дойде религията на Духа. - Това са остроумни неща, обаче в остроумния 19-ти век те можеха да бъдат намерени повече или по-малко на улицата. Но това, че един човек става философ благодарение на факта, че като лейтенант получава заболяване на коляното, това е един много значителен факт. И докато не можем да се спрем на такива неща, докато се оставяме да бъдем заслепени от това, което привидно е най-изпъкващо, дотогава ние не ще можем да стигнем до кармическите връзки.
към текста >>
И когато по правилен начин можах да свържа заболяването на коляното с цялата лич
нос
т, тогава ми се разкри това, което при тази лич
нос
т се явява като съдба.
И когато по правилен начин можах да свържа заболяването на коляното с цялата личност, тогава ми се разкри това, което при тази личност се явява като съдба.
Сега можах да погледна назад. Не от главата на Едуард фон Хартман, а от неговото коляно аз намерих пътя към неговите минали въплъщения. При други хора се тръгва от носа и т.н.. По правило изходната точка не е онова, което считаме за най-важното в живота между раждането и смъртта.
към текста >>
При други хора се тръгва от
нос
а и т.н.. По правило изходната точка не е онова, което считаме за най-важното в живота между раждането и смъртта.
И когато по правилен начин можах да свържа заболяването на коляното с цялата личност, тогава ми се разкри това, което при тази личност се явява като съдба. Сега можах да погледна назад. Не от главата на Едуард фон Хартман, а от неговото коляно аз намерих пътя към неговите минали въплъщения.
При други хора се тръгва от носа и т.н.. По правило изходната точка не е онова, което считаме за най-важното в живота между раждането и смъртта.
към текста >>
Виждате ли, човекът, както той се представя в земния живот още като физическо същество, е всъщ
нос
т едно тричленно същество.
Но каква е тази връзка?
Виждате ли, човекът, както той се представя в земния живот още като физическо същество, е всъщност едно тричленно същество.
Аз многократно съм обръщал вниманието ви върху това. Той има своята нервно-сетивна организация, която е концентрирана главно в главата, но която се простира в целия останал организъм. Той има своята ритмична организация, която се проявява особено ясно като ритми на дишането и на кръвообращението, която обаче също така се простира в целия организъм на човека и се изразява във всичко. Най-после той има двигателен организъм, организма на крайниците, който е свързан с обмяната на веществата, свързан е с изразходването на веществата, със заместването на веществата и т.н.. Човекът е едно тричленно същество.
към текста >>
И тогава по отношение на цялостния живот ние забелязваме, че това, което считаме за най-важното в земния живот - главата, при преминаването през раждания и смърт то има от
нос
ително малко значение скоро след смъртта.
И тогава по отношение на цялостния живот ние забелязваме, че това, което считаме за най-важното в земния живот - главата, при преминаването през раждания и смърт то има относително малко значение скоро след смъртта.
Главата, която във физическия свят е най-човешкото у човека, много силно изчерпва своята същност във физическия живот; в замяна на това останалият организъм на човека, който е по-малко ценен във физическия живот, е нещо по-висше именно в духовния живот. В главата човекът е най-много физически човек и най-малко духовен човек. Обратното е в други членове на своя организъм, в ритмичния организъм и в организма на крайниците и на обмяната на веществата, той е по-духовен. Човекът е най-духовен в своя двигателен организъм, в дейността на крайниците.
към текста >>
Главата, която във физическия свят е най-човешкото у човека, много силно изчерпва своята същ
нос
т във физическия живот; в замяна на това останалият организъм на човека, който е по-малко ценен във физическия живот, е нещо по-висше именно в духовния живот.
И тогава по отношение на цялостния живот ние забелязваме, че това, което считаме за най-важното в земния живот - главата, при преминаването през раждания и смърт то има относително малко значение скоро след смъртта.
Главата, която във физическия свят е най-човешкото у човека, много силно изчерпва своята същност във физическия живот; в замяна на това останалият организъм на човека, който е по-малко ценен във физическия живот, е нещо по-висше именно в духовния живот.
В главата човекът е най-много физически човек и най-малко духовен човек. Обратното е в други членове на своя организъм, в ритмичния организъм и в организма на крайниците и на обмяната на веществата, той е по-духовен. Човекът е най-духовен в своя двигателен организъм, в дейността на крайниците.
към текста >>
Човекът е най-духовен в своя двигателен организъм, в дей
нос
тта на крайниците.
И тогава по отношение на цялостния живот ние забелязваме, че това, което считаме за най-важното в земния живот - главата, при преминаването през раждания и смърт то има относително малко значение скоро след смъртта. Главата, която във физическия свят е най-човешкото у човека, много силно изчерпва своята същност във физическия живот; в замяна на това останалият организъм на човека, който е по-малко ценен във физическия живот, е нещо по-висше именно в духовния живот. В главата човекът е най-много физически човек и най-малко духовен човек. Обратното е в други членове на своя организъм, в ритмичния организъм и в организма на крайниците и на обмяната на веществата, той е по-духовен.
Човекът е най-духовен в своя двигателен организъм, в дейността на крайниците.
към текста >>
И сега е така, че онова, което у човека е надаре
нос
т в главата, се изгубва от
нос
ително скоро след смъртта.
И сега е така, че онова, което у човека е надареност в главата, се изгубва относително скоро след смъртта.
Напротив това, което като духовно-душевно естество принадлежи на долната организация в несъзнателната част на човека, то става особено важно между смъртта и едно ново раждане. Но докато общо взето е така, че при преминаването от един земен живот в друг земен живот организмът, който по своята форма се намира вън от главата, по своето духовно съдържание се превръща в глава през следващото въплъщение. Това, което е от волево естество в главата на човека в следващото въплъщение действа особено в крайниците. Който в едно въплъщение е бавен, инертен в своето мислене, той със сигурност не ще стане бързоходец в следващото въплъщение, а ленивостта в мисленето преминава в бавността на крайниците, както и обратно, бавността на крайниците в настоящето въплъщение се изразява в бавно мислене при следващото въплъщение.
към текста >>
Който в едно въплъщение е бавен, инертен в своето мислене, той със сигур
нос
т не ще стане бързоходец в следващото въплъщение, а ленивостта в мисленето преминава в бав
нос
тта на крайниците, както и обратно, бав
нос
тта на крайниците в настоящето въплъщение се изразява в бавно мислене при следващото въплъщение.
И сега е така, че онова, което у човека е надареност в главата, се изгубва относително скоро след смъртта. Напротив това, което като духовно-душевно естество принадлежи на долната организация в несъзнателната част на човека, то става особено важно между смъртта и едно ново раждане. Но докато общо взето е така, че при преминаването от един земен живот в друг земен живот организмът, който по своята форма се намира вън от главата, по своето духовно съдържание се превръща в глава през следващото въплъщение. Това, което е от волево естество в главата на човека в следващото въплъщение действа особено в крайниците.
Който в едно въплъщение е бавен, инертен в своето мислене, той със сигурност не ще стане бързоходец в следващото въплъщение, а ленивостта в мисленето преминава в бавността на крайниците, както и обратно, бавността на крайниците в настоящето въплъщение се изразява в бавно мислене при следващото въплъщение.
към текста >>
За да се създаде тази кармическа връзка, за да се стигне първо до парализ на мозъка, причина за това е следното: Тази индивидуал
нос
т беше една от онези, които през време на кръсто
нос
ните походи тръгнаха на Изток в Азия срещу турците, за да се бият срещу турците и азиатците, но същевременно се научиха извънредно много да се възхищават на азиатците.
Това, което ви казвам тук, не ви го казвам като една теория, а ви го казвам като резултат от наблюдението на фактите в живота. Виждате ли, когато веднъж се роди, бих искал да кажа, това намерение да обърна вниманието си върху заболяването на коляното на Едуард фон Хартман, аз бях насочен към едно от неговите минали въплъщения, когато в определен момент от своя живот той получава слънчев удар. Този слънчев удар става кармическа причина за следващия земен живот, превръща се в хилавост, в болнавост на коляното, за да изрази едно заболяване на главата от миналия живот. Един ден той не може вече да мисли; получава един вид парализа на мозъка. В следващия земен живот това се проявява в парализа на един от крайниците.
За да се създаде тази кармическа връзка, за да се стигне първо до парализ на мозъка, причина за това е следното: Тази индивидуалност беше една от онези, които през време на кръстоносните походи тръгнаха на Изток в Азия срещу турците, за да се бият срещу турците и азиатците, но същевременно се научиха извънредно много да се възхищават на азиатците.
След като тази индивидуалност прие с възхищение това, което кръстоносците намериха като велика духовност на Изток, след като тази индивидуалност беше приела в себе си всичко това, тя срещна един човек, за който инстинктивно чувстваше, че е имала работа с него в един свой минал земен живот. И това, което трябваше да се уреди сега между това и миналото въплъщение, беше нещо морално. Въздействието на слънчевия удар от един земен живот върху заболяването на коляното в следващия земен живот е на първо време нещо чисто физическо, обаче когато се касае за въпроси на съдбата, то винаги е свързано с нещо морално. Тъй като от един по-предишен земен живот тази индивидуалност носеше със себе си силен импулс за яростна борба срещу един човек, когото тя среща, тя започва да преследва този противник при силна слънчева горещина. Тя не е права.
към текста >>
След като тази индивидуал
нос
т прие с възхищение това, което кръсто
нос
ците намериха като велика духов
нос
т на Изток, след като тази индивидуал
нос
т беше приела в себе си всичко това, тя срещна един човек, за който инстинктивно чувстваше, че е имала работа с него в един свой минал земен живот.
Виждате ли, когато веднъж се роди, бих искал да кажа, това намерение да обърна вниманието си върху заболяването на коляното на Едуард фон Хартман, аз бях насочен към едно от неговите минали въплъщения, когато в определен момент от своя живот той получава слънчев удар. Този слънчев удар става кармическа причина за следващия земен живот, превръща се в хилавост, в болнавост на коляното, за да изрази едно заболяване на главата от миналия живот. Един ден той не може вече да мисли; получава един вид парализа на мозъка. В следващия земен живот това се проявява в парализа на един от крайниците. За да се създаде тази кармическа връзка, за да се стигне първо до парализ на мозъка, причина за това е следното: Тази индивидуалност беше една от онези, които през време на кръстоносните походи тръгнаха на Изток в Азия срещу турците, за да се бият срещу турците и азиатците, но същевременно се научиха извънредно много да се възхищават на азиатците.
След като тази индивидуалност прие с възхищение това, което кръстоносците намериха като велика духовност на Изток, след като тази индивидуалност беше приела в себе си всичко това, тя срещна един човек, за който инстинктивно чувстваше, че е имала работа с него в един свой минал земен живот.
И това, което трябваше да се уреди сега между това и миналото въплъщение, беше нещо морално. Въздействието на слънчевия удар от един земен живот върху заболяването на коляното в следващия земен живот е на първо време нещо чисто физическо, обаче когато се касае за въпроси на съдбата, то винаги е свързано с нещо морално. Тъй като от един по-предишен земен живот тази индивидуалност носеше със себе си силен импулс за яростна борба срещу един човек, когото тя среща, тя започва да преследва този противник при силна слънчева горещина. Тя не е права. Това яростно преследване се връща върху самия преследвач и той получава слънчев удар в мозъка, чрез който мозъкът бива парализиран за известно време.
към текста >>
Тъй като от един по-предишен земен живот тази индивидуал
нос
т
нос
еше със себе си силен импулс за яростна борба срещу един човек, когото тя среща, тя започва да преследва този противник при силна слънчева горещина.
В следващия земен живот това се проявява в парализа на един от крайниците. За да се създаде тази кармическа връзка, за да се стигне първо до парализ на мозъка, причина за това е следното: Тази индивидуалност беше една от онези, които през време на кръстоносните походи тръгнаха на Изток в Азия срещу турците, за да се бият срещу турците и азиатците, но същевременно се научиха извънредно много да се възхищават на азиатците. След като тази индивидуалност прие с възхищение това, което кръстоносците намериха като велика духовност на Изток, след като тази индивидуалност беше приела в себе си всичко това, тя срещна един човек, за който инстинктивно чувстваше, че е имала работа с него в един свой минал земен живот. И това, което трябваше да се уреди сега между това и миналото въплъщение, беше нещо морално. Въздействието на слънчевия удар от един земен живот върху заболяването на коляното в следващия земен живот е на първо време нещо чисто физическо, обаче когато се касае за въпроси на съдбата, то винаги е свързано с нещо морално.
Тъй като от един по-предишен земен живот тази индивидуалност носеше със себе си силен импулс за яростна борба срещу един човек, когото тя среща, тя започва да преследва този противник при силна слънчева горещина.
Тя не е права. Това яростно преследване се връща върху самия преследвач и той получава слънчев удар в мозъка, чрез който мозъкът бива парализиран за известно време. И онова, което трябваше да стане в тази борба, беше дошло оттам, мои мили приятели, че в едно минало въплъщение тази индивидуалност е била особено умна, умна до най-висока степен. Ето сега имаме поглед в един още по-предишен земен живот, когато е налице високо остроумие. А противникът, когото тази индивидуалност среща през време на кръстоносните походи, този противник в неговия минал живот е бил поставен на тясно от тази остроумна индивидуалност, бил е поставен в неизгодно положение.
към текста >>
И онова, което трябваше да стане в тази борба, беше дошло оттам, мои мили приятели, че в едно минало въплъщение тази индивидуал
нос
т е била особено умна, умна до най-висока степен.
И това, което трябваше да се уреди сега между това и миналото въплъщение, беше нещо морално. Въздействието на слънчевия удар от един земен живот върху заболяването на коляното в следващия земен живот е на първо време нещо чисто физическо, обаче когато се касае за въпроси на съдбата, то винаги е свързано с нещо морално. Тъй като от един по-предишен земен живот тази индивидуалност носеше със себе си силен импулс за яростна борба срещу един човек, когото тя среща, тя започва да преследва този противник при силна слънчева горещина. Тя не е права. Това яростно преследване се връща върху самия преследвач и той получава слънчев удар в мозъка, чрез който мозъкът бива парализиран за известно време.
И онова, което трябваше да стане в тази борба, беше дошло оттам, мои мили приятели, че в едно минало въплъщение тази индивидуалност е била особено умна, умна до най-висока степен.
Ето сега имаме поглед в един още по-предишен земен живот, когато е налице високо остроумие. А противникът, когото тази индивидуалност среща през време на кръстоносните походи, този противник в неговия минал живот е бил поставен на тясно от тази остроумна индивидуалност, бил е поставен в неизгодно положение. С това бе създадена моралната връзка, чрез това бе създаден импулсът за борба и т.н.. Значи този импулс е свързан с нещо морално, като силите, които са били образувани, са идвали от миналото въплъщение.
към текста >>
А противникът, когото тази индивидуал
нос
т среща през време на кръсто
нос
ните походи, този противник в неговия минал живот е бил поставен на тясно от тази остроумна индивидуал
нос
т, бил е поставен в неизгодно положение.
Тъй като от един по-предишен земен живот тази индивидуалност носеше със себе си силен импулс за яростна борба срещу един човек, когото тя среща, тя започва да преследва този противник при силна слънчева горещина. Тя не е права. Това яростно преследване се връща върху самия преследвач и той получава слънчев удар в мозъка, чрез който мозъкът бива парализиран за известно време. И онова, което трябваше да стане в тази борба, беше дошло оттам, мои мили приятели, че в едно минало въплъщение тази индивидуалност е била особено умна, умна до най-висока степен. Ето сега имаме поглед в един още по-предишен земен живот, когато е налице високо остроумие.
А противникът, когото тази индивидуалност среща през време на кръстоносните походи, този противник в неговия минал живот е бил поставен на тясно от тази остроумна индивидуалност, бил е поставен в неизгодно положение.
С това бе създадена моралната връзка, чрез това бе създаден импулсът за борба и т.н.. Значи този импулс е свързан с нещо морално, като силите, които са били образувани, са идвали от миналото въплъщение.
към текста >>
Така че при тази индивидуал
нос
т намираме три редуващи се въплъщения: Една извънредно остроумна, мъдра лич
нос
т в много древни времена - това е едното въплъщение.
Така че при тази индивидуалност намираме три редуващи се въплъщения: Една извънредно остроумна, мъдра личност в много древни времена - това е едното въплъщение.
Следващото въплъщение е като кръстоносец, който в определен момент поради това, което точно неговото остроумие беше направило, получава парализ на мозъка, това остроумие бива угасено, но преди това този ум с извънредно голямо възхищение беше приел източната цивилизация. Третото въплъщение: един пруски офицер, който трябва да се уволни поради заболяване на коляното и понеже не знае какво да прави, залавя се с философията и написва произвеждащата най-силно впечатление «Философия на несъзнателното», израснала от цивилизацията на втората половина на 19-то столетие.
към текста >>
Следващото въплъщение е като кръсто
нос
ец, който в определен момент поради това, което точно неговото остроумие беше направило, получава парализ на мозъка, това остроумие бива угасено, но преди това този ум с извънредно голямо възхищение беше приел източната цивилизация.
Така че при тази индивидуалност намираме три редуващи се въплъщения: Една извънредно остроумна, мъдра личност в много древни времена - това е едното въплъщение.
Следващото въплъщение е като кръстоносец, който в определен момент поради това, което точно неговото остроумие беше направило, получава парализ на мозъка, това остроумие бива угасено, но преди това този ум с извънредно голямо възхищение беше приел източната цивилизация.
Третото въплъщение: един пруски офицер, който трябва да се уволни поради заболяване на коляното и понеже не знае какво да прави, залавя се с философията и написва произвеждащата най-силно впечатление «Философия на несъзнателното», израснала от цивилизацията на втората половина на 19-то столетие.
към текста >>
И когато човек се запознае лично с Едуард фон Хартман, той има чувството, че зад тази лич
нос
т има един, който все още не говори; но зад него се намира още един трети, той доставя всъщ
нос
т вдъхновенията.
И когато човек се запознае лично с Едуард фон Хартман, той има чувството, че зад тази личност има един, който все още не говори; но зад него се намира още един трети, той доставя всъщност вдъхновенията.
Защото слушайки го, човек понякога се отчайваше: Тук един офицер говореше върху философията без въодушевление, безразлично, говореше с известен дрезгав тон за най-висшите истини. Едва след това можеше да се забележи, как стоят всъщност нещата, когато човек знаеше, че зад всичко това стои остроумие от две по-ранни въплъщения.
към текста >>
Едва след това можеше да се забележи, как стоят всъщ
нос
т нещата, когато човек знаеше, че зад всичко това стои остроумие от две по-ранни въплъщения.
И когато човек се запознае лично с Едуард фон Хартман, той има чувството, че зад тази личност има един, който все още не говори; но зад него се намира още един трети, той доставя всъщност вдъхновенията. Защото слушайки го, човек понякога се отчайваше: Тук един офицер говореше върху философията без въодушевление, безразлично, говореше с известен дрезгав тон за най-висшите истини.
Едва след това можеше да се забележи, как стоят всъщност нещата, когато човек знаеше, че зад всичко това стои остроумие от две по-ранни въплъщения.
към текста >>
Аз също бях силно заинтересуван, тъй като самият живот ме срещна с тази лич
нос
т, това беше съдбо
нос
ната връзка в случая Фридрих Ницше[3].
Аз също бях силно заинтересуван, тъй като самият живот ме срещна с тази личност, това беше съдбоносната връзка в случая Фридрих Ницше[3].
Разглеждал съм проблема Ницше от всички страни; даже писах и говорих някои неща върху Ницше и преди всичко, разгледах този Фридрих Ницше от всички страни.
към текста >>
Погледнато духовно, всъщ
нос
т аз имах пред себе си едно физическо и едно етерно тяло, особено по отношение на горните части на човека, защото неговата духовно-душевна същ
нос
т се намираше вече вън, като беше свързана с тялото само с една дебела нишка.
В живота си аз го видях само веднъж. Видях го през 90-те години на миналото столетие в Наумбург, когато той вече беше тежко душевно болен. Един следобед, около два и половина часа, сестра му ме заведе в неговата стая. Той лежеше с очи, които не можеха да забележат, че има някой пред него, проявяващ пълно безучастие; с онова толкова красиво, художествено оформено чело, което правеше особено силно впечатление. Въпреки че очите му бяха безучастни, човек имаше чувството, че няма пред себе си един умопобъркан, а един човек, който целият предиобед интензивно е работил духовно в своята душа, обядвал е и сега е полегнал, за да си отпочине, да размишлява полусънуващ върху онова, което е разработил предиобед в душата си.
Погледнато духовно, всъщност аз имах пред себе си едно физическо и едно етерно тяло, особено по отношение на горните части на човека, защото неговата духовно-душевна същност се намираше вече вън, като беше свързана с тялото само с една дебела нишка.
Всъщност вече беше настъпила един вид смърт, но една смърт, която не може да настъпи напълно, защото физическият организъм беше много здрав и искащото да се оттегли астрално тяло и азът, който искаше да побегне, бяха извънредно здраво задържани от здравата обмяна на веществата и от извънредно здравия ритмичен организъм, при една напълно разрушена нервно-сетивна система, която не можеше вече да държи в себе си астралното тяло и аза. Така че човек имаше чудесното впечатление, че всъщност действителният Ницше се носеше над главата си. Той беше там. А долу имаше нещо, което по отношение на душата можеше да бъде труп, но не беше труп само поради това, че се държеше още с пълна сила за душата само в долните части на човека благодарение на извънредно здравия организъм на обмяната на веществата и ритмичния организъм.
към текста >>
Всъщ
нос
т вече беше настъпила един вид смърт, но една смърт, която не може да настъпи напълно, защото физическият организъм беше много здрав и искащото да се оттегли астрално тяло и азът, който искаше да побегне, бяха извънредно здраво задържани от здравата обмяна на веществата и от извънредно здравия ритмичен организъм, при една напълно разрушена нервно-сетивна система, която не можеше вече да държи в себе си астралното тяло и аза.
Видях го през 90-те години на миналото столетие в Наумбург, когато той вече беше тежко душевно болен. Един следобед, около два и половина часа, сестра му ме заведе в неговата стая. Той лежеше с очи, които не можеха да забележат, че има някой пред него, проявяващ пълно безучастие; с онова толкова красиво, художествено оформено чело, което правеше особено силно впечатление. Въпреки че очите му бяха безучастни, човек имаше чувството, че няма пред себе си един умопобъркан, а един човек, който целият предиобед интензивно е работил духовно в своята душа, обядвал е и сега е полегнал, за да си отпочине, да размишлява полусънуващ върху онова, което е разработил предиобед в душата си. Погледнато духовно, всъщност аз имах пред себе си едно физическо и едно етерно тяло, особено по отношение на горните части на човека, защото неговата духовно-душевна същност се намираше вече вън, като беше свързана с тялото само с една дебела нишка.
Всъщност вече беше настъпила един вид смърт, но една смърт, която не може да настъпи напълно, защото физическият организъм беше много здрав и искащото да се оттегли астрално тяло и азът, който искаше да побегне, бяха извънредно здраво задържани от здравата обмяна на веществата и от извънредно здравия ритмичен организъм, при една напълно разрушена нервно-сетивна система, която не можеше вече да държи в себе си астралното тяло и аза.
Така че човек имаше чудесното впечатление, че всъщност действителният Ницше се носеше над главата си. Той беше там. А долу имаше нещо, което по отношение на душата можеше да бъде труп, но не беше труп само поради това, че се държеше още с пълна сила за душата само в долните части на човека благодарение на извънредно здравия организъм на обмяната на веществата и ритмичния организъм.
към текста >>
Така че човек имаше чудесното впечатление, че всъщ
нос
т действителният Ницше се
нос
еше над главата си.
Един следобед, около два и половина часа, сестра му ме заведе в неговата стая. Той лежеше с очи, които не можеха да забележат, че има някой пред него, проявяващ пълно безучастие; с онова толкова красиво, художествено оформено чело, което правеше особено силно впечатление. Въпреки че очите му бяха безучастни, човек имаше чувството, че няма пред себе си един умопобъркан, а един човек, който целият предиобед интензивно е работил духовно в своята душа, обядвал е и сега е полегнал, за да си отпочине, да размишлява полусънуващ върху онова, което е разработил предиобед в душата си. Погледнато духовно, всъщност аз имах пред себе си едно физическо и едно етерно тяло, особено по отношение на горните части на човека, защото неговата духовно-душевна същност се намираше вече вън, като беше свързана с тялото само с една дебела нишка. Всъщност вече беше настъпила един вид смърт, но една смърт, която не може да настъпи напълно, защото физическият организъм беше много здрав и искащото да се оттегли астрално тяло и азът, който искаше да побегне, бяха извънредно здраво задържани от здравата обмяна на веществата и от извънредно здравия ритмичен организъм, при една напълно разрушена нервно-сетивна система, която не можеше вече да държи в себе си астралното тяло и аза.
Така че човек имаше чудесното впечатление, че всъщност действителният Ницше се носеше над главата си.
Той беше там. А долу имаше нещо, което по отношение на душата можеше да бъде труп, но не беше труп само поради това, че се държеше още с пълна сила за душата само в долните части на човека благодарение на извънредно здравия организъм на обмяната на веществата и ритмичния организъм.
към текста >>
Тук не можеше да се изходи от някой отделен орган или нещо подобно, а аз бях насочен към цялата индивидуал
нос
т на Фридрих Ницше.
Когато човек види подобно нещо, това в най-дълбокия смисъл може да възбуди вниманието към кармическите взаимовръзки. Но тук в кармическите връзки то бе осветено с една друга светлина.
Тук не можеше да се изходи от някой отделен орган или нещо подобно, а аз бях насочен към цялата индивидуалност на Фридрих Ницше.
към текста >>
Когато някой не може да направи нищо в живота, казва, че животът няма никаква стой
нос
т, трябва да се преследва един идеал.
Ницше, който в неговите първи съчинения до 1876 година беше идеалист в най-висшия смисъл и искаше да издигне всичко до идеал, в тази втора епоха на своя живот казва сбогом на всякакъв идеализъм. Той осмива идеалите. Той си изяснява, че когато хората си поставят идеали, те вършат това, защото са слаби в живота.
Когато някой не може да направи нищо в живота, казва, че животът няма никаква стойност, трябва да се преследва един идеал.
И така Ницше взима на прицел отделните идеали, поставя ги, както той казва, върху лед, като схваща онова, което представлява божественото в природата, като нещо прекалено човешко, именно като нещо дребнаво. Тук Ницше е волтерианец, той посвети също една книга на Волтер. В нея Нитцше изцяло е рационалист, интелектуалец. И това трае до 1882/1883 година. След това започва последната епоха от неговия живот, когато той изгражда идеи като тези за възвръщане на подобното, когато разглежда Заратустра като един идеал на човека.
към текста >>
Всъщ
нос
т целият «Случай Вагнер» е написан още през 1876 година.
Когато някой иска да бъде тривиален, той казва: - Ницше е преоседлал, изменил е своя възглед. Който се е запознал с наличните Ницшеви ръкописи, той не говори така. Защото когато Ницше написва няколко страници в своята книга «Рихард Вагнер в Байройт», той написва също така и всичко онова, което е имал срещу него - срещу това, което сам е казал. След това отново написва един въодушевен химн, и после написва всичко това, което е имал против.
Всъщност целият «Случай Вагнер» е написан още през 1876 година.
Само че Ницше го е оставил настрана, изключил го е и е напечатал само онова, което е било неговият въодушевен химн. Той всъщност отново взима своите стари бележки и ги допълва само с някои остри изречения.
към текста >>
Той всъщ
нос
т отново взима своите стари бележки и ги допълва само с някои остри изречения.
Който се е запознал с наличните Ницшеви ръкописи, той не говори така. Защото когато Ницше написва няколко страници в своята книга «Рихард Вагнер в Байройт», той написва също така и всичко онова, което е имал срещу него - срещу това, което сам е казал. След това отново написва един въодушевен химн, и после написва всичко това, което е имал против. Всъщност целият «Случай Вагнер» е написан още през 1876 година. Само че Ницше го е оставил настрана, изключил го е и е напечатал само онова, което е било неговият въодушевен химн.
Той всъщност отново взима своите стари бележки и ги допълва само с някои остри изречения.
към текста >>
И даже последната книга, най-малкото напечатаната последна книга, «Залезът на кумирите или как се философстваше с чука» (на български издадена като «Залезът на боговете»), където, бих искал да кажа, всичко е показано от неговата обратна страна, даже тази последна книга
нос
и нещо от целия основен характер на Ницшевата духов
нос
т.
Виждате ли, когато проследим тези три епохи, всичките те имат един единен характер.
И даже последната книга, най-малкото напечатаната последна книга, «Залезът на кумирите или как се философстваше с чука» (на български издадена като «Залезът на боговете»), където, бих искал да кажа, всичко е показано от неговата обратна страна, даже тази последна книга носи нещо от целия основен характер на Ницшевата духовност.
Само че там, където той действително пише на стари години, Ницше става имагинативен, образен. Например той иска да охарактеризира Мишел, френския писател Мишел[4]. Това е една сполучлива характеристика, която той написва: «въодушевлението с което си съблича дрехата, през времето когато е въодушевен». От определена страна Мишел е схванат отлично. Такива подобни неща се намират нагледно предадени в тази книга «Залезът на кумирите».
към текста >>
Но когато човек има пред себе си тази ужасно потресаваща картина на
нос
ещата се над тялото индивидуал
нос
т на Ницше, той се чувства принуден сега по отношение съчиненията на Ницше да си каже: - Да, всъщ
нос
т те правят впечатление, като че Ницше никога не е присъствал със своето човешко тяло, когато е писал своите изречения, като че винаги - той не е писал седейки, а ходейки, пристъпвайки с краката си - той е бил малко извън своето тяло.
Но когато човек има пред себе си тази ужасно потресаваща картина на носещата се над тялото индивидуалност на Ницше, той се чувства принуден сега по отношение съчиненията на Ницше да си каже: - Да, всъщност те правят впечатление, като че Ницше никога не е присъствал със своето човешко тяло, когато е писал своите изречения, като че винаги - той не е писал седейки, а ходейки, пристъпвайки с краката си - той е бил малко извън своето тяло.
Най-силно ще имате това впечатление при определени откъси от четвъртата част на книгата «Така каза Заратустра», където директно ще имате чувството, че не се пише така, когато тялото регулира, а само когато тялото вече не регулира и със своето душевно естество човек се намира извън тялото си.
към текста >>
Човек има чувството, че при духовната си дей
нос
т Ницше винаги напуска своето тяло.
Човек има чувството, че при духовната си дейност Ницше винаги напуска своето тяло.
към текста >>
Това отделяне от тялото, когато някой твори духовно, се получава като нещо, което е особено характерно за тази лич
нос
т, за това въплъщение на тази индивидуал
нос
т.
Но всичко това дава една единна картина на Ницше в неговото въплъщение в края на 19-и век, което след това го доведе до умопобъркване, така че накрая той вече не е знаел, кой е. Защото има писма от Георг Брандес[5], в които Ницше се подписва: «разпънатият» - т. е. той се счита за Разпънатия - или пък гледа на себе си като на един намиращ се обективно вън от него човек. Или счита себе си за бог, който отива на разходка край реката По, и се подписва «Дионисий».
Това отделяне от тялото, когато някой твори духовно, се получава като нещо, което е особено характерно за тази личност, за това въплъщение на тази индивидуалност.
към текста >>
Особеното при много такива представителни лич
нос
ти е, че по правило техните минали въплъщения не се намират особено далеч в миналото, а точно в нашето време са сравнително малко отдалечени назад.
И когато се проникнем с това вътрешно-имагинативно, вътрешно образно, ние биваме отведени обратно в едно намиращо се недалече минало въплъщение.
Особеното при много такива представителни личности е, че по правило техните минали въплъщения не се намират особено далеч в миналото, а точно в нашето време са сравнително малко отдалечени назад.
И ето, ние стигаме до едно съществуване на Ницше, в което тази индивидуалност е била францискански монах, един аскетичен францисканец, който много силно е изтезавал своето тяло. Сега ние имаме решението на загадката. Погледът се спира върху един човек в характерното францисканско облекло, който в продължение на часове лежи пред олтара, коленете му стават на рани от продължителните молитви за милост; човек, който ужасно се изтезава. Поради саморъчно причинената болка човек много силно се свързва със своето физическо тяло. Особено силно се чувства физическото тяло, когато се изпитва болка, защото астралното тяло особено силно се стреми към изпитващото болки тяло, иска да го проникне.
към текста >>
И ето, ние стигаме до едно съществуване на Ницше, в което тази индивидуал
нос
т е била францискански монах, един аскетичен францисканец, който много силно е изтезавал своето тяло.
И когато се проникнем с това вътрешно-имагинативно, вътрешно образно, ние биваме отведени обратно в едно намиращо се недалече минало въплъщение. Особеното при много такива представителни личности е, че по правило техните минали въплъщения не се намират особено далеч в миналото, а точно в нашето време са сравнително малко отдалечени назад.
И ето, ние стигаме до едно съществуване на Ницше, в което тази индивидуалност е била францискански монах, един аскетичен францисканец, който много силно е изтезавал своето тяло.
Сега ние имаме решението на загадката. Погледът се спира върху един човек в характерното францисканско облекло, който в продължение на часове лежи пред олтара, коленете му стават на рани от продължителните молитви за милост; човек, който ужасно се изтезава. Поради саморъчно причинената болка човек много силно се свързва със своето физическо тяло. Особено силно се чувства физическото тяло, когато се изпитва болка, защото астралното тяло особено силно се стреми към изпитващото болки тяло, иска да го проникне.
към текста >>
Можем също да кажем: - Те всъщ
нос
т се различават от това, което обикновено си представяме.
Ето виждате ли, такива са кармическите характеристики в характерни случаи.
Можем също да кажем: - Те всъщност се различават от това, което обикновено си представяме.
Върху редуващите се земни съществувания не може да се спекулира. Тогава по правило грешим. Когато обаче намерим правилното, то в най-висшия смисъл хвърля светлина върху живота.
към текста >>
Въпреки че това има своите съмнителни страни, аз не се поколебах да разгледам пред вас отделни конкретни кармически връзки, за които вярвам, че те наистина ще хвърлят силна светлина върху същ
нос
тта на човешката карма, на човешката съдба.
А именно едно обективно разглеждане в това отношение може да ни подбуди, да виждаме кармата в истинската светлина.
Въпреки че това има своите съмнителни страни, аз не се поколебах да разгледам пред вас отделни конкретни кармически връзки, за които вярвам, че те наистина ще хвърлят силна светлина върху същността на човешката карма, на човешката съдба.
А утре ще продължим по-нататък.
към текста >>
33.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
В разглеждането в последно време на кармическите връзки аз следвах досега правилото, да изхождам от определени лич
нос
ти, които можете да срещнете в по-ново време, за да се опитам след това да се върна в миналото до предишни съществувания на Земята.
В разглеждането в последно време на кармическите връзки аз следвах досега правилото, да изхождам от определени личности, които можете да срещнете в по-ново време, за да се опитам след това да се върна в миналото до предишни съществувания на Земята.
Днес, за да допълня конкретните примери за кармическите връзки, бих искал обратно да тръгна от определени исторически личности на миналото и от тези личности на миналото да извървя пътя нагоре в по-късно време на историята, или в живота до настоящето. Следователно бих искал да дам едно историческо описание чрез кармическото разглеждане на определени взаимовръзки.
към текста >>
Днес, за да допълня конкретните примери за кармическите връзки, бих искал обратно да тръгна от определени исторически лич
нос
ти на миналото и от тези лич
нос
ти на миналото да извървя пътя нагоре в по-късно време на историята, или в живота до настоящето.
В разглеждането в последно време на кармическите връзки аз следвах досега правилото, да изхождам от определени личности, които можете да срещнете в по-ново време, за да се опитам след това да се върна в миналото до предишни съществувания на Земята.
Днес, за да допълня конкретните примери за кармическите връзки, бих искал обратно да тръгна от определени исторически личности на миналото и от тези личности на миналото да извървя пътя нагоре в по-късно време на историята, или в живота до настоящето.
Следователно бих искал да дам едно историческо описание чрез кармическото разглеждане на определени взаимовръзки.
към текста >>
Когато проследяваме развитието на християнството от неговото основаване на Земята до неговото разпространение в Европа, когато проследяваме различните пътища, през които християнските импулси са минали, ние се сблъскваме с едно друго религиозно духовно течение, което, макар и днес да се забелязва по-малко, е упражнило извънредно дълбоко влияние върху европейската цивилизация, бих искал да кажа, именно под повърх
нос
тта на външните исторически събития.
Когато проследяваме развитието на християнството от неговото основаване на Земята до неговото разпространение в Европа, когато проследяваме различните пътища, през които християнските импулси са минали, ние се сблъскваме с едно друго религиозно духовно течение, което, макар и днес да се забелязва по-малко, е упражнило извънредно дълбоко влияние върху европейската цивилизация, бих искал да кажа, именно под повърхността на външните исторически събития.
Това е духовното религиозно течение, познато под името мохамеданизъм, родената около повече от половин хилядолетие след основаването на християнството мохамеданска религия, заедно с всичко онова обаче, което е свързано с живота, придружаващ раждането на тази мохамеданска религия.
към текста >>
Обаче от друга страна също така до най-висока степен е забележително, че почти цялото хилядолетие, цялото първо хилядолетие от основаването на мохамеданизма арабизмът е бил
нос
ител на цивилизацията.
Съдбата на хората е предварително определена. Човек трябва да се подчини на тази съдба, или най-малкото да се чувства подчинен на нея. Тази е религиозната форма. Обаче този арабизъм - така искаме да го наречем, - е произвел още съвършено друго нещо. Забележителното е, че от една страна този арабизъм се разпространява по съвършено войнствен начин, по пътя на войните, че народите са обезпокоени от онова, което изхожда като войни от арабите.
Обаче от друга страна също така до най-висока степен е забележително, че почти цялото хилядолетие, цялото първо хилядолетие от основаването на мохамеданизма арабизмът е бил носител на цивилизацията.
Да разгледаме например времето, когато в Европа Карл Велики[2], да речем, е имал най-голямото си влияние. В същото време отвъд в Азия в столицата Багдат ние намираме една чудесна цивилизация, всъщност един величествен духовен живот. Бихме искали да кажем, че докато Карл Велики, изхождайки от първобитни основи - той едва тогава се научава да пише, - се опитва да разпространи едно начално образование, ние виждаме една висока духовна култура отвъд в Азия, в Багдат.
към текста >>
В същото време отвъд в Азия в столицата Багдат ние намираме една чудесна цивилизация, всъщ
нос
т един величествен духовен живот.
Тази е религиозната форма. Обаче този арабизъм - така искаме да го наречем, - е произвел още съвършено друго нещо. Забележителното е, че от една страна този арабизъм се разпространява по съвършено войнствен начин, по пътя на войните, че народите са обезпокоени от онова, което изхожда като войни от арабите. Обаче от друга страна също така до най-висока степен е забележително, че почти цялото хилядолетие, цялото първо хилядолетие от основаването на мохамеданизма арабизмът е бил носител на цивилизацията. Да разгледаме например времето, когато в Европа Карл Велики[2], да речем, е имал най-голямото си влияние.
В същото време отвъд в Азия в столицата Багдат ние намираме една чудесна цивилизация, всъщност един величествен духовен живот.
Бихме искали да кажем, че докато Карл Велики, изхождайки от първобитни основи - той едва тогава се научава да пише, - се опитва да разпространи едно начално образование, ние виждаме една висока духовна култура отвъд в Азия, в Багдат.
към текста >>
За съжаление това се подчертава твърде малко сред европейската история и обикновено като се има предвид примитив
нос
тта, царуваща да речем, при франкския двор на Карл Велики, се забравя това, което е било отвъд в Азия.
Там се развива математиката, географията.
За съжаление това се подчертава твърде малко сред европейската история и обикновено като се има предвид примитивността, царуваща да речем, при франкския двор на Карл Велики, се забравя това, което е било отвъд в Азия.
към текста >>
Така всъщ
нос
т ние виждаме, как чрез съпротивата на европейските християнски воюващи народи постепенно угасват онези течения, за които току-що говорихме.
Така всъщност ние виждаме, как чрез съпротивата на европейските християнски воюващи народи постепенно угасват онези течения, за които току-що говорихме.
И когато стигаме така към края на първото хилядолетие, за Европа остават опасностите идващи от страна на турците, но те нямат вече нищо общо с това, което имаме предвид тук. Защото оттогава не се говори вече за разпространението на арабизма.
към текста >>
И когато стигаме така към края на първото хилядолетие, за Европа остават опас
нос
тите идващи от страна на турците, но те нямат вече нищо общо с това, което имаме предвид тук.
Така всъщност ние виждаме, как чрез съпротивата на европейските християнски воюващи народи постепенно угасват онези течения, за които току-що говорихме.
И когато стигаме така към края на първото хилядолетие, за Европа остават опасностите идващи от страна на турците, но те нямат вече нищо общо с това, което имаме предвид тук.
Защото оттогава не се говори вече за разпространението на арабизма.
към текста >>
Арабите са били отблъснати и отхвърлени от другата страна на Константинопол и бихме могли да повярваме, че с това всъщ
нос
т арабизмът е изчезнал от световната история.
Когато разглеждаме чисто външната история, бихме могли да стигнем до заключението: - Ето, европейците именно са отблъснали арабизма. Станали са такива битки, такива сражения, като сражението при Тур, Полтир и Нарбон.
Арабите са били отблъснати и отхвърлени от другата страна на Константинопол и бихме могли да повярваме, че с това всъщност арабизмът е изчезнал от световната история.
към текста >>
Под повърх
нос
тта на обикновения исторически живот текат истинските велики течения, в които са действали човешките индивидуал
нос
ти, които са били в дадена епоха, действали са в нея и след това отново и отново се явяват, като се раждат в съвършено други езикови общ
нос
ти, раждат се в съвършено други направления на мислите, обаче със същите основни типове на тяхната дей
нос
т.
От къде идва това? Виждате ли, мои мили приятели, в духовния живот нещата са различни от това, както те са проявяват в обикновените исторически събития.
Под повърхността на обикновения исторически живот текат истинските велики течения, в които са действали човешките индивидуалности, които са били в дадена епоха, действали са в нея и след това отново и отново се явяват, като се раждат в съвършено други езикови общности, раждат се в съвършено други направления на мислите, обаче със същите основни типове на тяхната дейност.
Това, което са разгърнали по величествен начин в една епоха по-рано, понеже е съществувала възможността на движението, те трябва да го вложат в света в по-късни епохи при големи трудности и пречки. Те трябва да се задоволят с някои неща, които изглеждат дребни в сравнение с това, което са създали като велико в минали епохи, но по основната душевна нагласа, по основното настроение на душите то е същото, което човешките индивидуалности пренасят от една епоха в друга. Само че не винаги хората познават това, което се пренася, защото те лесно си представят, че един следващ живот трябва да изглежда твърде подобен на един минал живот. Има даже хора, които вярват, че един музикант трябва да се прероди отново като музикант, един философ като философ, един градинар като градинар и т. н.. Но това не е така.
към текста >>
Това, което са разгърнали по величествен начин в една епоха по-рано, понеже е съществувала възмож
нос
тта на движението, те трябва да го вложат в света в по-късни епохи при големи труд
нос
ти и пречки.
От къде идва това? Виждате ли, мои мили приятели, в духовния живот нещата са различни от това, както те са проявяват в обикновените исторически събития. Под повърхността на обикновения исторически живот текат истинските велики течения, в които са действали човешките индивидуалности, които са били в дадена епоха, действали са в нея и след това отново и отново се явяват, като се раждат в съвършено други езикови общности, раждат се в съвършено други направления на мислите, обаче със същите основни типове на тяхната дейност.
Това, което са разгърнали по величествен начин в една епоха по-рано, понеже е съществувала възможността на движението, те трябва да го вложат в света в по-късни епохи при големи трудности и пречки.
Те трябва да се задоволят с някои неща, които изглеждат дребни в сравнение с това, което са създали като велико в минали епохи, но по основната душевна нагласа, по основното настроение на душите то е същото, което човешките индивидуалности пренасят от една епоха в друга. Само че не винаги хората познават това, което се пренася, защото те лесно си представят, че един следващ живот трябва да изглежда твърде подобен на един минал живот. Има даже хора, които вярват, че един музикант трябва да се прероди отново като музикант, един философ като философ, един градинар като градинар и т. н.. Но това не е така. Силите, които биват пренесени от един земен живот в следващия земен живот, почиват в по-дълбоки пластове на човешкия душевен живот.
към текста >>
Те трябва да се задоволят с някои неща, които изглеждат дребни в сравнение с това, което са създали като велико в минали епохи, но по основната душевна нагласа, по основното настроение на душите то е същото, което човешките индивидуал
нос
ти пренасят от една епоха в друга.
От къде идва това? Виждате ли, мои мили приятели, в духовния живот нещата са различни от това, както те са проявяват в обикновените исторически събития. Под повърхността на обикновения исторически живот текат истинските велики течения, в които са действали човешките индивидуалности, които са били в дадена епоха, действали са в нея и след това отново и отново се явяват, като се раждат в съвършено други езикови общности, раждат се в съвършено други направления на мислите, обаче със същите основни типове на тяхната дейност. Това, което са разгърнали по величествен начин в една епоха по-рано, понеже е съществувала възможността на движението, те трябва да го вложат в света в по-късни епохи при големи трудности и пречки.
Те трябва да се задоволят с някои неща, които изглеждат дребни в сравнение с това, което са създали като велико в минали епохи, но по основната душевна нагласа, по основното настроение на душите то е същото, което човешките индивидуалности пренасят от една епоха в друга.
Само че не винаги хората познават това, което се пренася, защото те лесно си представят, че един следващ живот трябва да изглежда твърде подобен на един минал живот. Има даже хора, които вярват, че един музикант трябва да се прероди отново като музикант, един философ като философ, един градинар като градинар и т. н.. Но това не е така. Силите, които биват пренесени от един земен живот в следващия земен живот, почиват в по-дълбоки пластове на човешкия душевен живот.
към текста >>
И когато разглеждаме това, тогава стигаме до констатацията, че арабизмът всъщ
нос
т не е умрял.
И когато разглеждаме това, тогава стигаме до констатацията, че арабизмът всъщност не е умрял.
Преди известно време с примера за Фридрих Теодор Фишер и Франц Шуберт аз можах да ви покажа, как чрез преминаването на индивидуалностите от едно въплъщение в друго под една напълно различна форма се продължава в по-късно време онова, което е било изработено, постигнато в една минала епоха.
към текста >>
Преди известно време с примера за Фридрих Теодор Фишер и Франц Шуберт аз можах да ви покажа, как чрез преминаването на индивидуал
нос
тите от едно въплъщение в друго под една напълно различна форма се продължава в по-късно време онова, което е било изработено, постигнато в една минала епоха.
И когато разглеждаме това, тогава стигаме до констатацията, че арабизмът всъщност не е умрял.
Преди известно време с примера за Фридрих Теодор Фишер и Франц Шуберт аз можах да ви покажа, как чрез преминаването на индивидуалностите от едно въплъщение в друго под една напълно различна форма се продължава в по-късно време онова, което е било изработено, постигнато в една минала епоха.
към текста >>
Арабизмът съвсем не е умрял в действител
нос
т, а сред европейската цивилизация живеят много повече индивидуал
нос
ти, които са били здраво вкоренени в арабизма, защото просто са се родили сред европейската цивилизация, родили са се между европейците като даващи тон лич
нос
ти, както това е било възможно в по-късно време в Европа.
Арабизмът съвсем не е умрял в действителност, а сред европейската цивилизация живеят много повече индивидуалности, които са били здраво вкоренени в арабизма, защото просто са се родили сред европейската цивилизация, родили са се между европейците като даващи тон личности, както това е било възможно в по-късно време в Европа.
към текста >>
По-лесно е да се тръгне от една историческа лич
нос
т, като тя се потърси в по-късно превъплъщение, отколкото да се върви по обратния път, който аз ви охарактеризирах в последните лекции, където от по-късни въплъщения търсим предишни въплъщения.
По-лесно е да се тръгне от една историческа личност, като тя се потърси в по-късно превъплъщение, отколкото да се върви по обратния път, който аз ви охарактеризирах в последните лекции, където от по-късни въплъщения търсим предишни въплъщения.
Когато обгърнем с поглед индивидуалността на Харун ал Рашид, когато се запознаем с нея вътрешно, когато се запознаем с нея, както се казва, в астралната светлина, как тя е съществувала като духовна индивидуалност през 9-и век, когато обгърнем с поглед това, което тя е била зад кулисите на световната история, което, както описах, се разви точно с онзи описан от мене блясък на повърхността на историята, тогава ние проследяваме времената, течението на времето - и намираме една такава индивидуалност, каквато е била Харун ал Рашид, преминал през смъртта, съизживяващ, гледащ, така да се каже, от духовния свят надолу това, което става на Земята: външното изкореняване на арабизма, съдбовно съизживяващ от другата страна това изкореняване. Ние намираме как една такава индивидуалност минава през духовния свят и отново се явява на Земята, може би не в такъв блясък, но с едно душевно устройство, което има типична прилика с онова, което е било по-рано.
към текста >>
Когато обгърнем с поглед индивидуал
нос
тта на Харун ал Рашид, когато се запознаем с нея вътрешно, когато се запознаем с нея, както се казва, в астралната светлина, как тя е съществувала като духовна индивидуал
нос
т през 9-и век, когато обгърнем с поглед това, което тя е била зад кулисите на световната история, което, както описах, се разви точно с онзи описан от мене блясък на повърх
нос
тта на историята, тогава ние проследяваме времената, течението на времето - и намираме една такава индивидуал
нос
т, каквато е била Харун ал Рашид, преминал през смъртта, съизживяващ, гледащ, така да се каже, от духовния свят надолу това, което става на Земята: външното изкореняване на арабизма, съдбовно съизживяващ от другата страна това изкореняване.
По-лесно е да се тръгне от една историческа личност, като тя се потърси в по-късно превъплъщение, отколкото да се върви по обратния път, който аз ви охарактеризирах в последните лекции, където от по-късни въплъщения търсим предишни въплъщения.
Когато обгърнем с поглед индивидуалността на Харун ал Рашид, когато се запознаем с нея вътрешно, когато се запознаем с нея, както се казва, в астралната светлина, как тя е съществувала като духовна индивидуалност през 9-и век, когато обгърнем с поглед това, което тя е била зад кулисите на световната история, което, както описах, се разви точно с онзи описан от мене блясък на повърхността на историята, тогава ние проследяваме времената, течението на времето - и намираме една такава индивидуалност, каквато е била Харун ал Рашид, преминал през смъртта, съизживяващ, гледащ, така да се каже, от духовния свят надолу това, което става на Земята: външното изкореняване на арабизма, съдбовно съизживяващ от другата страна това изкореняване.
Ние намираме как една такава индивидуалност минава през духовния свят и отново се явява на Земята, може би не в такъв блясък, но с едно душевно устройство, което има типична прилика с онова, което е било по-рано.
към текста >>
Ние намираме как една такава индивидуал
нос
т минава през духовния свят и отново се явява на Земята, може би не в такъв блясък, но с едно душевно устройство, което има типична прилика с онова, което е било по-рано.
По-лесно е да се тръгне от една историческа личност, като тя се потърси в по-късно превъплъщение, отколкото да се върви по обратния път, който аз ви охарактеризирах в последните лекции, където от по-късни въплъщения търсим предишни въплъщения. Когато обгърнем с поглед индивидуалността на Харун ал Рашид, когато се запознаем с нея вътрешно, когато се запознаем с нея, както се казва, в астралната светлина, как тя е съществувала като духовна индивидуалност през 9-и век, когато обгърнем с поглед това, което тя е била зад кулисите на световната история, което, както описах, се разви точно с онзи описан от мене блясък на повърхността на историята, тогава ние проследяваме времената, течението на времето - и намираме една такава индивидуалност, каквато е била Харун ал Рашид, преминал през смъртта, съизживяващ, гледащ, така да се каже, от духовния свят надолу това, което става на Земята: външното изкореняване на арабизма, съдбовно съизживяващ от другата страна това изкореняване.
Ние намираме как една такава индивидуалност минава през духовния свят и отново се явява на Земята, може би не в такъв блясък, но с едно душевно устройство, което има типична прилика с онова, което е било по-рано.
към текста >>
И той се явява като една лич
нос
т, която отново е широко позната, явява се като лорд Бейкън от Верулам[7].
И така ние виждаме Харун ал Рашид фактически да възкръсва отново в историята на европейския духовен живот.
И той се явява като една личност, която отново е широко позната, явява се като лорд Бейкън от Верулам[7].
Аз разгледах този лорд Бейкън в много от лекциите. Всичко онова, което в известно отношение беше практическа импулсивност у Харун ал Рашид, която той пренесе върху заобикалящите го лица, това лорд Бейкън пренася в повече абстрактна форма върху отделните науки, понеже той живее в абстрактната епоха. Както Харун ал Рашид е универсален дух чрез това, че обединява около себе си отделните специализирани духове, така и лорд Бейкън - разбира се, имайки зад себе си своя вдъхновител, но той е именно подходящ да бъде инспириран по този начин, - е една личност, която може да действа универсално.
към текста >>
Всичко онова, което в известно отношение беше практическа импулсив
нос
т у Харун ал Рашид, която той пренесе върху заобикалящите го лица, това лорд Бейкън пренася в повече абстрактна форма върху отделните науки, понеже той живее в абстрактната епоха.
И така ние виждаме Харун ал Рашид фактически да възкръсва отново в историята на европейския духовен живот. И той се явява като една личност, която отново е широко позната, явява се като лорд Бейкън от Верулам[7]. Аз разгледах този лорд Бейкън в много от лекциите.
Всичко онова, което в известно отношение беше практическа импулсивност у Харун ал Рашид, която той пренесе върху заобикалящите го лица, това лорд Бейкън пренася в повече абстрактна форма върху отделните науки, понеже той живее в абстрактната епоха.
Както Харун ал Рашид е универсален дух чрез това, че обединява около себе си отделните специализирани духове, така и лорд Бейкън - разбира се, имайки зад себе си своя вдъхновител, но той е именно подходящ да бъде инспириран по този начин, - е една личност, която може да действа универсално.
към текста >>
Както Харун ал Рашид е универсален дух чрез това, че обединява около себе си отделните специализирани духове, така и лорд Бейкън - разбира се, имайки зад себе си своя вдъхновител, но той е именно подходящ да бъде инспириран по този начин, - е една лич
нос
т, която може да действа универсално.
И така ние виждаме Харун ал Рашид фактически да възкръсва отново в историята на европейския духовен живот. И той се явява като една личност, която отново е широко позната, явява се като лорд Бейкън от Верулам[7]. Аз разгледах този лорд Бейкън в много от лекциите. Всичко онова, което в известно отношение беше практическа импулсивност у Харун ал Рашид, която той пренесе върху заобикалящите го лица, това лорд Бейкън пренася в повече абстрактна форма върху отделните науки, понеже той живее в абстрактната епоха.
Както Харун ал Рашид е универсален дух чрез това, че обединява около себе си отделните специализирани духове, така и лорд Бейкън - разбира се, имайки зад себе си своя вдъхновител, но той е именно подходящ да бъде инспириран по този начин, - е една личност, която може да действа универсално.
към текста >>
И когато въоръжени с това знание за историческите кармически взаимовръзки хвърлим поглед върху лорд Бейкън и неговите съчинения, ние откриваме причината, поради която тези съчинения звучат всъщ
нос
т толкова малко християнски и толкова много арабски.
И когато въоръжени с това знание за историческите кармически взаимовръзки хвърлим поглед върху лорд Бейкън и неговите съчинения, ние откриваме причината, поради която тези съчинения звучат всъщност толкова малко християнски и толкова много арабски.
Да, тогава ние откриваме истинската арабска отсенка в тези съчинения на лорд Бейкън. И ние ще си обясним също така някои неща относно характера на лорд Бейкън, който е изпитал толкова много нападки, когато виждаме именно в лицето на лорд Бейкън едно превъплъщение на Харун ал Рашид. От живота, от практическия културен живот, който царуваше в двореца на Харун ал Рашид в Багдат, пред който с право се прекланя самият Карл Велики, се е получило това, което по-късно се прояви по един абстрактен начин в абстрактния учен лорд Бейкън. Но от своя страна човек се прекланя пред лорд Бейкън. И бихме искали да кажем, че който изучава начина, по който европейската цивилизация се е отнасяла спрямо Харун ал Рашид в 8-то, 9-то столетие, и който след това изучава как европейските научни кръгове са се отнасяли към лорд Бейкън, той има впечатлението, че хората просто са се обърнали.
към текста >>
И ние ще си обясним също така някои неща от
нос
но характера на лорд Бейкън, който е изпитал толкова много нападки, когато виждаме именно в лицето на лорд Бейкън едно превъплъщение на Харун ал Рашид.
И когато въоръжени с това знание за историческите кармически взаимовръзки хвърлим поглед върху лорд Бейкън и неговите съчинения, ние откриваме причината, поради която тези съчинения звучат всъщност толкова малко християнски и толкова много арабски. Да, тогава ние откриваме истинската арабска отсенка в тези съчинения на лорд Бейкън.
И ние ще си обясним също така някои неща относно характера на лорд Бейкън, който е изпитал толкова много нападки, когато виждаме именно в лицето на лорд Бейкън едно превъплъщение на Харун ал Рашид.
От живота, от практическия културен живот, който царуваше в двореца на Харун ал Рашид в Багдат, пред който с право се прекланя самият Карл Велики, се е получило това, което по-късно се прояви по един абстрактен начин в абстрактния учен лорд Бейкън. Но от своя страна човек се прекланя пред лорд Бейкън. И бихме искали да кажем, че който изучава начина, по който европейската цивилизация се е отнасяла спрямо Харун ал Рашид в 8-то, 9-то столетие, и който след това изучава как европейските научни кръгове са се отнасяли към лорд Бейкън, той има впечатлението, че хората просто са се обърнали. През време на Харун ал Рашид те са гледали към Изток, след това в Средна Европа те са се обърнали и гледат на Запад към лорд Бейкън.
към текста >>
И така чрез самите човешки индивидуал
нос
ти от една епоха в друга се пренася това, което както арабизма привидно външно е изчезнало в историческия живот.
И така чрез самите човешки индивидуалности от една епоха в друга се пренася това, което както арабизма привидно външно е изчезнало в историческия живот.
Но той продължава да живее по-нататък с неговото основно настроение. И колкото е различен по отношение на своя външен облик един следващ човешки живот в сравнение с миналия земен живот на същата индивидуалност, толкова различно е също и това, което исторически се проявява чрез една такава личност.
към текста >>
И колкото е различен по отношение на своя външен облик един следващ човешки живот в сравнение с миналия земен живот на същата индивидуал
нос
т, толкова различно е също и това, което исторически се проявява чрез една такава лич
нос
т.
И така чрез самите човешки индивидуалности от една епоха в друга се пренася това, което както арабизма привидно външно е изчезнало в историческия живот. Но той продължава да живее по-нататък с неговото основно настроение.
И колкото е различен по отношение на своя външен облик един следващ човешки живот в сравнение с миналия земен живот на същата индивидуалност, толкова различно е също и това, което исторически се проявява чрез една такава личност.
към текста >>
И още тогава в Испания живееше нещо от едно извънредно силно уважение пред образова
нос
тта на нахлуващите араби.
Отворете книгите по история и ще намерите, че в 711 година е станало особено важно събитие в конфликта между Европа и нахлуващия през Испания арабизъм. Тарик[8], пълководец на арабите, преминава от Африка в Испания. Той стига на онова място, което е получило своето име от самия него: Гебел Ал Тарик, нареченото по-късно Гибралтар. Става битката при Ксерес де ла Фронтера в 711 година; една важна атака на арабизма срещу Испания през 711 година, значи в началото на 8-то столетие. Тогава действително стават битки, в които военното щастие се колебае насам, натам между народите, които по-късно бяха дошли в Испания при местните жители, намиращи се там от по-рано и нахлуващите араби.
И още тогава в Испания живееше нещо от едно извънредно силно уважение пред образоваността на нахлуващите араби.
Естествено в Европа не искаха да им се подчинят; но това, което те донесоха със себе си като култура, в известно отношение беше едно отражение на онова, което живееше по-късно с такъв образцов блясък при царуването на Харун Ал Рашид. В един човек като Тарик ние още имаме онова душевно устройство, което във военния щурм искаше да прояви онова, което беше заложено в арабизма. Външно ние виждаме урагана на войната. Обаче по този път на войната вървят висши културни направления. Върви едно висше културно съдържание.
към текста >>
Обаче под повърх
нос
тта на историята то не пресъхва, а се разпространява в духовния живот.
Ние обаче виждаме на Запад в Европа, първо в самата Испания, как военното щастие се колебае насам, натам, как от Испания борбата се води по-нататък, виждаме още и при хора като Спиноза, колко дълбоко е влиянието на арабската култура. Ние не можем да разберем Спиноза, ако не виждаме неговия произход именно в арабизма. Ние виждаме как това преминава в Англия. Но там то пресъхва, там то престава да съществува. Ние разлистваме описанията, които ни се дават за военните сблъсъци между Европа и арабите, прелистваме по-нататък в историята и виждаме, че те пресъхват.
Обаче под повърхността на историята то не пресъхва, а се разпространява в духовния живот.
И отново този Тарик внася в историческото развитие това, което, бихме искали да кажем, първоначално е пренесъл в Испания на бурните криле на войната. Несъмнено по своите военни пътища арабите не искаха само да убиват хора, а искаха да разпространят арабизма. Те имаха културни задачи. Онова, което Тарик е принесъл в Испания през 8-то столетие, той отнася със себе си, когато минава през вратата на смъртта. Този арабски импулс външно исторически пресъхва, но чрез Чарлз Дарвин[9], - следващото превъплъщение на Тарик - се появява отново през 19-то столетие в модерната форма на арабизма в Западните европейски области.
към текста >>
Те са били пренесени в Европа чрез кръсто
нос
ците, но са били ужасно изопачавани при опит да бъдат коригирани.
И когато столицата на арабите бе преместена от Дамаск в Багдат, ние виждаме през 9-то столетие да царува Мамун[10]. През време на царуването на Мамун - всичките са приемници на пророка, - ние виждаме как през царуването на Мамун се изучава особено много астрологията, която след това е преминала във всякакви трактати в Европа по напълно дилетантски начин. Нещата са били намерени по-късно.
Те са били пренесени в Европа чрез кръстоносците, но са били ужасно изопачавани при опит да бъдат коригирани.
Но всъщност това са били величествени неща. И когато направим нашите изследвания, между онези личности, които не са назовавани с имена в историята, които обаче са живели в Багдат около Мамун от 813 до 833 година, изучавайки там именно астрологията, астрономията, ние намираме една блестяща личност, която е била дълбоко доверена на Мамун. Името не е назовано исторически, но това е безразлично - една личност, която е била много високо ценена, която винаги е била запитвана, когато е ставало въпрос да се прочете нещо от звездите. И там са били взимани много мерки във външния социален живот според това, което четейки от звездите са знаели да кажат такива знаменитости, като този учен при двора на Мамун.
към текста >>
Но всъщ
нос
т това са били величествени неща.
И когато столицата на арабите бе преместена от Дамаск в Багдат, ние виждаме през 9-то столетие да царува Мамун[10]. През време на царуването на Мамун - всичките са приемници на пророка, - ние виждаме как през царуването на Мамун се изучава особено много астрологията, която след това е преминала във всякакви трактати в Европа по напълно дилетантски начин. Нещата са били намерени по-късно. Те са били пренесени в Европа чрез кръстоносците, но са били ужасно изопачавани при опит да бъдат коригирани.
Но всъщност това са били величествени неща.
И когато направим нашите изследвания, между онези личности, които не са назовавани с имена в историята, които обаче са живели в Багдат около Мамун от 813 до 833 година, изучавайки там именно астрологията, астрономията, ние намираме една блестяща личност, която е била дълбоко доверена на Мамун. Името не е назовано исторически, но това е безразлично - една личност, която е била много високо ценена, която винаги е била запитвана, когато е ставало въпрос да се прочете нещо от звездите. И там са били взимани много мерки във външния социален живот според това, което четейки от звездите са знаели да кажат такива знаменитости, като този учен при двора на Мамун.
към текста >>
И когато направим нашите изследвания, между онези лич
нос
ти, които не са назовавани с имена в историята, които обаче са живели в Багдат около Мамун от 813 до 833 година, изучавайки там именно астрологията, астрономията, ние намираме една блестяща лич
нос
т, която е била дълбоко доверена на Мамун.
И когато столицата на арабите бе преместена от Дамаск в Багдат, ние виждаме през 9-то столетие да царува Мамун[10]. През време на царуването на Мамун - всичките са приемници на пророка, - ние виждаме как през царуването на Мамун се изучава особено много астрологията, която след това е преминала във всякакви трактати в Европа по напълно дилетантски начин. Нещата са били намерени по-късно. Те са били пренесени в Европа чрез кръстоносците, но са били ужасно изопачавани при опит да бъдат коригирани. Но всъщност това са били величествени неща.
И когато направим нашите изследвания, между онези личности, които не са назовавани с имена в историята, които обаче са живели в Багдат около Мамун от 813 до 833 година, изучавайки там именно астрологията, астрономията, ние намираме една блестяща личност, която е била дълбоко доверена на Мамун.
Името не е назовано исторически, но това е безразлично - една личност, която е била много високо ценена, която винаги е била запитвана, когато е ставало въпрос да се прочете нещо от звездите. И там са били взимани много мерки във външния социален живот според това, което четейки от звездите са знаели да кажат такива знаменитости, като този учен при двора на Мамун.
към текста >>
Името не е назовано исторически, но това е безразлично - една лич
нос
т, която е била много високо ценена, която винаги е била запитвана, когато е ставало въпрос да се прочете нещо от звездите.
През време на царуването на Мамун - всичките са приемници на пророка, - ние виждаме как през царуването на Мамун се изучава особено много астрологията, която след това е преминала във всякакви трактати в Европа по напълно дилетантски начин. Нещата са били намерени по-късно. Те са били пренесени в Европа чрез кръстоносците, но са били ужасно изопачавани при опит да бъдат коригирани. Но всъщност това са били величествени неща. И когато направим нашите изследвания, между онези личности, които не са назовавани с имена в историята, които обаче са живели в Багдат около Мамун от 813 до 833 година, изучавайки там именно астрологията, астрономията, ние намираме една блестяща личност, която е била дълбоко доверена на Мамун.
Името не е назовано исторически, но това е безразлично - една личност, която е била много високо ценена, която винаги е била запитвана, когато е ставало въпрос да се прочете нещо от звездите.
И там са били взимани много мерки във външния социален живот според това, което четейки от звездите са знаели да кажат такива знаменитости, като този учен при двора на Мамун.
към текста >>
И тук в лицето на Лаплас отново се явява една от лич
нос
тите, които са живели в двора на халифа Мамун.
И отново, когато проследим насоката, в която този учен от двора на Мамун се развива по-нататък, когато проследим този път, ние стигаме до модерния астроном Лаплас[11].
И тук в лицето на Лаплас отново се явява една от личностите, които са живели в двора на халифа Мамун.
към текста >>
И ние виждаме след това, как от Медина тази столица е преместена в Дамаск, виждаме, как от Дамаск пълководците на приемниците на Мохамед щурмуват към Мала Азия до вратите на Европа, до Константинопол и именно на крилете на тези военни щурмове
нос
ят онова, което беше значителна култура и което те оплодиха с религиозния живот на Мохамед, но което е проникнато вече от това, което по пътищата на Александър Велики[12] като аристотелизъм беше донесено в Азия от Гърция, от Македония, от всички възможни културни центрове.
Вие знаете мои мили приятели, че самият Мохамед е основал главната столица на мохамеданизма Медина там, където след това беше и столицата на неговите приемници. По-късно тази столица бе преместена в Дамаск.
И ние виждаме след това, как от Медина тази столица е преместена в Дамаск, виждаме, как от Дамаск пълководците на приемниците на Мохамед щурмуват към Мала Азия до вратите на Европа, до Константинопол и именно на крилете на тези военни щурмове носят онова, което беше значителна култура и което те оплодиха с религиозния живот на Мохамед, но което е проникнато вече от това, което по пътищата на Александър Велики[12] като аристотелизъм беше донесено в Азия от Гърция, от Македония, от всички възможни културни центрове.
към текста >>
Кръсто
нос
ците намират само остатъци, а не властващи културни течения; турците ги угасяват.
И тук става нещо забележително. Тук чрез нахлуването на турците напълно бе угасено онова, което беше достигнало дотук от арабите.
Кръстоносците намират само остатъци, а не властващи културни течения; турците ги угасяват.
Това, което се разпространява през Африка, Испания на Запад, се разпространява по-нататък спокойно в културата на тогавашната цивилизация - винаги се намират подходящи възможности. Ученият на Мамун, самият Харун ал Рашид, Тарик, те като души в духовния свят намират възможност да свържат това, което носеха в себе си с това, което съществуваше там, защото когато душата премине през вратата на смъртта, в нея винаги остава известно влечение към областите, в които е действала. Макар и това да може да бъде изменено чрез други импулси на съдбата, то въпреки това продължава да действа. Ако бива изменено, то продължава да действа като копнежи и др. п.. Обаче именно защото арабският свят вярваше в един строг детерминизъм, това, което първо трябваше да бъде импулсирано по военен път, продължи да действа по духовен път, когато се предложи възможностт за това.
към текста >>
Това, което се разпространява през Африка, Испания на Запад, се разпространява по-нататък спокойно в културата на тогавашната цивилизация - винаги се намират подходящи възмож
нос
ти.
И тук става нещо забележително. Тук чрез нахлуването на турците напълно бе угасено онова, което беше достигнало дотук от арабите. Кръстоносците намират само остатъци, а не властващи културни течения; турците ги угасяват.
Това, което се разпространява през Африка, Испания на Запад, се разпространява по-нататък спокойно в културата на тогавашната цивилизация - винаги се намират подходящи възможности.
Ученият на Мамун, самият Харун ал Рашид, Тарик, те като души в духовния свят намират възможност да свържат това, което носеха в себе си с това, което съществуваше там, защото когато душата премине през вратата на смъртта, в нея винаги остава известно влечение към областите, в които е действала. Макар и това да може да бъде изменено чрез други импулси на съдбата, то въпреки това продължава да действа. Ако бива изменено, то продължава да действа като копнежи и др. п.. Обаче именно защото арабският свят вярваше в един строг детерминизъм, това, което първо трябваше да бъде импулсирано по военен път, продължи да действа по духовен път, когато се предложи възможностт за това. Появи се също и възможността тези духовни течения да бъдат пренесени особено във Франция и в Англия.
към текста >>
Ученият на Мамун, самият Харун ал Рашид, Тарик, те като души в духовния свят намират възмож
нос
т да свържат това, което
нос
еха в себе си с това, което съществуваше там, защото когато душата премине през вратата на смъртта, в нея винаги остава известно влечение към областите, в които е действала.
И тук става нещо забележително. Тук чрез нахлуването на турците напълно бе угасено онова, което беше достигнало дотук от арабите. Кръстоносците намират само остатъци, а не властващи културни течения; турците ги угасяват. Това, което се разпространява през Африка, Испания на Запад, се разпространява по-нататък спокойно в културата на тогавашната цивилизация - винаги се намират подходящи възможности.
Ученият на Мамун, самият Харун ал Рашид, Тарик, те като души в духовния свят намират възможност да свържат това, което носеха в себе си с това, което съществуваше там, защото когато душата премине през вратата на смъртта, в нея винаги остава известно влечение към областите, в които е действала.
Макар и това да може да бъде изменено чрез други импулси на съдбата, то въпреки това продължава да действа. Ако бива изменено, то продължава да действа като копнежи и др. п.. Обаче именно защото арабският свят вярваше в един строг детерминизъм, това, което първо трябваше да бъде импулсирано по военен път, продължи да действа по духовен път, когато се предложи възможностт за това. Появи се също и възможността тези духовни течения да бъдат пренесени особено във Франция и в Англия. Лаплас, Дарвин, Бейкън, както и други подобни духове можаха да действат в това направление.
към текста >>
НАГОРЕ