Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
48
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
Намерени са
50026
резултата от
1808
текста в
51
страници с части от думите : '
Жив
'.
На страница
48
:
1000
резултата в
34
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5. Трета лекция, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Ние не отблъскваме цялата мощ на въглената киселина, както правим в обикновения
жив
от, а задържаме част от нея.
Ние извършваме медитация, която само косвено се обляга на дихателния процес, ние всъщност действаме и живеем в концентрация и медитация. Обаче всичко това, което правим, когато се отдаваме на душевни упражнения, то има все пак една тиха, субтилна, срещуположна телесна страна. Чрез медитирането се променя, макар и съвсем неуловимо, равномерният начин на дишането, което е така тясно свързано с човешкия живот. Когато медитираме, винаги задържаме в себе си малко повече въглена киселина, отколкото при обикновеното будно съзнание. В нас винаги остава малко повече въглена киселина през време на медитацията.
Ние не отблъскваме цялата мощ на въглената киселина, както правим в обикновения живот, а задържаме част от нея.
Не изхвърляме постоянно цялото количество въглена киселина веднага там, където от всички страни сме заобиколени с азот. Част от нея задържаме в себе си.
към текста >>
Вие постепенно се враствате в едно из
жив
яване на азота около Вас.
Една аналогия: ако си блъснете главата в една маса, ще усетите само вашата болка от това. Ако леко се допрете, ще усетите повърхността на масата и други нейни свойства. Същото е, когато медитирате.
Вие постепенно се враствате в едно изживяване на азота около Вас.
Това е действителният процес при медитирането. Всичко става познание, също и това, което живее в азота. Тъй като той е много умен момък, който осведомява човека за това, какво правят Меркурий, Венера и т.н., защото той знае това, направо го усеща. Всички тези неща почиват на напълно реални процеси. И тук е точката, където за това ще кажа още някои неща по-точно всъщност духовното във вътрешната дейност започва да оформя определено отношение към селското стопанство.
към текста >>
Всичко става познание, също и това, което
жив
ее в азота.
Една аналогия: ако си блъснете главата в една маса, ще усетите само вашата болка от това. Ако леко се допрете, ще усетите повърхността на масата и други нейни свойства. Същото е, когато медитирате. Вие постепенно се враствате в едно изживяване на азота около Вас. Това е действителният процес при медитирането.
Всичко става познание, също и това, което живее в азота.
Тъй като той е много умен момък, който осведомява човека за това, какво правят Меркурий, Венера и т.н., защото той знае това, направо го усеща. Всички тези неща почиват на напълно реални процеси. И тук е точката, където за това ще кажа още някои неща по-точно всъщност духовното във вътрешната дейност започва да оформя определено отношение към селското стопанство. Там се намира това, което постоянно възбужда особения интерес на скъпия ни приятел Щегеман, а именно взаимодействието на душевно-духовното с нещата около нас. Вече разбирате, че никак не е лошо, ако този, който се занимава със земеделие, може да медитира.
към текста >>
Това съм го виждал много пъти, когато като млад съм
жив
ял със селяни; винаги, навсякъде е така.
Което той промедитира в своите зимни нощи, това е твърде, твърде много. Той усвоява това, което е един вид придобиване на духовно познание. Той не може да го изрази, то внезапно се появява. Той върви през полето и изведнъж то е там. Той знае нещо, което след това изпробва.
Това съм го виждал много пъти, когато като млад съм живял със селяни; винаги, навсякъде е така.
към текста >>
В края на краищата,
жив
отът и работата в природата са така фини и незабележими, че не могат да се схванат с грубите понятия на ума.
Трябва да се тръгне от тези неща. Простото интелектуализиране не води до такива дълбочини.
В края на краищата, животът и работата в природата са така фини и незабележими, че не могат да се схванат с грубите понятия на ума.
В последно време науката прави тези грешки. Тя иска с грубите разсъдъчни понятия да разбере нещата, които обаче са направени много по-фино.
към текста >>
Тогава се поражда новият
жив
от.
А сега ще разберем образуването на семето още по-точно, отколкото можахме да направим досега. Ако въглеродът, водородът, азотът по някакъв начин се явяват в листата, цвета, чашката, корена, те навсякъде са свързани в някаква форма с други вещества и са зависими от тези вещества; те не действат самостоятелно. Самостоятелни са само в две насоки: или когато водородът отнася всичко в просторите на Вселената, като отнема всяка определеност на нещата и като оставя всичко да се разтвори в общия хаос, или когато водородът насочва първичните съставни вещества на белтъчините в малкото семе и ги прави самостоятелни, така че те да станат чувствителни за въздействията на Космоса. В малкото семе е хаос, и далеч в обкръжението му също е хаос. Тогава хаосът в семето и хаосът в най-далечните обкръжения на света трябва един на друг взаимно да си въздействат.
Тогава се поражда новият живот.
към текста >>
Там вътре
жив
еят свойствата на кислорода и азота.
Сега да разгледаме как в природата се осъществява действието на тези така наречени вещества, които всъщност са носители на Духа. Това, което действа вътре в човека като кислород и азот, прави това по точно определен ред.
Там вътре живеят свойствата на кислорода и азота.
С обикновената наука това не може да се констатира, защото е скрито във вътрешността на природата. Но съединенията, производни на въглерода и водорода не се държат така прилежно. Да вземем най-напред въглерода, когато в своето действие идва от растителното царство и преминава в животинското и човешкото царство, където въглеродът трябва да влезе в действие. И сега, за да предложи този твърд образ, въглеродът трябва да се вгради в един дълбоко поставен скелет и този дълбоко положен скелет е нашият костен скелет, съдържащ калций, а така също и кварц. Този скелет ние винаги носим в себе си, така че в човека и животното въглеродът маскира своята формираща сила.
към текста >>
Да вземем най-напред въглерода, когато в своето действие идва от растителното царство и преминава в
жив
отинското и човешкото царство, където въглеродът трябва да влезе в действие.
Сега да разгледаме как в природата се осъществява действието на тези така наречени вещества, които всъщност са носители на Духа. Това, което действа вътре в човека като кислород и азот, прави това по точно определен ред. Там вътре живеят свойствата на кислорода и азота. С обикновената наука това не може да се констатира, защото е скрито във вътрешността на природата. Но съединенията, производни на въглерода и водорода не се държат така прилежно.
Да вземем най-напред въглерода, когато в своето действие идва от растителното царство и преминава в животинското и човешкото царство, където въглеродът трябва да влезе в действие.
И сега, за да предложи този твърд образ, въглеродът трябва да се вгради в един дълбоко поставен скелет и този дълбоко положен скелет е нашият костен скелет, съдържащ калций, а така също и кварц. Този скелет ние винаги носим в себе си, така че в човека и животното въглеродът маскира своята формираща сила. Той се увива около формиращата сила на калция и силиция. В самия човек, също и в животното, той не винаги се обявява за единствено меродавен, а се опира върху това, което формират калцият и кварцът.
към текста >>
Този скелет ние винаги носим в себе си, така че в човека и
жив
отното въглеродът маскира своята формираща сила.
Там вътре живеят свойствата на кислорода и азота. С обикновената наука това не може да се констатира, защото е скрито във вътрешността на природата. Но съединенията, производни на въглерода и водорода не се държат така прилежно. Да вземем най-напред въглерода, когато в своето действие идва от растителното царство и преминава в животинското и човешкото царство, където въглеродът трябва да влезе в действие. И сега, за да предложи този твърд образ, въглеродът трябва да се вгради в един дълбоко поставен скелет и този дълбоко положен скелет е нашият костен скелет, съдържащ калций, а така също и кварц.
Този скелет ние винаги носим в себе си, така че в човека и животното въглеродът маскира своята формираща сила.
Той се увива около формиращата сила на калция и силиция. В самия човек, също и в животното, той не винаги се обявява за единствено меродавен, а се опира върху това, което формират калцият и кварцът.
към текста >>
В самия човек, също и в
жив
отното, той не винаги се обявява за единствено меродавен, а се опира върху това, което формират калцият и кварцът.
Но съединенията, производни на въглерода и водорода не се държат така прилежно. Да вземем най-напред въглерода, когато в своето действие идва от растителното царство и преминава в животинското и човешкото царство, където въглеродът трябва да влезе в действие. И сега, за да предложи този твърд образ, въглеродът трябва да се вгради в един дълбоко поставен скелет и този дълбоко положен скелет е нашият костен скелет, съдържащ калций, а така също и кварц. Този скелет ние винаги носим в себе си, така че в човека и животното въглеродът маскира своята формираща сила. Той се увива около формиращата сила на калция и силиция.
В самия човек, също и в животното, той не винаги се обявява за единствено меродавен, а се опира върху това, което формират калцият и кварцът.
към текста >>
По този път в почвата трябва да бъде пренесено това, което
жив
ее наоколо, което е кислородът като
жив
а същност.
Сега трябва да добием познание за онова, което въглеродът развива в процесите на храносмилането, дишането и в циркулационния процес по отношение на костното и кварцовото изграждане. Трябва да добием познание за това, което става вътре в организма, което до известна степен бихме видели, ако можехме да пропълзим дотам и от циркулационния процес би могло да ни бъде показано, как сияе формообразуването на въглерода във варовиковото и кварцовото вещество. Този поглед трябва да отправим, когато разглеждаме площ, покрита с растения, под която има варовик и кварц. В човека не може да се проникне, обаче там може да се получи това познание, там може да се види как кислородът се хваща от азота и бива пренесен във въглерода, но доколкото въглеродът се опира на варовика и кварца. Можем също да кажем: кислородът само преминава през въглерода.
По този път в почвата трябва да бъде пренесено това, което живее наоколо, което е кислородът като жива същност.
Той с помощта на азота трябва да бъде вкаран в дълбините на земята, където може да добие форма във варовика, като се опира на кварца.
към текста >>
Това са начините да може да се проникне в
жив
ота и развитието на това, което става в почвата и над нея.
Това са начините да може да се проникне в живота и развитието на това, което става в почвата и над нея.
И когато се прибави, че варовикът има учудващо сродство с човешкия свят на желанията, тогава виждаме, как всичко органично става живо. Варовикът, докато е още калций, няма спокойствие, навсякъде иска да се осъществи, да стане варовик, да се свърже с кислорода; но и тогава не е доволен, и има желание да поеме всяка възможна метална киселина. Той иска всичко да привлече към себе си. В почвата той развива истински характер на силно желаещ. Който е по-внимателен, ще види разликата между него и другите вещества.
към текста >>
И когато се прибави, че варовикът има учудващо сродство с човешкия свят на желанията, тогава виждаме, как всичко органично става
жив
о.
Това са начините да може да се проникне в живота и развитието на това, което става в почвата и над нея.
И когато се прибави, че варовикът има учудващо сродство с човешкия свят на желанията, тогава виждаме, как всичко органично става живо.
Варовикът, докато е още калций, няма спокойствие, навсякъде иска да се осъществи, да стане варовик, да се свърже с кислорода; но и тогава не е доволен, и има желание да поеме всяка възможна метална киселина. Той иска всичко да привлече към себе си. В почвата той развива истински характер на силно желаещ. Който е по-внимателен, ще види разликата между него и другите вещества. Варовикът изсмуква всичко, което е различно от него.
към текста >>
И понеже всичко, което варовикът иска да има,
жив
ее в растението, той го притегля и го изсмуква оттам.
Той иска всичко да привлече към себе си. В почвата той развива истински характер на силно желаещ. Който е по-внимателен, ще види разликата между него и другите вещества. Варовикът изсмуква всичко, което е различно от него. Човек има чувството, че всичко, което има характер на желание, е разпространено навсякъде, където има варовик и то привлича и растението.
И понеже всичко, което варовикът иска да има, живее в растението, той го притегля и го изсмуква оттам.
Затова се налага то да му бъде постоянно изтръгвано. Как да бъде изтръгвано? Чрез големия благородник, който не иска нищо за себе си.
към текста >>
Той
жив
ее така, че или се огражда като в някой замък например в полския хвощ, или разпръснат навсякъде, по някога в силна хомеопатична доза, се занимава с това, което трябва да се отнема от калция.
Виждате, че трябва да се проникне по-дълбоко, за да се постигне едно по-чувствително познание. Варовикът трябва да се схваща като момък, изпълнен със силни желания, тъй като той иска всичко да откъсне, да грабне, а кварцът трябва да се разглежда като онзи благородник, който изтръгва всичко онова, което варовикът е ограбил, отнася го в атмосферата и изгражда формите на растенията.
Той живее така, че или се огражда като в някой замък например в полския хвощ, или разпръснат навсякъде, по някога в силна хомеопатична доза, се занимава с това, което трябва да се отнема от калция.
Виждате как отново срещу нас застава невероятно интимното природно действие.
към текста >>
Как прочее в такава обстановка
жив
ее едно растение?
Въглеродът е истинският строител във всички растения, скулпторът на скелетообразните опори. В течение на земното развитие обаче това му става трудно. Въглеродът би могъл да формира всички растения само ако под него би имало вода. Тогава всичко би растяло, обаче сега отдолу се намира варовикът, който му пречи. Затова той се свързва с кварца и така кварц и въглерод заедно и в съюз с глината пак строят, като преодоляват съпротивата на варовика.
Как прочее в такава обстановка живее едно растение?
към текста >>
2.
6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Светът обаче, в който
жив
еят човекът и останалите земни същества, съвсем не е нещо, което може да се разбере от малкото, от ограниченото.
Видяхте, че според методите на Духовната наука, приложени също и за селското стопанство, същността и действието на Духа в природата се разглеждат в тяхната истинска величина и в техните всеобхватни взаимовръзки, докато материалистично оцветената наука все повече и повече се затваря в тесния кръг на малките явления. Макар че в област като селското стопанство не винаги имаме работа с микроскопично малкото, както често е в другите природни науки, все пак човек трябва да работи с това, което действа в малък обхват и трябва да бъде разбрано от действието му при малките величини.
Светът обаче, в който живеят човекът и останалите земни същества, съвсем не е нещо, което може да се разбере от малкото, от ограниченото.
Ако например селското стопанство се разглежда така, както това прави разпространената днес наука, то все едно е, ако бихме поискали да опознаем цялата същност на човека, да кажем, по неговия малък пръст или по върха на ухото и от това да си направим извода за човека като цяло. Срещу това трябва да противопоставим истинска наука, която се гради върху големите, всеобхватни световни връзки днес това е крайно необходимо.
към текста >>
И ако се изследва не само периода от
жив
ота на човека, в който му е препоръчано да взема толкова много белтък, а целия негов
жив
от, тогава се узнава, че главно от това отровно действие на излишния белтък произтича калцирането на артериите артериосклерозата при възрастния човек.
Както казах, това беше, така да се каже, научно доказано. Днес никой човек с научно виждане не вярва на това твърдение, тъй като науката сама се коригира. Днес почти всеки знае, че 120 грама белтъчини в храната не само че не са необходими, но направо са вредни, и че човек остава най-здрав, когато дневно поема само 50 грама белтъчини. Науката сама се коригира в този смисъл. Днес се знае истината, че ако се приема излишен белтък, той произвежда в червата междинни продукти, които имат отровно действие.
И ако се изследва не само периода от живота на човека, в който му е препоръчано да взема толкова много белтък, а целия негов живот, тогава се узнава, че главно от това отровно действие на излишния белтък произтича калцирането на артериите артериосклерозата при възрастния човек.
Научните изследвания например по отношение на човека често са погрешни, защото те гледат само това, което става в момента. Един човешки живот, ако е нормален, трае повече от десет години и вредните въздействия от привидно изглеждащите благоприятни причини често се проявяват много късно.
към текста >>
Един човешки
жив
от, ако е нормален, трае повече от десет години и вредните въздействия от привидно изглеждащите благоприятни причини често се проявяват много късно.
Днес почти всеки знае, че 120 грама белтъчини в храната не само че не са необходими, но направо са вредни, и че човек остава най-здрав, когато дневно поема само 50 грама белтъчини. Науката сама се коригира в този смисъл. Днес се знае истината, че ако се приема излишен белтък, той произвежда в червата междинни продукти, които имат отровно действие. И ако се изследва не само периода от живота на човека, в който му е препоръчано да взема толкова много белтък, а целия негов живот, тогава се узнава, че главно от това отровно действие на излишния белтък произтича калцирането на артериите артериосклерозата при възрастния човек. Научните изследвания например по отношение на човека често са погрешни, защото те гледат само това, което става в момента.
Един човешки живот, ако е нормален, трае повече от десет години и вредните въздействия от привидно изглеждащите благоприятни причини често се проявяват много късно.
към текста >>
Но от друга страна е неоправдано да се напада Духовната наука, когато иска да се намеси в практическия
жив
от, когато тя е принудена да насочи погледа си към по-големите взаимовръзки в
жив
ота и тогава в погледа и попадат не само грубо материалните сили и вещества, а тези сили и субстанции, които имат своето продължение в духовната област.
Духовната наука по-малко може да изпадне в такава грешка. Разбира се, аз съвсем не искам да се присъединя към евтината критика, която често се прави въз основа на това, че днешната наука трябва да се коригира. Това е необходимо и не може да бъде другояче.
Но от друга страна е неоправдано да се напада Духовната наука, когато иска да се намеси в практическия живот, когато тя е принудена да насочи погледа си към по-големите взаимовръзки в живота и тогава в погледа и попадат не само грубо материалните сили и вещества, а тези сили и субстанции, които имат своето продължение в духовната област.
Това изцяло важи също и за земеделието, важи особено тогава, когато се постави въпросът за наторяването.
към текста >>
Така че трябва да се каже: касае се не толкова да се подреди и увеличи асимилацията в обмяната на веществата, а главно за това, с хранителните вещества по правилен начин да можем да поемем в себе си
жив
ите сили, които се съдържат в тях.
Вярваше се, че най-важното при храненето е това, което човек ежедневно яде не ми се сърдете, че казвам нещата така направо. Наистина е важно това, което човек яде всеки ден. Обаче най-голямата част от това, което човек ежедневно изяжда, съвсем не служи, за да се поемат в тялото субстанции, които да бъдат складирани. Най-голямата част от поетата храна е предназначена да отдаде на тялото силите, които тя съдържа в себе си, за да движи тялото, да го направи активно. И най-голямата част от веществата, поети по този начин, всъщност се отделя.
Така че трябва да се каже: касае се не толкова да се подреди и увеличи асимилацията в обмяната на веществата, а главно за това, с хранителните вещества по правилен начин да можем да поемем в себе си живите сили, които се съдържат в тях.
Защото тези живи сили ни трябват, когато например ходим или когато работим, или изобщо когато движим ръцете си.
към текста >>
Защото тези
жив
и сили ни трябват, когато например ходим или когато работим, или изобщо когато движим ръцете си.
Наистина е важно това, което човек яде всеки ден. Обаче най-голямата част от това, което човек ежедневно изяжда, съвсем не служи, за да се поемат в тялото субстанции, които да бъдат складирани. Най-голямата част от поетата храна е предназначена да отдаде на тялото силите, които тя съдържа в себе си, за да движи тялото, да го направи активно. И най-голямата част от веществата, поети по този начин, всъщност се отделя. Така че трябва да се каже: касае се не толкова да се подреди и увеличи асимилацията в обмяната на веществата, а главно за това, с хранителните вещества по правилен начин да можем да поемем в себе си живите сили, които се съдържат в тях.
Защото тези живи сили ни трябват, когато например ходим или когато работим, или изобщо когато движим ръцете си.
към текста >>
А такова разбиране трябва да настъпи, защото днешната наука неизбежно ще навлезе в задънена улица тъкмо в практическия
жив
от.
Вижте, човек съвсем се отчайва, когато съпостави тази истина, установена от духовното изследване, с възгледите на днешната наука, която защитава точно обратното. Човек се отчайва, защото си казва, че е така трудно изобщо да се разбере с тази днешна наука по най-важните въпроси.
А такова разбиране трябва да настъпи, защото днешната наука неизбежно ще навлезе в задънена улица тъкмо в практическия живот.
И вървейки по своите пътища тя просто не може да разбере такива неща, които и се набиват в очите. Съвсем не говоря за експериментите. По принцип това, което науката казва за тях, е вярно. Експериментите могат да се използват много добре. Лошо е теоретизирането върху тях.
към текста >>
За съжаление от него се дават практически указания в различните области на
жив
ота.
И вървейки по своите пътища тя просто не може да разбере такива неща, които и се набиват в очите. Съвсем не говоря за експериментите. По принцип това, което науката казва за тях, е вярно. Експериментите могат да се използват много добре. Лошо е теоретизирането върху тях.
За съжаление от него се дават практически указания в различните области на живота.
В това се състои трудността за взаимното разбиране. Но от друга страна, това взаимно разбиране трябва да се осъществи в най-практическите области на живота, към които принадлежи и селското стопанство.
към текста >>
Но от друга страна, това взаимно разбиране трябва да се осъществи в най-практическите области на
жив
ота, към които принадлежи и селското стопанство.
По принцип това, което науката казва за тях, е вярно. Експериментите могат да се използват много добре. Лошо е теоретизирането върху тях. За съжаление от него се дават практически указания в различните области на живота. В това се състои трудността за взаимното разбиране.
Но от друга страна, това взаимно разбиране трябва да се осъществи в най-практическите области на живота, към които принадлежи и селското стопанство.
към текста >>
Вижте, човек трябва да има поглед в различните области на селскостопанския
жив
от относно начина на действие на веществата, на силите, а също така относно начина на действие на Духа, ако иска да има правилно отношение към нещата.
Вижте, човек трябва да има поглед в различните области на селскостопанския живот относно начина на действие на веществата, на силите, а също така относно начина на действие на Духа, ако иска да има правилно отношение към нещата.
Детето, докато не знае предназначението на гребена, го хапе, употребява го по неподходящ и безсмислен начин. Също така човек ще употребява нещата по несвойствен и безсмислен начин, когато не познава тяхната същност и тяхното предназначение.
към текста >>
Да сравним едно дърво с куп натрупана земя, който е богат на хумус и съдържа в себе си извънредно много, повече или по-малко разлагащи се растителни вещества, а може би и разложени
жив
отински вещества.
Да разгледаме едно дърво, за да си изградим представа за него. Дървото се различава от едно обикновено едногодишно растение, което остава просто тревисто растение. Дървото се обгражда с кора. Каква е неговата същност в сравнение с едногодишното растение?
Да сравним едно дърво с куп натрупана земя, който е богат на хумус и съдържа в себе си извънредно много, повече или по-малко разлагащи се растителни вещества, а може би и разложени животински вещества.
към текста >>
Те обаче имат помежду си повече сродство, отколкото си мислите, тъй като земята, която е проникната от разлагащи се хумусни субстанции, притежава в себе си
жив
и етерни сили.
Да приемем, че това е един богат на хумус хълм, в който искам да направя вдлъбнатина във формата на кратер, а това пък е дървото с повече или по-малко твърда външна част, и вътре расте това, което води до оформянето на дървото. Ще Ви се стори странно, че поставям тези две неща едно до друго.
Те обаче имат помежду си повече сродство, отколкото си мислите, тъй като земята, която е проникната от разлагащи се хумусни субстанции, притежава в себе си живи етерни сили.
И това е същественото.
към текста >>
Ако на дадено място се определи нивото на повърхността на земята, всичко, което се издига над нормалното ниво на тази местност, показва особена склонност към
жив
от, проявява особена склонност да се прониква от
жив
от, от етерни сили.
Ако имаме такова земно устройство, което по своята особена направа разкрива, че съдържа етерно-жизнени сили, то всъщност е на път да стане обвивка на растение. Но то спира дотук, не достига дотам да стане обвивка на растение, да се превърне в кора на дърво. И Вие можете да си представите, че в природата то не достига дотам. Така е, че вместо да се образува такъв хълм от земна пръст и в него хумусът да действа в почвата чрез особените си характерни свойства, които произлизат от етерно-жизненото, то този хълм в една по-висша форма на развитие просто се обвива и затваря около растението.
Ако на дадено място се определи нивото на повърхността на земята, всичко, което се издига над нормалното ниво на тази местност, показва особена склонност към живот, проявява особена склонност да се прониква от живот, от етерни сили.
Оттук следва, че лесно можете да направите плодородна една обикновена земя, една неорганична, минерална земя, като издигнете могили, хълмчета и ги наситите с хумус или изобщо с разлагащи се отпадъци. Тогава самата земна маса ще получи тенденцията да се оживи вътрешно, да стане сродна на растение. Същият този процес се осъществява при образуване на дървото. Земята се издига, обвива растението, дава живи етерни сили около дървото. Защо?
към текста >>
Тогава самата земна маса ще получи тенденцията да се о
жив
и вътрешно, да стане сродна на растение.
Но то спира дотук, не достига дотам да стане обвивка на растение, да се превърне в кора на дърво. И Вие можете да си представите, че в природата то не достига дотам. Така е, че вместо да се образува такъв хълм от земна пръст и в него хумусът да действа в почвата чрез особените си характерни свойства, които произлизат от етерно-жизненото, то този хълм в една по-висша форма на развитие просто се обвива и затваря около растението. Ако на дадено място се определи нивото на повърхността на земята, всичко, което се издига над нормалното ниво на тази местност, показва особена склонност към живот, проявява особена склонност да се прониква от живот, от етерни сили. Оттук следва, че лесно можете да направите плодородна една обикновена земя, една неорганична, минерална земя, като издигнете могили, хълмчета и ги наситите с хумус или изобщо с разлагащи се отпадъци.
Тогава самата земна маса ще получи тенденцията да се оживи вътрешно, да стане сродна на растение.
Същият този процес се осъществява при образуване на дървото. Земята се издига, обвива растението, дава живи етерни сили около дървото. Защо?
към текста >>
Земята се издига, обвива растението, дава
жив
и етерни сили около дървото. Защо?
Така е, че вместо да се образува такъв хълм от земна пръст и в него хумусът да действа в почвата чрез особените си характерни свойства, които произлизат от етерно-жизненото, то този хълм в една по-висша форма на развитие просто се обвива и затваря около растението. Ако на дадено място се определи нивото на повърхността на земята, всичко, което се издига над нормалното ниво на тази местност, показва особена склонност към живот, проявява особена склонност да се прониква от живот, от етерни сили. Оттук следва, че лесно можете да направите плодородна една обикновена земя, една неорганична, минерална земя, като издигнете могили, хълмчета и ги наситите с хумус или изобщо с разлагащи се отпадъци. Тогава самата земна маса ще получи тенденцията да се оживи вътрешно, да стане сродна на растение. Същият този процес се осъществява при образуване на дървото.
Земята се издига, обвива растението, дава живи етерни сили около дървото. Защо?
към текста >>
Съвсем не е вярно, че с контурите на растението
жив
отът престава.
Съвсем не е вярно, че с контурите на растението животът престава.
Животът като такъв продължава извън очертанията на растението, именно от корените продължава навън в почвата и за много растения не съществува рязка граница между живота вътре в растението и живота около него в околността, където то живее. Преди всичко човек трябва да бъде проникнат от този факт и основно да го схване, за да може да разбере същността на една на торена земя или на земя, обработвана по друг подобен начин.
към текста >>
Жив
отът като такъв продължава извън очертанията на растението, именно от корените продължава навън в почвата и за много растения не съществува рязка граница между
жив
ота вътре в растението и
жив
ота около него в околността, където то
жив
ее.
Съвсем не е вярно, че с контурите на растението животът престава.
Животът като такъв продължава извън очертанията на растението, именно от корените продължава навън в почвата и за много растения не съществува рязка граница между живота вътре в растението и живота около него в околността, където то живее.
Преди всичко човек трябва да бъде проникнат от този факт и основно да го схване, за да може да разбере същността на една на торена земя или на земя, обработвана по друг подобен начин.
към текста >>
Необходимо е да се знае, че торенето трябва да се състои в о
жив
отворяване на земята, та растението да не попадне в мъртва почва, в която ще му бъде трудно, да осъществи всички процеси, които водят до образуването на плодовете само от своята собствена жизненост.
Необходимо е да се знае, че торенето трябва да се състои в оживотворяване на земята, та растението да не попадне в мъртва почва, в която ще му бъде трудно, да осъществи всички процеси, които водят до образуването на плодовете само от своята собствена жизненост.
То лесно ще даде плодове, ако бъде засадено в живот. Общо взето всяко развитие на каквото и да е растение има този лек паразитизъм, че се развива като паразит върху нещо живо. Необходимо е да бъде така. Ние не трябва да разчитаме самата природа да набавя достатъчно органически отпадъци навсякъде в земята, където да ги разложи, за да се проникне достатъчно с живот. В някои местности трябва да подпомогнем развитието на растенията чрез наторяване.
към текста >>
То лесно ще даде плодове, ако бъде засадено в
жив
от.
Необходимо е да се знае, че торенето трябва да се състои в оживотворяване на земята, та растението да не попадне в мъртва почва, в която ще му бъде трудно, да осъществи всички процеси, които водят до образуването на плодовете само от своята собствена жизненост.
То лесно ще даде плодове, ако бъде засадено в живот.
Общо взето всяко развитие на каквото и да е растение има този лек паразитизъм, че се развива като паразит върху нещо живо. Необходимо е да бъде така. Ние не трябва да разчитаме самата природа да набавя достатъчно органически отпадъци навсякъде в земята, където да ги разложи, за да се проникне достатъчно с живот. В някои местности трябва да подпомогнем развитието на растенията чрез наторяване. Това е нужно в най-малка степен в областите с чернозем, защото при тях самата природа се грижи почвата да е оживена.
към текста >>
Общо взето всяко развитие на каквото и да е растение има този лек паразитизъм, че се развива като паразит върху нещо
жив
о.
Необходимо е да се знае, че торенето трябва да се състои в оживотворяване на земята, та растението да не попадне в мъртва почва, в която ще му бъде трудно, да осъществи всички процеси, които водят до образуването на плодовете само от своята собствена жизненост. То лесно ще даде плодове, ако бъде засадено в живот.
Общо взето всяко развитие на каквото и да е растение има този лек паразитизъм, че се развива като паразит върху нещо живо.
Необходимо е да бъде така. Ние не трябва да разчитаме самата природа да набавя достатъчно органически отпадъци навсякъде в земята, където да ги разложи, за да се проникне достатъчно с живот. В някои местности трябва да подпомогнем развитието на растенията чрез наторяване. Това е нужно в най-малка степен в областите с чернозем, защото при тях самата природа се грижи почвата да е оживена.
към текста >>
Ние не трябва да разчитаме самата природа да набавя достатъчно органически отпадъци навсякъде в земята, където да ги разложи, за да се проникне достатъчно с
жив
от.
Необходимо е да се знае, че торенето трябва да се състои в оживотворяване на земята, та растението да не попадне в мъртва почва, в която ще му бъде трудно, да осъществи всички процеси, които водят до образуването на плодовете само от своята собствена жизненост. То лесно ще даде плодове, ако бъде засадено в живот. Общо взето всяко развитие на каквото и да е растение има този лек паразитизъм, че се развива като паразит върху нещо живо. Необходимо е да бъде така.
Ние не трябва да разчитаме самата природа да набавя достатъчно органически отпадъци навсякъде в земята, където да ги разложи, за да се проникне достатъчно с живот.
В някои местности трябва да подпомогнем развитието на растенията чрез наторяване. Това е нужно в най-малка степен в областите с чернозем, защото при тях самата природа се грижи почвата да е оживена.
към текста >>
Това е нужно в най-малка степен в областите с чернозем, защото при тях самата природа се грижи почвата да е о
жив
ена.
То лесно ще даде плодове, ако бъде засадено в живот. Общо взето всяко развитие на каквото и да е растение има този лек паразитизъм, че се развива като паразит върху нещо живо. Необходимо е да бъде така. Ние не трябва да разчитаме самата природа да набавя достатъчно органически отпадъци навсякъде в земята, където да ги разложи, за да се проникне достатъчно с живот. В някои местности трябва да подпомогнем развитието на растенията чрез наторяване.
Това е нужно в най-малка степен в областите с чернозем, защото при тях самата природа се грижи почвата да е оживена.
към текста >>
Веднага ще ви стане ясно, когато вникнете в същността на какъвто и да било
жив
от изобщо.
Виждате, че трябва наистина да се разбере, за какво се отнася. А сега и друго трябва да се разбере. Човек трябва да придобие индивидуално отношение към всичко, което трябва да се вземе под внимание в селското стопанство, преди всичко едно лично отношение изразът звучи грубо едно лично отношение към тора и именно към работата с тора. Това изглежда като неприятна задача. Без това лично отношение обаче не може да се мине. Защо?
Веднага ще ви стане ясно, когато вникнете в същността на какъвто и да било живот изобщо.
Тогава ще видите, че живото винаги има една вътрешна и една външна страна. Вътрешната страна лежи вътре в някаква кожа, външната вън от кожата. Сега разгледайте вътрешната страна!
към текста >>
Тогава ще видите, че
жив
ото винаги има една вътрешна и една външна страна.
А сега и друго трябва да се разбере. Човек трябва да придобие индивидуално отношение към всичко, което трябва да се вземе под внимание в селското стопанство, преди всичко едно лично отношение изразът звучи грубо едно лично отношение към тора и именно към работата с тора. Това изглежда като неприятна задача. Без това лично отношение обаче не може да се мине. Защо? Веднага ще ви стане ясно, когато вникнете в същността на какъвто и да било живот изобщо.
Тогава ще видите, че живото винаги има една вътрешна и една външна страна.
Вътрешната страна лежи вътре в някаква кожа, външната вън от кожата. Сега разгледайте вътрешната страна!
към текста >>
Вътрешната страна има не само силови течения отвътре-навън в посока на тези стрелки, но вътрешният
жив
от на един организъм има също и силови течения, които се отразяват и се оттласкват от кожата и отиват навътре.
Вътрешната страна има не само силови течения отвътре-навън в посока на тези стрелки, но вътрешният живот на един организъм има също и силови течения, които се отразяват и се оттласкват от кожата и отиват навътре.
Органичното е заобиколено отвън от всевъзможни силови течения. Но има нещо, което по съвсем точен, но и по един вид личен начин изразява как органичното трябва да си изгради отношението между своята вътрешна и своята външна страна. Всичко, което се проявява като действие на силите във вътрешността на организма, което вътре в очертанията на кожата подбужда и подържа живота, всичко това трябва извинете отново за грубия израз да мирише в себе си, би могло да се каже, да смърди. Всъщност животът се състои в това, че миризмите не се излъчват твърде силно навън, а се задържат вътре, задържа се това, което иначе се изпарява, излита и разпространява миризма. В посока навън организмът трябва да живее така, че да изпуска през кожата колкото е възможно по-малко от това, което възбуждащият миризма живот произвежда в него.
към текста >>
Всичко, което се проявява като действие на силите във вътрешността на организма, което вътре в очертанията на кожата подбужда и подържа
жив
ота, всичко това трябва извинете отново за грубия израз да мирише в себе си, би могло да се каже, да смърди.
Вътрешната страна има не само силови течения отвътре-навън в посока на тези стрелки, но вътрешният живот на един организъм има също и силови течения, които се отразяват и се оттласкват от кожата и отиват навътре. Органичното е заобиколено отвън от всевъзможни силови течения. Но има нещо, което по съвсем точен, но и по един вид личен начин изразява как органичното трябва да си изгради отношението между своята вътрешна и своята външна страна.
Всичко, което се проявява като действие на силите във вътрешността на организма, което вътре в очертанията на кожата подбужда и подържа живота, всичко това трябва извинете отново за грубия израз да мирише в себе си, би могло да се каже, да смърди.
Всъщност животът се състои в това, че миризмите не се излъчват твърде силно навън, а се задържат вътре, задържа се това, което иначе се изпарява, излита и разпространява миризма. В посока навън организмът трябва да живее така, че да изпуска през кожата колкото е възможно по-малко от това, което възбуждащият миризма живот произвежда в него. Така че може да се каже: един организъм е толкова по-здрав, колкото повече мирише навътре и колкото по-малко мирише навън /Рис. 10/.
към текста >>
Всъщност
жив
отът се състои в това, че миризмите не се излъчват твърде силно навън, а се задържат вътре, задържа се това, което иначе се изпарява, излита и разпространява миризма.
Вътрешната страна има не само силови течения отвътре-навън в посока на тези стрелки, но вътрешният живот на един организъм има също и силови течения, които се отразяват и се оттласкват от кожата и отиват навътре. Органичното е заобиколено отвън от всевъзможни силови течения. Но има нещо, което по съвсем точен, но и по един вид личен начин изразява как органичното трябва да си изгради отношението между своята вътрешна и своята външна страна. Всичко, което се проявява като действие на силите във вътрешността на организма, което вътре в очертанията на кожата подбужда и подържа живота, всичко това трябва извинете отново за грубия израз да мирише в себе си, би могло да се каже, да смърди.
Всъщност животът се състои в това, че миризмите не се излъчват твърде силно навън, а се задържат вътре, задържа се това, което иначе се изпарява, излита и разпространява миризма.
В посока навън организмът трябва да живее така, че да изпуска през кожата колкото е възможно по-малко от това, което възбуждащият миризма живот произвежда в него. Така че може да се каже: един организъм е толкова по-здрав, колкото повече мирише навътре и колкото по-малко мирише навън /Рис. 10/.
към текста >>
В посока навън организмът трябва да
жив
ее така, че да изпуска през кожата колкото е възможно по-малко от това, което възбуждащият миризма
жив
от произвежда в него.
Вътрешната страна има не само силови течения отвътре-навън в посока на тези стрелки, но вътрешният живот на един организъм има също и силови течения, които се отразяват и се оттласкват от кожата и отиват навътре. Органичното е заобиколено отвън от всевъзможни силови течения. Но има нещо, което по съвсем точен, но и по един вид личен начин изразява как органичното трябва да си изгради отношението между своята вътрешна и своята външна страна. Всичко, което се проявява като действие на силите във вътрешността на организма, което вътре в очертанията на кожата подбужда и подържа живота, всичко това трябва извинете отново за грубия израз да мирише в себе си, би могло да се каже, да смърди. Всъщност животът се състои в това, че миризмите не се излъчват твърде силно навън, а се задържат вътре, задържа се това, което иначе се изпарява, излита и разпространява миризма.
В посока навън организмът трябва да живее така, че да изпуска през кожата колкото е възможно по-малко от това, което възбуждащият миризма живот произвежда в него.
Така че може да се каже: един организъм е толкова по-здрав, колкото повече мирише навътре и колкото по-малко мирише навън /Рис. 10/.
към текста >>
И ако се осъзнае освежаващото въздействие на една ароматно ухаеща ливада, осеяна с ухаещи ароматни растения, ще се забележи взаимното подкрепяне в
жив
ота.
Така е защото организмът, именно растителният организъм, е предопределен да не излъчва миризма, а да поема.
И ако се осъзнае освежаващото въздействие на една ароматно ухаеща ливада, осеяна с ухаещи ароматни растения, ще се забележи взаимното подкрепяне в живота.
Тази ухаеща сила, която там е разпространена и която е различна от простото ухание на живота, ухае поради причини, които ще имаме възможност да разясним. Тя е това, което сега отвън действа върху растението. Към всички тези неща човек трябва да има живо лично отношение, тогава се навлиза вътре в истинската природа.
към текста >>
Тази ухаеща сила, която там е разпространена и която е различна от простото ухание на
жив
ота, ухае поради причини, които ще имаме възможност да разясним.
Така е защото организмът, именно растителният организъм, е предопределен да не излъчва миризма, а да поема. И ако се осъзнае освежаващото въздействие на една ароматно ухаеща ливада, осеяна с ухаещи ароматни растения, ще се забележи взаимното подкрепяне в живота.
Тази ухаеща сила, която там е разпространена и която е различна от простото ухание на живота, ухае поради причини, които ще имаме възможност да разясним.
Тя е това, което сега отвън действа върху растението. Към всички тези неща човек трябва да има живо лично отношение, тогава се навлиза вътре в истинската природа.
към текста >>
Към всички тези неща човек трябва да има
жив
о лично отношение, тогава се навлиза вътре в истинската природа.
Така е защото организмът, именно растителният организъм, е предопределен да не излъчва миризма, а да поема. И ако се осъзнае освежаващото въздействие на една ароматно ухаеща ливада, осеяна с ухаещи ароматни растения, ще се забележи взаимното подкрепяне в живота. Тази ухаеща сила, която там е разпространена и която е различна от простото ухание на живота, ухае поради причини, които ще имаме възможност да разясним. Тя е това, което сега отвън действа върху растението.
Към всички тези неща човек трябва да има живо лично отношение, тогава се навлиза вътре в истинската природа.
към текста >>
В почвата азотът трябва да може така да се разпространи по определени силови линии, както вече Ви показах, че
жив
отът да се пренася точно с помощта на азота.
Сега трябва да се разбере, че същността на торенето и подобни нему дейности се състои в това, да се даде на почвата известна степен жизненост, но не само да и се даде известна степен жизненост, но и да се даде възможност, в нея да бъде предизвикано това, върху което вчера особено наблегнах.
В почвата азотът трябва да може така да се разпространи по определени силови линии, както вече Ви показах, че животът да се пренася точно с помощта на азота.
Когато наторяваме, трябва да внесем в почвата достатъчно количество азот, за да може жизнеността да бъде пренасяна точно до онези нейни структури, които са подходящи за съществуването на растителния живот. Такава е сега задачата и тя трябва да се из пълни точно.
към текста >>
Когато наторяваме, трябва да внесем в почвата достатъчно количество азот, за да може жизнеността да бъде пренасяна точно до онези нейни структури, които са подходящи за съществуването на растителния
жив
от.
Сега трябва да се разбере, че същността на торенето и подобни нему дейности се състои в това, да се даде на почвата известна степен жизненост, но не само да и се даде известна степен жизненост, но и да се даде възможност, в нея да бъде предизвикано това, върху което вчера особено наблегнах. В почвата азотът трябва да може така да се разпространи по определени силови линии, както вече Ви показах, че животът да се пренася точно с помощта на азота.
Когато наторяваме, трябва да внесем в почвата достатъчно количество азот, за да може жизнеността да бъде пренасяна точно до онези нейни структури, които са подходящи за съществуването на растителния живот.
Такава е сега задачата и тя трябва да се из пълни точно.
към текста >>
С минерални торове можете да въздействате върху водната част на почвата, но не можете да постигнете о
жив
яване на самата почва.
Едно солидно указание може да даде обстоятелството, че ако за наторяване употребите едно чисто минерално вещество, то Вие в действителност никога няма да повлияете земната маса, а в краен случай само воднистата част на земята.
С минерални торове можете да въздействате върху водната част на почвата, но не можете да постигнете оживяване на самата почва.
Затова растение, което се намира под влияние на минерални вещества, ще Ви покаже такова израстване, такова развитие, което издава както е подпомогнато само от стимулираната водна съставна част на земята, а не от оживената земя.
към текста >>
Затова растение, което се намира под влияние на минерални вещества, ще Ви покаже такова израстване, такова развитие, което издава както е подпомогнато само от стимулираната водна съставна част на земята, а не от о
жив
ената земя.
Едно солидно указание може да даде обстоятелството, че ако за наторяване употребите едно чисто минерално вещество, то Вие в действителност никога няма да повлияете земната маса, а в краен случай само воднистата част на земята. С минерални торове можете да въздействате върху водната част на почвата, но не можете да постигнете оживяване на самата почва.
Затова растение, което се намира под влияние на минерални вещества, ще Ви покаже такова израстване, такова развитие, което издава както е подпомогнато само от стимулираната водна съставна част на земята, а не от оживената земя.
към текста >>
Компостът е средство, което о
жив
ява почвата.
Ако искаме истински да проучим тези неща, ще направим добре, да се обърнем към най-непретенциозното средство за наторяване, към компоста градинския тор, листовката, който понякога се пренебрегва.
Компостът е средство, което оживява почвата.
В него влизат всички и всякакви отпадъци, които малко се ценят, отпадъци от полето и от градините като трева, листа и даже умрели животни. Тези отпадъци не трябва да се пренебрегват, те съдържат запазено нещо не само от етерните, но и от астралните сили. Това е важно. В купчината компост имаме живот, етерна същност, а също и астрална сила. Наистина етерното и астралното съдържание в компоста не е в такава висока степен както в оборския тор, но тук то е по-устойчиво.
към текста >>
В него влизат всички и всякакви отпадъци, които малко се ценят, отпадъци от полето и от градините като трева, листа и даже умрели
жив
отни.
Ако искаме истински да проучим тези неща, ще направим добре, да се обърнем към най-непретенциозното средство за наторяване, към компоста градинския тор, листовката, който понякога се пренебрегва. Компостът е средство, което оживява почвата.
В него влизат всички и всякакви отпадъци, които малко се ценят, отпадъци от полето и от градините като трева, листа и даже умрели животни.
Тези отпадъци не трябва да се пренебрегват, те съдържат запазено нещо не само от етерните, но и от астралните сили. Това е важно. В купчината компост имаме живот, етерна същност, а също и астрална сила. Наистина етерното и астралното съдържание в компоста не е в такава висока степен както в оборския тор, но тук то е по-устойчиво. То е заседнало вътре, именно астралното се е установило.
към текста >>
В купчината компост имаме
жив
от, етерна същност, а също и астрална сила.
Ако искаме истински да проучим тези неща, ще направим добре, да се обърнем към най-непретенциозното средство за наторяване, към компоста градинския тор, листовката, който понякога се пренебрегва. Компостът е средство, което оживява почвата. В него влизат всички и всякакви отпадъци, които малко се ценят, отпадъци от полето и от градините като трева, листа и даже умрели животни. Тези отпадъци не трябва да се пренебрегват, те съдържат запазено нещо не само от етерните, но и от астралните сили. Това е важно.
В купчината компост имаме живот, етерна същност, а също и астрална сила.
Наистина етерното и астралното съдържание в компоста не е в такава висока степен както в оборския тор, но тук то е по-устойчиво. То е заседнало вътре, именно астралното се е установило. И сега е особено важно да се съобразим с тази уседналост и устойчивост. Ако е налице прекалено силно избуяване на етерното, веднага ще се за трудни правилното действие на астралните сили върху азота. Прекалено силното избуяване на живота в етерното не позволява в компоста да се прояви астралното.
към текста >>
Прекалено силното избуяване на
жив
ота в етерното не позволява в компоста да се прояви астралното.
В купчината компост имаме живот, етерна същност, а също и астрална сила. Наистина етерното и астралното съдържание в компоста не е в такава висока степен както в оборския тор, но тук то е по-устойчиво. То е заседнало вътре, именно астралното се е установило. И сега е особено важно да се съобразим с тази уседналост и устойчивост. Ако е налице прекалено силно избуяване на етерното, веднага ще се за трудни правилното действие на астралните сили върху азота.
Прекалено силното избуяване на живота в етерното не позволява в компоста да се прояви астралното.
към текста >>
Така подготвяме почвата да ни произведе продукт, който като бъде изяден, например от
жив
отното, с по-нататъшното свое въздействие да развива вътрешна активност и да прави тялото вътрешно подвижно.
Помислете само, астралното, без да минава по околния път на етерното, прониква много силно в почвата, така че почвата по особен начин бива, така да се каже, астрализирана и по този път на астрализиране бива проникната от азотните съединения и така се задвижва процес много подобен на известен растителноподобен процес в човешкия организъм, но така растителноподобен, че не достига до образуване на плодове, а спира при израстването на листата и стъблата. Процесът, който иначе предаваме на почвата, в нас по съответния начин насочва хранителните вещества към активността, за която Ви говорих, че трябва да съществува. Когато действаме по описания начин, ние подбуждаме също и почвата към такава активност.
Така подготвяме почвата да ни произведе продукт, който като бъде изяден, например от животното, с по-нататъшното свое въздействие да развива вътрешна активност и да прави тялото вътрешно подвижно.
С други думи: ще постъпваме добре, ако наторяваме нашите ливади и пасища с този компост и ако строго изпълняваме и другите предписани процедури. Точно с това ще добиваме добро сено и добър сух фураж. Но за да се изпълняват правилно тези неща, трябва да се вникне в целия процес. Осъществяването в подробности често зависи от усета, а такъв усет се развива, когато човек е вникнал в естеството на целия процес.
към текста >>
Селското стопанство трябва да се води с убеждението, че
жив
отът, жизнените и астралните сили трябва да бъдат насочвани да проникват навсякъде, за да може всичко правилно да се развива.
Ако приготвеният по този начин компост се остави в това положение, което досега описах, той лесно може да разпространи на всички посоки своите астрални сили, да излети и да мирише. За да се намали или предотврати това, трябва да се изгради личното отношение към нещата, като се доведе купчината компост до състояние да мирише възможно минимално, което лесно се постига, като се правят пластове и между пластовете се посипва натрошен торф. По този начин се задържа това, което иначе ще се изпари. Азотът има силната тенденция навсякъде да се свързва във всевъзможни връзки, а по описания начин той ще се задържа.
Селското стопанство трябва да се води с убеждението, че животът, жизнените и астралните сили трябва да бъдат насочвани да проникват навсякъде, за да може всичко правилно да се развива.
към текста >>
Замисляли ли сте се, защо кравите имат рога или защо известни
жив
отни имат разклонени рога?
Във връзка с това следва нещо друго.
Замисляли ли сте се, защо кравите имат рога или защо известни животни имат разклонени рога?
Това е извънредно важен въпрос. Отговорът, който предлага науката, обикновено е съвсем едностранчив и външен. Тогава да си отговорим ние защо кравите имат рога. Вече казах, че органичната същност, че живият организъм не трябва да има само насочени навън си лови течения, а също и силови течения насочени навътре, на сочени към вътрешността. Представете си едно органично същество с масивна форма подобна на буца, при което текат силови течения едните отправени навън, другите насочени навътре.
към текста >>
Вече казах, че органичната същност, че
жив
ият организъм не трябва да има само насочени навън си лови течения, а също и силови течения насочени навътре, на сочени към вътрешността.
Във връзка с това следва нещо друго. Замисляли ли сте се, защо кравите имат рога или защо известни животни имат разклонени рога? Това е извънредно важен въпрос. Отговорът, който предлага науката, обикновено е съвсем едностранчив и външен. Тогава да си отговорим ние защо кравите имат рога.
Вече казах, че органичната същност, че живият организъм не трябва да има само насочени навън си лови течения, а също и силови течения насочени навътре, на сочени към вътрешността.
Представете си едно органично същество с масивна форма подобна на буца, при което текат силови течения едните отправени навън, другите насочени навътре. Това щеше да е съвсем необичайно и би се стигнало до едно тромаво, неугледно живо същество. Ако беше така при кравите, те щяха да изглеждат много странно, те биха били като буци с прибавени наченки на крака, каквито са били в ембрионалния стадий. Такива биха си останали и биха изглеждали гротескно. Кравата обаче не е устроена така, а има рога и копита.
към текста >>
Това щеше да е съвсем необичайно и би се стигнало до едно тромаво, неугледно
жив
о същество.
Това е извънредно важен въпрос. Отговорът, който предлага науката, обикновено е съвсем едностранчив и външен. Тогава да си отговорим ние защо кравите имат рога. Вече казах, че органичната същност, че живият организъм не трябва да има само насочени навън си лови течения, а също и силови течения насочени навътре, на сочени към вътрешността. Представете си едно органично същество с масивна форма подобна на буца, при което текат силови течения едните отправени навън, другите насочени навътре.
Това щеше да е съвсем необичайно и би се стигнало до едно тромаво, неугледно живо същество.
Ако беше така при кравите, те щяха да изглеждат много странно, те биха били като буци с прибавени наченки на крака, каквито са били в ембрионалния стадий. Такива биха си останали и биха изглеждали гротескно. Кравата обаче не е устроена така, а има рога и копита. Какво става на местата, където расте рогът, копитото? Там се образува място, което по особено силен начин изпраща силови течения навътре.
към текста >>
Оттук следва, че образуването на рогата е свързано с цялата фигура на
жив
отното.
Кравата обаче не е устроена така, а има рога и копита. Какво става на местата, където расте рогът, копитото? Там се образува място, което по особено силен начин изпраща силови течения навътре. Там има особено рязка граница спрямо външното. Изключена е не само комуникацията, която става през пропускливата кожа и косми, а там напълно са заключени портите за течения отвътре навън.
Оттук следва, че образуването на рогата е свързано с цялата фигура на животното.
Образуването на рогата и копитата е свързано с цялото формообразуване на животното.
към текста >>
Образуването на рогата и копитата е свързано с цялото формообразуване на
жив
отното.
Какво става на местата, където расте рогът, копитото? Там се образува място, което по особено силен начин изпраща силови течения навътре. Там има особено рязка граница спрямо външното. Изключена е не само комуникацията, която става през пропускливата кожа и косми, а там напълно са заключени портите за течения отвътре навън. Оттук следва, че образуването на рогата е свързано с цялата фигура на животното.
Образуването на рогата и копитата е свързано с цялото формообразуване на животното.
към текста >>
Еленът е красив затова, защото има силна комуникация с околната среда, като излъчва известни свои течения навън и така
жив
ее с околността, че поема всичко, което действа органично в неговите нерви и сетива.
При разклонените рога на елените нещата стоят съвсем другояче. При еленовите рога се касае не за това, теченията да бъдат отразени обратно в организма, а част от определени течения да бъде изведена навън. Рогата на елена са вентили, през които се изпращат определени течения навън. Теченията не винаги са течни или въздушни, те могат да бъдат също и силови, локализирани в еленовите рога, откъдето биват разтоварвани навън.
Еленът е красив затова, защото има силна комуникация с околната среда, като излъчва известни свои течения навън и така живее с околността, че поема всичко, което действа органично в неговите нерви и сетива.
Той става един нервен елен. В известно отношение всички животни, които имат еленови рога, са проникнати от лека нервност, което може да се види и по очите им.
към текста >>
В известно отношение всички
жив
отни, които имат еленови рога, са проникнати от лека нервност, което може да се види и по очите им.
При еленовите рога се касае не за това, теченията да бъдат отразени обратно в организма, а част от определени течения да бъде изведена навън. Рогата на елена са вентили, през които се изпращат определени течения навън. Теченията не винаги са течни или въздушни, те могат да бъдат също и силови, локализирани в еленовите рога, откъдето биват разтоварвани навън. Еленът е красив затова, защото има силна комуникация с околната среда, като излъчва известни свои течения навън и така живее с околността, че поема всичко, което действа органично в неговите нерви и сетива. Той става един нервен елен.
В известно отношение всички животни, които имат еленови рога, са проникнати от лека нервност, което може да се види и по очите им.
към текста >>
И така рогата на кравата, чрез своята особена природа и мъдрост са добре нагодени да отразяват във вътрешния
жив
от етерните и астралните сили.
Кравата има рога, за да изпраща в собственото си тяло това, което астрално-етерно трябва да изгражда и формира, и което трябва да проникне чак до храносмилателните органи, така че тъкмо чрез силовите излъчвания, които идват от рогата и копитата, произлиза много работа в храносмилателния организъм. Който иска да разбере епидемията шап болест на муцуната и копитата, т.е. естеството на обратното действие на периферията върху храносмилателния тракт, той трябва да прозре тази връзка. И нашето лекарство против шап е съставено въз основа на разбирането на тази връзка.
И така рогата на кравата, чрез своята особена природа и мъдрост са добре нагодени да отразяват във вътрешния живот етерните и астралните сили.
В рогата има нещо, излъчващо живот и даже астрални сили. Ако бихте могли да се промъкнете в живия организъм на кравата, когато сте в нейния стомах, бихте усетили как от рогата навътре текат астралните и етерните сили. При копитата по подобен начин става същото.
към текста >>
В рогата има нещо, излъчващо
жив
от и даже астрални сили.
Кравата има рога, за да изпраща в собственото си тяло това, което астрално-етерно трябва да изгражда и формира, и което трябва да проникне чак до храносмилателните органи, така че тъкмо чрез силовите излъчвания, които идват от рогата и копитата, произлиза много работа в храносмилателния организъм. Който иска да разбере епидемията шап болест на муцуната и копитата, т.е. естеството на обратното действие на периферията върху храносмилателния тракт, той трябва да прозре тази връзка. И нашето лекарство против шап е съставено въз основа на разбирането на тази връзка. И така рогата на кравата, чрез своята особена природа и мъдрост са добре нагодени да отразяват във вътрешния живот етерните и астралните сили.
В рогата има нещо, излъчващо живот и даже астрални сили.
Ако бихте могли да се промъкнете в живия организъм на кравата, когато сте в нейния стомах, бихте усетили как от рогата навътре текат астралните и етерните сили. При копитата по подобен начин става същото.
към текста >>
Ако бихте могли да се промъкнете в
жив
ия организъм на кравата, когато сте в нейния стомах, бихте усетили как от рогата навътре текат астралните и етерните сили.
Който иска да разбере епидемията шап болест на муцуната и копитата, т.е. естеството на обратното действие на периферията върху храносмилателния тракт, той трябва да прозре тази връзка. И нашето лекарство против шап е съставено въз основа на разбирането на тази връзка. И така рогата на кравата, чрез своята особена природа и мъдрост са добре нагодени да отразяват във вътрешния живот етерните и астралните сили. В рогата има нещо, излъчващо живот и даже астрални сили.
Ако бихте могли да се промъкнете в живия организъм на кравата, когато сте в нейния стомах, бихте усетили как от рогата навътре текат астралните и етерните сили.
При копитата по подобен начин става същото.
към текста >>
Обикновеният оборски тор представлява това, което от външната храна постъпва в
жив
отното, поема се от организма до определена степен, до определен пункт, където предизвиква динамично действие на сили в организма, но не на първо място за обогатяване със субстанции, а за да бъде отново отделено навън.
От казаното може да се даде указание, как да се увеличи активността на силите, които са вложени в обикновения оборски тор.
Обикновеният оборски тор представлява това, което от външната храна постъпва в животното, поема се от организма до определена степен, до определен пункт, където предизвиква динамично действие на сили в организма, но не на първо място за обогатяване със субстанции, а за да бъде отново отделено навън.
Но тази отделена маса е била в организма и се е проникнала от етерни и астрални сили. В астралното тя е проникната от сили, разнасящи азот, в етерното от сили-носители на кислород. Тази маса вещества, която сега се явява като тор, е проникната от всичките тези сили.
към текста >>
Ние вземаме тази маса, предаваме я на земята в някаква форма в подробностите ще навлезем по-късно, с това доставяме на земята етерни и астрални сили, които нормално се намират в корема на
жив
отното и там, в корема, произвеждат за организма сили от растително естество.
Ние вземаме тази маса, предаваме я на земята в някаква форма в подробностите ще навлезем по-късно, с това доставяме на земята етерни и астрални сили, които нормално се намират в корема на животното и там, в корема, произвеждат за организма сили от растително естество.
Силите, които произвеждаме в нашия храносмилателен тракт, са от растителен вид. Трябва да сме много благодарни, че се получава тор, че животното отделя тор, тъй като торът изнася етерните и астралните сили от вътрешността на организма навън, където те остават. Ние трябва само да го съхраним по подходящ начин така, че в тора да имаме етерни и астрални сили. С тях той действа върху почвата, върху земята етеризиращо и астрализиращо, той я оживява. Оживява и астрализира не просто почвената вода, а самата земна маса, самата почва.
към текста >>
Трябва да сме много благодарни, че се получава тор, че
жив
отното отделя тор, тъй като торът изнася етерните и астралните сили от вътрешността на организма навън, където те остават.
Ние вземаме тази маса, предаваме я на земята в някаква форма в подробностите ще навлезем по-късно, с това доставяме на земята етерни и астрални сили, които нормално се намират в корема на животното и там, в корема, произвеждат за организма сили от растително естество. Силите, които произвеждаме в нашия храносмилателен тракт, са от растителен вид.
Трябва да сме много благодарни, че се получава тор, че животното отделя тор, тъй като торът изнася етерните и астралните сили от вътрешността на организма навън, където те остават.
Ние трябва само да го съхраним по подходящ начин така, че в тора да имаме етерни и астрални сили. С тях той действа върху почвата, върху земята етеризиращо и астрализиращо, той я оживява. Оживява и астрализира не просто почвената вода, а самата земна маса, самата почва. Той съдържа сили, които да преодолеят неорганичността, безжизнеността на земната почва.
към текста >>
С тях той действа върху почвата, върху земята етеризиращо и астрализиращо, той я о
жив
ява.
Ние вземаме тази маса, предаваме я на земята в някаква форма в подробностите ще навлезем по-късно, с това доставяме на земята етерни и астрални сили, които нормално се намират в корема на животното и там, в корема, произвеждат за организма сили от растително естество. Силите, които произвеждаме в нашия храносмилателен тракт, са от растителен вид. Трябва да сме много благодарни, че се получава тор, че животното отделя тор, тъй като торът изнася етерните и астралните сили от вътрешността на организма навън, където те остават. Ние трябва само да го съхраним по подходящ начин така, че в тора да имаме етерни и астрални сили.
С тях той действа върху почвата, върху земята етеризиращо и астрализиращо, той я оживява.
Оживява и астрализира не просто почвената вода, а самата земна маса, самата почва. Той съдържа сили, които да преодолеят неорганичността, безжизнеността на земната почва.
към текста >>
О
жив
ява и астрализира не просто почвената вода, а самата земна маса, самата почва.
Ние вземаме тази маса, предаваме я на земята в някаква форма в подробностите ще навлезем по-късно, с това доставяме на земята етерни и астрални сили, които нормално се намират в корема на животното и там, в корема, произвеждат за организма сили от растително естество. Силите, които произвеждаме в нашия храносмилателен тракт, са от растителен вид. Трябва да сме много благодарни, че се получава тор, че животното отделя тор, тъй като торът изнася етерните и астралните сили от вътрешността на организма навън, където те остават. Ние трябва само да го съхраним по подходящ начин така, че в тора да имаме етерни и астрални сили. С тях той действа върху почвата, върху земята етеризиращо и астрализиращо, той я оживява.
Оживява и астрализира не просто почвената вода, а самата земна маса, самата почва.
Той съдържа сили, които да преодолеят неорганичността, безжизнеността на земната почва.
към текста >>
Тогава там се настаняват паразити, микроскопични
жив
и същества.
Това, което даваме на земята като тор, трябва да загуби първичната си форма, която е имало като поета храна. То трябва да е преминало през органичния процес на обмяната на веществата, в известно отношение трябва да е обхванато от разлагане, да бъде разтворено. Най-добре е, когато това разтваряне стане чрез собствените етерни и астрални сили.
Тогава там се настаняват паразити, микроскопични живи същества.
Там те намират добра хранителна почва. По тази причина се вярва, че те са елемент от доброкачествеността на тора. Те обаче всъщност са указание, че торът е в едно или друго състояние. Тяхното значение е, че по тях се установява състоянието на тора. Измама е обаче да се мисли, че торът може радикално да се подобри чрез инжектирането на такива бактерии и подобни на тях микроорганизми.
към текста >>
Да вземем тор, както го получаваме от
жив
отното, натъпкваме с него рог на крава и го заравяме на известна дълбочина в земята половин до три четвърти метър дълбочина, в почва нито прекалено глинеста, нито прекалено песъчлива.
Да вземем тор, както го получаваме от животното, натъпкваме с него рог на крава и го заравяме на известна дълбочина в земята половин до три четвърти метър дълбочина, в почва нито прекалено глинеста, нито прекалено песъчлива.
За тази цел можем да изберем добра почва, която не е песъчлива. Вижте, като сме заровили рога на кравата с вложения в него тор, с това ние консервираме вътре в рога силите, които рогът е свикнал да упражнява в самата крава, а именно да отразява обратно в нея жизнените и астралните сили. Поради това, че рогът е за обиколен отвън със земя, всичките сили, които етеризират и астрализират се излъчват в неговото вътрешно пространство. Торовото съдържание на заровения в земята кравешки рог със силите, които от заобикалящата земя привличат всичко, което е от жизнено и етерно естество, през цялата зима, когато земята е най съживена, най-жива, бива много силно вътрешно проникнато от живот. Земята през зимата е най-оживена вътрешно.
към текста >>
Торовото съдържание на заровения в земята кравешки рог със силите, които от заобикалящата земя привличат всичко, което е от жизнено и етерно естество, през цялата зима, когато земята е най съ
жив
ена, най-
жив
а, бива много силно вътрешно проникнато от
жив
от.
Да вземем тор, както го получаваме от животното, натъпкваме с него рог на крава и го заравяме на известна дълбочина в земята половин до три четвърти метър дълбочина, в почва нито прекалено глинеста, нито прекалено песъчлива. За тази цел можем да изберем добра почва, която не е песъчлива. Вижте, като сме заровили рога на кравата с вложения в него тор, с това ние консервираме вътре в рога силите, които рогът е свикнал да упражнява в самата крава, а именно да отразява обратно в нея жизнените и астралните сили. Поради това, че рогът е за обиколен отвън със земя, всичките сили, които етеризират и астрализират се излъчват в неговото вътрешно пространство.
Торовото съдържание на заровения в земята кравешки рог със силите, които от заобикалящата земя привличат всичко, което е от жизнено и етерно естество, през цялата зима, когато земята е най съживена, най-жива, бива много силно вътрешно проникнато от живот.
Земята през зимата е най-оживена вътрешно. Цялата тази жизненост се консервира в този тор и така в съдържанието на рога се получава извънредно концентрирана, силно оживена наторяваща сила.
към текста >>
Земята през зимата е най-о
жив
ена вътрешно.
Да вземем тор, както го получаваме от животното, натъпкваме с него рог на крава и го заравяме на известна дълбочина в земята половин до три четвърти метър дълбочина, в почва нито прекалено глинеста, нито прекалено песъчлива. За тази цел можем да изберем добра почва, която не е песъчлива. Вижте, като сме заровили рога на кравата с вложения в него тор, с това ние консервираме вътре в рога силите, които рогът е свикнал да упражнява в самата крава, а именно да отразява обратно в нея жизнените и астралните сили. Поради това, че рогът е за обиколен отвън със земя, всичките сили, които етеризират и астрализират се излъчват в неговото вътрешно пространство. Торовото съдържание на заровения в земята кравешки рог със силите, които от заобикалящата земя привличат всичко, което е от жизнено и етерно естество, през цялата зима, когато земята е най съживена, най-жива, бива много силно вътрешно проникнато от живот.
Земята през зимата е най-оживена вътрешно.
Цялата тази жизненост се консервира в този тор и така в съдържанието на рога се получава извънредно концентрирана, силно оживена наторяваща сила.
към текста >>
Цялата тази жизненост се консервира в този тор и така в съдържанието на рога се получава извънредно концентрирана, силно о
жив
ена наторяваща сила.
За тази цел можем да изберем добра почва, която не е песъчлива. Вижте, като сме заровили рога на кравата с вложения в него тор, с това ние консервираме вътре в рога силите, които рогът е свикнал да упражнява в самата крава, а именно да отразява обратно в нея жизнените и астралните сили. Поради това, че рогът е за обиколен отвън със земя, всичките сили, които етеризират и астрализират се излъчват в неговото вътрешно пространство. Торовото съдържание на заровения в земята кравешки рог със силите, които от заобикалящата земя привличат всичко, което е от жизнено и етерно естество, през цялата зима, когато земята е най съживена, най-жива, бива много силно вътрешно проникнато от живот. Земята през зимата е най-оживена вътрешно.
Цялата тази жизненост се консервира в този тор и така в съдържанието на рога се получава извънредно концентрирана, силно оживена наторяваща сила.
към текста >>
Заравя се да престои в земята през лятото, а не през зимата, изважда се през късна есен, запазва се до пролетта и тогава това, което е било изложено на действието на летния
жив
от се употребява по същия на чин, като се разрежда с вода по същия начин, само че от него е необходимо много по-малко количество.
Отново се взема рог на крава, обаче той се напълване с тор, а със смлян на брашно кварц или силиций, или също ортоклас или фелдшпат, прави се каша гъста като меко тесто, и с нея се напълва рога.
Заравя се да престои в земята през лятото, а не през зимата, изважда се през късна есен, запазва се до пролетта и тогава това, което е било изложено на действието на летния живот се употребява по същия на чин, като се разрежда с вода по същия начин, само че от него е необходимо много по-малко количество.
В една кофа вода може да се разтвори едно късче, голямо колкото грахово зърно, може би и само колкото глава на топлийка. Сместа трябва да се бърка в продължение на един час. Когато поръсите леко самото растение, не до намокряне, ще видите какво подсилващо действие има, което от друга страна се подкрепя от тора на кравешкия рог, който действа отдолу от земята. Така се получава особено добър резултат при зеленчуците и при подобни на тях растения.
към текста >>
Може на полето или в градината да отгледате някакъв плод блестящ на вид, но да е годен може би само да напълни стомаха на човека, без да допринася за неговия вътрешен органически
жив
от.
А най-важното е, когато нещата се преценяват с оглед на човека те да са най-благоприятни за неговото съществуване.
Може на полето или в градината да отгледате някакъв плод блестящ на вид, но да е годен може би само да напълни стомаха на човека, без да допринася за неговия вътрешен органически живот.
До този резултат обаче, човекът да получи най-добрия вид храна за своя организъм, днешната наука не стига, защото тя съвсем не знае и не намира пътя към това.
към текста >>
При упражняване на земеделието по този начин не може да последва нищо друго, освен да се произведе най-доброто за човека и за
жив
отните.
А в същността на всичко, което се казва въз основа на Духовната наука, лежи цялото домакинство на природата. То се извлича от нейната цялост и затова отделното, което трябва да се каже, важи и за цялото.
При упражняване на земеделието по този начин не може да последва нищо друго, освен да се произведе най-доброто за човека и за животните.
При всяко начинание се изхожда от човека, човекът се поставя в основата на всичко. Оттук следват указанията, които се дават, за да може човешката природа най-добре да се подържа. По това се различава формата на нашето виждане на нещата от това, което е разпространено днес.
към текста >>
3.
7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Във всеки случай странното е, колкото и парадоксално да звучи това, че западният
жив
от,
жив
отът в Западното полукълбо, е съвсем друг в сравнение с
жив
ота в Източното полукълбо.
Няма значение откъде са взети рогата, само не трябва да се вземат от боклука на екарисажа, те трябва да са по възможност пресни.
Във всеки случай странното е, колкото и парадоксално да звучи това, че западният живот, животът в Западното полукълбо, е съвсем друг в сравнение с живота в Източното полукълбо.
Животът в Африка, Азия, Европа означава нещо различно от живота в Америка. Може би рогата от американския добитък ще трябва да се използват по малко по-друг начин. При тези рога може би е необходимо торът да се посгъсти, да се направи по-гъст, по-твърд, по-сбит. Най-добре е рогата да се вземат от област, където ще се употребяват. Между силите, които се намират в рогата на кравите от дадена местност и силите, които изобщо се намират в тази местност, съществува невероятно силно сродство, докато силите от чуждите рога биха могли да влезнат в конфликт с нещата, които са в земята.
към текста >>
Жив
отът в Африка, Азия, Европа означава нещо различно от
жив
ота в Америка.
Няма значение откъде са взети рогата, само не трябва да се вземат от боклука на екарисажа, те трябва да са по възможност пресни. Във всеки случай странното е, колкото и парадоксално да звучи това, че западният живот, животът в Западното полукълбо, е съвсем друг в сравнение с живота в Източното полукълбо.
Животът в Африка, Азия, Европа означава нещо различно от живота в Америка.
Може би рогата от американския добитък ще трябва да се използват по малко по-друг начин. При тези рога може би е необходимо торът да се посгъсти, да се направи по-гъст, по-твърд, по-сбит. Най-добре е рогата да се вземат от област, където ще се употребяват. Между силите, които се намират в рогата на кравите от дадена местност и силите, които изобщо се намират в тази местност, съществува невероятно силно сродство, докато силите от чуждите рога биха могли да влезнат в конфликт с нещата, които са в земята. Трябва да се има предвид и това, че много често кравите, от които трябва да се доставят рогата, не произхождат не посредствено от същата местност.
към текста >>
Това не трябва да е пречка, като се има предвид, че ако кравата три-четири години е пасла в дадена местност, ако е
жив
яла там, то тя вече принадлежи на тази местност, дори и да не е западна порода.
Може би рогата от американския добитък ще трябва да се използват по малко по-друг начин. При тези рога може би е необходимо торът да се посгъсти, да се направи по-гъст, по-твърд, по-сбит. Най-добре е рогата да се вземат от област, където ще се употребяват. Между силите, които се намират в рогата на кравите от дадена местност и силите, които изобщо се намират в тази местност, съществува невероятно силно сродство, докато силите от чуждите рога биха могли да влезнат в конфликт с нещата, които са в земята. Трябва да се има предвид и това, че много често кравите, от които трябва да се доставят рогата, не произхождат не посредствено от същата местност.
Това не трябва да е пречка, като се има предвид, че ако кравата три-четири години е пасла в дадена местност, ако е живяла там, то тя вече принадлежи на тази местност, дори и да не е западна порода.
към текста >>
Не е ли всъщност все едно, дали рогът се взема от скопен вол, от мъжко или от женско
жив
отно?
Не е ли всъщност все едно, дали рогът се взема от скопен вол, от мъжко или от женско животно?
към текста >>
Имам предвид женско
жив
отно.
Голяма е вероятността рогът от вол да няма никакво действие, а рогът на бик да има сравнително слабо действие. Затова аз винаги казвам рог от крава, кравешки рог, по правило кравите са от женски род!
Имам предвид женско животно.
към текста >>
Няма съмнение, че в нашия съвременен социален
жив
от въпросът дали бива да се употребяват машини е доста неактуален.
Да, това е въпрос на който всъщност не може да се отговори само с оглед на селското стопанство.
Няма съмнение, че в нашия съвременен социален живот въпросът дали бива да се употребяват машини е доста неактуален.
Днес е почти невъзможно човек да е земеделец без да използва машини. Естествено, не всички процеси са така сродни с най-интимните природни процеси, както точно това бъркане на тора и подобни на него дейности. Както тук, при този така интимен природен процес не трябва да се прибягва до машини, така и при други процеси природата сама се грижи за това, което няма нищо общо с машините, и там с машини нищо не може да се направи. При семеобразуването те не могат да направят нищо особено, за това се грижи самата природа. Мисля, че въпросът не е особено актуален.
към текста >>
То се случва точно поради това, че човек например медитира и се подготвя за това чрез медитативния
жив
от вчера характеризирах това.
Поставен днес, той ще предизвика много пренебрежителни усмивки. Припомням Ви, че има хора, при които цветята, отглеждани от тях на прозореца, растат чудесно. При други хора те не растат, а изсъхват. Такива неща сега наистина стават, това е факт. Всичко това, което се случва по начин, който външно изглежда необясним, но вътрешно може да се прозре, се случва под влиянието на самия човек.
То се случва точно поради това, че човек например медитира и се подготвя за това чрез медитативния живот вчера характеризирах това.
Всъщност, когато медитира, човек живее съвсем другояче с азота, който съдържа световните имагинации. Чрез това той се пренася в състояние, което съществено активира въздействието на всичко това. Човек се поставя в такова състояние тогава изобщо спрямо целия растителен растеж. Само че днес нещата не са така ясни, както са били във времената, когато са се знаели. Имало е епохи, когато хората действително са знаели и чрез определени действия са могли да въздействат върху развитието на растенията.
към текста >>
Всъщност, когато медитира, човек
жив
ее съвсем другояче с азота, който съдържа световните имагинации.
Припомням Ви, че има хора, при които цветята, отглеждани от тях на прозореца, растат чудесно. При други хора те не растат, а изсъхват. Такива неща сега наистина стават, това е факт. Всичко това, което се случва по начин, който външно изглежда необясним, но вътрешно може да се прозре, се случва под влиянието на самия човек. То се случва точно поради това, че човек например медитира и се подготвя за това чрез медитативния живот вчера характеризирах това.
Всъщност, когато медитира, човек живее съвсем другояче с азота, който съдържа световните имагинации.
Чрез това той се пренася в състояние, което съществено активира въздействието на всичко това. Човек се поставя в такова състояние тогава изобщо спрямо целия растителен растеж. Само че днес нещата не са така ясни, както са били във времената, когато са се знаели. Имало е епохи, когато хората действително са знаели и чрез определени действия са могли да въздействат върху развитието на растенията. Днес на това не се обръща внимание и тези фини и деликатни въздействия са на път да се загубят.
към текста >>
По тази причина малко ми е трудно да говоря свободно за тези неща пред широка аудитория, защото те лесно могат да бъдат отречени, като се има пред вид начинът, по който хората
жив
еят днес.
Човек се поставя в такова състояние тогава изобщо спрямо целия растителен растеж. Само че днес нещата не са така ясни, както са били във времената, когато са се знаели. Имало е епохи, когато хората действително са знаели и чрез определени действия са могли да въздействат върху развитието на растенията. Днес на това не се обръща внимание и тези фини и деликатни въздействия са на път да се загубят. Затова е много лес но да се отричат, когато някой спомене за тях.
По тази причина малко ми е трудно да говоря свободно за тези неща пред широка аудитория, защото те лесно могат да бъдат отречени, като се има пред вид начинът, по който хората живеят днес.
Много парлив въпрос беше поставен при разговора в залата Бок от нашия приятел Щегеман, дали можем да водим борба с паразитите по този начин, по пътя на концентрацията и подобни на нея практики. Без съмнение това може, ако го правите по правилен начин. Ако особено в периода от средата на Януари до средата на Февруари, когато Земята разгръща своите най-мощни сили, които са концентрирани най-много в Земята, ако човек твърдо си определи едно и също време и в това време редовно предприема такава концентрация. Тогава въздействията могат вече да се покажат наяве. Както казах, това е парлив въпрос, обаче въпрос, който получава положителен отговор.
към текста >>
Би се получила една субтилна мъдрост, една проницателна философия, която още при словообразуването по един грандиозен начин се произнася относно тайните в
жив
ота на природата.
Това трябва да се прави в съзвучие с цялата природа. Трябва да се знае, че е съвсем различно дали една концентрация се прави по средата на зимата или по средата на лятото. Много неща се съдържат в някои народни поговорки, които могат да дадат важни указания за днешния човек. Вижте, вчера бих могъл да прибавя и това, че между многото работи, които бих могъл да свърша в сегашната си инкарнация, но до сега не съм успял, е, че като съвсем млад имах идеята да напиша една тъй наречена селска философия, да опиша понятията на селяните за всички неща, които ги засягат. Би могло да се получи нещо извънредно добро и то би опровергало твърдението на графа, че селяните са глуповати.
Би се получила една субтилна мъдрост, една проницателна философия, която още при словообразуването по един грандиозен начин се произнася относно тайните в живота на природата.
Човек наистина е учуден от това, което селянинът действително знае за процесите, които се извършват в природата. Да се напише такава селска философия днес вече не е възможно. В нашето време нещата в голямата си част изцяло се загубиха. Днес нещата не стоят така, както преди петдесет, преди четиридесет години. Да, това беше нещо извънредно значително, тъй като тогава при селянина можеше да се научи много повече, отколкото в университета.
към текста >>
Тогава време то беше съвсем друго,
жив
ееше се със селяните на село и когато дойдоха хората с калабрийските шапки, които въведоха днешното социалистическо движение, настъпиха други времена и това стана рядкост.
Човек наистина е учуден от това, което селянинът действително знае за процесите, които се извършват в природата. Да се напише такава селска философия днес вече не е възможно. В нашето време нещата в голямата си част изцяло се загубиха. Днес нещата не стоят така, както преди петдесет, преди четиридесет години. Да, това беше нещо извънредно значително, тъй като тогава при селянина можеше да се научи много повече, отколкото в университета.
Тогава време то беше съвсем друго, живееше се със селяните на село и когато дойдоха хората с калабрийските шапки, които въведоха днешното социалистическо движение, настъпиха други времена и това стана рядкост.
Днес светът напълно се е променил. Присъстващите тук по-млади дами и господа нямат никаква представа, как се е променил светът в течение на последните тридесет четиридесет години. Твърде много от действителната красота на народния начин на говорене диалекти и наречия е загубена. Още повече е загубено от същинската селска философия, която беше вид културна философия. Даже в селските календари тогава стояха неща, които вече ги няма там.
към текста >>
Наблюдението на Макрокосмоса като задача на Духовната наука:
Жив
отът на Земята и
жив
отът на растенията.
Наблюдението на Макрокосмоса като задача на Духовната наука: Животът на Земята и животът на растенията.
към текста >>
4.
8. Пета лекция, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Разбира се, наторяването си остава и днес ще говорим, как да се отнасяме към него, като се има предвид, че
жив
ото трябва да бъде задържано в областта на
жив
ота.
Това, което се каза вчера относно подобряването на тора в кравешкия рог, се отнася естествено за подобряване на торенето.
Разбира се, наторяването си остава и днес ще говорим, как да се отнасяме към него, като се има предвид, че живото трябва да бъде задържано в областта на живота.
към текста >>
Видяхме как етерно-
жив
ото, силите на
жив
ота, никога не бива да напускат областта, сферата на растежа.
Видяхме как етерно-живото, силите на живота, никога не бива да напускат областта, сферата на растежа.
Оттук ние отдадохме голямо значение на това, да опознаем, че почвата, от която растението пониква и която обгръща неговите корени, представлява един вид продължение на растежа навътре в земята; че растително-живото като качество на самата земя се отличава от чисто минералното. Аз вчера посочих как можем да си представим прехода от една купчина натрупана земя с вътрешната и жизненост, породена от съдържащият се в нея хумус, към кората, която обгръща дървото и го затваря, отделя го от външния свят. Днес е загубен възгледът за големите връзки в природата, за общия живот в земята и растението, как този общ живот продължава в отпадъчните продукти на живота, които ние имаме в тора и как действат силите на този всеобхватен живот. Този възглед постепенно беше забравен.
към текста >>
Оттук ние отдадохме голямо значение на това, да опознаем, че почвата, от която растението пониква и която обгръща неговите корени, представлява един вид продължение на растежа навътре в земята; че растително-
жив
ото като качество на самата земя се отличава от чисто минералното.
Видяхме как етерно-живото, силите на живота, никога не бива да напускат областта, сферата на растежа.
Оттук ние отдадохме голямо значение на това, да опознаем, че почвата, от която растението пониква и която обгръща неговите корени, представлява един вид продължение на растежа навътре в земята; че растително-живото като качество на самата земя се отличава от чисто минералното.
Аз вчера посочих как можем да си представим прехода от една купчина натрупана земя с вътрешната и жизненост, породена от съдържащият се в нея хумус, към кората, която обгръща дървото и го затваря, отделя го от външния свят. Днес е загубен възгледът за големите връзки в природата, за общия живот в земята и растението, как този общ живот продължава в отпадъчните продукти на живота, които ние имаме в тора и как действат силите на този всеобхватен живот. Този възглед постепенно беше забравен.
към текста >>
Днес е загубен възгледът за големите връзки в природата, за общия
жив
от в земята и растението, как този общ
жив
от продължава в отпадъчните продукти на
жив
ота, които ние имаме в тора и как действат силите на този всеобхватен
жив
от.
Видяхме как етерно-живото, силите на живота, никога не бива да напускат областта, сферата на растежа. Оттук ние отдадохме голямо значение на това, да опознаем, че почвата, от която растението пониква и която обгръща неговите корени, представлява един вид продължение на растежа навътре в земята; че растително-живото като качество на самата земя се отличава от чисто минералното. Аз вчера посочих как можем да си представим прехода от една купчина натрупана земя с вътрешната и жизненост, породена от съдържащият се в нея хумус, към кората, която обгръща дървото и го затваря, отделя го от външния свят.
Днес е загубен възгледът за големите връзки в природата, за общия живот в земята и растението, как този общ живот продължава в отпадъчните продукти на живота, които ние имаме в тора и как действат силите на този всеобхватен живот.
Този възглед постепенно беше забравен.
към текста >>
Трябва да се води борба, ако може така да се каже, само срещу онези неща, които почиват на съвсем погрешни постановки, понеже са свързани с материалистичния възглед на нашето съвремие; а това, което произтича от един
жив
възглед за света и може да се разпростре върху различните области на
жив
ота, да се допълни.
Както казах във вчерашното обсъждане, Духовната наука не трябва да действа като нещо, което от позицията на определен фанатизъм се намесва революционизиращо с гръм и трясък в постигнатото през последно време в различните жизнени области, а трябва напълно да признае тези постижения.
Трябва да се води борба, ако може така да се каже, само срещу онези неща, които почиват на съвсем погрешни постановки, понеже са свързани с материалистичния възглед на нашето съвремие; а това, което произтича от един жив възглед за света и може да се разпростре върху различните области на живота, да се допълни.
Ето защо не държа да разглеждаме как досега се приготвя оборският тор, течният тор или компостът. В това отношение относно преработването на твърдия и течния тор е направено достатъчно много. В тази насока може да се каже още нещо в днешното разискване след обяда. Искам да изтъкна само, че навсякъде е налице правилното мнение, че днес в нашето селско стопанство се извършва истинско пиратство, безмилостна експлоатация. Това ограбване става, защото чрез всичко, което изпращаме в света, ние отнемаме сили от земята, даже сили от въздуха, а те трябва да се заместват.
към текста >>
За това торът, който по съдържание трябва да отговаря на нуждите на обеднялата земя, за да може отново да я о
жив
и, трябва съответно да бъде приготвян.
Ето защо не държа да разглеждаме как досега се приготвя оборският тор, течният тор или компостът. В това отношение относно преработването на твърдия и течния тор е направено достатъчно много. В тази насока може да се каже още нещо в днешното разискване след обяда. Искам да изтъкна само, че навсякъде е налице правилното мнение, че днес в нашето селско стопанство се извършва истинско пиратство, безмилостна експлоатация. Това ограбване става, защото чрез всичко, което изпращаме в света, ние отнемаме сили от земята, даже сили от въздуха, а те трябва да се заместват.
За това торът, който по съдържание трябва да отговаря на нуждите на обеднялата земя, за да може отново да я оживи, трябва съответно да бъде приготвян.
В последно време именно от материалистичното схващане се появиха най-различни погрешни съждения.
към текста >>
Първо: днес грижливо се изучава, как действат бактериите, най-малките
жив
и същества.
Първо: днес грижливо се изучава, как действат бактериите, най-малките живи същества.
На тези малки същества се приписва свойството, че те могат да приведат в правилно съотношение субстанциите в състава на тора. Вижда се какво правят бактериите в тора и се разчита на тях. В това отношение се на правиха наистина остроумни, извънредно логични инжектирания на почвата с бактерии, но в повечето случаи те са краткотрайни и не особено полезни опити. Всичко това произлиза от становище, подобно на следното: в една стая човек открива много мухи и смята, че стаята е мръсна, понеже в нея има много мухи. Стаята съвсем не е мръсна, защото има толкова много мухи, а мухите са там, понеже стаята е мръсна.
към текста >>
Когато се употребява тор от
жив
отни, тези малки
жив
отинки бактериите трябва да се разглеждат като резултат на процесите, които стават тук или там в тора.
Когато се употребява тор от животни, тези малки животинки бактериите трябва да се разглеждат като резултат на процесите, които стават тук или там в тора.
Те могат да бъдат само много полезен симптом за състоянието на тора и затова не бива да им се отдава толкова голямо значение, та да бъдат завъждани или отглеждани, а още по-малко да се води борба с тях. Навсякъде се касае за това, да се на сочи погледа към общите взаимовръзки при важните жизнени процеси в селското стопанство и относно тези малки същества да се прилага колкото е възможно по-малко атомистичният начин на разглеждане.
към текста >>
Човек трябва да е наясно, че ако иска да облагороди, да подобри тора минерално, с това само въздейства о
жив
ително на течността, на водата, докато за доброто изграждане на растението е необходимо да се о
жив
и не само водата, тъй като от водата, която се процежда през земята, не произлиза никакво по-нататъшно о
жив
яване.
На второ място: предизвикано от материалистично нюансираното разбиране, се препоръчва торът да се обработва по всевъзможни начини, с всевъзможни неорганични елементи или съединения. Хората от опит се убеждават, че това няма трайна стойност.
Човек трябва да е наясно, че ако иска да облагороди, да подобри тора минерално, с това само въздейства оживително на течността, на водата, докато за доброто изграждане на растението е необходимо да се оживи не само водата, тъй като от водата, която се процежда през земята, не произлиза никакво по-нататъшно оживяване.
Водата не може да придава живот от своя страна.
към текста >>
Водата не може да придава
жив
от от своя страна.
На второ място: предизвикано от материалистично нюансираното разбиране, се препоръчва торът да се обработва по всевъзможни начини, с всевъзможни неорганични елементи или съединения. Хората от опит се убеждават, че това няма трайна стойност. Човек трябва да е наясно, че ако иска да облагороди, да подобри тора минерално, с това само въздейства оживително на течността, на водата, докато за доброто изграждане на растението е необходимо да се оживи не само водата, тъй като от водата, която се процежда през земята, не произлиза никакво по-нататъшно оживяване.
Водата не може да придава живот от своя страна.
към текста >>
Земята трябва пряко да бъде о
жив
ена, а това не може да стане с нейното минерализиране.
Земята трябва пряко да бъде оживена, а това не може да стане с нейното минерализиране.
Това може да стане само с органическа субстанция, която се внася по съответен начин, за да може да действа организиращо, оживяващо върху самата твърда почва, върху самата твърда земя. Това оживяване на торовата маса, на твърдия и течния торов материал от животните, както и на всяка друга маса, която се употребява за тор, може да се постигне само ако се действа от областта на живото, ако се остане в живото това е задача в областта на земеделието, която се импулсира от Духовната наука. Духовната наука навсякъде разглежда предимно цялостното действие на живото и отмества погледа си от малкото и от заключенията, които се извличат от малкото, от микроскопичното, тях микроскопът ги взима под внимание, понеже те нямат голямо значение. Наблюдаването на макрокосмичното, на широкия обсег на природните действия, това е задачата на Духовната наука. Затова, разбира се, е необходимо да се вгледаме в тези природни действия.
към текста >>
Това може да стане само с органическа субстанция, която се внася по съответен начин, за да може да действа организиращо, о
жив
яващо върху самата твърда почва, върху самата твърда земя.
Земята трябва пряко да бъде оживена, а това не може да стане с нейното минерализиране.
Това може да стане само с органическа субстанция, която се внася по съответен начин, за да може да действа организиращо, оживяващо върху самата твърда почва, върху самата твърда земя.
Това оживяване на торовата маса, на твърдия и течния торов материал от животните, както и на всяка друга маса, която се употребява за тор, може да се постигне само ако се действа от областта на живото, ако се остане в живото това е задача в областта на земеделието, която се импулсира от Духовната наука. Духовната наука навсякъде разглежда предимно цялостното действие на живото и отмества погледа си от малкото и от заключенията, които се извличат от малкото, от микроскопичното, тях микроскопът ги взима под внимание, понеже те нямат голямо значение. Наблюдаването на макрокосмичното, на широкия обсег на природните действия, това е задачата на Духовната наука. Затова, разбира се, е необходимо да се вгледаме в тези природни действия.
към текста >>
Това о
жив
яване на торовата маса, на твърдия и течния торов материал от
жив
отните, както и на всяка друга маса, която се употребява за тор, може да се постигне само ако се действа от областта на
жив
ото, ако се остане в
жив
ото това е задача в областта на земеделието, която се импулсира от Духовната наука.
Земята трябва пряко да бъде оживена, а това не може да стане с нейното минерализиране. Това може да стане само с органическа субстанция, която се внася по съответен начин, за да може да действа организиращо, оживяващо върху самата твърда почва, върху самата твърда земя.
Това оживяване на торовата маса, на твърдия и течния торов материал от животните, както и на всяка друга маса, която се употребява за тор, може да се постигне само ако се действа от областта на живото, ако се остане в живото това е задача в областта на земеделието, която се импулсира от Духовната наука.
Духовната наука навсякъде разглежда предимно цялостното действие на живото и отмества погледа си от малкото и от заключенията, които се извличат от малкото, от микроскопичното, тях микроскопът ги взима под внимание, понеже те нямат голямо значение. Наблюдаването на макрокосмичното, на широкия обсег на природните действия, това е задачата на Духовната наука. Затова, разбира се, е необходимо да се вгледаме в тези природни действия.
към текста >>
Духовната наука навсякъде разглежда предимно цялостното действие на
жив
ото и отмества погледа си от малкото и от заключенията, които се извличат от малкото, от микроскопичното, тях микроскопът ги взима под внимание, понеже те нямат голямо значение.
Земята трябва пряко да бъде оживена, а това не може да стане с нейното минерализиране. Това може да стане само с органическа субстанция, която се внася по съответен начин, за да може да действа организиращо, оживяващо върху самата твърда почва, върху самата твърда земя. Това оживяване на торовата маса, на твърдия и течния торов материал от животните, както и на всяка друга маса, която се употребява за тор, може да се постигне само ако се действа от областта на живото, ако се остане в живото това е задача в областта на земеделието, която се импулсира от Духовната наука.
Духовната наука навсякъде разглежда предимно цялостното действие на живото и отмества погледа си от малкото и от заключенията, които се извличат от малкото, от микроскопичното, тях микроскопът ги взима под внимание, понеже те нямат голямо значение.
Наблюдаването на макрокосмичното, на широкия обсег на природните действия, това е задачата на Духовната наука. Затова, разбира се, е необходимо да се вгледаме в тези природни действия.
към текста >>
В селскостопанската литература по най-различен начин се прокарва становището, че за почвата и растенията от голямо значение са азотът, фосфорната киселина, варта (натриевите съединения), калиевите съединения, хлорът и пр., даже желязото, докато силициевата киселина, оловото, арсенът,
жив
акът, даже содата бикарбонат имат най-вече стимулиращо значение за растенията, че с тях растежът на растенията може да бъде само стимулиран.
В селскостопанската литература по най-различен начин се прокарва становището, че за почвата и растенията от голямо значение са азотът, фосфорната киселина, варта (натриевите съединения), калиевите съединения, хлорът и пр., даже желязото, докато силициевата киселина, оловото, арсенът, живакът, даже содата бикарбонат имат най-вече стимулиращо значение за растенията, че с тях растежът на растенията може да бъде само стимулиран.
към текста >>
В действителност великата природа не изоставя човека така безмилостно, когато той не се съобразява със силициевата киселина, оловото,
жив
ака, арсена, както го изоставя, когато той не взема по правилен начин под внимание калия, калция или фосфорната киселина.
В действителност великата природа не изоставя човека така безмилостно, когато той не се съобразява със силициевата киселина, оловото, живака, арсена, както го изоставя, когато той не взема по правилен начин под внимание калия, калция или фосфорната киселина.
Тъй като силициевата киселина, оловото, живака, арсена ги доставя небето, доставя ги доброволно с дъжда. За да има по правилен начин фосфорна киселина, калий, вар в земята, човек трябва да я обработва, трябва да я тори по правилен начин. Тях небето не ги доставя от само себе си. Но все пак от продължителното земеделие земята може да обеднее, човек непрекъснато я прави по-бедна. Затова той трябва да я наторява.
към текста >>
Тъй като силициевата киселина, оловото,
жив
ака, арсена ги доставя небето, доставя ги доброволно с дъжда.
В действителност великата природа не изоставя човека така безмилостно, когато той не се съобразява със силициевата киселина, оловото, живака, арсена, както го изоставя, когато той не взема по правилен начин под внимание калия, калция или фосфорната киселина.
Тъй като силициевата киселина, оловото, живака, арсена ги доставя небето, доставя ги доброволно с дъжда.
За да има по правилен начин фосфорна киселина, калий, вар в земята, човек трябва да я обработва, трябва да я тори по правилен начин. Тях небето не ги доставя от само себе си. Но все пак от продължителното земеделие земята може да обеднее, човек непрекъснато я прави по-бедна. Затова той трябва да я наторява. Възможно е обаче, както е случаят с много селски стопанства, компенсирането с тора да е твърде слабо и недостатъчно.
към текста >>
Жив
ак, арсен, силиций тях растенията ги всмукват от почвата, след като самите тези вещества са проникнали в почвата.
Човек трябва да се грижи правилно да се осъществява същинският природен процес. Така наречените подбуждащи въздействия са именно най-важните въздействия. Веществата, които се смятат за ненужни, се намират в най-фини дози около цялата Земя. Те са толкова необходими за растенията, колкото това, което идва от Земята. Само че растенията ги всмукват от световните простори.
Живак, арсен, силиций тях растенията ги всмукват от почвата, след като самите тези вещества са проникнали в почвата.
към текста >>
Като продължаваме да наторяваме без план, ние можем постепенно да попречим на почвата да поеме това, което идва от световните простори и като силициева киселина, олово,
жив
ак действа в най-фини хомеопатични дози.
Ние, хората, можем напълно да попречим по правилен път в почвата да проникне[1] онова от световното обкръжение, от което растенията се нуждаят.
Като продължаваме да наторяваме без план, ние можем постепенно да попречим на почвата да поеме това, което идва от световните простори и като силициева киселина, олово, живак действа в най-фини хомеопатични дози.
То трябва да бъде поето от растението, което да формира своето тяло чрез въглерода, с помощта именно на това, което във фини дози идва от световните простори и което растението поема посредством почвата.
към текста >>
Не просто да прибавяме субстанции, които смятаме, че той трябва да съдържа, за да ги пренесе в растението, а да прибавим
жив
и сили.
Поради това ние трябва и по-нататък редовно да обработваме тора, не само както беше казано вчера.
Не просто да прибавяме субстанции, които смятаме, че той трябва да съдържа, за да ги пренесе в растението, а да прибавим живи сили.
Защото за растението са много по-важни и необходими живите сили, отколкото само субстанциалните сили, само субстанциите. Дори да бихме имали почва все по-богата на тези или онези субстанции, тя не би била от полза за растението, ако чрез торенето не предадем на растението способността да поема в своето тяло това, което действа в почвата. Касае се точно за това.
към текста >>
Защото за растението са много по-важни и необходими
жив
ите сили, отколкото само субстанциалните сили, само субстанциите.
Поради това ние трябва и по-нататък редовно да обработваме тора, не само както беше казано вчера. Не просто да прибавяме субстанции, които смятаме, че той трябва да съдържа, за да ги пренесе в растението, а да прибавим живи сили.
Защото за растението са много по-важни и необходими живите сили, отколкото само субстанциалните сили, само субстанциите.
Дори да бихме имали почва все по-богата на тези или онези субстанции, тя не би била от полза за растението, ако чрез торенето не предадем на растението способността да поема в своето тяло това, което действа в почвата. Касае се точно за това.
към текста >>
Днес съвсем не се знае как минимални количества действат извънредно силно, точно когато се отнасят до
жив
ото.
Днес съвсем не се знае как минимални количества действат извънредно силно, точно когато се отнасят до живото.
След изследванията на г-жа д-р Колиско[2] върху действията на най-малките същности, които изследвания по такъв блестящ начин поставиха изцяло на научна основа това, което дотогава пипнешком се опитваше в хомеопатията, мисля, че от този момент нататък ще се гледа съвсем научно на факта, че точно защото малките същности се прилагат по съответен начин в най-малки количества, точно затова лъчащите сили, от които се нуждае органичния свят, се освобождават от наличната си обвързаност и се въвличат в действие.
към текста >>
По разнообразни начини трябва да се опитва да се придаде на тора съответният
жив
от, да му се даде консистентността, та той от само себе си да задържи необходимото му количество азот, както и другите вещества, от които се нуждае; да му се даде жизнената тенденция, която ще го направи способен да достави на земята съответната жизненост.
При торенето никак няма да ни е трудно да прилагаме така минималните количества. Ние видяхме, как с препаратите от кравешките рога, употребени било преди торенето, било след него, ние прибавяме въздействия към тора,използван отделно от това хомеопатично торене, като регулираме и подпомагаме по правилен начин действието му.
По разнообразни начини трябва да се опитва да се придаде на тора съответният живот, да му се даде консистентността, та той от само себе си да задържи необходимото му количество азот, както и другите вещества, от които се нуждае; да му се даде жизнената тенденция, която ще го направи способен да достави на земята съответната жизненост.
И днес бих желал да дам указания, как и какво да се добави към тора свръх прибавения тор от кравешкия рог, как той да бъде оживен така, че от своя страна да може да пренесе в земята, на която расте дадена култура, своята животворност. Ще изброя различни неща, но изрично подчертавам, че ако в една или друга област нещо е трудно да се набави, то може да се замени с друго. Само в един единствен случай не може да се намери заместител, защото това е толкова характерно, че едва ли може да се намери по същия начин в друг вид растение.
към текста >>
И днес бих желал да дам указания, как и какво да се добави към тора свръх прибавения тор от кравешкия рог, как той да бъде о
жив
ен така, че от своя страна да може да пренесе в земята, на която расте дадена култура, своята
жив
отворност.
При торенето никак няма да ни е трудно да прилагаме така минималните количества. Ние видяхме, как с препаратите от кравешките рога, употребени било преди торенето, било след него, ние прибавяме въздействия към тора,използван отделно от това хомеопатично торене, като регулираме и подпомагаме по правилен начин действието му. По разнообразни начини трябва да се опитва да се придаде на тора съответният живот, да му се даде консистентността, та той от само себе си да задържи необходимото му количество азот, както и другите вещества, от които се нуждае; да му се даде жизнената тенденция, която ще го направи способен да достави на земята съответната жизненост.
И днес бих желал да дам указания, как и какво да се добави към тора свръх прибавения тор от кравешкия рог, как той да бъде оживен така, че от своя страна да може да пренесе в земята, на която расте дадена култура, своята животворност.
Ще изброя различни неща, но изрично подчертавам, че ако в една или друга област нещо е трудно да се набави, то може да се замени с друго. Само в един единствен случай не може да се намери заместител, защото това е толкова характерно, че едва ли може да се намери по същия начин в друг вид растение.
към текста >>
И ако човек е запознат с действието на белия равнец в
жив
отинския и човешкия организъм, ако знае как с правилно поемане на бял равнец може да поправи всичко, което е причинено от слабост на астралното тяло, тогава може да проследи това растение с неговата специфичност в целия природен процес на растителното развитие.
Може да се употреби също и като дрога. Белият равнец е истинско чудо, всъщност също като всяко растение, но когато човек гледа друго цвете, в сърцето възниква чувството, че в сравнение с него белият равнец е съвсем особено чудо. То съдържа в себе си това, за което ви казах, че с него Духът винаги си на мокря пръстите, когато иска да пренесе на неговото съответно органическо място дадено нещо като въглерод, азот и пр. Белият равнец се представя в природата така, като че ли някакъв творец на растения го е имал за модел, по който да постави по правилен начин сярата в правилно-съотношение спрямо другите растителни субстанции. Може да се каже: при никое друго растение природните духове не са постигнали такова съвършенство да приложат сярата, както при белия равнец.
И ако човек е запознат с действието на белия равнец в животинския и човешкия организъм, ако знае как с правилно поемане на бял равнец може да поправи всичко, което е причинено от слабост на астралното тяло, тогава може да проследи това растение с неговата специфичност в целия природен процес на растителното развитие.
Той е голям благодетел на дадена област, когато расте по синорите или по пътищата, където се отглеждат житни растения, картофи или каквито и да било други култури. Белият равнец не трябва в никакъв случай да се премахва. Разбира се, трябва да се попречи да се развъжда там, където пречи. Той никъде не е вреден, но може да стане досаден.
към текста >>
От така приготвения бял равнец се вземат една-две пълни шепи, смачкват се силно, така се получава плътна маса и с нея се напълва пикочен мехур на елен виждате как навсякъде се остава при
жив
ото завързва се и по възможност се окачва на слънчево място, да престои през лятото.
С белия равнец може да се направи следното: от него се взема това, което се използва в медицината, вземат се цветовете, съцветията на белия равнец. Ако са пресни, оставят се малко да увехнат, не много. Когато се употребява изсушен като дрога, тогава от листата се пресова сок или от сухите листа се прави отвара и със сока или отварата леко се поливат съцветията, сухите съцветия.
От така приготвения бял равнец се вземат една-две пълни шепи, смачкват се силно, така се получава плътна маса и с нея се напълва пикочен мехур на елен виждате как навсякъде се остава при живото завързва се и по възможност се окачва на слънчево място, да престои през лятото.
През есента се откачва и се заравя не много дълбоко в земята, където престоява през зимата. Така затворените в мехура на елен цветове на равнеца може да са налице вече и наченки на плода през цялата година отчасти над земята, отчасти под земята са изложени на въздействия. Може да се види как през зимата се получава една специфична консистенция.
към текста >>
В нея се съдържа извънредно голяма облъчваща сила съществуването на облъчваща сила ще повярва и материалистът, щом като говори за радий, така че щом изобщо бъде внесена и с колкото и количество тор да се размеси, тя въздейства върху цялата маса твърд и течен
жив
отински тор, както и върху компоста.
Ако сега получената от еленовия мехур субстанция в готовия си вид може да се запази толкова дълго, колкото човек иска се прибави към един куп обикновен тор, който може да е голям и колкото една къща, и се размеси с него, за което не се изисква много работа, ако тази субстанция само се разпредели в тора, тя започва да го облъчва.
В нея се съдържа извънредно голяма облъчваща сила съществуването на облъчваща сила ще повярва и материалистът, щом като говори за радий, така че щом изобщо бъде внесена и с колкото и количество тор да се размеси, тя въздейства върху цялата маса твърд и течен животински тор, както и върху компоста.
към текста >>
Така приготвената маса от бял равнец действа о
жив
яващо и освежаващо, когато обогатеният с нея тор се разпръсне по обработваната площ по същия начин, по който днес се прилага торът.
Така приготвената маса от бял равнец действа оживяващо и освежаващо, когато обогатеният с нея тор се разпръсне по обработваната площ по същия начин, по който днес се прилага торът.
Така се компенсира много от това, което иначе представлява ограбване на почвата. На тора се възвръща възможността така да оживи земята, че да бъдат уловени далечните космични вещества като силициевата киселина, оловото и прочие, които пристигат на Земята в най-фини хомеопатични дози. Членовете на селскостопанския кръг трябва да направят свои опити и ще видят, че ще имат успех.
към текста >>
На тора се възвръща възможността така да о
жив
и земята, че да бъдат уловени далечните космични вещества като силициевата киселина, оловото и прочие, които пристигат на Земята в най-фини хомеопатични дози.
Така приготвената маса от бял равнец действа оживяващо и освежаващо, когато обогатеният с нея тор се разпръсне по обработваната площ по същия начин, по който днес се прилага торът. Така се компенсира много от това, което иначе представлява ограбване на почвата.
На тора се възвръща възможността така да оживи земята, че да бъдат уловени далечните космични вещества като силициевата киселина, оловото и прочие, които пристигат на Земята в най-фини хомеопатични дози.
Членовете на селскостопанския кръг трябва да направят свои опити и ще видят, че ще имат успех.
към текста >>
Еленът е
жив
отно, свързано по особено интимен начин не толкова със Земята, колкото с околността на Земята, с това, което е космично в околността на Земята.
Това е свързано с вникване в целия процес, който протича във връзка с мехура.
Еленът е животно, свързано по особено интимен начин не толкова със Земята, колкото с околността на Земята, с това, което е космично в околността на Земята.
Затова еленът има разклонени рога, чиято задача вчеа посочихме. Точно това, което се съдържа в белия равнец, по много особен начин се консервира в човешкия и животинския организъм в процеса, който става между бъбреците и пикочния мехур, а този процес е зависим от субстанциалното устройство на мехура. Мехурът на елена, макар че е тънък субстанциално, е свързан не с вътрешността на организма, а с космичните сили. Мехурът на елена е почти отражение на Космоса, за разлика от говедото, при което силите са съвсем други и са свързани с вътрешността на организма. Така даваме възможност чувствително да се увеличат силите на белия равнец, които свързват сярата с другите субстанции.
към текста >>
Точно това, което се съдържа в белия равнец, по много особен начин се консервира в човешкия и
жив
отинския организъм в процеса, който става между бъбреците и пикочния мехур, а този процес е зависим от субстанциалното устройство на мехура.
Това е свързано с вникване в целия процес, който протича във връзка с мехура. Еленът е животно, свързано по особено интимен начин не толкова със Земята, колкото с околността на Земята, с това, което е космично в околността на Земята. Затова еленът има разклонени рога, чиято задача вчеа посочихме.
Точно това, което се съдържа в белия равнец, по много особен начин се консервира в човешкия и животинския организъм в процеса, който става между бъбреците и пикочния мехур, а този процес е зависим от субстанциалното устройство на мехура.
Мехурът на елена, макар че е тънък субстанциално, е свързан не с вътрешността на организма, а с космичните сили. Мехурът на елена е почти отражение на Космоса, за разлика от говедото, при което силите са съвсем други и са свързани с вътрешността на организма. Така даваме възможност чувствително да се увеличат силите на белия равнец, които свързват сярата с другите субстанции. В тази обработка на белия равнец, която описах, имаме нещо съвсем фундаментално за подобряване на тора, при което през цялото време оставаме в живото, в средата на живота и не излизаме извън нея, не навлизаме в неорганичната химия. Това е най-важното.
към текста >>
В тази обработка на белия равнец, която описах, имаме нещо съвсем фундаментално за подобряване на тора, при което през цялото време оставаме в
жив
ото, в средата на
жив
ота и не излизаме извън нея, не навлизаме в неорганичната химия.
Затова еленът има разклонени рога, чиято задача вчеа посочихме. Точно това, което се съдържа в белия равнец, по много особен начин се консервира в човешкия и животинския организъм в процеса, който става между бъбреците и пикочния мехур, а този процес е зависим от субстанциалното устройство на мехура. Мехурът на елена, макар че е тънък субстанциално, е свързан не с вътрешността на организма, а с космичните сили. Мехурът на елена е почти отражение на Космоса, за разлика от говедото, при което силите са съвсем други и са свързани с вътрешността на организма. Така даваме възможност чувствително да се увеличат силите на белия равнец, които свързват сярата с другите субстанции.
В тази обработка на белия равнец, която описах, имаме нещо съвсем фундаментално за подобряване на тора, при което през цялото време оставаме в живото, в средата на живота и не излизаме извън нея, не навлизаме в неорганичната химия.
Това е най-важното.
към текста >>
Да вземем друг пример относно случая, когато искаме да придадем на тора толкова
жив
от, че той да го пренесе в земята, от която израства растението; да направим тора способен още повече да свърже веществата, необходими на растението, освен калия също калция и калциевите съединения.
Да вземем друг пример относно случая, когато искаме да придадем на тора толкова живот, че той да го пренесе в земята, от която израства растението; да направим тора способен още повече да свърже веществата, необходими на растението, освен калия също калция и калциевите съединения.
При белия равнец имаме работа предимно с калия. Ако искаме да уловим действието на калция, тогава се нуждаем от едно растение, което не предизвиква такова възхищение както белият равнец, но което също съдържа сяра в хомеопатични дози и чрез нея привлича в органичния процес останалите вещества, необходими за растението. Това е лайката, Chamomilla officinalis.
към текста >>
Сега трябва да се проследи процесът, който лайката извършва в човешкия и в
жив
отинския организъм.
Той има сяра точно в количество, необходимо да преработи калия. Лайката обаче плюс това преработва калция и така съществено може да допринесе да се изключат от растението вредните за оплождането влияния и да поддържа растението здраво. Удивително е, че лайката също съдържа сяра, но в друго количество, защото с нея тя трябва да преработва и калция. Трябва отново да се учи. Това, което постъпва от Духовната наука, се отнася винаги за големи, за далечни взаимовръзки или както се казва, за макрокосмичните, а не за микрокосмичните отношения.
Сега трябва да се проследи процесът, който лайката извършва в човешкия и в животинския организъм.
За всичко, което лайката извършва, пикочният мехур е почти без значение; обратно, от голямо значение са стените на червата. Затова ако искаме да употребим лайката както белия равнец, трябва да откъснем хубавите, нежни жълто-бели главички и да постъпим с тези главички също както с чадъроподобните съцветия на белия равнец, но не да ги поставим в мехур, а в червата на говедо.
към текста >>
Ние и тук през целия този процес оставаме в областта на органичното, на
жив
ота.
Вижте, Вие отново можете да извършите нещо чудно хубаво, нужно е не много, но то е чудесно. Вместо да се направи обичайната наденица, както се прави днес, от червата на говедото се прави наденица с пълнеж от приготвената по описания начин лайка. Сега разполагаме с нещо, което само трябва да се изложи по подходящ начин на действието на природните сили.
Ние и тук през целия този процес оставаме в областта на органичното, на живота.
И понеже сега трябва да действат колкото е възможно повече сродните на Земята живи сили, тази скъпоценна наденица тя наистина е скъпоценна се заравя на неголяма дълбочина в богата на хумус почва и престоява цялата зима в земята. Изберете място, където снегът остава по-дълго и слънцето добре го огрява. Там космичните астрални сили му действат възможно най-много.
към текста >>
И понеже сега трябва да действат колкото е възможно повече сродните на Земята
жив
и сили, тази скъпоценна наденица тя наистина е скъпоценна се заравя на неголяма дълбочина в богата на хумус почва и престоява цялата зима в земята.
Вижте, Вие отново можете да извършите нещо чудно хубаво, нужно е не много, но то е чудесно. Вместо да се направи обичайната наденица, както се прави днес, от червата на говедото се прави наденица с пълнеж от приготвената по описания начин лайка. Сега разполагаме с нещо, което само трябва да се изложи по подходящ начин на действието на природните сили. Ние и тук през целия този процес оставаме в областта на органичното, на живота.
И понеже сега трябва да действат колкото е възможно повече сродните на Земята живи сили, тази скъпоценна наденица тя наистина е скъпоценна се заравя на неголяма дълбочина в богата на хумус почва и престоява цялата зима в земята.
Изберете място, където снегът остава по-дълго и слънцето добре го огрява. Там космичните астрални сили му действат възможно най-много.
към текста >>
Ще се види, че с това се получава тор, който първо по-добре задържа в себе си азота от обикновения тор и освен това има способността така да о
жив
и земята, че тя може да действа извънредно стимулиращо върху растежа на растенията.
През пролетта се изважда, запазва се също както белия равнец и по същия начин се поставя в тора.
Ще се види, че с това се получава тор, който първо по-добре задържа в себе си азота от обикновения тор и освен това има способността така да оживи земята, че тя може да действа извънредно стимулиращо върху растежа на растенията.
И преди всичко когато така се тори, ще бъдат произведени здрави растения, наистина по-здрави растения, отколкото ако такива неща не се правят.
към текста >>
Казаното звучи налудничаво, знам това, но помислете, колко неща досега са били обявявани за налудничави, а след някоя и друга година се въвеждат в
жив
ота.
Казаното звучи налудничаво, знам това, но помислете, колко неща досега са били обявявани за налудничави, а след някоя и друга година се въвеждат в живота.
В швейцарските вестници например можете да прочетете, как проектът за построяване на планинска железница в Швейцария се смяташе за глупост, но след кратко време тази железница стана действителност и днес хората не я вземат за глупава измислица. Затова при тези неща трябва да бъдат отстранени предразсъдъците. Връщам се на въпроса. Ако е трудно да се намерят тези две растения бял равнец и лайка, те могат да бъдат заместени с други, но това няма да е добре. По-добре е тогава те да се употребят като дрога.
към текста >>
Тя действително е голямата благодетелка в
жив
ота на растенията и едва ли може да бъде заместена от друго растение.
И обратно, с оглед на неговото добро въздействие, мъчно може да бъде заместено едно растение, което хората често не го обичат; не го обичат в смисъл, че това, което човек обича, той го милва. А това растение човек не може да го погали, това растение е копривата.
Тя действително е голямата благодетелка в живота на растенията и едва ли може да бъде заместена от друго растение.
Ако някъде не може да се намери, може да се замести с дрога, с изсушена коприва. Копривата обаче наистина е един световен юнак, който може да върши огромна работа. Също и копривата носи в себе си сярата, чието значение вече разясних, а именно тя подрежда и улеснява работата на Духа. Освен че разпространява калий и калций в своите излъчвания и течения, копривата има и железни лъчения, които са почти толкова полезни за развитието на природата, колкото нашите собствени железни лъчения в кръвта. Поради своите ценни свойства копривата съвсем не заслужава да бъде пренебрегвана, което често се случва там, където тя расте навън в природата.
към текста >>
И понеже в това отношение растителната природа е по-проста, отколкото
жив
отинската и човешката природа, също и лекуването при растението може да протече по-общо.
При лекуването влиза в съображение далеч по-различна гледна точка от тази, която се взема при описанието на болестта. Може да е достигнато до голямо съвършенство в описанието на болестите, може точно да се знае какво става в организма според правилата на днешната физиология или физиологичната химия, но да не може нищо да се излекува. Не може да се лекува според резултата на хистологичните или микроскопичните изследвания. За да лекува, човек трябва да познава общите, големите взаимовръзки. Така е също и относно растителната природа.
И понеже в това отношение растителната природа е по-проста, отколкото животинската и човешката природа, също и лекуването при растението може да протече по-общо.
При растението може да се приложи универсално лечебно средство. Ако това не можеше, човек фактически би бил наистина в лошо положение спрямо растителния свят, в каквото той често изпада при лекуването на животните. При лекуването на човека не е така, човекът може да каже какво го боли. Животното и растението не могат, но затова пък при тях лекуването протича по-общо. Не всички, но голям брой болести по растенията могат да бъдат отстранени, щом като бъдат забелязани, чрез рационално приготвяне на тора и то по следния начин: Чрез торенето на почвата трябва да се прибави калций.
към текста >>
Ако това не можеше, човек фактически би бил наистина в лошо положение спрямо растителния свят, в каквото той често изпада при лекуването на
жив
отните.
Не може да се лекува според резултата на хистологичните или микроскопичните изследвания. За да лекува, човек трябва да познава общите, големите взаимовръзки. Така е също и относно растителната природа. И понеже в това отношение растителната природа е по-проста, отколкото животинската и човешката природа, също и лекуването при растението може да протече по-общо. При растението може да се приложи универсално лечебно средство.
Ако това не можеше, човек фактически би бил наистина в лошо положение спрямо растителния свят, в каквото той често изпада при лекуването на животните.
При лекуването на човека не е така, човекът може да каже какво го боли. Животното и растението не могат, но затова пък при тях лекуването протича по-общо. Не всички, но голям брой болести по растенията могат да бъдат отстранени, щом като бъдат забелязани, чрез рационално приготвяне на тора и то по следния начин: Чрез торенето на почвата трябва да се прибави калций. Той обаче няма да помогне, ако в него няма живот. Ако е предназначен за лекуване, калцият трябва да остане в областта на живото.
към текста >>
Жив
отното и растението не могат, но затова пък при тях лекуването протича по-общо.
Така е също и относно растителната природа. И понеже в това отношение растителната природа е по-проста, отколкото животинската и човешката природа, също и лекуването при растението може да протече по-общо. При растението може да се приложи универсално лечебно средство. Ако това не можеше, човек фактически би бил наистина в лошо положение спрямо растителния свят, в каквото той често изпада при лекуването на животните. При лекуването на човека не е така, човекът може да каже какво го боли.
Животното и растението не могат, но затова пък при тях лекуването протича по-общо.
Не всички, но голям брой болести по растенията могат да бъдат отстранени, щом като бъдат забелязани, чрез рационално приготвяне на тора и то по следния начин: Чрез торенето на почвата трябва да се прибави калций. Той обаче няма да помогне, ако в него няма живот. Ако е предназначен за лекуване, калцият трябва да остане в областта на живото. Не трябва да се напуска областта на живота. Нищо не можете да предприемете с обикновения варовик и подобни.
към текста >>
Той обаче няма да помогне, ако в него няма
жив
от.
При растението може да се приложи универсално лечебно средство. Ако това не можеше, човек фактически би бил наистина в лошо положение спрямо растителния свят, в каквото той често изпада при лекуването на животните. При лекуването на човека не е така, човекът може да каже какво го боли. Животното и растението не могат, но затова пък при тях лекуването протича по-общо. Не всички, но голям брой болести по растенията могат да бъдат отстранени, щом като бъдат забелязани, чрез рационално приготвяне на тора и то по следния начин: Чрез торенето на почвата трябва да се прибави калций.
Той обаче няма да помогне, ако в него няма живот.
Ако е предназначен за лекуване, калцият трябва да остане в областта на живото. Не трябва да се напуска областта на живота. Нищо не можете да предприемете с обикновения варовик и подобни.
към текста >>
Ако е предназначен за лекуване, калцият трябва да остане в областта на
жив
ото.
Ако това не можеше, човек фактически би бил наистина в лошо положение спрямо растителния свят, в каквото той често изпада при лекуването на животните. При лекуването на човека не е така, човекът може да каже какво го боли. Животното и растението не могат, но затова пък при тях лекуването протича по-общо. Не всички, но голям брой болести по растенията могат да бъдат отстранени, щом като бъдат забелязани, чрез рационално приготвяне на тора и то по следния начин: Чрез торенето на почвата трябва да се прибави калций. Той обаче няма да помогне, ако в него няма живот.
Ако е предназначен за лекуване, калцият трябва да остане в областта на живото.
Не трябва да се напуска областта на живота. Нищо не можете да предприемете с обикновения варовик и подобни.
към текста >>
Не трябва да се напуска областта на
жив
ота.
При лекуването на човека не е така, човекът може да каже какво го боли. Животното и растението не могат, но затова пък при тях лекуването протича по-общо. Не всички, но голям брой болести по растенията могат да бъдат отстранени, щом като бъдат забелязани, чрез рационално приготвяне на тора и то по следния начин: Чрез торенето на почвата трябва да се прибави калций. Той обаче няма да помогне, ако в него няма живот. Ако е предназначен за лекуване, калцият трябва да остане в областта на живото.
Не трябва да се напуска областта на живота.
Нищо не можете да предприемете с обикновения варовик и подобни.
към текста >>
Това е дъбът, особено кората на дъба, която вече представлява междинен продукт между растението и
жив
ата част на почвата, както Ви изложих относно сродството на
жив
ата почва с кората.
Има едно растение, богато на калций, което в растителната пепелна субстанция[3] съдържа 77%, калций, но в най-фини съединения.
Това е дъбът, особено кората на дъба, която вече представлява междинен продукт между растението и живата част на почвата, както Ви изложих относно сродството на живата почва с кората.
Калциевата структура на дъбовата кора е най-идеалната проява на калция. Калцият, когато е още жив, а не мъртъв в мъртво състояние също действа, но по друг начин има онова свойство, което Ви разясних. Живият калций създава съответен порядък, когато етерното тяло действа прекалено силно, така че астралните сили не могат да обхванат организма. Тогава калцият потиска, задушава етерното тяло и с това освобождава действието на астралното тяло; това се получава при всеки калций. Но когато искаме не да произведем шок в организма, а да свием по правилен начин буйно разрастващото се етерно тяло, тогава трябва да приложим калция в структурата, в която той се на мира в дъбовата кора.
към текста >>
Калцият, когато е още
жив
, а не мъртъв в мъртво състояние също действа, но по друг начин има онова свойство, което Ви разясних.
Има едно растение, богато на калций, което в растителната пепелна субстанция[3] съдържа 77%, калций, но в най-фини съединения. Това е дъбът, особено кората на дъба, която вече представлява междинен продукт между растението и живата част на почвата, както Ви изложих относно сродството на живата почва с кората. Калциевата структура на дъбовата кора е най-идеалната проява на калция.
Калцият, когато е още жив, а не мъртъв в мъртво състояние също действа, но по друг начин има онова свойство, което Ви разясних.
Живият калций създава съответен порядък, когато етерното тяло действа прекалено силно, така че астралните сили не могат да обхванат организма. Тогава калцият потиска, задушава етерното тяло и с това освобождава действието на астралното тяло; това се получава при всеки калций. Но когато искаме не да произведем шок в организма, а да свием по правилен начин буйно разрастващото се етерно тяло, тогава трябва да приложим калция в структурата, в която той се на мира в дъбовата кора.
към текста >>
Жив
ият калций създава съответен порядък, когато етерното тяло действа прекалено силно, така че астралните сили не могат да обхванат организма.
Има едно растение, богато на калций, което в растителната пепелна субстанция[3] съдържа 77%, калций, но в най-фини съединения. Това е дъбът, особено кората на дъба, която вече представлява междинен продукт между растението и живата част на почвата, както Ви изложих относно сродството на живата почва с кората. Калциевата структура на дъбовата кора е най-идеалната проява на калция. Калцият, когато е още жив, а не мъртъв в мъртво състояние също действа, но по друг начин има онова свойство, което Ви разясних.
Живият калций създава съответен порядък, когато етерното тяло действа прекалено силно, така че астралните сили не могат да обхванат организма.
Тогава калцият потиска, задушава етерното тяло и с това освобождава действието на астралното тяло; това се получава при всеки калций. Но когато искаме не да произведем шок в организма, а да свием по правилен начин буйно разрастващото се етерно тяло, тогава трябва да приложим калция в структурата, в която той се на мира в дъбовата кора.
към текста >>
Надробяваме я на трохи, напълваме с тази раздробена маса черепа на някакво домашно
жив
отно, безразлично какво е то, затваряме черепа по възможност с някаква кост, заравяме го на плитко в земята, покриваме го с натрошен торф и насочваме към мястото улук, канавка, за да се излива там повече дъждовна вода.
Събираме дъбова кора, каквато можем да намерим. Нужно е не много, не повече от това, което можем да съберем.
Надробяваме я на трохи, напълваме с тази раздробена маса черепа на някакво домашно животно, безразлично какво е то, затваряме черепа по възможност с някаква кост, заравяме го на плитко в земята, покриваме го с натрошен торф и насочваме към мястото улук, канавка, за да се излива там повече дъждовна вода.
Може даже напълненият с дъбова кора череп да се сложи в каца, в буре, в което да може непрекъснато да се втича и да изтича дъждовна вода; там да се сложи растителна маса, която образува растителна тиня. В тази растителна тиня черепната кутия с раздробената дъбова кора да престои по възможност през есента и зимата снежната вода е също така добра както дъждовната.
към текста >>
В
жив
ота на растението участват тези четири елемента, за които говорих.
Хората нищо не знаят за известни неща, които непрекъснато стават около нас. Ако ги познаваха, те по -лесно биха могли да приемат такива неща, които сега изложих. Знам много добре, че рутинираните в днешния начин на мислене ще кажат: но ти нищо не казваш как да се подобри азотното съдържание на тора. Аз непрекъснато говорих именно за това, особено когато говорих за белия равнец, лайката, копривата, защото в органическия процес действа една тайна алхимия, която например наистина превръща калия в азот, когато той работи вътре в тора по правилен начин.
В живота на растението участват тези четири елемента, за които говорих.
Наред със сярата се намира също и водород. Аз Ви посочих значението на водорода. Между калция и водорода има взаимно качествено съотношение, аналогично на отношението между кислорода и азота във въздуха. Вече и по чисто външен начин, както е при количествения химически анализ, би могло да се установи, че съществува сродство между връзката на кислорода и азота във въздуха и връзката на варта с водорода в органичните процеси. Под въздействието на водорода калцият и калият непрекъснато се превръщат в азотоподобна субстанция и в края на краищата в истински азот.
към текста >>
Чрез торенето трябва да о
жив
им почвата, като изградим това правилно съотношение.Трябва да потърсим растение, което чрез съдържащото се в самото него съотношение между калия и силициевата киселина да е в състояние, като се прибави пак в хомеопатична доза към тора, да му придаде съответната сила.
Силициевата киселина съдържа силиций. Силицият пък в организма се превръща в едно вещество от извънредна важност, което изобщо не се изброява сред химическите елементи. Силициевата киселина е нужна на човека, за да привлича космичните сили. И така, в растението трябва да се установи правилно взаимодействие между силициевата киселина и калия, не калция.
Чрез торенето трябва да оживим почвата, като изградим това правилно съотношение.Трябва да потърсим растение, което чрез съдържащото се в самото него съотношение между калия и силициевата киселина да е в състояние, като се прибави пак в хомеопатична доза към тора, да му придаде съответната сила.
Ние наистина можем да намерим това растение. Със самото си присъствие всред нашите селскостопански области то действа благотворно.
към текста >>
Ако обаче растението бъде проникнато и о
жив
ено от силициева кисели на по описания начин, тогава то става чувствително към всичко и привлича всичко, което му е нужно.
За да може наистина да расте и да се развива, растението трябва да притежава известна чувствителност. Както един безчувствен човек не чувства това, което се случва край него, така всичко, което се случва във и над почвата, не се забелязва от едно безчувствено растение, то не го чувства и не може да си послужи с него за своето развитие.
Ако обаче растението бъде проникнато и оживено от силициева кисели на по описания начин, тогава то става чувствително към всичко и привлича всичко, което му е нужно.
Растението може лесно да се доведе до положение да използва съвсем малка част от почвата около него, за да привлича това, от което се нуждае. Естествено това не е добре. Ако почвата се обработи така, както описах, растението се подготвя да привлича нещата от широката околност. На растението може да се помогне да използва нужните му сили и вещества не само от дадената нива, но и от близките ливади, както и от горските площи. Така, когато по описания начин чрез глухарчето предоставим на растенията силите, от които се нуждаят, можем да постигнем обменните взаимодействия в природата.
към текста >>
5.
9. Въпроси и отговори, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Плевелите участват в общия растителен
жив
от.
За плевелите искам да говоря следващите дни. Това, което казах, е благоприятно изобщо и чрез него не се постига премахване на плевелите. Растенията обаче стават много по-устойчиви срещу паразитните вредители, които ги нападат. Има средство против паразитните вредители по растенията. Борбата с плевелите не почива на принципите, за които говорих досега.
Плевелите участват в общия растителен живот.
За това ще говорим още. Нещата са така свързани, че нищо не бива да се изключва от този общ процес.
към текста >>
Да, с какво те са вредни като храна за
жив
отните?
Да, с какво те са вредни като храна за животните?
към текста >>
На полето
жив
отното не ги яде.
Д-р Щайнер: Това заслужава внимание.
На полето животното не ги яде.
към текста >>
Граф Лерхенфелд: При нас е обратното, радиката направо се приема като храна за млекодаващите
жив
отни.
Граф Лерхенфелд: При нас е обратното, радиката направо се приема като храна за млекодаващите животни.
към текста >>
Ако те бяха вредни, самото
жив
отно ще остави сеното;
жив
отното не яде нищо, което му вреди.
Трябва да се провери възможно е в сеното те да не са вредни.
Ако те бяха вредни, самото животно ще остави сеното; животното не яде нищо, което му вреди.
към текста >>
Жив
отното не яде глухарчето, ако то му вреди,
жив
отното има извънредно добър инстинкт по отношение на храната.
Трябва да вземете под внимание следното: говоря, разбира се, за едно общо правило.
Животното не яде глухарчето, ако то му вреди, животното има извънредно добър инстинкт по отношение на храната.
Има обаче едно друго нещо, което не трябва да се забравя. Когато искаме да поощрим нещо, което почива на някакъв процес, ние почти винаги прилагаме средства, които не прилагаме в друг, в обикновен случай. Например никой не се храни ежедневно с хлебна мая, но тя се употребява за печене на хляб. Работата стои така: това, което при определени обстоятелства, когато се изяде в голяма доза може да действа отровно, при други условия може да действа най-благотворно. Лекарствата в по-голямата си част са отровни.
към текста >>
Така че разсъжденията дали глухарчето е вредно за
жив
отното, трябва да се изоставят.
Когато искаме да поощрим нещо, което почива на някакъв процес, ние почти винаги прилагаме средства, които не прилагаме в друг, в обикновен случай. Например никой не се храни ежедневно с хлебна мая, но тя се употребява за печене на хляб. Работата стои така: това, което при определени обстоятелства, когато се изяде в голяма доза може да действа отровно, при други условия може да действа най-благотворно. Лекарствата в по-голямата си част са отровни. Определящото в случая не е веществото, а начинът на употреба.
Така че разсъжденията дали глухарчето е вредно за животното, трябва да се изоставят.
Съществуват много странни мнения; не е ли любопитно това, че докато от една страна граф Кайзерлинг подчертава вредността от радиката, то от друга страна граф Лерхенфелд говори, че е най-добрата млекодаваща храна. В така близки една до друга области действието не може да е различно; явно едното от тези две становища трябва да е неправилно.
към текста >>
Кората от
жив
о дърво ли трябва да се вземе или може и от отсечен дъб?
Кората от живо дърво ли трябва да се вземе или може и от отсечен дъб?
към текста >>
По възможност от
жив
о дърво, дори от дърво, за което може да се предположи, че дъбовата смола е още доста активна.
По възможност от живо дърво, дори от дърво, за което може да се предположи, че дъбовата смола е още доста активна.
към текста >>
От правилното приемане на храна зависи дали
жив
отното развива достатъчно сили, за да е способно да приема веществата от атмосферата и да ги преработва.
Вземете предвид само това, което казах. При поемането на храна същественото са силите, които се развиват в тялото.
От правилното приемане на храна зависи дали животното развива достатъчно сили, за да е способно да приема веществата от атмосферата и да ги преработва.
Да направим сравнение: ако човек трябва да надене една тясна ръкавица, той не може да направи това с напъване, с натъпкване, а като я разтегне на дърво и я разшири. Така се правят ловки силите, които трябва да са там, за да поемат от атмосферата това, което не може да се получи от храненето. Чрез храната организмът се разширява и по този начин става способен да поеме повече от атмосферата. Може да настъпи даже хипертрофия, ако се поема прекалено много храна. Тази хипертрофия се изкупва с по-кратък живот.
към текста >>
Тази хипертрофия се изкупва с по-кратък
жив
от.
От правилното приемане на храна зависи дали животното развива достатъчно сили, за да е способно да приема веществата от атмосферата и да ги преработва. Да направим сравнение: ако човек трябва да надене една тясна ръкавица, той не може да направи това с напъване, с натъпкване, а като я разтегне на дърво и я разшири. Така се правят ловки силите, които трябва да са там, за да поемат от атмосферата това, което не може да се получи от храненето. Чрез храната организмът се разширява и по този начин става способен да поеме повече от атмосферата. Може да настъпи даже хипертрофия, ако се поема прекалено много храна.
Тази хипертрофия се изкупва с по-кратък живот.
Тук има нещо, което лежи между минимума и максимума.
към текста >>
6.
10. Шеста лекция, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Същността на плевела, на
жив
отните-вредители и на така наречените болести на растенията пред форума на природата.
Същността на плевела, на животните-вредители и на така наречените болести на растенията пред форума на природата.
към текста >>
В по-нататъшния ход на нашите обсъждания ще се опрем на това познание относно развитието на растенията и изграждането на организма на
жив
отните, което постигнахме в предшестващите дни.
В по-нататъшния ход на нашите обсъждания ще се опрем на това познание относно развитието на растенията и изграждането на организма на животните, което постигнахме в предшестващите дни.
Поне накратко ще разгледаме някои от духовно-научните представи за вредителите от растителен и животински вид, както и така наречените болести по растенията. Всъщност тези неща трябва да се разглеждат само конкретно. Затова също и там, където малко може да се говори общо, понеже нещата трябва да бъдат разглеждани специфично, най-напред ще дам примери, които, като се вземат за отправни точки на по-нататъшни изследвания, могат да доведат до понататъшни резултати. Бих желал сега да разгледам същността на плевелите, на така наречените растителни вредители.
към текста >>
Поне накратко ще разгледаме някои от духовно-научните представи за вредителите от растителен и
жив
отински вид, както и така наречените болести по растенията.
В по-нататъшния ход на нашите обсъждания ще се опрем на това познание относно развитието на растенията и изграждането на организма на животните, което постигнахме в предшестващите дни.
Поне накратко ще разгледаме някои от духовно-научните представи за вредителите от растителен и животински вид, както и така наречените болести по растенията.
Всъщност тези неща трябва да се разглеждат само конкретно. Затова също и там, където малко може да се говори общо, понеже нещата трябва да бъдат разглеждани специфично, най-напред ще дам примери, които, като се вземат за отправни точки на по-нататъшни изследвания, могат да доведат до понататъшни резултати. Бих желал сега да разгледам същността на плевелите, на така наречените растителни вредители.
към текста >>
Ние посочихме, че строго трябва да се разграничават силите, които са в самото растение, и силите, които идват от Космоса, но първо се поемат от Земята и тогава от Земята действат върху
жив
ота на растенията.
Ние посочихме, че строго трябва да се разграничават силите, които са в самото растение, и силите, които идват от Космоса, но първо се поемат от Земята и тогава от Земята действат върху живота на растенията.
Тези сили, които по същество произлизат от космически влияния, както казах, от Меркурий, Венера и Луната, но не действат пряко от тези планети, а действат по околен път през Земята, тези сили трябва да се вземат под внимание, когато трябва да се проследи това, което предизвиква от растението-майка да произлезе растението-дъщеря и така нататък. И обратно, във всичко, което растението пряко поема от своето обкръжение над Земята, трябва да виждаме въздействията върху растението на по-далечните планети, които те предават на въздуха, и които растението поема по този начин. В по-широк смисъл може да се каже, че силите, които от близките планети действат върху Земята, много се влияят от калциевите процеси на Земята, докато силите, които идват от далечните планети и действат направо от обкръжението на Земята, се влияят от действието на силиция. При това, когато силициевото действие също произлиза от самата Земя, то все пак опосредява това, което се излъчва от Юпитер, Марс, Сатурн, а не това, което се излъчва от Луната, Меркурий, Венера.
към текста >>
От обикновения
жив
от знаем, че Луната поема със своята повърхност слънчевите лъчи и ги отразява към Земята.
От обикновения живот знаем, че Луната поема със своята повърхност слънчевите лъчи и ги отразява към Земята.
И Земята поема тези лунни лъчи, тези отразени от Луната слънчеви лъчи. Така отразените слънчеви лъчи обаче Луната ги насища със своите собствени сили и те пристигат до Земята именно като Лунни сили така е от времето, откакто Луната се е отделила от Земята. Тъкмо тези лунни сили действат засилващо, укрепващо върху всичко на Земята. Докато Луната е била обединена със Земята, земното много повече е било нещо жизнено, плодно, не е имало такова силно минерализиране каквото имаме днес. След отделянето на Луната от Земята, тя действа върху Земята така, че обикновеното състояние на Земята, което обезпечава растенето на живите същества, бива засилено така, че растежът може да се издигне и да премине във възпроизвеждане.
към текста >>
След отделянето на Луната от Земята, тя действа върху Земята така, че обикновеното състояние на Земята, което обезпечава растенето на
жив
ите същества, бива засилено така, че растежът може да се издигне и да премине във възпроизвеждане.
От обикновения живот знаем, че Луната поема със своята повърхност слънчевите лъчи и ги отразява към Земята. И Земята поема тези лунни лъчи, тези отразени от Луната слънчеви лъчи. Така отразените слънчеви лъчи обаче Луната ги насища със своите собствени сили и те пристигат до Земята именно като Лунни сили така е от времето, откакто Луната се е отделила от Земята. Тъкмо тези лунни сили действат засилващо, укрепващо върху всичко на Земята. Докато Луната е била обединена със Земята, земното много повече е било нещо жизнено, плодно, не е имало такова силно минерализиране каквото имаме днес.
След отделянето на Луната от Земята, тя действа върху Земята така, че обикновеното състояние на Земята, което обезпечава растенето на живите същества, бива засилено така, че растежът може да се издигне и да премине във възпроизвеждане.
към текста >>
За
жив
отните-вредители обаче не може да се говори толкова общо.
Това, което е вътрешно вярно, то ще се потвърди и външно. За растенията-вредители по нивите би могло да се говори общо.
За животните-вредители обаче не може да се говори толкова общо.
Бих желал да избера един особено характерен пример, за да се види, как се потвърждават казаните неща.
към текста >>
Срещу тези, всъщност толкова миловидно изглеждащи
жив
отинчета, когато се появят, се търсят съвсем нечовешки начини на борба с тях.
Какво ли човек не прави и какво ли не би желал да направи, за да се пребори с полските мишки. В селскостопанската литература можете да прочетете, че се прилагат резултатно фосфорни препарати, както и други неща като препарат от смес на стрихнин и захарин. Замисля се даже радикална борба с тях, като се развъжда тифус по мишките. В картофено пюре се слага съответно количество тифусни бацили, вредни само за гризачите и се разпределя, където трябва. И такива неща са правени, най-малкото са препоръчвани.
Срещу тези, всъщност толкова миловидно изглеждащи животинчета, когато се появят, се търсят съвсем нечовешки начини на борба с тях.
Мисля, че се поставя в действие и държавата, защото такава борба с мишките не помага, ако съседът не я прилага. Тогава мишките идват от другите ниви и трябва да бъде извикана на помощ държавата, която да принуди всички да действат по определения начин. А държавата не познава модификации. Тя от своя страна дава предписания, които смята за правилни, и всеки трябва да ги изпълнява, независимо от това, дали те наистина са правилни или не.
към текста >>
Това вече ще е истински напредък в нашия обществен
жив
от.
Виждате следователно, че всичко е изпробвано и насочвано по околен път отвън, без да постига желания резултат. И човек има чувството, че експериментите не са намерили решението, защото мишките отново се появяват. Тези мерки не успяват, мишките идват отново. Това, с което ще се занимаем сега, е една процедура, която също не може да се приложи единствено само в едно стопанство, която обаче може да е в помощ по известен начин даже за едно отделно стопанство. От тази мярка могат да се добият напълно всичките полезни резултати, само ако и съседните стопанства проявят разбиране и направят същото, и аз твърдя, че в бъдеще трябва да се разчита много повече на взаимното разбиране, отколкото на полицейските мерки.
Това вече ще е истински напредък в нашия обществен живот.
към текста >>
Когато преминаваме от растенията към
жив
отните, вече идваме до зодиакалния кръг.
Представете си, хваща се една съвсем млада полска мишка, на която се взема кожата и се одира. Кожата на полската мишка се взема по времето, когато Венера се намира в знака на Скорпион. Виждате, че древните хора на инстинктивната наука не са били глупави.
Когато преминаваме от растенията към животните, вече идваме до зодиакалния кръг.
Той не без смисъл е назован зодиакален, животински кръг и е представен от животни. Ако искаме да постигнем нещо при растенията, оставаме при планетите. При животните това не е достатъчно. При тях са нужни представи, които вземат под внимание неподвижните звезди, именно тези неподвижни звезди, които се намират в Зодиака.
към текста >>
Той не без смисъл е назован зодиакален,
жив
отински кръг и е представен от
жив
отни.
Представете си, хваща се една съвсем млада полска мишка, на която се взема кожата и се одира. Кожата на полската мишка се взема по времето, когато Венера се намира в знака на Скорпион. Виждате, че древните хора на инстинктивната наука не са били глупави. Когато преминаваме от растенията към животните, вече идваме до зодиакалния кръг.
Той не без смисъл е назован зодиакален, животински кръг и е представен от животни.
Ако искаме да постигнем нещо при растенията, оставаме при планетите. При животните това не е достатъчно. При тях са нужни представи, които вземат под внимание неподвижните звезди, именно тези неподвижни звезди, които се намират в Зодиака.
към текста >>
При
жив
отните това не е достатъчно.
Кожата на полската мишка се взема по времето, когато Венера се намира в знака на Скорпион. Виждате, че древните хора на инстинктивната наука не са били глупави. Когато преминаваме от растенията към животните, вече идваме до зодиакалния кръг. Той не без смисъл е назован зодиакален, животински кръг и е представен от животни. Ако искаме да постигнем нещо при растенията, оставаме при планетите.
При животните това не е достатъчно.
При тях са нужни представи, които вземат под внимание неподвижните звезди, именно тези неподвижни звезди, които се намират в Зодиака.
към текста >>
При
жив
отните действието на Луната трябва да бъде подкрепено и засилено от действието на Венера.
При развитието на растенията действието на Луната е почти достатъчно, за да се осъществи размножаването.
При животните действието на Луната трябва да бъде подкрепено и засилено от действието на Венера.
При животните действието на Луната не е нужно да се съблюдава толкова много, тъй като животинското царство консервира лунните сили, запазва ги в себе си и по този начин животните се еманципират от Луната. В животните лунните сили също са разгърнати и когато не е пълнолуние. Животното носи лунната сила в себе си и не зависи от фазите на Луната. Не е такъв случаят по отношение на това, което трябва да изложим тук, не е така по отношение на останалите планетарни сили.
към текста >>
При
жив
отните действието на Луната не е нужно да се съблюдава толкова много, тъй като
жив
отинското царство консервира лунните сили, запазва ги в себе си и по този начин
жив
отните се еманципират от Луната.
При развитието на растенията действието на Луната е почти достатъчно, за да се осъществи размножаването. При животните действието на Луната трябва да бъде подкрепено и засилено от действието на Венера.
При животните действието на Луната не е нужно да се съблюдава толкова много, тъй като животинското царство консервира лунните сили, запазва ги в себе си и по този начин животните се еманципират от Луната.
В животните лунните сили също са разгърнати и когато не е пълнолуние. Животното носи лунната сила в себе си и не зависи от фазите на Луната. Не е такъв случаят по отношение на това, което трябва да изложим тук, не е така по отношение на останалите планетарни сили.
към текста >>
В
жив
отните лунните сили също са разгърнати и когато не е пълнолуние.
При развитието на растенията действието на Луната е почти достатъчно, за да се осъществи размножаването. При животните действието на Луната трябва да бъде подкрепено и засилено от действието на Венера. При животните действието на Луната не е нужно да се съблюдава толкова много, тъй като животинското царство консервира лунните сили, запазва ги в себе си и по този начин животните се еманципират от Луната.
В животните лунните сили също са разгърнати и когато не е пълнолуние.
Животното носи лунната сила в себе си и не зависи от фазите на Луната. Не е такъв случаят по отношение на това, което трябва да изложим тук, не е така по отношение на останалите планетарни сили.
към текста >>
Жив
отното носи лунната сила в себе си и не зависи от фазите на Луната.
При развитието на растенията действието на Луната е почти достатъчно, за да се осъществи размножаването. При животните действието на Луната трябва да бъде подкрепено и засилено от действието на Венера. При животните действието на Луната не е нужно да се съблюдава толкова много, тъй като животинското царство консервира лунните сили, запазва ги в себе си и по този начин животните се еманципират от Луната. В животните лунните сили също са разгърнати и когато не е пълнолуние.
Животното носи лунната сила в себе си и не зависи от фазите на Луната.
Не е такъв случаят по отношение на това, което трябва да изложим тук, не е така по отношение на останалите планетарни сили.
към текста >>
Мишките обаче са нахални
жив
отни и ако при разпръскването на пепелта остане наблизо непоръсено място, те идват отново и отново се загнездват там.
Така приготвена, пепелта се разпръсква по дадената полска площ и понеже в някои области нещата се постигат по трудно, то там дозата може да се разреди и да се направи още по-хомеопатична. Нужна е непълна супена чиния такава пепел и ако изгарянето е направено по време на пълния съвпад на Венера със Скорпион, Вие имате средство, което ще накара полските мишки да избягват тази площ.
Мишките обаче са нахални животни и ако при разпръскването на пепелта остане наблизо непоръсено място, те идват отново и отново се загнездват там.
Действието на тази пепел се разпростира надалече, но е възможно нещата да не са изпълнени докрай. Сигурно е, че действието ще бъде радикално, ако всички съседи направят същото. Мисля, че това ще се направи с голяма радост и по този начин към земеделието ще се развие такъв вкус, както към ястие, което леко е подлютено.
към текста >>
Ето така трябва да се обработва земята, когато човек иска да предприеме борба с всички полски
жив
отни-паразити, които могат да се причислят към висшите
жив
отни.
Виждате ли, става въпрос по този начин човек да достигне дотам, че да се съобразява с действието на звездите, без да изпада в каквото и да било суеверие. Само че много от това, което някога е било познание, по-късно се е преобразило в суеверие. Естествено суеверието не трябва да се разпалва. Отново трябва да се ръководим от знание за нещата. Но това знание трябва да се добие по духовен път, а не просто по физическо-сетивен начин.
Ето така трябва да се обработва земята, когато човек иска да предприеме борба с всички полски животни-паразити, които могат да се причислят към висшите животни.
Мишките са гризачи и принадлежат към висшите животни. С насекомите не може да се действа по този начин, тъй като те са под съвсем друго космично влияние. И всичко, което спада към нисшия животински свят, се намира под друго космично влияние, различно от това за висшите животни.
към текста >>
Мишките са гризачи и принадлежат към висшите
жив
отни.
Само че много от това, което някога е било познание, по-късно се е преобразило в суеверие. Естествено суеверието не трябва да се разпалва. Отново трябва да се ръководим от знание за нещата. Но това знание трябва да се добие по духовен път, а не просто по физическо-сетивен начин. Ето така трябва да се обработва земята, когато човек иска да предприеме борба с всички полски животни-паразити, които могат да се причислят към висшите животни.
Мишките са гризачи и принадлежат към висшите животни.
С насекомите не може да се действа по този начин, тъй като те са под съвсем друго космично влияние. И всичко, което спада към нисшия животински свят, се намира под друго космично влияние, различно от това за висшите животни.
към текста >>
И всичко, което спада към нисшия
жив
отински свят, се намира под друго космично влияние, различно от това за висшите
жив
отни.
Отново трябва да се ръководим от знание за нещата. Но това знание трябва да се добие по духовен път, а не просто по физическо-сетивен начин. Ето така трябва да се обработва земята, когато човек иска да предприеме борба с всички полски животни-паразити, които могат да се причислят към висшите животни. Мишките са гризачи и принадлежат към висшите животни. С насекомите не може да се действа по този начин, тъй като те са под съвсем друго космично влияние.
И всичко, което спада към нисшия животински свят, се намира под друго космично влияние, различно от това за висшите животни.
към текста >>
По този начин обаче на това
жив
отно се дава възможност да получава космичните сили, с които то трябва да
жив
ее.
Схематично представено (Рис.14): ако това е нивото на земята и това е растението, космичните сили, които трябва да действат горе над земята, когато растението е нападнато от нематодата, действат долу под земята. Това е същинското явление, за което тук става дума. Определени космични сили се свличат твърде надолу, плъзват се твърде дълбоко. Това предизвиква съответната промяна на външния вид на растението.
По този начин обаче на това животно се дава възможност да получава космичните сили, с които то трябва да живее.
Иначе то би трябвало да живее в листата, а то не може да живее там, защото е нишковиден червей и неговата жизнена среда е почвата.
към текста >>
Иначе то би трябвало да
жив
ее в листата, а то не може да
жив
ее там, защото е нишковиден червей и неговата жизнена среда е почвата.
Схематично представено (Рис.14): ако това е нивото на земята и това е растението, космичните сили, които трябва да действат горе над земята, когато растението е нападнато от нематодата, действат долу под земята. Това е същинското явление, за което тук става дума. Определени космични сили се свличат твърде надолу, плъзват се твърде дълбоко. Това предизвиква съответната промяна на външния вид на растението. По този начин обаче на това животно се дава възможност да получава космичните сили, с които то трябва да живее.
Иначе то би трябвало да живее в листата, а то не може да живее там, защото е нишковиден червей и неговата жизнена среда е почвата.
към текста >>
Известни
жив
и същества, всъщност всички
жив
и същества, имат свойството да
жив
еят само в определени граници на съществуването.
Известни живи същества, всъщност всички живи същества, имат свойството да живеят само в определени граници на съществуването.
към текста >>
Опитайте се да
жив
еете във въздух, горещ 70 градуса по Целзий, или във въздух, студен минус 70 градуса по Целзий.
Опитайте се да живеете във въздух, горещ 70 градуса по Целзий, или във въздух, студен минус 70 градуса по Целзий.
Вие сте предопределени да живеете при определена температура. Над и под това ниво не можете да живеете; нематодата също не може. Тя не би могла да живее, ако я нямаше почвата и ако същевременно до нея не постъпваха космични сили. Иначе би умряла. Всяко живо същество живее при определени условия.
към текста >>
Вие сте предопределени да
жив
еете при определена температура.
Опитайте се да живеете във въздух, горещ 70 градуса по Целзий, или във въздух, студен минус 70 градуса по Целзий.
Вие сте предопределени да живеете при определена температура.
Над и под това ниво не можете да живеете; нематодата също не може. Тя не би могла да живее, ако я нямаше почвата и ако същевременно до нея не постъпваха космични сили. Иначе би умряла. Всяко живо същество живее при определени условия. Целият човешки род би умрял, ако нямаше определени условия.
към текста >>
Над и под това ниво не можете да
жив
еете; нематодата също не може.
Опитайте се да живеете във въздух, горещ 70 градуса по Целзий, или във въздух, студен минус 70 градуса по Целзий. Вие сте предопределени да живеете при определена температура.
Над и под това ниво не можете да живеете; нематодата също не може.
Тя не би могла да живее, ако я нямаше почвата и ако същевременно до нея не постъпваха космични сили. Иначе би умряла. Всяко живо същество живее при определени условия. Целият човешки род би умрял, ако нямаше определени условия.
към текста >>
Тя не би могла да
жив
ее, ако я нямаше почвата и ако същевременно до нея не постъпваха космични сили.
Опитайте се да живеете във въздух, горещ 70 градуса по Целзий, или във въздух, студен минус 70 градуса по Целзий. Вие сте предопределени да живеете при определена температура. Над и под това ниво не можете да живеете; нематодата също не може.
Тя не би могла да живее, ако я нямаше почвата и ако същевременно до нея не постъпваха космични сили.
Иначе би умряла. Всяко живо същество живее при определени условия. Целият човешки род би умрял, ако нямаше определени условия.
към текста >>
Всяко
жив
о същество
жив
ее при определени условия.
Опитайте се да живеете във въздух, горещ 70 градуса по Целзий, или във въздух, студен минус 70 градуса по Целзий. Вие сте предопределени да живеете при определена температура. Над и под това ниво не можете да живеете; нематодата също не може. Тя не би могла да живее, ако я нямаше почвата и ако същевременно до нея не постъпваха космични сили. Иначе би умряла.
Всяко живо същество живее при определени условия.
Целият човешки род би умрял, ако нямаше определени условия.
към текста >>
Тя не може повече да
жив
ее, тя се страхува от
жив
ота, ако трябва да
жив
ее в почва, която е поръсена с пепел, приготвена по този начин.
Слънцето не е същото, когато в своя годишен или дневен ход свети от Телец и когато свети от Рак и т.н.. То винаги е различно. Може да се каже даже, че е голямо безсмислие, което обаче може да се извини, да се говори за Слънцето изобщо. Всъщност трябва да се казва Слънцето на Овен, Слънцето на Телец, Слънцето на Рак, Слънцето на Лъв и пр.. Получава се комбинирано действие на Слънцето и на зодиакалните знаци, затова Слънцето винаги се явява като друго същество, като различно същество. И това се отнася както за неговия годишен, така и за неговия дневен пробег, които се определят от положението на Слънцето през пролетта. И така, ако приготвите пепел от насекомото по указания начин и го разпръснете върху посеви цвекло, нематодата постепенно ще изнемощее и след четири години това изнемощяване ще е пълно и окончателно.
Тя не може повече да живее, тя се страхува от живота, ако трябва да живее в почва, която е поръсена с пепел, приготвена по този начин.
към текста >>
Звездната мъдрост, познанието за звездите обаче не е било всякога това, което е днес, а хората са виждали в звездите нещо, според което са могли да уреждат своя земен
жив
от, своята дейност и своята работа.
Виждате, по съвсем забележителен начин пред нас изплува това, което по-рано се е именувало Знание за звездите или Звездна наука.
Звездната мъдрост, познанието за звездите обаче не е било всякога това, което е днес, а хората са виждали в звездите нещо, според което са могли да уреждат своя земен живот, своята дейност и своята работа.
Тази наука напълно е загубена.
към текста >>
Виждате, че по този начин имаме възможност да отстраним
жив
отните-паразити и е важно да поддържаме такова отношение със земята, че да знаем, как чрез въздействието на Луната и на водата, тя да може да произвежда растенията.
Виждате, че по този начин имаме възможност да отстраним животните-паразити и е важно да поддържаме такова отношение със земята, че да знаем, как чрез въздействието на Луната и на водата, тя да може да произвежда растенията.
Това от една страна. Това обаче, което се намира в растението, което е вложено във всяко живо същество, то носи в себе си зародиша на своето собствено унищожение. Както водата, от една страна, е необходимо условие за плодородие, така, от друга страна, огънят е разрушител на плодородието, на плодовитостта. Той унищожава плодовитостта. Ако по съответния начин обработите чрез огън същото това, което носи плодородие, когато е обработено с вода, т.е.
към текста >>
Това обаче, което се намира в растението, което е вложено във всяко
жив
о същество, то носи в себе си зародиша на своето собствено унищожение.
Виждате, че по този начин имаме възможност да отстраним животните-паразити и е важно да поддържаме такова отношение със земята, че да знаем, как чрез въздействието на Луната и на водата, тя да може да произвежда растенията. Това от една страна.
Това обаче, което се намира в растението, което е вложено във всяко живо същество, то носи в себе си зародиша на своето собствено унищожение.
Както водата, от една страна, е необходимо условие за плодородие, така, от друга страна, огънят е разрушител на плодородието, на плодовитостта. Той унищожава плодовитостта. Ако по съответния начин обработите чрез огън същото това, което носи плодородие, когато е обработено с вода, т.е. растежното Вие създавате в природата унищожение. Това трябва да се има предвид.
към текста >>
Ненормалните природни процеси, които се явяват като растителни болести, не са болести в същия смисъл, както са те при
жив
отните.
Сега остава да разгледаме така наречените растителни болести, болести по растенията. Стигаме до раздел, където може да се каже, че в истинския смисъл на думата всъщност не може да се говори за болести по растенията.
Ненормалните природни процеси, които се явяват като растителни болести, не са болести в същия смисъл, както са те при животните.
Когато разглеждаме животинското царство, ще схванем още по-точно тази разлика. Преди всичко те не са такива процеси, каквито са в болния човек. Защото без наличието на астрално тяло не е възможна същинска болест. При човека и при животното астралното тяло е свързано с физическото тяло посредством етерното тяло. И между тях съществува определена нормална връзка.
към текста >>
Когато разглеждаме
жив
отинското царство, ще схванем още по-точно тази разлика.
Сега остава да разгледаме така наречените растителни болести, болести по растенията. Стигаме до раздел, където може да се каже, че в истинския смисъл на думата всъщност не може да се говори за болести по растенията. Ненормалните природни процеси, които се явяват като растителни болести, не са болести в същия смисъл, както са те при животните.
Когато разглеждаме животинското царство, ще схванем още по-точно тази разлика.
Преди всичко те не са такива процеси, каквито са в болния човек. Защото без наличието на астрално тяло не е възможна същинска болест. При човека и при животното астралното тяло е свързано с физическото тяло посредством етерното тяло. И между тях съществува определена нормална връзка.
към текста >>
При човека и при
жив
отното астралното тяло е свързано с физическото тяло посредством етерното тяло.
Стигаме до раздел, където може да се каже, че в истинския смисъл на думата всъщност не може да се говори за болести по растенията. Ненормалните природни процеси, които се явяват като растителни болести, не са болести в същия смисъл, както са те при животните. Когато разглеждаме животинското царство, ще схванем още по-точно тази разлика. Преди всичко те не са такива процеси, каквито са в болния човек. Защото без наличието на астрално тяло не е възможна същинска болест.
При човека и при животното астралното тяло е свързано с физическото тяло посредством етерното тяло.
И между тях съществува определена нормална връзка.
към текста >>
Оттук следва, че при растенията нямаме този специфичен начин на заболяване, както е при
жив
отните и хората.
Нормална е точно определен вид връзка. Когато астралното тяло е свързано по-интензивно с физическото тяло или с някой орган на физическото тяло, отколкото е необходимата нормална връзка, когато следователно етерното тяло не е достатъчен буфер между тях, а астралното тяло прониква по-силно във физическото тяло, тогава по тази причина произлиза най-голямата част от болестите. Растението няма свое собствено астрално тяло.
Оттук следва, че при растенията нямаме този специфичен начин на заболяване, както е при животните и хората.
Този факт трябва напълно да бъде осъзнат.
към текста >>
От цялото мое изложение видяхте следното: намиращата се около растението почва има определен
жив
от и заедно с този
жив
от в почвата около растението се намират още, макар не с интензивност необходима за формирането на растението, но все пак с известна интензивност, всевъзможни сили на растежа, леко загатнати размножителни сили, а също така и всичко, което по този начин действа на Земята под влиянието на силите на пълната Луна, опосредени от водата.
Касае се сега за това, да разберем какво всъщност причинява заболяването на растението.
От цялото мое изложение видяхте следното: намиращата се около растението почва има определен живот и заедно с този живот в почвата около растението се намират още, макар не с интензивност необходима за формирането на растението, но все пак с известна интензивност, всевъзможни сили на растежа, леко загатнати размножителни сили, а също така и всичко, което по този начин действа на Земята под влиянието на силите на пълната Луна, опосредени от водата.
към текста >>
Като я пронизва със своите лъчи, Луната о
жив
отворява до известна степен почвата, събужда в нейната етерност вълни и известна раздвиженост.
Виждате ли, тук имате много значителни взаимовръзки: имате земя, имате почва, напоена с вода. Имате Луната.
Като я пронизва със своите лъчи, Луната оживотворява до известна степен почвата, събужда в нейната етерност вълни и известна раздвиженост.
Постига го много лесно, когато почвата е мокра, когато почвата е проникната от вода, и много трудно, когато почвата е суха. Следователно водата тук е само посредник. Това, което трябва да се оживи е самата пръст, твърдият, минералният състав на почвата. Водата също е минерална, рязка граница естествено няма. Затова вътре в почвата трябва да имаме също и действието на Луната.
към текста >>
Това, което трябва да се о
жив
и е самата пръст, твърдият, минералният състав на почвата.
Виждате ли, тук имате много значителни взаимовръзки: имате земя, имате почва, напоена с вода. Имате Луната. Като я пронизва със своите лъчи, Луната оживотворява до известна степен почвата, събужда в нейната етерност вълни и известна раздвиженост. Постига го много лесно, когато почвата е мокра, когато почвата е проникната от вода, и много трудно, когато почвата е суха. Следователно водата тук е само посредник.
Това, което трябва да се оживи е самата пръст, твърдият, минералният състав на почвата.
Водата също е минерална, рязка граница естествено няма. Затова вътре в почвата трябва да имаме също и действието на Луната.
към текста >>
Тогава лунното влияние твърде силно ще проникне в почвата и прекалено силно ще я о
жив
и.
Но въздействията на Луната вътре в почвата могат да станат прекалено силни. И това може лесно да се случи. Представете си една доста влажна зима, последвана от твърде кишава пролет.
Тогава лунното влияние твърде силно ще проникне в почвата и прекалено силно ще я оживи.
Имаме прекалено силно оживена почва. Искам да означа това с червени чертички там, където земята е прекалено оживена (Рис.15). Ако ги нямаше червените чертички, т.е. ако тази почва не беше толкова силно оживена от Луната, ако почвата беше правилно, нормално оживена от Луната, тогава на нея растението щеше да расте и се развива нормално до образуване на семена, да кажем, житото би дало семена. Тогава тази нормална жизненост в почвата щеше да действа така, че да се получи точно това семе.
към текста >>
Имаме прекалено силно о
жив
ена почва.
Но въздействията на Луната вътре в почвата могат да станат прекалено силни. И това може лесно да се случи. Представете си една доста влажна зима, последвана от твърде кишава пролет. Тогава лунното влияние твърде силно ще проникне в почвата и прекалено силно ще я оживи.
Имаме прекалено силно оживена почва.
Искам да означа това с червени чертички там, където земята е прекалено оживена (Рис.15). Ако ги нямаше червените чертички, т.е. ако тази почва не беше толкова силно оживена от Луната, ако почвата беше правилно, нормално оживена от Луната, тогава на нея растението щеше да расте и се развива нормално до образуване на семена, да кажем, житото би дало семена. Тогава тази нормална жизненост в почвата щеше да действа така, че да се получи точно това семе.
към текста >>
Искам да означа това с червени чертички там, където земята е прекалено о
жив
ена (Рис.15).
Но въздействията на Луната вътре в почвата могат да станат прекалено силни. И това може лесно да се случи. Представете си една доста влажна зима, последвана от твърде кишава пролет. Тогава лунното влияние твърде силно ще проникне в почвата и прекалено силно ще я оживи. Имаме прекалено силно оживена почва.
Искам да означа това с червени чертички там, където земята е прекалено оживена (Рис.15).
Ако ги нямаше червените чертички, т.е. ако тази почва не беше толкова силно оживена от Луната, ако почвата беше правилно, нормално оживена от Луната, тогава на нея растението щеше да расте и се развива нормално до образуване на семена, да кажем, житото би дало семена. Тогава тази нормална жизненост в почвата щеше да действа така, че да се получи точно това семе.
към текста >>
ако тази почва не беше толкова силно о
жив
ена от Луната, ако почвата беше правилно, нормално о
жив
ена от Луната, тогава на нея растението щеше да расте и се развива нормално до образуване на семена, да кажем, житото би дало семена.
Представете си една доста влажна зима, последвана от твърде кишава пролет. Тогава лунното влияние твърде силно ще проникне в почвата и прекалено силно ще я оживи. Имаме прекалено силно оживена почва. Искам да означа това с червени чертички там, където земята е прекалено оживена (Рис.15). Ако ги нямаше червените чертички, т.е.
ако тази почва не беше толкова силно оживена от Луната, ако почвата беше правилно, нормално оживена от Луната, тогава на нея растението щеше да расте и се развива нормално до образуване на семена, да кажем, житото би дало семена.
Тогава тази нормална жизненост в почвата щеше да действа така, че да се получи точно това семе.
към текста >>
Да приемем, че действието на Луната е много силно, че земята е прекалено силно о
жив
ена, тогава действието отдолу нагоре е прекалено силно и това, което трябва да настъпи едва при образуването на семена, се явява по-рано.
Да приемем, че действието на Луната е много силно, че земята е прекалено силно оживена, тогава действието отдолу нагоре е прекалено силно и това, което трябва да настъпи едва при образуването на семена, се явява по-рано.
Когато е много силно, то не изчаква съответното време и не успява да стигне нагоре в растението, а със своята интензивност действа по-долу. Тогава лунното действие не достига догоре и не дава достатъчно сила на семеобразуването. Семето отслабва, линее, в себе си получава нещо от умиращия живот и чрез този умиращ живот над нивото на почвата в известна степен се образува второ ниво. Наистина това не е земя, но там се пренасят същите въздействия. Последствието от това е, че семето на растението, неговата надземна част става един вид почва за други организми.
към текста >>
Семето отслабва, линее, в себе си получава нещо от умиращия
жив
от и чрез този умиращ
жив
от над нивото на почвата в известна степен се образува второ ниво.
Да приемем, че действието на Луната е много силно, че земята е прекалено силно оживена, тогава действието отдолу нагоре е прекалено силно и това, което трябва да настъпи едва при образуването на семена, се явява по-рано. Когато е много силно, то не изчаква съответното време и не успява да стигне нагоре в растението, а със своята интензивност действа по-долу. Тогава лунното действие не достига догоре и не дава достатъчно сила на семеобразуването.
Семето отслабва, линее, в себе си получава нещо от умиращия живот и чрез този умиращ живот над нивото на почвата в известна степен се образува второ ниво.
Наистина това не е земя, но там се пренасят същите въздействия. Последствието от това е, че семето на растението, неговата надземна част става един вид почва за други организми. Появяват се паразити, гъбички. Появяват се всякакви гъбични образувания. По този начин се образуват болести по растенията като ръжда, чернилка, главня и др.
към текста >>
Тук ясно се вижда, как отделните области на
жив
ота си взаимодействат една с друга.
Тук ясно се вижда, как отделните области на живота си взаимодействат една с друга.
Онзи, който разбира особеното действие на полския хвощ върху човешкия организъм посредством функцията на бъбреците, той има в това една ръководна нишка. Разбира се, не може да се спекулира и измисля, но човек има едно ръководно начало, за да може да изпробва как действа полският хвощ, ако бъде превърнат в това, което сега нарекох вид течен тор, който се разпръсква, без да са нужни апарати, и така разпръснат в малки количества той действа надалече. Получава се едно добро лекарство. То не е истинско лекарство, защото растенията не могат да боледуват. То не е същински лечебен процес, а процес, противоположен на ненормалното явление, което описах.
към текста >>
Когато вникне в това, което действа в различните природни области, човек може да вземе в ръцете си отглеждането на растенията, а както ще видим по-късно и отглеждането на
жив
отните, техните нормални и ненормални състояния.
Онзи, който разбира особеното действие на полския хвощ върху човешкия организъм посредством функцията на бъбреците, той има в това една ръководна нишка. Разбира се, не може да се спекулира и измисля, но човек има едно ръководно начало, за да може да изпробва как действа полският хвощ, ако бъде превърнат в това, което сега нарекох вид течен тор, който се разпръсква, без да са нужни апарати, и така разпръснат в малки количества той действа надалече. Получава се едно добро лекарство. То не е истинско лекарство, защото растенията не могат да боледуват. То не е същински лечебен процес, а процес, противоположен на ненормалното явление, което описах.
Когато вникне в това, което действа в различните природни области, човек може да вземе в ръцете си отглеждането на растенията, а както ще видим по-късно и отглеждането на животните, техните нормални и ненормални състояния.
Строго погледнато, това е истинска наука. Изпробването на нещата, както се прави днес, не е наука, а само регистриране на отделните прояви. Истинската наука се явява едва тогава, когато човек хване в ръцете си действащите сили.
към текста >>
Но растенията,
жив
отните, които
жив
еят там, също паразитите по растенията, взети отделно и изолирано, сами по себе си, наистина не могат да бъдат разбрани.
Но растенията, животните, които живеят там, също паразитите по растенията, взети отделно и изолирано, сами по себе си, наистина не могат да бъдат разбрани.
Спомнете си какво Ви казах в първата лекция, че наистина говори нелепост онзи, който разглежда магнитната стрелка и в самата магнитна стрелка вижда причината на обстоятелството, че тя винаги се обръща на север. Това не е решение. За да се разбере това явление, трябва да се вземе цялата Земя, да се признае на Земята един северен магнитен полюс и един южен магнитен полюс, да се извика на помощ цялата Земя.
към текста >>
Както за да се обясни свойството на магнитната стрелка, трябва да се извика на помощ цялата Земя с нейните два полюса, също така, когато човек изучава растенията, не е достатъчно да вижда само растението,
жив
отното, човека, а трябва да извлече съвет от цялата Вселена.
Както за да се обясни свойството на магнитната стрелка, трябва да се извика на помощ цялата Земя с нейните два полюса, също така, когато човек изучава растенията, не е достатъчно да вижда само растението, животното, човека, а трябва да извлече съвет от цялата Вселена.
Защото всеобхватният живот идва от целия Универсум, а не само от това, което Земята ни предоставя.
към текста >>
Защото всеобхватният
жив
от идва от целия Универсум, а не само от това, което Земята ни предоставя.
Както за да се обясни свойството на магнитната стрелка, трябва да се извика на помощ цялата Земя с нейните два полюса, също така, когато човек изучава растенията, не е достатъчно да вижда само растението, животното, човека, а трябва да извлече съвет от цялата Вселена.
Защото всеобхватният живот идва от целия Универсум, а не само от това, което Земята ни предоставя.
към текста >>
7.
11. Въпроси и отговори, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Позволено ли е чрез тези методи веднага и без колебание да се унищожи растителния и
жив
отинския
жив
от на големи площи?
Въпрос: Може ли посоченият за нематодата метод да се приложи за други насекоми? Имам предвид паразити от всякакъв вид.
Позволено ли е чрез тези методи веднага и без колебание да се унищожи растителния и животинския живот на големи площи?
към текста >>
От друга страна, не трябва ли да се разчита на една друга необходимост, на необходимостта от морал но подобряване на целия човешки
жив
от?
От друга страна, не трябва ли да се разчита на една друга необходимост, на необходимостта от морал но подобряване на целия човешки живот?
Ето това ще бъде панацеята срещу безчинства, а именно издигане на по-високо ниво морала на целия човешки живот. Във всеки случай като разглежда известни съвременни явления, човек е по-склонен да бъде песимист. Колкото до това морално подобряване на живота, то не трябва да води само до разбиране, а до проникната от волеви импулси мисъл, какво трябва да се направи за моралното издигане и подобряване на обикновеното човешко общество изобщо. Такава инициатива може да излезе от Антропософията, тъй като тя няма да има нищо против да се образува такъв кръг и той да бъде лекарство срещу злоупотребата, която би могла да се извърши. Навсякъде в природата виждаме, че доброто може да се превърне в зло, във вреда.
към текста >>
Ето това ще бъде панацеята срещу безчинства, а именно издигане на по-високо ниво морала на целия човешки
жив
от.
От друга страна, не трябва ли да се разчита на една друга необходимост, на необходимостта от морал но подобряване на целия човешки живот?
Ето това ще бъде панацеята срещу безчинства, а именно издигане на по-високо ниво морала на целия човешки живот.
Във всеки случай като разглежда известни съвременни явления, човек е по-склонен да бъде песимист. Колкото до това морално подобряване на живота, то не трябва да води само до разбиране, а до проникната от волеви импулси мисъл, какво трябва да се направи за моралното издигане и подобряване на обикновеното човешко общество изобщо. Такава инициатива може да излезе от Антропософията, тъй като тя няма да има нищо против да се образува такъв кръг и той да бъде лекарство срещу злоупотребата, която би могла да се извърши. Навсякъде в природата виждаме, че доброто може да се превърне в зло, във вреда. По мислете само, ако нямахме лунните сили долу в почвата, нямаше да ги имаме също и горе, обаче те трябва да бъдат тъкмо там и там да действат.
към текста >>
Колкото до това морално подобряване на
жив
ота, то не трябва да води само до разбиране, а до проникната от волеви импулси мисъл, какво трябва да се направи за моралното издигане и подобряване на обикновеното човешко общество изобщо.
От друга страна, не трябва ли да се разчита на една друга необходимост, на необходимостта от морал но подобряване на целия човешки живот? Ето това ще бъде панацеята срещу безчинства, а именно издигане на по-високо ниво морала на целия човешки живот. Във всеки случай като разглежда известни съвременни явления, човек е по-склонен да бъде песимист.
Колкото до това морално подобряване на живота, то не трябва да води само до разбиране, а до проникната от волеви импулси мисъл, какво трябва да се направи за моралното издигане и подобряване на обикновеното човешко общество изобщо.
Такава инициатива може да излезе от Антропософията, тъй като тя няма да има нищо против да се образува такъв кръг и той да бъде лекарство срещу злоупотребата, която би могла да се извърши. Навсякъде в природата виждаме, че доброто може да се превърне в зло, във вреда. По мислете само, ако нямахме лунните сили долу в почвата, нямаше да ги имаме също и горе, обаче те трябва да бъдат тъкмо там и там да действат. Виждаме, че всяко нещо ако в една област е полезно и необходимо, в друга област е вредно.
към текста >>
То важи за всички нисши
жив
отни, които се характеризират с това, че имат коремен мозък, а нямат гръбначен мозък.
Що се отнася до другите въпроси, Вие правилно смятате, че това, което беше посочено за не матодата, изцяло важи за света на насекомите изобщо.
То важи за всички нисши животни, които се характеризират с това, че имат коремен мозък, а нямат гръбначен мозък.
При висшите животни, които имат гръбначен мозък, трябва да се одере кожата, а животните с коремен мозък се изгарят целите.
към текста >>
При висшите
жив
отни, които имат гръбначен мозък, трябва да се одере кожата, а
жив
отните с коремен мозък се изгарят целите.
Що се отнася до другите въпроси, Вие правилно смятате, че това, което беше посочено за не матодата, изцяло важи за света на насекомите изобщо. То важи за всички нисши животни, които се характеризират с това, че имат коремен мозък, а нямат гръбначен мозък.
При висшите животни, които имат гръбначен мозък, трябва да се одере кожата, а животните с коремен мозък се изгарят целите.
към текста >>
Имах и приятел строг въздържател, който, докато беше
жив
, винаги държеше кесията си отворена за антропософията.
В много области Антропософията днес е нужна, за да каже само как стоят нещата, какви са те днес. А какво трябва да бъде направено в най-различните области, този въпрос днес е наистина труден за разрешаване. Познавах един добър приятел антропософ, който притежаваше голям масив, засаден с лозя. Неголяма, но все пак значителна част от годишната си печалба от лозята той харчеше, да изпраща пощенски картички по целия свят, за да вербува въздържатели.
Имах и приятел строг въздържател, който, докато беше жив, винаги държеше кесията си отворена за антропософията.
Но той принадлежеше към онези хора, които лепяха навсякъде по трамваите плакати, на които се четеше: „Щернбергски кабинет“! Така практическият живот започва да изглежда своеобразен. Не може всичко да бъде променено още днес. Затова казах: кравешките рога са рогата, които вземаме от кравата и ги заравяме в земята. Рогата на бика обаче, ако бихме ги сложили на главите си и бихме започнали да се борим против всичко, подобно на бика, те според обстоятелствата биха могли да донесат големи вреди на Антропософията.
към текста >>
Така практическият
жив
от започва да изглежда своеобразен.
А какво трябва да бъде направено в най-различните области, този въпрос днес е наистина труден за разрешаване. Познавах един добър приятел антропософ, който притежаваше голям масив, засаден с лозя. Неголяма, но все пак значителна част от годишната си печалба от лозята той харчеше, да изпраща пощенски картички по целия свят, за да вербува въздържатели. Имах и приятел строг въздържател, който, докато беше жив, винаги държеше кесията си отворена за антропософията. Но той принадлежеше към онези хора, които лепяха навсякъде по трамваите плакати, на които се четеше: „Щернбергски кабинет“!
Така практическият живот започва да изглежда своеобразен.
Не може всичко да бъде променено още днес. Затова казах: кравешките рога са рогата, които вземаме от кравата и ги заравяме в земята. Рогата на бика обаче, ако бихме ги сложили на главите си и бихме започнали да се борим против всичко, подобно на бика, те според обстоятелствата биха могли да донесат големи вреди на Антропософията.
към текста >>
Напълно е възможно да съществува друг подходящ
жив
отински вид на ограничени територии в Австралия.
Вярно е, че може би е трудно да се намери еленов пикочен мехур. Но какво на този свят не се прави трудно! Разбира се, може да се изпробва, дали мехурът на елен може да се замести от нещо друго. Днес не мога да кажа това.
Напълно е възможно да съществува друг подходящ животински вид на ограничени територии в Австралия.
Възможно е, но измежду местните животни в Европа не мога да измисля нещо друго. За нещо друго освен за животински пикочен мехур не може изобщо да се мисли. Не е за препоръчване веднага да се хващате за сурогати.
към текста >>
Възможно е, но измежду местните
жив
отни в Европа не мога да измисля нещо друго.
Вярно е, че може би е трудно да се намери еленов пикочен мехур. Но какво на този свят не се прави трудно! Разбира се, може да се изпробва, дали мехурът на елен може да се замести от нещо друго. Днес не мога да кажа това. Напълно е възможно да съществува друг подходящ животински вид на ограничени територии в Австралия.
Възможно е, но измежду местните животни в Европа не мога да измисля нещо друго.
За нещо друго освен за животински пикочен мехур не може изобщо да се мисли. Не е за препоръчване веднага да се хващате за сурогати.
към текста >>
За нещо друго освен за
жив
отински пикочен мехур не може изобщо да се мисли.
Но какво на този свят не се прави трудно! Разбира се, може да се изпробва, дали мехурът на елен може да се замести от нещо друго. Днес не мога да кажа това. Напълно е възможно да съществува друг подходящ животински вид на ограничени територии в Австралия. Възможно е, но измежду местните животни в Европа не мога да измисля нещо друго.
За нещо друго освен за животински пикочен мехур не може изобщо да се мисли.
Не е за препоръчване веднага да се хващате за сурогати.
към текста >>
И всъщност, в самото съотношение на звездите има изменения, едно вариране, което за различните нисши
жив
отни има значение.
Това е нещо, което трябва да се изпробва. Казах, че имам пред вид цялата редица от Водолей до Рак.
И всъщност, в самото съотношение на звездите има изменения, едно вариране, което за различните нисши животни има значение.
Трябва да се изпробва.
към текста >>
Жив
ата земя не трябва да бъде проникната от вещество, лишено от
жив
от, каквото представляват минералните торове.
По повод на едно разискване относно отглеждането на пчелите, един съвременен пчелар се беше заел да съветва да се произвеждат пчелните майки индустриално и след това да се продават, без да се отглеждат в самия отделен кошер. Трябваше да кажа: Да, имате право! Но след 30-40 години, в най-добрия случай след 40-50 години ще се види, че този начин е довел пчеларството до унищожение. Тези неща трябва да се вземат предвид. Днес всичко се механизира и минерализира, но проблемът тук е в това, че минералното вещество, приложено като тор, ще действа по същия начин, както то си действа в природата.
Живата земя не трябва да бъде проникната от вещество, лишено от живот, каквото представляват минералните торове.
Утре още не, но в други ден това сигурно ще се разбере.
към текста >>
8.
12. Седма лекция, 15 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Вътрешните взаимодействия в природата: Отношението между полевъдство, овощарство и
жив
отновъдство
Вътрешните взаимодействия в природата: Отношението между полевъдство, овощарство и животновъдство
към текста >>
В хода на нашите обсъждания тук във времето, което ни остава, бих желал да добавя още някои неща относно
жив
отновъдството, овощарството и зеленчукопроизводството.
В хода на нашите обсъждания тук във времето, което ни остава, бих желал да добавя още някои неща относно животновъдството, овощарството и зеленчукопроизводството.
към текста >>
Намиращите се в природата същества, минерали, растения,
жив
отни сега оставяме човека настрана често са разглеждани отделно едно от друго, без връзка помежду си.
Ще Ви помоля днес, заедно с мен да се опитате да проследите нещата, които стоят далеч от Вашите занимания, защото те, макар че някога са били добре известни и широко прилагани от едно инстинктивно селскостопанско разбиране, днес са истинска тера инкогнита, съвсем непозната земя.
Намиращите се в природата същества, минерали, растения, животни сега оставяме човека настрана често са разглеждани отделно едно от друго, без връзка помежду си.
Днес хората са свикнали да разглеждат дадено растение само за себе си, по същия начин един вид растения отделен сам за себе си, друг вид растения също сам за себе си. Така класифицирани по видове и породи, ги нареждат хубавичко в кутии, т.е. в това, което после трябва да се изучава и да се знае. В природата обаче тези неща не стоят така. В природата, в света, всичко се намира във взаимодействие едно с друго.
към текста >>
Когато едното е изядено и смляно от другото или когато торът на
жив
отното е изкаран на нивата.
в това, което после трябва да се изучава и да се знае. В природата обаче тези неща не стоят така. В природата, в света, всичко се намира във взаимодействие едно с друго. Винаги едното действа на другото. В днешното материалистично време се проследяват само грубите взаимни въздействия.
Когато едното е изядено и смляно от другото или когато торът на животното е изкаран на нивата.
Проследяват се само тези груби взаимодействия.
към текста >>
Когато в стопанството човек има работа със съвместния
жив
от на
жив
отното и растението, трябва особено да се съобразява с тези вътрешни, интимни природни връзки.
Освен тези груби взаимодействия, непрекъснато се извършват и други взаимодействия чрез по-фини сили и по-фини субстанции чрез топлината, чрез постоянно действащия в атмосферата химически и жизнен етер. Без да се познават и без да се съобразяват тези по-фини взаимодействия, не може да се напредва в определени области на селското стопанство.
Когато в стопанството човек има работа със съвместния живот на животното и растението, трябва особено да се съобразява с тези вътрешни, интимни природни връзки.
Не става дума само за тези животни, които като говеда, коне, овце и др. безспорно са близо до нас. Ние трябва с разбиране да отправим поглед и към, да кажем за пример, разнообразните насекоми, които през определена част на годината облитат растителния свят. Да, по интелигентен начин, с разбиране трябва да разгледаме и света на птиците. Днес човечеството няма никаква идея какво влияние всъщност оказва прогонването и изчезването на определени видове птици поради съвременните жизнени условия; какво влияние има това върху цялото селско и горско стопанство.
към текста >>
Не става дума само за тези
жив
отни, които като говеда, коне, овце и др.
Освен тези груби взаимодействия, непрекъснато се извършват и други взаимодействия чрез по-фини сили и по-фини субстанции чрез топлината, чрез постоянно действащия в атмосферата химически и жизнен етер. Без да се познават и без да се съобразяват тези по-фини взаимодействия, не може да се напредва в определени области на селското стопанство. Когато в стопанството човек има работа със съвместния живот на животното и растението, трябва особено да се съобразява с тези вътрешни, интимни природни връзки.
Не става дума само за тези животни, които като говеда, коне, овце и др.
безспорно са близо до нас. Ние трябва с разбиране да отправим поглед и към, да кажем за пример, разнообразните насекоми, които през определена част на годината облитат растителния свят. Да, по интелигентен начин, с разбиране трябва да разгледаме и света на птиците. Днес човечеството няма никаква идея какво влияние всъщност оказва прогонването и изчезването на определени видове птици поради съвременните жизнени условия; какво влияние има това върху цялото селско и горско стопанство. Върху тези неща трябва да се хвърли светлина от едно духовно-научно, би могло също да се каже, макрокосмично разглеждане.
към текста >>
Дървото е издигнала се в хълм земя, само че малко по-
жив
а отколкото земята, от която израстват тревистите и житните растения.
Да погледнем дървото. Какво представлява то в цялото домакинство на природата? Ако го разгледаме с разбиране, при дървото ще можем да сметнем като същинско растение само това, което израства като тънки леторасти, като зелени носители на листата, цветовете, плодовете. Те израстват от дървото, както тревистите растения израстват от земята, от почвата. За това, което расте по клоните, дървото в действителност е почва.
Дървото е издигнала се в хълм земя, само че малко по-жива отколкото земята, от която израстват тревистите и житните растения.
към текста >>
Поради това там то има нужда от по-голямо съсредоточаване на
жив
ота навътре, от колкото обикновено самата земя, когато в себе си има още обикновените корени.
Камбият не прилича на корените. Той е онзи пласт на дървото, който постоянно образува нови клетки и от тях се разгръща самото израстване, както от корена долу се развива нагоре едно тревисто растение. Направо можем да видим, как вътре в дървото с неговия камбиен слой, който всъщност е формиращият слой, който може да произвежда растителни клетки другите слоеве на дървото не могат да произвеждат пресни клетки как фактически земното се издига и се враства във въздухообразното.
Поради това там то има нужда от по-голямо съсредоточаване на живота навътре, от колкото обикновено самата земя, когато в себе си има още обикновените корени.
Така ние започваме да разбираме дървото. На първо място разбираме дървото като особено същество, което стои там, за да разделя растящите на него „растения“: стъбла, цветове, плодове и техните корени, да ги отдалечава едно от друго и да ги свързва само чрез Духа, съответно да ги свързва чрез етерното.
към текста >>
Това е един друг растителен свят, растителен свят, който има много по-близки, много по-интимни отношения със заобикалящата го астралност, която се е отделила от въздуха и топлината, за да могат въздухът и топлината да се материализират, което пък е необходимо за хората и
жив
отните.
Необходимо е да вникваме в растението по този начин с макрокосмично разбиране. Това обаче отива още по-далече. Какво се случва чрез това, че се появява дървото. Случва се следното: това, което расте горе на дървото, то във въздуха и външната топлина е една друга растителност, различна от тази, която израства също във въздуха и топлината, но непосредствено от земята и тогава изгражда растящо от земята тревисто растение (Рис.19).
Това е един друг растителен свят, растителен свят, който има много по-близки, много по-интимни отношения със заобикалящата го астралност, която се е отделила от въздуха и топлината, за да могат въздухът и топлината да се материализират, което пък е необходимо за хората и животните.
Ако разгледаме растението, което никне от почвата, ще видим как то е обгърнато като от облак и около него витае астралното. Тук обаче, при дървото, тази астралност е много по-плътна. При него тя е по-гъста, така че нашите дървета представляват купчинки астрална субстанция. Нашите дървета безспорно са събирачи на астрална субстанция.
към текста >>
Там в себе си то разгръща известен силен
жив
от.
Широко около себе си дървото прави духовната атмосфера астрално по-богата. Какво става, когато тревистото растение расте горе на дървото? Тогава там дървото развива определена вътрешна виталност, етерни сили.
Там в себе си то разгръща известен силен живот.
А малко по-надолу камбият потиска и намалява този живот, така че надолу дървото става по-минералоподобно. В случая камбият действа по следния начин: докато горе около дървото, където израстват младите филизи, се създава богата астралност, камбият действа така, че вътре в самото дърво настъпва етерно обедняване, етерна бедност. Обратно на растението горе, тук долу дървото обеднява откъм етерност. Вследствие на това, че чрез действието на камбия настъпва етерно обедняване, коренът също се повлиява. Коренът на дървото става минерал, много по-минерален, отколкото са корените на тревистите растения.
към текста >>
А малко по-надолу камбият потиска и намалява този
жив
от, така че надолу дървото става по-минералоподобно.
Широко около себе си дървото прави духовната атмосфера астрално по-богата. Какво става, когато тревистото растение расте горе на дървото? Тогава там дървото развива определена вътрешна виталност, етерни сили. Там в себе си то разгръща известен силен живот.
А малко по-надолу камбият потиска и намалява този живот, така че надолу дървото става по-минералоподобно.
В случая камбият действа по следния начин: докато горе около дървото, където израстват младите филизи, се създава богата астралност, камбият действа така, че вътре в самото дърво настъпва етерно обедняване, етерна бедност. Обратно на растението горе, тук долу дървото обеднява откъм етерност. Вследствие на това, че чрез действието на камбия настъпва етерно обедняване, коренът също се повлиява. Коренът на дървото става минерал, много по-минерален, отколкото са корените на тревистите растения.
към текста >>
Поради това, че коренът на дървото става по-минерализиран, той отнема от почвата част от нейното етерно съдържание, отнема част от
жив
ота в нея.
Поради това, че коренът на дървото става по-минерализиран, той отнема от почвата част от нейното етерно съдържание, отнема част от живота в нея.
Той прави почвата около дървото малко по-мъртва, от колкото това става с почвата около тревистите растения. Това трябва да се схване съвсем стриктно. Природните явления, всичко това, което става в природата, винаги има важно и дълбоко значение в домакинството на природата. Затова вътре в природата трябва да изследваме какво е значението на астралното богатство около дървото горе и етерната бедност в областта на неговите корени.
към текста >>
От астралното богатство в дървото и около дървото горе
жив
еят и се движат насекомите, след като са завършили стадиите на своето развитие.
И тогава ще открием, какви са последиците за домакинството на природата.
От астралното богатство в дървото и около дървото горе живеят и се движат насекомите, след като са завършили стадиите на своето развитие.
И това, което в почвата става етерно по-бедно и се разпростира като етерна бедност, разбира се, и в цялото дърво така както духовното винаги действа върху цялото, както изясних вчера във връзка с Кармата при човека, това, което действа долу, действа върху ларвите, така че ако Земята нямаше дървета, на Земята изобщо нямаше да има насекоми. Дърветата създават възможност за съществуване на насекомите. Облитащите надземната част на дърветата насекоми живеят поради това, че има гора и техните ларви също живеят поради това, че съществува гора.
към текста >>
Облитащите надземната част на дърветата насекоми
жив
еят поради това, че има гора и техните ларви също
жив
еят поради това, че съществува гора.
И тогава ще открием, какви са последиците за домакинството на природата. От астралното богатство в дървото и около дървото горе живеят и се движат насекомите, след като са завършили стадиите на своето развитие. И това, което в почвата става етерно по-бедно и се разпростира като етерна бедност, разбира се, и в цялото дърво така както духовното винаги действа върху цялото, както изясних вчера във връзка с Кармата при човека, това, което действа долу, действа върху ларвите, така че ако Земята нямаше дървета, на Земята изобщо нямаше да има насекоми. Дърветата създават възможност за съществуване на насекомите.
Облитащите надземната част на дърветата насекоми живеят поради това, че има гора и техните ларви също живеят поради това, че съществува гора.
към текста >>
Виждате, че това ни дава допълнително указание за едно по-интимно вътрешно отношение на кореновата същност с подземния
жив
отински свят.
Виждате, че това ни дава допълнително указание за едно по-интимно вътрешно отношение на кореновата същност с подземния животински свят.
Защото във връзка с дървото, бих желал да кажа, може особено ясно да се изучи това, което изнесохме сега. Там всичко става ясно. Но забележителното е, че онова, което при дървото е ясно и очевидно, в разнообразния растителен свят се явява в различни нюанси, така че във всяко растение живее нещо, което се стреми да стане дърво. Всъщност във всяко растение коренът със своята околност се стреми да освобождава етера, а частта на растението, която расте нагоре, има склонност да привлича астралността и да я прави по-гъста. Това „желание за ставане дърво“ се съдържа във всяко растение.
към текста >>
Но забележителното е, че онова, което при дървото е ясно и очевидно, в разнообразния растителен свят се явява в различни нюанси, така че във всяко растение
жив
ее нещо, което се стреми да стане дърво.
Виждате, че това ни дава допълнително указание за едно по-интимно вътрешно отношение на кореновата същност с подземния животински свят. Защото във връзка с дървото, бих желал да кажа, може особено ясно да се изучи това, което изнесохме сега. Там всичко става ясно.
Но забележителното е, че онова, което при дървото е ясно и очевидно, в разнообразния растителен свят се явява в различни нюанси, така че във всяко растение живее нещо, което се стреми да стане дърво.
Всъщност във всяко растение коренът със своята околност се стреми да освобождава етера, а частта на растението, която расте нагоре, има склонност да привлича астралността и да я прави по-гъста. Това „желание за ставане дърво“ се съдържа във всяко растение. Ето защо при всяко растение се намира това сродство със света на насекомите, което характеризирах специално при дърветата. Обаче това сродство се разширява към целия животински свят. Ларвите на насекомите, които първоначално са могли да живеят на Земята само защото съществуват корени на дървета, са еволюирали и са се развили в други видове животни подобни на тях, но които прекарват целия си живот в един вид ларвено състояние и които впоследствие се еманципират от дървесните корени, за да живеят също и в околностите на тревистите корени.
към текста >>
Обаче това сродство се разширява към целия
жив
отински свят.
Там всичко става ясно. Но забележителното е, че онова, което при дървото е ясно и очевидно, в разнообразния растителен свят се явява в различни нюанси, така че във всяко растение живее нещо, което се стреми да стане дърво. Всъщност във всяко растение коренът със своята околност се стреми да освобождава етера, а частта на растението, която расте нагоре, има склонност да привлича астралността и да я прави по-гъста. Това „желание за ставане дърво“ се съдържа във всяко растение. Ето защо при всяко растение се намира това сродство със света на насекомите, което характеризирах специално при дърветата.
Обаче това сродство се разширява към целия животински свят.
Ларвите на насекомите, които първоначално са могли да живеят на Земята само защото съществуват корени на дървета, са еволюирали и са се развили в други видове животни подобни на тях, но които прекарват целия си живот в един вид ларвено състояние и които впоследствие се еманципират от дървесните корени, за да живеят също и в околностите на тревистите корени.
към текста >>
Ларвите на насекомите, които първоначално са могли да
жив
еят на Земята само защото съществуват корени на дървета, са еволюирали и са се развили в други видове
жив
отни подобни на тях, но които прекарват целия си
жив
от в един вид ларвено състояние и които впоследствие се еманципират от дървесните корени, за да
жив
еят също и в околностите на тревистите корени.
Но забележителното е, че онова, което при дървото е ясно и очевидно, в разнообразния растителен свят се явява в различни нюанси, така че във всяко растение живее нещо, което се стреми да стане дърво. Всъщност във всяко растение коренът със своята околност се стреми да освобождава етера, а частта на растението, която расте нагоре, има склонност да привлича астралността и да я прави по-гъста. Това „желание за ставане дърво“ се съдържа във всяко растение. Ето защо при всяко растение се намира това сродство със света на насекомите, което характеризирах специално при дърветата. Обаче това сродство се разширява към целия животински свят.
Ларвите на насекомите, които първоначално са могли да живеят на Земята само защото съществуват корени на дървета, са еволюирали и са се развили в други видове животни подобни на тях, но които прекарват целия си живот в един вид ларвено състояние и които впоследствие се еманципират от дървесните корени, за да живеят също и в околностите на тревистите корени.
към текста >>
Ние можем да видим във всеки случай това е много отдалечено от естеството на ларвите как подземни
жив
отни имат способността да регулират етерния
жив
от в почвата, ако той се увеличи твърде много.
А сега пред нас се изправя един особен факт.
Ние можем да видим във всеки случай това е много отдалечено от естеството на ларвите как подземни животни имат способността да регулират етерния живот в почвата, ако той се увеличи твърде много.
Ако почвата стане, така да се каже, прекалено жива, ако жизнеността и много се увеличи, тогава тези земни животни имат грижата да освободят почвата от прекалената и виталност. По този начин те играят ролята на вентили и регулатори на наличната в почвата виталност. Тези прелестни животни, които имат особено важно значение за почвата, са дъждовните червеи. Дъждовните червеи всъщност трябва да се изучават в техния съвместен живот с почвата, тъй като тези чудесни животни оставят на земята толкова етерност, колкото е нужна на растенията.
към текста >>
Ако почвата стане, така да се каже, прекалено
жив
а, ако жизнеността и много се увеличи, тогава тези земни
жив
отни имат грижата да освободят почвата от прекалената и виталност.
А сега пред нас се изправя един особен факт. Ние можем да видим във всеки случай това е много отдалечено от естеството на ларвите как подземни животни имат способността да регулират етерния живот в почвата, ако той се увеличи твърде много.
Ако почвата стане, така да се каже, прекалено жива, ако жизнеността и много се увеличи, тогава тези земни животни имат грижата да освободят почвата от прекалената и виталност.
По този начин те играят ролята на вентили и регулатори на наличната в почвата виталност. Тези прелестни животни, които имат особено важно значение за почвата, са дъждовните червеи. Дъждовните червеи всъщност трябва да се изучават в техния съвместен живот с почвата, тъй като тези чудесни животни оставят на земята толкова етерност, колкото е нужна на растенията.
към текста >>
Тези прелестни
жив
отни, които имат особено важно значение за почвата, са дъждовните червеи.
А сега пред нас се изправя един особен факт. Ние можем да видим във всеки случай това е много отдалечено от естеството на ларвите как подземни животни имат способността да регулират етерния живот в почвата, ако той се увеличи твърде много. Ако почвата стане, така да се каже, прекалено жива, ако жизнеността и много се увеличи, тогава тези земни животни имат грижата да освободят почвата от прекалената и виталност. По този начин те играят ролята на вентили и регулатори на наличната в почвата виталност.
Тези прелестни животни, които имат особено важно значение за почвата, са дъждовните червеи.
Дъждовните червеи всъщност трябва да се изучават в техния съвместен живот с почвата, тъй като тези чудесни животни оставят на земята толкова етерност, колкото е нужна на растенията.
към текста >>
Дъждовните червеи всъщност трябва да се изучават в техния съвместен
жив
от с почвата, тъй като тези чудесни
жив
отни оставят на земята толкова етерност, колкото е нужна на растенията.
А сега пред нас се изправя един особен факт. Ние можем да видим във всеки случай това е много отдалечено от естеството на ларвите как подземни животни имат способността да регулират етерния живот в почвата, ако той се увеличи твърде много. Ако почвата стане, така да се каже, прекалено жива, ако жизнеността и много се увеличи, тогава тези земни животни имат грижата да освободят почвата от прекалената и виталност. По този начин те играят ролята на вентили и регулатори на наличната в почвата виталност. Тези прелестни животни, които имат особено важно значение за почвата, са дъждовните червеи.
Дъждовните червеи всъщност трябва да се изучават в техния съвместен живот с почвата, тъй като тези чудесни животни оставят на земята толкова етерност, колкото е нужна на растенията.
към текста >>
Така под земята имаме тези все още напомнящи ларвите дъждовни червеи и други подобни
жив
отни.
Така под земята имаме тези все още напомнящи ларвите дъждовни червеи и други подобни животни.
Би трябвало да се развъждат дъждовни червеи в почви, където те очевидно са необходими. Тогава ще се види, какво благотворно въздействие има развъждането на този подземен животински вид върху растителността и чрез нея върху животинския свят към този въпрос ще се върнем отново.
към текста >>
Тогава ще се види, какво благотворно въздействие има развъждането на този подземен
жив
отински вид върху растителността и чрез нея върху
жив
отинския свят към този въпрос ще се върнем отново.
Така под земята имаме тези все още напомнящи ларвите дъждовни червеи и други подобни животни. Би трябвало да се развъждат дъждовни червеи в почви, където те очевидно са необходими.
Тогава ще се види, какво благотворно въздействие има развъждането на този подземен животински вид върху растителността и чрез нея върху животинския свят към този въпрос ще се върнем отново.
към текста >>
Има още една далечна прилика между известни
жив
отни и света на насекомите, след като те са били оформени и са добили способността да летят.
Има още една далечна прилика между известни животни и света на насекомите, след като те са били оформени и са добили способността да летят.
Това е светът на птиците. Известно е, че в течение на земното развитие между птиците и насекомите е станало едно забележително събитие. Това, което тогава е станало, може да се представи картинно. Един ден насекомите казали: Ние не се чувстваме достатъчно силни за да обработваме астралността, която се разпръсква около дърветата. Затова от наша страна ние използваме „желанието за ставане дърво“ на другите растения, които облитаме, а на вас, птиците, предоставяме предимно астралността около дърветата.
към текста >>
Отстранят ли се тези летящи
жив
отни, ще изчезне действието на астралността и това ще се види в залиняването и атрофията на растителността.
Известно е, че в течение на земното развитие между птиците и насекомите е станало едно забележително събитие. Това, което тогава е станало, може да се представи картинно. Един ден насекомите казали: Ние не се чувстваме достатъчно силни за да обработваме астралността, която се разпръсква около дърветата. Затова от наша страна ние използваме „желанието за ставане дърво“ на другите растения, които облитаме, а на вас, птиците, предоставяме предимно астралността около дърветата. Така се явява едно истинско разделение на работата в природата между птиците и пеперудите, и оттогава всичко функционира толкова прекрасно, че двата вида летящи същества по правилен начин разпространяват астралността навсякъде, където е необходима във въздуха над земната повърхност.
Отстранят ли се тези летящи животни, ще изчезне действието на астралността и това ще се види в залиняването и атрофията на растителността.
Защото летящите животни и всичко онова, което никне от земята и расте във въздуха, взаимно си принадлежат. В последна сметка едното е немислимо без другото. Ето защо при управляването на селското стопанство трябва да се осигури в достатъчно количество облитането на птици и насекоми. Самият земеделец трябва същевременно да разбира нещо от развъждане на птици и развъждане на насекоми, тъй като в природата всичко е свързано на това аз трябва отново и отново да наблягам.
към текста >>
Защото летящите
жив
отни и всичко онова, което никне от земята и расте във въздуха, взаимно си принадлежат.
Това, което тогава е станало, може да се представи картинно. Един ден насекомите казали: Ние не се чувстваме достатъчно силни за да обработваме астралността, която се разпръсква около дърветата. Затова от наша страна ние използваме „желанието за ставане дърво“ на другите растения, които облитаме, а на вас, птиците, предоставяме предимно астралността около дърветата. Така се явява едно истинско разделение на работата в природата между птиците и пеперудите, и оттогава всичко функционира толкова прекрасно, че двата вида летящи същества по правилен начин разпространяват астралността навсякъде, където е необходима във въздуха над земната повърхност. Отстранят ли се тези летящи животни, ще изчезне действието на астралността и това ще се види в залиняването и атрофията на растителността.
Защото летящите животни и всичко онова, което никне от земята и расте във въздуха, взаимно си принадлежат.
В последна сметка едното е немислимо без другото. Ето защо при управляването на селското стопанство трябва да се осигури в достатъчно количество облитането на птици и насекоми. Самият земеделец трябва същевременно да разбира нещо от развъждане на птици и развъждане на насекоми, тъй като в природата всичко е свързано на това аз трябва отново и отново да наблягам.
към текста >>
С всичко, което още не е станало дърво, но и не остава малко растение, с храстите, например с храстите на леската, вътрешно сродство имат бозайниците и затова е добре в областта на едно земеделско стопанство за подобряване на
жив
отновъдството да се засаждат храстови растения.
И тогава той ще види, че светът на птиците става вреден, когато няма в близост иглолистна гора, която да превръща в полезен принос извършеното от тези птици. И ако изостри своя поглед още повече, пред човека ще се появи нова родствена връзка. Ако той опознае това забележително сродство на птиците точно с иглолистните гори, тогава изпъква едно друго сродство, което ясно се проявява. То първоначално е едно деликатно сродство, с такъв финес, както този, за който споменах, но който може да се промени и да се прояви даже много осезаемо.
С всичко, което още не е станало дърво, но и не остава малко растение, с храстите, например с храстите на леската, вътрешно сродство имат бозайниците и затова е добре в областта на едно земеделско стопанство за подобряване на животновъдството да се засаждат храстови растения.
Със самия факт, че храстите растат там, те упражняват своето благотворно влияние. В природата всичко си взаимодейства.
към текста >>
Жив
отните не са така глупави както хората, те скоро забелязват това сродство.
Но да продължим по-нататък.
Животните не са така глупави както хората, те скоро забелязват това сродство.
И когато забележат, че обичат храстите, че любовта им към тях е вродена, те с наслада ядат тези храсти, започват да чувстват нужда да ядат от тях това, което извънредно добре регулира усвояването на другата храна. От друга страна, когато проследява това интимно сродство в природата, оттам човек може да добие поглед за същността на вредните неща. Както иглолистната гора има интимно отношение към птиците, както храстите имат близко отношение към бозайниците, така всички видове гъби имат вътрешно отношение към света на нисшите животни, към бактериите и подобните на тях, именно към вредните паразити. Вредните паразити са свързани с гъбите, живеят в симбиоза с тях, развиват се там, където се въдят и размножават гъбите. Точно там е произходът на онези болести по растенията, също и на по-грубите увреждания на растенията.
към текста >>
Както иглолистната гора има интимно отношение към птиците, както храстите имат близко отношение към бозайниците, така всички видове гъби имат вътрешно отношение към света на нисшите
жив
отни, към бактериите и подобните на тях, именно към вредните паразити.
Но да продължим по-нататък. Животните не са така глупави както хората, те скоро забелязват това сродство. И когато забележат, че обичат храстите, че любовта им към тях е вродена, те с наслада ядат тези храсти, започват да чувстват нужда да ядат от тях това, което извънредно добре регулира усвояването на другата храна. От друга страна, когато проследява това интимно сродство в природата, оттам човек може да добие поглед за същността на вредните неща.
Както иглолистната гора има интимно отношение към птиците, както храстите имат близко отношение към бозайниците, така всички видове гъби имат вътрешно отношение към света на нисшите животни, към бактериите и подобните на тях, именно към вредните паразити.
Вредните паразити са свързани с гъбите, живеят в симбиоза с тях, развиват се там, където се въдят и размножават гъбите. Точно там е произходът на онези болести по растенията, също и на по-грубите увреждания на растенията. И ако устроим нещата така, че да имаме не само гори, но и ливади, лъки в подходящо съседство със земеделското стопанство, тези лъки ще влияят на стопанството с това, че те са добра почва за гъбите. И ще трябва да се погрижим почвата на лъките да е осеяна с гъби. И тогава се получава нещо забележително: където в съседство със стопанството има ливада, богата на гъби, макар и не много голяма, там гъбите поради тяхното родство и техния афинитет към бактериите и другите паразитни животинки, отнемат тези животинки от другите растения.
към текста >>
Вредните паразити са свързани с гъбите,
жив
еят в симбиоза с тях, развиват се там, където се въдят и размножават гъбите.
Но да продължим по-нататък. Животните не са така глупави както хората, те скоро забелязват това сродство. И когато забележат, че обичат храстите, че любовта им към тях е вродена, те с наслада ядат тези храсти, започват да чувстват нужда да ядат от тях това, което извънредно добре регулира усвояването на другата храна. От друга страна, когато проследява това интимно сродство в природата, оттам човек може да добие поглед за същността на вредните неща. Както иглолистната гора има интимно отношение към птиците, както храстите имат близко отношение към бозайниците, така всички видове гъби имат вътрешно отношение към света на нисшите животни, към бактериите и подобните на тях, именно към вредните паразити.
Вредните паразити са свързани с гъбите, живеят в симбиоза с тях, развиват се там, където се въдят и размножават гъбите.
Точно там е произходът на онези болести по растенията, също и на по-грубите увреждания на растенията. И ако устроим нещата така, че да имаме не само гори, но и ливади, лъки в подходящо съседство със земеделското стопанство, тези лъки ще влияят на стопанството с това, че те са добра почва за гъбите. И ще трябва да се погрижим почвата на лъките да е осеяна с гъби. И тогава се получава нещо забележително: където в съседство със стопанството има ливада, богата на гъби, макар и не много голяма, там гъбите поради тяхното родство и техния афинитет към бактериите и другите паразитни животинки, отнемат тези животинки от другите растения. Гъбите задържат и здраво се сплотяват с тези животинки, с бактериите, каквото другите растения не правят.
към текста >>
И тогава се получава нещо забележително: където в съседство със стопанството има ливада, богата на гъби, макар и не много голяма, там гъбите поради тяхното родство и техния афинитет към бактериите и другите паразитни
жив
отинки, отнемат тези
жив
отинки от другите растения.
Както иглолистната гора има интимно отношение към птиците, както храстите имат близко отношение към бозайниците, така всички видове гъби имат вътрешно отношение към света на нисшите животни, към бактериите и подобните на тях, именно към вредните паразити. Вредните паразити са свързани с гъбите, живеят в симбиоза с тях, развиват се там, където се въдят и размножават гъбите. Точно там е произходът на онези болести по растенията, също и на по-грубите увреждания на растенията. И ако устроим нещата така, че да имаме не само гори, но и ливади, лъки в подходящо съседство със земеделското стопанство, тези лъки ще влияят на стопанството с това, че те са добра почва за гъбите. И ще трябва да се погрижим почвата на лъките да е осеяна с гъби.
И тогава се получава нещо забележително: където в съседство със стопанството има ливада, богата на гъби, макар и не много голяма, там гъбите поради тяхното родство и техния афинитет към бактериите и другите паразитни животинки, отнемат тези животинки от другите растения.
Гъбите задържат и здраво се сплотяват с тези животинки, с бактериите, каквото другите растения не правят. Към средствата за борба срещу такива вредители на растенията, които вече Ви дадох, Вие имате общо взето възможността чрез създаване на ливади да отстраните от стопанството вредните малки животинки.
към текста >>
Гъбите задържат и здраво се сплотяват с тези
жив
отинки, с бактериите, каквото другите растения не правят.
Вредните паразити са свързани с гъбите, живеят в симбиоза с тях, развиват се там, където се въдят и размножават гъбите. Точно там е произходът на онези болести по растенията, също и на по-грубите увреждания на растенията. И ако устроим нещата така, че да имаме не само гори, но и ливади, лъки в подходящо съседство със земеделското стопанство, тези лъки ще влияят на стопанството с това, че те са добра почва за гъбите. И ще трябва да се погрижим почвата на лъките да е осеяна с гъби. И тогава се получава нещо забележително: където в съседство със стопанството има ливада, богата на гъби, макар и не много голяма, там гъбите поради тяхното родство и техния афинитет към бактериите и другите паразитни животинки, отнемат тези животинки от другите растения.
Гъбите задържат и здраво се сплотяват с тези животинки, с бактериите, каквото другите растения не правят.
Към средствата за борба срещу такива вредители на растенията, които вече Ви дадох, Вие имате общо взето възможността чрез създаване на ливади да отстраните от стопанството вредните малки животинки.
към текста >>
Към средствата за борба срещу такива вредители на растенията, които вече Ви дадох, Вие имате общо взето възможността чрез създаване на ливади да отстраните от стопанството вредните малки
жив
отинки.
Точно там е произходът на онези болести по растенията, също и на по-грубите увреждания на растенията. И ако устроим нещата така, че да имаме не само гори, но и ливади, лъки в подходящо съседство със земеделското стопанство, тези лъки ще влияят на стопанството с това, че те са добра почва за гъбите. И ще трябва да се погрижим почвата на лъките да е осеяна с гъби. И тогава се получава нещо забележително: където в съседство със стопанството има ливада, богата на гъби, макар и не много голяма, там гъбите поради тяхното родство и техния афинитет към бактериите и другите паразитни животинки, отнемат тези животинки от другите растения. Гъбите задържат и здраво се сплотяват с тези животинки, с бактериите, каквото другите растения не правят.
Към средствата за борба срещу такива вредители на растенията, които вече Ви дадох, Вие имате общо взето възможността чрез създаване на ливади да отстраните от стопанството вредните малки животинки.
към текста >>
Време е вече пред погледа на душата да поставим гледните точки, които ни разкриват отношенията изобщо на растенията към
жив
отните и обратно, на
жив
отните към растенията.
Време е вече пред погледа на душата да поставим гледните точки, които ни разкриват отношенията изобщо на растенията към животните и обратно, на животните към растенията.
Какво представлява в действителност едно животно и какво е всъщност растението?
към текста >>
Какво представлява в действителност едно
жив
отно и какво е всъщност растението?
Време е вече пред погледа на душата да поставим гледните точки, които ни разкриват отношенията изобщо на растенията към животните и обратно, на животните към растенията.
Какво представлява в действителност едно животно и какво е всъщност растението?
към текста >>
Какво е всъщност едно
жив
отно и какво е растението?
За растителния свят трябва да се говори преди всичко общо, за растителен свят като цяло.
Какво е всъщност едно животно и какво е растението?
Ако трябва да се потърси връзката, която ги обединява, тя не може да се намери, без да се разбере в какво се състои храненето на животните. Човек не може да храни едно животно правилно, без да се съобразява с истинската връзка на растението с животното. Какво е животното?
към текста >>
Ако трябва да се потърси връзката, която ги обединява, тя не може да се намери, без да се разбере в какво се състои храненето на
жив
отните.
За растителния свят трябва да се говори преди всичко общо, за растителен свят като цяло. Какво е всъщност едно животно и какво е растението?
Ако трябва да се потърси връзката, която ги обединява, тя не може да се намери, без да се разбере в какво се състои храненето на животните.
Човек не може да храни едно животно правилно, без да се съобразява с истинската връзка на растението с животното. Какво е животното?
към текста >>
Човек не може да храни едно
жив
отно правилно, без да се съобразява с истинската връзка на растението с
жив
отното.
За растителния свят трябва да се говори преди всичко общо, за растителен свят като цяло. Какво е всъщност едно животно и какво е растението? Ако трябва да се потърси връзката, която ги обединява, тя не може да се намери, без да се разбере в какво се състои храненето на животните.
Човек не може да храни едно животно правилно, без да се съобразява с истинската връзка на растението с животното.
Какво е животното?
към текста >>
Какво е
жив
отното?
За растителния свят трябва да се говори преди всичко общо, за растителен свят като цяло. Какво е всъщност едно животно и какво е растението? Ако трябва да се потърси връзката, която ги обединява, тя не може да се намери, без да се разбере в какво се състои храненето на животните. Човек не може да храни едно животно правилно, без да се съобразява с истинската връзка на растението с животното.
Какво е животното?
към текста >>
Да, сега разглеждат
жив
отното по определен начин, сецират го, разрязват трупа му, при което се разкрива костният скелет, на чиито форми човек може да се радва, които може да изучава, както посочих.
Да, сега разглеждат животното по определен начин, сецират го, разрязват трупа му, при което се разкрива костният скелет, на чиито форми човек може да се радва, които може да изучава, както посочих.
Без съмнение изучава се мускулната и нервната система, обаче какво са в действителност животните вътре в стопанството на природата, такива сведения не могат да се получат по този начин. Такива данни се получават само когато се вникне в това, с което животното постига едно непосредствено вътрешно взаимодействие със заобикалящата го среда. Ето как става това в своята нервно-сетивна система и с част от своята дихателна система на първо място животното непосредствено преработва всичко това от своето обкръжение, което най-напред преминава през въздуха и топлината. Доколкото е обособено същество, чрез своята нервно-сетивна система животното се явява непосредствен преработвач на въздух и топлина.
към текста >>
Без съмнение изучава се мускулната и нервната система, обаче какво са в действителност
жив
отните вътре в стопанството на природата, такива сведения не могат да се получат по този начин.
Да, сега разглеждат животното по определен начин, сецират го, разрязват трупа му, при което се разкрива костният скелет, на чиито форми човек може да се радва, които може да изучава, както посочих.
Без съмнение изучава се мускулната и нервната система, обаче какво са в действителност животните вътре в стопанството на природата, такива сведения не могат да се получат по този начин.
Такива данни се получават само когато се вникне в това, с което животното постига едно непосредствено вътрешно взаимодействие със заобикалящата го среда. Ето как става това в своята нервно-сетивна система и с част от своята дихателна система на първо място животното непосредствено преработва всичко това от своето обкръжение, което най-напред преминава през въздуха и топлината. Доколкото е обособено същество, чрез своята нервно-сетивна система животното се явява непосредствен преработвач на въздух и топлина.
към текста >>
Такива данни се получават само когато се вникне в това, с което
жив
отното постига едно непосредствено вътрешно взаимодействие със заобикалящата го среда.
Да, сега разглеждат животното по определен начин, сецират го, разрязват трупа му, при което се разкрива костният скелет, на чиито форми човек може да се радва, които може да изучава, както посочих. Без съмнение изучава се мускулната и нервната система, обаче какво са в действителност животните вътре в стопанството на природата, такива сведения не могат да се получат по този начин.
Такива данни се получават само когато се вникне в това, с което животното постига едно непосредствено вътрешно взаимодействие със заобикалящата го среда.
Ето как става това в своята нервно-сетивна система и с част от своята дихателна система на първо място животното непосредствено преработва всичко това от своето обкръжение, което най-напред преминава през въздуха и топлината. Доколкото е обособено същество, чрез своята нервно-сетивна система животното се явява непосредствен преработвач на въздух и топлина.
към текста >>
Ето как става това в своята нервно-сетивна система и с част от своята дихателна система на първо място
жив
отното непосредствено преработва всичко това от своето обкръжение, което най-напред преминава през въздуха и топлината.
Да, сега разглеждат животното по определен начин, сецират го, разрязват трупа му, при което се разкрива костният скелет, на чиито форми човек може да се радва, които може да изучава, както посочих. Без съмнение изучава се мускулната и нервната система, обаче какво са в действителност животните вътре в стопанството на природата, такива сведения не могат да се получат по този начин. Такива данни се получават само когато се вникне в това, с което животното постига едно непосредствено вътрешно взаимодействие със заобикалящата го среда.
Ето как става това в своята нервно-сетивна система и с част от своята дихателна система на първо място животното непосредствено преработва всичко това от своето обкръжение, което най-напред преминава през въздуха и топлината.
Доколкото е обособено същество, чрез своята нервно-сетивна система животното се явява непосредствен преработвач на въздух и топлина.
към текста >>
Доколкото е обособено същество, чрез своята нервно-сетивна система
жив
отното се явява непосредствен преработвач на въздух и топлина.
Да, сега разглеждат животното по определен начин, сецират го, разрязват трупа му, при което се разкрива костният скелет, на чиито форми човек може да се радва, които може да изучава, както посочих. Без съмнение изучава се мускулната и нервната система, обаче какво са в действителност животните вътре в стопанството на природата, такива сведения не могат да се получат по този начин. Такива данни се получават само когато се вникне в това, с което животното постига едно непосредствено вътрешно взаимодействие със заобикалящата го среда. Ето как става това в своята нервно-сетивна система и с част от своята дихателна система на първо място животното непосредствено преработва всичко това от своето обкръжение, което най-напред преминава през въздуха и топлината.
Доколкото е обособено същество, чрез своята нервно-сетивна система животното се явява непосредствен преработвач на въздух и топлина.
към текста >>
Така че ние означаваме
жив
отното схематично така (Рис.20).
Така че ние означаваме животното схематично така (Рис.20).
Всичко, което съставлява неговата периферия, неговата повърхност и обкръжение, неговата нервно-сетивна система и част от дихателната му система, с всичко това животното е обособено същество, което живее във въздух и топлина. Спрямо въздуха и топлината животното има непосредствено отношение и всъщност от топлината изкристализира и се формира неговата костна система. Топлината става посредник за действията на Луната и Слънцето От въздуха пък се формира неговата мускулна система, в която действат пак силите на Слънцето и Луната, но посредством въздуха.
към текста >>
Всичко, което съставлява неговата периферия, неговата повърхност и обкръжение, неговата нервно-сетивна система и част от дихателната му система, с всичко това
жив
отното е обособено същество, което
жив
ее във въздух и топлина.
Така че ние означаваме животното схематично така (Рис.20).
Всичко, което съставлява неговата периферия, неговата повърхност и обкръжение, неговата нервно-сетивна система и част от дихателната му система, с всичко това животното е обособено същество, което живее във въздух и топлина.
Спрямо въздуха и топлината животното има непосредствено отношение и всъщност от топлината изкристализира и се формира неговата костна система. Топлината става посредник за действията на Луната и Слънцето От въздуха пък се формира неговата мускулна система, в която действат пак силите на Слънцето и Луната, но посредством въздуха.
към текста >>
Спрямо въздуха и топлината
жив
отното има непосредствено отношение и всъщност от топлината изкристализира и се формира неговата костна система.
Така че ние означаваме животното схематично така (Рис.20). Всичко, което съставлява неговата периферия, неговата повърхност и обкръжение, неговата нервно-сетивна система и част от дихателната му система, с всичко това животното е обособено същество, което живее във въздух и топлина.
Спрямо въздуха и топлината животното има непосредствено отношение и всъщност от топлината изкристализира и се формира неговата костна система.
Топлината става посредник за действията на Луната и Слънцето От въздуха пък се формира неговата мускулна система, в която действат пак силите на Слънцето и Луната, но посредством въздуха.
към текста >>
Такова непосредствено отношение, такова непосредствено преработване на земния и водния елемент
жив
отното не може да поддържа.
Такова непосредствено отношение, такова непосредствено преработване на земния и водния елемент животното не може да поддържа.
То не може пряко да преработва земята и водата. Животното трябва да поема земното и водното вещество в своята вътрешност, следователно трябва да има храносмилателен канал ориентиран отвън навътре и тогава то преработва поетото вещество вътре в себе си чрез това, което се е формирало от въздуха и топлината. То преработва земния и водния елемент със своята веществообменна система и с част от дихателната система. С тази си част дихателната система преминава във веществообменната система. То преработва земята и водата с част от своята веществообменна система и с част от своята дихателна система.
към текста >>
Жив
отното трябва да поема земното и водното вещество в своята вътрешност, следователно трябва да има храносмилателен канал ориентиран отвън навътре и тогава то преработва поетото вещество вътре в себе си чрез това, което се е формирало от въздуха и топлината.
Такова непосредствено отношение, такова непосредствено преработване на земния и водния елемент животното не може да поддържа. То не може пряко да преработва земята и водата.
Животното трябва да поема земното и водното вещество в своята вътрешност, следователно трябва да има храносмилателен канал ориентиран отвън навътре и тогава то преработва поетото вещество вътре в себе си чрез това, което се е формирало от въздуха и топлината.
То преработва земния и водния елемент със своята веществообменна система и с част от дихателната система. С тази си част дихателната система преминава във веществообменната система. То преработва земята и водата с част от своята веществообменна система и с част от своята дихателна система. Животното трябва вече да е формирано чрез въздух и топлина, преди да преработва земята и водата. По този начин то живее в областта на земята и в областта на водата.
към текста >>
Жив
отното трябва вече да е формирано чрез въздух и топлина, преди да преработва земята и водата.
То не може пряко да преработва земята и водата. Животното трябва да поема земното и водното вещество в своята вътрешност, следователно трябва да има храносмилателен канал ориентиран отвън навътре и тогава то преработва поетото вещество вътре в себе си чрез това, което се е формирало от въздуха и топлината. То преработва земния и водния елемент със своята веществообменна система и с част от дихателната система. С тази си част дихателната система преминава във веществообменната система. То преработва земята и водата с част от своята веществообменна система и с част от своята дихателна система.
Животното трябва вече да е формирано чрез въздух и топлина, преди да преработва земята и водата.
По този начин то живее в областта на земята и в областта на водата. Преработването, както го представих, съвсем естествено става повече в силов, отколкото във веществен смисъл. С оглед на това да се запитаме сега, какво е растението?
към текста >>
По този начин то
жив
ее в областта на земята и в областта на водата.
Животното трябва да поема земното и водното вещество в своята вътрешност, следователно трябва да има храносмилателен канал ориентиран отвън навътре и тогава то преработва поетото вещество вътре в себе си чрез това, което се е формирало от въздуха и топлината. То преработва земния и водния елемент със своята веществообменна система и с част от дихателната система. С тази си част дихателната система преминава във веществообменната система. То преработва земята и водата с част от своята веществообменна система и с част от своята дихателна система. Животното трябва вече да е формирано чрез въздух и топлина, преди да преработва земята и водата.
По този начин то живее в областта на земята и в областта на водата.
Преработването, както го представих, съвсем естествено става повече в силов, отколкото във веществен смисъл. С оглед на това да се запитаме сега, какво е растението?
към текста >>
Растението има такава непосредствена връзка със земята и водата, каквато
жив
отното има с въздуха и топлината.
Растението има такава непосредствена връзка със земята и водата, каквато животното има с въздуха и топлината.
При растението става обратното. Чрез един вид дишане и чрез нещо, което е далечно подобие на сетивна система, растението непосредствено поема земя и вода, както животното непосредствено поема въздух и топлина. Следователно растението живее непосредствено със земя и вода.
към текста >>
Чрез един вид дишане и чрез нещо, което е далечно подобие на сетивна система, растението непосредствено поема земя и вода, както
жив
отното непосредствено поема въздух и топлина.
Растението има такава непосредствена връзка със земята и водата, каквато животното има с въздуха и топлината. При растението става обратното.
Чрез един вид дишане и чрез нещо, което е далечно подобие на сетивна система, растението непосредствено поема земя и вода, както животното непосредствено поема въздух и топлина.
Следователно растението живее непосредствено със земя и вода.
към текста >>
Следователно растението
жив
ее непосредствено със земя и вода.
Растението има такава непосредствена връзка със земята и водата, каквато животното има с въздуха и топлината. При растението става обратното. Чрез един вид дишане и чрез нещо, което е далечно подобие на сетивна система, растението непосредствено поема земя и вода, както животното непосредствено поема въздух и топлина.
Следователно растението живее непосредствено със земя и вода.
към текста >>
Вие ще кажете: добре, ние вече знаем как нещата ще продължат по-нататък, а именно, щом като знаем, че растението
жив
ее непосредствено със земя и вода, така както
жив
отното с въздух и топлина, тогава би трябвало сега пък растението да преработва въздух и топлина, както
жив
отното преработва земя и вода.
Вие ще кажете: добре, ние вече знаем как нещата ще продължат по-нататък, а именно, щом като знаем, че растението живее непосредствено със земя и вода, така както животното с въздух и топлина, тогава би трябвало сега пък растението да преработва въздух и топлина, както животното преработва земя и вода.
към текста >>
И в случая нещата стоят така: докато
жив
отното поема земен и воден елемент и ги преработва в себе си, растението не поема, а обратно то отделя въздух и топлина, като заедно с почвата то ги из
жив
ява.
Да, но случаят не е такъв. Не може от това, което веднъж се знае, да се прави заключение по аналогия, когато човек иска да постигне духовната истина; духовната истина не се постига по този път.
И в случая нещата стоят така: докато животното поема земен и воден елемент и ги преработва в себе си, растението не поема, а обратно то отделя въздух и топлина, като заедно с почвата то ги изживява.
Следователно въздухът и топлината не проникват в растението и ако проникнат, те не се поемат дълбоко от него, а напротив, излизат навън и вместо да бъдат консумирани от растението, то ги отделя.
към текста >>
По отношение на органичната материя растението във всяко отношение е обратно на
жив
отното, то е истинска негова противоположност.
И сега нас ни интересува именно този отделителен процес.
По отношение на органичната материя растението във всяко отношение е обратно на животното, то е истинска негова противоположност.
Докато при животното важното е поемането на храна, то при растението важното е отделянето на въздух и топлина. Както животното живее от поемането и абсорбирането на храната, така в същия смисъл растението живее от отделянето на въздух и топлина. Девственото при растението е това, че то нищо не желае да вземе за себе си, а всъщност дава това, което животното взема от света, за да живее. Растението дава и от даването живее.
към текста >>
Докато при
жив
отното важното е поемането на храна, то при растението важното е отделянето на въздух и топлина.
И сега нас ни интересува именно този отделителен процес. По отношение на органичната материя растението във всяко отношение е обратно на животното, то е истинска негова противоположност.
Докато при животното важното е поемането на храна, то при растението важното е отделянето на въздух и топлина.
Както животното живее от поемането и абсорбирането на храната, така в същия смисъл растението живее от отделянето на въздух и топлина. Девственото при растението е това, че то нищо не желае да вземе за себе си, а всъщност дава това, което животното взема от света, за да живее. Растението дава и от даването живее.
към текста >>
Както
жив
отното
жив
ее от поемането и абсорбирането на храната, така в същия смисъл растението
жив
ее от отделянето на въздух и топлина.
И сега нас ни интересува именно този отделителен процес. По отношение на органичната материя растението във всяко отношение е обратно на животното, то е истинска негова противоположност. Докато при животното важното е поемането на храна, то при растението важното е отделянето на въздух и топлина.
Както животното живее от поемането и абсорбирането на храната, така в същия смисъл растението живее от отделянето на въздух и топлина.
Девственото при растението е това, че то нищо не желае да вземе за себе си, а всъщност дава това, което животното взема от света, за да живее. Растението дава и от даването живее.
към текста >>
Девственото при растението е това, че то нищо не желае да вземе за себе си, а всъщност дава това, което
жив
отното взема от света, за да
жив
ее.
И сега нас ни интересува именно този отделителен процес. По отношение на органичната материя растението във всяко отношение е обратно на животното, то е истинска негова противоположност. Докато при животното важното е поемането на храна, то при растението важното е отделянето на въздух и топлина. Както животното живее от поемането и абсорбирането на храната, така в същия смисъл растението живее от отделянето на въздух и топлина.
Девственото при растението е това, че то нищо не желае да вземе за себе си, а всъщност дава това, което животното взема от света, за да живее.
Растението дава и от даването живее.
към текста >>
Растението дава и от даването
жив
ее.
И сега нас ни интересува именно този отделителен процес. По отношение на органичната материя растението във всяко отношение е обратно на животното, то е истинска негова противоположност. Докато при животното важното е поемането на храна, то при растението важното е отделянето на въздух и топлина. Както животното живее от поемането и абсорбирането на храната, така в същия смисъл растението живее от отделянето на въздух и топлина. Девственото при растението е това, че то нищо не желае да вземе за себе си, а всъщност дава това, което животното взема от света, за да живее.
Растението дава и от даването живее.
към текста >>
Изречението, което извличам от антропософското разглеждане, а именно: „В стопанството на природата растението дава,
жив
отното взема“, е било широко разпространено при инстинктивния ясновидски възглед за природата.
Ако напълно обхванете с поглед това даване и вземане, тогава ще осъзнаете нещо, което е играло голяма роля в едно древно инстинктивно познание за тези неща.
Изречението, което извличам от антропософското разглеждане, а именно: „В стопанството на природата растението дава, животното взема“, е било широко разпространено при инстинктивния ясновидски възглед за природата.
И при хора, особено сензитивни за тези неща, е останало нещо от това ясновидство и до по-късни времена. И точно при Гьоте ще намерите честата употреба на това изречение: „В природата всичко живее чрез даване и вземане”[1]. Ако прелистите Гьотевите съчинения, ще го намерите. Той не е разбирал вече неговото истинско значение, а го е възприел от древната употреба и традицията, като е чувствал, че това изречение характеризира една природна истина. Хората след него вече нищо не са разбирали от това и сега също не разбират какво има предвид Гьоте, когато говори за даване и вземане.
към текста >>
И точно при Гьоте ще намерите честата употреба на това изречение: „В природата всичко
жив
ее чрез даване и вземане”[1].
Ако напълно обхванете с поглед това даване и вземане, тогава ще осъзнаете нещо, което е играло голяма роля в едно древно инстинктивно познание за тези неща. Изречението, което извличам от антропософското разглеждане, а именно: „В стопанството на природата растението дава, животното взема“, е било широко разпространено при инстинктивния ясновидски възглед за природата. И при хора, особено сензитивни за тези неща, е останало нещо от това ясновидство и до по-късни времена.
И точно при Гьоте ще намерите честата употреба на това изречение: „В природата всичко живее чрез даване и вземане”[1].
Ако прелистите Гьотевите съчинения, ще го намерите. Той не е разбирал вече неговото истинско значение, а го е възприел от древната употреба и традицията, като е чувствал, че това изречение характеризира една природна истина. Хората след него вече нищо не са разбирали от това и сега също не разбират какво има предвид Гьоте, когато говори за даване и вземане. Той говори също за дишането като даване и вземане, доколкото дишането взаимодейства с обмяната на веществата. Начинът, по който той употребява този израз, е същевременно и ясен и неясен.
към текста >>
Това са ларвите, червеите и подобните на тях
жив
отинки.
Виждате в заключение, че горите, овощните градини и храстите по Земята по определен начин са регулатори, за да може развитието на растенията да протича по правилен начин. Под земята също има подобен регулатор, който действа заедно с варовика.
Това са ларвите, червеите и подобните на тях животинки.
Ето как човек би трябвало да разгледа отношението между полевъдство, овощарство и животновъдство и тогава въз основа на това да навлезе в практиката. В последния час, който ни остава, ще се опитаме да направим каквото е възможно, за да могат нещата по-нататък да се изпитат и приложат от създадения опитен земеделски кръг.
към текста >>
Ето как човек би трябвало да разгледа отношението между полевъдство, овощарство и
жив
отновъдство и тогава въз основа на това да навлезе в практиката.
Виждате в заключение, че горите, овощните градини и храстите по Земята по определен начин са регулатори, за да може развитието на растенията да протича по правилен начин. Под земята също има подобен регулатор, който действа заедно с варовика. Това са ларвите, червеите и подобните на тях животинки.
Ето как човек би трябвало да разгледа отношението между полевъдство, овощарство и животновъдство и тогава въз основа на това да навлезе в практиката.
В последния час, който ни остава, ще се опитаме да направим каквото е възможно, за да могат нещата по-нататък да се изпитат и приложат от създадения опитен земеделски кръг.
към текста >>
9.
13. Осма лекция, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Същност на храненето на
жив
отните
Същност на храненето на животните
към текста >>
Помислете само, колко малко разбиране има днес в една от най-важните области, в областта на храненето на нашите селскостопански
жив
отни.
Помислете само, колко малко разбиране има днес в една от най-важните области, в областта на храненето на нашите селскостопански животни.
Положението не може и много да се подобри, въпреки че се дават толкова много указания в тази насока. Как трябва да се хранят животните? Според моето убеждение съществено подобрение ще има, когато селскостопанското обучение си постави за цел да раз вие разбиране, в какво се състои същността на храненето на животните. В тази насока бих желал днес да кажа някои неща.
към текста >>
Как трябва да се хранят
жив
отните?
Помислете само, колко малко разбиране има днес в една от най-важните области, в областта на храненето на нашите селскостопански животни. Положението не може и много да се подобри, въпреки че се дават толкова много указания в тази насока.
Как трябва да се хранят животните?
Според моето убеждение съществено подобрение ще има, когато селскостопанското обучение си постави за цел да раз вие разбиране, в какво се състои същността на храненето на животните. В тази насока бих желал днес да кажа някои неща.
към текста >>
Според моето убеждение съществено подобрение ще има, когато селскостопанското обучение си постави за цел да раз вие разбиране, в какво се състои същността на храненето на
жив
отните.
Помислете само, колко малко разбиране има днес в една от най-важните области, в областта на храненето на нашите селскостопански животни. Положението не може и много да се подобри, въпреки че се дават толкова много указания в тази насока. Как трябва да се хранят животните?
Според моето убеждение съществено подобрение ще има, когато селскостопанското обучение си постави за цел да раз вие разбиране, в какво се състои същността на храненето на животните.
В тази насока бих желал днес да кажа някои неща.
към текста >>
Споменах вече, че значението на храната за
жив
отните, а също и за човека, винаги се схваща напълно погрешно.
Споменах вече, че значението на храната за животните, а също и за човека, винаги се схваща напълно погрешно.
Не се касае за това хранителните вещества да бъдат поети отвън и след това, както си го представят, да бъдат подложени на най-разнообразни промени и в края на краищата да бъдат отложени в организма. Грубо този процес си го представят така: Хранителните вещества се намират там навън, животното ги поема, складира, напластява в себе си това, което му е нужно, отделя това, от което няма нужда. И оттук се прави изводът, че човек трябва да бди за много неща, да внимава например животното да не се претоварва, да получава пълноценна храна, богата на различни хранителни вещества, за да може да използва по-голямата част от това, което се съдържа в храната. И в тази област е обичайно материалистично да се прави разлика между същински хранителни вещества и такива вещества, които поддържат горивните процеси в организма, както се казва, и на тази основа се създават най-различни теории, които се прилагат на практика, при което естествено се установява, че нещо потвърждава теорията, друго съвсем не я потвърждава, или след известно време я отрича, или пък я модифицира в една или друга насока. И как може да се очаква да бъде другояче!
към текста >>
Грубо този процес си го представят така: Хранителните вещества се намират там навън,
жив
отното ги поема, складира, напластява в себе си това, което му е нужно, отделя това, от което няма нужда.
Споменах вече, че значението на храната за животните, а също и за човека, винаги се схваща напълно погрешно. Не се касае за това хранителните вещества да бъдат поети отвън и след това, както си го представят, да бъдат подложени на най-разнообразни промени и в края на краищата да бъдат отложени в организма.
Грубо този процес си го представят така: Хранителните вещества се намират там навън, животното ги поема, складира, напластява в себе си това, което му е нужно, отделя това, от което няма нужда.
И оттук се прави изводът, че човек трябва да бди за много неща, да внимава например животното да не се претоварва, да получава пълноценна храна, богата на различни хранителни вещества, за да може да използва по-голямата част от това, което се съдържа в храната. И в тази област е обичайно материалистично да се прави разлика между същински хранителни вещества и такива вещества, които поддържат горивните процеси в организма, както се казва, и на тази основа се създават най-различни теории, които се прилагат на практика, при което естествено се установява, че нещо потвърждава теорията, друго съвсем не я потвърждава, или след известно време я отрича, или пък я модифицира в една или друга насока. И как може да се очаква да бъде другояче!
към текста >>
И оттук се прави изводът, че човек трябва да бди за много неща, да внимава например
жив
отното да не се претоварва, да получава пълноценна храна, богата на различни хранителни вещества, за да може да използва по-голямата част от това, което се съдържа в храната.
Споменах вече, че значението на храната за животните, а също и за човека, винаги се схваща напълно погрешно. Не се касае за това хранителните вещества да бъдат поети отвън и след това, както си го представят, да бъдат подложени на най-разнообразни промени и в края на краищата да бъдат отложени в организма. Грубо този процес си го представят така: Хранителните вещества се намират там навън, животното ги поема, складира, напластява в себе си това, което му е нужно, отделя това, от което няма нужда.
И оттук се прави изводът, че човек трябва да бди за много неща, да внимава например животното да не се претоварва, да получава пълноценна храна, богата на различни хранителни вещества, за да може да използва по-голямата част от това, което се съдържа в храната.
И в тази област е обичайно материалистично да се прави разлика между същински хранителни вещества и такива вещества, които поддържат горивните процеси в организма, както се казва, и на тази основа се създават най-различни теории, които се прилагат на практика, при което естествено се установява, че нещо потвърждава теорията, друго съвсем не я потвърждава, или след известно време я отрича, или пък я модифицира в една или друга насока. И как може да се очаква да бъде другояче!
към текста >>
Горенето е процес в минералната не
жив
а природа.
Говори се за горивни процеси в организма. Естествено, в организма няма същински горивен процес, а свързването на някои вещества с кислорода в организма означава нещо съвсем различно от един горивен процес.
Горенето е процес в минералната нежива природа.
Освен това, както един организъм е нещо различно от един кристал, така също това, което се означава като горивен процес в организма, не е мъртвият горивен процес, който протича навън, а е нещо живо, даже нещо от рода на усещанията.
към текста >>
Освен това, както един организъм е нещо различно от един кристал, така също това, което се означава като горивен процес в организма, не е мъртвият горивен процес, който протича навън, а е нещо
жив
о, даже нещо от рода на усещанията.
Говори се за горивни процеси в организма. Естествено, в организма няма същински горивен процес, а свързването на някои вещества с кислорода в организма означава нещо съвсем различно от един горивен процес. Горенето е процес в минералната нежива природа.
Освен това, както един организъм е нещо различно от един кристал, така също това, което се означава като горивен процес в организма, не е мъртвият горивен процес, който протича навън, а е нещо живо, даже нещо от рода на усещанията.
към текста >>
Защото това, за което се говори в тези теории, е съвсем различно от това, което става в растенията и
жив
отните.
Самият факт, че се говори така и че на мисълта се дава определена насока, с това се причиняват големи вреди. Този, който само неправилно говори за горене в организма, но действа макар и наполовина правилно според инстинкта и традицията, с това той няма да навреди. Но когато малко по малко въз основа на това небрежно говорене професорската психопатия този израз вече многократно съм употребявал навлезе в тези неща, тогава с тези празни приказки тя създава остроумни казвам го без ирония – наистина остроумни теории. Тогава настъпва стадият, когато тези теории служат за ръководство на дейността в тази област и така се причиняват големи вреди.
Защото това, за което се говори в тези теории, е съвсем различно от това, което става в растенията и животните.
Характерно явление за днешното вре ме е да не се прави това, което е в съгласие с природата. Ето защо става необходимо да хвърлим поглед върху разисквания въпрос в тази област.
към текста >>
Влезе ли в съвсем определена връзка с астралната субстанция, както е при формирането на плодовете, растението произвежда за храна нещо, което подкрепя астралността в
жив
отинския и в човешкия организъм.
Вчера споменахме, че растението има физическо и етерно тяло, и в горната си част е обгърнато от астралност, от астрална субстанция и астрални сили. Растението няма астрално тяло, но то е обгърнато от витае ща около него астралност.
Влезе ли в съвсем определена връзка с астралната субстанция, както е при формирането на плодовете, растението произвежда за храна нещо, което подкрепя астралността в животинския и в човешкия организъм.
Вникне ли се по-дълбоко в процеса на храненето, тогава всяко растение или каквото и да било друго вещество ще се преценява с оглед на това, дали то подкрепя по някакъв начин някакъв елемент в животинския организъм. Смятам, че трябва да се разгледа и противоположния полюс. Там именно се намира нещо извънредно важно. Аз вече го засегнах, но тук, където ще трябва да бъдат създадени основите за изхранването на животните, то трябва още веднъж особено да бъде изтъкнато.
към текста >>
Вникне ли се по-дълбоко в процеса на храненето, тогава всяко растение или каквото и да било друго вещество ще се преценява с оглед на това, дали то подкрепя по някакъв начин някакъв елемент в
жив
отинския организъм.
Вчера споменахме, че растението има физическо и етерно тяло, и в горната си част е обгърнато от астралност, от астрална субстанция и астрални сили. Растението няма астрално тяло, но то е обгърнато от витае ща около него астралност. Влезе ли в съвсем определена връзка с астралната субстанция, както е при формирането на плодовете, растението произвежда за храна нещо, което подкрепя астралността в животинския и в човешкия организъм.
Вникне ли се по-дълбоко в процеса на храненето, тогава всяко растение или каквото и да било друго вещество ще се преценява с оглед на това, дали то подкрепя по някакъв начин някакъв елемент в животинския организъм.
Смятам, че трябва да се разгледа и противоположния полюс. Там именно се намира нещо извънредно важно. Аз вече го засегнах, но тук, където ще трябва да бъдат създадени основите за изхранването на животните, то трябва още веднъж особено да бъде изтъкнато.
към текста >>
Аз вече го засегнах, но тук, където ще трябва да бъдат създадени основите за изхранването на
жив
отните, то трябва още веднъж особено да бъде изтъкнато.
Растението няма астрално тяло, но то е обгърнато от витае ща около него астралност. Влезе ли в съвсем определена връзка с астралната субстанция, както е при формирането на плодовете, растението произвежда за храна нещо, което подкрепя астралността в животинския и в човешкия организъм. Вникне ли се по-дълбоко в процеса на храненето, тогава всяко растение или каквото и да било друго вещество ще се преценява с оглед на това, дали то подкрепя по някакъв начин някакъв елемент в животинския организъм. Смятам, че трябва да се разгледа и противоположния полюс. Там именно се намира нещо извънредно важно.
Аз вече го засегнах, но тук, където ще трябва да бъдат създадени основите за изхранването на животните, то трябва още веднъж особено да бъде изтъкнато.
към текста >>
При
жив
отното нямаме такова рязко тройно разчленяване на организма, както е при човека.
При животното нямаме такова рязко тройно разчленяване на организма, както е при човека.
При животното имаме ясно очертани нервно-сетивен организъм и веществообменен-двигателен организъм. Те са ясно отделени един от друг, но средната част, ритмичният организъм при различните животни не е ясно диференциран. В ритмичния организъм прониква нещо, което произлиза от сетивния организъм и нещо, което произлиза от веществообменния организъм, така че за животното би трябвало да се говори по-различно, отколкото за човека. При човека се говори съвсем определено за тричленност на организма. Но за животното трябва да се говори за локализираната предимно в главата нервно-сетивна организация и за организираната в долната част на тялото и крайниците, но също проникваща целия организъм веществообменна организация.
към текста >>
При
жив
отното имаме ясно очертани нервно-сетивен организъм и веществообменен-двигателен организъм.
При животното нямаме такова рязко тройно разчленяване на организма, както е при човека.
При животното имаме ясно очертани нервно-сетивен организъм и веществообменен-двигателен организъм.
Те са ясно отделени един от друг, но средната част, ритмичният организъм при различните животни не е ясно диференциран. В ритмичния организъм прониква нещо, което произлиза от сетивния организъм и нещо, което произлиза от веществообменния организъм, така че за животното би трябвало да се говори по-различно, отколкото за човека. При човека се говори съвсем определено за тричленност на организма. Но за животното трябва да се говори за локализираната предимно в главата нервно-сетивна организация и за организираната в долната част на тялото и крайниците, но също проникваща целия организъм веществообменна организация. И в средата при животното обмяната на веществата е по-ритмична, от колкото при човека, също и нервно-сетивната организация става по-ритмична, двете противоположности плуват една в друга, така че при животното нямаме самостоятелен ритмичен организъм.
към текста >>
Те са ясно отделени един от друг, но средната част, ритмичният организъм при различните
жив
отни не е ясно диференциран.
При животното нямаме такова рязко тройно разчленяване на организма, както е при човека. При животното имаме ясно очертани нервно-сетивен организъм и веществообменен-двигателен организъм.
Те са ясно отделени един от друг, но средната част, ритмичният организъм при различните животни не е ясно диференциран.
В ритмичния организъм прониква нещо, което произлиза от сетивния организъм и нещо, което произлиза от веществообменния организъм, така че за животното би трябвало да се говори по-различно, отколкото за човека. При човека се говори съвсем определено за тричленност на организма. Но за животното трябва да се говори за локализираната предимно в главата нервно-сетивна организация и за организираната в долната част на тялото и крайниците, но също проникваща целия организъм веществообменна организация. И в средата при животното обмяната на веществата е по-ритмична, от колкото при човека, също и нервно-сетивната организация става по-ритмична, двете противоположности плуват една в друга, така че при животното нямаме самостоятелен ритмичен организъм. То е едно неясно взаимопроникване на двата крайни полюса /Рис.21/.
към текста >>
В ритмичния организъм прониква нещо, което произлиза от сетивния организъм и нещо, което произлиза от веществообменния организъм, така че за
жив
отното би трябвало да се говори по-различно, отколкото за човека.
При животното нямаме такова рязко тройно разчленяване на организма, както е при човека. При животното имаме ясно очертани нервно-сетивен организъм и веществообменен-двигателен организъм. Те са ясно отделени един от друг, но средната част, ритмичният организъм при различните животни не е ясно диференциран.
В ритмичния организъм прониква нещо, което произлиза от сетивния организъм и нещо, което произлиза от веществообменния организъм, така че за животното би трябвало да се говори по-различно, отколкото за човека.
При човека се говори съвсем определено за тричленност на организма. Но за животното трябва да се говори за локализираната предимно в главата нервно-сетивна организация и за организираната в долната част на тялото и крайниците, но също проникваща целия организъм веществообменна организация. И в средата при животното обмяната на веществата е по-ритмична, от колкото при човека, също и нервно-сетивната организация става по-ритмична, двете противоположности плуват една в друга, така че при животното нямаме самостоятелен ритмичен организъм. То е едно неясно взаимопроникване на двата крайни полюса /Рис.21/. При животното би трябвало да се говори за двучленен организъм, като двете системи се смесват в средата и така се формира неговият организъм.
към текста >>
Но за
жив
отното трябва да се говори за локализираната предимно в главата нервно-сетивна организация и за организираната в долната част на тялото и крайниците, но също проникваща целия организъм веществообменна организация.
При животното нямаме такова рязко тройно разчленяване на организма, както е при човека. При животното имаме ясно очертани нервно-сетивен организъм и веществообменен-двигателен организъм. Те са ясно отделени един от друг, но средната част, ритмичният организъм при различните животни не е ясно диференциран. В ритмичния организъм прониква нещо, което произлиза от сетивния организъм и нещо, което произлиза от веществообменния организъм, така че за животното би трябвало да се говори по-различно, отколкото за човека. При човека се говори съвсем определено за тричленност на организма.
Но за животното трябва да се говори за локализираната предимно в главата нервно-сетивна организация и за организираната в долната част на тялото и крайниците, но също проникваща целия организъм веществообменна организация.
И в средата при животното обмяната на веществата е по-ритмична, от колкото при човека, също и нервно-сетивната организация става по-ритмична, двете противоположности плуват една в друга, така че при животното нямаме самостоятелен ритмичен организъм. То е едно неясно взаимопроникване на двата крайни полюса /Рис.21/. При животното би трябвало да се говори за двучленен организъм, като двете системи се смесват в средата и така се формира неговият организъм.
към текста >>
И в средата при
жив
отното обмяната на веществата е по-ритмична, от колкото при човека, също и нервно-сетивната организация става по-ритмична, двете противоположности плуват една в друга, така че при
жив
отното нямаме самостоятелен ритмичен организъм.
При животното имаме ясно очертани нервно-сетивен организъм и веществообменен-двигателен организъм. Те са ясно отделени един от друг, но средната част, ритмичният организъм при различните животни не е ясно диференциран. В ритмичния организъм прониква нещо, което произлиза от сетивния организъм и нещо, което произлиза от веществообменния организъм, така че за животното би трябвало да се говори по-различно, отколкото за човека. При човека се говори съвсем определено за тричленност на организма. Но за животното трябва да се говори за локализираната предимно в главата нервно-сетивна организация и за организираната в долната част на тялото и крайниците, но също проникваща целия организъм веществообменна организация.
И в средата при животното обмяната на веществата е по-ритмична, от колкото при човека, също и нервно-сетивната организация става по-ритмична, двете противоположности плуват една в друга, така че при животното нямаме самостоятелен ритмичен организъм.
То е едно неясно взаимопроникване на двата крайни полюса /Рис.21/. При животното би трябвало да се говори за двучленен организъм, като двете системи се смесват в средата и така се формира неговият организъм.
към текста >>
При
жив
отното би трябвало да се говори за двучленен организъм, като двете системи се смесват в средата и така се формира неговият организъм.
В ритмичния организъм прониква нещо, което произлиза от сетивния организъм и нещо, което произлиза от веществообменния организъм, така че за животното би трябвало да се говори по-различно, отколкото за човека. При човека се говори съвсем определено за тричленност на организма. Но за животното трябва да се говори за локализираната предимно в главата нервно-сетивна организация и за организираната в долната част на тялото и крайниците, но също проникваща целия организъм веществообменна организация. И в средата при животното обмяната на веществата е по-ритмична, от колкото при човека, също и нервно-сетивната организация става по-ритмична, двете противоположности плуват една в друга, така че при животното нямаме самостоятелен ритмичен организъм. То е едно неясно взаимопроникване на двата крайни полюса /Рис.21/.
При животното би трябвало да се говори за двучленен организъм, като двете системи се смесват в средата и така се формира неговият организъм.
към текста >>
Субстанцията, която се намира в главата при човека е също така, но да останем при
жив
отното – субстанцията, която се намира в организма на главата е от земна материя.
Субстанцията, която се намира в главата при човека е също така, но да останем при животното – субстанцията, която се намира в организма на главата е от земна материя.
Материята в главата е земно вещество, земна материя. В организацията на главата още в ембрионалния период се отвежда земна материя. Организацията на зародиша трябва да е нагласена така, че главата да получи вещества от земята. Следователно в нея имаме земна материя, земно вещество. И обратно, всичко веществено във веществообменно-двигателната система нашите черва, крайници, мускули, кости и пр., идва не от земята, а произлиза от това, което се поема от въздуха и топлината над земята.
към текста >>
Важно е да не смятате, че копитата са образувани от физическата материя, която
жив
отното изяжда, че тя идва до тях и там се отлага.
В организацията на главата още в ембрионалния период се отвежда земна материя. Организацията на зародиша трябва да е нагласена така, че главата да получи вещества от земята. Следователно в нея имаме земна материя, земно вещество. И обратно, всичко веществено във веществообменно-двигателната система нашите черва, крайници, мускули, кости и пр., идва не от земята, а произлиза от това, което се поема от въздуха и топлината над земята. Това е космическа субстанция.
Важно е да не смятате, че копитата са образувани от физическата материя, която животното изяжда, че тя идва до тях и там се отлага.
Това не е вярно, истината е, че от сетивата и дишането се поема космическа материя.
към текста >>
Това, което
жив
отното яде, служи да се развият двигателни сили в него, които позволяват да бъде пренесена космическата субстанция във веществообменната система и крайниците чак до копитата, така че тук навсякъде се намира космическо вещество.
Това, което животното яде, служи да се развият двигателни сили в него, които позволяват да бъде пренесена космическата субстанция във веществообменната система и крайниците чак до копитата, така че тук навсякъде се намира космическо вещество.
Със силите е точно обратното. В главата имаме работа с космически сили, защото предимно в нея са разположени сетивата, които получават свои те възприятия от космоса. Във веществообменната система и крайниците имаме работа със земни сили, следователно с космически вещества и земни сили помислете само за това, че когато ходи, човекът или животното постоянно се включват в земното притегляне и всичко, което се прави с крайниците, е свързано със земята.
към текста >>
Във веществообменната система и крайниците имаме работа със земни сили, следователно с космически вещества и земни сили помислете само за това, че когато ходи, човекът или
жив
отното постоянно се включват в земното притегляне и всичко, което се прави с крайниците, е свързано със земята.
Това, което животното яде, служи да се развият двигателни сили в него, които позволяват да бъде пренесена космическата субстанция във веществообменната система и крайниците чак до копитата, така че тук навсякъде се намира космическо вещество. Със силите е точно обратното. В главата имаме работа с космически сили, защото предимно в нея са разположени сетивата, които получават свои те възприятия от космоса.
Във веществообменната система и крайниците имаме работа със земни сили, следователно с космически вещества и земни сили помислете само за това, че когато ходи, човекът или животното постоянно се включват в земното притегляне и всичко, което се прави с крайниците, е свързано със земята.
към текста >>
Храната на
жив
отното следва да се определя с оглед на това.
Храната на животното следва да се определя с оглед на това.
Ако дадена крава или даден вол се употребяват за работа, те трябва да бъдат хранени така, че да приемат в себе си колкото е възможно повече космическа субстанция, а храната, която преминава през стомаха, трябва да е подбрана така, че да развие много сили, за да бъде отведена тази космическа субстанция навсякъде в организма, във всички негови членове, в мускулите, в костите. Трябва също така да се знае, че необходимата за главата субстанция трябва да се получи от храната, и че в главата трябва да постъпят преработените, прекараните през стомаха хранителни вещества. В това отношение на стомаха разчита именно главата, а не копитото, не пръстите на краката. Трябва да сме наясно, че главата може да преработи храната, която получава от тялото, само ако по съответен начин получава силите от Космоса. Затова животните да не бъдат затваряни в душните обори, където към тях не могат да текат космични сили, а да бъдат извеждани на пасищата и да им се предоставя благоприятната възможност изобщо да влизат в отношение с околния свят чрез своите сетива.
към текста >>
Затова
жив
отните да не бъдат затваряни в душните обори, където към тях не могат да текат космични сили, а да бъдат извеждани на пасищата и да им се предоставя благоприятната възможност изобщо да влизат в отношение с околния свят чрез своите сетива.
Храната на животното следва да се определя с оглед на това. Ако дадена крава или даден вол се употребяват за работа, те трябва да бъдат хранени така, че да приемат в себе си колкото е възможно повече космическа субстанция, а храната, която преминава през стомаха, трябва да е подбрана така, че да развие много сили, за да бъде отведена тази космическа субстанция навсякъде в организма, във всички негови членове, в мускулите, в костите. Трябва също така да се знае, че необходимата за главата субстанция трябва да се получи от храната, и че в главата трябва да постъпят преработените, прекараните през стомаха хранителни вещества. В това отношение на стомаха разчита именно главата, а не копитото, не пръстите на краката. Трябва да сме наясно, че главата може да преработи храната, която получава от тялото, само ако по съответен начин получава силите от Космоса.
Затова животните да не бъдат затваряни в душните обори, където към тях не могат да текат космични сили, а да бъдат извеждани на пасищата и да им се предоставя благоприятната възможност изобщо да влизат в отношение с околния свят чрез своите сетива.
Трябва да се има предвид следното:
към текста >>
Представете си сега едно
жив
отно, което стои в душния обор пред яслата с храна и получава това, което човешката мъдрост е отмерила в яслата.
Представете си сега едно животно, което стои в душния обор пред яслата с храна и получава това, което човешката мъдрост е отмерила в яслата.
Да, това животно, което няма разнообразие такова то може да има само когато е на свобода, се различава от друго животно, което може да използва сетивата си, например обонянието, само да търси храната си вън на свобода, като следва своето обоняние, според чието устройство то приема космическите сили. То намира храната си и отскубва това, което му е необходимо и при това свободно хранене разгръща цялата своя активност.
към текста >>
Да, това
жив
отно, което няма разнообразие такова то може да има само когато е на свобода, се различава от друго
жив
отно, което може да използва сетивата си, например обонянието, само да търси храната си вън на свобода, като следва своето обоняние, според чието устройство то приема космическите сили.
Представете си сега едно животно, което стои в душния обор пред яслата с храна и получава това, което човешката мъдрост е отмерила в яслата.
Да, това животно, което няма разнообразие такова то може да има само когато е на свобода, се различава от друго животно, което може да използва сетивата си, например обонянието, само да търси храната си вън на свобода, като следва своето обоняние, според чието устройство то приема космическите сили.
То намира храната си и отскубва това, което му е необходимо и при това свободно хранене разгръща цялата своя активност.
към текста >>
Жив
отното, отглеждано на ясла, няма веднага да даде признаци, че не притежава в себе си космически сили; такива то наследява, но с течение на времето създава потомци, в които няма вродени космически сили, те нямат вече такива сили.
Животното, отглеждано на ясла, няма веднага да даде признаци, че не притежава в себе си космически сили; такива то наследява, но с течение на времето създава потомци, в които няма вродени космически сили, те нямат вече такива сили.
Такова животно отслабва от главата, което значи, че то вече не може да храни тялото си, защото не може да поема космическите субстанции, които трябва да навлизат в тялото. Тези факти вече Ви показват, че не трябва да се казва така общо: „В този случай хранете с това, в онзи случай хранете с онова“, а човек е длъжен да добие представа, колко е важен определен метод на хранене за същността на цялата животинска организация.
към текста >>
Такова
жив
отно отслабва от главата, което значи, че то вече не може да храни тялото си, защото не може да поема космическите субстанции, които трябва да навлизат в тялото.
Животното, отглеждано на ясла, няма веднага да даде признаци, че не притежава в себе си космически сили; такива то наследява, но с течение на времето създава потомци, в които няма вродени космически сили, те нямат вече такива сили.
Такова животно отслабва от главата, което значи, че то вече не може да храни тялото си, защото не може да поема космическите субстанции, които трябва да навлизат в тялото.
Тези факти вече Ви показват, че не трябва да се казва така общо: „В този случай хранете с това, в онзи случай хранете с онова“, а човек е длъжен да добие представа, колко е важен определен метод на хранене за същността на цялата животинска организация.
към текста >>
Тези факти вече Ви показват, че не трябва да се казва така общо: „В този случай хранете с това, в онзи случай хранете с онова“, а човек е длъжен да добие представа, колко е важен определен метод на хранене за същността на цялата
жив
отинска организация.
Животното, отглеждано на ясла, няма веднага да даде признаци, че не притежава в себе си космически сили; такива то наследява, но с течение на времето създава потомци, в които няма вродени космически сили, те нямат вече такива сили. Такова животно отслабва от главата, което значи, че то вече не може да храни тялото си, защото не може да поема космическите субстанции, които трябва да навлизат в тялото.
Тези факти вече Ви показват, че не трябва да се казва така общо: „В този случай хранете с това, в онзи случай хранете с онова“, а човек е длъжен да добие представа, колко е важен определен метод на хранене за същността на цялата животинска организация.
към текста >>
Когато се изреже най-благородният орган на
жив
отното, неговият мозък, в него се открива земно вещество.
Минаваме по-нататък. Какво се съдържа в главата? Земно вещество.
Когато се изреже най-благородният орган на животното, неговият мозък, в него се открива земно вещество.
В мозъка на човека също има земно вещество, само силите са космически, веществото е земно. За какво служи този мозък? Той служи за опора на Аза. Животното още не притежава Аз. Да запомним добре това: мозъкът служи за опора на Аза, животното още няма Аз, неговият мозък е на път към изграждане на Аза.
към текста >>
Жив
отното още не притежава Аз.
Земно вещество. Когато се изреже най-благородният орган на животното, неговият мозък, в него се открива земно вещество. В мозъка на човека също има земно вещество, само силите са космически, веществото е земно. За какво служи този мозък? Той служи за опора на Аза.
Животното още не притежава Аз.
Да запомним добре това: мозъкът служи за опора на Аза, животното още няма Аз, неговият мозък е на път към изграждане на Аза. При човека изграждането на Аза върви винаги по-далече. Животното следователно има мозък. По какъв начин се е формирал той?
към текста >>
Да запомним добре това: мозъкът служи за опора на Аза,
жив
отното още няма Аз, неговият мозък е на път към изграждане на Аза.
Когато се изреже най-благородният орган на животното, неговият мозък, в него се открива земно вещество. В мозъка на човека също има земно вещество, само силите са космически, веществото е земно. За какво служи този мозък? Той служи за опора на Аза. Животното още не притежава Аз.
Да запомним добре това: мозъкът служи за опора на Аза, животното още няма Аз, неговият мозък е на път към изграждане на Аза.
При човека изграждането на Аза върви винаги по-далече. Животното следователно има мозък. По какъв начин се е формирал той?
към текста >>
Жив
отното следователно има мозък.
За какво служи този мозък? Той служи за опора на Аза. Животното още не притежава Аз. Да запомним добре това: мозъкът служи за опора на Аза, животното още няма Аз, неговият мозък е на път към изграждане на Аза. При човека изграждането на Аза върви винаги по-далече.
Животното следователно има мозък.
По какъв начин се е формирал той?
към текста >>
Това, което не може повече да се преработи, се отделя в червата и тук откриваме едно сродство, което ще ви се стори парадоксално, но което не бива да се пренебрегва, ако искаме да разберем организацията на
жив
отното и на човека.
Всичко, което се извършва там, всичко, което се появява в мозъка като земно-материално, е просто отделено от органичните процеси, отделени продукти на тези процеси. Там бива отделена земна материя, за да служи като основа на Аза. Определено количество земна материя, въз основа на процеса, който се извършва от поемането на храната през храносмилането и разпределянето във веществообменната система и крайниците, е способна да отведе земното хранително вещество в главата и мозъка. Там се намира определено количество земно вещество, което минава по този път и се отделя, наслоява се в мозъка. Но тези вещества от храната се наслояват не само в мозъка, а отделянето започва още в началото на пътя в червата.
Това, което не може повече да се преработи, се отделя в червата и тук откриваме едно сродство, което ще ви се стори парадоксално, но което не бива да се пренебрегва, ако искаме да разберем организацията на животното и на човека.
Какво представлява мозъчната маса? Мозъчното вещество е чисто и просто доведена докрай, преработена чревна маса. Неузряла, недоведена докрай мозъчна маса е това, което преминава през червата. Това, което не достига до тази крайна преработка, се изхвърля през червата. С оглед на процесите, на които са подчинени, съдържанието на червата и съдържанието на мозъка са сродни.
към текста >>
При човека възможно повече от коремния тор се превръща в мозъчен тор, защото на земята човекът носи своя Аз; при
жив
отното се превръща по-малко и затова в коремния му тор остава повече вещество, което тогава се употребява като истински тор, за истинското наторяване.
Бих казал, че наслоеното в мозъка е купчина тор, достигнал своя краен стадий. Звучи гротескно, но фактически е напълно вярно. Торът е това, което чрез присъщия си органичен процес се превръща в благородното вещество на мозъка и там става основа за развитието на Аза.
При човека възможно повече от коремния тор се превръща в мозъчен тор, защото на земята човекът носи своя Аз; при животното се превръща по-малко и затова в коремния му тор остава повече вещество, което тогава се употребява като истински тор, за истинското наторяване.
В него остава повече Аз като заложба, като зачатък. Затова животинският тор и човешкият тор са две съвсем различни неща. Животинският тор съдържа още зародиша на Аза. И когато наторяваме с животински тор когато отвън слагаме до корена животински тор, с това ние донасяме Аза до корена, до растението. Ако нарисуваме цялото растение, /Рис.22 / тук долу имаме корена, горе развиващите се листа и цветове и около тях астралното, което прониква в тях чрез контакта с въздуха.
към текста >>
Затова
жив
отинският тор и човешкият тор са две съвсем различни неща.
Бих казал, че наслоеното в мозъка е купчина тор, достигнал своя краен стадий. Звучи гротескно, но фактически е напълно вярно. Торът е това, което чрез присъщия си органичен процес се превръща в благородното вещество на мозъка и там става основа за развитието на Аза. При човека възможно повече от коремния тор се превръща в мозъчен тор, защото на земята човекът носи своя Аз; при животното се превръща по-малко и затова в коремния му тор остава повече вещество, което тогава се употребява като истински тор, за истинското наторяване. В него остава повече Аз като заложба, като зачатък.
Затова животинският тор и човешкият тор са две съвсем различни неща.
Животинският тор съдържа още зародиша на Аза. И когато наторяваме с животински тор когато отвън слагаме до корена животински тор, с това ние донасяме Аза до корена, до растението. Ако нарисуваме цялото растение, /Рис.22 / тук долу имаме корена, горе развиващите се листа и цветове и около тях астралното, което прониква в тях чрез контакта с въздуха. Тук, долу, чрез взаимодействие с тора се развива потенциалното азово устройство при растението.
към текста >>
Жив
отинският тор съдържа още зародиша на Аза.
Звучи гротескно, но фактически е напълно вярно. Торът е това, което чрез присъщия си органичен процес се превръща в благородното вещество на мозъка и там става основа за развитието на Аза. При човека възможно повече от коремния тор се превръща в мозъчен тор, защото на земята човекът носи своя Аз; при животното се превръща по-малко и затова в коремния му тор остава повече вещество, което тогава се употребява като истински тор, за истинското наторяване. В него остава повече Аз като заложба, като зачатък. Затова животинският тор и човешкият тор са две съвсем различни неща.
Животинският тор съдържа още зародиша на Аза.
И когато наторяваме с животински тор когато отвън слагаме до корена животински тор, с това ние донасяме Аза до корена, до растението. Ако нарисуваме цялото растение, /Рис.22 / тук долу имаме корена, горе развиващите се листа и цветове и около тях астралното, което прониква в тях чрез контакта с въздуха. Тук, долу, чрез взаимодействие с тора се развива потенциалното азово устройство при растението.
към текста >>
И когато наторяваме с
жив
отински тор когато отвън слагаме до корена
жив
отински тор, с това ние донасяме Аза до корена, до растението.
Торът е това, което чрез присъщия си органичен процес се превръща в благородното вещество на мозъка и там става основа за развитието на Аза. При човека възможно повече от коремния тор се превръща в мозъчен тор, защото на земята човекът носи своя Аз; при животното се превръща по-малко и затова в коремния му тор остава повече вещество, което тогава се употребява като истински тор, за истинското наторяване. В него остава повече Аз като заложба, като зачатък. Затова животинският тор и човешкият тор са две съвсем различни неща. Животинският тор съдържа още зародиша на Аза.
И когато наторяваме с животински тор когато отвън слагаме до корена животински тор, с това ние донасяме Аза до корена, до растението.
Ако нарисуваме цялото растение, /Рис.22 / тук долу имаме корена, горе развиващите се листа и цветове и около тях астралното, което прониква в тях чрез контакта с въздуха. Тук, долу, чрез взаимодействие с тора се развива потенциалното азово устройство при растението.
към текста >>
Когато
жив
отните се хранят правилно с това, което расте над земята, те развиват в отделения от тях тор истински азови сили, които от своя страна подпомагат развитието на растението по правилен начин от корена нагоре по оста на земното притегляне.
Такова земеделско стопанство действително е един организъм. Този организъм развива своята астралност в горната си част и наличието на гори и овощни градини стимулират тази астралност.
Когато животните се хранят правилно с това, което расте над земята, те развиват в отделения от тях тор истински азови сили, които от своя страна подпомагат развитието на растението по правилен начин от корена нагоре по оста на земното притегляне.
Това взаимодействие е чудесно. Но то трябва да се разбере в неговата последователност.
към текста >>
Оттук следва разбирането, че в тази система на взаимодействие трябва да участват както
жив
отните, така и растенията, всяко от тях на съответното място.
Поради това, че тези неща стават по описания начин, земеделското стопанство се явява един вид индивидуалност.
Оттук следва разбирането, че в тази система на взаимодействие трябва да участват както животните, така и растенията, всяко от тях на съответното място.
Затова в известен смисъл природата се спъва и уврежда, когато торът не се взема от животните, които принадлежат на стопанството, а тези животни се премахват и торов материал се докарва от Чили. С това се пренебрегва фактът, че в стопанството действително имаме затворен кръговрат, че то трябва да се подържа от самото себе си. Би трябвало всичко така да се организира, че да може да се поддържа от само себе си. В стопанството трябва да има толкова и такива животни, че да се получи достатъчен и подходящ тор от тях. И обратно, трябва да се отглеждат такива растения, които отглежданите животни търсят според своя инстинкт и обичат да ги ядат.
към текста >>
Затова в известен смисъл природата се спъва и уврежда, когато торът не се взема от
жив
отните, които принадлежат на стопанството, а тези
жив
отни се премахват и торов материал се докарва от Чили.
Поради това, че тези неща стават по описания начин, земеделското стопанство се явява един вид индивидуалност. Оттук следва разбирането, че в тази система на взаимодействие трябва да участват както животните, така и растенията, всяко от тях на съответното място.
Затова в известен смисъл природата се спъва и уврежда, когато торът не се взема от животните, които принадлежат на стопанството, а тези животни се премахват и торов материал се докарва от Чили.
С това се пренебрегва фактът, че в стопанството действително имаме затворен кръговрат, че то трябва да се подържа от самото себе си. Би трябвало всичко така да се организира, че да може да се поддържа от само себе си. В стопанството трябва да има толкова и такива животни, че да се получи достатъчен и подходящ тор от тях. И обратно, трябва да се отглеждат такива растения, които отглежданите животни търсят според своя инстинкт и обичат да ги ядат.
към текста >>
В стопанството трябва да има толкова и такива
жив
отни, че да се получи достатъчен и подходящ тор от тях.
Поради това, че тези неща стават по описания начин, земеделското стопанство се явява един вид индивидуалност. Оттук следва разбирането, че в тази система на взаимодействие трябва да участват както животните, така и растенията, всяко от тях на съответното място. Затова в известен смисъл природата се спъва и уврежда, когато торът не се взема от животните, които принадлежат на стопанството, а тези животни се премахват и торов материал се докарва от Чили. С това се пренебрегва фактът, че в стопанството действително имаме затворен кръговрат, че то трябва да се подържа от самото себе си. Би трябвало всичко така да се организира, че да може да се поддържа от само себе си.
В стопанството трябва да има толкова и такива животни, че да се получи достатъчен и подходящ тор от тях.
И обратно, трябва да се отглеждат такива растения, които отглежданите животни търсят според своя инстинкт и обичат да ги ядат.
към текста >>
И обратно, трябва да се отглеждат такива растения, които отглежданите
жив
отни търсят според своя инстинкт и обичат да ги ядат.
Оттук следва разбирането, че в тази система на взаимодействие трябва да участват както животните, така и растенията, всяко от тях на съответното място. Затова в известен смисъл природата се спъва и уврежда, когато торът не се взема от животните, които принадлежат на стопанството, а тези животни се премахват и торов материал се докарва от Чили. С това се пренебрегва фактът, че в стопанството действително имаме затворен кръговрат, че то трябва да се подържа от самото себе си. Би трябвало всичко така да се организира, че да може да се поддържа от само себе си. В стопанството трябва да има толкова и такива животни, че да се получи достатъчен и подходящ тор от тях.
И обратно, трябва да се отглеждат такива растения, които отглежданите животни търсят според своя инстинкт и обичат да ги ядат.
към текста >>
Обогатени с тези познания, ще можем във всеки конкретен случай да намерим отношението на
жив
отинския организъм към растителния организъм сиреч към хранителния организъм.
Обогатени с тези познания, ще можем във всеки конкретен случай да намерим отношението на животинския организъм към растителния организъм сиреч към хранителния организъм.
Нека най-напред да го разгледаме в общи линии.
към текста >>
Когато чуете някого да казва: Искам да дам корени за храна на
жив
отно, което има нужда да пренесе в главата си субстанция, за да може да встъпи в по-активно сетивно отношение, тоест в по-космическо отношение към космичното обкръжение, тогава не си ли помисляте веднага за телето и морковите?
Когато чуете някого да казва: Искам да дам корени за храна на животно, което има нужда да пренесе в главата си субстанция, за да може да встъпи в по-активно сетивно отношение, тоест в по-космическо отношение към космичното обкръжение, тогава не си ли помисляте веднага за телето и морковите?
Ако телето яде моркови, тогава имате този процес завършен отначало докрай. В мига в който казвате това и знаете как изглеждат тези неща, и как те стават действителност в живота, Вие имате поглед за това, което трябва да стане. Нужно е само да знаете как протича този обменен процес.
към текста >>
В мига в който казвате това и знаете как изглеждат тези неща, и как те стават действителност в
жив
ота, Вие имате поглед за това, което трябва да стане.
Когато чуете някого да казва: Искам да дам корени за храна на животно, което има нужда да пренесе в главата си субстанция, за да може да встъпи в по-активно сетивно отношение, тоест в по-космическо отношение към космичното обкръжение, тогава не си ли помисляте веднага за телето и морковите? Ако телето яде моркови, тогава имате този процес завършен отначало докрай.
В мига в който казвате това и знаете как изглеждат тези неща, и как те стават действителност в живота, Вие имате поглед за това, което трябва да стане.
Нужно е само да знаете как протича този обменен процес.
към текста >>
И ако храните младо добиче с моркови и ленено семе или нещо, което се допълва помежду си както, да кажем, прясно сено и моркови, тогава постигате чудесни процеси в цялото тяло на
жив
отното, към които то е предразположено.
Сега искам тялото по правилен начин да бъде проникнато от силите, които могат да се развият от главата. За тази цел ми трябва нещо, което в природата има лъчевидна форма или което правилно съсредоточава тази лъчевидна форма, да кажем, в една концентрирана структура. И какво трябва да направя тогава? Към морковите трябва да прибавя като втора храна нещо, което в растението преминава в лъчи и концентрира отново тази облъчваща сила. Сега погледът се насочва към лененото семе и негови подобни.
И ако храните младо добиче с моркови и ленено семе или нещо, което се допълва помежду си както, да кажем, прясно сено и моркови, тогава постигате чудесни процеси в цялото тяло на животното, към които то е предразположено.
Така че трябва да опитаме да даваме на младото животно такава храна, която, от една страна, подпомага азовата сила и от друга страна, съдейства на това, което преминава отгоре надолу, съдейства за изпълване с астрална субстанция и астрална сила. Такъв е случаят при дългостеблените растения (Рис.23), развитието на които се състои в образуването на дълго стъбло и от които става сеното. Така трябва да се разглежда храненето на животните, а също и земеделското стопанство като цяло. Трябва да се знае какво става с всяко нещо по неговия път от животното към почвата и от растението към животното.
към текста >>
Така че трябва да опитаме да даваме на младото
жив
отно такава храна, която, от една страна, подпомага азовата сила и от друга страна, съдейства на това, което преминава отгоре надолу, съдейства за изпълване с астрална субстанция и астрална сила.
За тази цел ми трябва нещо, което в природата има лъчевидна форма или което правилно съсредоточава тази лъчевидна форма, да кажем, в една концентрирана структура. И какво трябва да направя тогава? Към морковите трябва да прибавя като втора храна нещо, което в растението преминава в лъчи и концентрира отново тази облъчваща сила. Сега погледът се насочва към лененото семе и негови подобни. И ако храните младо добиче с моркови и ленено семе или нещо, което се допълва помежду си както, да кажем, прясно сено и моркови, тогава постигате чудесни процеси в цялото тяло на животното, към които то е предразположено.
Така че трябва да опитаме да даваме на младото животно такава храна, която, от една страна, подпомага азовата сила и от друга страна, съдейства на това, което преминава отгоре надолу, съдейства за изпълване с астрална субстанция и астрална сила.
Такъв е случаят при дългостеблените растения (Рис.23), развитието на които се състои в образуването на дълго стъбло и от които става сеното. Така трябва да се разглежда храненето на животните, а също и земеделското стопанство като цяло. Трябва да се знае какво става с всяко нещо по неговия път от животното към почвата и от растението към животното.
към текста >>
Така трябва да се разглежда храненето на
жив
отните, а също и земеделското стопанство като цяло.
Към морковите трябва да прибавя като втора храна нещо, което в растението преминава в лъчи и концентрира отново тази облъчваща сила. Сега погледът се насочва към лененото семе и негови подобни. И ако храните младо добиче с моркови и ленено семе или нещо, което се допълва помежду си както, да кажем, прясно сено и моркови, тогава постигате чудесни процеси в цялото тяло на животното, към които то е предразположено. Така че трябва да опитаме да даваме на младото животно такава храна, която, от една страна, подпомага азовата сила и от друга страна, съдейства на това, което преминава отгоре надолу, съдейства за изпълване с астрална субстанция и астрална сила. Такъв е случаят при дългостеблените растения (Рис.23), развитието на които се състои в образуването на дълго стъбло и от които става сеното.
Така трябва да се разглежда храненето на животните, а също и земеделското стопанство като цяло.
Трябва да се знае какво става с всяко нещо по неговия път от животното към почвата и от растението към животното.
към текста >>
Трябва да се знае какво става с всяко нещо по неговия път от
жив
отното към почвата и от растението към
жив
отното.
Сега погледът се насочва към лененото семе и негови подобни. И ако храните младо добиче с моркови и ленено семе или нещо, което се допълва помежду си както, да кажем, прясно сено и моркови, тогава постигате чудесни процеси в цялото тяло на животното, към които то е предразположено. Така че трябва да опитаме да даваме на младото животно такава храна, която, от една страна, подпомага азовата сила и от друга страна, съдейства на това, което преминава отгоре надолу, съдейства за изпълване с астрална субстанция и астрална сила. Такъв е случаят при дългостеблените растения (Рис.23), развитието на които се състои в образуването на дълго стъбло и от които става сеното. Така трябва да се разглежда храненето на животните, а също и земеделското стопанство като цяло.
Трябва да се знае какво става с всяко нещо по неговия път от животното към почвата и от растението към животното.
към текста >>
Да вземем едно
жив
отно, което трябва да се засили точно в средната област, областта, където нервно-сетивната организация се развива предимно в посока на дишането и обратно, и където веществообменната организация клони повече към ритмичната област където тези две организации взаимно се проникват.
По този въпрос да продължим по-нататък.
Да вземем едно животно, което трябва да се засили точно в средната област, областта, където нервно-сетивната организация се развива предимно в посока на дишането и обратно, и където веществообменната организация клони повече към ритмичната област където тези две организации взаимно се проникват.
На кои животни трябва да се засили средната област? Това са животните, които произвеждат мляко. Те трябва да бъдат силни в тази област. Изискването, което трябва да се изпълни относно млекодобива, се състои в засилване на тази област на животното. Тогава на какво трябва да се обръща внимание?
към текста >>
На кои
жив
отни трябва да се засили средната област?
По този въпрос да продължим по-нататък. Да вземем едно животно, което трябва да се засили точно в средната област, областта, където нервно-сетивната организация се развива предимно в посока на дишането и обратно, и където веществообменната организация клони повече към ритмичната област където тези две организации взаимно се проникват.
На кои животни трябва да се засили средната област?
Това са животните, които произвеждат мляко. Те трябва да бъдат силни в тази област. Изискването, което трябва да се изпълни относно млекодобива, се състои в засилване на тази област на животното. Тогава на какво трябва да се обръща внимание? Тук трябва да се осъществява правилно взаимодействие между двете насрещни течения, течението от главата назад към опашката, което е предимно силово течение, и течението отзад напред, което преимуществено е течение на вещества.
към текста >>
Това са
жив
отните, които произвеждат мляко.
По този въпрос да продължим по-нататък. Да вземем едно животно, което трябва да се засили точно в средната област, областта, където нервно-сетивната организация се развива предимно в посока на дишането и обратно, и където веществообменната организация клони повече към ритмичната област където тези две организации взаимно се проникват. На кои животни трябва да се засили средната област?
Това са животните, които произвеждат мляко.
Те трябва да бъдат силни в тази област. Изискването, което трябва да се изпълни относно млекодобива, се състои в засилване на тази област на животното. Тогава на какво трябва да се обръща внимание? Тук трябва да се осъществява правилно взаимодействие между двете насрещни течения, течението от главата назад към опашката, което е предимно силово течение, и течението отзад напред, което преимуществено е течение на вещества. Ако това взаимодействие става по правилен начин и това вещество, което върви отзад напред, се преработва най-добре от силите, които текат отпред назад, тогава се добива добро и обилно мляко.
към текста >>
Изискването, което трябва да се изпълни относно млекодобива, се състои в засилване на тази област на
жив
отното.
По този въпрос да продължим по-нататък. Да вземем едно животно, което трябва да се засили точно в средната област, областта, където нервно-сетивната организация се развива предимно в посока на дишането и обратно, и където веществообменната организация клони повече към ритмичната област където тези две организации взаимно се проникват. На кои животни трябва да се засили средната област? Това са животните, които произвеждат мляко. Те трябва да бъдат силни в тази област.
Изискването, което трябва да се изпълни относно млекодобива, се състои в засилване на тази област на животното.
Тогава на какво трябва да се обръща внимание? Тук трябва да се осъществява правилно взаимодействие между двете насрещни течения, течението от главата назад към опашката, което е предимно силово течение, и течението отзад напред, което преимуществено е течение на вещества. Ако това взаимодействие става по правилен начин и това вещество, което върви отзад напред, се преработва най-добре от силите, които текат отпред назад, тогава се добива добро и обилно мляко. В доброто мляко се съдържа това, което се образува по особен начин в обмяната на веществата. В него се съдържа такава комбинация от вещества, която още не е преминала през половата система, но която в храносмилателния процес е станала много подобна на веществата, преминали през сексуалния процес.
към текста >>
В частност, когато смятаме, че можем да подобрим млекодобива от дадено
жив
отно, това може да се постигне, като се на прави следното.
Сега за тези процеси, които протичат по този начин, трябва да търсим такава храна, която действа върху главата по-слабо, отколкото корените, за които знаем, че са поели азовите сили. Но понеже процесът трябва да остане сроден на половата сила, в храната не трябва да има много астралност, тя не трябва да съдържа твърде много цветове и плодове. Затова, когато става въпрос за производство на мляко, трябва да насочим поглед към хранене с тази част на растенията, която се намира между цветовете и корените, а именно към листата и зелените стръкове, към листата и тревата (Рис.24).
В частност, когато смятаме, че можем да подобрим млекодобива от дадено животно, това може да се постигне, като се на прави следното.
към текста >>
Дава се такова количество храна на угояваните
жив
отни, на
жив
отните за мляко и пр., което вече е било изпробвано.
Когато древните традиции на инстинктивната мъдрост в тази област са изчезнали, хората са запазили нещо от тях най-вече по същия начин, по който лекарите са запазили и прилагат някои лекарства, макар да не знаят защо; запазили са ги обаче затова, защото те винаги са помагали. Даже когато знаят нещо от древните традиции, хората наистина не съзнават защо го прилагат, а в останалите случаи опитват.
Дава се такова количество храна на угояваните животни, на животните за мляко и пр., което вече е било изпробвано.
И наистина при тези неща става това, което често се случва при човешки те пипнешком направени проверки, особено когато тези проверки са оставени на случайността. Помислете какво ще стане, ако някого го заболи гърлото и той получи от всеки един от тези хора, които го обичат и му желаят здраве, някакво лекарство. За половин час той ще събере цяла аптека. Ако употреби тези лекарства, тогава едното ще анулира действието на другото и в резултат стомахът му сигурно ще бъде тежко увреден, а гърлото му няма да се подобри. Ето пример за това, когато по силата на обстоятелствата едно просто нещо може да доведе до такова усложнение.
към текста >>
Подобно е положението, когато въпросите относно храненето на
жив
отните се решават по емпиричен начин.
Подобно е положението, когато въпросите относно храненето на животните се решават по емпиричен начин.
Ще се съгласите, че тогава се избира храна, която се оказва подходяща в едно отношение, а в друго отношение не е подходяща. Затова храната се сменя отново и отново, получават се много видове храни, всяка от които има известно значение за младия добитък или за угояваните животни; но нещата така се усложняват, че човек не може да ги прозре, защото не познава съотношението на силите, които действат в тях. Или тогава тяхното действие взаимно се обезсилва. Това се случва многократно особено при хора, които упражняват земеделие, без да са запознати напълно с този занаят. Те четат в книгите или си спомнят това, което са учили: „Младите животни трябва да се хранят така, угояваните живот ни иначе.“ И се ръководят от това.
към текста >>
Затова храната се сменя отново и отново, получават се много видове храни, всяка от които има известно значение за младия добитък или за угояваните
жив
отни; но нещата така се усложняват, че човек не може да ги прозре, защото не познава съотношението на силите, които действат в тях.
Подобно е положението, когато въпросите относно храненето на животните се решават по емпиричен начин. Ще се съгласите, че тогава се избира храна, която се оказва подходяща в едно отношение, а в друго отношение не е подходяща.
Затова храната се сменя отново и отново, получават се много видове храни, всяка от които има известно значение за младия добитък или за угояваните животни; но нещата така се усложняват, че човек не може да ги прозре, защото не познава съотношението на силите, които действат в тях.
Или тогава тяхното действие взаимно се обезсилва. Това се случва многократно особено при хора, които упражняват земеделие, без да са запознати напълно с този занаят. Те четат в книгите или си спомнят това, което са учили: „Младите животни трябва да се хранят така, угояваните живот ни иначе.“ И се ръководят от това. По този начин не може да се постигне много, понеже според обстоятелствата книжните данни може съвсем да противоречат на това, което се прави и без тях на помощ. Този проблем може да се обхване рационално само от такъв начин на мислене, който аз засегнах и когато в основата се постави този начин на мислене, то многостранно ще се опрости храненето на животните, така че човек ще може да го обхване с разума си.
към текста >>
Те четат в книгите или си спомнят това, което са учили: „Младите
жив
отни трябва да се хранят така, угояваните
жив
от ни иначе.“ И се ръководят от това.
Подобно е положението, когато въпросите относно храненето на животните се решават по емпиричен начин. Ще се съгласите, че тогава се избира храна, която се оказва подходяща в едно отношение, а в друго отношение не е подходяща. Затова храната се сменя отново и отново, получават се много видове храни, всяка от които има известно значение за младия добитък или за угояваните животни; но нещата така се усложняват, че човек не може да ги прозре, защото не познава съотношението на силите, които действат в тях. Или тогава тяхното действие взаимно се обезсилва. Това се случва многократно особено при хора, които упражняват земеделие, без да са запознати напълно с този занаят.
Те четат в книгите или си спомнят това, което са учили: „Младите животни трябва да се хранят така, угояваните живот ни иначе.“ И се ръководят от това.
По този начин не може да се постигне много, понеже според обстоятелствата книжните данни може съвсем да противоречат на това, което се прави и без тях на помощ. Този проблем може да се обхване рационално само от такъв начин на мислене, който аз засегнах и когато в основата се постави този начин на мислене, то многостранно ще се опрости храненето на животните, така че човек ще може да го обхване с разума си.
към текста >>
Този проблем може да се обхване рационално само от такъв начин на мислене, който аз засегнах и когато в основата се постави този начин на мислене, то многостранно ще се опрости храненето на
жив
отните, така че човек ще може да го обхване с разума си.
Затова храната се сменя отново и отново, получават се много видове храни, всяка от които има известно значение за младия добитък или за угояваните животни; но нещата така се усложняват, че човек не може да ги прозре, защото не познава съотношението на силите, които действат в тях. Или тогава тяхното действие взаимно се обезсилва. Това се случва многократно особено при хора, които упражняват земеделие, без да са запознати напълно с този занаят. Те четат в книгите или си спомнят това, което са учили: „Младите животни трябва да се хранят така, угояваните живот ни иначе.“ И се ръководят от това. По този начин не може да се постигне много, понеже според обстоятелствата книжните данни може съвсем да противоречат на това, което се прави и без тях на помощ.
Този проблем може да се обхване рационално само от такъв начин на мислене, който аз засегнах и когато в основата се постави този начин на мислене, то многостранно ще се опрости храненето на животните, така че човек ще може да го обхване с разума си.
към текста >>
Той добива познания не за усложняване, а за опростяване начина на хранене на
жив
отните.
Например човек може да разбере: цвеклото или морковите и лененото семе действат по този начин. Това може да се обгърне с духовен поглед. Сега всичко това не се смесва безразборно. Човек разбира как действа това, което дава. Представете си положението на такъв земеделец, който действа съзнателно, разумно.
Той добива познания не за усложняване, а за опростяване начина на хранене на животните.
От това, което постепенно е открито чрез различни изпробвания, има и много добри резултати, но тези резултати са несистематизирани и неточни. Тъкмо този метод на точност, който се прилага днес, в действителност се оказва неточен, защото нещата се разбъркват и смесват, и не може да се проникне в тяхната същност, докато това, което аз представих в неговата опростеност и прост начин на взаимодействие на нещата едно с друго, може лесно да се проследи даже и в животинския организъм. Да вземем нещо друго.
към текста >>
Тъкмо този метод на точност, който се прилага днес, в действителност се оказва неточен, защото нещата се разбъркват и смесват, и не може да се проникне в тяхната същност, докато това, което аз представих в неговата опростеност и прост начин на взаимодействие на нещата едно с друго, може лесно да се проследи даже и в
жив
отинския организъм.
Сега всичко това не се смесва безразборно. Човек разбира как действа това, което дава. Представете си положението на такъв земеделец, който действа съзнателно, разумно. Той добива познания не за усложняване, а за опростяване начина на хранене на животните. От това, което постепенно е открито чрез различни изпробвания, има и много добри резултати, но тези резултати са несистематизирани и неточни.
Тъкмо този метод на точност, който се прилага днес, в действителност се оказва неточен, защото нещата се разбъркват и смесват, и не може да се проникне в тяхната същност, докато това, което аз представих в неговата опростеност и прост начин на взаимодействие на нещата едно с друго, може лесно да се проследи даже и в животинския организъм.
Да вземем нещо друго.
към текста >>
А именно процесите на горене, на затопляне, на изсушаване, на изпаряване, всички тези процеси въздействат предимно върху елементите на цъфтене и образуване на семената, но също непряко и върху останалите части на растението, особено върху горните негови части, и ги докарват до състояние да развият по особено силен начин силите, които трябва да бъдат развити във веществообменната система на
жив
отното.
Важен въпрос. Само че човек обикновено не задава въпроси за неща, които вижда всеки ден. А този въпрос е важен. Защо хората си готвят храната? Те са пристъпили към готвене на храната, защото постепенно са открили, че процесите лежащи в готвенето играят определена роля във всичко, което действа плодообразуващо.
А именно процесите на горене, на затопляне, на изсушаване, на изпаряване, всички тези процеси въздействат предимно върху елементите на цъфтене и образуване на семената, но също непряко и върху останалите части на растението, особено върху горните негови части, и ги докарват до състояние да развият по особено силен начин силите, които трябва да бъдат развити във веществообменната система на животното.
Да вземем цветовете, да вземем семената, те действат върху веществообменната система, върху храносмилателната система на животното предимно чрез развитието на своите сили, а не чрез своите вещества. Ето защо веществообменната система и крайниците се нуждаят от земни сили и трябва да ги получат толкова, колкото са им необходими.
към текста >>
Да вземем цветовете, да вземем семената, те действат върху веществообменната система, върху храносмилателната система на
жив
отното предимно чрез развитието на своите сили, а не чрез своите вещества.
Само че човек обикновено не задава въпроси за неща, които вижда всеки ден. А този въпрос е важен. Защо хората си готвят храната? Те са пристъпили към готвене на храната, защото постепенно са открили, че процесите лежащи в готвенето играят определена роля във всичко, което действа плодообразуващо. А именно процесите на горене, на затопляне, на изсушаване, на изпаряване, всички тези процеси въздействат предимно върху елементите на цъфтене и образуване на семената, но също непряко и върху останалите части на растението, особено върху горните негови части, и ги докарват до състояние да развият по особено силен начин силите, които трябва да бъдат развити във веществообменната система на животното.
Да вземем цветовете, да вземем семената, те действат върху веществообменната система, върху храносмилателната система на животното предимно чрез развитието на своите сили, а не чрез своите вещества.
Ето защо веществообменната система и крайниците се нуждаят от земни сили и трябва да ги получат толкова, колкото са им необходими.
към текста >>
Да вземем
жив
отните, които пасат по планински пасища.
Да вземем животните, които пасат по планински пасища.
Те живеят при по-трудни условия от животните в равнината, оставени са на открито и трябва да се движат по неравен терен. Има разлика дали се движат по равнина или по планински склонове. Планинските животни трябва да получават в себе си това, което в областта на крайниците развива импулси, породени от усилието на волята. Иначе те няма да бъдат добри нито за работа, нито за мляко, нито за угояване. Трябва да се погрижим те да получават в достатъчно количество храна от планински ароматни билки, които самата природа чрез слънчевия готварски процес е активизирала в областта на цветовете, в елементите на цъфтене и плододаване.
към текста >>
Те
жив
еят при по-трудни условия от
жив
отните в равнината, оставени са на открито и трябва да се движат по неравен терен.
Да вземем животните, които пасат по планински пасища.
Те живеят при по-трудни условия от животните в равнината, оставени са на открито и трябва да се движат по неравен терен.
Има разлика дали се движат по равнина или по планински склонове. Планинските животни трябва да получават в себе си това, което в областта на крайниците развива импулси, породени от усилието на волята. Иначе те няма да бъдат добри нито за работа, нито за мляко, нито за угояване. Трябва да се погрижим те да получават в достатъчно количество храна от планински ароматни билки, които самата природа чрез слънчевия готварски процес е активизирала в областта на цветовете, в елементите на цъфтене и плододаване. В крайниците обаче може да се внесе сила и чрез изкуствено готвене, особено когато тази изкуствена преработка почива на печене, варене и пр.
към текста >>
Планинските
жив
отни трябва да получават в себе си това, което в областта на крайниците развива импулси, породени от усилието на волята.
Да вземем животните, които пасат по планински пасища. Те живеят при по-трудни условия от животните в равнината, оставени са на открито и трябва да се движат по неравен терен. Има разлика дали се движат по равнина или по планински склонове.
Планинските животни трябва да получават в себе си това, което в областта на крайниците развива импулси, породени от усилието на волята.
Иначе те няма да бъдат добри нито за работа, нито за мляко, нито за угояване. Трябва да се погрижим те да получават в достатъчно количество храна от планински ароматни билки, които самата природа чрез слънчевия готварски процес е активизирала в областта на цветовете, в елементите на цъфтене и плододаване. В крайниците обаче може да се внесе сила и чрез изкуствено готвене, особено когато тази изкуствена преработка почива на печене, варене и пр. Най-добре е да се взема цъфтящата и плодовата част на растението, особено когато се обработват растения по начало склонни към цъфтене и плододаване, които развиват малко стъбла и листа, които малко залягат да развиват стъбла и листа, а буйно цъфтят и дават обилен плод.
към текста >>
Това, което настъпва при човека, ние можем да приложим напълно и при
жив
отното, следователно ще знаем как трябва да направим
жив
отното подвижно, активно.
Когато стана такъв, че да мога да кажа на моите близки: Нямам сили да работя, ставам вече истински мистик. Нещо повече, аз се опитвам да уредя моето хранене така, че да стана истински мистик. И тогава той става суровоядец, нищо вече не си готви, става пълен суровоядец. Но ето какво: Всички неща са свързани вътрешно и не излизат наяве по обикновения начин. И в случая, ако човек стане суровоядец, с това той решително застава на наклонената плоскост на мистицизма и ако поначало е физически слаба натура, той с бързи крачки пристъпва по-нататък, става все по-инертен и ленив, тоест все по-мистичен.
Това, което настъпва при човека, ние можем да приложим напълно и при животното, следователно ще знаем как трябва да направим животното подвижно, активно.
към текста >>
И предимството на вегетарианския начин на
жив
от е, че прави човека по-силен, защото така той извлича от организма си силите, които иначе остават неизползвани и които са същите онези сили, които причиняват ревматизма, подаграта, диабета и пр.
Всички неща имат две страни, както везната има две блюда. Затова човек трябва да разбере как да ги различава във всеки индивидуален случай. Не може да се дадат общи правила.
И предимството на вегетарианския начин на живот е, че прави човека по-силен, защото така той извлича от организма си силите, които иначе остават неизползвани и които са същите онези сили, които причиняват ревматизма, подаграта, диабета и пр.
И когато човек яде само paстителна храна, тези сили трябва да направят поетите растения зрели, подходящи за човека. Но ако той употребява също и животинска храна, тези сили се отлагат в организма, остават неизползвани и тогава самите те намират приложение като отлагат на различни места продукти от обмяната на веществата или вземат от органите необходими за човека субстанции и ги ангажират за себе си, какъвто е случаят при диабета и при други подобни болести. Тези неща могат да се разберат само като се вникне в същността на явлението. Въпросът е, как да се угояват животните. За да си отговори, човек си казва: това трябва да стане така, както се пълни един чувал с колкото се може повече космическа субстанция.
към текста >>
Но ако той употребява също и
жив
отинска храна, тези сили се отлагат в организма, остават неизползвани и тогава самите те намират приложение като отлагат на различни места продукти от обмяната на веществата или вземат от органите необходими за човека субстанции и ги ангажират за себе си, какъвто е случаят при диабета и при други подобни болести.
Всички неща имат две страни, както везната има две блюда. Затова човек трябва да разбере как да ги различава във всеки индивидуален случай. Не може да се дадат общи правила. И предимството на вегетарианския начин на живот е, че прави човека по-силен, защото така той извлича от организма си силите, които иначе остават неизползвани и които са същите онези сили, които причиняват ревматизма, подаграта, диабета и пр. И когато човек яде само paстителна храна, тези сили трябва да направят поетите растения зрели, подходящи за човека.
Но ако той употребява също и животинска храна, тези сили се отлагат в организма, остават неизползвани и тогава самите те намират приложение като отлагат на различни места продукти от обмяната на веществата или вземат от органите необходими за човека субстанции и ги ангажират за себе си, какъвто е случаят при диабета и при други подобни болести.
Тези неща могат да се разберат само като се вникне в същността на явлението. Въпросът е, как да се угояват животните. За да си отговори, човек си казва: това трябва да стане така, както се пълни един чувал с колкото се може повече космическа субстанция. Ах, свинете, угоените, тлъстите, какви небесни животни! В своите тлъсти тела те носят освен нервно-сетивната система само космическа субстанция, нищо земно.
към текста >>
Въпросът е, как да се угояват
жив
отните.
Не може да се дадат общи правила. И предимството на вегетарианския начин на живот е, че прави човека по-силен, защото така той извлича от организма си силите, които иначе остават неизползвани и които са същите онези сили, които причиняват ревматизма, подаграта, диабета и пр. И когато човек яде само paстителна храна, тези сили трябва да направят поетите растения зрели, подходящи за човека. Но ако той употребява също и животинска храна, тези сили се отлагат в организма, остават неизползвани и тогава самите те намират приложение като отлагат на различни места продукти от обмяната на веществата или вземат от органите необходими за човека субстанции и ги ангажират за себе си, какъвто е случаят при диабета и при други подобни болести. Тези неща могат да се разберат само като се вникне в същността на явлението.
Въпросът е, как да се угояват животните.
За да си отговори, човек си казва: това трябва да стане така, както се пълни един чувал с колкото се може повече космическа субстанция. Ах, свинете, угоените, тлъстите, какви небесни животни! В своите тлъсти тела те носят освен нервно-сетивната система само космическа субстанция, нищо земно. Те употребяват храната, която изяждат, само за да разпределят космическата субстанция, която трябва да поемат от всички страни от Космоса. Свинята трябва да яде тази храна, за да има сили да може да разпредели и да наслои тази субстанция, която поема от Космоса.
към текста >>
Ах, свинете, угоените, тлъстите, какви небесни
жив
отни!
И когато човек яде само paстителна храна, тези сили трябва да направят поетите растения зрели, подходящи за човека. Но ако той употребява също и животинска храна, тези сили се отлагат в организма, остават неизползвани и тогава самите те намират приложение като отлагат на различни места продукти от обмяната на веществата или вземат от органите необходими за човека субстанции и ги ангажират за себе си, какъвто е случаят при диабета и при други подобни болести. Тези неща могат да се разберат само като се вникне в същността на явлението. Въпросът е, как да се угояват животните. За да си отговори, човек си казва: това трябва да стане така, както се пълни един чувал с колкото се може повече космическа субстанция.
Ах, свинете, угоените, тлъстите, какви небесни животни!
В своите тлъсти тела те носят освен нервно-сетивната система само космическа субстанция, нищо земно. Те употребяват храната, която изяждат, само за да разпределят космическата субстанция, която трябва да поемат от всички страни от Космоса. Свинята трябва да яде тази храна, за да има сили да може да разпредели и да наслои тази субстанция, която поема от Космоса. Тя трябва да има сили в се бе си, за да се постигне това напълване и разпределяне. Така е също и при другите угоявани животни.
към текста >>
Така е също и при другите угоявани
жив
отни.
Ах, свинете, угоените, тлъстите, какви небесни животни! В своите тлъсти тела те носят освен нервно-сетивната система само космическа субстанция, нищо земно. Те употребяват храната, която изяждат, само за да разпределят космическата субстанция, която трябва да поемат от всички страни от Космоса. Свинята трябва да яде тази храна, за да има сили да може да разпредели и да наслои тази субстанция, която поема от Космоса. Тя трябва да има сили в се бе си, за да се постигне това напълване и разпределяне.
Така е също и при другите угоявани животни.
Оттук ще видите, че животните се угояват, когато им давате храна, която е в процес на плодообразуване, и възможно в по-нататъшно обработено състояние чрез готвене или задушаване, и когато им давате такива храни, които вече имат в себе си плодовия елемент, разширен и засилен, по възможност да кажем цвекло, което е станало по-едро, отколкото е било някога, цвекло, което чрез по-нататъшно култивиране е станало по-едро, отколкото е било в диво състояние.
към текста >>
Оттук ще видите, че
жив
отните се угояват, когато им давате храна, която е в процес на плодообразуване, и възможно в по-нататъшно обработено състояние чрез готвене или задушаване, и когато им давате такива храни, които вече имат в себе си плодовия елемент, разширен и засилен, по възможност да кажем цвекло, което е станало по-едро, отколкото е било някога, цвекло, което чрез по-нататъшно култивиране е станало по-едро, отколкото е било в диво състояние.
В своите тлъсти тела те носят освен нервно-сетивната система само космическа субстанция, нищо земно. Те употребяват храната, която изяждат, само за да разпределят космическата субстанция, която трябва да поемат от всички страни от Космоса. Свинята трябва да яде тази храна, за да има сили да може да разпредели и да наслои тази субстанция, която поема от Космоса. Тя трябва да има сили в се бе си, за да се постигне това напълване и разпределяне. Така е също и при другите угоявани животни.
Оттук ще видите, че животните се угояват, когато им давате храна, която е в процес на плодообразуване, и възможно в по-нататъшно обработено състояние чрез готвене или задушаване, и когато им давате такива храни, които вече имат в себе си плодовия елемент, разширен и засилен, по възможност да кажем цвекло, което е станало по-едро, отколкото е било някога, цвекло, което чрез по-нататъшно култивиране е станало по-едро, отколкото е било в диво състояние.
към текста >>
Да поставим отново нашия въпрос: Каква храна да даваме на угояваното
жив
отно?
Да поставим отново нашия въпрос: Каква храна да даваме на угояваното животно?
Храна, която съдейства за наслояването и разпределянето на космическата субстанция; в която е силен процесът на плодообразуването или семеобразуването и освен това е обработвана по правилен начин. Това условие се изпълнява най-вече при кюспето и други подобни. При такова животно обаче не трябва да се пренебрегва съвсем главата. По време на режима за угояване трябва да се дава и малко земна субстанция, която да отива в главата. Трябва да противопоставим нещо на гореописаната храна, нужно е малко количество, тъй като в случая нуждата от нея за главата не е голяма.
към текста >>
При такова
жив
отно обаче не трябва да се пренебрегва съвсем главата.
Да поставим отново нашия въпрос: Каква храна да даваме на угояваното животно? Храна, която съдейства за наслояването и разпределянето на космическата субстанция; в която е силен процесът на плодообразуването или семеобразуването и освен това е обработвана по правилен начин. Това условие се изпълнява най-вече при кюспето и други подобни.
При такова животно обаче не трябва да се пренебрегва съвсем главата.
По време на режима за угояване трябва да се дава и малко земна субстанция, която да отива в главата. Трябва да противопоставим нещо на гореописаната храна, нужно е малко количество, тъй като в случая нуждата от нея за главата не е голяма. Затова на угояваното животно трябва все пак, макар и в малка доза, към храната да се прибавят и корени.
към текста >>
Затова на угояваното
жив
отно трябва все пак, макар и в малка доза, към храната да се прибавят и корени.
Храна, която съдейства за наслояването и разпределянето на космическата субстанция; в която е силен процесът на плодообразуването или семеобразуването и освен това е обработвана по правилен начин. Това условие се изпълнява най-вече при кюспето и други подобни. При такова животно обаче не трябва да се пренебрегва съвсем главата. По време на режима за угояване трябва да се дава и малко земна субстанция, която да отива в главата. Трябва да противопоставим нещо на гореописаната храна, нужно е малко количество, тъй като в случая нуждата от нея за главата не е голяма.
Затова на угояваното животно трябва все пак, макар и в малка доза, към храната да се прибавят и корени.
към текста >>
Храненето трябва да се подпомогне с прибавяне в храната на сол, защото тя има отношение към всички части на
жив
отинския организъм.
Има едно вещество употребява се като чисто вещество, което няма специална насоченост и специална задача. Общо погледнато, може да се каже: Предназначението на веществата в корените се отнася към главата; на цветовете към веществообменната и двигателната система; на тревите, стръковете и листата към ритмичната система на човешкия организъм.
Храненето трябва да се подпомогне с прибавяне в храната на сол, защото тя има отношение към всички части на животинския организъм.
към текста >>
Както при човека, така и при
жив
отното самата храна не се състои от сол и прибавянето на сол не увеличава количеството на храната, а нейното качество, и че също и малки количества при истински добро качество изпълняват поставената цел.
Както при човека, така и при животното самата храна не се състои от сол и прибавянето на сол не увеличава количеството на храната, а нейното качество, и че също и малки количества при истински добро качество изпълняват поставената цел.
към текста >>
Това може да се разпростре и върху
жив
отните, те също биха могли да привикнат към доматите.
Знаете, че доматите бяха въведени като храна в по-ново време, сравнително отскоро. Много хора ги обичат. Те са обаче също извънредно важен обект за проучване. От производството и консумацията на доматите може много да се научи. Хората – такива безспорно има които разсъждават върху това, намират и то с пълно право, че яденето на домати има голямо значение за човека.
Това може да се разпростре и върху животните, те също биха могли да привикнат към доматите.
Доматите имат голямо значение за всичко онова, което обикновено се отделя от организма и образува собствена организация вътре в самия организъм. От това следват две неща: Първото е потвърждение на твърдението на един американец, че при определени условия яденето на домати помага като диетично средство, ако съществува склонност към заболяване на човешкия черен дроб, тъй като черният дроб е органът, който действа най-самостоятелно в човешкия организъм, така че чернодробните заболявания, които са повече заболявания на животинския черен дроб, биха могли да бъдат повлияни чрез доматите.
към текста >>
От това следват две неща: Първото е потвърждение на твърдението на един американец, че при определени условия яденето на домати помага като диетично средство, ако съществува склонност към заболяване на човешкия черен дроб, тъй като черният дроб е органът, който действа най-самостоятелно в човешкия организъм, така че чернодробните заболявания, които са повече заболявания на
жив
отинския черен дроб, биха могли да бъдат повлияни чрез доматите.
Те са обаче също извънредно важен обект за проучване. От производството и консумацията на доматите може много да се научи. Хората – такива безспорно има които разсъждават върху това, намират и то с пълно право, че яденето на домати има голямо значение за човека. Това може да се разпростре и върху животните, те също биха могли да привикнат към доматите. Доматите имат голямо значение за всичко онова, което обикновено се отделя от организма и образува собствена организация вътре в самия организъм.
От това следват две неща: Първото е потвърждение на твърдението на един американец, че при определени условия яденето на домати помага като диетично средство, ако съществува склонност към заболяване на човешкия черен дроб, тъй като черният дроб е органът, който действа най-самостоятелно в човешкия организъм, така че чернодробните заболявания, които са повече заболявания на животинския черен дроб, биха могли да бъдат повлияни чрез доматите.
към текста >>
Виждате, че тук се прониква до връзката между растението и
жив
отното.
Виждате, че тук се прониква до връзката между растението и животното.
Оттук следва вторият извод: трябва това искам да кажа в скоби на човек, страдащ от карценом, който карценом поначало образува известна самостоятелна област в човешкия организъм или в животинския организъм, на такъв човек, който страда от карценом, веднага трябва да се забрани яденето на домати. Но сега се поставя въпросът: В каква връзка доматите действат съвсем особено на това, което е самостоятелно в организма, което се е обособило в организма?
към текста >>
Оттук следва вторият извод: трябва това искам да кажа в скоби на човек, страдащ от карценом, който карценом поначало образува известна самостоятелна област в човешкия организъм или в
жив
отинския организъм, на такъв човек, който страда от карценом, веднага трябва да се забрани яденето на домати.
Виждате, че тук се прониква до връзката между растението и животното.
Оттук следва вторият извод: трябва това искам да кажа в скоби на човек, страдащ от карценом, който карценом поначало образува известна самостоятелна област в човешкия организъм или в животинския организъм, на такъв човек, който страда от карценом, веднага трябва да се забрани яденето на домати.
Но сега се поставя въпросът: В каква връзка доматите действат съвсем особено на това, което е самостоятелно в организма, което се е обособило в организма?
към текста >>
Още от този момент те се чувстват най-добре, когато разполагат по възможност с такъв тор, който е в своя първичен вид, както е отделен от
жив
отното, както е отделен от нещо друго.
Свързано е с това, от което се нуждаят доматите още при тяхното поникване.
Още от този момент те се чувстват най-добре, когато разполагат по възможност с такъв тор, който е в своя първичен вид, както е отделен от животното, както е отделен от нещо друго.
Когато торът не е дълго преработван в природата, когато е още пресен и непроменен, когато хвърляте някъде отпадъци и там се получава неподредена купчина боклук от животински или растителни отпадъци, в която всичко се намира в своето първично състояние, без да е претърпяло някаква преработка и препариране, ако там засадите домати, ще видите, че ще станат най-хубавите домати. И ако употребите куп компост от доматени стръкове и посадите доматите да растат на собствения си тор, тогава те се развиват блестящо. Доматите никак не искат да излязат вън от себе си, отказват да излязат от своята силна виталност, те искат да останат вътре в нея. Доматите са най-саможивото, най-необщителното същество в растителното царство. По ни какъв начин не искат да приемат нищо чуждо.
към текста >>
Когато торът не е дълго преработван в природата, когато е още пресен и непроменен, когато хвърляте някъде отпадъци и там се получава неподредена купчина боклук от
жив
отински или растителни отпадъци, в която всичко се намира в своето първично състояние, без да е претърпяло някаква преработка и препариране, ако там засадите домати, ще видите, че ще станат най-хубавите домати.
Свързано е с това, от което се нуждаят доматите още при тяхното поникване. Още от този момент те се чувстват най-добре, когато разполагат по възможност с такъв тор, който е в своя първичен вид, както е отделен от животното, както е отделен от нещо друго.
Когато торът не е дълго преработван в природата, когато е още пресен и непроменен, когато хвърляте някъде отпадъци и там се получава неподредена купчина боклук от животински или растителни отпадъци, в която всичко се намира в своето първично състояние, без да е претърпяло някаква преработка и препариране, ако там засадите домати, ще видите, че ще станат най-хубавите домати.
И ако употребите куп компост от доматени стръкове и посадите доматите да растат на собствения си тор, тогава те се развиват блестящо. Доматите никак не искат да излязат вън от себе си, отказват да излязат от своята силна виталност, те искат да останат вътре в нея. Доматите са най-саможивото, най-необщителното същество в растителното царство. По ни какъв начин не искат да приемат нищо чуждо. Те отблъскват от себе си всичко, което като тор е претъпяло някакъв процес, те не го искат.
към текста >>
Доматите са най-само
жив
ото, най-необщителното същество в растителното царство.
Свързано е с това, от което се нуждаят доматите още при тяхното поникване. Още от този момент те се чувстват най-добре, когато разполагат по възможност с такъв тор, който е в своя първичен вид, както е отделен от животното, както е отделен от нещо друго. Когато торът не е дълго преработван в природата, когато е още пресен и непроменен, когато хвърляте някъде отпадъци и там се получава неподредена купчина боклук от животински или растителни отпадъци, в която всичко се намира в своето първично състояние, без да е претърпяло някаква преработка и препариране, ако там засадите домати, ще видите, че ще станат най-хубавите домати. И ако употребите куп компост от доматени стръкове и посадите доматите да растат на собствения си тор, тогава те се развиват блестящо. Доматите никак не искат да излязат вън от себе си, отказват да излязат от своята силна виталност, те искат да останат вътре в нея.
Доматите са най-саможивото, най-необщителното същество в растителното царство.
По ни какъв начин не искат да приемат нищо чуждо. Те отблъскват от себе си всичко, което като тор е претъпяло някакъв процес, те не го искат. Това е свързано с факта, че могат да въздействат върху самостоятелната организация, върху самостоятелните образувания в човешкия и в животинския организъм.
към текста >>
Това е свързано с факта, че могат да въздействат върху самостоятелната организация, върху самостоятелните образувания в човешкия и в
жив
отинския организъм.
И ако употребите куп компост от доматени стръкове и посадите доматите да растат на собствения си тор, тогава те се развиват блестящо. Доматите никак не искат да излязат вън от себе си, отказват да излязат от своята силна виталност, те искат да останат вътре в нея. Доматите са най-саможивото, най-необщителното същество в растителното царство. По ни какъв начин не искат да приемат нищо чуждо. Те отблъскват от себе си всичко, което като тор е претъпяло някакъв процес, те не го искат.
Това е свързано с факта, че могат да въздействат върху самостоятелната организация, върху самостоятелните образувания в човешкия и в животинския организъм.
към текста >>
И след пренасяне на картофите в Европа между факторите, които направиха хората и
жив
отните материалистични, се намира тъкмо яденето на много картофи.
В известно отношение в споменатия смисъл сродни на доматите са картофите. Те също действат силно самостоятелно, но така самостоятелно, че много лесно преминават през целия храносмилателен процес, проникват в мозъка, правят мозъка самостоятелен и независим дори от действието на останалите човешки органи.
И след пренасяне на картофите в Европа между факторите, които направиха хората и животните материалистични, се намира тъкмо яденето на много картофи.
Картофи може да се ядат само за възбуждане на мозъка, на главата. С яденето на картофи не трябва да се прекалява. В светлината на посочените факти се разкрива вътрешната връзка между земеделието и социалния живот. Без крайно важно е, че земеделието е свързано с целия социален живот.
към текста >>
В светлината на посочените факти се разкрива вътрешната връзка между земеделието и социалния
жив
от.
В известно отношение в споменатия смисъл сродни на доматите са картофите. Те също действат силно самостоятелно, но така самостоятелно, че много лесно преминават през целия храносмилателен процес, проникват в мозъка, правят мозъка самостоятелен и независим дори от действието на останалите човешки органи. И след пренасяне на картофите в Европа между факторите, които направиха хората и животните материалистични, се намира тъкмо яденето на много картофи. Картофи може да се ядат само за възбуждане на мозъка, на главата. С яденето на картофи не трябва да се прекалява.
В светлината на посочените факти се разкрива вътрешната връзка между земеделието и социалния живот.
Без крайно важно е, че земеделието е свързано с целия социален живот.
към текста >>
Без крайно важно е, че земеделието е свързано с целия социален
жив
от.
Те също действат силно самостоятелно, но така самостоятелно, че много лесно преминават през целия храносмилателен процес, проникват в мозъка, правят мозъка самостоятелен и независим дори от действието на останалите човешки органи. И след пренасяне на картофите в Европа между факторите, които направиха хората и животните материалистични, се намира тъкмо яденето на много картофи. Картофи може да се ядат само за възбуждане на мозъка, на главата. С яденето на картофи не трябва да се прекалява. В светлината на посочените факти се разкрива вътрешната връзка между земеделието и социалния живот.
Без крайно важно е, че земеделието е свързано с целия социален живот.
към текста >>
10.
14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
И когато имаме трайно и интензивно застудяване, въздействието на небето върху Земята е прекалено силно, растението добива склонност да се превръща в стебло, да образува нишки, да изтънява и понякога, понеже е станало тънко, студът го обзема отвън и го унищожава, така че в прекалено силния студ имаме явление, което може да бъде извънредно вредно за
жив
ота на растението, именно защото в почвата навлиза твърде много небе.
Те страдат много от студа. Що се отнася до студа, до мраза изобщо, трябва само да си изясните какво намира израз в действието на студа. Действията при замръзването са винаги съществено засилване на космическото влияние върху Земята. Това космическо влияние се поддържа посредством определена температура. При определена температура имаме влиянието, от което растението се нуждае.
И когато имаме трайно и интензивно застудяване, въздействието на небето върху Земята е прекалено силно, растението добива склонност да се превръща в стебло, да образува нишки, да изтънява и понякога, понеже е станало тънко, студът го обзема отвън и го унищожава, така че в прекалено силния студ имаме явление, което може да бъде извънредно вредно за живота на растението, именно защото в почвата навлиза твърде много небе.
към текста >>
Къде трябва да се разпръсква пепелта от изгорените стършели, по тялото на
жив
отните или по ливадите и пасищата?
Къде трябва да се разпръсква пепелта от изгорените стършели, по тялото на животните или по ливадите и пасищата?
към текста >>
Където
жив
отните ядат.
Където животните ядат.
Пепелта се разпръсква по полето. На нея трябва да се гледа като добавка към тора.
към текста >>
Душевният
жив
от се променя, той ще става друг, ако тези неща бъдат по-нататък развивани, както всъщност се проектира.
Какво бихте желали да постигнете с това? Вашият въпрос естествено задължава да се разгледа цялата роля на електричеството в природата изобщо. Утешително е все пак, че сега от Америка, където способността за наблюдение се проявява по-добре отколкото в Европа, та от Америка вече идват гласове, че в атмосфера, проникната отвсякъде с електрически течения и лъчения, хората не могат да се развиват по нормален начин, че всичко това влияе върху цялостното развитие на хората.
Душевният живот се променя, той ще става друг, ако тези неща бъдат по-нататък развивани, както всъщност се проектира.
Има значение дали снабдявате една област с парни локомотиви за железниците или ги електрифицирате. Парата въздейства по-съзнателно, електричеството въздейства страшно несъзнателно и хората съвсем не знаят откъде идват известни неща. Няма никакво съмнение, че развитието се движи в тази посока, като имам предвид, че електричеството се употребява като излъчено без проводници, а също и проведе но чрез проводници, за възможно най-бързо пренасяне на съобщения от едно място на друго. Този живот на човека, особено когато е потопен в излъченото без проводник електричество, ще въздейства така, че хората вече няма да могат да схващат съобщенията, които така бързо получават. Този живот унищожава способността за разбиране.
към текста >>
Този
жив
от на човека, особено когато е потопен в излъченото без проводник електричество, ще въздейства така, че хората вече няма да могат да схващат съобщенията, които така бързо получават.
Утешително е все пак, че сега от Америка, където способността за наблюдение се проявява по-добре отколкото в Европа, та от Америка вече идват гласове, че в атмосфера, проникната отвсякъде с електрически течения и лъчения, хората не могат да се развиват по нормален начин, че всичко това влияе върху цялостното развитие на хората. Душевният живот се променя, той ще става друг, ако тези неща бъдат по-нататък развивани, както всъщност се проектира. Има значение дали снабдявате една област с парни локомотиви за железниците или ги електрифицирате. Парата въздейства по-съзнателно, електричеството въздейства страшно несъзнателно и хората съвсем не знаят откъде идват известни неща. Няма никакво съмнение, че развитието се движи в тази посока, като имам предвид, че електричеството се употребява като излъчено без проводници, а също и проведе но чрез проводници, за възможно най-бързо пренасяне на съобщения от едно място на друго.
Този живот на човека, особено когато е потопен в излъченото без проводник електричество, ще въздейства така, че хората вече няма да могат да схващат съобщенията, които така бързо получават.
Този живот унищожава способността за разбиране. Тези въздействия вече се долавят. Може да ви прави впечатление днес, че хората много по-трудно разбират това, което идва до тях, отколкото преди няколко десетилетия. Утешително е все пак, че от Америка се разпространява осъзнаване на тези неща. Знаем от друга страна, че когато се появи нещо ново, то на първо време обикновено се явява като лекарство.
към текста >>
Този
жив
от унищожава способността за разбиране.
Душевният живот се променя, той ще става друг, ако тези неща бъдат по-нататък развивани, както всъщност се проектира. Има значение дали снабдявате една област с парни локомотиви за железниците или ги електрифицирате. Парата въздейства по-съзнателно, електричеството въздейства страшно несъзнателно и хората съвсем не знаят откъде идват известни неща. Няма никакво съмнение, че развитието се движи в тази посока, като имам предвид, че електричеството се употребява като излъчено без проводници, а също и проведе но чрез проводници, за възможно най-бързо пренасяне на съобщения от едно място на друго. Този живот на човека, особено когато е потопен в излъченото без проводник електричество, ще въздейства така, че хората вече няма да могат да схващат съобщенията, които така бързо получават.
Този живот унищожава способността за разбиране.
Тези въздействия вече се долавят. Може да ви прави впечатление днес, че хората много по-трудно разбират това, което идва до тях, отколкото преди няколко десетилетия. Утешително е все пак, че от Америка се разпространява осъзнаване на тези неща. Знаем от друга страна, че когато се появи нещо ново, то на първо време обикновено се явява като лекарство. След това с него си служат прорицателите.
към текста >>
Не бива да се забравя, че електричеството действа специално върху по-висшата организация, върху организацията на главата на човека и на
жив
отното, а при растенията действа извънредно силно върху организацията на корените.
И така се раждат модите. Докато нямаше електричество, никой не би могъл да мисли за лекуване чрез него. Не само поради това, че е налице, но понеже вече е станало мода, то изведнъж се обявява за лекарство. Често облъчването с електричество няма по-голяма лечебна стойност, отколкото убождането с тънка игла. Не е електричеството, което лекува, а шоковото въздействие е това, което действа лечебно.
Не бива да се забравя, че електричеството действа специално върху по-висшата организация, върху организацията на главата на човека и на животното, а при растенията действа извънредно силно върху организацията на корените.
Ако дадено хранително вещество бъде облъчено с електричество, произвежда се храна, която води до постепенното склерозиране на животното, което я яде. Това е бавен процес не се забелязва веднага но най-напред се забелязва, че тези животни умират по-рано от нормалното. Човек няма да види причината в електричеството, а ще я припише на всевъзможни други фактори. Електричеството обаче не е нещо, предназначено да действа в живото, то не подпомага жизнените процеси; то не е способно на това. Живото същество, колкото е по-еволюирало, толкова повече се стреми да отблъсне електричеството това наистина е отблъскване и когато, от друга страна, живото същество е заставено да се отбранява, да прилага излишно защитни средства, тогава то постепенно става нервно, неспокойно и склеротично.
към текста >>
Ако дадено хранително вещество бъде облъчено с електричество, произвежда се храна, която води до постепенното склерозиране на
жив
отното, което я яде.
Докато нямаше електричество, никой не би могъл да мисли за лекуване чрез него. Не само поради това, че е налице, но понеже вече е станало мода, то изведнъж се обявява за лекарство. Често облъчването с електричество няма по-голяма лечебна стойност, отколкото убождането с тънка игла. Не е електричеството, което лекува, а шоковото въздействие е това, което действа лечебно. Не бива да се забравя, че електричеството действа специално върху по-висшата организация, върху организацията на главата на човека и на животното, а при растенията действа извънредно силно върху организацията на корените.
Ако дадено хранително вещество бъде облъчено с електричество, произвежда се храна, която води до постепенното склерозиране на животното, което я яде.
Това е бавен процес не се забелязва веднага но най-напред се забелязва, че тези животни умират по-рано от нормалното. Човек няма да види причината в електричеството, а ще я припише на всевъзможни други фактори. Електричеството обаче не е нещо, предназначено да действа в живото, то не подпомага жизнените процеси; то не е способно на това. Живото същество, колкото е по-еволюирало, толкова повече се стреми да отблъсне електричеството това наистина е отблъскване и когато, от друга страна, живото същество е заставено да се отбранява, да прилага излишно защитни средства, тогава то постепенно става нервно, неспокойно и склеротично.
към текста >>
Това е бавен процес не се забелязва веднага но най-напред се забелязва, че тези
жив
отни умират по-рано от нормалното.
Не само поради това, че е налице, но понеже вече е станало мода, то изведнъж се обявява за лекарство. Често облъчването с електричество няма по-голяма лечебна стойност, отколкото убождането с тънка игла. Не е електричеството, което лекува, а шоковото въздействие е това, което действа лечебно. Не бива да се забравя, че електричеството действа специално върху по-висшата организация, върху организацията на главата на човека и на животното, а при растенията действа извънредно силно върху организацията на корените. Ако дадено хранително вещество бъде облъчено с електричество, произвежда се храна, която води до постепенното склерозиране на животното, което я яде.
Това е бавен процес не се забелязва веднага но най-напред се забелязва, че тези животни умират по-рано от нормалното.
Човек няма да види причината в електричеството, а ще я припише на всевъзможни други фактори. Електричеството обаче не е нещо, предназначено да действа в живото, то не подпомага жизнените процеси; то не е способно на това. Живото същество, колкото е по-еволюирало, толкова повече се стреми да отблъсне електричеството това наистина е отблъскване и когато, от друга страна, живото същество е заставено да се отбранява, да прилага излишно защитни средства, тогава то постепенно става нервно, неспокойно и склеротично.
към текста >>
Електричеството обаче не е нещо, предназначено да действа в
жив
ото, то не подпомага жизнените процеси; то не е способно на това.
Не е електричеството, което лекува, а шоковото въздействие е това, което действа лечебно. Не бива да се забравя, че електричеството действа специално върху по-висшата организация, върху организацията на главата на човека и на животното, а при растенията действа извънредно силно върху организацията на корените. Ако дадено хранително вещество бъде облъчено с електричество, произвежда се храна, която води до постепенното склерозиране на животното, което я яде. Това е бавен процес не се забелязва веднага но най-напред се забелязва, че тези животни умират по-рано от нормалното. Човек няма да види причината в електричеството, а ще я припише на всевъзможни други фактори.
Електричеството обаче не е нещо, предназначено да действа в живото, то не подпомага жизнените процеси; то не е способно на това.
Живото същество, колкото е по-еволюирало, толкова повече се стреми да отблъсне електричеството това наистина е отблъскване и когато, от друга страна, живото същество е заставено да се отбранява, да прилага излишно защитни средства, тогава то постепенно става нервно, неспокойно и склеротично.
към текста >>
Жив
ото същество, колкото е по-еволюирало, толкова повече се стреми да отблъсне електричеството това наистина е отблъскване и когато, от друга страна,
жив
ото същество е заставено да се отбранява, да прилага излишно защитни средства, тогава то постепенно става нервно, неспокойно и склеротично.
Не бива да се забравя, че електричеството действа специално върху по-висшата организация, върху организацията на главата на човека и на животното, а при растенията действа извънредно силно върху организацията на корените. Ако дадено хранително вещество бъде облъчено с електричество, произвежда се храна, която води до постепенното склерозиране на животното, което я яде. Това е бавен процес не се забелязва веднага но най-напред се забелязва, че тези животни умират по-рано от нормалното. Човек няма да види причината в електричеството, а ще я припише на всевъзможни други фактори. Електричеството обаче не е нещо, предназначено да действа в живото, то не подпомага жизнените процеси; то не е способно на това.
Живото същество, колкото е по-еволюирало, толкова повече се стреми да отблъсне електричеството това наистина е отблъскване и когато, от друга страна, живото същество е заставено да се отбранява, да прилага излишно защитни средства, тогава то постепенно става нервно, неспокойно и склеротично.
към текста >>
Да кажем, че в дадена област имаме цвекло, видяхме също, че на него му е присъщо да действа точно на организацията на главата; за определени
жив
отни, за младия добитък например, то е предпочитаната храна.
Ако в този процес, взет в неговия широк смисъл, се прилагат соли изобщо, няма голяма разлика дали осоляването се прави при непосредственото хранене или солта се слага предварително във фуража. Ако фуржът има съвсем малко съдържание на соли, за да бъде доставен на различни места в организма, където трябва да действа, тогава неговото подквасване е правилно.
Да кажем, че в дадена област имаме цвекло, видяхме също, че на него му е присъщо да действа точно на организацията на главата; за определени животни, за младия добитък например, то е предпочитаната храна.
Ако в някоя област бъде забелязано, че животните, хранени с цвекло линеят, космите им опадват твърде рано и твърде много, тогава към фуража трябва да се прибави сол, като се знае, че храната не се отлага достатъчно в организма, където трябва да отиде, тя не достига там. Солта е веществото, което действа необикновено силно, така че храната да стигне до местата в организма, където е нужно.
към текста >>
Ако в някоя област бъде забелязано, че
жив
отните, хранени с цвекло линеят, космите им опадват твърде рано и твърде много, тогава към фуража трябва да се прибави сол, като се знае, че храната не се отлага достатъчно в организма, където трябва да отиде, тя не достига там.
Ако в този процес, взет в неговия широк смисъл, се прилагат соли изобщо, няма голяма разлика дали осоляването се прави при непосредственото хранене или солта се слага предварително във фуража. Ако фуржът има съвсем малко съдържание на соли, за да бъде доставен на различни места в организма, където трябва да действа, тогава неговото подквасване е правилно. Да кажем, че в дадена област имаме цвекло, видяхме също, че на него му е присъщо да действа точно на организацията на главата; за определени животни, за младия добитък например, то е предпочитаната храна.
Ако в някоя област бъде забелязано, че животните, хранени с цвекло линеят, космите им опадват твърде рано и твърде много, тогава към фуража трябва да се прибави сол, като се знае, че храната не се отлага достатъчно в организма, където трябва да отиде, тя не достига там.
Солта е веществото, което действа необикновено силно, така че храната да стигне до местата в организма, където е нужно.
към текста >>
Изобщо организмът –
жив
отинският организъм също, а човешкият организъм още повече е устроен така, че по най-разнообразни начини променя това, което е поел в себе си.
В случая трябва да се внимава да се достига оптималното, да не се прекрачва границата по отношение на подквасващото вещество. Подквасването и киселата ферментация изобщо няма вредно действие, ако се спази мярката и ако не се въздейства с твърде много прибавка, защото тъкмо солите са тази съставка на храната, която в организма остава такава, каквато е, без да се променя.
Изобщо организмът – животинският организъм също, а човешкият организъм още повече е устроен така, че по най-разнообразни начини променя това, което е поел в себе си.
Предразсъдък е вярването, че белтъкът например, който се поема в стомаха, се употребява по-нататък в същия вид, в който е приет. Този белтък трябва напълно да бъде превърнат в мъртва субстанция и тогава тя трябва да бъде преобразена от етерното тяло на човека отново на белтък, който сега е специфично човешки, специфично животински белтък. Всичко, което прониква в организма, трябва да бъде променено. Това, което казвам сега, важи даже за обикновената топлина. Ако трябва да го представя схематично (Рис.26), то приемете, че тук имаме един организъм, а тук топлината около него.
към текста >>
Този белтък трябва напълно да бъде превърнат в мъртва субстанция и тогава тя трябва да бъде преобразена от етерното тяло на човека отново на белтък, който сега е специфично човешки, специфично
жив
отински белтък.
В случая трябва да се внимава да се достига оптималното, да не се прекрачва границата по отношение на подквасващото вещество. Подквасването и киселата ферментация изобщо няма вредно действие, ако се спази мярката и ако не се въздейства с твърде много прибавка, защото тъкмо солите са тази съставка на храната, която в организма остава такава, каквато е, без да се променя. Изобщо организмът – животинският организъм също, а човешкият организъм още повече е устроен така, че по най-разнообразни начини променя това, което е поел в себе си. Предразсъдък е вярването, че белтъкът например, който се поема в стомаха, се употребява по-нататък в същия вид, в който е приет.
Този белтък трябва напълно да бъде превърнат в мъртва субстанция и тогава тя трябва да бъде преобразена от етерното тяло на човека отново на белтък, който сега е специфично човешки, специфично животински белтък.
Всичко, което прониква в организма, трябва да бъде променено. Това, което казвам сега, важи даже за обикновената топлина. Ако трябва да го представя схематично (Рис.26), то приемете, че тук имаме един организъм, а тук топлината около него. Допускаме, че тук имаме мъртво дърво, което наистина има органичен произход, но вече е мъртво; имаме също топлина около него. Ако това е даден организъм, в него не проникването частичка от тази топлина, тя изобщо не прониква в него, а ако топлината навлезе в областта на организма, тя веднага се преработва от самия организъм, превръща се в преработена от него топлина другояче не може да бъде, докато в мъртвото дърво топлината прониква направо и там си остава същата топлина, каквато е навън в минералното царство.
към текста >>
фуражи, както Вие току що казахте, не може да се навреди, но това трябва да се прави разумно и да не се слага твърде много сол, тъй като по вкус няма да хареса на
жив
отното.
фуражи, както Вие току що казахте, не може да се навреди, но това трябва да се прави разумно и да не се слага твърде много сол, тъй като по вкус няма да хареса на животното.
Процесът е правилен дотогава, докато наблюдението показва, че е необходим за консервиране на храната.
към текста >>
Някои
жив
отни не понасят кредата, разболяват се.
Някои животни не понасят кредата, разболяват се.
Отделни животни я понасят, но в момента не мога да кажа кои животни я понасят. Общо взето обаче на много животни тя не принася полза, напротив, те се разболяват.
към текста >>
Отделни
жив
отни я понасят, но в момента не мога да кажа кои
жив
отни я понасят.
Някои животни не понасят кредата, разболяват се.
Отделни животни я понасят, но в момента не мога да кажа кои животни я понасят.
Общо взето обаче на много животни тя не принася полза, напротив, те се разболяват.
към текста >>
Общо взето обаче на много
жив
отни тя не принася полза, напротив, те се разболяват.
Някои животни не понасят кредата, разболяват се. Отделни животни я понасят, но в момента не мога да кажа кои животни я понасят.
Общо взето обаче на много животни тя не принася полза, напротив, те се разболяват.
към текста >>
Ако човек действа срещу насекомите с дадените тук средства, това няма ли извънредно силно въздействие върху кармата, отколкото ако в отделни случаи премахва
жив
отни с механични средства?
Има голяма разлика дали човек засява жито или разпръсква прах за унищожаване. Трябва да се има предвид отношението.
Ако човек действа срещу насекомите с дадените тук средства, това няма ли извънредно силно въздействие върху кармата, отколкото ако в отделни случаи премахва животни с механични средства?
към текста >>
Ако си помислите по този начин за днешната лекция например, в която обърнах внимание, че когато човек познава една работа и вижда как тя се осъществява, вижда например през какъв процес преминава в
жив
отното лененото семе и морковите, как всичко това става действителност, тогава човек не може да не бъде обзет от известно смирение.
Колкото до намерението, същественото тук е дали то е добро или е лошо намерение. Какво имате пред вид като казвате: „когато се унищожава, когато се разрушава“? Вземете в неговата цялост начина, по който трябва да се разсъждава за тези неща.
Ако си помислите по този начин за днешната лекция например, в която обърнах внимание, че когато човек познава една работа и вижда как тя се осъществява, вижда например през какъв процес преминава в животното лененото семе и морковите, как всичко това става действителност, тогава човек не може да не бъде обзет от известно смирение.
С това Вие придобивате възможността да работите за благото на човечеството, за благото на Вселената. Вредна работа е тази, която се върши пряко с лошо намерение, би трябвало да е налице вече лошо намерение. Така че аз не мога добре да си представя, че може да се действа зле, ако същевременно това служи на морала. Мислите ли, че е по-малко лошо да преследвате животното и да го убиете?
към текста >>
Мислите ли, че е по-малко лошо да преследвате
жив
отното и да го убиете?
Вземете в неговата цялост начина, по който трябва да се разсъждава за тези неща. Ако си помислите по този начин за днешната лекция например, в която обърнах внимание, че когато човек познава една работа и вижда как тя се осъществява, вижда например през какъв процес преминава в животното лененото семе и морковите, как всичко това става действителност, тогава човек не може да не бъде обзет от известно смирение. С това Вие придобивате възможността да работите за благото на човечеството, за благото на Вселената. Вредна работа е тази, която се върши пряко с лошо намерение, би трябвало да е налице вече лошо намерение. Така че аз не мога добре да си представя, че може да се действа зле, ако същевременно това служи на морала.
Мислите ли, че е по-малко лошо да преследвате животното и да го убиете?
към текста >>
Да приемем сега, че с една или друга цел вземате в един съд морска вода, пълна с много яйца на риби, с това сте унищожили цяла армия от
жив
от.
Да, тук влизат в действие много комплицирани съображения, чието разбиране зависи пак от това дали ги разглеждаме в по-големите, по-мащабните връзки. Представете си, че изтегляте от морето една риба и я убивате. Вие сте убили едно същество, извършили сте действие на определено ниво.
Да приемем сега, че с една или друга цел вземате в един съд морска вода, пълна с много яйца на риби, с това сте унищожили цяла армия от живот.
Сега извършвате нещо съвсем различно от убиването на рибата, това е случка на съвсем друго ниво. Когато един организъм в природата е достигнал завършения вид на риба, той е изминал определен път на развитие. Ако анулирате този път и се върнете назад, Вие докарвате нещо неподредено, намиращо се в безпорядък. Ако прекъсна процеса преждевременно, преди да се е достигнало до завършен организъм, тогава не извършвам същото като това, когато убивам един формиран организъм. Така аз свеждам поставения от Вас въпрос до следното: какво несправедливо върша като приготвям пепелта?
към текста >>
Вижда се, че унищожавам много по-малко
жив
отни, отколкото ако трябва да събера тези видове
жив
отни и да ги убия по някакъв начин.
Ако анулирате този път и се върнете назад, Вие докарвате нещо неподредено, намиращо се в безпорядък. Ако прекъсна процеса преждевременно, преди да се е достигнало до завършен организъм, тогава не извършвам същото като това, когато убивам един формиран организъм. Така аз свеждам поставения от Вас въпрос до следното: какво несправедливо върша като приготвям пепелта? Защото това, което унищожавам не влиза в сметката, то се намира в една друга зона. Касае се само за това, от което се нуждая, за да приготвя пепелта.
Вижда се, че унищожавам много по-малко животни, отколкото ако трябва да събера тези видове животни и да ги убия по някакъв начин.
Мисля, че ако вникнете във въпроса практически, а не абстрактно, тогава той няма да Ви се струва чудовищен.
към текста >>
Ако искате да спазите мярката, трябва да се знае колко хора са в дадено стопанство и към
жив
отинския и друг вид тор да се смеси това, което идва от хората; това е максимумът, който може да се употреби, който няма да навреди.
Естествено, колкото е възможно по-малко. Защото те действат извънредно малко като тор и са много по вече вредни, отколкото може да бъде вреден който и да било тор. Ако искате да ги използвате, напълно е достатъчно това, което попада от само себе си в едно нормално земеделско стопанство.
Ако искате да спазите мярката, трябва да се знае колко хора са в дадено стопанство и към животинския и друг вид тор да се смеси това, което идва от хората; това е максимумът, който може да се употреби, който няма да навреди.
Големи вреди биха се получили, ако се употребява човешкият тор от големите градове в техните околности, тъй като от големите градове се получава такова количество, което може да залее огромни площи. Помислете само какво би станало, ако на някого му хрумне налудничавата идея да употреби на малка територия човешкия тор от големия град, например от Берлин? Нужно е само да опитате да консумирате зеленчуците, които растат там, за да се убедите в това. Опитайте това с аспержи или други продукти и ще видите какво е положението. Ако наторявате с такъв тор растения, с които се хранят животните, за тях това е особено вредно.
към текста >>
Ако наторявате с такъв тор растения, с които се хранят
жив
отните, за тях това е особено вредно.
Ако искате да спазите мярката, трябва да се знае колко хора са в дадено стопанство и към животинския и друг вид тор да се смеси това, което идва от хората; това е максимумът, който може да се употреби, който няма да навреди. Големи вреди биха се получили, ако се употребява човешкият тор от големите градове в техните околности, тъй като от големите градове се получава такова количество, което може да залее огромни площи. Помислете само какво би станало, ако на някого му хрумне налудничавата идея да употреби на малка територия човешкия тор от големия град, например от Берлин? Нужно е само да опитате да консумирате зеленчуците, които растат там, за да се убедите в това. Опитайте това с аспержи или други продукти и ще видите какво е положението.
Ако наторявате с такъв тор растения, с които се хранят животните, за тях това е особено вредно.
В човешките изпражнения има много неразградени субстанции. Аспержата ги задържа в същото състояние, когато преминава през човешкия организъм. В това отношение абсолютното невежество доведе до ужасни увреждания в тази област.
към текста >>
11.
15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Само че днес в момента, в който по толкова задоволителен начин се създава такова нещо, трябва да осъзнаваме, че е необходимо да използваме опитностите, които постигнахме в практическите области на Антропософското движение благодарение на нашите стремежи, като избягваме грешките, които станаха очевидни едва в течение на времето, когато от антропософската, бих желал да кажа, централна дейност те се разпространиха върху периферната дейност, върху въвеждането на това, което Антропософията трябва и може да бъде в различните области на
жив
ота.
Радвам се, че много от присъстващите със своите опити се заеха да потвърдят указанията, които ще бъдат дадени в този курс на първо време могат да се дадат само указания, както и да посочат как тези указания практически могат да се използват.
Само че днес в момента, в който по толкова задоволителен начин се създава такова нещо, трябва да осъзнаваме, че е необходимо да използваме опитностите, които постигнахме в практическите области на Антропософското движение благодарение на нашите стремежи, като избягваме грешките, които станаха очевидни едва в течение на времето, когато от антропософската, бих желал да кажа, централна дейност те се разпространиха върху периферната дейност, върху въвеждането на това, което Антропософията трябва и може да бъде в различните области на живота.
За работата на това земеделско общество, естествено, ще представлява интерес нашият опит относно въвеждането, да кажем, на Антропософията в общата научна мисъл.
към текста >>
В тази област от една страна имаме тези, които досега по свой начин, с вътрешна вярност и отдаденост съхраняваха същността на антропософската мисъл, от друга страна лицата, които стоят в периферията и искат да работят в отделни области на
жив
ота; общо взето между едните и другите не съществуваше единство на дейността, основано на пълно и цялостно разбиране.
В тази област от една страна имаме тези, които досега по свой начин, с вътрешна вярност и отдаденост съхраняваха същността на антропософската мисъл, от друга страна лицата, които стоят в периферията и искат да работят в отделни области на живота; общо взето между едните и другите не съществуваше единство на дейността, основано на пълно и цялостно разбиране.
В това се убедихме особено при общата работа с нашите научни институти. От една страна се намират антропософите като такива, антропософите, които са направили Антропософията център на своя живот, свой мироглед, съдържание на живота, което човек може би всяка минута с вътрешна сигурност носи през света. Това са антропософите, които работят в Антропософията, обичат я, правят я съдържание на собствения си живот и по правило не винаги мислят, че е направено нещо важно, ако са спечелени тук една, там много личности за Антропософията. При своята външна дейност те искат само едно, да печелят хора за Антропософията и си представят, че хората трябва да се оставят да бъдат спечелени извинете за израза от главата до петите, например един университетски професор по някаква природонаучна дисциплина, така както е поставен в природонаучното поприще, в което работи. Със своето добродушие и обич те си мислят, че без проблеми, от днес до утре, могат напълно да преобразят земеделеца и да го направят от главата да петите антропософ заедно с почвата, с всичко свързано с нея, както и със земеделските произведения, които той изнася в света.
към текста >>
От една страна се намират антропософите като такива, антропософите, които са направили Антропософията център на своя
жив
от, свой мироглед, съдържание на
жив
ота, което човек може би всяка минута с вътрешна сигурност носи през света.
В тази област от една страна имаме тези, които досега по свой начин, с вътрешна вярност и отдаденост съхраняваха същността на антропософската мисъл, от друга страна лицата, които стоят в периферията и искат да работят в отделни области на живота; общо взето между едните и другите не съществуваше единство на дейността, основано на пълно и цялостно разбиране. В това се убедихме особено при общата работа с нашите научни институти.
От една страна се намират антропософите като такива, антропософите, които са направили Антропософията център на своя живот, свой мироглед, съдържание на живота, което човек може би всяка минута с вътрешна сигурност носи през света.
Това са антропософите, които работят в Антропософията, обичат я, правят я съдържание на собствения си живот и по правило не винаги мислят, че е направено нещо важно, ако са спечелени тук една, там много личности за Антропософията. При своята външна дейност те искат само едно, да печелят хора за Антропософията и си представят, че хората трябва да се оставят да бъдат спечелени извинете за израза от главата до петите, например един университетски професор по някаква природонаучна дисциплина, така както е поставен в природонаучното поприще, в което работи. Със своето добродушие и обич те си мислят, че без проблеми, от днес до утре, могат напълно да преобразят земеделеца и да го направят от главата да петите антропософ заедно с почвата, с всичко свързано с нея, както и със земеделските произведения, които той изнася в света.
към текста >>
Това са антропософите, които работят в Антропософията, обичат я, правят я съдържание на собствения си
жив
от и по правило не винаги мислят, че е направено нещо важно, ако са спечелени тук една, там много личности за Антропософията.
В тази област от една страна имаме тези, които досега по свой начин, с вътрешна вярност и отдаденост съхраняваха същността на антропософската мисъл, от друга страна лицата, които стоят в периферията и искат да работят в отделни области на живота; общо взето между едните и другите не съществуваше единство на дейността, основано на пълно и цялостно разбиране. В това се убедихме особено при общата работа с нашите научни институти. От една страна се намират антропософите като такива, антропософите, които са направили Антропософията център на своя живот, свой мироглед, съдържание на живота, което човек може би всяка минута с вътрешна сигурност носи през света.
Това са антропософите, които работят в Антропософията, обичат я, правят я съдържание на собствения си живот и по правило не винаги мислят, че е направено нещо важно, ако са спечелени тук една, там много личности за Антропософията.
При своята външна дейност те искат само едно, да печелят хора за Антропософията и си представят, че хората трябва да се оставят да бъдат спечелени извинете за израза от главата до петите, например един университетски професор по някаква природонаучна дисциплина, така както е поставен в природонаучното поприще, в което работи. Със своето добродушие и обич те си мислят, че без проблеми, от днес до утре, могат напълно да преобразят земеделеца и да го направят от главата да петите антропософ заедно с почвата, с всичко свързано с нея, както и със земеделските произведения, които той изнася в света.
към текста >>
Човекът трябва да скъса с едно двадесет-тридесетгодишно минало, с което би изкопал пропаст зад себе си; нещата трябва да се приемат такива, както стават в
жив
ота.
Това си мислят „централните“ антропософи. Естествено, те грешат. И ако много от тях казват, че са мои верни привърженици да, често става така, че те наистина по чувство са мои верни привърженици те пропускат да чуят това, което трябва да важи в решителни моменти. Те не чуват, че например казвам: наивно е да се вярва, че един професор или друг учен може изведнъж да бъде спечелен за антропософията. Това не става.
Човекът трябва да скъса с едно двадесет-тридесетгодишно минало, с което би изкопал пропаст зад себе си; нещата трябва да се приемат такива, както стават в живота.
към текста >>
Антропософите често мислят, че
жив
отът се състои в мисленето.
Антропософите често мислят, че животът се състои в мисленето.
Той се състои не само в мисленето. Тези неща трябва да бъдат казани, за да се поставят на правилна основа. Онези, които съвсем доброжелателно искат да съчетаят с Антропософията една или друга област на живота, включително и области на науката, не си дават сметка за това, когато са започнали да работят в Антропософията, и затова те продължават да се ръководят от погрешното мнение, че човек трябва да работи така, както е работил дотогава в науката. Например някои от работещите при нас в медицинската област мили, наистина добри антропософи смятат, че медицинският работник трябва да прилага по неговия досегашен медицински начин това, което идва от антропософската медицина. В това отношение единствено г-жа д-р Вегман[1] прави изключение; тя видя специфичните изисквания в нашето общество.
към текста >>
Онези, които съвсем доброжелателно искат да съчетаят с Антропософията една или друга област на
жив
ота, включително и области на науката, не си дават сметка за това, когато са започнали да работят в Антропософията, и затова те продължават да се ръководят от погрешното мнение, че човек трябва да работи така, както е работил дотогава в науката.
Антропософите често мислят, че животът се състои в мисленето. Той се състои не само в мисленето. Тези неща трябва да бъдат казани, за да се поставят на правилна основа.
Онези, които съвсем доброжелателно искат да съчетаят с Антропософията една или друга област на живота, включително и области на науката, не си дават сметка за това, когато са започнали да работят в Антропософията, и затова те продължават да се ръководят от погрешното мнение, че човек трябва да работи така, както е работил дотогава в науката.
Например някои от работещите при нас в медицинската област мили, наистина добри антропософи смятат, че медицинският работник трябва да прилага по неговия досегашен медицински начин това, което идва от антропософската медицина. В това отношение единствено г-жа д-р Вегман[1] прави изключение; тя видя специфичните изисквания в нашето общество.
към текста >>
Пре
жив
ели сме и друго, което е много важно.
Преживели сме и друго, което е много важно.
А то е: някои от нашите учени, за удобство, за да не подражават на методите на другите, правеха половината така, половината иначе, само че по такъв начин, че в първата половина бяха напълно научни, истински прилагаха в дискусиите методите на науката. Тогава слушателите се вбесяваха: как, навлезли са в нашата специална област; това са нахалници, дръзки язовци, дилетантски нахлули в нашата наука! Тогава нашите оратори преминаваха към втората част, към същинския живот, който е подреден не по стария начин, а е схванат по антропософски от свръх-земните области. И тогава разгневените изведнъж ставаха страшно внимателни, жадни да чуят, даже започваха да се ентусиазират. Хората искат Антропософията, но те не могат да понасят, и то с право, както посочих да се смесват в една неясна амалгама елементи от Антропософията и от обикновената наука.
към текста >>
Тогава нашите оратори преминаваха към втората част, към същинския
жив
от, който е подреден не по стария начин, а е схванат по антропософски от свръх-земните области.
Преживели сме и друго, което е много важно. А то е: някои от нашите учени, за удобство, за да не подражават на методите на другите, правеха половината така, половината иначе, само че по такъв начин, че в първата половина бяха напълно научни, истински прилагаха в дискусиите методите на науката. Тогава слушателите се вбесяваха: как, навлезли са в нашата специална област; това са нахалници, дръзки язовци, дилетантски нахлули в нашата наука!
Тогава нашите оратори преминаваха към втората част, към същинския живот, който е подреден не по стария начин, а е схванат по антропософски от свръх-земните области.
И тогава разгневените изведнъж ставаха страшно внимателни, жадни да чуят, даже започваха да се ентусиазират. Хората искат Антропософията, но те не могат да понасят, и то с право, както посочих да се смесват в една неясна амалгама елементи от Антропософията и от обикновената наука. С това не може да се върви напред.
към текста >>
Дълго време в моя
жив
от тези неща ми оставаха близки, помагах и най-малкото бях привързан към земеделието, обичам го и може да се каже, че съм израснал от земеделска среда.
Но това са истински дреболии. Моят произход не е селски, но аз растях в селска, в земеделска среда и по дух, по начин на мислене си оставам там. Аз съм садил картофи това съм отбелязал в моята автобиография макар и не в такъв голям имот като този тук, а на по-малка площ, помагах и в отглеждането не точно на коне, а на свине, участвах също в отглеждането на крави в едно съседно стопанство.
Дълго време в моя живот тези неща ми оставаха близки, помагах и най-малкото бях привързан към земеделието, обичам го и може да се каже, че съм израснал от земеделска среда.
Това ме привързва много повече към земеделието, отколкото сегашното кратко бъркане на тора. И в този смисъл не искам съвсем да се съглася и с другото. Когато гледам назад в моя живот, бих желал да кажа: по-голямо значение има не едрият земеделец, а дребният земеделец, който като селско момче е работил в селското стопанство. Ако тази дейност сега трябва да се върши в големи размери и научно, то това действително ще произлезе от – казано на долноавстрийско наречие здрава селска кратуна. Колкото до мен, моят произход, моето израстване ще ми бъде много по-полезно, колкото някога съм предполагал.
към текста >>
Когато гледам назад в моя
жив
от, бих желал да кажа: по-голямо значение има не едрият земеделец, а дребният земеделец, който като селско момче е работил в селското стопанство.
Моят произход не е селски, но аз растях в селска, в земеделска среда и по дух, по начин на мислене си оставам там. Аз съм садил картофи това съм отбелязал в моята автобиография макар и не в такъв голям имот като този тук, а на по-малка площ, помагах и в отглеждането не точно на коне, а на свине, участвах също в отглеждането на крави в едно съседно стопанство. Дълго време в моя живот тези неща ми оставаха близки, помагах и най-малкото бях привързан към земеделието, обичам го и може да се каже, че съм израснал от земеделска среда. Това ме привързва много повече към земеделието, отколкото сегашното кратко бъркане на тора. И в този смисъл не искам съвсем да се съглася и с другото.
Когато гледам назад в моя живот, бих желал да кажа: по-голямо значение има не едрият земеделец, а дребният земеделец, който като селско момче е работил в селското стопанство.
Ако тази дейност сега трябва да се върши в големи размери и научно, то това действително ще произлезе от – казано на долноавстрийско наречие здрава селска кратуна. Колкото до мен, моят произход, моето израстване ще ми бъде много по-полезно, колкото някога съм предполагал. Затова разглеждайте ме като придобилия любовта към земеделието малък селянин, който си спомня за своята малка земеделска дейност и тъкмо поради тази причина може да разбира това, което живее днес в така нареченото селячество, в тъй наречения селски дух на земеделието. Това ще бъде разбрано в Дорнах, можете да бъдете сигурни в това. Винаги съм смятал далеч съм от иронията, с която изглежда някои схващат това винаги съм смятал, че тази селска глуповатост, тази щурост е мъдрост в очите на Бога, мъдрост дадена от Духа.
към текста >>
Затова разглеждайте ме като придобилия любовта към земеделието малък селянин, който си спомня за своята малка земеделска дейност и тъкмо поради тази причина може да разбира това, което
жив
ее днес в така нареченото селячество, в тъй наречения селски дух на земеделието.
Това ме привързва много повече към земеделието, отколкото сегашното кратко бъркане на тора. И в този смисъл не искам съвсем да се съглася и с другото. Когато гледам назад в моя живот, бих желал да кажа: по-голямо значение има не едрият земеделец, а дребният земеделец, който като селско момче е работил в селското стопанство. Ако тази дейност сега трябва да се върши в големи размери и научно, то това действително ще произлезе от – казано на долноавстрийско наречие здрава селска кратуна. Колкото до мен, моят произход, моето израстване ще ми бъде много по-полезно, колкото някога съм предполагал.
Затова разглеждайте ме като придобилия любовта към земеделието малък селянин, който си спомня за своята малка земеделска дейност и тъкмо поради тази причина може да разбира това, което живее днес в така нареченото селячество, в тъй наречения селски дух на земеделието.
Това ще бъде разбрано в Дорнах, можете да бъдете сигурни в това. Винаги съм смятал далеч съм от иронията, с която изглежда някои схващат това винаги съм смятал, че тази селска глуповатост, тази щурост е мъдрост в очите на Бога, мъдрост дадена от Духа. Винаги съм намирал това, което селяните са мислили относно своите работи, за страшно по-умно и по-смислено отколкото това, което учените са измислили за същите неща. Винаги съм намирал и сега също намирам това за по-умно. При всеки удобен случай предпочитам да слушам как някой разказва за своя опит непосредствено от нивата, отколкото всички ариманически статистики, които идват от науката, и винаги съм се радвал когато съм могъл да чуя нещо такова, защото винаги съм го намирал извънредно умно.
към текста >>
Ще ми остане за винаги един хубав спомен, ако този курс постави началната точка, действително да се внесе истинско и мъдро селячество в станалата не непременно глупава това би я обидило, но в станалата, бих казал, мъртва методика на науката; доктор Вахсмут[2] също отхвърли тази наука, която всъщност е станала мъртва и пожела появата на
жив
ата наука, която трябва да бъде оплодена от селската мъдрост.
И тъкмо в областта на практическото изпълнение и на последиците винаги съм намирал науката извънредно глупава. Сега всичко, което трябва да направи точно тази наука разумна, я прави разумна тъкмо чрез „глуповатостта“ на селячеството. Да се внесе в науката малко „глуповатост“ от селячеството, за това полагаме усилия в Дорнах. Тогава тази глуповатост ще стане мъдрост пред Бога. Искаме ли по този начин да действаме заедно, това ще бъде една истински консервативна, но същевременно и извънредно радикално напредничава предпоставка.
Ще ми остане за винаги един хубав спомен, ако този курс постави началната точка, действително да се внесе истинско и мъдро селячество в станалата не непременно глупава това би я обидило, но в станалата, бих казал, мъртва методика на науката; доктор Вахсмут[2] също отхвърли тази наука, която всъщност е станала мъртва и пожела появата на живата наука, която трябва да бъде оплодена от селската мъдрост.
Ние, Дорнах и Земеделският кръг, искаме заедно да растем като Сиамските близнаци. За близнаците казват, че те всъщност еднакво чувстват, еднакво мислят, и ако ние имаме това еднакво чувстване и еднакво мислене, най-добре ще вървим напред в нашата област.
към текста >>
12.
16. Указание на немските издатели
GA_327 Биодинамично земеделие
Скоро след това дойде и полезното въздействие върху здравето на домашните
жив
отни.
Осъществяването на идеите и указанията, съобщени от Рудолф Щайнер в Селскостопанския курс, беше предприето от членовете на учредения в Кобервитц Изследователски кръг на антропософските земеделци веднага след курса. Препаратите бяха произведени и приложени според указанията за приготвяне на тора и компоста и съобразно грижите за полетата и културните растения. Първите наблюдения отбелязаха положителни резултати в подобряване качеството на зеленчуците, а също така и на вкуса и хранителността на фуражите.
Скоро след това дойде и полезното въздействие върху здравето на домашните животни.
Така от едно наблюдение към друго растеше обсега на опитностите. Скоро беше установено, че за преустройството на едно земеделско стопанство по дадените в Кобервитц указания, на първо място е необходимо да се осъществят подходящи мерки за развитие на живота на почвата и да се изгради цялостният стопански организъм. При стопанства, където тези грижи са полагани от поколения, такова преустройство протече без каквито и да било трудности. Имаше обаче недостатъчно раз вити почви и орна земя, а също стопанства при неблагоприятни почвени и климатични условия; за тях трябваше да се обърне особено внимание за предварително преобразуване хумуса на почвата.
към текста >>
Скоро беше установено, че за преустройството на едно земеделско стопанство по дадените в Кобервитц указания, на първо място е необходимо да се осъществят подходящи мерки за развитие на
жив
ота на почвата и да се изгради цялостният стопански организъм.
Осъществяването на идеите и указанията, съобщени от Рудолф Щайнер в Селскостопанския курс, беше предприето от членовете на учредения в Кобервитц Изследователски кръг на антропософските земеделци веднага след курса. Препаратите бяха произведени и приложени според указанията за приготвяне на тора и компоста и съобразно грижите за полетата и културните растения. Първите наблюдения отбелязаха положителни резултати в подобряване качеството на зеленчуците, а също така и на вкуса и хранителността на фуражите. Скоро след това дойде и полезното въздействие върху здравето на домашните животни. Така от едно наблюдение към друго растеше обсега на опитностите.
Скоро беше установено, че за преустройството на едно земеделско стопанство по дадените в Кобервитц указания, на първо място е необходимо да се осъществят подходящи мерки за развитие на живота на почвата и да се изгради цялостният стопански организъм.
При стопанства, където тези грижи са полагани от поколения, такова преустройство протече без каквито и да било трудности. Имаше обаче недостатъчно раз вити почви и орна земя, а също стопанства при неблагоприятни почвени и климатични условия; за тях трябваше да се обърне особено внимание за предварително преобразуване хумуса на почвата.
към текста >>
Иначе много от тези мероприятия като приготвяне на компост, запазване на храстите по синорите, хранене на
жив
отните с листа и ароматни билки и пр.
Успоредно на това от съществена помощ се оказа, че чрез дадените от Рудолф Щайнер идеи се даде ново разбиране за дълбокия смисъл на много мероприятия в земеделието и градинарството, прилагани по традиция.
Иначе много от тези мероприятия като приготвяне на компост, запазване на храстите по синорите, хранене на животните с листа и ароматни билки и пр.
бяха от поколения насам обречени на изчезване и на забрава. По-младите поколения, които са възприели мисловния начин на земеделската химия, не бяха повече в състояние да схващат значението на тези мероприятия. Биологично-динамичният стопански метод, както сега беше наречен, все повече влезе в контакт с отделните практики на земеделско-градинарските традиции, така че вече от 1930 година нарастващо число земеделци и едри собственици, търсейки пътища за оздравяване на своите стопанства, се присъединяваха към работата на Изследователския кръг и самите те се включваха в него. Тези лица още от своята младост, прекарана на село и в земеделското стопанство, са могли да възприемат много от тези традиции, които като спомени и опит могат в променен вид да бъдат плодоносни в развитието на това ново земеделско движение.
към текста >>
С дадените в Кобервитц указания, в центъра на тежестта на поставените цели бяха задачите за развитие
жив
ота на почвата тя да се направи трайно плодородна и да се изгради един хармонично устроен стопански организъм.
С дадените в Кобервитц указания, в центъра на тежестта на поставените цели бяха задачите за развитие живота на почвата тя да се направи трайно плодородна и да се изгради един хармонично устроен стопански организъм.
Затова земеделците с особено голямо старание трябваше да се заемат с мероприятията за осъществяване на тези задачи и биодинамичното движение много скоро беше признато като пионер за осъществяването на тези цели и на тези съдействащи методи. Към тези методи спадаха на пример третиране на почвата с грижливо приготвените органични торове; наторяване на ливадите с компост; засяване на тежки, неплодородни почви с бобови растения като главна или междинна култура; покриване на почвата с пръст, слама, зелен тор; смесване на тревата и детелината с билки; усилване здравето на домашните животни с прибавяне в храната им на шума и билки; оздравяване на местността с развъждане на храсти; подпомагане развитието на естествена гора и други подобни. Всичко това трябваше да бъде съобразено, за да се осъществят посочените в Кобервитц цели, а именно: заздравяване на растениевъдството и произвеждане на храни с възможно най-добро качество.
към текста >>
Към тези методи спадаха на пример третиране на почвата с грижливо приготвените органични торове; наторяване на ливадите с компост; засяване на тежки, неплодородни почви с бобови растения като главна или междинна култура; покриване на почвата с пръст, слама, зелен тор; смесване на тревата и детелината с билки; усилване здравето на домашните
жив
отни с прибавяне в храната им на шума и билки; оздравяване на местността с развъждане на храсти; подпомагане развитието на естествена гора и други подобни.
С дадените в Кобервитц указания, в центъра на тежестта на поставените цели бяха задачите за развитие живота на почвата тя да се направи трайно плодородна и да се изгради един хармонично устроен стопански организъм. Затова земеделците с особено голямо старание трябваше да се заемат с мероприятията за осъществяване на тези задачи и биодинамичното движение много скоро беше признато като пионер за осъществяването на тези цели и на тези съдействащи методи.
Към тези методи спадаха на пример третиране на почвата с грижливо приготвените органични торове; наторяване на ливадите с компост; засяване на тежки, неплодородни почви с бобови растения като главна или междинна култура; покриване на почвата с пръст, слама, зелен тор; смесване на тревата и детелината с билки; усилване здравето на домашните животни с прибавяне в храната им на шума и билки; оздравяване на местността с развъждане на храсти; подпомагане развитието на естествена гора и други подобни.
Всичко това трябваше да бъде съобразено, за да се осъществят посочените в Кобервитц цели, а именно: заздравяване на растениевъдството и произвеждане на храни с възможно най-добро качество.
към текста >>
Присъстващите в Кобервитц земеделци и градинари задаваха на д-р Рудолф Щайнер въпроси, като се опираха на своите познания от Духовната наука и на опитностите си от често изненадващите нови пътища, по които посредством тези си знания са получавали решения на важни проблеми в областта на
жив
ота, като например в лечебното изкуство и в изкуството на възпитанието.
Присъстващите в Кобервитц земеделци и градинари задаваха на д-р Рудолф Щайнер въпроси, като се опираха на своите познания от Духовната наука и на опитностите си от често изненадващите нови пътища, по които посредством тези си знания са получавали решения на важни проблеми в областта на живота, като например в лечебното изкуство и в изкуството на възпитанието.
За тях пътят, от който те очакват по-дълбоко разбиране на задачите и тяхното решаване в областта на земеделието, е гьотевско-антропософското разширяване на природната наука. За да си осигурят предпоставките за разбиране лекциите на селскостопанския курс, тези земеделци и градинари бяха посъветвани от Рудолф Щайнер да проучат преди всичко двете основни съчинения на антропософската духовна наука: „Теософия“ и „Тайната наука“. Много от присъединили-те се по-късно търсеха правилните начини за оздравяване на уврежданията в техните стопанства, като наблюдаваха директно организацията на работата и достигнатите резултати в стопанствата, които вече работеха по новите указания. Също и при събранията на „Изследователския кръг“ се даваше информация за тези земеделски опитности. Тяхното изострено чувство по въпросите на земеделието и градинарството им позволяваше и по този път също да проникнат в ръководните мисли на биодинамичната работа и начините за тяхното прилагане.
към текста >>
На много места по Земята се провеждаха местни събрания, както и посещения на стопанства през лятото, събрания в края на седмицата и начални курсове през зимата, на които ставаха о
жив
ени разисквания и непосредствено общуване с обмяна на опитности.
Само няколко години след курса в Кобервитц биодинамичното движение прекрачи границите на Германия, разпространи се в Швейцария, Холандия, Англия, Скандинавските страни, Франция и САЩ. Отделни стопанства се появиха също в Южна Америка, Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия. В тези страни също се основаха изследователски кръгове и земеделско-градинарски работни общества.
На много места по Земята се провеждаха местни събрания, както и посещения на стопанства през лятото, събрания в края на седмицата и начални курсове през зимата, на които ставаха оживени разисквания и непосредствено общуване с обмяна на опитности.
В Холандия се основа училище по градинарство и земеделие за изучаване на биодинамичните методи в продължение на тригодишен курс. От повече от три десетилетия всяка зима в Свободната Висша школа в Дорнах се срещат биодинамично работещите земеделци и градинари, за да работят общо за задълбочаване разбиранията на методите, които Рудолф Щайнер беше дал в селскостопанския курс през 1924 година.
към текста >>
При променените стопански отношения само такава целесъобразна употреба на машини даваше възможност да се извършват в пълен обем и в подходящото време мероприятията за разгръщане
жив
ота на почвата.
В овощарството към това са нужни още косачки и копачки, при градинарството машина за посажда не и някои други.
При променените стопански отношения само такава целесъобразна употреба на машини даваше възможност да се извършват в пълен обем и в подходящото време мероприятията за разгръщане живота на почвата.
към текста >>
Важна помощ тук беше наблюдението на въздействията от предприетите в стопанството мероприятия относно здравето и плодородието на домашните
жив
отни и на земеделските култури.
Тъй като поради смъртта си на 30 Март 1925 Рудолф Щайнер не можеше да съдейства на развитието на биодинамичната дейност, управлението на стопанствата съобразно индивидуалните местни дадености не беше лека задача.
Важна помощ тук беше наблюдението на въздействията от предприетите в стопанството мероприятия относно здравето и плодородието на домашните животни и на земеделските култури.
Щом като не се прилагат предпазни отрови при растенията и средства за спонтанно отстраняване недъзите на животните, то реакцията от здраве, устойчивост и плодородие е безпогрешно указание за преценка на мероприятията. Този метод често осигурява на земеделеца и градинаря по-дълбоко разбиране на връзките между нещата, отколкото може да се достигне чрез аналитичните изследвания на съвременната наука.
към текста >>
Щом като не се прилагат предпазни отрови при растенията и средства за спонтанно отстраняване недъзите на
жив
отните, то реакцията от здраве, устойчивост и плодородие е безпогрешно указание за преценка на мероприятията.
Тъй като поради смъртта си на 30 Март 1925 Рудолф Щайнер не можеше да съдейства на развитието на биодинамичната дейност, управлението на стопанствата съобразно индивидуалните местни дадености не беше лека задача. Важна помощ тук беше наблюдението на въздействията от предприетите в стопанството мероприятия относно здравето и плодородието на домашните животни и на земеделските култури.
Щом като не се прилагат предпазни отрови при растенията и средства за спонтанно отстраняване недъзите на животните, то реакцията от здраве, устойчивост и плодородие е безпогрешно указание за преценка на мероприятията.
Този метод често осигурява на земеделеца и градинаря по-дълбоко разбиране на връзките между нещата, отколкото може да се достигне чрез аналитичните изследвания на съвременната наука.
към текста >>
В тези институти се работи в тесен контакт със стопанствата и там се занимават с въпросите относно плодородието на почвата, постигане и контрол на качеството, здравето на растенията, предпазване от гъбни и насекомни нападения, а също така и с проблемите за отглеждане на растенията и отглеждане и хранене на
жив
отните.
Освен основаната през 1924 биохимическа лаборатория при Гьотеанума в Дорнах, в хода на развитието на биодинамичната работа бяха основани още изследователски институти за биодинамична дейност в САЩ, Швеция и Германия. За доказване на особеното качество на биодинамичното производство важно значение има методът на чувствителните кристализации, открит от д-р Е. Пфайфер въз основа на съветите и помощта на д-р Рудолф Щайнер.
В тези институти се работи в тесен контакт със стопанствата и там се занимават с въпросите относно плодородието на почвата, постигане и контрол на качеството, здравето на растенията, предпазване от гъбни и насекомни нападения, а също така и с проблемите за отглеждане на растенията и отглеждане и хранене на животните.
към текста >>
Доказа се преди всичко, че с регулиране на мероприятията за наторяване и за развитие на общия
жив
от на почвата и растителния свят в стопанството, а също и в интензивното стимулиране на овощарството и зеленчукопроизводството, могат да се създадат основите на здраво растениевъдство и производство на растителна храна с най-високо за здравето качество.
И в това сътрудничество между развитието в стопанствата и изследователската работа в институтите можаха да бъдат потвърдени и утвърдени много от дадените от Рудолф Щайнер указания.
Доказа се преди всичко, че с регулиране на мероприятията за наторяване и за развитие на общия живот на почвата и растителния свят в стопанството, а също и в интензивното стимулиране на овощарството и зеленчукопроизводството, могат да се създадат основите на здраво растениевъдство и производство на растителна храна с най-високо за здравето качество.
Задачи, чието значение след времето на Курса нарастваше от десетилетие на десетилетие.
към текста >>
Разшириха се също знанията за подобряване
жив
ота на растенията и
жив
отните чрез грижливо спазване на космическите ритми.
Разшириха се също знанията за подобряване живота на растенията и животните чрез грижливо спазване на космическите ритми.
Тези познания сега се влагат в годишния астрономически календар и годишния календар за засяване и засаждане.
към текста >>
13.
17. Послеслов
GA_327 Биодинамично земеделие
Тези всеобемни познания във всички области на човешкия
жив
от са резултат от неговите духовно-научни изследвания, при които Рудолф Щайнер със своето интуитивно познание разкрива хармоничните духовни причини на противоречивите и хаотични сетивни явления.
Тези всеобемни познания във всички области на човешкия живот са резултат от неговите духовно-научни изследвания, при които Рудолф Щайнер със своето интуитивно познание разкрива хармоничните духовни причини на противоречивите и хаотични сетивни явления.
Дадените от него знания не са теория, не са плод на разсъждения те са преки възприятия на свръхсетивните явления и на тяхната проява в материалния свят. И Рудолф Щайнер посочва пътя, по който днешният човек може да развие заложените в него духовно-душевни органи, та сам да постигне тези възприятия и да провежда духовно-научни изследвания.
към текста >>
Явленията и процесите в селското стопанство той разглежда също и откъм скритата за сетивата духовна страна, разкрива участието на земните и космическите сили, на Слънцето, планетите и звездите в развитието на растенията и
жив
отните.
Сведенията относно селското стопанство Рудолф Щайнер установява чрез духовно-научни изследвания и ги поднася на света в публикуваните в тази книга лекции, изнесени през 1924.
Явленията и процесите в селското стопанство той разглежда също и откъм скритата за сетивата духовна страна, разкрива участието на земните и космическите сили, на Слънцето, планетите и звездите в развитието на растенията и животните.
Пред нас земеделското стопанство застава като един жив организъм, в който всеки орган почва, атмосфера, растения, животни се намира под постоянното въздействие на цялата Вселена. И ние изживяваме земеделското стопанство като определена индивидуалност, като частичка от Макрокосмоса, поставена под управлението на Човека-Микрокосмос. Ето защо биодинамично земеделие в пълния смисъл на тази професия може да упражнява само онзи, който наистина чувства себе си като Микрокосмос и като земеделец управлява едно земеделско стопанство, което е част от Макрокосмоса; а самата работа в такова стопанство усилва това усещане и човек все повече до бива усет за космическите сили, които действат в земеделието.
към текста >>
Пред нас земеделското стопанство застава като един
жив
организъм, в който всеки орган почва, атмосфера, растения,
жив
отни се намира под постоянното въздействие на цялата Вселена.
Сведенията относно селското стопанство Рудолф Щайнер установява чрез духовно-научни изследвания и ги поднася на света в публикуваните в тази книга лекции, изнесени през 1924. Явленията и процесите в селското стопанство той разглежда също и откъм скритата за сетивата духовна страна, разкрива участието на земните и космическите сили, на Слънцето, планетите и звездите в развитието на растенията и животните.
Пред нас земеделското стопанство застава като един жив организъм, в който всеки орган почва, атмосфера, растения, животни се намира под постоянното въздействие на цялата Вселена.
И ние изживяваме земеделското стопанство като определена индивидуалност, като частичка от Макрокосмоса, поставена под управлението на Човека-Микрокосмос. Ето защо биодинамично земеделие в пълния смисъл на тази професия може да упражнява само онзи, който наистина чувства себе си като Микрокосмос и като земеделец управлява едно земеделско стопанство, което е част от Макрокосмоса; а самата работа в такова стопанство усилва това усещане и човек все повече до бива усет за космическите сили, които действат в земеделието.
към текста >>
И ние из
жив
яваме земеделското стопанство като определена индивидуалност, като частичка от Макрокосмоса, поставена под управлението на Човека-Микрокосмос.
Сведенията относно селското стопанство Рудолф Щайнер установява чрез духовно-научни изследвания и ги поднася на света в публикуваните в тази книга лекции, изнесени през 1924. Явленията и процесите в селското стопанство той разглежда също и откъм скритата за сетивата духовна страна, разкрива участието на земните и космическите сили, на Слънцето, планетите и звездите в развитието на растенията и животните. Пред нас земеделското стопанство застава като един жив организъм, в който всеки орган почва, атмосфера, растения, животни се намира под постоянното въздействие на цялата Вселена.
И ние изживяваме земеделското стопанство като определена индивидуалност, като частичка от Макрокосмоса, поставена под управлението на Човека-Микрокосмос.
Ето защо биодинамично земеделие в пълния смисъл на тази професия може да упражнява само онзи, който наистина чувства себе си като Микрокосмос и като земеделец управлява едно земеделско стопанство, което е част от Макрокосмоса; а самата работа в такова стопанство усилва това усещане и човек все повече до бива усет за космическите сили, които действат в земеделието.
към текста >>
На този общ фон същността на биодинамичното земеделие се очертава като дейност за създаване на най-благоприятни условия за действието на земните и космическите сили и субстанции в развитието на растенията и
жив
отните.
На този общ фон същността на биодинамичното земеделие се очертава като дейност за създаване на най-благоприятни условия за действието на земните и космическите сили и субстанции в развитието на растенията и животните.
Това се постига чрез специален начин на наторяване, а именно животинските и растителните торове се обработват така, че да уловят в себе си и да предадат на почвата и на растенията максимално количество космически енергии и субстанции, от които всъщност зависи развитието на растенията и животните, а също и хранителното съдържание на земеделските произведения. Даден е съвършено нов начин за справяне с вредителите и болестите по растенията: вредителите не се убиват, не се тровят и унищожават, а се премахва тяхната способност за размножаване, като се отблъскват космическите сили, на първо място лунните сили, които управляват процеса на размножаване.
към текста >>
Това се постига чрез специален начин на наторяване, а именно
жив
отинските и растителните торове се обработват така, че да уловят в себе си и да предадат на почвата и на растенията максимално количество космически енергии и субстанции, от които всъщност зависи развитието на растенията и
жив
отните, а също и хранителното съдържание на земеделските произведения.
На този общ фон същността на биодинамичното земеделие се очертава като дейност за създаване на най-благоприятни условия за действието на земните и космическите сили и субстанции в развитието на растенията и животните.
Това се постига чрез специален начин на наторяване, а именно животинските и растителните торове се обработват така, че да уловят в себе си и да предадат на почвата и на растенията максимално количество космически енергии и субстанции, от които всъщност зависи развитието на растенията и животните, а също и хранителното съдържание на земеделските произведения.
Даден е съвършено нов начин за справяне с вредителите и болестите по растенията: вредителите не се убиват, не се тровят и унищожават, а се премахва тяхната способност за размножаване, като се отблъскват космическите сили, на първо място лунните сили, които управляват процеса на размножаване.
към текста >>
Неправилно е да се преразказват описаните в книгата невидими процеси, както и приготвянето на препаратите за торене и за премахване на вредителите, защото такъв преразказ може да даде само сухо интелектуално знание, докато
жив
ата реч на Рудолф Щайнер засяга цялото ни душевно устройство и ума, и чувството, и волята.
Неправилно е да се преразказват описаните в книгата невидими процеси, както и приготвянето на препаратите за торене и за премахване на вредителите, защото такъв преразказ може да даде само сухо интелектуално знание, докато живата реч на Рудолф Щайнер засяга цялото ни душевно устройство и ума, и чувството, и волята.
Тогава пред духовния поглед се редят картини и образи, които Рудолф Щайнер непосредствено вижда и описва; всичко това разширява и извисява съзнанието, преобразява човека, той става друг, друго е вече неговото отношение към земеделието. Човек разбира, че земеделието е най-проникновената, най-човешката, най-благородната, най-духовната професия, че тук той по най-естествен начин може да напредва в своето духовно развитие. И тогава работата в земеделското стопанство се върши с любов и възхищение пред тези истински чудеса, които стават там. Ето защо, който възнамерява да прави биодинамично земеделие, трябва да започне от тези лекции, а излязлата след това литература може да се използва като допълнително помагало за споделяне на практически и организационен опит. Ако се разчита само на външно показване и подражаване, без да се изживеят откровенията в тези лекции, не е възможно истинско биодинамично земеделие; така то може да бъде само компрометирано.
към текста >>
Ако се разчита само на външно показване и подражаване, без да се из
жив
еят откровенията в тези лекции, не е възможно истинско биодинамично земеделие; така то може да бъде само компрометирано.
Неправилно е да се преразказват описаните в книгата невидими процеси, както и приготвянето на препаратите за торене и за премахване на вредителите, защото такъв преразказ може да даде само сухо интелектуално знание, докато живата реч на Рудолф Щайнер засяга цялото ни душевно устройство и ума, и чувството, и волята. Тогава пред духовния поглед се редят картини и образи, които Рудолф Щайнер непосредствено вижда и описва; всичко това разширява и извисява съзнанието, преобразява човека, той става друг, друго е вече неговото отношение към земеделието. Човек разбира, че земеделието е най-проникновената, най-човешката, най-благородната, най-духовната професия, че тук той по най-естествен начин може да напредва в своето духовно развитие. И тогава работата в земеделското стопанство се върши с любов и възхищение пред тези истински чудеса, които стават там. Ето защо, който възнамерява да прави биодинамично земеделие, трябва да започне от тези лекции, а излязлата след това литература може да се използва като допълнително помагало за споделяне на практически и организационен опит.
Ако се разчита само на външно показване и подражаване, без да се изживеят откровенията в тези лекции, не е възможно истинско биодинамично земеделие; така то може да бъде само компрометирано.
към текста >>
Рудолф Щайнер уверява и досегашната практика доказва, че биодинамичното земеделие е по-изгодно икономически, защото не изисква големи предварителни инвестиции, може да се започне с малки площи и постепенно да се разширява, докато се стигне до съвършеното негово устройство от ниви, ливади, гори, птици, пчели, домашни
жив
отни... В едно развито гражданско общество такова стопанство най-лесно може да се осъществи по пътя на частното коопериране.
Рудолф Щайнер уверява и досегашната практика доказва, че биодинамичното земеделие е по-изгодно икономически, защото не изисква големи предварителни инвестиции, може да се започне с малки площи и постепенно да се разширява, докато се стигне до съвършеното негово устройство от ниви, ливади, гори, птици, пчели, домашни животни... В едно развито гражданско общество такова стопанство най-лесно може да се осъществи по пътя на частното коопериране.
към текста >>
14.
18. Бележки
GA_327 Биодинамично земеделие
*2. Девет лекции по въпросите за Кармата: „Карма съдбовно протичане на човешкия
жив
от“, в „Езотерично разглеждане на кармичните взаимовръзки“ Том 5, от Събр.Съч. 239.
*2. Девет лекции по въпросите за Кармата: „Карма съдбовно протичане на човешкия живот“, в „Езотерично разглеждане на кармичните взаимовръзки“ Том 5, от Събр.Съч. 239.
към текста >>
15.
Съдържание
GA_327 Биодинамично земеделие
Жив
отът на Земята и на Космоса
Животът на Земята и на Космоса
към текста >>
Елементите на белтъка като носители на силите на
жив
ота
Елементите на белтъка като носители на силите на живота
към текста >>
Торене: О
жив
яване и астрализиране на Земята
Торене: Оживяване и астрализиране на Земята
към текста >>
Съотношението между полевъдство, овощарство и
жив
отновъдство
Съотношението между полевъдство, овощарство и животновъдство
към текста >>
Същността на храненето на
жив
отните
Същността на храненето на животните
към текста >>
16.
Предговор
GA_327 Биодинамично земеделие
При това той разглежда материята не само от природонаучните гледни точки, а също и от наблюдаваните от него нематериални сили от различен вид, които идват от Космоса и играят важна роля във всички явления на
жив
ота.
По Петдесетница 1924 по настойчивата молба на земеделци и градинари д-р Рудолф Щайнер (1861-1925) изнася осем лекции относно ,,Духовнонаучните основи за развитието на селското стопанство“ (т. нар. Селскостопански курс) в Кобервиц до Бреслау (Вроцлав).
При това той разглежда материята не само от природонаучните гледни точки, а също и от наблюдаваните от него нематериални сили от различен вид, които идват от Космоса и играят важна роля във всички явления на живота.
Те трябва да бъдат засилени чрез описаните в курса препарати, които земеделецът сам може да си произведе. Към това Рудолф Щайнер добавя: «Тъкмо при земеделието се разкрива, че от Духа трябва да се поемат сили, които днес са съвсем непознати и които имат значение не само че с тях в известна степен се подобрява земеделското стопанство, но тяхното значение е и в това, изобщо да може да продължи животът на човека на Земята във физически смисъл – нали човекът трябва да живее от това, което земята му доставя.»
към текста >>
Към това Рудолф Щайнер добавя: «Тъкмо при земеделието се разкрива, че от Духа трябва да се поемат сили, които днес са съвсем непознати и които имат значение не само че с тях в известна степен се подобрява земеделското стопанство, но тяхното значение е и в това, изобщо да може да продължи
жив
отът на човека на Земята във физически смисъл – нали човекът трябва да
жив
ее от това, което земята му доставя.»
По Петдесетница 1924 по настойчивата молба на земеделци и градинари д-р Рудолф Щайнер (1861-1925) изнася осем лекции относно ,,Духовнонаучните основи за развитието на селското стопанство“ (т. нар. Селскостопански курс) в Кобервиц до Бреслау (Вроцлав). При това той разглежда материята не само от природонаучните гледни точки, а също и от наблюдаваните от него нематериални сили от различен вид, които идват от Космоса и играят важна роля във всички явления на живота. Те трябва да бъдат засилени чрез описаните в курса препарати, които земеделецът сам може да си произведе.
Към това Рудолф Щайнер добавя: «Тъкмо при земеделието се разкрива, че от Духа трябва да се поемат сили, които днес са съвсем непознати и които имат значение не само че с тях в известна степен се подобрява земеделското стопанство, но тяхното значение е и в това, изобщо да може да продължи животът на човека на Земята във физически смисъл – нали човекът трябва да живее от това, което земята му доставя.»
към текста >>
17.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
«Той (Духовният изследовател) винаги мисли само следното: Това го из
жив
ях в духовните области на битието и аз разказвам за тези мои из
жив
явания.»1
«Той (Духовният изследовател) винаги мисли само следното: Това го изживях в духовните области на битието и аз разказвам за тези мои изживявания.»1
към текста >>
Но тези сведения произлизат не само като че ли от друга държава, а са из
жив
явания от принципно друго естество и са различни от получените чрез сетивата.
Но тези сведения произлизат не само като че ли от друга държава, а са изживявания от принципно друго естество и са различни от получените чрез сетивата.
Освен това нашият език в своето устройство напълно е приспособен да изразява изживяванията, придобити от сетивния свят. Поради това езиковото изразяване на свръхсетивните опитности представлява далеч по-голяма трудност, която слушателите и читателите трябва да осъзнаят. Следователно не трябва да се мисли, че съдържанието на такъв курс ще може бързо да се възприеме и лесно да се разбере.
към текста >>
Освен това нашият език в своето устройство напълно е приспособен да изразява из
жив
яванията, придобити от сетивния свят.
Но тези сведения произлизат не само като че ли от друга държава, а са изживявания от принципно друго естество и са различни от получените чрез сетивата.
Освен това нашият език в своето устройство напълно е приспособен да изразява изживяванията, придобити от сетивния свят.
Поради това езиковото изразяване на свръхсетивните опитности представлява далеч по-голяма трудност, която слушателите и читателите трябва да осъзнаят. Следователно не трябва да се мисли, че съдържанието на такъв курс ще може бързо да се възприеме и лесно да се разбере.
към текста >>
Подобно както в природата, в която всеки
жив
от съществува в една жизнена общност, земеделското стопанство се разглежда и икономически се управлява като биологична система, в която всяко нещо е свързано с всичко в нея и е въведено от човека в една друга полезна връзка.
Биологично-динамичният селскостопански метод е основан в 1924 и е първият съзнателно-екологичен селскостопански метод, системно приложен от мнозина земеделци.
Подобно както в природата, в която всеки живот съществува в една жизнена общност, земеделското стопанство се разглежда и икономически се управлява като биологична система, в която всяко нещо е свързано с всичко в нея и е въведено от човека в една друга полезна връзка.
Думата „система“ може да ни заблуди да схващаме тази връзка като нещо твърдо установено, както е в една компютърна програма. Един жив организъм няма само своята обмяна на веществата и своите възприемащи функции, които си взаимодействат, но той покълва, расте, променя се, размножава се и т.н., следователно става друг с оглед вида на тази свързаност. Оттук терминът „организъм“ е за предпочитане пред „система“. Вземе ли се под внимание още и това, че никое земеделско стопанство в това отношение не е еднакво с друго, то става разбираем изразът „индивидуалност“. На тази първа, най-ниска степен в разбирането на това понятие винаги става въпрос за организми със съвсем индивидуални свойства.
към текста >>
Един
жив
организъм няма само своята обмяна на веществата и своите възприемащи функции, които си взаимодействат, но той покълва, расте, променя се, размножава се и т.н., следователно става друг с оглед вида на тази свързаност.
Биологично-динамичният селскостопански метод е основан в 1924 и е първият съзнателно-екологичен селскостопански метод, системно приложен от мнозина земеделци. Подобно както в природата, в която всеки живот съществува в една жизнена общност, земеделското стопанство се разглежда и икономически се управлява като биологична система, в която всяко нещо е свързано с всичко в нея и е въведено от човека в една друга полезна връзка. Думата „система“ може да ни заблуди да схващаме тази връзка като нещо твърдо установено, както е в една компютърна програма.
Един жив организъм няма само своята обмяна на веществата и своите възприемащи функции, които си взаимодействат, но той покълва, расте, променя се, размножава се и т.н., следователно става друг с оглед вида на тази свързаност.
Оттук терминът „организъм“ е за предпочитане пред „система“. Вземе ли се под внимание още и това, че никое земеделско стопанство в това отношение не е еднакво с друго, то става разбираем изразът „индивидуалност“. На тази първа, най-ниска степен в разбирането на това понятие винаги става въпрос за организми със съвсем индивидуални свойства.
към текста >>
Ясно е, че на организмите от този вид липсва завършеното устройство, каквото притежава едно растение, едно
жив
отно, един човек.
Ясно е, че на организмите от този вид липсва завършеното устройство, каквото притежава едно растение, едно животно, един човек.
Екосистемите не възникват също както отделните организми от една определена клетка (обикновено от оплодената яйчна клетка). Както се знае, това води до факта, че всички клетки имат еднаква генетична екипировка. При екосистемите е различно, т.е. много видове с огромно генетично разнообразие и много индивиди заедно изграждат такъв „физиологичен организъм от по-висок порядък“2. Следователно изразите се употребяват повече в образен, в преносен смисъл.
към текста >>
Всепроникващият централен екологичен аспект за създаването и оформянето на земеделското стопанство стои тук под допълнителната, от повисш порядък гледна точка, че материалната проява на
жив
ота на Земята има точно конкретно-духовен, това означава нематериален източник и че тази духовност във всеки момент определя, и трябва да определя
жив
ота на Земята.
Всепроникващият централен екологичен аспект за създаването и оформянето на земеделското стопанство стои тук под допълнителната, от повисш порядък гледна точка, че материалната проява на живота на Земята има точно конкретно-духовен, това означава нематериален източник и че тази духовност във всеки момент определя, и трябва да определя живота на Земята.
Поради това съществува живот и само тогава той остава трайно продуктивен и здравословен. Описанието съдържа опиращото се на личния опит на автора на лекциите убеждение, че в съвременен, строго експериментален и контролируем смисъл е възможно тази духовност да се достигне и опознае.
към текста >>
Поради това съществува
жив
от и само тогава той остава трайно продуктивен и здравословен.
Всепроникващият централен екологичен аспект за създаването и оформянето на земеделското стопанство стои тук под допълнителната, от повисш порядък гледна точка, че материалната проява на живота на Земята има точно конкретно-духовен, това означава нематериален източник и че тази духовност във всеки момент определя, и трябва да определя живота на Земята.
Поради това съществува живот и само тогава той остава трайно продуктивен и здравословен.
Описанието съдържа опиращото се на личния опит на автора на лекциите убеждение, че в съвременен, строго експериментален и контролируем смисъл е възможно тази духовност да се достигне и опознае.
към текста >>
Но също когато е точно обратното и дълбокото съмнение по отношение на бъдещето на света и на собствения
жив
от гризе душата, още нищо не е спечелено.
За всяко съответно настояще се поставя въпросът накъде води то. Ние винаги сме склонни да схващаме духовно-душевната ситуация на нашето собствено съвремие като същинската, правилната, отговаряща на истината. Самите ние обаче сме деца на нашето време. Съвсем естествено е, че повечето млади хора, когато подрастват, имат чувството, че те са докарали нещата толкова надалеч в сравнение най-вече с поколението на техните родители.
Но също когато е точно обратното и дълбокото съмнение по отношение на бъдещето на света и на собствения живот гризе душата, още нищо не е спечелено.
Важното е да се изучават съвременните явления, като те и естеството на тази промяна бъдат разбирани като симптоми на тази поврат и от това ясно да се познаят задачите, с които трябва да се захванем. Защото културата не се променя от само себе си, а само посредством хората и тяхното поведение.
към текста >>
Преди всичко важна роля играят из
жив
яванията, свързани с практическата работа.
Старото земеделие се ориентираше към непосредствените сетивни опитности. Което човек може да види, да чуе, помирише и вкуси, да докосне и вдигне с ръце, да усети с крака, това е било регистрирано в съзнанието и се припомня, понякога от доста дълго време назад. Като опит то се обхваща повече с чувството, отколкото с мисленето, често във формата на нормативни правила и сентенции (поговорки). Към всичко човекът е имал вътрешно чувство и отношение, а преценките според чувството са били важни и често определящи.
Преди всичко важна роля играят изживяванията, свързани с практическата работа.
към текста >>
Самата работа e била най-важният източник на не винаги будно из
жив
ени опитности.
Самата работа e била най-важният източник на не винаги будно изживени опитности.
Често човек спонтанно е знаел какво трябва да прави, без да трябва съвсем ясно да установява произхода на хрумването или логическото съдържание. Традицията твърдо е държала на установените правила. Най-голямо доверие се е отдавало на съвкупността от опитности на многото поколения, ориентирани към миналото. Тези спомени обаче не достигат до същинското начало на земеделието, до произхода на културното отглеждане на растенията и на животновъдството.
към текста >>
Тези спомени обаче не достигат до същинското начало на земеделието, до произхода на културното отглеждане на растенията и на
жив
отновъдството.
Самата работа e била най-важният източник на не винаги будно изживени опитности. Често човек спонтанно е знаел какво трябва да прави, без да трябва съвсем ясно да установява произхода на хрумването или логическото съдържание. Традицията твърдо е държала на установените правила. Най-голямо доверие се е отдавало на съвкупността от опитности на многото поколения, ориентирани към миналото.
Тези спомени обаче не достигат до същинското начало на земеделието, до произхода на културното отглеждане на растенията и на животновъдството.
към текста >>
Молитвата е била съществена част от практичния, а теологията на теоретичния и морален
жив
от.
В 18 век традициите за пръв път се поставят под въпрос. Стига се до значително развитие. Източниците на опита обаче продължават да важат. Което се разиграва като фактически житейски случки, то все още по-скоро се чувства, отколкото мисли. С изпълнена с вяра набожност то се приема като дадено от Бога.
Молитвата е била съществена част от практичния, а теологията на теоретичния и морален живот.
към текста >>
В 19 век се стигна до особено приложение на химията в земеделието и в
жив
ота изобщо.
В 19 век се стигна до особено приложение на химията в земеделието и в живота изобщо.
Неподозирани възможности на познанието се откриха не само чрез нови, но и чрез съвсем различни видове опитности, които възникнаха в лабораторията. Постепенно можаха да бъдат опознати не само отделното живо същество с неговото аналитично установимо веществено съдържание, а също и процесите на живота; процесите, разиграващи се между живите същества, както и тези, разиграващи се между тях и тяхната околна среда. Паралелно в течение на столетието се появи един светоглед, чиито защитници считаха това за цялото съществуване и не оставяха да важи нищо друго - материализмът. Против него още Юстус фон Либих (1803-1873) упорито се е защитавал. Във връзка с това, за разрешаването на селскостопанските проблеми безгрижно нараства употребата на химически вещества.От днешно гледище някои неща изглеждат направо авантюристични и чудновати.
към текста >>
Постепенно можаха да бъдат опознати не само отделното
жив
о същество с неговото аналитично установимо веществено съдържание, а също и процесите на
жив
ота; процесите, разиграващи се между
жив
ите същества, както и тези, разиграващи се между тях и тяхната околна среда.
В 19 век се стигна до особено приложение на химията в земеделието и в живота изобщо. Неподозирани възможности на познанието се откриха не само чрез нови, но и чрез съвсем различни видове опитности, които възникнаха в лабораторията.
Постепенно можаха да бъдат опознати не само отделното живо същество с неговото аналитично установимо веществено съдържание, а също и процесите на живота; процесите, разиграващи се между живите същества, както и тези, разиграващи се между тях и тяхната околна среда.
Паралелно в течение на столетието се появи един светоглед, чиито защитници считаха това за цялото съществуване и не оставяха да важи нищо друго - материализмът. Против него още Юстус фон Либих (1803-1873) упорито се е защитавал. Във връзка с това, за разрешаването на селскостопанските проблеми безгрижно нараства употребата на химически вещества.От днешно гледище някои неща изглеждат направо авантюристични и чудновати.
към текста >>
Впрочем те принадлежаха също и към околната среда на неговото детство и юношество, тъй като той беше отраснал в малка земеделска местност в Долна Австрия и като студент много съзнателно беше пре
жив
ял някои селскостопански проблеми.
В рамките на антропософското икономическо сдружение „Идващият ден“ се включиха също и земеделски стопанства. Освен това Ернст Щегеман (1882-1943), лично близко свързан с Рудолф Щайнер, стопанисваше манастирските имоти край Гьотинген. Подобно беше положението и с някои други земеделски стопани. Тези житейски ситуации също поставяха пред Рудолф Щайнер въпроси относно земеделието.
Впрочем те принадлежаха също и към околната среда на неговото детство и юношество, тъй като той беше отраснал в малка земеделска местност в Долна Австрия и като студент много съзнателно беше преживял някои селскостопански проблеми.
към текста >>
Своят по-дълъг предупреждаващ отговор той завършва с изречението, че не трябва да се влага в почвата чисто минерално вещество, без то да е смесено с нещо друго - сигурно има предвид минералното да се смеси с нещо
жив
о.7 Това целеше неговият отговор още в 1920.
В Курса го запитват какво се случва, когато се наторява с чисто минерален тор.
Своят по-дълъг предупреждаващ отговор той завършва с изречението, че не трябва да се влага в почвата чисто минерално вещество, без то да е смесено с нещо друго - сигурно има предвид минералното да се смеси с нещо живо.7 Това целеше неговият отговор още в 1920.
Но в Курса той не споменава повече за приложението на дигиталис. По този въпрос неговите студии, според мен, водят към препарата от бял равнец и вероятно от там към другите компост-препарати.
към текста >>
Навсякъде нещата се насочват към активиране на действителните причини за
жив
ота.
Навсякъде нещата се насочват към активиране на действителните причини за живота.
Те не се намират във веществото, макар то да има голямо значение, но само като условие, а не като същински причинител на жизнените прояви.
към текста >>
При четенето човек бързо забелязва, че не се касае просто за това, да бъде подобрено това или онова в земеделието, а за осъзнаване на основни принципни въпроси за
жив
ота на Земята, за много важното разширяване на досегашния начин на разглеждане и за произтичащите от това последици за практиката.
При четенето човек бързо забелязва, че не се касае просто за това, да бъде подобрено това или онова в земеделието, а за осъзнаване на основни принципни въпроси за живота на Земята, за много важното разширяване на досегашния начин на разглеждане и за произтичащите от това последици за практиката.
След Курса самият той формулира този проблем във в. „Известия за членовете на Антропософското общество“:
към текста >>
Както при всички изложения на Рудолф Щайнер, продължителният стремеж за разбиране, наред с възприемане на съдържанието, е същевременно обучаване на способността за мислене така, както тя трябва да бъде използвана за разширено разбиране на действителността; тъй като намерението на Рудолф Щайнер е да представи самия деен
жив
от и ползата от него за практиката.
Както при всички изложения на Рудолф Щайнер, продължителният стремеж за разбиране, наред с възприемане на съдържанието, е същевременно обучаване на способността за мислене така, както тя трябва да бъде използвана за разширено разбиране на действителността; тъй като намерението на Рудолф Щайнер е да представи самия деен живот и ползата от него за практиката.
По-нататък по-ясно ще видим какво се има в предвид. То не се намира просто непосредствено със сетивата. В опознаването на сетивния свят душевната дейност отстъпва на заден план и на първа линия познанието се осъществява чрез възприемането. До духовно-научните факти обаче се достига само чрез собствена, подходяща за случая душевна дейност. Следователно тя трябва да стои на преден план.
към текста >>
Така както нещата и особено
жив
ите същества се представят пред нашите сетива, техният произход се намира в скритото и най-вече в миналото.
Така както нещата и особено живите същества се представят пред нашите сетива, техният произход се намира в скритото и най-вече в миналото.
Това особено важи за израстването и за процесите на живота. Сетивата ни дават сведения за станалото. Също и при едно растение виждаме само това, което вече е израсло, което вече се е случило, дори и когато има форми, багри и т.н., които говорят за това, че растежът тук още не е приключил, а други че е дошъл вече до края. Обикновено ние не виждаме самите жизнени процеси, израстването и т.н., ние трябва да правим заключение за това от наблюденията, направени едно след друго във времето, и можем добре да ги опознаем с помощта на мисленето.
към текста >>
Това особено важи за израстването и за процесите на
жив
ота.
Така както нещата и особено живите същества се представят пред нашите сетива, техният произход се намира в скритото и най-вече в миналото.
Това особено важи за израстването и за процесите на живота.
Сетивата ни дават сведения за станалото. Също и при едно растение виждаме само това, което вече е израсло, което вече се е случило, дори и когато има форми, багри и т.н., които говорят за това, че растежът тук още не е приключил, а други че е дошъл вече до края. Обикновено ние не виждаме самите жизнени процеси, израстването и т.н., ние трябва да правим заключение за това от наблюденията, направени едно след друго във времето, и можем добре да ги опознаем с помощта на мисленето.
към текста >>
Производители са растенията,
жив
отните и почвите, при което почвите отново постепенно се обновяват и отново се пресъздават от растения и
жив
отни.
Земеделската продукция не произлиза от самата човешка дейност, както е при занаятчийското производство и художественото творчество. Въпреки многото работа, която земеделецът трябва да извършва ежедневно, самият той нищо не възпроизвежда в селското стопанство.
Производители са растенията, животните и почвите, при което почвите отново постепенно се обновяват и отново се пресъздават от растения и животни.
Най-важният извор на живота е Слънцето. Със своята работа земеделецът се включва в процесите на живота, като създава възможно най-изгодните условия за развитието на растенията и домашните животни. Той ги подрежда така, че да са колкото се може по-благоприятни и взаимно да се допълват. Самият растеж и развитие той не може да създаде. Нашият въпросът е, дали и как съзнателно да се намесим в тези жизнени природни процеси и най-добре да ги насочваме с нашите действия.
към текста >>
Най-важният извор на
жив
ота е Слънцето.
Земеделската продукция не произлиза от самата човешка дейност, както е при занаятчийското производство и художественото творчество. Въпреки многото работа, която земеделецът трябва да извършва ежедневно, самият той нищо не възпроизвежда в селското стопанство. Производители са растенията, животните и почвите, при което почвите отново постепенно се обновяват и отново се пресъздават от растения и животни.
Най-важният извор на живота е Слънцето.
Със своята работа земеделецът се включва в процесите на живота, като създава възможно най-изгодните условия за развитието на растенията и домашните животни. Той ги подрежда така, че да са колкото се може по-благоприятни и взаимно да се допълват. Самият растеж и развитие той не може да създаде. Нашият въпросът е, дали и как съзнателно да се намесим в тези жизнени природни процеси и най-добре да ги насочваме с нашите действия. Ние трябва да подражаваме (да пресъздадем) природните процеси в нашето мислене и мисловно предварително да си ги представим.
към текста >>
Със своята работа земеделецът се включва в процесите на
жив
ота, като създава възможно най-изгодните условия за развитието на растенията и домашните
жив
отни.
Земеделската продукция не произлиза от самата човешка дейност, както е при занаятчийското производство и художественото творчество. Въпреки многото работа, която земеделецът трябва да извършва ежедневно, самият той нищо не възпроизвежда в селското стопанство. Производители са растенията, животните и почвите, при което почвите отново постепенно се обновяват и отново се пресъздават от растения и животни. Най-важният извор на живота е Слънцето.
Със своята работа земеделецът се включва в процесите на живота, като създава възможно най-изгодните условия за развитието на растенията и домашните животни.
Той ги подрежда така, че да са колкото се може по-благоприятни и взаимно да се допълват. Самият растеж и развитие той не може да създаде. Нашият въпросът е, дали и как съзнателно да се намесим в тези жизнени природни процеси и най-добре да ги насочваме с нашите действия. Ние трябва да подражаваме (да пресъздадем) природните процеси в нашето мислене и мисловно предварително да си ги представим. Има много възможности за това, особено когато човек безкористно се упражнява да наблюдава природата, като се опитва да проследи природните процеси в тяхното развитие, придружавайки ги с усещания и чувства.
към текста >>
Тогава създаването на мисловната представа е винаги същевременно упражнение в метода на чуждото мислене, из
жив
яване и действие.
Съвсем същото важи, когато е необходимо да се разбере и вникне в потока на мислите на един човек, когато той изрича един сложен, претенциозен текст. Спрямо изказванията на Рудолф Щайнер можем да заемем правилна позиция, когато разчитаме на вероятността или поне на възможността, че Рудолф Щайнер отдавна предварително е извървял такива познавателни пътища в процесите на природата и ни известява за това.
Тогава създаването на мисловната представа е винаги същевременно упражнение в метода на чуждото мислене, изживяване и действие.
Така е при всяко духовно усилие и е съществена съставна част на културата.
към текста >>
Като противоположност на това в двете си основни книги „Теософия“ и „Въведение в Тайната наука“ Рудолф Щайнер подробно развива, че човекът е едно веществено-физическо,
жив
о /етерно/ същество, с веществообменни процеси, със способност да се лекува, да се размножава и т.н., които процеси произлизат от установимата чрез по-висше познание свръхсетивна действителност.
Като противоположност на това в двете си основни книги „Теософия“ и „Въведение в Тайната наука“ Рудолф Щайнер подробно развива, че човекът е едно веществено-физическо, живо /етерно/ същество, с веществообменни процеси, със способност да се лекува, да се размножава и т.н., които процеси произлизат от установимата чрез по-висше познание свръхсетивна действителност.
Той също е одушевен /астрален/, притежава чувства, желания и има способност да мисли, която способност се поражда от по-висша действителност това е душевната действителност, и тази способност не е просто продукт на тялото. Найсетне той е духовно /азово/ същество със себесъзнание, с което може да направлява и ръководи своя начин на мислене, вътрешно да съпоставя своите чувства и желания и да прави преценка. Обратно на това тогава, както и сега, явленията на живота, на душата /с мисленето, чувствата и волята/ и на Духа /с познанието, свободата и отговорността/ обичайно се схващат като продукти на нервите, които се появяват случайно и оцеляват чрез борбата за съществуване. Всяко основно себепознание наистина може да посочи, че това е заблуждение. Всички науки, в това число например също и изследването на мозъка, са възможни, само защото човекът е същество, което може да се самоопределя вътрешно духовно, това ще рече според съзнателното мисловно съдържание, в съзнателно изживяваните и проверявани мисловни връзки.
към текста >>
Обратно на това тогава, както и сега, явленията на
жив
ота, на душата /с мисленето, чувствата и волята/ и на Духа /с познанието, свободата и отговорността/ обичайно се схващат като продукти на нервите, които се появяват случайно и оцеляват чрез борбата за съществуване.
Като противоположност на това в двете си основни книги „Теософия“ и „Въведение в Тайната наука“ Рудолф Щайнер подробно развива, че човекът е едно веществено-физическо, живо /етерно/ същество, с веществообменни процеси, със способност да се лекува, да се размножава и т.н., които процеси произлизат от установимата чрез по-висше познание свръхсетивна действителност. Той също е одушевен /астрален/, притежава чувства, желания и има способност да мисли, която способност се поражда от по-висша действителност това е душевната действителност, и тази способност не е просто продукт на тялото. Найсетне той е духовно /азово/ същество със себесъзнание, с което може да направлява и ръководи своя начин на мислене, вътрешно да съпоставя своите чувства и желания и да прави преценка.
Обратно на това тогава, както и сега, явленията на живота, на душата /с мисленето, чувствата и волята/ и на Духа /с познанието, свободата и отговорността/ обичайно се схващат като продукти на нервите, които се появяват случайно и оцеляват чрез борбата за съществуване.
Всяко основно себепознание наистина може да посочи, че това е заблуждение. Всички науки, в това число например също и изследването на мозъка, са възможни, само защото човекът е същество, което може да се самоопределя вътрешно духовно, това ще рече според съзнателното мисловно съдържание, в съзнателно изживяваните и проверявани мисловни връзки. Фактът, че може да се насочва от нагони и страсти, не е в противоречие с възможността да ръководи постъпките си с ясни мисли. Човекът може да се ориентира към това, което признава за правилно също така, както и когато то противоречи на неговите наклонности. Това още Кант го изрази в понятието „категоричен императив“.
към текста >>
Всички науки, в това число например също и изследването на мозъка, са възможни, само защото човекът е същество, което може да се самоопределя вътрешно духовно, това ще рече според съзнателното мисловно съдържание, в съзнателно из
жив
яваните и проверявани мисловни връзки.
Като противоположност на това в двете си основни книги „Теософия“ и „Въведение в Тайната наука“ Рудолф Щайнер подробно развива, че човекът е едно веществено-физическо, живо /етерно/ същество, с веществообменни процеси, със способност да се лекува, да се размножава и т.н., които процеси произлизат от установимата чрез по-висше познание свръхсетивна действителност. Той също е одушевен /астрален/, притежава чувства, желания и има способност да мисли, която способност се поражда от по-висша действителност това е душевната действителност, и тази способност не е просто продукт на тялото. Найсетне той е духовно /азово/ същество със себесъзнание, с което може да направлява и ръководи своя начин на мислене, вътрешно да съпоставя своите чувства и желания и да прави преценка. Обратно на това тогава, както и сега, явленията на живота, на душата /с мисленето, чувствата и волята/ и на Духа /с познанието, свободата и отговорността/ обичайно се схващат като продукти на нервите, които се появяват случайно и оцеляват чрез борбата за съществуване. Всяко основно себепознание наистина може да посочи, че това е заблуждение.
Всички науки, в това число например също и изследването на мозъка, са възможни, само защото човекът е същество, което може да се самоопределя вътрешно духовно, това ще рече според съзнателното мисловно съдържание, в съзнателно изживяваните и проверявани мисловни връзки.
Фактът, че може да се насочва от нагони и страсти, не е в противоречие с възможността да ръководи постъпките си с ясни мисли. Човекът може да се ориентира към това, което признава за правилно също така, както и когато то противоречи на неговите наклонности. Това още Кант го изрази в понятието „категоричен императив“.
към текста >>
Щом като човек ги притежава като сигурни, повторими из
жив
явания, тогава на принципния въпрос: възможно ли е изобщо духът да може да определя материята, - за човека се отговаря положително.
Понеже е един Аз, той има като свое притежание мисли, чувства, желания и своето тяло, с които обаче не е идентичен, не се уеднаквява с тях. Ръката му е необходима като инструмент, като орган. С това той е вече отговорно същество. Отговорността предпоставя свободата, да действа според разумно и проверено основание също и тогава, когато то противоречи на собственото му желание. На кого тези всеобщи човешки факти биха могли да липсват по-малко, отколкото на учените?
Щом като човек ги притежава като сигурни, повторими изживявания, тогава на принципния въпрос: възможно ли е изобщо духът да може да определя материята, - за човека се отговаря положително.
Тогава могат да се поставят нови въпроси относно същностите в природата, на които Щайнер предлага обширни отговори.
към текста >>
жив
отинско царство /физическо, етерно и астрално/.
животинско царство /физическо, етерно и астрално/.
към текста >>
Съществените разлики между видимите сетивни картини, това ще рече физическите тела на минералите, растенията,
жив
отните и човека се основават на това, че те се определят от другите по-висши съставки на съществото.
Съществените разлики между видимите сетивни картини, това ще рече физическите тела на минералите, растенията, животните и човека се основават на това, че те се определят от другите по-висши съставки на съществото.
към текста >>
Не може да се види как подвижността и сетивната сила на
жив
ото същество трябва да се получи от произхождащото от физиката понятие за поле.
Също и в нашето съвремие биолозите се виждат принудени от фактите да признаят нещо подобно на това, което Щайнер нарича членове, съставни същности на съществото. В началото на столетието Дриш, опирайки се на Аристотел го нарече „ентелехия“. Блехшмидт говореше за „био-динамични веществообменни полета“[3], Готчевски[4] и сега Шелдраке[5] - за „морфогенетични полета“. Ясно се вижда, че онези, които интензивно проникват в образуването и промяната на формата, се чувстват принудено насочени от тяхното мислене и чувстване към такива предположения. Но също се вижда, че хипотетичният характер на тези предположения не може да бъде преодолян.
Не може да се види как подвижността и сетивната сила на живото същество трябва да се получи от произхождащото от физиката понятие за поле.
Освен това „морфогенетичното“ поле и „веществообменното“ поле са от различни аспекти, като всъщност и двата са необходими.
към текста >>
Портман основно разработи тезата, че при
жив
отните има много явления, които не могат да се обяснят от дарвинизма.
Портман основно разработи тезата, че при животните има много явления, които не могат да се обяснят от дарвинизма.
Тогава как да бъдат обяснени? Във връзка с Аристотел Портман говори за „себепроява“ на животното. Но какво представлява това „себе“, остава съвсем открит въпрос.[6] За нашето „въведение“ това са странични забележки. Тези кратки аподиктични забележки не трябва да подвеждат да бъде отминат факта, че посочените трудове са значителни постижения на нашето столетие, които все още са актуални и много ценни за четене.
към текста >>
Във връзка с Аристотел Портман говори за „себепроява“ на
жив
отното.
Портман основно разработи тезата, че при животните има много явления, които не могат да се обяснят от дарвинизма. Тогава как да бъдат обяснени?
Във връзка с Аристотел Портман говори за „себепроява“ на животното.
Но какво представлява това „себе“, остава съвсем открит въпрос.[6] За нашето „въведение“ това са странични забележки. Тези кратки аподиктични забележки не трябва да подвеждат да бъде отминат факта, че посочените трудове са значителни постижения на нашето столетие, които все още са актуални и много ценни за четене.
към текста >>
При него се чувства и из
жив
ява, че той говори от наблюдение на самите неща, а не хипотетично, не с предположения.
За математическо формулиране на биогенетичните полета едва ли би могло да се мисли, но ако се направи, тогава то би било привнесено отвън описание. Разликата от Щайнеровите изказвания е очевидна.
При него се чувства и изживява, че той говори от наблюдение на самите неща, а не хипотетично, не с предположения.
към текста >>
При Рудолф Щайнер се из
жив
ява нова опитност, която е от свръхсетивно естество и тя се описва.
За новия читател е от голямо значение да знае, че при описанията на Щайнер не се касае за философска мисловна постройка, каквито и както са били изграждани от човечеството в продължение на повече от 2500 години. Относно учението за слоевете вече беше посочено по-горе. Философиите почиват главно на мисловното проникване в сетивния свят с включване на човешкото съзнание така, както то е било за даденото време и при тогавашните философи.
При Рудолф Щайнер се изживява нова опитност, която е от свръхсетивно естество и тя се описва.
Това също е изложено в посочените и в други основни трудове на Рудолф Щайнер, включително и методът, по който може да се достигне тази опитност. Тогава става ясна съществената разлика от философите.
към текста >>
В
жив
ото същество се стига до съвместно действие - горното действа надолу, а долното нагоре.
2. Индивидуалността на земеделското стопанство. При всяко отделно местоположение има едно вертикално разчленено действие на тези сили. По време на израстване на растението действат надслънчевите сили, отразени от кварцовия състав на земята преди всичко отдолу. Подслънчевите сили действат направо отгоре през влажната атмосфера.
В живото същество се стига до съвместно действие - горното действа надолу, а долното нагоре.
Към това принадлежи едно подходящо и приспособено животновъдство и цялото това изгражда едно висше физиологично единство.
към текста >>
Към това принадлежи едно подходящо и приспособено
жив
отновъдство и цялото това изгражда едно висше физиологично единство.
2. Индивидуалността на земеделското стопанство. При всяко отделно местоположение има едно вертикално разчленено действие на тези сили. По време на израстване на растението действат надслънчевите сили, отразени от кварцовия състав на земята преди всичко отдолу. Подслънчевите сили действат направо отгоре през влажната атмосфера. В живото същество се стига до съвместно действие - горното действа надолу, а долното нагоре.
Към това принадлежи едно подходящо и приспособено животновъдство и цялото това изгражда едно висше физиологично единство.
към текста >>
3. Химически елементи на белтъка и тяхното отношение към различните сили, определящи
жив
ото същество.
3. Химически елементи на белтъка и тяхното отношение към различните сили, определящи живото същество.
Как действат чрез земните вещества силите на Земята и Космоса? Сярата е посредник на всички духовни действия в сетивно-физическата област, въглеродът е ваятел, кислородът оживотворител, азотът преносвач на кислорода и на усещанията, а водородът в края на краищата премахва и унищожава всички образувани структури.
към текста >>
Сярата е посредник на всички духовни действия в сетивно-физическата област, въглеродът е ваятел, кислородът о
жив
отворител, азотът преносвач на кислорода и на усещанията, а водородът в края на краищата премахва и унищожава всички образувани структури.
3. Химически елементи на белтъка и тяхното отношение към различните сили, определящи живото същество. Как действат чрез земните вещества силите на Земята и Космоса?
Сярата е посредник на всички духовни действия в сетивно-физическата област, въглеродът е ваятел, кислородът оживотворител, азотът преносвач на кислорода и на усещанията, а водородът в края на краищата премахва и унищожава всички образувани структури.
към текста >>
4. В собственото
жив
о пространство, ограничено, обгърнато от кожа се достига до повишаване действието на
жив
отворящите етерни сили и особено на астралните сили.
4. В собственото живо пространство, ограничено, обгърнато от кожа се достига до повишаване действието на животворящите етерни сили и особено на астралните сили.
Такъв е например случаят при един компост, който е подходящо покрит, а също особено ясно и при животните. Най-силното ограничение от този вид, което съществува, е рогът на кравата. Препаратите - тор от кравешки рог и кварц от такъв рог: единият избутва отдолу, кварцът притегля отгоре. Торенето трябва да се състои от оживяване (етеризиране) и астрализиране на почвата, особено на твърдото вещество на почвата.
към текста >>
Такъв е например случаят при един компост, който е подходящо покрит, а също особено ясно и при
жив
отните.
4. В собственото живо пространство, ограничено, обгърнато от кожа се достига до повишаване действието на животворящите етерни сили и особено на астралните сили.
Такъв е например случаят при един компост, който е подходящо покрит, а също особено ясно и при животните.
Най-силното ограничение от този вид, което съществува, е рогът на кравата. Препаратите - тор от кравешки рог и кварц от такъв рог: единият избутва отдолу, кварцът притегля отгоре. Торенето трябва да се състои от оживяване (етеризиране) и астрализиране на почвата, особено на твърдото вещество на почвата.
към текста >>
Торенето трябва да се състои от о
жив
яване (етеризиране) и астрализиране на почвата, особено на твърдото вещество на почвата.
4. В собственото живо пространство, ограничено, обгърнато от кожа се достига до повишаване действието на животворящите етерни сили и особено на астралните сили. Такъв е например случаят при един компост, който е подходящо покрит, а също особено ясно и при животните. Най-силното ограничение от този вид, което съществува, е рогът на кравата. Препаратите - тор от кравешки рог и кварц от такъв рог: единият избутва отдолу, кварцът притегля отгоре.
Торенето трябва да се състои от оживяване (етеризиране) и астрализиране на почвата, особено на твърдото вещество на почвата.
към текста >>
За поемане на минералните вещества на земята в
жив
ота на растението е необходима растителна активност.
5. Препаратите за компост.
За поемане на минералните вещества на земята в живота на растението е необходима растителна активност.
Тя може да бъде повишена. За тази цел подходящи лечебни растения, съответно техните цветове, се обвиват в онези животински органи, към които растенията проявяват особено отношение, когато бъдат приложени терапевтично. Обвитото в животинския орган растително съдържание се излага на определени въздействия в течение на годината. Получените по този начин препарати се поставят в тора. С употребата на тора се интензифицират оздравителните сили на растенията и на оживеното обкръжение.
към текста >>
За тази цел подходящи лечебни растения, съответно техните цветове, се обвиват в онези
жив
отински органи, към които растенията проявяват особено отношение, когато бъдат приложени терапевтично.
5. Препаратите за компост. За поемане на минералните вещества на земята в живота на растението е необходима растителна активност. Тя може да бъде повишена.
За тази цел подходящи лечебни растения, съответно техните цветове, се обвиват в онези животински органи, към които растенията проявяват особено отношение, когато бъдат приложени терапевтично.
Обвитото в животинския орган растително съдържание се излага на определени въздействия в течение на годината. Получените по този начин препарати се поставят в тора. С употребата на тора се интензифицират оздравителните сили на растенията и на оживеното обкръжение.
към текста >>
Обвитото в
жив
отинския орган растително съдържание се излага на определени въздействия в течение на годината.
5. Препаратите за компост. За поемане на минералните вещества на земята в живота на растението е необходима растителна активност. Тя може да бъде повишена. За тази цел подходящи лечебни растения, съответно техните цветове, се обвиват в онези животински органи, към които растенията проявяват особено отношение, когато бъдат приложени терапевтично.
Обвитото в животинския орган растително съдържание се излага на определени въздействия в течение на годината.
Получените по този начин препарати се поставят в тора. С употребата на тора се интензифицират оздравителните сили на растенията и на оживеното обкръжение.
към текста >>
С употребата на тора се интензифицират оздравителните сили на растенията и на о
жив
еното обкръжение.
За поемане на минералните вещества на земята в живота на растението е необходима растителна активност. Тя може да бъде повишена. За тази цел подходящи лечебни растения, съответно техните цветове, се обвиват в онези животински органи, към които растенията проявяват особено отношение, когато бъдат приложени терапевтично. Обвитото в животинския орган растително съдържание се излага на определени въздействия в течение на годината. Получените по този начин препарати се поставят в тора.
С употребата на тора се интензифицират оздравителните сили на растенията и на оживеното обкръжение.
към текста >>
Чрез оформлението на местността земеделците могат да създадат важни условия за намиращите се там растения и
жив
отни, за тяхното разнообразие и тяхното взаимодействие.
7. Свободните, естествени етерни и астрални сили и организмите на местността са важните елементи за едно здраво земеделско производство.
Чрез оформлението на местността земеделците могат да създадат важни условия за намиращите се там растения и животни, за тяхното разнообразие и тяхното взаимодействие.
Както показва практиката, те се приемат от свободно живеещите същества, така че те изпълняват помощни функции.
към текста >>
Както показва практиката, те се приемат от свободно
жив
еещите същества, така че те изпълняват помощни функции.
7. Свободните, естествени етерни и астрални сили и организмите на местността са важните елементи за едно здраво земеделско производство. Чрез оформлението на местността земеделците могат да създадат важни условия за намиращите се там растения и животни, за тяхното разнообразие и тяхното взаимодействие.
Както показва практиката, те се приемат от свободно живеещите същества, така че те изпълняват помощни функции.
към текста >>
8. Отглеждането и храненето на селскостопанските домашни
жив
отни с израсналите в собственото стопанство фуражи правят възможно привикването на домашните
жив
отни към местността.
8. Отглеждането и храненето на селскостопанските домашни животни с израсналите в собственото стопанство фуражи правят възможно привикването на домашните животни към местността.
При преминаването на хранителните вещества през обмяната на веществата на детерминираните от астралното си тяло топлокръвни домашни животни, чрез техните изпражнения, може да се засили действието на природната духовност,[13] действаща в изграждането на растението
към текста >>
При преминаването на хранителните вещества през обмяната на веществата на детерминираните от астралното си тяло топлокръвни домашни
жив
отни, чрез техните изпражнения, може да се засили действието на природната духовност,[13] действаща в изграждането на растението
8. Отглеждането и храненето на селскостопанските домашни животни с израсналите в собственото стопанство фуражи правят възможно привикването на домашните животни към местността.
При преминаването на хранителните вещества през обмяната на веществата на детерминираните от астралното си тяло топлокръвни домашни животни, чрез техните изпражнения, може да се засили действието на природната духовност,[13] действаща в изграждането на растението
към текста >>
2 Тази формулировка произхожда от Тиенеман 1956: „
Жив
от и околна среда„.
2 Тази формулировка произхожда от Тиенеман 1956: „Живот и околна среда„.
към текста >>
перспективи„. Преработена лекция от 21.5.95 в Кил,
Жив
а Земя, брой 4,5 и 6, 1995 и 1/1996.
перспективи„. Преработена лекция от 21.5.95 в Кил, Жива Земя, брой 4,5 и 6, 1995 и 1/1996.
към текста >>
1094; „Как започва човешкият
жив
от„.
[3] Е. Блехшмидт 1968: „От яйцето към ембриото„.
1094; „Как започва човешкият живот„.
Издателство Християна, Швейцария Щайн на Райн.
към текста >>
18.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
ЖИВ
ОТЪТ НА ЗЕМЯТА И НА КОСМОСА
ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА И НА КОСМОСА
към текста >>
В първата лекция е даден общ поглед върху
жив
ота на Земята във връзка с космоса на планетите.
В първата лекция е даден общ поглед върху живота на Земята във връзка с космоса на планетите.
В него е включено минералното царство (варовика и кварца), по-нататък елементарните отношения, които се създават от състоянието на времето (вода и топлина). Като резултат от различното въздействие на противоположни жизнени сили се диференцират формите на растенията, както и техните способности за размножаване, тяхната хранителност, сиреч да могат да хранят човека, и тяхната здравина и устойчивост.
към текста >>
Връзката на
жив
ота с планетния космос предпоставя, че на първо място читателят притежава най-елементарните основни знания по астрономия в смисъл на общото образование.
Връзката на живота с планетния космос предпоставя, че на първо място читателят притежава най-елементарните основни знания по астрономия в смисъл на общото образование.
Рудолф Щайнер постоянно прави изказвания, които се отнасят също и до възникването на планетната система.[1] Съобразно с това с думата планети не се обозначават само светлите точки, които виждаме на небето, чийто път ние проследяваме като повтаряме наблюдението и с телескопите ги виждаме като светли дискове или кълба, а напоследък можем да ги разглеждаме отблизо със спътниците и телевизията. Има се предвид, че те са сферични етерно-астрални формации с източник и център на влияние Слънцето, чиято външна граница се обозначава от пътя на видимото тяло.[2] Селскостопанският курс може да се изучава също и без достатъчно знания за тези неща, обаче човек трябва да знае, че в думите, в изразите живее много повече, отколкото допускаме в нашето ежедневно съзнание или в съзнанието на обикновеното образователно ниво на селскостопанските специалисти.
към текста >>
Има се предвид, че те са сферични етерно-астрални формации с източник и център на влияние Слънцето, чиято външна граница се обозначава от пътя на видимото тяло.[2] Селскостопанският курс може да се изучава също и без достатъчно знания за тези неща, обаче човек трябва да знае, че в думите, в изразите
жив
ее много повече, отколкото допускаме в нашето ежедневно съзнание или в съзнанието на обикновеното образователно ниво на селскостопанските специалисти.
Връзката на живота с планетния космос предпоставя, че на първо място читателят притежава най-елементарните основни знания по астрономия в смисъл на общото образование. Рудолф Щайнер постоянно прави изказвания, които се отнасят също и до възникването на планетната система.[1] Съобразно с това с думата планети не се обозначават само светлите точки, които виждаме на небето, чийто път ние проследяваме като повтаряме наблюдението и с телескопите ги виждаме като светли дискове или кълба, а напоследък можем да ги разглеждаме отблизо със спътниците и телевизията.
Има се предвид, че те са сферични етерно-астрални формации с източник и център на влияние Слънцето, чиято външна граница се обозначава от пътя на видимото тяло.[2] Селскостопанският курс може да се изучава също и без достатъчно знания за тези неща, обаче човек трябва да знае, че в думите, в изразите живее много повече, отколкото допускаме в нашето ежедневно съзнание или в съзнанието на обикновеното образователно ниво на селскостопанските специалисти.
към текста >>
Това важи например когато се изучават отношенията на
жив
ота тук на Земята.
Също и след Коперник съществува основателна гледна точка пътищата на планетите да се описват геоцентрично.
Това важи например когато се изучават отношенията на живота тук на Земята.
В пространствен смисъл геоцентрично се представят например разстоянията на планетите от Земята, както и динамиката на приближаване и отдалечаване и промяната в тяхното местоположение. Това не само може да се изчисли геоцентрично, но също и да се изживее, докато по Коперник то може само да се изчисли. Ако, обратно на това, се представят движенията на масата и центробежната сила, както и отделните елиптични пътища, естествено това е нещо различно. Освен това има ръководни описания от Рудолф Щайнер, които водят до още по-други представи, при които двете пространствени представи се пресичат.[3] Както нерядко се случва, тук не се касае за това една отделна система да се представя за правилна, а друга като погрешна, а да се опознае, че новите аспекти допринасят да се видят в нова светлина познатите до сега, в които обаче досегашното често не трябва да се игнорира напълно. Старият възглед само се релативира (поставя се в други съотношения).
към текста >>
Това не само може да се изчисли геоцентрично, но също и да се из
жив
ее, докато по Коперник то може само да се изчисли.
Също и след Коперник съществува основателна гледна точка пътищата на планетите да се описват геоцентрично. Това важи например когато се изучават отношенията на живота тук на Земята. В пространствен смисъл геоцентрично се представят например разстоянията на планетите от Земята, както и динамиката на приближаване и отдалечаване и промяната в тяхното местоположение.
Това не само може да се изчисли геоцентрично, но също и да се изживее, докато по Коперник то може само да се изчисли.
Ако, обратно на това, се представят движенията на масата и центробежната сила, както и отделните елиптични пътища, естествено това е нещо различно. Освен това има ръководни описания от Рудолф Щайнер, които водят до още по-други представи, при които двете пространствени представи се пресичат.[3] Както нерядко се случва, тук не се касае за това една отделна система да се представя за правилна, а друга като погрешна, а да се опознае, че новите аспекти допринасят да се видят в нова светлина познатите до сега, в които обаче досегашното често не трябва да се игнорира напълно. Старият възглед само се релативира (поставя се в други съотношения). Променя се неговото отношение към цялото, което се отваря към нови аспекти с нови страни.
към текста >>
Като увод Рудолф Щайнер казва: „Едва ли има област на
жив
ота, която да не спада към земеделието.
Като увод Рудолф Щайнер казва: „Едва ли има област на живота, която да не спада към земеделието.
Погледнато от каквато и да било страна, откъм какъвто и да било ъгъл, се вижда, че всички интереси на човешкия живот са насочени и се събират в земеделието.“ Това прави земеделието така интересно и комплицирано. Оттук земеделецът-практик винаги на първо място трябва да бъде синтетик, следователно човек, който разглежда света и моментното му положение не от последните аналитични знания на една тясно ограничена специалност, а от обобщението на много гледни точки и оттук извежда своите заключения. Той винаги действа в комплексната, в цялостната действителност.
към текста >>
Погледнато от каквато и да било страна, откъм какъвто и да било ъгъл, се вижда, че всички интереси на човешкия
жив
от са насочени и се събират в земеделието.“ Това прави земеделието така интересно и комплицирано.
Като увод Рудолф Щайнер казва: „Едва ли има област на живота, която да не спада към земеделието.
Погледнато от каквато и да било страна, откъм какъвто и да било ъгъл, се вижда, че всички интереси на човешкия живот са насочени и се събират в земеделието.“ Това прави земеделието така интересно и комплицирано.
Оттук земеделецът-практик винаги на първо място трябва да бъде синтетик, следователно човек, който разглежда света и моментното му положение не от последните аналитични знания на една тясно ограничена специалност, а от обобщението на много гледни точки и оттук извежда своите заключения. Той винаги действа в комплексната, в цялостната действителност.
към текста >>
Ето защо е необходимо да преминем към едно силно разширено разглеждане на
жив
ота на растението, на
жив
отните, но също и
жив
ота на самата Земя в посока към космичната страна“.
„Когато се говори от антропософска гледна точка, тогава действително става дума не да се връщаме към древните инстинкти, а от едно дълбоко духовно вникване да намираме това, което станалите днес несигурни инстинкти все по-малко могат да ни дадат.
Ето защо е необходимо да преминем към едно силно разширено разглеждане на живота на растението, на животните, но също и живота на самата Земя в посока към космичната страна“.
към текста >>
Познанието обаче търси да ги надрасне, да стане достойно за това, което като свръхсетивна духовна реалност стои зад химико-физическите съставки и е от съвсем особено значение за растенията и
жив
отните.
Следователно касае се за съзнателно изучаване на новото съдържание, което напълно включва знанията на природната наука, доколкото се отнася до истински знания, а не за хипотези.
Познанието обаче търси да ги надрасне, да стане достойно за това, което като свръхсетивна духовна реалност стои зад химико-физическите съставки и е от съвсем особено значение за растенията и животните.
към текста >>
Относно еманципацията при
жив
отните и човека.
Относно еманципацията при животните и човека.
към текста >>
Щайнер говори за еманципацията на
жив
отните от външния свят, която е толкова по-голяма, колкото даден вид
жив
отни стои по-близо до човека.
Щайнер говори за еманципацията на животните от външния свят, която е толкова по-голяма, колкото даден вид животни стои по-близо до човека.
Отнася се до едно нарастващо обособяване на организмите спрямо непосредственото въздействие на тяхното обкръжение. Наистина космичните ритми още могат да се забележат в жизнените процеси, обаче те вече са се обособили и отделили от непосредствените космични явления. Ритъмът може да е налице, но началото и краят му в човека и висшите животни не съвпадат с тези в Космоса. Въпросният жизнен процес и неговият носител са станали самостоятелни. При растенията не е така.
към текста >>
Ритъмът може да е налице, но началото и краят му в човека и висшите
жив
отни не съвпадат с тези в Космоса.
Щайнер говори за еманципацията на животните от външния свят, която е толкова по-голяма, колкото даден вид животни стои по-близо до човека. Отнася се до едно нарастващо обособяване на организмите спрямо непосредственото въздействие на тяхното обкръжение. Наистина космичните ритми още могат да се забележат в жизнените процеси, обаче те вече са се обособили и отделили от непосредствените космични явления.
Ритъмът може да е налице, но началото и краят му в човека и висшите животни не съвпадат с тези в Космоса.
Въпросният жизнен процес и неговият носител са станали самостоятелни. При растенията не е така.
към текста >>
„
Жив
отът на растенията изобщо не може да се разбере, ако не се вземе предвид как всичко, което се намира на Земята, е отблясък на това, което става в Космоса.“
„Животът на растенията изобщо не може да се разбере, ако не се вземе предвид как всичко, което се намира на Земята, е отблясък на това, което става в Космоса.“
към текста >>
Чрез нови органи човекът и висшите
жив
отните са развили собствени, самостоятелни способности и по този начин вече не се детерминират от съответните влияния на околния свят и от ставащите в момента космични ритми.
Чрез нови органи човекът и висшите животните са развили собствени, самостоятелни способности и по този начин вече не се детерминират от съответните влияния на околния свят и от ставащите в момента космични ритми.
В поредицата на гръбначните животни се касае за най-сбита форма на следните органично-вътрешни новообразувания, които са довели до съответните обособявания от връзката с околния свят:
към текста >>
В поредицата на гръбначните
жив
отни се касае за най-сбита форма на следните органично-вътрешни новообразувания, които са довели до съответните обособявания от връзката с околния свят:
Чрез нови органи човекът и висшите животните са развили собствени, самостоятелни способности и по този начин вече не се детерминират от съответните влияния на околния свят и от ставащите в момента космични ритми.
В поредицата на гръбначните животни се касае за най-сбита форма на следните органично-вътрешни новообразувания, които са довели до съответните обособявания от връзката с околния свят:
към текста >>
По голямото, оставено на себе си количество на отделените яйца, както и ларвените стадии на амфибията все още трябва да преминават през фазите на
жив
ота на рибите.
Амфибии: За сметка на хрилете на рибите амфибиите образуват бели дробове, които имат възможност при преместеното във вътрешността дишане на сух въздух да предоставят влажна и годна да функционира дихателна слизеста ципа. Чрез способните да носят тежест крайници с твърда кост те добиват способността да се движат извън подемната сила на водата. С това се освобождават от зависимостта си от водата.
По голямото, оставено на себе си количество на отделените яйца, както и ларвените стадии на амфибията все още трябва да преминават през фазите на живота на рибите.
Налице е голямо количество снесени яйца с високи загуби по време на развитието.
към текста >>
Това не пречи на съответните видове влечуги да се приспособят вторично към водата, тоест след като са постигнали възможността да
жив
еят на земята.
Влечуги: Допълнително запазване на вътрешната влага чрез вроговената кожа и с това проникване на змиите и гущерите чак до екстремната сухота на пустините. Бъбрекът е в състояние да образува високо концентрирана урина и да я отделя с минимална загуба на вода. Яйцата с рогова черупка се снасят на земята.
Това не пречи на съответните видове влечуги да се приспособят вторично към водата, тоест след като са постигнали възможността да живеят на земята.
Например морските костенурки, които живеят в открития океан, отиват на земята само за размножаването.
към текста >>
Например морските костенурки, които
жив
еят в открития океан, отиват на земята само за размножаването.
Влечуги: Допълнително запазване на вътрешната влага чрез вроговената кожа и с това проникване на змиите и гущерите чак до екстремната сухота на пустините. Бъбрекът е в състояние да образува високо концентрирана урина и да я отделя с минимална загуба на вода. Яйцата с рогова черупка се снасят на земята. Това не пречи на съответните видове влечуги да се приспособят вторично към водата, тоест след като са постигнали възможността да живеят на земята.
Например морските костенурки, които живеят в открития океан, отиват на земята само за размножаването.
към текста >>
Също на тази степен се създават вторични водни
жив
отни като пингвините.
Птици: Самостоятелно, автономно производство и строга регулация на висока собствена топлина чрез пълно отделяне на дихателния цикъл от кръвообращението. Високо използване на кислорода от въздуха чрез особена форма на белия дроб. Изолираща въздушна възглавница от перушина и с това запазване на висока, постоянна телесна температура също при условията на ледовитите региони. Мътене на яйцата със собствено произведената топлина. Висока душевна активност и телесна подвижност.
Също на тази степен се създават вторични водни животни като пингвините.
към текста >>
Тук също има секундарни водни
жив
отни като китовете.
Млекопитаещи: Ембрионално развитие в майчин организъм с техните комплицирани органи при ембриона и майката. Безпрепятствено движение и възможност за бягане по време на бременността. Относителна независимост на новороденото от естеството и смилаемостта на наличната местна храна чрез високо стойностното майчино мляко. Миграция и възможност за бягане още от момента на раждането, на вече добре развитите потомци. Постепенно намаляване броя на потомците, достигащо при някои видове до един на година.
Тук също има секундарни водни животни като китовете.
към текста >>
Този път на телесно освобождаване на гръбначните
жив
отни човекът довежда до неговия очевиден край с изправянето си, чрез изправената стойка.
Този път на телесно освобождаване на гръбначните животни човекът довежда до неговия очевиден край с изправянето си, чрез изправената стойка.
На ретроспективния поглед той се явява като цел на развитието. Човекът застава изправен срещу света. Главата се освобождава от функцията да улавя и се носи в състояние на покой при всякакви движения. Организацията на челюстите получава възможност за произнасяне на комплицирани и многостранни звуци, тоест органически предпоставки за речта. Предните крайници, ръцете, поемат дейността за хващане и получават възможността да променят околния свят.
към текста >>
За разлика от
жив
отните всеки отделен човек сам трябва да се учи да стои, да ходи, да говори и да мисли.
Главата се освобождава от функцията да улавя и се носи в състояние на покой при всякакви движения. Организацията на челюстите получава възможност за произнасяне на комплицирани и многостранни звуци, тоест органически предпоставки за речта. Предните крайници, ръцете, поемат дейността за хващане и получават възможността да променят околния свят. Това е съзнателно поведение в сравнение с поведението при хоризонтално движение - инстинктивното, импулсивното поведение. Свободата при човека се реализира чрез познание за света, себепознание и насочване на волята с разбиране.
За разлика от животните всеки отделен човек сам трябва да се учи да стои, да ходи, да говори и да мисли.
Развитието на тялото дава само заложба за това. Всеки трябва сам да определя до къде да достигне в своето индивидуално развитие. Човекът е същество със силно проточено телесно развитие през младостта, което е свързано с възможността индивидуално да може да се обучава. Колективното телесно-душевно развитие е станало духовно-душевно и индивидуализирано, тоест то се осъществява, когато се създава от един индивидуален човек, в края на краищата от един Аз.[4]
към текста >>
За разлика от
жив
отното и човека растението непосредствено се определя само от етерно тяло.
За разлика от животното и човека растението непосредствено се определя само от етерно тяло.
Щайнер го нарича „жизнено тяло“ и „тяло на създаващите сили“. Геологичното развитие на растителното царство протича в посока на увеличаващата се връзка с околния свят. Висшите растения много точно се ориентират по гравитацията на Земята със своите издънки и корени, вкореняват се дълбоко в минералното царство и пускат филизи нагоре обратно на гравитацията, образуват цветове (спорофити) от влагата на земята към формиращото въздействие на Слънцето. Жизнените процеси са непосредствен резултат от светлината и топлината на Слънцето и се регулират от състоянието на почвата. Въпреки запазване на вида, всяко индивидуално растение във всеки миг е жив израз на отношенията с околната среда.
към текста >>
Въпреки запазване на вида, всяко индивидуално растение във всеки миг е
жив
израз на отношенията с околната среда.
За разлика от животното и човека растението непосредствено се определя само от етерно тяло. Щайнер го нарича „жизнено тяло“ и „тяло на създаващите сили“. Геологичното развитие на растителното царство протича в посока на увеличаващата се връзка с околния свят. Висшите растения много точно се ориентират по гравитацията на Земята със своите издънки и корени, вкореняват се дълбоко в минералното царство и пускат филизи нагоре обратно на гравитацията, образуват цветове (спорофити) от влагата на земята към формиращото въздействие на Слънцето. Жизнените процеси са непосредствен резултат от светлината и топлината на Слънцето и се регулират от състоянието на почвата.
Въпреки запазване на вида, всяко индивидуално растение във всеки миг е жив израз на отношенията с околната среда.
към текста >>
Има не само една сила на
жив
ота.[5] В селскостопанския курс те са развити по-нататък само като една голяма полярност, като са разделени на надслънчеви и подслънчеви сили, двата вида винаги заедно със Слънцето.
Според селскостопанския курс и други описания на Щайнер трябва да се различават всъщност седем вида жизнени сили.
Има не само една сила на живота.[5] В селскостопанския курс те са развити по-нататък само като една голяма полярност, като са разделени на надслънчеви и подслънчеви сили, двата вида винаги заедно със Слънцето.
Тогава идва противопоставянето между „над земята“ и „в земята“, които пак заедно представляват една противоположна двойка. Явленията са само едната страна на действителността, другата е тяхната съвместна свързаност. Тя се схваща само мисловно. Взаимовръзките могат да се търсят по различни начини. Да се подходи съзнателно в това отношение е основно изискване на Щайнер.[6]
към текста >>
Ние из
жив
яваме идеите в сетивния свят, но обикновено правим това несъзнателно.
Усилваме впечатленията, които подхождат на нашите очаквания, а другите ги изтласкваме. Това зависи от мислите, които действат в нас. Ние отправяме към сетивните явления не само нашето внимание и желания, но също така и нашите мисли за света. Доколкото сетивните явления и мислите се проникват и си съответстват, знаем какво възприемаме. Тогава мислите (понятия, идеи) изразяват същността на сетивните явления.
Ние изживяваме идеите в сетивния свят, но обикновено правим това несъзнателно.
При тази предпоставка ние се чувстваме в действителността. Това, което наричаме факти, винаги съдържа нашите мисли.[7] Взаимовръзките, за които нямаме вече оформени мисли, найчесто ги пропускаме, не им обръщаме внимание, изключваме ги от по-нататъшни познавателни усилия и тогава твърде лесно ги забравяме. Това важи напълно неограничено и за науката.
към текста >>
Съвременният философ, който отново съ
жив
и този древен мисловен метод,[12] е Хегел, съвременник на Гьоте.
Поляризиращият, диалектическият метод е начин на мислене, който е благотворно приложим във всяка мисловна система. Методически не е трудно да се търси полярност: Винаги когато човек нещо открие или научи, съзнателно пита дали не съществува противоположното, как би трябвало да бъде то? Тогава отново поглежда в света и търси дали не може да намери нещо подходящо. По този начин човек открива, че действителността много често е разчленена на противоположности.
Съвременният философ, който отново съживи този древен мисловен метод,[12] е Хегел, съвременник на Гьоте.
Той говори за „методично изграден противоречив дух, който живее във всички нас“.[13]
към текста >>
Той говори за „методично изграден противоречив дух, който
жив
ее във всички нас“.[13]
Поляризиращият, диалектическият метод е начин на мислене, който е благотворно приложим във всяка мисловна система. Методически не е трудно да се търси полярност: Винаги когато човек нещо открие или научи, съзнателно пита дали не съществува противоположното, как би трябвало да бъде то? Тогава отново поглежда в света и търси дали не може да намери нещо подходящо. По този начин човек открива, че действителността много често е разчленена на противоположности. Съвременният философ, който отново съживи този древен мисловен метод,[12] е Хегел, съвременник на Гьоте.
Той говори за „методично изграден противоречив дух, който живее във всички нас“.[13]
към текста >>
Тези противоположности не се изключват, а взаимно се обуславят и в своето взаимодействие, в срещата си водят до ритмично свързване и оттам до една среда, тук това е фактическият сетивно из
жив
яван
жив
от на земната повърхност.
В Селскостопанския курс Рудолф Щайнер по начало търси противоположностите в действителността и ги описва.
Тези противоположности не се изключват, а взаимно се обуславят и в своето взаимодействие, в срещата си водят до ритмично свързване и оттам до една среда, тук това е фактическият сетивно изживяван живот на земната повърхност.
Следователно причините на сетивно възприемаемите жизнени процеси трябва да се търсят на по-високо равнище на действителността, на първо място на равнището на етерното. И на това равнище става дума за сили, които от своите противоположности в дейността им една за друга и една с друга създават действителността.
към текста >>
Слънцето не е само източник на светлина и топлина, но също така и на етерното, тоест на
жив
ота и на астралността, тоест на това, което прави организмите самостоятелни същества.
Слънцето не е само източник на светлина и топлина, но също така и на етерното, тоест на живота и на астралността, тоест на това, което прави организмите самостоятелни същества.
Астралността, доколкото се превръща в астрално тяло на отделното живо същество, е причината за споменатата степенувана еманципация, която от наличието на живот води до изживяване, значи до съзнание и до способност за придвижване. Етерност и астралност бликат от Слънцето. Двете имат самостоятелност и трайност, което във философски смисъл означава субстанциален характер, но те не са материални, също не са фино вещество. Те се узнават само свръхсетивно, тоест в този общ смисъл от духовен вид. Те се нюансират от планетните сфери, съответно качествено се разчленяват и модифицират на седем вида.
към текста >>
Астралността, доколкото се превръща в астрално тяло на отделното
жив
о същество, е причината за споменатата степенувана еманципация, която от наличието на
жив
от води до из
жив
яване, значи до съзнание и до способност за придвижване.
Слънцето не е само източник на светлина и топлина, но също така и на етерното, тоест на живота и на астралността, тоест на това, което прави организмите самостоятелни същества.
Астралността, доколкото се превръща в астрално тяло на отделното живо същество, е причината за споменатата степенувана еманципация, която от наличието на живот води до изживяване, значи до съзнание и до способност за придвижване.
Етерност и астралност бликат от Слънцето. Двете имат самостоятелност и трайност, което във философски смисъл означава субстанциален характер, но те не са материални, също не са фино вещество. Те се узнават само свръхсетивно, тоест в този общ смисъл от духовен вид. Те се нюансират от планетните сфери, съответно качествено се разчленяват и модифицират на седем вида. Тук Рудолф Щайнер ги описва обобщено в смисъла на едно полярно планетарно разграничение на слънчевите сили.
към текста >>
От земна гледна точка, особено от аспекта на
жив
ота на Земята, Луната е все пак едно небесно тяло, което с явно променящо се отражение на слънчевата светлина странства пред Зодиакалния кръг.
Луната тук е причислена към планетите. Естествено, от четири столетия насам всеки знае, че луните са спътници на планетите и че самите те не са планети.
От земна гледна точка, особено от аспекта на живота на Земята, Луната е все пак едно небесно тяло, което с явно променящо се отражение на слънчевата светлина странства пред Зодиакалния кръг.
Това е годишният път на Слънцето. Двете - променящият се образ в светлината на Слънцето и пътят пред неподвижните звезди близо до еклиптиката - правят образа й подобен на този на планетите. Тя стои между Земята и Слънцето, също както Венера и Меркурий, макар че те, за разлика от Луната, могат да стоят и зад Слънцето. От друга страна, при пълнолуние тя стои в опозиция със Слънцето, каквото положение е еднакво само с това на надслънчевите планети. Също и те блестят с найсилния си блясък, когато се намират в опозиция със Слънцето.
към текста >>
Има се предвид, че човек прониква съзнателно и с това идва до из
жив
яване на силите.
За сили тук се говори непредубедено. Вече видяхме по-горе, че простото приемане на сили не води далече. Ето защо тук не става дума за това. „Човек трябва да проникне в тези сили, които управляват растежа“ (6, 186).
Има се предвид, че човек прониква съзнателно и с това идва до изживяване на силите.
В какво положение се намират силите в общото устройство на действителността?
към текста >>
Тази съпринадлежност на възприятията от различни сетива се осъзнава чак от мисленето, което се прилага при тези различни области на сетивата; тъй като един образ винаги е сбор от много впечатления, които чрез мисленето се опознават като съвкупност и тогава се из
жив
яват в единство едно с друго.
С очите възприемаме отделни форми и цели фигури, например организми. Подобно става и при осезанието. Разбира се, в повечето случаи ние не си даваме сметка, че даден образ вече е сбор от възприятия, за който регистрирането, например нашите движения на очите, когато обходим с поглед границите на образа, играе подобна роля, както телесно вътрешните възприятия на движенията на нашите ръце и китки при впечатленията на осезанието.
Тази съпринадлежност на възприятията от различни сетива се осъзнава чак от мисленето, което се прилага при тези различни области на сетивата; тъй като един образ винаги е сбор от много впечатления, които чрез мисленето се опознават като съвкупност и тогава се изживяват в единство едно с друго.
Понеже нашето внимание е фиксирано върху самия образ, много от отделните наблюдения ни се изплъзват, както и свързващата дейност на мисленето в нашето наблюдение.
към текста >>
Съответното важи и за
жив
отното и за човека.
Това важи също и за променящите се във времето явления в един организъм. От яйцеклетката и покълващото семе по-нататък през разлистването и цъфтежа на растението чак до новото семе - всичките тези образи принадлежат на един и същ организъм.
Съответното важи и за животното и за човека.
към текста >>
В един
жив
организъм обаче става обмяна на веществата.
В един жив организъм обаче става обмяна на веществата.
Организмът остава, но неговите вещества непрекъснато се сменят. При животното и човека това става по-интензивно, отколкото при растенията, но все пак важи и за тях. Промяната е единствено трайното, постоянното. Всичко тече. Регулираното протичане, в смисъла на живеещото във времето цяло, е същинската реалност на живота.[17] Когато поискаме да я достигнем чрез съзнанието, тогава трябва да навлезем конкретно в тази обмяна, да преминем от знание към съпреживяване.
към текста >>
При
жив
отното и човека това става по-интензивно, отколкото при растенията, но все пак важи и за тях.
В един жив организъм обаче става обмяна на веществата. Организмът остава, но неговите вещества непрекъснато се сменят.
При животното и човека това става по-интензивно, отколкото при растенията, но все пак важи и за тях.
Промяната е единствено трайното, постоянното. Всичко тече. Регулираното протичане, в смисъла на живеещото във времето цяло, е същинската реалност на живота.[17] Когато поискаме да я достигнем чрез съзнанието, тогава трябва да навлезем конкретно в тази обмяна, да преминем от знание към съпреживяване. Това не е лесно и прекрачва границите на онова, което обикновено правим при познанието.
към текста >>
Регулираното протичане, в смисъла на
жив
еещото във времето цяло, е същинската реалност на
жив
ота.[17] Когато поискаме да я достигнем чрез съзнанието, тогава трябва да навлезем конкретно в тази обмяна, да преминем от знание към съпре
жив
яване.
В един жив организъм обаче става обмяна на веществата. Организмът остава, но неговите вещества непрекъснато се сменят. При животното и човека това става по-интензивно, отколкото при растенията, но все пак важи и за тях. Промяната е единствено трайното, постоянното. Всичко тече.
Регулираното протичане, в смисъла на живеещото във времето цяло, е същинската реалност на живота.[17] Когато поискаме да я достигнем чрез съзнанието, тогава трябва да навлезем конкретно в тази обмяна, да преминем от знание към съпреживяване.
Това не е лесно и прекрачва границите на онова, което обикновено правим при познанието.
към текста >>
В Селскостопанския курс Щайнеровият начин на действие се характеризира с това, че той описва природата и вмешателството на селския стопанин на първа линия като аспект на
жив
ите сили.
Можем да си представим, че едно такова непрекъснато събитие се извършва само от собствените сили на организма. При сменящите се условия на околния свят то постоянно се възобновява в съответни многопосочни градивни и разпадни процеси. Ако сме последователни, трябва да се запитаме също за източника на тези сили. Тогава идваме до духовни същества, същества какъвто съм аз, аз, който насочвам моето внимание накъдето искам, който давам насока на моето мислене и го тласкам напред, който от познати и избрани от мен основания се решавам за определена постъпка и действам с инициатива в света. Антропософската литература е пълна с описания по този въпрос.
В Селскостопанския курс Щайнеровият начин на действие се характеризира с това, че той описва природата и вмешателството на селския стопанин на първа линия като аспект на живите сили.
към текста >>
Колкото и да е важно едно такова основно осмисляне, трябва да се запитаме дали и как можем да дойдем до конкретно пре
жив
яване на такива сили.
Колкото и да е важно едно такова основно осмисляне, трябва да се запитаме дали и как можем да дойдем до конкретно преживяване на такива сили.
Това има предвид Щайнер с термина „проникване, да се поставим вътре в нещата“, но то не е възможно с обикновените шест сетива.
към текста >>
Обикновеното изпитване на силата почива на това, че ние действаме с нашия организъм, можем да се движим по своя воля и тогава се поражда телесно из
жив
яване на собственото напрежение, като последица на изразходваната воля.
Трудността при отговорното научно боравене с понятието сила почива на това, че ние не можем да възприемаме силите непосредствено, тъй като те не се виждат, чуват, миришат и т.н.
Обикновеното изпитване на силата почива на това, че ние действаме с нашия организъм, можем да се движим по своя воля и тогава се поражда телесно изживяване на собственото напрежение, като последица на изразходваната воля.
Доколкото с нашата волева дейност преодоляваме външна съпротива - например тежестта на своето тяло при изкачване на планина, вдигаме или преместваме един предмет, обработваме почвата и т.н., дотолкова си изграждаме съждение за сила (тегло, инерция, триене) според размера на нашето напрягане. Това, което обикновено наричаме сила в природата, то е фактическото изживяване на собственото волево напрежение при дейността на тялото, когато превъзмогваме една съпротива. Следователно това важи за работата, спорта или също за експеримента със самите себе си при изпробване на това обстоятелство. Това са изживявания на осезанието (впечатление в кожата) във връзка с усещането на мускулните напрежения в целия организъм, на ставните сухожилия с изживяване на собствените движения и промяна на равновесието. Ако човек им обръща внимание, това са ясни изживявания.
към текста >>
Това, което обикновено наричаме сила в природата, то е фактическото из
жив
яване на собственото волево напрежение при дейността на тялото, когато превъзмогваме една съпротива.
Трудността при отговорното научно боравене с понятието сила почива на това, че ние не можем да възприемаме силите непосредствено, тъй като те не се виждат, чуват, миришат и т.н. Обикновеното изпитване на силата почива на това, че ние действаме с нашия организъм, можем да се движим по своя воля и тогава се поражда телесно изживяване на собственото напрежение, като последица на изразходваната воля. Доколкото с нашата волева дейност преодоляваме външна съпротива - например тежестта на своето тяло при изкачване на планина, вдигаме или преместваме един предмет, обработваме почвата и т.н., дотолкова си изграждаме съждение за сила (тегло, инерция, триене) според размера на нашето напрягане.
Това, което обикновено наричаме сила в природата, то е фактическото изживяване на собственото волево напрежение при дейността на тялото, когато превъзмогваме една съпротива.
Следователно това важи за работата, спорта или също за експеримента със самите себе си при изпробване на това обстоятелство. Това са изживявания на осезанието (впечатление в кожата) във връзка с усещането на мускулните напрежения в целия организъм, на ставните сухожилия с изживяване на собствените движения и промяна на равновесието. Ако човек им обръща внимание, това са ясни изживявания. Нормално нашето внимание е запълнено с обекта, който искаме да задвижим. Изживяват се само телесните последици на собствената воля и от това се изгражда съждение за въздействащата от външния свят сила.
към текста >>
Това са из
жив
явания на осезанието (впечатление в кожата) във връзка с усещането на мускулните напрежения в целия организъм, на ставните сухожилия с из
жив
яване на собствените движения и промяна на равновесието.
Трудността при отговорното научно боравене с понятието сила почива на това, че ние не можем да възприемаме силите непосредствено, тъй като те не се виждат, чуват, миришат и т.н. Обикновеното изпитване на силата почива на това, че ние действаме с нашия организъм, можем да се движим по своя воля и тогава се поражда телесно изживяване на собственото напрежение, като последица на изразходваната воля. Доколкото с нашата волева дейност преодоляваме външна съпротива - например тежестта на своето тяло при изкачване на планина, вдигаме или преместваме един предмет, обработваме почвата и т.н., дотолкова си изграждаме съждение за сила (тегло, инерция, триене) според размера на нашето напрягане. Това, което обикновено наричаме сила в природата, то е фактическото изживяване на собственото волево напрежение при дейността на тялото, когато превъзмогваме една съпротива. Следователно това важи за работата, спорта или също за експеримента със самите себе си при изпробване на това обстоятелство.
Това са изживявания на осезанието (впечатление в кожата) във връзка с усещането на мускулните напрежения в целия организъм, на ставните сухожилия с изживяване на собствените движения и промяна на равновесието.
Ако човек им обръща внимание, това са ясни изживявания. Нормално нашето внимание е запълнено с обекта, който искаме да задвижим. Изживяват се само телесните последици на собствената воля и от това се изгражда съждение за въздействащата от външния свят сила. Нашето мислене, което прави умозаключения и разсъждава, убягва на нашето внимание, защото то е отправено изцяло върху обекта. С употребата на измервателни инструменти това се променя само привидно, а не действително.
към текста >>
Ако човек им обръща внимание, това са ясни из
жив
явания.
Обикновеното изпитване на силата почива на това, че ние действаме с нашия организъм, можем да се движим по своя воля и тогава се поражда телесно изживяване на собственото напрежение, като последица на изразходваната воля. Доколкото с нашата волева дейност преодоляваме външна съпротива - например тежестта на своето тяло при изкачване на планина, вдигаме или преместваме един предмет, обработваме почвата и т.н., дотолкова си изграждаме съждение за сила (тегло, инерция, триене) според размера на нашето напрягане. Това, което обикновено наричаме сила в природата, то е фактическото изживяване на собственото волево напрежение при дейността на тялото, когато превъзмогваме една съпротива. Следователно това важи за работата, спорта или също за експеримента със самите себе си при изпробване на това обстоятелство. Това са изживявания на осезанието (впечатление в кожата) във връзка с усещането на мускулните напрежения в целия организъм, на ставните сухожилия с изживяване на собствените движения и промяна на равновесието.
Ако човек им обръща внимание, това са ясни изживявания.
Нормално нашето внимание е запълнено с обекта, който искаме да задвижим. Изживяват се само телесните последици на собствената воля и от това се изгражда съждение за въздействащата от външния свят сила. Нашето мислене, което прави умозаключения и разсъждава, убягва на нашето внимание, защото то е отправено изцяло върху обекта. С употребата на измервателни инструменти това се променя само привидно, а не действително. Например при употребата на везна ние познаваме това, което везната показва, качеството на тежестта, същността на това, което се измерва, само защото изпитваме напрежение, когато ние самите вдигаме даден предмет.
към текста >>
Из
жив
яват се само телесните последици на собствената воля и от това се изгражда съждение за въздействащата от външния свят сила.
Това, което обикновено наричаме сила в природата, то е фактическото изживяване на собственото волево напрежение при дейността на тялото, когато превъзмогваме една съпротива. Следователно това важи за работата, спорта или също за експеримента със самите себе си при изпробване на това обстоятелство. Това са изживявания на осезанието (впечатление в кожата) във връзка с усещането на мускулните напрежения в целия организъм, на ставните сухожилия с изживяване на собствените движения и промяна на равновесието. Ако човек им обръща внимание, това са ясни изживявания. Нормално нашето внимание е запълнено с обекта, който искаме да задвижим.
Изживяват се само телесните последици на собствената воля и от това се изгражда съждение за въздействащата от външния свят сила.
Нашето мислене, което прави умозаключения и разсъждава, убягва на нашето внимание, защото то е отправено изцяло върху обекта. С употребата на измервателни инструменти това се променя само привидно, а не действително. Например при употребата на везна ние познаваме това, което везната показва, качеството на тежестта, същността на това, което се измерва, само защото изпитваме напрежение, когато ние самите вдигаме даден предмет. При просто гледане като външен наблюдател ние не узнаваме нищо за силите, а само поради това, че активно се включваме в тях. Знаем наистина какво е грам или килограм, но обикновено проспиваме изживяването, чрез което ние знаем това.
към текста >>
Знаем наистина какво е грам или килограм, но обикновено проспиваме из
жив
яването, чрез което ние знаем това.
Изживяват се само телесните последици на собствената воля и от това се изгражда съждение за въздействащата от външния свят сила. Нашето мислене, което прави умозаключения и разсъждава, убягва на нашето внимание, защото то е отправено изцяло върху обекта. С употребата на измервателни инструменти това се променя само привидно, а не действително. Например при употребата на везна ние познаваме това, което везната показва, качеството на тежестта, същността на това, което се измерва, само защото изпитваме напрежение, когато ние самите вдигаме даден предмет. При просто гледане като външен наблюдател ние не узнаваме нищо за силите, а само поради това, че активно се включваме в тях.
Знаем наистина какво е грам или килограм, но обикновено проспиваме изживяването, чрез което ние знаем това.
Знаем също какво е милиграм или тон, макар че за величини от този порядък не можем да имаме опит без инструменти. Ние обаче разбираме, че чрез везната се намираме в същата среда и само количествено прекрачваме границите на нашата сетивна способност. Разбираме също научната дефиниция за механичните сили, защото от най-ранна възраст несъзнателно или полусъзнателно притежаваме опитност за нашата телесна дейност. Ние сме изпълнени с количествената страна на дефиницията за отделните мерки, за „колко“, без да се питаме откъде знаем от какво се получава повече или по-малко или какво ние измерваме. Оказва се, че още при обикновените механични сили действителното изживяване не е проста работа.
към текста >>
Оказва се, че още при обикновените механични сили действителното из
жив
яване не е проста работа.
Знаем наистина какво е грам или килограм, но обикновено проспиваме изживяването, чрез което ние знаем това. Знаем също какво е милиграм или тон, макар че за величини от този порядък не можем да имаме опит без инструменти. Ние обаче разбираме, че чрез везната се намираме в същата среда и само количествено прекрачваме границите на нашата сетивна способност. Разбираме също научната дефиниция за механичните сили, защото от най-ранна възраст несъзнателно или полусъзнателно притежаваме опитност за нашата телесна дейност. Ние сме изпълнени с количествената страна на дефиницията за отделните мерки, за „колко“, без да се питаме откъде знаем от какво се получава повече или по-малко или какво ние измерваме.
Оказва се, че още при обикновените механични сили действителното изживяване не е проста работа.
То ни заставя да съчетаваме вътрешното изживяване с изживяването на света. Ако обаче сме доволни от това, че външният начин на действие функционира добре, без действително да проникваме в него, тогава не възниква никакъв въпрос. За човека, който се стреми към познание, винаги е наложително да се включи към познанието на света. Трябва само да забележим това.
към текста >>
То ни заставя да съчетаваме вътрешното из
жив
яване с из
жив
яването на света.
Знаем също какво е милиграм или тон, макар че за величини от този порядък не можем да имаме опит без инструменти. Ние обаче разбираме, че чрез везната се намираме в същата среда и само количествено прекрачваме границите на нашата сетивна способност. Разбираме също научната дефиниция за механичните сили, защото от най-ранна възраст несъзнателно или полусъзнателно притежаваме опитност за нашата телесна дейност. Ние сме изпълнени с количествената страна на дефиницията за отделните мерки, за „колко“, без да се питаме откъде знаем от какво се получава повече или по-малко или какво ние измерваме. Оказва се, че още при обикновените механични сили действителното изживяване не е проста работа.
То ни заставя да съчетаваме вътрешното изживяване с изживяването на света.
Ако обаче сме доволни от това, че външният начин на действие функционира добре, без действително да проникваме в него, тогава не възниква никакъв въпрос. За човека, който се стреми към познание, винаги е наложително да се включи към познанието на света. Трябва само да забележим това.
към текста >>
Там можем да дойдем до из
жив
яване на самата воля, доколкото я употребяваме и непосредствено я из
жив
яваме, когато например вървим по трудни, по необикновени мисловни пътища или също така, когато действително твърдо задържаме само една мисъл.
Това се развива в посока към духовната страна съответно най-напред като сила на мисленето, което е идентично с воля в мисленето.
Там можем да дойдем до изживяване на самата воля, доколкото я употребяваме и непосредствено я изживяваме, когато например вървим по трудни, по необикновени мисловни пътища или също така, когато действително твърдо задържаме само една мисъл.
Съпротивата се намира особено в собствените вече налични представи или в тяхното автоматично протичане. Това добре познава всеки, ала не сме свикнали да му обръщаме внимание. Освен това за нас ясните представи имат твърди, остри очертания. Но тогава те са мъртви. Живите представи трябва да са променливи, да се движат като самия живот.
към текста >>
Жив
ите представи трябва да са променливи, да се движат като самия
жив
от.
Там можем да дойдем до изживяване на самата воля, доколкото я употребяваме и непосредствено я изживяваме, когато например вървим по трудни, по необикновени мисловни пътища или също така, когато действително твърдо задържаме само една мисъл. Съпротивата се намира особено в собствените вече налични представи или в тяхното автоматично протичане. Това добре познава всеки, ала не сме свикнали да му обръщаме внимание. Освен това за нас ясните представи имат твърди, остри очертания. Но тогава те са мъртви.
Живите представи трябва да са променливи, да се движат като самия живот.
Това става само чрез нашата воля. Упражнявайки се в тази насока могат да се развият духовни способности в антропософски смисъл и това е първата степен, имагинацията (в смисъла на Щайнер). Тя може да бъде разширена до така наречените инспирация и интуиция. По този начин трябва да се разбира какво има предвид Щайнер относно духовното „вътрешно проникване“ в силите на живота и т.н., и може сериозно да се говори за сила въз основа на преживяване, на собствен опит. Следователно „сила“ не се разбира нито като просто изискване на мисленето, нито като фиктивно творение на спекулативното съзнание, за да обясни външните явления, при които обаче не се постига преживяване на сили.
към текста >>
По този начин трябва да се разбира какво има предвид Щайнер относно духовното „вътрешно проникване“ в силите на
жив
ота и т.н., и може сериозно да се говори за сила въз основа на пре
жив
яване, на собствен опит.
Но тогава те са мъртви. Живите представи трябва да са променливи, да се движат като самия живот. Това става само чрез нашата воля. Упражнявайки се в тази насока могат да се развият духовни способности в антропософски смисъл и това е първата степен, имагинацията (в смисъла на Щайнер). Тя може да бъде разширена до така наречените инспирация и интуиция.
По този начин трябва да се разбира какво има предвид Щайнер относно духовното „вътрешно проникване“ в силите на живота и т.н., и може сериозно да се говори за сила въз основа на преживяване, на собствен опит.
Следователно „сила“ не се разбира нито като просто изискване на мисленето, нито като фиктивно творение на спекулативното съзнание, за да обясни външните явления, при които обаче не се постига преживяване на сили. Природната наука не се интересува от същността на силите, а само от тяхната измеримост. Сили, които не се измерват, но могат да се изживяват, за нея би трябвало да отпаднат от така изработената картина за света.
към текста >>
Следователно „сила“ не се разбира нито като просто изискване на мисленето, нито като фиктивно творение на спекулативното съзнание, за да обясни външните явления, при които обаче не се постига пре
жив
яване на сили.
Живите представи трябва да са променливи, да се движат като самия живот. Това става само чрез нашата воля. Упражнявайки се в тази насока могат да се развият духовни способности в антропософски смисъл и това е първата степен, имагинацията (в смисъла на Щайнер). Тя може да бъде разширена до така наречените инспирация и интуиция. По този начин трябва да се разбира какво има предвид Щайнер относно духовното „вътрешно проникване“ в силите на живота и т.н., и може сериозно да се говори за сила въз основа на преживяване, на собствен опит.
Следователно „сила“ не се разбира нито като просто изискване на мисленето, нито като фиктивно творение на спекулативното съзнание, за да обясни външните явления, при които обаче не се постига преживяване на сили.
Природната наука не се интересува от същността на силите, а само от тяхната измеримост. Сили, които не се измерват, но могат да се изживяват, за нея би трябвало да отпаднат от така изработената картина за света.
към текста >>
Сили, които не се измерват, но могат да се из
жив
яват, за нея би трябвало да отпаднат от така изработената картина за света.
Упражнявайки се в тази насока могат да се развият духовни способности в антропософски смисъл и това е първата степен, имагинацията (в смисъла на Щайнер). Тя може да бъде разширена до така наречените инспирация и интуиция. По този начин трябва да се разбира какво има предвид Щайнер относно духовното „вътрешно проникване“ в силите на живота и т.н., и може сериозно да се говори за сила въз основа на преживяване, на собствен опит. Следователно „сила“ не се разбира нито като просто изискване на мисленето, нито като фиктивно творение на спекулативното съзнание, за да обясни външните явления, при които обаче не се постига преживяване на сили. Природната наука не се интересува от същността на силите, а само от тяхната измеримост.
Сили, които не се измерват, но могат да се изживяват, за нея би трябвало да отпаднат от така изработената картина за света.
към текста >>
Сетивната действителност тогава трябва да се мисли от взаимодействието на противоположните сили и да се издигне в едно мисловно пре
жив
яване, в една мисловна опитност.
Поляризиращият метод предпазва същевременно от едностранчиви ограничени представи и води от един предметен към един динамичен начин на разглеждане на действителността, тоест към едно разглеждане на реалните процеси и силите, които ги предизвикват.
Сетивната действителност тогава трябва да се мисли от взаимодействието на противоположните сили и да се издигне в едно мисловно преживяване, в една мисловна опитност.
Касае се за душевно отдаване на всичко, което може да бъде преживяно в светлината на мислите.[19] В този смисъл Гьоте говори за „противоположност и извисяване“ („Polaritat und Steigerung“), Хегел за „диалектически метод („dialektischen Methode“) в смисъл на пътя на чистото мислене като за „систематично усъвършенстващ се противоречив дух“ („systematisch ausgebildeten Widerspruchsgeist“), който напредва от теза към антитеза и тогава между тях се създава синтеза. В този смисъл методът може да ни води до това, да познаем действителността като създадена от синтезата на реални противоположни сили.
към текста >>
Касае се за душевно отдаване на всичко, което може да бъде пре
жив
яно в светлината на мислите.[19] В този смисъл Гьоте говори за „противоположност и извисяване“ („Polaritat und Steigerung“), Хегел за „диалектически метод („dialektischen Methode“) в смисъл на пътя на чистото мислене като за „систематично усъвършенстващ се противоречив дух“ („systematisch ausgebildeten Widerspruchsgeist“), който напредва от теза към антитеза и тогава между тях се създава синтеза.
Поляризиращият метод предпазва същевременно от едностранчиви ограничени представи и води от един предметен към един динамичен начин на разглеждане на действителността, тоест към едно разглеждане на реалните процеси и силите, които ги предизвикват. Сетивната действителност тогава трябва да се мисли от взаимодействието на противоположните сили и да се издигне в едно мисловно преживяване, в една мисловна опитност.
Касае се за душевно отдаване на всичко, което може да бъде преживяно в светлината на мислите.[19] В този смисъл Гьоте говори за „противоположност и извисяване“ („Polaritat und Steigerung“), Хегел за „диалектически метод („dialektischen Methode“) в смисъл на пътя на чистото мислене като за „систематично усъвършенстващ се противоречив дух“ („systematisch ausgebildeten Widerspruchsgeist“), който напредва от теза към антитеза и тогава между тях се създава синтеза.
В този смисъл методът може да ни води до това, да познаем действителността като създадена от синтезата на реални противоположни сили.
към текста >>
Щайнер разглежда химическите елементи също и във връзка с
жив
ота.
В противовес на елементите на гърците химическите елементи се откриват от една операционална природна наука, която анализира химически, във външен смисъл, проучва природата и разглобява природните явления до последна възможност. Това е типично за природните науки на новото време. Древните гърци не са експериментирали; експерименталното изменение на природата сега става съществена съставна част на науката.
Щайнер разглежда химическите елементи също и във връзка с живота.
Това преминава като основна нишка през всичките лекции. Третата лекция е посветена специално на този въпрос.
към текста >>
Цветът със своята веществообмяна се отнася към листата като
жив
отно, което се храни с тях, което ги изяжда.
Образуването на дървесина е подобен процес. Израстването на филиза продължава дълго време, в което образуваните в листата въглехидрати се превръщат в дървесина, особено също при вторично надебеляване, тоест отлагането на годишните пръстени. Това характеризира трайните растения. В противовес на това цветообразуването, което най-често завършва растежа, при тези растения се отлага за определена по-висока възраст, понеже образуваната в листата захар се изразходва в процеса на дишането по време на израстването и по време на цъфтежа.
Цветът със своята веществообмяна се отнася към листата като животно, което се храни с тях, което ги изяжда.
Съответно на това бързопреходните треви, особено нашите типични семенни плевели (звездица, френски бурен и много други), много рано цъфтят, разпадат се като ли че на прах в огромно количество незначителни малки семена и след това умират.
към текста >>
Преработено издание, издателство Свободен духовен
жив
от, Щутгарт.
[4] Ф. А. Кип 1991: „Еволюцията на човека по отношение на неговата дълга младост„, 2.
Преработено издание, издателство Свободен духовен живот, Щутгарт.
към текста >>
С „разбиране„ той характеризираше вътрешното взаимно проникване в не просто сумарната
жив
а общност.
[8] „Разбирането„ Вилхелм Дилтей (1833 1911) го противопоставя на „обясняването„. Той беше психолог и имаше предвид това за психологията. Това диференциране обаче е плодоносно за всички области, поне за тези на биологията, която работи с естественонаучни методи. Под „обясняване„ той разбираше естественонаучния начин за поставяне една до друга на частите и обяснението изхождайки от тяхното външно взаимодействие.
С „разбиране„ той характеризираше вътрешното взаимно проникване в не просто сумарната жива общност.
Той насочи към зависимостта на изживяването на света от състоянието на наблюдателя.
към текста >>
Той насочи към зависимостта на из
жив
яването на света от състоянието на наблюдателя.
[8] „Разбирането„ Вилхелм Дилтей (1833 1911) го противопоставя на „обясняването„. Той беше психолог и имаше предвид това за психологията. Това диференциране обаче е плодоносно за всички области, поне за тези на биологията, която работи с естественонаучни методи. Под „обясняване„ той разбираше естественонаучния начин за поставяне една до друга на частите и обяснението изхождайки от тяхното външно взаимодействие. С „разбиране„ той характеризираше вътрешното взаимно проникване в не просто сумарната жива общност.
Той насочи към зависимостта на изживяването на света от състоянието на наблюдателя.
към текста >>
19.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Щайнер прави връзка с факта, който е разработен особено в екологията, че никое
жив
о същество не може да съществува само за себе си, а само заедно с други.
Втората лекция се намира под господстващата гледна точка за отделното земеделско стопанство като „селскостопанска индивидуалност“.
Щайнер прави връзка с факта, който е разработен особено в екологията, че никое живо същество не може да съществува само за себе си, а само заедно с други.
Всички видове и индивиди на дадено място заедно образуват едно висше единство, една жизнена общност или биозоналност, от която отделните живи същества извличат своите жизнени възможности. Същевременно то създава условия за живот на другите и постепенно променя също и първоначално неживите фактори или свойствата на мястото. Само така може да бъде разбрана най-вече почвата, нейният произход, развитие, поддържане и нейното бавно разрушаване, ако не бъде предотвратено.
към текста >>
Всички видове и индивиди на дадено място заедно образуват едно висше единство, една жизнена общност или биозоналност, от която отделните
жив
и същества извличат своите жизнени възможности.
Втората лекция се намира под господстващата гледна точка за отделното земеделско стопанство като „селскостопанска индивидуалност“. Щайнер прави връзка с факта, който е разработен особено в екологията, че никое живо същество не може да съществува само за себе си, а само заедно с други.
Всички видове и индивиди на дадено място заедно образуват едно висше единство, една жизнена общност или биозоналност, от която отделните живи същества извличат своите жизнени възможности.
Същевременно то създава условия за живот на другите и постепенно променя също и първоначално неживите фактори или свойствата на мястото. Само така може да бъде разбрана най-вече почвата, нейният произход, развитие, поддържане и нейното бавно разрушаване, ако не бъде предотвратено.
към текста >>
Същевременно то създава условия за
жив
от на другите и постепенно променя също и първоначално не
жив
ите фактори или свойствата на мястото.
Втората лекция се намира под господстващата гледна точка за отделното земеделско стопанство като „селскостопанска индивидуалност“. Щайнер прави връзка с факта, който е разработен особено в екологията, че никое живо същество не може да съществува само за себе си, а само заедно с други. Всички видове и индивиди на дадено място заедно образуват едно висше единство, една жизнена общност или биозоналност, от която отделните живи същества извличат своите жизнени възможности.
Същевременно то създава условия за живот на другите и постепенно променя също и първоначално неживите фактори или свойствата на мястото.
Само така може да бъде разбрана най-вече почвата, нейният произход, развитие, поддържане и нейното бавно разрушаване, ако не бъде предотвратено.
към текста >>
Растенията са не само резултат на почвата, но почвата също е продукт на
жив
ота на растенията, към които винаги се присъединява
жив
отът на
жив
отни.
Растенията са не само резултат на почвата, но почвата също е продукт на живота на растенията, към които винаги се присъединява животът на животни.
Каквото и да се измерва в почвата съдържание на хумуса, неговото устройство, минерален състав, структура и т.н.. образуването на почвата, нейното съдържание и нейното подобряване става от живите същества в тяхното взаимодействие с камънака, с неговото разрушаване, разпадане и всмукване в жизнените процеси. Всички тези свойства на една почва получават своята изходна точка от постоянно образуваната при наличието на светлината растителна субстанция, която представлява първичният извор на храна за всички живи същества. Днес това явление от висш порядък се нарича „екосистема“, частичният аспект на местонахождението като жизнено пространство „биотоп“.
към текста >>
Каквото и да се измерва в почвата съдържание на хумуса, неговото устройство, минерален състав, структура и т.н.. образуването на почвата, нейното съдържание и нейното подобряване става от
жив
ите същества в тяхното взаимодействие с камънака, с неговото разрушаване, разпадане и всмукване в жизнените процеси.
Растенията са не само резултат на почвата, но почвата също е продукт на живота на растенията, към които винаги се присъединява животът на животни.
Каквото и да се измерва в почвата съдържание на хумуса, неговото устройство, минерален състав, структура и т.н.. образуването на почвата, нейното съдържание и нейното подобряване става от живите същества в тяхното взаимодействие с камънака, с неговото разрушаване, разпадане и всмукване в жизнените процеси.
Всички тези свойства на една почва получават своята изходна точка от постоянно образуваната при наличието на светлината растителна субстанция, която представлява първичният извор на храна за всички живи същества. Днес това явление от висш порядък се нарича „екосистема“, частичният аспект на местонахождението като жизнено пространство „биотоп“.
към текста >>
Всички тези свойства на една почва получават своята изходна точка от постоянно образуваната при наличието на светлината растителна субстанция, която представлява първичният извор на храна за всички
жив
и същества.
Растенията са не само резултат на почвата, но почвата също е продукт на живота на растенията, към които винаги се присъединява животът на животни. Каквото и да се измерва в почвата съдържание на хумуса, неговото устройство, минерален състав, структура и т.н.. образуването на почвата, нейното съдържание и нейното подобряване става от живите същества в тяхното взаимодействие с камънака, с неговото разрушаване, разпадане и всмукване в жизнените процеси.
Всички тези свойства на една почва получават своята изходна точка от постоянно образуваната при наличието на светлината растителна субстанция, която представлява първичният извор на храна за всички живи същества.
Днес това явление от висш порядък се нарича „екосистема“, частичният аспект на местонахождението като жизнено пространство „биотоп“.
към текста >>
Той констатира: „Едно земеделско стопанство наистина реализира своята същност в най-добрия смисъл на думата, когато може да се схване като един вид индивидуалност за себе си, една истински затворена в себе си индивидуалност.“ Всичко, което
жив
ее там, е последица от взаимни насрещни действия.
За това явление Рудолф Щайнер употребява понятието „организъм“, с което установява, че навсякъде, където има растеж в природата, този природен процес се показва като едно подредено единство и като един организъм от по-висок вид. В този смисъл съвсем точно е да наричаме почвата орган на този организъм.
Той констатира: „Едно земеделско стопанство наистина реализира своята същност в най-добрия смисъл на думата, когато може да се схване като един вид индивидуалност за себе си, една истински затворена в себе си индивидуалност.“ Всичко, което живее там, е последица от взаимни насрещни действия.
Той нарича такова земеделско стопанство „вид индивидуалност“ най-напред като констатация на налични разнообразни фактически индивидуални различия. Но това, както ще видим по-късно, е само първият най-низш аспект на това понятие. Освен постоянно променящите се природни условия земеделските стопани играят важна роля със своите различни традиции и цели, структури на предприятията и начин на обработка.
към текста >>
Рудолф Щайнер съзнателно свързва с това
жив
отинския и човешкия организъм, в които се намират сравними закони и порядък.
Рудолф Щайнер съзнателно свързва с това животинския и човешкия организъм, в които се намират сравними закони и порядък.
От само себе си се разбира, че между тези организми и земеделското стопанство има множество различия, които се разкриват при сравнителното разглеждане и които предизвикват изненада. С това сравнение се препраща към отношения, които за външното наблюдение не се разбират от само себе си, но търсенето на силите, които ги създават, и тяхното взаимно действие дават на изследването една допълнителна ценна насока. Обосновката и значението на тази насока на изучаване следва най-напред от общата еволюция на човека, Земята и Космоса, както те са описани в книгата „Въведение в Тайната наука“. Разбира се, че това трябва да важи и за съвременните факти. Вижда се, че даването и вземането в разнообразието на организмите на дадено място не води до хаос, а до един жив порядък, който при всичките смени на годишните времена продължава да живее във времето, притежава способност за възраждане и се запазва.
към текста >>
Вижда се, че даването и вземането в разнообразието на организмите на дадено място не води до хаос, а до един
жив
порядък, който при всичките смени на годишните времена продължава да
жив
ее във времето, притежава способност за възраждане и се запазва.
Рудолф Щайнер съзнателно свързва с това животинския и човешкия организъм, в които се намират сравними закони и порядък. От само себе си се разбира, че между тези организми и земеделското стопанство има множество различия, които се разкриват при сравнителното разглеждане и които предизвикват изненада. С това сравнение се препраща към отношения, които за външното наблюдение не се разбират от само себе си, но търсенето на силите, които ги създават, и тяхното взаимно действие дават на изследването една допълнителна ценна насока. Обосновката и значението на тази насока на изучаване следва най-напред от общата еволюция на човека, Земята и Космоса, както те са описани в книгата „Въведение в Тайната наука“. Разбира се, че това трябва да важи и за съвременните факти.
Вижда се, че даването и вземането в разнообразието на организмите на дадено място не води до хаос, а до един жив порядък, който при всичките смени на годишните времена продължава да живее във времето, притежава способност за възраждане и се запазва.
към текста >>
Еленберг формулира това така: „Една екосистема представлява свързано взаимодействие на
жив
и същества с техния неорганичен околен свят; тя наистина е отворена, но е способна до известна степен да се саморегулира… Такава система никога не е натрупан сбор, а единство или цялостност“ (Хартман 1933).[1]
Еленберг формулира това така: „Една екосистема представлява свързано взаимодействие на живи същества с техния неорганичен околен свят; тя наистина е отворена, но е способна до известна степен да се саморегулира… Такава система никога не е натрупан сбор, а единство или цялостност“ (Хартман 1933).[1]
към текста >>
Както беше обяснено горе, действителната същност на
жив
ота е промяната.
Какво представлява един организъм? Първо една фигура. Но тя от зачатъчната клетка до израснало плододаващо състояние се намира в бавна непрекъсната промяна. Вещественият процес, който произвежда и поддържа видимия образ, се състои от многообразни веществообменни процеси, които протичат бързо и много по-бързо се променят, отколкото образът. И на най-малката промяна във външните условия те реагират в насока да запазят характерния вид на организма.
Както беше обяснено горе, действителната същност на живота е промяната.
към текста >>
Важна крачка напред, с която се излиза навън през това мисловно обяснение на това, което не е достатъчно за разбирането на
жив
ото същество, се прави, ако човек вземе под внимание собствения си човешки организъм.
Важна крачка напред, с която се излиза навън през това мисловно обяснение на това, което не е достатъчно за разбирането на живото същество, се прави, ако човек вземе под внимание собствения си човешки организъм.
Защото като човеци имаме възможността да познаваме самите себе си вътрешно и да се определяме духовно, не просто да изживяваме своя организъм и да следваме потребностите, които от тялото изплуват в съзнанието. Ние сме в пълното значение човеци само доколкото сме дейни в посочения смисъл. Чак поради това сме отговорни същества. Когато четем специалната литература, която докосва тези въпроси или директно ги разглежда, добиваме впечатлението, че повечето деятели на природната наука - особено голямо число генетици и изследователи на мозъка - вярват, че явленията на съзнанието са продукт от функциите на органите на човешкото тяло. Ако биха били последователни, те щяха да разберат, че собствената им наука също зависи от това, че това не е така, а функциите на органите не са причина, а условия за познанието.
към текста >>
Защото като човеци имаме възможността да познаваме самите себе си вътрешно и да се определяме духовно, не просто да из
жив
яваме своя организъм и да следваме потребностите, които от тялото изплуват в съзнанието.
Важна крачка напред, с която се излиза навън през това мисловно обяснение на това, което не е достатъчно за разбирането на живото същество, се прави, ако човек вземе под внимание собствения си човешки организъм.
Защото като човеци имаме възможността да познаваме самите себе си вътрешно и да се определяме духовно, не просто да изживяваме своя организъм и да следваме потребностите, които от тялото изплуват в съзнанието.
Ние сме в пълното значение човеци само доколкото сме дейни в посочения смисъл. Чак поради това сме отговорни същества. Когато четем специалната литература, която докосва тези въпроси или директно ги разглежда, добиваме впечатлението, че повечето деятели на природната наука - особено голямо число генетици и изследователи на мозъка - вярват, че явленията на съзнанието са продукт от функциите на органите на човешкото тяло. Ако биха били последователни, те щяха да разберат, че собствената им наука също зависи от това, че това не е така, а функциите на органите не са причина, а условия за познанието. Човекът може да разполага с мислите свободно, той работи съответно на тяхното съдържание съобразно това, доколкото те се изживяват съзнателно.
към текста >>
Човекът може да разполага с мислите свободно, той работи съответно на тяхното съдържание съобразно това, доколкото те се из
жив
яват съзнателно.
Защото като човеци имаме възможността да познаваме самите себе си вътрешно и да се определяме духовно, не просто да изживяваме своя организъм и да следваме потребностите, които от тялото изплуват в съзнанието. Ние сме в пълното значение човеци само доколкото сме дейни в посочения смисъл. Чак поради това сме отговорни същества. Когато четем специалната литература, която докосва тези въпроси или директно ги разглежда, добиваме впечатлението, че повечето деятели на природната наука - особено голямо число генетици и изследователи на мозъка - вярват, че явленията на съзнанието са продукт от функциите на органите на човешкото тяло. Ако биха били последователни, те щяха да разберат, че собствената им наука също зависи от това, че това не е така, а функциите на органите не са причина, а условия за познанието.
Човекът може да разполага с мислите свободно, той работи съответно на тяхното съдържание съобразно това, доколкото те се изживяват съзнателно.
Същото важи за насоката на сетивното внимание, употребата на различните сетива и употребата на външни инструменти. Протичането и свързаността на мислите се определя не от телесната организация, а от Аза съобразно мисловното съдържание. Всичко това може да се разбере и провери. То почива на принципа на изживяването, а не на вярването, но наистина само за този, който умее да наблюдава своето съзнание. Тялото се явява като служител на човешкия Дух.
към текста >>
То почива на принципа на из
жив
яването, а не на вярването, но наистина само за този, който умее да наблюдава своето съзнание.
Ако биха били последователни, те щяха да разберат, че собствената им наука също зависи от това, че това не е така, а функциите на органите не са причина, а условия за познанието. Човекът може да разполага с мислите свободно, той работи съответно на тяхното съдържание съобразно това, доколкото те се изживяват съзнателно. Същото важи за насоката на сетивното внимание, употребата на различните сетива и употребата на външни инструменти. Протичането и свързаността на мислите се определя не от телесната организация, а от Аза съобразно мисловното съдържание. Всичко това може да се разбере и провери.
То почива на принципа на изживяването, а не на вярването, но наистина само за този, който умее да наблюдава своето съзнание.
Тялото се явява като служител на човешкия Дух. Само в този случай може да има познание и с това наука и отговорност.
към текста >>
Това определяне на собственото мислене и собствената дейност чрез Аза научно погледнато е най-сигурното каузално отношение, което изобщо съществува, защото в разумното поведение самият Аз прави себе си, съответно избраните разумни мисли, причина и се из
жив
ява като причина.
Това определяне на собственото мислене и собствената дейност чрез Аза научно погледнато е най-сигурното каузално отношение, което изобщо съществува, защото в разумното поведение самият Аз прави себе си, съответно избраните разумни мисли, причина и се изживява като причина.
Всички механизми и всички други каузални отношения в света са производни на тази вътрешна опитност. Понеже това е така, затова ние се чувстваме подтикнати да питаме за причините на събитията във външния свят. Становището, че е принципно обратно, е един научен сън, поддържан от хора, които се фиксират или чрез обучението са се оставили да бъдат фиксирани в сетивните явления. Колективният дух на научните общности играе значителна и опасна роля за тази обвързаност. Без насочване на вниманието навътре не може, разбира се, да се очаква познание за тази вътрешна страна, точно така, както познание на душата чрез анатомията.[4] Тук гените могат да имат само служеща, не определяща, а обусловена функция - това е важно основно понятие.
към текста >>
Управляват само закономерностите на
жив
ото.
Обратно на това, когато спим, тогава съзнателните душевни и духовни подбуди отсъстват. По време на това състояние физическият организъм се възстановява и освежава.
Управляват само закономерностите на живото.
Затова сънят е жизнено важен. Още в живото се показва порядъкът на всички процеси в смисъла на цялото. Още на тази плоскост всичко е свързано с всичко. Изчезне ли тази дейност, физическото тяло става труп - оказва се, че е земна обвивка и се разпада.
към текста >>
Още в
жив
ото се показва порядъкът на всички процеси в смисъла на цялото.
Обратно на това, когато спим, тогава съзнателните душевни и духовни подбуди отсъстват. По време на това състояние физическият организъм се възстановява и освежава. Управляват само закономерностите на живото. Затова сънят е жизнено важен.
Още в живото се показва порядъкът на всички процеси в смисъла на цялото.
Още на тази плоскост всичко е свързано с всичко. Изчезне ли тази дейност, физическото тяло става труп - оказва се, че е земна обвивка и се разпада.
към текста >>
На първо място той може да се вземе като едно локализиране на въздействието; тогава имаме едно
жив
о взаимодействие между надземното и подземното (2, 63).
Рудолф Щайнер рисува един вертикален ред на планетарно диференцирани жизнени сили, които са слънчеви сили. Това той разбира тук под организъм, който се разкрива навсякъде, където има растеж в природата (2, 52). Това е жизнената основа за индивидуалността на селското стопанство. С това ние се намираме в първия духовен елемент, който лежи в основата на физическото, на видимото тяло.
На първо място той може да се вземе като едно локализиране на въздействието; тогава имаме едно живо взаимодействие между надземното и подземното (2, 63).
Това съответства на човешкия организъм, само че в обратен ред по вертикално направление. „Това не е съвсем точно казано, но то прави нещата по-ясни.“
към текста >>
В 1916 относно седмократното разчленяване той казва: „
Жив
отът винаги е седмочленен.
Рудолф Щайнер винаги е изобразявал човешкото етерно тяло седемчленно и винаги е координирал тези седем вида жизнени сили с планетите. За да направи тези жизнени сили разбираеми за слушателите, той избираше различни изрази като „жизнени процеси“, „жизнени течения“, „жизнени степени“.
В 1916 относно седмократното разчленяване той казва: „Животът винаги е седмочленен.
Числото дванадесет съдържа тайната, че ние можем да поемем един Аз. Числото седем е поставено така тайнствено в основата на астралното тяло, както числото 12 е заложено в основата на азовата природа, на човешкия Аз.“[5]
към текста >>
Тази връзка между астралното и етерното тяло при
жив
отното и човека е съвсем различна, отколкото при растенията (вж. по-горе).
Седмократността на етерното тяло трябва да се разбира също и като произлизаща и съществуваща от взаимодействието с астралното тяло. Душевното е съставна част на астралното. Те представляват по-високостоящите равнища на свръхсетивното в организма.
Тази връзка между астралното и етерното тяло при животното и човека е съвсем различна, отколкото при растенията (вж. по-горе).
Растенията се определят непосредствено от космичните етерни и астрални сили. Висшите животни и човекът чрез своите вътрешни органи са пренесли тези въздействия вътре в себе си и са ги направили самостоятелни. При растенията и местонахождението им, които се определят непосредствено от тяхното етерно тяло, астралните сили действат отвън, също и като слънчева сила. Колкото и да е допустимо сравнението между селскостопанската индивидуалност и човешката индивидуалност, също между селскостопанския организъм и човешкия организъм, те не трябва да се вземат за идентични. Посочването на съответстващите свойства или съответстващите отношения е плодоносно само тогава, когато същевременно се съзнава доколко те не си схождат, а са може би даже противоположни едно на друго.
към текста >>
Висшите
жив
отни и човекът чрез своите вътрешни органи са пренесли тези въздействия вътре в себе си и са ги направили самостоятелни.
Седмократността на етерното тяло трябва да се разбира също и като произлизаща и съществуваща от взаимодействието с астралното тяло. Душевното е съставна част на астралното. Те представляват по-високостоящите равнища на свръхсетивното в организма. Тази връзка между астралното и етерното тяло при животното и човека е съвсем различна, отколкото при растенията (вж. по-горе). Растенията се определят непосредствено от космичните етерни и астрални сили.
Висшите животни и човекът чрез своите вътрешни органи са пренесли тези въздействия вътре в себе си и са ги направили самостоятелни.
При растенията и местонахождението им, които се определят непосредствено от тяхното етерно тяло, астралните сили действат отвън, също и като слънчева сила. Колкото и да е допустимо сравнението между селскостопанската индивидуалност и човешката индивидуалност, също между селскостопанския организъм и човешкия организъм, те не трябва да се вземат за идентични. Посочването на съответстващите свойства или съответстващите отношения е плодоносно само тогава, когато същевременно се съзнава доколко те не си схождат, а са може би даже противоположни едно на друго.
към текста >>
Дванадесетте сетива на човека в известен смисъл са портите, през които Азът на човека поглежда във физическия свят.[6] И в тази връзка също трябва да се има предвид съществената разлика, когато се сравнява с мястото, където вирее растението и обитава
жив
отното.
Както астралността притежава вътрешно интимно отношение към етерността, така и човешкият Аз - към физическото тяло.
Дванадесетте сетива на човека в известен смисъл са портите, през които Азът на човека поглежда във физическия свят.[6] И в тази връзка също трябва да се има предвид съществената разлика, когато се сравнява с мястото, където вирее растението и обитава животното.
Въпреки това Щайнер говори за дейността на найвисшата духовност, достъпна за нас на Земята във въглеродния скелет - за човешкия Аз, или за действащата в растенията световна духовност (3, 92), и за Аза или азовата организация във връзка с тора (8, 240 и сл.), на който въпрос ще се върнем отново. Обаче за друг индивидуален Аз на отделното земеделско стопанство не става дума в Селскостопанския курс, нито другаде у Щайнер. Оттук не трябва да приемаме, че е имал предвид нещо такова. Това съществува само при човека (един индивидуален „Аз“).
към текста >>
Всички растения изграждат етерно тяло, което обхваща не само растителния индивид, но и всички общо, също и произлизащото от растенията о
жив
яване на минералните съставни части на местонахождението.
Следователно общото в една екосистема и в едно земеделско стопанство лежи на първо място в техния собствен жизнен организъм.
Всички растения изграждат етерно тяло, което обхваща не само растителния индивид, но и всички общо, също и произлизащото от растенията оживяване на минералните съставни части на местонахождението.
Видяхме по-горе, че всичко в етерното е свързано.
към текста >>
Същото е и при
жив
ота, само че не е съзнателно, тъй като
жив
отът и мисловният свят са две проявени форми на етерното.
Това отношение на отделната мисъл към всички останали се намира в самите мисли. Тоталната свързаност характеризира същността на мислите. Тя няма нужда от пътища на нерви или кръв, както физическото тяло. Само ние като мислещи трябва крачка по крачка да изследваме мисловните връзки, за да забележим как мислите се свързват и какво се променя с едно ново частично прозрение. Това може да се наблюдава вътрешно.
Същото е и при живота, само че не е съзнателно, тъй като животът и мисловният свят са две проявени форми на етерното.
Само че в мислещия индивид физическият живот трябва да замре - да бъде напуснат от своята етерна същност, за да може тя да остане на разположение на мислещото съзнание, следователно на човешката душа и на активно мислещия Аз.[8]
към текста >>
Само че в мислещия индивид физическият
жив
от трябва да замре - да бъде напуснат от своята етерна същност, за да може тя да остане на разположение на мислещото съзнание, следователно на човешката душа и на активно мислещия Аз.[8]
Тоталната свързаност характеризира същността на мислите. Тя няма нужда от пътища на нерви или кръв, както физическото тяло. Само ние като мислещи трябва крачка по крачка да изследваме мисловните връзки, за да забележим как мислите се свързват и какво се променя с едно ново частично прозрение. Това може да се наблюдава вътрешно. Същото е и при живота, само че не е съзнателно, тъй като животът и мисловният свят са две проявени форми на етерното.
Само че в мислещия индивид физическият живот трябва да замре - да бъде напуснат от своята етерна същност, за да може тя да остане на разположение на мислещото съзнание, следователно на човешката душа и на активно мислещия Аз.[8]
към текста >>
И тази духовност се проявява по-късно в течение на
жив
ота като духовна мисловна сила.“[9] „Мислите на детето не стават съзнателни, а преминават в организма и се проявяват в неговото израстване и в неговото формиране.“[10]
„От много голямо значение е да знаем, че обикновените мисловни сили на човека са същите, но вече префинени сили на формирането и растежа. Във формирането и израстването на човешкия организъм се проявява духовност.
И тази духовност се проявява по-късно в течение на живота като духовна мисловна сила.“[9] „Мислите на детето не стават съзнателни, а преминават в организма и се проявяват в неговото израстване и в неговото формиране.“[10]
към текста >>
Енергичната воля на Аза да мисли употребява мисловната способност на душата и оттегля от физическото тяло неговата етерност, частично го лишава от
жив
от.
Енергичната воля на Аза да мисли употребява мисловната способност на душата и оттегля от физическото тяло неговата етерност, частично го лишава от живот.
За мозъка това е нормално, но това обхваща също и други части на организма, например скелета: Видяно така надслънчевите планети опосредяват намесата на астралността и на Аза, тоест на духовното, в жизнените процеси.
към текста >>
Според Щайнер важното е средствата за продукцията от земеделието да произлизат от
жив
ите отношения на същото място, от което са създадени и о
жив
ени, в което се употребяват, т.е.
Според Щайнер важното е средствата за продукцията от земеделието да произлизат от живите отношения на същото място, от което са създадени и оживени, в което се употребяват, т.е.
от живите връзки в самия организъм от по-висок разред. По този начин те не действат като чужди тела, които тепърва трябва да бъдат оживени и при това ще изискват в известна степен живи сили, а остават в организма, от който произлизат, както е нормално физиологически.
към текста >>
от
жив
ите връзки в самия организъм от по-висок разред.
Според Щайнер важното е средствата за продукцията от земеделието да произлизат от живите отношения на същото място, от което са създадени и оживени, в което се употребяват, т.е.
от живите връзки в самия организъм от по-висок разред.
По този начин те не действат като чужди тела, които тепърва трябва да бъдат оживени и при това ще изискват в известна степен живи сили, а остават в организма, от който произлизат, както е нормално физиологически.
към текста >>
По този начин те не действат като чужди тела, които тепърва трябва да бъдат о
жив
ени и при това ще изискват в известна степен
жив
и сили, а остават в организма, от който произлизат, както е нормално физиологически.
Според Щайнер важното е средствата за продукцията от земеделието да произлизат от живите отношения на същото място, от което са създадени и оживени, в което се употребяват, т.е. от живите връзки в самия организъм от по-висок разред.
По този начин те не действат като чужди тела, които тепърва трябва да бъдат оживени и при това ще изискват в известна степен живи сили, а остават в организма, от който произлизат, както е нормално физиологически.
към текста >>
Междувременно има богата литература за
жив
ота в почвата.
Междувременно има богата литература за живота в почвата.
Без живи същества под влияние на времето и атмосферата на повърхността на земята става разрушаване и разпадане на камъните (изветряване), отнасяне (ерозия) и отлагане (седиментация), особено в падините, равнините и в морето. Най-вече поради това че растенията задържат разрушаването на скалите, че на основата на растителните субстанции в областта на корените се получава богат живот (бактерии, гъби, протозои, червеи и др.), се изгражда това, което наричаме почва, проникната от хумус. Почвата се получава от дейността на живите същества и се поддържа от тях. Тяхната веществообменна дейност образува не само хумуса, а почвата изобщо, нейната структура, нейното закономерно, динамично, вертикално подреждане.
към текста >>
Без
жив
и същества под влияние на времето и атмосферата на повърхността на земята става разрушаване и разпадане на камъните (изветряване), отнасяне (ерозия) и отлагане (седиментация), особено в падините, равнините и в морето.
Междувременно има богата литература за живота в почвата.
Без живи същества под влияние на времето и атмосферата на повърхността на земята става разрушаване и разпадане на камъните (изветряване), отнасяне (ерозия) и отлагане (седиментация), особено в падините, равнините и в морето.
Най-вече поради това че растенията задържат разрушаването на скалите, че на основата на растителните субстанции в областта на корените се получава богат живот (бактерии, гъби, протозои, червеи и др.), се изгражда това, което наричаме почва, проникната от хумус. Почвата се получава от дейността на живите същества и се поддържа от тях. Тяхната веществообменна дейност образува не само хумуса, а почвата изобщо, нейната структура, нейното закономерно, динамично, вертикално подреждане.
към текста >>
Най-вече поради това че растенията задържат разрушаването на скалите, че на основата на растителните субстанции в областта на корените се получава богат
жив
от (бактерии, гъби, протозои, червеи и др.), се изгражда това, което наричаме почва, проникната от хумус.
Междувременно има богата литература за живота в почвата. Без живи същества под влияние на времето и атмосферата на повърхността на земята става разрушаване и разпадане на камъните (изветряване), отнасяне (ерозия) и отлагане (седиментация), особено в падините, равнините и в морето.
Най-вече поради това че растенията задържат разрушаването на скалите, че на основата на растителните субстанции в областта на корените се получава богат живот (бактерии, гъби, протозои, червеи и др.), се изгражда това, което наричаме почва, проникната от хумус.
Почвата се получава от дейността на живите същества и се поддържа от тях. Тяхната веществообменна дейност образува не само хумуса, а почвата изобщо, нейната структура, нейното закономерно, динамично, вертикално подреждане.
към текста >>
Почвата се получава от дейността на
жив
ите същества и се поддържа от тях.
Междувременно има богата литература за живота в почвата. Без живи същества под влияние на времето и атмосферата на повърхността на земята става разрушаване и разпадане на камъните (изветряване), отнасяне (ерозия) и отлагане (седиментация), особено в падините, равнините и в морето. Най-вече поради това че растенията задържат разрушаването на скалите, че на основата на растителните субстанции в областта на корените се получава богат живот (бактерии, гъби, протозои, червеи и др.), се изгражда това, което наричаме почва, проникната от хумус.
Почвата се получава от дейността на живите същества и се поддържа от тях.
Тяхната веществообменна дейност образува не само хумуса, а почвата изобщо, нейната структура, нейното закономерно, динамично, вертикално подреждане.
към текста >>
Извор на този
жив
от е винаги растението, което асимилира при слънчевата светлина и изпраща част от новообразуваната в листата органична субстанция в непрекъснатото новообразуване на корените.
Тези знания са довели до ученията за разнообразните видове почви.
Извор на този живот е винаги растението, което асимилира при слънчевата светлина и изпраща част от новообразуваната в листата органична субстанция в непрекъснатото новообразуване на корените.
Те умират на повърхността си и впоследствие също и напълно. Корените и коренищата постоянно се образуват и се разпадат под формата на слуз. Корените отделят органични киселини. Поради това около отделния жив корен има много по-богат живот, отколкото в почвата, в която няма корени. Изхранваните от органичната субстанция микроорганизми вземат участие в разтварянето на намиращите се в почвата минерали и доставят минералните и органични субстанции, от които се нуждаят растенията за своето израстване.
към текста >>
Поради това около отделния
жив
корен има много по-богат
жив
от, отколкото в почвата, в която няма корени.
Тези знания са довели до ученията за разнообразните видове почви. Извор на този живот е винаги растението, което асимилира при слънчевата светлина и изпраща част от новообразуваната в листата органична субстанция в непрекъснатото новообразуване на корените. Те умират на повърхността си и впоследствие също и напълно. Корените и коренищата постоянно се образуват и се разпадат под формата на слуз. Корените отделят органични киселини.
Поради това около отделния жив корен има много по-богат живот, отколкото в почвата, в която няма корени.
Изхранваните от органичната субстанция микроорганизми вземат участие в разтварянето на намиращите се в почвата минерали и доставят минералните и органични субстанции, от които се нуждаят растенията за своето израстване. Дължината на всички корени и власинки на едно около четиримесечно растящо растение ръж възлиза приблизително на десет километра, общата повърхност е 1000 кв.м.[13] Следователно съвсем подходящо е почвата да се нарича орган в организъм от по-висок порядък, който орган се появява навсякъде, където земната повърхност е оживена от растения и животни.
към текста >>
Дължината на всички корени и власинки на едно около четиримесечно растящо растение ръж възлиза приблизително на десет километра, общата повърхност е 1000 кв.м.[13] Следователно съвсем подходящо е почвата да се нарича орган в организъм от по-висок порядък, който орган се появява навсякъде, където земната повърхност е о
жив
ена от растения и
жив
отни.
Те умират на повърхността си и впоследствие също и напълно. Корените и коренищата постоянно се образуват и се разпадат под формата на слуз. Корените отделят органични киселини. Поради това около отделния жив корен има много по-богат живот, отколкото в почвата, в която няма корени. Изхранваните от органичната субстанция микроорганизми вземат участие в разтварянето на намиращите се в почвата минерали и доставят минералните и органични субстанции, от които се нуждаят растенията за своето израстване.
Дължината на всички корени и власинки на едно около четиримесечно растящо растение ръж възлиза приблизително на десет километра, общата повърхност е 1000 кв.м.[13] Следователно съвсем подходящо е почвата да се нарича орган в организъм от по-висок порядък, който орган се появява навсякъде, където земната повърхност е оживена от растения и животни.
към текста >>
Но този
жив
от на почвата се изтощава и отслабва.
Но този живот на почвата се изтощава и отслабва.
Той зависи от това, което се създава в зелените части на растението под въздействието на светлината. Той постоянно се изразходва. В този смисъл той е не повече от един съхранен, достигнал своя край умиращ живот, намиращ се постоянно на път да стане минерал, и в това отношение той може да се сравни с човешката глава, казано по-добре с нервната система, особено с мозъка. Понеже мозъкът отдава своята етерна субстанция на съзнателната страна на астралното тяло, неговите клетки не могат да се делят. Те могат само да погиват.
към текста >>
В този смисъл той е не повече от един съхранен, достигнал своя край умиращ
жив
от, намиращ се постоянно на път да стане минерал, и в това отношение той може да се сравни с човешката глава, казано по-добре с нервната система, особено с мозъка.
Но този живот на почвата се изтощава и отслабва. Той зависи от това, което се създава в зелените части на растението под въздействието на светлината. Той постоянно се изразходва.
В този смисъл той е не повече от един съхранен, достигнал своя край умиращ живот, намиращ се постоянно на път да стане минерал, и в това отношение той може да се сравни с човешката глава, казано по-добре с нервната система, особено с мозъка.
Понеже мозъкът отдава своята етерна субстанция на съзнателната страна на астралното тяло, неговите клетки не могат да се делят. Те могат само да погиват. Обаче те се поддържат живи от органите на тялото. Никой друг орган не е така зависим от снабдяване с кислород и захар както мозъкът. Ако притокът на кръв или кислород се прекъсне за няколко минути (спиране на дишането), стига се до неизлечими увреждания.
към текста >>
Обаче те се поддържат
жив
и от органите на тялото.
Той зависи от това, което се създава в зелените части на растението под въздействието на светлината. Той постоянно се изразходва. В този смисъл той е не повече от един съхранен, достигнал своя край умиращ живот, намиращ се постоянно на път да стане минерал, и в това отношение той може да се сравни с човешката глава, казано по-добре с нервната система, особено с мозъка. Понеже мозъкът отдава своята етерна субстанция на съзнателната страна на астралното тяло, неговите клетки не могат да се делят. Те могат само да погиват.
Обаче те се поддържат живи от органите на тялото.
Никой друг орган не е така зависим от снабдяване с кислород и захар както мозъкът. Ако притокът на кръв или кислород се прекъсне за няколко минути (спиране на дишането), стига се до неизлечими увреждания. Обратно на това, един крайник може да бъде отделен от снабдяване с кръв за един до два часа. Макар че животът на почвата не е изложен на разруха така бързо както мозъка, въпреки това се касае за сравними зависимости и процеси на живота. Щайнер отново подхваща този въпрос, особено в осма лекция.
към текста >>
Макар че
жив
отът на почвата не е изложен на разруха така бързо както мозъка, въпреки това се касае за сравними зависимости и процеси на
жив
ота.
Те могат само да погиват. Обаче те се поддържат живи от органите на тялото. Никой друг орган не е така зависим от снабдяване с кислород и захар както мозъкът. Ако притокът на кръв или кислород се прекъсне за няколко минути (спиране на дишането), стига се до неизлечими увреждания. Обратно на това, един крайник може да бъде отделен от снабдяване с кръв за един до два часа.
Макар че животът на почвата не е изложен на разруха така бързо както мозъка, въпреки това се касае за сравними зависимости и процеси на живота.
Щайнер отново подхваща този въпрос, особено в осма лекция. Във връзка с тази лекция темата ще се обсъди по-нататък.
към текста >>
Тя възниква чрез прякото действие на слънчевата светлина, което води до отделяне на една част на водата в
жив
ите зелени клетки, до приемане (вдишване) на въглероден двуокис и отделяне (издишване) на кислород, до образуване на нишесте и захар, които най-напред се натрупват в листата.
Относно „прякото облъчване“[14] трябва да се мисли специално за асимилацията на зелените листа при светлината.
Тя възниква чрез прякото действие на слънчевата светлина, което води до отделяне на една част на водата в живите зелени клетки, до приемане (вдишване) на въглероден двуокис и отделяне (издишване) на кислород, до образуване на нишесте и захар, които най-напред се натрупват в листата.
Почвата и растението също се затоплят от слънчевото облъчване, а от тях и близкият до тях въздушен слой. Водата от дълбочините на почвата, като се поглъща от растението, се изпарява от листата. В това образуване на пара се поглъща съществена част от слънчевата топлина, получена при слънчевото облъчване. Това води до уравновесяване и с това до съобразна за живота температура на земната повърхност. Отнася се до „едно съвсем живо взаимодействие между надземното и подземното“.
към текста >>
Това води до уравновесяване и с това до съобразна за
жив
ота температура на земната повърхност.
Относно „прякото облъчване“[14] трябва да се мисли специално за асимилацията на зелените листа при светлината. Тя възниква чрез прякото действие на слънчевата светлина, което води до отделяне на една част на водата в живите зелени клетки, до приемане (вдишване) на въглероден двуокис и отделяне (издишване) на кислород, до образуване на нишесте и захар, които най-напред се натрупват в листата. Почвата и растението също се затоплят от слънчевото облъчване, а от тях и близкият до тях въздушен слой. Водата от дълбочините на почвата, като се поглъща от растението, се изпарява от листата. В това образуване на пара се поглъща съществена част от слънчевата топлина, получена при слънчевото облъчване.
Това води до уравновесяване и с това до съобразна за живота температура на земната повърхност.
Отнася се до „едно съвсем живо взаимодействие между надземното и подземното“.
към текста >>
Отнася се до „едно съвсем
жив
о взаимодействие между надземното и подземното“.
Тя възниква чрез прякото действие на слънчевата светлина, което води до отделяне на една част на водата в живите зелени клетки, до приемане (вдишване) на въглероден двуокис и отделяне (издишване) на кислород, до образуване на нишесте и захар, които най-напред се натрупват в листата. Почвата и растението също се затоплят от слънчевото облъчване, а от тях и близкият до тях въздушен слой. Водата от дълбочините на почвата, като се поглъща от растението, се изпарява от листата. В това образуване на пара се поглъща съществена част от слънчевата топлина, получена при слънчевото облъчване. Това води до уравновесяване и с това до съобразна за живота температура на земната повърхност.
Отнася се до „едно съвсем живо взаимодействие между надземното и подземното“.
към текста >>
При човека и млекопитаещите
жив
отни диафрагмата е мускулно-сухожилен пласт, преграда между гърдите и коремната кухина.
Този граничен слой на горната част на почвата с атмосферата Щайнер сравнява с диафрагмата.
При човека и млекопитаещите животни диафрагмата е мускулно-сухожилен пласт, преграда между гърдите и коремната кухина.
Тя е почти абсолютна преграда. През нея минават само двата кръвоносни съда: аортата, чиято кръв идва от сърцето и белите дробове, и голямата коремна вена, по която кръвта тече обратно към сърцето и белите дробове, както и хранопроводът, където храната преминава от устната кухина през гърдите в корема, тоест в органите в коремната кухина. Гръбначният мозък остава отвън и почти неповлиян. По тези пътеки за храната, кръвта и нервните импулси се осъществява оживена обмяна между горе и долу, които иначе са строго разделени едно от друго.
към текста >>
По тези пътеки за храната, кръвта и нервните импулси се осъществява о
жив
ена обмяна между горе и долу, които иначе са строго разделени едно от друго.
Този граничен слой на горната част на почвата с атмосферата Щайнер сравнява с диафрагмата. При човека и млекопитаещите животни диафрагмата е мускулно-сухожилен пласт, преграда между гърдите и коремната кухина. Тя е почти абсолютна преграда. През нея минават само двата кръвоносни съда: аортата, чиято кръв идва от сърцето и белите дробове, и голямата коремна вена, по която кръвта тече обратно към сърцето и белите дробове, както и хранопроводът, където храната преминава от устната кухина през гърдите в корема, тоест в органите в коремната кухина. Гръбначният мозък остава отвън и почти неповлиян.
По тези пътеки за храната, кръвта и нервните импулси се осъществява оживена обмяна между горе и долу, които иначе са строго разделени едно от друго.
към текста >>
Затова Щайнер казва: „…това не е казано съвсем точно, но то трябва да направи нещата по-ясни и за тази цел е достатъчно…“[15] По-долу отново ще се върнем на този въпрос по повод описанието на етерното тяло на
жив
отните в края на втората лекция.
Диафрагмата и нейната функция е само един образ на това, което става на повърхността на земята, а не нейно отражение. Касае се за това, да се видят възможно по-ясно сравнимите точки, да се предизвикат въпроси, а не да прекаляваме и да го използваме извън тези граници. Може насреща да се възрази, че се касае за действително съответствие. Но тогава трябва да се вземе предвид, че в сравнение с обраслата с растения почва на дадената местност човекът стои две степени по-високо, защото при него в телесния организъм действат едно индивидуално астрално тяло и един индивидуален Аз, инкарниран на физически план. Не е така при растенията и това действително обуславя големи различия, не само обръщане на посоката.
Затова Щайнер казва: „…това не е казано съвсем точно, но то трябва да направи нещата по-ясни и за тази цел е достатъчно…“[15] По-долу отново ще се върнем на този въпрос по повод описанието на етерното тяло на животните в края на втората лекция.
към текста >>
В заключение Щайнер описва съвсем отговарящото разчленение на жизнените сили в бозайниците и отбелязва, че трябва да се развие наука за правилно отношение на видовете
жив
отни към едно земеделско стопанство, защото
жив
отните безусловно трябва да се причисляват към него.
В заключение Щайнер описва съвсем отговарящото разчленение на жизнените сили в бозайниците и отбелязва, че трябва да се развие наука за правилно отношение на видовете животни към едно земеделско стопанство, защото животните безусловно трябва да се причисляват към него.
Относително еманципирани от непосредственото въздействие на Земята и на Космоса, те играят важна роля в организма на земеделското стопанство, както е обяснено особено в четвърта лекция. Това е в пълно съзвучие със селскостопанския опит. С това не само относително ще се затвори кръговратът на така наречените хранителни вещества вътре в самото земеделско стопанство, но също така от отделяните вещества от животните, тоест от особената обмяна на веществата в приспособените към мястото животни, се получава активизиране, специфично за предприятието увеличаване на силите в почвата.[19]
към текста >>
С това не само относително ще се затвори кръговратът на така наречените хранителни вещества вътре в самото земеделско стопанство, но също така от отделяните вещества от
жив
отните, тоест от особената обмяна на веществата в приспособените към мястото
жив
отни, се получава активизиране, специфично за предприятието увеличаване на силите в почвата.[19]
В заключение Щайнер описва съвсем отговарящото разчленение на жизнените сили в бозайниците и отбелязва, че трябва да се развие наука за правилно отношение на видовете животни към едно земеделско стопанство, защото животните безусловно трябва да се причисляват към него. Относително еманципирани от непосредственото въздействие на Земята и на Космоса, те играят важна роля в организма на земеделското стопанство, както е обяснено особено в четвърта лекция. Това е в пълно съзвучие със селскостопанския опит.
С това не само относително ще се затвори кръговратът на така наречените хранителни вещества вътре в самото земеделско стопанство, но също така от отделяните вещества от животните, тоест от особената обмяна на веществата в приспособените към мястото животни, се получава активизиране, специфично за предприятието увеличаване на силите в почвата.[19]
към текста >>
Основанието е в това, че в
жив
отното, в процесите на неговите вътрешни органи астралното и етерното тяло са здраво свързани.
Основанието е в това, че в животното, в процесите на неговите вътрешни органи астралното и етерното тяло са здраво свързани.
Каквото се разиграва при веществообменните процеси и при формирането на животното, се определя на първо място от астралното тяло. То е причината за еманципацията. В растението не става по същия начин. При него астралното тяло действа отвън, ограничаващо, и предизвикващо метаморфозата.[20] Инкарнираното астрално тяло обуславя животното да се нагажда по- малко непосредствено към жизнените отношения, а опосредено, като ги надвива в себе си, когато ги усвоява като храна, въздух и топлина.[21]
към текста >>
Каквото се разиграва при веществообменните процеси и при формирането на
жив
отното, се определя на първо място от астралното тяло.
Основанието е в това, че в животното, в процесите на неговите вътрешни органи астралното и етерното тяло са здраво свързани.
Каквото се разиграва при веществообменните процеси и при формирането на животното, се определя на първо място от астралното тяло.
То е причината за еманципацията. В растението не става по същия начин. При него астралното тяло действа отвън, ограничаващо, и предизвикващо метаморфозата.[20] Инкарнираното астрално тяло обуславя животното да се нагажда по- малко непосредствено към жизнените отношения, а опосредено, като ги надвива в себе си, когато ги усвоява като храна, въздух и топлина.[21]
към текста >>
При него астралното тяло действа отвън, ограничаващо, и предизвикващо метаморфозата.[20] Инкарнираното астрално тяло обуславя
жив
отното да се нагажда по- малко непосредствено към жизнените отношения, а опосредено, като ги надвива в себе си, когато ги усвоява като храна, въздух и топлина.[21]
Основанието е в това, че в животното, в процесите на неговите вътрешни органи астралното и етерното тяло са здраво свързани. Каквото се разиграва при веществообменните процеси и при формирането на животното, се определя на първо място от астралното тяло. То е причината за еманципацията. В растението не става по същия начин.
При него астралното тяло действа отвън, ограничаващо, и предизвикващо метаморфозата.[20] Инкарнираното астрално тяло обуславя животното да се нагажда по- малко непосредствено към жизнените отношения, а опосредено, като ги надвива в себе си, когато ги усвоява като храна, въздух и топлина.[21]
към текста >>
В противовес на това обичайният съвременен метод на разглеждане на земеделското стопанство се характеризира тъкмо с въвеждане на средствата за производство и стремежа те да се въведат непосредствено в обмяната на веществата на културните растения или на домашните
жив
отни с цел да се повиши добивът от тях.
В противовес на това обичайният съвременен метод на разглеждане на земеделското стопанство се характеризира тъкмо с въвеждане на средствата за производство и стремежа те да се въведат непосредствено в обмяната на веществата на културните растения или на домашните животни с цел да се повиши добивът от тях.
Човекът е, или беше убеден в продължение на десетилетия, че няма друг път. Този метод се ограничава с веществата. Тук е обратното, земеделското стопанство се разглежда като една биологична, действително жива система, чиято производствена мощност произлиза от конкретни жизнени сили, които от свръхсетивното наблюдение се описват като сили, свързани с Космоса. Постижението и способността за постижение за в бъдеще произлиза от многообразната дейност на живите същества, които се подреждат в хармония едно с друго. Че днес земеделското стопанство се използва безмилостно, за да се продават неговите продукти и че това ограбване трябва да се компенсира, изрично се подчертава от Рудолф Щайнер в началото на пета лекция и това е съставна част на концепцията.[22]
към текста >>
Тук е обратното, земеделското стопанство се разглежда като една биологична, действително
жив
а система, чиято производствена мощност произлиза от конкретни жизнени сили, които от свръхсетивното наблюдение се описват като сили, свързани с Космоса.
В противовес на това обичайният съвременен метод на разглеждане на земеделското стопанство се характеризира тъкмо с въвеждане на средствата за производство и стремежа те да се въведат непосредствено в обмяната на веществата на културните растения или на домашните животни с цел да се повиши добивът от тях. Човекът е, или беше убеден в продължение на десетилетия, че няма друг път. Този метод се ограничава с веществата.
Тук е обратното, земеделското стопанство се разглежда като една биологична, действително жива система, чиято производствена мощност произлиза от конкретни жизнени сили, които от свръхсетивното наблюдение се описват като сили, свързани с Космоса.
Постижението и способността за постижение за в бъдеще произлиза от многообразната дейност на живите същества, които се подреждат в хармония едно с друго. Че днес земеделското стопанство се използва безмилостно, за да се продават неговите продукти и че това ограбване трябва да се компенсира, изрично се подчертава от Рудолф Щайнер в началото на пета лекция и това е съставна част на концепцията.[22]
към текста >>
Постижението и способността за постижение за в бъдеще произлиза от многообразната дейност на
жив
ите същества, които се подреждат в хармония едно с друго.
В противовес на това обичайният съвременен метод на разглеждане на земеделското стопанство се характеризира тъкмо с въвеждане на средствата за производство и стремежа те да се въведат непосредствено в обмяната на веществата на културните растения или на домашните животни с цел да се повиши добивът от тях. Човекът е, или беше убеден в продължение на десетилетия, че няма друг път. Този метод се ограничава с веществата. Тук е обратното, земеделското стопанство се разглежда като една биологична, действително жива система, чиято производствена мощност произлиза от конкретни жизнени сили, които от свръхсетивното наблюдение се описват като сили, свързани с Космоса.
Постижението и способността за постижение за в бъдеще произлиза от многообразната дейност на живите същества, които се подреждат в хармония едно с друго.
Че днес земеделското стопанство се използва безмилостно, за да се продават неговите продукти и че това ограбване трябва да се компенсира, изрично се подчертава от Рудолф Щайнер в началото на пета лекция и това е съставна част на концепцията.[22]
към текста >>
В края на лекцията Щайнер описва планетното разчленяване на етерното тяло също и на висшето
жив
отно: Имаме действието на Слънцето в сърцето (2, 81).
В края на лекцията Щайнер описва планетното разчленяване на етерното тяло също и на висшето животно: Имаме действието на Слънцето в сърцето (2, 81).
По-късно е казано, че действието на Слънцето отива до сърцето и остава пред сърцето (2, 83). От пръв поглед това е действително противоречие. Не могат и двете твърдения да бъдат правилни, освен ако се касае за два различни вида слънчево въздействие. Проверим ли тази възможност, тя се потвърждава по следния начин:
към текста >>
В етерното тяло на висшите
жив
отни, например на бозайниците, трябва да мислим за хоризонтално разпределяне на планетните сили, останало на половината път на обратното обръщане от растението до човека.
В етерното тяло на висшите животни, например на бозайниците, трябва да мислим за хоризонтално разпределяне на планетните сили, останало на половината път на обратното обръщане от растението до човека.
(При това трябва да мислим за извънредното видово разнообразие. Глобалните съждения са възможни само с ограничаване). Има обаче основна разлика между етерното тяло на растението от една страна, и на животното и човека от друга страна. При животното подобно като при човека то е станало самостоятелно по отношение на Космоса. Свързано е с това, че астралното тяло при човека и животното образува с етерното тяло единство и са свързани с физическото тяло.
към текста >>
Има обаче основна разлика между етерното тяло на растението от една страна, и на
жив
отното и човека от друга страна.
В етерното тяло на висшите животни, например на бозайниците, трябва да мислим за хоризонтално разпределяне на планетните сили, останало на половината път на обратното обръщане от растението до човека. (При това трябва да мислим за извънредното видово разнообразие. Глобалните съждения са възможни само с ограничаване).
Има обаче основна разлика между етерното тяло на растението от една страна, и на животното и човека от друга страна.
При животното подобно като при човека то е станало самостоятелно по отношение на Космоса. Свързано е с това, че астралното тяло при човека и животното образува с етерното тяло единство и са свързани с физическото тяло. Оттук идва гаструлацията при низшите животни, обособените телесни кухини при висшите животни - черепна, гръдна и коремна, с техните вътрешни органи, каквито растението не притежава. На това се дължат формите на животните, както и посочената по-горе еманципация от външния свят. Астралното тяло действа във вътрешността на организма.
към текста >>
При
жив
отното подобно като при човека то е станало самостоятелно по отношение на Космоса.
В етерното тяло на висшите животни, например на бозайниците, трябва да мислим за хоризонтално разпределяне на планетните сили, останало на половината път на обратното обръщане от растението до човека. (При това трябва да мислим за извънредното видово разнообразие. Глобалните съждения са възможни само с ограничаване). Има обаче основна разлика между етерното тяло на растението от една страна, и на животното и човека от друга страна.
При животното подобно като при човека то е станало самостоятелно по отношение на Космоса.
Свързано е с това, че астралното тяло при човека и животното образува с етерното тяло единство и са свързани с физическото тяло. Оттук идва гаструлацията при низшите животни, обособените телесни кухини при висшите животни - черепна, гръдна и коремна, с техните вътрешни органи, каквито растението не притежава. На това се дължат формите на животните, както и посочената по-горе еманципация от външния свят. Астралното тяло действа във вътрешността на организма. То е причината за сетивните преживявания, за чувствителността, за желанията и страха, за активната подвижност.
към текста >>
Свързано е с това, че астралното тяло при човека и
жив
отното образува с етерното тяло единство и са свързани с физическото тяло.
В етерното тяло на висшите животни, например на бозайниците, трябва да мислим за хоризонтално разпределяне на планетните сили, останало на половината път на обратното обръщане от растението до човека. (При това трябва да мислим за извънредното видово разнообразие. Глобалните съждения са възможни само с ограничаване). Има обаче основна разлика между етерното тяло на растението от една страна, и на животното и човека от друга страна. При животното подобно като при човека то е станало самостоятелно по отношение на Космоса.
Свързано е с това, че астралното тяло при човека и животното образува с етерното тяло единство и са свързани с физическото тяло.
Оттук идва гаструлацията при низшите животни, обособените телесни кухини при висшите животни - черепна, гръдна и коремна, с техните вътрешни органи, каквито растението не притежава. На това се дължат формите на животните, както и посочената по-горе еманципация от външния свят. Астралното тяло действа във вътрешността на организма. То е причината за сетивните преживявания, за чувствителността, за желанията и страха, за активната подвижност. При растението астралното тяло действа само отвън.[24] При животното и човека вътрешните органи с техните планетарно разпределени функции са заели мястото на външните планетарни действия.[25] Слънчевото действие е в сърцето (2, 81).
към текста >>
Оттук идва гаструлацията при низшите
жив
отни, обособените телесни кухини при висшите
жив
отни - черепна, гръдна и коремна, с техните вътрешни органи, каквито растението не притежава.
(При това трябва да мислим за извънредното видово разнообразие. Глобалните съждения са възможни само с ограничаване). Има обаче основна разлика между етерното тяло на растението от една страна, и на животното и човека от друга страна. При животното подобно като при човека то е станало самостоятелно по отношение на Космоса. Свързано е с това, че астралното тяло при човека и животното образува с етерното тяло единство и са свързани с физическото тяло.
Оттук идва гаструлацията при низшите животни, обособените телесни кухини при висшите животни - черепна, гръдна и коремна, с техните вътрешни органи, каквито растението не притежава.
На това се дължат формите на животните, както и посочената по-горе еманципация от външния свят. Астралното тяло действа във вътрешността на организма. То е причината за сетивните преживявания, за чувствителността, за желанията и страха, за активната подвижност. При растението астралното тяло действа само отвън.[24] При животното и човека вътрешните органи с техните планетарно разпределени функции са заели мястото на външните планетарни действия.[25] Слънчевото действие е в сърцето (2, 81). Това представяне съответства на много други по-раншни изложения на Щайнер.[26]
към текста >>
На това се дължат формите на
жив
отните, както и посочената по-горе еманципация от външния свят.
Глобалните съждения са възможни само с ограничаване). Има обаче основна разлика между етерното тяло на растението от една страна, и на животното и човека от друга страна. При животното подобно като при човека то е станало самостоятелно по отношение на Космоса. Свързано е с това, че астралното тяло при човека и животното образува с етерното тяло единство и са свързани с физическото тяло. Оттук идва гаструлацията при низшите животни, обособените телесни кухини при висшите животни - черепна, гръдна и коремна, с техните вътрешни органи, каквито растението не притежава.
На това се дължат формите на животните, както и посочената по-горе еманципация от външния свят.
Астралното тяло действа във вътрешността на организма. То е причината за сетивните преживявания, за чувствителността, за желанията и страха, за активната подвижност. При растението астралното тяло действа само отвън.[24] При животното и човека вътрешните органи с техните планетарно разпределени функции са заели мястото на външните планетарни действия.[25] Слънчевото действие е в сърцето (2, 81). Това представяне съответства на много други по-раншни изложения на Щайнер.[26]
към текста >>
То е причината за сетивните пре
жив
явания, за чувствителността, за желанията и страха, за активната подвижност.
При животното подобно като при човека то е станало самостоятелно по отношение на Космоса. Свързано е с това, че астралното тяло при човека и животното образува с етерното тяло единство и са свързани с физическото тяло. Оттук идва гаструлацията при низшите животни, обособените телесни кухини при висшите животни - черепна, гръдна и коремна, с техните вътрешни органи, каквито растението не притежава. На това се дължат формите на животните, както и посочената по-горе еманципация от външния свят. Астралното тяло действа във вътрешността на организма.
То е причината за сетивните преживявания, за чувствителността, за желанията и страха, за активната подвижност.
При растението астралното тяло действа само отвън.[24] При животното и човека вътрешните органи с техните планетарно разпределени функции са заели мястото на външните планетарни действия.[25] Слънчевото действие е в сърцето (2, 81). Това представяне съответства на много други по-раншни изложения на Щайнер.[26]
към текста >>
При растението астралното тяло действа само отвън.[24] При
жив
отното и човека вътрешните органи с техните планетарно разпределени функции са заели мястото на външните планетарни действия.[25] Слънчевото действие е в сърцето (2, 81).
Свързано е с това, че астралното тяло при човека и животното образува с етерното тяло единство и са свързани с физическото тяло. Оттук идва гаструлацията при низшите животни, обособените телесни кухини при висшите животни - черепна, гръдна и коремна, с техните вътрешни органи, каквито растението не притежава. На това се дължат формите на животните, както и посочената по-горе еманципация от външния свят. Астралното тяло действа във вътрешността на организма. То е причината за сетивните преживявания, за чувствителността, за желанията и страха, за активната подвижност.
При растението астралното тяло действа само отвън.[24] При животното и човека вътрешните органи с техните планетарно разпределени функции са заели мястото на външните планетарни действия.[25] Слънчевото действие е в сърцето (2, 81).
Това представяне съответства на много други по-раншни изложения на Щайнер.[26]
към текста >>
Това разглеждане на формите в края на лекцията изтъква значението на
жив
отните от същото място и отделяните от тях вещества за растенията.
Щайнер продължава отново с подчертаване на значението за наблюдаване на формите (2., 81).
Това разглеждане на формите в края на лекцията изтъква значението на животните от същото място и отделяните от тях вещества за растенията.
Сега става дума за актуалните слънчеви и лунни облъчвания отвън, особено през ембрионалното развитие на животните, които вече притежават своето астрално и етерно тяло. Животното получава своята форма чрез астралното тяло, което управлява етерното тяло. Слънчевото и лунното облъчване само модифицира изграждането на животинската форма. Разбира се, че тук нямаме предвид видимата светлина. Тя не достига ембриона.
към текста >>
Сега става дума за актуалните слънчеви и лунни облъчвания отвън, особено през ембрионалното развитие на
жив
отните, които вече притежават своето астрално и етерно тяло.
Щайнер продължава отново с подчертаване на значението за наблюдаване на формите (2., 81). Това разглеждане на формите в края на лекцията изтъква значението на животните от същото място и отделяните от тях вещества за растенията.
Сега става дума за актуалните слънчеви и лунни облъчвания отвън, особено през ембрионалното развитие на животните, които вече притежават своето астрално и етерно тяло.
Животното получава своята форма чрез астралното тяло, което управлява етерното тяло. Слънчевото и лунното облъчване само модифицира изграждането на животинската форма. Разбира се, че тук нямаме предвид видимата светлина. Тя не достига ембриона. Малко преди това Щайнер е обяснил (2, 80), че иначе хората не биха знаели как светлината действа във вътрешността на Земята.
към текста >>
Жив
отното получава своята форма чрез астралното тяло, което управлява етерното тяло.
Щайнер продължава отново с подчертаване на значението за наблюдаване на формите (2., 81). Това разглеждане на формите в края на лекцията изтъква значението на животните от същото място и отделяните от тях вещества за растенията. Сега става дума за актуалните слънчеви и лунни облъчвания отвън, особено през ембрионалното развитие на животните, които вече притежават своето астрално и етерно тяло.
Животното получава своята форма чрез астралното тяло, което управлява етерното тяло.
Слънчевото и лунното облъчване само модифицира изграждането на животинската форма. Разбира се, че тук нямаме предвид видимата светлина. Тя не достига ембриона. Малко преди това Щайнер е обяснил (2, 80), че иначе хората не биха знаели как светлината действа във вътрешността на Земята. И тук също не се касае за видимата светлина.[27] Това действие на Слънцето отвън остава пред сърцето (2, 83), в което са активни еманципираните, собствено самостоятелните слънчеви сили.
към текста >>
Слънчевото и лунното облъчване само модифицира изграждането на
жив
отинската форма.
Щайнер продължава отново с подчертаване на значението за наблюдаване на формите (2., 81). Това разглеждане на формите в края на лекцията изтъква значението на животните от същото място и отделяните от тях вещества за растенията. Сега става дума за актуалните слънчеви и лунни облъчвания отвън, особено през ембрионалното развитие на животните, които вече притежават своето астрално и етерно тяло. Животното получава своята форма чрез астралното тяло, което управлява етерното тяло.
Слънчевото и лунното облъчване само модифицира изграждането на животинската форма.
Разбира се, че тук нямаме предвид видимата светлина. Тя не достига ембриона. Малко преди това Щайнер е обяснил (2, 80), че иначе хората не биха знаели как светлината действа във вътрешността на Земята. И тук също не се касае за видимата светлина.[27] Това действие на Слънцето отвън остава пред сърцето (2, 83), в което са активни еманципираните, собствено самостоятелните слънчеви сили. Въпросното слънчево облъчване се поема от дейността на Марс, Юпитер, Сатурн в етерното тяло на животното, но не от същинската слънчева сила.
към текста >>
Въпросното слънчево облъчване се поема от дейността на Марс, Юпитер, Сатурн в етерното тяло на
жив
отното, но не от същинската слънчева сила.
Слънчевото и лунното облъчване само модифицира изграждането на животинската форма. Разбира се, че тук нямаме предвид видимата светлина. Тя не достига ембриона. Малко преди това Щайнер е обяснил (2, 80), че иначе хората не биха знаели как светлината действа във вътрешността на Земята. И тук също не се касае за видимата светлина.[27] Това действие на Слънцето отвън остава пред сърцето (2, 83), в което са активни еманципираните, собствено самостоятелните слънчеви сили.
Въпросното слънчево облъчване се поема от дейността на Марс, Юпитер, Сатурн в етерното тяло на животното, но не от същинската слънчева сила.
Понеже Сатурн, Юпитер и Марс действат в предната част на етерното тяло, актуалното слънчево облъчване действа върху предната част на животното. От сърцето назад до опашката действат Венера, Меркурий и Луната. Вътре външното лунно облъчване се подпомага от Венера и Меркурий. Както самостоятелните слънчеви действия при сърцето, така и еманципираните собствените лунни действия не се назовават тук като подпомагащи лунното облъчване.
към текста >>
Понеже Сатурн, Юпитер и Марс действат в предната част на етерното тяло, актуалното слънчево облъчване действа върху предната част на
жив
отното.
Разбира се, че тук нямаме предвид видимата светлина. Тя не достига ембриона. Малко преди това Щайнер е обяснил (2, 80), че иначе хората не биха знаели как светлината действа във вътрешността на Земята. И тук също не се касае за видимата светлина.[27] Това действие на Слънцето отвън остава пред сърцето (2, 83), в което са активни еманципираните, собствено самостоятелните слънчеви сили. Въпросното слънчево облъчване се поема от дейността на Марс, Юпитер, Сатурн в етерното тяло на животното, но не от същинската слънчева сила.
Понеже Сатурн, Юпитер и Марс действат в предната част на етерното тяло, актуалното слънчево облъчване действа върху предната част на животното.
От сърцето назад до опашката действат Венера, Меркурий и Луната. Вътре външното лунно облъчване се подпомага от Венера и Меркурий. Както самостоятелните слънчеви действия при сърцето, така и еманципираните собствените лунни действия не се назовават тук като подпомагащи лунното облъчване.
към текста >>
Следователно това второ описание се отнася до действието на актуалното етерно, а също така и на астралното слънчево и лунно облъчване върху етерното и астралното тяло на
жив
отното отвън, особено през ембрионалното развитие.[28] Тогава етерното тяло модифицира възникващите форми на физическото тяло.
Следователно това второ описание се отнася до действието на актуалното етерно, а също така и на астралното слънчево и лунно облъчване върху етерното и астралното тяло на животното отвън, особено през ембрионалното развитие.[28] Тогава етерното тяло модифицира възникващите форми на физическото тяло.
Как едно животно се излага на облъчванията, това зависи също от местонахождението. Това е основа на обусловеното от мястото разнообразие на формообразуването на животните. Това е реакция на животинския организъм на местното етерно и астрално действие на Слънцето и Луната, особено по време на ембрионалното развитие.[29], [30]
към текста >>
Как едно
жив
отно се излага на облъчванията, това зависи също от местонахождението.
Следователно това второ описание се отнася до действието на актуалното етерно, а също така и на астралното слънчево и лунно облъчване върху етерното и астралното тяло на животното отвън, особено през ембрионалното развитие.[28] Тогава етерното тяло модифицира възникващите форми на физическото тяло.
Как едно животно се излага на облъчванията, това зависи също от местонахождението.
Това е основа на обусловеното от мястото разнообразие на формообразуването на животните. Това е реакция на животинския организъм на местното етерно и астрално действие на Слънцето и Луната, особено по време на ембрионалното развитие.[29], [30]
към текста >>
Това е основа на обусловеното от мястото разнообразие на формообразуването на
жив
отните.
Следователно това второ описание се отнася до действието на актуалното етерно, а също така и на астралното слънчево и лунно облъчване върху етерното и астралното тяло на животното отвън, особено през ембрионалното развитие.[28] Тогава етерното тяло модифицира възникващите форми на физическото тяло. Как едно животно се излага на облъчванията, това зависи също от местонахождението.
Това е основа на обусловеното от мястото разнообразие на формообразуването на животните.
Това е реакция на животинския организъм на местното етерно и астрално действие на Слънцето и Луната, особено по време на ембрионалното развитие.[29], [30]
към текста >>
Това е реакция на
жив
отинския организъм на местното етерно и астрално действие на Слънцето и Луната, особено по време на ембрионалното развитие.[29], [30]
Следователно това второ описание се отнася до действието на актуалното етерно, а също така и на астралното слънчево и лунно облъчване върху етерното и астралното тяло на животното отвън, особено през ембрионалното развитие.[28] Тогава етерното тяло модифицира възникващите форми на физическото тяло. Как едно животно се излага на облъчванията, това зависи също от местонахождението. Това е основа на обусловеното от мястото разнообразие на формообразуването на животните.
Това е реакция на животинския организъм на местното етерно и астрално действие на Слънцето и Луната, особено по време на ембрионалното развитие.[29], [30]
към текста >>
Тинеман 1956: „
Жив
от и околна среда„, издателство ророро 22.
[2] А. Ф.
Тинеман 1956: „Живот и околна среда„, издателство ророро 22.
към текста >>
Клетките от
жив
отните са помалки.
[3] Големината на клетките силно се променя и в растенията те често са много подълги отколкото широки. Приетата стойност е средна от млади, още неудължени клетки.
Клетките от животните са помалки.
към текста >>
Това, което на посочените места се описва като космическа или духовна субстанция, се отнася винаги само за хората и за висшите
жив
отни.
Щайнер, 8., 197/198. Ключово изложение в Пенмаенмавр 23.8.23, Сс 227. Щайнер се опира особено на изложението направено в Дорнах на 20.6.24, ЛК 0., 22. Едно съответно изложение той дава в лекциите за членовете в Дорнах „Човекът като съзвучие„, 3. Лекция, 21.10.1923 Сс 230.
Това, което на посочените места се описва като космическа или духовна субстанция, се отнася винаги само за хората и за висшите животни.
За пренасянето на тези съотношения върху растенията в селскостопанската индивидуалност няма сведение. Това следствие би било заблуждаващо. Още при птиците това не играе никаква роля Сс230.
към текста >>
20.
3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота
GA_327 Биодинамично земеделие
КАТО НОСИТЕЛИ НА СИЛИТЕ НА
ЖИВ
ОТА
КАТО НОСИТЕЛИ НА СИЛИТЕ НА ЖИВОТА
към текста >>
Имат се предвид веществата, които се получават в
жив
ите организми.
Третата лекция стои изцяло под знака на органичните вещества.
Имат се предвид веществата, които се получават в живите организми.
В тях химическите елементи стават носители на Духа. Така те от една страна са свързани с химията, която абстрахира и подреди химическите елементи в течение на миналите две столетия в дълга верига от аналитични работи на много химици. Без тези работи сега нямаше да е възможно да говорим за азот, кислород, водород и т.н. Рудолф Щайнер предпоставя природонаучните знания за тези вещества.
към текста >>
Това важи за всеки един
жив
организъм, не само за човека.
Отбелязахме по-горе, че познание за света, свобода и отговорност предпоставят една духовна определеност на човешкия организъм. При примера с генетиката и диференциацията на органите и функциите видяхме, че генетиката трябва да се мисли само като инструмент на организма, взет като една цялост и едно единство.
Това важи за всеки един жив организъм, не само за човека.
Тази цялост обаче може да бъде само от свръхсетивно естество - онази реалност, която в нашето съвременно съзнание се обхваща от понятието организъм. В последна сметка ние опознахме понятията, които Рудолф Щайнер от своето свръхсетивно наблюдение описва като духовни реални същности и ги нарича членове (компоненти, съставки,) на същността (на даден организъм). Ние научихме нещо от действието на тези същностни съставни части. Тук в третата лекция е описано как става това въздействие, при което тези същности си служат с химическите елементи.
към текста >>
В
жив
ия организъм химическите елементи се държат не така, както се държат навън, макар да запазват своя характер.
В живия организъм химическите елементи се държат не така, както се държат навън, макар да запазват своя характер.
Всеки встъпва във връзка с другите елементи по специфичен начин, обаче това води до връзки, които се получават само в организма. Тук също важи и обратното: ако не познаваме поведението на елементите в живия организъм, пропускаме важни страни от характера на веществата. Когато днес изкуствено успяваме да произведем много органични съединения, това става при условия, които са съвсем други, отколкото в живото същество. Найчесто изкуственото изразходване на сили и средства е значително по-голямо. Това не е аргумент против достиженията на синтетичната органична химия, а само срещу схващането, че с това се дава отговор на въпросите, които животът поставя.
към текста >>
Тук също важи и обратното: ако не познаваме поведението на елементите в
жив
ия организъм, пропускаме важни страни от характера на веществата.
В живия организъм химическите елементи се държат не така, както се държат навън, макар да запазват своя характер. Всеки встъпва във връзка с другите елементи по специфичен начин, обаче това води до връзки, които се получават само в организма.
Тук също важи и обратното: ако не познаваме поведението на елементите в живия организъм, пропускаме важни страни от характера на веществата.
Когато днес изкуствено успяваме да произведем много органични съединения, това става при условия, които са съвсем други, отколкото в живото същество. Найчесто изкуственото изразходване на сили и средства е значително по-голямо. Това не е аргумент против достиженията на синтетичната органична химия, а само срещу схващането, че с това се дава отговор на въпросите, които животът поставя. В организма вещественият процес в голяма степен се управлява чрез ферменти, самите те също са белтъчни вещества, тоест резултати от жизнената дейност на организма. Произходът на ферментите ни отвежда пак до гените.
към текста >>
Когато днес изкуствено успяваме да произведем много органични съединения, това става при условия, които са съвсем други, отколкото в
жив
ото същество.
В живия организъм химическите елементи се държат не така, както се държат навън, макар да запазват своя характер. Всеки встъпва във връзка с другите елементи по специфичен начин, обаче това води до връзки, които се получават само в организма. Тук също важи и обратното: ако не познаваме поведението на елементите в живия организъм, пропускаме важни страни от характера на веществата.
Когато днес изкуствено успяваме да произведем много органични съединения, това става при условия, които са съвсем други, отколкото в живото същество.
Найчесто изкуственото изразходване на сили и средства е значително по-голямо. Това не е аргумент против достиженията на синтетичната органична химия, а само срещу схващането, че с това се дава отговор на въпросите, които животът поставя. В организма вещественият процес в голяма степен се управлява чрез ферменти, самите те също са белтъчни вещества, тоест резултати от жизнената дейност на организма. Произходът на ферментите ни отвежда пак до гените. Кой или какво мобилизира гените по едно и също време в същия организъм на различни места по найразличен начин и то така, че целостта винаги се запазва и се развива?
към текста >>
Това не е аргумент против достиженията на синтетичната органична химия, а само срещу схващането, че с това се дава отговор на въпросите, които
жив
отът поставя.
В живия организъм химическите елементи се държат не така, както се държат навън, макар да запазват своя характер. Всеки встъпва във връзка с другите елементи по специфичен начин, обаче това води до връзки, които се получават само в организма. Тук също важи и обратното: ако не познаваме поведението на елементите в живия организъм, пропускаме важни страни от характера на веществата. Когато днес изкуствено успяваме да произведем много органични съединения, това става при условия, които са съвсем други, отколкото в живото същество. Найчесто изкуственото изразходване на сили и средства е значително по-голямо.
Това не е аргумент против достиженията на синтетичната органична химия, а само срещу схващането, че с това се дава отговор на въпросите, които животът поставя.
В организма вещественият процес в голяма степен се управлява чрез ферменти, самите те също са белтъчни вещества, тоест резултати от жизнената дейност на организма. Произходът на ферментите ни отвежда пак до гените. Кой или какво мобилизира гените по едно и също време в същия организъм на различни места по найразличен начин и то така, че целостта винаги се запазва и се развива?
към текста >>
В
жив
ия белтък, в неговото осъществяване вече действат всичките четири съставки на съществото (физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз).
Рудолф Щайнер описва процесите, наблюдавани откъм духовната страна.
В живия белтък, в неговото осъществяване вече действат всичките четири съставки на съществото (физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз).
към текста >>
С това третата лекция се явява един вид поставяне основата на една спиритуална, на една духовна химия, в частност една духовна химия на
жив
ота.
С това третата лекция се явява един вид поставяне основата на една спиритуална, на една духовна химия, в частност една духовна химия на живота.
Също и тук мисленето има възможността да схване и разбере описаното от свръхсетивна опитност, ако мислещият положи съответно усилие за това. При представянето на кислорода Щайнер формулира основния проблем:
към текста >>
При изучаване на химията е важно това, че изучаващият ясно наблюдава фактическите явления и може да си ги спомня, и че те не се покриват бързо с представите за химическите формули, които от никого не могат да се възприемат като външни сетивни възприятия, но въпреки това
жив
еят в съзнанието, като че ли са възприятия.
При изучаване на химията е важно това, че изучаващият ясно наблюдава фактическите явления и може да си ги спомня, и че те не се покриват бързо с представите за химическите формули, които от никого не могат да се възприемат като външни сетивни възприятия, но въпреки това живеят в съзнанието, като че ли са възприятия.
При експериментирането трябва да се проследи за всеки химически елемент какво явление се получава, когато се свързва с други елементи. При една химическа реакция всички явления се променят, едните изчезват, на тяхно място се явяват други. Остава само общото тегло. Какви промени произвежда например азотът, когато се свързва с други елементи? При такива предпоставки навсякъде съществува възможността, отделният химически елемент да стои в съзнанието като едно същество с определени наклонности.
към текста >>
Отделният елемент трябва да се схваща като определен тип.[1] Така Щайнер образно характеризира елементите на белтъка като „Kerle“ - „момци, мъжаги, юначаги“, които застават със своите специфични качества във висша служба на
жив
ите организми.
При една химическа реакция всички явления се променят, едните изчезват, на тяхно място се явяват други. Остава само общото тегло. Какви промени произвежда например азотът, когато се свързва с други елементи? При такива предпоставки навсякъде съществува възможността, отделният химически елемент да стои в съзнанието като едно същество с определени наклонности. От химията човек може да узнае всичко, което един елемент прави с другите елементи.
Отделният елемент трябва да се схваща като определен тип.[1] Така Щайнер образно характеризира елементите на белтъка като „Kerle“ - „момци, мъжаги, юначаги“, които застават със своите специфични качества във висша служба на живите организми.
Това е възможно, само защото самите те не са живи, а са минерали.
към текста >>
Това е възможно, само защото самите те не са
жив
и, а са минерали.
Остава само общото тегло. Какви промени произвежда например азотът, когато се свързва с други елементи? При такива предпоставки навсякъде съществува възможността, отделният химически елемент да стои в съзнанието като едно същество с определени наклонности. От химията човек може да узнае всичко, което един елемент прави с другите елементи. Отделният елемент трябва да се схваща като определен тип.[1] Така Щайнер образно характеризира елементите на белтъка като „Kerle“ - „момци, мъжаги, юначаги“, които застават със своите специфични качества във висша служба на живите организми.
Това е възможно, само защото самите те не са живи, а са минерали.
към текста >>
Така например за всички
жив
и същества въглеродът става носител на тяхното физическо формообразуване.
Така например за всички живи същества въглеродът става носител на тяхното физическо формообразуване.
Изобилието на неговите възможности в известна степен се намира на разположение на структурните потребности на вида и екземпляра. Тоест той обслужва действителните биологични изисквания. Ако загреем някакъв организъм, едно растение или част от растение в херметически затворено въздушно пространство, то се овъглява, става черно. При това фигурата му се запазва по много фин начин. Теглото му намалява; също и когато преди това частта от растението е била силно изсушена, теглото остава найчесто малко повече от половината.
към текста >>
С този израз не казваме, че при самите вещества и без това обхващане (от същностните сили на даденото органично същество) вече се касае за нещо душевно или за нещо
жив
о.
С този израз не казваме, че при самите вещества и без това обхващане (от същностните сили на даденото органично същество) вече се касае за нещо душевно или за нещо живо.
Но когато представяме душевни опитности като образи (Черният юначага), се приближаваме до това, което действително съществува, и съдържанието става по-живо за нашето съзнание. Образът в смисъла тук е едно свободно избрано, познато и напълно зримо явление, което се привежда като сравнение и за което знаем, че не е самото същество, а само образ за определени негови качества. Фотографската снимка на един човек ние няма да вземем за самия човек. В образа често подобре се изразява това, което имаме предвид, отколкото с чисти мисли. При това става дума за форма на описание, а не за заключения по аналогия.
към текста >>
Но когато представяме душевни опитности като образи (Черният юначага), се приближаваме до това, което действително съществува, и съдържанието става по-
жив
о за нашето съзнание.
С този израз не казваме, че при самите вещества и без това обхващане (от същностните сили на даденото органично същество) вече се касае за нещо душевно или за нещо живо.
Но когато представяме душевни опитности като образи (Черният юначага), се приближаваме до това, което действително съществува, и съдържанието става по-живо за нашето съзнание.
Образът в смисъла тук е едно свободно избрано, познато и напълно зримо явление, което се привежда като сравнение и за което знаем, че не е самото същество, а само образ за определени негови качества. Фотографската снимка на един човек ние няма да вземем за самия човек. В образа често подобре се изразява това, което имаме предвид, отколкото с чисти мисли. При това става дума за форма на описание, а не за заключения по аналогия.
към текста >>
Каквото трябва да бъде изграждано - дали сравнително краткотрайният образ на растението или вечно променящият се образ на
жив
отинския организъм - там навсякъде големият скулптор е въглеродът.
„Въглеродът именно е носителят на всички формиращи, на всички градивни процеси в природата.
Каквото трябва да бъде изграждано - дали сравнително краткотрайният образ на растението или вечно променящият се образ на животинския организъм - там навсякъде големият скулптор е въглеродът.
В себе си той носи не само черната субстанциалност, но когато е в пълна вътрешна деятелност, навсякъде в себе си той носи възникващите световни картини, великите световни имагинации, от които трябва да произлезе всичко онова, което се създава в природата.“
към текста >>
Към въглерода, който поема духовните градивни сили на
жив
ия организъм, които са обхванали него самия, се присъединява кислородът чрез етерното (жизнеността) като о
жив
яващ, намиращ се в движение елемент.
Към въглерода, който поема духовните градивни сили на живия организъм, които са обхванали него самия, се присъединява кислородът чрез етерното (жизнеността) като оживяващ, намиращ се в движение елемент.
към текста >>
Внесат ли се те и се свържат с процесите на
жив
ота, рано или късно това ще се окаже патологично.
Това е едно важно допълнение към втората лекция, тъй като може да е напълно целесъобразно да се внасят вещества в индивидуалното земеделско стопанство, за да могат да се вкарат в действие или в засилено действие съответните сили. Тогава въпросът е как това да се направи най-добре, тъй като съществува възможността на мястото на жизнената дейност да постъпят чисто веществени действия или на мястото на биологичното изграждане и биологичния порядък да се прибегне до технически индустриални процеси.
Внесат ли се те и се свържат с процесите на живота, рано или късно това ще се окаже патологично.
Обикновеното земеделско стопанство прави това във все по-широк обхват. Употребява например минерален азот, който се произвежда във фабриките под високо налягане и висока температура, и с неограничен катализатор се свързва с водорода, като по този начин се активизира. Стотици активни вещества са предназначени за употреба в земеделието.
към текста >>
От тези вещества
жив
ите организми изграждат своите органически субстанции.
От тези вещества живите организми изграждат своите органически субстанции.
Но Рудолф Щайнер казва съвсем ясно, че има предвид не само веществата вътре в организма, а също и когато те се явяват поединично и неживи в околния свят. Там те също могат да бъдат носители на посочените сили, само че по друг начин. Така мъртвият азот в заобикалящият ни въздух е носител и посредник на много усещания на душевно-духовното, което може да се прояви като интуиция при онези, които са се подготвили да я достигнат.
към текста >>
Но Рудолф Щайнер казва съвсем ясно, че има предвид не само веществата вътре в организма, а също и когато те се явяват поединично и не
жив
и в околния свят.
От тези вещества живите организми изграждат своите органически субстанции.
Но Рудолф Щайнер казва съвсем ясно, че има предвид не само веществата вътре в организма, а също и когато те се явяват поединично и неживи в околния свят.
Там те също могат да бъдат носители на посочените сили, само че по друг начин. Така мъртвият азот в заобикалящият ни въздух е носител и посредник на много усещания на душевно-духовното, което може да се прояви като интуиция при онези, които са се подготвили да я достигнат.
към текста >>
В края на краищата органичният
жив
от трябва да се свърже с минералите, които са описани в първата и втората лекция:
Също и в това отношение, тоест във връзките между веществата и силите очевидно трябва да се научим да мислим с противоположности: над земята и под земята, жизнено и нежизнено.
В края на краищата органичният живот трябва да се свърже с минералите, които са описани в първата и втората лекция:
към текста >>
Днес обаче тя обстойно и съвсем ясно показва, че всяко
жив
о същество, което произлиза от оплождане, както семето, е нещо съвсем ново, а не просто продължение на старото.
Градивните дотогава земни сили биват оттеглени и отстранени от устройството на семето. Така субстанцията в семето на растението става податлива на формиращата дейност на Космоса. Това състояние Щайнер нарича хаос. Днес никой повече не вярва, че размножаването почива на свръхсложност на семенното устройство, защото физическите процеси са обяснени много по-добре от генетиката. В 1924 още не можеше да се разчита на генетиката, ако човек сам не участваше в изследванията, понеже тази наука се намираше още в своето начало на развитие от школата на Морган в САЩ.
Днес обаче тя обстойно и съвсем ясно показва, че всяко живо същество, което произлиза от оплождане, както семето, е нещо съвсем ново, а не просто продължение на старото.
По този въпрос не съществува никакво противоречие спрямо мненията на всички днешни биолози. Забележителното е и заслужава внимание това, че Рудолф Щайнер дойде до този резултат по пътя на своето свръхсетивно изследване.
към текста >>
Генетиката е, разбира се, природна наука, тоест тя почива на това, което се усеща от сетивата, разширено с помощта на микроскопа и молекулярната биология, когато експериментира с
жив
и същества.
Генетиката е, разбира се, природна наука, тоест тя почива на това, което се усеща от сетивата, разширено с помощта на микроскопа и молекулярната биология, когато експериментира с живи същества.
Нейните резултати имат голямо значение за биологията, включително за биологията на човека. Това се вижда от огромните резултати на генетиката, които далече надхвърлят това, което човек е могъл да мечтае само преди няколко десетилетия. Тъкмо защото научните резултати са така значителни, тяхното приложение е свързано с големи опасности, които обаче не са предмет на нашето разглеждане. Тук генетичната техника ни интересува само доколкото ни доставя познание за генетиката, за разбирането на живота и на размножението. Тя произхожда изцяло от атомизма в смисъла, който Щайнер му дава, а именно търсене носителя на наследствеността в най-малките частици на веществото.
към текста >>
Тук генетичната техника ни интересува само доколкото ни доставя познание за генетиката, за разбирането на
жив
ота и на размножението.
Генетиката е, разбира се, природна наука, тоест тя почива на това, което се усеща от сетивата, разширено с помощта на микроскопа и молекулярната биология, когато експериментира с живи същества. Нейните резултати имат голямо значение за биологията, включително за биологията на човека. Това се вижда от огромните резултати на генетиката, които далече надхвърлят това, което човек е могъл да мечтае само преди няколко десетилетия. Тъкмо защото научните резултати са така значителни, тяхното приложение е свързано с големи опасности, които обаче не са предмет на нашето разглеждане.
Тук генетичната техника ни интересува само доколкото ни доставя познание за генетиката, за разбирането на живота и на размножението.
Тя произхожда изцяло от атомизма в смисъла, който Щайнер му дава, а именно търсене носителя на наследствеността в най-малките частици на веществото. Такива действително са намерени в гените. Рудолф Щайнер е описал резултатите от своето духовно изследване, както ги цитирахме в началото. Той иска да допълни наличните практически и научни опитности, а не да ги подмени. Същевременно той беше много добре информиран за резултатите на науката тогава и за нейните методи и е заел позиция по много въпроси.
към текста >>
По случай стогодишнината от рождението на Грегор Мендел на 22.07.1922 Щайнер говори за духовното определяне на формата, израстването и обмяната на веществата в растението,
жив
отното и човека.
По случай стогодишнината от рождението на Грегор Мендел на 22.07.1922 Щайнер говори за духовното определяне на формата, израстването и обмяната на веществата в растението, животното и човека.
И казва, че обмяната на веществата се извършва от силите на Земята, израстването от движението на планетите, формите от небето на неподвижните звезди, и обяснява, че това са сложни процеси, които трудно се откриват. Той нарича Мендел забележителен изследовател, но това, което в средата на 19 столетие Мендел формулира като закони на наследствеността, го представя като атомизъм и като „последната фаза, последното издихание на интелектуализма.“[4] Издирването на най-малките физически носители на наследствеността безспорно трябва да се причисли към интелектуализма и атомизма в смисъла, който им придава Щайнер. Главният проблем на атомизма и генетиката е в това, че тези най-малки частици се приемат да са цялото. От Щайнеровото изложение обаче не се получава впечатлението, че той правилно е предвидил развитието на генетиката. Ако днес искаме да обхванем семеобразуването, можем да направим това само във връзка с генетиката.
към текста >>
Така е винаги в
жив
ия организъм; в семеобразуването обаче то става по особен начин.
Знанията на генетиката изискват точно онази страна на действителността, която задно с Щайнер можем да наречем „управляваща мъдрост“.[5] У Щайнер това още повече се диференцира, например в горепосочения доклад по повод стогодишнината от рождението на Георг Мендел. От това възниква въпросът как духовното и материалното могат да действат заедно.
Така е винаги в живия организъм; в семеобразуването обаче то става по особен начин.
До цъфтежа израстващото растение като че ли достига до един край, при който настъпва нова по-висока духовна намеса, която дава определена насоченост на семето. И тази насоченост предпоставя, че действащите дотогава сили се оттеглят от материята. По този начин материята става способна да поеме силите от Космоса. Това състояние на нова насоченост на формирането Щайнер нарича хаос.
към текста >>
Астралните сили в светлината спират растежа на
жив
ия филиз и предизвикват превръщането на новите млади листа в цветове.
Впрочем това са само указания за това, което Щайнер е имал предвид, предполагаеми аналогии. Чрез тях ние възбуждаме своето мислене и се освобождаваме от привичките. Щайнер говори за условията, при които само свръхсетивно възприемаемите, тоест духовните сили в същинския тесен смисъл на думата действат върху физиката на растението.
Астралните сили в светлината спират растежа на живия филиз и предизвикват превръщането на новите млади листа в цветове.
Цветните пъпки не могат повече да асимилират под въздействието на светлината, а трябва да дишат кислород като едно животно. Това продължава до образуването на семе. За възникването на семето навлизат още по-висши сили. За тях се отнася при Щайнеровите изложения относно хаоса в семето.[16]
към текста >>
Цветните пъпки не могат повече да асимилират под въздействието на светлината, а трябва да дишат кислород като едно
жив
отно.
Впрочем това са само указания за това, което Щайнер е имал предвид, предполагаеми аналогии. Чрез тях ние възбуждаме своето мислене и се освобождаваме от привичките. Щайнер говори за условията, при които само свръхсетивно възприемаемите, тоест духовните сили в същинския тесен смисъл на думата действат върху физиката на растението. Астралните сили в светлината спират растежа на живия филиз и предизвикват превръщането на новите млади листа в цветове.
Цветните пъпки не могат повече да асимилират под въздействието на светлината, а трябва да дишат кислород като едно животно.
Това продължава до образуването на семе. За възникването на семето навлизат още по-висши сили. За тях се отнася при Щайнеровите изложения относно хаоса в семето.[16]
към текста >>
Това води до високо съдържание на калций в повечето от тези видове и до киселинност в почвата, ако растенията с тяхното варово съдържание не останат на същото място, например защото ще се продават като сено или отделните вещества от хранените с бобови растения
жив
отни не попаднат обратно в същата почва.
Освен това бобовите растения имат една важна способност чрез отделяне на киселини да разтварят минералите в почвата и да ги поемат.
Това води до високо съдържание на калций в повечето от тези видове и до киселинност в почвата, ако растенията с тяхното варово съдържание не останат на същото място, например защото ще се продават като сено или отделните вещества от хранените с бобови растения животни не попаднат обратно в същата почва.
Двете способности - синтезиране на азот от въздуха и разтваряне на минералите в почвата, изискват силен поток асимилати[17] в корените.
към текста >>
Щайнер 24 септември 1919: „Търсете истинския практичен материален
жив
от...„, цитат от „Wahrspruchworte„ 1961, както и 3., 84 и 90
[11] Р.
Щайнер 24 септември 1919: „Търсете истинския практичен материален живот...„, цитат от „Wahrspruchworte„ 1961, както и 3., 84 и 90
към текста >>
21.
4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята
GA_327 Биодинамично земеделие
ТОРЕНЕ: О
ЖИВ
ЯВАНЕ И
ТОРЕНЕ: ОЖИВЯВАНЕ И
към текста >>
Няма да отречете, мои мили приятели, че има разлика между един
жив
човек, който се движи насам-натам, и един труп, един човешки труп.
Но днес никой не разбира същността му. Изобщо никой човек, - освен тези, които могат да познават духовната страна на нещата, - не се знае какво всъщност означава торенето за нивата, защо за определена местност то е наложително и необходимо и как трябва да се прави. Никой човек например не знае, че всички видове минерални торове са тъкмо това, което допринася за дегенерацията, за която говорих, за израждането и влошаването на селскостопанските произведения. Днес всеки си мисли така: за развитието на растението е нужно определено количество азот и на хората им е безразлично по какъв начин се приготвя този азот, откъде той произлиза. Това обаче не е безразлично, не е все едно откъде произлиза той, защото има голяма разлика между азота, който е свързан във въздуха с кислорода и е мъртъв азот, и другия азот.
Няма да отречете, мои мили приятели, че има разлика между един жив човек, който се движи насам-натам, и един труп, един човешки труп.
Единият е мъртъв, другият е жив и одушевен.
към текста >>
Единият е мъртъв, другият е
жив
и одушевен.
Изобщо никой човек, - освен тези, които могат да познават духовната страна на нещата, - не се знае какво всъщност означава торенето за нивата, защо за определена местност то е наложително и необходимо и как трябва да се прави. Никой човек например не знае, че всички видове минерални торове са тъкмо това, което допринася за дегенерацията, за която говорих, за израждането и влошаването на селскостопанските произведения. Днес всеки си мисли така: за развитието на растението е нужно определено количество азот и на хората им е безразлично по какъв начин се приготвя този азот, откъде той произлиза. Това обаче не е безразлично, не е все едно откъде произлиза той, защото има голяма разлика между азота, който е свързан във въздуха с кислорода и е мъртъв азот, и другия азот. Няма да отречете, мои мили приятели, че има разлика между един жив човек, който се движи насам-натам, и един труп, един човешки труп.
Единият е мъртъв, другият е жив и одушевен.
към текста >>
Той не трябва да е
жив
, защото ако
жив
еехме в
жив
въздух, щяхме да бъдем непрекъснато в несвяст.
Същото важи например за азота и за другите вещества. Има мъртъв азот, такъв е азотът от нашето въздушно обкръжение, който е смесен с кислорода и който играе определена роля при целия ни дихателен процес и при процеса, при който се свързваме с въздуха.
Той не трябва да е жив, защото ако живеехме в жив въздух, щяхме да бъдем непрекъснато в несвяст.
За да могат хората да дишат, да мислят съзнателно и да разсъждават, трябва въздухът да бъде мъртъв, трябва кислородът да бъде мъртъв, също и азотът.
към текста >>
Азотът, който е в земята, който трябва да се достави на почвата с тора, който трябва да се образува под влиянието на цялото небе, този азот трябва да е
жив
азот…» (0., 20)
Азотът, който е в земята, който трябва да се достави на почвата с тора, който трябва да се образува под влиянието на цялото небе, този азот трябва да е жив азот…» (0., 20)
към текста >>
Въпреки това и тук остава да важи едно съществено изказване: „о
жив
ено“ означава, че веществото е обхванато от етерност, „одушевено“, - че то е обхванато от астралност.
Тук на първо място винаги трябва да се поставя въпросът, какво има предвид Щайнер. Чак тогава може да се сравнява със съвременните природонаучни резултати. Естествено трябва да се съобразяваме, че се касае за свободно произнесено слово пред ограничен предварително определен кръг слушатели, а не предназначено за печат. Междувременно светът се е придвижил с огромни опитности в областта на торенето, наистина все изключително от веществен аспект, следователно не от гледните точки на Щайнер. Чрез култивиране растенията са силно подобрени с оглед на способността да използват азота и т.н.
Въпреки това и тук остава да важи едно съществено изказване: „оживено“ означава, че веществото е обхванато от етерност, „одушевено“, - че то е обхванато от астралност.
Това Щайнер наблюдава и изучава по отношение на неговите въздействия. На първа линия се касае за това. От примера с въглерода видяхме какво значи това.[1]
към текста >>
Четвъртата лекция дава отговор на въпроса как чрез торенето почвата и растенията могат да се снабдят и проникнат по-обилно със сили на
жив
ота.
Четвъртата лекция дава отговор на въпроса как чрез торенето почвата и растенията могат да се снабдят и проникнат по-обилно със сили на живота.
Един обобщен отговор може да гласи: субстанции (тор, кварц, растителни отпадъци), които силно са свързани с определени етерни и астрални сили, се опаковат за дълго време в животински обвивки, които привличат тези сили. Когато тези обвивки със съдържанието се поставят през определени годишни времена на места, които тогава са проникнати особено силно от свойствените им жизнени сили за даденото годишно време, се стига до обогатяване на субстанциите в обвивките с желаните сили. Винаги се касае за слънчеви сили. Тези сили стават действащи, когато така обогатените субстанции се приложат в растениевъдството.
към текста >>
Един обобщен отговор може да гласи: субстанции (тор, кварц, растителни отпадъци), които силно са свързани с определени етерни и астрални сили, се опаковат за дълго време в
жив
отински обвивки, които привличат тези сили.
Четвъртата лекция дава отговор на въпроса как чрез торенето почвата и растенията могат да се снабдят и проникнат по-обилно със сили на живота.
Един обобщен отговор може да гласи: субстанции (тор, кварц, растителни отпадъци), които силно са свързани с определени етерни и астрални сили, се опаковат за дълго време в животински обвивки, които привличат тези сили.
Когато тези обвивки със съдържанието се поставят през определени годишни времена на места, които тогава са проникнати особено силно от свойствените им жизнени сили за даденото годишно време, се стига до обогатяване на субстанциите в обвивките с желаните сили. Винаги се касае за слънчеви сили. Тези сили стават действащи, когато така обогатените субстанции се приложат в растениевъдството.
към текста >>
В лекцията това се развива придружено със следната мисъл и опитност: Духовната наука е принудена да се съобразява не толкова с все по-дребното, а с големите връзки на
жив
ота.
В лекцията това се развива придружено със следната мисъл и опитност: Духовната наука е принудена да се съобразява не толкова с все по-дребното, а с големите връзки на живота.
към текста >>
Ако се направи могила от земя над равнището на почвата, тя се прониква не само от влага, въздух и топлина, но и с
жив
от, така че се стига до о
жив
яване не само на водата, но и на твърдата част на земята.
Ако се направи могила от земя над равнището на почвата, тя се прониква не само от влага, въздух и топлина, но и с живот, така че се стига до оживяване не само на водата, но и на твърдата част на земята.
към текста >>
Например стъблото на едно дърво със своята кора, или един куп от компост или от тор под съответна покривка или
жив
отински организъм в своята кожа.
«Ако минерално-органична субстанция се увие в подходяща обвивка, при угниването тя не се лишава от жизнените сили, а те продължават да действат в субстанцията, остават свързани с нея.
Например стъблото на едно дърво със своята кора, или един куп от компост или от тор под съответна покривка или животински организъм в своята кожа.
Това трябва да мирише навътре, а не навън. Обикновеният оборски тор представлява това, което от външната храна постъпва в животното, поема се от организма до определена степен, до определен пункт, където предизвиква динамично действие на сили в организма, но не на първо място за обогатяване на субстанции, а за да бъде отново отделено навън. Но тази отделена маса е била в организма и се е проникнала от етерни и астрални сили. В астралното тя е проникната от сили, носещи азот, в етерното от сили-носители на кислород. Тази маса вещества, която сега се явява като тор, е проникната от всичките тези сили.
към текста >>
Обикновеният оборски тор представлява това, което от външната храна постъпва в
жив
отното, поема се от организма до определена степен, до определен пункт, където предизвиква динамично действие на сили в организма, но не на първо място за обогатяване на субстанции, а за да бъде отново отделено навън.
«Ако минерално-органична субстанция се увие в подходяща обвивка, при угниването тя не се лишава от жизнените сили, а те продължават да действат в субстанцията, остават свързани с нея. Например стъблото на едно дърво със своята кора, или един куп от компост или от тор под съответна покривка или животински организъм в своята кожа. Това трябва да мирише навътре, а не навън.
Обикновеният оборски тор представлява това, което от външната храна постъпва в животното, поема се от организма до определена степен, до определен пункт, където предизвиква динамично действие на сили в организма, но не на първо място за обогатяване на субстанции, а за да бъде отново отделено навън.
Но тази отделена маса е била в организма и се е проникнала от етерни и астрални сили. В астралното тя е проникната от сили, носещи азот, в етерното от сили-носители на кислород. Тази маса вещества, която сега се явява като тор, е проникната от всичките тези сили.
към текста >>
Ние вземаме тази маса, предаваме я на земята в някаква форма - в подробностите ще навлезем по-късно - и с това доставяме на земята етерни и астрални сили, които нормално се намират в корема на
жив
отното и там, в корема, произвеждат за организма сили от растително естество.
Ние вземаме тази маса, предаваме я на земята в някаква форма - в подробностите ще навлезем по-късно - и с това доставяме на земята етерни и астрални сили, които нормално се намират в корема на животното и там, в корема, произвеждат за организма сили от растително естество.
Силите, които произвеждаме в нашия храносмилателен тракт, са от растителен вид. Трябва да сме много благодарни, че се получава тор, че животното отделя тор, тъй като торът изнася етерните и астралните сили от вътрешността на организма навън, където те остават. Ние трябва само да го съхраним по подходящ начин така, че в тора да имаме етерни и астрални сили. С тях той действа върху почвата етеризиращо и астрализиращо, той я оживява. Оживява и астрализира не просто почвената вода, а самата земна маса, самата почва.
към текста >>
Трябва да сме много благодарни, че се получава тор, че
жив
отното отделя тор, тъй като торът изнася етерните и астралните сили от вътрешността на организма навън, където те остават.
Ние вземаме тази маса, предаваме я на земята в някаква форма - в подробностите ще навлезем по-късно - и с това доставяме на земята етерни и астрални сили, които нормално се намират в корема на животното и там, в корема, произвеждат за организма сили от растително естество. Силите, които произвеждаме в нашия храносмилателен тракт, са от растителен вид.
Трябва да сме много благодарни, че се получава тор, че животното отделя тор, тъй като торът изнася етерните и астралните сили от вътрешността на организма навън, където те остават.
Ние трябва само да го съхраним по подходящ начин така, че в тора да имаме етерни и астрални сили. С тях той действа върху почвата етеризиращо и астрализиращо, той я оживява. Оживява и астрализира не просто почвената вода, а самата земна маса, самата почва. Той съдържа сили, които да преодолеят неорганичността, безжизнеността на земната почва.»(4, 123)
към текста >>
С тях той действа върху почвата етеризиращо и астрализиращо, той я о
жив
ява.
Ние вземаме тази маса, предаваме я на земята в някаква форма - в подробностите ще навлезем по-късно - и с това доставяме на земята етерни и астрални сили, които нормално се намират в корема на животното и там, в корема, произвеждат за организма сили от растително естество. Силите, които произвеждаме в нашия храносмилателен тракт, са от растителен вид. Трябва да сме много благодарни, че се получава тор, че животното отделя тор, тъй като торът изнася етерните и астралните сили от вътрешността на организма навън, където те остават. Ние трябва само да го съхраним по подходящ начин така, че в тора да имаме етерни и астрални сили.
С тях той действа върху почвата етеризиращо и астрализиращо, той я оживява.
Оживява и астрализира не просто почвената вода, а самата земна маса, самата почва. Той съдържа сили, които да преодолеят неорганичността, безжизнеността на земната почва.»(4, 123)
към текста >>
О
жив
ява и астрализира не просто почвената вода, а самата земна маса, самата почва.
Ние вземаме тази маса, предаваме я на земята в някаква форма - в подробностите ще навлезем по-късно - и с това доставяме на земята етерни и астрални сили, които нормално се намират в корема на животното и там, в корема, произвеждат за организма сили от растително естество. Силите, които произвеждаме в нашия храносмилателен тракт, са от растителен вид. Трябва да сме много благодарни, че се получава тор, че животното отделя тор, тъй като торът изнася етерните и астралните сили от вътрешността на организма навън, където те остават. Ние трябва само да го съхраним по подходящ начин така, че в тора да имаме етерни и астрални сили. С тях той действа върху почвата етеризиращо и астрализиращо, той я оживява.
Оживява и астрализира не просто почвената вода, а самата земна маса, самата почва.
Той съдържа сили, които да преодолеят неорганичността, безжизнеността на земната почва.»(4, 123)
към текста >>
Етерните сили се запазват в движение чрез астралните сили,[2] поради което не се стига до твърдите форми като при растенията, а могат да се изградят вътрешните органи на
жив
отните.
Цялата четвърта лекция е продължение на първата лекция относно казаното за еманципацията, за която споменахме по-горе. Чрез отделянето от външния свят и ограничаването си могат да действат астрални сили не само отвън, но и във вътрешността.
Етерните сили се запазват в движение чрез астралните сили,[2] поради което не се стига до твърдите форми като при растенията, а могат да се изградят вътрешните органи на животните.
Отделените от животното вещества все още съдържат тези сили. Те действат в обикновения твърд и течен тор, когато той се разпадне. Сега, в четвъртата и петата лекция, този естествен принцип се използва извън животновъдството: обвиването на торищата компост с подходящо покритие или пък използването на животински органи, които сами по себе си имат характер на обвивки.
към текста >>
Отделените от
жив
отното вещества все още съдържат тези сили.
Цялата четвърта лекция е продължение на първата лекция относно казаното за еманципацията, за която споменахме по-горе. Чрез отделянето от външния свят и ограничаването си могат да действат астрални сили не само отвън, но и във вътрешността. Етерните сили се запазват в движение чрез астралните сили,[2] поради което не се стига до твърдите форми като при растенията, а могат да се изградят вътрешните органи на животните.
Отделените от животното вещества все още съдържат тези сили.
Те действат в обикновения твърд и течен тор, когато той се разпадне. Сега, в четвъртата и петата лекция, този естествен принцип се използва извън животновъдството: обвиването на торищата компост с подходящо покритие или пък използването на животински органи, които сами по себе си имат характер на обвивки.
към текста >>
Сега, в четвъртата и петата лекция, този естествен принцип се използва извън
жив
отновъдството: обвиването на торищата компост с подходящо покритие или пък използването на
жив
отински органи, които сами по себе си имат характер на обвивки.
Цялата четвърта лекция е продължение на първата лекция относно казаното за еманципацията, за която споменахме по-горе. Чрез отделянето от външния свят и ограничаването си могат да действат астрални сили не само отвън, но и във вътрешността. Етерните сили се запазват в движение чрез астралните сили,[2] поради което не се стига до твърдите форми като при растенията, а могат да се изградят вътрешните органи на животните. Отделените от животното вещества все още съдържат тези сили. Те действат в обикновения твърд и течен тор, когато той се разпадне.
Сега, в четвъртата и петата лекция, този естествен принцип се използва извън животновъдството: обвиването на торищата компост с подходящо покритие или пък използването на животински органи, които сами по себе си имат характер на обвивки.
към текста >>
В
жив
отното
жив
ее голям излишък от сили, които изграждат крайниците.
Но типично като е при костите на крайниците, той първо се образува е от хрущял, който по-късно се преобразува в костна субстанция - едно пълно преобразуване на микроскопичната структура. Това непременно трябва да се спомене, защото рогата на елена израстват от челните кости, които както другите кости на черепа са „покривни кости“. При тях костната субстанция се отлага непосредствено в съединителната тъкан без хрущялна подготовка. По отношение произхода на костите това е голямо различие и оттук едно крайно поляризиране при изграждане на главата на рогачите. Тъй като това, което иначе е насочено към земята, израства от срещуположен орган.
В животното живее голям излишък от сили, които изграждат крайниците.
към текста >>
Това е единствено по рода си в
жив
отинското царство.
Този вид елен остъргва ципата на рогата си на стъблото на младо дръвче. Това той прави много поривисто. Вероятно тя го сърби. Остатъците от кръв и дървесният сок дават кафяво оцветяване на повърхността. Във формираните умрели рога на елена най-вътрешното се обръща навън.
Това е единствено по рода си в животинското царство.
То е като едно превишаване образуването на крайници и една противоположност на сетивните органи. Тъй като сетивните органи са заливи на външния свят в организма. В тях външният свят се врязва в организма.[3]
към текста >>
С това, че нещо остава незаето по отношение на
жив
ота, то става пропускливо за духа.[4] Това важи изобщо за сетивата и нервите, при елена също за рогата, тоест за тази мъртва част на скелета.[5] Рудолф Щайнер казва, че чрез рогата еленът изпуска силите като през вентил.
Ежегодното изграждане на еленовите рога е значителна обмяна на вещества на целия организъм. При елена „ротхирш“ това трае от март до края на юли. Какво прави този елен с тези сили, когато рогата му са вече готови?
С това, че нещо остава незаето по отношение на живота, то става пропускливо за духа.[4] Това важи изобщо за сетивата и нервите, при елена също за рогата, тоест за тази мъртва част на скелета.[5] Рудолф Щайнер казва, че чрез рогата еленът изпуска силите като през вентил.
С това лишаване от собствените си вътрешни сили еленът е в състояние да поема със сетивата си отвън нещо, което в околността на земята е космично (слънчева астралност). Това между другото променя също и пикочния му мехур, прави го отражение на Космоса.[6] То е нещо, което действа органически в нервите (през нервите действа върху органите, В.Ш.).[7]
към текста >>
Еленови рога имат само мъжките
жив
отни (единствено изключение е при вида „рен“).
При кравите изпълнената с въздух челна кухина се изтегля навън като костни израстъци. Затова костите на кравешкия рог не съдържат костен мозък, а въздух. При бика това е само загатнато. Техните подълги, източващи се напред до роговия връх костни израстъци, са компактни. В рога на бика е подчертана костната част и по този начин има лека тенденция в посока на рога на елена.
Еленови рога имат само мъжките животни (единствено изключение е при вида „рен“).
към текста >>
Двата рога са аналогични на едно стъпало на двукопитно
жив
отно.
При козите, овцете и много видове антилопи симетричният образ на напречните кръгове на левия и десния рог е много поясен, отколкото при говедата.
Двата рога са аналогични на едно стъпало на двукопитно животно.
Освен това всеки рог се извива в спирала, следователно около своя собствена ос. Това може да се случи и при ноктите, ако не се изрежат или износят.[8]
към текста >>
Той израства от вътре през целия
жив
от и рогата стават все по-дълги.
Рогът може да се разбира като разтопени косми.
Той израства от вътре през целия живот и рогата стават все по-дълги.
С право може да се каже, че представлява значително надебеляване на роговият слой на обикновената кожа. Този най-горен слой (Stratum corneum) постоянно се замества с растящите отвътре навън млади клетки, които като достигнат до този слой, изглеждат смачкани и изсушени. Там те нямат повече способност да се делят, но са издръжливи на външни механични и химични въздействия. Също и там царува умиращ и съхранен живот, тоест горнослънчево действие[9] в изграждането на същинския рогов слой. За разлика от еленовия рог, който след своето образуване напълно умира, тук този процес на умиране спира до образуването на кожата по този начин.
към текста >>
Също и там царува умиращ и съхранен
жив
от, тоест горнослънчево действие[9] в изграждането на същинския рогов слой.
Рогът може да се разбира като разтопени косми. Той израства от вътре през целия живот и рогата стават все по-дълги. С право може да се каже, че представлява значително надебеляване на роговият слой на обикновената кожа. Този най-горен слой (Stratum corneum) постоянно се замества с растящите отвътре навън млади клетки, които като достигнат до този слой, изглеждат смачкани и изсушени. Там те нямат повече способност да се делят, но са издръжливи на външни механични и химични въздействия.
Също и там царува умиращ и съхранен живот, тоест горнослънчево действие[9] в изграждането на същинския рогов слой.
За разлика от еленовия рог, който след своето образуване напълно умира, тук този процес на умиране спира до образуването на кожата по този начин. В неговия вътрешен слой новообразуването никога не спира. При елена новообразуването и умирането са един строго ритмичен процес с оглед на годишните времена. При говедото растението на рога продължава при настъпване на млекодаването, но с по-малка дебелина при основата на рога. Така се получават така наречените телешки пръстени, които всъщност трябва да се наричат пръстени на лактацията; те изглеждат подобни на шнур, обвит около целия рог.
към текста >>
И тук както при рогата на елена същинският рогов твърд пласт загубва своя
жив
от.
И тук както при рогата на елена същинският рогов твърд пласт загубва своя живот.
Става ли с това пропусклив за свободната астралност и световния дух? Във връзка с прилива и отлива и на много въздействия върху човешкото етерно тяло Рудолф Щайнер казва:
към текста >>
Този посредник получава друга конфигурация, както ако аз от добро материално състояние премина към правене на дългове във външния социален
жив
от, така субстанцията минава в своето противоположно състояние и придава на обкръжението това противоположно състояние...»[11]
«…За мене винаги ставаше така, че виждах противоположното на субстанцията въздействие в необходимия посредник, в размачканото, разтрито средство и т.н., в това, от което се нуждаем, за да се втъче в него хомеопатичната субстанция (млечна захар, дестилирана вода, алкохол).
Този посредник получава друга конфигурация, както ако аз от добро материално състояние премина към правене на дългове във външния социален живот, така субстанцията минава в своето противоположно състояние и придава на обкръжението това противоположно състояние...»[11]
към текста >>
При упражняване на земеделието по този начин не може да последва нищо друго, освен да се произведе най-доброто за човека и за
жив
отните.
«Но вие виждате, че в това, което се казва въз основа на Духовната наука, лежи цялото домакинство на природата. Мислите се извличат от целостта, затова отделното, което трябва да се каже, важи и за цялото.
При упражняване на земеделието по този начин не може да последва нищо друго, освен да се произведе най-доброто за човека и за животните.
При всяко разглеждане се има предвид човекът, човекът се поставя в основата на всичко. Оттук следват указанията, които се дават, за да може човешката природа да се поддържа най-добре. По това се различава формата на нашето виждане на нещата от това, което е разпространено днес.»(4., 128)
към текста >>
То се случва точно поради това, че човек например медитира и се подготвя за това чрез медитативния
жив
от - вчера характеризирах това.
Поставен днес, той ще предизвика много пренебрежителни усмивки. Припомням Ви, че има хора, при които цветята, отглеждани от тях на прозореца, растат чудесно. При други хора те не растат, а изсъхват. Такива неща сега наистина стават, това е факт. Всичко това, което се случва по начин, който външно изглежда необясним, но вътрешно може да се прозре, се случва под влиянието на самия човек.
То се случва точно поради това, че човек например медитира и се подготвя за това чрез медитативния живот - вчера характеризирах това.
Всъщност, когато медитира, човек живее съвсем другояче с азота, който съдържа световните имагинации. Чрез това той се пренася в състояние, което допринася всичко това да бъде много по-действено, човек се поставя тогава в едно такова състояние изобщо спрямо целия растителен растеж. Само че днес нещата не са така ясни, както са били във времената, когато са били признавани. Имало е епохи, когато хората действително са знаели, че чрез определени действия са можели да въздействат върху развитието на растенията. Днес на това не се обръща внимание и тези фини и деликатни въздействия са на път да се загубят.
към текста >>
Всъщност, когато медитира, човек
жив
ее съвсем другояче с азота, който съдържа световните имагинации.
Припомням Ви, че има хора, при които цветята, отглеждани от тях на прозореца, растат чудесно. При други хора те не растат, а изсъхват. Такива неща сега наистина стават, това е факт. Всичко това, което се случва по начин, който външно изглежда необясним, но вътрешно може да се прозре, се случва под влиянието на самия човек. То се случва точно поради това, че човек например медитира и се подготвя за това чрез медитативния живот - вчера характеризирах това.
Всъщност, когато медитира, човек живее съвсем другояче с азота, който съдържа световните имагинации.
Чрез това той се пренася в състояние, което допринася всичко това да бъде много по-действено, човек се поставя тогава в едно такова състояние изобщо спрямо целия растителен растеж. Само че днес нещата не са така ясни, както са били във времената, когато са били признавани. Имало е епохи, когато хората действително са знаели, че чрез определени действия са можели да въздействат върху развитието на растенията. Днес на това не се обръща внимание и тези фини и деликатни въздействия са на път да се загубят. Затова е много лесно да се отричат, когато някой спомене за тях.
към текста >>
По тази причина малко ми е трудно да говоря за тези неща пред широка аудитория, защото те лесно могат да бъдат отречени, като се има предвид начинът, по който хората
жив
еят днес.»(4., 141/142)
Чрез това той се пренася в състояние, което допринася всичко това да бъде много по-действено, човек се поставя тогава в едно такова състояние изобщо спрямо целия растителен растеж. Само че днес нещата не са така ясни, както са били във времената, когато са били признавани. Имало е епохи, когато хората действително са знаели, че чрез определени действия са можели да въздействат върху развитието на растенията. Днес на това не се обръща внимание и тези фини и деликатни въздействия са на път да се загубят. Затова е много лесно да се отричат, когато някой спомене за тях.
По тази причина малко ми е трудно да говоря за тези неща пред широка аудитория, защото те лесно могат да бъдат отречени, като се има предвид начинът, по който хората живеят днес.»(4., 141/142)
към текста >>
За музиканта например се знае, че неговият
жив
от в по-голямата си част трябва да се състои от упражнения, ако иска да постигне и задържи задоволителна степен на съвършенство.
Ако някой иска да се занимава с природна наука, той, разбира се, трябва първо да учи. Ако се захване с работа в определена научна област, трябва да навлезе в работата. Това не е въпрос само на знание, а за способности да общува с обекта, и както за бързо и сигурно възприемане, така и за активно занимание. Например без достатъчно упражнение, на човек поскоро му липсват резултатите от неговите собствени действия като експериментатор и измерващ наблюдател, отколкото самият обект, който той иска да опознае. В практиката е същото.
За музиканта например се знае, че неговият живот в по-голямата си част трябва да се състои от упражнения, ако иска да постигне и задържи задоволителна степен на съвършенство.
При това той се учи не само да свири технически по-добре, а също и по-добре да чува. Музикалното му изживяване става по-диференцирано и по-интензивно. Той трябва да се свърже с най-фините подробности. Това е предпоставка за неговото изпълнение и за изживяването на слушателите. Само при тази предпоставка може да се прояви характерът и духовното съдържание на композицията и да се въздейства на слушателите.
към текста >>
Музикалното му из
жив
яване става по-диференцирано и по-интензивно.
Това не е въпрос само на знание, а за способности да общува с обекта, и както за бързо и сигурно възприемане, така и за активно занимание. Например без достатъчно упражнение, на човек поскоро му липсват резултатите от неговите собствени действия като експериментатор и измерващ наблюдател, отколкото самият обект, който той иска да опознае. В практиката е същото. За музиканта например се знае, че неговият живот в по-голямата си част трябва да се състои от упражнения, ако иска да постигне и задържи задоволителна степен на съвършенство. При това той се учи не само да свири технически по-добре, а също и по-добре да чува.
Музикалното му изживяване става по-диференцирано и по-интензивно.
Той трябва да се свърже с най-фините подробности. Това е предпоставка за неговото изпълнение и за изживяването на слушателите. Само при тази предпоставка може да се прояви характерът и духовното съдържание на композицията и да се въздейства на слушателите. Чрез упражняване музикантът формира своя субект, своята личност като инструмент на нещо обективно, на композицията, която изнася.
към текста >>
Това е предпоставка за неговото изпълнение и за из
жив
яването на слушателите.
В практиката е същото. За музиканта например се знае, че неговият живот в по-голямата си част трябва да се състои от упражнения, ако иска да постигне и задържи задоволителна степен на съвършенство. При това той се учи не само да свири технически по-добре, а също и по-добре да чува. Музикалното му изживяване става по-диференцирано и по-интензивно. Той трябва да се свърже с най-фините подробности.
Това е предпоставка за неговото изпълнение и за изживяването на слушателите.
Само при тази предпоставка може да се прояви характерът и духовното съдържание на композицията и да се въздейства на слушателите. Чрез упражняване музикантът формира своя субект, своята личност като инструмент на нещо обективно, на композицията, която изнася.
към текста >>
В този смисъл земеделието е също така изкуство, ваятелство в
жив
ото с чувстването като ръководна функция и с неговото ориентиране към това, което се възприема с всичките сетива преди, по време и след работата.
Всичко това играе важна роля за деятелния, деловия човек.
В този смисъл земеделието е също така изкуство, ваятелство в живото с чувстването като ръководна функция и с неговото ориентиране към това, което се възприема с всичките сетива преди, по време и след работата.
Защо култивираната местност в обширни области е все така прекрасна? Но всъщност далеч по-големият художник е самата жива природа, която чрез човека се извисява до културата.
към текста >>
Но всъщност далеч по-големият художник е самата
жив
а природа, която чрез човека се извисява до културата.
Всичко това играе важна роля за деятелния, деловия човек. В този смисъл земеделието е също така изкуство, ваятелство в живото с чувстването като ръководна функция и с неговото ориентиране към това, което се възприема с всичките сетива преди, по време и след работата. Защо култивираната местност в обширни области е все така прекрасна?
Но всъщност далеч по-големият художник е самата жива природа, която чрез човека се извисява до културата.
към текста >>
Шад 1991: „Млекопитаещи
жив
отни и човека„.
[8] В.
Шад 1991: „Млекопитаещи животни и човека„.
Издателство Свободен духовен живот, Щутгарт.
към текста >>
Издателство Свободен духовен
жив
от, Щутгарт.
[8] В. Шад 1991: „Млекопитаещи животни и човека„.
Издателство Свободен духовен живот, Щутгарт.
към текста >>
При описаното разреждане на препарата с вода в найдобрия случай може да се говори за потенция Д1, там остават действащи още силите на субстанцията, като чрез водата и движението на разбъркването те се о
жив
яват и им се дава един динамичен импулс, освен това когато водата се насити с препарата, тези сили заемат едно поголямо пространство.
[14] Бел. кор.: тук не става въпрос за потенциране, както в погорния цитат, където Р. Щайнер говори за приготвянето на лекарствата хомеопатизирането на лекарствата.
При описаното разреждане на препарата с вода в найдобрия случай може да се говори за потенция Д1, там остават действащи още силите на субстанцията, като чрез водата и движението на разбъркването те се оживяват и им се дава един динамичен импулс, освен това когато водата се насити с препарата, тези сили заемат едно поголямо пространство.
Ако полученият разтвор продължи да се потенцира, т.е. да се стигне до потенции Д2, Д3, Д4 и т.н., тогава според хомеопатичните принципи ще се достигне до едно такова противоположно въздействие.
към текста >>
22.
5. Лекция: Правилното субстанцииране на тора
GA_327 Биодинамично земеделие
Жив
ото в
жив
ота трябва да се запази.
Торенето се запазва. Тук се отнася до подобряване на торенето.
Живото в живота трябва да се запази.
към текста >>
Земната почва е един вид продължение на израстването на растението в почвата, следователно тя е нещо
жив
о.
Земната почва е един вид продължение на израстването на растението в почвата, следователно тя е нещо живо.
Загубени са прозренията на миналото как отпадъчните продукти на живота продължават живота в почвата. Почвеният живот се подхранва от отделните вещества от корените и от растителните отпадъци.
към текста >>
Загубени са прозренията на миналото как отпадъчните продукти на
жив
ота продължават
жив
ота в почвата.
Земната почва е един вид продължение на израстването на растението в почвата, следователно тя е нещо живо.
Загубени са прозренията на миналото как отпадъчните продукти на живота продължават живота в почвата.
Почвеният живот се подхранва от отделните вещества от корените и от растителните отпадъци.
към текста >>
Почвеният
жив
от се подхранва от отделните вещества от корените и от растителните отпадъци.
Земната почва е един вид продължение на израстването на растението в почвата, следователно тя е нещо живо. Загубени са прозренията на миналото как отпадъчните продукти на живота продължават живота в почвата.
Почвеният живот се подхранва от отделните вещества от корените и от растителните отпадъци.
към текста >>
С неорганични добавки към тора се получава най-вече о
жив
яване само на течния състав на почвата.
С неорганични добавки към тора се получава най-вече оживяване само на течния състав на почвата.
Земното, твърдото трябва да се оживява и организира с органично вещество. Позовавайки се на тогавашната специална литература Щайнер споменава силициевата киселина, олово, живак, арсен, които погрешно се разбират само като стимулиращи вещества.
към текста >>
Земното, твърдото трябва да се о
жив
ява и организира с органично вещество.
С неорганични добавки към тора се получава най-вече оживяване само на течния състав на почвата.
Земното, твърдото трябва да се оживява и организира с органично вещество.
Позовавайки се на тогавашната специална литература Щайнер споменава силициевата киселина, олово, живак, арсен, които погрешно се разбират само като стимулиращи вещества.
към текста >>
Позовавайки се на тогавашната специална литература Щайнер споменава силициевата киселина, олово,
жив
ак, арсен, които погрешно се разбират само като стимулиращи вещества.
С неорганични добавки към тора се получава най-вече оживяване само на течния състав на почвата. Земното, твърдото трябва да се оживява и организира с органично вещество.
Позовавайки се на тогавашната специална литература Щайнер споменава силициевата киселина, олово, живак, арсен, които погрешно се разбират само като стимулиращи вещества.
към текста >>
жив
акът и арсенът възбуждат неговата жизненост.»
живакът и арсенът възбуждат неговата жизненост.»
към текста >>
Жив
ите сили са много по-важни от просто субстанциалните.
Живите сили са много по-важни от просто субстанциалните.
Човек трябва да подпомогне способността на растението да поеме в собственото си тяло това, което действа в почвата.
към текста >>
Органът, който особено се засяга от това въздействие, съответно който особено реагира, се взема от домашно
жив
отно и се използва като обвивка.
Като следваща крачка в изнамиране на лечебни средства, тук препарати за земеделието, Щайнер описва опита с това, което предизвиква въпросното лечебно растение или дрогата от него, когато се приложи върху човека.
Органът, който особено се засяга от това въздействие, съответно който особено реагира, се взема от домашно животно и се използва като обвивка.
Дрогата от лечебното растение по специфичен начин през определено годишно време се излага на жизнените сили на местността, особено на силите на Слънцето. По този начин се идва до обогатяване на въпросните сили в дрогата. Така полученият „препарат“ се поставя в органическите торове така, че силите да се предадат първо на тора и чрез него на почвата и на растенията. Това е, общо казано, идеята на препаратите за компоста.
към текста >>
Бял равнец: В
жив
отинския и в човешкия организъм белият равнец може да подобри всичко, което се дължи на слабост на астралното тяло.
Бял равнец: В животинския и в човешкия организъм белият равнец може да подобри всичко, което се дължи на слабост на астралното тяло.
към текста >>
... на тора се възвръща възможността да о
жив
и земята така, че да бъдат уловени далечните космични вещества - които във фина хомеопатична дозировка пристигат на Земята като олово, кремъчна (силициева) киселина и т.н.
... на тора се възвръща възможността да оживи земята така, че да бъдат уловени далечните космични вещества - които във фина хомеопатична дозировка пристигат на Земята като олово, кремъчна (силициева) киселина и т.н.
към текста >>
... и ще се види, че така се получава тор, който от една страна по-добре задържа азота от другия тор и освен това има свойството да о
жив
ява земята така, че тя извънредно силно може да стимулира развитието на растенията.
... и ще се види, че така се получава тор, който от една страна по-добре задържа азота от другия тор и освен това има свойството да оживява земята така, че тя извънредно силно може да стимулира развитието на растенията.
към текста >>
…Дъбова кора: Калцият, особено когато е о
жив
ен, създава порядък, когато етерното тяло действа прекалено силно, така че астралното не може да се приближи до органичното.
…Дъбова кора: Калцият, особено когато е оживен, създава порядък, когато етерното тяло действа прекалено силно, така че астралното не може да се приближи до органичното.
Тя умъртвява (подтиска) етерното тяло, освобождава с това действието на астралното тяло, така че то наистина придава на торовата маса сили, с които тя профилактично да се бори с вредните болести по растенията.
към текста >>
Едно по-основно обсъждане на
жив
отинските обвивки би надхвърлило рамките.[1]
Едно по-основно обсъждане на животинските обвивки би надхвърлило рамките.[1]
към текста >>
Тъкмо при селското стопанство се вижда, че от духа трябва да бъдат поети сили, които днес са съвсем непознати и които са от значение не само малко да бъде подобрено селското стопанство, но главно да може да продължи изобщо и във физически смисъл
жив
отът на хората - нали човек трябва да
жив
ее от това, което ражда Земята.»(0, 26)
«Става дума за един въпрос, който в изключително дълбок смисъл е, бих казал, космическо-земен въпрос.
Тъкмо при селското стопанство се вижда, че от духа трябва да бъдат поети сили, които днес са съвсем непознати и които са от значение не само малко да бъде подобрено селското стопанство, но главно да може да продължи изобщо и във физически смисъл животът на хората - нали човек трябва да живее от това, което ражда Земята.»(0, 26)
към текста >>
23.
6. Лекция: Индивидуализиране мероприятията в земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Шестата лекция продължава описанията на петата откъм негативната страна: Може ли със съответни субстанции земеделското стопанство да се доведе до такова състояние, че земята да стане неблагосклонна да бъде носител на
жив
от за точно определени плевели и вредители?
Шестата лекция продължава описанията на петата откъм негативната страна: Може ли със съответни субстанции земеделското стопанство да се доведе до такова състояние, че земята да стане неблагосклонна да бъде носител на живот за точно определени плевели и вредители?
В това изложение най-важният начин за тази цел е изгарянето на семената на плевелите, насекомите, кожата при гръбначните животни и разпръскването на пепелта върху почвата. Субстанцията се получава от самите нежелани организми. Това е начин на получаване на лекарства, който в хомеопатията е познат като нозодна терапия.[1] При Щайнер космичните констелации играят важна роля. Само в това отношение Рудолф Щайнер дава точни препоръки за спазване на определени моменти във връзка със звездите. За отклоняване на излишни лунни сили се препоръчва отвара от полски хвощ.[2] За да се разберат описанията, се изискват особено големи усилия.
към текста >>
В това изложение най-важният начин за тази цел е изгарянето на семената на плевелите, насекомите, кожата при гръбначните
жив
отни и разпръскването на пепелта върху почвата.
Шестата лекция продължава описанията на петата откъм негативната страна: Може ли със съответни субстанции земеделското стопанство да се доведе до такова състояние, че земята да стане неблагосклонна да бъде носител на живот за точно определени плевели и вредители?
В това изложение най-важният начин за тази цел е изгарянето на семената на плевелите, насекомите, кожата при гръбначните животни и разпръскването на пепелта върху почвата.
Субстанцията се получава от самите нежелани организми. Това е начин на получаване на лекарства, който в хомеопатията е познат като нозодна терапия.[1] При Щайнер космичните констелации играят важна роля. Само в това отношение Рудолф Щайнер дава точни препоръки за спазване на определени моменти във връзка със звездите. За отклоняване на излишни лунни сили се препоръчва отвара от полски хвощ.[2] За да се разберат описанията, се изискват особено големи усилия. При първото изучаване на Селскостопанския курс шестата лекция може и да се прескочи.
към текста >>
Азотът е включен непосредствено в
жив
ота и е не само
жив
, но и усещащ,[5] а точно при нитрата, където е отделен от
жив
ота той е станал минерален.
Че веществата, които посредничат на планетните сили, правят това по полярен начин, беше казано при обсъждането на третата лекция по повод образуването на семето. Там обаче ставаше дума за духовни сили от неподвижните звезди. Нека проследим тук азота от този аспект: ние сме свикнали веднага да мислим за азотните съединения, за нитрата, за неговото въвеждане в растението и образуването на белтък. Това е съвсем правилно.
Азотът е включен непосредствено в живота и е не само жив, но и усещащ,[5] а точно при нитрата, където е отделен от живота той е станал минерален.
Рудолф Щайнер ни обръща внимание, че азотът има и друг вид действие. Азотът около Земята трябва да е мъртъв. Чрез това астралността може да се намира около растението и да действа върху него отвън, като задържа растежа му и действа в образуването на цветове. Този мъртъв азот в нервната система е носителят на усещанията. Медитиращият постепенно навлиза в изживяване на азота около себе си.[6] „Той осведомява човека за онова, което правят Меркурий, Венера и т.н.“ Това е мъртвият азот.
към текста >>
Медитиращият постепенно навлиза в из
жив
яване на азота около себе си.[6] „Той осведомява човека за онова, което правят Меркурий, Венера и т.н.“ Това е мъртвият азот.
Азотът е включен непосредствено в живота и е не само жив, но и усещащ,[5] а точно при нитрата, където е отделен от живота той е станал минерален. Рудолф Щайнер ни обръща внимание, че азотът има и друг вид действие. Азотът около Земята трябва да е мъртъв. Чрез това астралността може да се намира около растението и да действа върху него отвън, като задържа растежа му и действа в образуването на цветове. Този мъртъв азот в нервната система е носителят на усещанията.
Медитиращият постепенно навлиза в изживяване на азота около себе си.[6] „Той осведомява човека за онова, което правят Меркурий, Венера и т.н.“ Това е мъртвият азот.
към текста >>
Това особено ясно човек може да изпита през пролетта.[9] Всеки, който е поливал растенията в сухите периоди, знае колко бавно се развива младият растителен
жив
от при дълготрайно слънчево и сухо време въпреки достатъчно влажната почва.
При влажна, облачна и мъглива атмосфера действат повече близките планети, при сух въздух и ясно време - силите на далечните планети.
Това особено ясно човек може да изпита през пролетта.[9] Всеки, който е поливал растенията в сухите периоди, знае колко бавно се развива младият растителен живот при дълготрайно слънчево и сухо време въпреки достатъчно влажната почва.
В ясната слънчева атмосфера, която се състои от 80% азот, астралността действа разграждащо и спиращо растежа в свръх нормална степен. Колко е благоприятен за развитието на изобилна растителност, човек наистина би желал да каже, колко е благодатен един топъл пролетен или проливен бурен дъжд, когато не само почвата, но и въздухът е зареден с влага в обширни пространства и на голяма височина. Когато Слънцето свети, а не само една покривка от облаци доставя непряка светлина, при влажна атмосфера самата пряка слънчева светлина е по-мека и освободена от синия и ултравиолетовия дял. Сетивно преживяното тук улеснява разбирането на свръхсетивното описание.[10]
към текста >>
Сетивно пре
жив
яното тук улеснява разбирането на свръхсетивното описание.[10]
При влажна, облачна и мъглива атмосфера действат повече близките планети, при сух въздух и ясно време - силите на далечните планети. Това особено ясно човек може да изпита през пролетта.[9] Всеки, който е поливал растенията в сухите периоди, знае колко бавно се развива младият растителен живот при дълготрайно слънчево и сухо време въпреки достатъчно влажната почва. В ясната слънчева атмосфера, която се състои от 80% азот, астралността действа разграждащо и спиращо растежа в свръх нормална степен. Колко е благоприятен за развитието на изобилна растителност, човек наистина би желал да каже, колко е благодатен един топъл пролетен или проливен бурен дъжд, когато не само почвата, но и въздухът е зареден с влага в обширни пространства и на голяма височина. Когато Слънцето свети, а не само една покривка от облаци доставя непряка светлина, при влажна атмосфера самата пряка слънчева светлина е по-мека и освободена от синия и ултравиолетовия дял.
Сетивно преживяното тук улеснява разбирането на свръхсетивното описание.[10]
към текста >>
Много добро допълнение към това действие на посочените три близки планети представлява изложението на Рудолф Щайнер в Дорнах осем месеца преди Селскостопанския курс отнaсящо се до етерните сили на пре
жив
ните
жив
отни.[11]
Много добро допълнение към това действие на посочените три близки планети представлява изложението на Рудолф Щайнер в Дорнах осем месеца преди Селскостопанския курс отнaсящо се до етерните сили на преживните животни.[11]
към текста >>
Щом ние се обърнем към онези космически действия, които Слънцето осъществява съвместно с Меркурий, Венера и Луната, навлизаме в областта, която съдържа силите, приемани от онова
жив
отно, което ни е представено чрез кравата, в смисъла както изложих вчера.
Щом ние се обърнем към онези космически действия, които Слънцето осъществява съвместно с Меркурий, Венера и Луната, навлизаме в областта, която съдържа силите, приемани от онова животно, което ни е представено чрез кравата, в смисъла както изложих вчера.
Тогава имаме това, което Слънцето не може да направи чрез самото себе си, а може да го направи само когато то бъде доведено до Земята чрез силите на близките до нея планети. Когато тези сили действат заедно, когато не изпълват само въздуха, а по най-различен начин проникват в повърхностния земен слой, тогава тези сили действат от земните дълбини нагоре. И това, което действа върху повърхността на Земята от нейните дълбини, принадлежи на областта, която виждаме външно въплътена в организма на кравата.»
към текста >>
В лекцията, от която е взет този цитат, темата са
жив
отните.
В лекцията, от която е взет този цитат, темата са животните.
Че там не се говори за действието върху растенията, причина е темата, а не, че такова действие не съществува.
към текста >>
Съответно бавно се събужда и
жив
отът в почвата, което се дължи на първо място на жизнените сили от близките до Земята планети, които също така освобождават азота в почвата и така той се поставя на разположение на растенията.
За отношението между променяните от планетите слънчеви въздействия върху Земята и в почвата важна роля играят годишните времена. През пролетта слънцето затопля най-горния слой на почвата. Въздухът се затопля от почвата. Това става много по-бързо, отколкото проникването на топлината дълбоко в почвата. Поради това през пролетта растенията се развиват в относително хладна почва.
Съответно бавно се събужда и животът в почвата, което се дължи на първо място на жизнените сили от близките до Земята планети, които също така освобождават азота в почвата и така той се поставя на разположение на растенията.
Това води също до дишане на почвата и до освобождаване на въглероден двуокис, което ускорява образуването на вещества в листата. От към средата на май до средата на юни настъпва интензивно израстване на издънките и филизите, в което са особено активни въздействията от далечните планети в посока отдолу нагоре. Те опосредяват въздействията на растителния Аз. Така е в северните области, където настъпването на пролетта се забавя от дългите студове и дните са много дълги, което е извънредно впечатлително и дава отпечатък на цялата вегетация. Около Еньовден настъпва потискане на растежа, което е доказано, че не зависи от температурата и влагата.[12] Това е астрален импулс, тоест мощно въздействие отгоре на силите на надслънчевите планети.
към текста >>
Издателство Свободен духовен
жив
от, Щутгарт.
[3] Б. Ц. Ливегоед 6 издание 1992: „Планетните въздействия и жизнените процеси в човека и Земята„.
Издателство Свободен духовен живот, Щутгарт.
към текста >>
24.
7. Лекция: Интимните природни взаимодействия: Съотношението между полевъдство, овощарство и животновъдство
GA_327 Биодинамично земеделие
СЪОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ ПОЛЕВЪДСТВО, ОВОЩАРСТВО И
ЖИВ
ОТНОВЪДСТВО
СЪОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ ПОЛЕВЪДСТВО, ОВОЩАРСТВО И ЖИВОТНОВЪДСТВО
към текста >>
Макар гледната точка на съвместния
жив
от на земната повърхност на определено земеделски стопанисвано място да е общият аспект на курса, все пак седмата лекция отново поставя още нещо като екологичен аспект в тесен смисъл.
Макар гледната точка на съвместния живот на земната повърхност на определено земеделски стопанисвано място да е общият аспект на курса, все пак седмата лекция отново поставя още нещо като екологичен аспект в тесен смисъл.
Отнася се за взаимодействието между нива, ливада, лъка, трънак, храсти, овощни дървета и гора, за условията и въздействието на птиците, насекомите, млекопитаещите - разгледано, разбира се, от духовната наука. В седмата лекция като съществен елемент на земеделското стопанство се представя оформянето на ландшафта и с това една активна, а не само съхраняваща защита на природата.
към текста >>
Когато в стопанството човек има работа със съвместния
жив
от на
жив
отното и растението, трябва особено да се съобразява с тези вътрешни, интимни природни връзки.
«Освен тези груби взаимодействия непрекъснато се извършват и други взаимодействия чрез по-фини сили и по-фини субстанции - чрез топлината, чрез постоянно действащия в атмосферата химически и жизнен етер. Без да се познават и без да се съобразяват тези по-фини взаимодействия, не може да се напредва в определени области на селското стопанство.
Когато в стопанството човек има работа със съвместния живот на животното и растението, трябва особено да се съобразява с тези вътрешни, интимни природни връзки.
Не става дума само за тези животни, които са говеда, коне, овце и др. Безспорно те са близо до нас. Ние трябва с разбиране да отправим поглед, да кажем за пример, и към разнообразните насекоми, които през определена част на годината облитат растителния свят. Да, по интелигентен начин, с разбиране трябва да разгледаме и света на птиците. Днес човечеството няма никаква идея, какво влияние всъщност оказва прогонването и изчезването на определени видове птици поради съвременните жизнени условия; какво влияние има това върху цялото селско и горско стопанство.
към текста >>
Не става дума само за тези
жив
отни, които са говеда, коне, овце и др.
«Освен тези груби взаимодействия непрекъснато се извършват и други взаимодействия чрез по-фини сили и по-фини субстанции - чрез топлината, чрез постоянно действащия в атмосферата химически и жизнен етер. Без да се познават и без да се съобразяват тези по-фини взаимодействия, не може да се напредва в определени области на селското стопанство. Когато в стопанството човек има работа със съвместния живот на животното и растението, трябва особено да се съобразява с тези вътрешни, интимни природни връзки.
Не става дума само за тези животни, които са говеда, коне, овце и др.
Безспорно те са близо до нас. Ние трябва с разбиране да отправим поглед, да кажем за пример, и към разнообразните насекоми, които през определена част на годината облитат растителния свят. Да, по интелигентен начин, с разбиране трябва да разгледаме и света на птиците. Днес човечеството няма никаква идея, какво влияние всъщност оказва прогонването и изчезването на определени видове птици поради съвременните жизнени условия; какво влияние има това върху цялото селско и горско стопанство. Върху тези неща трябва да се хвърли светлина от едно духовно-научно, би могло да се каже, макрокосмично разглеждане.»[1]
към текста >>
По време на вегетацията
жив
ите корени отдават на почвата много вещества, особено киселини, и о
жив
яват почвата, като й отдават собствения си
жив
от.
Дървесината на ствола и клоните е означена като „издигната земна маса“. Както цялото растение, така също коренът и дървесината произлизат от жизнените процеси в листата във връзка с водата, светлината, въздуха и топлината на околността. Вдървесиняването започва най-често от корена. Корените съдържат много повече минерали, отколкото филизите. Много корени умират по време на вегетацията, докато се образуват нови.
По време на вегетацията живите корени отдават на почвата много вещества, особено киселини, и оживяват почвата, като й отдават собствения си живот.
Образуването на дървесина се състои в процеси на отлагане, на втвърдяване, на умиране. От това произлиза хумусът в почвата, а над земята в стволовете и клоните се натрупва дървесина. Духовнонаучно това умъртвяване се охарактеризирва като „освобождаване на етерността“, „етерна бедност“, „минерализиране“. От гледна точка на етерността, на „пребиваване в силите“, може да се каже също, че дървесината е продукт, отделен от етерното.
към текста >>
Короната на дървото обаче в своя листен свод е интензивно о
жив
ена.
Короната на дървото обаче в своя листен свод е интензивно оживена.
Срещу този живот в околния въздух се намира определено натрупване на астралност. Тази астралност се разпределя от летящите насекоми и птиците, което има голямо значение за цялата вегетация.
към текста >>
Срещу този
жив
от в околния въздух се намира определено натрупване на астралност.
Короната на дървото обаче в своя листен свод е интензивно оживена.
Срещу този живот в околния въздух се намира определено натрупване на астралност.
Тази астралност се разпределя от летящите насекоми и птиците, което има голямо значение за цялата вегетация.
към текста >>
В края лекцията завършва с едно не лесно за разбиране сравняване между
жив
отното и растението и по този начин отвежда към темата на осма лекция.
В края лекцията завършва с едно не лесно за разбиране сравняване между животното и растението и по този начин отвежда към темата на осма лекция.
към текста >>
Особеното на
жив
отните
Особеното на животните
към текста >>
«Това, което са всъщност
жив
отните в цялостното домакинство на природата, човек разбира, само когато узнае това, с което
жив
отното се намира в съвсем непосредствено взаимодействие с обкръжаващата го среда.»[2]
«Това, което са всъщност животните в цялостното домакинство на природата, човек разбира, само когато узнае това, с което животното се намира в съвсем непосредствено взаимодействие с обкръжаващата го среда.»[2]
към текста >>
Висшето
жив
отно и човекът чрез своите вътрешни органи са включили вътре в себе си, обособили са ги и са индивидуализирали действията на планетния космос.
Висшето животно и човекът чрез своите вътрешни органи са включили вътре в себе си, обособили са ги и са индивидуализирали действията на планетния космос.
Органите (мозък, сърце, черен дроб, бял дроб, бъбреци) заместват непосредствените въздействия на планетите при растенията. Дотолкова едно отделно животно съответства на целия растителен свят, тоест на живота на организма земя в неговото отношение към планетното обкръжение. Образно казано, животното носи своите планети в себе си.[3]
към текста >>
Дотолкова едно отделно
жив
отно съответства на целия растителен свят, тоест на
жив
ота на организма земя в неговото отношение към планетното обкръжение.
Висшето животно и човекът чрез своите вътрешни органи са включили вътре в себе си, обособили са ги и са индивидуализирали действията на планетния космос. Органите (мозък, сърце, черен дроб, бял дроб, бъбреци) заместват непосредствените въздействия на планетите при растенията.
Дотолкова едно отделно животно съответства на целия растителен свят, тоест на живота на организма земя в неговото отношение към планетното обкръжение.
Образно казано, животното носи своите планети в себе си.[3]
към текста >>
Образно казано,
жив
отното носи своите планети в себе си.[3]
Висшето животно и човекът чрез своите вътрешни органи са включили вътре в себе си, обособили са ги и са индивидуализирали действията на планетния космос. Органите (мозък, сърце, черен дроб, бял дроб, бъбреци) заместват непосредствените въздействия на планетите при растенията. Дотолкова едно отделно животно съответства на целия растителен свят, тоест на живота на организма земя в неговото отношение към планетното обкръжение.
Образно казано, животното носи своите планети в себе си.[3]
към текста >>
Доколкото е обособено същество,
жив
отното
жив
ее от това, което се намира в неговото обкръжение, на първо място като въздух и топлина (виж по-долу).
Доколкото е обособено същество, животното живее от това, което се намира в неговото обкръжение, на първо място като въздух и топлина (виж по-долу).
Отнася се за въздействия от Слънцето и Луната. Това, което минава през въздуха и топлината, непосредствено се преработва от нервно-сетивната система на животното.
към текста >>
Това, което минава през въздуха и топлината, непосредствено се преработва от нервно-сетивната система на
жив
отното.
Доколкото е обособено същество, животното живее от това, което се намира в неговото обкръжение, на първо място като въздух и топлина (виж по-долу). Отнася се за въздействия от Слънцето и Луната.
Това, което минава през въздуха и топлината, непосредствено се преработва от нервно-сетивната система на животното.
към текста >>
С твърда земя и вода, с храната
жив
отното не може да
жив
ее така непосредствено, както с въздуха и топлината.
С твърда земя и вода, с храната животното не може да живее така непосредствено, както с въздуха и топлината.
То трябва първо да ги смели, да ги преобрази в стомаха и червата. Тази възможност животното и човекът дължат непряко на дейността на нервно-сетивната система, защото с помощта на това, което тя е поела непосредствено от околната среда, действа формиращо върху веществообменната система. Затова тя участва в храносмилателната дейност.
към текста >>
Тази възможност
жив
отното и човекът дължат непряко на дейността на нервно-сетивната система, защото с помощта на това, което тя е поела непосредствено от околната среда, действа формиращо върху веществообменната система.
С твърда земя и вода, с храната животното не може да живее така непосредствено, както с въздуха и топлината. То трябва първо да ги смели, да ги преобрази в стомаха и червата.
Тази възможност животното и човекът дължат непряко на дейността на нервно-сетивната система, защото с помощта на това, което тя е поела непосредствено от околната среда, действа формиращо върху веществообменната система.
Затова тя участва в храносмилателната дейност.
към текста >>
„Същинската същност“ на
жив
отното на първо място е астралното тяло.
„Същинската същност“ на животното на първо място е астралното тяло.
То също е полярно устроено. Във веществообменната и двигателната система то е дълбоко свързано с етерното и физическото тяло и определя всичко, което става там с веществата. В нервно-сетивната система по същия начин то е играло тази определяща роля само през ембрионалното развитие, когато са се образували органите.
към текста >>
След раждането астралното тяло постепенно се освобождава от нервно-сетивната система и при порасналото
жив
отно вече е свободно от изграждащата дейност върху физическото тяло.
След раждането астралното тяло постепенно се освобождава от нервно-сетивната система и при порасналото животно вече е свободно от изграждащата дейност върху физическото тяло.
Това е условието то да стане носителят на съзнанието. Тук при животните става дума за възприемащо и усещащо, не за мислещо съзнание. Щайнер казва, че по отношение на своето обкръжение тази част на астралното тяло живее от преработването на онази астралност, която е отделена от растенията във въздуха и топлината,[4] която първо преминава през въздуха и топлината.[5] Тук „отделена“ означава, че повече не е свързана непосредствено с физическото и етерното тяло на растенията.
към текста >>
Тук при
жив
отните става дума за възприемащо и усещащо, не за мислещо съзнание.
След раждането астралното тяло постепенно се освобождава от нервно-сетивната система и при порасналото животно вече е свободно от изграждащата дейност върху физическото тяло. Това е условието то да стане носителят на съзнанието.
Тук при животните става дума за възприемащо и усещащо, не за мислещо съзнание.
Щайнер казва, че по отношение на своето обкръжение тази част на астралното тяло живее от преработването на онази астралност, която е отделена от растенията във въздуха и топлината,[4] която първо преминава през въздуха и топлината.[5] Тук „отделена“ означава, че повече не е свързана непосредствено с физическото и етерното тяло на растенията.
към текста >>
Щайнер казва, че по отношение на своето обкръжение тази част на астралното тяло
жив
ее от преработването на онази астралност, която е отделена от растенията във въздуха и топлината,[4] която първо преминава през въздуха и топлината.[5] Тук „отделена“ означава, че повече не е свързана непосредствено с физическото и етерното тяло на растенията.
След раждането астралното тяло постепенно се освобождава от нервно-сетивната система и при порасналото животно вече е свободно от изграждащата дейност върху физическото тяло. Това е условието то да стане носителят на съзнанието. Тук при животните става дума за възприемащо и усещащо, не за мислещо съзнание.
Щайнер казва, че по отношение на своето обкръжение тази част на астралното тяло живее от преработването на онази астралност, която е отделена от растенията във въздуха и топлината,[4] която първо преминава през въздуха и топлината.[5] Тук „отделена“ означава, че повече не е свързана непосредствено с физическото и етерното тяло на растенията.
към текста >>
По поставения тук въпрос Щайнер вече е говорил веднъж към края на втората лекция, там, където включва
жив
отното в планетарното разглеждане на индивидуалността на селското стопанство.[6] Също там той говори за „формообразуването и оцветяването“ на
жив
отното, за „консистенцията и структурата на неговата субстанция“ във връзка с въздействията на предната част на
жив
отното и горнослънчевите планетни сили, следователно с нервно-сетивната система.
По поставения тук въпрос Щайнер вече е говорил веднъж към края на втората лекция, там, където включва животното в планетарното разглеждане на индивидуалността на селското стопанство.[6] Също там той говори за „формообразуването и оцветяването“ на животното, за „консистенцията и структурата на неговата субстанция“ във връзка с въздействията на предната част на животното и горнослънчевите планетни сили, следователно с нервно-сетивната система.
Върху предницата на животното действа „слънчевото облъчване“, върху задната част, тоест веществообменно-двигателната система - „лунното облъчване“ като отразена слънчева светлина.
към текста >>
Върху предницата на
жив
отното действа „слънчевото облъчване“, върху задната част, тоест веществообменно-двигателната система - „лунното облъчване“ като отразена слънчева светлина.
По поставения тук въпрос Щайнер вече е говорил веднъж към края на втората лекция, там, където включва животното в планетарното разглеждане на индивидуалността на селското стопанство.[6] Също там той говори за „формообразуването и оцветяването“ на животното, за „консистенцията и структурата на неговата субстанция“ във връзка с въздействията на предната част на животното и горнослънчевите планетни сили, следователно с нервно-сетивната система.
Върху предницата на животното действа „слънчевото облъчване“, върху задната част, тоест веществообменно-двигателната система - „лунното облъчване“ като отразена слънчева светлина.
към текста >>
Нека да запомним, че за споменатите процеси при
жив
отното меродавно е астралното тяло.
Нека да запомним, че за споменатите процеси при животното меродавно е астралното тяло.
Докато предната, свободната част на астралното тяло произвежда съзнание, действа върху задната, етерно-физическа организация като че отвън, формиращо, тоест укрепващо, втвърдяващо, разграждащо и в последна сметка отделително. Процесите на съзнанието винаги имат разграждащо действие във физическото тяло. Сега тези процеси са свързани с онази астралност във въздуха и топлината на обкръжението, която е била отделена там от растенията. Тя се обработва непосредствено от предната, свободната част на астралното тяло. Тя бива въплътена в органите на веществообменно-двигателната организация, която по този начин бива формирана.
към текста >>
Така се приближаваме до разбиране на бележката на Щайнер в края на седмата лекция, че растението
жив
ее чрез отделянето на въздух и топлина.
При това въглената киселина на въздуха се всмуква в течните жизнени процеси на листата, а през процепите се отделя кислород. Той произлиза от поетата от почвата вода и сега е естествено във въздушна форма, във форма на газ. Но растението изразходва в процеса на дишането отново част от образуваната захар и с това се сдобива с жизнена енергия особено за образуване на белтък и на веществата на вторичната веществообмяна.[7] При това отново се получава въгледвуокис, който се отделя; и се освобождава топлина, която растението също не може да складира. В цветовете има почти само тази разграждаща страна на веществообмяната. Там има само остатък от изграждане, от водни ароматни вещества, които изпълват околността с ухание.
Така се приближаваме до разбиране на бележката на Щайнер в края на седмата лекция, че растението живее чрез отделянето на въздух и топлина.
В неговите подготвителни към Курса бележки стои:
към текста >>
«
Жив
отните: Те притежават свой самостоятелен
жив
от във въздуха и топлината; вътре в себе си те поемат етеризирана земя и вода - за да ги издигнат до областта на въздуха и топлината: те отделят това, което е астрализирана земя и вода.
«Животните: Те притежават свой самостоятелен живот във въздуха и топлината; вътре в себе си те поемат етеризирана земя и вода - за да ги издигнат до областта на въздуха и топлината: те отделят това, което е астрализирана земя и вода.
към текста >>
В края на втората лекция към разглеждането на
жив
отните отново се присъединява разглеждането на растенията.[9] Те получават своите космически въздействия от вътрешността на земята и ги провеждат навън.
В края на втората лекция към разглеждането на животните отново се присъединява разглеждането на растенията.[9] Те получават своите космически въздействия от вътрешността на земята и ги провеждат навън.
И с това, че животните ядат това, което расте над земята, те доставят тор, подходящ за това място. Това важи в поголяма степен за растенията, които са особено богати на космични въздействия, за дърветата и многогодишните растения (първа лекция), за което главно се говори в седмата лекция и се споменава при храненето с листак, който действа «изключително регулиращо за другите храни».
към текста >>
И с това, че
жив
отните ядат това, което расте над земята, те доставят тор, подходящ за това място.
В края на втората лекция към разглеждането на животните отново се присъединява разглеждането на растенията.[9] Те получават своите космически въздействия от вътрешността на земята и ги провеждат навън.
И с това, че животните ядат това, което расте над земята, те доставят тор, подходящ за това място.
Това важи в поголяма степен за растенията, които са особено богати на космични въздействия, за дърветата и многогодишните растения (първа лекция), за което главно се говори в седмата лекция и се споменава при храненето с листак, който действа «изключително регулиращо за другите храни».
към текста >>
Жив
отните го поемат със своята нервно-сетивна система.
С въздуха и топлината растенията отвеждат космичното (астралното) от почвата нагоре и го отделят в околността.
Животните го поемат със своята нервно-сетивна система.
Оттам то действа формиращо върху червата и храносмилането така, че на тора се придават силите, които са особено подходящи да преодоляват (стр.123) неорганичното на почвата, на която израстват растенията.
към текста >>
25.
8. Лекция: Същността на храненето на животните
GA_327 Биодинамично земеделие
СЪЩНОСТТА НА ХРАНЕНЕТО НА
ЖИВ
ОТНИТЕ
СЪЩНОСТТА НА ХРАНЕНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ
към текста >>
Осма лекция разглежда някои аспекти от същността на домашните
жив
отни, както те се поставят от духовнонаучното изследване, както и препоръките, които следват от това изследване за храненето им и отношението към тях.
Осма лекция разглежда някои аспекти от същността на домашните животни, както те се поставят от духовнонаучното изследване, както и препоръките, които следват от това изследване за храненето им и отношението към тях.
Още поважно е обаче, че от това произтича едно вникване във въздействията на домашните животни върху общата биологична система и селскостопанската индивидуалност. Рудолф Щайнер описва съвсем ясно, че това се отнася не само за кръговрата на веществата, а че чрез отделените от животните продукти се усилват процесите в живота на растенията, особено в качествено отношение. Тук става съвсем ясно какво има предвид авторът, когато говори за „селскостопанската индивидуалност“.
към текста >>
Още поважно е обаче, че от това произтича едно вникване във въздействията на домашните
жив
отни върху общата биологична система и селскостопанската индивидуалност.
Осма лекция разглежда някои аспекти от същността на домашните животни, както те се поставят от духовнонаучното изследване, както и препоръките, които следват от това изследване за храненето им и отношението към тях.
Още поважно е обаче, че от това произтича едно вникване във въздействията на домашните животни върху общата биологична система и селскостопанската индивидуалност.
Рудолф Щайнер описва съвсем ясно, че това се отнася не само за кръговрата на веществата, а че чрез отделените от животните продукти се усилват процесите в живота на растенията, особено в качествено отношение. Тук става съвсем ясно какво има предвид авторът, когато говори за „селскостопанската индивидуалност“.
към текста >>
Рудолф Щайнер описва съвсем ясно, че това се отнася не само за кръговрата на веществата, а че чрез отделените от
жив
отните продукти се усилват процесите в
жив
ота на растенията, особено в качествено отношение.
Осма лекция разглежда някои аспекти от същността на домашните животни, както те се поставят от духовнонаучното изследване, както и препоръките, които следват от това изследване за храненето им и отношението към тях. Още поважно е обаче, че от това произтича едно вникване във въздействията на домашните животни върху общата биологична система и селскостопанската индивидуалност.
Рудолф Щайнер описва съвсем ясно, че това се отнася не само за кръговрата на веществата, а че чрез отделените от животните продукти се усилват процесите в живота на растенията, особено в качествено отношение.
Тук става съвсем ясно какво има предвид авторът, когато говори за „селскостопанската индивидуалност“.
към текста >>
В 1917 той вече систематично е представил триделността на човешкия организъм и съвместното действие на душа и тяло.[1] В различни лекции и поредици от лекции пред медици, педагози и други той винаги диференцирано е описвал този аспект, с който прави връзка, когато тук говори за двуделността на
жив
отното.
В 1917 той вече систематично е представил триделността на човешкия организъм и съвместното действие на душа и тяло.[1] В различни лекции и поредици от лекции пред медици, педагози и други той винаги диференцирано е описвал този аспект, с който прави връзка, когато тук говори за двуделността на животното.
Това е една полярна структура на организма по форма, органи, жизнени процеси и жизнени сили, както и телесно-физически дадености, в които се разчленява самият организъм и при които произтичащите противоположности действат една върху друга и една в друга. Към голямото разнообразие в животинското царство принадлежи съответно разнообразие относно това разчленяване. Тук се имат предвид главно селскостопанските домашни животни. Щайнер основно е посочил, че и между видовете домашни животни също съществуват противоположни организационни форми.[2] Глобалните изявления, каквито са тук за животните въобще, непременно предполагат, че читателят е запознат с това богатство от най-разнообразни форми, начин на живот и пр. и че няма да сведе до шаблон една такава плодоносна идея.
към текста >>
Към голямото разнообразие в
жив
отинското царство принадлежи съответно разнообразие относно това разчленяване.
В 1917 той вече систематично е представил триделността на човешкия организъм и съвместното действие на душа и тяло.[1] В различни лекции и поредици от лекции пред медици, педагози и други той винаги диференцирано е описвал този аспект, с който прави връзка, когато тук говори за двуделността на животното. Това е една полярна структура на организма по форма, органи, жизнени процеси и жизнени сили, както и телесно-физически дадености, в които се разчленява самият организъм и при които произтичащите противоположности действат една върху друга и една в друга.
Към голямото разнообразие в животинското царство принадлежи съответно разнообразие относно това разчленяване.
Тук се имат предвид главно селскостопанските домашни животни. Щайнер основно е посочил, че и между видовете домашни животни също съществуват противоположни организационни форми.[2] Глобалните изявления, каквито са тук за животните въобще, непременно предполагат, че читателят е запознат с това богатство от най-разнообразни форми, начин на живот и пр. и че няма да сведе до шаблон една такава плодоносна идея.
към текста >>
Тук се имат предвид главно селскостопанските домашни
жив
отни.
В 1917 той вече систематично е представил триделността на човешкия организъм и съвместното действие на душа и тяло.[1] В различни лекции и поредици от лекции пред медици, педагози и други той винаги диференцирано е описвал този аспект, с който прави връзка, когато тук говори за двуделността на животното. Това е една полярна структура на организма по форма, органи, жизнени процеси и жизнени сили, както и телесно-физически дадености, в които се разчленява самият организъм и при които произтичащите противоположности действат една върху друга и една в друга. Към голямото разнообразие в животинското царство принадлежи съответно разнообразие относно това разчленяване.
Тук се имат предвид главно селскостопанските домашни животни.
Щайнер основно е посочил, че и между видовете домашни животни също съществуват противоположни организационни форми.[2] Глобалните изявления, каквито са тук за животните въобще, непременно предполагат, че читателят е запознат с това богатство от най-разнообразни форми, начин на живот и пр. и че няма да сведе до шаблон една такава плодоносна идея.
към текста >>
Щайнер основно е посочил, че и между видовете домашни
жив
отни също съществуват противоположни организационни форми.[2] Глобалните изявления, каквито са тук за
жив
отните въобще, непременно предполагат, че читателят е запознат с това богатство от най-разнообразни форми, начин на
жив
от и пр.
В 1917 той вече систематично е представил триделността на човешкия организъм и съвместното действие на душа и тяло.[1] В различни лекции и поредици от лекции пред медици, педагози и други той винаги диференцирано е описвал този аспект, с който прави връзка, когато тук говори за двуделността на животното. Това е една полярна структура на организма по форма, органи, жизнени процеси и жизнени сили, както и телесно-физически дадености, в които се разчленява самият организъм и при които произтичащите противоположности действат една върху друга и една в друга. Към голямото разнообразие в животинското царство принадлежи съответно разнообразие относно това разчленяване. Тук се имат предвид главно селскостопанските домашни животни.
Щайнер основно е посочил, че и между видовете домашни животни също съществуват противоположни организационни форми.[2] Глобалните изявления, каквито са тук за животните въобще, непременно предполагат, че читателят е запознат с това богатство от най-разнообразни форми, начин на живот и пр.
и че няма да сведе до шаблон една такава плодоносна идея.
към текста >>
За разлика от
жив
отните, при човека във връзка с неговия изправен стоеж тази полярност така е оформена и устроена, че между полюсите се появява една зона, в която полюсите постигат ритмично равновесие един с друг и така се изгражда относително самостоятелна средна съставка.
За разлика от животните, при човека във връзка с неговия изправен стоеж тази полярност така е оформена и устроена, че между полюсите се появява една зона, в която полюсите постигат ритмично равновесие един с друг и така се изгражда относително самостоятелна средна съставка.
Тази триделност е телесната основа за душевната способност да могат да се отделят едно от друго мислене, чувство и воля, да се освободят от свързания с инстинктите начин на поведение, да се постигне свобода и отговорност.[3]
към текста >>
Природонаучно също е сигурно, че хората и
жив
отните поемат непосредствено в кръвта вещества чрез дишането, тоест без смилане и промяна, а не само кислород.
Природонаучно също е сигурно, че хората и животните поемат непосредствено в кръвта вещества чрез дишането, тоест без смилане и промяна, а не само кислород.
Например вещества от вдишания въздух могат да бъдат получени в млякото посредством кръвта. Добре познато е и обратното: Дъхът на този, който е ял чесън, дълги часове след това силно се усеща наоколо.
към текста >>
Открит въпрос е дали космичните или духовните вещества на домашните
жив
отни имат някакво значение за селското стопанство.
Открит въпрос е дали космичните или духовните вещества на домашните животни имат някакво значение за селското стопанство.
На 20 и 21 октомври 1923 Щайнер посочва това значение за земята, но всъщност чак след смъртта на животното.[10] Щайнер говори за духовна субстанция само във връзка с човека и висшите животни, не и при растенията. Тя действа в индивидуалното стопанство според това, доколко млекопитаещите са включени в него. Също и през живота непрекъснато се отделя собствена телесна субстанция от веществообменната система, като например епителни клетки от лигавицата на червата.
към текста >>
На 20 и 21 октомври 1923 Щайнер посочва това значение за земята, но всъщност чак след смъртта на
жив
отното.[10] Щайнер говори за духовна субстанция само във връзка с човека и висшите
жив
отни, не и при растенията.
Открит въпрос е дали космичните или духовните вещества на домашните животни имат някакво значение за селското стопанство.
На 20 и 21 октомври 1923 Щайнер посочва това значение за земята, но всъщност чак след смъртта на животното.[10] Щайнер говори за духовна субстанция само във връзка с човека и висшите животни, не и при растенията.
Тя действа в индивидуалното стопанство според това, доколко млекопитаещите са включени в него. Също и през живота непрекъснато се отделя собствена телесна субстанция от веществообменната система, като например епителни клетки от лигавицата на червата.
към текста >>
Също и през
жив
ота непрекъснато се отделя собствена телесна субстанция от веществообменната система, като например епителни клетки от лигавицата на червата.
Открит въпрос е дали космичните или духовните вещества на домашните животни имат някакво значение за селското стопанство. На 20 и 21 октомври 1923 Щайнер посочва това значение за земята, но всъщност чак след смъртта на животното.[10] Щайнер говори за духовна субстанция само във връзка с човека и висшите животни, не и при растенията. Тя действа в индивидуалното стопанство според това, доколко млекопитаещите са включени в него.
Също и през живота непрекъснато се отделя собствена телесна субстанция от веществообменната система, като например епителни клетки от лигавицата на червата.
към текста >>
Когато се изреже най-благородният орган на
жив
отното (и на човека), неговият мозък, в него се открива земно вещество, само силите са космически, веществото е земно.
«Какво се съдържа в главата? - Земно вещество.
Когато се изреже най-благородният орган на животното (и на човека), неговият мозък, в него се открива земно вещество, само силите са космически, веществото е земно.
За какво служи този мозък? Той служи за опора на Аза. Животното още не притежава Аз. Да запомним добре това: мозъкът служи за опора на Аза, животното още няма Аз, неговият мозък е на път към изграждане на Аза. При човека изграждането на Аза е отишло по-далече.
към текста >>
Жив
отното още не притежава Аз.
«Какво се съдържа в главата? - Земно вещество. Когато се изреже най-благородният орган на животното (и на човека), неговият мозък, в него се открива земно вещество, само силите са космически, веществото е земно. За какво служи този мозък? Той служи за опора на Аза.
Животното още не притежава Аз.
Да запомним добре това: мозъкът служи за опора на Аза, животното още няма Аз, неговият мозък е на път към изграждане на Аза. При човека изграждането на Аза е отишло по-далече. Животното значи има мозък; по какъв начин се е формирал той?
към текста >>
Да запомним добре това: мозъкът служи за опора на Аза,
жив
отното още няма Аз, неговият мозък е на път към изграждане на Аза.
- Земно вещество. Когато се изреже най-благородният орган на животното (и на човека), неговият мозък, в него се открива земно вещество, само силите са космически, веществото е земно. За какво служи този мозък? Той служи за опора на Аза. Животното още не притежава Аз.
Да запомним добре това: мозъкът служи за опора на Аза, животното още няма Аз, неговият мозък е на път към изграждане на Аза.
При човека изграждането на Аза е отишло по-далече. Животното значи има мозък; по какъв начин се е формирал той?
към текста >>
Жив
отното значи има мозък; по какъв начин се е формирал той?
За какво служи този мозък? Той служи за опора на Аза. Животното още не притежава Аз. Да запомним добре това: мозъкът служи за опора на Аза, животното още няма Аз, неговият мозък е на път към изграждане на Аза. При човека изграждането на Аза е отишло по-далече.
Животното значи има мозък; по какъв начин се е формирал той?
към текста >>
Мозъкът е откъснат, отделен от
жив
ота, от надлежната част на етерното тяло и по този начин е станал минерален.
Във физическия организъм нищо не се намира толкова навътре както мозъка. Той е най-отделеният от външния свят, най-еманципираният орган. Въпреки това той е бил „отделен, отложен“? Това може да се разбере само ако се вземе предвид, че в Селскостопанския курс Щайнер говори от свръхсетивно съзерцание.
Мозъкът е откъснат, отделен от живота, от надлежната част на етерното тяло и по този начин е станал минерален.
към текста >>
През целия си
жив
от се намира в положение, което може да се сравни с това на ембриона.
Мозъкът се изгражда от етерното тяло и особено от астралното тяло. Това изграждане поставя физически мозъка в черепа и мозъчната обвивка по изключително своеобразен начин. Там той плува в мозъчната течност, поради което се освобождава до голяма степен от действието на тежестта, многократно губи от теглото си.
През целия си живот се намира в положение, което може да се сравни с това на ембриона.
Точно поради това, че нещата във физическото тяло стоят така, мозъкът, след като бъде изграден, може да бъде изоставен от изграждащите сили на етерното и астралното тяло или когато се застане от гледната точка на етерното и астрално тяло, отделен от тях без при това да се разпадне.
към текста >>
Нервната система «е органна система, която чрез функциите на тялото има тенденцията да се разгражда и в края на краищата да става минерална.» Поради това, че стават кухи за
жив
ота, нервите стават пропускливи за Духа.[13]
По този начин мозъкът е подложка на Аза. Постоянно срещаме тази постановка в изказвания на Рудолф Щайнер: Докато си изграждаме представи и мислим, главният мозък става от мъртъв още по-мъртъв. Докато Азът в мисловната си дейност си служи с мозъка, напълно оттегля от него принадлежащата му част на етерното тяло. Етерното тяло и астралното тяло най-напред изграждат физическия орган, но след това го освобождават и предоставят на мислещия и изграждащ понятия Аз. При това обаче човек осъзнава не самия мозък, а света както като сетивно възприятие, така и като мисъл, съответно двете свързани заедно като представа или действителност.
Нервната система «е органна система, която чрез функциите на тялото има тенденцията да се разгражда и в края на краищата да става минерална.» Поради това, че стават кухи за живота, нервите стават пропускливи за Духа.[13]
към текста >>
Главният мозък и нервната система се поддържат
жив
и не от собствената им част на етерното тяло, а от другата страна, чрез обмяната на веществата.
Главният мозък и нервната система се поддържат живи не от собствената им част на етерното тяло, а от другата страна, чрез обмяната на веществата.
Тя обаче няма същински нервни функции, не служи на съзнанието, а възпрепятства органичното разлагане. Това физическо разпадане или разграждане е функция или предпоставка на съзнанието. Поради това от страна на мозъка консумацията и изразходването на кислород и с него на веществата, главно захар, е много висока. Прекъсване на снабдяването с кръв за няколко минути може да доведе до трайни увреждания на главния мозък. Другите органи са много по-издръжливи и по-малко чувствителни на това.
към текста >>
Жив
отното обаче още няма Аз и съответни вътрешни дейности.
Животното обаче още няма Аз и съответни вътрешни дейности.
Нуждата от субстанция за мозъка е много по-малка. Мозъците им са значително по-малки. Съотношението тегло на тялото - главен мозък е далеч по-голямо. Свиня с тегло на човек има тегло на мозъка само 1/8 до 1/10 от това на човека.
към текста >>
Ние трябва да се храним с вещества, които произлизат от
жив
и организми и следователно са или са били проникнати от етерно тяло.
Щайнер поставя изненадващото, може би шокиращо сравнение, че в червата се разиграва един аналогичен отделителен процес, че мозъкът може да се разглежда като един завършен куп тор. Ясно е, че при червата не се мисли за обикновено отделяне, а за такова от етерното тяло или от етерни остатъци на храната.
Ние трябва да се храним с вещества, които произлизат от живи организми и следователно са или са били проникнати от етерно тяло.
Чревното съдържание е минерално, защото една от функциите на смилането се състои в това, храната, следователно чревното съдържание да бъде освободено от собствената му етерност и астралност. Става дума за растителна субстанция. Храната трябва да стане субстанция на организма, който се храни с нея. Ако остане свързана със своите собствени сили, тя ще продължи да съществува със своята същност. Настъпва отравяне.
към текста >>
При
жив
отното този процес е силно отслабен.
Става дума за растителна субстанция. Храната трябва да стане субстанция на организма, който се храни с нея. Ако остане свързана със своите собствени сили, тя ще продължи да съществува със своята същност. Настъпва отравяне. Освободената етерност на храната служи на свободната част на етерното тяло на човека и с това на неговото съзнание.
При животното този процес е силно отслабен.
Етерността остава в чревното съдържание.
към текста >>
Във връзка с пре
жив
янето само една крава отделя от слюнчените си жлези 120 до 160 литра слюнка на ден.
Освен това настъпва интензивно отделяне на течност от храносмилателните жлези вътре в самите черва.
Във връзка с преживянето само една крава отделя от слюнчените си жлези 120 до 160 литра слюнка на ден.
Черният дроб, панкреасът и целите тънки черва отделят потоци слузести ферментни сокове. Лигавицата на червата почти ежедневно отдава своя най-горен пласт в чревната секреция. Това е също отделяне от етерното тяло и астралното тяло, естествено от тези на животното. Това означава, че чревното съдържание преминава през висшите организми на етерното тяло и астралното тяло, импрегнира се от тях, но тогава бива освободено от тези сили и става минерално. По този начин чревното съдържание достига до това, да бъде носител на духовни сили (в същински, тесен смисъл).
към текста >>
Това е също отделяне от етерното тяло и астралното тяло, естествено от тези на
жив
отното.
Освен това настъпва интензивно отделяне на течност от храносмилателните жлези вътре в самите черва. Във връзка с преживянето само една крава отделя от слюнчените си жлези 120 до 160 литра слюнка на ден. Черният дроб, панкреасът и целите тънки черва отделят потоци слузести ферментни сокове. Лигавицата на червата почти ежедневно отдава своя най-горен пласт в чревната секреция.
Това е също отделяне от етерното тяло и астралното тяло, естествено от тези на животното.
Това означава, че чревното съдържание преминава през висшите организми на етерното тяло и астралното тяло, импрегнира се от тях, но тогава бива освободено от тези сили и става минерално. По този начин чревното съдържание достига до това, да бъде носител на духовни сили (в същински, тесен смисъл). То притежава заложба на Аз (азово устройство).
към текста >>
Ако се отвори коремната кухина на едно наркотизирано или заклано
жив
отно така, че да се запази първоначалното положение на червата, тогава се открива изненадващо подобие с външността на главния мозък.
Аналогията между главния мозък и червата вероятно отива и по-далече от описаното тук.
Ако се отвори коремната кухина на едно наркотизирано или заклано животно така, че да се запази първоначалното положение на червата, тогава се открива изненадващо подобие с външността на главния мозък.
Само от това наистина не могат да се правят изводи, но могат да се поставят въпроси. Тяхното проследяване също води до многото различия. Наред със споменатото сравнение на процесите, през които преминава субстанцията, Рудолф Щайнер сравнява двете полярни една на друга страни на етерна плоскост.[14]
към текста >>
В тази връзка в осмата лекция Щайнер казва, че с влизане в досег с отделения от
жив
отното тор се развива азовото устройство на растението.
Естествено възникват въпроси не само относно условията, а също относно самия Аз, който действа в заложбата (устройството). В третата лекция, той от една страна е наречен световната духовност, която може да действа във въглерода и чрез него и с него формира организмите, отново ги разрушава и с това ги поддържа подвижни; от друга страна, се споменава човешкият Аз в човешкия организъм. Какво представлява световната духовност?
В тази връзка в осмата лекция Щайнер казва, че с влизане в досег с отделения от животното тор се развива азовото устройство на растението.
Азът на растенията,[16] според неговото изказване, не се намира във физическия свят, както е при човека. Той действа от долния духовен свят като че ли от центъра на Земята в посока към Слънцето и произвежда вертикалното израстване на растенията насреща на гравитацията. Седемте Аза на растенията заедно формират ЗемнияАз.[17] С основание можем да заключим, че това се има предвид. Разбира се, че от това растението не става азово същество като човека. Дори астралното тяло на растението действа върху неговото физическо тяло само отвън, та камо ли Азът.
към текста >>
На тази схема виждаме, че съществата на природното царство -
жив
отни, растения и минерали притежават съответни същностни съставки, както и човекът, само че те не присъстват на физическия план и поради това тяхното действие във физическото тяло е много ограничено.
На тази схема виждаме, че съществата на природното царство - животни, растения и минерали притежават съответни същностни съставки, както и човекът, само че те не присъстват на физическия план и поради това тяхното действие във физическото тяло е много ограничено.
Сигурно препаратите на Рудолф Щайнер имат задачата да направят висшите същностни тела на растението по-дейни от обикновено.
към текста >>
Следователно не се отнася само до това да се поставя физическото тяло на растенията,
жив
отните и човека в благоприятни условия и да се предпазва от вредни влияния, а да бъде активирана самата духовна същност.
Здравето се състои в това, че духовната същност на организма прониква физическото тяло и физическото тяло по всяко време и навсякъде е израз на тази същност, а болестта е, когато това не е така.
Следователно не се отнася само до това да се поставя физическото тяло на растенията, животните и човека в благоприятни условия и да се предпазва от вредни влияния, а да бъде активирана самата духовна същност.
Видяхме, че това също е многообразен процес.
към текста >>
Във физическото тяло на човека действително
жив
ее неговият Аз, същинската собствена духовна ядка на неговата личност.
Освен това трябва да се мисли, че растение със силно развито азово устройство доставя на човека, който се храни с него, по-добра физическа основа за неговото духовно азово същество.
Във физическото тяло на човека действително живее неговият Аз, същинската собствена духовна ядка на неговата личност.
Духовно-душевното развитие на човека зависи на първо място от неговата собствена свободна инициатива. Никой не може „да се храни на небето“. Обаче дали тялото е годен инструмент на човешкия дух или му оказва силна съпротива, срещу която човешкият Аз евентуално не е достатъчно силен, това също е въпрос на храненето и на неговото качество. Проникната и изградена ли е физическата страна на храната етерно-астрално? Носи ли със себе си етерното и астралното?
към текста >>
Но да помислим само за физическото тяло на растенията,
жив
отните и човека, как то с природонаучните усилия за познание на нашето време все по-точно се опознава.
Вероятно някой едва се сдържа малко отчаяно да запита защо всичко това трябва да бъде така усложнено и трудно?
Но да помислим само за физическото тяло на растенията, животните и човека, как то с природонаучните усилия за познание на нашето време все по-точно се опознава.
С тях се занимават съвсем различни научни области. От дълго време отделният учен вече не е в състояние да познава всичко, което се открива за познанието в неговата специална област. То е твърде много и твърде комплицирано. Той трябва да се специализира. В каквато и специална област да работи като изследовател, ученият не достига граница, при която би могъл да каже: тук знаем всичко, не може да се появи нищо ново.
към текста >>
26.
Обобщение
GA_327 Биодинамично земеделие
Всяка лекция е като една нова голяма крачка на Рудолф Щайнер, един нов основен аспект за селското стопанство, за
жив
ота, за природата и за човека, които в крайна сметка се обединяват в едно цяло.
Да обобщим Курса още веднъж.
Всяка лекция е като една нова голяма крачка на Рудолф Щайнер, един нов основен аспект за селското стопанство, за живота, за природата и за човека, които в крайна сметка се обединяват в едно цяло.
към текста >>
1.
Жив
отът на Земята почива на дейности от свръхсетивен вид, които имат своя извор в Слънцето и своите различия в планетния космос.
1. Животът на Земята почива на дейности от свръхсетивен вид, които имат своя извор в Слънцето и своите различия в планетния космос.
Земята е член на този космос и е, тъй да се каже, потопена в него. Силите, които произвеждат и поддържат живота, са полярно разчленени, както и планетният космос: надслънчеви и подслънчеви планети. Посредници на техните действия са минералите на земната повърхност, кварцови и варовикови. В много фина концентрация те се съдържат също и в атмосферата. Топлината съдейства на надслънчевите, влагата подпомага подслънчевите действия.
към текста >>
Силите, които произвеждат и поддържат
жив
ота, са полярно разчленени, както и планетният космос: надслънчеви и подслънчеви планети.
1. Животът на Земята почива на дейности от свръхсетивен вид, които имат своя извор в Слънцето и своите различия в планетния космос. Земята е член на този космос и е, тъй да се каже, потопена в него.
Силите, които произвеждат и поддържат живота, са полярно разчленени, както и планетният космос: надслънчеви и подслънчеви планети.
Посредници на техните действия са минералите на земната повърхност, кварцови и варовикови. В много фина концентрация те се съдържат също и в атмосферата. Топлината съдейства на надслънчевите, влагата подпомага подслънчевите действия.
към текста >>
2. Където се намира естествен, природен
жив
от, той се проявява в определен социален ред в смисъл на определена жизнена общност и на определен вертикален полярен ред на жизнените сили.
2. Където се намира естествен, природен живот, той се проявява в определен социален ред в смисъл на определена жизнена общност и на определен вертикален полярен ред на жизнените сили.
Съществуват многообразни зависимости и взаимодействия между горе и долу. Този порядък съответства на организъм от висш тип, особено на израстващия човек. Този местно-пространствен организъм предлага понятие за правилното разбиране на едно земеделско стопанство, което също представлява една живееща във времето индивидуалност. Нейният най-важен ритъм съответства на годишните времена.
към текста >>
Този местно-пространствен организъм предлага понятие за правилното разбиране на едно земеделско стопанство, което също представлява една
жив
ееща във времето индивидуалност.
2. Където се намира естествен, природен живот, той се проявява в определен социален ред в смисъл на определена жизнена общност и на определен вертикален полярен ред на жизнените сили. Съществуват многообразни зависимости и взаимодействия между горе и долу. Този порядък съответства на организъм от висш тип, особено на израстващия човек.
Този местно-пространствен организъм предлага понятие за правилното разбиране на едно земеделско стопанство, което също представлява една живееща във времето индивидуалност.
Нейният най-важен ритъм съответства на годишните времена.
към текста >>
4. Най-важната функция на торенето е о
жив
яването на почвата, специално също и на „твърдата част на самата земя“.
4. Най-важната функция на торенето е оживяването на почвата, специално също и на „твърдата част на самата земя“.
Навсякъде може да се разлее етерност, даже астралност. Това се постига с приготвяне и прилагане на тор и кварц, държани в кравешки рога.
към текста >>
5. За да се активизира способността на растението да поеме в собственото си тяло действието на почвата и да го оползотвори, могат да се направят по-нататъшни приготовления, като се използват бял равнец, лайка, коприва, дъбови кори, глухарче и валериана, използвайки отчасти
жив
отински обвивки.
5. За да се активизира способността на растението да поеме в собственото си тяло действието на почвата и да го оползотвори, могат да се направят по-нататъшни приготовления, като се използват бял равнец, лайка, коприва, дъбови кори, глухарче и валериана, използвайки отчасти животински обвивки.
към текста >>
7. Оформянето на ландшафта във връзка с насърчаването и регулирането на дивите растения и
жив
отни има важно значение за разпределянето и хармонизирането на жизнените сили в земеделското стопанство.
7. Оформянето на ландшафта във връзка с насърчаването и регулирането на дивите растения и животни има важно значение за разпределянето и хармонизирането на жизнените сили в земеделското стопанство.
В този смисъл опазването и защитата на природата е важна задача на селското стопанство.
към текста >>
8. Отглеждането на подходящи
жив
отни на самото място е важна съставна част на едно здраво селско стопанство.
8. Отглеждането на подходящи животни на самото място е важна съставна част на едно здраво селско стопанство.
Чрез тяхната еманципирана веществообменна активност и растяща на самото място храна се постига засилване на азовото устройство на селскостопанската индивидуалност.
към текста >>
27.
Адреси
GA_327 Биодинамично земеделие
(Насоки за признаване на качеството под марката Деметер, начални курсове, вестник „
Жив
а земя“, съвети за страната и чужбина.)
(Насоки за признаване на качеството под марката Деметер, начални курсове, вестник „Жива земя“, съвети за страната и чужбина.)
към текста >>
28.
Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
ЖИВ
ОТЪТ НА ЧОВЕКА
ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА
към текста >>
И
ЖИВ
ОТЪТ НА ЗЕМЯТА
И ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА
към текста >>
29.
Съдържание
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
ЖИВ
ОТЪТ НА ЧОВЕКА
ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА
към текста >>
И
ЖИВ
ОТЪТ НА ЗЕМЯТА
И ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА
към текста >>
За
жив
ота на Земята в миналото и бъдещето.
За живота на Земята в миналото и бъдещето.
За целебните сили в природата на човека
към текста >>
Някога цялата Земя е била
жив
а.
Техника и природа. Айфеловата кула и стъблото на пшеницата. Шисти, кварц и фелдшпат. Най-твърдите черни породи са остатък от древните растения.
Някога цялата Земя е била жива.
В началото тя е била растение, след това – животно. Всичко, което днес имаме като скални породи, е остатък от жизнени процеси, остатък от живото. Животът идва от мировото пространство. Слюда, кварц и фелдшпат като лекарствени средства. Прелитането на птиците.
към текста >>
В началото тя е била растение, след това –
жив
отно.
Техника и природа. Айфеловата кула и стъблото на пшеницата. Шисти, кварц и фелдшпат. Най-твърдите черни породи са остатък от древните растения. Някога цялата Земя е била жива.
В началото тя е била растение, след това – животно.
Всичко, което днес имаме като скални породи, е остатък от жизнени процеси, остатък от живото. Животът идва от мировото пространство. Слюда, кварц и фелдшпат като лекарствени средства. Прелитането на птиците. За коралите.
към текста >>
Всичко, което днес имаме като скални породи, е остатък от жизнени процеси, остатък от
жив
ото.
Айфеловата кула и стъблото на пшеницата. Шисти, кварц и фелдшпат. Най-твърдите черни породи са остатък от древните растения. Някога цялата Земя е била жива. В началото тя е била растение, след това – животно.
Всичко, което днес имаме като скални породи, е остатък от жизнени процеси, остатък от живото.
Животът идва от мировото пространство. Слюда, кварц и фелдшпат като лекарствени средства. Прелитането на птиците. За коралите. Прецесията на точката на пролетното равноденствие в течение на Голямата Платонова година (25920 години).
към текста >>
Жив
отът идва от мировото пространство.
Шисти, кварц и фелдшпат. Най-твърдите черни породи са остатък от древните растения. Някога цялата Земя е била жива. В началото тя е била растение, след това – животно. Всичко, което днес имаме като скални породи, е остатък от жизнени процеси, остатък от живото.
Животът идва от мировото пространство.
Слюда, кварц и фелдшпат като лекарствени средства. Прелитането на птиците. За коралите. Прецесията на точката на пролетното равноденствие в течение на Голямата Платонова година (25920 години). Земята отново ще стане пробудено, живо същество.
към текста >>
Земята отново ще стане пробудено,
жив
о същество.
Животът идва от мировото пространство. Слюда, кварц и фелдшпат като лекарствени средства. Прелитането на птиците. За коралите. Прецесията на точката на пролетното равноденствие в течение на Голямата Платонова година (25920 години).
Земята отново ще стане пробудено, живо същество.
Варовикови препарати при изтощение и недохранване. Хомеопатия и алопатия. За боите от растителен произход.
към текста >>
Въздействието, оказвано върху човешкото око от страна на кръвта, като орган на
жив
ота, и от страна на нервите, като орган на съзнанието.
Въздействие на цветовете върху човешкия организъм.
Въздействието, оказвано върху човешкото око от страна на кръвта, като орган на живота, и от страна на нервите, като орган на съзнанието.
Възникване на утринната и вечерната заря (светлината, видима през тъмнината – червено); възникване на синевата на небето (тъмнината, видима през светлината – синьо). Процесите на разрушаване и оживяване в кръвта и нервите, протичащи при съзерцание на цвета. Получаване на бои за живописта: червена на основата на въглерода, синя на основата на кислорода, жълта на основата на цветовете на растението; синя на основата на корените на растението. Учението за цвета на Гьоте като отстояване на истината; то е насочено против учението за цвета на Нютон. Здраве и болест от гледна точка на учението за цвета.
към текста >>
Процесите на разрушаване и о
жив
яване в кръвта и нервите, протичащи при съзерцание на цвета.
Въздействие на цветовете върху човешкия организъм. Въздействието, оказвано върху човешкото око от страна на кръвта, като орган на живота, и от страна на нервите, като орган на съзнанието. Възникване на утринната и вечерната заря (светлината, видима през тъмнината – червено); възникване на синевата на небето (тъмнината, видима през светлината – синьо).
Процесите на разрушаване и оживяване в кръвта и нервите, протичащи при съзерцание на цвета.
Получаване на бои за живописта: червена на основата на въглерода, синя на основата на кислорода, жълта на основата на цветовете на растението; синя на основата на корените на растението. Учението за цвета на Гьоте като отстояване на истината; то е насочено против учението за цвета на Нютон. Здраве и болест от гледна точка на учението за цвета. Как древните скотовъдни народи са създали науката за звездите.
към текста >>
Получаване на бои за
жив
описта: червена на основата на въглерода, синя на основата на кислорода, жълта на основата на цветовете на растението; синя на основата на корените на растението.
Въздействие на цветовете върху човешкия организъм. Въздействието, оказвано върху човешкото око от страна на кръвта, като орган на живота, и от страна на нервите, като орган на съзнанието. Възникване на утринната и вечерната заря (светлината, видима през тъмнината – червено); възникване на синевата на небето (тъмнината, видима през светлината – синьо). Процесите на разрушаване и оживяване в кръвта и нервите, протичащи при съзерцание на цвета.
Получаване на бои за живописта: червена на основата на въглерода, синя на основата на кислорода, жълта на основата на цветовете на растението; синя на основата на корените на растението.
Учението за цвета на Гьоте като отстояване на истината; то е насочено против учението за цвета на Нютон. Здраве и болест от гледна точка на учението за цвета. Как древните скотовъдни народи са създали науката за звездите.
към текста >>
Първото пре
жив
яване след смъртта е пре
жив
яването на всеобхватно спомняне.
Данте е описвал невидимия свят, етерния свят, или света на сферите със Земята в центъра, докато Коперник е описвал физическия свят. До края на XVIII столетие хората все пак са знаели нещо за етерния свят. Учението за флогистона – огнената субстанция – и възгледът на Лавоазие относно кислорода. Как е възниквал материализмът.
Първото преживяване след смъртта е преживяването на всеобхватно спомняне.
Представите за ада според Данте.
към текста >>
Структурно делене на човешкото същество –
жив
от и смърт
Структурно делене на човешкото същество – живот и смърт
към текста >>
Сравнение на онто- и филогенезата на
жив
отното с онто- и филогенезата на човека.
Сравнение на онто- и филогенезата на животното с онто- и филогенезата на човека.
Вървежът, речта и мисленето във връзка с дейността на етерното тяло, астралното тяло и «аза». Съвременният човек твърде малко се грижи за речта. В болшинството случаи съвременните хора въобще не мислят: те не са в състояние да приемат мисли за свръхсетивното. Отричащата познанието реч на Дюбоа Раймонд. Смъртта е излизане на етерното тяло от физическото тяло.
към текста >>
Жив
отът преди раждането и
жив
отът след смъртта.
Смъртта е излизане на етерното тяло от физическото тяло. След смъртта етерното тяло бързо се разпространява по целия свят. Възприятия на етерното тяло и астралното тяло. Преекзистенция и постекзистенция. Църквата като господарка на смъртта.
Животът преди раждането и животът след смъртта.
Не може да се добие познание за живота след смъртта, ако не се добие познание за живота преди раждането, и по-точно, преди зачатието.
към текста >>
Не може да се добие познание за
жив
ота след смъртта, ако не се добие познание за
жив
ота преди раждането, и по-точно, преди зачатието.
След смъртта етерното тяло бързо се разпространява по целия свят. Възприятия на етерното тяло и астралното тяло. Преекзистенция и постекзистенция. Църквата като господарка на смъртта. Животът преди раждането и животът след смъртта.
Не може да се добие познание за живота след смъртта, ако не се добие познание за живота преди раждането, и по-точно, преди зачатието.
към текста >>
Жив
отът на човека в съня и смъртта
Животът на човека в съня и смъртта
към текста >>
След смъртта трябва да изгубим симпатия към нашето тяло; тази загуба на симпатия продължава в течение на една трета от времето на целия
жив
от.
За важността на съня и за безсънието. Човек спи, когато при него отсъства симпатия към тялото му; човек се пробужда, когато в него отново възникне симпатия към тялото му.
След смъртта трябва да изгубим симпатия към нашето тяло; тази загуба на симпатия продължава в течение на една трета от времето на целия живот.
След смъртта човек живее една трета от времето на земния си живот в астрално тяло и едва няколко дни в своето етерно тяло. Етерното тяло и вторите зъби, астралното тяло и половата зрялост. След отпадането на астралното тяло човек живее само в своя «аз». Мислите се разпространяват по целия свят, разумът е навсякъде. Всичко това дава възможност на човешкото тяло да стане разумно.
към текста >>
След смъртта човек
жив
ее една трета от времето на земния си
жив
от в астрално тяло и едва няколко дни в своето етерно тяло.
За важността на съня и за безсънието. Човек спи, когато при него отсъства симпатия към тялото му; човек се пробужда, когато в него отново възникне симпатия към тялото му. След смъртта трябва да изгубим симпатия към нашето тяло; тази загуба на симпатия продължава в течение на една трета от времето на целия живот.
След смъртта човек живее една трета от времето на земния си живот в астрално тяло и едва няколко дни в своето етерно тяло.
Етерното тяло и вторите зъби, астралното тяло и половата зрялост. След отпадането на астралното тяло човек живее само в своя «аз». Мислите се разпространяват по целия свят, разумът е навсякъде. Всичко това дава възможност на човешкото тяло да стане разумно. Как се появява човекът.
към текста >>
След отпадането на астралното тяло човек
жив
ее само в своя «аз».
За важността на съня и за безсънието. Човек спи, когато при него отсъства симпатия към тялото му; човек се пробужда, когато в него отново възникне симпатия към тялото му. След смъртта трябва да изгубим симпатия към нашето тяло; тази загуба на симпатия продължава в течение на една трета от времето на целия живот. След смъртта човек живее една трета от времето на земния си живот в астрално тяло и едва няколко дни в своето етерно тяло. Етерното тяло и вторите зъби, астралното тяло и половата зрялост.
След отпадането на астралното тяло човек живее само в своя «аз».
Мислите се разпространяват по целия свят, разумът е навсякъде. Всичко това дава възможност на човешкото тяло да стане разумно. Как се появява човекът. За еволюционната теория. Оплоденото яйце става носител на хаоса.
към текста >>
«Азът» управлява тялото в течение на земния
жив
от. Оплождане.
Пример за съвременен научен начин на мислене. Философия без логика.
«Азът» управлява тялото в течение на земния живот. Оплождане.
Всъщност човешкото тяло го гради идващата от духовния свят душа; тя го строи от напълно разпадналите се белтъчни вещества. Защо детето прилича на баща си и майка си. Ходене, говор и мислене. Формиране на мозъка в течение на първите седем години от живота. Етерното тяло дава на детето възможност да получи пълноценен главен мозък и благодарение на това да стане мислещ човек.
към текста >>
Формиране на мозъка в течение на първите седем години от
жив
ота.
Философия без логика. «Азът» управлява тялото в течение на земния живот. Оплождане. Всъщност човешкото тяло го гради идващата от духовния свят душа; тя го строи от напълно разпадналите се белтъчни вещества. Защо детето прилича на баща си и майка си. Ходене, говор и мислене.
Формиране на мозъка в течение на първите седем години от живота.
Етерното тяло дава на детето възможност да получи пълноценен главен мозък и благодарение на това да стане мислещ човек. Етерното тяло работи в мисленето. Астралното тяло служи на процеса на обучение на говорене; то действа предимно в гърдите, в дишането, което след това се трансформира в реч. «Азът» трябва да получи достъп до физическото тяло и да му осигури равновесие във външния свят. Вследствие от това то се научава да привежда в движение своите крайници, а също привежда обмяната на веществата в съответствие с движението.
към текста >>
Човек в своите първи три години от
жив
ота.
Пробуждане за истинското знание. Сънища при заспиване и при пробуждане. Така наречените кошмари, страшните сънища. Как възниква сънят. На нашето тяло дължим това, че можем да виждаме нещата.
Човек в своите първи три години от живота.
Как се изменят сънищата в течение на живота. Сънищата на малките деца. Загубата на способности по правилен начин формира нашето тяло. Как сънищата все повече и повече отдалечават човека от духовния свят. За говоренето на медиума.
към текста >>
Как се изменят сънищата в течение на
жив
ота.
Сънища при заспиване и при пробуждане. Така наречените кошмари, страшните сънища. Как възниква сънят. На нашето тяло дължим това, че можем да виждаме нещата. Човек в своите първи три години от живота.
Как се изменят сънищата в течение на живота.
Сънищата на малките деца. Загубата на способности по правилен начин формира нашето тяло. Как сънищата все повече и повече отдалечават човека от духовния свят. За говоренето на медиума. Между смъртта и новото раждане човек трябва да се запознае с вътрешния аспект на човешкото тяло.
към текста >>
В течение на своя земен
жив
отът човек все повече и повече се отдалечава от духовния свят.
Сънищата на малките деца. Загубата на способности по правилен начин формира нашето тяло. Как сънищата все повече и повече отдалечават човека от духовния свят. За говоренето на медиума. Между смъртта и новото раждане човек трябва да се запознае с вътрешния аспект на човешкото тяло.
В течение на своя земен животът човек все повече и повече се отдалечава от духовния свят.
За една Платонова година (25920 години) човек преминава примерно през дванадесет земни живота. Разтваряне на Земята и освобождаване на човека от Земята.
към текста >>
За една Платонова година (25920 години) човек преминава примерно през дванадесет земни
жив
ота.
Загубата на способности по правилен начин формира нашето тяло. Как сънищата все повече и повече отдалечават човека от духовния свят. За говоренето на медиума. Между смъртта и новото раждане човек трябва да се запознае с вътрешния аспект на човешкото тяло. В течение на своя земен животът човек все повече и повече се отдалечава от духовния свят.
За една Платонова година (25920 години) човек преминава примерно през дванадесет земни живота.
Разтваряне на Земята и освобождаване на човека от Земята.
към текста >>
За какво е нужна глава на човека и висшите
жив
отни.
За какво е нужна глава на човека и висшите животни.
При висшите животни животът «седи» в главата; при нисшите животни – във всички членове на тялото поотделно. Коклюш; безглавото астрално тяло. Бронхиалната астма е обусловена от алергени; «котешка» астма и «елдена» астма. Лечение на коклюша. В случай на някакво увреждане астралното тяло се оказва предоставено самň на себе си: то излиза навън от физическото тяло.
към текста >>
При висшите
жив
отни
жив
отът «седи» в главата; при нисшите
жив
отни – във всички членове на тялото поотделно.
За какво е нужна глава на човека и висшите животни.
При висшите животни животът «седи» в главата; при нисшите животни – във всички членове на тялото поотделно.
Коклюш; безглавото астрално тяло. Бронхиалната астма е обусловена от алергени; «котешка» астма и «елдена» астма. Лечение на коклюша. В случай на някакво увреждане астралното тяло се оказва предоставено самň на себе си: то излиза навън от физическото тяло. Астралното тяло лесно се съединява с горещото, но трудно със студа: топлината привлича астралното тяло.
към текста >>
Спомените на Рабиндранат Тагор за
жив
ота му: налагало му се е да търпи побои от всички.
Бронхиалната астма е обусловена от алергени; «котешка» астма и «елдена» астма. Лечение на коклюша. В случай на някакво увреждане астралното тяло се оказва предоставено самň на себе си: то излиза навън от физическото тяло. Астралното тяло лесно се съединява с горещото, но трудно със студа: топлината привлича астралното тяло. Астралното тяло самň по себе още не ни прави човек на Земята.
Спомените на Рабиндранат Тагор за живота му: налагало му се е да търпи побои от всички.
Възпитание посредством побоища. Природата на роба и природата на свободния човек. Моралните представи от нашия живот пренасяме през смъртта в света, от който ние строим нашия следващ земен живот. Инервацията на всеки орган се осъществява двустранно, обаче решаваща роля при това играе астралното тяло. Всички осъществявани вътре в човека движения се управляват от астралното тяло.
към текста >>
Моралните представи от нашия
жив
от пренасяме през смъртта в света, от който ние строим нашия следващ земен
жив
от.
Астралното тяло лесно се съединява с горещото, но трудно със студа: топлината привлича астралното тяло. Астралното тяло самň по себе още не ни прави човек на Земята. Спомените на Рабиндранат Тагор за живота му: налагало му се е да търпи побои от всички. Възпитание посредством побоища. Природата на роба и природата на свободния човек.
Моралните представи от нашия живот пренасяме през смъртта в света, от който ние строим нашия следващ земен живот.
Инервацията на всеки орган се осъществява двустранно, обаче решаваща роля при това играе астралното тяло. Всички осъществявани вътре в човека движения се управляват от астралното тяло. Сваляне на вътрешния астрален образ, получен от човека в течение на живота. По какъв начин в новия човешки живот се внася това, което е присъствало в предишния живот. Хората се различават, защото донасят със себе си от минали земни животи различни способности и съдби.
към текста >>
Сваляне на вътрешния астрален образ, получен от човека в течение на
жив
ота.
Възпитание посредством побоища. Природата на роба и природата на свободния човек. Моралните представи от нашия живот пренасяме през смъртта в света, от който ние строим нашия следващ земен живот. Инервацията на всеки орган се осъществява двустранно, обаче решаваща роля при това играе астралното тяло. Всички осъществявани вътре в човека движения се управляват от астралното тяло.
Сваляне на вътрешния астрален образ, получен от човека в течение на живота.
По какъв начин в новия човешки живот се внася това, което е присъствало в предишния живот. Хората се различават, защото донасят със себе си от минали земни животи различни способности и съдби.
към текста >>
По какъв начин в новия човешки
жив
от се внася това, което е присъствало в предишния
жив
от.
Природата на роба и природата на свободния човек. Моралните представи от нашия живот пренасяме през смъртта в света, от който ние строим нашия следващ земен живот. Инервацията на всеки орган се осъществява двустранно, обаче решаваща роля при това играе астралното тяло. Всички осъществявани вътре в човека движения се управляват от астралното тяло. Сваляне на вътрешния астрален образ, получен от човека в течение на живота.
По какъв начин в новия човешки живот се внася това, което е присъствало в предишния живот.
Хората се различават, защото донасят със себе си от минали земни животи различни способности и съдби.
към текста >>
Хората се различават, защото донасят със себе си от минали земни
жив
оти различни способности и съдби.
Моралните представи от нашия живот пренасяме през смъртта в света, от който ние строим нашия следващ земен живот. Инервацията на всеки орган се осъществява двустранно, обаче решаваща роля при това играе астралното тяло. Всички осъществявани вътре в човека движения се управляват от астралното тяло. Сваляне на вътрешния астрален образ, получен от човека в течение на живота. По какъв начин в новия човешки живот се внася това, което е присъствало в предишния живот.
Хората се различават, защото донасят със себе си от минали земни животи различни способности и съдби.
към текста >>
Защо не помним предните земни
жив
оти?
Защо не помним предните земни животи?
към текста >>
Всички примитивни хора вярвали в повтарящия се земен
жив
от.
За книгата на Меринг «Легендата за Лесинг». Статията на Лесинг «Възпитание на човешкия род». За Крукс и Нютон.
Всички примитивни хора вярвали в повтарящия се земен живот.
Въздействие на опиума; при незначителна употреба на опиум се оказва въздействие върху етерното тяло, върху жизненото начало. При употреба на значително количество опиум въздействие се оказва върху астралното тяло; привикването към опиум, редовната му употреба разрушава «аза». Обучението на писане и четене. Съзнателното мислене и спомнянето. Ако в сегашния живот човек възприема верни мисли, тогава в по-късен земен живот той правилно си спомня този сегашен живот.
към текста >>
Ако в сегашния
жив
от човек възприема верни мисли, тогава в по-късен земен
жив
от той правилно си спомня този сегашен
жив
от.
Всички примитивни хора вярвали в повтарящия се земен живот. Въздействие на опиума; при незначителна употреба на опиум се оказва въздействие върху етерното тяло, върху жизненото начало. При употреба на значително количество опиум въздействие се оказва върху астралното тяло; привикването към опиум, редовната му употреба разрушава «аза». Обучението на писане и четене. Съзнателното мислене и спомнянето.
Ако в сегашния живот човек възприема верни мисли, тогава в по-късен земен живот той правилно си спомня този сегашен живот.
«Явяване на духове», спиритични сеанси.
към текста >>
Сън и бодърстване –
жив
от след смъртта.
Сън и бодърстване – живот след смъртта.
Същност на Христос – двете деца Исус
към текста >>
След смъртта се запазва силно влечение към физическото тяло, изобщо жаждата за
жив
от; човек още изпитва страстно желание да види всичко, което е виждал в течение на този
жив
от.
За венерината мухоловка. Желанието като понятие. Душевното състояние, стоящо в основата на пробуждането; човек се пробужда, защото изпитва силно привличане към своето физическо тяло. След смъртта душата иска отново да влезе в тяло; тя трябва отначало да отвикне от това.
След смъртта се запазва силно влечение към физическото тяло, изобщо жаждата за живот; човек още изпитва страстно желание да види всичко, което е виждал в течение на този живот.
И само когато отвикне от желанията по отношение на физическия свят, той ще врасне в духовния свят и ще добие способност да възприема духовни образи. Поредното изплуване и потапяне на Англия. Звездните констелации на небето изпращат сили, удържащи определена конфигурация на сушата. Какво съобщава Платон за Солон. Учението на Юлиан Отстъпник за трите Слънца, Йоановото кръщение в Йордан.
към текста >>
Човек не е изцяло и напълно хомогенно, еднородно същество; той постоянно умира и постоянно о
жив
ява.
Човек не е изцяло и напълно хомогенно, еднородно същество; той постоянно умира и постоянно оживява.
Нервната система и системата на кръвообращение представляват противоположни принципи. Склероза. Стареене и подмладяване. Плеврит или пневмония: силите на подмладяване стават твърде силни в нас. Ако съществуваха само ариманически сили, постоянно бихме ставали по-твърди, закостенели, щяхме да се превръщаме в труп, щяхме да ставаме педанти, филистери, постоянно щяхме да бодърстваме. Луциферически в нас са тези сили, които водят до изнеженост, подмладяване, правят ни фантасти, пропиляващи живота, които постоянно ни успиват.
към текста >>
Луциферически в нас са тези сили, които водят до изнеженост, подмладяване, правят ни фантасти, пропиляващи
жив
ота, които постоянно ни успиват.
Човек не е изцяло и напълно хомогенно, еднородно същество; той постоянно умира и постоянно оживява. Нервната система и системата на кръвообращение представляват противоположни принципи. Склероза. Стареене и подмладяване. Плеврит или пневмония: силите на подмладяване стават твърде силни в нас. Ако съществуваха само ариманически сили, постоянно бихме ставали по-твърди, закостенели, щяхме да се превръщаме в труп, щяхме да ставаме педанти, филистери, постоянно щяхме да бодърстваме.
Луциферически в нас са тези сили, които водят до изнеженост, подмладяване, правят ни фантасти, пропиляващи живота, които постоянно ни успиват.
Тези две противоположни сили трябва да присъстват в човека, но те трябва да се намират в равновесие. Съвременното възпитание носи напълно ариманичен характер. Около 8000 години преди нашата ера е била луциферческата епоха, след това е настъпила ариманическата епоха. Да бъдеш християнин означава да търсиш равновесие между луциферическото и ариманическото. Плеврит и брезови въглища.
към текста >>
Рудолф Щайнер –
жив
от и творчество.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
към текста >>
30.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от
жив
ота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден.
Бихме могли да наречем тези лекции диалог, доколкото съдържанието им, по настояване на Рудолф Щайнер, се определяше от самите работници. На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото.
Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден.
Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в Космоса към първоизточника на нещата и съществата. Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
към текста >>
Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и
жив
отните, при това разглеждането се извеждаше в Космоса към първоизточника на нещата и съществата.
Бихме могли да наречем тези лекции диалог, доколкото съдържанието им, по настояване на Рудолф Щайнер, се определяше от самите работници. На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден.
Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в Космоса към първоизточника на нещата и съществата.
Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
към текста >>
Дори и не всичко тук да съответства на стилистичните литературни канони, важното е да се запази истинският
жив
от в цялата си непосредственост.
Поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят. Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор. Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно.
Дори и не всичко тук да съответства на стилистичните литературни канони, важното е да се запази истинският живот в цялата си непосредственост.
към текста >>
31.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
- ще трябва да се отговори: Айфеловата кула е мъртва, а класът на пшеницата е
жив
.
Обаче на Земята няма такива сили, с помощта на които би могло да се построи нещо подобно (на житния клас). Ако попитате: откъде идват тези сили?
- ще трябва да се отговори: Айфеловата кула е мъртва, а класът на пшеницата е жив.
Но своя живот той взима не от Земята, живота получава от космическото обкръжение като цяло. Айфеловата кула е теглена от тежестта само надолу, докато стъблото расте, имайки опора не само долу. Когато издигаме Айфеловата кула, трябва да разполагаме едни строителни конструкции над други така, че фактически долните конструкции винаги да служат за опора на горните. В случая със стъблото не става така. Стъблото се стреми към мировото пространство.
към текста >>
Но своя
жив
от той взима не от Земята,
жив
ота получава от космическото обкръжение като цяло.
Обаче на Земята няма такива сили, с помощта на които би могло да се построи нещо подобно (на житния клас). Ако попитате: откъде идват тези сили? - ще трябва да се отговори: Айфеловата кула е мъртва, а класът на пшеницата е жив.
Но своя живот той взима не от Земята, живота получава от космическото обкръжение като цяло.
Айфеловата кула е теглена от тежестта само надолу, докато стъблото расте, имайки опора не само долу. Когато издигаме Айфеловата кула, трябва да разполагаме едни строителни конструкции над други така, че фактически долните конструкции винаги да служат за опора на горните. В случая със стъблото не става така. Стъблото се стреми към мировото пространство. И така, ако си представите тук Земята, а тук - стъбла, всички те се стремят в направление към мировото пространство, доколкото то е запълнено с фина субстанция, която наричат етер и която живее в растенията.
към текста >>
И така, ако си представите тук Земята, а тук - стъбла, всички те се стремят в направление към мировото пространство, доколкото то е запълнено с фина субстанция, която наричат етер и която
жив
ее в растенията.
Но своя живот той взима не от Земята, живота получава от космическото обкръжение като цяло. Айфеловата кула е теглена от тежестта само надолу, докато стъблото расте, имайки опора не само долу. Когато издигаме Айфеловата кула, трябва да разполагаме едни строителни конструкции над други така, че фактически долните конструкции винаги да служат за опора на горните. В случая със стъблото не става така. Стъблото се стреми към мировото пространство.
И така, ако си представите тук Земята, а тук - стъбла, всички те се стремят в направление към мировото пространство, доколкото то е запълнено с фина субстанция, която наричат етер и която живее в растенията.
Но този живот не идва от Земята, той идва от мировото пространство. Следователно можем да кажем: животът идва от мировото пространство. С това е свързано и нещо, за което веднъж вече ви казах; ако яйцето (яйцеклетката) се образува в майчиното тяло, това майчино тяло представлява за нея само вещество. Но върху това яйце (яйцеклетка) действа цялото мирово пространство. То оживява това яйце (яйцеклетка).
към текста >>
Но този
жив
от не идва от Земята, той идва от мировото пространство.
Айфеловата кула е теглена от тежестта само надолу, докато стъблото расте, имайки опора не само долу. Когато издигаме Айфеловата кула, трябва да разполагаме едни строителни конструкции над други така, че фактически долните конструкции винаги да служат за опора на горните. В случая със стъблото не става така. Стъблото се стреми към мировото пространство. И така, ако си представите тук Земята, а тук - стъбла, всички те се стремят в направление към мировото пространство, доколкото то е запълнено с фина субстанция, която наричат етер и която живее в растенията.
Но този живот не идва от Земята, той идва от мировото пространство.
Следователно можем да кажем: животът идва от мировото пространство. С това е свързано и нещо, за което веднъж вече ви казах; ако яйцето (яйцеклетката) се образува в майчиното тяло, това майчино тяло представлява за нея само вещество. Но върху това яйце (яйцеклетка) действа цялото мирово пространство. То оживява това яйце (яйцеклетка). Виждате ли, във всичко, което живее, действа цялото мирово пространство.
към текста >>
Следователно можем да кажем:
жив
отът идва от мировото пространство.
Когато издигаме Айфеловата кула, трябва да разполагаме едни строителни конструкции над други така, че фактически долните конструкции винаги да служат за опора на горните. В случая със стъблото не става така. Стъблото се стреми към мировото пространство. И така, ако си представите тук Земята, а тук - стъбла, всички те се стремят в направление към мировото пространство, доколкото то е запълнено с фина субстанция, която наричат етер и която живее в растенията. Но този живот не идва от Земята, той идва от мировото пространство.
Следователно можем да кажем: животът идва от мировото пространство.
С това е свързано и нещо, за което веднъж вече ви казах; ако яйцето (яйцеклетката) се образува в майчиното тяло, това майчино тяло представлява за нея само вещество. Но върху това яйце (яйцеклетка) действа цялото мирово пространство. То оживява това яйце (яйцеклетка). Виждате ли, във всичко, което живее, действа цялото мирово пространство.
към текста >>
То о
жив
ява това яйце (яйцеклетка).
И така, ако си представите тук Земята, а тук - стъбла, всички те се стремят в направление към мировото пространство, доколкото то е запълнено с фина субстанция, която наричат етер и която живее в растенията. Но този живот не идва от Земята, той идва от мировото пространство. Следователно можем да кажем: животът идва от мировото пространство. С това е свързано и нещо, за което веднъж вече ви казах; ако яйцето (яйцеклетката) се образува в майчиното тяло, това майчино тяло представлява за нея само вещество. Но върху това яйце (яйцеклетка) действа цялото мирово пространство.
То оживява това яйце (яйцеклетка).
Виждате ли, във всичко, което живее, действа цялото мирово пространство.
към текста >>
Виждате ли, във всичко, което
жив
ее, действа цялото мирово пространство.
Но този живот не идва от Земята, той идва от мировото пространство. Следователно можем да кажем: животът идва от мировото пространство. С това е свързано и нещо, за което веднъж вече ви казах; ако яйцето (яйцеклетката) се образува в майчиното тяло, това майчино тяло представлява за нея само вещество. Но върху това яйце (яйцеклетка) действа цялото мирово пространство. То оживява това яйце (яйцеклетка).
Виждате ли, във всичко, което живее, действа цялото мирово пространство.
към текста >>
Виждате ли, господа, подходът, при който сериозно би се разглеждал въпросът за въздействието на мировото пространство върху това, което е
жив
о, в съвременната наука практически отсъства.
Виждате ли, господа, подходът, при който сериозно би се разглеждал въпросът за въздействието на мировото пространство върху това, което е живо, в съвременната наука практически отсъства.
Може би сте чели как неотдавна в Базел беше изнесен доклад на тема за произхода на живота на Земята[1]; докладчикът каза: трудно е да си представим, че животът на Земята е възникнал посредством простото смесване или чрез химическото съединяване на субстанции; той все пак е трябвало да дойде от мировото пространство. Но как? - Интересно как днес съвременният учен си представя как е могъл животът да дойде от мировото пространство. Той си казва: ако го няма на Земята, той трябва да дойде от други небесни тела. Най-близката звезда, която да предположим, че някога е откъснала от себе си веществото, което след това е долетяло на Земята, е отдалечена от Земята на такова разстояние, че на това откъснало се вещество биха му били нужни четиридесет хиляди години, за да долети до Земята.
към текста >>
Може би сте чели как неотдавна в Базел беше изнесен доклад на тема за произхода на
жив
ота на Земята[1]; докладчикът каза: трудно е да си представим, че
жив
отът на Земята е възникнал посредством простото смесване или чрез химическото съединяване на субстанции; той все пак е трябвало да дойде от мировото пространство.
Виждате ли, господа, подходът, при който сериозно би се разглеждал въпросът за въздействието на мировото пространство върху това, което е живо, в съвременната наука практически отсъства.
Може би сте чели как неотдавна в Базел беше изнесен доклад на тема за произхода на живота на Земята[1]; докладчикът каза: трудно е да си представим, че животът на Земята е възникнал посредством простото смесване или чрез химическото съединяване на субстанции; той все пак е трябвало да дойде от мировото пространство.
Но как? - Интересно как днес съвременният учен си представя как е могъл животът да дойде от мировото пространство. Той си казва: ако го няма на Земята, той трябва да дойде от други небесни тела. Най-близката звезда, която да предположим, че някога е откъснала от себе си веществото, което след това е долетяло на Земята, е отдалечена от Земята на такова разстояние, че на това откъснало се вещество биха му били нужни четиридесет хиляди години, за да долети до Земята. Земята по това време, - както твърдят тези хора, - би следвало да представлява огнено-течно, нагорещено тяло.
към текста >>
- Интересно как днес съвременният учен си представя как е могъл
жив
отът да дойде от мировото пространство.
Виждате ли, господа, подходът, при който сериозно би се разглеждал въпросът за въздействието на мировото пространство върху това, което е живо, в съвременната наука практически отсъства. Може би сте чели как неотдавна в Базел беше изнесен доклад на тема за произхода на живота на Земята[1]; докладчикът каза: трудно е да си представим, че животът на Земята е възникнал посредством простото смесване или чрез химическото съединяване на субстанции; той все пак е трябвало да дойде от мировото пространство. Но как?
- Интересно как днес съвременният учен си представя как е могъл животът да дойде от мировото пространство.
Той си казва: ако го няма на Земята, той трябва да дойде от други небесни тела. Най-близката звезда, която да предположим, че някога е откъснала от себе си веществото, което след това е долетяло на Земята, е отдалечена от Земята на такова разстояние, че на това откъснало се вещество биха му били нужни четиридесет хиляди години, за да долети до Земята. Земята по това време, - както твърдят тези хора, - би следвало да представлява огнено-течно, нагорещено тяло. Никакъв живот не би могъл да има върху нея, всичко живо несъмнено би било изгорено. Но Земята е изстивала.
към текста >>
Никакъв
жив
от не би могъл да има върху нея, всичко
жив
о несъмнено би било изгорено.
Но как? - Интересно как днес съвременният учен си представя как е могъл животът да дойде от мировото пространство. Той си казва: ако го няма на Земята, той трябва да дойде от други небесни тела. Най-близката звезда, която да предположим, че някога е откъснала от себе си веществото, което след това е долетяло на Земята, е отдалечена от Земята на такова разстояние, че на това откъснало се вещество биха му били нужни четиридесет хиляди години, за да долети до Земята. Земята по това време, - както твърдят тези хора, - би следвало да представлява огнено-течно, нагорещено тяло.
Никакъв живот не би могъл да има върху нея, всичко живо несъмнено би било изгорено.
Но Земята е изстивала. Когато е изстинала, тя е станала такава, че би могла да приеме нещо живо, ако това живо би долетяло до нея, предполага се - от най-близката звезда, за което биха били нужни четиридесет хиляди години.
към текста >>
Когато е изстинала, тя е станала такава, че би могла да приеме нещо
жив
о, ако това
жив
о би долетяло до нея, предполага се - от най-близката звезда, за което биха били нужни четиридесет хиляди години.
Той си казва: ако го няма на Земята, той трябва да дойде от други небесни тела. Най-близката звезда, която да предположим, че някога е откъснала от себе си веществото, което след това е долетяло на Земята, е отдалечена от Земята на такова разстояние, че на това откъснало се вещество биха му били нужни четиридесет хиляди години, за да долети до Земята. Земята по това време, - както твърдят тези хора, - би следвало да представлява огнено-течно, нагорещено тяло. Никакъв живот не би могъл да има върху нея, всичко живо несъмнено би било изгорено. Но Земята е изстивала.
Когато е изстинала, тя е станала такава, че би могла да приеме нещо живо, ако това живо би долетяло до нея, предполага се - от най-близката звезда, за което биха били нужни четиридесет хиляди години.
към текста >>
Според докладчика, не можем да си представим как
жив
ият зародиш, малкият зародиш
жив
от би могъл да пътува в течение на четиридесет хиляди години по мировото пространство, което само по себе си не е топло, а студено, и температурата в него е минус 273° по Целзий.
Според докладчика, не можем да си представим как живият зародиш, малкият зародиш живот би могъл да пътува в течение на четиридесет хиляди години по мировото пространство, което само по себе си не е топло, а студено, и температурата в него е минус 273° по Целзий.
Зародишът би трябвало още и да падне на Земята и само след достигането му тук, на Земята, би могло от него да възникне живот. Ако по-рано е можело да долетят много зародиши, те биха били изгорени. Едва когато Земята достатъчно е изстинала, те биха имали възможност да се развият. Но и това също не би могло да стане, каза докладчикът. И така, за него остава неизвестно откъде се е появил животът.
към текста >>
Зародишът би трябвало още и да падне на Земята и само след достигането му тук, на Земята, би могло от него да възникне
жив
от.
Според докладчика, не можем да си представим как живият зародиш, малкият зародиш живот би могъл да пътува в течение на четиридесет хиляди години по мировото пространство, което само по себе си не е топло, а студено, и температурата в него е минус 273° по Целзий.
Зародишът би трябвало още и да падне на Земята и само след достигането му тук, на Земята, би могло от него да възникне живот.
Ако по-рано е можело да долетят много зародиши, те биха били изгорени. Едва когато Земята достатъчно е изстинала, те биха имали възможност да се развият. Но и това също не би могло да стане, каза докладчикът. И така, за него остава неизвестно откъде се е появил животът.
към текста >>
И така, за него остава неизвестно откъде се е появил
жив
отът.
Според докладчика, не можем да си представим как живият зародиш, малкият зародиш живот би могъл да пътува в течение на четиридесет хиляди години по мировото пространство, което само по себе си не е топло, а студено, и температурата в него е минус 273° по Целзий. Зародишът би трябвало още и да падне на Земята и само след достигането му тук, на Земята, би могло от него да възникне живот. Ако по-рано е можело да долетят много зародиши, те биха били изгорени. Едва когато Земята достатъчно е изстинала, те биха имали възможност да се развият. Но и това също не би могло да стане, каза докладчикът.
И така, за него остава неизвестно откъде се е появил животът.
към текста >>
Обаче може да се види, че
жив
отът идва от мировото пространство.
Обаче може да се види, че животът идва от мировото пространство.
Може реално да се види, че в живото действат не само земни сили. Такива земни сили ние използваме при строителството на Айфеловата кула например. А в такава кула (има се предвид класът на пшеницата) действат не само силите на Земята, но и силите на цялото мирово пространство. Когато Земята е била мека, когато в нея още са плавали, смесвайки се едни с други, течни шисти, фелдшпат и кремък, Земята като цяло се е намирала под влиянието на мировото пространство и е представлявала огромно растение. Ако днес, отивайки в планината, намерите там гранит или гнайс, който се отличава от гранита с по-голямото съдържание на слюда, тя е по-видима в него - и така, ако отивайки в планината, разглеждате днес гранит или гнайс, те представляват остатъци от това древно растение, древно растително образувание.
към текста >>
Може реално да се види, че в
жив
ото действат не само земни сили.
Обаче може да се види, че животът идва от мировото пространство.
Може реално да се види, че в живото действат не само земни сили.
Такива земни сили ние използваме при строителството на Айфеловата кула например. А в такава кула (има се предвид класът на пшеницата) действат не само силите на Земята, но и силите на цялото мирово пространство. Когато Земята е била мека, когато в нея още са плавали, смесвайки се едни с други, течни шисти, фелдшпат и кремък, Земята като цяло се е намирала под влиянието на мировото пространство и е представлявала огромно растение. Ако днес, отивайки в планината, намерите там гранит или гнайс, който се отличава от гранита с по-голямото съдържание на слюда, тя е по-видима в него - и така, ако отивайки в планината, разглеждате днес гранит или гнайс, те представляват остатъци от това древно растение, древно растително образувание. Цялата Земя е била едно растение.
към текста >>
Тук още са
жив
еели не днешните
жив
отни и хора, а мегатерии и всички тези
жив
отни, за които съм ви разказвал.
Вече съм ви говорил как всичко това е изглеждало на Земята[2], когато тези скални породи, макар и престанали да бъдат растение, все още оставали меки.
Тук още са живеели не днешните животни и хора, а мегатерии и всички тези животни, за които съм ви разказвал.
Но докато стане всичко това, Земята е била гигантско растение в мировото пространство. И ако днес се разглежда растение, представяйки го в много увеличен вид, би могло да се открие: това, което се съдържа в него, има голямо сходство с планинските образувания. Животът, идващ от мировото пространство, действа още само на растението като на цяло: малките му части вече са планински масиви. И така, Земята някога е била жива и това, което днес откриваме в най-твърдите скални породи, е остатък от това, което е била Земята някога.
към текста >>
Жив
отът, идващ от мировото пространство, действа още само на растението като на цяло: малките му части вече са планински масиви.
Вече съм ви говорил как всичко това е изглеждало на Земята[2], когато тези скални породи, макар и престанали да бъдат растение, все още оставали меки. Тук още са живеели не днешните животни и хора, а мегатерии и всички тези животни, за които съм ви разказвал. Но докато стане всичко това, Земята е била гигантско растение в мировото пространство. И ако днес се разглежда растение, представяйки го в много увеличен вид, би могло да се открие: това, което се съдържа в него, има голямо сходство с планинските образувания.
Животът, идващ от мировото пространство, действа още само на растението като на цяло: малките му части вече са планински масиви.
И така, Земята някога е била жива и това, което днес откриваме в най-твърдите скални породи, е остатък от това, което е била Земята някога.
към текста >>
И така, Земята някога е била
жив
а и това, което днес откриваме в най-твърдите скални породи, е остатък от това, което е била Земята някога.
Вече съм ви говорил как всичко това е изглеждало на Земята[2], когато тези скални породи, макар и престанали да бъдат растение, все още оставали меки. Тук още са живеели не днешните животни и хора, а мегатерии и всички тези животни, за които съм ви разказвал. Но докато стане всичко това, Земята е била гигантско растение в мировото пространство. И ако днес се разглежда растение, представяйки го в много увеличен вид, би могло да се открие: това, което се съдържа в него, има голямо сходство с планинските образувания. Животът, идващ от мировото пространство, действа още само на растението като на цяло: малките му части вече са планински масиви.
И така, Земята някога е била жива и това, което днес откриваме в най-твърдите скални породи, е остатък от това, което е била Земята някога.
към текста >>
На определен участък под повърхността на морето
жив
еят малки
жив
отни, образуващи колонии - това са коралите.
Но има и друг начин, по който възниква твърд материал, строителният материал на Земята. Влизайки в океана, ще откриете, че в този океан се образуват острови. Нека тук има море (изобразява го на рисунка).
На определен участък под повърхността на морето живеят малки животни, образуващи колонии - това са коралите.
Отличителна особеност на тези животни - коралите - е свойството им постоянно да отлагат варовик. Варовикът остава като отлагания, цял остров се настила от такива варовикови отлагания, имащи коралов произход. Понякога почвата в тези места се смива, отива надолу и може даже да се появи езеро. Това изглежда като кръг от варовици, отложени от коралите. Въобще именно в тези райони, където коралите отлагат своя варовик, земята постоянно се спуска, така че варовикът от тези животни, коралите, отива все по-дълбоко и по-дълбоко.
към текста >>
Отличителна особеност на тези
жив
отни - коралите - е свойството им постоянно да отлагат варовик.
Но има и друг начин, по който възниква твърд материал, строителният материал на Земята. Влизайки в океана, ще откриете, че в този океан се образуват острови. Нека тук има море (изобразява го на рисунка). На определен участък под повърхността на морето живеят малки животни, образуващи колонии - това са коралите.
Отличителна особеност на тези животни - коралите - е свойството им постоянно да отлагат варовик.
Варовикът остава като отлагания, цял остров се настила от такива варовикови отлагания, имащи коралов произход. Понякога почвата в тези места се смива, отива надолу и може даже да се появи езеро. Това изглежда като кръг от варовици, отложени от коралите. Въобще именно в тези райони, където коралите отлагат своя варовик, земята постоянно се спуска, така че варовикът от тези животни, коралите, отива все по-дълбоко и по-дълбоко. Можем да кажем: днес в морето намират варовикови отлагания от животински произход, например оставени от коралите.
към текста >>
Въобще именно в тези райони, където коралите отлагат своя варовик, земята постоянно се спуска, така че варовикът от тези
жив
отни, коралите, отива все по-дълбоко и по-дълбоко.
На определен участък под повърхността на морето живеят малки животни, образуващи колонии - това са коралите. Отличителна особеност на тези животни - коралите - е свойството им постоянно да отлагат варовик. Варовикът остава като отлагания, цял остров се настила от такива варовикови отлагания, имащи коралов произход. Понякога почвата в тези места се смива, отива надолу и може даже да се появи езеро. Това изглежда като кръг от варовици, отложени от коралите.
Въобще именно в тези райони, където коралите отлагат своя варовик, земята постоянно се спуска, така че варовикът от тези животни, коралите, отива все по-дълбоко и по-дълбоко.
Можем да кажем: днес в морето намират варовикови отлагания от животински произход, например оставени от коралите. Там, където сега се намират варовиковите отлагания на Юра (планински хребет в Швейцария - бел. пр.), преди е имало животни и те са отлагали тези варовици.
към текста >>
Можем да кажем: днес в морето намират варовикови отлагания от
жив
отински произход, например оставени от коралите.
Отличителна особеност на тези животни - коралите - е свойството им постоянно да отлагат варовик. Варовикът остава като отлагания, цял остров се настила от такива варовикови отлагания, имащи коралов произход. Понякога почвата в тези места се смива, отива надолу и може даже да се появи езеро. Това изглежда като кръг от варовици, отложени от коралите. Въобще именно в тези райони, където коралите отлагат своя варовик, земята постоянно се спуска, така че варовикът от тези животни, коралите, отива все по-дълбоко и по-дълбоко.
Можем да кажем: днес в морето намират варовикови отлагания от животински произход, например оставени от коралите.
Там, където сега се намират варовиковите отлагания на Юра (планински хребет в Швейцария - бел. пр.), преди е имало животни и те са отлагали тези варовици.
към текста >>
пр.), преди е имало
жив
отни и те са отлагали тези варовици.
Понякога почвата в тези места се смива, отива надолу и може даже да се появи езеро. Това изглежда като кръг от варовици, отложени от коралите. Въобще именно в тези райони, където коралите отлагат своя варовик, земята постоянно се спуска, така че варовикът от тези животни, коралите, отива все по-дълбоко и по-дълбоко. Можем да кажем: днес в морето намират варовикови отлагания от животински произход, например оставени от коралите. Там, където сега се намират варовиковите отлагания на Юра (планински хребет в Швейцария - бел.
пр.), преди е имало животни и те са отлагали тези варовици.
към текста >>
Намирайки се тук, в района на Юрския хребет, вие имате работа с отлагания от
жив
отински произход.
Ако посетите Централните Алпийски райони, където има твърди камъни, ще имате работа с това, което са отлагали растенията.
Намирайки се тук, в района на Юрския хребет, вие имате работа с отлагания от животински произход.
Земята като цяло е била някога жива. Първоначално тя е била растение, след това животно. Това, което днес имаме като материала на планините, камъните, е остатък от нещо живо.
към текста >>
Земята като цяло е била някога
жив
а.
Ако посетите Централните Алпийски райони, където има твърди камъни, ще имате работа с това, което са отлагали растенията. Намирайки се тук, в района на Юрския хребет, вие имате работа с отлагания от животински произход.
Земята като цяло е била някога жива.
Първоначално тя е била растение, след това животно. Това, което днес имаме като материала на планините, камъните, е остатък от нещо живо.
към текста >>
Първоначално тя е била растение, след това
жив
отно.
Ако посетите Централните Алпийски райони, където има твърди камъни, ще имате работа с това, което са отлагали растенията. Намирайки се тук, в района на Юрския хребет, вие имате работа с отлагания от животински произход. Земята като цяло е била някога жива.
Първоначално тя е била растение, след това животно.
Това, което днес имаме като материала на планините, камъните, е остатък от нещо живо.
към текста >>
Това, което днес имаме като материала на планините, камъните, е остатък от нещо
жив
о.
Ако посетите Централните Алпийски райони, където има твърди камъни, ще имате работа с това, което са отлагали растенията. Намирайки се тук, в района на Юрския хребет, вие имате работа с отлагания от животински произход. Земята като цяло е била някога жива. Първоначално тя е била растение, след това животно.
Това, което днес имаме като материала на планините, камъните, е остатък от нещо живо.
към текста >>
Безсмислено е да се смята, че
жив
отът е могъл да се появи благодарение на химическо съединяване на мъртви вещества.
Безсмислено е да се смята, че животът е могъл да се появи благодарение на химическо съединяване на мъртви вещества.
Животът идва от мировото пространство, което е запълнено с етер. Безсмислено е да се смята, че в резултат на смесване мъртвите вещества са могли да оживеят, да станат живи, което наричат «абиогенеза», първичното възникване на живота. Не, мъртвите вещества водят началото си от живото, явяват се отделяния на живото. Подобно на това, както се образуват нашите кости - защото в началото, в утробата на майката, ние нямаме кости, - така по пътя на отделянето се гради тялото. Живото е първично, а мъртвото вторично, то възниква после.
към текста >>
Жив
отът идва от мировото пространство, което е запълнено с етер.
Безсмислено е да се смята, че животът е могъл да се появи благодарение на химическо съединяване на мъртви вещества.
Животът идва от мировото пространство, което е запълнено с етер.
Безсмислено е да се смята, че в резултат на смесване мъртвите вещества са могли да оживеят, да станат живи, което наричат «абиогенеза», първичното възникване на живота. Не, мъртвите вещества водят началото си от живото, явяват се отделяния на живото. Подобно на това, както се образуват нашите кости - защото в началото, в утробата на майката, ние нямаме кости, - така по пътя на отделянето се гради тялото. Живото е първично, а мъртвото вторично, то възниква после. Нас фактически ни обкръжава етер, при това етерът дърпа всичко нагоре, докато земната тежест тегли всичко надолу.
към текста >>
Безсмислено е да се смята, че в резултат на смесване мъртвите вещества са могли да о
жив
еят, да станат
жив
и, което наричат «абиогенеза», първичното възникване на
жив
ота.
Безсмислено е да се смята, че животът е могъл да се появи благодарение на химическо съединяване на мъртви вещества. Животът идва от мировото пространство, което е запълнено с етер.
Безсмислено е да се смята, че в резултат на смесване мъртвите вещества са могли да оживеят, да станат живи, което наричат «абиогенеза», първичното възникване на живота.
Не, мъртвите вещества водят началото си от живото, явяват се отделяния на живото. Подобно на това, както се образуват нашите кости - защото в началото, в утробата на майката, ние нямаме кости, - така по пътя на отделянето се гради тялото. Живото е първично, а мъртвото вторично, то възниква после. Нас фактически ни обкръжава етер, при това етерът дърпа всичко нагоре, докато земната тежест тегли всичко надолу. Етерът дърпа нагоре, при това той не убива, за разлика от земното притегляне.
към текста >>
Не, мъртвите вещества водят началото си от
жив
ото, явяват се отделяния на
жив
ото.
Безсмислено е да се смята, че животът е могъл да се появи благодарение на химическо съединяване на мъртви вещества. Животът идва от мировото пространство, което е запълнено с етер. Безсмислено е да се смята, че в резултат на смесване мъртвите вещества са могли да оживеят, да станат живи, което наричат «абиогенеза», първичното възникване на живота.
Не, мъртвите вещества водят началото си от живото, явяват се отделяния на живото.
Подобно на това, както се образуват нашите кости - защото в началото, в утробата на майката, ние нямаме кости, - така по пътя на отделянето се гради тялото. Живото е първично, а мъртвото вторично, то възниква после. Нас фактически ни обкръжава етер, при това етерът дърпа всичко нагоре, докато земната тежест тегли всичко надолу. Етерът дърпа нагоре, при това той не убива, за разлика от земното притегляне. Колкото повече тежест вдишвате, поемате в себе си, толкова повече е във вас предразположеността към подагра или диабет, или нещо подобно; толкова в по-голяма степен вие умирате.
към текста >>
Жив
ото е първично, а мъртвото вторично, то възниква после.
Безсмислено е да се смята, че животът е могъл да се появи благодарение на химическо съединяване на мъртви вещества. Животът идва от мировото пространство, което е запълнено с етер. Безсмислено е да се смята, че в резултат на смесване мъртвите вещества са могли да оживеят, да станат живи, което наричат «абиогенеза», първичното възникване на живота. Не, мъртвите вещества водят началото си от живото, явяват се отделяния на живото. Подобно на това, както се образуват нашите кости - защото в началото, в утробата на майката, ние нямаме кости, - така по пътя на отделянето се гради тялото.
Живото е първично, а мъртвото вторично, то възниква после.
Нас фактически ни обкръжава етер, при това етерът дърпа всичко нагоре, докато земната тежест тегли всичко надолу. Етерът дърпа нагоре, при това той не убива, за разлика от земното притегляне. Колкото повече тежест вдишвате, поемате в себе си, толкова повече е във вас предразположеността към подагра или диабет, или нещо подобно; толкова в по-голяма степен вие умирате. Колкото повече се активизират в нас силите, отиващи нагоре, толкова по-здрави ставаме.
към текста >>
Ако преработя кремъка така, че в него да о
жив
еят предишните му сили, ако използвам кремъка като лекарство, смесвайки го с други вещества, благодарение на които кремъкът отново да получи древните етерни сили - ако направя така, назначавайки такъв препарат, ще успея да излекувам болния.
Представете си, че имам работа с болен човек, при което мога да си кажа: неговият проблем е свързан с недостига на сили, действащи в мировото пространство. При него има твърде много сили на тежестта. В него се отлагат всевъзможни вещества. И ето, сега си спомням: гръм и мълнии, това е! - казвам си - някога кремъкът е съдействал за проявата на силите на мировото пространство.
Ако преработя кремъка така, че в него да оживеят предишните му сили, ако използвам кремъка като лекарство, смесвайки го с други вещества, благодарение на които кремъкът отново да получи древните етерни сили - ако направя така, назначавайки такъв препарат, ще успея да излекувам болния.
Такова лекарствено средство от кремък може успешно да действа. Така в медицината могат да се използват тези сили, които някога е притежавал кремъкът, бидейки в състава на живото. Въобще медицината би могла да постигне крупни успехи, ако се замисли над това, какво е представлявала Земята, когато е била напълно жива, когато кремъкът още се е поддавал на влиянието на мировото пространство. И така, ако в човека има твърде малко живот и му е необходима връзка с мировото пространство, му се дава вещество, което във втвърдено състояние се намира в природата и което може с успех да се прилага като лекарство.
към текста >>
Така в медицината могат да се използват тези сили, които някога е притежавал кремъкът, бидейки в състава на
жив
ото.
В него се отлагат всевъзможни вещества. И ето, сега си спомням: гръм и мълнии, това е! - казвам си - някога кремъкът е съдействал за проявата на силите на мировото пространство. Ако преработя кремъка така, че в него да оживеят предишните му сили, ако използвам кремъка като лекарство, смесвайки го с други вещества, благодарение на които кремъкът отново да получи древните етерни сили - ако направя така, назначавайки такъв препарат, ще успея да излекувам болния. Такова лекарствено средство от кремък може успешно да действа.
Така в медицината могат да се използват тези сили, които някога е притежавал кремъкът, бидейки в състава на живото.
Въобще медицината би могла да постигне крупни успехи, ако се замисли над това, какво е представлявала Земята, когато е била напълно жива, когато кремъкът още се е поддавал на влиянието на мировото пространство. И така, ако в човека има твърде малко живот и му е необходима връзка с мировото пространство, му се дава вещество, което във втвърдено състояние се намира в природата и което може с успех да се прилага като лекарство.
към текста >>
Въобще медицината би могла да постигне крупни успехи, ако се замисли над това, какво е представлявала Земята, когато е била напълно
жив
а, когато кремъкът още се е поддавал на влиянието на мировото пространство.
И ето, сега си спомням: гръм и мълнии, това е! - казвам си - някога кремъкът е съдействал за проявата на силите на мировото пространство. Ако преработя кремъка така, че в него да оживеят предишните му сили, ако използвам кремъка като лекарство, смесвайки го с други вещества, благодарение на които кремъкът отново да получи древните етерни сили - ако направя така, назначавайки такъв препарат, ще успея да излекувам болния. Такова лекарствено средство от кремък може успешно да действа. Така в медицината могат да се използват тези сили, които някога е притежавал кремъкът, бидейки в състава на живото.
Въобще медицината би могла да постигне крупни успехи, ако се замисли над това, какво е представлявала Земята, когато е била напълно жива, когато кремъкът още се е поддавал на влиянието на мировото пространство.
И така, ако в човека има твърде малко живот и му е необходима връзка с мировото пространство, му се дава вещество, което във втвърдено състояние се намира в природата и което може с успех да се прилага като лекарство.
към текста >>
И така, ако в човека има твърде малко
жив
от и му е необходима връзка с мировото пространство, му се дава вещество, което във втвърдено състояние се намира в природата и което може с успех да се прилага като лекарство.
- казвам си - някога кремъкът е съдействал за проявата на силите на мировото пространство. Ако преработя кремъка така, че в него да оживеят предишните му сили, ако използвам кремъка като лекарство, смесвайки го с други вещества, благодарение на които кремъкът отново да получи древните етерни сили - ако направя така, назначавайки такъв препарат, ще успея да излекувам болния. Такова лекарствено средство от кремък може успешно да действа. Така в медицината могат да се използват тези сили, които някога е притежавал кремъкът, бидейки в състава на живото. Въобще медицината би могла да постигне крупни успехи, ако се замисли над това, какво е представлявала Земята, когато е била напълно жива, когато кремъкът още се е поддавал на влиянието на мировото пространство.
И така, ако в човека има твърде малко живот и му е необходима връзка с мировото пространство, му се дава вещество, което във втвърдено състояние се намира в природата и което може с успех да се прилага като лекарство.
към текста >>
Те идват от мировото пространство, овладяват веществата на Земята и създават от тях
жив
ото.
Можем да кажем така: Земята от всички страни е обкръжена с етер. Този етер съдържа жизнени сили.
Те идват от мировото пространство, овладяват веществата на Земята и създават от тях живото.
към текста >>
Но вътре (в самите вещества) винаги още едва-едва присъства това, което е остатък от
жив
ота, следа от
жив
ота.
Но вътре (в самите вещества) винаги още едва-едва присъства това, което е остатък от живота, следа от живота.
Ако вземете например коралов варовик, той на първо време ще съдържа в себе си нещо, леко напомнящо живот, нещо отделило се от живото. Затова вие можете да откриете, че такова вещество може да спомогне за живота, може да бъде добро лекарствено средство. Ако вземете кремък, който много силно се е вкаменил, и му позволите като добавка да бъде в помощ на човешкия живот, с негова помощ ще успеете успешно да лекувате заболявания на главата.
към текста >>
Ако вземете например коралов варовик, той на първо време ще съдържа в себе си нещо, леко напомнящо
жив
от, нещо отделило се от
жив
ото.
Но вътре (в самите вещества) винаги още едва-едва присъства това, което е остатък от живота, следа от живота.
Ако вземете например коралов варовик, той на първо време ще съдържа в себе си нещо, леко напомнящо живот, нещо отделило се от живото.
Затова вие можете да откриете, че такова вещество може да спомогне за живота, може да бъде добро лекарствено средство. Ако вземете кремък, който много силно се е вкаменил, и му позволите като добавка да бъде в помощ на човешкия живот, с негова помощ ще успеете успешно да лекувате заболявания на главата.
към текста >>
Затова вие можете да откриете, че такова вещество може да спомогне за
жив
ота, може да бъде добро лекарствено средство.
Но вътре (в самите вещества) винаги още едва-едва присъства това, което е остатък от живота, следа от живота. Ако вземете например коралов варовик, той на първо време ще съдържа в себе си нещо, леко напомнящо живот, нещо отделило се от живото.
Затова вие можете да откриете, че такова вещество може да спомогне за живота, може да бъде добро лекарствено средство.
Ако вземете кремък, който много силно се е вкаменил, и му позволите като добавка да бъде в помощ на човешкия живот, с негова помощ ще успеете успешно да лекувате заболявания на главата.
към текста >>
Ако вземете кремък, който много силно се е вкаменил, и му позволите като добавка да бъде в помощ на човешкия
жив
от, с негова помощ ще успеете успешно да лекувате заболявания на главата.
Но вътре (в самите вещества) винаги още едва-едва присъства това, което е остатък от живота, следа от живота. Ако вземете например коралов варовик, той на първо време ще съдържа в себе си нещо, леко напомнящо живот, нещо отделило се от живото. Затова вие можете да откриете, че такова вещество може да спомогне за живота, може да бъде добро лекарствено средство.
Ако вземете кремък, който много силно се е вкаменил, и му позволите като добавка да бъде в помощ на човешкия живот, с негова помощ ще успеете успешно да лекувате заболявания на главата.
към текста >>
И така, нещо
жив
о още е заключено тук вътре.
И така, нещо живо още е заключено тук вътре.
Някога веществото е било напълно живо. Ние не можем да твърдим, че скалните породи живеят и досега, но някога те са били живи. Те са представлявали съставна част от живота. И в тях още се запазва остатък, който ние с помощта на разни методи можем да извлечем оттам, позволявайки на същото това вещество да служи като лекарство.
към текста >>
Някога веществото е било напълно
жив
о.
И така, нещо живо още е заключено тук вътре.
Някога веществото е било напълно живо.
Ние не можем да твърдим, че скалните породи живеят и досега, но някога те са били живи. Те са представлявали съставна част от живота. И в тях още се запазва остатък, който ние с помощта на разни методи можем да извлечем оттам, позволявайки на същото това вещество да служи като лекарство.
към текста >>
Ние не можем да твърдим, че скалните породи
жив
еят и досега, но някога те са били
жив
и.
И така, нещо живо още е заключено тук вътре. Някога веществото е било напълно живо.
Ние не можем да твърдим, че скалните породи живеят и досега, но някога те са били живи.
Те са представлявали съставна част от живота. И в тях още се запазва остатък, който ние с помощта на разни методи можем да извлечем оттам, позволявайки на същото това вещество да служи като лекарство.
към текста >>
Те са представлявали съставна част от
жив
ота.
И така, нещо живо още е заключено тук вътре. Някога веществото е било напълно живо. Ние не можем да твърдим, че скалните породи живеят и досега, но някога те са били живи.
Те са представлявали съставна част от живота.
И в тях още се запазва остатък, който ние с помощта на разни методи можем да извлечем оттам, позволявайки на същото това вещество да служи като лекарство.
към текста >>
В това се състои отговорът на въпроса, може ли да има
жив
от в камъните.
В това се състои отговорът на въпроса, може ли да има живот в камъните.
Ако днес се вземат предвид само силите, действащи на Земята, стига се само до извода: милиони години назад всичко това е изглеждало на Земята иначе. Небесното пространство при дадения подход не се отчита. Неотдавна вече ви казах: ако се има предвид това, което идва от страна на небето, от страна на мировото пространство, няма да се налага да оперираме с такива огромни числа години (тоест милиони години). В този случай бихме дошли до това, че някога тук, в нашия регион, всичко още е било във вледенено състояние, всичко е било покрито с лед, в Азия вече е съществувала велика цивилизация, дълбоката мъдрост още е живеела тогава сред хората. Бихме стигнали до разбирането, че нашият земен живот в известен смисъл зависи от живота навън, в мировото пространство.
към текста >>
В този случай бихме дошли до това, че някога тук, в нашия регион, всичко още е било във вледенено състояние, всичко е било покрито с лед, в Азия вече е съществувала велика цивилизация, дълбоката мъдрост още е
жив
еела тогава сред хората.
В това се състои отговорът на въпроса, може ли да има живот в камъните. Ако днес се вземат предвид само силите, действащи на Земята, стига се само до извода: милиони години назад всичко това е изглеждало на Земята иначе. Небесното пространство при дадения подход не се отчита. Неотдавна вече ви казах: ако се има предвид това, което идва от страна на небето, от страна на мировото пространство, няма да се налага да оперираме с такива огромни числа години (тоест милиони години).
В този случай бихме дошли до това, че някога тук, в нашия регион, всичко още е било във вледенено състояние, всичко е било покрито с лед, в Азия вече е съществувала велика цивилизация, дълбоката мъдрост още е живеела тогава сред хората.
Бихме стигнали до разбирането, че нашият земен живот в известен смисъл зависи от живота навън, в мировото пространство. Можем да кажем така: още преди пет, шест или седем хиляди години Земята с нейните скални породи се е намирала в съвършено различно състояние от това днес; впрочем тези различия малко са се проявявали външно и са носили вътрешен характер. Ако се върнем назад все по-далеч и по-далеч, ще се доближим до мекото състояние на Земята.
към текста >>
Бихме стигнали до разбирането, че нашият земен
жив
от в известен смисъл зависи от
жив
ота навън, в мировото пространство.
В това се състои отговорът на въпроса, може ли да има живот в камъните. Ако днес се вземат предвид само силите, действащи на Земята, стига се само до извода: милиони години назад всичко това е изглеждало на Земята иначе. Небесното пространство при дадения подход не се отчита. Неотдавна вече ви казах: ако се има предвид това, което идва от страна на небето, от страна на мировото пространство, няма да се налага да оперираме с такива огромни числа години (тоест милиони години). В този случай бихме дошли до това, че някога тук, в нашия регион, всичко още е било във вледенено състояние, всичко е било покрито с лед, в Азия вече е съществувала велика цивилизация, дълбоката мъдрост още е живеела тогава сред хората.
Бихме стигнали до разбирането, че нашият земен живот в известен смисъл зависи от живота навън, в мировото пространство.
Можем да кажем така: още преди пет, шест или седем хиляди години Земята с нейните скални породи се е намирала в съвършено различно състояние от това днес; впрочем тези различия малко са се проявявали външно и са носили вътрешен характер. Ако се върнем назад все по-далеч и по-далеч, ще се доближим до мекото състояние на Земята.
към текста >>
Всичко това е вкаменено и лишено от
жив
от.
Слънцето извършва кръгооборот. За 25920 години по кръга то обхожда целия свят. Това е много интересно. Може да се види как, в съответствие с хода на светилата, на Земята всичко се е изменяло. Виждате ли, господа, констелациите, при които днес изгрява Слънцето, обуславят това, че ние имаме нашите високи планини с мъртви гранитни масиви, състоящи се от фелдшпат, кварц и слюда.
Всичко това е вкаменено и лишено от живот.
Преди 25920 години също е имало нещо подобно. На Земята е имало нещо сходно. Но в промеждутъка не е било така. В средата на периода, например през пролетта Слънцето е изгрявало в съзвездието Везни, между Дева и Скорпион. Тогава всичко като цяло е било живо, всичко като цяло е било меко и Земята е била своего рода растение.
към текста >>
Тогава всичко като цяло е било
жив
о, всичко като цяло е било меко и Земята е била своего рода растение.
Всичко това е вкаменено и лишено от живот. Преди 25920 години също е имало нещо подобно. На Земята е имало нещо сходно. Но в промеждутъка не е било така. В средата на периода, например през пролетта Слънцето е изгрявало в съзвездието Везни, между Дева и Скорпион.
Тогава всичко като цяло е било живо, всичко като цяло е било меко и Земята е била своего рода растение.
Няма защо да се задълбочаваме в миналото по-нататък, от максимум 15 хиляди години назад; тогава вследствие на съвършено различното положение на Слънцето цялата Земя е била в растително състояние, а по-късно - в животинско състояние. По въздействието от мировото пространство, което се проследява във връзка със Слънцето, може да се види как се е изменяла Земята.
към текста >>
Няма защо да се задълбочаваме в миналото по-нататък, от максимум 15 хиляди години назад; тогава вследствие на съвършено различното положение на Слънцето цялата Земя е била в растително състояние, а по-късно - в
жив
отинско състояние.
Преди 25920 години също е имало нещо подобно. На Земята е имало нещо сходно. Но в промеждутъка не е било така. В средата на периода, например през пролетта Слънцето е изгрявало в съзвездието Везни, между Дева и Скорпион. Тогава всичко като цяло е било живо, всичко като цяло е било меко и Земята е била своего рода растение.
Няма защо да се задълбочаваме в миналото по-нататък, от максимум 15 хиляди години назад; тогава вследствие на съвършено различното положение на Слънцето цялата Земя е била в растително състояние, а по-късно - в животинско състояние.
По въздействието от мировото пространство, което се проследява във връзка със Слънцето, може да се види как се е изменяла Земята.
към текста >>
Твърдият кварц отново ще стане течен, Земята отново ще се превърне в растение, докато хората и
жив
отните ще се върнат в това състояние, в което те са били някога преди.
пр.) Сега то изгрява в съзвездието Риби, след 2160 години ще изгрява във Водолей (това не означава, че точката на пролетното равноденствие ще влезе в съзвездие Водолей след 2160 години, тя ще влезе там значително по-рано, около 2375 г. след Р. Х., тоест примерно след 360 години - бел. пр.), след това Слънцето ще изгрява в Козирог, след това в Стрелец, Скорпион и накрая - отново във Везни. Към това време, когато в бъдеще Слънцето отново ще изгрява през пролетта във Везни, целите древни Алпи ще се разрушат и разтворят.
Твърдият кварц отново ще стане течен, Земята отново ще се превърне в растение, докато хората и животните ще се върнат в това състояние, в което те са били някога преди.
Но междувременно те ще придобият всичко това, което успеят да възприемат на Земята.
към текста >>
Земята тогава е произвеждала
жив
отни, които ви описах веднъж;
жив
отни, които в резултат на действието на небесните сили и възниквали, и умирали.
По същество всичко извършва кръгооборот. Ние се оглеждаме назад към тези древни времена, когато Земята с най-твърдите и образувания още е била течна.
Земята тогава е произвеждала животни, които ви описах веднъж; животни, които в резултат на действието на небесните сили и възниквали, и умирали.
След това всичко почнало да се охлажда. Тогава възникнали твърди форми и постепенно се появил днешният живот. Но това отново ще се върне (в предишното състояние). Зърнестият кварц, гранитът и други подобни отново ще се размекнат и ще се разтворят; отново ще настъпи предишното състояние на живот, макар и на по-висока степен на развитие.
към текста >>
Тогава възникнали твърди форми и постепенно се появил днешният
жив
от.
По същество всичко извършва кръгооборот. Ние се оглеждаме назад към тези древни времена, когато Земята с най-твърдите и образувания още е била течна. Земята тогава е произвеждала животни, които ви описах веднъж; животни, които в резултат на действието на небесните сили и възниквали, и умирали. След това всичко почнало да се охлажда.
Тогава възникнали твърди форми и постепенно се появил днешният живот.
Но това отново ще се върне (в предишното състояние). Зърнестият кварц, гранитът и други подобни отново ще се размекнат и ще се разтворят; отново ще настъпи предишното състояние на живот, макар и на по-висока степен на развитие.
към текста >>
Зърнестият кварц, гранитът и други подобни отново ще се размекнат и ще се разтворят; отново ще настъпи предишното състояние на
жив
от, макар и на по-висока степен на развитие.
Ние се оглеждаме назад към тези древни времена, когато Земята с най-твърдите и образувания още е била течна. Земята тогава е произвеждала животни, които ви описах веднъж; животни, които в резултат на действието на небесните сили и възниквали, и умирали. След това всичко почнало да се охлажда. Тогава възникнали твърди форми и постепенно се появил днешният живот. Но това отново ще се върне (в предишното състояние).
Зърнестият кварц, гранитът и други подобни отново ще се размекнат и ще се разтворят; отново ще настъпи предишното състояние на живот, макар и на по-висока степен на развитие.
към текста >>
Ако днес вземете в ръка парче гранит, вътре в който има кварц, можете да кажете: в това парче гранит, вътре в който има кварц, трябва в същото време да виждаме нещо такова, което в бъдеще отново ще стане
жив
о.
Ако днес вземете в ръка парче гранит, вътре в който има кварц, можете да кажете: в това парче гранит, вътре в който има кварц, трябва в същото време да виждаме нещо такова, което в бъдеще отново ще стане живо.
Някога това парче е било живо. Днес то е мъртво. Скалите са образували твърдата почва, за да можем да ходим по нея. Ако не е трябвало да ходим, нямаше да я има и твърдата почва. Но всичко това някога отново ще стане живо.
към текста >>
Някога това парче е било
жив
о.
Ако днес вземете в ръка парче гранит, вътре в който има кварц, можете да кажете: в това парче гранит, вътре в който има кварц, трябва в същото време да виждаме нещо такова, което в бъдеще отново ще стане живо.
Някога това парче е било живо.
Днес то е мъртво. Скалите са образували твърдата почва, за да можем да ходим по нея. Ако не е трябвало да ходим, нямаше да я има и твърдата почва. Но всичко това някога отново ще стане живо.
към текста >>
Но всичко това някога отново ще стане
жив
о.
Ако днес вземете в ръка парче гранит, вътре в който има кварц, можете да кажете: в това парче гранит, вътре в който има кварц, трябва в същото време да виждаме нещо такова, което в бъдеще отново ще стане живо. Някога това парче е било живо. Днес то е мъртво. Скалите са образували твърдата почва, за да можем да ходим по нея. Ако не е трябвало да ходим, нямаше да я има и твърдата почва.
Но всичко това някога отново ще стане живо.
към текста >>
Някога Земята ще о
жив
ее.
Всъщност можем да кажем така: Земята само спи по отношение на мировото пространство; само че този сън е много дълъг, той продължава поне 15 хиляди години.
Някога Земята ще оживее.
Тя някога е бодърствала, била е свързана с цялото мирово пространство. И мировото пространство с помощта на своите жизнени сили я е населило с огромни животни. По-късно, когато се е появило твърдото, мировото пространство насадило на Земята хората. Хората добре овладели на Земята твърдото вещество, което станало възможно, разбира се, благодарение на мировото пространство, а не благодарение на самата Земя. Хората могат да ходят по твърдата почва.
към текста >>
И мировото пространство с помощта на своите жизнени сили я е населило с огромни
жив
отни.
Всъщност можем да кажем така: Земята само спи по отношение на мировото пространство; само че този сън е много дълъг, той продължава поне 15 хиляди години. Някога Земята ще оживее. Тя някога е бодърствала, била е свързана с цялото мирово пространство.
И мировото пространство с помощта на своите жизнени сили я е населило с огромни животни.
По-късно, когато се е появило твърдото, мировото пространство насадило на Земята хората. Хората добре овладели на Земята твърдото вещество, което станало възможно, разбира се, благодарение на мировото пространство, а не благодарение на самата Земя. Хората могат да ходят по твърдата почва. Но тази твърда почва отново ще се събуди - защото тя само спи, но отново ще се събуди, ще оживее и ще живее. Вземете днес парче варовик, най-обикновено парче варовик от Юрския хребет; трябва да кажем, че това парче представлява останка от нещо живо.
към текста >>
Но тази твърда почва отново ще се събуди - защото тя само спи, но отново ще се събуди, ще о
жив
ее и ще
жив
ее.
Тя някога е бодърствала, била е свързана с цялото мирово пространство. И мировото пространство с помощта на своите жизнени сили я е населило с огромни животни. По-късно, когато се е появило твърдото, мировото пространство насадило на Земята хората. Хората добре овладели на Земята твърдото вещество, което станало възможно, разбира се, благодарение на мировото пространство, а не благодарение на самата Земя. Хората могат да ходят по твърдата почва.
Но тази твърда почва отново ще се събуди - защото тя само спи, но отново ще се събуди, ще оживее и ще живее.
Вземете днес парче варовик, най-обикновено парче варовик от Юрския хребет; трябва да кажем, че това парче представлява останка от нещо живо. То представлява нещо, отделило се в резултат на процеса на живот, но то отново ще оживее някога; то се намира между единия и другия живот, то само спи.
към текста >>
Вземете днес парче варовик, най-обикновено парче варовик от Юрския хребет; трябва да кажем, че това парче представлява останка от нещо
жив
о.
И мировото пространство с помощта на своите жизнени сили я е населило с огромни животни. По-късно, когато се е появило твърдото, мировото пространство насадило на Земята хората. Хората добре овладели на Земята твърдото вещество, което станало възможно, разбира се, благодарение на мировото пространство, а не благодарение на самата Земя. Хората могат да ходят по твърдата почва. Но тази твърда почва отново ще се събуди - защото тя само спи, но отново ще се събуди, ще оживее и ще живее.
Вземете днес парче варовик, най-обикновено парче варовик от Юрския хребет; трябва да кажем, че това парче представлява останка от нещо живо.
То представлява нещо, отделило се в резултат на процеса на живот, но то отново ще оживее някога; то се намира между единия и другия живот, то само спи.
към текста >>
То представлява нещо, отделило се в резултат на процеса на
жив
от, но то отново ще о
жив
ее някога; то се намира между единия и другия
жив
от, то само спи.
По-късно, когато се е появило твърдото, мировото пространство насадило на Земята хората. Хората добре овладели на Земята твърдото вещество, което станало възможно, разбира се, благодарение на мировото пространство, а не благодарение на самата Земя. Хората могат да ходят по твърдата почва. Но тази твърда почва отново ще се събуди - защото тя само спи, но отново ще се събуди, ще оживее и ще живее. Вземете днес парче варовик, най-обикновено парче варовик от Юрския хребет; трябва да кажем, че това парче представлява останка от нещо живо.
То представлява нещо, отделило се в резултат на процеса на живот, но то отново ще оживее някога; то се намира между единия и другия живот, то само спи.
към текста >>
Тук хубава работа за болния може да свърши този едва уловим
жив
от, който присъства във варовика.
Тук хубава работа за болния може да свърши този едва уловим живот, който присъства във варовика.
Ако по правилен начин се използва варовикът като лекарство, може отново да се събудят заспалите сили на храносмилането и тогава детето ще може да живее. В този случай трябва да се дава на детето известно количество варовик, при това заедно с други вещества, тъй като сам по себе си варовикът няма да подейства; лекарството - подобно на храната, която варим заедно с други вещества - трябва да бъде такава, че тя действително да се усвоява от организма. Варовикът се усвоява, ако се дава на детето в петпроцентен вид. Какво се оказва задействано в случай на предписване на петпроцентен варовик? Оказват се приведени в действие тези сили, които някога в древността са били във варовика жизнени сили.
към текста >>
Ако по правилен начин се използва варовикът като лекарство, може отново да се събудят заспалите сили на храносмилането и тогава детето ще може да
жив
ее.
Тук хубава работа за болния може да свърши този едва уловим живот, който присъства във варовика.
Ако по правилен начин се използва варовикът като лекарство, може отново да се събудят заспалите сили на храносмилането и тогава детето ще може да живее.
В този случай трябва да се дава на детето известно количество варовик, при това заедно с други вещества, тъй като сам по себе си варовикът няма да подейства; лекарството - подобно на храната, която варим заедно с други вещества - трябва да бъде такава, че тя действително да се усвоява от организма. Варовикът се усвоява, ако се дава на детето в петпроцентен вид. Какво се оказва задействано в случай на предписване на петпроцентен варовик? Оказват се приведени в действие тези сили, които някога в древността са били във варовика жизнени сили. Те още са налични там вътре.
към текста >>
Те се използват, за да се о
жив
и препаратът.
В този случай трябва да се дава на детето известно количество варовик, при това заедно с други вещества, тъй като сам по себе си варовикът няма да подейства; лекарството - подобно на храната, която варим заедно с други вещества - трябва да бъде такава, че тя действително да се усвоява от организма. Варовикът се усвоява, ако се дава на детето в петпроцентен вид. Какво се оказва задействано в случай на предписване на петпроцентен варовик? Оказват се приведени в действие тези сили, които някога в древността са били във варовика жизнени сили. Те още са налични там вътре.
Те се използват, за да се оживи препаратът.
Обаче ако се използва варовик в много малка, хомеопатична дозировка, тоест не в петпроцентен вид, а например във вид пет десетохилядни - и така, ако много малко количество варовик се смеси с други вещества, в хомеопатична форма варовикът въздейства върху главата. Той изведнъж става лекарствено средство за главата. Ако се дава варовик в алопатична дозировка, той действа върху храносмилателните органи; в много малка дозировка той действа върху главата; в съответствие с това трябва и да се приготвя. Но тук трябва да се знае какво именно се оказва задействано, какво се използва в този варовик, ако го назначаваме в разредена форма. В дадения случай се използват и се оказват задействани тези сили на бъдещето, които засега са скрити вътре, но отново ще се появят в бъдеще.
към текста >>
Виждате ли, трябва да се познава природата и тогава може да я превръщаме в лекарство, защото навсякъде
жив
отът е бил и отново ще бъде; смъртта е само междинно състояние между два
жив
ота.
Виждате ли, трябва да се познава природата и тогава може да я превръщаме в лекарство, защото навсякъде животът е бил и отново ще бъде; смъртта е само междинно състояние между два живота.
Могат да се извличат от скалните породи жизнените сили на миналото и жизнените сили на бъдещето и по правилен начин да се прилагат.
към текста >>
Терапията с
жив
ак, макар и да има последствия, вредни последствия, все пак е ефективна.
По този повод, господа, можем да кажем така: истинското, правилно приложено лекарство действа с цялата очевидност. Всеки може да се убеди във верността на това, което казах за сифилиса[6].
Терапията с живак, макар и да има последствия, вредни последствия, все пак е ефективна.
Ето така трябва да се показват подходящите препарати. Понякога това е крайно сложно. В случай на износеност, на изтощеност на организма, той не може да издържи лечението. Обаче истинското познаване на природните процеси позволява в известен смисъл да се види как действат на човека отделните вещества, които, бидейки мъртви, безжизнени, представляват само средно, междинно състояние между два живота. Но за това е необходимо да се познава животът на веществото.
към текста >>
Обаче истинското познаване на природните процеси позволява в известен смисъл да се види как действат на човека отделните вещества, които, бидейки мъртви, безжизнени, представляват само средно, междинно състояние между два
жив
ота.
Всеки може да се убеди във верността на това, което казах за сифилиса[6]. Терапията с живак, макар и да има последствия, вредни последствия, все пак е ефективна. Ето така трябва да се показват подходящите препарати. Понякога това е крайно сложно. В случай на износеност, на изтощеност на организма, той не може да издържи лечението.
Обаче истинското познаване на природните процеси позволява в известен смисъл да се види как действат на човека отделните вещества, които, бидейки мъртви, безжизнени, представляват само средно, междинно състояние между два живота.
Но за това е необходимо да се познава животът на веществото.
към текста >>
Но за това е необходимо да се познава
жив
отът на веществото.
Терапията с живак, макар и да има последствия, вредни последствия, все пак е ефективна. Ето така трябва да се показват подходящите препарати. Понякога това е крайно сложно. В случай на износеност, на изтощеност на организма, той не може да издържи лечението. Обаче истинското познаване на природните процеси позволява в известен смисъл да се види как действат на човека отделните вещества, които, бидейки мъртви, безжизнени, представляват само средно, междинно състояние между два живота.
Но за това е необходимо да се познава животът на веществото.
към текста >>
Господа, спецификата тук е такава, че ако искаш нещо да разбереш, трябва навсякъде да се взема за отправна точка
жив
отът; даже в случая на цветовете, в случая на боите трябва да се взема за отправна точка
жив
отът.
Господа, спецификата тук е такава, че ако искаш нещо да разбереш, трябва навсякъде да се взема за отправна точка животът; даже в случая на цветовете, в случая на боите трябва да се взема за отправна точка животът.
към текста >>
Художниците днес не умеят да правят боята за телесния цвят, тъй като те не са о
жив
или това на ниво чувство.
Виждате ли, когато понякога днес гледате картини, възниква впечатление, че те са оцветени; възниква чувство, че зад тях няма плът, а оцветено дърво.
Художниците днес не умеят да правят боята за телесния цвят, тъй като те не са оживили това на ниво чувство.
Телесният цвят се създава от самия човек. Този цвят се създава от самия човек. Този цвят не възниква от някакво друго вещество. Трябва да разберете този телесен цвят и тогава ще можете да разберете и останалите цветове. Ще говоря още за това следващия път.
към текста >>
Ето защо, изрисувайки Гьотеанума, използваме бои от растителен произход, защото те в по-голямата си част произхождат от
жив
ото.
На детето, което тогава ми доведоха, беше предписано лечение с калций: дотогава то съвсем беше изгубило телесния цвят и беше станало жълто. Надявам се да проведем работата така, че да не се налага да кажем: те не успяха да подберат лекарство за детето... (пропуск в текста). Жизнената деятелност се проявява в цвета. Ето защо ние се опитваме при изготвянето на боите колкото се може по-малко да използваме безжизнени вещества.
Ето защо, изрисувайки Гьотеанума, използваме бои от растителен произход, защото те в по-голямата си част произхождат от живото.
И така, виждате, че и в случая с цветовете боите трябва да се ориентират към живото.
към текста >>
И така, виждате, че и в случая с цветовете боите трябва да се ориентират към
жив
ото.
На детето, което тогава ми доведоха, беше предписано лечение с калций: дотогава то съвсем беше изгубило телесния цвят и беше станало жълто. Надявам се да проведем работата така, че да не се налага да кажем: те не успяха да подберат лекарство за детето... (пропуск в текста). Жизнената деятелност се проявява в цвета. Ето защо ние се опитваме при изготвянето на боите колкото се може по-малко да използваме безжизнени вещества. Ето защо, изрисувайки Гьотеанума, използваме бои от растителен произход, защото те в по-голямата си част произхождат от живото.
И така, виждате, че и в случая с цветовете боите трябва да се ориентират към живото.
към текста >>
Виждате, че въпросът за това, има ли
жив
от в камъните, съвсем не беше глупав, а напротив, той беше напълно разумен.
Следващата сряда ще продължа това изложение.
Виждате, че въпросът за това, има ли живот в камъните, съвсем не беше глупав, а напротив, той беше напълно разумен.
Благодарение на него ние можахме да обсъдим как камъните в хода на жизнените периоди на Земята живеят, как след това стават безжизнени, мъртви и как те удържат живота.
към текста >>
Благодарение на него ние можахме да обсъдим как камъните в хода на жизнените периоди на Земята
жив
еят, как след това стават безжизнени, мъртви и как те удържат
жив
ота.
Следващата сряда ще продължа това изложение. Виждате, че въпросът за това, има ли живот в камъните, съвсем не беше глупав, а напротив, той беше напълно разумен.
Благодарение на него ние можахме да обсъдим как камъните в хода на жизнените периоди на Земята живеят, как след това стават безжизнени, мъртви и как те удържат живота.
към текста >>
[1] Може би сте чели как неотдавна в Базел беше изнесен доклад на тема за произхода на
жив
ота на Земята: съобщение за такъв доклад засега не е намерено.
[1] Може би сте чели как неотдавна в Базел беше изнесен доклад на тема за произхода на живота на Земята: съобщение за такъв доклад засега не е намерено.
към текста >>
32.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Слепият например не би могъл постоянно да
жив
ее в мазе; там не би му достигала светлина.
Друг вид цветовъзприемане от човека е неизвестно, макар че, въпреки това, цветът се възприема не само посредством очите. Представете си например слепия. Слепият в осветено пространство се чувства по-различно, отколкото в тъмно. Това чувство е толкова слабо, че самият сляп не го възприема. Това въздействие носи слаб характер, но има за слепия голямо значение, макар той и да не го възприема.
Слепият например не би могъл постоянно да живее в мазе; там не би му достигала светлина.
Има разлика, дали ще вкарате слепия в светло помещение с жълти прозорци или ще го вкарате в тъмно помещение, или в помещение със сини прозорци. На живота това оказва различно въздействие; жълтият цвят и синият цвят съвършено различно действат на живота. Да се разберат тези неща може само в случай, че се разбира как се отнася окото към цвета.
към текста >>
На
жив
ота това оказва различно въздействие; жълтият цвят и синият цвят съвършено различно действат на
жив
ота.
Слепият в осветено пространство се чувства по-различно, отколкото в тъмно. Това чувство е толкова слабо, че самият сляп не го възприема. Това въздействие носи слаб характер, но има за слепия голямо значение, макар той и да не го възприема. Слепият например не би могъл постоянно да живее в мазе; там не би му достигала светлина. Има разлика, дали ще вкарате слепия в светло помещение с жълти прозорци или ще го вкарате в тъмно помещение, или в помещение със сини прозорци.
На живота това оказва различно въздействие; жълтият цвят и синият цвят съвършено различно действат на живота.
Да се разберат тези неща може само в случай, че се разбира как се отнася окото към цвета.
към текста >>
Той не би могъл ежесекундно да обновява своя
жив
от, а
жив
отът трябва да се обновява всеки миг.
От това, което вече съм ви казвал, може би сте видели, че в човека първостепенна важност имат две неща. В целия му организъм две неща представляват изключителна важност. Първо, това е кръвта; ако човек няма кръв, той веднага би умрял.
Той не би могъл ежесекундно да обновява своя живот, а животът трябва да се обновява всеки миг.
И така, да си представим, че кръвта е отделена от тялото. Тогава човек се превръща в мъртъв предмет. Но ако мислено бихте отделили нервите от човека, въпреки това той би изглеждал точно както обикновено, само не би имал съзнание; той не би могъл нито да си представя, нито да чувства, не би могъл да се движи. И така, ние трябва да кажем: за да добие човек съзнание, са му необходими нерви. За да може човек въобще да живее, му е необходима кръв.
към текста >>
За да може човек въобще да
жив
ее, му е необходима кръв.
Той не би могъл ежесекундно да обновява своя живот, а животът трябва да се обновява всеки миг. И така, да си представим, че кръвта е отделена от тялото. Тогава човек се превръща в мъртъв предмет. Но ако мислено бихте отделили нервите от човека, въпреки това той би изглеждал точно както обикновено, само не би имал съзнание; той не би могъл нито да си представя, нито да чувства, не би могъл да се движи. И така, ние трябва да кажем: за да добие човек съзнание, са му необходими нерви.
За да може човек въобще да живее, му е необходима кръв.
Следователно кръвта - това е орган на живота; нервите са орган на съзнанието.
към текста >>
Следователно кръвта - това е орган на
жив
ота; нервите са орган на съзнанието.
И така, да си представим, че кръвта е отделена от тялото. Тогава човек се превръща в мъртъв предмет. Но ако мислено бихте отделили нервите от човека, въпреки това той би изглеждал точно както обикновено, само не би имал съзнание; той не би могъл нито да си представя, нито да чувства, не би могъл да се движи. И така, ние трябва да кажем: за да добие човек съзнание, са му необходими нерви. За да може човек въобще да живее, му е необходима кръв.
Следователно кръвта - това е орган на живота; нервите са орган на съзнанието.
към текста >>
Сега ще разгледаме проблема във връзка с нашето око и въобще във връзка с човешкия
жив
от като цяло.
Сега ще разгледаме проблема във връзка с нашето око и въобще във връзка с човешкия живот като цяло.
Всички вие знаете, че има едно същество, което особено се възбужда при вида на червения цвят, тоест в случая, когато светлината действа през тъмнина; това е бикът. Бикът, както е известно, изпада при вида на червено в страшна възбуда, в ярост. Едната страна на това явление ви е известна. В човека също има малко от природата на бика. И макар при вида на червеното човек да не изпада в явна възбуда, въпреки това вие бихте могли веднага да почувствате, че човек, живеещ в червена светлина, също малко се възбужда.
към текста >>
И макар при вида на червеното човек да не изпада в явна възбуда, въпреки това вие бихте могли веднага да почувствате, че човек,
жив
еещ в червена светлина, също малко се възбужда.
Сега ще разгледаме проблема във връзка с нашето око и въобще във връзка с човешкия живот като цяло. Всички вие знаете, че има едно същество, което особено се възбужда при вида на червения цвят, тоест в случая, когато светлината действа през тъмнина; това е бикът. Бикът, както е известно, изпада при вида на червено в страшна възбуда, в ярост. Едната страна на това явление ви е известна. В човека също има малко от природата на бика.
И макар при вида на червеното човек да не изпада в явна възбуда, въпреки това вие бихте могли веднага да почувствате, че човек, живеещ в червена светлина, също малко се възбужда.
Той малко заприличва на бика. Даже познавах поети, които просто не можеха да декламират, намирайки се в обичайното си състояние; те винаги седяха в стая, където лампите бяха с червен абажур. Те се възбуждаха и можеха да говорят в стихове, да декламират. При вида на червено бикът изпада в ярост; човек в такава обстановка се превръща в поет! Въпросът е само в това, откъде идва това поетично изживяване; отвън или отвътре.
към текста >>
Въпросът е само в това, откъде идва това поетично из
жив
яване; отвън или отвътре.
И макар при вида на червеното човек да не изпада в явна възбуда, въпреки това вие бихте могли веднага да почувствате, че човек, живеещ в червена светлина, също малко се възбужда. Той малко заприличва на бика. Даже познавах поети, които просто не можеха да декламират, намирайки се в обичайното си състояние; те винаги седяха в стая, където лампите бяха с червен абажур. Те се възбуждаха и можеха да говорят в стихове, да декламират. При вида на червено бикът изпада в ярост; човек в такава обстановка се превръща в поет!
Въпросът е само в това, откъде идва това поетично изживяване; отвън или отвътре.
Такава е едната страна на даденото явление.
към текста >>
Ако окото гледа червено, да кажем, утринната заря или въобще нещо червено, какво пре
жив
ява окото?
Да разгледаме окото. Вътре в него се намират нерви и кръв.
Ако окото гледа червено, да кажем, утринната заря или въобще нещо червено, какво преживява окото?
Виждате ли, ако окото гледа червено, най-малките му кръвоносни съдове се пронизват с червения цвят. Отличително свойство на този червен цвят е това, че той винаги малко разрушава кръвта. С това той също разрушава и нервите, доколкото нервът живее само ако към него идва кръв. Ако окото е насочено към червено, ако червеното влиза в него, тогава кръвта в окото винаги малко се разрушава, а с това се разрушават и нервите. Така че бикът при вида на червено просто чувства: дявол да го вземе, така в главата ми цялата кръв ще се развали!
към текста >>
С това той също разрушава и нервите, доколкото нервът
жив
ее само ако към него идва кръв.
Да разгледаме окото. Вътре в него се намират нерви и кръв. Ако окото гледа червено, да кажем, утринната заря или въобще нещо червено, какво преживява окото? Виждате ли, ако окото гледа червено, най-малките му кръвоносни съдове се пронизват с червения цвят. Отличително свойство на този червен цвят е това, че той винаги малко разрушава кръвта.
С това той също разрушава и нервите, доколкото нервът живее само ако към него идва кръв.
Ако окото е насочено към червено, ако червеното влиза в него, тогава кръвта в окото винаги малко се разрушава, а с това се разрушават и нервите. Така че бикът при вида на червено просто чувства: дявол да го вземе, така в главата ми цялата кръв ще се развали! Трябва да се защитя от това! - Той изпада в ярост, защото не иска да позволи кръвта му да се разруши.
към текста >>
Въпреки това такъв процес може да се окаже благоприятен, ако не за бика, поне за човека или за друго
жив
отно.
Въпреки това такъв процес може да се окаже благоприятен, ако не за бика, поне за човека или за друго животно.
Защото ако ние гледаме червено и нашата кръв малко се разрушава, цялото тяло, от своя страна, действа така, че кръвта да може да се оправи и доставката на кислород в окото да се подобри.
към текста >>
Само помислете, какъв удивителен процес става тук: когато се гледа светлината през тъмна среда, тоест се гледа червено, което довежда до разрушаване на кръвта, кислородът се изпомпва от тялото и окото посредством този кислород се о
жив
ява.
Само помислете, какъв удивителен процес става тук: когато се гледа светлината през тъмна среда, тоест се гледа червено, което довежда до разрушаване на кръвта, кислородът се изпомпва от тялото и окото посредством този кислород се оживява.
В този момент ние, изпитвайки състояние на оживеност в собственото око, узнаваме: навън се намира червено. Но за да можем да възприемем червеното, в окото ни първо трябва да започне разрушаване на кръвта и разрушаване на нерва. Налага ни се да изпращаме в окото живот, а това значи -да се изпраща кислород. Така по оживяването на окото, което ние сами правим, по тази активизация, по тази пробуденост на окото ние забелязваме: навън се намира червено.
към текста >>
В този момент ние, изпитвайки състояние на о
жив
еност в собственото око, узнаваме: навън се намира червено.
Само помислете, какъв удивителен процес става тук: когато се гледа светлината през тъмна среда, тоест се гледа червено, което довежда до разрушаване на кръвта, кислородът се изпомпва от тялото и окото посредством този кислород се оживява.
В този момент ние, изпитвайки състояние на оживеност в собственото око, узнаваме: навън се намира червено.
Но за да можем да възприемем червеното, в окото ни първо трябва да започне разрушаване на кръвта и разрушаване на нерва. Налага ни се да изпращаме в окото живот, а това значи -да се изпраща кислород. Така по оживяването на окото, което ние сами правим, по тази активизация, по тази пробуденост на окото ние забелязваме: навън се намира червено.
към текста >>
Налага ни се да изпращаме в окото
жив
от, а това значи -да се изпраща кислород.
Само помислете, какъв удивителен процес става тук: когато се гледа светлината през тъмна среда, тоест се гледа червено, което довежда до разрушаване на кръвта, кислородът се изпомпва от тялото и окото посредством този кислород се оживява. В този момент ние, изпитвайки състояние на оживеност в собственото око, узнаваме: навън се намира червено. Но за да можем да възприемем червеното, в окото ни първо трябва да започне разрушаване на кръвта и разрушаване на нерва.
Налага ни се да изпращаме в окото живот, а това значи -да се изпраща кислород.
Така по оживяването на окото, което ние сами правим, по тази активизация, по тази пробуденост на окото ние забелязваме: навън се намира червено.
към текста >>
Така по о
жив
яването на окото, което ние сами правим, по тази активизация, по тази пробуденост на окото ние забелязваме: навън се намира червено.
Само помислете, какъв удивителен процес става тук: когато се гледа светлината през тъмна среда, тоест се гледа червено, което довежда до разрушаване на кръвта, кислородът се изпомпва от тялото и окото посредством този кислород се оживява. В този момент ние, изпитвайки състояние на оживеност в собственото око, узнаваме: навън се намира червено. Но за да можем да възприемем червеното, в окото ни първо трябва да започне разрушаване на кръвта и разрушаване на нерва. Налага ни се да изпращаме в окото живот, а това значи -да се изпраща кислород.
Така по оживяването на окото, което ние сами правим, по тази активизация, по тази пробуденост на окото ние забелязваме: навън се намира червено.
към текста >>
Защото поеманият при това кислород о
жив
ява и цялото тяло, така че при човека се появява здрав цвят на лицето.
Виждате ли, от това, че човек по правилен начин възприема червената светлина, от това, че човек поема тази червена светлина, зависи здравето на този човек.
Защото поеманият при това кислород оживява и цялото тяло, така че при човека се появява здрав цвят на лицето.
Той по нормален начин оживява себе си.
към текста >>
Той по нормален начин о
жив
ява себе си.
Виждате ли, от това, че човек по правилен начин възприема червената светлина, от това, че човек поема тази червена светлина, зависи здравето на този човек. Защото поеманият при това кислород оживява и цялото тяло, така че при човека се появява здрав цвят на лицето.
Той по нормален начин оживява себе си.
към текста >>
пр.); в този случай те предизвикват о
жив
яване в главата и това о
жив
яване на свой ред действа на организма като цяло, придавайки (на тялото) здрав цвят.
Това става не само при тези, които имат здрави очи и виждат, но и при тези, чиито очи не са здрави и не виждат: светлината действа посредством светлите цветове (има се предвид червено-жълтата част от спектъра - бел.
пр.); в този случай те предизвикват оживяване в главата и това оживяване на свой ред действа на организма като цяло, придавайки (на тялото) здрав цвят.
Така че ние, живеейки на светлина, имайки възможност правилно да поемаме светлина, получаваме здрав цвят на тялото.
към текста >>
Така че ние,
жив
еейки на светлина, имайки възможност правилно да поемаме светлина, получаваме здрав цвят на тялото.
Това става не само при тези, които имат здрави очи и виждат, но и при тези, чиито очи не са здрави и не виждат: светлината действа посредством светлите цветове (има се предвид червено-жълтата част от спектъра - бел. пр.); в този случай те предизвикват оживяване в главата и това оживяване на свой ред действа на организма като цяло, придавайки (на тялото) здрав цвят.
Така че ние, живеейки на светлина, имайки възможност правилно да поемаме светлина, получаваме здрав цвят на тялото.
към текста >>
Светлина през тъмнина (тъмна среда) = червено = кислородът се всмуква от тялото и о
жив
ява очите
Светлина през тъмнина (тъмна среда) = червено = кислородът се всмуква от тялото и оживява очите
към текста >>
Човек си казва - това става безсъзнателно, но вътрешно той сякаш си казва: в синия цвят аз мога да
жив
ея по-лесно.
Можем да кажем: синият цвят предизвиква в човека чувство на вътрешно удовлетворение.
Човек си казва - това става безсъзнателно, но вътрешно той сякаш си казва: в синия цвят аз мога да живея по-лесно.
Ето какво изпитва при син цвят човек, докато при червено той усеща, че е подложен на вмешателство, на натиск отвън. За синия цвят можем да кажем: нервът остава неразрушен и тялото изпраща благоприятно чувство, чувство на удовлетвореност в очите, и по този начин в цялото тяло.
към текста >>
Ако искам да опитам както трябва да изготвя червено за
жив
опис, червена боя, би трябвало да направя боя, която би съдържала вещества, подбуждащи човека да изработва вътре в себе си кислород.
Виждате ли, такива сведения могат да бъдат използвани при изготвянето на оцветяващи пигменти.
Ако искам да опитам както трябва да изготвя червено за живопис, червена боя, би трябвало да направя боя, която би съдържала вещества, подбуждащи човека да изработва вътре в себе си кислород.
При това постепенно се открива, че при получаването на червената боя за живопис се налага да се провежда количествен анализ на природните вещества за съдържание в тях на въглерод. По правилен начин използвайки въглерод в съчетание с други вещества, аз проявявам тайната на изготвяне на червения пигмент за моята боя. Ако за получаване на боята използвам растения[3], най-същественото е това, извършваните от мен операции по раздробяването, изпичането и така нататък да позволят да се осигури необходимото съдържание на въглерод в боята. Ако ми се е удало да обезпеча нормално съдържание на въглерод, ще получа боя от светлата гама, червеникава боя. Напротив, ако използвам вещества с високо съдържание на кислород - именно кислород, а не въглерод, - ако ми се удаде да вкарам в състава и кислорода като такъв, ще получа боя от тъмната гама със синкави оттенъци.
към текста >>
При това постепенно се открива, че при получаването на червената боя за
жив
опис се налага да се провежда количествен анализ на природните вещества за съдържание в тях на въглерод.
Виждате ли, такива сведения могат да бъдат използвани при изготвянето на оцветяващи пигменти. Ако искам да опитам както трябва да изготвя червено за живопис, червена боя, би трябвало да направя боя, която би съдържала вещества, подбуждащи човека да изработва вътре в себе си кислород.
При това постепенно се открива, че при получаването на червената боя за живопис се налага да се провежда количествен анализ на природните вещества за съдържание в тях на въглерод.
По правилен начин използвайки въглерод в съчетание с други вещества, аз проявявам тайната на изготвяне на червения пигмент за моята боя. Ако за получаване на боята използвам растения[3], най-същественото е това, извършваните от мен операции по раздробяването, изпичането и така нататък да позволят да се осигури необходимото съдържание на въглерод в боята. Ако ми се е удало да обезпеча нормално съдържание на въглерод, ще получа боя от светлата гама, червеникава боя. Напротив, ако използвам вещества с високо съдържание на кислород - именно кислород, а не въглерод, - ако ми се удаде да вкарам в състава и кислорода като такъв, ще получа боя от тъмната гама със синкави оттенъци.
към текста >>
Както вече се каза, хората, от една страна, имат работа с теорията, с всичко това, което им обясняват физиците, а от друга страна, тези хора гледат творби от
жив
описта, където се използват бои.
Както вече се каза, хората, от една страна, имат работа с теорията, с всичко това, което им обясняват физиците, а от друга страна, тези хора гледат творби от живописта, където се използват бои.
Хората не се интересуват от това, как стои работата с червеното, жълтото и т.н., те не свеждат тази и другата сфера заедно (теорията за цветовете и живописта - бел. пр.)
към текста >>
Хората не се интересуват от това, как стои работата с червеното, жълтото и т.н., те не свеждат тази и другата сфера заедно (теорията за цветовете и
жив
описта - бел. пр.)
Както вече се каза, хората, от една страна, имат работа с теорията, с всичко това, което им обясняват физиците, а от друга страна, тези хора гледат творби от живописта, където се използват бои.
Хората не се интересуват от това, как стои работата с червеното, жълтото и т.н., те не свеждат тази и другата сфера заедно (теорията за цветовете и живописта - бел. пр.)
към текста >>
Той не трябва в своите познания да се ограничава със сведения от рода: тук имаме работа с някаква «раница», където се намират всички цветове - такава «раница» не съществува никъде, - не, художникът трябва от
жив
и растения или други
жив
и субстанции да приготви своите бои, тези бои трябва по правилен начин да се смесят; художникът трябва... (пропуск в текста).
Господа, художникът трябва да обедини тези области. Този, който иска да рисува, трябва да ги обедини.
Той не трябва в своите познания да се ограничава със сведения от рода: тук имаме работа с някаква «раница», където се намират всички цветове - такава «раница» не съществува никъде, - не, художникът трябва от живи растения или други живи субстанции да приготви своите бои, тези бои трябва по правилен начин да се смесят; художникът трябва... (пропуск в текста).
Положението на нещата в настояще време е такова, че на художника му се налага да се замисля над това; има художници, които не се замислят над това и които просто си купуват готови бои. Но художниците, които се замислят над проблема, как да получат боята, как да си я приготвят сами, казват: Гьотевото учение за цветовете може да се използва на практика. То дава нещо. Докато Нютоновото учение за цветовете, учението на физиците, художникът не може да използва на практика. - И така, публиката, ценителите на живописта не свеждат заедно живописта и физическата теория за цветовете, но на художника му се налага да прави това!
към текста >>
- И така, публиката, ценителите на
жив
описта не свеждат заедно
жив
описта и физическата теория за цветовете, но на художника му се налага да прави това!
Той не трябва в своите познания да се ограничава със сведения от рода: тук имаме работа с някаква «раница», където се намират всички цветове - такава «раница» не съществува никъде, - не, художникът трябва от живи растения или други живи субстанции да приготви своите бои, тези бои трябва по правилен начин да се смесят; художникът трябва... (пропуск в текста). Положението на нещата в настояще време е такова, че на художника му се налага да се замисля над това; има художници, които не се замислят над това и които просто си купуват готови бои. Но художниците, които се замислят над проблема, как да получат боята, как да си я приготвят сами, казват: Гьотевото учение за цветовете може да се използва на практика. То дава нещо. Докато Нютоновото учение за цветовете, учението на физиците, художникът не може да използва на практика.
- И така, публиката, ценителите на живописта не свеждат заедно живописта и физическата теория за цветовете, но на художника му се налага да прави това!
И художникът отдава предпочитание на теорията за цветовете на Гьоте. Художникът казва: Боже мой, нас съвсем не ни интересува физиката; това, което те говорят, касае само тяхната собствена проблематика. Нека да правят каквото искат. Ние се придържаме към древната теория за цветовете, на нас ни подхожда теорията за цветовете на Гьоте. Художниците смятат себе си за служители на изкуството, те предполагат, че да посягат на физическите теории не им влиза в компетенцията.
към текста >>
Ако се разбира, че става разрушаване на кръвта, и в същото време нейното о
жив
яване... (пропуск в текста) - /става дума за въздействието на червеното/, - ако светлината разрушава в мен кръвта, аз активизирам кислорода и така се о
жив
явам, което способства за здравето на човека.
Ако се разбира, че става разрушаване на кръвта, и в същото време нейното оживяване... (пропуск в текста) - /става дума за въздействието на червеното/, - ако светлината разрушава в мен кръвта, аз активизирам кислорода и така се оживявам, което способства за здравето на човека.
Ако постоянно се намирам в тъмнина или ме обкръжават сини тонове, на мен постоянно ми се иска да се оживя. Аз изразходвам твърде много сили за това оживяване, от което ставам блед, тъй като изразходвам твърде много жизнени сили. В първия случай (тоест при добра осветеност, при червено-жълти тонове в жилището - бел. пр.) здравият, розов цвят на тялото на човека се обяснява с това, че въздействието на светлината върху човека способства за усвояването от него на кислорода. Бледността на свой ред се обяснява с постоянното усвояване на въглена киселина.
към текста >>
Ако постоянно се намирам в тъмнина или ме обкръжават сини тонове, на мен постоянно ми се иска да се о
жив
я.
Ако се разбира, че става разрушаване на кръвта, и в същото време нейното оживяване... (пропуск в текста) - /става дума за въздействието на червеното/, - ако светлината разрушава в мен кръвта, аз активизирам кислорода и така се оживявам, което способства за здравето на човека.
Ако постоянно се намирам в тъмнина или ме обкръжават сини тонове, на мен постоянно ми се иска да се оживя.
Аз изразходвам твърде много сили за това оживяване, от което ставам блед, тъй като изразходвам твърде много жизнени сили. В първия случай (тоест при добра осветеност, при червено-жълти тонове в жилището - бел. пр.) здравият, розов цвят на тялото на човека се обяснява с това, че въздействието на светлината върху човека способства за усвояването от него на кислорода. Бледността на свой ред се обяснява с постоянното усвояване на въглена киселина. Въглената киселина е противоположност на кислорода, тя се стреми да проникне в моята глава.
към текста >>
Аз изразходвам твърде много сили за това о
жив
яване, от което ставам блед, тъй като изразходвам твърде много жизнени сили.
Ако се разбира, че става разрушаване на кръвта, и в същото време нейното оживяване... (пропуск в текста) - /става дума за въздействието на червеното/, - ако светлината разрушава в мен кръвта, аз активизирам кислорода и така се оживявам, което способства за здравето на човека. Ако постоянно се намирам в тъмнина или ме обкръжават сини тонове, на мен постоянно ми се иска да се оживя.
Аз изразходвам твърде много сили за това оживяване, от което ставам блед, тъй като изразходвам твърде много жизнени сили.
В първия случай (тоест при добра осветеност, при червено-жълти тонове в жилището - бел. пр.) здравият, розов цвят на тялото на човека се обяснява с това, че въздействието на светлината върху човека способства за усвояването от него на кислорода. Бледността на свой ред се обяснява с постоянното усвояване на въглена киселина. Въглената киселина е противоположност на кислорода, тя се стреми да проникне в моята глава. Поради това аз ставам съвсем бледен.
към текста >>
Доколкото въглеродният двуокис се състои от въглерод и кислород, кислородът се издига в главата и о
жив
ява процесите, протичащи в главата, жизнените процеси.
Поради това детето е бледно. Какво трябва да се прави при това? Трябва да му се даде препарат, препятстващ непрекъснатото вътрешно образуване на въглероден двуокис и съдействащ за запазването на въглерода. Това може да се постигне, давайки на детето малко калциев карбонат. Благодарение на това, - както съм обяснявал вече това от друга гледна точка - се активизират функциите на организма, човек запазва необходимия му въглерод, а не го превръща постоянно във въглена киселина.
Доколкото въглеродният двуокис се състои от въглерод и кислород, кислородът се издига в главата и оживява процесите, протичащи в главата, жизнените процеси.
Ако кислородът се изразходва за прекомерна изработка на въглероден двуокис, жизнените функции се потискат.
към текста >>
В сънищата им Овенът не е представлявал сбор от определено количество звезди, а те действително са виждали
жив
отното Овен, Телец и т.н.
Древните скотовъдни народи поемали в своето успокоено тяло цялото звездно небе, поемали го в образи, тези образи, които отпечатвали в тях потоците кислород. След това те се събуждали. От тези образи те получавали сънища. На тази основа те след това ставали притежатели на астрологията, на науката за звездите. Те създавали удивителна астрология, удивителна наука за звездите.
В сънищата им Овенът не е представлявал сбор от определено количество звезди, а те действително са виждали животното Овен, Телец и т.н.
Благодарение на това те чувствали в себе си в образи цялото звездно небе.
към текста >>
Вътрешният
жив
от на човека е
жив
отът на неговото астрално тяло, защото по време на сън той пре
жив
ява цялото небе.
Вътрешният живот на човека е животът на неговото астрално тяло, защото по време на сън той преживява цялото небе.
Би било лошо, ако не произлизахме от тези древни скотовъдни народи. Именно от древните скотовъдни пастирски народи произхождат всички хора. За да познаваме, ние все още имаме предаденото по наследство вътрешно звездно небе. Ние все още го развиваме, макар и по-зле, отколкото древните; лежейки в кревата, в съня, ние все още имаме ретроспективни спомени за това, как някога сме лежали в полето и сме поемали в себе си кислорода. Макар вече и да не сме пастири, въпреки това сме наследили нещо (от тях), ние още притежаваме нещо, макар и да не можем да го изразим както трябва; това качество вече е помръкнало и угаснало.
към текста >>
33.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Да разберем историята като цяло, да разберем целия социален
жив
от, включвайки съвременния социален
жив
от, можем само в случай, че успеем да се ориентираме в расовите особености на хората.
Освен този, свойствен за европейците цвят на кожата, съществуват още четири други основни цвята на кожата. Днес ще ги разгледаме.
Да разберем историята като цяло, да разберем целия социален живот, включвайки съвременния социален живот, можем само в случай, че успеем да се ориентираме в расовите особености на хората.
Можем да разберем правил-но всичко духовно само в случай, че отначало се изследва въпросът за това, как духовното начало в човека действа в цвета на кожата.
към текста >>
Да започнем с Европа, където ние самите
жив
еем.
Иска ми се да ви изложа въпроса за цвета на човека по следния начин.
Да започнем с Европа, където ние самите живеем.
И така, тук - мога да ви нарисувам това само схематично - отначало е Европа (вж. рис.), с Европа граничи Азия; тук е Англия, Ирландия; тук - Япония, Китай, Индонезия, Предна Индия, Арабия; тук е границата с Африка. И така, Европа, Азия, Африка. Сега да запишем какви хора се намират в съответстващите региони. Ние самите в Европа се наричаме бяла раса.
към текста >>
Всички останали, които още
жив
еят в дадените региони, са преселници.
Сега да запишем какви хора се намират в съответстващите региони. Ние самите в Европа се наричаме бяла раса. Премествайки се в Азия, имаме там основно жълтата раса. Преминавайки в Африка, имаме черната раса. Такива са първоначалните раси.
Всички останали, които още живеят в дадените региони, са преселници.
И така, ако попитаме: каква раса съответства на тази част от Земята? - можем да отговорим: към Азия принадлежи жълтата раса, монголите, монголската раса, към Европа принадлежи бялата раса или кавказката раса, към Африка принадлежи черната раса или негритянската раса. Негритянската раса не принадлежи на Европа и, разбира се, безобразие е, че тя сега играе в Европа такава голяма роля. Родина на тези раси са тези три части на Земята.
към текста >>
Представителите на жълтата раса, жителите на Азия, още в достатъчна степен
жив
еят във вътрешното (в областта на туловището).
Той получава чувство на удовлетворение и добро самочувствие благодарение на дишането. Работата стои така, че тук вътре (в областта на корема) се преработва по-малко. Всичко се преработва основно в гърдите. Това е обусловено от не толкова силното развитие на задния мозък при жълтия човек и от развитието на средния мозък. Тук у него се намира това, което обслужва дишането и кръвообращението му.
Представителите на жълтата раса, жителите на Азия, още в достатъчна степен живеят във вътрешното (в областта на туловището).
Можете да забележите това даже по походката им; походката им е по-бавна, по-вяла. Този човек вече не работи толкова интензивно в своите крайници, в своите телесни членове и обмяната на веществата. Негърът в много по-голяма степен се проявява в подскоците, във външната подвижност, която се управлява от неговите инстинкти. Монголоидът, жълтият жител на Азия в по-голяма степен развива вътрешния съноподобен живот и оттук цялата азиатска цивилизация носи съноподобен характер. И така, монголоидът вече не живее изключително вътре в себе си, но вече възприема туй-онуй от Космоса.
към текста >>
Монголоидът, жълтият жител на Азия в по-голяма степен развива вътрешния съноподобен
жив
от и оттук цялата азиатска цивилизация носи съноподобен характер.
Тук у него се намира това, което обслужва дишането и кръвообращението му. Представителите на жълтата раса, жителите на Азия, още в достатъчна степен живеят във вътрешното (в областта на туловището). Можете да забележите това даже по походката им; походката им е по-бавна, по-вяла. Този човек вече не работи толкова интензивно в своите крайници, в своите телесни членове и обмяната на веществата. Негърът в много по-голяма степен се проявява в подскоците, във външната подвижност, която се управлява от неговите инстинкти.
Монголоидът, жълтият жител на Азия в по-голяма степен развива вътрешния съноподобен живот и оттук цялата азиатска цивилизация носи съноподобен характер.
И така, монголоидът вече не живее изключително вътре в себе си, но вече възприема туй-онуй от Космоса. Ето защо в представителите на Азия има прекрасни поетически произведения за мирозданието, за Космоса като цяло. При негрите това го няма. Негърът поема всичко в своята система за обмяна на веществата, по същество той само «храносмила» Космоса. Представителят на Азия вдишва Космоса в себе си, той го има в своето кръвообращение.
към текста >>
И така, монголоидът вече не
жив
ее изключително вътре в себе си, но вече възприема туй-онуй от Космоса.
Представителите на жълтата раса, жителите на Азия, още в достатъчна степен живеят във вътрешното (в областта на туловището). Можете да забележите това даже по походката им; походката им е по-бавна, по-вяла. Този човек вече не работи толкова интензивно в своите крайници, в своите телесни членове и обмяната на веществата. Негърът в много по-голяма степен се проявява в подскоците, във външната подвижност, която се управлява от неговите инстинкти. Монголоидът, жълтият жител на Азия в по-голяма степен развива вътрешния съноподобен живот и оттук цялата азиатска цивилизация носи съноподобен характер.
И така, монголоидът вече не живее изключително вътре в себе си, но вече възприема туй-онуй от Космоса.
Ето защо в представителите на Азия има прекрасни поетически произведения за мирозданието, за Космоса като цяло. При негрите това го няма. Негърът поема всичко в своята система за обмяна на веществата, по същество той само «храносмила» Космоса. Представителят на Азия вдишва Космоса в себе си, той го има в своето кръвообращение. Ето защо той може в думи да възпроизведе от себе си този Космос.
към текста >>
Така се установява такава последователност: при човек с активен заден мозък доминира основно инстинктивният
жив
от, половият
жив
от (на рис., вляво).
То се появява отвътре. Затова ние имаме бяло тяло, което всичко преработва вътре, а цялата външна светлина и цялата топлина отхвърля, отразява обратно. Ние имаме бяло тяло. И докато монголоидът използва предимно средния мозък, ние, европейците, трябва да използваме предния мозък (вж. рис., вдясно).
Така се установява такава последователност: при човек с активен заден мозък доминира основно инстинктивният живот, половият живот (на рис., вляво).
Следващият човек тук (в средата) с активен среден мозък води емоционален живот, живот в чувствата, локализиран в гърдите. А ние, европейците, бедните европейци, притежаваме мисловен живот, локализиран в главата (на рис., вдясно). Вследствие от това ние почти не усещаме нашия вътрешен човек. Защото главата си я усещаме само в случай, че ни боли, в случай на нейно заболяване. В противен случай не я чувстваме.
към текста >>
Следващият човек тук (в средата) с активен среден мозък води емоционален
жив
от,
жив
от в чувствата, локализиран в гърдите.
Затова ние имаме бяло тяло, което всичко преработва вътре, а цялата външна светлина и цялата топлина отхвърля, отразява обратно. Ние имаме бяло тяло. И докато монголоидът използва предимно средния мозък, ние, европейците, трябва да използваме предния мозък (вж. рис., вдясно). Така се установява такава последователност: при човек с активен заден мозък доминира основно инстинктивният живот, половият живот (на рис., вляво).
Следващият човек тук (в средата) с активен среден мозък води емоционален живот, живот в чувствата, локализиран в гърдите.
А ние, европейците, бедните европейци, притежаваме мисловен живот, локализиран в главата (на рис., вдясно). Вследствие от това ние почти не усещаме нашия вътрешен човек. Защото главата си я усещаме само в случай, че ни боли, в случай на нейно заболяване. В противен случай не я чувстваме. В резултат възприемаме външния свят и по такъв начин с лекота ставаме материалисти.
към текста >>
А ние, европейците, бедните европейци, притежаваме мисловен
жив
от, локализиран в главата (на рис., вдясно).
Ние имаме бяло тяло. И докато монголоидът използва предимно средния мозък, ние, европейците, трябва да използваме предния мозък (вж. рис., вдясно). Така се установява такава последователност: при човек с активен заден мозък доминира основно инстинктивният живот, половият живот (на рис., вляво). Следващият човек тук (в средата) с активен среден мозък води емоционален живот, живот в чувствата, локализиран в гърдите.
А ние, европейците, бедните европейци, притежаваме мисловен живот, локализиран в главата (на рис., вдясно).
Вследствие от това ние почти не усещаме нашия вътрешен човек. Защото главата си я усещаме само в случай, че ни боли, в случай на нейно заболяване. В противен случай не я чувстваме. В резултат възприемаме външния свят и по такъв начин с лекота ставаме материалисти. Негърът не е материалист.
към текста >>
Само че вътрешно той развива сексуалност, инстинктивен
жив
от.
Защото главата си я усещаме само в случай, че ни боли, в случай на нейно заболяване. В противен случай не я чувстваме. В резултат възприемаме външния свят и по такъв начин с лекота ставаме материалисти. Негърът не е материалист. Той остава вътрешен човек.
Само че вътрешно той развива сексуалност, инстинктивен живот.
Представителят на Азия също не е материалист. Той съхранява емоционалния живот, живота на чувствата. Него не го е грижа за външния живот подобно на европееца. За последния той казва: европеецът е само инженер, изключително зает с устройството на външния живот. Вследствие от това, че на него му се налага да развива своя преден мозък, той е ориентиран предимно към външния свят.
към текста >>
Той съхранява емоционалния
жив
от,
жив
ота на чувствата.
В резултат възприемаме външния свят и по такъв начин с лекота ставаме материалисти. Негърът не е материалист. Той остава вътрешен човек. Само че вътрешно той развива сексуалност, инстинктивен живот. Представителят на Азия също не е материалист.
Той съхранява емоционалния живот, живота на чувствата.
Него не го е грижа за външния живот подобно на европееца. За последния той казва: европеецът е само инженер, изключително зает с устройството на външния живот. Вследствие от това, че на него му се налага да развива своя преден мозък, той е ориентиран предимно към външния свят. Всичко е свързано именно с това.
към текста >>
Него не го е грижа за външния
жив
от подобно на европееца.
Негърът не е материалист. Той остава вътрешен човек. Само че вътрешно той развива сексуалност, инстинктивен живот. Представителят на Азия също не е материалист. Той съхранява емоционалния живот, живота на чувствата.
Него не го е грижа за външния живот подобно на европееца.
За последния той казва: европеецът е само инженер, изключително зает с устройството на външния живот. Вследствие от това, че на него му се налага да развива своя преден мозък, той е ориентиран предимно към външния свят. Всичко е свързано именно с това.
към текста >>
За последния той казва: европеецът е само инженер, изключително зает с устройството на външния
жив
от.
Той остава вътрешен човек. Само че вътрешно той развива сексуалност, инстинктивен живот. Представителят на Азия също не е материалист. Той съхранява емоционалния живот, живота на чувствата. Него не го е грижа за външния живот подобно на европееца.
За последния той казва: европеецът е само инженер, изключително зает с устройството на външния живот.
Вследствие от това, че на него му се налага да развива своя преден мозък, той е ориентиран предимно към външния свят. Всичко е свързано именно с това.
към текста >>
Негрите
жив
еят в този регион на Земята, където Слънцето много силно ги обременява с действието си, прониква в тях.
Трябва само както следва да помислите, в какво се състои работата.
Негрите живеят в този регион на Земята, където Слънцето много силно ги обременява с действието си, прониква в тях.
И така, те се отдават на действието му, изцяло го поемат в своето тяло, отнасят се към него дружелюбно, не го отхвърлят назад, не го отразяват. При азиатците се наблюдава известно освобождаване от земната жега. Макар и да не връщат обратно толкова много (топлина и светлина), те вече се отнасят към Слънцето не толкова дружелюбно. При европейците работата стои така, че те по същество въобще нищо не биха получавали от Слънцето, ако не развиваха своето собствено човешко начало. Ето защо именно Европа е била изходният пункт за развитие на собственото човешко начало, което в същото време установява отношенията с външния свят.
към текста >>
Той по особен начин развива сексуалността,
жив
ота на впечатленията, инстинктите и всичко това, което ври вътре.
Виждате ли, това е свързано с цялото останало формиране на човека. Представете си черния човек.
Той по особен начин развива сексуалността, живота на впечатленията, инстинктите и всичко това, което ври вътре.
В резултат се появяват много минерални остатъци (варовик). Тези минерални остатъци след това се отлагат в костите. Вследствие на това този представител на черната раса формира своите кости в по-голяма степен, отколкото представителят на бялата раса. Последният изразходва вътрешните ресурси в по-голяма степен за кръв. Ето защо той формира по-тънки кости.
към текста >>
Ставайки кафяви в резултат на изменение на местообитанието, преселвайки се в друг регион на Земята и
жив
еейки сега на слънце, те почнали да отразяват по-малко светлина.
Така са възникнали малайците: те са станали кафяви. Защо? По каква причина те са станали кафяви? И какво собствено означава: станали са кафяви? Докато са били жълти, те са отблъсквали определена част от светлината назад, нали така? Друга част те са поемали в себе си.
Ставайки кафяви в резултат на изменение на местообитанието, преселвайки се в друг регион на Земята и живеейки сега на слънце, те почнали да отразяват по-малко светлина.
Те почнали да поемат в себе си повече светлина. И така, кафявите малайци представляват преселилите се монголи, които обаче са привикнали да поемат повече светлина и топлина, доколкото Слънцето сега им е действало различно. Обаче спомнете си за това, че природата им не е била предназначена за това. На природата им не е било свойствено да поемат толкова много топлина, както това е било сега, когато те станали малайци. Следствието от това е, че те започнали да губят своята жизнеспособност, започнали да се превръщат в хора, чието тяло е малко пригодно, чието тяло отмира.
към текста >>
Земното начало в тяхната природа съставлява тяхната сексуалност,
жив
отът на привличането.
Такова отразяване създавало мед-но-червения блясък. Самата мед е такова тяло, което трябва малко да отразява, да отблъсква светлината и топлината. Тя не може да ги удържа. Затова те вече, като индианци на Запад, измират, станали са умираща раса. Те измират по естествена причина, в съответствие със своята собствена природа; получавайки твърде малко светлина и топлина, те умират от своето земно начало.
Земното начало в тяхната природа съставлява тяхната сексуалност, животът на привличането.
Те не могат да регулират последната; в същото време при тях се формират здрави кости. Доколкото в костите им постъпва излишък на минерални вещества, индианците повече не могат да издържат този излишък от минерални вещества. Костите стават страшно здрави, но става така, че поради своите кости човек като цяло върви към гибел.
към текста >>
Европеецът, особено мислещият,
жив
ее, бидейки изцяло потопен вътре в себе си, в своя вътрешен свят, нали така?
Едновременно с това при американците се проявява още едно свойство.
Европеецът, особено мислещият, живее, бидейки изцяло потопен вътре в себе си, в своя вътрешен свят, нали така?
Ако той не е особено мислещ, макар също да му се налага да мисли, животът се оказва не съвсем изпълнен. Но щом само европеецът се пресели в Америка, потребността постоянно да размишлява отпада. Затова става следното. Ако вие четете европейска книга, тя винаги е построена на аргументи, на доказателства, и не излиза от техните предели. Четеш цялата книга наред, четиристотин страници - само доказателства; даже ако това е просто роман, и там всичко е аргументирано.
към текста >>
Ако той не е особено мислещ, макар също да му се налага да мисли,
жив
отът се оказва не съвсем изпълнен.
Едновременно с това при американците се проявява още едно свойство. Европеецът, особено мислещият, живее, бидейки изцяло потопен вътре в себе си, в своя вътрешен свят, нали така?
Ако той не е особено мислещ, макар също да му се налага да мисли, животът се оказва не съвсем изпълнен.
Но щом само европеецът се пресели в Америка, потребността постоянно да размишлява отпада. Затова става следното. Ако вие четете европейска книга, тя винаги е построена на аргументи, на доказателства, и не излиза от техните предели. Четеш цялата книга наред, четиристотин страници - само доказателства; даже ако това е просто роман, и там всичко е аргументирано.
към текста >>
Жив
отното въобще нищо не доказва, не аргументира.
Само в края, някъде на четиристотната страница има нещо недоказано. Американецът не прави така. Ако четете американска книга, цялата тя се състои от твърдения, от императиви. Това е крачка назад, отстъпление на страната на инстинкта.
Животното въобще нищо не доказва, не аргументира.
Лъвът не доказва, че му се иска да изяде друго животно; той просто го изяжда. Европеецът, ако иска нещо да направи, трябва отначало да аргументира постъпката си. Всичко трябва отначало да се докаже, да се обоснове. В това днес се състои съществената разлика между европееца и американеца. Европейците доказват, американците твърдят, настояват на своето.
към текста >>
Лъвът не доказва, че му се иска да изяде друго
жив
отно; той просто го изяжда.
Само в края, някъде на четиристотната страница има нещо недоказано. Американецът не прави така. Ако четете американска книга, цялата тя се състои от твърдения, от императиви. Това е крачка назад, отстъпление на страната на инстинкта. Животното въобще нищо не доказва, не аргументира.
Лъвът не доказва, че му се иска да изяде друго животно; той просто го изяжда.
Европеецът, ако иска нещо да направи, трябва отначало да аргументира постъпката си. Всичко трябва отначало да се докаже, да се обоснове. В това днес се състои съществената разлика между европееца и американеца. Европейците доказват, американците твърдят, настояват на своето.
към текста >>
Жив
о ние можем да го направим в Европа и само на основата на духа, от духа.
А там, от онази страна те градят нещо подобно на дървен модел на антропософията. Всичко това е проникнато от материализъм. За човек, който не е фанатик, американската култура като цяло представлява нещо подобно на антропософската наука в Европа. Само че там всичко това е дървено. То е безжизнено.
Живо ние можем да го направим в Европа и само на основата на духа, от духа.
Докато там, в Америка, те действат на основата на инстинкта.
към текста >>
Ако човек е фанатичен, ако той е влязъл в антропософията не благодарение на вътрешния
жив
от, а на основата на фанатизма, той ще подбере по адрес на американизма къде по-пиперливи ругателства; защото човек ругае маймуната, доколкото тази маймуна прилича на него самия, но представлява само негова карикатура.
Ако човек е фанатичен, ако той е влязъл в антропософията не благодарение на вътрешния живот, а на основата на фанатизма, той ще подбере по адрес на американизма къде по-пиперливи ругателства; защото човек ругае маймуната, доколкото тази маймуна прилича на него самия, но представлява само негова карикатура.
към текста >>
В бъдеще именно във връзка с расовите особености ще се появят неща, които трябва да се знаят, за да имаме правилна посока в
жив
ота.
В бъдеще именно във връзка с расовите особености ще се появят неща, които трябва да се знаят, за да имаме правилна посока в живота.
Такава правилна жизнена посока хората получават във все по-малка степен. Хората не искат да се учат, те се задоволяват с дрънканици.
към текста >>
- докато на нас тук въобще никакви трупове не ни трябват, тъй като ние искаме да виждаме и изучаваме
жив
и хора.
Виждате, в това се заключаваше всичко, което той можа да каже: Дайте ни трупове! На тези хора им се иска да имат повече трупове. Те искат да изучават мъртвите хора. Това прозвуча като призив, като лозунг: Дайте ни трупове!
- докато на нас тук въобще никакви трупове не ни трябват, тъй като ние искаме да виждаме и изучаваме живи хора.
Трябва само да отворим очите си за това, а по този начин да открием и душата си; а живи хора навсякъде ще се намерят. Трябва да общуваме именно с живи хора. Трябва само да успеем да живеем с тях и те действително ще покажат какво е човешкото същество. Но при хората, които днес се смятат за учени, очите всъщност са съвсем слаби. Те просто не виждат човека.
към текста >>
Трябва само да отворим очите си за това, а по този начин да открием и душата си; а
жив
и хора навсякъде ще се намерят.
Виждате, в това се заключаваше всичко, което той можа да каже: Дайте ни трупове! На тези хора им се иска да имат повече трупове. Те искат да изучават мъртвите хора. Това прозвуча като призив, като лозунг: Дайте ни трупове! - докато на нас тук въобще никакви трупове не ни трябват, тъй като ние искаме да виждаме и изучаваме живи хора.
Трябва само да отворим очите си за това, а по този начин да открием и душата си; а живи хора навсякъде ще се намерят.
Трябва да общуваме именно с живи хора. Трябва само да успеем да живеем с тях и те действително ще покажат какво е човешкото същество. Но при хората, които днес се смятат за учени, очите всъщност са съвсем слаби. Те просто не виждат човека. И ето че те страстно призовават: Дайте ни трупове!
към текста >>
Трябва да общуваме именно с
жив
и хора.
На тези хора им се иска да имат повече трупове. Те искат да изучават мъртвите хора. Това прозвуча като призив, като лозунг: Дайте ни трупове! - докато на нас тук въобще никакви трупове не ни трябват, тъй като ние искаме да виждаме и изучаваме живи хора. Трябва само да отворим очите си за това, а по този начин да открием и душата си; а живи хора навсякъде ще се намерят.
Трябва да общуваме именно с живи хора.
Трябва само да успеем да живеем с тях и те действително ще покажат какво е човешкото същество. Но при хората, които днес се смятат за учени, очите всъщност са съвсем слаби. Те просто не виждат човека. И ето че те страстно призовават: Дайте ни трупове! Тогава ще можем да ги изучаваме.
към текста >>
Трябва само да успеем да
жив
еем с тях и те действително ще покажат какво е човешкото същество.
Те искат да изучават мъртвите хора. Това прозвуча като призив, като лозунг: Дайте ни трупове! - докато на нас тук въобще никакви трупове не ни трябват, тъй като ние искаме да виждаме и изучаваме живи хора. Трябва само да отворим очите си за това, а по този начин да открием и душата си; а живи хора навсякъде ще се намерят. Трябва да общуваме именно с живи хора.
Трябва само да успеем да живеем с тях и те действително ще покажат какво е човешкото същество.
Но при хората, които днес се смятат за учени, очите всъщност са съвсем слаби. Те просто не виждат човека. И ето че те страстно призовават: Дайте ни трупове! Тогава ще можем да ги изучаваме. Дайте ни трупове!
към текста >>
34.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Но самата (лунна сфера) (рис., Луна) винаги се намира на своето място, което обуславя способността за размножение както при човека, така и при
жив
отните.
Силите на размножението се намират тук, те се намират в областта, очертана (на рис.) с червен цвят. Те пронизват човека и му дават възможност да се размножава. И така, Данте си представял следното: Земята е малко твърдо тяло; Луната е фино - значително по-фино от въздуха, - но голямо тяло, вътре в което подобно на ядро се намира Земята. Можете да си го представите, все едно Земята е костилката на слива, намираща се в мека слива. А тук навън се намира твърда частичка, която се върти наоколо.
Но самата (лунна сфера) (рис., Луна) винаги се намира на своето място, което обуславя способността за размножение както при човека, така и при животните.
към текста >>
И така, Данте си представял следното: меркуриевите сили, в чието поле сме включени, които са още по-фини от лунните сили, съдействат за храносмилането както в нас самите, така и в
жив
отните.
След това Данте си представял следното: Земята се намира не само в полето на лунните сили; тя се намира също в полето на по-отдалечени сили - тях обозначих на рисунката с жълт цвят, - тези сили пронизват всичко. Следователно сферата на лунните сили се намира тук вътре, тя е включена вътре; по такъв начин Земята и Луната на свой ред се оказват вътре в тази жълта сфера. Тук също има едно твърдо парче. Това твърдо парче е Меркурий, който се върти тук. Ако човек не го пронизваха постоянно тези меркуриеви сили, той не би могъл да храносмила.
И така, Данте си представял следното: меркуриевите сили, в чието поле сме включени, които са още по-фини от лунните сили, съдействат за храносмилането както в нас самите, така и в животните.
В противен случай нашето тяло би представлявало само химическа лаборатория - така е смятал Данте. Това, че в нашето тяло всичко става по друг начин, отколкото в обикновената химическа лаборатория, където само се смесват или разделят вещества, е обусловено от меркуриевите сили. И така, Меркурий е по-голям от Земята и по-голям от Луната.
към текста >>
Венерините сили
жив
еят в нашата кръв.
Всичко това се намира вътре в още по-велика «сфера», както го е наричал Данте. Ние сме включени в областта на действие на сили, идващи от тази планета, от Венера (редът на Меркурий и Венера в системата на Данте е различен от този в системата на Коперник - бел. пр.). И така, ние сме поставени вътре във всички тези сили, които ни пронизват. Самата Венера, венерините сили също ни пронизват. Това, че ние сме пронизани от венерини сили, ни дава възможност не само да храносмиламе, но и да насочваме продуктите от храносмилането в кръвта.
Венерините сили живеят в нашата кръв.
Всичко, което е свързано с нашата кръв, идва от венерините сили. Така си е представял това Данте. Тези венерини сили обуславят и чувството на любов, което човек изпитва в своята кръв: с това е свързана «Венера».
към текста >>
И така, виждате: Луна - размножение на човека и
жив
отните; Меркурий - храносмилане на човека; Венера - образуването на кръв в човека; Слънце - човешкото сърце.
И така, виждате: Луна - размножение на човека и животните; Меркурий - храносмилане на човека; Венера - образуването на кръв в човека; Слънце - човешкото сърце.
към текста >>
Сега си представете човек,
жив
ял, да кажем, в 1750-а година, преди по-малко от двеста години, човек, който е казвал: когато гори свещ, всичко преминава във въздуха, така че в свободното пространство преминава (изгорялата) част от свещта.
Сега си представете човек, живял, да кажем, в 1750-а година, преди по-малко от двеста години, човек, който е казвал: когато гори свещ, всичко преминава във въздуха, така че в свободното пространство преминава (изгорялата) част от свещта.
към текста >>
А вие и след това винаги ще можете да
жив
еете далече, в това, което не е подчинено на тежестта, което не притежава тежест, в това, което обкръжава Земята, което материализмът въобще отрича; за това още е говорил Данте, за това трябва да говорим днес и ние, да говорим, че то съществува.
Намирайки се тук на Земята, вие и себе си също можете да претеглите. Вие сте тежки; ако се нарича човек само това, което има тежест, това ще бъде само земен човек. Но представете си, че този земен човек се превърне в труп. Всичко тежко, всичко, което може да бъде претеглено на везни, става труп. И след това този труп просто си лежи.
А вие и след това винаги ще можете да живеете далече, в това, което не е подчинено на тежестта, което не притежава тежест, в това, което обкръжава Земята, което материализмът въобще отрича; за това още е говорил Данте, за това трябва да говорим днес и ние, да говорим, че то съществува.
Можем да кажем така: когато човек свали от себе си своето външно, тежко тяло, което може да се претегли, той остава преди всичко в етерното тяло, облича се в етерното тяло.
към текста >>
Представете си, че някога отдавна нещо сте пре
жив
ели.
Помислете за образа, намиращ се в паметта.
Представете си, че някога отдавна нещо сте преживели.
Например намирали сте се някъде на пазарен площад и там са се виждали танцуващи хора и тем подобни. Бих могъл да изредя каквото ви хрумне друго. Този образ вие сте запазили. Тук, господа, отдавна вече няма нищо от това, с което е бил свързан този образ, това го няма сред нещата, които би могло да се претеглят, това никъде вече го няма. Само във вас самите това може да бъде представено.
към текста >>
НАГОРЕ