Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
36
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
Намерени са
50026
резултата от
1808
текста в
51
страници с части от думите : '
Жив
'.
На страница
36
:
1000
резултата в
35
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И в най-важната част на пътя между смъртта и поредното си ново раждане той притежава едно много по-могъщо съзнание от това, което има тук по време на своя физически земен
жив
от.
Днес бих желал да започна с нещо, на което в хода на последните лекции тук в Дорнах, душите ни често се натъкваха. Аз често се обръщах към Вас и казвах: След своята смърт човек пребивава в духовния свят.
И в най-важната част на пътя между смъртта и поредното си ново раждане той притежава едно много по-могъщо съзнание от това, което има тук по време на своя физически земен живот.
Докато сме в нашето физическо тяло, земното сетивно съзнание зависи от цялостната организация на човека. Ние носим, тъй да се каже, вътре в нашата кожа всичко онова, което можем да наречем: мозъчна система, белодробна система, сърдечна система и т.н. За всичко това ние можем да заявим: То съществува вътре в нашето тяло.
към текста >>
Ако обаче
жив
еем в света между смърт та и новото раждане, тогава ние съвсем няма да можем да се изразим в същия смисъл за нашето тяло.
Около нас е разположен онзи свят, с който ние се чувстваме здраво свързани било то с нашите сетива, било то с нашето дишане, било то с процесите на нашето хранене.
Ако обаче живеем в света между смърт та и новото раждане, тогава ние съвсем няма да можем да се изразим в същия смисъл за нашето тяло.
Защото в мига, когато минаваме през Портата на смъртта, както впрочем и в мига, когато потъваме в съня, нашето обикновено съзнание се променя и ние се оказваме в такова положение, че сме в правото си да заявим: Сега целият свят, целият Космос е мое тяло.
към текста >>
От заспиването вечер до пробуждането сутрин, ние сме участници в един космически
жив
от.
Докато тук на Земята ние сме така устроени, че нашите органи и техните взаимодействия се проявяват вътре в нашата кожа, нещата между смъртта и новото раждане изглеждат съвсем различно: Казано с две думи, тогава ние притежаваме едно звездно тяло. Пред необятния звезден свят ние се чувстваме така, че на духовните Същества от звездите можем да погледнем като на духовни Същества, свързани с вътрешните измерения на нашето ново тяло, също както тук на Земята считаме, че белите дробове и сърцето принадлежат на нашето физическо тяло. Приблизително така са поставени и нещата по време на съня.
От заспиването вечер до пробуждането сутрин, ние сме участници в един космически живот.
А между смъртта и новото раждане ние притежаваме едно космическо съзнание. Всичко, което тук на Земята е т.н. външен свят, особено когато отправим поглед към космическите пространства, след смъртта се превръща в наш вътрешен свят.
към текста >>
Да, този зародиш ясно може да бъде разграничен в определен момент от съществуванието между
жив
ота и смъртта и поредното ново раждане.
И какво застава пред нас в духовния свят като обкръжение, като външен свят? Да, скъпи приятели, тогава пред нас застава това, което сега са нашите вътрешни органи и системи. Нашето външно обкръжение това е самия човек, обаче с тази важна особеност, че всичко това, което е неговия външен свят, практически изгражда онзи духовен зародиш, от който трябва да се развие бъдещото физическо тяло на човека. Ние работим върху този духовен зародиш заедно със Съществата на висшите Йерархии*1.
Да, този зародиш ясно може да бъде разграничен в определен момент от съществуванието между живота и смъртта и поредното ново раждане.
Той носи в себе си онези сили, които после ще се включат в организацията на физическото човешко тяло, също както и растителният зародиш, т.е. семето, носи в себе си онези сили, които по-късно ще се проявят в израстващото растение. Само че както многократно съм споменавал: растителният зародиш ние трябва да си представим като съвсем малък по размери, а растението голямо; докато при човека е обратно: Духовният зародиш на човешкия физически организъм е един цял универсум с неизмеримо величие и големина, макар и в точния смисъл на думата да не е съвсем правилно да говорим за „големина" при тези състояния.
към текста >>
Нека вземем например походката, вървежа, нека вземем всичко, което е свързано с походката и най-вече, тъй да се каже, с ориентацията на човека в рамките на неговия физически земен
жив
от.
Нека вземем например походката, вървежа, нека вземем всичко, което е свързано с походката и най-вече, тъй да се каже, с ориентацията на човека в рамките на неговия физически земен живот.
Защото ако аз повдигна рамото си, ако повдигна главата си, това са все неща, които са сродни с механизмите на походката. Самото изправено положение, до което човек достига в детската възраст, е резултат на определена ориентация. А всичко това, скъпи приятели, е свързано със силата, която наричаме земна гравитация; защото всичко, което физически живее на Земята, има едно или друго тегло. Обаче за духовния зародиш, който се образува между смъртта и новото раждане за него съвсем не може да се говори, че има някаква тежест, че се подчинява на някаква гравитация.
към текста >>
А всичко това, скъпи приятели, е свързано със силата, която наричаме земна гравитация; защото всичко, което физически
жив
ее на Земята, има едно или друго тегло.
Нека вземем например походката, вървежа, нека вземем всичко, което е свързано с походката и най-вече, тъй да се каже, с ориентацията на човека в рамките на неговия физически земен живот. Защото ако аз повдигна рамото си, ако повдигна главата си, това са все неща, които са сродни с механизмите на походката. Самото изправено положение, до което човек достига в детската възраст, е резултат на определена ориентация.
А всичко това, скъпи приятели, е свързано със силата, която наричаме земна гравитация; защото всичко, което физически живее на Земята, има едно или друго тегло.
Обаче за духовния зародиш, който се образува между смъртта и новото раждане за него съвсем не може да се говори, че има някаква тежест, че се подчинява на някаква гравитация.
към текста >>
Всичко това ние имаме да усвоим тук на Земята; то не съществува в
жив
ота между смъртта и новото раждане, макар и да има там свой аналог, свое съответствие.
Така че всичко, което се отнася до походката, до вървежа, има нещо общо с гравитацията. То е всъщност едно преодоляване на гравитацията. То е една намеса и участие в процесите на гравитацията. Когато повдигаме единия крак, за да направим следващата крачка, ние се включваме в процесите на гравитацията.
Всичко това ние имаме да усвоим тук на Земята; то не съществува в живота между смъртта и новото раждане, макар и да има там свой аналог, свое съответствие.
В духовния свят ние също имаме известна ориентация, само че тя не се осъществява в дадено гравитационно поле, тъй като там изобщо няма гравитация, няма „тежест". Там ориентацията е изключително от духовен порядък. Така че ако например тук имаме повдигане на единия крак, ако тук имаме намеса и участие в процесите на гравитацията, в духовния свят като тяхно съответствие ще имаме едно засилващо се родство с едно или друго от Съществата на висшите Йерархии, например Ангелои или Архангелои. Ако се чувствувам душевно близък за въздействията на определено Същество от Йерархията на Ангелои или пък на Екскузиаи с които човекът работи съвместно в духовния свят, тогава аз осъществявам и определена ориентация в живота между смъртта и новото раждане. Когато тук на Земята ние се съобразяваме с нашата тежест, така и там, в духовния свят ние се съобразяваме с това, което се излъчва като сили на привличане и симпатия между нашата собствена същност и отделните Същества на висшите Йерархии.
към текста >>
Ако се чувствувам душевно близък за въздействията на определено Същество от Йерархията на Ангелои или пък на Екскузиаи с които човекът работи съвместно в духовния свят, тогава аз осъществявам и определена ориентация в
жив
ота между смъртта и новото раждане.
Когато повдигаме единия крак, за да направим следващата крачка, ние се включваме в процесите на гравитацията. Всичко това ние имаме да усвоим тук на Земята; то не съществува в живота между смъртта и новото раждане, макар и да има там свой аналог, свое съответствие. В духовния свят ние също имаме известна ориентация, само че тя не се осъществява в дадено гравитационно поле, тъй като там изобщо няма гравитация, няма „тежест". Там ориентацията е изключително от духовен порядък. Така че ако например тук имаме повдигане на единия крак, ако тук имаме намеса и участие в процесите на гравитацията, в духовния свят като тяхно съответствие ще имаме едно засилващо се родство с едно или друго от Съществата на висшите Йерархии, например Ангелои или Архангелои.
Ако се чувствувам душевно близък за въздействията на определено Същество от Йерархията на Ангелои или пък на Екскузиаи с които човекът работи съвместно в духовния свят, тогава аз осъществявам и определена ориентация в живота между смъртта и новото раждане.
Когато тук на Земята ние се съобразяваме с нашата тежест, така и там, в духовния свят ние се съобразяваме с това, което се излъчва като сили на привличане и симпатия между нашата собствена същност и отделните Същества на висшите Йерархии.
към текста >>
По време на
жив
ота в духовния свят между смъртта и новото раждане ние не сме в състояние да говорим.
Тук на Земята човекът трябва да усвои говора, това е една специфично земна човешка задача.
По време на живота в духовния свят между смъртта и новото раждане ние не сме в състояние да говорим.
За тази цел е необходим физическият говорен апарат. А той, както можем да се досетим, там не съществува. Обаче в духовния свят между смъртта и новото раждане ние имаме следната опитност: Там ние се усещаме един вид ритмично прибирани в нашето собствено човешко същество и после отново изкарвани навън. Така нашето по-висше съзнание се свива, после то отново се разширява. Както тук на Земята по време на съня ние потъваме в себе си, така и между смъртта и новото раждане ние също потъваме в себе си, макар и по друг начин.
към текста >>
Обаче този дихателен процес протича по такъв начин, че бихме могли да допълним: Ако трябва да представим нещата в духовния свят с помощта на представи, взети от земния
жив
от, ще се получи примерно следната картина: Като човек в духовния свят аз върша едно или друго действие.
Така ние сме участници в един духовен процес на вдишване и издишване.
Обаче този дихателен процес протича по такъв начин, че бихме могли да допълним: Ако трябва да представим нещата в духовния свят с помощта на представи, взети от земния живот, ще се получи примерно следната картина: Като човек в духовния свят аз върша едно или друго действие.
Аз имам съзнанието за това благодарение на онези възприемателни възможности, които са ми присъщи в духовния свят между смъртта и новото раждане. Аз усещам себе си като една определена индивидуалност. В условията на земния свят аз например издишвам, т.е. в душевен смисъл, след смъртта, по този начин аз прониквам в целия Космос, аз ставам едно цяло с Космоса. Тук на Земята аз вдишвам; там обаче аз приемам в себе си всичко онова, което съм изживял в моето „разширено" съзнание.
към текста >>
Тук на Земята аз вдишвам; там обаче аз приемам в себе си всичко онова, което съм из
жив
ял в моето „разширено" съзнание.
Обаче този дихателен процес протича по такъв начин, че бихме могли да допълним: Ако трябва да представим нещата в духовния свят с помощта на представи, взети от земния живот, ще се получи примерно следната картина: Като човек в духовния свят аз върша едно или друго действие. Аз имам съзнанието за това благодарение на онези възприемателни възможности, които са ми присъщи в духовния свят между смъртта и новото раждане. Аз усещам себе си като една определена индивидуалност. В условията на земния свят аз например издишвам, т.е. в душевен смисъл, след смъртта, по този начин аз прониквам в целия Космос, аз ставам едно цяло с Космоса.
Тук на Земята аз вдишвам; там обаче аз приемам в себе си всичко онова, което съм изживял в моето „разширено" съзнание.
И тези процеси постоянно се разиграват в живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
И тези процеси постоянно се разиграват в
жив
ота между смъртта и новото раждане.
Аз имам съзнанието за това благодарение на онези възприемателни възможности, които са ми присъщи в духовния свят между смъртта и новото раждане. Аз усещам себе си като една определена индивидуалност. В условията на земния свят аз например издишвам, т.е. в душевен смисъл, след смъртта, по този начин аз прониквам в целия Космос, аз ставам едно цяло с Космоса. Тук на Земята аз вдишвам; там обаче аз приемам в себе си всичко онова, което съм изживял в моето „разширено" съзнание.
И тези процеси постоянно се разиграват в живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Между смъртта и новото раждане ние имаме усещането, че думите се носят из Космоса и че при вдишването ние ги приемаме в себе си, където те ни се откриват като едно
жив
о космическо Слово.
Тук в земните условия ние имаме усещането, че за целите на физическия говор ние изработваме думите по време на издишването.
Между смъртта и новото раждане ние имаме усещането, че думите се носят из Космоса и че при вдишването ние ги приемаме в себе си, където те ни се откриват като едно живо космическо Слово.
Тук на Земята ние говорим издишвайки, в духовния свят ние говорим вдишвайки. И след като се слеем с това, което ни „говори" Логосът или мировото Слово, в нас просветват живите космически мисли. За да се домогнем до земните мисли, ние полагаме усилия от страна на нашата нервна система; в духовния свят ние всмукваме мировите мисли от Логоса, след като вече сме разширили нашето същество из целия Космос.
към текста >>
И след като се слеем с това, което ни „говори" Логосът или мировото Слово, в нас просветват
жив
ите космически мисли.
Тук в земните условия ние имаме усещането, че за целите на физическия говор ние изработваме думите по време на издишването. Между смъртта и новото раждане ние имаме усещането, че думите се носят из Космоса и че при вдишването ние ги приемаме в себе си, където те ни се откриват като едно живо космическо Слово. Тук на Земята ние говорим издишвайки, в духовния свят ние говорим вдишвайки.
И след като се слеем с това, което ни „говори" Логосът или мировото Слово, в нас просветват живите космически мисли.
За да се домогнем до земните мисли, ние полагаме усилия от страна на нашата нервна система; в духовния свят ние всмукваме мировите мисли от Логоса, след като вече сме разширили нашето същество из целия Космос.
към текста >>
И сега Вие виждате дълбоката и
жив
а връзка, която цари в тези неща; Между смъртта и новото раждане Вие си казвате: Да, в земния си
жив
от аз допуснах тази или онази грешка... и тази вътрешна опитност сега ще определи едно или друго поведение.
И сега Вие виждате дълбоката и жива връзка, която цари в тези неща; Между смъртта и новото раждане Вие си казвате: Да, в земния си живот аз допуснах тази или онази грешка... и тази вътрешна опитност сега ще определи едно или друго поведение.
С намерението да извършите едно или друго „действие" в духовния свят Вие разширявате Вашето същество из целия Космос, и то по такъв начин, че това разширение се превръща в ориентация. Когато тук Вие си казвате: Сега ще трябва да си купя масло... това е едно намерение. Вие се запътвате например към Базел, купувате маслото и се връщате обратно. Между смъртта и новото раждане Вие също замисляте подобно действие спрямо онези неща, което по-късно ще трябва да осъществите в земния живот; да, Вие замисляте това действие и разширявате Вашето същество из Космоса. Тези две неща са тясно свързани.
към текста >>
Между смъртта и новото раждане Вие също замисляте подобно действие спрямо онези неща, което по-късно ще трябва да осъществите в земния
жив
от; да, Вие замисляте това действие и разширявате Вашето същество из Космоса.
И сега Вие виждате дълбоката и жива връзка, която цари в тези неща; Между смъртта и новото раждане Вие си казвате: Да, в земния си живот аз допуснах тази или онази грешка... и тази вътрешна опитност сега ще определи едно или друго поведение. С намерението да извършите едно или друго „действие" в духовния свят Вие разширявате Вашето същество из целия Космос, и то по такъв начин, че това разширение се превръща в ориентация. Когато тук Вие си казвате: Сега ще трябва да си купя масло... това е едно намерение. Вие се запътвате например към Базел, купувате маслото и се връщате обратно.
Между смъртта и новото раждане Вие също замисляте подобно действие спрямо онези неща, което по-късно ще трябва да осъществите в земния живот; да, Вие замисляте това действие и разширявате Вашето същество из Космоса.
Тези две неща са тясно свързани. Вашият замисъл предвижда точно определено действие и когато дойде ред да се ориентирате в Космоса, Вие усещате, че сте привлечени към едно ангелско Същество или пък към едно Същество, изпълнено с воля, и т.н. Всички те се съобразяват с Вашето разширено и изнесено навън духовно същество. Вие вдишвате; и тогава тези свръхсетивни Същества внасят в духовната Ви организация не друго, а Вашата собствена част от Логоса; мировите мисли проникват навътре във Вашето същество.
към текста >>
Той не е подготвен за мрачните мисли на земния
жив
от, той е подготвен за светлите мисли, които може да приеме от Космоса.
Впрочем, когато човек следва духовната енергия на Кармата и се инкарнира тук или там във физическия план макар всички ние да оставяме и нещо горе в духовния свят, тогава съвсем не можем да твърдим, че от духовния свят той сваля и навика да се мисли в земни категории, навика да се говори в земни звуци, навика да се ходи според законите на гравитацията; не, човек е по-скоро така устроен, че започва да се ориентира и движи всред Съществата на висшите Йерархии. Той не е подготвен за говора, той е подготвен да чуе Логоса в себе си.
Той не е подготвен за мрачните мисли на земния живот, той е подготвен за светлите мисли, които може да приеме от Космоса.
към текста >>
А сега, представете си
жив
о как след смъртта си човек навлиза в просторите на Космоса.
А сега, представете си живо как след смъртта си човек навлиза в просторите на Космоса.
Първоначално той минава през планетарните сфери, които обкръжават Земята. Върху тези неща аз се спрях подробно на последните си лекции тук в Дорнах. Да, човек минава през сферите на Луната, Венера, Меркурий, Юпитер, Сатурн. Помислете си само как той е излязъл навън в пределите на Космоса... как наблюдава звездите откъм „обратната" им страна. От Земята ние гледаме звездите от долу на горе; когато сме в духовния свят, ние гледаме звездите от вън на вътре.
към текста >>
В
жив
ота между смъртта и новото раждане, Сатурн е най-големия благодетел на човека.
Онези сили, които ни правят способни да гледаме към звездите, ни дават физическия образ на звездите. Силите, които ни позволяват да гледаме звездите от „другата страна", ни ги разкриват не като физически тела, а като духовни Същества. А когато преминем извън пределите на Земните планети естествено и тук се налага да си служа с представи от физическия свят тогава, както това е присъщо на сегашната космическа ситуация (изразът „сега" следва да се разбира като едно космическо „Сега" с огромна продължителност), тогава, в разширеното съзнание между смъртта и новото раждане, ние си казваме: Да, най-висше благо е за нас, че Сатурновите сили се проявяват не само в планетарното обкръжение на Земята, а също и в необятните простори на Космоса. Там те са нещо много повече от слабите и незначителни синкави лъчи на Сатурн, които могат да се наблюдават от Земята. Там те ни заливат отвсякъде, там ние сме потопени в духовното сияние на Сатурн и това духовно сияние престава вече да е свързано с пространството; то свети в нещо което е много повече от пространство, и ни озарява по такъв начин, че между смъртта и новото раждане, ние си казваме: с каква голяма благодарност поглеждаме сега към най-външната планета от нашата Слънчева система (защото строго погледнато Уран и Нептун не са Земни планети; те идват много по-късно), сега ние знаем, че Сатурн грее не само надолу към Земята, той грее и навън към необятните простори на Космоса; и тъкмо на Сатурновото духовно сия ние дължим неописуемата благодарност за това, че ще се освободим от Земната тежест, за това, че ще се освободим от физическите говорни сили, от силите на физическото мислене.
В живота между смъртта и новото раждане, Сатурн е най-големия благодетел на човека.
От духовна гледна точка Сатурн е зареден с такива сили, които са противоположни на Лунните сили.
към текста >>
Духовните Сатурнови сили ни позволяват да
жив
еем в най-отдалечените предели на Космоса.
Духовните Лунни сили ни приковават към Земята.
Духовните Сатурнови сили ни позволяват да живеем в най-отдалечените предели на Космоса.
Тази е разликата. Тук на Земята Лунните сили са от особено значение за човека; аз многократно съм обяснявал каква е тяхната роля при ежедневното пробуждане. Макар и да звучи странно, обаче е така: Това което са за нас Лунните сили тук на Земята, същото са за нас и Сатурновите сили след смъртта, когато те се носят на просторите на Космоса. Защото звездните отношения съвсем не са такива, че да ни позволят елементарната представа: ето, Сатурн има една предна страна, с която огрява Земята, и една задна страна, с която огрява далечния Космос. Обаче това не е вярно.
към текста >>
И от определен момент след смъртта, това духовно сияние заличава всеки наш спомен от земния
жив
от, заличава го и го покрива със светлина.
Тук на Земята Лунните сили са от особено значение за човека; аз многократно съм обяснявал каква е тяхната роля при ежедневното пробуждане. Макар и да звучи странно, обаче е така: Това което са за нас Лунните сили тук на Земята, същото са за нас и Сатурновите сили след смъртта, когато те се носят на просторите на Космоса. Защото звездните отношения съвсем не са такива, че да ни позволят елементарната представа: ето, Сатурн има една предна страна, с която огрява Земята, и една задна страна, с която огрява далечния Космос. Обаче това не е вярно. Напротив, физическото тяло на Сатурн ако мога така да се изразя трябва да си представим като една дупка в огромната сфера на мировия, универсален Сатурн, през която минава духовното сияние на Сатурн.
И от определен момент след смъртта, това духовно сияние заличава всеки наш спомен от земния живот, заличава го и го покрива със светлина.
към текста >>
Докато човекът е свързан със сферите на Сатурновите сили а на Сатурн, ако мога така да се изразя, помагат Юпитер и Марс, изпълнявайки една особена задача, за която ще говоря в най-скоро време и така, доколкото човек е под въздействието на Сатурн, Юпитер и Марс, той се стреми да стане едно същество, което няма нищо общо със земните качества, каквито са вървежа, говора и мисленето; едно същество, което се стреми да се ориентира в духовния свят, да из
жив
ее в себе си космическия съзидателен грохот на Логоса, да долови в себе си сиянието на
жив
ите мирови мисли.
Виждате ли, космически погледнато, нещата стоят така: Тук на Земята, човекът е под въздействието на духовните Лунни сили; между смъртта и поредното ново раждане той е под въздействието на Сатурновите сили. И когато човек отново се отправи към Земята, той се откъсва от Сатурновите сили и постепенно навлиза в сферата на Лунните сили.
Докато човекът е свързан със сферите на Сатурновите сили а на Сатурн, ако мога така да се изразя, помагат Юпитер и Марс, изпълнявайки една особена задача, за която ще говоря в най-скоро време и така, доколкото човек е под въздействието на Сатурн, Юпитер и Марс, той се стреми да стане едно същество, което няма нищо общо със земните качества, каквито са вървежа, говора и мисленето; едно същество, което се стреми да се ориентира в духовния свят, да изживее в себе си космическия съзидателен грохот на Логоса, да долови в себе си сиянието на живите мирови мисли.
И фактически, при слизането си във физическия земен организъм, духовният зародиш на човека е подчинен на този дълбок свой вътрешен порив.
към текста >>
Докато слиза от духовния свят в земния физически свят, човекът из
жив
ява само едната страна на етерните сили.
В същото време обаче се извършва и друго забележително събитие.
Докато слиза от духовния свят в земния физически свят, човекът изживява само едната страна на етерните сили.
Етерните сили пулсират от край до край в планетарните и звездните сфери. Обаче в мига, когато небесните заложби се трансформират в земни заложби, в този миг човекът изгубва изживяването за своя космически морал. Духовната ориентация всред Съществата на висшите Йерархии се изживява от човека не като събитие подчинено на някакви природни закони, а като събитие, подчинено на морални закони. Там всичко е морално. Логосът не говори на човека с езика на природните явления (защото техният език е аморален, не антиморален, а аморален), Логосът говори с езика на моралното съзнание.
към текста >>
Обаче в мига, когато небесните заложби се трансформират в земни заложби, в този миг човекът изгубва из
жив
яването за своя космически морал.
В същото време обаче се извършва и друго забележително събитие. Докато слиза от духовния свят в земния физически свят, човекът изживява само едната страна на етерните сили. Етерните сили пулсират от край до край в планетарните и звездните сфери.
Обаче в мига, когато небесните заложби се трансформират в земни заложби, в този миг човекът изгубва изживяването за своя космически морал.
Духовната ориентация всред Съществата на висшите Йерархии се изживява от човека не като събитие подчинено на някакви природни закони, а като събитие, подчинено на морални закони. Там всичко е морално. Логосът не говори на човека с езика на природните явления (защото техният език е аморален, не антиморален, а аморален), Логосът говори с езика на моралното съзнание. Мировите мисли също просветват в смисъла на едно морално съзнание.
към текста >>
Духовната ориентация всред Съществата на висшите Йерархии се из
жив
ява от човека не като събитие подчинено на някакви природни закони, а като събитие, подчинено на морални закони.
В същото време обаче се извършва и друго забележително събитие. Докато слиза от духовния свят в земния физически свят, човекът изживява само едната страна на етерните сили. Етерните сили пулсират от край до край в планетарните и звездните сфери. Обаче в мига, когато небесните заложби се трансформират в земни заложби, в този миг човекът изгубва изживяването за своя космически морал.
Духовната ориентация всред Съществата на висшите Йерархии се изживява от човека не като събитие подчинено на някакви природни закони, а като събитие, подчинено на морални закони.
Там всичко е морално. Логосът не говори на човека с езика на природните явления (защото техният език е аморален, не антиморален, а аморален), Логосът говори с езика на моралното съзнание. Мировите мисли също просветват в смисъла на едно морално съзнание.
към текста >>
Докато се спускаме към Земята, за да се инкарнираме тук или там, ние
жив
еем в етерния свят.
Този момент е изключително важен.
Докато се спускаме към Земята, за да се инкарнираме тук или там, ние живеем в етерния свят.
След като сме вече на Земята и говорим за етера, ние му приписваме всевъзможни качества. Обаче те са само едната страна на етера. Другата страна на етера се изразява в това, че той е една морално действуваща субстанция, че той отвсякъде е проникнат с морални импулси. В Земния етер те не съществуват.
към текста >>
Тук ние
жив
еем благодарение на обстоятелството, че за една минута имаме определен брой вдишвания и определен брой пулсации.
Там навън също цари един определен ритъм. Тук на Земята, като земни хора, ние сме включени в дихателния ритъм, който стои в определено съотношение с циркулаторния ритъм на кръвоносната система. Това съотношение е 1:4, т.е. на всяко вдишване се падат четири пулсови удара. Там навън в Космоса ние вдишваме и издишваме в духовен смисъл; там ние сме включени в един друг космически ритъм.
Тук ние живеем благодарение на обстоятелството, че за една минута имаме определен брой вдишвания и определен брой пулсации.
към текста >>
Като земни хора ние
жив
еем благодарение на нашия дихателен ритъм, на нашия циркулаторен ритъм.
Като земни хора ние живеем благодарение на нашия дихателен ритъм, на нашия циркулаторен ритъм.
към текста >>
После ние се разширяваме из цялата Вселена; там ние
жив
еем в един космически ритъм, при който тъй да се каже вдишваме морално-етерния свят (в този миг ние се намираме в себе си) и после отново го издишваме (в този миг ние се приобщаваме към Съществата от висшите Йерархии).
После ние се разширяваме из цялата Вселена; там ние живеем в един космически ритъм, при който тъй да се каже вдишваме морално-етерния свят (в този миг ние се намираме в себе си) и после отново го издишваме (в този миг ние се приобщаваме към Съществата от висшите Йерархии).
Тук в нашето земно физическо тяло ние притежаваме един ритмичен синхронизатор, който се намира вътре в рамките на това тяло; там навън този ритмичен синхронизатор е вложен в движението и констелациите на звездите, в онзи космически ритъм, според чиито цикли ние живеем между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Тук в нашето земно физическо тяло ние притежаваме един ритмичен синхронизатор, който се намира вътре в рамките на това тяло; там навън този ритмичен синхронизатор е вложен в движението и констелациите на звездите, в онзи космически ритъм, според чиито цикли ние
жив
еем между смъртта и новото раждане.
После ние се разширяваме из цялата Вселена; там ние живеем в един космически ритъм, при който тъй да се каже вдишваме морално-етерния свят (в този миг ние се намираме в себе си) и после отново го издишваме (в този миг ние се приобщаваме към Съществата от висшите Йерархии).
Тук в нашето земно физическо тяло ние притежаваме един ритмичен синхронизатор, който се намира вътре в рамките на това тяло; там навън този ритмичен синхронизатор е вложен в движението и констелациите на звездите, в онзи космически ритъм, според чиито цикли ние живеем между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Ние
жив
еем във въздуха, ние разгръщаме нашия дихателен ритъм във въздуха.
Тези неща действително изглеждат така, скъпи мои приятели: Ето тук е Земята в нейното непосредствено обкръжение.
Ние живеем във въздуха, ние разгръщаме нашия дихателен ритъм във въздуха.
Този ритъм е извънредно правилен. Всяко негово отклонение означава за човека някаква болест. Там навън минавайки през едно „междинно" космическо пространство ние живеем в морално-претъкания космически етер, там ние изживяваме космическия ритъм. Това са два различни ритъма: човешкият ритъм и космическият ритъм; впрочем и двата са еднакво човешки; защото космическият ритъм всъщност е човешкия ритъм между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Там навън минавайки през едно „междинно" космическо пространство ние
жив
еем в морално-претъкания космически етер, там ние из
жив
яваме космическия ритъм.
Тези неща действително изглеждат така, скъпи мои приятели: Ето тук е Земята в нейното непосредствено обкръжение. Ние живеем във въздуха, ние разгръщаме нашия дихателен ритъм във въздуха. Този ритъм е извънредно правилен. Всяко негово отклонение означава за човека някаква болест.
Там навън минавайки през едно „междинно" космическо пространство ние живеем в морално-претъкания космически етер, там ние изживяваме космическия ритъм.
Това са два различни ритъма: човешкият ритъм и космическият ритъм; впрочем и двата са еднакво човешки; защото космическият ритъм всъщност е човешкия ритъм между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Изобщо метеорологичните явления са разграничителната стена между това което човек из
жив
ява на Земята и това, което той из
жив
ява между смъртта и поредното си ново раждане.
Изобщо метеорологичните явления са разграничителната стена между това което човек изживява на Земята и това, което той изживява между смъртта и поредното си ново раждане.
към текста >>
Изобщо метеорологичните явления са разграничителната стена между това което човек из
жив
ява на Земята и това, което той из
жив
ява между смъртта и по-редното си ново раждане.
Изобщо метеорологичните явления са разграничителната стена между това което човек изживява на Земята и това, което той изживява между смъртта и по-редното си ново раждане.
към текста >>
2.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Лекциите ми през последните седмици имаха най-вече задачата да покажат как чрез своя духовен
жив
от човек взема участие и се намесва активно в това, което бихме определили като „звездния свят", също както чрез своя физически земен
жив
от взема участие в Земните процеси и събития.
Скъпи мои приятели!
Лекциите ми през последните седмици имаха най-вече задачата да покажат как чрез своя духовен живот човек взема участие и се намесва активно в това, което бихме определили като „звездния свят", също както чрез своя физически земен живот взема участие в Земните процеси и събития.
В съгласие с основните възгледи на Антропософията, ние трябва да погледнем на човека като на едно свръх сетивно същество, изградено от силите на своето физическо и етерно тяло (или тяло на строителните сили), и от друга страна изградено от силите на своето астрално тяло и своя Аз. Вие вече знаете, че по време на нощния сън човек отделя една от друга тези две части на своето същество. Нека да насочим нашето внимание към спящия човек.
към текста >>
И все пак, ако някой от Вас е навлязъл малко или много в Антропософията, той ще може да разбере как макар и спящ чрез своето етерно тяло човек
жив
ее в етерните сили които обвиват нашата Земя отвсякъде.
Ако сега насочим вниманието си върху етерното тяло, което пронизва открай до край физическото тяло на човека, няма да ни бъде съвсем лесно да си представим как всъщност действува това етерно тяло по време на съня.
И все пак, ако някой от Вас е навлязъл малко или много в Антропософията, той ще може да разбере как макар и спящ чрез своето етерно тяло човек живее в етерните сили които обвиват нашата Земя отвсякъде.
Вътре в спящото физическо тяло на човека ние откриваме всичко, което пулсира в етерния свят около Земята.
към текста >>
И този имагинативен свят, тази имагинативна атмосфера, които обгръщат Земята, са особено
жив
и там, където дадена местност се намира между годишните сезони на пролетта и есента.
Когато Вие мислите за Земната повърхност и за това как от нейните недра израстват растенията, тук Вие имате действието на физическите Слънчеви лъчи. Обаче над тях неуморно бушува сънищният свят на духовното Слънце. Това са чисти имагинации. Когато напролет снегът се топи и Слънцето отново усилва своята лъчезарна мощ, неговите имагинации имагинациите на Слънцето обгръщат Земята отвсякъде. И тези Слънчеви имагинации като съзидателни имагиниращи сили изтъкват вълшебната тъкан на целия растителен свят.
И този имагинативен свят, тази имагинативна атмосфера, които обгръщат Земята, са особено живи там, където дадена местност се намира между годишните сезони на пролетта и есента.
Разбира се този сънищен елемент на Слънчевото действие е налице също и през зимата. Само че през зимата ако мога така да се изразя Слънчевите сънища стават неясни и смътни; докато през лятото те са бързи, подвижни и ясни. И виждате ли, Азът и астралното тяло на човека когато те са извън физическото му и етерно тяло се намират точно в този елемент, в който се развиват имагинациите на Слънцето.
към текста >>
Обаче древният човек знаеше, че със своя Аз и своето астрално тяло, е непосредствен участник в този пулсиращ и
жив
имагинативен свят.
В по-древните епохи от развитието на човечеството хората можеха да правят твърде точна разлика между зимния сън и летния сън. Те знаеха също и какво е конкретното значение на зимния и летния сън върху самите тях. Древните хора добре знаеха, че естеството на летния сън им дава правото да са напълно сигурни: да, през лятото цялата Земя е обвита от образни мисли. И тези древни хора имаха непосредственото усещане: По време на лятото „горните" Богове слизат и обгръщат Земята от всякъде; по време на зимата „долните" Богове се изкачват горе и на свой ред обгръщат Земята от всякъде. Този имагинативен свят различен зиме и лятос беше възприеман като една промяна в съотношението между горните и долните Богове.
Обаче древният човек знаеше, че със своя Аз и своето астрално тяло, е непосредствен участник в този пулсиращ и жив имагинативен свят.
към текста >>
По време на горещото лято, това което
жив
ее в нашия Аз и в нашето астрално тяло остава, тъй да се каже, по скоро в духовно-душевната атмосфера на човека.
Виждате ли, през лятото, докато е потънал в своя сън, човекът е обгърнат от една ясно очертана космическа имагинация. По време на лятото имагинациите са ясно очертани и включват най-разнообразни фигури. Вътре в тези имагинации пребивават докато спим нашият Аз и нашето астрално тяло. През зимата обаче нещата се променят. Тогава около Земята се носят неясни, откъснати една от друга и разлети фигури, което има за последица това, че винаги с настъпването на есента, човешкият Аз и човешкото астрално тяло докато спим се отделят от физическото и етерно тяло и проникват далеч в просторите на Космоса.
По време на горещото лято, това което живее в нашия Аз и в нашето астрално тяло остава, тъй да се каже, по скоро в духовно-душевната атмосфера на човека.
По време на зимата, това което живее в нашия Аз и в нашето астрално тяло, е изнесено далеч навън в просторите на необятния Космос. И ние можем да потвърдим, не алегорично, а съвсем конкретно: Това, което човек душевно поражда в себе си и това, което той изнася навън докато спи чрез своя Аз и своето астрално тяло, всичко то се натрупва и „складира" по време на летните месеци, за да се изнесе по време на зимата далеч в просторите на Космоса.
към текста >>
По време на зимата, това което
жив
ее в нашия Аз и в нашето астрално тяло, е изнесено далеч навън в просторите на необятния Космос.
По време на лятото имагинациите са ясно очертани и включват най-разнообразни фигури. Вътре в тези имагинации пребивават докато спим нашият Аз и нашето астрално тяло. През зимата обаче нещата се променят. Тогава около Земята се носят неясни, откъснати една от друга и разлети фигури, което има за последица това, че винаги с настъпването на есента, човешкият Аз и човешкото астрално тяло докато спим се отделят от физическото и етерно тяло и проникват далеч в просторите на Космоса. По време на горещото лято, това което живее в нашия Аз и в нашето астрално тяло остава, тъй да се каже, по скоро в духовно-душевната атмосфера на човека.
По време на зимата, това което живее в нашия Аз и в нашето астрално тяло, е изнесено далеч навън в просторите на необятния Космос.
И ние можем да потвърдим, не алегорично, а съвсем конкретно: Това, което човек душевно поражда в себе си и това, което той изнася навън докато спи чрез своя Аз и своето астрално тяло, всичко то се натрупва и „складира" по време на летните месеци, за да се изнесе по време на зимата далеч в просторите на Космоса.
към текста >>
С настъпването на зимата обаче и особено по време на Коледната седмица, Боговете жадно отправят своя взор към Земята; човешката душа се отваря и това, което
жив
ее в Азът и астралното тяло се изнася навън в Космоса.
Да, скъпи мои приятели, ако бяхме затворени в сферата на Зимния свят без каквато и да е възможност за проникване в духовния Космос, ние като земни хора изобщо не бихме могли да разсъждаваме. Това би било невъзможно. Ето защо от антропософска гледна точка можем да сме сигурни: В разгара на лятото, по времето на Еньовден, човек може да се скрие от духовните Същества, така че да изгради в себе си безбожни и осъдителни чувства, гъстата мрежа от имагинации над него не им позволява да нахлуят в Космоса. Те остават тук.
С настъпването на зимата обаче и особено по време на Коледната седмица, Боговете жадно отправят своя взор към Земята; човешката душа се отваря и това, което живее в Азът и астралното тяло се изнася навън в Космоса.
Пред нашето въображение израства следната картина: Сякаш с настъпва нето на зимата, Земната планета отваря своите прозорци, за да погледнат Ангелои и Архангелои към земните хора.
към текста >>
И най-същественото, най-важното за Съществата от висшите Йерархии е това, което се ражда и
жив
ее в човешката душа; Ангелите, които надничат през Коледните прозорци изобщо не се интересуват от професорските хипотези и открития, с тях Ангелите нямат нищо общо.
И най-същественото, най-важното за Съществата от висшите Йерархии е това, което се ражда и живее в човешката душа; Ангелите, които надничат през Коледните прозорци изобщо не се интересуват от професорските хипотези и открития, с тях Ангелите нямат нищо общо.
Да, на този етап те изобщо не се тревожат за мислите. Важна е човешката душа, човешките чувства, а те са непосредствено свързани с годишния кръг на Слънцето. За да се доближим през зимата до духовния свят е от значение не толкова дали сме глупави или остроумни хора, а дали сме сърдечни или пък обратно затворени и студени егоисти. Точно това се предава на космическия свят чрез годишния цикъл на Земята.
към текста >>
И тези по-ценни монети се отливат не другаде, а в „монетния двор" на чувствата, там където
жив
ее и страда човешката душа.
А всичко, което мислим то остава на Земята; Ангели и Архангели изобщо не се интересуват от него; да, когато надничат през Коледните прозорци, те се интересуват от нещо съвсем друго, защото ако ми позволите този израз сега те разполагат с по-високия „карат злато", който могат да получат от духовно-душевната същност на човека.
И тези по-ценни монети се отливат не другаде, а в „монетния двор" на чувствата, там където живее и страда човешката душа.
За Космоса, скъпи мои приятели, мислите са само нищожни разменни монети. Но всяка нощ в тези нищожни разменни монети се вглеждат долните Богове. И така, всяка нощ Космосът не далечният Космос, а непосредственото космическо обкръжение на Земята, съставено от подчинени и елементарни Същества се вглежда и вслушва в нашите умствени качества: дали сме глупави или умни хора! Денонощният кръг на Слънцето е този, който осведомява близкия Космос за качеството на нашите мисли. А годишният кръг на Слънцето е този, който пренася в необятните простори на Космоса нашите чувства.
към текста >>
Обаче в човека
жив
ее и нещо трето, това е волята.
Обаче в човека живее и нещо трето, това е волята.
Волята е свързана с чувствата, а те не могат друго, освен да се обръщат към определени човешки действия и да казват: ето, това е морално добро, а това морално зло. Обаче волята може да импулсира както морално добри дела, така и дела, които не са морално добри. Тук няма ритъм, няма подреждане, няма закономерности. Отношението на волята към Азът в никакъв случай не е фиксирано и закономерно, както съответните отношения на мислите и чувствата. Ние не можем да окачествим една лоша постъпка като добра или пък една добра по-тъпка като лоша; ние не можем да определим една логична мисъл като нелогична или една нелогична мисъл като логична.
към текста >>
Тук на Земята, където човекът прекарва своя
жив
от в илюзия, той би могъл при определени обстоятелства да се изрази по този начин, обаче между смъртта и поредното ново раждане, той никога не би могъл да каже това.
Тук на Земята, където човекът прекарва своя живот в илюзия, той би могъл при определени обстоятелства да се изрази по този начин, обаче между смъртта и поредното ново раждане, той никога не би могъл да каже това.
Защото между смъртта и новото раждане самият той е в онези сфери, където неговите неправилни мисли пораждат определена беда, определено нещастие и той е длъжен да понесе това нещастие. Така че между смъртта и новото раждане, човекът пребивава в онези сфери, в които са „инплантирани" негови те душевни състояния. Обаче от земна гледна точка, човек би могъл отново да възрази: Ето там в Космоса замира всичко онова, което живее в моите чувства; но всичко което би могло да причини чрез мен някаква беда или нещастие него аз предоставям на Боговете.
към текста >>
Обаче от земна гледна точка, човек би могъл отново да възрази: Ето там в Космоса замира всичко онова, което
жив
ее в моите чувства; но всичко което би могло да причини чрез мен някаква беда или нещастие него аз предоставям на Боговете.
Тук на Земята, където човекът прекарва своя живот в илюзия, той би могъл при определени обстоятелства да се изрази по този начин, обаче между смъртта и поредното ново раждане, той никога не би могъл да каже това. Защото между смъртта и новото раждане самият той е в онези сфери, където неговите неправилни мисли пораждат определена беда, определено нещастие и той е длъжен да понесе това нещастие. Така че между смъртта и новото раждане, човекът пребивава в онези сфери, в които са „инплантирани" негови те душевни състояния.
Обаче от земна гледна точка, човек би могъл отново да възрази: Ето там в Космоса замира всичко онова, което живее в моите чувства; но всичко което би могло да причини чрез мен някаква беда или нещастие него аз предоставям на Боговете.
към текста >>
Материалистичният човек, който се съобразява единствено с
жив
ота между раждането и смъртта никога не може да стигне до мисъл та, че неговата воля има космическо значение.
И все пак в условията на Земята моята воля е безпорядъчна и нерегулирана.
Материалистичният човек, който се съобразява единствено с живота между раждането и смъртта никога не може да стигне до мисъл та, че неговата воля има космическо значение.
Впрочем той не достига и до усещането, че неговите мисли и чувства също имат някакво космическо значение. Само онзи, който добре знае, че мислите проявяват космическото си действие чрез дневния цикъл, а чувствата чрез годишния цикъл на Слънцето, само той вижда как това, което се разиграва чрез добрата или зла воля на земния човек, се пренася горе в Космоса. И точно това, скъпи мои приятели, което действува в човешката воля, точно него човек трябва да пренесе горе в Космоса, и той го пренася в мига, когато минава през Портата на смъртта. Да, за да пренесе последиците от своята добра или зла воля, човек няма нужда от дневния или годишен ритъм, а от Портата на смъртта.
към текста >>
С други думи: по време на земното съществуване нашите мисли и чувства
жив
еят не само в нашите глави и сърца, те имат не само земно, но и космическо съществуване.
И виждате ли, тук е скрито нещо много особено в отношението на човека към Космоса. За нашите мисли ние казваме: Да, ние разполагаме с мислите, но те не са оставени на нашия произвол; когато мислим, ние трябва да следваме световните закономерности, иначе ще влизаме в постоянен конфликт с едно или друго явление. Ако пред мен застане едно малко дете и аз помисля: ето тук е застанал един старец, тогава несъмнено изпадам в зависимост и робство пред моя собствен произвол спрямо мисленето, но в този случай аз едва ли вниквам правилно с моите мисли във външния свят. И така, по отношение на нашите мисли ние не сме независими, понеже чрез дневния цикъл на Слънцето те се пренасят горе в Космоса. По отношение на нашите чувства ние също не сме независими: те се пренасят горе чрез годишния цикъл на Слънцето.
С други думи: по време на земното съществуване нашите мисли и чувства живеят не само в нашите глави и сърца, те имат не само земно, но и космическо съществуване.
А онова, което живее в нашата воля, него ние съхраняваме при себе си до самата смърт. И чак когато положим мъртвото тяло в гроба, т.е. когато го отхвърлим и нямаме вече нищо общо със Земните сили, тогава ние пренасяме в Космоса последиците от нашата добра или зла воля.
към текста >>
А онова, което
жив
ее в нашата воля, него ние съхраняваме при себе си до самата смърт.
За нашите мисли ние казваме: Да, ние разполагаме с мислите, но те не са оставени на нашия произвол; когато мислим, ние трябва да следваме световните закономерности, иначе ще влизаме в постоянен конфликт с едно или друго явление. Ако пред мен застане едно малко дете и аз помисля: ето тук е застанал един старец, тогава несъмнено изпадам в зависимост и робство пред моя собствен произвол спрямо мисленето, но в този случай аз едва ли вниквам правилно с моите мисли във външния свят. И така, по отношение на нашите мисли ние не сме независими, понеже чрез дневния цикъл на Слънцето те се пренасят горе в Космоса. По отношение на нашите чувства ние също не сме независими: те се пренасят горе чрез годишния цикъл на Слънцето. С други думи: по време на земното съществуване нашите мисли и чувства живеят не само в нашите глави и сърца, те имат не само земно, но и космическо съществуване.
А онова, което живее в нашата воля, него ние съхраняваме при себе си до самата смърт.
И чак когато положим мъртвото тяло в гроба, т.е. когато го отхвърлим и нямаме вече нищо общо със Земните сили, тогава ние пренасяме в Космоса последиците от нашата добра или зла воля.
към текста >>
По време на земния си
жив
от той е обкръжен доколкото ги различава на външната светлина от минерали, растения,
жив
отни, от света на нашите облаци, реки, скали, планини и т.н.
И ето човекът прекрачва Портата на смъртта, натоварен с последиците от своите волеви импулси.
По време на земния си живот той е обкръжен доколкото ги различава на външната светлина от минерали, растения, животни, от света на нашите облаци, реки, скали, планини и т.н.
Но след като отхвърли своето физическо и етерно тяло, т.е. след като мине през Портата на смъртта, човекът се вижда обграден от един друг свят. И той вижда около себе си точно този свят, в който всяка нощ са пребивавали неговите мисли, този свят в който през всеки годишен цикъл са пребивавали неговите чувства. „Ето, това си помислил ти самият, това си почувствал ти самият." Човек изживява този миг така, сякаш Съществата от висшите Йерархии изправят пред него собствените му мисли и чувства. Сега той е облъхнат от своя собствен разум, от своите собствени чувства.
към текста >>
„Ето, това си помислил ти самият, това си почувствал ти самият." Човек из
жив
ява този миг така, сякаш Съществата от висшите Йерархии изправят пред него собствените му мисли и чувства.
И ето човекът прекрачва Портата на смъртта, натоварен с последиците от своите волеви импулси. По време на земния си живот той е обкръжен доколкото ги различава на външната светлина от минерали, растения, животни, от света на нашите облаци, реки, скали, планини и т.н. Но след като отхвърли своето физическо и етерно тяло, т.е. след като мине през Портата на смъртта, човекът се вижда обграден от един друг свят. И той вижда около себе си точно този свят, в който всяка нощ са пребивавали неговите мисли, този свят в който през всеки годишен цикъл са пребивавали неговите чувства.
„Ето, това си помислил ти самият, това си почувствал ти самият." Човек изживява този миг така, сякаш Съществата от висшите Йерархии изправят пред него собствените му мисли и чувства.
Сега той е облъхнат от своя собствен разум, от своите собствени чувства. Както тук Слънцето осветява Земята от сутрин до вечер, както то залязва и настъпва нощта, по същия начин след смъртта нашата мъдрост ни озарява като „ден", а нашата глупост угасява духовната светлина и предизвиква „нощ". Това което на Земята ни се явява като ден и нощ, след смъртта е отново около нас като последици от нашата мъдрост и нашата глупост. Всичко, което човек изживява тук в годишния цикъл като пролет и лято, есен и зима, като промяна в температурните състояния и в своето самочувствие, след като мине през Портата на смъртта, той го изживява като един вид кръговрат или цикъл, но с много по-голяма продължителност. Топлината и поривът към живот т.е.
към текста >>
Всичко, което човек из
жив
ява тук в годишния цикъл като пролет и лято, есен и зима, като промяна в температурните състояния и в своето самочувствие, след като мине през Портата на смъртта, той го из
жив
ява като един вид кръговрат или цикъл, но с много по-голяма продължителност.
И той вижда около себе си точно този свят, в който всяка нощ са пребивавали неговите мисли, този свят в който през всеки годишен цикъл са пребивавали неговите чувства. „Ето, това си помислил ти самият, това си почувствал ти самият." Човек изживява този миг така, сякаш Съществата от висшите Йерархии изправят пред него собствените му мисли и чувства. Сега той е облъхнат от своя собствен разум, от своите собствени чувства. Както тук Слънцето осветява Земята от сутрин до вечер, както то залязва и настъпва нощта, по същия начин след смъртта нашата мъдрост ни озарява като „ден", а нашата глупост угасява духовната светлина и предизвиква „нощ". Това което на Земята ни се явява като ден и нощ, след смъртта е отново около нас като последици от нашата мъдрост и нашата глупост.
Всичко, което човек изживява тук в годишния цикъл като пролет и лято, есен и зима, като промяна в температурните състояния и в своето самочувствие, след като мине през Портата на смъртта, той го изживява като един вид кръговрат или цикъл, но с много по-голяма продължителност.
Топлината и поривът към живот т.е. поривите на своя Дух-Себе*4 той изживява като последица от своите добри чувства, като резултат от своята привързаност към доброто; а своята привързаност към злото, към неморалното, той изживява като нещо смразяващо. Както тук ние живеем чрез лятната топлина и зимния студ, така и след смъртта нашите добри чувства ни стоплят, а нашите лоши чувства ни смразяват. След като минем през Портата на смъртта, ние попадаме в измеренията на съвършено нови духовни „дни" и „години". И там ние се превръщаме в последиците от нашите морални действия на Земята.
към текста >>
Топлината и поривът към
жив
от т.е.
„Ето, това си помислил ти самият, това си почувствал ти самият." Човек изживява този миг така, сякаш Съществата от висшите Йерархии изправят пред него собствените му мисли и чувства. Сега той е облъхнат от своя собствен разум, от своите собствени чувства. Както тук Слънцето осветява Земята от сутрин до вечер, както то залязва и настъпва нощта, по същия начин след смъртта нашата мъдрост ни озарява като „ден", а нашата глупост угасява духовната светлина и предизвиква „нощ". Това което на Земята ни се явява като ден и нощ, след смъртта е отново около нас като последици от нашата мъдрост и нашата глупост. Всичко, което човек изживява тук в годишния цикъл като пролет и лято, есен и зима, като промяна в температурните състояния и в своето самочувствие, след като мине през Портата на смъртта, той го изживява като един вид кръговрат или цикъл, но с много по-голяма продължителност.
Топлината и поривът към живот т.е.
поривите на своя Дух-Себе*4 той изживява като последица от своите добри чувства, като резултат от своята привързаност към доброто; а своята привързаност към злото, към неморалното, той изживява като нещо смразяващо. Както тук ние живеем чрез лятната топлина и зимния студ, така и след смъртта нашите добри чувства ни стоплят, а нашите лоши чувства ни смразяват. След като минем през Портата на смъртта, ние попадаме в измеренията на съвършено нови духовни „дни" и „години". И там ние се превръщаме в последиците от нашите морални действия на Земята. Там нашето духовно обкръжение е изградено от нашата глупост и от нашата мъдрост, от нашите симпатии и антипатии към доброто.
към текста >>
поривите на своя Дух-Себе*4 той из
жив
ява като последица от своите добри чувства, като резултат от своята привързаност към доброто; а своята привързаност към злото, към неморалното, той из
жив
ява като нещо смразяващо.
Сега той е облъхнат от своя собствен разум, от своите собствени чувства. Както тук Слънцето осветява Земята от сутрин до вечер, както то залязва и настъпва нощта, по същия начин след смъртта нашата мъдрост ни озарява като „ден", а нашата глупост угасява духовната светлина и предизвиква „нощ". Това което на Земята ни се явява като ден и нощ, след смъртта е отново около нас като последици от нашата мъдрост и нашата глупост. Всичко, което човек изживява тук в годишния цикъл като пролет и лято, есен и зима, като промяна в температурните състояния и в своето самочувствие, след като мине през Портата на смъртта, той го изживява като един вид кръговрат или цикъл, но с много по-голяма продължителност. Топлината и поривът към живот т.е.
поривите на своя Дух-Себе*4 той изживява като последица от своите добри чувства, като резултат от своята привързаност към доброто; а своята привързаност към злото, към неморалното, той изживява като нещо смразяващо.
Както тук ние живеем чрез лятната топлина и зимния студ, така и след смъртта нашите добри чувства ни стоплят, а нашите лоши чувства ни смразяват. След като минем през Портата на смъртта, ние попадаме в измеренията на съвършено нови духовни „дни" и „години". И там ние се превръщаме в последиците от нашите морални действия на Земята. Там нашето духовно обкръжение е изградено от нашата глупост и от нашата мъдрост, от нашите симпатии и антипатии към доброто.
към текста >>
Както тук ние
жив
еем чрез лятната топлина и зимния студ, така и след смъртта нашите добри чувства ни стоплят, а нашите лоши чувства ни смразяват.
Както тук Слънцето осветява Земята от сутрин до вечер, както то залязва и настъпва нощта, по същия начин след смъртта нашата мъдрост ни озарява като „ден", а нашата глупост угасява духовната светлина и предизвиква „нощ". Това което на Земята ни се явява като ден и нощ, след смъртта е отново около нас като последици от нашата мъдрост и нашата глупост. Всичко, което човек изживява тук в годишния цикъл като пролет и лято, есен и зима, като промяна в температурните състояния и в своето самочувствие, след като мине през Портата на смъртта, той го изживява като един вид кръговрат или цикъл, но с много по-голяма продължителност. Топлината и поривът към живот т.е. поривите на своя Дух-Себе*4 той изживява като последица от своите добри чувства, като резултат от своята привързаност към доброто; а своята привързаност към злото, към неморалното, той изживява като нещо смразяващо.
Както тук ние живеем чрез лятната топлина и зимния студ, така и след смъртта нашите добри чувства ни стоплят, а нашите лоши чувства ни смразяват.
След като минем през Портата на смъртта, ние попадаме в измеренията на съвършено нови духовни „дни" и „години". И там ние се превръщаме в последиците от нашите морални действия на Земята. Там нашето духовно обкръжение е изградено от нашата глупост и от нашата мъдрост, от нашите симпатии и антипатии към доброто.
към текста >>
В
жив
ота след смъртта всеки сам поражда своята собствена атмосфера.
Така че нека обобщим: Както тук на Земята имаме приятния и топъл летен въздух, както имаме смразяващия зимен въздух, така и след смъртта си ние попадаме в едно духовно-душевна атмосфера, която е ласкава и топла само доколкото е подготвен чрез нашите добри чувства, или пък в една смразяваща атмосфера, доколкото тя е подготвена чрез нашите лоши чувства. Тук на Земята лятната топлина и зимният студ са нещо общо за всички хора.
В живота след смъртта всеки сам поражда своята собствена атмосфера.
И това е едно от най-странните изживявания след смъртта, скъпи мои приятели, че докато една душа се носи в смразяващ и свиреп студ, до нея върви една друга душа, която е обгърната от ласкава и нежна топлина.
към текста >>
И това е едно от най-странните из
жив
явания след смъртта, скъпи мои приятели, че докато една душа се носи в смразяващ и свиреп студ, до нея върви една друга душа, която е обгърната от ласкава и нежна топлина.
Така че нека обобщим: Както тук на Земята имаме приятния и топъл летен въздух, както имаме смразяващия зимен въздух, така и след смъртта си ние попадаме в едно духовно-душевна атмосфера, която е ласкава и топла само доколкото е подготвен чрез нашите добри чувства, или пък в една смразяваща атмосфера, доколкото тя е подготвена чрез нашите лоши чувства. Тук на Земята лятната топлина и зимният студ са нещо общо за всички хора. В живота след смъртта всеки сам поражда своята собствена атмосфера.
И това е едно от най-странните изживявания след смъртта, скъпи мои приятели, че докато една душа се носи в смразяващ и свиреп студ, до нея върви една друга душа, която е обгърната от ласкава и нежна топлина.
към текста >>
Всяка нощ ние заспиваме, за да подготвим светлината, в която ще
жив
еем след смъртта.
Ние трябва да сме сигурни: След като мине през Портата на смъртта, всичко онова, което е било скрито в най-дълбоките гънки на душата, се разбулва докрай. И сега на свой ред сънят също добива едно космическо значение.
Всяка нощ ние заспиваме, за да подготвим светлината, в която ще живеем след смъртта.
Ние изработваме нашите „зимни" опитности, за да подготвим духовно-душевните си „топлинни" опитности, в които ще попаднем след смъртта. Ние сами подготвяме цялата атмосфера на духовния свят, като внасяме там поледиците на нашите действия.
към текста >>
Тук на Земята ние
жив
еем в нашето физическо тяло като същества, подчинени на Зимната тежест, на Земната гравитация.
Тук на Земята ние живеем в нашето физическо тяло като същества, подчинени на Зимната тежест, на Земната гравитация.
Чрез дихателния процес ние се свързваме с въздуха, и там горе наблюдаваме звездите. След като минем през Портата на смъртта, ние сме вече откъснати от Земята; ние сме тъй да се каже отвъд звездите, гледаме ги, сякаш те са „долу"; за да видим звездния свят, ние се обръщаме „назад". Сега ние не сме стъпили върху здравата земна основа; сега ние се носим в полето на космическите мисли, в полето на космическите сили. Както вече споменах, ние живеем в духовната атмосфера, която сами сме подготвили. Ние се обръщаме назад към звездите, обаче виждаме не техния блясък, виждаме не звездите, а Йерархиите, духовните Същества, които в звездите имат само своя физически образ.
към текста >>
Както вече споменах, ние
жив
еем в духовната атмосфера, която сами сме подготвили.
Тук на Земята ние живеем в нашето физическо тяло като същества, подчинени на Зимната тежест, на Земната гравитация. Чрез дихателния процес ние се свързваме с въздуха, и там горе наблюдаваме звездите. След като минем през Портата на смъртта, ние сме вече откъснати от Земята; ние сме тъй да се каже отвъд звездите, гледаме ги, сякаш те са „долу"; за да видим звездния свят, ние се обръщаме „назад". Сега ние не сме стъпили върху здравата земна основа; сега ние се носим в полето на космическите мисли, в полето на космическите сили.
Както вече споменах, ние живеем в духовната атмосфера, която сами сме подготвили.
Ние се обръщаме назад към звездите, обаче виждаме не техния блясък, виждаме не звездите, а Йерархиите, духовните Същества, които в звездите имат само своя физически образ.
към текста >>
Да, тук на Земята човекът може постепенно да научи как ще протича неговият
жив
от след смъртта.
Да, тук на Земята човекът може постепенно да научи как ще протича неговият живот след смъртта.
Има хора, които заявяват: Защо трябва да зная всичко това? Нали след смъртта и без друго ще го видя! Да, скъпи мои приятели, в този случай нещата изглеждат приблизително така, сякаш човекът се съмнява в стойността на своето зрение; защото в хода на Земното развитие, той е създаден като едно същество, което може да работи заедно с духовните космически сили, само ако тук на Земята съумее да си изгради ясни и логични мисли за свръхсетивния свят. Ако земният човек отхвърли познанието за духовните светове, това означава духовно-душевна слепота за живота след смъртта. И ако на този свят човекът откаже да приеме познанието за духовния свят, след като мине през Портата на смъртта, той ще влезе в духовния свят като един инвалид.
към текста >>
Ако земният човек отхвърли познанието за духовните светове, това означава духовно-душевна слепота за
жив
ота след смъртта.
Да, тук на Земята човекът може постепенно да научи как ще протича неговият живот след смъртта. Има хора, които заявяват: Защо трябва да зная всичко това? Нали след смъртта и без друго ще го видя! Да, скъпи мои приятели, в този случай нещата изглеждат приблизително така, сякаш човекът се съмнява в стойността на своето зрение; защото в хода на Земното развитие, той е създаден като едно същество, което може да работи заедно с духовните космически сили, само ако тук на Земята съумее да си изгради ясни и логични мисли за свръхсетивния свят.
Ако земният човек отхвърли познанието за духовните светове, това означава духовно-душевна слепота за живота след смъртта.
И ако на този свят човекът откаже да приеме познанието за духовния свят, след като мине през Портата на смъртта, той ще влезе в духовния свят като един инвалид. Защото свободата, добре запомнете това, скъпи мои приятели, е една от крайните цели на човечеството. И за човечеството ще става все по-ясно, че познанието за духовния свят е една историческа необходимост.
към текста >>
3.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ако отново насочим поглед върху човешкия
жив
от, протичаш в ритмичната смяна между будност и сън, ние ще се съгласим, че в състоянието на будност се разиграват предимно взаимодействията между човека и Земните субстанции, между човека и Земните сили.
Днес бих желал да говоря за определени връзки, които съществуват както между човека и Земята, така и между човека и Космоса.
Ако отново насочим поглед върху човешкия живот, протичаш в ритмичната смяна между будност и сън, ние ще се съгласим, че в състоянието на будност се разиграват предимно взаимодействията между човека и Земните субстанции, между човека и Земните сили.
Денем човек възприема света благодарение на своите сетива. Нощем докато спи човек не си служи със сетивата така, както през деня. По правило той приема храна и течности само в своето будно съзнание, макар че би могъл да го прави при определени обстоятелства и докато спи. Само дишането и кръвната циркулация като ритмични процеси се разиграват в човека и в будност, и в сън. И все пак те се различават, в зависимост от това дали човек спи, или е буден.
към текста >>
И докато плътната завеса пред човешкия поглед не му позволява да види духовния свят, който се простира зад видимия сетивен свят, нашият човешки
жив
от ще изглежда като нещо извънредно сложно, извънредно комплицирано.
Доколкото земният човек напредва в своето материалистическо познание, под влияние на интелектуализма, той все повече и повече се превръща в един завършен филистер. Определяйки нашата епоха като епоха на научно-интелектуален подем, бихме могли да я назовем и епоха на всеобщото филистерство. Защо то човекът не стига до съзнанието: Ето, сега аз съм в зависимост от нещо друго, както и тук на Земята съм зависим от моите сетивни впечатления. Да, по този начин човекът изобщо не разбира как е поставя всъщност в космическия свят. А неговото място в космическия свят съвсем не е лесно за разбиране.
И докато плътната завеса пред човешкия поглед не му позволява да види духовния свят, който се простира зад видимия сетивен свят, нашият човешки живот ще изглежда като нещо извънредно сложно, извънредно комплицирано.
към текста >>
Защото в определен момент, човек разбира: върху него имат влияние не само онези Същества, чиито физически тела можем да наблюдаваме под формата на звездите; по време на земния му
жив
от върху него действуват и такива свръхсетивни Същества, които са сродни със звездните Същества, само че са избрали за своя арена именно Земния свят.
Защото в определен момент, човек разбира: върху него имат влияние не само онези Същества, чиито физически тела можем да наблюдаваме под формата на звездите; по време на земния му живот върху него действуват и такива свръхсетивни Същества, които са сродни със звездните Същества, само че са избрали за своя арена именно Земния свят.
към текста >>
И сега идва ред на „нелегитимираните" Лунни, Венерини и Меркуриеви Същества, които
жив
еят на Земята.
Да, тези Същества искат да „консервират" Земята, да спрат нейното развитие, да приковат човека към една застинала и умираща Земя. И следвайки тази цел, ариманическите Същества по най-упорит начин правят следното. Виждате ли, тези процеси се разиграват зад кулисите на видимия външен свят, и то едва от тогава, когато човешкият род насели Земята. След като заспи, човекът издига „нагоре" своя Аз и своето астрално тяло. физическото му и етерно тяло оставят „долу".
И сега идва ред на „нелегитимираните" Лунни, Венерини и Меркуриеви Същества, които живеят на Земята.
Те обсебват Земния етер и след като човек заспи, както става всяка нощ, те се опитват да му дадат друго етерно тяло. Впрочем това не им се отдава почти никога. В редки случаи, за които ще говоря по-късно, те успяват, но тези случаи са изключение. И все пак те не прекъсват своите опити, защото никога не губят надеждата: Ето, сега човекът заспива и оставя своето етерно тяло в леглото, обаче ние ще си послужим със Земния етер и ще подменим човешкото етерно тяло с друго етерно тяло! Такова е постоянното и страстно желание на тези Същества.
към текста >>
И ние сме в състояние да си изградим една представа за това как те из
жив
яват тази измама тогава, когато се срещнем с ариманическите Същества например в нашите болници.
Обаче ако някой е в състояние да различава нещата зад кулисите на сетивния свят, той може да се убеди, че един ден тези Същества ще се окажат разочаровани, укротени и изпълнени със страх. Впрочем това става и сега. Само че тези Същества се виждат измамени не нощем в тяхното царство, а денем, в чистата и ясна светлина на деня.
И ние сме в състояние да си изградим една представа за това как те изживяват тази измама тогава, когато се срещнем с ариманическите Същества например в нашите болници.
Защото болестите, които сполетяват човека, имат една строго определена страна и тя изисква от нас да направим всичко възможно, за да се справим с нея, всичко възможно, за да постигнем оздравяване. Обаче от друга страна ние сме длъжни да попитаме: как всъщност се пораждат човешките болести от тъмната утроба на природния свят?
към текста >>
Сега трябва да ни интересува нещо друго: по какъв начин изостаналите Лунни, Венерини и Меркуриеви Същества изграждат образно казано своите обиталища в твърдите и течни елементи на Земята, и по какъв начин изостаналите Същества на Марс, Юпитер и Сатурн намират подходящи условия за
жив
от съответно в топлината и въздуха.
До към нашата 17 или 18 година ние сме зависими най-вече от големия кръг на кръвообращението. По-късно ставаме зависими от малкия кръг на кръвообращението. Впрочем към тези неща ще се върнем в по-късните лекции.
Сега трябва да ни интересува нещо друго: по какъв начин изостаналите Лунни, Венерини и Меркуриеви Същества изграждат образно казано своите обиталища в твърдите и течни елементи на Земята, и по какъв начин изостаналите Същества на Марс, Юпитер и Сатурн намират подходящи условия за живот съответно в топлината и въздуха.
Втората категория Същества също има огромно влия ние върху човека по време на неговия сън. Обаче това влияние е с обратен знак. Тези Същества биха жела ли да превърнат човека в един морален автомат; те биха го накарали да пренебрегне своите подтици и инстинкти, да пренебрегне зова на своята кръв, да отблъсне всичко това и да приеме внушенията на изостаналите Марсови, Юпитерови и Сатурнови Същества, да се превърне наистина в един морален автомат без никаква перспектива за лична свобода. Това искат тези Същества. И тяхното влияние е силно, извънредно силно.
към текста >>
Впрочем за голяма част от хората, грандиозната битка между луциферическите и ариманически Същества остава скрита в гъстия и непрогледен мрак на техния земен
жив
от.
И в нашата съвременна епоха, скъпи мои приятели, вече са налице онези знаци, които ни дават правото да говорим за тези неща, да разпространяваме знанието за тези неща.
Впрочем за голяма част от хората, грандиозната битка между луциферическите и ариманически Същества остава скрита в гъстия и непрогледен мрак на техния земен живот.
Ехото от тази духовна битка се носи над човечеството от всички страни; днес аз посочих само някои от тях и те трябва да бъдат внимателно разбрани, ако не искаме да проспим тези важни моменти от Земното развитие.
към текста >>
Предните ударни вълни на тези две войнства на луциферическото войнство, разположено в топлинния и въздушен елемент на Земята и ариманическото войнство, разположено в земния и воден елемент се сблъскват в нашия културен
жив
от.
Предните ударни вълни на тези две войнства на луциферическото войнство, разположено в топлинния и въздушен елемент на Земята и ариманическото войнство, разположено в земния и воден елемент се сблъскват в нашия културен живот.
Луциферическото войнство вдъхновява преди всичко днешната остаряла теология. Един далечен отблясък на тази луциферическа мощ в нашия културен живот, ние откриваме в онези твърдения, които искат да превърнат Христос в някакъв мит. Обаче чрез Мистерията на Голгота, Христос слезе на Земята като една реална човешка личност. Естествено, това се оказва съвсем неприемливо за онези Същества, които искат да превърнат хората в морални автомати, лишени от индивидуалната свобода. Ето защо: да зачеркнем реалното съществуване на Христос, Христос е само един мит!
към текста >>
Един далечен отблясък на тази луциферическа мощ в нашия културен
жив
от, ние откриваме в онези твърдения, които искат да превърнат Христос в някакъв мит.
Предните ударни вълни на тези две войнства на луциферическото войнство, разположено в топлинния и въздушен елемент на Земята и ариманическото войнство, разположено в земния и воден елемент се сблъскват в нашия културен живот. Луциферическото войнство вдъхновява преди всичко днешната остаряла теология.
Един далечен отблясък на тази луциферическа мощ в нашия културен живот, ние откриваме в онези твърдения, които искат да превърнат Христос в някакъв мит.
Обаче чрез Мистерията на Голгота, Христос слезе на Земята като една реална човешка личност. Естествено, това се оказва съвсем неприемливо за онези Същества, които искат да превърнат хората в морални автомати, лишени от индивидуалната свобода. Ето защо: да зачеркнем реалното съществуване на Христос, Христос е само един мит! Обърне те се към литературата на 19 век; вземете остроумните хипотези на такива теолози като Давид Фридрих Щраус, Калтхоф и т.н., вземете техните подражатели и епигони като например Артур Друс и ще се убедите, че всички те застъпват възгледа: Христос е една митологична фигура, Христос е само един символ, създаден и утвърден от фантазията на хората. Да това войнство знае какво прави!
към текста >>
А наближава една друга епоха, през която човекът ще копнее за вестите от духовния свят; той ще копнее за тях дори с оглед на обикновения си социален
жив
от.
Точно в същото положение се оказват и онези хора, които отказват да приемат познанието за духовния свят. Те искат, ако ми позволите този израз да подковат коня си с целия свят, тъй като не виждат в този свят никакви свръхсетивни сили; да подковат коня си, а не да разберат и приложат скритите в нашия свят свръхсетивни сили. Естествено, имаше и такива времена споменът за тях не е чак толкова далечен кога то с подобни железни парчета хората подковаваха своите коне и не усещаха нищо нередно, нищо смущава що. Обаче днес нещата изглеждат съвсем различно.
А наближава една друга епоха, през която човекът ще копнее за вестите от духовния свят; той ще копнее за тях дори с оглед на обикновения си социален живот.
към текста >>
4.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Нека отново да си припомним описанията, които съм Ви давал за из
жив
яванията на човека между смъртта и поредното му ново раждане.
Скъпи мои приятели!
Нека отново да си припомним описанията, които съм Ви давал за изживяванията на човека между смъртта и поредното му ново раждане.
От години насам ние стигахме по един или друг начин до факта, че по време на живота между смъртта и новото раждане, човекът изгражда една общност с онези Същества, които в моята „Тайна Наука" са назовани като Същества от висшите Йерархии. Този съвместен живот с Йерархиите е подобен на живота, който човешкото физическо тяло води всред трите природни царства на Земята. В общи линии, цялото ни земно обкръжение е съставено от елементи на минералното, растителното и животинското царство. Човекът разполага със своите сетива и благодарение на сетивните впечатления устройва живота си заедно със съществата на трите природни царства.
към текста >>
От години насам ние стигахме по един или друг начин до факта, че по време на
жив
ота между смъртта и новото раждане, човекът изгражда една общност с онези Същества, които в моята „Тайна Наука" са назовани като Същества от висшите Йерархии.
Скъпи мои приятели! Нека отново да си припомним описанията, които съм Ви давал за изживяванията на човека между смъртта и поредното му ново раждане.
От години насам ние стигахме по един или друг начин до факта, че по време на живота между смъртта и новото раждане, човекът изгражда една общност с онези Същества, които в моята „Тайна Наука" са назовани като Същества от висшите Йерархии.
Този съвместен живот с Йерархиите е подобен на живота, който човешкото физическо тяло води всред трите природни царства на Земята. В общи линии, цялото ни земно обкръжение е съставено от елементи на минералното, растителното и животинското царство. Човекът разполага със своите сетива и благодарение на сетивните впечатления устройва живота си заедно със съществата на трите природни царства.
към текста >>
Този съвместен
жив
от с Йерархиите е подобен на
жив
ота, който човешкото физическо тяло води всред трите природни царства на Земята.
Скъпи мои приятели! Нека отново да си припомним описанията, които съм Ви давал за изживяванията на човека между смъртта и поредното му ново раждане. От години насам ние стигахме по един или друг начин до факта, че по време на живота между смъртта и новото раждане, човекът изгражда една общност с онези Същества, които в моята „Тайна Наука" са назовани като Същества от висшите Йерархии.
Този съвместен живот с Йерархиите е подобен на живота, който човешкото физическо тяло води всред трите природни царства на Земята.
В общи линии, цялото ни земно обкръжение е съставено от елементи на минералното, растителното и животинското царство. Човекът разполага със своите сетива и благодарение на сетивните впечатления устройва живота си заедно със съществата на трите природни царства.
към текста >>
В общи линии, цялото ни земно обкръжение е съставено от елементи на минералното, растителното и
жив
отинското царство.
Скъпи мои приятели! Нека отново да си припомним описанията, които съм Ви давал за изживяванията на човека между смъртта и поредното му ново раждане. От години насам ние стигахме по един или друг начин до факта, че по време на живота между смъртта и новото раждане, човекът изгражда една общност с онези Същества, които в моята „Тайна Наука" са назовани като Същества от висшите Йерархии. Този съвместен живот с Йерархиите е подобен на живота, който човешкото физическо тяло води всред трите природни царства на Земята.
В общи линии, цялото ни земно обкръжение е съставено от елементи на минералното, растителното и животинското царство.
Човекът разполага със своите сетива и благодарение на сетивните впечатления устройва живота си заедно със съществата на трите природни царства.
към текста >>
Човекът разполага със своите сетива и благодарение на сетивните впечатления устройва
жив
ота си заедно със съществата на трите природни царства.
Скъпи мои приятели! Нека отново да си припомним описанията, които съм Ви давал за изживяванията на човека между смъртта и поредното му ново раждане. От години насам ние стигахме по един или друг начин до факта, че по време на живота между смъртта и новото раждане, човекът изгражда една общност с онези Същества, които в моята „Тайна Наука" са назовани като Същества от висшите Йерархии. Този съвместен живот с Йерархиите е подобен на живота, който човешкото физическо тяло води всред трите природни царства на Земята. В общи линии, цялото ни земно обкръжение е съставено от елементи на минералното, растителното и животинското царство.
Човекът разполага със своите сетива и благодарение на сетивните впечатления устройва живота си заедно със съществата на трите природни царства.
към текста >>
И практически този съвместен
жив
от със Съществата от висшите Йерархии е едно действие, една непрекъсната дейност.
По същия начин обаче, в определено време между смъртта и новото раждане, човекът се свързва и със Съществата от висшите Йерархии.
И практически този съвместен живот със Съществата от висшите Йерархии е едно действие, една непрекъсната дейност.
Ние вече видяхме, че духовният зародиш на физическото тяло възниква в хода на съвместната работа с тези Същества от висшите Йерархии. Когато сме тук на Земята и възприемаме трите природни царства, или когато осъществяваме едно или друго поведение в земния свят, ние се чувстваме ясно разграничени от другите същества. По време на живота между смърт та и новото раждане обаче, ние се чувстваме поставени вътре в тези Йерархии. Ние сме безрезервно отдадени и поверени на техните грижи. Да, нека да си изясним това особено състояние.
към текста >>
По време на
жив
ота между смърт та и новото раждане обаче, ние се чувстваме поставени вътре в тези Йерархии.
По същия начин обаче, в определено време между смъртта и новото раждане, човекът се свързва и със Съществата от висшите Йерархии. И практически този съвместен живот със Съществата от висшите Йерархии е едно действие, една непрекъсната дейност. Ние вече видяхме, че духовният зародиш на физическото тяло възниква в хода на съвместната работа с тези Същества от висшите Йерархии. Когато сме тук на Земята и възприемаме трите природни царства, или когато осъществяваме едно или друго поведение в земния свят, ние се чувстваме ясно разграничени от другите същества.
По време на живота между смърт та и новото раждане обаче, ние се чувстваме поставени вътре в тези Йерархии.
Ние сме безрезервно отдадени и поверени на техните грижи. Да, нека да си изясним това особено състояние.
към текста >>
Обаче в съвместния
жив
от със Съществата от висшите Йерархии нещата са съвсем други.
Ако сме например тук на Земята и откъснем едно цвете, имаме право да кажем: ето, сега аз откъсвам това цвете.
Обаче в съвместния живот със Съществата от висшите Йерархии нещата са съвсем други.
Ако там ние вършим нещо в „сътрудничество" с тези Същества, ние трябва да кажем: ето, не аз, а другите Същества действуват в мен. Така че там ние сме в едно състояние на непрекъсната принуда, там ние изживяваме нашата космическа деятелност не като наша лична инициатива, а като дейност на висшите Йерархии в нас. Да, там ние притежаваме едно космическо съзнание. Както.тук усещаме белите дробове, сърцето и т.н. вътре в нас, така и след смъртта ние усещаме света на висшите Йерархии вътре в нас.
към текста >>
Така че там ние сме в едно състояние на непрекъсната принуда, там ние из
жив
яваме нашата космическа деятелност не като наша лична инициатива, а като дейност на висшите Йерархии в нас.
Ако сме например тук на Земята и откъснем едно цвете, имаме право да кажем: ето, сега аз откъсвам това цвете. Обаче в съвместния живот със Съществата от висшите Йерархии нещата са съвсем други. Ако там ние вършим нещо в „сътрудничество" с тези Същества, ние трябва да кажем: ето, не аз, а другите Същества действуват в мен.
Така че там ние сме в едно състояние на непрекъсната принуда, там ние изживяваме нашата космическа деятелност не като наша лична инициатива, а като дейност на висшите Йерархии в нас.
Да, там ние притежаваме едно космическо съзнание. Както.тук усещаме белите дробове, сърцето и т.н. вътре в нас, така и след смъртта ние усещаме света на висшите Йерархии вътре в нас. Всичко, което става, е в резултат на една чужда инициатива, и ние сме включени в нея; ако обаче трябва съвсем точно да определим това състояние, длъжни сме да допълним: ето, сега едно от Съществата на висшите Йерархии действува в нас. Но това е само едното състояние.
към текста >>
Ние не бихме били човеци в истинския смисъл на думата, ако
жив
еехме единствено в това състояние.
Ние не бихме били човеци в истинския смисъл на думата, ако живеехме единствено в това състояние.
Да, по време на живота в духовния свят между смъртта и новото раждане, ние не бихме могли да понесем това състояние, също както тук на Земята не бихме могли да понесем едно безкрайно вдишване, без да го прекъсваме с ритмичния процес на издишването. Да, това състояние трябва да се замени с едно друго състояние. И това друго състояние възниква само поради обстоятелството, че в нашето космическо съзнание ние заличаваме всяка представа, всяко чувство за Съществата от висшите Йерархии, както и всяка воля, която тези Същества упражняват върху нас.
към текста >>
Да, по време на
жив
ота в духовния свят между смъртта и новото раждане, ние не бихме могли да понесем това състояние, също както тук на Земята не бихме могли да понесем едно безкрайно вдишване, без да го прекъсваме с ритмичния процес на издишването.
Ние не бихме били човеци в истинския смисъл на думата, ако живеехме единствено в това състояние.
Да, по време на живота в духовния свят между смъртта и новото раждане, ние не бихме могли да понесем това състояние, също както тук на Земята не бихме могли да понесем едно безкрайно вдишване, без да го прекъсваме с ритмичния процес на издишването.
Да, това състояние трябва да се замени с едно друго състояние. И това друго състояние възниква само поради обстоятелството, че в нашето космическо съзнание ние заличаваме всяка представа, всяко чувство за Съществата от висшите Йерархии, както и всяка воля, която тези Същества упражняват върху нас.
към текста >>
Така че можем да сме напълно сигурни: По време на
жив
ота между смъртта и новото раждане има интервали, през които ние сме преизпълнени и просто „преливаме" от светлината на висшите Йерархии, интервали през които Съществата от висшите Йерархии действуват вътре в нас.
Така че можем да сме напълно сигурни: По време на живота между смъртта и новото раждане има интервали, през които ние сме преизпълнени и просто „преливаме" от светлината на висшите Йерархии, интервали през които Съществата от висшите Йерархии действуват вътре в нас.
Обаче настъпва и една друга фаза, едно друго състояние, по време на което ние смекчаваме и после напълно отстраняваме каквото и да е съзнание за действуващите в нас свръхсетивни Същества. И тогава, ако ми позволите един земен израз, ние сме „вън" от нашето тяло; макар и всичко да е в измеренията на духовния свят, ние можем да заявим: ето, сега ние сме вън от нашето тяло. Ние не знаем нищо за света, който живее в нас; но от друга страна едва с помощта на подобни състояния ние стигаме до себе си. Ние не живеем вече в другите Същества от висшите Йерархии, ние живеем в себе си. Всъщност ако разполагаме само с едното състояние, ние никога не бихме могли да стигнем между смъртта и новото раждане до едно съзнание за себе си.
към текста >>
Ние не знаем нищо за света, който
жив
ее в нас; но от друга страна едва с помощта на подобни състояния ние стигаме до себе си.
Така че можем да сме напълно сигурни: По време на живота между смъртта и новото раждане има интервали, през които ние сме преизпълнени и просто „преливаме" от светлината на висшите Йерархии, интервали през които Съществата от висшите Йерархии действуват вътре в нас. Обаче настъпва и една друга фаза, едно друго състояние, по време на което ние смекчаваме и после напълно отстраняваме каквото и да е съзнание за действуващите в нас свръхсетивни Същества. И тогава, ако ми позволите един земен израз, ние сме „вън" от нашето тяло; макар и всичко да е в измеренията на духовния свят, ние можем да заявим: ето, сега ние сме вън от нашето тяло.
Ние не знаем нищо за света, който живее в нас; но от друга страна едва с помощта на подобни състояния ние стигаме до себе си.
Ние не живеем вече в другите Същества от висшите Йерархии, ние живеем в себе си. Всъщност ако разполагаме само с едното състояние, ние никога не бихме могли да стигнем между смъртта и новото раждане до едно съзнание за себе си. Както тук на Земята трябва да редуваме вдишването с издишване, или съня с бодърствуване, така и между смъртта и новото раждане ние трябва да осъществяваме ритмичната смяна между състоянието, при което в нас действуват Йерархиите, и състоянието при което ние се приближаваме до себе си.
към текста >>
Ние не
жив
еем вече в другите Същества от висшите Йерархии, ние
жив
еем в себе си.
Така че можем да сме напълно сигурни: По време на живота между смъртта и новото раждане има интервали, през които ние сме преизпълнени и просто „преливаме" от светлината на висшите Йерархии, интервали през които Съществата от висшите Йерархии действуват вътре в нас. Обаче настъпва и една друга фаза, едно друго състояние, по време на което ние смекчаваме и после напълно отстраняваме каквото и да е съзнание за действуващите в нас свръхсетивни Същества. И тогава, ако ми позволите един земен израз, ние сме „вън" от нашето тяло; макар и всичко да е в измеренията на духовния свят, ние можем да заявим: ето, сега ние сме вън от нашето тяло. Ние не знаем нищо за света, който живее в нас; но от друга страна едва с помощта на подобни състояния ние стигаме до себе си.
Ние не живеем вече в другите Същества от висшите Йерархии, ние живеем в себе си.
Всъщност ако разполагаме само с едното състояние, ние никога не бихме могли да стигнем между смъртта и новото раждане до едно съзнание за себе си. Както тук на Земята трябва да редуваме вдишването с издишване, или съня с бодърствуване, така и между смъртта и новото раждане ние трябва да осъществяваме ритмичната смяна между състоянието, при което в нас действуват Йерархиите, и състоянието при което ние се приближаваме до себе си.
към текста >>
Впрочем в известен смисъл целият земен
жив
от е една логическа последица от това, което сме из
жив
ели между смъртта и новото раждане.
Впрочем в известен смисъл целият земен живот е една логическа последица от това, което сме изживели между смъртта и новото раждане.
Вие си спомняте моите описания за това как такива извоювани при земните условия човешки качества, като ходене, говор и мислене са всъщност преображения на определени опитности от духовния свят. Днес бих желал да се спрем по-скоро на душевните качества.
към текста >>
По време на земния
жив
от ние имаме твърде слаб спомен за съвместните ни действия със Съществата от висшите Йерархии.
По време на земния живот ние имаме твърде слаб спомен за съвместните ни действия със Съществата от висшите Йерархии.
Ако между смър-тта и новото раждане ние нямаме срещи и съвместен живот със Съществата от висшите Йерархии, тук на Земята ние не бихме могли да развием силата на любовта. Защото това, което тук на Земята развиваме като сила на любовта, е само един далечен и слаб отблясък, една нищожна сянка от съвместния ни живот с висшите Йерархии между смъртта и новото раждане. Фактът, че тук на Земята можем да разгърнем силите на човешката любов, че изобщо можем да стигнем до разбирането на едно друго човешко същество, се обяснява само с това, че между смъртта и новото раждане ние сме живяло заедно със Съществата от висшите Йерархии. Да, днес антропософското познание ни позволява да видим, как онези хора, които от миналите си земни животи са наследили твърде ограничени дарби по-късно ще се спрем подробно на тази тема за общуване с Йерархиите, тук на Земята развиват крайно недостатъчна сила на любовта, недостатъчна сила на всеобщата любов, която се изразява в неумение да разбираме другите хора. Нека обобщим: преди да слезем на Земята, ние живеем заедно с Боговете и докато сме между тях, ние получаваме дарбата да вникваме в другите хора.
към текста >>
Ако между смър-тта и новото раждане ние нямаме срещи и съвместен
жив
от със Съществата от висшите Йерархии, тук на Земята ние не бихме могли да развием силата на любовта.
По време на земния живот ние имаме твърде слаб спомен за съвместните ни действия със Съществата от висшите Йерархии.
Ако между смър-тта и новото раждане ние нямаме срещи и съвместен живот със Съществата от висшите Йерархии, тук на Земята ние не бихме могли да развием силата на любовта.
Защото това, което тук на Земята развиваме като сила на любовта, е само един далечен и слаб отблясък, една нищожна сянка от съвместния ни живот с висшите Йерархии между смъртта и новото раждане. Фактът, че тук на Земята можем да разгърнем силите на човешката любов, че изобщо можем да стигнем до разбирането на едно друго човешко същество, се обяснява само с това, че между смъртта и новото раждане ние сме живяло заедно със Съществата от висшите Йерархии. Да, днес антропософското познание ни позволява да видим, как онези хора, които от миналите си земни животи са наследили твърде ограничени дарби по-късно ще се спрем подробно на тази тема за общуване с Йерархиите, тук на Земята развиват крайно недостатъчна сила на любовта, недостатъчна сила на всеобщата любов, която се изразява в неумение да разбираме другите хора. Нека обобщим: преди да слезем на Земята, ние живеем заедно с Боговете и докато сме между тях, ние получаваме дарбата да вникваме в другите хора. Без това общуване с Боговете ние изобщо не бихме стигнали до онзи дълбоко проникващ поглед в другите хора, който общо взето единствен прави възможен живота в условията на Земята.
към текста >>
Защото това, което тук на Земята развиваме като сила на любовта, е само един далечен и слаб отблясък, една нищожна сянка от съвместния ни
жив
от с висшите Йерархии между смъртта и новото раждане.
По време на земния живот ние имаме твърде слаб спомен за съвместните ни действия със Съществата от висшите Йерархии. Ако между смър-тта и новото раждане ние нямаме срещи и съвместен живот със Съществата от висшите Йерархии, тук на Земята ние не бихме могли да развием силата на любовта.
Защото това, което тук на Земята развиваме като сила на любовта, е само един далечен и слаб отблясък, една нищожна сянка от съвместния ни живот с висшите Йерархии между смъртта и новото раждане.
Фактът, че тук на Земята можем да разгърнем силите на човешката любов, че изобщо можем да стигнем до разбирането на едно друго човешко същество, се обяснява само с това, че между смъртта и новото раждане ние сме живяло заедно със Съществата от висшите Йерархии. Да, днес антропософското познание ни позволява да видим, как онези хора, които от миналите си земни животи са наследили твърде ограничени дарби по-късно ще се спрем подробно на тази тема за общуване с Йерархиите, тук на Земята развиват крайно недостатъчна сила на любовта, недостатъчна сила на всеобщата любов, която се изразява в неумение да разбираме другите хора. Нека обобщим: преди да слезем на Земята, ние живеем заедно с Боговете и докато сме между тях, ние получаваме дарбата да вникваме в другите хора. Без това общуване с Боговете ние изобщо не бихме стигнали до онзи дълбоко проникващ поглед в другите хора, който общо взето единствен прави възможен живота в условията на Земята. Впрочем когато в този случай говоря за любовта и особено за всеобщата човешка любов, Вие трябва да си представите цялото значение на едно действително проникновено разбиране на другия човек.
към текста >>
Фактът, че тук на Земята можем да разгърнем силите на човешката любов, че изобщо можем да стигнем до разбирането на едно друго човешко същество, се обяснява само с това, че между смъртта и новото раждане ние сме
жив
яло заедно със Съществата от висшите Йерархии.
По време на земния живот ние имаме твърде слаб спомен за съвместните ни действия със Съществата от висшите Йерархии. Ако между смър-тта и новото раждане ние нямаме срещи и съвместен живот със Съществата от висшите Йерархии, тук на Земята ние не бихме могли да развием силата на любовта. Защото това, което тук на Земята развиваме като сила на любовта, е само един далечен и слаб отблясък, една нищожна сянка от съвместния ни живот с висшите Йерархии между смъртта и новото раждане.
Фактът, че тук на Земята можем да разгърнем силите на човешката любов, че изобщо можем да стигнем до разбирането на едно друго човешко същество, се обяснява само с това, че между смъртта и новото раждане ние сме живяло заедно със Съществата от висшите Йерархии.
Да, днес антропософското познание ни позволява да видим, как онези хора, които от миналите си земни животи са наследили твърде ограничени дарби по-късно ще се спрем подробно на тази тема за общуване с Йерархиите, тук на Земята развиват крайно недостатъчна сила на любовта, недостатъчна сила на всеобщата любов, която се изразява в неумение да разбираме другите хора. Нека обобщим: преди да слезем на Земята, ние живеем заедно с Боговете и докато сме между тях, ние получаваме дарбата да вникваме в другите хора. Без това общуване с Боговете ние изобщо не бихме стигнали до онзи дълбоко проникващ поглед в другите хора, който общо взето единствен прави възможен живота в условията на Земята. Впрочем когато в този случай говоря за любовта и особено за всеобщата човешка любов, Вие трябва да си представите цялото значение на едно действително проникновено разбиране на другия човек. И ако към всеобщата човешка любов прибавите това разбиране на другия човек, за което става дума сега, Вие ще се изправите пред самия човешки морал.
към текста >>
Да, днес антропософското познание ни позволява да видим, как онези хора, които от миналите си земни
жив
оти са наследили твърде ограничени дарби по-късно ще се спрем подробно на тази тема за общуване с Йерархиите, тук на Земята развиват крайно недостатъчна сила на любовта, недостатъчна сила на всеобщата любов, която се изразява в неумение да разбираме другите хора.
По време на земния живот ние имаме твърде слаб спомен за съвместните ни действия със Съществата от висшите Йерархии. Ако между смър-тта и новото раждане ние нямаме срещи и съвместен живот със Съществата от висшите Йерархии, тук на Земята ние не бихме могли да развием силата на любовта. Защото това, което тук на Земята развиваме като сила на любовта, е само един далечен и слаб отблясък, една нищожна сянка от съвместния ни живот с висшите Йерархии между смъртта и новото раждане. Фактът, че тук на Земята можем да разгърнем силите на човешката любов, че изобщо можем да стигнем до разбирането на едно друго човешко същество, се обяснява само с това, че между смъртта и новото раждане ние сме живяло заедно със Съществата от висшите Йерархии.
Да, днес антропософското познание ни позволява да видим, как онези хора, които от миналите си земни животи са наследили твърде ограничени дарби по-късно ще се спрем подробно на тази тема за общуване с Йерархиите, тук на Земята развиват крайно недостатъчна сила на любовта, недостатъчна сила на всеобщата любов, която се изразява в неумение да разбираме другите хора.
Нека обобщим: преди да слезем на Земята, ние живеем заедно с Боговете и докато сме между тях, ние получаваме дарбата да вникваме в другите хора. Без това общуване с Боговете ние изобщо не бихме стигнали до онзи дълбоко проникващ поглед в другите хора, който общо взето единствен прави възможен живота в условията на Земята. Впрочем когато в този случай говоря за любовта и особено за всеобщата човешка любов, Вие трябва да си представите цялото значение на едно действително проникновено разбиране на другия човек. И ако към всеобщата човешка любов прибавите това разбиране на другия човек, за което става дума сега, Вие ще се изправите пред самия човешки морал. Защото земният човешки морал ако той не се вдъхновява от голи фрази и красиви речи се основава на интереса, който един човек може да изпита към друг човек, на възможността да се съзерцава другия човек.
към текста >>
Нека обобщим: преди да слезем на Земята, ние
жив
еем заедно с Боговете и докато сме между тях, ние получаваме дарбата да вникваме в другите хора.
По време на земния живот ние имаме твърде слаб спомен за съвместните ни действия със Съществата от висшите Йерархии. Ако между смър-тта и новото раждане ние нямаме срещи и съвместен живот със Съществата от висшите Йерархии, тук на Земята ние не бихме могли да развием силата на любовта. Защото това, което тук на Земята развиваме като сила на любовта, е само един далечен и слаб отблясък, една нищожна сянка от съвместния ни живот с висшите Йерархии между смъртта и новото раждане. Фактът, че тук на Земята можем да разгърнем силите на човешката любов, че изобщо можем да стигнем до разбирането на едно друго човешко същество, се обяснява само с това, че между смъртта и новото раждане ние сме живяло заедно със Съществата от висшите Йерархии. Да, днес антропософското познание ни позволява да видим, как онези хора, които от миналите си земни животи са наследили твърде ограничени дарби по-късно ще се спрем подробно на тази тема за общуване с Йерархиите, тук на Земята развиват крайно недостатъчна сила на любовта, недостатъчна сила на всеобщата любов, която се изразява в неумение да разбираме другите хора.
Нека обобщим: преди да слезем на Земята, ние живеем заедно с Боговете и докато сме между тях, ние получаваме дарбата да вникваме в другите хора.
Без това общуване с Боговете ние изобщо не бихме стигнали до онзи дълбоко проникващ поглед в другите хора, който общо взето единствен прави възможен живота в условията на Земята. Впрочем когато в този случай говоря за любовта и особено за всеобщата човешка любов, Вие трябва да си представите цялото значение на едно действително проникновено разбиране на другия човек. И ако към всеобщата човешка любов прибавите това разбиране на другия човек, за което става дума сега, Вие ще се изправите пред самия човешки морал. Защото земният човешки морал ако той не се вдъхновява от голи фрази и красиви речи се основава на интереса, който един човек може да изпита към друг човек, на възможността да се съзерцава другия човек.
към текста >>
Без това общуване с Боговете ние изобщо не бихме стигнали до онзи дълбоко проникващ поглед в другите хора, който общо взето единствен прави възможен
жив
ота в условията на Земята.
Ако между смър-тта и новото раждане ние нямаме срещи и съвместен живот със Съществата от висшите Йерархии, тук на Земята ние не бихме могли да развием силата на любовта. Защото това, което тук на Земята развиваме като сила на любовта, е само един далечен и слаб отблясък, една нищожна сянка от съвместния ни живот с висшите Йерархии между смъртта и новото раждане. Фактът, че тук на Земята можем да разгърнем силите на човешката любов, че изобщо можем да стигнем до разбирането на едно друго човешко същество, се обяснява само с това, че между смъртта и новото раждане ние сме живяло заедно със Съществата от висшите Йерархии. Да, днес антропософското познание ни позволява да видим, как онези хора, които от миналите си земни животи са наследили твърде ограничени дарби по-късно ще се спрем подробно на тази тема за общуване с Йерархиите, тук на Земята развиват крайно недостатъчна сила на любовта, недостатъчна сила на всеобщата любов, която се изразява в неумение да разбираме другите хора. Нека обобщим: преди да слезем на Земята, ние живеем заедно с Боговете и докато сме между тях, ние получаваме дарбата да вникваме в другите хора.
Без това общуване с Боговете ние изобщо не бихме стигнали до онзи дълбоко проникващ поглед в другите хора, който общо взето единствен прави възможен живота в условията на Земята.
Впрочем когато в този случай говоря за любовта и особено за всеобщата човешка любов, Вие трябва да си представите цялото значение на едно действително проникновено разбиране на другия човек. И ако към всеобщата човешка любов прибавите това разбиране на другия човек, за което става дума сега, Вие ще се изправите пред самия човешки морал. Защото земният човешки морал ако той не се вдъхновява от голи фрази и красиви речи се основава на интереса, който един човек може да изпита към друг човек, на възможността да се съзерцава другия човек.
към текста >>
Целият морален
жив
от е извоюван от човека още в сферите преди неговото слизане на Земята, преди неговото физическо раждане; и от съвместния си
жив
от с Боговете, човек запазва порива да изгради подобен съвместен
жив
от също и на Земята, ако не по цялата Земя, то поне в сферите на човешката душа.
Онзи, който има вътрешното разбиране за човека, ще получи от това разбиране и истинските социално-морални импулси.
Целият морален живот е извоюван от човека още в сферите преди неговото слизане на Земята, преди неговото физическо раждане; и от съвместния си живот с Боговете, човек запазва порива да изгради подобен съвместен живот също и на Земята, ако не по цялата Земя, то поне в сферите на човешката душа.
Пътят към един истински морален живот на Земята включва в себе си изграждането на такъв съвместен живот, при който единият човек се превръща за другия в първостепенна земна задача, в мисия. И така, ние виждаме, че любовта и действията на любовта, моралът, са една последица от духовните опитности на човека в свръхсетивния свят между смъртта и поредното му ново раждане.
към текста >>
Пътят към един истински морален
жив
от на Земята включва в себе си изграждането на такъв съвместен
жив
от, при който единият човек се превръща за другия в първостепенна земна задача, в мисия.
Онзи, който има вътрешното разбиране за човека, ще получи от това разбиране и истинските социално-морални импулси. Целият морален живот е извоюван от човека още в сферите преди неговото слизане на Земята, преди неговото физическо раждане; и от съвместния си живот с Боговете, човек запазва порива да изгради подобен съвместен живот също и на Земята, ако не по цялата Земя, то поне в сферите на човешката душа.
Пътят към един истински морален живот на Земята включва в себе си изграждането на такъв съвместен живот, при който единият човек се превръща за другия в първостепенна земна задача, в мисия.
И така, ние виждаме, че любовта и действията на любовта, моралът, са една последица от духовните опитности на човека в свръхсетивния свят между смъртта и поредното му ново раждане.
към текста >>
Нека се обърнем и към другото състояние, когато човекът заглушава своето съзнание за съвместния си
жив
от със Съществата от висшите Йерархии, когато подобно на земния сън впечатленията от света замлъкват, когато утихва и съвместният волев
жив
от, когато човекът между смъртта и новото раждане се приближава до себе си.
Нека се обърнем и към другото състояние, когато човекът заглушава своето съзнание за съвместния си живот със Съществата от висшите Йерархии, когато подобно на земния сън впечатленията от света замлъкват, когато утихва и съвместният волев живот, когато човекът между смъртта и новото раждане се приближава до себе си.
И нали се досещате? това състояние също има едно ехо, едно продължение тук в земния живот. А то не е нищо друго, освен силата на спомнянето, силата на паметта.
към текста >>
това състояние също има едно ехо, едно продължение тук в земния
жив
от.
Нека се обърнем и към другото състояние, когато човекът заглушава своето съзнание за съвместния си живот със Съществата от висшите Йерархии, когато подобно на земния сън впечатленията от света замлъкват, когато утихва и съвместният волев живот, когато човекът между смъртта и новото раждане се приближава до себе си. И нали се досещате?
това състояние също има едно ехо, едно продължение тук в земния живот.
А то не е нищо друго, освен силата на спомнянето, силата на паметта.
към текста >>
Възможността да изваждаме навън спомени и образи от нашия душевен
жив
от и да ги съхраняваме за определено време в нашето съзнание, т.е.
Възможността да изваждаме навън спомени и образи от нашия душевен живот и да ги съхраняваме за определено време в нашето съзнание, т.е.
силата да си спомняме която е толкова необходима за земния живот е само един далечен и слаб отблясък, една нищожна сянка от нашия самостоятелен живот в духовния свят. Ако между смъртта и новото раждане не бихме съумели да постигнем независимост спрямо Йерархиите, тогава тук на Земята ние щяхме да живеем само в отделни и несвързани мигове, съвършено откъснати от нашето земно минало.
към текста >>
силата да си спомняме която е толкова необходима за земния
жив
от е само един далечен и слаб отблясък, една нищожна сянка от нашия самостоятелен
жив
от в духовния свят.
Възможността да изваждаме навън спомени и образи от нашия душевен живот и да ги съхраняваме за определено време в нашето съзнание, т.е.
силата да си спомняме която е толкова необходима за земния живот е само един далечен и слаб отблясък, една нищожна сянка от нашия самостоятелен живот в духовния свят.
Ако между смъртта и новото раждане не бихме съумели да постигнем независимост спрямо Йерархиите, тогава тук на Земята ние щяхме да живеем само в отделни и несвързани мигове, съвършено откъснати от нашето земно минало.
към текста >>
Ако между смъртта и новото раждане не бихме съумели да постигнем независимост спрямо Йерархиите, тогава тук на Земята ние щяхме да
жив
еем само в отделни и несвързани мигове, съвършено откъснати от нашето земно минало.
Възможността да изваждаме навън спомени и образи от нашия душевен живот и да ги съхраняваме за определено време в нашето съзнание, т.е. силата да си спомняме която е толкова необходима за земния живот е само един далечен и слаб отблясък, една нищожна сянка от нашия самостоятелен живот в духовния свят.
Ако между смъртта и новото раждане не бихме съумели да постигнем независимост спрямо Йерархиите, тогава тук на Земята ние щяхме да живеем само в отделни и несвързани мигове, съвършено откъснати от нашето земно минало.
към текста >>
През този интервал между заспиване и пробуждане човек не е лишен от из
жив
явания, само че те не се регистрират от неговото съзнание.
Вие знаете, че когато тук на Земята ние заспиваме, нашето физическо и етерно тяло остават в леглото; нашето астрално тяло и нашият Аз са вън от физическото и етерно тяло, като по този начин те се потопяват несъзнавано в духовно-душевното обкръжение на човека. Между заспиването и пробуждането човек губи своето съзнание.
През този интервал между заспиване и пробуждане човек не е лишен от изживявания, само че те не се регистрират от неговото съзнание.
В условията на земния живот трябва да бъде точно така. Защо? Защото, скъпи мои приятели, ако по времето между заспиване и пробуждане ние запазвахме изживяванията в нашия Аз и нашето астрално тяло, тогава при всяко пробуждане ние щяхме да отпечатваме тези силни изживявания също и в нашето физическо и в нашето етерно тяло, така че всеки път щяхме да внасяме промяна в етерното и физическо тяло, всеки път ние щяхме да искаме да ги правим други.
към текста >>
В условията на земния
жив
от трябва да бъде точно така. Защо?
Вие знаете, че когато тук на Земята ние заспиваме, нашето физическо и етерно тяло остават в леглото; нашето астрално тяло и нашият Аз са вън от физическото и етерно тяло, като по този начин те се потопяват несъзнавано в духовно-душевното обкръжение на човека. Между заспиването и пробуждането човек губи своето съзнание. През този интервал между заспиване и пробуждане човек не е лишен от изживявания, само че те не се регистрират от неговото съзнание.
В условията на земния живот трябва да бъде точно така. Защо?
Защото, скъпи мои приятели, ако по времето между заспиване и пробуждане ние запазвахме изживяванията в нашия Аз и нашето астрално тяло, тогава при всяко пробуждане ние щяхме да отпечатваме тези силни изживявания също и в нашето физическо и в нашето етерно тяло, така че всеки път щяхме да внасяме промяна в етерното и физическо тяло, всеки път ние щяхме да искаме да ги правим други.
към текста >>
Защото, скъпи мои приятели, ако по времето между заспиване и пробуждане ние запазвахме из
жив
яванията в нашия Аз и нашето астрално тяло, тогава при всяко пробуждане ние щяхме да отпечатваме тези силни из
жив
явания също и в нашето физическо и в нашето етерно тяло, така че всеки път щяхме да внасяме промяна в етерното и физическо тяло, всеки път ние щяхме да искаме да ги правим други.
Вие знаете, че когато тук на Земята ние заспиваме, нашето физическо и етерно тяло остават в леглото; нашето астрално тяло и нашият Аз са вън от физическото и етерно тяло, като по този начин те се потопяват несъзнавано в духовно-душевното обкръжение на човека. Между заспиването и пробуждането човек губи своето съзнание. През този интервал между заспиване и пробуждане човек не е лишен от изживявания, само че те не се регистрират от неговото съзнание. В условията на земния живот трябва да бъде точно така. Защо?
Защото, скъпи мои приятели, ако по времето между заспиване и пробуждане ние запазвахме изживяванията в нашия Аз и нашето астрално тяло, тогава при всяко пробуждане ние щяхме да отпечатваме тези силни изживявания също и в нашето физическо и в нашето етерно тяло, така че всеки път щяхме да внасяме промяна в етерното и физическо тяло, всеки път ние щяхме да искаме да ги правим други.
към текста >>
И той неизбежно би си казал: Да, сега аз из
жив
ях нещо чудно, из
жив
ях го с моя Аз и моето астрално тяло между заспиването и пробуждането.
Всеки от нас, който би стигнал до някакви познания за човешките опитности между заспиването и пробуждането, би трябвало да се приучи на един твърд и безкомпромисен отказ.
И той неизбежно би си казал: Да, сега аз изживях нещо чудно, изживях го с моя Аз и моето астрално тяло между заспиването и пробуждането.
Само че аз категорично отказвам да пренеса тези изживявания в етерното и физическо тяло, защото в условията на земния живот те просто няма да ги понесат.
към текста >>
Само че аз категорично отказвам да пренеса тези из
жив
явания в етерното и физическо тяло, защото в условията на земния
жив
от те просто няма да ги понесат.
Всеки от нас, който би стигнал до някакви познания за човешките опитности между заспиването и пробуждането, би трябвало да се приучи на един твърд и безкомпромисен отказ. И той неизбежно би си казал: Да, сега аз изживях нещо чудно, изживях го с моя Аз и моето астрално тяло между заспиването и пробуждането.
Само че аз категорично отказвам да пренеса тези изживявания в етерното и физическо тяло, защото в условията на земния живот те просто няма да ги понесат.
към текста >>
Практически нощем, докато спи, човекът из
жив
ява копията или образите на Космоса.
Да, понякога тези неща звучат гротескно, почти комично, но въпреки всичко те са неумолимо сериозни.
Практически нощем, докато спи, човекът изживява копията или образите на Космоса.
Поради тази причина, сънят винаги се явява за него като едно изкушение: Ето, сега аз трябва да си придам съвършено друг облик. Ако това, което остава неуловимо за съзнанието, успее да проникне в съзнанието на човека, тогава той непрекъснато би искал да променя своето лице, понеже лицето, което има, непрекъснато ще му напомня за предишните земни съществувания, за греховете през миналите земни животи. Представете си живо този неудържим напор, представете си как сутрин човек би искал да постъпи с физическото си тяло, сякаш му навлича едни или други дрехи. Да, всеки от нас, който би стигнал до някакво познание за тези неща, трябва да формулира и своя категоричен отказ, в противен случай той би се оказал в един хаос; той непрекъснато би изпитвал едно бясно желание да променя целия си организъм, особено онези негови час ти, които са не съвсем здрави и т.н.
към текста >>
Ако това, което остава неуловимо за съзнанието, успее да проникне в съзнанието на човека, тогава той непрекъснато би искал да променя своето лице, понеже лицето, което има, непрекъснато ще му напомня за предишните земни съществувания, за греховете през миналите земни
жив
оти.
Да, понякога тези неща звучат гротескно, почти комично, но въпреки всичко те са неумолимо сериозни. Практически нощем, докато спи, човекът изживява копията или образите на Космоса. Поради тази причина, сънят винаги се явява за него като едно изкушение: Ето, сега аз трябва да си придам съвършено друг облик.
Ако това, което остава неуловимо за съзнанието, успее да проникне в съзнанието на човека, тогава той непрекъснато би искал да променя своето лице, понеже лицето, което има, непрекъснато ще му напомня за предишните земни съществувания, за греховете през миналите земни животи.
Представете си живо този неудържим напор, представете си как сутрин човек би искал да постъпи с физическото си тяло, сякаш му навлича едни или други дрехи. Да, всеки от нас, който би стигнал до някакво познание за тези неща, трябва да формулира и своя категоричен отказ, в противен случай той би се оказал в един хаос; той непрекъснато би изпитвал едно бясно желание да променя целия си организъм, особено онези негови час ти, които са не съвсем здрави и т.н.
към текста >>
Представете си
жив
о този неудържим напор, представете си как сутрин човек би искал да постъпи с физическото си тяло, сякаш му навлича едни или други дрехи.
Да, понякога тези неща звучат гротескно, почти комично, но въпреки всичко те са неумолимо сериозни. Практически нощем, докато спи, човекът изживява копията или образите на Космоса. Поради тази причина, сънят винаги се явява за него като едно изкушение: Ето, сега аз трябва да си придам съвършено друг облик. Ако това, което остава неуловимо за съзнанието, успее да проникне в съзнанието на човека, тогава той непрекъснато би искал да променя своето лице, понеже лицето, което има, непрекъснато ще му напомня за предишните земни съществувания, за греховете през миналите земни животи.
Представете си живо този неудържим напор, представете си как сутрин човек би искал да постъпи с физическото си тяло, сякаш му навлича едни или други дрехи.
Да, всеки от нас, който би стигнал до някакво познание за тези неща, трябва да формулира и своя категоричен отказ, в противен случай той би се оказал в един хаос; той непрекъснато би изпитвал едно бясно желание да променя целия си организъм, особено онези негови час ти, които са не съвсем здрави и т.н.
към текста >>
Обаче по време на
жив
ота между смъртта и новото раждане, нашето съзнание е будно за тези неща, така че то се включва в подготовката на нашето бъдещо физическо тяло.
Обаче по време на живота между смъртта и новото раждане, нашето съзнание е будно за тези неща, така че то се включва в подготовката на нашето бъдещо физическо тяло.
Но ако този процес би бил предоставен на самите нас, тогава ние нямаше да изградим това физическо тяло според законите на Кармата. Ето защо ние го изграждаме заедно със Съществата от висшите Йерархии, които бдят над нашата Карма. По този начин ние получаваме например онези очи, онзи нос и т.н., каквито едва ли бихме си избрали сами: Просто защото в определени мигове между смъртта и новото раждане, ние сме извънредно егоистични, а именно тогава, когато заличаваме съзнанието за връзките си със Съществата от висшите Йерархии. Силите, които черпим от тези изживявания, ни помагат да изградим нашето бъдещо физическо тяло. Да, наред с всичко друго, ние изграждаме и нашето бъдещо физическо тяло.
към текста >>
Силите, които черпим от тези из
жив
явания, ни помагат да изградим нашето бъдещо физическо тяло.
Обаче по време на живота между смъртта и новото раждане, нашето съзнание е будно за тези неща, така че то се включва в подготовката на нашето бъдещо физическо тяло. Но ако този процес би бил предоставен на самите нас, тогава ние нямаше да изградим това физическо тяло според законите на Кармата. Ето защо ние го изграждаме заедно със Съществата от висшите Йерархии, които бдят над нашата Карма. По този начин ние получаваме например онези очи, онзи нос и т.н., каквито едва ли бихме си избрали сами: Просто защото в определени мигове между смъртта и новото раждане, ние сме извънредно егоистични, а именно тогава, когато заличаваме съзнанието за връзките си със Съществата от висшите Йерархии.
Силите, които черпим от тези изживявания, ни помагат да изградим нашето бъдещо физическо тяло.
Да, наред с всичко друго, ние изграждаме и нашето бъдещо физическо тяло. И това е едно твърде интензивно изживяване; то просто носи в себе си зародиша на съзиданието. Само че докато съществува в своя отслабен вид тук на Земята, това изживяване ни се представя под формата на земната любов, или в другата си разновидност, която вече описах а именно като спомняне, като сила на спомняне, като памет.
към текста >>
И това е едно твърде интензивно из
жив
яване; то просто носи в себе си зародиша на съзиданието.
Но ако този процес би бил предоставен на самите нас, тогава ние нямаше да изградим това физическо тяло според законите на Кармата. Ето защо ние го изграждаме заедно със Съществата от висшите Йерархии, които бдят над нашата Карма. По този начин ние получаваме например онези очи, онзи нос и т.н., каквито едва ли бихме си избрали сами: Просто защото в определени мигове между смъртта и новото раждане, ние сме извънредно егоистични, а именно тогава, когато заличаваме съзнанието за връзките си със Съществата от висшите Йерархии. Силите, които черпим от тези изживявания, ни помагат да изградим нашето бъдещо физическо тяло. Да, наред с всичко друго, ние изграждаме и нашето бъдещо физическо тяло.
И това е едно твърде интензивно изживяване; то просто носи в себе си зародиша на съзиданието.
Само че докато съществува в своя отслабен вид тук на Земята, това изживяване ни се представя под формата на земната любов, или в другата си разновидност, която вече описах а именно като спомняне, като сила на спомняне, като памет.
към текста >>
Само че докато съществува в своя отслабен вид тук на Земята, това из
жив
яване ни се представя под формата на земната любов, или в другата си разновидност, която вече описах а именно като спомняне, като сила на спомняне, като памет.
Ето защо ние го изграждаме заедно със Съществата от висшите Йерархии, които бдят над нашата Карма. По този начин ние получаваме например онези очи, онзи нос и т.н., каквито едва ли бихме си избрали сами: Просто защото в определени мигове между смъртта и новото раждане, ние сме извънредно егоистични, а именно тогава, когато заличаваме съзнанието за връзките си със Съществата от висшите Йерархии. Силите, които черпим от тези изживявания, ни помагат да изградим нашето бъдещо физическо тяло. Да, наред с всичко друго, ние изграждаме и нашето бъдещо физическо тяло. И това е едно твърде интензивно изживяване; то просто носи в себе си зародиша на съзиданието.
Само че докато съществува в своя отслабен вид тук на Земята, това изживяване ни се представя под формата на земната любов, или в другата си разновидност, която вече описах а именно като спомняне, като сила на спомняне, като памет.
към текста >>
С нея е свързан и един друг факт: Че тук на Земята човек
жив
ее преди всичко със самия себе си.
С нея е свързан и един друг факт: Че тук на Земята човек живее преди всичко със самия себе си.
Паметта обаче има нещо много общо и с това, което от едната си страна се изправя пред нас като човешкия егоизъм, а от другата си страна като човешката свобода.
към текста >>
Свободата ще възникне за онзи човек, който след раждането си
жив
ее съобразно споменатия вече ритъм от духовния свят: Сливане със Съществата от висшите Йерархии, освобождаване от Йерархиите, после от ново сливане.
Свободата ще възникне за онзи човек, който след раждането си живее съобразно споменатия вече ритъм от духовния свят: Сливане със Съществата от висшите Йерархии, освобождаване от Йерархиите, после от ново сливане.
Разбира се тук на Земята този ритъм не съществува. Вместо него ние виждаме двете толкова близки една с друга човешки способности: Способността да обичаме и способността да си спомняме. И все пак за човека може да остане едно не малко наследство от този ритъм в духовния свят. Едва тогава силите на паметта и силите на любовта ще намерят своите правилни съотношения в един или друг земен живот. От една страна човекът ще може да развие истинско и безкористно разбиране за другия човек, от друга страна в своето протъкано от спомени мислене, той неизбежно ще укрепи своето собствено съвършенство, ще укрепи цялата си личност с помощта на другия човек, с помощта, която може да бликне от едно общо съизживяване на света в неговите безкрайни богатства, в неговото развитие, в съдбите, които хората намират тук на Земята.
към текста >>
Едва тогава силите на паметта и силите на любовта ще намерят своите правилни съотношения в един или друг земен
жив
от.
Свободата ще възникне за онзи човек, който след раждането си живее съобразно споменатия вече ритъм от духовния свят: Сливане със Съществата от висшите Йерархии, освобождаване от Йерархиите, после от ново сливане. Разбира се тук на Земята този ритъм не съществува. Вместо него ние виждаме двете толкова близки една с друга човешки способности: Способността да обичаме и способността да си спомняме. И все пак за човека може да остане едно не малко наследство от този ритъм в духовния свят.
Едва тогава силите на паметта и силите на любовта ще намерят своите правилни съотношения в един или друг земен живот.
От една страна човекът ще може да развие истинско и безкористно разбиране за другия човек, от друга страна в своето протъкано от спомени мислене, той неизбежно ще укрепи своето собствено съвършенство, ще укрепи цялата си личност с помощта на другия човек, с помощта, която може да бликне от едно общо съизживяване на света в неговите безкрайни богатства, в неговото развитие, в съдбите, които хората намират тук на Земята.
към текста >>
От една страна човекът ще може да развие истинско и безкористно разбиране за другия човек, от друга страна в своето протъкано от спомени мислене, той неизбежно ще укрепи своето собствено съвършенство, ще укрепи цялата си личност с помощта на другия човек, с помощта, която може да бликне от едно общо съиз
жив
яване на света в неговите безкрайни богатства, в неговото развитие, в съдбите, които хората намират тук на Земята.
Свободата ще възникне за онзи човек, който след раждането си живее съобразно споменатия вече ритъм от духовния свят: Сливане със Съществата от висшите Йерархии, освобождаване от Йерархиите, после от ново сливане. Разбира се тук на Земята този ритъм не съществува. Вместо него ние виждаме двете толкова близки една с друга човешки способности: Способността да обичаме и способността да си спомняме. И все пак за човека може да остане едно не малко наследство от този ритъм в духовния свят. Едва тогава силите на паметта и силите на любовта ще намерят своите правилни съотношения в един или друг земен живот.
От една страна човекът ще може да развие истинско и безкористно разбиране за другия човек, от друга страна в своето протъкано от спомени мислене, той неизбежно ще укрепи своето собствено съвършенство, ще укрепи цялата си личност с помощта на другия човек, с помощта, която може да бликне от едно общо съизживяване на света в неговите безкрайни богатства, в неговото развитие, в съдбите, които хората намират тук на Земята.
към текста >>
Например може да се получи така, че един човек да се увлича единствено от своите собствени из
жив
явания.
Да, ние често можем да наблюдаваме подобни правилни съотношения като последици от ритъма в духовния свят. Обаче тези съотношения могат да бъдат и тежко смутени.
Например може да се получи така, че един човек да се увлича единствено от своите собствени изживявания.
В този случай той не изпитва никакъв интерес към изживяванията на другите хора около него и малко по малко губи способността да ги разбира; той съсредоточава интересите си изключително в сферите на своето собствено спомняне, а те са дълбоко свързани с неговия Аз; всичко това укрепва егоизма.
към текста >>
В този случай той не изпитва никакъв интерес към из
жив
яванията на другите хора около него и малко по малко губи способността да ги разбира; той съсредоточава интересите си изключително в сферите на своето собствено спомняне, а те са дълбоко свързани с неговия Аз; всичко това укрепва егоизма.
Да, ние често можем да наблюдаваме подобни правилни съотношения като последици от ритъма в духовния свят. Обаче тези съотношения могат да бъдат и тежко смутени. Например може да се получи така, че един човек да се увлича единствено от своите собствени изживявания.
В този случай той не изпитва никакъв интерес към изживяванията на другите хора около него и малко по малко губи способността да ги разбира; той съсредоточава интересите си изключително в сферите на своето собствено спомняне, а те са дълбоко свързани с неговия Аз; всичко това укрепва егоизма.
към текста >>
И в същото време, докато човек се ограничава само с личните си космически из
жив
явания, само с това, което се натрупва в неговата собствена душа между смъртта и новото раждане, в същото време ако ми позволите този израз в него се натрупва и една ужасна посредственост, едно пълно бездарие, да, тази е думата една ужасна посредственост спрямо опитностите, които човек може да получи от духовния свят между смъртта и новото раждане.
Подобен човек рано или късно стига до конфликт със самия себе си, до безредие и хаос, понеже между смъртта и новото раждане той не е навлязъл в споменатия ритъм с Йерархиите.
И в същото време, докато човек се ограничава само с личните си космически изживявания, само с това, което се натрупва в неговата собствена душа между смъртта и новото раждане, в същото време ако ми позволите този израз в него се натрупва и една ужасна посредственост, едно пълно бездарие, да, тази е думата една ужасна посредственост спрямо опитностите, които човек може да получи от духовния свят между смъртта и новото раждане.
Тази „себичност" се явява като една голяма пречка за съвместния живот на човека със Съществата от висшите Йерархии. Обаче онзи, който запази правилни съотношения между силите на спомняне то и силите на любовта, вместо егоизма, той развива специфичното чувство за човешката свобода. Защото в известен смисъл човешката свобода е един отзвук от „автономията", която човек постига в духовния свят спрямо Съществата от висшите Йерархии. Да, в земните условия нормалното и здраво изживяване на тази „автономия" застава пред нас като чувството за свобода; болестното изживяване на тази „автономия" застава пред нас като призрака на егоизма. Както съвместният живот с Йерархиите между смъртта и новото раждане е в основата на земния човешки морал, на човешката нравственост, така и всяко „отклонение", всяка „автономия" спрямо съвместния живот с Йерархиите които сами по себе си са необходими!
към текста >>
Тази „себичност" се явява като една голяма пречка за съвместния
жив
от на човека със Съществата от висшите Йерархии.
Подобен човек рано или късно стига до конфликт със самия себе си, до безредие и хаос, понеже между смъртта и новото раждане той не е навлязъл в споменатия ритъм с Йерархиите. И в същото време, докато човек се ограничава само с личните си космически изживявания, само с това, което се натрупва в неговата собствена душа между смъртта и новото раждане, в същото време ако ми позволите този израз в него се натрупва и една ужасна посредственост, едно пълно бездарие, да, тази е думата една ужасна посредственост спрямо опитностите, които човек може да получи от духовния свят между смъртта и новото раждане.
Тази „себичност" се явява като една голяма пречка за съвместния живот на човека със Съществата от висшите Йерархии.
Обаче онзи, който запази правилни съотношения между силите на спомняне то и силите на любовта, вместо егоизма, той развива специфичното чувство за човешката свобода. Защото в известен смисъл човешката свобода е един отзвук от „автономията", която човек постига в духовния свят спрямо Съществата от висшите Йерархии. Да, в земните условия нормалното и здраво изживяване на тази „автономия" застава пред нас като чувството за свобода; болестното изживяване на тази „автономия" застава пред нас като призрака на егоизма. Както съвместният живот с Йерархиите между смъртта и новото раждане е в основата на земния човешки морал, на човешката нравственост, така и всяко „отклонение", всяка „автономия" спрямо съвместния живот с Йерархиите които сами по себе си са необходими! същевременно се превръщат в основа за човешката неморалност на Земята, в причина за трагичното разминаване между хората, в причина за това, че едно човешко поведение застава срещу друго човешко поведение.
към текста >>
Да, в земните условия нормалното и здраво из
жив
яване на тази „автономия" застава пред нас като чувството за свобода; болестното из
жив
яване на тази „автономия" застава пред нас като призрака на егоизма.
Подобен човек рано или късно стига до конфликт със самия себе си, до безредие и хаос, понеже между смъртта и новото раждане той не е навлязъл в споменатия ритъм с Йерархиите. И в същото време, докато човек се ограничава само с личните си космически изживявания, само с това, което се натрупва в неговата собствена душа между смъртта и новото раждане, в същото време ако ми позволите този израз в него се натрупва и една ужасна посредственост, едно пълно бездарие, да, тази е думата една ужасна посредственост спрямо опитностите, които човек може да получи от духовния свят между смъртта и новото раждане. Тази „себичност" се явява като една голяма пречка за съвместния живот на човека със Съществата от висшите Йерархии. Обаче онзи, който запази правилни съотношения между силите на спомняне то и силите на любовта, вместо егоизма, той развива специфичното чувство за човешката свобода. Защото в известен смисъл човешката свобода е един отзвук от „автономията", която човек постига в духовния свят спрямо Съществата от висшите Йерархии.
Да, в земните условия нормалното и здраво изживяване на тази „автономия" застава пред нас като чувството за свобода; болестното изживяване на тази „автономия" застава пред нас като призрака на егоизма.
Както съвместният живот с Йерархиите между смъртта и новото раждане е в основата на земния човешки морал, на човешката нравственост, така и всяко „отклонение", всяка „автономия" спрямо съвместния живот с Йерархиите които сами по себе си са необходими! същевременно се превръщат в основа за човешката неморалност на Земята, в причина за трагичното разминаване между хората, в причина за това, че едно човешко поведение застава срещу друго човешко поведение. Да, тук са изворите на всяка човешка неморалност. Вие добре разбирате: човекът винаги трябва да се съобразява с обстоятелството, че една „негативност" в условията на земния физически план може да има определено значение за висшите светове. А на Земята, скъпи мои приятели, нещата са така устроени, че вдишаният въздух е здрав, а издишваният въздух болестотворен, защото всички ние издишваме една отрова, издишваме въглероден двуокис.
към текста >>
Както съвместният
жив
от с Йерархиите между смъртта и новото раждане е в основата на земния човешки морал, на човешката нравственост, така и всяко „отклонение", всяка „автономия" спрямо съвместния
жив
от с Йерархиите които сами по себе си са необходими!
И в същото време, докато човек се ограничава само с личните си космически изживявания, само с това, което се натрупва в неговата собствена душа между смъртта и новото раждане, в същото време ако ми позволите този израз в него се натрупва и една ужасна посредственост, едно пълно бездарие, да, тази е думата една ужасна посредственост спрямо опитностите, които човек може да получи от духовния свят между смъртта и новото раждане. Тази „себичност" се явява като една голяма пречка за съвместния живот на човека със Съществата от висшите Йерархии. Обаче онзи, който запази правилни съотношения между силите на спомняне то и силите на любовта, вместо егоизма, той развива специфичното чувство за човешката свобода. Защото в известен смисъл човешката свобода е един отзвук от „автономията", която човек постига в духовния свят спрямо Съществата от висшите Йерархии. Да, в земните условия нормалното и здраво изживяване на тази „автономия" застава пред нас като чувството за свобода; болестното изживяване на тази „автономия" застава пред нас като призрака на егоизма.
Както съвместният живот с Йерархиите между смъртта и новото раждане е в основата на земния човешки морал, на човешката нравственост, така и всяко „отклонение", всяка „автономия" спрямо съвместния живот с Йерархиите които сами по себе си са необходими!
същевременно се превръщат в основа за човешката неморалност на Земята, в причина за трагичното разминаване между хората, в причина за това, че едно човешко поведение застава срещу друго човешко поведение. Да, тук са изворите на всяка човешка неморалност. Вие добре разбирате: човекът винаги трябва да се съобразява с обстоятелството, че една „негативност" в условията на земния физически план може да има определено значение за висшите светове. А на Земята, скъпи мои приятели, нещата са така устроени, че вдишаният въздух е здрав, а издишваният въздух болестотворен, защото всички ние издишваме една отрова, издишваме въглероден двуокис.
към текста >>
Така че всичко онова, което на Земята е основа на човешката неморалност, от друга страна е нещо съвършено необходимо за нашия
жив
от в духовния свят.
Така че всичко онова, което на Земята е основа на човешката неморалност, от друга страна е нещо съвършено необходимо за нашия живот в духовния свят.
към текста >>
Ако искаме да погледнем честно в тази космогония, ние трябва да признаем, че там никога не може да възникне някакво оправдание на един или друг морален
жив
от.
Представете си само, че в началото на сътворението действително лежи Кант-Лапласовата мъглявина с нейните механични сили и механични закони; представете си как от тези подвижни и променливи маси постепенно се раждат земните природни царства с техните обективни и неутрални природни закони, за да се стигне до появата на човека. В този случай неговите морални импулси биха били просто сънища. Защото всичко онова, което той нарича „морално", би изчезнало наред с неизбежното унищожение на Земята според механичните закони на тази космогония.
Ако искаме да погледнем честно в тази космогония, ние трябва да признаем, че там никога не може да възникне някакво оправдание на един или друг морален живот.
Строго погледнато, морален живот може да възникне само в онези области на съществуването, където „моралното" придобива най-конкретни и реални очертания, подобни на реалните природни феномени от живота между раждането и смъртта. Когато човекът е поставен между Боговете в духовния свят, там могат да възникнат определени действия, също както тук растенията израстват и цъфтят. В тези действия е истинският морален свят. Да, там е действителният морал, докато тук на Земята съществува само един далечен отблясък от истинския морал. Обаче човекът принадлежи и на двата свята.
към текста >>
Строго погледнато, морален
жив
от може да възникне само в онези области на съществуването, където „моралното" придобива най-конкретни и реални очертания, подобни на реалните природни феномени от
жив
ота между раждането и смъртта.
Представете си само, че в началото на сътворението действително лежи Кант-Лапласовата мъглявина с нейните механични сили и механични закони; представете си как от тези подвижни и променливи маси постепенно се раждат земните природни царства с техните обективни и неутрални природни закони, за да се стигне до появата на човека. В този случай неговите морални импулси биха били просто сънища. Защото всичко онова, което той нарича „морално", би изчезнало наред с неизбежното унищожение на Земята според механичните закони на тази космогония. Ако искаме да погледнем честно в тази космогония, ние трябва да признаем, че там никога не може да възникне някакво оправдание на един или друг морален живот.
Строго погледнато, морален живот може да възникне само в онези области на съществуването, където „моралното" придобива най-конкретни и реални очертания, подобни на реалните природни феномени от живота между раждането и смъртта.
Когато човекът е поставен между Боговете в духовния свят, там могат да възникнат определени действия, също както тук растенията израстват и цъфтят. В тези действия е истинският морален свят. Да, там е действителният морал, докато тук на Земята съществува само един далечен отблясък от истинския морал. Обаче човекът принадлежи и на двата свята. Моралът става за него една реалност само ако Антропософията пробуди в душата му предчувствие и разбиране за тези неща.
към текста >>
Виждате ли, дори и да се издигнем само до имагинативното познание, до онова познание, което позволява на човека да
жив
ее вместо във физическия свят в етерния свят, т.е.
Виждате ли, дори и да се издигнем само до имагинативното познание, до онова познание, което позволява на човека да живее вместо във физическия свят в етерния свят, т.е.
вместо физическите предмети да възприема етерните действия защото те са именно действия дори и да се издигнем само до имагинативното познание, тогава пространството изчезва. Да, триизмерното пространство изчезва. В този случай няма никакъв смисъл да говорим за триизмерно пространство, понеже ние живеем във времето. Ето защо макар и по друг повод аз наскоро Ви описах етерното тяло като един организъм, свързан с времето, като един „времеви организъм". Тук ние гледаме например на главата, като на един пространствен организъм; ако убодем крака, той е долу, а главата тук горе.
към текста >>
В този случай няма никакъв смисъл да говорим за триизмерно пространство, понеже ние
жив
еем във времето.
Виждате ли, дори и да се издигнем само до имагинативното познание, до онова познание, което позволява на човека да живее вместо във физическия свят в етерния свят, т.е. вместо физическите предмети да възприема етерните действия защото те са именно действия дори и да се издигнем само до имагинативното познание, тогава пространството изчезва. Да, триизмерното пространство изчезва.
В този случай няма никакъв смисъл да говорим за триизмерно пространство, понеже ние живеем във времето.
Ето защо макар и по друг повод аз наскоро Ви описах етерното тяло като един организъм, свързан с времето, като един „времеви организъм". Тук ние гледаме например на главата, като на един пространствен организъм; ако убодем крака, той е долу, а главата тук горе. С други думи органите са свързани с определени пространствени отношения. По сходен начин могат да се разглеждат и процесите в нашия „времеви организъм"; това впрочем име огромно значение за човешкия живот между раждането и смъртта.
към текста >>
По сходен начин могат да се разглеждат и процесите в нашия „времеви организъм"; това впрочем име огромно значение за човешкия
жив
от между раждането и смъртта.
Да, триизмерното пространство изчезва. В този случай няма никакъв смисъл да говорим за триизмерно пространство, понеже ние живеем във времето. Ето защо макар и по друг повод аз наскоро Ви описах етерното тяло като един организъм, свързан с времето, като един „времеви организъм". Тук ние гледаме например на главата, като на един пространствен организъм; ако убодем крака, той е долу, а главата тук горе. С други думи органите са свързани с определени пространствени отношения.
По сходен начин могат да се разглеждат и процесите в нашия „времеви организъм"; това впрочем име огромно значение за човешкия живот между раждането и смъртта.
към текста >>
Както в пространствения организъм очите са разположени в точно определено място, така и във „времевия организъм" имам предвид не само времевия организъм между раждането и смъртта, а времевия организъм, който се простира над всички човешки реинкарнации е включено всичко онова, което в
жив
ота между раждането и смъртта чрез понятията, представите и мислите се развива като зародиш на един бъдещ духовен свят.
Представете си за миг, че там където се намират очите във Вашия пространствен организъм, започне един друг растежен процес, така че възникнат не очи, а някакви подутини. Тогава Вие изобщо няма да сте в състояние да виждате.
Както в пространствения организъм очите са разположени в точно определено място, така и във „времевия организъм" имам предвид не само времевия организъм между раждането и смъртта, а времевия организъм, който се простира над всички човешки реинкарнации е включено всичко онова, което в живота между раждането и смъртта чрез понятията, представите и мислите се развива като зародиш на един бъдещ духовен свят.
И това, което се развива в този случай, са именно очите за свръхсетивния свят. Ако тук между раждането и смъртта Вие не развиете никакво познание за свръхсетивния свят, това означава в свръхсетивния свят между смъртта и новото раждане една истинска слепота, както и липсата на очи в пространствения организъм не означава нищо друго, освен слепота. Да, човек минава през смъртта, дори и тук на Земята да не е развил никакво познание за свръхсетивния свят; само че по този начин той влиза в духовния свят, без да вижда каквато и да е негова подробност, той влиза в духовния свят пипнешком.
към текста >>
5.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Качествата, необходими на човека за да се противопоставя на света и да работи в него по време на земния си
жив
от, зависят от действията на човека в духовния свят между смъртта и новото раждане.
Скъпи мои приятели!
Качествата, необходими на човека за да се противопоставя на света и да работи в него по време на земния си живот, зависят от действията на човека в духовния свят между смъртта и новото раждане.
По този начин обаче, земният човек е вплетен в такива отношения, които придобиват осезаема действителност едва когато минем в свръхсетивния свят.
към текста >>
После бих желал да се спрем на чувствата, доколкото чрез тях човек из
жив
ява красотата, и накрая да кажем нещо за волевата природа на човека, доколкото чрез волята човек може да напредва в света на доброто.
Сега бих желал да насоча Вашето внимание към онези три категории, които впрочем обхващат всяка една от земните дейности на човека. Най-напред бих желал да насоча Вашето внимание към мислите, благодарение на които човек се чувствува привлечен от прекрасния свят на истината.
После бих желал да се спрем на чувствата, доколкото чрез тях човек изживява красотата, и накрая да кажем нещо за волевата природа на човека, доколкото чрез волята човек може да напредва в света на доброто.
към текста >>
Да, в света трябва да
жив
еят такива свръхсетивни Същества, които да задържат нашите недействителни мисли, тъй като иначе те просто биха се разлетели около нас.
Да, в света трябва да живеят такива свръхсетивни Същества, които да задържат нашите недействителни мисли, тъй като иначе те просто биха се разлетели около нас.
И такива елементарни Същества, които ни помагат да задържим нашите мисли, действително съществуват. Само че за нас е изключително трудно да открием тези елементарни Същества, понеже ако мога така да се изразя те постоянно се крият. Ако зададем въпроса: Как става така, че задържаме тази или онази мисъл, макар и тя да няма нищо общо с действителността, кой ни се притичва на помощ? ние можем да бъдем лесно подведени тъкмо с един от инструментите на духовно-научното познание. Защото в същия миг, когато питаме: Кой задържа човешките мисли?
към текста >>
Впрочем тези Същества не разполагат със свой личен
жив
от в съвременната епоха.
Впрочем тези Същества не разполагат със свой личен живот в съвременната епоха.
Те се домогват и вкопчват в живота дотолкова, доколкото използуват живота на умиращите, доколкото си служат с жизнените сили на повалените от болести хора. Да, те могат да си служат само с живота, който им предоставят умиращите. И така, съществуват Духове-Глупци, които се домогват до последните дни и часове на умиращите; Духове-Глупци, които се прилепват към последните остатъци от живота край болници, гробища и т.н.
към текста >>
Те се домогват и вкопчват в
жив
ота дотолкова, доколкото използуват
жив
ота на умиращите, доколкото си служат с жизнените сили на повалените от болести хора.
Впрочем тези Същества не разполагат със свой личен живот в съвременната епоха.
Те се домогват и вкопчват в живота дотолкова, доколкото използуват живота на умиращите, доколкото си служат с жизнените сили на повалените от болести хора.
Да, те могат да си служат само с живота, който им предоставят умиращите. И така, съществуват Духове-Глупци, които се домогват до последните дни и часове на умиращите; Духове-Глупци, които се прилепват към последните остатъци от живота край болници, гробища и т.н.
към текста >>
Да, те могат да си служат само с
жив
ота, който им предоставят умиращите.
Впрочем тези Същества не разполагат със свой личен живот в съвременната епоха. Те се домогват и вкопчват в живота дотолкова, доколкото използуват живота на умиращите, доколкото си служат с жизнените сили на повалените от болести хора.
Да, те могат да си служат само с живота, който им предоставят умиращите.
И така, съществуват Духове-Глупци, които се домогват до последните дни и часове на умиращите; Духове-Глупци, които се прилепват към последните остатъци от живота край болници, гробища и т.н.
към текста >>
И така, съществуват Духове-Глупци, които се домогват до последните дни и часове на умиращите; Духове-Глупци, които се прилепват към последните остатъци от
жив
ота край болници, гробища и т.н.
Впрочем тези Същества не разполагат със свой личен живот в съвременната епоха. Те се домогват и вкопчват в живота дотолкова, доколкото използуват живота на умиращите, доколкото си служат с жизнените сили на повалените от болести хора. Да, те могат да си служат само с живота, който им предоставят умиращите.
И така, съществуват Духове-Глупци, които се домогват до последните дни и часове на умиращите; Духове-Глупци, които се прилепват към последните остатъци от живота край болници, гробища и т.н.
към текста >>
Друг вид свръхсетивни Същества са онези, които
жив
еят във водния и въздушен елемент; в моите Мистерийни драми те са описани като Същества от категорията на Силфите.
Друг вид свръхсетивни Същества са онези, които живеят във водния и въздушен елемент; в моите Мистерийни драми те са описани като Същества от категорията на Силфите.
Тези Същества, за които говоря сега, имат нещо общо най-вече със света на блясъка и илюзията, със света на красивата илюзия, и те са свързани не толкова с умните хора, колкото с хората на изкуството. Тях също е трудно да открием, понеже и те се скриват веднага, щом усетят нечий интерес върху себе си. Все пак можем да ги открием там, където са истинските произведения на изкуството, там, където е изобразено човешкото тяло или различни природни картини.
към текста >>
Ако си зададем въпроса: как става така, че красивата илюзия на изкуството примамва целия ни интерес, как става така, че при определени обстоятелства една статуя може да породи у нас по-силни чувства, и по-голямо удоволствие отколкото един
жив
човек удоволствие от съвсем друг вид, но все пак много по-голямо как става така, че можем да изграждаме мелодични или хармонични съчетания от музикални тонове и да им се радваме от дъното на душата си още със задаването на подобни въпроси, ние веднага потъваме в опасния водовъртеж на едно друго царство, на едно луциферическо царство.
Но по правило, ясновидецът открива тези Същества много трудно.
Ако си зададем въпроса: как става така, че красивата илюзия на изкуството примамва целия ни интерес, как става така, че при определени обстоятелства една статуя може да породи у нас по-силни чувства, и по-голямо удоволствие отколкото един жив човек удоволствие от съвсем друг вид, но все пак много по-голямо как става така, че можем да изграждаме мелодични или хармонични съчетания от музикални тонове и да им се радваме от дъното на душата си още със задаването на подобни въпроси, ние веднага потъваме в опасния водовъртеж на едно друго царство, на едно луциферическо царство.
Обаче не са само луциферическите Същества тези, които поддържат огъня на изкуството; към тях се присъединяват елементарните Същества на едно друго царство и те не позволяват по никакъв начин човек да изгуби интересите си към изкуството, а той винаги е склонен да се откаже от изкуството; понеже то не е свързано с физическия свят.
към текста >>
И великите художнически натури бяха така устроени, че за да създадат Сикстинската мадона или нещо подобно, техните силни и издръжливи тела трябваше цял
жив
от да понасят хипнотизиращите движения и непрекъснатите подскоци на неуморните чудовищни паяци.
От отвратителната бездна на грозотата неудържимо изригва екстазът на красотата. Това е една велика тайна, скъпи мои приятели. Човек се нуждае от дълбокото ужилване на грозотата, за да развие усета си за красотата.
И великите художнически натури бяха така устроени, че за да създадат Сикстинската мадона или нещо подобно, техните силни и издръжливи тела трябваше цял живот да понасят хипнотизиращите движения и непрекъснатите подскоци на неуморните чудовищни паяци.
Каквото и да изниква в необгледния свят на красотата, преди това е било прекарано от човешкия ентусиазъм през морета и океани от ужасна грозота.
към текста >>
В тази топлина се развиват определени духовни Същества и те притежават топлинна или огнена природа; те
жив
еят в сегашната епоха, но тъкмо поради своята огнена природа, те са сродни с това, което в моята „Тайна Наука", аз описвам като Сатурновото съществувание на човека.
Обаче в момента, когато човекът реши да развие ентусиазъм и стремеж към доброто, нещата в свръхсетивния свят веднага се променят. Виждате ли, за другите Същества може да се каже, че малко или много, те са тук, докато за Съществата, които бих желал да опиша сега, трябва да заявим: Те постоянно се развиват, и те се развиват тогава, когато човекът има вътрешна топлина, вътрешен огън за едно или друго добро дело.
В тази топлина се развиват определени духовни Същества и те притежават топлинна или огнена природа; те живеят в сегашната епоха, но тъкмо поради своята огнена природа, те са сродни с това, което в моята „Тайна Наука", аз описвам като Сатурновото съществувание на човека.
към текста >>
Ето например тези Същества те
жив
еят в топлината, или според древния смисъл в огъня, и за един човек е много трудно да се приближи до тях, а и дори да се приближи това не е никак приятно.
Както човекът беше поставен в старото Сатурново състояние, така са поставени и тези Същества днес. Естествено, те не са оформени като човека, обаче природата им е близка до неговата. За тях съвсем не можем да се произнесем само от позицията на човек, който има известна представа за тези елементарни топлинни Същества. Изобщо цялото духовно изследване е нещо изключително тежко.
Ето например тези Същества те живеят в топлината, или според древния смисъл в огъня, и за един човек е много трудно да се приближи до тях, а и дори да се приближи това не е никак приятно.
Тази среща може да стане в близост до човек, който е повален от висока температура, който има треска или друго фебрилно състояние. Но в случая не може да става дори и дума за някакво обективно наблюдение. Тук по-скоро става дума да се разширят и приложат онези похвати за духовно наблюдение, които са подробно описани в моите книги. Обаче тези топлинни Същества влизат в определена връзка с онези свръхсетивни Същества, които възникват в случай, че един или друг човек развие горещия ентусиазъм и стремеж към доброто. Само че тази връзка е твърде особена.
към текста >>
И все пак това е възможно, стига да сме способни за самонаблюдение спрямо определени моменти от
жив
ота, до които впрочем не се достига лесно и произволно.
Но ето че в един човек, който е ентусиазиран и устремен към доброто, ще започнат да възникват и други топлинни Същества, топлинни Същества от друга категория. Ако обаче се окажат в близост до нормалните топлинни Същества, те веднага се отдръпват и потъват в най-дълбоките сфери на човека. Опитаме ли се да ги опознаем от гледната точка на нормалните топлинни Същества, ние с удивление ще установим, че те имат едно ужасно силно чувство на срам. Те категорично отблъскват каквото и да е наблюдение от другите Същества на духовния свят, ужасени бягат от всеки поглед, те просто отлитат и се стопяват в най-дълбоките сфери на човека. Ето защо те могат да бъдат открити само с големи усилия.
И все пак това е възможно, стига да сме способни за самонаблюдение спрямо определени моменти от живота, до които впрочем не се достига лесно и произволно.
Представете си например, че държите в ръцете си роман или някаква пиеса; и там изведнъж прочитате нещо вълнуващо; Вие не сте сантиментален човек, но сега се трогвате до сълзи. В романа е описана една героична постъпка и Вие сте трогнати до сълзи! И ако в този момент се самонаблюдавате по един добър и правилен начин, Вие ще видите как цяло войнство от такива Същества които са проникнати от едно безкрайно нежно чувство на срам и не искат да бъдат погледнати от което и да е духовно Същество се свиват ужасени във Вашите гърди, във Вашите сърца, като че ли дирят там последна защита от другите топлинни Същества и изобщо последна защита от всички други Същества на елементарните духовни светове.
към текста >>
Съществата, за които говоря сега, вече са преминали онази степен, на която се намират днес хората,
жив
отните и растенията.
Съществата, за които говоря сега, вече са преминали онази степен, на която се намират днес хората, животните и растенията.
И ако бихме могли да се върнем на Старата Луна, която е предишното въплъщение на нашата Земя, там ние веднага бихме открили тези Същества, които днес бродят по Земята по своя странен и ужас-но свенлив начин. Но там, на Старата Луна, ние бихме ги окачествили като нормалния за тамошните условия животински свят. Припомнете си за миг Старата Луна, както е описана от мен в „Тайната Наука". Там тя е описана като нещо пластично и „меко"; там нещата постоянно метаморфозират, постоянно се преобразяват. Всред тези Същества неусетно се промъкват онези противни и отблъскващи Същества, които вече описах, онези първообрази на Духовете-Паяци, които пронизваха Старата Луна и бяха видими, напълно видими.
към текста >>
Но там, на Старата Луна, ние бихме ги окачествили като нормалния за тамошните условия
жив
отински свят.
Съществата, за които говоря сега, вече са преминали онази степен, на която се намират днес хората, животните и растенията. И ако бихме могли да се върнем на Старата Луна, която е предишното въплъщение на нашата Земя, там ние веднага бихме открили тези Същества, които днес бродят по Земята по своя странен и ужас-но свенлив начин.
Но там, на Старата Луна, ние бихме ги окачествили като нормалния за тамошните условия животински свят.
Припомнете си за миг Старата Луна, както е описана от мен в „Тайната Наука". Там тя е описана като нещо пластично и „меко"; там нещата постоянно метаморфозират, постоянно се преобразяват. Всред тези Същества неусетно се промъкват онези противни и отблъскващи Същества, които вече описах, онези първообрази на Духовете-Паяци, които пронизваха Старата Луна и бяха видими, напълно видими. Там можеха да се открият и онези Същества, които днес под формата на Духове-Глупци кръжат около умните хора. Всички те бяха там, на Старата Луна и причиниха планетарната метаморфоза, при която от Старата Луна възникна нашата Земя.
към текста >>
Да, точно този е природният аналог, когато във фекалните маси, в
жив
отинския тор, духовният поглед открива не друго, а напиращия свят на красотата.
Един аналогичен случай има и в природата, когато ние изнасяме естествения тор по нивите и от наторена та почва израстват най-красивите растения и цветя.
Да, точно този е природният аналог, когато във фекалните маси, в животинския тор, духовният поглед открива не друго, а напиращия свят на красотата.
Вгледайте се в този напиращ свят на красотата, опитайте се да проникнете в него, като оставите настрана всичко онова, което „биологично" присъствува в трите природни царства на Земята; задръжте под Вашия поглед само това, което израства от Земята като свят на красотата. И всеки път, когато минавате през една поляна и погледът Ви попадне на най-прекрасните и цветя, не забравяйте да си спомните за гнилата плесен, за „Лунния естествен тор", който носи в себе си злокобните паяци. Както Вашите картофи и зеле няма да израснат, без да ги наторите, така и красотата няма да се възцари на Земята, ако Боговете не я „наторят" с грамади от тежка и отблъскваща грозота. Такава е вътрешната необходимост на живота. И за да е правилно свързан с чудесата на видимия природен свят, човек трябва да познава тази вътрешна необходимост на живота.
към текста >>
Такава е вътрешната необходимост на
жив
ота.
Един аналогичен случай има и в природата, когато ние изнасяме естествения тор по нивите и от наторена та почва израстват най-красивите растения и цветя. Да, точно този е природният аналог, когато във фекалните маси, в животинския тор, духовният поглед открива не друго, а напиращия свят на красотата. Вгледайте се в този напиращ свят на красотата, опитайте се да проникнете в него, като оставите настрана всичко онова, което „биологично" присъствува в трите природни царства на Земята; задръжте под Вашия поглед само това, което израства от Земята като свят на красотата. И всеки път, когато минавате през една поляна и погледът Ви попадне на най-прекрасните и цветя, не забравяйте да си спомните за гнилата плесен, за „Лунния естествен тор", който носи в себе си злокобните паяци. Както Вашите картофи и зеле няма да израснат, без да ги наторите, така и красотата няма да се възцари на Земята, ако Боговете не я „наторят" с грамади от тежка и отблъскваща грозота.
Такава е вътрешната необходимост на живота.
И за да е правилно свързан с чудесата на видимия природен свят, човек трябва да познава тази вътрешна необходимост на живота.
към текста >>
И за да е правилно свързан с чудесата на видимия природен свят, човек трябва да познава тази вътрешна необходимост на
жив
ота.
Да, точно този е природният аналог, когато във фекалните маси, в животинския тор, духовният поглед открива не друго, а напиращия свят на красотата. Вгледайте се в този напиращ свят на красотата, опитайте се да проникнете в него, като оставите настрана всичко онова, което „биологично" присъствува в трите природни царства на Земята; задръжте под Вашия поглед само това, което израства от Земята като свят на красотата. И всеки път, когато минавате през една поляна и погледът Ви попадне на най-прекрасните и цветя, не забравяйте да си спомните за гнилата плесен, за „Лунния естествен тор", който носи в себе си злокобните паяци. Както Вашите картофи и зеле няма да израснат, без да ги наторите, така и красотата няма да се възцари на Земята, ако Боговете не я „наторят" с грамади от тежка и отблъскваща грозота. Такава е вътрешната необходимост на живота.
И за да е правилно свързан с чудесата на видимия природен свят, човек трябва да познава тази вътрешна необходимост на живота.
към текста >>
6.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Вие добре знаете, и то не от другаде, а от последните ми лекции тук в Дорнах, че в хода на своя земен
жив
от, т.е.
Вие добре знаете, и то не от другаде, а от последните ми лекции тук в Дорнах, че в хода на своя земен живот, т.е.
от раждането до смъртта, човекът сваля в своето физическо, душевно и духовно развитие плодовете на космическото си съществувание преди раждането. Ние говорихме за това как социално-моралният живот се проявява като едно наследство от дълбоките взаимодействия между човека и Съществата от висшите Йерархии. От този съвместен живот който човек ритмично сменя с едно съвсем друго състояние той извлича и сваля долу силата на любовта и тази сила на любовта е в основата на земния морал, на земната нравственост. Другото състояние, за което споменах, е това, при което човекът се насочва и поглежда навътре към самия себе си, като по този начин извлича своя цялостен облик от съвместния си живот със Съществата на висшите Йерархии. От това състояние човекът сваля долу силата да си спомня, силата на паметта; тук тя се проявява от една страна под формата на егоизма, а от друга страна като предпоставка за свободата, като предпоставка за всичко онова, което дава на човека вътрешна устойчивост, вътрешна самостоятелност.
към текста >>
Ние говорихме за това как социално-моралният
жив
от се проявява като едно наследство от дълбоките взаимодействия между човека и Съществата от висшите Йерархии.
Вие добре знаете, и то не от другаде, а от последните ми лекции тук в Дорнах, че в хода на своя земен живот, т.е. от раждането до смъртта, човекът сваля в своето физическо, душевно и духовно развитие плодовете на космическото си съществувание преди раждането.
Ние говорихме за това как социално-моралният живот се проявява като едно наследство от дълбоките взаимодействия между човека и Съществата от висшите Йерархии.
От този съвместен живот който човек ритмично сменя с едно съвсем друго състояние той извлича и сваля долу силата на любовта и тази сила на любовта е в основата на земния морал, на земната нравственост. Другото състояние, за което споменах, е това, при което човекът се насочва и поглежда навътре към самия себе си, като по този начин извлича своя цялостен облик от съвместния си живот със Съществата на висшите Йерархии. От това състояние човекът сваля долу силата да си спомня, силата на паметта; тук тя се проявява от една страна под формата на егоизма, а от друга страна като предпоставка за свободата, като предпоставка за всичко онова, което дава на човека вътрешна устойчивост, вътрешна самостоятелност.
към текста >>
От този съвместен
жив
от който човек ритмично сменя с едно съвсем друго състояние той извлича и сваля долу силата на любовта и тази сила на любовта е в основата на земния морал, на земната нравственост.
Вие добре знаете, и то не от другаде, а от последните ми лекции тук в Дорнах, че в хода на своя земен живот, т.е. от раждането до смъртта, човекът сваля в своето физическо, душевно и духовно развитие плодовете на космическото си съществувание преди раждането. Ние говорихме за това как социално-моралният живот се проявява като едно наследство от дълбоките взаимодействия между човека и Съществата от висшите Йерархии.
От този съвместен живот който човек ритмично сменя с едно съвсем друго състояние той извлича и сваля долу силата на любовта и тази сила на любовта е в основата на земния морал, на земната нравственост.
Другото състояние, за което споменах, е това, при което човекът се насочва и поглежда навътре към самия себе си, като по този начин извлича своя цялостен облик от съвместния си живот със Съществата на висшите Йерархии. От това състояние човекът сваля долу силата да си спомня, силата на паметта; тук тя се проявява от една страна под формата на егоизма, а от друга страна като предпоставка за свободата, като предпоставка за всичко онова, което дава на човека вътрешна устойчивост, вътрешна самостоятелност.
към текста >>
Другото състояние, за което споменах, е това, при което човекът се насочва и поглежда навътре към самия себе си, като по този начин извлича своя цялостен облик от съвместния си
жив
от със Съществата на висшите Йерархии.
Вие добре знаете, и то не от другаде, а от последните ми лекции тук в Дорнах, че в хода на своя земен живот, т.е. от раждането до смъртта, човекът сваля в своето физическо, душевно и духовно развитие плодовете на космическото си съществувание преди раждането. Ние говорихме за това как социално-моралният живот се проявява като едно наследство от дълбоките взаимодействия между човека и Съществата от висшите Йерархии. От този съвместен живот който човек ритмично сменя с едно съвсем друго състояние той извлича и сваля долу силата на любовта и тази сила на любовта е в основата на земния морал, на земната нравственост.
Другото състояние, за което споменах, е това, при което човекът се насочва и поглежда навътре към самия себе си, като по този начин извлича своя цялостен облик от съвместния си живот със Съществата на висшите Йерархии.
От това състояние човекът сваля долу силата да си спомня, силата на паметта; тук тя се проявява от една страна под формата на егоизма, а от друга страна като предпоставка за свободата, като предпоставка за всичко онова, което дава на човека вътрешна устойчивост, вътрешна самостоятелност.
към текста >>
Обаче всичко онова, което позволи на човека да основе Гръцко-римската културна епоха, в известен смисъл също беше едно наследство от космическия
жив
от между смъртта и новото раждане.
Обаче всичко онова, което позволи на човека да основе Гръцко-римската културна епоха, в известен смисъл също беше едно наследство от космическия живот между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Дори и да се пренесем в някоя от още по-древните епохи като Египетската, Древноиндийската и Древноперсийската, ние навсякъде ще открием как познанието блика навън от самия човек, но в същото време то остава здраво свързано с
жив
ота между смъртта и новото раждане.
Дори и да се пренесем в някоя от още по-древните епохи като Египетската, Древноиндийската и Древноперсийската, ние навсякъде ще открием как познанието блика навън от самия човек, но в същото време то остава здраво свързано с живота между смъртта и новото раждане.
В Древноиндийската епоха ние откриваме, че човекът имаше едно ясно космическо съзнание, което го доближаваше по-скоро до духовните Същества от другите Йерархии. И човекът от индийската култура се чувствуваше по-скоро поданик на света, в който пребивават божествено-духовните Същества, отколкото поданик на Земята. Той се чувствуваше, тъй да се каже, откъснат от духовните Същества и свален долу на Земята. И докато изграждаше своята цивилизация долу, праиндиецът ясно усещаше, че земните дела и дори земните предмети трябва да се формират в съответствие с духовните Същества, в съответствие с техните качества и импулси.
към текста >>
Дори онези науки, които регламентираха чисто практически и земни въпроси, бяха смятани като един наследствен дар от
жив
ота на човека между смъртта и новото раждане, когато човекът из
жив
ява себе си като едно цяло с движенията и констелациите на звездите, също както тук на Земята той
жив
ее в единство с минералите, растенията и
жив
отните.
По време на Древноперсийската епоха това усещане за идентичност и съпринадлежност с духовния свят значително намаля; но дори и персиецът имаше за свое истинско отечество небето и по-точно това, което той наричаше „царство на светлината"; да, към това царство той се отправяше по времето между смъртта и новото раждане и когато слизаше в поредната си инкарнация на Земята, той искаше да действува като воин от царството на светлината. Той искаше да се бори с онези Същества, които идваха от мрака на Земята; да, той виждаше своята задача в това да подкрепя Духовете на светлината срещу Духовете на мрака. И ако се пренесем в следващата Египетско-халдейска културна епоха, ние ще видим, че цялата египетска наука беше съобразена с небето и движенията на звездите. Съдбите на хората се измерваха с това, което показваха звездите. За да извърши едно или друго действие, човекът трябваше да се допита до звездите.
Дори онези науки, които регламентираха чисто практически и земни въпроси, бяха смятани като един наследствен дар от живота на човека между смъртта и новото раждане, когато човекът изживява себе си като едно цяло с движенията и констелациите на звездите, също както тук на Земята той живее в единство с минералите, растенията и животните.
към текста >>
Древният грък знаеше, че той може да изгради своите науки от елементите на земния свят, но в същото време имаше и ясното усещане: Това, което той вижда в минералите, растенията,
жив
отните, в звездите, планините, реките и т.н., е само едно отражение на друг, божествено-духовен свят, който може да бъде из
жив
ян не тук, а в една друга свръхсетивна действителност.
Гръцко-римската епоха, която се простира от 8 век преди Христа до 15 век след Христа, хората започнаха да се чувствуват като поданици на Земята. В своето мислене и в своите представи тук между раждането и смъртта, те не усещаха по толкова интензивен начин отзвука от духовното си съществувание между смъртта и новото раждане. Хората започнаха да се стремят, тъй да се каже, към един земен уют. Ако един човек проникне в духа на гръцката и ранната римска цивилизация, той ще потвърди, че тогавашните хора си казваха: Ние искаме да си обясним всичко, което става тук на Земята в трите природни царства, но по такъв начин, че в нашето знание да проникнат всички подробности от духовното съществувание на човека между смъртта и новото раждане. Древният грък имаше ясното усещане: Чрез познанието, с което човек ръководи своите земни дела, той трябва да има в себе си и един тъмен спомен за божествено-духовния свят.
Древният грък знаеше, че той може да изгради своите науки от елементите на земния свят, но в същото време имаше и ясното усещане: Това, което той вижда в минералите, растенията, животните, в звездите, планините, реките и т.н., е само едно отражение на друг, божествено-духовен свят, който може да бъде изживян не тук, а в една друга свръхсетивна действителност.
към текста >>
Впрочем в хода на времето човешкото наблюдение изгуби ясния си поглед върху този свръхсетивен свят, макар човекът да мечтаеше: дори и през земния си
жив
от аз трябва да се боря срещу затъмнението на духовния свят.
Причината за всичко това беше тази, че през онези епохи човекът ясно разбираше: с най-добрата част от своето същество той принадлежи на свръхсетивния свят.
Впрочем в хода на времето човешкото наблюдение изгуби ясния си поглед върху този свръхсетивен свят, макар човекът да мечтаеше: дори и през земния си живот аз трябва да се боря срещу затъмнението на духовния свят.
В древен Египет и Халдея човешкото поведение се определяше от движението на звездите; през Гръцко-римската епоха именно поради затъмнението на духовния свят за човешкия поглед хората се стремяха да вникнат поне във волята на божествено-духовните Същества.
към текста >>
Ако се обърнете към онези древни епохи, за които стана дума днес, към Древноиндийската, Древноперсийската и Египетско-халдейската епоха, Вие ще установите, как в своята „златна" епоха например хората искаха да общуват с Боговете; как в своята „сребърна" епоха те можеха да из
жив
яват на Земята само Слънчевото сияние на духовния свят и т.н.
Ако се обърнете към онези древни епохи, за които стана дума днес, към Древноиндийската, Древноперсийската и Египетско-халдейската епоха, Вие ще установите, как в своята „златна" епоха например хората искаха да общуват с Боговете; как в своята „сребърна" епоха те можеха да изживяват на Земята само Слънчевото сияние на духовния свят и т.н.
В светогледите на древните епохи времето и неговото протичане играеха могъща роля. Припомнете си гръцкия светоглед и светогледа на европейския Север от същите векове и Вие ще откриете, че в тях представата за времето играеше наистина могъща роля. Древният грък се обръщаше назад до онази прадревна епоха, когато Уран и Гея ръководеха събитията в Космоса. После той се взираше в епохата, когато властвуваха Кронос и Рея, в епохата на Зевс и останалите Богове, които знаем от гръцката митология. Същото откриваме и в германската митология.
към текста >>
Да, скъпи мои приятели, ако дори и за миг се пренесем в мислите на онези духовни Същества, в чиито редици сме
жив
ели между смъртта и новото раждане и ако с техния духовен взор погледнем към еволюцията на човечеството преди известно време аз подробно описах тук в Дорнах средствата за постигането на подобни цели, ние веднага ще установим: През древните епохи от развитието на човечеството Древноиндийската, Древноперсийската и Египетско-халдейската епоха тези духовни Същества внимателно наблюдаваха поведението на човека както в природата, така и в социалния
жив
от.
Но в един строг и вътрешен смисъл каква е нашата далечна цел?
Да, скъпи мои приятели, ако дори и за миг се пренесем в мислите на онези духовни Същества, в чиито редици сме живели между смъртта и новото раждане и ако с техния духовен взор погледнем към еволюцията на човечеството преди известно време аз подробно описах тук в Дорнах средствата за постигането на подобни цели, ние веднага ще установим: През древните епохи от развитието на човечеството Древноиндийската, Древноперсийската и Египетско-халдейската епоха тези духовни Същества внимателно наблюдаваха поведението на човека както в природата, така и в социалния живот.
И тогава Боговете, ако ми позволите този израз, се вглеждаха в представите и действията на хората, и си казваха: Всъщност там долу те постъпват напълно според спомените си за това, което са изживели между нас тук горе. За халдейците и египтяните беше съвсем ясно, че земните хора могат да осъществят долу само това, което Боговете са решили или замислили горе. Когато Боговете поглеждаха надолу към Земята за да вникнат в мислите на своите, тъй да се каже, „родственици", те виждаха мисли и действия, които бяха сродни с техните мисли и действия.
към текста >>
И тогава Боговете, ако ми позволите този израз, се вглеждаха в представите и действията на хората, и си казваха: Всъщност там долу те постъпват напълно според спомените си за това, което са из
жив
ели между нас тук горе.
Но в един строг и вътрешен смисъл каква е нашата далечна цел? Да, скъпи мои приятели, ако дори и за миг се пренесем в мислите на онези духовни Същества, в чиито редици сме живели между смъртта и новото раждане и ако с техния духовен взор погледнем към еволюцията на човечеството преди известно време аз подробно описах тук в Дорнах средствата за постигането на подобни цели, ние веднага ще установим: През древните епохи от развитието на човечеството Древноиндийската, Древноперсийската и Египетско-халдейската епоха тези духовни Същества внимателно наблюдаваха поведението на човека както в природата, така и в социалния живот.
И тогава Боговете, ако ми позволите този израз, се вглеждаха в представите и действията на хората, и си казваха: Всъщност там долу те постъпват напълно според спомените си за това, което са изживели между нас тук горе.
За халдейците и египтяните беше съвсем ясно, че земните хора могат да осъществят долу само това, което Боговете са решили или замислили горе. Когато Боговете поглеждаха надолу към Земята за да вникнат в мислите на своите, тъй да се каже, „родственици", те виждаха мисли и действия, които бяха сродни с техните мисли и действия.
към текста >>
А за Боговете, всред които хората
жив
ееха между смъртта и новото раждане, това беше един чужд елемент.
Но след първата третина на 15 век всичко се промени. Ако след време, и особено в нашата съвременна епоха, божествено-духовните Същества поглеждаха надолу към Земята, те навсякъде откриваха общо взето нещо, което им беше съвършено чуждо. Земните хора само комбинираха и замисляха неща, които те черпеха от природните процеси.
А за Боговете, всред които хората живееха между смъртта и новото раждане, това беше един чужд елемент.
към текста >>
И този факт засяга особено
жив
о онези, които са докоснати от съвременното Посвещение.
Там в духовния свят, от първата третина на 15 век насам, Боговете се изпълниха с убеждението, като че ли там долу хората са заети само със своите нелепости и вършат неща, които Боговете вече не разбират. Да, онези Богове, които насочваха делата и мислите на хората от Гръцко-римската епоха ли са в състояние да разбират днешния човек. Тези божествено-духовни Същества едва ли биха проявили някакъв интерес към това, което се прави в днешните лаборатории, в днешните клиники. И както преди време се изразих, ако Боговете можеха да надзърнат през прозорците на Земята, те най-малко биха се загледали в научните постижения на т.нар. професорско съсловие.
И този факт засяга особено живо онези, които са докоснати от съвременното Посвещение.
Те си казват: Ами да, през последните столетия ние хората станахме съвършено отчуждени от Боговете. Ние отново трябва да открием небесните мостове към божествено-духовния свят. И точно това се получава, скъпи мои приятели, когато човек приеме в себе си импулса на Антропософията. Ние искаме да преобразим нашите непонятни за Боговете мисли и представи, и да ги превърнем в мост към духовния свят.
към текста >>
В тази връзка трябва да сме наясно, че в светлината например в персийската култура това е особено под чертано
жив
ее нещо божествено.
В тази връзка трябва да сме наясно, че в светлината например в персийската култура това е особено под чертано живее нещо божествено.
Обаче когато днешният човек вземе една оптическа леща и означи фокусната точка и после лъчите, които се пречупват и т.н., той говори на един пространствен език, който не може да бъде разбран от никакъв Бог; този език е не-божествен и анти-божествен, за Боговете той няма никакъв смисъл. И всичко това трябва да се промени из основи, душевната нагласа на човека трябва да се промени из основи, иначе мостът към духовния свят едва ли ще може да бъде намерен. Бездуховните понятия трябва да бъдат преобразени. Тази е една от главните задачи на съвременната епоха.
към текста >>
Боговете, с които човек
жив
ее между смъртта и новото раждане имат поглед върху нещата, който е свързан предимно с времето, а не с пространството.
Впрочем нашата епоха се основава на един изключително важен космически факт. По начало пространственият възглед е един човешки възглед.
Боговете, с които човек живее между смъртта и новото раждане имат поглед върху нещата, който е свързан предимно с времето, а не с пространството.
Боговете изобщо нямат „възгледи", свързани с пространството, каквито човек развива тук на Земята. Този пространствен възглед е нещо специфично човешко. Собствено, човекът навлиза в пространството едва когато напусне божествено-духовния свят и слезе долу във физическия земен свят. Разбира се, от тази гледна точка всичко изглежда разположено в една пространствена перспектива. Обаче всяка преценка, всяко съждение в условията на пространствените измерения, е нещо земно.
към текста >>
Тук на Земята обаче, тези космически епохи о
жив
яват и като пространствени феномени.
Виждате ли, това което аз описвам в моята „Тайна Наука": Епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Земята и бъдещите епохи на Юпитер, Венера и Вулкан за Боговете всичко това съществува само в линията на времето. За Боговете всичко това съществува само в хронологичната последователност на времето.
Тук на Земята обаче, тези космически епохи оживяват и като пространствени феномени.
Днес ние живеем в Земната епоха, това е вярно. Обаче, скъпи мои приятели, всички събития и процеси, които принадлежат на Земята, са проникнати от последствията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Луна и т.н.
към текста >>
Днес ние
жив
еем в Земната епоха, това е вярно.
Виждате ли, това което аз описвам в моята „Тайна Наука": Епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Земята и бъдещите епохи на Юпитер, Венера и Вулкан за Боговете всичко това съществува само в линията на времето. За Боговете всичко това съществува само в хронологичната последователност на времето. Тук на Земята обаче, тези космически епохи оживяват и като пространствени феномени.
Днес ние живеем в Земната епоха, това е вярно.
Обаче, скъпи мои приятели, всички събития и процеси, които принадлежат на Земята, са проникнати от последствията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Луна и т.н.
към текста >>
Във Вашите мускули, във Вашите нерви
жив
еят божествени сили.
Представете си за миг, че протягате Вашата лява ръка.
Във Вашите мускули, във Вашите нерви живеят божествени сили.
В протягането на Вашата ръка живеят божествени, сили. Сега обаче с пръстите на Вашата лява ръка Вие докосвате пръстите на Вашата дясна ръка това може да се осъществи само в пространството. Непосредственият факт, че докосвате лявата си ръка с дясната, че докосвате дясната си ръка с лявата, този прост факт не може да бъде постигнат и изживян от божествено-духовните Същества; те следват лявата и дясната ръка до мига на докосването, обаче усещането, което се разиграва между двете ръце, Боговете не притежават, и по-точно казано липсват им способности за да го изживеят; това е нещо, което се осъществява едва с помощта на пространството. Както Боговете не могат едновременно да съзерцават Сатурн, Слънце, Луна и Земя, а само в хронологичен ред, само в тяхната хронологична последователност, така те не могат да имат и човешките изживявания, свързани с пространството. Когато Вие гледате с лявото и дясното си око, имате погледа вляво и погледа вдясно; погледът вляво съдържа божествени сили, погледът вдясно съдържа божествени сили; срещата между тях обаче е чисто човешки елемент.
към текста >>
В протягането на Вашата ръка
жив
еят божествени, сили.
Представете си за миг, че протягате Вашата лява ръка. Във Вашите мускули, във Вашите нерви живеят божествени сили.
В протягането на Вашата ръка живеят божествени, сили.
Сега обаче с пръстите на Вашата лява ръка Вие докосвате пръстите на Вашата дясна ръка това може да се осъществи само в пространството. Непосредственият факт, че докосвате лявата си ръка с дясната, че докосвате дясната си ръка с лявата, този прост факт не може да бъде постигнат и изживян от божествено-духовните Същества; те следват лявата и дясната ръка до мига на докосването, обаче усещането, което се разиграва между двете ръце, Боговете не притежават, и по-точно казано липсват им способности за да го изживеят; това е нещо, което се осъществява едва с помощта на пространството. Както Боговете не могат едновременно да съзерцават Сатурн, Слънце, Луна и Земя, а само в хронологичен ред, само в тяхната хронологична последователност, така те не могат да имат и човешките изживявания, свързани с пространството. Когато Вие гледате с лявото и дясното си око, имате погледа вляво и погледа вдясно; погледът вляво съдържа божествени сили, погледът вдясно съдържа божествени сили; срещата между тях обаче е чисто човешки елемент. Нашите човешки изживявания възникват именно поради това, че сме поставени по един или друг начин в пространството, т.е.
към текста >>
Непосредственият факт, че докосвате лявата си ръка с дясната, че докосвате дясната си ръка с лявата, този прост факт не може да бъде постигнат и из
жив
ян от божествено-духовните Същества; те следват лявата и дясната ръка до мига на докосването, обаче усещането, което се разиграва между двете ръце, Боговете не притежават, и по-точно казано липсват им способности за да го из
жив
еят; това е нещо, което се осъществява едва с помощта на пространството.
Представете си за миг, че протягате Вашата лява ръка. Във Вашите мускули, във Вашите нерви живеят божествени сили. В протягането на Вашата ръка живеят божествени, сили. Сега обаче с пръстите на Вашата лява ръка Вие докосвате пръстите на Вашата дясна ръка това може да се осъществи само в пространството.
Непосредственият факт, че докосвате лявата си ръка с дясната, че докосвате дясната си ръка с лявата, този прост факт не може да бъде постигнат и изживян от божествено-духовните Същества; те следват лявата и дясната ръка до мига на докосването, обаче усещането, което се разиграва между двете ръце, Боговете не притежават, и по-точно казано липсват им способности за да го изживеят; това е нещо, което се осъществява едва с помощта на пространството.
Както Боговете не могат едновременно да съзерцават Сатурн, Слънце, Луна и Земя, а само в хронологичен ред, само в тяхната хронологична последователност, така те не могат да имат и човешките изживявания, свързани с пространството. Когато Вие гледате с лявото и дясното си око, имате погледа вляво и погледа вдясно; погледът вляво съдържа божествени сили, погледът вдясно съдържа божествени сили; срещата между тях обаче е чисто човешки елемент. Нашите човешки изживявания възникват именно поради това, че сме поставени по един или друг начин в пространството, т.е. в нещо, което сме постигнали като еманципация от Боговете.
към текста >>
Както Боговете не могат едновременно да съзерцават Сатурн, Слънце, Луна и Земя, а само в хронологичен ред, само в тяхната хронологична последователност, така те не могат да имат и човешките из
жив
явания, свързани с пространството.
Представете си за миг, че протягате Вашата лява ръка. Във Вашите мускули, във Вашите нерви живеят божествени сили. В протягането на Вашата ръка живеят божествени, сили. Сега обаче с пръстите на Вашата лява ръка Вие докосвате пръстите на Вашата дясна ръка това може да се осъществи само в пространството. Непосредственият факт, че докосвате лявата си ръка с дясната, че докосвате дясната си ръка с лявата, този прост факт не може да бъде постигнат и изживян от божествено-духовните Същества; те следват лявата и дясната ръка до мига на докосването, обаче усещането, което се разиграва между двете ръце, Боговете не притежават, и по-точно казано липсват им способности за да го изживеят; това е нещо, което се осъществява едва с помощта на пространството.
Както Боговете не могат едновременно да съзерцават Сатурн, Слънце, Луна и Земя, а само в хронологичен ред, само в тяхната хронологична последователност, така те не могат да имат и човешките изживявания, свързани с пространството.
Когато Вие гледате с лявото и дясното си око, имате погледа вляво и погледа вдясно; погледът вляво съдържа божествени сили, погледът вдясно съдържа божествени сили; срещата между тях обаче е чисто човешки елемент. Нашите човешки изживявания възникват именно поради това, че сме поставени по един или друг начин в пространството, т.е. в нещо, което сме постигнали като еманципация от Боговете.
към текста >>
Нашите човешки из
жив
явания възникват именно поради това, че сме поставени по един или друг начин в пространството, т.е.
В протягането на Вашата ръка живеят божествени, сили. Сега обаче с пръстите на Вашата лява ръка Вие докосвате пръстите на Вашата дясна ръка това може да се осъществи само в пространството. Непосредственият факт, че докосвате лявата си ръка с дясната, че докосвате дясната си ръка с лявата, този прост факт не може да бъде постигнат и изживян от божествено-духовните Същества; те следват лявата и дясната ръка до мига на докосването, обаче усещането, което се разиграва между двете ръце, Боговете не притежават, и по-точно казано липсват им способности за да го изживеят; това е нещо, което се осъществява едва с помощта на пространството. Както Боговете не могат едновременно да съзерцават Сатурн, Слънце, Луна и Земя, а само в хронологичен ред, само в тяхната хронологична последователност, така те не могат да имат и човешките изживявания, свързани с пространството. Когато Вие гледате с лявото и дясното си око, имате погледа вляво и погледа вдясно; погледът вляво съдържа божествени сили, погледът вдясно съдържа божествени сили; срещата между тях обаче е чисто човешки елемент.
Нашите човешки изживявания възникват именно поради това, че сме поставени по един или друг начин в пространството, т.е.
в нещо, което сме постигнали като еманципация от Боговете.
към текста >>
Необходимо е само да разширите този пример за лявата и дясната ръка и върху други области от човешкия
жив
от, за да установите как човешките из
жив
явания са извлечени и „еманципирани" от царството на Боговете.
Необходимо е само да разширите този пример за лявата и дясната ръка и върху други области от човешкия живот, за да установите как човешките изживявания са извлечени и „еманципирани" от царството на Боговете.
До част от тези области, които са от чисто човешко естество, ние сме достигнали едва през първата третина на 15 век. Практически за Боговете, които надничат надолу, представите на човечеството стават все по-неразбираеми и по-неразбираеми. Но именно защото имаме ясния поглед върху тези неща, ние отново трябва да изтъкнем онова решително и важно събитие от последната третина на 19 век, за което често сме говорили и което се изрази в това, че върховната власт на духовното Същество, познато ни под името Гавраил, бе заменена с властта на едно друго духовно Същество, което познаваме като Архангел Михаил*7.
към текста >>
И ние принадлежим на Михаиловата епоха само тогава, когато не оставаме бездейни или в очакване на външни и вътрешни просветления, а се включваме активно в „преработката" на всичко, което извличаме от света чрез нашите наблюдения и из
жив
явания.
През последната третина на 19 век духовното Същество Михаил стана повелител на всички духовни области, които по някакъв начин съответствуваха на Земната човешка еволюция. Докато Съществото Гавраил е по-скоро едно Същество, което е ориентирано към пасивните качества на човека, Михаил е подчертано активно Същество, той неудържимо пронизва нашето дишане, нашите артерии и нерви, с помощта на които съвместно с Космоса ние изработваме нашите човешки качества. И всичко това стои пред нас като едно неумолимо изискване от страна на Михаил: Да задвижим нашите мисли, да станем вътрешно активни!
И ние принадлежим на Михаиловата епоха само тогава, когато не оставаме бездейни или в очакване на външни и вътрешни просветления, а се включваме активно в „преработката" на всичко, което извличаме от света чрез нашите наблюдения и изживявания.
Ако някой замисля един експеримент, това в общи линии не е някаква дейност на неговия дух, а едно явление като всяко друго природно явление, само че ориентирано според човешкия разум. Обаче какво извлича днешният човек от експеримента? Фактически той не влага своите усилия в експеримента, той стои и чака; той изобщо не е активен, а да му се говори за някаква вътрешна активност, това той счита за нелепост и фантазия! В своите научни понятия той изобщо не е прекрачил в епохата на Михаил.
към текста >>
Да, Боговете могат да
жив
еят в устремения поглед на лявото око, в устремения поглед на дясното око.
Боговете си представят: Сатурн, Слънце, Луна, Земя според възникването им във времето. Човекът също гледа навън, и ако е правилно поставен в своето биологично и интелектуално развитие, вижда тези космически образи пространствено! Боговете могат да си представят лявата ръка и нейното протягане напред, съответно дясната ръка и нейното протягане напред. Но това до което достига само човекът, е съприкосновението!
Да, Боговете могат да живеят в устремения поглед на лявото око, в устремения поглед на дясното око.
Човекът обаче може да си представи и изживее тяхната среща в пространството. А Михаил наистина отправя своя взор надолу към Земята. И присъединявайки се към това, до което човек достига в своето чисто мислене и в своята чиста воля, Михаил може да пренесе горе в божествените светове завоеванията на земните хора и най-вече на духовно озарените им представи за пространството.
към текста >>
Човекът обаче може да си представи и из
жив
ее тяхната среща в пространството.
Боговете си представят: Сатурн, Слънце, Луна, Земя според възникването им във времето. Човекът също гледа навън, и ако е правилно поставен в своето биологично и интелектуално развитие, вижда тези космически образи пространствено! Боговете могат да си представят лявата ръка и нейното протягане напред, съответно дясната ръка и нейното протягане напред. Но това до което достига само човекът, е съприкосновението! Да, Боговете могат да живеят в устремения поглед на лявото око, в устремения поглед на дясното око.
Човекът обаче може да си представи и изживее тяхната среща в пространството.
А Михаил наистина отправя своя взор надолу към Земята. И присъединявайки се към това, до което човек достига в своето чисто мислене и в своята чиста воля, Михаил може да пренесе горе в божествените светове завоеванията на земните хора и най-вече на духовно озарените им представи за пространството.
към текста >>
Да, ако хората минат по етапите на своето правилно развитие, на Михаил не ще се наложи да говори пред Боговете: За съжаление, хората свикнаха да се вторачват в света, да го приемат в абстрактно-пространствен смисъл, и да презират всичко, което
жив
ее единствено във времето.
Да, ако хората минат по етапите на своето правилно развитие, на Михаил не ще се наложи да говори пред Боговете: За съжаление, хората свикнаха да се вторачват в света, да го приемат в абстрактно-пространствен смисъл, и да презират всичко, което живее единствено във времето.
към текста >>
Но ако хората искат да постигнат своята крайна земна цел, Михаил ще каже: Ето, хората положиха усилия и отново вмъкнаха „времето" в „пространството", отново вмъкнаха свръхсетивния елемент, като по този начин без да са вторачени в абстрактния пространствен свят и без да приемат удобните комикси на 20 век те отново разбраха, че техният
жив
от е неразделно свързан с
жив
ота на Боговете.
Но ако хората искат да постигнат своята крайна земна цел, Михаил ще каже: Ето, хората положиха усилия и отново вмъкнаха „времето" в „пространството", отново вмъкнаха свръхсетивния елемент, като по този начин без да са вторачени в абстрактния пространствен свят и без да приемат удобните комикси на 20 век те отново разбраха, че техният живот е неразделно свързан с живота на Боговете.
към текста >>
7.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ако в ежедневния
жив
от можеше да прави това, тогава той нямаше да бъде в състояние да възприема външния свят.
Скъпи мои приятели! Знаем че човекът възприема света чрез своите сетива; обаче с обикновеното съзнание той далеч не възприема това, което се разиграва вътре в неговите сетива.
Ако в ежедневния живот можеше да прави това, тогава той нямаше да бъде в състояние да възприема външния свят.
И ако сетивата даваха на човека нещо от заобикалящия го свръхсетивен свят, това би означавало сетивата да се отрекат от самите себе си. Ако нашите уши можеха да говорят, ако нашите очи можеха да говорят, с други думи, ако можехме да възприемаме процесите, които се разиграват в нашите уши и очи, тогава ние нямаше да можем да възприемаме това, което е външно доловимо чрез ухото, нито пък това, което е външно доловимо чрез окото. Тъкмо по този начин човекът доколкото той е едно Земно същество се научава да познава света; светът да, но не и себе си. Себепознанието изисква едно важно условие: докато човек го „осъществява", той трябва да прекрати всяко сетивно и външно познание.
към текста >>
Той просто узнава като в едно огледало какво е из
жив
ял с помощта на външния сетивен свят.
Още от самото си начало духовно-научното изследване откри такива методи, които гарантират в една или друга степен човешкото себепознание, и от различните ми лекции, скъпи мои приятели, Вие знаете, че под това себепознание аз имах предвид не едно грубо нахлуване в ежедневните ни мисли и чувства, съвсем не защото по този начин може да се стигне само до един вид огледален образ на външния свят. По този начин на човека не се налага да учи нищо ново.
Той просто узнава като в едно огледало какво е изживял с помощта на външния сетивен свят.
Истинското себепознание, както Вие добре знаете, се гради с помощта на съвсем други методи, които изискват отстраняване не само на външния сетивен свят, но и отстранява не на всички ежедневни душевни опитности; защото в обикновеното съзнание ние имаме всъщност само един огледален образ на външния свят. От онези методи, които са описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? " Вие знаете че на първо място духовното изследване се стреми да постигне т.нар. имагинативно познание. И ако един човек е напреднал до имагинативно познание, той има пред се бе си именно тази част от свръхсетивния свят, която може да се облече в образите на имагинативното познание.
към текста >>
Или да проследим някой, който мисли образно и
жив
о; как за да онагледи нещата той включва и цветовете.
Нека да си представим, че сме успели да се абстрахираме от целия външен свят, доколкото той е съставен от цветове, звуци, ухания и т.н., и сме насочили вниманието си изключително върху процесите, които се разиграват в самите сетивни органи. Ако сме успели да го сторим, всъщност ние сме стигнали до едно действително познание на човека, и още по-точно: до първата степен на това познание. Нека да проследим например как отзвучава и замира едно зрително впечатление, което външният свят е упражнявал известно време върху окото. Ако човек е нап-реднал в имагинативното познание, той разбира, че тук става дума за един процес, който макар да е ангажирал съответния сетивен орган в този момент протича без да има непосредствен контакт между сетивния орган и външния свят.
Или да проследим някой, който мисли образно и живо; как за да онагледи нещата той включва и цветовете.
Така можем да изброим всички сетива. Важното е едно: онова което протича в сетивата на човека, може да бъде предмет единствено на имагинативното познание.
към текста >>
И в същото време нашите удивени души проумяват, че ако сме в състояние да
жив
еем в сетивата, а не в сетивния външен свят, пред нас ще се открие един цял вълшебен свят от различни имагинации.
И в същото време нашите удивени души проумяват, че ако сме в състояние да живеем в сетивата, а не в сетивния външен свят, пред нас ще се открие един цял вълшебен свят от различни имагинации.
И тогава ние забелязваме, че в действителност нашите сетива принадлежат на един друг свят, а не на този свят, който ние възприемаме в хода на нашия земен живот. Всеки човек, стигнал чрез имагинативното познание до поглед върху своята собствена сетивна дейност, ще потвърди безусловно: Дори и само като сетивно същество, човекът принадлежи на свръхсетивния свят.
към текста >>
И тогава ние забелязваме, че в действителност нашите сетива принадлежат на един друг свят, а не на този свят, който ние възприемаме в хода на нашия земен
жив
от.
И в същото време нашите удивени души проумяват, че ако сме в състояние да живеем в сетивата, а не в сетивния външен свят, пред нас ще се открие един цял вълшебен свят от различни имагинации.
И тогава ние забелязваме, че в действителност нашите сетива принадлежат на един друг свят, а не на този свят, който ние възприемаме в хода на нашия земен живот.
Всеки човек, стигнал чрез имагинативното познание до поглед върху своята собствена сетивна дейност, ще потвърди безусловно: Дори и само като сетивно същество, човекът принадлежи на свръхсетивния свят.
към текста >>
Всички сме съгласни, че можем да имаме спомен за нещо, което сме из
жив
ели преди години, макар и в момента да липсват каквито и да са материални следи от съответната случка.
По този начин а именно като се „отдръпваме" от външния свят ние се научаваме да познаваме света на нашите собствени сетива; впрочем в „Тайната Наука" този свят е описан като света на Ангелои, света на онези Същества, които стоят с една степен над човека. И какво става всъщност в нашите сетива? Ние ще отговорим на този въпрос само ако успеем да прозрем в дълбоките вътрешни процеси на сетивата, също и по време, когато сме изключили всякакви сетивни възприятия.
Всички сме съгласни, че можем да имаме спомен за нещо, което сме изживели преди години, макар и в момента да липсват каквито и да са материални следи от съответната случка.
По същия начин, ако се научим да наблюдаваме живота на сетивата от които е изключено всяко сетивно възприятие ние ще стигнем до едно важно познание. Няма да го наречем „спомен", защото това понятие в случая не ни върши работа. И все пак така ние ще стигнем до вътрешната страна на сетивата, до това което човек противопоставя на целия звуков, цветен, мирисен, тактилен и т.н. свят.
към текста >>
По същия начин, ако се научим да наблюдаваме
жив
ота на сетивата от които е изключено всяко сетивно възприятие ние ще стигнем до едно важно познание.
По този начин а именно като се „отдръпваме" от външния свят ние се научаваме да познаваме света на нашите собствени сетива; впрочем в „Тайната Наука" този свят е описан като света на Ангелои, света на онези Същества, които стоят с една степен над човека. И какво става всъщност в нашите сетива? Ние ще отговорим на този въпрос само ако успеем да прозрем в дълбоките вътрешни процеси на сетивата, също и по време, когато сме изключили всякакви сетивни възприятия. Всички сме съгласни, че можем да имаме спомен за нещо, което сме изживели преди години, макар и в момента да липсват каквито и да са материални следи от съответната случка.
По същия начин, ако се научим да наблюдаваме живота на сетивата от които е изключено всяко сетивно възприятие ние ще стигнем до едно важно познание.
Няма да го наречем „спомен", защото това понятие в случая не ни върши работа. И все пак така ние ще стигнем до вътрешната страна на сетивата, до това което човек противопоставя на целия звуков, цветен, мирисен, тактилен и т.н. свят.
към текста >>
И този пулсиращ и
жив
въздушен организъм се среща с астралното тяло на човека именно в сетивните органи.
Подобно разглеждане на човека се сблъсква и с един друг забележителен факт: Че човекът съществува не като една фигура в твърдо агрегатно състояние, а в почти 90% е една водна фигура, една изправена водна колона, която е подложена на ритмичното въздушно проникване в нейните вътрешни процеси, така че човекът е също и един въздушен организъм.
И този пулсиращ и жив въздушен организъм се среща с астралното тяло на човека именно в сетивните органи.
Разбира се, в сетивните органи се разиграват много по-сложни и разнообразни процеси, но същественото е точно в тази среща между въздушния организъм и астралното тяло.
към текста >>
Ако разгледа те самото око, то е нещо
жив
о, и все пак забележително много прилича на един физикален апарат.
Сега бих желал да се изразя по един парадоксален начин, с надеждата че ще разберете какво имам предвид. Сетивните зони в нас са почти един завършен външен свят. Вземете например човешкото око: то е просто като едно независимо същество разбира се това е само сравнение -, което е поставено в една от кухините на черепа; и това същество продължава навътре по един още по-независим начин.
Ако разгледа те самото око, то е нещо живо, и все пак забележително много прилича на един физикален апарат.
Ето защо можем да опишем процесите в окото, също както описваме и процесите в един физикален апарат. Разбира се, човек може да си обясни процесите, които възникват по този начин, Но Вие ще си припомните и едно сравнение, което често използувам, когато говоря за сетивата: че сетивните органи или сетивните зони са като обширни заливи, които външният свят вдава в нашия собствен човешки организъм. Да, външният свят продължава навътре в нашите сетива и ние, хората, сме свързани с външния свят най-вече чрез нашите сетивни зони.
към текста >>
Ако се обърнем към някои от вътрешните органи, да кажем бъбреците, ние едва ли бихме могли да твърдим доколкото из
жив
яваме бъбречните процеси в себе си, че чрез тях влизаме във връзка с външния свят.
Ако се обърнем към някои от вътрешните органи, да кажем бъбреците, ние едва ли бихме могли да твърдим доколкото изживяваме бъбречните процеси в себе си, че чрез тях влизаме във връзка с външния свят.
Обаче доколкото изживяваме процесите, които се разиграват вътре в сетивата, ние изживяваме самия външен свят. Тук аз моля да се абстрахирате напълно от възгледите на официалната физиология. Аз имам предвид не тях, а съвсем достъпния до обикновеното човешко съзнание факт, а именно, че процесът, който се разиграва в сетивната област може да бъде схванат по-скоро като нещо, в което ние участвуваме активно, а не като механично продължение на външния свят в нашия организъм. Затова и нашето астрално тяло е най-близо до външния свят именно в сетивата. Ако се отдадем на едно преднамерено сетивно наблюдение на външния свят, макар и това да не се отнася до всички сетива едновременно.
към текста >>
Обаче доколкото из
жив
яваме процесите, които се разиграват вътре в сетивата, ние из
жив
яваме самия външен свят.
Ако се обърнем към някои от вътрешните органи, да кажем бъбреците, ние едва ли бихме могли да твърдим доколкото изживяваме бъбречните процеси в себе си, че чрез тях влизаме във връзка с външния свят.
Обаче доколкото изживяваме процесите, които се разиграват вътре в сетивата, ние изживяваме самия външен свят.
Тук аз моля да се абстрахирате напълно от възгледите на официалната физиология. Аз имам предвид не тях, а съвсем достъпния до обикновеното човешко съзнание факт, а именно, че процесът, който се разиграва в сетивната област може да бъде схванат по-скоро като нещо, в което ние участвуваме активно, а не като механично продължение на външния свят в нашия организъм. Затова и нашето астрално тяло е най-близо до външния свят именно в сетивата. Ако се отдадем на едно преднамерено сетивно наблюдение на външния свят, макар и това да не се отнася до всички сетива едновременно. А докато спим, астралното тяло потъва напълно във външния свят.
към текста >>
Така че от тази гледна точка сънят се явява като един вид усилено сетивно из
жив
яване на външния свят.
Тук аз моля да се абстрахирате напълно от възгледите на официалната физиология. Аз имам предвид не тях, а съвсем достъпния до обикновеното човешко съзнание факт, а именно, че процесът, който се разиграва в сетивната област може да бъде схванат по-скоро като нещо, в което ние участвуваме активно, а не като механично продължение на външния свят в нашия организъм. Затова и нашето астрално тяло е най-близо до външния свят именно в сетивата. Ако се отдадем на едно преднамерено сетивно наблюдение на външния свят, макар и това да не се отнася до всички сетива едновременно. А докато спим, астралното тяло потъва напълно във външния свят.
Така че от тази гледна точка сънят се явява като един вид усилено сетивно изживяване на външния свят.
Когато затворите очите си, Вашето астрално тяло започва да се свива към вътрешността на главата; в този момент то Ви принадлежи. Ако погледнете навън, астралното тяло се изтегля към очите и, тъй да се каже, се включва във външния свят. Ако то изцяло се изнесе вън от Вашия организъм, тогава Вие заспивате. Доколкото сетивното изживяване на външния свят е част от характеристиката на съзнанието, то съвсем не е това, за каквото обикновено го мислим; сетивното изживяване по своята същност е по-скоро един етап по пътя към заспиването.
към текста >>
Доколкото сетивното из
жив
яване на външния свят е част от характеристиката на съзнанието, то съвсем не е това, за каквото обикновено го мислим; сетивното из
жив
яване по своята същност е по-скоро един етап по пътя към заспиването.
А докато спим, астралното тяло потъва напълно във външния свят. Така че от тази гледна точка сънят се явява като един вид усилено сетивно изживяване на външния свят. Когато затворите очите си, Вашето астрално тяло започва да се свива към вътрешността на главата; в този момент то Ви принадлежи. Ако погледнете навън, астралното тяло се изтегля към очите и, тъй да се каже, се включва във външния свят. Ако то изцяло се изнесе вън от Вашия организъм, тогава Вие заспивате.
Доколкото сетивното изживяване на външния свят е част от характеристиката на съзнанието, то съвсем не е това, за каквото обикновено го мислим; сетивното изживяване по своята същност е по-скоро един етап по пътя към заспиването.
към текста >>
Преди всичко то приема формата на реминисценции от обикновения
жив
от, обаче в хода на времето то се преобразява и ни помага да узнаем нещо за един нов свят, който макар и да е около нас, съвсем не ни се открива под формата на реминисценции от обикновения
жив
от, защото по своята природа, той принадлежи към един друг свят.
Преди всичко то приема формата на реминисценции от обикновения живот, обаче в хода на времето то се преобразява и ни помага да узнаем нещо за един нов свят, който макар и да е около нас, съвсем не ни се открива под формата на реминисценции от обикновения живот, защото по своята природа, той принадлежи към един друг свят.
И тогава ние забелязваме: Човек изтегля от околния свят своето астрално тяло и влиза с него в етерното си и физическо тяло не иначе, а по пътя на дихателния процес. Астралното тяло, което действува в сетивата, прониква до най-фините разклонения на дихателния процес, до най-фините ритми, осъществяващи продължението на дихателния процес в сетивните зони. Знаем, че между заспиването и пробуждането, дихателният процес е предоставен на самия себе си. След пробуждането обаче, астралното тяло бива извлечено от околния свят, потъва в етерното и физическото тяло, където то „захваща" целия дихателен процес. Астралното тяло влиза в етерното и физическото тяло по пътищата на дихателния процес, или с други думи по пътя на дихателните движения.
към текста >>
Веднага след пробуждането, обикновеното съзнание се изправя пред външния свят и тъй да се каже светкавично свързва из
жив
яванията на дихателния процес с из
жив
яванията на останалия организъм.
Веднага след пробуждането, обикновеното съзнание се изправя пред външния свят и тъй да се каже светкавично свързва изживяванията на дихателния процес с изживяванията на останалия организъм.
Обаче инспиративното съзнание има силата да разграничи тази експанзия на астралното тяло по разклоненията на дихателния процес и да я възприеме като нещо различно от останалите органични процеси. Естествено, те не протичат самостоятелно и изолирано. Самият дихателен процес е интимно свързан с останалите органични процеси във всеки миг от денонощието. Работата е там, че инспиративното познание може добре да разграничава тези неща. И ако то проучи как астралното тяло навлиза във физическото тяло по пътя на дихателния ритъм, пред нас се откриват такива подробности, които иначе остават напълно скрити и несъзнавани.
към текста >>
И ето че докато проникваме в тези процеси, пред нас се откриват съвсем неочаквани страни от човешкия
жив
от и от човешката душа.
И ето че докато проникваме в тези процеси, пред нас се откриват съвсем неочаквани страни от човешкия живот и от човешката душа.
Виждате ли, ако имахме един живот, непрекъсван от състоянията на сън, ние бихме получавали съвсем бегли и кратки впечатления от външния свят. Ние не бихме могли да развием никакви трайни паметови възможности. Вие добре знаете колко бързопреходни са последействията от нашите сетивни впечатления. Впрочем това, което засега по-дълбоките структури на организма трае по-дълго. Обаче ако ние бяхме лишени от състоянието на сън, тези сетивни впечатления нямаше да продължават по-дълго от няколко дни.
към текста >>
Виждате ли, ако имахме един
жив
от, непрекъсван от състоянията на сън, ние бихме получавали съвсем бегли и кратки впечатления от външния свят.
И ето че докато проникваме в тези процеси, пред нас се откриват съвсем неочаквани страни от човешкия живот и от човешката душа.
Виждате ли, ако имахме един живот, непрекъсван от състоянията на сън, ние бихме получавали съвсем бегли и кратки впечатления от външния свят.
Ние не бихме могли да развием никакви трайни паметови възможности. Вие добре знаете колко бързопреходни са последействията от нашите сетивни впечатления. Впрочем това, което засега по-дълбоките структури на организма трае по-дълго. Обаче ако ние бяхме лишени от състоянието на сън, тези сетивни впечатления нямаше да продължават по-дълго от няколко дни.
към текста >>
Припомнете си впрочем едно указание, което наскоро дадох тук, в Дорнах: В него описах как със своето астрално тяло и със своя Аз, между заспиването и пробуждането човек из
жив
ява макар и в обратна посока това, което той из
жив
ява буден с физическото си тяло в околния физически свят.
Какво става всъщност по време на сън?
Припомнете си впрочем едно указание, което наскоро дадох тук, в Дорнах: В него описах как със своето астрално тяло и със своя Аз, между заспиването и пробуждането човек изживява макар и в обратна посока това, което той изживява буден с физическото си тяло в околния физически свят.
към текста >>
По този начин, между пробуждането и заспиването човек има поредица от из
жив
явания, а именно неговите дневни из
жив
явания.
Нека да си представим едно нормално редуване на будност и сън... впрочем така изглеждат нещата и при неправилната смяна на тези състояния... нека да си представим, че една сутрин се пробуждаме, занимаваме се с нещо целия ден, вечерта лягаме и спим приблизително през една третина от времето, през което сме бодърствували.
По този начин, между пробуждането и заспиването човек има поредица от изживявания, а именно неговите дневни изживявания.
По време на съня човек изживява макар и в обратна посока това, което е изживял през деня. Естествено, сънищният живот протича с по-голяма скорост, така че Вие се нуждаете от много по-малко време, приблизително една третина от „дневното" време.
към текста >>
По време на съня човек из
жив
ява макар и в обратна посока това, което е из
жив
ял през деня.
Нека да си представим едно нормално редуване на будност и сън... впрочем така изглеждат нещата и при неправилната смяна на тези състояния... нека да си представим, че една сутрин се пробуждаме, занимаваме се с нещо целия ден, вечерта лягаме и спим приблизително през една третина от времето, през което сме бодърствували. По този начин, между пробуждането и заспиването човек има поредица от изживявания, а именно неговите дневни изживявания.
По време на съня човек изживява макар и в обратна посока това, което е изживял през деня.
Естествено, сънищният живот протича с по-голяма скорост, така че Вие се нуждаете от много по-малко време, приблизително една третина от „дневното" време.
към текста >>
Естествено, сънищният
жив
от протича с по-голяма скорост, така че Вие се нуждаете от много по-малко време, приблизително една третина от „дневното" време.
Нека да си представим едно нормално редуване на будност и сън... впрочем така изглеждат нещата и при неправилната смяна на тези състояния... нека да си представим, че една сутрин се пробуждаме, занимаваме се с нещо целия ден, вечерта лягаме и спим приблизително през една третина от времето, през което сме бодърствували. По този начин, между пробуждането и заспиването човек има поредица от изживявания, а именно неговите дневни изживявания. По време на съня човек изживява макар и в обратна посока това, което е изживял през деня.
Естествено, сънищният живот протича с по-голяма скорост, така че Вие се нуждаете от много по-малко време, приблизително една третина от „дневното" време.
към текста >>
При следващото пробуждане, благодарение на Вашите ретроспективни из
жив
явания, Вие отново ще се окажете в утрото на 22 Декември.
Ето, замислете се например, че днес е 22 Декември; тази сутрин при събуждането, Вие се намирахте в сутрешните часове на 22 Декември. После Вие отново заспивате.
При следващото пробуждане, благодарение на Вашите ретроспективни изживявания, Вие отново ще се окажете в утрото на 22 Декември.
Вие сте минали през един вътрешен процес, благодарение на който сте се върнали назад. Така че когато се пробуждате на 23 Декември, този вътрешен процес Ви отвежда в утрото на 22 Декември. Вие се пробуждате. И в същия момент докато Вашето астрално тяло, в противовес на законите, които го управляват между заспиването и пробуждането, навлиза чрез Вашия организъм в обикновения физически свят Вие сте принудени да пренесете бързо Вашите най-дълбоки и интимни душевни процеси в утрото на 23 Декември. Това пренасяне става благодарение на Вашия Аз и Вашето астрално тяло.
към текста >>
Обаче това е едно сгъстяване на времето, или още по-добре казано сгъстяване на това, което
жив
ее във времето.
Ако упражните натиск, това вещество ще става все по-плътно и по-гъсто. Пред нас имаме един пространствен процес. Но той може да бъде сравнен, естествено само сравнен, и с това, за което сега става дума. Вие се връщате във Вашето астрално тяло и във Вашия Аз до утрото на 22 Декември, и след това бързо се пренасяте в утрото на 23. Да, Вие пренасяте напред във времето основните си душевни процеси.
Обаче това е едно сгъстяване на времето, или още по-добре казано сгъстяване на това, което живее във времето.
И благодарение на този процес, нашите душевни сили, т.е. нашето астрално тяло се сгъстява по такъв начин, че ние можем да разполагаме не само с мимолетните впечатления от външния свят, а с един траен спомен за този външен свят. Както в един газ, който подлагаме на постоянно нарастващ натиск, се натрупва голяма вътрешна сила, така и чрез описаните вътрешни процеси във времето, Вашето астрално тяло получава извънредно голяма сила на спомняне, извънредно голяма памет.
към текста >>
Но същото се отнася и до това, което
жив
ее във времето, до онези душевни качества, които могат разбира се, стана дума само за едно сравнение да бъдат сгъстени във времето и да укрепят своята вътрешна сила.
По този начин добиваме представа за нещо, което в друг случай винаги се изплъзва от съзнанието на човека. Обикновено той си представя времето като нещо, което постоянно „изтича". И всичко, което се разиграва във времето, също изтича заедно с времето. По отношение на пространството се знае, че това, което е „разтегнато" в пространството, може да бъде „сгъстено", като същевременно обаче расте и неговата сила на експанзия.
Но същото се отнася и до това, което живее във времето, до онези душевни качества, които могат разбира се, стана дума само за едно сравнение да бъдат сгъстени във времето и да укрепят своята вътрешна сила.
А за човека тази сила е идентична със силата на спомнянето.
към текста >>
8.
8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И начинът, според който Гьоте внасяше ред в растителното и
жив
отинското царство беше напълно идентичен с начина, според който той твореше своето изкуство.
Във Ваймар, преди да се отправи към Италия, заедно с Хардер, той задълбочено проучи философията на Спиноза и се опита да проникне в божествено-духовния свят, който ни заобикаля отвсякъде. Гьоте се опита да проникне в този божествено-духовен свят до най-малките му подробности до зеления стрък на тревата, до процесите на цъфтежа и т.н.
И начинът, според който Гьоте внасяше ред в растителното и животинското царство беше напълно идентичен с начина, според който той твореше своето изкуство.
към текста >>
Докато по-голямата част от хората, общо взето, се задоволяваше да
жив
ее в един образен свят, да
жив
ее с митове, легенди саги получавайки ги от тези, които можеха да „трансформират" образния свят в митове, легенди и саги, ръководителите на Мистериите изграждаха ученията, изграждаха мисловната мъдрост.
Навсякъде в Мистериите ние виждаме мисловната мъдрост да блика от инстинктивното ясновидство на древното човечество.
Докато по-голямата част от хората, общо взето, се задоволяваше да живее в един образен свят, да живее с митове, легенди саги получавайки ги от тези, които можеха да „трансформират" образния свят в митове, легенди и саги, ръководителите на Мистериите изграждаха ученията, изграждаха мисловната мъдрост.
Обаче те добре знаеха: мъдростта, вложена в мислите, съвсем не е извоювана от собствените сили на човека, тя е получена като откровение.
към текста >>
Обаче този древен човек съвсем не
жив
ееше в своите мисли както ние
жив
еем в нашите мисли.
Трябва да вникнем в тази разлика, скъпи мои приятели, добре да вникнем в душевното устройство на тогавашните хора. Когато изгражда една или друга мисъл, днешният човек знае: Това аз дължа на моята собствена мисловна дейност; аз изграждам мисловните комбинации според определени логични закони и цялата ми мисловна дейност е подчинена на тези логични закони. Древният човек получаваше своите мисли. Той не се грижеше за това как да формира мислите, защото ги получаваше като напълно готови и завършени откровения.
Обаче този древен човек съвсем не живееше в своите мисли както ние живеем в нашите мисли.
Ние гледаме на нашите мисли като притежание на нашата душа. Древният човек не можеше да гледа на своите мисли като свое притежание. Те бяха по-скоро едно озарение. Да, те се спускаха към човека заедно с образите. И в древния човек те пораждаха едно особено настроение на душата.
към текста >>
Аз само се присъединявам към мислите, които идват от други, по-висши същества; те не инспирират, те
жив
еят в мен, те просто ми дават наготово техните собствени мисли.
Древният човек не можеше да гледа на своите мисли като свое притежание. Те бяха по-скоро едно озарение. Да, те се спускаха към човека заедно с образите. И в древния човек те пораждаха едно особено настроение на душата. Докато се взираше в своите мисли, човек усещаше: Ето, сега в мен нахлува една божествена сила.
Аз само се присъединявам към мислите, които идват от други, по-висши същества; те не инспирират, те живеят в мен, те просто ми дават наготово техните собствени мисли.
И аз мога да гледам на тези мисли само като на една милост от страна на духовния свят.
към текста >>
Да, този беше начина, по който Космосът искаше да бъде из
жив
яван.
В действителност това беше само едно средство, за да не се изпада под луциферически влияния: Напредвайки към върховата точка на лятото, човекът натрупваше мъдрост, после тя се превръщаше в глупост, за да освободи място на нова мъдрост.
Да, този беше начина, по който Космосът искаше да бъде изживяван.
И както Космосът позволяваше редуване на зима и лято, така и човек трябваше да редува в себе си периодите на мъдрост с потъването в мрака на глупостта.
към текста >>
Но сега човекът си казваше и друго: Това, което из
жив
явам като мисли, вече изгуби своя небесен произход; то е нещо, което възниква в самия мен, то е нещо земно.
Но сега човекът си казваше и друго: Това, което изживявам като мисли, вече изгуби своя небесен произход; то е нещо, което възниква в самия мен, то е нещо земно.
към текста >>
Да, хората, които можеха да мислят по този начин, из
жив
яха Мистерията на Голгота като едно истинско спасение на човечеството.
Да, хората, които можеха да мислят по този начин, изживяха Мистерията на Голгота като едно истинско спасение на човечеството.
През 4 столетие след Христа това изживяване угасна напълно. Но преди този момент, и особено по време на Христовото Събитие, тези хора си казваха: Онази духовна сила, която живее на Слънцето, сега вече може да се постигне от човека, защото той може да поражда и развива своите мисли вътре в себе си. През миналите епохи тази духовна сила можеше да бъде постигната само в сферата на свръхчовешкото. Но сега човек трябва да постъпи по друг начин. Сега той трябва вътрешно да издигне своите мисли до висините на божествения свят.
към текста >>
През 4 столетие след Христа това из
жив
яване угасна напълно.
Да, хората, които можеха да мислят по този начин, изживяха Мистерията на Голгота като едно истинско спасение на човечеството.
През 4 столетие след Христа това изживяване угасна напълно.
Но преди този момент, и особено по време на Христовото Събитие, тези хора си казваха: Онази духовна сила, която живее на Слънцето, сега вече може да се постигне от човека, защото той може да поражда и развива своите мисли вътре в себе си. През миналите епохи тази духовна сила можеше да бъде постигната само в сферата на свръхчовешкото. Но сега човек трябва да постъпи по друг начин. Сега той трябва вътрешно да издигне своите мисли до висините на божествения свят. Доколкото е земен мислител, той трябва да изпълни своите мисли с невидимата и чиста светлина на божествения свят.
към текста >>
Но преди този момент, и особено по време на Христовото Събитие, тези хора си казваха: Онази духовна сила, която
жив
ее на Слънцето, сега вече може да се постигне от човека, защото той може да поражда и развива своите мисли вътре в себе си.
Да, хората, които можеха да мислят по този начин, изживяха Мистерията на Голгота като едно истинско спасение на човечеството. През 4 столетие след Христа това изживяване угасна напълно.
Но преди този момент, и особено по време на Христовото Събитие, тези хора си казваха: Онази духовна сила, която живее на Слънцето, сега вече може да се постигне от човека, защото той може да поражда и развива своите мисли вътре в себе си.
През миналите епохи тази духовна сила можеше да бъде постигната само в сферата на свръхчовешкото. Но сега човек трябва да постъпи по друг начин. Сега той трябва вътрешно да издигне своите мисли до висините на божествения свят. Доколкото е земен мислител, той трябва да изпълни своите мисли с невидимата и чиста светлина на божествения свят. А това той може да постигне само с помощта на своята чувствена и мисловна връзка с Мистерията на Голгота.
към текста >>
Да, през зимните дни и нощи човекът не
жив
ее в просторите на Космоса, а в това, което ако мога така да се изразя се корени под земната покривка, под почвата.
Обаче по този начин мистерийният празник трябваше да се измести от сезона на лятото в сезона на зимата. И как иначе, след като само през студените зимни дни и нощи човекът е здраво свързан и окован към покритата от сняг Земя, след като само през студените зимни дни и нощи нашата Земя прекратява космическите си и духовни връзки с атмосферната обвивка.
Да, през зимните дни и нощи човекът не живее в просторите на Космоса, а в това, което ако мога така да се изразя се корени под земната покривка, под почвата.
Само че Вие, скъпи мои приятели, трябва добре да познавате това, което се намира там долу.
към текста >>
Постепенно ние ще се научим да виждаме, че в обкръжението на Земята
жив
ее не само онова, което идва непосредствено от Слънцето, а че в
жив
ота на Земята участвуват и онези сили, които се пораждат под повърхността на Земята.
Постепенно ние ще се научим да виждаме, че в обкръжението на Земята живее не само онова, което идва непосредствено от Слънцето, а че в живота на Земята участвуват и онези сили, които се пораждат под повърхността на Земята.
За тези елементарни факти сме говорили и друг път тук в Дорнах.
към текста >>
Представете си съвсем
жив
о тази картина: когато снежната покривка обвие Земята, под снега остава и продължението на лятото.
Представете си съвсем живо тази картина: когато снежната покривка обвие Земята, под снега остава и продължението на лятото.
Сега човекът не се свързва с просторите на Космоса, сега той обръща душата си към вътрешността на Земята. Сега той се обръща към долните Богове. И тази представа беше изключително силна; по времето на Голгота тя караше последователите на древната мъдрост да си казват: Да, Христос, или неговата мъдрост ние трябва да търсим в това, което е свързано със Земята.
към текста >>
За тази цел той трябва вътрешно и свободно да се свърже с онова духовно Същество, което
жив
я три години в тялото на Исус от Назарет; в противен случай човек би паднал в клопките на егоизма.
Древният човек усещаше това знание не като свое притежание, а като дар от Боговете. И всяка година той го връщаше на духовния свят. Съвременният човек обаче трябва да гледа на своя мисловен свят, на свое то мозъчно мислене, като на свое притежание.
За тази цел той трябва вътрешно и свободно да се свърже с онова духовно Същество, което живя три години в тялото на Исус от Назарет; в противен случай човек би паднал в клопките на егоизма.
към текста >>
И Коледната Мистерия ще бъде видяна в нейната истинска светлина само тогава, когато се преодолее древния принцип: единият да принася жертва заради другите, „Единият и „другите" трябва да из
жив
еят обединяващото чувство, което ги издига и изравнява с Христос, с онова Слънчево Същество, което напусна духовния свят и слезе на Земята.
Тържественият празник на Коледната Мистерия има подчертано демократичен характер. Това, което при дава истинското достойнство на човека, е неговото самостоятелно мислене.
И Коледната Мистерия ще бъде видяна в нейната истинска светлина само тогава, когато се преодолее древния принцип: единият да принася жертва заради другите, „Единият и „другите" трябва да изживеят обединяващото чувство, което ги издига и изравнява с Христос, с онова Слънчево Същество, което напусна духовния свят и слезе на Земята.
През първите 4 столетия след Христовото Събитие тези изживявания бяха все още много силни. Едва по-късно декадентските мистерийни форми от Египет и Халдея отново простряха своите пипала над целия Рим и Западна Европа, като по този начин бих могъл да кажа омаломощиха до неузнаваемост истинското и първично християнство; те го „узакониха" и вкараха в такива традиции, от които човек трябва да се освободи напълно, ако иска да живее според истините на християнството. Защото римското духовенство практически скри истинското християнство под одеждите на древната мъдрост.
към текста >>
През първите 4 столетия след Христовото Събитие тези из
жив
явания бяха все още много силни.
Тържественият празник на Коледната Мистерия има подчертано демократичен характер. Това, което при дава истинското достойнство на човека, е неговото самостоятелно мислене. И Коледната Мистерия ще бъде видяна в нейната истинска светлина само тогава, когато се преодолее древния принцип: единият да принася жертва заради другите, „Единият и „другите" трябва да изживеят обединяващото чувство, което ги издига и изравнява с Христос, с онова Слънчево Същество, което напусна духовния свят и слезе на Земята.
През първите 4 столетия след Христовото Събитие тези изживявания бяха все още много силни.
Едва по-късно декадентските мистерийни форми от Египет и Халдея отново простряха своите пипала над целия Рим и Западна Европа, като по този начин бих могъл да кажа омаломощиха до неузнаваемост истинското и първично християнство; те го „узакониха" и вкараха в такива традиции, от които човек трябва да се освободи напълно, ако иска да живее според истините на християнството. Защото римското духовенство практически скри истинското християнство под одеждите на древната мъдрост.
към текста >>
Едва по-късно декадентските мистерийни форми от Египет и Халдея отново простряха своите пипала над целия Рим и Западна Европа, като по този начин бих могъл да кажа омаломощиха до неузнаваемост истинското и първично християнство; те го „узакониха" и вкараха в такива традиции, от които човек трябва да се освободи напълно, ако иска да
жив
ее според истините на християнството.
Тържественият празник на Коледната Мистерия има подчертано демократичен характер. Това, което при дава истинското достойнство на човека, е неговото самостоятелно мислене. И Коледната Мистерия ще бъде видяна в нейната истинска светлина само тогава, когато се преодолее древния принцип: единият да принася жертва заради другите, „Единият и „другите" трябва да изживеят обединяващото чувство, което ги издига и изравнява с Христос, с онова Слънчево Същество, което напусна духовния свят и слезе на Земята. През първите 4 столетия след Христовото Събитие тези изживявания бяха все още много силни.
Едва по-късно декадентските мистерийни форми от Египет и Халдея отново простряха своите пипала над целия Рим и Западна Европа, като по този начин бих могъл да кажа омаломощиха до неузнаваемост истинското и първично християнство; те го „узакониха" и вкараха в такива традиции, от които човек трябва да се освободи напълно, ако иска да живее според истините на християнството.
Защото римското духовенство практически скри истинското християнство под одеждите на древната мъдрост.
към текста >>
Опитайте се да разберете тази характерна особеност на Коледната Мистерия, скъпи мои приятели, защото за нас е наложително да съ
жив
им нещо от древните традиции, тъй като няма друг начин отново да застанем честно пред годишния кръг на Земята и да съиз
жив
еем истински този годишен кръг.
Опитайте се да разберете тази характерна особеност на Коледната Мистерия, скъпи мои приятели, защото за нас е наложително да съживим нещо от древните традиции, тъй като няма друг начин отново да застанем честно пред годишния кръг на Земята и да съизживеем истински този годишен кръг.
Колко малко знаят днешните хора за тази космическа Коледа, колко повърхностно е тяхното знание и колко недостатъчни са спомените им за Мистерията на Голгота.
към текста >>
Да, ние се нуждаем от една космическа Коледа, от едно ново раждане на духовния
жив
от.
А всички ние се нуждаем от такова обновление, защото иначе е невъзможно да станем истински хора, истински човеци; невъзможно е да открием космическия източник на нашите духовни сили.
Да, ние се нуждаем от една космическа Коледа, от едно ново раждане на духовния живот.
И едва тогава ще можем да празнуваме Коледата като честни хора; едва тогава ще има смисъл стремежът ни към пълно християнизиране на нашия мисловен свят, който сега усещаме като гореща кръв в нашето тяло, за разлика от древните мисли, които усещахме като вдишване и издишване.
към текста >>
Впрочем, предстои ни да
жив
еем в епоха, която няма да прилича по нищо на нашата сегашна действителност.
Впрочем, предстои ни да живеем в епоха, която няма да прилича по нищо на нашата сегашна действителност.
До съвсем скоро се смяташе например, че за да не се объркват „текущите сметки" на годишния календар, Великденът трябва да се датира постоянно на 1 Април. Да, всичко трябваше да се свежда до материалистическото светоусещане за годишния цикъл.
към текста >>
Замислете се за Коледния импулс, за това, че благодарение на него човекът може да приеме онази истина, която е изразена с думите: Аз съм пътят, истината и
жив
ота.
Скъпи мои приятели! Ние трябва да сме наясно: Еволюцията на човечеството зависи от това, до колко човекът ще поиска да се свърже с мъдростта. Защото много факти говорят за обратното че човекът иска да се свърже не с мъдростта, а с глупостта.
Замислете се за Коледния импулс, за това, че благодарение на него човекът може да приеме онази истина, която е изразена с думите: Аз съм пътят, истината и живота.
Обаче пътят към истината може да бъде прокаран само с устрем и воля. За тази цел човечеството трябва да потъне в „среднощния час". Само там то ще намери необходимата светлина.
към текста >>
Опитайте се да слеете Коледния импулс с онази душевна сила, която рано или късно ще озари мрака на „другото" знание с напиращата отвсякъде духовна светлина и тогава Христовото Посвещение ще работи във всяко човешко сърце, а в душата си заедно с цялото човечество Вие ще из
жив
еете една грандиозна космическа Коледа.
Опитайте се да слеете Коледния импулс с онази душевна сила, която рано или късно ще озари мрака на „другото" знание с напиращата отвсякъде духовна светлина и тогава Христовото Посвещение ще работи във всяко човешко сърце, а в душата си заедно с цялото човечество Вие ще изживеете една грандиозна космическа Коледа.
към текста >>
9.
9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ние не трябва да забравяме, че най-важната част на Коледния импулс се основава на факта, че през една далечна нощ нощта на 24 Декември Христовата светлина озари цялото човечество и неговото развитие, като по този начин Христовото Събитие се включи в планетарния
жив
от на Земята, която едва сега а това важи и за човечеството получи своя истински смисъл.
Уважаеми гости и скъпи мои приятели! Ако искаме да задълбочим нашите мисли в съответствие с днешния празник, най-добре е да постъпим по начина, за който стана дума вчера: Да насочим поглед към миналите епохи от развитието на човечеството, тъй като в противен случай едва ли бихме стигнали до истинското духовно ръководство на човечеството и до задачите, които то поставя пред съвременния човек.
Ние не трябва да забравяме, че най-важната част на Коледния импулс се основава на факта, че през една далечна нощ нощта на 24 Декември Христовата светлина озари цялото човечество и неговото развитие, като по този начин Христовото Събитие се включи в планетарния живот на Земята, която едва сега а това важи и за човечеството получи своя истински смисъл.
към текста >>
И все пак, в нашия залязващ усет за Коледния празник е заложена алтернативата: От една страна човекът може да се устреми към тази зимна нощ, за да търси раждането на Спасителя; от друга страна обаче, човекът, който преследва пътищата към Духа, може да се устреми към тишината на своето сърце и там да търси Коледната нощ, понеже знае, че по това време на годината той е най-близо до самотния
жив
от на Земята.
Вчера споменах, че в хода на еволюцията определени народи стигаха по един сетивен начин до убеждението, че вместо към летните Мистерии, те трябва да се обърнат към зимните Мистерии.
И все пак, в нашия залязващ усет за Коледния празник е заложена алтернативата: От една страна човекът може да се устреми към тази зимна нощ, за да търси раждането на Спасителя; от друга страна обаче, човекът, който преследва пътищата към Духа, може да се устреми към тишината на своето сърце и там да търси Коледната нощ, понеже знае, че по това време на годината той е най-близо до самотния живот на Земята.
Защото по това време на годината Земята също е откъсната от Космоса и покрита от сняг и скована от студ живее своя собствен живот.
към текста >>
Защото по това време на годината Земята също е откъсната от Космоса и покрита от сняг и скована от студ
жив
ее своя собствен
жив
от.
Вчера споменах, че в хода на еволюцията определени народи стигаха по един сетивен начин до убеждението, че вместо към летните Мистерии, те трябва да се обърнат към зимните Мистерии. И все пак, в нашия залязващ усет за Коледния празник е заложена алтернативата: От една страна човекът може да се устреми към тази зимна нощ, за да търси раждането на Спасителя; от друга страна обаче, човекът, който преследва пътищата към Духа, може да се устреми към тишината на своето сърце и там да търси Коледната нощ, понеже знае, че по това време на годината той е най-близо до самотния живот на Земята.
Защото по това време на годината Земята също е откъсната от Космоса и покрита от сняг и скована от студ живее своя собствен живот.
към текста >>
Да, онзи човек, който се учеше да разчита космическите надписи както нашият съвременник примитивно и бавно се учи да свързва мъртвите букви той знаеше, че всяко растение му открива нещо от тайните на Космоса; и ако погледът му политаше свободно над чудесния растителен свят или над
жив
отинския свят, този свободен полет се превръщаше в познание, превръщаше се в четене.
Да, онзи човек, който се учеше да разчита космическите надписи както нашият съвременник примитивно и бавно се учи да свързва мъртвите букви той знаеше, че всяко растение му открива нещо от тайните на Космоса; и ако погледът му политаше свободно над чудесния растителен свят или над животинския свят, този свободен полет се превръщаше в познание, превръщаше се в четене.
Това беше част от обучението на окултните кандидати в древните Мистерии. Обаче ръководителите на Посвещението не предлагаха тези неща на учениците като че ли ги четяха от някаква книга; те просто им поверяваха това, което узнаваха в инспирациите си от т.нар „Годишен Бог" за тайните на годишния цикъл и неговото значение за човешкия живот.
към текста >>
Обаче ръководителите на Посвещението не предлагаха тези неща на учениците като че ли ги четяха от някаква книга; те просто им поверяваха това, което узнаваха в инспирациите си от т.нар „Годишен Бог" за тайните на годишния цикъл и неговото значение за човешкия
жив
от.
Да, онзи човек, който се учеше да разчита космическите надписи както нашият съвременник примитивно и бавно се учи да свързва мъртвите букви той знаеше, че всяко растение му открива нещо от тайните на Космоса; и ако погледът му политаше свободно над чудесния растителен свят или над животинския свят, този свободен полет се превръщаше в познание, превръщаше се в четене. Това беше част от обучението на окултните кандидати в древните Мистерии.
Обаче ръководителите на Посвещението не предлагаха тези неща на учениците като че ли ги четяха от някаква книга; те просто им поверяваха това, което узнаваха в инспирациите си от т.нар „Годишен Бог" за тайните на годишния цикъл и неговото значение за човешкия живот.
към текста >>
И различните букви, които се състояха от
жив
ите растителни и
жив
отински форми, се допълваха така, както ние изграждаме днес от букви и думи едно или друго изречение.
Да, тези учители загатваха за физическия произход на Земята; за могъщите Земни сили, които се издигаха нагоре към клоните и листата; и от всяка поляна, от всеки хълм, от всеки планински хребет към учениците се носеха различни послания, различни букви.
И различните букви, които се състояха от живите растителни и животински форми, се допълваха така, както ние изграждаме днес от букви и думи едно или друго изречение.
към текста >>
Съиз
жив
явайки пролетта насочван от „Годишния Бог" човекът се научаваше да разчита и
жив
ите надписи на природата.
Съизживявайки пролетта насочван от „Годишния Бог" човекът се научаваше да разчита и живите надписи на природата.
Да, Посвещенията на „Горните Богове" не бяха напразни. И в края на пролетта, през Май или Юни, човек получаваше ясното усещане: ето, сега аз разбирам как от утробата на Космоса се ражда човешкото физическо тяло и както се развива, напредвайки в своето чудно съвършенство.
към текста >>
И тайните на това етерно тяло можеха на свой ред да се открият по-късно в самия етерен
жив
от, който пулсираше между Земята и Космоса под формата на Мировия Логос онзи Миров Логос, който караше растенията да цъфтят, а
жив
отните да устройват своите общества и норми на поведение.
И всичко, което беше скрито и недостъпно в просторите на звездния свят, сега можеше да се прочете там в цъфтящите букви, в озарените от багри и красота цъфтящи букви на земните растения. Да, там ясно можеше да се види как слизайки от духовния свят в земната си инкарнация човекът привлича от всички небесни сфери етерните субстанции на своето собствено етерно тяло.
И тайните на това етерно тяло можеха на свой ред да се открият по-късно в самия етерен живот, който пулсираше между Земята и Космоса под формата на Мировия Логос онзи Миров Логос, който караше растенията да цъфтят, а животните да устройват своите общества и норми на поведение.
към текста >>
Буйният летен
жив
от замираше, но растенията притежаваха вече онези сили, които бяха вложени в семената.
С наближаването на есента обаче, буквите на Мировия Логос отново добиваха друг смисъл, Слънцето прибираше своята топлина и светлина, а растенията търсеха закрила в това, с което лятното Слънце даряваше Земята.
Буйният летен живот замираше, но растенията притежаваха вече онези сили, които бяха вложени в семената.
Отново се оповестяваше всичко, което Мировият Логос сам беше вписал в Земния лик с помощта на цветята и растенията; отново се оповестяваше всичко, което криеха в себе си животинските видове. Най-дълбоки и интимни космически тайни можеха да се разчетат по полета на птиците. Най-дълбоки и интимни космически тайни можеха да се разчетат дори в поведението на най-незначителните представители на животинския свят, дори в поведението на насекомите. През есента те също търсеха закрила, променяха своите форми и т.н. Напредвайки в своята космическа самотност, Земята пробуждаше своето „себесъзнание".
към текста >>
Отново се оповестяваше всичко, което Мировият Логос сам беше вписал в Земния лик с помощта на цветята и растенията; отново се оповестяваше всичко, което криеха в себе си
жив
отинските видове.
С наближаването на есента обаче, буквите на Мировия Логос отново добиваха друг смисъл, Слънцето прибираше своята топлина и светлина, а растенията търсеха закрила в това, с което лятното Слънце даряваше Земята. Буйният летен живот замираше, но растенията притежаваха вече онези сили, които бяха вложени в семената.
Отново се оповестяваше всичко, което Мировият Логос сам беше вписал в Земния лик с помощта на цветята и растенията; отново се оповестяваше всичко, което криеха в себе си животинските видове.
Най-дълбоки и интимни космически тайни можеха да се разчетат по полета на птиците. Най-дълбоки и интимни космически тайни можеха да се разчетат дори в поведението на най-незначителните представители на животинския свят, дори в поведението на насекомите. През есента те също търсеха закрила, променяха своите форми и т.н. Напредвайки в своята космическа самотност, Земята пробуждаше своето „себесъзнание".
към текста >>
Най-дълбоки и интимни космически тайни можеха да се разчетат дори в поведението на най-незначителните представители на
жив
отинския свят, дори в поведението на насекомите.
С наближаването на есента обаче, буквите на Мировия Логос отново добиваха друг смисъл, Слънцето прибираше своята топлина и светлина, а растенията търсеха закрила в това, с което лятното Слънце даряваше Земята. Буйният летен живот замираше, но растенията притежаваха вече онези сили, които бяха вложени в семената. Отново се оповестяваше всичко, което Мировият Логос сам беше вписал в Земния лик с помощта на цветята и растенията; отново се оповестяваше всичко, което криеха в себе си животинските видове. Най-дълбоки и интимни космически тайни можеха да се разчетат по полета на птиците.
Най-дълбоки и интимни космически тайни можеха да се разчетат дори в поведението на най-незначителните представители на животинския свят, дори в поведението на насекомите.
През есента те също търсеха закрила, променяха своите форми и т.н. Напредвайки в своята космическа самотност, Земята пробуждаше своето „себесъзнание".
към текста >>
Не забравяйте, че след като минете през Портата на смъртта и пристъпите в свръхсетивния свят, Вие ще се нуждаете от всички онези сили на Вашето астрално тяло, които са останали съхранени от поредния земен
жив
от.
Да, по правило в есенния сезон Посветените се обръщаха към своите ученици и им казваха: Радвайте се и се уповавайте на онова Същество, което е изправено пред лика на Слънцето.
Не забравяйте, че след като минете през Портата на смъртта и пристъпите в свръхсетивния свят, Вие ще се нуждаете от всички онези сили на Вашето астрално тяло, които са останали съхранени от поредния земен живот.
към текста >>
И ако през есента „четенето" в природния свят, за което стана дума, се превръщаше в едно сетивно познание, сега то израстваше до един богат вътрешен
жив
от.
После обаче идваше онзи сезон от годината, който съответствува на днешната Коледа. През този сезон Посветените от „Годишния Бог" показваха на своите ученици онези особености, които проличават в замръзването на водата, онези художествени форми на милиардите снежинки, от които е изтъкана бялата пелена на зимата.
И ако през есента „четенето" в природния свят, за което стана дума, се превръщаше в едно сетивно познание, сега то израстваше до един богат вътрешен живот.
Душевните наблюдения, които през по-ранните годишни времена протичаха успоредно с външния физически труд, сега се превръщаха в задълбочен духовен труд. Целият живот прерастваше в едно мистично задълбочаване, в мистика. Човекът знаеше, че може да проникне в себе си и в най-дълбоката си Азова същност, само тогава, когато успее да „разчете" всичко, което Мировият Логос е втъкал в снежната покривка на Земята. Посветените от „Годишния Бог" бяха длъжни да разпознават неговия почерк в годишния сезон на зимата. Техният поглед ставаше все по-остър, така че те можеха да проследяват живота на покълващите семена или пък поведението на насекоми-те, които се опитваха да презимуват, издирвайки подземните сили.
към текста >>
Целият
жив
от прерастваше в едно мистично задълбочаване, в мистика.
После обаче идваше онзи сезон от годината, който съответствува на днешната Коледа. През този сезон Посветените от „Годишния Бог" показваха на своите ученици онези особености, които проличават в замръзването на водата, онези художествени форми на милиардите снежинки, от които е изтъкана бялата пелена на зимата. И ако през есента „четенето" в природния свят, за което стана дума, се превръщаше в едно сетивно познание, сега то израстваше до един богат вътрешен живот. Душевните наблюдения, които през по-ранните годишни времена протичаха успоредно с външния физически труд, сега се превръщаха в задълбочен духовен труд.
Целият живот прерастваше в едно мистично задълбочаване, в мистика.
Човекът знаеше, че може да проникне в себе си и в най-дълбоката си Азова същност, само тогава, когато успее да „разчете" всичко, което Мировият Логос е втъкал в снежната покривка на Земята. Посветените от „Годишния Бог" бяха длъжни да разпознават неговия почерк в годишния сезон на зимата. Техният поглед ставаше все по-остър, така че те можеха да проследяват живота на покълващите семена или пък поведението на насекоми-те, които се опитваха да презимуват, издирвайки подземните сили. Да, погледът беше изместван от физическата светлина към физическия мрак.
към текста >>
Техният поглед ставаше все по-остър, така че те можеха да проследяват
жив
ота на покълващите семена или пък поведението на насекоми-те, които се опитваха да презимуват, издирвайки подземните сили.
И ако през есента „четенето" в природния свят, за което стана дума, се превръщаше в едно сетивно познание, сега то израстваше до един богат вътрешен живот. Душевните наблюдения, които през по-ранните годишни времена протичаха успоредно с външния физически труд, сега се превръщаха в задълбочен духовен труд. Целият живот прерастваше в едно мистично задълбочаване, в мистика. Човекът знаеше, че може да проникне в себе си и в най-дълбоката си Азова същност, само тогава, когато успее да „разчете" всичко, което Мировият Логос е втъкал в снежната покривка на Земята. Посветените от „Годишния Бог" бяха длъжни да разпознават неговия почерк в годишния сезон на зимата.
Техният поглед ставаше все по-остър, така че те можеха да проследяват живота на покълващите семена или пък поведението на насекоми-те, които се опитваха да презимуват, издирвайки подземните сили.
Да, погледът беше изместван от физическата светлина към физическия мрак.
към текста >>
И благодарение на това, че вашият духовен поглед се изпълва с онази сила, която движи растенията и низшите
жив
отни, тъмната маса на Земята просветлява; самата Земя става прозрачна за вътрешните душевни сили на човека.
В някои от Мистериите нещата бяха така устроени, че на учениците им се казваше: Ето, сега вие трябва да видите Слънцето в среднощния час, среднощното Слънце, сега вие трябва да разпознаете Слънцето зад тъмната маса на Земята.
И благодарение на това, че вашият духовен поглед се изпълва с онази сила, която движи растенията и низшите животни, тъмната маса на Земята просветлява; самата Земя става прозрачна за вътрешните душевни сили на човека.
Да, когато Земята овладява своята собствена мощ и се противопоставя на Космоса, човекът може да усили своя полет към Духа, защото сега и самата Земя е по-духовна и позволява на човека да разпознае среднощното Слънце, докато в разгара на лятото той стигаше до Слънцето само с физическите сетива, отправяйки взор към Космоса без да обръща нужното внимание на Земята.
към текста >>
И свещеният зимен празник все повече и повече се превръщаше в празник на болката и отчаянието, с чиято помощ човекът трябваше да научи, че по време на земния си
жив
от е изключено да намери пътя към своя Аз.
Но през онези древни епохи беше така, че докато Посветените насочваха своите ученици към среднощното Слънце, в същото време те трябваше и постоянно да им напомнят колко изоставен се чувствува в своя Аз земният човек.
И свещеният зимен празник все повече и повече се превръщаше в празник на болката и отчаянието, с чиято помощ човекът трябваше да научи, че по време на земния си живот е изключено да намери пътя към своя Аз.
По този начин той трябваше да научи нещо, а именно: да извлича от знаците, които Логосът вписваше в скованата от зимен студ Земя всичко онова, което му показваше колко безпощадно е изоставен неговият Аз. И тогава той отправяше мечтите си към Слънцето, към Слънчевите лъчи, само че те бяха скрити от Земята. Наистина, той успяваше да зърне Слънцето в среднощния час, обаче се усещаше все по-слаб, за да стигне до среднощното Слънце. И все пак болезненото усещане за изоставеност на човешкия Аз от страна на Космоса съдържаше нещо пророческо: Да, рано или късно в хода на човешкото развитите Духовният повелител на Слънцето ще слезе на Земята, за да излекува космическата самотност на болното човечество.
към текста >>
Ние трябва да из
жив
еем Коледния импулс по такъв начин, че да си кажем: Да, колко верни са все още инспирациите на „Годишния Бог", с които той озаряваше древните Посветени, колко вярно е, че точно в дълбоката зима нашата планета потъва в една голяма космическа самотност, колко вярно е, че тайните на човешкия Аз са свързани с годишните тайни.
Но в другия полюс на човечеството, където древната звездна мъдрост и редица непозволени магични техники се предаваха от поколение на поколение, също се стигна до идеята, че мировият Дух трябва да проникне в земната материя. И днес, когато говорим за Коледната Мистерия, ние трябва да доловим зад нейните очертания тъкмо онзи древен празник на болката и страданието, за който вече стана дума; ние трябва да се замислим и за онази сила, която се вля в човешката еволюция и която позволи на човека да се изтръгне от оковите на земната тежест.
Ние трябва да изживеем Коледния импулс по такъв начин, че да си кажем: Да, колко верни са все още инспирациите на „Годишния Бог", с които той озаряваше древните Посветени, колко вярно е, че точно в дълбоката зима нашата планета потъва в една голяма космическа самотност, колко вярно е, че тайните на човешкия Аз са свързани с годишните тайни.
Но с хода на времето човек все повече се придържаше към мъдростта на своето сърце и така той можа да стане свидетел на това, как Христос Исус прекара своя земен живот. Защото само по този начин човекът можеше да почувствува дълбочината на Коледния импулс.
към текста >>
Но с хода на времето човек все повече се придържаше към мъдростта на своето сърце и така той можа да стане свидетел на това, как Христос Исус прекара своя земен
жив
от.
Но в другия полюс на човечеството, където древната звездна мъдрост и редица непозволени магични техники се предаваха от поколение на поколение, също се стигна до идеята, че мировият Дух трябва да проникне в земната материя. И днес, когато говорим за Коледната Мистерия, ние трябва да доловим зад нейните очертания тъкмо онзи древен празник на болката и страданието, за който вече стана дума; ние трябва да се замислим и за онази сила, която се вля в човешката еволюция и която позволи на човека да се изтръгне от оковите на земната тежест. Ние трябва да изживеем Коледния импулс по такъв начин, че да си кажем: Да, колко верни са все още инспирациите на „Годишния Бог", с които той озаряваше древните Посветени, колко вярно е, че точно в дълбоката зима нашата планета потъва в една голяма космическа самотност, колко вярно е, че тайните на човешкия Аз са свързани с годишните тайни.
Но с хода на времето човек все повече се придържаше към мъдростта на своето сърце и така той можа да стане свидетел на това, как Христос Исус прекара своя земен живот.
Защото само по този начин човекът можеше да почувствува дълбочината на Коледния импулс.
към текста >>
И ако се научим да се вглеждаме правилно, или още по-добре казано да съзерцаваме правилно в дълбоката същност на човешката природа с помощта на антропософската Духовна Наука тогава пред нас се откриват буквите, които са вписани в сърцето и белите дробове, в мозъка и изобщо във всички части на човешкия организъм, пред нас се откриват тайните на Космоса; също както тези космически тайни се откриваха на древните Посветени чрез Логоса и неговите знаци в растителния и
жив
отинския свят.
Обаче той ще се присъедини истински към този импулс само ако прояви волята да поеме пътя след Христос и да върви по него на всяка цена. Древните Посветени имаха друга задача: От годишния цикъл те трябваше да извличат тайните на човешката природа. Да, ние трябва да разбираме какво ни говори годината, но трябва и да се вглеждаме в дълбоката същност на човешката природа.
И ако се научим да се вглеждаме правилно, или още по-добре казано да съзерцаваме правилно в дълбоката същност на човешката природа с помощта на антропософската Духовна Наука тогава пред нас се откриват буквите, които са вписани в сърцето и белите дробове, в мозъка и изобщо във всички части на човешкия организъм, пред нас се откриват тайните на Космоса; също както тези космически тайни се откриваха на древните Посветени чрез Логоса и неговите знаци в растителния и животинския свят.
Да, ние трябва да се издигнем дотам, че да съзерцаваме човешкото същество. И тогава самата вътрешна същност на човека ще се превърне за нас в една вълшебна книга. И в нея ще намерим записани всички подробности от развитието на човечеството. Само че тогава, скъпи мои приятели, ние ще трябва да пожертвуваме нещо от себе си в името на човечеството и неговото развитие. Да, тогава нашата съзерцаваща душа ще се свърже с онази духовна сила, която постоянно тласка човечеството напред по неговия път.
към текста >>
И именно защото човечеството е в едно непрекъснато развитие, пред нас блясва истинската задача: всяка нова епоха трябва да из
жив
ява по свой начин както Мистерията на Голгота, така и Мистерията на Коледата.
Да, ние трябва да се издигнем дотам, че да съзерцаваме човешкото същество. И тогава самата вътрешна същност на човека ще се превърне за нас в една вълшебна книга. И в нея ще намерим записани всички подробности от развитието на човечеството. Само че тогава, скъпи мои приятели, ние ще трябва да пожертвуваме нещо от себе си в името на човечеството и неговото развитие. Да, тогава нашата съзерцаваща душа ще се свърже с онази духовна сила, която постоянно тласка човечеството напред по неговия път.
И именно защото човечеството е в едно непрекъснато развитие, пред нас блясва истинската задача: всяка нова епоха трябва да изживява по свой начин както Мистерията на Голгота, така и Мистерията на Коледата.
Едва тогава ние ще се извисим до непосредственото усещане за онзи Дух, който си избра Исусовото човешко тяло, за да се роди във Витлеем; онзи Дух, който обеща: И ето, аз съм с вас през всичките дни до края на света. За тази цел ние трябва да си изработим нов духовен слухов орган, едно ново духовно ухо за незатихващото откровение на Логоса, за незатихващото му откровение в самото човешко същество. Нека да се вслушаме в инспирациите на този човешки Бог, както и на времето хората се научиха да се вслушват в инспирациите на „Годишния Бог".
към текста >>
Днес ние
жив
еем в една епоха, когато съвсем не е достатъчно да почитаме ежегодния Михаилов празник и ежегодния Коледен празник, днес ние
жив
еем в една епоха, която призовава: Хора, погледнете дълбоко навътре в душата си и там вие трябва да съзрете новото откровение на Михаил от последната третина на 19 век; там вие трябва да откриете пътя към истинския Коледен празник, а именно свързването с Духа, свързването с истинския Христов Дух, който изисква не само вяра, но и упорито, жертвоготовно и честно познание.
Само тогава човечеството ще продължи напред, без да застине в своето развитите и без да гледа постоянно назад към това, което Библията съхрани за духовния подвиг на Христос Исус. Само тогава хората ще стигнат до дълбокото убеждение и разбиране, че от Голгота насам, Христос е свързан с нашата Земя и стига човек да поиска, Христос неизбежно ще му се открие. Само тогава човечеството ще стигне до ощастливяващото разбиране на истината, че както някога Коледната нощ идваше след есенния Михаилов празник, така и сега след новото откровение на Михаил през последната третина на 19 век влиза в силата си един нов Коледен празник, благодарение на който човечеството трябва да се извиси до едно ново духовно раждане, което е безусловно необходимо, понеже в противен случай човечеството ще тръгне по грешен път и Земята едва ли ще постигне бъдещата си духовна форма.
Днес ние живеем в една епоха, когато съвсем не е достатъчно да почитаме ежегодния Михаилов празник и ежегодния Коледен празник, днес ние живеем в една епоха, която призовава: Хора, погледнете дълбоко навътре в душата си и там вие трябва да съзрете новото откровение на Михаил от последната третина на 19 век; там вие трябва да откриете пътя към истинския Коледен празник, а именно свързването с Духа, свързването с истинския Христов Дух, който изисква не само вяра, но и упорито, жертвоготовно и честно познание.
към текста >>
Да, ние трябва да сме наясно, че тези противникови сили имат единствената задача да лишат човека от
жив
ия и преобразяващ Христов Импулс.
И чак тогава ние ще разберем думите, които са записани в Евангелието: „Аз мога да ви открия още много неща, само че не сте още достатъчно силни, за да ги понесете." Но човечеството е така устроено, че то ще понася все повече и повече от това, което Христос има да му каже. Човечеството съвсем не е устроено така, че да остане в плен на онези сили, които искат да спъват неговия напредък и които неизменно сочат към канонизираните мъртви букви, с които беше документирана Мистерията на Голгота.
Да, ние трябва да сме наясно, че тези противникови сили имат единствената задача да лишат човека от живия и преобразяващ Христов Импулс.
Защото нашата епоха изобщо не разчита на тези, които са тъй да се каже прехласнати в космическата пролет на външния свят, която ни се открива ежегодно в светлото, възторжено сияние на физическата природа. Тази природа въпреки неописуемата си красота не може да ни покаже пътя към духовния свят. Съвременната епоха изисква от нас да открием пътя от Михаиловия празник към новия Коледен празник, защото в този път човек може да изживее не друго, а поредния космически изгрев на Духа. Обаче ние никога не бихме могли да открием този път, ако в нашето физическо съществувание се поддаваме на илюзията, че светлината идва от външния живот, от външната земна цивилизация, от външната земна култура. Ние трябва да отворим очите си за истината, че човекът е обкръжен от пълен мрак, но че единствено в този пълен мрак той може да издири онази светлина, която Христос внесе във Земята чрез тялото на Исус от Назарет.
към текста >>
Съвременната епоха изисква от нас да открием пътя от Михаиловия празник към новия Коледен празник, защото в този път човек може да из
жив
ее не друго, а поредния космически изгрев на Духа.
И чак тогава ние ще разберем думите, които са записани в Евангелието: „Аз мога да ви открия още много неща, само че не сте още достатъчно силни, за да ги понесете." Но човечеството е така устроено, че то ще понася все повече и повече от това, което Христос има да му каже. Човечеството съвсем не е устроено така, че да остане в плен на онези сили, които искат да спъват неговия напредък и които неизменно сочат към канонизираните мъртви букви, с които беше документирана Мистерията на Голгота. Да, ние трябва да сме наясно, че тези противникови сили имат единствената задача да лишат човека от живия и преобразяващ Христов Импулс. Защото нашата епоха изобщо не разчита на тези, които са тъй да се каже прехласнати в космическата пролет на външния свят, която ни се открива ежегодно в светлото, възторжено сияние на физическата природа. Тази природа въпреки неописуемата си красота не може да ни покаже пътя към духовния свят.
Съвременната епоха изисква от нас да открием пътя от Михаиловия празник към новия Коледен празник, защото в този път човек може да изживее не друго, а поредния космически изгрев на Духа.
Обаче ние никога не бихме могли да открием този път, ако в нашето физическо съществувание се поддаваме на илюзията, че светлината идва от външния живот, от външната земна цивилизация, от външната земна култура. Ние трябва да отворим очите си за истината, че човекът е обкръжен от пълен мрак, но че единствено в този пълен мрак той може да издири онази светлина, която Христос внесе във Земята чрез тялото на Исус от Назарет.
към текста >>
Обаче ние никога не бихме могли да открием този път, ако в нашето физическо съществувание се поддаваме на илюзията, че светлината идва от външния
жив
от, от външната земна цивилизация, от външната земна култура.
Човечеството съвсем не е устроено така, че да остане в плен на онези сили, които искат да спъват неговия напредък и които неизменно сочат към канонизираните мъртви букви, с които беше документирана Мистерията на Голгота. Да, ние трябва да сме наясно, че тези противникови сили имат единствената задача да лишат човека от живия и преобразяващ Христов Импулс. Защото нашата епоха изобщо не разчита на тези, които са тъй да се каже прехласнати в космическата пролет на външния свят, която ни се открива ежегодно в светлото, възторжено сияние на физическата природа. Тази природа въпреки неописуемата си красота не може да ни покаже пътя към духовния свят. Съвременната епоха изисква от нас да открием пътя от Михаиловия празник към новия Коледен празник, защото в този път човек може да изживее не друго, а поредния космически изгрев на Духа.
Обаче ние никога не бихме могли да открием този път, ако в нашето физическо съществувание се поддаваме на илюзията, че светлината идва от външния живот, от външната земна цивилизация, от външната земна култура.
Ние трябва да отворим очите си за истината, че човекът е обкръжен от пълен мрак, но че единствено в този пълен мрак той може да издири онази светлина, която Христос внесе във Земята чрез тялото на Исус от Назарет.
към текста >>
Ние трябва да се стремим към онези сили, които въпреки непрогледния мрак на материалния свят, идват от самото човешко същество, към силите, които идват от
жив
ия, безкраен и напредващ в своето развитие Христос Исус.
Ние трябва да поставим Коледния импулс в неговото точно място от историческото развитие на човечеството. Ние не трябва да очакваме един нов Месия или един нов Христос.
Ние трябва да се стремим към онези сили, които въпреки непрогледния мрак на материалния свят, идват от самото човешко същество, към силите, които идват от живия, безкраен и напредващ в своето развитие Христос Исус.
към текста >>
И тогава тази нощ ще стане за нас не само символ, защото символът ще о
жив
ее и ние може би ще се замислим колко дълбоко и всеотдайно трябва да се свържем с порива към Духа, който занапред ще изгрее във всички благочестиви и смели човешки сърца; поривът, който в същото време ще тържествува и под формата на истинския Коледен импулс; поривът към онзи Дух, който през Коледната Витлеемска нощ поиска да се инкарнира в човешкото тяло на Исус от Назарет.
Да останем будни в дълбоката и чиста тишина на тази вечер, да изпълним душите си със светлината на Витлеемската звезда точно това е най-дълбокото Коледно Посвещение за нашата съвременна епоха. Всичко останало общо взето представлява само външната фасада на този Коледен импулс, който ние можем да пренесем от днешната вечер в утрешния ден.
И тогава тази нощ ще стане за нас не само символ, защото символът ще оживее и ние може би ще се замислим колко дълбоко и всеотдайно трябва да се свържем с порива към Духа, който занапред ще изгрее във всички благочестиви и смели човешки сърца; поривът, който в същото време ще тържествува и под формата на истинския Коледен импулс; поривът към онзи Дух, който през Коледната Витлеемска нощ поиска да се инкарнира в човешкото тяло на Исус от Назарет.
към текста >>
10.
10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Човешкият
жив
от, доколкото той протича като съиз
жив
яване на природния свят и като едно непрекъснато развитие на човешките душевни и духовни опитности, е поставен между две големи полярни противоположности.
Човешкият живот, доколкото той протича като съизживяване на природния свят и като едно непрекъснато развитие на човешките душевни и духовни опитности, е поставен между две големи полярни противоположности.
И човешките усилия за проникване в духовния Космос, са в значителна степен повлияни от въздействията на тези две противоположности.
към текста >>
От една страна пред човешкото мислене и пред човешкия сетивен
жив
от застава т.нар.
От една страна пред човешкото мислене и пред човешкия сетивен живот застава т.нар.
природна необходимост. Човекът се чувствува зависим пред тъй да се каже „железните" природни закони, които той намира навсякъде във външния свят. Тези природни закони го пронизват отвсякъде, тъй като чрез своя физически и етерен организъм, той е включен във външния природен свят.
към текста >>
От друга страна в човека
жив
ее съвсем ясното усещане и то е неизбежно усещане за всеки здрав човек, че той не би бил на висотата на своето истинско достойнство, ако по време на
жив
ота между раждането и смъртта не стигне до свободата.
От друга страна в човека живее съвсем ясното усещане и то е неизбежно усещане за всеки здрав човек, че той не би бил на висотата на своето истинско достойнство, ако по време на живота между раждането и смъртта не стигне до свободата.
към текста >>
С други думи, средната сумарна величина на най-разнородни импулси, които действуват върху него през целия му земен
жив
от, изтласква човека в една или друга посока.
Аз многократно съм изтъквал една характерна особеност на съвременната естественонаучна епоха. Тази характерна особеност се състои в това, че естественонаучната епоха се стреми да пренесе желязната необходимост на природните явления в чисто човешката област на мислите, чувствата и волята. Последователите на естественонаучните светогледи разглеждат човешката свобода като нещо абсурдно или като една пълна илюзия, която възниква в човешката душа само защото човекът просто застава със своята воля пред едно решение, за което съществуват доводи „за" и „против". И практически решението взема не той, а доводите, които се оказват по-силни в дадения момент. Така че по-силните доводи закономерно побеждават по-слабите доводи.
С други думи, средната сумарна величина на най-разнородни импулси, които действуват върху него през целия му земен живот, изтласква човека в една или друга посока.
Това, че той се чувствува свободен твърдят хората с естественонаучно мислене идва от обстоятелството, че в своята цялост, диаметрално противоположните доводи „за" и „против", образуват твърде сложно силово поле, в което единият вид доводи неусетно вземат превес и човек се оказва изтласкан в сферата на едно „решение", което естествено няма нищо общо с неговата свободна воля.
към текста >>
Изобщо, ако в своята чувствена сфера човекът би могъл да бъде измамен относно из
жив
яването на свободата, той би могъл да бъде измамен и в из
жив
яването на червения и зеления цвят, мажора, минора и т.н.
Срещу подобно обяснение на нещата обаче застава не само етичното съображение, че истинското достойнство на човека изключва тази възможност човекът да хвърчи като топка между доводите „за" и „против", а и едно особено чувство, което за непредубедения слушател е вън от всяко съмнение: чувството за свобода на човешката воля; и ако по силата на някаква теория той греши в усещането си за свободата, той би могъл също така да греши и в своите елементарни сетивни усещания.
Изобщо, ако в своята чувствена сфера човекът би могъл да бъде измамен относно изживяването на свободата, той би могъл да бъде измамен и в изживяването на червения и зеления цвят, мажора, минора и т.н.
Ето защо е извънредно характерно, че в новите естественонаучни възгледи така високо се цени теоретичният елемент, тъй като с неговата помощ човешките действия и човешката воля могат да се вмъкнат в рамките на абсолютната и безусловно природна необходимост.
към текста >>
Обаче проблемът за необходимостта и свободата, с техните всевъзможни отражения върху духовния
жив
от на човека, е свързан с много по-висши сфери и изобщо не може да бъде разрешен на онази плоскост, на която се надяват да го разрешат естественонаучното мислене и ежедневният душевен опит на човека.
Обаче проблемът за необходимостта и свободата, с техните всевъзможни отражения върху духовния живот на човека, е свързан с много по-висши сфери и изобщо не може да бъде разрешен на онази плоскост, на която се надяват да го разрешат естественонаучното мислене и ежедневният душевен опит на човека.
Не трябва да забравяме, че този важен проблем стоеше пред човека също и през онези далечни епохи, когато душевното му устройство беше съвсем различно.
към текста >>
За разлика от днешните натуралисти, древните хора въпреки че бяха, тъй да се каже, духовно детерминирани в много от случаите стигаха до из
жив
яването на човешката свобода.
Докато днес, ако ми позволите този тривиален израз, според учените целият свят е изпълнен с природни сили, през древността мислителите навсякъде в света откриваха духовни сили, които също както и хората действуваха с определени цели, само че техните цели бяха много по-мащабни от човешките цели. Да, човекът беше потопен всред необозримото силово поле на определени духовни цели, на определени духовни намерения. И в това духовно светоусещане, човек насочваше погледа си към божествено-духовните сили, които определяха мотивите на неговата воля. Когато в естественонаучен смисъл днес човек мисли, той се усеща детерминиран чрез природните сили и природните закони. В древността той се усещаше детерминиран от неоспоримите духовни сили и духовни закони.
За разлика от днешните натуралисти, древните хора въпреки че бяха, тъй да се каже, духовно детерминирани в много от случаите стигаха до изживяването на човешката свобода.
Днешните натуралисти си въобразяват, че човешките действия се ръководят от природната необходимост. Древните обаче знаеха: Човешките действия се ръководят от божествено-духовните сили!
към текста >>
Достатъчно е само да погледнем как беше поставен въпросът за свободата и необходимостта в условията на съвършено различния духовен свят, за да си кажем: Всъщност по този начин външните събития изобщо не могат да ни съобщят нищо от това, което става в най-дълбоките пластове на
жив
ота и на космическата еволюция.
Достатъчно е само да погледнем как беше поставен въпросът за свободата и необходимостта в условията на съвършено различния духовен свят, за да си кажем: Всъщност по този начин външните събития изобщо не могат да ни съобщят нищо от това, което става в най-дълбоките пластове на живота и на космическата еволюция.
към текста >>
Обаче всеки, който се наеме да разгледа душевния и духовен
жив
от на човека, всъщност изцяло следва същия изследователски подход.
Обаче всеки, който се наеме да разгледа душевния и духовен живот на човека, всъщност изцяло следва същия изследователски подход.
Психолозите с право се боят да се изправят пред цялостното обяснение на човешката проблематика. Те прибягват до „тясната специализация" и се опитват да свържат в едно цяло съвсем разнородни фрагменти на мисли, чувства и т.н., надявайки се, че така могат да основат една добра психология. Също както учените в клиниката или физико-химическата лаборатория се опитват да изковат един вид „мироглед на физическите сили", изхождайки само от отделни казуси, наблюдения и експерименти.
към текста >>
Ние виждаме как през летните месеци растителният свят променя своя външен облик;
жив
отинският свят също, особено низшият
жив
отински свят, насекомите.
По този начин ние обхващаме в едно органично цяло голяма част от заобикалящите ни природни процеси.
Ние виждаме как през летните месеци растителният свят променя своя външен облик; животинският свят също, особено низшият животински свят, насекомите.
Ние виждаме как през лятото Земята „отваря" всичките си органи към просторите на Космоса, и как благодарение на това определени Земни процеси се насочват навън, към Космоса. Ние виждаме как наесен и зиме тези процеси отново се прибират към Земята, как Земята, бих могъл да кажа, натрупва все по-голямо надмощие над буйния и бликащ пролетен живот, довеждайки го до един вид привидна смърт или поне забулвайки го в продължителен и дълбок сън, сякаш цялата Земя се затваря за въздействията на Космоса. Тук в годишния цикъл ние виждаме две противоположности, чиито неизброими съставни части са обединени в едно затворено цяло.
към текста >>
Ние виждаме как наесен и зиме тези процеси отново се прибират към Земята, как Земята, бих могъл да кажа, натрупва все по-голямо надмощие над буйния и бликащ пролетен
жив
от, довеждайки го до един вид привидна смърт или поне забулвайки го в продължителен и дълбок сън, сякаш цялата Земя се затваря за въздействията на Космоса.
По този начин ние обхващаме в едно органично цяло голяма част от заобикалящите ни природни процеси. Ние виждаме как през летните месеци растителният свят променя своя външен облик; животинският свят също, особено низшият животински свят, насекомите. Ние виждаме как през лятото Земята „отваря" всичките си органи към просторите на Космоса, и как благодарение на това определени Земни процеси се насочват навън, към Космоса.
Ние виждаме как наесен и зиме тези процеси отново се прибират към Земята, как Земята, бих могъл да кажа, натрупва все по-голямо надмощие над буйния и бликащ пролетен живот, довеждайки го до един вид привидна смърт или поне забулвайки го в продължителен и дълбок сън, сякаш цялата Земя се затваря за въздействията на Космоса.
Тук в годишния цикъл ние виждаме две противоположности, чиито неизброими съставни части са обединени в едно затворено цяло.
към текста >>
Разбира се, още в следващите дни ние влизаме в други, по-малки цикли, обаче Земята едва ли се променя толкова бързо, че в продължение на един цял
жив
от, човек да забележи онези постепенни изменения, които година след година се натрупват върху цялостния облик на Земята.
И когато спрем душевния си поглед върху един такъв годишен цикъл, който ни се представя като едно затворено цяло, в смисъл, че от определен момент той започва новата си фаза, която, общо взето, повтаря старата фаза, ние откриваме, че тук сме изправени не пред друго, а пред една природна необходимост. И ние, хората, малко или много, участвуваме в тази природна необходимост. А ако сме изцяло включени в нея, тогава ние бихме попаднали в безусловно подчинение пред тази природна необходимост. В хода на годишния цикъл се проявяват определени природни сили, които имат отношение към нас, хората, доколкото сме жители на Земята. Впрочем Земята не се променя толкова бързо.
Разбира се, още в следващите дни ние влизаме в други, по-малки цикли, обаче Земята едва ли се променя толкова бързо, че в продължение на един цял живот, човек да забележи онези постепенни изменения, които година след година се натрупват върху цялостния облик на Земята.
И така, доколкото всяка година минаваме през пролет, лято, есен и зима в нашето собствено тяло, ние сме включени в природната необходимост.
към текста >>
Да, така трябва да се разглеждат нещата: само истинската опитност дава познание; всяка теория тръгва от една строго ограничена житейска област и веднага се опитва да обясни целия
жив
от.
Да, така трябва да се разглеждат нещата: само истинската опитност дава познание; всяка теория тръгва от една строго ограничена житейска област и веднага се опитва да обясни целия живот.
Ние не трябва да изхождаме от частните закони на гравитацията, от законите на растителната вегетация, от законите на животинските инстинкти, от законите на логиката, защото всеки частен закон, попаднал в човешката глава, бързо прераства във фалшиви обобщения. Ние просто трябва да наблюдаваме един или друг феномен, където има взаимодействие между природните сили. Такъв феномен е годишният цикъл.
към текста >>
Ние не трябва да изхождаме от частните закони на гравитацията, от законите на растителната вегетация, от законите на
жив
отинските инстинкти, от законите на логиката, защото всеки частен закон, попаднал в човешката глава, бързо прераства във фалшиви обобщения.
Да, така трябва да се разглеждат нещата: само истинската опитност дава познание; всяка теория тръгва от една строго ограничена житейска област и веднага се опитва да обясни целия живот.
Ние не трябва да изхождаме от частните закони на гравитацията, от законите на растителната вегетация, от законите на животинските инстинкти, от законите на логиката, защото всеки частен закон, попаднал в човешката глава, бързо прераства във фалшиви обобщения.
Ние просто трябва да наблюдаваме един или друг феномен, където има взаимодействие между природните сили. Такъв феномен е годишният цикъл.
към текста >>
Когато астралното тяло и Азът са извън физическия и етерен организъм, тогава в този физически и етерен организъм възниква един
жив
от, какъвто във външната природа можем да намерим само в минералното и растително царство.
Когато астралното тяло и Азът са извън физическия и етерен организъм, тогава в този физически и етерен организъм възниква един живот, какъвто във външната природа можем да намерим само в минералното и растително царство.
Обстоятелството, че физическият и етерен организъм на човека включват в себе си и такива процеси, които не са само минерални и растителни, се дължи на особената организация, зависеща от временното присъствие на астралното тяло и Азът в човешкия организъм. Ако със своето астрално тяло и своя Аз човекът не се потопи навреме, т.е. ако закъснее да се потопи във физическото си и етерно тяло, тогава той би останал в сферата на минералния и растителен живот. Но в мига на заспиването, човекът попада под действието на една тенденция, която се стреми да го превърне в минерално-растително същество. И по време на съня тази тенденция получава явен превес над всички други процеси.
към текста >>
ако закъснее да се потопи във физическото си и етерно тяло, тогава той би останал в сферата на минералния и растителен
жив
от.
Когато астралното тяло и Азът са извън физическия и етерен организъм, тогава в този физически и етерен организъм възниква един живот, какъвто във външната природа можем да намерим само в минералното и растително царство. Обстоятелството, че физическият и етерен организъм на човека включват в себе си и такива процеси, които не са само минерални и растителни, се дължи на особената организация, зависеща от временното присъствие на астралното тяло и Азът в човешкия организъм. Ако със своето астрално тяло и своя Аз човекът не се потопи навреме, т.е.
ако закъснее да се потопи във физическото си и етерно тяло, тогава той би останал в сферата на минералния и растителен живот.
Но в мига на заспиването, човекът попада под действието на една тенденция, която се стреми да го превърне в минерално-растително същество. И по време на съня тази тенденция получава явен превес над всички други процеси.
към текста >>
Неудържимият и бликащ от младенчески сили
жив
от започва.
Човекът от съвременната космическа епоха е организиран именно в съответствие с тази външна природа. Той може свободно и безпрепятствено да отправя своя физически поглед към тази физическа природа. Той спокойно може да съзерцава всички фази на пролетния растеж, на пролетното цъфтене. В мига, обаче, когато човек получи определени инспирации и имагинации, тогава с помощта на потопеното си в съня физическо тяло, той ще съзре сезона на лятото. Защото да спиш, това означава: Пролетта и лятото да навлязат във физическото и етерно тяло.
Неудържимият и бликащ от младенчески сили живот започва.
И когато ние се пробудим, т.е когато Азът и астралното тяло отново се приберат в човешкия организъм, тогава този неудържим и бликащ живот на физическото и етерно тяло изведнъж утихва. За духовно обучения поглед сега започва един живот във физическия и етерен организъм на човека, който е твърде близък до есенния и зимен живот на цялата планета. И практически, ако ние проследим човека в редуващите се периоди на будност и сън, неизбежно ще установим един сбит и микрокосмически образ на есен, зима, пролет, лято. Да, необходимо е само да проследите физическия и етерен организъм на един човек в рамките на 24 часа естествено със средствата на антропософското познание и Вие ще установите един цял годишен цикъл в областта на микрокосмоса. Така че, ако вникнем истински и дълбоко в спящия и буден човек, в тази негова част, която нощем остава в леглото и другата част, която денем бди и действува във външния свят, тогава ние стигаме до убеждението: Ето, в микрокосмически смисъл, през изтеклите 24 часа се извърши един цял годишен цикъл.
към текста >>
И когато ние се пробудим, т.е когато Азът и астралното тяло отново се приберат в човешкия организъм, тогава този неудържим и бликащ
жив
от на физическото и етерно тяло изведнъж утихва.
Той може свободно и безпрепятствено да отправя своя физически поглед към тази физическа природа. Той спокойно може да съзерцава всички фази на пролетния растеж, на пролетното цъфтене. В мига, обаче, когато човек получи определени инспирации и имагинации, тогава с помощта на потопеното си в съня физическо тяло, той ще съзре сезона на лятото. Защото да спиш, това означава: Пролетта и лятото да навлязат във физическото и етерно тяло. Неудържимият и бликащ от младенчески сили живот започва.
И когато ние се пробудим, т.е когато Азът и астралното тяло отново се приберат в човешкия организъм, тогава този неудържим и бликащ живот на физическото и етерно тяло изведнъж утихва.
За духовно обучения поглед сега започва един живот във физическия и етерен организъм на човека, който е твърде близък до есенния и зимен живот на цялата планета. И практически, ако ние проследим човека в редуващите се периоди на будност и сън, неизбежно ще установим един сбит и микрокосмически образ на есен, зима, пролет, лято. Да, необходимо е само да проследите физическия и етерен организъм на един човек в рамките на 24 часа естествено със средствата на антропософското познание и Вие ще установите един цял годишен цикъл в областта на микрокосмоса. Така че, ако вникнем истински и дълбоко в спящия и буден човек, в тази негова част, която нощем остава в леглото и другата част, която денем бди и действува във външния свят, тогава ние стигаме до убеждението: Ето, в микрокосмически смисъл, през изтеклите 24 часа се извърши един цял годишен цикъл.
към текста >>
За духовно обучения поглед сега започва един
жив
от във физическия и етерен организъм на човека, който е твърде близък до есенния и зимен
жив
от на цялата планета.
Той спокойно може да съзерцава всички фази на пролетния растеж, на пролетното цъфтене. В мига, обаче, когато човек получи определени инспирации и имагинации, тогава с помощта на потопеното си в съня физическо тяло, той ще съзре сезона на лятото. Защото да спиш, това означава: Пролетта и лятото да навлязат във физическото и етерно тяло. Неудържимият и бликащ от младенчески сили живот започва. И когато ние се пробудим, т.е когато Азът и астралното тяло отново се приберат в човешкия организъм, тогава този неудържим и бликащ живот на физическото и етерно тяло изведнъж утихва.
За духовно обучения поглед сега започва един живот във физическия и етерен организъм на човека, който е твърде близък до есенния и зимен живот на цялата планета.
И практически, ако ние проследим човека в редуващите се периоди на будност и сън, неизбежно ще установим един сбит и микрокосмически образ на есен, зима, пролет, лято. Да, необходимо е само да проследите физическия и етерен организъм на един човек в рамките на 24 часа естествено със средствата на антропософското познание и Вие ще установите един цял годишен цикъл в областта на микрокосмоса. Така че, ако вникнем истински и дълбоко в спящия и буден човек, в тази негова част, която нощем остава в леглото и другата част, която денем бди и действува във външния свят, тогава ние стигаме до убеждението: Ето, в микрокосмически смисъл, през изтеклите 24 часа се извърши един цял годишен цикъл.
към текста >>
Ако се обърнем към спящия човек с помощта на инспирацията и интуицията, ние ще установим, че докато той спи, неговото астрално тяло и неговият Аз са поверени на духовния свят, на духовните сили, и че в този духовен свят астралното тяло и Азът ще стигнат до един съзнателен
жив
от едва в по-късните превъплъщения на нашата Земя.
Обаче нека сега разглеждаме и това, което по време на съня се отделя навън от човешкия организъм: Азът и астралното тяло.
Ако се обърнем към спящия човек с помощта на инспирацията и интуицията, ние ще установим, че докато той спи, неговото астрално тяло и неговият Аз са поверени на духовния свят, на духовните сили, и че в този духовен свят астралното тяло и Азът ще стигнат до един съзнателен живот едва в по-късните превъплъщения на нашата Земя.
И ние трябва да сме напълно сигурни: По време на съня, т.е. между заспиването и пробуждането, астралното тяло и Азът са до такава степен недостъпни за външния свят, дотолкова са „оттеглени" от света, доколкото и цялата Земна планета през зимата е „оттеглена" от просторите на Космоса. По време на съня Азът и астралното тяло действително се намират в техния „зимен сезон". Но по този начин по време на съня в човешкия организъм настъпва едно забележително смесване, една съчетание, което за планетарните мащаби на Земята напр. е възможно само доколкото тя притежава две противоположни „полукълба": практически по време на съня спрямо своето физическо и етерно тяло човек се намира в лятото, а спрямо астралното тяло и своя Аз, човек се намира в зимата.
към текста >>
Ето защо и човек никога не може да се издигне до разбирането за свободата, ако той не проумее: Винаги когато неговата физическа и етерна природа са в състоянието на лято и зима, към тях той прибавя зимата и лятото на своя духовен
жив
от.
Ето защо и човек никога не може да се издигне до разбирането за свободата, ако той не проумее: Винаги когато неговата физическа и етерна природа са в състоянието на лято и зима, към тях той прибавя зимата и лятото на своя духовен живот.
към текста >>
И ако веднъж направим крачката от повърхностното научно мислене към художественото светоусещане, следва да направим и крачката към религиозното из
жив
яване.
И тогава вече настъпва един момент, когато научната методология се слива с художественото светоусещане, когато наука и изкуство не застават като две враждебни сили нещо характерно за натуралистическата епоха, а като две сили, за които Гьоте можа да каже: Работата е там, че изкуството разбулва определен вид природни тайни, без които природата никога не може да бъде разбрана докрай. Да, в известен смисъл ние трябва да гледаме на света и от художествена гледна точка.
И ако веднъж направим крачката от повърхностното научно мислене към художественото светоусещане, следва да направим и крачката към религиозното изживяване.
към текста >>
Той започва да се намесва в
жив
ото и мощ но развитие на света по съвсем друг начин, отколкото се намесваше в досегашните факти на ежедневието.
Открием ли в себе си центъра, където взаимодействуват физическите, душевните и духовни космически сили, ние можем да се обърнем по съвсем друг начин към външния свят. Тогава човешката воля се устремява към истинското художествено творчество, а накрая и към такова отношения спрямо външния свят, което е не просто едно пасивно познание, а по-скоро светла и радостна саможертва и тази саможертва бих могъл да опиша по следния начин. Човекът не гледа вече в света с абстрактното и студено мислене на своята глава; той започва да гледа в света с цялото си същество.
Той започва да се намесва в живото и мощ но развитие на света по съвсем друг начин, отколкото се намесваше в досегашните факти на ежедневието.
Живото и мощно развитие на света неусетно се превръща за него в един нов култ, в един космически култ. И отсега нататък във всеки миг от живота си, човек може да свещенодействува в този космически култ. Всеки земен култ е само един символичен образ на космическия култ. Да, този космически култ е истинската кулминация на всеки земен култ. И само ако докрай и правилно се проникнем с това, което беше казано днес, ние ще се извисим до възможността да разглеждаме който и да е религиозен култ в ясната и чиста светлина на антропософското познание.
към текста >>
Жив
ото и мощно развитие на света неусетно се превръща за него в един нов култ, в един космически култ.
Открием ли в себе си центъра, където взаимодействуват физическите, душевните и духовни космически сили, ние можем да се обърнем по съвсем друг начин към външния свят. Тогава човешката воля се устремява към истинското художествено творчество, а накрая и към такова отношения спрямо външния свят, което е не просто едно пасивно познание, а по-скоро светла и радостна саможертва и тази саможертва бих могъл да опиша по следния начин. Човекът не гледа вече в света с абстрактното и студено мислене на своята глава; той започва да гледа в света с цялото си същество. Той започва да се намесва в живото и мощ но развитие на света по съвсем друг начин, отколкото се намесваше в досегашните факти на ежедневието.
Живото и мощно развитие на света неусетно се превръща за него в един нов култ, в един космически култ.
И отсега нататък във всеки миг от живота си, човек може да свещенодействува в този космически култ. Всеки земен култ е само един символичен образ на космическия култ. Да, този космически култ е истинската кулминация на всеки земен култ. И само ако докрай и правилно се проникнем с това, което беше казано днес, ние ще се извисим до възможността да разглеждаме който и да е религиозен култ в ясната и чиста светлина на антропософското познание. Точно тази ще бъде и задачата ни през следващите дни, скъпи мои приятели и уважаеми гости: да вникнем поне малко в отношението на Антропософията към различните форми на култа.
към текста >>
И отсега нататък във всеки миг от
жив
ота си, човек може да свещенодействува в този космически култ.
Открием ли в себе си центъра, където взаимодействуват физическите, душевните и духовни космически сили, ние можем да се обърнем по съвсем друг начин към външния свят. Тогава човешката воля се устремява към истинското художествено творчество, а накрая и към такова отношения спрямо външния свят, което е не просто едно пасивно познание, а по-скоро светла и радостна саможертва и тази саможертва бих могъл да опиша по следния начин. Човекът не гледа вече в света с абстрактното и студено мислене на своята глава; той започва да гледа в света с цялото си същество. Той започва да се намесва в живото и мощ но развитие на света по съвсем друг начин, отколкото се намесваше в досегашните факти на ежедневието. Живото и мощно развитие на света неусетно се превръща за него в един нов култ, в един космически култ.
И отсега нататък във всеки миг от живота си, човек може да свещенодействува в този космически култ.
Всеки земен култ е само един символичен образ на космическия култ. Да, този космически култ е истинската кулминация на всеки земен култ. И само ако докрай и правилно се проникнем с това, което беше казано днес, ние ще се извисим до възможността да разглеждаме който и да е религиозен култ в ясната и чиста светлина на антропософското познание. Точно тази ще бъде и задачата ни през следващите дни, скъпи мои приятели и уважаеми гости: да вникнем поне малко в отношението на Антропософията към различните форми на култа.
към текста >>
11.
11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И сега човек се усещаше извисен до
жив
ите божествено-духовни връзки на целия свят, и то не по един разсъдъчен начин, нито път по един емоционален начин, какъвто е случая с изкуството.
Който е стигнал до известни представи за същността на древните Мистерии, той знае: В различните Мистерии окултните кандидати търсеха познанието като едно откровение на Духа, но те го търсеха под онази форма, която малко или много съответствуваше на тогавашната епоха. Естествено, тази форма не може да отговаря на нашата епоха; независимо от това обаче, ние сме длъжни да търсим духовното познание за света. Съществена особеност на древните епохи беше тази, че окултните кандидати се стремяха към едно образно познание на духовния свят. Духовното познание беше предавано от човек на човек не с думи, а с онези средства, които постепенно прераснаха в изразните средства на нашите изкуства: а именно в специфичните средства на изобразителните изкуства, музиката, „словесните" изкуства. Обаче в хода на времето от тази втора степен човекът мина в следващата, трета степен, която се изразяваше в едно религиозно-култово откровение за същността на видимия свят.
И сега човек се усещаше извисен до живите божествено-духовни връзки на целия свят, и то не по един разсъдъчен начин, нито път по един емоционален начин, какъвто е случая с изкуството.
Със своите мисли, чувства, с най-дълбоките импулси на своята воля, той просто се потопяваше в живия божествено-духовен свят. А онова, чрез което трябваше да се одухотворят съзнателните действия на човека, се съдържаше именно в жертвоприношенията, в култовия церемониал. Впрочем тогава навсякъде цареше живото усещане за едно пълно единство между наука, изкуство и религия. Днес обаче идеалът на съвременния духовен живот трябва да се промени из основи. Човек трябва да заложи всичко в името на онова, което предусети и самия Гьоте: познанието трябва да се извиси до степента на изкуството; не до някакво символично или алегорично изкуство, а до непосредственото съзидание в звуци, форми и слово.
към текста >>
Със своите мисли, чувства, с най-дълбоките импулси на своята воля, той просто се потопяваше в
жив
ия божествено-духовен свят.
Естествено, тази форма не може да отговаря на нашата епоха; независимо от това обаче, ние сме длъжни да търсим духовното познание за света. Съществена особеност на древните епохи беше тази, че окултните кандидати се стремяха към едно образно познание на духовния свят. Духовното познание беше предавано от човек на човек не с думи, а с онези средства, които постепенно прераснаха в изразните средства на нашите изкуства: а именно в специфичните средства на изобразителните изкуства, музиката, „словесните" изкуства. Обаче в хода на времето от тази втора степен човекът мина в следващата, трета степен, която се изразяваше в едно религиозно-култово откровение за същността на видимия свят. И сега човек се усещаше извисен до живите божествено-духовни връзки на целия свят, и то не по един разсъдъчен начин, нито път по един емоционален начин, какъвто е случая с изкуството.
Със своите мисли, чувства, с най-дълбоките импулси на своята воля, той просто се потопяваше в живия божествено-духовен свят.
А онова, чрез което трябваше да се одухотворят съзнателните действия на човека, се съдържаше именно в жертвоприношенията, в култовия церемониал. Впрочем тогава навсякъде цареше живото усещане за едно пълно единство между наука, изкуство и религия. Днес обаче идеалът на съвременния духовен живот трябва да се промени из основи. Човек трябва да заложи всичко в името на онова, което предусети и самия Гьоте: познанието трябва да се извиси до степента на изкуството; не до някакво символично или алегорично изкуство, а до непосредственото съзидание в звуци, форми и слово. Защото всичко това неизбежно ще потопи човека в едно дълбоко и първично религиозно чувство, в едно дълбоко и първично религиозно изживяване.
към текста >>
Впрочем тогава навсякъде цареше
жив
ото усещане за едно пълно единство между наука, изкуство и религия.
Духовното познание беше предавано от човек на човек не с думи, а с онези средства, които постепенно прераснаха в изразните средства на нашите изкуства: а именно в специфичните средства на изобразителните изкуства, музиката, „словесните" изкуства. Обаче в хода на времето от тази втора степен човекът мина в следващата, трета степен, която се изразяваше в едно религиозно-култово откровение за същността на видимия свят. И сега човек се усещаше извисен до живите божествено-духовни връзки на целия свят, и то не по един разсъдъчен начин, нито път по един емоционален начин, какъвто е случая с изкуството. Със своите мисли, чувства, с най-дълбоките импулси на своята воля, той просто се потопяваше в живия божествено-духовен свят. А онова, чрез което трябваше да се одухотворят съзнателните действия на човека, се съдържаше именно в жертвоприношенията, в култовия церемониал.
Впрочем тогава навсякъде цареше живото усещане за едно пълно единство между наука, изкуство и религия.
Днес обаче идеалът на съвременния духовен живот трябва да се промени из основи. Човек трябва да заложи всичко в името на онова, което предусети и самия Гьоте: познанието трябва да се извиси до степента на изкуството; не до някакво символично или алегорично изкуство, а до непосредственото съзидание в звуци, форми и слово. Защото всичко това неизбежно ще потопи човека в едно дълбоко и първично религиозно чувство, в едно дълбоко и първично религиозно изживяване.
към текста >>
Днес обаче идеалът на съвременния духовен
жив
от трябва да се промени из основи.
Обаче в хода на времето от тази втора степен човекът мина в следващата, трета степен, която се изразяваше в едно религиозно-култово откровение за същността на видимия свят. И сега човек се усещаше извисен до живите божествено-духовни връзки на целия свят, и то не по един разсъдъчен начин, нито път по един емоционален начин, какъвто е случая с изкуството. Със своите мисли, чувства, с най-дълбоките импулси на своята воля, той просто се потопяваше в живия божествено-духовен свят. А онова, чрез което трябваше да се одухотворят съзнателните действия на човека, се съдържаше именно в жертвоприношенията, в култовия церемониал. Впрочем тогава навсякъде цареше живото усещане за едно пълно единство между наука, изкуство и религия.
Днес обаче идеалът на съвременния духовен живот трябва да се промени из основи.
Човек трябва да заложи всичко в името на онова, което предусети и самия Гьоте: познанието трябва да се извиси до степента на изкуството; не до някакво символично или алегорично изкуство, а до непосредственото съзидание в звуци, форми и слово. Защото всичко това неизбежно ще потопи човека в едно дълбоко и първично религиозно чувство, в едно дълбоко и първично религиозно изживяване.
към текста >>
Защото всичко това неизбежно ще потопи човека в едно дълбоко и първично религиозно чувство, в едно дълбоко и първично религиозно из
жив
яване.
Със своите мисли, чувства, с най-дълбоките импулси на своята воля, той просто се потопяваше в живия божествено-духовен свят. А онова, чрез което трябваше да се одухотворят съзнателните действия на човека, се съдържаше именно в жертвоприношенията, в култовия церемониал. Впрочем тогава навсякъде цареше живото усещане за едно пълно единство между наука, изкуство и религия. Днес обаче идеалът на съвременния духовен живот трябва да се промени из основи. Човек трябва да заложи всичко в името на онова, което предусети и самия Гьоте: познанието трябва да се извиси до степента на изкуството; не до някакво символично или алегорично изкуство, а до непосредственото съзидание в звуци, форми и слово.
Защото всичко това неизбежно ще потопи човека в едно дълбоко и първично религиозно чувство, в едно дълбоко и първично религиозно изживяване.
към текста >>
Теологично-религиозното движение постепенно навлезе в такива форми, които не позволяваха на младите пастори да включат в своите проповеди и в цялата си духовна дейност могъщите и
жив
и сили на Мистерията на Голгота.
От известно време при мен започнаха да пристигат млади теолози, християнски теолози, които привършваха теологичното си обучение. На всички тях предстоеше една или друга пасторска кариера. Те идваха при мен и заявяваха приблизително следното: За нас е пределно ясно, че в края на своето обучение днешният млад теолог дори да е отдаден с цялото си сърце на университетската теология няма под краката си здрава и сигурна почва.
Теологично-религиозното движение постепенно навлезе в такива форми, които не позволяваха на младите пастори да включат в своите проповеди и в цялата си духовна дейност могъщите и живи сили на Мистерията на Голгота.
Младите теолози не можеха да се проникнат от съзнанието, че чрез Мистерията на Голгота стана нещо изключително важно, а именно, че Христовото Същество, което по-рано обитаваше в духовните светове, се свърза със Земния живот на човека и продължи да работи там, в Земния живот и в Земната степен на човека. И аз съвсем ясно долавях как в душите на тези хора, които идваха при мен, се пораждаше едно силно предчувствие: ако всички ние искаме християнството да остане живо и да ръководи нашия духовен живот като една действителна сила, тогава абсолютно необходимо е да се извисим до едно радикално обновление на целия теологически импулс, на целия религиозен импулс. А по начало не съществува никакво съмнение: Истинската сила на религиозния импулс се проявява по такъв начин, че пронизва от край до край мислите, чувствата и волята на човека.
към текста >>
Младите теолози не можеха да се проникнат от съзнанието, че чрез Мистерията на Голгота стана нещо изключително важно, а именно, че Христовото Същество, което по-рано обитаваше в духовните светове, се свърза със Земния
жив
от на човека и продължи да работи там, в Земния
жив
от и в Земната степен на човека.
От известно време при мен започнаха да пристигат млади теолози, християнски теолози, които привършваха теологичното си обучение. На всички тях предстоеше една или друга пасторска кариера. Те идваха при мен и заявяваха приблизително следното: За нас е пределно ясно, че в края на своето обучение днешният млад теолог дори да е отдаден с цялото си сърце на университетската теология няма под краката си здрава и сигурна почва. Теологично-религиозното движение постепенно навлезе в такива форми, които не позволяваха на младите пастори да включат в своите проповеди и в цялата си духовна дейност могъщите и живи сили на Мистерията на Голгота.
Младите теолози не можеха да се проникнат от съзнанието, че чрез Мистерията на Голгота стана нещо изключително важно, а именно, че Христовото Същество, което по-рано обитаваше в духовните светове, се свърза със Земния живот на човека и продължи да работи там, в Земния живот и в Земната степен на човека.
И аз съвсем ясно долавях как в душите на тези хора, които идваха при мен, се пораждаше едно силно предчувствие: ако всички ние искаме християнството да остане живо и да ръководи нашия духовен живот като една действителна сила, тогава абсолютно необходимо е да се извисим до едно радикално обновление на целия теологически импулс, на целия религиозен импулс. А по начало не съществува никакво съмнение: Истинската сила на религиозния импулс се проявява по такъв начин, че пронизва от край до край мислите, чувствата и волята на човека.
към текста >>
И аз съвсем ясно долавях как в душите на тези хора, които идваха при мен, се пораждаше едно силно предчувствие: ако всички ние искаме християнството да остане
жив
о и да ръководи нашия духовен
жив
от като една действителна сила, тогава абсолютно необходимо е да се извисим до едно радикално обновление на целия теологически импулс, на целия религиозен импулс.
От известно време при мен започнаха да пристигат млади теолози, християнски теолози, които привършваха теологичното си обучение. На всички тях предстоеше една или друга пасторска кариера. Те идваха при мен и заявяваха приблизително следното: За нас е пределно ясно, че в края на своето обучение днешният млад теолог дори да е отдаден с цялото си сърце на университетската теология няма под краката си здрава и сигурна почва. Теологично-религиозното движение постепенно навлезе в такива форми, които не позволяваха на младите пастори да включат в своите проповеди и в цялата си духовна дейност могъщите и живи сили на Мистерията на Голгота. Младите теолози не можеха да се проникнат от съзнанието, че чрез Мистерията на Голгота стана нещо изключително важно, а именно, че Христовото Същество, което по-рано обитаваше в духовните светове, се свърза със Земния живот на човека и продължи да работи там, в Земния живот и в Земната степен на човека.
И аз съвсем ясно долавях как в душите на тези хора, които идваха при мен, се пораждаше едно силно предчувствие: ако всички ние искаме християнството да остане живо и да ръководи нашия духовен живот като една действителна сила, тогава абсолютно необходимо е да се извисим до едно радикално обновление на целия теологически импулс, на целия религиозен импулс.
А по начало не съществува никакво съмнение: Истинската сила на религиозния импулс се проявява по такъв начин, че пронизва от край до край мислите, чувствата и волята на човека.
към текста >>
По-нататък аз подчертах, че при Антропософското Движение накрая се стига дотам, да заявим пред себе си ясно и категорично: Всички ние
жив
еем в една епоха, при която самото развитие на света внася определен сбор от духовни истини и стига хората да поискат в качеството си на духовни изследователи, те могат да проникнат в тези духовни истини.
По-нататък аз подчертах, че при Антропософското Движение накрая се стига дотам, да заявим пред себе си ясно и категорично: Всички ние живеем в една епоха, при която самото развитие на света внася определен сбор от духовни истини и стига хората да поискат в качеството си на духовни изследователи, те могат да проникнат в тези духовни истини.
А дори и да не пожелаят да работят като духовни изследователи и живеят само с честния стремеж към истината, всички хора ще са в състояние да разберат истините, открити от духовния изследовател, да ги разберат ясно и просто със своя здрав човешки разум.
към текста >>
А дори и да не пожелаят да работят като духовни изследователи и
жив
еят само с честния стремеж към истината, всички хора ще са в състояние да разберат истините, открити от духовния изследовател, да ги разберат ясно и просто със своя здрав човешки разум.
По-нататък аз подчертах, че при Антропософското Движение накрая се стига дотам, да заявим пред себе си ясно и категорично: Всички ние живеем в една епоха, при която самото развитие на света внася определен сбор от духовни истини и стига хората да поискат в качеството си на духовни изследователи, те могат да проникнат в тези духовни истини.
А дори и да не пожелаят да работят като духовни изследователи и живеят само с честния стремеж към истината, всички хора ще са в състояние да разберат истините, открити от духовния изследовател, да ги разберат ясно и просто със своя здрав човешки разум.
към текста >>
Всичко онова, което днес има някакво значение за духовния
жив
от на човека, идва като познание.
Не пропуснах да отбележа и нещо друго, на което Антропософското Движение разчита, а именно на обстоятелството, че днешният човек, търсещ пътя към Антропософското Движение, е дълбоко убеден: духовни те истини, които се откриват на съвременното човечество, нахлуват в него не като нещо друго, а като познание.
Всичко онова, което днес има някакво значение за духовния живот на човека, идва като познание.
Естествено не става дума за това, че един човек, намиращ се вътре в Антропософското Движение, трябва да прояви компетентност в една или друга научна област. Антропософското Движение не изисква от своите последователи каквито и да са научни амбиции или заложби. Както вече казах, антропософските истини са лесно достъпни за здравия човешки разум, стига той да не е деформиран от някакъв предразсъдък. Аз подчертах още, че след като достатъчно голям брой хора биха намерили пътя към Антропософското Движение, всичко онова, което е необходимо за религиозните цели и религиозните идеали, постепенно ще се обособи вън от Антропософското Движение. Наред с това обаче, съществуват много хора, при които макар и споменатия импулс за религиозно-християнско обновление да е изключително силен, няма да намерят пътя към Антропософското Движение, тъй като са поставени в неподходяща културна и социална среда.
към текста >>
И това, което е действително необходимо за тези хора, се свежда до следното: По един съответствуващ за тях начин, те ще трябва да открият пътя към истинския духовен
жив
от на човечеството.
И това, което е действително необходимо за тези хора, се свежда до следното: По един съответствуващ за тях начин, те ще трябва да открият пътя към истинския духовен живот на човечеството.
към текста >>
Тези съвети бяха дадени с любов и преклонение към онези сили, които успяха да пробудят за
жив
от новото религиозно Движение.
И все пак това религиозно Движение получи от нас съвети и указания за изграждане на една истинска духовна общност, която да е в съответствие с днешната степен от развитието на човечеството.
Тези съвети бяха дадени с любов и преклонение към онези сили, които успяха да пробудят за живот новото религиозно Движение.
Впрочем, то възникна по един правилен начин, само защото се съобрази с всичко, което пулсира вътре в Антропософското Движение, получавайки от него своята здрава основа, дирейки помощ и указания от онези, които са участници в Антропософското Движение и т.н. и т.н. След като враговете на Антропософското Движение обаче оправдават всяко посегателство срещу нас, тези неща трябва да се уточняват най-прецизно. И друг път съм споменавал, че не можем да стоим честно в Антропософското Движение и в същото време да твърдим: Гьотеанумът в Дорнах изигра решаващата роля при основаване то на новото Движение.
към текста >>
Обаче това религиозно Движение трябва да се ръководи от хора, които поради особеностите на своя духовен
жив
от все още не са успели сами да намерят пътя към Антропософското Общество.
Тези неща трябва да се разберат особено добре от антропософите, иначе те не биха могли да работят за напредъка на нашето дело. Ако става дума за отношението на един антропософ към религиозното обновление, бихме могли да обобщим: Антропософът е само един доброжелателен съветник, който дава с пълни шепи от духовните дарове на Космоса, а що се отнася до участието му в култовите свещенодействия, той винаги е с ясното съзнание, че прави това само за да ги насочи в техния правилен път. Истински духовен покровител на това религиозно Движение може да бъде само един пълносъзнателен антропософ.
Обаче това религиозно Движение трябва да се ръководи от хора, които поради особеностите на своя духовен живот все още не са успели сами да намерят пътя към Антропософското Общество.
към текста >>
За да не възникнат някакви недоразумения, утре подробно ще се спра на истинския култов
жив
от в духовния свят, на най-важните условия за такъв култов
жив
от.
Да, днес аз трябваше да говоря за тези неща, да дам указания за един нов култ, чието бъдеще е твърде скъпо за мен.
За да не възникнат някакви недоразумения, утре подробно ще се спра на истинския култов живот в духовния свят, на най-важните условия за такъв култов живот.
В този смисъл днешната ми лекция беше едно малко отклонение от основната тема на цикъла.
към текста >>
12.
12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Докато спи, неговите физическо и етерно тяло са в един вид лято, в един могъщ и неудържимо бликащ
жив
от на физическото и етерно тяло.
Обаче между природните цикли и тяхното отражение в човека има съществена разлика. Докато в една географска област природните процеси се разиграват последователно, при човека те се разиграват едновременно. Като един завършен и цялостен организъм, човекът има доста сходства със Земния организъм. Обаче при Земята нещата са устроени така, че зимните процеси в една географска област и летните процеси в друга географска област са ясно разграничени в космическото пространство и не си причиняват взаимни смущения. При човека обаче нещата изглеждат по друг начин.
Докато спи, неговите физическо и етерно тяло са в един вид лято, в един могъщ и неудържимо бликащ живот на физическото и етерно тяло.
Докато човекът спи, в неговия физическо-етерен организъм последователно настъпват един вид пролет и лято. Обаче в същото време астралното тяло и Азът се намират в един вид зима. Така че при човека лято и зима съществуват едновременно, действуват едновременно.
към текста >>
В ежедневния
жив
от обикновено хората не разграничават тези неща и донякъде те имат право.
В нашата нервно-сетивна система, на това движение съответствува, приблизително в същата степен, едно състояние на покой. Моля Ви да направите усилие и да разберете тези неща. Аз казах: „Едно състояние на покой". Обикновено думата „покой" се употребява като едно абсолютно понятие. Ако някой седи на стола, той просто седи; изобщо не се мисли, дали в този момент човекът не е изпълнен с безпокойство, напрежение, страх.
В ежедневния живот обикновено хората не разграничават тези неща и донякъде те имат право.
към текста >>
И едва сега, вниквайки по един правилен начин в неудържимия и бликащ
жив
от тук, ние стигаме до неговото истинско значение.
И едва сега, вниквайки по един правилен начин в неудържимия и бликащ живот тук, ние стигаме до неговото истинско значение.
Кога всъщност бликва този живот? Когато Азът и астралното тяло не са тук, кога то Азът и астралното тяло по времето на съня са навън в духовния Космос. И откъде идва този бликащ живот? Отговор ще получим именно от антропософското духовно-научно познание.
към текста >>
Кога всъщност бликва този
жив
от?
И едва сега, вниквайки по един правилен начин в неудържимия и бликащ живот тук, ние стигаме до неговото истинско значение.
Кога всъщност бликва този живот?
Когато Азът и астралното тяло не са тук, кога то Азът и астралното тяло по времето на съня са навън в духовния Космос. И откъде идва този бликащ живот? Отговор ще получим именно от антропософското духовно-научно познание.
към текста >>
И откъде идва този бликащ
жив
от?
И едва сега, вниквайки по един правилен начин в неудържимия и бликащ живот тук, ние стигаме до неговото истинско значение. Кога всъщност бликва този живот? Когато Азът и астралното тяло не са тук, кога то Азът и астралното тяло по времето на съня са навън в духовния Космос.
И откъде идва този бликащ живот?
Отговор ще получим именно от антропософското духовно-научно познание.
към текста >>
В леглото остават неговото физическо и етерно тяло, които според Антропософията можем донякъде да сравним със земната почва, с минералното царство, представляващи основата на растителния
жив
от естествено растителен
жив
от в съвсем други форми, достъпни обаче за духовно-научното познание.
Нека се обърнем към спящия човек.
В леглото остават неговото физическо и етерно тяло, които според Антропософията можем донякъде да сравним със земната почва, с минералното царство, представляващи основата на растителния живот естествено растителен живот в съвсем други форми, достъпни обаче за духовно-научното познание.
към текста >>
Тези подвижни огнени езици не са нищо друго, освен астралното тяло и Азът, които
жив
еят в етерното и физическо тяло.
А как изглеждат нещата в будност? Представете си следното: представете си как увяхващото растително царство и целия минерален свят просто изгарят, озарени от бушуващия в тях астрално-Азов пламък. Докато е буден, човекът има нещо общо с увяхващото растително царство и с целия разпадащ се минерален свят. Общо взето, растителните процеси в този случай наподобяват (макар и нещата да изглеждат съвсем различно) пожълтелите есенни дървета с наведени клони и повехнали листа, уморени и умиращи, но погълнати от мълчаливата и сериозна игра на стотици и хиляди огнени езици.
Тези подвижни огнени езици не са нищо друго, освен астралното тяло и Азът, които живеят в етерното и физическо тяло.
И сега възниква логичният въпрос: Добре, но как изглежда този огнен танц нощем, по време на съня, когато астралното тяло и Азът са извън физическото и етерно тяло?
към текста >>
Тези растежни сили неусетно съ
жив
яват минералния свят на човека.
Ако отново насочим поглед към спящото човешко тяло следвайки всевъзможните съпоставки, които могат да бъдат направени от многобройните ми лекции по тези въпроси ние ще установим следното: Ние ще установим че под огнените езици на Азът и астралното тяло нещо става. Там е спящото физическо тяло, което прелива от неудържимите растежни сили.
Тези растежни сили неусетно съживяват минералния свят на човека.
Неговите най-микроскопични частици и, ако мога така да се изразя, „трохите" на физическото тяло сега изглеждат така, сякаш техните атоми биха се разпаднали, сякаш от цялото тяло се оформя една подвижна минералнотечна-въздухообразна маса, която е пронизана от неудържим и бликаш живот и тази вътрешна сила, която причинява всичко това, какво представлява тя? Виждате ли, това което вибрира вътре в етерното и физическо тяло докато ние спим е отзвучаващата ударна вълна на нашия космически живот преди раждането. Докато сме будни, тази ударна вълна е в покой.
към текста >>
Неговите най-микроскопични частици и, ако мога така да се изразя, „трохите" на физическото тяло сега изглеждат така, сякаш техните атоми биха се разпаднали, сякаш от цялото тяло се оформя една подвижна минералнотечна-въздухообразна маса, която е пронизана от неудържим и бликаш
жив
от и тази вътрешна сила, която причинява всичко това, какво представлява тя?
Ако отново насочим поглед към спящото човешко тяло следвайки всевъзможните съпоставки, които могат да бъдат направени от многобройните ми лекции по тези въпроси ние ще установим следното: Ние ще установим че под огнените езици на Азът и астралното тяло нещо става. Там е спящото физическо тяло, което прелива от неудържимите растежни сили. Тези растежни сили неусетно съживяват минералния свят на човека.
Неговите най-микроскопични частици и, ако мога така да се изразя, „трохите" на физическото тяло сега изглеждат така, сякаш техните атоми биха се разпаднали, сякаш от цялото тяло се оформя една подвижна минералнотечна-въздухообразна маса, която е пронизана от неудържим и бликаш живот и тази вътрешна сила, която причинява всичко това, какво представлява тя?
Виждате ли, това което вибрира вътре в етерното и физическо тяло докато ние спим е отзвучаващата ударна вълна на нашия космически живот преди раждането. Докато сме будни, тази ударна вълна е в покой.
към текста >>
Виждате ли, това което вибрира вътре в етерното и физическо тяло докато ние спим е отзвучаващата ударна вълна на нашия космически
жив
от преди раждането.
Ако отново насочим поглед към спящото човешко тяло следвайки всевъзможните съпоставки, които могат да бъдат направени от многобройните ми лекции по тези въпроси ние ще установим следното: Ние ще установим че под огнените езици на Азът и астралното тяло нещо става. Там е спящото физическо тяло, което прелива от неудържимите растежни сили. Тези растежни сили неусетно съживяват минералния свят на човека. Неговите най-микроскопични частици и, ако мога така да се изразя, „трохите" на физическото тяло сега изглеждат така, сякаш техните атоми биха се разпаднали, сякаш от цялото тяло се оформя една подвижна минералнотечна-въздухообразна маса, която е пронизана от неудържим и бликаш живот и тази вътрешна сила, която причинява всичко това, какво представлява тя?
Виждате ли, това което вибрира вътре в етерното и физическо тяло докато ние спим е отзвучаващата ударна вълна на нашия космически живот преди раждането.
Докато сме будни, тази ударна вълна е в покой.
към текста >>
Когато пламъците на астралното тяло и Азът се свържат с етерното и физическо тяло, тогава вибрациите от нашия космически
жив
от преди раждането утихват напълно.
Когато пламъците на астралното тяло и Азът се свържат с етерното и физическо тяло, тогава вибрациите от нашия космически живот преди раждането утихват напълно.
И едва сега, след като сме добили тази важна и строго лична опитност, ние се научаваме да вникваме правилно в процесите на външната природа. Едва сега разбираме: Всичко, което пулсира във външната природа под формата на природни закони, под формата на природни сили в минералния и растителен живот, всичко то е тъждествено с онова, което по време на съня пулсира в нас като минерален и растителен живот, като неудържимо бликащ летен живот. Обърнем ли се към нашите спящи физическо и етерно тяло, ние заставаме пред нашето минало, ние заставаме пред нашия духовен живот всред Йерархиите преди сегашната инкарнация; изобщо външната природа – доколкото тя е пронизана от минерални и растителни сили ни отпраща към миналото.
към текста >>
Едва сега разбираме: Всичко, което пулсира във външната природа под формата на природни закони, под формата на природни сили в минералния и растителен
жив
от, всичко то е тъждествено с онова, което по време на съня пулсира в нас като минерален и растителен
жив
от, като неудържимо бликащ летен
жив
от.
Когато пламъците на астралното тяло и Азът се свържат с етерното и физическо тяло, тогава вибрациите от нашия космически живот преди раждането утихват напълно. И едва сега, след като сме добили тази важна и строго лична опитност, ние се научаваме да вникваме правилно в процесите на външната природа.
Едва сега разбираме: Всичко, което пулсира във външната природа под формата на природни закони, под формата на природни сили в минералния и растителен живот, всичко то е тъждествено с онова, което по време на съня пулсира в нас като минерален и растителен живот, като неудържимо бликащ летен живот.
Обърнем ли се към нашите спящи физическо и етерно тяло, ние заставаме пред нашето минало, ние заставаме пред нашия духовен живот всред Йерархиите преди сегашната инкарнация; изобщо външната природа – доколкото тя е пронизана от минерални и растителни сили ни отпраща към миналото.
към текста >>
Обърнем ли се към нашите спящи физическо и етерно тяло, ние заставаме пред нашето минало, ние заставаме пред нашия духовен
жив
от всред Йерархиите преди сегашната инкарнация; изобщо външната природа – доколкото тя е пронизана от минерални и растителни сили ни отпраща към миналото.
Когато пламъците на астралното тяло и Азът се свържат с етерното и физическо тяло, тогава вибрациите от нашия космически живот преди раждането утихват напълно. И едва сега, след като сме добили тази важна и строго лична опитност, ние се научаваме да вникваме правилно в процесите на външната природа. Едва сега разбираме: Всичко, което пулсира във външната природа под формата на природни закони, под формата на природни сили в минералния и растителен живот, всичко то е тъждествено с онова, което по време на съня пулсира в нас като минерален и растителен живот, като неудържимо бликащ летен живот.
Обърнем ли се към нашите спящи физическо и етерно тяло, ние заставаме пред нашето минало, ние заставаме пред нашия духовен живот всред Йерархиите преди сегашната инкарнация; изобщо външната природа – доколкото тя е пронизана от минерални и растителни сили ни отпраща към миналото.
към текста >>
Ако искаме правилно да разберем действуващите навън природни сили и закони с изключение на
жив
отинските и физическите човешки сили трябва да заявим: В лицето на природните сили и закони ние заставаме пред Земното минало, пред залеза и бавната смърт на Земната планета.
Ако искаме правилно да разберем действуващите навън природни сили и закони с изключение на животинските и физическите човешки сили трябва да заявим: В лицето на природните сили и закони ние заставаме пред Земното минало, пред залеза и бавната смърт на Земната планета.
И ако размишляваме върху външната природа, ние трябва да посветим нашите размисли всъщност точно на тази бавна Земна смърт.
към текста >>
Но за да се съ
жив
и умиращата Земя, за да приеме тя в себе си импулсите на бъдещето, съществува само една възможност: В минералния и растителен свят да се вложат силите на душата и Духа; а именно в
жив
отинския свят да проникнат душевните сили, а в човека да проникнат духовните сили.
Но за да се съживи умиращата Земя, за да приеме тя в себе си импулсите на бъдещето, съществува само една възможност: В минералния и растителен свят да се вложат силите на душата и Духа; а именно в животинския свят да проникнат душевните сили, а в човека да проникнат духовните сили.
към текста >>
Вземете например изхранването на
жив
ите същества: то започва не от другаде, а от приемането на известни минерални и растителни вещества.
Да, ако се вгледаме във външните физически процеси, ние трябва да добавим още следното: Всъщност от тези минерални и растителни процеси на външната природа зависят и всички останали физически процеси.
Вземете например изхранването на живите същества: то започва не от другаде, а от приемането на известни минерални и растителни вещества.
Животните, а на свой ред и човека, ги преработват и включват във веществообмяната си. И все пак цялата външна природа доколкото е съставена от физически и етерни процеси носи характера на това, което ние имаме в лицето на нашия спящ физическо-етерен организъм. От друга страна, докато сме будни, ние носим в себе си Азово-астралния организъм. В същото време, ако ми позволите този израз, нашият физическо-етерен организъм се намира в своя „зимен сън". Но при човека нещата са устроени така, че будният Азово-астрален организъм, съживен в своя „летен сезон" от външните сетивни впечатления и от самозараждащите се мисли, непрекъснато постига едно динамично равновесие с физическото и етерно тяло по време на техния „зимен сън".
към текста >>
Жив
отните, а на свой ред и човека, ги преработват и включват във веществообмяната си.
Да, ако се вгледаме във външните физически процеси, ние трябва да добавим още следното: Всъщност от тези минерални и растителни процеси на външната природа зависят и всички останали физически процеси. Вземете например изхранването на живите същества: то започва не от другаде, а от приемането на известни минерални и растителни вещества.
Животните, а на свой ред и човека, ги преработват и включват във веществообмяната си.
И все пак цялата външна природа доколкото е съставена от физически и етерни процеси носи характера на това, което ние имаме в лицето на нашия спящ физическо-етерен организъм. От друга страна, докато сме будни, ние носим в себе си Азово-астралния организъм. В същото време, ако ми позволите този израз, нашият физическо-етерен организъм се намира в своя „зимен сън". Но при човека нещата са устроени така, че будният Азово-астрален организъм, съживен в своя „летен сезон" от външните сетивни впечатления и от самозараждащите се мисли, непрекъснато постига едно динамично равновесие с физическото и етерно тяло по време на техния „зимен сън".
към текста >>
Но при човека нещата са устроени така, че будният Азово-астрален организъм, съ
жив
ен в своя „летен сезон" от външните сетивни впечатления и от самозараждащите се мисли, непрекъснато постига едно динамично равновесие с физическото и етерно тяло по време на техния „зимен сън".
Вземете например изхранването на живите същества: то започва не от другаде, а от приемането на известни минерални и растителни вещества. Животните, а на свой ред и човека, ги преработват и включват във веществообмяната си. И все пак цялата външна природа доколкото е съставена от физически и етерни процеси носи характера на това, което ние имаме в лицето на нашия спящ физическо-етерен организъм. От друга страна, докато сме будни, ние носим в себе си Азово-астралния организъм. В същото време, ако ми позволите този израз, нашият физическо-етерен организъм се намира в своя „зимен сън".
Но при човека нещата са устроени така, че будният Азово-астрален организъм, съживен в своя „летен сезон" от външните сетивни впечатления и от самозараждащите се мисли, непрекъснато постига едно динамично равновесие с физическото и етерно тяло по време на техния „зимен сън".
към текста >>
Сега ние трябва да изключим
жив
отните, макар и само за миг.
Ако се вгледаме в заобикалящата ни природа, там ние далеч не разграничаваме истинската същност на минералния и растителен свят; там ние далеч не виждаме това, което можем да установим, ако съсредоточим вниманието си върху човешкото същество. В човека ние виждаме взаимно свързаните минерални, растителни, астрални и Азови сили.
Сега ние трябва да изключим животните, макар и само за миг.
към текста >>
Ако обаче насочим поглед към човешкото същество, към същата тази угасваща творческа мощ, чиято кулминация е била в предишните планетарни въплъщения на нашата Земя, и която сега се проявява в етерното му и физическо тяло като нарастваща слабост, тогава ние ще открием как целият физически и етерен човешки организъм е просто озарен от светлината на астралното тяло и Азът, с други думи озарен от това, което свободно се разгръща като мисловен
жив
от върху арената на взаимно уравновесените природни процеси.
Ако човек погледне с вярно око на минералното царство и на зараждащото се в него растително царство, той неизбежно трябва да си каже: но да, навсякъде в кристалните форми, навсякъде в планинските хребети, навсякъде в растителните масиви, аз виждам чудесните паметници на онази жизнена и творческа мощ, която вече угасва.
Ако обаче насочим поглед към човешкото същество, към същата тази угасваща творческа мощ, чиято кулминация е била в предишните планетарни въплъщения на нашата Земя, и която сега се проявява в етерното му и физическо тяло като нарастваща слабост, тогава ние ще открием как целият физически и етерен човешки организъм е просто озарен от светлината на астралното тяло и Азът, с други думи озарен от това, което свободно се разгръща като мисловен живот върху арената на взаимно уравновесените природни процеси.
към текста >>
Само имагинацията, инспирацията и интуицията могат да съ
жив
ят нашите мисли.
По същия начин обаче и самата Земя не може да очаква никакво бъдеще от минералния и растителен свят. Само ако ние вложим в Земята това, което тя не притежава, Земната планета може да се надява на едно бъдеще, на една своя бъдеща инкарнация. А това, което най-очебийно липсва на Земята, са активните мисли на човека, които израстват в неговия самостоятелен и независим от природата организъм. Ако човек реализира и превръща своите мисли в една видима действителност, тогава той осигурява на Земята нейното бъдеще. Обаче за тази цел човек трябва да се издигне над обичайното природознание, над официалната наука, защото тя му дава само отражения, само огледални образи, а не действителни мисли.
Само имагинацията, инспирацията и интуицията могат да съживят нашите мисли.
Приемем ли ги в себе си, ние влагаме в живота на Земята живи и трайни образи, притежаващи огромна сила.
към текста >>
Приемем ли ги в себе си, ние влагаме в
жив
ота на Земята
жив
и и трайни образи, притежаващи огромна сила.
Само ако ние вложим в Земята това, което тя не притежава, Земната планета може да се надява на едно бъдеще, на една своя бъдеща инкарнация. А това, което най-очебийно липсва на Земята, са активните мисли на човека, които израстват в неговия самостоятелен и независим от природата организъм. Ако човек реализира и превръща своите мисли в една видима действителност, тогава той осигурява на Земята нейното бъдеще. Обаче за тази цел човек трябва да се издигне над обичайното природознание, над официалната наука, защото тя му дава само отражения, само огледални образи, а не действителни мисли. Само имагинацията, инспирацията и интуицията могат да съживят нашите мисли.
Приемем ли ги в себе си, ние влагаме в живота на Земята живи и трайни образи, притежаващи огромна сила.
към текста >>
„Това мислене казах аз представлява истинската духовна връзка на човечеството с божествения свят." Защото доколкото човекът се оставя на отраженията, на огледалните образи, които идват от външната природа, той само повтаря очертанията на миналото и
жив
ее в мъртвите останки от божествения свят, в мъртвия труп на божествения свят.
Преди години аз написах една малка книга за „Теорията на познанието в Гьотевия светоглед". Там също ставаше дума за творческото и съзидателно мислене на човека.
„Това мислене казах аз представлява истинската духовна връзка на човечеството с божествения свят." Защото доколкото човекът се оставя на отраженията, на огледалните образи, които идват от външната природа, той само повтаря очертанията на миналото и живее в мъртвите останки от божествения свят, в мъртвия труп на божествения свят.
Само ако съживи своите мисли, той получава и онова Причастие, с което е проникнат целия свят; само тогава той свързва себе си с духовната еволюция на Космоса.
към текста >>
Само ако съ
жив
и своите мисли, той получава и онова Причастие, с което е проникнат целия свят; само тогава той свързва себе си с духовната еволюция на Космоса.
Преди години аз написах една малка книга за „Теорията на познанието в Гьотевия светоглед". Там също ставаше дума за творческото и съзидателно мислене на човека. „Това мислене казах аз представлява истинската духовна връзка на човечеството с божествения свят." Защото доколкото човекът се оставя на отраженията, на огледалните образи, които идват от външната природа, той само повтаря очертанията на миналото и живее в мъртвите останки от божествения свят, в мъртвия труп на божествения свят.
Само ако съживи своите мисли, той получава и онова Причастие, с което е проникнат целия свят; само тогава той свързва себе си с духовната еволюция на Космоса.
към текста >>
Да, това съзнание трябва да става все по-
жив
о и все по-силно и тогава човекът наистина ще намира все по-точно пътя към духовното Прича стие.
Да, това съзнание трябва да става все по-живо и все по-силно и тогава човекът наистина ще намира все по-точно пътя към духовното Прича стие.
Ето защо днес бих желал да Ви окажа една малка помощ, бих желал да Ви дам две медитативни изречения и винаги, когато ги изправяте живи пред Вашите души, така че да усетите техния подвижен смисъл, Вие ще знаете че в душите Ви се поражда един нов кълн. С помощта на този нов кълн мъртвият свят в който е поставен човека се преобразява в един жив свят. И от недрата на студения мъртъв свят пламва животът на бъдещето. Всичко това може да стане само тогава, когато човек дълбоко осмисли своето родство с Космоса.
към текста >>
Ето защо днес бих желал да Ви окажа една малка помощ, бих желал да Ви дам две медитативни изречения и винаги, когато ги изправяте
жив
и пред Вашите души, така че да усетите техния подвижен смисъл, Вие ще знаете че в душите Ви се поражда един нов кълн.
Да, това съзнание трябва да става все по-живо и все по-силно и тогава човекът наистина ще намира все по-точно пътя към духовното Прича стие.
Ето защо днес бих желал да Ви окажа една малка помощ, бих желал да Ви дам две медитативни изречения и винаги, когато ги изправяте живи пред Вашите души, така че да усетите техния подвижен смисъл, Вие ще знаете че в душите Ви се поражда един нов кълн.
С помощта на този нов кълн мъртвият свят в който е поставен човека се преобразява в един жив свят. И от недрата на студения мъртъв свят пламва животът на бъдещето. Всичко това може да стане само тогава, когато човек дълбоко осмисли своето родство с Космоса.
към текста >>
С помощта на този нов кълн мъртвият свят в който е поставен човека се преобразява в един
жив
свят.
Да, това съзнание трябва да става все по-живо и все по-силно и тогава човекът наистина ще намира все по-точно пътя към духовното Прича стие. Ето защо днес бих желал да Ви окажа една малка помощ, бих желал да Ви дам две медитативни изречения и винаги, когато ги изправяте живи пред Вашите души, така че да усетите техния подвижен смисъл, Вие ще знаете че в душите Ви се поражда един нов кълн.
С помощта на този нов кълн мъртвият свят в който е поставен човека се преобразява в един жив свят.
И от недрата на студения мъртъв свят пламва животът на бъдещето. Всичко това може да стане само тогава, когато човек дълбоко осмисли своето родство с Космоса.
към текста >>
И от недрата на студения мъртъв свят пламва
жив
отът на бъдещето.
Да, това съзнание трябва да става все по-живо и все по-силно и тогава човекът наистина ще намира все по-точно пътя към духовното Прича стие. Ето защо днес бих желал да Ви окажа една малка помощ, бих желал да Ви дам две медитативни изречения и винаги, когато ги изправяте живи пред Вашите души, така че да усетите техния подвижен смисъл, Вие ще знаете че в душите Ви се поражда един нов кълн. С помощта на този нов кълн мъртвият свят в който е поставен човека се преобразява в един жив свят.
И от недрата на студения мъртъв свят пламва животът на бъдещето.
Всичко това може да стане само тогава, когато човек дълбоко осмисли своето родство с Космоса.
към текста >>
Обаче ние трябва да сме наясно: Само ако пробудим духовния
жив
от в себе си, само ако пробудим нашата протъкана от любов човешка воля, само тогава ние ще преобразим и върнем обратно на Духа всичко онова, което вече е било превърнато в материя, само тогава ще осъществим една истинска транссубстанция.
Обаче ние трябва да сме наясно: Само ако пробудим духовния живот в себе си, само ако пробудим нашата протъкана от любов човешка воля, само тогава ние ще преобразим и върнем обратно на Духа всичко онова, което вече е било превърнато в материя, само тогава ще осъществим една истинска транссубстанция.
Да, ние трябва да обхванем напълно съзнателно нашето място в Макрокосмоса и отново да оживим нашето абстрактно мислене.
към текста >>
Да, ние трябва да обхванем напълно съзнателно нашето място в Макрокосмоса и отново да о
жив
им нашето абстрактно мислене.
Обаче ние трябва да сме наясно: Само ако пробудим духовния живот в себе си, само ако пробудим нашата протъкана от любов човешка воля, само тогава ние ще преобразим и върнем обратно на Духа всичко онова, което вече е било превърнато в материя, само тогава ще осъществим една истинска транссубстанция.
Да, ние трябва да обхванем напълно съзнателно нашето място в Макрокосмоса и отново да оживим нашето абстрактно мислене.
към текста >>
Напират към мен във Водния
жив
от,
Напират към мен във Водния живот,
към текста >>
Така балансиран в чувства и воля човекът може да из
жив
ява себе си по правилен начин.
Докато с помощта на моята воля аз мога да виждам как в духовната атмосфера на бъдещето, звездните Същества се преобразяват в огъня на любовта, с помощта на моите чувства аз мога да различа метаморфозите на онези сили, които работят в моята кръв, в моя течен организъм; там те са отражения на звездните действия, на звездните дела.
Така балансиран в чувства и воля човекът може да изживява себе си по правилен начин.
Сега вече, обърнат към мировите сили на Космоса, жертвоготовният човек може да вложи там, във великия храм на Космоса като транссубстанция и своя личен духовен принос.
към текста >>
За днешните хора най-важно от всичко е да разберат това бъдеще, да проумеят, че неудържимо бликащият външен
жив
от е спотаил в себе си и смъртта, и то не за друго, а за да се обърнем към онзи
жив
от, чиито източници се коренят в нашите собствени импулси за действие.
Да, днешната лекция е към своя край. Тя, впрочем, не беше случайна, и точно в днешния ден, аз пожелах да и предам този основен смисъл: Защото точно днес, когато отново заставаме пред затварящия се годишен кръг поне външно нещата изглеждат така ние трябва да разберем най-после как да изградим отношението си към времето, как от миналото трябва да изковем бъдещето, как ние сме длъжни тръгвайки от познанието да работим за бъдещето, и то по този начин да творим в името на Духа, заради Духа.Едно от стихотворенията, които прозвучаха тази сутрин, започна с думите: „Всяка Нова Година издълбава и нови гробове". Тук е стаена една дълбока истина. Но вярно е и другото: Че всяка Нова Година залюлява и нови люлки. Което докосва миналото, то не отминава и бъдещето.
За днешните хора най-важно от всичко е да разберат това бъдеще, да проумеят, че неудържимо бликащият външен живот е спотаил в себе си и смъртта, и то не за друго, а за да се обърнем към онзи живот, чиито източници се коренят в нашите собствени импулси за действие.
Ето защо и всяка Нова Година е едно напомняне, един символ на обновлението. Ако от една страна се вгледаме в новите гробове, а от друга в самообновяващия се живот, ние ще открием и онези сили, кои то просто копнеят за зародишите на бъдещия свят.
към текста >>
Ако от една страна се вгледаме в новите гробове, а от друга в самообновяващия се
жив
от, ние ще открием и онези сили, кои то просто копнеят за зародишите на бъдещия свят.
Тук е стаена една дълбока истина. Но вярно е и другото: Че всяка Нова Година залюлява и нови люлки. Което докосва миналото, то не отминава и бъдещето. За днешните хора най-важно от всичко е да разберат това бъдеще, да проумеят, че неудържимо бликащият външен живот е спотаил в себе си и смъртта, и то не за друго, а за да се обърнем към онзи живот, чиито източници се коренят в нашите собствени импулси за действие. Ето защо и всяка Нова Година е едно напомняне, един символ на обновлението.
Ако от една страна се вгледаме в новите гробове, а от друга в самообновяващия се живот, ние ще открием и онези сили, кои то просто копнеят за зародишите на бъдещия свят.
към текста >>
Напират към мен във Водния
жив
от
Напират към мен във Водния живот
към текста >>
13.
13. БЕЛЕЖКИ
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
9. Ангели Духове на здрача, (Синове на
Жив
ота).
9. Ангели Духове на здрача, (Синове на Живота).
към текста >>
Физическо тяло не
жив
о, веществено, „минерално"
Физическо тяло неживо, веществено, „минерално"
към текста >>
чувствата, „
жив
отинско"
чувствата, „животинско"
към текста >>
14.
Съдържание
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
По време на сън човек
жив
ее със своя Аз и астрално тяло съвместно със свръхсетивните същества на елементарните царства.
По време на сън човек живее със своя Аз и астрално тяло съвместно със свръхсетивните същества на елементарните царства.
От 15-ти век връзката с духовните същества на сън отслабва.Гьоте пътува до Италия в резултат на желанието му за истинска връзка с Архаите. Гьоте като цялостен човек и човекът-глава от неговото и нашето време. Познаването на дейността на елементарните сили в природните процеси от старата медицина и Парацелз. Тенденцията към автоматизъм и пасивност в съвременното образование.
към текста >>
Отслабване на това пре
жив
яване в квинтите и изчезването му в терците – човек пре
жив
ява музикалното в своята телесност.
Елохимите като носители на Космическите мисли. Преминаване на администрирането на мислите към Архаите от 4-ти век сл. Хр. и свързаната с това промяна на съзнанието на човека. Атлантите възприемат Божествените откровения в септимите.
Отслабване на това преживяване в квинтите и изчезването му в терците – човек преживява музикалното в своята телесност.
В Лемурия човек не е осъзнавал никакъв интервал в октавата. Обективният мажор и обективният минор като израз на душевните преживявания на Боговете.
към текста >>
Обективният мажор и обективният минор като израз на душевните пре
жив
явания на Боговете.
Преминаване на администрирането на мислите към Архаите от 4-ти век сл. Хр. и свързаната с това промяна на съзнанието на човека. Атлантите възприемат Божествените откровения в септимите. Отслабване на това преживяване в квинтите и изчезването му в терците – човек преживява музикалното в своята телесност. В Лемурия човек не е осъзнавал никакъв интервал в октавата.
Обективният мажор и обективният минор като израз на душевните преживявания на Боговете.
към текста >>
Въздействието на този конфликт в историята на
жив
ота през Средновековието и началото на модерния период.
Спорът между изостаналите Духове на Формата и правилно развитите Архаи.
Въздействието на този конфликт в историята на живота през Средновековието и началото на модерния период.
Агонията на Августин от гледна точка на свръхестественото. Духовното влияние на нормално развитите и изостаналите Архангели се отразява в религиозните борби през Реформацията и Тридесетгодишната война. Задачата на Антропософията за показването на човека и историческите събития като отражение на свръхсетивното.
към текста >>
Нашето ежедневно мислене като труп на
жив
ото мислене, което ни е свойствено за времето между смъртта и новото раждане.
Нашето ежедневно мислене като труп на живото мислене, което ни е свойствено за времето между смъртта и новото раждане.
Неспособността на такъв тип мислене да улови всичко жизнено около нас е загуба на реални знания. Едуард фон Хартман по философски въпроси. Възприемане на влияния от мировия етер от хората след 28 годишна възраст в по-ранните епохи на цивилизацията. Загубата на такъв опит като условие за свобода. Оживяване на мъртвите мисли чрез вътрешна работа като условие за надмогване на материализма.
към текста >>
О
жив
яване на мъртвите мисли чрез вътрешна работа като условие за надмогване на материализма.
Нашето ежедневно мислене като труп на живото мислене, което ни е свойствено за времето между смъртта и новото раждане. Неспособността на такъв тип мислене да улови всичко жизнено около нас е загуба на реални знания. Едуард фон Хартман по философски въпроси. Възприемане на влияния от мировия етер от хората след 28 годишна възраст в по-ранните епохи на цивилизацията. Загубата на такъв опит като условие за свобода.
Оживяване на мъртвите мисли чрез вътрешна работа като условие за надмогване на материализма.
Действие на ядливите и отровните растения в човека.
към текста >>
15.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Защото иначе той не може да заеме правилна позиция към цялото социално устройство на съвременния
жив
от.
От проведените тук от нас по-рано разглеждания вие знаете, че започвайки от 15-то столетие, човечеството встъпи в епохата на развитие на съзнателната душа. И в сегашно време човек, който действително би искал да участва в развитието на човечеството, следва да си изясни някои работи.
Защото иначе той не може да заеме правилна позиция към цялото социално устройство на съвременния живот.
Той ще преживява при своето общуване с другите хора с различно положение в живота, особено при срещи с неравностойни на себе си, например с по-млади, или наопаки, ако той сам е млад, то с по-стари, той ще преживява нещо, което ще остане необяснимо, ако не вникне в това, което може да бъде дадено от духовно-научното познание за разбирането на всичко човешко тук на Земята.
към текста >>
Той ще пре
жив
ява при своето общуване с другите хора с различно положение в
жив
ота, особено при срещи с неравностойни на себе си, например с по-млади, или наопаки, ако той сам е млад, то с по-стари, той ще пре
жив
ява нещо, което ще остане необяснимо, ако не вникне в това, което може да бъде дадено от духовно-научното познание за разбирането на всичко човешко тук на Земята.
От проведените тук от нас по-рано разглеждания вие знаете, че започвайки от 15-то столетие, човечеството встъпи в епохата на развитие на съзнателната душа. И в сегашно време човек, който действително би искал да участва в развитието на човечеството, следва да си изясни някои работи. Защото иначе той не може да заеме правилна позиция към цялото социално устройство на съвременния живот.
Той ще преживява при своето общуване с другите хора с различно положение в живота, особено при срещи с неравностойни на себе си, например с по-млади, или наопаки, ако той сам е млад, то с по-стари, той ще преживява нещо, което ще остане необяснимо, ако не вникне в това, което може да бъде дадено от духовно-научното познание за разбирането на всичко човешко тук на Земята.
към текста >>
Ние ще разгледаме днес отблизо отдавна известния ни факт от
жив
ота на човека, а именно това, че човек само в будно състояние има непосредствено съединени един с друг своите, набиващи се преди всичко на очи при обичайно разглеждане, четири члена: физическо, етерно, астрално тяло и Аз; спящият човек има, от една страна, по-тясно съединени физическо и етерно тяло, а от друга страна, отделените от тях Аз и астрално тяло.
Ние ще разгледаме днес отблизо отдавна известния ни факт от живота на човека, а именно това, че човек само в будно състояние има непосредствено съединени един с друг своите, набиващи се преди всичко на очи при обичайно разглеждане, четири члена: физическо, етерно, астрално тяло и Аз; спящият човек има, от една страна, по-тясно съединени физическо и етерно тяло, а от друга страна, отделените от тях Аз и астрално тяло.
към текста >>
Така че това, което иска да се изяви тук на Земята непосредствено от човек към друг човек, е
жив
еещото в етерното и физическо тяло.
Ако ние разглеждаме човека външно, то той застава пред нас в своето физическо тяло, в което, обаче, са отпечатани въздействията на етерното тяло. Ние можем да употребим този израз - „отпечатани”, защото всичко това, което външно човек възприема от другия човек, е не само проявление на силите на неговото физическо тяло, но и резултат на дейността на неговото етерно тяло, или тялото на формообразуващите сили в това физическо тяло.
Така че това, което иска да се изяви тук на Земята непосредствено от човек към друг човек, е живеещото в етерното и физическо тяло.
А това, което е заключено в дълбините на Аза и това, което живее в астралното тяло, е скрито от външно наблюдение и само във времето между заспиването и събуждането застава пред самия човек незамъглено. А за външно наблюдение си остава скрито в това, което се проявява чрез физическото и етерно тяло.
към текста >>
А това, което е заключено в дълбините на Аза и това, което
жив
ее в астралното тяло, е скрито от външно наблюдение и само във времето между заспиването и събуждането застава пред самия човек незамъглено.
Ако ние разглеждаме човека външно, то той застава пред нас в своето физическо тяло, в което, обаче, са отпечатани въздействията на етерното тяло. Ние можем да употребим този израз - „отпечатани”, защото всичко това, което външно човек възприема от другия човек, е не само проявление на силите на неговото физическо тяло, но и резултат на дейността на неговото етерно тяло, или тялото на формообразуващите сили в това физическо тяло. Така че това, което иска да се изяви тук на Земята непосредствено от човек към друг човек, е живеещото в етерното и физическо тяло.
А това, което е заключено в дълбините на Аза и това, което живее в астралното тяло, е скрито от външно наблюдение и само във времето между заспиването и събуждането застава пред самия човек незамъглено.
А за външно наблюдение си остава скрито в това, което се проявява чрез физическото и етерно тяло.
към текста >>
Това разделение на човешкото същество, което се проявява в него в ежедневието поне веднъж в денонощието, има дълбоко значение за целия му
жив
от.
Това разделение на човешкото същество, което се проявява в него в ежедневието поне веднъж в денонощието, има дълбоко значение за целия му живот.
Това, което се представя като физическо тяло и като етерно тяло, разглеждано с външните сетива и външния разсъдък, се намира в определено развитие от раждането до смъртта.
към текста >>
От това, което се проявява в детето отначало като инстинктивен
жив
от, като детски подражателен
жив
от, а после от това, което впоследствие се създава под въздействие на авторитета на възрастните, от това после човек преминава към развитие на по-самостоятелен
жив
от.
От това, което се проявява в детето отначало като инстинктивен живот, като детски подражателен живот, а после от това, което впоследствие се създава под въздействие на авторитета на възрастните, от това после човек преминава към развитие на по-самостоятелен живот.
Ние виждаме по такъв начин, различните стадии на неговия растеж , външното формиране на неговото физическо тяло и това, което се проявява в говора, в мисленето, тоест все неща проявяващи се чрез физическото тяло, макар и отнасящи се по-скоро към областта на душевната дейност, във всичко това ние виждаме развитие, вървящо от раждане към смърт.
към текста >>
По отношение на Аза и астралното тяло работата стои така, че отначало, когато човек навлиза от духовния свят в земния
жив
от, той има още в себе си действащи много от тези сили,които работят в него в духовния свят.
Но не така изглежда другият ход на развитие, който също обаче го има: ходът на развитие на Аза и астралното тяло между раждането и смъртта.
По отношение на Аза и астралното тяло работата стои така, че отначало, когато човек навлиза от духовния свят в земния живот, той има още в себе си действащи много от тези сили,които работят в него в духовния свят.
В стадия на детския растеж, в образуването на това, което така ясно се развива в тялото на детето, все още навсякъде действат тези сили, които в своето пълно значение, в своя истински вид са действали по време на доземния живот върху неговата душа, и в духа на този човек. В течение на живота на детето тях ги има, но вече в отслабено състояние. Те участват в неговия растеж, те участват във всичко това, което постепенно се развива в човека, като проявление на душевното в телесното. Такова телесно проявление на душевното се явява и това, което е дълбоко скрито вътре в телесното: образуването на мозъка, като съвършен орган на мисленето, образуването на съдовата система, стояща в основата на развитие на чувстването и т. н.
към текста >>
В стадия на детския растеж, в образуването на това, което така ясно се развива в тялото на детето, все още навсякъде действат тези сили, които в своето пълно значение, в своя истински вид са действали по време на доземния
жив
от върху неговата душа, и в духа на този човек.
Но не така изглежда другият ход на развитие, който също обаче го има: ходът на развитие на Аза и астралното тяло между раждането и смъртта. По отношение на Аза и астралното тяло работата стои така, че отначало, когато човек навлиза от духовния свят в земния живот, той има още в себе си действащи много от тези сили,които работят в него в духовния свят.
В стадия на детския растеж, в образуването на това, което така ясно се развива в тялото на детето, все още навсякъде действат тези сили, които в своето пълно значение, в своя истински вид са действали по време на доземния живот върху неговата душа, и в духа на този човек.
В течение на живота на детето тях ги има, но вече в отслабено състояние. Те участват в неговия растеж, те участват във всичко това, което постепенно се развива в човека, като проявление на душевното в телесното. Такова телесно проявление на душевното се явява и това, което е дълбоко скрито вътре в телесното: образуването на мозъка, като съвършен орган на мисленето, образуването на съдовата система, стояща в основата на развитие на чувстването и т. н.
към текста >>
В течение на
жив
ота на детето тях ги има, но вече в отслабено състояние.
Но не така изглежда другият ход на развитие, който също обаче го има: ходът на развитие на Аза и астралното тяло между раждането и смъртта. По отношение на Аза и астралното тяло работата стои така, че отначало, когато човек навлиза от духовния свят в земния живот, той има още в себе си действащи много от тези сили,които работят в него в духовния свят. В стадия на детския растеж, в образуването на това, което така ясно се развива в тялото на детето, все още навсякъде действат тези сили, които в своето пълно значение, в своя истински вид са действали по време на доземния живот върху неговата душа, и в духа на този човек.
В течение на живота на детето тях ги има, но вече в отслабено състояние.
Те участват в неговия растеж, те участват във всичко това, което постепенно се развива в човека, като проявление на душевното в телесното. Такова телесно проявление на душевното се явява и това, което е дълбоко скрито вътре в телесното: образуването на мозъка, като съвършен орган на мисленето, образуването на съдовата система, стояща в основата на развитие на чувстването и т. н.
към текста >>
Но това, което действа в човека като някакъв отзвук на силите от неговия доземен
жив
от, това става все по-слабо и по-слабо, и, накрая, достига някакво ниско равнище, при което човек по отношение на своя доземен
жив
от така си остава по-нататък в течение на своя
жив
от на Земята.
Но това, което действа в човека като някакъв отзвук на силите от неговия доземен живот, това става все по-слабо и по-слабо, и, накрая, достига някакво ниско равнище, при което човек по отношение на своя доземен живот така си остава по-нататък в течение на своя живот на Земята.
До това ниско равнище човек достига през двадесетте години на своя живот, и там то именно присъства. И тогава душата на човека обхващат главно тези сили, които произлизат от вече формираното физическо тяло; тогава човек става не така податлив на това, което действа като отзвук от доземния живот, но по-склонен към всичко това, което е усвоило физическото тяло и което обратно въздейства от това физическо тяло върху душата.
към текста >>
До това ниско равнище човек достига през двадесетте години на своя
жив
от, и там то именно присъства.
Но това, което действа в човека като някакъв отзвук на силите от неговия доземен живот, това става все по-слабо и по-слабо, и, накрая, достига някакво ниско равнище, при което човек по отношение на своя доземен живот така си остава по-нататък в течение на своя живот на Земята.
До това ниско равнище човек достига през двадесетте години на своя живот, и там то именно присъства.
И тогава душата на човека обхващат главно тези сили, които произлизат от вече формираното физическо тяло; тогава човек става не така податлив на това, което действа като отзвук от доземния живот, но по-склонен към всичко това, което е усвоило физическото тяло и което обратно въздейства от това физическо тяло върху душата.
към текста >>
И тогава душата на човека обхващат главно тези сили, които произлизат от вече формираното физическо тяло; тогава човек става не така податлив на това, което действа като отзвук от доземния
жив
от, но по-склонен към всичко това, което е усвоило физическото тяло и което обратно въздейства от това физическо тяло върху душата.
Но това, което действа в човека като някакъв отзвук на силите от неговия доземен живот, това става все по-слабо и по-слабо, и, накрая, достига някакво ниско равнище, при което човек по отношение на своя доземен живот така си остава по-нататък в течение на своя живот на Земята. До това ниско равнище човек достига през двадесетте години на своя живот, и там то именно присъства.
И тогава душата на човека обхващат главно тези сили, които произлизат от вече формираното физическо тяло; тогава човек става не така податлив на това, което действа като отзвук от доземния живот, но по-склонен към всичко това, което е усвоило физическото тяло и което обратно въздейства от това физическо тяло върху душата.
към текста >>
Тогава бихме си казали: човек в детска възраст има астрално тяло, което изглежда така и така, и Аз, който изглежда така и така, който после в течение на неговия земен
жив
от с годините е подложен на изменения.
Но ако сега пак така внимателно проведем наблюдение на развитието на Аза и астралното тяло, то бихме стигнали до толкова конкретни изводи за това развитие, като тези, до които стигаме при наблюдение на развитието на физическото и етерно тяло за времето от раждането до смъртта.
Тогава бихме си казали: човек в детска възраст има астрално тяло, което изглежда така и така, и Аз, който изглежда така и така, който после в течение на неговия земен живот с годините е подложен на изменения.
Но тук ще се наложи да разгледаме как се променя това, което човек отделя по време на сън от своето физическо и етерно тяло като свое собствено душевно-духовно. Ако проведем наред с наблюдението на човека между пробуждането и заспиването му също и друго наблюдение, а именно наблюдение на Аза и астралното тяло за времето между заспиването и пробуждането, тогава биха се получили, така да се каже, две биографии на човека. И двете биографии са еднакво важни за характеристиката на неговия живот. Да, развитието му по време на сън е даже по-важно за някои, имащи по-широко значение, сили на човешкото същество, отколкото при бодърстването, но с помощта на обичайните способи на възприятие такова наблюдение над Аза и астралното тяло не могат да се проведат.
към текста >>
И двете биографии са еднакво важни за характеристиката на неговия
жив
от.
Но ако сега пак така внимателно проведем наблюдение на развитието на Аза и астралното тяло, то бихме стигнали до толкова конкретни изводи за това развитие, като тези, до които стигаме при наблюдение на развитието на физическото и етерно тяло за времето от раждането до смъртта. Тогава бихме си казали: човек в детска възраст има астрално тяло, което изглежда така и така, и Аз, който изглежда така и така, който после в течение на неговия земен живот с годините е подложен на изменения. Но тук ще се наложи да разгледаме как се променя това, което човек отделя по време на сън от своето физическо и етерно тяло като свое собствено душевно-духовно. Ако проведем наред с наблюдението на човека между пробуждането и заспиването му също и друго наблюдение, а именно наблюдение на Аза и астралното тяло за времето между заспиването и пробуждането, тогава биха се получили, така да се каже, две биографии на човека.
И двете биографии са еднакво важни за характеристиката на неговия живот.
Да, развитието му по време на сън е даже по-важно за някои, имащи по-широко значение, сили на човешкото същество, отколкото при бодърстването, но с помощта на обичайните способи на възприятие такова наблюдение над Аза и астралното тяло не могат да се проведат.
към текста >>
Този момент се определя от това особено положение, което в
жив
ота на човека заема речта, не този или онзи език, а речта изобщо, способността за говор.
Днес ние ще разгледаме особено внимателно един от моментите в развитието на Аза и астралното тяло.
Този момент се определя от това особено положение, което в живота на човека заема речта, не този или онзи език, а речта изобщо, способността за говор.
към текста >>
Но ако искаме да разберем мястото, което речта заема в
жив
ота, преди всичко важно е да се разбере това, което става в процеса на речта в етерното тяло и в астралното тяло.
Може да предизвика учудване това, че етерното тяло взема по-голямо участие в процеса на речта от физическото тяло. Но трябва да се каже, че човек не е способен да наблюдава с помощта на своите обичайни сетивни органи това, което става в етерното тяло, и традиционната наука също нищо не му казва за това; затова човек в този случай обикновено обръща внимание само на това, което външно се случва във физическото тяло при процеса на речта, тогава когато цялата тази много по-разнообразна и формираща дейност на етерното тяло при речта, която се разпростира после и върху астралното тяло, не се улавя от обичайното сетивно възприятие.
Но ако искаме да разберем мястото, което речта заема в живота, преди всичко важно е да се разбере това, което става в процеса на речта в етерното тяло и в астралното тяло.
към текста >>
Ние сами усещаме казаното от нас, ние пре
жив
яваме казаното.
Но сега помислете за следното: благодарение на това, че в процеса на речта главно участие вземат етерното и астралното тяло, процеса на речта има две страни: преди всичко това, чрез което етерното тяло, намирайки се във връзка с физическото тяло, осъществява говоримата, външно възприемаема реч. Но когато ние говорим, то нещо винаги оказва обратно въздействие и върху нашата душа.
Ние сами усещаме казаното от нас, ние преживяваме казаното.
Тогава когато на всеки друг човек, за да се запознае с нашия душевен живот, е необходимо да възприеме физическите звуци на нашата реч, ние при произнасяне на думи сами вътрешно живеем в нашето астрално тяло заедно с това, което ние влагаме в думите. А чрез това, че по време на сън ние отделяме нашето астрално тяло от физическото и етерно тяло, пренасяме със себе си в състоянието на сън нещо от нашите думи, нещо много важно.
към текста >>
Тогава когато на всеки друг човек, за да се запознае с нашия душевен
жив
от, е необходимо да възприеме физическите звуци на нашата реч, ние при произнасяне на думи сами вътрешно
жив
еем в нашето астрално тяло заедно с това, което ние влагаме в думите.
Но сега помислете за следното: благодарение на това, че в процеса на речта главно участие вземат етерното и астралното тяло, процеса на речта има две страни: преди всичко това, чрез което етерното тяло, намирайки се във връзка с физическото тяло, осъществява говоримата, външно възприемаема реч. Но когато ние говорим, то нещо винаги оказва обратно въздействие и върху нашата душа. Ние сами усещаме казаното от нас, ние преживяваме казаното.
Тогава когато на всеки друг човек, за да се запознае с нашия душевен живот, е необходимо да възприеме физическите звуци на нашата реч, ние при произнасяне на думи сами вътрешно живеем в нашето астрално тяло заедно с това, което ние влагаме в думите.
А чрез това, че по време на сън ние отделяме нашето астрално тяло от физическото и етерно тяло, пренасяме със себе си в състоянието на сън нещо от нашите думи, нещо много важно.
към текста >>
Но всичко това звучи в съня не като нещо неопределено, а то звучи така , че фактически всичко, което душата е пре
жив
яла, чак даже до пре
жив
яване на последователността на отделните звуци на речта, всичко това отново звучи в това безсъзнателно състояние на човека, което пре
жив
ява при степента на съзнание, свойствена му между заспиването и пробуждането.
Но всичко това звучи в съня не като нещо неопределено, а то звучи така , че фактически всичко, което душата е преживяла, чак даже до преживяване на последователността на отделните звуци на речта, всичко това отново звучи в това безсъзнателно състояние на човека, което преживява при степента на съзнание, свойствена му между заспиването и пробуждането.
към текста >>
Това, което се съдържа в думите на майката и бащата и другите заобикалящи го хора, в
жив
ота на техните чувства, воля и мисли, в тези думи, които детето чува, това продължава да звучи в душата на детето по време на съня му, от заспиването до пробуждането, и душата на детето се отдава напълно на това, което се влага от заобикалящите го като съдържание в техните думи от техните сърца, от техните души.
При това трябва да обърнем внимание на следното: това, което звучи в душата на спящото дете на възраст до 7 години, за времето между неговото заспиване и пробуждане, се намира в голяма зависимост от заобикалящите го хора.
Това, което се съдържа в думите на майката и бащата и другите заобикалящи го хора, в живота на техните чувства, воля и мисли, в тези думи, които детето чува, това продължава да звучи в душата на детето по време на съня му, от заспиването до пробуждането, и душата на детето се отдава напълно на това, което се влага от заобикалящите го като съдържание в техните думи от техните сърца, от техните души.
И много по-дълбоко се свързват тогава тези чувства, които детето преживява при слушане на речта на родителите, много по-дълбоко тези чувства, тези волеви импулси и мисли се свързват със звуците. Детето се отдава тогава на всичко това, което то преживява в своето обкръжение.
към текста >>
И много по-дълбоко се свързват тогава тези чувства, които детето пре
жив
ява при слушане на речта на родителите, много по-дълбоко тези чувства, тези волеви импулси и мисли се свързват със звуците.
При това трябва да обърнем внимание на следното: това, което звучи в душата на спящото дете на възраст до 7 години, за времето между неговото заспиване и пробуждане, се намира в голяма зависимост от заобикалящите го хора. Това, което се съдържа в думите на майката и бащата и другите заобикалящи го хора, в живота на техните чувства, воля и мисли, в тези думи, които детето чува, това продължава да звучи в душата на детето по време на съня му, от заспиването до пробуждането, и душата на детето се отдава напълно на това, което се влага от заобикалящите го като съдържание в техните думи от техните сърца, от техните души.
И много по-дълбоко се свързват тогава тези чувства, които детето преживява при слушане на речта на родителите, много по-дълбоко тези чувства, тези волеви импулси и мисли се свързват със звуците.
Детето се отдава тогава на всичко това, което то преживява в своето обкръжение.
към текста >>
Детето се отдава тогава на всичко това, което то пре
жив
ява в своето обкръжение.
При това трябва да обърнем внимание на следното: това, което звучи в душата на спящото дете на възраст до 7 години, за времето между неговото заспиване и пробуждане, се намира в голяма зависимост от заобикалящите го хора. Това, което се съдържа в думите на майката и бащата и другите заобикалящи го хора, в живота на техните чувства, воля и мисли, в тези думи, които детето чува, това продължава да звучи в душата на детето по време на съня му, от заспиването до пробуждането, и душата на детето се отдава напълно на това, което се влага от заобикалящите го като съдържание в техните думи от техните сърца, от техните души. И много по-дълбоко се свързват тогава тези чувства, които детето преживява при слушане на речта на родителите, много по-дълбоко тези чувства, тези волеви импулси и мисли се свързват със звуците.
Детето се отдава тогава на всичко това, което то преживява в своето обкръжение.
към текста >>
В малко по-малка степен това има място в течение на следващия период от
жив
ота на човека: от 7 до 14 години.
В малко по-малка степен това има място в течение на следващия период от живота на човека: от 7 до 14 години.
Но все пак и тук това има място в достатъчно силна степен. Но с настъпване на половата зрелост, от 14-та година, започва нещо ново: тогава този отзвук на речта, който продължава да живее в спящата душа, става такъв, че той, изхождайки от своето собствено същество, започва да иска да встъпи във взаимоотношения с духовния свят.
към текста >>
Но с настъпване на половата зрелост, от 14-та година, започва нещо ново: тогава този отзвук на речта, който продължава да
жив
ее в спящата душа, става такъв, че той, изхождайки от своето собствено същество, започва да иска да встъпи във взаимоотношения с духовния свят.
В малко по-малка степен това има място в течение на следващия период от живота на човека: от 7 до 14 години. Но все пак и тук това има място в достатъчно силна степен.
Но с настъпване на половата зрелост, от 14-та година, започва нещо ново: тогава този отзвук на речта, който продължава да живее в спящата душа, става такъв, че той, изхождайки от своето собствено същество, започва да иска да встъпи във взаимоотношения с духовния свят.
към текста >>
Можем да кажем: до 7 годишна възраст детето иска и в съня да остава във вътрешна връзка с това, което то слуша от окръжаващите го хора; до известна степен това се отнася и за възрастта от 7 до 14 години, с тази разлика само, че тук то вниква повече в самия душевен
жив
от на своето обкръжение, докато до 7 годишна възраст то се свързва повече с външната страна на
жив
ота.
Това е нещо , във висша степен заслужаващо внимание.
Можем да кажем: до 7 годишна възраст детето иска и в съня да остава във вътрешна връзка с това, което то слуша от окръжаващите го хора; до известна степен това се отнася и за възрастта от 7 до 14 години, с тази разлика само, че тук то вниква повече в самия душевен живот на своето обкръжение, докато до 7 годишна възраст то се свързва повече с външната страна на живота.
След достигане на 14 години, след достигане на полова зрелост, за спящата душа на човека възниква необходимостта посредством това, което в съня продължава да живее като отзвуци на речта, да встъпи в обяснение със съществата от духовния свят. Това е много знаменателно. В своето обичайно съзнание човек не осъзнава това, но в съня у него възниква необходимостта душевния живот да направи земната реч да прозвучи така, че света на Архангелите да може да намери за себе си нещо, даващо му удовлетворение, в тези отзвуци на живата реч.
към текста >>
След достигане на 14 години, след достигане на полова зрелост, за спящата душа на човека възниква необходимостта посредством това, което в съня продължава да
жив
ее като отзвуци на речта, да встъпи в обяснение със съществата от духовния свят.
Това е нещо , във висша степен заслужаващо внимание. Можем да кажем: до 7 годишна възраст детето иска и в съня да остава във вътрешна връзка с това, което то слуша от окръжаващите го хора; до известна степен това се отнася и за възрастта от 7 до 14 години, с тази разлика само, че тук то вниква повече в самия душевен живот на своето обкръжение, докато до 7 годишна възраст то се свързва повече с външната страна на живота.
След достигане на 14 години, след достигане на полова зрелост, за спящата душа на човека възниква необходимостта посредством това, което в съня продължава да живее като отзвуци на речта, да встъпи в обяснение със съществата от духовния свят.
Това е много знаменателно. В своето обичайно съзнание човек не осъзнава това, но в съня у него възниква необходимостта душевния живот да направи земната реч да прозвучи така, че света на Архангелите да може да намери за себе си нещо, даващо му удовлетворение, в тези отзвуци на живата реч.
към текста >>
В своето обичайно съзнание човек не осъзнава това, но в съня у него възниква необходимостта душевния
жив
от да направи земната реч да прозвучи така, че света на Архангелите да може да намери за себе си нещо, даващо му удовлетворение, в тези отзвуци на
жив
ата реч.
Това е нещо , във висша степен заслужаващо внимание. Можем да кажем: до 7 годишна възраст детето иска и в съня да остава във вътрешна връзка с това, което то слуша от окръжаващите го хора; до известна степен това се отнася и за възрастта от 7 до 14 години, с тази разлика само, че тук то вниква повече в самия душевен живот на своето обкръжение, докато до 7 годишна възраст то се свързва повече с външната страна на живота. След достигане на 14 години, след достигане на полова зрелост, за спящата душа на човека възниква необходимостта посредством това, което в съня продължава да живее като отзвуци на речта, да встъпи в обяснение със съществата от духовния свят. Това е много знаменателно.
В своето обичайно съзнание човек не осъзнава това, но в съня у него възниква необходимостта душевния живот да направи земната реч да прозвучи така, че света на Архангелите да може да намери за себе си нещо, даващо му удовлетворение, в тези отзвуци на живата реч.
към текста >>
Така се пре
жив
ява това.
Можем вече да кажем: за човека настъпва необходимост да напасне разбирателството със света на Архангелите чрез отзвуците на земната реч, които остават в неговата душа по време на съня. Думите произнесени през деня продължават да звучат по наистина забележителен начин: всички гласни звуци се проявяват тогава вътрешно задълбочени, а всички съгласни – преминаващи в подвижните форми на света на предметите.
Така се преживява това.
И спящите души биха се почувствали нещастни, ако тези отзвуци не биха станали подобни по звучене на речта на Архангелите, която им звучи насреща от другата страна. Така може да възникне хармония между това, което се явява в съня отзвук на земната реч, и това, което от всички страни на Вселената, от астралния свят, звучи като говор на света на Архангелите. Човек се развива в своя Аз и в своето астрално тяло така, че той, приблизително започвайки от 14 годишна възраст, встъпва по време на сън, ако можем така да се изразим, в общение с Ангелите и Архангелите. Това е дълбока тайна от живота на човека. И ето, характерно за нашата съвременна епоха е, че все повече и повече хора губят способността за взаимно разбирателство със света на Архангелите по време на сън; те донасят със себе си в своя сън от дневната реч нещо такова, което образува тяхната душа така, че те вече не разбират речта на Архангелите, и че Архангелите вече не намират удовлетворение от тази човешка реч, чиито отзвуци проникват в живота по време на сън.
към текста >>
Това е дълбока тайна от
жив
ота на човека.
Думите произнесени през деня продължават да звучат по наистина забележителен начин: всички гласни звуци се проявяват тогава вътрешно задълбочени, а всички съгласни – преминаващи в подвижните форми на света на предметите. Така се преживява това. И спящите души биха се почувствали нещастни, ако тези отзвуци не биха станали подобни по звучене на речта на Архангелите, която им звучи насреща от другата страна. Така може да възникне хармония между това, което се явява в съня отзвук на земната реч, и това, което от всички страни на Вселената, от астралния свят, звучи като говор на света на Архангелите. Човек се развива в своя Аз и в своето астрално тяло така, че той, приблизително започвайки от 14 годишна възраст, встъпва по време на сън, ако можем така да се изразим, в общение с Ангелите и Архангелите.
Това е дълбока тайна от живота на човека.
И ето, характерно за нашата съвременна епоха е, че все повече и повече хора губят способността за взаимно разбирателство със света на Архангелите по време на сън; те донасят със себе си в своя сън от дневната реч нещо такова, което образува тяхната душа така, че те вече не разбират речта на Архангелите, и че Архангелите вече не намират удовлетворение от тази човешка реч, чиито отзвуци проникват в живота по време на сън. Настъпи такава епоха в живота (тук се налага употребата на земни изрази, с помощта на които, разбира се, е трудно да се изрази истинското положение на нещата), настъпи такава епоха, в която съществата от духовния свят не могат вече да влязат в необходимото разбирателство с душите на хората по време на техния сън, и постоянно има взаимно неразбиране на това, което си говорят едни на други съществата от духовните йерархии и душите на хората по време на сън. Настъпва раздор, дисхармония. Виждате ли, това е аспект, характеризиращ нашата епоха, представящ ни се при поглед върху нея от друг ъгъл. Настъпи мъчително състояние на неразбиране, пълно отсъствие на взаимно разбирателство по време на сън между душите на хората и духовните същества.
към текста >>
И ето, характерно за нашата съвременна епоха е, че все повече и повече хора губят способността за взаимно разбирателство със света на Архангелите по време на сън; те донасят със себе си в своя сън от дневната реч нещо такова, което образува тяхната душа така, че те вече не разбират речта на Архангелите, и че Архангелите вече не намират удовлетворение от тази човешка реч, чиито отзвуци проникват в
жив
ота по време на сън.
Така се преживява това. И спящите души биха се почувствали нещастни, ако тези отзвуци не биха станали подобни по звучене на речта на Архангелите, която им звучи насреща от другата страна. Така може да възникне хармония между това, което се явява в съня отзвук на земната реч, и това, което от всички страни на Вселената, от астралния свят, звучи като говор на света на Архангелите. Човек се развива в своя Аз и в своето астрално тяло така, че той, приблизително започвайки от 14 годишна възраст, встъпва по време на сън, ако можем така да се изразим, в общение с Ангелите и Архангелите. Това е дълбока тайна от живота на човека.
И ето, характерно за нашата съвременна епоха е, че все повече и повече хора губят способността за взаимно разбирателство със света на Архангелите по време на сън; те донасят със себе си в своя сън от дневната реч нещо такова, което образува тяхната душа така, че те вече не разбират речта на Архангелите, и че Архангелите вече не намират удовлетворение от тази човешка реч, чиито отзвуци проникват в живота по време на сън.
Настъпи такава епоха в живота (тук се налага употребата на земни изрази, с помощта на които, разбира се, е трудно да се изрази истинското положение на нещата), настъпи такава епоха, в която съществата от духовния свят не могат вече да влязат в необходимото разбирателство с душите на хората по време на техния сън, и постоянно има взаимно неразбиране на това, което си говорят едни на други съществата от духовните йерархии и душите на хората по време на сън. Настъпва раздор, дисхармония. Виждате ли, това е аспект, характеризиращ нашата епоха, представящ ни се при поглед върху нея от друг ъгъл. Настъпи мъчително състояние на неразбиране, пълно отсъствие на взаимно разбирателство по време на сън между душите на хората и духовните същества. И пред тези, които осъзнават този факт на съвременния духовен живот, стои тежкия въпрос: от какво е предизвикано това състояние?
към текста >>
Настъпи такава епоха в
жив
ота (тук се налага употребата на земни изрази, с помощта на които, разбира се, е трудно да се изрази истинското положение на нещата), настъпи такава епоха, в която съществата от духовния свят не могат вече да влязат в необходимото разбирателство с душите на хората по време на техния сън, и постоянно има взаимно неразбиране на това, което си говорят едни на други съществата от духовните йерархии и душите на хората по време на сън.
И спящите души биха се почувствали нещастни, ако тези отзвуци не биха станали подобни по звучене на речта на Архангелите, която им звучи насреща от другата страна. Така може да възникне хармония между това, което се явява в съня отзвук на земната реч, и това, което от всички страни на Вселената, от астралния свят, звучи като говор на света на Архангелите. Човек се развива в своя Аз и в своето астрално тяло така, че той, приблизително започвайки от 14 годишна възраст, встъпва по време на сън, ако можем така да се изразим, в общение с Ангелите и Архангелите. Това е дълбока тайна от живота на човека. И ето, характерно за нашата съвременна епоха е, че все повече и повече хора губят способността за взаимно разбирателство със света на Архангелите по време на сън; те донасят със себе си в своя сън от дневната реч нещо такова, което образува тяхната душа така, че те вече не разбират речта на Архангелите, и че Архангелите вече не намират удовлетворение от тази човешка реч, чиито отзвуци проникват в живота по време на сън.
Настъпи такава епоха в живота (тук се налага употребата на земни изрази, с помощта на които, разбира се, е трудно да се изрази истинското положение на нещата), настъпи такава епоха, в която съществата от духовния свят не могат вече да влязат в необходимото разбирателство с душите на хората по време на техния сън, и постоянно има взаимно неразбиране на това, което си говорят едни на други съществата от духовните йерархии и душите на хората по време на сън.
Настъпва раздор, дисхармония. Виждате ли, това е аспект, характеризиращ нашата епоха, представящ ни се при поглед върху нея от друг ъгъл. Настъпи мъчително състояние на неразбиране, пълно отсъствие на взаимно разбирателство по време на сън между душите на хората и духовните същества. И пред тези, които осъзнават този факт на съвременния духовен живот, стои тежкия въпрос: от какво е предизвикано това състояние? Нашите думи, които избираме от цялото богатство на езика, с който свикваме, когато го изучаваме от детството си, ние можем да образуваме така, че тези думи да бъдат насочени само към физическия свят.
към текста >>
И пред тези, които осъзнават този факт на съвременния духовен
жив
от, стои тежкия въпрос: от какво е предизвикано това състояние?
И ето, характерно за нашата съвременна епоха е, че все повече и повече хора губят способността за взаимно разбирателство със света на Архангелите по време на сън; те донасят със себе си в своя сън от дневната реч нещо такова, което образува тяхната душа така, че те вече не разбират речта на Архангелите, и че Архангелите вече не намират удовлетворение от тази човешка реч, чиито отзвуци проникват в живота по време на сън. Настъпи такава епоха в живота (тук се налага употребата на земни изрази, с помощта на които, разбира се, е трудно да се изрази истинското положение на нещата), настъпи такава епоха, в която съществата от духовния свят не могат вече да влязат в необходимото разбирателство с душите на хората по време на техния сън, и постоянно има взаимно неразбиране на това, което си говорят едни на други съществата от духовните йерархии и душите на хората по време на сън. Настъпва раздор, дисхармония. Виждате ли, това е аспект, характеризиращ нашата епоха, представящ ни се при поглед върху нея от друг ъгъл. Настъпи мъчително състояние на неразбиране, пълно отсъствие на взаимно разбирателство по време на сън между душите на хората и духовните същества.
И пред тези, които осъзнават този факт на съвременния духовен живот, стои тежкия въпрос: от какво е предизвикано това състояние?
Нашите думи, които избираме от цялото богатство на езика, с който свикваме, когато го изучаваме от детството си, ние можем да образуваме така, че тези думи да бъдат насочени само към физическия свят. И това става все повече и повече в нашия материалистически век. Хората имат думи, но тези думи изразяват само нещо физическо. А да помислим за това, как е било по-рано: тогава човек усвояваше речта, езика така, че той имаше много думи, които вече със самото свое съдържание го издигаха в духовните светове на идеите. Налага се вече да кажа, че реалният идеализъм в наше време стана слаб.
към текста >>
Днес ни се налага да пре
жив
еем това, че хора, на които им предстои да станат студенти, имат все още някакво чувство по отношение на тези думи, които се отнасят за външното, така да се каже грубо-конкретното, но които веднага престават да мислят, при които се къса нишката на мисълта в момента, когато трябва да се издигнат до чистото мислене, до мислите отразяващи нещо духовно.
Да, това е много различно, въплъщава ли човек в своята реч, която усвоява, също и идеали или не.
Днес ни се налага да преживеем това, че хора, на които им предстои да станат студенти, имат все още някакво чувство по отношение на тези думи, които се отнасят за външното, така да се каже грубо-конкретното, но които веднага престават да мислят, при които се къса нишката на мисълта в момента, когато трябва да се издигнат до чистото мислене, до мислите отразяващи нещо духовно.
По-често при хората със съвременно образование се случва така, че при тях се прекъсва нишката на мисълта, когато им се налага да възприемат значими идеи на чистото мислене. Тук думите стават за тях само нещо външно. Да, в наше време децата усвояват такъв език, чиито думи вече нямат крила, способни да издигат над земния живот. В първият период от своя живот, до 7 годишна възраст, човек все още се намира в състояние, даващо му възможност да има някакви преживявания на духовното по време на сън чрез отзвуците на речта, когато преживява своето човешко обкръжение. Ако това обкръжение, изхождайки от материализма, отрича духовното, тогава то отрича и само себе си.
към текста >>
Да, в наше време децата усвояват такъв език, чиито думи вече нямат крила, способни да издигат над земния
жив
от.
Да, това е много различно, въплъщава ли човек в своята реч, която усвоява, също и идеали или не. Днес ни се налага да преживеем това, че хора, на които им предстои да станат студенти, имат все още някакво чувство по отношение на тези думи, които се отнасят за външното, така да се каже грубо-конкретното, но които веднага престават да мислят, при които се къса нишката на мисълта в момента, когато трябва да се издигнат до чистото мислене, до мислите отразяващи нещо духовно. По-често при хората със съвременно образование се случва така, че при тях се прекъсва нишката на мисълта, когато им се налага да възприемат значими идеи на чистото мислене. Тук думите стават за тях само нещо външно.
Да, в наше време децата усвояват такъв език, чиито думи вече нямат крила, способни да издигат над земния живот.
В първият период от своя живот, до 7 годишна възраст, човек все още се намира в състояние, даващо му възможност да има някакви преживявания на духовното по време на сън чрез отзвуците на речта, когато преживява своето човешко обкръжение. Ако това обкръжение, изхождайки от материализма, отрича духовното, тогава то отрича и само себе си. Та нали то самото е душа - дух. Така че в този период човек има по време на своя сън все още нещо духовно. Той го има и във втория период на своя живот, от 7 до 14 години.
към текста >>
В първият период от своя
жив
от, до 7 годишна възраст, човек все още се намира в състояние, даващо му възможност да има някакви пре
жив
явания на духовното по време на сън чрез отзвуците на речта, когато пре
жив
ява своето човешко обкръжение.
Да, това е много различно, въплъщава ли човек в своята реч, която усвоява, също и идеали или не. Днес ни се налага да преживеем това, че хора, на които им предстои да станат студенти, имат все още някакво чувство по отношение на тези думи, които се отнасят за външното, така да се каже грубо-конкретното, но които веднага престават да мислят, при които се къса нишката на мисълта в момента, когато трябва да се издигнат до чистото мислене, до мислите отразяващи нещо духовно. По-често при хората със съвременно образование се случва така, че при тях се прекъсва нишката на мисълта, когато им се налага да възприемат значими идеи на чистото мислене. Тук думите стават за тях само нещо външно. Да, в наше време децата усвояват такъв език, чиито думи вече нямат крила, способни да издигат над земния живот.
В първият период от своя живот, до 7 годишна възраст, човек все още се намира в състояние, даващо му възможност да има някакви преживявания на духовното по време на сън чрез отзвуците на речта, когато преживява своето човешко обкръжение.
Ако това обкръжение, изхождайки от материализма, отрича духовното, тогава то отрича и само себе си. Та нали то самото е душа - дух. Така че в този период човек има по време на своя сън все още нещо духовно. Той го има и във втория период на своя живот, от 7 до 14 години. Но ако в думите, които човек възприема, не се съдържа вече съвсем никакво идеалистически-спиритуално значение, както и е в този материалистически век, в който така също и религиозните представи загубиха своето силно спиритуално влияние върху душите на хората, тогава човек при достигане на 14 години, при достигане на полова зрелост, навлиза в такъв душевен живот, който го приковава и по време на сън към физическия свят, душата не може повече да се освободи от физическото и във времето между заспиването и пробуждането.
към текста >>
Той го има и във втория период на своя
жив
от, от 7 до 14 години.
Да, в наше време децата усвояват такъв език, чиито думи вече нямат крила, способни да издигат над земния живот. В първият период от своя живот, до 7 годишна възраст, човек все още се намира в състояние, даващо му възможност да има някакви преживявания на духовното по време на сън чрез отзвуците на речта, когато преживява своето човешко обкръжение. Ако това обкръжение, изхождайки от материализма, отрича духовното, тогава то отрича и само себе си. Та нали то самото е душа - дух. Така че в този период човек има по време на своя сън все още нещо духовно.
Той го има и във втория период на своя живот, от 7 до 14 години.
Но ако в думите, които човек възприема, не се съдържа вече съвсем никакво идеалистически-спиритуално значение, както и е в този материалистически век, в който така също и религиозните представи загубиха своето силно спиритуално влияние върху душите на хората, тогава човек при достигане на 14 години, при достигане на полова зрелост, навлиза в такъв душевен живот, който го приковава и по време на сън към физическия свят, душата не може повече да се освободи от физическото и във времето между заспиването и пробуждането. Думите, отзвуците на думите, стават такива, които го принуждават, които го приковават към физическото. И в това, което човек преживява между заспиването и пробуждането, проникват от всички страни вибрациите от бученето на минералния свят, а също шумоленето на вибрациите на растителния свят в тяхната физическа значимост. Това дисхармонично пронизва през времето между заспиването и пробуждането отзвуците на речта, и тогава не е в състояние да изработи това, което Геният на езика иначе би могъл да вложи в човешката реч, и което би могло да доведе до взаимно разбиране между душата на човека и съществата от Висшите Йерархии. И тогава настъпва това своеобразно състояние, при което душата, преживявайки нещо, няма да може да го изрази, защото тя преживява това в безсъзнателно състояние, но преживяването е такова, че може да се охарактеризира по следния начин: човек, достигнал полова зрелост, преминава в състояние на сън и в духовния свят пред него се открива светът на Архангелите.
към текста >>
Но ако в думите, които човек възприема, не се съдържа вече съвсем никакво идеалистически-спиритуално значение, както и е в този материалистически век, в който така също и религиозните представи загубиха своето силно спиритуално влияние върху душите на хората, тогава човек при достигане на 14 години, при достигане на полова зрелост, навлиза в такъв душевен
жив
от, който го приковава и по време на сън към физическия свят, душата не може повече да се освободи от физическото и във времето между заспиването и пробуждането.
В първият период от своя живот, до 7 годишна възраст, човек все още се намира в състояние, даващо му възможност да има някакви преживявания на духовното по време на сън чрез отзвуците на речта, когато преживява своето човешко обкръжение. Ако това обкръжение, изхождайки от материализма, отрича духовното, тогава то отрича и само себе си. Та нали то самото е душа - дух. Така че в този период човек има по време на своя сън все още нещо духовно. Той го има и във втория период на своя живот, от 7 до 14 години.
Но ако в думите, които човек възприема, не се съдържа вече съвсем никакво идеалистически-спиритуално значение, както и е в този материалистически век, в който така също и религиозните представи загубиха своето силно спиритуално влияние върху душите на хората, тогава човек при достигане на 14 години, при достигане на полова зрелост, навлиза в такъв душевен живот, който го приковава и по време на сън към физическия свят, душата не може повече да се освободи от физическото и във времето между заспиването и пробуждането.
Думите, отзвуците на думите, стават такива, които го принуждават, които го приковават към физическото. И в това, което човек преживява между заспиването и пробуждането, проникват от всички страни вибрациите от бученето на минералния свят, а също шумоленето на вибрациите на растителния свят в тяхната физическа значимост. Това дисхармонично пронизва през времето между заспиването и пробуждането отзвуците на речта, и тогава не е в състояние да изработи това, което Геният на езика иначе би могъл да вложи в човешката реч, и което би могло да доведе до взаимно разбиране между душата на човека и съществата от Висшите Йерархии. И тогава настъпва това своеобразно състояние, при което душата, преживявайки нещо, няма да може да го изрази, защото тя преживява това в безсъзнателно състояние, но преживяването е такова, че може да се охарактеризира по следния начин: човек, достигнал полова зрелост, преминава в състояние на сън и в духовния свят пред него се открива светът на Архангелите. Той усеща този свят на Архангелите.
към текста >>
И в това, което човек пре
жив
ява между заспиването и пробуждането, проникват от всички страни вибрациите от бученето на минералния свят, а също шумоленето на вибрациите на растителния свят в тяхната физическа значимост.
Та нали то самото е душа - дух. Така че в този период човек има по време на своя сън все още нещо духовно. Той го има и във втория период на своя живот, от 7 до 14 години. Но ако в думите, които човек възприема, не се съдържа вече съвсем никакво идеалистически-спиритуално значение, както и е в този материалистически век, в който така също и религиозните представи загубиха своето силно спиритуално влияние върху душите на хората, тогава човек при достигане на 14 години, при достигане на полова зрелост, навлиза в такъв душевен живот, който го приковава и по време на сън към физическия свят, душата не може повече да се освободи от физическото и във времето между заспиването и пробуждането. Думите, отзвуците на думите, стават такива, които го принуждават, които го приковават към физическото.
И в това, което човек преживява между заспиването и пробуждането, проникват от всички страни вибрациите от бученето на минералния свят, а също шумоленето на вибрациите на растителния свят в тяхната физическа значимост.
Това дисхармонично пронизва през времето между заспиването и пробуждането отзвуците на речта, и тогава не е в състояние да изработи това, което Геният на езика иначе би могъл да вложи в човешката реч, и което би могло да доведе до взаимно разбиране между душата на човека и съществата от Висшите Йерархии. И тогава настъпва това своеобразно състояние, при което душата, преживявайки нещо, няма да може да го изрази, защото тя преживява това в безсъзнателно състояние, но преживяването е такова, че може да се охарактеризира по следния начин: човек, достигнал полова зрелост, преминава в състояние на сън и в духовния свят пред него се открива светът на Архангелите. Той усеща този свят на Архангелите. Но при това не се осъществяват никакви свързващи мислителни нишки от света на Архангелите към неговата душа, и от неговата душа към света на Архангелите. И той, при пробуждането, се връща в своето физическо тяло под впечатлението на това ужасно лишение.
към текста >>
И тогава настъпва това своеобразно състояние, при което душата, пре
жив
явайки нещо, няма да може да го изрази, защото тя пре
жив
ява това в безсъзнателно състояние, но пре
жив
яването е такова, че може да се охарактеризира по следния начин: човек, достигнал полова зрелост, преминава в състояние на сън и в духовния свят пред него се открива светът на Архангелите.
Той го има и във втория период на своя живот, от 7 до 14 години. Но ако в думите, които човек възприема, не се съдържа вече съвсем никакво идеалистически-спиритуално значение, както и е в този материалистически век, в който така също и религиозните представи загубиха своето силно спиритуално влияние върху душите на хората, тогава човек при достигане на 14 години, при достигане на полова зрелост, навлиза в такъв душевен живот, който го приковава и по време на сън към физическия свят, душата не може повече да се освободи от физическото и във времето между заспиването и пробуждането. Думите, отзвуците на думите, стават такива, които го принуждават, които го приковават към физическото. И в това, което човек преживява между заспиването и пробуждането, проникват от всички страни вибрациите от бученето на минералния свят, а също шумоленето на вибрациите на растителния свят в тяхната физическа значимост. Това дисхармонично пронизва през времето между заспиването и пробуждането отзвуците на речта, и тогава не е в състояние да изработи това, което Геният на езика иначе би могъл да вложи в човешката реч, и което би могло да доведе до взаимно разбиране между душата на човека и съществата от Висшите Йерархии.
И тогава настъпва това своеобразно състояние, при което душата, преживявайки нещо, няма да може да го изрази, защото тя преживява това в безсъзнателно състояние, но преживяването е такова, че може да се охарактеризира по следния начин: човек, достигнал полова зрелост, преминава в състояние на сън и в духовния свят пред него се открива светът на Архангелите.
Той усеща този свят на Архангелите. Но при това не се осъществяват никакви свързващи мислителни нишки от света на Архангелите към неговата душа, и от неговата душа към света на Архангелите. И той, при пробуждането, се връща в своето физическо тяло под впечатлението на това ужасно лишение. И това състояние действително настъпи за голямата част от човечеството, започвайки от времето на последната третина на 19-то столетие. И зад прага на това, което човек осъзнава, в подсъзнателното на човешката душа, у много човешки души се намира нещо, което при пробуждане ги кара несъзнателно да си кажат: ето, ние сме се родили в някакъв свят, в някаква обстановка, която не ни дава възможност по правилен начин да навлезем по време на сън в духовното битие.
към текста >>
И такива души, пре
жив
яващи това състояние, искат да кажат: нас, като свои деца, ни е приел в себе си някакъв свят на хората, но този свят в своите думи ни е лишил от духовното.
Той усеща този свят на Архангелите. Но при това не се осъществяват никакви свързващи мислителни нишки от света на Архангелите към неговата душа, и от неговата душа към света на Архангелите. И той, при пробуждането, се връща в своето физическо тяло под впечатлението на това ужасно лишение. И това състояние действително настъпи за голямата част от човечеството, започвайки от времето на последната третина на 19-то столетие. И зад прага на това, което човек осъзнава, в подсъзнателното на човешката душа, у много човешки души се намира нещо, което при пробуждане ги кара несъзнателно да си кажат: ето, ние сме се родили в някакъв свят, в някаква обстановка, която не ни дава възможност по правилен начин да навлезем по време на сън в духовното битие.
И такива души, преживяващи това състояние, искат да кажат: нас, като свои деца, ни е приел в себе си някакъв свят на хората, но този свят в своите думи ни е лишил от духовното.
Всичко това живее в тези усещания, които младежта често противопоставя на възрастните. Такава е духовната подоснова на тези усещания, които се проявяват благодарение на движението на младите. Какво иска днес младият човек от по-възрастните? Той не може да изкаже това сам, защото неговото съзнание, благодарение на образованието, което е получил като наследство от по-възрастните, по-скоро се задържа отколкото да се развие. Той не може да го изкаже, но усеща, преживява това в помръкването на своя душевен живот: аз съм длъжен, бидейки млад, да се ориентирам в това, което ми е дадено от старшото поколение, и да намеря правилния път.
към текста >>
Всичко това
жив
ее в тези усещания, които младежта често противопоставя на възрастните.
Но при това не се осъществяват никакви свързващи мислителни нишки от света на Архангелите към неговата душа, и от неговата душа към света на Архангелите. И той, при пробуждането, се връща в своето физическо тяло под впечатлението на това ужасно лишение. И това състояние действително настъпи за голямата част от човечеството, започвайки от времето на последната третина на 19-то столетие. И зад прага на това, което човек осъзнава, в подсъзнателното на човешката душа, у много човешки души се намира нещо, което при пробуждане ги кара несъзнателно да си кажат: ето, ние сме се родили в някакъв свят, в някаква обстановка, която не ни дава възможност по правилен начин да навлезем по време на сън в духовното битие. И такива души, преживяващи това състояние, искат да кажат: нас, като свои деца, ни е приел в себе си някакъв свят на хората, но този свят в своите думи ни е лишил от духовното.
Всичко това живее в тези усещания, които младежта често противопоставя на възрастните.
Такава е духовната подоснова на тези усещания, които се проявяват благодарение на движението на младите. Какво иска днес младият човек от по-възрастните? Той не може да изкаже това сам, защото неговото съзнание, благодарение на образованието, което е получил като наследство от по-възрастните, по-скоро се задържа отколкото да се развие. Той не може да го изкаже, но усеща, преживява това в помръкването на своя душевен живот: аз съм длъжен, бидейки млад, да се ориентирам в това, което ми е дадено от старшото поколение, и да намеря правилния път. Това по-старо поколение е длъжно още да ме възпитава, но ме лишава от възможността там, където е нужно, да намеря взаимно разбиране с духовния свят.
към текста >>
Той не може да го изкаже, но усеща, пре
жив
ява това в помръкването на своя душевен
жив
от: аз съм длъжен, бидейки млад, да се ориентирам в това, което ми е дадено от старшото поколение, и да намеря правилния път.
И такива души, преживяващи това състояние, искат да кажат: нас, като свои деца, ни е приел в себе си някакъв свят на хората, но този свят в своите думи ни е лишил от духовното. Всичко това живее в тези усещания, които младежта често противопоставя на възрастните. Такава е духовната подоснова на тези усещания, които се проявяват благодарение на движението на младите. Какво иска днес младият човек от по-възрастните? Той не може да изкаже това сам, защото неговото съзнание, благодарение на образованието, което е получил като наследство от по-възрастните, по-скоро се задържа отколкото да се развие.
Той не може да го изкаже, но усеща, преживява това в помръкването на своя душевен живот: аз съм длъжен, бидейки млад, да се ориентирам в това, което ми е дадено от старшото поколение, и да намеря правилния път.
Това по-старо поколение е длъжно още да ме възпитава, но ме лишава от възможността там, където е нужно, да намеря взаимно разбиране с духовния свят.
към текста >>
В зависимост от това, как материализмът ще се формира във всички области на
жив
ота: в областта на познанието, в областта на изкуството, в областта на религията, дотолкова младите и старите все по-трудно ще могат да се разбират едни с други, защото младежта усеща: на нея и се налага да има по отношение на старите чувството, че старите са я лишили от идеализма на речта, от това значение на думите, което сочи към духовния
жив
от.
В зависимост от това, как материализмът ще се формира във всички области на живота: в областта на познанието, в областта на изкуството, в областта на религията, дотолкова младите и старите все по-трудно ще могат да се разбират едни с други, защото младежта усеща: на нея и се налага да има по отношение на старите чувството, че старите са я лишили от идеализма на речта, от това значение на думите, което сочи към духовния живот.
Материализмът на съвременната цивилизация разделя младото и старото поколение. И основният източник, предизвикващ неразбиране между младостта и старостта е заложен в това, че в следствие от поглъщането на човешката реч от материализма, възниква нездраво състояние на душевния живот на спящия млад човек.
към текста >>
И основният източник, предизвикващ неразбиране между младостта и старостта е заложен в това, че в следствие от поглъщането на човешката реч от материализма, възниква нездраво състояние на душевния
жив
от на спящия млад човек.
В зависимост от това, как материализмът ще се формира във всички области на живота: в областта на познанието, в областта на изкуството, в областта на религията, дотолкова младите и старите все по-трудно ще могат да се разбират едни с други, защото младежта усеща: на нея и се налага да има по отношение на старите чувството, че старите са я лишили от идеализма на речта, от това значение на думите, което сочи към духовния живот. Материализмът на съвременната цивилизация разделя младото и старото поколение.
И основният източник, предизвикващ неразбиране между младостта и старостта е заложен в това, че в следствие от поглъщането на човешката реч от материализма, възниква нездраво състояние на душевния живот на спящия млад човек.
към текста >>
Известни явления на съвременната цивилизация не могат да се разберат без да се обърнем към духовната страна на
жив
ота, защото ние
жив
еем в епохата на съзнателната душа и затова трябва да бъде осъзнато какво именно образува човек в духовното, и кое способства развитието му.
Известни явления на съвременната цивилизация не могат да се разберат без да се обърнем към духовната страна на живота, защото ние живеем в епохата на съзнателната душа и затова трябва да бъде осъзнато какво именно образува човек в духовното, и кое способства развитието му.
И взаимното разбиране между младостта и старостта може отново да бъде достигнато само тогава, когато нашата човешка реч стане такава, че думите отново да получат крилата, които загубиха и които могат да се издигнат с тях от областта само на грубо материалната конкретност до преживяване на идеалите.
към текста >>
И взаимното разбиране между младостта и старостта може отново да бъде достигнато само тогава, когато нашата човешка реч стане такава, че думите отново да получат крилата, които загубиха и които могат да се издигнат с тях от областта само на грубо материалната конкретност до пре
жив
яване на идеалите.
Известни явления на съвременната цивилизация не могат да се разберат без да се обърнем към духовната страна на живота, защото ние живеем в епохата на съзнателната душа и затова трябва да бъде осъзнато какво именно образува човек в духовното, и кое способства развитието му.
И взаимното разбиране между младостта и старостта може отново да бъде достигнато само тогава, когато нашата човешка реч стане такава, че думите отново да получат крилата, които загубиха и които могат да се издигнат с тях от областта само на грубо материалната конкретност до преживяване на идеалите.
към текста >>
И това, което младежта сега пре
жив
ява във връзка с Шилер, и към което тя често се отнася с презрение, тъй като не пре
жив
ява истинския Шилер – това е само външното звучене на думите и съчетанието от думи, това не е което в действителност е
жив
яло в самия Шилер, защото думите нямат вече тези крила, които имаха във времената на Шилер, и които възнасяха в царството на идеалите.
Човечеството на Средна Европа отпразнува в 1859 година юбилей на Шилер, но това беше в същото време по някакъв начин и година на смъртта на истинския идеализъм.
И това, което младежта сега преживява във връзка с Шилер, и към което тя често се отнася с презрение, тъй като не преживява истинския Шилер – това е само външното звучене на думите и съчетанието от думи, това не е което в действителност е живяло в самия Шилер, защото думите нямат вече тези крила, които имаха във времената на Шилер, и които възнасяха в царството на идеалите.
И когато сега ние угощаваме младежите с нашите изпълнени с филистерско-прозаично значение слова на Шилер, то това става по-скоро баласт за душата, а не освобождаване на душевния живот.
към текста >>
И когато сега ние угощаваме младежите с нашите изпълнени с филистерско-прозаично значение слова на Шилер, то това става по-скоро баласт за душата, а не освобождаване на душевния
жив
от.
Човечеството на Средна Европа отпразнува в 1859 година юбилей на Шилер, но това беше в същото време по някакъв начин и година на смъртта на истинския идеализъм. И това, което младежта сега преживява във връзка с Шилер, и към което тя често се отнася с презрение, тъй като не преживява истинския Шилер – това е само външното звучене на думите и съчетанието от думи, това не е което в действителност е живяло в самия Шилер, защото думите нямат вече тези крила, които имаха във времената на Шилер, и които възнасяха в царството на идеалите.
И когато сега ние угощаваме младежите с нашите изпълнени с филистерско-прозаично значение слова на Шилер, то това става по-скоро баласт за душата, а не освобождаване на душевния живот.
към текста >>
Човек, след достигане на полова зрелост, би бил длъжен да черпи за себе си от речта нещо такова, което за времето на бодърстването му така би препарирало неговия мозък, че своя нормален физически
жив
от би могъл с помощта на думите да достига до съдържащите се в нещата идеи.
Речта, такава, каквато е създадена днес при всички цивилизовани народи, приковава душата за времето от заспиването до пробуждането само към физическия грохот на материалния свят и към шепота само на физическото съдържание на растителния свят и не открива на душата по време на сън светлите речи на Ангелите и гърмящите тръбни звуци на езика на Архангелския свят с тяхното дълбоко космическо значение.
Човек, след достигане на полова зрелост, би бил длъжен да черпи за себе си от речта нещо такова, което за времето на бодърстването му така би препарирало неговия мозък, че своя нормален физически живот би могъл с помощта на думите да достига до съдържащите се в нещата идеи.
А тъй като речта на Архангелите може да говори на неговата душа през времето от заспиването до пробуждането, то той би бил длъжен, потапяйки се в съня, да донася със себе си нещо такова, което би дало възможността на кръвообращението му да предчувства спиритуалните дълбочини на мировия замисъл. Но сега, ако той не може да възприеме духовното познание, ако нашето училищно преподаване не бъде достатъчно духовно задълбочено, той донася със себе си вместо това скърцащите и свистящи звуци на физическо-минералния свят, тяхното стържене и грохот; той донася в своята кръв звуците на триенето и наподобяващи капането на водни капки, пораждани от физическия компонент на растителния свят.
към текста >>
По този начин той се потапя в това, което неговия мозък, станал дисхармоничен, вследствие бичуването му по време на сън само с минералното, а кръвоносната му система е пронизана с току що описаната какафония , става пригоден само за условен език и чрез този език, способен да
жив
ее само в пределите на земната сфера; тогава, когато езикът би могъл да го издигне от само земното из
жив
яване до висшите из
жив
явания.
По този начин той се потапя в това, което неговия мозък, станал дисхармоничен, вследствие бичуването му по време на сън само с минералното, а кръвоносната му система е пронизана с току що описаната какафония , става пригоден само за условен език и чрез този език, способен да живее само в пределите на земната сфера; тогава, когато езикът би могъл да го издигне от само земното изживяване до висшите изживявания.
Как биха могли хора, преминали през съвременното материалистическо образование, да кажат от дълбините на своята душа такива думи: „Мисълта – това е моето безпределно царство, а словото - мое крилато оръдие! ” За хората със съвременно образование мисълта вече не е безпределно царство, а съвсем малка област, обхващаща само физически - сетивните неща, които са непосредствено видими в най-близкото обкръжение на хората, възприемаемо от тях с външните сетива. И словото не е вече крилато оръдие, а някакво оръдие, с помощта на което ние мрънкаме нещо неопределено с нашите уста за душевния живот, но така, че в това мрънкане не се съдържа много от спиритуално-свръхсетивното. И тогава, когато речта, произлизаща от духовен мироглед, би могла да стане някакво душевно море, в което би могло да се потопи вътрешното същество на човека, и това би издигало душата на човека все по-високо и по-високо, сега тя става такава, че приковава човека към Земята, че го привързва само към ограничени, земни интереси.
към текста >>
И словото не е вече крилато оръдие, а някакво оръдие, с помощта на което ние мрънкаме нещо неопределено с нашите уста за душевния
жив
от, но така, че в това мрънкане не се съдържа много от спиритуално-свръхсетивното.
По този начин той се потапя в това, което неговия мозък, станал дисхармоничен, вследствие бичуването му по време на сън само с минералното, а кръвоносната му система е пронизана с току що описаната какафония , става пригоден само за условен език и чрез този език, способен да живее само в пределите на земната сфера; тогава, когато езикът би могъл да го издигне от само земното изживяване до висшите изживявания. Как биха могли хора, преминали през съвременното материалистическо образование, да кажат от дълбините на своята душа такива думи: „Мисълта – това е моето безпределно царство, а словото - мое крилато оръдие! ” За хората със съвременно образование мисълта вече не е безпределно царство, а съвсем малка област, обхващаща само физически - сетивните неща, които са непосредствено видими в най-близкото обкръжение на хората, възприемаемо от тях с външните сетива.
И словото не е вече крилато оръдие, а някакво оръдие, с помощта на което ние мрънкаме нещо неопределено с нашите уста за душевния живот, но така, че в това мрънкане не се съдържа много от спиритуално-свръхсетивното.
И тогава, когато речта, произлизаща от духовен мироглед, би могла да стане някакво душевно море, в което би могло да се потопи вътрешното същество на човека, и това би издигало душата на човека все по-високо и по-високо, сега тя става такава, че приковава човека към Земята, че го привързва само към ограничени, земни интереси.
към текста >>
Ние виждаме, как съвременният цивилизован
жив
от се опира на това, което е дадено като разделение на хората на Земята по техния език, по тяхната реч.
Но това преминава сега в съдбата на целия човешки род.
Ние виждаме, как съвременният цивилизован живот се опира на това, което е дадено като разделение на хората на Земята по техния език, по тяхната реч.
Искат да организира нова култура в съответствие с разделението и по отделни езици. Но знаейки, в какво се превърна сегашната реч, ние сме наясно, че такива тенденции към разделение на култури, такива идеи за култура, са живи само в чисто материалната сфера, че се стремят да хвърлят покривало над цивилизациите на народите по Земята, което би ги разделило от духовното, от духовния свят. И това материалистическо затваряне на пътищата на живота на душата нагоре ние виждаме днес навсякъде. Това е нещото, което материализма на съзнанието, материализма на мисленето и материализма на чувстването внася във външния живот на хората.Това е нещото, което постепенно заставя да се забравя човека, да се забравя за това, че той бидейки член на човешкия род, живее в това, което се управлява от Висшите сфери. Ако хората бъдат разделени на нации, на народи и т.н., то това ще ги води все повече и повече към сляпа вяра в това, че така и трябва да пребивават в чисто материалното.
към текста >>
Но знаейки, в какво се превърна сегашната реч, ние сме наясно, че такива тенденции към разделение на култури, такива идеи за култура, са
жив
и само в чисто материалната сфера, че се стремят да хвърлят покривало над цивилизациите на народите по Земята, което би ги разделило от духовното, от духовния свят.
Но това преминава сега в съдбата на целия човешки род. Ние виждаме, как съвременният цивилизован живот се опира на това, което е дадено като разделение на хората на Земята по техния език, по тяхната реч. Искат да организира нова култура в съответствие с разделението и по отделни езици.
Но знаейки, в какво се превърна сегашната реч, ние сме наясно, че такива тенденции към разделение на култури, такива идеи за култура, са живи само в чисто материалната сфера, че се стремят да хвърлят покривало над цивилизациите на народите по Земята, което би ги разделило от духовното, от духовния свят.
И това материалистическо затваряне на пътищата на живота на душата нагоре ние виждаме днес навсякъде. Това е нещото, което материализма на съзнанието, материализма на мисленето и материализма на чувстването внася във външния живот на хората.Това е нещото, което постепенно заставя да се забравя човека, да се забравя за това, че той бидейки член на човешкия род, живее в това, което се управлява от Висшите сфери. Ако хората бъдат разделени на нации, на народи и т.н., то това ще ги води все повече и повече към сляпа вяра в това, че така и трябва да пребивават в чисто материалното.
към текста >>
И това материалистическо затваряне на пътищата на
жив
ота на душата нагоре ние виждаме днес навсякъде.
Но това преминава сега в съдбата на целия човешки род. Ние виждаме, как съвременният цивилизован живот се опира на това, което е дадено като разделение на хората на Земята по техния език, по тяхната реч. Искат да организира нова култура в съответствие с разделението и по отделни езици. Но знаейки, в какво се превърна сегашната реч, ние сме наясно, че такива тенденции към разделение на култури, такива идеи за култура, са живи само в чисто материалната сфера, че се стремят да хвърлят покривало над цивилизациите на народите по Земята, което би ги разделило от духовното, от духовния свят.
И това материалистическо затваряне на пътищата на живота на душата нагоре ние виждаме днес навсякъде.
Това е нещото, което материализма на съзнанието, материализма на мисленето и материализма на чувстването внася във външния живот на хората.Това е нещото, което постепенно заставя да се забравя човека, да се забравя за това, че той бидейки член на човешкия род, живее в това, което се управлява от Висшите сфери. Ако хората бъдат разделени на нации, на народи и т.н., то това ще ги води все повече и повече към сляпа вяра в това, че така и трябва да пребивават в чисто материалното.
към текста >>
Това е нещото, което материализма на съзнанието, материализма на мисленето и материализма на чувстването внася във външния
жив
от на хората.Това е нещото, което постепенно заставя да се забравя човека, да се забравя за това, че той бидейки член на човешкия род,
жив
ее в това, което се управлява от Висшите сфери.
Но това преминава сега в съдбата на целия човешки род. Ние виждаме, как съвременният цивилизован живот се опира на това, което е дадено като разделение на хората на Земята по техния език, по тяхната реч. Искат да организира нова култура в съответствие с разделението и по отделни езици. Но знаейки, в какво се превърна сегашната реч, ние сме наясно, че такива тенденции към разделение на култури, такива идеи за култура, са живи само в чисто материалната сфера, че се стремят да хвърлят покривало над цивилизациите на народите по Земята, което би ги разделило от духовното, от духовния свят. И това материалистическо затваряне на пътищата на живота на душата нагоре ние виждаме днес навсякъде.
Това е нещото, което материализма на съзнанието, материализма на мисленето и материализма на чувстването внася във външния живот на хората.Това е нещото, което постепенно заставя да се забравя човека, да се забравя за това, че той бидейки член на човешкия род, живее в това, което се управлява от Висшите сфери.
Ако хората бъдат разделени на нации, на народи и т.н., то това ще ги води все повече и повече към сляпа вяра в това, че така и трябва да пребивават в чисто материалното.
към текста >>
И така, ние виждаме: в земния
жив
от въобще, в културния
жив
от, като цивилизован
жив
от, прониква този елемент, който, като вътрешен материализъм, е обхванал
жив
ота на познанието, художествения и религиозен
жив
от.
И така, ние виждаме: в земния живот въобще, в културния живот, като цивилизован живот, прониква този елемент, който, като вътрешен материализъм, е обхванал живота на познанието, художествения и религиозен живот.
Ние можем днес наистина да видим, как върху различните народности, които се формират на Земята, не действа вече, както беше преди, това, което творчески е формирало хората от дълбините на Вселената, а действа това, което израства само от глъбините на самата Земя. Ние наистина виждаме, как човек и вътре в своята народност все повече и повече се сраства със само материалното на земното битие.
към текста >>
Ако хората решат да обърнат внимание на това, което, наистина, в нашия век звучи малко парадоксално, а именно, че човек притежава също някаква автобиография и за своя Аз и астрално тяло, която се проявява в различни свои фази през времето между заспиването и пробуждането също така, както външния физически
жив
от се проявява в своето развитие от раждането до смъртта в периода между пробуждането и заспиването, тогава биха видели, откъде произлиза много от това, което има място в нашата съвременна цивилизация и за което трябва да кажем: така повече не може да продължава.
Ако хората решат да обърнат внимание на това, което, наистина, в нашия век звучи малко парадоксално, а именно, че човек притежава също някаква автобиография и за своя Аз и астрално тяло, която се проявява в различни свои фази през времето между заспиването и пробуждането също така, както външния физически живот се проявява в своето развитие от раждането до смъртта в периода между пробуждането и заспиването, тогава биха видели, откъде произлиза много от това, което има място в нашата съвременна цивилизация и за което трябва да кажем: така повече не може да продължава.
Ако останат само при наблюдението на външното, давано от органите на външните сетива, те няма да забележат най-главното, няма да забележат това, което трябва да направят за да превърнат днешния процес на упадък в бъдещ процес на подем.
към текста >>
Ако човек действително поиска да погледне
жив
ота така, че да може в резултат да започне да прави нещо и този поглед да доведе до практически резултати в
жив
ота, той трябва да пристъпи към духовното познание за
жив
ота на човека и тогава ще му е нужна духовно-научна гледна точка.
Ако човек действително поиска да погледне живота така, че да може в резултат да започне да прави нещо и този поглед да доведе до практически резултати в живота, той трябва да пристъпи към духовното познание за живота на човека и тогава ще му е нужна духовно-научна гледна точка.
към текста >>
И тази духовно-научна гледна точка трябва да прониже цялото образование, целия му
жив
от, подобно на това как днес детето получава, например, някакъв запас от думи, в който се съдържа в същност цяло съкровище, но днес на тези думи са прекършени крилата; но ако той възприеме духовното и бъде ръководен от духовното, то ще възприеме отново цялото богатство на думите и с негова помощ ще бъде отново издигнат в духовните светове, от които произхожда в своята истинска същност.
И тази духовно-научна гледна точка трябва да прониже цялото образование, целия му живот, подобно на това как днес детето получава, например, някакъв запас от думи, в който се съдържа в същност цяло съкровище, но днес на тези думи са прекършени крилата; но ако той възприеме духовното и бъде ръководен от духовното, то ще възприеме отново цялото богатство на думите и с негова помощ ще бъде отново издигнат в духовните светове, от които произхожда в своята истинска същност.
Със своя физически живот от пробуждането до заспиването ние можем и да отричаме съществуването на духа, но с нашата духовна част, която за времето от заспиването до пробуждането отхвърля етерното и физическото тяло, ние не можем да отричаме духа. А ако ние, изхождайки от своята физическа част, отричаме духа, тогава всяко утро ние се пробуждаме с това, че ние, бидейки възрастни, не разбираме повече живота, и това неразбиране на живота се намесва в цялото ни мислене, чувства и воля. И ето, младото поколение израства така, че му се налага да среща това наследство, което са му завещали по-възрастните, с чувство на упрек, защото в това наследство те получават нещо такова, което ги тласка в пропаст в тази област, където те не искат да бъдат материалистични, където те трябва да станат духовни, когато се намират само в своя Аз и в своето астрално тяло.
към текста >>
Със своя физически
жив
от от пробуждането до заспиването ние можем и да отричаме съществуването на духа, но с нашата духовна част, която за времето от заспиването до пробуждането отхвърля етерното и физическото тяло, ние не можем да отричаме духа.
И тази духовно-научна гледна точка трябва да прониже цялото образование, целия му живот, подобно на това как днес детето получава, например, някакъв запас от думи, в който се съдържа в същност цяло съкровище, но днес на тези думи са прекършени крилата; но ако той възприеме духовното и бъде ръководен от духовното, то ще възприеме отново цялото богатство на думите и с негова помощ ще бъде отново издигнат в духовните светове, от които произхожда в своята истинска същност.
Със своя физически живот от пробуждането до заспиването ние можем и да отричаме съществуването на духа, но с нашата духовна част, която за времето от заспиването до пробуждането отхвърля етерното и физическото тяло, ние не можем да отричаме духа.
А ако ние, изхождайки от своята физическа част, отричаме духа, тогава всяко утро ние се пробуждаме с това, че ние, бидейки възрастни, не разбираме повече живота, и това неразбиране на живота се намесва в цялото ни мислене, чувства и воля. И ето, младото поколение израства така, че му се налага да среща това наследство, което са му завещали по-възрастните, с чувство на упрек, защото в това наследство те получават нещо такова, което ги тласка в пропаст в тази област, където те не искат да бъдат материалистични, където те трябва да станат духовни, когато се намират само в своя Аз и в своето астрално тяло.
към текста >>
А ако ние, изхождайки от своята физическа част, отричаме духа, тогава всяко утро ние се пробуждаме с това, че ние, бидейки възрастни, не разбираме повече
жив
ота, и това неразбиране на
жив
ота се намесва в цялото ни мислене, чувства и воля.
И тази духовно-научна гледна точка трябва да прониже цялото образование, целия му живот, подобно на това как днес детето получава, например, някакъв запас от думи, в който се съдържа в същност цяло съкровище, но днес на тези думи са прекършени крилата; но ако той възприеме духовното и бъде ръководен от духовното, то ще възприеме отново цялото богатство на думите и с негова помощ ще бъде отново издигнат в духовните светове, от които произхожда в своята истинска същност. Със своя физически живот от пробуждането до заспиването ние можем и да отричаме съществуването на духа, но с нашата духовна част, която за времето от заспиването до пробуждането отхвърля етерното и физическото тяло, ние не можем да отричаме духа.
А ако ние, изхождайки от своята физическа част, отричаме духа, тогава всяко утро ние се пробуждаме с това, че ние, бидейки възрастни, не разбираме повече живота, и това неразбиране на живота се намесва в цялото ни мислене, чувства и воля.
И ето, младото поколение израства така, че му се налага да среща това наследство, което са му завещали по-възрастните, с чувство на упрек, защото в това наследство те получават нещо такова, което ги тласка в пропаст в тази област, където те не искат да бъдат материалистични, където те трябва да станат духовни, когато се намират само в своя Аз и в своето астрално тяло.
към текста >>
По-нататъшното развитие на речта до съвременното и състояние доведе до това, че човек, когато му се налага да общува с духовния свят, става духовно ням и духовно глух по отношение на духовния свят и може да възприема само това, което го смъква до това, което
жив
ее във физическото на минералното и растителното царства.
По-древните езици на човечеството бяха такива, чиято друга, вътрешна страна, можеше да бъде взета от хората в духовния свят, и там можеше да доведе до взаимно разбиране с духовните Същества, с които човек трябва да има работа, когато се намира извън тялото.
По-нататъшното развитие на речта до съвременното и състояние доведе до това, че човек, когато му се налага да общува с духовния свят, става духовно ням и духовно глух по отношение на духовния свят и може да възприема само това, което го смъква до това, което живее във физическото на минералното и растителното царства.
към текста >>
Така че, за да разбираме днес
жив
ота, трябва — ако използваме тривиалния израз — да виждаме това, което става зад кулисите на този
жив
от.
Така че, за да разбираме днес живота, трябва — ако използваме тривиалния израз — да виждаме това, което става зад кулисите на този живот.
Но това е възможно само с помощта на действителната и истинска духовна наука.
към текста >>
16.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
От вчерашните разглеждания вие можахте да видите, че ако искаме да разберем човешките съдби, а също съвместния
жив
от на хората, то ние не трябва да се занимаваме с разглеждане на абстрактните природни сили (само за които се говори в обичайната наука ), а трябва, както вие видяхте това вчера, да се обръщаме към тези духовни сили, към тези духовни същества, които в някакъв смисъл образуват продължение на това, което ние наричаме в света на външните сетива, природни царства.
От вчерашните разглеждания вие можахте да видите, че ако искаме да разберем човешките съдби, а също съвместния живот на хората, то ние не трябва да се занимаваме с разглеждане на абстрактните природни сили (само за които се говори в обичайната наука ), а трябва, както вие видяхте това вчера, да се обръщаме към тези духовни сили, към тези духовни същества, които в някакъв смисъл образуват продължение на това, което ние наричаме в света на външните сетива, природни царства.
Ние говорим за природните царства: за минералното царство, за растителното царство, за животинското царство, и ние трябва да причислим към тях като четвърто царство също и човека доколкото той се явява физическо същество; но ние трябва да се издигнем още по-високо и над човека да признаем царството на Ангелите, а над тях царството на Архангелите, царството на Началата и т.н.
към текста >>
Ние говорим за природните царства: за минералното царство, за растителното царство, за
жив
отинското царство, и ние трябва да причислим към тях като четвърто царство също и човека доколкото той се явява физическо същество; но ние трябва да се издигнем още по-високо и над човека да признаем царството на Ангелите, а над тях царството на Архангелите, царството на Началата и т.н.
От вчерашните разглеждания вие можахте да видите, че ако искаме да разберем човешките съдби, а също съвместния живот на хората, то ние не трябва да се занимаваме с разглеждане на абстрактните природни сили (само за които се говори в обичайната наука ), а трябва, както вие видяхте това вчера, да се обръщаме към тези духовни сили, към тези духовни същества, които в някакъв смисъл образуват продължение на това, което ние наричаме в света на външните сетива, природни царства.
Ние говорим за природните царства: за минералното царство, за растителното царство, за животинското царство, и ние трябва да причислим към тях като четвърто царство също и човека доколкото той се явява физическо същество; но ние трябва да се издигнем още по-високо и над човека да признаем царството на Ангелите, а над тях царството на Архангелите, царството на Началата и т.н.
към текста >>
Тези последните царства, макар и недостижими за възприятие с външните сетива и разсъдъка, вземат значително участие в
жив
ота на хората.
Тези последните царства, макар и недостижими за възприятие с външните сетива и разсъдъка, вземат значително участие в живота на хората.
Вчера аз ви разказах за тяхното участие в живота на човека, ставащо при смяната на неговите състояния на бодърстване и сън. Днес аз бих искал да добавя към това още едно разглеждане, а именно разглеждането на човека, доколкото той се явява същество, прекарващо част от целия си земен живот вътре в духовния свят, от който той слиза в своето земно съществувание, и в който той отново се издига, когато премине вратата на смъртта.
към текста >>
Вчера аз ви разказах за тяхното участие в
жив
ота на човека, ставащо при смяната на неговите състояния на бодърстване и сън.
Тези последните царства, макар и недостижими за възприятие с външните сетива и разсъдъка, вземат значително участие в живота на хората.
Вчера аз ви разказах за тяхното участие в живота на човека, ставащо при смяната на неговите състояния на бодърстване и сън.
Днес аз бих искал да добавя към това още едно разглеждане, а именно разглеждането на човека, доколкото той се явява същество, прекарващо част от целия си земен живот вътре в духовния свят, от който той слиза в своето земно съществувание, и в който той отново се издига, когато премине вратата на смъртта.
към текста >>
Днес аз бих искал да добавя към това още едно разглеждане, а именно разглеждането на човека, доколкото той се явява същество, прекарващо част от целия си земен
жив
от вътре в духовния свят, от който той слиза в своето земно съществувание, и в който той отново се издига, когато премине вратата на смъртта.
Тези последните царства, макар и недостижими за възприятие с външните сетива и разсъдъка, вземат значително участие в живота на хората. Вчера аз ви разказах за тяхното участие в живота на човека, ставащо при смяната на неговите състояния на бодърстване и сън.
Днес аз бих искал да добавя към това още едно разглеждане, а именно разглеждането на човека, доколкото той се явява същество, прекарващо част от целия си земен живот вътре в духовния свят, от който той слиза в своето земно съществувание, и в който той отново се издига, когато премине вратата на смъртта.
към текста >>
Защото човек формира своето физическо тяло в първите 7 години на своя
жив
от, а своето етерно тяло, или тялото на формообразуващите сили, в течение на вторите 7 години.
Защото човек формира своето физическо тяло в първите 7 години на своя живот, а своето етерно тяло, или тялото на формообразуващите сили, в течение на вторите 7 години.
И в същото време, когато той изработва тези два инструмента на своето земно битие, върху него продължават да въздействат охарактеризираните от нас сили на духовния свят.
към текста >>
И така, ние определено трябва да обърнем внимание не само на този външен
жив
от на човека, който се разиграва пред нашите външни очи, пред нашия пресмятащ разсъдък, но ние трябва да изследваме и този друг
жив
от, който водят Аза и астралното тяло всякога по време на сън.
Всяка нощ при възрастния човек неговият Аз и астрално тяло изоставят физическото и етерно тяло. При детето, особено пък в началото на неговото земно съществуване, това съединяване и разединяване на четирите члена на неговото същество има много неопределен характер. В началото на своето съществуване детето още малко бодърствува; т.е. здравото съединение на Аза, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло продължава само кратко време. При детето това съединение е много по-малко здраво, отколкото при възрастен човек.
И така, ние определено трябва да обърнем внимание не само на този външен живот на човека, който се разиграва пред нашите външни очи, пред нашия пресмятащ разсъдък, но ние трябва да изследваме и този друг живот, който водят Аза и астралното тяло всякога по време на сън.
И макар, че при възрастният продължителността на съня е по-кратка от времето на бодърстване, но тя по своята значимост за цялостния комплекс на човешкото същество, и на първо място за оздравяването и здравето на цялото човешко същество, а с това въобще за целия земен живот, има много по-голямо значение, както и за целия космически ред, отколкото външния физически живот.
към текста >>
И макар, че при възрастният продължителността на съня е по-кратка от времето на бодърстване, но тя по своята значимост за цялостния комплекс на човешкото същество, и на първо място за оздравяването и здравето на цялото човешко същество, а с това въобще за целия земен
жив
от, има много по-голямо значение, както и за целия космически ред, отколкото външния физически
жив
от.
При детето, особено пък в началото на неговото земно съществуване, това съединяване и разединяване на четирите члена на неговото същество има много неопределен характер. В началото на своето съществуване детето още малко бодърствува; т.е. здравото съединение на Аза, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло продължава само кратко време. При детето това съединение е много по-малко здраво, отколкото при възрастен човек. И така, ние определено трябва да обърнем внимание не само на този външен живот на човека, който се разиграва пред нашите външни очи, пред нашия пресмятащ разсъдък, но ние трябва да изследваме и този друг живот, който водят Аза и астралното тяло всякога по време на сън.
И макар, че при възрастният продължителността на съня е по-кратка от времето на бодърстване, но тя по своята значимост за цялостния комплекс на човешкото същество, и на първо място за оздравяването и здравето на цялото човешко същество, а с това въобще за целия земен живот, има много по-голямо значение, както и за целия космически ред, отколкото външния физически живот.
към текста >>
Благодарение на своя външен физически
жив
от човек
жив
ее на Земята заедно с трите видими царства на външната природа и нейните сили.
Благодарение на своя външен физически живот човек живее на Земята заедно с трите видими царства на външната природа и нейните сили.
Когато той спи, то неговият Аз и неговото астрално тяло се намират извън въздействието на тези сили, но неговият Аз и астрално тяло се намират тогава, до известна степен, в свръхсетивния свят, който обаче, пронизва земния свят на външните сетива и е във връзка с този земен свят. Така, че дайте ясно да разграничим следното: преди всичко съществува някакъв свръхсетивен свят, в който човек се намира между своята смърт и новото раждане; тогава той преминава през него. Може да се опише като свят на доземното или следземното битие. Човек запазва някакъв остатък от неговите сили за своето земно съществуване; тези сили действат все още силно върху детето, а после все по-слабо и по-слабо. По време на сън Азът и астралното тяло се намират също в свръхсетивен свят, но този свръхсетивен свят е различен от свръхсетивния свят на доземното битие.
към текста >>
Докато този свръхсетивен свят, в който пребивават Аза и астралното тяло от заспиването до пробуждането, е в
жив
а връзка със земния свят, с трите му царства, в които се намира човек на Земята.
Така, че дайте ясно да разграничим следното: преди всичко съществува някакъв свръхсетивен свят, в който човек се намира между своята смърт и новото раждане; тогава той преминава през него. Може да се опише като свят на доземното или следземното битие. Човек запазва някакъв остатък от неговите сили за своето земно съществуване; тези сили действат все още силно върху детето, а после все по-слабо и по-слабо. По време на сън Азът и астралното тяло се намират също в свръхсетивен свят, но този свръхсетивен свят е различен от свръхсетивния свят на доземното битие. Свръхсетивният свят на доземното битие е малко свързан непосредствено със земния свят, с неговите външни проявления.
Докато този свръхсетивен свят, в който пребивават Аза и астралното тяло от заспиването до пробуждането, е в жива връзка със земния свят, с трите му царства, в които се намира човек на Земята.
Този свръхсетивен свят е този свят, който аз описах в своята книга «Теософия» като три така наречени елементарни царства. Когато човек бодърства, то той живее съвместно с това, което изявява себе си от земните царства навън; когато спи, то той живее в отношенията на своя Аз и астрално тяло, съвместно с невидимите свръхприродни същества на елементарните царства. Възприемаемото от човек обкръжение в двата случая е различно, но и в двата случая е, преди всичко, земно. А това, което описах вчера като отношение, в което човек влиза по време на сън към Ангелите, а особено към Архангелите, това се присъединява към, може да се каже, повече свръхприродно отношение към елементарните царства. Точно така, както човек, намирайки се във физическия свят в бодърстващо състояние приема хранителните вещества от природните царства за поддържане на своето физическо и етерно тяло, така и през времето между заспиването и пробуждането в него се вливат силите на трите елементарни царства.
към текста >>
Когато човек бодърства, то той
жив
ее съвместно с това, което изявява себе си от земните царства навън; когато спи, то той
жив
ее в отношенията на своя Аз и астрално тяло, съвместно с невидимите свръхприродни същества на елементарните царства.
Човек запазва някакъв остатък от неговите сили за своето земно съществуване; тези сили действат все още силно върху детето, а после все по-слабо и по-слабо. По време на сън Азът и астралното тяло се намират също в свръхсетивен свят, но този свръхсетивен свят е различен от свръхсетивния свят на доземното битие. Свръхсетивният свят на доземното битие е малко свързан непосредствено със земния свят, с неговите външни проявления. Докато този свръхсетивен свят, в който пребивават Аза и астралното тяло от заспиването до пробуждането, е в жива връзка със земния свят, с трите му царства, в които се намира човек на Земята. Този свръхсетивен свят е този свят, който аз описах в своята книга «Теософия» като три така наречени елементарни царства.
Когато човек бодърства, то той живее съвместно с това, което изявява себе си от земните царства навън; когато спи, то той живее в отношенията на своя Аз и астрално тяло, съвместно с невидимите свръхприродни същества на елементарните царства.
Възприемаемото от човек обкръжение в двата случая е различно, но и в двата случая е, преди всичко, земно. А това, което описах вчера като отношение, в което човек влиза по време на сън към Ангелите, а особено към Архангелите, това се присъединява към, може да се каже, повече свръхприродно отношение към елементарните царства. Точно така, както човек, намирайки се във физическия свят в бодърстващо състояние приема хранителните вещества от природните царства за поддържане на своето физическо и етерно тяло, така и през времето между заспиването и пробуждането в него се вливат силите на трите елементарни царства. Това е неговото обкръжение. В тези три елементарни царства, както знаете, ние имаме работа с живи творчески цветови потоци, с творческия свят на музикалните тонове.
към текста >>
В тези три елементарни царства, както знаете, ние имаме работа с
жив
и творчески цветови потоци, с творческия свят на музикалните тонове.
Когато човек бодърства, то той живее съвместно с това, което изявява себе си от земните царства навън; когато спи, то той живее в отношенията на своя Аз и астрално тяло, съвместно с невидимите свръхприродни същества на елементарните царства. Възприемаемото от човек обкръжение в двата случая е различно, но и в двата случая е, преди всичко, земно. А това, което описах вчера като отношение, в което човек влиза по време на сън към Ангелите, а особено към Архангелите, това се присъединява към, може да се каже, повече свръхприродно отношение към елементарните царства. Точно така, както човек, намирайки се във физическия свят в бодърстващо състояние приема хранителните вещества от природните царства за поддържане на своето физическо и етерно тяло, така и през времето между заспиването и пробуждането в него се вливат силите на трите елементарни царства. Това е неговото обкръжение.
В тези три елементарни царства, както знаете, ние имаме работа с живи творчески цветови потоци, с творческия свят на музикалните тонове.
Там ние имаме работа с това, което тук във физическия свят действа само като приковано към твърдите материални предмети; в елементарния свят то свободно се извисява и свободно твори, защото в това свободно извисяване и творене, в тези потоци и течения изразява себе си духовното, както тука веществото изразява себе си във физическия цвят, във физическия звук. И подобно на това, както физическото вещество, можем да кажем, удържа в своите твърди външни контури цвета, така духовното на елементарните царства носи в потоците и вълните свободно преливащите се цветове с тяхната многообразна игра.
към текста >>
Този
жив
от засега остава за земния човек, намиращ се на съвременния стадий на развитие, неосъзнат или подсъзнателен.
Този живот засега остава за земния човек, намиращ се на съвременния стадий на развитие, неосъзнат или подсъзнателен.
Но все пак работата стои така, че в това отношение е напълно възможно да съставим биография на Аза и астралното тяло на човека за времето между заспиването и пробуждането така също, както можем да съставим външна физическа биография на човека за времето на неговия живот между пробуждането и заспиването, тъй като той живее във физическо и етерно тяло.
към текста >>
Но все пак работата стои така, че в това отношение е напълно възможно да съставим биография на Аза и астралното тяло на човека за времето между заспиването и пробуждането така също, както можем да съставим външна физическа биография на човека за времето на неговия
жив
от между пробуждането и заспиването, тъй като той
жив
ее във физическо и етерно тяло.
Този живот засега остава за земния човек, намиращ се на съвременния стадий на развитие, неосъзнат или подсъзнателен.
Но все пак работата стои така, че в това отношение е напълно възможно да съставим биография на Аза и астралното тяло на човека за времето между заспиването и пробуждането така също, както можем да съставим външна физическа биография на човека за времето на неговия живот между пробуждането и заспиването, тъй като той живее във физическо и етерно тяло.
към текста >>
Но ето, по време на земния
жив
от между раждането и смъртта, за този Аз и астрално тяло можем да отбележим нещо напълно определено.
Но ето, по време на земния живот между раждането и смъртта, за този Аз и астрално тяло можем да отбележим нещо напълно определено.
И това определено нещо претърпява изменение към времето на достигане от човека на полова зрелост. Също както, намирайки се в земния физически свят човек, стоейки на Земята и възприемайки около себе си царствата на природата, може все пак да вдигне погледа си към космическите дълбини, към небесните светила, т.е. да възприема и това извънземно, което му се открива физически, така също и Азът и астралното тяло преживяват в елементарния свят преди всичко това, което ги обкръжава в качеството на елементарни царства от заспиването до пробуждането; но човек, намирайки се в елементарния свят, вижда и това, което стои над него. И той вижда при това не просто сияещи, мъртви небесни светила, а вижда същества от висшите Йерархии. И той влиза във взаимоотношения с тези същества от висшите Йерархии; за единия вид на тези взаимоотношения, за беседването с тях, вече говорих вчера.
към текста >>
да възприема и това извънземно, което му се открива физически, така също и Азът и астралното тяло пре
жив
яват в елементарния свят преди всичко това, което ги обкръжава в качеството на елементарни царства от заспиването до пробуждането; но човек, намирайки се в елементарния свят, вижда и това, което стои над него.
Но ето, по време на земния живот между раждането и смъртта, за този Аз и астрално тяло можем да отбележим нещо напълно определено. И това определено нещо претърпява изменение към времето на достигане от човека на полова зрелост. Също както, намирайки се в земния физически свят човек, стоейки на Земята и възприемайки около себе си царствата на природата, може все пак да вдигне погледа си към космическите дълбини, към небесните светила, т.е.
да възприема и това извънземно, което му се открива физически, така също и Азът и астралното тяло преживяват в елементарния свят преди всичко това, което ги обкръжава в качеството на елементарни царства от заспиването до пробуждането; но човек, намирайки се в елементарния свят, вижда и това, което стои над него.
И той вижда при това не просто сияещи, мъртви небесни светила, а вижда същества от висшите Йерархии. И той влиза във взаимоотношения с тези същества от висшите Йерархии; за единия вид на тези взаимоотношения, за беседването с тях, вече говорих вчера. Така, че човек от заспиването до пробуждането се намира в елементарния свят, преживява там това, за което вече съм говорил във вече упоменатия курс лекции, но той се взира от този елементарен свят в далечината на наделементарния свят, и възприема при това Ангелите, Архангелите и Началата. Но в това отношение човек доста съществено се измени, особено оттогава, когато встъпи в Петия следатлантски културен период, т.е. от 15-то столетие.
към текста >>
Така, че човек от заспиването до пробуждането се намира в елементарния свят, пре
жив
ява там това, за което вече съм говорил във вече упоменатия курс лекции, но той се взира от този елементарен свят в далечината на наделементарния свят, и възприема при това Ангелите, Архангелите и Началата.
И това определено нещо претърпява изменение към времето на достигане от човека на полова зрелост. Също както, намирайки се в земния физически свят човек, стоейки на Земята и възприемайки около себе си царствата на природата, може все пак да вдигне погледа си към космическите дълбини, към небесните светила, т.е. да възприема и това извънземно, което му се открива физически, така също и Азът и астралното тяло преживяват в елементарния свят преди всичко това, което ги обкръжава в качеството на елементарни царства от заспиването до пробуждането; но човек, намирайки се в елементарния свят, вижда и това, което стои над него. И той вижда при това не просто сияещи, мъртви небесни светила, а вижда същества от висшите Йерархии. И той влиза във взаимоотношения с тези същества от висшите Йерархии; за единия вид на тези взаимоотношения, за беседването с тях, вече говорих вчера.
Така, че човек от заспиването до пробуждането се намира в елементарния свят, преживява там това, за което вече съм говорил във вече упоменатия курс лекции, но той се взира от този елементарен свят в далечината на наделементарния свят, и възприема при това Ангелите, Архангелите и Началата.
Но в това отношение човек доста съществено се измени, особено оттогава, когато встъпи в Петия следатлантски културен период, т.е. от 15-то столетие. От времето откак човек си изработи интензивна интелектуалност, която по-рано не притежаваше, му стана не така леко, както преди по време на сън, да намира правилното съотношение между сън и бодърстване.
към текста >>
За хората,
жив
ели до 15-то столетие, а значи и за нас, за нашите предишни земни
жив
оти, за всички тези хора,
жив
ели до 15-то столетие, работата стояла така, че те не са били още пронизани в будно състояние от абстрактната интелектуалност.
За хората, живели до 15-то столетие, а значи и за нас, за нашите предишни земни животи, за всички тези хора, живели до 15-то столетие, работата стояла така, че те не са били още пронизани в будно състояние от абстрактната интелектуалност.
Благодарение на това човек тогава при бодърстването живеел по интензивно в своето физическо и в своето етерно тяло, и той донасял известна сила от тях със себе си в състоянието на сън, интензивно преживявал елементарния свят, а също така интензивно преживявал и това, което можел да възприема и вижда в царството на Ангелите, Архангелите и Началата. В тези по-ранни времена от своето развитие човек получавал от доземното битие нещо такова, което го правило по-силен през времето между заспиването и пробуждането, отколкото днес. И затова човек при пробуждането е могъл да пренася от преживяванията на елементарния и наделементарен свят, които имал по време на сън, нещо такова, което укрепвало неговото етерно и физическо тяло. До 15-то столетие човек е бил по-съединено същество, отколкото днес. Сега работата с човека стои така: благодарение на наследството, което донася от доземното битие в земния живот, той има все още достатъчно сили, произлизащи от духовния свят, за това, че да успее в детството да расте, а също и чак до достигане на полова зрелост да възприема в себе си и други, нужни му за развитието фактори.
към текста >>
Благодарение на това човек тогава при бодърстването
жив
еел по интензивно в своето физическо и в своето етерно тяло, и той донасял известна сила от тях със себе си в състоянието на сън, интензивно пре
жив
явал елементарния свят, а също така интензивно пре
жив
явал и това, което можел да възприема и вижда в царството на Ангелите, Архангелите и Началата.
За хората, живели до 15-то столетие, а значи и за нас, за нашите предишни земни животи, за всички тези хора, живели до 15-то столетие, работата стояла така, че те не са били още пронизани в будно състояние от абстрактната интелектуалност.
Благодарение на това човек тогава при бодърстването живеел по интензивно в своето физическо и в своето етерно тяло, и той донасял известна сила от тях със себе си в състоянието на сън, интензивно преживявал елементарния свят, а също така интензивно преживявал и това, което можел да възприема и вижда в царството на Ангелите, Архангелите и Началата.
В тези по-ранни времена от своето развитие човек получавал от доземното битие нещо такова, което го правило по-силен през времето между заспиването и пробуждането, отколкото днес. И затова човек при пробуждането е могъл да пренася от преживяванията на елементарния и наделементарен свят, които имал по време на сън, нещо такова, което укрепвало неговото етерно и физическо тяло. До 15-то столетие човек е бил по-съединено същество, отколкото днес. Сега работата с човека стои така: благодарение на наследството, което донася от доземното битие в земния живот, той има все още достатъчно сили, произлизащи от духовния свят, за това, че да успее в детството да расте, а също и чак до достигане на полова зрелост да възприема в себе си и други, нужни му за развитието фактори. Обаче, човек днес, на сегашния стадии на своето развитие, няма вече непосредствено достатъчно сили за това, че по време на сън по правилен начин да въведе и постави своя Аз и астрално тяло в елементарния свят, ако не е възприел в будно състояние духовни познания.
към текста >>
И затова човек при пробуждането е могъл да пренася от пре
жив
яванията на елементарния и наделементарен свят, които имал по време на сън, нещо такова, което укрепвало неговото етерно и физическо тяло.
За хората, живели до 15-то столетие, а значи и за нас, за нашите предишни земни животи, за всички тези хора, живели до 15-то столетие, работата стояла така, че те не са били още пронизани в будно състояние от абстрактната интелектуалност. Благодарение на това човек тогава при бодърстването живеел по интензивно в своето физическо и в своето етерно тяло, и той донасял известна сила от тях със себе си в състоянието на сън, интензивно преживявал елементарния свят, а също така интензивно преживявал и това, което можел да възприема и вижда в царството на Ангелите, Архангелите и Началата. В тези по-ранни времена от своето развитие човек получавал от доземното битие нещо такова, което го правило по-силен през времето между заспиването и пробуждането, отколкото днес.
И затова човек при пробуждането е могъл да пренася от преживяванията на елементарния и наделементарен свят, които имал по време на сън, нещо такова, което укрепвало неговото етерно и физическо тяло.
До 15-то столетие човек е бил по-съединено същество, отколкото днес. Сега работата с човека стои така: благодарение на наследството, което донася от доземното битие в земния живот, той има все още достатъчно сили, произлизащи от духовния свят, за това, че да успее в детството да расте, а също и чак до достигане на полова зрелост да възприема в себе си и други, нужни му за развитието фактори. Обаче, човек днес, на сегашния стадии на своето развитие, няма вече непосредствено достатъчно сили за това, че по време на сън по правилен начин да въведе и постави своя Аз и астрално тяло в елементарния свят, ако не е възприел в будно състояние духовни познания.
към текста >>
Сега работата с човека стои така: благодарение на наследството, което донася от доземното битие в земния
жив
от, той има все още достатъчно сили, произлизащи от духовния свят, за това, че да успее в детството да расте, а също и чак до достигане на полова зрелост да възприема в себе си и други, нужни му за развитието фактори.
За хората, живели до 15-то столетие, а значи и за нас, за нашите предишни земни животи, за всички тези хора, живели до 15-то столетие, работата стояла така, че те не са били още пронизани в будно състояние от абстрактната интелектуалност. Благодарение на това човек тогава при бодърстването живеел по интензивно в своето физическо и в своето етерно тяло, и той донасял известна сила от тях със себе си в състоянието на сън, интензивно преживявал елементарния свят, а също така интензивно преживявал и това, което можел да възприема и вижда в царството на Ангелите, Архангелите и Началата. В тези по-ранни времена от своето развитие човек получавал от доземното битие нещо такова, което го правило по-силен през времето между заспиването и пробуждането, отколкото днес. И затова човек при пробуждането е могъл да пренася от преживяванията на елементарния и наделементарен свят, които имал по време на сън, нещо такова, което укрепвало неговото етерно и физическо тяло. До 15-то столетие човек е бил по-съединено същество, отколкото днес.
Сега работата с човека стои така: благодарение на наследството, което донася от доземното битие в земния живот, той има все още достатъчно сили, произлизащи от духовния свят, за това, че да успее в детството да расте, а също и чак до достигане на полова зрелост да възприема в себе си и други, нужни му за развитието фактори.
Обаче, човек днес, на сегашния стадии на своето развитие, няма вече непосредствено достатъчно сили за това, че по време на сън по правилен начин да въведе и постави своя Аз и астрално тяло в елементарния свят, ако не е възприел в будно състояние духовни познания.
към текста >>
Настъпва това, че човек, макар и да пре
жив
ява в наделементарния свят Архангелите, той е лишен от възможността да се обяснява с тях.
Работата стои определено така, че това, което човек получаваше натурално от духовния свят и това, което му оказваше помощ в елементарния свят по време на сън, след достигане на полова зрелост той днес вече също така не получава. Това е свързано с необходимостта му да стане свободно същество. Ако той в своето детство не е получил при възпитанието и обучението си познания за духовния свят, то по време на сън се чувства хилав. И при това настъпва не само това, за което ви говорих вчера по отношение на речта, но настъпва още нещо съвсем друго.
Настъпва това, че човек, макар и да преживява в наделементарния свят Архангелите, той е лишен от възможността да се обяснява с тях.
Но, това което той повече не може да преживява, или е способен съвсем оскъдно да преживява, това е света на Началата. И започвайки от 15-то столетие това стана особеност на човека, особеност на човешкото развитие, че Азът и астралното тяло по време на съня на човека жадно се стремят към установяване на връзки с Началата (Архаите), но не могат да ги достигнат, чувстват се по отношение на тях безсилни, като че в омагьосано състояние, но Началата - Архаите са нужни за това, за да може човек при пробуждането си достатъчно интензивно да се потопи в своето етерно тяло. Разберете ме правилно: вчера аз ви разясних, че ако човек не възприеме никакви духовни познания, то по време на сън той не може да види Архаите, тогава когато има животрептуща потребност да достигне в състояние на сън по отношение на Архаите такава жива връзка с тях, каквато той има тук на Земята, във физическо състояние, по отношение на Слънцето. Това е извънредно важно. И, ако достатъчно внимателно и честно разгледаме хода на нещата, то това можем да забележим в характерни исторически събития.
към текста >>
Но, това което той повече не може да пре
жив
ява, или е способен съвсем оскъдно да пре
жив
ява, това е света на Началата.
Работата стои определено така, че това, което човек получаваше натурално от духовния свят и това, което му оказваше помощ в елементарния свят по време на сън, след достигане на полова зрелост той днес вече също така не получава. Това е свързано с необходимостта му да стане свободно същество. Ако той в своето детство не е получил при възпитанието и обучението си познания за духовния свят, то по време на сън се чувства хилав. И при това настъпва не само това, за което ви говорих вчера по отношение на речта, но настъпва още нещо съвсем друго. Настъпва това, че човек, макар и да преживява в наделементарния свят Архангелите, той е лишен от възможността да се обяснява с тях.
Но, това което той повече не може да преживява, или е способен съвсем оскъдно да преживява, това е света на Началата.
И започвайки от 15-то столетие това стана особеност на човека, особеност на човешкото развитие, че Азът и астралното тяло по време на съня на човека жадно се стремят към установяване на връзки с Началата (Архаите), но не могат да ги достигнат, чувстват се по отношение на тях безсилни, като че в омагьосано състояние, но Началата - Архаите са нужни за това, за да може човек при пробуждането си достатъчно интензивно да се потопи в своето етерно тяло. Разберете ме правилно: вчера аз ви разясних, че ако човек не възприеме никакви духовни познания, то по време на сън той не може да види Архаите, тогава когато има животрептуща потребност да достигне в състояние на сън по отношение на Архаите такава жива връзка с тях, каквато той има тук на Земята, във физическо състояние, по отношение на Слънцето. Това е извънредно важно. И, ако достатъчно внимателно и честно разгледаме хода на нещата, то това можем да забележим в характерни исторически събития.
към текста >>
Разберете ме правилно: вчера аз ви разясних, че ако човек не възприеме никакви духовни познания, то по време на сън той не може да види Архаите, тогава когато има
жив
отрептуща потребност да достигне в състояние на сън по отношение на Архаите такава
жив
а връзка с тях, каквато той има тук на Земята, във физическо състояние, по отношение на Слънцето.
Ако той в своето детство не е получил при възпитанието и обучението си познания за духовния свят, то по време на сън се чувства хилав. И при това настъпва не само това, за което ви говорих вчера по отношение на речта, но настъпва още нещо съвсем друго. Настъпва това, че човек, макар и да преживява в наделементарния свят Архангелите, той е лишен от възможността да се обяснява с тях. Но, това което той повече не може да преживява, или е способен съвсем оскъдно да преживява, това е света на Началата. И започвайки от 15-то столетие това стана особеност на човека, особеност на човешкото развитие, че Азът и астралното тяло по време на съня на човека жадно се стремят към установяване на връзки с Началата (Архаите), но не могат да ги достигнат, чувстват се по отношение на тях безсилни, като че в омагьосано състояние, но Началата - Архаите са нужни за това, за да може човек при пробуждането си достатъчно интензивно да се потопи в своето етерно тяло.
Разберете ме правилно: вчера аз ви разясних, че ако човек не възприеме никакви духовни познания, то по време на сън той не може да види Архаите, тогава когато има животрептуща потребност да достигне в състояние на сън по отношение на Архаите такава жива връзка с тях, каквато той има тук на Земята, във физическо състояние, по отношение на Слънцето.
Това е извънредно важно. И, ако достатъчно внимателно и честно разгледаме хода на нещата, то това можем да забележим в характерни исторически събития.
към текста >>
В своя съзнателен
жив
от той бил напълно порядъчен.
И така той растял, имайки безсъзнателно следното чувство: ти, би трябвало да се родиш в друго семейство, да имаш други родители. Не разбирайте моите думи погрешно: Гьоте изобщо не е бил лош син или нещо от този род.
В своя съзнателен живот той бил напълно порядъчен.
Но в неговото подсъзнание живеело нещо такова, сякаш душата му си казвала: ти трябва да имаш други родители. Ако Гьоте би имал тогава възможността по външен начин да се запознае с духовната наука, то той е възможно тогава да не би имал така живо това чувство. Но тогава все още духовната наука я е нямало. Затова в неговото подсъзнание това се оформило като такова чувство: аз би трябвало да имам такива родители, които са живели по-рано, които са живели много по-рано, а не сега. В тези по-ранни времена родителите все още са можели, благодарение на тази жизнена атмосфера, в която е била потопена тяхната реч и целия начин на живот, да предават на децата това, което е необходимо за да се живее по време на сън в елементарния свят така, че после правилно да се владее етерното тяло.
към текста >>
Но в неговото подсъзнание
жив
еело нещо такова, сякаш душата му си казвала: ти трябва да имаш други родители.
И така той растял, имайки безсъзнателно следното чувство: ти, би трябвало да се родиш в друго семейство, да имаш други родители. Не разбирайте моите думи погрешно: Гьоте изобщо не е бил лош син или нещо от този род. В своя съзнателен живот той бил напълно порядъчен.
Но в неговото подсъзнание живеело нещо такова, сякаш душата му си казвала: ти трябва да имаш други родители.
Ако Гьоте би имал тогава възможността по външен начин да се запознае с духовната наука, то той е възможно тогава да не би имал така живо това чувство. Но тогава все още духовната наука я е нямало. Затова в неговото подсъзнание това се оформило като такова чувство: аз би трябвало да имам такива родители, които са живели по-рано, които са живели много по-рано, а не сега. В тези по-ранни времена родителите все още са можели, благодарение на тази жизнена атмосфера, в която е била потопена тяхната реч и целия начин на живот, да предават на децата това, което е необходимо за да се живее по време на сън в елементарния свят така, че после правилно да се владее етерното тяло.
към текста >>
Ако Гьоте би имал тогава възможността по външен начин да се запознае с духовната наука, то той е възможно тогава да не би имал така
жив
о това чувство.
И така той растял, имайки безсъзнателно следното чувство: ти, би трябвало да се родиш в друго семейство, да имаш други родители. Не разбирайте моите думи погрешно: Гьоте изобщо не е бил лош син или нещо от този род. В своя съзнателен живот той бил напълно порядъчен. Но в неговото подсъзнание живеело нещо такова, сякаш душата му си казвала: ти трябва да имаш други родители.
Ако Гьоте би имал тогава възможността по външен начин да се запознае с духовната наука, то той е възможно тогава да не би имал така живо това чувство.
Но тогава все още духовната наука я е нямало. Затова в неговото подсъзнание това се оформило като такова чувство: аз би трябвало да имам такива родители, които са живели по-рано, които са живели много по-рано, а не сега. В тези по-ранни времена родителите все още са можели, благодарение на тази жизнена атмосфера, в която е била потопена тяхната реч и целия начин на живот, да предават на децата това, което е необходимо за да се живее по време на сън в елементарния свят така, че после правилно да се владее етерното тяло.
към текста >>
Затова в неговото подсъзнание това се оформило като такова чувство: аз би трябвало да имам такива родители, които са
жив
ели по-рано, които са
жив
ели много по-рано, а не сега.
Не разбирайте моите думи погрешно: Гьоте изобщо не е бил лош син или нещо от този род. В своя съзнателен живот той бил напълно порядъчен. Но в неговото подсъзнание живеело нещо такова, сякаш душата му си казвала: ти трябва да имаш други родители. Ако Гьоте би имал тогава възможността по външен начин да се запознае с духовната наука, то той е възможно тогава да не би имал така живо това чувство. Но тогава все още духовната наука я е нямало.
Затова в неговото подсъзнание това се оформило като такова чувство: аз би трябвало да имам такива родители, които са живели по-рано, които са живели много по-рано, а не сега.
В тези по-ранни времена родителите все още са можели, благодарение на тази жизнена атмосфера, в която е била потопена тяхната реч и целия начин на живот, да предават на децата това, което е необходимо за да се живее по време на сън в елементарния свят така, че после правилно да се владее етерното тяло.
към текста >>
В тези по-ранни времена родителите все още са можели, благодарение на тази жизнена атмосфера, в която е била потопена тяхната реч и целия начин на
жив
от, да предават на децата това, което е необходимо за да се
жив
ее по време на сън в елементарния свят така, че после правилно да се владее етерното тяло.
В своя съзнателен живот той бил напълно порядъчен. Но в неговото подсъзнание живеело нещо такова, сякаш душата му си казвала: ти трябва да имаш други родители. Ако Гьоте би имал тогава възможността по външен начин да се запознае с духовната наука, то той е възможно тогава да не би имал така живо това чувство. Но тогава все още духовната наука я е нямало. Затова в неговото подсъзнание това се оформило като такова чувство: аз би трябвало да имам такива родители, които са живели по-рано, които са живели много по-рано, а не сега.
В тези по-ранни времена родителите все още са можели, благодарение на тази жизнена атмосфера, в която е била потопена тяхната реч и целия начин на живот, да предават на децата това, което е необходимо за да се живее по време на сън в елементарния свят така, че после правилно да се владее етерното тяло.
към текста >>
И така продължило да
жив
ее това неопределено чувство, това неосъзнато чувство: ти би трябвало да се родиш при съвсем други родители, съвсем в друго време, в съвсем друга обстановка.
И така продължило да живее това неопределено чувство, това неосъзнато чувство: ти би трябвало да се родиш при съвсем други родители, съвсем в друго време, в съвсем друга обстановка.
И тъй като това неопределено чувство продължавало да живее в неговата душа, то той започнал да не издържа повече. И ето в един прекрасен ден той почувствал, също не съвсем съзнателно, но затова пък много интензивно, той почувствал: да, ако ти би се родил в Гърция, ако твоят баща и твоята майка бяха гърци, то тогава ти би станал истински герой.
към текста >>
И тъй като това неопределено чувство продължавало да
жив
ее в неговата душа, то той започнал да не издържа повече.
И така продължило да живее това неопределено чувство, това неосъзнато чувство: ти би трябвало да се родиш при съвсем други родители, съвсем в друго време, в съвсем друга обстановка.
И тъй като това неопределено чувство продължавало да живее в неговата душа, то той започнал да не издържа повече.
И ето в един прекрасен ден той почувствал, също не съвсем съзнателно, но затова пък много интензивно, той почувствал: да, ако ти би се родил в Гърция, ако твоят баща и твоята майка бяха гърци, то тогава ти би станал истински герой.
към текста >>
И това послужило като подтик за негово пътуване до Италия; за да може поне в Италия да намери
жив
о отношение към други родители, към други предци, различни от тези, които той е имал в своето обкръжение.
И това послужило като подтик за негово пътуване до Италия; за да може поне в Италия да намери живо отношение към други родители, към други предци, различни от тези, които той е имал в своето обкръжение.
Той търсил в себе си, така да се каже, по съвършено неестествен начин други предци. Той търсил своите гръцки предци. Защото не му действало добре това, което след гръцката епоха постепенно проникнало в интелектуалистичния свят. И когато пристигнал в Италия, то той действително получил такова усещане, като че ли гърците са го породили. И това, което той видял тук, го довело до произнасянето на тези думи, които аз често съм цитирал: «След това, което виждам тук, аз се чувствам, като да съм разгадал загадките на гръцкото изкуство: гърците творят по същите закони, по които твори и природата, и които аз сега проследих»... и т.н.
към текста >>
Гьоте работи в течение на цялата първа половина на своя
жив
от над това, по правилен начин да овладее етерното си тяло.
Гьоте работи в течение на цялата първа половина на своя живот над това, по правилен начин да овладее етерното си тяло.
И ако ние можем да водим, така да се каже, повече или по-малко основния си живот, когато по време на сън имаме възможност да встъпим в известни отношения със света на Ангелите и Архангелите, то Архаите трябва да ни помогнат правилно да координираме живота в съня и бодърстването. Живота по време на бодърстването физическото и етерното тяло водят благодарение на природните сили, външно възприемани и намиращи се в трите природни царства. А животът по време на сън протича по правилен начин, когато човек живее по правилен начин в елементарните царства през времето между заспиването и пробуждането, и достига, изхождайки от тези елементарни царства, взаимоотношения с Ангелите и Архангелите. Но на човек му е необходимо и нещо повече. Видите ли, схематически това можем да нарисуваме така: в будно състояние физическото и етерно тяло трябва да установят правилно отношение към трите природни царства .
към текста >>
И ако ние можем да водим, така да се каже, повече или по-малко основния си
жив
от, когато по време на сън имаме възможност да встъпим в известни отношения със света на Ангелите и Архангелите, то Архаите трябва да ни помогнат правилно да координираме
жив
ота в съня и бодърстването.
Гьоте работи в течение на цялата първа половина на своя живот над това, по правилен начин да овладее етерното си тяло.
И ако ние можем да водим, така да се каже, повече или по-малко основния си живот, когато по време на сън имаме възможност да встъпим в известни отношения със света на Ангелите и Архангелите, то Архаите трябва да ни помогнат правилно да координираме живота в съня и бодърстването.
Живота по време на бодърстването физическото и етерното тяло водят благодарение на природните сили, външно възприемани и намиращи се в трите природни царства. А животът по време на сън протича по правилен начин, когато човек живее по правилен начин в елементарните царства през времето между заспиването и пробуждането, и достига, изхождайки от тези елементарни царства, взаимоотношения с Ангелите и Архангелите. Но на човек му е необходимо и нещо повече. Видите ли, схематически това можем да нарисуваме така: в будно състояние физическото и етерно тяло трябва да установят правилно отношение към трите природни царства .
към текста >>
Жив
ота по време на бодърстването физическото и етерното тяло водят благодарение на природните сили, външно възприемани и намиращи се в трите природни царства.
Гьоте работи в течение на цялата първа половина на своя живот над това, по правилен начин да овладее етерното си тяло. И ако ние можем да водим, така да се каже, повече или по-малко основния си живот, когато по време на сън имаме възможност да встъпим в известни отношения със света на Ангелите и Архангелите, то Архаите трябва да ни помогнат правилно да координираме живота в съня и бодърстването.
Живота по време на бодърстването физическото и етерното тяло водят благодарение на природните сили, външно възприемани и намиращи се в трите природни царства.
А животът по време на сън протича по правилен начин, когато човек живее по правилен начин в елементарните царства през времето между заспиването и пробуждането, и достига, изхождайки от тези елементарни царства, взаимоотношения с Ангелите и Архангелите. Но на човек му е необходимо и нещо повече. Видите ли, схематически това можем да нарисуваме така: в будно състояние физическото и етерно тяло трябва да установят правилно отношение към трите природни царства .
към текста >>
А
жив
отът по време на сън протича по правилен начин, когато човек
жив
ее по правилен начин в елементарните царства през времето между заспиването и пробуждането, и достига, изхождайки от тези елементарни царства, взаимоотношения с Ангелите и Архангелите.
Гьоте работи в течение на цялата първа половина на своя живот над това, по правилен начин да овладее етерното си тяло. И ако ние можем да водим, така да се каже, повече или по-малко основния си живот, когато по време на сън имаме възможност да встъпим в известни отношения със света на Ангелите и Архангелите, то Архаите трябва да ни помогнат правилно да координираме живота в съня и бодърстването. Живота по време на бодърстването физическото и етерното тяло водят благодарение на природните сили, външно възприемани и намиращи се в трите природни царства.
А животът по време на сън протича по правилен начин, когато човек живее по правилен начин в елементарните царства през времето между заспиването и пробуждането, и достига, изхождайки от тези елементарни царства, взаимоотношения с Ангелите и Архангелите.
Но на човек му е необходимо и нещо повече. Видите ли, схематически това можем да нарисуваме така: в будно състояние физическото и етерно тяло трябва да установят правилно отношение към трите природни царства .
към текста >>
И сънят не носи нужното укрепване, а
жив
отът на Земята не носи тези плодове, които би трябвало да донесе, ако не е установено правилното отношение с Началата, което настъпва благодарение на развитието от човека в себе си на тези мощни вътрешни сили, които са необходими за разбирането на духовната спиритуална наука.
Привличането на Гьоте към Италия е било обусловено от стремежа за установяване на правилно отношение към Архаите, към Началата. Тези Начала имат работа с цялото човечество, доколкото му се налага да бъде ту в будно, ту в спящо състояние.
И сънят не носи нужното укрепване, а животът на Земята не носи тези плодове, които би трябвало да донесе, ако не е установено правилното отношение с Началата, което настъпва благодарение на развитието от човека в себе си на тези мощни вътрешни сили, които са необходими за разбирането на духовната спиритуална наука.
към текста >>
Тогава Началата все още така силно са въздействали на човека в неговото доземно битие, че той донасял и на Земята силите, необходими за неговия
жив
от.
Тези взаимоотношения с Началата са имали в старите времена атавистичен вид.
Тогава Началата все още така силно са въздействали на човека в неговото доземно битие, че той донасял и на Земята силите, необходими за неговия живот.
Но нашата съвременна епоха се характеризира с това, че Началата повече или по-малко отстъпват, повече или по-малко се въздържат от въздействия върху човека при прехода му от духовния свят в земния свят, което оставя човека при слизането му на Земята по-слаб, отколкото това е било преди, и че човек сега трябва сам да търси спиритуалното, изхождайки от собствените си сили, тук на Земята за това, отново да намери правилните взаимоотношения с Началата.
към текста >>
към
жив
отното в себе си, и тогава той става понякога крайно нелогичен.
Вие можете, ако разбира се имате нужното чувство към такива неща като духовните откровения на Гьоте, много лесно да видите разликата между Гьоте и просто човекът-«глава» . Този просто човек-«глава» може да изложи пред вас всевъзможни съображения; всичко, което той говори, може да бъде много логично. Ако му се наложи да излезе извън пределите на това, което може да обхване със своята логика, то той се връща към своите инстинкти, т.е.
към животното в себе си, и тогава той става понякога крайно нелогичен.
Вие може би сами сте се сблъсквали с това: днес съществуват хора, които могат да пишат напълно логични книги, но когато ги срещнеш във всекидневието, и когато те не говорят за наука, където могат логически да разсъждават, но когато се касае за ежедневни въпроси, то тогава можем да дойдем до отчаяние от тях, тъй като тогава се разкъсват от най-обикновени емоции, лишени от всякаква логика, от най-обикновени инстинкти Може да се каже: изхождайки само от съображения на главата е възможно да се градят необичайно красиви теории, но те не се намират в никаква връзка с целия човек. Вие може да си спомните известната история, много типична, тя постоянно се среща, за това, че някакъв училищен преподавател, имащ необичайно хубави педагогически теории за това, как трябва да се възпитават децата, как трябва да се приучават да сдържат емоциите си и страстите си и т.н., той проповядва за това на учениците, но се случва така, че един от учениците, шегувайки се, обръща мастилницата... И ето учителят крещи вън от себе си на ученика:” Ето до какво води това, че ти даваш воля на страстите си! Ако ти беше логичен, разумен, то ти не би обърнал мастилницата! Аз...!... И тук той хваща стола и силно го стоварва върху пода... Теоретически той много добре обяснява, изхождайки от понятията на главата, как трябва да потушаваме страстите, но ето, той блъска стола, може би му чупи крака или още нещо от този род. Това, разбира се, е краен случай, но подобни неща стават постоянно.
към текста >>
Така, че да вземем от една страна такъв човек-«глава», а от друга страна- Гьоте, и вие навсякъде ще видите, във всички подробности на неговия
жив
от, но също и във всички негови висши духовни дейности: той е цялостен човек, той не е просто Гьоте -«глава» , а в него
жив
ее цялостен човек, наречен Гьоте.
Така, че да вземем от една страна такъв човек-«глава», а от друга страна- Гьоте, и вие навсякъде ще видите, във всички подробности на неговия живот, но също и във всички негови висши духовни дейности: той е цялостен човек, той не е просто Гьоте -«глава» , а в него живее цялостен човек, наречен Гьоте.
към текста >>
В историята Нютон продължава да
жив
ее само като глава.
Виждате ли, при много велики умове от световната история, при запознаване с тях, можем въобще да забравим за човека. Получаваш впечатление, че тук има само глава. Не е ли така, какъв интерес представлява за хората Нютон, освен своята глава?
В историята Нютон продължава да живее само като глава.
А ето Гьоте, като просто глава – е немислим. За Гьоте знаеш, че той навсякъде, даже в своите най-малки подробности си остава цялостен човек. Това е видно особено ясно във втората част на «Фауст», но така също и във «Вилхелм Майстер», в тези двете, можем да кажем, най-интересни произведения на Гьоте. Ако има за това достатъчно чувство, то ще се види, че в произведенията на своя дух той винаги остава цялостен човек.
към текста >>
Защото това, което правят за външния
жив
от, хората го вършат ръководейки се само от главата.
И това е, от което се нуждае нашия век: от глави отново да се направят цялостни хора. Съвременният човек, и това е точно така, е нещо пришито към главата.
Защото това, което правят за външния живот, хората го вършат ръководейки се само от главата.
А, например, ръцете са просто инструмент. Помислете за това, че много хора имат днес такъв почерк, който би могъл лесно да бъде заменен от някакви прикрепени към главата пишещи прибори. Ако човек почувства, че в ръцете му живее духовното, а нали писането се осъществява от ръцете, ако хората биха почувствали това, тогава би станало въобще невъзможно да се води обучение по писане така, както се води сега, защото това обучение по писане е само обучение на главата, при което ръцете се използват само като външни инструменти, като машини.
към текста >>
Ако човек почувства, че в ръцете му
жив
ее духовното, а нали писането се осъществява от ръцете, ако хората биха почувствали това, тогава би станало въобще невъзможно да се води обучение по писане така, както се води сега, защото това обучение по писане е само обучение на главата, при което ръцете се използват само като външни инструменти, като машини.
И това е, от което се нуждае нашия век: от глави отново да се направят цялостни хора. Съвременният човек, и това е точно така, е нещо пришито към главата. Защото това, което правят за външния живот, хората го вършат ръководейки се само от главата. А, например, ръцете са просто инструмент. Помислете за това, че много хора имат днес такъв почерк, който би могъл лесно да бъде заменен от някакви прикрепени към главата пишещи прибори.
Ако човек почувства, че в ръцете му живее духовното, а нали писането се осъществява от ръцете, ако хората биха почувствали това, тогава би станало въобще невъзможно да се води обучение по писане така, както се води сега, защото това обучение по писане е само обучение на главата, при което ръцете се използват само като външни инструменти, като машини.
към текста >>
Тогава ние ще стигнем до там, че у нас ще се окажат сърце и способност за възприятие и постигане на това, че там, във външната природа, в която ние
жив
еем като физически земни хора, има и още нещо друго, освен това, което ние пре
жив
яваме в будно състояние със своето нормално съзнание.
Но това ние ще можем, ако по време на бодърстването си развием достатъчно здрави сили, нужни за разбирането на духовното познание.
Тогава ние ще стигнем до там, че у нас ще се окажат сърце и способност за възприятие и постигане на това, че там, във външната природа, в която ние живеем като физически земни хора, има и още нещо друго, освен това, което ние преживяваме в будно състояние със своето нормално съзнание.
към текста >>
Още Парацелз (1493-1541), когато описвал сярата, солта или
жив
ака, е говорил при това не за обикновени физически вещества, а за това, което е могъл да забележи като проявление на елементарните царства при превръщанията, които претърпявали тези вещества.
Тогава никой от хората занимаващи се с медицина, не си е и помислял, да се занимава с лечение само изучавайки външните абстрактни природни сили и природни вещества. Тогава хората са работели в своите лаборатории, ако могат така да се нарекат тези места, където са работели по такъв начин, че от всички природни процеси насреща им просветвали делата на елементарните сили. Хората винаги са питали: какво се случва зад външните процеси, такива например, като взаимодействието на сярата с другите вещества, какво става зад тези само външни процеси? Как действат в тези процеси съществата от елементарните царства? Хората провеждали своите експерименти след това, за да , така да се каже, подслушат, как се изразяват съществата от елементарните царства, как се откриват в света на външните сетива при такива, например, процеси, като при превръщане на едно вещество в друго, когато едно вещество се съединява с друго или се отделя от друго; обръщали особено внимание на произтичащото при това изменение на цвета.
Още Парацелз (1493-1541), когато описвал сярата, солта или живака, е говорил при това не за обикновени физически вещества, а за това, което е могъл да забележи като проявление на елементарните царства при превръщанията, които претърпявали тези вещества.
Затова е невъзможно правилно да разберем Парацелз, ако приемаме неговите изрази така, както се използват в съвременния език, защото той навсякъде има в предвид това, което се изразява от елементарния свят. Но в това и са заключени целителните сили. Там се намират действителните целителни сили. В това, което вие само външно виждате в кое да е растение, в това, което ви показва например външния вид на такова растение като есенния минзухар, вие няма да видите характерните за минзухара целителни сили. Ако поискате да видите характерните за минзухара целителни сили, тогава вие трябва да наблюдавате минзухара при неговия цъфтеж, когато той прави това свое, толкова нахално изменение на цвета: защото тогава елементарното същество го оставя, маха се от него и предизвиква изменение на окраската чрез съответстващия процес.
към текста >>
Но в тези елементарни процеси
жив
ее и душата на човека по времето между заспиването и пробуждането: неговият «Аз» и астрално тяло.
В такъв род изменения трябва да се види, как в основата им се намират процеси от елементарния свят.
Но в тези елементарни процеси живее и душата на човека по времето между заспиването и пробуждането: неговият «Аз» и астрално тяло.
Тя живее тогава там. И ако вие някога искате да подпомогнете какъв да е природен процес, протичащ в човека така, че да предизвикате нужния оздравителен процес, то трябва да имате в предвид следното: ако вие оставите болния човек в това състояние, в което се намира, то той преминава от състояние на сън в будно състояние и обратно безредно. Ако му дадете някакво вещество, да кажем от растителния свят, имащо отношение към някакво съвсем определено същество, то човек ще възприеме в своето тяло нещо такова, което ще даде като напътствие на астралното му тяло определена сила при неговото навлизане в елементарния свят, така че там то, като душевно-духовно същество, да може да установи необходимото отношение с определени елементарни същества. При пробуждане човек внася това в себе си и то действа оздравяващо. Оздравяващо действа не самото вещество, а оздравяващо действа състоянието, в което довеждат човека под влияние на това вещество, стоящо във връзка с елементарния свят, и тази негова връзка с елементарния свят се пренася върху човека.
към текста >>
Тя
жив
ее тогава там.
В такъв род изменения трябва да се види, как в основата им се намират процеси от елементарния свят. Но в тези елементарни процеси живее и душата на човека по времето между заспиването и пробуждането: неговият «Аз» и астрално тяло.
Тя живее тогава там.
И ако вие някога искате да подпомогнете какъв да е природен процес, протичащ в човека така, че да предизвикате нужния оздравителен процес, то трябва да имате в предвид следното: ако вие оставите болния човек в това състояние, в което се намира, то той преминава от състояние на сън в будно състояние и обратно безредно. Ако му дадете някакво вещество, да кажем от растителния свят, имащо отношение към някакво съвсем определено същество, то човек ще възприеме в своето тяло нещо такова, което ще даде като напътствие на астралното му тяло определена сила при неговото навлизане в елементарния свят, така че там то, като душевно-духовно същество, да може да установи необходимото отношение с определени елементарни същества. При пробуждане човек внася това в себе си и то действа оздравяващо. Оздравяващо действа не самото вещество, а оздравяващо действа състоянието, в което довеждат човека под влияние на това вещество, стоящо във връзка с елементарния свят, и тази негова връзка с елементарния свят се пренася върху човека. В същност, при много болести вие може да попитате: какво трябва да се промени у човека, за да може той по друг начин, освен по привичния му като болен, да извършва своя преход към сън и да се връща в състояние на будност така, че да може да оздравее?
към текста >>
Такива проявления, такава деятелност в елементарния свят можеше още да се показва преди в тези времена, когато Архаите, Началата, се намираха още в
жив
о общение с човека.
Такива проявления, такава деятелност в елементарния свят можеше още да се показва преди в тези времена, когато Архаите, Началата, се намираха още в живо общение с човека.
Днес това вече е невъзможно, ако се ползваме само от обикновеното съзнание, а не прибягваме до духовното познание. Трябва да се обърнем към духовното познание. И тогава ще получим постепенно отново някакво разбиране, отначало просто с помощта на здравия разсъдък, как трябва да организираме тази смяна на състоянията на будност и сън, между пребиваването във физическия свят и в елементарния свят, за да предизвикаме оздравителни процеси.
към текста >>
И по-голямата част от сегашния
жив
от протича именно така.
Но, разбира се, може и без вътрешна активност да се пробва да се направи, например, антипирин и да се види, как действа на човешкия организъм; как действа, ако се приеме? Пробват го и тук не е нужно никакво разбиране на човешкия организъм, а само гледат как действа външно. И запомнят това. И ако го повторят достатъчно пъти, то може и рецепта да напишат. И по такъв начин, без познаване на човека, стават автомати.
И по-голямата част от сегашния живот протича именно така.
към текста >>
Но
жив
отът ни призовава отново към вътрешна активност, към вътрешно развитие на волята.
Но животът ни призовава отново към вътрешна активност, към вътрешно развитие на волята.
Това е, което младостта иска от старостта. Младежта иска: по-старото поколение трябва да ни даде това, което би ни помогнало по правилен начин да встъпим в диалог с Архангелите. И по-старото поколение трябва да ни възпита така, че да установим правилно отношение с Архаите. Защото така говори младежта: до тогава, докато ние не станем възрастни, ние трябва да оставаме под попечителството на възрастните;но във възпитанието на по-старото поколение е заложена склонност към пасивността, към филма.
към текста >>
Всичко призовава съвременния човек да стане цялостен, да не се отдава само пасивно на идеите, прииждащи към него отвън, а да развива вътрешна активност, да пре
жив
ява с вътрешна активност също
жив
ота на мислите, идеите, да ги пре
жив
ява пронизвайки ги с воля.
Това е другата страна на младежта, нейния повече вътрешен аспект, както го показах вчера.
Всичко призовава съвременния човек да стане цялостен, да не се отдава само пасивно на идеите, прииждащи към него отвън, а да развива вътрешна активност, да преживява с вътрешна активност също живота на мислите, идеите, да ги преживява пронизвайки ги с воля.
Но за това човешката натура днес в много отношения е твърде слаба, за да не кажа, твърде плаха, защото човек веднага след като насочи своята воля към някакъв комплекс идеи, започва да се опасява, няма ли да бъде това необективно? Та нали аз сам си създавам тези идеи. Човек се бои първо да формира своята воля така, че волята му да може да преживява в духовния свят, следователно е невъзможно да преживее и обективното. Защото без воля е невъзможно да се преживее нищо в духовния свят. Разбира се, воля, обусловена от емоциите, воля, зависеща само от физическото тяло, или, най много от етерното тяло, такава воля въобще няма да може да проникне в духовния свят.
към текста >>
Човек се бои първо да формира своята воля така, че волята му да може да пре
жив
ява в духовния свят, следователно е невъзможно да пре
жив
ее и обективното.
Това е другата страна на младежта, нейния повече вътрешен аспект, както го показах вчера. Всичко призовава съвременния човек да стане цялостен, да не се отдава само пасивно на идеите, прииждащи към него отвън, а да развива вътрешна активност, да преживява с вътрешна активност също живота на мислите, идеите, да ги преживява пронизвайки ги с воля. Но за това човешката натура днес в много отношения е твърде слаба, за да не кажа, твърде плаха, защото човек веднага след като насочи своята воля към някакъв комплекс идеи, започва да се опасява, няма ли да бъде това необективно? Та нали аз сам си създавам тези идеи.
Човек се бои първо да формира своята воля така, че волята му да може да преживява в духовния свят, следователно е невъзможно да преживее и обективното.
Защото без воля е невъзможно да се преживее нищо в духовния свят. Разбира се, воля, обусловена от емоциите, воля, зависеща само от физическото тяло, или, най много от етерното тяло, такава воля въобще няма да може да проникне в духовния свят. Тя ще направи човека само човек-глава. Главата е пасивна: така, както тя сама не може да ходи, а само може да се носи, тя може само пасивно да се отдава на това, което като филм се разгръща пред нея.
към текста >>
Защото без воля е невъзможно да се пре
жив
ее нищо в духовния свят.
Това е другата страна на младежта, нейния повече вътрешен аспект, както го показах вчера. Всичко призовава съвременния човек да стане цялостен, да не се отдава само пасивно на идеите, прииждащи към него отвън, а да развива вътрешна активност, да преживява с вътрешна активност също живота на мислите, идеите, да ги преживява пронизвайки ги с воля. Но за това човешката натура днес в много отношения е твърде слаба, за да не кажа, твърде плаха, защото човек веднага след като насочи своята воля към някакъв комплекс идеи, започва да се опасява, няма ли да бъде това необективно? Та нали аз сам си създавам тези идеи. Човек се бои първо да формира своята воля така, че волята му да може да преживява в духовния свят, следователно е невъзможно да преживее и обективното.
Защото без воля е невъзможно да се преживее нищо в духовния свят.
Разбира се, воля, обусловена от емоциите, воля, зависеща само от физическото тяло, или, най много от етерното тяло, такава воля въобще няма да може да проникне в духовния свят. Тя ще направи човека само човек-глава. Главата е пасивна: така, както тя сама не може да ходи, а само може да се носи, тя може само пасивно да се отдава на това, което като филм се разгръща пред нея.
към текста >>
17.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
В последно време аз нееднократно обръщах вашето внимание върху това, че също така добре може да се направи
жив
отоописание на човека за времето, което прекарва между заспиването и пробуждането, както това се прави за времето между пробуждането и заспиването.
В последно време аз нееднократно обръщах вашето внимание върху това, че също така добре може да се направи животоописание на човека за времето, което прекарва между заспиването и пробуждането, както това се прави за времето между пробуждането и заспиването.
Всичко, което човек преживява между пробуждането и заспиването, той го преживява с помощта на своето физическо и етерно тяло. Благодарение на това, че в своите физическо и етерно тяло той притежава съответно изработени сетивни органи, се достига до това, че той получава съзнание за този свят, който обкръжавайки го, е свързан с неговите физическо и етерно тяло, така да се каже, се намира в единение с него. Но тъй като, намирайки се на съвременния стадий на развитие, не е изработил още по подобен начин духовно-душевни органи в своя Аз и астрално тяло, които биха могли да станат – тук ще употребя парадоксален израз – свръхсетивни органи на сетивата, той и не може да осъзнае това, което преживява между заспиването и пробуждането. И така, само с помощта на духовното възприятие може да се обхване това, което съдържа в себе си биографията на този Аз и астрално тяло, паралелно на тази биография, която се осъществява чрез физическото и етерно тяло на човека.
към текста >>
Всичко, което човек пре
жив
ява между пробуждането и заспиването, той го пре
жив
ява с помощта на своето физическо и етерно тяло.
В последно време аз нееднократно обръщах вашето внимание върху това, че също така добре може да се направи животоописание на човека за времето, което прекарва между заспиването и пробуждането, както това се прави за времето между пробуждането и заспиването.
Всичко, което човек преживява между пробуждането и заспиването, той го преживява с помощта на своето физическо и етерно тяло.
Благодарение на това, че в своите физическо и етерно тяло той притежава съответно изработени сетивни органи, се достига до това, че той получава съзнание за този свят, който обкръжавайки го, е свързан с неговите физическо и етерно тяло, така да се каже, се намира в единение с него. Но тъй като, намирайки се на съвременния стадий на развитие, не е изработил още по подобен начин духовно-душевни органи в своя Аз и астрално тяло, които биха могли да станат – тук ще употребя парадоксален израз – свръхсетивни органи на сетивата, той и не може да осъзнае това, което преживява между заспиването и пробуждането. И така, само с помощта на духовното възприятие може да се обхване това, което съдържа в себе си биографията на този Аз и астрално тяло, паралелно на тази биография, която се осъществява чрез физическото и етерно тяло на човека.
към текста >>
Но тъй като, намирайки се на съвременния стадий на развитие, не е изработил още по подобен начин духовно-душевни органи в своя Аз и астрално тяло, които биха могли да станат – тук ще употребя парадоксален израз – свръхсетивни органи на сетивата, той и не може да осъзнае това, което пре
жив
ява между заспиването и пробуждането.
В последно време аз нееднократно обръщах вашето внимание върху това, че също така добре може да се направи животоописание на човека за времето, което прекарва между заспиването и пробуждането, както това се прави за времето между пробуждането и заспиването. Всичко, което човек преживява между пробуждането и заспиването, той го преживява с помощта на своето физическо и етерно тяло. Благодарение на това, че в своите физическо и етерно тяло той притежава съответно изработени сетивни органи, се достига до това, че той получава съзнание за този свят, който обкръжавайки го, е свързан с неговите физическо и етерно тяло, така да се каже, се намира в единение с него.
Но тъй като, намирайки се на съвременния стадий на развитие, не е изработил още по подобен начин духовно-душевни органи в своя Аз и астрално тяло, които биха могли да станат – тук ще употребя парадоксален израз – свръхсетивни органи на сетивата, той и не може да осъзнае това, което преживява между заспиването и пробуждането.
И така, само с помощта на духовното възприятие може да се обхване това, което съдържа в себе си биографията на този Аз и астрално тяло, паралелно на тази биография, която се осъществява чрез физическото и етерно тяло на човека.
към текста >>
Ако говорим за пре
жив
яванията на човека между пробуждането и заспиването, то тогава към тези пре
жив
явания естествено принадлежи всичко това, което е свързано с нас, което става във физически-етерния свят, обкръжаващ човека, което се пре
жив
ява от него и му въздейства.
Ако говорим за преживяванията на човека между пробуждането и заспиването, то тогава към тези преживявания естествено принадлежи всичко това, което е свързано с нас, което става във физически-етерния свят, обкръжаващ човека, което се преживява от него и му въздейства.
Затова и трябва да говорим за обкръжаващия физически-етерен свят, в който човек се намира между пробуждането и заспиването. Но между заспиването и пробуждането той също така се намира в някакъв свят, само че този свят е от съвсем различен вид, отколкото физически-етерния свят. И свръхсетивното възприятие има възможност да говори за този свят, като за свят обкръжаващ ни докато спим, подобно на това, както физическия свят се явява наше обкръжение през времето на будност. И в тези лекции ние ще дадем възможност пред нашата душа да застане нещо от това, което може да освети този свят. Някои елементи за това вече са дадени, например, в описанията, които се привеждат в моята книга “Въведение в тайната наука”.
към текста >>
Там вие ще намерите някои описания, макар и имащи характер на ескизни наброски, за това, как царствата на физически-етерния свят - минералното, растителното,
жив
отинското и човешкото, имат своето продължение в царствата на висшите духовни Йерархии.
Затова и трябва да говорим за обкръжаващия физически-етерен свят, в който човек се намира между пробуждането и заспиването. Но между заспиването и пробуждането той също така се намира в някакъв свят, само че този свят е от съвсем различен вид, отколкото физически-етерния свят. И свръхсетивното възприятие има възможност да говори за този свят, като за свят обкръжаващ ни докато спим, подобно на това, както физическия свят се явява наше обкръжение през времето на будност. И в тези лекции ние ще дадем възможност пред нашата душа да застане нещо от това, което може да освети този свят. Някои елементи за това вече са дадени, например, в описанията, които се привеждат в моята книга “Въведение в тайната наука”.
Там вие ще намерите някои описания, макар и имащи характер на ескизни наброски, за това, как царствата на физически-етерния свят - минералното, растителното, животинското и човешкото, имат своето продължение в царствата на висшите духовни Йерархии.
Да разгледаме днес това накратко още един път.
към текста >>
И така, ние днес можем да кажем: ако в будно състояние обърнем очите си или другите сетивни органи към външния, обкръжаващ ни физически-етерен свят, то ние ще възприемем тогава три или, всъщност, четири природни царства - минерално, растително,
жив
отинско и човешко.
И така, ние днес можем да кажем: ако в будно състояние обърнем очите си или другите сетивни органи към външния, обкръжаващ ни физически-етерен свят, то ние ще възприемем тогава три или, всъщност, четири природни царства - минерално, растително, животинско и човешко.
Ако се издигнем в областите, достъпни само за свръхсетивното възприятие, то там ние ще намерим нещо като продължение на тези царства: царството на Ангелите, Архангелите, Началата, Властите, Силите, Господствата и т.н. Ние имаме, следователно, два свята, проникващи един в друг, физически-етерен свят и свръхсетивен свят. И ние знаем, че във времето между заспиването и пробуждането ние действително се намираме там и имаме в него преживявания, макар и тези преживявания да не достигат до нашето обикновено съзнание в следствие на липсата у нас на съответстващи духовно-душевни органи.
към текста >>
И ние знаем, че във времето между заспиването и пробуждането ние действително се намираме там и имаме в него пре
жив
явания, макар и тези пре
жив
явания да не достигат до нашето обикновено съзнание в следствие на липсата у нас на съответстващи духовно-душевни органи.
И така, ние днес можем да кажем: ако в будно състояние обърнем очите си или другите сетивни органи към външния, обкръжаващ ни физически-етерен свят, то ние ще възприемем тогава три или, всъщност, четири природни царства - минерално, растително, животинско и човешко. Ако се издигнем в областите, достъпни само за свръхсетивното възприятие, то там ние ще намерим нещо като продължение на тези царства: царството на Ангелите, Архангелите, Началата, Властите, Силите, Господствата и т.н. Ние имаме, следователно, два свята, проникващи един в друг, физически-етерен свят и свръхсетивен свят.
И ние знаем, че във времето между заспиването и пробуждането ние действително се намираме там и имаме в него преживявания, макар и тези преживявания да не достигат до нашето обикновено съзнание в следствие на липсата у нас на съответстващи духовно-душевни органи.
към текста >>
За да разберем по-точно, какво пре
жив
ява човек в свръхсетивния свят, ще се опитаме да направим своего рода описание на този свят, ще направим такова описание, както го правят естествознанието или историята в областта на физически-етерния свят.
За да разберем по-точно, какво преживява човек в свръхсетивния свят, ще се опитаме да направим своего рода описание на този свят, ще направим такова описание, както го правят естествознанието или историята в областта на физически-етерния свят.
В началото ще трябва да се задоволим, разбира се , само с отделни факти от тази, така да се каже, свръхсетивна наука за истинското извършване на мировите процеси в този свят, в който се намираме между заспиването и пробуждането. И аз ще избера днес, преди всичко, едно събитие, което има дълбоко значение за целия ход на развитието на човечеството през последните хилядолетия. От една страна, а именно от страната на физически-етерния свят и неговата история, ние вече нееднократно сме описвали това събитие. Днес ще разгледаме това събитие от друга страна, от гледна точка не на физически-етерния свят, а на свръхсетивния. Събитието, което аз имам в предвид, и за което нееднократно съм говорил, е станало в четвъртото столетие на християнската ера.
към текста >>
Друго е да се докоснем до това, което са пре
жив
явали в това време тези същества, които принадлежат на наречения от нас свръхсетивен свят.
От една страна, а именно от страната на физически-етерния свят и неговата история, ние вече нееднократно сме описвали това събитие. Днес ще разгледаме това събитие от друга страна, от гледна точка не на физически-етерния свят, а на свръхсетивния. Събитието, което аз имам в предвид, и за което нееднократно съм говорил, е станало в четвъртото столетие на християнската ера. Аз вече съм описвал, че цялото устройство на човешката душа на хората от западните страни става съвсем различно в това четвърто столетие, и че без прилагане на духовно-научното разглеждане сме престанали да разбираме как именно, във времето предшестващо това четвърто столетие, са чувствали и усещали. Ние вече нееднократно сме описвали характера на тогавашното душевно устройство и усещания.
Друго е да се докоснем до това, което са преживявали в това време тези същества, които принадлежат на наречения от нас свръхсетивен свят.
Ние ще се обърнем сега към другата страна на живота и ще хвърлим поглед от гледна точка на свръхсетивния свят.
към текста >>
Ние ще се обърнем сега към другата страна на
жив
ота и ще хвърлим поглед от гледна точка на свръхсетивния свят.
Днес ще разгледаме това събитие от друга страна, от гледна точка не на физически-етерния свят, а на свръхсетивния. Събитието, което аз имам в предвид, и за което нееднократно съм говорил, е станало в четвъртото столетие на християнската ера. Аз вече съм описвал, че цялото устройство на човешката душа на хората от западните страни става съвсем различно в това четвърто столетие, и че без прилагане на духовно-научното разглеждане сме престанали да разбираме как именно, във времето предшестващо това четвърто столетие, са чувствали и усещали. Ние вече нееднократно сме описвали характера на тогавашното душевно устройство и усещания. Друго е да се докоснем до това, което са преживявали в това време тези същества, които принадлежат на наречения от нас свръхсетивен свят.
Ние ще се обърнем сега към другата страна на живота и ще хвърлим поглед от гледна точка на свръхсетивния свят.
към текста >>
Те са носители на Космическия Разум, те са носители на Космическите мисли, те изливат тези мисли в душите на хората, които, пре
жив
явайки тези мисли, извикват тяхното присъствие в своето съзнание.
Когато античният грък, изхождайки от дадената му от мистериите наука, е желаел да си даде сметка за това, откъде той получава своите мисли, то му се налагало да прави това по такъв начин, че си е казвал: аз обръщам своя духовен поглед във висините към тези същества, които ми се откриват чрез мистерийната наука като Духове на формата, като формиращи сили, като Същности на Формата.
Те са носители на Космическия Разум, те са носители на Космическите мисли, те изливат тези мисли в душите на хората, които, преживявайки тези мисли, извикват тяхното присъствие в своето съзнание.
към текста >>
Този, който в древните времена на гръцкия
жив
от е тръгвал да овладява с помощта на особено Посвещение свръхсетивните светове, е достигал пре
жив
яване на тези Духове на Формата, той е съзерцавал тези Духове на Формата и за да създаде за тях верен образ, вярна имагинация, е трябвало да им придаде в качеството на атрибут, излизащите от тях в света потоци от сияещи мисли.
Този, който в древните времена на гръцкия живот е тръгвал да овладява с помощта на особено Посвещение свръхсетивните светове, е достигал преживяване на тези Духове на Формата, той е съзерцавал тези Духове на Формата и за да създаде за тях верен образ, вярна имагинация, е трябвало да им придаде в качеството на атрибут, излизащите от тях в света потоци от сияещи мисли.
Такъв античен грък е съзерцавал тези Духове на Формата с като че излизащи от тях мисле-сили, проникващи по-нататък в мировите процеси, действащи като създаващи света сили на космическият Разум. При това, той е казвал: Властите, Духовете на Формата, имат във Вселената, в Космоса, предназначение да изливат мисли, пронизващи процесите извършващи се в света. И подобно на това, как науката за света на външните сетива описва делата на хората, отбелязвайки едно или друго от това, което правят хората заедно и поотделно, така и свръхсетивната наука, ако обърне своя поглед върху дейността на Властите в тази епоха, трябва да описва това, как тези свръхсетивни същества отправят едно към друго потоци от мисле-сили, как ги възприемат едно от друго, и как от взаимодействието на тези потоци и характера на приемането им, следват тези мирови процеси, които след това се проявяват за човека като явления от света на природата.
към текста >>
И този факт от свръхсетивния свят се отрази тук в сетивния свят по такъв начин, че в това древно време, когато, например,
жив
ееха древните гърци, мислите се възприемаха обективно, съдържащи се в нещата.
Такива събития стават в свръхсетивните светове. Това е било забележително по своето значение космическо събитие. Духовете на Формата оставиха за себе си след това време само изпълнението на задачи по подреждане на възприятията на външните сетива, т.е. управление с помощта на особени космически сили на всичко това, което се съдържа в света на цветовете, звуците и т.н. Така, че този, който би могъл да погледне в това, което е станало във времето, последвало след 4-то столетие от християнската ера, би трябвало да каже: като управляващи Вселената, Космическите Мисли се оказват предадени на Архаите, а всичко това, което виждат очите, което чуват ушите в цялото му многообразие, във всичките му метаморфози, става поле на творящата деятелност на Духовете на Формата, които преди даваха мислите на хората, а сега дават възприятията на външните им сетива; мислите отсега нататък им дават Началата.
И този факт от свръхсетивния свят се отрази тук в сетивния свят по такъв начин, че в това древно време, когато, например, живееха древните гърци, мислите се възприемаха обективно, съдържащи се в нещата.
Подобно на това, как ние днес смятаме, че възприемаме червения или син цвят на предметите, така древния грък е усещал тогава, че мисълта не е създадена от неговата глава, а се излъчва от самите неща, така, както ние днес смятаме, че червеното или синьото се излъчват от предметите.
към текста >>
И такива неща са свързани с дълбоки промени в
жив
ота на човешките души.
В своята книга «Загадките на философията аз описах какво представлява другата страна на тази работа, тъй да се каже, човешката. Как този важен процес, станал в свръхсетивния свят, се е отразил във физически-сетивния свят, това ще намерите описано в моята книга «Загадките на философията». Там аз използвам философската терминология, защото езика на философията – това е език приспособен за материалния свят, докато ако говорим от гледна точка на свръхсетивното, то ще се наложи да се говори за свръхсетивни факти, а именно за това, че задълженията на Духовете на Формата, Властите, преминаха към Началата. Такива неща се подготвят в течение на цели епохи.
И такива неща са свързани с дълбоки промени в живота на човешките души.
Аз казах, че това свръхсетивно събитие е станало в 4-то столетие от християнската ера. Но това е само приблизително така, защото това, така да се каже, е само някаква средна точка, тъй като процеса на това предаване на пълномощия е протичал дълго време. Това се е подготвяло още в дохристиянските времена и е завършило едва в 12-то, 13-то, 14-то столетие. Четвъртото столетие – това е, така да се каже, някакъв среден пункт и то е назовано тук, за да се обозначи някакъв определен момент от историческото развитие на човечеството.
към текста >>
Атлантите съвсем по-друг начин са пре
жив
явали света.
Човек с течение на времето се е развил до там, че да възприеме вътре в себе си това, което преди му е предоставял обективният външен свят. Това е станало постепенно в хода на развитие на човечеството. Ако днес се върнем далеч назад към времената, предшествали атлантската катастрофа, към атлантския период, аз ще ви помоля да си представите образа на човека, както съм го описал в своите книги – «Въведение в тайната наука» или «Из Хрониката Акаша». Както знаете, тези хора са имали съвсем различен облик, и веществото, съставляващо тяхната телесност, е било по-фино от това, което е станало по-късно, в следатлантския период. А в следствие на това и душевното се е намирало в различни взаимоотношения с външния свят- всичко това е описано в упоменатите книги.
Атлантите съвсем по-друг начин са преживявали света.
Искам да ви приведа само един пример за това, какъв род преживявания са имали те. Атлантите не са можели да имат преживяване на терци (музикален интервал (съотношение между височините на два музикални тона) между първа и трета степен (до-ми) бел.пр.Е.М.) и даже на квинти (между първа и пета степен (до-сол) бел.пр.Е.М.). Музикалното преживяване е започвало при тях едва с възприемане на септими (между първа и седма степен(до-си) бел.пр.Е.М.). И след това те възприемали по-широки интервали; най-малкият интервал за тях е бил септимата. А терци и квинти те въобще не чували, те не са съществували за атлантите.
към текста >>
Искам да ви приведа само един пример за това, какъв род пре
жив
явания са имали те.
Това е станало постепенно в хода на развитие на човечеството. Ако днес се върнем далеч назад към времената, предшествали атлантската катастрофа, към атлантския период, аз ще ви помоля да си представите образа на човека, както съм го описал в своите книги – «Въведение в тайната наука» или «Из Хрониката Акаша». Както знаете, тези хора са имали съвсем различен облик, и веществото, съставляващо тяхната телесност, е било по-фино от това, което е станало по-късно, в следатлантския период. А в следствие на това и душевното се е намирало в различни взаимоотношения с външния свят- всичко това е описано в упоменатите книги. Атлантите съвсем по-друг начин са преживявали света.
Искам да ви приведа само един пример за това, какъв род преживявания са имали те.
Атлантите не са можели да имат преживяване на терци (музикален интервал (съотношение между височините на два музикални тона) между първа и трета степен (до-ми) бел.пр.Е.М.) и даже на квинти (между първа и пета степен (до-сол) бел.пр.Е.М.). Музикалното преживяване е започвало при тях едва с възприемане на септими (между първа и седма степен(до-си) бел.пр.Е.М.). И след това те възприемали по-широки интервали; най-малкият интервал за тях е бил септимата. А терци и квинти те въобще не чували, те не са съществували за атлантите.
към текста >>
Атлантите не са можели да имат пре
жив
яване на терци (музикален интервал (съотношение между височините на два музикални тона) между първа и трета степен (до-ми) бел.пр.Е.М.) и даже на квинти (между първа и пета степен (до-сол) бел.пр.Е.М.).
Ако днес се върнем далеч назад към времената, предшествали атлантската катастрофа, към атлантския период, аз ще ви помоля да си представите образа на човека, както съм го описал в своите книги – «Въведение в тайната наука» или «Из Хрониката Акаша». Както знаете, тези хора са имали съвсем различен облик, и веществото, съставляващо тяхната телесност, е било по-фино от това, което е станало по-късно, в следатлантския период. А в следствие на това и душевното се е намирало в различни взаимоотношения с външния свят- всичко това е описано в упоменатите книги. Атлантите съвсем по-друг начин са преживявали света. Искам да ви приведа само един пример за това, какъв род преживявания са имали те.
Атлантите не са можели да имат преживяване на терци (музикален интервал (съотношение между височините на два музикални тона) между първа и трета степен (до-ми) бел.пр.Е.М.) и даже на квинти (между първа и пета степен (до-сол) бел.пр.Е.М.).
Музикалното преживяване е започвало при тях едва с възприемане на септими (между първа и седма степен(до-си) бел.пр.Е.М.). И след това те възприемали по-широки интервали; най-малкият интервал за тях е бил септимата. А терци и квинти те въобще не чували, те не са съществували за атлантите.
към текста >>
Музикалното пре
жив
яване е започвало при тях едва с възприемане на септими (между първа и седма степен(до-си) бел.пр.Е.М.).
Както знаете, тези хора са имали съвсем различен облик, и веществото, съставляващо тяхната телесност, е било по-фино от това, което е станало по-късно, в следатлантския период. А в следствие на това и душевното се е намирало в различни взаимоотношения с външния свят- всичко това е описано в упоменатите книги. Атлантите съвсем по-друг начин са преживявали света. Искам да ви приведа само един пример за това, какъв род преживявания са имали те. Атлантите не са можели да имат преживяване на терци (музикален интервал (съотношение между височините на два музикални тона) между първа и трета степен (до-ми) бел.пр.Е.М.) и даже на квинти (между първа и пета степен (до-сол) бел.пр.Е.М.).
Музикалното преживяване е започвало при тях едва с възприемане на септими (между първа и седма степен(до-си) бел.пр.Е.М.).
И след това те възприемали по-широки интервали; най-малкият интервал за тях е бил септимата. А терци и квинти те въобще не чували, те не са съществували за атлантите.
към текста >>
Но в следствие на това, пре
жив
яването на музикалните тонове въобще е било съвършено друго, душата е имала съвършено друго отношение към съчетанието на тоновете.
Но в следствие на това, преживяването на музикалните тонове въобще е било съвършено друго, душата е имала съвършено друго отношение към съчетанието на тоновете.
Ако музикално се живее само в септими, без да се ползват промеждутъчни интервали, при това да се живее в септими по такъв естествен начин, както са живели в септими атлантите, то музикалното се възприема съвсем по друг начин: възприемат го не като нещо, отнасящо се до човека или ставащо в човека, но в момент на такова музикално възприятие се усещат извън телата, живеят навън, в космоса.
към текста >>
Ако музикално се
жив
ее само в септими, без да се ползват промеждутъчни интервали, при това да се
жив
ее в септими по такъв естествен начин, както са
жив
ели в септими атлантите, то музикалното се възприема съвсем по друг начин: възприемат го не като нещо, отнасящо се до човека или ставащо в човека, но в момент на такова музикално възприятие се усещат извън телата,
жив
еят навън, в космоса.
Но в следствие на това, преживяването на музикалните тонове въобще е било съвършено друго, душата е имала съвършено друго отношение към съчетанието на тоновете.
Ако музикално се живее само в септими, без да се ползват промеждутъчни интервали, при това да се живее в септими по такъв естествен начин, както са живели в септими атлантите, то музикалното се възприема съвсем по друг начин: възприемат го не като нещо, отнасящо се до човека или ставащо в човека, но в момент на такова музикално възприятие се усещат извън телата, живеят навън, в космоса.
към текста >>
При тях музикалното пре
жив
яване е съвпадало с непосредственото религиозно пре
жив
яване.
Така е било при атлантите.
При тях музикалното преживяване е съвпадало с непосредственото религиозно преживяване.
Тяхното преживяване на септимите е било такова, че те самите не са можели да кажат, че те самите имат каквото и да е касателство с образуването на септимните интервали, но те усещали, как Божествата, които управляват света и мировите процеси се изявяват в септимите.
към текста >>
Тяхното пре
жив
яване на септимите е било такова, че те самите не са можели да кажат, че те самите имат каквото и да е касателство с образуването на септимните интервали, но те усещали, как Божествата, които управляват света и мировите процеси се изявяват в септимите.
Така е било при атлантите. При тях музикалното преживяване е съвпадало с непосредственото религиозно преживяване.
Тяхното преживяване на септимите е било такова, че те самите не са можели да кажат, че те самите имат каквото и да е касателство с образуването на септимните интервали, но те усещали, как Божествата, които управляват света и мировите процеси се изявяват в септимите.
към текста >>
За тях не е имало никакъв смисъл в думите: «Аз създавам музика», те са можели да усетят смисъл само в думите: «Аз
жив
ея в създадената от Божествата музика».
За тях не е имало никакъв смисъл в думите: «Аз създавам музика», те са можели да усетят смисъл само в думите: «Аз живея в създадената от Божествата музика».
Макар и в доста отслабена степен, подобно преживяване на музиката се е съхранило и в следатлантското време, в тези времена, когато са живели все още основно в интервалите на квинтите. Ние не трябва да сравняваме това със съвременното усещане на хората на квинтите. Днес човек усеща квинтата, например като впечатление от нещо външно, с нищо незапълнено. Квинтата за него е някаква празнота. Макар и в най-добрият смисъл на тази дума, но все пак - празнота.
към текста >>
Макар и в доста отслабена степен, подобно пре
жив
яване на музиката се е съхранило и в следатлантското време, в тези времена, когато са
жив
ели все още основно в интервалите на квинтите.
За тях не е имало никакъв смисъл в думите: «Аз създавам музика», те са можели да усетят смисъл само в думите: «Аз живея в създадената от Божествата музика».
Макар и в доста отслабена степен, подобно преживяване на музиката се е съхранило и в следатлантското време, в тези времена, когато са живели все още основно в интервалите на квинтите.
Ние не трябва да сравняваме това със съвременното усещане на хората на квинтите. Днес човек усеща квинтата, например като впечатление от нещо външно, с нищо незапълнено. Квинтата за него е някаква празнота. Макар и в най-добрият смисъл на тази дума, но все пак - празнота. Квинтата е станала празна, защото Боговете са отстъпили от човека.
към текста >>
Все още и в следатлантското време човек отначало е пре
жив
явал при възприятието на квинти, че в тези квинти
жив
еят Божествени същества.
Все още и в следатлантското време човек отначало е преживявал при възприятието на квинти, че в тези квинти живеят Божествени същества.
И едва по-късно, когато в музиката се появила терцата, голямата и малка терца, тогава настъпва това, че музикалното, като че се потапя в човешкото сърце, и човек при музикалното си преживяване вече не се чувства витаещ навън. В епохата на квинтите човек при своето музикално преживяване се оказвал с душата си съвсем навън, извън самия себе си. С настъпване на епохата на терците, която, както знаете, е настъпила сравнително късно, човек при музикалното преживяване започнал да усеща себе си в самия себе си. Той приема музикалното в своята телесност, той вплита музикалното в своята телесност. Затова заедно с възприятието на терците настъпва и различаването на мажор и минор и започват да преживяват, от една страна това, което може да се преживее при мажора, а от друга - това, което може да се преживее при минора.
към текста >>
И едва по-късно, когато в музиката се появила терцата, голямата и малка терца, тогава настъпва това, че музикалното, като че се потапя в човешкото сърце, и човек при музикалното си пре
жив
яване вече не се чувства витаещ навън.
Все още и в следатлантското време човек отначало е преживявал при възприятието на квинти, че в тези квинти живеят Божествени същества.
И едва по-късно, когато в музиката се появила терцата, голямата и малка терца, тогава настъпва това, че музикалното, като че се потапя в човешкото сърце, и човек при музикалното си преживяване вече не се чувства витаещ навън.
В епохата на квинтите човек при своето музикално преживяване се оказвал с душата си съвсем навън, извън самия себе си. С настъпване на епохата на терците, която, както знаете, е настъпила сравнително късно, човек при музикалното преживяване започнал да усеща себе си в самия себе си. Той приема музикалното в своята телесност, той вплита музикалното в своята телесност. Затова заедно с възприятието на терците настъпва и различаването на мажор и минор и започват да преживяват, от една страна това, което може да се преживее при мажора, а от друга - това, което може да се преживее при минора. С възникване на терците, с идването на мажора и минора, музикалното преживяване се свързва ту с повишеното, радостно настроение на човека, ту с подтиснато, печално и мъчително, тоест с настроенията, които човек преживява, бидейки носител на своето физическо и етерно тяло.
към текста >>
В епохата на квинтите човек при своето музикално пре
жив
яване се оказвал с душата си съвсем навън, извън самия себе си.
Все още и в следатлантското време човек отначало е преживявал при възприятието на квинти, че в тези квинти живеят Божествени същества. И едва по-късно, когато в музиката се появила терцата, голямата и малка терца, тогава настъпва това, че музикалното, като че се потапя в човешкото сърце, и човек при музикалното си преживяване вече не се чувства витаещ навън.
В епохата на квинтите човек при своето музикално преживяване се оказвал с душата си съвсем навън, извън самия себе си.
С настъпване на епохата на терците, която, както знаете, е настъпила сравнително късно, човек при музикалното преживяване започнал да усеща себе си в самия себе си. Той приема музикалното в своята телесност, той вплита музикалното в своята телесност. Затова заедно с възприятието на терците настъпва и различаването на мажор и минор и започват да преживяват, от една страна това, което може да се преживее при мажора, а от друга - това, което може да се преживее при минора. С възникване на терците, с идването на мажора и минора, музикалното преживяване се свързва ту с повишеното, радостно настроение на човека, ту с подтиснато, печално и мъчително, тоест с настроенията, които човек преживява, бидейки носител на своето физическо и етерно тяло. Човек, като че увлича от Космоса своето преживяване на Вселената и свързва самия себе си със своето преживяване на света.
към текста >>
С настъпване на епохата на терците, която, както знаете, е настъпила сравнително късно, човек при музикалното пре
жив
яване започнал да усеща себе си в самия себе си.
Все още и в следатлантското време човек отначало е преживявал при възприятието на квинти, че в тези квинти живеят Божествени същества. И едва по-късно, когато в музиката се появила терцата, голямата и малка терца, тогава настъпва това, че музикалното, като че се потапя в човешкото сърце, и човек при музикалното си преживяване вече не се чувства витаещ навън. В епохата на квинтите човек при своето музикално преживяване се оказвал с душата си съвсем навън, извън самия себе си.
С настъпване на епохата на терците, която, както знаете, е настъпила сравнително късно, човек при музикалното преживяване започнал да усеща себе си в самия себе си.
Той приема музикалното в своята телесност, той вплита музикалното в своята телесност. Затова заедно с възприятието на терците настъпва и различаването на мажор и минор и започват да преживяват, от една страна това, което може да се преживее при мажора, а от друга - това, което може да се преживее при минора. С възникване на терците, с идването на мажора и минора, музикалното преживяване се свързва ту с повишеното, радостно настроение на човека, ту с подтиснато, печално и мъчително, тоест с настроенията, които човек преживява, бидейки носител на своето физическо и етерно тяло. Човек, като че увлича от Космоса своето преживяване на Вселената и свързва самия себе си със своето преживяване на света. В древните времена той е имал своето най-важно преживяване на света такова, че то е освобождавало неговото душевно така, че той е можел да каже: светът на музикалните тонове извлича моя Аз и моето астрално тяло от моето физическо и етерно тяло.
към текста >>
Затова заедно с възприятието на терците настъпва и различаването на мажор и минор и започват да пре
жив
яват, от една страна това, което може да се пре
жив
ее при мажора, а от друга - това, което може да се пре
жив
ее при минора.
Все още и в следатлантското време човек отначало е преживявал при възприятието на квинти, че в тези квинти живеят Божествени същества. И едва по-късно, когато в музиката се появила терцата, голямата и малка терца, тогава настъпва това, че музикалното, като че се потапя в човешкото сърце, и човек при музикалното си преживяване вече не се чувства витаещ навън. В епохата на квинтите човек при своето музикално преживяване се оказвал с душата си съвсем навън, извън самия себе си. С настъпване на епохата на терците, която, както знаете, е настъпила сравнително късно, човек при музикалното преживяване започнал да усеща себе си в самия себе си. Той приема музикалното в своята телесност, той вплита музикалното в своята телесност.
Затова заедно с възприятието на терците настъпва и различаването на мажор и минор и започват да преживяват, от една страна това, което може да се преживее при мажора, а от друга - това, което може да се преживее при минора.
С възникване на терците, с идването на мажора и минора, музикалното преживяване се свързва ту с повишеното, радостно настроение на човека, ту с подтиснато, печално и мъчително, тоест с настроенията, които човек преживява, бидейки носител на своето физическо и етерно тяло. Човек, като че увлича от Космоса своето преживяване на Вселената и свързва самия себе си със своето преживяване на света. В древните времена той е имал своето най-важно преживяване на света такова, че то е освобождавало неговото душевно така, че той е можел да каже: светът на музикалните тонове извлича моя Аз и моето астрално тяло от моето физическо и етерно тяло. Аз сплитам моето земно съществувание с Божествено-духовния свят и образите на музикалните тонове звучат като нещо такова, на крилете на което Боговете се носят през Вселената, движат я, и аз преживявам това, когато възприемам музикалните тонове. Това е ставало във времена, които аз ще си позволя да нарека епоха на квинтите, а в още по-силна степен във времената на септимите.
към текста >>
С възникване на терците, с идването на мажора и минора, музикалното пре
жив
яване се свързва ту с повишеното, радостно настроение на човека, ту с подтиснато, печално и мъчително, тоест с настроенията, които човек пре
жив
ява, бидейки носител на своето физическо и етерно тяло.
И едва по-късно, когато в музиката се появила терцата, голямата и малка терца, тогава настъпва това, че музикалното, като че се потапя в човешкото сърце, и човек при музикалното си преживяване вече не се чувства витаещ навън. В епохата на квинтите човек при своето музикално преживяване се оказвал с душата си съвсем навън, извън самия себе си. С настъпване на епохата на терците, която, както знаете, е настъпила сравнително късно, човек при музикалното преживяване започнал да усеща себе си в самия себе си. Той приема музикалното в своята телесност, той вплита музикалното в своята телесност. Затова заедно с възприятието на терците настъпва и различаването на мажор и минор и започват да преживяват, от една страна това, което може да се преживее при мажора, а от друга - това, което може да се преживее при минора.
С възникване на терците, с идването на мажора и минора, музикалното преживяване се свързва ту с повишеното, радостно настроение на човека, ту с подтиснато, печално и мъчително, тоест с настроенията, които човек преживява, бидейки носител на своето физическо и етерно тяло.
Човек, като че увлича от Космоса своето преживяване на Вселената и свързва самия себе си със своето преживяване на света. В древните времена той е имал своето най-важно преживяване на света такова, че то е освобождавало неговото душевно така, че той е можел да каже: светът на музикалните тонове извлича моя Аз и моето астрално тяло от моето физическо и етерно тяло. Аз сплитам моето земно съществувание с Божествено-духовния свят и образите на музикалните тонове звучат като нещо такова, на крилете на което Боговете се носят през Вселената, движат я, и аз преживявам това, когато възприемам музикалните тонове. Това е ставало във времена, които аз ще си позволя да нарека епоха на квинтите, а в още по-силна степен във времената на септимите. С този частен пример, отнасящ се за определена област, вие виждате, как космическото преживяване се спуска към човека и как Космосът се внедрява в човека.
към текста >>
Човек, като че увлича от Космоса своето пре
жив
яване на Вселената и свързва самия себе си със своето пре
жив
яване на света.
В епохата на квинтите човек при своето музикално преживяване се оказвал с душата си съвсем навън, извън самия себе си. С настъпване на епохата на терците, която, както знаете, е настъпила сравнително късно, човек при музикалното преживяване започнал да усеща себе си в самия себе си. Той приема музикалното в своята телесност, той вплита музикалното в своята телесност. Затова заедно с възприятието на терците настъпва и различаването на мажор и минор и започват да преживяват, от една страна това, което може да се преживее при мажора, а от друга - това, което може да се преживее при минора. С възникване на терците, с идването на мажора и минора, музикалното преживяване се свързва ту с повишеното, радостно настроение на човека, ту с подтиснато, печално и мъчително, тоест с настроенията, които човек преживява, бидейки носител на своето физическо и етерно тяло.
Човек, като че увлича от Космоса своето преживяване на Вселената и свързва самия себе си със своето преживяване на света.
В древните времена той е имал своето най-важно преживяване на света такова, че то е освобождавало неговото душевно така, че той е можел да каже: светът на музикалните тонове извлича моя Аз и моето астрално тяло от моето физическо и етерно тяло. Аз сплитам моето земно съществувание с Божествено-духовния свят и образите на музикалните тонове звучат като нещо такова, на крилете на което Боговете се носят през Вселената, движат я, и аз преживявам това, когато възприемам музикалните тонове. Това е ставало във времена, които аз ще си позволя да нарека епоха на квинтите, а в още по-силна степен във времената на септимите. С този частен пример, отнасящ се за определена област, вие виждате, как космическото преживяване се спуска към човека и как Космосът се внедрява в човека. И когато се връщаме към древните времена, то трябва да търсим главните преживявания на човек в свръхсетивното, а след това идва времето, когато човек, като (ако може така да се изразим) сетивно-земно явление, вече трябва да бъде взет под внимание при описание на най-важните мирови събития.
към текста >>
В древните времена той е имал своето най-важно пре
жив
яване на света такова, че то е освобождавало неговото душевно така, че той е можел да каже: светът на музикалните тонове извлича моя Аз и моето астрално тяло от моето физическо и етерно тяло.
С настъпване на епохата на терците, която, както знаете, е настъпила сравнително късно, човек при музикалното преживяване започнал да усеща себе си в самия себе си. Той приема музикалното в своята телесност, той вплита музикалното в своята телесност. Затова заедно с възприятието на терците настъпва и различаването на мажор и минор и започват да преживяват, от една страна това, което може да се преживее при мажора, а от друга - това, което може да се преживее при минора. С възникване на терците, с идването на мажора и минора, музикалното преживяване се свързва ту с повишеното, радостно настроение на човека, ту с подтиснато, печално и мъчително, тоест с настроенията, които човек преживява, бидейки носител на своето физическо и етерно тяло. Човек, като че увлича от Космоса своето преживяване на Вселената и свързва самия себе си със своето преживяване на света.
В древните времена той е имал своето най-важно преживяване на света такова, че то е освобождавало неговото душевно така, че той е можел да каже: светът на музикалните тонове извлича моя Аз и моето астрално тяло от моето физическо и етерно тяло.
Аз сплитам моето земно съществувание с Божествено-духовния свят и образите на музикалните тонове звучат като нещо такова, на крилете на което Боговете се носят през Вселената, движат я, и аз преживявам това, когато възприемам музикалните тонове. Това е ставало във времена, които аз ще си позволя да нарека епоха на квинтите, а в още по-силна степен във времената на септимите. С този частен пример, отнасящ се за определена област, вие виждате, как космическото преживяване се спуска към човека и как Космосът се внедрява в човека. И когато се връщаме към древните времена, то трябва да търсим главните преживявания на човек в свръхсетивното, а след това идва времето, когато човек, като (ако може така да се изразим) сетивно-земно явление, вече трябва да бъде взет под внимание при описание на най-важните мирови събития. Това става във времето, което настъпва след като се е извършило предаването на мислите от Духовете на Формата към Началата.
към текста >>
Аз сплитам моето земно съществувание с Божествено-духовния свят и образите на музикалните тонове звучат като нещо такова, на крилете на което Боговете се носят през Вселената, движат я, и аз пре
жив
явам това, когато възприемам музикалните тонове.
Той приема музикалното в своята телесност, той вплита музикалното в своята телесност. Затова заедно с възприятието на терците настъпва и различаването на мажор и минор и започват да преживяват, от една страна това, което може да се преживее при мажора, а от друга - това, което може да се преживее при минора. С възникване на терците, с идването на мажора и минора, музикалното преживяване се свързва ту с повишеното, радостно настроение на човека, ту с подтиснато, печално и мъчително, тоест с настроенията, които човек преживява, бидейки носител на своето физическо и етерно тяло. Човек, като че увлича от Космоса своето преживяване на Вселената и свързва самия себе си със своето преживяване на света. В древните времена той е имал своето най-важно преживяване на света такова, че то е освобождавало неговото душевно така, че той е можел да каже: светът на музикалните тонове извлича моя Аз и моето астрално тяло от моето физическо и етерно тяло.
Аз сплитам моето земно съществувание с Божествено-духовния свят и образите на музикалните тонове звучат като нещо такова, на крилете на което Боговете се носят през Вселената, движат я, и аз преживявам това, когато възприемам музикалните тонове.
Това е ставало във времена, които аз ще си позволя да нарека епоха на квинтите, а в още по-силна степен във времената на септимите. С този частен пример, отнасящ се за определена област, вие виждате, как космическото преживяване се спуска към човека и как Космосът се внедрява в човека. И когато се връщаме към древните времена, то трябва да търсим главните преживявания на човек в свръхсетивното, а след това идва времето, когато човек, като (ако може така да се изразим) сетивно-земно явление, вече трябва да бъде взет под внимание при описание на най-важните мирови събития. Това става във времето, което настъпва след като се е извършило предаването на мислите от Духовете на Формата към Началата. Това се изразява и в преминаването от предната епоха на квинтите, съществувала до това предаване, към епохата на терците, към епохата на преживяване на мажора и минора.
към текста >>
С този частен пример, отнасящ се за определена област, вие виждате, как космическото пре
жив
яване се спуска към човека и как Космосът се внедрява в човека.
С възникване на терците, с идването на мажора и минора, музикалното преживяване се свързва ту с повишеното, радостно настроение на човека, ту с подтиснато, печално и мъчително, тоест с настроенията, които човек преживява, бидейки носител на своето физическо и етерно тяло. Човек, като че увлича от Космоса своето преживяване на Вселената и свързва самия себе си със своето преживяване на света. В древните времена той е имал своето най-важно преживяване на света такова, че то е освобождавало неговото душевно така, че той е можел да каже: светът на музикалните тонове извлича моя Аз и моето астрално тяло от моето физическо и етерно тяло. Аз сплитам моето земно съществувание с Божествено-духовния свят и образите на музикалните тонове звучат като нещо такова, на крилете на което Боговете се носят през Вселената, движат я, и аз преживявам това, когато възприемам музикалните тонове. Това е ставало във времена, които аз ще си позволя да нарека епоха на квинтите, а в още по-силна степен във времената на септимите.
С този частен пример, отнасящ се за определена област, вие виждате, как космическото преживяване се спуска към човека и как Космосът се внедрява в човека.
И когато се връщаме към древните времена, то трябва да търсим главните преживявания на човек в свръхсетивното, а след това идва времето, когато човек, като (ако може така да се изразим) сетивно-земно явление, вече трябва да бъде взет под внимание при описание на най-важните мирови събития. Това става във времето, което настъпва след като се е извършило предаването на мислите от Духовете на Формата към Началата. Това се изразява и в преминаването от предната епоха на квинтите, съществувала до това предаване, към епохата на терците, към епохата на преживяване на мажора и минора.
към текста >>
И когато се връщаме към древните времена, то трябва да търсим главните пре
жив
явания на човек в свръхсетивното, а след това идва времето, когато човек, като (ако може така да се изразим) сетивно-земно явление, вече трябва да бъде взет под внимание при описание на най-важните мирови събития.
Човек, като че увлича от Космоса своето преживяване на Вселената и свързва самия себе си със своето преживяване на света. В древните времена той е имал своето най-важно преживяване на света такова, че то е освобождавало неговото душевно така, че той е можел да каже: светът на музикалните тонове извлича моя Аз и моето астрално тяло от моето физическо и етерно тяло. Аз сплитам моето земно съществувание с Божествено-духовния свят и образите на музикалните тонове звучат като нещо такова, на крилете на което Боговете се носят през Вселената, движат я, и аз преживявам това, когато възприемам музикалните тонове. Това е ставало във времена, които аз ще си позволя да нарека епоха на квинтите, а в още по-силна степен във времената на септимите. С този частен пример, отнасящ се за определена област, вие виждате, как космическото преживяване се спуска към човека и как Космосът се внедрява в човека.
И когато се връщаме към древните времена, то трябва да търсим главните преживявания на човек в свръхсетивното, а след това идва времето, когато човек, като (ако може така да се изразим) сетивно-земно явление, вече трябва да бъде взет под внимание при описание на най-важните мирови събития.
Това става във времето, което настъпва след като се е извършило предаването на мислите от Духовете на Формата към Началата. Това се изразява и в преминаването от предната епоха на квинтите, съществувала до това предаване, към епохата на терците, към епохата на преживяване на мажора и минора.
към текста >>
Това се изразява и в преминаването от предната епоха на квинтите, съществувала до това предаване, към епохата на терците, към епохата на пре
жив
яване на мажора и минора.
Аз сплитам моето земно съществувание с Божествено-духовния свят и образите на музикалните тонове звучат като нещо такова, на крилете на което Боговете се носят през Вселената, движат я, и аз преживявам това, когато възприемам музикалните тонове. Това е ставало във времена, които аз ще си позволя да нарека епоха на квинтите, а в още по-силна степен във времената на септимите. С този частен пример, отнасящ се за определена област, вие виждате, как космическото преживяване се спуска към човека и как Космосът се внедрява в човека. И когато се връщаме към древните времена, то трябва да търсим главните преживявания на човек в свръхсетивното, а след това идва времето, когато човек, като (ако може така да се изразим) сетивно-земно явление, вече трябва да бъде взет под внимание при описание на най-важните мирови събития. Това става във времето, което настъпва след като се е извършило предаването на мислите от Духовете на Формата към Началата.
Това се изразява и в преминаването от предната епоха на квинтите, съществувала до това предаване, към епохата на терците, към епохата на преживяване на мажора и минора.
към текста >>
Но особено интересно ще бъде, ако се обърнем към разглеждане на тези пре
жив
явания в още по-ранните времена от атлантските, във времената на човешкото земно развитие, чезнещи в тъмното минало, но в което все пак можем да надникнем с помощта на свръхсетивното виждане.
Но особено интересно ще бъде, ако се обърнем към разглеждане на тези преживявания в още по-ранните времена от атлантските, във времената на човешкото земно развитие, чезнещи в тъмното минало, но в което все пак можем да надникнем с помощта на свръхсетивното виждане.
Ние стигаме тогава до периода, описан от мен във «Въведение в тайната наука» като Лемурийски период. В тези времена човек въобще не е можел да възприема музикалното така, че да може вътре в една октава да осъзнае какъвто и да е интервал; ние идваме до времената, в които човек е могъл да възприема интервал само тогава, когато този интервал е излизал от пределите на октавата. Така, например:
към текста >>
По такъв начин, в Лемурийския период ние имаме такова музикално пре
жив
яване, което няма място при слушане на интервали в пределите само на една октава, а интервалът трябва да излезе извън пределите на октавата до следващия тон на съседната октава, а след това и зад пределите и чак до следващия тон на по-далечната октава.
Така, че човек възприема едва този интервал «до», «ре», т.е. «ре» от следващата октава.
По такъв начин, в Лемурийския период ние имаме такова музикално преживяване, което няма място при слушане на интервали в пределите само на една октава, а интервалът трябва да излезе извън пределите на октавата до следващия тон на съседната октава, а след това и зад пределите и чак до следващия тон на по-далечната октава.
И тогава човек преживява нещо такова, за което е трудно да се намери наименование. Но можем да си съставим за това някаква престава, ако си кажем следното: човек преживява секунда (между първа и втора степен(до-ре) бел.пр.Е.М.) от близката октава и терца от втората, следваща октава. Той преживява нещо като обективна терца, при това две терци –голяма и малка. Но, разбира се, терцата, която той преживява, не е терца както я разбираме ние. Но, доколкото тогава човек е могъл да изживява такива интервали, които ние сега наричаме прима от една октава, секунда от следващата и терца от по-следващата октава, то този човек от древността ги е възприемал като някакъв вид обективен мажор и обективен минор.
към текста >>
И тогава човек пре
жив
ява нещо такова, за което е трудно да се намери наименование.
Така, че човек възприема едва този интервал «до», «ре», т.е. «ре» от следващата октава. По такъв начин, в Лемурийския период ние имаме такова музикално преживяване, което няма място при слушане на интервали в пределите само на една октава, а интервалът трябва да излезе извън пределите на октавата до следващия тон на съседната октава, а след това и зад пределите и чак до следващия тон на по-далечната октава.
И тогава човек преживява нещо такова, за което е трудно да се намери наименование.
Но можем да си съставим за това някаква престава, ако си кажем следното: човек преживява секунда (между първа и втора степен(до-ре) бел.пр.Е.М.) от близката октава и терца от втората, следваща октава. Той преживява нещо като обективна терца, при това две терци –голяма и малка. Но, разбира се, терцата, която той преживява, не е терца както я разбираме ние. Но, доколкото тогава човек е могъл да изживява такива интервали, които ние сега наричаме прима от една октава, секунда от следващата и терца от по-следващата октава, то този човек от древността ги е възприемал като някакъв вид обективен мажор и обективен минор. Това са били не преживяни вътре в себе си мажор и минор, а мажор и минор, възприемани като израз на душевните преживявания на Боговете.
към текста >>
Но можем да си съставим за това някаква престава, ако си кажем следното: човек пре
жив
ява секунда (между първа и втора степен(до-ре) бел.пр.Е.М.) от близката октава и терца от втората, следваща октава.
Така, че човек възприема едва този интервал «до», «ре», т.е. «ре» от следващата октава. По такъв начин, в Лемурийския период ние имаме такова музикално преживяване, което няма място при слушане на интервали в пределите само на една октава, а интервалът трябва да излезе извън пределите на октавата до следващия тон на съседната октава, а след това и зад пределите и чак до следващия тон на по-далечната октава. И тогава човек преживява нещо такова, за което е трудно да се намери наименование.
Но можем да си съставим за това някаква престава, ако си кажем следното: човек преживява секунда (между първа и втора степен(до-ре) бел.пр.Е.М.) от близката октава и терца от втората, следваща октава.
Той преживява нещо като обективна терца, при това две терци –голяма и малка. Но, разбира се, терцата, която той преживява, не е терца както я разбираме ние. Но, доколкото тогава човек е могъл да изживява такива интервали, които ние сега наричаме прима от една октава, секунда от следващата и терца от по-следващата октава, то този човек от древността ги е възприемал като някакъв вид обективен мажор и обективен минор. Това са били не преживяни вътре в себе си мажор и минор, а мажор и минор, възприемани като израз на душевните преживявания на Боговете. Хората от Лемурийския период са преживявали, не можем да кажем: свои радости и страдания, ликуване и униние, а трябва да кажем: хората преживявали тогава в тези интервали, чрез тези особени музикални усещания, бидейки съвсем не в самите себе си, космическите, ликуващи възгласи на Боговете и техните космически жални викове.
към текста >>
Той пре
жив
ява нещо като обективна терца, при това две терци –голяма и малка.
Така, че човек възприема едва този интервал «до», «ре», т.е. «ре» от следващата октава. По такъв начин, в Лемурийския период ние имаме такова музикално преживяване, което няма място при слушане на интервали в пределите само на една октава, а интервалът трябва да излезе извън пределите на октавата до следващия тон на съседната октава, а след това и зад пределите и чак до следващия тон на по-далечната октава. И тогава човек преживява нещо такова, за което е трудно да се намери наименование. Но можем да си съставим за това някаква престава, ако си кажем следното: човек преживява секунда (между първа и втора степен(до-ре) бел.пр.Е.М.) от близката октава и терца от втората, следваща октава.
Той преживява нещо като обективна терца, при това две терци –голяма и малка.
Но, разбира се, терцата, която той преживява, не е терца както я разбираме ние. Но, доколкото тогава човек е могъл да изживява такива интервали, които ние сега наричаме прима от една октава, секунда от следващата и терца от по-следващата октава, то този човек от древността ги е възприемал като някакъв вид обективен мажор и обективен минор. Това са били не преживяни вътре в себе си мажор и минор, а мажор и минор, възприемани като израз на душевните преживявания на Боговете. Хората от Лемурийския период са преживявали, не можем да кажем: свои радости и страдания, ликуване и униние, а трябва да кажем: хората преживявали тогава в тези интервали, чрез тези особени музикални усещания, бидейки съвсем не в самите себе си, космическите, ликуващи възгласи на Боговете и техните космически жални викове. И ние можем да се огледаме в тази земна, действително преживяна епоха, по време на която е било навън, можем да кажем, изявявало се е във Вселената това, което сега човек преживява при мажора и минора.
към текста >>
Но, разбира се, терцата, която той пре
жив
ява, не е терца както я разбираме ние.
«ре» от следващата октава. По такъв начин, в Лемурийския период ние имаме такова музикално преживяване, което няма място при слушане на интервали в пределите само на една октава, а интервалът трябва да излезе извън пределите на октавата до следващия тон на съседната октава, а след това и зад пределите и чак до следващия тон на по-далечната октава. И тогава човек преживява нещо такова, за което е трудно да се намери наименование. Но можем да си съставим за това някаква престава, ако си кажем следното: човек преживява секунда (между първа и втора степен(до-ре) бел.пр.Е.М.) от близката октава и терца от втората, следваща октава. Той преживява нещо като обективна терца, при това две терци –голяма и малка.
Но, разбира се, терцата, която той преживява, не е терца както я разбираме ние.
Но, доколкото тогава човек е могъл да изживява такива интервали, които ние сега наричаме прима от една октава, секунда от следващата и терца от по-следващата октава, то този човек от древността ги е възприемал като някакъв вид обективен мажор и обективен минор. Това са били не преживяни вътре в себе си мажор и минор, а мажор и минор, възприемани като израз на душевните преживявания на Боговете. Хората от Лемурийския период са преживявали, не можем да кажем: свои радости и страдания, ликуване и униние, а трябва да кажем: хората преживявали тогава в тези интервали, чрез тези особени музикални усещания, бидейки съвсем не в самите себе си, космическите, ликуващи възгласи на Боговете и техните космически жални викове. И ние можем да се огледаме в тази земна, действително преживяна епоха, по време на която е било навън, можем да кажем, изявявало се е във Вселената това, което сега човек преживява при мажора и минора. Това, което той сега преживява вътрешно, тогава се е изявявало външно, в цялата Вселена.
към текста >>
Но, доколкото тогава човек е могъл да из
жив
ява такива интервали, които ние сега наричаме прима от една октава, секунда от следващата и терца от по-следващата октава, то този човек от древността ги е възприемал като някакъв вид обективен мажор и обективен минор.
По такъв начин, в Лемурийския период ние имаме такова музикално преживяване, което няма място при слушане на интервали в пределите само на една октава, а интервалът трябва да излезе извън пределите на октавата до следващия тон на съседната октава, а след това и зад пределите и чак до следващия тон на по-далечната октава. И тогава човек преживява нещо такова, за което е трудно да се намери наименование. Но можем да си съставим за това някаква престава, ако си кажем следното: човек преживява секунда (между първа и втора степен(до-ре) бел.пр.Е.М.) от близката октава и терца от втората, следваща октава. Той преживява нещо като обективна терца, при това две терци –голяма и малка. Но, разбира се, терцата, която той преживява, не е терца както я разбираме ние.
Но, доколкото тогава човек е могъл да изживява такива интервали, които ние сега наричаме прима от една октава, секунда от следващата и терца от по-следващата октава, то този човек от древността ги е възприемал като някакъв вид обективен мажор и обективен минор.
Това са били не преживяни вътре в себе си мажор и минор, а мажор и минор, възприемани като израз на душевните преживявания на Боговете. Хората от Лемурийския период са преживявали, не можем да кажем: свои радости и страдания, ликуване и униние, а трябва да кажем: хората преживявали тогава в тези интервали, чрез тези особени музикални усещания, бидейки съвсем не в самите себе си, космическите, ликуващи възгласи на Боговете и техните космически жални викове. И ние можем да се огледаме в тази земна, действително преживяна епоха, по време на която е било навън, можем да кажем, изявявало се е във Вселената това, което сега човек преживява при мажора и минора. Това, което той сега преживява вътрешно, тогава се е изявявало външно, в цялата Вселена. Това, което днес го вълнува във вътрешните му преживявания, в неговата душа, това той е усещал при излизането си от своето физическо тяло навън като преживяване на Боговете във Вселената.
към текста >>
Това са били не пре
жив
яни вътре в себе си мажор и минор, а мажор и минор, възприемани като израз на душевните пре
жив
явания на Боговете.
И тогава човек преживява нещо такова, за което е трудно да се намери наименование. Но можем да си съставим за това някаква престава, ако си кажем следното: човек преживява секунда (между първа и втора степен(до-ре) бел.пр.Е.М.) от близката октава и терца от втората, следваща октава. Той преживява нещо като обективна терца, при това две терци –голяма и малка. Но, разбира се, терцата, която той преживява, не е терца както я разбираме ние. Но, доколкото тогава човек е могъл да изживява такива интервали, които ние сега наричаме прима от една октава, секунда от следващата и терца от по-следващата октава, то този човек от древността ги е възприемал като някакъв вид обективен мажор и обективен минор.
Това са били не преживяни вътре в себе си мажор и минор, а мажор и минор, възприемани като израз на душевните преживявания на Боговете.
Хората от Лемурийския период са преживявали, не можем да кажем: свои радости и страдания, ликуване и униние, а трябва да кажем: хората преживявали тогава в тези интервали, чрез тези особени музикални усещания, бидейки съвсем не в самите себе си, космическите, ликуващи възгласи на Боговете и техните космически жални викове. И ние можем да се огледаме в тази земна, действително преживяна епоха, по време на която е било навън, можем да кажем, изявявало се е във Вселената това, което сега човек преживява при мажора и минора. Това, което той сега преживява вътрешно, тогава се е изявявало външно, в цялата Вселена. Това, което днес го вълнува във вътрешните му преживявания, в неговата душа, това той е усещал при излизането си от своето физическо тяло навън като преживяване на Боговете във Вселената. Това, което можем да охарактеризираме днес като вътрешно преживяване на мажора, това той възприемал при своето излизане от тялото си навън като космическо ликуващо пеене, като космическа ликуваща музика на Боговете, като израз на тяхната радост от творческото съзидание на космоса.
към текста >>
Хората от Лемурийския период са пре
жив
явали, не можем да кажем: свои радости и страдания, ликуване и униние, а трябва да кажем: хората пре
жив
явали тогава в тези интервали, чрез тези особени музикални усещания, бидейки съвсем не в самите себе си, космическите, ликуващи възгласи на Боговете и техните космически жални викове.
Но можем да си съставим за това някаква престава, ако си кажем следното: човек преживява секунда (между първа и втора степен(до-ре) бел.пр.Е.М.) от близката октава и терца от втората, следваща октава. Той преживява нещо като обективна терца, при това две терци –голяма и малка. Но, разбира се, терцата, която той преживява, не е терца както я разбираме ние. Но, доколкото тогава човек е могъл да изживява такива интервали, които ние сега наричаме прима от една октава, секунда от следващата и терца от по-следващата октава, то този човек от древността ги е възприемал като някакъв вид обективен мажор и обективен минор. Това са били не преживяни вътре в себе си мажор и минор, а мажор и минор, възприемани като израз на душевните преживявания на Боговете.
Хората от Лемурийския период са преживявали, не можем да кажем: свои радости и страдания, ликуване и униние, а трябва да кажем: хората преживявали тогава в тези интервали, чрез тези особени музикални усещания, бидейки съвсем не в самите себе си, космическите, ликуващи възгласи на Боговете и техните космически жални викове.
И ние можем да се огледаме в тази земна, действително преживяна епоха, по време на която е било навън, можем да кажем, изявявало се е във Вселената това, което сега човек преживява при мажора и минора. Това, което той сега преживява вътрешно, тогава се е изявявало външно, в цялата Вселена. Това, което днес го вълнува във вътрешните му преживявания, в неговата душа, това той е усещал при излизането си от своето физическо тяло навън като преживяване на Боговете във Вселената. Това, което можем да охарактеризираме днес като вътрешно преживяване на мажора, това той възприемал при своето излизане от тялото си навън като космическо ликуващо пеене, като космическа ликуваща музика на Боговете, като израз на тяхната радост от творческото съзидание на космоса. А това, което имаме днес като вътрешно преживяване на минора, това човекът в Лемурийското време е възприемал като израз на необичайната скръб на Боговете за възможното изпадане на човека в това, което след това в библейската история е наречено първороден грях, което е отпадане на човека от Божествено-духовните, от благите Власти.
към текста >>
И ние можем да се огледаме в тази земна, действително пре
жив
яна епоха, по време на която е било навън, можем да кажем, изявявало се е във Вселената това, което сега човек пре
жив
ява при мажора и минора.
Той преживява нещо като обективна терца, при това две терци –голяма и малка. Но, разбира се, терцата, която той преживява, не е терца както я разбираме ние. Но, доколкото тогава човек е могъл да изживява такива интервали, които ние сега наричаме прима от една октава, секунда от следващата и терца от по-следващата октава, то този човек от древността ги е възприемал като някакъв вид обективен мажор и обективен минор. Това са били не преживяни вътре в себе си мажор и минор, а мажор и минор, възприемани като израз на душевните преживявания на Боговете. Хората от Лемурийския период са преживявали, не можем да кажем: свои радости и страдания, ликуване и униние, а трябва да кажем: хората преживявали тогава в тези интервали, чрез тези особени музикални усещания, бидейки съвсем не в самите себе си, космическите, ликуващи възгласи на Боговете и техните космически жални викове.
И ние можем да се огледаме в тази земна, действително преживяна епоха, по време на която е било навън, можем да кажем, изявявало се е във Вселената това, което сега човек преживява при мажора и минора.
Това, което той сега преживява вътрешно, тогава се е изявявало външно, в цялата Вселена. Това, което днес го вълнува във вътрешните му преживявания, в неговата душа, това той е усещал при излизането си от своето физическо тяло навън като преживяване на Боговете във Вселената. Това, което можем да охарактеризираме днес като вътрешно преживяване на мажора, това той възприемал при своето излизане от тялото си навън като космическо ликуващо пеене, като космическа ликуваща музика на Боговете, като израз на тяхната радост от творческото съзидание на космоса. А това, което имаме днес като вътрешно преживяване на минора, това човекът в Лемурийското време е възприемал като израз на необичайната скръб на Боговете за възможното изпадане на човека в това, което след това в библейската история е наречено първороден грях, което е отпадане на човека от Божествено-духовните, от благите Власти.
към текста >>
Това, което той сега пре
жив
ява вътрешно, тогава се е изявявало външно, в цялата Вселена.
Но, разбира се, терцата, която той преживява, не е терца както я разбираме ние. Но, доколкото тогава човек е могъл да изживява такива интервали, които ние сега наричаме прима от една октава, секунда от следващата и терца от по-следващата октава, то този човек от древността ги е възприемал като някакъв вид обективен мажор и обективен минор. Това са били не преживяни вътре в себе си мажор и минор, а мажор и минор, възприемани като израз на душевните преживявания на Боговете. Хората от Лемурийския период са преживявали, не можем да кажем: свои радости и страдания, ликуване и униние, а трябва да кажем: хората преживявали тогава в тези интервали, чрез тези особени музикални усещания, бидейки съвсем не в самите себе си, космическите, ликуващи възгласи на Боговете и техните космически жални викове. И ние можем да се огледаме в тази земна, действително преживяна епоха, по време на която е било навън, можем да кажем, изявявало се е във Вселената това, което сега човек преживява при мажора и минора.
Това, което той сега преживява вътрешно, тогава се е изявявало външно, в цялата Вселена.
Това, което днес го вълнува във вътрешните му преживявания, в неговата душа, това той е усещал при излизането си от своето физическо тяло навън като преживяване на Боговете във Вселената. Това, което можем да охарактеризираме днес като вътрешно преживяване на мажора, това той възприемал при своето излизане от тялото си навън като космическо ликуващо пеене, като космическа ликуваща музика на Боговете, като израз на тяхната радост от творческото съзидание на космоса. А това, което имаме днес като вътрешно преживяване на минора, това човекът в Лемурийското време е възприемал като израз на необичайната скръб на Боговете за възможното изпадане на човека в това, което след това в библейската история е наречено първороден грях, което е отпадане на човека от Божествено-духовните, от благите Власти.
към текста >>
Това, което днес го вълнува във вътрешните му пре
жив
явания, в неговата душа, това той е усещал при излизането си от своето физическо тяло навън като пре
жив
яване на Боговете във Вселената.
Но, доколкото тогава човек е могъл да изживява такива интервали, които ние сега наричаме прима от една октава, секунда от следващата и терца от по-следващата октава, то този човек от древността ги е възприемал като някакъв вид обективен мажор и обективен минор. Това са били не преживяни вътре в себе си мажор и минор, а мажор и минор, възприемани като израз на душевните преживявания на Боговете. Хората от Лемурийския период са преживявали, не можем да кажем: свои радости и страдания, ликуване и униние, а трябва да кажем: хората преживявали тогава в тези интервали, чрез тези особени музикални усещания, бидейки съвсем не в самите себе си, космическите, ликуващи възгласи на Боговете и техните космически жални викове. И ние можем да се огледаме в тази земна, действително преживяна епоха, по време на която е било навън, можем да кажем, изявявало се е във Вселената това, което сега човек преживява при мажора и минора. Това, което той сега преживява вътрешно, тогава се е изявявало външно, в цялата Вселена.
Това, което днес го вълнува във вътрешните му преживявания, в неговата душа, това той е усещал при излизането си от своето физическо тяло навън като преживяване на Боговете във Вселената.
Това, което можем да охарактеризираме днес като вътрешно преживяване на мажора, това той възприемал при своето излизане от тялото си навън като космическо ликуващо пеене, като космическа ликуваща музика на Боговете, като израз на тяхната радост от творческото съзидание на космоса. А това, което имаме днес като вътрешно преживяване на минора, това човекът в Лемурийското време е възприемал като израз на необичайната скръб на Боговете за възможното изпадане на човека в това, което след това в библейската история е наречено първороден грях, което е отпадане на човека от Божествено-духовните, от благите Власти.
към текста >>
Това, което можем да охарактеризираме днес като вътрешно пре
жив
яване на мажора, това той възприемал при своето излизане от тялото си навън като космическо ликуващо пеене, като космическа ликуваща музика на Боговете, като израз на тяхната радост от творческото съзидание на космоса.
Това са били не преживяни вътре в себе си мажор и минор, а мажор и минор, възприемани като израз на душевните преживявания на Боговете. Хората от Лемурийския период са преживявали, не можем да кажем: свои радости и страдания, ликуване и униние, а трябва да кажем: хората преживявали тогава в тези интервали, чрез тези особени музикални усещания, бидейки съвсем не в самите себе си, космическите, ликуващи възгласи на Боговете и техните космически жални викове. И ние можем да се огледаме в тази земна, действително преживяна епоха, по време на която е било навън, можем да кажем, изявявало се е във Вселената това, което сега човек преживява при мажора и минора. Това, което той сега преживява вътрешно, тогава се е изявявало външно, в цялата Вселена. Това, което днес го вълнува във вътрешните му преживявания, в неговата душа, това той е усещал при излизането си от своето физическо тяло навън като преживяване на Боговете във Вселената.
Това, което можем да охарактеризираме днес като вътрешно преживяване на мажора, това той възприемал при своето излизане от тялото си навън като космическо ликуващо пеене, като космическа ликуваща музика на Боговете, като израз на тяхната радост от творческото съзидание на космоса.
А това, което имаме днес като вътрешно преживяване на минора, това човекът в Лемурийското време е възприемал като израз на необичайната скръб на Боговете за възможното изпадане на човека в това, което след това в библейската история е наречено първороден грях, което е отпадане на човека от Божествено-духовните, от благите Власти.
към текста >>
А това, което имаме днес като вътрешно пре
жив
яване на минора, това човекът в Лемурийското време е възприемал като израз на необичайната скръб на Боговете за възможното изпадане на човека в това, което след това в библейската история е наречено първороден грях, което е отпадане на човека от Божествено-духовните, от благите Власти.
Хората от Лемурийския период са преживявали, не можем да кажем: свои радости и страдания, ликуване и униние, а трябва да кажем: хората преживявали тогава в тези интервали, чрез тези особени музикални усещания, бидейки съвсем не в самите себе си, космическите, ликуващи възгласи на Боговете и техните космически жални викове. И ние можем да се огледаме в тази земна, действително преживяна епоха, по време на която е било навън, можем да кажем, изявявало се е във Вселената това, което сега човек преживява при мажора и минора. Това, което той сега преживява вътрешно, тогава се е изявявало външно, в цялата Вселена. Това, което днес го вълнува във вътрешните му преживявания, в неговата душа, това той е усещал при излизането си от своето физическо тяло навън като преживяване на Боговете във Вселената. Това, което можем да охарактеризираме днес като вътрешно преживяване на мажора, това той възприемал при своето излизане от тялото си навън като космическо ликуващо пеене, като космическа ликуваща музика на Боговете, като израз на тяхната радост от творческото съзидание на космоса.
А това, което имаме днес като вътрешно преживяване на минора, това човекът в Лемурийското време е възприемал като израз на необичайната скръб на Боговете за възможното изпадане на човека в това, което след това в библейската история е наречено първороден грях, което е отпадане на човека от Божествено-духовните, от благите Власти.
към текста >>
И това е, което ни се явява като отзвук от тези чудесни познания на древните мистерии, преминали непосредствено в художествените образи, като при това ни се дават не абстрактни съобщения за това, че хората са попаднали някога под луциферическо и ариманическо изкушение и съблазън и са научили при това едно или друго; но ние пре
жив
яваме това, как хората в прадревните земни времена са слушали музиката на Боговете, тяхното ликуване в космоса от радостта от сътворяването на света, а така също това, как те пророчески са провидяли отпадането на хората от Божествено-духовните Власти, и как това тяхно прозрение се е изразило в космически стенания.
И това е, което ни се явява като отзвук от тези чудесни познания на древните мистерии, преминали непосредствено в художествените образи, като при това ни се дават не абстрактни съобщения за това, че хората са попаднали някога под луциферическо и ариманическо изкушение и съблазън и са научили при това едно или друго; но ние преживяваме това, как хората в прадревните земни времена са слушали музиката на Боговете, тяхното ликуване в космоса от радостта от сътворяването на света, а така също това, как те пророчески са провидяли отпадането на хората от Божествено-духовните Власти, и как това тяхно прозрение се е изразило в космически стенания.
към текста >>
И от това у нас трябва да възникне убеждението, че ние трябва да се върнем към такова душевно устройство, което възниква, когато душата цялата е развълнувана от религиозното и пронизана от художественото; към това душевно устройство, което отново дълбоко ще разбере и претвори в
жив
ота това, което още Гьоте е подразбирал в следващите думи: «Прекрасното е манифестация на тайните закони на природата, които без това проявление, биха останали завинаги скрити».
Такова художествено постигане на това, което впоследствие е приемало все повече интелектуални форми, е произтичало от древните мистерии. И от това ние можем да получим дълбокото убеждение, че познанието, изкуството и религията произхождат от един и същи източник.
И от това у нас трябва да възникне убеждението, че ние трябва да се върнем към такова душевно устройство, което възниква, когато душата цялата е развълнувана от религиозното и пронизана от художественото; към това душевно устройство, което отново дълбоко ще разбере и претвори в живота това, което още Гьоте е подразбирал в следващите думи: «Прекрасното е манифестация на тайните закони на природата, които без това проявление, биха останали завинаги скрити».
Тайната на развитието на човечеството вътре в земното битие и във връзка с образуването на Земята, ни издава вече вътрешното единство на всичко това, което човек, познаващ религиозно и художествено, трябва да направи съвместно с целия свят, за да може, съвместно с този свят, да преживее своето пълно разкриване.
към текста >>
Тайната на развитието на човечеството вътре в земното битие и във връзка с образуването на Земята, ни издава вече вътрешното единство на всичко това, което човек, познаващ религиозно и художествено, трябва да направи съвместно с целия свят, за да може, съвместно с този свят, да пре
жив
ее своето пълно разкриване.
Такова художествено постигане на това, което впоследствие е приемало все повече интелектуални форми, е произтичало от древните мистерии. И от това ние можем да получим дълбокото убеждение, че познанието, изкуството и религията произхождат от един и същи източник. И от това у нас трябва да възникне убеждението, че ние трябва да се върнем към такова душевно устройство, което възниква, когато душата цялата е развълнувана от религиозното и пронизана от художественото; към това душевно устройство, което отново дълбоко ще разбере и претвори в живота това, което още Гьоте е подразбирал в следващите думи: «Прекрасното е манифестация на тайните закони на природата, които без това проявление, биха останали завинаги скрити».
Тайната на развитието на човечеството вътре в земното битие и във връзка с образуването на Земята, ни издава вече вътрешното единство на всичко това, което човек, познаващ религиозно и художествено, трябва да направи съвместно с целия свят, за да може, съвместно с този свят, да преживее своето пълно разкриване.
към текста >>
И човек би трябвало в близко бъдеще вследствие на ставащото все по-интелектуално едностранчиво познание душевно да изсъхне, а вследствие на ставащото еднопланово изкуство душевно да затъпее, вследствие на станалата едностранна религиозност въобще да стане бездуховен, ако не би намерил този път, който би могъл да го доведе до вътрешна хармония и обединение на тези три страни на
жив
ота на душата, ако не би намерил пътя за излизане от самия себе си, но сега по вече по-съзнателен начин, отколкото в предните времена, за да вижда и чува свръхсетивното съвместно със света на външните сетива.
И работата стои така, че сега е настъпило време, когато тези неща отново трябва да бъдат осъзнати от хората, защото, в противен случай, същността на човека в своята душевност би стигнала до упадък.
И човек би трябвало в близко бъдеще вследствие на ставащото все по-интелектуално едностранчиво познание душевно да изсъхне, а вследствие на ставащото еднопланово изкуство душевно да затъпее, вследствие на станалата едностранна религиозност въобще да стане бездуховен, ако не би намерил този път, който би могъл да го доведе до вътрешна хармония и обединение на тези три страни на живота на душата, ако не би намерил пътя за излизане от самия себе си, но сега по вече по-съзнателен начин, отколкото в предните времена, за да вижда и чува свръхсетивното съвместно със света на външните сетива.
към текста >>
Те са чувствали това не като нещо станало лично в тях самите, а като нещо такова, което те при тяхното религиозно усещане са осъществявали съвместно с духовния свят и за което са можели да кажат: човек е пре
жив
явал себе си в пра-древните времена като човек тогава, когато, осъществявайки своите най-главни видове дейности, е излизал от своето тяло навън и е имал пре
жив
явания съвместно с Боговете.
Когато ползвайки се от духовно-научните данни, се взрат към по-древни, значителни личности, изграждали гръцката култура, към тези личности, чиито наследници са били Есхил и Хераклит, тогава намират, че тези личности, доколкото те са били посветени в мистериите, всички са имали еднакво чувство, изхождайки от своите достижения и от своите художествени творчески сили; всички те все още са ги чувствали така, както и Омир, говорейки: «Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев...».
Те са чувствали това не като нещо станало лично в тях самите, а като нещо такова, което те при тяхното религиозно усещане са осъществявали съвместно с духовния свят и за което са можели да кажат: човек е преживявал себе си в пра-древните времена като човек тогава, когато, осъществявайки своите най-главни видове дейности, е излизал от своето тяло навън и е имал преживявания съвместно с Боговете.
Аз ви показах, как е ставало това с музиката, но и при постигане на мислите е било същото. И тези преживявания след това хората ги изгубили. Това настроение на загуба на пра-древното познавателно, художествено и религиозно достояние на човечеството, като тежък гнет е паднало върху по-задълбочените души на антична Гърция.
към текста >>
И тези пре
жив
явания след това хората ги изгубили.
Когато ползвайки се от духовно-научните данни, се взрат към по-древни, значителни личности, изграждали гръцката култура, към тези личности, чиито наследници са били Есхил и Хераклит, тогава намират, че тези личности, доколкото те са били посветени в мистериите, всички са имали еднакво чувство, изхождайки от своите достижения и от своите художествени творчески сили; всички те все още са ги чувствали така, както и Омир, говорейки: «Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев...». Те са чувствали това не като нещо станало лично в тях самите, а като нещо такова, което те при тяхното религиозно усещане са осъществявали съвместно с духовния свят и за което са можели да кажат: човек е преживявал себе си в пра-древните времена като човек тогава, когато, осъществявайки своите най-главни видове дейности, е излизал от своето тяло навън и е имал преживявания съвместно с Боговете. Аз ви показах, как е ставало това с музиката, но и при постигане на мислите е било същото.
И тези преживявания след това хората ги изгубили.
Това настроение на загуба на пра-древното познавателно, художествено и религиозно достояние на човечеството, като тежък гнет е паднало върху по-задълбочените души на антична Гърция.
към текста >>
За човека от новото време трябваше да дойде нещо друго: новият човек трябваше да го осени нещо такова, че той, чрез разкриване на добрите сили на своето душевно пре
жив
яване да придобие това, което е било някога загубено.
За човека от новото време трябваше да дойде нещо друго: новият човек трябваше да го осени нещо такова, че той, чрез разкриване на добрите сили на своето душевно преживяване да придобие това, което е било някога загубено.
Аз искам да кажа: човек трябва да развие съзнание за това, че ние живеем в епохата на съзнателната душа, и това, което сега е станало само вътрешно преживяване, отново намира път навън към Божествено-духовното. И това ще стане. Един път, при отговор на въпрос, зададен ми при четенето на курс лекции във Висшата школа при Гьотеанума, аз споменах мимоходом, как това става, например, в една област, а именно тогава, когато това вътрешно богатство на усещания, което се преживява в мелодията, ще премине в бъдеще към отделния музикален тон, когато човек ще разбере тайната на всеки отделен тон, когато, с други думи, човек ще може да преживява не само интервалите, но ще може в цялото му вътрешно богатство, в цялото му вътрешно многообразие, да преживее отделния тон като мелодия. Днес за това си нямат и понятие. Но вие виждате тенденцията, вие виждате, как протича движението от септими към квинти, от квинти към терци, от терци - към прима, надолу към единичния музикален тон, и след това - по-нататък.
към текста >>
Аз искам да кажа: човек трябва да развие съзнание за това, че ние
жив
еем в епохата на съзнателната душа, и това, което сега е станало само вътрешно пре
жив
яване, отново намира път навън към Божествено-духовното.
За човека от новото време трябваше да дойде нещо друго: новият човек трябваше да го осени нещо такова, че той, чрез разкриване на добрите сили на своето душевно преживяване да придобие това, което е било някога загубено.
Аз искам да кажа: човек трябва да развие съзнание за това, че ние живеем в епохата на съзнателната душа, и това, което сега е станало само вътрешно преживяване, отново намира път навън към Божествено-духовното.
И това ще стане. Един път, при отговор на въпрос, зададен ми при четенето на курс лекции във Висшата школа при Гьотеанума, аз споменах мимоходом, как това става, например, в една област, а именно тогава, когато това вътрешно богатство на усещания, което се преживява в мелодията, ще премине в бъдеще към отделния музикален тон, когато човек ще разбере тайната на всеки отделен тон, когато, с други думи, човек ще може да преживява не само интервалите, но ще може в цялото му вътрешно богатство, в цялото му вътрешно многообразие, да преживее отделния тон като мелодия. Днес за това си нямат и понятие. Но вие виждате тенденцията, вие виждате, как протича движението от септими към квинти, от квинти към терци, от терци - към прима, надолу към единичния музикален тон, и след това - по-нататък. По такъв начин това, което е повлякло някога към загуба на Божественото, трябва в хода на развитие на човечеството да се преобрази; и ако човечеството иска и занапред да живее на земята творчески, а не да загине, то музикалното трябва да се преобрази за земните хора в ново намиране на Божественото.
към текста >>
Един път, при отговор на въпрос, зададен ми при четенето на курс лекции във Висшата школа при Гьотеанума, аз споменах мимоходом, как това става, например, в една област, а именно тогава, когато това вътрешно богатство на усещания, което се пре
жив
ява в мелодията, ще премине в бъдеще към отделния музикален тон, когато човек ще разбере тайната на всеки отделен тон, когато, с други думи, човек ще може да пре
жив
ява не само интервалите, но ще може в цялото му вътрешно богатство, в цялото му вътрешно многообразие, да пре
жив
ее отделния тон като мелодия.
За човека от новото време трябваше да дойде нещо друго: новият човек трябваше да го осени нещо такова, че той, чрез разкриване на добрите сили на своето душевно преживяване да придобие това, което е било някога загубено. Аз искам да кажа: човек трябва да развие съзнание за това, че ние живеем в епохата на съзнателната душа, и това, което сега е станало само вътрешно преживяване, отново намира път навън към Божествено-духовното. И това ще стане.
Един път, при отговор на въпрос, зададен ми при четенето на курс лекции във Висшата школа при Гьотеанума, аз споменах мимоходом, как това става, например, в една област, а именно тогава, когато това вътрешно богатство на усещания, което се преживява в мелодията, ще премине в бъдеще към отделния музикален тон, когато човек ще разбере тайната на всеки отделен тон, когато, с други думи, човек ще може да преживява не само интервалите, но ще може в цялото му вътрешно богатство, в цялото му вътрешно многообразие, да преживее отделния тон като мелодия.
Днес за това си нямат и понятие. Но вие виждате тенденцията, вие виждате, как протича движението от септими към квинти, от квинти към терци, от терци - към прима, надолу към единичния музикален тон, и след това - по-нататък. По такъв начин това, което е повлякло някога към загуба на Божественото, трябва в хода на развитие на човечеството да се преобрази; и ако човечеството иска и занапред да живее на земята творчески, а не да загине, то музикалното трябва да се преобрази за земните хора в ново намиране на Божественото. Ние ще разберем истински миналото само тогава, когато съумеем да му противопоставим истинска перспектива за нашето бъдещо развитие, и ако ние съвсем дълбоко, потресаващо дълбоко почувстваме това, което още в антична Гърция е усещал дълбоко сетивният човек: «Аз загубих присъствието на Бога», и ако съумеем да противопоставим на това от потресената си, но дълбоко, интензивно стремяща се душа: «Ние искаме да доведем до разцвет и плододаване този дух, чиито зачатък е заложен в нас, за да можем по такъв начин отново да намерим Божественото».
към текста >>
По такъв начин това, което е повлякло някога към загуба на Божественото, трябва в хода на развитие на човечеството да се преобрази; и ако човечеството иска и занапред да
жив
ее на земята творчески, а не да загине, то музикалното трябва да се преобрази за земните хора в ново намиране на Божественото.
Аз искам да кажа: човек трябва да развие съзнание за това, че ние живеем в епохата на съзнателната душа, и това, което сега е станало само вътрешно преживяване, отново намира път навън към Божествено-духовното. И това ще стане. Един път, при отговор на въпрос, зададен ми при четенето на курс лекции във Висшата школа при Гьотеанума, аз споменах мимоходом, как това става, например, в една област, а именно тогава, когато това вътрешно богатство на усещания, което се преживява в мелодията, ще премине в бъдеще към отделния музикален тон, когато човек ще разбере тайната на всеки отделен тон, когато, с други думи, човек ще може да преживява не само интервалите, но ще може в цялото му вътрешно богатство, в цялото му вътрешно многообразие, да преживее отделния тон като мелодия. Днес за това си нямат и понятие. Но вие виждате тенденцията, вие виждате, как протича движението от септими към квинти, от квинти към терци, от терци - към прима, надолу към единичния музикален тон, и след това - по-нататък.
По такъв начин това, което е повлякло някога към загуба на Божественото, трябва в хода на развитие на човечеството да се преобрази; и ако човечеството иска и занапред да живее на земята творчески, а не да загине, то музикалното трябва да се преобрази за земните хора в ново намиране на Божественото.
Ние ще разберем истински миналото само тогава, когато съумеем да му противопоставим истинска перспектива за нашето бъдещо развитие, и ако ние съвсем дълбоко, потресаващо дълбоко почувстваме това, което още в антична Гърция е усещал дълбоко сетивният човек: «Аз загубих присъствието на Бога», и ако съумеем да противопоставим на това от потресената си, но дълбоко, интензивно стремяща се душа: «Ние искаме да доведем до разцвет и плододаване този дух, чиито зачатък е заложен в нас, за да можем по такъв начин отново да намерим Божественото».
към текста >>
18.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
от тези Духове, които се именуват в Библията Елохими, така, че човек е трябвало безсъзнателно да се обръща към тези Духове на Формата, ако е искал да обхване, да постигне мисли за нещата; сега
жив
отът на мислите премина към Началата, които стоят значително по-близо до човека.
Вчера аз се опитах да ви покажа при разглеждането на четвъртото столетие след Рождество Христово, как много важен момент от всемирно-историческото развитие, с чието значението вече от някое време се запознахме, може да бъде разбран напълно само тогава, когато обърнем внимание не само на това, което се разиграва на сцената на световната история, но и на това, което се намира зад кулисите и. И аз ви говорих вчера, че можем да отбележим четвъртото столетие, приблизително четвъртото столетие, защото това продължава в течение на няколко столетия, като средна точка на този процес, когато е ставало предаването на космическия свят на мислите от Духовете на Формата, към така наречените Начала, Архаите. И с това е свързано, че при човека, доколкото той в своите мисли става зависим от съвсем други духовни Същества, дотолкова и отношението му към собствените му мисли става зависимо от съвсем други Духовни Същества, дотолкова и отношението му към собствените му мисли става съвсем различно от преди. Вие трябва сега да си изясните, как се разиграват в това столетие събитията от световната история, както външните исторически събития, така и духовната история на човечеството, и как в тези исторически процеси се намесват импулсите, произтичащи от упоменатия свръхсетивен факт. Защото преди мировите мисли се управляваха от Духовете на Формата, т.е.
от тези Духове, които се именуват в Библията Елохими, така, че човек е трябвало безсъзнателно да се обръща към тези Духове на Формата, ако е искал да обхване, да постигне мисли за нещата; сега животът на мислите премина към Началата, които стоят значително по-близо до човека.
Аз се постарах вчера да ви представя това нагледно, казвайки: да си представим, че тук се намира границата на сетивно възприемаемия свят. Тоест всичко това, което ние виждаме и възприемаме като цветове, звуци, топлина, се ограничава от тази червена линия. Това, което се намира зад или над възприятията на външните сетива, това е тази област, в която, както вече вчера казах, се намират Духовете на Формата, които Библията именува Елохими; след тях са, така наречените Сили, като по висши Духове, а след тях Господствата и т.н. Това са три царства, стоящи зад възприемаемия от външните сетива свят.
към текста >>
После следват Архангели, Ангели и след това самият човек, а след него
жив
отните, растенията, минералите.
До 4-то столетие след Р.Х. Духовете на Формата управляваха не само във впечатленията от света на външните сетива, но, преди всичко, и в мислите. Сега тези мисли преминаха към Началата. Те стоят по-близо до човека от Духовете на Формата, защото се намират пред границата на света на външните сетива. Те са разположени между човека и това, което човек възприема със своите външни сетивни органи; човек не ги забелязва само затова, че те са със свръхсетивна природа.
После следват Архангели, Ангели и след това самият човек, а след него животните, растенията, минералите.
към текста >>
Този мисловен поток обхваща това, което се развива като арабско-испанска култура; това, което после, значително по-късно оказва голямо влияние на такива умове, като Спиноза, което след това продължава да
жив
ее и в естествознанието, което можем да проследим още и в мислите, инспириращи Галилей, Коперник и др.
Това, освен другото, се разпределя по Земята, можем да кажем, в известен смисъл географски. Импулсите, излизащи от Началата, като мисловни импулси, са били отначало прихванати от известните духовни личности на предна Азия, принадлежащи към арабската култура. И това, което се съдържа в тези мисловни импулси, се разпространило през Африка и по-нататък през Испания по цяла Западна Европа. Ние виждаме, как това велико движение на мисли , като че ли върви по Африка, през Испания, завземайки също така Южна Италия и пристига в Западна Европа. Ние имаме тук силно течение, възбуждащо мисъл и извикващо импулси, охарактеризирани по-горе.
Този мисловен поток обхваща това, което се развива като арабско-испанска култура; това, което после, значително по-късно оказва голямо влияние на такива умове, като Спиноза, което след това продължава да живее и в естествознанието, което можем да проследим още и в мислите, инспириращи Галилей, Коперник и др.
Тогава, когато в такива движения на мисли и в това, което възниква от тях в мировата история, живеят импулси на Началата, ние виждаме, как навсякъде в мировите процеси се намесва това, което се намира повече под влияние на изостаналите Духове на Формата, които от своя страна отправят към хората свой импулс. И ние пак виждаме, как някакъв друг поток от живота на мислите и мировите събития се надига малко по-северно откъм Азия по направление на Европа. Този поток намерил своя краен израз едва по-късно, когато от Азия се задвижили турските маси.
към текста >>
Тогава, когато в такива движения на мисли и в това, което възниква от тях в мировата история,
жив
еят импулси на Началата, ние виждаме, как навсякъде в мировите процеси се намесва това, което се намира повече под влияние на изостаналите Духове на Формата, които от своя страна отправят към хората свой импулс.
Импулсите, излизащи от Началата, като мисловни импулси, са били отначало прихванати от известните духовни личности на предна Азия, принадлежащи към арабската култура. И това, което се съдържа в тези мисловни импулси, се разпространило през Африка и по-нататък през Испания по цяла Западна Европа. Ние виждаме, как това велико движение на мисли , като че ли върви по Африка, през Испания, завземайки също така Южна Италия и пристига в Западна Европа. Ние имаме тук силно течение, възбуждащо мисъл и извикващо импулси, охарактеризирани по-горе. Този мисловен поток обхваща това, което се развива като арабско-испанска култура; това, което после, значително по-късно оказва голямо влияние на такива умове, като Спиноза, което след това продължава да живее и в естествознанието, което можем да проследим още и в мислите, инспириращи Галилей, Коперник и др.
Тогава, когато в такива движения на мисли и в това, което възниква от тях в мировата история, живеят импулси на Началата, ние виждаме, как навсякъде в мировите процеси се намесва това, което се намира повече под влияние на изостаналите Духове на Формата, които от своя страна отправят към хората свой импулс.
И ние пак виждаме, как някакъв друг поток от живота на мислите и мировите събития се надига малко по-северно откъм Азия по направление на Европа. Този поток намерил своя краен израз едва по-късно, когато от Азия се задвижили турските маси.
към текста >>
И ние пак виждаме, как някакъв друг поток от
жив
ота на мислите и мировите събития се надига малко по-северно откъм Азия по направление на Европа.
И това, което се съдържа в тези мисловни импулси, се разпространило през Африка и по-нататък през Испания по цяла Западна Европа. Ние виждаме, как това велико движение на мисли , като че ли върви по Африка, през Испания, завземайки също така Южна Италия и пристига в Западна Европа. Ние имаме тук силно течение, възбуждащо мисъл и извикващо импулси, охарактеризирани по-горе. Този мисловен поток обхваща това, което се развива като арабско-испанска култура; това, което после, значително по-късно оказва голямо влияние на такива умове, като Спиноза, което след това продължава да живее и в естествознанието, което можем да проследим още и в мислите, инспириращи Галилей, Коперник и др. Тогава, когато в такива движения на мисли и в това, което възниква от тях в мировата история, живеят импулси на Началата, ние виждаме, как навсякъде в мировите процеси се намесва това, което се намира повече под влияние на изостаналите Духове на Формата, които от своя страна отправят към хората свой импулс.
И ние пак виждаме, как някакъв друг поток от живота на мислите и мировите събития се надига малко по-северно откъм Азия по направление на Европа.
Този поток намерил своя краен израз едва по-късно, когато от Азия се задвижили турските маси.
към текста >>
Можем да си кажем: какво би станало с
жив
ота в Европа, с нейната цивилизация, ако различните народности не бяха започнали своето странстване от Азия към Европа, не се бяха преместили тук и не се бяха разселили по различни места, и при това преселение не бяха проявявали доста често, по доволно див начин, своята човешка индивидуалност.
Можем да се отдадем на следния размисъл.
Можем да си кажем: какво би станало с живота в Европа, с нейната цивилизация, ако различните народности не бяха започнали своето странстване от Азия към Европа, не се бяха преместили тук и не се бяха разселили по различни места, и при това преселение не бяха проявявали доста често, по доволно див начин, своята човешка индивидуалност.
към текста >>
Ако историята изобразяваше по-точно това, което е ставало в битките на народите при преселенията им, ако обръщаше повече внимание на тези духовни сили, които са действали там, тогава бихме видели, как двойственото разделение на мисловните импулси сред човечеството е било това, което е господствало в
жив
ота на Европа по време на «великото преселение на народите».
Ако историята изобразяваше по-точно това, което е ставало в битките на народите при преселенията им, ако обръщаше повече внимание на тези духовни сили, които са действали там, тогава бихме видели, как двойственото разделение на мисловните импулси сред човечеството е било това, което е господствало в живота на Европа по време на «великото преселение на народите».
към текста >>
Тогава, в първия случай, при разглеждане от земна гледна точка, се запознават с човешката личност и с това, как тя
жив
ее в земните условия.
Такава личност като Августин може да се охарактеризира от две страни. Може да се застане само на гледната точка на земното битие и да се разглежда тази отделна личност и това, как в нея се борят душевните сили; но може се разглежда този случай и от одвъдземна гледна точка и да се обърне внимание на това, как тази личност е ръководена и я водят Божествено-духовните Същества от висшите Йерархии.
Тогава, в първия случай, при разглеждане от земна гледна точка, се запознават с човешката личност и с това, как тя живее в земните условия.
Ако се застане на втората гледна точка, тогава се научава, че тази личност се явява някакъв посланик, изпратен от духовния свят. Човек впрочем, винаги е такъв. Тук на Земята, човек е земно същество и напълно може да се счита за такова. А това, че той в същото време е подложен на импулсите на силите от надземния свят, без да е подложен на ръководене и водене от тях, и става едновременно посланик на свръхсетивни Същества, не препятства съхраняването на свободата на земното му съществуване.
към текста >>
И когато кръстоносците достигат сферата на азиатския
жив
от, тогава над това, което се е съдържало в отделните личности, индивидуалности, се разпростират импулсите от масов характер.
В по-късно време ние се срещаме в кръстоносните походи с този кръгооборот на силите, насочени от Запад на Изток и обратно, от Изток на Запад, като със земни отражения на висши духовни импулси. Изучете кръстоносните походи. Обърнете внимание на това, как в началото от известен импулс, който определено е свързан със същността на Духовете на Личността, Архаите, започва развитието на кръстоносните походи, как в основата на кръстоносните походи се залагат грандиозни замисли. По-нататък обърнете внимание на това, как кръстоносците все повече и повече попадат под влияние на масовите съждения на тълпите, как тези съждения на масите действат все повече сугестивно. Може да се каже: колкото по-нататък се движат кръстоносците на Изток, толкова повече отделните хора попадат под властта на тези съждения на човешките маси.
И когато кръстоносците достигат сферата на азиатския живот, тогава над това, което се е съдържало в отделните личности, индивидуалности, се разпростират импулсите от масов характер.
към текста >>
И в следствие на този морален упадък на хората, изпълнени с добри намерения, дошли от Запад на Изток, в борбата получават превес импулсите, излизащи от Изтока, които
жив
еят в мюсюлманите, в турците.
Ние виждаме, как хората губят своята личност. Ние виждаме, как европейските кръстоносци, идвайки на Изток, стават в своята душа подложени на упадъчни сили. Тези добри морални импулси, които са имали, те вече не са могли повече да осъществяват и развиват, намирайки се под натиска на масовите съждения, под които попаднали. Те изпадат в морален упадък.
И в следствие на този морален упадък на хората, изпълнени с добри намерения, дошли от Запад на Изток, в борбата получават превес импулсите, излизащи от Изтока, които живеят в мюсюлманите, в турците.
към текста >>
Напълно възможно е да се характеризира историческия
жив
от на народите и хората, изхождайки от знанията за свръхсетивния свят.
В различните епохи при това се е усилвало действието ту на едната, ту на другата страна. Така на Запад ние имаме превес на силите на нормалните Начала, а на юг - превес на импулсите на ненормалните Архангели.
Напълно възможно е да се характеризира историческия живот на народите и хората, изхождайки от знанията за свръхсетивния свят.
към текста >>
Само с едни голи абстракции за нещо Божествено днес може да се обръщаме само към тези, които не искат още да започнат да учат и мислят в съответствие със съвременния духовен
жив
от.
За човека на съвремието е особено важно да разбере в детайли, че отделният човек е отражение на свръхсетивното и че от друга страна, историческите събития са също отражения на свръхсетивното. И по никакъв друг начин, освен по този, човек няма да намери обратния път към Божествено-духовния свят.
Само с едни голи абстракции за нещо Божествено днес може да се обръщаме само към тези, които не искат още да започнат да учат и мислят в съответствие със съвременния духовен живот.
Но техният брой постоянно ще намалява, а числото на тези, които ще искат така да учат и мислят, постоянно ще нараства. И те трябва отново да бъдат доведени до религиозния живот. Но те могат да дойдат до него само тогава, когато пред душевният им взор бъдат поставени конкретни реални събития от Духовния свят и те няма да се ограничават само с абстрактни общи мисли за Божеството, за което ние, собствено, нищо не можем да кажем, което можем само да именуваме, като нещо всеобемащо. С това пак се посочва, скъпи мои приятели, от друга гледна точка, една от задачите, които сега стоят и трябва да стоят пред антропософското познание.
към текста >>
И те трябва отново да бъдат доведени до религиозния
жив
от.
За човека на съвремието е особено важно да разбере в детайли, че отделният човек е отражение на свръхсетивното и че от друга страна, историческите събития са също отражения на свръхсетивното. И по никакъв друг начин, освен по този, човек няма да намери обратния път към Божествено-духовния свят. Само с едни голи абстракции за нещо Божествено днес може да се обръщаме само към тези, които не искат още да започнат да учат и мислят в съответствие със съвременния духовен живот. Но техният брой постоянно ще намалява, а числото на тези, които ще искат така да учат и мислят, постоянно ще нараства.
И те трябва отново да бъдат доведени до религиозния живот.
Но те могат да дойдат до него само тогава, когато пред душевният им взор бъдат поставени конкретни реални събития от Духовния свят и те няма да се ограничават само с абстрактни общи мисли за Божеството, за което ние, собствено, нищо не можем да кажем, което можем само да именуваме, като нещо всеобемащо. С това пак се посочва, скъпи мои приятели, от друга гледна точка, една от задачите, които сега стоят и трябва да стоят пред антропософското познание.
към текста >>
19.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И човек е поставен сега в нашата епоха на съзнателната душа, в която
жив
еем започвайки от 15-то столетие, е поставен пред велик отговорен избор, в една от своите инкарнации действително да се реши за истинската свобода, и, което е същото, да получи възможност за тази свобода благодарение на обръщането към правилните Архаи.
А именно: вътрешната човешка свобода, възможността за действие на отделният човек върху самия себе си. Ние знаем, че човешкото земно развитие е било като подготовка за тази епоха, че отначало е трябвало да бъде заложена природната основа, така, че човек вътре в това, в което се е превърнал благодарение на тази природна основа, да може да развие в себе си стремеж към свобода на своето душевно същество. Как е свързано това с гореописаното от нас свръхсетивно събитие? Ако в общи линии си представим това събитие то можем да кажем: при поглед към духовния свят ние виждаме, че от една страна главни духовни ръководители на човечеството са тези същества, които наричаме Духове на Личността или Начала, именно такива Духове на Личността, такива Начала, които получиха от ръцете на Духовете на Формата, Властите, управлението на мировите мисли. Тези Начала, тези Архаи, на които човечеството е задължено за възможността при своето развитие да дойде до мислите чрез собствена вътрешна работа, тези Начала са подложени в своята дейност на пречки от страна на същества, които бидейки Власти, Духове на Формата, са изостанали на предишната степен на развитие; те, оставайки Духове на Формата, не отстъпили управлението на космическите мисли.
И човек е поставен сега в нашата епоха на съзнателната душа, в която живеем започвайки от 15-то столетие, е поставен пред велик отговорен избор, в една от своите инкарнации действително да се реши за истинската свобода, и, което е същото, да получи възможност за тази свобода благодарение на обръщането към правилните Архаи.
към текста >>
И работата е стояла така: дотогава, докато Духовете на Формата са насаждали в човека космическите мисли, тези мисли са били нещо, което или е излизало, може да се каже, срещу човека като възприятие от камъните, растенията,
жив
отните, или е изплувало вътре в човека, като негови инстинкти и подбуди.
Такива морални импулси, почерпени от собственото човешко същество, не са съществували в тези стари времена, а и не е могло да съществуват. Моралните импулси е трябвало да бъдат давани едновременно с мислите, които са били като мисли на Боговете, като някакви заповеди, абсолютно задължителни за човека и правещи го несвободен. Тази страна на въпроса вие ще намерите акцентирана в моята «Философия на свободата», а именно: преходът на човечеството от свързаността му със заповедите, изключващи свободата, към деятелност, изхождаща от моралната интуиция, включваща в себе си свободата. Свойството на Духовете на Формата е такова, че те винаги въздействат на човека сякаш отвън. Всичко това, което човек внася отвън в своето собствено същество, всичко това съдържа в себе си резултатите от действието на Духовете на Формата.
И работата е стояла така: дотогава, докато Духовете на Формата са насаждали в човека космическите мисли, тези мисли са били нещо, което или е излизало, може да се каже, срещу човека като възприятие от камъните, растенията, животните, или е изплувало вътре в човека, като негови инстинкти и подбуди.
Тогава човек е плувал, като че по вълните на живота и тези вълни на живота или се надигали, или се успокоявали, в зависимост от мислите на Духовете на Формата. Така, че отвън към човека се е приближавало това, което той после е възприемал вътре в себе си. Затова в тези стародавни времена човек е чувствал себе си по отношение на Боговете така, че той, както в първопричините на мировото сътворение, така и на своето съществувание, е търсил действията на Боговете. Когато човек е говорил за Боговете, то е говорил така, че е търсил Боговете както в причините за това, което той самият е на Земята, а също и в причините за природните явления. Човек тогава през цялото време се е натъквал на богове, като първопричини на всички неща: «Откъде произлиза света?
към текста >>
Тогава човек е плувал, като че по вълните на
жив
ота и тези вълни на
жив
ота или се надигали, или се успокоявали, в зависимост от мислите на Духовете на Формата.
Моралните импулси е трябвало да бъдат давани едновременно с мислите, които са били като мисли на Боговете, като някакви заповеди, абсолютно задължителни за човека и правещи го несвободен. Тази страна на въпроса вие ще намерите акцентирана в моята «Философия на свободата», а именно: преходът на човечеството от свързаността му със заповедите, изключващи свободата, към деятелност, изхождаща от моралната интуиция, включваща в себе си свободата. Свойството на Духовете на Формата е такова, че те винаги въздействат на човека сякаш отвън. Всичко това, което човек внася отвън в своето собствено същество, всичко това съдържа в себе си резултатите от действието на Духовете на Формата. И работата е стояла така: дотогава, докато Духовете на Формата са насаждали в човека космическите мисли, тези мисли са били нещо, което или е излизало, може да се каже, срещу човека като възприятие от камъните, растенията, животните, или е изплувало вътре в човека, като негови инстинкти и подбуди.
Тогава човек е плувал, като че по вълните на живота и тези вълни на живота или се надигали, или се успокоявали, в зависимост от мислите на Духовете на Формата.
Така, че отвън към човека се е приближавало това, което той после е възприемал вътре в себе си. Затова в тези стародавни времена човек е чувствал себе си по отношение на Боговете така, че той, както в първопричините на мировото сътворение, така и на своето съществувание, е търсил действията на Боговете. Когато човек е говорил за Боговете, то е говорил така, че е търсил Боговете както в причините за това, което той самият е на Земята, а също и в причините за природните явления. Човек тогава през цялото време се е натъквал на богове, като първопричини на всички неща: «Откъде произлиза света? Откъде произхождам аз самият?
към текста >>
Това е станало възможно като следствие от множеството земни
жив
оти, които всички хора са преминали.
Това е станало възможно като следствие от множеството земни животи, които всички хора са преминали.
В тези по-стари времена, когато Властите все още с пълно право са донасяли на човека мисли отвън, хората не са имали зад себе си толкова предшестващи земни животи. Тогава те още не са могли да намерят в себе си достатъчно активност за да развият способността за мислене, ако са усетели в себе си импулс за това. Днес ние можем да кажем, че живеем в тази от многото земни инкарнации. И ако само имаме за това достатъчна сила на волята, защото тук думата е за воля, тогава ще можем да намерим в себе си това, което се явява способност да образуваме в самите себе си собствен свят на мисли, някакъв индивидуален свят на мисли, както го разясних в моята «Философия на свободата».
към текста >>
В тези по-стари времена, когато Властите все още с пълно право са донасяли на човека мисли отвън, хората не са имали зад себе си толкова предшестващи земни
жив
оти.
Това е станало възможно като следствие от множеството земни животи, които всички хора са преминали.
В тези по-стари времена, когато Властите все още с пълно право са донасяли на човека мисли отвън, хората не са имали зад себе си толкова предшестващи земни животи.
Тогава те още не са могли да намерят в себе си достатъчно активност за да развият способността за мислене, ако са усетели в себе си импулс за това. Днес ние можем да кажем, че живеем в тази от многото земни инкарнации. И ако само имаме за това достатъчна сила на волята, защото тук думата е за воля, тогава ще можем да намерим в себе си това, което се явява способност да образуваме в самите себе си собствен свят на мисли, някакъв индивидуален свят на мисли, както го разясних в моята «Философия на свободата».
към текста >>
Днес ние можем да кажем, че
жив
еем в тази от многото земни инкарнации.
Това е станало възможно като следствие от множеството земни животи, които всички хора са преминали. В тези по-стари времена, когато Властите все още с пълно право са донасяли на човека мисли отвън, хората не са имали зад себе си толкова предшестващи земни животи. Тогава те още не са могли да намерят в себе си достатъчно активност за да развият способността за мислене, ако са усетели в себе си импулс за това.
Днес ние можем да кажем, че живеем в тази от многото земни инкарнации.
И ако само имаме за това достатъчна сила на волята, защото тук думата е за воля, тогава ще можем да намерим в себе си това, което се явява способност да образуваме в самите себе си собствен свят на мисли, някакъв индивидуален свят на мисли, както го разясних в моята «Философия на свободата».
към текста >>
Без значение на това, че, вероятно, нито вие, нито болшинството хора не знаят, какво именно е мислил Ричъл за морално-божествения миров ред или за личността на Исус, въпреки всичко, това, което са мислели тези хора в 19-то столетие за личността на Исус, всичко това е проникнало и продължава да
жив
ее в тези учения, които се поднасят на децата от 6 до 12-годишна възраст.
Може да се каже, че в течение на 19-то столетие отново и отново е възниквал стремеж към разрешаване на този раздор с помощта на различни философски мъдрувания. Погледнете, например, тази религиозна борба, която е ставала в протестантизма във връзка с така наречената школа на Ричъл (Албрехт Ричъл (25 март 1822 — 20 март 1889) — немски историк на християнството, протестантски богослов, един от представителите на либералната теология –бел.Е.М.). Болшинството от хората не са запознати с тези религиозно-философски теологически битки, тъй като всичко това е ставало в тесния кръг на теологичните и философски школи. Но всичко това, което е ставало в тесните теологически и философски кръгове, все пак не е оставало затворено само вътре в тези школи и други подобни.
Без значение на това, че, вероятно, нито вие, нито болшинството хора не знаят, какво именно е мислил Ричъл за морално-божествения миров ред или за личността на Исус, въпреки всичко, това, което са мислели тези хора в 19-то столетие за личността на Исус, всичко това е проникнало и продължава да живее в тези учения, които се поднасят на децата от 6 до 12-годишна възраст.
И това после става общоприет възглед, всеобща духовна настройка. И макар хората да не го осъзнават ясно, всичко това остава в тях като неопределено чувство, като неудовлетвореност от живота; и това ги води след това до такива хаотични действия, които накрая ни доведоха до тази хаотична епоха, в която сега живеем.
към текста >>
И макар хората да не го осъзнават ясно, всичко това остава в тях като неопределено чувство, като неудовлетвореност от
жив
ота; и това ги води след това до такива хаотични действия, които накрая ни доведоха до тази хаотична епоха, в която сега
жив
еем.
Погледнете, например, тази религиозна борба, която е ставала в протестантизма във връзка с така наречената школа на Ричъл (Албрехт Ричъл (25 март 1822 — 20 март 1889) — немски историк на християнството, протестантски богослов, един от представителите на либералната теология –бел.Е.М.). Болшинството от хората не са запознати с тези религиозно-философски теологически битки, тъй като всичко това е ставало в тесния кръг на теологичните и философски школи. Но всичко това, което е ставало в тесните теологически и философски кръгове, все пак не е оставало затворено само вътре в тези школи и други подобни. Без значение на това, че, вероятно, нито вие, нито болшинството хора не знаят, какво именно е мислил Ричъл за морално-божествения миров ред или за личността на Исус, въпреки всичко, това, което са мислели тези хора в 19-то столетие за личността на Исус, всичко това е проникнало и продължава да живее в тези учения, които се поднасят на децата от 6 до 12-годишна възраст. И това после става общоприет възглед, всеобща духовна настройка.
И макар хората да не го осъзнават ясно, всичко това остава в тях като неопределено чувство, като неудовлетвореност от живота; и това ги води след това до такива хаотични действия, които накрая ни доведоха до тази хаотична епоха, в която сега живеем.
към текста >>
Но всичко, което той възприема от съвременната цивилизация, би трябвало да го доведе до болезнено пре
жив
яване на този необичайно голям разрив в неговия светоглед, но това не стига до съзнанието му: да пре
жив
ява болезнено, че съществува природен свят, към който той самият принадлежи, но че му се налага да се съобразява и с моралния свят, и че той няма възможност, изхождайки от съвременните си възгледи, да припише реалност на моралните идеи.
Човек днес не осъзнава това достатъчно ясно, защото все още не е достатъчно честен за него.
Но всичко, което той възприема от съвременната цивилизация, би трябвало да го доведе до болезнено преживяване на този необичайно голям разрив в неговия светоглед, но това не стига до съзнанието му: да преживява болезнено, че съществува природен свят, към който той самият принадлежи, но че му се налага да се съобразява и с моралния свят, и че той няма възможност, изхождайки от съвременните си възгледи, да припише реалност на моралните идеи.
Не е било така в по-старите времена за по-древното човечество. По-древното човечество е усещало, че има своите нравствени идеи от Боговете. Това е било във времената, когато Властите, Духовете на Формата, са вливали отвън мисли в човека , в това число и нравствени мисли. Тогава човек е знаел, че дори и Земята да я постигне топлинна смърт, за бъдещето ще останат божествено-духовните същества, владеещи мировите мисли на целия Космос. Така, че човек е знаел: не той сам образува мисли, а те съществуват също както и външните природни процеси, така, че те трябва да имат също толкова дълго съществуване, както и външните природни процеси.
към текста >>
Настана време, когато трябва напълно да си изясним, че сега все повече и повече хора престават да се справят с
жив
ота!
Не е било така в по-старите времена за по-древното човечество. По-древното човечество е усещало, че има своите нравствени идеи от Боговете. Това е било във времената, когато Властите, Духовете на Формата, са вливали отвън мисли в човека , в това число и нравствени мисли. Тогава човек е знаел, че дори и Земята да я постигне топлинна смърт, за бъдещето ще останат божествено-духовните същества, владеещи мировите мисли на целия Космос. Така, че човек е знаел: не той сам образува мисли, а те съществуват също както и външните природни процеси, така, че те трябва да имат също толкова дълго съществуване, както и външните природни процеси.
Настана време, когато трябва напълно да си изясним, че сега все повече и повече хора престават да се справят с живота!
Някои от тях осъзнават това, и то е, може би, по-добре. Други не осъзнават това и като последствие на техните постъпки се явява това всеобщо хаотично състояние на света, в което сега встъпихме. Но целият сега съществуващ хаос, цялата бъркотия в света е в следствие на вътрешния раздор, предизвикан от това незнание, вътрешен раздор, неувереност в реалността на моралния миров ред. Хората биха искали да заглушат в себе си тези велики мирови въпроси, да ги заобиколят, те не искат да се стреснат и да осъзнаят истинската причина за този раздор. На тях им се иска да забравят за това.
към текста >>
Тоест, необходимо е управление на тези мисли и това управление се осъществява от Архаите, Духовете на Личността, при което това управление не е свързано непосредствено с
жив
ота на човека, а е космическа дейност.
Ако пак нарисувам схематично отделните хора, това тук, което представлява техните мисли, се е отделило, то не е повече свързано с космическите мисли. Това е трябвало да стане. Защото човек не би могъл да стане свободно същество, ако не бе откъснал своите мисли от Космоса. Той е трябвало да ги откъсне от Космоса, за да стане свободно същество. Но след това те трябва отново да бъдат свързани с Космоса.
Тоест, необходимо е управление на тези мисли и това управление се осъществява от Архаите, Духовете на Личността, при което това управление не е свързано непосредствено с живота на човека, а е космическа дейност.
към текста >>
И ние ще намерим тогава, от една страна, това, което прави в света
жив
ота труден, а от друга, ще намерим навсякъде и пътища за изход от тези трудности.
И тогава ние ще можем по правилен начин да гледаме към това, което постоянно ни обкръжава: не само физически-сетивният свят, но и духовният свят. Тогава ние ще гледаме към тези духовни същества, към Архаите, по отношение на които човек трябва да носи отговорност, ако иска по правилен начин достойно да извърви своето развитие като човек в хода на земните времена. И ние виждаме, как в наше време на това противостоят остатъците на правомерния някога миров ред, как на това се противопоставят тези от Духовете на Формата, които искат все още по старому да управляват мислите. И оттук произтича най-главният импулс за цивилизацията на нашето време. Най-важната задача на хората сега е чрез правилно ориентиране по отношение на Архаите, Духовете на Личността, да станат свободни, за да достигнат чрез това и правилно ориентиране към тези Духове на Формата, които искат да управляват мислите така, както и преди, когато това беше правомерно; сега вече това не е правилно.
И ние ще намерим тогава, от една страна, това, което прави в света живота труден, а от друга, ще намерим навсякъде и пътища за изход от тези трудности.
Само трябва да търсим тези пътища като свободни хора. Защото, ако нямаме воля за свободно развитие на мислите, то към какво в нас могат да се обърнат Архаите?
към текста >>
Англичанинът организира пътешествие в пустинята и наблюдава там
жив
ота на камилата.
Вие вероятно знаете известния анекдот за това, как науката се съставя на основата на природните особености на различните националности. Думата ми е за зоологията, за това, как да се изучи камилата. Как това го правят различните нации?
Англичанинът организира пътешествие в пустинята и наблюдава там живота на камилата.
На него ще му е необходимо, може би, година-две за това, да може да наблюдава камилата във всякакви жизнени условия. При това той наблюдава камилата от натура и така я описва. Но в своите описания той избягва каквито и да е мисли: той всичко описва, но не създава каквито и да е собствени мисли. Французинът отива в менажерията, където е изложена камилата, гледа я и описва камила в менажерия. Той не изучава, подобно на англичанина, камилата в природата, в различни условия, но описва само каква е в менажерията.
към текста >>
В този трояк анекдот липсва четвъртият човек, който независимо от това, отишъл ли е в пустинята или изучава книги, защото няма възможност да отиде в пустинята или да отиде в менажерията, или, накрая, ще отиде ли при
жив
описец, рисуващ
жив
отни и ще види негови картини, на които може би гениално са изобразени камили, но такъв човек, който е в състояние независимо от това, вижда ли той камилата в пустинята или в менажерията, или взема сведения за нея от книгите априори, който сам е в състояние от това, което е възприел по такъв начин, да постави въпроса пред Божествено-духовния миров порядък: що за същество е камилата?
Немецът не отива в пустинята, не отива в менажерията, а сяда в своя научен кабинет, събира всички «априорни» мисли, които може да почерпи от това, което е изучил, конструира «априори» камилата и описва камилата, изхождайки от тази априорна конструкция. Така се разказва приблизително този анекдот. Той е много, много показателен. Може да се почувства разликата: камилата ли се описва или човек сам себе си описва и т.н. Но едно не достига в този анекдот, това, което би могло да доведе до правилен извод, да даде правилен отчет.
В този трояк анекдот липсва четвъртият човек, който независимо от това, отишъл ли е в пустинята или изучава книги, защото няма възможност да отиде в пустинята или да отиде в менажерията, или, накрая, ще отиде ли при живописец, рисуващ животни и ще види негови картини, на които може би гениално са изобразени камили, но такъв човек, който е в състояние независимо от това, вижда ли той камилата в пустинята или в менажерията, или взема сведения за нея от книгите априори, който сам е в състояние от това, което е възприел по такъв начин, да постави въпроса пред Божествено-духовния миров порядък: що за същество е камилата?
Този човек, който може да свърши тази работа, той ще провиди и в тази камила, която е видял в менажерията, каква ще бъде камилата в пустинята. Да, той ще може да провиди това даже от литературите описания, които е получил от разни книги, от книги, в които се съдържат, може би, карикатурно-филистерски, педантични описания; той все пак от това може да получи каквото трябва, ако съумее да проникне в съществото на камилата, без значение на цялата школска ученост или априорност на получения от него материал. Това е то, което е необходимо днес преди всичко за човечеството: да намери път към духовното, но при това, разбира се, не пренебрегвайки външният опит, а включвайки и всички знания, давани ни от външните сетива, да намерим път към духовното.
към текста >>
И така, ние имаме във всяка област на нашият стремеж към познание това, което трябва да ни поведе към правилното разбиране на това, как изостаналите Духове на Формата могат да ни отклонят от правия път и как правилното разбиране на това, в какво се състои правилната мисия на Духове на Личността, може да ни постави правилно в
жив
ота на нашата епоха.
И така, ние имаме във всяка област на нашият стремеж към познание това, което трябва да ни поведе към правилното разбиране на това, как изостаналите Духове на Формата могат да ни отклонят от правия път и как правилното разбиране на това, в какво се състои правилната мисия на Духове на Личността, може да ни постави правилно в живота на нашата епоха.
към текста >>
То иска за ръководители да има хора, които могат действително да остареят, които да съумеят да пренесат до старостта
жив
зачатъка за развитие на мисли.
И тогава, когато ние имаме този зачатък на вътрешната активност на мисленето, тогава ни се научаваме преди всичко на това, което хората днес в по-голямата си част не умеят! Знаете ли, какво днес хората не умеят? Те не умеят да остаряват! А младото поколение иска да види като свои ръководители остарели хора. То не иска да има за свои ръководители също млади хора ( макар, че понякога казва това, но се лъже).
То иска за ръководители да има хора, които могат действително да остареят, които да съумеят да пренесат до старостта жив зачатъка за развитие на мисли.
И ако младото поколение забележи това, ще последва тези ръководители, защото ще знае: тези хора могат да му кажат нещо щом са съумели по правилен начин да остареят. Но с кого се среща сега младежта? Тя се среща с такива като нея! Хора, които не са успели да остареят, те са останали с детски глави. Те не знаят повече от това, което знаят вече 15-16-годишните!
към текста >>
И ето, такъв юноша, който може да е само на 18 години, който не е учил толкова много (туй-онуй той все пак е научил), който има великолепна черна или руса коса, румено лице без бръчки и брада, и той, видите ли, трябва да се вслушва в някой друг, който, всъщност, вътрешно никак не е по-възрастен от него, а при това изглежда толкова комично: той е сив или плешив но не се е научил в
жив
ота повече от самият юноша!
Младежкото движение би могло лесно да получи своето разрешение, ако го бяха разбрали в цялото му космическо значение. Ако, например, се изнасяха сериозни лекции на тема: «Как днес е възможно да не се остане до дълбока старост с глава на дете? » В това е проблема. Младите ще се присъединят към тези действително стари хора, които не са с детска глава; те ще намерят общ език с тях. А от такива като тях самите, те нищо не могат да научат.
И ето, такъв юноша, който може да е само на 18 години, който не е учил толкова много (туй-онуй той все пак е научил), който има великолепна черна или руса коса, румено лице без бръчки и брада, и той, видите ли, трябва да се вслушва в някой друг, който, всъщност, вътрешно никак не е по-възрастен от него, а при това изглежда толкова комично: той е сив или плешив но не се е научил в живота повече от самият юноша!
към текста >>
20.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Ние знаем, че това, лишено от образност мислене се е появило едва от посочения период, а преди това мисленето е било образно и още повече -
жив
о.
Днес бих искал да ви напомня това, което ви говорих за природата и същността на човешкото мислене. В сегашното време, започвайки от 15-то столетие, от този исторически момент, на който нееднократно съм акцентирал, имаме по същество абстрактно мислене, лишено вече от образност и човечеството се гордее с това, лишено от образност мислене.
Ние знаем, че това, лишено от образност мислене се е появило едва от посочения период, а преди това мисленето е било образно и още повече - живо.
към текста >>
Ние вече можахме да кажем:
жив
ото същество на това мислене е
жив
яло в нас по времето между нашата смърт и новото раждане, чрез което сме се спуснали от духовните светове във физическия свят.
Да си припомним каква е природата и същността на това мислене, което имаме днес.
Ние вече можахме да кажем: живото същество на това мислене е живяло в нас по времето между нашата смърт и новото раждане, чрез което сме се спуснали от духовните светове във физическия свят.
При това слизане жизнеността, същността на мисленето е била до известна степен отнета от него и днес ние, хората от петата следатлантска епоха, носим в себе си собствено, мъртво мислене, само някакъв труп на това живо, същностно мислене, което ни е свойствено за времето между смъртта и новото раждане. И благодарение на това, че ние носим в себе си това мъртво, това лишено от живот мислене, именно в следствие на това ние получихме възможност, като съвременни хора, с помощта на нашето обичайно съзнание да разбираме всичко безжизнено, необходимо за нашите нужди, докато за възприемане на всичко жизнено в заобикалящия ни свят ние днес нямаме способности.
към текста >>
При това слизане жизнеността, същността на мисленето е била до известна степен отнета от него и днес ние, хората от петата следатлантска епоха, носим в себе си собствено, мъртво мислене, само някакъв труп на това
жив
о, същностно мислене, което ни е свойствено за времето между смъртта и новото раждане.
Да си припомним каква е природата и същността на това мислене, което имаме днес. Ние вече можахме да кажем: живото същество на това мислене е живяло в нас по времето между нашата смърт и новото раждане, чрез което сме се спуснали от духовните светове във физическия свят.
При това слизане жизнеността, същността на мисленето е била до известна степен отнета от него и днес ние, хората от петата следатлантска епоха, носим в себе си собствено, мъртво мислене, само някакъв труп на това живо, същностно мислене, което ни е свойствено за времето между смъртта и новото раждане.
И благодарение на това, че ние носим в себе си това мъртво, това лишено от живот мислене, именно в следствие на това ние получихме възможност, като съвременни хора, с помощта на нашето обичайно съзнание да разбираме всичко безжизнено, необходимо за нашите нужди, докато за възприемане на всичко жизнено в заобикалящия ни свят ние днес нямаме способности.
към текста >>
И благодарение на това, че ние носим в себе си това мъртво, това лишено от
жив
от мислене, именно в следствие на това ние получихме възможност, като съвременни хора, с помощта на нашето обичайно съзнание да разбираме всичко безжизнено, необходимо за нашите нужди, докато за възприемане на всичко жизнено в заобикалящия ни свят ние днес нямаме способности.
Да си припомним каква е природата и същността на това мислене, което имаме днес. Ние вече можахме да кажем: живото същество на това мислене е живяло в нас по времето между нашата смърт и новото раждане, чрез което сме се спуснали от духовните светове във физическия свят. При това слизане жизнеността, същността на мисленето е била до известна степен отнета от него и днес ние, хората от петата следатлантска епоха, носим в себе си собствено, мъртво мислене, само някакъв труп на това живо, същностно мислене, което ни е свойствено за времето между смъртта и новото раждане.
И благодарение на това, че ние носим в себе си това мъртво, това лишено от живот мислене, именно в следствие на това ние получихме възможност, като съвременни хора, с помощта на нашето обичайно съзнание да разбираме всичко безжизнено, необходимо за нашите нужди, докато за възприемане на всичко жизнено в заобикалящия ни свят ние днес нямаме способности.
към текста >>
Разбира се, може да се възрази, че човек наблюдава сили на зараждане и формиране в растителното и
жив
отинско царства.
Макар, че вследствие на това ние сме достигнали, като хора, собствената си свобода, своята самостоятелност, от друга страна, чрез това сме се изолирали от всичко, което в света е в непрестанно формиране. Ние наблюдаваме около нас неща, в които, честно казано, няма импулс за постъпателно развитие, няма жизнени зачатъци, неща, у които има само настояще, но никакво бъдеще.
Разбира се, може да се възрази, че човек наблюдава сили на зараждане и формиране в растителното и животинско царства.
Но това не е така. Той наблюдава това зараждащо се и формиращо се дотолкова, доколкото то е запълнено с мъртво вещество, той разглежда и тези формиращи сили като нещо мъртво. Ако искаме да отбележим особено характерните черти на този светоглед и ги поставим пред душата си, можем да кажем: в предните епохи на човешкото развитие хората възприемаха навсякъде в своето обкръжение нещо живо, изпълнено със сили на зараждане и формиране; сега те навсякъде търсят само мъртвото и искат някак да разберат самият живот, изхождайки от мъртвото. Но не го разбират.
към текста >>
Ако искаме да отбележим особено характерните черти на този светоглед и ги поставим пред душата си, можем да кажем: в предните епохи на човешкото развитие хората възприемаха навсякъде в своето обкръжение нещо
жив
о, изпълнено със сили на зараждане и формиране; сега те навсякъде търсят само мъртвото и искат някак да разберат самият
жив
от, изхождайки от мъртвото.
Макар, че вследствие на това ние сме достигнали, като хора, собствената си свобода, своята самостоятелност, от друга страна, чрез това сме се изолирали от всичко, което в света е в непрестанно формиране. Ние наблюдаваме около нас неща, в които, честно казано, няма импулс за постъпателно развитие, няма жизнени зачатъци, неща, у които има само настояще, но никакво бъдеще. Разбира се, може да се възрази, че човек наблюдава сили на зараждане и формиране в растителното и животинско царства. Но това не е така. Той наблюдава това зараждащо се и формиращо се дотолкова, доколкото то е запълнено с мъртво вещество, той разглежда и тези формиращи сили като нещо мъртво.
Ако искаме да отбележим особено характерните черти на този светоглед и ги поставим пред душата си, можем да кажем: в предните епохи на човешкото развитие хората възприемаха навсякъде в своето обкръжение нещо живо, изпълнено със сили на зараждане и формиране; сега те навсякъде търсят само мъртвото и искат някак да разберат самият живот, изхождайки от мъртвото.
Но не го разбират.
към текста >>
И това възприемане на чисто духовното постепенно умирало с постепенното настъпване на абстрактното, мъртвото мислене, което е само труп на
жив
ото мислене, което ние все още имаме до слизането ни в земния
жив
от.
В следствие на това човек навлезе в много своеобразна епоха на своето развитие. Той разглежда днес сетивния свят без подобно на това, както му се дават цветовете и звуците от света на външните сетива, да му се дават и мислите, съдържащи се в този свят. Вие знаете от моята книга «Загадките на философията», че на античният грък мислите са му давани така, както днес се дават цветовете и звуците. Ние казваме, че розата е червена; гъркът е възприемал и мисълта (идеята) за розата, той е възприемал нещо чисто духовно.
И това възприемане на чисто духовното постепенно умирало с постепенното настъпване на абстрактното, мъртвото мислене, което е само труп на живото мислене, което ние все още имаме до слизането ни в земния живот.
към текста >>
Макар и като предчувствие човек трябва днес да си каже: не, външният свят не е мъртъв, в цветовете, в звуците, навсякъде
жив
ото се стреми да се прояви.
А сега пред нас стои въпросът: как да съгласуваме едно с друго тези две неща? Как да съгласуваме това: когато искаме да разберем природата, когато искаме да си съставим представа за света, то се срещаме с това, което е извън света на външните сетива, а е в нас самите – мъртвото мислене? Трябва да си изясним съвсем точно, че когато сега човек стои пред света, то той стои пред него с мъртво мислене. Но мъртъв ли е външният свят?
Макар и като предчувствие човек трябва днес да си каже: не, външният свят не е мъртъв, в цветовете, в звуците, навсякъде живото се стреми да се прояви.
Така, че за този, който съумее да разбере положението на нещата, се изяснява нещо доста забележително, а именно: съвременният човек, без значение, че през цялото време насочва вниманието си само към света на външните сетива, не може със своето мислене да разбере този свят на външните сетива, защото мъртви мисли са неприложими за живия външен свят. Да се опитаме да си изясним това до край. Човек стои днес пред света на външните сетива и смята, че в своите гледни точки той не трябва да излиза от пределите на този свят на външните сетива. Но какво въобще значи за днешният човек да не излиза от пределите на външните сетива. Това значи изобщо да се откаже от всякакво постигане и разбиране.
към текста >>
Така, че за този, който съумее да разбере положението на нещата, се изяснява нещо доста забележително, а именно: съвременният човек, без значение, че през цялото време насочва вниманието си само към света на външните сетива, не може със своето мислене да разбере този свят на външните сетива, защото мъртви мисли са неприложими за
жив
ия външен свят.
А сега пред нас стои въпросът: как да съгласуваме едно с друго тези две неща? Как да съгласуваме това: когато искаме да разберем природата, когато искаме да си съставим представа за света, то се срещаме с това, което е извън света на външните сетива, а е в нас самите – мъртвото мислене? Трябва да си изясним съвсем точно, че когато сега човек стои пред света, то той стои пред него с мъртво мислене. Но мъртъв ли е външният свят? Макар и като предчувствие човек трябва днес да си каже: не, външният свят не е мъртъв, в цветовете, в звуците, навсякъде живото се стреми да се прояви.
Така, че за този, който съумее да разбере положението на нещата, се изяснява нещо доста забележително, а именно: съвременният човек, без значение, че през цялото време насочва вниманието си само към света на външните сетива, не може със своето мислене да разбере този свят на външните сетива, защото мъртви мисли са неприложими за живия външен свят.
Да се опитаме да си изясним това до край. Човек стои днес пред света на външните сетива и смята, че в своите гледни точки той не трябва да излиза от пределите на този свят на външните сетива. Но какво въобще значи за днешният човек да не излиза от пределите на външните сетива. Това значи изобщо да се откаже от всякакво постигане и разбиране. Защото нито червеното, нито звучащото, нито топлото могат да бъдат разбрани с мъртви мисли.
към текста >>
Човек мислейки, се намира при това в съвсем друг елемент, от този, в който
жив
ее.
Да се опитаме да си изясним това до край. Човек стои днес пред света на външните сетива и смята, че в своите гледни точки той не трябва да излиза от пределите на този свят на външните сетива. Но какво въобще значи за днешният човек да не излиза от пределите на външните сетива. Това значи изобщо да се откаже от всякакво постигане и разбиране. Защото нито червеното, нито звучащото, нито топлото могат да бъдат разбрани с мъртви мисли.
Човек мислейки, се намира при това в съвсем друг елемент, от този, в който живее.
И е важно да се отбележи, че при своето раждане ние навлизаме в земния свят, но имаме при това мислене, което е труп на това, което сме имали преди своето земно съществуване. И човек иска днес да съгласува две неща: този остатък от своето доземно съществуване да използва в земния живот. И това е довело до постоянно възникващи, започвайки от 15-то столетие, всевъзможни съмнения по отношение на мисленето и познанието. Това е предизвикало голямо объркване в съвременността, скептицизъм и неувереност, царящи във всевъзможните хорски мирогледи. Следствие от това е и, че човек днес понятие си няма за познанието.
към текста >>
И човек иска днес да съгласува две неща: този остатък от своето доземно съществуване да използва в земния
жив
от.
Но какво въобще значи за днешният човек да не излиза от пределите на външните сетива. Това значи изобщо да се откаже от всякакво постигане и разбиране. Защото нито червеното, нито звучащото, нито топлото могат да бъдат разбрани с мъртви мисли. Човек мислейки, се намира при това в съвсем друг елемент, от този, в който живее. И е важно да се отбележи, че при своето раждане ние навлизаме в земния свят, но имаме при това мислене, което е труп на това, което сме имали преди своето земно съществуване.
И човек иска днес да съгласува две неща: този остатък от своето доземно съществуване да използва в земния живот.
И това е довело до постоянно възникващи, започвайки от 15-то столетие, всевъзможни съмнения по отношение на мисленето и познанието. Това е предизвикало голямо объркване в съвременността, скептицизъм и неувереност, царящи във всевъзможните хорски мирогледи. Следствие от това е и, че човек днес понятие си няма за познанието. Няма нищо по-безнадеждно от теории на познанието издържани в съвременен стил. Огромното мнозинство съвременни учени въобще не ги е грижа за това, те го предоставят на философите.
към текста >>
Но човек трябва отчетливо да си изясни фундаменталния факт, че в мисленето, именно в абстрактното мислене, тъй като то, нали, е толкова светло и ясно, носи в себе си нещо във висша степен надземно, докато в земния
жив
от той има около себе си само земно.
И тъй продължава и нататък, както се казва, през куп за грош. Занимават се с анатомия, зоология, биология, история и т.н., и при това съвсем не ги е грижа за това, дава ли се чрез тези науки познание за нещо реално, а продължават в коловоза нататък.
Но човек трябва отчетливо да си изясни фундаменталния факт, че в мисленето, именно в абстрактното мислене, тъй като то, нали, е толкова светло и ясно, носи в себе си нещо във висша степен надземно, докато в земния живот той има около себе си само земно.
И тези две неща никак не искат да се съгласуват едно с друго. Сега можем да поставим въпроса: а преди, когато човек е имал все още живи мисли, съгласували ли са се създаваните от него мисле-образи по-добре с това, което е било във вътрешния му свят? И тук трябва да кажем: Да! И аз искам да ви обясня защо. При съвременният човек работата стои така, че той от своето раждане до 7 годишна възраст живее, работейки за построяване на физическото си тяло, а после, при достигане на 7 годишна възраст идва до там, че все повече и повече работи за построяване на етерното си тяло; тази работа продължава от 7 до 14 години.
към текста >>
Сега можем да поставим въпроса: а преди, когато човек е имал все още
жив
и мисли, съгласували ли са се създаваните от него мисле-образи по-добре с това, което е било във вътрешния му свят?
И тъй продължава и нататък, както се казва, през куп за грош. Занимават се с анатомия, зоология, биология, история и т.н., и при това съвсем не ги е грижа за това, дава ли се чрез тези науки познание за нещо реално, а продължават в коловоза нататък. Но човек трябва отчетливо да си изясни фундаменталния факт, че в мисленето, именно в абстрактното мислене, тъй като то, нали, е толкова светло и ясно, носи в себе си нещо във висша степен надземно, докато в земния живот той има около себе си само земно. И тези две неща никак не искат да се съгласуват едно с друго.
Сега можем да поставим въпроса: а преди, когато човек е имал все още живи мисли, съгласували ли са се създаваните от него мисле-образи по-добре с това, което е било във вътрешния му свят?
И тук трябва да кажем: Да! И аз искам да ви обясня защо. При съвременният човек работата стои така, че той от своето раждане до 7 годишна възраст живее, работейки за построяване на физическото си тяло, а после, при достигане на 7 годишна възраст идва до там, че все повече и повече работи за построяване на етерното си тяло; тази работа продължава от 7 до 14 години. След това човек работи за създаване на своето астрално тяло. Това става в периода от 14-та до 21-ва година, след това той до 28 години е зает с изработка на сетивната си душа, а до 35-та година – на разсъдъчната душа, и после на съзнателната душа.
към текста >>
При съвременният човек работата стои така, че той от своето раждане до 7 годишна възраст
жив
ее, работейки за построяване на физическото си тяло, а после, при достигане на 7 годишна възраст идва до там, че все повече и повече работи за построяване на етерното си тяло; тази работа продължава от 7 до 14 години.
Но човек трябва отчетливо да си изясни фундаменталния факт, че в мисленето, именно в абстрактното мислене, тъй като то, нали, е толкова светло и ясно, носи в себе си нещо във висша степен надземно, докато в земния живот той има около себе си само земно. И тези две неща никак не искат да се съгласуват едно с друго. Сега можем да поставим въпроса: а преди, когато човек е имал все още живи мисли, съгласували ли са се създаваните от него мисле-образи по-добре с това, което е било във вътрешния му свят? И тук трябва да кажем: Да! И аз искам да ви обясня защо.
При съвременният човек работата стои така, че той от своето раждане до 7 годишна възраст живее, работейки за построяване на физическото си тяло, а после, при достигане на 7 годишна възраст идва до там, че все повече и повече работи за построяване на етерното си тяло; тази работа продължава от 7 до 14 години.
След това човек работи за създаване на своето астрално тяло. Това става в периода от 14-та до 21-ва година, след това той до 28 години е зает с изработка на сетивната си душа, а до 35-та година – на разсъдъчната душа, и после на съзнателната душа. А по-нататък не може да се говори, че нещо се изработва, то ще се образува в бъдеще, започвайки от 42-рата година, когато се полагат основите на неговия Дух-Себе; Той ще бъде развит едва в бъдеще, но и сега човек е съпричастен към началото на развитието му. Така продължава и нататък.
към текста >>
Този период от човешкия
жив
от, от 28 до 35 години, по своето съдържание съществено се е изменил, започвайки от 15-то столетие.
Необичайно важен е периодът от 28 до 35 години.
Този период от човешкия живот, от 28 до 35 години, по своето съдържание съществено се е изменил, започвайки от 15-то столетие.
До настъпването на 15-то столетие хората все още са възприемали в тази възраст влияния от заобикалящия ги миров етер. Днес е трудно да си представим това, защото сега съвсем не знаят, какво е това, да получаваш въздействия от обкръжаващия миров етер. Но тогава хората са ги имали. Хората на възраст от 28 до 35 години са изпитвали в някакъв смисъл ново възраждане. Те са усещали, че в тях нещо се оживява.
към текста >>
Те са усещали, че в тях нещо се о
жив
ява.
Този период от човешкия живот, от 28 до 35 години, по своето съдържание съществено се е изменил, започвайки от 15-то столетие. До настъпването на 15-то столетие хората все още са възприемали в тази възраст влияния от заобикалящия ги миров етер. Днес е трудно да си представим това, защото сега съвсем не знаят, какво е това, да получаваш въздействия от обкръжаващия миров етер. Но тогава хората са ги имали. Хората на възраст от 28 до 35 години са изпитвали в някакъв смисъл ново възраждане.
Те са усещали, че в тях нещо се оживява.
В тази връзка е и това, че в стари времена човек са го допускали до званието майстор в коя да е професия само след достигане на 28 годишна възраст. Защото той тогава отново, в някаква степен, макар, разбира се, и не силно, но все пак, до някаква степен отново се оживявал. Той получавал нов импулс. Това е било възможно, защото целият универсален миров етер, обкръжаващ ни покрай обкръжаващия ни физически свят, е въздействал тогава върху човека. В първите 7 години той въздействал чрез тези процеси, които се разигравали във физическото тяло.
към текста >>
Защото той тогава отново, в някаква степен, макар, разбира се, и не силно, но все пак, до някаква степен отново се о
жив
явал.
Днес е трудно да си представим това, защото сега съвсем не знаят, какво е това, да получаваш въздействия от обкръжаващия миров етер. Но тогава хората са ги имали. Хората на възраст от 28 до 35 години са изпитвали в някакъв смисъл ново възраждане. Те са усещали, че в тях нещо се оживява. В тази връзка е и това, че в стари времена човек са го допускали до званието майстор в коя да е професия само след достигане на 28 годишна възраст.
Защото той тогава отново, в някаква степен, макар, разбира се, и не силно, но все пак, до някаква степен отново се оживявал.
Той получавал нов импулс. Това е било възможно, защото целият универсален миров етер, обкръжаващ ни покрай обкръжаващия ни физически свят, е въздействал тогава върху човека. В първите 7 години той въздействал чрез тези процеси, които се разигравали във физическото тяло. Той въздействал чрез тях, а не непосредствено върху човека. И след това, до 14-та година и даже до 28-та година, той не е въздействал върху човека непосредствено, а е трябвало да преминава през живота на неговите усещания.
към текста >>
И след това, до 14-та година и даже до 28-та година, той не е въздействал върху човека непосредствено, а е трябвало да преминава през
жив
ота на неговите усещания.
Защото той тогава отново, в някаква степен, макар, разбира се, и не силно, но все пак, до някаква степен отново се оживявал. Той получавал нов импулс. Това е било възможно, защото целият универсален миров етер, обкръжаващ ни покрай обкръжаващия ни физически свят, е въздействал тогава върху човека. В първите 7 години той въздействал чрез тези процеси, които се разигравали във физическото тяло. Той въздействал чрез тях, а не непосредствено върху човека.
И след това, до 14-та година и даже до 28-та година, той не е въздействал върху човека непосредствено, а е трябвало да преминава през живота на неговите усещания.
Но когато човек е достигал в това време периода на разсъдъчен или съзнателен живот, тогава етерът е въздействал върху него така, че отново го е оживотворявал. Но сега сме загубили това. Ние никога не бихме стигнали до днешната самостоятелност на индивидуално-личностният човек, ако не бяхме загубили това. И с това е свързан фактът, че от онова време цялото устройство на човешката душа е станало съвършено друго. И тук ще ви се наложи да усвоите едно понятие, което за съвременното ни мислене, може да бъде, и е много трудно, но което, без значение на това е много важно.
към текста >>
Но когато човек е достигал в това време периода на разсъдъчен или съзнателен
жив
от, тогава етерът е въздействал върху него така, че отново го е о
жив
отворявал.
Той получавал нов импулс. Това е било възможно, защото целият универсален миров етер, обкръжаващ ни покрай обкръжаващия ни физически свят, е въздействал тогава върху човека. В първите 7 години той въздействал чрез тези процеси, които се разигравали във физическото тяло. Той въздействал чрез тях, а не непосредствено върху човека. И след това, до 14-та година и даже до 28-та година, той не е въздействал върху човека непосредствено, а е трябвало да преминава през живота на неговите усещания.
Но когато човек е достигал в това време периода на разсъдъчен или съзнателен живот, тогава етерът е въздействал върху него така, че отново го е оживотворявал.
Но сега сме загубили това. Ние никога не бихме стигнали до днешната самостоятелност на индивидуално-личностният човек, ако не бяхме загубили това. И с това е свързан фактът, че от онова време цялото устройство на човешката душа е станало съвършено друго. И тук ще ви се наложи да усвоите едно понятие, което за съвременното ни мислене, може да бъде, и е много трудно, но което, без значение на това е много важно. Не е ли така, че в нашия физически живот ни е съвсем ясно, че това, което ще стане в бъдеще, днес още го няма.
към текста >>
Не е ли така, че в нашия физически
жив
от ни е съвсем ясно, че това, което ще стане в бъдеще, днес още го няма.
Но когато човек е достигал в това време периода на разсъдъчен или съзнателен живот, тогава етерът е въздействал върху него така, че отново го е оживотворявал. Но сега сме загубили това. Ние никога не бихме стигнали до днешната самостоятелност на индивидуално-личностният човек, ако не бяхме загубили това. И с това е свързан фактът, че от онова време цялото устройство на човешката душа е станало съвършено друго. И тук ще ви се наложи да усвоите едно понятие, което за съвременното ни мислене, може да бъде, и е много трудно, но което, без значение на това е много важно.
Не е ли така, че в нашия физически живот ни е съвсем ясно, че това, което ще стане в бъдеще, днес още го няма.
Но в етерния живот това не е така. В етерния живот времето е като някакъв вид пространство, и това, което трябва да стане, вече въздейства на предшестващото така, както и на бъдещото. Но това не е толкова удивително, защото то се проявява също и във физическия свят.
към текста >>
Но в етерния
жив
от това не е така.
Но сега сме загубили това. Ние никога не бихме стигнали до днешната самостоятелност на индивидуално-личностният човек, ако не бяхме загубили това. И с това е свързан фактът, че от онова време цялото устройство на човешката душа е станало съвършено друго. И тук ще ви се наложи да усвоите едно понятие, което за съвременното ни мислене, може да бъде, и е много трудно, но което, без значение на това е много важно. Не е ли така, че в нашия физически живот ни е съвсем ясно, че това, което ще стане в бъдеще, днес още го няма.
Но в етерния живот това не е така.
В етерния живот времето е като някакъв вид пространство, и това, което трябва да стане, вече въздейства на предшестващото така, както и на бъдещото. Но това не е толкова удивително, защото то се проявява също и във физическия свят.
към текста >>
В етерния
жив
от времето е като някакъв вид пространство, и това, което трябва да стане, вече въздейства на предшестващото така, както и на бъдещото.
Ние никога не бихме стигнали до днешната самостоятелност на индивидуално-личностният човек, ако не бяхме загубили това. И с това е свързан фактът, че от онова време цялото устройство на човешката душа е станало съвършено друго. И тук ще ви се наложи да усвоите едно понятие, което за съвременното ни мислене, може да бъде, и е много трудно, но което, без значение на това е много важно. Не е ли така, че в нашия физически живот ни е съвсем ясно, че това, което ще стане в бъдеще, днес още го няма. Но в етерния живот това не е така.
В етерния живот времето е като някакъв вид пространство, и това, което трябва да стане, вече въздейства на предшестващото така, както и на бъдещото.
Но това не е толкова удивително, защото то се проявява също и във физическия свят.
към текста >>
Тогава човек е имал
жив
и мисли.
Ако действително се разбира учението на Гьоте за метаморфозата, то трябва да се каже: в корена вече действа цвета на растението. Той наистина действа там. И така, това е вярно за всичко, което се намира в етерния свят: там бъдещето вече действа в предшестващото. По такъв начин, ако човек е отворен по отношение на етерния свят, то етерното въздейства върху него предварително, още преди да се роди, особено върху неговия свят на мислите. Благодарение на това човека преди е имал действително съвсем различен свят на мислите, отколкото в наше време, когато тези врати в периода от 28 до 35 години вече не са отворени, когато тези врати са затворени.
Тогава човек е имал живи мисли.
Те са го правели несвободен, но в същото време са му давали това, че той в известен смисъл е чувствал, че е свързан с цялата заобикаляща го Вселена, че той се е чувствал жив в нея. Днес човек чувства себе си само в мъртвия свят, защото, ако живата Вселена би станала действена в него, то тя би го направила несвободен. Само благодарение на това, че в нас действа мъртвият свят, който нищо не иска в нас, не ни оказва никакво определящо въздействие, нищо не може да зароди в нас, ние сме свободни хора. Но от друга страна, трябва да ни е ясно, че човек чрез това, което има сега в пълна свобода вътре в себе си, чрез своите мисли, които, обаче са мъртви, не може да достигне разбиране на заобикалящия го живот, а е способен да разбере само заобикалящата го смърт. Но ако в такова душевно устройство не би настъпило никакво изменение, тогава упадъка на културата и цивилизацията, който и сега се увеличава все повече и повече, би станал все по заплашителен, и човек би ставал все по-слаб и неустойчив в своето душевно устройство, все повече би залинявал.
към текста >>
Те са го правели несвободен, но в същото време са му давали това, че той в известен смисъл е чувствал, че е свързан с цялата заобикаляща го Вселена, че той се е чувствал
жив
в нея.
Той наистина действа там. И така, това е вярно за всичко, което се намира в етерния свят: там бъдещето вече действа в предшестващото. По такъв начин, ако човек е отворен по отношение на етерния свят, то етерното въздейства върху него предварително, още преди да се роди, особено върху неговия свят на мислите. Благодарение на това човека преди е имал действително съвсем различен свят на мислите, отколкото в наше време, когато тези врати в периода от 28 до 35 години вече не са отворени, когато тези врати са затворени. Тогава човек е имал живи мисли.
Те са го правели несвободен, но в същото време са му давали това, че той в известен смисъл е чувствал, че е свързан с цялата заобикаляща го Вселена, че той се е чувствал жив в нея.
Днес човек чувства себе си само в мъртвия свят, защото, ако живата Вселена би станала действена в него, то тя би го направила несвободен. Само благодарение на това, че в нас действа мъртвият свят, който нищо не иска в нас, не ни оказва никакво определящо въздействие, нищо не може да зароди в нас, ние сме свободни хора. Но от друга страна, трябва да ни е ясно, че човек чрез това, което има сега в пълна свобода вътре в себе си, чрез своите мисли, които, обаче са мъртви, не може да достигне разбиране на заобикалящия го живот, а е способен да разбере само заобикалящата го смърт. Но ако в такова душевно устройство не би настъпило никакво изменение, тогава упадъка на културата и цивилизацията, който и сега се увеличава все повече и повече, би станал все по заплашителен, и човек би ставал все по-слаб и неустойчив в своето душевно устройство, все повече би залинявал. Това би станало видимо много по-ясно, ако хората обръщаха повече внимание на фактите.
към текста >>
Днес човек чувства себе си само в мъртвия свят, защото, ако
жив
ата Вселена би станала действена в него, то тя би го направила несвободен.
И така, това е вярно за всичко, което се намира в етерния свят: там бъдещето вече действа в предшестващото. По такъв начин, ако човек е отворен по отношение на етерния свят, то етерното въздейства върху него предварително, още преди да се роди, особено върху неговия свят на мислите. Благодарение на това човека преди е имал действително съвсем различен свят на мислите, отколкото в наше време, когато тези врати в периода от 28 до 35 години вече не са отворени, когато тези врати са затворени. Тогава човек е имал живи мисли. Те са го правели несвободен, но в същото време са му давали това, че той в известен смисъл е чувствал, че е свързан с цялата заобикаляща го Вселена, че той се е чувствал жив в нея.
Днес човек чувства себе си само в мъртвия свят, защото, ако живата Вселена би станала действена в него, то тя би го направила несвободен.
Само благодарение на това, че в нас действа мъртвият свят, който нищо не иска в нас, не ни оказва никакво определящо въздействие, нищо не може да зароди в нас, ние сме свободни хора. Но от друга страна, трябва да ни е ясно, че човек чрез това, което има сега в пълна свобода вътре в себе си, чрез своите мисли, които, обаче са мъртви, не може да достигне разбиране на заобикалящия го живот, а е способен да разбере само заобикалящата го смърт. Но ако в такова душевно устройство не би настъпило никакво изменение, тогава упадъка на културата и цивилизацията, който и сега се увеличава все повече и повече, би станал все по заплашителен, и човек би ставал все по-слаб и неустойчив в своето душевно устройство, все повече би залинявал. Това би станало видимо много по-ясно, ако хората обръщаха повече внимание на фактите. Но те не им обръщат внимание.
към текста >>
Но от друга страна, трябва да ни е ясно, че човек чрез това, което има сега в пълна свобода вътре в себе си, чрез своите мисли, които, обаче са мъртви, не може да достигне разбиране на заобикалящия го
жив
от, а е способен да разбере само заобикалящата го смърт.
Благодарение на това човека преди е имал действително съвсем различен свят на мислите, отколкото в наше време, когато тези врати в периода от 28 до 35 години вече не са отворени, когато тези врати са затворени. Тогава човек е имал живи мисли. Те са го правели несвободен, но в същото време са му давали това, че той в известен смисъл е чувствал, че е свързан с цялата заобикаляща го Вселена, че той се е чувствал жив в нея. Днес човек чувства себе си само в мъртвия свят, защото, ако живата Вселена би станала действена в него, то тя би го направила несвободен. Само благодарение на това, че в нас действа мъртвият свят, който нищо не иска в нас, не ни оказва никакво определящо въздействие, нищо не може да зароди в нас, ние сме свободни хора.
Но от друга страна, трябва да ни е ясно, че човек чрез това, което има сега в пълна свобода вътре в себе си, чрез своите мисли, които, обаче са мъртви, не може да достигне разбиране на заобикалящия го живот, а е способен да разбере само заобикалящата го смърт.
Но ако в такова душевно устройство не би настъпило никакво изменение, тогава упадъка на културата и цивилизацията, който и сега се увеличава все повече и повече, би станал все по заплашителен, и човек би ставал все по-слаб и неустойчив в своето душевно устройство, все повече би залинявал. Това би станало видимо много по-ясно, ако хората обръщаха повече внимание на фактите. Но те не им обръщат внимание. Те се успокояват със старите традиционни религиозни представи, които повечето не разбират, но които са наследили. Чак до научни изводи се успокояват хората с такива представи.
към текста >>
Обикновено дори не знаят, че когато започват да се занимават с някаква наука и започват нещо да разбират, то все още се придържат към старите традиционни представи; тогава когато по-новите представи, които по същество са само абстрактни, мъртви мисли, са въобще съвсем непригодни за подход към
жив
ото.
Но ако в такова душевно устройство не би настъпило никакво изменение, тогава упадъка на културата и цивилизацията, който и сега се увеличава все повече и повече, би станал все по заплашителен, и човек би ставал все по-слаб и неустойчив в своето душевно устройство, все повече би залинявал. Това би станало видимо много по-ясно, ако хората обръщаха повече внимание на фактите. Но те не им обръщат внимание. Те се успокояват със старите традиционни религиозни представи, които повечето не разбират, но които са наследили. Чак до научни изводи се успокояват хората с такива представи.
Обикновено дори не знаят, че когато започват да се занимават с някаква наука и започват нещо да разбират, то все още се придържат към старите традиционни представи; тогава когато по-новите представи, които по същество са само абстрактни, мъртви мисли, са въобще съвсем непригодни за подход към живото.
В предишните времена човек, когато върху него все още е въздействал мировият етер, действително още се е намирал във връзка с живота, разлят във външния свят. В тези времена, когато човек още е вярвал в духовния свят, той е можел все още да разбира и сетивния свят. Сега, когато той вярва само в сетивния свят, настъпи нещо твърде своеобразно: неговите мисли са най-духовни, макар и мъртви. Те са мъртъв дух. Но човек не осъзнава, че той днес гледа света с помощта на наследството от това, което е имал до своето земно раждане.
към текста >>
В предишните времена човек, когато върху него все още е въздействал мировият етер, действително още се е намирал във връзка с
жив
ота, разлят във външния свят.
Това би станало видимо много по-ясно, ако хората обръщаха повече внимание на фактите. Но те не им обръщат внимание. Те се успокояват със старите традиционни религиозни представи, които повечето не разбират, но които са наследили. Чак до научни изводи се успокояват хората с такива представи. Обикновено дори не знаят, че когато започват да се занимават с някаква наука и започват нещо да разбират, то все още се придържат към старите традиционни представи; тогава когато по-новите представи, които по същество са само абстрактни, мъртви мисли, са въобще съвсем непригодни за подход към живото.
В предишните времена човек, когато върху него все още е въздействал мировият етер, действително още се е намирал във връзка с живота, разлят във външния свят.
В тези времена, когато човек още е вярвал в духовния свят, той е можел все още да разбира и сетивния свят. Сега, когато той вярва само в сетивния свят, настъпи нещо твърде своеобразно: неговите мисли са най-духовни, макар и мъртви. Те са мъртъв дух. Но човек не осъзнава, че той днес гледа света с помощта на наследството от това, което е имал до своето земно раждане. Ако би имал живи мисли, оживени от заобикалящия го етер, то той би могъл да разгадае живото в своето обкръжение.
към текста >>
Ако би имал
жив
и мисли, о
жив
ени от заобикалящия го етер, то той би могъл да разгадае
жив
ото в своето обкръжение.
В предишните времена човек, когато върху него все още е въздействал мировият етер, действително още се е намирал във връзка с живота, разлят във външния свят. В тези времена, когато човек още е вярвал в духовния свят, той е можел все още да разбира и сетивния свят. Сега, когато той вярва само в сетивния свят, настъпи нещо твърде своеобразно: неговите мисли са най-духовни, макар и мъртви. Те са мъртъв дух. Но човек не осъзнава, че той днес гледа света с помощта на наследството от това, което е имал до своето земно раждане.
Ако би имал живи мисли, оживени от заобикалящия го етер, то той би могъл да разгадае живото в своето обкръжение.
Но тъй като вече нищо повече не възприема от своето обкръжение, а има само това, което е получил като наследство от духовния свят, то той и не може да разбере обкръжаващия го физически свят.
към текста >>
Те биха могли да разбират навсякъде материята, ако биха могли да възприемат
жив
ото, което
жив
ее в цялата материя.
Това е действително, като че ли парадоксален, но необичайно важен факт, отговарящ на въпроса: защо, всъщност, съвременните хора са материалисти? Те са материалисти, защото са твърде духовни.
Те биха могли да разбират навсякъде материята, ако биха могли да възприемат живото, което живее в цялата материя.
Но тъй като те се изправят срещу живото само със своето мъртво мислене, то хората превръщат това живо в мъртво, навсякъде виждат мъртво вещество; и тъй като те са твърде духовни, и тъй като имат в себе си само това, което са имали до своето раждане, то те и стават материалисти. Материалисти стават не защото са изучили материята, нея именно никак не са изучили, а материалисти стават защото собствено и не живеят на Земята. И ако се попитате: защо такива «закоравели» материалисти, като Бюхнер (Карл Георг Бюхнер 17.10.1813-19.02.1837 е немски революционер, писател, драматург, лекар и философ. Отстоява радикално-материалистически, просветителски възгледи. Бел.Е.М.) или дебелият Фогт (Карл Фогт - 1817—1895 — изтъкнат немски естествоизпитател, зоолог, палеонтолог, лекар, философ, представител на вулгарния материализъм; бел.Е.М.) и т.н.
към текста >>
Но тъй като те се изправят срещу
жив
ото само със своето мъртво мислене, то хората превръщат това
жив
о в мъртво, навсякъде виждат мъртво вещество; и тъй като те са твърде духовни, и тъй като имат в себе си само това, което са имали до своето раждане, то те и стават материалисти.
Това е действително, като че ли парадоксален, но необичайно важен факт, отговарящ на въпроса: защо, всъщност, съвременните хора са материалисти? Те са материалисти, защото са твърде духовни. Те биха могли да разбират навсякъде материята, ако биха могли да възприемат живото, което живее в цялата материя.
Но тъй като те се изправят срещу живото само със своето мъртво мислене, то хората превръщат това живо в мъртво, навсякъде виждат мъртво вещество; и тъй като те са твърде духовни, и тъй като имат в себе си само това, което са имали до своето раждане, то те и стават материалисти.
Материалисти стават не защото са изучили материята, нея именно никак не са изучили, а материалисти стават защото собствено и не живеят на Земята. И ако се попитате: защо такива «закоравели» материалисти, като Бюхнер (Карл Георг Бюхнер 17.10.1813-19.02.1837 е немски революционер, писател, драматург, лекар и философ. Отстоява радикално-материалистически, просветителски възгледи. Бел.Е.М.) или дебелият Фогт (Карл Фогт - 1817—1895 — изтъкнат немски естествоизпитател, зоолог, палеонтолог, лекар, философ, представител на вулгарния материализъм; бел.Е.М.) и т.н. са станали крайни материалисти?
към текста >>
Материалисти стават не защото са изучили материята, нея именно никак не са изучили, а материалисти стават защото собствено и не
жив
еят на Земята.
Това е действително, като че ли парадоксален, но необичайно важен факт, отговарящ на въпроса: защо, всъщност, съвременните хора са материалисти? Те са материалисти, защото са твърде духовни. Те биха могли да разбират навсякъде материята, ако биха могли да възприемат живото, което живее в цялата материя. Но тъй като те се изправят срещу живото само със своето мъртво мислене, то хората превръщат това живо в мъртво, навсякъде виждат мъртво вещество; и тъй като те са твърде духовни, и тъй като имат в себе си само това, което са имали до своето раждане, то те и стават материалисти.
Материалисти стават не защото са изучили материята, нея именно никак не са изучили, а материалисти стават защото собствено и не живеят на Земята.
И ако се попитате: защо такива «закоравели» материалисти, като Бюхнер (Карл Георг Бюхнер 17.10.1813-19.02.1837 е немски революционер, писател, драматург, лекар и философ. Отстоява радикално-материалистически, просветителски възгледи. Бел.Е.М.) или дебелият Фогт (Карл Фогт - 1817—1895 — изтъкнат немски естествоизпитател, зоолог, палеонтолог, лекар, философ, представител на вулгарния материализъм; бел.Е.М.) и т.н. са станали крайни материалисти? Това е така, защото те са били твърде духовни, защото те не са имали в себе си нищо, което би ги свързвало със земния живот, а са имали в себе си само това, което са преживели в предния си земен живот, но което сега вече е мъртво.
към текста >>
Това е така, защото те са били твърде духовни, защото те не са имали в себе си нищо, което би ги свързвало със земния
жив
от, а са имали в себе си само това, което са пре
жив
ели в предния си земен
жив
от, но което сега вече е мъртво.
Материалисти стават не защото са изучили материята, нея именно никак не са изучили, а материалисти стават защото собствено и не живеят на Земята. И ако се попитате: защо такива «закоравели» материалисти, като Бюхнер (Карл Георг Бюхнер 17.10.1813-19.02.1837 е немски революционер, писател, драматург, лекар и философ. Отстоява радикално-материалистически, просветителски възгледи. Бел.Е.М.) или дебелият Фогт (Карл Фогт - 1817—1895 — изтъкнат немски естествоизпитател, зоолог, палеонтолог, лекар, философ, представител на вулгарния материализъм; бел.Е.М.) и т.н. са станали крайни материалисти?
Това е така, защото те са били твърде духовни, защото те не са имали в себе си нищо, което би ги свързвало със земния живот, а са имали в себе си само това, което са преживели в предния си земен живот, но което сега вече е мъртво.
Материализмът е действително дълбока тайна, той е забележително явление на човешката цивилизация.
към текста >>
Но в съвременната епоха човек не може по друг начин да излезе зад пределите на мъртвите мисли, защото отвън, от етера те вече не се о
жив
яват, не може да излезе по друг начин, освен сам да ги о
жив
и.
Но в съвременната епоха човек не може по друг начин да излезе зад пределите на мъртвите мисли, защото отвън, от етера те вече не се оживяват, не може да излезе по друг начин, освен сам да ги оживи.
И това той може да свърши само тогава, когато възприеме в своите мисли живото, в този смисъл, в който се дава от антропософията; да оживи мислите и отново самостоятелно да се спусне с тях в живото, в сетивния свят. Значи, човек трябва да оживи вътрешно сам себе си. Мъртвите мисли той трябва да оживи с вътрешна работа и тогава ще надрасне материализма. Тогава човек ще започне изобщо по друг начин да съди за заобикалящите го неща. И за възможностите на този начин вие нееднократно сте чували тук.
към текста >>
И това той може да свърши само тогава, когато възприеме в своите мисли
жив
ото, в този смисъл, в който се дава от антропософията; да о
жив
и мислите и отново самостоятелно да се спусне с тях в
жив
ото, в сетивния свят.
Но в съвременната епоха човек не може по друг начин да излезе зад пределите на мъртвите мисли, защото отвън, от етера те вече не се оживяват, не може да излезе по друг начин, освен сам да ги оживи.
И това той може да свърши само тогава, когато възприеме в своите мисли живото, в този смисъл, в който се дава от антропософията; да оживи мислите и отново самостоятелно да се спусне с тях в живото, в сетивния свят.
Значи, човек трябва да оживи вътрешно сам себе си. Мъртвите мисли той трябва да оживи с вътрешна работа и тогава ще надрасне материализма. Тогава човек ще започне изобщо по друг начин да съди за заобикалящите го неща. И за възможностите на този начин вие нееднократно сте чували тук.
към текста >>
Значи, човек трябва да о
жив
и вътрешно сам себе си.
Но в съвременната епоха човек не може по друг начин да излезе зад пределите на мъртвите мисли, защото отвън, от етера те вече не се оживяват, не може да излезе по друг начин, освен сам да ги оживи. И това той може да свърши само тогава, когато възприеме в своите мисли живото, в този смисъл, в който се дава от антропософията; да оживи мислите и отново самостоятелно да се спусне с тях в живото, в сетивния свят.
Значи, човек трябва да оживи вътрешно сам себе си.
Мъртвите мисли той трябва да оживи с вътрешна работа и тогава ще надрасне материализма. Тогава човек ще започне изобщо по друг начин да съди за заобикалящите го неща. И за възможностите на този начин вие нееднократно сте чували тук.
към текста >>
Мъртвите мисли той трябва да о
жив
и с вътрешна работа и тогава ще надрасне материализма.
Но в съвременната епоха човек не може по друг начин да излезе зад пределите на мъртвите мисли, защото отвън, от етера те вече не се оживяват, не може да излезе по друг начин, освен сам да ги оживи. И това той може да свърши само тогава, когато възприеме в своите мисли живото, в този смисъл, в който се дава от антропософията; да оживи мислите и отново самостоятелно да се спусне с тях в живото, в сетивния свят. Значи, човек трябва да оживи вътрешно сам себе си.
Мъртвите мисли той трябва да оживи с вътрешна работа и тогава ще надрасне материализма.
Тогава човек ще започне изобщо по друг начин да съди за заобикалящите го неща. И за възможностите на този начин вие нееднократно сте чували тук.
към текста >>
Знаем за по-голямата част от растенията, че
жив
отните и хората могат да се хранят с тях.
Хайде днес да разгледаме една област. Ние виждаме около себе си растителния свят.
Знаем за по-голямата част от растенията, че животните и хората могат да се хранят с тях.
Те се преработват в тях с помощта на храносмилането и им служат за храна. Те могат, както обикновено се говори, да влязат в състава на организма на животните и човека, да се съединят с тях. Но ето, че внезапно се натъкваме на отровно растение, например на татул или беладона. И тук ни се налага да се запитаме: в какво се състои работата? Тук ние внезапно се натъкваме в растителния свят на нещо такова, което не се съединява с организма на животните и човека така, както всичко друго, действащо в живота на растенията.
към текста >>
Те могат, както обикновено се говори, да влязат в състава на организма на
жив
отните и човека, да се съединят с тях.
Хайде днес да разгледаме една област. Ние виждаме около себе си растителния свят. Знаем за по-голямата част от растенията, че животните и хората могат да се хранят с тях. Те се преработват в тях с помощта на храносмилането и им служат за храна.
Те могат, както обикновено се говори, да влязат в състава на организма на животните и човека, да се съединят с тях.
Но ето, че внезапно се натъкваме на отровно растение, например на татул или беладона. И тук ни се налага да се запитаме: в какво се състои работата? Тук ние внезапно се натъкваме в растителния свят на нещо такова, което не се съединява с организма на животните и човека така, както всичко друго, действащо в живота на растенията.
към текста >>
Тук ние внезапно се натъкваме в растителния свят на нещо такова, което не се съединява с организма на
жив
отните и човека така, както всичко друго, действащо в
жив
ота на растенията.
Знаем за по-голямата част от растенията, че животните и хората могат да се хранят с тях. Те се преработват в тях с помощта на храносмилането и им служат за храна. Те могат, както обикновено се говори, да влязат в състава на организма на животните и човека, да се съединят с тях. Но ето, че внезапно се натъкваме на отровно растение, например на татул или беладона. И тук ни се налага да се запитаме: в какво се състои работата?
Тук ние внезапно се натъкваме в растителния свят на нещо такова, което не се съединява с организма на животните и човека така, както всичко друго, действащо в живота на растенията.
към текста >>
То
жив
ее само в известно взаимодействие с него.
Обикновено, като правило, растението не приема в себе си, във вътрешността си астралното, то допуска само външно съприкосновение до себе си. То не преработва в себе си астралното.
То живее само в известно взаимодействие с него.
То се намира в някакво взаимодействие с астралното в своята повърхностна част в областта на цветовете и плодовете. Като правило, астралното не се свързва в растението с неговото етерно или физическо тяло. А при отровните растения работата стои иначе. В случая с отровните растения характерно е това, че астралното се внедрява в растението и се свързва с растителното. Така, че ако имаме работа, например, с беладоната или с татула, то тези растения всмукват в себе си в по-голяма или по-малка степен астралното и носят в себе си това астрално, при това го носят, разбира се, някак незакономерно.
към текста >>
Защото, ако растението носеше астралното закономерно, то би станало
жив
отно.
То се намира в някакво взаимодействие с астралното в своята повърхностна част в областта на цветовете и плодовете. Като правило, астралното не се свързва в растението с неговото етерно или физическо тяло. А при отровните растения работата стои иначе. В случая с отровните растения характерно е това, че астралното се внедрява в растението и се свързва с растителното. Така, че ако имаме работа, например, с беладоната или с татула, то тези растения всмукват в себе си в по-голяма или по-малка степен астралното и носят в себе си това астрално, при това го носят, разбира се, някак незакономерно.
Защото, ако растението носеше астралното закономерно, то би станало животно.
Но то не става животно, а носи в себе си астралното някак в пресовано състояние. Затова между такова растение, наситено с астралност и животинския и човешки организми се установява своеобразно взаимоотношение. Ако ядем растения, които не са отровни, то приемаме в себе си от растението не само това, което химик в лабораторията би могъл да извлече от него; ние вземаме от растението не само неговите вещества, но ние вземаме и етерното, неговите жизнени сили, наистина, както веднъж вече казах тук, ние трябва в процеса на усвояването му като наша храна да го лишим от собствения му живот. Това е необходимо: за да се храни със живото, човек в самия себе си трябва напълно да го лиши от живот. Тоест той трябва в себе си да отстрани етерното от растителната храна.
към текста >>
Но то не става
жив
отно, а носи в себе си астралното някак в пресовано състояние.
Като правило, астралното не се свързва в растението с неговото етерно или физическо тяло. А при отровните растения работата стои иначе. В случая с отровните растения характерно е това, че астралното се внедрява в растението и се свързва с растителното. Така, че ако имаме работа, например, с беладоната или с татула, то тези растения всмукват в себе си в по-голяма или по-малка степен астралното и носят в себе си това астрално, при това го носят, разбира се, някак незакономерно. Защото, ако растението носеше астралното закономерно, то би станало животно.
Но то не става животно, а носи в себе си астралното някак в пресовано състояние.
Затова между такова растение, наситено с астралност и животинския и човешки организми се установява своеобразно взаимоотношение. Ако ядем растения, които не са отровни, то приемаме в себе си от растението не само това, което химик в лабораторията би могъл да извлече от него; ние вземаме от растението не само неговите вещества, но ние вземаме и етерното, неговите жизнени сили, наистина, както веднъж вече казах тук, ние трябва в процеса на усвояването му като наша храна да го лишим от собствения му живот. Това е необходимо: за да се храни със живото, човек в самия себе си трябва напълно да го лиши от живот. Тоест той трябва в себе си да отстрани етерното от растителната храна.
към текста >>
Затова между такова растение, наситено с астралност и
жив
отинския и човешки организми се установява своеобразно взаимоотношение.
А при отровните растения работата стои иначе. В случая с отровните растения характерно е това, че астралното се внедрява в растението и се свързва с растителното. Така, че ако имаме работа, например, с беладоната или с татула, то тези растения всмукват в себе си в по-голяма или по-малка степен астралното и носят в себе си това астрално, при това го носят, разбира се, някак незакономерно. Защото, ако растението носеше астралното закономерно, то би станало животно. Но то не става животно, а носи в себе си астралното някак в пресовано състояние.
Затова между такова растение, наситено с астралност и животинския и човешки организми се установява своеобразно взаимоотношение.
Ако ядем растения, които не са отровни, то приемаме в себе си от растението не само това, което химик в лабораторията би могъл да извлече от него; ние вземаме от растението не само неговите вещества, но ние вземаме и етерното, неговите жизнени сили, наистина, както веднъж вече казах тук, ние трябва в процеса на усвояването му като наша храна да го лишим от собствения му живот. Това е необходимо: за да се храни със живото, човек в самия себе си трябва напълно да го лиши от живот. Тоест той трябва в себе си да отстрани етерното от растителната храна.
към текста >>
Ако ядем растения, които не са отровни, то приемаме в себе си от растението не само това, което химик в лабораторията би могъл да извлече от него; ние вземаме от растението не само неговите вещества, но ние вземаме и етерното, неговите жизнени сили, наистина, както веднъж вече казах тук, ние трябва в процеса на усвояването му като наша храна да го лишим от собствения му
жив
от.
В случая с отровните растения характерно е това, че астралното се внедрява в растението и се свързва с растителното. Така, че ако имаме работа, например, с беладоната или с татула, то тези растения всмукват в себе си в по-голяма или по-малка степен астралното и носят в себе си това астрално, при това го носят, разбира се, някак незакономерно. Защото, ако растението носеше астралното закономерно, то би станало животно. Но то не става животно, а носи в себе си астралното някак в пресовано състояние. Затова между такова растение, наситено с астралност и животинския и човешки организми се установява своеобразно взаимоотношение.
Ако ядем растения, които не са отровни, то приемаме в себе си от растението не само това, което химик в лабораторията би могъл да извлече от него; ние вземаме от растението не само неговите вещества, но ние вземаме и етерното, неговите жизнени сили, наистина, както веднъж вече казах тук, ние трябва в процеса на усвояването му като наша храна да го лишим от собствения му живот.
Това е необходимо: за да се храни със живото, човек в самия себе си трябва напълно да го лиши от живот. Тоест той трябва в себе си да отстрани етерното от растителната храна.
към текста >>
Това е необходимо: за да се храни със
жив
ото, човек в самия себе си трябва напълно да го лиши от
жив
от.
Така, че ако имаме работа, например, с беладоната или с татула, то тези растения всмукват в себе си в по-голяма или по-малка степен астралното и носят в себе си това астрално, при това го носят, разбира се, някак незакономерно. Защото, ако растението носеше астралното закономерно, то би станало животно. Но то не става животно, а носи в себе си астралното някак в пресовано състояние. Затова между такова растение, наситено с астралност и животинския и човешки организми се установява своеобразно взаимоотношение. Ако ядем растения, които не са отровни, то приемаме в себе си от растението не само това, което химик в лабораторията би могъл да извлече от него; ние вземаме от растението не само неговите вещества, но ние вземаме и етерното, неговите жизнени сили, наистина, както веднъж вече казах тук, ние трябва в процеса на усвояването му като наша храна да го лишим от собствения му живот.
Това е необходимо: за да се храни със живото, човек в самия себе си трябва напълно да го лиши от живот.
Тоест той трябва в себе си да отстрани етерното от растителната храна.
към текста >>
Съвременният човек с неговия мъртъв и тежък разсъдък е способен само да си представи, че ако нещо става в неговия
жив
от, то може да достигне мозъка само чрез външно видими потоци.
Трябва само да си изясните, че не трябва да си представяте, че при възприемане на такива процеси има място разделянето им в пространството.
Съвременният човек с неговия мъртъв и тежък разсъдък е способен само да си представи, че ако нещо става в неговия живот, то може да достигне мозъка само чрез външно видими потоци.
Но това не е така. А процесите в долната част на тялото предизвикват своя противообраз – процеси в главата, без да има разделение в пространството. Това може ясно да се види когато се наблюдава етерното тяло; ако в етерното тяло на долния човек се появи просветляване, заблести по-светло някаква отчетлива форма, то в главата възниква потъмняване, което има съответстваща негативна форма. И всичко това - без взаимодействие чрез физическото пространство.
към текста >>
Виждате, че действително може да се намери някакво взаимодействие при тези вещества, които човешкият или
жив
отински организъм не може непосредствено да разруши, които, така да се каже, образуват интензивни, продължително съхраняващи се етерни «ядра», че може да се намери взаимодействие между тях и това, което в съвсем друго място на човешкия организъм предизвиква структурни образувания, които могат да действат организиращо, а с други думи- оздравяващо.
Виждате, че действително може да се намери някакво взаимодействие при тези вещества, които човешкият или животински организъм не може непосредствено да разруши, които, така да се каже, образуват интензивни, продължително съхраняващи се етерни «ядра», че може да се намери взаимодействие между тях и това, което в съвсем друго място на човешкия организъм предизвиква структурни образувания, които могат да действат организиращо, а с други думи- оздравяващо.
към текста >>
Тези примери ви дават представа, как може да бъде о
жив
ен света за човешкото наблюдение.
Тези примери ви дават представа, как може да бъде оживен света за човешкото наблюдение.
С помощта на едното наследство само, което човек е получил от Духовния свят, той вече няма възможност да се доближи до живото, което го заобикаля. С външните сетива той не разбира света. Но той отново ще го разбере и ще види какво значение има мисленето по отношение на света в неговата цялост. Тогава човек ще може, изхождайки от такова възприемане на Вселената, да разбере, защо заобикалящите го неща се намират в това или онова взаимодействие, защо, например, неотровното растение се намира в различна връзка с телесността на човека или животното, от отровното. Оживяване на цялото човешко съществуване е възможно само по този начин.
към текста >>
С помощта на едното наследство само, което човек е получил от Духовния свят, той вече няма възможност да се доближи до
жив
ото, което го заобикаля.
Тези примери ви дават представа, как може да бъде оживен света за човешкото наблюдение.
С помощта на едното наследство само, което човек е получил от Духовния свят, той вече няма възможност да се доближи до живото, което го заобикаля.
С външните сетива той не разбира света. Но той отново ще го разбере и ще види какво значение има мисленето по отношение на света в неговата цялост. Тогава човек ще може, изхождайки от такова възприемане на Вселената, да разбере, защо заобикалящите го неща се намират в това или онова взаимодействие, защо, например, неотровното растение се намира в различна връзка с телесността на човека или животното, от отровното. Оживяване на цялото човешко съществуване е възможно само по този начин. Тук някой склонен към леност и удобство човек би могъл да каже: преди хората бяха по-добре: върху тях действаше заобикалящият ги етер, те имаха изпълнени с живот мисли, те можеха да възприемат все още разликата между отровно и неотровно растение.
към текста >>
Тогава човек ще може, изхождайки от такова възприемане на Вселената, да разбере, защо заобикалящите го неща се намират в това или онова взаимодействие, защо, например, неотровното растение се намира в различна връзка с телесността на човека или
жив
отното, от отровното.
Тези примери ви дават представа, как може да бъде оживен света за човешкото наблюдение. С помощта на едното наследство само, което човек е получил от Духовния свят, той вече няма възможност да се доближи до живото, което го заобикаля. С външните сетива той не разбира света. Но той отново ще го разбере и ще види какво значение има мисленето по отношение на света в неговата цялост.
Тогава човек ще може, изхождайки от такова възприемане на Вселената, да разбере, защо заобикалящите го неща се намират в това или онова взаимодействие, защо, например, неотровното растение се намира в различна връзка с телесността на човека или животното, от отровното.
Оживяване на цялото човешко съществуване е възможно само по този начин. Тук някой склонен към леност и удобство човек би могъл да каже: преди хората бяха по-добре: върху тях действаше заобикалящият ги етер, те имаха изпълнени с живот мисли, те можеха да възприемат все още разликата между отровно и неотровно растение. Животните и днес още могат това, защото те нямат абстрактно мислене, което да ги отчужди от света; затова животните различават, следвайки, както се казва, своя инстинкт, отровните растения от неотровните. Да, но тогава човек - и това трябва отново и отново да се повтаря, тогава човек не би стигнал до ползване на своята свобода! Защото това, което ни поддържа живи чак до границата на мислите, това ни лишава от свобода.
към текста >>
О
жив
яване на цялото човешко съществуване е възможно само по този начин.
Тези примери ви дават представа, как може да бъде оживен света за човешкото наблюдение. С помощта на едното наследство само, което човек е получил от Духовния свят, той вече няма възможност да се доближи до живото, което го заобикаля. С външните сетива той не разбира света. Но той отново ще го разбере и ще види какво значение има мисленето по отношение на света в неговата цялост. Тогава човек ще може, изхождайки от такова възприемане на Вселената, да разбере, защо заобикалящите го неща се намират в това или онова взаимодействие, защо, например, неотровното растение се намира в различна връзка с телесността на човека или животното, от отровното.
Оживяване на цялото човешко съществуване е възможно само по този начин.
Тук някой склонен към леност и удобство човек би могъл да каже: преди хората бяха по-добре: върху тях действаше заобикалящият ги етер, те имаха изпълнени с живот мисли, те можеха да възприемат все още разликата между отровно и неотровно растение. Животните и днес още могат това, защото те нямат абстрактно мислене, което да ги отчужди от света; затова животните различават, следвайки, както се казва, своя инстинкт, отровните растения от неотровните. Да, но тогава човек - и това трябва отново и отново да се повтаря, тогава човек не би стигнал до ползване на своята свобода! Защото това, което ни поддържа живи чак до границата на мислите, това ни лишава от свобода. Ние трябва, колкото и парадоксално да звучи, да станем по отношение на мислите, каквито сме били в предните земни животи, действително съвсем непритежаващи ги.
към текста >>
Тук някой склонен към леност и удобство човек би могъл да каже: преди хората бяха по-добре: върху тях действаше заобикалящият ги етер, те имаха изпълнени с
жив
от мисли, те можеха да възприемат все още разликата между отровно и неотровно растение.
С помощта на едното наследство само, което човек е получил от Духовния свят, той вече няма възможност да се доближи до живото, което го заобикаля. С външните сетива той не разбира света. Но той отново ще го разбере и ще види какво значение има мисленето по отношение на света в неговата цялост. Тогава човек ще може, изхождайки от такова възприемане на Вселената, да разбере, защо заобикалящите го неща се намират в това или онова взаимодействие, защо, например, неотровното растение се намира в различна връзка с телесността на човека или животното, от отровното. Оживяване на цялото човешко съществуване е възможно само по този начин.
Тук някой склонен към леност и удобство човек би могъл да каже: преди хората бяха по-добре: върху тях действаше заобикалящият ги етер, те имаха изпълнени с живот мисли, те можеха да възприемат все още разликата между отровно и неотровно растение.
Животните и днес още могат това, защото те нямат абстрактно мислене, което да ги отчужди от света; затова животните различават, следвайки, както се казва, своя инстинкт, отровните растения от неотровните. Да, но тогава човек - и това трябва отново и отново да се повтаря, тогава човек не би стигнал до ползване на своята свобода! Защото това, което ни поддържа живи чак до границата на мислите, това ни лишава от свобода. Ние трябва, колкото и парадоксално да звучи, да станем по отношение на мислите, каквито сме били в предните земни животи, действително съвсем непритежаващи ги. И тогава ще можем да станем свободни.
към текста >>
Жив
отните и днес още могат това, защото те нямат абстрактно мислене, което да ги отчужди от света; затова
жив
отните различават, следвайки, както се казва, своя инстинкт, отровните растения от неотровните.
С външните сетива той не разбира света. Но той отново ще го разбере и ще види какво значение има мисленето по отношение на света в неговата цялост. Тогава човек ще може, изхождайки от такова възприемане на Вселената, да разбере, защо заобикалящите го неща се намират в това или онова взаимодействие, защо, например, неотровното растение се намира в различна връзка с телесността на човека или животното, от отровното. Оживяване на цялото човешко съществуване е възможно само по този начин. Тук някой склонен към леност и удобство човек би могъл да каже: преди хората бяха по-добре: върху тях действаше заобикалящият ги етер, те имаха изпълнени с живот мисли, те можеха да възприемат все още разликата между отровно и неотровно растение.
Животните и днес още могат това, защото те нямат абстрактно мислене, което да ги отчужди от света; затова животните различават, следвайки, както се казва, своя инстинкт, отровните растения от неотровните.
Да, но тогава човек - и това трябва отново и отново да се повтаря, тогава човек не би стигнал до ползване на своята свобода! Защото това, което ни поддържа живи чак до границата на мислите, това ни лишава от свобода. Ние трябва, колкото и парадоксално да звучи, да станем по отношение на мислите, каквито сме били в предните земни животи, действително съвсем непритежаващи ги. И тогава ще можем да станем свободни. И ние ставаме непритежаващи тези живи мисле-същества, които имахме по време на нашето доземно съществуване, когато сме ги приемали в себе си вече само като трупове, тоест сме ги възприемали, тъй да се каже, в тяхното небитие.
към текста >>
Защото това, което ни поддържа
жив
и чак до границата на мислите, това ни лишава от свобода.
Тогава човек ще може, изхождайки от такова възприемане на Вселената, да разбере, защо заобикалящите го неща се намират в това или онова взаимодействие, защо, например, неотровното растение се намира в различна връзка с телесността на човека или животното, от отровното. Оживяване на цялото човешко съществуване е възможно само по този начин. Тук някой склонен към леност и удобство човек би могъл да каже: преди хората бяха по-добре: върху тях действаше заобикалящият ги етер, те имаха изпълнени с живот мисли, те можеха да възприемат все още разликата между отровно и неотровно растение. Животните и днес още могат това, защото те нямат абстрактно мислене, което да ги отчужди от света; затова животните различават, следвайки, както се казва, своя инстинкт, отровните растения от неотровните. Да, но тогава човек - и това трябва отново и отново да се повтаря, тогава човек не би стигнал до ползване на своята свобода!
Защото това, което ни поддържа живи чак до границата на мислите, това ни лишава от свобода.
Ние трябва, колкото и парадоксално да звучи, да станем по отношение на мислите, каквито сме били в предните земни животи, действително съвсем непритежаващи ги. И тогава ще можем да станем свободни. И ние ставаме непритежаващи тези живи мисле-същества, които имахме по време на нашето доземно съществуване, когато сме ги приемали в себе си вече само като трупове, тоест сме ги възприемали, тъй да се каже, в тяхното небитие. Ние с нашите лишени от живот мисли по отношение на нашето душевно преживяване по време на бодърстването на Земята сме като някакви «онеправдани». От тази «онеправданост», всъщност, се ражда нашата свобода.
към текста >>
Ние трябва, колкото и парадоксално да звучи, да станем по отношение на мислите, каквито сме били в предните земни
жив
оти, действително съвсем непритежаващи ги.
Оживяване на цялото човешко съществуване е възможно само по този начин. Тук някой склонен към леност и удобство човек би могъл да каже: преди хората бяха по-добре: върху тях действаше заобикалящият ги етер, те имаха изпълнени с живот мисли, те можеха да възприемат все още разликата между отровно и неотровно растение. Животните и днес още могат това, защото те нямат абстрактно мислене, което да ги отчужди от света; затова животните различават, следвайки, както се казва, своя инстинкт, отровните растения от неотровните. Да, но тогава човек - и това трябва отново и отново да се повтаря, тогава човек не би стигнал до ползване на своята свобода! Защото това, което ни поддържа живи чак до границата на мислите, това ни лишава от свобода.
Ние трябва, колкото и парадоксално да звучи, да станем по отношение на мислите, каквито сме били в предните земни животи, действително съвсем непритежаващи ги.
И тогава ще можем да станем свободни. И ние ставаме непритежаващи тези живи мисле-същества, които имахме по време на нашето доземно съществуване, когато сме ги приемали в себе си вече само като трупове, тоест сме ги възприемали, тъй да се каже, в тяхното небитие. Ние с нашите лишени от живот мисли по отношение на нашето душевно преживяване по време на бодърстването на Земята сме като някакви «онеправдани». От тази «онеправданост», всъщност, се ражда нашата свобода. Тя вече може да бъде разбрана.
към текста >>
И ние ставаме непритежаващи тези
жив
и мисле-същества, които имахме по време на нашето доземно съществуване, когато сме ги приемали в себе си вече само като трупове, тоест сме ги възприемали, тъй да се каже, в тяхното небитие.
Животните и днес още могат това, защото те нямат абстрактно мислене, което да ги отчужди от света; затова животните различават, следвайки, както се казва, своя инстинкт, отровните растения от неотровните. Да, но тогава човек - и това трябва отново и отново да се повтаря, тогава човек не би стигнал до ползване на своята свобода! Защото това, което ни поддържа живи чак до границата на мислите, това ни лишава от свобода. Ние трябва, колкото и парадоксално да звучи, да станем по отношение на мислите, каквито сме били в предните земни животи, действително съвсем непритежаващи ги. И тогава ще можем да станем свободни.
И ние ставаме непритежаващи тези живи мисле-същества, които имахме по време на нашето доземно съществуване, когато сме ги приемали в себе си вече само като трупове, тоест сме ги възприемали, тъй да се каже, в тяхното небитие.
Ние с нашите лишени от живот мисли по отношение на нашето душевно преживяване по време на бодърстването на Земята сме като някакви «онеправдани». От тази «онеправданост», всъщност, се ражда нашата свобода. Тя вече може да бъде разбрана. Но ние не можем нищо наистина да научим, ако не носим в себе си нищо живо. Ние можем да изучим мъртвото, но мъртвото не е способно да ни придвижи нито крачка напред в нашето живо отношение към Вселената.
към текста >>
Ние с нашите лишени от
жив
от мисли по отношение на нашето душевно пре
жив
яване по време на бодърстването на Земята сме като някакви «онеправдани».
Да, но тогава човек - и това трябва отново и отново да се повтаря, тогава човек не би стигнал до ползване на своята свобода! Защото това, което ни поддържа живи чак до границата на мислите, това ни лишава от свобода. Ние трябва, колкото и парадоксално да звучи, да станем по отношение на мислите, каквито сме били в предните земни животи, действително съвсем непритежаващи ги. И тогава ще можем да станем свободни. И ние ставаме непритежаващи тези живи мисле-същества, които имахме по време на нашето доземно съществуване, когато сме ги приемали в себе си вече само като трупове, тоест сме ги възприемали, тъй да се каже, в тяхното небитие.
Ние с нашите лишени от живот мисли по отношение на нашето душевно преживяване по време на бодърстването на Земята сме като някакви «онеправдани».
От тази «онеправданост», всъщност, се ражда нашата свобода. Тя вече може да бъде разбрана. Но ние не можем нищо наистина да научим, ако не носим в себе си нищо живо. Ние можем да изучим мъртвото, но мъртвото не е способно да ни придвижи нито крачка напред в нашето живо отношение към Вселената. И сега, след станалото прекъсване в нашето познание, ние трябва, съхранявайки свободата си, да дойдем отново до познанието по пътя на това, че започваме в нашия земен живот, с помощта на нашата човешка воля, отново да оживяваме нашите мисли.
към текста >>
Но ние не можем нищо наистина да научим, ако не носим в себе си нищо
жив
о.
И тогава ще можем да станем свободни. И ние ставаме непритежаващи тези живи мисле-същества, които имахме по време на нашето доземно съществуване, когато сме ги приемали в себе си вече само като трупове, тоест сме ги възприемали, тъй да се каже, в тяхното небитие. Ние с нашите лишени от живот мисли по отношение на нашето душевно преживяване по време на бодърстването на Земята сме като някакви «онеправдани». От тази «онеправданост», всъщност, се ражда нашата свобода. Тя вече може да бъде разбрана.
Но ние не можем нищо наистина да научим, ако не носим в себе си нищо живо.
Ние можем да изучим мъртвото, но мъртвото не е способно да ни придвижи нито крачка напред в нашето живо отношение към Вселената. И сега, след станалото прекъсване в нашето познание, ние трябва, съхранявайки свободата си, да дойдем отново до познанието по пътя на това, че започваме в нашия земен живот, с помощта на нашата човешка воля, отново да оживяваме нашите мисли. И тогава във всеки момент ние ще можем да различаваме: тези тук са живи мисли, а тези - мъртви. Когато се издигаме до чистите мисли (това съм го описал в моята «Философия на свободата»), ние можем да станем свободни хора. Когато чувстваме такива мисли, то ние, макар и излизайки от свободата, отново влизаме във взаимодействие с нашето обкръжение.
към текста >>
Ние можем да изучим мъртвото, но мъртвото не е способно да ни придвижи нито крачка напред в нашето
жив
о отношение към Вселената.
И ние ставаме непритежаващи тези живи мисле-същества, които имахме по време на нашето доземно съществуване, когато сме ги приемали в себе си вече само като трупове, тоест сме ги възприемали, тъй да се каже, в тяхното небитие. Ние с нашите лишени от живот мисли по отношение на нашето душевно преживяване по време на бодърстването на Земята сме като някакви «онеправдани». От тази «онеправданост», всъщност, се ражда нашата свобода. Тя вече може да бъде разбрана. Но ние не можем нищо наистина да научим, ако не носим в себе си нищо живо.
Ние можем да изучим мъртвото, но мъртвото не е способно да ни придвижи нито крачка напред в нашето живо отношение към Вселената.
И сега, след станалото прекъсване в нашето познание, ние трябва, съхранявайки свободата си, да дойдем отново до познанието по пътя на това, че започваме в нашия земен живот, с помощта на нашата човешка воля, отново да оживяваме нашите мисли. И тогава във всеки момент ние ще можем да различаваме: тези тук са живи мисли, а тези - мъртви. Когато се издигаме до чистите мисли (това съм го описал в моята «Философия на свободата»), ние можем да станем свободни хора. Когато чувстваме такива мисли, то ние, макар и излизайки от свободата, отново влизаме във взаимодействие с нашето обкръжение. Ние ставаме причастни към свободата чрез съзнанието за това, че сме способни все повече и повече да се приближим до чистото мислене и от него да получаваме морални интуиции, морални импулси.
към текста >>
И сега, след станалото прекъсване в нашето познание, ние трябва, съхранявайки свободата си, да дойдем отново до познанието по пътя на това, че започваме в нашия земен
жив
от, с помощта на нашата човешка воля, отново да о
жив
яваме нашите мисли.
Ние с нашите лишени от живот мисли по отношение на нашето душевно преживяване по време на бодърстването на Земята сме като някакви «онеправдани». От тази «онеправданост», всъщност, се ражда нашата свобода. Тя вече може да бъде разбрана. Но ние не можем нищо наистина да научим, ако не носим в себе си нищо живо. Ние можем да изучим мъртвото, но мъртвото не е способно да ни придвижи нито крачка напред в нашето живо отношение към Вселената.
И сега, след станалото прекъсване в нашето познание, ние трябва, съхранявайки свободата си, да дойдем отново до познанието по пътя на това, че започваме в нашия земен живот, с помощта на нашата човешка воля, отново да оживяваме нашите мисли.
И тогава във всеки момент ние ще можем да различаваме: тези тук са живи мисли, а тези - мъртви. Когато се издигаме до чистите мисли (това съм го описал в моята «Философия на свободата»), ние можем да станем свободни хора. Когато чувстваме такива мисли, то ние, макар и излизайки от свободата, отново влизаме във взаимодействие с нашето обкръжение. Ние ставаме причастни към свободата чрез съзнанието за това, че сме способни все повече и повече да се приближим до чистото мислене и от него да получаваме морални интуиции, морални импулси. Благодарение на това ние ставаме свободни хора, но като следствие трябва да устроим и уредим в съответствие с това и нашия душевен живот и цялото си душевно устройство, да го оправим с помощта на нашата собствена дейност на Земята.
към текста >>
И тогава във всеки момент ние ще можем да различаваме: тези тук са
жив
и мисли, а тези - мъртви.
От тази «онеправданост», всъщност, се ражда нашата свобода. Тя вече може да бъде разбрана. Но ние не можем нищо наистина да научим, ако не носим в себе си нищо живо. Ние можем да изучим мъртвото, но мъртвото не е способно да ни придвижи нито крачка напред в нашето живо отношение към Вселената. И сега, след станалото прекъсване в нашето познание, ние трябва, съхранявайки свободата си, да дойдем отново до познанието по пътя на това, че започваме в нашия земен живот, с помощта на нашата човешка воля, отново да оживяваме нашите мисли.
И тогава във всеки момент ние ще можем да различаваме: тези тук са живи мисли, а тези - мъртви.
Когато се издигаме до чистите мисли (това съм го описал в моята «Философия на свободата»), ние можем да станем свободни хора. Когато чувстваме такива мисли, то ние, макар и излизайки от свободата, отново влизаме във взаимодействие с нашето обкръжение. Ние ставаме причастни към свободата чрез съзнанието за това, че сме способни все повече и повече да се приближим до чистото мислене и от него да получаваме морални интуиции, морални импулси. Благодарение на това ние ставаме свободни хора, но като следствие трябва да устроим и уредим в съответствие с това и нашия душевен живот и цялото си душевно устройство, да го оправим с помощта на нашата собствена дейност на Земята. И тогава ще можем да пренесем през вратата на смъртта в Духовния свят последствията на това наше действие.
към текста >>
Благодарение на това ние ставаме свободни хора, но като следствие трябва да устроим и уредим в съответствие с това и нашия душевен
жив
от и цялото си душевно устройство, да го оправим с помощта на нашата собствена дейност на Земята.
И сега, след станалото прекъсване в нашето познание, ние трябва, съхранявайки свободата си, да дойдем отново до познанието по пътя на това, че започваме в нашия земен живот, с помощта на нашата човешка воля, отново да оживяваме нашите мисли. И тогава във всеки момент ние ще можем да различаваме: тези тук са живи мисли, а тези - мъртви. Когато се издигаме до чистите мисли (това съм го описал в моята «Философия на свободата»), ние можем да станем свободни хора. Когато чувстваме такива мисли, то ние, макар и излизайки от свободата, отново влизаме във взаимодействие с нашето обкръжение. Ние ставаме причастни към свободата чрез съзнанието за това, че сме способни все повече и повече да се приближим до чистото мислене и от него да получаваме морални интуиции, морални импулси.
Благодарение на това ние ставаме свободни хора, но като следствие трябва да устроим и уредим в съответствие с това и нашия душевен живот и цялото си душевно устройство, да го оправим с помощта на нашата собствена дейност на Земята.
И тогава ще можем да пренесем през вратата на смъртта в Духовния свят последствията на това наше действие. Защото това, което е достигнато чрез индивидуална работа – то не може да пропадне във Вселената. Е, скъпи мои приятели, днес май ви предоставих труден материал за размисъл. Но от това вие можете да видите, че действително можем да се приближим към разбиране на Вселената, че ще се научим да разбираме човека, а в частност отношението между физическия човек, само изглеждащ физически човек, защото той не е просто физически човек, а винаги е пронизан от своите висши членове, неговото отношение към останалата, физически проявяваща се Вселена, както можахме да видим това, макар и с пример за отровни растения.
към текста >>
21.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
От предходните обсъждания ние си изяснихме, че съществено в хода на човешкото развитие за съвременната епоха е, че земният човек овладя абстрактното мислене, тоест получи мъртви за нас мисли, мисли, които водят така в нас своето съществуване, че те се явяват в същност само остатъци от
жив
ото същество на душата в нейното доземно битие.
От предходните обсъждания ние си изяснихме, че съществено в хода на човешкото развитие за съвременната епоха е, че земният човек овладя абстрактното мислене, тоест получи мъртви за нас мисли, мисли, които водят така в нас своето съществуване, че те се явяват в същност само остатъци от живото същество на душата в нейното доземно битие.
С тази степен в развитието на човечеството, с придобиването на абстрактните, тоест мъртви мисли, е свързано, както често съм разяснявал това, достигането на съзнанието за свобода вътре в развитието на човечеството. Днес ще обърнем особено внимание на тази страна на въпроса. За това ще направим кратък обзор на хода на развитието на човечеството в течение на следатлантския период. Вие знаете, че след великата атлантска катастрофа постепенно са се образували земните континенти в техния съвременен вид, и че на тези континенти постепенно, една след друга са се развили пет култури или цивилизации, които нарекох в книгата си «Въведение в тайната наука» древноиндийска, древноперсийска, египетско-халдейска, гръко-римска и нашата съвременна пета епоха. Тези пет културни епохи се различават една от друга по това, че човек във всяка от тези епохи по отношение на цялото си същество има различно устройство, от това в другите епохи.
към текста >>
И ако сега се обърнем към разглеждане на някои подробности от тогавашния
жив
от, които е протичал, както нееднократно съм ви казвал, 7-8 хилядолетия преди Христа, то ще ни се наложи да кажем, че в тези прадревни времена, много голямо значение се е придавало на външния вид на човека, на неговия, можем да кажем, «екстериор».
Така, ако се обърнем към по-ранните епохи, то това различие в неговото устройство се проявява даже и в цялата външност на човека, в неговата, можем да кажем, телесност. Ако се приближим до по-късните времена, тоест се приближим към нашата съвременна културна епоха, тогава това, което можем да наречем прогресивно в хода на развитие на човечеството, започва все повече да се изразява вече в душевното устройство на човека. Вече неведнъж сме говорили за това. А днес искам да подложа това на разглеждане, изхождайки от друга гледна точка. Ако се обърнем към първата, древноиндийска епоха, която, може да се каже, само наполовина се е освободила от атлантската катастрофа, можем да установим, че човек все още се е чувствал по това време повече гражданин на извънземния Космос, отколкото гражданин на Земята.
И ако сега се обърнем към разглеждане на някои подробности от тогавашния живот, които е протичал, както нееднократно съм ви казвал, 7-8 хилядолетия преди Христа, то ще ни се наложи да кажем, че в тези прадревни времена, много голямо значение се е придавало на външния вид на човека, на неговия, можем да кажем, «екстериор».
При което, това се е правило не на основата на някакво външно интелектуално разглеждане, а изхождайки от дълбоко инстинктивно чувство: тоест това не значи, че хората от това време са провеждали някакви физиологически изследвания, това, разбира се, съвсем не им е било необходимо. Подобни неща са възможни само в такива времена, когато интелектуализмът, дори и още неразвил се напълно, все пак вече се пробужда. Те са имали фин физиогномичен усет. Те дълбоко са усещали, например, следното: ако този човек има еди какво си изражение на лицето, то това показва, че той притежава музикални способности. Те са придавали голямо значение на възможността да научават за музикалните способности на човека въз основа на изражението на неговото лице или неговите жестове, и на целия му облик.
към текста >>
Виждате ли, това е свързано с обстоятелството, че тези хора са имали все още
жив
о чувството, че всички те са дошли тук от своето доземно съществуване в Духовния свят.
Виждате ли, това е свързано с обстоятелството, че тези хора са имали все още живо чувството, че всички те са дошли тук от своето доземно съществуване в Духовния свят.
А в Духовния свят, когато се намират вътре в него, там не доказват. Там знаят: доказването е занятие, което на Земята се налага да се използва, а в света на духовното битие - там не доказват. Ако някой там би поискал да доказва, то би се получило впечатление, че той е взел някакъв мащаб и казва, че човек е длъжен да бъде с еди какъв си ръст, тъй като това фигурира в легендата за Прокруст: на този, който е твърде висок, трябва да му се отсече парче от крака, а този, който е недостатъчно висок - го разтягат. Така би изглеждал в духовния свят стремежа да се «доказва». Там нещата не са такива, че да може за доказателство да ги отсечеш.
към текста >>
Преди работата е стояла така, че са смятали: до слизането на човека на Земята, неговият реален образ
жив
ее в някакво Божествено Същество.
А след това настъпила втората следатлантска културна епоха, древноперсийската. Тук вече го е нямало в толкова силна степен това инстинктивно чувство към физиогномичното. Тук са прозирали вече не имагинациите на Боговете, а са виждали в това само мислите на Боговете.
Преди работата е стояла така, че са смятали: до слизането на човека на Земята, неговият реален образ живее в някакво Божествено Същество.
А в последващите времена започнали да считат, че в основата на всяко отделно човешко същество са заложени мисли, които в своята съвкупност образуват това, което в последствие наричали Логос. В тази втора следатлантска епоха голямо значение се е придавало на това (колкото и днес да ни се струва парадоксално), човек родил ли се е при хубаво време, нощем или денем се е родил, през зимата или лятото. Тогава са имали следното чувство: това, при каква небесна констелация Боговете спускат човека на Земята, хубаво ли ще бъде времето при това или ще има снежна буря, през деня ли ще бъде или през нощта, всичко това изразява техните мисли, всичко това е израз на мислите на Боговете. И ако някакво дете се е раждало по време на буря или някакво друго необичайно време, то в народа това се е разглеждало, като знамение, изразяващо характера даван на детето от мислите на Боговете. И ако така е било сред народа, то сред жреците, свързани в това време с мистериите, са се водили, така да се каже, протоколи за обстоятелствата при раждането (това, разбира се, не трябва да се разбира в сегашния бюрократичен смисъл), където са се отбелязвали тези констелации: време, период от годината, час от деня и т.н., от които след това се съзирали мислите, които са били дарени от боговете на този или онзи човек.
към текста >>
Тогава това е било интензивно пре
жив
яване на заобикалящата ни космическа среда, което се е изразявало в това, че изобщо всички събития, а раждането на човека е било също важно събитие, са ги поставяли във връзка с това, което е ставало в заобикалящия свят.
В наше време от това се е съхранило малко. В наше време, ако искат да кажат за някой, че е много скучен, казват: той води разговор за времето. Помислете само колко е обидно, ако за някой казват: това е много скучен човек, освен за времето, той за нищо друго не може да разговаря. Това в древноперсийското време хората биха го разбрали обратно, те биха сметнали за необичайно скучен този човек, който не би могъл да каже нищо интересно за времето. Защото, наистина, това значи да бъдеш съвсем изключен от заобикалящата ни природна среда, ако повече не усещаш нещо наистина човешко по отношение на различните състояния на времето.
Тогава това е било интензивно преживяване на заобикалящата ни космическа среда, което се е изразявало в това, че изобщо всички събития, а раждането на човека е било също важно събитие, са ги поставяли във връзка с това, което е ставало в заобикалящия свят.
И би било по-нататъшен прогрес, ако хората не се ограничаваха с просто абстрактни фрази за това, че времето е хубаво или лошо, това би било твърде абстрактно, но ако хората отново биха стигнали до това, че когато разказват за някакво събитие, което им се е наложило да преживеят, не биха забравяли какво е било времето и какво изобщо е ставало в природата тогава. Необичайно интересно би било, ако при разказването за някакво бележито събитие би се споменавало за това, например, при разказването за смъртта на Каспар Хаузер, а това е било значително събитие, се спомене, че тогава на едната страна на небето е залязвало слънцето, а на другата е изгрявала луната. Това може да ни позволи да почувстваме особеностите на съществото на човека от втората следатлантска епоха.
към текста >>
И би било по-нататъшен прогрес, ако хората не се ограничаваха с просто абстрактни фрази за това, че времето е хубаво или лошо, това би било твърде абстрактно, но ако хората отново биха стигнали до това, че когато разказват за някакво събитие, което им се е наложило да пре
жив
еят, не биха забравяли какво е било времето и какво изобщо е ставало в природата тогава.
В наше време, ако искат да кажат за някой, че е много скучен, казват: той води разговор за времето. Помислете само колко е обидно, ако за някой казват: това е много скучен човек, освен за времето, той за нищо друго не може да разговаря. Това в древноперсийското време хората биха го разбрали обратно, те биха сметнали за необичайно скучен този човек, който не би могъл да каже нищо интересно за времето. Защото, наистина, това значи да бъдеш съвсем изключен от заобикалящата ни природна среда, ако повече не усещаш нещо наистина човешко по отношение на различните състояния на времето. Тогава това е било интензивно преживяване на заобикалящата ни космическа среда, което се е изразявало в това, че изобщо всички събития, а раждането на човека е било също важно събитие, са ги поставяли във връзка с това, което е ставало в заобикалящия свят.
И би било по-нататъшен прогрес, ако хората не се ограничаваха с просто абстрактни фрази за това, че времето е хубаво или лошо, това би било твърде абстрактно, но ако хората отново биха стигнали до това, че когато разказват за някакво събитие, което им се е наложило да преживеят, не биха забравяли какво е било времето и какво изобщо е ставало в природата тогава.
Необичайно интересно би било, ако при разказването за някакво бележито събитие би се споменавало за това, например, при разказването за смъртта на Каспар Хаузер, а това е било значително събитие, се спомене, че тогава на едната страна на небето е залязвало слънцето, а на другата е изгрявала луната. Това може да ни позволи да почувстваме особеностите на съществото на човека от втората следатлантска епоха.
към текста >>
Така, че характерно за тази трета, египетско-халдейска епоха, е било това, че тогава се е придавало най-голямо значение на възможността по констелацията на небесните светила да се изчисли, по какъв начин човек навлиза от своя доземен в земния си
жив
от.
По време на третата следатлантска епоха този инстинкт – да прозират духовното, да съзират във времето мислите на Боговете, е бил в основни линии изгубен от хората. И тогава постепенно започнали да изчисляват. Тогава на мястото на интуитивното схващане на мислите на Боговете за хората, възприемани в явленията и констелациите на природния свят, дошло изчисляването на констелациите на небесните светила; и когато човек се появявал на белия свят, изчислявали за него съществуващата тогава констелация на Слънцето, Луната, планетите и неподвижните звезди.
Така, че характерно за тази трета, египетско-халдейска епоха, е било това, че тогава се е придавало най-голямо значение на възможността по констелацията на небесните светила да се изчисли, по какъв начин човек навлиза от своя доземен в земния си живот.
Тогава все още е съществувало съзнание за това, че земният живот се дава на човек от извънземното обкръжение. Но едва когато започват да се занимават с изчисления, то това показва, че вече е настъпило времето, когато връзката на човешкото същество с Божествено-духовните същества е започнала да се нарушава. Следва да обърнете внимание върху това, колко външен се явява този духовен процес, който човек осъществява при изчисленията. Във връзка с това аз, разбира се, съвсем не искам да оправдая лекомислената леност, свойствена понякога на младите, или пък невнимателността на възрастните по отношение на изчисленията. Това е недопустимо.
към текста >>
Тогава все още е съществувало съзнание за това, че земният
жив
от се дава на човек от извънземното обкръжение.
По време на третата следатлантска епоха този инстинкт – да прозират духовното, да съзират във времето мислите на Боговете, е бил в основни линии изгубен от хората. И тогава постепенно започнали да изчисляват. Тогава на мястото на интуитивното схващане на мислите на Боговете за хората, възприемани в явленията и констелациите на природния свят, дошло изчисляването на констелациите на небесните светила; и когато човек се появявал на белия свят, изчислявали за него съществуващата тогава констелация на Слънцето, Луната, планетите и неподвижните звезди. Така, че характерно за тази трета, египетско-халдейска епоха, е било това, че тогава се е придавало най-голямо значение на възможността по констелацията на небесните светила да се изчисли, по какъв начин човек навлиза от своя доземен в земния си живот.
Тогава все още е съществувало съзнание за това, че земният живот се дава на човек от извънземното обкръжение.
Но едва когато започват да се занимават с изчисления, то това показва, че вече е настъпило времето, когато връзката на човешкото същество с Божествено-духовните същества е започнала да се нарушава. Следва да обърнете внимание върху това, колко външен се явява този духовен процес, който човек осъществява при изчисленията. Във връзка с това аз, разбира се, съвсем не искам да оправдая лекомислената леност, свойствена понякога на младите, или пък невнимателността на възрастните по отношение на изчисленията. Това е недопустимо. Но, разбира се, голямата разлика е, когато на преден план се издигат тези външни методи на мислене, имащи малко общо с човека като цяло, тези методи, които се ползват при изчисленията.
към текста >>
И в третата следатлантска епоха навсякъде, във всички области на
жив
ота, са били въведени тези изчислителни методи.
Но едва когато започват да се занимават с изчисления, то това показва, че вече е настъпило времето, когато връзката на човешкото същество с Божествено-духовните същества е започнала да се нарушава. Следва да обърнете внимание върху това, колко външен се явява този духовен процес, който човек осъществява при изчисленията. Във връзка с това аз, разбира се, съвсем не искам да оправдая лекомислената леност, свойствена понякога на младите, или пък невнимателността на възрастните по отношение на изчисленията. Това е недопустимо. Но, разбира се, голямата разлика е, когато на преден план се издигат тези външни методи на мислене, имащи малко общо с човека като цяло, тези методи, които се ползват при изчисленията.
И в третата следатлантска епоха навсякъде, във всички области на живота, са били въведени тези изчислителни методи.
Но все пак, при това, което се е изчислявало, е имало нещо неземно и макар и чрез тези изчисления, човек е навлизал в областта на извънземното. Изчисленията при египтяните и халдейците не са били така абстрактни както сега при нас; това, което се е изчислявало, в същото време и дълбоко се е чувствало. Сега всичко изчислено бива само премислено, а бива даже и не премислено, а само подложено на обработка посредством математически методи. Днес често при изчисленията забравят за съдържанието, а се грижат само за прилагането на тези методи. И това, което в математиката понякога се достига с откъсване от съдържанието, само с помощта на прилагането на съответни методи, това, по мое мнение, е ужасно!
към текста >>
Това е била първата следатлантска културна епоха, по време на която човек е добил чувството, че изцяло
жив
ее на Земята, че напълно е свързан със земните сили.
След това настъпила гръко-римската епоха.
Това е била първата следатлантска културна епоха, по време на която човек е добил чувството, че изцяло живее на Земята, че напълно е свързан със земните сили.
А свързаността на човека с времето, с неговите явления, отишла в областта на митовете. Това, с което човекът от втората следатлантска епоха, древноперсийската, все още се е чувствал жизнено свързан, се е оттеглило и станало свят на Боговете. Човек вече не се е стремил да разбере, какво значение би имало неговото издигане на Олимп, и там на високото, потапянето на главата му в облаците. Да загръщат глави в облаците на Олимп той предоставил сега на своите Богове: Зевс и Аполон. Този, който би се заел с изследване на света от тази гръко-римска културна епоха, би получил усещането, че хората някога все още са имали чувство за връзка с облаците и небесните явления, но че след това са предоставили тази област на Боговете: властелини на облаците сега станали Зевс и Хера.
към текста >>
Той не е можел да каже: «Зевс
жив
ее в мен», тъй като усещал своята душа намираща се в областта на облаците, във въздушната област на атмосферата.
Да загръщат глави в облаците на Олимп той предоставил сега на своите Богове: Зевс и Аполон. Този, който би се заел с изследване на света от тази гръко-римска културна епоха, би получил усещането, че хората някога все още са имали чувство за връзка с облаците и небесните явления, но че след това са предоставили тази област на Боговете: властелини на облаците сега станали Зевс и Хера. А преди човек сам е участвал там със своята душа. Гъркът изгони своя Зевс (това звучи странно, но отговаря на действителността) в областта на облаците, в областта на светлината. Човекът от древноперсийската епоха още се е чувствал със своята душа вътре в това.
Той не е можел да каже: «Зевс живее в мен», тъй като усещал своята душа намираща се в областта на облаците, във въздушната област на атмосферата.
Гъркът бил първия човек от следатлантския период, който се е почувствал съвършено земен човек (това, разбира се, е ставало постепенно). Затова в гръко-римското време също за първи път е било изгубено чувството за връзка с доземното съществувание. Тогава би било невъзможно да им се предложи някаква догма за предсъществуване на душата. Защото такива догми може да се поднасят тогава, когато има надежда, че хората ще ги приемат. За това трябва да си толкова умен, че да даваш такива догми, за приемането на които, от предидущия ход на развитието вече са подготвени достатъчно количество хора.
към текста >>
И така, гърците постепенно изгубили от своите сетива и усещания съзнанието за доземното съществуване и се чувствали изцяло земни хора, но такива земни хора, които се чувствали пронизани от нещо Божествено-духовно, но все пак свързани само с това, което
жив
ее на Земята.
Гъркът бил първия човек от следатлантския период, който се е почувствал съвършено земен човек (това, разбира се, е ставало постепенно). Затова в гръко-римското време също за първи път е било изгубено чувството за връзка с доземното съществувание. Тогава би било невъзможно да им се предложи някаква догма за предсъществуване на душата. Защото такива догми може да се поднасят тогава, когато има надежда, че хората ще ги приемат. За това трябва да си толкова умен, че да даваш такива догми, за приемането на които, от предидущия ход на развитието вече са подготвени достатъчно количество хора.
И така, гърците постепенно изгубили от своите сетива и усещания съзнанието за доземното съществуване и се чувствали изцяло земни хора, но такива земни хора, които се чувствали пронизани от нещо Божествено-духовно, но все пак свързани само с това, което живее на Земята.
Трябва да се почувства, че само във времената на древногръцката култура е могла да се развие такава митология, след като от човека е била изгубена връзката на собствената му душа с надземните явления. Ако тук долу е Земята, то в първата следатлантска епоха човек се е чувствал като резултат от имагинацията на Боговете, която той изцяло е търсил в духовно-душевния свят. След това той се е чувствал като резултат от мислите на Боговете, които търсил в небесните явления, във вятъра, във времето и т.н. По-нататък човек все повече губил излизащото в Мировите далнини съзнание; неговото съзнание все повече и повече се свивало и свличало на Земята. Настъпва египетско-халдейската епоха и тук човек става изчисляващ космическото битие.
към текста >>
Ако някой се е родил съвсем на юг, то той е чувствал в това, че е длъжен да пре
жив
ее на юг последствията от определена констелация.
Ако още един път се върнем към третата следатлантска епоха се натъкваме на такова време, в което хората, макар и да са правили изчисления относно своето небесно съществувание, в същото време са имали силно развито чувство за това, къде именно са се родили на Земята. Това е много интересен факт. Своето доземно, небесно съществувание те са забравили; те си спомняли за него само по пътя на изчисленията: налагало се е да го изчисляват. Това е било времето на астрологическите изчисления. Но, дори някой човек и да е нямал резултати от тези изчисления на основата на рождената му дата, то той все пак е чувствал последствията на констелациите, намирани чрез изчисление.
Ако някой се е родил съвсем на юг, то той е чувствал в това, че е длъжен да преживее на юг последствията от определена констелация.
Той е придавал на това по-голямо значение, отколкото на самото изчисление. Ако някой се е родил на север, то значи, че се е родил при друга констелация. Да, астролозите са могли да изчислят това, но самите хора са чувствали последствията на констелациите, които им се давали чрез тези изчисления. По какъв начин те са чувствали това? Човек е чувствал в следствие на това, че цялото му душевно и телесно устройство се е намирало тогава във връзка с мястото на неговото раждане, с неговите климатични и географски особености, защото човек в тази трета следатлантска културна епоха е усещал себе си преимуществено като дишащо същество.
към текста >>
Разбира се, външната цивилизация не е била още толкова развита, за да могат такива неща да бъдат ясно изразени; но това, което е
жив
еело в човешката душа, то е било резултат от процеса на дишането, а процеса на дишането е бил, на свой ред, резултат от мястото на раждане, от мястото на обитаване.
Да, астролозите са могли да изчислят това, но самите хора са чувствали последствията на констелациите, които им се давали чрез тези изчисления. По какъв начин те са чувствали това? Човек е чувствал в следствие на това, че цялото му душевно и телесно устройство се е намирало тогава във връзка с мястото на неговото раждане, с неговите климатични и географски особености, защото човек в тази трета следатлантска културна епоха е усещал себе си преимуществено като дишащо същество. На Юг дишат по-различно, отколкото на Север. Човек е бил тогава човек на дишането.
Разбира се, външната цивилизация не е била още толкова развита, за да могат такива неща да бъдат ясно изразени; но това, което е живеело в човешката душа, то е било резултат от процеса на дишането, а процеса на дишането е бил, на свой ред, резултат от мястото на раждане, от мястото на обитаване.
При гърците това се прекратило. В гръцката епоха процесът на дишане и връзката с ландшафта вече не са били определящи за хората, но за гръцката епоха определящо станало това, което създавало съзнанието на груповата душа, а именно свързаността по кръв, чувството за единство на племето, за единство на рода. В третата следатлантска епоха груповата си душа хората усещали във връзка с местообитанието. Представяли си, че ако някъде се намира някакво светилище, то там обитава и това Божество, което представлява груповата душа. В гръцката епоха това се е прекратило.
към текста >>
Тогава започнало да се проявява усещането за общност чрез кръвта, усещането, свързано със земното съзнание, с цялото устройство на човешките сетива и усещания и
жив
ота на инстинктите, насочени към земния свят.
При гърците това се прекратило. В гръцката епоха процесът на дишане и връзката с ландшафта вече не са били определящи за хората, но за гръцката епоха определящо станало това, което създавало съзнанието на груповата душа, а именно свързаността по кръв, чувството за единство на племето, за единство на рода. В третата следатлантска епоха груповата си душа хората усещали във връзка с местообитанието. Представяли си, че ако някъде се намира някакво светилище, то там обитава и това Божество, което представлява груповата душа. В гръцката епоха това се е прекратило.
Тогава започнало да се проявява усещането за общност чрез кръвта, усещането, свързано със земното съзнание, с цялото устройство на човешките сетива и усещания и живота на инстинктите, насочени към земния свят.
Така, че тогава човекът се оказал съвсем преместен долу на Земята. Със своето съзнание той не излизал извън пределите на земния свят. Себе си той чувствал съединен чрез кръвта със своя род, със своето племе.
към текста >>
Ние съвсем сме се лишили от извънземни сили, а също не
жив
еем повече и с тези само земни сили, които вибрират в кръвта, ние и не трябва повече да
жив
еем с тях, но станахме зависими от сили, намиращи се под земята.
А как стои работата с нас в петата следатлантска епоха? Това почти се изяснява на схемата, която ви надрасках. Да, ние като че ли сме се зарили в земята.
Ние съвсем сме се лишили от извънземни сили, а също не живеем повече и с тези само земни сили, които вибрират в кръвта, ние и не трябва повече да живеем с тях, но станахме зависими от сили, намиращи се под земята.
Това, че под земята има също сили, имащи значение, това можете да видите, макар и с пример за съхранение на картофи. Знаете, че за зимата селяните складират картофите си в ями. Там те се запазват, а без това биха се развалили. Под земята работата е друга. Там и през зимата продължава да живее лятната топлина.
към текста >>
Там и през зимата продължава да
жив
ее лятната топлина.
Ние съвсем сме се лишили от извънземни сили, а също не живеем повече и с тези само земни сили, които вибрират в кръвта, ние и не трябва повече да живеем с тях, но станахме зависими от сили, намиращи се под земята. Това, че под земята има също сили, имащи значение, това можете да видите, макар и с пример за съхранение на картофи. Знаете, че за зимата селяните складират картофите си в ями. Там те се запазват, а без това биха се развалили. Под земята работата е друга.
Там и през зимата продължава да живее лятната топлина.
И живота на растенията може да бъде разбран, ако си изясним, че този живот на растенията е следствие на силите на предходната година. Той възниква от силите на земята; само цъфтежът е резултат от Слънцето. За това вече говорих веднъж тук подробно. Какво означава това за нас, хората, това, че сме станали зависими от подземните сили? Това, разбира се, не означава за нас същото, каквото и за картофите: за зимата нас не ни складират в ями, за да се запазим по-добре, за нас това означава нещо съвсем друго.
към текста >>
И
жив
ота на растенията може да бъде разбран, ако си изясним, че този
жив
от на растенията е следствие на силите на предходната година.
Това, че под земята има също сили, имащи значение, това можете да видите, макар и с пример за съхранение на картофи. Знаете, че за зимата селяните складират картофите си в ями. Там те се запазват, а без това биха се развалили. Под земята работата е друга. Там и през зимата продължава да живее лятната топлина.
И живота на растенията може да бъде разбран, ако си изясним, че този живот на растенията е следствие на силите на предходната година.
Той възниква от силите на земята; само цъфтежът е резултат от Слънцето. За това вече говорих веднъж тук подробно. Какво означава това за нас, хората, това, че сме станали зависими от подземните сили? Това, разбира се, не означава за нас същото, каквото и за картофите: за зимата нас не ни складират в ями, за да се запазим по-добре, за нас това означава нещо съвсем друго. Това означава, че Земята ни е отнела надземните въздействия.
към текста >>
Античният грък се е чувствал съвсем земен човек, а своя
жив
от - свързан с кръвта.
Античният грък се е чувствал съвсем земен човек, а своя живот - свързан с кръвта.
На нас ни се налага да се учим да се чувстваме независими от всичко надземно, а също независими от това, което е заключено в нашата кръв. Това се е появило в следствие на обстоятелството, че ние сега във възрастта от 21 до 28 години живеем по друг начин, отколкото сме живели преди, че ние повече не се пробуждаме за възприемане на това второ преживяване, за което вчера говорихме, че вече нямаме живи мисли, обусловени от свръхземни влияния върху нашето съзнание, но че имаме съвсем свободни от вътрешен живот мисли, които затова са и мъртви. Това е станало, защото Земята със своите вътрешни сили е умъртвила нашите мисли, когато станахме земни хора. И ето, пред нас възниква забележителна картина: ние, като земни хора, погребваме в Земята това, което остава от физическия човек, ние предаваме трупа на земните елементи; при кремацията, при изгарянето на трупа, Земята също участва със своите сили. Защото процеса на «тление» - това е само бавно изгаряне.
към текста >>
Това се е появило в следствие на обстоятелството, че ние сега във възрастта от 21 до 28 години
жив
еем по друг начин, отколкото сме
жив
ели преди, че ние повече не се пробуждаме за възприемане на това второ пре
жив
яване, за което вчера говорихме, че вече нямаме
жив
и мисли, обусловени от свръхземни влияния върху нашето съзнание, но че имаме съвсем свободни от вътрешен
жив
от мисли, които затова са и мъртви.
Античният грък се е чувствал съвсем земен човек, а своя живот - свързан с кръвта. На нас ни се налага да се учим да се чувстваме независими от всичко надземно, а също независими от това, което е заключено в нашата кръв.
Това се е появило в следствие на обстоятелството, че ние сега във възрастта от 21 до 28 години живеем по друг начин, отколкото сме живели преди, че ние повече не се пробуждаме за възприемане на това второ преживяване, за което вчера говорихме, че вече нямаме живи мисли, обусловени от свръхземни влияния върху нашето съзнание, но че имаме съвсем свободни от вътрешен живот мисли, които затова са и мъртви.
Това е станало, защото Земята със своите вътрешни сили е умъртвила нашите мисли, когато станахме земни хора. И ето, пред нас възниква забележителна картина: ние, като земни хора, погребваме в Земята това, което остава от физическия човек, ние предаваме трупа на земните елементи; при кремацията, при изгарянето на трупа, Земята също участва със своите сили. Защото процеса на «тление» - това е само бавно изгаряне. А с нашите мисли работата стои сега така и това е характерно за петата следатлантска епоха, че когато се раждаме, когато се спускаме на Земята, то нашите мисли се предават на Земята; нашите мисли се погребват, потъват в Земята, когато ставаме земни хора. Това е така започвайки от петата следатлантска епоха.
към текста >>
Това е то, което е характерно за съвременния
жив
от на човечеството, а именно, че ние в най-вътрешното съществото на своята душа, чрез нашето мислене сме се слели с Земята.
И ето, пред нас възниква забележителна картина: ние, като земни хора, погребваме в Земята това, което остава от физическия човек, ние предаваме трупа на земните елементи; при кремацията, при изгарянето на трупа, Земята също участва със своите сили. Защото процеса на «тление» - това е само бавно изгаряне. А с нашите мисли работата стои сега така и това е характерно за петата следатлантска епоха, че когато се раждаме, когато се спускаме на Земята, то нашите мисли се предават на Земята; нашите мисли се погребват, потъват в Земята, когато ставаме земни хора. Това е така започвайки от петата следатлантска епоха. Да бъдеш интелектуален човек означава: да имаш душа с погребани в Земята мисли, тоест с мисли, на които земните сили са отнели небесните им импулси.
Това е то, което е характерно за съвременния живот на човечеството, а именно, че ние в най-вътрешното съществото на своята душа, чрез нашето мислене сме се слели с Земята.
Но именно благодарение на това ние получаваме сега за пръв път възможност да връщаме на Космоса тези мисли, които сме успели да оживим по време на земния си живот, да оживим по такъв начин, както показахме това в края на вчерашната лекция.
към текста >>
Но именно благодарение на това ние получаваме сега за пръв път възможност да връщаме на Космоса тези мисли, които сме успели да о
жив
им по време на земния си
жив
от, да о
жив
им по такъв начин, както показахме това в края на вчерашната лекция.
Защото процеса на «тление» - това е само бавно изгаряне. А с нашите мисли работата стои сега така и това е характерно за петата следатлантска епоха, че когато се раждаме, когато се спускаме на Земята, то нашите мисли се предават на Земята; нашите мисли се погребват, потъват в Земята, когато ставаме земни хора. Това е така започвайки от петата следатлантска епоха. Да бъдеш интелектуален човек означава: да имаш душа с погребани в Земята мисли, тоест с мисли, на които земните сили са отнели небесните им импулси. Това е то, което е характерно за съвременния живот на човечеството, а именно, че ние в най-вътрешното съществото на своята душа, чрез нашето мислене сме се слели с Земята.
Но именно благодарение на това ние получаваме сега за пръв път възможност да връщаме на Космоса тези мисли, които сме успели да оживим по време на земния си живот, да оживим по такъв начин, както показахме това в края на вчерашната лекция.
към текста >>
Първото, което забелязват при човека, когато навлиза в света, когато се отдава на
жив
ота, когато по наивен начин
жив
ее заедно със заобикалящия го свят, това е простодушието, тъпотата.
Отзвуци от тези импулси на човешкото развитие се намират в дълбините на някои от значителните паметници на човешката култура. И това извиква в нас, разбира се, дълбоко чувство, че в онези времена, когато за европейските народи се приближило настъпването на петата следатлантска епоха, се появили такива поеми, като «Парсифал» на Волфрам фон Ешенбах (края на 12-ти - началото на 13-ти век). Ние често сме разглеждали тази поема като такава, а днес ще отправим духовното си око върху нея, като грандиозно знамение на времето. Обърнете внимание на характерното, което се появява не само при Волфрам, но и при други хора от това време, когато се обръщат към поезията. Тогава разглеждат, може да се каже, с безпокойство, със загриженост, три стадия в развитието на човешката душа.
Първото, което забелязват при човека, когато навлиза в света, когато се отдава на живота, когато по наивен начин живее заедно със заобикалящия го свят, това е простодушието, тъпотата.
А второто – това е съмнението. И в това време, във времето преди настъпването на петата следатлантска епоха, това чувство на съмнение се изобразява особено живо. «Ако душата е получила като дар съмнението, то животът на този човек не е приятен». Такова било усещането по това време. Но е имало и такова усещане: човек трябва да премине през съмнението към «благодатта».
към текста >>
И в това време, във времето преди настъпването на петата следатлантска епоха, това чувство на съмнение се изобразява особено
жив
о.
Ние често сме разглеждали тази поема като такава, а днес ще отправим духовното си око върху нея, като грандиозно знамение на времето. Обърнете внимание на характерното, което се появява не само при Волфрам, но и при други хора от това време, когато се обръщат към поезията. Тогава разглеждат, може да се каже, с безпокойство, със загриженост, три стадия в развитието на човешката душа. Първото, което забелязват при човека, когато навлиза в света, когато се отдава на живота, когато по наивен начин живее заедно със заобикалящия го свят, това е простодушието, тъпотата. А второто – това е съмнението.
И в това време, във времето преди настъпването на петата следатлантска епоха, това чувство на съмнение се изобразява особено живо.
«Ако душата е получила като дар съмнението, то животът на този човек не е приятен». Такова било усещането по това време. Но е имало и такова усещане: човек трябва да премине през съмнението към «благодатта». И с думата «благодат» тогава са наричали резултата от внасянето от човека на живот в станалите съвсем земни, в мъртвите мисли – внасянето в тях отново на Божествено-духовен живот. Потапянето на човек със своите мисли в областта на земното, се е усещало като състояние на «съмнение», а изтръгването на мислите от земните окови, тяхното обратно оживяване, се усещало като «благодат».
към текста >>
«Ако душата е получила като дар съмнението, то
жив
отът на този човек не е приятен».
Обърнете внимание на характерното, което се появява не само при Волфрам, но и при други хора от това време, когато се обръщат към поезията. Тогава разглеждат, може да се каже, с безпокойство, със загриженост, три стадия в развитието на човешката душа. Първото, което забелязват при човека, когато навлиза в света, когато се отдава на живота, когато по наивен начин живее заедно със заобикалящия го свят, това е простодушието, тъпотата. А второто – това е съмнението. И в това време, във времето преди настъпването на петата следатлантска епоха, това чувство на съмнение се изобразява особено живо.
«Ако душата е получила като дар съмнението, то животът на този човек не е приятен».
Такова било усещането по това време. Но е имало и такова усещане: човек трябва да премине през съмнението към «благодатта». И с думата «благодат» тогава са наричали резултата от внасянето от човека на живот в станалите съвсем земни, в мъртвите мисли – внасянето в тях отново на Божествено-духовен живот. Потапянето на човек със своите мисли в областта на земното, се е усещало като състояние на «съмнение», а изтръгването на мислите от земните окови, тяхното обратно оживяване, се усещало като «благодат».
към текста >>
И с думата «благодат» тогава са наричали резултата от внасянето от човека на
жив
от в станалите съвсем земни, в мъртвите мисли – внасянето в тях отново на Божествено-духовен
жив
от.
А второто – това е съмнението. И в това време, във времето преди настъпването на петата следатлантска епоха, това чувство на съмнение се изобразява особено живо. «Ако душата е получила като дар съмнението, то животът на този човек не е приятен». Такова било усещането по това време. Но е имало и такова усещане: човек трябва да премине през съмнението към «благодатта».
И с думата «благодат» тогава са наричали резултата от внасянето от човека на живот в станалите съвсем земни, в мъртвите мисли – внасянето в тях отново на Божествено-духовен живот.
Потапянето на човек със своите мисли в областта на земното, се е усещало като състояние на «съмнение», а изтръгването на мислите от земните окови, тяхното обратно оживяване, се усещало като «благодат».
към текста >>
Потапянето на човек със своите мисли в областта на земното, се е усещало като състояние на «съмнение», а изтръгването на мислите от земните окови, тяхното обратно о
жив
яване, се усещало като «благодат».
И в това време, във времето преди настъпването на петата следатлантска епоха, това чувство на съмнение се изобразява особено живо. «Ако душата е получила като дар съмнението, то животът на този човек не е приятен». Такова било усещането по това време. Но е имало и такова усещане: човек трябва да премине през съмнението към «благодатта». И с думата «благодат» тогава са наричали резултата от внасянето от човека на живот в станалите съвсем земни, в мъртвите мисли – внасянето в тях отново на Божествено-духовен живот.
Потапянето на човек със своите мисли в областта на земното, се е усещало като състояние на «съмнение», а изтръгването на мислите от земните окови, тяхното обратно оживяване, се усещало като «благодат».
към текста >>
Това е било настроението, което господствало в поемите на 12-ти, 13-ти, 14-ти век, когато са се устремявали към
жив
ота в петата следатлантска епоха.
Това е било настроението, което господствало в поемите на 12-ти, 13-ти, 14-ти век, когато са се устремявали към живота в петата следатлантска епоха.
Иска ми се да кажа, че първата утринна зора на петата следатлантска епоха се е усещала от хората по-живо, отколкото днес. Днес хората са уморени за да мислят за такива неща, те са станали твърде склонни към удобството. Но на тях ще им се наложи отново да започнат дълбоко да се замислят за такива неща, и особено пак да ги преживеят в своите усещания, тъй като иначе няма да може да се състои подема на човека. Какво става всъщност тук?
към текста >>
Иска ми се да кажа, че първата утринна зора на петата следатлантска епоха се е усещала от хората по-
жив
о, отколкото днес.
Това е било настроението, което господствало в поемите на 12-ти, 13-ти, 14-ти век, когато са се устремявали към живота в петата следатлантска епоха.
Иска ми се да кажа, че първата утринна зора на петата следатлантска епоха се е усещала от хората по-живо, отколкото днес.
Днес хората са уморени за да мислят за такива неща, те са станали твърде склонни към удобството. Но на тях ще им се наложи отново да започнат дълбоко да се замислят за такива неща, и особено пак да ги преживеят в своите усещания, тъй като иначе няма да може да се състои подема на човека. Какво става всъщност тук?
към текста >>
Но на тях ще им се наложи отново да започнат дълбоко да се замислят за такива неща, и особено пак да ги пре
жив
еят в своите усещания, тъй като иначе няма да може да се състои подема на човека.
Това е било настроението, което господствало в поемите на 12-ти, 13-ти, 14-ти век, когато са се устремявали към живота в петата следатлантска епоха. Иска ми се да кажа, че първата утринна зора на петата следатлантска епоха се е усещала от хората по-живо, отколкото днес. Днес хората са уморени за да мислят за такива неща, те са станали твърде склонни към удобството.
Но на тях ще им се наложи отново да започнат дълбоко да се замислят за такива неща, и особено пак да ги преживеят в своите усещания, тъй като иначе няма да може да се състои подема на човека.
Какво става всъщност тук?
към текста >>
Мислите, в своя мъртъв елемент, проникват в Земята, достигат мъртвото, това, което принадлежи само на земния елемент; но самият човек е такъв, че когато о
жив
и своите мисли, то той ги праща, като огледални отражения, обратно в Космоса.
Виждате ли, протича слизане на човека от небесните висини към земния свят, докато не стане напълно земен. Но как стои работата с човека? Да, работата е там, че Земята за човека е била като своего рода огледало. Човек не трябва да враства в Земята, да се зарива под Земята.
Мислите, в своя мъртъв елемент, проникват в Земята, достигат мъртвото, това, което принадлежи само на земния елемент; но самият човек е такъв, че когато оживи своите мисли, то той ги праща, като огледални отражения, обратно в Космоса.
Така, че всичко, което възниква в човека като оживени мисли, се възприема от Боговете като отразено сияние, излизащо от такъв, преминаващ развитие, човек. Човек се призовава да стане съучастник в сътворението на Вселената, когато го счетат за способен да оживява мислите си. Защото тези мисли се отразяват от Земята и заминават отново в далнините на Вселената; те трябва отново да отправят своя път навън, във Вселената.
към текста >>
Така, че всичко, което възниква в човека като о
жив
ени мисли, се възприема от Боговете като отразено сияние, излизащо от такъв, преминаващ развитие, човек.
Виждате ли, протича слизане на човека от небесните висини към земния свят, докато не стане напълно земен. Но как стои работата с човека? Да, работата е там, че Земята за човека е била като своего рода огледало. Човек не трябва да враства в Земята, да се зарива под Земята. Мислите, в своя мъртъв елемент, проникват в Земята, достигат мъртвото, това, което принадлежи само на земния елемент; но самият човек е такъв, че когато оживи своите мисли, то той ги праща, като огледални отражения, обратно в Космоса.
Така, че всичко, което възниква в човека като оживени мисли, се възприема от Боговете като отразено сияние, излизащо от такъв, преминаващ развитие, човек.
Човек се призовава да стане съучастник в сътворението на Вселената, когато го счетат за способен да оживява мислите си. Защото тези мисли се отразяват от Земята и заминават отново в далнините на Вселената; те трябва отново да отправят своя път навън, във Вселената.
към текста >>
Човек се призовава да стане съучастник в сътворението на Вселената, когато го счетат за способен да о
жив
ява мислите си.
Но как стои работата с човека? Да, работата е там, че Земята за човека е била като своего рода огледало. Човек не трябва да враства в Земята, да се зарива под Земята. Мислите, в своя мъртъв елемент, проникват в Земята, достигат мъртвото, това, което принадлежи само на земния елемент; но самият човек е такъв, че когато оживи своите мисли, то той ги праща, като огледални отражения, обратно в Космоса. Така, че всичко, което възниква в човека като оживени мисли, се възприема от Боговете като отразено сияние, излизащо от такъв, преминаващ развитие, човек.
Човек се призовава да стане съучастник в сътворението на Вселената, когато го счетат за способен да оживява мислите си.
Защото тези мисли се отразяват от Земята и заминават отново в далнините на Вселената; те трябва отново да отправят своя път навън, във Вселената.
към текста >>
Ние наистина отново изпращаме във Вселената нашите о
жив
ени човешки мисли и след това проследяваме, как те, устремявайки се от нас, действат в обкръжаващия ни Космос; и ние се учим да
жив
еем със своите о
жив
ени мисли в космическите простори.
Затова, ако възприемем напълно целия смисъл на развитието на човека и Вселената, то ще почувстваме: ние по някакъв начин отново се връщаме към времената, които вече са преминати от нас. В египетско-халдейските времена са изчислявали, как стои работата с човека на Земята; тогава все пак с помощта на изчисленията са свързвали човека със заобикалящия го свят на небесните светила. Днес ще разгледаме това в исторически аспект, изхождайки от човека. И отправна точка за нашето разглеждане, основите на което ще намерите в моята «Тайна наука», ще бъде човекът.
Ние наистина отново изпращаме във Вселената нашите оживени човешки мисли и след това проследяваме, как те, устремявайки се от нас, действат в обкръжаващия ни Космос; и ние се учим да живеем със своите оживени мисли в космическите простори.
Всичко гореописано показва: важно, дълбоко значение има това, че човек е дошъл до мъртвите мисли, че той, така да се каже, се е подложил на опасността напълно да се окаже свързан със Земята. А сега да проследим по-нататъшната картина (действителните имагинации могат да се проследяват и в тяхното по-нататъшно разкритие в бъдещето, само измислените имагинации не могат да се проследяват по-нататък). Представете си, че тук имате огледало:
към текста >>
И ето, наистина, ако човек не о
жив
ява своите мисли, ако човек се ограничава само с интелектуални, мъртви мисли, то той разрушава Земята, разбива я.
Прието е да се казва, че огледалото отразява светлината. Този израз не съвсем правилно отговаря на същността на нещата, но, във всеки случай, светлината не трябва да прониква зад огледалото. Вследствие на какво светлината може да проникне зад огледалото? Само тогава, когато огледалото бъде разбито.
И ето, наистина, ако човек не оживява своите мисли, ако човек се ограничава само с интелектуални, мъртви мисли, то той разрушава Земята, разбива я.
И разрушението започва да се осъществява с най-тънкия и елемент, с топлината. И в петата следатлантска епоха съществува засега само възможност, чрез все по-голямото развитие на чисто интелектуални мисли да се съсипе топлинната атмосфера на Земята. Но след това ще настъпи шестата следатлантска епоха. И ако до това време човечеството не преодолее интелектуализма, не премине към имагинации, то ще започне разваляне не само на топлинната атмосфера, но и на въздушната атмосфера; хората ще започнат да отравят и въздуха със своите интелектуални мисли. А отровеният въздух ще започне да въздейства обратно върху Земята и на първо място ще погуби растителността.
към текста >>
И човек би получил пълна възможност, ако не о
жив
и своите мисли и по такъв начин не върне обратно на Космоса това, което е получил от Космоса, човек би получил възможност да разтроши Земята, да я раздроби.
Но след това ще настъпи шестата следатлантска епоха. И ако до това време човечеството не преодолее интелектуализма, не премине към имагинации, то ще започне разваляне не само на топлинната атмосфера, но и на въздушната атмосфера; хората ще започнат да отравят и въздуха със своите интелектуални мисли. А отровеният въздух ще започне да въздейства обратно върху Земята и на първо място ще погуби растителността. А в седмата следатлантска епоха човек вече ще получи възможността да осъществява разваляне на водата, и изпаренията, които биха се образували от въздействието на само интелектуалните мисли, ще унищожат тогава цялата водна стихия на Земята. И от целият течен елемент на Земята би се формирал минерален елемент на Земята.
И човек би получил пълна възможност, ако не оживи своите мисли и по такъв начин не върне обратно на Космоса това, което е получил от Космоса, човек би получил възможност да разтроши Земята, да я раздроби.
към текста >>
Пускат му мъгла, говорят му, че той не може да оказва никакво влияние върху земното развитие, и че Земята ще завърши своето съществуване независимо от неговия душевен
жив
от; ще завърши така, както предопределя физиката.
Такава е връзката между това, което е като душевно в човека, с външно-природното битие. И само интелектуалното знание е днес напълно ариманически продукт, служещ да дезориентира, да въвежда човек в заблуждение относно тези неща. Човекът сега го поучават, че мислите му са мисли, които не са в никаква връзка с битието на Вселената.
Пускат му мъгла, говорят му, че той не може да оказва никакво влияние върху земното развитие, и че Земята ще завърши своето съществуване независимо от неговия душевен живот; ще завърши така, както предопределя физиката.
Но ще настъпи не просто физически край на Земята, ще настъпи такъв край на Земята, към какъвто я доведе самото човечество.
към текста >>
Такива възгледи днес често не излизат извън пределите на отделните школи, но те ще обхванат
жив
ота, ако хората не осъзнаят, че душевно-духовното съучаства във физически-сетивното, и как цялото бъдеще на физически-сетивното зависи от това, какво именно човек ще съумее за изработи в душевно-духовното.
Виждате ли тук още един момент, който ви показва, как антропософията довежда до връзки, можещи да обединят морално-душевното с външно-физическия свят, тогава когато днес не забелязват никаква връзка между тях, а новата теология смята даже за много желателно да направи моралното напълно независимо от физическото. И философите, които днес, задъхвайки се и превели гръб под бремето на естествено-научните изводи, се омотават кое как е; те са доволни, когато могат да кажат: «Да, за природата съществува наука, а във философията трябва да се задоволим с категоричния императив, този, че е невъзможно никакво точно знание».
Такива възгледи днес често не излизат извън пределите на отделните школи, но те ще обхванат живота, ако хората не осъзнаят, че душевно-духовното съучаства във физически-сетивното, и как цялото бъдеще на физически-сетивното зависи от това, какво именно човек ще съумее за изработи в душевно-духовното.
На основата на това може да се осъзнае, от една страна - цялото безкрайно значение на душевния живот на човечеството, а от друга - това, че човек не е просто някакво блуждаещо по Земята същество, а че принадлежи на цялата Вселена. Но, скъпи мой приятели, правилните имагинации довеждат и до правилен извод, а именно: ако човек не оживотвори своите мисли, а ги остави на все по-нататъшно умиране, то тези мисли ще пропълзят под Земята, а човек, по отношение на Вселената ще премине към положението на дъждовния червей. Това е напълно действителна имагинация. Човешката цивилизация би трябвало да избегне превръщането на човека в дъждовен червей, защото иначе Земята ще бъде разбита, раздробена и целта на вселенското развитие, която е изразена съвсем ясно в авансите на човека, няма да бъде достигната. Всичко това са неща, които ние трябва да възприемем не теоретически, не абстрактно, а трябва да ги приемем дълбоко в нашите сърца.
към текста >>
На основата на това може да се осъзнае, от една страна - цялото безкрайно значение на душевния
жив
от на човечеството, а от друга - това, че човек не е просто някакво блуждаещо по Земята същество, а че принадлежи на цялата Вселена.
Виждате ли тук още един момент, който ви показва, как антропософията довежда до връзки, можещи да обединят морално-душевното с външно-физическия свят, тогава когато днес не забелязват никаква връзка между тях, а новата теология смята даже за много желателно да направи моралното напълно независимо от физическото. И философите, които днес, задъхвайки се и превели гръб под бремето на естествено-научните изводи, се омотават кое как е; те са доволни, когато могат да кажат: «Да, за природата съществува наука, а във философията трябва да се задоволим с категоричния императив, този, че е невъзможно никакво точно знание». Такива възгледи днес често не излизат извън пределите на отделните школи, но те ще обхванат живота, ако хората не осъзнаят, че душевно-духовното съучаства във физически-сетивното, и как цялото бъдеще на физически-сетивното зависи от това, какво именно човек ще съумее за изработи в душевно-духовното.
На основата на това може да се осъзнае, от една страна - цялото безкрайно значение на душевния живот на човечеството, а от друга - това, че човек не е просто някакво блуждаещо по Земята същество, а че принадлежи на цялата Вселена.
Но, скъпи мой приятели, правилните имагинации довеждат и до правилен извод, а именно: ако човек не оживотвори своите мисли, а ги остави на все по-нататъшно умиране, то тези мисли ще пропълзят под Земята, а човек, по отношение на Вселената ще премине към положението на дъждовния червей. Това е напълно действителна имагинация. Човешката цивилизация би трябвало да избегне превръщането на човека в дъждовен червей, защото иначе Земята ще бъде разбита, раздробена и целта на вселенското развитие, която е изразена съвсем ясно в авансите на човека, няма да бъде достигната. Всичко това са неща, които ние трябва да възприемем не теоретически, не абстрактно, а трябва да ги приемем дълбоко в нашите сърца. Защото антропософията е сърдечна работа, и колкото повече се възприема като сърдечна работа, толкова по-добре се разбира.
към текста >>
Но, скъпи мой приятели, правилните имагинации довеждат и до правилен извод, а именно: ако човек не о
жив
отвори своите мисли, а ги остави на все по-нататъшно умиране, то тези мисли ще пропълзят под Земята, а човек, по отношение на Вселената ще премине към положението на дъждовния червей.
Виждате ли тук още един момент, който ви показва, как антропософията довежда до връзки, можещи да обединят морално-душевното с външно-физическия свят, тогава когато днес не забелязват никаква връзка между тях, а новата теология смята даже за много желателно да направи моралното напълно независимо от физическото. И философите, които днес, задъхвайки се и превели гръб под бремето на естествено-научните изводи, се омотават кое как е; те са доволни, когато могат да кажат: «Да, за природата съществува наука, а във философията трябва да се задоволим с категоричния императив, този, че е невъзможно никакво точно знание». Такива възгледи днес често не излизат извън пределите на отделните школи, но те ще обхванат живота, ако хората не осъзнаят, че душевно-духовното съучаства във физически-сетивното, и как цялото бъдеще на физически-сетивното зависи от това, какво именно човек ще съумее за изработи в душевно-духовното. На основата на това може да се осъзнае, от една страна - цялото безкрайно значение на душевния живот на човечеството, а от друга - това, че човек не е просто някакво блуждаещо по Земята същество, а че принадлежи на цялата Вселена.
Но, скъпи мой приятели, правилните имагинации довеждат и до правилен извод, а именно: ако човек не оживотвори своите мисли, а ги остави на все по-нататъшно умиране, то тези мисли ще пропълзят под Земята, а човек, по отношение на Вселената ще премине към положението на дъждовния червей.
Това е напълно действителна имагинация. Човешката цивилизация би трябвало да избегне превръщането на човека в дъждовен червей, защото иначе Земята ще бъде разбита, раздробена и целта на вселенското развитие, която е изразена съвсем ясно в авансите на човека, няма да бъде достигната. Всичко това са неща, които ние трябва да възприемем не теоретически, не абстрактно, а трябва да ги приемем дълбоко в нашите сърца. Защото антропософията е сърдечна работа, и колкото повече се възприема като сърдечна работа, толкова по-добре се разбира.
към текста >>
Сега в земния
жив
от човек
Сега в земния живот човек
към текста >>
22.
Съдържание
GA_223 Годишният кръговрат
Из
жив
яването на природните процеси в древните Мистерии.
Изживяването на природните процеси в древните Мистерии.
Михаиловият празник като празник на душевната смелост.
към текста >>
23.
Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята. Първа лекция, Дорнах, Страстна Събота, 31. Март 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Когато обсъждаме такива духовни съотношения, отнасящи се до Земята и земните факти добре е да сме наясно, че не бива да си представяме Земята като механична сплав от минерали и скали, каквато е тя според минералогията и геологията, а следва да разглеждаме Земята като един
жив
, одушевен организъм, чиито вътрешни сили са тези, които тласкат напред растителния,
жив
отинския и физическо-човешкия свят.
Изхождайки от духовните съотношения в света, добре е сега, когато пред душата ни се задават големите празнични дни на годината, отново да отправим поглед към смисъла на годишните празници и днес аз бих искал да сторя това като изложа пред Вас как разбирането на годишните празници и тяхното утвърждаване произтичат от самия организъм на Земята.
Когато обсъждаме такива духовни съотношения, отнасящи се до Земята и земните факти добре е да сме наясно, че не бива да си представяме Земята като механична сплав от минерали и скали, каквато е тя според минералогията и геологията, а следва да разглеждаме Земята като един жив, одушевен организъм, чиито вътрешни сили са тези, които тласкат напред растителния, животинския и физическо-човешкия свят.
Така че, когато говорим за Земята от една специална гледна точка, както ще сторим това днес, ние трябва да имаме предвид цялостния жив свят на Земята, както и нейната одушевена материя, за да стигнем после до това, което аз ще изложа сега пред Вас.
към текста >>
Така че, когато говорим за Земята от една специална гледна точка, както ще сторим това днес, ние трябва да имаме предвид цялостния
жив
свят на Земята, както и нейната одушевена материя, за да стигнем после до това, което аз ще изложа сега пред Вас.
Изхождайки от духовните съотношения в света, добре е сега, когато пред душата ни се задават големите празнични дни на годината, отново да отправим поглед към смисъла на годишните празници и днес аз бих искал да сторя това като изложа пред Вас как разбирането на годишните празници и тяхното утвърждаване произтичат от самия организъм на Земята. Когато обсъждаме такива духовни съотношения, отнасящи се до Земята и земните факти добре е да сме наясно, че не бива да си представяме Земята като механична сплав от минерали и скали, каквато е тя според минералогията и геологията, а следва да разглеждаме Земята като един жив, одушевен организъм, чиито вътрешни сили са тези, които тласкат напред растителния, животинския и физическо-човешкия свят.
Така че, когато говорим за Земята от една специална гледна точка, както ще сторим това днес, ние трябва да имаме предвид цялостния жив свят на Земята, както и нейната одушевена материя, за да стигнем после до това, което аз ще изложа сега пред Вас.
към текста >>
Замислете се само, че по отношение на климата, растителния и
жив
отинския свят, сега в края на Март 1923, всичко се намира в приблизително същото състояние, в което се е намирало и в края на Март 1922.
Вие добре знаете, че Земята и Съществата, които ú принадлежат – вземете дори само нейната растителна обвивка – коренно променят своя външен облик в хода на една календарна година, Земята променя всичко онова, което, така да се каже, като нейна физиономия наднича в мировото пространство. След изтичането на една година Земята винаги се оказва на приблизително същото място и в приблизително същия външен вид, какъвто е имала преди една година.
Замислете се само, че по отношение на климата, растителния и животинския свят, сега в края на Март 1923, всичко се намира в приблизително същото състояние, в което се е намирало и в края на Март 1922.
към текста >>
Древните посветени, особено в северните области на Европа, имаха извънредно
жив
усет за вътрешния смисъл и Дух на тази част от годината, която днес отбелязваме с месеца Юни.
Древните посветени, особено в северните области на Европа, имаха извънредно жив усет за вътрешния смисъл и Дух на тази част от годината, която днес отбелязваме с месеца Юни.
Точно тогава те усещаха как собствената им душа – заедно със Земната душа – се отдава на Космоса. И преди всичко, те си казваха приблизително следното: С нашата душа ние живеем в космическите простори. Ние живеем заедно със Слънцето, ние живеем заедно със звездите. И когато обръщаме поглед надолу към Земята, която е покрита с пищния растителен свят, която е населена с най-различни животински видове, тогава в буйно израсналите растения, в пъстрите цветя, в подвижните насекоми, в птиците, прорязващи въздуха с многоцветните си пера, ние отново виждаме – като отразено от Земята – онова, което сме поели в душата си, именно когато бяхме напуснали Земята, увлечени от нейното издихание, за да живеем не в земен, а в космически смисъл. Обаче всичко онова, което се проявява в Космоса като идващо от Земята и покълващо в хиляди и в хиляди багри, е от същия вид.
към текста >>
И преди всичко, те си казваха приблизително следното: С нашата душа ние
жив
еем в космическите простори.
Древните посветени, особено в северните области на Европа, имаха извънредно жив усет за вътрешния смисъл и Дух на тази част от годината, която днес отбелязваме с месеца Юни. Точно тогава те усещаха как собствената им душа – заедно със Земната душа – се отдава на Космоса.
И преди всичко, те си казваха приблизително следното: С нашата душа ние живеем в космическите простори.
Ние живеем заедно със Слънцето, ние живеем заедно със звездите. И когато обръщаме поглед надолу към Земята, която е покрита с пищния растителен свят, която е населена с най-различни животински видове, тогава в буйно израсналите растения, в пъстрите цветя, в подвижните насекоми, в птиците, прорязващи въздуха с многоцветните си пера, ние отново виждаме – като отразено от Земята – онова, което сме поели в душата си, именно когато бяхме напуснали Земята, увлечени от нейното издихание, за да живеем не в земен, а в космически смисъл. Обаче всичко онова, което се проявява в Космоса като идващо от Земята и покълващо в хиляди и в хиляди багри, е от същия вид. Само че то е отговор, рефлексия, възвратна сила, докато в нашите човешки души ние носим директната сила. – Ето в какво се изразяваше себеусещането на онези хора, които бяха инспирирани в центровете за посвещение, особено в онези, които можеха да разбират по-добре празниците, свързани с лятното Слънце.
към текста >>
Ние
жив
еем заедно със Слънцето, ние
жив
еем заедно със звездите.
Древните посветени, особено в северните области на Европа, имаха извънредно жив усет за вътрешния смисъл и Дух на тази част от годината, която днес отбелязваме с месеца Юни. Точно тогава те усещаха как собствената им душа – заедно със Земната душа – се отдава на Космоса. И преди всичко, те си казваха приблизително следното: С нашата душа ние живеем в космическите простори.
Ние живеем заедно със Слънцето, ние живеем заедно със звездите.
И когато обръщаме поглед надолу към Земята, която е покрита с пищния растителен свят, която е населена с най-различни животински видове, тогава в буйно израсналите растения, в пъстрите цветя, в подвижните насекоми, в птиците, прорязващи въздуха с многоцветните си пера, ние отново виждаме – като отразено от Земята – онова, което сме поели в душата си, именно когато бяхме напуснали Земята, увлечени от нейното издихание, за да живеем не в земен, а в космически смисъл. Обаче всичко онова, което се проявява в Космоса като идващо от Земята и покълващо в хиляди и в хиляди багри, е от същия вид. Само че то е отговор, рефлексия, възвратна сила, докато в нашите човешки души ние носим директната сила. – Ето в какво се изразяваше себеусещането на онези хора, които бяха инспирирани в центровете за посвещение, особено в онези, които можеха да разбират по-добре празниците, свързани с лятното Слънце. Така ние виждаме празника Еньовден: Като разположен в планетарното Земно издихание всред мировите простори.
към текста >>
И когато обръщаме поглед надолу към Земята, която е покрита с пищния растителен свят, която е населена с най-различни
жив
отински видове, тогава в буйно израсналите растения, в пъстрите цветя, в подвижните насекоми, в птиците, прорязващи въздуха с многоцветните си пера, ние отново виждаме – като отразено от Земята – онова, което сме поели в душата си, именно когато бяхме напуснали Земята, увлечени от нейното издихание, за да
жив
еем не в земен, а в космически смисъл.
Древните посветени, особено в северните области на Европа, имаха извънредно жив усет за вътрешния смисъл и Дух на тази част от годината, която днес отбелязваме с месеца Юни. Точно тогава те усещаха как собствената им душа – заедно със Земната душа – се отдава на Космоса. И преди всичко, те си казваха приблизително следното: С нашата душа ние живеем в космическите простори. Ние живеем заедно със Слънцето, ние живеем заедно със звездите.
И когато обръщаме поглед надолу към Земята, която е покрита с пищния растителен свят, която е населена с най-различни животински видове, тогава в буйно израсналите растения, в пъстрите цветя, в подвижните насекоми, в птиците, прорязващи въздуха с многоцветните си пера, ние отново виждаме – като отразено от Земята – онова, което сме поели в душата си, именно когато бяхме напуснали Земята, увлечени от нейното издихание, за да живеем не в земен, а в космически смисъл.
Обаче всичко онова, което се проявява в Космоса като идващо от Земята и покълващо в хиляди и в хиляди багри, е от същия вид. Само че то е отговор, рефлексия, възвратна сила, докато в нашите човешки души ние носим директната сила. – Ето в какво се изразяваше себеусещането на онези хора, които бяха инспирирани в центровете за посвещение, особено в онези, които можеха да разбират по-добре празниците, свързани с лятното Слънце. Така ние виждаме празника Еньовден: Като разположен в планетарното Земно издихание всред мировите простори.
към текста >>
Ето защо Христовият Импулс, бих казал, трябва да
жив
ее в издишването; самата Земя се оказва непроницаема за Христовия Импулс.
Обаче едно огледало не пропуска през себе си нищо от това, което се намира пред него. И понеже през лятото Земята е като едно огледало спрямо Космоса, и – тъй да се каже – тя е непрозрачна също в своята вътрешност, непрозрачна за космическите сили, непрозрачна и за Христовия Импулс.
Ето защо Христовият Импулс, бих казал, трябва да живее в издишването; самата Земя се оказва непроницаема за Христовия Импулс.
И в тази непроницаема за Христовия Импулс Земя се настаняват ариманическите сили. И когато човекът отново връща – заедно с издишаните Земни сили – в своята собствена душа също и приетите от Космоса сили, включително и Христовите сили, тогава той потъва надолу в една ариманизирана Земя. Обаче сега, в настоящата епоха от Земното развитие, след последната третина на 19. век, нещата стоят така, че в помощ на потъващите надолу човешки души идва силата на Михаил, която при това планетарно вдишване сразява дракона Ариман вътре в самата Земя.
към текста >>
Ето как занапред ще бъде честван този празник от човечеството, което отново ще открие духовния смисъл на земния
жив
от.
Досега Михаиловият ден беше един селски празник. Вие се досещате какъв смисъл влагам в тези думи: един празник на обикновените хора. Но той има друга мисия: Откривайки дълбокия смисъл на земно-космическото дишане, все повече и повече да се превръща в празник, допълващ Великден.
Ето как занапред ще бъде честван този празник от човечеството, което отново ще открие духовния смисъл на земния живот.
към текста >>
Съумеем ли да разберем по този начин всяко едно от четирите забележителни празнични времена на годината, следователно, съумеем ли също и през Великденските дни и нощи да о
жив
им в себе си Христовите мисли, ние вдъхваме
жив
от и на самата година, вдъхваме
жив
от и на самия Великден.
Съумеем ли да разберем по този начин всяко едно от четирите забележителни празнични времена на годината, следователно, съумеем ли също и през Великденските дни и нощи да оживим в себе си Христовите мисли, ние вдъхваме живот и на самата година, вдъхваме живот и на самия Великден.
Надеждата, че Михаиловата сила идва в служба на Христовата сила окриля онези, които искат да разберат как действува Христовият Импулс в нашата епоха.
към текста >>
24.
Втора лекция, Великден, 1. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
През първите години от възникването на християнството тя беше толкова
жив
а, че сме запомнили думите на апостол Павел: “Ако Христос не е възкръснал, празна е вашата вяра”.
Обаче мисълта за Великдена, идеята за Великдена избледняваше все повече.
През първите години от възникването на християнството тя беше толкова жива, че сме запомнили думите на апостол Павел: “Ако Христос не е възкръснал, празна е вашата вяра”.
Павел директно свързва християнството с мисълта за Великдена, следователно, с мисълта за Възкресението. За онези хора, които са получили образованието си в днешно време, Възкресението е нещо, което те наричат “чудо” и като такова то бива изтръгнато от действителния свят, така, че за всички онези, които не допускат в себе си мисълта за Възкресението, фактически Великденският празник се превръща в един обичай от миналото, какъвто впрочем е случаят и с всички останали християнски празници.
към текста >>
И тогава мисълта за Великдена отново ще о
жив
ее в човешките сърца.
Всъщност през изминалите години ние сме обсъждали тази тема от най-различни гледни точки. Сега отново ще се наложи да прибегнем до познанията за висшите светове, за да разберем такива събития, които не се вместват в сетивната действителност. И като един такъв факт, ще разгледаме нещо, което обикновено връзваме с мисълта за Възкресението.
И тогава мисълта за Великдена отново ще оживее в човешките сърца.
За едно човечество, което отпраща Възкресението в областта на недействителните чудеса, мисълта за Великдена не може да бъде нещо живо. Тази Великденска мисъл възникна в онази епоха, когато все още имаше следи от древното човешко познание за духовния свят.
към текста >>
За едно човечество, което отпраща Възкресението в областта на недействителните чудеса, мисълта за Великдена не може да бъде нещо
жив
о.
Всъщност през изминалите години ние сме обсъждали тази тема от най-различни гледни точки. Сега отново ще се наложи да прибегнем до познанията за висшите светове, за да разберем такива събития, които не се вместват в сетивната действителност. И като един такъв факт, ще разгледаме нещо, което обикновено връзваме с мисълта за Възкресението. И тогава мисълта за Великдена отново ще оживее в човешките сърца.
За едно човечество, което отпраща Възкресението в областта на недействителните чудеса, мисълта за Великдена не може да бъде нещо живо.
Тази Великденска мисъл възникна в онази епоха, когато все още имаше следи от древното човешко познание за духовния свят.
към текста >>
век: Хората започнаха да
жив
еят в абстрактните мъртви мисли.
Ние знаем, че в изходната точка от своето развитие на Земята хората притежаваха едно инстинктивно ясновидство, с чиято помощ те можеха да виждат в духовния свят, с чиято помощ те разглеждаха духовния свят като равен по значение с физическо-сетивния свят. Обаче това инстинктивно ясновидство постепенно угасна, въпреки че през първите три столетия след възникването на християнството следи от него все още съществуваха тук и там по света. Ето защо през тези първи столетия хората все пак стигаха до някакво разбиране за Великдена, опиращо се на древните светогледи. Обаче след 4. век това разбиране отслабна, за да отстъпи място на нещо, което можа да се прояви съвсем ясно в първата третина на 15.
век: Хората започнаха да живеят в абстрактните мъртви мисли.
И в тези абстрактни мисли, които направиха възможни появата и възхода на естествените науки, Великденската идея трябваше да отмре.
към текста >>
Но днес идва времето, когато Великденската идея, Великденската мисъл отново трябва да се пробуди като една
жив
а мисъл.
Но днес идва времето, когато Великденската идея, Великденската мисъл отново трябва да се пробуди като една жива мисъл.
Обаче за да се пробуди, тя трябва да премине от състояние на смърт в състояние на живот. А основната характеристика на живото е, че от него произлиза нещо друго, нещо ново. Когато през първите християнски столетия мисълта за Великден се разпространяваше в християнския свят, човешките души все още бяха достатъчно възприемчиви, за да имат едни или други разтърсващи изживявания, представяйки си Христовия гроб или Христовото Същество, излитащо от гроба, или онзи Христос, който все повече се свързва с човечеството. Душите все още можеха непосредствено и силно да изживяват тези величествени образи. За човешкия душевен живот тези вътрешни изживявания бяха една неоспорима реалност.
към текста >>
Обаче за да се пробуди, тя трябва да премине от състояние на смърт в състояние на
жив
от.
Но днес идва времето, когато Великденската идея, Великденската мисъл отново трябва да се пробуди като една жива мисъл.
Обаче за да се пробуди, тя трябва да премине от състояние на смърт в състояние на живот.
А основната характеристика на живото е, че от него произлиза нещо друго, нещо ново. Когато през първите християнски столетия мисълта за Великден се разпространяваше в християнския свят, човешките души все още бяха достатъчно възприемчиви, за да имат едни или други разтърсващи изживявания, представяйки си Христовия гроб или Христовото Същество, излитащо от гроба, или онзи Христос, който все повече се свързва с човечеството. Душите все още можеха непосредствено и силно да изживяват тези величествени образи. За човешкия душевен живот тези вътрешни изживявания бяха една неоспорима реалност. Но реалност за човешкия душевен живот е само това, което непосредствено обхваща душите, тъй както и външният сетивен свят непосредствено дразни сетивата.
към текста >>
А основната характеристика на
жив
ото е, че от него произлиза нещо друго, нещо ново.
Но днес идва времето, когато Великденската идея, Великденската мисъл отново трябва да се пробуди като една жива мисъл. Обаче за да се пробуди, тя трябва да премине от състояние на смърт в състояние на живот.
А основната характеристика на живото е, че от него произлиза нещо друго, нещо ново.
Когато през първите християнски столетия мисълта за Великден се разпространяваше в християнския свят, човешките души все още бяха достатъчно възприемчиви, за да имат едни или други разтърсващи изживявания, представяйки си Христовия гроб или Христовото Същество, излитащо от гроба, или онзи Христос, който все повече се свързва с човечеството. Душите все още можеха непосредствено и силно да изживяват тези величествени образи. За човешкия душевен живот тези вътрешни изживявания бяха една неоспорима реалност. Но реалност за човешкия душевен живот е само това, което непосредствено обхваща душите, тъй както и външният сетивен свят непосредствено дразни сетивата. Хората чувствуваха, че съзерцавайки смъртта и Възкресението Христови, те стават други.
към текста >>
Когато през първите християнски столетия мисълта за Великден се разпространяваше в християнския свят, човешките души все още бяха достатъчно възприемчиви, за да имат едни или други разтърсващи из
жив
явания, представяйки си Христовия гроб или Христовото Същество, излитащо от гроба, или онзи Христос, който все повече се свързва с човечеството.
Но днес идва времето, когато Великденската идея, Великденската мисъл отново трябва да се пробуди като една жива мисъл. Обаче за да се пробуди, тя трябва да премине от състояние на смърт в състояние на живот. А основната характеристика на живото е, че от него произлиза нещо друго, нещо ново.
Когато през първите християнски столетия мисълта за Великден се разпространяваше в християнския свят, човешките души все още бяха достатъчно възприемчиви, за да имат едни или други разтърсващи изживявания, представяйки си Христовия гроб или Христовото Същество, излитащо от гроба, или онзи Христос, който все повече се свързва с човечеството.
Душите все още можеха непосредствено и силно да изживяват тези величествени образи. За човешкия душевен живот тези вътрешни изживявания бяха една неоспорима реалност. Но реалност за човешкия душевен живот е само това, което непосредствено обхваща душите, тъй както и външният сетивен свят непосредствено дразни сетивата. Хората чувствуваха, че съзерцавайки смъртта и Възкресението Христови, те стават други. Чрез тези съзерцания те се чувствуваха така душевно преобразени, както например един човек се променя в хода на своя живот поради едни или други физически фактори.
към текста >>
Душите все още можеха непосредствено и силно да из
жив
яват тези величествени образи.
Но днес идва времето, когато Великденската идея, Великденската мисъл отново трябва да се пробуди като една жива мисъл. Обаче за да се пробуди, тя трябва да премине от състояние на смърт в състояние на живот. А основната характеристика на живото е, че от него произлиза нещо друго, нещо ново. Когато през първите християнски столетия мисълта за Великден се разпространяваше в християнския свят, човешките души все още бяха достатъчно възприемчиви, за да имат едни или други разтърсващи изживявания, представяйки си Христовия гроб или Христовото Същество, излитащо от гроба, или онзи Христос, който все повече се свързва с човечеството.
Душите все още можеха непосредствено и силно да изживяват тези величествени образи.
За човешкия душевен живот тези вътрешни изживявания бяха една неоспорима реалност. Но реалност за човешкия душевен живот е само това, което непосредствено обхваща душите, тъй както и външният сетивен свят непосредствено дразни сетивата. Хората чувствуваха, че съзерцавайки смъртта и Възкресението Христови, те стават други. Чрез тези съзерцания те се чувствуваха така душевно преобразени, както например един човек се променя в хода на своя живот поради едни или други физически фактори.
към текста >>
За човешкия душевен
жив
от тези вътрешни из
жив
явания бяха една неоспорима реалност.
Но днес идва времето, когато Великденската идея, Великденската мисъл отново трябва да се пробуди като една жива мисъл. Обаче за да се пробуди, тя трябва да премине от състояние на смърт в състояние на живот. А основната характеристика на живото е, че от него произлиза нещо друго, нещо ново. Когато през първите християнски столетия мисълта за Великден се разпространяваше в християнския свят, човешките души все още бяха достатъчно възприемчиви, за да имат едни или други разтърсващи изживявания, представяйки си Христовия гроб или Христовото Същество, излитащо от гроба, или онзи Христос, който все повече се свързва с човечеството. Душите все още можеха непосредствено и силно да изживяват тези величествени образи.
За човешкия душевен живот тези вътрешни изживявания бяха една неоспорима реалност.
Но реалност за човешкия душевен живот е само това, което непосредствено обхваща душите, тъй както и външният сетивен свят непосредствено дразни сетивата. Хората чувствуваха, че съзерцавайки смъртта и Възкресението Христови, те стават други. Чрез тези съзерцания те се чувствуваха така душевно преобразени, както например един човек се променя в хода на своя живот поради едни или други физически фактори.
към текста >>
Но реалност за човешкия душевен
жив
от е само това, което непосредствено обхваща душите, тъй както и външният сетивен свят непосредствено дразни сетивата.
Обаче за да се пробуди, тя трябва да премине от състояние на смърт в състояние на живот. А основната характеристика на живото е, че от него произлиза нещо друго, нещо ново. Когато през първите християнски столетия мисълта за Великден се разпространяваше в християнския свят, човешките души все още бяха достатъчно възприемчиви, за да имат едни или други разтърсващи изживявания, представяйки си Христовия гроб или Христовото Същество, излитащо от гроба, или онзи Христос, който все повече се свързва с човечеството. Душите все още можеха непосредствено и силно да изживяват тези величествени образи. За човешкия душевен живот тези вътрешни изживявания бяха една неоспорима реалност.
Но реалност за човешкия душевен живот е само това, което непосредствено обхваща душите, тъй както и външният сетивен свят непосредствено дразни сетивата.
Хората чувствуваха, че съзерцавайки смъртта и Възкресението Христови, те стават други. Чрез тези съзерцания те се чувствуваха така душевно преобразени, както например един човек се променя в хода на своя живот поради едни или други физически фактори.
към текста >>
Чрез тези съзерцания те се чувствуваха така душевно преобразени, както например един човек се променя в хода на своя
жив
от поради едни или други физически фактори.
Когато през първите християнски столетия мисълта за Великден се разпространяваше в християнския свят, човешките души все още бяха достатъчно възприемчиви, за да имат едни или други разтърсващи изживявания, представяйки си Христовия гроб или Христовото Същество, излитащо от гроба, или онзи Христос, който все повече се свързва с човечеството. Душите все още можеха непосредствено и силно да изживяват тези величествени образи. За човешкия душевен живот тези вътрешни изживявания бяха една неоспорима реалност. Но реалност за човешкия душевен живот е само това, което непосредствено обхваща душите, тъй както и външният сетивен свят непосредствено дразни сетивата. Хората чувствуваха, че съзерцавайки смъртта и Възкресението Христови, те стават други.
Чрез тези съзерцания те се чувствуваха така душевно преобразени, както например един човек се променя в хода на своя живот поради едни или други физически фактори.
към текста >>
Така те чувствуваха, че се издигат на една по-висока степен от
жив
ота.
Вие знаете, че около седмата си година детето се променя и външен израз на тази промяна е смяната на зъбите; около неговата четиринадесета година външен израз на промяната е половата зрялост. Това са телесни промени. Но вглъбявайки се в мисълта за Великдена, първите християни се чувствуваха променени във вътрешно-душевен смисъл.
Така те чувствуваха, че се издигат на една по-висока степен от живота.
към текста >>
Обаче за духовно обозримия свят реалност е само това, което може да бъде обхванато не с абстрактни мисли, а в
жив
ите му връзки с онзи свят, който се открива също и пред сетивата.
В хода на времето мисълта за Великдена изгуби своята първоначална сила. И тя може отново да си я възвърне, само ако това, което остава непонятно според природните закони, Възкресението, се превърне в реалност, след като стане обект за проучване в рамките на една истинска Духовна наука.
Обаче за духовно обозримия свят реалност е само това, което може да бъде обхванато не с абстрактни мисли, а в живите му връзки с онзи свят, който се открива също и пред сетивата.
към текста >>
Човекът никога не може да
жив
ее в духовната реалност, ако я схваща като нещо абстрактно, ако не я поставя във връзка с всички мирови процеси.
Който иска да ограничи духовния свят само в едни или други абстракции, който примерно заявява, че духовният свят не бива да слиза до равнището на сетивно-физическият свят, той трябва да защитава също и тезата, че божествените Същества следва да бъдат детронирани, ако допуснем, че те са създали физическия свят. Напротив, божественото може да бъде обхванато в неговото величие, в неговата мощ само тогава, когато не го откъсваме от сетивното, а му признаем силата да се намесва творчески в сетивния свят. Всъщност ние принизяваме божествения свят, ако го издигаме в някакви абстрактни, мъгляви висини.
Човекът никога не може да живее в духовната реалност, ако я схваща като нещо абстрактно, ако не я поставя във връзка с всички мирови процеси.
към текста >>
В нашия земен
жив
от мировата еволюция ни се представя така, че този земен
жив
от обхваща определен брой години и през тези години, следвайки определени закономерности и определен ритъм, се случват определени събития.
В нашия земен живот мировата еволюция ни се представя така, че този земен живот обхваща определен брой години и през тези години, следвайки определени закономерности и определен ритъм, се случват определени събития.
Например след изтичането на една година ние се изправяме пред същите събития, отнасящи се до климата, времето, звездните констелации и т.н. Годишният кръговрат е нещо, което има свой собствен ритъм в нашия земен живот. Вчера ние видяхме, че този годишен кръговрат се проявява като едно последователно душевно-духовно вдишване и издишване на Земята. Ако искаме още веднъж да си представим тези четири главни точки на планетарния дихателен процес, ние трябва да кажем следното: Коледният празник съвпада с планетарното вдишване. Душевно-духовните сили на Земята са напълно погълнати от нея.
към текста >>
Годишният кръговрат е нещо, което има свой собствен ритъм в нашия земен
жив
от.
В нашия земен живот мировата еволюция ни се представя така, че този земен живот обхваща определен брой години и през тези години, следвайки определени закономерности и определен ритъм, се случват определени събития. Например след изтичането на една година ние се изправяме пред същите събития, отнасящи се до климата, времето, звездните констелации и т.н.
Годишният кръговрат е нещо, което има свой собствен ритъм в нашия земен живот.
Вчера ние видяхме, че този годишен кръговрат се проявява като едно последователно душевно-духовно вдишване и издишване на Земята. Ако искаме още веднъж да си представим тези четири главни точки на планетарния дихателен процес, ние трябва да кажем следното: Коледният празник съвпада с планетарното вдишване. Душевно-духовните сили на Земята са напълно погълнати от нея. Дълбоко в Земните недра е спотаено всичко онова, което после тя разгръща през лятото, за да го изложи на космическите въздействия. В дълбините на Земята, най-вече през Коледните дни и нощи, е спотаено всичко онова, което през лятото се открива за космическите сили.
към текста >>
Но човекът
жив
ее не в дълбините на Земята, физически той
жив
ее върху повърхността на Земята.
Вчера ние видяхме, че този годишен кръговрат се проявява като едно последователно душевно-духовно вдишване и издишване на Земята. Ако искаме още веднъж да си представим тези четири главни точки на планетарния дихателен процес, ние трябва да кажем следното: Коледният празник съвпада с планетарното вдишване. Душевно-духовните сили на Земята са напълно погълнати от нея. Дълбоко в Земните недра е спотаено всичко онова, което после тя разгръща през лятото, за да го изложи на космическите въздействия. В дълбините на Земята, най-вече през Коледните дни и нощи, е спотаено всичко онова, което през лятото се открива за космическите сили.
Но човекът живее не в дълбините на Земята, физически той живее върху повърхността на Земята.
Обаче и като духовнодушевно същество той също не живее в дълбините на Земята; фактически той живее в обкръжението на Земята. Като духовно-душевно същество той живее в атмосферата на Земята.
към текста >>
Обаче и като духовнодушевно същество той също не
жив
ее в дълбините на Земята; фактически той
жив
ее в обкръжението на Земята.
Ако искаме още веднъж да си представим тези четири главни точки на планетарния дихателен процес, ние трябва да кажем следното: Коледният празник съвпада с планетарното вдишване. Душевно-духовните сили на Земята са напълно погълнати от нея. Дълбоко в Земните недра е спотаено всичко онова, което после тя разгръща през лятото, за да го изложи на космическите въздействия. В дълбините на Земята, най-вече през Коледните дни и нощи, е спотаено всичко онова, което през лятото се открива за космическите сили. Но човекът живее не в дълбините на Земята, физически той живее върху повърхността на Земята.
Обаче и като духовнодушевно същество той също не живее в дълбините на Земята; фактически той живее в обкръжението на Земята.
Като духовно-душевно същество той живее в атмосферата на Земята.
към текста >>
Като духовно-душевно същество той
жив
ее в атмосферата на Земята.
Душевно-духовните сили на Земята са напълно погълнати от нея. Дълбоко в Земните недра е спотаено всичко онова, което после тя разгръща през лятото, за да го изложи на космическите въздействия. В дълбините на Земята, най-вече през Коледните дни и нощи, е спотаено всичко онова, което през лятото се открива за космическите сили. Но човекът живее не в дълбините на Земята, физически той живее върху повърхността на Земята. Обаче и като духовнодушевно същество той също не живее в дълбините на Земята; фактически той живее в обкръжението на Земята.
Като духовно-душевно същество той живее в атмосферата на Земята.
към текста >>
Например в древността никой не би се доверил на едно лечителско предписание, което не е минало през посвещение в зимните тайни, което не разбира, как – поемайки навътре в себе си своята душа – Земята става особено податлива към въздействието на Лунните сили, така че през този период от време растенията се изпълват с такива лечебни сили, които иначе не се срещат нито в растителния свят, нито в света на низшите
жив
отни.
Например в древността никой не би се доверил на едно лечителско предписание, което не е минало през посвещение в зимните тайни, което не разбира, как – поемайки навътре в себе си своята душа – Земята става особено податлива към въздействието на Лунните сили, така че през този период от време растенията се изпълват с такива лечебни сили, които иначе не се срещат нито в растителния свят, нито в света на низшите животни.
към текста >>
Хората си казваха: Ако гледаш на света с обич и изпълваш своето съзнание с това, което през Коледния период
жив
ее в Земята като Лунни сили, тогава ти навлизаш в такъв вид съзнание, при което трябва да си вътрешно много силен, за да устоиш срещу връхлитащите отвсякъде ариманически Същества, които са намерили подслон в Земните недра поради факта, че Земята е приела в себе си Лунните сили.
Коледното посвещение беше усещано като едно слизане в дълбините на Земния свят. Обаче с това Коледно посвещение беше свързано и нещо друго. При това Коледно посвещение възникваше нещо, което в известен смисъл беше усещано като заплаха за човешкото същество.
Хората си казваха: Ако гледаш на света с обич и изпълваш своето съзнание с това, което през Коледния период живее в Земята като Лунни сили, тогава ти навлизаш в такъв вид съзнание, при което трябва да си вътрешно много силен, за да устоиш срещу връхлитащите отвсякъде ариманически Същества, които са намерили подслон в Земните недра поради факта, че Земята е приела в себе си Лунните сили.
И само душевно-духовната сила, която човек сам развива в себе си, за да преодолее атаките на тези Същества, ще му позволи да продължи своя живот на Земята.
към текста >>
И само душевно-духовната сила, която човек сам развива в себе си, за да преодолее атаките на тези Същества, ще му позволи да продължи своя
жив
от на Земята.
Коледното посвещение беше усещано като едно слизане в дълбините на Земния свят. Обаче с това Коледно посвещение беше свързано и нещо друго. При това Коледно посвещение възникваше нещо, което в известен смисъл беше усещано като заплаха за човешкото същество. Хората си казваха: Ако гледаш на света с обич и изпълваш своето съзнание с това, което през Коледния период живее в Земята като Лунни сили, тогава ти навлизаш в такъв вид съзнание, при което трябва да си вътрешно много силен, за да устоиш срещу връхлитащите отвсякъде ариманически Същества, които са намерили подслон в Земните недра поради факта, че Земята е приела в себе си Лунните сили.
И само душевно-духовната сила, която човек сам развива в себе си, за да преодолее атаките на тези Същества, ще му позволи да продължи своя живот на Земята.
към текста >>
век, когато човечеството щеше да е много напреднало в мъртвото абстрактно мислене, но би могло отново да възвърне възможността си за духовен
жив
от само чрез онези нови сили, родени от самото него, които щяха да сразят заглушаващите сили, изникващи от недрата на Земята.
Да, посветените описваха с мрачни тонове епохата, която трябваше да започне след 15.
век, когато човечеството щеше да е много напреднало в мъртвото абстрактно мислене, но би могло отново да възвърне възможността си за духовен живот само чрез онези нови сили, родени от самото него, които щяха да сразят заглушаващите сили, изникващи от недрата на Земята.
към текста >>
И същественото тук е, че това антропософско духовно изследване винаги ни отправя към такива форми на
жив
от, които не се изчерпват в рамките на раждането и смъртта тук във физическия свят.
Както знаете, относно Великденските мисли ние често сме прилагали знанията, идващи от Духовната наука.
И същественото тук е, че това антропософско духовно изследване винаги ни отправя към такива форми на живот, които не се изчерпват в рамките на раждането и смъртта тук във физическия свят.
Духовното изследване установява по какъв начин Христос е можел да общува със Своите ученици дори и след като физическото Му тяло не е вече тук. Поставена в светлината на духовното изследване, мисълта за Възкресението наистина оживява. Обаче тази мисъл за Възкресението може да бъде напълно разбрана само тогава, когато тя бъде свързана с нейната противоположност.
към текста >>
Поставена в светлината на духовното изследване, мисълта за Възкресението наистина о
жив
ява.
Както знаете, относно Великденските мисли ние често сме прилагали знанията, идващи от Духовната наука. И същественото тук е, че това антропософско духовно изследване винаги ни отправя към такива форми на живот, които не се изчерпват в рамките на раждането и смъртта тук във физическия свят. Духовното изследване установява по какъв начин Христос е можел да общува със Своите ученици дори и след като физическото Му тяло не е вече тук.
Поставена в светлината на духовното изследване, мисълта за Възкресението наистина оживява.
Обаче тази мисъл за Възкресението може да бъде напълно разбрана само тогава, когато тя бъде свързана с нейната противоположност.
към текста >>
Христовото Същество слезе от духовните светове, влезе в тялото на Исус,
жив
я на Земята в тялото на Исус, като по този начин, тъй да се каже, внесе в Земната сфера силите на извънземния свят; и след като Христос внесе извънземните сили в Земната сфера, от този момент нататък, след Мистерията на Голгота, тези извънземни сили останаха свързани с общочовешкото развитие.
За какво всъщност ни говори мисълта за Възкресението?
Христовото Същество слезе от духовните светове, влезе в тялото на Исус, живя на Земята в тялото на Исус, като по този начин, тъй да се каже, внесе в Земната сфера силите на извънземния свят; и след като Христос внесе извънземните сили в Земната сфера, от този момент нататък, след Мистерията на Голгота, тези извънземни сили останаха свързани с общочовешкото развитие.
От тогава насам, това което древните можеха да виждат навън в мировото пространство, техните потомци сега можеха да усещат не външно, а вътрешно в хода на общочовешкото развитие. След Възкресението Христос се свърза с човечеството, и от тогава живее не само в извънземните висини, но и живее също и в Земното битие, живее в самото развитие, в еволюционния поток на човечеството.
към текста >>
След Възкресението Христос се свърза с човечеството, и от тогава
жив
ее не само в извънземните висини, но и
жив
ее също и в Земното битие,
жив
ее в самото развитие, в еволюционния поток на човечеството.
За какво всъщност ни говори мисълта за Възкресението? Христовото Същество слезе от духовните светове, влезе в тялото на Исус, живя на Земята в тялото на Исус, като по този начин, тъй да се каже, внесе в Земната сфера силите на извънземния свят; и след като Христос внесе извънземните сили в Земната сфера, от този момент нататък, след Мистерията на Голгота, тези извънземни сили останаха свързани с общочовешкото развитие. От тогава насам, това което древните можеха да виждат навън в мировото пространство, техните потомци сега можеха да усещат не външно, а вътрешно в хода на общочовешкото развитие.
След Възкресението Христос се свърза с човечеството, и от тогава живее не само в извънземните висини, но и живее също и в Земното битие, живее в самото развитие, в еволюционния поток на човечеството.
към текста >>
Обаче какво би представлявала тя, ако не е
жив
а!
Да, налага се да кажем всичко това, за да се приближим до истинското разбиране на Великденската мисъл.
Обаче какво би представлявала тя, ако не е жива!
Древните можеха да се свързват с мисълта за зимния Слънчев поврат само защото от другата страна имаха мисълта за Еньовден. Нека да си послужим със следната схема (Рис. 6). Ако тук имаме Земния свят със скритите зимни елементи (оранжево), той се допълва от това, което през лятото се издига в надземните области (оранжево), като двете страни са достъпни само чрез посвещението, макар че те остават свързани чрез това, което се намира в земната атмосфера (зелено).
към текста >>
– Христос Исус пророчески видя идващата опасност, тази, че през своя
жив
от на Земята между раждането и смъртта човекът фактически ще забрави надземния, духовния свят, и в земния
жив
от това ще е равносилно на умиране по отношение на духовния свят.
На първо време, напредвайки в своята еволюция, човечеството едностранчиво се увлече в посока към единия полюс, Великденския полюс, но този Великденски полюс изчерпа своите сили. Великденският празник вече не разполага с вътрешни жизнени сили. Той ще си ги възвърне едва тогава, когато един ден хората ще могат да си казват: Чрез това, което символично беше представено като “слизане в Ада” – макар и в действителност то може да бъде разбирано като Възкресение – човекът получи едно сигурно средство срещу една опасност, която щеше да се появи, срещу пълното безсилие на всички духовни мирогледи.
– Христос Исус пророчески видя идващата опасност, тази, че през своя живот на Земята между раждането и смъртта човекът фактически ще забрави надземния, духовния свят, и в земния живот това ще е равносилно на умиране по отношение на духовния свят.
И тъкмо в мисълта за Великдена, в мисълта за тържеството на духовния живот над земния живот се състои спасението за човека.
към текста >>
И тъкмо в мисълта за Великдена, в мисълта за тържеството на духовния
жив
от над земния
жив
от се състои спасението за човека.
На първо време, напредвайки в своята еволюция, човечеството едностранчиво се увлече в посока към единия полюс, Великденския полюс, но този Великденски полюс изчерпа своите сили. Великденският празник вече не разполага с вътрешни жизнени сили. Той ще си ги възвърне едва тогава, когато един ден хората ще могат да си казват: Чрез това, което символично беше представено като “слизане в Ада” – макар и в действителност то може да бъде разбирано като Възкресение – човекът получи едно сигурно средство срещу една опасност, която щеше да се появи, срещу пълното безсилие на всички духовни мирогледи. – Христос Исус пророчески видя идващата опасност, тази, че през своя живот на Земята между раждането и смъртта човекът фактически ще забрави надземния, духовния свят, и в земния живот това ще е равносилно на умиране по отношение на духовния свят.
И тъкмо в мисълта за Великдена, в мисълта за тържеството на духовния живот над земния живот се състои спасението за човека.
към текста >>
От едната страна имаме следното: Човекът слиза тук от своя предземен
жив
от.
От едната страна имаме следното: Човекът слиза тук от своя предземен живот.
Обаче след първата половина на 15. век в земния си живот човекът все повече и повече забрави своя небесен произход и, бих казал, приживе умря по отношение на своя душевен живот. Това е от едната страна. От другата страна имаме следното: Едно духовно-небесно Същество упражнява своите въздействия от Небето към Земята и ни представя обратното: Едно духовно Същество, което влиза в едно човешко тяло, понася смъртта и минава през Възкресението. Великденския празник е тук за да си спомняме: Христос Исус е положен в гроба, после Христос Исус минава през Възкресението!
към текста >>
век в земния си
жив
от човекът все повече и повече забрави своя небесен произход и, бих казал, при
жив
е умря по отношение на своя душевен
жив
от.
От едната страна имаме следното: Човекът слиза тук от своя предземен живот. Обаче след първата половина на 15.
век в земния си живот човекът все повече и повече забрави своя небесен произход и, бих казал, приживе умря по отношение на своя душевен живот.
Това е от едната страна. От другата страна имаме следното: Едно духовно-небесно Същество упражнява своите въздействия от Небето към Земята и ни представя обратното: Едно духовно Същество, което влиза в едно човешко тяло, понася смъртта и минава през Възкресението. Великденския празник е тук за да си спомняме: Христос Исус е положен в гроба, после Христос Исус минава през Възкресението!
към текста >>
Той влага като космическа мъдрост следното: Погледни себе си, о човеко, ти си слязъл от небесните светове; сега те заплашва опасността още при
жив
е душевно да умреш.
Ето в какво се състои Великденската мисъл: Христос Исус е положен в гроба и после Той възкръсва!
Той влага като космическа мъдрост следното: Погледни себе си, о човеко, ти си слязъл от небесните светове; сега те заплашва опасността още приживе душевно да умреш.
И тогава Христос нагледно ти показва, как това, от което ти произхождаш, духовния свят, е удържал победата на смъртта. И този величествен образ, надминаващ всички други, стои сега пред Христос Исус в гроба, Възкресението на Христос Исус. Той е положен в гроба, после възкръсва и се явява на тези, които можеха да Го видят.
към текста >>
Обаче поради непрекъснатото отслабване на душевните сили, този величествен образ вече не може да е
жив
.
Обаче поради непрекъснатото отслабване на душевните сили, този величествен образ вече не може да е жив.
Как може да бъде съживен днес този образ при тези отслабени душевни сили? Следвайки верската традиция човекът все пак може да поглежда нагоре към величествения образ, за който му напомня Великденския празник: към полагането в гроба и Възкресението. Но разчитайки единствено на вътрешните си душевни сили, той не е в състояние да се свързва нито с мисълта за полагането в гроба, нито с мисълта за Възкресението. Това е само по силите на този, който живее с убеждението: Да, напълно възможно е човекът да се приближи до познанието за Духа и да разбере нещо повече, нещо друго. Нека да си представим това “друго” и да го запишем дълбоко в душите!
към текста >>
Как може да бъде съ
жив
ен днес този образ при тези отслабени душевни сили?
Обаче поради непрекъснатото отслабване на душевните сили, този величествен образ вече не може да е жив.
Как може да бъде съживен днес този образ при тези отслабени душевни сили?
Следвайки верската традиция човекът все пак може да поглежда нагоре към величествения образ, за който му напомня Великденския празник: към полагането в гроба и Възкресението. Но разчитайки единствено на вътрешните си душевни сили, той не е в състояние да се свързва нито с мисълта за полагането в гроба, нито с мисълта за Възкресението. Това е само по силите на този, който живее с убеждението: Да, напълно възможно е човекът да се приближи до познанието за Духа и да разбере нещо повече, нещо друго. Нека да си представим това “друго” и да го запишем дълбоко в душите!
към текста >>
Това е само по силите на този, който
жив
ее с убеждението: Да, напълно възможно е човекът да се приближи до познанието за Духа и да разбере нещо повече, нещо друго.
Обаче поради непрекъснатото отслабване на душевните сили, този величествен образ вече не може да е жив. Как може да бъде съживен днес този образ при тези отслабени душевни сили? Следвайки верската традиция човекът все пак може да поглежда нагоре към величествения образ, за който му напомня Великденския празник: към полагането в гроба и Възкресението. Но разчитайки единствено на вътрешните си душевни сили, той не е в състояние да се свързва нито с мисълта за полагането в гроба, нито с мисълта за Възкресението.
Това е само по силите на този, който живее с убеждението: Да, напълно възможно е човекът да се приближи до познанието за Духа и да разбере нещо повече, нещо друго.
Нека да си представим това “друго” и да го запишем дълбоко в душите!
към текста >>
Първата мисъл, Великденската мисъл, се отнася за Христос; втората мисъл се отнася за човека, за онзи човек, който е разбрал силата на Великденската мисъл, а именно: Как чрез духовното познание, когато то навлезе в земния
жив
от, където днес духовно-душевните ми сили бавно умират, аз мога да възкреся душата си, така че вътрешно да
жив
ея още тук, в рамките на земния
жив
от между раждането и смъртта!
Първата мисъл, Великденската мисъл, се отнася за Христос; втората мисъл се отнася за човека, за онзи човек, който е разбрал силата на Великденската мисъл, а именно: Как чрез духовното познание, когато то навлезе в земния живот, където днес духовно-душевните ми сили бавно умират, аз мога да възкреся душата си, така че вътрешно да живея още тук, в рамките на земния живот между раждането и смъртта!
– Това вътрешно пробуждане, това вътрешно възкресение човекът може да постигне чрез Духовната наука; тогава той ще може успокоен да бъде положен в гроба. Тогава той ще бъде положен в гроба без да се страхува от разрушителните ариманически сили, които действуват в Земните дълбини през периода на зимния Слънчев поврат.
към текста >>
Ако си представяме Великденския празник в един период от време, когато
жив
отът напира и блика отвсякъде и когато растежните сили са в своя апогей, тогава ние трябва да изместим другия празник, носещ посланието: “Той възкръсна и успокоен ще може да бъде положен в гроба”, в онзи период от време, когато природният свят започва да умира, когато цялата природа потъва в гробовното настроение, когато пред човешката душа застава символът на гроба.
Ако си представяме Великденския празник в един период от време, когато животът напира и блика отвсякъде и когато растежните сили са в своя апогей, тогава ние трябва да изместим другия празник, носещ посланието: “Той възкръсна и успокоен ще може да бъде положен в гроба”, в онзи период от време, когато природният свят започва да умира, когато цялата природа потъва в гробовното настроение, когато пред човешката душа застава символът на гроба.
И тогава в човека започва да работи мисълта за Михаиловия празник, но тя не е сходна с Великденската мисъл от първите християнски столетия, водеща към съзерцанието. През първите християнски столетия погледът беше отправен към положения в гроба Христос и към Възкресението. Съзерцавайки тези образи, душата се изпълваше с най-добрите си сили. Обаче в празничните мисли на есенния Слънчев поврат душата трябва да почувстува в себе си друг вид сили и да призове не съзерцанието, а своята воля: Приеми в себе си Михаиловите сили, които сразиха Ариман, онези мисли, които ти дават силата тук на Земята да извоюваш познанието за Духа, и тогава ти ще победиш силите на смъртта.
към текста >>
Едва тогава Великденската мисъл ще се изпълни с
жив
от и непосредствено ще навлезе в човешката душа, и както мисълта за Еньовден беше усещана като противоположния полюс на Коледната мисъл, така сега Михаиловата мисъл, мисълта за есенния Михаилов празник ще бъде усещана като противоположния полюс на Великденската мисъл.
Както Великденската мисъл е отправена към съзерцанието, така и мисълта на есенния Михаилов празник е отправена към волята: Да приемеш Михаиловата сила, това означава да приемеш силата за духовно познание във волята си.
Едва тогава Великденската мисъл ще се изпълни с живот и непосредствено ще навлезе в човешката душа, и както мисълта за Еньовден беше усещана като противоположния полюс на Коледната мисъл, така сега Михаиловата мисъл, мисълта за есенния Михаилов празник ще бъде усещана като противоположния полюс на Великденската мисъл.
Както половин година по-късно Коледната мисъл си пробива път чрез вътрешно-оживената мисъл за Еньовден, така и Великденската мисъл подготвя пътя на Михаиловата мисъл. Човечеството трябва да постигне една езотерическа зрялост, която отново ще му позволи да мисли не абстрактно, а толкова конкретно, че отново да създава и устройва празници. И тогава то отново ще може да изпълва ритмичните природни явления с определено духовно съдържание.
към текста >>
Както половин година по-късно Коледната мисъл си пробива път чрез вътрешно-о
жив
ената мисъл за Еньовден, така и Великденската мисъл подготвя пътя на Михаиловата мисъл.
Както Великденската мисъл е отправена към съзерцанието, така и мисълта на есенния Михаилов празник е отправена към волята: Да приемеш Михаиловата сила, това означава да приемеш силата за духовно познание във волята си. Едва тогава Великденската мисъл ще се изпълни с живот и непосредствено ще навлезе в човешката душа, и както мисълта за Еньовден беше усещана като противоположния полюс на Коледната мисъл, така сега Михаиловата мисъл, мисълта за есенния Михаилов празник ще бъде усещана като противоположния полюс на Великденската мисъл.
Както половин година по-късно Коледната мисъл си пробива път чрез вътрешно-оживената мисъл за Еньовден, така и Великденската мисъл подготвя пътя на Михаиловата мисъл.
Човечеството трябва да постигне една езотерическа зрялост, която отново ще му позволи да мисли не абстрактно, а толкова конкретно, че отново да създава и устройва празници. И тогава то отново ще може да изпълва ритмичните природни явления с определено духовно съдържание.
към текста >>
Ако останат абстрактни, те не могат да проникнат в
жив
ота.
Засега всички наши мисли остават абстрактни, но те могат и да притежават голям размах, могат да бъдат и изпълнени с духовност.
Ако останат абстрактни, те не могат да проникнат в живота.
Ето защо днес, когато човечеството размишлява как да прикрепи Великденския празник към един или друг абстрактно избран ден, а не според звездните констелации, днес, когато всеки познавателен стремеж е изчерпан, когато вече няма никаква зависимост между морално-духовните качества и физическите природни сили, днес у човека отново трябва да се пробуди онази сила, с която той непосредствено ще свързва природните явления с духовните събития.
към текста >>
Обаче хората ще могат да вършат това, само ако са в състояние да работят непосредствено, конкретно и
жив
о със своите мисли, не само просто да размишляват, отдръпвайки се от природните процеси, а да мислят в хода на тези процеси, да мислят заедно с увяхващите листа и зреещите плодове така михаелически, както великденски те мислят заедно с покълващия и пищен растителен свят.
Хората отново ще трябва да се научат да свързват годишния кръговрат с духовния свят. Съвременният човек не бива да се ограничава само с езотерични занимания; днес отново е наложително той да осъществява езотериката.
Обаче хората ще могат да вършат това, само ако са в състояние да работят непосредствено, конкретно и живо със своите мисли, не само просто да размишляват, отдръпвайки се от природните процеси, а да мислят в хода на тези процеси, да мислят заедно с увяхващите листа и зреещите плодове така михаелически, както великденски те мислят заедно с покълващия и пищен растителен свят.
към текста >>
25.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
В миналото, когато тяхното съзнание беше дълбоко свързано с хода на цялата година, още в нейното начало, те си казваха: Тук имаме определено съотношение между студ и топлина; тук имаме условия за покълване на растенията, сега условията са подходящи за отглеждане на
жив
отните и т.н.
Ние съвсем не бива да подценяваме какво значение има за човечеството фактът, че то може да насочва цялото си внимание към един или друг годишен празник. Днес хората участвуват в религиозните празници по-скоро по навик, но това не винаги е било така.
В миналото, когато тяхното съзнание беше дълбоко свързано с хода на цялата година, още в нейното начало, те си казваха: Тук имаме определено съотношение между студ и топлина; тук имаме условия за покълване на растенията, сега условията са подходящи за отглеждане на животните и т.н.
Изобщо хората съизживяваха с природата нейните постепенни промени и метаморфози. Но тяхното съзнание се свързваше с природните явления по такъв начин, че то се ориентираше към определен празничен период от годината; например в началото на годината хората имаха различни усещания, които вече ги подготвяха за Великден, или пък през есента, с увяхването на растителния свят, те се подготвяха за Коледа. Душите изпитваха такива усещания, чиито особен характер подсказваше тяхната нагласа към онова, което представляваха празниците.
към текста >>
Изобщо хората съиз
жив
яваха с природата нейните постепенни промени и метаморфози.
Ние съвсем не бива да подценяваме какво значение има за човечеството фактът, че то може да насочва цялото си внимание към един или друг годишен празник. Днес хората участвуват в религиозните празници по-скоро по навик, но това не винаги е било така. В миналото, когато тяхното съзнание беше дълбоко свързано с хода на цялата година, още в нейното начало, те си казваха: Тук имаме определено съотношение между студ и топлина; тук имаме условия за покълване на растенията, сега условията са подходящи за отглеждане на животните и т.н.
Изобщо хората съизживяваха с природата нейните постепенни промени и метаморфози.
Но тяхното съзнание се свързваше с природните явления по такъв начин, че то се ориентираше към определен празничен период от годината; например в началото на годината хората имаха различни усещания, които вече ги подготвяха за Великден, или пък през есента, с увяхването на растителния свят, те се подготвяха за Коледа. Душите изпитваха такива усещания, чиито особен характер подсказваше тяхната нагласа към онова, което представляваха празниците.
към текста >>
Следователно, това съиз
жив
яване на годишния кръговрат, най-общо казано, беше един вид одухотворяване не само на това, което очите виждаха и ушите чуваха, а едно споделено с природата из
жив
яване от страна на цялото свръхсетивно човешко същество.
Следователно, това съизживяване на годишния кръговрат, най-общо казано, беше един вид одухотворяване не само на това, което очите виждаха и ушите чуваха, а едно споделено с природата изживяване от страна на цялото свръхсетивно човешко същество.
Човекът изживяваше годишния кръговрат така, както се изживява протичането на един органически жизнен процес, както примерно в детската възраст ние можем да проследим проявленията на детската душа и да ги свържем с неловките движения на детето, с неартикутрания му говор и така нататък. Както днес определени душевни изживявания са свързани със смяната на зъбите, а други душевни изживявания – с по-късните телесни промени, така в миналото можеше да се гледа и на връзката между определени духовнодушевни изживявания и промените във външната природа.
към текста >>
Човекът из
жив
яваше годишния кръговрат така, както се из
жив
ява протичането на един органически жизнен процес, както примерно в детската възраст ние можем да проследим проявленията на детската душа и да ги свържем с неловките движения на детето, с неартикутрания му говор и така нататък.
Следователно, това съизживяване на годишния кръговрат, най-общо казано, беше един вид одухотворяване не само на това, което очите виждаха и ушите чуваха, а едно споделено с природата изживяване от страна на цялото свръхсетивно човешко същество.
Човекът изживяваше годишния кръговрат така, както се изживява протичането на един органически жизнен процес, както примерно в детската възраст ние можем да проследим проявленията на детската душа и да ги свържем с неловките движения на детето, с неартикутрания му говор и така нататък.
Както днес определени душевни изживявания са свързани със смяната на зъбите, а други душевни изживявания – с по-късните телесни промени, така в миналото можеше да се гледа и на връзката между определени духовнодушевни изживявания и промените във външната природа.
към текста >>
Както днес определени душевни из
жив
явания са свързани със смяната на зъбите, а други душевни из
жив
явания – с по-късните телесни промени, така в миналото можеше да се гледа и на връзката между определени духовнодушевни из
жив
явания и промените във външната природа.
Следователно, това съизживяване на годишния кръговрат, най-общо казано, беше един вид одухотворяване не само на това, което очите виждаха и ушите чуваха, а едно споделено с природата изживяване от страна на цялото свръхсетивно човешко същество. Човекът изживяваше годишния кръговрат така, както се изживява протичането на един органически жизнен процес, както примерно в детската възраст ние можем да проследим проявленията на детската душа и да ги свържем с неловките движения на детето, с неартикутрания му говор и така нататък.
Както днес определени душевни изживявания са свързани със смяната на зъбите, а други душевни изживявания – с по-късните телесни промени, така в миналото можеше да се гледа и на връзката между определени духовнодушевни изживявания и промените във външната природа.
към текста >>
В началото на нашето летоброене, когато споменът за Събитието на Голгота беше отбелязван като “Великден”, хората из
жив
яваха годишния кръговрат така, както описах току-що, и същественото в случая беше, че те чувствуваха как целият им душевен
жив
от е отдаден на външния духовно-физически свят.
Обаче всичко това зависи от сложния начин, по който човекът, като Земно същество, се чувствува поставен в света.
В началото на нашето летоброене, когато споменът за Събитието на Голгота беше отбелязван като “Великден”, хората изживяваха годишния кръговрат така, както описах току-що, и същественото в случая беше, че те чувствуваха как целият им душевен живот е отдаден на външния духовно-физически свят.
Те чувствуваха, че за да осмислят живота си, имат потребност от това, да съзерцават полагането в гроба и Възкресението, този величествен образ, напомнящ за Събитието на Голгота.
към текста >>
Те чувствуваха, че за да осмислят
жив
ота си, имат потребност от това, да съзерцават полагането в гроба и Възкресението, този величествен образ, напомнящ за Събитието на Голгота.
Обаче всичко това зависи от сложния начин, по който човекът, като Земно същество, се чувствува поставен в света. В началото на нашето летоброене, когато споменът за Събитието на Голгота беше отбелязван като “Великден”, хората изживяваха годишния кръговрат така, както описах току-що, и същественото в случая беше, че те чувствуваха как целият им душевен живот е отдаден на външния духовно-физически свят.
Те чувствуваха, че за да осмислят живота си, имат потребност от това, да съзерцават полагането в гроба и Възкресението, този величествен образ, напомнящ за Събитието на Голгота.
към текста >>
Хората не винаги са наясно с тези инспирации и една от тайните на общочовешката еволюция е тази, че религиозните нагласи пораждат инспирации, които засягат целия
жив
от.
Обаче такава ангажираност на съзнанието е свързана с различни инспирации.
Хората не винаги са наясно с тези инспирации и една от тайните на общочовешката еволюция е тази, че религиозните нагласи пораждат инспирации, които засягат целия живот.
На първо време нека да си припомним, че през един период от време, през Средновековието тъкмо свещениците бяха тези, които се грижеха за духовния живот и които преди всичко, регламентираха празниците. Духовенството беше онова съсловие, което подреждаше празниците и ги насищаше със съответното съдържание. Обаче по отношение на това съдържание духовенството се чувствуваше твърде особено. Защото цялата душевна нагласа, свързана с това, че тези празници действуваха инспириращо, после се пренасяше върху душевния живот на другите хора от общността.
към текста >>
На първо време нека да си припомним, че през един период от време, през Средновековието тъкмо свещениците бяха тези, които се грижеха за духовния
жив
от и които преди всичко, регламентираха празниците.
Обаче такава ангажираност на съзнанието е свързана с различни инспирации. Хората не винаги са наясно с тези инспирации и една от тайните на общочовешката еволюция е тази, че религиозните нагласи пораждат инспирации, които засягат целия живот.
На първо време нека да си припомним, че през един период от време, през Средновековието тъкмо свещениците бяха тези, които се грижеха за духовния живот и които преди всичко, регламентираха празниците.
Духовенството беше онова съсловие, което подреждаше празниците и ги насищаше със съответното съдържание. Обаче по отношение на това съдържание духовенството се чувствуваше твърде особено. Защото цялата душевна нагласа, свързана с това, че тези празници действуваха инспириращо, после се пренасяше върху душевния живот на другите хора от общността.
към текста >>
Защото цялата душевна нагласа, свързана с това, че тези празници действуваха инспириращо, после се пренасяше върху душевния
жив
от на другите хора от общността.
Обаче такава ангажираност на съзнанието е свързана с различни инспирации. Хората не винаги са наясно с тези инспирации и една от тайните на общочовешката еволюция е тази, че религиозните нагласи пораждат инспирации, които засягат целия живот. На първо време нека да си припомним, че през един период от време, през Средновековието тъкмо свещениците бяха тези, които се грижеха за духовния живот и които преди всичко, регламентираха празниците. Духовенството беше онова съсловие, което подреждаше празниците и ги насищаше със съответното съдържание. Обаче по отношение на това съдържание духовенството се чувствуваше твърде особено.
Защото цялата душевна нагласа, свързана с това, че тези празници действуваха инспириращо, после се пренасяше върху душевния живот на другите хора от общността.
към текста >>
Във възгледа за слизащия Христос, който временно
жив
я на Земята и после мина през Възкресението ни беше даден онзи душевен импулс, който доведе до онова своеобразно отношение между вяра и знание, между познание и откровение, което именно наричаме схоластическо.
През Средновековието не бихме имали това, което наричаме схоластика, което наричаме философията на Тома Аквински, на Алберт Магнус, ако тази философия, този светоглед и всичко, което възникна в социалната област като тяхна последица, не беше инспирирано тъкмо от най-важната мисъл на Църквата: мисълта за Великдена.
Във възгледа за слизащия Христос, който временно живя на Земята и после мина през Възкресението ни беше даден онзи душевен импулс, който доведе до онова своеобразно отношение между вяра и знание, между познание и откровение, което именно наричаме схоластическо.
Че от човека може да се очаква само познание за сетивния свят, че всичко, отнасящо се до свръхсетивния свят идва само чрез откровението, това се предпоставяше от мисълта за Великдена и от това, как тя може да бъде съчетана с мисълта за Коледата.
към текста >>
Нека да вникнем в тази вътрешна връзка между нещата: Инспириращият импулс е винаги това, което хората из
жив
яват спрямо природата в празничните настроения.
Нека да вникнем в тази вътрешна връзка между нещата: Инспириращият импулс е винаги това, което хората изживяват спрямо природата в празничните настроения.
Нека да вникнем във връзката между този инспириращ импулс и това, което се проявява в целия човешки живот. Само ако вникнем във вътрешната връзка между вживяването в годишния кръговрат и това, което хората мислят, чувствуват и искат, ние ще разберем отколко голямо значение би било, примерно, да превърнем есенния Михаилов празник в една реалност, или – черпейки от духовни, от езотерически източници – да превърнем есенния Михаилов празник в нещо, което прелива в съзнанието на хората и на свой ред отново ги инспирира. И ако към Великденската мисъл: “Той беше положен в гроба и възкръсна”, бихме прибавили една друга мисъл, една човешка мисъл: “Той възкръсна и може да бъде положен в гроба, без да изчезне! ”, ако бихме оживили в себе си тази Михаилова мисъл – какво огромно значение би имало това събитие за мислите, чувствата и волята на хората по света! Как бихме могли да внесем това в социалния ред на човечеството?
към текста >>
Нека да вникнем във връзката между този инспириращ импулс и това, което се проявява в целия човешки
жив
от.
Нека да вникнем в тази вътрешна връзка между нещата: Инспириращият импулс е винаги това, което хората изживяват спрямо природата в празничните настроения.
Нека да вникнем във връзката между този инспириращ импулс и това, което се проявява в целия човешки живот.
Само ако вникнем във вътрешната връзка между вживяването в годишния кръговрат и това, което хората мислят, чувствуват и искат, ние ще разберем отколко голямо значение би било, примерно, да превърнем есенния Михаилов празник в една реалност, или – черпейки от духовни, от езотерически източници – да превърнем есенния Михаилов празник в нещо, което прелива в съзнанието на хората и на свой ред отново ги инспирира. И ако към Великденската мисъл: “Той беше положен в гроба и възкръсна”, бихме прибавили една друга мисъл, една човешка мисъл: “Той възкръсна и може да бъде положен в гроба, без да изчезне! ”, ако бихме оживили в себе си тази Михаилова мисъл – какво огромно значение би имало това събитие за мислите, чувствата и волята на хората по света! Как бихме могли да внесем това в социалния ред на човечеството?
към текста >>
Само ако вникнем във вътрешната връзка между в
жив
яването в годишния кръговрат и това, което хората мислят, чувствуват и искат, ние ще разберем отколко голямо значение би било, примерно, да превърнем есенния Михаилов празник в една реалност, или – черпейки от духовни, от езотерически източници – да превърнем есенния Михаилов празник в нещо, което прелива в съзнанието на хората и на свой ред отново ги инспирира.
Нека да вникнем в тази вътрешна връзка между нещата: Инспириращият импулс е винаги това, което хората изживяват спрямо природата в празничните настроения. Нека да вникнем във връзката между този инспириращ импулс и това, което се проявява в целия човешки живот.
Само ако вникнем във вътрешната връзка между вживяването в годишния кръговрат и това, което хората мислят, чувствуват и искат, ние ще разберем отколко голямо значение би било, примерно, да превърнем есенния Михаилов празник в една реалност, или – черпейки от духовни, от езотерически източници – да превърнем есенния Михаилов празник в нещо, което прелива в съзнанието на хората и на свой ред отново ги инспирира.
И ако към Великденската мисъл: “Той беше положен в гроба и възкръсна”, бихме прибавили една друга мисъл, една човешка мисъл: “Той възкръсна и може да бъде положен в гроба, без да изчезне! ”, ако бихме оживили в себе си тази Михаилова мисъл – какво огромно значение би имало това събитие за мислите, чувствата и волята на хората по света! Как бихме могли да внесем това в социалния ред на човечеството?
към текста >>
”, ако бихме о
жив
или в себе си тази Михаилова мисъл – какво огромно значение би имало това събитие за мислите, чувствата и волята на хората по света!
Нека да вникнем в тази вътрешна връзка между нещата: Инспириращият импулс е винаги това, което хората изживяват спрямо природата в празничните настроения. Нека да вникнем във връзката между този инспириращ импулс и това, което се проявява в целия човешки живот. Само ако вникнем във вътрешната връзка между вживяването в годишния кръговрат и това, което хората мислят, чувствуват и искат, ние ще разберем отколко голямо значение би било, примерно, да превърнем есенния Михаилов празник в една реалност, или – черпейки от духовни, от езотерически източници – да превърнем есенния Михаилов празник в нещо, което прелива в съзнанието на хората и на свой ред отново ги инспирира. И ако към Великденската мисъл: “Той беше положен в гроба и възкръсна”, бихме прибавили една друга мисъл, една човешка мисъл: “Той възкръсна и може да бъде положен в гроба, без да изчезне!
”, ако бихме оживили в себе си тази Михаилова мисъл – какво огромно значение би имало това събитие за мислите, чувствата и волята на хората по света!
Как бихме могли да внесем това в социалния ред на човечеството?
към текста >>
Обновлението на социалния
жив
от няма да дойде от всевъзможните дискусии и от всевъзможните институции, имащи отношение към външния сетивен свят; обновлението ще настъпи само ако човечеството бъде обхванато от една могъща инспирираща мисъл, чрез която морално-духовното ще бъде поставено в непосредствена и чувствена връзка с външната природа.
Обновлението на социалния живот няма да дойде от всевъзможните дискусии и от всевъзможните институции, имащи отношение към външния сетивен свят; обновлението ще настъпи само ако човечеството бъде обхванато от една могъща инспирираща мисъл, чрез която морално-духовното ще бъде поставено в непосредствена и чувствена връзка с външната природа.
Днес хората, ако ми позволите това сравнение, търсят Слънчевата светлина като дъждовни червеи, скрити под земята, докато за да намерят Слънчевата светлина, те просто трябва да излязат на земната повърхност. Фактически с дискусии и реформаторски дебати не се постигна нищо! Само един могъщ мисловен импулс, идващ направо от Духа, може да обнови социалния живот! А що се отнася до Великденската мисъл, нека да сме наясно, че тя би могла да получи своя завършен вид, само ако бъде допълнена с мисълта за есенния Михаилов празник.
към текста >>
Само един могъщ мисловен импулс, идващ направо от Духа, може да обнови социалния
жив
от!
Обновлението на социалния живот няма да дойде от всевъзможните дискусии и от всевъзможните институции, имащи отношение към външния сетивен свят; обновлението ще настъпи само ако човечеството бъде обхванато от една могъща инспирираща мисъл, чрез която морално-духовното ще бъде поставено в непосредствена и чувствена връзка с външната природа. Днес хората, ако ми позволите това сравнение, търсят Слънчевата светлина като дъждовни червеи, скрити под земята, докато за да намерят Слънчевата светлина, те просто трябва да излязат на земната повърхност. Фактически с дискусии и реформаторски дебати не се постигна нищо!
Само един могъщ мисловен импулс, идващ направо от Духа, може да обнови социалния живот!
А що се отнася до Великденската мисъл, нека да сме наясно, че тя би могла да получи своя завършен вид, само ако бъде допълнена с мисълта за есенния Михаилов празник.
към текста >>
Ние знаем, че някои
жив
отни потъват в зимен сън; тези елементарни Същества потъват в един летен сън.
в един вид съноподобно състояние.
Ние знаем, че някои животни потъват в зимен сън; тези елементарни Същества потъват в един летен сън.
И това е най-силно изразено по времето на Еньовден, когато те заспиват най-дълбоко. Обаче по-късно те започват отново да се индивидуализират и в края на Септември, времето на Михаил, когато Земята е в процес на вдишване, ние виждаме как те се обособяват от своето обкръжение.
към текста >>
И той може да се съедини с тези елементарни Същества, когато по времето на един есенен празник, падащ се в края на Септември, с един вътрешен душевен трепет започне да усеща как тъкмо с идването на есента природата се променя; когато човекът непосредствено започне да усеща, как
жив
отинскорастителният свят е преминал връхната си точка на развитие и тръгва в обратна посока, как някои
жив
отни се оглеждат и търсят защитени места за зимата, как листата се оцветяват в есенни багри, как целият природен свят увяхва.
Обаче тези елементарни Същества са от такова естество, че човекът се нуждае от тях. Той не го съзнава, но въпреки това той се нуждае от тях, за да подготви своето бъдеще.
И той може да се съедини с тези елементарни Същества, когато по времето на един есенен празник, падащ се в края на Септември, с един вътрешен душевен трепет започне да усеща как тъкмо с идването на есента природата се променя; когато човекът непосредствено започне да усеща, как животинскорастителният свят е преминал връхната си точка на развитие и тръгва в обратна посока, как някои животни се оглеждат и търсят защитени места за зимата, как листата се оцветяват в есенни багри, как целият природен свят увяхва.
Естествено, пролетта е прекрасна и да усещаш нейната красота, нейния покълващ, бликащ, цъфтящ живот е едно затрогващо качество на човешката душа. Но и да усещаш как листата избледняват и се покриват с есенните си багри, как животните гледат да се скрият, да почувстваш как в умиращия сетивен свят бавно възниква и просветва сиянието на духовно-душевния живот, да усещаш как с пожълтяването на листата започва и залеза на предишния покълващ, бликащ и цъфтящ растителен живот, но как всъщност сетивният свят пожълтява само за да може духовният елемент, като такъв, да се породи там, да усещаш как с окапването на жълтите листа започва и възхода на Духа, как Духът е „контраоткровението” на угасващия сетивен свят: Всичко това може да промени човешкото отношение към есенния период от годината. И тъкмо в това се състои правилната подготовка за Великденския празник.
към текста >>
Естествено, пролетта е прекрасна и да усещаш нейната красота, нейния покълващ, бликащ, цъфтящ
жив
от е едно затрогващо качество на човешката душа.
Обаче тези елементарни Същества са от такова естество, че човекът се нуждае от тях. Той не го съзнава, но въпреки това той се нуждае от тях, за да подготви своето бъдеще. И той може да се съедини с тези елементарни Същества, когато по времето на един есенен празник, падащ се в края на Септември, с един вътрешен душевен трепет започне да усеща как тъкмо с идването на есента природата се променя; когато човекът непосредствено започне да усеща, как животинскорастителният свят е преминал връхната си точка на развитие и тръгва в обратна посока, как някои животни се оглеждат и търсят защитени места за зимата, как листата се оцветяват в есенни багри, как целият природен свят увяхва.
Естествено, пролетта е прекрасна и да усещаш нейната красота, нейния покълващ, бликащ, цъфтящ живот е едно затрогващо качество на човешката душа.
Но и да усещаш как листата избледняват и се покриват с есенните си багри, как животните гледат да се скрият, да почувстваш как в умиращия сетивен свят бавно възниква и просветва сиянието на духовно-душевния живот, да усещаш как с пожълтяването на листата започва и залеза на предишния покълващ, бликащ и цъфтящ растителен живот, но как всъщност сетивният свят пожълтява само за да може духовният елемент, като такъв, да се породи там, да усещаш как с окапването на жълтите листа започва и възхода на Духа, как Духът е „контраоткровението” на угасващия сетивен свят: Всичко това може да промени човешкото отношение към есенния период от годината. И тъкмо в това се състои правилната подготовка за Великденския празник.
към текста >>
Но и да усещаш как листата избледняват и се покриват с есенните си багри, как
жив
отните гледат да се скрият, да почувстваш как в умиращия сетивен свят бавно възниква и просветва сиянието на духовно-душевния
жив
от, да усещаш как с пожълтяването на листата започва и залеза на предишния покълващ, бликащ и цъфтящ растителен
жив
от, но как всъщност сетивният свят пожълтява само за да може духовният елемент, като такъв, да се породи там, да усещаш как с окапването на жълтите листа започва и възхода на Духа, как Духът е „контраоткровението” на угасващия сетивен свят: Всичко това може да промени човешкото отношение към есенния период от годината.
Обаче тези елементарни Същества са от такова естество, че човекът се нуждае от тях. Той не го съзнава, но въпреки това той се нуждае от тях, за да подготви своето бъдеще. И той може да се съедини с тези елементарни Същества, когато по времето на един есенен празник, падащ се в края на Септември, с един вътрешен душевен трепет започне да усеща как тъкмо с идването на есента природата се променя; когато човекът непосредствено започне да усеща, как животинскорастителният свят е преминал връхната си точка на развитие и тръгва в обратна посока, как някои животни се оглеждат и търсят защитени места за зимата, как листата се оцветяват в есенни багри, как целият природен свят увяхва. Естествено, пролетта е прекрасна и да усещаш нейната красота, нейния покълващ, бликащ, цъфтящ живот е едно затрогващо качество на човешката душа.
Но и да усещаш как листата избледняват и се покриват с есенните си багри, как животните гледат да се скрият, да почувстваш как в умиращия сетивен свят бавно възниква и просветва сиянието на духовно-душевния живот, да усещаш как с пожълтяването на листата започва и залеза на предишния покълващ, бликащ и цъфтящ растителен живот, но как всъщност сетивният свят пожълтява само за да може духовният елемент, като такъв, да се породи там, да усещаш как с окапването на жълтите листа започва и възхода на Духа, как Духът е „контраоткровението” на угасващия сетивен свят: Всичко това може да промени човешкото отношение към есенния период от годината.
И тъкмо в това се състои правилната подготовка за Великденския празник.
към текста >>
От антропософската Духовна наука ние знаем, че на Земята тъкмо духовният
жив
от на човека е пряко свързан с низходящото развитие на физическия
жив
от.
От антропософската Духовна наука ние знаем, че на Земята тъкмо духовният живот на човека е пряко свързан с низходящото развитие на физическия живот.
Докато ние мислим, нашата физическа материя бива унищожавана в нервите. Мисленето е битка със загиващата материя. Устояването на мислите в самите тях, просветването на идеите в човешката душа и в целия човешки организъм, родството с пожълтяващите листа, с увяхващите треви, с умиращите растения, дълбокото усещане за това близко родство между духовното битие на човека и духовното битие на природата: всичко това може да се превърне в импулс за усилване на човешката воля, онзи импулс, който загатва за проникването на Духа в човешката воля.
към текста >>
И ако с идването на есента човекът е в състояние да за
жив
ее заедно с природата и извлече от този съвместен
жив
от подходящото съдържание на Михаиловия празник, тогава той действително ще е постигнал едно допълване на Великденското настроение.
Обаче след като човекът насища своята воля с духовна субстанция, той се превръща в близък спътник на Михаил и неговата деятелност тук на Земята.
И ако с идването на есента човекът е в състояние да заживее заедно с природата и извлече от този съвместен живот подходящото съдържание на Михаиловия празник, тогава той действително ще е постигнал едно допълване на Великденското настроение.
Но по този начин той ще си изясни и нещо друго. Виждате ли, днешните мисли, чувства и воля на човека са инспирирани от едно едностранчиво и заглъхващо Великденско настроение. Всъщност това Великденско настроение идва като последица от онзи бликащ пролетен живот, който увлича всичко живо в едно пантеистично единство. Човекът е изцяло отдаден на това единство, обхващащо цялата природа, целия свят. Това представлява структурата на нашия духовен живот.
към текста >>
Всъщност това Великденско настроение идва като последица от онзи бликащ пролетен
жив
от, който увлича всичко
жив
о в едно пантеистично единство.
Обаче след като човекът насища своята воля с духовна субстанция, той се превръща в близък спътник на Михаил и неговата деятелност тук на Земята. И ако с идването на есента човекът е в състояние да заживее заедно с природата и извлече от този съвместен живот подходящото съдържание на Михаиловия празник, тогава той действително ще е постигнал едно допълване на Великденското настроение. Но по този начин той ще си изясни и нещо друго. Виждате ли, днешните мисли, чувства и воля на човека са инспирирани от едно едностранчиво и заглъхващо Великденско настроение.
Всъщност това Великденско настроение идва като последица от онзи бликащ пролетен живот, който увлича всичко живо в едно пантеистично единство.
Човекът е изцяло отдаден на това единство, обхващащо цялата природа, целия свят. Това представлява структурата на нашия духовен живот. Човекът иска да се опре на някакво единство, на някаква цялост. Той е поклонник или на всеобщия Дух, или на всеобщата природа. Всичко бива обхващано в някакво амафорно “все-единство”.
към текста >>
Това представлява структурата на нашия духовен
жив
от.
И ако с идването на есента човекът е в състояние да заживее заедно с природата и извлече от този съвместен живот подходящото съдържание на Михаиловия празник, тогава той действително ще е постигнал едно допълване на Великденското настроение. Но по този начин той ще си изясни и нещо друго. Виждате ли, днешните мисли, чувства и воля на човека са инспирирани от едно едностранчиво и заглъхващо Великденско настроение. Всъщност това Великденско настроение идва като последица от онзи бликащ пролетен живот, който увлича всичко живо в едно пантеистично единство. Човекът е изцяло отдаден на това единство, обхващащо цялата природа, целия свят.
Това представлява структурата на нашия духовен живот.
Човекът иска да се опре на някакво единство, на някаква цялост. Той е поклонник или на всеобщия Дух, или на всеобщата природа. Всичко бива обхващано в някакво амафорно “все-единство”. И това важи с пълна сила за пролетното настроение.
към текста >>
Според него важно е следното: Ние, като човешки същества, можем да се свържем с мировите процеси по такъв начин, че да сме в състояние непосредствено да участваме в
жив
ия преход от единството към троичността.
Обаче сега най-важното е да не останем в областта на мечтателството, според което всички неща би трябвало да се държат в някакво въображаемо единство. Защото по този начин, независимо дали става дума за духовно или материално единство, всичко потъва обратно в смътната неопределеност на мировата нощ. Нощем всички котки са сиви, в спиритуалния монизъм всички идеи са сиви, в материалния монизъм всички идеи също са сиви. Тук има само разлики в усещанията. Обаче по-висшия възглед за света не остава на тази степен.
Според него важно е следното: Ние, като човешки същества, можем да се свържем с мировите процеси по такъв начин, че да сме в състояние непосредствено да участваме в живия преход от единството към троичността.
И тогава, след като по този начин сме обогатили мисълта за Великден с мисълта за есенния Михаилов празник, ние можем да усетим първичната троичност навсякъде в цялото Битие, тогава ние можем да я почувстваме също и в нашата собствена душевна организация. И тогава ще сме в състояние да видим как всъщност целият живот е изграден върху активността и взаимодействието на различни по вид троичности. Да, след като имаме този инспириращ Михаилов празник и след като сме обогатили с него някогашния едностранчив Великденски празник, въпреки че и той е бил инспириращ за времето си, ние стигаме до една друга инспирация, до основния природно-духовен импулс: този на троичността. И в крайна сметка, единствено и само от осъществяването на този импулс зависи дали деструктивните сили, които вече са навлезли в общочовешката еволюция, ще могат отново да бъдат преобразувани в съзидателни сили.
към текста >>
И тогава ще сме в състояние да видим как всъщност целият
жив
от е изграден върху активността и взаимодействието на различни по вид троичности.
Нощем всички котки са сиви, в спиритуалния монизъм всички идеи са сиви, в материалния монизъм всички идеи също са сиви. Тук има само разлики в усещанията. Обаче по-висшия възглед за света не остава на тази степен. Според него важно е следното: Ние, като човешки същества, можем да се свържем с мировите процеси по такъв начин, че да сме в състояние непосредствено да участваме в живия преход от единството към троичността. И тогава, след като по този начин сме обогатили мисълта за Великден с мисълта за есенния Михаилов празник, ние можем да усетим първичната троичност навсякъде в цялото Битие, тогава ние можем да я почувстваме също и в нашата собствена душевна организация.
И тогава ще сме в състояние да видим как всъщност целият живот е изграден върху активността и взаимодействието на различни по вид троичности.
Да, след като имаме този инспириращ Михаилов празник и след като сме обогатили с него някогашния едностранчив Великденски празник, въпреки че и той е бил инспириращ за времето си, ние стигаме до една друга инспирация, до основния природно-духовен импулс: този на троичността. И в крайна сметка, единствено и само от осъществяването на този импулс зависи дали деструктивните сили, които вече са навлезли в общочовешката еволюция, ще могат отново да бъдат преобразувани в съзидателни сили.
към текста >>
Говорейки за импулса на троичното разделение в социалния
жив
от, бихме могли да кажем, че това беше един вид изпитание, дали мисълта за Михаил е вече достатъчно силна, за да бъде осъществен един такъв социален импулс.
Говорейки за импулса на троичното разделение в социалния живот, бихме могли да кажем, че това беше един вид изпитание, дали мисълта за Михаил е вече достатъчно силна, за да бъде осъществен един такъв социален импулс.
Едно изпитание за човешката душа беше, дали мисълта за Михаил е достатъчно силна у определен брой хора. Но, изпитанието показа негативен резултат. Все още мисълта за Михаил не е достатъчно силна дори и всред малък кръг от хора, за да бъде действително усетена цялата ú съзидателна мощ. И едва ли ще е възможно за човешките души да свържат новите си подемни сили с прамогъщите творчески мирови сили така, както е необходимо, без инспириращо въздействие на есенния Михаилов празник, следователно, без да са в състояние да извлекат от дълбините на езотерическия живот един съвършено нов импулс.
към текста >>
И едва ли ще е възможно за човешките души да свържат новите си подемни сили с прамогъщите творчески мирови сили така, както е необходимо, без инспириращо въздействие на есенния Михаилов празник, следователно, без да са в състояние да извлекат от дълбините на езотерическия
жив
от един съвършено нов импулс.
Говорейки за импулса на троичното разделение в социалния живот, бихме могли да кажем, че това беше един вид изпитание, дали мисълта за Михаил е вече достатъчно силна, за да бъде осъществен един такъв социален импулс. Едно изпитание за човешката душа беше, дали мисълта за Михаил е достатъчно силна у определен брой хора. Но, изпитанието показа негативен резултат. Все още мисълта за Михаил не е достатъчно силна дори и всред малък кръг от хора, за да бъде действително усетена цялата ú съзидателна мощ.
И едва ли ще е възможно за човешките души да свържат новите си подемни сили с прамогъщите творчески мирови сили така, както е необходимо, без инспириращо въздействие на есенния Михаилов празник, следователно, без да са в състояние да извлекат от дълбините на езотерическия живот един съвършено нов импулс.
към текста >>
Ако бихме могли да се върнем малко по-назад във времето, щяхме да установим, че познанието за веществата също се опираше върху троичността: Върху това, което беше от солев,
жив
ачен и фосфорен характер, щяхме да установим, че в троичността хората виждаха един сбор от прадревните мирови сили, че всичко, което се проявява като нещо отделно, трябва по някакъв начин да се свързва с прадревната сила на троичността.
Ако бихме могли да се върнем малко по-назад във времето, щяхме да установим, че познанието за веществата също се опираше върху троичността: Върху това, което беше от солев, живачен и фосфорен характер, щяхме да установим, че в троичността хората виждаха един сбор от прадревните мирови сили, че всичко, което се проявява като нещо отделно, трябва по някакъв начин да се свързва с прадревната сила на троичността.
А ако бихме се върнали още по-назад във времето, когато впрочем поради състоянието на културата хората живееха по-лесно, щяхме да се окажем в по-горещите климатични зони, където в рамките на източните култури до древното елементарно ясновидство се стигаше много по-бързо. Днес в подходящите климатични зони също е възможно да се стигне до тези неща с помощта на свободното, екзактно ясновидство. Обаче в случая ни интересуват именно древните култури! Тогава хората не различаваха пролет, лято, есен и зима. Да разграничаваш пролет, лято, есен, зима би било подвеждащо и изобщо да се подчинява годишния ход на числото четири – това за древно-индийската култура би било абсурдно, понеже в такъв случай не остава място за прамогъщите сили на троичността.
към текста >>
А ако бихме се върнали още по-назад във времето, когато впрочем поради състоянието на културата хората
жив
ееха по-лесно, щяхме да се окажем в по-горещите климатични зони, където в рамките на източните култури до древното елементарно ясновидство се стигаше много по-бързо.
Ако бихме могли да се върнем малко по-назад във времето, щяхме да установим, че познанието за веществата също се опираше върху троичността: Върху това, което беше от солев, живачен и фосфорен характер, щяхме да установим, че в троичността хората виждаха един сбор от прадревните мирови сили, че всичко, което се проявява като нещо отделно, трябва по някакъв начин да се свързва с прадревната сила на троичността.
А ако бихме се върнали още по-назад във времето, когато впрочем поради състоянието на културата хората живееха по-лесно, щяхме да се окажем в по-горещите климатични зони, където в рамките на източните култури до древното елементарно ясновидство се стигаше много по-бързо.
Днес в подходящите климатични зони също е възможно да се стигне до тези неща с помощта на свободното, екзактно ясновидство. Обаче в случая ни интересуват именно древните култури! Тогава хората не различаваха пролет, лято, есен и зима. Да разграничаваш пролет, лято, есен, зима би било подвеждащо и изобщо да се подчинява годишния ход на числото четири – това за древно-индийската култура би било абсурдно, понеже в такъв случай не остава място за прамогъщите сили на троичността.
към текста >>
После другата троичност, свързана с нея: Сетивна душа, Разбираща душа, Съзнателна душа; после третата троичност, свързана с втората: Духът-Себе, Духът-
Жив
от, Човекът-Дух; изобщо, три пъти по три, но съчетани така (Рис.
Когато пишех моята книга “Теософия”, аз съвсем не изреждах: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, както човек би могъл да си помисли, след като нещата са вече казани. Напротив, аз трябваше да ги подредя според числото три: физическо тяло, етерно тяло, сетивно тяло – първата троичност.
После другата троичност, свързана с нея: Сетивна душа, Разбираща душа, Съзнателна душа; после третата троичност, свързана с втората: Духът-Себе, Духът-Живот, Човекът-Дух; изобщо, три пъти по три, но съчетани така (Рис.
10), че сборът е седем. Числото четири се появява само ако отправим поглед към съвременния етап от еволюцията на човечеството; общо взето, четири е едно вторично число.
към текста >>
Нека да обобщим: До правилните идеи в областите на свободния духовен
жив
от, правовия
жив
от и стопанския
жив
от е възможно да стигнем само тогава, когато съумеем да вникнем в дълбините на този троичен импулс, който отмерва хода на мировата еволюция.
Ако искаме да разберем вътрешната активност и формиращото действие като такива, трябва да вникнем в смисъла на троичността. Според древната индийска традиция има: горещо годишно време, което приблизително би обхващало нашите месеци Април, Май, Юни, Юли; влажно годишно време, което приблизително би обхващало нашите месеци Август, Септември, Октомври, Ноември; и студено годишно време, което би обхващало нашите месеци Декември, Януари, Февруари, Март, като границите между тези периоди са били определяни относително, а не според самите месеци. Но не само годишният кръговрат се е опирал върху троичността. Цялата душевна организация на човека е била протъкана от убеждението, че в основата на всички човешки действия, в основата на всяко човешко творчество лежи една пра-начална троичност.
Нека да обобщим: До правилните идеи в областите на свободния духовен живот, правовия живот и стопанския живот е възможно да стигнем само тогава, когато съумеем да вникнем в дълбините на този троичен импулс, който отмерва хода на мировата еволюция.
към текста >>
Възможността за човека – чрез Възкресението Христово – да намира силата, позволяваща му да умира в Христос, това означава още в Земния
жив
от той да намери в душата си възкръсналия Христос; да умира в Христос означава да умира не мъртъв, а
жив
.
И ако мисълта за Михаил би могла да се пробуди у човека като една празнична мисъл, тъй че Великденският празник действително да се допълни с един Михаилов празник през втората половина на Септември, когато към мисълта за Възкресението на Бога след понесената от Него смърт би могла да се прибави и инспирираната от Михаиловата сила мисъл за Възкресението на човека след неговата смърт, тогава човешката душа наистина би се свързала със световете.
Възможността за човека – чрез Възкресението Христово – да намира силата, позволяваща му да умира в Христос, това означава още в Земния живот той да намери в душата си възкръсналия Христос; да умира в Христос означава да умира не мъртъв, а жив.
към текста >>
То ще действува инспириращо върху целия духовен и социален
жив
от.
Едно такова вътрешно съзнание би могло да се породи от инспириращата служба в името на Михаил. Лесно е да се предположи, че това е твърде далеч от нашата материалистическа, чисто фалистерска епоха. Разбира се, ако мъртвото, абстрактно мислене продължава да е тук, не бихме могли да очакваме нищо. Ако обаче си възвърнем същия ентусиазъм, с който някога древните устройваха своите празници, ако си възвърнем силата да формираме празници, всред хората отново ще настъпи нещо, което ще действува инспириращо върху тях.
То ще действува инспириращо върху целия духовен и социален живот.
И тогава в живота ще се появи онова, от което ние се нуждаем: Не абстрактен Дух от едната страна и бездуховна природа от другата страна, а одухотворената природа, природно протъканият Дух, които са едно цяло, и те на свой ред отново ще възвърнат някогашното единство на религия, наука и изкуство, понеже ще ги схващат и като троичност в смисъла на Михаил, за да могат накрая по един правилен начин да се съединяват в мисълта за Великдена, чиито антропософски образ еднакво ще въздействува в религиозен, художествен и познавателен смисъл. Така че всъщност антропософският импулс би се състоял в следното: Във времето на Великдена човекът да усеща единството между наука, религия и изкуство; а през есенния период на Михаил да усеща как трите – а те имат една майка, великденската майка – как трите сега стават сестри, стоят една до друга и взаимно се допълват. Мисълта за Михаил, жива и празнична в хода на годината, наистина би могла да действува инспириращо върху целия човешки живот.
към текста >>
И тогава в
жив
ота ще се появи онова, от което ние се нуждаем: Не абстрактен Дух от едната страна и бездуховна природа от другата страна, а одухотворената природа, природно протъканият Дух, които са едно цяло, и те на свой ред отново ще възвърнат някогашното единство на религия, наука и изкуство, понеже ще ги схващат и като троичност в смисъла на Михаил, за да могат накрая по един правилен начин да се съединяват в мисълта за Великдена, чиито антропософски образ еднакво ще въздействува в религиозен, художествен и познавателен смисъл.
Едно такова вътрешно съзнание би могло да се породи от инспириращата служба в името на Михаил. Лесно е да се предположи, че това е твърде далеч от нашата материалистическа, чисто фалистерска епоха. Разбира се, ако мъртвото, абстрактно мислене продължава да е тук, не бихме могли да очакваме нищо. Ако обаче си възвърнем същия ентусиазъм, с който някога древните устройваха своите празници, ако си възвърнем силата да формираме празници, всред хората отново ще настъпи нещо, което ще действува инспириращо върху тях. То ще действува инспириращо върху целия духовен и социален живот.
И тогава в живота ще се появи онова, от което ние се нуждаем: Не абстрактен Дух от едната страна и бездуховна природа от другата страна, а одухотворената природа, природно протъканият Дух, които са едно цяло, и те на свой ред отново ще възвърнат някогашното единство на религия, наука и изкуство, понеже ще ги схващат и като троичност в смисъла на Михаил, за да могат накрая по един правилен начин да се съединяват в мисълта за Великдена, чиито антропософски образ еднакво ще въздействува в религиозен, художествен и познавателен смисъл.
Така че всъщност антропософският импулс би се състоял в следното: Във времето на Великдена човекът да усеща единството между наука, религия и изкуство; а през есенния период на Михаил да усеща как трите – а те имат една майка, великденската майка – как трите сега стават сестри, стоят една до друга и взаимно се допълват. Мисълта за Михаил, жива и празнична в хода на годината, наистина би могла да действува инспириращо върху целия човешки живот.
към текста >>
Мисълта за Михаил,
жив
а и празнична в хода на годината, наистина би могла да действува инспириращо върху целия човешки
жив
от.
Разбира се, ако мъртвото, абстрактно мислене продължава да е тук, не бихме могли да очакваме нищо. Ако обаче си възвърнем същия ентусиазъм, с който някога древните устройваха своите празници, ако си възвърнем силата да формираме празници, всред хората отново ще настъпи нещо, което ще действува инспириращо върху тях. То ще действува инспириращо върху целия духовен и социален живот. И тогава в живота ще се появи онова, от което ние се нуждаем: Не абстрактен Дух от едната страна и бездуховна природа от другата страна, а одухотворената природа, природно протъканият Дух, които са едно цяло, и те на свой ред отново ще възвърнат някогашното единство на религия, наука и изкуство, понеже ще ги схващат и като троичност в смисъла на Михаил, за да могат накрая по един правилен начин да се съединяват в мисълта за Великдена, чиито антропософски образ еднакво ще въздействува в религиозен, художествен и познавателен смисъл. Така че всъщност антропософският импулс би се състоял в следното: Във времето на Великдена човекът да усеща единството между наука, религия и изкуство; а през есенния период на Михаил да усеща как трите – а те имат една майка, великденската майка – как трите сега стават сестри, стоят една до друга и взаимно се допълват.
Мисълта за Михаил, жива и празнична в хода на годината, наистина би могла да действува инспириращо върху целия човешки живот.
към текста >>
26.
Четвърта лекция, 7. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Празничните моменти в хода на годината всъщност означаваха за човека определени части от целия му
жив
от.
Празничните моменти в хода на годината всъщност означаваха за човека определени части от целия му живот.
Ние знаем, че през древността човешкото съзнание функционираше по начин, твърде различен от днешния. Тази древна разновидност на човешкото съзнание се отличаваше с нещо съноподобно. И от тази съноподобност произлязоха както познанията, така и чувствата на човешката душа, които по-късно приеха митична форма, за да се превърнат накрая в съдържание на самата митология. Благодарение на това съноподобно, инстинктивно-ясновиждащо съзнание хората отправяха поглед навътре в това, което представляваше духовното обкръжение на тогавашния човек. И тъкмо защото по този начин хората интензивно участваха не само във физическите природни събития, какъвто е случаят днес, а участваха също и в духовните събития, и тъкмо благодарение на това те бяха в много по-голяма степен отдадени на годишните процеси, и изживяваха много по-интимно различията, примерно, между природните явления през пролетта и през есента.
към текста >>
И тъкмо защото по този начин хората интензивно участваха не само във физическите природни събития, какъвто е случаят днес, а участваха също и в духовните събития, и тъкмо благодарение на това те бяха в много по-голяма степен отдадени на годишните процеси, и из
жив
яваха много по-интимно различията, примерно, между природните явления през пролетта и през есента.
Празничните моменти в хода на годината всъщност означаваха за човека определени части от целия му живот. Ние знаем, че през древността човешкото съзнание функционираше по начин, твърде различен от днешния. Тази древна разновидност на човешкото съзнание се отличаваше с нещо съноподобно. И от тази съноподобност произлязоха както познанията, така и чувствата на човешката душа, които по-късно приеха митична форма, за да се превърнат накрая в съдържание на самата митология. Благодарение на това съноподобно, инстинктивно-ясновиждащо съзнание хората отправяха поглед навътре в това, което представляваше духовното обкръжение на тогавашния човек.
И тъкмо защото по този начин хората интензивно участваха не само във физическите природни събития, какъвто е случаят днес, а участваха също и в духовните събития, и тъкмо благодарение на това те бяха в много по-голяма степен отдадени на годишните процеси, и изживяваха много по-интимно различията, примерно, между природните явления през пролетта и през есента.
В последната лекция аз говорех тъкмо за това.
към текста >>
Те например не можеха да възприемат онова, което
жив
ееше в мъртвата природа, в минералния свят.
Днес аз бих искал да изложа пред Вас още нещо: а именно, как празникът, падащ се във връхната точка на лятото, който по-късно се превърна в нашия Йоанов празник (= българският Еньовден, Бел. прев.), и зимния празник, който по-късно се превърна в нашата Коледа, в нашето Рождество Христово, са свързани с древните мистерийни учения. Тук впрочем трябва да сме наясно: Онова човечество от по-древните епохи не притежаваше в пълна степен Азовото съзнание на днешния човек и след като им липсваше пълно Азово съзнание, тогавашните хора не възприемаха това, с което днешното човечество толкова много се гордее.
Те например не можеха да възприемат онова, което живееше в мъртвата природа, в минералния свят.
към текста >>
Тогавашното съзнание не се занимаваше с абстрактни мисли, а
жив
ееше в образи, в неясни съноподобни образи.
Нека да се спрем върху този факт.
Тогавашното съзнание не се занимаваше с абстрактни мисли, а живееше в образи, в неясни съноподобни образи.
Така древните се вживяваха много повече от съвременните хора, примерно в пролетното покълване и избуяване на растителния свят. А наесен, в увяхването и пожълтяването на листата, те чувстваха цялото умиране на растителния свят, дълбоко усещаха също и променящото се поведение на животните през различните годишни периоди, усещаха как се променя цялото им обкръжение, когато, например, през лятото въздухът трептеше от полета на птиците, пеперудите, бръмбарите и т.н. Те чувстваха как цялата им човешка същност, тъй да се каже, е вплетена в ритъма на растителноживотинския свят. Обаче спрямо мъртвия минерален свят те не само че не показваха никакъв интерес, но всъщност те нямаха и съзнание за него. Тази е една от особеностите на древното човешко съзнание.
към текста >>
Така древните се в
жив
яваха много повече от съвременните хора, примерно в пролетното покълване и избуяване на растителния свят.
Нека да се спрем върху този факт. Тогавашното съзнание не се занимаваше с абстрактни мисли, а живееше в образи, в неясни съноподобни образи.
Така древните се вживяваха много повече от съвременните хора, примерно в пролетното покълване и избуяване на растителния свят.
А наесен, в увяхването и пожълтяването на листата, те чувстваха цялото умиране на растителния свят, дълбоко усещаха също и променящото се поведение на животните през различните годишни периоди, усещаха как се променя цялото им обкръжение, когато, например, през лятото въздухът трептеше от полета на птиците, пеперудите, бръмбарите и т.н. Те чувстваха как цялата им човешка същност, тъй да се каже, е вплетена в ритъма на растителноживотинския свят. Обаче спрямо мъртвия минерален свят те не само че не показваха никакъв интерес, но всъщност те нямаха и съзнание за него. Тази е една от особеностите на древното човешко съзнание.
към текста >>
А наесен, в увяхването и пожълтяването на листата, те чувстваха цялото умиране на растителния свят, дълбоко усещаха също и променящото се поведение на
жив
отните през различните годишни периоди, усещаха как се променя цялото им обкръжение, когато, например, през лятото въздухът трептеше от полета на птиците, пеперудите, бръмбарите и т.н.
Нека да се спрем върху този факт. Тогавашното съзнание не се занимаваше с абстрактни мисли, а живееше в образи, в неясни съноподобни образи. Така древните се вживяваха много повече от съвременните хора, примерно в пролетното покълване и избуяване на растителния свят.
А наесен, в увяхването и пожълтяването на листата, те чувстваха цялото умиране на растителния свят, дълбоко усещаха също и променящото се поведение на животните през различните годишни периоди, усещаха как се променя цялото им обкръжение, когато, например, през лятото въздухът трептеше от полета на птиците, пеперудите, бръмбарите и т.н.
Те чувстваха как цялата им човешка същност, тъй да се каже, е вплетена в ритъма на растителноживотинския свят. Обаче спрямо мъртвия минерален свят те не само че не показваха никакъв интерес, но всъщност те нямаха и съзнание за него. Тази е една от особеностите на древното човешко съзнание.
към текста >>
Те чувстваха как цялата им човешка същност, тъй да се каже, е вплетена в ритъма на растително
жив
отинския свят.
Нека да се спрем върху този факт. Тогавашното съзнание не се занимаваше с абстрактни мисли, а живееше в образи, в неясни съноподобни образи. Така древните се вживяваха много повече от съвременните хора, примерно в пролетното покълване и избуяване на растителния свят. А наесен, в увяхването и пожълтяването на листата, те чувстваха цялото умиране на растителния свят, дълбоко усещаха също и променящото се поведение на животните през различните годишни периоди, усещаха как се променя цялото им обкръжение, когато, например, през лятото въздухът трептеше от полета на птиците, пеперудите, бръмбарите и т.н.
Те чувстваха как цялата им човешка същност, тъй да се каже, е вплетена в ритъма на растителноживотинския свят.
Обаче спрямо мъртвия минерален свят те не само че не показваха никакъв интерес, но всъщност те нямаха и съзнание за него. Тази е една от особеностите на древното човешко съзнание.
към текста >>
Те казваха така: Хората имат едно съноподобно съзнание; ето защо те вникват по-дълбоко в растителния
жив
от, който кипи около тях.
Великите учители от Мистериите бяха наясно с този факт. Какво мислеха те по този въпрос, аз бих могъл да илюстрирам пред вас с едно графично изображение (Рис. 11).
Те казваха така: Хората имат едно съноподобно съзнание; ето защо те вникват по-дълбоко в растителния живот, който кипи около тях.
– Чрез своите съноподобни образи тези хора живееха заедно с растенията; обаче това съноподобно съзнание не им беше достатъчно за да вникват в минералния свят. Тъй че учителите от Мистериите си казваха: От една страна човешкото съзнание клони към растителната същност (Рис. 11), но не достига до минералната същност; тя лежи отвъд човешкото съзнание “От друга страна човекът усеща в себе си това, което го свързва със животинската същност, отнасящо се до расовите особености”. Напротив, това, което фактически превръща човека в човек чрез изправения стоеж и неговите пространствени форми – то също се намираше извън човешкото съзнание.
към текста >>
– Чрез своите съноподобни образи тези хора
жив
ееха заедно с растенията; обаче това съноподобно съзнание не им беше достатъчно за да вникват в минералния свят.
Великите учители от Мистериите бяха наясно с този факт. Какво мислеха те по този въпрос, аз бих могъл да илюстрирам пред вас с едно графично изображение (Рис. 11). Те казваха така: Хората имат едно съноподобно съзнание; ето защо те вникват по-дълбоко в растителния живот, който кипи около тях.
– Чрез своите съноподобни образи тези хора живееха заедно с растенията; обаче това съноподобно съзнание не им беше достатъчно за да вникват в минералния свят.
Тъй че учителите от Мистериите си казваха: От една страна човешкото съзнание клони към растителната същност (Рис. 11), но не достига до минералната същност; тя лежи отвъд човешкото съзнание “От друга страна човекът усеща в себе си това, което го свързва със животинската същност, отнасящо се до расовите особености”. Напротив, това, което фактически превръща човека в човек чрез изправения стоеж и неговите пространствени форми – то също се намираше извън човешкото съзнание.
към текста >>
11), но не достига до минералната същност; тя лежи отвъд човешкото съзнание “От друга страна човекът усеща в себе си това, което го свързва със
жив
отинската същност, отнасящо се до расовите особености”.
Великите учители от Мистериите бяха наясно с този факт. Какво мислеха те по този въпрос, аз бих могъл да илюстрирам пред вас с едно графично изображение (Рис. 11). Те казваха така: Хората имат едно съноподобно съзнание; ето защо те вникват по-дълбоко в растителния живот, който кипи около тях. – Чрез своите съноподобни образи тези хора живееха заедно с растенията; обаче това съноподобно съзнание не им беше достатъчно за да вникват в минералния свят. Тъй че учителите от Мистериите си казваха: От една страна човешкото съзнание клони към растителната същност (Рис.
11), но не достига до минералната същност; тя лежи отвъд човешкото съзнание “От друга страна човекът усеща в себе си това, което го свързва със животинската същност, отнасящо се до расовите особености”.
Напротив, това, което фактически превръща човека в човек чрез изправения стоеж и неговите пространствени форми – то също се намираше извън човешкото съзнание.
към текста >>
Чрез своите собствени сили, чрез това, което из
жив
яваше в своето същество, човекът не можеше да премине отвъд тази граница, която го отделяше от минералното, нито отвъд другата граница, която го отделяше от същински човешкото.
Обаче това, което казвам, е валидно само в общи линии.
Чрез своите собствени сили, чрез това, което изживяваше в своето същество, човекът не можеше да премине отвъд тази граница, която го отделяше от минералното, нито отвъд другата граница, която го отделяше от същински човешкото.
Обаче имаше и такива направления в Мистериите, които в хода на годината, първоначално едва забележимо, даваха известен тласък както в развитието на човешкото Азово съзнание, така и в осъзнаването на общо-минералното. Колкото и странно да звучи това за днешния човек, нещата стояха точно така: Жреците в древните Мистерии устройваха такива празници, чиито особени ритуали издигаха човека над растителната същност, доближавайки го до минералната същност, като по този начин в определено годишно време настъпваше едно проблясване на Аза. Да, Азът проблясваше в съноподобното съзнание. Вие знаете, че също и днес в сънищата на хората може да се прояви собственият Аз, който формира част от съдържанието им.
към текста >>
Що в клоните горе
жив
ее.
Що в клоните горе живее.
към текста >>
Защото когато в определено годишно време чучулиги и лястовици започват да пеят, звуците се понасят не във въздуха, а в етерния елемент на Космоса, вибрират навън в Космоса до определени граници; после, завръщайки се към Земята, продължават да вибрират, и тъкмо тогава
жив
отинският свят улавя това, което вибрира по обратния си път към Земята, само че сега то вече се е свързало с божествено-духовните сили на Космоса.
Да, точно така би се изразил този човек. Обаче самата птица никога не би могла да каже това. Птицата никога не би могла да каже, че песента е “наградата моя от Всемира”. Не биха могли да го кажат и учениците от древните Мистерии.
Защото когато в определено годишно време чучулиги и лястовици започват да пеят, звуците се понасят не във въздуха, а в етерния елемент на Космоса, вибрират навън в Космоса до определени граници; после, завръщайки се към Земята, продължават да вибрират, и тъкмо тогава животинският свят улавя това, което вибрира по обратния си път към Земята, само че сега то вече се е свързало с божествено-духовните сили на Космоса.
Представете си как чучулигите и лястовиците изпращат гласовете си навън в Космоса (Рис. 12, червено) и как после те – вече в етерна форма – отново се връщат към тях (жълто), но сега те не пеят, сега всичко наоколо е протъкано от съдържанието на божествено-духовния свят. Лястовиците изпращат гласовете си навън в света и после божествено-духовните сили, които участвуват в изграждането и цялостното формиране на животинските качества, поемат обратно към Земята върху вълните на птичите песни, излъчени към Космоса.
към текста >>
Лястовиците изпращат гласовете си навън в света и после божествено-духовните сили, които участвуват в изграждането и цялостното формиране на
жив
отинските качества, поемат обратно към Земята върху вълните на птичите песни, излъчени към Космоса.
Птицата никога не би могла да каже, че песента е “наградата моя от Всемира”. Не биха могли да го кажат и учениците от древните Мистерии. Защото когато в определено годишно време чучулиги и лястовици започват да пеят, звуците се понасят не във въздуха, а в етерния елемент на Космоса, вибрират навън в Космоса до определени граници; после, завръщайки се към Земята, продължават да вибрират, и тъкмо тогава животинският свят улавя това, което вибрира по обратния си път към Земята, само че сега то вече се е свързало с божествено-духовните сили на Космоса. Представете си как чучулигите и лястовиците изпращат гласовете си навън в Космоса (Рис. 12, червено) и как после те – вече в етерна форма – отново се връщат към тях (жълто), но сега те не пеят, сега всичко наоколо е протъкано от съдържанието на божествено-духовния свят.
Лястовиците изпращат гласовете си навън в света и после божествено-духовните сили, които участвуват в изграждането и цялостното формиране на животинските качества, поемат обратно към Земята върху вълните на птичите песни, излъчени към Космоса.
към текста >>
Следователно, ако се произнасяме не от името на интелектуалистическата епоха, а от името на действителното, всеобхватно човешко съзнание, ние не би трябвало да казваме: “Аз пея, тъй както птицата пее, що в клоните горе
жив
ее.
Следователно, ако се произнасяме не от името на интелектуалистическата епоха, а от името на действителното, всеобхватно човешко съзнание, ние не би трябвало да казваме: “Аз пея, тъй както птицата пее, що в клоните горе живее.
Песента, която в нея напира, е и наградата моя от Всемира”, а ние по-скоро би трябвало да кажем: Аз пея, тъй както птицата пее, що в клоните горе живее. Но песента, която се лее от нея нагоре към мировите простори, се завръща като благословия обратно към Земята, оплождайки земния живот с импулсите на божествено-духовния свят, които после продължават да действуват в царството на птиците и те могат да действуват в Земното царство на птиците само защото са намерили обратния път върху вълните на птичите песни, излъчени към Всемира.
към текста >>
Песента, която в нея напира, е и наградата моя от Всемира”, а ние по-скоро би трябвало да кажем: Аз пея, тъй както птицата пее, що в клоните горе
жив
ее.
Следователно, ако се произнасяме не от името на интелектуалистическата епоха, а от името на действителното, всеобхватно човешко съзнание, ние не би трябвало да казваме: “Аз пея, тъй както птицата пее, що в клоните горе живее.
Песента, която в нея напира, е и наградата моя от Всемира”, а ние по-скоро би трябвало да кажем: Аз пея, тъй както птицата пее, що в клоните горе живее.
Но песента, която се лее от нея нагоре към мировите простори, се завръща като благословия обратно към Земята, оплождайки земния живот с импулсите на божествено-духовния свят, които после продължават да действуват в царството на птиците и те могат да действуват в Земното царство на птиците само защото са намерили обратния път върху вълните на птичите песни, излъчени към Всемира.
към текста >>
Но песента, която се лее от нея нагоре към мировите простори, се завръща като благословия обратно към Земята, оплождайки земния
жив
от с импулсите на божествено-духовния свят, които после продължават да действуват в царството на птиците и те могат да действуват в Земното царство на птиците само защото са намерили обратния път върху вълните на птичите песни, излъчени към Всемира.
Следователно, ако се произнасяме не от името на интелектуалистическата епоха, а от името на действителното, всеобхватно човешко съзнание, ние не би трябвало да казваме: “Аз пея, тъй както птицата пее, що в клоните горе живее. Песента, която в нея напира, е и наградата моя от Всемира”, а ние по-скоро би трябвало да кажем: Аз пея, тъй както птицата пее, що в клоните горе живее.
Но песента, която се лее от нея нагоре към мировите простори, се завръща като благословия обратно към Земята, оплождайки земния живот с импулсите на божествено-духовния свят, които после продължават да действуват в царството на птиците и те могат да действуват в Земното царство на птиците само защото са намерили обратния път върху вълните на птичите песни, излъчени към Всемира.
към текста >>
Естествено, не всички
жив
отни са чучулиги или лястовици; естествено, не всички
жив
отни пеят, но нещо подобно на птичите песни, макар и да не звучи толкова прекрасно, се излъчва към Космоса от целия
жив
отински свят.
Естествено, не всички животни са чучулиги или лястовици; естествено, не всички животни пеят, но нещо подобно на птичите песни, макар и да не звучи толкова прекрасно, се излъчва към Космоса от целия животински свят.
И понеже древните хора разбираха това, учениците на Мистериите бяха подканвани да изучават този вид песни и танци, за да ги включат по-късно – ако мога да си позволя подходящия съвременен израз – именно в Йоановия празник. Разбира се, хората вече изпращаха навън към Космоса не животински звуци, а в очовечена форма, това което представляваше един вид продължение на животинския зов към Всемира.
към текста >>
Разбира се, хората вече изпращаха навън към Космоса не
жив
отински звуци, а в очовечена форма, това което представляваше един вид продължение на
жив
отинския зов към Всемира.
Естествено, не всички животни са чучулиги или лястовици; естествено, не всички животни пеят, но нещо подобно на птичите песни, макар и да не звучи толкова прекрасно, се излъчва към Космоса от целия животински свят. И понеже древните хора разбираха това, учениците на Мистериите бяха подканвани да изучават този вид песни и танци, за да ги включат по-късно – ако мога да си позволя подходящия съвременен израз – именно в Йоановия празник.
Разбира се, хората вече изпращаха навън към Космоса не животински звуци, а в очовечена форма, това което представляваше един вид продължение на животинския зов към Всемира.
към текста >>
И тъкмо, този съвместен
жив
от с растителния свят е вече недостъпен за хората от нашата интелектуалистична епоха.
И тъкмо през пролетта древните бяха заливани от общо чувство спрямо природата, което е успяло да се съхрани само в езика. В Гьотевия “Фауст” Вие ще срещнете думата: es “grunelt”. Кой долавя днес онзи миг, когато през пролетта от самата Земя тихо започва да извира и да се разстила във въздуха зеленият цвят? На хората им харесва цъфтежа в червено, жълто и т.н. Обаче те съвсем не забелязват фините промени в обкръжението на Земята, когато самият въздух се оцветява в зелено, самият въздух започва да цъфти и зрее.
И тъкмо, този съвместен живот с растителния свят е вече недостъпен за хората от нашата интелектуалистична епоха.
Но за древните той беше в реда на нещата. Ето защо те можеха да усещат не само покълването, цъфтежа и узряването в условията на земния растителен свят, а също и как определени растителни свойства слизат към тях от Земното обкръжение, носени от въздуха и топлината. (Рис. 13, защрихованата част). И това насищане на въздуха и топлината със свойства, близки до растителния свят, пренасяше човешкото съзнание в онази сфера, където Азът можеше да слезе като отговор на това, което в танците в музикално-поетичните си ритуали древните отправяха към Космоса.
към текста >>
Целият социален
жив
от беше потопен в този музикално-поетичен елемент.
Обаче за тази цел ние трябва да се молим. Ние трябва да се молим, докато участвуваме в невероятно интимните музикално-поетични ритуали, характерни за празничните Мистерии на Йоановия ден. Ето как тези древни празници пораждаха една комуникация, едно свързване между земния свят и небесния свят. И Вие несъмнено се досещате, скъпи мои приятели: Целият този празник беше потопен в музикалния елемент, в музикално-поетичното. И в разгара на лятото за няколко дни внезапно – естествено, всичко беше добре подготвено от Мистериите – внезапно, дори и в най-обикновените селища, древните хора ставаха изцяло поетични.
Целият социален живот беше потопен в този музикално-поетичен елемент.
Хората наистина вярваха, че се нуждаят – също както се нуждаят от ежедневните хляб и вода – от следното: В съответното годишно време да се пренесат със своите танци в онова музикално-поетично настроение, с което те ще установят своите комуникации с божественодуховните сили на Космоса. После от този празник остана само това, което по-късно звучеше примерно в думите на поета: “Пей ми, о, музо, за гнева на Ахила...”, понеже хората все още си спомняха, че някога големите въпроси бяха отправяни към Небето и Боговете трябваше да отговорят на хората.
към текста >>
Пластичните форми, които той извличаше от природните действия на Земята, го убеждаваха, че различните
жив
отински форми произлизат от земните елементи.
Да, в разгара на лятото, чрез музиката и поезията, човекът отправя въпроси към Небето, а то му отговаря като спуска Азовото чувство в неговото съноподобно съзнание. А в най-дълбоката точка на зимата той се обръща към това, което иска да узнае, но не от Небето; сега той се обръща към земния елемент и проверява какви форми може да приеме земния елемент. И той установяваше, че формите, които възникваха, бяха донякъде подобни на формите, които образуваха бръмбарите, пеперудите и т.н. Неговото наблюдение установяваше точно това.
Пластичните форми, които той извличаше от природните действия на Земята, го убеждаваха, че различните животински форми произлизат от земните елементи.
През времето на Коледа човекът разбираше животинските форми. И докато работеше, докато извършваше определени движения с ръцете и краката си, дори и докато скачаше във водата и проверяваше как замръзващата вода му отговаря, в лицето на външния свят той установяваше какви са неговите собствени човешки форми, какъв е неговия човешки облик. Но всичко това ставаше само през Коледния период; през останалото време на годината той поддържаше само усета си за животинските и расовите качества. И само в Коледния период той се доближаваше до изживяването на своя собствен човешки образ.
към текста >>
През времето на Коледа човекът разбираше
жив
отинските форми.
Да, в разгара на лятото, чрез музиката и поезията, човекът отправя въпроси към Небето, а то му отговаря като спуска Азовото чувство в неговото съноподобно съзнание. А в най-дълбоката точка на зимата той се обръща към това, което иска да узнае, но не от Небето; сега той се обръща към земния елемент и проверява какви форми може да приеме земния елемент. И той установяваше, че формите, които възникваха, бяха донякъде подобни на формите, които образуваха бръмбарите, пеперудите и т.н. Неговото наблюдение установяваше точно това. Пластичните форми, които той извличаше от природните действия на Земята, го убеждаваха, че различните животински форми произлизат от земните елементи.
През времето на Коледа човекът разбираше животинските форми.
И докато работеше, докато извършваше определени движения с ръцете и краката си, дори и докато скачаше във водата и проверяваше как замръзващата вода му отговаря, в лицето на външния свят той установяваше какви са неговите собствени човешки форми, какъв е неговия човешки облик. Но всичко това ставаше само през Коледния период; през останалото време на годината той поддържаше само усета си за животинските и расовите качества. И само в Коледния период той се доближаваше до изживяването на своя собствен човешки образ.
към текста >>
Но всичко това ставаше само през Коледния период; през останалото време на годината той поддържаше само усета си за
жив
отинските и расовите качества.
И той установяваше, че формите, които възникваха, бяха донякъде подобни на формите, които образуваха бръмбарите, пеперудите и т.н. Неговото наблюдение установяваше точно това. Пластичните форми, които той извличаше от природните действия на Земята, го убеждаваха, че различните животински форми произлизат от земните елементи. През времето на Коледа човекът разбираше животинските форми. И докато работеше, докато извършваше определени движения с ръцете и краката си, дори и докато скачаше във водата и проверяваше как замръзващата вода му отговаря, в лицето на външния свят той установяваше какви са неговите собствени човешки форми, какъв е неговия човешки облик.
Но всичко това ставаше само през Коледния период; през останалото време на годината той поддържаше само усета си за животинските и расовите качества.
И само в Коледния период той се доближаваше до изживяването на своя собствен човешки образ.
към текста >>
И само в Коледния период той се доближаваше до из
жив
яването на своя собствен човешки образ.
Неговото наблюдение установяваше точно това. Пластичните форми, които той извличаше от природните действия на Земята, го убеждаваха, че различните животински форми произлизат от земните елементи. През времето на Коледа човекът разбираше животинските форми. И докато работеше, докато извършваше определени движения с ръцете и краката си, дори и докато скачаше във водата и проверяваше как замръзващата вода му отговаря, в лицето на външния свят той установяваше какви са неговите собствени човешки форми, какъв е неговия човешки облик. Но всичко това ставаше само през Коледния период; през останалото време на годината той поддържаше само усета си за животинските и расовите качества.
И само в Коледния период той се доближаваше до изживяването на своя собствен човешки образ.
към текста >>
От друга страна, с приближаването на зимното Слънцестоене, учителите от Мистериите наставляваха хората как да разбират отговорите, които Земята даваше на поставените от тях въпроси, и това ставаше чрез моделирането, чрез пластичните образи, при което у човек постепенно се пробуди интерес към неговия външен човешки образ, към участието на всички
жив
отински форми в неговия външен облик.
Ето как през определени празнични периоди от годината древните Мистерии разширяваха кръгозора на човечеството. От една страна ставаше така, че цялото обкръжение на Земята се издигаше нагоре към Небето и тогава човекът искаше да научи как Небето пази неговия Аз и как неговият Аз пребивава там.
От друга страна, с приближаването на зимното Слънцестоене, учителите от Мистериите наставляваха хората как да разбират отговорите, които Земята даваше на поставените от тях въпроси, и това ставаше чрез моделирането, чрез пластичните образи, при което у човек постепенно се пробуди интерес към неговия външен човешки образ, към участието на всички животински форми в неговия външен облик.
В разгара на лятото човекът вътрешно напредваше в познанието за своя Аз; в дълбоката зима човекът външно напредваше в чувственото възприемане на своя човешки облик. Човекът се доближаваше до разбирането на своята собствена същност не просто поради факта, че е човек, а защото съпровождаше Земята в нейния годишен кръговрат, и това му позволяваше да се издига до Азовото съзнание, когато Небето отваряше своите прозорци и, от друга страна, да осъзнава своя външен човешки облик, когато през зимата Земята му откриваше своите тайни. Тогавашният човек беше дълбоко и интимно свързан с хода на годината, толкова интимно, че той би могъл да си каже: Аз осъзнавам това, че съм човек, само защото животът ми протича не смътно и глухо, а защото през лятото ми е позволено да се издигна до Небесата, а през зимата ми е позволено да потъна в Земните Мистерии, в Земните тайни.
към текста >>
Тогавашният човек беше дълбоко и интимно свързан с хода на годината, толкова интимно, че той би могъл да си каже: Аз осъзнавам това, че съм човек, само защото
жив
отът ми протича не смътно и глухо, а защото през лятото ми е позволено да се издигна до Небесата, а през зимата ми е позволено да потъна в Земните Мистерии, в Земните тайни.
Ето как през определени празнични периоди от годината древните Мистерии разширяваха кръгозора на човечеството. От една страна ставаше така, че цялото обкръжение на Земята се издигаше нагоре към Небето и тогава човекът искаше да научи как Небето пази неговия Аз и как неговият Аз пребивава там. От друга страна, с приближаването на зимното Слънцестоене, учителите от Мистериите наставляваха хората как да разбират отговорите, които Земята даваше на поставените от тях въпроси, и това ставаше чрез моделирането, чрез пластичните образи, при което у човек постепенно се пробуди интерес към неговия външен човешки образ, към участието на всички животински форми в неговия външен облик. В разгара на лятото човекът вътрешно напредваше в познанието за своя Аз; в дълбоката зима човекът външно напредваше в чувственото възприемане на своя човешки облик. Човекът се доближаваше до разбирането на своята собствена същност не просто поради факта, че е човек, а защото съпровождаше Земята в нейния годишен кръговрат, и това му позволяваше да се издига до Азовото съзнание, когато Небето отваряше своите прозорци и, от друга страна, да осъзнава своя външен човешки облик, когато през зимата Земята му откриваше своите тайни.
Тогавашният човек беше дълбоко и интимно свързан с хода на годината, толкова интимно, че той би могъл да си каже: Аз осъзнавам това, че съм човек, само защото животът ми протича не смътно и глухо, а защото през лятото ми е позволено да се издигна до Небесата, а през зимата ми е позволено да потъна в Земните Мистерии, в Земните тайни.
към текста >>
Следователно, някога празниците бяха така замисляни и провеждани, че за всички беше ясно: те принадлежат към човешкия
жив
от.
Следователно, някога празниците бяха така замисляни и провеждани, че за всички беше ясно: те принадлежат към човешкия живот.
Човекът чувствуваше себе си не като Земно същество, а като същество, принадлежащо на целия свят, като гражданин на целия свят. Да, той дотолкова не се чувствуваше Земно същество, че забелязваше какво става на Земята единствено по времето на празниците, провеждани само в определени периоди от годината, защото през останалото време той просто нямаше такива изживявания, които да му напомнят за Земята. Всичко онова, което той изживяваше и узнаваше чрез празниците, беше свързано с определени годишни периоди.
към текста >>
Да, той дотолкова не се чувствуваше Земно същество, че забелязваше какво става на Земята единствено по времето на празниците, провеждани само в определени периоди от годината, защото през останалото време той просто нямаше такива из
жив
явания, които да му напомнят за Земята.
Следователно, някога празниците бяха така замисляни и провеждани, че за всички беше ясно: те принадлежат към човешкия живот. Човекът чувствуваше себе си не като Земно същество, а като същество, принадлежащо на целия свят, като гражданин на целия свят.
Да, той дотолкова не се чувствуваше Земно същество, че забелязваше какво става на Земята единствено по времето на празниците, провеждани само в определени периоди от годината, защото през останалото време той просто нямаше такива изживявания, които да му напомнят за Земята.
Всичко онова, което той изживяваше и узнаваше чрез празниците, беше свързано с определени годишни периоди.
към текста >>
Всичко онова, което той из
жив
яваше и узнаваше чрез празниците, беше свързано с определени годишни периоди.
Следователно, някога празниците бяха така замисляни и провеждани, че за всички беше ясно: те принадлежат към човешкия живот. Човекът чувствуваше себе си не като Земно същество, а като същество, принадлежащо на целия свят, като гражданин на целия свят. Да, той дотолкова не се чувствуваше Земно същество, че забелязваше какво става на Земята единствено по времето на празниците, провеждани само в определени периоди от годината, защото през останалото време той просто нямаше такива изживявания, които да му напомнят за Земята.
Всичко онова, което той изживяваше и узнаваше чрез празниците, беше свързано с определени годишни периоди.
към текста >>
Но след като извоюва свободата си през интелектуалистичната епоха, човекът вече не можеше да има онези задружни, съвместни из
жив
явания с Космоса, какъвто беше случаят в далечното минало.
Но след като извоюва свободата си през интелектуалистичната епоха, човекът вече не можеше да има онези задружни, съвместни изживявания с Космоса, какъвто беше случаят в далечното минало.
Обаче ако отново се обърне към духовния свят, той може да има такива изживявания, въпреки промените в своята конструкция. Защото в Азовото съзнание, с което човечеството отдавна разполага, е навлязло нещо, което по-рано можеше да бъде постигнато само благодарение на небесните прозорци през лятото. Ето защо днес човекът трябва да постига разбиране на Космоса с помощта на нещо друго, макар че то също се издига високо над неговия Аз.
към текста >>
Обаче ако отново се обърне към духовния свят, той може да има такива из
жив
явания, въпреки промените в своята конструкция.
Но след като извоюва свободата си през интелектуалистичната епоха, човекът вече не можеше да има онези задружни, съвместни изживявания с Космоса, какъвто беше случаят в далечното минало.
Обаче ако отново се обърне към духовния свят, той може да има такива изживявания, въпреки промените в своята конструкция.
Защото в Азовото съзнание, с което човечеството отдавна разполага, е навлязло нещо, което по-рано можеше да бъде постигнато само благодарение на небесните прозорци през лятото. Ето защо днес човекът трябва да постига разбиране на Космоса с помощта на нещо друго, макар че то също се издига високо над неговия Аз.
към текста >>
Който веднъж е навлязъл в интелектуалистичната епоха, вече няма толкова силен усет за
жив
отинските и расовите качества.
Естествено, за външния човешки облик днес се говори само в общи линии.
Който веднъж е навлязъл в интелектуалистичната епоха, вече няма толкова силен усет за животинските и расовите качества.
Обаче както по-рано тези неща можеха да се търсят като една сила, като един импулс, идващи само от Земята, така и днес с помощта на онова разбиране за Земята, което е осъществимо не чрез геологията и минералогията, а само по духовен път, човекът отново трябва да стигне до нещо друго, извисяващо се над неговия видим човешки образ.
към текста >>
И така, ние виждаме: Съвременното съзнание е постигнато с цената на това, че голяма част от връзките му с Космоса е изгубена; обаче след като веднъж е стигнал до из
жив
яването на това, което представляват неговата свобода и неговият мисловен свят, той може отново да има своите космически из
жив
явания.
И така, ние виждаме: Съвременното съзнание е постигнато с цената на това, че голяма част от връзките му с Космоса е изгубена; обаче след като веднъж е стигнал до изживяването на това, което представляват неговата свобода и неговият мисловен свят, той може отново да има своите космически изживявания.
Ето това е, към което антропософията се стреми, когато говори за обновление на празниците и дори за въвеждането на един нов празник като този на Михаил през есента. Трябва отново да си изградим едно вътрешно разбиране за това, какво представлява ходът на годишните времена за човека. И тогава този годишен ход ще може да се превърне за човека в нещо по-висше от това, което беше някога.
към текста >>
27.
Пета лекция, 8. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
От вчерашната лекция, както и припомняйки си други неща, които можах да кажа по този повод през миналата Коледа в Гьотеанума, преди той да бъде изтръгнат от нашите сърца – Вие бихте могли да си кажете следното: В своите проявления годишният ход беше – а и днес също би могъл да бъде – усещан като нещо, което по отношение на външното протичане е също така израз на едно скрито в него
жив
о същество, също както например проявленията на човешкия организъм са израз на нещо, което е скрито в него, и това е самата човешка душа.
За да разширя още повече вчерашното обсъждане относно влиянието на Мистериите върху отношението, свързващо човека и годишния ход в далечното минало, днес аз искам да се спра върху вярванията, засягащи всичко онова, което тогавашният човек можеше да има като усещания за Космоса.
От вчерашната лекция, както и припомняйки си други неща, които можах да кажа по този повод през миналата Коледа в Гьотеанума, преди той да бъде изтръгнат от нашите сърца – Вие бихте могли да си кажете следното: В своите проявления годишният ход беше – а и днес също би могъл да бъде – усещан като нещо, което по отношение на външното протичане е също така израз на едно скрито в него живо същество, също както например проявленията на човешкия организъм са израз на нещо, което е скрито в него, и това е самата човешка душа.
към текста >>
Той обича своето тяло, обича своите инстинкти, обича едни или други свои из
жив
явания.
Само че в условията на божествено-духовния свят тази същност на техния собствен Аз им се откриваше не по един неутрален, равнодушен, бих казал дори флегматичен начин, както това става днес. Когато днес човекът говори за Аза, той всъщност едва ли го поставя в някакво отношение спрямо този или онзи свят. Той си представя Аза, тъй да се каже, като една точка, която насочва неговите действия, и около която се натрупват неговите знания. Но това е един вид флегматично усещане: усещането, което днешният човек изпитва към своя Аз. Изобщо не можем да твърдим, че в своя Аз – въпреки голямата му близост с това, което наричаме “его” – днешният човек фактически изпитва някакъв егоизъм; защото, ако иска да е честен, той никога няма да твърди, че особено много обича своя Аз.
Той обича своето тяло, обича своите инстинкти, обича едни или други свои изживявания.
Обаче Азът е само една кратка думичка, възприемана като средищна точка, около която се разполагат всички човешки изживявания. Обаче по времето, когато започна празнично отбелязваното приближаване към този Аз, предшествано впрочем от продължителна подготовка, за да стане възможна срещата с Аза, по това време, когато хората усещаха как този Аз постепенно се връща обратно и човекът с неговата телесно-душевна същност – или както днес бихме се изразили, с неговата физическо-етерно-астрална същност – оставаше напълно сам, по това време Азът действително беше усещан ведно с неговите отношения към целия Космос, към целия свят.
към текста >>
Обаче Азът е само една кратка думичка, възприемана като средищна точка, около която се разполагат всички човешки из
жив
явания.
Когато днес човекът говори за Аза, той всъщност едва ли го поставя в някакво отношение спрямо този или онзи свят. Той си представя Аза, тъй да се каже, като една точка, която насочва неговите действия, и около която се натрупват неговите знания. Но това е един вид флегматично усещане: усещането, което днешният човек изпитва към своя Аз. Изобщо не можем да твърдим, че в своя Аз – въпреки голямата му близост с това, което наричаме “его” – днешният човек фактически изпитва някакъв егоизъм; защото, ако иска да е честен, той никога няма да твърди, че особено много обича своя Аз. Той обича своето тяло, обича своите инстинкти, обича едни или други свои изживявания.
Обаче Азът е само една кратка думичка, възприемана като средищна точка, около която се разполагат всички човешки изживявания.
Обаче по времето, когато започна празнично отбелязваното приближаване към този Аз, предшествано впрочем от продължителна подготовка, за да стане възможна срещата с Аза, по това време, когато хората усещаха как този Аз постепенно се връща обратно и човекът с неговата телесно-душевна същност – или както днес бихме се изразили, с неговата физическо-етерно-астрална същност – оставаше напълно сам, по това време Азът действително беше усещан ведно с неговите отношения към целия Космос, към целия свят.
към текста >>
И тогава, в топлинния и светлинния елемент се носят и
жив
еят онези духовни пратеници, чрез които по-висшите духовни Същества искат да предоставят на човека моралните импулси.
От друга страна, ние установяваме следното. Тогавашният човек усещаше как през деня природата беше светла, топла, бих казал още, самодоволна, и тя продължаваше да е светеща, грееща също и през нощта, като той долавяше само една разлика, казвайки си: През деня въздухът е изпълнен с топлинния елемент, със светлинния елемент.
И тогава, в топлинния и светлинния елемент се носят и живеят онези духовни пратеници, чрез които по-висшите духовни Същества искат да предоставят на човека моралните импулси.
Обаче през нощта, когато по-висшите духовни Същества се оттеглят, тогава пратениците остават сами и започват да се проявяват по свой собствен начин.
към текста >>
И неговите из
жив
явания приличаха на един летен сън, из
жив
ян в действителността, на един летен сън, чрез който божествено-духовният свят се приближаваше твърде много до човека; един летен сън, за който той беше убеден: Освен че всяко природно явление същевременно представляваше и говорът на Боговете, тук се намесваха и всевъзможни елементарни Същества, които действуваха по свой собствен начин.
Ето как човекът усещаше вътрешния пулс на природния свят в летните вечери, в летните нощи.
И неговите изживявания приличаха на един летен сън, изживян в действителността, на един летен сън, чрез който божествено-духовният свят се приближаваше твърде много до човека; един летен сън, за който той беше убеден: Освен че всяко природно явление същевременно представляваше и говорът на Боговете, тук се намесваха и всевъзможни елементарни Същества, които действуваха по свой собствен начин.
към текста >>
Човекът знаеше от това взаимно из
жив
яване на празниците, че той – в тогавашния си вид – беше издиган над самия себе си нагоре в областта на свръхчовешкото, и че, тъй да се каже, Боговете улавяха протегнатата към тях ръка на човека.
Човекът знаеше от това взаимно изживяване на празниците, че той – в тогавашния си вид – беше издиган над самия себе си нагоре в областта на свръхчовешкото, и че, тъй да се каже, Боговете улавяха протегнатата към тях ръка на човека.
Всичко, което човекът вярваше, че има като божествено-духовни свойства, беше приписвано на откровенията, идващи към него по времето на този Йоанов празник.
към текста >>
И така, когато лятото си отиваше и настъпваше есента, когато листата повяхваха и пищният
жив
от на лятото секваше, и дърветата оставаха голи, човекът предусещаше – тъй като всички тези усещания носеха в себе си следите от мистерийната подготовка – следното: Сега божествено-духовният свят отново се оттегля от човека.
И така, когато лятото си отиваше и настъпваше есента, когато листата повяхваха и пищният живот на лятото секваше, и дърветата оставаха голи, човекът предусещаше – тъй като всички тези усещания носеха в себе си следите от мистерийната подготовка – следното: Сега божествено-духовният свят отново се оттегля от човека.
Сега той разбираше, че е предоставен на самия себе си; той напускаше духовния свят и заживяваше в природата. – Ето как човекът усещаше своя живот като изтеглен извън духовния свят и вплетен в есенния живот на природата. Листата по дърветата се минерализираха, нивите опустяваха, минерализираха се. Всичко клонеше към ежегодната смърт на природата.
към текста >>
Сега той разбираше, че е предоставен на самия себе си; той напускаше духовния свят и за
жив
яваше в природата.
И така, когато лятото си отиваше и настъпваше есента, когато листата повяхваха и пищният живот на лятото секваше, и дърветата оставаха голи, човекът предусещаше – тъй като всички тези усещания носеха в себе си следите от мистерийната подготовка – следното: Сега божествено-духовният свят отново се оттегля от човека.
Сега той разбираше, че е предоставен на самия себе си; той напускаше духовния свят и заживяваше в природата.
– Ето как човекът усещаше своя живот като изтеглен извън духовния свят и вплетен в есенния живот на природата. Листата по дърветата се минерализираха, нивите опустяваха, минерализираха се. Всичко клонеше към ежегодната смърт на природата.
към текста >>
– Ето как човекът усещаше своя
жив
от като изтеглен извън духовния свят и вплетен в есенния
жив
от на природата.
И така, когато лятото си отиваше и настъпваше есента, когато листата повяхваха и пищният живот на лятото секваше, и дърветата оставаха голи, човекът предусещаше – тъй като всички тези усещания носеха в себе си следите от мистерийната подготовка – следното: Сега божествено-духовният свят отново се оттегля от човека. Сега той разбираше, че е предоставен на самия себе си; той напускаше духовния свят и заживяваше в природата.
– Ето как човекът усещаше своя живот като изтеглен извън духовния свят и вплетен в есенния живот на природата.
Листата по дърветата се минерализираха, нивите опустяваха, минерализираха се. Всичко клонеше към ежегодната смърт на природата.
към текста >>
В своите вътрешни из
жив
явания той все повече навлизаше в интимната същност на външния свят.
И това вплитане в минерализиращите процеси на Земята и нейното обкръжение човекът усещаше като едно дълбоко свързване със самата природа.
В своите вътрешни изживявания той все повече навлизаше в интимната същност на външния свят.
Неговите мисли и съзерцания бяха неразделно свързани с природния свят. Ако искаме да изразим с днешни думи това, което човекът усещаше с настъпването на есента, ние би трябвало да кажем следното. Аз много моля да се има предвид, че – естествено – през онези времена не би било възможно да се говори с днешни думи. Тогава изцяло е преобладавало усещането, а не мисленето. Ако обаче все пак искаме да опишем нещата с нашите днешни думи, ние би трябвало да кажем следното: С насоката на своето мислене и с вида на своите усещания човекът разбираше, че е изправен пред един преход – преходът от познанието за Духа към познанието за природата (Рис. 15).
към текста >>
Но то беше също и времето, през което трябваше да се отделя повече внимание за външните условия на
жив
от.
Ето как изглеждаха нещата през онези времена, когато човекът гледаше на себе си като едно създание на Космоса. През онези времена би изглеждало съвсем нелепо, тъкмо в летните месеци да се говори за природознание, естествено в тогавашните му форми. Лятото е тук, за да подтикне човека към по-дълбоко свързване с духовността на света. А с приближаването на онова годишно време, което днес бихме нарекли Михаилово, човекът си казваше: Да, всичко онова, което усещам около себе си, наблюдавайки горите, дърветата и растенията, ме подтиква към природознанието. – Изобщо това беше времето, през което хората трябваше да превръщат познанието и разсъдливостта в свое занимание.
Но то беше също и времето, през което трябваше да се отделя повече внимание за външните условия на живот.
Следователно, тук имаме един преход от просветление към познание, към едно все по-засилващо се познание.
към текста >>
И тогава, нека отново да си послужа с по-нови думи, човекът си казваше: В разгара на лятото аз
жив
еех в просветление и тогава небесния свят нахлуваше надолу в земния свят, но сега, сега земните сили се устремяват нагоре!
Той чувствуваше, че неговата волева природа, неговите инстинкти и влечения са пронизани от силата на тежестта, от силата на разрушението и от други сили, намиращи се в тялото на Земята. Тогавашният човек не усещаше зимата, така, както я усещаме ние, когато просто ни става студено и, примерно, обуваме ботуши, за да избегнем студа; тогавашният човек усещаше това, което се надига от Земята като нещо, което сега, в този момент, иска да се съедини с неговата собствена същност. Той непосредствено усещаше как се надига мразовитият елемент като противоположност на горещия, светлинен елемент. Днес ние чувствуваме студа като нещо, което е свързано с нашата телесна повърхност, обаче древният човек душевно възприемаше студа като едно явление, съпровождащо тъмнината, мрака. Той непосредствено усещаше, където и да стъпва, как мракът излиза от Земята и иска – впрочем само до средната част на тялото му – да го всмуче в себе си.
И тогава, нека отново да си послужа с по-нови думи, човекът си казваше: В разгара на лятото аз живеех в просветление и тогава небесния свят нахлуваше надолу в земния свят, но сега, сега земните сили се устремяват нагоре!
към текста >>
Тогава той беше усетил и из
жив
ял една част от Земната природа, която все още, бих казал, се намираше в съответствие с него, една част, която все още имаше нещо общо с него.
Но част от Земните сили човекът беше опознал още с настъпването на есента.
Тогава той беше усетил и изживял една част от Земната природа, която все още, бих казал, се намираше в съответствие с него, една част, която все още имаше нещо общо с него.
Бихме могли да добавим и следното: През есента човекът чувствуваше природния свят в своето сърце, в своя душевен свят. Сега обаче той чувствуваше, като че ли Земята има някакви претенции спрямо него, като че ли по отношение на неговата волева природа той е един вид похитен от силите на Земята. Всичко това той усещаше като една противоположност на моралния миров ред. Наред с това, в лицето на този мрак, който го обгръщаше като облаковидна маса, той долавяше приближаването на онези сили, които бяха насочени срещу моралните качества. Той чувствуваше как мракът се издига на тласъци от Земята и го обгръща отвсякъде.
към текста >>
А смисълът се получава тогава, когато можем да усетим следното: Естествените науки доведоха хората дотам, че те опознаха едната страна на мировото развитие, например, че в хода на времето от низшите
жив
отински организми произлизат по-висши, по-съвършени и така нататък докато се стигне до човека, или че в хода на вътреутробното си развитие човекът последователно минава през формите на другите
жив
отински видове.
Да, трябва да настъпи един пълен обрат. Михаиловият празник трябва да получи своя нов смисъл.
А смисълът се получава тогава, когато можем да усетим следното: Естествените науки доведоха хората дотам, че те опознаха едната страна на мировото развитие, например, че в хода на времето от низшите животински организми произлизат по-висши, по-съвършени и така нататък докато се стигне до човека, или че в хода на вътреутробното си развитие човекът последователно минава през формите на другите животински видове.
Обаче това е само едната страна. Другата страна застава пред нашата душа тогава, когато си казваме: Да, човекът трябваше да започне своето развитие от първоначалните божествено-човешки заложби. Ако това тук са първоначалните божествено-духовни заложби (Рис. 16, светло защрихованата част), напредвайки все повече и повече, човекът трябваше да стигне своето днешно равнище. Но всъщност той непрекъснато трябваше да отхвърля нещо от себе си – първоначално низшите животни, а после непрекъснато да отхвърля и всичко онова, което представляват животинските форми.
към текста >>
Но всъщност той непрекъснато трябваше да отхвърля нещо от себе си – първоначално низшите
жив
отни, а после непрекъснато да отхвърля и всичко онова, което представляват
жив
отинските форми.
А смисълът се получава тогава, когато можем да усетим следното: Естествените науки доведоха хората дотам, че те опознаха едната страна на мировото развитие, например, че в хода на времето от низшите животински организми произлизат по-висши, по-съвършени и така нататък докато се стигне до човека, или че в хода на вътреутробното си развитие човекът последователно минава през формите на другите животински видове. Обаче това е само едната страна. Другата страна застава пред нашата душа тогава, когато си казваме: Да, човекът трябваше да започне своето развитие от първоначалните божествено-човешки заложби. Ако това тук са първоначалните божествено-духовни заложби (Рис. 16, светло защрихованата част), напредвайки все повече и повече, човекът трябваше да стигне своето днешно равнище.
Но всъщност той непрекъснато трябваше да отхвърля нещо от себе си – първоначално низшите животни, а после непрекъснато да отхвърля и всичко онова, което представляват животинските форми.
Всичко това той успя да преодолее, да го отдели от себе си, да го отхвърли (тъмно защрихована част)
към текста >>
Например днес всеки казва: Добре, ако аз имам тук едно
жив
о същество с толкова малки размери, че трудно го различавам с невъоръжено око, тогава го поставям под микроскопа, то се уголемява и сега аз го наблюдавам без усилие.
Обаче в древните времена, когато хората отправяха поглед към това, което днес е природата, там те все още виждаха проявленията на Духа. Днес ние опознаваме природния свят, за да кажем накрая: Всичко това не е Дух, това е зимна мъдрост. И всичко, което е лятна мъдрост, трябва да има друга форма. – За да получи човекът тласъка към Духа, импулса за Духа, той трябва да опознае бездуховното, антидуховното. И трябва да се вгледа в такива неща, които днес нито един човек няма да признае.
Например днес всеки казва: Добре, ако аз имам тук едно живо същество с толкова малки размери, че трудно го различавам с невъоръжено око, тогава го поставям под микроскопа, то се уголемява и сега аз го наблюдавам без усилие.
към текста >>
– Да, обаче тази нова големина е измамна; аз съм уголемил
жив
ото същество; сега пред мен стои не то, а един призрак.
– Да, обаче тази нова големина е измамна; аз съм уголемил живото същество; сега пред мен стои не то, а един призрак.
Това, което виждам, вече не е действителност. Вместо пред истината, аз съм застанал пред една лъжа!
към текста >>
Ако нямаме предчувствие за това, което
жив
ее под една или друга форма в самия ход на годината, ние сме склонни да отнасяме всичко единствено към човека.
Ако нямаме предчувствие за това, което живее под една или друга форма в самия ход на годината, ние сме склонни да отнасяме всичко единствено към човека.
Тогава ние обозначаваме това, което ни води към просветление, с понятието мъдрост (Рис. 15); обозначаваме това, което ни води към познание, с понятието смелост; то остава в сила и при благоразумието, разсъдливостта, а това, което съответства на “покаяние” обозначаваме с понятието “справедливост”.
към текста >>
Всичко онова, което по-рано човекът непосредствено усещаше, споделяйки
жив
ота си с този на годината, беше изтеглено вътре в самия него.
Тук Вие имате четирите добродетели на Платон: мъдрост, смелост, разсъдливост, справедливост.
Всичко онова, което по-рано човекът непосредствено усещаше, споделяйки живота си с този на годината, беше изтеглено вътре в самия него.
Обаче защо празникът на Михаил трябва да се утвърди тук? Той трябва да се утвърди тук, за да прослави човешката смелост, човешкото проявление на Михаиловата смелост. Защото какво възпира днес устрема на човека към Духа, към познанието за Духа? Душевната нерешителност, за да не кажем душевният страх. Човекът иска пасивно да възприема всичко, което става около него, той иска да застане пред света като пред едно огромно кино и всичко да му се открие с помощта на микроскопа и телескопа.
към текста >>
Дърветата остават голи, листата повяхват,
жив
отните, бръмбарите и пеперудите, които цялото лято са радвали света, сега се скриват от очите ни.
И тогава отново ще е най-добре, ако наистина разполагаме с този най-въздействуващ празник на спомнянето, с този есенен Михаилов празник, защото в същото време цялата природа започва да говори на един забележителен космически език.
Дърветата остават голи, листата повяхват, животните, бръмбарите и пеперудите, които цялото лято са радвали света, сега се скриват от очите ни.
Много животни потъват в своя зимен сън. Всичко утихва. Самата природа, която чрез своите собствени сили е помогнала на човека през пролетта и лятото, природата, която е действувала в човека през пролетта и лятото, сега се отдръпва. Човекът е предоставен на самия себе си. И това, което трябва да се пробуди сега, когато природният свят умира, е душевната смелост.
към текста >>
Много
жив
отни потъват в своя зимен сън.
И тогава отново ще е най-добре, ако наистина разполагаме с този най-въздействуващ празник на спомнянето, с този есенен Михаилов празник, защото в същото време цялата природа започва да говори на един забележителен космически език. Дърветата остават голи, листата повяхват, животните, бръмбарите и пеперудите, които цялото лято са радвали света, сега се скриват от очите ни.
Много животни потъват в своя зимен сън.
Всичко утихва. Самата природа, която чрез своите собствени сили е помогнала на човека през пролетта и лятото, природата, която е действувала в човека през пролетта и лятото, сега се отдръпва. Човекът е предоставен на самия себе си. И това, което трябва да се пробуди сега, когато природният свят умира, е душевната смелост. Ние отново се приближаваме до схващането на Михаиловия празник като един празник на душевна смелост, на душевната сила, на душевната активност.
към текста >>
Както всичко друго, съдържащо се в Христовия Импулс трябва да
жив
ее и да се развива, да придобива нови форми, а не да остава мъртва догма, която непрекъснато ни кара да се обръщаме назад, така и тази празнична мисъл, пораждаща все нови усещания и нови мисли, трябва да действува и по-нататък, и нека да разберем, че празниците трябва да останат, въпреки че човекът се променя, което на свой ред налага и метаморфоза на самите празници.
Както всичко друго, съдържащо се в Христовия Импулс трябва да живее и да се развива, да придобива нови форми, а не да остава мъртва догма, която непрекъснато ни кара да се обръщаме назад, така и тази празнична мисъл, пораждаща все нови усещания и нови мисли, трябва да действува и по-нататък, и нека да разберем, че празниците трябва да останат, въпреки че човекът се променя, което на свой ред налага и метаморфоза на самите празници.
към текста >>
28.
Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Когато днешният човек размишлява върху това, как се е развил на Земята, тогава той – следвайки своя материалистичен светоглед – стига до извода, че относително съвършените форми на човешкото тяло водят началото си от все по-далечни и подалечни физическо-
жив
отински предшественици.
Днес аз бих искал – тъй като полагам основите за едно по-нататъшно разглеждане на човешката душа от антропософска гледна точка – да извикам пред Вашите души един от онези грандиозни, величествени образи, които действуваха върху хората по начина, загатнат от мен току-що; един от онези образи, които преди всичко имат тази особеност, че дори и днес – по един нов начин, който ще обсъдим по-късно – те отново се приближават към хората. Днес аз бих искал да говоря пред Вас за образа, който всички Вие добре познавате, чието значение обаче от една страна постепенно избледня в човешкото съзнание, а от друга страна стана обект на различни недоразумения: образа на битката, на войната, която Михаил води с Дракона. Този образ все още вълнува много хора, но същинското, дълбокото му съдържание, както казах, или е избледняло, или е останало недоразбрано, във всеки случай то не оказва върху човешката душа онези въздействия, каквито имаше до 18. столетие. Днес ние просто не можем да си представим колко големи изменения са настъпили и каква голяма част от онова, което днешният така наречен “образован” човек смята за фантастични измислици, всъщност е изграждало самата основа на древните светогледи. Това важи с особена сила за образа, показващ битката на Михаил с Дракона.
Когато днешният човек размишлява върху това, как се е развил на Земята, тогава той – следвайки своя материалистичен светоглед – стига до извода, че относително съвършените форми на човешкото тяло водят началото си от все по-далечни и подалечни физическо-животински предшественици.
Фактически така стигаме до днешния човек, който е в състояние да изживява своята собствена същност по душевно-духовен начин, докато другите по-скоро материални създания, от които той произлиза, остават по-близо до чисто материалното съществуване. Изобщо хората приемат, че материята постепенно се развива до определено равнище, при което тя е в състояние да изживява по един или друг начин духовния свят. Но до сравнително неотдавна този възглед изобщо не съществуваше; нещата намираха своето обяснение по един напълно противоположен начин.
към текста >>
Фактически така стигаме до днешния човек, който е в състояние да из
жив
ява своята собствена същност по душевно-духовен начин, докато другите по-скоро материални създания, от които той произлиза, остават по-близо до чисто материалното съществуване.
Днес аз бих искал да говоря пред Вас за образа, който всички Вие добре познавате, чието значение обаче от една страна постепенно избледня в човешкото съзнание, а от друга страна стана обект на различни недоразумения: образа на битката, на войната, която Михаил води с Дракона. Този образ все още вълнува много хора, но същинското, дълбокото му съдържание, както казах, или е избледняло, или е останало недоразбрано, във всеки случай то не оказва върху човешката душа онези въздействия, каквито имаше до 18. столетие. Днес ние просто не можем да си представим колко големи изменения са настъпили и каква голяма част от онова, което днешният така наречен “образован” човек смята за фантастични измислици, всъщност е изграждало самата основа на древните светогледи. Това важи с особена сила за образа, показващ битката на Михаил с Дракона. Когато днешният човек размишлява върху това, как се е развил на Земята, тогава той – следвайки своя материалистичен светоглед – стига до извода, че относително съвършените форми на човешкото тяло водят началото си от все по-далечни и подалечни физическо-животински предшественици.
Фактически така стигаме до днешния човек, който е в състояние да изживява своята собствена същност по душевно-духовен начин, докато другите по-скоро материални създания, от които той произлиза, остават по-близо до чисто материалното съществуване.
Изобщо хората приемат, че материята постепенно се развива до определено равнище, при което тя е в състояние да изживява по един или друг начин духовния свят. Но до сравнително неотдавна този възглед изобщо не съществуваше; нещата намираха своето обяснение по един напълно противоположен начин.
към текста >>
Изобщо хората приемат, че материята постепенно се развива до определено равнище, при което тя е в състояние да из
жив
ява по един или друг начин духовния свят.
Този образ все още вълнува много хора, но същинското, дълбокото му съдържание, както казах, или е избледняло, или е останало недоразбрано, във всеки случай то не оказва върху човешката душа онези въздействия, каквито имаше до 18. столетие. Днес ние просто не можем да си представим колко големи изменения са настъпили и каква голяма част от онова, което днешният така наречен “образован” човек смята за фантастични измислици, всъщност е изграждало самата основа на древните светогледи. Това важи с особена сила за образа, показващ битката на Михаил с Дракона. Когато днешният човек размишлява върху това, как се е развил на Земята, тогава той – следвайки своя материалистичен светоглед – стига до извода, че относително съвършените форми на човешкото тяло водят началото си от все по-далечни и подалечни физическо-животински предшественици. Фактически така стигаме до днешния човек, който е в състояние да изживява своята собствена същност по душевно-духовен начин, докато другите по-скоро материални създания, от които той произлиза, остават по-близо до чисто материалното съществуване.
Изобщо хората приемат, че материята постепенно се развива до определено равнище, при което тя е в състояние да изживява по един или друг начин духовния свят.
Но до сравнително неотдавна този възглед изобщо не съществуваше; нещата намираха своето обяснение по един напълно противоположен начин.
към текста >>
Отправяйки поглед към далечното минало на човечеството, те съзираха такива Същества, чиито
жив
от протичаше в една повисша, по-духовна степен, такива Същества, чието тяло, ако мога да се изразя така, беше изградено от много по-фина, от много по-духовна субстанция.
Когато през 18. столетие онези хора – а те не бяха малко – които все още не бяха заразени от материалистичното мислене, от материалистичния светоглед, отправяха душевния си поглед назад към далечното минало на човечеството, тогава те виждаха като свои предшественици не човешки същества, а като свои предшественици те виждаха такива Същества, които бяха по-духовни дори от самия човек. Техният поглед се спираше на такива Същества, чиято подчертана духовност все още не им позволяваше да притежават някакво физическо тяло, поне не и в онзи смисъл, който днешният човек влага в тази дума.
Отправяйки поглед към далечното минало на човечеството, те съзираха такива Същества, чиито живот протичаше в една повисша, по-духовна степен, такива Същества, чието тяло, ако мога да се изразя така, беше изградено от много по-фина, от много по-духовна субстанция.
В тази сфера, от която хората говореха, не се намираха същества от днешния човешки род; там пребиваваха по-висши Същества, чиито най-“груби” тела бяха етерните тела; те все още не разполагаха с физически тела и именно тези Същества представляваха, тъй да се каже, предшествениците на човека. Взирайки се назад, хората не откриваха също и така наречените по-висши животински видове, там те откриваха главно онези животни, чиито днешни наследници имаме в лицето на някои морски животни, чиито тела наподобяват желатин. Ето приблизително как изглеждаше в зората на Земното развитие животинското царство, стоящо под човека; а над него се намираше друго царство, чиито представители, както казах, имаха за своя най-“груба” съставна част именно етерното тяло. Всичко, което изброяваме в смисъла на моята “Тайна наука” като Същества на висшите Йерархии, и които в известен смисъл предхождат появата на човека, съществува и днес, но в по-различна форма.
към текста >>
Взирайки се назад, хората не откриваха също и така наречените по-висши
жив
отински видове, там те откриваха главно онези
жив
отни, чиито днешни наследници имаме в лицето на някои морски
жив
отни, чиито тела наподобяват желатин.
Когато през 18. столетие онези хора – а те не бяха малко – които все още не бяха заразени от материалистичното мислене, от материалистичния светоглед, отправяха душевния си поглед назад към далечното минало на човечеството, тогава те виждаха като свои предшественици не човешки същества, а като свои предшественици те виждаха такива Същества, които бяха по-духовни дори от самия човек. Техният поглед се спираше на такива Същества, чиято подчертана духовност все още не им позволяваше да притежават някакво физическо тяло, поне не и в онзи смисъл, който днешният човек влага в тази дума. Отправяйки поглед към далечното минало на човечеството, те съзираха такива Същества, чиито живот протичаше в една повисша, по-духовна степен, такива Същества, чието тяло, ако мога да се изразя така, беше изградено от много по-фина, от много по-духовна субстанция. В тази сфера, от която хората говореха, не се намираха същества от днешния човешки род; там пребиваваха по-висши Същества, чиито най-“груби” тела бяха етерните тела; те все още не разполагаха с физически тела и именно тези Същества представляваха, тъй да се каже, предшествениците на човека.
Взирайки се назад, хората не откриваха също и така наречените по-висши животински видове, там те откриваха главно онези животни, чиито днешни наследници имаме в лицето на някои морски животни, чиито тела наподобяват желатин.
Ето приблизително как изглеждаше в зората на Земното развитие животинското царство, стоящо под човека; а над него се намираше друго царство, чиито представители, както казах, имаха за своя най-“груба” съставна част именно етерното тяло. Всичко, което изброяваме в смисъла на моята “Тайна наука” като Същества на висшите Йерархии, и които в известен смисъл предхождат появата на човека, съществува и днес, но в по-различна форма.
към текста >>
Ето приблизително как изглеждаше в зората на Земното развитие
жив
отинското царство, стоящо под човека; а над него се намираше друго царство, чиито представители, както казах, имаха за своя най-“груба” съставна част именно етерното тяло.
столетие онези хора – а те не бяха малко – които все още не бяха заразени от материалистичното мислене, от материалистичния светоглед, отправяха душевния си поглед назад към далечното минало на човечеството, тогава те виждаха като свои предшественици не човешки същества, а като свои предшественици те виждаха такива Същества, които бяха по-духовни дори от самия човек. Техният поглед се спираше на такива Същества, чиято подчертана духовност все още не им позволяваше да притежават някакво физическо тяло, поне не и в онзи смисъл, който днешният човек влага в тази дума. Отправяйки поглед към далечното минало на човечеството, те съзираха такива Същества, чиито живот протичаше в една повисша, по-духовна степен, такива Същества, чието тяло, ако мога да се изразя така, беше изградено от много по-фина, от много по-духовна субстанция. В тази сфера, от която хората говореха, не се намираха същества от днешния човешки род; там пребиваваха по-висши Същества, чиито най-“груби” тела бяха етерните тела; те все още не разполагаха с физически тела и именно тези Същества представляваха, тъй да се каже, предшествениците на човека. Взирайки се назад, хората не откриваха също и така наречените по-висши животински видове, там те откриваха главно онези животни, чиито днешни наследници имаме в лицето на някои морски животни, чиито тела наподобяват желатин.
Ето приблизително как изглеждаше в зората на Земното развитие животинското царство, стоящо под човека; а над него се намираше друго царство, чиито представители, както казах, имаха за своя най-“груба” съставна част именно етерното тяло.
Всичко, което изброяваме в смисъла на моята “Тайна наука” като Същества на висшите Йерархии, и които в известен смисъл предхождат появата на човека, съществува и днес, но в по-различна форма.
към текста >>
Волята на тези Същества не беше из
жив
явана от тях, така сякаш те биха могли да имат онова своеобразно чувство, което ние изразяваме с думите: Ето, ние съзнателно се стремим към това или онова!
В тогавашната си форма тези Същества – Ангелои, Архангелои, Архаи – не познаваха свободата в онзи смисъл на тази дума, какъвто влагаме в нея, когато говорим за свобода при човека.
Волята на тези Същества не беше изживявана от тях, така сякаш те биха могли да имат онова своеобразно чувство, което ние изразяваме с думите: Ето, ние съзнателно се стремим към това или онова!
към текста >>
Идейният свят на древното човечество беше такъв, че то си казваше: В старите времена изобщо не е настъпвал този момент, в който е можело да се развият такива Същества, в чието съзнание да
жив
ее усещането за свобода.
Тези Същества не се стремяха съзнателно към нещо, което те биха могли да поискат; те искаха това, което се изливаше в тях като божествена воля. Тези Същества упражняваха своята воля изцяло в рамките на божествената воля. Божествените Същества, които стояха или стоят над тях и които чрез взаимните си отношения олицетворяваха божествения миров ред, “упражняваха” волята си чрез по-низшите Духове на Архангелои и Ангелои, тъй че тези по-низши Духове направо “упражняваха” воля изцяло в онази посока, която се определяше именно от стоящата над тях божествено-духовна воля.
Идейният свят на древното човечество беше такъв, че то си казваше: В старите времена изобщо не е настъпвал този момент, в който е можело да се развият такива Същества, в чието съзнание да живее усещането за свобода.
към текста >>
Днес аз не искам да се впускам в такива описания каквито са оправдани от антропософска гледна точка – за тях ще говорим през следващите дни – но искам да опиша представите, всред които
жив
ееха най-просветените Духове до 18. столетие.
Днес аз не искам да се впускам в такива описания каквито са оправдани от антропософска гледна точка – за тях ще говорим през следващите дни – но искам да опиша представите, всред които живееха най-просветените Духове до 18. столетие.
Аз искам да ги опиша исторически, понеже само поради това, че те застават пред душите ни в своя исторически облик, ние можем да стигнем до един нов възглед за тях, доколкото тези представи могат да бъдат обновени и представени в друга форма.
към текста >>
Обаче всичко това трябваше да бъде осъществено в една епоха, чиито взаимодействия с Космоса все още не позволяваха появата на човешката форма; появата на висшите
жив
отински форми също не беше възможна; можеха да съществуват само онези низши
жив
отински форми, за които споменах преди малко.
Оставайки в божествено-духовната воля Михаил породи у себе си един импулс, според който той трябваше да предприема правилните действия заедно с онова Същество, което, ако може да се изразя така, преждевременно посегна към свободата. Защото Съществата от Йерархията на Архангелои, Ангелои, Архаи просто не съответствуваха на едно такова Същество, което би могло да разполага със свободна воля, независеща от Боговете. Ето защо едва по-късно в хода на мировото развитие трябваше да възникне една друга форма, именно човешката форма.
Обаче всичко това трябваше да бъде осъществено в една епоха, чиито взаимодействия с Космоса все още не позволяваха появата на човешката форма; появата на висшите животински форми също не беше възможна; можеха да съществуват само онези низши животински форми, за които споменах преди малко.
Ето как се стигна до възникването на една форма, изпълнена с космически противоречия, с космическа съпротива. В нея тъй да се каже, трябваше да се излее неподчиняващият се Дух. Тя не можеше да бъде някоя от онези животински форми, които възникнаха едва по-късно, не можеше да бъде също и някоя от обичайните за тогавашната епоха животински форми, съставени от по-мека материя. Тя можеше да бъде само една такава животинска форма, която се отклонява от възможните животински форми, населяващи физическия свят, но въпреки това – като израз на едно космическо противоречие – тя трябваше да съдържа някакви животински черти. И формата, която можеше да бъде създадена единствено и само от тогавашните възможности, ние имаме именно в образа на Дракона.
към текста >>
Тя не можеше да бъде някоя от онези
жив
отински форми, които възникнаха едва по-късно, не можеше да бъде също и някоя от обичайните за тогавашната епоха
жив
отински форми, съставени от по-мека материя.
Защото Съществата от Йерархията на Архангелои, Ангелои, Архаи просто не съответствуваха на едно такова Същество, което би могло да разполага със свободна воля, независеща от Боговете. Ето защо едва по-късно в хода на мировото развитие трябваше да възникне една друга форма, именно човешката форма. Обаче всичко това трябваше да бъде осъществено в една епоха, чиито взаимодействия с Космоса все още не позволяваха появата на човешката форма; появата на висшите животински форми също не беше възможна; можеха да съществуват само онези низши животински форми, за които споменах преди малко. Ето как се стигна до възникването на една форма, изпълнена с космически противоречия, с космическа съпротива. В нея тъй да се каже, трябваше да се излее неподчиняващият се Дух.
Тя не можеше да бъде някоя от онези животински форми, които възникнаха едва по-късно, не можеше да бъде също и някоя от обичайните за тогавашната епоха животински форми, съставени от по-мека материя.
Тя можеше да бъде само една такава животинска форма, която се отклонява от възможните животински форми, населяващи физическия свят, но въпреки това – като израз на едно космическо противоречие – тя трябваше да съдържа някакви животински черти. И формата, която можеше да бъде създадена единствено и само от тогавашните възможности, ние имаме именно в образа на Дракона. Естествено, когато по-късно тя беше художествено пресъздавана или възпроизвеждана, хората я виждаха по различен начин; тя беше изобразявана малко или много сполучливо, респективно несполучливо, според това, доколко онзи, който се заемаше с това имаше вътрешния, имагинативен поглед върху тогавашните възможности за едно Същество, което трябваше да развие своята собствена воля. Обаче във всеки случай всред формите, които можеха да населяват физическия свят, включващи всички животински видове и човека, такава форма липсва. Тя трябваше да остане горе в свръхсетивния свят.
към текста >>
Тя можеше да бъде само една такава
жив
отинска форма, която се отклонява от възможните
жив
отински форми, населяващи физическия свят, но въпреки това – като израз на едно космическо противоречие – тя трябваше да съдържа някакви
жив
отински черти.
Ето защо едва по-късно в хода на мировото развитие трябваше да възникне една друга форма, именно човешката форма. Обаче всичко това трябваше да бъде осъществено в една епоха, чиито взаимодействия с Космоса все още не позволяваха появата на човешката форма; появата на висшите животински форми също не беше възможна; можеха да съществуват само онези низши животински форми, за които споменах преди малко. Ето как се стигна до възникването на една форма, изпълнена с космически противоречия, с космическа съпротива. В нея тъй да се каже, трябваше да се излее неподчиняващият се Дух. Тя не можеше да бъде някоя от онези животински форми, които възникнаха едва по-късно, не можеше да бъде също и някоя от обичайните за тогавашната епоха животински форми, съставени от по-мека материя.
Тя можеше да бъде само една такава животинска форма, която се отклонява от възможните животински форми, населяващи физическия свят, но въпреки това – като израз на едно космическо противоречие – тя трябваше да съдържа някакви животински черти.
И формата, която можеше да бъде създадена единствено и само от тогавашните възможности, ние имаме именно в образа на Дракона. Естествено, когато по-късно тя беше художествено пресъздавана или възпроизвеждана, хората я виждаха по различен начин; тя беше изобразявана малко или много сполучливо, респективно несполучливо, според това, доколко онзи, който се заемаше с това имаше вътрешния, имагинативен поглед върху тогавашните възможности за едно Същество, което трябваше да развие своята собствена воля. Обаче във всеки случай всред формите, които можеха да населяват физическия свят, включващи всички животински видове и човека, такава форма липсва. Тя трябваше да остане горе в свръхсетивния свят. Обаче една такава свръхсетивна форма не можеше да принадлежи към царството, обитавано от Съществата на висшите Йерархии, Архангелои, Ангелои и т.н., тя трябваше, бих казал, да бъде смъкната под онези форми, които изобщо можеха да възникнат в хода на физическото развитие.
към текста >>
Обаче във всеки случай всред формите, които можеха да населяват физическия свят, включващи всички
жив
отински видове и човека, такава форма липсва.
В нея тъй да се каже, трябваше да се излее неподчиняващият се Дух. Тя не можеше да бъде някоя от онези животински форми, които възникнаха едва по-късно, не можеше да бъде също и някоя от обичайните за тогавашната епоха животински форми, съставени от по-мека материя. Тя можеше да бъде само една такава животинска форма, която се отклонява от възможните животински форми, населяващи физическия свят, но въпреки това – като израз на едно космическо противоречие – тя трябваше да съдържа някакви животински черти. И формата, която можеше да бъде създадена единствено и само от тогавашните възможности, ние имаме именно в образа на Дракона. Естествено, когато по-късно тя беше художествено пресъздавана или възпроизвеждана, хората я виждаха по различен начин; тя беше изобразявана малко или много сполучливо, респективно несполучливо, според това, доколко онзи, който се заемаше с това имаше вътрешния, имагинативен поглед върху тогавашните възможности за едно Същество, което трябваше да развие своята собствена воля.
Обаче във всеки случай всред формите, които можеха да населяват физическия свят, включващи всички животински видове и човека, такава форма липсва.
Тя трябваше да остане горе в свръхсетивния свят. Обаче една такава свръхсетивна форма не можеше да принадлежи към царството, обитавано от Съществата на висшите Йерархии, Архангелои, Ангелои и т.н., тя трябваше, бих казал, да бъде смъкната под онези форми, които изобщо можеха да възникнат в хода на физическото развитие. Тъкмо в това се състои свалянето на Дракона от Небето върху Земята. То е дело на Михаил и то означава, че тъй да се каже, тази форма прие един облик, който е свръхживотински, свръхсетивен, като в същото време тя не можеше да остане в свръхсетивния свят, понеже въпреки че е свръхсетивна, тя влиза в противоречие със свръхсетивния свят, където се опита да внесе своето неподчинение. Ето защо тази форма беше отпратена към физическия свят, но по същество тя остана свръхфизическа, свръхсетивна.
към текста >>
То е дело на Михаил и то означава, че тъй да се каже, тази форма прие един облик, който е свръх
жив
отински, свръхсетивен, като в същото време тя не можеше да остане в свръхсетивния свят, понеже въпреки че е свръхсетивна, тя влиза в противоречие със свръхсетивния свят, където се опита да внесе своето неподчинение.
Естествено, когато по-късно тя беше художествено пресъздавана или възпроизвеждана, хората я виждаха по различен начин; тя беше изобразявана малко или много сполучливо, респективно несполучливо, според това, доколко онзи, който се заемаше с това имаше вътрешния, имагинативен поглед върху тогавашните възможности за едно Същество, което трябваше да развие своята собствена воля. Обаче във всеки случай всред формите, които можеха да населяват физическия свят, включващи всички животински видове и човека, такава форма липсва. Тя трябваше да остане горе в свръхсетивния свят. Обаче една такава свръхсетивна форма не можеше да принадлежи към царството, обитавано от Съществата на висшите Йерархии, Архангелои, Ангелои и т.н., тя трябваше, бих казал, да бъде смъкната под онези форми, които изобщо можеха да възникнат в хода на физическото развитие. Тъкмо в това се състои свалянето на Дракона от Небето върху Земята.
То е дело на Михаил и то означава, че тъй да се каже, тази форма прие един облик, който е свръхживотински, свръхсетивен, като в същото време тя не можеше да остане в свръхсетивния свят, понеже въпреки че е свръхсетивна, тя влиза в противоречие със свръхсетивния свят, където се опита да внесе своето неподчинение.
Ето защо тази форма беше отпратена към физическия свят, но по същество тя остана свръхфизическа, свръхсетивна. Оттогава тя продължи да живее в царството, в което се намират минералите, растенията, животните; тя продължи да живее във всичко онова, което възникна като планетарно тяло на Земята. Обаче тя не живееше по такъв начин, че да може да бъде виждана от човешките очи, тъй както те виждат обикновените животни. Но когато душевното око погледне нагоре в онези светове, които – тъй да се каже – бяха предвидени в по-висшия миров план, тогава в своите имагинации то различава Съществата на висшите Йерархии. Когато човешкото физическо око разглежда физическия свят, то вижда това, което е възникнало в различните природни царства, включително и нагоре до физическо-сетивната човешка форма.
към текста >>
Оттогава тя продължи да
жив
ее в царството, в което се намират минералите, растенията,
жив
отните; тя продължи да
жив
ее във всичко онова, което възникна като планетарно тяло на Земята.
Тя трябваше да остане горе в свръхсетивния свят. Обаче една такава свръхсетивна форма не можеше да принадлежи към царството, обитавано от Съществата на висшите Йерархии, Архангелои, Ангелои и т.н., тя трябваше, бих казал, да бъде смъкната под онези форми, които изобщо можеха да възникнат в хода на физическото развитие. Тъкмо в това се състои свалянето на Дракона от Небето върху Земята. То е дело на Михаил и то означава, че тъй да се каже, тази форма прие един облик, който е свръхживотински, свръхсетивен, като в същото време тя не можеше да остане в свръхсетивния свят, понеже въпреки че е свръхсетивна, тя влиза в противоречие със свръхсетивния свят, където се опита да внесе своето неподчинение. Ето защо тази форма беше отпратена към физическия свят, но по същество тя остана свръхфизическа, свръхсетивна.
Оттогава тя продължи да живее в царството, в което се намират минералите, растенията, животните; тя продължи да живее във всичко онова, което възникна като планетарно тяло на Земята.
Обаче тя не живееше по такъв начин, че да може да бъде виждана от човешките очи, тъй както те виждат обикновените животни. Но когато душевното око погледне нагоре в онези светове, които – тъй да се каже – бяха предвидени в по-висшия миров план, тогава в своите имагинации то различава Съществата на висшите Йерархии. Когато човешкото физическо око разглежда физическия свят, то вижда това, което е възникнало в различните природни царства, включително и нагоре до физическо-сетивната човешка форма. Но когато душевното око поглежда физическата природа, там то вижда онзи съпротивляващ се образ на големия противник, който е от животинско естество и все пак не е животински, който живее във видимия свят и все пак е невидим: то вижда образа на Дракона. В цялото възникване на Дракона древните хора виждаха не друго, а делото на Михаил; Драконът застина в онази форма, която имаше своите съответствия в духовния свят.
към текста >>
Обаче тя не
жив
ееше по такъв начин, че да може да бъде виждана от човешките очи, тъй както те виждат обикновените
жив
отни.
Обаче една такава свръхсетивна форма не можеше да принадлежи към царството, обитавано от Съществата на висшите Йерархии, Архангелои, Ангелои и т.н., тя трябваше, бих казал, да бъде смъкната под онези форми, които изобщо можеха да възникнат в хода на физическото развитие. Тъкмо в това се състои свалянето на Дракона от Небето върху Земята. То е дело на Михаил и то означава, че тъй да се каже, тази форма прие един облик, който е свръхживотински, свръхсетивен, като в същото време тя не можеше да остане в свръхсетивния свят, понеже въпреки че е свръхсетивна, тя влиза в противоречие със свръхсетивния свят, където се опита да внесе своето неподчинение. Ето защо тази форма беше отпратена към физическия свят, но по същество тя остана свръхфизическа, свръхсетивна. Оттогава тя продължи да живее в царството, в което се намират минералите, растенията, животните; тя продължи да живее във всичко онова, което възникна като планетарно тяло на Земята.
Обаче тя не живееше по такъв начин, че да може да бъде виждана от човешките очи, тъй както те виждат обикновените животни.
Но когато душевното око погледне нагоре в онези светове, които – тъй да се каже – бяха предвидени в по-висшия миров план, тогава в своите имагинации то различава Съществата на висшите Йерархии. Когато човешкото физическо око разглежда физическия свят, то вижда това, което е възникнало в различните природни царства, включително и нагоре до физическо-сетивната човешка форма. Но когато душевното око поглежда физическата природа, там то вижда онзи съпротивляващ се образ на големия противник, който е от животинско естество и все пак не е животински, който живее във видимия свят и все пак е невидим: то вижда образа на Дракона. В цялото възникване на Дракона древните хора виждаха не друго, а делото на Михаил; Драконът застина в онази форма, която имаше своите съответствия в духовния свят.
към текста >>
Но когато душевното око поглежда физическата природа, там то вижда онзи съпротивляващ се образ на големия противник, който е от
жив
отинско естество и все пак не е
жив
отински, който
жив
ее във видимия свят и все пак е невидим: то вижда образа на Дракона.
Ето защо тази форма беше отпратена към физическия свят, но по същество тя остана свръхфизическа, свръхсетивна. Оттогава тя продължи да живее в царството, в което се намират минералите, растенията, животните; тя продължи да живее във всичко онова, което възникна като планетарно тяло на Земята. Обаче тя не живееше по такъв начин, че да може да бъде виждана от човешките очи, тъй както те виждат обикновените животни. Но когато душевното око погледне нагоре в онези светове, които – тъй да се каже – бяха предвидени в по-висшия миров план, тогава в своите имагинации то различава Съществата на висшите Йерархии. Когато човешкото физическо око разглежда физическия свят, то вижда това, което е възникнало в различните природни царства, включително и нагоре до физическо-сетивната човешка форма.
Но когато душевното око поглежда физическата природа, там то вижда онзи съпротивляващ се образ на големия противник, който е от животинско естество и все пак не е животински, който живее във видимия свят и все пак е невидим: то вижда образа на Дракона.
В цялото възникване на Дракона древните хора виждаха не друго, а делото на Михаил; Драконът застина в онази форма, която имаше своите съответствия в духовния свят.
към текста >>
Той завари външния природен свят, произлязал от предишните природни царства, които по-късно кулминираха в сегашното минерално царство, в нашето растително царство, в нашето
жив
отинско царство.
И помислете сега: появявайки се на Земята в хода на еволюцията, какво завари човекът на тази Земя?
Той завари външния природен свят, произлязал от предишните природни царства, които по-късно кулминираха в сегашното минерално царство, в нашето растително царство, в нашето животинско царство.
Ето какво завари той. Или с други думи, той завари това, което ние сме свикнали да наричаме природен свят, намиращ се извън човека. И какво представляваше тази “извънчовешка природа”?
към текста >>
Но когато из
жив
ява тази природа в душата си, когато се вглежда във външната природа, човекът може да съзерцава, примерно, минералите заедно с всичко онова, което е свързано с минералния свят, може да се взира в чудните кристални форми, в планините, в облаците и в другите форми, но взирайки се във външната природа, фактически той се взира в нейното умъртвено тяло, в нейната безжизненост.
Тя представляваше продължението, а и днес още е продължението на онова, което най-висшите съзидателни сили имаха като дългосрочен план за развитието на света.
Но когато изживява тази природа в душата си, когато се вглежда във външната природа, човекът може да съзерцава, примерно, минералите заедно с всичко онова, което е свързано с минералния свят, може да се взира в чудните кристални форми, в планините, в облаците и в другите форми, но взирайки се във външната природа, фактически той се взира в нейното умъртвено тяло, в нейната безжизненост.
Той се взира в нея така като че ли някогашният божествен свят се е оттеглил извън себе си, също както човешкият труп – разбира се в по-друг смисъл – след смъртта се оттегля от живия човек. Ето защо в известен смисъл човекът може да разглежда природата като един труп на божествения свят, като труп на една по-висока степен, възникващ в условията на минералното царство, като нещо, в чиито очертания и форми се оглежда първоначалния жив, но безформен божествен свят. Също и в това, което по-късно прерасна в по-висшите природни царства хората виждат по-нататъшното отражение на онова, което първоначално съществуваше като един безформен духовен свят. Ето как човекът може да обхваща с поглед цялата природа и да усеща как тази извънчовешка природа е едно земно отражение на божествения свят.
към текста >>
Той се взира в нея така като че ли някогашният божествен свят се е оттеглил извън себе си, също както човешкият труп – разбира се в по-друг смисъл – след смъртта се оттегля от
жив
ия човек.
Тя представляваше продължението, а и днес още е продължението на онова, което най-висшите съзидателни сили имаха като дългосрочен план за развитието на света. Но когато изживява тази природа в душата си, когато се вглежда във външната природа, човекът може да съзерцава, примерно, минералите заедно с всичко онова, което е свързано с минералния свят, може да се взира в чудните кристални форми, в планините, в облаците и в другите форми, но взирайки се във външната природа, фактически той се взира в нейното умъртвено тяло, в нейната безжизненост.
Той се взира в нея така като че ли някогашният божествен свят се е оттеглил извън себе си, също както човешкият труп – разбира се в по-друг смисъл – след смъртта се оттегля от живия човек.
Ето защо в известен смисъл човекът може да разглежда природата като един труп на божествения свят, като труп на една по-висока степен, възникващ в условията на минералното царство, като нещо, в чиито очертания и форми се оглежда първоначалния жив, но безформен божествен свят. Също и в това, което по-късно прерасна в по-висшите природни царства хората виждат по-нататъшното отражение на онова, което първоначално съществуваше като един безформен духовен свят. Ето как човекът може да обхваща с поглед цялата природа и да усеща как тази извънчовешка природа е едно земно отражение на божествения свят.
към текста >>
Ето защо в известен смисъл човекът може да разглежда природата като един труп на божествения свят, като труп на една по-висока степен, възникващ в условията на минералното царство, като нещо, в чиито очертания и форми се оглежда първоначалния
жив
, но безформен божествен свят.
Тя представляваше продължението, а и днес още е продължението на онова, което най-висшите съзидателни сили имаха като дългосрочен план за развитието на света. Но когато изживява тази природа в душата си, когато се вглежда във външната природа, човекът може да съзерцава, примерно, минералите заедно с всичко онова, което е свързано с минералния свят, може да се взира в чудните кристални форми, в планините, в облаците и в другите форми, но взирайки се във външната природа, фактически той се взира в нейното умъртвено тяло, в нейната безжизненост. Той се взира в нея така като че ли някогашният божествен свят се е оттеглил извън себе си, също както човешкият труп – разбира се в по-друг смисъл – след смъртта се оттегля от живия човек.
Ето защо в известен смисъл човекът може да разглежда природата като един труп на божествения свят, като труп на една по-висока степен, възникващ в условията на минералното царство, като нещо, в чиито очертания и форми се оглежда първоначалния жив, но безформен божествен свят.
Също и в това, което по-късно прерасна в по-висшите природни царства хората виждат по-нататъшното отражение на онова, което първоначално съществуваше като един безформен духовен свят. Ето как човекът може да обхваща с поглед цялата природа и да усеща как тази извънчовешка природа е едно земно отражение на божествения свят.
към текста >>
– И всъщност цялото вътрешно ликуване пред света на природата, цялата радост от природата, цялото ощастливяващо усещане, което се надига у нас, когато
жив
о и непосредствено из
жив
яваме природната свежест, всичко това идва от дълбокото родство, което човешката душа изпитва към онова, което е разлято навън в природата като отражение на духовния свят.
И в последна сметка тъкмо това е, което природата дава на човека. Достатъчно наивен и освободен от спекулации, човекът трябва да поглежда към едно или друго природно царство по такъв начин, че да изпитва радост, симпатия, дори вътрешен ентусиазъм, вътрешно ликуване спрямо природни форми, спрямо покълващия и цъфтящ растителен свят. И по отношение на всичко това, което не може да си обясни напълно, по отношение на ентусиазма и ликуването, на заливащата го радост от природата, с която е толкова интимно свързан, човекът може да си каже, макар и думите да звучат едва доловимо в душата му: Боговете изтръгнаха от себе си целия този свят като свое отражение, същите Богове, от които идва моята собствена душа, същите Богове, от чиито обиталища съм излязъл и аз, за да поема по един друг път.
– И всъщност цялото вътрешно ликуване пред света на природата, цялата радост от природата, цялото ощастливяващо усещане, което се надига у нас, когато живо и непосредствено изживяваме природната свежест, всичко това идва от дълбокото родство, което човешката душа изпитва към онова, което е разлято навън в природата като отражение на духовния свят.
към текста >>
Те продължават да
жив
еят в човека като инстинкти, като влечения, като
жив
отинска радост, като цялата онази анималистична природа, която се надига от дълбините на човешката природа.
Да, човекът приема външната природа в себе си по три начина: като се храни, като диша въздуха, и чрез сетивните възприятия. Изобщо той е едно двойнствено същество. С духовно-душевната си същност той е сроден със Съществата на висшите Йерархии, но другата си същност той трябва да изгражда от това, което се съдържа във външната природа. Това съдържание той приема вътре в себе си. И приемайки го в себе си като хранителни средства, като въздух, като сетивни възприятия, то продължава в човека онези процеси, които се разиграват във външната природа.
Те продължават да живеят в човека като инстинкти, като влечения, като животинска радост, като цялата онази анималистична природа, която се надига от дълбините на човешката природа.
към текста >>
Във външния свят ние виждаме чудно оформени кристали, минерални масиви и съставените от тях огромни планини, както и фино разтворените минерали във водата, там виждаме и по-сложно изградения свят на растенията, там виждаме различните
жив
отински видове, както и физическата форма на самия човек.
Нека да разгледаме тези неща както трябва.
Във външния свят ние виждаме чудно оформени кристали, минерални масиви и съставените от тях огромни планини, както и фино разтворените минерали във водата, там виждаме и по-сложно изградения свят на растенията, там виждаме различните животински видове, както и физическата форма на самия човек.
Но всичко това, което живее там навън, е отражение на божествения свят и с наивната си и чудна невинност застава пред човешката душа, защото то не е нищо друго, освен едно чисто отражение на божествения свят. Само че отражението трябва да бъде правилно разбирано. Засега със своя интелект човекът не е в състояние да го разбере; той може да го разбере, както ще чуем в следващите лекции, именно със своята душа. И когато съумяваше правилно да го разбира със своята душа – а в предишните епохи, за които говоря, той можеше да го разбира със своята душа – тогава човекът се убеждаваше, че наистина е изправен пред отражението на божествения свят. Но сега той просто наблюдава какво живее навън в природата, в солите, в растенията, в животните, които после поглъща навътре в своето тяло, наблюдава невинно покълващата зеленина и невинните анималистични влечения в животинския свят.
към текста >>
Но всичко това, което
жив
ее там навън, е отражение на божествения свят и с наивната си и чудна невинност застава пред човешката душа, защото то не е нищо друго, освен едно чисто отражение на божествения свят.
Нека да разгледаме тези неща както трябва. Във външния свят ние виждаме чудно оформени кристали, минерални масиви и съставените от тях огромни планини, както и фино разтворените минерали във водата, там виждаме и по-сложно изградения свят на растенията, там виждаме различните животински видове, както и физическата форма на самия човек.
Но всичко това, което живее там навън, е отражение на божествения свят и с наивната си и чудна невинност застава пред човешката душа, защото то не е нищо друго, освен едно чисто отражение на божествения свят.
Само че отражението трябва да бъде правилно разбирано. Засега със своя интелект човекът не е в състояние да го разбере; той може да го разбере, както ще чуем в следващите лекции, именно със своята душа. И когато съумяваше правилно да го разбира със своята душа – а в предишните епохи, за които говоря, той можеше да го разбира със своята душа – тогава човекът се убеждаваше, че наистина е изправен пред отражението на божествения свят. Но сега той просто наблюдава какво живее навън в природата, в солите, в растенията, в животните, които после поглъща навътре в своето тяло, наблюдава невинно покълващата зеленина и невинните анималистични влечения в животинския свят.
към текста >>
Но сега той просто наблюдава какво
жив
ее навън в природата, в солите, в растенията, в
жив
отните, които после поглъща навътре в своето тяло, наблюдава невинно покълващата зеленина и невинните анималистични влечения в
жив
отинския свят.
Във външния свят ние виждаме чудно оформени кристали, минерални масиви и съставените от тях огромни планини, както и фино разтворените минерали във водата, там виждаме и по-сложно изградения свят на растенията, там виждаме различните животински видове, както и физическата форма на самия човек. Но всичко това, което живее там навън, е отражение на божествения свят и с наивната си и чудна невинност застава пред човешката душа, защото то не е нищо друго, освен едно чисто отражение на божествения свят. Само че отражението трябва да бъде правилно разбирано. Засега със своя интелект човекът не е в състояние да го разбере; той може да го разбере, както ще чуем в следващите лекции, именно със своята душа. И когато съумяваше правилно да го разбира със своята душа – а в предишните епохи, за които говоря, той можеше да го разбира със своята душа – тогава човекът се убеждаваше, че наистина е изправен пред отражението на божествения свят.
Но сега той просто наблюдава какво живее навън в природата, в солите, в растенията, в животните, които после поглъща навътре в своето тяло, наблюдава невинно покълващата зеленина и невинните анималистични влечения в животинския свят.
към текста >>
Ето какво беше основното усещане, с което все още
жив
ееха много от хората на 18. столетие.
Ето какво беше основното усещане, с което все още живееха много от хората на 18. столетие.
Те все още ясно долавяха разликата между външната природа и онази природа, която беше погълната, вдишана и сетивно възприета от човека. Те ясно долавяха разликата между невинната, външна природа и надигащата се отвътре човешка сетивност. И тази разлика, която с чудната си и жива непосредственост заставаше пред много от хората на 18. столетие, която те описваха за себе си и на своите ученици, тази разлика между природата и човека, това взаимно проникване между природата и човека е представено в образа на битката между Михаил и Дракона.
към текста >>
И тази разлика, която с чудната си и
жив
а непосредственост заставаше пред много от хората на 18.
Ето какво беше основното усещане, с което все още живееха много от хората на 18. столетие. Те все още ясно долавяха разликата между външната природа и онази природа, която беше погълната, вдишана и сетивно възприета от човека. Те ясно долавяха разликата между невинната, външна природа и надигащата се отвътре човешка сетивност.
И тази разлика, която с чудната си и жива непосредственост заставаше пред много от хората на 18.
столетие, която те описваха за себе си и на своите ученици, тази разлика между природата и човека, това взаимно проникване между природата и човека е представено в образа на битката между Михаил и Дракона.
към текста >>
Поглеждайки към тази противоположност между елементарната невинност на външната природа и обременената с вина човешка природа и към това как тази противоположност все още беше
жив
а пред душевния поглед на човека от 18.
Поглеждайки към тази противоположност между елементарната невинност на външната природа и обременената с вина човешка природа и към това как тази противоположност все още беше жива пред душевния поглед на човека от 18.
столетие, сега ние трябва да си припомним и Дракона, който Михаил е свалил в този природен свят, понеже го намира за недостоен да остане в духовния свят. Никъде в света на минералите, в света на растенията, дори и в света на животните, никъде там Драконът, чиито образ противоречи на природата, не може да намери подходящата за него форма. И той приема онази форма, смятаната от нас за толкова фантастична “драконова” форма, която всъщност остава в свръхсетивния свят. Ние не можем да я намерим в един минерал, не можем да я намерим в едно растение, не можем да я намерим в едно животно, не можем също да я намерим в едно физическо човешко тяло. Обаче тази форма имаме в това, което днес идва от невинната външна природа и под формата на вина оживява в човешкото физическо тяло, разтърсвано от могъщите вълни на влеченията и нагоните.
към текста >>
Никъде в света на минералите, в света на растенията, дори и в света на
жив
отните, никъде там Драконът, чиито образ противоречи на природата, не може да намери подходящата за него форма.
Поглеждайки към тази противоположност между елементарната невинност на външната природа и обременената с вина човешка природа и към това как тази противоположност все още беше жива пред душевния поглед на човека от 18. столетие, сега ние трябва да си припомним и Дракона, който Михаил е свалил в този природен свят, понеже го намира за недостоен да остане в духовния свят.
Никъде в света на минералите, в света на растенията, дори и в света на животните, никъде там Драконът, чиито образ противоречи на природата, не може да намери подходящата за него форма.
И той приема онази форма, смятаната от нас за толкова фантастична “драконова” форма, която всъщност остава в свръхсетивния свят. Ние не можем да я намерим в един минерал, не можем да я намерим в едно растение, не можем да я намерим в едно животно, не можем също да я намерим в едно физическо човешко тяло. Обаче тази форма имаме в това, което днес идва от невинната външна природа и под формата на вина оживява в човешкото физическо тяло, разтърсвано от могъщите вълни на влеченията и нагоните. Ето защо до 18. столетие все още много хора си казваха: Да, старата Змия, Драконът е захвърлен от Небето към Земята.
към текста >>
Ние не можем да я намерим в един минерал, не можем да я намерим в едно растение, не можем да я намерим в едно
жив
отно, не можем също да я намерим в едно физическо човешко тяло.
Поглеждайки към тази противоположност между елементарната невинност на външната природа и обременената с вина човешка природа и към това как тази противоположност все още беше жива пред душевния поглед на човека от 18. столетие, сега ние трябва да си припомним и Дракона, който Михаил е свалил в този природен свят, понеже го намира за недостоен да остане в духовния свят. Никъде в света на минералите, в света на растенията, дори и в света на животните, никъде там Драконът, чиито образ противоречи на природата, не може да намери подходящата за него форма. И той приема онази форма, смятаната от нас за толкова фантастична “драконова” форма, която всъщност остава в свръхсетивния свят.
Ние не можем да я намерим в един минерал, не можем да я намерим в едно растение, не можем да я намерим в едно животно, не можем също да я намерим в едно физическо човешко тяло.
Обаче тази форма имаме в това, което днес идва от невинната външна природа и под формата на вина оживява в човешкото физическо тяло, разтърсвано от могъщите вълни на влеченията и нагоните. Ето защо до 18. столетие все още много хора си казваха: Да, старата Змия, Драконът е захвърлен от Небето към Земята.
към текста >>
Обаче тази форма имаме в това, което днес идва от невинната външна природа и под формата на вина о
жив
ява в човешкото физическо тяло, разтърсвано от могъщите вълни на влеченията и нагоните.
Поглеждайки към тази противоположност между елементарната невинност на външната природа и обременената с вина човешка природа и към това как тази противоположност все още беше жива пред душевния поглед на човека от 18. столетие, сега ние трябва да си припомним и Дракона, който Михаил е свалил в този природен свят, понеже го намира за недостоен да остане в духовния свят. Никъде в света на минералите, в света на растенията, дори и в света на животните, никъде там Драконът, чиито образ противоречи на природата, не може да намери подходящата за него форма. И той приема онази форма, смятаната от нас за толкова фантастична “драконова” форма, която всъщност остава в свръхсетивния свят. Ние не можем да я намерим в един минерал, не можем да я намерим в едно растение, не можем да я намерим в едно животно, не можем също да я намерим в едно физическо човешко тяло.
Обаче тази форма имаме в това, което днес идва от невинната външна природа и под формата на вина оживява в човешкото физическо тяло, разтърсвано от могъщите вълни на влеченията и нагоните.
Ето защо до 18. столетие все още много хора си казваха: Да, старата Змия, Драконът е захвърлен от Небето към Земята.
към текста >>
Драконът
жив
ее не другаде, а в човешката природа.
Ето как в онези времена величественият образ на Михаил и Дракона съдържаше в себе си и част от познанието за човека. И ако искаме да посочим нещо, което през 18. столетие би съответствувало на антропософията, ние би трябвало да говорим за това, как в човека – доколкото той приема в себе си външната природа чрез храната, дишането и сетивните възприятия – се подготвяха укрепленията на Дракона.
Драконът живее не другаде, а в човешката природа.
И аз бих добавил: Всичко това живееше толкова непосредствено в душите на хората от 18. столетие, че те съвсем лесно биха могли да си представят следното: Ако, примерно, тези хора от 18. столетие, притежаващи някаква ясновидска дарба, биха били изпратени на едно чуждо небесно тяло, за да опишат как изглежда Земята, погледната оттам, те щяха да потвърдят, че всичко онова, което живее в минералния, в растителния свят и в животинския свят, накратко, в извънчовешкия свят, е освободено от Дракона; напротив, нещата биха изглеждали така, сякаш Драконът е погълнат от анималистичната природа на човека, превръщайки се в едно Земно същество.
към текста >>
И аз бих добавил: Всичко това
жив
ееше толкова непосредствено в душите на хората от 18.
Ето как в онези времена величественият образ на Михаил и Дракона съдържаше в себе си и част от познанието за човека. И ако искаме да посочим нещо, което през 18. столетие би съответствувало на антропософията, ние би трябвало да говорим за това, как в човека – доколкото той приема в себе си външната природа чрез храната, дишането и сетивните възприятия – се подготвяха укрепленията на Дракона. Драконът живее не другаде, а в човешката природа.
И аз бих добавил: Всичко това живееше толкова непосредствено в душите на хората от 18.
столетие, че те съвсем лесно биха могли да си представят следното: Ако, примерно, тези хора от 18. столетие, притежаващи някаква ясновидска дарба, биха били изпратени на едно чуждо небесно тяло, за да опишат как изглежда Земята, погледната оттам, те щяха да потвърдят, че всичко онова, което живее в минералния, в растителния свят и в животинския свят, накратко, в извънчовешкия свят, е освободено от Дракона; напротив, нещата биха изглеждали така, сякаш Драконът е погълнат от анималистичната природа на човека, превръщайки се в едно Земно същество.
към текста >>
столетие, притежаващи някаква ясновидска дарба, биха били изпратени на едно чуждо небесно тяло, за да опишат как изглежда Земята, погледната оттам, те щяха да потвърдят, че всичко онова, което
жив
ее в минералния, в растителния свят и в
жив
отинския свят, накратко, в извънчовешкия свят, е освободено от Дракона; напротив, нещата биха изглеждали така, сякаш Драконът е погълнат от анималистичната природа на човека, превръщайки се в едно Земно същество.
И ако искаме да посочим нещо, което през 18. столетие би съответствувало на антропософията, ние би трябвало да говорим за това, как в човека – доколкото той приема в себе си външната природа чрез храната, дишането и сетивните възприятия – се подготвяха укрепленията на Дракона. Драконът живее не другаде, а в човешката природа. И аз бих добавил: Всичко това живееше толкова непосредствено в душите на хората от 18. столетие, че те съвсем лесно биха могли да си представят следното: Ако, примерно, тези хора от 18.
столетие, притежаващи някаква ясновидска дарба, биха били изпратени на едно чуждо небесно тяло, за да опишат как изглежда Земята, погледната оттам, те щяха да потвърдят, че всичко онова, което живее в минералния, в растителния свят и в животинския свят, накратко, в извънчовешкия свят, е освободено от Дракона; напротив, нещата биха изглеждали така, сякаш Драконът е погълнат от анималистичната природа на човека, превръщайки се в едно Земно същество.
към текста >>
Едва ли са за завиждане тези хора, които продължават да
жив
еят в подобни абстракции; очевидно тяхното мислене е останало незасегнато от хода на мировата еволюция.
Едва ли са за завиждане тези хора, които продължават да живеят в подобни абстракции; очевидно тяхното мислене е останало незасегнато от хода на мировата еволюция.
Излиза така, че външната космическа битка на Михаил с Дракона е изместена навътре в човешката природата, понеже само там Драконът можеше да намери своето място. Но всъщност основното в събитията, свързани с Михаил, е че те позволяват зараждането на човешката свобода, защото ако битката с Дракона беше продължавана по стария начин, човекът щеше да се превърне в един вид автомат. След като битката беше пренесена във вътрешния свят на човека, тя започна да бъде абстрактно третирана като една битка между висшата и низшата човешка природа.
към текста >>
Един такъв човек, който би могъл да прониква навътре в духовния
жив
от на 18.
Един такъв човек, който би могъл да прониква навътре в духовния живот на 18.
столетие, вероятно щеше да стигне до следното художествено изображение. Външно погледнато неговата рисунка би показала човешката фигура там в долната анималистична част на Дракона, като увита около себе си. Обаче зад човека – тъй като човекът вижда в духовния свят с тилната част на главата си – би се извисявал космическият образ на Михаил, сияен и могъщ, но сдържащ своето космическо величие, отразяващ своята космическа същност във вътрешния свят на по-висшата човешка природа, тъй че в своето собствено етерно тяло човекът би предлагал едно етерно отражение на космическия образ на Михаил. И тогава в тази човешка глава би била видима, отправяйки въздействията си надолу към сърцето, силата на Михаил, смазваща Дракона, тъй че сега неговата кръв се отправя от сърцето към крайниците на човека. Ето какъв беше образът, който все още много хора на 18.
към текста >>
Да, за онази епоха този образ напомняше на хората как с помощта на горните сили могат да бъдат сразени долните сили, и как човекът се нуждае от Михаиловата сила за да поддържа своя собствен
жив
от.
Външно погледнато неговата рисунка би показала човешката фигура там в долната анималистична част на Дракона, като увита около себе си. Обаче зад човека – тъй като човекът вижда в духовния свят с тилната част на главата си – би се извисявал космическият образ на Михаил, сияен и могъщ, но сдържащ своето космическо величие, отразяващ своята космическа същност във вътрешния свят на по-висшата човешка природа, тъй че в своето собствено етерно тяло човекът би предлагал едно етерно отражение на космическия образ на Михаил. И тогава в тази човешка глава би била видима, отправяйки въздействията си надолу към сърцето, силата на Михаил, смазваща Дракона, тъй че сега неговата кръв се отправя от сърцето към крайниците на човека. Ето какъв беше образът, който все още много хора на 18. столетие носеха в себе си и който показваше вътрешната човешка битка на Михаил с Дракона.
Да, за онази епоха този образ напомняше на хората как с помощта на горните сили могат да бъдат сразени долните сили, и как човекът се нуждае от Михаиловата сила за да поддържа своя собствен живот.
към текста >>
В своята собствена природа, в своето собствено същество човекът виждаше как
жив
ее нещо, което – тъй както го описах днес – сякаш е образувано от самия Космос.
Само главата изолира човека от света, само главата го прави отшелник на Земята. Спрямо това, човекът остава неизолиран единствено чрез своите органи; там той принадлежи на всеобщия Космос, там той е само част от Космоса. Обаче душата все повече и повече ставаше невиждаща, виждаща стана само главата. Но главата развива само интелектуалността и тъкмо тя изолира човека от света. Да, докато човекът все още виждаше с душата, там в Космоса той виждаше не абстрактни мисли, които тълкуваха и обясняваха космическите събития, но там той все още виждаше много на брой грандиозни образи като например образа, показващ битката на Михаил с Дракона.
В своята собствена природа, в своето собствено същество човекът виждаше как живее нещо, което – тъй както го описах днес – сякаш е образувано от самия Космос.
Той виждаше как в човека, в антропоса оживява вътрешната Михаилова битка, произлизаща от външната Михаилова битка в Космоса. Да, там той виждаше как антропософията възниква от космософията.
към текста >>
Той виждаше как в човека, в антропоса о
жив
ява вътрешната Михаилова битка, произлизаща от външната Михаилова битка в Космоса.
Спрямо това, човекът остава неизолиран единствено чрез своите органи; там той принадлежи на всеобщия Космос, там той е само част от Космоса. Обаче душата все повече и повече ставаше невиждаща, виждаща стана само главата. Но главата развива само интелектуалността и тъкмо тя изолира човека от света. Да, докато човекът все още виждаше с душата, там в Космоса той виждаше не абстрактни мисли, които тълкуваха и обясняваха космическите събития, но там той все още виждаше много на брой грандиозни образи като например образа, показващ битката на Михаил с Дракона. В своята собствена природа, в своето собствено същество човекът виждаше как живее нещо, което – тъй както го описах днес – сякаш е образувано от самия Космос.
Той виждаше как в човека, в антропоса оживява вътрешната Михаилова битка, произлизаща от външната Михаилова битка в Космоса.
Да, там той виждаше как антропософията възниква от космософията.
към текста >>
В човека
жив
ее едно етерно отражение на Михаил, и тъкмо то води същинската битка в човека, благодарение на която човекът постепенно може да се издигне до свободата, защото не Михаил води битката, а човешката преданост и възникващото чрез нея отражение на Михаил.
И така, навсякъде където се докосваме до по-древните мирогледи, ние се усещаме от една страна освободени от абстрактните мисли, които ни правят студени и трезви, които ни карат да зъзнем от тяхната интелектуалност, но от друга страна – приближени до един от онези грандиозни образи, какъвто е образа на Михаил в битката му с Дракона, онзи Михаил, който сваля Дракона на Земята, където после, бих казал, Драконът използва човека, за да изгради в него своята крепост. Едва тогава, както вече описах, Михаил побеждава Дракона там, в неговата човешка крепост. В този образ, който скицирах пред душите ви, Михаил космически е застанал зад човека.
В човека живее едно етерно отражение на Михаил, и тъкмо то води същинската битка в човека, благодарение на която човекът постепенно може да се издигне до свободата, защото не Михаил води битката, а човешката преданост и възникващото чрез нея отражение на Михаил.
В космическия Михаил все още живее онова Същество, към което човекът може да отправи своя взор и което навремето беше започнало първоначалната космическа битка на Михаил с Дракона.
към текста >>
В космическия Михаил все още
жив
ее онова Същество, към което човекът може да отправи своя взор и което навремето беше започнало първоначалната космическа битка на Михаил с Дракона.
И така, навсякъде където се докосваме до по-древните мирогледи, ние се усещаме от една страна освободени от абстрактните мисли, които ни правят студени и трезви, които ни карат да зъзнем от тяхната интелектуалност, но от друга страна – приближени до един от онези грандиозни образи, какъвто е образа на Михаил в битката му с Дракона, онзи Михаил, който сваля Дракона на Земята, където после, бих казал, Драконът използва човека, за да изгради в него своята крепост. Едва тогава, както вече описах, Михаил побеждава Дракона там, в неговата човешка крепост. В този образ, който скицирах пред душите ви, Михаил космически е застанал зад човека. В човека живее едно етерно отражение на Михаил, и тъкмо то води същинската битка в човека, благодарение на която човекът постепенно може да се издигне до свободата, защото не Михаил води битката, а човешката преданост и възникващото чрез нея отражение на Михаил.
В космическия Михаил все още живее онова Същество, към което човекът може да отправи своя взор и което навремето беше започнало първоначалната космическа битка на Михаил с Дракона.
към текста >>
столетие стана ясно: В предишните епохи силен беше невидимия, свръхсетивен Дракон, който действуваше в нагоните и в инстинктите, в желанията и в
жив
отинските наслади на човека; за обикновеното съзнание той остава неразпознат и продължава да работи в
жив
отинската природа на човека.
Последната третина от 19. столетие наистина е изключително важна за еволюцията на човечеството. В предишните епохи човекът носеше в себе си един неясен образ на Михаил; сега този образ започна да приема все по-плътни очертания. Следователно, през последната третина на 19.
столетие стана ясно: В предишните епохи силен беше невидимия, свръхсетивен Дракон, който действуваше в нагоните и в инстинктите, в желанията и в животинските наслади на човека; за обикновеното съзнание той остава неразпознат и продължава да работи в животинската природа на човека.
Да, там живее той, там изживява себе си; там той пробожда човека, в стремежа си неусетно да го превърне в едно човешко, в едно подчовешко същество; там той живее във всичко онова, което иска да принизи човека. Тогава нещата стояха така, че Михаил винаги сам се намесваше в човешката природа, за да предотвратява нейното израждане. Обаче през последната третина на 19. столетие Михаиловия образ в човека стана толкова силен, тъй че – бих казал – само от добрата воля на човека зависеше дали той, отправяйки чувствата си нагоре, съзнателно може да се издигне до Михаиловия образ, като сега от една страна образът на Дракона му се представя като едно неясно чувствено изживяване, но от друга страна в духовния му взор, дори и в обикновеното съзнание, изтъканият от светлина образ на Михаил вече може да застане пред неговото душевно око. Сега в чувствата си човекът усеща: Тук в мен действува Драконовата сила, която иска да ме повлече надолу; аз не я виждам, но я чувствувам като нещо, което иска да ме смъкне под моето равнище.
към текста >>
Да, там
жив
ее той, там из
жив
ява себе си; там той пробожда човека, в стремежа си неусетно да го превърне в едно човешко, в едно подчовешко същество; там той
жив
ее във всичко онова, което иска да принизи човека.
Последната третина от 19. столетие наистина е изключително важна за еволюцията на човечеството. В предишните епохи човекът носеше в себе си един неясен образ на Михаил; сега този образ започна да приема все по-плътни очертания. Следователно, през последната третина на 19. столетие стана ясно: В предишните епохи силен беше невидимия, свръхсетивен Дракон, който действуваше в нагоните и в инстинктите, в желанията и в животинските наслади на човека; за обикновеното съзнание той остава неразпознат и продължава да работи в животинската природа на човека.
Да, там живее той, там изживява себе си; там той пробожда човека, в стремежа си неусетно да го превърне в едно човешко, в едно подчовешко същество; там той живее във всичко онова, което иска да принизи човека.
Тогава нещата стояха така, че Михаил винаги сам се намесваше в човешката природа, за да предотвратява нейното израждане. Обаче през последната третина на 19. столетие Михаиловия образ в човека стана толкова силен, тъй че – бих казал – само от добрата воля на човека зависеше дали той, отправяйки чувствата си нагоре, съзнателно може да се издигне до Михаиловия образ, като сега от една страна образът на Дракона му се представя като едно неясно чувствено изживяване, но от друга страна в духовния му взор, дори и в обикновеното съзнание, изтъканият от светлина образ на Михаил вече може да застане пред неговото душевно око. Сега в чувствата си човекът усеща: Тук в мен действува Драконовата сила, която иска да ме повлече надолу; аз не я виждам, но я чувствувам като нещо, което иска да ме смъкне под моето равнище. Обаче с духовния си взор аз виждам светещия Ангел, чиято космическа задача винаги се е състояла в това, да победи Дракона.
към текста >>
столетие Михаиловия образ в човека стана толкова силен, тъй че – бих казал – само от добрата воля на човека зависеше дали той, отправяйки чувствата си нагоре, съзнателно може да се издигне до Михаиловия образ, като сега от една страна образът на Дракона му се представя като едно неясно чувствено из
жив
яване, но от друга страна в духовния му взор, дори и в обикновеното съзнание, изтъканият от светлина образ на Михаил вече може да застане пред неговото душевно око.
Следователно, през последната третина на 19. столетие стана ясно: В предишните епохи силен беше невидимия, свръхсетивен Дракон, който действуваше в нагоните и в инстинктите, в желанията и в животинските наслади на човека; за обикновеното съзнание той остава неразпознат и продължава да работи в животинската природа на човека. Да, там живее той, там изживява себе си; там той пробожда човека, в стремежа си неусетно да го превърне в едно човешко, в едно подчовешко същество; там той живее във всичко онова, което иска да принизи човека. Тогава нещата стояха така, че Михаил винаги сам се намесваше в човешката природа, за да предотвратява нейното израждане. Обаче през последната третина на 19.
столетие Михаиловия образ в човека стана толкова силен, тъй че – бих казал – само от добрата воля на човека зависеше дали той, отправяйки чувствата си нагоре, съзнателно може да се издигне до Михаиловия образ, като сега от една страна образът на Дракона му се представя като едно неясно чувствено изживяване, но от друга страна в духовния му взор, дори и в обикновеното съзнание, изтъканият от светлина образ на Михаил вече може да застане пред неговото душевно око.
Сега в чувствата си човекът усеща: Тук в мен действува Драконовата сила, която иска да ме повлече надолу; аз не я виждам, но я чувствувам като нещо, което иска да ме смъкне под моето равнище. Обаче с духовния си взор аз виждам светещия Ангел, чиято космическа задача винаги се е състояла в това, да победи Дракона. Аз съсредоточавам душевните си сили върху този светлинен образ и оставям неговата светлина да прониква в душата ми. – И тогава преливащата от светлина и топлина човешка душа ще може да носи в себе си Михаиловата сила, и воден от свободното си решение, човекът ще бъде в състояние – чрез своята свързаност с Михаил – да срази Драконовата сила в своята подчовешка природа.
към текста >>
И ако достатъчно голям брой хора биха проявили добрата воля да превръщат една такава представа в религиозна сила и да я влагат в душите си, тогава ние нямаше да се сблъскваме с онези болни идеи, с които под формата на реформаторство нашето съвремие ни залива отвсякъде; тогава ние щяхме да разполагаме с една сила, с чиято помощ отново да разбираме целия човек, тъй като тази сила може да се породи в
жив
ата човешка душа, във всяка
жив
а човешка душа, която в мига, когато тя действително о
жив
ява, веднага изгражда и една
жив
а връзка с целия Космос.
И ако достатъчно голям брой хора биха проявили добрата воля да превръщат една такава представа в религиозна сила и да я влагат в душите си, тогава ние нямаше да се сблъскваме с онези болни идеи, с които под формата на реформаторство нашето съвремие ни залива отвсякъде; тогава ние щяхме да разполагаме с една сила, с чиято помощ отново да разбираме целия човек, тъй като тази сила може да се породи в живата човешка душа, във всяка жива човешка душа, която в мига, когато тя действително оживява, веднага изгражда и една жива връзка с целия Космос.
И тогава озаряващите мисли на Михаил биха се превърнали в първите предвестници на повторното завръщане на човека в свръхсетивния свят. Човешкото познание би се задълбочило в религиозен трепет. И по този начин човекът би се оказал подготвен за годишните празници, чието разбиране едва тлееше в него от древността, подготвен да посрещне с пълно съзнание също и онзи празник, който годишният календар е поставил в края на Септември, в началото на есента: Празникът на Михаил.
към текста >>
Ако ние съумеем да извикаме в душите си един такъв
жив
образ, този празник отново ще се изпълни с дълбок смисъл.
Ако ние съумеем да извикаме в душите си един такъв жив образ, този празник отново ще се изпълни с дълбок смисъл.
И ако сме в състояние да го изживяваме непосредствено и живо, и като по инстинкт да го превръщаме в един от социалните импулси на нашето съвремие, този Михаилов празник – понеже тук импулсите идват непосредствено от духовния свят – бихме могли да разглеждаме като апотеоз, като същинския праизвор на онези импулси, от които се нуждаем, ако към празното говорене за идеали искаме да прибавим нещо, което идва не от човешките глави, а е произнесено направо от Космоса. И ако тогава листата на дърветата окапват, а плодовете узряват, ако външната природа ни изпраща първия студен полъх, подготвяйки се за зимния сън, тогава – също както свързваме Великденския празник с пищната пролет – ние бихме могли да почувствуваме не залеза, а изгрева на духовното начало, с което човекът трябва да се свърже. И тогава, като граждани на Космоса, ние бихме могли да внесем в живота такива импулси, които – понеже те няма да са някакви абстрактни мисли, оставащи бездейни, както бездейни са и всички абстрактни импулси – веднага ще покажат своята плодотворност. Животът отново ще получи душевен смисъл едва тогава, когато ние съумеем да внесем в душите си такива импулси, които идват направо от Космоса. Но върху това аз ще продължа да говоря в следващата лекция.
към текста >>
И ако сме в състояние да го из
жив
яваме непосредствено и
жив
о, и като по инстинкт да го превръщаме в един от социалните импулси на нашето съвремие, този Михаилов празник – понеже тук импулсите идват непосредствено от духовния свят – бихме могли да разглеждаме като апотеоз, като същинския праизвор на онези импулси, от които се нуждаем, ако към празното говорене за идеали искаме да прибавим нещо, което идва не от човешките глави, а е произнесено направо от Космоса.
Ако ние съумеем да извикаме в душите си един такъв жив образ, този празник отново ще се изпълни с дълбок смисъл.
И ако сме в състояние да го изживяваме непосредствено и живо, и като по инстинкт да го превръщаме в един от социалните импулси на нашето съвремие, този Михаилов празник – понеже тук импулсите идват непосредствено от духовния свят – бихме могли да разглеждаме като апотеоз, като същинския праизвор на онези импулси, от които се нуждаем, ако към празното говорене за идеали искаме да прибавим нещо, което идва не от човешките глави, а е произнесено направо от Космоса.
И ако тогава листата на дърветата окапват, а плодовете узряват, ако външната природа ни изпраща първия студен полъх, подготвяйки се за зимния сън, тогава – също както свързваме Великденския празник с пищната пролет – ние бихме могли да почувствуваме не залеза, а изгрева на духовното начало, с което човекът трябва да се свърже. И тогава, като граждани на Космоса, ние бихме могли да внесем в живота такива импулси, които – понеже те няма да са някакви абстрактни мисли, оставащи бездейни, както бездейни са и всички абстрактни импулси – веднага ще покажат своята плодотворност. Животът отново ще получи душевен смисъл едва тогава, когато ние съумеем да внесем в душите си такива импулси, които идват направо от Космоса. Но върху това аз ще продължа да говоря в следващата лекция.
към текста >>
И тогава, като граждани на Космоса, ние бихме могли да внесем в
жив
ота такива импулси, които – понеже те няма да са някакви абстрактни мисли, оставащи бездейни, както бездейни са и всички абстрактни импулси – веднага ще покажат своята плодотворност.
Ако ние съумеем да извикаме в душите си един такъв жив образ, този празник отново ще се изпълни с дълбок смисъл. И ако сме в състояние да го изживяваме непосредствено и живо, и като по инстинкт да го превръщаме в един от социалните импулси на нашето съвремие, този Михаилов празник – понеже тук импулсите идват непосредствено от духовния свят – бихме могли да разглеждаме като апотеоз, като същинския праизвор на онези импулси, от които се нуждаем, ако към празното говорене за идеали искаме да прибавим нещо, което идва не от човешките глави, а е произнесено направо от Космоса. И ако тогава листата на дърветата окапват, а плодовете узряват, ако външната природа ни изпраща първия студен полъх, подготвяйки се за зимния сън, тогава – също както свързваме Великденския празник с пищната пролет – ние бихме могли да почувствуваме не залеза, а изгрева на духовното начало, с което човекът трябва да се свърже.
И тогава, като граждани на Космоса, ние бихме могли да внесем в живота такива импулси, които – понеже те няма да са някакви абстрактни мисли, оставащи бездейни, както бездейни са и всички абстрактни импулси – веднага ще покажат своята плодотворност.
Животът отново ще получи душевен смисъл едва тогава, когато ние съумеем да внесем в душите си такива импулси, които идват направо от Космоса. Но върху това аз ще продължа да говоря в следващата лекция.
към текста >>
Жив
отът отново ще получи душевен смисъл едва тогава, когато ние съумеем да внесем в душите си такива импулси, които идват направо от Космоса.
Ако ние съумеем да извикаме в душите си един такъв жив образ, този празник отново ще се изпълни с дълбок смисъл. И ако сме в състояние да го изживяваме непосредствено и живо, и като по инстинкт да го превръщаме в един от социалните импулси на нашето съвремие, този Михаилов празник – понеже тук импулсите идват непосредствено от духовния свят – бихме могли да разглеждаме като апотеоз, като същинския праизвор на онези импулси, от които се нуждаем, ако към празното говорене за идеали искаме да прибавим нещо, което идва не от човешките глави, а е произнесено направо от Космоса. И ако тогава листата на дърветата окапват, а плодовете узряват, ако външната природа ни изпраща първия студен полъх, подготвяйки се за зимния сън, тогава – също както свързваме Великденския празник с пищната пролет – ние бихме могли да почувствуваме не залеза, а изгрева на духовното начало, с което човекът трябва да се свърже. И тогава, като граждани на Космоса, ние бихме могли да внесем в живота такива импулси, които – понеже те няма да са някакви абстрактни мисли, оставащи бездейни, както бездейни са и всички абстрактни импулси – веднага ще покажат своята плодотворност.
Животът отново ще получи душевен смисъл едва тогава, когато ние съумеем да внесем в душите си такива импулси, които идват направо от Космоса.
Но върху това аз ще продължа да говоря в следващата лекция.
към текста >>
29.
Втора лекция, 28. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
век тази представа все още беше
жив
а.
Това, което вчера се опитах да кажа относно старата представа за битката на Михаил с Дракона, беше, а в същото време е и едно напомняне, че за нашата епоха е необходимо един вид възраждане на онези мирогледни елементи, чиито величествен образ доскоро определяше облика на човечеството. На различни места във вчерашната лекция аз можах да посоча, че в много от душите на 18.
век тази представа все още беше жива.
Обаче преди да говоря в следващите лекции за това, че Духът на нашето време, действителният духовен поглед на нашето време може и трябва да ни доведе до възраждането на тази представа, налага се – като нещо епизодично – днес да направя един кратък антропософски преглед на нещата, в резултат на който ще установим по какъв начин вътрешната представа може да бъде съживена, така че в човешките мисли, чувства и действия тя отново да се превърне в една истинска сила.
към текста >>
Обаче преди да говоря в следващите лекции за това, че Духът на нашето време, действителният духовен поглед на нашето време може и трябва да ни доведе до възраждането на тази представа, налага се – като нещо епизодично – днес да направя един кратък антропософски преглед на нещата, в резултат на който ще установим по какъв начин вътрешната представа може да бъде съ
жив
ена, така че в човешките мисли, чувства и действия тя отново да се превърне в една истинска сила.
Това, което вчера се опитах да кажа относно старата представа за битката на Михаил с Дракона, беше, а в същото време е и едно напомняне, че за нашата епоха е необходимо един вид възраждане на онези мирогледни елементи, чиито величествен образ доскоро определяше облика на човечеството. На различни места във вчерашната лекция аз можах да посоча, че в много от душите на 18. век тази представа все още беше жива.
Обаче преди да говоря в следващите лекции за това, че Духът на нашето време, действителният духовен поглед на нашето време може и трябва да ни доведе до възраждането на тази представа, налага се – като нещо епизодично – днес да направя един кратък антропософски преглед на нещата, в резултат на който ще установим по какъв начин вътрешната представа може да бъде съживена, така че в човешките мисли, чувства и действия тя отново да се превърне в една истинска сила.
към текста >>
Днешният човек си служи само с онези разсъдъчни и паметови сили, които го свързват със Земния
жив
от; докато в предишните епохи от развитието на човечеството, той разполагаше с озаряващата сила на едно истинско спомняне, на едно истинско взиране в онези свои из
жив
явания, които е имал като духовно-душевно същество още преди раждането си на Земята.
Когато разглеждаме отношението на днешния човек към природата и към целия свят, ние можем – стига да сме в състояние да го сравняваме достатъчно безпристрастно с отношенията през предишните епохи – да заявим следното: Фактически днешният човек се откъсна от космическите сили и се превърна в един истински отшелник, в един отшелник, защото чрез раждането си и проникването във физически свят, той прекъсна спомените си за предземното битие, които впрочем някога бяха нещо естествено за цялото човечество.
Днешният човек си служи само с онези разсъдъчни и паметови сили, които го свързват със Земния живот; докато в предишните епохи от развитието на човечеството, той разполагаше с озаряващата сила на едно истинско спомняне, на едно истинско взиране в онези свои изживявания, които е имал като духовно-душевно същество още преди раждането си на Земята.
Това е едното, което превръща днешния човек в един вид космически отшелник, а именно, че той не съзнава как Земното му съществуване се допълва от едно съществувание в духовния свят. Другото е, че когато днешният човек отправя своя поглед към просторите на Космоса, към външните очертания на звездите и съзвездията, той не изпитва вече никакво вътрешно духовно сродство с духовните сили на Космоса. Днес човекът отправя своя поглед към природните царства, които го заобикалят на Земята, към приказната красота на растенията, към гигантските размери на планините, към плуващите облаци и т.н.; той трябва да се ограничи само с онова, до което достигат неговите физически сетива, често пъти той дори се страхува да навлезе в едно по-интимно, по-дълбоко отношение с природния свят. Обаче тази еволюционна степен беше необходима за човечеството, за да развием съзнанието за свободата, за да стигнем до пълното себесъзнание, до онази вътрешна сила, която позволява на Аза да се прояви в пълната си мощ; ето защо беше необходимо това космическо отшелничество: То е само прехода към една друга епоха, през която човекът отново ще намери пътя към Духа, лежащ в основата на всички неща и същества. И това повторно намиране на Духа трябва да бъде постигнато чрез онази сила, която се пробужда у човека, когато той се доближава до идеята за Михаил и я обхваща в нейния истински образ, в нейния истински смисъл.
към текста >>
И за да се докоснем поне малко до тази сериозност, аз бих искал да Ви помоля: опитайте се поне веднъж отново да включите в общочовешкото развитие тези някога
жив
и, но днес напълно похабени празници.
Когато в света бъде постигнато онова, към което се стреми антропософията, тогава, естествено, обичайната посредственост няма да играе никаква роля в антропософските начинания, защото, ако тогава от антропософския светоглед израства едно или друго начинание, това ще става с възможно най-голямата сериозност.
И за да се докоснем поне малко до тази сериозност, аз бих искал да Ви помоля: опитайте се поне веднъж отново да включите в общочовешкото развитие тези някога живи, но днес напълно похабени празници.
към текста >>
Антропософията трябва да се превърне в едно основно из
жив
яване, в едно такова из
жив
яване, което ще позволи на човека действително да говори по такъв начин, като че ли в него се надига цялата сила, която е скрита в раждането на Христос Исус и в Мистерията на Голгота.
Все пак налице трябва да е нещо, което – макар и в по-малка степен – да е от решаващо значение за еволюцията на човечеството, какъвто е случаят с онези важни събития, които впоследствие биват отбелязвани със съответните празници. Рано или късно трябва да стигнем дотам, че да отбелязваме Михаиловия празник с пълна сериозност, и разбирането за същността на Михаилов празник може да възникне именно от антропософско Движение. Но докато в основата на празниците Рождество и Великден лежаха външни събития, обективни събития, за Михаиловия празник е необходимо да се промени нещо във вътрешния свят на човека, на цялото човечество, тъй че това човечество да вземе решението да промени себе си и да стане съвсем различно от това, което е било по-рано.
Антропософията трябва да се превърне в едно основно изживяване, в едно такова изживяване, което ще позволи на човека действително да говори по такъв начин, като че ли в него се надига цялата сила, която е скрита в раждането на Христос Исус и в Мистерията на Голгота.
Както казах, в случая с Михаиловия празник всичко това може да е застъпено и в по-малка степен, но то може да произлезе именно от душевно-преобразяващата сила на антропософското Движение. И наистина, антропософията би трябвало да носи в себе си силата да преобразява човешката душа. Но тя ще бъде в състояние да го постигне само ако онова, което е в основата на нейното учение действително се превърне в непосредствено изживяване.
към текста >>
Но тя ще бъде в състояние да го постигне само ако онова, което е в основата на нейното учение действително се превърне в непосредствено из
жив
яване.
Рано или късно трябва да стигнем дотам, че да отбелязваме Михаиловия празник с пълна сериозност, и разбирането за същността на Михаилов празник може да възникне именно от антропософско Движение. Но докато в основата на празниците Рождество и Великден лежаха външни събития, обективни събития, за Михаиловия празник е необходимо да се промени нещо във вътрешния свят на човека, на цялото човечество, тъй че това човечество да вземе решението да промени себе си и да стане съвсем различно от това, което е било по-рано. Антропософията трябва да се превърне в едно основно изживяване, в едно такова изживяване, което ще позволи на човека действително да говори по такъв начин, като че ли в него се надига цялата сила, която е скрита в раждането на Христос Исус и в Мистерията на Голгота. Както казах, в случая с Михаиловия празник всичко това може да е застъпено и в по-малка степен, но то може да произлезе именно от душевно-преобразяващата сила на антропософското Движение. И наистина, антропософията би трябвало да носи в себе си силата да преобразява човешката душа.
Но тя ще бъде в състояние да го постигне само ако онова, което е в основата на нейното учение действително се превърне в непосредствено изживяване.
към текста >>
И тъкмо днес ние бихме искали да разгледаме някои от онези из
жив
явания, които чрез антропософията могат да възникнат във вътрешния душевен свят на човека.
И тъкмо днес ние бихме искали да разгледаме някои от онези изживявания, които чрез антропософията могат да възникнат във вътрешния душевен свят на човека.
В човешкия душевен живот ние различаваме мислите, чувствата и волята, и разглеждайки именно чувствата, говорим за човешката душа. Ние окачествяваме нашето мислене като студено, сухо, трезво, намираме го, бих казал, за изчерпващо духовните ни сили, в случай че мислите остават абстрактни в нашата душа, след като не сме в състояние да наситим тези мисли с топлината и ентусиазма на чувствата. Според нас един човек е “сърдечен” само ако от неговите мисли, доколкото той ги изразява външно, към нас приижда част от вътрешната топлина на неговата душа. И всъщност ние се доверяваме на един човек не само ако той се отнася към нас коректно и с чувство за изпълнен дълг, не само ако е коректен и изпълнителен спрямо външния свят, а само ако в поведението му долавяме топлината и ентусиазма на сърцето му, неговата любов към природата и към всяко живо същество.
към текста >>
В човешкия душевен
жив
от ние различаваме мислите, чувствата и волята, и разглеждайки именно чувствата, говорим за човешката душа.
И тъкмо днес ние бихме искали да разгледаме някои от онези изживявания, които чрез антропософията могат да възникнат във вътрешния душевен свят на човека.
В човешкия душевен живот ние различаваме мислите, чувствата и волята, и разглеждайки именно чувствата, говорим за човешката душа.
Ние окачествяваме нашето мислене като студено, сухо, трезво, намираме го, бих казал, за изчерпващо духовните ни сили, в случай че мислите остават абстрактни в нашата душа, след като не сме в състояние да наситим тези мисли с топлината и ентусиазма на чувствата. Според нас един човек е “сърдечен” само ако от неговите мисли, доколкото той ги изразява външно, към нас приижда част от вътрешната топлина на неговата душа. И всъщност ние се доверяваме на един човек не само ако той се отнася към нас коректно и с чувство за изпълнен дълг, не само ако е коректен и изпълнителен спрямо външния свят, а само ако в поведението му долавяме топлината и ентусиазма на сърцето му, неговата любов към природата и към всяко живо същество.
към текста >>
И всъщност ние се доверяваме на един човек не само ако той се отнася към нас коректно и с чувство за изпълнен дълг, не само ако е коректен и изпълнителен спрямо външния свят, а само ако в поведението му долавяме топлината и ентусиазма на сърцето му, неговата любов към природата и към всяко
жив
о същество.
И тъкмо днес ние бихме искали да разгледаме някои от онези изживявания, които чрез антропософията могат да възникнат във вътрешния душевен свят на човека. В човешкия душевен живот ние различаваме мислите, чувствата и волята, и разглеждайки именно чувствата, говорим за човешката душа. Ние окачествяваме нашето мислене като студено, сухо, трезво, намираме го, бих казал, за изчерпващо духовните ни сили, в случай че мислите остават абстрактни в нашата душа, след като не сме в състояние да наситим тези мисли с топлината и ентусиазма на чувствата. Според нас един човек е “сърдечен” само ако от неговите мисли, доколкото той ги изразява външно, към нас приижда част от вътрешната топлина на неговата душа.
И всъщност ние се доверяваме на един човек не само ако той се отнася към нас коректно и с чувство за изпълнен дълг, не само ако е коректен и изпълнителен спрямо външния свят, а само ако в поведението му долавяме топлината и ентусиазма на сърцето му, неговата любов към природата и към всяко живо същество.
към текста >>
Мисленето може и да е убедено в своите точни изчисления, що се отнася до процесите в цялата Вселена, то вероятно може и да се забавлява на остроумието, с което разрешава големите мирови въпроси, обаче то изобщо не предполага колко далеч се намира от същинския, топъл пулс на
жив
ота.
Фактът, че човекът е станал космически самотник слага отпечатък не само върху мисленето и волята, а най вече върху човешкото сърце.
Мисленето може и да е убедено в своите точни изчисления, що се отнася до процесите в цялата Вселена, то вероятно може и да се забавлява на остроумието, с което разрешава големите мирови въпроси, обаче то изобщо не предполага колко далеч се намира от същинския, топъл пулс на живота.
В своето коректно и добросъвестно поведение даден човек може и да е доволен от себе си, без изобщо да подозира, че в коректното поведение той има само едната половина от живота. Двете половини остават далеч една от друга. Обаче онова, което лежи между мисленето и волята, всичко онова, което обхваща човешкото сърце, тъкмо то се приближава много, много близко до истинската човешка същност. И когато понякога ние вярваме, че това, което всъщност трябва да сгрява, издига и ентусиазира човешкото сърце, би могло и да го изстуди при особената ситуация, в която живеят нашите съвременници, това е едно дълбоко заблуждение. Често пъти това, което човекът изживява вътрешно, изживява съзнателно, протича така, че – колкото и да е парадоксално – то го оставя безсърдечен, обаче душевното изживяване не може да остане безсърдечно, без това безсърдечие по един или друг начин да засегне цялостната човешка природа.
към текста >>
В своето коректно и добросъвестно поведение даден човек може и да е доволен от себе си, без изобщо да подозира, че в коректното поведение той има само едната половина от
жив
ота.
Фактът, че човекът е станал космически самотник слага отпечатък не само върху мисленето и волята, а най вече върху човешкото сърце. Мисленето може и да е убедено в своите точни изчисления, що се отнася до процесите в цялата Вселена, то вероятно може и да се забавлява на остроумието, с което разрешава големите мирови въпроси, обаче то изобщо не предполага колко далеч се намира от същинския, топъл пулс на живота.
В своето коректно и добросъвестно поведение даден човек може и да е доволен от себе си, без изобщо да подозира, че в коректното поведение той има само едната половина от живота.
Двете половини остават далеч една от друга. Обаче онова, което лежи между мисленето и волята, всичко онова, което обхваща човешкото сърце, тъкмо то се приближава много, много близко до истинската човешка същност. И когато понякога ние вярваме, че това, което всъщност трябва да сгрява, издига и ентусиазира човешкото сърце, би могло и да го изстуди при особената ситуация, в която живеят нашите съвременници, това е едно дълбоко заблуждение. Често пъти това, което човекът изживява вътрешно, изживява съзнателно, протича така, че – колкото и да е парадоксално – то го оставя безсърдечен, обаче душевното изживяване не може да остане безсърдечно, без това безсърдечие по един или друг начин да засегне цялостната човешка природа. И ако някой е принуден да понесе едно такова безсърдечие, под една или друга форма то ще се опита да разруши неговата истинска човешка същност, ще се опита да проникне в самата му физическа организация, включително до здравето и болестта.
към текста >>
И когато понякога ние вярваме, че това, което всъщност трябва да сгрява, издига и ентусиазира човешкото сърце, би могло и да го изстуди при особената ситуация, в която
жив
еят нашите съвременници, това е едно дълбоко заблуждение.
Фактът, че човекът е станал космически самотник слага отпечатък не само върху мисленето и волята, а най вече върху човешкото сърце. Мисленето може и да е убедено в своите точни изчисления, що се отнася до процесите в цялата Вселена, то вероятно може и да се забавлява на остроумието, с което разрешава големите мирови въпроси, обаче то изобщо не предполага колко далеч се намира от същинския, топъл пулс на живота. В своето коректно и добросъвестно поведение даден човек може и да е доволен от себе си, без изобщо да подозира, че в коректното поведение той има само едната половина от живота. Двете половини остават далеч една от друга. Обаче онова, което лежи между мисленето и волята, всичко онова, което обхваща човешкото сърце, тъкмо то се приближава много, много близко до истинската човешка същност.
И когато понякога ние вярваме, че това, което всъщност трябва да сгрява, издига и ентусиазира човешкото сърце, би могло и да го изстуди при особената ситуация, в която живеят нашите съвременници, това е едно дълбоко заблуждение.
Често пъти това, което човекът изживява вътрешно, изживява съзнателно, протича така, че – колкото и да е парадоксално – то го оставя безсърдечен, обаче душевното изживяване не може да остане безсърдечно, без това безсърдечие по един или друг начин да засегне цялостната човешка природа. И ако някой е принуден да понесе едно такова безсърдечие, под една или друга форма то ще се опита да разруши неговата истинска човешка същност, ще се опита да проникне в самата му физическа организация, включително до здравето и болестта. В общи линии голяма част от упадъчните явления на нашето съвремие са свързани именно с безсърдечието, което е обзело повечето хора. Но какво точно се крие зад едно такова обобщение може да ни стане ясно, ако поне малко се задълбочим във вчерашната лекция.
към текста >>
Често пъти това, което човекът из
жив
ява вътрешно, из
жив
ява съзнателно, протича така, че – колкото и да е парадоксално – то го оставя безсърдечен, обаче душевното из
жив
яване не може да остане безсърдечно, без това безсърдечие по един или друг начин да засегне цялостната човешка природа.
Мисленето може и да е убедено в своите точни изчисления, що се отнася до процесите в цялата Вселена, то вероятно може и да се забавлява на остроумието, с което разрешава големите мирови въпроси, обаче то изобщо не предполага колко далеч се намира от същинския, топъл пулс на живота. В своето коректно и добросъвестно поведение даден човек може и да е доволен от себе си, без изобщо да подозира, че в коректното поведение той има само едната половина от живота. Двете половини остават далеч една от друга. Обаче онова, което лежи между мисленето и волята, всичко онова, което обхваща човешкото сърце, тъкмо то се приближава много, много близко до истинската човешка същност. И когато понякога ние вярваме, че това, което всъщност трябва да сгрява, издига и ентусиазира човешкото сърце, би могло и да го изстуди при особената ситуация, в която живеят нашите съвременници, това е едно дълбоко заблуждение.
Често пъти това, което човекът изживява вътрешно, изживява съзнателно, протича така, че – колкото и да е парадоксално – то го оставя безсърдечен, обаче душевното изживяване не може да остане безсърдечно, без това безсърдечие по един или друг начин да засегне цялостната човешка природа.
И ако някой е принуден да понесе едно такова безсърдечие, под една или друга форма то ще се опита да разруши неговата истинска човешка същност, ще се опита да проникне в самата му физическа организация, включително до здравето и болестта. В общи линии голяма част от упадъчните явления на нашето съвремие са свързани именно с безсърдечието, което е обзело повечето хора. Но какво точно се крие зад едно такова обобщение може да ни стане ясно, ако поне малко се задълбочим във вчерашната лекция.
към текста >>
Тези елементарни Духове са навсякъде около нас и всъщност те ни призовават: Не гледайте толкова абстрактно към цветята и не си създавайте толкова абстрактни образи за тях, а открийте сърцата си за това, което духовно-душевно
жив
ее в цветята.
– Тук Вие бихте могли да възразите: Но в света има много лилии, които остават непогледнати от човешки очи! – При тях положението е друго. Лилиите, които остават непогледнати от човешки очи, стигат до своето освобождаване по други пътища. Защото първото човешко око, което поглежда една лилия, вече поражда очакването, че тази лилия ще бъде разомагьосана именно от човешкото око. Когато човекът за пръв път поглежда лилията, възниква едно отношение на лилията към човека.
Тези елементарни Духове са навсякъде около нас и всъщност те ни призовават: Не гледайте толкова абстрактно към цветята и не си създавайте толкова абстрактни образи за тях, а открийте сърцата си за това, което духовно-душевно живее в цветята.
То очаква от вас своето освобождаване, своето спасение. – И всъщност човешкият живот представлява едно непрекъснато спасение за омагьосаните елементарни Духове, обитаващи в минералите, растенията и животните.
към текста >>
– И всъщност човешкият
жив
от представлява едно непрекъснато спасение за омагьосаните елементарни Духове, обитаващи в минералите, растенията и
жив
отните.
Лилиите, които остават непогледнати от човешки очи, стигат до своето освобождаване по други пътища. Защото първото човешко око, което поглежда една лилия, вече поражда очакването, че тази лилия ще бъде разомагьосана именно от човешкото око. Когато човекът за пръв път поглежда лилията, възниква едно отношение на лилията към човека. Тези елементарни Духове са навсякъде около нас и всъщност те ни призовават: Не гледайте толкова абстрактно към цветята и не си създавайте толкова абстрактни образи за тях, а открийте сърцата си за това, което духовно-душевно живее в цветята. То очаква от вас своето освобождаване, своето спасение.
– И всъщност човешкият живот представлява едно непрекъснато спасение за омагьосаните елементарни Духове, обитаващи в минералите, растенията и животните.
към текста >>
И начинът, по който съвременният човек,
жив
еещ в епохата на свободата, се отнася към цветята, е всъщност като първата малка глътка от онова, от което той занапред ще пие с пълни шепи.
Една такава идея може да бъде почувствувана в нейната пълна красота. И тъкмо тогава, обхваната в нейния правилен духовен смисъл, тя може да бъде почувствувана и в светлината на пълната отговорност, която човекът има спрямо целия Космос.
И начинът, по който съвременният човек, живеещ в епохата на свободата, се отнася към цветята, е всъщност като първата малка глътка от онова, от което той занапред ще пие с пълни шепи.
Той отпива тази първа глътка, доколкото си изгражда съответните понятия и идеи, но занапред той ще пие с пълни шепи, доколкото отваря сърцето си за елементарните Духове, обитаващи нещата и Съществата в обкръжаващия го свят.
към текста >>
Аз посочих, че този Дракон има
жив
отински облик, но фактически той е едно свръхсетивно Същество, което поради своето непокорство е прогонено в сетивния свят и сега обитава там.
Но сега – през следващите дни ще се спрем още по-подробно върху тези неща – в човека се разгръща онази сила, която аз вчера охарактеризирах като силата на Дракона, която се бори срещу Михаил, силата на Дракона, който води битката срещу Михаил.
Аз посочих, че този Дракон има животински облик, но фактически той е едно свръхсетивно Същество, което поради своето непокорство е прогонено в сетивния свят и сега обитава там.
Посочих още, че този Дракон се намира не във външната природа, а в човека. Защото в своята невинност външната природа не може да има нищо общо с Дракона. Вчера аз описах как той, един вид се окопава в човешкото същество. Но поради обстоятелството, че се намира в сетивния свят именно като едно свръхсетивно същество, той веднага започва да привлича към себе си всичко онова, което струи към човека върху крилете на природните елементарни Духове, тъй че човекът, вместо да отвори сърцето си за елементарните Същества, примерно тези на растенията, и да ги освободи от техния магичен плен, той се свързва с Дракона, и заедно с Дракона пропада още по-надолу в своята низша природа. Защото всичко на този свят се намира в движение и може да поеме по най-различни пътища на развитие.
към текста >>
И онези елементарни Същества които
жив
еят в минералите, растенията и
жив
отните – те също трябва да се издигнат към по-висши степени на Битието, отколкото тези, които те имат в лицето на днешните минерали, растения и
жив
отни.
Посочих още, че този Дракон се намира не във външната природа, а в човека. Защото в своята невинност външната природа не може да има нищо общо с Дракона. Вчера аз описах как той, един вид се окопава в човешкото същество. Но поради обстоятелството, че се намира в сетивния свят именно като едно свръхсетивно същество, той веднага започва да привлича към себе си всичко онова, което струи към човека върху крилете на природните елементарни Духове, тъй че човекът, вместо да отвори сърцето си за елементарните Същества, примерно тези на растенията, и да ги освободи от техния магичен плен, той се свързва с Дракона, и заедно с Дракона пропада още по-надолу в своята низша природа. Защото всичко на този свят се намира в движение и може да поеме по най-различни пътища на развитие.
И онези елементарни Същества които живеят в минералите, растенията и животните – те също трябва да се издигнат към по-висши степени на Битието, отколкото тези, които те имат в лицето на днешните минерали, растения и животни.
Но те могат да постигнат това, само ако, бих казал, “преминат” през човека. Фактически човекът се ражда на Земята не само за да участвува в различните културни епохи. В рамките на цялата мирова еволюция човекът има също и една космическа цел, и тази космическа цел е свързана с такива неща, каквито описвам в момента, а именно с възходящото развитие на онези елементарни Същества, които – макар и да стоят на една по-низша степен в Земния свят – са предопределени да се издигнат на по-висша степен, и които, ако човекът съумее да изгради правилното отношение към тях, действително ще го постигнат.
към текста >>
Всъщност през древните епохи, когато човечеството се развиваше по-скоро инстинктивно, и хората из
жив
яваха духовния свят непосредствено в сърцето си, духовно-душевните процеси бяха за тях нещо самопонятно както и природните процеси, и мировото развитие напредваше така, че бих казал, потокът на съществуванието “преминаваше” през човека по един “редовен начин”.
Всъщност през древните епохи, когато човечеството се развиваше по-скоро инстинктивно, и хората изживяваха духовния свят непосредствено в сърцето си, духовно-душевните процеси бяха за тях нещо самопонятно както и природните процеси, и мировото развитие напредваше така, че бих казал, потокът на съществуванието “преминаваше” през човека по един “редовен начин”.
Но тъкмо през по-новата епоха, чиито край наближава, и която трябва да се издигне до една по-висша духовност, положението се промени и огромна част от природата на елементарните Духове премина от ръцете на човека в ръцете на Дракона. Защото самата същност на този Дракон е такава, че той изпитва истински глад и жажда за елементарните Духове; той би искал дебнешком да се промъкне навсякъде, той би искал да докосне всички растения и минерали преди да всмукне в себе си елементарните Духове на природата. Защото той иска да се свърже с тях, той иска да ги вплете в своето собствено съществувание. Но във външната природа той не може да го постигне, той може да го постигне само във вътрешната човешка природа. Той може това само в рамките на човешката природа, понеже тъкмо там той може да съществува.
към текста >>
И Вие виждате как поради това трайно омаломощаване на
жив
ота му, как поради надмощието на Дракона в него, човекът е лишен от възможността да из
жив
ее в себе си победоносната сила на Духа.
А на физическо равнище? На човек никога не би хрумнало да се оплаква от това, което наричаме “болестотворни бацили”, ако тялото му – благодарение на онези духовни въздействия, които описвам сега – не се беше превърнало в подходяща почва за бацилите. Да, тези неща засягат дори физическата организация. И бихме могли да добавим: Ако правилно се вгледаме в духовната, душевната и физическа организация на човека, ние ще се убедим, как на всички тези три равнища, на които той се намира днес – впрочем далечната цел на всичко това е добра, а именно: постигането на неговата свобода – как на всички тези три равнища достъпът на човека към духовния свят е прекъснат, как той вече няма в себе си онези духовни сили, с които би могъл да разполага по-рано.
И Вие виждате как поради това трайно омаломощаване на живота му, как поради надмощието на Дракона в него, човекът е лишен от възможността да изживее в себе си победоносната сила на Духа.
към текста >>
Има два начина да бъде из
жив
яна антропософията.
Има два начина да бъде изживяна антропософията.
Разбира се, съществуват и много други междинни степени, но аз искам да посоча двете крайности. Единият начин е този: Човекът сяда на своя стол, взема една книга и започва да чете, намира я за много интересна, намира че е много утешително за човека да съществува някакъв миров Дух, да съществува безсмъртие, и че е много добре, ако след смъртта тялото умира, а душата продължава да живее. Човекът се успокоява от един такъв светоглед, приема го, както може би приема абстрактните географски понятия и намира, че антропософията дава много по-голяма утеха отколкото географията. Да, това е единият начин: Човекът става от стола си, но фактически остава седнал, той е прочел една статия и изпитва определено задоволство от нея. Или още по-добре: Прочел е не статията, а една лекция.
към текста >>
Единият начин е този: Човекът сяда на своя стол, взема една книга и започва да чете, намира я за много интересна, намира че е много утешително за човека да съществува някакъв миров Дух, да съществува безсмъртие, и че е много добре, ако след смъртта тялото умира, а душата продължава да
жив
ее.
Има два начина да бъде изживяна антропософията. Разбира се, съществуват и много други междинни степени, но аз искам да посоча двете крайности.
Единият начин е този: Човекът сяда на своя стол, взема една книга и започва да чете, намира я за много интересна, намира че е много утешително за човека да съществува някакъв миров Дух, да съществува безсмъртие, и че е много добре, ако след смъртта тялото умира, а душата продължава да живее.
Човекът се успокоява от един такъв светоглед, приема го, както може би приема абстрактните географски понятия и намира, че антропософията дава много по-голяма утеха отколкото географията. Да, това е единият начин: Човекът става от стола си, но фактически остава седнал, той е прочел една статия и изпитва определено задоволство от нея. Или още по-добре: Прочел е не статията, а една лекция.
към текста >>
Но има и един друг начин да се оставим под въздействието на антропософията: Когато например се изправяме пред идеята за Михаил и неговата битка с Дракона, но я приемаме така, че стигаме до вътрешно преобразяване, и превръщаме тази идея във важно, решаващо из
жив
яване, тъй че всеки, след като е прочел нещо, да стане от стола си като съвсем нов човек.
Но има и един друг начин да се оставим под въздействието на антропософията: Когато например се изправяме пред идеята за Михаил и неговата битка с Дракона, но я приемаме така, че стигаме до вътрешно преобразяване, и превръщаме тази идея във важно, решаващо изживяване, тъй че всеки, след като е прочел нещо, да стане от стола си като съвсем нов човек.
Естествено, между тези две крайности има всевъзможни други нюанси.
към текста >>
Първият начин не може да бъде оправдан за случаите, когато става дума за обновление на Михаиловия празник; той може да бъде оправдан само за онези, които, макар и плахо, правят усилия да приемат в себе си антропософията като нещо
жив
о.
Първият начин не може да бъде оправдан за случаите, когато става дума за обновление на Михаиловия празник; той може да бъде оправдан само за онези, които, макар и плахо, правят усилия да приемат в себе си антропософията като нещо живо.
И тук опираме до нещо, което трябва да бъде изживяно тъкмо в рамките на антропософското Движение: необходимостта да усетим мислите, които първоначално остават само мисли, като могъщи жизнени сили.
към текста >>
И тук опираме до нещо, което трябва да бъде из
жив
яно тъкмо в рамките на антропософското Движение: необходимостта да усетим мислите, които първоначално остават само мисли, като могъщи жизнени сили.
Първият начин не може да бъде оправдан за случаите, когато става дума за обновление на Михаиловия празник; той може да бъде оправдан само за онези, които, макар и плахо, правят усилия да приемат в себе си антропософията като нещо живо.
И тук опираме до нещо, което трябва да бъде изживяно тъкмо в рамките на антропософското Движение: необходимостта да усетим мислите, които първоначално остават само мисли, като могъщи жизнени сили.
към текста >>
И сега нека да загатнем за онова, което трябва да настъпи в човека, за да могат Михаиловите мисли отново да о
жив
еят в душата му.
И сега нека да загатнем за онова, което трябва да настъпи в човека, за да могат Михаиловите мисли отново да оживеят в душата му.
Човекът действително трябва да постигне едно непосредствено изживяване на Духа. И той трябва да го постигне, изхождайки не от някакво ясновидство, а от чистото мислене. Би било твърде зле, ако всеки човек трябваше да стане ясновиждащ, за да изпита в себе си доверие към Духа. Това доверие към Духа може да има всеки, който притежава известна възприемчивост спрямо Духовната наука.
към текста >>
Човекът действително трябва да постигне едно непосредствено из
жив
яване на Духа.
И сега нека да загатнем за онова, което трябва да настъпи в човека, за да могат Михаиловите мисли отново да оживеят в душата му.
Човекът действително трябва да постигне едно непосредствено изживяване на Духа.
И той трябва да го постигне, изхождайки не от някакво ясновидство, а от чистото мислене. Би било твърде зле, ако всеки човек трябваше да стане ясновиждащ, за да изпита в себе си доверие към Духа. Това доверие към Духа може да има всеки, който притежава известна възприемчивост спрямо Духовната наука.
към текста >>
Човекът ще из
жив
ява пролетта, но ще я из
жив
ява така, че ще усеща цялата красота и прелест на растителния свят, ще изпитва най-дълбока радост от покълващия
жив
от, но същевременно ще има и чувството, че вътре в целия този покълващ растителен свят са омагьосани и оковани елементарни Духове.
И ако човекът все повече и повече се изпълва с това доверие към Духа, тогава той, примерно, ще се окаже под въздействието на една инспирация, на една инспирация, която всъщност е очаквана от всички добри Духове на света.
Човекът ще изживява пролетта, но ще я изживява така, че ще усеща цялата красота и прелест на растителния свят, ще изпитва най-дълбока радост от покълващия живот, но същевременно ще има и чувството, че вътре в целия този покълващ растителен свят са омагьосани и оковани елементарни Духове.
Той ще има чувството, че всеки поникващ цвят го прави свидетел на факта, че разлистеното растение е приютило едно или друго омагьосано елементарно Същество. И накрая у човека ще се породи чувството, как това елементарно Същество живее с копнежа, че то ще бъде спасено тъкмо от него, че то няма да бъде предадено в ръцете на Дракона, с когото го сближава факта, че и двамата са невидими за човешките очи. А когато наесен цветята увяхват, човекът ще изпитва чувството: Ето, сега аз съм допринесъл поне малко за това, че светът отново е напреднал в своята духовност; а в сухите и твърди семена, в останките от цъфтежа, са преминали друг вид елементарни Същества. И според това, доколко е приел в себе си Михаиловата сила, човекът ще поведе тези елементарни Същества, вслушвайки се в техния собствен стремеж, нагоре към духовния свят.
към текста >>
И накрая у човека ще се породи чувството, как това елементарно Същество
жив
ее с копнежа, че то ще бъде спасено тъкмо от него, че то няма да бъде предадено в ръцете на Дракона, с когото го сближава факта, че и двамата са невидими за човешките очи.
И ако човекът все повече и повече се изпълва с това доверие към Духа, тогава той, примерно, ще се окаже под въздействието на една инспирация, на една инспирация, която всъщност е очаквана от всички добри Духове на света. Човекът ще изживява пролетта, но ще я изживява така, че ще усеща цялата красота и прелест на растителния свят, ще изпитва най-дълбока радост от покълващия живот, но същевременно ще има и чувството, че вътре в целия този покълващ растителен свят са омагьосани и оковани елементарни Духове. Той ще има чувството, че всеки поникващ цвят го прави свидетел на факта, че разлистеното растение е приютило едно или друго омагьосано елементарно Същество.
И накрая у човека ще се породи чувството, как това елементарно Същество живее с копнежа, че то ще бъде спасено тъкмо от него, че то няма да бъде предадено в ръцете на Дракона, с когото го сближава факта, че и двамата са невидими за човешките очи.
А когато наесен цветята увяхват, човекът ще изпитва чувството: Ето, сега аз съм допринесъл поне малко за това, че светът отново е напреднал в своята духовност; а в сухите и твърди семена, в останките от цъфтежа, са преминали друг вид елементарни Същества. И според това, доколко е приел в себе си Михаиловата сила, човекът ще поведе тези елементарни Същества, вслушвайки се в техния собствен стремеж, нагоре към духовния свят.
към текста >>
Човекът ще може да съпре
жив
ява и самия ход на годината.
Човекът ще може да съпреживява и самия ход на годината.
За него пролетта ще бъде като един вид раждане на елементарните Същества, които от духовна гледна точка всъщност умират, а есента – като един вид освобождаване на същите елементарни Същества. През есента човекът ще се чувствува не просто като един космически отшелник в тази част на годината, а като едно същество, което е с половин година по-възрастно, отколкото и било през пролетта. Човекът ще напредва в живота редом със живата природа. Той не просто ще вдишва и издишва физическия кислород, а ще участвува в природните цикли, ще участвува в омагьосването и в освобождаването на елементарните Същества, населяващи природния свят. Човекът ще усеща не само своето остаряване; той ще усеща преобразяването на природния свят като своя лична съдба.
към текста >>
Човекът ще напредва в
жив
ота редом със
жив
ата природа.
Човекът ще може да съпреживява и самия ход на годината. За него пролетта ще бъде като един вид раждане на елементарните Същества, които от духовна гледна точка всъщност умират, а есента – като един вид освобождаване на същите елементарни Същества. През есента човекът ще се чувствува не просто като един космически отшелник в тази част на годината, а като едно същество, което е с половин година по-възрастно, отколкото и било през пролетта.
Човекът ще напредва в живота редом със живата природа.
Той не просто ще вдишва и издишва физическия кислород, а ще участвува в природните цикли, ще участвува в омагьосването и в освобождаването на елементарните Същества, населяващи природния свят. Човекът ще усеща не само своето остаряване; той ще усеща преобразяването на природния свят като своя лична съдба. Той ще израства заедно с всичко онова, което израства във външния свят, и доколкото индивидуалните му черти свободно и себепожертвувателно се изливат в Космоса, той ще става все по-значим в своята същност. Ето какъв ще бъде неговият принос в битката на Михаил с Дракона.
към текста >>
И тук ние можем да добавим: Онова, което ще ни отведе до истинския Михаилов празник, всъщност е едно душевно събитие, едно сърдечно събитие, изразяващо се в това, че годишният кръговрат отново ще може да бъде из
жив
яван напълно реално.
И тук ние можем да добавим: Онова, което ще ни отведе до истинския Михаилов празник, всъщност е едно душевно събитие, едно сърдечно събитие, изразяващо се в това, че годишният кръговрат отново ще може да бъде изживяван напълно реално.
Обаче, заставайки пред тази абстрактна мисъл, не си представяйте, че един ден бихте могли да изживеете всичко това, първо си представете, че приемате антропософията така, че антропософията Ви научава да виждате всяко растение, всеки камък по друг начин, различен от този, по който сте виждали растението и камъка по-рано, първо си представете, че едва антропософията Ви е научила да виждате човешкия живот в неговата цялост и в неговото развитие.
към текста >>
Обаче, заставайки пред тази абстрактна мисъл, не си представяйте, че един ден бихте могли да из
жив
еете всичко това, първо си представете, че приемате антропософията така, че антропософията Ви научава да виждате всяко растение, всеки камък по друг начин, различен от този, по който сте виждали растението и камъка по-рано, първо си представете, че едва антропософията Ви е научила да виждате човешкия
жив
от в неговата цялост и в неговото развитие.
И тук ние можем да добавим: Онова, което ще ни отведе до истинския Михаилов празник, всъщност е едно душевно събитие, едно сърдечно събитие, изразяващо се в това, че годишният кръговрат отново ще може да бъде изживяван напълно реално.
Обаче, заставайки пред тази абстрактна мисъл, не си представяйте, че един ден бихте могли да изживеете всичко това, първо си представете, че приемате антропософията така, че антропософията Ви научава да виждате всяко растение, всеки камък по друг начин, различен от този, по който сте виждали растението и камъка по-рано, първо си представете, че едва антропософията Ви е научила да виждате човешкия живот в неговата цялост и в неговото развитие.
към текста >>
Все още човешките спомени за това как примерно хората са из
жив
явали своето кръвообращение така, че редом с материалния процес е протичал и един душевен процес, са твърде оскъдни.
С всички тези думи аз исках да Ви посоча как трябва да се подготви човешката душа, за да може да усеща околния природен свят така, както усеща самата себе си.
Все още човешките спомени за това как примерно хората са изживявали своето кръвообращение така, че редом с материалния процес е протичал и един душевен процес, са твърде оскъдни.
Но ако хората не са станали крайни материалисти, тези спомени са отчасти запазени. Да усещаме пулса на външния свят както нашия собствен пулс, да съизживяваме годишния ход както това, което става вътре в нашето тяло – ето какво трябва да бъде подготвено за празника на Михаил.
към текста >>
Да усещаме пулса на външния свят както нашия собствен пулс, да съиз
жив
яваме годишния ход както това, което става вътре в нашето тяло – ето какво трябва да бъде подготвено за празника на Михаил.
С всички тези думи аз исках да Ви посоча как трябва да се подготви човешката душа, за да може да усеща околния природен свят така, както усеща самата себе си. Все още човешките спомени за това как примерно хората са изживявали своето кръвообращение така, че редом с материалния процес е протичал и един душевен процес, са твърде оскъдни. Но ако хората не са станали крайни материалисти, тези спомени са отчасти запазени.
Да усещаме пулса на външния свят както нашия собствен пулс, да съизживяваме годишния ход както това, което става вътре в нашето тяло – ето какво трябва да бъде подготвено за празника на Михаил.
към текста >>
След като тези лекции са замислени така, че да съ
жив
яват връзката между антропософията и човешкото сърце, аз бих искал те действително да бъдат възприети не с главата, а със сърцето.
След като тези лекции са замислени така, че да съживяват връзката между антропософията и човешкото сърце, аз бих искал те действително да бъдат възприети не с главата, а със сърцето.
Защото цялата антропософия би била напразно тук и всред хората, ако те не са в състояние да я обхванат със сърцето, ако те не са в състояние да внесат топлина в човешкото сърце. През последните столетия хората станаха достатъчно интелигентни; в своето мислене те напреднаха толкова много, че вече самите не знаят колко умни са станали. Това е така. Мнозина смятат, че днешните хора не са умни. Естествено, има и такива, които не са умни, но това е така само защото поради едно безсилие на душата си хората не могат да предприемат нищо със своя ум.
към текста >>
30.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Ние трябва да признаем: Благодарение на своята материалистично оцветена наука човекът опознава Земните отношения само до такава степен, че той – поне що се отнася до материалния му
жив
от в един по-широк смисъл на думата – се чувствува свързан с тези Земни отношения.
Днешните възможности на човека да почувствува своята свързаност с Космоса са крайно ограничени.
Ние трябва да признаем: Благодарение на своята материалистично оцветена наука човекът опознава Земните отношения само до такава степен, че той – поне що се отнася до материалния му живот в един по-широк смисъл на думата – се чувствува свързан с тези Земни отношения.
Впрочем съзнанието за една такава свързаност далеч не е вдъхновяващо за човека. Ето защо всички външни признаци за тази свързаност са останали недооценени. За традиционните религиозни празници са останали недооценени и самите човешки чувства. Докато в предишните епохи от общочовешкото развитие тези празници – например Коледа или Великден – имаха дълбоко отражение върху целия социален живот, днес те едва ли са нещо друго, освен бледо копие на това, което са били някога; тяхната атмосфера все още може да се усети в много от празничните обичаи, но фактически те напълно са изгубили своето социално значение.
към текста >>
Докато в предишните епохи от общочовешкото развитие тези празници – например Коледа или Великден – имаха дълбоко отражение върху целия социален
жив
от, днес те едва ли са нещо друго, освен бледо копие на това, което са били някога; тяхната атмосфера все още може да се усети в много от празничните обичаи, но фактически те напълно са изгубили своето социално значение.
Днешните възможности на човека да почувствува своята свързаност с Космоса са крайно ограничени. Ние трябва да признаем: Благодарение на своята материалистично оцветена наука човекът опознава Земните отношения само до такава степен, че той – поне що се отнася до материалния му живот в един по-широк смисъл на думата – се чувствува свързан с тези Земни отношения. Впрочем съзнанието за една такава свързаност далеч не е вдъхновяващо за човека. Ето защо всички външни признаци за тази свързаност са останали недооценени. За традиционните религиозни празници са останали недооценени и самите човешки чувства.
Докато в предишните епохи от общочовешкото развитие тези празници – например Коледа или Великден – имаха дълбоко отражение върху целия социален живот, днес те едва ли са нещо друго, освен бледо копие на това, което са били някога; тяхната атмосфера все още може да се усети в много от празничните обичаи, но фактически те напълно са изгубили своето социално значение.
към текста >>
Но до тези дълбини можем да стигнем само ако отново съ
жив
им връзките между човека и Космоса, както и всичко онова, с което Космосът участвува в кръговрата на годината.
Ако трябва да се замислим за социалната важност на Михаиловия празник – за нея ще говоря утре – и за неговото провеждане, най-напред следва да породим в себе си едно усещане за това, какво би могъл да означава един такъв Михаилов празник. Защото този празник не би трябвало да носи характера на съвременните религиозни празници; той би следвало да бъде извлечен, както загатнах завчера, от самите дълбини на човешката душа.
Но до тези дълбини можем да стигнем само ако отново съживим връзките между човека и Космоса, както и всичко онова, с което Космосът участвува в кръговрата на годината.
За да обоснова думите си, бих искал само да припомня колко абстрактно, колко нищожно е онова, което днес достига до човешкото съзнание като чувства и усещания, потвърждаващи връзката между човека и Космоса. Замислете се например за днешната астрономия, астрофизика и т.н. Те изчисляват планетарните орбити, координатите на неподвижните звезди, чрез спектралните анализи правят изводи за молекулярния състав на небесните тела. Обаче всичко това не говори нищо на човешката душа. Разполагайки с тази небесна мъдрост човекът се усеща още по-голям самотник на Земната планета.
към текста >>
За да вникнем душевно във всичко това, нека да разгледаме една от разновидностите на човешкото съзнание, въпреки че тя няма голямо значение за ежедневния
жив
от: съзнанието, което човекът има докато спи и сънува.
За да вникнем душевно във всичко това, нека да разгледаме една от разновидностите на човешкото съзнание, въпреки че тя няма голямо значение за ежедневния живот: съзнанието, което човекът има докато спи и сънува.
Тук искам да кажа само няколко думи за съня, изпълнен със сънища, като отправна точка на днешната лекция.
към текста >>
Те възникват от това, че например при събуждане Азът и астралното тяло, които се намират извън физическото тяло и етерното тяло, из
жив
яват нещо.
Представното съдържание на един сън също може да бъде различно. Именно това, което в съня е скрито зад движенията, зад напрежението и облекчението, зад очакването и разочарованието, е най-съществено. Но сънят е облечен в образи. Как възникват тези образи?
Те възникват от това, че например при събуждане Азът и астралното тяло, които се намират извън физическото тяло и етерното тяло, изживяват нещо.
Естествено, става дума за свръхсетивно изживяване, което не се опира на каквито и да е образи от сетивния свят, обаче докато Азът и астралното тяло навлизат в етерното и във физическото тяло, последните проявяват свойството да извличат от запаса на образи, с който разполагат, онова, което в момента се намира там. Ето как специфичната драматика на сънищата се облича в образи. Сега съдържанието на тези образи започва да ни интересува. Обаче връзките са съвсем различни от тези, на които са подчинени външните изживявания. На какво се дължи това?
към текста >>
Естествено, става дума за свръхсетивно из
жив
яване, което не се опира на каквито и да е образи от сетивния свят, обаче докато Азът и астралното тяло навлизат в етерното и във физическото тяло, последните проявяват свойството да извличат от запаса на образи, с който разполагат, онова, което в момента се намира там.
Представното съдържание на един сън също може да бъде различно. Именно това, което в съня е скрито зад движенията, зад напрежението и облекчението, зад очакването и разочарованието, е най-съществено. Но сънят е облечен в образи. Как възникват тези образи? Те възникват от това, че например при събуждане Азът и астралното тяло, които се намират извън физическото тяло и етерното тяло, изживяват нещо.
Естествено, става дума за свръхсетивно изживяване, което не се опира на каквито и да е образи от сетивния свят, обаче докато Азът и астралното тяло навлизат в етерното и във физическото тяло, последните проявяват свойството да извличат от запаса на образи, с който разполагат, онова, което в момента се намира там.
Ето как специфичната драматика на сънищата се облича в образи. Сега съдържанието на тези образи започва да ни интересува. Обаче връзките са съвсем различни от тези, на които са подчинени външните изживявания. На какво се дължи това? Сънищата си служат с чисто външни или вътрешни изживявания, но ги свързват по съвсем различен начин.
към текста >>
Обаче връзките са съвсем различни от тези, на които са подчинени външните из
жив
явания.
Как възникват тези образи? Те възникват от това, че например при събуждане Азът и астралното тяло, които се намират извън физическото тяло и етерното тяло, изживяват нещо. Естествено, става дума за свръхсетивно изживяване, което не се опира на каквито и да е образи от сетивния свят, обаче докато Азът и астралното тяло навлизат в етерното и във физическото тяло, последните проявяват свойството да извличат от запаса на образи, с който разполагат, онова, което в момента се намира там. Ето как специфичната драматика на сънищата се облича в образи. Сега съдържанието на тези образи започва да ни интересува.
Обаче връзките са съвсем различни от тези, на които са подчинени външните изживявания.
На какво се дължи това? Сънищата си служат с чисто външни или вътрешни изживявания, но ги свързват по съвсем различен начин. Защо е така? Защото сънищата са един вид протест срещу начина, по който ние живеем в сетивно-физическия свят от пробуждането сутрин до заспиването вечер. Докато сме будни целият ни живот в този сетивно-физически свят е вплетен в природните закономерности.
към текста >>
Сънищата си служат с чисто външни или вътрешни из
жив
явания, но ги свързват по съвсем различен начин.
Естествено, става дума за свръхсетивно изживяване, което не се опира на каквито и да е образи от сетивния свят, обаче докато Азът и астралното тяло навлизат в етерното и във физическото тяло, последните проявяват свойството да извличат от запаса на образи, с който разполагат, онова, което в момента се намира там. Ето как специфичната драматика на сънищата се облича в образи. Сега съдържанието на тези образи започва да ни интересува. Обаче връзките са съвсем различни от тези, на които са подчинени външните изживявания. На какво се дължи това?
Сънищата си служат с чисто външни или вътрешни изживявания, но ги свързват по съвсем различен начин.
Защо е така? Защото сънищата са един вид протест срещу начина, по който ние живеем в сетивно-физическия свят от пробуждането сутрин до заспиването вечер. Докато сме будни целият ни живот в този сетивно-физически свят е вплетен в природните закономерности. Но сънищата разрушават тези природни закономерности. Сънищата не одобряват природните закономерности и се стремят да им предадат друга форма.
към текста >>
Защото сънищата са един вид протест срещу начина, по който ние
жив
еем в сетивно-физическия свят от пробуждането сутрин до заспиването вечер.
Сега съдържанието на тези образи започва да ни интересува. Обаче връзките са съвсем различни от тези, на които са подчинени външните изживявания. На какво се дължи това? Сънищата си служат с чисто външни или вътрешни изживявания, но ги свързват по съвсем различен начин. Защо е така?
Защото сънищата са един вид протест срещу начина, по който ние живеем в сетивно-физическия свят от пробуждането сутрин до заспиването вечер.
Докато сме будни целият ни живот в този сетивно-физически свят е вплетен в природните закономерности. Но сънищата разрушават тези природни закономерности. Сънищата не одобряват природните закономерности и се стремят да им предадат друга форма. Те протестират срещу природните закономерности.
към текста >>
Докато сме будни целият ни
жив
от в този сетивно-физически свят е вплетен в природните закономерности.
Обаче връзките са съвсем различни от тези, на които са подчинени външните изживявания. На какво се дължи това? Сънищата си служат с чисто външни или вътрешни изживявания, но ги свързват по съвсем различен начин. Защо е така? Защото сънищата са един вид протест срещу начина, по който ние живеем в сетивно-физическия свят от пробуждането сутрин до заспиването вечер.
Докато сме будни целият ни живот в този сетивно-физически свят е вплетен в природните закономерности.
Но сънищата разрушават тези природни закономерности. Сънищата не одобряват природните закономерности и се стремят да им предадат друга форма. Те протестират срещу природните закономерности.
към текста >>
При здравия човек сънищата си остават едно из
жив
яване, което не преминава във външната физическа организация на човека.
Човекът трябваше да разбере, че в мига на своя протест срещу природните закономерности, той вече се потопява в духовния свят. И колко, бих казал, забавни са онези хора, които искат да проникнат в духовния свят с обичайните естественонаучни методи. Извънредно характерно в това отношение е книгата на д-р Лудвиг Щауденмайер “Магията като експериментална природна наука”. Хора като него тръгват от предположението: Всичко, което трябва да бъде разбрано, следва да бъде разбрано по естественонаучен път. – И сега Щауденмайер не тръгва направо от сънищата, но тръгва от така наречените медиумни явления, които в общи линии са едно продължение на сънищата.
При здравия човек сънищата си остават едно изживяване, което не преминава във външната физическа организация на човека.
При медиумите положението е такова, че това, което иначе бива изживяно от Аза и астралното тяло, сега се облича в образите, формирани в етерното и във физическото тяло, като по този начин възникват всички онези явления, които можем да наблюдаваме при медиумите. Щауденмайер – впрочем тук той беше прав – не искаше да тръгне от това, което му предоставяха другите медиуми, а в известен смисъл поиска сам да стане медиум. И така, той започна да сънува, като в същото време пишеше. Да, той посегна към молива, както беше виждал да правят медиумите, и ето че работата тръгна! И той беше във висша степен изумен от това, което се получи, беше изумен от самите връзки между отделните изживявания, за които по-рано никога не се беше замислял.
към текста >>
При медиумите положението е такова, че това, което иначе бива из
жив
яно от Аза и астралното тяло, сега се облича в образите, формирани в етерното и във физическото тяло, като по този начин възникват всички онези явления, които можем да наблюдаваме при медиумите.
И колко, бих казал, забавни са онези хора, които искат да проникнат в духовния свят с обичайните естественонаучни методи. Извънредно характерно в това отношение е книгата на д-р Лудвиг Щауденмайер “Магията като експериментална природна наука”. Хора като него тръгват от предположението: Всичко, което трябва да бъде разбрано, следва да бъде разбрано по естественонаучен път. – И сега Щауденмайер не тръгва направо от сънищата, но тръгва от така наречените медиумни явления, които в общи линии са едно продължение на сънищата. При здравия човек сънищата си остават едно изживяване, което не преминава във външната физическа организация на човека.
При медиумите положението е такова, че това, което иначе бива изживяно от Аза и астралното тяло, сега се облича в образите, формирани в етерното и във физическото тяло, като по този начин възникват всички онези явления, които можем да наблюдаваме при медиумите.
Щауденмайер – впрочем тук той беше прав – не искаше да тръгне от това, което му предоставяха другите медиуми, а в известен смисъл поиска сам да стане медиум. И така, той започна да сънува, като в същото време пишеше. Да, той посегна към молива, както беше виждал да правят медиумите, и ето че работата тръгна! И той беше във висша степен изумен от това, което се получи, беше изумен от самите връзки между отделните изживявания, за които по-рано никога не се беше замислял. Той записваше всевъзможни неща, които се намираха изцяло извън сферата на неговия съзнателен живот.
към текста >>
И той беше във висша степен изумен от това, което се получи, беше изумен от самите връзки между отделните из
жив
явания, за които по-рано никога не се беше замислял.
При здравия човек сънищата си остават едно изживяване, което не преминава във външната физическа организация на човека. При медиумите положението е такова, че това, което иначе бива изживяно от Аза и астралното тяло, сега се облича в образите, формирани в етерното и във физическото тяло, като по този начин възникват всички онези явления, които можем да наблюдаваме при медиумите. Щауденмайер – впрочем тук той беше прав – не искаше да тръгне от това, което му предоставяха другите медиуми, а в известен смисъл поиска сам да стане медиум. И така, той започна да сънува, като в същото време пишеше. Да, той посегна към молива, както беше виждал да правят медиумите, и ето че работата тръгна!
И той беше във висша степен изумен от това, което се получи, беше изумен от самите връзки между отделните изживявания, за които по-рано никога не се беше замислял.
Той записваше всевъзможни неща, които се намираха изцяло извън сферата на неговия съзнателен живот. И всичко това понякога се оказваше до такава степен извън неговия съзнателен живот, че той се питаше: Добре, но кои ще да са тези, които пишат? – Духове –, отговаряли те. И той трябваше да запише същото: Духове! – Замислете се сега: материалистът, непризнаващ никакви Духове, трябваше да запише: Духове!
към текста >>
Той записваше всевъзможни неща, които се намираха изцяло извън сферата на неговия съзнателен
жив
от.
При медиумите положението е такова, че това, което иначе бива изживяно от Аза и астралното тяло, сега се облича в образите, формирани в етерното и във физическото тяло, като по този начин възникват всички онези явления, които можем да наблюдаваме при медиумите. Щауденмайер – впрочем тук той беше прав – не искаше да тръгне от това, което му предоставяха другите медиуми, а в известен смисъл поиска сам да стане медиум. И така, той започна да сънува, като в същото време пишеше. Да, той посегна към молива, както беше виждал да правят медиумите, и ето че работата тръгна! И той беше във висша степен изумен от това, което се получи, беше изумен от самите връзки между отделните изживявания, за които по-рано никога не се беше замислял.
Той записваше всевъзможни неща, които се намираха изцяло извън сферата на неговия съзнателен живот.
И всичко това понякога се оказваше до такава степен извън неговия съзнателен живот, че той се питаше: Добре, но кои ще да са тези, които пишат? – Духове –, отговаряли те. И той трябваше да запише същото: Духове! – Замислете се сега: материалистът, непризнаващ никакви Духове, трябваше да запише: Духове! – И въпреки това, той беше убеден, че записаното от него е лъжа.
към текста >>
И всичко това понякога се оказваше до такава степен извън неговия съзнателен
жив
от, че той се питаше: Добре, но кои ще да са тези, които пишат?
Щауденмайер – впрочем тук той беше прав – не искаше да тръгне от това, което му предоставяха другите медиуми, а в известен смисъл поиска сам да стане медиум. И така, той започна да сънува, като в същото време пишеше. Да, той посегна към молива, както беше виждал да правят медиумите, и ето че работата тръгна! И той беше във висша степен изумен от това, което се получи, беше изумен от самите връзки между отделните изживявания, за които по-рано никога не се беше замислял. Той записваше всевъзможни неща, които се намираха изцяло извън сферата на неговия съзнателен живот.
И всичко това понякога се оказваше до такава степен извън неговия съзнателен живот, че той се питаше: Добре, но кои ще да са тези, които пишат?
– Духове –, отговаряли те. И той трябваше да запише същото: Духове! – Замислете се сега: материалистът, непризнаващ никакви Духове, трябваше да запише: Духове! – И въпреки това, той беше убеден, че записаното от него е лъжа. И после той задава въпроса, защо Духовете са го излъгали.
към текста >>
Защото въпреки примитивните им условия на
жив
от, в сънищата си те стигаха до по-верни предположения за звездните тайни, отколкото днешните хора, изследващи звездите в техните обсерватории.
Ето защо това, което заставаше пред човечеството в по-древните епохи, когато то разполагаше с примитивното, но много интензивно ясновидство, беше по-достоверно от разсъжденията на днешното човечество. Не бива да подминаваме с пренебрежение познанията на древните хора.
Защото въпреки примитивните им условия на живот, в сънищата си те стигаха до по-верни предположения за звездните тайни, отколкото днешните хора, изследващи звездите в техните обсерватории.
Колкото и странно да звучат тези думи, те са верни. Но ако разглеждаме тези остатъчни познания от древността по духовно-научен път, ние също навлизаме в тайнствените връзки, свързващи човека и Космоса. И позволете ми днес да говоря тъкмо за това, което може да се установи, когато от една страна изследваме по духовно-научен път дълбокото религиозно-етично, но и социално значение на традициите, идващо от друидите, и от друга страна, древните традиции, идващи от Мистериите на Митра, защото, извиквайки тези неща пред нашата душа, ние ще открием и опорните точки за това, как всъщност да си представим протичането на Михаиловия празник.
към текста >>
С Мистериите на дриудите беше свързан и онзи лекционен цикъл, който аз изнесох преди няколко седмици в Пенменмар, Уелс, непосредствено до острова Aнглеси; тези места са изключително важни, защото там
жив
еят спомените за мистерийните центрове на друидите.
С Мистериите на дриудите беше свързан и онзи лекционен цикъл, който аз изнесох преди няколко седмици в Пенменмар, Уелс, непосредствено до острова Aнглеси; тези места са изключително важни, защото там живеят спомените за мистерийните центрове на друидите.
Днес тези останки, долмените, изглеждат съвсем незначителни. На тези планински възвишения откриваме огромни каменни блокове, които са така подредени, че образуват един вид камера, покрита отгоре с още поголяма каменна плоча, или пък откриваме такива каменни блокове, подредени в кръг, като първоначално техният брой винаги е бил дванадесет. В непосредствена близост до Пенменмар се намират два такива каменни кръга. И тъкмо в тази особена местност, където духовният живот на природата е много по-наситен, и въздействията му са много по-различни отколкото в другите природни области, може с голяма точност отново да се провери онова, което в различни антропософски лекции аз съм казал относно Мистериите на друидите. Там, както и на острова Aнглеси, са се намирали селищата на крал Артур и тези области носят една особена духовна атмосфера.
към текста >>
И тъкмо в тази особена местност, където духовният
жив
от на природата е много по-наситен, и въздействията му са много по-различни отколкото в другите природни области, може с голяма точност отново да се провери онова, което в различни антропософски лекции аз съм казал относно Мистериите на друидите.
С Мистериите на дриудите беше свързан и онзи лекционен цикъл, който аз изнесох преди няколко седмици в Пенменмар, Уелс, непосредствено до острова Aнглеси; тези места са изключително важни, защото там живеят спомените за мистерийните центрове на друидите. Днес тези останки, долмените, изглеждат съвсем незначителни. На тези планински възвишения откриваме огромни каменни блокове, които са така подредени, че образуват един вид камера, покрита отгоре с още поголяма каменна плоча, или пък откриваме такива каменни блокове, подредени в кръг, като първоначално техният брой винаги е бил дванадесет. В непосредствена близост до Пенменмар се намират два такива каменни кръга.
И тъкмо в тази особена местност, където духовният живот на природата е много по-наситен, и въздействията му са много по-различни отколкото в другите природни области, може с голяма точност отново да се провери онова, което в различни антропософски лекции аз съм казал относно Мистериите на друидите.
Там, както и на острова Aнглеси, са се намирали селищата на крал Артур и тези области носят една особена духовна атмосфера. Аз трябва да я опиша по следния начин.
към текста >>
Пред душата о
жив
яват образи, имагинации.
Когато човек говори за свръхсетивни неща, той не може да построява мислите си както прави това, когато говори за ежедневието или когато научно третира дадени факти. В последния случай той си служи с абстрактни мисли, вади заключения и т.н. Причината да се говори малко или много абстрактно, е също и в нашия език, който е станал абстрактен, но в своята вътрешна душевна същност човекът не може да е абстрактен, особено ако описва нещата по духовно-научен път. Тук всичко трябва да протича в образи.
Пред душата оживяват образи, имагинации.
Но да имаш образи и имагинации пред душата означава нещо съвсем различно от това да имаш мисли в душата. Мислите, намиращи се в душата, според малко или много изразената им вътрешна неподвижност, са извънредно търпеливи и човек може да ги задържи на едно място. Докато имагинациите винаги имат един свой вътрешен живот. Човек може да усети съвсем ясно: Ето, сега една имагинация застава пред мен. Въпреки многото различия, състоянието е близко до това, когато например пишем или рисуваме; когато пишем или рисуваме с душата.
към текста >>
Докато имагинациите винаги имат един свой вътрешен
жив
от.
Причината да се говори малко или много абстрактно, е също и в нашия език, който е станал абстрактен, но в своята вътрешна душевна същност човекът не може да е абстрактен, особено ако описва нещата по духовно-научен път. Тук всичко трябва да протича в образи. Пред душата оживяват образи, имагинации. Но да имаш образи и имагинации пред душата означава нещо съвсем различно от това да имаш мисли в душата. Мислите, намиращи се в душата, според малко или много изразената им вътрешна неподвижност, са извънредно търпеливи и човек може да ги задържи на едно място.
Докато имагинациите винаги имат един свой вътрешен живот.
Човек може да усети съвсем ясно: Ето, сега една имагинация застава пред мен. Въпреки многото различия, състоянието е близко до това, когато например пишем или рисуваме; когато пишем или рисуваме с душата. Обаче имагинациите не са така абстрактно фиксирани както обикновените мисли. Те биват “изписвани” в душата. В повечето области на Европа, които вече носят абстрактния характер на съвременната цивилизация, имагинациите, бих казал, профучават много бързо покрай хората и те винаги трябва да полагат вътрешни усилия, ако искат да ги задържат по някакъв начин.
към текста >>
Ето как стоят нещата с имагинациите, а именно когато с помощта на представите искаме да изразим едно или друго свръхсетивно из
жив
яване.
Въпреки многото различия, състоянието е близко до това, когато например пишем или рисуваме; когато пишем или рисуваме с душата. Обаче имагинациите не са така абстрактно фиксирани както обикновените мисли. Те биват “изписвани” в душата. В повечето области на Европа, които вече носят абстрактния характер на съвременната цивилизация, имагинациите, бих казал, профучават много бързо покрай хората и те винаги трябва да полагат вътрешни усилия, ако искат да ги задържат по някакъв начин. И нещата изглеждат така, сякаш някаква демонична сила веднага и непрекъснато изличава написаното.
Ето как стоят нещата с имагинациите, а именно когато с помощта на представите искаме да изразим едно или друго свръхсетивно изживяване.
към текста >>
С помощта на тези възприятия той попадаше всред това, което се разиграваше в Космоса, но също и всред това, което – от гледна точка на Космоса – имаше значение за Земния
жив
от.
Древният жрец на друидите беше обучен да вижда това, което застава пред душата му, по съвсем различен начин според времето от денонощието, както и според различните годишни времена в зависимост от сенките, които възникваха по пътя на Слънчевите лъчи. Той можеше да проследява тези сенковидни форми и изхождайки единствено от тях да твърди с голяма точност: сега сме в периода на Март, сега сме в периода на Октомври.
С помощта на тези възприятия той попадаше всред това, което се разиграваше в Космоса, но също и всред това, което – от гледна точка на Космоса – имаше значение за Земния живот.
Помислете само какво е това, което се прави днес и което потвърждава влиянието на космическия живот върху Земния живот? Какво правят селяните? Те си имат своя календар, който им казва какво трябва да вършат през този или онзи ден, но те го вършат приблизително, понеже някогашното познание за тези неща заглъхнаха. Обаче през древната епоха на друидите нямаше календари, тогава не съществуваше писменост. Това, което жрецът на друидите можеше да каже, произтичаше от неговите наблюдения на Слънцето и, общо взето, засягаше връзката между Небето и Земята.
към текста >>
Помислете само какво е това, което се прави днес и което потвърждава влиянието на космическия
жив
от върху Земния
жив
от?
Древният жрец на друидите беше обучен да вижда това, което застава пред душата му, по съвсем различен начин според времето от денонощието, както и според различните годишни времена в зависимост от сенките, които възникваха по пътя на Слънчевите лъчи. Той можеше да проследява тези сенковидни форми и изхождайки единствено от тях да твърди с голяма точност: сега сме в периода на Март, сега сме в периода на Октомври. С помощта на тези възприятия той попадаше всред това, което се разиграваше в Космоса, но също и всред това, което – от гледна точка на Космоса – имаше значение за Земния живот.
Помислете само какво е това, което се прави днес и което потвърждава влиянието на космическия живот върху Земния живот?
Какво правят селяните? Те си имат своя календар, който им казва какво трябва да вършат през този или онзи ден, но те го вършат приблизително, понеже някогашното познание за тези неща заглъхнаха. Обаче през древната епоха на друидите нямаше календари, тогава не съществуваше писменост. Това, което жрецът на друидите можеше да каже, произтичаше от неговите наблюдения на Слънцето и, общо взето, засягаше връзката между Небето и Земята. И когато жрецът казваше: Сега Слънцето е застанало така, че пшеницата трябва да бъде засята – или: Сега Слънцето е застанало така, че бикът трябва да бъде пуснат в стадото за разплод, думите му се изпълняваха веднага.
към текста >>
Древните епохи имаха един култ, който нямаше нищо общо с абстрактната молитва, те имаха един култ, който непосредствено насочваше практическия
жив
от според това как жреците се свързваха с духовните сили на Космоса.
Какво правят селяните? Те си имат своя календар, който им казва какво трябва да вършат през този или онзи ден, но те го вършат приблизително, понеже някогашното познание за тези неща заглъхнаха. Обаче през древната епоха на друидите нямаше календари, тогава не съществуваше писменост. Това, което жрецът на друидите можеше да каже, произтичаше от неговите наблюдения на Слънцето и, общо взето, засягаше връзката между Небето и Земята. И когато жрецът казваше: Сега Слънцето е застанало така, че пшеницата трябва да бъде засята – или: Сега Слънцето е застанало така, че бикът трябва да бъде пуснат в стадото за разплод, думите му се изпълняваха веднага.
Древните епохи имаха един култ, който нямаше нищо общо с абстрактната молитва, те имаха един култ, който непосредствено насочваше практическия живот според това как жреците се свързваха с духовните сили на Космоса.
към текста >>
И всичко това навлизаше до най-дълбоките пластове на социалния
жив
от.
И всичко това навлизаше до най-дълбоките пластове на социалния живот.
Според знаците, които разчитаха в Космоса, жреците на друидите даваха своите наставления за това, което трябваше да се върши през този или онзи ден от годината, тъй че то да се намира в благоприятна връзка с целия Космос. Това беше един култ, чрез който целият живот фактически се превръщаше в един вид богослужение. Докато днес дори и най-дълбоката мистика е само един вид абстракция; тя не се тревожи за външната природа, а се намесва само според предписанията на традицията, като в същото време се стреми към вътрешно извисяване, затваря се и се концентрира в себе си, за да постигне някаква абстрактна връзка с въображаемия божествено-духовен свят. Но през онези древни епохи нещата бяха съвсем различни. Тогава в култа, който осигуряваше едно реално отношение към Космоса, хората се свързваха със самите действия на Боговете.
към текста >>
Това беше един култ, чрез който целият
жив
от фактически се превръщаше в един вид богослужение.
И всичко това навлизаше до най-дълбоките пластове на социалния живот. Според знаците, които разчитаха в Космоса, жреците на друидите даваха своите наставления за това, което трябваше да се върши през този или онзи ден от годината, тъй че то да се намира в благоприятна връзка с целия Космос.
Това беше един култ, чрез който целият живот фактически се превръщаше в един вид богослужение.
Докато днес дори и най-дълбоката мистика е само един вид абстракция; тя не се тревожи за външната природа, а се намесва само според предписанията на традицията, като в същото време се стреми към вътрешно извисяване, затваря се и се концентрира в себе си, за да постигне някаква абстрактна връзка с въображаемия божествено-духовен свят. Но през онези древни епохи нещата бяха съвсем различни. Тогава в култа, който осигуряваше едно реално отношение към Космоса, хората се свързваха със самите действия на Боговете. И всичко, което хората предприемаха на Земята беше определяно от предписанията на друидите, като по този начин се изпълняваше волята на Боговете, записана в звездната писменост. Обаче тази звездна писменост първо трябваше да бъде разчетена.
към текста >>
И какво представлява нашата абстрактна наука, колкото и точно да описва растенията и растителните клетки,
жив
отните и
жив
отинските тъкани, какво представлява тази абстрактна наука в сравнение с всичко онова, което някога беше възможно по един по-скоро инстинктивен начин, и което можеше да превърне целия човек в познавателен орган, също както и в частност ученикът на Митра можеше да превърне своите чувствени способности в познавателен орган.
И какво представлява нашата абстрактна наука, колкото и точно да описва растенията и растителните клетки, животните и животинските тъкани, какво представлява тази абстрактна наука в сравнение с всичко онова, което някога беше възможно по един по-скоро инстинктивен начин, и което можеше да превърне целия човек в познавателен орган, също както и в частност ученикът на Митра можеше да превърне своите чувствени способности в познавателен орган.
Човекът носи в себе си животинската природа, и той я носи в себе си много по-интензивно, отколкото обикновено си мислим. И всичко онова, което някогашният ученик на Митра можеше да възприеме чрез сърцето, чрез своята наука на сърцето, всичко то не може да бъде представено по друг начин, освен чрез бика. И силите, които действуваха чрез двигателно-веществообменния човек и които можеха да бъдат само възпирани от горния човек, тези сили бяха представяни чрез всичко онова, което фигурираше около бика като скорпион, като змия. И в своята незавършеност същинският човек е седнал отгоре и излъчва примитивна мощ докато с Михаиловия меч пробожда гърлото на бика. Обаче какво точно бива победено, според както то е изобразено в хода на годината, това знаеше само онзи, който беше преминал през съответното обучение.
към текста >>
Човекът носи в себе си
жив
отинската природа, и той я носи в себе си много по-интензивно, отколкото обикновено си мислим.
И какво представлява нашата абстрактна наука, колкото и точно да описва растенията и растителните клетки, животните и животинските тъкани, какво представлява тази абстрактна наука в сравнение с всичко онова, което някога беше възможно по един по-скоро инстинктивен начин, и което можеше да превърне целия човек в познавателен орган, също както и в частност ученикът на Митра можеше да превърне своите чувствени способности в познавателен орган.
Човекът носи в себе си животинската природа, и той я носи в себе си много по-интензивно, отколкото обикновено си мислим.
И всичко онова, което някогашният ученик на Митра можеше да възприеме чрез сърцето, чрез своята наука на сърцето, всичко то не може да бъде представено по друг начин, освен чрез бика. И силите, които действуваха чрез двигателно-веществообменния човек и които можеха да бъдат само възпирани от горния човек, тези сили бяха представяни чрез всичко онова, което фигурираше около бика като скорпион, като змия. И в своята незавършеност същинският човек е седнал отгоре и излъчва примитивна мощ докато с Михаиловия меч пробожда гърлото на бика. Обаче какво точно бива победено, според както то е изобразено в хода на годината, това знаеше само онзи, който беше преминал през съответното обучение.
към текста >>
И въпреки цялата си резервираност към миналото, нека да отбележим колко различно е да извличаш мотивите за своите действия от небето, от това, в смисъла на Адам Смит или Карл Маркс, да се дискутира за един или друг принцип в социалния
жив
от.
И колкото повече чрез изгряващата Духовна наука се вглеждаме в това, което по-рано се откриваше на хората с тяхното полуосъзнавано, сънищно ясновидство, толкова по-голям респект изпитваме към него. Ние действително изпитваме удивление към древните култури, ако успеем да вникнем в тях, ако дълбоко навлезем в тях и открием как например култът на Митра позволяваше на жреците, докато те се потопяваха в годишния кръговрат, да съобщават на хората онова, което трябваше да се върши през всеки един от дните на годината. Култът на Митра позволяваше да се издири на Небето онова, което трябваше да се върши долу на Земята. Помислете само колко различен е бил онзи ентусиазъм, колко различна е била онази импулсивност, които са карали човека да се чувствува като извършител на такива действия, чиито импулси са можели да бъдат разчетени не другаде, а във великата космическа писменост, можели са да бъдат извлечени направо от Космоса, като в същото време те са били и указания за всички жизненоважни човешки дейности. Колкото и неприемливо да изглежда това – и то с пълно право – според днешните представи, за старите времена то е било нещо правилно и добро.
И въпреки цялата си резервираност към миналото, нека да отбележим колко различно е да извличаш мотивите за своите действия от небето, от това, в смисъла на Адам Смит или Карл Маркс, да се дискутира за един или друг принцип в социалния живот.
Само този, който може да вникне в тази противоположност, е в състояние да проумее от какво естество трябва да бъдат новите импулси за социалния живот.
към текста >>
Само този, който може да вникне в тази противоположност, е в състояние да проумее от какво естество трябва да бъдат новите импулси за социалния
жив
от.
Ние действително изпитваме удивление към древните култури, ако успеем да вникнем в тях, ако дълбоко навлезем в тях и открием как например култът на Митра позволяваше на жреците, докато те се потопяваха в годишния кръговрат, да съобщават на хората онова, което трябваше да се върши през всеки един от дните на годината. Култът на Митра позволяваше да се издири на Небето онова, което трябваше да се върши долу на Земята. Помислете само колко различен е бил онзи ентусиазъм, колко различна е била онази импулсивност, които са карали човека да се чувствува като извършител на такива действия, чиито импулси са можели да бъдат разчетени не другаде, а във великата космическа писменост, можели са да бъдат извлечени направо от Космоса, като в същото време те са били и указания за всички жизненоважни човешки дейности. Колкото и неприемливо да изглежда това – и то с пълно право – според днешните представи, за старите времена то е било нещо правилно и добро. И въпреки цялата си резервираност към миналото, нека да отбележим колко различно е да извличаш мотивите за своите действия от небето, от това, в смисъла на Адам Смит или Карл Маркс, да се дискутира за един или друг принцип в социалния живот.
Само този, който може да вникне в тази противоположност, е в състояние да проумее от какво естество трябва да бъдат новите импулси за социалния живот.
към текста >>
Човекът из
жив
ява този процес на сетивно възприятие, вижда, примерно, един предмет, както и отличаващия го червен цвят.
И точно както по този начин говорим за Луната и, бих казал, за нейното „население”, за нейното духовно съдържание, по същия начин можем да говорим и за Сатурн. Искаме ли да изучаваме Сатурн според духовно-научното изследване, още при имагинацията, но много повече при инспирацията и интуицията, ние установяваме, че задълбочаването в явленията на Космоса е съпроводено със самия процес на сетивното възприятие.
Човекът изживява този процес на сетивно възприятие, вижда, примерно, един предмет, както и отличаващия го червен цвят.
Когато човек си служи с методите, описани в моите книги, т.е. когато излиза от физическото тяло и едва след това отправя поглед към даден предмет, положението е съвсем различно, отколкото в случая, когато външният предмет упражнява някакво въздействие върху човешкия физически организъм, защото в първия случай надигащите се отвътре етерни сили са тези, които обхващат онова, което се разиграва като физически процес, като физическо-химически процес, примерно в окото, докато там се осъществява някакво възприятие. Искам да кажа, че обикновеното „себе-експониране” на света в акта на възприятието, включително и в областта на научното наблюдение, не засяга кой знае колко човешкото същество. Но когато изляза от моето физическо тяло и възприемайки нещата чрез моето етерно тяло, а дори и чрез моето астрално тяло, тогава аз допълнително виждам как протича не само един такъв процес на сетивно възприятие, но и един познавателен процес, въпреки че като духовно същество се намирам извън моята физическо-сетивна организация; в този случай аз възприемам един мощен, интензивен процес откъм неговата духовна страна. Това, което човекът изживява сега, е едно действително отдалечаване от себе си.
към текста >>
Това, което човекът из
жив
ява сега, е едно действително отдалечаване от себе си.
Човекът изживява този процес на сетивно възприятие, вижда, примерно, един предмет, както и отличаващия го червен цвят. Когато човек си служи с методите, описани в моите книги, т.е. когато излиза от физическото тяло и едва след това отправя поглед към даден предмет, положението е съвсем различно, отколкото в случая, когато външният предмет упражнява някакво въздействие върху човешкия физически организъм, защото в първия случай надигащите се отвътре етерни сили са тези, които обхващат онова, което се разиграва като физически процес, като физическо-химически процес, примерно в окото, докато там се осъществява някакво възприятие. Искам да кажа, че обикновеното „себе-експониране” на света в акта на възприятието, включително и в областта на научното наблюдение, не засяга кой знае колко човешкото същество. Но когато изляза от моето физическо тяло и възприемайки нещата чрез моето етерно тяло, а дори и чрез моето астрално тяло, тогава аз допълнително виждам как протича не само един такъв процес на сетивно възприятие, но и един познавателен процес, въпреки че като духовно същество се намирам извън моята физическо-сетивна организация; в този случай аз възприемам един мощен, интензивен процес откъм неговата духовна страна.
Това, което човекът изживява сега, е едно действително отдалечаване от себе си.
Светът става огромен. И това, което иначе е обичайно да виждаме само във външната среда, примерно звездите на Зодиака, сега възниква като нещо, което изгрява отвътре. Ако тук някой би възразил, че вероятно става дума за някакви „реминисценции”, той изобщо не е запознат с процеса, който описвам. Защото това, което изгрява и се надига отвътре, не са никакви реминисценции, а могъщи имагинации, пронизани от интуиции, и сега това, което иначе човек вижда само външно, той започва да го вижда вътрешно. Той усеща себе си вплетен в големите тайни на Зодиака.
към текста >>
Аз Ви описах как се стига дотам, че действително да виждаме какво точно
жив
ее в планетите, в небесните тела.
Аз Ви описах как се стига дотам, че действително да виждаме какво точно живее в планетите, в небесните тела.
Сатурн може да бъде проучен с оглед на това, как е възникнала цялата планетарна система в нейното космическо развитие. Следователно, една Духовна наука може да осветли човешката душа само ако разглежда човека като участник в поредица от космически събития. Само ако съизживяваме Космоса по този начин, ние отново ще изработим един познавателен, одухотворен и спиритуален инстинкт за това, какво всъщност представлява годишният кръговрат, в който сме вплетени с нашия органически и социален живот. Ние ще изработим един инстинкт, за да различаваме как в прехода пролет-лято Земята се намира в съвсем различни отношения спрямо Космоса, отколкото в прехода есен-зима. А после ние ще изработим един усет за това, как животът протича на Земята по един начин през пролетта, когато всичко покълва и цъфти, и по съвсем друг начин, когато през есента природният свят започва да умира.
към текста >>
Само ако съиз
жив
яваме Космоса по този начин, ние отново ще изработим един познавателен, одухотворен и спиритуален инстинкт за това, какво всъщност представлява годишният кръговрат, в който сме вплетени с нашия органически и социален
жив
от.
Аз Ви описах как се стига дотам, че действително да виждаме какво точно живее в планетите, в небесните тела. Сатурн може да бъде проучен с оглед на това, как е възникнала цялата планетарна система в нейното космическо развитие. Следователно, една Духовна наука може да осветли човешката душа само ако разглежда човека като участник в поредица от космически събития.
Само ако съизживяваме Космоса по този начин, ние отново ще изработим един познавателен, одухотворен и спиритуален инстинкт за това, какво всъщност представлява годишният кръговрат, в който сме вплетени с нашия органически и социален живот.
Ние ще изработим един инстинкт, за да различаваме как в прехода пролет-лято Земята се намира в съвсем различни отношения спрямо Космоса, отколкото в прехода есен-зима. А после ние ще изработим един усет за това, как животът протича на Земята по един начин през пролетта, когато всичко покълва и цъфти, и по съвсем друг начин, когато през есента природният свят започва да умира. Ние ще получим един усет за разликата между пробуждащия се живот на природата през пролетта и заспиващия живот на природата през есента. В резултат на това човекът отново ще достигне една зрелост, която ще му позволи да поставя в природния кръговрат своите социално значими празници по такъв начин, по какъвто самите природни сили организират дишането и кръвната циркулация в неговото физическо тяло.
към текста >>
А после ние ще изработим един усет за това, как
жив
отът протича на Земята по един начин през пролетта, когато всичко покълва и цъфти, и по съвсем друг начин, когато през есента природният свят започва да умира.
Аз Ви описах как се стига дотам, че действително да виждаме какво точно живее в планетите, в небесните тела. Сатурн може да бъде проучен с оглед на това, как е възникнала цялата планетарна система в нейното космическо развитие. Следователно, една Духовна наука може да осветли човешката душа само ако разглежда човека като участник в поредица от космически събития. Само ако съизживяваме Космоса по този начин, ние отново ще изработим един познавателен, одухотворен и спиритуален инстинкт за това, какво всъщност представлява годишният кръговрат, в който сме вплетени с нашия органически и социален живот. Ние ще изработим един инстинкт, за да различаваме как в прехода пролет-лято Земята се намира в съвсем различни отношения спрямо Космоса, отколкото в прехода есен-зима.
А после ние ще изработим един усет за това, как животът протича на Земята по един начин през пролетта, когато всичко покълва и цъфти, и по съвсем друг начин, когато през есента природният свят започва да умира.
Ние ще получим един усет за разликата между пробуждащия се живот на природата през пролетта и заспиващия живот на природата през есента. В резултат на това човекът отново ще достигне една зрелост, която ще му позволи да поставя в природния кръговрат своите социално значими празници по такъв начин, по какъвто самите природни сили организират дишането и кръвната циркулация в неговото физическо тяло.
към текста >>
Ние ще получим един усет за разликата между пробуждащия се
жив
от на природата през пролетта и заспиващия
жив
от на природата през есента.
Сатурн може да бъде проучен с оглед на това, как е възникнала цялата планетарна система в нейното космическо развитие. Следователно, една Духовна наука може да осветли човешката душа само ако разглежда човека като участник в поредица от космически събития. Само ако съизживяваме Космоса по този начин, ние отново ще изработим един познавателен, одухотворен и спиритуален инстинкт за това, какво всъщност представлява годишният кръговрат, в който сме вплетени с нашия органически и социален живот. Ние ще изработим един инстинкт, за да различаваме как в прехода пролет-лято Земята се намира в съвсем различни отношения спрямо Космоса, отколкото в прехода есен-зима. А после ние ще изработим един усет за това, как животът протича на Земята по един начин през пролетта, когато всичко покълва и цъфти, и по съвсем друг начин, когато през есента природният свят започва да умира.
Ние ще получим един усет за разликата между пробуждащия се живот на природата през пролетта и заспиващия живот на природата през есента.
В резултат на това човекът отново ще достигне една зрелост, която ще му позволи да поставя в природния кръговрат своите социално значими празници по такъв начин, по какъвто самите природни сили организират дишането и кръвната циркулация в неговото физическо тяло.
към текста >>
Често пъти се случва така, че когато вървим из някоя местност и завали дъжд, червеите излизат навън и ако обичаме
жив
отните, трябва много да внимаваме, за да не настъпим някой от тях.
И така, вгледаме ли се в това, което се разиграва в очертанията на нашата кожа, ние виждаме: там протича нашето дишане, нашето кръвообращение. Там ние, като физически индивиди, принадлежим – с това, което протича в нас – на мировото развитие. Там, в посока навън, ние сме вплетени във външните природни явления, а в посока навътре – в нашето дишане и в нашето кръвообращение. Добре, но какво представлява човекът, що се отнася до неговото съзнание? Всъщност той е един дъждовен червей, обаче такъв дъждовен червей, за който никога не вали дъжд.
Често пъти се случва така, че когато вървим из някоя местност и завали дъжд, червеите излизат навън и ако обичаме животните, трябва много да внимаваме, за да не настъпим някой от тях.
И тогава се замисляме: Да, тези бедни създания трябва винаги да са долу и само, когато завали дъжд, те се показват над земята, а когато не вали, тогава те остават долу. Днешният материалистически настроен човек е точно един такъв дъждовен червей, само че такъв червей, за който никога не вали дъжд. И ако останем в това сравнение, би трябвало да допълня: За него дъждът би се състоял в проблясъка на духовното познание, защото иначе той трябва да се рови там долу, където никога не прониква светлина. Днешното човечество трябва да преодолее тъкмо тази природа на дъждовния червей. То трябва да я превъзмогне, да се устреми към светлината, към духовната светлина на деня.
към текста >>
31.
Четвърта лекция, 1 Октомври 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Всички описания, които направих пред Вас през последните дни тук имаха за цел да насочат Вашето внимание към това, как от гражданин на Земята човекът отново ще може да стане гражданин на Космоса, как хоризонтът на неговия
жив
от ще може да се разшири далеч в мировите простори и как по този начин
жив
отът в Земната сфера ще се обогати не само откъм разширяване, но и откъм обогатяване и усилване на неговите вътрешни импулси.
Всички описания, които направих пред Вас през последните дни тук имаха за цел да насочат Вашето внимание към това, как от гражданин на Земята човекът отново ще може да стане гражданин на Космоса, как хоризонтът на неговия живот ще може да се разшири далеч в мировите простори и как по този начин животът в Земната сфера ще се обогати не само откъм разширяване, но и откъм обогатяване и усилване на неговите вътрешни импулси.
към текста >>
Розата
жив
ее само докато се намира върху своята клонка.
Днешните естествени науки разглеждат също и нашата Земя така, като че ли тя е едно минерално, мъртво небесно тяло. Съвременният човек изобщо не се замисля върху това, че неговите космологически наблюдения нямат никаква реална стойност. Тъкмо днес усетът за реалност е извънредно притъпен. Например хората лесно приемат, че един планински кристал е “действителен”, че една роза също е “действителна”, обаче те не долавят разликата между тези две “действителности”. Защото кристалът е една затворена в себе си реалност, която може да съществува независимо от околния свят, а розата не може.
Розата живее само докато се намира върху своята клонка.
Една роза, имам предвид цъфналата роза, не може да съществува сама за себе си. Ако поддържаме една представа за онази цъфнала роза, която радва очите ни и искаме външно да затвърдим тази представа, тогава ние се изправяме пред една абстракция, дори и когато можем да я докоснем. Също толкова нереална е и онази Земя със своите скали, шисти, варовикови пластове и т.н., за която ни говори официалната наука, защото тази Земя просто не съществува, тя е измислена. А нима действителната Земя не е съставена също и от растенията, от животните, от хората? Всички те също принадлежат на Земята, както ú принадлежат скалите и планинските кристали, и когато имам пред очите си една Земя, съставена от камъни, аз нямам нищо.
към текста >>
А нима действителната Земя не е съставена също и от растенията, от
жив
отните, от хората?
Защото кристалът е една затворена в себе си реалност, която може да съществува независимо от околния свят, а розата не може. Розата живее само докато се намира върху своята клонка. Една роза, имам предвид цъфналата роза, не може да съществува сама за себе си. Ако поддържаме една представа за онази цъфнала роза, която радва очите ни и искаме външно да затвърдим тази представа, тогава ние се изправяме пред една абстракция, дори и когато можем да я докоснем. Също толкова нереална е и онази Земя със своите скали, шисти, варовикови пластове и т.н., за която ни говори официалната наука, защото тази Земя просто не съществува, тя е измислена.
А нима действителната Земя не е съставена също и от растенията, от животните, от хората?
Всички те също принадлежат на Земята, както ú принадлежат скалите и планинските кристали, и когато имам пред очите си една Земя, съставена от камъни, аз нямам нищо. Официалните естествени науки, включително и геологията, изобщо не стигат до реалността.
към текста >>
Навсякъде в сетивния свят имагинацията, инспирацията и интуицията откриват неговото духовно съдържание, обаче не го намират, така да се каже, в ясни и точни контури, а го намират в една непрекъсната подвижност, в един непрекъснат
жив
от.
При всички области на Духовната наука нещата опират тъкмо до едно такова всестранно обхващане на действителността. А чрез методите, за които говорих вчера, чрез такива интимни методи, както показах вчера, ние можем да опознаем населението на Луната и на Сатурн, можем да опознаем не само отношението на Земята към нейните същества, но и отношенията на всяко мирово създание към Космоса. Навсякъде в света материалните неща съдържат в себе си Духа, защото те са само неговият външен облик.
Навсякъде в сетивния свят имагинацията, инспирацията и интуицията откриват неговото духовно съдържание, обаче не го намират, така да се каже, в ясни и точни контури, а го намират в една непрекъсната подвижност, в един непрекъснат живот.
И точно както това, което геологията твърди за камъните няма никаква реалност, и възникването на Земята е неотделимо от растенията, животните и физическите хора, така и Земята – ако искаме да я обхванем в нейната цялост – ние трябва да разглеждаме като външен физически израз на духовния свят.
към текста >>
И точно както това, което геологията твърди за камъните няма никаква реалност, и възникването на Земята е неотделимо от растенията,
жив
отните и физическите хора, така и Земята – ако искаме да я обхванем в нейната цялост – ние трябва да разглеждаме като външен физически израз на духовния свят.
При всички области на Духовната наука нещата опират тъкмо до едно такова всестранно обхващане на действителността. А чрез методите, за които говорих вчера, чрез такива интимни методи, както показах вчера, ние можем да опознаем населението на Луната и на Сатурн, можем да опознаем не само отношението на Земята към нейните същества, но и отношенията на всяко мирово създание към Космоса. Навсякъде в света материалните неща съдържат в себе си Духа, защото те са само неговият външен облик. Навсякъде в сетивния свят имагинацията, инспирацията и интуицията откриват неговото духовно съдържание, обаче не го намират, така да се каже, в ясни и точни контури, а го намират в една непрекъсната подвижност, в един непрекъснат живот.
И точно както това, което геологията твърди за камъните няма никаква реалност, и възникването на Земята е неотделимо от растенията, животните и физическите хора, така и Земята – ако искаме да я обхванем в нейната цялост – ние трябва да разглеждаме като външен физически израз на духовния свят.
към текста >>
Ето защо не бива, по аналогия с духовността на човека да правим изводи за духовната цялост на Земята, понеже според верния поглед върху нещата съществува не цялост, а множественост и разнообразие от духовни Същества,
жив
еещи в природните царства на Земята.
Първоначално чрез имагинацията ние разбираме как в известен смисъл Земната духовност се различава от човешката духовност. Ако един човек застане пред мен, аз виждам многообразни проявления на неговата същност. Аз виждам, как той върви, чувам как говори, виждам неговата физиономия, жестовете на ръцете му. Всичко това ме насочва къде да търся преобладаващото в него душевно-духовно единство. Но точно както тук е в сила инстинктът за откриване на споменатото душевно-духовно единство в конкретния човешки индивид, така и, от друга страна, когато имагинативното познание разглежда Земята, то далеч не открива някакво единство в Земната духовност, а там то открива една множественост, едно многообразие.
Ето защо не бива, по аналогия с духовността на човека да правим изводи за духовната цялост на Земята, понеже според верния поглед върху нещата съществува не цялост, а множественост и разнообразие от духовни Същества, живеещи в природните царства на Земята.
към текста >>
Ако сега се абстрахираме от
жив
отинския и човешкия свят, можем да кажем, че тъкмо това, което – покълвайки – е свързано със Земята, ú позволява тя да се прибере навътре в себе си.
Нека да проверим какво ни показва тази имагинация, подкрепена от инспирацията, относно годишния кръговрат на Земята. Нека най-напред да отправим душевния си поглед към зимата. Външно погледнато, Земята се покрива със скреж и сняг, зародишите на растенията се прибират навътре в почвата.
Ако сега се абстрахираме от животинския и човешкия свят, можем да кажем, че тъкмо това, което – покълвайки – е свързано със Земята, ú позволява тя да се прибере навътре в себе си.
В израстващия, избуяващ растителен живот на пролетта и лятото ние се научаваме да разпознаваме умиращия живот на зимата. Обаче какво означава в духовен смисъл този умиращ живот на зимата? Той означава, че онези духовни Същества, които ние наричаме елементарни духовни Същества, и които са същинските оживотворители на растенията, се прибират навътре в самата Земя, свързват се интимно със самата Земя. Имагинативно погледнато, през зимата става така, че Земята, така да се каже, прибира своите духовни елементарни Същества в техните тела, скрива ги в своето тяло. През зимата Земята е най-духовна, или с други думи, проникната в най-голяма степен от своите елементарни духовни Същества.
към текста >>
В израстващия, избуяващ растителен
жив
от на пролетта и лятото ние се научаваме да разпознаваме умиращия
жив
от на зимата.
Нека да проверим какво ни показва тази имагинация, подкрепена от инспирацията, относно годишния кръговрат на Земята. Нека най-напред да отправим душевния си поглед към зимата. Външно погледнато, Земята се покрива със скреж и сняг, зародишите на растенията се прибират навътре в почвата. Ако сега се абстрахираме от животинския и човешкия свят, можем да кажем, че тъкмо това, което – покълвайки – е свързано със Земята, ú позволява тя да се прибере навътре в себе си.
В израстващия, избуяващ растителен живот на пролетта и лятото ние се научаваме да разпознаваме умиращия живот на зимата.
Обаче какво означава в духовен смисъл този умиращ живот на зимата? Той означава, че онези духовни Същества, които ние наричаме елементарни духовни Същества, и които са същинските оживотворители на растенията, се прибират навътре в самата Земя, свързват се интимно със самата Земя. Имагинативно погледнато, през зимата става така, че Земята, така да се каже, прибира своите духовни елементарни Същества в техните тела, скрива ги в своето тяло. През зимата Земята е най-духовна, или с други думи, проникната в най-голяма степен от своите елементарни духовни Същества.
към текста >>
Обаче какво означава в духовен смисъл този умиращ
жив
от на зимата?
Нека да проверим какво ни показва тази имагинация, подкрепена от инспирацията, относно годишния кръговрат на Земята. Нека най-напред да отправим душевния си поглед към зимата. Външно погледнато, Земята се покрива със скреж и сняг, зародишите на растенията се прибират навътре в почвата. Ако сега се абстрахираме от животинския и човешкия свят, можем да кажем, че тъкмо това, което – покълвайки – е свързано със Земята, ú позволява тя да се прибере навътре в себе си. В израстващия, избуяващ растителен живот на пролетта и лятото ние се научаваме да разпознаваме умиращия живот на зимата.
Обаче какво означава в духовен смисъл този умиращ живот на зимата?
Той означава, че онези духовни Същества, които ние наричаме елементарни духовни Същества, и които са същинските оживотворители на растенията, се прибират навътре в самата Земя, свързват се интимно със самата Земя. Имагинативно погледнато, през зимата става така, че Земята, така да се каже, прибира своите духовни елементарни Същества в техните тела, скрива ги в своето тяло. През зимата Земята е най-духовна, или с други думи, проникната в най-голяма степен от своите елементарни духовни Същества.
към текста >>
Той означава, че онези духовни Същества, които ние наричаме елементарни духовни Същества, и които са същинските о
жив
отворители на растенията, се прибират навътре в самата Земя, свързват се интимно със самата Земя.
Нека най-напред да отправим душевния си поглед към зимата. Външно погледнато, Земята се покрива със скреж и сняг, зародишите на растенията се прибират навътре в почвата. Ако сега се абстрахираме от животинския и човешкия свят, можем да кажем, че тъкмо това, което – покълвайки – е свързано със Земята, ú позволява тя да се прибере навътре в себе си. В израстващия, избуяващ растителен живот на пролетта и лятото ние се научаваме да разпознаваме умиращия живот на зимата. Обаче какво означава в духовен смисъл този умиращ живот на зимата?
Той означава, че онези духовни Същества, които ние наричаме елементарни духовни Същества, и които са същинските оживотворители на растенията, се прибират навътре в самата Земя, свързват се интимно със самата Земя.
Имагинативно погледнато, през зимата става така, че Земята, така да се каже, прибира своите духовни елементарни Същества в техните тела, скрива ги в своето тяло. През зимата Земята е най-духовна, или с други думи, проникната в най-голяма степен от своите елементарни духовни Същества.
към текста >>
Вдишване, издишване – една съставна част на човешкия
жив
от.
Всъщност пролетта се състои в това, че Земята, отдавайки се на Космоса, позволява на своите елементарни Същества да се устремят извън нея. През зимата тези елементарни Същества се нуждаят от спокойствието, което те намират в утробата на Земята, през пролетта те се нуждаят от това, да се устремят навън чрез въздуха, чрез атмосферата, да изпитат влиянията от духовните сили на планетарната система, от духовните сили на Меркурий, Марс, Юпитер и т.н. Всичко онова, което може да действува от планетарната система върху Земните Духове, през зимата то не действува, то започва да действува през пролетта. Всъщност ако ние сме в състояние да наблюдаваме тук един космически процес, който спрямо човека е по-скоро духовен, отколкото материален, това е дихателният процес. Ние вдишваме външния въздух, поемаме го в нашето собствено тяло, после го издишваме.
Вдишване, издишване – една съставна част на човешкия живот.
През периода на зимата нашата Земя вдишва и поема навътре в себе си цялата си духовност; с идването на пролетта тя издишва своята духовност обратно навън в Космоса. И човекът усещаше това още в най-ранните епохи от своето развитие, когато все още разполагаше с един вид инстинктивно ясновидство. Той усещаше Земните процеси, съответствуващи на зимния обрат на Слънцето, именно в лицето на Коледния празник. Когато Земята ставаше най-духовна, тя трябваше да приюти човека в тайната на Коледния празник. И по-късно Спасителят можа да се свърже само с една такава Земя, която беше поела в утробата си цялата своя духовност.
към текста >>
Но в този случай годишният кръговрат винаги трябва да ни подсказва връзката между вътрешния
жив
от и целия Космос.
За някого сигурно е мъчително да се дискутира една отминала епоха от общочовешката еволюция, когато тези забележителни идеи бяха още по-ясни, отколкото са днес, да се дискутира така, както сме свикнали да го правим от двадесет или двадесет и пет години, с убеждението на всякакъв вид хора, които смятаха, че въпреки всичко Великденският празник не трябва да е подвижен във времето, а да се фиксира на първата неделя от месец Април. И аз бях свидетел на една дискусия, при която се обръщаше внимание на това, как счетоводните баланси на търговците се объркват от подвижността на Великдена и как счетоводството би било много по-подредено, ако Великденът беше строго фиксиран във времето. Както казах, за някого може да е мъчително, когато вижда, как нашата цивилизация се е отчуждила от света и само си въобразява, че е практична, защото едно такова предложение е най-непрактично нещо, което може да се измисли; непрактично, понеже тази цивилизация може да предлага практично решение за деня, но не и за столетието. За столетието е валидна само онази практика, която е в съзвучие с Космоса.
Но в този случай годишният кръговрат винаги трябва да ни подсказва връзката между вътрешния живот и целия Космос.
към текста >>
От Съществата, които трябваше да търсиш през зимата, сега, в разгара на лятото, ти ще се доближиш до онези техни из
жив
явания, които са свързани с планетите.
Преминавайки от пролетта в лятото, Земята все повече и повече изгубва своята вътрешна духовност. Тази духовност, чиито носители са елементарните Същества, преминава от Земния свят в извънземния свят и се оказва изцяло под влиянието на планетите, на Космоса. И някога определени мистерийни центрове извършваха своите необичайно дълбоки култови свещенодействия в онзи период от време, в който днес ние празнуваме Еньовден, а именно във връхната точка на лятото. Този Еньовден във връхната точка на лятото някога се падаше в онова време, когато Посветените, жреците в онези мистерийни центрове, където този летен празник беше опазил цялото си първоначално величие, бяха дълбоко проникнати от убеждението: Това, което ти трябваше да търсиш през зимата, по времето на зимния обрат на Слънцето, когато ти се взираше през духовно проницаемата снежна обвивка във вътрешния свят на Земята, го намираш сега, отправяйки душевния поглед навън. И елементарните Същества, които през зимата се намираха под влиянието на Земните дълбини, сега се оказваха под влиянието на планетите.
От Съществата, които трябваше да търсиш през зимата, сега, в разгара на лятото, ти ще се доближиш до онези техни изживявания, които са свързани с планетите.
към текста >>
И както днес човекът из
жив
ява несъзнателно своя дихателен процес като нещо, което вътрешно принадлежи на цялото му същество, така и в миналото човекът из
жив
яваше цялото си същество като принадлежащо на годишния кръговрат.
И както днес човекът изживява несъзнателно своя дихателен процес като нещо, което вътрешно принадлежи на цялото му същество, така и в миналото човекът изживяваше цялото си същество като принадлежащо на годишния кръговрат.
През зимата той търсеше родствените му елементарни Същества в Земните дълбини; в разгара на лятото той ги търсеше в облачните висоти. В Земните дълбини той ги намираше вътрешно протъкани и оживотворени от същинските Земни сили и съчетани с онова, което Лунните сили бяха оставили в Земните недра; а в разгара на лятото той ги намираше отворени към просторите на Вселената.
към текста >>
В Земните дълбини той ги намираше вътрешно протъкани и о
жив
отворени от същинските Земни сили и съчетани с онова, което Лунните сили бяха оставили в Земните недра; а в разгара на лятото той ги намираше отворени към просторите на Вселената.
И както днес човекът изживява несъзнателно своя дихателен процес като нещо, което вътрешно принадлежи на цялото му същество, така и в миналото човекът изживяваше цялото си същество като принадлежащо на годишния кръговрат. През зимата той търсеше родствените му елементарни Същества в Земните дълбини; в разгара на лятото той ги търсеше в облачните висоти.
В Земните дълбини той ги намираше вътрешно протъкани и оживотворени от същинските Земни сили и съчетани с онова, което Лунните сили бяха оставили в Земните недра; а в разгара на лятото той ги намираше отворени към просторите на Вселената.
към текста >>
Но както човекът из
жив
ява своето кръвообращение като нещо, протичащо в собственото му тяло, така той – напредвайки в своето развитие – из
жив
ява и целия годишен кръговрат.
Днешният човек не е твърде склонен да се замисля върху това вдишване и издишване на Земята. Човешкото дишане е по скоро физически процес, Земното дишане е по скоро духовен процес, едно излизане на елементарните Същества в мировите пространства и по-късно тяхното завръщане в Земята.
Но както човекът изживява своето кръвообращение като нещо, протичащо в собственото му тяло, така той – напредвайки в своето развитие – изживява и целия годишен кръговрат.
Както движението на кръвта е нещо основно за неговото съществувание, така и – в един по-широк смисъл – движението на елементарните Същества от Земята към Небето и после обратно към Земята е нещо съществено за човешката съдба. И само несъвършенството на усещанията не позволява на днешния човек да предположи до каква голяма степен той зависи от това външно придвижване на елементарните Същества в хода на годината. И докато с времето човекът полага усилия и вниква в идеите на Духовната наука, на свръхсетивното познание, докато развива онази вътрешна активност, от която се нуждае, за да онагледи и конкретизира поверените му духовно-научни изводи, цялостното обхващане на тези духовно-научни изводи изостря неговата чувствителност. И всъщност тъкмо това трябваше да очаквате всички Вие от онова свръхсетивно познание, към което се стреми антропософията. Ако четете една антропософска книга, да кажем един лекционен цикъл, и я четете така абстрактно както четете всякакви други книги, тогава Вие изобщо нямате нужда от антропософска литература.
към текста >>
В такъв случай аз бих ви посъветвал да четете готварски книги или техническа литература, или някакво ръководство, свързано с практическата страна на
жив
ота.
Както движението на кръвта е нещо основно за неговото съществувание, така и – в един по-широк смисъл – движението на елементарните Същества от Земята към Небето и после обратно към Земята е нещо съществено за човешката съдба. И само несъвършенството на усещанията не позволява на днешния човек да предположи до каква голяма степен той зависи от това външно придвижване на елементарните Същества в хода на годината. И докато с времето човекът полага усилия и вниква в идеите на Духовната наука, на свръхсетивното познание, докато развива онази вътрешна активност, от която се нуждае, за да онагледи и конкретизира поверените му духовно-научни изводи, цялостното обхващане на тези духовно-научни изводи изостря неговата чувствителност. И всъщност тъкмо това трябваше да очаквате всички Вие от онова свръхсетивно познание, към което се стреми антропософията. Ако четете една антропософска книга, да кажем един лекционен цикъл, и я четете така абстрактно както четете всякакви други книги, тогава Вие изобщо нямате нужда от антропософска литература.
В такъв случай аз бих ви посъветвал да четете готварски книги или техническа литература, или някакво ръководство, свързано с практическата страна на живота.
Да четеш антропософски книги, или да слушаш антропософски лекции има смисъл само тогава, когато забелязваш: Да, за да приема в себе си тези изводи, аз трябва да се настроя по съвсем различен начин, отколкото за всякакъв друг вид изводи. И това произтича от факта, че хората, имащи себе си за особено умни, смятат тази антропософска литература за пълна лудост. Но те трябва да имат и основания, за да твърдят, че тя е лудост. И основанията им се свеждат до следното: Всички останали казват друго, всички те ни представят света по друг начин. Ние просто не можем да допуснем, че антропософите идват и ни показват една друга картина за света!
към текста >>
И тогава човешкото сърце ще свързва зимата не само с това, че обличаме дебелите палта, понеже става студено, и лятото – с това, че сваляме дрехите, понеже отново става топло; тогава в хода на годината човешкото сърце ще из
жив
ява – заедно със Земята – редица фини преходи от ледената зима до лятната жега.
Ако обаче постигнем тази друга ориентация, тогава след известно време забелязваме, че по този начин през един вид обучение преминава не само човешкият интелект, но и човешкото сърце.
И тогава човешкото сърце ще свързва зимата не само с това, че обличаме дебелите палта, понеже става студено, и лятото – с това, че сваляме дрехите, понеже отново става топло; тогава в хода на годината човешкото сърце ще изживява – заедно със Земята – редица фини преходи от ледената зима до лятната жега.
Човекът ще се научи действително да усеща годишния кръговрат, както той усеща проявленията на едно живо, одушевено същество.
към текста >>
Човекът ще се научи действително да усеща годишния кръговрат, както той усеща проявленията на едно
жив
о, одушевено същество.
Ако обаче постигнем тази друга ориентация, тогава след известно време забелязваме, че по този начин през един вид обучение преминава не само човешкият интелект, но и човешкото сърце. И тогава човешкото сърце ще свързва зимата не само с това, че обличаме дебелите палта, понеже става студено, и лятото – с това, че сваляме дрехите, понеже отново става топло; тогава в хода на годината човешкото сърце ще изживява – заедно със Земята – редица фини преходи от ледената зима до лятната жега.
Човекът ще се научи действително да усеща годишния кръговрат, както той усеща проявленията на едно живо, одушевено същество.
към текста >>
Както от думите на приятелската душа, от жестовете на приятелската душа можем да усетим нейното топло присъствие, коренно различаващо се от това на не
жив
ия, неодушевен свят, така и един ден първоначално нямата природа ще проговори на човека като едно
жив
о същество.
Да, чрез едно правилно антропософско обучение сърцето ще стигне дотам, че годишният кръговрат ще му говори толкова красноречиво, колкото красноречиви са и думите, идващи от душата на един приятел.
Както от думите на приятелската душа, от жестовете на приятелската душа можем да усетим нейното топло присъствие, коренно различаващо се от това на неживия, неодушевен свят, така и един ден първоначално нямата природа ще проговори на човека като едно живо същество.
Човекът ще стане душа и като преминаваща през годишния кръг душа ще се научи да усеща годината, ще се научи да се вслушва в това, което годината има да му каже; и точно както в обикновения живот се отнася с малките живи същества около себе си, така той ще се научи да се отнася и с целия одушевен Космос. И когато лятото преминава в есен и наближава зимата, за него ще настъпва един особен период, през който ще му говори самата природа.
към текста >>
Човекът ще стане душа и като преминаваща през годишния кръг душа ще се научи да усеща годината, ще се научи да се вслушва в това, което годината има да му каже; и точно както в обикновения
жив
от се отнася с малките
жив
и същества около себе си, така той ще се научи да се отнася и с целия одушевен Космос.
Да, чрез едно правилно антропософско обучение сърцето ще стигне дотам, че годишният кръговрат ще му говори толкова красноречиво, колкото красноречиви са и думите, идващи от душата на един приятел. Както от думите на приятелската душа, от жестовете на приятелската душа можем да усетим нейното топло присъствие, коренно различаващо се от това на неживия, неодушевен свят, така и един ден първоначално нямата природа ще проговори на човека като едно живо същество.
Човекът ще стане душа и като преминаваща през годишния кръг душа ще се научи да усеща годината, ще се научи да се вслушва в това, което годината има да му каже; и точно както в обикновения живот се отнася с малките живи същества около себе си, така той ще се научи да се отнася и с целия одушевен Космос.
И когато лятото преминава в есен и наближава зимата, за него ще настъпва един особен период, през който ще му говори самата природа.
към текста >>
Да, от една страна е съзнанието, възникващо с идването на пролетта, с нейния покълващ, бликащ
жив
от.
Който съумее да изработи в себе си тези фини усещания към природата, които се опитах да опиша тук – а след известно време антропософът забелязва, че всички те могат да се появят като чувствен, сърдечен резултат от неговите антропософски занимания – той вече ще може и да различава: Ето, сега става дума за едно съзнание за природата, възникващо през пролетта и лятото, а сега – за същинското себесъзнание, възникващо през есента и зимата.
Да, от една страна е съзнанието, възникващо с идването на пролетта, с нейния покълващ, бликащ живот.
И който има правилното усещане за този покълващ, бликащ живот, който позволи вътре в него да проговори всичко онова, което е присъщо на пролетта – не е нужно това да става съзнателно, защото то говори също и в подсъзнанието – той не си казва просто: “Растенията покълват, цветята цъфтят! ”, понеже той действително чувствува своята пълна отдаденост към природата, тъй че може да заяви: “В цветята цъфти моят Аз, в растенията покълва моят Аз! ”
към текста >>
И който има правилното усещане за този покълващ, бликащ
жив
от, който позволи вътре в него да проговори всичко онова, което е присъщо на пролетта – не е нужно това да става съзнателно, защото то говори също и в подсъзнанието – той не си казва просто: “Растенията покълват, цветята цъфтят!
Който съумее да изработи в себе си тези фини усещания към природата, които се опитах да опиша тук – а след известно време антропософът забелязва, че всички те могат да се появят като чувствен, сърдечен резултат от неговите антропософски занимания – той вече ще може и да различава: Ето, сега става дума за едно съзнание за природата, възникващо през пролетта и лятото, а сега – за същинското себесъзнание, възникващо през есента и зимата. Да, от една страна е съзнанието, възникващо с идването на пролетта, с нейния покълващ, бликащ живот.
И който има правилното усещане за този покълващ, бликащ живот, който позволи вътре в него да проговори всичко онова, което е присъщо на пролетта – не е нужно това да става съзнателно, защото то говори също и в подсъзнанието – той не си казва просто: “Растенията покълват, цветята цъфтят!
”, понеже той действително чувствува своята пълна отдаденост към природата, тъй че може да заяви: “В цветята цъфти моят Аз, в растенията покълва моят Аз! ”
към текста >>
Съзнанието за природата възниква едва тогава, когато човекът се научава да съучаствува и да се разгръща в нейния покълващ, бликащ
жив
от.
Съзнанието за природата възниква едва тогава, когато човекът се научава да съучаствува и да се разгръща в нейния покълващ, бликащ живот.
Да можеш да покълваш заедно с растението, да можеш да цъфтиш заедно с растението, да можеш да раждаш плодове заедно с растението: това означава да излизаш от своя вътрешен свят и да навлизаш във външната природа. Да развиваш духовност съвсем не означава да се абстрахираш от света. Да развиваш духовност означава: Да следваш Духа във всичките му стъпки. И когато през пролетта и лятото човекът, покълвайки с кълновете, цъфтейки с цветовете, давайки плод с плодовете, сам развие своите фини усещания за природата, по този начин тъкмо в разгара на лятото той се подготвя за едно пълно отдаване на живота си във Вселената, на живота си в звездното небе. И тогава всяка една светулка се превръща в тайнствено откровение на Космоса; тогава в разгара на лятото, бих казал, всеки полъх в атмосферата се превръща в едно космическо възвестяване, което отеква в земния свят.
към текста >>
И когато през пролетта и лятото човекът, покълвайки с кълновете, цъфтейки с цветовете, давайки плод с плодовете, сам развие своите фини усещания за природата, по този начин тъкмо в разгара на лятото той се подготвя за едно пълно отдаване на
жив
ота си във Вселената, на
жив
ота си в звездното небе.
Съзнанието за природата възниква едва тогава, когато човекът се научава да съучаствува и да се разгръща в нейния покълващ, бликащ живот. Да можеш да покълваш заедно с растението, да можеш да цъфтиш заедно с растението, да можеш да раждаш плодове заедно с растението: това означава да излизаш от своя вътрешен свят и да навлизаш във външната природа. Да развиваш духовност съвсем не означава да се абстрахираш от света. Да развиваш духовност означава: Да следваш Духа във всичките му стъпки.
И когато през пролетта и лятото човекът, покълвайки с кълновете, цъфтейки с цветовете, давайки плод с плодовете, сам развие своите фини усещания за природата, по този начин тъкмо в разгара на лятото той се подготвя за едно пълно отдаване на живота си във Вселената, на живота си в звездното небе.
И тогава всяка една светулка се превръща в тайнствено откровение на Космоса; тогава в разгара на лятото, бих казал, всеки полъх в атмосферата се превръща в едно космическо възвестяване, което отеква в земния свят.
към текста >>
Обаче в момента, когато Земята отново поема дъх, когато човекът се научил да усеща заедно с природата, да покълва заедно с кълновете, да цъфти заедно с цветовете, да дава плод заедно с плодовете, той просто не може нищо друго – понеже е навлязъл с цялата си същност в света на природата – освен да из
жив
ява заедно с нея също и есента, и зимата.
Обаче в момента, когато Земята отново поема дъх, когато човекът се научил да усеща заедно с природата, да покълва заедно с кълновете, да цъфти заедно с цветовете, да дава плод заедно с плодовете, той просто не може нищо друго – понеже е навлязъл с цялата си същност в света на природата – освен да изживява заедно с нея също и есента, и зимата.
Но който се е научил да живее заедно с природата, той стига и дотам, че може и другото: да умира заедно с природата. Който се е научил през пролетта да живее заедно с природата, той се научава също и да умира с природата през есента. И нещата стоят така, че макар и по друг начин, хората отново достигат до онези усещания, които някога имаха жреците на Митра. Жреците на Митра усещаха годишния кръговрат в собствените си тела. Тези усещания не могат да бъдат изпитвани от съвременното човечество.
към текста >>
Но който се е научил да
жив
ее заедно с природата, той стига и дотам, че може и другото: да умира заедно с природата.
Обаче в момента, когато Земята отново поема дъх, когато човекът се научил да усеща заедно с природата, да покълва заедно с кълновете, да цъфти заедно с цветовете, да дава плод заедно с плодовете, той просто не може нищо друго – понеже е навлязъл с цялата си същност в света на природата – освен да изживява заедно с нея също и есента, и зимата.
Но който се е научил да живее заедно с природата, той стига и дотам, че може и другото: да умира заедно с природата.
Който се е научил през пролетта да живее заедно с природата, той се научава също и да умира с природата през есента. И нещата стоят така, че макар и по друг начин, хората отново достигат до онези усещания, които някога имаха жреците на Митра. Жреците на Митра усещаха годишния кръговрат в собствените си тела. Тези усещания не могат да бъдат изпитвани от съвременното човечество. Обаче в близкото бъдеще те все повече и повече ще стават достояние на човечеството и антропософите трябва да са първопроходците по този път, отвеждащ хората дотам, че да съживяват годишния кръговрат, дотам, че през пролетта да живеят заедно с природата, а през есента да умират заедно с природата.
към текста >>
Който се е научил през пролетта да
жив
ее заедно с природата, той се научава също и да умира с природата през есента.
Обаче в момента, когато Земята отново поема дъх, когато човекът се научил да усеща заедно с природата, да покълва заедно с кълновете, да цъфти заедно с цветовете, да дава плод заедно с плодовете, той просто не може нищо друго – понеже е навлязъл с цялата си същност в света на природата – освен да изживява заедно с нея също и есента, и зимата. Но който се е научил да живее заедно с природата, той стига и дотам, че може и другото: да умира заедно с природата.
Който се е научил през пролетта да живее заедно с природата, той се научава също и да умира с природата през есента.
И нещата стоят така, че макар и по друг начин, хората отново достигат до онези усещания, които някога имаха жреците на Митра. Жреците на Митра усещаха годишния кръговрат в собствените си тела. Тези усещания не могат да бъдат изпитвани от съвременното човечество. Обаче в близкото бъдеще те все повече и повече ще стават достояние на човечеството и антропософите трябва да са първопроходците по този път, отвеждащ хората дотам, че да съживяват годишния кръговрат, дотам, че през пролетта да живеят заедно с природата, а през есента да умират заедно с природата.
към текста >>
Обаче в близкото бъдеще те все повече и повече ще стават достояние на човечеството и антропософите трябва да са първопроходците по този път, отвеждащ хората дотам, че да съ
жив
яват годишния кръговрат, дотам, че през пролетта да
жив
еят заедно с природата, а през есента да умират заедно с природата.
Но който се е научил да живее заедно с природата, той стига и дотам, че може и другото: да умира заедно с природата. Който се е научил през пролетта да живее заедно с природата, той се научава също и да умира с природата през есента. И нещата стоят така, че макар и по друг начин, хората отново достигат до онези усещания, които някога имаха жреците на Митра. Жреците на Митра усещаха годишния кръговрат в собствените си тела. Тези усещания не могат да бъдат изпитвани от съвременното човечество.
Обаче в близкото бъдеще те все повече и повече ще стават достояние на човечеството и антропософите трябва да са първопроходците по този път, отвеждащ хората дотам, че да съживяват годишния кръговрат, дотам, че през пролетта да живеят заедно с природата, а през есента да умират заедно с природата.
към текста >>
Той може да
жив
ее заедно с покълващия природен свят и – свързан с негода развива своето съзнание за природата.
Обаче човекът не бива да умира. Човекът не бива да бъде принуждаван.
Той може да живее заедно с покълващия природен свят и – свързан с негода развива своето съзнание за природата.
Но когато той съизживява умирането на природата, тогава тази негова опитност се превръща в един призив: Сега ти трябва да пробудиш твоите собствени съзидателни сили и да ги противопоставиш на умирането. Тогава вътре в него покълват духовно-душевните сили, покълва същинското себесъзнание, и в своите вътрешни изживявания, включвайки се в умирането на природата през есента и зимата, той наистина пробужда своето съзнание до най-висша степен. Да, ето как човекът метаморфозира в годишния кръговрат, изживявайки редуването: Природно съзнание – себесъзнание. Когато човекът участвува в умирането на природата, се пробуждат вътрешните му жизнени сили. Когато природата поема своите елементарни Същества навътре в утробата си, вътрешните човешки сили пробуждат себесъзнанието.
към текста >>
Но когато той съиз
жив
ява умирането на природата, тогава тази негова опитност се превръща в един призив: Сега ти трябва да пробудиш твоите собствени съзидателни сили и да ги противопоставиш на умирането.
Обаче човекът не бива да умира. Човекът не бива да бъде принуждаван. Той може да живее заедно с покълващия природен свят и – свързан с негода развива своето съзнание за природата.
Но когато той съизживява умирането на природата, тогава тази негова опитност се превръща в един призив: Сега ти трябва да пробудиш твоите собствени съзидателни сили и да ги противопоставиш на умирането.
Тогава вътре в него покълват духовно-душевните сили, покълва същинското себесъзнание, и в своите вътрешни изживявания, включвайки се в умирането на природата през есента и зимата, той наистина пробужда своето съзнание до най-висша степен. Да, ето как човекът метаморфозира в годишния кръговрат, изживявайки редуването: Природно съзнание – себесъзнание. Когато човекът участвува в умирането на природата, се пробуждат вътрешните му жизнени сили. Когато природата поема своите елементарни Същества навътре в утробата си, вътрешните човешки сили пробуждат себесъзнанието.
към текста >>
Тогава вътре в него покълват духовно-душевните сили, покълва същинското себесъзнание, и в своите вътрешни из
жив
явания, включвайки се в умирането на природата през есента и зимата, той наистина пробужда своето съзнание до най-висша степен.
Обаче човекът не бива да умира. Човекът не бива да бъде принуждаван. Той може да живее заедно с покълващия природен свят и – свързан с негода развива своето съзнание за природата. Но когато той съизживява умирането на природата, тогава тази негова опитност се превръща в един призив: Сега ти трябва да пробудиш твоите собствени съзидателни сили и да ги противопоставиш на умирането.
Тогава вътре в него покълват духовно-душевните сили, покълва същинското себесъзнание, и в своите вътрешни изживявания, включвайки се в умирането на природата през есента и зимата, той наистина пробужда своето съзнание до най-висша степен.
Да, ето как човекът метаморфозира в годишния кръговрат, изживявайки редуването: Природно съзнание – себесъзнание. Когато човекът участвува в умирането на природата, се пробуждат вътрешните му жизнени сили. Когато природата поема своите елементарни Същества навътре в утробата си, вътрешните човешки сили пробуждат себесъзнанието.
към текста >>
Да, ето как човекът метаморфозира в годишния кръговрат, из
жив
явайки редуването: Природно съзнание – себесъзнание.
Обаче човекът не бива да умира. Човекът не бива да бъде принуждаван. Той може да живее заедно с покълващия природен свят и – свързан с негода развива своето съзнание за природата. Но когато той съизживява умирането на природата, тогава тази негова опитност се превръща в един призив: Сега ти трябва да пробудиш твоите собствени съзидателни сили и да ги противопоставиш на умирането. Тогава вътре в него покълват духовно-душевните сили, покълва същинското себесъзнание, и в своите вътрешни изживявания, включвайки се в умирането на природата през есента и зимата, той наистина пробужда своето съзнание до най-висша степен.
Да, ето как човекът метаморфозира в годишния кръговрат, изживявайки редуването: Природно съзнание – себесъзнание.
Когато човекът участвува в умирането на природата, се пробуждат вътрешните му жизнени сили. Когато природата поема своите елементарни Същества навътре в утробата си, вътрешните човешки сили пробуждат себесъзнанието.
към текста >>
И пътят води от нашите сухи, абстрактни , но точни представи до онзи момент, когато навлязлото в сърцето
жив
о познание отново ни изправя пред това, което някога беше толкова
жив
о представено в божествения образ на Михаил, който сразява Дракона.
Ето как антропософските истини, антропософското познание трябва да се влеят като една реална сила в човешкото сърце.
И пътят води от нашите сухи, абстрактни , но точни представи до онзи момент, когато навлязлото в сърцето живо познание отново ни изправя пред това, което някога беше толкова живо представено в божествения образ на Михаил, който сразява Дракона.
Но днес душите ни не са под влиянието на някакви абстрактни понятия. И не си мислете, че изживявания от този род остават без последици за Земното човечество. Години наред, също и на антропософските срещи тук във Виена, аз често съм описвал как човекът пробужда своето съзнание за безсмъртието, своето съзнание за живота преди раждането. Но сега аз искам да изложа пред Вас, и то в напълно конкретен смисъл, по какъв начин човекът може да получи духовната сила направо от духовния свят. Разбира се, съвсем не е достатъчно да се говори с общи думи за някакъв пантеистичен Дух, лежащ в основата на света.
към текста >>
И не си мислете, че из
жив
явания от този род остават без последици за Земното човечество.
Ето как антропософските истини, антропософското познание трябва да се влеят като една реална сила в човешкото сърце. И пътят води от нашите сухи, абстрактни , но точни представи до онзи момент, когато навлязлото в сърцето живо познание отново ни изправя пред това, което някога беше толкова живо представено в божествения образ на Михаил, който сразява Дракона. Но днес душите ни не са под влиянието на някакви абстрактни понятия.
И не си мислете, че изживявания от този род остават без последици за Земното човечество.
Години наред, също и на антропософските срещи тук във Виена, аз често съм описвал как човекът пробужда своето съзнание за безсмъртието, своето съзнание за живота преди раждането. Но сега аз искам да изложа пред Вас, и то в напълно конкретен смисъл, по какъв начин човекът може да получи духовната сила направо от духовния свят. Разбира се, съвсем не е достатъчно да се говори с общи думи за някакъв пантеистичен Дух, лежащ в основата на света. Това би било също толкова абстрактно, колкото и да се задоволяваме с твърдението: Човекът има Дух. – Какво означава за нас твърдението: Човекът има Дух?
към текста >>
Години наред, също и на антропософските срещи тук във Виена, аз често съм описвал как човекът пробужда своето съзнание за безсмъртието, своето съзнание за
жив
ота преди раждането.
Ето как антропософските истини, антропософското познание трябва да се влеят като една реална сила в човешкото сърце. И пътят води от нашите сухи, абстрактни , но точни представи до онзи момент, когато навлязлото в сърцето живо познание отново ни изправя пред това, което някога беше толкова живо представено в божествения образ на Михаил, който сразява Дракона. Но днес душите ни не са под влиянието на някакви абстрактни понятия. И не си мислете, че изживявания от този род остават без последици за Земното човечество.
Години наред, също и на антропософските срещи тук във Виена, аз често съм описвал как човекът пробужда своето съзнание за безсмъртието, своето съзнание за живота преди раждането.
Но сега аз искам да изложа пред Вас, и то в напълно конкретен смисъл, по какъв начин човекът може да получи духовната сила направо от духовния свят. Разбира се, съвсем не е достатъчно да се говори с общи думи за някакъв пантеистичен Дух, лежащ в основата на света. Това би било също толкова абстрактно, колкото и да се задоволяваме с твърдението: Човекът има Дух. – Какво означава за нас твърдението: Човекът има Дух?
към текста >>
Жив
ият Дух, който ни говори от природата, също както човешката душа ни говори от човека – тъкмо той е, който със своята о
жив
отворяваща сила може да навлезе в човешкото сърце.
За нас “Духът” се изпълва със значение едва тогава, когато Духът започне да ни говори в конкретните подробности, когато всеки миг Духът конкретно се открива за нас, когато той може да ни дари с утеха, надежда и радост. Философските спекулации за някакъв пантеистичен дух нямат никакъв смисъл.
Живият Дух, който ни говори от природата, също както човешката душа ни говори от човека – тъкмо той е, който със своята оживотворяваща сила може да навлезе в човешкото сърце.
към текста >>
Обаче в този случай от едно такова познание, преобразено в човешкото сърце, ще се роди тъкмо онази сила, от която човечеството се нуждае, за да развива своя социален
жив
от.
Обаче в този случай от едно такова познание, преобразено в човешкото сърце, ще се роди тъкмо онази сила, от която човечеството се нуждае, за да развива своя социален живот.
През последните три, четири столетия хората свикнаха да разглеждат природата и човечеството единствено с помощта на чисто интелектуални, абстрактни представи. И сега, когато човечеството е изправено пред големите проблеми на социалния хаос, то би искало да ги разрешава по чисто интелектуален път. Обаче единственото, до което хората стигат, вървейки по този път, са химерите. Защото да се намесва в социалната област може само едно чисто и всестранно развито човешко сърце. Обаче това е невъзможно, преди човекът да е изградил своето отношение към Космоса и най-вече към духовното съдържание на Космоса.
към текста >>
32.
Рудолф Щайнер обзор върху литературното му дело
GA_223 Годишният кръговрат
Сътресенията от Първата световна война затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ново изграждане на социалния
жив
от, респективно възпитанието и образованието.
Още през 1884 година Рудолф Щайнер апелира за освобождаване на образованието от всякакво държавно опекунство.
Сътресенията от Първата световна война затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ново изграждане на социалния живот, респективно възпитанието и образованието.
Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Молт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория". През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище. Педагогическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200. Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят.
към текста >>
307. Съвременният духовен
жив
от и възпитанието 14 лекции (Англия 1923)
307. Съвременният духовен живот и възпитанието 14 лекции (Англия 1923)
към текста >>
33.
Рудолф Щайнер биографични данни и творчество
GA_223 Годишният кръговрат
РУДОЛФ ЩАЙНЕР
ЖИВ
ОТ И ТВОРЧЕСТВО
РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
към текста >>
„Възгледите за света и
жив
ота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр.
1900 г.
„Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр.
съч. 18). Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин. „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7).
към текста >>
„Мистиката в зората на съвременния духовен
жив
от“ (Събр.
1900 г. „Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18). Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин.
„Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр.
съч. 7).
към текста >>
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния
жив
от, медицината, теологията.
1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>
В тази автобиографична книга Щайнер си спомня първите тридесет и пет години от своя
жив
от.
В тази автобиографична книга Щайнер си спомня първите тридесет и пет години от своя живот.
Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност. Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в живота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен учител.
към текста >>
Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в
жив
ота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен учител.
В тази автобиографична книга Щайнер си спомня първите тридесет и пет години от своя живот. Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност.
Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в живота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен учител.
към текста >>
Оттогава насетне неговите прозрения са докоснали и обогатили много области в
жив
ота по начин, който продължава да променя
жив
ота на хората. издание
Рудолф Щайнер притежава точен и остър научен ум в съчетание с вродена способност да вижда в духовния свят. Той признава целостта и значението на методите на съвременната наука Ли така развива една модерна дисциплина, която нарича „Духовна наука“.
Оттогава насетне неговите прозрения са докоснали и обогатили много области в живота по начин, който продължава да променя живота на хората. издание
към текста >>
34.
Съдържание
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
земните отношения и на
жив
отин ския свят с човека
земните отношения и на животин ския свят с човека
към текста >>
Ученията на тройното
жив
отно.
Областите на Вселената. Отношението на човека към планетната система. Троичността на призивите. Опасността на съблазняващите призиви. Законът на съзвучието на трептенията.
Ученията на тройното животно.
Писменни знаци на Вселената. Троичната сентенция /мъдро изречение, максима/ на човека за изправяне на едностранчивостите, за одухотворение на механистичната цивилизация на Земята. Космически символизъм.
към текста >>
Тайната на идващите от Космоса сили на Зодиака, които приемат форма в
жив
отните.
Физическото вещество на Земята и духовното вещество на душата. Духовни и земно-физически сили. Човекът като физическо-духовно-веществено и като динамическо същество. Кармическото прегрешение на човека спрямо Земята. Изправяне чрез космическите Същества.
Тайната на идващите от Космоса сили на Зодиака, които приемат форма в животните.
Космическата загадка на тройното животно.
към текста >>
Космическата загадка на тройното
жив
отно.
Духовни и земно-физически сили. Човекът като физическо-духовно-веществено и като динамическо същество. Кармическото прегрешение на човека спрямо Земята. Изправяне чрез космическите Същества. Тайната на идващите от Космоса сили на Зодиака, които приемат форма в животните.
Космическата загадка на тройното животно.
към текста >>
Разликата в космическото образуване на човека и на по-висшите
жив
отни.
Разликата в космическото образуване на човека и на по-висшите животни.
Едновременно с растежа на човека надолу се образуват различните класи животни. Съизживяването на космическия живот чрез Земята. Влечуги и риби. Човекът във връзка с животните. Мостовете към царството на растенията.
към текста >>
Едновременно с растежа на човека надолу се образуват различните класи
жив
отни.
Разликата в космическото образуване на човека и на по-висшите животни.
Едновременно с растежа на човека надолу се образуват различните класи животни.
Съизживяването на космическия живот чрез Земята. Влечуги и риби. Човекът във връзка с животните. Мостовете към царството на растенията. Значението на минералното.
към текста >>
Съиз
жив
яването на космическия
жив
от чрез Земята.
Разликата в космическото образуване на човека и на по-висшите животни. Едновременно с растежа на човека надолу се образуват различните класи животни.
Съизживяването на космическия живот чрез Земята.
Влечуги и риби. Човекът във връзка с животните. Мостовете към царството на растенията. Значението на минералното.
към текста >>
Човекът във връзка с
жив
отните.
Разликата в космическото образуване на човека и на по-висшите животни. Едновременно с растежа на човека надолу се образуват различните класи животни. Съизживяването на космическия живот чрез Земята. Влечуги и риби.
Човекът във връзка с животните.
Мостовете към царството на растенията. Значението на минералното.
към текста >>
Антипатията на Гномите към нисшите
жив
отински същества, на които те са едно допълнение нагоре, към страната на главата, тяхната будна наблюдателна сила.
Антипатията на Гномите към нисшите животински същества, на които те са едно допълнение нагоре, към страната на главата, тяхната будна наблюдателна сила.
Ундините като допълващи същества по отношение на рибите и по-висшите земноводни /амфибии/. Силфите едно допълнение към другата страна, надолу за света на птиците; духовете на огъня /Саламандрите/ едно допълнение на природата на пеперудите. Злобни и добри същества на елементите; техните съграждащи и разграждащи сили; разместването на сферите.
към текста >>
Възприятието и из
жив
яването на природните същества на елементите.
Възприятието и изживяването на природните същества на елементите.
Техните мирови слова, звучащи от безброй същества в различни нюанси. Това е последният отзвук на творящото, образуващото и формиращо Мирово Слово. Човекът е едно съзвучие на това мирово Слово.
към текста >>
Оформянето на растителната храна в
жив
отното.
Използуването на минералите в човека. Тяхното превръщане в топлинен етер. От човека отиват нагоре сили към висшите йерархии. Светът на растенията е външното природно огледало на човешката съвест. Одухотворението на растителното естество чрез приемането в човешкия организъм.
Оформянето на растителната храна в животното.
към текста >>
Рудолф Щайнер се изказва върху характера на частните издания на неговите сказки в своята Автобиография "Пътят на моя
жив
от" /35.
Рудолф Щайнер се изказва върху характера на частните издания на неговите сказки в своята Автобиография "Пътят на моя живот" /35.
до 36. глава, март 1925 г. / както следва:
към текста >>
Връзка на мировите отношения, на земните отношения и на света на
жив
отните с човека
Връзка на мировите отношения, на земните отношения и на света на животните с човека
към текста >>
35.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Нека насочим поглед върху онзи заобикалящ човека свят, който в редицата на
жив
отните има своя
жив
от така да се каже във въздуха, а именно върху онази класа
жив
отни, които водят по най-очебиен начин техния
жив
от във въздуха: рода на птиците.
Нека първо насочим поглед върху онова, което ни се представя като най-близък, бих могъл да кажа, горен свят.
Нека насочим поглед върху онзи заобикалящ човека свят, който в редицата на животните има своя живот така да се каже във въздуха, а именно върху онази класа животни, които водят по най-очебиен начин техния живот във въздуха: рода на птиците.
към текста >>
Не може да не ни направи впечатление, че птиците, които обитават във въздуха, които черпят условията на тяхното съществуване от въздуха са устроени като
жив
отни различно от онези
жив
отни, които обитават не посредствено върху земната почва или някои от тях под земната почва.
Не може да не ни направи впечатление, че птиците, които обитават във въздуха, които черпят условията на тяхното съществуване от въздуха са устроени като животни различно от онези животни, които обитават не посредствено върху земната почва или някои от тях под земната почва.
И когато насочим поглед върху рода на птиците, ние естествено се намираме принудени според общите, обикновени човешки възгледи, да говорим също и при птиците за глава и крайници и тем подобни. Но това е всъщност един твърде нехудожествен начин на разглеждане. И аз вече често пъти съм обръщал вниманието върху това, че, ако искаме да се научим да познаваме действително света, ние ще трябва да оставаме при интелектуалистичното разбиране, че интелектуалистичното постепенно трябва да премине в художественото схващане на света. Сега Вие естествено не ще схващате така наречената птича глава, която в сравнение с главата на другите животни е извънредно осакатена, като една действителна глава. Без съмнение, погледнато външно интелектуалистично, човек може да каже: птицата има глава, има туловище, птицата има също крайници.
към текста >>
Сега Вие естествено не ще схващате така наречената птича глава, която в сравнение с главата на другите
жив
отни е извънредно осакатена, като една действителна глава.
Не може да не ни направи впечатление, че птиците, които обитават във въздуха, които черпят условията на тяхното съществуване от въздуха са устроени като животни различно от онези животни, които обитават не посредствено върху земната почва или някои от тях под земната почва. И когато насочим поглед върху рода на птиците, ние естествено се намираме принудени според общите, обикновени човешки възгледи, да говорим също и при птиците за глава и крайници и тем подобни. Но това е всъщност един твърде нехудожествен начин на разглеждане. И аз вече често пъти съм обръщал вниманието върху това, че, ако искаме да се научим да познаваме действително света, ние ще трябва да оставаме при интелектуалистичното разбиране, че интелектуалистичното постепенно трябва да премине в художественото схващане на света.
Сега Вие естествено не ще схващате така наречената птича глава, която в сравнение с главата на другите животни е извънредно осакатена, като една действителна глава.
Без съмнение, погледнато външно интелектуалистично, човек може да каже: птицата има глава, има туловище, птицата има също крайници. Но помислете, колко атрофирани са птиците крака в сравнение например с тези на една камила или на един слон, и колко атрофирана е птичата глава, ако щете в сравнение с главата на един лъв, на едно куче. В една такава птича глава няма почти нищо порядъчно, изискано; в една такава птича глава едва ли се намира всъщност нещо повече от това, което при кучето, при лъва или при котката представлява предната част на муцуната. Бих могъл да кажа: една по-малко сложна част на устата на едно млекопитаещо животно, това е птичата глава. И това, което при едно млекопитаещо животно са крайниците, е напълно атрофирано при птицата.
към текста >>
Бих могъл да кажа: една по-малко сложна част на устата на едно млекопитаещо
жив
отно, това е птичата глава.
И аз вече често пъти съм обръщал вниманието върху това, че, ако искаме да се научим да познаваме действително света, ние ще трябва да оставаме при интелектуалистичното разбиране, че интелектуалистичното постепенно трябва да премине в художественото схващане на света. Сега Вие естествено не ще схващате така наречената птича глава, която в сравнение с главата на другите животни е извънредно осакатена, като една действителна глава. Без съмнение, погледнато външно интелектуалистично, човек може да каже: птицата има глава, има туловище, птицата има също крайници. Но помислете, колко атрофирани са птиците крака в сравнение например с тези на една камила или на един слон, и колко атрофирана е птичата глава, ако щете в сравнение с главата на един лъв, на едно куче. В една такава птича глава няма почти нищо порядъчно, изискано; в една такава птича глава едва ли се намира всъщност нещо повече от това, което при кучето, при лъва или при котката представлява предната част на муцуната.
Бих могъл да кажа: една по-малко сложна част на устата на едно млекопитаещо животно, това е птичата глава.
И това, което при едно млекопитаещо животно са крайниците, е напълно атрофирано при птицата. Без съмнение, един нехудожествен начин на разглеждане нещата говори просто за това, че предните крайници са се превърнали при птицата в крила. Обаче всичко това е именно един изцяло нехудожествен възглед, един неимагинативен възглед. Ако искаме действително да разберем природата, ако искаме действително да проникнем в Космоса, ние трябва да разглеждаме нещата вече по-дълбоко, да ги разглеждаме преди всичко в техните формиращи и строителни сили. Възледът, че просто птицата също има глава, туловище и крайници, не води например никога до там, да можем да разберем действително изгледа на етерното тяло на птицата.
към текста >>
И това, което при едно млекопитаещо
жив
отно са крайниците, е напълно атрофирано при птицата.
Сега Вие естествено не ще схващате така наречената птича глава, която в сравнение с главата на другите животни е извънредно осакатена, като една действителна глава. Без съмнение, погледнато външно интелектуалистично, човек може да каже: птицата има глава, има туловище, птицата има също крайници. Но помислете, колко атрофирани са птиците крака в сравнение например с тези на една камила или на един слон, и колко атрофирана е птичата глава, ако щете в сравнение с главата на един лъв, на едно куче. В една такава птича глава няма почти нищо порядъчно, изискано; в една такава птича глава едва ли се намира всъщност нещо повече от това, което при кучето, при лъва или при котката представлява предната част на муцуната. Бих могъл да кажа: една по-малко сложна част на устата на едно млекопитаещо животно, това е птичата глава.
И това, което при едно млекопитаещо животно са крайниците, е напълно атрофирано при птицата.
Без съмнение, един нехудожествен начин на разглеждане нещата говори просто за това, че предните крайници са се превърнали при птицата в крила. Обаче всичко това е именно един изцяло нехудожествен възглед, един неимагинативен възглед. Ако искаме действително да разберем природата, ако искаме действително да проникнем в Космоса, ние трябва да разглеждаме нещата вече по-дълбоко, да ги разглеждаме преди всичко в техните формиращи и строителни сили. Възледът, че просто птицата също има глава, туловище и крайници, не води например никога до там, да можем да разберем действително изгледа на етерното тяло на птицата. Защото когато с помощта на имагинативното виждане преминем от гледането на това, което при птицата е физическо, към това, което при нея е етерно, ние имаме именно в етерната птица само една глава.
към текста >>
От етерната птица птицата е само глава, от етерната птица ние разбираме веднага, че птицата не може да бъде сравнена с глава, туловище и крайници на други
жив
отни, а тя трябва да се схваща само като една глава, която е именно преобразена, която е преобразена като глава.
Без съмнение, един нехудожествен начин на разглеждане нещата говори просто за това, че предните крайници са се превърнали при птицата в крила. Обаче всичко това е именно един изцяло нехудожествен възглед, един неимагинативен възглед. Ако искаме действително да разберем природата, ако искаме действително да проникнем в Космоса, ние трябва да разглеждаме нещата вече по-дълбоко, да ги разглеждаме преди всичко в техните формиращи и строителни сили. Възледът, че просто птицата също има глава, туловище и крайници, не води например никога до там, да можем да разберем действително изгледа на етерното тяло на птицата. Защото когато с помощта на имагинативното виждане преминем от гледането на това, което при птицата е физическо, към това, което при нея е етерно, ние имаме именно в етерната птица само една глава.
От етерната птица птицата е само глава, от етерната птица ние разбираме веднага, че птицата не може да бъде сравнена с глава, туловище и крайници на други животни, а тя трябва да се схваща само като една глава, която е именно преобразена, която е преобразена като глава.
Така щото главата на птицата представлява само небце и предните части, устните части, и онова, което отива по-нататък назад, трябва да се счита наистина като метаморфозирана, като преобразена глава, но все пак като глава. Цялата птица е всъщност глава. Това иде от там, че в действителност, ако искаме да разберем една птица, ние трябва да отидем много, много далече в миналото на развитието на Земята, в планетарното развитие на Земята.
към текста >>
Камилата е едно възникнало много по-късно
жив
отно в сравнение с всяка птица.
Птицата има зад себе си една много по-дълга планетарна история, отколкото, да речем, камилата.
Камилата е едно възникнало много по-късно животно в сравнение с всяка птица.
Онези птици, които са принудени да ходят по Земята, каквато е Щраусовата птица, това са по-късно възникнали птици. Онези птици, които обитават свободно във въздуха, орелът, карталът, са много стари земни животни. Докато в по-раншните земни периоди, лунни периоди, слънчеви периоди те притежаваха вече всичко това, което след това е преминало при тях от вътре навън до главата, в рода на птиците се е развило главно това, което имате в роговата човка. Външността на птицата има по-късен произход, тя е дошла чрез това, че птицата е развила своята главеста природа относително рано, и при условията, в които е навлязло в по-късни времена развитието на Земята, тя можа да прибави външно още само онова, което съставлява нейните пера. Тази перушина на птицата и е била дадена например от Луната и Земята докато тя има своята останала природа от много по-стари времена.
към текста >>
Онези птици, които обитават свободно във въздуха, орелът, карталът, са много стари земни
жив
отни.
Птицата има зад себе си една много по-дълга планетарна история, отколкото, да речем, камилата. Камилата е едно възникнало много по-късно животно в сравнение с всяка птица. Онези птици, които са принудени да ходят по Земята, каквато е Щраусовата птица, това са по-късно възникнали птици.
Онези птици, които обитават свободно във въздуха, орелът, карталът, са много стари земни животни.
Докато в по-раншните земни периоди, лунни периоди, слънчеви периоди те притежаваха вече всичко това, което след това е преминало при тях от вътре навън до главата, в рода на птиците се е развило главно това, което имате в роговата човка. Външността на птицата има по-късен произход, тя е дошла чрез това, че птицата е развила своята главеста природа относително рано, и при условията, в които е навлязло в по-късни времена развитието на Земята, тя можа да прибави външно още само онова, което съставлява нейните пера. Тази перушина на птицата и е била дадена например от Луната и Земята докато тя има своята останала природа от много по-стари времена.
към текста >>
И Вие ще виждате правилно в Космоса, в Макрокосмоса, във великата Природа, когато ще разглеждате орела така, че кажете: Орелът има своята перушина, своите многоцветни пера; в тези пера
жив
ее същата сила, която
жив
ее в тебе, като прави твоя мозък той да бъде носител на мислите.
Към тези духовни сили трябва да насочим ние нашия поглед. Те са тези, които дават на различните родове птици тяхното многообразно оцветение, особената форма на тяхната перушина. Когато прозрем духовно това, което са действия на Слънцето, ние разбираме, защо именно орелът има своето оперение, своята перушина. Когато се задълбочим правилно в тази природа на орела, когато умеем да развием вътрешно художествено разбиране на природата, което съдържа същевременно духовното, когато прозрем, колко художествено е създадена тази природа на орела от импулсите на Слънцето, които са подсилени чрез други импулси, които аз ще назова след това когато видим това, как тези импулси на Слънцето се разливат върху орела, преди още той да се е излюпил от яйцето, как те създават неговото оперение или всъщност, по-добре казано, вмъкват като по магия в неговата форма от плът, и се запитаме тогава: Какво означава всъщност това за човека? Да, то означава за човека онова, което прави неговият мозък да бъде носител на мислите.
И Вие ще виждате правилно в Космоса, в Макрокосмоса, във великата Природа, когато ще разглеждате орела така, че кажете: Орелът има своята перушина, своите многоцветни пера; в тези пера живее същата сила, която живее в тебе, като прави твоя мозък той да бъде носител на мислите.
Онова, което нагъва твоя мозък, което прави твоя мозък способен да приема онази вътрешна солна сила, която е основа на мисленето, която прави въобще твоят мозък да бъде това, което създава от тебе един мислител, това е същата сила, която дава на орела във въздуха неговата перушина. И така ние се чувствуваме сродни, когато мислим, като чувствуваме така да се каже в нас човешкия заместител на перушината на орела; нашите мисли се изливат от мозъка така, както от орела се разливат перата.
към текста >>
И сега нека отклоним нашия поглед от орела, който обитава във въздуха и, за да имаме отново един представител, да насочим нашия поглед върху едно млекопитаещо
жив
отно каквото е лъвът.
И сега нека отклоним нашия поглед от орела, който обитава във въздуха и, за да имаме отново един представител, да насочим нашия поглед върху едно млекопитаещо животно каквото е лъвът.
Ние можем всъщност да разберем лъва само тогава, когато развием едно чувство за това, каква радост, какво задоволство изпитва лъвът да живее със заобикалящия го свят. Всъщност не съществува никакво животно, което не е сродно с лъва, което да има едно такова чудесно, пълно с тайнственост дишане както лъва. Навсякъде при животинското същество ритмите на дишането да бъдат в съгласуваност с ритмите на кръвообращението, само че ритмите на кръвообращението стават по-трудни чрез свързания с тях храноносмилателен апарат, а ритмите на дишането стават по-леки благодарение на това, че те се стремят да отидат нагоре в лекотата на мозъчните образувания. При птицата е така, че онова, което живее в нейното дишане, живее всъщност едно временно в нейната глава. Птицата е изцяло глава и тя носи главата външно за света.
към текста >>
Ние можем всъщност да разберем лъва само тогава, когато развием едно чувство за това, каква радост, какво задоволство изпитва лъвът да
жив
ее със заобикалящия го свят.
И сега нека отклоним нашия поглед от орела, който обитава във въздуха и, за да имаме отново един представител, да насочим нашия поглед върху едно млекопитаещо животно каквото е лъвът.
Ние можем всъщност да разберем лъва само тогава, когато развием едно чувство за това, каква радост, какво задоволство изпитва лъвът да живее със заобикалящия го свят.
Всъщност не съществува никакво животно, което не е сродно с лъва, което да има едно такова чудесно, пълно с тайнственост дишане както лъва. Навсякъде при животинското същество ритмите на дишането да бъдат в съгласуваност с ритмите на кръвообращението, само че ритмите на кръвообращението стават по-трудни чрез свързания с тях храноносмилателен апарат, а ритмите на дишането стават по-леки благодарение на това, че те се стремят да отидат нагоре в лекотата на мозъчните образувания. При птицата е така, че онова, което живее в нейното дишане, живее всъщност едно временно в нейната глава. Птицата е изцяло глава и тя носи главата външно за света. Нейните мисли са формите на нейните пера.
към текста >>
Всъщност не съществува никакво
жив
отно, което не е сродно с лъва, което да има едно такова чудесно, пълно с тайнственост дишане както лъва.
И сега нека отклоним нашия поглед от орела, който обитава във въздуха и, за да имаме отново един представител, да насочим нашия поглед върху едно млекопитаещо животно каквото е лъвът. Ние можем всъщност да разберем лъва само тогава, когато развием едно чувство за това, каква радост, какво задоволство изпитва лъвът да живее със заобикалящия го свят.
Всъщност не съществува никакво животно, което не е сродно с лъва, което да има едно такова чудесно, пълно с тайнственост дишане както лъва.
Навсякъде при животинското същество ритмите на дишането да бъдат в съгласуваност с ритмите на кръвообращението, само че ритмите на кръвообращението стават по-трудни чрез свързания с тях храноносмилателен апарат, а ритмите на дишането стават по-леки благодарение на това, че те се стремят да отидат нагоре в лекотата на мозъчните образувания. При птицата е така, че онова, което живее в нейното дишане, живее всъщност едно временно в нейната глава. Птицата е изцяло глава и тя носи главата външно за света. Нейните мисли са формите на нейните пера. За едно правилно чувствуване на природата, което може да живее в красота, не съществува нищо по-трогателно както да чувствува вътрешното родство, което съществува между човешката мисъл, когато тя става напълно конкретна, и перушината на птицата.
към текста >>
Навсякъде при
жив
отинското същество ритмите на дишането да бъдат в съгласуваност с ритмите на кръвообращението, само че ритмите на кръвообращението стават по-трудни чрез свързания с тях храноносмилателен апарат, а ритмите на дишането стават по-леки благодарение на това, че те се стремят да отидат нагоре в лекотата на мозъчните образувания.
И сега нека отклоним нашия поглед от орела, който обитава във въздуха и, за да имаме отново един представител, да насочим нашия поглед върху едно млекопитаещо животно каквото е лъвът. Ние можем всъщност да разберем лъва само тогава, когато развием едно чувство за това, каква радост, какво задоволство изпитва лъвът да живее със заобикалящия го свят. Всъщност не съществува никакво животно, което не е сродно с лъва, което да има едно такова чудесно, пълно с тайнственост дишане както лъва.
Навсякъде при животинското същество ритмите на дишането да бъдат в съгласуваност с ритмите на кръвообращението, само че ритмите на кръвообращението стават по-трудни чрез свързания с тях храноносмилателен апарат, а ритмите на дишането стават по-леки благодарение на това, че те се стремят да отидат нагоре в лекотата на мозъчните образувания.
При птицата е така, че онова, което живее в нейното дишане, живее всъщност едно временно в нейната глава. Птицата е изцяло глава и тя носи главата външно за света. Нейните мисли са формите на нейните пера. За едно правилно чувствуване на природата, което може да живее в красота, не съществува нищо по-трогателно както да чувствува вътрешното родство, което съществува между човешката мисъл, когато тя става напълно конкретна, и перушината на птицата. Онзи, който има една вътрешна практика в това, знае съвсем точно, кога мисли паунски, кога мисли орелски и кога мисли врабешки.
към текста >>
При птицата е така, че онова, което
жив
ее в нейното дишане,
жив
ее всъщност едно временно в нейната глава.
И сега нека отклоним нашия поглед от орела, който обитава във въздуха и, за да имаме отново един представител, да насочим нашия поглед върху едно млекопитаещо животно каквото е лъвът. Ние можем всъщност да разберем лъва само тогава, когато развием едно чувство за това, каква радост, какво задоволство изпитва лъвът да живее със заобикалящия го свят. Всъщност не съществува никакво животно, което не е сродно с лъва, което да има едно такова чудесно, пълно с тайнственост дишане както лъва. Навсякъде при животинското същество ритмите на дишането да бъдат в съгласуваност с ритмите на кръвообращението, само че ритмите на кръвообращението стават по-трудни чрез свързания с тях храноносмилателен апарат, а ритмите на дишането стават по-леки благодарение на това, че те се стремят да отидат нагоре в лекотата на мозъчните образувания.
При птицата е така, че онова, което живее в нейното дишане, живее всъщност едно временно в нейната глава.
Птицата е изцяло глава и тя носи главата външно за света. Нейните мисли са формите на нейните пера. За едно правилно чувствуване на природата, което може да живее в красота, не съществува нищо по-трогателно както да чувствува вътрешното родство, което съществува между човешката мисъл, когато тя става напълно конкретна, и перушината на птицата. Онзи, който има една вътрешна практика в това, знае съвсем точно, кога мисли паунски, кога мисли орелски и кога мисли врабешки. Нещата са напълно такива, че с изключение на това, че едното е физическо, другото астрално, нещата си съответствуват по чудесен начин.
към текста >>
За едно правилно чувствуване на природата, което може да
жив
ее в красота, не съществува нищо по-трогателно както да чувствува вътрешното родство, което съществува между човешката мисъл, когато тя става напълно конкретна, и перушината на птицата.
Всъщност не съществува никакво животно, което не е сродно с лъва, което да има едно такова чудесно, пълно с тайнственост дишане както лъва. Навсякъде при животинското същество ритмите на дишането да бъдат в съгласуваност с ритмите на кръвообращението, само че ритмите на кръвообращението стават по-трудни чрез свързания с тях храноносмилателен апарат, а ритмите на дишането стават по-леки благодарение на това, че те се стремят да отидат нагоре в лекотата на мозъчните образувания. При птицата е така, че онова, което живее в нейното дишане, живее всъщност едно временно в нейната глава. Птицата е изцяло глава и тя носи главата външно за света. Нейните мисли са формите на нейните пера.
За едно правилно чувствуване на природата, което може да живее в красота, не съществува нищо по-трогателно както да чувствува вътрешното родство, което съществува между човешката мисъл, когато тя става напълно конкретна, и перушината на птицата.
Онзи, който има една вътрешна практика в това, знае съвсем точно, кога мисли паунски, кога мисли орелски и кога мисли врабешки. Нещата са напълно такива, че с изключение на това, че едното е физическо, другото астрално, нещата си съответствуват по чудесен начин. Това е така. Така щото можем да кажем: Птицата има един такъв преобладаващ живот в дишането, че другото: кръвообращение и така нататък, почти изчезва. Цялата тежест на храносмилането, даже тежестта на кръвообращението е всъщност премахната от себечувствуването при птицата, тази тежест не съществува.
към текста >>
Така щото можем да кажем: Птицата има един такъв преобладаващ
жив
от в дишането, че другото: кръвообращение и така нататък, почти изчезва.
Нейните мисли са формите на нейните пера. За едно правилно чувствуване на природата, което може да живее в красота, не съществува нищо по-трогателно както да чувствува вътрешното родство, което съществува между човешката мисъл, когато тя става напълно конкретна, и перушината на птицата. Онзи, който има една вътрешна практика в това, знае съвсем точно, кога мисли паунски, кога мисли орелски и кога мисли врабешки. Нещата са напълно такива, че с изключение на това, че едното е физическо, другото астрално, нещата си съответствуват по чудесен начин. Това е така.
Така щото можем да кажем: Птицата има един такъв преобладаващ живот в дишането, че другото: кръвообращение и така нататък, почти изчезва.
Цялата тежест на храносмилането, даже тежестта на кръвообращението е всъщност премахната от себечувствуването при птицата, тази тежест не съществува.
към текста >>
Лъвът е онова
жив
отно, което най-много има един вътрешен ритъм на дишането и един ритъм на биенето на сърцето, които си държат вътрешно равновесие, хармонизират се вътрешно.
При лъва това е така, че съществува един вид равновесие между дишането и кръвообращението. Във всеки случай кръвообращението бива утежнено също и при лъва, но не толкова тежко, както да речем при камилата или при говедото. Там храносмилането е нещо, което обременява извънредно много кръвообращението. При лъва, който има един относително много къс храносмилателен апарат и който е изграден изцяло така, че храносмилането да става колкото е възможно по-бързо, положението е такова, че храносмилането не представлява никакво силно обременение за кръвообращението. Напротив положението е отново такова, че към другата страна в главата на лъва съществува едно такова развитие на главестото естество, че дишането е подържано в равновесие с ритъма на кръвообращението.
Лъвът е онова животно, което най-много има един вътрешен ритъм на дишането и един ритъм на биенето на сърцето, които си държат вътрешно равновесие, хармонизират се вътрешно.
Ето защо, когато, бих могъл да кажа, разгледаме неговия субективен живот, лъвът има тази особеност, да поглъща с извънредно голяма алчност своята храна, защото изпитва радост да има тази храна там долу. Той е алчен за храната, защото естествено гладът го измъчва много повече отколкото едно друго животно; той е алчен за храната, но не е устроен към това, да бъде един лакомец, един чревоугодник. Той никак не е устроен така, да се стреми към задоволяване на вкуса, защото той е едно животно, което има своето вътрешно задоволство от равновесието на дишането и кръвообращението. Едвам когато при лъва храната е преминала в кръвта, която регулира биенето на сърцето, и това биене на сърцето има в едно взаимоотношение с дишането, при което лъвът отново изпитва своята радост, като приема вътре в себе си потока на дишането с едно дълбоко задоволство, едвам тогава, когато чувствува в себе си последствието на яденето, това вътрешно равновесие между дишане и кръвообращение, тогава лъвът живее в своя елемент. Той живее всъщност напълно като лъв, когато има дълбокото вътрешно удоволствие, че кръвта бие нагоре, че дишането му пулсира надолу.
към текста >>
Ето защо, когато, бих могъл да кажа, разгледаме неговия субективен
жив
от, лъвът има тази особеност, да поглъща с извънредно голяма алчност своята храна, защото изпитва радост да има тази храна там долу.
Във всеки случай кръвообращението бива утежнено също и при лъва, но не толкова тежко, както да речем при камилата или при говедото. Там храносмилането е нещо, което обременява извънредно много кръвообращението. При лъва, който има един относително много къс храносмилателен апарат и който е изграден изцяло така, че храносмилането да става колкото е възможно по-бързо, положението е такова, че храносмилането не представлява никакво силно обременение за кръвообращението. Напротив положението е отново такова, че към другата страна в главата на лъва съществува едно такова развитие на главестото естество, че дишането е подържано в равновесие с ритъма на кръвообращението. Лъвът е онова животно, което най-много има един вътрешен ритъм на дишането и един ритъм на биенето на сърцето, които си държат вътрешно равновесие, хармонизират се вътрешно.
Ето защо, когато, бих могъл да кажа, разгледаме неговия субективен живот, лъвът има тази особеност, да поглъща с извънредно голяма алчност своята храна, защото изпитва радост да има тази храна там долу.
Той е алчен за храната, защото естествено гладът го измъчва много повече отколкото едно друго животно; той е алчен за храната, но не е устроен към това, да бъде един лакомец, един чревоугодник. Той никак не е устроен така, да се стреми към задоволяване на вкуса, защото той е едно животно, което има своето вътрешно задоволство от равновесието на дишането и кръвообращението. Едвам когато при лъва храната е преминала в кръвта, която регулира биенето на сърцето, и това биене на сърцето има в едно взаимоотношение с дишането, при което лъвът отново изпитва своята радост, като приема вътре в себе си потока на дишането с едно дълбоко задоволство, едвам тогава, когато чувствува в себе си последствието на яденето, това вътрешно равновесие между дишане и кръвообращение, тогава лъвът живее в своя елемент. Той живее всъщност напълно като лъв, когато има дълбокото вътрешно удоволствие, че кръвта бие нагоре, че дишането му пулсира надолу. И в това взаимно докосване на два вълнови удара живее лъвът.
към текста >>
Той е алчен за храната, защото естествено гладът го измъчва много повече отколкото едно друго
жив
отно; той е алчен за храната, но не е устроен към това, да бъде един лакомец, един чревоугодник.
Там храносмилането е нещо, което обременява извънредно много кръвообращението. При лъва, който има един относително много къс храносмилателен апарат и който е изграден изцяло така, че храносмилането да става колкото е възможно по-бързо, положението е такова, че храносмилането не представлява никакво силно обременение за кръвообращението. Напротив положението е отново такова, че към другата страна в главата на лъва съществува едно такова развитие на главестото естество, че дишането е подържано в равновесие с ритъма на кръвообращението. Лъвът е онова животно, което най-много има един вътрешен ритъм на дишането и един ритъм на биенето на сърцето, които си държат вътрешно равновесие, хармонизират се вътрешно. Ето защо, когато, бих могъл да кажа, разгледаме неговия субективен живот, лъвът има тази особеност, да поглъща с извънредно голяма алчност своята храна, защото изпитва радост да има тази храна там долу.
Той е алчен за храната, защото естествено гладът го измъчва много повече отколкото едно друго животно; той е алчен за храната, но не е устроен към това, да бъде един лакомец, един чревоугодник.
Той никак не е устроен така, да се стреми към задоволяване на вкуса, защото той е едно животно, което има своето вътрешно задоволство от равновесието на дишането и кръвообращението. Едвам когато при лъва храната е преминала в кръвта, която регулира биенето на сърцето, и това биене на сърцето има в едно взаимоотношение с дишането, при което лъвът отново изпитва своята радост, като приема вътре в себе си потока на дишането с едно дълбоко задоволство, едвам тогава, когато чувствува в себе си последствието на яденето, това вътрешно равновесие между дишане и кръвообращение, тогава лъвът живее в своя елемент. Той живее всъщност напълно като лъв, когато има дълбокото вътрешно удоволствие, че кръвта бие нагоре, че дишането му пулсира надолу. И в това взаимно докосване на два вълнови удара живее лъвът.
към текста >>
Той никак не е устроен така, да се стреми към задоволяване на вкуса, защото той е едно
жив
отно, което има своето вътрешно задоволство от равновесието на дишането и кръвообращението.
При лъва, който има един относително много къс храносмилателен апарат и който е изграден изцяло така, че храносмилането да става колкото е възможно по-бързо, положението е такова, че храносмилането не представлява никакво силно обременение за кръвообращението. Напротив положението е отново такова, че към другата страна в главата на лъва съществува едно такова развитие на главестото естество, че дишането е подържано в равновесие с ритъма на кръвообращението. Лъвът е онова животно, което най-много има един вътрешен ритъм на дишането и един ритъм на биенето на сърцето, които си държат вътрешно равновесие, хармонизират се вътрешно. Ето защо, когато, бих могъл да кажа, разгледаме неговия субективен живот, лъвът има тази особеност, да поглъща с извънредно голяма алчност своята храна, защото изпитва радост да има тази храна там долу. Той е алчен за храната, защото естествено гладът го измъчва много повече отколкото едно друго животно; той е алчен за храната, но не е устроен към това, да бъде един лакомец, един чревоугодник.
Той никак не е устроен така, да се стреми към задоволяване на вкуса, защото той е едно животно, което има своето вътрешно задоволство от равновесието на дишането и кръвообращението.
Едвам когато при лъва храната е преминала в кръвта, която регулира биенето на сърцето, и това биене на сърцето има в едно взаимоотношение с дишането, при което лъвът отново изпитва своята радост, като приема вътре в себе си потока на дишането с едно дълбоко задоволство, едвам тогава, когато чувствува в себе си последствието на яденето, това вътрешно равновесие между дишане и кръвообращение, тогава лъвът живее в своя елемент. Той живее всъщност напълно като лъв, когато има дълбокото вътрешно удоволствие, че кръвта бие нагоре, че дишането му пулсира надолу. И в това взаимно докосване на два вълнови удара живее лъвът.
към текста >>
Едвам когато при лъва храната е преминала в кръвта, която регулира биенето на сърцето, и това биене на сърцето има в едно взаимоотношение с дишането, при което лъвът отново изпитва своята радост, като приема вътре в себе си потока на дишането с едно дълбоко задоволство, едвам тогава, когато чувствува в себе си последствието на яденето, това вътрешно равновесие между дишане и кръвообращение, тогава лъвът
жив
ее в своя елемент.
Напротив положението е отново такова, че към другата страна в главата на лъва съществува едно такова развитие на главестото естество, че дишането е подържано в равновесие с ритъма на кръвообращението. Лъвът е онова животно, което най-много има един вътрешен ритъм на дишането и един ритъм на биенето на сърцето, които си държат вътрешно равновесие, хармонизират се вътрешно. Ето защо, когато, бих могъл да кажа, разгледаме неговия субективен живот, лъвът има тази особеност, да поглъща с извънредно голяма алчност своята храна, защото изпитва радост да има тази храна там долу. Той е алчен за храната, защото естествено гладът го измъчва много повече отколкото едно друго животно; той е алчен за храната, но не е устроен към това, да бъде един лакомец, един чревоугодник. Той никак не е устроен така, да се стреми към задоволяване на вкуса, защото той е едно животно, което има своето вътрешно задоволство от равновесието на дишането и кръвообращението.
Едвам когато при лъва храната е преминала в кръвта, която регулира биенето на сърцето, и това биене на сърцето има в едно взаимоотношение с дишането, при което лъвът отново изпитва своята радост, като приема вътре в себе си потока на дишането с едно дълбоко задоволство, едвам тогава, когато чувствува в себе си последствието на яденето, това вътрешно равновесие между дишане и кръвообращение, тогава лъвът живее в своя елемент.
Той живее всъщност напълно като лъв, когато има дълбокото вътрешно удоволствие, че кръвта бие нагоре, че дишането му пулсира надолу. И в това взаимно докосване на два вълнови удара живее лъвът.
към текста >>
Той
жив
ее всъщност напълно като лъв, когато има дълбокото вътрешно удоволствие, че кръвта бие нагоре, че дишането му пулсира надолу.
Лъвът е онова животно, което най-много има един вътрешен ритъм на дишането и един ритъм на биенето на сърцето, които си държат вътрешно равновесие, хармонизират се вътрешно. Ето защо, когато, бих могъл да кажа, разгледаме неговия субективен живот, лъвът има тази особеност, да поглъща с извънредно голяма алчност своята храна, защото изпитва радост да има тази храна там долу. Той е алчен за храната, защото естествено гладът го измъчва много повече отколкото едно друго животно; той е алчен за храната, но не е устроен към това, да бъде един лакомец, един чревоугодник. Той никак не е устроен така, да се стреми към задоволяване на вкуса, защото той е едно животно, което има своето вътрешно задоволство от равновесието на дишането и кръвообращението. Едвам когато при лъва храната е преминала в кръвта, която регулира биенето на сърцето, и това биене на сърцето има в едно взаимоотношение с дишането, при което лъвът отново изпитва своята радост, като приема вътре в себе си потока на дишането с едно дълбоко задоволство, едвам тогава, когато чувствува в себе си последствието на яденето, това вътрешно равновесие между дишане и кръвообращение, тогава лъвът живее в своя елемент.
Той живее всъщност напълно като лъв, когато има дълбокото вътрешно удоволствие, че кръвта бие нагоре, че дишането му пулсира надолу.
И в това взаимно докосване на два вълнови удара живее лъвът.
към текста >>
И в това взаимно докосване на два вълнови удара
жив
ее лъвът.
Ето защо, когато, бих могъл да кажа, разгледаме неговия субективен живот, лъвът има тази особеност, да поглъща с извънредно голяма алчност своята храна, защото изпитва радост да има тази храна там долу. Той е алчен за храната, защото естествено гладът го измъчва много повече отколкото едно друго животно; той е алчен за храната, но не е устроен към това, да бъде един лакомец, един чревоугодник. Той никак не е устроен така, да се стреми към задоволяване на вкуса, защото той е едно животно, което има своето вътрешно задоволство от равновесието на дишането и кръвообращението. Едвам когато при лъва храната е преминала в кръвта, която регулира биенето на сърцето, и това биене на сърцето има в едно взаимоотношение с дишането, при което лъвът отново изпитва своята радост, като приема вътре в себе си потока на дишането с едно дълбоко задоволство, едвам тогава, когато чувствува в себе си последствието на яденето, това вътрешно равновесие между дишане и кръвообращение, тогава лъвът живее в своя елемент. Той живее всъщност напълно като лъв, когато има дълбокото вътрешно удоволствие, че кръвта бие нагоре, че дишането му пулсира надолу.
И в това взаимно докосване на два вълнови удара живее лъвът.
към текста >>
Той е действително
жив
отното, което в неговата външна форма, в начина на неговия
жив
от изразява напълно ритмичната система.
Лъвът е именно изцяло гръден орган.
Той е действително животното, което в неговата външна форма, в начина на неговия живот изразява напълно ритмичната система.
Лъвът е така организиран, че тази смяна на биенето на сърцето и дишането се изразява също във взаимното отношение на неговото сърце и на неговите бели дробове.
към текста >>
А сега да отвърнем погледа от всичко, което ни се предлага горе във въздуха като птичи род, което всъщност, понеже е във въздуха, който се намира в непосредствената околност на Земята,
жив
ее в кръгодвижението на въздуха както в лъва; нека насочим погледа към говедото.
А сега да отвърнем погледа от всичко, което ни се предлага горе във въздуха като птичи род, което всъщност, понеже е във въздуха, който се намира в непосредствената околност на Земята, живее в кръгодвижението на въздуха както в лъва; нека насочим погледа към говедото.
Аз вече често пъти обърнах вниманието в други връзки, колко очарователно е да разглежда човек едно наситено стадо, полегнало на пасището, да наблюдава човек това занимание с храносмилането, което отново се изразява в самото положение на животните, в израза на очите, във всяко движение. Опитайте се да гледате веднъж една крава, която лежи на пасището, когато ако щете тук или там се явява някакъв шум. Толкова очарователно е човек да гледа, как кравата повдига главата, как в това повдигане живее чувството, че всичко това е много трудно, че главата не може да бъде повдигната лесно, как във всичко това живее нещо твърде особено. Когато виждаме така една крава да повдига главата си при едно смущение на пасището, не можем да стигнем до нищо друго, освен да си кажем: Тази крава се учудва на това, че трябва да си вдигне главата към нещо друго освен към пашата, към тревата, за да пасе. Защо повдигам аз всъщност сега главата Аз не паса и няма никаква цел да повдигам главата, когато не паса.
към текста >>
Аз вече често пъти обърнах вниманието в други връзки, колко очарователно е да разглежда човек едно наситено стадо, полегнало на пасището, да наблюдава човек това занимание с храносмилането, което отново се изразява в самото положение на
жив
отните, в израза на очите, във всяко движение.
А сега да отвърнем погледа от всичко, което ни се предлага горе във въздуха като птичи род, което всъщност, понеже е във въздуха, който се намира в непосредствената околност на Земята, живее в кръгодвижението на въздуха както в лъва; нека насочим погледа към говедото.
Аз вече често пъти обърнах вниманието в други връзки, колко очарователно е да разглежда човек едно наситено стадо, полегнало на пасището, да наблюдава човек това занимание с храносмилането, което отново се изразява в самото положение на животните, в израза на очите, във всяко движение.
Опитайте се да гледате веднъж една крава, която лежи на пасището, когато ако щете тук или там се явява някакъв шум. Толкова очарователно е човек да гледа, как кравата повдига главата, как в това повдигане живее чувството, че всичко това е много трудно, че главата не може да бъде повдигната лесно, как във всичко това живее нещо твърде особено. Когато виждаме така една крава да повдига главата си при едно смущение на пасището, не можем да стигнем до нищо друго, освен да си кажем: Тази крава се учудва на това, че трябва да си вдигне главата към нещо друго освен към пашата, към тревата, за да пасе. Защо повдигам аз всъщност сега главата Аз не паса и няма никаква цел да повдигам главата, когато не паса. Гледайте само, как е това!
към текста >>
НАГОРЕ