Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
40
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
Намерени са
50026
резултата от
1808
текста в
51
страници с части от думите : '
Жив
'.
На страница
40
:
1000
резултата в
34
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Деца, които се намират във възрастта, когато започва тяхното възпитание, за душата на които искаме да направим това, което трябва да се внесе в човешкия
жив
от, са изтръгнати от земното съществуване заедно със старите хора.
Множество хора загиват заедно. Когато разглеждаме нещата от становището на духовната наука, ние не винаги можем да кажем, че при тези хора кармата за този земен живот напълно е изтекла. Нека погледнем кармическата нишка на това, което стои тук в основата. При стари хора, които без съмнение скоро биха изживели тяхната земна карма за този живот, нишката на живота се скъсява може би само с няколко месеца или с малко години. По-млади хора, в пълната сила на земния си живот, които са планували, какво биха искали да направят през следващите години за себе си, за семейството си, за една по-голяма част от човечеството, за тях земният живот се съкращава с много години, що се отнася за делата, които са възнамерявали да извършат.
Деца, които се намират във възрастта, когато започва тяхното възпитание, за душата на които искаме да направим това, което трябва да се внесе в човешкия живот, са изтръгнати от земното съществуване заедно със старите хора.
Кърмачета, които едва са се отделили от майчините гърди и такива, които още не са отбити, са изтръгнати от живота заедно с другите хора. Тогава изниква голямата загадка: Как действа кармата в такова събитие?
към текста >>
Кърмачета, които едва са се отделили от майчините гърди и такива, които още не са отбити, са изтръгнати от
жив
ота заедно с другите хора.
Когато разглеждаме нещата от становището на духовната наука, ние не винаги можем да кажем, че при тези хора кармата за този земен живот напълно е изтекла. Нека погледнем кармическата нишка на това, което стои тук в основата. При стари хора, които без съмнение скоро биха изживели тяхната земна карма за този живот, нишката на живота се скъсява може би само с няколко месеца или с малко години. По-млади хора, в пълната сила на земния си живот, които са планували, какво биха искали да направят през следващите години за себе си, за семейството си, за една по-голяма част от човечеството, за тях земният живот се съкращава с много години, що се отнася за делата, които са възнамерявали да извършат. Деца, които се намират във възрастта, когато започва тяхното възпитание, за душата на които искаме да направим това, което трябва да се внесе в човешкия живот, са изтръгнати от земното съществуване заедно със старите хора.
Кърмачета, които едва са се отделили от майчините гърди и такива, които още не са отбити, са изтръгнати от живота заедно с другите хора.
Тогава изниква голямата загадка: Как действа кармата в такова събитие?
към текста >>
Те имат определена обща съдба, която понасят заедно благодарение на това, че слизайки в земното съществуване всички са се въплътили на определено място на Земята и в тази жизнена обща съдба те задружно из
жив
яват прекъсването на нишката на техния
жив
от.
Когато чрез едно земетресение обикновено групово загиват хора по начина, който току-що описах, в някакво отношение те са кармически свързани - както по правило хората, които населяват заедно една местност, повече или по-малко са кармически свързани, във всеки случай имат нещо общо помежду си.
Те имат определена обща съдба, която понасят заедно благодарение на това, че слизайки в земното съществуване всички са се въплътили на определено място на Земята и в тази жизнена обща съдба те задружно изживяват прекъсването на нишката на техния живот.
към текста >>
Ние съвсем не откриваме там хора, при раждането на които кармата им да е посочвала, че земният им
жив
от трябва да завърши в онова време, когато е настъпила общата катастрофа.
Нека с очите на инициационната наука да погледнем към една такава опустошителна катастрофа, предизвикана от земетресение.
Ние съвсем не откриваме там хора, при раждането на които кармата им да е посочвала, че земният им живот трябва да завърши в онова време, когато е настъпила общата катастрофа.
Чрез едно такова събитие хората поскоро са били изтръгнати от тяхната карма.
към текста >>
Според решението на боговете важното е приключването, из
жив
яването на кармата.
Как е станало възможно те да бъдат изтръгнати от нея?
Според решението на боговете важното е приключването, изживяването на кармата.
Ако погледнете всичко, което настъпва в такива природни събития като земетресения, изригване на вулкани, наводнения и други подобни, то не лежи в закономерния природен порядък на земното развитие; и тук, макар и според природните закони, в развитието на Земята се намесва нещо друго.
към текста >>
Това, което по този начин е
жив
яло на Луната, се е нуждаело от съвършено други природни закони - природни закони, които показваха лунния
жив
от в неизменно движение, вътрешно подвижен и бликащ, вълнуващ се.
Това, което по този начин е живяло на Луната, се е нуждаело от съвършено други природни закони - природни закони, които показваха лунния живот в неизменно движение, вътрешно подвижен и бликащ, вълнуващ се.
Това, което тогава е било вътрешно бликащо, вълнообразно, вълнуващо се, днес то отчасти, наистина само отчасти, е нещо втвърдено, сковано в Луната, която е нашият спътник във Вселената. Но втвърдената, скованата част на Луната, която всъщност е едно вроговяване, ни насочва към една минала вътрешна подвижност на Луната. Тя се проявява в земната област, когато настъпват такива стихийни събития, каквито изложих. В тези събития не действат обикновените земни природни закони, в тях започва да шуми, да трополи старата Луна, която без съмнение кръжи навън в Космоса в оправданата за нея днешна форма, но която е оставила в Земята сили, след като се е отделила от нея.
към текста >>
А сега спомнете си, как обясних, че с кармата на човека са свързани онези същества, които някога са били великите праучители на човечеството, които са донесли на човечеството великата първоначална мъдрост, които не са
жив
яли на Земята в едно физическо тяло, а в едно етерно тяло, и които в даден момент са напуснали Земята и днес обитават Луната, така че ние ги срещаме в началото на времето, което прекарваме между смъртта и едно ново раждане.
А сега спомнете си, как обясних, че с кармата на човека са свързани онези същества, които някога са били великите праучители на човечеството, които са донесли на човечеството великата първоначална мъдрост, които не са живяли на Земята в едно физическо тяло, а в едно етерно тяло, и които в даден момент са напуснали Земята и днес обитават Луната, така че ние ги срещаме в началото на времето, което прекарваме между смъртта и едно ново раждане.
Това са съществата, които с една истинска душевно-духовна писменост записват в световния етер онова, което е кармата на хората.
към текста >>
И тук ариманическите същества могат да се намесят в протичането на
жив
ота на човечеството.
Но във Вселената съществува, бих могъл да кажа, един заговор, който достига своята връхна точка в използването не само на това, което придружава нашата Земя с оправданата днешна Луна, а се използува също и онова, което е останало в Земята като лунно естество, намиращо се в брожение. А то се използва от ариманическите същества.
И тук ариманическите същества могат да се намесят в протичането на живота на човечеството.
И ние можем да видим как ариманически същества сладострастно подават доволното си лице от глъбините на Земята, когато настъпват такива природни катастрофи.
към текста >>
В такъв случай с помощта на инициационната наука ние виждаме, как човекът, който загива при тези катастрофи, е разгънал само една част от своята карма до момента, в който нишката на
жив
ота му внезапно се прекъсва.
В такъв случай с помощта на инициационната наука ние виждаме, как човекът, който загива при тези катастрофи, е разгънал само една част от своята карма до момента, в който нишката на живота му внезапно се прекъсва.
Ако не би се случила катастрофата, би се разгърнала още една част от живота, една по-голяма или по-малка част според това, дали от живота са били откъснати старци, възрастни или кърмачета; в такъв случай би съществувала възможността, нишката на живота с неговите събития да се проточи през целия живот, но внезапно във физическия организъм на човека се намесва събрано в един момент онова, което би трябвало да стане през цялото това време.
към текста >>
Ако не би се случила катастрофата, би се разгърнала още една част от
жив
ота, една по-голяма или по-малка част според това, дали от
жив
ота са били откъснати старци, възрастни или кърмачета; в такъв случай би съществувала възможността, нишката на
жив
ота с неговите събития да се проточи през целия
жив
от, но внезапно във физическия организъм на човека се намесва събрано в един момент онова, което би трябвало да стане през цялото това време.
В такъв случай с помощта на инициационната наука ние виждаме, как човекът, който загива при тези катастрофи, е разгънал само една част от своята карма до момента, в който нишката на живота му внезапно се прекъсва.
Ако не би се случила катастрофата, би се разгърнала още една част от живота, една по-голяма или по-малка част според това, дали от живота са били откъснати старци, възрастни или кърмачета; в такъв случай би съществувала възможността, нишката на живота с неговите събития да се проточи през целия живот, но внезапно във физическия организъм на човека се намесва събрано в един момент онова, което би трябвало да стане през цялото това време.
към текста >>
Ако не би бил засегнат от катастрофата, според неговата карма той би
жив
ял, да кажем, до 65 години.
Помислете само, мили приятели, какво имаме всъщност тук. Да предположим, че един човек загива от такава катастрофа на 30 години.
Ако не би бил засегнат от катастрофата, според неговата карма той би живял, да кажем, до 65 години.
През това време в живота му щяха да се случат найразлични събития. Сега обаче те са останали да съществуват само като възможност. В неговата карма, в устройството на неговото етерно тяло, на неговото астрално тяло, в устройството на неговия азов организъм се намира заложено всичко това. А какво би станало, ако той би живял 65 години? Наред с изграждането, организмът постоянно би бил разграждан; би се извършвало бавно разграждане - едно субтилно бавно разграждане, докато то намери своя завършек в 65-та година от живота на този човек.
към текста >>
През това време в
жив
ота му щяха да се случат найразлични събития.
Помислете само, мили приятели, какво имаме всъщност тук. Да предположим, че един човек загива от такава катастрофа на 30 години. Ако не би бил засегнат от катастрофата, според неговата карма той би живял, да кажем, до 65 години.
През това време в живота му щяха да се случат найразлични събития.
Сега обаче те са останали да съществуват само като възможност. В неговата карма, в устройството на неговото етерно тяло, на неговото астрално тяло, в устройството на неговия азов организъм се намира заложено всичко това. А какво би станало, ако той би живял 65 години? Наред с изграждането, организмът постоянно би бил разграждан; би се извършвало бавно разграждане - едно субтилно бавно разграждане, докато то намери своя завършек в 65-та година от живота на този човек.
към текста >>
А какво би станало, ако той би
жив
ял 65 години?
Да предположим, че един човек загива от такава катастрофа на 30 години. Ако не би бил засегнат от катастрофата, според неговата карма той би живял, да кажем, до 65 години. През това време в живота му щяха да се случат найразлични събития. Сега обаче те са останали да съществуват само като възможност. В неговата карма, в устройството на неговото етерно тяло, на неговото астрално тяло, в устройството на неговия азов организъм се намира заложено всичко това.
А какво би станало, ако той би живял 65 години?
Наред с изграждането, организмът постоянно би бил разграждан; би се извършвало бавно разграждане - едно субтилно бавно разграждане, докато то намери своя завършек в 65-та година от живота на този човек.
към текста >>
Наред с изграждането, организмът постоянно би бил разграждан; би се извършвало бавно разграждане - едно субтилно бавно разграждане, докато то намери своя завършек в 65-та година от
жив
ота на този човек.
Ако не би бил засегнат от катастрофата, според неговата карма той би живял, да кажем, до 65 години. През това време в живота му щяха да се случат найразлични събития. Сега обаче те са останали да съществуват само като възможност. В неговата карма, в устройството на неговото етерно тяло, на неговото астрално тяло, в устройството на неговия азов организъм се намира заложено всичко това. А какво би станало, ако той би живял 65 години?
Наред с изграждането, организмът постоянно би бил разграждан; би се извършвало бавно разграждане - едно субтилно бавно разграждане, докато то намери своя завършек в 65-та година от живота на този човек.
към текста >>
Това бавно разграждане, което би обхванало още 35 години, което би ставало в едно бавно темпо, отговарящо на един такъв по-дълъг
жив
от, се извършва, така да се каже, в един момент, в един миг; то е сгъстено в един миг.
Това бавно разграждане, което би обхванало още 35 години, което би ставало в едно бавно темпо, отговарящо на един такъв по-дълъг живот, се извършва, така да се каже, в един момент, в един миг; то е сгъстено в един миг.
Това може да се случи при физическото тяло. То не може да стане при етерното тяло, при астралното тяло, при азовия организъм.
към текста >>
И когато описаното тук се случи, тогава един човек влиза в духовния свят не с из
жив
яна карма, а по друг начин.
И когато описаното тук се случи, тогава един човек влиза в духовния свят не с изживяна карма, а по друг начин.
Чрез това в духовния свят се внася нещо, което иначе не би съществувало там - едно етерно тяло, което би трябвало още да бъде на Земята, едно астрално тяло и един азов организъм, които биха могли да бъдат още на Земята. Вместо да останат на Земята, те са пренесени в духовния свят. Нещо, което е било определено за земното съществуване, се внася в духовния свят. И така ние виждаме, че от всяка стихийна катастрофа в духовния свят се внася един земен елемент. Хора, които по този начин са били отклонени от тяхната карма чрез ариманическите същества, влизат в духовния свят в такова състояние.
към текста >>
Чрез това минало въплъщение и това, което го е предшествало в целия
жив
от на човека, се е подготвил един определен свят от факти, един свят от събития в настоящето въплъщение.
Там тези същества си казват: - Тук имаме един човек в неговото минало въплъщение.
Чрез това минало въплъщение и това, което го е предшествало в целия живот на човека, се е подготвил един определен свят от факти, един свят от събития в настоящето въплъщение.
Обаче от това, което е било подготвено, се е проявило само първата част; втората част не е проявена. Ето защо тук ние имаме една част от човешкия биографичен живот, която всъщност би трябвало кармически да отговаря на този ход на живота /чертае се /, която обаче не му отговаря и затова ние имаме тук само една част. Едната част тук по някакъв начин отговаря на миналия земен живот, но не на целия минал земен живот. -
към текста >>
Ето защо тук ние имаме една част от човешкия биографичен
жив
от, която всъщност би трябвало кармически да отговаря на този ход на
жив
ота /чертае се /, която обаче не му отговаря и затова ние имаме тук само една част.
Там тези същества си казват: - Тук имаме един човек в неговото минало въплъщение. Чрез това минало въплъщение и това, което го е предшествало в целия живот на човека, се е подготвил един определен свят от факти, един свят от събития в настоящето въплъщение. Обаче от това, което е било подготвено, се е проявило само първата част; втората част не е проявена.
Ето защо тук ние имаме една част от човешкия биографичен живот, която всъщност би трябвало кармически да отговаря на този ход на живота /чертае се /, която обаче не му отговаря и затова ние имаме тук само една част.
Едната част тук по някакъв начин отговаря на миналия земен живот, но не на целия минал земен живот. -
към текста >>
Едната част тук по някакъв начин отговаря на миналия земен
жив
от, но не на целия минал земен
жив
от. -
Там тези същества си казват: - Тук имаме един човек в неговото минало въплъщение. Чрез това минало въплъщение и това, което го е предшествало в целия живот на човека, се е подготвил един определен свят от факти, един свят от събития в настоящето въплъщение. Обаче от това, което е било подготвено, се е проявило само първата част; втората част не е проявена. Ето защо тук ние имаме една част от човешкия биографичен живот, която всъщност би трябвало кармически да отговаря на този ход на живота /чертае се /, която обаче не му отговаря и затова ние имаме тук само една част.
Едната част тук по някакъв начин отговаря на миналия земен живот, но не на целия минал земен живот. -
към текста >>
Боговете трябва да погледнат този предишен земен
жив
от и да кажат: - Тук има нещо, което не е засегнато от въздействия, които е трябвало да изпита.
Боговете трябва да погледнат този предишен земен живот и да кажат: - Тук има нещо, което не е засегнато от въздействия, които е трябвало да изпита.
Тук се намират неизползвани причини.- И това, което е налице като неизползвани причини, боговете сега могат да го вземат, да го занесат на човека и с това точно по отношение на неговата вътрешна душевност да го подкрепят за неговия следващ земен живот. Така, че в известна степен силата на това, което е било причина в едно предишно въплъщение, сега още по-мощно ще се прояви в следващата инкарнация. Тогава човекът, ако не беше изживял такава катастрофа, може би, би навлязъл в живота с незначителни способности или с определени способности, но изявени в съвсем друга област; сега човекът се ражда като съвсем друг по отношение изравняването на кармата. Но той се ражда и с особени своеобразни способности.Защото неговото астрално тяло положително е сгъстено, понеже в него съществуват неизползуваните причини.
към текста >>
Тук се намират неизползвани причини.- И това, което е налице като неизползвани причини, боговете сега могат да го вземат, да го занесат на човека и с това точно по отношение на неговата вътрешна душевност да го подкрепят за неговия следващ земен
жив
от.
Боговете трябва да погледнат този предишен земен живот и да кажат: - Тук има нещо, което не е засегнато от въздействия, които е трябвало да изпита.
Тук се намират неизползвани причини.- И това, което е налице като неизползвани причини, боговете сега могат да го вземат, да го занесат на човека и с това точно по отношение на неговата вътрешна душевност да го подкрепят за неговия следващ земен живот.
Така, че в известна степен силата на това, което е било причина в едно предишно въплъщение, сега още по-мощно ще се прояви в следващата инкарнация. Тогава човекът, ако не беше изживял такава катастрофа, може би, би навлязъл в живота с незначителни способности или с определени способности, но изявени в съвсем друга област; сега човекът се ражда като съвсем друг по отношение изравняването на кармата. Но той се ражда и с особени своеобразни способности.Защото неговото астрално тяло положително е сгъстено, понеже в него съществуват неизползуваните причини.
към текста >>
Тогава човекът, ако не беше из
жив
ял такава катастрофа, може би, би навлязъл в
жив
ота с незначителни способности или с определени способности, но изявени в съвсем друга област; сега човекът се ражда като съвсем друг по отношение изравняването на кармата.
Боговете трябва да погледнат този предишен земен живот и да кажат: - Тук има нещо, което не е засегнато от въздействия, които е трябвало да изпита. Тук се намират неизползвани причини.- И това, което е налице като неизползвани причини, боговете сега могат да го вземат, да го занесат на човека и с това точно по отношение на неговата вътрешна душевност да го подкрепят за неговия следващ земен живот. Така, че в известна степен силата на това, което е било причина в едно предишно въплъщение, сега още по-мощно ще се прояви в следващата инкарнация.
Тогава човекът, ако не беше изживял такава катастрофа, може би, би навлязъл в живота с незначителни способности или с определени способности, но изявени в съвсем друга област; сега човекът се ражда като съвсем друг по отношение изравняването на кармата.
Но той се ражда и с особени своеобразни способности.Защото неговото астрално тяло положително е сгъстено, понеже в него съществуват неизползуваните причини.
към текста >>
Нека да погледнем, как в една катастрофа, свързана с човешката цивилизация, чрез ариманическите сили, чрез ариманическите същества загиват хора, които не са много силно свързани кармически, които, така да се каже, са събрани вкупом, за да намерят заедно края на своя земен
жив
от.
Така първоначално ние виждаме, как стои принципно въпросът с такива стихийни катастрофи. Но сега нека насочим погледа си към една друга страна.
Нека да погледнем, как в една катастрофа, свързана с човешката цивилизация, чрез ариманическите сили, чрез ариманическите същества загиват хора, които не са много силно свързани кармически, които, така да се каже, са събрани вкупом, за да намерят заедно края на своя земен живот.
към текста >>
Нека насочим поглед към емоционални прояви, развити по фанатичен начин от група хора, както охарактеризирах това в случаи, където се проявява произлизащото само от човека, ако той
жив
ее напълно в нереалното и освен това действа разрушително.
А сега нека оставим настрана тези катастрофи.
Нека насочим поглед към емоционални прояви, развити по фанатичен начин от група хора, както охарактеризирах това в случаи, където се проявява произлизащото само от човека, ако той живее напълно в нереалното и освен това действа разрушително.
Нека разгледаме една такава фантастично окарикатурена, изкривена форма на цивилизацията, каквато днес виждаме в сегашния Европейски Изток, и нека погледнем какво става, когато хора, които принадлежат на такава общност, минат през вратата на смъртта?
към текста >>
През човешкия
жив
от нашият поглед прониква в
жив
ота на боговете и ние виждаме
жив
ота на боговете на задния фон на човешкия
жив
от.
Нашият поглед, който без съмнение трябва да бъде пълен с разбиране на човешката карма, бива насочен от човешката съдба към съдбата на боговете. Защото проследявайки жестокостите на войните, вината и чудовищните действия по време на войните, във връзка с природните и стихийните катастрофи, които убиват хората, ние виждаме да се проявява борбата на добрите богове с лошите богове от двете направления.
През човешкия живот нашият поглед прониква в живота на боговете и ние виждаме живота на боговете на задния фон на човешкия живот.
И ние виждаме този живот не със сухите теоретически възгледи, а го виждаме с нашето сърце и живо участие и можем отново да разгледаме този живот на боговете във връзка с това, което става в индивидуалната карма на човека върху Земята, защото виждаме човешката съдба преплетена със съдбата на боговете.
към текста >>
И ние виждаме този
жив
от не със сухите теоретически възгледи, а го виждаме с нашето сърце и
жив
о участие и можем отново да разгледаме този
жив
от на боговете във връзка с това, което става в индивидуалната карма на човека върху Земята, защото виждаме човешката съдба преплетена със съдбата на боговете.
Нашият поглед, който без съмнение трябва да бъде пълен с разбиране на човешката карма, бива насочен от човешката съдба към съдбата на боговете. Защото проследявайки жестокостите на войните, вината и чудовищните действия по време на войните, във връзка с природните и стихийните катастрофи, които убиват хората, ние виждаме да се проявява борбата на добрите богове с лошите богове от двете направления. През човешкия живот нашият поглед прониква в живота на боговете и ние виждаме живота на боговете на задния фон на човешкия живот.
И ние виждаме този живот не със сухите теоретически възгледи, а го виждаме с нашето сърце и живо участие и можем отново да разгледаме този живот на боговете във връзка с това, което става в индивидуалната карма на човека върху Земята, защото виждаме човешката съдба преплетена със съдбата на боговете.
към текста >>
Защото, когато човек вникне в тази връзка, той стига до странния, но
жив
отворно осветяващ света възглед.
Онзи, който беше посвещаван в древните мистерии, първоначално беше въвеждан в света на елементите; там той виждаше, как постепенно се разширява неговото вътрешно естество с моралните си качества. След това той се запознаваше - и това бяха важни, мощни думи, които ученикът на древните мистерии произнасяше, - с «долните и горните богове», с ариманическите и луциферическите богове. Добрите богове са в равновесното положение. И когато ученикът на мистериите се научаваше да познава това, което новият мистериен ученик отново трябва да се научи да познава, един човек постепенно биваше посвещаван в дълбочините на съществуването.
Защото, когато човек вникне в тази връзка, той стига до странния, но животворно осветяващ света възглед.
Защо има толкова нещастия в света? За да могат боговете да сътворят от тях щастие. Защото само щастието, голото щастие, не водеше в дълбините на световното съществуване. Само щастието, което израства от нещастието при преминаването на човека през света на сетивата, води в дълбините на света.
към текста >>
Когато обаче се научаваме да познаваме кармата по правилния начин, тогава самият човешки
жив
от се задълбочава.
Навсякъде, където се касае до разглеждането на кармата, ние трябва да апелираме не само към теоретическите понятия; навсякъде, където се касае за карма, ние трябва да апелираме към целия човек. Защото ние не можем да се научим да познаваме кармата, без в процеса на познанието да участвува сърцето, цялата душа, волята на човека.
Когато обаче се научаваме да познаваме кармата по правилния начин, тогава самият човешки живот се задълбочава.
И едва тогава отношенията в живота, които събират хората кармически, добиват достатъчно значение.
към текста >>
И едва тогава отношенията в
жив
ота, които събират хората кармически, добиват достатъчно значение.
Навсякъде, където се касае до разглеждането на кармата, ние трябва да апелираме не само към теоретическите понятия; навсякъде, където се касае за карма, ние трябва да апелираме към целия човек. Защото ние не можем да се научим да познаваме кармата, без в процеса на познанието да участвува сърцето, цялата душа, волята на човека. Когато обаче се научаваме да познаваме кармата по правилния начин, тогава самият човешки живот се задълбочава.
И едва тогава отношенията в живота, които събират хората кармически, добиват достатъчно значение.
към текста >>
Понеже намиращото се около нас и в нас в един земен
жив
от, то първоначално е това, което загива по пътя между смъртта и новото раждане.
Понеже намиращото се около нас и в нас в един земен живот, то първоначално е това, което загива по пътя между смъртта и новото раждане.
Това обаче, което остава, е онова, което боговете, т. е. съществата на висшите йерархии притежават. И по отношение познаването на кармата никой няма да развие истинско душевно настроение, ако той не гледа на опознаването на кармата като на едно протягане на ръка от страна на боговете.
към текста >>
2.
Рудолф Щайнер. Живот и произведения
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
РУДОЛФ ЩАЙНЕР -
ЖИВ
ОТ И ПРОИЗВЕДЕНИЯ
РУДОЛФ ЩАЙНЕР - ЖИВОТ И ПРОИЗВЕДЕНИЯ
към текста >>
доведоха до основаването на многобройни институции, които винаги намират признание като обогатяване на обществения културен
жив
от.
Жизненото дело на Рудолф Щайнер е на разположение като написани произведения и като записки на неговите, винаги свободно изнасяни, лекции. Към това се прибавят и многобройните художествени произведения, от които двете сгради на първия и втория Гьотеанум намират световно признание. Неговите изложения относно педагогиката, селското стопанство, медицината, националната икономия и т.н.
доведоха до основаването на многобройни институции, които винаги намират признание като обогатяване на обществения културен живот.
към текста >>
3.
Съдържание
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
От следсмъртното из
жив
яване на мощната имагинация, в началото на 19-то столетие първата донесе със себе си копнежа, да знае също нещо и от космологията, другата прие импулсите предимно в нейната воля, сякаш си спомняше за едно взето решение
В антропософското движение могат да бъдат различени две групи души: едната с една повече вътрешна потребност на сърцето, Христос да бъде поставен в центъра; другата иска да го познае от космологията, от историята на земята и на човечеството. Предпоставките за тези групирания се простират в миналото до времената на атлантските оракули. Особено важно е онова въплъщение, което се пада в първите следхристиянски столетия. Едната група души е била вече уморена от езичеството; тя се е запалила в сърцето си за Христос; другата група, която е имала по-малко въплъщения на Земята е била още изпълнена с мощните импулси на древното езичество и приема християнството повече с душа, проникната от интелекта.
От следсмъртното изживяване на мощната имагинация, в началото на 19-то столетие първата донесе със себе си копнежа, да знае също нещо и от космологията, другата прие импулсите предимно в нейната воля, сякаш си спомняше за едно взето решение
към текста >>
Общото в душевното устройство на тези две групи души в първите християнски столетия беше едно, макар и леко но все пак съществуващо из
жив
яване на ауричното тъкане в природата и на вливането на една ясна духовност между заспиването и събуждането.
Общото в душевното устройство на тези две групи души в първите християнски столетия беше едно, макар и леко но все пак съществуващо изживяване на ауричното тъкане в природата и на вливането на една ясна духовност между заспиването и събуждането.
Към чувството за невинността на природното съществуване се прибави в 5-то, 6-то столетие размишлението върху дълбочините на силите, които развързват доброто и злото в човешката душа, а именно между ориентирането от изтока на хора /българи, бугри, еретици/. Следва времето, когато виждането на блещукащата светлина над растенията и животните угасва, онемява шепотът на онази духовност, но все още може да се говори за това като за нещо познато; след това идва времето, което се нарича залез на живия Логос. Свързано с това е раждането на катехетиката /католическо вероучение/ и превръщането на богослужението в нещо екзотерично, външно. Основното настроение на душите, които живеят в духовния свят между 7-то и 8-то столетие; Христос не е вече познаван в неговата същност, култът не е вече разбран; на Земята трябва да се развие силата, която да позволи на душите да приемат Христос
към текста >>
Следва времето, когато виждането на блещукащата светлина над растенията и
жив
отните угасва, онемява шепотът на онази духовност, но все още може да се говори за това като за нещо познато; след това идва времето, което се нарича залез на
жив
ия Логос.
Общото в душевното устройство на тези две групи души в първите християнски столетия беше едно, макар и леко но все пак съществуващо изживяване на ауричното тъкане в природата и на вливането на една ясна духовност между заспиването и събуждането. Към чувството за невинността на природното съществуване се прибави в 5-то, 6-то столетие размишлението върху дълбочините на силите, които развързват доброто и злото в човешката душа, а именно между ориентирането от изтока на хора /българи, бугри, еретици/.
Следва времето, когато виждането на блещукащата светлина над растенията и животните угасва, онемява шепотът на онази духовност, но все още може да се говори за това като за нещо познато; след това идва времето, което се нарича залез на живия Логос.
Свързано с това е раждането на катехетиката /католическо вероучение/ и превръщането на богослужението в нещо екзотерично, външно. Основното настроение на душите, които живеят в духовния свят между 7-то и 8-то столетие; Христос не е вече познаван в неговата същност, култът не е вече разбран; на Земята трябва да се развие силата, която да позволи на душите да приемат Христос
към текста >>
Основното настроение на душите, които
жив
еят в духовния свят между 7-то и 8-то столетие; Христос не е вече познаван в неговата същност, култът не е вече разбран; на Земята трябва да се развие силата, която да позволи на душите да приемат Христос
Общото в душевното устройство на тези две групи души в първите християнски столетия беше едно, макар и леко но все пак съществуващо изживяване на ауричното тъкане в природата и на вливането на една ясна духовност между заспиването и събуждането. Към чувството за невинността на природното съществуване се прибави в 5-то, 6-то столетие размишлението върху дълбочините на силите, които развързват доброто и злото в човешката душа, а именно между ориентирането от изтока на хора /българи, бугри, еретици/. Следва времето, когато виждането на блещукащата светлина над растенията и животните угасва, онемява шепотът на онази духовност, но все още може да се говори за това като за нещо познато; след това идва времето, което се нарича залез на живия Логос. Свързано с това е раждането на катехетиката /католическо вероучение/ и превръщането на богослужението в нещо екзотерично, външно.
Основното настроение на душите, които живеят в духовния свят между 7-то и 8-то столетие; Христос не е вече познаван в неговата същност, култът не е вече разбран; на Земята трябва да се развие силата, която да позволи на душите да приемат Христос
към текста >>
След това в 7-то, 8-то столетие слабата
жив
а връзка с духовния свят изчезва, но определено съзнание за тази връзка намира още убежище в отделни учебни центрове, чието
жив
о импулсиращо действие завършва едва в 12-то, 13-то столетие.
В първите християнски столетия са съществували центрове за висше познание, като остатъци на мистериите. В тези центрове не се говореше за природни закони, а за творящата сила на богинята «Природа» /«натура»/.
След това в 7-то, 8-то столетие слабата жива връзка с духовния свят изчезва, но определено съзнание за тази връзка намира още убежище в отделни учебни центрове, чието живо импулсиращо действие завършва едва в 12-то, 13-то столетие.
Поучения върху живота на елементите, движението на планетите, космическия океан, тайните на аза бяха развивани като учение до края на 14-то 15-то столетие. Школата на Шартр, Клюни. Даже в университета от Орлеан се развиват към края на 13-то столетие учения от този род. Последователите на Платон и на Аристотел. В началото на 13-то столетие важна обмяна на идеи за създаването на една нова духовност на Земята.
към текста >>
Поучения върху
жив
ота на елементите, движението на планетите, космическия океан, тайните на аза бяха развивани като учение до края на 14-то 15-то столетие.
В първите християнски столетия са съществували центрове за висше познание, като остатъци на мистериите. В тези центрове не се говореше за природни закони, а за творящата сила на богинята «Природа» /«натура»/. След това в 7-то, 8-то столетие слабата жива връзка с духовния свят изчезва, но определено съзнание за тази връзка намира още убежище в отделни учебни центрове, чието живо импулсиращо действие завършва едва в 12-то, 13-то столетие.
Поучения върху живота на елементите, движението на планетите, космическия океан, тайните на аза бяха развивани като учение до края на 14-то 15-то столетие.
Школата на Шартр, Клюни. Даже в университета от Орлеан се развиват към края на 13-то столетие учения от този род. Последователите на Платон и на Аристотел. В началото на 13-то столетие важна обмяна на идеи за създаването на една нова духовност на Земята. Една чудесна хармония на душите отгоре и отдолу е последствие на това.
към текста >>
Провеждането, пренасянето на космическата интелигентност в нервно-сетивния организъм на човека се из
жив
ява от духовния свят като една космическа буря.
Мъдростта на розенкройцерите се състоеше в това, че те имаха известна яснота върху тези отношения. В областта на Слънцето Михаил събира душите, които според това в началото на 15-то столетие се обединяват и образуват свръхсетивната школа на Михаил. От сега нататък чрез собствената интелигентност на човешката душа трябваше да бъде развито естеството на Михаил, докато накрая на 19-то столетие започне новата епоха на Михаил на Земята. Голямата криза от началото на 19-то столетие до днес, борбата на Ариман срещу Михаил. Ариман иска да направи предишната космическа интелигентност изцяло земна.
Провеждането, пренасянето на космическата интелигентност в нервно-сетивния организъм на човека се изживява от духовния свят като една космическа буря.
Така е било в Атлантската епоха, когато космическата интелигентност беше завладяла човешките сърца. Сега човекът-глава /умственият човек/ трябва отново да стане човек-сърце чрез одухотворяване на интелекта.
към текста >>
Необходимост от вътрешна инициатива на душевния
жив
от на антропософа и от съблюдаването на условията и на насрещните образи.
Кармическият импулс към духовното е обгръщане на това, което е изпитано по описания начин преди слизането на душата в земното тяло.
Необходимост от вътрешна инициатива на душевния живот на антропософа и от съблюдаването на условията и на насрещните образи.
Подкопаване или заблуждение на инициативата чрез лоши писания и празни приказки на материалистичния интелектуализъм. Общ плод на живота. Истинност на материализма само за физическия живот Потресаващото в кармата на хората, които не се издигат до духовното. Силата на Михаил създава физиономията и човешката форма. Настоящото в полето на материализма ще бъде доказано, че духът е творящ, така че тези хора ще трябва да го виждат.
към текста >>
Общ плод на
жив
ота.
Кармическият импулс към духовното е обгръщане на това, което е изпитано по описания начин преди слизането на душата в земното тяло. Необходимост от вътрешна инициатива на душевния живот на антропософа и от съблюдаването на условията и на насрещните образи. Подкопаване или заблуждение на инициативата чрез лоши писания и празни приказки на материалистичния интелектуализъм.
Общ плод на живота.
Истинност на материализма само за физическия живот Потресаващото в кармата на хората, които не се издигат до духовното. Силата на Михаил създава физиономията и човешката форма. Настоящото в полето на материализма ще бъде доказано, че духът е творящ, така че тези хора ще трябва да го виждат. Стремеж на Ариман да действа в душите чрез временно проникване в човешките тела
към текста >>
Истинност на материализма само за физическия
жив
от Потресаващото в кармата на хората, които не се издигат до духовното.
Кармическият импулс към духовното е обгръщане на това, което е изпитано по описания начин преди слизането на душата в земното тяло. Необходимост от вътрешна инициатива на душевния живот на антропософа и от съблюдаването на условията и на насрещните образи. Подкопаване или заблуждение на инициативата чрез лоши писания и празни приказки на материалистичния интелектуализъм. Общ плод на живота.
Истинност на материализма само за физическия живот Потресаващото в кармата на хората, които не се издигат до духовното.
Силата на Михаил създава физиономията и човешката форма. Настоящото в полето на материализма ще бъде доказано, че духът е творящ, така че тези хора ще трябва да го виждат. Стремеж на Ариман да действа в душите чрез временно проникване в човешките тела
към текста >>
Въпросите за дълбокия смисъл на
жив
ота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: -
Жив
еем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори? -
към текста >>
Фактите на повтарящия се земен
жив
от на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията.
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията.
Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
към текста >>
4.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Тъй като епохата на интелекта днес е налице, чрез съиз
жив
яването на настоящето човек винаги може да си състави една правилна представа какво представлява интелектуализмът, какво се е появило на повърхността на европейската цивилизация именно в 14-то, 15-то столетие.
Тъй като епохата на интелекта днес е налице, чрез съизживяването на настоящето човек винаги може да си състави една правилна представа какво представлява интелектуализмът, какво се е появило на повърхността на европейската цивилизация именно в 14-то, 15-то столетие.
Но днес ние не чувстваме по един жив начин душевната нагласа, която е предхождала настоящата епоха. Когато разглеждаме историята, проектираме онова, което сме свикнали да виждаме в настоящето също и назад в миналото историческо развитие. Така не придобиваме особено вярна представа за това, колко съвършено различни са били духовете преди тази епоха. И когато оставим да говорят документите, ние до голяма степен вече внасяме именно в тях онова, което е днешният начин на мислене и на разглеждане на нещата.
към текста >>
Но днес ние не чувстваме по един
жив
начин душевната нагласа, която е предхождала настоящата епоха.
Тъй като епохата на интелекта днес е налице, чрез съизживяването на настоящето човек винаги може да си състави една правилна представа какво представлява интелектуализмът, какво се е появило на повърхността на европейската цивилизация именно в 14-то, 15-то столетие.
Но днес ние не чувстваме по един жив начин душевната нагласа, която е предхождала настоящата епоха.
Когато разглеждаме историята, проектираме онова, което сме свикнали да виждаме в настоящето също и назад в миналото историческо развитие. Така не придобиваме особено вярна представа за това, колко съвършено различни са били духовете преди тази епоха. И когато оставим да говорят документите, ние до голяма степен вече внасяме именно в тях онова, което е днешният начин на мислене и на разглеждане на нещата.
към текста >>
И когато насочим например поглед върху онези личности, които от арабизма, от културата на Азия бяха повлияни от една страна от това, което като религия се из
жив
яваше в мохамеданството, а от друга страна бяха повлияни също и от аристотелизма, когато се погледнат тези личности, които тогава намериха пътя през Африка към Испания, а след това дълбоко повлияха духовете на Европа до Спиноза[1] и след Спиноза, тогава не добиваме никаква представа за тях, ако си представяме душевната им нагласа такава, като че ли са били просто хора от настоящето, въпреки че не са знаели още толкова много неща, които по-късно са били открити.
Пред духовнонаучното разглеждане някои неща се представят съвършено различно.
И когато насочим например поглед върху онези личности, които от арабизма, от културата на Азия бяха повлияни от една страна от това, което като религия се изживяваше в мохамеданството, а от друга страна бяха повлияни също и от аристотелизма, когато се погледнат тези личности, които тогава намериха пътя през Африка към Испания, а след това дълбоко повлияха духовете на Европа до Спиноза[1] и след Спиноза, тогава не добиваме никаква представа за тях, ако си представяме душевната им нагласа такава, като че ли са били просто хора от настоящето, въпреки че не са знаели още толкова много неща, които по-късно са били открити.
Защото се мисли приблизително така. Но начинът на мислене и на възприемане на света, също и на онези личности от споменатото цивилизационно направление, които са живели в 12-то столетие, е бил съвършено различен от днешния.
към текста >>
Но начинът на мислене и на възприемане на света, също и на онези личности от споменатото цивилизационно направление, които са
жив
ели в 12-то столетие, е бил съвършено различен от днешния.
Пред духовнонаучното разглеждане някои неща се представят съвършено различно. И когато насочим например поглед върху онези личности, които от арабизма, от културата на Азия бяха повлияни от една страна от това, което като религия се изживяваше в мохамеданството, а от друга страна бяха повлияни също и от аристотелизма, когато се погледнат тези личности, които тогава намериха пътя през Африка към Испания, а след това дълбоко повлияха духовете на Европа до Спиноза[1] и след Спиноза, тогава не добиваме никаква представа за тях, ако си представяме душевната им нагласа такава, като че ли са били просто хора от настоящето, въпреки че не са знаели още толкова много неща, които по-късно са били открити. Защото се мисли приблизително така.
Но начинът на мислене и на възприемане на света, също и на онези личности от споменатото цивилизационно направление, които са живели в 12-то столетие, е бил съвършено различен от днешния.
към текста >>
Почивайки на основите на древните цивилизации, те
жив
ееха много повече в чувството «нещо мисли в мен», отколкото да си представят «аз мисля».
Когато днес човек насочи поглед върху самия себе си, се чувства като собственик на мислите, чувствата и волевите импулси, които след това се превръщат в дела. Преди всичко съвременникът си приписва това «аз мисля», «аз чувствам», «аз искам». При тези духове, при личностите, за които говоря сега, това «аз мисля», съвсем не беше съпровождано от такова чувство, с което днес ние казваме: «аз мисля», а само, «аз чувствам, аз искам». Тези хора приписваха на собствената си личност само своето чувстване и искане.
Почивайки на основите на древните цивилизации, те живееха много повече в чувството «нещо мисли в мен», отколкото да си представят «аз мисля».
Те действително мислеха «аз чувствам, аз искам», - но изобщо не мислеха в същата степен «аз мисля», а си казваха, и това е било съвършено реален възглед, който сега искам да ви съобщя: - Мислите се намират в сферата под Луната, там живеят мислите. - Навсякъде тези мисли се намират в онази сфера, която е дадена когато си представяме Земята /виж рис. 1, синьо/ в определена точка, Луната тук, в една друга точка след това Меркурий, Венера и т. н.. Те си представяха Земята като гъста, твърда космическа маса и като нещо друго, което принадлежи към Земята, си представяха лунната сфера, която се простира нагоре до самата Луна /жълто/.
към текста >>
Те действително мислеха «аз чувствам, аз искам», - но изобщо не мислеха в същата степен «аз мисля», а си казваха, и това е било съвършено реален възглед, който сега искам да ви съобщя: - Мислите се намират в сферата под Луната, там
жив
еят мислите.
Когато днес човек насочи поглед върху самия себе си, се чувства като собственик на мислите, чувствата и волевите импулси, които след това се превръщат в дела. Преди всичко съвременникът си приписва това «аз мисля», «аз чувствам», «аз искам». При тези духове, при личностите, за които говоря сега, това «аз мисля», съвсем не беше съпровождано от такова чувство, с което днес ние казваме: «аз мисля», а само, «аз чувствам, аз искам». Тези хора приписваха на собствената си личност само своето чувстване и искане. Почивайки на основите на древните цивилизации, те живееха много повече в чувството «нещо мисли в мен», отколкото да си представят «аз мисля».
Те действително мислеха «аз чувствам, аз искам», - но изобщо не мислеха в същата степен «аз мисля», а си казваха, и това е било съвършено реален възглед, който сега искам да ви съобщя: - Мислите се намират в сферата под Луната, там живеят мислите.
- Навсякъде тези мисли се намират в онази сфера, която е дадена когато си представяме Земята /виж рис. 1, синьо/ в определена точка, Луната тук, в една друга точка след това Меркурий, Венера и т. н.. Те си представяха Земята като гъста, твърда космическа маса и като нещо друго, което принадлежи към Земята, си представяха лунната сфера, която се простира нагоре до самата Луна /жълто/.
към текста >>
Но той отново веднага го забравя, когато се касае за практическия
жив
от.
Виждате ли, днес един човек може да усвои нещо, подобно на едно понятие. Той вероятно може да разбере нещо подобно от антропософията.
Но той отново веднага го забравя, когато се касае за практическия живот.
Когато се касае за практическия живот, той веднага си съставя една напълно странна представа, представата, че мислите се раждат в него, което би било равносилно на това да мисли, че кислородът който приема, не се приема отвън, а се поражда в самия него. За личностите, за които говоря, съществуваше едно дълбоко чувство, едно непосредствено изживяване: - Аз не съм собственик на моите мисли, не мога всъщност да кажа «аз мисля», а само «мислите съществуват» и «аз приемам тези мисли».
към текста >>
Когато се касае за практическия
жив
от, той веднага си съставя една напълно странна представа, представата, че мислите се раждат в него, което би било равносилно на това да мисли, че кислородът който приема, не се приема отвън, а се поражда в самия него.
Виждате ли, днес един човек може да усвои нещо, подобно на едно понятие. Той вероятно може да разбере нещо подобно от антропософията. Но той отново веднага го забравя, когато се касае за практическия живот.
Когато се касае за практическия живот, той веднага си съставя една напълно странна представа, представата, че мислите се раждат в него, което би било равносилно на това да мисли, че кислородът който приема, не се приема отвън, а се поражда в самия него.
За личностите, за които говоря, съществуваше едно дълбоко чувство, едно непосредствено изживяване: - Аз не съм собственик на моите мисли, не мога всъщност да кажа «аз мисля», а само «мислите съществуват» и «аз приемам тези мисли».
към текста >>
За личностите, за които говоря, съществуваше едно дълбоко чувство, едно непосредствено из
жив
яване: - Аз не съм собственик на моите мисли, не мога всъщност да кажа «аз мисля», а само «мислите съществуват» и «аз приемам тези мисли».
Виждате ли, днес един човек може да усвои нещо, подобно на едно понятие. Той вероятно може да разбере нещо подобно от антропософията. Но той отново веднага го забравя, когато се касае за практическия живот. Когато се касае за практическия живот, той веднага си съставя една напълно странна представа, представата, че мислите се раждат в него, което би било равносилно на това да мисли, че кислородът който приема, не се приема отвън, а се поражда в самия него.
За личностите, за които говоря, съществуваше едно дълбоко чувство, едно непосредствено изживяване: - Аз не съм собственик на моите мисли, не мога всъщност да кажа «аз мисля», а само «мислите съществуват» и «аз приемам тези мисли».
към текста >>
Личностите, за които говоря, си представяха приемането на мислите като един вид дишане, но едно много бавно дишане, едно дишане, което се състои в това, че в началото на земния си
жив
от човек става способен да приема мислите.
За кислорода във въздуха знаем, че за относително кратко време той извършва едно кръгообращение в нашия организъм. Такива кръгообращения броим според пулсиранията на сърцето. Това става бързо.
Личностите, за които говоря, си представяха приемането на мислите като един вид дишане, но едно много бавно дишане, едно дишане, което се състои в това, че в началото на земния си живот човек става способен да приема мислите.
Така както задържаме диханието си за известно време между вдишването и издишването, така също тези хора си представяха един процес, който се състои в това, че те задържат в себе си мислите, именно само така, както ние задържаме кислорода, който принадлежи на външния въздух. Те си представяха, че задържат мислите именно през време на техния земен живот и отново ги издишват в космичните ширини, когато минават през вратата на смъртта. Така че се има работа с едно вдишване - начало на живота; задържане на диханието колкото трае земният живот; издишване, т.е. изпращане на мислите в света. Хора, които вътрешно са изживявали нещата по този начин, са се чувствали в една обща атмосфера от мисли заедно с всички други, които са изпитвали същото нещо; в една атмосфера от мисли, която се е простирала нагоре не само няколко мили над Земята, а се е простирала до обкръжението на Луната.
към текста >>
Те си представяха, че задържат мислите именно през време на техния земен
жив
от и отново ги издишват в космичните ширини, когато минават през вратата на смъртта.
За кислорода във въздуха знаем, че за относително кратко време той извършва едно кръгообращение в нашия организъм. Такива кръгообращения броим според пулсиранията на сърцето. Това става бързо. Личностите, за които говоря, си представяха приемането на мислите като един вид дишане, но едно много бавно дишане, едно дишане, което се състои в това, че в началото на земния си живот човек става способен да приема мислите. Така както задържаме диханието си за известно време между вдишването и издишването, така също тези хора си представяха един процес, който се състои в това, че те задържат в себе си мислите, именно само така, както ние задържаме кислорода, който принадлежи на външния въздух.
Те си представяха, че задържат мислите именно през време на техния земен живот и отново ги издишват в космичните ширини, когато минават през вратата на смъртта.
Така че се има работа с едно вдишване - начало на живота; задържане на диханието колкото трае земният живот; издишване, т.е. изпращане на мислите в света. Хора, които вътрешно са изживявали нещата по този начин, са се чувствали в една обща атмосфера от мисли заедно с всички други, които са изпитвали същото нещо; в една атмосфера от мисли, която се е простирала нагоре не само няколко мили над Земята, а се е простирала до обкръжението на Луната.
към текста >>
Така че се има работа с едно вдишване - начало на
жив
ота; задържане на диханието колкото трае земният
жив
от; издишване, т.е.
Такива кръгообращения броим според пулсиранията на сърцето. Това става бързо. Личностите, за които говоря, си представяха приемането на мислите като един вид дишане, но едно много бавно дишане, едно дишане, което се състои в това, че в началото на земния си живот човек става способен да приема мислите. Така както задържаме диханието си за известно време между вдишването и издишването, така също тези хора си представяха един процес, който се състои в това, че те задържат в себе си мислите, именно само така, както ние задържаме кислорода, който принадлежи на външния въздух. Те си представяха, че задържат мислите именно през време на техния земен живот и отново ги издишват в космичните ширини, когато минават през вратата на смъртта.
Така че се има работа с едно вдишване - начало на живота; задържане на диханието колкото трае земният живот; издишване, т.е.
изпращане на мислите в света. Хора, които вътрешно са изживявали нещата по този начин, са се чувствали в една обща атмосфера от мисли заедно с всички други, които са изпитвали същото нещо; в една атмосфера от мисли, която се е простирала нагоре не само няколко мили над Земята, а се е простирала до обкръжението на Луната.
към текста >>
Хора, които вътрешно са из
жив
явали нещата по този начин, са се чувствали в една обща атмосфера от мисли заедно с всички други, които са изпитвали същото нещо; в една атмосфера от мисли, която се е простирала нагоре не само няколко мили над Земята, а се е простирала до обкръжението на Луната.
Личностите, за които говоря, си представяха приемането на мислите като един вид дишане, но едно много бавно дишане, едно дишане, което се състои в това, че в началото на земния си живот човек става способен да приема мислите. Така както задържаме диханието си за известно време между вдишването и издишването, така също тези хора си представяха един процес, който се състои в това, че те задържат в себе си мислите, именно само така, както ние задържаме кислорода, който принадлежи на външния въздух. Те си представяха, че задържат мислите именно през време на техния земен живот и отново ги издишват в космичните ширини, когато минават през вратата на смъртта. Така че се има работа с едно вдишване - начало на живота; задържане на диханието колкото трае земният живот; издишване, т.е. изпращане на мислите в света.
Хора, които вътрешно са изживявали нещата по този начин, са се чувствали в една обща атмосфера от мисли заедно с всички други, които са изпитвали същото нещо; в една атмосфера от мисли, която се е простирала нагоре не само няколко мили над Земята, а се е простирала до обкръжението на Луната.
към текста >>
Вдишването на мислите от космическия етер, от сферата под Луната: начало на
жив
ота, задържане на дишането – това е земният
жив
от, издишването - отново излизане на мислите в космическия етер, в импулсите на сферата под Луната, но вече оцветени от човешката индивидуалност.
Нека помислим, какво са си представяли там.
Вдишването на мислите от космическия етер, от сферата под Луната: начало на живота, задържане на дишането – това е земният живот, издишването - отново излизане на мислите в космическия етер, в импулсите на сферата под Луната, но вече оцветени от човешката индивидуалност.
към текста >>
Следователно вярно е това, което хората са чувствали и из
жив
явали тогава.
Табела 1, горе вдясно. Какво представлява това издишване? Съвсем същото, мои мили приятели, като това, за което казваме, че през трите дни след смъртта етерното тяло на човека се разширява. Човекът гледа назад към своето бавно увеличаващо се етерно тяло, той вижда, как неговите мисли се разпростират в Космоса. Това е съвсем същото, само че бих искал да кажа, представяно от една субективна гледна точка.
Следователно вярно е това, което хората са чувствали и изживявали тогава.
Те са чувствали кръговрата на живота по-дълбоко, отколкото той може да бъде почувстван днес.
към текста >>
Те са чувствали кръговрата на
жив
ота по-дълбоко, отколкото той може да бъде почувстван днес.
Какво представлява това издишване? Съвсем същото, мои мили приятели, като това, за което казваме, че през трите дни след смъртта етерното тяло на човека се разширява. Човекът гледа назад към своето бавно увеличаващо се етерно тяло, той вижда, как неговите мисли се разпростират в Космоса. Това е съвсем същото, само че бих искал да кажа, представяно от една субективна гледна точка. Следователно вярно е това, което хората са чувствали и изживявали тогава.
Те са чувствали кръговрата на живота по-дълбоко, отколкото той може да бъде почувстван днес.
към текста >>
Хората все повече и повече биха насочвали поглед върху общо взето останалото от
жив
елия тук на Земята човек, което витае наоколо в сферата под Луната.
Но въпреки това, ако под тази форма, която по онова време им е била присъща, техните възгледи бяха станали господстващи в Европа, то тогава в хората от европейската цивилизация би се развило само едно слабо чувство за аза. Съзнателната душа не би могла да се прояви, азът не би могъл да обхване себе си в «аз мисля», мисълта за безсмъртието би станала все по-неясна и по-неясна.
Хората все повече и повече биха насочвали поглед върху общо взето останалото от живелия тук на Земята човек, което витае наоколо в сферата под Луната.
Хората биха чувствали духовността на Земята като тяхна разширена атмосфера, те биха се чувствали единни със Земята, но не като отделни от Земята, индивидуални хора; защото хората, които охарактеризирах, чрез това «нещо мисли в мен» всъщност се чувстваха вътрешно свързани със Земята. Те не се чувстваха в същата степен като индивидуалности, както бяха започнали да се чувстват хората в останалата част на Европа, макар и по един неясен начин.
към текста >>
Обаче ние трябва да вземем под внимание наистина и следното: Само това духовно течение, за което говорих, знаеше, че когато човек умира, приетите от него мисли по време на земния
жив
от се вълнуват и тъкат в космическия етер, който заобикаля Земята.
Обаче ние трябва да вземем под внимание наистина и следното: Само това духовно течение, за което говорих, знаеше, че когато човек умира, приетите от него мисли по време на земния живот се вълнуват и тъкат в космическия етер, който заобикаля Земята.
И срещу този мироглед се водеше остра борба от онези личности, които произлязоха именно от ордена на доминиканците, а те остро подчертаваха: - Човекът е една индивидуалност и трябва преди всичко да се насочва вниманието към онова от човека, което преминава през вратата на смъртта като индивидуалност, а не към това, което се разтваря в общия космически етер. Това подчертаваха предимно доминиканците и макар, че не бяха само те, то се застъпваше от тях. Този възглед за индивидуалността на човека беше застъпван остро и енергично срещу първото направление, което характеризирах. Но именно това произведе едно съвсем определено състояние.
към текста >>
И онези, които водеха борба срещу това течение, бяха обезпокоени именно поради това, че знаеха, още
жив
о знаеха: Тук се твърди, че този възглед съществува - те бяха обезпокоени точно от това, което наистина съществуваше.
Защото нека насочим поглед върху представителите, да кажем сега, на индивидуализма. Налице бяха тези индивидуално оцветени мисли, които преминаваха в общия космически етер.
И онези, които водеха борба срещу това течение, бяха обезпокоени именно поради това, че знаеха, още живо знаеха: Тук се твърди, че този възглед съществува - те бяха обезпокоени точно от това, което наистина съществуваше.
Това безпокойство, причинено от разпростиращите се, разтварящи се и предаващи се човешките мисли и сили в космическия етер, това безпокойство именно угасва при най-изтъкнатите мислители едва в 16-то, 17-то столетие.
към текста >>
И при най-страшните вътрешни борби се е развило онова, което е произлязло например като определена философия от Доминиканския орден, която понеже беше изградена повече върху авторитета на отделни хора, повлия по-късно силно върху
жив
ота.
И при най-страшните вътрешни борби се е развило онова, което е произлязло например като определена философия от Доминиканския орден, която понеже беше изградена повече върху авторитета на отделни хора, повлия по-късно силно върху живота.
Тогава още не съществуваше общо образование. Във всичко, което беше образование, което хората въобще знаеха, се вливаше онова, което малцина са притежавали, но поради това все повече се издигаха до това, което беше философски живот и стремеж. Във всичко, което се вливаше в цивилизацията, се съдържаше това, което е било преживяно в такива вътрешни борби. Днес хората четат произведенията на схоластиците и чувстват само сухи мисли. Но всъщност сухи днес са само читателите.
към текста >>
Във всичко, което беше образование, което хората въобще знаеха, се вливаше онова, което малцина са притежавали, но поради това все повече се издигаха до това, което беше философски
жив
от и стремеж.
И при най-страшните вътрешни борби се е развило онова, което е произлязло например като определена философия от Доминиканския орден, която понеже беше изградена повече върху авторитета на отделни хора, повлия по-късно силно върху живота. Тогава още не съществуваше общо образование.
Във всичко, което беше образование, което хората въобще знаеха, се вливаше онова, което малцина са притежавали, но поради това все повече се издигаха до това, което беше философски живот и стремеж.
Във всичко, което се вливаше в цивилизацията, се съдържаше това, което е било преживяно в такива вътрешни борби. Днес хората четат произведенията на схоластиците и чувстват само сухи мисли. Но всъщност сухи днес са само читателите. Онези хора, които са ги написали, не бяха сухи в душевността си. Те бяха изпълнени с вътрешен огън по отношение на мислите си.
към текста >>
Във всичко, което се вливаше в цивилизацията, се съдържаше това, което е било пре
жив
яно в такива вътрешни борби.
И при най-страшните вътрешни борби се е развило онова, което е произлязло например като определена философия от Доминиканския орден, която понеже беше изградена повече върху авторитета на отделни хора, повлия по-късно силно върху живота. Тогава още не съществуваше общо образование. Във всичко, което беше образование, което хората въобще знаеха, се вливаше онова, което малцина са притежавали, но поради това все повече се издигаха до това, което беше философски живот и стремеж.
Във всичко, което се вливаше в цивилизацията, се съдържаше това, което е било преживяно в такива вътрешни борби.
Днес хората четат произведенията на схоластиците и чувстват само сухи мисли. Но всъщност сухи днес са само читателите. Онези хора, които са ги написали, не бяха сухи в душевността си. Те бяха изпълнени с вътрешен огън по отношение на мислите си. А този вътрешен огън е идвал именно от стремежа да бъде отблъснат обективния мисловен поток.
към текста >>
Днес такива неща, които още можеха да бъдат из
жив
ени в 13-то, 14-то столетие, са напълно непознати.
Когато днес някой мисли върху въпроси за светогледа, нищо не го обезпокоява. Днес човек може да мисли най-голямата нелепост и да остане напълно спокоен, защото за човечеството, което вече се е развивало така продължително в Съзнателната душа, не настъпва никакво безпокойство от рода на горепосоченото, което би накарало някои хора да почувстват, какво става с човешките мисли, когато след смъртта те се разлеят в етерното обкръжение на Земята.
Днес такива неща, които още можеха да бъдат изживени в 13-то, 14-то столетие, са напълно непознати.
Тогава по-млади свещеници са отивали при по-възрастните и са изразявали вътрешните си терзания, които са изпитвали в борбата за постоянството на своето вероизповедание, като са казвали: - Измъчват ме призраците на умрелите.
към текста >>
Това съвместно из
жив
яване с Вселената напълно е престанало в наше време.
Това съвместно изживяване с Вселената напълно е престанало в наше време.
В замяна на това ние сме постигнали живеенето в Съзнателната душа. И всичко, което ни заобикаля като реалност, също както ни заобикалят масите, столовете, дърветата и реките, всичко, което ни заобикаля като една духовна действителност, продължава да действа още само върху дълбините на човешкото подсъзнание. Интимната страна на живота, духовната същност на живота е престанала да съществува за нас. Тя отново ще бъде постигната в едно живо възприето духовнонаучно познание.
към текста >>
В замяна на това ние сме постигнали
жив
еенето в Съзнателната душа.
Това съвместно изживяване с Вселената напълно е престанало в наше време.
В замяна на това ние сме постигнали живеенето в Съзнателната душа.
И всичко, което ни заобикаля като реалност, също както ни заобикалят масите, столовете, дърветата и реките, всичко, което ни заобикаля като една духовна действителност, продължава да действа още само върху дълбините на човешкото подсъзнание. Интимната страна на живота, духовната същност на живота е престанала да съществува за нас. Тя отново ще бъде постигната в едно живо възприето духовнонаучно познание.
към текста >>
Интимната страна на
жив
ота, духовната същност на
жив
ота е престанала да съществува за нас.
Това съвместно изживяване с Вселената напълно е престанало в наше време. В замяна на това ние сме постигнали живеенето в Съзнателната душа. И всичко, което ни заобикаля като реалност, също както ни заобикалят масите, столовете, дърветата и реките, всичко, което ни заобикаля като една духовна действителност, продължава да действа още само върху дълбините на човешкото подсъзнание.
Интимната страна на живота, духовната същност на живота е престанала да съществува за нас.
Тя отново ще бъде постигната в едно живо възприето духовнонаучно познание.
към текста >>
Тя отново ще бъде постигната в едно
жив
о възприето духовнонаучно познание.
Това съвместно изживяване с Вселената напълно е престанало в наше време. В замяна на това ние сме постигнали живеенето в Съзнателната душа. И всичко, което ни заобикаля като реалност, също както ни заобикалят масите, столовете, дърветата и реките, всичко, което ни заобикаля като една духовна действителност, продължава да действа още само върху дълбините на човешкото подсъзнание. Интимната страна на живота, духовната същност на живота е престанала да съществува за нас.
Тя отново ще бъде постигната в едно живо възприето духовнонаучно познание.
към текста >>
И ние трябва да мислим така
жив
о върху духовнонаучното познание, както то ни се представя, когато разглеждаме такива явления, които съвсем не се намират толкова далеч в миналото.
И ние трябва да мислим така живо върху духовнонаучното познание, както то ни се представя, когато разглеждаме такива явления, които съвсем не се намират толкова далеч в миналото.
Да си представим схоластика-мислител или писател на 13-то столетие. Той записва своите мисли. Днес мисленето е лесно, защото хората свикнаха вече да мислят интелектуално. Тогава се е слагало още началото на едно такова мислене и затова е било трудно. Хората са имали още съзнанието, че е необходимо извънредно голямо вътрешно напрежение при мисленето, че чрез мисленето човек се изморява също така, както се изморява, когато сече дърва, ако мога да се изразя така тривиално.
към текста >>
Но докато човек
жив
ее в тялото, би трябвало да следи мислите си със своята личност.
Тогава се е слагало още началото на едно такова мислене и затова е било трудно. Хората са имали още съзнанието, че е необходимо извънредно голямо вътрешно напрежение при мисленето, че чрез мисленето човек се изморява също така, както се изморява, когато сече дърва, ако мога да се изразя така тривиално. Днес мисленето на много хора е станало вече напълно автоматично. И дали някой е обзет от копнежа да следи всяка своя мисъл с човешката си личност? Ние чуваме, как хората днес като един автомат оставят една мисъл да произлезе от друга, така че човек съвсем не може да ги следва и даже изобщо не знае защо е необходимо да ги следва; понеже не съществува необходимост за това.
Но докато човек живее в тялото, би трябвало да следи мислите си със своята личност.
Тогава те вече поемат друг ход; те се разпростират, когато той умре.
към текста >>
Той доказваше на някого, че неговите отново сгъстени мисли, са консолидирани и продължават да
жив
еят.
Тогава обаче съществуваше възможността, онова, което след смъртта се е отделило точно от една такава изтъкната личност като Аверое като един вид призрак в сферата под Луната и се е разпростряло, да бъде именно събрано и запазено в края на тази сфера - именно чрез самата Луна, - да бъде добре събрано и да остане след разширяването си, като дори се умали и му бъде дадена форма така, че отново се консолидира в едно, бих искал да кажа, изградено в етера същество. Това можеше да се случи. Тогава се сядаше и се опитваше да се обоснове индивидуализма, полемизираше се против Аверое - и Аверое се явяваше заплашващ и заблуждаваше душата. В 13-то столетие против отдавна умрелия Аверое се надигнаха най-важните писатели-схоластици. Те полемизираха срещу него, срещу онова, което беше останало като учение.
Той доказваше на някого, че неговите отново сгъстени мисли, са консолидирани и продължават да живеят.
към текста >>
Обаче в онези времена думите са съдържали понякога в себе си богат душевен
жив
от, те са сочили към един такъв душевен
жив
от, какъвто аз току-що охарактеризирах.
Тези вътрешни борби, които са предхождали началото на епохата на Съзнателната душа, са вече такива, че днес би трябвало да насочим поглед върху тяхната интензивност, върху тяхната същност. Думите в крайна сметка са думи, и хората от по-късно време приемат това, което стои зад думите, именно с онези понятия, които те имат.
Обаче в онези времена думите са съдържали понякога в себе си богат душевен живот, те са сочили към един такъв душевен живот, какъвто аз току-що охарактеризирах.
към текста >>
Едното течение, - сега вече само от духовния свят, но затова пък още по-силно, - иска да обясни на човека, че един общ мисловен
жив
от заобикаля Земята, че хората дишат духовно-душевно вътре в мислите.
И така ние имаме две течения, които и до ден днешен продължават да действат.
Едното течение, - сега вече само от духовния свят, но затова пък още по-силно, - иска да обясни на човека, че един общ мисловен живот заобикаля Земята, че хората дишат духовно-душевно вътре в мислите.
Другото течение, преди всичко иска да насочи вниманието на човека върху това, че той трябва да стане независим от такава общност, че трябва да се изживее в своята индивидуалност. Първото течение, като едно повече неопределено нашепване от заобикалящата Земята духовна среда за много хора днес е възприемаемо само тогава, когато в някои особени нощи лежейки в леглото си се вслушват в това неопределено нашепване, от което се раждат всевъзможни съмнения в онова, което повечето хора днес твърдят, изхождайки от своята индивидуалност. При други хора, които винаги спят добре, защото са доволни от себе си, имаме строгото подчертаване на индивидуалния принцип.
към текста >>
Другото течение, преди всичко иска да насочи вниманието на човека върху това, че той трябва да стане независим от такава общност, че трябва да се из
жив
ее в своята индивидуалност.
И така ние имаме две течения, които и до ден днешен продължават да действат. Едното течение, - сега вече само от духовния свят, но затова пък още по-силно, - иска да обясни на човека, че един общ мисловен живот заобикаля Земята, че хората дишат духовно-душевно вътре в мислите.
Другото течение, преди всичко иска да насочи вниманието на човека върху това, че той трябва да стане независим от такава общност, че трябва да се изживее в своята индивидуалност.
Първото течение, като едно повече неопределено нашепване от заобикалящата Земята духовна среда за много хора днес е възприемаемо само тогава, когато в някои особени нощи лежейки в леглото си се вслушват в това неопределено нашепване, от което се раждат всевъзможни съмнения в онова, което повечето хора днес твърдят, изхождайки от своята индивидуалност. При други хора, които винаги спят добре, защото са доволни от себе си, имаме строгото подчертаване на индивидуалния принцип.
към текста >>
И в нещата, които стават външно на житейската повърхност, всъщност едва ли има нещо друго освен повърхностните вълни на онова, което вече съществува в дълбините на душите като остатък от онзи по-дълбок, по-интензивен душевен
жив
от на отминалото време.
И тази борба се разгаря всъщност в основата на европейската цивилизация. Тя се разгаря и до ден днешен.
И в нещата, които стават външно на житейската повърхност, всъщност едва ли има нещо друго освен повърхностните вълни на онова, което вече съществува в дълбините на душите като остатък от онзи по-дълбок, по-интензивен душевен живот на отминалото време.
към текста >>
Но някои души от онази епоха отново се намират в настоящия земен
жив
от.
Но някои души от онази епоха отново се намират в настоящия земен живот.
По определен начин те са победили това, което в миналото е създавало силно безпокойство в обикновеното им съзнание, безпокояло е това съзнание поне в определени моменти. Но в дълбините на много души то продължава да гори още по-силно днес. Задачата на духовната наука между другото е също и тази, да насочи вниманието на хората върху такива исторически явления.
към текста >>
Ние не трябва да забравяме следното: В същата степен, в която в земния
жив
от хората стават несъзнателни за онова, което въпреки непознаването му съществува - етерните мисли в земното обкръжение, в същата степен, в която хората усвояват това тяхно притежание, «аз мисля», в тази степен човешката душа се стеснява и човек минава през вратата на смъртта с една стеснена душа.
Ние не трябва да забравяме следното: В същата степен, в която в земния живот хората стават несъзнателни за онова, което въпреки непознаването му съществува - етерните мисли в земното обкръжение, в същата степен, в която хората усвояват това тяхно притежание, «аз мисля», в тази степен човешката душа се стеснява и човек минава през вратата на смъртта с една стеснена душа.
Тогава тази стеснена душа внася в космическия етер неверни, противоречащи си земни мисли. Тези мисли действат сега обратно върху душите на земните хора. И от това се раждат социални движения, каквито са именно днешните. Ние трябва да разбираме вътрешния начин, по който се раждат тези социални движения и тогава ще можем да разберем, че срещу тези често пъти толкова разрушителни социални възгледи не съществува никакво лекарство, освен разпространението на истината за духовния живот и духовната същност.
към текста >>
Ние трябва да разбираме вътрешния начин, по който се раждат тези социални движения и тогава ще можем да разберем, че срещу тези често пъти толкова разрушителни социални възгледи не съществува никакво лекарство, освен разпространението на истината за духовния
жив
от и духовната същност.
Ние не трябва да забравяме следното: В същата степен, в която в земния живот хората стават несъзнателни за онова, което въпреки непознаването му съществува - етерните мисли в земното обкръжение, в същата степен, в която хората усвояват това тяхно притежание, «аз мисля», в тази степен човешката душа се стеснява и човек минава през вратата на смъртта с една стеснена душа. Тогава тази стеснена душа внася в космическия етер неверни, противоречащи си земни мисли. Тези мисли действат сега обратно върху душите на земните хора. И от това се раждат социални движения, каквито са именно днешните.
Ние трябва да разбираме вътрешния начин, по който се раждат тези социални движения и тогава ще можем да разберем, че срещу тези често пъти толкова разрушителни социални възгледи не съществува никакво лекарство, освен разпространението на истината за духовния живот и духовната същност.
към текста >>
От лекциите, които бяха изнесени тук като исторически лекции, в които се взе под внимание мисълта за прераждането[5] и които доведоха до съвсем конкретни примери, как действат нещата под повърхността на външната история, как онова, което
жив
ее в една епоха, се пренася в една по-късна епоха чрез прераждащите се хора.
От лекциите, които бяха изнесени тук като исторически лекции, в които се взе под внимание мисълта за прераждането[5] и които доведоха до съвсем конкретни примери, как действат нещата под повърхността на външната история, как онова, което живее в една епоха, се пренася в една по-късна епоха чрез прераждащите се хора.
Всичко, което съществува между смъртта и едно ново раждане, съдейства за изграждането на онова, което се пренася чрез хората от един земен живот в друг. Днес би било добре, ако много души можеха да си извоюват тази обективност, към която се събуди едно разбиране, когато охарактеризирах именно онези хора, живели в залеза на епохата на Разсъдъчната или Разбиращата душа.
към текста >>
Всичко, което съществува между смъртта и едно ново раждане, съдейства за изграждането на онова, което се пренася чрез хората от един земен
жив
от в друг.
От лекциите, които бяха изнесени тук като исторически лекции, в които се взе под внимание мисълта за прераждането[5] и които доведоха до съвсем конкретни примери, как действат нещата под повърхността на външната история, как онова, което живее в една епоха, се пренася в една по-късна епоха чрез прераждащите се хора.
Всичко, което съществува между смъртта и едно ново раждане, съдейства за изграждането на онова, което се пренася чрез хората от един земен живот в друг.
Днес би било добре, ако много души можеха да си извоюват тази обективност, към която се събуди едно разбиране, когато охарактеризирах именно онези хора, живели в залеза на епохата на Разсъдъчната или Разбиращата душа.
към текста >>
Днес би било добре, ако много души можеха да си извоюват тази обективност, към която се събуди едно разбиране, когато охарактеризирах именно онези хора,
жив
ели в залеза на епохата на Разсъдъчната или Разбиращата душа.
От лекциите, които бяха изнесени тук като исторически лекции, в които се взе под внимание мисълта за прераждането[5] и които доведоха до съвсем конкретни примери, как действат нещата под повърхността на външната история, как онова, което живее в една епоха, се пренася в една по-късна епоха чрез прераждащите се хора. Всичко, което съществува между смъртта и едно ново раждане, съдейства за изграждането на онова, което се пренася чрез хората от един земен живот в друг.
Днес би било добре, ако много души можеха да си извоюват тази обективност, към която се събуди едно разбиране, когато охарактеризирах именно онези хора, живели в залеза на епохата на Разсъдъчната или Разбиращата душа.
към текста >>
Тези хора, които са
жив
ели тогава, днес отчасти са отново тук на Земята.
Тези хора, които са живели тогава, днес отчасти са отново тук на Земята.
Те са изживели дълбоко в душите си именно този залез на една епоха. Чрез постоянните нападения от страна на онези призраци, за които говорих, се е загнездило всъщност едно дълбоко съмнение по отношение особената валидност на интелектуалното естество. Това съмнение трябва да се разбере. Защото през 13-то столетие в богословската наука е имало много хора, които са се занимавали с познанието, задавайки въпрос на съвестта си:- Какво става сега? -
към текста >>
Те са из
жив
ели дълбоко в душите си именно този залез на една епоха.
Тези хора, които са живели тогава, днес отчасти са отново тук на Земята.
Те са изживели дълбоко в душите си именно този залез на една епоха.
Чрез постоянните нападения от страна на онези призраци, за които говорих, се е загнездило всъщност едно дълбоко съмнение по отношение особената валидност на интелектуалното естество. Това съмнение трябва да се разбере. Защото през 13-то столетие в богословската наука е имало много хора, които са се занимавали с познанието, задавайки въпрос на съвестта си:- Какво става сега? -
към текста >>
- В древни времена то е било винаги последното откровение на
жив
ия дух отгоре.
По-младият казва: - Mисленето обхваща хората. Мисленето, сянката на действителността ги обхваща.
- В древни времена то е било винаги последното откровение на живия дух отгоре.
Сега то е онова, което е забравило този жив дух. Сега хората го чувстват, изживяват го само като сянка. - Наистина - казва по-младият - когато човек вижда една сянка, тази сянка сочи към реалности. Реалностите са вече тук! - Следователно оспорва се не мисленето като такова, а се констатира, че от мисленето е изгубен живият дух.
към текста >>
Сега то е онова, което е забравило този
жив
дух.
По-младият казва: - Mисленето обхваща хората. Мисленето, сянката на действителността ги обхваща. - В древни времена то е било винаги последното откровение на живия дух отгоре.
Сега то е онова, което е забравило този жив дух.
Сега хората го чувстват, изживяват го само като сянка. - Наистина - казва по-младият - когато човек вижда една сянка, тази сянка сочи към реалности. Реалностите са вече тук! - Следователно оспорва се не мисленето като такова, а се констатира, че от мисленето е изгубен живият дух.
към текста >>
Сега хората го чувстват, из
жив
яват го само като сянка.
По-младият казва: - Mисленето обхваща хората. Мисленето, сянката на действителността ги обхваща. - В древни времена то е било винаги последното откровение на живия дух отгоре. Сега то е онова, което е забравило този жив дух.
Сега хората го чувстват, изживяват го само като сянка.
- Наистина - казва по-младият - когато човек вижда една сянка, тази сянка сочи към реалности. Реалностите са вече тук! - Следователно оспорва се не мисленето като такова, а се констатира, че от мисленето е изгубен живият дух.
към текста >>
- Следователно оспорва се не мисленето като такова, а се констатира, че от мисленето е изгубен
жив
ият дух.
- В древни времена то е било винаги последното откровение на живия дух отгоре. Сега то е онова, което е забравило този жив дух. Сега хората го чувстват, изживяват го само като сянка. - Наистина - казва по-младият - когато човек вижда една сянка, тази сянка сочи към реалности. Реалностите са вече тук!
- Следователно оспорва се не мисленето като такова, а се констатира, че от мисленето е изгубен живият дух.
към текста >>
Защото след онова междинно време, в което
жив
ото мислене беше подложено на затъмнение, то трябва да се придобие отново.
В този разговор всъщност се крие всичко, което и днес още е валидно за европейската цивилизация.
Защото след онова междинно време, в което живото мислене беше подложено на затъмнение, то трябва да се придобие отново.
В противен случай човечеството ще остане слабо и ще изгуби собствената реалност относно действителността на мисленето. Ето защо, от настъпването на Коледния импулс[7] в антропософското движение, вече е необходимо да се говори без задръжки във формата на едно живо мислене. Иначе винаги ще стигаме до положението, тук и там да се знае, че човекът има физическо, етерно и астрално тяло и това да се схваща само с формите на мъртвото мислене. Всичко това обаче не трябва да бъде схващано с формите на мъртвото мислене, защото тогава е една изопачена истина, а не самата истина.
към текста >>
Ето защо, от настъпването на Коледния импулс[7] в антропософското движение, вече е необходимо да се говори без задръжки във формата на едно
жив
о мислене.
В този разговор всъщност се крие всичко, което и днес още е валидно за европейската цивилизация. Защото след онова междинно време, в което живото мислене беше подложено на затъмнение, то трябва да се придобие отново. В противен случай човечеството ще остане слабо и ще изгуби собствената реалност относно действителността на мисленето.
Ето защо, от настъпването на Коледния импулс[7] в антропософското движение, вече е необходимо да се говори без задръжки във формата на едно живо мислене.
Иначе винаги ще стигаме до положението, тук и там да се знае, че човекът има физическо, етерно и астрално тяло и това да се схваща само с формите на мъртвото мислене. Всичко това обаче не трябва да бъде схващано с формите на мъртвото мислене, защото тогава е една изопачена истина, а не самата истина.
към текста >>
[4] Аверое (всъщност Ибн Рошид), 1126-1198,
жив
ял в двора в Мароко.
[4] Аверое (всъщност Ибн Рошид), 1126-1198, живял в двора в Мароко.
към текста >>
5.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Виждаме
жив
отните да действат инстинктивно.
Днес ще загатна още нещо за това, как се развиват по-нататък силите, които подготвят кармата на човека, минал през портата на смъртта. Ние трябва да сме наясно, че за обикновеното съзнание изграждането на кармата, онова взаимоотношение изобщо със света, което може да се нарече кармическо, се извършва в човека повече инстинктивно.
Виждаме животните да действат инстинктивно.
Точно такава дума като «инстинкт», която много често се употребява в науката и извън нея, се използва обикновено не съвсем определено. Хората изобщо не се опитват да си представят нещо по-ясно под това. Какво всъщност се нарича инстинкт при животните?
към текста >>
Какво всъщност се нарича инстинкт при
жив
отните?
Днес ще загатна още нещо за това, как се развиват по-нататък силите, които подготвят кармата на човека, минал през портата на смъртта. Ние трябва да сме наясно, че за обикновеното съзнание изграждането на кармата, онова взаимоотношение изобщо със света, което може да се нарече кармическо, се извършва в човека повече инстинктивно. Виждаме животните да действат инстинктивно. Точно такава дума като «инстинкт», която много често се употребява в науката и извън нея, се използва обикновено не съвсем определено. Хората изобщо не се опитват да си представят нещо по-ясно под това.
Какво всъщност се нарича инстинкт при животните?
към текста >>
Ние знаем, че
жив
отните имат групова душа.
Ние знаем, че животните имат групова душа.
Така, както виждаме животното, то не е едно завършено същество, а зад него стои груповата душа. Към кой свят принадлежи всъщност груповата душа? Ние трябва да отговорим на въпроса: - Къде се намира груповата душа на животните? Тук във физическо-сетивния свят не намираме груповата душа на животните, тук се намират само единичните екземпляри от животните. Груповите души на животните се намират, когато чрез инициацията или в нормалното протичане на човешкото развитие навлезем в един съвършено различен свят, през който човекът преминава между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Така, както виждаме
жив
отното, то не е едно завършено същество, а зад него стои груповата душа.
Ние знаем, че животните имат групова душа.
Така, както виждаме животното, то не е едно завършено същество, а зад него стои груповата душа.
Към кой свят принадлежи всъщност груповата душа? Ние трябва да отговорим на въпроса: - Къде се намира груповата душа на животните? Тук във физическо-сетивния свят не намираме груповата душа на животните, тук се намират само единичните екземпляри от животните. Груповите души на животните се намират, когато чрез инициацията или в нормалното протичане на човешкото развитие навлезем в един съвършено различен свят, през който човекът преминава между смъртта и едно ново раждане. Там между съществата, които се намират около човека - и които изброих като същества, с които се изгражда кармата, - намираме груповите души на животните.
към текста >>
Ние трябва да отговорим на въпроса: - Къде се намира груповата душа на
жив
отните?
Ние знаем, че животните имат групова душа. Така, както виждаме животното, то не е едно завършено същество, а зад него стои груповата душа. Към кой свят принадлежи всъщност груповата душа?
Ние трябва да отговорим на въпроса: - Къде се намира груповата душа на животните?
Тук във физическо-сетивния свят не намираме груповата душа на животните, тук се намират само единичните екземпляри от животните. Груповите души на животните се намират, когато чрез инициацията или в нормалното протичане на човешкото развитие навлезем в един съвършено различен свят, през който човекът преминава между смъртта и едно ново раждане. Там между съществата, които се намират около човека - и които изброих като същества, с които се изгражда кармата, - намираме груповите души на животните. А животните, които се намират тук на тази Земя - когато инстинктивно действат, - действат с пълното съзнание на тези групови души. Така можете да си представите, мои мили приятели, - когато схематично нарисувано ние имаме тук царството, в което живеем между смъртта и ново раждане (виж рисунка 2, жълто) - как действат силите, които произлизат от груповите души на животните (синьо).
към текста >>
Тук във физическо-сетивния свят не намираме груповата душа на
жив
отните, тук се намират само единичните екземпляри от
жив
отните.
Ние знаем, че животните имат групова душа. Така, както виждаме животното, то не е едно завършено същество, а зад него стои груповата душа. Към кой свят принадлежи всъщност груповата душа? Ние трябва да отговорим на въпроса: - Къде се намира груповата душа на животните?
Тук във физическо-сетивния свят не намираме груповата душа на животните, тук се намират само единичните екземпляри от животните.
Груповите души на животните се намират, когато чрез инициацията или в нормалното протичане на човешкото развитие навлезем в един съвършено различен свят, през който човекът преминава между смъртта и едно ново раждане. Там между съществата, които се намират около човека - и които изброих като същества, с които се изгражда кармата, - намираме груповите души на животните. А животните, които се намират тук на тази Земя - когато инстинктивно действат, - действат с пълното съзнание на тези групови души. Така можете да си представите, мои мили приятели, - когато схематично нарисувано ние имаме тук царството, в което живеем между смъртта и ново раждане (виж рисунка 2, жълто) - как действат силите, които произлизат от груповите души на животните (синьо).
към текста >>
Груповите души на
жив
отните се намират, когато чрез инициацията или в нормалното протичане на човешкото развитие навлезем в един съвършено различен свят, през който човекът преминава между смъртта и едно ново раждане.
Ние знаем, че животните имат групова душа. Така, както виждаме животното, то не е едно завършено същество, а зад него стои груповата душа. Към кой свят принадлежи всъщност груповата душа? Ние трябва да отговорим на въпроса: - Къде се намира груповата душа на животните? Тук във физическо-сетивния свят не намираме груповата душа на животните, тук се намират само единичните екземпляри от животните.
Груповите души на животните се намират, когато чрез инициацията или в нормалното протичане на човешкото развитие навлезем в един съвършено различен свят, през който човекът преминава между смъртта и едно ново раждане.
Там между съществата, които се намират около човека - и които изброих като същества, с които се изгражда кармата, - намираме груповите души на животните. А животните, които се намират тук на тази Земя - когато инстинктивно действат, - действат с пълното съзнание на тези групови души. Така можете да си представите, мои мили приятели, - когато схематично нарисувано ние имаме тук царството, в което живеем между смъртта и ново раждане (виж рисунка 2, жълто) - как действат силите, които произлизат от груповите души на животните (синьо).
към текста >>
Там между съществата, които се намират около човека - и които изброих като същества, с които се изгражда кармата, - намираме груповите души на
жив
отните.
Така, както виждаме животното, то не е едно завършено същество, а зад него стои груповата душа. Към кой свят принадлежи всъщност груповата душа? Ние трябва да отговорим на въпроса: - Къде се намира груповата душа на животните? Тук във физическо-сетивния свят не намираме груповата душа на животните, тук се намират само единичните екземпляри от животните. Груповите души на животните се намират, когато чрез инициацията или в нормалното протичане на човешкото развитие навлезем в един съвършено различен свят, през който човекът преминава между смъртта и едно ново раждане.
Там между съществата, които се намират около човека - и които изброих като същества, с които се изгражда кармата, - намираме груповите души на животните.
А животните, които се намират тук на тази Земя - когато инстинктивно действат, - действат с пълното съзнание на тези групови души. Така можете да си представите, мои мили приятели, - когато схематично нарисувано ние имаме тук царството, в което живеем между смъртта и ново раждане (виж рисунка 2, жълто) - как действат силите, които произлизат от груповите души на животните (синьо).
към текста >>
А
жив
отните, които се намират тук на тази Земя - когато инстинктивно действат, - действат с пълното съзнание на тези групови души.
Към кой свят принадлежи всъщност груповата душа? Ние трябва да отговорим на въпроса: - Къде се намира груповата душа на животните? Тук във физическо-сетивния свят не намираме груповата душа на животните, тук се намират само единичните екземпляри от животните. Груповите души на животните се намират, когато чрез инициацията или в нормалното протичане на човешкото развитие навлезем в един съвършено различен свят, през който човекът преминава между смъртта и едно ново раждане. Там между съществата, които се намират около човека - и които изброих като същества, с които се изгражда кармата, - намираме груповите души на животните.
А животните, които се намират тук на тази Земя - когато инстинктивно действат, - действат с пълното съзнание на тези групови души.
Така можете да си представите, мои мили приятели, - когато схематично нарисувано ние имаме тук царството, в което живеем между смъртта и ново раждане (виж рисунка 2, жълто) - как действат силите, които произлизат от груповите души на животните (синьо).
към текста >>
Така можете да си представите, мои мили приятели, - когато схематично нарисувано ние имаме тук царството, в което
жив
еем между смъртта и ново раждане (виж рисунка 2, жълто) - как действат силите, които произлизат от груповите души на
жив
отните (синьо).
Ние трябва да отговорим на въпроса: - Къде се намира груповата душа на животните? Тук във физическо-сетивния свят не намираме груповата душа на животните, тук се намират само единичните екземпляри от животните. Груповите души на животните се намират, когато чрез инициацията или в нормалното протичане на човешкото развитие навлезем в един съвършено различен свят, през който човекът преминава между смъртта и едно ново раждане. Там между съществата, които се намират около човека - и които изброих като същества, с които се изгражда кармата, - намираме груповите души на животните. А животните, които се намират тук на тази Земя - когато инстинктивно действат, - действат с пълното съзнание на тези групови души.
Така можете да си представите, мои мили приятели, - когато схематично нарисувано ние имаме тук царството, в което живеем между смъртта и ново раждане (виж рисунка 2, жълто) - как действат силите, които произлизат от груповите души на животните (синьо).
към текста >>
А тук на тази Земя се намират отделните
жив
отни, които се движат, като в известна степен им се дърпат конците, достигащи до груповите души, които човек среща в света между смъртта и новото раждане.
Те също се намират там.
А тук на тази Земя се намират отделните животни, които се движат, като в известна степен им се дърпат конците, достигащи до груповите души, които човек среща в света между смъртта и новото раждане.
Това е инстинкт.
към текста >>
Неговите действия произхождат от предишния му земен
жив
от, от времето преди този
жив
от, от неговите предишни съществувания, от определен брой предишни съществувания (червено).
Съвсем естествено е, че един материалистичен мироглед не може да обясни инстинкта, понеже инстинктът е действие, произлизащо от това, което например в моята книга «Теософия» и във «Въведение в тайната наука» намирате означено като «духовен свят». При хората е различно. Човекът също има инстинкт, но чрез този инстинкт, - когато се намира тук, - той действа не от този свят.
Неговите действия произхождат от предишния му земен живот, от времето преди този живот, от неговите предишни съществувания, от определен брой предишни съществувания (червено).
Както духовният свят въздейства върху животните те да действат инстинктивно, така и предишните инкарнации на човека по подобен начин въздействат върху по-късните инкарнации, като кармата се изживява инстинктивно. Но това е един духовен инстинкт, един инстинкт, който действа вътре в аза. Именно когато се разбере това, ще се разбере и абсолютно противоречивото обединение на това инстинктивно действие с човешката свобода.
към текста >>
Както духовният свят въздейства върху
жив
отните те да действат инстинктивно, така и предишните инкарнации на човека по подобен начин въздействат върху по-късните инкарнации, като кармата се из
жив
ява инстинктивно.
Съвсем естествено е, че един материалистичен мироглед не може да обясни инстинкта, понеже инстинктът е действие, произлизащо от това, което например в моята книга «Теософия» и във «Въведение в тайната наука» намирате означено като «духовен свят». При хората е различно. Човекът също има инстинкт, но чрез този инстинкт, - когато се намира тук, - той действа не от този свят. Неговите действия произхождат от предишния му земен живот, от времето преди този живот, от неговите предишни съществувания, от определен брой предишни съществувания (червено).
Както духовният свят въздейства върху животните те да действат инстинктивно, така и предишните инкарнации на човека по подобен начин въздействат върху по-късните инкарнации, като кармата се изживява инстинктивно.
Но това е един духовен инстинкт, един инстинкт, който действа вътре в аза. Именно когато се разбере това, ще се разбере и абсолютно противоречивото обединение на това инстинктивно действие с човешката свобода.
към текста >>
Защото свободата действа от областта, от която
жив
отните действат инстинктивно - от духовния свят.
Защото свободата действа от областта, от която животните действат инстинктивно - от духовния свят.
към текста >>
Тук в земния
жив
от из
жив
яването на кармата е инстинктивно, така да се каже, то протича под повърхността на съзнанието.
За нас днес е много по-важно да разберем, как се подготвя този инстинкт, когато човекът преминава през вратата на смъртта.
Тук в земния живот изживяването на кармата е инстинктивно, така да се каже, то протича под повърхността на съзнанието.
към текста >>
В момента, когато сме преминали през вратата на смъртта, първоначално за няколко дни напълно обективно осъзнаваме всичко, което сме из
жив
ели на Земята; то застава пред нас като картини, които непрекъснато се уголемяват.
В момента, когато сме преминали през вратата на смъртта, първоначално за няколко дни напълно обективно осъзнаваме всичко, което сме изживели на Земята; то застава пред нас като картини, които непрекъснато се уголемяват.
Наред с това, което виждаме, се появява също и това, което инстинктивно се е разиграло в кармическото осъществяване. Така че, когато човек прекрачи портата на смъртта, пред погледа му все повече се разпростира изминалият му живот, придружен от онова, което е било инстинктивно, което той не е съзнавал - цялата кармическа плетеница (синьо). Той не вижда това веднага през следващите дни след смъртта, а по-скоро като живи образи вижда онова, което иначе съзира в бледите спомени. Вижда например, че там вътре се намира нещо по-различно от обикновените спомени. Ако тогава с инициационния поглед се разгледа онова, което се намира пред човека, може да се каже следното.
към текста >>
Така че, когато човек прекрачи портата на смъртта, пред погледа му все повече се разпростира изминалият му
жив
от, придружен от онова, което е било инстинктивно, което той не е съзнавал - цялата кармическа плетеница (синьо).
В момента, когато сме преминали през вратата на смъртта, първоначално за няколко дни напълно обективно осъзнаваме всичко, което сме изживели на Земята; то застава пред нас като картини, които непрекъснато се уголемяват. Наред с това, което виждаме, се появява също и това, което инстинктивно се е разиграло в кармическото осъществяване.
Така че, когато човек прекрачи портата на смъртта, пред погледа му все повече се разпростира изминалият му живот, придружен от онова, което е било инстинктивно, което той не е съзнавал - цялата кармическа плетеница (синьо).
Той не вижда това веднага през следващите дни след смъртта, а по-скоро като живи образи вижда онова, което иначе съзира в бледите спомени. Вижда например, че там вътре се намира нещо по-различно от обикновените спомени. Ако тогава с инициационния поглед се разгледа онова, което се намира пред човека, може да се каже следното.
към текста >>
Той не вижда това веднага през следващите дни след смъртта, а по-скоро като
жив
и образи вижда онова, което иначе съзира в бледите спомени.
В момента, когато сме преминали през вратата на смъртта, първоначално за няколко дни напълно обективно осъзнаваме всичко, което сме изживели на Земята; то застава пред нас като картини, които непрекъснато се уголемяват. Наред с това, което виждаме, се появява също и това, което инстинктивно се е разиграло в кармическото осъществяване. Така че, когато човек прекрачи портата на смъртта, пред погледа му все повече се разпростира изминалият му живот, придружен от онова, което е било инстинктивно, което той не е съзнавал - цялата кармическа плетеница (синьо).
Той не вижда това веднага през следващите дни след смъртта, а по-скоро като живи образи вижда онова, което иначе съзира в бледите спомени.
Вижда например, че там вътре се намира нещо по-различно от обикновените спомени. Ако тогава с инициационния поглед се разгледа онова, което се намира пред човека, може да се каже следното.
към текста >>
Самият човек, който е умрял след като през земния си
жив
от е
жив
ял с обикновено съзнание, вижда това, което застава пред него като една величествена панорама; той я вижда, така да се каже, отпред (виж рисунка 4 , синьо).
Самият човек, който е умрял след като през земния си живот е живял с обикновено съзнание, вижда това, което застава пред него като една величествена панорама; той я вижда, така да се каже, отпред (виж рисунка 4 , синьо).
към текста >>
Там се вижда тази плетеница на кармическите взаимовръзки, която първоначално е изплетена от мисли,
жив
ели във волята през земния
жив
от - там това излиза навън.
С инициационния поглед може да я погледне също и от другата страна, отзад (жълто); тогава там се показва плетеницата на кармическите взаимовръзки.
Там се вижда тази плетеница на кармическите взаимовръзки, която първоначално е изплетена от мисли, живели във волята през земния живот - там това излиза навън.
към текста >>
Често съм подчертавал пред вас: - Мислите, които се из
жив
яват съзнателно по време на земния
жив
от, са мъртви.
Но сега се присъединява нещо друго, мои мили приятели.
Често съм подчертавал пред вас: - Мислите, които се изживяват съзнателно по време на земния живот, са мъртви.
Тези мисли обаче, които са вплетени в кармата, и които се проявяват там, те са живи. - Така че след ретроспективното наблюдение на жизнената панорама, изникват живи мисли. Невероятно значително и съществено е, че съществата от третата йерархия се приближават към това, което изниква, бих искал да кажа, от задната страна на жизнената панорама и го поемат. Ангели, Архангели, Архаи всмукват, така да се каже, онова, което изниква, вдишват го.
към текста >>
Тези мисли обаче, които са вплетени в кармата, и които се проявяват там, те са
жив
и.
Но сега се присъединява нещо друго, мои мили приятели. Често съм подчертавал пред вас: - Мислите, които се изживяват съзнателно по време на земния живот, са мъртви.
Тези мисли обаче, които са вплетени в кармата, и които се проявяват там, те са живи.
- Така че след ретроспективното наблюдение на жизнената панорама, изникват живи мисли. Невероятно значително и съществено е, че съществата от третата йерархия се приближават към това, което изниква, бих искал да кажа, от задната страна на жизнената панорама и го поемат. Ангели, Архангели, Архаи всмукват, така да се каже, онова, което изниква, вдишват го.
към текста >>
- Така че след ретроспективното наблюдение на жизнената панорама, изникват
жив
и мисли.
Но сега се присъединява нещо друго, мои мили приятели. Често съм подчертавал пред вас: - Мислите, които се изживяват съзнателно по време на земния живот, са мъртви. Тези мисли обаче, които са вплетени в кармата, и които се проявяват там, те са живи.
- Така че след ретроспективното наблюдение на жизнената панорама, изникват живи мисли.
Невероятно значително и съществено е, че съществата от третата йерархия се приближават към това, което изниква, бих искал да кажа, от задната страна на жизнената панорама и го поемат. Ангели, Архангели, Архаи всмукват, така да се каже, онова, което изниква, вдишват го.
към текста >>
Той пристъпва в тази лунна сфера и тогава започва ретроспективното из
жив
яване на земния
жив
от, което трае една трета от времето, през което човекът е
жив
ял на Земята, което всъщност трае толкова дълго, колкото е било времето, през което човекът е спал на Земята.
Това се случва през времето, през което човекът достига края на лунната сфера.
Той пристъпва в тази лунна сфера и тогава започва ретроспективното изживяване на земния живот, което трае една трета от времето, през което човекът е живял на Земята, което всъщност трае толкова дълго, колкото е било времето, през което човекът е спал на Земята.
към текста >>
Как изглежда този ретроспективен
жив
от, вече често съм описвал: Можем обаче първоначално да се запитаме: - Как изглежда обикновеното спящо състояние на човек в сравнение със състоянието, в което той се намира непосредствено след смъртта?
Как изглежда този ретроспективен живот, вече често съм описвал: Можем обаче първоначално да се запитаме: - Как изглежда обикновеното спящо състояние на човек в сравнение със състоянието, в което той се намира непосредствено след смъртта?
- Да, виждате ли, когато обикновено човек заспи, като духовно-душевно същество се намира само в своя аз и в своето астрално тяло. В себе си няма своето етерно тяло, което е останало да лежи в леглото. Поради това мислите остават безжизнени, нямат никакво въздействие, те са само образи. Сега, когато човек премине през портата на смъртта, взима със себе си своето етерно тяло, което тогава се разширява, а то има свойството не само да оживява физическата същност, но също и мислите. Тъй като човек е взел етерното тяло със себе си, мислите могат да станат живи като при разширяването и разтварянето на етерното тяло тези живи човешки мисли достигат до Ангелите, Архангелите и Архаите.
към текста >>
Сега, когато човек премине през портата на смъртта, взима със себе си своето етерно тяло, което тогава се разширява, а то има свойството не само да о
жив
ява физическата същност, но също и мислите.
Как изглежда този ретроспективен живот, вече често съм описвал: Можем обаче първоначално да се запитаме: - Как изглежда обикновеното спящо състояние на човек в сравнение със състоянието, в което той се намира непосредствено след смъртта? - Да, виждате ли, когато обикновено човек заспи, като духовно-душевно същество се намира само в своя аз и в своето астрално тяло. В себе си няма своето етерно тяло, което е останало да лежи в леглото. Поради това мислите остават безжизнени, нямат никакво въздействие, те са само образи.
Сега, когато човек премине през портата на смъртта, взима със себе си своето етерно тяло, което тогава се разширява, а то има свойството не само да оживява физическата същност, но също и мислите.
Тъй като човек е взел етерното тяло със себе си, мислите могат да станат живи като при разширяването и разтварянето на етерното тяло тези живи човешки мисли достигат до Ангелите, Архангелите и Архаите.
към текста >>
Тъй като човек е взел етерното тяло със себе си, мислите могат да станат
жив
и като при разширяването и разтварянето на етерното тяло тези
жив
и човешки мисли достигат до Ангелите, Архангелите и Архаите.
Как изглежда този ретроспективен живот, вече често съм описвал: Можем обаче първоначално да се запитаме: - Как изглежда обикновеното спящо състояние на човек в сравнение със състоянието, в което той се намира непосредствено след смъртта? - Да, виждате ли, когато обикновено човек заспи, като духовно-душевно същество се намира само в своя аз и в своето астрално тяло. В себе си няма своето етерно тяло, което е останало да лежи в леглото. Поради това мислите остават безжизнени, нямат никакво въздействие, те са само образи. Сега, когато човек премине през портата на смъртта, взима със себе си своето етерно тяло, което тогава се разширява, а то има свойството не само да оживява физическата същност, но също и мислите.
Тъй като човек е взел етерното тяло със себе си, мислите могат да станат живи като при разширяването и разтварянето на етерното тяло тези живи човешки мисли достигат до Ангелите, Архангелите и Архаите.
към текста >>
И като хора, по повод взаимната връзка между
жив
ота и смъртта или за един починал човек произнасяме една хубава, една чудно хубава молитва, в която казваме:
Това първоначално е, бих казал, първият акт, който се разиграва между смъртта и едно ново раждане, от другата страна на прага на смъртта и към онова, което се отделя от човека, което е поверено на разтварящото се етерно тяло пристъпват съществата от третата йерархия; то се приема именно от тях.
И като хора, по повод взаимната връзка между живота и смъртта или за един починал човек произнасяме една хубава, една чудно хубава молитва, в която казваме:
към текста >>
Това е онова, мои мили приятели, към което се стреми днешната инициационна наука: По време на земния
жив
от да се осмисли нещо, като се приеме, че то е отражение на дадено действително духовно събитие.
Това е онова, мои мили приятели, към което се стреми днешната инициационна наука: По време на земния живот да се осмисли нещо, като се приеме, че то е отражение на дадено действително духовно събитие.
Със сухо теоретично мислене, - само с мислене за това, че човекът има по-висши съставни същности, с изброяването на тези същности, - съвсем не се е установила още никаква връзка с духовния свят. Чак когато се мисли за реалностите, които се разиграват в духовния свят, тогава се осъществява истинска връзка с духовния свят.
към текста >>
Поради това сърцата би трябвало отново да могат да доловят онова, което е било долавяно в старите времена на посвещение, в старите мистерии, където ученикът на посвещението постоянно и внушително е бил призоваван: - Съпре
жив
явай съдбите на мъртвите!
Поради това сърцата би трябвало отново да могат да доловят онова, което е било долавяно в старите времена на посвещение, в старите мистерии, където ученикът на посвещението постоянно и внушително е бил призоваван: - Съпреживявай съдбите на мъртвите!
- От това са останали само повече или по-малко абстрактните думи: «memento mori» /помни, че си смъртен/, които не могат така дълбоко да въздействат на съвременните хора, защото всъщност са станали абстрактни и не разширяват съзнанието в един по-жив и образен живот, в сравнение с този, който съществува в сетивния свят.
към текста >>
- От това са останали само повече или по-малко абстрактните думи: «memento mori» /помни, че си смъртен/, които не могат така дълбоко да въздействат на съвременните хора, защото всъщност са станали абстрактни и не разширяват съзнанието в един по-
жив
и образен
жив
от, в сравнение с този, който съществува в сетивния свят.
Поради това сърцата би трябвало отново да могат да доловят онова, което е било долавяно в старите времена на посвещение, в старите мистерии, където ученикът на посвещението постоянно и внушително е бил призоваван: - Съпреживявай съдбите на мъртвите!
- От това са останали само повече или по-малко абстрактните думи: «memento mori» /помни, че си смъртен/, които не могат така дълбоко да въздействат на съвременните хора, защото всъщност са станали абстрактни и не разширяват съзнанието в един по-жив и образен живот, в сравнение с този, който съществува в сетивния свят.
към текста >>
И това, което представлява приемането на плетеницата на човешката съдба от Ангели, Архангели, Архаи се развива така, че се получава впечатлението, че то твори и
жив
ее във виолетово-синята етерна атмосфера.
И това, което представлява приемането на плетеницата на човешката съдба от Ангели, Архангели, Архаи се развива така, че се получава впечатлението, че то твори и живее във виолетово-синята етерна атмосфера.
Това е творчество и живот във виолетово-синята етерна атмосфера.
към текста >>
Това е творчество и
жив
от във виолетово-синята етерна атмосфера.
И това, което представлява приемането на плетеницата на човешката съдба от Ангели, Архангели, Архаи се развива така, че се получава впечатлението, че то твори и живее във виолетово-синята етерна атмосфера.
Това е творчество и живот във виолетово-синята етерна атмосфера.
към текста >>
когато мислите са вдишани от Ангели, Архангели и Архаи, тогава след няколко дни човек навлиза в онова ретроспективно из
жив
яване, което ви описах.
И когато етерното тяло се разтвори, т.е.
когато мислите са вдишани от Ангели, Архангели и Архаи, тогава след няколко дни човек навлиза в онова ретроспективно изживяване, което ви описах.
Тогава човек изживява своите дела, своите волеви импулси, насоките на своите мисли така, както те са действали в другите хора, на които той е сторил нещо добро или зло. Той напълно се вживява в душите на другите хора, а не в своята собствена душа. С ясното съзнание, че е този, който има нещо общо с тези неща, той изпитва върху себе си изживяванията, които са станали в глъбините на душите на другите хора, с които е влязъл в кармически връзки, на които е сторил нещо добро или зло. Тук отново се показва, как отсега нататък човек приема онова, което е изживял по този начин. Той го изживява в пълна действителност, в една действителност, която трябваше да опиша като по-действителна от сетивната действителност между раждането и смъртта.
към текста >>
Тогава човек из
жив
ява своите дела, своите волеви импулси, насоките на своите мисли така, както те са действали в другите хора, на които той е сторил нещо добро или зло.
И когато етерното тяло се разтвори, т.е. когато мислите са вдишани от Ангели, Архангели и Архаи, тогава след няколко дни човек навлиза в онова ретроспективно изживяване, което ви описах.
Тогава човек изживява своите дела, своите волеви импулси, насоките на своите мисли така, както те са действали в другите хора, на които той е сторил нещо добро или зло.
Той напълно се вживява в душите на другите хора, а не в своята собствена душа. С ясното съзнание, че е този, който има нещо общо с тези неща, той изпитва върху себе си изживяванията, които са станали в глъбините на душите на другите хора, с които е влязъл в кармически връзки, на които е сторил нещо добро или зло. Тук отново се показва, как отсега нататък човек приема онова, което е изживял по този начин. Той го изживява в пълна действителност, в една действителност, която трябваше да опиша като по-действителна от сетивната действителност между раждането и смъртта. Човек изживява една действителност, в която, бих искал да кажа, ври и кипи повече отколкото тук в земния живот.
към текста >>
Той напълно се в
жив
ява в душите на другите хора, а не в своята собствена душа.
И когато етерното тяло се разтвори, т.е. когато мислите са вдишани от Ангели, Архангели и Архаи, тогава след няколко дни човек навлиза в онова ретроспективно изживяване, което ви описах. Тогава човек изживява своите дела, своите волеви импулси, насоките на своите мисли така, както те са действали в другите хора, на които той е сторил нещо добро или зло.
Той напълно се вживява в душите на другите хора, а не в своята собствена душа.
С ясното съзнание, че е този, който има нещо общо с тези неща, той изпитва върху себе си изживяванията, които са станали в глъбините на душите на другите хора, с които е влязъл в кармически връзки, на които е сторил нещо добро или зло. Тук отново се показва, как отсега нататък човек приема онова, което е изживял по този начин. Той го изживява в пълна действителност, в една действителност, която трябваше да опиша като по-действителна от сетивната действителност между раждането и смъртта. Човек изживява една действителност, в която, бих искал да кажа, ври и кипи повече отколкото тук в земния живот.
към текста >>
С ясното съзнание, че е този, който има нещо общо с тези неща, той изпитва върху себе си из
жив
яванията, които са станали в глъбините на душите на другите хора, с които е влязъл в кармически връзки, на които е сторил нещо добро или зло.
И когато етерното тяло се разтвори, т.е. когато мислите са вдишани от Ангели, Архангели и Архаи, тогава след няколко дни човек навлиза в онова ретроспективно изживяване, което ви описах. Тогава човек изживява своите дела, своите волеви импулси, насоките на своите мисли така, както те са действали в другите хора, на които той е сторил нещо добро или зло. Той напълно се вживява в душите на другите хора, а не в своята собствена душа.
С ясното съзнание, че е този, който има нещо общо с тези неща, той изпитва върху себе си изживяванията, които са станали в глъбините на душите на другите хора, с които е влязъл в кармически връзки, на които е сторил нещо добро или зло.
Тук отново се показва, как отсега нататък човек приема онова, което е изживял по този начин. Той го изживява в пълна действителност, в една действителност, която трябваше да опиша като по-действителна от сетивната действителност между раждането и смъртта. Човек изживява една действителност, в която, бих искал да кажа, ври и кипи повече отколкото тук в земния живот.
към текста >>
Тук отново се показва, как отсега нататък човек приема онова, което е из
жив
ял по този начин.
И когато етерното тяло се разтвори, т.е. когато мислите са вдишани от Ангели, Архангели и Архаи, тогава след няколко дни човек навлиза в онова ретроспективно изживяване, което ви описах. Тогава човек изживява своите дела, своите волеви импулси, насоките на своите мисли така, както те са действали в другите хора, на които той е сторил нещо добро или зло. Той напълно се вживява в душите на другите хора, а не в своята собствена душа. С ясното съзнание, че е този, който има нещо общо с тези неща, той изпитва върху себе си изживяванията, които са станали в глъбините на душите на другите хора, с които е влязъл в кармически връзки, на които е сторил нещо добро или зло.
Тук отново се показва, как отсега нататък човек приема онова, което е изживял по този начин.
Той го изживява в пълна действителност, в една действителност, която трябваше да опиша като по-действителна от сетивната действителност между раждането и смъртта. Човек изживява една действителност, в която, бих искал да кажа, ври и кипи повече отколкото тук в земния живот.
към текста >>
Той го из
жив
ява в пълна действителност, в една действителност, която трябваше да опиша като по-действителна от сетивната действителност между раждането и смъртта.
когато мислите са вдишани от Ангели, Архангели и Архаи, тогава след няколко дни човек навлиза в онова ретроспективно изживяване, което ви описах. Тогава човек изживява своите дела, своите волеви импулси, насоките на своите мисли така, както те са действали в другите хора, на които той е сторил нещо добро или зло. Той напълно се вживява в душите на другите хора, а не в своята собствена душа. С ясното съзнание, че е този, който има нещо общо с тези неща, той изпитва върху себе си изживяванията, които са станали в глъбините на душите на другите хора, с които е влязъл в кармически връзки, на които е сторил нещо добро или зло. Тук отново се показва, как отсега нататък човек приема онова, което е изживял по този начин.
Той го изживява в пълна действителност, в една действителност, която трябваше да опиша като по-действителна от сетивната действителност между раждането и смъртта.
Човек изживява една действителност, в която, бих искал да кажа, ври и кипи повече отколкото тук в земния живот.
към текста >>
Човек из
жив
ява една действителност, в която, бих искал да кажа, ври и кипи повече отколкото тук в земния
жив
от.
Тогава човек изживява своите дела, своите волеви импулси, насоките на своите мисли така, както те са действали в другите хора, на които той е сторил нещо добро или зло. Той напълно се вживява в душите на другите хора, а не в своята собствена душа. С ясното съзнание, че е този, който има нещо общо с тези неща, той изпитва върху себе си изживяванията, които са станали в глъбините на душите на другите хора, с които е влязъл в кармически връзки, на които е сторил нещо добро или зло. Тук отново се показва, как отсега нататък човек приема онова, което е изживял по този начин. Той го изживява в пълна действителност, в една действителност, която трябваше да опиша като по-действителна от сетивната действителност между раждането и смъртта.
Човек изживява една действителност, в която, бих искал да кажа, ври и кипи повече отколкото тук в земния живот.
към текста >>
Когато с погледа на посветения погледнем това от другата страна, ние виждаме, как онова, което човек из
жив
ява, е прието в същността, в реалността на Кириотетес, Динамис, Ексусиаи /Господства, Сили, Власти/.
Когато с погледа на посветения погледнем това от другата страна, ние виждаме, как онова, което човек изживява, е прието в същността, в реалността на Кириотетес, Динамис, Ексусиаи /Господства, Сили, Власти/.
Те всмукват, поглъщат негативите на човешките дела. Те се проникват с тях. И гледката, която се предлага на посветения, насочил поглед върху този чудесен процес, как последствията от човешките дела, превърнати в справедливост се поглъщат от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, цялата тази гледка така въздейства на онзи, който я съзерцава, че той се осъзнава като намиращ се в центъра на Слънцето, а с това и в центъра на планетната система. Той гледа, съзерцава от гледна точка на Слънцето онова, което става. И той вижда едно лилавоподобно творчество и живот, вижда поглъщането на превърнатите в справедливост човешки дела от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес в творчеството и живота на една светло-виолетова, на една лилаво оцветена астрална атмосфера.
към текста >>
И той вижда едно лилавоподобно творчество и
жив
от, вижда поглъщането на превърнатите в справедливост човешки дела от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес в творчеството и
жив
ота на една светло-виолетова, на една лилаво оцветена астрална атмосфера.
Когато с погледа на посветения погледнем това от другата страна, ние виждаме, как онова, което човек изживява, е прието в същността, в реалността на Кириотетес, Динамис, Ексусиаи /Господства, Сили, Власти/. Те всмукват, поглъщат негативите на човешките дела. Те се проникват с тях. И гледката, която се предлага на посветения, насочил поглед върху този чудесен процес, как последствията от човешките дела, превърнати в справедливост се поглъщат от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, цялата тази гледка така въздейства на онзи, който я съзерцава, че той се осъзнава като намиращ се в центъра на Слънцето, а с това и в центъра на планетната система. Той гледа, съзерцава от гледна точка на Слънцето онова, което става.
И той вижда едно лилавоподобно творчество и живот, вижда поглъщането на превърнатите в справедливост човешки дела от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес в творчеството и живота на една светло-виолетова, на една лилаво оцветена астрална атмосфера.
към текста >>
Там ние намираме, бих искал да кажа, обратната страна на образите от земния
жив
от, които из
жив
яваме тук между раждането и смъртта.
От центъра Слънцето се явява като поле, на което се извършват духовните действия, делата на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Всичко това са духовни действия, духовни събития.
Там ние намираме, бих искал да кажа, обратната страна на образите от земния живот, които изживяваме тук между раждането и смъртта.
към текста >>
справедливите последствия от земния човешки
жив
от.
справедливите последствия от земния човешки живот.
към текста >>
Тогава, когато се е изпълнило това и човек е из
жив
ял тази третина от своя земен
жив
от след смъртта,
жив
ял е този земен
жив
от в обратен ред, чувства, че отново се намира до изходната точка на своя земен
жив
от, но в духовното пространство; в момента преди навлизането му в земния
жив
от, там той влиза, можем да кажем, през центъра на Слънцето в същинския духовен свят.
Тогава, когато се е изпълнило това и човек е изживял тази третина от своя земен живот след смъртта, живял е този земен живот в обратен ред, чувства, че отново се намира до изходната точка на своя земен живот, но в духовното пространство; в момента преди навлизането му в земния живот, там той влиза, можем да кажем, през центъра на Слънцето в същинския духовен свят.
Там вътре тези превърнати в справедливост земни дела се приемат сега в дейността на първата йерархия. Те достигат до областта на Серафимите, Херувимите и Престолите. Там човек навлиза в едно царство и пристъпвайки в него чувства: - Това, което на Земята е станало чрез мен, точно него приемат в собствените си дела Серафими, Херувими и Престоли.
към текста >>
Представете си само, мои мили приятели, ние мислим правилно върху онова, което става с мъртвия в по-нататъшния
жив
от след смъртта, когато мислим по следния начин: - Това, което той е изплел тук на Земята като мрежа на съдбата, то първо се приема от Ангелите, Архангелите и Архаите.
Представете си само, мои мили приятели, ние мислим правилно върху онова, което става с мъртвия в по-нататъшния живот след смъртта, когато мислим по следния начин: - Това, което той е изплел тук на Земята като мрежа на съдбата, то първо се приема от Ангелите, Архангелите и Архаите.
Те го пренасят по-нататък, в следващия период
към текста >>
справедливите форми от земния
жив
от на човека.
справедливите форми от земния живот на човека.
към текста >>
Сега в настъпилото царство на Михаил, в този световно исторически момент могат да бъдат възприемани делата на онези хора, които са
жив
ели тук на Земята преди приключването на Кали-Юга в 80-те, 90-те години на миналото столетие.
Това, мои мили приятели, е една важна, безкрайно важна и безкрайно възвишена редица от факти особено в настоящето.
Сега в настъпилото царство на Михаил, в този световно исторически момент могат да бъдат възприемани делата на онези хора, които са живели тук на Земята преди приключването на Кали-Юга в 80-те, 90-те години на миналото столетие.
Онова, което тогава беше между хората, сега е прието от Престоли, Херувими и Серафими. Но никога духовният контраст на светлината не е бил така голям, както е сега за тази поредица от факти.
към текста >>
Защото каквото човек из
жив
ява като своя съдба, като своя карма, то се извършва за него, в него, около него от един земен
жив
от в друг земен
жив
от.
Това обаче не свидетелства за нищо друго, освен за извънредно голямото значение всъщност на ставащото в настоящето при превръщането на човешките земни дела в душевно-небесни дела.
Защото каквото човек изживява като своя съдба, като своя карма, то се извършва за него, в него, около него от един земен живот в друг земен живот.
Обаче онова, което става още в областта на небесните светове като следствие на това, каквото човек е изживял и извършил тук на Земята, то постоянно действа също и по-нататък в историческото изграждане на земния живот. То се извършва в това, което човекът не владее като отделен човек тук на Земята.
към текста >>
Обаче онова, което става още в областта на небесните светове като следствие на това, каквото човек е из
жив
ял и извършил тук на Земята, то постоянно действа също и по-нататък в историческото изграждане на земния
жив
от.
Това обаче не свидетелства за нищо друго, освен за извънредно голямото значение всъщност на ставащото в настоящето при превръщането на човешките земни дела в душевно-небесни дела. Защото каквото човек изживява като своя съдба, като своя карма, то се извършва за него, в него, около него от един земен живот в друг земен живот.
Обаче онова, което става още в областта на небесните светове като следствие на това, каквото човек е изживял и извършил тук на Земята, то постоянно действа също и по-нататък в историческото изграждане на земния живот.
То се извършва в това, което човекът не владее като отделен човек тук на Земята.
към текста >>
Отделният човек из
жив
ява своята съдба.
Вземете това изречение в цялата му тежест, мои мили приятели.
Отделният човек изживява своята съдба.
Но щом двама души действат заедно, става нещо съвършено различно от изпълнението на съдбата само на единия или на другия човек. Между тях се разиграва нещо, което надхвърля онова, което всеки един изживява поотделно. Обикновеното съзнание не може да отбележи никаква връзка между това, което става между хората и това, което става горе в духовните светове. Само когато във физическия сетивен свят се внася свещено духовно действие, когато хората съзнателно преобразяват техните физическо-сетивни дела така, че те едновременно са дела в духовния свят, тогава се установява една такава връзка.
към текста >>
Между тях се разиграва нещо, което надхвърля онова, което всеки един из
жив
ява поотделно.
Вземете това изречение в цялата му тежест, мои мили приятели. Отделният човек изживява своята съдба. Но щом двама души действат заедно, става нещо съвършено различно от изпълнението на съдбата само на единия или на другия човек.
Между тях се разиграва нещо, което надхвърля онова, което всеки един изживява поотделно.
Обикновеното съзнание не може да отбележи никаква връзка между това, което става между хората и това, което става горе в духовните светове. Само когато във физическия сетивен свят се внася свещено духовно действие, когато хората съзнателно преобразяват техните физическо-сетивни дела така, че те едновременно са дела в духовния свят, тогава се установява една такава връзка.
към текста >>
Всичко, което става между хората в по-голям обхват, е различно от това, което отделният човек из
жив
ява като съдба.
Всичко, което става между хората в по-голям обхват, е различно от това, което отделният човек изживява като съдба.
Всичко, което не е единичната съдба на отделния човек, а което се поражда чрез съвместното мислене, чрез съвместното усещане, чрез съвместното чувстване и чрез съвместното действие на хората на Земята, стои във връзка с това, което извършват Серафими, Херувими и Престоли. Там се вливат човешките дела от взаимовръзките на тези хора, там се вливат също и отделните човешки земни съществувания.
към текста >>
И тук отново можем да видим, как по околния път чрез Серафими, Херувими и Престоли днес като
жив
и отражения на мислите
жив
ее онова, което е било извършено тук на Земята от хората през 70-те, 80-те, 90-те години на миналото столетие.
И тук отново можем да видим, как по околния път чрез Серафими, Херувими и Престоли днес като живи отражения на мислите живее онова, което е било извършено тук на Земята от хората през 70-те, 80-те, 90-те години на миналото столетие.
към текста >>
Когато проникваме с погледа си в това, ние действително констатираме съвсем точно: - Днес говорим с един човек; това, което той ни казва, опирайки се на общото мнение, не идва от неговите собствени вълнения, от неговите вътрешни импулси, а той ни казва нещо, именно защото принадлежи на тази епоха и това, което ни казва често пъти се явява като стоящо във връзка с онези хора, които са
жив
ели през 70-те, 80-те, 90-те години на миналото столетие.
Когато проникваме с погледа си в това, ние действително констатираме съвсем точно: - Днес говорим с един човек; това, което той ни казва, опирайки се на общото мнение, не идва от неговите собствени вълнения, от неговите вътрешни импулси, а той ни казва нещо, именно защото принадлежи на тази епоха и това, което ни казва често пъти се явява като стоящо във връзка с онези хора, които са живели през 70-те, 80-те, 90-те години на миналото столетие.
Действително е така. Ние виждаме днешния човек като в едно духовно събрание, заобиколен от определени хора, които се стараят да го спечелят, които всъщност са падналите като дъжд копия на онова, което е живяло чрез хората в последната третина на 19-то столетие.
към текста >>
Ние виждаме днешния човек като в едно духовно събрание, заобиколен от определени хора, които се стараят да го спечелят, които всъщност са падналите като дъжд копия на онова, което е
жив
яло чрез хората в последната третина на 19-то столетие.
Когато проникваме с погледа си в това, ние действително констатираме съвсем точно: - Днес говорим с един човек; това, което той ни казва, опирайки се на общото мнение, не идва от неговите собствени вълнения, от неговите вътрешни импулси, а той ни казва нещо, именно защото принадлежи на тази епоха и това, което ни казва често пъти се явява като стоящо във връзка с онези хора, които са живели през 70-те, 80-те, 90-те години на миналото столетие. Действително е така.
Ние виждаме днешния човек като в едно духовно събрание, заобиколен от определени хора, които се стараят да го спечелят, които всъщност са падналите като дъжд копия на онова, което е живяло чрез хората в последната третина на 19-то столетие.
към текста >>
Едва по този начин
жив
отът става нещо цяло.
Едва по този начин животът става нещо цяло.
И ние отново трябва да кажем за тази епоха, която започва с изтичането на Кали-Юга, че тя се различава от всички минали исторически епохи. Тя се различава по такъв начин, че фактически онези дела на хората, които са били извършени в последната третина на 19-то столетие, упражняват най-голямото влияние, което бихме могли да си представим върху първата третина на това 20-то столетие.
към текста >>
И ако днес хората не долавят, не възприемат тези призраци, не се дължи на факта, че
жив
еем в тъмната епоха,
Мои мили приятели, аз казвам това, като с него искам да назова нещо, което е далеч от всякаква употреба на суеверни думи; казвам го с пълно съзнание като нещо, което се казва, за да изразя един точен факт: - Никога досега призраците на предхождащата епоха не са се движили така доловимо между нас, както в настоящето.
И ако днес хората не долавят, не възприемат тези призраци, не се дължи на факта, че живеем в тъмната епоха,
към текста >>
Някогашните научни теории и хипотези са отдавна из
жив
ени.
За мен беше важно, дали при повторното издаване на моите книги, които бяха написани в 70-те, 80-те, 90-те години на миналото столетие, трябваше да променя някои неща. Обикновените филистери на нашето съвремие, казват: - Всичко се обнови.
Някогашните научни теории и хипотези са отдавна изживени.
- Когато обаче разгледаме нещата от реална гледна точка, не можем да променим нищо. Защото зад всеки, който пише днес една книга, или който говори от някоя катедра, стои сянката на някой друг. Тук все още говорят дю боа реймондовци, хелмхолцовци, хекеловци, онези, които именно са говорили в тогавашното време; в медицината говорят ополцеровци, билротовци и т. н.. Това е нещо от тайната на настоящето. Ето защо науката на посвещението казва: - Никога починалите не са били толкова силни както в нашата епоха.
към текста >>
6.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Видяхме, как разглеждането на кармата, в която е включена човешката съдба, води от най-далечните отношения на Вселената, от звездните светове до най-интимните из
жив
явания на човешкото сърце, доколкото това сърце е израз за всичко, което човек чувства да действа върху него и което става с него във връзка със земното съществуване.
Видяхме, как разглеждането на кармата, в която е включена човешката съдба, води от най-далечните отношения на Вселената, от звездните светове до най-интимните изживявания на човешкото сърце, доколкото това сърце е израз за всичко, което човек чувства да действа върху него и което става с него във връзка със земното съществуване.
Винаги, когато искаме да стигнем до едно съждение, когато изхождаме от едно по-дълбоко разбиране на кармическите връзки, отново сме заставени да насочим поглед към тези, така отдалечени една от друга области на космическото съществуване. Всъщност трябва да кажем: - Каквото и да разглеждаме, било природата, било естествената конфигурация в развитието на човечеството - историята или в живота на народите, то не води толкова високо в космическите области както разглеждането на кармата. Тя насочва вниманието ни върху връзките на човешкия живот, прекаран тук на Земята с това, което става в космичните ширини. Виждаме, че този земен човешки живот, когато в определени взаимовръзки достигне своята граница, се развива до около 70 години. След тази възраст е всъщност подарен по милост живот.
към текста >>
Всъщност трябва да кажем: - Каквото и да разглеждаме, било природата, било естествената конфигурация в развитието на човечеството - историята или в
жив
ота на народите, то не води толкова високо в космическите области както разглеждането на кармата.
Видяхме, как разглеждането на кармата, в която е включена човешката съдба, води от най-далечните отношения на Вселената, от звездните светове до най-интимните изживявания на човешкото сърце, доколкото това сърце е израз за всичко, което човек чувства да действа върху него и което става с него във връзка със земното съществуване. Винаги, когато искаме да стигнем до едно съждение, когато изхождаме от едно по-дълбоко разбиране на кармическите връзки, отново сме заставени да насочим поглед към тези, така отдалечени една от друга области на космическото съществуване.
Всъщност трябва да кажем: - Каквото и да разглеждаме, било природата, било естествената конфигурация в развитието на човечеството - историята или в живота на народите, то не води толкова високо в космическите области както разглеждането на кармата.
Тя насочва вниманието ни върху връзките на човешкия живот, прекаран тук на Земята с това, което става в космичните ширини. Виждаме, че този земен човешки живот, когато в определени взаимовръзки достигне своята граница, се развива до около 70 години. След тази възраст е всъщност подарен по милост живот. Каквото е под тази граница, то се намира под кармически влияния, които ще разглеждаме по-нататък.
към текста >>
Тя насочва вниманието ни върху връзките на човешкия
жив
от, прекаран тук на Земята с това, което става в космичните ширини.
Видяхме, как разглеждането на кармата, в която е включена човешката съдба, води от най-далечните отношения на Вселената, от звездните светове до най-интимните изживявания на човешкото сърце, доколкото това сърце е израз за всичко, което човек чувства да действа върху него и което става с него във връзка със земното съществуване. Винаги, когато искаме да стигнем до едно съждение, когато изхождаме от едно по-дълбоко разбиране на кармическите връзки, отново сме заставени да насочим поглед към тези, така отдалечени една от друга области на космическото съществуване. Всъщност трябва да кажем: - Каквото и да разглеждаме, било природата, било естествената конфигурация в развитието на човечеството - историята или в живота на народите, то не води толкова високо в космическите области както разглеждането на кармата.
Тя насочва вниманието ни върху връзките на човешкия живот, прекаран тук на Земята с това, което става в космичните ширини.
Виждаме, че този земен човешки живот, когато в определени взаимовръзки достигне своята граница, се развива до около 70 години. След тази възраст е всъщност подарен по милост живот. Каквото е под тази граница, то се намира под кармически влияния, които ще разглеждаме по-нататък.
към текста >>
Виждаме, че този земен човешки
жив
от, когато в определени взаимовръзки достигне своята граница, се развива до около 70 години.
Видяхме, как разглеждането на кармата, в която е включена човешката съдба, води от най-далечните отношения на Вселената, от звездните светове до най-интимните изживявания на човешкото сърце, доколкото това сърце е израз за всичко, което човек чувства да действа върху него и което става с него във връзка със земното съществуване. Винаги, когато искаме да стигнем до едно съждение, когато изхождаме от едно по-дълбоко разбиране на кармическите връзки, отново сме заставени да насочим поглед към тези, така отдалечени една от друга области на космическото съществуване. Всъщност трябва да кажем: - Каквото и да разглеждаме, било природата, било естествената конфигурация в развитието на човечеството - историята или в живота на народите, то не води толкова високо в космическите области както разглеждането на кармата. Тя насочва вниманието ни върху връзките на човешкия живот, прекаран тук на Земята с това, което става в космичните ширини.
Виждаме, че този земен човешки живот, когато в определени взаимовръзки достигне своята граница, се развива до около 70 години.
След тази възраст е всъщност подарен по милост живот. Каквото е под тази граница, то се намира под кармически влияния, които ще разглеждаме по-нататък.
към текста >>
След тази възраст е всъщност подарен по милост
жив
от.
Видяхме, как разглеждането на кармата, в която е включена човешката съдба, води от най-далечните отношения на Вселената, от звездните светове до най-интимните изживявания на човешкото сърце, доколкото това сърце е израз за всичко, което човек чувства да действа върху него и което става с него във връзка със земното съществуване. Винаги, когато искаме да стигнем до едно съждение, когато изхождаме от едно по-дълбоко разбиране на кармическите връзки, отново сме заставени да насочим поглед към тези, така отдалечени една от друга области на космическото съществуване. Всъщност трябва да кажем: - Каквото и да разглеждаме, било природата, било естествената конфигурация в развитието на човечеството - историята или в живота на народите, то не води толкова високо в космическите области както разглеждането на кармата. Тя насочва вниманието ни върху връзките на човешкия живот, прекаран тук на Земята с това, което става в космичните ширини. Виждаме, че този земен човешки живот, когато в определени взаимовръзки достигне своята граница, се развива до около 70 години.
След тази възраст е всъщност подарен по милост живот.
Каквото е под тази граница, то се намира под кармически влияния, които ще разглеждаме по-нататък.
към текста >>
Можем да приемем, че средният земен
жив
от на човека трае около 72 години - този въпрос е бил вече разглеждан от различни гледни точки.
Можем да приемем, че средният земен живот на човека трае около 72 години - този въпрос е бил вече разглеждан от различни гледни точки.
Разгледани на фона на космическите тайни 72 години е едно особено число, чието значение може да бъде разбрано правилно едва тогава, когато вземем под внимание космическата тайна на човешкия земен живот. Описахме вече, какво представлява всъщност светът на звездите от духовна гледна точка.
към текста >>
Разгледани на фона на космическите тайни 72 години е едно особено число, чието значение може да бъде разбрано правилно едва тогава, когато вземем под внимание космическата тайна на човешкия земен
жив
от.
Можем да приемем, че средният земен живот на човека трае около 72 години - този въпрос е бил вече разглеждан от различни гледни точки.
Разгледани на фона на космическите тайни 72 години е едно особено число, чието значение може да бъде разбрано правилно едва тогава, когато вземем под внимание космическата тайна на човешкия земен живот.
Описахме вече, какво представлява всъщност светът на звездите от духовна гледна точка.
към текста >>
Когато навлизаме в един нов земен
жив
от, ние се връщаме в него от света на звездите.
Когато навлизаме в един нов земен живот, ние се връщаме в него от света на звездите.
И щом с помощта на днешното духовно изследване се приближим тогава до съответната област, за нас става очебийно, как по естествен начин отново изникват стари възгледи, макар и да не свързваме по традиция нещата с тях. Видяхме, как различните планети и неподвижни звезди взимат участие в човешкия живот, в това, което прониква и пропива човешкия живот тук на Земята. В крайна сметка, когато пред нас имаме един изживян земен живот, който не е заседнал в долните граници, а надвишава половината на обикновения земен живот, можем да кажем: - Слизайки от духовно космическите ширини в едно земно съществуване, човек винаги идва от определена звезда. Можем да проследим тази посока и не е безпредметно, а напротив много точно, когато говорим за това, че всеки човек си има своята «звезда». Определена звезда, определена неподвижна звезда е духовната родина на човека.
към текста >>
Видяхме, как различните планети и неподвижни звезди взимат участие в човешкия
жив
от, в това, което прониква и пропива човешкия
жив
от тук на Земята.
Когато навлизаме в един нов земен живот, ние се връщаме в него от света на звездите. И щом с помощта на днешното духовно изследване се приближим тогава до съответната област, за нас става очебийно, как по естествен начин отново изникват стари възгледи, макар и да не свързваме по традиция нещата с тях.
Видяхме, как различните планети и неподвижни звезди взимат участие в човешкия живот, в това, което прониква и пропива човешкия живот тук на Земята.
В крайна сметка, когато пред нас имаме един изживян земен живот, който не е заседнал в долните граници, а надвишава половината на обикновения земен живот, можем да кажем: - Слизайки от духовно космическите ширини в едно земно съществуване, човек винаги идва от определена звезда. Можем да проследим тази посока и не е безпредметно, а напротив много точно, когато говорим за това, че всеки човек си има своята «звезда». Определена звезда, определена неподвижна звезда е духовната родина на човека.
към текста >>
В крайна сметка, когато пред нас имаме един из
жив
ян земен
жив
от, който не е заседнал в долните граници, а надвишава половината на обикновения земен
жив
от, можем да кажем: - Слизайки от духовно космическите ширини в едно земно съществуване, човек винаги идва от определена звезда.
Когато навлизаме в един нов земен живот, ние се връщаме в него от света на звездите. И щом с помощта на днешното духовно изследване се приближим тогава до съответната област, за нас става очебийно, как по естествен начин отново изникват стари възгледи, макар и да не свързваме по традиция нещата с тях. Видяхме, как различните планети и неподвижни звезди взимат участие в човешкия живот, в това, което прониква и пропива човешкия живот тук на Земята.
В крайна сметка, когато пред нас имаме един изживян земен живот, който не е заседнал в долните граници, а надвишава половината на обикновения земен живот, можем да кажем: - Слизайки от духовно космическите ширини в едно земно съществуване, човек винаги идва от определена звезда.
Можем да проследим тази посока и не е безпредметно, а напротив много точно, когато говорим за това, че всеки човек си има своята «звезда». Определена звезда, определена неподвижна звезда е духовната родина на човека.
към текста >>
И ако превърнем в неговата пространствена образност онова, което се из
жив
ява извън пространството и времето между смъртта и едно ново раждане, можем да кажем: - Всеки човек си има своя звезда.
И ако превърнем в неговата пространствена образност онова, което се изживява извън пространството и времето между смъртта и едно ново раждане, можем да кажем: - Всеки човек си има своя звезда.
Той слиза на Земята от посоката на една определена звезда, която е определяща за това, какво той си изработва между смъртта и едно ново раждане. - Така че можем наистина да приемем в сърцето си представата: Когато разглеждаме целия човешки род, който населява Земята, когато обгърнем с поглед Земята и пребродим континентите, ние ги намираме населени с хората, които са въплътени в момента. А другите хора - къде ги намираме в Космоса? Накъде трябва да погледнем в Космоса, когато искаме да насочим душевният си поглед към тях, след като те са прекарали определено време там след преминаването на портата на смъртта? Ние гледаме в правилните посоки, когато насочваме нашия поглед към звездното небе.
към текста >>
Когато се пристъпи с такова знание към Космоса, мои мили приятели, там навън се намират звездите, космическите знаци, от които към нас блести и сияе душевният
жив
от на онези, които се намират между смъртта и едно ново раждане.
В областта на планетите намираме само онези души, които са на път да слязат в земното съществуване или са на път за духовния свят след смъртта. Не можем обаче да говорим за среднощния час между смъртта и едно ново раждане, без да помислим за една звезда, която човек обитава през този период, като също вземем предвид това, което казах за същността на звездите.
Когато се пристъпи с такова знание към Космоса, мои мили приятели, там навън се намират звездите, космическите знаци, от които към нас блести и сияе душевният живот на онези, които се намират между смъртта и едно ново раждане.
Тогава сме заставени да разгледаме и констелациите на звездите, като се запитаме: - Как е свързано с човешкия живот всичко това, което виждаме в космическите ширини? - Тогава се научаваме да гледаме по друг начин, с душевна топлота нагоре към сребристо светещата Луна, към ослепителното Слънце, към блещукащите през нощта звезди; защото ние също и човешки се чувстваме съединени с всичко това. И това - човешките души да се чувстват свързани с целия Космос, - трябва да бъде постигнато за тях чрез антропософията. Тогава обаче ни се разкриват също и определени тайни на космическото съществуване.
към текста >>
Тогава сме заставени да разгледаме и констелациите на звездите, като се запитаме: - Как е свързано с човешкия
жив
от всичко това, което виждаме в космическите ширини?
В областта на планетите намираме само онези души, които са на път да слязат в земното съществуване или са на път за духовния свят след смъртта. Не можем обаче да говорим за среднощния час между смъртта и едно ново раждане, без да помислим за една звезда, която човек обитава през този период, като също вземем предвид това, което казах за същността на звездите. Когато се пристъпи с такова знание към Космоса, мои мили приятели, там навън се намират звездите, космическите знаци, от които към нас блести и сияе душевният живот на онези, които се намират между смъртта и едно ново раждане.
Тогава сме заставени да разгледаме и констелациите на звездите, като се запитаме: - Как е свързано с човешкия живот всичко това, което виждаме в космическите ширини?
- Тогава се научаваме да гледаме по друг начин, с душевна топлота нагоре към сребристо светещата Луна, към ослепителното Слънце, към блещукащите през нощта звезди; защото ние също и човешки се чувстваме съединени с всичко това. И това - човешките души да се чувстват свързани с целия Космос, - трябва да бъде постигнато за тях чрез антропософията. Тогава обаче ни се разкриват също и определени тайни на космическото съществуване.
към текста >>
А сега, нека приемем, че някой се е родил на първи март в дадена година и е
жив
ял до изтичането на 72 години.
А сега, нека приемем, че някой се е родил на първи март в дадена година и е живял до изтичането на 72 години.
Той празнува своя рожден ден винаги на 1 март, защото Слънцето казва, че този рожден ден е на 1 март. Той може да го празнува така, защото Слънцето свети през неговите изминали 72 години, макар и по отношение на звездите то да е останало далеч назад, но все пак то винаги е светило в близост до онази звезда, която е светила, когато човекът е дошъл на Земята.
към текста >>
Но когато човек е
жив
ял вече 72 години, тогава е изтекъл един пълен ден и в своята възраст стига до едно място, където Слънцето е напуснало звездата, при която се е намирало, когато е започнал неговият
жив
от на Земята.
Но когато човек е живял вече 72 години, тогава е изтекъл един пълен ден и в своята възраст стига до едно място, където Слънцето е напуснало звездата, при която се е намирало, когато е започнал неговият живот на Земята.
Звездата не казва вече същото, което Слънцето казва. Звездите казват, че е 2 март; Слънцето казва, че е 1 март. Човекът е изгубил един космически ден, защото точно за изминалите 72 години Слънцето е останало назад с един ден.
към текста >>
И през това време, когато Слънцето може да се задържа в областта на неговата звезда, човекът може да
жив
ее на Земята.
И през това време, когато Слънцето може да се задържа в областта на неговата звезда, човекът може да живее на Земята.
След това, при нормални условия, когато Слънцето не успокоява вече неговата звезда относно неговото земно съществуване и то не казва вече на неговата звезда: - Този човек се намира долу на Земята и аз ти давам това, което трябва да ти дава този човек, давам го от мен, когато временно, покривайки те, правя с него онова, което ти си правила с него между смъртта и едно ново раждане. Когато Слънцето не може вече да каже това на звездата, звездата изисква човекът отново да се върне при нея.
към текста >>
Човекът може да
жив
ее 72 години, защото в това време Слънцето остава с един ден назад.
Тук виждате небесните процеси непосредствено свързани с земното човешко съществуване: виждаме възрастта на човека изразена в тайните на небето.
Човекът може да живее 72 години, защото в това време Слънцето остава с един ден назад.
Тогава то не може вече да успокоява дадена звезда, която е успокоявало, като е стояло пред нея, така че тази звезда отново е станала свободна за духовно-душевната работа на човека в Космоса.
към текста >>
И всъщност,
жив
отът, който днес хората водят, е един твърде ограничен
жив
от в сравнение с този, който са водили например в началото на третия следатлантски период, когато навсякъде са преценявали човека не според това, което са отбелязвали стъпките му по Земята, а според това, което звездите на Вселената казват за човешкия
жив
от.
Тези неща не могат да бъдат разбрани по друг начин, освен с благоговение, с онова благоговение, което древните мистерии са наричали благоговение пред горния свят. Защото то постоянно ни насочва да виждаме това, което става на Земята, във връзка с това, което става в мощната величествена писменост на звездите.
И всъщност, животът, който днес хората водят, е един твърде ограничен живот в сравнение с този, който са водили например в началото на третия следатлантски период, когато навсякъде са преценявали човека не според това, което са отбелязвали стъпките му по Земята, а според това, което звездите на Вселената казват за човешкия живот.
към текста >>
Това е свързано с предварителните събития, които са били из
жив
ени - ние искаме най-напред да ги проследим само дотам - преди душите, които стават именно антропософи да слязат в земното им съществуване.
А сега, виждате ли, първоначално антропософията е тази, която крепи обществото, антропософията като такава. И антропософията трябва да бъде търсена по някакъв начин от онзи, който се намира в Антропософското общество.
Това е свързано с предварителните събития, които са били изживени - ние искаме най-напред да ги проследим само дотам - преди душите, които стават именно антропософи да слязат в земното им съществуване.
към текста >>
Искам да обърна внимание само на следното: Предположете, че душите, които днес са въплътени в човешки тела, в миналото и в техните тогавашни земни съществувания не са достигнали дотам да из
жив
еят нещо от това - нека вземем един краен пример, - което в Антропософското общество води до евритмията, защото тя не е съществувала в онези времена, когато са били въплътени душите, които днес я търсят.
Виждате ли, искам първо да тръгна от крайни случаи, които могат да ни поучат, как действа кармата точно при такива неща. Действително за отделния човек в Антропософското общество въпросът за кармата изниква много по-интензивно, отколкото в една друга област.
Искам да обърна внимание само на следното: Предположете, че душите, които днес са въплътени в човешки тела, в миналото и в техните тогавашни земни съществувания не са достигнали дотам да изживеят нещо от това - нека вземем един краен пример, - което в Антропософското общество води до евритмията, защото тя не е съществувала в онези времена, когато са били въплътени душите, които днес я търсят.
към текста >>
Но също така е с всички отделни области на общия
жив
от: - Днес се намират души, които търсят пътя към това, което дава антропософията.
Тук изниква парещият въпрос: - Как една душа стига дотам, да извърви пътя към евритмията, изхождайки от кармически причини?
Но също така е с всички отделни области на общия живот: - Днес се намират души, които търсят пътя към това, което дава антропософията.
Как стигат те дотам да развият предварителните условия на тяхната карма в миналите земни съществувания, да ги развият именно в посоката към антропософията?
към текста >>
Тази сила не е еднаква при всички, но има души, които с голяма вътрешна сила са тласкани към антропософията и изглежда, като че ли те се стремят направо, без странични пътища към антропософията, включвайки се в някоя област на антропософския
жив
от.
Имаме първо души, които с особено голяма интензивност са тласкани към антропософията.
Тази сила не е еднаква при всички, но има души, които с голяма вътрешна сила са тласкани към антропософията и изглежда, като че ли те се стремят направо, без странични пътища към антропософията, включвайки се в някоя област на антропософския живот.
към текста >>
Съществуват известен брой души, които стигат до един такъв космически стремеж в тяхната душа поради факта, че с особена сила в миналите столетия, в които са прекарали предишния си земен
жив
от, са почувствали че християнството е стигнало до определена повратна точка.
Съществуват известен брой души, които стигат до един такъв космически стремеж в тяхната душа поради факта, че с особена сила в миналите столетия, в които са прекарали предишния си земен живот, са почувствали че християнството е стигнало до определена повратна точка.
Те са живели в една епоха, когато християнството беше достигнало дотам хората да имат повече или по-малко инстинктивно чувство, че то е упражнявано с една самопонятност, с една инстинктивна самопонятност, когато всъщност душите не си задаваха въпроса: - Защо съм християнин? - И когато насочим поглед в миналото до 13-то, 12-то, 11-то, 10-то, 9-то, 8-то столетие на следхристиянското развитие, ние стигаме особено до такива души, които бяха християнизирани, които се врастваха в епохата на Съзнателната душа, които обаче напълно бяха приели християнството още преди епохата на Съзнателната душа в чистата Разсъдъчна душа, за които обаче по отношение на повече светските работи проблясваше онова, което трябваше да донесе Съзнателната душа.
към текста >>
Те са
жив
ели в една епоха, когато християнството беше достигнало дотам хората да имат повече или по-малко инстинктивно чувство, че то е упражнявано с една самопонятност, с една инстинктивна самопонятност, когато всъщност душите не си задаваха въпроса: - Защо съм християнин?
Съществуват известен брой души, които стигат до един такъв космически стремеж в тяхната душа поради факта, че с особена сила в миналите столетия, в които са прекарали предишния си земен живот, са почувствали че християнството е стигнало до определена повратна точка.
Те са живели в една епоха, когато християнството беше достигнало дотам хората да имат повече или по-малко инстинктивно чувство, че то е упражнявано с една самопонятност, с една инстинктивна самопонятност, когато всъщност душите не си задаваха въпроса: - Защо съм християнин?
- И когато насочим поглед в миналото до 13-то, 12-то, 11-то, 10-то, 9-то, 8-то столетие на следхристиянското развитие, ние стигаме особено до такива души, които бяха християнизирани, които се врастваха в епохата на Съзнателната душа, които обаче напълно бяха приели християнството още преди епохата на Съзнателната душа в чистата Разсъдъчна душа, за които обаче по отношение на повече светските работи проблясваше онова, което трябваше да донесе Съзнателната душа.
към текста >>
Това, което беше
жив
яло там несъзнателно, така че заобикаляйки ума беше внесено в действията на организма и беше
жив
яло в много отношения като едно благочестиво християнство, което не достигаше до яснота по отношение на самото себе си, то застави тези хора да си зададат въпроса: - Защо сме християни?
Това, което беше живяло там несъзнателно, така че заобикаляйки ума беше внесено в действията на организма и беше живяло в много отношения като едно благочестиво християнство, което не достигаше до яснота по отношение на самото себе си, то застави тези хора да си зададат въпроса: - Защо сме християни?
- понеже това, което е несъзнателно в един земен живот, става с една степен по-съзнателно в следващия земен живот.
към текста >>
- понеже това, което е несъзнателно в един земен
жив
от, става с една степен по-съзнателно в следващия земен
жив
от.
Това, което беше живяло там несъзнателно, така че заобикаляйки ума беше внесено в действията на организма и беше живяло в много отношения като едно благочестиво християнство, което не достигаше до яснота по отношение на самото себе си, то застави тези хора да си зададат въпроса: - Защо сме християни?
- понеже това, което е несъзнателно в един земен живот, става с една степен по-съзнателно в следващия земен живот.
към текста >>
То доведе обаче дотам - днес като въведение само загатвам за нещата, те ще бъдат разгледани по-подробно, - предимно в първата половина на 19-то столетие в духовния свят тези души да имат връзка помежду си също и в
жив
ота между смъртта и едно ново раждане.
То доведе обаче дотам - днес като въведение само загатвам за нещата, те ще бъдат разгледани по-подробно, - предимно в първата половина на 19-то столетие в духовния свят тези души да имат връзка помежду си също и в живота между смъртта и едно ново раждане.
И в първата половина на 19-то столетие в духовния свят съществуваха съюзи на душите, които извлякоха последствията от християнството, което са изживели тук на Земята, които извлякоха последствията на тяхното земно християнство в целостта, блясъка и във всеобхватната светлина и откровение на духовния свят. Именно в първата половина на 19-то столетие в живота между смъртта и едно ново раждане имаше души, които изпитваха стремеж да превърнат в космически имагинации това, което са чувствали в един предишен християнски земен живот. Там в свръхсетивния свят бе извършено именно това, което веднъж описах като един култ. Голям брой души бяха събрани в тези общо изтъкани космически имагинации, в тези мощни картини на едно бъдещо съществуване, което след това трябваше да бъде търсено в една изменена форма в следващия земен живот.
към текста >>
И в първата половина на 19-то столетие в духовния свят съществуваха съюзи на душите, които извлякоха последствията от християнството, което са из
жив
ели тук на Земята, които извлякоха последствията на тяхното земно християнство в целостта, блясъка и във всеобхватната светлина и откровение на духовния свят.
То доведе обаче дотам - днес като въведение само загатвам за нещата, те ще бъдат разгледани по-подробно, - предимно в първата половина на 19-то столетие в духовния свят тези души да имат връзка помежду си също и в живота между смъртта и едно ново раждане.
И в първата половина на 19-то столетие в духовния свят съществуваха съюзи на душите, които извлякоха последствията от християнството, което са изживели тук на Земята, които извлякоха последствията на тяхното земно християнство в целостта, блясъка и във всеобхватната светлина и откровение на духовния свят.
Именно в първата половина на 19-то столетие в живота между смъртта и едно ново раждане имаше души, които изпитваха стремеж да превърнат в космически имагинации това, което са чувствали в един предишен християнски земен живот. Там в свръхсетивния свят бе извършено именно това, което веднъж описах като един култ. Голям брой души бяха събрани в тези общо изтъкани космически имагинации, в тези мощни картини на едно бъдещо съществуване, което след това трябваше да бъде търсено в една изменена форма в следващия земен живот.
към текста >>
Именно в първата половина на 19-то столетие в
жив
ота между смъртта и едно ново раждане имаше души, които изпитваха стремеж да превърнат в космически имагинации това, което са чувствали в един предишен християнски земен
жив
от.
То доведе обаче дотам - днес като въведение само загатвам за нещата, те ще бъдат разгледани по-подробно, - предимно в първата половина на 19-то столетие в духовния свят тези души да имат връзка помежду си също и в живота между смъртта и едно ново раждане. И в първата половина на 19-то столетие в духовния свят съществуваха съюзи на душите, които извлякоха последствията от християнството, което са изживели тук на Земята, които извлякоха последствията на тяхното земно християнство в целостта, блясъка и във всеобхватната светлина и откровение на духовния свят.
Именно в първата половина на 19-то столетие в живота между смъртта и едно ново раждане имаше души, които изпитваха стремеж да превърнат в космически имагинации това, което са чувствали в един предишен християнски земен живот.
Там в свръхсетивния свят бе извършено именно това, което веднъж описах като един култ. Голям брой души бяха събрани в тези общо изтъкани космически имагинации, в тези мощни картини на едно бъдещо съществуване, което след това трябваше да бъде търсено в една изменена форма в следващия земен живот.
към текста >>
Голям брой души бяха събрани в тези общо изтъкани космически имагинации, в тези мощни картини на едно бъдещо съществуване, което след това трябваше да бъде търсено в една изменена форма в следващия земен
жив
от.
То доведе обаче дотам - днес като въведение само загатвам за нещата, те ще бъдат разгледани по-подробно, - предимно в първата половина на 19-то столетие в духовния свят тези души да имат връзка помежду си също и в живота между смъртта и едно ново раждане. И в първата половина на 19-то столетие в духовния свят съществуваха съюзи на душите, които извлякоха последствията от християнството, което са изживели тук на Земята, които извлякоха последствията на тяхното земно християнство в целостта, блясъка и във всеобхватната светлина и откровение на духовния свят. Именно в първата половина на 19-то столетие в живота между смъртта и едно ново раждане имаше души, които изпитваха стремеж да превърнат в космически имагинации това, което са чувствали в един предишен християнски земен живот. Там в свръхсетивния свят бе извършено именно това, което веднъж описах като един култ.
Голям брой души бяха събрани в тези общо изтъкани космически имагинации, в тези мощни картини на едно бъдещо съществуване, което след това трябваше да бъде търсено в една изменена форма в следващия земен живот.
към текста >>
Цялото това изработване на мощни имагинации се из
жив
ява от тези души така, че в своите обезплътени души те получават нещо сгъстено, получено от сбора на разнообразни подробности.
Всичко, което е било изтъкано там като космически имагинации, е проникнато от една страна от нещо, което не мога да опиша по друг начин, освен като един вид копнеещо, изпълнено с очакване чувство.
Цялото това изработване на мощни имагинации се изживява от тези души така, че в своите обезплътени души те получават нещо сгъстено, получено от сбора на разнообразни подробности.
Това е чувството, което мога да опиша приблизително по следния начин: - Там долу в нашето последно земно съществуване ние бяхме привлечени от Христос. Ние дълбоко чувствахме тайните, които традицията беше запазила за християните - тайните за свещеното и сериозно събитие, което стана в началото на християнското летоброене в Палестина. Но този Христос стоеше ли Той пред нашите души в пълната си слава, в пълното си сияние? - Този въпрос се надигаше в сърцата. Те си казваха: - Не научихме ли ние едва след нашата смърт, как като космическо слънчево същество Христос е слязъл на Земята от космическите висини?
към текста >>
Това е нещо, което може да бъде из
жив
яно с една завладяваща сила от онзи, който с духовния си поглед наблюдаваше това, което ставаше във въплътените и невъплътените човешки души по време на 19-то и 20-то столетие.
Това е нещо, което може да бъде изживяно с една завладяваща сила от онзи, който с духовния си поглед наблюдаваше това, което ставаше във въплътените и невъплътените човешки души по време на 19-то и 20-то столетие.
И в тези впечатления се примесваха най-разнообразните неща, именно поради това, че душите, които сега отново се явяват на Земята, с тяхното чувство към Христос бяха изпитали всичко онова, което се беше случило между стремящите се към християнството и живеещите още с представите на старото езичество, нещо типично за столетията, които посочих. Именно благодарение на това наистина е силна възможността, техните души да изпаднат от една страна в изкушенията на Луцифер, а от друга - в тези на Ариман. А Ариман и Луцифер тъкат също така в кармата, както и добрите богове. Ние вече видяхме това.
към текста >>
И в тези впечатления се примесваха най-разнообразните неща, именно поради това, че душите, които сега отново се явяват на Земята, с тяхното чувство към Христос бяха изпитали всичко онова, което се беше случило между стремящите се към християнството и
жив
еещите още с представите на старото езичество, нещо типично за столетията, които посочих.
Това е нещо, което може да бъде изживяно с една завладяваща сила от онзи, който с духовния си поглед наблюдаваше това, което ставаше във въплътените и невъплътените човешки души по време на 19-то и 20-то столетие.
И в тези впечатления се примесваха най-разнообразните неща, именно поради това, че душите, които сега отново се явяват на Земята, с тяхното чувство към Христос бяха изпитали всичко онова, което се беше случило между стремящите се към християнството и живеещите още с представите на старото езичество, нещо типично за столетията, които посочих.
Именно благодарение на това наистина е силна възможността, техните души да изпаднат от една страна в изкушенията на Луцифер, а от друга - в тези на Ариман. А Ариман и Луцифер тъкат също така в кармата, както и добрите богове. Ние вече видяхме това.
към текста >>
Ние виждаме, как чрез тяхното възпитание, чрез това, което из
жив
яват на Земята, от предземното в земното съществуване се намират човешки души, които търсят пътя в Антропософското общество, които известно време също остават в Антропософското общество.
Ние виждаме, как чрез тяхното възпитание, чрез това, което изживяват на Земята, от предземното в земното съществуване се намират човешки души, които търсят пътя в Антропософското общество, които известно време също остават в Антропософското общество.
След като една такава душа известно време се показва като един усърден, ревностен, даже свръхревностен член на Антропософското общество, по-късно може да се превърне в най-върлия противник. Нека разгледаме кармата при такъв краен случай.
към текста >>
Когато се обсъждат такива неща, винаги е нужно да бъдем наясно, че отнякъде трябва да се започне при един земен
жив
от.
Когато се обсъждат такива неща, винаги е нужно да бъдем наясно, че отнякъде трябва да се започне при един земен живот.
Всеки земен живот от своя страна води към предишен земен живот, така че съществуват естествено неизяснени остатъци, които трябва да посочим само като факти. Те са също кармически последствия от нещо минало, но все пак отнякъде трябва да се започне.
към текста >>
Всеки земен
жив
от от своя страна води към предишен земен
жив
от, така че съществуват естествено неизяснени остатъци, които трябва да посочим само като факти.
Когато се обсъждат такива неща, винаги е нужно да бъдем наясно, че отнякъде трябва да се започне при един земен живот.
Всеки земен живот от своя страна води към предишен земен живот, така че съществуват естествено неизяснени остатъци, които трябва да посочим само като факти.
Те са също кармически последствия от нещо минало, но все пак отнякъде трябва да се започне.
към текста >>
В него
жив
ее силно чувството: - Не си ли извършил ужасно зло?
Но в това време християнските учения вече са разпространени, те навсякъде обземат, завладяват хората. В този човек от една страна съществува жаждата да овладее изкуството за правене на злато, а заедно с това и нещо друго, което би искал да постигне, ако в онова време би било възможно; от друга страна той приема християнството по един начин, който всъщност е пълен с упреци. Развива се нещо, бих искал да кажа, като едно ненапълно пречистено фаустовско настроение.
В него живее силно чувството: - Не си ли извършил ужасно зло?
- И все пак постепенно под влиянието на такива мисли в душата се образува скептичното усещане: - Че изгуби гласа си, това е божие наказание. Това е справедливото наказание затова, че си се заловил да вършиш нередни неща.
към текста >>
Но всичко това стана при такива странични събития, че съответният човек пре
жив
я това с едно силно, но повърхностно чувство.
В това състояние на душата съответният човек потърси съвета на онези хора, които сега също са се свързали с Антропософското общество, които в онова минало време можаха да се намесят в неговата съдба така, че спасиха в известна степен душата му от тези дълбоки съмнения. Ние наистина можем да говорим за едно спасение на душата.
Но всичко това стана при такива странични събития, че съответният човек преживя това с едно силно, но повърхностно чувство.
От една страна той беше завладян от чувство на благодарност към онези, които го бяха спасили душевно; от друга страна в това, което беше настъпило тук, в тази неяснота се примеси един много силен ариманически импулс, една силна нередна магическа наклонност, едно не напълно истинско чувстване на своето същество в християнската правда. Във всичко това се примеси една ариманическа черта. Понеже то разпростря неяснота върху душата, съответният човек стигна дотам, че внесе в своята благодарност една ариманическа черта и благодарността бе превърната в нещо, което намери в душата недостоен израз. Това отново застана пред душата, когато след смъртта на този човек в живота й между смъртта и едно ново раждане тя стига до онова място, което аз посочих като първата половина на 19-то столетие. Така че тази душа преживя тогава това, което тя беше развила в своя минал земен живот като една външна, бих искал да кажа, поклонническа благодарност, преживя го отново в цялото негово недостойнство.
към текста >>
Това отново застана пред душата, когато след смъртта на този човек в
жив
ота й между смъртта и едно ново раждане тя стига до онова място, което аз посочих като първата половина на 19-то столетие.
Ние наистина можем да говорим за едно спасение на душата. Но всичко това стана при такива странични събития, че съответният човек преживя това с едно силно, но повърхностно чувство. От една страна той беше завладян от чувство на благодарност към онези, които го бяха спасили душевно; от друга страна в това, което беше настъпило тук, в тази неяснота се примеси един много силен ариманически импулс, една силна нередна магическа наклонност, едно не напълно истинско чувстване на своето същество в християнската правда. Във всичко това се примеси една ариманическа черта. Понеже то разпростря неяснота върху душата, съответният човек стигна дотам, че внесе в своята благодарност една ариманическа черта и благодарността бе превърната в нещо, което намери в душата недостоен израз.
Това отново застана пред душата, когато след смъртта на този човек в живота й между смъртта и едно ново раждане тя стига до онова място, което аз посочих като първата половина на 19-то столетие.
Така че тази душа преживя тогава това, което тя беше развила в своя минал земен живот като една външна, бих искал да кажа, поклонническа благодарност, преживя го отново в цялото негово недостойнство.
към текста >>
Така че тази душа пре
жив
я тогава това, което тя беше развила в своя минал земен
жив
от като една външна, бих искал да кажа, поклонническа благодарност, пре
жив
я го отново в цялото негово недостойнство.
Но всичко това стана при такива странични събития, че съответният човек преживя това с едно силно, но повърхностно чувство. От една страна той беше завладян от чувство на благодарност към онези, които го бяха спасили душевно; от друга страна в това, което беше настъпило тук, в тази неяснота се примеси един много силен ариманически импулс, една силна нередна магическа наклонност, едно не напълно истинско чувстване на своето същество в християнската правда. Във всичко това се примеси една ариманическа черта. Понеже то разпростря неяснота върху душата, съответният човек стигна дотам, че внесе в своята благодарност една ариманическа черта и благодарността бе превърната в нещо, което намери в душата недостоен израз. Това отново застана пред душата, когато след смъртта на този човек в живота й между смъртта и едно ново раждане тя стига до онова място, което аз посочих като първата половина на 19-то столетие.
Така че тази душа преживя тогава това, което тя беше развила в своя минал земен живот като една външна, бих искал да кажа, поклонническа благодарност, преживя го отново в цялото негово недостойнство.
към текста >>
Тези две течения
жив
еят в душата при нейното слизане на Земята и тези две течения се изразяват чрез това, че съответната личност, когато тя отново стана личност в земния
жив
от, потърси пътя към онези, които са били там, където е била тази душа в първата половина на 19-то столетие.
И така ние виждаме този образ на ариманическата благодарност примесена в космическите имагинации, за които аз говорих. И ние виждаме, как тази душа слиза от предземното в земното съществуване, от една страна с всички онези импулси, които бяха се породили в нея от времето, когато тя искаше да прави злато, с материализирането на духовния стремеж, докато от друга страна под влиянието на Ариман се разви нещо, което ясно може да се долови като чувство на срам поради неправилно проявеното чувство на благодарност.
Тези две течения живеят в душата при нейното слизане на Земята и тези две течения се изразяват чрез това, че съответната личност, когато тя отново стана личност в земния живот, потърси пътя към онези, които са били там, където е била тази душа в първата половина на 19-то столетие.
към текста >>
Първо се ражда нещо като спомен за това, което е било из
жив
яно в образното изграждане на неправилната и повърхностна благодарност - всичко това става, бих искал да кажа, автоматично, - след това се пробужда онова, което
жив
ее там и аз описах това като чувство за срам от собственото човешко недостойнство.
Първо се ражда нещо като спомен за това, което е било изживяно в образното изграждане на неправилната и повърхностна благодарност - всичко това става, бих искал да кажа, автоматично, - след това се пробужда онова, което живее там и аз описах това като чувство за срам от собственото човешко недостойнство.
Това обхваща тази душа. Но тъй като е ариманизирано - разбира се, повлияно също и от кармата на по-предишни времена, - то се разлива в нещо като ужасна омраза към всичко онова, към което този човек първоначално се е обърнал. И преобърнатото чувство на срам се превръща, трансформира се в една бясна враждебност, едновременно съединена с извънредно голямото разочарование от това, че подсъзнателното е намерило толкова малко удовлетворение. То би намерило удовлетворение, ако можеше да настъпи нещо подобно на онова, каквото е било налице при неправомерното изкуство за правене на злато.
към текста >>
Виждате ли, мои мили приятели, тук имаме пример, как в един такъв краен случай нещата вътрешно се преобръщат; как трябва да потърсим странните, тайнствени пътища на връзката между чувството за срам и омразата в едно минало съществуване, когато искаме да разберем предпоставките за един настоящ земен
жив
от.
Виждате ли, мои мили приятели, тук имаме пример, как в един такъв краен случай нещата вътрешно се преобръщат; как трябва да потърсим странните, тайнствени пътища на връзката между чувството за срам и омразата в едно минало съществуване, когато искаме да разберем предпоставките за един настоящ земен живот.
към текста >>
Когато разглеждаме такива неща по този начин, несъмнено се разлива поне малко разбиране върху всичко това, което става в света между хората и тогава, когато вземем сериозно мисълта за кармата, започват големи трудности в
жив
ота.
Когато разглеждаме такива неща по този начин, несъмнено се разлива поне малко разбиране върху всичко това, което става в света между хората и тогава, когато вземем сериозно мисълта за кармата, започват големи трудности в живота.
Но тези трудности трябва да дойдат, защото те са залегнали в основата на цялата същност на човешкия живот. И едно такова движение като антропософското трябва да бъде подложено на много неща, защото само благодарение на това то може да развие онази мощна сила, от която се нуждае.
към текста >>
Но тези трудности трябва да дойдат, защото те са залегнали в основата на цялата същност на човешкия
жив
от.
Когато разглеждаме такива неща по този начин, несъмнено се разлива поне малко разбиране върху всичко това, което става в света между хората и тогава, когато вземем сериозно мисълта за кармата, започват големи трудности в живота.
Но тези трудности трябва да дойдат, защото те са залегнали в основата на цялата същност на човешкия живот.
И едно такова движение като антропософското трябва да бъде подложено на много неща, защото само благодарение на това то може да развие онази мощна сила, от която се нуждае.
към текста >>
Също не трябва да оставаме само при отделния човешки
жив
от, а трябва да се върнем в миналото до онова, което всъщност, не можем да кажем, че днес отново се въплътява, но по-скоро можем да кажем, че отново се из
жив
ява.
Така, мои мили приятели, можем да се надяваме, че постепенно ще се събуди едно съвършено ново разбиране за същността на Антропософското общество и душата на това общество може да бъде изследвана с всички нейни трудности.
Също не трябва да оставаме само при отделния човешки живот, а трябва да се върнем в миналото до онова, което всъщност, не можем да кажем, че днес отново се въплътява, но по-скоро можем да кажем, че отново се изживява.
Именно с това аз поисках да започна днес.
към текста >>
7.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
В душите на тези хора като антропософи
жив
ее копнежът да могат да се нарекат християни в правилния смисъл на думата, както те схващат това.
Трябва да различаваме едната група, която по отношение на християнството се характеризира с една особено силна и сърцата връзка и принадлежност към него.
В душите на тези хора като антропософи живее копнежът да могат да се нарекат християни в правилния смисъл на думата, както те схващат това.
За тази група е много важно да може да се каже: - Антропософското движение представлява едно такова движение, което признава импулса на Христос и го носи в себе си. И хората от тази група биха имали угризения на съвестта, ако това не е така.
към текста >>
Трябва да имаме предвид, че едва една трета от населението на Земята изповядва християнството и следователно може да се каже само, че една определена част от душите, които слязоха от планетите на Земята, развиха стремежа, развиха импулса да
жив
еят и се развиват в християнското течение.
Но тези души са такива, че сред тях е имало много, които благодарение на една много стара карма са били предразположени да се включат именно в християнското течение.
Трябва да имаме предвид, че едва една трета от населението на Земята изповядва християнството и следователно може да се каже само, че една определена част от душите, които слязоха от планетите на Земята, развиха стремежа, развиха импулса да живеят и се развиват в християнското течение.
към текста >>
Но не е необходимо да е така, защото е напълно възможно такива личности, които днес притежават много добри способности и ги реализират в
жив
ота си, да нямат зад себе си множество въплъщения.
Ако този въпрос бъде разглеждан само интелектуално, той е извънредно заблуждаващ, защото човек лесно може да повярва, че според днешната преценка на цивилизацията такива личности, които имат зад себе си много въплъщения, са личности с особено способен ум.
Но не е необходимо да е така, защото е напълно възможно такива личности, които днес притежават много добри способности и ги реализират в живота си, да нямат зад себе си множество въплъщения.
към текста >>
Преди всичко трябва да разгледаме из
жив
яванията на душите през това време - при някои хора е възможно да се разглеждат из
жив
яванията до 7-то, 8-то столетие, - после тези из
жив
явания се затвърдяват чрез едно по-късно въплъщение.
Съвсем независимо от това, дали има и междинни въплъщения, за човешките души, които днес влизат в антропософското движение, е важно онова въплъщение - което по правило се простира в едно продължително време от две или три столетия, - и се пада в 3-то, 4-то, 5-то следхристиянско столетие, а при някои в още по-късни времена.
Преди всичко трябва да разгледаме изживяванията на душите през това време - при някои хора е възможно да се разглеждат изживяванията до 7-то, 8-то столетие, - после тези изживявания се затвърдяват чрез едно по-късно въплъщение.
Но днес искам да свържа нещата, колкото е възможно по-прецизно с първото, така да се каже, християнско въплъщение.
към текста >>
Виждате ли, мои мили приятели, това е важен кармичен въпрос, - по-късно ще обсъдим също и второстепенни кармични въпроси, но този въпрос е един кардинален въпрос – защото като оставим настрана много други, странични и второстепенни неща, хората идват в Антропософското общество именно благодарение на техните най-дълбоки вътрешни из
жив
явания от минали въплъщения, на онова, което техните души са из
жив
ели по отношение на светогледа, на религиозното си вероизповедание и т.
При тези души е много важно, какво становище са заели по отношение на християнството според предпоставките на техните минали земни съществувания.
Виждате ли, мои мили приятели, това е важен кармичен въпрос, - по-късно ще обсъдим също и второстепенни кармични въпроси, но този въпрос е един кардинален въпрос – защото като оставим настрана много други, странични и второстепенни неща, хората идват в Антропософското общество именно благодарение на техните най-дълбоки вътрешни изживявания от минали въплъщения, на онова, което техните души са изживели по отношение на светогледа, на религиозното си вероизповедание и т.
н.. По-късно ще можем да разгледаме също и второстепенни кармични въпроси. Ето защо по отношение на кармата на Антропософското общество на преден план трябва да бъде поставено това, което душите са изживели по отношение на познанието, по отношение на светогледа и религиите.
към текста >>
Ето защо по отношение на кармата на Антропософското общество на преден план трябва да бъде поставено това, което душите са из
жив
ели по отношение на познанието, по отношение на светогледа и религиите.
При тези души е много важно, какво становище са заели по отношение на християнството според предпоставките на техните минали земни съществувания. Виждате ли, мои мили приятели, това е важен кармичен въпрос, - по-късно ще обсъдим също и второстепенни кармични въпроси, но този въпрос е един кардинален въпрос – защото като оставим настрана много други, странични и второстепенни неща, хората идват в Антропософското общество именно благодарение на техните най-дълбоки вътрешни изживявания от минали въплъщения, на онова, което техните души са изживели по отношение на светогледа, на религиозното си вероизповедание и т. н.. По-късно ще можем да разгледаме също и второстепенни кармични въпроси.
Ето защо по отношение на кармата на Антропософското общество на преден план трябва да бъде поставено това, което душите са изживели по отношение на познанието, по отношение на светогледа и религиите.
към текста >>
Това бяха познания, според които този, който беше
жив
ял в личността на Исус като Христос, преди да пристъпи в земния
жив
от, беше считан за обитател на Слънцето, за едно слънчево същество.
В тези първи столетия на християнското развитие беше напълно възможно въз основа на традицията хората да се свържат с познания за същността на Христос, които познания съществуваха от основаването на християнството.
Това бяха познания, според които този, който беше живял в личността на Исус като Христос, преди да пристъпи в земния живот, беше считан за обитател на Слънцето, за едно слънчево същество.
Не трябва да се вярва, че по отношение на тези неща християнският свят винаги е бил така незнаещ както днес. В първите столетия на християнството хората са разбирали определени места от Евангелието, които много ясно говорят, че съществото, наречено Христос, е слязло в едно човешко тяло, идвайки от Слънцето. Как са си представяли това с подробности, не е така важно, но те са имали тази представа, която е отивала толкова далеч, подобно на начина, по който аз я охарактеризирах сега.
към текста >>
Ако е липсвала опора, която да му служи, докато е познавал само името, когато насреща му се появи нещо, при което трябва да познае същността, неговият душевен
жив
от отказва да се справи с това явление.
И така, когато тези души минаха през вратата на смъртта, стигнаха до едно странно положение. Те стигнаха до положението, за което, ако трябва да го охарактеризирам малко тривиално, бих казал: - След смъртта тези души се намираха в положението, в което се намира човек, който добре познава името на друг човек, вероятно е чувал да се разказват много неща за него, но никога не го е познавал в неговата същност.
Ако е липсвала опора, която да му служи, докато е познавал само името, когато насреща му се появи нещо, при което трябва да познае същността, неговият душевен живот отказва да се справи с това явление.
към текста >>
След смъртта те се чувстваха в голяма несигурност относно Христос,
жив
ееха в тази несигурност, останаха в тази несигурност и поради това – защото междувременно са имали и още едно въплъщение, - лесно бяха склонни да се присъединят към онези човешки групи, които в религиозната история на Европа са описани като различни еретически общества.
И така тези души, за които говорих сега и които в древни времена се чувстваха принадлежащи към слънчевите оракули, след като преминаха през вратата на смъртта стигнаха до въпроса: - Да, но къде е всъщност Христос? Сега ние се намираме при съществата на Слънцето, тук сме го намирали винаги; но сега го няма тук! –В своите мисли и чувства, които носеха след преминаването през вратата на смъртта, те не бяха възприели факта, че Той се намира на Земята.
След смъртта те се чувстваха в голяма несигурност относно Христос, живееха в тази несигурност, останаха в тази несигурност и поради това – защото междувременно са имали и още едно въплъщение, - лесно бяха склонни да се присъединят към онези човешки групи, които в религиозната история на Европа са описани като различни еретически общества.
към текста >>
Те не станаха още по-несигурни, защото получиха възможността за една по-голяма сигурност - в
жив
ота между смъртта и едно ново раждане получиха нещо като удовлетворение и един вид освобождение от определени съмнения, - те също си спомниха за това, което бяха възприели за Христос, още непроникнато по правилния, по космическия начин от Мистерията на Голгота.
Тези души реагираха по един особен начин тогава.
Те не станаха още по-несигурни, защото получиха възможността за една по-голяма сигурност - в живота между смъртта и едно ново раждане получиха нещо като удовлетворение и един вид освобождение от определени съмнения, - те също си спомниха за това, което бяха възприели за Христос, още непроникнато по правилния, по космическия начин от Мистерията на Голгота.
към текста >>
Но впечатленията, получени чрез мощните имагинации, в които бяха участвали в техния предземен
жив
от, тези впечатления останаха в тях като неопределени копнежи.
Така в най-дълбоката част на тяхното същество остана една извънредно голяма топлота и преданост към християнското чувство и едно подсъзнателно припомняне на онези мощни имагинации. Всичко това се сля сега в копнежа им да бъдат християни по един правилен начин. Когато отново слязоха на Земята и се родиха в края на 19-то столетие или около прехода от 19-то към 20-то столетие, те бяха онези, които не можеха да постъпят по друг начин, освен да се почувстват тласнати към Христос - понеже по време на тяхното въплъщение в първите столетия на християнството бяха приели Христос без космическото разбиране за неговата същност, а само по един чувствен начин.
Но впечатленията, получени чрез мощните имагинации, в които бяха участвали в техния предземен живот, тези впечатления останаха в тях като неопределени копнежи.
И така на тях им беше трудно да намерят мястото си в антропософския светоглед, доколкото този антропософски светоглед разглежда първо Космоса и оставя по-назад разглеждането на Христос. Защо им беше трудно? Беше им трудно поради простата причина, че имаха едно твърде особено отношение към въпроса: Що е антропософия?
към текста >>
За непосредствено по-висшето равнище на из
жив
яване, за най-близкия духовен свят, откъдето човекът слиза в земното съществуване, антропософията съществуваше в първата половина на 19-то столетие.
Нека зададем въпроса: - Що е антропософията според нейната реалност? – Да, мои мили приятели, когато вникнете във всички чудесни, величествени имагинации, които са били създадени като един свръхсетивен култ в първата половина на 19-то столетие и преведете това в човешки понятия, тогава вие имате пред себе си антропософията.
За непосредствено по-висшето равнище на изживяване, за най-близкия духовен свят, откъдето човекът слиза в земното съществуване, антропософията съществуваше в първата половина на 19-то столетие.
Тя не беше още на Земята, но съществуваше. И когато днес погледнем антропософията, ние я виждаме още в първата половина на 19-то столетие; виждаме я по естествен начин там. Виждаме я даже още в края на 18-то столетие.
към текста >>
Някой може да има следното из
жив
яване.
Някой може да има следното изживяване.
Имаше една личност, която веднъж се намираше в твърде особено положение. Неин приятел повдигна великия въпрос за загадката на човешкото земно съществуване[4]. Но този приятел беше малко заплетен в Кантовото мислене и поради това въпросът бе изразен по един абстрактно-философски начин. Другият не можеше да се примири с «ръбестото» Кантово мислене /игра на думи, тъй като немската дума, която отговаря на българската «ръбест» е «kantig» и е в съзвучна със самото име Кант. /бел. на пр./, което раздвижи в душата му въпроса: - Как разумността и сетивността са свързани в човека?
към текста >>
Другата група
жив
ееше по друг начин.
Другата група живееше по друг начин.
Когато навлезе в своето настоящо въплъщение, тази група не беше стигнала до онази умора от езичеството, до която бяха стигнали душите, които описах. В сравнение с другите, душите от тази група са били относително кратко време на Земята и бяха минали през малко въплъщения. В тези малко земни въплъщения те се бяха изпълнили с онези мощни импулси, които човек може да има точно тогава, когато в предишни земни съществувания е стоял в една много жива връзка с множество езически богове и когато тази връзка все още силно действа в по-късните въплъщения. Това също са такива души, които в първите християнски столетия не бяха още изморени от старото езичество; в които езическите импулси продължаваха да действат силно, въпреки че те клоняха повече или по-малко към християнството, което бавно се издигаше от средата на езичеството. Тези души тогава приеха християнството предимно с проникнат от чувствата интелект, но все пак с интелект и мислеха много върху християнството.
към текста >>
В тези малко земни въплъщения те се бяха изпълнили с онези мощни импулси, които човек може да има точно тогава, когато в предишни земни съществувания е стоял в една много
жив
а връзка с множество езически богове и когато тази връзка все още силно действа в по-късните въплъщения.
Другата група живееше по друг начин. Когато навлезе в своето настоящо въплъщение, тази група не беше стигнала до онази умора от езичеството, до която бяха стигнали душите, които описах. В сравнение с другите, душите от тази група са били относително кратко време на Земята и бяха минали през малко въплъщения.
В тези малко земни въплъщения те се бяха изпълнили с онези мощни импулси, които човек може да има точно тогава, когато в предишни земни съществувания е стоял в една много жива връзка с множество езически богове и когато тази връзка все още силно действа в по-късните въплъщения.
Това също са такива души, които в първите християнски столетия не бяха още изморени от старото езичество; в които езическите импулси продължаваха да действат силно, въпреки че те клоняха повече или по-малко към християнството, което бавно се издигаше от средата на езичеството. Тези души тогава приеха християнството предимно с проникнат от чувствата интелект, но все пак с интелект и мислеха много върху християнството. При това не става въпрос за едно учено мислене. Това са могли да бъдат относително обикновени хора, живеещи в прости условия. От друга страна е безразлично, дали е последвало едно по-късно въплъщение преди настоящото, защото то наистина е изменило някои неща, но по-същественото е, че когато тези души минаха през вратата на смъртта, имаха ретроспективен поглед върху Земята и християнството им се яви като нещо, в което те тепърва трябваше да се враснат.
към текста >>
Това са могли да бъдат относително обикновени хора,
жив
еещи в прости условия.
В сравнение с другите, душите от тази група са били относително кратко време на Земята и бяха минали през малко въплъщения. В тези малко земни въплъщения те се бяха изпълнили с онези мощни импулси, които човек може да има точно тогава, когато в предишни земни съществувания е стоял в една много жива връзка с множество езически богове и когато тази връзка все още силно действа в по-късните въплъщения. Това също са такива души, които в първите християнски столетия не бяха още изморени от старото езичество; в които езическите импулси продължаваха да действат силно, въпреки че те клоняха повече или по-малко към християнството, което бавно се издигаше от средата на езичеството. Тези души тогава приеха християнството предимно с проникнат от чувствата интелект, но все пак с интелект и мислеха много върху християнството. При това не става въпрос за едно учено мислене.
Това са могли да бъдат относително обикновени хора, живеещи в прости условия.
От друга страна е безразлично, дали е последвало едно по-късно въплъщение преди настоящото, защото то наистина е изменило някои неща, но по-същественото е, че когато тези души минаха през вратата на смъртта, имаха ретроспективен поглед върху Земята и християнството им се яви като нещо, в което те тепърва трябваше да се враснат. Именно защото бяха по-малко уморени от старото езичество, защото още носеха в душите си мощни импулси от него, те чакаха най-после да станат истински християни.
към текста >>
Когато тези души минаха през вратата на смъртта, стигнаха отвъд в духовния свят, преминаха през
жив
ота между смъртта и едно ново раждане и след това във времето, което аз посочих - първата половина на 19-то столетие или малко по-рано - застанаха пред онези мощни, величествени имагинации и там в тези имагинации видяха много импулси за пробуждане на тяхната работа, на тяхната дейност.
Именно самите онези личности, за които говорих тук преди осем дни, че са водили борба против езичеството на страната на християнството, принадлежаха към такива души, които още носеха в себе си много езичество, много езически импулси и всъщност чакаха да станат истински християни.
Когато тези души минаха през вратата на смъртта, стигнаха отвъд в духовния свят, преминаха през живота между смъртта и едно ново раждане и след това във времето, което аз посочих - първата половина на 19-то столетие или малко по-рано - застанаха пред онези мощни, величествени имагинации и там в тези имагинации видяха много импулси за пробуждане на тяхната работа, на тяхната дейност.
Те приеха тези импулси предимно в тяхната воля. И бихме могли да кажем: - Когато насочим окултния поглед върху това, което такива души носеха именно в своята воля, точно в тяхната воля днес многократно се показва отпечатъкът на онези мощни имагинации.
към текста >>
Но такива души, които встъпват в земния
жив
от с такава нагласа, изпитват най-напред нуждата тук на Земята отново да из
жив
еят онова, каквото са из
жив
ели в предземното си съществуване като меродавно в работата на кармата; също и тук отново да го из
жив
еят по начина, по който то може да бъде из
жив
яно на Земята.
Но такива души, които встъпват в земния живот с такава нагласа, изпитват най-напред нуждата тук на Земята отново да изживеят онова, каквото са изживели в предземното си съществуване като меродавно в работата на кармата; също и тук отново да го изживеят по начина, по който то може да бъде изживяно на Земята.
И така за първия вид души, за първата група души духовният живот в първата половина на 19-то столетие протече по такъв начин, че те проявиха стремеж, който произлизаше от дълбокия им копнеж да станат съучастници в онзи свръхсетивен култ. Но при това те навлязоха, бих искал да кажа, в известно мъгливо настроение, така че при слизането им на Земята останаха само тъмни спомени, с които тогава можеше да се свърже несъмнено с пълно разбиране антропософията, превърната в едно земно учение. Напротив, при втората група беше като една повторна среща, запланувана с едно решение, взето именно от тези души, които още не бяха напълно уморени от езичеството, които обаче бяха в очакване да станат християни в едно целесъобразно обективно развитие. Беше така, сякаш те успяха да си спомнят за едно решение, което бяха взели в духовния свят в първата половина на 19-то столетие: Да пренесат долу на Земята всичко онова, което е стояло пред тях в духовния свят като мощни духовни образи, да го превърнат в земна форма. Именно когато насочим поглед върху някой антропософ, който в себе си преди всичко носеше импулса по един активен начин да сътрудничи с антропософията, именно между такива антропософи ние намираме души като тези, които охарактеризирахме.
към текста >>
И така за първия вид души, за първата група души духовният
жив
от в първата половина на 19-то столетие протече по такъв начин, че те проявиха стремеж, който произлизаше от дълбокия им копнеж да станат съучастници в онзи свръхсетивен култ.
Но такива души, които встъпват в земния живот с такава нагласа, изпитват най-напред нуждата тук на Земята отново да изживеят онова, каквото са изживели в предземното си съществуване като меродавно в работата на кармата; също и тук отново да го изживеят по начина, по който то може да бъде изживяно на Земята.
И така за първия вид души, за първата група души духовният живот в първата половина на 19-то столетие протече по такъв начин, че те проявиха стремеж, който произлизаше от дълбокия им копнеж да станат съучастници в онзи свръхсетивен култ.
Но при това те навлязоха, бих искал да кажа, в известно мъгливо настроение, така че при слизането им на Земята останаха само тъмни спомени, с които тогава можеше да се свърже несъмнено с пълно разбиране антропософията, превърната в едно земно учение. Напротив, при втората група беше като една повторна среща, запланувана с едно решение, взето именно от тези души, които още не бяха напълно уморени от езичеството, които обаче бяха в очакване да станат християни в едно целесъобразно обективно развитие. Беше така, сякаш те успяха да си спомнят за едно решение, което бяха взели в духовния свят в първата половина на 19-то столетие: Да пренесат долу на Земята всичко онова, което е стояло пред тях в духовния свят като мощни духовни образи, да го превърнат в земна форма. Именно когато насочим поглед върху някой антропософ, който в себе си преди всичко носеше импулса по един активен начин да сътрудничи с антропософията, именно между такива антропософи ние намираме души като тези, които охарактеризирахме. Двата типа трябва да се различават много ясно.
към текста >>
Антропософията трябва да бъде нещо, което може да преобрази
жив
ота на истинските антропософи, което може да пренесе в духовното онова, което човек може да из
жив
ее днес само в неговите недуховни пре
жив
явания.
На това трябва да бъде даден един напълно определен отговор. Отговорът, който трябва да бъде даден, е този: - Ако Антропософското общество е само нещо, което носи в себе си едно теоретично учение, или към него се присъединяват тези или онези идеи на космологията, христологията и т. н., ако по своята същност това учение би било подобно нещо, антропософията наистина не би била това, което трябва да бъде в смисъла на онези, които стоят в основата на нейния произход.
Антропософията трябва да бъде нещо, което може да преобрази живота на истинските антропософи, което може да пренесе в духовното онова, което човек може да изживее днес само в неговите недуховни преживявания.
към текста >>
н.. Не се ли в
жив
ява човек по един естествен начин в тях, като ги приема?
А сега аз ви питам: - Действа ли особено зле върху детето, когато му се обяснят някои неща в определена възраст? До определена възраст децата не знаят дали са французи, германци, норвежци, белгийци или италианци, поне становището дали те са това или онова, няма голямо значение за тях. Те не знаят, така да се каже, нищо за това. Навярно не сте познавали шовинистични бозайничета, не сте познали също шовинисти, които са на три годинки или нещо подобно. Човек осъзнава едва в определена възраст: - ти си германец, ти си французин, ти си англичанин, ти си холандец и т.
н.. Не се ли вживява човек по един естествен начин в тях, като ги приема?
Казва ли, че това е нещо, което той не може да понесе, а именно да научи в определена възраст, че той е поляк, французин, германец, руснак или холандец? Човек привиква на това, счита го като нещо разбиращо се от само себе си. Но това, мои мили приятели, става във външната, в сетивната област. Антропософията обаче трябва да издигне целия човешки живот на едно по-високо равнище. Човек трябва да се научи да понася нещо различно от това, което го шокира в сетивния свят, особено когато разбира неправилно.
към текста >>
Антропософията обаче трябва да издигне целия човешки
жив
от на едно по-високо равнище.
Човек осъзнава едва в определена възраст: - ти си германец, ти си французин, ти си англичанин, ти си холандец и т. н.. Не се ли вживява човек по един естествен начин в тях, като ги приема? Казва ли, че това е нещо, което той не може да понесе, а именно да научи в определена възраст, че той е поляк, французин, германец, руснак или холандец? Човек привиква на това, счита го като нещо разбиращо се от само себе си. Но това, мои мили приятели, става във външната, в сетивната област.
Антропософията обаче трябва да издигне целия човешки живот на едно по-високо равнище.
Човек трябва да се научи да понася нещо различно от това, което го шокира в сетивния свят, особено когато разбира неправилно. А между нещата, които трябва да се научи да познава и по един естествен начин да се врастне в себепознанието е, че принадлежи към единия или към другия тип.
към текста >>
По този начин за човек се създава основата, по един правилен начин да поставя в
жив
ота си другите проявления на кармата.
По този начин за човек се създава основата, по един правилен начин да поставя в живота си другите проявления на кармата.
И затова като първа насока трябваше да бъде показано, как човек застава спрямо антропософията, спрямо цялата христология според особения начин на неговото предопределение и дали той е повече активен или пасивен в антропософското движение.
към текста >>
Това, което казвам тук, съвсем не е видно така ясно при едно идейно разглеждане, а много повече при едно практическо разглеждане на
жив
ота.
Естествено между двата типа съществуват също и преходи. Обаче преходите идват оттам, че онова, което идва от предишното въплъщение и действа в настоящето, се просветлява от едно още по-предишно въплъщение. Такъв много често е случаят при втората група души. При тях просветват още много неща от техните истински езически въплъщения. Оттам те имат една напълно определена наклонност - да приемат веднага Христос като едно космическо същество.
Това, което казвам тук, съвсем не е видно така ясно при едно идейно разглеждане, а много повече при едно практическо разглеждане на живота.
Ние можем да познаем двата типа много по-добре по начина, по който те боравят с детайлите в живота, отколкото по техните мисли - абстрактните мисли нямат такова голямо значение за човека. И тогава ще открием например, че преходни типове се срещат повече между онези - естествено личното винаги се изключва, - които всъщност не могат да постъпят по друг начин, освен да внесат навиците от живота си извън антропософията в антропософското движение, които не са никак склонни да приемат особено сериозно антропософското движение, които се характеризират именно с това, че в антропософското движение много злословят по адрес на антропософите. Именно между тези, които злословят много по адрес на отношенията в самото антропософско движение, злословят именно по адрес на личности, злословят дребнаво, са и преходните типове, които се прехвърлят от едната в другата група. При тях двата импулса не са особено силно изразени.
към текста >>
Ние можем да познаем двата типа много по-добре по начина, по който те боравят с детайлите в
жив
ота, отколкото по техните мисли - абстрактните мисли нямат такова голямо значение за човека.
Обаче преходите идват оттам, че онова, което идва от предишното въплъщение и действа в настоящето, се просветлява от едно още по-предишно въплъщение. Такъв много често е случаят при втората група души. При тях просветват още много неща от техните истински езически въплъщения. Оттам те имат една напълно определена наклонност - да приемат веднага Христос като едно космическо същество. Това, което казвам тук, съвсем не е видно така ясно при едно идейно разглеждане, а много повече при едно практическо разглеждане на живота.
Ние можем да познаем двата типа много по-добре по начина, по който те боравят с детайлите в живота, отколкото по техните мисли - абстрактните мисли нямат такова голямо значение за човека.
И тогава ще открием например, че преходни типове се срещат повече между онези - естествено личното винаги се изключва, - които всъщност не могат да постъпят по друг начин, освен да внесат навиците от живота си извън антропософията в антропософското движение, които не са никак склонни да приемат особено сериозно антропософското движение, които се характеризират именно с това, че в антропософското движение много злословят по адрес на антропософите. Именно между тези, които злословят много по адрес на отношенията в самото антропософско движение, злословят именно по адрес на личности, злословят дребнаво, са и преходните типове, които се прехвърлят от едната в другата група. При тях двата импулса не са особено силно изразени.
към текста >>
И тогава ще открием например, че преходни типове се срещат повече между онези - естествено личното винаги се изключва, - които всъщност не могат да постъпят по друг начин, освен да внесат навиците от
жив
ота си извън антропософията в антропософското движение, които не са никак склонни да приемат особено сериозно антропософското движение, които се характеризират именно с това, че в антропософското движение много злословят по адрес на антропософите.
Такъв много често е случаят при втората група души. При тях просветват още много неща от техните истински езически въплъщения. Оттам те имат една напълно определена наклонност - да приемат веднага Христос като едно космическо същество. Това, което казвам тук, съвсем не е видно така ясно при едно идейно разглеждане, а много повече при едно практическо разглеждане на живота. Ние можем да познаем двата типа много по-добре по начина, по който те боравят с детайлите в живота, отколкото по техните мисли - абстрактните мисли нямат такова голямо значение за човека.
И тогава ще открием например, че преходни типове се срещат повече между онези - естествено личното винаги се изключва, - които всъщност не могат да постъпят по друг начин, освен да внесат навиците от живота си извън антропософията в антропософското движение, които не са никак склонни да приемат особено сериозно антропософското движение, които се характеризират именно с това, че в антропософското движение много злословят по адрес на антропософите.
Именно между тези, които злословят много по адрес на отношенията в самото антропософско движение, злословят именно по адрес на личности, злословят дребнаво, са и преходните типове, които се прехвърлят от едната в другата група. При тях двата импулса не са особено силно изразени.
към текста >>
При всички обстоятелства, дори ако понякога това представлява като изследване на съвестта и на характера, трябва да имаме възможност да задълбочим антропософското движение в
жив
ота ни в този смисъл, че когато пристъпваме към тези неща да си създадем представи според нашата свръхсетивна природа, по какъв начин ние принадлежим на това антропософско движение.
При всички обстоятелства, дори ако понякога това представлява като изследване на съвестта и на характера, трябва да имаме възможност да задълбочим антропософското движение в живота ни в този смисъл, че когато пристъпваме към тези неща да си създадем представи според нашата свръхсетивна природа, по какъв начин ние принадлежим на това антропософско движение.
Благодарение на това постепенно ще се роди едно все по-силно одухотворено схващане за антропософското движение. Онова, което защитаваме като теория и което не е особено задълбочено, когато го защитаваме само по този начин, ще го прилагаме тогава и в живота си. Така получаваме възможност за едно силно приложение в живота, когато ние самите застанем в него съобразно тези неща. Това, че някой много говори за кармата, че едно се възнаграждава, друго се наказва от един живот в друг - не трябва да предизвиква особена болка в някого. Но когато се врязва в собствената плът и става въпрос настоящото въплъщение в живота ни да бъде разглеждано заедно с едно напълно определено свръхсетивно качество, което стои в неговата основа, то вече по-отблизо засяга собственото ни същество.
към текста >>
Онова, което защитаваме като теория и което не е особено задълбочено, когато го защитаваме само по този начин, ще го прилагаме тогава и в
жив
ота си.
При всички обстоятелства, дори ако понякога това представлява като изследване на съвестта и на характера, трябва да имаме възможност да задълбочим антропософското движение в живота ни в този смисъл, че когато пристъпваме към тези неща да си създадем представи според нашата свръхсетивна природа, по какъв начин ние принадлежим на това антропософско движение. Благодарение на това постепенно ще се роди едно все по-силно одухотворено схващане за антропософското движение.
Онова, което защитаваме като теория и което не е особено задълбочено, когато го защитаваме само по този начин, ще го прилагаме тогава и в живота си.
Така получаваме възможност за едно силно приложение в живота, когато ние самите застанем в него съобразно тези неща. Това, че някой много говори за кармата, че едно се възнаграждава, друго се наказва от един живот в друг - не трябва да предизвиква особена болка в някого. Но когато се врязва в собствената плът и става въпрос настоящото въплъщение в живота ни да бъде разглеждано заедно с едно напълно определено свръхсетивно качество, което стои в неговата основа, то вече по-отблизо засяга собственото ни същество. А това, което ние внасяме чрез антропософията в земния живот и в земната цивилизация, трябва да бъде именно задълбочаването на човешкото същество.
към текста >>
Така получаваме възможност за едно силно приложение в
жив
ота, когато ние самите застанем в него съобразно тези неща.
При всички обстоятелства, дори ако понякога това представлява като изследване на съвестта и на характера, трябва да имаме възможност да задълбочим антропософското движение в живота ни в този смисъл, че когато пристъпваме към тези неща да си създадем представи според нашата свръхсетивна природа, по какъв начин ние принадлежим на това антропософско движение. Благодарение на това постепенно ще се роди едно все по-силно одухотворено схващане за антропософското движение. Онова, което защитаваме като теория и което не е особено задълбочено, когато го защитаваме само по този начин, ще го прилагаме тогава и в живота си.
Така получаваме възможност за едно силно приложение в живота, когато ние самите застанем в него съобразно тези неща.
Това, че някой много говори за кармата, че едно се възнаграждава, друго се наказва от един живот в друг - не трябва да предизвиква особена болка в някого. Но когато се врязва в собствената плът и става въпрос настоящото въплъщение в живота ни да бъде разглеждано заедно с едно напълно определено свръхсетивно качество, което стои в неговата основа, то вече по-отблизо засяга собственото ни същество. А това, което ние внасяме чрез антропософията в земния живот и в земната цивилизация, трябва да бъде именно задълбочаването на човешкото същество.
към текста >>
Това, че някой много говори за кармата, че едно се възнаграждава, друго се наказва от един
жив
от в друг - не трябва да предизвиква особена болка в някого.
При всички обстоятелства, дори ако понякога това представлява като изследване на съвестта и на характера, трябва да имаме възможност да задълбочим антропософското движение в живота ни в този смисъл, че когато пристъпваме към тези неща да си създадем представи според нашата свръхсетивна природа, по какъв начин ние принадлежим на това антропософско движение. Благодарение на това постепенно ще се роди едно все по-силно одухотворено схващане за антропософското движение. Онова, което защитаваме като теория и което не е особено задълбочено, когато го защитаваме само по този начин, ще го прилагаме тогава и в живота си. Така получаваме възможност за едно силно приложение в живота, когато ние самите застанем в него съобразно тези неща.
Това, че някой много говори за кармата, че едно се възнаграждава, друго се наказва от един живот в друг - не трябва да предизвиква особена болка в някого.
Но когато се врязва в собствената плът и става въпрос настоящото въплъщение в живота ни да бъде разглеждано заедно с едно напълно определено свръхсетивно качество, което стои в неговата основа, то вече по-отблизо засяга собственото ни същество. А това, което ние внасяме чрез антропософията в земния живот и в земната цивилизация, трябва да бъде именно задълбочаването на човешкото същество.
към текста >>
Но когато се врязва в собствената плът и става въпрос настоящото въплъщение в
жив
ота ни да бъде разглеждано заедно с едно напълно определено свръхсетивно качество, което стои в неговата основа, то вече по-отблизо засяга собственото ни същество.
При всички обстоятелства, дори ако понякога това представлява като изследване на съвестта и на характера, трябва да имаме възможност да задълбочим антропософското движение в живота ни в този смисъл, че когато пристъпваме към тези неща да си създадем представи според нашата свръхсетивна природа, по какъв начин ние принадлежим на това антропософско движение. Благодарение на това постепенно ще се роди едно все по-силно одухотворено схващане за антропософското движение. Онова, което защитаваме като теория и което не е особено задълбочено, когато го защитаваме само по този начин, ще го прилагаме тогава и в живота си. Така получаваме възможност за едно силно приложение в живота, когато ние самите застанем в него съобразно тези неща. Това, че някой много говори за кармата, че едно се възнаграждава, друго се наказва от един живот в друг - не трябва да предизвиква особена болка в някого.
Но когато се врязва в собствената плът и става въпрос настоящото въплъщение в живота ни да бъде разглеждано заедно с едно напълно определено свръхсетивно качество, което стои в неговата основа, то вече по-отблизо засяга собственото ни същество.
А това, което ние внасяме чрез антропософията в земния живот и в земната цивилизация, трябва да бъде именно задълбочаването на човешкото същество.
към текста >>
А това, което ние внасяме чрез антропософията в земния
жив
от и в земната цивилизация, трябва да бъде именно задълбочаването на човешкото същество.
Благодарение на това постепенно ще се роди едно все по-силно одухотворено схващане за антропософското движение. Онова, което защитаваме като теория и което не е особено задълбочено, когато го защитаваме само по този начин, ще го прилагаме тогава и в живота си. Така получаваме възможност за едно силно приложение в живота, когато ние самите застанем в него съобразно тези неща. Това, че някой много говори за кармата, че едно се възнаграждава, друго се наказва от един живот в друг - не трябва да предизвиква особена болка в някого. Но когато се врязва в собствената плът и става въпрос настоящото въплъщение в живота ни да бъде разглеждано заедно с едно напълно определено свръхсетивно качество, което стои в неговата основа, то вече по-отблизо засяга собственото ни същество.
А това, което ние внасяме чрез антропософията в земния живот и в земната цивилизация, трябва да бъде именно задълбочаването на човешкото същество.
към текста >>
[4] Чрез един приятел беше зададена голямата загадка..: Провокиран от книгата на Шилер «За естетическото възпитание на човека», която 1795 излиза в «Horen» Гьоте написва своята «Приказка за зелената змия и за красивата Лилия» като край на разказа «Разговори между немски емигранти», която през1795 също излиза в «Horen» Сравни изложение на Рудолф Щайнер в «Новата духовност и из
жив
яването на Христос през двадесето столетие», Събр. съч.
[4] Чрез един приятел беше зададена голямата загадка..: Провокиран от книгата на Шилер «За естетическото възпитание на човека», която 1795 излиза в «Horen» Гьоте написва своята «Приказка за зелената змия и за красивата Лилия» като край на разказа «Разговори между немски емигранти», която през1795 също излиза в «Horen» Сравни изложение на Рудолф Щайнер в «Новата духовност и изживяването на Христос през двадесето столетие», Събр. съч.
200, 4. лекция.
към текста >>
8.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Особеността на онези хора, които
жив
ееха в първите столетия на християнството, се състоеше в това, че при събуждането си те ясно възприемаха: - Аз навлизам в едно двойно естество, в етерното тяло и във физическото тяло.
Особеността на онези хора, които живееха в първите столетия на християнството, се състоеше в това, че при събуждането си те ясно възприемаха: - Аз навлизам в едно двойно естество, в етерното тяло и във физическото тяло.
– И те знаеха, че човек първо възприема етерното тяло и едва тогава навлиза във физическото си тяло. Ставаше така, че в момента на събуждането си, хората имаха пред себе си макар и не цялата панорама на живота си, но все пак много картинни образи от техния дотогавашен живот на Земята. Те имаха пред себе си и още нещо, което ще охарактеризирам след малко. Човек стигаше на етапи до това, което по време на съня оставаше да лежи в леглото - в етерното и във физическото тяло, - за цялото будно състояние това създаваше нещо различно от нашите днешни изживявания по време на будност.
към текста >>
Ставаше така, че в момента на събуждането си, хората имаха пред себе си макар и не цялата панорама на
жив
ота си, но все пак много картинни образи от техния дотогавашен
жив
от на Земята.
Особеността на онези хора, които живееха в първите столетия на християнството, се състоеше в това, че при събуждането си те ясно възприемаха: - Аз навлизам в едно двойно естество, в етерното тяло и във физическото тяло. – И те знаеха, че човек първо възприема етерното тяло и едва тогава навлиза във физическото си тяло.
Ставаше така, че в момента на събуждането си, хората имаха пред себе си макар и не цялата панорама на живота си, но все пак много картинни образи от техния дотогавашен живот на Земята.
Те имаха пред себе си и още нещо, което ще охарактеризирам след малко. Човек стигаше на етапи до това, което по време на съня оставаше да лежи в леглото - в етерното и във физическото тяло, - за цялото будно състояние това създаваше нещо различно от нашите днешни изживявания по време на будност.
към текста >>
Човек стигаше на етапи до това, което по време на съня оставаше да лежи в леглото - в етерното и във физическото тяло, - за цялото будно състояние това създаваше нещо различно от нашите днешни из
жив
явания по време на будност.
Особеността на онези хора, които живееха в първите столетия на християнството, се състоеше в това, че при събуждането си те ясно възприемаха: - Аз навлизам в едно двойно естество, в етерното тяло и във физическото тяло. – И те знаеха, че човек първо възприема етерното тяло и едва тогава навлиза във физическото си тяло. Ставаше така, че в момента на събуждането си, хората имаха пред себе си макар и не цялата панорама на живота си, но все пак много картинни образи от техния дотогавашен живот на Земята. Те имаха пред себе си и още нещо, което ще охарактеризирам след малко.
Човек стигаше на етапи до това, което по време на съня оставаше да лежи в леглото - в етерното и във физическото тяло, - за цялото будно състояние това създаваше нещо различно от нашите днешни изживявания по време на будност.
към текста >>
Така че сутринта човекът не се е събуждал така, сякаш излиза от тъмнината на съзнанието, а се е събуждал с чувството: - Ти
жив
я в един изпълнен със светлина свят, в който ставаха най-разнообразни неща.
Не е било така в онези времена, за които говорих. Тогава азът не е всмуквал веднага астралното тяло, а това астрално тяло е оставало да съществува самостоятелно в неговата собствена субстанция, след като хората са заспивали. То е оставало да съществува до известна степен през цялата нощ.
Така че сутринта човекът не се е събуждал така, сякаш излиза от тъмнината на съзнанието, а се е събуждал с чувството: - Ти живя в един изпълнен със светлина свят, в който ставаха най-разнообразни неща.
Наистина това бяха само образи, но всъщност там ставаха различни неща. – Човекът от онова време имаше едно междинно усещане между будността и съня. Усещането беше леко, интимно, но то съществуваше. Това състояние напълно престана да съществува при цивилизованото човечество в началото на 14-то столетие. Благодарение на него всички души, за които аз наскоро ви говорих, изживяваха света различно от днешните хора.
към текста >>
Благодарение на него всички души, за които аз наскоро ви говорих, из
жив
яваха света различно от днешните хора.
Така че сутринта човекът не се е събуждал така, сякаш излиза от тъмнината на съзнанието, а се е събуждал с чувството: - Ти живя в един изпълнен със светлина свят, в който ставаха най-разнообразни неща. Наистина това бяха само образи, но всъщност там ставаха различни неща. – Човекът от онова време имаше едно междинно усещане между будността и съня. Усещането беше леко, интимно, но то съществуваше. Това състояние напълно престана да съществува при цивилизованото човечество в началото на 14-то столетие.
Благодарение на него всички души, за които аз наскоро ви говорих, изживяваха света различно от днешните хора.
Нека си представим, как хората в онова време, - следователно всички вие, мои мили приятели, - изживяваха света.
към текста >>
Нека си представим, как хората в онова време, - следователно всички вие, мои мили приятели, - из
жив
яваха света.
Наистина това бяха само образи, но всъщност там ставаха различни неща. – Човекът от онова време имаше едно междинно усещане между будността и съня. Усещането беше леко, интимно, но то съществуваше. Това състояние напълно престана да съществува при цивилизованото човечество в началото на 14-то столетие. Благодарение на него всички души, за които аз наскоро ви говорих, изживяваха света различно от днешните хора.
Нека си представим, как хората в онова време, - следователно всички вие, мои мили приятели, - изживяваха света.
към текста >>
А когато наблюдаваха
жив
отните, тези хора имаха впечатлението, че те имат не само физическа форма, а че тази физическа форма се намира в една астрална аура.
А когато наблюдаваха животните, тези хора имаха впечатлението, че те имат не само физическа форма, а че тази физическа форма се намира в една астрална аура.
Те възприемаха спокойно и интимно тази аура само тогава, когато светлинните нюанси на слънчевите лъчи действаха по определен по-мек начин. Тогава те я възприемаха. Навсякъде във външната природа те виждаха да царува и да тъче нещо духовно.
към текста >>
И когато в онези времена някой умираше, тогава това, което имаше пред себе си като ретроспективно виждане на своя земен
жив
от през първите дни след преминаването през вратата на смъртта, за него беше нещо познато; защото тогавашните хора имаха едно съвсем определено чувство по отношение на това ретроспективно виждане на земния
жив
от след смъртта.
И когато в онези времена някой умираше, тогава това, което имаше пред себе си като ретроспективно виждане на своя земен живот през първите дни след преминаването през вратата на смъртта, за него беше нещо познато; защото тогавашните хора имаха едно съвсем определено чувство по отношение на това ретроспективно виждане на земния живот след смъртта.
Те имаха онова чувство, което ги караше да си кажат: - Сега освобождавам от моя организъм онова аурично естество, което отива при ауричното естество, което съм виждал в природата. Моето етерно тяло отива в неговото собствено отечество - така те чувстваха нещата.
към текста >>
И когато хората виждаха това, след като бяха минали през вратата на смъртта, те имаха следното чувство: - В цялото тъкане и в целия
жив
от, който аз виждах в природата и в природните процеси, говори словото на Бог-Отец и моето етерно тяло отива при Бог-Отец.
Естествено в още по-стари времена всички тези чувства бяха много по-силни. Но те съществуваха, макар и в по-лека форма и през времето, за което говоря тук.
И когато хората виждаха това, след като бяха минали през вратата на смъртта, те имаха следното чувство: - В цялото тъкане и в целия живот, който аз виждах в природата и в природните процеси, говори словото на Бог-Отец и моето етерно тяло отива при Бог-Отец.
към текста >>
И когато няколко дена след като беше преминал през вратата на смъртта, човек беше изоставил своето етерно тяло и
жив
ееше вече само в астралното си тяло, той имаше следното чувство: - В това астрално тяло, в което съм
жив
ял всяка нощ по време на сън, аз из
жив
явам по обратен път всичко, което съм мислил и съм вършил на Земята.
И когато няколко дена след като беше преминал през вратата на смъртта, човек беше изоставил своето етерно тяло и живееше вече само в астралното си тяло, той имаше следното чувство: - В това астрално тяло, в което съм живял всяка нощ по време на сън, аз изживявам по обратен път всичко, което съм мислил и съм вършил на Земята.
- И докато при събуждането човек донасяше нещо неопределено със себе си, сега, когато във времето между смъртта и едно ново раждане той по обратен път изживяваше своя земен живот в астралното си тяло, той чувстваше: - В моето астрално тяло живее Христос. Не съм забелязал това, но всяка нощ моето астрално тяло живееше в същността на Христос. - Сега човекът знаеше, че докато изживява този протичащ в обратен ред земен живот, Христос не го напуска, защото се намира в неговото астрално тяло.
към текста >>
- И докато при събуждането човек донасяше нещо неопределено със себе си, сега, когато във времето между смъртта и едно ново раждане той по обратен път из
жив
яваше своя земен
жив
от в астралното си тяло, той чувстваше: - В моето астрално тяло
жив
ее Христос.
И когато няколко дена след като беше преминал през вратата на смъртта, човек беше изоставил своето етерно тяло и живееше вече само в астралното си тяло, той имаше следното чувство: - В това астрално тяло, в което съм живял всяка нощ по време на сън, аз изживявам по обратен път всичко, което съм мислил и съм вършил на Земята.
- И докато при събуждането човек донасяше нещо неопределено със себе си, сега, когато във времето между смъртта и едно ново раждане той по обратен път изживяваше своя земен живот в астралното си тяло, той чувстваше: - В моето астрално тяло живее Христос.
Не съм забелязал това, но всяка нощ моето астрално тяло живееше в същността на Христос. - Сега човекът знаеше, че докато изживява този протичащ в обратен ред земен живот, Христос не го напуска, защото се намира в неговото астрално тяло.
към текста >>
Не съм забелязал това, но всяка нощ моето астрално тяло
жив
ееше в същността на Христос.
И когато няколко дена след като беше преминал през вратата на смъртта, човек беше изоставил своето етерно тяло и живееше вече само в астралното си тяло, той имаше следното чувство: - В това астрално тяло, в което съм живял всяка нощ по време на сън, аз изживявам по обратен път всичко, което съм мислил и съм вършил на Земята. - И докато при събуждането човек донасяше нещо неопределено със себе си, сега, когато във времето между смъртта и едно ново раждане той по обратен път изживяваше своя земен живот в астралното си тяло, той чувстваше: - В моето астрално тяло живее Христос.
Не съм забелязал това, но всяка нощ моето астрално тяло живееше в същността на Христос.
- Сега човекът знаеше, че докато изживява този протичащ в обратен ред земен живот, Христос не го напуска, защото се намира в неговото астрално тяло.
към текста >>
- Сега човекът знаеше, че докато из
жив
ява този протичащ в обратен ред земен
жив
от, Христос не го напуска, защото се намира в неговото астрално тяло.
И когато няколко дена след като беше преминал през вратата на смъртта, човек беше изоставил своето етерно тяло и живееше вече само в астралното си тяло, той имаше следното чувство: - В това астрално тяло, в което съм живял всяка нощ по време на сън, аз изживявам по обратен път всичко, което съм мислил и съм вършил на Земята. - И докато при събуждането човек донасяше нещо неопределено със себе си, сега, когато във времето между смъртта и едно ново раждане той по обратен път изживяваше своя земен живот в астралното си тяло, той чувстваше: - В моето астрално тяло живее Христос. Не съм забелязал това, но всяка нощ моето астрално тяло живееше в същността на Христос.
- Сега човекът знаеше, че докато изживява този протичащ в обратен ред земен живот, Христос не го напуска, защото се намира в неговото астрално тяло.
към текста >>
Виждате ли, под каквато и форма човек да е бил свързан с Христос в тези първи християнски столетия, дали така, както първата група хора, за която говорих, или както втората група, дали с повече езическа сила или уморен от езичеството, той несъмнено из
жив
яваше след смъртта - макар и не на Земята - великото събитие на Тайната на Голгота, че ръководещото по-рано същество на Слънцето - Христос, се съедини с тези, които
жив
еят като хора на Земята.
Виждате ли, под каквато и форма човек да е бил свързан с Христос в тези първи християнски столетия, дали така, както първата група хора, за която говорих, или както втората група, дали с повече езическа сила или уморен от езичеството, той несъмнено изживяваше след смъртта - макар и не на Земята - великото събитие на Тайната на Голгота, че ръководещото по-рано същество на Слънцето - Христос, се съедини с тези, които живеят като хора на Земята.
Това са изпитвали всички онези, които са се сближили с християнството в първите столетия на християнското развитие. За другите е останало повече или по-малко неразбираемо и неразбрано онова, което изживяваха след смъртта. Това бяха обаче основните различия в изживяването на душите в първите християнски столетия и по-късно.
към текста >>
За другите е останало повече или по-малко неразбираемо и неразбрано онова, което из
жив
яваха след смъртта.
Виждате ли, под каквато и форма човек да е бил свързан с Христос в тези първи християнски столетия, дали така, както първата група хора, за която говорих, или както втората група, дали с повече езическа сила или уморен от езичеството, той несъмнено изживяваше след смъртта - макар и не на Земята - великото събитие на Тайната на Голгота, че ръководещото по-рано същество на Слънцето - Христос, се съедини с тези, които живеят като хора на Земята. Това са изпитвали всички онези, които са се сближили с християнството в първите столетия на християнското развитие.
За другите е останало повече или по-малко неразбираемо и неразбрано онова, което изживяваха след смъртта.
Това бяха обаче основните различия в изживяването на душите в първите християнски столетия и по-късно.
към текста >>
Това бяха обаче основните различия в из
жив
яването на душите в първите християнски столетия и по-късно.
Виждате ли, под каквато и форма човек да е бил свързан с Христос в тези първи християнски столетия, дали така, както първата група хора, за която говорих, или както втората група, дали с повече езическа сила или уморен от езичеството, той несъмнено изживяваше след смъртта - макар и не на Земята - великото събитие на Тайната на Голгота, че ръководещото по-рано същество на Слънцето - Христос, се съедини с тези, които живеят като хора на Земята. Това са изпитвали всички онези, които са се сближили с християнството в първите столетия на християнското развитие. За другите е останало повече или по-малко неразбираемо и неразбрано онова, което изживяваха след смъртта.
Това бяха обаче основните различия в изживяването на душите в първите християнски столетия и по-късно.
към текста >>
Защото цялото духовно естество, човек което забелязваше да тъче и да
жив
ее в природата, за него беше израз, откровение на Бог-Отец.
Но всичко това предизвикваше и нещо друго - човек да гледа природата в будно състояние и да чувства, че тази природа е областта на Бог-Отец.
Защото цялото духовно естество, човек което забелязваше да тъче и да живее в природата, за него беше израз, откровение на Бог-Отец.
Той чувстваше пред себе си един свят, който по времето, когато Христос се яви на Земята, се нуждаеше от нещо: Нуждаеше се именно от приемането на Христос в земната субстанция заради човечеството. Човекът възприемаше още нещо като жив Христов принцип насреща на природните процеси и природните сили. Защото с възприемането на природата по такъв начин, беше свързано съзерцанието на човека, възприемащ в нея едно духовно творчество и дейност.
към текста >>
Човекът възприемаше още нещо като
жив
Христов принцип насреща на природните процеси и природните сили.
Но всичко това предизвикваше и нещо друго - човек да гледа природата в будно състояние и да чувства, че тази природа е областта на Бог-Отец. Защото цялото духовно естество, човек което забелязваше да тъче и да живее в природата, за него беше израз, откровение на Бог-Отец. Той чувстваше пред себе си един свят, който по времето, когато Христос се яви на Земята, се нуждаеше от нещо: Нуждаеше се именно от приемането на Христос в земната субстанция заради човечеството.
Човекът възприемаше още нещо като жив Христов принцип насреща на природните процеси и природните сили.
Защото с възприемането на природата по такъв начин, беше свързано съзерцанието на човека, възприемащ в нея едно духовно творчество и дейност.
към текста >>
Това, което хората чувстваха като духовно творчество и дейност, и което витаеше над всички растения и
жив
отни като преобразяващи се в себе си духовни форми, можеше накратко да бъде предадено от безпристрастно чувстващият го човек с думите: - Това е невинността на природното битие.
Това, което хората чувстваха като духовно творчество и дейност, и което витаеше над всички растения и животни като преобразяващи се в себе си духовни форми, можеше накратко да бъде предадено от безпристрастно чувстващият го човек с думите: - Това е невинността на природното битие.
- Да, мои мили приятели, това, което духовно можеше да се вижда, хората го наричаха именно невинност, девственост в царуването на природата и говореха за девствената духовност в творчеството на природата. Но това, което чувстваха вътрешно, когато се събуждаха, беше, че от заспиването до събуждането те са били в един свят на ясно звучаща духовност. Те чувстваха, че в него може да царува доброто и злото, че от дълбините на духовното говорят добри и зли духове, че добрите духове искат само да повдигнат невинността на природата по-високо, да я запазят, а злите духове предават на невинността виновност и грях. Навсякъде, където живееха такива християни, те чувстваха царуването на доброто и злото именно поради обстоятелството, че в спящото състояние астралното тяло не беше всмукано от аза на човека.
към текста >>
Навсякъде, където
жив
ееха такива християни, те чувстваха царуването на доброто и злото именно поради обстоятелството, че в спящото състояние астралното тяло не беше всмукано от аза на човека.
Това, което хората чувстваха като духовно творчество и дейност, и което витаеше над всички растения и животни като преобразяващи се в себе си духовни форми, можеше накратко да бъде предадено от безпристрастно чувстващият го човек с думите: - Това е невинността на природното битие. - Да, мои мили приятели, това, което духовно можеше да се вижда, хората го наричаха именно невинност, девственост в царуването на природата и говореха за девствената духовност в творчеството на природата. Но това, което чувстваха вътрешно, когато се събуждаха, беше, че от заспиването до събуждането те са били в един свят на ясно звучаща духовност. Те чувстваха, че в него може да царува доброто и злото, че от дълбините на духовното говорят добри и зли духове, че добрите духове искат само да повдигнат невинността на природата по-високо, да я запазят, а злите духове предават на невинността виновност и грях.
Навсякъде, където живееха такива християни, те чувстваха царуването на доброто и злото именно поради обстоятелството, че в спящото състояние астралното тяло не беше всмукано от аза на човека.
към текста >>
Но имаше голям брой хора, които
жив
ееха в южните и средни области на Европа, които казваха: - Да, моето вътрешно същество, което се проявява самостоятелно между заспиването и събуждането, принадлежи на областта на един добър и на областта на един лош свят.
Не всички, които в онези времена се наричаха християни или стояха по някакъв начин близо до християнството, имаха тази душевна нагласа.
Но имаше голям брой хора, които живееха в южните и средни области на Европа, които казваха: - Да, моето вътрешно същество, което се проявява самостоятелно между заспиването и събуждането, принадлежи на областта на един добър и на областта на един лош свят.
И те много, много размишляваха върху дълбочината на силите, които предизвикват доброто и злото в човешката душа. Пребиваването на човешката душа в един свят, в който помежду си се борят добрите и злите същества, добрите и злите сили, се чувстваше като нещо тежко за човека. Тези чувства не съществуваха още в южните и в средните области на Европа през първите столетия, но през 5-то, 6-то столетие те станаха все по-чести; и именно между онези хора, които получаваха вести от Изток - тези вести от Изток достигаха до тях по най-разнообразен начин, - се разви това настроение на душата. И понеже това душевно настроение се разви особено силно в онези области, в които после изкристализира името «България» - това име остана, запази се по един странен начин и по-късно, когато съвсем други народи се заселиха в тези области. В по-късните столетия, в продължение на много дълго време онези хора в Европа, които бяха развили особено силно това душевно настроение, бяха наричани «българи».
към текста >>
Всичко, което тези души можаха да пре
жив
еят в тяхното включване в борбата между доброто и злото, бе пренесено през
жив
ота между смъртта и едно ново раждане.
Такова душевно устройство имаха повече или по-малко хората, за които говоря тук, душите, които в по-нататъшното развитие стигнаха дотам, да виждат онези мощни картини в свръхсетивния култ, който се изпълняваше в първата половина на 19-то столетие и да вземат участие в него.
Всичко, което тези души можаха да преживеят в тяхното включване в борбата между доброто и злото, бе пренесено през живота между смъртта и едно ново раждане.
И това нюансира, оцвети душите, които след това стояха пред мощните образи на свръхсетивния култ.
към текста >>
Приличайки си по тези особености на душевния
жив
от, те
жив
ееха в общности.
Но към това се прибави още нещо. Тези души бяха, така да се каже, последните, които в европейската цивилизация още бяха запазили в себе си нещо от отделното възприемане на етерното и астралното тяло в будно и в сънно състояние.
Приличайки си по тези особености на душевния живот, те живееха в общности.
Онези християни, които все повече и повече се присъединиха към римската църква, ги считаха за еретици. В онова време хората не бяха стигнали дотам, да осъждат еретиците със същата строгост както по-късно, но въпреки това те бяха считани за еретици. Другите си бяха създали едно страшно и злокобно впечатление за тях, а именно, че тези еретици виждаха повече отколкото другите хора, и чрез тяхното особено възприятие по време на сън те стояха спрямо божественото по начин, различен от другите хора. Другите хора, между които те живееха, отдавна бяха загубили това и се бяха приближили повече до онази душевна нагласа, която през 14-то столетие стана нещо всеобщо за Европа.
към текста >>
Другите хора, между които те
жив
ееха, отдавна бяха загубили това и се бяха приближили повече до онази душевна нагласа, която през 14-то столетие стана нещо всеобщо за Европа.
Тези души бяха, така да се каже, последните, които в европейската цивилизация още бяха запазили в себе си нещо от отделното възприемане на етерното и астралното тяло в будно и в сънно състояние. Приличайки си по тези особености на душевния живот, те живееха в общности. Онези християни, които все повече и повече се присъединиха към римската църква, ги считаха за еретици. В онова време хората не бяха стигнали дотам, да осъждат еретиците със същата строгост както по-късно, но въпреки това те бяха считани за еретици. Другите си бяха създали едно страшно и злокобно впечатление за тях, а именно, че тези еретици виждаха повече отколкото другите хора, и чрез тяхното особено възприятие по време на сън те стояха спрямо божественото по начин, различен от другите хора.
Другите хора, между които те живееха, отдавна бяха загубили това и се бяха приближили повече до онази душевна нагласа, която през 14-то столетие стана нещо всеобщо за Европа.
към текста >>
Както оттук вземаме участие в духовната същност, така обитателите на духовния свят вземат участие в това, което земните същества из
жив
яват на Земята.
Но когато тези хора, за които говоря, тези хора с отделното възприемане на астралното и етерното тяло, минаваха през вратата на смъртта, те също се различаваха от онези, които на Земята бяха различни от тях. И не трябва да се вярва, че между смъртта и едно ново раждане човек не участва в това, което е ставало в човешките отношения на Земята. Така, както гледаме оттук към небесно-духовния свят, така между смъртта и едно ново раждане душите гледат от небесно-духовния свят към Земята.
Както оттук вземаме участие в духовната същност, така обитателите на духовния свят вземат участие в това, което земните същества изживяват на Земята.
към текста >>
Да, мои мили приятели, те можеха да кажат: - Насочете поглед към онова, което се показва в растенията като блестящо преливащото се сияние в цветове на дъгата, към това, което се показва в природа на
жив
отните като горещи страсти, насочете поглед върху това: То е отблясъкът, то е откровението на духовния свят, за който ние говорим, духовният свят откъдето произхожда Христос.
Но онези, които говореха на такива души, каквито аз описах тук, какви думи можеха да кажат?
Да, мои мили приятели, те можеха да кажат: - Насочете поглед към онова, което се показва в растенията като блестящо преливащото се сияние в цветове на дъгата, към това, което се показва в природа на животните като горещи страсти, насочете поглед върху това: То е отблясъкът, то е откровението на духовния свят, за който ние говорим, духовният свят откъдето произхожда Христос.
Когато на такива хора се говореше за духовните мъдрости, не се говореше като за нещо непознато; на тях им се припомняше това, което при определени обстоятелства, при меката слънчева светлина те можеха да видят като дух в природата.
към текста >>
В тези времена словото беше още
жив
о и можеше да бъде култивирано като нещо
жив
о.
Когато им се казваше, че съществува Евангелието, което носеше блага вест за духовния свят, за духовните тайни, когато им се говореше за тайните на Стария Завет, тогава отново не им се говореше за нещо непознато, а беше възможно да им се каже: - Тук е словото на Стария Завет; това слово и Евангелията са написани от онези човешки същества, които наистина по-ясно от вас са чували шепота на духовността, в която се намират душите ви между заспиването и събуждането. Вие знаете за този шепот, защото си спомняте за него, събуждайки се сутрин. На тези хора можеше да им се говори по този начин. До известна степен в разговорите, които свещениците и проповедниците водеха с тях по онова време, имаше нещо от това, което ставаше в самите им души.
В тези времена словото беше още живо и можеше да бъде култивирано като нещо живо.
към текста >>
И когато тези души, към които се отправяше
жив
ото слово, след като преминеха през вратата на смъртта поглеждаха надолу към Земята, те виждаха неговия залез и имаха чувството: - Логосът залязва.
И когато тези души, към които се отправяше живото слово, след като преминеха през вратата на смъртта поглеждаха надолу към Земята, те виждаха неговия залез и имаха чувството: - Логосът залязва.
Това беше основното чувство на тези души, които минаха през вратата на смъртта след 7-то, 8-то, 9-то столетие или даже още по-рано. Насочвайки поглед надолу към Земята те чувстваха: - Там долу на Земята залязва живият Логос. И в тези души наистина живееха думите: - И словото стана плът и живя между нас, - те чувстваха: - Хората все по-малко имат дом за словото, което трябва да живее в плът, което трябва да продължи своя живот на Земята.
към текста >>
Насочвайки поглед надолу към Земята те чувстваха: - Там долу на Земята залязва
жив
ият Логос.
И когато тези души, към които се отправяше живото слово, след като преминеха през вратата на смъртта поглеждаха надолу към Земята, те виждаха неговия залез и имаха чувството: - Логосът залязва. Това беше основното чувство на тези души, които минаха през вратата на смъртта след 7-то, 8-то, 9-то столетие или даже още по-рано.
Насочвайки поглед надолу към Земята те чувстваха: - Там долу на Земята залязва живият Логос.
И в тези души наистина живееха думите: - И словото стана плът и живя между нас, - те чувстваха: - Хората все по-малко имат дом за словото, което трябва да живее в плът, което трябва да продължи своя живот на Земята.
към текста >>
И в тези души наистина
жив
ееха думите: - И словото стана плът и
жив
я между нас, - те чувстваха: - Хората все по-малко имат дом за словото, което трябва да
жив
ее в плът, което трябва да продължи своя
жив
от на Земята.
И когато тези души, към които се отправяше живото слово, след като преминеха през вратата на смъртта поглеждаха надолу към Земята, те виждаха неговия залез и имаха чувството: - Логосът залязва. Това беше основното чувство на тези души, които минаха през вратата на смъртта след 7-то, 8-то, 9-то столетие или даже още по-рано. Насочвайки поглед надолу към Земята те чувстваха: - Там долу на Земята залязва живият Логос.
И в тези души наистина живееха думите: - И словото стана плът и живя между нас, - те чувстваха: - Хората все по-малко имат дом за словото, което трябва да живее в плът, което трябва да продължи своя живот на Земята.
към текста >>
Това отново създаде едно основно настроение, основното настроение на душите, които
жив
ееха в духовния свят между 7-то, 8-то и 19-то, 20-то столетие, макар и да имаха по някое прекъсване в някой земен
жив
от.
Това отново създаде едно основно настроение, основното настроение на душите, които живееха в духовния свят между 7-то, 8-то и 19-то, 20-то столетие, макар и да имаха по някое прекъсване в някой земен живот.
Основното настроение беше: Христос наистина живее на Земята, защото той понесе смъртта за Земята, но Земята не може да го приеме; на Земята трябва да се развие силата, която да даде възможност на душите да приемат Христос! Това живееше заедно с всичко друго, което описах, именно в тези души, които в техния земен живот бяха считани за еретици. В тези души през времето между смъртта и едно ново раждане живееше потребността от едно ново откровение на Христос, от едно ново възвестяване на Христос.
към текста >>
Основното настроение беше: Христос наистина
жив
ее на Земята, защото той понесе смъртта за Земята, но Земята не може да го приеме; на Земята трябва да се развие силата, която да даде възможност на душите да приемат Христос!
Това отново създаде едно основно настроение, основното настроение на душите, които живееха в духовния свят между 7-то, 8-то и 19-то, 20-то столетие, макар и да имаха по някое прекъсване в някой земен живот.
Основното настроение беше: Христос наистина живее на Земята, защото той понесе смъртта за Земята, но Земята не може да го приеме; на Земята трябва да се развие силата, която да даде възможност на душите да приемат Христос!
Това живееше заедно с всичко друго, което описах, именно в тези души, които в техния земен живот бяха считани за еретици. В тези души през времето между смъртта и едно ново раждане живееше потребността от едно ново откровение на Христос, от едно ново възвестяване на Христос.
към текста >>
Това
жив
ееше заедно с всичко друго, което описах, именно в тези души, които в техния земен
жив
от бяха считани за еретици.
Това отново създаде едно основно настроение, основното настроение на душите, които живееха в духовния свят между 7-то, 8-то и 19-то, 20-то столетие, макар и да имаха по някое прекъсване в някой земен живот. Основното настроение беше: Христос наистина живее на Земята, защото той понесе смъртта за Земята, но Земята не може да го приеме; на Земята трябва да се развие силата, която да даде възможност на душите да приемат Христос!
Това живееше заедно с всичко друго, което описах, именно в тези души, които в техния земен живот бяха считани за еретици.
В тези души през времето между смъртта и едно ново раждане живееше потребността от едно ново откровение на Христос, от едно ново възвестяване на Христос.
към текста >>
В тези души през времето между смъртта и едно ново раждане
жив
ееше потребността от едно ново откровение на Христос, от едно ново възвестяване на Христос.
Това отново създаде едно основно настроение, основното настроение на душите, които живееха в духовния свят между 7-то, 8-то и 19-то, 20-то столетие, макар и да имаха по някое прекъсване в някой земен живот. Основното настроение беше: Христос наистина живее на Земята, защото той понесе смъртта за Земята, но Земята не може да го приеме; на Земята трябва да се развие силата, която да даде възможност на душите да приемат Христос! Това живееше заедно с всичко друго, което описах, именно в тези души, които в техния земен живот бяха считани за еретици.
В тези души през времето между смъртта и едно ново раждане живееше потребността от едно ново откровение на Христос, от едно ново възвестяване на Христос.
към текста >>
При такова устройство на душата тези обезплътени хора из
жив
яха онова, което ставаше на Земята и което за тях всъщност трябваше да бъде напълно непознато по време на земния им
жив
от.
При такова устройство на душата тези обезплътени хора изживяха онова, което ставаше на Земята и което за тях всъщност трябваше да бъде напълно непознато по време на земния им живот.
Те се научиха да разбират, какво става там долу на Земята. Те виждаха, как душите на Земята все по-малко и по-малко бяха обхващани от духа, как дори вече нямаше хора, на които може да се каже: - Ние ви носим благата вест за духа, който вие все още може да виждате, носещ се над растителния свят, проблясващ в животните. Ние ви учим на Завета, написан от онези звуци и тонове, които още чувате да шепти ехото на нощните изживявания. - Всичко това вече не съществуваше.
към текста >>
Те виждаха, как душите на Земята все по-малко и по-малко бяха обхващани от духа, как дори вече нямаше хора, на които може да се каже: - Ние ви носим благата вест за духа, който вие все още може да виждате, носещ се над растителния свят, проблясващ в
жив
отните.
При такова устройство на душата тези обезплътени хора изживяха онова, което ставаше на Земята и което за тях всъщност трябваше да бъде напълно непознато по време на земния им живот. Те се научиха да разбират, какво става там долу на Земята.
Те виждаха, как душите на Земята все по-малко и по-малко бяха обхващани от духа, как дори вече нямаше хора, на които може да се каже: - Ние ви носим благата вест за духа, който вие все още може да виждате, носещ се над растителния свят, проблясващ в животните.
Ние ви учим на Завета, написан от онези звуци и тонове, които още чувате да шепти ехото на нощните изживявания. - Всичко това вече не съществуваше.
към текста >>
Ние ви учим на Завета, написан от онези звуци и тонове, които още чувате да шепти ехото на нощните из
жив
явания.
При такова устройство на душата тези обезплътени хора изживяха онова, което ставаше на Земята и което за тях всъщност трябваше да бъде напълно непознато по време на земния им живот. Те се научиха да разбират, какво става там долу на Земята. Те виждаха, как душите на Земята все по-малко и по-малко бяха обхващани от духа, как дори вече нямаше хора, на които може да се каже: - Ние ви носим благата вест за духа, който вие все още може да виждате, носещ се над растителния свят, проблясващ в животните.
Ние ви учим на Завета, написан от онези звуци и тонове, които още чувате да шепти ехото на нощните изживявания.
- Всичко това вече не съществуваше.
към текста >>
Защото в крайна сметка, макар и да беше нужно проповедниците да говорят именно по този начин на по-голяма част от хората, тъй като в земния
жив
от тези хора нямаха никакво съзнание за духовното, цялата традиция, цялото използване на словото идваше още от времена, когато беше естествено да се предположи, че когато се говори за Духа, хората все още чувстваха нещо от него.
Те виждаха отгоре, където нещата се представят съвършено различно, как в християнското развитие се създаде заместител на старото слово.
Защото в крайна сметка, макар и да беше нужно проповедниците да говорят именно по този начин на по-голяма част от хората, тъй като в земния живот тези хора нямаха никакво съзнание за духовното, цялата традиция, цялото използване на словото идваше още от времена, когато беше естествено да се предположи, че когато се говори за Духа, хората все още чувстваха нещо от него.
към текста >>
Те не обръщаха още толкова внимание на това, което слушаха, а по-скоро на онова, което вътрешно из
жив
яваха при едно леко екскарниране, едно леко трансово състояние.
Всичко това всъщност напълно изчезна около 9-то, 10-то, 11-то столетие. Тогава даже и в слушането се роди една съвършено друга нагласа. Когато по-рано хората слушаха да говори човек, който говореше от духа и беше ентусиазиран и изпълнен с Бога, те имаха чувството, че при слушането излизат сякаш извън себе си, че навлизат малко в своето етерно тяло, че напускат до известна степен своето физическо тяло. А от друга страна имаха чувството, че се приближават до своето астрално тяло. Те действително все още имаха лекото чувство, че когато слушат, излизат извън себе си, изпадат в известна унесеност.
Те не обръщаха още толкова внимание на това, което слушаха, а по-скоро на онова, което вътрешно изживяваха при едно леко екскарниране, едно леко трансово състояние.
Те живееха със Словото, което беше изричано от хората, одухотворени от Бога.
към текста >>
Те
жив
ееха със Словото, което беше изричано от хората, одухотворени от Бога.
Тогава даже и в слушането се роди една съвършено друга нагласа. Когато по-рано хората слушаха да говори човек, който говореше от духа и беше ентусиазиран и изпълнен с Бога, те имаха чувството, че при слушането излизат сякаш извън себе си, че навлизат малко в своето етерно тяло, че напускат до известна степен своето физическо тяло. А от друга страна имаха чувството, че се приближават до своето астрално тяло. Те действително все още имаха лекото чувство, че когато слушат, излизат извън себе си, изпадат в известна унесеност. Те не обръщаха още толкова внимание на това, което слушаха, а по-скоро на онова, което вътрешно изживяваха при едно леко екскарниране, едно леко трансово състояние.
Те живееха със Словото, което беше изричано от хората, одухотворени от Бога.
към текста >>
Хората все повече само слушаха, без да имат горните из
жив
явания.
Това изчезна в 9-то, 10-то, 11-то столетие и напълно се изгуби към 14-то столетие.
Хората все повече само слушаха, без да имат горните изживявания.
Тогава се роди потребността, когато се говори за духовното да се апелира към нещо друго. Тогава се роди потребността - този, който трябваше да слуша, да извлича онова, което е нужно, за да си изработи възгледи за духовния свят. Роди се потребността човека така да бъде повлиян, че дори в това втвърдено тяло да почувства подтик да каже нещо за духовния свят. И от това се създаде потребността учението за духовния свят да бъде дадено под формата на диалог с въпроси и отговори. Когато се задаваше въпросът - въпросите винаги имат нещо сугестивно в себе си: - Какво е кръщението?
към текста >>
– По този начин чувстваха нещата тези души по време на
жив
ота между смъртта и едно ново раждане.
и се извършва също и пред онзи, който още не беше развил необходимото душевно настроение, минавайки през една особена подготовка. - Но може ли действително човекът на Земята да стигне до Тайната на Голгота, когато не чувства по един свещен начин транссубстанцията, превръщането?
– По този начин чувстваха нещата тези души по време на живота между смъртта и едно ново раждане.
Този, който не разбира транссубстанцията, той не разбира Тайната на Голгота. Така мислеха те тогава: - Христос не се познава вече в неговата същност; култът вече не се разбира.
към текста >>
И когато гледаха надолу към онова, което се развиваше само като един символ при четенето на литургията - така нареченото санктисимум /пресвято/, в което причастието се намира върху една подложка във формата на полумесец, тогава те чувстваха: - Ето
жив
ият символ за това, че някога хората са търсили слънчевото същество в Христос; защото върху всеки санктисимум, върху всяка дарохранителница се намират лъчите на Слънцето.
Всички тези чувства се разтвориха в дълбоката същност на тези души.
И когато гледаха надолу към онова, което се развиваше само като един символ при четенето на литургията - така нареченото санктисимум /пресвято/, в което причастието се намира върху една подложка във формата на полумесец, тогава те чувстваха: - Ето живият символ за това, че някога хората са търсили слънчевото същество в Христос; защото върху всеки санктисимум, върху всяка дарохранителница се намират лъчите на Слънцето.
Обаче връзката на Христос със Слънцето е била изгубена; тя съществува вече само в символа. Тази връзка е останала до ден днешен в него, но самият той не се разбира! - Това беше второто чувство, от което след това израсна едно засилено разбиране, че хората трябва да добият ново чувство и разбиране за Христос.
към текста >>
9.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
В тези две земни събития се извърши онова, което наблюдавано тогава от духовния свят доведе дотам, че по напълно определен начин в духовното развитие да бъде подготвено това, което трябваше да стане духовно откровение в поврата между 19-то и 20-то столетие - духовното откровение, което е подходящо за времето, което следваше събитието на Архангел Михаил и каквото то трябваше да се появи във времето, когато изтече старата тъмна епоха Кали-Юга и в
жив
ота на човечеството да разцъфти една нова епоха.
Като духовни условия за развитието, които доведоха до антропософското движение и се съдържат, така да се каже, от духовна гледна точка в кармата на антропософското движение, посочих два външни симптома. Онзи, който се изразява в раждането на катехизиса с неговите въпроси и отговори, който не довеждаше до една вяра, свързваща се по непосредствен начин с духовния свят и превръщането на литургията в нещо екзотерично, външно, като в нейната цялост тя стана достъпна за всички хора, но така също и за неподготвените. Тя стана достъпна за всички християни също и по отношение на транссубстанцията и на причастието, следователно изгуби характера на старата мистичност.
В тези две земни събития се извърши онова, което наблюдавано тогава от духовния свят доведе дотам, че по напълно определен начин в духовното развитие да бъде подготвено това, което трябваше да стане духовно откровение в поврата между 19-то и 20-то столетие - духовното откровение, което е подходящо за времето, което следваше събитието на Архангел Михаил и каквото то трябваше да се появи във времето, когато изтече старата тъмна епоха Кали-Юга и в живота на човечеството да разцъфти една нова епоха.
към текста >>
Хората се приближаваха до духовното не в понятия и идеи, а в из
жив
явания, които все още проникваха, макар слабо и повърхностно, до духовното.
Особеното отношение към природата и позицията спрямо духовното, която днес е развита вече до такава висока степен, води своя произход именно от онова време, започнало в 14-то, 15-то столетие. По-рано отношението на човечеството към духовното съществено се различаваше.
Хората се приближаваха до духовното не в понятия и идеи, а в изживявания, които все още проникваха, макар слабо и повърхностно, до духовното.
към текста >>
Когато днес говорим за природата, имаме една лишена от
жив
от, мъртва абстракция.
Когато днес говорим за природата, имаме една лишена от живот, мъртва абстракция.
Когато говорим за духа, имаме нещо неопределено, което предполагаме по някакъв начин в света и което обхващаме с абстрактни идеи и понятия. Не беше така във времето, когато душите, които днес се обединяват от копнежа за духовност, са имали своето най-значително минало въплъщение и в него са слушали онова, което мъдрите ръководители на човечеството можеха да им кажат относно потребностите на техните душите.
към текста >>
Първо трябва да бъде взета под внимание онази епоха, която се простира до 7-то, 8-то християнско столетие, когато все още съществуваше макар и слаба връзка на човечеството с духовния свят, едно из
жив
яване на самия духовен свят, когато стремящите се към познание хора стояха в
жив
а връзка с него.
Първо трябва да бъде взета под внимание онази епоха, която се простира до 7-то, 8-то християнско столетие, когато все още съществуваше макар и слаба връзка на човечеството с духовния свят, едно изживяване на самия духовен свят, когато стремящите се към познание хора стояха в жива връзка с него.
След това имаме епохата, която започва от 7-то, 8-то столетие и трае до великия поврат в 14-то, 15-то столетие, когато онези души, които през първите християнски столетия се намираха на Земята в описаната от мен епоха, вече живееха в духовния свят в периода между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
След това имаме епохата, която започва от 7-то, 8-то столетие и трае до великия поврат в 14-то, 15-то столетие, когато онези души, които през първите християнски столетия се намираха на Земята в описаната от мен епоха, вече
жив
ееха в духовния свят в периода между смъртта и едно ново раждане.
Първо трябва да бъде взета под внимание онази епоха, която се простира до 7-то, 8-то християнско столетие, когато все още съществуваше макар и слаба връзка на човечеството с духовния свят, едно изживяване на самия духовен свят, когато стремящите се към познание хора стояха в жива връзка с него.
След това имаме епохата, която започва от 7-то, 8-то столетие и трае до великия поврат в 14-то, 15-то столетие, когато онези души, които през първите християнски столетия се намираха на Земята в описаната от мен епоха, вече живееха в духовния свят в периода между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
В него из
жив
яването на хората намери своя край.
Това завърши всъщност едва в 12-то, 13-то столетие и тогава то се вля в едно значително поетическо творение – в Божествената комедия на Данте[1].
В него изживяването на хората намери своя край.
В онова, което е съществувало преди появата на комедията, се разгръща един чудесен период от човешкото развитие, защото в това развитие постоянно са се проявявали действията от Земята, и действията от свръхземното. Двете постоянно се сливат, защото хората на Земята бяха изгубили връзка с духовния свят, а онези хора, които живееха в духовния свят и бяха изживели някога тази връзка тук на Земята, сега изпитваха особено, изпълнено с болка настроение при гледането на това, което ставаше долу. Те виждаха, как това, което сами бяха изживявали на Земята потъва. И те въодушевяваха, спиритуализираха от свръхсетивния свят индивидуалности в сетивния свят, за да създадат тук и там още по някой център, където да се култивира онова, което създава връзката на хората с духовността.
към текста >>
Двете постоянно се сливат, защото хората на Земята бяха изгубили връзка с духовния свят, а онези хора, които
жив
ееха в духовния свят и бяха из
жив
ели някога тази връзка тук на Земята, сега изпитваха особено, изпълнено с болка настроение при гледането на това, което ставаше долу.
Това завърши всъщност едва в 12-то, 13-то столетие и тогава то се вля в едно значително поетическо творение – в Божествената комедия на Данте[1]. В него изживяването на хората намери своя край. В онова, което е съществувало преди появата на комедията, се разгръща един чудесен период от човешкото развитие, защото в това развитие постоянно са се проявявали действията от Земята, и действията от свръхземното.
Двете постоянно се сливат, защото хората на Земята бяха изгубили връзка с духовния свят, а онези хора, които живееха в духовния свят и бяха изживели някога тази връзка тук на Земята, сега изпитваха особено, изпълнено с болка настроение при гледането на това, което ставаше долу.
Те виждаха, как това, което сами бяха изживявали на Земята потъва. И те въодушевяваха, спиритуализираха от свръхсетивния свят индивидуалности в сетивния свят, за да създадат тук и там още по някой център, където да се култивира онова, което създава връзката на хората с духовността.
към текста >>
Те виждаха, как това, което сами бяха из
жив
явали на Земята потъва.
Това завърши всъщност едва в 12-то, 13-то столетие и тогава то се вля в едно значително поетическо творение – в Божествената комедия на Данте[1]. В него изживяването на хората намери своя край. В онова, което е съществувало преди появата на комедията, се разгръща един чудесен период от човешкото развитие, защото в това развитие постоянно са се проявявали действията от Земята, и действията от свръхземното. Двете постоянно се сливат, защото хората на Земята бяха изгубили връзка с духовния свят, а онези хора, които живееха в духовния свят и бяха изживели някога тази връзка тук на Земята, сега изпитваха особено, изпълнено с болка настроение при гледането на това, което ставаше долу.
Те виждаха, как това, което сами бяха изживявали на Земята потъва.
И те въодушевяваха, спиритуализираха от свръхсетивния свят индивидуалности в сетивния свят, за да създадат тук и там още по някой център, където да се култивира онова, което създава връзката на хората с духовността.
към текста >>
Тогава техният поглед се насочваше навън към минералното и растителното царство, както и към всичко, което
жив
ее в
жив
отинското и в човешкото царство.
Нека си изясним - аз загатнах за това тук преди няколко години[2], - как до 7-то, 8-то столетие, като следствие от предхристиянското посвещение, християнството беше приемано в такива центрове, които все пак съществуваха като центрове на познанието и остатъци от мистериите. В тези центрове хората бяха подготвяни първо не чрез обучение, а чрез насочено към духа възпитание на тялото и на духа за онзи момент, когато можеха да започнат да съзират духовното, което се изявява около човека на Земята.
Тогава техният поглед се насочваше навън към минералното и растителното царство, както и към всичко, което живее в животинското и в човешкото царство.
И тогава те виждаха аурично да разцъфтяват и да бъдат оплодени от Космоса духовно-елементарните същества, които живееха във всичко природно.
към текста >>
И тогава те виждаха аурично да разцъфтяват и да бъдат оплодени от Космоса духовно-елементарните същества, които
жив
ееха във всичко природно.
Нека си изясним - аз загатнах за това тук преди няколко години[2], - как до 7-то, 8-то столетие, като следствие от предхристиянското посвещение, християнството беше приемано в такива центрове, които все пак съществуваха като центрове на познанието и остатъци от мистериите. В тези центрове хората бяха подготвяни първо не чрез обучение, а чрез насочено към духа възпитание на тялото и на духа за онзи момент, когато можеха да започнат да съзират духовното, което се изявява около човека на Земята. Тогава техният поглед се насочваше навън към минералното и растителното царство, както и към всичко, което живее в животинското и в човешкото царство.
И тогава те виждаха аурично да разцъфтяват и да бъдат оплодени от Космоса духовно-елементарните същества, които живееха във всичко природно.
към текста >>
Тя му се явяваше от всеки минерал, от всяко растение, от всяко
жив
отно, явяваше се от облаците, от планините, от изворите.
Тя беше метаморфоза на старата Прозерпина. Беше онази творяща богиня, с която по определен начин се свързваше търсещият познание.
Тя му се явяваше от всеки минерал, от всяко растение, от всяко животно, явяваше се от облаците, от планините, от изворите.
Хората чувстваха, че тази богиня, която твори през зимата под Земята, а през лятото над Земята, е помощникът на онова божество, за което говорят евангелията. Тя изпълняваше божествена сила, беше изпълняващото божествено същество.
към текста >>
И когато един такъв човек, който се стремеше към познание, беше достатъчно обучаван от тази богиня относно минералното, растителното и
жив
отинското естество, когато беше въведен в
жив
ите сили, чрез нея той се научаваше да познава природата на четирите елемента: земя, вода, въздух, огън.
И когато един такъв човек, който се стремеше към познание, беше достатъчно обучаван от тази богиня относно минералното, растителното и животинското естество, когато беше въведен в живите сили, чрез нея той се научаваше да познава природата на четирите елемента: земя, вода, въздух, огън.
Той се научаваше да познава, как сред минералното, растителното и животинското естество витаят и тъкат тези конкретно разливащи се над света четири елемента: земя, вода, въздух, огън. И самият той със своето етерно тяло се чувстваше вплетен в тъкането на земното с неговата тежест, на водата с нейната живителна сила, на въздуха с неговата събуждаща усещане сила, на огъня с неговата запалваща аза сила. В това се чувстваше вплетен човекът. Той чувстваше това като дар на поучението, получено от богинята Природа, приемница и метаморфоза на Прозерпина. И усилията на учителите бяха насочени към задачата да доведат учениците до предчувствието за това живо общуване с изпълнената от Бога и от божествената субстанция природа; да проникнат до тъкането и живота на елементите.
към текста >>
Той се научаваше да познава, как сред минералното, растителното и
жив
отинското естество витаят и тъкат тези конкретно разливащи се над света четири елемента: земя, вода, въздух, огън.
И когато един такъв човек, който се стремеше към познание, беше достатъчно обучаван от тази богиня относно минералното, растителното и животинското естество, когато беше въведен в живите сили, чрез нея той се научаваше да познава природата на четирите елемента: земя, вода, въздух, огън.
Той се научаваше да познава, как сред минералното, растителното и животинското естество витаят и тъкат тези конкретно разливащи се над света четири елемента: земя, вода, въздух, огън.
И самият той със своето етерно тяло се чувстваше вплетен в тъкането на земното с неговата тежест, на водата с нейната живителна сила, на въздуха с неговата събуждаща усещане сила, на огъня с неговата запалваща аза сила. В това се чувстваше вплетен човекът. Той чувстваше това като дар на поучението, получено от богинята Природа, приемница и метаморфоза на Прозерпина. И усилията на учителите бяха насочени към задачата да доведат учениците до предчувствието за това живо общуване с изпълнената от Бога и от божествената субстанция природа; да проникнат до тъкането и живота на елементите.
към текста >>
И самият той със своето етерно тяло се чувстваше вплетен в тъкането на земното с неговата тежест, на водата с нейната
жив
ителна сила, на въздуха с неговата събуждаща усещане сила, на огъня с неговата запалваща аза сила.
И когато един такъв човек, който се стремеше към познание, беше достатъчно обучаван от тази богиня относно минералното, растителното и животинското естество, когато беше въведен в живите сили, чрез нея той се научаваше да познава природата на четирите елемента: земя, вода, въздух, огън. Той се научаваше да познава, как сред минералното, растителното и животинското естество витаят и тъкат тези конкретно разливащи се над света четири елемента: земя, вода, въздух, огън.
И самият той със своето етерно тяло се чувстваше вплетен в тъкането на земното с неговата тежест, на водата с нейната живителна сила, на въздуха с неговата събуждаща усещане сила, на огъня с неговата запалваща аза сила.
В това се чувстваше вплетен човекът. Той чувстваше това като дар на поучението, получено от богинята Природа, приемница и метаморфоза на Прозерпина. И усилията на учителите бяха насочени към задачата да доведат учениците до предчувствието за това живо общуване с изпълнената от Бога и от божествената субстанция природа; да проникнат до тъкането и живота на елементите.
към текста >>
И усилията на учителите бяха насочени към задачата да доведат учениците до предчувствието за това
жив
о общуване с изпълнената от Бога и от божествената субстанция природа; да проникнат до тъкането и
жив
ота на елементите.
И когато един такъв човек, който се стремеше към познание, беше достатъчно обучаван от тази богиня относно минералното, растителното и животинското естество, когато беше въведен в живите сили, чрез нея той се научаваше да познава природата на четирите елемента: земя, вода, въздух, огън. Той се научаваше да познава, как сред минералното, растителното и животинското естество витаят и тъкат тези конкретно разливащи се над света четири елемента: земя, вода, въздух, огън. И самият той със своето етерно тяло се чувстваше вплетен в тъкането на земното с неговата тежест, на водата с нейната живителна сила, на въздуха с неговата събуждаща усещане сила, на огъня с неговата запалваща аза сила. В това се чувстваше вплетен човекът. Той чувстваше това като дар на поучението, получено от богинята Природа, приемница и метаморфоза на Прозерпина.
И усилията на учителите бяха насочени към задачата да доведат учениците до предчувствието за това живо общуване с изпълнената от Бога и от божествената субстанция природа; да проникнат до тъкането и живота на елементите.
към текста >>
Тогава научаваха, как при опознаването на планетната система заедно с това се получава познание за човешката душа: - Научи се да познаваш, как подвижните звезди се движат на небето и тогава ще научиш, как твоята собствена душа действа, тъче и
жив
ее вътре в теб.
След като учениците бяха стигнали толкова далеч, те биваха въвеждани в планетната система.
Тогава научаваха, как при опознаването на планетната система заедно с това се получава познание за човешката душа: - Научи се да познаваш, как подвижните звезди се движат на небето и тогава ще научиш, как твоята собствена душа действа, тъче и живее вътре в теб.
- Това беше поставяно пред учениците.
към текста >>
Такова едно
жив
о познание е било култивирано чак до 7-то, 8-то столетие в места, където са били запазени старите мистерии.
Днес хората са забравили, че са съществували такива форми на обучение. Но те са съществували.
Такова едно живо познание е било култивирано чак до 7-то, 8-то столетие в места, където са били запазени старите мистерии.
А като учение, като теория то беше култивирано по-нататък до поврата от 14-то към 15-то столетие, за който така често говорих. И в отделни центрове, където са били култивирани такива учения, можем да проследим, как при възможно най-големи трудности са продължили да живеят тези стари учения, макар и почти умъртвени до понятия и идеи, но все пак до такива живи понятия и идеи, че в отделни хора те все още можеха да събудят стремеж нагоре към всичко онова, за което ви говорих.
към текста >>
И в отделни центрове, където са били култивирани такива учения, можем да проследим, как при възможно най-големи трудности са продължили да
жив
еят тези стари учения, макар и почти умъртвени до понятия и идеи, но все пак до такива
жив
и понятия и идеи, че в отделни хора те все още можеха да събудят стремеж нагоре към всичко онова, за което ви говорих.
Днес хората са забравили, че са съществували такива форми на обучение. Но те са съществували. Такова едно живо познание е било култивирано чак до 7-то, 8-то столетие в места, където са били запазени старите мистерии. А като учение, като теория то беше култивирано по-нататък до поврата от 14-то към 15-то столетие, за който така често говорих.
И в отделни центрове, където са били култивирани такива учения, можем да проследим, как при възможно най-големи трудности са продължили да живеят тези стари учения, макар и почти умъртвени до понятия и идеи, но все пак до такива живи понятия и идеи, че в отделни хора те все още можеха да събудят стремеж нагоре към всичко онова, за което ви говорих.
към текста >>
В 11-то, особено в 12-то и чак до 13-то столетие съществуваше една чудесна школа, където имаше учители, които напълно знаеха, как в предишните столетия учениците са били довеждани до из
жив
яването на духовното.
В 11-то, особено в 12-то и чак до 13-то столетие съществуваше една чудесна школа, където имаше учители, които напълно знаеха, как в предишните столетия учениците са били довеждани до изживяването на духовното.
Това беше великата школа на Шартр, в която се бяха слели всички онези възгледи, произлезли от онази жива духовност, която ви описах.
към текста >>
Това беше великата школа на Шартр, в която се бяха слели всички онези възгледи, произлезли от онази
жив
а духовност, която ви описах.
В 11-то, особено в 12-то и чак до 13-то столетие съществуваше една чудесна школа, където имаше учители, които напълно знаеха, как в предишните столетия учениците са били довеждани до изживяването на духовното.
Това беше великата школа на Шартр, в която се бяха слели всички онези възгледи, произлезли от онази жива духовност, която ви описах.
към текста >>
В Шартр, където днес още се намират онези чудесни шедьоври на архитектурата, беше достигнал един лъч на още
жив
ата мъдрост на Петър от Компостела[3], който беше действал в Испания и там развиваше едно
жив
о мистерийно християнство, говорещо за помощницата на Христос – Природата; което говореше за това, че едва когато тази природа въведе човека в елементите, в света на планетите, в света на звездите, едва тогава той ще узрее, отново не мога да кажа, телесно, а душевно да опознае седемте помощнички, които заставаха пред човешката душа не като абстрактни теоретически понятия, а като
жив
и богини - граматика, диалектика, реторика, аритметика, геометрия, астрономия, музика.
В Шартр, където днес още се намират онези чудесни шедьоври на архитектурата, беше достигнал един лъч на още живата мъдрост на Петър от Компостела[3], който беше действал в Испания и там развиваше едно живо мистерийно християнство, говорещо за помощницата на Христос – Природата; което говореше за това, че едва когато тази природа въведе човека в елементите, в света на планетите, в света на звездите, едва тогава той ще узрее, отново не мога да кажа, телесно, а душевно да опознае седемте помощнички, които заставаха пред човешката душа не като абстрактни теоретически понятия, а като живи богини - граматика, диалектика, реторика, аритметика, геометрия, астрономия, музика.
Учениците се научаваха да ги познават като живи божествено-духовни образи.
към текста >>
Учениците се научаваха да ги познават като
жив
и божествено-духовни образи.
В Шартр, където днес още се намират онези чудесни шедьоври на архитектурата, беше достигнал един лъч на още живата мъдрост на Петър от Компостела[3], който беше действал в Испания и там развиваше едно живо мистерийно християнство, говорещо за помощницата на Христос – Природата; което говореше за това, че едва когато тази природа въведе човека в елементите, в света на планетите, в света на звездите, едва тогава той ще узрее, отново не мога да кажа, телесно, а душевно да опознае седемте помощнички, които заставаха пред човешката душа не като абстрактни теоретически понятия, а като живи богини - граматика, диалектика, реторика, аритметика, геометрия, астрономия, музика.
Учениците се научаваха да ги познават като живи божествено-духовни образи.
към текста >>
За такива
жив
и образи говореха онези, които бяха около Петър от Компостела.
За такива живи образи говореха онези, които бяха около Петър от Компостела.
Ученията на Петър от Компостела светеха в школата на Шартр. В тази школа учеше например Бернардус от Шартр[4], който разпалваше духом своите ученици, въпреки че не можеше вече да им покаже богинята Природа и богините на седемте свободни изкуства. Той обаче говореше така живо за тях, че най-малко пред учениците заставаха образите на фантазията така, че всеки час учене в дадена наука се превръщаше в блестящо изкуство.
към текста >>
Той обаче говореше така
жив
о за тях, че най-малко пред учениците заставаха образите на фантазията така, че всеки час учене в дадена наука се превръщаше в блестящо изкуство.
За такива живи образи говореха онези, които бяха около Петър от Компостела. Ученията на Петър от Компостела светеха в школата на Шартр. В тази школа учеше например Бернардус от Шартр[4], който разпалваше духом своите ученици, въпреки че не можеше вече да им покаже богинята Природа и богините на седемте свободни изкуства.
Той обаче говореше така живо за тях, че най-малко пред учениците заставаха образите на фантазията така, че всеки час учене в дадена наука се превръщаше в блестящо изкуство.
към текста >>
И още докато беше
жив
Аланус от Лил учеше онези, за които предполагаше, че го разбират: - Сега за известно време на Земята трябва да действа едно аристотелски оцветено познание в строги понятия и идеи.
Аланус от Лил разпалваше духом учениците в Шартър именно в 12-то столетие. Той дълбоко разбираше, че в следващите столетия Земята няма да може да ползва онова, което се учи, което се преподава по такъв начин - защото това беше не само платонизъм, това беше учение за мистерийното съзерцание от преди платоновото време, само че това съзерцание беше приело християнството в себе си.
И още докато беше жив Аланус от Лил учеше онези, за които предполагаше, че го разбират: - Сега за известно време на Земята трябва да действа едно аристотелски оцветено познание в строги понятия и идеи.
Защото само така може да бъде подготвено това, което отново трябва да дойде като духовност в по-късни времена.
към текста >>
Това чувство на свързаност с
жив
ите богове на седемте свободни изкуства действаше
жив
о също и в поезията, която се раждаше в Шартр.
Когато някои днешни хора четат литературата от онова време, тя им се вижда суха, но тя не е суха, когато човек успее да си изработи представа за това, което стоеше пред душите на онези, които преподаваха и действаха в Шартр.
Това чувство на свързаност с живите богове на седемте свободни изкуства действаше живо също и в поезията, която се раждаше в Шартр.
И в убедителното и внушително за този, който може да го разбере съчинение «Битката на седемте изкуства»[9], ние чувстваме духовното дихание на седемте свободни изкуства. Всичко това действаше в 12-то столетие.
към текста >>
Виждате ли, това още тогава
жив
ееше в духовната атмосфера и още проявяваше своето действие по определен начин.
Виждате ли, това още тогава живееше в духовната атмосфера и още проявяваше своето действие по определен начин.
Имаше известно сродство с школи, които все още съществуваха в Северна Италия, в Италия въобще, в Испания, но те бяха твърде спорадични в своето съществуване. Но това познание живо се разпространяваше по-нататък в най-различни течения по Земята. А към края на 12-то столетие много от това се намираше в университета на Орлеан, където съществуваха някои инспирации чрез школата на Шартр и където по този начин се култивираха забележителни учения. Случи се така, че един човек в Италия, който пребиваваше като посланик по-рано в Испания и се намираше под въздействието на значително историческо събитие, получи нещо като слънчев удар и под влиянието на този лек слънчев удар всичко, което беше получил в неговата школа като подготовка, се превърна в мощно откровение. Той видя това, което човек можеше да види под влияние на живия принцип на познанието, видя мощно издигащата се планина заедно с всичко онова, което проявява своя живот в минералите, растенията и животните, яви му се богинята Природа, явиха му се елементите /стихиите/, явиха му се планетите, явиха му се богините на седемте свободни изкуства, яви му се Овидий като главен учител; - още веднъж пред душата на един човек стоеше онова мощно видение, което така често е стояло пред човешките души в първите столетия на християнството.
към текста >>
Но това познание
жив
о се разпространяваше по-нататък в най-различни течения по Земята.
Виждате ли, това още тогава живееше в духовната атмосфера и още проявяваше своето действие по определен начин. Имаше известно сродство с школи, които все още съществуваха в Северна Италия, в Италия въобще, в Испания, но те бяха твърде спорадични в своето съществуване.
Но това познание живо се разпространяваше по-нататък в най-различни течения по Земята.
А към края на 12-то столетие много от това се намираше в университета на Орлеан, където съществуваха някои инспирации чрез школата на Шартр и където по този начин се култивираха забележителни учения. Случи се така, че един човек в Италия, който пребиваваше като посланик по-рано в Испания и се намираше под въздействието на значително историческо събитие, получи нещо като слънчев удар и под влиянието на този лек слънчев удар всичко, което беше получил в неговата школа като подготовка, се превърна в мощно откровение. Той видя това, което човек можеше да види под влияние на живия принцип на познанието, видя мощно издигащата се планина заедно с всичко онова, което проявява своя живот в минералите, растенията и животните, яви му се богинята Природа, явиха му се елементите /стихиите/, явиха му се планетите, явиха му се богините на седемте свободни изкуства, яви му се Овидий като главен учител; - още веднъж пред душата на един човек стоеше онова мощно видение, което така често е стояло пред човешките души в първите столетия на християнството. Това беше видението на Брунето Латини[10], което след това премина у Данте и потече от Дантевата Божествена комедия.
към текста >>
Той видя това, което човек можеше да види под влияние на
жив
ия принцип на познанието, видя мощно издигащата се планина заедно с всичко онова, което проявява своя
жив
от в минералите, растенията и
жив
отните, яви му се богинята Природа, явиха му се елементите /стихиите/, явиха му се планетите, явиха му се богините на седемте свободни изкуства, яви му се Овидий като главен учител; - още веднъж пред душата на един човек стоеше онова мощно видение, което така често е стояло пред човешките души в първите столетия на християнството.
Виждате ли, това още тогава живееше в духовната атмосфера и още проявяваше своето действие по определен начин. Имаше известно сродство с школи, които все още съществуваха в Северна Италия, в Италия въобще, в Испания, но те бяха твърде спорадични в своето съществуване. Но това познание живо се разпространяваше по-нататък в най-различни течения по Земята. А към края на 12-то столетие много от това се намираше в университета на Орлеан, където съществуваха някои инспирации чрез школата на Шартр и където по този начин се култивираха забележителни учения. Случи се така, че един човек в Италия, който пребиваваше като посланик по-рано в Испания и се намираше под въздействието на значително историческо събитие, получи нещо като слънчев удар и под влиянието на този лек слънчев удар всичко, което беше получил в неговата школа като подготовка, се превърна в мощно откровение.
Той видя това, което човек можеше да види под влияние на живия принцип на познанието, видя мощно издигащата се планина заедно с всичко онова, което проявява своя живот в минералите, растенията и животните, яви му се богинята Природа, явиха му се елементите /стихиите/, явиха му се планетите, явиха му се богините на седемте свободни изкуства, яви му се Овидий като главен учител; - още веднъж пред душата на един човек стоеше онова мощно видение, което така често е стояло пред човешките души в първите столетия на християнството.
Това беше видението на Брунето Латини[10], което след това премина у Данте и потече от Дантевата Божествена комедия.
към текста >>
Това беше един значителен духовен
жив
от, който Петър от Компостела, Бернардус от Шартр, Бернардус Силвестрис, Йоханес от Шарт-Салисбъри, Хенрик д, Андели, съчинил «Битката на седемте изкуства» бяха водили, но особено се отличаваше този на Аланус от Лил.
Нещо друго се случи с всички онези, които бяха действали в Шартр, когато те минаха през вратата на смъртта и влязоха в духовния свят.
Това беше един значителен духовен живот, който Петър от Компостела, Бернардус от Шартр, Бернардус Силвестрис, Йоханес от Шарт-Салисбъри, Хенрик д, Андели, съчинил «Битката на седемте изкуства» бяха водили, но особено се отличаваше този на Аланус от Лил.
Той по свой начин съчини книгата «Против еретиците», в която се беше обърнал срещу еретиците в християнския смисъл, като изхождаше от старото съзерцание, именно от съзерцанието на духовния свят.
към текста >>
Тогава се стигна до споразумение, като тези индивидуалности, които произхождаха от школата в Шартр, казаха на онези, които тъкмо се готвеха да слязат в сетивно-физическия свят и да развиват аристотелизма в схоластиката като един подходящ елемент на епохата: - За нас първоначално не е възможно да действаме на Земята, защото Земята сега не е в състояние да култивира
жив
ото познание.
Тогава се стигна до споразумение, като тези индивидуалности, които произхождаха от школата в Шартр, казаха на онези, които тъкмо се готвеха да слязат в сетивно-физическия свят и да развиват аристотелизма в схоластиката като един подходящ елемент на епохата: - За нас първоначално не е възможно да действаме на Земята, защото Земята сега не е в състояние да култивира живото познание.
Това, за което ние още можехме да се грижим като последни носители на платонизма, трябва сега да бъде заменено от аристотелизма. Ние оставаме тук горе. - И духовете от Шартр останаха в свръхсетивния свят, без да навлязат досега в земни въплъщения. Но те мощно съдействаха при изграждането на онази величествена имагинация, която бе изградена именно в първата половина на 19-то столетие и за която ви говорих.
към текста >>
Това беше едно
жив
о съвместно действие.
И в 13-то столетие се роди именно едно чудесно съвместно действие между онова, което ставаше на Земята, и това, което се вливаше отгоре. Често хората, които действаха на Земята, нямаха съзнание за това съвместно действие, за разлика от онези, които действаха отвъд.
Това беше едно живо съвместно действие.
Бихме могли да кажем: - Принципът на мистериите беше възлязъл в небесата и оставяше слънчевите си лъчи да падат надолу върху това, което действаше на Земята.
към текста >>
Така че в кармата на антропософското движение по определен начин са се влели множество ученици от Шартр и в тази група със своя
жив
от са всички онези души, които бяха приели в себе си едното или другото от двете течения, за които говорих в последните дни - защото в този кръг
жив
еят много хора, които днес не са намерили още пътя към антропософското движение.
Така че в кармата на антропософското движение по определен начин са се влели множество ученици от Шартр и в тази група със своя живот са всички онези души, които бяха приели в себе си едното или другото от двете течения, за които говорих в последните дни - защото в този кръг живеят много хора, които днес не са намерили още пътя към антропософското движение.
Но в някои техни изживявания се е подготвяло онова, което днес се намира на антропософското поле.
към текста >>
Но в някои техни из
жив
явания се е подготвяло онова, което днес се намира на антропософското поле.
Така че в кармата на антропософското движение по определен начин са се влели множество ученици от Шартр и в тази група със своя живот са всички онези души, които бяха приели в себе си едното или другото от двете течения, за които говорих в последните дни - защото в този кръг живеят много хора, които днес не са намерили още пътя към антропософското движение.
Но в някои техни изживявания се е подготвяло онова, което днес се намира на антропософското поле.
към текста >>
И вече мога да кажа: - защо в такива връзки, които трябва да бъдат разкрити тук сега, да не могат да се направят също и малки лични забележки, които не можеха да се включат в моята «Автобиография», - аз бих искал да кажа: - Онова, което трябваше да ме научи да познавам някои взаимовръзки в това направление - други взаимовръзки се получиха всъщност от съвършено други направления - беше, че в моя
жив
от, до моята ваймарска епоха пред очите ми непрекъснато се появяваше цистерциенският орден и все пак по определен начин постоянно бях държан далеч от този орден.
Нещо забележително се беше случило например в цистерциенския орден, когато Аланус аб Инсулис, Аланус от Лил беше облякъл цистерциенската одежда, ставайки със своя платонизъм цистерциенски свещеник. Всъщност това остана свързано с този орден.
И вече мога да кажа: - защо в такива връзки, които трябва да бъдат разкрити тук сега, да не могат да се направят също и малки лични забележки, които не можеха да се включат в моята «Автобиография», - аз бих искал да кажа: - Онова, което трябваше да ме научи да познавам някои взаимовръзки в това направление - други взаимовръзки се получиха всъщност от съвършено други направления - беше, че в моя живот, до моята ваймарска епоха пред очите ми непрекъснато се появяваше цистерциенският орден и все пак по определен начин постоянно бях държан далеч от този орден.
Аз израснах, така да се каже, в сянката на цистерциенския орден, който има важни клонове около Виенер Нойщадт. Свещениците от този орден бяха онези, които възпитаваха по-голямата част от младежите в областта, в която израснах. Постоянно виждах одеждата на цистерциенския орден - бялото расо, бялата служебна дреха с черния пояс, ние го наричаме «стола». И ако в моята «Автобиография» бих имал повод да говоря върху подобни неща, бих казал: - Всичко, всичко в моята младост беше насочено натам - да не мина по онзи път на образование, по който минах през реалното училище във Виенер Нойщадт, а през гимназията. По онова време това беше една цистерциенска гимназия.
към текста >>
В забележителната ученост на цистерциенците, която беше тъй привлекателна,
жив
ееше - без съмнение по корумпиран начин - нещо от вълшебството на Шартр.
Целият кръг от калугери, който слушаше богословие във Виенския университет и беше около Мария Евгения де ле Грацие[11], се състоеше от цистерциенци. Най-интимните богословски разговори, най-интимните разговори върху христологията имах именно с цистерциенците. Искам само да загатна това, защото то оцветява погледа към 20-то столетие, когато цветът на Шартр светеше в цистерциенския орден.
В забележителната ученост на цистерциенците, която беше тъй привлекателна, живееше - без съмнение по корумпиран начин - нещо от вълшебството на Шартр.
Най-важното относно множество разнообразни неща беше изследвано от цистерциенци, които добре познавах. За мен бяха от изключителна важност фактите, при които можех да кажа: - Невъзможно е такива хора, които бяха ученици на Шартр, да са се въплътили тук; но за погледа вече се разкриваше, че някои от индивидуалностите, които са били свързани с школата от Шартр – ако мога да нарека това така - са се вселили за кратко време в тези хора, които носеха одеждите на цистерциенския орден.
към текста >>
Можеше да се види как антропософията се ражда по един
жив
начин като едно същество, което трябваше да бъде родено, но което почиваше като в майчина утроба в онова, което от първите християнски столетия на Земята подготви школата на Шартр и което след това намери своето продължение в свръхсетивния свят във взаимна дейност с онова, което продължаваше да действа на Земята в аристотелически оцветената защита на християнството.
Това, което трябваше да се роди в антропософията, светеше вече, макар и по един пълен с тайнственост начин, през събитията на времето. То светеше, макар и не чрез впрегнатата в едно или друго конфесионално или социално течение човешка душа, а чрез онова, с което тя е свързана с великите духовни течения, които действат на Земята. И вече можеше да се види, как това, което действаше върху различни области при отделните хора, от настъпването на епохата на Михаил до изтичането на Кали-Юга, Духът на времето, говореше така, че това говорене беше зов за антропософските откровения.
Можеше да се види как антропософията се ражда по един жив начин като едно същество, което трябваше да бъде родено, но което почиваше като в майчина утроба в онова, което от първите християнски столетия на Земята подготви школата на Шартр и което след това намери своето продължение в свръхсетивния свят във взаимна дейност с онова, което продължаваше да действа на Земята в аристотелически оцветената защита на християнството.
към текста >>
Така е изобразена
жив
ата защита на духовното християнство, но същевременно и преходът в интелектуалистичното.
Тогава, от онези импулси, които намираме в съчинението на Аланус от Лил «Против еретиците» се породи нещо подобно на «Summа fidei catholicae centia gentiles» на Тома Аквински[13]. И така се роди след това онова течение на времето, което виждаме от всички картини, в които доминиканските църковни учители тъпчат с крака Аверое, Авицена и други.
Така е изобразена живата защита на духовното християнство, но същевременно и преходът в интелектуалистичното.
към текста >>
[3] един лъч от още
жив
ата мъдрост на Петър от Компостела: тук става въпрос за книгата «De consolatio rationis».
[3] един лъч от още живата мъдрост на Петър от Компостела: тук става въпрос за книгата «De consolatio rationis».
Онзи Петър от Компостела - имало е трима с това име -, който е възможно да е авторът на тази книга според Петър Банко е написал «Petri Compostellani de consolatio rationis libro duo», издадена в Мюнстер и Вестфален през 1912 = Приноси към историята на философията през Средновековието VIII) към средата на 12. столетие. Въпреки това остава отворен въпросът, дали книгата в действителност не е много по-стара или се опира на някакво по-старо произведение.
към текста >>
10.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Но ако това състояние бе продължило, ако човечеството бе
жив
яло по-нататък с това инстинктивно ясновидство, тогава в човешкото развитие не би могло да се породи онова, което можем да наречем интелигентност на отделния човек, съответно и боравенето на индивидуалния човек, на личността с ума и с разума.
тъмна епоха в края на 19-то и в началото на 20-то столетие. Сега започна една светла епоха в сравнение с предишната тъмна. Знаем, че тъмната епоха е свързана с онова душевно устройство на хората, което затваря духовните им очи за свръхсетивния свят. Знаем също, че в древните времена от развитието на човечеството е съществувало едно общо състояние при хората, макар и съноподобно, повече или по-малко инстинктивно, но все пак позволяващо им да виждат в духовния свят. Да се съмнява някой в действителността на духовния свят, това беше напълно невъзможно в древните човешки времена.
Но ако това състояние бе продължило, ако човечеството бе живяло по-нататък с това инстинктивно ясновидство, тогава в човешкото развитие не би могло да се породи онова, което можем да наречем интелигентност на отделния човек, съответно и боравенето на индивидуалния човек, на личността с ума и с разума.
Именно това води човека към свободата на неговата воля. Едното не е възможно без другото.
към текста >>
В онова смътно, инстинктивно състояние на из
жив
яване на духовния свят, каквото съществуваше някога, човек не би могъл да стигне до свободата.
В онова смътно, инстинктивно състояние на изживяване на духовния свят, каквото съществуваше някога, човек не би могъл да стигне до свободата.
Той не можеше също да достигне и до онова самостоятелно мислене, което можем да наречем използване на интелигентността от отделния човешки индивид.
към текста >>
- Наистина, именно първите десетилетия на 19-то столетие донесоха всичко лошо на човечеството, всичко лошо, което то е из
жив
яло някога по време на своята история.
Без съмнение, можем да кажем: - Тази епоха не започна по твърде светъл начин.
- Наистина, именно първите десетилетия на 19-то столетие донесоха всичко лошо на човечеството, всичко лошо, което то е изживяло някога по време на своята история.
Това от своя страна не пречи да е настъпила възможността в човечеството да проникне светлината на духовния живот. Бих искал да кажа, че хората по инерция продължават да се придържат към навиците на тъмната епоха и тези навици навлизат в 20-то столетие, проявявайки се по много по-лош начин, отколкото по-рано в тъмната епоха Кали-Юга, защото сега вече е възможно насреща да се прояви светлината на истината.
към текста >>
Това от своя страна не пречи да е настъпила възможността в човечеството да проникне светлината на духовния
жив
от.
Без съмнение, можем да кажем: - Тази епоха не започна по твърде светъл начин. - Наистина, именно първите десетилетия на 19-то столетие донесоха всичко лошо на човечеството, всичко лошо, което то е изживяло някога по време на своята история.
Това от своя страна не пречи да е настъпила възможността в човечеството да проникне светлината на духовния живот.
Бих искал да кажа, че хората по инерция продължават да се придържат към навиците на тъмната епоха и тези навици навлизат в 20-то столетие, проявявайки се по много по-лош начин, отколкото по-рано в тъмната епоха Кали-Юга, защото сега вече е възможно насреща да се прояви светлината на истината.
към текста >>
Трябва да си изясним, че както във физическия сетивен свят около нас са трите природни царства - минералното, растителното и
жив
отинското царство, така и в духовния свят ни заобикалят по-висшите царства, които в най-различните лекции назовахме като царства на йерархиите.
Трябва да си изясним, че както във физическия сетивен свят около нас са трите природни царства - минералното, растителното и животинското царство, така и в духовния свят ни заобикалят по-висшите царства, които в най-различните лекции назовахме като царства на йерархиите.
Също както от човека слизаме надолу в царствата на природата и стигаме до животинското царство, така, когато се издигаме нагоре в свръхсетивното, стигаме до царството на Ангелите. Ангелите имат задача да ръководят отделните човешки същества, да ги закрилят, когато минават от едно земно съществуване в друго. Така че задачите, които изникват за духовния свят по отношение на отделните хора, се падат на съществата от царството на Ангелите.
към текста >>
Също както от човека слизаме надолу в царствата на природата и стигаме до
жив
отинското царство, така, когато се издигаме нагоре в свръхсетивното, стигаме до царството на Ангелите.
Трябва да си изясним, че както във физическия сетивен свят около нас са трите природни царства - минералното, растителното и животинското царство, така и в духовния свят ни заобикалят по-висшите царства, които в най-различните лекции назовахме като царства на йерархиите.
Също както от човека слизаме надолу в царствата на природата и стигаме до животинското царство, така, когато се издигаме нагоре в свръхсетивното, стигаме до царството на Ангелите.
Ангелите имат задача да ръководят отделните човешки същества, да ги закрилят, когато минават от едно земно съществуване в друго. Така че задачите, които изникват за духовния свят по отношение на отделните хора, се падат на съществата от царството на Ангелите.
към текста >>
Жив
еейки днес в епохата на Михаил , ние имаме повод да си спомним за последната епоха на Михаил, през която той е ръководел човечеството.
Днес искам да насочим поглед първо върху това, което е особеност на дадена Михаилова епоха. Казвам, на «дадена епоха на Михаил», защото виждате ли, с това ръководство и направление, за които току-що говорих, едно от съществата в царството на Архангелите поема в течение на около три столетия духовното ръководство на онази област от човешкото развитие, където са главните цивилизационни импулси. Както казах, Гавраил пое ръководството в 16-то, 17-то, 18-то, 19-то столетие. Той е заместен сега от Михаил. Има седем такива Архангели, които ръководят човечеството като отделните периоди на тяхното ръководство се повтарят циклично.
Живеейки днес в епохата на Михаил , ние имаме повод да си спомним за последната епоха на Михаил, през която той е ръководел човечеството.
Тази епоха на Михаил, която предхождаше основаването на християнството и Мистерията на Голгота, завърши в древността с делата на Александър Велики и с основаване на Аристотелевата философия.
към текста >>
Всички онези същества, които принадлежаха на сферата на Михаил, независимо дали бяха човешки души, които след изтичането на Михаиловата епоха бяха отнесени чрез смъртта в духовния свят и всъщност бяха безплътни човешките души или такива, които никога не се въплътяваха на Земята, всички те в свръхсетивния свят бяха свързани едни с други в общ
жив
от във времето, когато Мистерията на Голгота стана факт на Земята.
Такива неща се случват под импулса на Михаил и тогава също се случиха. Съществата, които участваха в тези земни дела в Михаиловата епоха, не бяха на Земята по времето на Мистерията на Голгота.
Всички онези същества, които принадлежаха на сферата на Михаил, независимо дали бяха човешки души, които след изтичането на Михаиловата епоха бяха отнесени чрез смъртта в духовния свят и всъщност бяха безплътни човешките души или такива, които никога не се въплътяваха на Земята, всички те в свръхсетивния свят бяха свързани едни с други в общ живот във времето, когато Мистерията на Голгота стана факт на Земята.
Трябва добре да си представим, също и душевно да почувстваме това, което всъщност е налице тук. Ако изберем аспекта, който се вижда от Земята, тогава си казваме: - Тук, в човечеството земното развитие е достигнало до определена точка. Висшият слънчев дух Христос слезе на Земята, въплъти се в човека Исус от Назарет. Жителите на Земята имаха изживяването, че Христос, висшият слънчев Дух, е дошъл при тях. Но те не са много наясно, как да оценят това събитие.
към текста >>
Жителите на Земята имаха из
жив
яването, че Христос, висшият слънчев Дух, е дошъл при тях.
Съществата, които участваха в тези земни дела в Михаиловата епоха, не бяха на Земята по времето на Мистерията на Голгота. Всички онези същества, които принадлежаха на сферата на Михаил, независимо дали бяха човешки души, които след изтичането на Михаиловата епоха бяха отнесени чрез смъртта в духовния свят и всъщност бяха безплътни човешките души или такива, които никога не се въплътяваха на Земята, всички те в свръхсетивния свят бяха свързани едни с други в общ живот във времето, когато Мистерията на Голгота стана факт на Земята. Трябва добре да си представим, също и душевно да почувстваме това, което всъщност е налице тук. Ако изберем аспекта, който се вижда от Земята, тогава си казваме: - Тук, в човечеството земното развитие е достигнало до определена точка. Висшият слънчев дух Христос слезе на Земята, въплъти се в човека Исус от Назарет.
Жителите на Земята имаха изживяването, че Христос, висшият слънчев Дух, е дошъл при тях.
Но те не са много наясно, как да оценят това събитие.
към текста >>
Безплътните души, които са събрани около Михаил и
жив
еят в областта на слънчевото съществуване в свръхсетивните светове, можеха да оценят онова, което се случи, но гледано от друг аспект.
Безплътните души, които са събрани около Михаил и живеят в областта на слънчевото съществуване в свръхсетивните светове, можеха да оценят онова, което се случи, но гледано от друг аспект.
Те тогава изживяха случващото се за света, но от Слънцето. Изживяха как Христос, - който до онзи момент беше действал в областта на Слънцето и можеше да бъде достигнат само чрез мистериите, при които хората се издигаха до Слънчевата област, - се сбогува със Слънцето, за да се съедини с човечеството на Земята.
към текста >>
Те тогава из
жив
яха случващото се за света, но от Слънцето.
Безплътните души, които са събрани около Михаил и живеят в областта на слънчевото съществуване в свръхсетивните светове, можеха да оценят онова, което се случи, но гледано от друг аспект.
Те тогава изживяха случващото се за света, но от Слънцето.
Изживяха как Христос, - който до онзи момент беше действал в областта на Слънцето и можеше да бъде достигнат само чрез мистериите, при които хората се издигаха до Слънчевата област, - се сбогува със Слънцето, за да се съедини с човечеството на Земята.
към текста >>
Из
жив
яха как Христос, - който до онзи момент беше действал в областта на Слънцето и можеше да бъде достигнат само чрез мистериите, при които хората се издигаха до Слънчевата област, - се сбогува със Слънцето, за да се съедини с човечеството на Земята.
Безплътните души, които са събрани около Михаил и живеят в областта на слънчевото съществуване в свръхсетивните светове, можеха да оценят онова, което се случи, но гледано от друг аспект. Те тогава изживяха случващото се за света, но от Слънцето.
Изживяха как Христос, - който до онзи момент беше действал в областта на Слънцето и можеше да бъде достигнат само чрез мистериите, при които хората се издигаха до Слънчевата област, - се сбогува със Слънцето, за да се съедини с човечеството на Земята.
към текста >>
Той събра онези, които принадлежаха на неговата сфера в областта на Слънцето, независимо, че бяха човешки души, които се намираха точно в
жив
ота между смъртта и едно ново раждане, събра също и онези, които принадлежаха на неговата сфера и никога не се бяха въплътявали в човешки тела, но имаха определена връзка с човечеството.
Бяха минали вече няколко столетия, откакто Михаил беше видял, как в 9-то следхристиянско столетие на Земята слезе онова, което по-рано беше космическа интелигентност. Той видя тази интелигентност да продължава да тече на Земята, да продължава да тече именно в схоластиката. Това беше долу на Земята.
Той събра онези, които принадлежаха на неговата сфера в областта на Слънцето, независимо, че бяха човешки души, които се намираха точно в живота между смъртта и едно ново раждане, събра също и онези, които принадлежаха на неговата сфера и никога не се бяха въплътявали в човешки тела, но имаха определена връзка с човечеството.
Представете си, че там се намираха онези човешки души, за които ви говорих като за велики учители от школата на Шартр. Една от най-забележителните души, събрани около Михаил, които трябваше да извършат своите дела в свръхсетивните светове в началото на 15-то столетие, беше Аланус аб Инсулис. Но също и всички други, които ви изброих като част от школата в Шартр, бяха съединени с тези, които отново бяха дошли в живота между смъртта и едно ново раждане и произхождаха от ордена на доминиканците; души, които принадлежаха на платоническото течение вътрешно бяха свързани с онези души, които принадлежаха на аристотеловото течение. Тези души минаха през всичко, което са именно импулсите на Михаил. Много от тези души бяха изживели Мистерията на Голгота не в земен аспект, а от позицията на Слънцето.
към текста >>
Но също и всички други, които ви изброих като част от школата в Шартр, бяха съединени с тези, които отново бяха дошли в
жив
ота между смъртта и едно ново раждане и произхождаха от ордена на доминиканците; души, които принадлежаха на платоническото течение вътрешно бяха свързани с онези души, които принадлежаха на аристотеловото течение.
Той видя тази интелигентност да продължава да тече на Земята, да продължава да тече именно в схоластиката. Това беше долу на Земята. Той събра онези, които принадлежаха на неговата сфера в областта на Слънцето, независимо, че бяха човешки души, които се намираха точно в живота между смъртта и едно ново раждане, събра също и онези, които принадлежаха на неговата сфера и никога не се бяха въплътявали в човешки тела, но имаха определена връзка с човечеството. Представете си, че там се намираха онези човешки души, за които ви говорих като за велики учители от школата на Шартр. Една от най-забележителните души, събрани около Михаил, които трябваше да извършат своите дела в свръхсетивните светове в началото на 15-то столетие, беше Аланус аб Инсулис.
Но също и всички други, които ви изброих като част от школата в Шартр, бяха съединени с тези, които отново бяха дошли в живота между смъртта и едно ново раждане и произхождаха от ордена на доминиканците; души, които принадлежаха на платоническото течение вътрешно бяха свързани с онези души, които принадлежаха на аристотеловото течение.
Тези души минаха през всичко, което са именно импулсите на Михаил. Много от тези души бяха изживели Мистерията на Голгота не в земен аспект, а от позицията на Слънцето. В началото на 15-то столетие те се намираха в свръхсетивния свят в едно особено положение.
към текста >>
Много от тези души бяха из
жив
ели Мистерията на Голгота не в земен аспект, а от позицията на Слънцето.
Той събра онези, които принадлежаха на неговата сфера в областта на Слънцето, независимо, че бяха човешки души, които се намираха точно в живота между смъртта и едно ново раждане, събра също и онези, които принадлежаха на неговата сфера и никога не се бяха въплътявали в човешки тела, но имаха определена връзка с човечеството. Представете си, че там се намираха онези човешки души, за които ви говорих като за велики учители от школата на Шартр. Една от най-забележителните души, събрани около Михаил, които трябваше да извършат своите дела в свръхсетивните светове в началото на 15-то столетие, беше Аланус аб Инсулис. Но също и всички други, които ви изброих като част от школата в Шартр, бяха съединени с тези, които отново бяха дошли в живота между смъртта и едно ново раждане и произхождаха от ордена на доминиканците; души, които принадлежаха на платоническото течение вътрешно бяха свързани с онези души, които принадлежаха на аристотеловото течение. Тези души минаха през всичко, което са именно импулсите на Михаил.
Много от тези души бяха изживели Мистерията на Голгота не в земен аспект, а от позицията на Слънцето.
В началото на 15-то столетие те се намираха в свръхсетивния свят в едно особено положение.
към текста >>
Тогава в свръхсетивните светове отново о
жив
я всичко онова, което някога е
жив
яло в мистериите на Слънцето като мъдрост на Михаил.
Тогава под ръководството на Михаил се роди нещо - ние трябва да употребим земни изрази, - което бихме искали да наречем - свръхсетивна школа. Това, което някога беше Михаилова мистерия, Михаилово тайнство и беше възвестявано на посветените в тези мистерии, но сега трябваше да бъде изменено, защото интелигентността беше намерила своя път от небето към Земята. Именно това самият Михаил го облече в подходяща, изпълнена със значение форма за онези, които той събра сега в тази своя свръхсетивна школа в началото на 15-то столетие.
Тогава в свръхсетивните светове отново оживя всичко онова, което някога е живяло в мистериите на Слънцето като мъдрост на Михаил.
Там по един величествен начин бе резюмирано течението на платонизма в едно аристотеловско продължение и бе пренесено от Александър Велики в Азия и Египет. Беше обяснено, как във всичко това още живееше древната духовност. Всички души, които бяха свързани с течението, за което говоря през отделните часове, онези души, които именно бяха предопределени да принадлежат към антропософското движение, да изградят своята карма във връзка с антропософското движение, взеха участие в онази свръхсетивна школа. Защото онова, което беше преподавано там, бе преподавано от гледна точка на това, че силите, които Михаил внасяше в развитието на човечеството, сега трябваше да бъдат развити долу на Земята по друг начин, а именно - чрез собствената интелигентност на човешката душа.
към текста >>
Беше обяснено, как във всичко това още
жив
ееше древната духовност.
Тогава под ръководството на Михаил се роди нещо - ние трябва да употребим земни изрази, - което бихме искали да наречем - свръхсетивна школа. Това, което някога беше Михаилова мистерия, Михаилово тайнство и беше възвестявано на посветените в тези мистерии, но сега трябваше да бъде изменено, защото интелигентността беше намерила своя път от небето към Земята. Именно това самият Михаил го облече в подходяща, изпълнена със значение форма за онези, които той събра сега в тази своя свръхсетивна школа в началото на 15-то столетие. Тогава в свръхсетивните светове отново оживя всичко онова, което някога е живяло в мистериите на Слънцето като мъдрост на Михаил. Там по един величествен начин бе резюмирано течението на платонизма в едно аристотеловско продължение и бе пренесено от Александър Велики в Азия и Египет.
Беше обяснено, как във всичко това още живееше древната духовност.
Всички души, които бяха свързани с течението, за което говоря през отделните часове, онези души, които именно бяха предопределени да принадлежат към антропософското движение, да изградят своята карма във връзка с антропософското движение, взеха участие в онази свръхсетивна школа. Защото онова, което беше преподавано там, бе преподавано от гледна точка на това, че силите, които Михаил внасяше в развитието на човечеството, сега трябваше да бъдат развити долу на Земята по друг начин, а именно - чрез собствената интелигентност на човешката душа.
към текста >>
Когато се намираме в
жив
ота между смъртта и едно ново раждане, сочим всъщност към Земята, но не към физическата Земя - тогава се показва нещо мощно, величествено, божествено-духовно.
През времето, когато тези чудесни, тези величествени учения на онази свръхсетивна школа, управлявана от самия Михаил, се предаваха на съответните души, те взеха участие в едно велико събитие, което в развитието на нашия Космос се повтаря само след дълги периоди. Както вече загатнах, когато говорим за божественото, от Земята ние сочим нагоре към свръхсетивния свят.
Когато се намираме в живота между смъртта и едно ново раждане, сочим всъщност към Земята, но не към физическата Земя - тогава се показва нещо мощно, величествено, божествено-духовно.
И именно в началото на 15-то столетие, когато започва да работи тази школа, за която ви говорих и множество души в областта на Михаил вземат участие в нея, тогава можеше да се види това, което, както казах, се повтаря само след дълги, дълги периоди в космическото развитие. Насочвайки поглед надолу към Земята, тези души видяха, как Серафими, Херувими и Престоли, т.е. съществата от най-висшата, от първата йерархия, извършват едно мощно велико дело.
към текста >>
Гледайки надолу към Земята от
жив
ота между смъртта и едно ново раждане, се виждат равномерно протичащите дела на Серафими, Херувими и Престоли.
Това стана в първата третина на 15-то столетие, когато зад кулисите на новото развитие беше основана школата на розенкройцерите.
Гледайки надолу към Земята от живота между смъртта и едно ново раждане, се виждат равномерно протичащите дела на Серафими, Херувими и Престоли.
Човек вижда, как те пренасят духовното от областта на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес долу във физическото и чрез тяхната сила вграждат духовното във физическото. От това, което обикновено може да се види в хода на развитието, след големи периоди се ражда нещо величествено, коренно различно. Последният път, когато нещо подобно можеше да се види също и от позицията на духовния свят, беше през атлантската епоха. Това, което се случва там в човечеството, се показва, когато сега от духовния свят се вижда как земните области се пронизват от светкавици и от прокънтяващи мощни гръмотевици. Това беше, така да се каже, една от онези космически бури, - протичаща като на сън за земните хора, а за духовете, намиращи се около Михаил, явяваща се като нещо мощно и величествено.
към текста >>
В епохата, из
жив
яваща земните сътресения по време на появата на розенкройцерското учение, станаха редица чудни неща, които можете да проследите в историята.
Зад това, което в началото на 15-то столетие исторически се случваше в човешките души, стои могъщо събитие. То се яви именно, когато в свръхсетивния свят Михаиловите ученици получаваха знания в неговата школа. Последният път подобно нещо се беше случило през атлантската епоха, когато космическата интелигентност все още беше космическа. Но вече завладяваше човешките сърца нещо подобно, което за сегашната земна област се разрази също в духовни светкавици и гръмотевици. Да, наистина беше така.
В епохата, изживяваща земните сътресения по време на появата на розенкройцерското учение, станаха редица чудни неща, които можете да проследите в историята.
В тази епоха именно пред духовете в свръхсетивния свят Земята се показа изпълнена, пронизана от бушуването на мощни светкавици и гръмотевици. Това се случваше, когато Серафими, Херувими и Престоли пренасяха космическата интелигентност в онази част от човешкия организъм, която е нервно-сетивната организация, организацията на главата.
към текста >>
Онези, които с истинска вътрешна всеотдайност на сърцето днес могат да приемат антропософията и могат да се свържат с нея, те носят в себе си импулса от това, което са из
жив
ели в свръхсетивния свят в началото на 15-то и в началото на 19-то столетие, - импулса да се явят в края на 20-и век отново на Земята заедно с всички онези, които не са слизали тук оттогава.
Онези, които с истинска вътрешна всеотдайност на сърцето днес могат да приемат антропософията и могат да се свържат с нея, те носят в себе си импулса от това, което са изживели в свръхсетивния свят в началото на 15-то и в началото на 19-то столетие, - импулса да се явят в края на 20-и век отново на Земята заедно с всички онези, които не са слизали тук оттогава.
Дотогава чрез антропософската духовност ще бъде подготвено онова, което по-късно ще се осъществи от общността като пълно откровение на свръхсетивната подготовка, идваща от горепосочените течения.
към текста >>
Всички тези неща трябва да събудят в нас съзнанието за сериозността на времената, в които
жив
еем, за смелостта, която е нужна, за да се включим по правилен начин в духовните течения.
Моя задача още ще бъде да ви покажа с какви рафинирани средства Ариман иска да възпрепятства това; в каква остра борба се намира 20-и век.
Всички тези неща трябва да събудят в нас съзнанието за сериозността на времената, в които живеем, за смелостта, която е нужна, за да се включим по правилен начин в духовните течения.
Но когато приемаме в себе си тези неща и си казваме: - Ти, човешка душа, можеш да бъдеш призвана за това, когато разбереш, как да съдействаш за осигуряване властта на Михаил - същевременно може да се роди онова, което би се нарекло - всеотдайно вътрешно ликуване на човешката душа, от това така да бъде изпълнена със сила. Трябва да намерим вярното настроение за тази мощна смелост и сила. Защото над нас стои записано със свръхсетивни букви: - Осъзнайте, че отново ще дойдете на Земята преди края на 20-и век и на края на 20-и век, който обаче вие ще сте подготвили! Осъзнайте, как тогава може да се развие това, което сте подготвили!
към текста >>
11.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
В тази лекция ще се опитам да опиша, как отделният антропософ
жив
ее в своята карма благодарение на това, че като резултат на предпоставките, за които говорихме, той е влязъл в Антропософското общество или най-малко в атропософското движение.
В тази лекция ще се опитам да опиша, как отделният антропософ живее в своята карма благодарение на това, че като резултат на предпоставките, за които говорихме, той е влязъл в Антропософското общество или най-малко в атропософското движение.
За целта днес ще е необходимо да добавя някои неща като обяснение на това, което изложих тук последния понеделник. Аз насочих вниманието ви към онази значителна свръхсетивна школа в началото на 15-то столетие, която можем да опишем, казвайки: - В нея самият Михаил беше великия учител. Отряди човешки души, които тогава се намираха между смъртта и едно ново раждане, но също така и отряди духовни същества, които не бяха определени за земно въплъщение, а живееха в продължение на еони в етерно или в друго по-висше съществуване, всички тези същества, т.е. човешки, свръхчовешки и подчовешки принадлежаха тогава към учениците в Михаиловата школа. През последния понеделник ви описах нещо от онова, което тогава е било съдържание на съответното учение.
към текста >>
Отряди човешки души, които тогава се намираха между смъртта и едно ново раждане, но също така и отряди духовни същества, които не бяха определени за земно въплъщение, а
жив
ееха в продължение на еони в етерно или в друго по-висше съществуване, всички тези същества, т.е.
В тази лекция ще се опитам да опиша, как отделният антропософ живее в своята карма благодарение на това, че като резултат на предпоставките, за които говорихме, той е влязъл в Антропософското общество или най-малко в атропософското движение. За целта днес ще е необходимо да добавя някои неща като обяснение на това, което изложих тук последния понеделник. Аз насочих вниманието ви към онази значителна свръхсетивна школа в началото на 15-то столетие, която можем да опишем, казвайки: - В нея самият Михаил беше великия учител.
Отряди човешки души, които тогава се намираха между смъртта и едно ново раждане, но също така и отряди духовни същества, които не бяха определени за земно въплъщение, а живееха в продължение на еони в етерно или в друго по-висше съществуване, всички тези същества, т.е.
човешки, свръхчовешки и подчовешки принадлежаха тогава към учениците в Михаиловата школа. През последния понеделник ви описах нещо от онова, което тогава е било съдържание на съответното учение.
към текста >>
Те почувстваха Мистерията на Голгота като момент, в който Христос напусна тяхната област, областта на Слънцето, докато
жив
еещите тогава хора на Земята трябваше да почувстват Мистерията на Голгота като слизането на Христос при тях.
Днес първо искам да разгледаме предпоследното господство на Михаил, всъщност по отношение на настоящето то беше последно, то траеше три столетия и приключи в епохата на Александър, преди християнската ера. После това господство на Михаил се оттегли и господството над Земята поеха други архангелски същества. Когато на Земята се случи Мистерията на Голгота, общността на Михаил беше съставена от духовните и човешко-духовните същества, които й принадлежаха.
Те почувстваха Мистерията на Голгота като момент, в който Христос напусна тяхната област, областта на Слънцето, докато живеещите тогава хора на Земята трябваше да почувстват Мистерията на Голгота като слизането на Христос при тях.
към текста >>
Това е една мощна, бих искал да кажа, простираща се до гигантски размери полярност в из
жив
яването на единия и на другия вид души, и ние с цялото си сърце трябва да се задълбочим в нея.
Това е една мощна, бих искал да кажа, простираща се до гигантски размери полярност в изживяването на единия и на другия вид души, и ние с цялото си сърце трябва да се задълбочим в нея.
към текста >>
Така беше за Аверое, срещу когото Тома Аквински водеше
жив
а борба.
Представете си, че някой има едно огледало, което изглежда така /виж рис./, и бих могъл естествено вместо тези девет части да нарисувам сто, хиляда и милиони части. Тук има един предмет, който се отразява.
Така беше за Аверое, срещу когото Тома Аквински водеше жива борба.
В преданието, което идваше от старата епоха на Михаил, умът, интелигентността беше за него една пан-интелигентност; отделните човешки глави я отразяваха и когато човешката глава вече не действаше, тогава всъщност не съществуваше никаква индивидуална интелигентност. Но какъв беше случаят?
към текста >>
Тогава обаче вниманието се насочваше към бъдещето, към това, което трябваше да стане нова същност на мистериите, към всичко онова, което не се поемаше като древната мистерийна същност от човека, който на Земята още не притежаваше интелигентност и можеше да из
жив
ява свръхсетивните светове само по един съноподобен начин, а към онази мистерийна същност, която трябва да започнем да разбираме в областта на антропософията, която изцяло отговаря на ясната и изпълнена със светлина човешка интелигентност.
Тогава обаче вниманието се насочваше към бъдещето, към това, което трябваше да стане нова същност на мистериите, към всичко онова, което не се поемаше като древната мистерийна същност от човека, който на Земята още не притежаваше интелигентност и можеше да изживява свръхсетивните светове само по един съноподобен начин, а към онази мистерийна същност, която трябва да започнем да разбираме в областта на антропософията, която изцяло отговаря на ясната и изпълнена със светлина човешка интелигентност.
към текста >>
Това съдържание е следното: Сега, когато интелигентността навлезе между хората и изтръгнала се от полите на Михаиловите последователи слезе долу на Земята, в тази епоха на Михаил хората трябва да доловят, да почувстват, че е нужно да се спасят, защото интелигентността не бива да бъде засегната от греховност и именно тази епоха в развитието на интелигентността трябва да бъде използвана, за да се издигнат хората до духовния
жив
от в една чиста интелигентност, освободена от илюзия.
Но това е и най-важното съдържание на неговото учение, поднесено на последователите му в онази свръхсетивна школа, за която говорих последния понеделник.
Това съдържание е следното: Сега, когато интелигентността навлезе между хората и изтръгнала се от полите на Михаиловите последователи слезе долу на Земята, в тази епоха на Михаил хората трябва да доловят, да почувстват, че е нужно да се спасят, защото интелигентността не бива да бъде засегната от греховност и именно тази епоха в развитието на интелигентността трябва да бъде използвана, за да се издигнат хората до духовния живот в една чиста интелигентност, освободена от илюзия.
към текста >>
Ако бяха останали на това място, щяха да имат около себе си всичко, което
жив
ее в чудните кристални форми на неоформеното минерално царство, което
жив
ее в стотици и хиляди разнообразни форми на растителността, което
жив
ее във формите на
жив
отинското царство, което
жив
ее и се движи във водите, във въздуха, което
жив
ее и се движи в топлината и в земното естество, тогава те щяха да виждат всичко онова така, както то се представя в своите истински форми.
Той казваше: - Хората са паднали от онова място, което в началото им беше предопределено от ръководещите ги боговете.
Ако бяха останали на това място, щяха да имат около себе си всичко, което живее в чудните кристални форми на неоформеното минерално царство, което живее в стотици и хиляди разнообразни форми на растителността, което живее във формите на животинското царство, което живее и се движи във водите, във въздуха, което живее и се движи в топлината и в земното естество, тогава те щяха да виждат всичко онова така, както то се представя в своите истински форми.
към текста >>
Вземете смисъла, който се съдържа в моята книга «Мистиката в зората на новия духовен
жив
от».
Вземете смисъла, който се съдържа в моята книга «Мистиката в зората на новия духовен живот».
На последната страница в тази книга ще видите - само че във формата, в която тогава можах да я напиша и трябваше да я напиша, - че въпросът се касае за това, антропософското движение да бъде ръководено в такава насока, че хората отново да могат да четат не само «Книгата на откровението», за която ви казах, че още Яков Бьоме[4] е чел, но също и «Книгата на природата». Неумелите, недостатъчните, често пъти ужасните начала на новата естествена наука, трябва да бъдат преобразени, метаморфозирани чрез един духовен светоглед в едно действително живо четене на книгата на природата. Също, мисля, че в края на моята книга «Мистиката в зората на новия духовен живот» е употребен изразът «Книга на природата». Още от самото начало антропософското движение имаше този «шиболет»[5]. Още от самото начало това беше един апел към онези хора, които трябваше да се вслушат в гласа на своята карма, повече или по-малко подсъзнателно и смътно трябваше да чуят зова: - Моята карма е засегната и обхваната от това, което прозвучава тук в света като вест на Михаил; чрез моята карма аз имам нещо общо с това.
към текста >>
Неумелите, недостатъчните, често пъти ужасните начала на новата естествена наука, трябва да бъдат преобразени, метаморфозирани чрез един духовен светоглед в едно действително
жив
о четене на книгата на природата.
Вземете смисъла, който се съдържа в моята книга «Мистиката в зората на новия духовен живот». На последната страница в тази книга ще видите - само че във формата, в която тогава можах да я напиша и трябваше да я напиша, - че въпросът се касае за това, антропософското движение да бъде ръководено в такава насока, че хората отново да могат да четат не само «Книгата на откровението», за която ви казах, че още Яков Бьоме[4] е чел, но също и «Книгата на природата».
Неумелите, недостатъчните, често пъти ужасните начала на новата естествена наука, трябва да бъдат преобразени, метаморфозирани чрез един духовен светоглед в едно действително живо четене на книгата на природата.
Също, мисля, че в края на моята книга «Мистиката в зората на новия духовен живот» е употребен изразът «Книга на природата». Още от самото начало антропософското движение имаше този «шиболет»[5]. Още от самото начало това беше един апел към онези хора, които трябваше да се вслушат в гласа на своята карма, повече или по-малко подсъзнателно и смътно трябваше да чуят зова: - Моята карма е засегната и обхваната от това, което прозвучава тук в света като вест на Михаил; чрез моята карма аз имам нещо общо с това.
към текста >>
Също, мисля, че в края на моята книга «Мистиката в зората на новия духовен
жив
от» е употребен изразът «Книга на природата».
Вземете смисъла, който се съдържа в моята книга «Мистиката в зората на новия духовен живот». На последната страница в тази книга ще видите - само че във формата, в която тогава можах да я напиша и трябваше да я напиша, - че въпросът се касае за това, антропософското движение да бъде ръководено в такава насока, че хората отново да могат да четат не само «Книгата на откровението», за която ви казах, че още Яков Бьоме[4] е чел, но също и «Книгата на природата». Неумелите, недостатъчните, често пъти ужасните начала на новата естествена наука, трябва да бъдат преобразени, метаморфозирани чрез един духовен светоглед в едно действително живо четене на книгата на природата.
Също, мисля, че в края на моята книга «Мистиката в зората на новия духовен живот» е употребен изразът «Книга на природата».
Още от самото начало антропософското движение имаше този «шиболет»[5]. Още от самото начало това беше един апел към онези хора, които трябваше да се вслушат в гласа на своята карма, повече или по-малко подсъзнателно и смътно трябваше да чуят зова: - Моята карма е засегната и обхваната от това, което прозвучава тук в света като вест на Михаил; чрез моята карма аз имам нещо общо с това.
към текста >>
Той из
жив
ява това или онова благодарение на факта, че трябва да се изтръгне от определени връзки, да се съедини с тези, които искат да последват призива на Михаил.
В крайна сметка има хора, които бяха тук, които винаги са тук, които дойдоха, които постоянно и постоянно ще идват, които са готови да напуснат в известен смисъл света и да се съберат в името на това, което е обхванато в Антропософското общество. В какъв смисъл това повече или по-малко напускане на света трябва да се схваща като действително, като формално и т. н., това е отделен въпрос, но все пак то е един вид напускане на света за отделните души и отиване при нещо, което е различно от онова, от което те са израснали. Отделният човек е засегнат от най-разнообразни кармически последствия.
Той изживява това или онова благодарение на факта, че трябва да се изтръгне от определени връзки, да се съедини с тези, които искат да последват призива на Михаил.
Има хора, които чувстват това следване на Михаиловия призив като един вид освобождение, като един вид спасение. Но има и такива, които го чувстват по друг начин, като този например: - От една страна съм привлечен от Михаил, а от друга страна - към ариманизма; не мога да избера, в това състояние съм заседнал в живота! - Има такива, чиято смелост ги изтръгва от това състояние, но те все още имат една външна връзка. Някои лесно намират външната връзка; това също е възможно и за днешното състояние на Антропософското обществото е може би най-доброто. Винаги има хора, които се намират в антропософското движение, но са обвързани с други хора, които не са в това движение, а също и с такива, с които кармически са дълбоко свързани от минали земни съществувания.
към текста >>
Но има и такива, които го чувстват по друг начин, като този например: - От една страна съм привлечен от Михаил, а от друга страна - към ариманизма; не мога да избера, в това състояние съм заседнал в
жив
ота!
В какъв смисъл това повече или по-малко напускане на света трябва да се схваща като действително, като формално и т. н., това е отделен въпрос, но все пак то е един вид напускане на света за отделните души и отиване при нещо, което е различно от онова, от което те са израснали. Отделният човек е засегнат от най-разнообразни кармически последствия. Той изживява това или онова благодарение на факта, че трябва да се изтръгне от определени връзки, да се съедини с тези, които искат да последват призива на Михаил. Има хора, които чувстват това следване на Михаиловия призив като един вид освобождение, като един вид спасение.
Но има и такива, които го чувстват по друг начин, като този например: - От една страна съм привлечен от Михаил, а от друга страна - към ариманизма; не мога да избера, в това състояние съм заседнал в живота!
- Има такива, чиято смелост ги изтръгва от това състояние, но те все още имат една външна връзка. Някои лесно намират външната връзка; това също е възможно и за днешното състояние на Антропософското обществото е може би най-доброто. Винаги има хора, които се намират в антропософското движение, но са обвързани с други хора, които не са в това движение, а също и с такива, с които кармически са дълбоко свързани от минали земни съществувания. Тук виждаме най-странните кармически взаимоотношения.
към текста >>
Можем да разберем тези странни кармически нишки, само когато си спомним за предпоставките, за които говорихме досега, при които действително виждаме, как душите, които днес чувстват стремеж дълбоко в тяхното подсъзнание да намерят антропософското движение, са пре
жив
яли едни с други нещо в минали земни съществувания.
Можем да разберем тези странни кармически нишки, само когато си спомним за предпоставките, за които говорихме досега, при които действително виждаме, как душите, които днес чувстват стремеж дълбоко в тяхното подсъзнание да намерят антропософското движение, са преживяли едни с други нещо в минали земни съществувания.
Преживели са неща, в които до голяма степен са имали връзка с рояк от души, слушали посланието на Михаил в свръхсетивния свят през 15-ти, 16-ти, 17-ти век, които след това в началото на 19-ти век са преживели мощния имагинативен култ, за който говорих тук. Виждаме, че се отправя един мощен космическо-земен зов към кармическите взаимоотношения на членовете на Антропософското общество. В последния понеделник чухме, как този зов ще се разпростре над целия 20-ти век и как в края на 20-ти век ще настъпи кулминационната точка.
към текста >>
Пре
жив
ели са неща, в които до голяма степен са имали връзка с рояк от души, слушали посланието на Михаил в свръхсетивния свят през 15-ти, 16-ти, 17-ти век, които след това в началото на 19-ти век са пре
жив
ели мощния имагинативен култ, за който говорих тук.
Можем да разберем тези странни кармически нишки, само когато си спомним за предпоставките, за които говорихме досега, при които действително виждаме, как душите, които днес чувстват стремеж дълбоко в тяхното подсъзнание да намерят антропософското движение, са преживяли едни с други нещо в минали земни съществувания.
Преживели са неща, в които до голяма степен са имали връзка с рояк от души, слушали посланието на Михаил в свръхсетивния свят през 15-ти, 16-ти, 17-ти век, които след това в началото на 19-ти век са преживели мощния имагинативен култ, за който говорих тук.
Виждаме, че се отправя един мощен космическо-земен зов към кармическите взаимоотношения на членовете на Антропософското общество. В последния понеделник чухме, как този зов ще се разпростре над целия 20-ти век и как в края на 20-ти век ще настъпи кулминационната точка.
към текста >>
12.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Ние разгледахме действието на тези сили в различните столетия, за да видим, какво влияние могат да имат тези импулси на Михаил върху
жив
ота на онези, които се намират в някаква връзка с тях.
Вие несъмнено видяхте от изнесените досега лекции, как душите, които от глъбините на тяхното подсъзнание чувстват стремеж към антропософското движение, носят този стремеж в себе си поради тяхното особено отношение към силите на Михаил.
Ние разгледахме действието на тези сили в различните столетия, за да видим, какво влияние могат да имат тези импулси на Михаил върху живота на онези, които се намират в някаква връзка с тях.
към текста >>
От предишните изложения знаем, че господството на Михаил, ако искаме да го наречем така, което за земния
жив
от е започнало в края на 70-те години на 19-то столетие, е било предшествано от господството на Гавраил и аз обясних вече, как това господство на Гавраил е свързано със силите, които минават през физическото възпроизводство, през физическото размножение, със сили, които са свързани с физическата наследственост.
Но импулсите на Михаил са от такова естество, - а това е от голямо значение за кармата на всеки отделен антропософ, - че те действат дълбоко и интензивно в целия човек.
От предишните изложения знаем, че господството на Михаил, ако искаме да го наречем така, което за земния живот е започнало в края на 70-те години на 19-то столетие, е било предшествано от господството на Гавраил и аз обясних вече, как това господство на Гавраил е свързано със силите, които минават през физическото възпроизводство, през физическото размножение, със сили, които са свързани с физическата наследственост.
към текста >>
Това проникване на силите на Михаил в света се прояви при същинските хора на Михаил така, че те почувстваха някои неща, покрай които другите минаваха без да ги забележат, като имащи дълбоко значение и като решаващи в
жив
ота.
Виждате ли, през последната третина на 19-то столетие действително беше така, че хората силно можаха да почувстват, да доловят проникването на силите на Михаил в света - не става въпрос за нервни хора, а за душевно-духовно чувствителни хора.
Това проникване на силите на Михаил в света се прояви при същинските хора на Михаил така, че те почувстваха някои неща, покрай които другите минаваха без да ги забележат, като имащи дълбоко значение и като решаващи в живота.
към текста >>
Но я вижте, през времето, когато трябваше да из
жив
ее това, този човек не беше способен да използва своето съзнание поради най-рафинирани отношения в кармата.
Веднъж един човек трябваше исторически по-интимно да бъде запознат с една личност. Той просто трябваше да се запознае исторически с една личност от времето на възраждането или на реформацията. Разберете ме точно, касаеше се затова, че бяха направени всякакви подготовки, един човек - това беше в края на 90-те години на миналото столетие - по исторически път да се запознае с една личност от времето на възраждането и реформацията. И всъщност след цялата тази подготовка, беше невъзможно този човек да не се запознае с тази личност по един, бих искал да кажа, напълно педантично-филистерски път.
Но я вижте, през времето, когато трябваше да изживее това, този човек не беше способен да използва своето съзнание поради най-рафинирани отношения в кармата.
Той изпадна в един вид сън, от който не можа да се събуди. Чрез това той бе възпрепятстван.
към текста >>
Естествено на такива неща не се обръща особено силно внимание в обикновения
жив
от.
Естествено на такива неща не се обръща особено силно внимание в обикновения живот.
Но именно чрез тези неща непосредствено можем да погледнем от земния свят в духовния свят. И ако искаме обяснение на този факт, ние можем да кажем: - Онзи човек, който трябваше да се запознае с една личност от времето на възраждането и реформацията, би получил несъмнено едно извънредно силно лично впечатление, ако би изпитал именно това, което аз разказвам. Той не го изпита, мина, така да се каже, над него. Но в замяна на това през въпросното време този човек получи в една преобразена форма това, което би получил като впечатление от Михаиловия елемент. Той придоби именно разбиране - макар и несъзнателно - за Михаиловия елемент.
към текста >>
Поради това, че всичко, което описах е станало, ние
жив
еем в една епоха, изпълнена с извънредно важни решения, така че това стоене едни до други на хора антропософи и неантропософи днес е нещо твърде решаващо.
Вземете един човек, който влиза в Антропософското общество или движение, който по-рано е имал някакви отношения с неантропософи, или който запазва тези отношения. Много по-значителна е разликата между този, който е вътре в обществото, и този, който се намира вън или остава вън, отколкото иначе в някои други общности. Тук съществуват два вида връзки.
Поради това, че всичко, което описах е станало, ние живеем в една епоха, изпълнена с извънредно важни решения, така че това стоене едни до други на хора антропософи и неантропософи днес е нещо твърде решаващо.
За онзи, който се намира вътре в Антропософското общество се касае или за развързването на една стара карма, или за изтъкаването на една нова карма с този, който се намира вън от Антропософското общество. А това са големи разлики.
към текста >>
И ще дойде времето, когато хората не ще могат вече да казват: - Човекът изглежда така, следователно той принадлежи на еди кой си народ, на еди коя си раса, той е турчин, арабин, англичанин, руснак или германец; - а те ще трябва да казват: - В един минал
жив
от човекът е изпитал силен стремеж към духовното в смисъла на Михаил.
Чрез походите на Александър Велики тогава станаха извънредно много неща за изравняването на хората, за разпространението на нещо общо. Но това не можеше още да проникне съвсем дълбоко, понеже Михаил още управляваше космическата интелигентност. Сега интелигентността е на Земята. Сега това е дълбоко проникващо, то засяга също и земното естество на човека. За първи път се подготвя духовното да стане сила, образуваща раса.
И ще дойде времето, когато хората не ще могат вече да казват: - Човекът изглежда така, следователно той принадлежи на еди кой си народ, на еди коя си раса, той е турчин, арабин, англичанин, руснак или германец; - а те ще трябва да казват: - В един минал живот човекът е изпитал силен стремеж към духовното в смисъла на Михаил.
Така че онова, което е повлияно от Михаил, се явява като непосредствено физически творящо, като даващо физическа форма. Това обаче тогава е нещо, което се внедрява дълбоко, дълбоко в кармата на отделния човек. Оттук идва и съдбата на онези, които са честни антропософи: да не могат да се справят добре със света - и въпреки това необходимостта да пристъпват сериозно, в пълна сериозност към света.
към текста >>
Тук обаче е абсолютно необходимо човек като антропософ да знае, че в това положение кармата се из
жив
ява по-трудно от антропософа отколкото от другите хора.
Тук обаче е абсолютно необходимо човек като антропософ да знае, че в това положение кармата се изживява по-трудно от антропософа отколкото от другите хора.
Първо онези хора, които идват в Антропософското общество са направо предопределени да изживеят кармата по-тежко отколкото други хора. И ако човек иска да заобиколи това тежко изживяване, ако той иска да изживее своята карма удобно, това си отмъщава на някаква страна. Човек трябва да може да бъде антропософ и в изживяването на кармата; той трябва внимателно да може да наблюдава кармическите изживявания, за да бъде истински антропософ. Удобното изживяване на кармата, волята да изживеем кармата удобно, води после именно до това, че тя си отмъщава чрез физическо заболяване, чрез физически нещастия и други подобни.
към текста >>
Първо онези хора, които идват в Антропософското общество са направо предопределени да из
жив
еят кармата по-тежко отколкото други хора.
Тук обаче е абсолютно необходимо човек като антропософ да знае, че в това положение кармата се изживява по-трудно от антропософа отколкото от другите хора.
Първо онези хора, които идват в Антропософското общество са направо предопределени да изживеят кармата по-тежко отколкото други хора.
И ако човек иска да заобиколи това тежко изживяване, ако той иска да изживее своята карма удобно, това си отмъщава на някаква страна. Човек трябва да може да бъде антропософ и в изживяването на кармата; той трябва внимателно да може да наблюдава кармическите изживявания, за да бъде истински антропософ. Удобното изживяване на кармата, волята да изживеем кармата удобно, води после именно до това, че тя си отмъщава чрез физическо заболяване, чрез физически нещастия и други подобни.
към текста >>
И ако човек иска да заобиколи това тежко из
жив
яване, ако той иска да из
жив
ее своята карма удобно, това си отмъщава на някаква страна.
Тук обаче е абсолютно необходимо човек като антропософ да знае, че в това положение кармата се изживява по-трудно от антропософа отколкото от другите хора. Първо онези хора, които идват в Антропософското общество са направо предопределени да изживеят кармата по-тежко отколкото други хора.
И ако човек иска да заобиколи това тежко изживяване, ако той иска да изживее своята карма удобно, това си отмъщава на някаква страна.
Човек трябва да може да бъде антропософ и в изживяването на кармата; той трябва внимателно да може да наблюдава кармическите изживявания, за да бъде истински антропософ. Удобното изживяване на кармата, волята да изживеем кармата удобно, води после именно до това, че тя си отмъщава чрез физическо заболяване, чрез физически нещастия и други подобни.
към текста >>
Човек трябва да може да бъде антропософ и в из
жив
яването на кармата; той трябва внимателно да може да наблюдава кармическите из
жив
явания, за да бъде истински антропософ.
Тук обаче е абсолютно необходимо човек като антропософ да знае, че в това положение кармата се изживява по-трудно от антропософа отколкото от другите хора. Първо онези хора, които идват в Антропософското общество са направо предопределени да изживеят кармата по-тежко отколкото други хора. И ако човек иска да заобиколи това тежко изживяване, ако той иска да изживее своята карма удобно, това си отмъщава на някаква страна.
Човек трябва да може да бъде антропософ и в изживяването на кармата; той трябва внимателно да може да наблюдава кармическите изживявания, за да бъде истински антропософ.
Удобното изживяване на кармата, волята да изживеем кармата удобно, води после именно до това, че тя си отмъщава чрез физическо заболяване, чрез физически нещастия и други подобни.
към текста >>
Удобното из
жив
яване на кармата, волята да из
жив
еем кармата удобно, води после именно до това, че тя си отмъщава чрез физическо заболяване, чрез физически нещастия и други подобни.
Тук обаче е абсолютно необходимо човек като антропософ да знае, че в това положение кармата се изживява по-трудно от антропософа отколкото от другите хора. Първо онези хора, които идват в Антропософското общество са направо предопределени да изживеят кармата по-тежко отколкото други хора. И ако човек иска да заобиколи това тежко изживяване, ако той иска да изживее своята карма удобно, това си отмъщава на някаква страна. Човек трябва да може да бъде антропософ и в изживяването на кармата; той трябва внимателно да може да наблюдава кармическите изживявания, за да бъде истински антропософ.
Удобното изживяване на кармата, волята да изживеем кармата удобно, води после именно до това, че тя си отмъщава чрез физическо заболяване, чрез физически нещастия и други подобни.
към текста >>
Тези по-фини връзки на
жив
ота трябва да се опознаят; тогава с тези по-интимни връзки човек вижда и нещо друго.
Тези по-фини връзки на живота трябва да се опознаят; тогава с тези по-интимни връзки човек вижда и нещо друго.
И най-добрата подготовка да се вижда действително духовно е, когато погледът се насочи върху тези по-интимни връзки в живота. Не е добър принцип човек по мъглив начин да иска да развие всевъзможни аномални визионерни състояния. Но извънредно важно е човек да се занимава с това, което става по-интимно във връзките на съдбата, които той може да наблюдава.
към текста >>
И най-добрата подготовка да се вижда действително духовно е, когато погледът се насочи върху тези по-интимни връзки в
жив
ота.
Тези по-фини връзки на живота трябва да се опознаят; тогава с тези по-интимни връзки човек вижда и нещо друго.
И най-добрата подготовка да се вижда действително духовно е, когато погледът се насочи върху тези по-интимни връзки в живота.
Не е добър принцип човек по мъглив начин да иска да развие всевъзможни аномални визионерни състояния. Но извънредно важно е човек да се занимава с това, което става по-интимно във връзките на съдбата, които той може да наблюдава.
към текста >>
Не виждаме ли да става наша карма, мои мили приятели, това, че
жив
еем или сме
жив
ели до хора, които са вътрешно абсолютно възпрепятствани да достигнат до антропософията, възпрепятствани са вътрешно въпреки всичко, което може би им бива поднесено или по-добре казано, би могло да им бъде поднесено от нас като антропософия, ако биха пожелали да го приемат?
Не виждаме ли да става наша карма, мои мили приятели, това, че живеем или сме живели до хора, които са вътрешно абсолютно възпрепятствани да достигнат до антропософията, възпрепятствани са вътрешно въпреки всичко, което може би им бива поднесено или по-добре казано, би могло да им бъде поднесено от нас като антропософия, ако биха пожелали да го приемат?
Това ние добре виждаме. Това е нещо, което абсолютно принадлежи към великото решение в настоящия живот. И онова, което се разиграва тук, се превръща в нещо кармически важно както за този, който после идва в Антропософското движение, така и за онзи, който остава вън от него, това се превръща в нещо извънредно важно.
към текста >>
Това е нещо, което абсолютно принадлежи към великото решение в настоящия
жив
от.
Не виждаме ли да става наша карма, мои мили приятели, това, че живеем или сме живели до хора, които са вътрешно абсолютно възпрепятствани да достигнат до антропософията, възпрепятствани са вътрешно въпреки всичко, което може би им бива поднесено или по-добре казано, би могло да им бъде поднесено от нас като антропософия, ако биха пожелали да го приемат? Това ние добре виждаме.
Това е нещо, което абсолютно принадлежи към великото решение в настоящия живот.
И онова, което се разиграва тук, се превръща в нещо кармически важно както за този, който после идва в Антропософското движение, така и за онзи, който остава вън от него, това се превръща в нещо извънредно важно.
към текста >>
Само тогава ще бъде възможен един действителен съвместен
жив
от сред Антропософското общество на основата на конкретната антропософия.
Всичко това са неща, които всъщност, трябва добре да се влеят в сърцата; но те трябва да се влеят в сърцата на антропософите.
Само тогава ще бъде възможен един действителен съвместен живот сред Антропософското общество на основата на конкретната антропософия.
Защото когато повече езически устроените души проявяват техните сили, които в това въплъщение дълбоко са залегнали в основата на душите и които при някои хора трудно успяват да се изявят, - когато тези души проявят техните сили, тогава над цялото Антропософско общество ще се разпростре атмосфера на напредък напълно в смисъла на Михаил.
към текста >>
13.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Ние трябва да си признаем, че в обикновените условия на
жив
ота човекът долавя малко от своята карма и че той застава в
жив
ота така, като че нещата, които за него се превръщат в пре
жив
явания, стават по случайност.
Ние трябваше да почувстваме, че намиращият се сред антропософското движение отделен човек, долавя нещо от особеното кармично положение, което поражда стремежа на човека към антропософските въпроси.
Ние трябва да си признаем, че в обикновените условия на живота човекът долавя малко от своята карма и че той застава в живота така, като че нещата, които за него се превръщат в преживявания, стават по случайност.
Че в това, което ни среща в земния живот от раждането до смъртта има съдбовно-кармически взаимовръзки, малко се обръща внимание. А когато му се обърне внимание, тогава хората веднага вярват, че в него се изразява нещо фаталистично, изразява се нещо, което поставя под въпрос човешката свобода и други подобни.
към текста >>
Че в това, което ни среща в земния
жив
от от раждането до смъртта има съдбовно-кармически взаимовръзки, малко се обръща внимание.
Ние трябваше да почувстваме, че намиращият се сред антропософското движение отделен човек, долавя нещо от особеното кармично положение, което поражда стремежа на човека към антропософските въпроси. Ние трябва да си признаем, че в обикновените условия на живота човекът долавя малко от своята карма и че той застава в живота така, като че нещата, които за него се превръщат в преживявания, стават по случайност.
Че в това, което ни среща в земния живот от раждането до смъртта има съдбовно-кармически взаимовръзки, малко се обръща внимание.
А когато му се обърне внимание, тогава хората веднага вярват, че в него се изразява нещо фаталистично, изразява се нещо, което поставя под въпрос човешката свобода и други подобни.
към текста >>
Аз ви описах нещата, които са свързани както с минали земни съществувания на онези, които влизат в общността на Михаил, така и с
жив
ота между смъртта и едно ново раждане.
Аз често съм говорил за това, че именно дълбокото вникване в кармическите връзки поставя в истинска светлина същността на свободата. И когато по-точно обгърнем с поглед кармическите връзки, ние не трябва да се страхуваме, че с това бихме могли да изгубим безпристрастното проникване в същността на човешката свобода.
Аз ви описах нещата, които са свързани както с минали земни съществувания на онези, които влизат в общността на Михаил, така и с живота между смъртта и едно ново раждане.
От това вие виждате, че при такива хора, т.е. всъщност при всички вас, кармически се касае за това, че духовното играе голяма, много важна роля в цялото вътрешно устройство на душата.
към текста >>
В нашата днешна материалистична епоха един човек, който изхожда от всичките отношения на възпитанието и на
жив
ота, може всъщност да дойде честно до антропософията само благодарение на това, че в себе си той има кармически импулс, който го тласка към духовното - иначе неговото идване е нечестно.
В нашата днешна материалистична епоха един човек, който изхожда от всичките отношения на възпитанието и на живота, може всъщност да дойде честно до антропософията само благодарение на това, че в себе си той има кармически импулс, който го тласка към духовното - иначе неговото идване е нечестно.
Този кармически импулс е сбор от всичко онова, което преди слизането в този земен живот е било изпитано така, както аз го описах.
към текста >>
Този кармически импулс е сбор от всичко онова, което преди слизането в този земен
жив
от е било изпитано така, както аз го описах.
В нашата днешна материалистична епоха един човек, който изхожда от всичките отношения на възпитанието и на живота, може всъщност да дойде честно до антропософията само благодарение на това, че в себе си той има кармически импулс, който го тласка към духовното - иначе неговото идване е нечестно.
Този кармически импулс е сбор от всичко онова, което преди слизането в този земен живот е било изпитано така, както аз го описах.
към текста >>
Бихме искали да кажем: - На всички онези, което се в
жив
яват по описания начин в течението на Михаил, им беше поставена целта, да влязат във физическото тяло с известна резервираност.
Но фактът, че човекът е така силно свързан с духовни импулси, които действат направо върху неговата душа, това го довежда дотам, при слизането от духовния във физическия свят да се потопи по-малко интензивно във външното тяло, отколкото това става при другите хора.
Бихме искали да кажем: - На всички онези, което се вживяват по описания начин в течението на Михаил, им беше поставена целта, да влязат във физическото тяло с известна резервираност.
И това лежи напълно в основата на кармата на антропософските души.
към текста >>
При тези, които днес се обръщат към онзи духовен
жив
от, който антропософията иска да даде, ние намираме, че най-малко астралното тяло и азовата организация са по-слабо свързани с физическия и етерен организъм.
При онези, които днес подчинявайки се на един вътрешен подтик се държат съвсем съзнателно и страхливо настрана от антропософското учение, при тях навсякъде намираме, че те здраво са заседнали във физическото тяло.
При тези, които днес се обръщат към онзи духовен живот, който антропософията иска да даде, ние намираме, че най-малко астралното тяло и азовата организация са по-слабо свързани с физическия и етерен организъм.
към текста >>
Това обаче обуславя, че човекът ще се справя по-трудно с
жив
ота, просто поради това, че има да избира между повече възможности отколкото други, защото той лесно израства от това, в което другите се врастват.
Това обаче обуславя, че човекът ще се справя по-трудно с живота, просто поради това, че има да избира между повече възможности отколкото други, защото той лесно израства от това, в което другите се врастват.
Помислете само, колко силно някой човек днес е онова, което той е станал чрез външните условия на живота и че всъщност, бихме искали да кажем, че няма никакво съмнение, че той принадлежи към тези отношения. Виждаме един чиновник, търговски съветник, ръководител на строежи, фабрикант и т. н.: Те са това, което са, с абсолютна самопонятност. Без съмнение, и между тях се случва някой да каже: - Изглежда, че съм бил роден за нещо по-добро, или поне за нещо друго; но който казва това, той не го мисли сериозно. Сравнете с това безкрайните трудности, които се изпречват пред онези, които са тласкани чрез един вътрешен стремеж към духовността на антропософията.
към текста >>
Помислете само, колко силно някой човек днес е онова, което той е станал чрез външните условия на
жив
ота и че всъщност, бихме искали да кажем, че няма никакво съмнение, че той принадлежи към тези отношения.
Това обаче обуславя, че човекът ще се справя по-трудно с живота, просто поради това, че има да избира между повече възможности отколкото други, защото той лесно израства от това, в което другите се врастват.
Помислете само, колко силно някой човек днес е онова, което той е станал чрез външните условия на живота и че всъщност, бихме искали да кажем, че няма никакво съмнение, че той принадлежи към тези отношения.
Виждаме един чиновник, търговски съветник, ръководител на строежи, фабрикант и т. н.: Те са това, което са, с абсолютна самопонятност. Без съмнение, и между тях се случва някой да каже: - Изглежда, че съм бил роден за нещо по-добро, или поне за нещо друго; но който казва това, той не го мисли сериозно. Сравнете с това безкрайните трудности, които се изпречват пред онези, които са тласкани чрез един вътрешен стремеж към духовността на антропософията. Може би това никъде не се проявява така очебийно, както при най-младите хора.
към текста >>
Виждате ли, ако вземем именно по-възрастните ученици на Валдорфското училище, онези, които се намират в по-горните класове, ние намираме както при момчетата така и при момичетата, че те бързо напредват по пътя на тяхното духовно-душевно развитие, но че поради самото това обстоятелство на тези младежи не им е по-лесно, а напротив много по-трудно, защото става по-сложно вътрешно да се овладее
жив
ота.
Виждате ли, ако вземем именно по-възрастните ученици на Валдорфското училище, онези, които се намират в по-горните класове, ние намираме както при момчетата така и при момичетата, че те бързо напредват по пътя на тяхното духовно-душевно развитие, но че поради самото това обстоятелство на тези младежи не им е по-лесно, а напротив много по-трудно, защото става по-сложно вътрешно да се овладее живота.
Възможностите се разширяват, стават по-големи. И докато иначе в обикновения ход на живота днес съвсем не е някаква голяма задача - като оставим настрана някои изключения, - за онези, които са възпитатели и учители на подрастващото поколение да намерят средства и пътища, за да могат да дадат правилен съвет, даването на такъв съвет се затруднява именно тогава, когато се съдейства за напредъка на децата във Валдорфското училище, защото напред изпъква общочовешкото и защото далечината на кръгозора, който се усвоява, поставя пред очите на душата по-голям брой възможности.
към текста >>
И докато иначе в обикновения ход на
жив
ота днес съвсем не е някаква голяма задача - като оставим настрана някои изключения, - за онези, които са възпитатели и учители на подрастващото поколение да намерят средства и пътища, за да могат да дадат правилен съвет, даването на такъв съвет се затруднява именно тогава, когато се съдейства за напредъка на децата във Валдорфското училище, защото напред изпъква общочовешкото и защото далечината на кръгозора, който се усвоява, поставя пред очите на душата по-голям брой възможности.
Виждате ли, ако вземем именно по-възрастните ученици на Валдорфското училище, онези, които се намират в по-горните класове, ние намираме както при момчетата така и при момичетата, че те бързо напредват по пътя на тяхното духовно-душевно развитие, но че поради самото това обстоятелство на тези младежи не им е по-лесно, а напротив много по-трудно, защото става по-сложно вътрешно да се овладее живота. Възможностите се разширяват, стават по-големи.
И докато иначе в обикновения ход на живота днес съвсем не е някаква голяма задача - като оставим настрана някои изключения, - за онези, които са възпитатели и учители на подрастващото поколение да намерят средства и пътища, за да могат да дадат правилен съвет, даването на такъв съвет се затруднява именно тогава, когато се съдейства за напредъка на децата във Валдорфското училище, защото напред изпъква общочовешкото и защото далечината на кръгозора, който се усвоява, поставя пред очите на душата по-голям брой възможности.
към текста >>
За всичко, което съществува като кармически предпоставки, които тласкат към антропософията, най-добре можем да предизвикаме едно разбиране, когато не говорим педантично очертано, а когато повече загатваме такива неща и повече охарактеризираме атмосферата, в която
жив
еят и се развиват антропософите.
Ето защо за учителите във Валдорфското училище, след като кармата ги е довела до тази професия, е необходимо от тяхна страна да усвоят широк кръгозор, обширно познание на света, ширина на чувстването на света, далновидност. Всички педагогически правила и подробности са много по-маловажни на това място отколкото далновидността. И можем вече да кажем: - При нещо подобно като кармата на един такъв учител отново се показва, как се откриват много повече възможности отколкото иначе. Такъв един младеж или дете не поставя на учителя определени, а разнообразни, на всички посоки диференцирани загадки.
За всичко, което съществува като кармически предпоставки, които тласкат към антропософията, най-добре можем да предизвикаме едно разбиране, когато не говорим педантично очертано, а когато повече загатваме такива неща и повече охарактеризираме атмосферата, в която живеят и се развиват антропософите.
към текста >>
Всичко това, което съществува като множество възможности по отношение на най-разнообразните неща в
жив
ота, изисква от антпропософите инициатива, вътрешна инициатива на душевния
жив
от.
Всичко това, което съществува като множество възможности по отношение на най-разнообразните неща в живота, изисква от антпропософите инициатива, вътрешна инициатива на душевния живот.
И ние трябва да се запознаем с това, че за антропософа важи следното изречение, което той трябва да си каже: - Щом чрез моята карма веднъж съм станал антропософ, тогава онова, което ме е тласнало към антропософията изисква аз да обърна внимание на това, как в моята душа - повече или по-малко задълбочено - се явява необходимостта да проявя в живота душевна инициатива, да мога да започна нещо от най-дълбоката вътрешност на моето същество, да мога да преценя нещо, да мога да реша нещо. -
към текста >>
И ние трябва да се запознаем с това, че за антропософа важи следното изречение, което той трябва да си каже: - Щом чрез моята карма веднъж съм станал антропософ, тогава онова, което ме е тласнало към антропософията изисква аз да обърна внимание на това, как в моята душа - повече или по-малко задълбочено - се явява необходимостта да проявя в
жив
ота душевна инициатива, да мога да започна нещо от най-дълбоката вътрешност на моето същество, да мога да преценя нещо, да мога да реша нещо. -
Всичко това, което съществува като множество възможности по отношение на най-разнообразните неща в живота, изисква от антпропософите инициатива, вътрешна инициатива на душевния живот.
И ние трябва да се запознаем с това, че за антропософа важи следното изречение, което той трябва да си каже: - Щом чрез моята карма веднъж съм станал антропософ, тогава онова, което ме е тласнало към антропософията изисква аз да обърна внимание на това, как в моята душа - повече или по-малко задълбочено - се явява необходимостта да проявя в живота душевна инициатива, да мога да започна нещо от най-дълбоката вътрешност на моето същество, да мога да преценя нещо, да мога да реша нещо. -
към текста >>
- Това е нещо, което написано със златни букви би трябвало да стои пред душата на антропософа, че в неговата карма е вложена инициатива и че много от това, което го среща в
жив
ота, зависи от обстоятелството, доколко той волево може да осъзнае тази инициатива.
Това всъщност е написано в кармата на всеки един антропософ: - Стани човек с инициатива и виж, когато поради препятствия на твоето тяло или поради пречки, които иначе се изправят пред тебе, не можеш с инициативата да намериш центъра на твоето същество, как всъщност страданията и радостите при теб зависят всъщност от това намиране или не намиране на личната инициатива.
- Това е нещо, което написано със златни букви би трябвало да стои пред душата на антропософа, че в неговата карма е вложена инициатива и че много от това, което го среща в живота, зависи от обстоятелството, доколко той волево може да осъзнае тази инициатива.
към текста >>
А без ясна преценка относно отношенията на
жив
ота инициативата не се разгръща от основите на душата.
Помислете, че с това всъщност е казано извънредно много; защото същевременно днес има много неща, които заблуждават извънредно много по отношение на всичко това, което може да направлява и ръководи съждението.
А без ясна преценка относно отношенията на живота инициативата не се разгръща от основите на душата.
Но кое именно днес ни довежда до една ясна преценка на живота?
към текста >>
Но кое именно днес ни довежда до една ясна преценка на
жив
ота?
Помислете, че с това всъщност е казано извънредно много; защото същевременно днес има много неща, които заблуждават извънредно много по отношение на всичко това, което може да направлява и ръководи съждението. А без ясна преценка относно отношенията на живота инициативата не се разгръща от основите на душата.
Но кое именно днес ни довежда до една ясна преценка на живота?
към текста >>
Мои мили приятели, нека да обгърнем с поглед една от най-важните характерни черти на нашето време и нека си отговорим на въпроса, как можем да стигнем до определена яснота по отношение на една от най-важните характерни черти на нашия съвременен
жив
от.
Мои мили приятели, нека да обгърнем с поглед една от най-важните характерни черти на нашето време и нека си отговорим на въпроса, как можем да стигнем до определена яснота по отношение на една от най-важните характерни черти на нашия съвременен живот.
Вие ще видите, че при това, което днес ще кажа, се касае за нещо подобно на яйцето на Колумб. Обаче при яйцето на Колумб се касае, някому да дойде на ум да го постави така, че то да може да стои изправено; а също и при това, за което сега ще говоря, ще се касае за това, на някого да му дойде на ум, да му хрумне.
към текста >>
Ние
жив
еем в епохата на материализма.
Ние живеем в епохата на материализма.
Това, което съдбовно се случва около нас и вътре в нас, от една страна стои под знака на материализма, а от друга страна в знака на застъпения навсякъде за сега интелектуализъм. Аз охарактеризирах този интелектуализъм вчера при журналистите и при стремежа да се обсъждат работите на света навсякъде в народни събрания. Трябва да осъзнаем, колко силно днес човекът стои под влиянието на тези две съвременни течения. Защото почти е невъзможно човек да избегне тези настоящи течения на интелектуализма и на материализма, както е невъзможно без да има чадър, да не се намокри, когато вали. Това е навсякъде около нас.
към текста >>
Но без съмнение някои антропософски души са изтръгнати от едно
жив
о чувство за това, което е във времето, като приятно искат да плуват извън времето.
Но без съмнение някои антропософски души са изтръгнати от едно живо чувство за това, което е във времето, като приятно искат да плуват извън времето.
В това отношение човек може да има най-странните изживявания в разговори с антропософи. Те знаят например много добре, кой е бил Ликург, но понякога могат да проявят такова непознаване на съвременниците, което е просто трогателно.
към текста >>
В това отношение човек може да има най-странните из
жив
явания в разговори с антропософи.
Но без съмнение някои антропософски души са изтръгнати от едно живо чувство за това, което е във времето, като приятно искат да плуват извън времето.
В това отношение човек може да има най-странните изживявания в разговори с антропософи.
Те знаят например много добре, кой е бил Ликург, но понякога могат да проявят такова непознаване на съвременниците, което е просто трогателно.
към текста >>
Това се дължи именно на факта, че - понеже заложбата за инициативата е налице - човекът, който има именно такава заложба и е поставен така чрез неговата карма в
жив
ота, всъщност постоянно е - простете за израза - като една пчела, която има жило, но се страхува да жили в съответния момент.
Това се дължи именно на факта, че - понеже заложбата за инициативата е налице - човекът, който има именно такава заложба и е поставен така чрез неговата карма в живота, всъщност постоянно е - простете за израза - като една пчела, която има жило, но се страхува да жили в съответния момент.
Инициативата е жилото; но човекът се страхува да жили. Той се страхува именно да боде в ариманическото. Той не се страхува, че чрез това ариманическото естество ще бъде някак си увредено, но се страхува, че жилото убожда и се връща обратно и тогава може да се забоде в неговото тяло. Приблизително така е устроен страхът. И така инициативата остава непроявена поради един общ страх от живота.
към текста >>
И така инициативата остава непроявена поради един общ страх от
жив
ота.
Това се дължи именно на факта, че - понеже заложбата за инициативата е налице - човекът, който има именно такава заложба и е поставен така чрез неговата карма в живота, всъщност постоянно е - простете за израза - като една пчела, която има жило, но се страхува да жили в съответния момент. Инициативата е жилото; но човекът се страхува да жили. Той се страхува именно да боде в ариманическото. Той не се страхува, че чрез това ариманическото естество ще бъде някак си увредено, но се страхува, че жилото убожда и се връща обратно и тогава може да се забоде в неговото тяло. Приблизително така е устроен страхът.
И така инициативата остава непроявена поради един общ страх от живота.
Ние трябва да прозрем тези неща.
към текста >>
И ако наблюдавате добре себе си, относно това вие ще изпитвате нещо във вашия
жив
от от сутрин до вечер.
Когато по този начин навсякъде теоретически и практически се сблъскваме с материализма и материализмът е мощен, ние сме затруднени в нашата инициатива. И ако един антропософ има чувство за това, той навсякъде бива отклоняван и отблъснат чрез практическия и теоретическия материализъм даже чак до най-силните импулси на неговата воля. Обаче това оформя кармата по един особен начин.
И ако наблюдавате добре себе си, относно това вие ще изпитвате нещо във вашия живот от сутрин до вечер.
И от това следва да се породи общото чувство: - Как теоретически и практически мога да докажа на материализма неговата погрешност? - И този е стремежът, който съществува у много антропософски души, по някакъв начин да докажат погрешността на материализма. Тази е загадката на живота, която е дадена на мнозина от нас теоретически и практически: - Как можем да докажем на материализма неговата погрешност? -
към текста >>
Тази е загадката на
жив
ота, която е дадена на мнозина от нас теоретически и практически: - Как можем да докажем на материализма неговата погрешност?
И ако един антропософ има чувство за това, той навсякъде бива отклоняван и отблъснат чрез практическия и теоретическия материализъм даже чак до най-силните импулси на неговата воля. Обаче това оформя кармата по един особен начин. И ако наблюдавате добре себе си, относно това вие ще изпитвате нещо във вашия живот от сутрин до вечер. И от това следва да се породи общото чувство: - Как теоретически и практически мога да докажа на материализма неговата погрешност? - И този е стремежът, който съществува у много антропософски души, по някакъв начин да докажат погрешността на материализма.
Тази е загадката на живота, която е дадена на мнозина от нас теоретически и практически: - Как можем да докажем на материализма неговата погрешност?
-
към текста >>
Когато човек се запознава с анатомията, физиологията или с практическия
жив
от по материалистичен начин, той се научава да познава истината, но тази истина важи само за физическото естество.
От там идва това. И антропософът трябва да се научи по един особен начин, че материализмът има право. Той трябва да научи това именно по този начин: Материализмът има право, но той важи само за физическото тяло. Другите хора, които са материалисти, познават само физическото тяло, или поне вярват, че го познават. Тази е грешката, грешката не лежи в материализма.
Когато човек се запознава с анатомията, физиологията или с практическия живот по материалистичен начин, той се научава да познава истината, но тази истина важи само за физическото естество.
И това признание трябва да бъде направено от най-дълбоката вътрешност на човешкото същество, - че материализмът има право в неговата област и че блестящата страна на новото време е, че е намерена истината в областта на материализма. Но въпросът има неговата практическа страна, неговата практическа кармическа страна.
към текста >>
В кармата на антропософа може да се случи, той да дойде до чувството: - Аз
жив
ея с такива хора, с които дори кармата ме е събрала - вчера аз говорих за това, - аз
жив
ея заедно с хора, които познават само материализма, които знаят истината само за физическия
жив
от; те не идват при антропософията, защото са заблудени от правилността на това, което знаят.
В кармата на антропософа може да се случи, той да дойде до чувството: - Аз живея с такива хора, с които дори кармата ме е събрала - вчера аз говорих за това, - аз живея заедно с хора, които познават само материализма, които знаят истината само за физическия живот; те не идват при антропософията, защото са заблудени от правилността на това, което знаят.
към текста >>
Днес ние
жив
еем в епохата на Михаил с душата, в която се намира изтръгналата се от властта на Михаил интелектуалност.
Днес ние живеем в епохата на Михаил с душата, в която се намира изтръгналата се от властта на Михаил интелектуалност.
Когато самият Михаил управляваше космическата интелигентност, нещата се представяха различно. Тогава космическата интелигентност постоянно изтръгваше душата от това, което съществуваше като материализъм. Естествено и в други епохи е имало материалисти, но не както в нашата епоха. В други епохи когато някой беше материалист, беше всаден с неговия
към текста >>
Днес ние
жив
еем до хора, свързани сме често пъти кармически с тях, в които положението е следното: Те имат физическото тяло; но понеже космическата интелигентност е отпаднала от властта на Михаил и, така да се каже,
жив
ее лично, индивидуално в човека, азът, цялото духовно-душевно същество на човека остава вътре във физическото тяло /виж рис.8 вляво/.
аз и с неговото астрално тяло в неговото физическо и етерно тяло и чувствуваше своето физическо тяло /виж рис. вдясно, светло/. Обаче това, което Михаил управляваше като космическа интелигентност, отново откъсваше душата от това физическо тяло /жълто/.
Днес ние живеем до хора, свързани сме често пъти кармически с тях, в които положението е следното: Те имат физическото тяло; но понеже космическата интелигентност е отпаднала от властта на Михаил и, така да се каже, живее лично, индивидуално в човека, азът, цялото духовно-душевно същество на човека остава вътре във физическото тяло /виж рис.8 вляво/.
Те стоят до нас, като тяхното духовно-душевно същество е дълбоко потопено в тяхното физическо тяло. Така ние трябва да гледаме на това съобразно истината, когато стоим до недуховни хора. И това стоене до недуховни хора не трябва да предизвиква само симпатия и антипатия в обикновения смисъл, но то трябва да има в себе си нещо потресаващо. И то може да има в себе си нещо потресаващо, мои мили приятели! Ние биваме разтърсени, когато насочим поглед върху онези материалисти, които често пъти са високо надарени, които от определени инстинкти също могат да имат много добри подтици, но не могат да дойдат до духовното.
към текста >>
Защото не може и да става дума, че онзи, който днес във времето на великите решения не може да намери път до спиритуализма не уврежда своя душевен
жив
от в следващото въплъщение.
Ние долавяме потресаващото тогава, когато обгърнем с поглед именно големите дарби, благородните човешки качества при материалистите.
Защото не може и да става дума, че онзи, който днес във времето на великите решения не може да намери път до спиритуализма не уврежда своя душевен живот в следващото въплъщение.
Той получава такова увреждане. И всъщност - наред с това явление, че благодарение на тяхната карма днес определен брой хора имат стремеж към духовното, а други не могат да достигнат до това духовно - при гледането на това противоречие наред с този факт ние би трябвало да намерим в кармическия съвместен живот с такива хора, каквито аз охарактеризирах, нещо дълбоко разтърсващо, нещо дълбоко вълнуващо нашата душа. Само тогава ще разберем нашата карма, иначе не. Защото ако вземем всичко това, което казах върху михаилизма, ако мога да го нарека така, ние ще открием, че «михаелитите» са обхванати в душата си от една сила, която от духовното иска да действа в целия човек, чак във физическото тяло на човека.
към текста >>
И всъщност - наред с това явление, че благодарение на тяхната карма днес определен брой хора имат стремеж към духовното, а други не могат да достигнат до това духовно - при гледането на това противоречие наред с този факт ние би трябвало да намерим в кармическия съвместен
жив
от с такива хора, каквито аз охарактеризирах, нещо дълбоко разтърсващо, нещо дълбоко вълнуващо нашата душа.
Ние долавяме потресаващото тогава, когато обгърнем с поглед именно големите дарби, благородните човешки качества при материалистите. Защото не може и да става дума, че онзи, който днес във времето на великите решения не може да намери път до спиритуализма не уврежда своя душевен живот в следващото въплъщение. Той получава такова увреждане.
И всъщност - наред с това явление, че благодарение на тяхната карма днес определен брой хора имат стремеж към духовното, а други не могат да достигнат до това духовно - при гледането на това противоречие наред с този факт ние би трябвало да намерим в кармическия съвместен живот с такива хора, каквито аз охарактеризирах, нещо дълбоко разтърсващо, нещо дълбоко вълнуващо нашата душа.
Само тогава ще разберем нашата карма, иначе не. Защото ако вземем всичко това, което казах върху михаилизма, ако мога да го нарека така, ние ще открием, че «михаелитите» са обхванати в душата си от една сила, която от духовното иска да действа в целия човек, чак във физическото тяло на човека.
към текста >>
И днес още от физиономиите на хората, особено когато са млади, когато лицата още не са набраздени от грижите на
жив
ота или от радостите и възторга, от божествената страна на
жив
ота, бихме могли да кажем, откъде произхождат те.
Това никога не е било в мировата история. Досега хората са изграждали физиономията си от силите, които лежат в основите на техните народи, от физическото.
И днес още от физиономиите на хората, особено когато са млади, когато лицата още не са набраздени от грижите на живота или от радостите и възторга, от божествената страна на живота, бихме могли да кажем, откъде произхождат те.
Някога ще има хора, по физиономията на които ще можем да кажем, какви са били те в тяхното минало въплъщение, когато са се домогвали до духовното. Тогава до тях ще стоят другите - и какво ще означава тогава кармата? Тогава кармата ще е смъкнала кармическите сродства, кармическите афинитети.
към текста >>
В това отношение онзи, който взема
жив
ота сериозно, ще ви каже: - Човекът кармически беше свързан с мнозина или още е свързан с такива, които не могат да влязат в духовното.
В това отношение онзи, който взема живота сериозно, ще ви каже: - Човекът кармически беше свързан с мнозина или още е свързан с такива, които не могат да влязат в духовното.
И може би наред с известно сродство на живота той ще чувства една дълбока отчужденост, напълно оправдано ще чувства една такава дълбока отчужденост. Кармическата връзка, която иначе съществува в живота, отпада, тя изчезва. И между човек, който стои вън в полето на материализма, и човек, който стои в полето на спиритуализма, вече не остава нищо кармично, - а остава това, - като че ли материалистът особено внимателно трябва да наблюдава другия. И ние можем да насочим нашия поглед към едно време в бъдещето, когато онези, които в течение на 20-то столетие ще навлязат все повече и повече в духовното, ще стоят наред с други, които в минали земни съществувания са живели кармически свързани с тях. В това бъдеще все по-малко ще се проявяват кармическите афинитети, кармическите родства; обаче онова, което ще е останало от кармическите сродства, ще бъде това, че стоящите в полето на материализма ще трябва да гледат тези стоящи в полето на духовността.
към текста >>
И може би наред с известно сродство на
жив
ота той ще чувства една дълбока отчужденост, напълно оправдано ще чувства една такава дълбока отчужденост.
В това отношение онзи, който взема живота сериозно, ще ви каже: - Човекът кармически беше свързан с мнозина или още е свързан с такива, които не могат да влязат в духовното.
И може би наред с известно сродство на живота той ще чувства една дълбока отчужденост, напълно оправдано ще чувства една такава дълбока отчужденост.
Кармическата връзка, която иначе съществува в живота, отпада, тя изчезва. И между човек, който стои вън в полето на материализма, и човек, който стои в полето на спиритуализма, вече не остава нищо кармично, - а остава това, - като че ли материалистът особено внимателно трябва да наблюдава другия. И ние можем да насочим нашия поглед към едно време в бъдещето, когато онези, които в течение на 20-то столетие ще навлязат все повече и повече в духовното, ще стоят наред с други, които в минали земни съществувания са живели кармически свързани с тях. В това бъдеще все по-малко ще се проявяват кармическите афинитети, кармическите родства; обаче онова, което ще е останало от кармическите сродства, ще бъде това, че стоящите в полето на материализма ще трябва да гледат тези стоящи в полето на духовността. В бъдеще днешните материалисти ще гледат към днешните духовни хора.
към текста >>
Кармическата връзка, която иначе съществува в
жив
ота, отпада, тя изчезва.
В това отношение онзи, който взема живота сериозно, ще ви каже: - Човекът кармически беше свързан с мнозина или още е свързан с такива, които не могат да влязат в духовното. И може би наред с известно сродство на живота той ще чувства една дълбока отчужденост, напълно оправдано ще чувства една такава дълбока отчужденост.
Кармическата връзка, която иначе съществува в живота, отпада, тя изчезва.
И между човек, който стои вън в полето на материализма, и човек, който стои в полето на спиритуализма, вече не остава нищо кармично, - а остава това, - като че ли материалистът особено внимателно трябва да наблюдава другия. И ние можем да насочим нашия поглед към едно време в бъдещето, когато онези, които в течение на 20-то столетие ще навлязат все повече и повече в духовното, ще стоят наред с други, които в минали земни съществувания са живели кармически свързани с тях. В това бъдеще все по-малко ще се проявяват кармическите афинитети, кармическите родства; обаче онова, което ще е останало от кармическите сродства, ще бъде това, че стоящите в полето на материализма ще трябва да гледат тези стоящи в полето на духовността. В бъдеще днешните материалисти ще гледат към днешните духовни хора. Това ще остане от кармата.
към текста >>
И ние можем да насочим нашия поглед към едно време в бъдещето, когато онези, които в течение на 20-то столетие ще навлязат все повече и повече в духовното, ще стоят наред с други, които в минали земни съществувания са
жив
ели кармически свързани с тях.
В това отношение онзи, който взема живота сериозно, ще ви каже: - Човекът кармически беше свързан с мнозина или още е свързан с такива, които не могат да влязат в духовното. И може би наред с известно сродство на живота той ще чувства една дълбока отчужденост, напълно оправдано ще чувства една такава дълбока отчужденост. Кармическата връзка, която иначе съществува в живота, отпада, тя изчезва. И между човек, който стои вън в полето на материализма, и човек, който стои в полето на спиритуализма, вече не остава нищо кармично, - а остава това, - като че ли материалистът особено внимателно трябва да наблюдава другия.
И ние можем да насочим нашия поглед към едно време в бъдещето, когато онези, които в течение на 20-то столетие ще навлязат все повече и повече в духовното, ще стоят наред с други, които в минали земни съществувания са живели кармически свързани с тях.
В това бъдеще все по-малко ще се проявяват кармическите афинитети, кармическите родства; обаче онова, което ще е останало от кармическите сродства, ще бъде това, че стоящите в полето на материализма ще трябва да гледат тези стоящи в полето на духовността. В бъдеще днешните материалисти ще гледат към днешните духовни хора. Това ще остане от кармата.
към текста >>
Защото днес е невъзможно да не се пишат материалистични книги върху ботаниката или върху анатомията; отношението на
жив
ота не позволява това.
Тук именно е необходимо да не си служим само с формалности. Днес ние не можем да предпазим един човек, да не бъде изложен на интелектуалния материализъм.
Защото днес е невъзможно да не се пишат материалистични книги върху ботаниката или върху анатомията; отношението на живота не позволява това.
Обаче касае се да обхванем тези неща не само формално, а да ги обхванем в тяхната действителност. Тук ние трябва да разберем, че понеже Михаил не изтръгва вече душевно-духовното от физическо-телесното както по-рано Ариман може да действа върху душевно-духовното намиращо се в тялото. И именно тогава, когато това душевно-духовно естество е надарено, но потъва в тялото, то е много достъпно за Ариман, изложено е особено много на Ариман. И Ариман намира своята плячка особено при най-надарените хора, за да изтръгне интелигентността от Михаил, да я отнеме от Михаил. Тогава настъпва именно това, което в нашето време играе много по-голяма роля, отколкото обикновено се мисли.
към текста >>
И за този, който като антропософ иска да обгърне ясно и строго
жив
ота с поглед, ще се касае и в този случай да не изпада в положението да не разпознава нещата.
Днес се страхуваме да срещнем някой умен човек! Но ние постоянно имаме този страх, защото почти всички са умни, така че не можем да се освободим от страха относно остроумието на хората. А това остроумие, което се възпитава и развива, се използва от Ариман. И когато телата също са особено подходящи за това съзнанието да може да бъде понижено и размътено, тогава се случва самият Ариман да се яви вселен в човешка форма. Може да се докаже, че Ариман вече на два пъти се е явявал по този начин като писател.
И за този, който като антропософ иска да обгърне ясно и строго живота с поглед, ще се касае и в този случай да не изпада в положението да не разпознава нещата.
към текста >>
14.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Ние дълго време говорихме за кармическите отношения, които са свързани с антропософското движение, с Антропософското общество, с отделните личности, които честно изпитват вътрешен стремеж да прекарат своя
жив
от сред антропософското движение.
Ние дълго време говорихме за кармическите отношения, които са свързани с антропософското движение, с Антропософското общество, с отделните личности, които честно изпитват вътрешен стремеж да прекарат своя живот сред антропософското движение.
И въпреки че в тази насока има да се кажат още много неща за кармическите отношения и след завръщането ми от Англия, днес в последния час преди отпътуването ми за Англия - пътуване, което ще заеме почти цялата останала част на месец август - бих искал именно да изнеса като един вид заключение някои неща, които ще бъдат годни да закръглят мислите, които трябваше да ви съобщя в тези кармически разглеждания.
към текста >>
Всички вие мои мили приятели, сте забелязали, как кармата на отделния антропософ е минала през разнообразни форми на изграждане в минали земни съществувания и в
жив
ота между смъртта и едно ново раждане.
Всички вие мои мили приятели, сте забелязали, как кармата на отделния антропософ е минала през разнообразни форми на изграждане в минали земни съществувания и в живота между смъртта и едно ново раждане.
И особено през последните два часа ние можахме вече да загатнем, какво значение може да има това за кармата на отделния антропософ. Ние видяхме, че тази карма на антропософа е свързана с цялото развитие, през което е преминал принципът на Михаил в течение на дълги, дълги епохи. Ние първо видяхме повече по един абстрактен начин, как от властта на Михаил отпадна онова, което можахме да наречем управление на космическата интелигентност. В по-древни времена хората, както казах, не приписваха интелигентността на себе си, но всичко, което те проявяваха във форми на интелигентността, го считаха, че произхожда от инспирацията на по-висши същества. И сведущите в тази област знаеха, че това бяха онези висши същества, които в християнската терминология по-късно бяха наречени Михаил и неговите сподвижници.
към текста >>
Аз ви посочих 8-то и 9-то столетие като онзи период от развитието на цивилизованото човечество, в който космическата интелигентност постепенно се насочи към Земята, така да се каже, прие форма на капки, които след това
жив
ееха в отделните души като лична интелигентност, като личен ум.
И особено през последните два часа ние можахме вече да загатнем, какво значение може да има това за кармата на отделния антропософ. Ние видяхме, че тази карма на антропософа е свързана с цялото развитие, през което е преминал принципът на Михаил в течение на дълги, дълги епохи. Ние първо видяхме повече по един абстрактен начин, как от властта на Михаил отпадна онова, което можахме да наречем управление на космическата интелигентност. В по-древни времена хората, както казах, не приписваха интелигентността на себе си, но всичко, което те проявяваха във форми на интелигентността, го считаха, че произхожда от инспирацията на по-висши същества. И сведущите в тази област знаеха, че това бяха онези висши същества, които в християнската терминология по-късно бяха наречени Михаил и неговите сподвижници.
Аз ви посочих 8-то и 9-то столетие като онзи период от развитието на цивилизованото човечество, в който космическата интелигентност постепенно се насочи към Земята, така да се каже, прие форма на капки, които след това живееха в отделните души като лична интелигентност, като личен ум.
Аз също ви посочих, как - традиционно, но също и с известно разбиране, - погледът остана насочен към космическата интелигентност, т.е. към древното управление на Михаил. Когато насочим поглед към в много отношения отличните учени, които позовавайки се на арабизма, позовавайки се на това, което, изхождайки от походите на Александър Велики, бе живяло като аристотелизъм в Азия, което после проникна мистиката на Изтока и я направи, бих искал да кажа, интелигентна; когато насочим поглед върху всичко това, което после бе пренесено през Африка в Испания и като мавърска мъдрост бе действало там чрез една такава превъзходна личност като Аверое, в ученията на тези мавро-испански учени ние намираме един отблясък на възгледите, които са насочени към космическата интелигентност.
към текста >>
Когато насочим поглед към в много отношения отличните учени, които позовавайки се на арабизма, позовавайки се на това, което, изхождайки от походите на Александър Велики, бе
жив
яло като аристотелизъм в Азия, което после проникна мистиката на Изтока и я направи, бих искал да кажа, интелигентна; когато насочим поглед върху всичко това, което после бе пренесено през Африка в Испания и като мавърска мъдрост бе действало там чрез една такава превъзходна личност като Аверое, в ученията на тези мавро-испански учени ние намираме един отблясък на възгледите, които са насочени към космическата интелигентност.
В по-древни времена хората, както казах, не приписваха интелигентността на себе си, но всичко, което те проявяваха във форми на интелигентността, го считаха, че произхожда от инспирацията на по-висши същества. И сведущите в тази област знаеха, че това бяха онези висши същества, които в християнската терминология по-късно бяха наречени Михаил и неговите сподвижници. Аз ви посочих 8-то и 9-то столетие като онзи период от развитието на цивилизованото човечество, в който космическата интелигентност постепенно се насочи към Земята, така да се каже, прие форма на капки, които след това живееха в отделните души като лична интелигентност, като личен ум. Аз също ви посочих, как - традиционно, но също и с известно разбиране, - погледът остана насочен към космическата интелигентност, т.е. към древното управление на Михаил.
Когато насочим поглед към в много отношения отличните учени, които позовавайки се на арабизма, позовавайки се на това, което, изхождайки от походите на Александър Велики, бе живяло като аристотелизъм в Азия, което после проникна мистиката на Изтока и я направи, бих искал да кажа, интелигентна; когато насочим поглед върху всичко това, което после бе пренесено през Африка в Испания и като мавърска мъдрост бе действало там чрез една такава превъзходна личност като Аверое, в ученията на тези мавро-испански учени ние намираме един отблясък на възгледите, които са насочени към космическата интелигентност.
към текста >>
Така че, каквото човекът има като мисли, като понятия, като идеи през време на
жив
ота си между раждането и смъртта, се влива обратно в общия резервоар на всемирната интелигентност и не може да се говори, че особено ценното нещо, което човекът носи в своята душа, неговата интелигентност, подлежи на едно лично безсмъртие.
когато мине през вратата на смъртта, тогава това, което той е имал като интелигентност, се връща обратно в общата интелигентност, протича обратно.
Така че, каквото човекът има като мисли, като понятия, като идеи през време на живота си между раждането и смъртта, се влива обратно в общия резервоар на всемирната интелигентност и не може да се говори, че особено ценното нещо, което човекът носи в своята душа, неговата интелигентност, подлежи на едно лично безсмъртие.
към текста >>
Той
жив
ее по-нататък, но най-важното от неговото същество - така казваха тези учени, - е, че през време на
жив
ота той може да развие умственото знание.
Мавро-испанските учени учеха, че човекът няма лично безсмъртие.
Той живее по-нататък, но най-важното от неговото същество - така казваха тези учени, - е, че през време на живота той може да развие умственото знание.
Но това не върви заедно с неговото същество. Следователно не можем да кажем, че интелигентната същност има лично безсмъртие. Виждате ли, това беше, бих искал да кажа, големият успех на борбата на схоластиците между доминиканците, стремежът, да наложат убеждението за личното безсмъртие на човека. В онова време това не можеше да се покаже по друг начин, освен така, че тези доминиканци твърдяха: - Човекът е лично безсмъртен и това, което Аверое учи, е ерес. Днес ние трябва да кажем това по друг начин.
към текста >>
Важното не са думите, но ако те биха били запитани и биха отговорили според християнската терминология, те биха казали: - Нашата душа е приета от Михаил и ние продължаваме да
жив
еем в общение с Михаил.
Днес ние трябва да кажем това по друг начин. Обаче за онова време е понятно, че един човек, който не приемаше личното безсмъртие, както Аверое в Испания, беше обявен за еретик. Днес ние трябва да разгледаме въпроса съобразно с неговата реалност. Ние трябва да кажем: - В смисъла, в който човекът е станал безсмъртен според неговата Съзнателна душа, той си е извоювал това безсмъртие - това трайно съзнание за личността - след минаване през вратата на смъртта, той си е извоювал това безсмъртие едва от времето, когато Съзнателната душа заема място в него. Ако бихме запитали Аристотел или Александър Велики, как мислят те върху безсмъртието, какво биха ни отговорили те?
Важното не са думите, но ако те биха били запитани и биха отговорили според християнската терминология, те биха казали: - Нашата душа е приета от Михаил и ние продължаваме да живеем в общение с Михаил.
- Или те биха изразили това космологично; именно от една такава общност, каквато беше тази на Александър или на Аристотел, би било казано и е било казано космологически: -Душата на човека е интелигентна на Земята, но тази интелигентност е една капка от пълнотата на това, което Михаил разлива като интелигентен дъжд, който облива хората. И този дъжд идва от Слънцето, Слънцето отново приема обратно в неговата собствена същност душата на човека и душата на човека, която съществува между раждането и смъртта, се излъчва от Слънцето надолу към Земята. Господството на Михаил би било търсено на Слънцето. Така би се отговорило космологически.
към текста >>
Когато днес умира един човек, който действително е имал възможността през време на земния
жив
от да проникне своята душа с интелигентност, с истинска интелигентност, тогава той минава през вратата на смъртта и поглежда назад към своя земен
жив
от, което е бил един самостоятелен земен
жив
от.
Бихме могли да опишем това и напълно образно, имагинативно.
Когато днес умира един човек, който действително е имал възможността през време на земния живот да проникне своята душа с интелигентност, с истинска интелигентност, тогава той минава през вратата на смъртта и поглежда назад към своя земен живот, което е бил един самостоятелен земен живот.
В предишните столетия, след като е минавал през вратата на смъртта, човекът е поглеждал обратно към своя земен живот, виждал е, как етерното тяло се разтваря в Космоса, как след това той минава през душевната област, как изживява земните събития на своя живот в обратен ред. Тогава той е можел да си каже: - Така чрез Слънцето Михаил управлява онова, което беше мое. - Тази е именно голямата разлика. Но ние можем да преценим едно такова развитие, когато насочим поглед зад кулисите на съществуването и видим духовното зад материалното. Важното е да виждаме външните събития в човечеството, как те се формират от духовния свят.
към текста >>
В предишните столетия, след като е минавал през вратата на смъртта, човекът е поглеждал обратно към своя земен
жив
от, виждал е, как етерното тяло се разтваря в Космоса, как след това той минава през душевната област, как из
жив
ява земните събития на своя
жив
от в обратен ред.
Бихме могли да опишем това и напълно образно, имагинативно. Когато днес умира един човек, който действително е имал възможността през време на земния живот да проникне своята душа с интелигентност, с истинска интелигентност, тогава той минава през вратата на смъртта и поглежда назад към своя земен живот, което е бил един самостоятелен земен живот.
В предишните столетия, след като е минавал през вратата на смъртта, човекът е поглеждал обратно към своя земен живот, виждал е, как етерното тяло се разтваря в Космоса, как след това той минава през душевната област, как изживява земните събития на своя живот в обратен ред.
Тогава той е можел да си каже: - Така чрез Слънцето Михаил управлява онова, което беше мое. - Тази е именно голямата разлика. Но ние можем да преценим едно такова развитие, когато насочим поглед зад кулисите на съществуването и видим духовното зад материалното. Важното е да виждаме външните събития в човечеството, как те се формират от духовния свят.
към текста >>
А сега се пренесете в сферата на Слънцето, която Михаил заедно със своите сподвижници управляваше така, както аз разказах, като беше наблюдавано и из
жив
яно сбогуването на Христос от Слънцето и неговото слизане на Земята в Тайната на Голгота, как постепенно космическата интелигентност слиза все повече долу на Земята и се превръща в човешко индивидуално познание.
Сега трябва да се пренесете отново във всичко онова, което аз казах. Пренесете се в онзи факт, че с 9-то следхристиянско столетие се извършва кризата: Космическата интелигентност слиза долу между земните хора. Това е обективен факт, то е онова, което става.
А сега се пренесете в сферата на Слънцето, която Михаил заедно със своите сподвижници управляваше така, както аз разказах, като беше наблюдавано и изживяно сбогуването на Христос от Слънцето и неговото слизане на Земята в Тайната на Голгота, как постепенно космическата интелигентност слиза все повече долу на Земята и се превръща в човешко индивидуално познание.
Едно важно събитие, което е направило дълбоко впечатление именно върху онези, които принадлежат към Михаил - последният път аз ги нарекох «михаелити» - това беше едно важно събитие, от особен характер, превъзхождащо всички други събития, което по-рано в друга връзка аз вече охарактеризирах, как то зае място в развитието на земната цивилизация. Но сега то трябва да бъде охарактеризирано така, както изглежда, гледано от Слънцето под аспекта на михаилитите; както се вижда от перспективата, когато се гледа от царството на Михаил към Земята.
към текста >>
Ангелите са онези същества, които водят човеците от един земен
жив
от в друг земен
жив
от.
И тъй като естествено ние като човеци трябва да обгърнем с поглед първо непосредствено стоящото над нас царство, за нас космическата интелигентност конкретно става сборът същества от йерархията на Ангелите. Когато говорим конкретно, ние не можем да говорим за един сбор на интелигентност, а за един сбор от Ангели. Тази е действителността. Фактът, че в 869 година отците на църквата спореха, дали може да се говори за дух, беше последствие на това, че определен брой ангелски същества се отделиха от царството на Михаил, в което се намираха по-рано, и възприеха възгледа, че имат работа със земните сили, че само под ръководството на земните сили могат да ръководят хората. Виждате, какво събитие е това в действителност!
Ангелите са онези същества, които водят човеците от един земен живот в друг земен живот.
Най-близките същества, които стоят над нас в духовния свят са Ангелите, които ни съпровождат по пътя през живота между смъртта и едно ново раждане и отново ни насочват към земния живот, те са тези, които правят от отделните земни съществувания една цялостна верига на целия живот на човека. Определен брой ангелски същества, които имат тази задача, които по-рано бяха свързани с царството на Михаил, излязоха, напуснаха царството на Михаил. Не е възможно съдбата на хората да не бъде засегната от едно такова поведение. Защото кой участва на първо място в това, как се развива кармата, как между смъртта и едно ново раждане се обработват човешките земни дела, земни мисли, земни чувства? Това са ангелските същества.
към текста >>
Най-близките същества, които стоят над нас в духовния свят са Ангелите, които ни съпровождат по пътя през
жив
ота между смъртта и едно ново раждане и отново ни насочват към земния
жив
от, те са тези, които правят от отделните земни съществувания една цялостна верига на целия
жив
от на човека.
Когато говорим конкретно, ние не можем да говорим за един сбор на интелигентност, а за един сбор от Ангели. Тази е действителността. Фактът, че в 869 година отците на църквата спореха, дали може да се говори за дух, беше последствие на това, че определен брой ангелски същества се отделиха от царството на Михаил, в което се намираха по-рано, и възприеха възгледа, че имат работа със земните сили, че само под ръководството на земните сили могат да ръководят хората. Виждате, какво събитие е това в действителност! Ангелите са онези същества, които водят човеците от един земен живот в друг земен живот.
Най-близките същества, които стоят над нас в духовния свят са Ангелите, които ни съпровождат по пътя през живота между смъртта и едно ново раждане и отново ни насочват към земния живот, те са тези, които правят от отделните земни съществувания една цялостна верига на целия живот на човека.
Определен брой ангелски същества, които имат тази задача, които по-рано бяха свързани с царството на Михаил, излязоха, напуснаха царството на Михаил. Не е възможно съдбата на хората да не бъде засегната от едно такова поведение. Защото кой участва на първо място в това, как се развива кармата, как между смъртта и едно ново раждане се обработват човешките земни дела, земни мисли, земни чувства? Това са ангелските същества. Но когато тези ангелски същества стигнат до едно съвършено друго становище в Космоса, когато те напускат, така да се каже, царството на Слънцето и вместо извънземни Ангели стават земни Ангели, какво трябва да се случи тогава?
към текста >>
Към всички души на човеци, които
жив
ееха в царството на Михаил, за които аз говорих, принадлежаха ангелски същества, които останаха в царството на Михаил.
Това са ангелските същества. Но когато тези ангелски същества стигнат до едно съвършено друго становище в Космоса, когато те напускат, така да се каже, царството на Слънцето и вместо извънземни Ангели стават земни Ангели, какво трябва да се случи тогава? Тук фактически над цялото развитие на Европа зад външните факти стои една велика тайна. Без съмнение някои Ангели са останали в царството на Михаил. В онази велика свръхсетивна школа в началото на 15-то столетие също имаше такива ангелски същества, които са принадлежали към човеците, които тогава бяха в царството на Михаил.
Към всички души на човеци, които живееха в царството на Михаил, за които аз говорих, принадлежаха ангелски същества, които останаха в царството на Михаил.
Но другите бяха тези, които излязоха от това царство, които се отъждествиха с онова, което беше земна същност.
към текста >>
Това е един въпрос, който дълбоко и вътрешно е свързан с целия човешки
жив
от.
Но сега вие ще кажете: - Но как се случи всъщност, че на определен брой Михаилови Ангели внезапно им хрумна да излязат от това царство на Михаил? А на другите не им хрумна да излязат от това царство! - Трябва да призная, че този е един от най-трудните въпроси, които могат да бъдат повдигнати по отношение на новото развитие на човечеството. Това е всъщност един въпрос, който, когато човек се занимава с него, трябва да раздвижи всички вътрешни сили.
Това е един въпрос, който дълбоко и вътрешно е свързан с целия човешки живот.
към текста >>
За съществата от йерархията на Ангелите са меродавни такива факти, като тези, че в планетния
жив
от става едно разцепление.
Да, макар и на съществата от йерархията на Архангелите да приписваме съвършено друг вид душевна сила, едно съвършено друго устройство на тяхното вътрешно същество - трябва също да им припишем решения, разсъждения върху това, което става. Ние хората също не вземаме решения по друг начин, освен гледайки нещата, които стават външно, оставяйки фактите да говорят, и под влияние на фактите правим това или онова. Само че между раждането и смъртта за нас са меродавни земните факти.
За съществата от йерархията на Ангелите са меродавни такива факти, като тези, че в планетния живот става едно разцепление.
Едната група се обърна към интелигенцията на Земята и с това същевременно към планетните интелигенции; другата група остана вярна на сферата на Михаил, за да пренесе и внесе в цялото бъдеще това, което Михаил управлява като нещо вечно. Нещо решаващо е, дали в цялото бъдеще Михаил може да пренесе това, което е вечно в неговото действие и то сега, когато цялата сила е при човеците; когато това, което се явява във физическото Слънце, потъмнява и постепенно изчезва.
към текста >>
А сега разгледайте всичко това, както става в
жив
ота между смъртта и едно ново раждане.
Така ние виждаме, как едно космическо събитие причинява разцепление между Ангелите, които по-рано бяха обединени с Михаил. Обаче тези същества вземат участие в образуването на кармическото развитие.
А сега разгледайте всичко това, както става в живота между смъртта и едно ново раждане.
Там не всяка човешка душа може да действа сама, също и не всеки Ангел, който ръководи човека, може да действа сам, а там йерархията на Ангелите действа заедно. В задружното действие се изживява кармата. Естествено, когато в един земен живот съм свързан с хора, и ние пренасяме това в следващия живот, тогава Ангелът на единния човек трябва да се срещне с Ангела на другия човек. Трябва да се стигне до съвместна дейност и това много пъти е било така. Това е ужасно потресаващо, бих искал да кажа, смазващо, което става на Земята при Вселенския събор от 869 година.
към текста >>
В задружното действие се из
жив
ява кармата.
Така ние виждаме, как едно космическо събитие причинява разцепление между Ангелите, които по-рано бяха обединени с Михаил. Обаче тези същества вземат участие в образуването на кармическото развитие. А сега разгледайте всичко това, както става в живота между смъртта и едно ново раждане. Там не всяка човешка душа може да действа сама, също и не всеки Ангел, който ръководи човека, може да действа сам, а там йерархията на Ангелите действа заедно.
В задружното действие се изживява кармата.
Естествено, когато в един земен живот съм свързан с хора, и ние пренасяме това в следващия живот, тогава Ангелът на единния човек трябва да се срещне с Ангела на другия човек. Трябва да се стигне до съвместна дейност и това много пъти е било така. Това е ужасно потресаващо, бих искал да кажа, смазващо, което става на Земята при Вселенския събор от 869 година. То е сигнал за нещо огромно, което става горе в духовния свят. Това е разтърсващото - ако някой остане на правилни позиции, като правилно използва космическата интелигентност спрямо такива свръхмощни отношения на фактите - потресаващо важното, което настъпи и все повече и повече настъпва, е, че Ангелът на една човешка душа, която по-рано кармически беше свързана с друга човешка душа, не отива заедно с Ангела на тази друга човешка душа.
към текста >>
Естествено, когато в един земен
жив
от съм свързан с хора, и ние пренасяме това в следващия
жив
от, тогава Ангелът на единния човек трябва да се срещне с Ангела на другия човек.
Така ние виждаме, как едно космическо събитие причинява разцепление между Ангелите, които по-рано бяха обединени с Михаил. Обаче тези същества вземат участие в образуването на кармическото развитие. А сега разгледайте всичко това, както става в живота между смъртта и едно ново раждане. Там не всяка човешка душа може да действа сама, също и не всеки Ангел, който ръководи човека, може да действа сам, а там йерархията на Ангелите действа заедно. В задружното действие се изживява кармата.
Естествено, когато в един земен живот съм свързан с хора, и ние пренасяме това в следващия живот, тогава Ангелът на единния човек трябва да се срещне с Ангела на другия човек.
Трябва да се стигне до съвместна дейност и това много пъти е било така. Това е ужасно потресаващо, бих искал да кажа, смазващо, което става на Земята при Вселенския събор от 869 година. То е сигнал за нещо огромно, което става горе в духовния свят. Това е разтърсващото - ако някой остане на правилни позиции, като правилно използва космическата интелигентност спрямо такива свръхмощни отношения на фактите - потресаващо важното, което настъпи и все повече и повече настъпва, е, че Ангелът на една човешка душа, която по-рано кармически беше свързана с друга човешка душа, не отива заедно с Ангела на тази друга човешка душа. Единият Ангел на две кармически свързани човешки души остана при Михаил, другият слезе долу на Земята.
към текста >>
В следващите земни съществувания вече не всички из
жив
явания бяха правилно поставени в кармата.
Единият Ангел на две кармически свързани човешки души остана при Михаил, другият слезе долу на Земята. Какво трябваше да се случи тук? В периода между основаването на християнството и епохата на Съзнателната душа, който беше сигнализиран предимно чрез 9-то столетие, чрез 869 година, трябваше да се случи това, че в кармата на хората настъпи безредие! С това е казана една от най-важните думи, която въобще може да бъде изказана по отношение на новата история на човечеството. В кармата на по-новото човечество настъпи безредие.
В следващите земни съществувания вече не всички изживявания бяха правилно поставени в кармата.
И хаотичността на по-новата история, това, което внася в по-новата история все повече и повече социален, културен и друг хаос, който не позволява да се стигне до една цел, това е безредието, в което е била вкарана кармата, защото настъпи разцепление в йерархията на Ангелите, принадлежащи към Михаил.
към текста >>
Тези сили се крият в това, че чрез настъпване господството на Михаил, чрез епохата на Михаил, в която
жив
еем, с поемане господството над Земята от Михаил, със смяната на господството на Гавраил с господството на Михаил, от него се внася силата, която отново трябва да въведе ред в кармата на онези, които са вървели с него.
Ние трябва да кажем: - Всичко, което чрез вътрешен душевен стремеж честно е събрало душите в Антропософското общество, то естествено важи. Но как става така, че съществуват също и силите, които допринасят на базата на чисто духовни принципи днес действително да се събират хора, които иначе са си чужди в днешния свят? Къде се крият силите, които карат хората заедно да се намерят?
Тези сили се крият в това, че чрез настъпване господството на Михаил, чрез епохата на Михаил, в която живеем, с поемане господството над Земята от Михаил, със смяната на господството на Гавраил с господството на Михаил, от него се внася силата, която отново трябва да въведе ред в кармата на онези, които са вървели с него.
Така че можем да кажем: - Кое обединява членовете на Антропософското общество? Обединява ги това, че те трябва да приведат в ред тяхната карма! Когато в течение на живота си някой забележи, че тук или там влиза в отношения, които не са съобразени с неговия вътрешен стремеж, които, може би, по някакъв начин остават вън от истинския баланс в човека между доброто и злото - това от една страна, - а от друга страна в него постоянно живее стремеж да напредва с антропософското учение. Тук е налице фактът, че съответният човек се стреми обратно към кармата, към действителната карма, към изживяването на действителната карма. Това за познаващия е космическият лъч, който действително се разлива чрез антропософското движение и означава възстановяване истината на кармата.
към текста >>
Когато в течение на
жив
ота си някой забележи, че тук или там влиза в отношения, които не са съобразени с неговия вътрешен стремеж, които, може би, по някакъв начин остават вън от истинския баланс в човека между доброто и злото - това от една страна, - а от друга страна в него постоянно
жив
ее стремеж да напредва с антропософското учение.
Но как става така, че съществуват също и силите, които допринасят на базата на чисто духовни принципи днес действително да се събират хора, които иначе са си чужди в днешния свят? Къде се крият силите, които карат хората заедно да се намерят? Тези сили се крият в това, че чрез настъпване господството на Михаил, чрез епохата на Михаил, в която живеем, с поемане господството над Земята от Михаил, със смяната на господството на Гавраил с господството на Михаил, от него се внася силата, която отново трябва да въведе ред в кармата на онези, които са вървели с него. Така че можем да кажем: - Кое обединява членовете на Антропософското общество? Обединява ги това, че те трябва да приведат в ред тяхната карма!
Когато в течение на живота си някой забележи, че тук или там влиза в отношения, които не са съобразени с неговия вътрешен стремеж, които, може би, по някакъв начин остават вън от истинския баланс в човека между доброто и злото - това от една страна, - а от друга страна в него постоянно живее стремеж да напредва с антропософското учение.
Тук е налице фактът, че съответният човек се стреми обратно към кармата, към действителната карма, към изживяването на действителната карма. Това за познаващия е космическият лъч, който действително се разлива чрез антропософското движение и означава възстановяване истината на кармата. Виждате ли, с този факт е свързано много от това, което е съдба за отделния човек в Антропософското общество, както и съдбата на цялото общество, защото те се сливат в едно.
към текста >>
Тук е налице фактът, че съответният човек се стреми обратно към кармата, към действителната карма, към из
жив
яването на действителната карма.
Къде се крият силите, които карат хората заедно да се намерят? Тези сили се крият в това, че чрез настъпване господството на Михаил, чрез епохата на Михаил, в която живеем, с поемане господството над Земята от Михаил, със смяната на господството на Гавраил с господството на Михаил, от него се внася силата, която отново трябва да въведе ред в кармата на онези, които са вървели с него. Така че можем да кажем: - Кое обединява членовете на Антропософското общество? Обединява ги това, че те трябва да приведат в ред тяхната карма! Когато в течение на живота си някой забележи, че тук или там влиза в отношения, които не са съобразени с неговия вътрешен стремеж, които, може би, по някакъв начин остават вън от истинския баланс в човека между доброто и злото - това от една страна, - а от друга страна в него постоянно живее стремеж да напредва с антропософското учение.
Тук е налице фактът, че съответният човек се стреми обратно към кармата, към действителната карма, към изживяването на действителната карма.
Това за познаващия е космическият лъч, който действително се разлива чрез антропософското движение и означава възстановяване истината на кармата. Виждате ли, с този факт е свързано много от това, което е съдба за отделния човек в Антропософското общество, както и съдбата на цялото общество, защото те се сливат в едно.
към текста >>
Виждате ли, съществата от йерархията на Ангелите, които се бяха съединили със земния принцип, от към 9-то, 10-то столетие насам всъщност
жив
еят на Земята.
Виждате ли, съществата от йерархията на Ангелите, които се бяха съединили със земния принцип, от към 9-то, 10-то столетие насам всъщност живеят на Земята.
И отново това е потресаващото, мои мили приятели. Материализмът на Земята нараства, там най-напредналите, най-умните хора отричат духовното, започват да се подиграват с твърдението, че около тях има духовни същества също както има физически хора. В това време, в което се разпространява материализмът, все повече и повече Ангели слизат и живеят на Земята. Те взимат участие в това, което се върши на Земята. В определени времена, когато човешкото съзнание е замъглено, именно те се вселяват и действат на Земята.
към текста >>
В това време, в което се разпространява материализмът, все повече и повече Ангели слизат и
жив
еят на Земята.
Виждате ли, съществата от йерархията на Ангелите, които се бяха съединили със земния принцип, от към 9-то, 10-то столетие насам всъщност живеят на Земята. И отново това е потресаващото, мои мили приятели. Материализмът на Земята нараства, там най-напредналите, най-умните хора отричат духовното, започват да се подиграват с твърдението, че около тях има духовни същества също както има физически хора.
В това време, в което се разпространява материализмът, все повече и повече Ангели слизат и живеят на Земята.
Те взимат участие в това, което се върши на Земята. В определени времена, когато човешкото съзнание е замъглено, именно те се вселяват и действат на Земята. Голям брой ангелски същества се въздържат, обаче онези, които според тяхната ангелска карма стоят най-близо до ариманическите същества, не се въздържат, а се вселяват в хора, потопяват се в хора през определени времена.
към текста >>
Тогава се поражда онова, за което миналия път аз казах: - Ето, на Земята
жив
ее един човек; той има човешки дарби, човешка интелигентност, която проявява, може би, я проявява гениално, обаче за определено време, когато неговото съзнание е затъмнено, една ариманическа ангелска интелигентност, едно ариманическо ангелско същество се настанява в него.
Тогава се поражда онова, за което миналия път аз казах: - Ето, на Земята живее един човек; той има човешки дарби, човешка интелигентност, която проявява, може би, я проявява гениално, обаче за определено време, когато неговото съзнание е затъмнено, една ариманическа ангелска интелигентност, едно ариманическо ангелско същество се настанява в него.
Тогава може да се получи това явление: Пред нас имаме даден човек, той изглежда така, като че е обикновен човек и от своята човечност пише това или онова. Но ариманическото същество може да се домогне до човека именно чрез онова, което днес се приема в интелигентни, в умствени форми. Човек трябва да прояви своята личност, ако не трябва днес да бъде залят от всичко това, което аз посочих в течение на тези лекции. Именно поради тази причина Ариман може да се яви като писател. Естествено той си служи с едно ангелско същество.
към текста >>
Нека помислим, срещу какви импулси заставаме, когато заставаме пред онези идеи, които са
жив
ели в Ницше във времето, когато изхождайки от този дух той бе написал онези блестящи, интелигентни, но дяволски съчинения - съчиненията «Антихрист» и «Ecce homo»!
Едва по-късно се запознахме с това, което Ницше[5] е написал във времето на своя упадък. Това са преди всичко две съчинения: «Антихрист» и «Ecce homo» /ето човекът/, това са две съчинения, които е написал Ариман - не Ницше, а един ариманически дух, вселен в Ницше. Тук Ариман за първи път се появява като писател на Земята. Той ще продължи да върши това. От това Ницше бе разбит.
Нека помислим, срещу какви импулси заставаме, когато заставаме пред онези идеи, които са живели в Ницше във времето, когато изхождайки от този дух той бе написал онези блестящи, интелигентни, но дяволски съчинения - съчиненията «Антихрист» и «Ecce homo»!
Аз говорих за великата обширна интелигентност на Ариман. По отношение на това, което е величествено, заслепяващо, ние не понижаваме едно съчинение, когато го наричаме ариманическо, както могат да помислят прости хора, които не знаят, какво величие може да има в Ариман. Не се укорява, не се хвали, когато се говори за Ариман; много неща на Земята зависят от него. Който е кървял - разбирам това душевно - както аз съм кървял, когато за първи път прочетох Ницшевото съчинение «Волята за власт», което след това бе публикувано по такъв начин, че хората не можеха да имат никаква правилна представа за него, и който същевременно може да вижда в царствата, които, откакто е настъпило господството на Михаил, от 80-те години на миналия век, са отделени от физическите земни царства с една съвсем тънка стена, който знае, как това царство непосредствено граничи с физическото царство, така че можем да кажем, че то е едно царство, което е подобно на царството, в което човек влиза след смъртта, - който прозира, какви са усилията в това направление, той знае, как те импулсиращо се изразяват в нещо подобно като «Ecce homo» и «Антихрист». Достатъчно е тогава само да се помисли, какви забележки на Ариман се намират в «Антихрист».
към текста >>
При преминаването от Кали-Юга, при преминаването от тъмната в светлата епоха ние трябваше фактически духовно-физически да прогледнем, когато искаме да охарактеризираме - както аз сторих това в предговора на моята книга «Мистиката в зората на новия духовен
жив
от», - настроението, което трябва да имаме спрямо духовното и материалното.
Тези са нещата, върху които трябва да насочим поглед, ако искаме да разберем, как човечеството може да се отнася към това, което трябва да се появи в цивилизацията чрез настъпването на епохата на Михаил.
При преминаването от Кали-Юга, при преминаването от тъмната в светлата епоха ние трябваше фактически духовно-физически да прогледнем, когато искаме да охарактеризираме - както аз сторих това в предговора на моята книга «Мистиката в зората на новия духовен живот», - настроението, което трябва да имаме спрямо духовното и материалното.
На човек му се иска наистина отвсякъде да почерпи възможност да охарактеризира този величествен преход, който стана чрез настъпването епохата на Михаил. И ние трябва да се почувстваме вътре във всичко, което е антропософско движение. Защото цялото това величие се проявява първо в навлязлата вече в безредие човешка карма. Когато помислим, как в кармическите връзки се крие една всеобща истина и как светът е такъв, че даже в тези всеобщи кармически връзки в течение на столетия можаха да се намесят изключенията, и как се появява изискването, космическите изключения да бъдат приведени в техния порядък, тогава ще почувстваме - защото тази е задачата, мисията на антропософското движение - великото значение и необходимост на антропософското движение.
към текста >>
Това, мои мили приятели, трябва да залегне във вашите души, когато си казвате: - Онези, които от такова разбиране днес чувстват в себе си стремеж да влезнат в антропософския
жив
от, при изтичането на 20-то столетие, те отново ще бъдат призовани, да постигнат в кулминационната точка възможно най-голямото разпространение на антропософското движение.
Това, мои мили приятели, трябва да залегне във вашите души, когато си казвате: - Онези, които от такова разбиране днес чувстват в себе си стремеж да влезнат в антропософския живот, при изтичането на 20-то столетие, те отново ще бъдат призовани, да постигнат в кулминационната точка възможно най-голямото разпространение на антропософското движение.
Обаче това може да стане само тогава, когато тези неща заживеят в нас, когато в нас заживее разбирането за това, което като космическо-духовно естество прониква в земно-физическото, когато даже и в земната интелигентност, във възгледите на хората проникне съзнанието за значението на Михаил.
към текста >>
Обаче това може да стане само тогава, когато тези неща за
жив
еят в нас, когато в нас за
жив
ее разбирането за това, което като космическо-духовно естество прониква в земно-физическото, когато даже и в земната интелигентност, във възгледите на хората проникне съзнанието за значението на Михаил.
Това, мои мили приятели, трябва да залегне във вашите души, когато си казвате: - Онези, които от такова разбиране днес чувстват в себе си стремеж да влезнат в антропософския живот, при изтичането на 20-то столетие, те отново ще бъдат призовани, да постигнат в кулминационната точка възможно най-голямото разпространение на антропософското движение.
Обаче това може да стане само тогава, когато тези неща заживеят в нас, когато в нас заживее разбирането за това, което като космическо-духовно естество прониква в земно-физическото, когато даже и в земната интелигентност, във възгледите на хората проникне съзнанието за значението на Михаил.
към текста >>
Този импулс трябва да бъде душата на антропософския
жив
от; самата душа трябва да иска да стои вътре в антропософското движение.
Този импулс трябва да бъде душата на антропософския живот; самата душа трябва да иска да стои вътре в антропософското движение.
С това ние ще намерим възможност да запазим в нашите души не само имащите велико значение мисли, но и да оживим тези мисли; така че чрез тези мисли душите да се оформят по-нататък по антропософски начин, за да може душата в действителност да стане онова, което тя трябва да бъде - чрез несъзнателния си стремеж душата да достигне до антропософията, за да бъде обхваната от мисията на антропософията. За да оставите това спокойно да действа върху вас, затова в този последен час ви казвам тези сериозни думи. Ние ще продължим, когато отново се съберем. Когато отново се съберем в първите дни на месец септември, ще продължим тези разглеждания. Междувременно бих искал да съм вложил във вашите души, в сърцата на всички вас това, което трябваше да говоря тази вечер във връзка с кармата на отделните антропософи и на Антропософското общество.
към текста >>
С това ние ще намерим възможност да запазим в нашите души не само имащите велико значение мисли, но и да о
жив
им тези мисли; така че чрез тези мисли душите да се оформят по-нататък по антропософски начин, за да може душата в действителност да стане онова, което тя трябва да бъде - чрез несъзнателния си стремеж душата да достигне до антропософията, за да бъде обхваната от мисията на антропософията.
Този импулс трябва да бъде душата на антропософския живот; самата душа трябва да иска да стои вътре в антропософското движение.
С това ние ще намерим възможност да запазим в нашите души не само имащите велико значение мисли, но и да оживим тези мисли; така че чрез тези мисли душите да се оформят по-нататък по антропософски начин, за да може душата в действителност да стане онова, което тя трябва да бъде - чрез несъзнателния си стремеж душата да достигне до антропософията, за да бъде обхваната от мисията на антропософията.
За да оставите това спокойно да действа върху вас, затова в този последен час ви казвам тези сериозни думи. Ние ще продължим, когато отново се съберем. Когато отново се съберем в първите дни на месец септември, ще продължим тези разглеждания. Междувременно бих искал да съм вложил във вашите души, в сърцата на всички вас това, което трябваше да говоря тази вечер във връзка с кармата на отделните антропософи и на Антропософското общество.
към текста >>
15.
Забележки към текста
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
24 Аверое (всъщност Ибн Рошид), 1126-1198,
жив
ял в двора в Мароко.
24 Аверое (всъщност Ибн Рошид), 1126-1198, живял в двора в Мароко.
към текста >>
«Приказка за зелената змия и за красивата Лилия» като край на разказа «Разговори между немски емигранти», която през1795 също излиза в «Horen» Сравни изложение на Рудолф Щайнер в «Новата духовност и из
жив
яването на Христос през двадесето столетие», Събр. съч.
«Приказка за зелената змия и за красивата Лилия» като край на разказа «Разговори между немски емигранти», която през1795 също излиза в «Horen» Сравни изложение на Рудолф Щайнер в «Новата духовност и изживяването на Христос през двадесето столетие», Събр. съч.
200, 4. лекция.
към текста >>
92 един лъч от още
жив
ата мъдрост на Петър от Компостела: тук става въпрос за книгата «De consolatio rationis».
92 един лъч от още живата мъдрост на Петър от Компостела: тук става въпрос за книгата «De consolatio rationis».
Онзи Петър от Компостела – имало е трима с това име -, който е възможно да е авторът на тази книга според Петър Банко е написал «Petri Compostellani de consolatio rationis libro duo», издадена в Мюнстер и Вестфален през 1912 = Приноси към историята на философията през Средновековието VIII) към средата на 12. столетие. Въпреки това остава отворен въпросът, дали книгата в действителност не е много по-стара или се опира на някакво по-старо произведение.
към текста >>
Нашето понятие, нашето културно понятие в света в който
жив
ее Исус няма никакъв смисъл.
Буквалният текст на цитатите гласи: «Господин Ренан, този Ханс-салам в психологията, употреби две от най-неподходящите понятия, които можеше да даде за неговото обяснение на типа Исус. Понятието гений и понятието герой. ... Да направи от Исус един герой! И що за недоразумение е думата !
Нашето понятие, нашето културно понятие в света в който живее Исус няма никакъв смисъл.
Казано със строгоста на психолога, тук по-скоро би била на място една съвсем друга дума, думата - Идиот.» (откъс 29).
към текста >>
16.
Съдържание
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Жив
отът на сънищата.
Духовният първообраз на антропософското движение. Съвременни и предисторически състояния на човешкото съзнание.
Животът на сънищата.
Хаотично символизиране на външния сетивен живот и на откровенията на духовния свят. Изпридането и изтъкаването на нашата съдба през време на сънното изживяване във връзка с божествените духове.
към текста >>
Хаотично символизиране на външния сетивен
жив
от и на откровенията на духовния свят.
Духовният първообраз на антропософското движение. Съвременни и предисторически състояния на човешкото съзнание. Животът на сънищата.
Хаотично символизиране на външния сетивен живот и на откровенията на духовния свят.
Изпридането и изтъкаването на нашата съдба през време на сънното изживяване във връзка с божествените духове.
към текста >>
Изпридането и изтъкаването на нашата съдба през време на сънното из
жив
яване във връзка с божествените духове.
Духовният първообраз на антропософското движение. Съвременни и предисторически състояния на човешкото съзнание. Животът на сънищата. Хаотично символизиране на външния сетивен живот и на откровенията на духовния свят.
Изпридането и изтъкаването на нашата съдба през време на сънното изживяване във връзка с божествените духове.
към текста >>
На основата на историческите събития стоят духовни събития; тези духовни събития трябва да бъдат включени в
жив
ота и в мировата история като вътрешни мотиви.
На основата на историческите събития стоят духовни събития; тези духовни събития трябва да бъдат включени в живота и в мировата история като вътрешни мотиви.
Резултатите от минали културни епохи са пренесени от личности в по-късни времена и при това в изменена форма. В тяхната нова форма те не могат да бъдат познати чрез наблюдение на външното; те трябва да бъдат обгърнати с поглед и като вътрешно течение. Харун ал Рашид и неговият съветник. Арабизмът в европейската култура. Осмият вселенски събор.
към текста >>
Залезно настроение на
жив
ия платонизъм в школата от Шартр, докато в свръхсетивната школа на Михаил се раждат импулси за бъдещето.
Залезно настроение на живия платонизъм в школата от Шартр, докато в свръхсетивната школа на Михаил се раждат импулси за бъдещето.
Тези импулси действат в съвременното антропософско движение. Образът на Юлиан Отстъпника.
към текста >>
Господството на Михаил отново ни отваря достъп до едно духовно схващане на
жив
ота между смъртта и едно ново раждане.
Звездите като колонии от духовни същества в мировото пространство. За да разберем кармата, трябва да се свържем със съществата на звездите между смъртта и ново раждане.
Господството на Михаил отново ни отваря достъп до едно духовно схващане на живота между смъртта и едно ново раждане.
Образът на Щрадер. Войната на певците във Вартбург. Хайнрих фон Офтердинген.
към текста >>
Ръководни линии за разбирането на съвременния духовен
жив
от.
Ръководни линии за разбирането на съвременния духовен живот.
Кармически пречки показани с примера на индивидуалността, която е живяла в Томас Кампанелла и в Отто Вайнингер: Вътрешна борба на предишния визионерен и на духовния светоглед с рационализма и интелектуализма.
към текста >>
Кармически пречки показани с примера на индивидуалността, която е
жив
яла в Томас Кампанелла и в Отто Вайнингер: Вътрешна борба на предишния визионерен и на духовния светоглед с рационализма и интелектуализма.
Ръководни линии за разбирането на съвременния духовен живот.
Кармически пречки показани с примера на индивидуалността, която е живяла в Томас Кампанелла и в Отто Вайнингер: Вътрешна борба на предишния визионерен и на духовния светоглед с рационализма и интелектуализма.
към текста >>
Отзвук на
жив
ота на Рафаел в магическия идеализъм на Новалис.
Илия в Лазар-Йоан. Рафаел и Новалис. Преминаването на Рафаел през сферите на Луната, Меркурий, Венера и Слънцето. Неговото свързване с Гьоте, Елифас Леви и Сведенборг в сферата на Юпитер. Биографията на Рафаел от Херман Грим.
Отзвук на живота на Рафаел в магическия идеализъм на Новалис.
Изява на силата на Михаил в душата, нейното оживяване в делата е необходимо, за да бъде постигната победата над демоните-змейове.
към текста >>
Изява на силата на Михаил в душата, нейното о
жив
яване в делата е необходимо, за да бъде постигната победата над демоните-змейове.
Рафаел и Новалис. Преминаването на Рафаел през сферите на Луната, Меркурий, Венера и Слънцето. Неговото свързване с Гьоте, Елифас Леви и Сведенборг в сферата на Юпитер. Биографията на Рафаел от Херман Грим. Отзвук на живота на Рафаел в магическия идеализъм на Новалис.
Изява на силата на Михаил в душата, нейното оживяване в делата е необходимо, за да бъде постигната победата над демоните-змейове.
към текста >>
Рудолф Щайнер –
жив
от и творчество
Рудолф Щайнер – живот и творчество
към текста >>
Въпросите за дълбокия смисъл на
жив
ота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: -
Жив
еем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори? -
към текста >>
Фактите на повтарящия се земен
жив
от на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията.
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията.
Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
към текста >>
17.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Чрез това Коледно събрание[1] Антропософското общество трябваше да получи нов импулс, а именно онзи импулс, който трябва да стане негов собствен импулс, ако действително през него по достоен начин ще тече онзи
жив
от, който чрез антропософията ще трябва да бъде въплътен в цивилизования
жив
от на човечеството.
Днес са събрани много приятели, които от Коледното събрание насам за първи път са тук и поради това се чувствам задължен, като въведение макар и с малко думи да обърна вниманието ви върху Коледното събрание.
Чрез това Коледно събрание[1] Антропософското общество трябваше да получи нов импулс, а именно онзи импулс, който трябва да стане негов собствен импулс, ако действително през него по достоен начин ще тече онзи живот, който чрез антропософията ще трябва да бъде въплътен в цивилизования живот на човечеството.
От това Коледно събрание насам в Антропософското общество действително навлезе един езотеричен импулс. Досега това Антропософско общество беше, така да се каже, мястото за административно управление на антропософията. Още от самото начало антропософията беше онова, през което тече духовният живот, който от последната третина на 19-то столетие до днес е достъпен за човечеството. Обаче това антропософско движение трябва да се схваща така, че онова, което протича от него тук на Земята, е само външната изява на нещо, което става в духовния свят за развитието на човечеството. И който иска да бъде свързан с антропософското движение по един достоен начин, той трябва да се запознае също и с това, че духовните импулси важат и за самата област на Антропософското общество.
към текста >>
Още от самото начало антропософията беше онова, през което тече духовният
жив
от, който от последната третина на 19-то столетие до днес е достъпен за човечеството.
Днес са събрани много приятели, които от Коледното събрание насам за първи път са тук и поради това се чувствам задължен, като въведение макар и с малко думи да обърна вниманието ви върху Коледното събрание. Чрез това Коледно събрание[1] Антропософското общество трябваше да получи нов импулс, а именно онзи импулс, който трябва да стане негов собствен импулс, ако действително през него по достоен начин ще тече онзи живот, който чрез антропософията ще трябва да бъде въплътен в цивилизования живот на човечеството. От това Коледно събрание насам в Антропософското общество действително навлезе един езотеричен импулс. Досега това Антропософско общество беше, така да се каже, мястото за административно управление на антропософията.
Още от самото начало антропософията беше онова, през което тече духовният живот, който от последната третина на 19-то столетие до днес е достъпен за човечеството.
Обаче това антропософско движение трябва да се схваща така, че онова, което протича от него тук на Земята, е само външната изява на нещо, което става в духовния свят за развитието на човечеството. И който иска да бъде свързан с антропософското движение по един достоен начин, той трябва да се запознае също и с това, че духовните импулси важат и за самата област на Антропософското общество.
към текста >>
И днес човечеството има един духовен
жив
от в мисли, но общо взето като цивилизовано човечество то изпълва този духовен
жив
от на мислите само с материално съдържание.
Какво значение има, мои мили приятели, ако човек общо взето теоретически вярва в един духовен свят? Да вярва човек теоретически в един духовен свят означава, да приема този духовен свят в мислите си. Обаче мислите на съвременните хора, макар и според тяхната първична природа да представляват най-духовното за днешния човек, са такива, че първо така, както са се развили като вътрешен дух на човека в течение на последните 4 до 5 столетия, те са годни да приемат само отнасящи се до материалното истини.
И днес човечеството има един духовен живот в мисли, но общо взето като цивилизовано човечество то изпълва този духовен живот на мислите само с материално съдържание.
Материално съдържание остава също и онова, което хората знаят теоретично за антропософията, докато се прибави действителната вътрешна, съзнателна сила на убеждението, че духовното е конкретна действителност, че навсякъде, където за външните човешки сетива живее материя, духът не само прониква и изпълва тази материя, но че в крайна сметка пред истинския човешки поглед всичко материално изчезва, когато той е в състояние през материята да проникне до духовното.
към текста >>
Материално съдържание остава също и онова, което хората знаят теоретично за антропософията, докато се прибави действителната вътрешна, съзнателна сила на убеждението, че духовното е конкретна действителност, че навсякъде, където за външните човешки сетива
жив
ее материя, духът не само прониква и изпълва тази материя, но че в крайна сметка пред истинския човешки поглед всичко материално изчезва, когато той е в състояние през материята да проникне до духовното.
Какво значение има, мои мили приятели, ако човек общо взето теоретически вярва в един духовен свят? Да вярва човек теоретически в един духовен свят означава, да приема този духовен свят в мислите си. Обаче мислите на съвременните хора, макар и според тяхната първична природа да представляват най-духовното за днешния човек, са такива, че първо така, както са се развили като вътрешен дух на човека в течение на последните 4 до 5 столетия, те са годни да приемат само отнасящи се до материалното истини. И днес човечеството има един духовен живот в мисли, но общо взето като цивилизовано човечество то изпълва този духовен живот на мислите само с материално съдържание.
Материално съдържание остава също и онова, което хората знаят теоретично за антропософията, докато се прибави действителната вътрешна, съзнателна сила на убеждението, че духовното е конкретна действителност, че навсякъде, където за външните човешки сетива живее материя, духът не само прониква и изпълва тази материя, но че в крайна сметка пред истинския човешки поглед всичко материално изчезва, когато той е в състояние през материята да проникне до духовното.
към текста >>
За този съществуващ във външния сетивен свят факт, за тази наша принадлежност към Антропософското общество ние трябва да бъдем в състояние да признаем съответстващата му духовност, духовното движение, което се разви в по-ново време в духовния свят и което ще продължава да съществува в земния
жив
от, ако хората могат да му останат верни.
Но един такъв възглед трябва да бъде разпрострян също и върху всичко онова, което първоначално засяга самите нас. Нас ни засяга нашата принадлежност към Антропософското общество.
За този съществуващ във външния сетивен свят факт, за тази наша принадлежност към Антропософското общество ние трябва да бъдем в състояние да признаем съответстващата му духовност, духовното движение, което се разви в по-ново време в духовния свят и което ще продължава да съществува в земния живот, ако хората могат да му останат верни.
То ще продължава иначе да съществува отвъд земния живот. То ще продължава да съществува свързано със земния живот, ако хората намерят в сърцата си силата да му останат верни.
към текста >>
То ще продължава иначе да съществува отвъд земния
жив
от.
Но един такъв възглед трябва да бъде разпрострян също и върху всичко онова, което първоначално засяга самите нас. Нас ни засяга нашата принадлежност към Антропософското общество. За този съществуващ във външния сетивен свят факт, за тази наша принадлежност към Антропософското общество ние трябва да бъдем в състояние да признаем съответстващата му духовност, духовното движение, което се разви в по-ново време в духовния свят и което ще продължава да съществува в земния живот, ако хората могат да му останат верни.
То ще продължава иначе да съществува отвъд земния живот.
То ще продължава да съществува свързано със земния живот, ако хората намерят в сърцата си силата да му останат верни.
към текста >>
То ще продължава да съществува свързано със земния
жив
от, ако хората намерят в сърцата си силата да му останат верни.
Но един такъв възглед трябва да бъде разпрострян също и върху всичко онова, което първоначално засяга самите нас. Нас ни засяга нашата принадлежност към Антропософското общество. За този съществуващ във външния сетивен свят факт, за тази наша принадлежност към Антропософското общество ние трябва да бъдем в състояние да признаем съответстващата му духовност, духовното движение, което се разви в по-ново време в духовния свят и което ще продължава да съществува в земния живот, ако хората могат да му останат верни. То ще продължава иначе да съществува отвъд земния живот.
То ще продължава да съществува свързано със земния живот, ако хората намерят в сърцата си силата да му останат верни.
към текста >>
Но че не само зад минералите, растенията,
жив
отните и човека се намира нещо духовно, а и че зад самото Антропософско общество, което външно принадлежи към майя, към илюзията, витае духовният първообраз на антропософското движение, това е същественото, което трябва да проникне като дълбока сила на убеждението в сърцето на всеки, който се посвети на антропософията.
Но че не само зад минералите, растенията, животните и човека се намира нещо духовно, а и че зад самото Антропософско общество, което външно принадлежи към майя, към илюзията, витае духовният първообраз на антропософското движение, това е същественото, което трябва да проникне като дълбока сила на убеждението в сърцето на всеки, който се посвети на антропософията.
И това трябва да стане нещо реално в дейността и в работата на Антропософското общество. Аз често съм казвал, мои мили приятели, че за времето преди Коледното събрание трябва да се прави разлика между антропософското движение, за което винаги би трябвало да се казва същото както днес, и между Антропософското общество, което беше външно административно място за антропософския езотеризъм. От Коледа насам е друго. По времето на Коледа се наложи да се вземе трудното решение, дали самият аз трябва да стана председател на Антропософското общество. През всички предхождащи години от съществуването на Антропософското общество аз считах себе си като не свързан с администрацията учител по антропософските въпроси и в най-различните случаи строго спазвах това.
към текста >>
Защото беше напълно възможно, именно чрез едно такова решение да бъдат застрашени потоците духовен
жив
от, които се бяха изливали към нас.
В течение на тази лекция или пък по друг начин нашите приятели ще имат възможност да се научат да познават, какво означава по един действен начин да осъществят на земното поле това, което днес иска да се изяви от духовния свят. И трябва да бъдат разбрани трудностите, които са свързани с това, когато, така да се каже, към това отношение спрямо духовния свят трябва да се прибави една външна администрация. И по времето на Коледа предстоеше евентуалността да бъдат отблъснати онези духовни същества, които ни дават антропософията, понеже външната администрация се свързва със самата езотерика, или пък да се получи нещо друго. Ето защо решението, което трябваше да бъде взето тогава, беше извънредно трудно.
Защото беше напълно възможно, именно чрез едно такова решение да бъдат застрашени потоците духовен живот, които се бяха изливали към нас.
към текста >>
За бъдеще Антропософското общество трябва да бъде онова място, през което непосредствено да тече езотеричният
жив
от и самото то да действа езотерично, имайки съзнание за своята езотерична дейност.
Въпреки всичко решението трябваше да бъде взето, защото предпоставките бяха такива, че от този момент нататък трябваше да настъпи противоположното на това, което преди малко охарактеризирах, ако антропософското дело трябваше да остане и по-нататък свързано с Антропософското общество.
За бъдеще Антропософското общество трябва да бъде онова място, през което непосредствено да тече езотеричният живот и самото то да действа езотерично, имайки съзнание за своята езотерична дейност.
към текста >>
Така за в бъдеще в най-широк смисъл всичко трябва да бъде основано върху действителните човешки отношения в конкретния, а не в абстрактния духовен
жив
от.
За целта е необходимо признаването на онези реални сили, които трябва да свържат обединените в обществото отделни личности. Тези сили не могат да стоят под някаква програма или теза, обхванати чрез абстрактни правила. Единствено действителните човешки отношения могат да основат и да подържат в езотеричен смисъл Антропософското общество.
Така за в бъдеще в най-широк смисъл всичко трябва да бъде основано върху действителните човешки отношения в конкретния, а не в абстрактния духовен живот.
Трябва да бъдем само в състояние да схващаме този конкретен духовен живот и да го виждаме и в най-малките подробности на живота. Бих искал да приведа една много малка подробност. Когато приехме този импулс, ние решихме да дадем на всеки член една нова членска карта. Тъй като междувременно Антропософското общество нарасна до 12 хиляди членове, касаеше се сега да бъдат изготвени тези 12 хиляди членски карти и въпреки възражението, което мнозина повдигнаха, аз трябваше да се реша лично да подпиша всяка членска карта. Естествено това представлява работа от няколко седмици.
към текста >>
Трябва да бъдем само в състояние да схващаме този конкретен духовен
жив
от и да го виждаме и в най-малките подробности на
жив
ота.
За целта е необходимо признаването на онези реални сили, които трябва да свържат обединените в обществото отделни личности. Тези сили не могат да стоят под някаква програма или теза, обхванати чрез абстрактни правила. Единствено действителните човешки отношения могат да основат и да подържат в езотеричен смисъл Антропософското общество. Така за в бъдеще в най-широк смисъл всичко трябва да бъде основано върху действителните човешки отношения в конкретния, а не в абстрактния духовен живот.
Трябва да бъдем само в състояние да схващаме този конкретен духовен живот и да го виждаме и в най-малките подробности на живота.
Бих искал да приведа една много малка подробност. Когато приехме този импулс, ние решихме да дадем на всеки член една нова членска карта. Тъй като междувременно Антропософското общество нарасна до 12 хиляди членове, касаеше се сега да бъдат изготвени тези 12 хиляди членски карти и въпреки възражението, което мнозина повдигнаха, аз трябваше да се реша лично да подпиша всяка членска карта. Естествено това представлява работа от няколко седмици. Но какво означава тя?
към текста >>
Нищо от това, което действително тече през антропософията, не трябва да стои в правилници и параграфи, а всичко трябва да бъде действителен
жив
от.
Така се различават човешките отношения, които са факти, от това, което са чисти административни мерки, което се намира само в програмите и в параграфите.
Нищо от това, което действително тече през антропософията, не трябва да стои в правилници и параграфи, а всичко трябва да бъде действителен живот.
Само действителният живот може да приеме езотериката.
към текста >>
Само действителният
жив
от може да приеме езотериката.
Така се различават човешките отношения, които са факти, от това, което са чисти административни мерки, което се намира само в програмите и в параграфите. Нищо от това, което действително тече през антропософията, не трябва да стои в правилници и параграфи, а всичко трябва да бъде действителен живот.
Само действителният живот може да приеме езотериката.
към текста >>
Но размислете само и ще откриете, че пълното изпълнение от сърце на това не е нещо самопонятно и че даже е много трудно човек да изпълнява това във всеки момент от своя
жив
от.
Би трябвало да ви се стори, мои мили приятели, че това е нещо, което се разбира от само себе си.
Но размислете само и ще откриете, че пълното изпълнение от сърце на това не е нещо самопонятно и че даже е много трудно човек да изпълнява това във всеки момент от своя живот.
към текста >>
Сега се касае за това, бих искал да кажа, първата ни действителна грижа да бъде тази: При тези условия ще тече ли по-нататък духовният
жив
от през Антропософското общество, както той е текъл през антропософското движение?
Сега се касае за това, бих искал да кажа, първата ни действителна грижа да бъде тази: При тези условия ще тече ли по-нататък духовният живот през Антропософското общество, както той е текъл през антропософското движение?
към текста >>
Тогава аз срещнах най-
жив
а съпротива срещу осъществяването на това намерение.
Но има още нещо, за което искам да припомня днес. Първото, което съобщих тогава на един много малък кръг, носеше заглавието за няколкото лекции «Практически упражнения за кармата».
Тогава аз срещнах най-жива съпротива срещу осъществяването на това намерение.
И може би най-старият член на Антропософското общество, който за наша голяма радост днес отново е тук - господин Гюнтер Вагнер[2], когото бих искал най-сърдечно да поздравя като един вид сеньор на Антропософското общество, - може би господин Вагнер си спомня, колко голяма беше тогава съпротивата срещу много неща, които аз още отначалото исках да внедря в антропософското движение. Тези лекции не можаха да бъдат изнесени. Не можахме да развием онази езотерика срещу теченията, които произхождаха от теософското движение, не можахме да развием онази езотерика, която действително открито и безпристрастно говори за това, което всъщност винаги беше налице теоретически.
към текста >>
Когато казваме това, ние се натъкваме обаче на ожесточената съпротива в мисловния
жив
от на нашето съвремие.
Когато казваме това, ние се натъкваме обаче на ожесточената съпротива в мисловния живот на нашето съвремие.
Когато веднъж изказах в Берлин същото нещо, което сега казах тук, тогава излезе една благосклонна статия по повод моята публична лекция, държана пред голям брой слушатели[5]. Тази статия казваше: - Господин Щайнер каза, че здравият човешки разум може да разбере това, което се изследва в духовните светове. Обаче цялото развитие на по-новото време ни учи, че онзи ум, който е здрав, не разбира нищо от свръхсетивното и че онзи ум, който разбира нещо от свръхсетивното, той несъмнено не е здрав. - Би трябвало да кажем, че в известно отношение този е общият възглед на образованите хора на нашата епоха. Ако преведем казаното в горепосочената статия на ясен немски език, то означава: Ако човек не е побъркан, той не разбира нищо от свръхсетивния свят, ако разбира, тогава той несъмнено е побъркан!
към текста >>
Духовното обучение се насочва навътре, служи си с вътрешните инструменти, които душата развива при един правилен душевен
жив
от.
Ето защо наистина трябва да разберем, доколко здравият човешки разум може да разбере резултатите от духовното изследване, които се постигат чрез развитието на други състояния на съзнанието. От столетия насам ние въоръжаваме нашите сетива с външни лабораторни инструменти, с телескоп, с микроскоп. Също и духовният изследовател въоръжава своите външни сетива с това, което той сам развива в своята душа. Изследването на природата се е насочило навън, служи си с външните инструменти.
Духовното обучение се насочва навътре, служи си с вътрешните инструменти, които душата развива при един правилен душевен живот.
към текста >>
Днес човекът
жив
ее в три състояния на съзнанието, от които всъщност само едното се счита от него като източник на познания: Той
жив
ее в състоянията на обикновената будност, в състоянието на сънуващото съзнание и в състоянието на спящото съзнание без сънища.
Днес човекът живее в три състояния на съзнанието, от които всъщност само едното се счита от него като източник на познания: Той живее в състоянията на обикновената будност, в състоянието на сънуващото съзнание и в състоянието на спящото съзнание без сънища.
към текста >>
След това вътре в това будно съзнание ние обхващаме в определени граници нашия собствен вътрешен
жив
от.
В обикновеното съзнание, в будното съзнание, ние заставаме срещу външния свят така, че всичко, което можем да обхванем със сетивата, го приемаме за действителност и го оставяме да действа върху нас, схващаме го с нашия свързан с мозъка ум или най-малкото със свързания с човека ум, образуваме си представи, понятия, също и чувства за това, което сетивата възприемат.
След това вътре в това будно съзнание ние обхващаме в определени граници нашия собствен вътрешен живот.
И чрез всякакъв вид разсъждения, развитие на идеи ние стигаме дотам, да признаем нещо свръхсетивно, намиращо се над този сетивен свят. Не е необходимо по-нататък да описвам това състояние на съзнанието, то е познато на всеки един като нещо, което той всъщност признава като необходимо за неговия познавателен и волев живот на Земята.
към текста >>
Не е необходимо по-нататък да описвам това състояние на съзнанието, то е познато на всеки един като нещо, което той всъщност признава като необходимо за неговия познавателен и волев
жив
от на Земята.
В обикновеното съзнание, в будното съзнание, ние заставаме срещу външния свят така, че всичко, което можем да обхванем със сетивата, го приемаме за действителност и го оставяме да действа върху нас, схващаме го с нашия свързан с мозъка ум или най-малкото със свързания с човека ум, образуваме си представи, понятия, също и чувства за това, което сетивата възприемат. След това вътре в това будно съзнание ние обхващаме в определени граници нашия собствен вътрешен живот. И чрез всякакъв вид разсъждения, развитие на идеи ние стигаме дотам, да признаем нещо свръхсетивно, намиращо се над този сетивен свят.
Не е необходимо по-нататък да описвам това състояние на съзнанието, то е познато на всеки един като нещо, което той всъщност признава като необходимо за неговия познавателен и волев живот на Земята.
към текста >>
Вътрешни и външни състояния се представят чрез символи в съня ни; спомените от дневния
жив
от, преобразени по най-различен начин, се развиват в цели драми и изпълват човека.
Ние сънуваме, че се намираме в прекалено затоплена стая, където не се чувстваме добре. Събуждаме се: Сърцето ни бие силно, пулсът ни е ускорен. Загряването от движението на сърцето и ускореният пулс се символизират чрез затоплената стая.
Вътрешни и външни състояния се представят чрез символи в съня ни; спомените от дневния живот, преобразени по най-различен начин, се развиват в цели драми и изпълват човека.
Той не винаги знае, как нещата се развиват в чудесния свят на неговия душевен живот. И често пъти човекът изпада в една лека самоизмама именно по отношение на този живот на сънищата, който може да проникне също и в будния живот, когато съзнанието по някакъв начин е замъглено.
към текста >>
Той не винаги знае, как нещата се развиват в чудесния свят на неговия душевен
жив
от.
Ние сънуваме, че се намираме в прекалено затоплена стая, където не се чувстваме добре. Събуждаме се: Сърцето ни бие силно, пулсът ни е ускорен. Загряването от движението на сърцето и ускореният пулс се символизират чрез затоплената стая. Вътрешни и външни състояния се представят чрез символи в съня ни; спомените от дневния живот, преобразени по най-различен начин, се развиват в цели драми и изпълват човека.
Той не винаги знае, как нещата се развиват в чудесния свят на неговия душевен живот.
И често пъти човекът изпада в една лека самоизмама именно по отношение на този живот на сънищата, който може да проникне също и в будния живот, когато съзнанието по някакъв начин е замъглено.
към текста >>
И често пъти човекът изпада в една лека самоизмама именно по отношение на този
жив
от на сънищата, който може да проникне също и в будния
жив
от, когато съзнанието по някакъв начин е замъглено.
Ние сънуваме, че се намираме в прекалено затоплена стая, където не се чувстваме добре. Събуждаме се: Сърцето ни бие силно, пулсът ни е ускорен. Загряването от движението на сърцето и ускореният пулс се символизират чрез затоплената стая. Вътрешни и външни състояния се представят чрез символи в съня ни; спомените от дневния живот, преобразени по най-различен начин, се развиват в цели драми и изпълват човека. Той не винаги знае, как нещата се развиват в чудесния свят на неговия душевен живот.
И често пъти човекът изпада в една лека самоизмама именно по отношение на този живот на сънищата, който може да проникне също и в будния живот, когато съзнанието по някакъв начин е замъглено.
към текста >>
Той вижда една книга за света на нисшите
жив
отни, една книга, която винаги извънредно много го е интересувала, та нали той е природоизследовател.
Един природоизследовател минава покрай една книжарница.
Той вижда една книга за света на нисшите животни, една книга, която винаги извънредно много го е интересувала, та нали той е природоизследовател.
Но сега, въпреки че заглавието показва, че вътре се намира нещо извънредно интересно за един природоизследовател, това никак не го интересува, а внезапно, гледайки това, което винаги до най-висока степен е считал за интересно, той чува в далечината латерна да изпълнява една някога позната му мелодия, която той е бил забравил. Цялото му внимание се насочва към тази мелодия. Представете си: Природоизследователят гледа заглавието на една книга за естествената наука. Но вниманието му не се спира върху това, а го обвързва свиренето на една далечна латерна, която иначе съвсем не би чул. Какво се е случило?
към текста >>
Преди 40 години, когато е бил още съвсем млад, за първи път в своя
жив
от той е танцувал със своята първа партньорка под звуците на същата мелодия, която сега латерната изпълнява!
Но сега, въпреки че заглавието показва, че вътре се намира нещо извънредно интересно за един природоизследовател, това никак не го интересува, а внезапно, гледайки това, което винаги до най-висока степен е считал за интересно, той чува в далечината латерна да изпълнява една някога позната му мелодия, която той е бил забравил. Цялото му внимание се насочва към тази мелодия. Представете си: Природоизследователят гледа заглавието на една книга за естествената наука. Но вниманието му не се спира върху това, а го обвързва свиренето на една далечна латерна, която иначе съвсем не би чул. Какво се е случило?
Преди 40 години, когато е бил още съвсем млад, за първи път в своя живот той е танцувал със своята първа партньорка под звуците на същата мелодия, която сега латерната изпълнява!
Мелодията на латерната, която не е чувал от 40 години насам, му припомня за това събитие. Природоизследователят е бил буден, и затова си е спомнил приблизително точно за тези неща.
към текста >>
Именно онзи, който с цялата си вътрешна съвестност пристъпва към изследването на духовния
жив
от, трябва съвсем точно да може да държи пред погледа си също и всичко онова, което се явява като самоизмама и като илюзия в човешкия душевен
жив
от.
Мистикът често пъти стига дотам, вътрешно така да преобрази дадено събитие, че то да се превърне в нещо съвършено различно.
Именно онзи, който с цялата си вътрешна съвестност пристъпва към изследването на духовния живот, трябва съвсем точно да може да държи пред погледа си също и всичко онова, което се явява като самоизмама и като илюзия в човешкия душевен живот.
Когато се задълбочава в душевния живот, човек много лесно може да повярва, че е намерил един вътрешен път към този или онзи духовен факт. Всъщност в съзнанието си той има само един преобразен спомен от мелодията на една латерна. Този живот на сънищата е нещо чудесно, нещо величествено, но той може да бъде разбран правилно от човека, само когато той застане пред явленията на човешкия живот действително развит в духовно отношение.
към текста >>
Когато се задълбочава в душевния
жив
от, човек много лесно може да повярва, че е намерил един вътрешен път към този или онзи духовен факт.
Мистикът често пъти стига дотам, вътрешно така да преобрази дадено събитие, че то да се превърне в нещо съвършено различно. Именно онзи, който с цялата си вътрешна съвестност пристъпва към изследването на духовния живот, трябва съвсем точно да може да държи пред погледа си също и всичко онова, което се явява като самоизмама и като илюзия в човешкия душевен живот.
Когато се задълбочава в душевния живот, човек много лесно може да повярва, че е намерил един вътрешен път към този или онзи духовен факт.
Всъщност в съзнанието си той има само един преобразен спомен от мелодията на една латерна. Този живот на сънищата е нещо чудесно, нещо величествено, но той може да бъде разбран правилно от човека, само когато той застане пред явленията на човешкия живот действително развит в духовно отношение.
към текста >>
Този
жив
от на сънищата е нещо чудесно, нещо величествено, но той може да бъде разбран правилно от човека, само когато той застане пред явленията на човешкия
жив
от действително развит в духовно отношение.
Мистикът често пъти стига дотам, вътрешно така да преобрази дадено събитие, че то да се превърне в нещо съвършено различно. Именно онзи, който с цялата си вътрешна съвестност пристъпва към изследването на духовния живот, трябва съвсем точно да може да държи пред погледа си също и всичко онова, което се явява като самоизмама и като илюзия в човешкия душевен живот. Когато се задълбочава в душевния живот, човек много лесно може да повярва, че е намерил един вътрешен път към този или онзи духовен факт. Всъщност в съзнанието си той има само един преобразен спомен от мелодията на една латерна.
Този живот на сънищата е нещо чудесно, нещо величествено, но той може да бъде разбран правилно от човека, само когато той застане пред явленията на човешкия живот действително развит в духовно отношение.
към текста >>
И когато разглеждаме
жив
ота на дълбокия сън без сънуване, при днешното обикновено съзнание на човек не му остава нищо друго от този дълбок сън, освен споменът, че между заспиването и събуждането е минало известно време.
И когато разглеждаме живота на дълбокия сън без сънуване, при днешното обикновено съзнание на човек не му остава нищо друго от този дълбок сън, освен споменът, че между заспиването и събуждането е минало известно време.
Всичко останало той трябва да изживява с помощта на своето будно съзнание. Едно общо смътно чувство, че човек е спал между момента на заспиването и събуждането е всичко, което оставя сънят без сънуване.
към текста >>
Всичко останало той трябва да из
жив
ява с помощта на своето будно съзнание.
И когато разглеждаме живота на дълбокия сън без сънуване, при днешното обикновено съзнание на човек не му остава нищо друго от този дълбок сън, освен споменът, че между заспиването и събуждането е минало известно време.
Всичко останало той трябва да изживява с помощта на своето будно съзнание.
Едно общо смътно чувство, че човек е спал между момента на заспиването и събуждането е всичко, което оставя сънят без сънуване.
към текста >>
Онова, което ние из
жив
яваме днес в будното дневно съзнание, хората не са го из
жив
явали тогава, а в прадревни времена от човешкото развитие вместо ясно очертани твърди форми на материалните неща, е имало същества с неясно очертани физически граници.
Все пак днес ние действително имаме тези три състояния на съзнанието - будното съзнание, сънуващото съзнание и съзнанието в съня без сънуване. Ако обаче се върнем назад в прадревни времена от човешкото развитие - както казах, не в исторически, а в предисторически времена, в които може да се проникне само със средствата на духовното изследване, за които през следващите дни ще говорим тук, - тогава ние ще намерим също три състояния на човешкото съзнание, но от съвсем друг вид.
Онова, което ние изживяваме днес в будното дневно съзнание, хората не са го изживявали тогава, а в прадревни времена от човешкото развитие вместо ясно очертани твърди форми на материалните неща, е имало същества с неясно очертани физически граници.
към текста >>
Тогавашните хора все още са можели да виждат душата на другите, защото човекът
жив
ееше в атмосферата на душевно-духовното.
В онези прадревни времена един човек, който би видял всички вас тук, така както седите, не би виждал тези резки контури, които ограничават днес вашето човешко същество, не би ги видял така като линия, както се виждат днес, а за обикновеното будно съзнание формите биха били размити, с неясни граници; а това, което днес хората така ясно виждат и което тогава би било по-неясно, навсякъде би било проникнато от една духовна светлина, от духовен блясък, духовно сияние, духовно блестене с преливащи цветове, с една дума от една аура, която би се простирала далеч извън това, което днес хората виждат като човешка форма. За един такъв човек всички вие, които седите тук, бихте показали вашите преливащи едни в други аури. Такъв един древен човек би гледал в тези преливащи в различни цветове, блестящи, светещи, блещукащи аури на душите, които биха били пред него.
Тогавашните хора все още са можели да виждат душата на другите, защото човекът живееше в атмосферата на душевно-духовното.
към текста >>
Ако обаче вървим по улиците през някоя мъглива нощ, същите улични лампи показват около себе си всякакви цветни форми, които днешната физика съвършено погрешно разбира, като ги счита за субективни явления, които в действителност са онова от същността на тези светлини, което се из
жив
ява от минаващия през водния елемент на мъглата човек.
Ако ми позволите да употребя едно сравнение: Когато след един ведър, сух ден днес вървим вечерно време по улиците, виждаме как уличните лампи ни показват резките контури на границата на светлините си.
Ако обаче вървим по улиците през някоя мъглива нощ, същите улични лампи показват около себе си всякакви цветни форми, които днешната физика съвършено погрешно разбира, като ги счита за субективни явления, които в действителност са онова от същността на тези светлини, което се изживява от минаващия през водния елемент на мъглата човек.
Древните хора вървяха през елемента на душевно-духовното; те виждаха аурите, които не бяха нещо субективно, а като нещо обективно принадлежаха на човешките същества, на човека. Това за тях беше едното състояние на съзнанието.
към текста >>
За онзи, който имаше съзнанието от древните времена на човешкото развитие - ние ще видим, че всички ние сме били такива в онези времена, понеже всички, които седят тук, са
жив
ели някога в миналите земни съществувания, - за такъв човек нещата стояха различно.
Освен него, те имаха едно състояние на съзнанието, което се прибавяше към първото, както при нас изпълненият със сънища сън се прибавя към будното състояние, което обаче не беше като нашето днешно състояние на сънуване, но което виждаше около него да изчезва всичко, което е сетивно. При сънуването сетивните впечатления се превръщат за нас в символи: Слънчевата светлина се превръща в бушуващ огън, вътрешните редове на зъбите се превръщат в две редици крайпътни камъни и т.н.. Сънищата, които са израз на възпоминания, се превръщат в земни или одухотворени драми. Физическият свят е винаги налице; той остава също както и светът на спомените.
За онзи, който имаше съзнанието от древните времена на човешкото развитие - ние ще видим, че всички ние сме били такива в онези времена, понеже всички, които седят тук, са живели някога в миналите земни съществувания, - за такъв човек нещата стояха различно.
Когато през деня слънчевите лъчи отслабваха, той виждаше не символи на физическите неща, а физическите неща изчезваха пред неговия поглед. Дървото, което стоеше пред него изчезваше; то се превръщаше в нещо духовно - приказките за духовете на дърветата не са нещо измислено от народната фантазия, измислена е само тяхната интерпретация от плуващата в заблуждения фантазия на учените, - на мястото на дървото се явяваше духът, който му принадлежеше. И тези духове - духът на дървото, духът на планината, духът на скалата - бяха тези, които насочваха погледа по-нататък в онзи свят, в който човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, където той се намира между духовните факти, също както на Земята се намира между физическите факти; където той се намира между духовните същества, както тук на Земята се намира между физическите същества. Това беше второто състояние на съзнанието. Ние скоро ще видим, как нашето обикновено сънуващо съзнание при един днешен човек, който се стреми към духовното съзнание, също може да се превърне в онова предишно състояние на съзнанието.
към текста >>
Но когато се събуждаха, те имаха не само смътния спомен, че е минало определено време, или едно тъпо усещане за нещо пре
жив
яно, а когато се събуждаха, те имаха един ясен спомен за това, което бяха из
жив
ели по време на съня.
Съществуваше също и едно трето състояние на съзнанието. Естествено и през онези древни времена хората спяха.
Но когато се събуждаха, те имаха не само смътния спомен, че е минало определено време, или едно тъпо усещане за нещо преживяно, а когато се събуждаха, те имаха един ясен спомен за това, което бяха изживели по време на съня.
И именно от този сън идваха впечатленията от минали земни съществувания, свързани със съдбата на човека, с познанието, с прозирането на кармата.
към текста >>
Както слънчевата светлина свети за нашите очи, идвайки отразена от всички външни физически същества, така човечеството ще стигне дотам - и антропософията изпреварва това положение, - да вижда, че духовната същност на Слънцето, която тъче през света и го изпълва с
жив
от,
жив
ее също във всички физически същества.
Една точна наука, едно точно познание може да доведе дотам - за което хората днес се подиграват като на някаква лудост, - действително познаващият да гледа дървото, дървото да изчезва пред неговия поглед, оставяйки пространството свободно, въпреки че то представлява материалното и пред него да застане духовната същност на дървото.
Както слънчевата светлина свети за нашите очи, идвайки отразена от всички външни физически същества, така човечеството ще стигне дотам - и антропософията изпреварва това положение, - да вижда, че духовната същност на Слънцето, която тъче през света и го изпълва с живот, живее също във всички физически същества.
Както физическата светлина се отразява в нашето физическо око, така от всяко земно същество в нашето душевно око може да се отрази като един факт божествено-духовната слънчева същност, която прониква всичко. И както сега човекът казва: - Розата е червена - и в основата на това стои фактът, че розата му връща дара, който той е получила от физическо-етерната слънчева същност, така той ще може тогава да каже: - Розата ми връща онова, което тя получава от духовно-душевната същност на Слънцето, която на вълни протича и прониква през света. -
към текста >>
Човекът отново ще се в
жив
ее в една духовна атмосфера, ще знае, че с неговото собствено същество той се корени в тази духовна атмосфера.
Човекът отново ще се вживее в една духовна атмосфера, ще знае, че с неговото собствено същество той се корени в тази духовна атмосфера.
Тогава обаче ще му стане ясно, как в това сънуващо съзнание, което отначало може да предава само хаотичното символизиране на външния сетивен живот, се намират откровенията на един духовен свят, през който минаваме между смъртта и едно ново раждане; на него ще му стане ясно, как в живота на дълбокия сън без сънуване в нас тъче и живее като действителна връзка на силите това, което после след събуждането ни кара да отидем при това, с което се изприда нашата съдба, нашата карма. Това, което въпреки нашата свобода ние изпитваме като наша съдба през време на дневния живот, то се изприда и изтъкава през време на нашия сънен живот там, където с нашето душевно-духовно същество, намиращо се вън от физическото и етерното тяло, водим един живот с божествени духове, също и с онези божествени духове, които пренасят резултатите от минали земни съществувания в настоящето земно съществувание. И онзи, който благодарение на съответните душевни сили успява да вникне в лишения от сънища сън, той ще открие там кармическите взаимовръзки. Обаче само чрез това историческият живот на човечеството също придобива смисъл. Този исторически живот е изтъкан от това, което хората пренасят от минали епохи в новите епохи, минавайки през живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Тогава обаче ще му стане ясно, как в това сънуващо съзнание, което отначало може да предава само хаотичното символизиране на външния сетивен
жив
от, се намират откровенията на един духовен свят, през който минаваме между смъртта и едно ново раждане; на него ще му стане ясно, как в
жив
ота на дълбокия сън без сънуване в нас тъче и
жив
ее като действителна връзка на силите това, което после след събуждането ни кара да отидем при това, с което се изприда нашата съдба, нашата карма.
Човекът отново ще се вживее в една духовна атмосфера, ще знае, че с неговото собствено същество той се корени в тази духовна атмосфера.
Тогава обаче ще му стане ясно, как в това сънуващо съзнание, което отначало може да предава само хаотичното символизиране на външния сетивен живот, се намират откровенията на един духовен свят, през който минаваме между смъртта и едно ново раждане; на него ще му стане ясно, как в живота на дълбокия сън без сънуване в нас тъче и живее като действителна връзка на силите това, което после след събуждането ни кара да отидем при това, с което се изприда нашата съдба, нашата карма.
Това, което въпреки нашата свобода ние изпитваме като наша съдба през време на дневния живот, то се изприда и изтъкава през време на нашия сънен живот там, където с нашето душевно-духовно същество, намиращо се вън от физическото и етерното тяло, водим един живот с божествени духове, също и с онези божествени духове, които пренасят резултатите от минали земни съществувания в настоящето земно съществувание. И онзи, който благодарение на съответните душевни сили успява да вникне в лишения от сънища сън, той ще открие там кармическите взаимовръзки. Обаче само чрез това историческият живот на човечеството също придобива смисъл. Този исторически живот е изтъкан от това, което хората пренасят от минали епохи в новите епохи, минавайки през живота между смъртта и едно ново раждане. Когато насочим поглед към една личност на съвременността или иначе във времето, ние разбираме тази личност едва тогава, когато разберем нейните минали земни съществувания.
към текста >>
Това, което въпреки нашата свобода ние изпитваме като наша съдба през време на дневния
жив
от, то се изприда и изтъкава през време на нашия сънен
жив
от там, където с нашето душевно-духовно същество, намиращо се вън от физическото и етерното тяло, водим един
жив
от с божествени духове, също и с онези божествени духове, които пренасят резултатите от минали земни съществувания в настоящето земно съществувание.
Човекът отново ще се вживее в една духовна атмосфера, ще знае, че с неговото собствено същество той се корени в тази духовна атмосфера. Тогава обаче ще му стане ясно, как в това сънуващо съзнание, което отначало може да предава само хаотичното символизиране на външния сетивен живот, се намират откровенията на един духовен свят, през който минаваме между смъртта и едно ново раждане; на него ще му стане ясно, как в живота на дълбокия сън без сънуване в нас тъче и живее като действителна връзка на силите това, което после след събуждането ни кара да отидем при това, с което се изприда нашата съдба, нашата карма.
Това, което въпреки нашата свобода ние изпитваме като наша съдба през време на дневния живот, то се изприда и изтъкава през време на нашия сънен живот там, където с нашето душевно-духовно същество, намиращо се вън от физическото и етерното тяло, водим един живот с божествени духове, също и с онези божествени духове, които пренасят резултатите от минали земни съществувания в настоящето земно съществувание.
И онзи, който благодарение на съответните душевни сили успява да вникне в лишения от сънища сън, той ще открие там кармическите взаимовръзки. Обаче само чрез това историческият живот на човечеството също придобива смисъл. Този исторически живот е изтъкан от това, което хората пренасят от минали епохи в новите епохи, минавайки през живота между смъртта и едно ново раждане. Когато насочим поглед към една личност на съвременността или иначе във времето, ние разбираме тази личност едва тогава, когато разберем нейните минали земни съществувания.
към текста >>
Обаче само чрез това историческият
жив
от на човечеството също придобива смисъл.
Човекът отново ще се вживее в една духовна атмосфера, ще знае, че с неговото собствено същество той се корени в тази духовна атмосфера. Тогава обаче ще му стане ясно, как в това сънуващо съзнание, което отначало може да предава само хаотичното символизиране на външния сетивен живот, се намират откровенията на един духовен свят, през който минаваме между смъртта и едно ново раждане; на него ще му стане ясно, как в живота на дълбокия сън без сънуване в нас тъче и живее като действителна връзка на силите това, което после след събуждането ни кара да отидем при това, с което се изприда нашата съдба, нашата карма. Това, което въпреки нашата свобода ние изпитваме като наша съдба през време на дневния живот, то се изприда и изтъкава през време на нашия сънен живот там, където с нашето душевно-духовно същество, намиращо се вън от физическото и етерното тяло, водим един живот с божествени духове, също и с онези божествени духове, които пренасят резултатите от минали земни съществувания в настоящето земно съществувание. И онзи, който благодарение на съответните душевни сили успява да вникне в лишения от сънища сън, той ще открие там кармическите взаимовръзки.
Обаче само чрез това историческият живот на човечеството също придобива смисъл.
Този исторически живот е изтъкан от това, което хората пренасят от минали епохи в новите епохи, минавайки през живота между смъртта и едно ново раждане. Когато насочим поглед към една личност на съвременността или иначе във времето, ние разбираме тази личност едва тогава, когато разберем нейните минали земни съществувания.
към текста >>
Този исторически
жив
от е изтъкан от това, което хората пренасят от минали епохи в новите епохи, минавайки през
жив
ота между смъртта и едно ново раждане.
Човекът отново ще се вживее в една духовна атмосфера, ще знае, че с неговото собствено същество той се корени в тази духовна атмосфера. Тогава обаче ще му стане ясно, как в това сънуващо съзнание, което отначало може да предава само хаотичното символизиране на външния сетивен живот, се намират откровенията на един духовен свят, през който минаваме между смъртта и едно ново раждане; на него ще му стане ясно, как в живота на дълбокия сън без сънуване в нас тъче и живее като действителна връзка на силите това, което после след събуждането ни кара да отидем при това, с което се изприда нашата съдба, нашата карма. Това, което въпреки нашата свобода ние изпитваме като наша съдба през време на дневния живот, то се изприда и изтъкава през време на нашия сънен живот там, където с нашето душевно-духовно същество, намиращо се вън от физическото и етерното тяло, водим един живот с божествени духове, също и с онези божествени духове, които пренасят резултатите от минали земни съществувания в настоящето земно съществувание. И онзи, който благодарение на съответните душевни сили успява да вникне в лишения от сънища сън, той ще открие там кармическите взаимовръзки. Обаче само чрез това историческият живот на човечеството също придобива смисъл.
Този исторически живот е изтъкан от това, което хората пренасят от минали епохи в новите епохи, минавайки през живота между смъртта и едно ново раждане.
Когато насочим поглед към една личност на съвременността или иначе във времето, ние разбираме тази личност едва тогава, когато разберем нейните минали земни съществувания.
към текста >>
През следващите дни ще говорим именно за онова изследване, което при историческите личности, а и при всекидневния
жив
от води от настоящия
жив
от или от някой друг
жив
от в минали земни съществувания.
През следващите дни ще говорим именно за онова изследване, което при историческите личности, а и при всекидневния живот води от настоящия живот или от някой друг живот в минали земни съществувания.
към текста >>
18.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Завчера аз говорих за това, че теоретическото обяснение на кармата и на повтарящите се земни съществувания трябва да остане само нещо не
жив
о, ако не въведем действително ориентираното в тази насока разглеждане, също и в практическото схващане за
жив
ота, т. е.
Завчера аз говорих за това, че теоретическото обяснение на кармата и на повтарящите се земни съществувания трябва да остане само нещо неживо, ако не въведем действително ориентираното в тази насока разглеждане, също и в практическото схващане за живота, т. е.
ако не разглеждаме самия живот в смисъла на кармата и на повтарящите се земни съществувания. Разглеждането, което имаме предвид обаче, трябва да бъде извършено с най-голяма сериозност.
към текста >>
ако не разглеждаме самия
жив
от в смисъла на кармата и на повтарящите се земни съществувания.
Завчера аз говорих за това, че теоретическото обяснение на кармата и на повтарящите се земни съществувания трябва да остане само нещо неживо, ако не въведем действително ориентираното в тази насока разглеждане, също и в практическото схващане за живота, т. е.
ако не разглеждаме самия живот в смисъла на кармата и на повтарящите се земни съществувания.
Разглеждането, което имаме предвид обаче, трябва да бъде извършено с най-голяма сериозност.
към текста >>
Аз считам, че в течение на 23, 24 години, през които бе развита и разпространявана антропософията, е натрупан достатъчно окултен материал, така че днес могат да бъдат изложени резултати също и от това смело изследване на кармата и на повтарящите се земни съществувания пред онези слушатели, които вече имат доверие, изградено в течение на времето от разкриването на други области на духовния
жив
от.
Аз считам, че в течение на 23, 24 години, през които бе развита и разпространявана антропософията, е натрупан достатъчно окултен материал, така че днес могат да бъдат изложени резултати също и от това смело изследване на кармата и на повтарящите се земни съществувания пред онези слушатели, които вече имат доверие, изградено в течение на времето от разкриването на други области на духовния живот.
В момента обаче тук седят мнозина, които са отскоро в обществото. Но в развитието на обществото не е възможно, заради новодошлите винаги да се започва отначало. Днес с голяма радост и задоволство констатираме, че именно при този максимално посетен курс тук се намират също и голям брой от най-старите антропософски приятели, антропософи, които са съизживели почти цялото антропософско развитие. И в течение на времето трябва да бъдат създадени възможности, да бъдат запознати с това, което е развито досега в Антропософското общество тези, които се намират отскоро в него.
към текста >>
Днес с голяма радост и задоволство констатираме, че именно при този максимално посетен курс тук се намират също и голям брой от най-старите антропософски приятели, антропософи, които са съиз
жив
ели почти цялото антропософско развитие.
Аз считам, че в течение на 23, 24 години, през които бе развита и разпространявана антропософията, е натрупан достатъчно окултен материал, така че днес могат да бъдат изложени резултати също и от това смело изследване на кармата и на повтарящите се земни съществувания пред онези слушатели, които вече имат доверие, изградено в течение на времето от разкриването на други области на духовния живот. В момента обаче тук седят мнозина, които са отскоро в обществото. Но в развитието на обществото не е възможно, заради новодошлите винаги да се започва отначало.
Днес с голяма радост и задоволство констатираме, че именно при този максимално посетен курс тук се намират също и голям брой от най-старите антропософски приятели, антропософи, които са съизживели почти цялото антропософско развитие.
И в течение на времето трябва да бъдат създадени възможности, да бъдат запознати с това, което е развито досега в Антропософското общество тези, които се намират отскоро в него.
към текста >>
Но, мои мили приятели, човешкият
жив
от се проявява в неговата истинска светлина едва когато го обгърнем с поглед според неговата действителност, като преминаващ през повтарящи се земни съществувания.
Аз трябва да кажа това предварително, защото разглежданията, които ще направя днес като изходна точка за някои изказвания, които ще следват в идващите лекции, ще бъдат дадени повече като съобщения, понеже в тях се намират някои неща, които наистина ще изглеждат като една дързост.
Но, мои мили приятели, човешкият живот се проявява в неговата истинска светлина едва когато го обгърнем с поглед според неговата действителност, като преминаващ през повтарящи се земни съществувания.
Само че изследването, сериозното, осъзнаващо своята отговорност изследване в тази област съвсем не е леко. Защото резултатите, които се получават в тази област, всъщност по определен начин противоречат на представите, които хората обикновено си съставят.
към текста >>
Когато някой разглежда един човешки
жив
от със съдържанието на неговата съдба вниманието му е привлечено от онези удари на съдбата, които са свързани с това, което е външна професия, или вътрешно призвание, или със социалното положение и др.
Когато някой разглежда един човешки живот със съдържанието на неговата съдба вниманието му е привлечено от онези удари на съдбата, които са свързани с това, което е външна професия, или вътрешно призвание, или със социалното положение и др.
п.. По отношение съдържанието на неговия земен живот един човек лесно се явява с качествата, които съвсем не е нужно да бъдат само външни, а те могат да бъдат израз и на вътрешната му душевна същност; но разглеждани в онези дълбочини, в които повтарящите се земни съществувания трябва да бъдат разглеждани, е необходимо да се абстрахираме от много неща, които предават външния облик на съдбата на даден човек в един земен живот.[1]
към текста >>
п.. По отношение съдържанието на неговия земен
жив
от един човек лесно се явява с качествата, които съвсем не е нужно да бъдат само външни, а те могат да бъдат израз и на вътрешната му душевна същност; но разглеждани в онези дълбочини, в които повтарящите се земни съществувания трябва да бъдат разглеждани, е необходимо да се абстрахираме от много неща, които предават външния облик на съдбата на даден човек в един земен
жив
от.[1]
Когато някой разглежда един човешки живот със съдържанието на неговата съдба вниманието му е привлечено от онези удари на съдбата, които са свързани с това, което е външна професия, или вътрешно призвание, или със социалното положение и др.
п.. По отношение съдържанието на неговия земен живот един човек лесно се явява с качествата, които съвсем не е нужно да бъдат само външни, а те могат да бъдат израз и на вътрешната му душевна същност; но разглеждани в онези дълбочини, в които повтарящите се земни съществувания трябва да бъдат разглеждани, е необходимо да се абстрахираме от много неща, които предават външния облик на съдбата на даден човек в един земен живот.[1]
към текста >>
Колко лесно при един музикант сме склонни да мислим, че в миналия му
жив
от, или най-малкото в някой от миналите му
жив
оти той също е бил музикант, ако ли не музикант, то някакъв човек на изкуството.
Така именно ние не трябва да се представяме, че външната професия или вътрешното призвание имат голямо значение за преминаващата през различните земни съществувания карма. Нека само си представим, как дори една относително външно охарактеризирана професия - да речем професията на един чиновник или нещо подобно - е свързана също външно със съдбата на един човек. Обаче това, което охарактеризираме, изхождайки от тази външна професия, не е нужно да има някакво значение за истинските кармически, за истинските съдбовни връзки. Същото се отнася и за вътрешното призвание.
Колко лесно при един музикант сме склонни да мислим, че в миналия му живот, или най-малкото в някой от миналите му животи той също е бил музикант, ако ли не музикант, то някакъв човек на изкуството.
Но когато действително изследваме нещата, виждаме, че то съвсем не винаги е така, а се случва даже много рядко. Защото протичащата карма, протичащата нишка на съдбата се намира много повече във вътрешността на човека и малко иска да знае за външна и вътрешна професия. Напротив тя иска да знае повече за вътрешните душевни сили и способности, и за душевните съпротивления, за моралните връзки, които в крайна сметка могат да се проявят във всяка външна и вътрешна професия.
към текста >>
Това обаче прави изследването на кармата, изследването на нишката на съдбата да налага като необходимост, да насочим нашето внимание върху обстоятелства в
жив
ота на един човек, които понякога изглеждат даже второстепенни, незначителни.
Това обаче прави изследването на кармата, изследването на нишката на съдбата да налага като необходимост, да насочим нашето внимание върху обстоятелства в живота на един човек, които понякога изглеждат даже второстепенни, незначителни.
Аз постоянно трябва да споменавам един факт, който срещнах в живота.
към текста >>
Аз постоянно трябва да споменавам един факт, който срещнах в
жив
ота.
Това обаче прави изследването на кармата, изследването на нишката на съдбата да налага като необходимост, да насочим нашето внимание върху обстоятелства в живота на един човек, които понякога изглеждат даже второстепенни, незначителни.
Аз постоянно трябва да споменавам един факт, който срещнах в живота.
към текста >>
Трябваше да проуча кармическите връзки на един човек, който имаше в
жив
ота някои особености, който в
жив
ота имаше своята задача, именно своята професия.
Трябваше да проуча кармическите връзки на един човек, който имаше в живота някои особености, който в живота имаше своята задача, именно своята професия.
Обаче от всичко това, което той вършеше в своята професия, което вършеше например като приятел на хората и други подобни, от всичко това за интуитивния поглед не се получи никакво указание за неговите минали земни съществувания. Не че всичко това не е имало връзка с миналите му земни съществувания; но за изследователския поглед не се получи никакво указание. От наблюдението на тези следващи от професията или от приятелството с хората факти, не можеше да се проникне до самите минали земни съществувания. Напротив, много любопитно е, че при тази личност се получи нещо именно от една второстепенна особеност на живота му. Той трябваше да изнася лекции и винаги преди да започне изнасянето на своите лекции трябваше съвсем по навик да извади носната си кърпа и да си изчисти носа.
към текста >>
Напротив, много любопитно е, че при тази личност се получи нещо именно от една второстепенна особеност на
жив
ота му.
Трябваше да проуча кармическите връзки на един човек, който имаше в живота някои особености, който в живота имаше своята задача, именно своята професия. Обаче от всичко това, което той вършеше в своята професия, което вършеше например като приятел на хората и други подобни, от всичко това за интуитивния поглед не се получи никакво указание за неговите минали земни съществувания. Не че всичко това не е имало връзка с миналите му земни съществувания; но за изследователския поглед не се получи никакво указание. От наблюдението на тези следващи от професията или от приятелството с хората факти, не можеше да се проникне до самите минали земни съществувания.
Напротив, много любопитно е, че при тази личност се получи нещо именно от една второстепенна особеност на живота му.
Той трябваше да изнася лекции и винаги преди да започне изнасянето на своите лекции трябваше съвсем по навик да извади носната си кърпа и да си изчисти носа. Аз често съм слушал неговите лекции и никога не съм видял нещо друго, освен това, че преди да започне да говори, да говори свързано, той изваждаше носната си кърпа и си избърсваше носа. Той не вършеше това в разговор, а винаги, когато беше принуден да говори за свързани неща. Това даде една картина, от която се излъчи способността да се погледне в неговите минали съществувания на Земята.
към текста >>
С това аз бих искал да извикам представата, че по правило за изследването на кармата не ни ползва нищо от това, което лежи на повърхността на
жив
ота на един човек, че ние трябва да се спрем на някои интимни неща, но не да си ги измислим, а да ги открием в
жив
ота.
Виждате ли например за един по-дълбок поглед фактът, че някой има определена професия, е повече или по-малко нещо, което идва от възпитанието и т. н.. Напротив, вече е свързано с вътрешната духовна конфигурация на един човек, когато той съвсем не може да постъпи по друг начин, освен преди да започне да говори да извади носната си кърпа и да си избърши носа. Това е много по-тясно свързано със същността на човека. Но това е един радикален, краен пример. Нещата не винаги се представят така.
С това аз бих искал да извикам представата, че по правило за изследването на кармата не ни ползва нищо от това, което лежи на повърхността на живота на един човек, че ние трябва да се спрем на някои интимни неща, но не да си ги измислим, а да ги открием в живота.
към текста >>
Аз трябваше да спомена това в края на новото издание на моята книга «Теософия» поради причината, че между някои странни изисквания, които ми бяха поставени в течение на
жив
ота, е също и това, че аз трябвало да се поставя на разположение на някои психологически лаборатории, за да могат хората да проучат, дали нещата, които аз казвам за духовната наука, са основани.
Такива неща също не се явяват, когато към изследването се пристъпва с намерението да се изследва така, както това върши един днешен лабораторен изследовател; а изследванията върху кармата трябва сами да изникнат по определен начин от самата карма.
Аз трябваше да спомена това в края на новото издание на моята книга «Теософия» поради причината, че между някои странни изисквания, които ми бяха поставени в течение на живота, е също и това, че аз трябвало да се поставя на разположение на някои психологически лаборатории, за да могат хората да проучат, дали нещата, които аз казвам за духовната наука, са основани.
Това е също така смешно, както ако някой изнесе математически резултати и хората не изпитват тези математически резултати, а изискат от него да се изследва в някоя лаборатория, за да могат чрез това да установят, дали той е истински математик или не е.
към текста >>
Оказа, че другият е
жив
ял в древен Египет не в неговия последен, но в един по-преден земен
жив
от, и особеното е, че той е бил мумифициран в древен Египет, бил е балсамиран като мумия.
Тогава се получи нещо твърде странно. От онова, което можах да науча, виждайки заедно двете личности и от впечатлението, което ми направи тази друга личност, чийто писателски път и лекарска дейност аз отдавна познавах и ценях и която за първи път видях външно, чрез всичко това аз получих силата, първо да изследвам не тази личност, с която сега се запознах, по отношение на нейните кармически и жизнени връзки, но тя някак си хвърляше светлина върху другия, когото отдавна познавах.
Оказа, че другият е живял в древен Египет не в неговия последен, но в един по-преден земен живот, и особеното е, че той е бил мумифициран в древен Египет, бил е балсамиран като мумия.
към текста >>
Докато иначе много лесно се намира връзката между сегашния земен
жив
от на даден човек и неговия последен минал
жив
от, тук интуицията ме отведе далече в древен Египет и представи пред душевното зрение един вожд в Египет, който доста задълбочено бе въведен в древното египетско посвещение, но като посветен беше стигнал до упадък.
Докато иначе много лесно се намира връзката между сегашния земен живот на даден човек и неговия последен минал живот, тук интуицията ме отведе далече в древен Египет и представи пред душевното зрение един вожд в Египет, който доста задълбочено бе въведен в древното египетско посвещение, но като посветен беше стигнал до упадък.
В течение на своя живот той беше започнал да не взема твърде сериозно посвещението, даже се отнасяше към това посвещение с известна подигравка. Обаче вождът имаше един прислужник, който беше извънредно сериозен. Естествено прислужникът не беше посветен, но и двамата имаха задачата да балсамират мумии и за целта трябваше отдалече да се снабдяват с необходимите вещества.
към текста >>
В течение на своя
жив
от той беше започнал да не взема твърде сериозно посвещението, даже се отнасяше към това посвещение с известна подигравка.
Докато иначе много лесно се намира връзката между сегашния земен живот на даден човек и неговия последен минал живот, тук интуицията ме отведе далече в древен Египет и представи пред душевното зрение един вожд в Египет, който доста задълбочено бе въведен в древното египетско посвещение, но като посветен беше стигнал до упадък.
В течение на своя живот той беше започнал да не взема твърде сериозно посвещението, даже се отнасяше към това посвещение с известна подигравка.
Обаче вождът имаше един прислужник, който беше извънредно сериозен. Естествено прислужникът не беше посветен, но и двамата имаха задачата да балсамират мумии и за целта трябваше отдалече да се снабдяват с необходимите вещества.
към текста >>
Обаче прислужникът, който чрез работа се издигна постепенно до едно много сериозно отношение към
жив
ота, по един конгениален начин беше обхванат от един вид посвещение, което не беше едно действително посвещение, но
жив
ееше така инстинктивно в него.
Вождът, който беше посветен, постепенно достигна до един вид лекомислие, до един вид непристойност по отношение на своята професия. Стана така, че той постепенно, както би се казало на езика на мистериите, издаде онези неща, които беше научил чрез един вид посвещение, на своя прислужник, който се прояви като човек, който постепенно по-добре разбра съдържанието на посвещението от посветения. И така този прислужник стана балсамьор на мумии, докато другият не си гледаше работата, но разбира се, запази за себе си всичко, което беше свързано с общественото му положение и със социалния му ранг. Този другият постепенно започна съвсем да не участва в професията, но всичко, което беше свързано с общественото му положение запазваше само за себе си. Постепенно той престана да се ползва с уважението на околните и се заплете в различни жизнени конфликти.
Обаче прислужникът, който чрез работа се издигна постепенно до едно много сериозно отношение към живота, по един конгениален начин беше обхванат от един вид посвещение, което не беше едно действително посвещение, но живееше така инстинктивно в него.
И под ръководството и сътрудничеството на тези двама хора беше балсамирана цяла редица мумии.
към текста >>
Двете личности минаха през вратата на смъртта, изпитаха онези из
жив
явания, за които бих искал да говоря следващия път, които в свръхсетивния свят са свързани с развитието на кармата, на съдбата и след това, и двамата се преродиха в римско време, а именно около основаването на господството на римските императори - по времето на Август; не точно, но през времето на неговото царуване.
Времето измина.
Двете личности минаха през вратата на смъртта, изпитаха онези изживявания, за които бих искал да говоря следващия път, които в свръхсетивния свят са свързани с развитието на кармата, на съдбата и след това, и двамата се преродиха в римско време, а именно около основаването на господството на римските императори - по времето на Август; не точно, но през времето на неговото царуване.
към текста >>
Сега този, който е бил вожд през време на древния Египет и постепенно беше станал един лекомислен посветен, след като беше минал през вратата на смъртта почувства това като едно извънредно горчиво земно изпитание с всички последствия на едно такова чувство, на едно горчиво земно изпитание – ние го намираме отново като дъщеря на Август на име Юлия, която се омъжва за доведения син на Август, на име Тиберий и води един
жив
от, който естествено пред нейните очи се явява като оправдан, но сред тогавашното римско общество беше считан за толкова неморален, че тя беше изпратена в изгнание.
Както казах, това е едно съвестно изследване, което е също така точно, както може да бъде точно едно изследване в областта на физиката или на химията. Аз не бих говорил за тези неща, ако от седмици насам не би била дадена възможността да говоря върху тях точно по този начин.
Сега този, който е бил вожд през време на древния Египет и постепенно беше станал един лекомислен посветен, след като беше минал през вратата на смъртта почувства това като едно извънредно горчиво земно изпитание с всички последствия на едно такова чувство, на едно горчиво земно изпитание – ние го намираме отново като дъщеря на Август на име Юлия, която се омъжва за доведения син на Август, на име Тиберий и води един живот, който естествено пред нейните очи се явява като оправдан, но сред тогавашното римско общество беше считан за толкова неморален, че тя беше изпратена в изгнание.
Другият, прислужникът, който чрез труд се беше издигнал почти до степента на посветен, но сам се издигна отдолу нагоре, се прероди в това време в лицето на римския писател Тит Ливий.
към текста >>
Времето, когато тези двамата са
жив
ели в Египет, вождът и прислужникът, принадлежи на една много стара египетска епоха.
Интересното е, как Тит Ливий започва да пише история. Той беше балсамирал цяла редица от мумии в древен Египет. Душите, които бяха в телата на тези мумии, бяха се въплътили като римляни именно в 7-те римски царе - защото тези 7 римски царе са съществували.
Времето, когато тези двамата са живели в Египет, вождът и прислужникът, принадлежи на една много стара египетска епоха.
И по силата на определен закон, който важи именно за прераждането на души, чиито тела са били мумифицирани, тези души скоро бяха призовани на Земята. Обаче кармическата връзка на прислужника на вожда, за който аз говорих, с тези души, чиито тела той беше балсамирал, е толкова интимна, толкова вътрешна, че той трябваше да пише именно история за тях - естествено той трябваше да включи в тази история и друго, което не беше свързано с балсамирането, - но той трябваше да напише именно историята на онези хора, които беше балсамирал. Така Тит Ливий стана историк.
към текста >>
Всичко, което едната душа беше из
жив
яла - да бъде всъщност почти един вид посветен, но да пропилее тази посветеност в лекомислие и непристойност, горчивината на последиците от това в
жив
ота между смъртта и едно ново раждане, след това прероден като Юлия да изпита онази особена съдба на тази жена - прочетете това в историята, - всичко това произведе за следващия
жив
от, който последва след
жив
ота като Юлия между смъртта и едно ново раждане, една силна антипатия против въплъщението като Юлия, която антипатия се универсализира по един странен начин.
А сега, виждате ли, ние отново срещаме двете личности преродени като Юлия и като Тит Ливий. И като Юлия и Тит Ливий те отново минават през вратата на смъртта.
Всичко, което едната душа беше изживяла - да бъде всъщност почти един вид посветен, но да пропилее тази посветеност в лекомислие и непристойност, горчивината на последиците от това в живота между смъртта и едно ново раждане, след това прероден като Юлия да изпита онази особена съдба на тази жена - прочетете това в историята, - всичко това произведе за следващия живот, който последва след живота като Юлия между смъртта и едно ново раждане, една силна антипатия против въплъщението като Юлия, която антипатия се универсализира по един странен начин.
Ние можем чрез интуицията да намерим тази индивидуалност в живота между смъртта и едно ново раждане в такова състояние, като че тя постоянно вика: - Ах, никога да не бях станала жена, защото до това битие на жена ме доведе онова, което някога извърших в древен Египет!
към текста >>
Ние можем чрез интуицията да намерим тази индивидуалност в
жив
ота между смъртта и едно ново раждане в такова състояние, като че тя постоянно вика: - Ах, никога да не бях станала жена, защото до това битие на жена ме доведе онова, което някога извърших в древен Египет!
А сега, виждате ли, ние отново срещаме двете личности преродени като Юлия и като Тит Ливий. И като Юлия и Тит Ливий те отново минават през вратата на смъртта. Всичко, което едната душа беше изживяла - да бъде всъщност почти един вид посветен, но да пропилее тази посветеност в лекомислие и непристойност, горчивината на последиците от това в живота между смъртта и едно ново раждане, след това прероден като Юлия да изпита онази особена съдба на тази жена - прочетете това в историята, - всичко това произведе за следващия живот, който последва след живота като Юлия между смъртта и едно ново раждане, една силна антипатия против въплъщението като Юлия, която антипатия се универсализира по един странен начин.
Ние можем чрез интуицията да намерим тази индивидуалност в живота между смъртта и едно ново раждане в такова състояние, като че тя постоянно вика: - Ах, никога да не бях станала жена, защото до това битие на жена ме доведе онова, което някога извърших в древен Египет!
към текста >>
И отново е интересно да видим именно особения лирически стил на Валтер, който действително се показва такъв, като че е изпитал действително неприятно чувство, страдание от балсамирането и поради това се обръща към съвършено другата страна на
жив
ота, към страната на
жив
ота, където човек няма нищо общо с мъртвото, а с пълното радостно съществуване - но и тук отново с известна доза песимистичност.
А сега, виждате ли, ние проследяваме тук едновременно - което е, така да се каже, кармически закон, - как личностите винаги са привлечени една към друга, как те постоянно отново са призовани на Земята едновременно, допълвайки се, или проявявайки се в противоположности.
И отново е интересно да видим именно особения лирически стил на Валтер, който действително се показва такъв, като че е изпитал действително неприятно чувство, страдание от балсамирането и поради това се обръща към съвършено другата страна на живота, към страната на живота, където човек няма нищо общо с мъртвото, а с пълното радостно съществуване - но и тук отново с известна доза песимистичност.
Почувствайте стила на Валтер фон дер Фогелвайде, почувствайте двете предидущи земни съществувания в този стил. Почувствайте също и неспокойния живот на Валтер фон дер Фогелвайде: Той напомня извънредно много на онзи живот, който възниква за някого, когато дълго време е бил заедно с мъртвите и в душата му се отразяват много съдби, какъвто е случаят при един балсамьор. А сега по-нататък. Виждате ли, по-нататъшното проследяване на тази кармическа верига ме доведе отново в онази стая - но сега само интуитивно, духом, - където в присъствието на един мой стар познат, когото обаче знаех също като мумия - сега аз знаех: като мумия, балсамиран от другия - следователно цялата линия ме доведе отново в тази стая. И аз намерих душата, която беше минала през древния прислужник балсамьор, през Тит Ливий, през Валтер фон дер Фогелвайде, в модерния лекар Лудвиг Шлайх.[4]
към текста >>
Почувствайте също и неспокойния
жив
от на Валтер фон дер Фогелвайде: Той напомня извънредно много на онзи
жив
от, който възниква за някого, когато дълго време е бил заедно с мъртвите и в душата му се отразяват много съдби, какъвто е случаят при един балсамьор.
А сега, виждате ли, ние проследяваме тук едновременно - което е, така да се каже, кармически закон, - как личностите винаги са привлечени една към друга, как те постоянно отново са призовани на Земята едновременно, допълвайки се, или проявявайки се в противоположности. И отново е интересно да видим именно особения лирически стил на Валтер, който действително се показва такъв, като че е изпитал действително неприятно чувство, страдание от балсамирането и поради това се обръща към съвършено другата страна на живота, към страната на живота, където човек няма нищо общо с мъртвото, а с пълното радостно съществуване - но и тук отново с известна доза песимистичност. Почувствайте стила на Валтер фон дер Фогелвайде, почувствайте двете предидущи земни съществувания в този стил.
Почувствайте също и неспокойния живот на Валтер фон дер Фогелвайде: Той напомня извънредно много на онзи живот, който възниква за някого, когато дълго време е бил заедно с мъртвите и в душата му се отразяват много съдби, какъвто е случаят при един балсамьор.
А сега по-нататък. Виждате ли, по-нататъшното проследяване на тази кармическа верига ме доведе отново в онази стая - но сега само интуитивно, духом, - където в присъствието на един мой стар познат, когото обаче знаех също като мумия - сега аз знаех: като мумия, балсамиран от другия - следователно цялата линия ме доведе отново в тази стая. И аз намерих душата, която беше минала през древния прислужник балсамьор, през Тит Ливий, през Валтер фон дер Фогелвайде, в модерния лекар Лудвиг Шлайх.[4]
към текста >>
Така по един изненадващ начин се получават взаимовръзките в
жив
ота.
Така по един изненадващ начин се получават взаимовръзките в живота.
Кой въобще може да разбере един земен живот с обикновеното съзнание! Той може да бъде разбран само тогава, когато знаем, какво се намира в основата на една душа. Теоретически мнозина знаят, че в основата на душата са складирани редуващите се земни съществувания. Но това става действително, конкретно едва тогава, когато го разгледаме също действително в конкретния случай.
към текста >>
Кой въобще може да разбере един земен
жив
от с обикновеното съзнание!
Така по един изненадващ начин се получават взаимовръзките в живота.
Кой въобще може да разбере един земен живот с обикновеното съзнание!
Той може да бъде разбран само тогава, когато знаем, какво се намира в основата на една душа. Теоретически мнозина знаят, че в основата на душата са складирани редуващите се земни съществувания. Но това става действително, конкретно едва тогава, когато го разгледаме също действително в конкретния случай.
към текста >>
А сега моля ви вземете целия
жив
от и писателското творчество на Август Стриндберг и го поставете на фона на това, което аз току-що описах, вижте особената омраза на Стриндберг към жените, която всъщност не е никаква омраза, защото произхожда от съвършено други основания.
А сега моля ви вземете целия живот и писателското творчество на Август Стриндберг и го поставете на фона на това, което аз току-що описах, вижте особената омраза на Стриндберг към жените, която всъщност не е никаква омраза, защото произхожда от съвършено други основания.
Вижте всичко това, което преминава като нещо демонично през съчиненията на Стриндберг. Вижте предпочитанията му към всички алхимически и окултни изкуства и художествени маниерничения при Август Стриндберг - и накрая обърнете внимание на приключенския живот на Август Стриндберг! Тогава вие вече ще откриете, колко добре този живот израства от описаната основа.
към текста >>
Вижте предпочитанията му към всички алхимически и окултни изкуства и художествени маниерничения при Август Стриндберг - и накрая обърнете внимание на приключенския
жив
от на Август Стриндберг!
А сега моля ви вземете целия живот и писателското творчество на Август Стриндберг и го поставете на фона на това, което аз току-що описах, вижте особената омраза на Стриндберг към жените, която всъщност не е никаква омраза, защото произхожда от съвършено други основания. Вижте всичко това, което преминава като нещо демонично през съчиненията на Стриндберг.
Вижте предпочитанията му към всички алхимически и окултни изкуства и художествени маниерничения при Август Стриндберг - и накрая обърнете внимание на приключенския живот на Август Стриндберг!
Тогава вие вече ще откриете, колко добре този живот израства от описаната основа.
към текста >>
Тогава вие вече ще откриете, колко добре този
жив
от израства от описаната основа.
А сега моля ви вземете целия живот и писателското творчество на Август Стриндберг и го поставете на фона на това, което аз току-що описах, вижте особената омраза на Стриндберг към жените, която всъщност не е никаква омраза, защото произхожда от съвършено други основания. Вижте всичко това, което преминава като нещо демонично през съчиненията на Стриндберг. Вижте предпочитанията му към всички алхимически и окултни изкуства и художествени маниерничения при Август Стриндберг - и накрая обърнете внимание на приключенския живот на Август Стриндберг!
Тогава вие вече ще откриете, колко добре този живот израства от описаната основа.
към текста >>
Обаче тогава онова, което се представя в земния
жив
от, става действително прозрачно.
Виждате ли, как по този начин нещата, отнасящи се до повтарящите се земни прераждания и кармата, които отначало могат теоретически да бъдат обяснени, стават конкретни.
Обаче тогава онова, което се представя в земния живот, става действително прозрачно.
Какво представлява един отделен човешки земен живот, когато той не може да бъде разглеждан на основата на миналите земни съществувания!
към текста >>
Какво представлява един отделен човешки земен
жив
от, когато той не може да бъде разглеждан на основата на миналите земни съществувания!
Виждате ли, как по този начин нещата, отнасящи се до повтарящите се земни прераждания и кармата, които отначало могат теоретически да бъдат обяснени, стават конкретни. Обаче тогава онова, което се представя в земния живот, става действително прозрачно.
Какво представлява един отделен човешки земен живот, когато той не може да бъде разглеждан на основата на миналите земни съществувания!
към текста >>
Ето защо, след като по този начин поставих основата, върху която следващия час, който ще бъде осем и половина часа в сряда, бих искал да говоря за кармата на Антропософското общество и после в следващите часове, които ще оповестя, да премина към онова, което представляват такива разглеждания на кармата за човека, който иска да разбере своя собствен
жив
от според неговия по-дълбок смисъл.
Ето защо, след като по този начин поставих основата, върху която следващия час, който ще бъде осем и половина часа в сряда, бих искал да говоря за кармата на Антропософското общество и после в следващите часове, които ще оповестя, да премина към онова, което представляват такива разглеждания на кармата за човека, който иска да разбере своя собствен живот според неговия по-дълбок смисъл.
към текста >>
В неговия активен
жив
от той трябваше да преодолее някои неща, които затрудняват човека да се приближи до едно чисто духовно движение.
[3] Тази друга личност я познавах много точно от по-дълго време: Става въпрос за сприятеленият с Карл Людвиг Шлайх лекар Макс Аш, член на немската секция на Теософското общество. След неговата смърт през март 1911 при 10. Генерално събрание Рудолф Щайнер го почете с думите: «Искам да почетем една трета личност, която може би за много от вас неочаквано напусна физическия план; това е нашия мил секционен член д-р Макс Аш.
В неговия активен живот той трябваше да преодолее някои неща, които затрудняват човека да се приближи до едно чисто духовно движение.
Той обаче накрая намери пътя към нас така, че лекарят намери най доброто лекарство за своите страдания в заниманията си с теософската литература и теософските мисли. Той винаги твърдеше, че лекарят не може да повярва в душата си в някое друго лекарство, освен в това, което може да се получи от теософските книги, че той е чувствал, как теософските лекции като балсам се вливат в неговото измъчено от болки тяло. И наистина до смъртта си той следваше теософията в този смисъл. И когато научих, че нашият приятел е преминал отвъд, ми беше много тежко, че не можах да изпълня желанието на неговата дъщеря, да произнеса няколко думи на гроба му, понеже на този ден започна цикълът ми лекции в Прага и поради това не ми беше възможно на физическия план да окажа последна почит на теософския приятел. Думите, които трябваше да произнеса на неговия гроб, му бяха изпратени като мисли, за да го придружат в онзи свят, в който той тогава пристъпи.»
към текста >>
[6] Спомени от Шлайх: «Осмислено минало, спомени за
жив
ота » 19.
[6] Спомени от Шлайх: «Осмислено минало, спомени за живота » 19.
до 40. хиляди Берлин 1922. Там се казва: «Беше в началото на деветдесетте години, когато един ден в работния ми кабинет пристъпи моят колега д-р Макс Аш с един непознат. - Тук ви водя Стриндберг.» (стр. 176).
към текста >>
19.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Ние разбираме само една много малка част от хода на историята на човечеството и на нашия собствен
жив
от, когато го разглеждаме само по неговата външна страна, по онази негова външна страна, която обхващаме с поглед, когато вземем на помощ това, което става в нашия
жив
от между раждането и смъртта.
Ние разбираме само една много малка част от хода на историята на човечеството и на нашия собствен живот, когато го разглеждаме само по неговата външна страна, по онази негова външна страна, която обхващаме с поглед, когато вземем на помощ това, което става в нашия живот между раждането и смъртта.
И невъзможно е да обгърнем с поглед вътрешните мотиви на историята и на живота, когато този поглед не е насочен върху онова, което като духовна същност стои в основата на външните физически събития. Описва се историята на света и в тази история на света също и събитията, които стават във физическия свят, и се казва, че тази история представя причини и следствия. Пристъпва се към събитията от второто десетилетие на 20-и век, като тези събития се представят като следствия на събитията от първото десетилетие и т. н.. Но колко много илюзия е възможна при този подход! Това е така, като че бихме гледали течаща вода, която произвежда вълни и бихме приемали всяка една вълна като следствие на предхождащата я; докато отдолу проникват силите, които произвеждат вълните.
към текста >>
И невъзможно е да обгърнем с поглед вътрешните мотиви на историята и на
жив
ота, когато този поглед не е насочен върху онова, което като духовна същност стои в основата на външните физически събития.
Ние разбираме само една много малка част от хода на историята на човечеството и на нашия собствен живот, когато го разглеждаме само по неговата външна страна, по онази негова външна страна, която обхващаме с поглед, когато вземем на помощ това, което става в нашия живот между раждането и смъртта.
И невъзможно е да обгърнем с поглед вътрешните мотиви на историята и на живота, когато този поглед не е насочен върху онова, което като духовна същност стои в основата на външните физически събития.
Описва се историята на света и в тази история на света също и събитията, които стават във физическия свят, и се казва, че тази история представя причини и следствия. Пристъпва се към събитията от второто десетилетие на 20-и век, като тези събития се представят като следствия на събитията от първото десетилетие и т. н.. Но колко много илюзия е възможна при този подход! Това е така, като че бихме гледали течаща вода, която произвежда вълни и бихме приемали всяка една вълна като следствие на предхождащата я; докато отдолу проникват силите, които произвеждат вълните. Така е.
към текста >>
Онова, което става на определено място в историческото събитие или изобщо в човешкия
жив
от, то се формира от духовния свят и по отношение на тези събития ние можем да говорим за причини и следствия само до много малка степен.
Описва се историята на света и в тази история на света също и събитията, които стават във физическия свят, и се казва, че тази история представя причини и следствия. Пристъпва се към събитията от второто десетилетие на 20-и век, като тези събития се представят като следствия на събитията от първото десетилетие и т. н.. Но колко много илюзия е възможна при този подход! Това е така, като че бихме гледали течаща вода, която произвежда вълни и бихме приемали всяка една вълна като следствие на предхождащата я; докато отдолу проникват силите, които произвеждат вълните. Така е.
Онова, което става на определено място в историческото събитие или изобщо в човешкия живот, то се формира от духовния свят и по отношение на тези събития ние можем да говорим за причини и следствия само до много малка степен.
към текста >>
В духовно отношение настоящото време е свързано с това, което в духовния
жив
от можем да наречем господство на Михаил.
Бих искал сега с няколко примера да ви покажа, как трябва да включим в тези събития духовните процеси, за да получим един действителен образ на това, което стои в основата на събитията.
В духовно отношение настоящото време е свързано с това, което в духовния живот можем да наречем господство на Михаил.
Обаче това господство на Михаил е отново свързано с онова, което в най-дълбокия смисъл също иска и антропософското движение, а именно с това, което то трябва да извършва. Така че със събитията, за които ще говоря, е свързана също съдбата, кармата на Антропософското общество и с това кармата на по-голяма част от отделните личности, които се намират в това Антропософско общество, както ще видим това следващия път. Отделни неща от това, което ще засегна тази вечер, са вече известни на мнозина от вас от лекциите, които изнесох досега. Но днес бих искал от една определена гледна точка да разгледам познати и непознати неща.
към текста >>
Ако вземем определено време, например 8-то и началото на 9-то столетие, ние ще видим, как една такава личност като Карл Велики е разнесъл християнството навсякъде между
жив
еещите в онова време в Европа нехристиянски хора, по един начин, с който ние не можем да бъдем съгласни въз основа на нашите хуманитарни понятия.
Ако вземем определено време, например 8-то и началото на 9-то столетие, ние ще видим, как една такава личност като Карл Велики е разнесъл християнството навсякъде между живеещите в онова време в Европа нехристиянски хора, по един начин, с който ние не можем да бъдем съгласни въз основа на нашите хуманитарни понятия.
Обаче между тези нехристиянски хора особено изпъкват много от онези, които са били повлияни от онези течения, които са дошли от Азия през Северна Америка в Европа и които изхождат от арабизма, от мохамеданството. Ние трябва да схващаме мохамеданството в по-широк смисъл на думата. Повече от половин хилядолетие след Тайната на Голгота ние виждаме от арабизма да се раждат в мохамеданството всички стари светогледни елементи на арабизма, много неща, които са свързани с това, много неща именно от една богата, но изградена по нехристиянски начин ученост. Ние виждаме, как тази ученост се разпространява чрез ударни военни походи от Азия през Северна Африка към Западна и Южна Европа. Ние виждаме, как това течение постепенно пресъхва повече за външния свят, но то не пресъхва вътре в развитието на духовния живот.
към текста >>
Ние виждаме, как това течение постепенно пресъхва повече за външния свят, но то не пресъхва вътре в развитието на духовния
жив
от.
Ако вземем определено време, например 8-то и началото на 9-то столетие, ние ще видим, как една такава личност като Карл Велики е разнесъл християнството навсякъде между живеещите в онова време в Европа нехристиянски хора, по един начин, с който ние не можем да бъдем съгласни въз основа на нашите хуманитарни понятия. Обаче между тези нехристиянски хора особено изпъкват много от онези, които са били повлияни от онези течения, които са дошли от Азия през Северна Америка в Европа и които изхождат от арабизма, от мохамеданството. Ние трябва да схващаме мохамеданството в по-широк смисъл на думата. Повече от половин хилядолетие след Тайната на Голгота ние виждаме от арабизма да се раждат в мохамеданството всички стари светогледни елементи на арабизма, много неща, които са свързани с това, много неща именно от една богата, но изградена по нехристиянски начин ученост. Ние виждаме, как тази ученост се разпространява чрез ударни военни походи от Азия през Северна Африка към Западна и Южна Европа.
Ние виждаме, как това течение постепенно пресъхва повече за външния свят, но то не пресъхва вътре в развитието на духовния живот.
Когато вече пресъхва повече външният начин на разпространение на арабизма в Европа, ние виждаме - и тук имаме един от случаите, където от външната история сега трябва да погледнем към духовните основи, - как арабизмът се разпространява по един вътрешен начин. И при последното разглеждане на кармата, което направих тук, аз ви казах, че когато разглеждаме редуващите се земни съществувания на отделните хора, ние не можем да направим никакви изводи от външното, от външното положение, как е бил изграден един минал земен живот, понеже се касае за много по-вътрешни импулси. Така също и при историческите личности се касае за много по-вътрешни импулси. И ние виждаме резултатите от минали културни епохи, пренесени в по-късните епохи от личности, от самите хора, но при това пренасяне ние ги виждаме изменени, така че в новата форма както те са били пренесени от дадена личност в едно ново въплъщение не можем да ги разпознаем отново, само като разглеждаме външното. И така ние искаме да обгърнем с поглед едно такова вътрешно течение.
към текста >>
И при последното разглеждане на кармата, което направих тук, аз ви казах, че когато разглеждаме редуващите се земни съществувания на отделните хора, ние не можем да направим никакви изводи от външното, от външното положение, как е бил изграден един минал земен
жив
от, понеже се касае за много по-вътрешни импулси.
Ние трябва да схващаме мохамеданството в по-широк смисъл на думата. Повече от половин хилядолетие след Тайната на Голгота ние виждаме от арабизма да се раждат в мохамеданството всички стари светогледни елементи на арабизма, много неща, които са свързани с това, много неща именно от една богата, но изградена по нехристиянски начин ученост. Ние виждаме, как тази ученост се разпространява чрез ударни военни походи от Азия през Северна Африка към Западна и Южна Европа. Ние виждаме, как това течение постепенно пресъхва повече за външния свят, но то не пресъхва вътре в развитието на духовния живот. Когато вече пресъхва повече външният начин на разпространение на арабизма в Европа, ние виждаме - и тук имаме един от случаите, където от външната история сега трябва да погледнем към духовните основи, - как арабизмът се разпространява по един вътрешен начин.
И при последното разглеждане на кармата, което направих тук, аз ви казах, че когато разглеждаме редуващите се земни съществувания на отделните хора, ние не можем да направим никакви изводи от външното, от външното положение, как е бил изграден един минал земен живот, понеже се касае за много по-вътрешни импулси.
Така също и при историческите личности се касае за много по-вътрешни импулси. И ние виждаме резултатите от минали културни епохи, пренесени в по-късните епохи от личности, от самите хора, но при това пренасяне ние ги виждаме изменени, така че в новата форма както те са били пренесени от дадена личност в едно ново въплъщение не можем да ги разпознаем отново, само като разглеждаме външното. И така ние искаме да обгърнем с поглед едно такова вътрешно течение.
към текста >>
В същото време, когато Карл Велики разпространяваше християнството - бихме искали да кажем, по един примитивен начин свързан с тогавашното примитивно образование в Европа, - в същото това време отвъд на Изток
жив
ееше една личност, която в сравнение с Карл Велики беше на много по-високо културно равнище, Харун ал Рашид.
В същото време, когато Карл Велики разпространяваше християнството - бихме искали да кажем, по един примитивен начин свързан с тогавашното примитивно образование в Европа, - в същото това време отвъд на Изток живееше една личност, която в сравнение с Карл Велики беше на много по-високо културно равнище, Харун ал Рашид.
Харун ал Рашид събра в своя дворец в Предна Азия най-значителните духовни величия на своето време. И дворецът на Харун ал Рашид беше изпълнен с блясък, така че самият Карл Велики е говорил с уважение за него. Ние виждаме, как архитектурата, поезията, астрономията, географията, историята, антропологията по един блестящ начин са застъпени от най-блестящите личности, които носеха в себе си още много от древната наука на посвещението.
към текста >>
- Те са били наистина тук, но трябва да се има предвид, че онзи, който в един минал земен
жив
от е бил посветен, при едно свое ново въплъщение трябва преди всичко да използва едно външно тяло, което може да му даде именно епохата.
Не е така, че един човек, който в минало въплъщение е бил посветен, трябва да се появи в следващото въплъщение също като посветен. Даже във връзка с някои неща, които бяха изнесени в тази лекции, вие можете да повдигнете въпроса: - Да, древни посветени е имало, но къде са отишли те сега? Къде се намират те днес? Къде бяха те в последните столетия?
- Те са били наистина тук, но трябва да се има предвид, че онзи, който в един минал земен живот е бил посветен, при едно свое ново въплъщение трябва преди всичко да използва едно външно тяло, което може да му даде именно епохата.
По-новото развитие на човечеството не дава вътрешно гъвкави тела, гъвкави и меки, за да може в тях непосредствено да проникне онова, което е живяло в едно минало въплъщение на индивидуалността. И тогава посветените получават други задачи, при които в ударната сила на импулсите несъзнателно действа онова, което е съществувало в миналото при посвещението, но не се явява във формата на инициирано действие.
към текста >>
По-новото развитие на човечеството не дава вътрешно гъвкави тела, гъвкави и меки, за да може в тях непосредствено да проникне онова, което е
жив
яло в едно минало въплъщение на индивидуалността.
Не е така, че един човек, който в минало въплъщение е бил посветен, трябва да се появи в следващото въплъщение също като посветен. Даже във връзка с някои неща, които бяха изнесени в тази лекции, вие можете да повдигнете въпроса: - Да, древни посветени е имало, но къде са отишли те сега? Къде се намират те днес? Къде бяха те в последните столетия? - Те са били наистина тук, но трябва да се има предвид, че онзи, който в един минал земен живот е бил посветен, при едно свое ново въплъщение трябва преди всичко да използва едно външно тяло, което може да му даде именно епохата.
По-новото развитие на човечеството не дава вътрешно гъвкави тела, гъвкави и меки, за да може в тях непосредствено да проникне онова, което е живяло в едно минало въплъщение на индивидуалността.
И тогава посветените получават други задачи, при които в ударната сила на импулсите несъзнателно действа онова, което е съществувало в миналото при посвещението, но не се явява във формата на инициирано действие.
към текста >>
Така в двореца на Харун ал Рашид като втори организатор
жив
ееше един съветник, който също беше притежател на извънредно дълбоки разбирания - но при тогавашното въплъщение нямаше разбирането на посветените, - който направи възможно най-големите услуги на Харун ал Рашид.
Така в двореца на Харун ал Рашид като втори организатор живееше един съветник, който също беше притежател на извънредно дълбоки разбирания - но при тогавашното въплъщение нямаше разбирането на посветените, - който направи възможно най-големите услуги на Харун ал Рашид.
към текста >>
И двамата бяха големи сили и през време на своя земен
жив
от Харун ал Рашид беше направил доста неща за разпространението на арабизма във физическия свят.
Тези две личности, Харун ал Рашид и неговият съветник, минаха през вратата на смъртта. И след като стигнаха там горе в духовното царство, те видяха, така да се каже, още последните фази на разпространението на арабизма далеч навътре в Европа от една страна през Африка в Испания, от друга страна също и в Средна Европа.
И двамата бяха големи сили и през време на своя земен живот Харун ал Рашид беше направил доста неща за разпространението на арабизма във физическия свят.
към текста >>
Последната голяма вълна на развитието в посока към Азия беше излязла от миналата епоха на Михаил като онова, което гръцкият духовен
жив
от, гръцката духовност, гръцкото художествено чувство беше създало и което беше резюмирано от съвместното действие на Аристотел и Александър Велики, и като цвят на гръцкия духовен
жив
от, то беше пренесено по един необикновен енергичен, но също и образцов начин за разпространение на духовното чрез завоевателните походи на Александър Велики в Азия и в Африка.
Този арабизъм беше приел една особена форма при двора на Харун ал Рашид: Формата, която беше произлязла от някои други форми, които познанието и изкуството бяха отдавна приели отвъд в Азия.
Последната голяма вълна на развитието в посока към Азия беше излязла от миналата епоха на Михаил като онова, което гръцкият духовен живот, гръцката духовност, гръцкото художествено чувство беше създало и което беше резюмирано от съвместното действие на Аристотел и Александър Велики, и като цвят на гръцкия духовен живот, то беше пренесено по един необикновен енергичен, но също и образцов начин за разпространение на духовното чрез завоевателните походи на Александър Велики в Азия и в Африка.
То беше проникнато от възгледите, от начина на мислене и чувстване, който научно се изрази в аристотелизма в Предна Азия и в Африка. И с това съобразно с убежденията въобще бе изграден арабизмът и ориентализмът с онези импулси, които беше приела Гърция на Аристотел и които след това намериха такова блестящо разпространение чрез завоеванията и изграждането на културни центрове от Александър Велики.
към текста >>
Когато насочим поглед няколко столетия преди Тайната на Голгота до походите на Александър Велики, до разпространението на онова богатство от мъдрост, за която току-що споменах, чрез Александър Велики, ние виждаме отвъд в Азия през целите столетия чак до Харун ал Рашид, който
жив
я през 8-то следхристиянско столетие, разбирането, възприемчивостта за гръцкия духовен
жив
от във формата, която Аристотел му беше дал.
Когато насочим поглед няколко столетия преди Тайната на Голгота до походите на Александър Велики, до разпространението на онова богатство от мъдрост, за която току-що споменах, чрез Александър Велики, ние виждаме отвъд в Азия през целите столетия чак до Харун ал Рашид, който живя през 8-то следхристиянско столетие, разбирането, възприемчивостта за гръцкия духовен живот във формата, която Аристотел му беше дал.
Но то прие своеобразни форми. Въпреки че в двореца на Харун ал Рашид това живееше одухотворено, величествено внушително, проникнато от арабизма, въпреки че беше подържано от Харун ал Рашид, от неговия съветник и от другите, които се намираха там и даже беше проникнато от древната източна мъдрост на посвещението, все пак това, което живееше като аристотелизъм в двора на Харун ал Рашид, не беше истинското, което беше развито от Аристотел и Александър Велики. То беше приело форми, които малко искаха да знаят за християнството.
към текста >>
Въпреки че в двореца на Харун ал Рашид това
жив
ееше одухотворено, величествено внушително, проникнато от арабизма, въпреки че беше подържано от Харун ал Рашид, от неговия съветник и от другите, които се намираха там и даже беше проникнато от древната източна мъдрост на посвещението, все пак това, което
жив
ееше като аристотелизъм в двора на Харун ал Рашид, не беше истинското, което беше развито от Аристотел и Александър Велики.
Когато насочим поглед няколко столетия преди Тайната на Голгота до походите на Александър Велики, до разпространението на онова богатство от мъдрост, за която току-що споменах, чрез Александър Велики, ние виждаме отвъд в Азия през целите столетия чак до Харун ал Рашид, който живя през 8-то следхристиянско столетие, разбирането, възприемчивостта за гръцкия духовен живот във формата, която Аристотел му беше дал. Но то прие своеобразни форми.
Въпреки че в двореца на Харун ал Рашид това живееше одухотворено, величествено внушително, проникнато от арабизма, въпреки че беше подържано от Харун ал Рашид, от неговия съветник и от другите, които се намираха там и даже беше проникнато от древната източна мъдрост на посвещението, все пак това, което живееше като аристотелизъм в двора на Харун ал Рашид, не беше истинското, което беше развито от Аристотел и Александър Велики.
То беше приело форми, които малко искаха да знаят за християнството.
към текста >>
С такава нагласа на древен духовен
жив
от, която не искаше да се влее в християнството, минаха през вратата на смъртта Харун ал Рашид и неговият съветник.
С такава нагласа на древен духовен живот, която не искаше да се влее в християнството, минаха през вратата на смъртта Харун ал Рашид и неговият съветник.
Всичките им усилия, целият им копнеж, всичките им сили, след като бяха минали през вратата на смъртта бяха насочени към това, от духовния свят да се намесят в историческото развитие, да се намесят, така да се каже, като продължение в онова, което беше станало като разпространение на духовния живот на арабизма - по-рано през военните походи и т. н. - от Азия в Европа.
към текста >>
Всичките им усилия, целият им копнеж, всичките им сили, след като бяха минали през вратата на смъртта бяха насочени към това, от духовния свят да се намесят в историческото развитие, да се намесят, така да се каже, като продължение в онова, което беше станало като разпространение на духовния
жив
от на арабизма - по-рано през военните походи и т. н.
С такава нагласа на древен духовен живот, която не искаше да се влее в християнството, минаха през вратата на смъртта Харун ал Рашид и неговият съветник.
Всичките им усилия, целият им копнеж, всичките им сили, след като бяха минали през вратата на смъртта бяха насочени към това, от духовния свят да се намесят в историческото развитие, да се намесят, така да се каже, като продължение в онова, което беше станало като разпространение на духовния живот на арабизма - по-рано през военните походи и т. н.
- от Азия в Европа.
към текста >>
След тяхната смърт от духовния свят те изпращаха долу на Земята духовните лъчи, които искаха да проникнат с арабизма духовния
жив
от на Европа.
След тяхната смърт от духовния свят те изпращаха долу на Земята духовните лъчи, които искаха да проникнат с арабизма духовния живот на Европа.
към текста >>
Другият, който
жив
ее в духовния свят, съответно наблюдава и съиз
жив
ява по определен начин това, което е долу във физическия свят; той поема, така да се каже, в духовния свят един път, едно течение, който в неговата проекция на Земята би се простряло северно от Черно море към Средна Европа.
И така ние виждаме, как единият, Харун ал Рашид, минава през следното развитие след неговата смърт: От Предна Азия, през Южна Европа, през Испания той следи от духовния свят това, което става за разпространението на арабизма и го продължава.
Другият, който живее в духовния свят, съответно наблюдава и съизживява по определен начин това, което е долу във физическия свят; той поема, така да се каже, в духовния свят един път, едно течение, който в неговата проекция на Земята би се простряло северно от Черно море към Средна Европа.
към текста >>
Описват се възпитанието и
жив
отът на Александър, неговите походи в Азия.
Така ние насочваме нашият поглед нагоре към тези индивидуалности, така да се каже, в духовни пътувания, които се проектират долу на Земята по току-що посочения начин. Вие знаете вече от историята, как аристотелизмът, как легендите за Александър Велики са се вляли и разпространили в християнството. В 9-и, 10-и, 11-и, 12-и, 13-и век една от най-популярните теми, за която се разказваше навсякъде в Европа, беше темата, която беше свързана с Александър Велики. И ние имаме чудесното съчинение на свещеника Лампрехт, Песента на Александър, която обаче навсякъде свързва делата на Александър с духовния свят.
Описват се възпитанието и животът на Александър, неговите походи в Азия.
Обаче навсякъде се изтъква онова, което живее духовно в този земен живот на Александър. С всеки земен живот е свързано нещо духовно, само че обикновеното съзнание не вижда това. В това разработване на материала в Средновековието се съдържаше всичко това. И така аристотелизмът се разпространява чак до схоластиката, навсякъде аристотелски понятия. Но то е само другият полюс - отвъд в Азия арабската форма, тук в Европа християнската форма; песента за Александър проникната напълно от християнското разбиране, аристотелизмът в Европа напълно в християнска форма.
към текста >>
Обаче навсякъде се изтъква онова, което
жив
ее духовно в този земен
жив
от на Александър.
Така ние насочваме нашият поглед нагоре към тези индивидуалности, така да се каже, в духовни пътувания, които се проектират долу на Земята по току-що посочения начин. Вие знаете вече от историята, как аристотелизмът, как легендите за Александър Велики са се вляли и разпространили в християнството. В 9-и, 10-и, 11-и, 12-и, 13-и век една от най-популярните теми, за която се разказваше навсякъде в Европа, беше темата, която беше свързана с Александър Велики. И ние имаме чудесното съчинение на свещеника Лампрехт, Песента на Александър, която обаче навсякъде свързва делата на Александър с духовния свят. Описват се възпитанието и животът на Александър, неговите походи в Азия.
Обаче навсякъде се изтъква онова, което живее духовно в този земен живот на Александър.
С всеки земен живот е свързано нещо духовно, само че обикновеното съзнание не вижда това. В това разработване на материала в Средновековието се съдържаше всичко това. И така аристотелизмът се разпространява чак до схоластиката, навсякъде аристотелски понятия. Но то е само другият полюс - отвъд в Азия арабската форма, тук в Европа християнската форма; песента за Александър проникната напълно от християнското разбиране, аристотелизмът в Европа напълно в християнска форма.
към текста >>
С всеки земен
жив
от е свързано нещо духовно, само че обикновеното съзнание не вижда това.
Вие знаете вече от историята, как аристотелизмът, как легендите за Александър Велики са се вляли и разпространили в християнството. В 9-и, 10-и, 11-и, 12-и, 13-и век една от най-популярните теми, за която се разказваше навсякъде в Европа, беше темата, която беше свързана с Александър Велики. И ние имаме чудесното съчинение на свещеника Лампрехт, Песента на Александър, която обаче навсякъде свързва делата на Александър с духовния свят. Описват се възпитанието и животът на Александър, неговите походи в Азия. Обаче навсякъде се изтъква онова, което живее духовно в този земен живот на Александър.
С всеки земен живот е свързано нещо духовно, само че обикновеното съзнание не вижда това.
В това разработване на материала в Средновековието се съдържаше всичко това. И така аристотелизмът се разпространява чак до схоластиката, навсякъде аристотелски понятия. Но то е само другият полюс - отвъд в Азия арабската форма, тук в Европа християнската форма; песента за Александър проникната напълно от християнското разбиране, аристотелизмът в Европа напълно в християнска форма.
към текста >>
Но основавайки се на духовното изследване, ние можем да кажем: - Харун ал Рашид и неговият съветник продължаваха да
жив
еят по посочения начин, след като бяха минали през вратата на смъртта.
Тези неща се разиграват външно.
Но основавайки се на духовното изследване, ние можем да кажем: - Харун ал Рашид и неговият съветник продължаваха да живеят по посочения начин, след като бяха минали през вратата на смъртта.
Така продължаваха да живеят също и Александър и Аристотел. Самите те обаче, действителните индивидуалности, които веднъж само за кратко се бяха родили в първите християнски столетия - даже в една интересна от антропософска гледна точка област, - но след това отново се върнаха в духовния свят и се намираха в този духовен свят едновременно когато Харун ал Рашид и неговият съветник бяха вече напуснали от известно време физическото поле. Аристотел и Александър следваха други пътища. Техните истински индивидуалности вървяха с християнското развитие, отидоха към Запад с християнското развитие.
към текста >>
Така продължаваха да
жив
еят също и Александър и Аристотел.
Тези неща се разиграват външно. Но основавайки се на духовното изследване, ние можем да кажем: - Харун ал Рашид и неговият съветник продължаваха да живеят по посочения начин, след като бяха минали през вратата на смъртта.
Така продължаваха да живеят също и Александър и Аристотел.
Самите те обаче, действителните индивидуалности, които веднъж само за кратко се бяха родили в първите християнски столетия - даже в една интересна от антропософска гледна точка област, - но след това отново се върнаха в духовния свят и се намираха в този духовен свят едновременно когато Харун ал Рашид и неговият съветник бяха вече напуснали от известно време физическото поле. Аристотел и Александър следваха други пътища. Техните истински индивидуалности вървяха с християнското развитие, отидоха към Запад с християнското развитие.
към текста >>
В това 9-то столетие беше дошло вече онова време, в което за европейското човечество и за неговия духовен
жив
от беше напълно забравено това, което в първите християнски столетия беше още напълно познато за истинските християни: Че Христос беше едно същество, което по-рано обитаваше Слънцето, че по-рано неговият
жив
от беше свързан със Слънцето, че този Христос се беше въплътил в тялото на Исус от Назарет, както това бе описано някога тук.
В това 9-то столетие беше дошло вече онова време, в което за европейското човечество и за неговия духовен живот беше напълно забравено това, което в първите християнски столетия беше още напълно познато за истинските християни: Че Христос беше едно същество, което по-рано обитаваше Слънцето, че по-рано неговият живот беше свързан със Слънцето, че този Христос се беше въплътил в тялото на Исус от Назарет, както това бе описано някога тук.
Христос, слънчевото същество свързано с космическия свят чрез неговото обиталище на Слънцето преди Тайната на Голгота и не само слънчево същество, а съществото, което беше свързано с всичко, което планетарно е свързано със Слънцето: Това беше нещо познато на първите християни. Но този космически произход на Христовия импулс беше изгубен за хората в 9-то столетие. Величието на Христовия импулс беше, така да се каже, изхвърлено. Хората все повече и повече стигнаха до това, което наричаха чисто човешко, т. е. което става само на физическото поле.
към текста >>
Само че за съществото Христос се говореше като за едно същество, което се намира на Слънцето, което може да бъде видяно, с което човек може да работи тогава, когато чрез мъдростта на посвещението стигне така далеч, че фактът на слънчевия
жив
от в неговото духовно съдържание, в неговото фактическо съдържание може да стане за него нещо настоящо.
Ако искаме добре да разберем онова, което всъщност стана по този начин, ние трябва да бъдем наясно върху факта, че в действителното развитие на християнството е съществувало едно християнство преди слизането на Христос на Земята, преди Тайната на Голгота. И трябва да се вземат сериозно такива думи, като тези на свети Августин, който казваше, че християнството винаги е съществувало, само че онези, които изповядваха християнството преди Тайната на Голгота, не се наричаха християни, а носеха други имена. Обаче това е само външният прикачен израз за нещо, което има извънредно дълбоко значение. В мистериите, в истинските мистерии и даже в онези места, където не се намираха древни мистерии, но действаше знанието на мистериите и импулсът на мистериите, винаги съществуваше едно християнство преди Тайната на Голгота.
Само че за съществото Христос се говореше като за едно същество, което се намира на Слънцето, което може да бъде видяно, с което човек може да работи тогава, когато чрез мъдростта на посвещението стигне така далеч, че фактът на слънчевия живот в неговото духовно съдържание, в неговото фактическо съдържание може да стане за него нещо настоящо.
към текста >>
Не се говореше за един земен Христос, който е
жив
ял на Земята и се намира там; но се говореше за идващия Христос, който някога ще бъде тук на Земята, а тогава хората го търсеха на Слънцето.
Така в древните мистерии се говореше за Христос, който ще дойде.
Не се говореше за един земен Христос, който е живял на Земята и се намира там; но се говореше за идващия Христос, който някога ще бъде тук на Земята, а тогава хората го търсеха на Слънцето.
Но такива неща се разпространяваха и в по-късни времена, в някои центрове, до които християнството не беше стигнало също и в следхристиянските столетия.
към текста >>
Там
жив
еят и тъкат елементарни духове, които изплуват от въздействията на светлината, от въздействията на въздуха, от въздействията на надиплящите се и блъскащи се в брега вълни на морето.
От това място на развалини, което, въпреки че е напълно разрушено, прави огромно впечатление, ние гледаме в ляво долу морето. Това е един планински връх, а от двете му страни се простира морето. Гледайки надолу морето, в една местност, където времето се променя почти всеки час, ние виждаме блестящата слънчева светлина, която се отразява в морето; веднага след това настъпва бурно време. Когато обгърнем с поглед това, което и днес още става там, ние имаме величествена гледка.
Там живеят и тъкат елементарни духове, които изплуват от въздействията на светлината, от въздействията на въздуха, от въздействията на надиплящите се и блъскащи се в брега вълни на морето.
Впечатлението от тези елементарни духове, които живеят във всичко това, взаимодействието на елементарните духове в живота, в тъкането на тези елементарни духове и днес още напълно видимо се показва, как Слънцето в неговата същност произвежда нещо земно, като се среща с това, което израства отдолу от Земята като първични стихии, като духовни елементарни същества. Там днес ние получаваме впечатлението: Това е било непосредственият, първичният извор на инспирацията на дванадесетте, които принадлежаха към Артур.
към текста >>
Впечатлението от тези елементарни духове, които
жив
еят във всичко това, взаимодействието на елементарните духове в
жив
ота, в тъкането на тези елементарни духове и днес още напълно видимо се показва, как Слънцето в неговата същност произвежда нещо земно, като се среща с това, което израства отдолу от Земята като първични стихии, като духовни елементарни същества.
От това място на развалини, което, въпреки че е напълно разрушено, прави огромно впечатление, ние гледаме в ляво долу морето. Това е един планински връх, а от двете му страни се простира морето. Гледайки надолу морето, в една местност, където времето се променя почти всеки час, ние виждаме блестящата слънчева светлина, която се отразява в морето; веднага след това настъпва бурно време. Когато обгърнем с поглед това, което и днес още става там, ние имаме величествена гледка. Там живеят и тъкат елементарни духове, които изплуват от въздействията на светлината, от въздействията на въздуха, от въздействията на надиплящите се и блъскащи се в брега вълни на морето.
Впечатлението от тези елементарни духове, които живеят във всичко това, взаимодействието на елементарните духове в живота, в тъкането на тези елементарни духове и днес още напълно видимо се показва, как Слънцето в неговата същност произвежда нещо земно, като се среща с това, което израства отдолу от Земята като първични стихии, като духовни елементарни същества.
Там днес ние получаваме впечатлението: Това е било непосредственият, първичният извор на инспирацията на дванадесетте, които принадлежаха към Артур.
към текста >>
И много повече отколкото се мисли днес,
жив
отът на древна Европа трябва да се разбира така, че навсякъде да се вижда намесата на елементарни духовни същества в непосредствения човешки
жив
от.
Задачата на този орден на Артур, който е бил основан там по указания на Мерлин беше да култивира Европа, когато тази Европа още навсякъде се намираше под влиянието на най-странните елементарни същества.
И много повече отколкото се мисли днес, животът на древна Европа трябва да се разбира така, че навсякъде да се вижда намесата на елементарни духовни същества в непосредствения човешки живот.
към текста >>
Но преди християнството да бъде възвестено в тази област дори и в неговите най-стари форми - защото, както казах,
жив
отът на Артур води до предихристиянски времена, - там също
жив
ееше познанието, поне практически инстинктивно, но много ясно практически инстинктивно, познанието за Христос, за Духа на Слънцето, преди Тайната на Голгота.
Но преди християнството да бъде възвестено в тази област дори и в неговите най-стари форми - защото, както казах, животът на Артур води до предихристиянски времена, - там също живееше познанието, поне практически инстинктивно, но много ясно практически инстинктивно, познанието за Христос, за Духа на Слънцето, преди Тайната на Голгота.
И в това, което рицарите на кръглата маса на Артур вършеха, живееше същият този космически Христос, който - само че не под името Христос, - се съдържаше също и в подтика и размаха на Александър Велики, с който той пренесе в Азия гръцката култура с нейния духовен живот. Имаше, така да се каже, по-късни Александрови походи, които бяха проведени от рицарите на кръглата маса на Артур към Европа така, както беше проведен походът на Александър от Македония в Азия.
към текста >>
И в това, което рицарите на кръглата маса на Артур вършеха,
жив
ееше същият този космически Христос, който - само че не под името Христос, - се съдържаше също и в подтика и размаха на Александър Велики, с който той пренесе в Азия гръцката култура с нейния духовен
жив
от.
Но преди християнството да бъде възвестено в тази област дори и в неговите най-стари форми - защото, както казах, животът на Артур води до предихристиянски времена, - там също живееше познанието, поне практически инстинктивно, но много ясно практически инстинктивно, познанието за Христос, за Духа на Слънцето, преди Тайната на Голгота.
И в това, което рицарите на кръглата маса на Артур вършеха, живееше същият този космически Христос, който - само че не под името Христос, - се съдържаше също и в подтика и размаха на Александър Велики, с който той пренесе в Азия гръцката култура с нейния духовен живот.
Имаше, така да се каже, по-късни Александрови походи, които бяха проведени от рицарите на кръглата маса на Артур към Европа така, както беше проведен походът на Александър от Македония в Азия.
към текста >>
В елементарните духове, които
жив
ееха в светлината, във въздуха, във водата и в земята,
жив
ееше космическото; там космическото не можеше да бъде отречено при познанието.
Аз изнасям тези неща затова, защото при тях можем да видим с един пример, който можах да изследвам именно в последно време, как там е било подържано богуслуженето на Слънцето, т. е. древното богуслужене на Христос; разбира се, това служене се практикуваше за този Христос, какъвто той беше за хората преди Тайната на Голгота: Там всичко беше космическо, даже в земно-стихийния преход на Космоса.
В елементарните духове, които живееха в светлината, във въздуха, във водата и в земята, живееше космическото; там космическото не можеше да бъде отречено при познанието.
Така че през това 9-то столетие в европейското езичество живееше много предихристиянско християнство. Това е особеното - че тези закъснели представители на европейското езичество в това време въобще разбираха космическия Христос, разбираха го много по-достойно от онези, които бяха приели Христос както той беше представян в официално разпространеното християнство.
към текста >>
Така че през това 9-то столетие в европейското езичество
жив
ееше много предихристиянско християнство.
Аз изнасям тези неща затова, защото при тях можем да видим с един пример, който можах да изследвам именно в последно време, как там е било подържано богуслуженето на Слънцето, т. е. древното богуслужене на Христос; разбира се, това служене се практикуваше за този Христос, какъвто той беше за хората преди Тайната на Голгота: Там всичко беше космическо, даже в земно-стихийния преход на Космоса. В елементарните духове, които живееха в светлината, във въздуха, във водата и в земята, живееше космическото; там космическото не можеше да бъде отречено при познанието.
Така че през това 9-то столетие в европейското езичество живееше много предихристиянско християнство.
Това е особеното - че тези закъснели представители на европейското езичество в това време въобще разбираха космическия Христос, разбираха го много по-достойно от онези, които бяха приели Христос както той беше представян в официално разпространеното християнство.
към текста >>
Когато виждаме, как този
жив
от около цар Артур, как
жив
отът на самия цар Артур хвърля своята светлина в настоящето, ние виждаме колко странно се предава по-нататък, когато чрез силата на кармата, чрез силата на съдбата то внезапно застава в настоящето.
Когато виждаме, как този живот около цар Артур, как животът на самия цар Артур хвърля своята светлина в настоящето, ние виждаме колко странно се предава по-нататък, когато чрез силата на кармата, чрез силата на съдбата то внезапно застава в настоящето.
Така благодарение на ясновидството аз можах да открия един член на кръглата маса на цар Артур, който по един много внушителен начин действително водеше живота на кръглата маса на Артур, малко настрана от другите, които бяха отдадени повече на рицарството. Това беше един рицар водещ съзерцателен живот. Не подобно на рицарството на Граала, - това не съществуваше при Артур. Това, което тези рицари на Артур вършеха, изпълнявайки техните задачи, които съобразно тогавашното време бяха военни походи, се наричаше приключения, авантюри. Но този единият, който ме впечатли повече от другите образи, в този свой живот показа много неща, които представляваха една чудесна инспирация.
към текста >>
Така благодарение на ясновидството аз можах да открия един член на кръглата маса на цар Артур, който по един много внушителен начин действително водеше
жив
ота на кръглата маса на Артур, малко настрана от другите, които бяха отдадени повече на рицарството.
Когато виждаме, как този живот около цар Артур, как животът на самия цар Артур хвърля своята светлина в настоящето, ние виждаме колко странно се предава по-нататък, когато чрез силата на кармата, чрез силата на съдбата то внезапно застава в настоящето.
Така благодарение на ясновидството аз можах да открия един член на кръглата маса на цар Артур, който по един много внушителен начин действително водеше живота на кръглата маса на Артур, малко настрана от другите, които бяха отдадени повече на рицарството.
Това беше един рицар водещ съзерцателен живот. Не подобно на рицарството на Граала, - това не съществуваше при Артур. Това, което тези рицари на Артур вършеха, изпълнявайки техните задачи, които съобразно тогавашното време бяха военни походи, се наричаше приключения, авантюри. Но този единият, който ме впечатли повече от другите образи, в този свой живот показа много неща, които представляваха една чудесна инспирация. Тези рицари отиваха върху издаващата се напред в морето суша, обгръщаха с поглед чудесната игра на облаците горе, надиплящите се вълни долу, тези сблъсъци едно в друго, което и днес още създава величествено впечатление, виждаха в него духовното, вдъхновяваха се от него.
към текста >>
Това беше един рицар водещ съзерцателен
жив
от.
Когато виждаме, как този живот около цар Артур, как животът на самия цар Артур хвърля своята светлина в настоящето, ние виждаме колко странно се предава по-нататък, когато чрез силата на кармата, чрез силата на съдбата то внезапно застава в настоящето. Така благодарение на ясновидството аз можах да открия един член на кръглата маса на цар Артур, който по един много внушителен начин действително водеше живота на кръглата маса на Артур, малко настрана от другите, които бяха отдадени повече на рицарството.
Това беше един рицар водещ съзерцателен живот.
Не подобно на рицарството на Граала, - това не съществуваше при Артур. Това, което тези рицари на Артур вършеха, изпълнявайки техните задачи, които съобразно тогавашното време бяха военни походи, се наричаше приключения, авантюри. Но този единият, който ме впечатли повече от другите образи, в този свой живот показа много неща, които представляваха една чудесна инспирация. Тези рицари отиваха върху издаващата се напред в морето суша, обгръщаха с поглед чудесната игра на облаците горе, надиплящите се вълни долу, тези сблъсъци едно в друго, което и днес още създава величествено впечатление, виждаха в него духовното, вдъхновяваха се от него. Благодарение на това те имаха тяхната сила.
към текста >>
Но този единият, който ме впечатли повече от другите образи, в този свой
жив
от показа много неща, които представляваха една чудесна инспирация.
Когато виждаме, как този живот около цар Артур, как животът на самия цар Артур хвърля своята светлина в настоящето, ние виждаме колко странно се предава по-нататък, когато чрез силата на кармата, чрез силата на съдбата то внезапно застава в настоящето. Така благодарение на ясновидството аз можах да открия един член на кръглата маса на цар Артур, който по един много внушителен начин действително водеше живота на кръглата маса на Артур, малко настрана от другите, които бяха отдадени повече на рицарството. Това беше един рицар водещ съзерцателен живот. Не подобно на рицарството на Граала, - това не съществуваше при Артур. Това, което тези рицари на Артур вършеха, изпълнявайки техните задачи, които съобразно тогавашното време бяха военни походи, се наричаше приключения, авантюри.
Но този единият, който ме впечатли повече от другите образи, в този свой живот показа много неща, които представляваха една чудесна инспирация.
Тези рицари отиваха върху издаващата се напред в морето суша, обгръщаха с поглед чудесната игра на облаците горе, надиплящите се вълни долу, тези сблъсъци едно в друго, което и днес още създава величествено впечатление, виждаха в него духовното, вдъхновяваха се от него. Благодарение на това те имаха тяхната сила. Но имаше един между тях, който притежаваше особено проникващ поглед за това надипляне и вълнуване на морската вода, за това, как духовните същества лудуваха в тези надиплящи се вълни, с техните гротескни за земния поглед форми, имаше чудесен поглед за начина, как това чисто величествено слънчево действие действаше съвместно с останалата природа, живееше и твореше в духовното действие и съзидание на тази раздвижена морска повърхност. Той живееше в това, което се вижда в тази светлинна природа на Слънцето, носена, бих искал да кажа, чрез тази водна атмосфера, която стига до дърветата и до пространствата между дървета по един начин, различен от този в другите местности. Тя отново проблясва, понякога като че играейки в цветовете на дъгата, от пространствата между дърветата.
към текста >>
Но имаше един между тях, който притежаваше особено проникващ поглед за това надипляне и вълнуване на морската вода, за това, как духовните същества лудуваха в тези надиплящи се вълни, с техните гротескни за земния поглед форми, имаше чудесен поглед за начина, как това чисто величествено слънчево действие действаше съвместно с останалата природа,
жив
ееше и твореше в духовното действие и съзидание на тази раздвижена морска повърхност.
Не подобно на рицарството на Граала, - това не съществуваше при Артур. Това, което тези рицари на Артур вършеха, изпълнявайки техните задачи, които съобразно тогавашното време бяха военни походи, се наричаше приключения, авантюри. Но този единият, който ме впечатли повече от другите образи, в този свой живот показа много неща, които представляваха една чудесна инспирация. Тези рицари отиваха върху издаващата се напред в морето суша, обгръщаха с поглед чудесната игра на облаците горе, надиплящите се вълни долу, тези сблъсъци едно в друго, което и днес още създава величествено впечатление, виждаха в него духовното, вдъхновяваха се от него. Благодарение на това те имаха тяхната сила.
Но имаше един между тях, който притежаваше особено проникващ поглед за това надипляне и вълнуване на морската вода, за това, как духовните същества лудуваха в тези надиплящи се вълни, с техните гротескни за земния поглед форми, имаше чудесен поглед за начина, как това чисто величествено слънчево действие действаше съвместно с останалата природа, живееше и твореше в духовното действие и съзидание на тази раздвижена морска повърхност.
Той живееше в това, което се вижда в тази светлинна природа на Слънцето, носена, бих искал да кажа, чрез тази водна атмосфера, която стига до дърветата и до пространствата между дървета по един начин, различен от този в другите местности. Тя отново проблясва, понякога като че играейки в цветовете на дъгата, от пространствата между дърветата.
към текста >>
Той
жив
ееше в това, което се вижда в тази светлинна природа на Слънцето, носена, бих искал да кажа, чрез тази водна атмосфера, която стига до дърветата и до пространствата между дървета по един начин, различен от този в другите местности.
Това, което тези рицари на Артур вършеха, изпълнявайки техните задачи, които съобразно тогавашното време бяха военни походи, се наричаше приключения, авантюри. Но този единият, който ме впечатли повече от другите образи, в този свой живот показа много неща, които представляваха една чудесна инспирация. Тези рицари отиваха върху издаващата се напред в морето суша, обгръщаха с поглед чудесната игра на облаците горе, надиплящите се вълни долу, тези сблъсъци едно в друго, което и днес още създава величествено впечатление, виждаха в него духовното, вдъхновяваха се от него. Благодарение на това те имаха тяхната сила. Но имаше един между тях, който притежаваше особено проникващ поглед за това надипляне и вълнуване на морската вода, за това, как духовните същества лудуваха в тези надиплящи се вълни, с техните гротескни за земния поглед форми, имаше чудесен поглед за начина, как това чисто величествено слънчево действие действаше съвместно с останалата природа, живееше и твореше в духовното действие и съзидание на тази раздвижена морска повърхност.
Той живееше в това, което се вижда в тази светлинна природа на Слънцето, носена, бих искал да кажа, чрез тази водна атмосфера, която стига до дърветата и до пространствата между дървета по един начин, различен от този в другите местности.
Тя отново проблясва, понякога като че играейки в цветовете на дъгата, от пространствата между дърветата.
към текста >>
За мен беше много важно да проследя неговия
жив
от по-нататък, да видя по-нататък тази индивидуалност, защото именно при нея трябваше да се получи нещо от един, бих могъл да кажа, почти първобитен езически
жив
от, който беше християнски дотолкова, доколкото аз го описах, в едно по-късно въплъщение.
Такъв един рицар който имаше проникващ поглед за тези неща, беше между намиращите се около кръглата маса на цар Артур,.
За мен беше много важно да проследя неговия живот по-нататък, да видя по-нататък тази индивидуалност, защото именно при нея трябваше да се получи нещо от един, бих могъл да кажа, почти първобитен езически живот, който беше християнски дотолкова, доколкото аз го описах, в едно по-късно въплъщение.
И получи се следното: Именно този рицар на кръглата маса на цар Артур се прероди като Арнолд Бьоклин /швейцарски художник, роден в Базел, живял от 1827 до 1901 г.. И тази загадка, която ме преследваше, извънредно продължително време, може да бъде решена само във връзка с кръглата маса на цар Артур. Виждате ли, там ние имаме едно християнство преди Тайната на Голгота, което и днес още може да се напипа с духовни ръце, което още изпраща своята светлина до времето, за което аз накратко говорих тук.
към текста >>
И получи се следното: Именно този рицар на кръглата маса на цар Артур се прероди като Арнолд Бьоклин /швейцарски художник, роден в Базел,
жив
ял от 1827 до 1901 г.. И тази загадка, която ме преследваше, извънредно продължително време, може да бъде решена само във връзка с кръглата маса на цар Артур.
Такъв един рицар който имаше проникващ поглед за тези неща, беше между намиращите се около кръглата маса на цар Артур,. За мен беше много важно да проследя неговия живот по-нататък, да видя по-нататък тази индивидуалност, защото именно при нея трябваше да се получи нещо от един, бих могъл да кажа, почти първобитен езически живот, който беше християнски дотолкова, доколкото аз го описах, в едно по-късно въплъщение.
И получи се следното: Именно този рицар на кръглата маса на цар Артур се прероди като Арнолд Бьоклин /швейцарски художник, роден в Базел, живял от 1827 до 1901 г.. И тази загадка, която ме преследваше, извънредно продължително време, може да бъде решена само във връзка с кръглата маса на цар Артур.
Виждате ли, там ние имаме едно християнство преди Тайната на Голгота, което и днес още може да се напипа с духовни ръце, което още изпраща своята светлина до времето, за което аз накратко говорих тук.
към текста >>
Там искащите да действат в смисъла на християнството Аристотел и Александър положиха големи усилия, за да победят арабизма, който
жив
ееше в индивидуалностите на Харун ал Рашид и на другите.
Там искащите да действат в смисъла на християнството Аристотел и Александър положиха големи усилия, за да победят арабизма, който живееше в индивидуалностите на Харун ал Рашид и на другите.
Обаче усилията не се увенчаха с успех. Горепосочените индивидуалности не се подадоха на техните увещания. Получи се обаче другото: Древното космическо християнство проникна още по-дълбоко в хората произхождащи от кръглата маса на Артур, отколкото това ставаше по-рано на Земята в по-суровото поведение на артуровите рицари. И при този събор в свръхсетивния свят, при съдействието на Михаил, Александър и Аристотел взеха, така да се каже, решение по отношение на това, което ще стане в бъдеще и което предвиждаше, как духовният живот в Европа трябва да получи нови импулси в смисъла на един християнизиран александризъм, на един християнизиран аристотелизъм.
към текста >>
И при този събор в свръхсетивния свят, при съдействието на Михаил, Александър и Аристотел взеха, така да се каже, решение по отношение на това, което ще стане в бъдеще и което предвиждаше, как духовният
жив
от в Европа трябва да получи нови импулси в смисъла на един християнизиран александризъм, на един християнизиран аристотелизъм.
Там искащите да действат в смисъла на християнството Аристотел и Александър положиха големи усилия, за да победят арабизма, който живееше в индивидуалностите на Харун ал Рашид и на другите. Обаче усилията не се увенчаха с успех. Горепосочените индивидуалности не се подадоха на техните увещания. Получи се обаче другото: Древното космическо християнство проникна още по-дълбоко в хората произхождащи от кръглата маса на Артур, отколкото това ставаше по-рано на Земята в по-суровото поведение на артуровите рицари.
И при този събор в свръхсетивния свят, при съдействието на Михаил, Александър и Аристотел взеха, така да се каже, решение по отношение на това, което ще стане в бъдеще и което предвиждаше, как духовният живот в Европа трябва да получи нови импулси в смисъла на един християнизиран александризъм, на един християнизиран аристотелизъм.
към текста >>
Защото когато насочим поглед върху по-нататъшното развитие на духовния
жив
от, ние намираме Харун ал Рашид, този чудесен организатор, този велик дух от времето на Карл Велики, отново прероден на Земята.
Харун ал Рашид и неговият съветник останаха при своите стари разбирания. И да се проследи това, което стана чрез този, ако мога така да кажа, свръхсетивен събор, да се проследят последействията на този събор по-нататък в европейската духовна история, това има най-голямо значение.
Защото когато насочим поглед върху по-нататъшното развитие на духовния живот, ние намираме Харун ал Рашид, този чудесен организатор, този велик дух от времето на Карл Велики, отново прероден на Земята.
И той се явява отново по-късно сред християнството, но пренесъл през живота между смъртта и едно ново раждане своя арабизъм. Във външната конфигурация, която се прояви тогава във физическия свят, не е нужно, онова, което една такава личност проявява, да бъде подобно на арабския елемент. То се облича в новите форми, но въпреки всичко в тези форми все пак си остава старото - мохамеданство, арабизъм.
към текста >>
И той се явява отново по-късно сред християнството, но пренесъл през
жив
ота между смъртта и едно ново раждане своя арабизъм.
Харун ал Рашид и неговият съветник останаха при своите стари разбирания. И да се проследи това, което стана чрез този, ако мога така да кажа, свръхсетивен събор, да се проследят последействията на този събор по-нататък в европейската духовна история, това има най-голямо значение. Защото когато насочим поглед върху по-нататъшното развитие на духовния живот, ние намираме Харун ал Рашид, този чудесен организатор, този велик дух от времето на Карл Велики, отново прероден на Земята.
И той се явява отново по-късно сред християнството, но пренесъл през живота между смъртта и едно ново раждане своя арабизъм.
Във външната конфигурация, която се прояви тогава във физическия свят, не е нужно, онова, което една такава личност проявява, да бъде подобно на арабския елемент. То се облича в новите форми, но въпреки всичко в тези форми все пак си остава старото - мохамеданство, арабизъм.
към текста >>
Това се прояви действащо в европейския духовен
жив
от, когато Харун ал Рашид се прероди в лицето на Бейкън от Варулам.
Това се прояви действащо в европейския духовен живот, когато Харун ал Рашид се прероди в лицето на Бейкън от Варулам.
И същото нещо се прояви по един друг начин, даже проникнато по един странен начин с християнството, когато неговият съветник се прероди в Средна Европа и проведе широка дейност в Европа; този съветник се прероди в лицето на Амос Комениус. Много неща в европейския духовен живот се случиха като следствие на това, което преродените духове от двора на Харун ал Рашид основаха в тези свои нови човешки форми в Европа.
към текста >>
Много неща в европейския духовен
жив
от се случиха като следствие на това, което преродените духове от двора на Харун ал Рашид основаха в тези свои нови човешки форми в Европа.
Това се прояви действащо в европейския духовен живот, когато Харун ал Рашид се прероди в лицето на Бейкън от Варулам. И същото нещо се прояви по един друг начин, даже проникнато по един странен начин с християнството, когато неговият съветник се прероди в Средна Европа и проведе широка дейност в Европа; този съветник се прероди в лицето на Амос Комениус.
Много неща в европейския духовен живот се случиха като следствие на това, което преродените духове от двора на Харун ал Рашид основаха в тези свои нови човешки форми в Европа.
към текста >>
Това се изрази първо в най-разнообразните явления, които се получиха на отделни места, в отделни центрове, където се развиваше християнският духовен
жив
от.
Срещу него сега действа другият полюс, полюсът, който бяха приели за християнството александризмът и аристотелизмът.
Това се изрази първо в най-разнообразните явления, които се получиха на отделни места, в отделни центрове, където се развиваше християнският духовен живот.
Такъв един център беше така наречената школа от Шартр, за която аз вече често говорих пред някои от присъстващите тук, обаче не пред всички вас. Школата от Шартр, която разцъфтя именно в 12-то столетие, съдържаше един величествен духовен елемент. Силвестър от Шартр, Аланус аб Инсулис, други духове, които се намираха в някакво отношение с школата от Шартр или както Аланус аб Инсулис или Силвестър обучаваха в нея, носеха в себе си много от древната мъдрост на посвещението, макар и те самите да не могат в истинския смисъл на думата да бъдат наречени напълно посветени. Книгите, които произхождат от тях, изглеждат като каталози от думи. Но онова, което тогава хората искаха да дадат на пълния живот, не беше възможно да бъде предадено в книги по друг начин, освен като реторика, като един вид каталог от думи.
към текста >>
Но онова, което тогава хората искаха да дадат на пълния
жив
от, не беше възможно да бъде предадено в книги по друг начин, освен като реторика, като един вид каталог от думи.
Това се изрази първо в най-разнообразните явления, които се получиха на отделни места, в отделни центрове, където се развиваше християнският духовен живот. Такъв един център беше така наречената школа от Шартр, за която аз вече често говорих пред някои от присъстващите тук, обаче не пред всички вас. Школата от Шартр, която разцъфтя именно в 12-то столетие, съдържаше един величествен духовен елемент. Силвестър от Шартр, Аланус аб Инсулис, други духове, които се намираха в някакво отношение с школата от Шартр или както Аланус аб Инсулис или Силвестър обучаваха в нея, носеха в себе си много от древната мъдрост на посвещението, макар и те самите да не могат в истинския смисъл на думата да бъдат наречени напълно посветени. Книгите, които произхождат от тях, изглеждат като каталози от думи.
Но онова, което тогава хората искаха да дадат на пълния живот, не беше възможно да бъде предадено в книги по друг начин, освен като реторика, като един вид каталог от думи.
Обаче който разбира да чете, той точно в тези книги чете онова, което великите учители от Шартр са преподавали на многобройни ученици по един блестящ, чудесно духовно проникнат начин.
към текста >>
Там над европейския духовен
жив
от действително блестеше една духовна звезда в тази школа от Шартр, онзи център, където и днес още се намират архитектонично чудесно изградените катедрали, които показват в една фина форма произведението на вековете.
Там над европейския духовен живот действително блестеше една духовна звезда в тази школа от Шартр, онзи център, където и днес още се намират архитектонично чудесно изградените катедрали, които показват в една фина форма произведението на вековете.
към текста >>
Това, което беше духовен
жив
от, - едно вникване в природата, обаче едно друго вникване, едно по-духовно вникване, отколкото това, което дойде по-късно; един духовен
жив
от, който действаше по духовен път, -
жив
ееше също и на други места.
Това, което беше духовен живот, - едно вникване в природата, обаче едно друго вникване, едно по-духовно вникване, отколкото това, което дойде по-късно; един духовен живот, който действаше по духовен път, - живееше също и на други места.
Интересно е това, което този духовен живот излъчваше по най-разнообразен начин. Можем да проследим на отделни места във Франция, как духът от Шартр изхождайки от Шартр, живееше във висшите училища, заливайки Франция, прониквайки в Южна Франция, в Италия. Но той живееше също и сам по един духовен начин.
към текста >>
Интересно е това, което този духовен
жив
от излъчваше по най-разнообразен начин.
Това, което беше духовен живот, - едно вникване в природата, обаче едно друго вникване, едно по-духовно вникване, отколкото това, което дойде по-късно; един духовен живот, който действаше по духовен път, - живееше също и на други места.
Интересно е това, което този духовен живот излъчваше по най-разнообразен начин.
Можем да проследим на отделни места във Франция, как духът от Шартр изхождайки от Шартр, живееше във висшите училища, заливайки Франция, прониквайки в Южна Франция, в Италия. Но той живееше също и сам по един духовен начин.
към текста >>
Можем да проследим на отделни места във Франция, как духът от Шартр изхождайки от Шартр,
жив
ееше във висшите училища, заливайки Франция, прониквайки в Южна Франция, в Италия.
Това, което беше духовен живот, - едно вникване в природата, обаче едно друго вникване, едно по-духовно вникване, отколкото това, което дойде по-късно; един духовен живот, който действаше по духовен път, - живееше също и на други места. Интересно е това, което този духовен живот излъчваше по най-разнообразен начин.
Можем да проследим на отделни места във Франция, как духът от Шартр изхождайки от Шартр, живееше във висшите училища, заливайки Франция, прониквайки в Южна Франция, в Италия.
Но той живееше също и сам по един духовен начин.
към текста >>
Но той
жив
ееше също и сам по един духовен начин.
Това, което беше духовен живот, - едно вникване в природата, обаче едно друго вникване, едно по-духовно вникване, отколкото това, което дойде по-късно; един духовен живот, който действаше по духовен път, - живееше също и на други места. Интересно е това, което този духовен живот излъчваше по най-разнообразен начин. Можем да проследим на отделни места във Франция, как духът от Шартр изхождайки от Шартр, живееше във висшите училища, заливайки Франция, прониквайки в Южна Франция, в Италия.
Но той живееше също и сам по един духовен начин.
към текста >>
Във всичко това
жив
ее онова, което, бих искал да кажа, свръхсетивно е било решено на свръхсетивния събор от 869 година.
Във всичко това живее онова, което, бих искал да кажа, свръхсетивно е било решено на свръхсетивния събор от 869 година.
към текста >>
Защото инспирирането на ученията от Шартр, инспирацията на Брунето Латини, също и инспирацията на Данте, така че в поетическото произведение на Данте да може да
жив
ее нещо космическо, всичко това е свързано с импулса, който произхожда от това събрание в свръхсетивния свят в 9-то следхристиянско столетие.
Защото инспирирането на ученията от Шартр, инспирацията на Брунето Латини, също и инспирацията на Данте, така че в поетическото произведение на Данте да може да живее нещо космическо, всичко това е свързано с импулса, който произхожда от това събрание в свръхсетивния свят в 9-то следхристиянско столетие.
към текста >>
Когато вникнем в тези неща, когато обгърнем с поглед целия европейски духовен
жив
от от старото време на Александър Велики, от времето на Тайната на Голгота, до времената, когато се разцъфтява школата от Шартр и когато ги проследим по-нататък в следващите времена - ние още ще видим това, - когато обгърнем с поглед какво става свръхсетивно заедно с това, което тук долу на Земята има своя сянков образ във физическия свят, едва тогава действително започваме да разбираме това, което днес трябва да наречем течение на Михаил, да разбираме какво иска течението на Михаил.
Когато вникнем в тези неща, когато обгърнем с поглед целия европейски духовен живот от старото време на Александър Велики, от времето на Тайната на Голгота, до времената, когато се разцъфтява школата от Шартр и когато ги проследим по-нататък в следващите времена - ние още ще видим това, - когато обгърнем с поглед какво става свръхсетивно заедно с това, което тук долу на Земята има своя сянков образ във физическия свят, едва тогава действително започваме да разбираме това, което днес трябва да наречем течение на Михаил, да разбираме какво иска течението на Михаил.
към текста >>
20.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Ако искаме да имаме едно човешко мислене и дейност, отново проникнати от духовен
жив
от, ще бъде необходимо с пълна сериозност да приемем такива възгледи за духовния свят, каквито преминаха през нашите души в последните лекции, след като столетия наред те са липсвали всъщност на цивилизованото човечество.
Ако искаме да имаме едно човешко мислене и дейност, отново проникнати от духовен живот, ще бъде необходимо с пълна сериозност да приемем такива възгледи за духовния свят, каквито преминаха през нашите души в последните лекции, след като столетия наред те са липсвали всъщност на цивилизованото човечество.
към текста >>
Но липсва смелост у хората да свържат онова, което конкретно става в земната област, също и с конкретните форми на духовния
жив
от.
Когато хвърлим поглед назад в различните епохи на човешкото историческо развитие, ние ще видим, как в по-древни времена човешката дейност на Земята навсякъде е била свързана с онова, което става в свръхсетивния свят. Не че при по-голямата част от човечеството в последно време липсваше известно абстрактно съзнание за свръхсетивното; това не може да се каже.
Но липсва смелост у хората да свържат онова, което конкретно става в земната област, също и с конкретните форми на духовния живот.
към текста >>
А именно стигаме до това, когато успеем да свържем земния
жив
от на човека, както това стана тук, с
жив
ота между смъртта и едно ново раждане и когато успеем да свържем това, което става в един земен
жив
от, с онова, което става в редуващите се земни съществувания.
С такива разглеждания, каквито направихме тук, ние отново стигаме до това.
А именно стигаме до това, когато успеем да свържем земния живот на човека, както това стана тук, с живота между смъртта и едно ново раждане и когато успеем да свържем това, което става в един земен живот, с онова, което става в редуващите се земни съществувания.
към текста >>
изхождайки от един самопонятен подтик на тяхното вътрешно същество,
жив
ота на тяхната душа, на техния дух с антропософското движение.
Ние започваме да разглеждаме онова духовно-свръхсетивно течение, за което аз исках да кажа, че е свързано с нашето настоящо течение на Михаил, в служба на което се е поставила антропософията. С това ние тръгнахме по пътя, който в известен смисъл трябва да стигне до кармата на антропософското движение и с това също до кармата на отделните личности, които могат да свържат по един честен начин, т. е.
изхождайки от един самопонятен подтик на тяхното вътрешно същество, живота на тяхната душа, на техния дух с антропософското движение.
към текста >>
И аз обърнах вниманието ви върху това, как в известна степен под покровителството на Михаиловата сила е станало едно свръхсетивно събитие в същото време, когато на Земята в 869 година бе проведен онзи събор, чрез който дълбоко бе повлияно цялото Средновековие в неговия цивилизован
жив
от.
И аз обърнах вниманието ви върху това, как в известна степен под покровителството на Михаиловата сила е станало едно свръхсетивно събитие в същото време, когато на Земята в 869 година бе проведен онзи събор, чрез който дълбоко бе повлияно цялото Средновековие в неговия цивилизован живот.
Трябва само да наблюдаваме дълбокото страхопочитание, с което просветени духове на Средновековието избягваха да говорят за тричленния човек, състоящ се от тяло, душа и дух. Защото този осми вселенски събор в Константинопол обяви учението за тричленния човек като еретическо и при силата, която подобни духовни разпоредби имаха в Средновековието, стана ясно, че сега всъщност целият духовен живот протича на Земята в известно отношение под влиянието и властта на това обявяване на така наречената трихотомия като еретическа.
към текста >>
Защото този осми вселенски събор в Константинопол обяви учението за тричленния човек като еретическо и при силата, която подобни духовни разпоредби имаха в Средновековието, стана ясно, че сега всъщност целият духовен
жив
от протича на Земята в известно отношение под влиянието и властта на това обявяване на така наречената трихотомия като еретическа.
И аз обърнах вниманието ви върху това, как в известна степен под покровителството на Михаиловата сила е станало едно свръхсетивно събитие в същото време, когато на Земята в 869 година бе проведен онзи събор, чрез който дълбоко бе повлияно цялото Средновековие в неговия цивилизован живот. Трябва само да наблюдаваме дълбокото страхопочитание, с което просветени духове на Средновековието избягваха да говорят за тричленния човек, състоящ се от тяло, душа и дух.
Защото този осми вселенски събор в Константинопол обяви учението за тричленния човек като еретическо и при силата, която подобни духовни разпоредби имаха в Средновековието, стана ясно, че сега всъщност целият духовен живот протича на Земята в известно отношение под влиянието и властта на това обявяване на така наречената трихотомия като еретическа.
към текста >>
Обаче толкова по-силен е всъщност онзи духовен
жив
от, който от дълго време работи върху това, да подготви течението на Михаил за 20-то столетие, това течение на Михаил, в което ние се намираме от последната третина на 19-то столетие насам и в което ще се намираме като човечество в течение на 3 до 4 столетия.
Обаче толкова по-силен е всъщност онзи духовен живот, който от дълго време работи върху това, да подготви течението на Михаил за 20-то столетие, това течение на Михаил, в което ние се намираме от последната третина на 19-то столетие насам и в което ще се намираме като човечество в течение на 3 до 4 столетия.
Днес искаме да обърнем вниманието върху продължението на това течение, което започнахме да разглеждаме, за да стигнем след това в други ден, в следващата неделя, повече до онова, което е свързано от една страна с кармата на антропософското движение, а от друга страна кармически е свързано с духовния живот на настоящето.
към текста >>
Днес искаме да обърнем вниманието върху продължението на това течение, което започнахме да разглеждаме, за да стигнем след това в други ден, в следващата неделя, повече до онова, което е свързано от една страна с кармата на антропософското движение, а от друга страна кармически е свързано с духовния
жив
от на настоящето.
Обаче толкова по-силен е всъщност онзи духовен живот, който от дълго време работи върху това, да подготви течението на Михаил за 20-то столетие, това течение на Михаил, в което ние се намираме от последната третина на 19-то столетие насам и в което ще се намираме като човечество в течение на 3 до 4 столетия.
Днес искаме да обърнем вниманието върху продължението на това течение, което започнахме да разглеждаме, за да стигнем след това в други ден, в следващата неделя, повече до онова, което е свързано от една страна с кармата на антропософското движение, а от друга страна кармически е свързано с духовния живот на настоящето.
към текста >>
След това обърнах вниманието върху това, как Харун ал Рашид отново се прероди - пренасяйки в Европа източен духовен
жив
от с едно станало нехристиянско аристотелско учение, - как Харун ал Рашид отново се прероди в лицето на лорд Бейкън, като Бейко от Варулам, който упражни голямо влияние върху духовния
жив
от на Европа, влияние, което се движи напълно в материалистическия смисъл.
След това обърнах вниманието върху това, как Харун ал Рашид отново се прероди - пренасяйки в Европа източен духовен живот с едно станало нехристиянско аристотелско учение, - как Харун ал Рашид отново се прероди в лицето на лорд Бейкън, като Бейко от Варулам, който упражни голямо влияние върху духовния живот на Европа, влияние, което се движи напълно в материалистическия смисъл.
И аз обърнах вниманието върху това, как съветникът на Харун ал Рашид, който охарактеризирах, се прероди отново като Амос Комениус, за който с право се говори в един добър смисъл, който обаче в стремежа си да внесе в обучението нагледна образност подпомогна с това материализма, че всъщност той остро подчерта непосредствената сетивна нагледност.
към текста >>
И ние виждаме, как в земния
жив
от от края на 16-то и началото на 17-то столетие прониква онова течение, което не стои в праволинейното продължение на християнството, което внася в европейското духовно развитие един чужд на християнството елемент.
И ние виждаме, как в земния живот от края на 16-то и началото на 17-то столетие прониква онова течение, което не стои в праволинейното продължение на християнството, което внася в европейското духовно развитие един чужд на християнството елемент.
Но от друга страна продължават да действат, а именно сега в свръхсетивните светове, оставащите с течението на Михаил индивидуалности на Аристотел, на Александър и на всички онези, които принадлежат към тях.
към текста >>
Освен това обаче сред това течение действа, отчасти в свръхсетивните светове, отчасти на самата Земя нещо чрез определени личности, които бяха във връзка с тези свръхсетивни течения през време на техния
жив
от като индивидуалности между смъртта и едно ново раждане, които след това се преродиха като личности на Земята в течение на следващите столетия; индивидуалности, които се придържат по-малко към александризма, към аристотелизма, а повече към Платон и към всичко онова, което беше станало от платоновия възглед.
Освен това обаче сред това течение действа, отчасти в свръхсетивните светове, отчасти на самата Земя нещо чрез определени личности, които бяха във връзка с тези свръхсетивни течения през време на техния живот като индивидуалности между смъртта и едно ново раждане, които след това се преродиха като личности на Земята в течение на следващите столетия; индивидуалности, които се придържат по-малко към александризма, към аристотелизма, а повече към Платон и към всичко онова, което беше станало от платоновия възглед.
към текста >>
Какъв духовен
жив
от се разви всъщност там, който накрая се вля в тази знаменателна, позната само външно на човечеството школа от Шартр?
Какъв духовен живот се разви всъщност там, който накрая се вля в тази знаменателна, позната само външно на човечеството школа от Шартр?
Това е един духовен живот, който всъщност е напълно подтиснат в по-ново време, един духовен живот, в който още се предават древни традиции на мистериите. Ние намираме, че навсякъде в този духовен живот царува един възглед за природата, който е дълбоко духовно проникнат, който още е напълно различен от този абстрактен възглед за природата, който по-късно обхвана всички кръгове, различен от онзи абстрактен възглед за природата, който познава само природни закони изразими в мисли.
към текста >>
Това е един духовен
жив
от, който всъщност е напълно подтиснат в по-ново време, един духовен
жив
от, в който още се предават древни традиции на мистериите.
Какъв духовен живот се разви всъщност там, който накрая се вля в тази знаменателна, позната само външно на човечеството школа от Шартр?
Това е един духовен живот, който всъщност е напълно подтиснат в по-ново време, един духовен живот, в който още се предават древни традиции на мистериите.
Ние намираме, че навсякъде в този духовен живот царува един възглед за природата, който е дълбоко духовно проникнат, който още е напълно различен от този абстрактен възглед за природата, който по-късно обхвана всички кръгове, различен от онзи абстрактен възглед за природата, който познава само природни закони изразими в мисли.
към текста >>
Ние намираме, че навсякъде в този духовен
жив
от царува един възглед за природата, който е дълбоко духовно проникнат, който още е напълно различен от този абстрактен възглед за природата, който по-късно обхвана всички кръгове, различен от онзи абстрактен възглед за природата, който познава само природни закони изразими в мисли.
Какъв духовен живот се разви всъщност там, който накрая се вля в тази знаменателна, позната само външно на човечеството школа от Шартр? Това е един духовен живот, който всъщност е напълно подтиснат в по-ново време, един духовен живот, в който още се предават древни традиции на мистериите.
Ние намираме, че навсякъде в този духовен живот царува един възглед за природата, който е дълбоко духовно проникнат, който още е напълно различен от този абстрактен възглед за природата, който по-късно обхвана всички кръгове, различен от онзи абстрактен възглед за природата, който познава само природни закони изразими в мисли.
към текста >>
Онова, което духовното течение, за което говоря, прие от природата в душата, беше нещо напълно духовно-съобразно, то беше такова, че неговите представители навсякъде в природата виждаха не само отвлечени, мъртви, изразими в понятия природни закони, а едно
жив
о действие и тъкане.
Онова, което духовното течение, за което говоря, прие от природата в душата, беше нещо напълно духовно-съобразно, то беше такова, че неговите представители навсякъде в природата виждаха не само отвлечени, мъртви, изразими в понятия природни закони, а едно живо действие и тъкане.
Все още те малко обръщаха внимание на онова, което по-късно будеше възхищението на хората - нашите днешни химически елементи. Но толкова повече те обръщаха внимание на онова, което в стария смисъл наричаха елементи: земя, вода, въздух, огън. Обаче в момента, когато човек познава тези елементи не само чрез традиция в думи, а чрез една традиция, която е още пропита от най-древните мистерии, в същия момент той вижда онова, което наистина не съществува в нашите 70 до 80 химически елемента, но което съществува именно в онези четири елемента - светът на елементарните духове, светът на определени елементарни същества, в който човек се задълбочава веднага, когато се вживява в тези елементи.
към текста >>
Обаче в момента, когато човек познава тези елементи не само чрез традиция в думи, а чрез една традиция, която е още пропита от най-древните мистерии, в същия момент той вижда онова, което наистина не съществува в нашите 70 до 80 химически елемента, но което съществува именно в онези четири елемента - светът на елементарните духове, светът на определени елементарни същества, в който човек се задълбочава веднага, когато се в
жив
ява в тези елементи.
Онова, което духовното течение, за което говоря, прие от природата в душата, беше нещо напълно духовно-съобразно, то беше такова, че неговите представители навсякъде в природата виждаха не само отвлечени, мъртви, изразими в понятия природни закони, а едно живо действие и тъкане. Все още те малко обръщаха внимание на онова, което по-късно будеше възхищението на хората - нашите днешни химически елементи. Но толкова повече те обръщаха внимание на онова, което в стария смисъл наричаха елементи: земя, вода, въздух, огън.
Обаче в момента, когато човек познава тези елементи не само чрез традиция в думи, а чрез една традиция, която е още пропита от най-древните мистерии, в същия момент той вижда онова, което наистина не съществува в нашите 70 до 80 химически елемента, но което съществува именно в онези четири елемента - светът на елементарните духове, светът на определени елементарни същества, в който човек се задълбочава веднага, когато се вживява в тези елементи.
към текста >>
И тогава се вижда, как самият човек по отношение на неговото тяло взима участие в това тъкане и в този
жив
от на четирите елемента земя, вода, въздух и огън, как това добива в него органическа форма.
И тогава се вижда, как самият човек по отношение на неговото тяло взима участие в това тъкане и в този живот на четирите елемента земя, вода, въздух и огън, как това добива в него органическа форма.
И тогава онези, които вникваха по този начин в живота и съзидателната дейност на елементите, виждаха в тъкането и в живота на елементите земя, вода, въздух и огън не природните закони, а зад тази съзидателна дейност те виждаха една велика, жива същност - богинята Природа. И от виждането те добиваха непосредственото чувство, че тази богиня Природа обръща отначало към човека само една част от нейното същество, че другата част на нейното същество се крие в онзи свят, в който човекът живее в съня си между заспиването и събуждането, където азът и астралното тяло се намират в една духовна среда, стояща в основата на природата, където азът и астралното тяло са заедно с елементарните същества, които стоят в основата на елементите (земя, вода, въздух, огън). И в тези изолирани духовни центрове и школи, ние навсякъде намираме учители на по-големи или по-малки групи от хора, които говорят за това, как във външните явления, които се представят на човека в неговото будно състояние, богинята Природа показва една част от нейното живеещо и творящо същество, как обаче във всяко действие на стихиите, във вятъра и в бурята, във всичко, което заобикаля човека и го конституира, съдейства онова, което човек не може да вижда, което за него е скрито в тъмнината на съня.
към текста >>
И тогава онези, които вникваха по този начин в
жив
ота и съзидателната дейност на елементите, виждаха в тъкането и в
жив
ота на елементите земя, вода, въздух и огън не природните закони, а зад тази съзидателна дейност те виждаха една велика,
жив
а същност - богинята Природа.
И тогава се вижда, как самият човек по отношение на неговото тяло взима участие в това тъкане и в този живот на четирите елемента земя, вода, въздух и огън, как това добива в него органическа форма.
И тогава онези, които вникваха по този начин в живота и съзидателната дейност на елементите, виждаха в тъкането и в живота на елементите земя, вода, въздух и огън не природните закони, а зад тази съзидателна дейност те виждаха една велика, жива същност - богинята Природа.
И от виждането те добиваха непосредственото чувство, че тази богиня Природа обръща отначало към човека само една част от нейното същество, че другата част на нейното същество се крие в онзи свят, в който човекът живее в съня си между заспиването и събуждането, където азът и астралното тяло се намират в една духовна среда, стояща в основата на природата, където азът и астралното тяло са заедно с елементарните същества, които стоят в основата на елементите (земя, вода, въздух, огън). И в тези изолирани духовни центрове и школи, ние навсякъде намираме учители на по-големи или по-малки групи от хора, които говорят за това, как във външните явления, които се представят на човека в неговото будно състояние, богинята Природа показва една част от нейното живеещо и творящо същество, как обаче във всяко действие на стихиите, във вятъра и в бурята, във всичко, което заобикаля човека и го конституира, съдейства онова, което човек не може да вижда, което за него е скрито в тъмнината на съня.
към текста >>
И от виждането те добиваха непосредственото чувство, че тази богиня Природа обръща отначало към човека само една част от нейното същество, че другата част на нейното същество се крие в онзи свят, в който човекът
жив
ее в съня си между заспиването и събуждането, където азът и астралното тяло се намират в една духовна среда, стояща в основата на природата, където азът и астралното тяло са заедно с елементарните същества, които стоят в основата на елементите (земя, вода, въздух, огън).
И тогава се вижда, как самият човек по отношение на неговото тяло взима участие в това тъкане и в този живот на четирите елемента земя, вода, въздух и огън, как това добива в него органическа форма. И тогава онези, които вникваха по този начин в живота и съзидателната дейност на елементите, виждаха в тъкането и в живота на елементите земя, вода, въздух и огън не природните закони, а зад тази съзидателна дейност те виждаха една велика, жива същност - богинята Природа.
И от виждането те добиваха непосредственото чувство, че тази богиня Природа обръща отначало към човека само една част от нейното същество, че другата част на нейното същество се крие в онзи свят, в който човекът живее в съня си между заспиването и събуждането, където азът и астралното тяло се намират в една духовна среда, стояща в основата на природата, където азът и астралното тяло са заедно с елементарните същества, които стоят в основата на елементите (земя, вода, въздух, огън).
И в тези изолирани духовни центрове и школи, ние навсякъде намираме учители на по-големи или по-малки групи от хора, които говорят за това, как във външните явления, които се представят на човека в неговото будно състояние, богинята Природа показва една част от нейното живеещо и творящо същество, как обаче във всяко действие на стихиите, във вятъра и в бурята, във всичко, което заобикаля човека и го конституира, съдейства онова, което човек не може да вижда, което за него е скрито в тъмнината на съня.
към текста >>
И в тези изолирани духовни центрове и школи, ние навсякъде намираме учители на по-големи или по-малки групи от хора, които говорят за това, как във външните явления, които се представят на човека в неговото будно състояние, богинята Природа показва една част от нейното
жив
еещо и творящо същество, как обаче във всяко действие на стихиите, във вятъра и в бурята, във всичко, което заобикаля човека и го конституира, съдейства онова, което човек не може да вижда, което за него е скрито в тъмнината на съня.
И тогава се вижда, как самият човек по отношение на неговото тяло взима участие в това тъкане и в този живот на четирите елемента земя, вода, въздух и огън, как това добива в него органическа форма. И тогава онези, които вникваха по този начин в живота и съзидателната дейност на елементите, виждаха в тъкането и в живота на елементите земя, вода, въздух и огън не природните закони, а зад тази съзидателна дейност те виждаха една велика, жива същност - богинята Природа. И от виждането те добиваха непосредственото чувство, че тази богиня Природа обръща отначало към човека само една част от нейното същество, че другата част на нейното същество се крие в онзи свят, в който човекът живее в съня си между заспиването и събуждането, където азът и астралното тяло се намират в една духовна среда, стояща в основата на природата, където азът и астралното тяло са заедно с елементарните същества, които стоят в основата на елементите (земя, вода, въздух, огън).
И в тези изолирани духовни центрове и школи, ние навсякъде намираме учители на по-големи или по-малки групи от хора, които говорят за това, как във външните явления, които се представят на човека в неговото будно състояние, богинята Природа показва една част от нейното живеещо и творящо същество, как обаче във всяко действие на стихиите, във вятъра и в бурята, във всичко, което заобикаля човека и го конституира, съдейства онова, което човек не може да вижда, което за него е скрито в тъмнината на съня.
към текста >>
Така тези учени от тогавашното време чувстваха богинята Природа като онази, която през половината от времето на годината се издига нагоре и се показва във външното тъкане на сетивната природа, но също и като онази, която всяка нощ и всяка година слиза надолу, действа и
жив
ее в полетата, които остават скрити за човека при неговото сънно съзнание.
Така тези учени от тогавашното време чувстваха богинята Природа като онази, която през половината от времето на годината се издига нагоре и се показва във външното тъкане на сетивната природа, но също и като онази, която всяка нощ и всяка година слиза надолу, действа и живее в полетата, които остават скрити за човека при неговото сънно съзнание.
И това беше прякото продължение на онзи възглед, който в древните мистерии съществуваше като възглед за Прозерпина.
към текста >>
Днес ние имаме един възглед за природата, който е изтъкан от мисли, който се състои от природни закони, който говори и мисли отвлечено, в който няма нищо
жив
о.
Трябва само да помислите, какво означава това.
Днес ние имаме един възглед за природата, който е изтъкан от мисли, който се състои от природни закони, който говори и мисли отвлечено, в който няма нищо живо.
В миналото, за което говоря, все още съществуваше един възглед за природата, според който на природата се гледаше по един подобен начин, както се гледаше действащата богиня Прозерпина, дъщерята на Деметра. И в представите, които се предаваха като правилни в онези школи, като произхождащи още от живата традиция, имаше много пословици и изрази, които изглеждаха точно като продължения на онова, което се казваше в мистериите за Прозерпина.
към текста >>
И в представите, които се предаваха като правилни в онези школи, като произхождащи още от
жив
ата традиция, имаше много пословици и изрази, които изглеждаха точно като продължения на онова, което се казваше в мистериите за Прозерпина.
Трябва само да помислите, какво означава това. Днес ние имаме един възглед за природата, който е изтъкан от мисли, който се състои от природни закони, който говори и мисли отвлечено, в който няма нищо живо. В миналото, за което говоря, все още съществуваше един възглед за природата, според който на природата се гледаше по един подобен начин, както се гледаше действащата богиня Прозерпина, дъщерята на Деметра.
И в представите, които се предаваха като правилни в онези школи, като произхождащи още от живата традиция, имаше много пословици и изрази, които изглеждаха точно като продължения на онова, което се казваше в мистериите за Прозерпина.
към текста >>
Когато искаха да доведат човека до разбирането на неговия душевен
жив
от, изхождайки от неговия телесен
жив
от, обясняваха му следното: - По отношение на твоето тяло ти си съставен от черите елемента, в които творят елементарните същества, но ти носиш в себе си душата; тя не стои само под влиянието на тези 4 елемента, а напротив владее в тебе организацията на елементите; тази твоя душа стои под влиянието на планетния свят на Меркурий, на Юпитер, на Венера, под влиянието на Слънцето и Луната, на Сатурн и Марс.
Когато искаха да доведат човека до разбирането на неговия душевен живот, изхождайки от неговия телесен живот, обясняваха му следното: - По отношение на твоето тяло ти си съставен от черите елемента, в които творят елементарните същества, но ти носиш в себе си душата; тя не стои само под влиянието на тези 4 елемента, а напротив владее в тебе организацията на елементите; тази твоя душа стои под влиянието на планетния свят на Меркурий, на Юпитер, на Венера, под влиянието на Слънцето и Луната, на Сатурн и Марс.
Погледът на човека беше насочван нагоре, когато трябваше да се изучава психология, той беше насочван към тайните на планетния свят. Тогава се разширяваше от телесното в душевното това, което беше човешко същество, обаче от съзерцанието на съпринадлежността със света, от действието и творчеството на елементите земя, вода, въздух, огън човешкото същество биваше разширено до онова, което планетите произвеждаха в човешкия душевен живот с тяхното въртене, светене, светлинно въздействие, в техните пълни с тайнственост окултни действия. И от богинята Природа, предишната Прозерпина, погледът биваше насочен нагоре към интелигенциите, към гениите /духовете/ на планетите, когато хората искаха да разберат човешкия душевен живот.
към текста >>
Тогава се разширяваше от телесното в душевното това, което беше човешко същество, обаче от съзерцанието на съпринадлежността със света, от действието и творчеството на елементите земя, вода, въздух, огън човешкото същество биваше разширено до онова, което планетите произвеждаха в човешкия душевен
жив
от с тяхното въртене, светене, светлинно въздействие, в техните пълни с тайнственост окултни действия.
Когато искаха да доведат човека до разбирането на неговия душевен живот, изхождайки от неговия телесен живот, обясняваха му следното: - По отношение на твоето тяло ти си съставен от черите елемента, в които творят елементарните същества, но ти носиш в себе си душата; тя не стои само под влиянието на тези 4 елемента, а напротив владее в тебе организацията на елементите; тази твоя душа стои под влиянието на планетния свят на Меркурий, на Юпитер, на Венера, под влиянието на Слънцето и Луната, на Сатурн и Марс. Погледът на човека беше насочван нагоре, когато трябваше да се изучава психология, той беше насочван към тайните на планетния свят.
Тогава се разширяваше от телесното в душевното това, което беше човешко същество, обаче от съзерцанието на съпринадлежността със света, от действието и творчеството на елементите земя, вода, въздух, огън човешкото същество биваше разширено до онова, което планетите произвеждаха в човешкия душевен живот с тяхното въртене, светене, светлинно въздействие, в техните пълни с тайнственост окултни действия.
И от богинята Природа, предишната Прозерпина, погледът биваше насочен нагоре към интелигенциите, към гениите /духовете/ на планетите, когато хората искаха да разберат човешкия душевен живот.
към текста >>
И от богинята Природа, предишната Прозерпина, погледът биваше насочен нагоре към интелигенциите, към гениите /духовете/ на планетите, когато хората искаха да разберат човешкия душевен
жив
от.
Когато искаха да доведат човека до разбирането на неговия душевен живот, изхождайки от неговия телесен живот, обясняваха му следното: - По отношение на твоето тяло ти си съставен от черите елемента, в които творят елементарните същества, но ти носиш в себе си душата; тя не стои само под влиянието на тези 4 елемента, а напротив владее в тебе организацията на елементите; тази твоя душа стои под влиянието на планетния свят на Меркурий, на Юпитер, на Венера, под влиянието на Слънцето и Луната, на Сатурн и Марс. Погледът на човека беше насочван нагоре, когато трябваше да се изучава психология, той беше насочван към тайните на планетния свят. Тогава се разширяваше от телесното в душевното това, което беше човешко същество, обаче от съзерцанието на съпринадлежността със света, от действието и творчеството на елементите земя, вода, въздух, огън човешкото същество биваше разширено до онова, което планетите произвеждаха в човешкия душевен живот с тяхното въртене, светене, светлинно въздействие, в техните пълни с тайнственост окултни действия.
И от богинята Природа, предишната Прозерпина, погледът биваше насочен нагоре към интелигенциите, към гениите /духовете/ на планетите, когато хората искаха да разберат човешкия душевен живот.
към текста >>
И когато се касаеше да бъде разбран духовният
жив
от - защото учителите в тези изолирани школи не се бяха оставили да бъдат отклонени от съзерцанието на духа чрез догмата на осмия Вселенски събор в Константинопол, - когато се касаеше да се разбере духовният
жив
от, погледът биваше насочен към неподвижните звезди, към техните конфигурации, особено към това, което се представя в Зодиака.
И когато се касаеше да бъде разбран духовният живот - защото учителите в тези изолирани школи не се бяха оставили да бъдат отклонени от съзерцанието на духа чрез догмата на осмия Вселенски събор в Константинопол, - когато се касаеше да се разбере духовният живот, погледът биваше насочен към неподвижните звезди, към техните конфигурации, особено към това, което се представя в Зодиака.
И онова, което човекът носеше като дух в себе си, се разбираше от констелациите, от светенето и от духовните същества, за които се знаеше че се намират в неподвижните звезди.
към текста >>
Но в онези времена не беше обичайно да се пише по друг начин, освен, бих искал да кажа, по такъв каталогизиращ начин върху онова, което хората искаха да имат като една
жив
а духовност.
Тази школа от Шартр е всъщност нещо чудесно. Когато днес някой вземе в ръцете си съчиненията на нейните учители - аз казах вече, те изглеждат като каталози от думи.
Но в онези времена не беше обичайно да се пише по друг начин, освен, бих искал да кажа, по такъв каталогизиращ начин върху онова, което хората искаха да имат като една жива духовност.
Обаче онзи, който може да чете такива неща, който може да чете именно в подреждането на нещата, той констатира, как онова, което произхожда от учителите на школата от Шартр, е проникнато от древна духовност. Обаче дълбоката духовност на школата не действаше само чрез това, че се преподаваше и че съществуваха множество ученици, които от своя страна разпространяваха каквото бяха научили, а тя действаше пряко по духовен начин. Тя действаше така, че също и в духовната атмосфера на човечеството по тайнствен начин се излъчваше онова, което като жива духовност живееше в Шартр. Ето защо през Франция чак до Италия ние виждаме духовните лъчи на тази школа от Шартр. Обаче в различни школи, които по тяхното външно име са исторически познати, се е преподавало едно такова учение за природата, каквото аз описах.
към текста >>
Тя действаше така, че също и в духовната атмосфера на човечеството по тайнствен начин се излъчваше онова, което като
жив
а духовност
жив
ееше в Шартр.
Тази школа от Шартр е всъщност нещо чудесно. Когато днес някой вземе в ръцете си съчиненията на нейните учители - аз казах вече, те изглеждат като каталози от думи. Но в онези времена не беше обичайно да се пише по друг начин, освен, бих искал да кажа, по такъв каталогизиращ начин върху онова, което хората искаха да имат като една жива духовност. Обаче онзи, който може да чете такива неща, който може да чете именно в подреждането на нещата, той констатира, как онова, което произхожда от учителите на школата от Шартр, е проникнато от древна духовност. Обаче дълбоката духовност на школата не действаше само чрез това, че се преподаваше и че съществуваха множество ученици, които от своя страна разпространяваха каквото бяха научили, а тя действаше пряко по духовен начин.
Тя действаше така, че също и в духовната атмосфера на човечеството по тайнствен начин се излъчваше онова, което като жива духовност живееше в Шартр.
Ето защо през Франция чак до Италия ние виждаме духовните лъчи на тази школа от Шартр. Обаче в различни школи, които по тяхното външно име са исторически познати, се е преподавало едно такова учение за природата, каквото аз описах.
към текста >>
Ето един конкретен случай: Когато Брунето Латини, учителят на Данте, се завръщаше от своето посланичество в Испания и получи един лек слънчев удар, едновременно с из
жив
яването на един шок в близост до своя град-отечество Флоренция, той стана достъпен за това, което се излъчваше от школата в Шартр.
Ето един конкретен случай: Когато Брунето Латини, учителят на Данте, се завръщаше от своето посланичество в Испания и получи един лек слънчев удар, едновременно с изживяването на един шок в близост до своя град-отечество Флоренция, той стана достъпен за това, което се излъчваше от школата в Шартр.
Той изживя онова, което после сам описва така, че приближавайки се до своя бащин град Флоренция, навлязъл в една гъста гора, където първо срещнал три звяра, три животни, след това срещнал богинята Природа, която изгражда природните царства по начина, както това се учеше столетия наред, както вече ви охарактеризирах. Но той видя това; в това полупатологично състояние, което обаче скоро преминава, той получава видението на това, което се учеше в школите. И след като видя богинята Природа, следовницата на Прозерпина, в нейната работа, той видя как човекът се изгражда от елементите, как душата твори в силите на планетите. Мислите го отвеждат нагоре чак до звездното небе. Той лично изживява цялата тази мощна средновековна наука.
към текста >>
Той из
жив
я онова, което после сам описва така, че приближавайки се до своя бащин град Флоренция, навлязъл в една гъста гора, където първо срещнал три звяра, три
жив
отни, след това срещнал богинята Природа, която изгражда природните царства по начина, както това се учеше столетия наред, както вече ви охарактеризирах.
Ето един конкретен случай: Когато Брунето Латини, учителят на Данте, се завръщаше от своето посланичество в Испания и получи един лек слънчев удар, едновременно с изживяването на един шок в близост до своя град-отечество Флоренция, той стана достъпен за това, което се излъчваше от школата в Шартр.
Той изживя онова, което после сам описва така, че приближавайки се до своя бащин град Флоренция, навлязъл в една гъста гора, където първо срещнал три звяра, три животни, след това срещнал богинята Природа, която изгражда природните царства по начина, както това се учеше столетия наред, както вече ви охарактеризирах.
Но той видя това; в това полупатологично състояние, което обаче скоро преминава, той получава видението на това, което се учеше в школите. И след като видя богинята Природа, следовницата на Прозерпина, в нейната работа, той видя как човекът се изгражда от елементите, как душата твори в силите на планетите. Мислите го отвеждат нагоре чак до звездното небе. Той лично изживява цялата тази мощна средновековна наука.
към текста >>
Той лично из
жив
ява цялата тази мощна средновековна наука.
Ето един конкретен случай: Когато Брунето Латини, учителят на Данте, се завръщаше от своето посланичество в Испания и получи един лек слънчев удар, едновременно с изживяването на един шок в близост до своя град-отечество Флоренция, той стана достъпен за това, което се излъчваше от школата в Шартр. Той изживя онова, което после сам описва така, че приближавайки се до своя бащин град Флоренция, навлязъл в една гъста гора, където първо срещнал три звяра, три животни, след това срещнал богинята Природа, която изгражда природните царства по начина, както това се учеше столетия наред, както вече ви охарактеризирах. Но той видя това; в това полупатологично състояние, което обаче скоро преминава, той получава видението на това, което се учеше в школите. И след като видя богинята Природа, следовницата на Прозерпина, в нейната работа, той видя как човекът се изгражда от елементите, как душата твори в силите на планетите. Мислите го отвеждат нагоре чак до звездното небе.
Той лично изживява цялата тази мощна средновековна наука.
към текста >>
Виждаме ги свързани с по-добрите течения сред християнския
жив
от на ордените.
Брунето Латини е учителят на Данте. Ако не би бил той, ако не би предал на своя ученик Данте онова, което беше получил в едно толкова величествено видение, ние не бихме имали «Божествената комедия», защото тя е един отблясък в Дантевата душа на учението на Брунето Латини. Виждате ли, тогава нямаше никаква друга възможност, освен да се действа с такива неща сред тогавашното още много по-свободно църковно устройство в сравнение с по-късното, и ние виждаме как всички тези учители от Шартр са свещеници, принадлежащи на ордени. Ние ги виждаме да носят одеждите на цистерцианския орден.
Виждаме ги свързани с по-добрите течения сред християнския живот на ордените.
към текста >>
Но в замяна на това в свръхсетивния
жив
от те подготвяха течението на Михаил.
Но дойде една особена фаза на развитието. През цялото това време, през което, платониците бяха действали именно по описания начин, аристотелиците не можеха да действат на Земята. Не бяха налице условията за това.
Но в замяна на това в свръхсетивния живот те подготвяха течението на Михаил.
От духовния свят те се намираха в постоянна връзка с учителите, които действаха в същата насока, които след това се оттеглиха в Шартр. Но след това, по време на разцвета на школата от Шартр в края на 11-то столетие и в 12-то столетие - ние трябва да обозначаваме тези неща със земни наименования, въпреки че естествено тези земни наименования не подхождат и хората лесно биха ги осмивали, - тогава станаха един вид свръхсетивни преговори между онези души, които бяха действали в школата от Шартр и които минавайки през вратата на смъртта се издигнаха в свръхсетивния свят. Между платониците и онези, които бяха останали горе в духовния свят, а именно аристотелиците и александрийците, в Средновековието около смяната на 12-то с 13-то столетие, се проведоха преговори и разговори и се стигна до едно съглашение, как трябваше да се действа по-нататък.
към текста >>
Това доведе дотам, че, понеже сега бяха настъпили други условия в духовния
жив
от на европейското човечество, платониците, които напоследък бяха развили тяхната велика дейност и сега се намираха в духовния свят, пренесоха тяхната мисия върху аристотелиците.
Това доведе дотам, че, понеже сега бяха настъпили други условия в духовния живот на европейското човечество, платониците, които напоследък бяха развили тяхната велика дейност и сега се намираха в духовния свят, пренесоха тяхната мисия върху аристотелиците.
Тези аристотелици слязоха сега долу във физическия свят, за да продължат онова, което бих искал да нарека космическа служба на Михаил, така, както то можеше да бъде продължено.
към текста >>
Положението е вече такова, мои мили приятели, че духовният
жив
от в развитието на света се продължава така, че, когато го обгърнем с поглед в неговата действителност и притежаваме науката на посвещението, не можем да сторим друго, освен да виждаме физическото или въобще нещо, което става на Земята във физическата история, заедно с това, което от духовната област прониква духовно това физическо.
Положението е вече такова, мои мили приятели, че духовният живот в развитието на света се продължава така, че, когато го обгърнем с поглед в неговата действителност и притежаваме науката на посвещението, не можем да сторим друго, освен да виждаме физическото или въобще нещо, което става на Земята във физическата история, заедно с това, което от духовната област прониква духовно това физическо.
Ние стигаме до един единен възглед, как платоническите души действат чак в Шартр, как след това действат аристотелските души. Ние виждаме аристотелските души, как първо те действат вдъхновяващо от свръхсетивния свят върху учителите, които като платонически души живеят на Земята, как те действат, обучават на Земята развивайки науката в земния ум. Ние вникваме в тази дейност, виждаме, как учителите от Шартр ходят по Земята, провеждат техните проникнати от съзерцания проучвания и как вдъхновяващите лъчи, идващи от аристотелските души от свръхсетивния свят ги проникват и насочват в правилните пътища онова, което е оцветено платонически. Тогава се получава един съвършено друг възглед за живота в сравнение с този, който много често съществува. Защото във външния живот хората така драговолно различават платониците и аристотелиците като противоположности.
към текста >>
Ние виждаме аристотелските души, как първо те действат вдъхновяващо от свръхсетивния свят върху учителите, които като платонически души
жив
еят на Земята, как те действат, обучават на Земята развивайки науката в земния ум.
Положението е вече такова, мои мили приятели, че духовният живот в развитието на света се продължава така, че, когато го обгърнем с поглед в неговата действителност и притежаваме науката на посвещението, не можем да сторим друго, освен да виждаме физическото или въобще нещо, което става на Земята във физическата история, заедно с това, което от духовната област прониква духовно това физическо. Ние стигаме до един единен възглед, как платоническите души действат чак в Шартр, как след това действат аристотелските души.
Ние виждаме аристотелските души, как първо те действат вдъхновяващо от свръхсетивния свят върху учителите, които като платонически души живеят на Земята, как те действат, обучават на Земята развивайки науката в земния ум.
Ние вникваме в тази дейност, виждаме, как учителите от Шартр ходят по Земята, провеждат техните проникнати от съзерцания проучвания и как вдъхновяващите лъчи, идващи от аристотелските души от свръхсетивния свят ги проникват и насочват в правилните пътища онова, което е оцветено платонически. Тогава се получава един съвършено друг възглед за живота в сравнение с този, който много често съществува. Защото във външния живот хората така драговолно различават платониците и аристотелиците като противоположности. Но в действителност това съвсем не е така. Епохите на Земята изискват да се говори ту в платонически, ту в аристотелски смисъл.
към текста >>
Тогава се получава един съвършено друг възглед за
жив
ота в сравнение с този, който много често съществува.
Положението е вече такова, мои мили приятели, че духовният живот в развитието на света се продължава така, че, когато го обгърнем с поглед в неговата действителност и притежаваме науката на посвещението, не можем да сторим друго, освен да виждаме физическото или въобще нещо, което става на Земята във физическата история, заедно с това, което от духовната област прониква духовно това физическо. Ние стигаме до един единен възглед, как платоническите души действат чак в Шартр, как след това действат аристотелските души. Ние виждаме аристотелските души, как първо те действат вдъхновяващо от свръхсетивния свят върху учителите, които като платонически души живеят на Земята, как те действат, обучават на Земята развивайки науката в земния ум. Ние вникваме в тази дейност, виждаме, как учителите от Шартр ходят по Земята, провеждат техните проникнати от съзерцания проучвания и как вдъхновяващите лъчи, идващи от аристотелските души от свръхсетивния свят ги проникват и насочват в правилните пътища онова, което е оцветено платонически.
Тогава се получава един съвършено друг възглед за живота в сравнение с този, който много често съществува.
Защото във външния живот хората така драговолно различават платониците и аристотелиците като противоположности. Но в действителност това съвсем не е така. Епохите на Земята изискват да се говори ту в платонически, ту в аристотелски смисъл. Но когато обгръщаме с поглед свръхсетивния живот на задния фон на сетивния живот, едното оплодява другото, едното действа в другото.
към текста >>
Защото във външния
жив
от хората така драговолно различават платониците и аристотелиците като противоположности.
Положението е вече такова, мои мили приятели, че духовният живот в развитието на света се продължава така, че, когато го обгърнем с поглед в неговата действителност и притежаваме науката на посвещението, не можем да сторим друго, освен да виждаме физическото или въобще нещо, което става на Земята във физическата история, заедно с това, което от духовната област прониква духовно това физическо. Ние стигаме до един единен възглед, как платоническите души действат чак в Шартр, как след това действат аристотелските души. Ние виждаме аристотелските души, как първо те действат вдъхновяващо от свръхсетивния свят върху учителите, които като платонически души живеят на Земята, как те действат, обучават на Земята развивайки науката в земния ум. Ние вникваме в тази дейност, виждаме, как учителите от Шартр ходят по Земята, провеждат техните проникнати от съзерцания проучвания и как вдъхновяващите лъчи, идващи от аристотелските души от свръхсетивния свят ги проникват и насочват в правилните пътища онова, което е оцветено платонически. Тогава се получава един съвършено друг възглед за живота в сравнение с този, който много често съществува.
Защото във външния живот хората така драговолно различават платониците и аристотелиците като противоположности.
Но в действителност това съвсем не е така. Епохите на Земята изискват да се говори ту в платонически, ту в аристотелски смисъл. Но когато обгръщаме с поглед свръхсетивния живот на задния фон на сетивния живот, едното оплодява другото, едното действа в другото.
към текста >>
Но когато обгръщаме с поглед свръхсетивния
жив
от на задния фон на сетивния
жив
от, едното оплодява другото, едното действа в другото.
Ние вникваме в тази дейност, виждаме, как учителите от Шартр ходят по Земята, провеждат техните проникнати от съзерцания проучвания и как вдъхновяващите лъчи, идващи от аристотелските души от свръхсетивния свят ги проникват и насочват в правилните пътища онова, което е оцветено платонически. Тогава се получава един съвършено друг възглед за живота в сравнение с този, който много често съществува. Защото във външния живот хората така драговолно различават платониците и аристотелиците като противоположности. Но в действителност това съвсем не е така. Епохите на Земята изискват да се говори ту в платонически, ту в аристотелски смисъл.
Но когато обгръщаме с поглед свръхсетивния живот на задния фон на сетивния живот, едното оплодява другото, едното действа в другото.
към текста >>
Жив
отът изобщо беше друг в онова време.
И от своя страна, когато сред доминиканците учеха аристотелиците, тогава пребиваващите в духовния свят платонически души, след като се бяха споразумели със слезлите по-късно на Земята аристотелски души, тези платонически души сега бяха вдъхновяващите духове от духовния свят.
Животът изобщо беше друг в онова време.
Дали днес хората вярват това или не, положението беше такова, че когато насочим духовния поглед към тези времена, виждаме един такъв дух като Аланус аб Инсулис, седящ уединен в своята килия, отдаден на своите проучвания и приемащ едно духовно посещение от свръхсетивния свят от страна на аристотелска душа, която се присъединяваше към него. Съществуваше едно силно съзнание - също и тогава, когато в ордена на доминиканците се явиха аристотелиците, - съществуваше едно силно съзнание за принадлежността към духовния свят. Това може да се види например от такива факти: Един от доминиканските учители слиза във физическия земен живот по-рано от една друга душа, с която той е свързан; тази душа остава отначало в духовния свят, за да пренесе по-късно нещо, което трябваше да бъде усвоено там, при този, който беше слязъл по-рано на Земята, за да действа след това съвместно с него. И това става съвсем съзнателно. Хората знаеха, че с тяхното действие, с тяхната работа те са свързани с духовния свят.
към текста >>
Това може да се види например от такива факти: Един от доминиканските учители слиза във физическия земен
жив
от по-рано от една друга душа, с която той е свързан; тази душа остава отначало в духовния свят, за да пренесе по-късно нещо, което трябваше да бъде усвоено там, при този, който беше слязъл по-рано на Земята, за да действа след това съвместно с него.
И от своя страна, когато сред доминиканците учеха аристотелиците, тогава пребиваващите в духовния свят платонически души, след като се бяха споразумели със слезлите по-късно на Земята аристотелски души, тези платонически души сега бяха вдъхновяващите духове от духовния свят. Животът изобщо беше друг в онова време. Дали днес хората вярват това или не, положението беше такова, че когато насочим духовния поглед към тези времена, виждаме един такъв дух като Аланус аб Инсулис, седящ уединен в своята килия, отдаден на своите проучвания и приемащ едно духовно посещение от свръхсетивния свят от страна на аристотелска душа, която се присъединяваше към него. Съществуваше едно силно съзнание - също и тогава, когато в ордена на доминиканците се явиха аристотелиците, - съществуваше едно силно съзнание за принадлежността към духовния свят.
Това може да се види например от такива факти: Един от доминиканските учители слиза във физическия земен живот по-рано от една друга душа, с която той е свързан; тази душа остава отначало в духовния свят, за да пренесе по-късно нещо, което трябваше да бъде усвоено там, при този, който беше слязъл по-рано на Земята, за да действа след това съвместно с него.
И това става съвсем съзнателно. Хората знаеха, че с тяхното действие, с тяхната работа те са свързани с духовния свят.
към текста >>
Обаче ние трябва да искаме да прочетем истината относно историческия
жив
от не от документите на по-новото време, а от самия
жив
от.
Всичко това бе заличено от по-късната история.
Обаче ние трябва да искаме да прочетем истината относно историческия живот не от документите на по-новото време, а от самия живот.
И трябва да имаме един безпристрастен поглед за живота.
към текста >>
И трябва да имаме един безпристрастен поглед за
жив
ота.
Всичко това бе заличено от по-късната история. Обаче ние трябва да искаме да прочетем истината относно историческия живот не от документите на по-новото време, а от самия живот.
И трябва да имаме един безпристрастен поглед за живота.
към текста >>
Ние трябва да виждаме
жив
отът да се разгръща също и там, където той се развива може би сред твърде малко симпатични кръгове като нещо, което е поставено в тези кръгове именно чрез кармата, което обаче вътрешно означава съвършено друго нещо.
Ние трябва да виждаме животът да се разгръща също и там, където той се развива може би сред твърде малко симпатични кръгове като нещо, което е поставено в тези кръгове именно чрез кармата, което обаче вътрешно означава съвършено друго нещо.
към текста >>
На такова четене в събитията, мои мили приятели, на такова четене аз се натъкнах действително в течение на моя
жив
от по един твърде странен начин.
На такова четене в събитията, мои мили приятели, на такова четене аз се натъкнах действително в течение на моя живот по един твърде странен начин.
И едва сега аз виждам по един ясен начин като една окултна писменост някои неща, които срещнах в течение на живота. Кармата действа по един твърде тайнствен начин именно за важните неща, които ние изживяваме. И бих искал да кажа: - В основата на това, че днес и друг път на други места точно в това време аз говоря именно върху такива неща като школата от Шартр и върху всичко онова, което я е предхождало и всичко което я следва, стои също една особена карма. Защото тъкмо най-изтъкнатите хора, които са учили в школата на Шартр, принадлежаха на цистерциенския орден[3].
към текста >>
И едва сега аз виждам по един ясен начин като една окултна писменост някои неща, които срещнах в течение на
жив
ота.
На такова четене в събитията, мои мили приятели, на такова четене аз се натъкнах действително в течение на моя живот по един твърде странен начин.
И едва сега аз виждам по един ясен начин като една окултна писменост някои неща, които срещнах в течение на живота.
Кармата действа по един твърде тайнствен начин именно за важните неща, които ние изживяваме. И бих искал да кажа: - В основата на това, че днес и друг път на други места точно в това време аз говоря именно върху такива неща като школата от Шартр и върху всичко онова, което я е предхождало и всичко което я следва, стои също една особена карма. Защото тъкмо най-изтъкнатите хора, които са учили в школата на Шартр, принадлежаха на цистерциенския орден[3].
към текста >>
Кармата действа по един твърде тайнствен начин именно за важните неща, които ние из
жив
яваме.
На такова четене в събитията, мои мили приятели, на такова четене аз се натъкнах действително в течение на моя живот по един твърде странен начин. И едва сега аз виждам по един ясен начин като една окултна писменост някои неща, които срещнах в течение на живота.
Кармата действа по един твърде тайнствен начин именно за важните неща, които ние изживяваме.
И бих искал да кажа: - В основата на това, че днес и друг път на други места точно в това време аз говоря именно върху такива неща като школата от Шартр и върху всичко онова, което я е предхождало и всичко което я следва, стои също една особена карма. Защото тъкмо най-изтъкнатите хора, които са учили в школата на Шартр, принадлежаха на цистерциенския орден[3].
към текста >>
Индивидуалностите, когато те продължават ценни направления, даже извънредно ценни също и за антропософията, понякога биват поставени в определени отношения, към които те всъщност не принадлежат; но въпреки това
жив
отът, кармата ги довежда в тях.
Но цистерциенският орден, както и другите ордени сред католическото развитие са преминали в упадък, но в това преминаване в упадък се крият повече външни неща.
Индивидуалностите, когато те продължават ценни направления, даже извънредно ценни също и за антропософията, понякога биват поставени в определени отношения, към които те всъщност не принадлежат; но въпреки това животът, кармата ги довежда в тях.
Така аз трябваше винаги да намирам за странно, че - от моята младост до определено време - винаги се натъквах на нещо от цистерциенския орден. Когато завърших вече основното училище, аз едва ли не станах ученик на една гимназия на цистерциенския орден само благодарение на това, че, както описах в моята автобиография, моите родители ме изпратиха в реалното училище. Беше нещо твърде самопонятно, че бих могъл да стана ученик на тази гимназия. Но не станах, естествено също поради добри кармически причини.
към текста >>
Но
жив
отът ми продължи във Виена - аз разказах всичко това в моята автобиография.
Но животът ми продължи във Виена - аз разказах всичко това в моята автобиография.
След известно време аз се запознах с кръга на поетесата деле Грацие, където се събираха също много от професорите по богословие от богословския факултет във Виена. С някои от тях се запознах много интимно. Всички те бяха членове на цистерциенския орден. Следователно отново се събрах с цистерциенците. И благодарение на онова, което понастоящем тече през цистерциенския орден, можах да проследя някои неща от миналото.
към текста >>
Там беше един свещеник от цистерциенския орден, който беше особено забележителен човек и когато завърших моята лекция, той каза нещо съвсем особено, нещо, което бих искал само в тази форма да загатна: Той ми каза една дума, в която се съдържаше неговият спомен за един минал земен
жив
от, когато е бил заедно с мен.
За да ви покажа, как действа кармата, бих искал да обърна вниманието ви върху едно събитие. Аз държах една лекция и благодарение на това, което в Англия наричат «fire o clock teas», а във Виена «журове», благодарение на «журовете», които ставаха при деле Грацие се бях запознал много добре с идващите там професори на богословския факултет, цистерциенците. Аз държах една лекция.
Там беше един свещеник от цистерциенския орден, който беше особено забележителен човек и когато завърших моята лекция, той каза нещо съвсем особено, нещо, което бих искал само в тази форма да загатна: Той ми каза една дума, в която се съдържаше неговият спомен за един минал земен живот, когато е бил заедно с мен.
към текста >>
Такива неща са възпитаващи за
жив
ота.
Такива неща са възпитаващи за живота.
Това беше през 1889 година. Естествено в списанието «Гьотеанум» аз можах да разкажа само външната страна на тези неща, а статиите ще излязат под формата на книга, със забележки, в които ще бъде взето под внимание тогава също и вътрешната страна.
към текста >>
Подготовката за тази цел може да се получи само в
жив
ота, а не чрез изучаване.
И сега, виждате ли, тук имате нещо от кармическите причини, които доведоха дотам, да мога въобще да говоря в тази форма за тези духовни течения.
Подготовката за тази цел може да се получи само в живота, а не чрез изучаване.
към текста >>
Но тъкмо във времето, когато материализмът постави своето начало на Земята, в свръхсетивния свят - както казах, трябва да назоваваме нещата с тривиални изразир - в свръхсетивните светове бе основана един вид школа на Михаил, една обширна школа на Михаил, в която бяха обединени духове като Бернардус Силвестрис след неговата смърт, Аланус аб Инсулис, но също така Аристотел и Александър; в която бяха обединени човешки души, които тогава не бяха въплътени на Земята, заедно с духовни същества, които водят своя
жив
от, без да бъдат въплътени на Земята, които обаче са свързани със земни души.
Аз следователно показах, как съвместно действаха платоническото и аристотелското течение. След това аристотелиците отново минаха през вратата на смъртта. И в епохата на Съзнателната душа отначало на Земята все повече и повече се разви материализмът.
Но тъкмо във времето, когато материализмът постави своето начало на Земята, в свръхсетивния свят - както казах, трябва да назоваваме нещата с тривиални изразир - в свръхсетивните светове бе основана един вид школа на Михаил, една обширна школа на Михаил, в която бяха обединени духове като Бернардус Силвестрис след неговата смърт, Аланус аб Инсулис, но също така Аристотел и Александър; в която бяха обединени човешки души, които тогава не бяха въплътени на Земята, заедно с духовни същества, които водят своя живот, без да бъдат въплътени на Земята, които обаче са свързани със земни души.
В тази свръхсетивна школа беше учител самият Михаил, насочващ поглед в миналото върху онова, което са били великите учения на древните мистерии, правещ един чудесен обзор върху тайните на древните мистерии, но даващ същевременно една мощна перспектива за онова, което трябва да стане. И виждате ли, ние в някаква форма намираме определени души, които в много земни съществувания са били сред тези отряди, участвали са в тази свръхсетивна школа в 14-то, 15-то столетие; отряди души, които се стремят към течението на Михаил, души, които приемат в техните волеви импулси онова, което можем да наречем воля за връзка с течението на Михаил.
към текста >>
Ние намираме тези души там - понеже през онова време много малко от тях се намираха на Земята, а по-голямата част се намираха в
жив
ота между смъртта и едно ново раждане и взеха участие в свръхсетивното събрание на тази свръхсетивна школа.
Ние можем да насочим поглед върху тези души.
Ние намираме тези души там - понеже през онова време много малко от тях се намираха на Земята, а по-голямата част се намираха в живота между смъртта и едно ново раждане и взеха участие в свръхсетивното събрание на тази свръхсетивна школа.
Ние ги намираме там, как слушат лекциите, ученията на Михаил. Ние ги намираме днес отново като въплътени на Земята души, които развиват един честен, вътрешен стремеж към антропософското движение.
към текста >>
Естествено фактът, че тези души са били насочени, подтикнати тогава чрез тяхната карма към едно такова небесно общество, има своите причини в това, че в минал
жив
от на Земята те са изградили своята карма по начин, който ги доведе дотам.
В кармата на онези, които по един честен, вътрешно честен начин се стремят към антропософското движение, се намират импулсите, които трябва да бъдат проучени също и за кармата в свръхсетивния свят.
Естествено фактът, че тези души са били насочени, подтикнати тогава чрез тяхната карма към едно такова небесно общество, има своите причини в това, че в минал живот на Земята те са изградили своята карма по начин, който ги доведе дотам.
Но ние не можем да познаем кармата на душите, без да насочим поглед не само върху онова, което става на Земята, но също и върху онова, което се развива между смъртта и едно нова раждане.
към текста >>
Той е починал тогава, минал е през вратата на смъртта, но това е само едно преобразуване на
жив
ота.
Брунето Латини, учителят на Данте, се намира също там.
Той е починал тогава, минал е през вратата на смъртта, но това е само едно преобразуване на живота.
Той продължава да действа и когато го потърсим духовно, можем да го намерим там.
към текста >>
Картината на духовното развитие на човечеството се допълва чрез това, че винаги можем да включим в нея и така наречените мъртви, защото всъщност те са много по-
жив
и отколкото онези, които са така наречените
жив
и.
Картината на духовното развитие на човечеството се допълва чрез това, че винаги можем да включим в нея и така наречените мъртви, защото всъщност те са много по-живи отколкото онези, които са така наречените живи.
Една такава индивидуалност като Брунето Латини, въпреки че не е въплътен на Земята, днес се намесва в много неща, които стават на Земята, действа в тези неща. От това обаче вие виждате, колко тясно земния живот е свързан със свръхсетивния живот, как всъщност съвсем не можем да говорим за един свръхсетивен свят отделен от земния свят, от сетивния свят, защото всичко, което е сетивно, същевременно е проникнато от свръхсетивното; всичко, което е свръхсетивно, се изявява навсякъде или някога в сетивното. И ние можем всъщност да приемем земния живот, само когато виждаме тези неща зад земния живот.
към текста >>
От това обаче вие виждате, колко тясно земния
жив
от е свързан със свръхсетивния
жив
от, как всъщност съвсем не можем да говорим за един свръхсетивен свят отделен от земния свят, от сетивния свят, защото всичко, което е сетивно, същевременно е проникнато от свръхсетивното; всичко, което е свръхсетивно, се изявява навсякъде или някога в сетивното.
Картината на духовното развитие на човечеството се допълва чрез това, че винаги можем да включим в нея и така наречените мъртви, защото всъщност те са много по-живи отколкото онези, които са така наречените живи. Една такава индивидуалност като Брунето Латини, въпреки че не е въплътен на Земята, днес се намесва в много неща, които стават на Земята, действа в тези неща.
От това обаче вие виждате, колко тясно земния живот е свързан със свръхсетивния живот, как всъщност съвсем не можем да говорим за един свръхсетивен свят отделен от земния свят, от сетивния свят, защото всичко, което е сетивно, същевременно е проникнато от свръхсетивното; всичко, което е свръхсетивно, се изявява навсякъде или някога в сетивното.
И ние можем всъщност да приемем земния живот, само когато виждаме тези неща зад земния живот.
към текста >>
И ние можем всъщност да приемем земния
жив
от, само когато виждаме тези неща зад земния
жив
от.
Картината на духовното развитие на човечеството се допълва чрез това, че винаги можем да включим в нея и така наречените мъртви, защото всъщност те са много по-живи отколкото онези, които са така наречените живи. Една такава индивидуалност като Брунето Латини, въпреки че не е въплътен на Земята, днес се намесва в много неща, които стават на Земята, действа в тези неща. От това обаче вие виждате, колко тясно земния живот е свързан със свръхсетивния живот, как всъщност съвсем не можем да говорим за един свръхсетивен свят отделен от земния свят, от сетивния свят, защото всичко, което е сетивно, същевременно е проникнато от свръхсетивното; всичко, което е свръхсетивно, се изявява навсякъде или някога в сетивното.
И ние можем всъщност да приемем земния живот, само когато виждаме тези неща зад земния живот.
към текста >>
Но когато индивидуалности се явяват отново на Земята, те са заставени първоначално да използват физическите тела, които са възможни в дадена епоха; те трябва да се в
жив
еят в импулсите на възпитанието, които съществуват в дадена епоха.
Защото, виждате ли, онова, което ви описах за течението на Михаил, то продължи да действа след това.
Но когато индивидуалности се явяват отново на Земята, те са заставени първоначално да използват физическите тела, които са възможни в дадена епоха; те трябва да се вживеят в импулсите на възпитанието, които съществуват в дадена епоха.
Всичко това образува едно външно облекло в една материалистична епоха. И за душите, които в минали земни съществувания са имали голяма духовност, нашата материалистична епоха предлага мислимо най-големите пречки за да внесат тази духовност в телата, които освен това се покварват и чрез днешните възпитателни мероприятия. Така че не трябва да се чудите, когато казвам: - Честно стремящите се към антропософията души могат да бъдат намерени по посочения начин в минали периоди на земното развитие. И ние не можем да основем едно истинско познание, ако не можем да обгърнем с поглед тази съвместна работа на всичко, което действа и тъче в света. Защото духовното изследване е свързано на свой ред с духовен живот; духовното изследване налага необходимостта духът да бъде търсен също по духовен начин, да бъде търсен по неговите собствени пътища.
към текста >>
Защото духовното изследване е свързано на свой ред с духовен
жив
от; духовното изследване налага необходимостта духът да бъде търсен също по духовен начин, да бъде търсен по неговите собствени пътища.
Но когато индивидуалности се явяват отново на Земята, те са заставени първоначално да използват физическите тела, които са възможни в дадена епоха; те трябва да се вживеят в импулсите на възпитанието, които съществуват в дадена епоха. Всичко това образува едно външно облекло в една материалистична епоха. И за душите, които в минали земни съществувания са имали голяма духовност, нашата материалистична епоха предлага мислимо най-големите пречки за да внесат тази духовност в телата, които освен това се покварват и чрез днешните възпитателни мероприятия. Така че не трябва да се чудите, когато казвам: - Честно стремящите се към антропософията души могат да бъдат намерени по посочения начин в минали периоди на земното развитие. И ние не можем да основем едно истинско познание, ако не можем да обгърнем с поглед тази съвместна работа на всичко, което действа и тъче в света.
Защото духовното изследване е свързано на свой ред с духовен живот; духовното изследване налага необходимостта духът да бъде търсен също по духовен начин, да бъде търсен по неговите собствени пътища.
А във всяка една епоха пътищата на духа са различни. В нашата епоха може да се върви по тези пътища само тогава, когато също е налице здравата почва на едно духовносъобразно познание на външната природа.
към текста >>
Обръщайки вниманието върху това, ние докосваме тогава почвата, която трябва да бъде почва на антропософската дейност, на антропософския
жив
от в настоящето.
Епохата, която аз описах, в която се разви течението на Михаил, е последвана от една такава епоха, която тук на Земята показва съвършено материалистичен аспект, която развива всичко по материалистичен начин. А в свръхсетивния свят се развива най-интензивното подготвяне на импулсите на Михаил, които в тази наша епоха са били пренесени, така да се каже, от небето на Земята. И нашата епоха не може да се свърже с онова, което е предхождало в последните столетия; ние трябва да познаваме това, но не можем да свържем нещата с него. Със съзнанието на днешното време ние трябва да се свържем с онова, което е станало в свръхсетивния свят през последните столетия.
Обръщайки вниманието върху това, ние докосваме тогава почвата, която трябва да бъде почва на антропософската дейност, на антропософския живот в настоящето.
И такива възгледи, каквито са тези, които аз обясних в тези часове, не трябва да бъдат приети само със студения ум и с трезво сърце, те трябва да бъдат приети с целия пълноценен човек, с целия обхват на човешката душевност. Антропософията може да бъде нещо за човечеството само тогава, когато тя се приема с цялата човешка душевност. Това стои на основата на волята на антропософското движение съединено с Антропософското общество от Коледното събрание насам. За него бихме желали, то да проникне дълбоко в душите на хората, които са свързани с това, за да получат те съзнание за онова, което дълбоко в душите всъщност е свързано с тяхната карма.
към текста >>
С това, мои мили приятели, ние създадохме един вид основа за това, което ще ни заведе по-нататък следващия път в следващата неделя, когато ще се проведе събранието на членовете и когато искаме да разгледаме по-нататъшния ход на течението на Михаил и онова, което се получава за задачите на антропософията, изобщо като задача на духовния
жив
от в съвременността.
С това, мои мили приятели, ние създадохме един вид основа за това, което ще ни заведе по-нататък следващия път в следващата неделя, когато ще се проведе събранието на членовете и когато искаме да разгледаме по-нататъшния ход на течението на Михаил и онова, което се получава за задачите на антропософията, изобщо като задача на духовния живот в съвременността.
към текста >>
21.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Аз накарах да окачат тук картините, които съставляват част от един подарък, който получих през последните дни в резултат на честото говорене за толкова важната за западния вътрешен духовен
жив
от школа от Шартр.
Аз накарах да окачат тук картините, които съставляват част от един подарък, който получих през последните дни в резултат на честото говорене за толкова важната за западния вътрешен духовен живот школа от Шартр.
На тези картини вие виждате - следващия вторник аз ще накарам да поставят и други от сбирката, - какви чудесни архитектурни произведения, какви чудесни в смисъла на средновековната пластика скулптори са били създадени на мястото, където някога е разцъфтявал онзи живот, за който аз често говорих също и тук като важен за западния свят духовен живот.
към текста >>
На тези картини вие виждате - следващия вторник аз ще накарам да поставят и други от сбирката, - какви чудесни архитектурни произведения, какви чудесни в смисъла на средновековната пластика скулптори са били създадени на мястото, където някога е разцъфтявал онзи
жив
от, за който аз често говорих също и тук като важен за западния свят духовен
жив
от.
Аз накарах да окачат тук картините, които съставляват част от един подарък, който получих през последните дни в резултат на честото говорене за толкова важната за западния вътрешен духовен живот школа от Шартр.
На тези картини вие виждате - следващия вторник аз ще накарам да поставят и други от сбирката, - какви чудесни архитектурни произведения, какви чудесни в смисъла на средновековната пластика скулптори са били създадени на мястото, където някога е разцъфтявал онзи живот, за който аз често говорих също и тук като важен за западния свят духовен живот.
към текста >>
В тази школа от Шартр се намираха онези личности, които през 12-то столетие в себе си още имаха стремежа, да се задълбочат поучавайки или учейки се в онова, което се разви като
жив
духовен
жив
от в поврата на времето, което възникна за онази епоха от развитието на европейската култура, когато човечеството, доколкото то търсеше познание, търсеше това познание още в
жив
ото действие и творчество на природните същества, а не в разбирането на мъртвите абстрактни природни закони.
В тази школа от Шартр се намираха онези личности, които през 12-то столетие в себе си още имаха стремежа, да се задълбочат поучавайки или учейки се в онова, което се разви като жив духовен живот в поврата на времето, което възникна за онази епоха от развитието на европейската култура, когато човечеството, доколкото то търсеше познание, търсеше това познание още в живото действие и творчество на природните същества, а не в разбирането на мъртвите абстрактни природни закони.
И така в школата от Шартр в един интензивен смисъл бе развита преданост към духовните сили, към духовните същества, а именно към онези, които царуват в природата, макар и това да не ставаше вече чрез древното посвещение, а чрез личности, които имаха разбиране и сърце да приемат от традицията някои неща от онова, което някога е било изживявано по духовен начин. И аз отбелязах, мои мили приятели, как можем да виждаме едно тайнствено излъчване на светлината от школата в Шартр при духа на Брунето Латини, великият учител на Данте. Аз се постарах да направя разбираемо, как личностите, индивидуалностите от Шартр са продължили да действат по-нататък в духовния свят, в съюз с онези, които след това дойдоха повече като носители на схоластиката в ордена на доминиканците.
към текста >>
И така в школата от Шартр в един интензивен смисъл бе развита преданост към духовните сили, към духовните същества, а именно към онези, които царуват в природата, макар и това да не ставаше вече чрез древното посвещение, а чрез личности, които имаха разбиране и сърце да приемат от традицията някои неща от онова, което някога е било из
жив
явано по духовен начин.
В тази школа от Шартр се намираха онези личности, които през 12-то столетие в себе си още имаха стремежа, да се задълбочат поучавайки или учейки се в онова, което се разви като жив духовен живот в поврата на времето, което възникна за онази епоха от развитието на европейската култура, когато човечеството, доколкото то търсеше познание, търсеше това познание още в живото действие и творчество на природните същества, а не в разбирането на мъртвите абстрактни природни закони.
И така в школата от Шартр в един интензивен смисъл бе развита преданост към духовните сили, към духовните същества, а именно към онези, които царуват в природата, макар и това да не ставаше вече чрез древното посвещение, а чрез личности, които имаха разбиране и сърце да приемат от традицията някои неща от онова, което някога е било изживявано по духовен начин.
И аз отбелязах, мои мили приятели, как можем да виждаме едно тайнствено излъчване на светлината от школата в Шартр при духа на Брунето Латини, великият учител на Данте. Аз се постарах да направя разбираемо, как личностите, индивидуалностите от Шартр са продължили да действат по-нататък в духовния свят, в съюз с онези, които след това дойдоха повече като носители на схоластиката в ордена на доминиканците.
към текста >>
Можем да кажем, че четейки по знаменията на времето индивидуалностите от Шартр стигнаха до възгледа, че сред земния
жив
от за тях ще дойде отново времето едва тогава, когато елементът на Михаил, който трябваше да започне в края на 19-то столетие, ще започне отново да действа известно време на Земята.
Можем да кажем, че четейки по знаменията на времето индивидуалностите от Шартр стигнаха до възгледа, че сред земния живот за тях ще дойде отново времето едва тогава, когато елементът на Михаил, който трябваше да започне в края на 19-то столетие, ще започне отново да действа известно време на Земята.
Тези индивидуалности от Шартр взеха широко участие в онези свръхсетивни учения, които бяха дадени в смисъла, в който аз говорих за тях в последно време, под покровителството на самия Михаил, за да разлеят импулсите, имащи значение и валидност за духовния живот в следващите столетия, под влиянието на които трябва да стои по необходимост днес онзи, които иска да се посвети на култивирането на духовния живот.
към текста >>
Тези индивидуалности от Шартр взеха широко участие в онези свръхсетивни учения, които бяха дадени в смисъла, в който аз говорих за тях в последно време, под покровителството на самия Михаил, за да разлеят импулсите, имащи значение и валидност за духовния
жив
от в следващите столетия, под влиянието на които трябва да стои по необходимост днес онзи, които иска да се посвети на култивирането на духовния
жив
от.
Можем да кажем, че четейки по знаменията на времето индивидуалностите от Шартр стигнаха до възгледа, че сред земния живот за тях ще дойде отново времето едва тогава, когато елементът на Михаил, който трябваше да започне в края на 19-то столетие, ще започне отново да действа известно време на Земята.
Тези индивидуалности от Шартр взеха широко участие в онези свръхсетивни учения, които бяха дадени в смисъла, в който аз говорих за тях в последно време, под покровителството на самия Михаил, за да разлеят импулсите, имащи значение и валидност за духовния живот в следващите столетия, под влиянието на които трябва да стои по необходимост днес онзи, които иска да се посвети на култивирането на духовния живот.
към текста >>
В школата на Шартр имаше един монах, който напълно беше отдаден на онова, което тогава съществуваше като елемент на
жив
ота в тази школа.
Общо взето може да се каже: Прераждания на духовете от Шартр е имало много малко. Но въпреки това на мен ми се удаде възможност да насоча вниманието си върху школата от Шартр по един повод в настоящето време.
В школата на Шартр имаше един монах, който напълно беше отдаден на онова, което тогава съществуваше като елемент на живота в тази школа.
Но когато някой беше напълно отдаден на школата от Шартр, той изпитваше в нея определено настроение поради залеза на духовния живот. Защото всичко, което още напомняше за великите, пълни със значение импулси на одухотворения платонизъм, както той се беше врастнал по-нататък в човечеството, то живееше в Шартр, обаче така, че носителите на този живот в Шартр трябваше да си кажат: - Да, в бъдеще цивилизацията на Европа няма да може да възприема този платонически живот.-
към текста >>
Но когато някой беше напълно отдаден на школата от Шартр, той изпитваше в нея определено настроение поради залеза на духовния
жив
от.
Общо взето може да се каже: Прераждания на духовете от Шартр е имало много малко. Но въпреки това на мен ми се удаде възможност да насоча вниманието си върху школата от Шартр по един повод в настоящето време. В школата на Шартр имаше един монах, който напълно беше отдаден на онова, което тогава съществуваше като елемент на живота в тази школа.
Но когато някой беше напълно отдаден на школата от Шартр, той изпитваше в нея определено настроение поради залеза на духовния живот.
Защото всичко, което още напомняше за великите, пълни със значение импулси на одухотворения платонизъм, както той се беше врастнал по-нататък в човечеството, то живееше в Шартр, обаче така, че носителите на този живот в Шартр трябваше да си кажат: - Да, в бъдеще цивилизацията на Европа няма да може да възприема този платонически живот.-
към текста >>
Защото всичко, което още напомняше за великите, пълни със значение импулси на одухотворения платонизъм, както той се беше врастнал по-нататък в човечеството, то
жив
ееше в Шартр, обаче така, че носителите на този
жив
от в Шартр трябваше да си кажат: - Да, в бъдеще цивилизацията на Европа няма да може да възприема този платонически
жив
от.-
Общо взето може да се каже: Прераждания на духовете от Шартр е имало много малко. Но въпреки това на мен ми се удаде възможност да насоча вниманието си върху школата от Шартр по един повод в настоящето време. В школата на Шартр имаше един монах, който напълно беше отдаден на онова, което тогава съществуваше като елемент на живота в тази школа. Но когато някой беше напълно отдаден на школата от Шартр, той изпитваше в нея определено настроение поради залеза на духовния живот.
Защото всичко, което още напомняше за великите, пълни със значение импулси на одухотворения платонизъм, както той се беше врастнал по-нататък в човечеството, то живееше в Шартр, обаче така, че носителите на този живот в Шартр трябваше да си кажат: - Да, в бъдеще цивилизацията на Европа няма да може да възприема този платонически живот.-
към текста >>
Също и в приемането на духовното, което беше дадено в тези седем свободни изкуства, хората виждаха още
жив
и дарове на боговете, които стигаха до хората чрез
жив
и същества, а не само предаване на мъртви мисли за мъртви природни закони.
Също и в приемането на духовното, което беше дадено в тези седем свободни изкуства, хората виждаха още живи дарове на боговете, които стигаха до хората чрез живи същества, а не само предаване на мъртви мисли за мъртви природни закони.
И можеше да се види, че именно Европа не ще има никаква способност да възприеме всичко това в бъдеще. Ето защо намиращите се в школата от Шартр чувстваха определено настроение поради залеза на духовния живот.
към текста >>
Ето защо намиращите се в школата от Шартр чувстваха определено настроение поради залеза на духовния
жив
от.
Също и в приемането на духовното, което беше дадено в тези седем свободни изкуства, хората виждаха още живи дарове на боговете, които стигаха до хората чрез живи същества, а не само предаване на мъртви мисли за мъртви природни закони. И можеше да се види, че именно Европа не ще има никаква способност да възприеме всичко това в бъдеще.
Ето защо намиращите се в школата от Шартр чувстваха определено настроение поради залеза на духовния живот.
към текста >>
И един такъв монах, един отделен, особено отдаден на работата, на ученията в Шартр монах, се прероди в наше време, но се въплъти по такъв начин, че именно при тази личност по един чудесен начин можеше да се види отблясъкът на миналото в този
жив
от.
И един такъв монах, един отделен, особено отдаден на работата, на ученията в Шартр монах, се прероди в наше време, но се въплъти по такъв начин, че именно при тази личност по един чудесен начин можеше да се види отблясъкът на миналото в този живот.
Тази личност от нашето време ми беше позната, тя беше писателка, намираща се даже в приятелски отношения с мен, която вече отдавна е починала. Тя носеше в себе си едно твърде странно душевно настроение, едно душевно настроение, за което не бих говорил по-рано, въпреки че я бях наблюдавал преди години. Обаче да се говори върху тези неща всъщност е възможно едва откакто настроениението на Коледното събрание се разля върху нашето Антропософско общество, защото то донесе особено осветляване на тези неща и защото днес е налице възможността безпристрастно да се говори върху тези неща, както вече споменах.
към текста >>
Когато човек притежаваше психологически поглед за вникване в такива неща, той проникваше така далече в миналото на душата на тази личност, че си казваше: - Тук имаме отблясъка, отражението на един минал земен
жив
от.
Когато тази личност говореше с някого, тя говореше всъщност само за това, че иска да умре. При това тази воля за умиране не идваше от едно сантиментално, хипохондрично, или от едно меланхолично душевно настроение.
Когато човек притежаваше психологически поглед за вникване в такива неща, той проникваше така далече в миналото на душата на тази личност, че си казваше: - Тук имаме отблясъка, отражението на един минал земен живот.
В един минал земен живот като семе е било вложено нещо, което сега пониква. Сега - не в този копнеж за смъртта, а в чувството, че всъщност тази душа, която беше въплътена тук, съвсем нямаше нищо общо с настоящето.
към текста >>
В един минал земен
жив
от като семе е било вложено нещо, което сега пониква.
Когато тази личност говореше с някого, тя говореше всъщност само за това, че иска да умре. При това тази воля за умиране не идваше от едно сантиментално, хипохондрично, или от едно меланхолично душевно настроение. Когато човек притежаваше психологически поглед за вникване в такива неща, той проникваше така далече в миналото на душата на тази личност, че си казваше: - Тук имаме отблясъка, отражението на един минал земен живот.
В един минал земен живот като семе е било вложено нещо, което сега пониква.
Сега - не в този копнеж за смъртта, а в чувството, че всъщност тази душа, която беше въплътена тук, съвсем нямаше нищо общо с настоящето.
към текста >>
И човек стига до разбиране на това настроение само когато от мрачната светлина на тези съчинения, от мрачната светлина, която е
жив
яла в самата тази душа като нейна основа, намери пътя обратно до онзи монах от Шартр, който беше съиз
жив
ял в онова време настроението от залеза на
жив
ия платонизъм в Шартр.
Съчиненията на тази личност също са такива, че те са написани като от един друг свят, не според това, което съобщават, нито според съдържащите се в тях факти, но според настроението, което се излъчва от тях.
И човек стига до разбиране на това настроение само когато от мрачната светлина на тези съчинения, от мрачната светлина, която е живяла в самата тази душа като нейна основа, намери пътя обратно до онзи монах от Шартр, който беше съизживял в онова време настроението от залеза на живия платонизъм в Шартр.
към текста >>
Това, което се проявяваше при тази личност не беше темперамент, не беше меланхолия, нито сантименталност, а проблясване на един минал земен
жив
от.
Това, което се проявяваше при тази личност не беше темперамент, не беше меланхолия, нито сантименталност, а проблясване на един минал земен живот.
И настоящата душа на тази личност беше като огледало, в което действително проникваше животът на Шартр. С нея беше дошло не съдържанието на ученията от Шартр, а настроенията, които царуваха там. И когато насочвайки поглед в миналото се пренесем в тези настроения, тогава, бих искал да кажа, можем да получим нещо като духовни фотографии на онези личности които са учили в Шартр и които иначе намираме също и чрез духовното изследване в онзи свят, където те могат да бъдат намерени.
към текста >>
И настоящата душа на тази личност беше като огледало, в което действително проникваше
жив
отът на Шартр.
Това, което се проявяваше при тази личност не беше темперамент, не беше меланхолия, нито сантименталност, а проблясване на един минал земен живот.
И настоящата душа на тази личност беше като огледало, в което действително проникваше животът на Шартр.
С нея беше дошло не съдържанието на ученията от Шартр, а настроенията, които царуваха там. И когато насочвайки поглед в миналото се пренесем в тези настроения, тогава, бих искал да кажа, можем да получим нещо като духовни фотографии на онези личности които са учили в Шартр и които иначе намираме също и чрез духовното изследване в онзи свят, където те могат да бъдат намерени.
към текста >>
Виждате ли, така по най-различни начини
жив
отът донася чрез кармата възможностите да вникнем в тези неща.
Виждате ли, така по най-различни начини животът донася чрез кармата възможностите да вникнем в тези неща.
И ако последния път аз изнесох изживяванията с цистерциенския орден, бих искал да допълня онова, което прониква от залеза на школата на Шартр в сърцето и в душата на една извънредно интересна съвременна личност. Сега тя отдавна вече отново е намерила онези светове, за които така много копнееше, обратно при отците от Шартр. И ако при онзи монах като кармически резултат на душевното настроение в Шартр умората не беше завладяла целия душевен живот на тази личност, едва ли бих могъл да си представя, че в настоящето е възможно да съществува една по-подходяща личност, която да развива духовния живот на настоящето именно във връзка с традиционния живот на Средновековието.
към текста >>
И ако последния път аз изнесох из
жив
яванията с цистерциенския орден, бих искал да допълня онова, което прониква от залеза на школата на Шартр в сърцето и в душата на една извънредно интересна съвременна личност.
Виждате ли, така по най-различни начини животът донася чрез кармата възможностите да вникнем в тези неща.
И ако последния път аз изнесох изживяванията с цистерциенския орден, бих искал да допълня онова, което прониква от залеза на школата на Шартр в сърцето и в душата на една извънредно интересна съвременна личност.
Сега тя отдавна вече отново е намерила онези светове, за които така много копнееше, обратно при отците от Шартр. И ако при онзи монах като кармически резултат на душевното настроение в Шартр умората не беше завладяла целия душевен живот на тази личност, едва ли бих могъл да си представя, че в настоящето е възможно да съществува една по-подходяща личност, която да развива духовния живот на настоящето именно във връзка с традиционния живот на Средновековието.
към текста >>
И ако при онзи монах като кармически резултат на душевното настроение в Шартр умората не беше завладяла целия душевен
жив
от на тази личност, едва ли бих могъл да си представя, че в настоящето е възможно да съществува една по-подходяща личност, която да развива духовния
жив
от на настоящето именно във връзка с традиционния
жив
от на Средновековието.
Виждате ли, така по най-различни начини животът донася чрез кармата възможностите да вникнем в тези неща. И ако последния път аз изнесох изживяванията с цистерциенския орден, бих искал да допълня онова, което прониква от залеза на школата на Шартр в сърцето и в душата на една извънредно интересна съвременна личност. Сега тя отдавна вече отново е намерила онези светове, за които така много копнееше, обратно при отците от Шартр.
И ако при онзи монах като кармически резултат на душевното настроение в Шартр умората не беше завладяла целия душевен живот на тази личност, едва ли бих могъл да си представя, че в настоящето е възможно да съществува една по-подходяща личност, която да развива духовния живот на настоящето именно във връзка с традиционния живот на Средновековието.
към текста >>
Сега, мои мили приятели, във връзка с тези неща бих искал постепенно да разгледам какво представлява кармата на Антропософското общество, съответно кармата на индивидуалностите на неговите отделни членове поради това, че, както казах вече последния път, една голяма част от душите, които честно стоят в антропософското движение, е намерила някъде и някога връзката с онова течение на Михаил, което всъщност искам да охарактеризирам с всичко онова, което имах да кажа досега за Аристотел и Александър, за това, което се случи в свръхсетивния свят по времето, когато тук на Земята се проведе осмият вселенски събор в Константинопол, за това, което стана като продължение в духовния и във физическия свят на
жив
ота от двора на Харун ал Рашид и накрая за онази свръхсетивна школа, която стоеше под закрилата на самия Михаил.
Сега, мои мили приятели, във връзка с тези неща бих искал постепенно да разгледам какво представлява кармата на Антропософското общество, съответно кармата на индивидуалностите на неговите отделни членове поради това, че, както казах вече последния път, една голяма част от душите, които честно стоят в антропософското движение, е намерила някъде и някога връзката с онова течение на Михаил, което всъщност искам да охарактеризирам с всичко онова, което имах да кажа досега за Аристотел и Александър, за това, което се случи в свръхсетивния свят по времето, когато тук на Земята се проведе осмият вселенски събор в Константинопол, за това, което стана като продължение в духовния и във физическия свят на живота от двора на Харун ал Рашид и накрая за онази свръхсетивна школа, която стоеше под закрилата на самия Михаил.
Най-значителното в учението на тази школа беше, че в нея постоянно се обръщаше вниманието първо върху връзката с древните мистерии, върху връзките с всичко онова, което от съдържанието на древните мистерии отново трябва да дойде в една нова форма, за да проникне с духовност новата цивилизация; че от друга страна обаче вниманието се обръщаше върху импулсите, които разпалените за духовния живот души трябва да имат в основата на техните бъдещи действя. И разбирайки това духовно течение, е възможно да се разбере доколко антропософията с нейната същност дава импулсите за едно обновено, истинско, честно разбиране на Христовия импулс.
към текста >>
Най-значителното в учението на тази школа беше, че в нея постоянно се обръщаше вниманието първо върху връзката с древните мистерии, върху връзките с всичко онова, което от съдържанието на древните мистерии отново трябва да дойде в една нова форма, за да проникне с духовност новата цивилизация; че от друга страна обаче вниманието се обръщаше върху импулсите, които разпалените за духовния
жив
от души трябва да имат в основата на техните бъдещи действя.
Сега, мои мили приятели, във връзка с тези неща бих искал постепенно да разгледам какво представлява кармата на Антропософското общество, съответно кармата на индивидуалностите на неговите отделни членове поради това, че, както казах вече последния път, една голяма част от душите, които честно стоят в антропософското движение, е намерила някъде и някога връзката с онова течение на Михаил, което всъщност искам да охарактеризирам с всичко онова, което имах да кажа досега за Аристотел и Александър, за това, което се случи в свръхсетивния свят по времето, когато тук на Земята се проведе осмият вселенски събор в Константинопол, за това, което стана като продължение в духовния и във физическия свят на живота от двора на Харун ал Рашид и накрая за онази свръхсетивна школа, която стоеше под закрилата на самия Михаил.
Най-значителното в учението на тази школа беше, че в нея постоянно се обръщаше вниманието първо върху връзката с древните мистерии, върху връзките с всичко онова, което от съдържанието на древните мистерии отново трябва да дойде в една нова форма, за да проникне с духовност новата цивилизация; че от друга страна обаче вниманието се обръщаше върху импулсите, които разпалените за духовния живот души трябва да имат в основата на техните бъдещи действя.
И разбирайки това духовно течение, е възможно да се разбере доколко антропософията с нейната същност дава импулсите за едно обновено, истинско, честно разбиране на Христовия импулс.
към текста >>
Голям брой от тези души са
жив
ели в онези течения, които са били, така да се каже, официалните християнски течения през първите столетия; те са минали през тези течения, изпитали са всичко онова, което е дошло в света като християнство, а именно през времето на император Константин и през непосредствено следващите времена.
Защото всъщност в антропософското движение се намират два вида души.
Голям брой от тези души са живели в онези течения, които са били, така да се каже, официалните християнски течения през първите столетия; те са минали през тези течения, изпитали са всичко онова, което е дошло в света като християнство, а именно през времето на император Константин и през непосредствено следващите времена.
Именно между тези, които тогава с извънредно голяма честност са се присъединили към християнството, които с вътрешно задълбочаване са приели християнството, има такива души, които днес се намират в Антропософското общество със стремеж към разбиране на християнството; не точно християни, които просто са следвали движения като това на император Константин, а повече онези християни, които претендираха да минават за истински християни, които бяха разпределени по различни секти. Християнски секти с вътрешно задълбочаване обединяваха много от душите, които днес честно влизат в антропософското движение - понякога от подсъзнателните импулси, които горното съзнание в много отношения. даже тълкува погрешно
към текста >>
Други души са онези, които не са минали непосредствено през това християнско развитие; те са минали или през по-късното християнско развитие, когато не съществуваше вече онова вътрешно задълбочаване както при сектите, но които преди всичко в основата на душите си имат много от онова, което можеше да се из
жив
ее като езическа мъдрост на мистериите в предхристиянско време, носеха го незаличимо,
жив
о в своите души.
Други души са онези, които не са минали непосредствено през това християнско развитие; те са минали или през по-късното християнско развитие, когато не съществуваше вече онова вътрешно задълбочаване както при сектите, но които преди всичко в основата на душите си имат много от онова, което можеше да се изживее като езическа мъдрост на мистериите в предхристиянско време, носеха го незаличимо, живо в своите души.
Както казах, по-късно те също са минали през християнството, но то не е направило върху тях такова впечатление както върху онези други души, защото в тях бяха останали живи впечатленията и учението, култовите упражнения и т. н. на древните мистерии. Именно между тези, които са дошли в антропософското движение по този начин, се намират такива души, които не търсят Христос в един абстрактен смисъл. Първата категория души са така да се каже радостни, че отново намират християнството в антропософското движение. Но между другите са онези, които обхващат с вътрешно разбиране това, което в антропософията е космическо християнство.
към текста >>
Както казах, по-късно те също са минали през християнството, но то не е направило върху тях такова впечатление както върху онези други души, защото в тях бяха останали
жив
и впечатленията и учението, култовите упражнения и т. н.
Други души са онези, които не са минали непосредствено през това християнско развитие; те са минали или през по-късното християнско развитие, когато не съществуваше вече онова вътрешно задълбочаване както при сектите, но които преди всичко в основата на душите си имат много от онова, което можеше да се изживее като езическа мъдрост на мистериите в предхристиянско време, носеха го незаличимо, живо в своите души.
Както казах, по-късно те също са минали през християнството, но то не е направило върху тях такова впечатление както върху онези други души, защото в тях бяха останали живи впечатленията и учението, култовите упражнения и т. н.
на древните мистерии. Именно между тези, които са дошли в антропософското движение по този начин, се намират такива души, които не търсят Христос в един абстрактен смисъл. Първата категория души са така да се каже радостни, че отново намират християнството в антропософското движение. Но между другите са онези, които обхващат с вътрешно разбиране това, което в антропософията е космическо християнство. Христос като космически дух на Слънцето е схващан преди всичко от онези намиращи се в голям брой в антропософското движение души, които са запазили в основите на своята душа в една жива форма много от онова, което те са донесли от древните езически мистерии.
към текста >>
Христос като космически дух на Слънцето е схващан преди всичко от онези намиращи се в голям брой в антропософското движение души, които са запазили в основите на своята душа в една
жив
а форма много от онова, което те са донесли от древните езически мистерии.
Както казах, по-късно те също са минали през християнството, но то не е направило върху тях такова впечатление както върху онези други души, защото в тях бяха останали живи впечатленията и учението, култовите упражнения и т. н. на древните мистерии. Именно между тези, които са дошли в антропософското движение по този начин, се намират такива души, които не търсят Христос в един абстрактен смисъл. Първата категория души са така да се каже радостни, че отново намират християнството в антропософското движение. Но между другите са онези, които обхващат с вътрешно разбиране това, което в антропософията е космическо християнство.
Христос като космически дух на Слънцето е схващан преди всичко от онези намиращи се в голям брой в антропософското движение души, които са запазили в основите на своята душа в една жива форма много от онова, което те са донесли от древните езически мистерии.
С всичко това са свързани течения от целия духовен живот на човечеството в настоящето; с това аз разбирам едно широко настояще, което се простира през десетилетия и столетия.
към текста >>
С всичко това са свързани течения от целия духовен
жив
от на човечеството в настоящето; с това аз разбирам едно широко настояще, което се простира през десетилетия и столетия.
на древните мистерии. Именно между тези, които са дошли в антропософското движение по този начин, се намират такива души, които не търсят Христос в един абстрактен смисъл. Първата категория души са така да се каже радостни, че отново намират християнството в антропософското движение. Но между другите са онези, които обхващат с вътрешно разбиране това, което в антропософията е космическо християнство. Христос като космически дух на Слънцето е схващан преди всичко от онези намиращи се в голям брой в антропософското движение души, които са запазили в основите на своята душа в една жива форма много от онова, което те са донесли от древните езически мистерии.
С всичко това са свързани течения от целия духовен живот на човечеството в настоящето; с това аз разбирам едно широко настояще, което се простира през десетилетия и столетия.
към текста >>
В крайна сметка антропософията е израснала от духовния
жив
от на настоящето.
В крайна сметка антропософията е израснала от духовния живот на настоящето.
Макар и по нейното съдържание непосредствено да няма нищо общо с този духовен живот на настоящето, в много отношения тя е израснала кармически от него и ние наистина трябва да насочим поглед върху някои неща, които привидно не принадлежат към онова, което непосредствено действа в антропософията. Ние трябва да насочим поглед също и върху такива неща, за да обхванем в нашия духовен кръгозор всичко, което в течение на времето е съдействало в различните течения, които споменах. Аз казах, че получаваме действително разбиране за това, което става външно на физическото поле, едва когато насочим поглед върху задния фон на тези събития, върху това, което се влива от духовното поле в тези събития ставащи на физическото поле. И както казах последния път, ние отново трябва да добием смелост, да внесем в настоящето онова древно чувство на мистериите, което не свързва просто физическите събития с един общ пантеистичен, теистичен или както искате го наречете духовен живот, а е в състояние конкретно да проследи отделните събития и човешките изживявания в тези събития чак до духовните първопричини и до произвеждащите ги духовни същества.
към текста >>
Макар и по нейното съдържание непосредствено да няма нищо общо с този духовен
жив
от на настоящето, в много отношения тя е израснала кармически от него и ние наистина трябва да насочим поглед върху някои неща, които привидно не принадлежат към онова, което непосредствено действа в антропософията.
В крайна сметка антропософията е израснала от духовния живот на настоящето.
Макар и по нейното съдържание непосредствено да няма нищо общо с този духовен живот на настоящето, в много отношения тя е израснала кармически от него и ние наистина трябва да насочим поглед върху някои неща, които привидно не принадлежат към онова, което непосредствено действа в антропософията.
Ние трябва да насочим поглед също и върху такива неща, за да обхванем в нашия духовен кръгозор всичко, което в течение на времето е съдействало в различните течения, които споменах. Аз казах, че получаваме действително разбиране за това, което става външно на физическото поле, едва когато насочим поглед върху задния фон на тези събития, върху това, което се влива от духовното поле в тези събития ставащи на физическото поле. И както казах последния път, ние отново трябва да добием смелост, да внесем в настоящето онова древно чувство на мистериите, което не свързва просто физическите събития с един общ пантеистичен, теистичен или както искате го наречете духовен живот, а е в състояние конкретно да проследи отделните събития и човешките изживявания в тези събития чак до духовните първопричини и до произвеждащите ги духовни същества.
към текста >>
И както казах последния път, ние отново трябва да добием смелост, да внесем в настоящето онова древно чувство на мистериите, което не свързва просто физическите събития с един общ пантеистичен, теистичен или както искате го наречете духовен
жив
от, а е в състояние конкретно да проследи отделните събития и човешките из
жив
явания в тези събития чак до духовните първопричини и до произвеждащите ги духовни същества.
В крайна сметка антропософията е израснала от духовния живот на настоящето. Макар и по нейното съдържание непосредствено да няма нищо общо с този духовен живот на настоящето, в много отношения тя е израснала кармически от него и ние наистина трябва да насочим поглед върху някои неща, които привидно не принадлежат към онова, което непосредствено действа в антропософията. Ние трябва да насочим поглед също и върху такива неща, за да обхванем в нашия духовен кръгозор всичко, което в течение на времето е съдействало в различните течения, които споменах. Аз казах, че получаваме действително разбиране за това, което става външно на физическото поле, едва когато насочим поглед върху задния фон на тези събития, върху това, което се влива от духовното поле в тези събития ставащи на физическото поле.
И както казах последния път, ние отново трябва да добием смелост, да внесем в настоящето онова древно чувство на мистериите, което не свързва просто физическите събития с един общ пантеистичен, теистичен или както искате го наречете духовен живот, а е в състояние конкретно да проследи отделните събития и човешките изживявания в тези събития чак до духовните първопричини и до произвеждащите ги духовни същества.
към текста >>
По този начин човекът не може да бъде познат; по този начин не може да бъде познато преди всичко онова в
жив
ота, което действа в човека и се намесва така решаващо в неговата съдба - нещастие, болест, способност или неспособност.
За това ни дава повод онова, което днес трябва да бъде търсено чрез една от най-дълбоките задачи на настоящето. В настоящето отново трябва да се търси едно действително познание за човека с тяло, душа и дух, но не едно такова познание, което се корени в абстрактни идеи и закони, а което може да вникне в действителните основи на цялостното човешко същество. Човекът действително трябва да бъде изучен според неговите здравни и болестни състояния не така, както това се върши днес, според чисто физически познания.
По този начин човекът не може да бъде познат; по този начин не може да бъде познато преди всичко онова в живота, което действа в човека и се намесва така решаващо в неговата съдба - нещастие, болест, способност или неспособност.
Ние се научаваме да познаваме кармата във всички нейни форми, когато, изхождайки от физическия живот, можем да проследим човека в неговата духовност и в неговия вътрешен душевен живот.
към текста >>
Ние се научаваме да познаваме кармата във всички нейни форми, когато, изхождайки от физическия
жив
от, можем да проследим човека в неговата духовност и в неговия вътрешен душевен
жив
от.
За това ни дава повод онова, което днес трябва да бъде търсено чрез една от най-дълбоките задачи на настоящето. В настоящето отново трябва да се търси едно действително познание за човека с тяло, душа и дух, но не едно такова познание, което се корени в абстрактни идеи и закони, а което може да вникне в действителните основи на цялостното човешко същество. Човекът действително трябва да бъде изучен според неговите здравни и болестни състояния не така, както това се върши днес, според чисто физически познания. По този начин човекът не може да бъде познат; по този начин не може да бъде познато преди всичко онова в живота, което действа в човека и се намесва така решаващо в неговата съдба - нещастие, болест, способност или неспособност.
Ние се научаваме да познаваме кармата във всички нейни форми, когато, изхождайки от физическия живот, можем да проследим човека в неговата духовност и в неговия вътрешен душевен живот.
към текста >>
Защото в настоящия земен
жив
от човекът стои пред нас ограничен от неговата кожа.
Този труд ще бъде продължен и тогава ще преминем по-нататък от това, което отначало е развито само в елементарна форма, към онова, което точно от тази страна, от медицинско-патологична страна може да даде едно човешко познание, едно познание за човека. Това ще бъде възможно само благодарение на факта, че в лицето на госпожа д-р Ита Вегман имаме една личност, която в своите медицински проучвания е приела нещата така, че при нея те се развиват по един самопонятен начин към онова, което е духовен възглед за човешката същност. Но тук, в течение на това изследване, в разглеждането на органологията на човека, която виждаме в духовна перспектива, се получават нещата, които водят също до кармическите връзки. Защото същият род виждане, което трябва да развием, за да виждаме духовното, което стои не зад цялостния човек, а зад отделните органи - зад един орган стои светът на Юпитер, зад друг орган светът на Венера и т. н., - разбиранията, които трябва да бъдат развити тук, те водят именно до това, което се представя като възможност да стигнем зад човешките личности, в техните минали земни съществувания.
Защото в настоящия земен живот човекът стои пред нас ограничен от неговата кожа.
Когато придобием способността да виждаме в отделните органи на човека, тогава се разширява това, което е затворено в кожата, като всеки орган сочи към една друга област в света, указвайки пътищата навън в Макрокосмоса. Тогава навън човекът се закръгля и от това се нуждаем ние - от този човек, който отново се изгражда духовно, след като е била преодоляна настоящата форма, която е ограничана от кожата. Когато проследим навън това, което физически е нещо съвършено различно, от това, което си представят днешният анатом и днешният физиолог, това ще ни даде възгледи, които отговарят също и на вижданията в миналите земни съществувания на човека.
към текста >>
И тогава ние из
жив
яваме връзките, които хвърлят светлина в историческото развитие на човечеството и ни правят обяснимо настоящето в това, което съществува физически.
И тогава ние изживяваме връзките, които хвърлят светлина в историческото развитие на човечеството и ни правят обяснимо настоящето в това, което съществува физически.
Всъщност цялото минало на човечеството живее в настоящето. Но с това общо абстрактно изречение не е казано естествено нищо; нали го казват също и материалистите. Важното е как това минало живее в настоящето.
към текста >>
Всъщност цялото минало на човечеството
жив
ее в настоящето.
И тогава ние изживяваме връзките, които хвърлят светлина в историческото развитие на човечеството и ни правят обяснимо настоящето в това, което съществува физически.
Всъщност цялото минало на човечеството живее в настоящето.
Но с това общо абстрактно изречение не е казано естествено нищо; нали го казват също и материалистите. Важното е как това минало живее в настоящето.
към текста >>
Важното е как това минало
жив
ее в настоящето.
И тогава ние изживяваме връзките, които хвърлят светлина в историческото развитие на човечеството и ни правят обяснимо настоящето в това, което съществува физически. Всъщност цялото минало на човечеството живее в настоящето. Но с това общо абстрактно изречение не е казано естествено нищо; нали го казват също и материалистите.
Важното е как това минало живее в настоящето.
към текста >>
Но ние виждаме - естествено не в словесния смисъл, а като се абстрахираме от по-големи периоди време, - ние виждаме наред с Константин да стои Юлиан Апостата - Отстъпникът, наистина една личност, за която знаем, че в нея
жив
ееше мъдростта на мистериите.
Виждате ли, за този, който разглежда историята дълбокомислено, едно събитие именно в първите столетия на християнството се явява заобиколено от една странна тайнственост. Ние виждаме там една личност, която намираме може би вътрешно малко подходяща за целта, виждаме споменатия вече император Константин да приема християнството, за да направи от него това, което то е станало като официалното християнство на Запад.
Но ние виждаме - естествено не в словесния смисъл, а като се абстрахираме от по-големи периоди време, - ние виждаме наред с Константин да стои Юлиан Апостата - Отстъпникът, наистина една личност, за която знаем, че в нея живееше мъдростта на мистериите.
Юлиан Отстъпникът можеше да говори за троичното Слънце. И той изгуби своя живот, защото поради това беше считан за издайник на мистериите, тъй като беше говорил за троичното Слънце. Това не трябваше да бъде сторено в онова време; а в още по-ранни времена още по-малко.
към текста >>
И той изгуби своя
жив
от, защото поради това беше считан за издайник на мистериите, тъй като беше говорил за троичното Слънце.
Виждате ли, за този, който разглежда историята дълбокомислено, едно събитие именно в първите столетия на християнството се явява заобиколено от една странна тайнственост. Ние виждаме там една личност, която намираме може би вътрешно малко подходяща за целта, виждаме споменатия вече император Константин да приема християнството, за да направи от него това, което то е станало като официалното християнство на Запад. Но ние виждаме - естествено не в словесния смисъл, а като се абстрахираме от по-големи периоди време, - ние виждаме наред с Константин да стои Юлиан Апостата - Отстъпникът, наистина една личност, за която знаем, че в нея живееше мъдростта на мистериите. Юлиан Отстъпникът можеше да говори за троичното Слънце.
И той изгуби своя живот, защото поради това беше считан за издайник на мистериите, тъй като беше говорил за троичното Слънце.
Това не трябваше да бъде сторено в онова време; а в още по-ранни времена още по-малко.
към текста >>
Когато се запознаем с това, което е
жив
еело в Юлиан Отстъпника, в нас се събужда дълбок интерес как е
жив
яла тази личност по-нататък.
Когато се запознаем с това, което е живеело в Юлиан Отстъпника, в нас се събужда дълбок интерес как е живяла тази личност по-нататък.
Защото това е една твърде особена индивидуалност, една индивидуалност, за която трябва да кажем: - Той би бил много по-подходящ от Константин, много по-подходящ от Хлодвиг, много по-подходящ от други, за да подготви пътищата на християнството! Това беше заложено в неговата душа. Ако времето би било благоприятно за това, ако биха били налице условията, изхождайки от древните мистерии, той щеше да може да създаде едно праволинейно продължение от предихристиянския Христос, от действителния макроскосмически Логос, до Христос, който трябваше да продължи да действа в човечеството след Тайната на Голгота. И когато духовно вникнем в Юлиан, ние откриваме именно странното нещо: При него това отстъпничество е било само черупка, а в основата на неговата душа всъщност намираме един подтик, един стремеж да обхване християнството, който стремеж той не оставя да излезе наяве, а го подтисна поради безсмислиците на Целзус[3], който е писал за Исус. Случва се понякога именно една гениална личност да бъде заблудена от безсмислиците на хората.
към текста >>
И тогава ние оставяме тази душа на Юлиан Отстъпника в нейния земен
жив
от и с най-голям интерес я проследяваме като индивидуалност в духовните светове.
И тогава ние оставяме тази душа на Юлиан Отстъпника в нейния земен живот и с най-голям интерес я проследяваме като индивидуалност в духовните светове.
Но тук имаме нещо неясно. Нещо неясно обгръща тази душа и само чрез най-интензивно усърдие можем да успеем, да стигнем до яснота в това отношение. В Средновековието върху много неща съществуват възгледи, които винаги са легендарни, които обаче съответстват на действителните събития. Аз вече споменах, колко адекватни, колко отговарящи на действителни събития - макар и естествено легендарни, - са митовете, легендите, които са били свързани с личността на Александър. Колко жив се явява животът на Александър още в описанието на свещеника Лампрехт!
към текста >>
Колко
жив
се явява
жив
отът на Александър още в описанието на свещеника Лампрехт!
И тогава ние оставяме тази душа на Юлиан Отстъпника в нейния земен живот и с най-голям интерес я проследяваме като индивидуалност в духовните светове. Но тук имаме нещо неясно. Нещо неясно обгръща тази душа и само чрез най-интензивно усърдие можем да успеем, да стигнем до яснота в това отношение. В Средновековието върху много неща съществуват възгледи, които винаги са легендарни, които обаче съответстват на действителните събития. Аз вече споменах, колко адекватни, колко отговарящи на действителни събития - макар и естествено легендарни, - са митовете, легендите, които са били свързани с личността на Александър.
Колко жив се явява животът на Александър още в описанието на свещеника Лампрехт!
Това, което продължава да живее от Юлиан, то продължава да живее така, че винаги можем да кажем: Всъщност то иска да изчезне при разглеждането на човека. И когато го проследяваме, ние трябва да полагаме най-големи усилия да останем върху него с духовния поглед. То постоянно ни се изплъзва. Ние го проследяваме през столетията чак до Средновековието: То ни се изплъзва. И когато все пак успяваме да го проследим, ние стигаме с разглеждането до едно особено място, което съвсем не е историческо, което обаче е по-историческо от историческото: Ние стигаме накрая до една женска личност, в която намираме душата на Юлиан Отстъпника, до една женска личност, която под едно подтискащо чрез самото себе си впечатление, извършва нещо важно в живота.
към текста >>
Това, което продължава да
жив
ее от Юлиан, то продължава да
жив
ее така, че винаги можем да кажем: Всъщност то иска да изчезне при разглеждането на човека.
Но тук имаме нещо неясно. Нещо неясно обгръща тази душа и само чрез най-интензивно усърдие можем да успеем, да стигнем до яснота в това отношение. В Средновековието върху много неща съществуват възгледи, които винаги са легендарни, които обаче съответстват на действителните събития. Аз вече споменах, колко адекватни, колко отговарящи на действителни събития - макар и естествено легендарни, - са митовете, легендите, които са били свързани с личността на Александър. Колко жив се явява животът на Александър още в описанието на свещеника Лампрехт!
Това, което продължава да живее от Юлиан, то продължава да живее така, че винаги можем да кажем: Всъщност то иска да изчезне при разглеждането на човека.
И когато го проследяваме, ние трябва да полагаме най-големи усилия да останем върху него с духовния поглед. То постоянно ни се изплъзва. Ние го проследяваме през столетията чак до Средновековието: То ни се изплъзва. И когато все пак успяваме да го проследим, ние стигаме с разглеждането до едно особено място, което съвсем не е историческо, което обаче е по-историческо от историческото: Ние стигаме накрая до една женска личност, в която намираме душата на Юлиан Отстъпника, до една женска личност, която под едно подтискащо чрез самото себе си впечатление, извършва нещо важно в живота. Тази личност вижда - не в себе си, а в една друга личност - копие на съдбата на Юлиан Отстъпника, доколкото Юлиан Отстъпникът направи един поход на Изток и загина там чрез предателство.
към текста >>
И когато все пак успяваме да го проследим, ние стигаме с разглеждането до едно особено място, което съвсем не е историческо, което обаче е по-историческо от историческото: Ние стигаме накрая до една женска личност, в която намираме душата на Юлиан Отстъпника, до една женска личност, която под едно подтискащо чрез самото себе си впечатление, извършва нещо важно в
жив
ота.
Колко жив се явява животът на Александър още в описанието на свещеника Лампрехт! Това, което продължава да живее от Юлиан, то продължава да живее така, че винаги можем да кажем: Всъщност то иска да изчезне при разглеждането на човека. И когато го проследяваме, ние трябва да полагаме най-големи усилия да останем върху него с духовния поглед. То постоянно ни се изплъзва. Ние го проследяваме през столетията чак до Средновековието: То ни се изплъзва.
И когато все пак успяваме да го проследим, ние стигаме с разглеждането до едно особено място, което съвсем не е историческо, което обаче е по-историческо от историческото: Ние стигаме накрая до една женска личност, в която намираме душата на Юлиан Отстъпника, до една женска личност, която под едно подтискащо чрез самото себе си впечатление, извършва нещо важно в живота.
Тази личност вижда - не в себе си, а в една друга личност - копие на съдбата на Юлиан Отстъпника, доколкото Юлиан Отстъпникът направи един поход на Изток и загина там чрез предателство.
към текста >>
Този пример ще намери продължение, когато ще говоря за
жив
ота на Херцелоида и за този, който някога беше изпратен физически като Парцифал.
Вие виждате колко тайнствени, колко загадъчни са пътищата на човечеството в подосновите и на задния фон на съществуването. Този пример, който по един забележителен начин се втъкава в това, което вече разказах във връзка с школата от Шартр, може да обърне вниманието ви върху това, колко чудни са всъщност пътищата на човешката душа и пътищата на развитието на цялото човечество.
Този пример ще намери продължение, когато ще говоря за живота на Херцелоида и за този, който някога беше изпратен физически като Парцифал.
Следващият път ще започна оттам, където сега трябва да прекъснем нашето разглеждане.
към текста >>
22.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Ние стигнахме дотам, където трябваше да прекъснем нишката на развитието, както то действа в духовния
жив
от на настоящето, да прекъснем тази нишка именно с индивидуалността на Юлиан Апостата, съответно с индивидуалността, която е
жив
яла в Юлиан Апостата и за която ви показах, че тя се е преродила в онази личност, за която съществуват само легендарни съобщения, в онази личност, която е тайнствено свързана с легендата за Парцифал като Херцелоида.
Днес бих искал да продължа разглеждането, което започнах завчера.
Ние стигнахме дотам, където трябваше да прекъснем нишката на развитието, както то действа в духовния живот на настоящето, да прекъснем тази нишка именно с индивидуалността на Юлиан Апостата, съответно с индивидуалността, която е живяла в Юлиан Апостата и за която ви показах, че тя се е преродила в онази личност, за която съществуват само легендарни съобщения, в онази личност, която е тайнствено свързана с легендата за Парцифал като Херцелоида.
В тази душа на предишния Юлиан Апостата прониква един задълбочен душевен живот, един задълбочен духовен живот, от който тя действително се нуждаеше срещу бурите и вътрешните опозиционни настроения, през които мина именно в нейното съществуване като Юлиан Апостата. Този живот, за който ви говорих, беше, такъв, че надвисна над живота на Юлиан Апостата като миролюбив, топъл облак. И така душата стана вътрешно по-интензивна. Така душата стана също и по-богата на най-разнообразни вътрешни импулси.
към текста >>
В тази душа на предишния Юлиан Апостата прониква един задълбочен душевен
жив
от, един задълбочен духовен
жив
от, от който тя действително се нуждаеше срещу бурите и вътрешните опозиционни настроения, през които мина именно в нейното съществуване като Юлиан Апостата.
Днес бих искал да продължа разглеждането, което започнах завчера. Ние стигнахме дотам, където трябваше да прекъснем нишката на развитието, както то действа в духовния живот на настоящето, да прекъснем тази нишка именно с индивидуалността на Юлиан Апостата, съответно с индивидуалността, която е живяла в Юлиан Апостата и за която ви показах, че тя се е преродила в онази личност, за която съществуват само легендарни съобщения, в онази личност, която е тайнствено свързана с легендата за Парцифал като Херцелоида.
В тази душа на предишния Юлиан Апостата прониква един задълбочен душевен живот, един задълбочен духовен живот, от който тя действително се нуждаеше срещу бурите и вътрешните опозиционни настроения, през които мина именно в нейното съществуване като Юлиан Апостата.
Този живот, за който ви говорих, беше, такъв, че надвисна над живота на Юлиан Апостата като миролюбив, топъл облак. И така душата стана вътрешно по-интензивна. Така душата стана също и по-богата на най-разнообразни вътрешни импулси.
към текста >>
Този
жив
от, за който ви говорих, беше, такъв, че надвисна над
жив
ота на Юлиан Апостата като миролюбив, топъл облак.
Днес бих искал да продължа разглеждането, което започнах завчера. Ние стигнахме дотам, където трябваше да прекъснем нишката на развитието, както то действа в духовния живот на настоящето, да прекъснем тази нишка именно с индивидуалността на Юлиан Апостата, съответно с индивидуалността, която е живяла в Юлиан Апостата и за която ви показах, че тя се е преродила в онази личност, за която съществуват само легендарни съобщения, в онази личност, която е тайнствено свързана с легендата за Парцифал като Херцелоида. В тази душа на предишния Юлиан Апостата прониква един задълбочен душевен живот, един задълбочен духовен живот, от който тя действително се нуждаеше срещу бурите и вътрешните опозиционни настроения, през които мина именно в нейното съществуване като Юлиан Апостата.
Този живот, за който ви говорих, беше, такъв, че надвисна над живота на Юлиан Апостата като миролюбив, топъл облак.
И така душата стана вътрешно по-интензивна. Така душата стана също и по-богата на най-разнообразни вътрешни импулси.
към текста >>
Но понеже тази душа принадлежеше към онези, които бяха приели още нещо от древните мистерии, които бяха
жив
ели в субстанцията на древните мистерии в едно време, в което в известно отношение мистериите излъчваха все още ясна светлина, тази душа беше приела в себе си много от духовността на Космоса.
Но понеже тази душа принадлежеше към онези, които бяха приели още нещо от древните мистерии, които бяха живели в субстанцията на древните мистерии в едно време, в което в известно отношение мистериите излъчваха все още ясна светлина, тази душа беше приела в себе си много от духовността на Космоса.
Това беше някак изтласкано на заден план през времето на прераждането като Херцелоида, но след това отново излезе наяве и ние намираме тази индивидуалност отново преродена в 16-то столетие. И при тази индивидуалност от 16-то столетие ние виждаме, как изгрява християнизирано онова, която тя беше преживяла като Юлиан Апостата. Тази индивидуалност се преражда отново в 16-то столетие като Тихо де Брахе[1] и застава срещу онова, което изниква в западната цивилизация като Коперников възглед.
към текста >>
И при тази индивидуалност от 16-то столетие ние виждаме, как изгрява християнизирано онова, която тя беше пре
жив
яла като Юлиан Апостата.
Но понеже тази душа принадлежеше към онези, които бяха приели още нещо от древните мистерии, които бяха живели в субстанцията на древните мистерии в едно време, в което в известно отношение мистериите излъчваха все още ясна светлина, тази душа беше приела в себе си много от духовността на Космоса. Това беше някак изтласкано на заден план през времето на прераждането като Херцелоида, но след това отново излезе наяве и ние намираме тази индивидуалност отново преродена в 16-то столетие.
И при тази индивидуалност от 16-то столетие ние виждаме, как изгрява християнизирано онова, която тя беше преживяла като Юлиан Апостата.
Тази индивидуалност се преражда отново в 16-то столетие като Тихо де Брахе[1] и застава срещу онова, което изниква в западната цивилизация като Коперников възглед.
към текста >>
И при Тихо де Брахе ние виждаме всичко това свързано с действителна духовност; духовност, при която, когато обгърнем с поглед неговия
жив
от, можем именно да видим, как старата карма излиза наяве в този
жив
от на Тихо де Брахе, излиза наяве с пълна сила, иска да стане съдържание на съзнанието.
Към това не можеше да се присъедини охарактеризираната индивидуалност, която сега се намираше в Тихо де Брахе, тя не можеше да се съгласи с такъв възглед за света. Ето защо ние виждаме, как по отношение на своя светоглед Тихо де Брахе приема онова, което е използваемо в коперниканството, обаче отхвърля абсолютното движение, което трябваше да се припише на Земята в смисъла на коперниковия образ на света.
И при Тихо де Брахе ние виждаме всичко това свързано с действителна духовност; духовност, при която, когато обгърнем с поглед неговия живот, можем именно да видим, как старата карма излиза наяве в този живот на Тихо де Брахе, излиза наяве с пълна сила, иска да стане съдържание на съзнанието.
Неговите датски родители по всякакъв начин искат да го насочат в юридическата кариера; той е трябвало да изучава правните науки под ръководството на един домашен учител в Лайпциг и само когато този учител спял, той е можел да използва часовете, в които през нощта общувал с боговете. И тук се показва нещо от най-висока степен знаменателно - това се съдържа също и в неговата биография.
към текста >>
И ние имаме знаменателната сцена в
жив
ота на Тихо де Брахе, че като млад човек с първобитни инструменти, с които иначе човек никак не би помислил, че може да направи нещо, той се чувства един ден подтикнат да търси точните места на Сатурн и на Юпитер на небето.
Вие ще видите, че това е от значение за по-късната оценка на индивидуалността Тихо де Брахе - Херцелоида - Юлиан. С много първобитни инструменти, които сам си изработил, той открива важни изчислителни грешки, които са били направени по отношение определяне местата на Сатурн и Юпитер.
И ние имаме знаменателната сцена в живота на Тихо де Брахе, че като млад човек с първобитни инструменти, с които иначе човек никак не би помислил, че може да направи нещо, той се чувства един ден подтикнат да търси точните места на Сатурн и на Юпитер на небето.
Такива неща биват пропити при него от духовност, духовност, която го въвежда в схващането на Вселената така, както трябва всъщност да имаме, когато отново се стремим към модерна посветеност, при което схващане стигаме дотам да говорим за духовни същества, както говорим за физически хора на Земята, защото постоянно можем да ги срещаме, защото между онези човешки индивидуалности, които пребивават тук на Земята, и онези, които са обезплътени и живеят между смъртта и едно ново раждане, съществува само една разлика в битието, една разлика в качеството на битието.
към текста >>
Такива неща биват пропити при него от духовност, духовност, която го въвежда в схващането на Вселената така, както трябва всъщност да имаме, когато отново се стремим към модерна посветеност, при което схващане стигаме дотам да говорим за духовни същества, както говорим за физически хора на Земята, защото постоянно можем да ги срещаме, защото между онези човешки индивидуалности, които пребивават тук на Земята, и онези, които са обезплътени и
жив
еят между смъртта и едно ново раждане, съществува само една разлика в битието, една разлика в качеството на битието.
Вие ще видите, че това е от значение за по-късната оценка на индивидуалността Тихо де Брахе - Херцелоида - Юлиан. С много първобитни инструменти, които сам си изработил, той открива важни изчислителни грешки, които са били направени по отношение определяне местата на Сатурн и Юпитер. И ние имаме знаменателната сцена в живота на Тихо де Брахе, че като млад човек с първобитни инструменти, с които иначе човек никак не би помислил, че може да направи нещо, той се чувства един ден подтикнат да търси точните места на Сатурн и на Юпитер на небето.
Такива неща биват пропити при него от духовност, духовност, която го въвежда в схващането на Вселената така, както трябва всъщност да имаме, когато отново се стремим към модерна посветеност, при което схващане стигаме дотам да говорим за духовни същества, както говорим за физически хора на Земята, защото постоянно можем да ги срещаме, защото между онези човешки индивидуалности, които пребивават тук на Земята, и онези, които са обезплътени и живеят между смъртта и едно ново раждане, съществува само една разлика в битието, една разлика в качеството на битието.
към текста >>
Чрез онази инстинктивна заложба в душата, която той си беше донесъл от
жив
ота като Юлиан Отстъпника, която тогава не беше проникната от рационализъм или интелектуализъм, а беше интуитивна, имагинативна - такъв беше вътрешният
жив
от на Юлиан Отстъпника, - чрез всичко това той успя да направи нещо събуждащо голямо удивление.
Това разпалва в Тихо де Брахе една извънредно важна способност за вникване във взаимовръзките, които се виждат, когато тук на Земята човек не счита, че всичко е причинено от земни импулси и изчислява това горе в звездите по математически начин, когато той прозира проникващите едни в други действия на звездните импулси и на човешките исторически импулси.
Чрез онази инстинктивна заложба в душата, която той си беше донесъл от живота като Юлиан Отстъпника, която тогава не беше проникната от рационализъм или интелектуализъм, а беше интуитивна, имагинативна - такъв беше вътрешният живот на Юлиан Отстъпника, - чрез всичко това той успя да направи нещо събуждащо голямо удивление.
към текста >>
Тогава за онези, които бяха в тази школа, започна един
жив
от, който протичаше така, че в духовния свят бяха разгърнати сили и дейности, и че тези дейности действаха долу във физическия свят, действаха във връзка.
Аз по-рано обърнах вниманието ви към великата свръхсетивна школа в 15-то, 16-то столетие, която се намираше под самото покровителство и ръководство на Михаил.
Тогава за онези, които бяха в тази школа, започна един живот, който протичаше така, че в духовния свят бяха разгърнати сили и дейности, и че тези дейности действаха долу във физическия свят, действаха във връзка.
с физическия свят. Така например точно в това време, което последва времето на тази свръхсетивна школа, се падна една важна задача на една индивидуалност, за чийто живот аз често говорих - индивидуалността на Александър Велики.
към текста >>
Така например точно в това време, което последва времето на тази свръхсетивна школа, се падна една важна задача на една индивидуалност, за чийто
жив
от аз често говорих - индивидуалността на Александър Велики.
Аз по-рано обърнах вниманието ви към великата свръхсетивна школа в 15-то, 16-то столетие, която се намираше под самото покровителство и ръководство на Михаил. Тогава за онези, които бяха в тази школа, започна един живот, който протичаше така, че в духовния свят бяха разгърнати сили и дейности, и че тези дейности действаха долу във физическия свят, действаха във връзка. с физическия свят.
Така например точно в това време, което последва времето на тази свръхсетивна школа, се падна една важна задача на една индивидуалност, за чийто живот аз често говорих - индивидуалността на Александър Велики.
към текста >>
Така че можем да кажем: В края на 18-то и началото на 19-то столетие на непосредствената граница на физическия сетивен свят, много близко до този физически-сетивен свят - естествено това трябва да се разбира качествено, - витаеше, носеше се едно свръхсетивно събитие, един свръхсетивен процес, който представлява свръхсетивни култови действия, мощно развитие на образи на духовния
жив
от, на мировите същества, на съществата на йерархиите, във връзка с великите етерни действия на Космоса и с човешките действия на Земята.
Тогава в свръхсетивния свят бе устроен един култ, който протичаше в действителни имагинации от духовно естество.
Така че можем да кажем: В края на 18-то и началото на 19-то столетие на непосредствената граница на физическия сетивен свят, много близко до този физически-сетивен свят - естествено това трябва да се разбира качествено, - витаеше, носеше се едно свръхсетивно събитие, един свръхсетивен процес, който представлява свръхсетивни култови действия, мощно развитие на образи на духовния живот, на мировите същества, на съществата на йерархиите, във връзка с великите етерни действия на Космоса и с човешките действия на Земята.
Интересно е, че в един особено благоприятен момент на тази свръхсетивна култова дейност, бих искал да кажа, в духа на Гьоте се вля един миниатюрен образ. И този миниатюрен образ, този метаморфозиран, изменен образ, Гьоте описа в своята «Приказка за зелената змия и за прекрасната Лилия». Това е един случай, където леко нещо се показва навън. Виждате ли, това беше един свръхсетивен култ, в който участваха предимно онези, които бяха взели участие в течението на Михаил при всички откровения, при всички свръхсетивни и сетивни откровения, за които аз говорих.
към текста >>
Той беше влязъл в християнството, през времето когато
жив
ееше като душа на Херцелоида.
Навсякъде индивидуалността, която накрая се беше въплътила в Тихо де Брахе, играе извънредно голяма роля. Навсякъде той се стреми да запази великите, трайните импулси на това, което се нарича езичество, древна същност на мистериите, именно за по-доброто разбиране на християнството.
Той беше влязъл в християнството, през времето когато живееше като душа на Херцелоида.
Сега той се стремеше да внесе в представите на християнството всичко онова, което имаше като посвещение на Юлиан Апостата. Това се яви особено важно за онези души, за които говорих тук. С всички тези течения са свързани множество души, които сега се намират в антропософското движение, които честно се стремят към това движение. Те се чувстват привлечени от течението на Михаил именно чрез вътрешната природа и същност на това течение на Михаил. И Тихо де Брахе имаше важно влияние върху това, в края на 19-то столетие или в началото на 20-то столетия, но предимно в края на 19-то столетие тези души да слязат на Земята подготвени, за да виждат или чувстват Христос не само така, както го чувстват различните вероизповедания, а отново в цялата негова величествена мирова сила като космически Христос.
към текста >>
И можем вече да кажем: - Онова, което
жив
ее в антропософията, е подбудено първо от школата на Михаил в 15-то, 16-то столетие и от онзи култ, който беше извършен в свръхсетивния свят в края на 18-то и началото на 19-то столетие.
Напротив мнозина, които се чувстваха привлечени от това, което аз описах като дела на Михаил в свръхсетивния свят, които по един честен начин се чувстваха привлечени към едно такова духовно движение, те се вляха именно в течението на антропософското движение.
И можем вече да кажем: - Онова, което живее в антропософията, е подбудено първо от школата на Михаил в 15-то, 16-то столетие и от онзи култ, който беше извършен в свръхсетивния свят в края на 18-то и началото на 19-то столетие.
към текста >>
Но една истинска подготовка сред земния
жив
от не съществува.
Но виждате ли, мои мили приятели, за антропософията, когато я вземем в нейното днешно съдържание и я проследим в миналото, ние намираме малко земна подготовка. Върнете се малко назад от това, което днес се явява като антропософия, и потърсете безпристрастно, с разбиране неразмътено от всевъзможни филологически извъртания, потърсете някъде изворите на тази антропософия в течение на 19-то столетие: Вие не ще ги намерите. Вие ще намерите само отделни следи от духовно схващане, които след това можаха да намерят употреба в цялото устройство на антропософията като семена, като зародиши, но като зародиши, намиращи употреба по твърде пестелив начин.
Но една истинска подготовка сред земния живот не съществува.
към текста >>
Но когато така
жив
о проследим в миналото духовния
жив
от на 19-то столетие до Гьоте, Хердер, даже ако искате до Лесинг, тогава онова, което е действало в отделни духове в края на 18-то столетие, в първата половина на 19-то столетие, ни се явява все пак поне много силно духовно повлияно, макар то да се яви в силни абстракции например при Хегел или в абстрактно образна форма при Шелинг.
В замяна на това толкова по-силна е подготовката в свръхсетивния свят. И в заключение, доколко дейността на Гьоте също и след неговата смърт - макар в моите книги това да изглежда другояче, - е съдействала за изграждането на антропософията, това вие всички знаете. Най-важното по отношение на тези неща, непосредствено най-важното се е разиграло вече в свръхсетивния свят.
Но когато така живо проследим в миналото духовния живот на 19-то столетие до Гьоте, Хердер, даже ако искате до Лесинг, тогава онова, което е действало в отделни духове в края на 18-то столетие, в първата половина на 19-то столетие, ни се явява все пак поне много силно духовно повлияно, макар то да се яви в силни абстракции например при Хегел или в абстрактно образна форма при Шелинг.
към текста >>
Тогава ще открием знаменателни явления, които се явяват в духовния
жив
от на първата половина на 19-то столетие и които след това, първоначално само потънаха в онова, което беше духовен
жив
от, материалистичен
жив
от на втората половина на 19-то столетие.
Но ние трябва да отидем по-надълбоко.
Тогава ще открием знаменателни явления, които се явяват в духовния живот на първата половина на 19-то столетие и които след това, първоначално само потънаха в онова, което беше духовен живот, материалистичен живот на втората половина на 19-то столетие.
И въпреки всичко, в това макар и в абстрактни понятия, има нещо напълно духовно, има духовен живот и творчество.
към текста >>
И въпреки всичко, в това макар и в абстрактни понятия, има нещо напълно духовно, има духовен
жив
от и творчество.
Но ние трябва да отидем по-надълбоко. Тогава ще открием знаменателни явления, които се явяват в духовния живот на първата половина на 19-то столетие и които след това, първоначално само потънаха в онова, което беше духовен живот, материалистичен живот на втората половина на 19-то столетие.
И въпреки всичко, в това макар и в абстрактни понятия, има нещо напълно духовно, има духовен живот и творчество.
към текста >>
Ние виждаме след това, как в Шелинг почти о
жив
ява платонизмът.
Шелинг се явява почти както Фихте, не с такава сила, но с такъв род мислене. Но ние скоро виждаме, че духът на Шелинг са разширява. Също както Фихте той говори за «аз» и «не-аз»; за всякакви подобни абстрактности говори и Шелинг в своята младост, като с това въодушевява хората в Йена. Това обаче скоро го изоставя, духът му се разширява и ние виждаме в него да проникват такива представи, които макар и да са изградени от фантазия, все пак са насочени към имагинации. Това върви известно време по-нататък, след това той се задълбочава в такива духове като Яков Бьоме, описва нещо, което по целия негов тон и стил е различно от неговата предишна дейност - основата на човешката свобода, един вид възкресение на идеите на Яков Бьоме.
Ние виждаме след това, как в Шелинг почти оживява платонизмът.
Той съчинява един разговор върху светогледа - «Бруно», който действително напомня диалозите на Платон и който е много убедителен. Интересно е също едно друго малко съчинение «Клара», в което свръхсетивният свят играе голяма роля.
към текста >>
Неговите съвременници философи го считат за един
жив
мъртвец, бих искал да кажа, за един
жив
о-мъртъв.
След това Шелинг продължително време изпада в мълчание.
Неговите съвременници философи го считат за един жив мъртвец, бих искал да кажа, за един живо-мъртъв.
След това той публикува извънредно важното съчинение «Самотракските мистерии»[4], - което отново представлява едно разширение на неговия дух. Първоначално той все още живее в Мюнхен, докато кралят на Прусия го повиква да изнася лекции върху онази философия в Берлинския университет, за която Шелинг казва, че я е разработил в тишината на уединението в течение на десетилетия. И сега Шелинг се явява в Берлин с онази философия, която се съдържа в оставените от него съчинения «Философия на митологията» и «Философия на откровението». Той не прави особено голямо впечатление на берлинската публика, защото съдържанието на това, което говори в Берлин, е, че с цялото свое размишление човекът всъщност не достига до нищо относно светогледите; в човешката душа трябва да проникне нещо, което като действителен духовен свят да оживи размишлението.
към текста >>
Първоначално той все още
жив
ее в Мюнхен, докато кралят на Прусия го повиква да изнася лекции върху онази философия в Берлинския университет, за която Шелинг казва, че я е разработил в тишината на уединението в течение на десетилетия.
След това Шелинг продължително време изпада в мълчание. Неговите съвременници философи го считат за един жив мъртвец, бих искал да кажа, за един живо-мъртъв. След това той публикува извънредно важното съчинение «Самотракските мистерии»[4], - което отново представлява едно разширение на неговия дух.
Първоначално той все още живее в Мюнхен, докато кралят на Прусия го повиква да изнася лекции върху онази философия в Берлинския университет, за която Шелинг казва, че я е разработил в тишината на уединението в течение на десетилетия.
И сега Шелинг се явява в Берлин с онази философия, която се съдържа в оставените от него съчинения «Философия на митологията» и «Философия на откровението». Той не прави особено голямо впечатление на берлинската публика, защото съдържанието на това, което говори в Берлин, е, че с цялото свое размишление човекът всъщност не достига до нищо относно светогледите; в човешката душа трябва да проникне нещо, което като действителен духовен свят да оживи размишлението.
към текста >>
Той не прави особено голямо впечатление на берлинската публика, защото съдържанието на това, което говори в Берлин, е, че с цялото свое размишление човекът всъщност не достига до нищо относно светогледите; в човешката душа трябва да проникне нещо, което като действителен духовен свят да о
жив
и размишлението.
След това Шелинг продължително време изпада в мълчание. Неговите съвременници философи го считат за един жив мъртвец, бих искал да кажа, за един живо-мъртъв. След това той публикува извънредно важното съчинение «Самотракските мистерии»[4], - което отново представлява едно разширение на неговия дух. Първоначално той все още живее в Мюнхен, докато кралят на Прусия го повиква да изнася лекции върху онази философия в Берлинския университет, за която Шелинг казва, че я е разработил в тишината на уединението в течение на десетилетия. И сега Шелинг се явява в Берлин с онази философия, която се съдържа в оставените от него съчинения «Философия на митологията» и «Философия на откровението».
Той не прави особено голямо впечатление на берлинската публика, защото съдържанието на това, което говори в Берлин, е, че с цялото свое размишление човекът всъщност не достига до нищо относно светогледите; в човешката душа трябва да проникне нещо, което като действителен духовен свят да оживи размишлението.
към текста >>
Въпреки абстрактната форма, от това, което
жив
ееше в Шелинг винаги излизаше определена топлота.
Когато проследяваме Шелинг по този начин, ние можем да изпаднем във вътрешни трудности и конфликти. Този последен период на Шелинг от една страна е ужасно описван в историите на философията, но навсякъде там над тази глава стои заглавието: «Теософията на Шелинг». Винаги се случваше така, че трябваше много да се занимавам с Шелинг.
Въпреки абстрактната форма, от това, което живееше в Шелинг винаги излизаше определена топлота.
Така в младостта ми аз се занимавах твърде много с онзи платонически разговор, който вече споменах: «Бруно, или върху божественото и природното начало на нещата». Шелинг, който от 1854 година отново пребиваваше в духовния свят, ми беше много близък именно чрез този разговор "Бруно". Когато го четях и се вживявах в него, ми ставаше много близък чрез своята «Клара», но особено чрез неговото съчинение върху самотракските мистерии. Човек лесно навлизаше в действителната, духовна близост на Шелинг. И още в началото на 90-те години на миналото столетие в Берлин ми стана напълно ясно - при другите личности, които са действали в първата половина на 19-то столетие, може да е било друго, но при Шелинг беше ясно: - Тук въпреки всичко действа духовна инспирация.
към текста >>
Когато го четях и се в
жив
явах в него, ми ставаше много близък чрез своята «Клара», но особено чрез неговото съчинение върху самотракските мистерии.
Този последен период на Шелинг от една страна е ужасно описван в историите на философията, но навсякъде там над тази глава стои заглавието: «Теософията на Шелинг». Винаги се случваше така, че трябваше много да се занимавам с Шелинг. Въпреки абстрактната форма, от това, което живееше в Шелинг винаги излизаше определена топлота. Така в младостта ми аз се занимавах твърде много с онзи платонически разговор, който вече споменах: «Бруно, или върху божественото и природното начало на нещата». Шелинг, който от 1854 година отново пребиваваше в духовния свят, ми беше много близък именно чрез този разговор "Бруно".
Когато го четях и се вживявах в него, ми ставаше много близък чрез своята «Клара», но особено чрез неговото съчинение върху самотракските мистерии.
Човек лесно навлизаше в действителната, духовна близост на Шелинг. И още в началото на 90-те години на миналото столетие в Берлин ми стана напълно ясно - при другите личности, които са действали в първата половина на 19-то столетие, може да е било друго, но при Шелинг беше ясно: - Тук въпреки всичко действа духовна инспирация.
към текста >>
И така ние си изградихме следната картина: Да речем, първо долу във физическия свят минаващият през разнообразните съдбини на своя
жив
от Шелинг, - както казах, между тези съдбини имаше продължително уединение, - който беше третиран по най-различен начин от своите себеподобни, понякога с огромно въодушевление, понякога осмиван, подиграван.
И така ние си изградихме следната картина: Да речем, първо долу във физическия свят минаващият през разнообразните съдбини на своя живот Шелинг, - както казах, между тези съдбини имаше продължително уединение, - който беше третиран по най-различен начин от своите себеподобни, понякога с огромно въодушевление, понякога осмиван, подиграван.
Този Шелинг, който винаги правеше едно значително впечатление, когато се явяваше лично, той, ниският, набит мъж с извънредно изразителната глава, с още искрящи, огненоискрящи очи до най-дълбока старост, от които говореше огънят на истината, огънят на познанието, този Шелинг, колкото повече го разглеждаме, можем напълно ясно да видим, че има моменти, когато в него отгоре се вливат инспирации. Това стана най-нагледно за мен, когато прочетох рецензията на Роберт Цимерман върху съчинението на Шелинг «Възрастите на света»- за когото знаете, че от него произхожда думата «антропософия»[5], но неговата антропософия е цял храсталак от понятия. Аз много ценя Роберт Цимерман, но тогава все пак вътрешно трябваше да въздъхна: - О ти филистър! -
към текста >>
И когато към средата на 90-те години се занимавах особено интензивно да търся онова, което са духовните основи на епохата на Михаил и други подобни неща, и когато тогава аз самият навлязох в една фаза от
жив
ота - за тези неща мога само да загатна в моята автобиография, но вече сторих това, - в която трябваше силно да из
жив
ея света, непосредствено граничещ с нашия физическо-сетивен свят, който обаче е разделен от него само с една тънка стена - в този съседен свят се разиграват всъщност гигантските факти, те не са така силно отделени от нашия свят.
Вие следователно виждате, че навсякъде тук има нещо, което именно при Шелинг действа така, че можем да кажем: - Тук долу се намира Шелинг а там горе става нещо, което действа надолу върху Шелинг. - Тук при Шелинг става особено нагледно, че всъщност съществува едно постоянно взаимодействие на духовния свят горе и на земния свят долу относно духовното развитие.
И когато към средата на 90-те години се занимавах особено интензивно да търся онова, което са духовните основи на епохата на Михаил и други подобни неща, и когато тогава аз самият навлязох в една фаза от живота - за тези неща мога само да загатна в моята автобиография, но вече сторих това, - в която трябваше силно да изживея света, непосредствено граничещ с нашия физическо-сетивен свят, който обаче е разделен от него само с една тънка стена - в този съседен свят се разиграват всъщност гигантските факти, те не са така силно отделени от нашия свят.
Когато се намирах във Ваймар, където от една страна съизживявах извънредно силно обществения живот на Ваймар във всички направления, но в същото време чувствах вътрешната необходимост силно да се оттеглям от всичко, така че тези неща вървяха успоредно, аз стигнах всъщност до положението да съизживявам до най-повишена степен духовния свят, даже до по-висока степен отколкото физическия свят. Така че още като младеж на мен не ми беше трудно бързо да обгърна с поглед някой светоглед, който влизаше в моята сфера; но аз трябваше да гледам някой камък или едно растение, които трябваше отново да позная, не три, четири пъти, а петдесет, шестдесет пъти - не можех да свържа лесно душата си с онова, което на физическия свят получава имена по физически начин.
към текста >>
Когато се намирах във Ваймар, където от една страна съиз
жив
явах извънредно силно обществения
жив
от на Ваймар във всички направления, но в същото време чувствах вътрешната необходимост силно да се оттеглям от всичко, така че тези неща вървяха успоредно, аз стигнах всъщност до положението да съиз
жив
явам до най-повишена степен духовния свят, даже до по-висока степен отколкото физическия свят.
Вие следователно виждате, че навсякъде тук има нещо, което именно при Шелинг действа така, че можем да кажем: - Тук долу се намира Шелинг а там горе става нещо, което действа надолу върху Шелинг. - Тук при Шелинг става особено нагледно, че всъщност съществува едно постоянно взаимодействие на духовния свят горе и на земния свят долу относно духовното развитие. И когато към средата на 90-те години се занимавах особено интензивно да търся онова, което са духовните основи на епохата на Михаил и други подобни неща, и когато тогава аз самият навлязох в една фаза от живота - за тези неща мога само да загатна в моята автобиография, но вече сторих това, - в която трябваше силно да изживея света, непосредствено граничещ с нашия физическо-сетивен свят, който обаче е разделен от него само с една тънка стена - в този съседен свят се разиграват всъщност гигантските факти, те не са така силно отделени от нашия свят.
Когато се намирах във Ваймар, където от една страна съизживявах извънредно силно обществения живот на Ваймар във всички направления, но в същото време чувствах вътрешната необходимост силно да се оттеглям от всичко, така че тези неща вървяха успоредно, аз стигнах всъщност до положението да съизживявам до най-повишена степен духовния свят, даже до по-висока степен отколкото физическия свят.
Така че още като младеж на мен не ми беше трудно бързо да обгърна с поглед някой светоглед, който влизаше в моята сфера; но аз трябваше да гледам някой камък или едно растение, които трябваше отново да позная, не три, четири пъти, а петдесет, шестдесет пъти - не можех да свържа лесно душата си с онова, което на физическия свят получава имена по физически начин.
към текста >>
В този Ваймар, както писах в моята автобиография, аз из
жив
ях моите уединения.
По онова време, през време на Ваймарската епоха това състояние беше повишено до най-висока степен. Преди там да беше проведено конституционното републиканско събрание, Ваймар беше като един оазис, като един духовен оазис, съвършено различен от други места в Германия.
В този Ваймар, както писах в моята автобиография, аз изживях моите уединения.
И веднъж в 1897 година, за да открия някои неща, аз отново взех в ръцете си книгите на Шелинг «Божествата от Самотраке» и «Философия на митологията», взех ги само така, не да ги изучавам, а просто като подбуда, както се вземат външни помощни средства. Нали да речем, някой, който прави изследвания в духовния свят, иска да си улесни изследването: Това са чисто външни помощни средства, които човек има, както човек има също и технически помощни средства, които нямат някаква връзка със самия изследван въпрос. Ако, да речем, някой иска да прави изследвания върху първите християнски столетия, няколко нощи той слага под главата си писанията на свети Августин или на Климент Александрийски; това е една външна подбуда, както някое техническо помощно средство, когато човек иска да си спомни нещо. Така и аз взех тогава в ръцете си книгите на Шелинг «Божествата на Самотраке» и «Философия на митологията». Но всъщност имах предвид онова, което в течение на 19-то столетие се разигра именно така, че след това се разля надолу и можеше да се превърне в антропософия.
към текста >>
И тогава човек съзира, как между други духове точно Тихо де Брахе, който е бил въплътен като индивидуалност също и в Юлиан Апостата, е допринесъл много, за да могат да изникнат някои неща в новия духовен
жив
от, които на свой ред са въздействали така подбуждащо, че поне външните форми на израза можеха да бъдат взети от тях за устроеното по антропософски.
Когато аз действително можах да проследя Шелинг в неговото биографическо развитие, но не така ясно - то стана ясно едва много, много по-късно, когато бях написал вече моята книга «Загадки на философията», там можах, - не напълно ясно - да схвана, колко много неща в съчиненията на Шелинг са били написани всъщност от него под вдъхновение и че вдъхновителят е Юлиан Апостата - Херцелоида - Тихо де Брахе, който сам не се намираше въплътен на физическото поле, но е действал извънредно много чрез душата на Шелинг. И при това аз съзрях, че точно този Тихо де Брахе беше напреднал по един превъзходен начин след неговото съществуване като Тихо де Брахе. През телесното устройство на Шелинг можеше да премине само малко нещо. Но когато човек вече знае, че индивидуалността на Тихо де Брахе витае над Шелинг вдъхновявайки го и след това чете гениалните проблясъци в «Божествата от Самотраке», гениалните проблясъци именно в края на «Философия на откровението», с величественото по рода си Шелингово тълкуване на древните мистерии, когато човек се задълбочи в така чудния език, който Шелинг използва, след кратко време той не слуша вече да говори Шелинг, а Тихо де Брахе.
И тогава човек съзира, как между други духове точно Тихо де Брахе, който е бил въплътен като индивидуалност също и в Юлиан Апостата, е допринесъл много, за да могат да изникнат някои неща в новия духовен живот, които на свой ред са въздействали така подбуждащо, че поне външните форми на израза можеха да бъдат взети от тях за устроеното по антропософски.
към текста >>
Той откри сродството между това, което твори чисто душевно във фантазията, когато човек твори художествено и онова, което действа вътрешно като сила на растежа и на
жив
ота.
От друга страна, едно съчинение от немската философия, което ми направи голямо впечатление, е това на Якоб Фрошамер: «Фантазията като основен принцип на мировия процес»[6]. Това е изпълнено с дух произведение от края на 19-то столетие. Изпълнено с дух затова, защото този смел човек, който е бил отлъчен от църквата, чиито съчинения са поставени в списъка на забранените от католическата църква, беше смел също и спрямо науката.
Той откри сродството между това, което твори чисто душевно във фантазията, когато човек твори художествено и онова, което действа вътрешно като сила на растежа и на живота.
За да се напише нещо подобно в онова време, беше необходимо да има нещо необикновено. «Фантазията като основен принцип на мировия процес», като мирова творяща сила, е вече едно важно съчинение.
към текста >>
И отново открих: Вдъхновяващият дух е същият, който беше
жив
ял в Тихо Де Брахе, в Юлиан Апостата.
Така този Якоб Фрошамер ме заинтересува много. Аз се опитах да го опозная, а именно също действително, не само чрез неговите съчинения.
И отново открих: Вдъхновяващият дух е същият, който беше живял в Тихо Де Брахе, в Юлиан Апостата.
към текста >>
И вие виждате, че, когато днес насочим поглед нагоре към това, което действа всъщност в свръхсетивния свят и знаем в какво отношение стои антропософията към него, това ни служи отлично когато в един напълно конкретен смисъл в конкретния духовен
жив
от разширим изследването относно историята,: Тук на Земята се намират определен брой души, които честно се стремят към антропософията, които винаги са стояли близо до теченията на Михаил; отвъд в свръхсетивния свят се намират определен брой души, именно учителите от Шартр, които са се задържали там.
И вие виждате, че, когато днес насочим поглед нагоре към това, което действа всъщност в свръхсетивния свят и знаем в какво отношение стои антропософията към него, това ни служи отлично когато в един напълно конкретен смисъл в конкретния духовен живот разширим изследването относно историята,: Тук на Земята се намират определен брой души, които честно се стремят към антропософията, които винаги са стояли близо до теченията на Михаил; отвъд в свръхсетивния свят се намират определен брой души, именно учителите от Шартр, които са се задържали там.
Между тези, които се намират тук в сетивния свят и онези, които са горе в духовния свят, съществува най-решителната тенденция да обединят тяхната дейност.
към текста >>
И нещо, което трябва да приемем в нашите души, мои мили приятели, е съзнанието, че в неговата същност антропософското движение е призвано да действа по-нататък - и не само в най-значителните си, но в почти всички ваши души тя е призвана отново да се яви в края на 20-то столетие, когато трябва да бъде даден големият тласък за духовния
жив
от на Земята, защото иначе земната цивилизация ще навлезе окончателно в нейния упадък, признаците на който тя още днес така силно показва.
И нещо, което трябва да приемем в нашите души, мои мили приятели, е съзнанието, че в неговата същност антропософското движение е призвано да действа по-нататък - и не само в най-значителните си, но в почти всички ваши души тя е призвана отново да се яви в края на 20-то столетие, когато трябва да бъде даден големият тласък за духовния живот на Земята, защото иначе земната цивилизация ще навлезе окончателно в нейния упадък, признаците на който тя още днес така силно показва.
към текста >>
Това е, което от такива основи бих желал да запаля във вашите сърца, мои мили приятели, нещо от пламъците, от които се нуждаем, за да направим още сега толкова силен духовния
жив
от сред антропософското движение, че да се явим подготвени по един правилен начин, когато настъпи онази велика епоха, в която отново ще действаме на Земята след съкратено пребиваване в свръхсетивния
жив
от, когато настъпи тази велика епоха, при която за спасението на Земята точно в нейните най-важни страни ще се разчита именно на онова, което антропософите могат да направят.
Това е, което от такива основи бих желал да запаля във вашите сърца, мои мили приятели, нещо от пламъците, от които се нуждаем, за да направим още сега толкова силен духовния живот сред антропософското движение, че да се явим подготвени по един правилен начин, когато настъпи онази велика епоха, в която отново ще действаме на Земята след съкратено пребиваване в свръхсетивния живот, когато настъпи тази велика епоха, при която за спасението на Земята точно в нейните най-важни страни ще се разчита именно на онова, което антропософите могат да направят.
към текста >>
Мисля, че самото виждане на тази перспектива на бъдещето може да въодушеви и вдъхнови антропософите, може да доведе антропософите дотам да събудят в себе си чувства, които да ги носят през настоящия земен
жив
от по един правилен, енергичен, решителен, изпълнен с ентусиазъм начин, за да може това да бъде една подготовка за онова, което трябва да стане в края на 20-то столетие и за което антропософията трябва да бъде призвана.
Мисля, че самото виждане на тази перспектива на бъдещето може да въодушеви и вдъхнови антропософите, може да доведе антропософите дотам да събудят в себе си чувства, които да ги носят през настоящия земен живот по един правилен, енергичен, решителен, изпълнен с ентусиазъм начин, за да може това да бъде една подготовка за онова, което трябва да стане в края на 20-то столетие и за което антропософията трябва да бъде призвана.
към текста >>
23.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Бих искал да устроя днешната и утрешната лекция така, че от това да се получат някои насоки, които от една страна да осветлят действието на кармата, но също и значението на познанията за кармата на хората и за общото историческо развитие на духовния
жив
от.
Бих искал да устроя днешната и утрешната лекция така, че от това да се получат някои насоки, които от една страна да осветлят действието на кармата, но също и значението на познанията за кармата на хората и за общото историческо развитие на духовния живот.
Ние не можем да разберем кармата в нейното действие, когато насочваме поглед само върху редуващите се земни съществувания на някоя индивидуалност. Без съмнение в земния живот, в който срещаме силно осветен земния път на този или онзи човек или нашия собствен земен път, ние се интересуваме преди всичко от въпроса: - Как резултатите от миналите земни съществувания преминават в следващите земни съществувания? - Но този начин на действие никога не би се изяснил, ако би трябвало да заседнем при земните съществувания, защото между земните съществувания човекът живее също и между смъртта и едно ново раждане. И в този живот между смъртта и едно ново раждане се изработва същинската карма от това, което е станало в един живот във връзка с други човешки души, които са обезплътени, които са кармически свързани помежду си, които се намират също в живота между смъртта и едно ново раждане, където са във връзка с духовете на висшите йерархии, а също и с духовете на по-нисшите йерархии. И тази карма в нейното изработване става разбираема само тогава, когато можем да насочим поглед към извънземната звездна същност, която така, както се явява пред физическите очи, показва само нейната външна страна.
към текста >>
Без съмнение в земния
жив
от, в който срещаме силно осветен земния път на този или онзи човек или нашия собствен земен път, ние се интересуваме преди всичко от въпроса: - Как резултатите от миналите земни съществувания преминават в следващите земни съществувания?
Бих искал да устроя днешната и утрешната лекция така, че от това да се получат някои насоки, които от една страна да осветлят действието на кармата, но също и значението на познанията за кармата на хората и за общото историческо развитие на духовния живот. Ние не можем да разберем кармата в нейното действие, когато насочваме поглед само върху редуващите се земни съществувания на някоя индивидуалност.
Без съмнение в земния живот, в който срещаме силно осветен земния път на този или онзи човек или нашия собствен земен път, ние се интересуваме преди всичко от въпроса: - Как резултатите от миналите земни съществувания преминават в следващите земни съществувания?
- Но този начин на действие никога не би се изяснил, ако би трябвало да заседнем при земните съществувания, защото между земните съществувания човекът живее също и между смъртта и едно ново раждане. И в този живот между смъртта и едно ново раждане се изработва същинската карма от това, което е станало в един живот във връзка с други човешки души, които са обезплътени, които са кармически свързани помежду си, които се намират също в живота между смъртта и едно ново раждане, където са във връзка с духовете на висшите йерархии, а също и с духовете на по-нисшите йерархии. И тази карма в нейното изработване става разбираема само тогава, когато можем да насочим поглед към извънземната звездна същност, която така, както се явява пред физическите очи, показва само нейната външна страна.
към текста >>
- Но този начин на действие никога не би се изяснил, ако би трябвало да заседнем при земните съществувания, защото между земните съществувания човекът
жив
ее също и между смъртта и едно ново раждане.
Бих искал да устроя днешната и утрешната лекция така, че от това да се получат някои насоки, които от една страна да осветлят действието на кармата, но също и значението на познанията за кармата на хората и за общото историческо развитие на духовния живот. Ние не можем да разберем кармата в нейното действие, когато насочваме поглед само върху редуващите се земни съществувания на някоя индивидуалност. Без съмнение в земния живот, в който срещаме силно осветен земния път на този или онзи човек или нашия собствен земен път, ние се интересуваме преди всичко от въпроса: - Как резултатите от миналите земни съществувания преминават в следващите земни съществувания?
- Но този начин на действие никога не би се изяснил, ако би трябвало да заседнем при земните съществувания, защото между земните съществувания човекът живее също и между смъртта и едно ново раждане.
И в този живот между смъртта и едно ново раждане се изработва същинската карма от това, което е станало в един живот във връзка с други човешки души, които са обезплътени, които са кармически свързани помежду си, които се намират също в живота между смъртта и едно ново раждане, където са във връзка с духовете на висшите йерархии, а също и с духовете на по-нисшите йерархии. И тази карма в нейното изработване става разбираема само тогава, когато можем да насочим поглед към извънземната звездна същност, която така, както се явява пред физическите очи, показва само нейната външна страна.
към текста >>
И в този
жив
от между смъртта и едно ново раждане се изработва същинската карма от това, което е станало в един
жив
от във връзка с други човешки души, които са обезплътени, които са кармически свързани помежду си, които се намират също в
жив
ота между смъртта и едно ново раждане, където са във връзка с духовете на висшите йерархии, а също и с духовете на по-нисшите йерархии.
Бих искал да устроя днешната и утрешната лекция така, че от това да се получат някои насоки, които от една страна да осветлят действието на кармата, но също и значението на познанията за кармата на хората и за общото историческо развитие на духовния живот. Ние не можем да разберем кармата в нейното действие, когато насочваме поглед само върху редуващите се земни съществувания на някоя индивидуалност. Без съмнение в земния живот, в който срещаме силно осветен земния път на този или онзи човек или нашия собствен земен път, ние се интересуваме преди всичко от въпроса: - Как резултатите от миналите земни съществувания преминават в следващите земни съществувания? - Но този начин на действие никога не би се изяснил, ако би трябвало да заседнем при земните съществувания, защото между земните съществувания човекът живее също и между смъртта и едно ново раждане.
И в този живот между смъртта и едно ново раждане се изработва същинската карма от това, което е станало в един живот във връзка с други човешки души, които са обезплътени, които са кармически свързани помежду си, които се намират също в живота между смъртта и едно ново раждане, където са във връзка с духовете на висшите йерархии, а също и с духовете на по-нисшите йерархии.
И тази карма в нейното изработване става разбираема само тогава, когато можем да насочим поглед към извънземната звездна същност, която така, както се явява пред физическите очи, показва само нейната външна страна.
към текста >>
И в тези различни топлинни състояния се намираше в зародишна форма всичко, което по-късно стана минерално, растително и
жив
отинско царство, а също и човешко царство.
Но кое е същественото за нашата Земя? Помислете само. Нашата Земя е произлязла от онова, което аз описах в моята «Тайна наука» като сатурново съществуване. Там не съществуваше никакъв въздух, никакъв газ, никаква течност, никакви твърди земни съставни части, а имаше само различни степени на топлина.
И в тези различни топлинни състояния се намираше в зародишна форма всичко, което по-късно стана минерално, растително и животинско царство, а също и човешко царство.
Ние човеците също се намирахме в този Сатурн, в тази топлина.
към текста >>
Но това е именно съвсем точно изследване и вие трябва да бъдете запознати с всички отговорности, които човек осъзнава при едно такова изследване, трябва да бъдете запознати с всичко онова, което се противопоставя на едно такова изследване, при което трябва да се мине, така да се каже, през един «трънен
жив
плет», през една «трънена ограда».
Бих искал да ви покажа това с един пример, за да ви въведа бавно в извънредно трудните въпроси, които са свързани с изследването на кармата. Бих искал да ви приведа един пример, при който можете да видите, илюстрирано това, което трябва да стане, преди да можем да говорим върху кармата и нейното действие по такъв начин, както това ще стане сега в тази лекция. Нали ние все пак знаем, че ако бихме говори днес пред обикновената публика за съдържанието на тази лекция, това, което е един точен резултат, би било считано за глупост, за побърканост.
Но това е именно съвсем точно изследване и вие трябва да бъдете запознати с всички отговорности, които човек осъзнава при едно такова изследване, трябва да бъдете запознати с всичко онова, което се противопоставя на едно такова изследване, при което трябва да се мине, така да се каже, през един «трънен жив плет», през една «трънена ограда».
Значи необходимо е това да се знае от определен брой хора с всички онези кармически особености на принадлежността към Михаил, за която аз говорих. Тези хора трябва да знаят, че при тези неща се касае за сериозно духовно изследване, а не за онова, което днес незнаещите хора, които стоят вън от антропософското движение, мислят за такива неща.
към текста >>
Доколкото това може да бъде случаят при една поетична творба, този образ на Щрадер е обрисуван в известен смисъл от самия
жив
от.
Доколкото това може да бъде случаят при една поетична творба, този образ на Щрадер е обрисуван в известен смисъл от самия живот.
И личността на Щрадер има един вид образец, който е изживял развитието на последната третина на 19-то столетие и е стигнал в известен смисъл до един вид рационалистично християнство. Една личност, която след извънредно трудна младост - нещо подобно проличава при обрисуването на Щрадер - е станал монах във францисканския орден, но не е могла да издържи в църквата и е намерила след това пътя си като професор.
към текста >>
И личността на Щрадер има един вид образец, който е из
жив
ял развитието на последната третина на 19-то столетие и е стигнал в известен смисъл до един вид рационалистично християнство.
Доколкото това може да бъде случаят при една поетична творба, този образ на Щрадер е обрисуван в известен смисъл от самия живот.
И личността на Щрадер има един вид образец, който е изживял развитието на последната третина на 19-то столетие и е стигнал в известен смисъл до един вид рационалистично християнство.
Една личност, която след извънредно трудна младост - нещо подобно проличава при обрисуването на Щрадер - е станал монах във францисканския орден, но не е могла да издържи в църквата и е намерила след това пътя си като професор.
към текста >>
И душевните борби, които намирате при Щрадер в моите мистерийни драми, са в известен вариант отражение от
жив
ота на тази личност.
Когато тази личност напуска богословието и навлиза във философията, тя става въодушевен описател на Лесинговата свободомислеща религия. След това тя стигна до един вътрешен конфликт с официалното християнство и иска да основе едно рационалистично християнство на основата на разума, доста съзнателно.
И душевните борби, които намирате при Щрадер в моите мистерийни драми, са в известен вариант отражение от живота на тази личност.
към текста >>
И когато аз самият хвърля поглед назад върху начина, по който личността Щрадер се е втъкала в целостта на моите мистерийни драми, трябва да кажа: - Въпреки че не би съществувала никаква външна пречка да оставя Щрадер да
жив
ее по-нататък в моите драми, както продължават да
жив
еят другите - той умира по една вътрешна необходимост!
Но вие знаете, че в моята последна мистерийна драма личността на Щрадер умира.
И когато аз самият хвърля поглед назад върху начина, по който личността Щрадер се е втъкала в целостта на моите мистерийни драми, трябва да кажа: - Въпреки че не би съществувала никаква външна пречка да оставя Щрадер да живее по-нататък в моите драми, както продължават да живеят другите - той умира по една вътрешна необходимост!
- Така че възможно е даже смъртта на Щрадер в моите драми да бъде считана като една изненада. Щрадер умира в определен момент. Аз имах чувството, че по-нататък не мога да изобразявам Щрадер в мистерийните драми.
към текста >>
Когато сме подбудени да проследим с ясновиждащо око една личност във времето, което следва смъртта, онзи период след смъртта, който трае около една трета от физическия земен
жив
от - земният
жив
от се повтаря по определен начин по обратен ред, но с тройна скорост, - какво из
жив
ява тогава човек в десетилетията следващи непосредствено земния
жив
от?
Обаче сега тук съществува определена особеност.
Когато сме подбудени да проследим с ясновиждащо око една личност във времето, което следва смъртта, онзи период след смъртта, който трае около една трета от физическия земен живот - земният живот се повтаря по определен начин по обратен ред, но с тройна скорост, - какво изживява тогава човек в десетилетията следващи непосредствено земния живот?
към текста >>
Когато тук на Земята си представите един човешки
жив
от, той се разпада на дни и нощи, на състояние на будност и състояние на сън.
Когато тук на Земята си представите един човешки живот, той се разпада на дни и нощи, на състояние на будност и състояние на сън.
В състоянията на сън винаги има образни възпоменания за дневния живот. Когато насочим поглед назад върху изминалия живот, ние си спомняме обикновено само дневните състояния, състоянията на будност, съвсем не обръщаме внимание на това; всъщност би трябвало да устроим спомена така: - Аз си спомням за това, което съм преживял от сутрин до вечер, после става прекъсване, от сутрин до вечер - отново прекъсване - от сутрин до вечер - отново прекъсване. -
към текста >>
В състоянията на сън винаги има образни възпоменания за дневния
жив
от.
Когато тук на Земята си представите един човешки живот, той се разпада на дни и нощи, на състояние на будност и състояние на сън.
В състоянията на сън винаги има образни възпоменания за дневния живот.
Когато насочим поглед назад върху изминалия живот, ние си спомняме обикновено само дневните състояния, състоянията на будност, съвсем не обръщаме внимание на това; всъщност би трябвало да устроим спомена така: - Аз си спомням за това, което съм преживял от сутрин до вечер, после става прекъсване, от сутрин до вечер - отново прекъсване - от сутрин до вечер - отново прекъсване. -
към текста >>
Когато насочим поглед назад върху изминалия
жив
от, ние си спомняме обикновено само дневните състояния, състоянията на будност, съвсем не обръщаме внимание на това; всъщност би трябвало да устроим спомена така: - Аз си спомням за това, което съм пре
жив
ял от сутрин до вечер, после става прекъсване, от сутрин до вечер - отново прекъсване - от сутрин до вечер - отново прекъсване. -
Когато тук на Земята си представите един човешки живот, той се разпада на дни и нощи, на състояние на будност и състояние на сън. В състоянията на сън винаги има образни възпоменания за дневния живот.
Когато насочим поглед назад върху изминалия живот, ние си спомняме обикновено само дневните състояния, състоянията на будност, съвсем не обръщаме внимание на това; всъщност би трябвало да устроим спомена така: - Аз си спомням за това, което съм преживял от сутрин до вечер, после става прекъсване, от сутрин до вечер - отново прекъсване - от сутрин до вечер - отново прекъсване. -
към текста >>
Обаче след смъртта ние трябва да пре
жив
еем като една силна действителност това, което е съществувало през нощите, през време приблизително на една трета от
жив
ота, а именно пре
жив
яваме го в обратен ред.
Но понеже от това, което става през нощта не остава нищо в спомена, ние направо теглим чертата и фалшифицираме нашите спомени, като поставяме едни до други само дните.
Обаче след смъртта ние трябва да преживеем като една силна действителност това, което е съществувало през нощите, през време приблизително на една трета от живота, а именно преживяваме го в обратен ред.
И тук имаме особеното: Ние имаме определено чувство, бих искал да кажа, едно чувство на действителност за това, което ни пресреща на Земята. Ако не бихме имали това чувство на действителност, ние бихме считали за сънища всичко, което срещаме през деня. Следователно на Земята ние имаме определено чувство за действителност. Ние знаем, че нещата са действителни, те ни удрят, когато се сблъскаме с тях, изпращат ни светлина, изпращат ни звуци. Накратко казано, съществуват много неща, които ни дават повод да имаме едно чувство на действителност тук през време на нашия земен живот между раждането и смъртта.
към текста >>
Накратко казано, съществуват много неща, които ни дават повод да имаме едно чувство на действителност тук през време на нашия земен
жив
от между раждането и смъртта.
Обаче след смъртта ние трябва да преживеем като една силна действителност това, което е съществувало през нощите, през време приблизително на една трета от живота, а именно преживяваме го в обратен ред. И тук имаме особеното: Ние имаме определено чувство, бих искал да кажа, едно чувство на действителност за това, което ни пресреща на Земята. Ако не бихме имали това чувство на действителност, ние бихме считали за сънища всичко, което срещаме през деня. Следователно на Земята ние имаме определено чувство за действителност. Ние знаем, че нещата са действителни, те ни удрят, когато се сблъскаме с тях, изпращат ни светлина, изпращат ни звуци.
Накратко казано, съществуват много неща, които ни дават повод да имаме едно чувство на действителност тук през време на нашия земен живот между раждането и смъртта.
към текста >>
Но ако вземем всичко това, което тук имаме като чувство за действителност, ако вземете, мои мили приятели, това, което наричате действителност на хората, които срещате тук, всичко това по неговата интензивност е като една сънувана действителност в сравнение с извънредно интензивната действителност, която из
жив
яваме през тези десетилетия непосредствено след смъртта и които из
жив
ява и самият наблюдател.
Но ако вземем всичко това, което тук имаме като чувство за действителност, ако вземете, мои мили приятели, това, което наричате действителност на хората, които срещате тук, всичко това по неговата интензивност е като една сънувана действителност в сравнение с извънредно интензивната действителност, която изживяваме през тези десетилетия непосредствено след смъртта и които изживява и самият наблюдател.
Всичко това ни се явява много по-действително, а земният живот ни се явява като че е бил един сън, като че всъщност едва сега душата се събужда по отношение интензивността на живота. Това е особеното.
към текста >>
Всичко това ни се явява много по-действително, а земният
жив
от ни се явява като че е бил един сън, като че всъщност едва сега душата се събужда по отношение интензивността на
жив
ота.
Но ако вземем всичко това, което тук имаме като чувство за действителност, ако вземете, мои мили приятели, това, което наричате действителност на хората, които срещате тук, всичко това по неговата интензивност е като една сънувана действителност в сравнение с извънредно интензивната действителност, която изживяваме през тези десетилетия непосредствено след смъртта и които изживява и самият наблюдател.
Всичко това ни се явява много по-действително, а земният живот ни се явява като че е бил един сън, като че всъщност едва сега душата се събужда по отношение интензивността на живота.
Това е особеното.
към текста >>
И когато следях този образ на Щрадер, действителността, действителната индивидуалност, която
жив
ееше след смъртта, ме ангажира много повече, отколкото споменът за земния
жив
от, който по отношение на това, което се явява след смъртта, изглежда като един сън.
И когато следях този образ на Щрадер, действителността, действителната индивидуалност, която живееше след смъртта, ме ангажира много повече, отколкото споменът за земния живот, който по отношение на това, което се явява след смъртта, изглежда като един сън.
Така че по отношение на силните впечатления, получени от умрелия, аз не бих могъл да развия повече интерес за живия и да го опиша.
към текста >>
Така че по отношение на силните впечатления, получени от умрелия, аз не бих могъл да развия повече интерес за
жив
ия и да го опиша.
И когато следях този образ на Щрадер, действителността, действителната индивидуалност, която живееше след смъртта, ме ангажира много повече, отколкото споменът за земния живот, който по отношение на това, което се явява след смъртта, изглежда като един сън.
Така че по отношение на силните впечатления, получени от умрелия, аз не бих могъл да развия повече интерес за живия и да го опиша.
към текста >>
Тук аз мога да говоря от собствена опитност, колко малко интензивен е земният
жив
от в сравнение с
жив
ота, който срещаме, когато проследяваме човека след неговата смърт, който
жив
от е извънредно интензивен.
Тук аз мога да говоря от собствена опитност, колко малко интензивен е земният живот в сравнение с живота, който срещаме, когато проследяваме човека след неговата смърт, който живот е извънредно интензивен.
И точно там, където поради проявения интерес през земния живот особено много е пробуден интересът за живота след смъртта и внимателно проследяваме, как нещата се развиват по-нататък, тогава забелязваме възникващите трудности. Когато наблюдаваме напълно правилно, когато наблюдаваме проницателно, ние виждаме, как в този протичащ в обратен ред живот след смъртта, който трае приблизително една трета от земния живот, умрелият иска да пристъпи към подготвителното изработване на неговата карма. Той вижда всичко онова, през което е минал във времето на земния живот, вижда го при това обратно изживяване. Ако е обидил някой човек, той отново изживява това. Ако съм умрял на 73 години и в моята 60-та година съм обидил някого, аз отново изживявам това при обратното преминаване на земния живот; но го изживявам така, че не изпитвам чувствата, които съм имал при обиждането, а чувствата на другия, които той е имал от моята обида.
към текста >>
И точно там, където поради проявения интерес през земния
жив
от особено много е пробуден интересът за
жив
ота след смъртта и внимателно проследяваме, как нещата се развиват по-нататък, тогава забелязваме възникващите трудности.
Тук аз мога да говоря от собствена опитност, колко малко интензивен е земният живот в сравнение с живота, който срещаме, когато проследяваме човека след неговата смърт, който живот е извънредно интензивен.
И точно там, където поради проявения интерес през земния живот особено много е пробуден интересът за живота след смъртта и внимателно проследяваме, как нещата се развиват по-нататък, тогава забелязваме възникващите трудности.
Когато наблюдаваме напълно правилно, когато наблюдаваме проницателно, ние виждаме, как в този протичащ в обратен ред живот след смъртта, който трае приблизително една трета от земния живот, умрелият иска да пристъпи към подготвителното изработване на неговата карма. Той вижда всичко онова, през което е минал във времето на земния живот, вижда го при това обратно изживяване. Ако е обидил някой човек, той отново изживява това. Ако съм умрял на 73 години и в моята 60-та година съм обидил някого, аз отново изживявам това при обратното преминаване на земния живот; но го изживявам така, че не изпитвам чувствата, които съм имал при обиждането, а чувствата на другия, които той е имал от моята обида. С моето изживяване аз напълно се пренасям в другия.
към текста >>
Когато наблюдаваме напълно правилно, когато наблюдаваме проницателно, ние виждаме, как в този протичащ в обратен ред
жив
от след смъртта, който трае приблизително една трета от земния
жив
от, умрелият иска да пристъпи към подготвителното изработване на неговата карма.
Тук аз мога да говоря от собствена опитност, колко малко интензивен е земният живот в сравнение с живота, който срещаме, когато проследяваме човека след неговата смърт, който живот е извънредно интензивен. И точно там, където поради проявения интерес през земния живот особено много е пробуден интересът за живота след смъртта и внимателно проследяваме, как нещата се развиват по-нататък, тогава забелязваме възникващите трудности.
Когато наблюдаваме напълно правилно, когато наблюдаваме проницателно, ние виждаме, как в този протичащ в обратен ред живот след смъртта, който трае приблизително една трета от земния живот, умрелият иска да пристъпи към подготвителното изработване на неговата карма.
Той вижда всичко онова, през което е минал във времето на земния живот, вижда го при това обратно изживяване. Ако е обидил някой човек, той отново изживява това. Ако съм умрял на 73 години и в моята 60-та година съм обидил някого, аз отново изживявам това при обратното преминаване на земния живот; но го изживявам така, че не изпитвам чувствата, които съм имал при обиждането, а чувствата на другия, които той е имал от моята обида. С моето изживяване аз напълно се пренасям в другия. И така аз живея всъщност с моите изживявания в онези хора, които са били засегнати от тези изживявания в добър или в лош смисъл.
към текста >>
Той вижда всичко онова, през което е минал във времето на земния
жив
от, вижда го при това обратно из
жив
яване.
Тук аз мога да говоря от собствена опитност, колко малко интензивен е земният живот в сравнение с живота, който срещаме, когато проследяваме човека след неговата смърт, който живот е извънредно интензивен. И точно там, където поради проявения интерес през земния живот особено много е пробуден интересът за живота след смъртта и внимателно проследяваме, как нещата се развиват по-нататък, тогава забелязваме възникващите трудности. Когато наблюдаваме напълно правилно, когато наблюдаваме проницателно, ние виждаме, как в този протичащ в обратен ред живот след смъртта, който трае приблизително една трета от земния живот, умрелият иска да пристъпи към подготвителното изработване на неговата карма.
Той вижда всичко онова, през което е минал във времето на земния живот, вижда го при това обратно изживяване.
Ако е обидил някой човек, той отново изживява това. Ако съм умрял на 73 години и в моята 60-та година съм обидил някого, аз отново изживявам това при обратното преминаване на земния живот; но го изживявам така, че не изпитвам чувствата, които съм имал при обиждането, а чувствата на другия, които той е имал от моята обида. С моето изживяване аз напълно се пренасям в другия. И така аз живея всъщност с моите изживявания в онези хора, които са били засегнати от тези изживявания в добър или в лош смисъл. И тогава в мен самия се поражда стремежът да създам кармическото изравняване.
към текста >>
Ако е обидил някой човек, той отново из
жив
ява това.
Тук аз мога да говоря от собствена опитност, колко малко интензивен е земният живот в сравнение с живота, който срещаме, когато проследяваме човека след неговата смърт, който живот е извънредно интензивен. И точно там, където поради проявения интерес през земния живот особено много е пробуден интересът за живота след смъртта и внимателно проследяваме, как нещата се развиват по-нататък, тогава забелязваме възникващите трудности. Когато наблюдаваме напълно правилно, когато наблюдаваме проницателно, ние виждаме, как в този протичащ в обратен ред живот след смъртта, който трае приблизително една трета от земния живот, умрелият иска да пристъпи към подготвителното изработване на неговата карма. Той вижда всичко онова, през което е минал във времето на земния живот, вижда го при това обратно изживяване.
Ако е обидил някой човек, той отново изживява това.
Ако съм умрял на 73 години и в моята 60-та година съм обидил някого, аз отново изживявам това при обратното преминаване на земния живот; но го изживявам така, че не изпитвам чувствата, които съм имал при обиждането, а чувствата на другия, които той е имал от моята обида. С моето изживяване аз напълно се пренасям в другия. И така аз живея всъщност с моите изживявания в онези хора, които са били засегнати от тези изживявания в добър или в лош смисъл. И тогава в мен самия се поражда стремежът да създам кармическото изравняване.
към текста >>
Ако съм умрял на 73 години и в моята 60-та година съм обидил някого, аз отново из
жив
явам това при обратното преминаване на земния
жив
от; но го из
жив
явам така, че не изпитвам чувствата, които съм имал при обиждането, а чувствата на другия, които той е имал от моята обида.
Тук аз мога да говоря от собствена опитност, колко малко интензивен е земният живот в сравнение с живота, който срещаме, когато проследяваме човека след неговата смърт, който живот е извънредно интензивен. И точно там, където поради проявения интерес през земния живот особено много е пробуден интересът за живота след смъртта и внимателно проследяваме, как нещата се развиват по-нататък, тогава забелязваме възникващите трудности. Когато наблюдаваме напълно правилно, когато наблюдаваме проницателно, ние виждаме, как в този протичащ в обратен ред живот след смъртта, който трае приблизително една трета от земния живот, умрелият иска да пристъпи към подготвителното изработване на неговата карма. Той вижда всичко онова, през което е минал във времето на земния живот, вижда го при това обратно изживяване. Ако е обидил някой човек, той отново изживява това.
Ако съм умрял на 73 години и в моята 60-та година съм обидил някого, аз отново изживявам това при обратното преминаване на земния живот; но го изживявам така, че не изпитвам чувствата, които съм имал при обиждането, а чувствата на другия, които той е имал от моята обида.
С моето изживяване аз напълно се пренасям в другия. И така аз живея всъщност с моите изживявания в онези хора, които са били засегнати от тези изживявания в добър или в лош смисъл. И тогава в мен самия се поражда стремежът да създам кармическото изравняване.
към текста >>
С моето из
жив
яване аз напълно се пренасям в другия.
И точно там, където поради проявения интерес през земния живот особено много е пробуден интересът за живота след смъртта и внимателно проследяваме, как нещата се развиват по-нататък, тогава забелязваме възникващите трудности. Когато наблюдаваме напълно правилно, когато наблюдаваме проницателно, ние виждаме, как в този протичащ в обратен ред живот след смъртта, който трае приблизително една трета от земния живот, умрелият иска да пристъпи към подготвителното изработване на неговата карма. Той вижда всичко онова, през което е минал във времето на земния живот, вижда го при това обратно изживяване. Ако е обидил някой човек, той отново изживява това. Ако съм умрял на 73 години и в моята 60-та година съм обидил някого, аз отново изживявам това при обратното преминаване на земния живот; но го изживявам така, че не изпитвам чувствата, които съм имал при обиждането, а чувствата на другия, които той е имал от моята обида.
С моето изживяване аз напълно се пренасям в другия.
И така аз живея всъщност с моите изживявания в онези хора, които са били засегнати от тези изживявания в добър или в лош смисъл. И тогава в мен самия се поражда стремежът да създам кармическото изравняване.
към текста >>
И така аз
жив
ея всъщност с моите из
жив
явания в онези хора, които са били засегнати от тези из
жив
явания в добър или в лош смисъл.
Когато наблюдаваме напълно правилно, когато наблюдаваме проницателно, ние виждаме, как в този протичащ в обратен ред живот след смъртта, който трае приблизително една трета от земния живот, умрелият иска да пристъпи към подготвителното изработване на неговата карма. Той вижда всичко онова, през което е минал във времето на земния живот, вижда го при това обратно изживяване. Ако е обидил някой човек, той отново изживява това. Ако съм умрял на 73 години и в моята 60-та година съм обидил някого, аз отново изживявам това при обратното преминаване на земния живот; но го изживявам така, че не изпитвам чувствата, които съм имал при обиждането, а чувствата на другия, които той е имал от моята обида. С моето изживяване аз напълно се пренасям в другия.
И така аз живея всъщност с моите изживявания в онези хора, които са били засегнати от тези изживявания в добър или в лош смисъл.
И тогава в мен самия се поражда стремежът да създам кармическото изравняване.
към текста >>
Това по един забележителен начин отново се показва при проследяване пътя на неговия
жив
от след смъртта.
Това по един забележителен начин отново се показва при проследяване пътя на неговия живот след смъртта.
При хора, при които не се явяват такива трудности, ние намираме, че те постепенно се вживяват в сферата на Луната. Това е първата спирка. И когато като умрели стигаме в областта на Луната, ние намираме там всички онези, бих искал да кажа, «регистратори» на нашата съдба, които някога в прадревни времена са били учители на човека, за които тук често говорихме и които, когато Луната физически се отдели от Земята и от съставна част на Земята се превърна в едно самостоятелно небесно тяло, те се преселиха на Луната. Така че, когато днес като умрели минаваме през областта на Луната, ние срещаме там първо великите праучители на човечеството, които не са живели на Земята във физически тела, но които основаха древната мъдрост, от която е останал само един отблясък в онова, което ни е предадено в литературата. Ако не се явят никакви пречки, ние преминаваме безпрепятствено през тази област на Луната.
към текста >>
При хора, при които не се явяват такива трудности, ние намираме, че те постепенно се в
жив
яват в сферата на Луната.
Това по един забележителен начин отново се показва при проследяване пътя на неговия живот след смъртта.
При хора, при които не се явяват такива трудности, ние намираме, че те постепенно се вживяват в сферата на Луната.
Това е първата спирка. И когато като умрели стигаме в областта на Луната, ние намираме там всички онези, бих искал да кажа, «регистратори» на нашата съдба, които някога в прадревни времена са били учители на човека, за които тук често говорихме и които, когато Луната физически се отдели от Земята и от съставна част на Земята се превърна в едно самостоятелно небесно тяло, те се преселиха на Луната. Така че, когато днес като умрели минаваме през областта на Луната, ние срещаме там първо великите праучители на човечеството, които не са живели на Земята във физически тела, но които основаха древната мъдрост, от която е останал само един отблясък в онова, което ни е предадено в литературата. Ако не се явят никакви пречки, ние преминаваме безпрепятствено през тази област на Луната.
към текста >>
Така че, когато днес като умрели минаваме през областта на Луната, ние срещаме там първо великите праучители на човечеството, които не са
жив
ели на Земята във физически тела, но които основаха древната мъдрост, от която е останал само един отблясък в онова, което ни е предадено в литературата.
Това по един забележителен начин отново се показва при проследяване пътя на неговия живот след смъртта. При хора, при които не се явяват такива трудности, ние намираме, че те постепенно се вживяват в сферата на Луната. Това е първата спирка. И когато като умрели стигаме в областта на Луната, ние намираме там всички онези, бих искал да кажа, «регистратори» на нашата съдба, които някога в прадревни времена са били учители на човека, за които тук често говорихме и които, когато Луната физически се отдели от Земята и от съставна част на Земята се превърна в едно самостоятелно небесно тяло, те се преселиха на Луната.
Така че, когато днес като умрели минаваме през областта на Луната, ние срещаме там първо великите праучители на човечеството, които не са живели на Земята във физически тела, но които основаха древната мъдрост, от която е останал само един отблясък в онова, което ни е предадено в литературата.
Ако не се явят никакви пречки, ние преминаваме безпрепятствено през тази област на Луната.
към текста >>
При личността, която е образецът на Щрадер, се яви нещо, като че тя изобщо не е в състояние безпрепятствено да измине този душевен
жив
от непосредствено след смъртта към областта на Луната.
При личността, която е образецът на Щрадер, се яви нещо, като че тя изобщо не е в състояние безпрепятствено да измине този душевен живот непосредствено след смъртта към областта на Луната.
Тя постоянно се натъкваше на препятствия, като че лунната област не искаше да позволи на тази индивидуалност да проникне в нея.
към текста >>
Понеже трябваше да си кажа: - Тук има нещо, което така подготвя тази личност вследствие резултатите от миналите й земни съществувания, че то проявява своите действия не само в земния
жив
от, но продължава да действа и в
жив
ота след смъртта.
Всичко това ме накара да изследвам по-нататък кармата на тази личност за миналото.
Понеже трябваше да си кажа: - Тук има нещо, което така подготвя тази личност вследствие резултатите от миналите й земни съществувания, че то проявява своите действия не само в земния живот, но продължава да действа и в живота след смъртта.
Това е едно твърде забележително явление. -
към текста >>
Тогава се показа, че
жив
отът, който беше предходил този скициран пред вас земен
жив
от, който се отразява в образа на Щрадер, че
жив
отът в духовните светове, предхождащ този земен
жив
от е бил изпълнен със сурови изпитания, наистина един
жив
от на изпитания в свръхсетивния свят: - Как аз да се държа с християнството?
Тогава се показа, че животът, който беше предходил този скициран пред вас земен живот, който се отразява в образа на Щрадер, че животът в духовните светове, предхождащ този земен живот е бил изпълнен със сурови изпитания, наистина един живот на изпитания в свръхсетивния свят: - Как аз да се държа с християнството?
-
към текста >>
Бихме искали да кажем, че там в свръхсетивния свят се подготвя нещо, което създава несигурност в тази личност по отношение схващането й на християнството в земния
жив
от.
Бихме искали да кажем, че там в свръхсетивния свят се подготвя нещо, което създава несигурност в тази личност по отношение схващането й на християнството в земния живот.
И това също проблясва в образа на Щрадер: Той в нищо не е сигурен, по определен начин отхвърля онова, което е свръхсетивно, иска да го обхване само с ума, но въпреки това иска да види нещо. Спомнете си за обрисуването на Щрадер. Също и в живота тази личност беше израснала от нейната карма от минали времена. И аз установих, че при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане, преди този земен живот в края на 19-то и началото на 20-то столетие, тази личност е минала през звездния живот в много силно понижено състояние на съзнанието, преминала е в много заглушено съзнание точно този живот между смъртта и едно ново раждане. Поради това после в живота се явява една реакция, да се изработят толкова по-ясни, по-здрави понятия в сравнение със смътните картинни понятия, които тази личност беше изпитала между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Също и в
жив
ота тази личност беше израснала от нейната карма от минали времена.
Бихме искали да кажем, че там в свръхсетивния свят се подготвя нещо, което създава несигурност в тази личност по отношение схващането й на християнството в земния живот. И това също проблясва в образа на Щрадер: Той в нищо не е сигурен, по определен начин отхвърля онова, което е свръхсетивно, иска да го обхване само с ума, но въпреки това иска да види нещо. Спомнете си за обрисуването на Щрадер.
Също и в живота тази личност беше израснала от нейната карма от минали времена.
И аз установих, че при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане, преди този земен живот в края на 19-то и началото на 20-то столетие, тази личност е минала през звездния живот в много силно понижено състояние на съзнанието, преминала е в много заглушено съзнание точно този живот между смъртта и едно ново раждане. Поради това после в живота се явява една реакция, да се изработят толкова по-ясни, по-здрави понятия в сравнение със смътните картинни понятия, които тази личност беше изпитала между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
И аз установих, че при преминаването през
жив
ота между смъртта и едно ново раждане, преди този земен
жив
от в края на 19-то и началото на 20-то столетие, тази личност е минала през звездния
жив
от в много силно понижено състояние на съзнанието, преминала е в много заглушено съзнание точно този
жив
от между смъртта и едно ново раждане.
Бихме искали да кажем, че там в свръхсетивния свят се подготвя нещо, което създава несигурност в тази личност по отношение схващането й на християнството в земния живот. И това също проблясва в образа на Щрадер: Той в нищо не е сигурен, по определен начин отхвърля онова, което е свръхсетивно, иска да го обхване само с ума, но въпреки това иска да види нещо. Спомнете си за обрисуването на Щрадер. Също и в живота тази личност беше израснала от нейната карма от минали времена.
И аз установих, че при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане, преди този земен живот в края на 19-то и началото на 20-то столетие, тази личност е минала през звездния живот в много силно понижено състояние на съзнанието, преминала е в много заглушено съзнание точно този живот между смъртта и едно ново раждане.
Поради това после в живота се явява една реакция, да се изработят толкова по-ясни, по-здрави понятия в сравнение със смътните картинни понятия, които тази личност беше изпитала между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Поради това после в
жив
ота се явява една реакция, да се изработят толкова по-ясни, по-здрави понятия в сравнение със смътните картинни понятия, които тази личност беше изпитала между смъртта и едно ново раждане.
Бихме искали да кажем, че там в свръхсетивния свят се подготвя нещо, което създава несигурност в тази личност по отношение схващането й на християнството в земния живот. И това също проблясва в образа на Щрадер: Той в нищо не е сигурен, по определен начин отхвърля онова, което е свръхсетивно, иска да го обхване само с ума, но въпреки това иска да види нещо. Спомнете си за обрисуването на Щрадер. Също и в живота тази личност беше израснала от нейната карма от минали времена. И аз установих, че при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане, преди този земен живот в края на 19-то и началото на 20-то столетие, тази личност е минала през звездния живот в много силно понижено състояние на съзнанието, преминала е в много заглушено съзнание точно този живот между смъртта и едно ново раждане.
Поради това после в живота се явява една реакция, да се изработят толкова по-ясни, по-здрави понятия в сравнение със смътните картинни понятия, които тази личност беше изпитала между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Когато отминем тези явления, показващи звездните светове като в мъгла и продължим към миналия земен
жив
от на тази личност, ние намираме нещо твърде забележително.
Когато отминем тези явления, показващи звездните светове като в мъгла и продължим към миналия земен живот на тази личност, ние намираме нещо твърде забележително.
Ние сме доведени първо - поне аз бях доведен - до «войната на певците във Вартбург» в 1206 година, точно по времето, което ви описах като време, в което старите платоници например от школата в Шартр бяха възлезли в духовния свят, а другите, аристотелците, не бяха слезли още долу на Земята и когато относно истинското напредващо събитие на Михаил бе проведена един вид небесна конференция между двете групи, бяха проведени преговори. В това време се пада войната на певците във Вартбург.
към текста >>
Чрез това Хайнрих фон Офтердинген по определен начин остана свързан не само с личността на Клингзор, която по-късно изчезна всъщност от неговия свръхсетивен
жив
от, а остана именно свързан първо с обезхристиянизираната космология на Средновековието.
Но Хайнрих фон Офтердинген беше извикал Клингзор, следователно беше сключил съюз със нехристиянската мъдрост на звездите.
Чрез това Хайнрих фон Офтердинген по определен начин остана свързан не само с личността на Клингзор, която по-късно изчезна всъщност от неговия свръхсетивен живот, а остана именно свързан първо с обезхристиянизираната космология на Средновековието.
И така живя той по-нататък между смъртта и едно ново раждане, след това се прероди по начина, който аз ви описах, вживя се в определена несигурност спрямо християнството.
към текста >>
И така
жив
я той по-нататък между смъртта и едно ново раждане, след това се прероди по начина, който аз ви описах, в
жив
я се в определена несигурност спрямо християнството.
Но Хайнрих фон Офтердинген беше извикал Клингзор, следователно беше сключил съюз със нехристиянската мъдрост на звездите. Чрез това Хайнрих фон Офтердинген по определен начин остана свързан не само с личността на Клингзор, която по-късно изчезна всъщност от неговия свръхсетивен живот, а остана именно свързан първо с обезхристиянизираната космология на Средновековието.
И така живя той по-нататък между смъртта и едно ново раждане, след това се прероди по начина, който аз ви описах, вживя се в определена несигурност спрямо християнството.
към текста >>
Същественото обаче е, че той отново умира, изминава в света на душите по обратен път своя земен
жив
от и при това изминаване на всяка крачка е изправен срещу необходимостта отново да се издигне в света на звездите, да мине през суровата борба, която Михаил трябваше да води за установяване на своето господство в края на 19-то столетие /последната третина на 19-то столетие/ против онези демонически същества, които бяха свързани с нехристиянската космология на Средновековието.
Същественото обаче е, че той отново умира, изминава в света на душите по обратен път своя земен живот и при това изминаване на всяка крачка е изправен срещу необходимостта отново да се издигне в света на звездите, да мине през суровата борба, която Михаил трябваше да води за установяване на своето господство в края на 19-то столетие /последната третина на 19-то столетие/ против онези демонически същества, които бяха свързани с нехристиянската космология на Средновековието.
И нека допълним тази картина: Можеше много точно да се види, как между онези, които водят остра борба срещу господството на Михаил, срещу които трябваше да се опълчат духовете на Михаил, се намират още и сега именно онези духовни същества, които бяха призвани някога от Клингзор във Вартбург, за да се борят срещу Волфрам фон Ешенбах.
към текста >>
Така че тук един човек, който поради другите негови кармически из
жив
явания е бил временно дори при капуцинските монаси /францисканския орден/, не можеше да се домогне до християнството, не можеше да приеме християнството поради това, че носеше в себе си антагонизма против християнството, който той създава в онова време, когато извиква от Унгария на помощ Клингзор против Волфрам фон Ешенбах, певецът на Парцифал.
Така че тук един човек, който поради другите негови кармически изживявания е бил временно дори при капуцинските монаси /францисканския орден/, не можеше да се домогне до християнството, не можеше да приеме християнството поради това, че носеше в себе си антагонизма против християнството, който той създава в онова време, когато извиква от Унгария на помощ Клингзор против Волфрам фон Ешенбах, певецът на Парцифал.
И докато в несъзнателната част на този човек все още се показваше затъмнената нехристиянска космология, в неговото обикновено съзнание съществуваше едно рационалистично християнство, което съвсем не е нещо интересно. Интересна е само неговата жизнена борба, искайки с християнския рационализъм да основе един вид рационалистична религия.
към текста >>
И когато след това проследим, как са устроени в тяхната карма най-умните в материалистичен смисъл хора на настоящето, откриваме, че тези хора в един минал земен
жив
от най често са имали работа с космологичното заблуждение в черната магия.
И когато след това проследим, как са устроени в тяхната карма най-умните в материалистичен смисъл хора на настоящето, откриваме, че тези хора в един минал земен живот най често са имали работа с космологичното заблуждение в черната магия.
Това е една много важна връзка.
към текста >>
Това отново ви засвидетелства, как през цялата действителност на новото време - аз ви показах това днес с един отделен пример, с примера на образеца на Щрадер - е изплувало едно течение на духовния
жив
от, което затруднява по един безпристрастен начин да се достигне до науката на звездите, а с това и до науката за кармата.
Това отново ви засвидетелства, как през цялата действителност на новото време - аз ви показах това днес с един отделен пример, с примера на образеца на Щрадер - е изплувало едно течение на духовния живот, което затруднява по един безпристрастен начин да се достигне до науката на звездите, а с това и до науката за кармата.
към текста >>
24.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И те в определен смисъл ни показаха, как самите тези трудности могат да се получат от това, че някоя личност не намира пътя между смъртта и едно ново раждане, за да пре
жив
ее онова, което е необходимо за изтъкаването на кармата чрез участие в събитията на звездния свят.
Разглежданията, които проведохме тук, за да разбираме все по-добре какво значи това, че настоящето стои под знака на господството на Михаил, ни доведоха последния път дотам да покажем колко особено може да действа кармата на хората.
И те в определен смисъл ни показаха, как самите тези трудности могат да се получат от това, че някоя личност не намира пътя между смъртта и едно ново раждане, за да преживее онова, което е необходимо за изтъкаването на кармата чрез участие в събитията на звездния свят.
към текста >>
Самопонятно е, че за един мироглед, който още напълно е преплетен само с това, което става тук във физическия земен
жив
от, ще бъде трудно да приеме нещата, които действително трябва да бъдат възприети, когато се отнасяме сериозно към идеята за кармата.
Самопонятно е, че за един мироглед, който още напълно е преплетен само с това, което става тук във физическия земен живот, ще бъде трудно да приеме нещата, които действително трябва да бъдат възприети, когато се отнасяме сериозно към идеята за кармата.
Но ние живеем сега в епохата на велики решения и тези решения трябва да се вземат първо на духовното поле. А на духовното поле тези решения биват подготвяни по правилен начин чрез това, че именно изхождайки от по-дълбокия антропософски дух отделни хора проявяват смелостта да се занимават така сериозно с духовния свят, за да могат да приемат онова, което се донася от духовния свят, за да бъдат разбрани явленията във външния физически живот.
към текста >>
Но ние
жив
еем сега в епохата на велики решения и тези решения трябва да се вземат първо на духовното поле.
Самопонятно е, че за един мироглед, който още напълно е преплетен само с това, което става тук във физическия земен живот, ще бъде трудно да приеме нещата, които действително трябва да бъдат възприети, когато се отнасяме сериозно към идеята за кармата.
Но ние живеем сега в епохата на велики решения и тези решения трябва да се вземат първо на духовното поле.
А на духовното поле тези решения биват подготвяни по правилен начин чрез това, че именно изхождайки от по-дълбокия антропософски дух отделни хора проявяват смелостта да се занимават така сериозно с духовния свят, за да могат да приемат онова, което се донася от духовния свят, за да бъдат разбрани явленията във външния физически живот.
към текста >>
А на духовното поле тези решения биват подготвяни по правилен начин чрез това, че именно изхождайки от по-дълбокия антропософски дух отделни хора проявяват смелостта да се занимават така сериозно с духовния свят, за да могат да приемат онова, което се донася от духовния свят, за да бъдат разбрани явленията във външния физически
жив
от.
Самопонятно е, че за един мироглед, който още напълно е преплетен само с това, което става тук във физическия земен живот, ще бъде трудно да приеме нещата, които действително трябва да бъдат възприети, когато се отнасяме сериозно към идеята за кармата. Но ние живеем сега в епохата на велики решения и тези решения трябва да се вземат първо на духовното поле.
А на духовното поле тези решения биват подготвяни по правилен начин чрез това, че именно изхождайки от по-дълбокия антропософски дух отделни хора проявяват смелостта да се занимават така сериозно с духовния свят, за да могат да приемат онова, което се донася от духовния свят, за да бъдат разбрани явленията във външния физически живот.
към текста >>
Ето защо аз не се поколебах, вече от няколко месеца насам да изнасям отделни факти на духовния
жив
от, които са подходящи за разбирането на духовната конфигурация на настоящето.
Ето защо аз не се поколебах, вече от няколко месеца насам да изнасям отделни факти на духовния живот, които са подходящи за разбирането на духовната конфигурация на настоящето.
И днес ще изнеса още някои други неща за илюстриране, на онова, което след това ще кажа като заключение в неделя, за да покажа цялата карма на духовния живот на настоящето във връзка с това, което трябва да бъде антропософското движение.
към текста >>
И днес ще изнеса още някои други неща за илюстриране, на онова, което след това ще кажа като заключение в неделя, за да покажа цялата карма на духовния
жив
от на настоящето във връзка с това, което трябва да бъде антропософското движение.
Ето защо аз не се поколебах, вече от няколко месеца насам да изнасям отделни факти на духовния живот, които са подходящи за разбирането на духовната конфигурация на настоящето.
И днес ще изнеса още някои други неща за илюстриране, на онова, което след това ще кажа като заключение в неделя, за да покажа цялата карма на духовния живот на настоящето във връзка с това, което трябва да бъде антропософското движение.
към текста >>
Но днес аз първо ще изнеса някои неща, при които не ще можете веднага да разберете, че те имат връзка с нашата главна тема, при които обаче веднага ще познаете, че те по един превъзходен начин характеризират духовния
жив
от на настоящето въз основа на духовния
жив
от на миналото.
Но днес аз първо ще изнеса някои неща, при които не ще можете веднага да разберете, че те имат връзка с нашата главна тема, при които обаче веднага ще познаете, че те по един превъзходен начин характеризират духовния живот на настоящето въз основа на духовния живот на миналото.
към текста >>
Някои неща ще изглеждат направо парадоксални, но за земното разглеждане цялостният
жив
от има парадокси.
Някои неща ще изглеждат направо парадоксални, но за земното разглеждане цялостният живот има парадокси.
Примерите, които избирам днес не са обикновени, защото обикновените редувания на земните съществувания по правило не ни показват исторически личности, те не ни показват личности също и така, че с повърхностното наблюдение да видим една продължаваща верига. Но наистина съществуват земни животи, които се редуват така един след друг, че когато ги обхванем заедно, същевременно представяме и историята.
към текста >>
Но наистина съществуват земни
жив
оти, които се редуват така един след друг, че когато ги обхванем заедно, същевременно представяме и историята.
Някои неща ще изглеждат направо парадоксални, но за земното разглеждане цялостният живот има парадокси. Примерите, които избирам днес не са обикновени, защото обикновените редувания на земните съществувания по правило не ни показват исторически личности, те не ни показват личности също и така, че с повърхностното наблюдение да видим една продължаваща верига.
Но наистина съществуват земни животи, които се редуват така един след друг, че когато ги обхванем заедно, същевременно представяме и историята.
към текста >>
И тук бих искал да разкажа първо за една личност, която е
жив
яла в края на първото християнско столетие, която още тогава е била философ, един философ, който определено принадлежеше към скептиците, т. е.
Това се изразява така ясно при малко индивидуалности, но когато при такива индивидуалности, можем да посочим едно отделно въплъщение като историческо, какъвто беше вече случаят при отделните индивидуалности, за които говорих, именно тогава можем да научим извънредно много за кармата.
И тук бих искал да разкажа първо за една личност, която е живяла в края на първото християнско столетие, която още тогава е била философ, един философ, който определено принадлежеше към скептиците, т. е.
към онези, които не считат нищо за сигурно в света. Той принадлежеше към онази школа на скептиците, която макар че вече видя, как християнството си пробива път в света, стоеше абсолютно на становището, че не могат да се придобият сигурни познания, че преди всичко не може да се каже по някакъв начин, дали едно божествено същество може да приеме човешки образ или други подобни.
към текста >>
Тази индивидуалност - Агрипа, името от онова време няма особено значение за въпроса, - тази индивидуалност, която беше въплътена тогава, събра, така да се каже, в себе си всичко, което гръцкият скептицизъм беше създал, събра го в своята личност и в известен смисъл беше една личност, която, ако не вземем думата в презрителен смисъл, а само като технически термин, бихме нарекли даже циник; тя беше циник не по отношение на възгледа за
жив
ота, там той беше скептик, но циник по отношение на начина, по който беше приела нещата на света, а именно така, че всъщност на драго сърце се шегуваше за много важни неща.
Тази индивидуалност - Агрипа, името от онова време няма особено значение за въпроса, - тази индивидуалност, която беше въплътена тогава, събра, така да се каже, в себе си всичко, което гръцкият скептицизъм беше създал, събра го в своята личност и в известен смисъл беше една личност, която, ако не вземем думата в презрителен смисъл, а само като технически термин, бихме нарекли даже циник; тя беше циник не по отношение на възгледа за живота, там той беше скептик, но циник по отношение на начина, по който беше приела нещата на света, а именно така, че всъщност на драго сърце се шегуваше за много важни неща.
И тогава християнството мина покрай него, без да остави никаква следа. Когато той мина през вратата на смъртта, остана едно настроение, което не беше толкова резултат на неговия скептицизъм - защото това беше един философски възглед, него човек не занася много далече след смъртта, - но онова, което се таи във вътрешните навици на душата и на духа, онова лекомислено приемане на важни събития в живота, да се радва, когато нещо, което изглежда важно не се оказва важно: това беше основното настроение. И това основно настроение бе пренесено в живота след смъртта.
към текста >>
Когато той мина през вратата на смъртта, остана едно настроение, което не беше толкова резултат на неговия скептицизъм - защото това беше един философски възглед, него човек не занася много далече след смъртта, - но онова, което се таи във вътрешните навици на душата и на духа, онова лекомислено приемане на важни събития в
жив
ота, да се радва, когато нещо, което изглежда важно не се оказва важно: това беше основното настроение.
Тази индивидуалност - Агрипа, името от онова време няма особено значение за въпроса, - тази индивидуалност, която беше въплътена тогава, събра, така да се каже, в себе си всичко, което гръцкият скептицизъм беше създал, събра го в своята личност и в известен смисъл беше една личност, която, ако не вземем думата в презрителен смисъл, а само като технически термин, бихме нарекли даже циник; тя беше циник не по отношение на възгледа за живота, там той беше скептик, но циник по отношение на начина, по който беше приела нещата на света, а именно така, че всъщност на драго сърце се шегуваше за много важни неща. И тогава християнството мина покрай него, без да остави никаква следа.
Когато той мина през вратата на смъртта, остана едно настроение, което не беше толкова резултат на неговия скептицизъм - защото това беше един философски възглед, него човек не занася много далече след смъртта, - но онова, което се таи във вътрешните навици на душата и на духа, онова лекомислено приемане на важни събития в живота, да се радва, когато нещо, което изглежда важно не се оказва важно: това беше основното настроение.
И това основно настроение бе пренесено в живота след смъртта.
към текста >>
И това основно настроение бе пренесено в
жив
ота след смъртта.
Тази индивидуалност - Агрипа, името от онова време няма особено значение за въпроса, - тази индивидуалност, която беше въплътена тогава, събра, така да се каже, в себе си всичко, което гръцкият скептицизъм беше създал, събра го в своята личност и в известен смисъл беше една личност, която, ако не вземем думата в презрителен смисъл, а само като технически термин, бихме нарекли даже циник; тя беше циник не по отношение на възгледа за живота, там той беше скептик, но циник по отношение на начина, по който беше приела нещата на света, а именно така, че всъщност на драго сърце се шегуваше за много важни неща. И тогава християнството мина покрай него, без да остави никаква следа. Когато той мина през вратата на смъртта, остана едно настроение, което не беше толкова резултат на неговия скептицизъм - защото това беше един философски възглед, него човек не занася много далече след смъртта, - но онова, което се таи във вътрешните навици на душата и на духа, онова лекомислено приемане на важни събития в живота, да се радва, когато нещо, което изглежда важно не се оказва важно: това беше основното настроение.
И това основно настроение бе пренесено в живота след смъртта.
към текста >>
И аз обърнах вниманието върху това, че там се намира колонията на прамъдреците на човечеството, онези праучители, които някога са
жив
ели на Земята, но не във физическо тяло, поради което и не са обучавали така, както можем да си представим учението от по-късни времена, а са ходили по Земята само в етерни тела и са учили така, че един или друг, който трябваше да приеме тяхното учение и да бъде посветен в мистериите, приемаше това като нещо присъщо на тези прамъдреци.
Но аз още вчера загатнах, че когато човек мине през вратата на смъртта, той първо навлиза в една сфера, която постепенно го довежда в областта на Луната.
И аз обърнах вниманието върху това, че там се намира колонията на прамъдреците на човечеството, онези праучители, които някога са живели на Земята, но не във физическо тяло, поради което и не са обучавали така, както можем да си представим учението от по-късни времена, а са ходили по Земята само в етерни тела и са учили така, че един или друг, който трябваше да приеме тяхното учение и да бъде посветен в мистериите, приемаше това като нещо присъщо на тези прамъдреци.
Той имаше чувството: - Прамъдрецът беше при мен. - И в резултат на това присъствие на прамъдреца в душата на ученика той получаваше една вътрешна инспирация, чрез която се предаваше учението в онова време. Това бяха най-древните времена на земното развитие, когато великите праучители ходеха по Земята в техните етерни тела. Тези праучители са онези, които последваха Луната, когато тя се отдели от Земята като отделно небесно тяло и през чиято област сега минава човекът, като първа спирка, така да се каже, на неговото космическо развитие. Те са онези, които му осветляват кармата, именно защото имат работа с мъдростта на миналото.
към текста >>
Тази индивидуалност изпита тогава много интензивно още веднъж свръхсетивно в християнската епоха това, което беше пре
жив
яла на Земята във връзка с някои упадащи мистерийни центрове в Предна Азия.
Тази индивидуалност изпита тогава много интензивно още веднъж свръхсетивно в християнската епоха това, което беше преживяла на Земята във връзка с някои упадащи мистерийни центрове в Предна Азия.
Както казах, Агрипа не беше възприел християнството, но сега при това преживяване на мистериите от Предна Азия, намирайки се в сферата на Луната, той свръхсетивно видя, как Христос беше очакван в древните мистерии.
към текста >>
Както казах, Агрипа не беше възприел християнството, но сега при това пре
жив
яване на мистериите от Предна Азия, намирайки се в сферата на Луната, той свръхсетивно видя, как Христос беше очакван в древните мистерии.
Тази индивидуалност изпита тогава много интензивно още веднъж свръхсетивно в християнската епоха това, което беше преживяла на Земята във връзка с някои упадащи мистерийни центрове в Предна Азия.
Както казах, Агрипа не беше възприел християнството, но сега при това преживяване на мистериите от Предна Азия, намирайки се в сферата на Луната, той свръхсетивно видя, как Христос беше очакван в древните мистерии.
към текста >>
Но понеже мистериите - искам да кажа култовете от мистерийните центрове, които тази личност видя - бяха се превърнали вече в нещо външно в онези места, където е
жив
ял, той прие в себе си култове и устройства, които в течение на първите столетия на християнското развитие в християнизирана метаморфоза бяха пренесени върху римското християнство.
Но понеже мистериите - искам да кажа култовете от мистерийните центрове, които тази личност видя - бяха се превърнали вече в нещо външно в онези места, където е живял, той прие в себе си култове и устройства, които в течение на първите столетия на християнското развитие в християнизирана метаморфоза бяха пренесени върху римското християнство.
към текста >>
В
жив
ота, който след това този човек прекарва между смъртта и едно ново раждане, ние виждаме тази индивидуалност да изработва своята карма особено в областта на Меркурий, така че не във вътрешен смисъл, но като надареност с външна интелигентност тя получава широк поглед за отношенията.
Виждате ли, това произведе една съвсем особена конфигурация на духа при съответната личност.
В живота, който след това този човек прекарва между смъртта и едно ново раждане, ние виждаме тази индивидуалност да изработва своята карма особено в областта на Меркурий, така че не във вътрешен смисъл, но като надареност с външна интелигентност тя получава широк поглед за отношенията.
към текста >>
И когато сега проучим кардинал Мазарини във всичко това, което при него е блестящо, велико и във всичко, което той има като външно схващане за християнството, което веднага му се удава - също и в онова, как той по навик се в
жив
ява в характера на онази жена, която има настойничеството над Лудвиг ХІV - ние виждаме: Той приема от християнството всичко, което са християнски разпоредби, християнски култ, християнски разкош: Той приема всичко това, като за него то се обкръжава с блясъка на предноазиатската ориенталска същност.
И когато проследим по-нататък тази индивидуалност, ние я намираме отново на Земята като онзи кардинал, който се грижеше за царуването на Лудвиг ХІV, когато самият този Лудвиг ХІV беше още дете. Това беше кардинал Мазарини.
И когато сега проучим кардинал Мазарини във всичко това, което при него е блестящо, велико и във всичко, което той има като външно схващане за християнството, което веднага му се удава - също и в онова, как той по навик се вживява в характера на онази жена, която има настойничеството над Лудвиг ХІV - ние виждаме: Той приема от християнството всичко, което са християнски разпоредби, християнски култ, християнски разкош: Той приема всичко това, като за него то се обкръжава с блясъка на предноазиатската ориенталска същност.
И той управлява Европа всъщност като някой, който много силно е приел в себе си предноазиатската същност в едно много по-раншно въплъщение.
към текста >>
Този
жив
от стана твърде забележителен, когато след смъртта индивидуалността на Мазарини минава през
жив
ота между смъртта и едно ново раждане.
Този живот стана твърде забележителен, когато след смъртта индивидуалността на Мазарини минава през живота между смъртта и едно ново раждане.
Тук именно ние можем да видим, как при по-нататъшно минаване през областта на Меркурий, всичко, което тази личност е направила, бихме искали да кажем, се разтваря като в мъгла. Остава всичко, което тази личност е приела като идеи за християнството, остава всичко, което тази личност е изпитала като скептицизъм по отношение на науката и сега всичко това се преобразува в живота между смъртта и едно ново раждане. Науката не дава последните истини; едно силно чувство за познание, което съществуваше всъщност като полъх още при предишното минаване през сферата на Меркурий, то отново отминава и в този живот се образува кармически един особен манталитет; един манталитет, който с голяма упоритост задържа внушителни възприятия, които тази индивидуалност е изживяла, но може да развие малко понятия за следващия живот, за да ги владее.
към текста >>
Остава всичко, което тази личност е приела като идеи за християнството, остава всичко, което тази личност е изпитала като скептицизъм по отношение на науката и сега всичко това се преобразува в
жив
ота между смъртта и едно ново раждане.
Този живот стана твърде забележителен, когато след смъртта индивидуалността на Мазарини минава през живота между смъртта и едно ново раждане. Тук именно ние можем да видим, как при по-нататъшно минаване през областта на Меркурий, всичко, което тази личност е направила, бихме искали да кажем, се разтваря като в мъгла.
Остава всичко, което тази личност е приела като идеи за християнството, остава всичко, което тази личност е изпитала като скептицизъм по отношение на науката и сега всичко това се преобразува в живота между смъртта и едно ново раждане.
Науката не дава последните истини; едно силно чувство за познание, което съществуваше всъщност като полъх още при предишното минаване през сферата на Меркурий, то отново отминава и в този живот се образува кармически един особен манталитет; един манталитет, който с голяма упоритост задържа внушителни възприятия, които тази индивидуалност е изживяла, но може да развие малко понятия за следващия живот, за да ги владее.
към текста >>
Науката не дава последните истини; едно силно чувство за познание, което съществуваше всъщност като полъх още при предишното минаване през сферата на Меркурий, то отново отминава и в този
жив
от се образува кармически един особен манталитет; един манталитет, който с голяма упоритост задържа внушителни възприятия, които тази индивидуалност е из
жив
яла, но може да развие малко понятия за следващия
жив
от, за да ги владее.
Този живот стана твърде забележителен, когато след смъртта индивидуалността на Мазарини минава през живота между смъртта и едно ново раждане. Тук именно ние можем да видим, как при по-нататъшно минаване през областта на Меркурий, всичко, което тази личност е направила, бихме искали да кажем, се разтваря като в мъгла. Остава всичко, което тази личност е приела като идеи за християнството, остава всичко, което тази личност е изпитала като скептицизъм по отношение на науката и сега всичко това се преобразува в живота между смъртта и едно ново раждане.
Науката не дава последните истини; едно силно чувство за познание, което съществуваше всъщност като полъх още при предишното минаване през сферата на Меркурий, то отново отминава и в този живот се образува кармически един особен манталитет; един манталитет, който с голяма упоритост задържа внушителни възприятия, които тази индивидуалност е изживяла, но може да развие малко понятия за следващия живот, за да ги владее.
към текста >>
Когато наблюдава как тази индивидуалност минава през
жив
ота между смъртта и едно ново раждане, човек се пита: - Каква ще бъде тази индивидуалност всъщност в едно ново въплъщение, към което сега трябва да се стреми?
Когато наблюдава как тази индивидуалност минава през живота между смъртта и едно ново раждане, човек се пита: - Каква ще бъде тази индивидуалност всъщност в едно ново въплъщение, към което сега трябва да се стреми?
С какво всъщност тя правилно е свързана сега? - Човек има чувството, че тя може да бъде свързана повече или по-малко интензивно с всичко възможно и с нищо. Всички предварителни условия вследствие на преживяното по-рано са налице. След скептицизма, през който е минала, интензивността, с която е изживяно християнството с всички негови външни обреди по всички пътища, по които някой става кардинал, е заложена дълбоко в тази личност. Личността трябва да стане богата с познания, но тя би могла да се яви и с повърхностни понятия.
към текста >>
Всички предварителни условия вследствие на пре
жив
яното по-рано са налице.
Когато наблюдава как тази индивидуалност минава през живота между смъртта и едно ново раждане, човек се пита: - Каква ще бъде тази индивидуалност всъщност в едно ново въплъщение, към което сега трябва да се стреми? С какво всъщност тя правилно е свързана сега? - Човек има чувството, че тя може да бъде свързана повече или по-малко интензивно с всичко възможно и с нищо.
Всички предварителни условия вследствие на преживяното по-рано са налице.
След скептицизма, през който е минала, интензивността, с която е изживяно християнството с всички негови външни обреди по всички пътища, по които някой става кардинал, е заложена дълбоко в тази личност. Личността трябва да стане богата с познания, но тя би могла да се яви и с повърхностни понятия. Освен това, колко заличена е картата на европейските земи, които тя е владяла някога. Човек не знае, как тя ще се ориентира отново в нея? Какво ще направи тя с тази карта на европейските земи?
към текста >>
След скептицизма, през който е минала, интензивността, с която е из
жив
яно християнството с всички негови външни обреди по всички пътища, по които някой става кардинал, е заложена дълбоко в тази личност.
Когато наблюдава как тази индивидуалност минава през живота между смъртта и едно ново раждане, човек се пита: - Каква ще бъде тази индивидуалност всъщност в едно ново въплъщение, към което сега трябва да се стреми? С какво всъщност тя правилно е свързана сега? - Човек има чувството, че тя може да бъде свързана повече или по-малко интензивно с всичко възможно и с нищо. Всички предварителни условия вследствие на преживяното по-рано са налице.
След скептицизма, през който е минала, интензивността, с която е изживяно християнството с всички негови външни обреди по всички пътища, по които някой става кардинал, е заложена дълбоко в тази личност.
Личността трябва да стане богата с познания, но тя би могла да се яви и с повърхностни понятия. Освен това, колко заличена е картата на европейските земи, които тя е владяла някога. Човек не знае, как тя ще се ориентира отново в нея? Какво ще направи тя с тази карта на европейските земи? Тя не ще знае какво да прави с нея.
към текста >>
Да, мои мили приятели, човек трябва да изпита тези неща при преминаването на
жив
ота между смъртта и едно ново раждане, за да не се заблуждава, за да се получи сега едно действително точно знание.
Да, мои мили приятели, човек трябва да изпита тези неща при преминаването на живота между смъртта и едно ново раждане, за да не се заблуждава, за да се получи сега едно действително точно знание.
Когато наближава епохата на Михаил и вече е тук, тази индивидуалност се преражда като личност, която в нейния физически живот действително показва едно странно двойствено лице. Една личност, която не може да бъде истински държавник, не може да бъде напълно държавник, не може да бъде напълно духовник, която обаче е силно привлечена и към двете: Това е Хертлинг, който в напреднала възраст стана райхканцлер на Германия и като кармическо следствие трябваше да оползотвори тогава по този начин остатъците от неговия мазаринизъм; който изявява в своето професорство всички особености, с които е дошъл до християнството.
към текста >>
Когато наближава епохата на Михаил и вече е тук, тази индивидуалност се преражда като личност, която в нейния физически
жив
от действително показва едно странно двойствено лице.
Да, мои мили приятели, човек трябва да изпита тези неща при преминаването на живота между смъртта и едно ново раждане, за да не се заблуждава, за да се получи сега едно действително точно знание.
Когато наближава епохата на Михаил и вече е тук, тази индивидуалност се преражда като личност, която в нейния физически живот действително показва едно странно двойствено лице.
Една личност, която не може да бъде истински държавник, не може да бъде напълно държавник, не може да бъде напълно духовник, която обаче е силно привлечена и към двете: Това е Хертлинг, който в напреднала възраст стана райхканцлер на Германия и като кармическо следствие трябваше да оползотвори тогава по този начин остатъците от неговия мазаринизъм; който изявява в своето професорство всички особености, с които е дошъл до християнството.
към текста >>
Тук ние виждаме колко безразлично е външното съдържание на вярата или възгледът на един човек в земния
жив
от; защото това са неговите мисли.
Тук ние виждаме колко безразлично е външното съдържание на вярата или възгледът на един човек в земния живот; защото това са неговите мисли.
Но проучете веднъж Хекел и проучете във връзка с това какво е бил той като абат Хилдебранд, станал след това папа Григорий - мисля, че той също се намира между тези картини от Шартр, - и тогава ще видите, че фактически съществува едно динамично продължаващо действие.
към текста >>
Това беше един събор, на който се събра цялата висша ученост, която в първите християнски столетия съществуваше при меродавните личности, на който събор бе воден спор с дълбоки идеи, когато всъщност човешката душа имаше още едно съвършено друго устройство и приемаше като нещо разбиращо се от само себе си непосредственото
жив
еене в духовния свят.
Това беше един събор, на който се събра цялата висша ученост, която в първите християнски столетия съществуваше при меродавните личности, на който събор бе воден спор с дълбоки идеи, когато всъщност човешката душа имаше още едно съвършено друго устройство и приемаше като нещо разбиращо се от само себе си непосредственото живеене в духовния свят.
На този събор се води спор, дали Христос, Синът, е от същата същност както Отец, или е подобен по същност на Отца, като последното се твърдеше от арианците. Днес не искаме да навлизаме в догматичното различие на двете спорещи страни, но искаме да разгледаме това, че на този събор ставаше дума за извънредно остроумни дискусии, за велики остроумни дискусии, които обаче бяха извоювани с интелектуализма на онова време.
към текста >>
Но това е също и при всяко
жив
отно, това е целият свят, това е всеки камък, всяко растение.
Ако само арианството би победило, тогава естествено би се говорило много за Бога вътре в човека, обаче това никога не би било сторено с необходимото вътрешно страхопочитание и с необходимото вътрешно достойнство. Арианството само би считало човека на всяка степен именно като едно въплъщение на съществуващия в него Бог.
Но това е също и при всяко животно, това е целият свят, това е всеки камък, всяко растение.
Този възглед има стойност само тогава, когато той същевременно съдържа в себе си подтика, човек все повече и повече да се издига в развитието и чак тогава да намери Бога. Твърдението, че човек има нещо божествено в себе си на някаква степен от живота, има смисъл само тогава, когато схващаме това Божествено в един постоянен стремеж «към самото себе си», до което то още не е стигнало. Без съмнение би се получила една синтеза на двата възгледа, ако тази личност, за която говоря, тогава на събора би могла да получи някакво меродавно влияние.
към текста >>
Твърдението, че човек има нещо божествено в себе си на някаква степен от
жив
ота, има смисъл само тогава, когато схващаме това Божествено в един постоянен стремеж «към самото себе си», до което то още не е стигнало.
Ако само арианството би победило, тогава естествено би се говорило много за Бога вътре в човека, обаче това никога не би било сторено с необходимото вътрешно страхопочитание и с необходимото вътрешно достойнство. Арианството само би считало човека на всяка степен именно като едно въплъщение на съществуващия в него Бог. Но това е също и при всяко животно, това е целият свят, това е всеки камък, всяко растение. Този възглед има стойност само тогава, когато той същевременно съдържа в себе си подтика, човек все повече и повече да се издига в развитието и чак тогава да намери Бога.
Твърдението, че човек има нещо божествено в себе си на някаква степен от живота, има смисъл само тогава, когато схващаме това Божествено в един постоянен стремеж «към самото себе си», до което то още не е стигнало.
Без съмнение би се получила една синтеза на двата възгледа, ако тази личност, за която говоря, тогава на събора би могла да получи някакво меродавно влияние.
към текста >>
Тази личност се оттегли с дълбоко недоволство в един вид египетско отшелничество,
жив
я по един извънредно аскетичен начин, основно запозната - тогава в 4-то столетие - с всичко онова, което всъщност съставляваше тогава действителната духовна субстанция на християнството; тя беше може би един от най-добре осведомените тогавашни християни, но не един борец.
Тази личност се оттегли с дълбоко недоволство в един вид египетско отшелничество, живя по един извънредно аскетичен начин, основно запозната - тогава в 4-то столетие - с всичко онова, което всъщност съставляваше тогава действителната духовна субстанция на християнството; тя беше може би един от най-добре осведомените тогавашни християни, но не един борец.
към текста >>
И така той се оттегли в един вид отшелничество, за останалата част от своя
жив
от стана отшелник, който обаче от вътрешния стремеж на неговата душа следваше един съвсем особен път.
И така той се оттегли в един вид отшелничество, за останалата част от своя живот стана отшелник, който обаче от вътрешния стремеж на неговата душа следваше един съвсем особен път.
Той се посвети именно на този път да изследва произхода на мисловната инспирация. Мистичното вглъбяване на тази личност беше насочено към това, да разбере, откъде мисленето получава своето вдъхновение. Това живееше в него като един единствен, велик копнеж - да намери произхода на мисленето в духовния свят. И накрая тази личност беше изцяло изпълнена с този копнеж. Тя умря с този копнеж, без чрез това да може да намери в този тогавашен земен живот едно конкретно заключение, без да може да намери отговор на въпроса, който я измъчваше.
към текста >>
Това
жив
ееше в него като един единствен, велик копнеж - да намери произхода на мисленето в духовния свят.
И така той се оттегли в един вид отшелничество, за останалата част от своя живот стана отшелник, който обаче от вътрешния стремеж на неговата душа следваше един съвсем особен път. Той се посвети именно на този път да изследва произхода на мисловната инспирация. Мистичното вглъбяване на тази личност беше насочено към това, да разбере, откъде мисленето получава своето вдъхновение.
Това живееше в него като един единствен, велик копнеж - да намери произхода на мисленето в духовния свят.
И накрая тази личност беше изцяло изпълнена с този копнеж. Тя умря с този копнеж, без чрез това да може да намери в този тогавашен земен живот едно конкретно заключение, без да може да намери отговор на въпроса, който я измъчваше. Тогава времето беше още неблагоприятно за намирането на такъв отговор.
към текста >>
Тя умря с този копнеж, без чрез това да може да намери в този тогавашен земен
жив
от едно конкретно заключение, без да може да намери отговор на въпроса, който я измъчваше.
И така той се оттегли в един вид отшелничество, за останалата част от своя живот стана отшелник, който обаче от вътрешния стремеж на неговата душа следваше един съвсем особен път. Той се посвети именно на този път да изследва произхода на мисловната инспирация. Мистичното вглъбяване на тази личност беше насочено към това, да разбере, откъде мисленето получава своето вдъхновение. Това живееше в него като един единствен, велик копнеж - да намери произхода на мисленето в духовния свят. И накрая тази личност беше изцяло изпълнена с този копнеж.
Тя умря с този копнеж, без чрез това да може да намери в този тогавашен земен живот едно конкретно заключение, без да може да намери отговор на въпроса, който я измъчваше.
Тогава времето беше още неблагоприятно за намирането на такъв отговор.
към текста >>
Десетилетия след смъртта си тя можа да погледне назад върху земния
жив
от и да вижда този земен
жив
от винаги оцветен с онова, до което тя беше стигнала накрая.
И минавайки през смъртта тази личност изпита нещо особено.
Десетилетия след смъртта си тя можа да погледне назад върху земния живот и да вижда този земен живот винаги оцветен с онова, до което тя беше стигнала накрая.
В това, което можа да последва непосредствено в ретроспективното виждане на земния живот след смъртта, тази личност можа да види, как човекът мисли.
към текста >>
В това, което можа да последва непосредствено в ретроспективното виждане на земния
жив
от след смъртта, тази личност можа да види, как човекът мисли.
И минавайки през смъртта тази личност изпита нещо особено. Десетилетия след смъртта си тя можа да погледне назад върху земния живот и да вижда този земен живот винаги оцветен с онова, до което тя беше стигнала накрая.
В това, което можа да последва непосредствено в ретроспективното виждане на земния живот след смъртта, тази личност можа да види, как човекът мисли.
към текста >>
И така между смъртта и едно ново раждане тук
жив
я една индивидуалност, която по свой начин беше в един вид равновесие между мистичното имагинативно виждане и разумното мислене от по-рано, което мислене обаче беше в действие, не беше стигнало още до заключение.
И така между смъртта и едно ново раждане тук живя една индивидуалност, която по свой начин беше в един вид равновесие между мистичното имагинативно виждане и разумното мислене от по-рано, което мислене обаче беше в действие, не беше стигнало още до заключение.
към текста >>
През време на нейния
жив
от тази монахиня, тази визионерка, тази ясновидка не влезе в никакъв конфликт с позитивното християнство.
През време на нейния живот тази монахиня, тази визионерка, тази ясновидка не влезе в никакъв конфликт с позитивното християнство.
Но тя израсна навън от позитивното християнство; тя се врасна първо в едно напълно лично устроено християнство, в едно християнство, което всъщност по-късно съвсем не съществуваше на Земята. Така че на тази личност беше зададен - бих искал да кажа, - от Вселената въпросът, как може да бъде осъществено това християнство в едно ново въплъщение в едно физическо тяло.
към текста >>
Когато обаче навлезем в по-дълбоките, повече езотеричните части на антропософския възглед, тогава ние ще почувстваме, че наистина не може да става дума за едно такова профаниране, но че светът ни изпълва със свещено благоговение, когато гледаме човешките
жив
оти един след друг и чудесния начин на пренасяне на действието от минали земни съществувания в по-късните човешки съществувания на Земята.
Антропософията постоянно е била и постоянно е упреквана, именно от страна на богословите, че снема булото на свещеното, тайнственото от пълните с тайнственост истини, като с това ги профанира.
Когато обаче навлезем в по-дълбоките, повече езотеричните части на антропософския възглед, тогава ние ще почувстваме, че наистина не може да става дума за едно такова профаниране, но че светът ни изпълва със свещено благоговение, когато гледаме човешките животи един след друг и чудесния начин на пренасяне на действието от минали земни съществувания в по-късните човешки съществувания на Земята.
Нужно е само човек да не бъде самият той вътрешно профаниран или да не действа профаниращо със своето мислене, тогава не ще се правят такива упреци.
към текста >>
Тук в едри черти е скицирана нагласата, която все повече и повече би трябвало да се разпространи под влиянието на такива съзерцания, каквито бяха предишното и това, които след това би трябвало да подействат върху делата и
жив
ота на онези, които внасят тяхната карма в Антропософското общество по начина, който беше описан.
Тук в едри черти е скицирана нагласата, която все повече и повече би трябвало да се разпространи под влиянието на такива съзерцания, каквито бяха предишното и това, които след това би трябвало да подействат върху делата и живота на онези, които внасят тяхната карма в Антропософското общество по начина, който беше описан.
към текста >>
25.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Лекциите, които аз държах сега, имайки предвид, че тук присъстват толкова много приятели от всички страни, тези лекции преследваха по същество целта да бъде дадено описание на кармата, което поне в някои линии трябва да доведе до разбирането на съвременния духовен
жив
от в духовно отношение.
Лекциите, които аз държах сега, имайки предвид, че тук присъстват толкова много приятели от всички страни, тези лекции преследваха по същество целта да бъде дадено описание на кармата, което поне в някои линии трябва да доведе до разбирането на съвременния духовен живот в духовно отношение.
И аз бих искал следващия вторник, в последната от тези лекции да завърша онова, което в известно отношение образува един вид единство.
към текста >>
Чрез това може да се види, колко трудно е в съвременния земен
жив
от да бъде внесено това, което естествено всеки човек донася със себе си от минали земни съществувания, донася го със себе си защото - може би с изключение на неговото най-последно въплъщение, - все пак той е стоял в определени първоначални отношения с духовния свят или още реално, или най-малко по традиция.
Днес искам с един пример да покажа, колко трудно всъщност може да бъде внесено в настоящето онова, което действително е подходяща за настоящето духовна наука. Не от някакви външни отношения бих искал днес да отговоря на този въпрос, а с един кармически пример. Примерът първо ще ни покаже една индивидуалност, която не е особено типична, но която е една особена индивидуалност.
Чрез това може да се види, колко трудно е в съвременния земен живот да бъде внесено това, което естествено всеки човек донася със себе си от минали земни съществувания, донася го със себе си защото - може би с изключение на неговото най-последно въплъщение, - все пак той е стоял в определени първоначални отношения с духовния свят или още реално, или най-малко по традиция.
Това може да ни покаже, как в едно съвременно човешко тяло, в съвременните отношения на възпитанието и на цивилизацията е трудно да бъде внесена предишна духовност, нещо получено по духовен начин.
към текста >>
А именно тя прие онова, което тогава
жив
ееше с голяма интензивност, със силна внушителност в Предна Азия и което по най-различен начин изграждаше онзи светоглед, който може да се нарече светоглед на Заратустра с неговия силен дуализъм, който също е описан в една глава на моята книга «Тайната наука»: Онзи дуализъм, който от една страна признаваше Аура Маздао, великия дух на светлината, който изпраща своите импулси в развитието на човечеството, за да бъде източник на доброто, на великото, на красивото, който има своите служещи духове Амшаспанди, които го заобикалят, както в светлината на откровението на небесно лице Слънцето е заобиколено от 12-те зодиакални знака - тук следователно имаме светлата страна на онзи дуализъм, произхождащ от древна Персия, - след това имаме противната ариманическа сила, която внася навсякъде в мировото развитие на човечеството тъмнината, но също и злото, това, което навсякъде е спъващо, създаващо дисхармония.
Нека първо да разгледаме, мои мили приятели, една човешка индивидуалност в нейното въплъщение през 6-то предихристиянско столетие, всъщност в онова време и малко след това, когато стана отвеждането на евреите във вавилонското пленничество. При разглеждането на това време аз се натъкнах на една индивидуалност, тогава въплътена като жена, която принадлежеше на юдейското коляно, която обаче при онова отвеждане на юдеите във вавилонското пленничество, всъщност преди юдеите да изпаднат в това пленничество, беше побягнала и беше възприела през следващото време в Предна Азия - тя беше достигнала до късна старост в онова си въплъщение, - всички възможни учения, които можеха да се получат по онова време в Предна Азия.
А именно тя прие онова, което тогава живееше с голяма интензивност, със силна внушителност в Предна Азия и което по най-различен начин изграждаше онзи светоглед, който може да се нарече светоглед на Заратустра с неговия силен дуализъм, който също е описан в една глава на моята книга «Тайната наука»: Онзи дуализъм, който от една страна признаваше Аура Маздао, великия дух на светлината, който изпраща своите импулси в развитието на човечеството, за да бъде източник на доброто, на великото, на красивото, който има своите служещи духове Амшаспанди, които го заобикалят, както в светлината на откровението на небесно лице Слънцето е заобиколено от 12-те зодиакални знака - тук следователно имаме светлата страна на онзи дуализъм, произхождащ от древна Персия, - след това имаме противната ариманическа сила, която внася навсякъде в мировото развитие на човечеството тъмнината, но също и злото, това, което навсякъде е спъващо, създаващо дисхармония.
към текста >>
И така между двамата става първо една о
жив
ена обмяна на мисли във времето, когато юдеите бяха отведени в пленничество и ние имаме забележителното явление, че чрез силата на впечатленията, които получи женската личност, чрез всичко, което тя прие по един извънредно възприемчив, заинтересуван начин, тя стана вътрешно виждаща и под формата на видения, които напълно предаваха космическия ред можеше да обхваща с поглед света.
И така между двамата става първо една оживена обмяна на мисли във времето, когато юдеите бяха отведени в пленничество и ние имаме забележителното явление, че чрез силата на впечатленията, които получи женската личност, чрез всичко, което тя прие по един извънредно възприемчив, заинтересуван начин, тя стана вътрешно виждаща и под формата на видения, които напълно предаваха космическия ред можеше да обхваща с поглед света.
към текста >>
Тук ние действително имаме работа с една забележителна индивидуалност, в която о
жив
ява всичко, върху което е било говорено, което е било разглеждано заедно с този приятелски полупосветен от Предна Азия.
Тук ние действително имаме работа с една забележителна индивидуалност, в която оживява всичко, върху което е било говорено, което е било разглеждано заедно с този приятелски полупосветен от Предна Азия.
И онази женска личност беше завладяна от едно настроение, за което можем да кажем: - Ах, какво представляваха в крайна сметка всички идеи, които аз приех през време на учението, в сравнение с мощната картина от имагинациии, които сега стоят пред моята душа? Колко богат и мощен е вътрешно светът! - Това забелязва тази личност при визионерните имагинации.
към текста >>
Резултатът на този земен
жив
от, бих искал да кажа, беше претопен по един особен начин, така че и двете личности извънредно интензивно из
жив
яха ретроспективното преминаване на земния
жив
от след смъртта, а също и изработването на кармата между смъртта и едно ново раждане.
Резултатът на този земен живот, бих искал да кажа, беше претопен по един особен начин, така че и двете личности извънредно интензивно изживяха ретроспективното преминаване на земния живот след смъртта, а също и изработването на кармата между смъртта и едно ново раждане.
Резултатът от това странно съжителство на Земята беше един интензивен общ живот след смъртта. Ние виждаме особено при женската личност, как след смъртта настроението, което съществуваше в преобладаването на визионерните имагинации, не се проявяваше така силно. Напротив ние намираме при тази личност след смъртта за следващия земен живот да се ражда един вид копнеж за разбиране на нещата в мисловна форма, докато в земния живот, който описах, тя беше разбрала нещата повече от говорната форма, така че после от говорната форма на изживяване те преминаха във визионерното имагиниране.
към текста >>
Резултатът от това странно съжителство на Земята беше един интензивен общ
жив
от след смъртта.
Резултатът на този земен живот, бих искал да кажа, беше претопен по един особен начин, така че и двете личности извънредно интензивно изживяха ретроспективното преминаване на земния живот след смъртта, а също и изработването на кармата между смъртта и едно ново раждане.
Резултатът от това странно съжителство на Земята беше един интензивен общ живот след смъртта.
Ние виждаме особено при женската личност, как след смъртта настроението, което съществуваше в преобладаването на визионерните имагинации, не се проявяваше така силно. Напротив ние намираме при тази личност след смъртта за следващия земен живот да се ражда един вид копнеж за разбиране на нещата в мисловна форма, докато в земния живот, който описах, тя беше разбрала нещата повече от говорната форма, така че после от говорната форма на изживяване те преминаха във визионерното имагиниране.
към текста >>
Напротив ние намираме при тази личност след смъртта за следващия земен
жив
от да се ражда един вид копнеж за разбиране на нещата в мисловна форма, докато в земния
жив
от, който описах, тя беше разбрала нещата повече от говорната форма, така че после от говорната форма на из
жив
яване те преминаха във визионерното имагиниране.
Резултатът на този земен живот, бих искал да кажа, беше претопен по един особен начин, така че и двете личности извънредно интензивно изживяха ретроспективното преминаване на земния живот след смъртта, а също и изработването на кармата между смъртта и едно ново раждане. Резултатът от това странно съжителство на Земята беше един интензивен общ живот след смъртта. Ние виждаме особено при женската личност, как след смъртта настроението, което съществуваше в преобладаването на визионерните имагинации, не се проявяваше така силно.
Напротив ние намираме при тази личност след смъртта за следващия земен живот да се ражда един вид копнеж за разбиране на нещата в мисловна форма, докато в земния живот, който описах, тя беше разбрала нещата повече от говорната форма, така че после от говорната форма на изживяване те преминаха във визионерното имагиниране.
към текста >>
И веднъж аз споменах тук, как много от онези души, които по един честен начин дойдоха при антропософията, бяха из
жив
ели християнството през тези първи християнски столетия, обаче в една много по-
жив
а форма, отколкото то се прояви по-късно.
Тези две личности, които бяха така силно свързани кармически, отново се преродиха в първите християнски столетия, когато духовната субстанция на християнството се оформи в определена научна работа.
И веднъж аз споменах тук, как много от онези души, които по един честен начин дойдоха при антропософията, бяха изживели християнството през тези първи християнски столетия, обаче в една много по-жива форма, отколкото то се прояви по-късно.
И сега ние виждаме едно твърде забележително явление.
към текста >>
Понеже онова, което бяха 7-те свободни изкуства, тогавашните хора си го представяха като
жив
и същества, както си представяха и самата природа като едно
жив
о същество - аз вече изложих това в моите лекции.
Книгата на Марцианус Капелла изглежда отначало суха, трезва. Но, мои мили приятели, трябва да знаете, че в тези първи времена на Средновековието такива книги са били инспирирани въпреки това от духовни източници, също както по-късните описания, които са произлезли от школата в Шартр, имаха един подобен трезв, каталогизиращ характер. И така ние трябва да можем да разглеждаме това, което се намира под формата на едно сухо, трезво изложение при Марцианус Капелла върху 7-те свободни изкуства и действащата зад тях природа, като едно излияние на определени инстинктивни, по-висши възгледи.
Понеже онова, което бяха 7-те свободни изкуства, тогавашните хора си го представяха като живи същества, както си представяха и самата природа като едно живо същество - аз вече изложих това в моите лекции.
И макар такава личност като Марцианус Капелла и други, които са описали тези неща, да са сухи, те напълно знаеха за обстоятелството, че всичко това може да бъде виждано, че диалектиката, реториката са живи същества, вдъхновители на човешките способности и на човешките духовни действия. Аз изложих тук, че богинята Природа беше представена също както древната Прозерпина.
към текста >>
И макар такава личност като Марцианус Капелла и други, които са описали тези неща, да са сухи, те напълно знаеха за обстоятелството, че всичко това може да бъде виждано, че диалектиката, реториката са
жив
и същества, вдъхновители на човешките способности и на човешките духовни действия.
Книгата на Марцианус Капелла изглежда отначало суха, трезва. Но, мои мили приятели, трябва да знаете, че в тези първи времена на Средновековието такива книги са били инспирирани въпреки това от духовни източници, също както по-късните описания, които са произлезли от школата в Шартр, имаха един подобен трезв, каталогизиращ характер. И така ние трябва да можем да разглеждаме това, което се намира под формата на едно сухо, трезво изложение при Марцианус Капелла върху 7-те свободни изкуства и действащата зад тях природа, като едно излияние на определени инстинктивни, по-висши възгледи. Понеже онова, което бяха 7-те свободни изкуства, тогавашните хора си го представяха като живи същества, както си представяха и самата природа като едно живо същество - аз вече изложих това в моите лекции.
И макар такава личност като Марцианус Капелла и други, които са описали тези неща, да са сухи, те напълно знаеха за обстоятелството, че всичко това може да бъде виждано, че диалектиката, реториката са живи същества, вдъхновители на човешките способности и на човешките духовни действия.
Аз изложих тук, че богинята Природа беше представена също както древната Прозерпина.
към текста >>
Бихме могли да кажем: - Може би при малко личности на онова време - в началото на 6-то столетие, края на 5-то християнско столетие, - при малко такива личности, които можем да наречем ученици на Марцианус Капелла, по един напълно нагледен
жив
начин
жив
ееше онова, което по онова време беше духовно съдържание.
Бихме могли да кажем: - Може би при малко личности на онова време - в началото на 6-то столетие, края на 5-то християнско столетие, - при малко такива личности, които можем да наречем ученици на Марцианус Капелла, по един напълно нагледен жив начин живееше онова, което по онова време беше духовно съдържание.
към текста >>
И отново възникна - можем да си представим, как това беше обусловено кармически, ние виждаме тук да действа кармата, - отново възникна една духовна, - не можем да кажем обмяна на идеи, а обмяна на възгледи, една напълно
жив
а, духовно интензивна съвместна работа.
И тя отново се срещна с другата личност, която в нейното минало въплъщение беше мъж, а сега се беше превъплътила като жена. В това си въплъщение тази женска личност беше надарена с голяма интелигентност.
И отново възникна - можем да си представим, как това беше обусловено кармически, ние виждаме тук да действа кармата, - отново възникна една духовна, - не можем да кажем обмяна на идеи, а обмяна на възгледи, една напълно жива, духовно интензивна съвместна работа.
към текста >>
Понеже възгледите бяха така о
жив
ени, при тази личност се прояви силно знание за това, как с женската природа изобщо е свързан визионерният
жив
от, който именно тази личност имаше.
Но нещо странно се разви при онази личност, която в предихристиянските столетия беше жена, а в това време беше мъж.
Понеже възгледите бяха така оживени, при тази личност се прояви силно знание за това, как с женската природа изобщо е свързан визионерният живот, който именно тази личност имаше.
Не, че общо взето визионерният живот е свързан с женската личност; а че целият основен характер на визионерния живот беше донесен от миналото женско въплъщение. И чрез това на тази личност се откриха безброй тайни, които се отнасят за взаимодействието между Земята и Луната, безброй тайни, които например се отнасят за възпроизводния, за размножителния живот. Именно в тази област извънредно добре бе запозната сега тази мъжка личност.
към текста >>
Не, че общо взето визионерният
жив
от е свързан с женската личност; а че целият основен характер на визионерния
жив
от беше донесен от миналото женско въплъщение.
Но нещо странно се разви при онази личност, която в предихристиянските столетия беше жена, а в това време беше мъж. Понеже възгледите бяха така оживени, при тази личност се прояви силно знание за това, как с женската природа изобщо е свързан визионерният живот, който именно тази личност имаше.
Не, че общо взето визионерният живот е свързан с женската личност; а че целият основен характер на визионерния живот беше донесен от миналото женско въплъщение.
И чрез това на тази личност се откриха безброй тайни, които се отнасят за взаимодействието между Земята и Луната, безброй тайни, които например се отнасят за възпроизводния, за размножителния живот. Именно в тази област извънредно добре бе запозната сега тази мъжка личност.
към текста >>
И чрез това на тази личност се откриха безброй тайни, които се отнасят за взаимодействието между Земята и Луната, безброй тайни, които например се отнасят за възпроизводния, за размножителния
жив
от.
Но нещо странно се разви при онази личност, която в предихристиянските столетия беше жена, а в това време беше мъж. Понеже възгледите бяха така оживени, при тази личност се прояви силно знание за това, как с женската природа изобщо е свързан визионерният живот, който именно тази личност имаше. Не, че общо взето визионерният живот е свързан с женската личност; а че целият основен характер на визионерния живот беше донесен от миналото женско въплъщение.
И чрез това на тази личност се откриха безброй тайни, които се отнасят за взаимодействието между Земята и Луната, безброй тайни, които например се отнасят за възпроизводния, за размножителния живот.
Именно в тази област извънредно добре бе запозната сега тази мъжка личност.
към текста >>
И ние виждаме, как и двете личности минаха през вратата на смъртта, прекараха
жив
ота между смъртта и едно ново раждане, как първо в свръхсетивната област те
жив
яха с поглед насочен към настъпването на епохата на Съзнателната душа, изпитаха това настъпване на епохата на Съзнателната душа още в свръхсетивните светове.
И ние виждаме, как и двете личности минаха през вратата на смъртта, прекараха живота между смъртта и едно ново раждане, как първо в свръхсетивната област те живяха с поглед насочен към настъпването на епохата на Съзнателната душа, изпитаха това настъпване на епохата на Съзнателната душа още в свръхсетивните светове.
След това онази личност, която описах първо в женско въплъщение, след това в мъжко въплъщение, се прероди отново като мъж. Много интересно е, че и двете личности се преродиха заедно. Обаче онази личност, която в миналото въплъщение, т. е. във второто, беше жена, отново се роди като мъж, така че сега и двамата се преродиха като мъже. Едната, която предимно трябва да ни интересува, която в древни времена беше женска личност, след това в първите християнски столетия се прероди като мъж, първият път беше от юдейски произход, вторият път носеше в себе си извънредно смесена кръв, тази личност се прероди после в 16-то столетие в лицето на италианския утопист Томас Кампанелла.
към текста >>
Нека разгледаме, доколкото е необходимо за разбирането на кармата,
жив
ота на Томас Кампанелла, нека разгледаме добре този
жив
от.
Нека разгледаме, доколкото е необходимо за разбирането на кармата, живота на Томас Кампанелла, нека разгледаме добре този живот.
Той се роди с извънредно силна възприемчивост по отношение на своето християнско възпитание, така че още от рано започна да изучава книгата на Тома Аквински «Сумма». И от настроенията, които си беше усвоил от предишния визионерен живот и които все повече се превръщат в точно обратните настроения да опознае нещата по пътя на мислите, той се вживява в силно мисловния елемент, който се намира в споменатата книга на Тома Аквински, изучава я усърдно и сега именно в 16-то столетие става доминиканец.
към текста >>
И от настроенията, които си беше усвоил от предишния визионерен
жив
от и които все повече се превръщат в точно обратните настроения да опознае нещата по пътя на мислите, той се в
жив
ява в силно мисловния елемент, който се намира в споменатата книга на Тома Аквински, изучава я усърдно и сега именно в 16-то столетие става доминиканец.
Нека разгледаме, доколкото е необходимо за разбирането на кармата, живота на Томас Кампанелла, нека разгледаме добре този живот. Той се роди с извънредно силна възприемчивост по отношение на своето християнско възпитание, така че още от рано започна да изучава книгата на Тома Аквински «Сумма».
И от настроенията, които си беше усвоил от предишния визионерен живот и които все повече се превръщат в точно обратните настроения да опознае нещата по пътя на мислите, той се вживява в силно мисловния елемент, който се намира в споменатата книга на Тома Аквински, изучава я усърдно и сега именно в 16-то столетие става доминиканец.
към текста >>
В мисленето си, което той строго насочва в смисъла на книгата «Сумма» на Тома Аквински, постоянно се вмъква определено безпокойство чрез духовния атавистично-визионерен
жив
от, който някога е съществувал в него.
В мисленето си, което той строго насочва в смисъла на книгата «Сумма» на Тома Аквински, постоянно се вмъква определено безпокойство чрез духовния атавистично-визионерен живот, който някога е съществувал в него.
към текста >>
И докато от една страна с пълен вътрешен ентусиазъм става доминиканец - той се запознава именно в манастира Козенца - това е забележителното, - с един много уважаван еврейски кабалист и съединява сега изучаването на еврейската Кабала с това, което изниква като последствие от неговия стар визионерен
жив
от, като го свързва от своя страна с онова, което беше станало от томизма всред ордена на доминиканците.
Забележително е, че Кампанелла, търси подкрепа и опорна точка, за да приведе във вътрешна връзка онова, което някога е владеел като едно визионерно виждане на света.
И докато от една страна с пълен вътрешен ентусиазъм става доминиканец - той се запознава именно в манастира Козенца - това е забележителното, - с един много уважаван еврейски кабалист и съединява сега изучаването на еврейската Кабала с това, което изниква като последствие от неговия стар визионерен живот, като го свързва от своя страна с онова, което беше станало от томизма всред ордена на доминиканците.
Всичко това живее в него, би трябвало да се каже, в един визионерен копнеж; то се слива и живее в един визионерен копнеж. Той би искал да направи нещо, което би помогнало да се изяви навън целия този светъл вътрешен духовен живот. Понеже постоянно в неговата душа - това не ще се открие от биографите, но то се представя на духовното виждане, - нещо казва: - Да, зад всички неща има дух; тогава и в човешкия живот трябва да се намира духът, който е във Вселената! -
към текста >>
Всичко това
жив
ее в него, би трябвало да се каже, в един визионерен копнеж; то се слива и
жив
ее в един визионерен копнеж.
Забележително е, че Кампанелла, търси подкрепа и опорна точка, за да приведе във вътрешна връзка онова, което някога е владеел като едно визионерно виждане на света. И докато от една страна с пълен вътрешен ентусиазъм става доминиканец - той се запознава именно в манастира Козенца - това е забележителното, - с един много уважаван еврейски кабалист и съединява сега изучаването на еврейската Кабала с това, което изниква като последствие от неговия стар визионерен живот, като го свързва от своя страна с онова, което беше станало от томизма всред ордена на доминиканците.
Всичко това живее в него, би трябвало да се каже, в един визионерен копнеж; то се слива и живее в един визионерен копнеж.
Той би искал да направи нещо, което би помогнало да се изяви навън целия този светъл вътрешен духовен живот. Понеже постоянно в неговата душа - това не ще се открие от биографите, но то се представя на духовното виждане, - нещо казва: - Да, зад всички неща има дух; тогава и в човешкия живот трябва да се намира духът, който е във Вселената! -
към текста >>
Той би искал да направи нещо, което би помогнало да се изяви навън целия този светъл вътрешен духовен
жив
от.
Забележително е, че Кампанелла, търси подкрепа и опорна точка, за да приведе във вътрешна връзка онова, което някога е владеел като едно визионерно виждане на света. И докато от една страна с пълен вътрешен ентусиазъм става доминиканец - той се запознава именно в манастира Козенца - това е забележителното, - с един много уважаван еврейски кабалист и съединява сега изучаването на еврейската Кабала с това, което изниква като последствие от неговия стар визионерен живот, като го свързва от своя страна с онова, което беше станало от томизма всред ордена на доминиканците. Всичко това живее в него, би трябвало да се каже, в един визионерен копнеж; то се слива и живее в един визионерен копнеж.
Той би искал да направи нещо, което би помогнало да се изяви навън целия този светъл вътрешен духовен живот.
Понеже постоянно в неговата душа - това не ще се открие от биографите, но то се представя на духовното виждане, - нещо казва: - Да, зад всички неща има дух; тогава и в човешкия живот трябва да се намира духът, който е във Вселената! -
към текста >>
Понеже постоянно в неговата душа - това не ще се открие от биографите, но то се представя на духовното виждане, - нещо казва: - Да, зад всички неща има дух; тогава и в човешкия
жив
от трябва да се намира духът, който е във Вселената!
Забележително е, че Кампанелла, търси подкрепа и опорна точка, за да приведе във вътрешна връзка онова, което някога е владеел като едно визионерно виждане на света. И докато от една страна с пълен вътрешен ентусиазъм става доминиканец - той се запознава именно в манастира Козенца - това е забележителното, - с един много уважаван еврейски кабалист и съединява сега изучаването на еврейската Кабала с това, което изниква като последствие от неговия стар визионерен живот, като го свързва от своя страна с онова, което беше станало от томизма всред ордена на доминиканците. Всичко това живее в него, би трябвало да се каже, в един визионерен копнеж; то се слива и живее в един визионерен копнеж. Той би искал да направи нещо, което би помогнало да се изяви навън целия този светъл вътрешен духовен живот.
Понеже постоянно в неговата душа - това не ще се открие от биографите, но то се представя на духовното виждане, - нещо казва: - Да, зад всички неща има дух; тогава и в човешкия живот трябва да се намира духът, който е във Вселената!
-
към текста >>
Той
жив
ее в Долна Италия.
Всичко това действа също и върху сферата на емоциите.
Той живее в Долна Италия.
Долна Италия е поробена от испанците. Той взима участие в един заговор за освобождаването на Долна Италия, бива заловен и затворен, като прекарва в затвора от 1599 до 1626 година. Испанците го хвърлят в затвора поради участието му в заговора и откъснат от света, той прекарва един живот, който за 27 години заличава неговото земно съществуване.
към текста >>
Испанците го хвърлят в затвора поради участието му в заговора и откъснат от света, той прекарва един
жив
от, който за 27 години заличава неговото земно съществуване.
Всичко това действа също и върху сферата на емоциите. Той живее в Долна Италия. Долна Италия е поробена от испанците. Той взима участие в един заговор за освобождаването на Долна Италия, бива заловен и затворен, като прекарва в затвора от 1599 до 1626 година.
Испанците го хвърлят в затвора поради участието му в заговора и откъснат от света, той прекарва един живот, който за 27 години заличава неговото земно съществуване.
към текста >>
А сега да съпоставим тези две неща: Когато бива хвърлен в затвора, Томас Кампанелла е в началото на 30-те години на своя
жив
от, съвсем в началото на 30-те години.
А сега да съпоставим тези две неща: Когато бива хвърлен в затвора, Томас Кампанелла е в началото на 30-те години на своя живот, съвсем в началото на 30-те години.
Останалото време той прекарва в затвора. Това е едното.
към текста >>
В начина, по който той си представя изграден държавния
жив
от, има нещо от манастирската строгост, а от друга страна в него прозира много нещо от миналата духовност.
Каква личност е той? Той издига идеята за слънчевата държава[2]. В душата на този Тома Кампанелла от миналите въплъщения свети цялата астрология, цялото духовно виждане на света. Той измисля и описва в своите съчинения за слънчевата държава, една социална утопия, в която вярва, че всички хора ще могат да бъдат щастливи чрез едно разумно социално устройство, чрез една разумна социална конфигурация. Това, което той описва като слънчев град, като слънчевата държава, в известно отношение има една манастирска строгост; в него има нещо от това, което той е приел от ордена на доминиканците.
В начина, по който той си представя изграден държавния живот, има нещо от манастирската строгост, а от друга страна в него прозира много нещо от миналата духовност.
На върха на тази държава, която трябва да бъде идеалната държава, трябва да стои един върховен кормчия, който е един вид главен метафизикус и т. н., който трябва да намери насочващите линии за конфигурацията, за управлението на държавата от духа. До него стоят други чиновници, например върховният министър, които до най-малките подробности трябва да изпълняват всички правила, каквито хората имаха именно още в това време, когато чрез кармата от миналите земни виждания тези правила изникваха от душата като спомени. Всичко това в него изплува нагоре. Той искаше тази слънчева държава да бъде управлявана според астрологически принципи.
към текста >>
Но представете си тези две неща: Тук имаме една личност, която има тези минали пре
жив
явания, тези предварителни жизнени условия от минали земни съществувания, както аз ви ги описах.
Но представете си тези две неща: Тук имаме една личност, която има тези минали преживявания, тези предварителни жизнени условия от минали земни съществувания, както аз ви ги описах.
Тук имаме един човек, който иска да намери насочващите линии за управлението на държавата от силата на Слънцето, на звездите, който иска да внесе Слънцето в земния живот и повече от 20 години изнемогва в тъмнината на затвора и само през тесни отвори може да гледа навън естественото светене на Слънцето; в душата на когото в мъчителни чувства и усещания оживява всичко възможно, което по-рано, в минали земни съществувания е проникнало в тази душа. След това Томас Кампанелла е освободен чрез папа Урбан и отива в Париж, където намира благоразположението и покровителството на Ришельо, получава пенсия и прекарва последните си години в Париж.
към текста >>
Тук имаме един човек, който иска да намери насочващите линии за управлението на държавата от силата на Слънцето, на звездите, който иска да внесе Слънцето в земния
жив
от и повече от 20 години изнемогва в тъмнината на затвора и само през тесни отвори може да гледа навън естественото светене на Слънцето; в душата на когото в мъчителни чувства и усещания о
жив
ява всичко възможно, което по-рано, в минали земни съществувания е проникнало в тази душа.
Но представете си тези две неща: Тук имаме една личност, която има тези минали преживявания, тези предварителни жизнени условия от минали земни съществувания, както аз ви ги описах.
Тук имаме един човек, който иска да намери насочващите линии за управлението на държавата от силата на Слънцето, на звездите, който иска да внесе Слънцето в земния живот и повече от 20 години изнемогва в тъмнината на затвора и само през тесни отвори може да гледа навън естественото светене на Слънцето; в душата на когото в мъчителни чувства и усещания оживява всичко възможно, което по-рано, в минали земни съществувания е проникнало в тази душа.
След това Томас Кампанелла е освободен чрез папа Урбан и отива в Париж, където намира благоразположението и покровителството на Ришельо, получава пенсия и прекарва последните си години в Париж.
към текста >>
Това е особеното: Онзи еврейски равин, с когото той се запознава в Козенца и благодарение на когото оцвети своето мислене по кабалистичен начин, така че в него можа да за
жив
ее повече отколкото онзи еврейски кабалист, е прероденият мъж от първото въплъщение, жената от второто въплъщение, които аз описах.
Това е особеното: Онзи еврейски равин, с когото той се запознава в Козенца и благодарение на когото оцвети своето мислене по кабалистичен начин, така че в него можа да заживее повече отколкото онзи еврейски кабалист, е прероденият мъж от първото въплъщение, жената от второто въплъщение, които аз описах.
към текста >>
Още преди земния си
жив
от, когато
жив
ееха своя свръхсетивен
жив
от в епохата на Съзнателната душа, в тях се появи враждебност към предишния им духовен
жив
от, защото в едно съвременно земно тяло действително е трудно да бъде внесено това, което в миналото е било из
жив
яно духовно.
Виждате ли, мои мили приятели, така е станало с много души.
Още преди земния си живот, когато живееха своя свръхсетивен живот в епохата на Съзнателната душа, в тях се появи враждебност към предишния им духовен живот, защото в едно съвременно земно тяло действително е трудно да бъде внесено това, което в миналото е било изживяно духовно.
Съвременното земно тяло и съвременното земно развитие водят човека към рационализъм и интелектуализъм.
към текста >>
Тази индивидуалност, която в нейното последно въплъщение беше Томас Кампанелла, видя в онзи
жив
от, който последва
жив
ота като Томас Кампанелла, единствената възможност да създаде изравняване в относително прибързано ново въплъщение на Земята.
Тази индивидуалност, която в нейното последно въплъщение беше Томас Кампанелла, видя в онзи живот, който последва живота като Томас Кампанелла, единствената възможност да създаде изравняване в относително прибързано ново въплъщение на Земята.
Но поради условията, които съществуваха, това не се получи така лесно, понеже в свръхсетивния свят тази личност от една страна израсна извънредно силно в елемента на съзнанието от първото време на Съзнателната душа, израсна в рационализма и интелектуализма. И именно при ретроспективното изживяване на времето в затвора постоянно избликваше миналото състояние на визионерство, духовното виждане.
към текста >>
И именно при ретроспективното из
жив
яване на времето в затвора постоянно избликваше миналото състояние на визионерство, духовното виждане.
Тази индивидуалност, която в нейното последно въплъщение беше Томас Кампанелла, видя в онзи живот, който последва живота като Томас Кампанелла, единствената възможност да създаде изравняване в относително прибързано ново въплъщение на Земята. Но поради условията, които съществуваха, това не се получи така лесно, понеже в свръхсетивния свят тази личност от една страна израсна извънредно силно в елемента на съзнанието от първото време на Съзнателната душа, израсна в рационализма и интелектуализма.
И именно при ретроспективното изживяване на времето в затвора постоянно избликваше миналото състояние на визионерство, духовното виждане.
към текста >>
Сега за тази личност се създаде възможността да
жив
ее в свободен контакт със света още веднъж в земния
жив
от, в който в последното си въплъщение като Томас Кампанелла тя беше прекарала в затвора.
Сега за тази личност се създаде възможността да живее в свободен контакт със света още веднъж в земния живот, в който в последното си въплъщение като Томас Кампанелла тя беше прекарала в затвора.
към текста >>
Тази индивидуалност, която беше минала през три земни съществувания, в които другата личност винаги беше нещо за нея, което подкрепяше и ръководеше
жив
ота й, сега тази личност намери възможността да изпита в един
жив
от това, което в
жив
ота си като Кампанелла тя беше пропуснала през време на 27-годишното пребиваване в затвора.
Моля ви, разберете добре това. Сега другата личност не дойде заедно с нея на Земята, защото за нея не съществуваше този повод.
Тази индивидуалност, която беше минала през три земни съществувания, в които другата личност винаги беше нещо за нея, което подкрепяше и ръководеше живота й, сега тази личност намери възможността да изпита в един живот това, което в живота си като Кампанелла тя беше пропуснала през време на 27-годишното пребиваване в затвора.
Това, което тя беше пропуснала в тъмнината на затвора, сега й се даде възможност да го изпита в един нов земен живот.
към текста >>
Това, което тя беше пропуснала в тъмнината на затвора, сега й се даде възможност да го изпита в един нов земен
жив
от.
Моля ви, разберете добре това. Сега другата личност не дойде заедно с нея на Земята, защото за нея не съществуваше този повод. Тази индивидуалност, която беше минала през три земни съществувания, в които другата личност винаги беше нещо за нея, което подкрепяше и ръководеше живота й, сега тази личност намери възможността да изпита в един живот това, което в живота си като Кампанелла тя беше пропуснала през време на 27-годишното пребиваване в затвора.
Това, което тя беше пропуснала в тъмнината на затвора, сега й се даде възможност да го изпита в един нов земен живот.
към текста >>
Представете си зрялото състояние на един човек преди епохата на възраждането в 30-та година на неговия
жив
от.
Какво беше следствието, мои мили приятели, след всички предпоставки от миналите земни съществувания, какво беше следствието? Сега представете си: Когато Кампанелла беше на около 30 години, той бе хвърлен в затвора.
Представете си зрялото състояние на един човек преди епохата на възраждането в 30-та година на неговия живот.
Представете си: Сега действа това, което е било пропуснато тогава в затвора, където обаче всичко друго, духовното и рационалистичното свети в него, изпраща отвън своите лъчи в него. Навсякъде наоколо иначе има светлина и само тези затворнически години са тъмнина. Всичко лъчезари вътре, лъчезари едно през друго. Едно през друго лъчезари ясновиждане, омраза към жените, произлязла от онова, което аз ви описах, но и много силно остроумие. Всичко това действа едно в друго, действа така едно в друго, както то може да се изяви като резултат на зрялото развитие на 30-те години на човек от възраждането.
към текста >>
В детското тяло при раждането е внесено онова, което всъщност е определено за една по-късна епоха на
жив
ота.
Тази индивидуалност се прероди отново в предпоследното десетилетие, в прехода към последното десетилетие на 19-и век.
В детското тяло при раждането е внесено онова, което всъщност е определено за една по-късна епоха на живота.
Сега той отново се преражда като мъж. Това е само повторение на затворническото време, така говори кармата в този случай. Нищо чудно, че младежът се преражда извънредно много преждевременно зрял. Разбира се от само себе си, че това са само детските растежни сили, обаче с това, което е било пропуснато през време на пребиваването в затвора, със зрелостта на 30-те години - преждевременно узрял! Така действа кармата.
към текста >>
Една странна склонност се установява в това - наваксване на
жив
ота, бих искал да кажа.
Една странна склонност се установява в това - наваксване на живота, бих искал да кажа.
Мъждеят отново старите възгледи на астрологията, старите възгледи за духовното в цялата природа, които бяха така величествени при тази индивидуалност в първите християнски столетия. То изниква по един детски начин, но живее така силно в него, че той изпитва силна антипатия към изградената по математически начин естествена наука. И когато след това през 90-те години на миналото столетие влиза в гимназията, той учи блестящо езиците, всичко, което не е естествена наука, което не е математика. Обаче куриозното за онзи, който може да съди за кармическите връзки, действително ощастливяващо-изненадващото във възгледа е това, че той изучава много бързо освен новите езици, френски, италиански, испански, за да внесе в своя манталитет - ако ми е позволено да употребя този израз, - онова, което по-рано го беше разбунтувало против испанското владичество, за да го опресни отново.
към текста >>
То изниква по един детски начин, но
жив
ее така силно в него, че той изпитва силна антипатия към изградената по математически начин естествена наука.
Една странна склонност се установява в това - наваксване на живота, бих искал да кажа. Мъждеят отново старите възгледи на астрологията, старите възгледи за духовното в цялата природа, които бяха така величествени при тази индивидуалност в първите християнски столетия.
То изниква по един детски начин, но живее така силно в него, че той изпитва силна антипатия към изградената по математически начин естествена наука.
И когато след това през 90-те години на миналото столетие влиза в гимназията, той учи блестящо езиците, всичко, което не е естествена наука, което не е математика. Обаче куриозното за онзи, който може да съди за кармическите връзки, действително ощастливяващо-изненадващото във възгледа е това, че той изучава много бързо освен новите езици, френски, италиански, испански, за да внесе в своя манталитет - ако ми е позволено да употребя този израз, - онова, което по-рано го беше разбунтувало против испанското владичество, за да го опресни отново.
към текста >>
Така че този основен тон на затворничеството, където го беше довело разбунтуването против испанците, изплува в неговата душа чрез това, че испанският език о
жив
ява в него и прониква неговите идеи, неговите мисли.
Вижте как кармата действа, как тя действа в тази индивидуалност: Бие на очи, че това момче изучава вън от училището много бързо испанския език, само защото бащата случайно има предпочитание към него - това показва отново кармата, - бързо изучава в толкова ранна младост един толкова отдалечен от неговия език. Това означава едно пълно повлияване на цялото душевно устройство.
Така че този основен тон на затворничеството, където го беше довело разбунтуването против испанците, изплува в неговата душа чрез това, че испанският език оживява в него и прониква неговите идеи, неговите мисли.
Именно това, което беше най-горчивото през време на затворническия живот, то идва в онази подсъзнателна област, където царува именно говорът, езикът. Едва когато влиза в университета, той се занимава малко с естествена наука, защото времето изисква това. За да бъде някой образован човек в нашето време, той трябва да познава нещо от естествената наука.
към текста >>
Именно това, което беше най-горчивото през време на затворническия
жив
от, то идва в онази подсъзнателна област, където царува именно говорът, езикът.
Вижте как кармата действа, как тя действа в тази индивидуалност: Бие на очи, че това момче изучава вън от училището много бързо испанския език, само защото бащата случайно има предпочитание към него - това показва отново кармата, - бързо изучава в толкова ранна младост един толкова отдалечен от неговия език. Това означава едно пълно повлияване на цялото душевно устройство. Така че този основен тон на затворничеството, където го беше довело разбунтуването против испанците, изплува в неговата душа чрез това, че испанският език оживява в него и прониква неговите идеи, неговите мисли.
Именно това, което беше най-горчивото през време на затворническия живот, то идва в онази подсъзнателна област, където царува именно говорът, езикът.
Едва когато влиза в университета, той се занимава малко с естествена наука, защото времето изисква това. За да бъде някой образован човек в нашето време, той трябва да познава нещо от естествената наука.
към текста >>
И сега, след като Отто Вайнингер беше наваксал естественонаучните си познания в университета, той внася всичко това, което кипи в него, което кипи така, както може да го даде само един земен
жив
от, който е повторение на една празнота в миналия земен
жив
от, той внася всичко това в своята докторска дисертация, когато взема доктората си във Виенския университет, и след това го преработва в една дебела книга «Пол и характер»[3].
И сега, след като Отто Вайнингер беше наваксал естественонаучните си познания в университета, той внася всичко това, което кипи в него, което кипи така, както може да го даде само един земен живот, който е повторение на една празнота в миналия земен живот, той внася всичко това в своята докторска дисертация, когато взема доктората си във Виенския университет, и след това го преработва в една дебела книга «Пол и характер»[3].
към текста >>
Ето защо във фауната и флората от дълбочината на морето, които
жив
еят без светлина, трябва да се търси източникът на безнравствеността на Земята.
В тази книга «Пол и характер» кипи всичко онова, което е било по-рано. Ние виждаме в нея, как понякога проблясва утопизмът на Кампанелла с прадревни възгледи, които се изявяват по един чудесен начин. Що е моралност? Вайнингер отговаря на този въпрос така, че казва: - Светещата в природата светлина е външната изява на моралността, на нравствеността. Който познава светлината, той познава нравствеността.
Ето защо във фауната и флората от дълбочината на морето, които живеят без светлина, трябва да се търси източникът на безнравствеността на Земята.
- И при него ще намерите чудесни интуиции, например тази: - Трябва да насочим поглед върху кучето с неговата странна физиономия[4]. Какво показва то? Че му липсва нещо, че то е изгубило нещо: Изгубило е свободата. -
към текста >>
Всичко това ви показва, колко много може да съществува в една душа като духовност, как това много може да се събере с интелектуализма в свръхсетивния свят, при настъпването на епохата на Съзнателната душа, как обаче то иска да се изяви, но не може да се изяви в съвременната епоха, даже и когато
жив
отът, който е прекаран по този начин, е, така да се каже, само повторението на изгубеното в затвора време от миналото земно съществуване.
И така при този Вайнингер можете фактически да намерите нещо от виждане, съединено с краен рационализъм, и можете също да намерите омразата към онова, което му се е случило в едно минало въплъщение, което обаче сега не се проявява в омраза към това, което той е знаел, а в омраза към неговото женско въплъщение, което в книгата «Пол и характер» се изявява в една омраза към жената, отиваща чак до безсмислие и глупост.
Всичко това ви показва, колко много може да съществува в една душа като духовност, как това много може да се събере с интелектуализма в свръхсетивния свят, при настъпването на епохата на Съзнателната душа, как обаче то иска да се изяви, но не може да се изяви в съвременната епоха, даже и когато животът, който е прекаран по този начин, е, така да се каже, само повторението на изгубеното в затвора време от миналото земно съществуване.
към текста >>
Неговият биограф описва[5], че към края на своя
жив
от той е усвоил навика да гледа през много малки дупки, които си е правил, да гледа от едно тъмно помещение навън в една осветена повърхнина и че това му е доставяло особено голяма радост.
При Вайнингер се проявяват странни наклонности, отново нещо извънредно важно за онзи, който може да разбере кармическите връзки.
Неговият биограф описва[5], че към края на своя живот той е усвоил навика да гледа през много малки дупки, които си е правил, да гледа от едно тъмно помещение навън в една осветена повърхнина и че това му е доставяло особено голяма радост.
Тук прозират най-вътрешните, най-непосредствените навици на живота, целият затворнически живот.
към текста >>
Тук прозират най-вътрешните, най-непосредствените навици на
жив
ота, целият затворнически
жив
от.
При Вайнингер се проявяват странни наклонности, отново нещо извънредно важно за онзи, който може да разбере кармическите връзки. Неговият биограф описва[5], че към края на своя живот той е усвоил навика да гледа през много малки дупки, които си е правил, да гледа от едно тъмно помещение навън в една осветена повърхнина и че това му е доставяло особено голяма радост.
Тук прозират най-вътрешните, най-непосредствените навици на живота, целият затворнически живот.
към текста >>
А сега помислете, как с този
жив
от е била свързана Южна Италия.
А сега помислете, как с този живот е била свързана Южна Италия.
Там се е разигравало това, което го е въвело в този земен живот.
към текста >>
Там се е разигравало това, което го е въвело в този земен
жив
от.
А сега помислете, как с този живот е била свързана Южна Италия.
Там се е разигравало това, което го е въвело в този земен живот.
към текста >>
И представете си цялото настроение, което
жив
ееше в тази душа на Вайнингер, четейки книгата на Ницше «Отвъд доброто и злото»[6]!
Трябва да спомена още една дребна работа, която отново е извънредно важна за този, който разглежда кармата. Естествено Вайнингер също принадлежеше към читателите на Ницше.
И представете си цялото настроение, което живееше в тази душа на Вайнингер, четейки книгата на Ницше «Отвъд доброто и злото»[6]!
Като бомба избухва в душата му твърдението и изложението на Ницше, че истината е една жена. Тук вече е напълно оцветено от омразата към жената онова, което вече ви описах.
към текста >>
Чудно ли е, че един
жив
от, който е отражение на един затворнически
жив
от, е болезнено засегнат от залеза на Слънцето, който напомня за започващата тъмнина?
Сега той е на възраст 22 години, намира се в 23-та година. Всичко това действа върху него. В душата му се развиват странни навици.
Чудно ли е, че един живот, който е отражение на един затворнически живот, е болезнено засегнат от залеза на Слънцето, който напомня за започващата тъмнина?
Ето защо Вайнингер винаги чувства слънчевите залези като нещо непоносимо. Но, мои мили приятели, в младото тяло той има зрелостта на 30-годишния. Без съмнение, когато по-малко надарените хора са арогантни, суетни, това не е красиво; но тук ние разбираме от цялата карма, че той се считаше за нещо особено.
към текста >>
Той показваше най-различни ненормалности, защото този
жив
от беше повторението на един затворнически
жив
от.
Той показваше най-различни ненормалности, защото този живот беше повторението на един затворнически живот.
В такъв случай човек не върши винаги съвсем нормални неща. Когато тези ненормални неща се изпълняват кармически, тогава въпросният човек може да направи на един обикновен психиатър впечатлението за един епилептик. Такова впечатление правеше също и Вайнингер. Обаче тази епилепсия беше повторението на затворническия живот, това бяха предпазни действия, които сега нямаха никакъв смисъл в един свободен живот, а бяха само кармическите повторения на затворническия живот. И нека не се чудим, че, когато се намира в началото на своята 20-та година, той внезапно изпитва силното желание да направи съвсем самичък едно пътуване до Италия.
към текста >>
Обаче тази епилепсия беше повторението на затворническия
жив
от, това бяха предпазни действия, които сега нямаха никакъв смисъл в един свободен
жив
от, а бяха само кармическите повторения на затворническия
жив
от.
Той показваше най-различни ненормалности, защото този живот беше повторението на един затворнически живот. В такъв случай човек не върши винаги съвсем нормални неща. Когато тези ненормални неща се изпълняват кармически, тогава въпросният човек може да направи на един обикновен психиатър впечатлението за един епилептик. Такова впечатление правеше също и Вайнингер.
Обаче тази епилепсия беше повторението на затворническия живот, това бяха предпазни действия, които сега нямаха никакъв смисъл в един свободен живот, а бяха само кармическите повторения на затворническия живот.
И нека не се чудим, че, когато се намира в началото на своята 20-та година, той внезапно изпитва силното желание да направи съвсем самичък едно пътуване до Италия. През време на това пътуване той написва една чудесна малка книжка «Върху последните неща», в която се намират описания от елементарно естество, които ни изглеждат така, като че някой иска да окарикатури описанията за Атлантида, великолепно, но естествено от психиатрична гледна точка съвсем налудничаво. Но ние трябва да разглеждаме това кармически. Той стремглаво отпътува за Италия и се връща оттам, прекарва известно време в близост до Виена в Брун ам Гебирге. Завърнал се от Италия той написва още някои мисли, които са му дошли през време на пътуването за Италия, величествени идеи върху съзвучието между моралното и природното, след това взема под наем дома, в който е починал Бетховен, живее няколко дни в стаята, където е починал Бетовен и - сега той вече е изживял своето затворничество от миналия живот, - се застрелва.
към текста >>
Завърнал се от Италия той написва още някои мисли, които са му дошли през време на пътуването за Италия, величествени идеи върху съзвучието между моралното и природното, след това взема под наем дома, в който е починал Бетховен,
жив
ее няколко дни в стаята, където е починал Бетовен и - сега той вече е из
жив
ял своето затворничество от миналия
жив
от, - се застрелва.
Обаче тази епилепсия беше повторението на затворническия живот, това бяха предпазни действия, които сега нямаха никакъв смисъл в един свободен живот, а бяха само кармическите повторения на затворническия живот. И нека не се чудим, че, когато се намира в началото на своята 20-та година, той внезапно изпитва силното желание да направи съвсем самичък едно пътуване до Италия. През време на това пътуване той написва една чудесна малка книжка «Върху последните неща», в която се намират описания от елементарно естество, които ни изглеждат така, като че някой иска да окарикатури описанията за Атлантида, великолепно, но естествено от психиатрична гледна точка съвсем налудничаво. Но ние трябва да разглеждаме това кармически. Той стремглаво отпътува за Италия и се връща оттам, прекарва известно време в близост до Виена в Брун ам Гебирге.
Завърнал се от Италия той написва още някои мисли, които са му дошли през време на пътуването за Италия, величествени идеи върху съзвучието между моралното и природното, след това взема под наем дома, в който е починал Бетховен, живее няколко дни в стаята, където е починал Бетовен и - сега той вече е изживял своето затворничество от миналия живот, - се застрелва.
Кармата беше изпълнена. Той се застрелва, подавайки се на един вътрешен подтик, защото има представата, че би станал съвсем лош човек, ако би живял по-нататък. На него не му се удаде вече възможността да живее по-нататък, защото кармата беше изпълнена.
към текста >>
Той се застрелва, подавайки се на един вътрешен подтик, защото има представата, че би станал съвсем лош човек, ако би
жив
ял по-нататък.
През време на това пътуване той написва една чудесна малка книжка «Върху последните неща», в която се намират описания от елементарно естество, които ни изглеждат така, като че някой иска да окарикатури описанията за Атлантида, великолепно, но естествено от психиатрична гледна точка съвсем налудничаво. Но ние трябва да разглеждаме това кармически. Той стремглаво отпътува за Италия и се връща оттам, прекарва известно време в близост до Виена в Брун ам Гебирге. Завърнал се от Италия той написва още някои мисли, които са му дошли през време на пътуването за Италия, величествени идеи върху съзвучието между моралното и природното, след това взема под наем дома, в който е починал Бетховен, живее няколко дни в стаята, където е починал Бетовен и - сега той вече е изживял своето затворничество от миналия живот, - се застрелва. Кармата беше изпълнена.
Той се застрелва, подавайки се на един вътрешен подтик, защото има представата, че би станал съвсем лош човек, ако би живял по-нататък.
На него не му се удаде вече възможността да живее по-нататък, защото кармата беше изпълнена.
към текста >>
На него не му се удаде вече възможността да
жив
ее по-нататък, защото кармата беше изпълнена.
Но ние трябва да разглеждаме това кармически. Той стремглаво отпътува за Италия и се връща оттам, прекарва известно време в близост до Виена в Брун ам Гебирге. Завърнал се от Италия той написва още някои мисли, които са му дошли през време на пътуването за Италия, величествени идеи върху съзвучието между моралното и природното, след това взема под наем дома, в който е починал Бетховен, живее няколко дни в стаята, където е починал Бетовен и - сега той вече е изживял своето затворничество от миналия живот, - се застрелва. Кармата беше изпълнена. Той се застрелва, подавайки се на един вътрешен подтик, защото има представата, че би станал съвсем лош човек, ако би живял по-нататък.
На него не му се удаде вече възможността да живее по-нататък, защото кармата беше изпълнена.
към текста >>
Естествено ние бихме искали също да си представим, че ако душата на Вайнингер би искала да приеме духовни светогледи, тя въпреки всичко би могла да продължи развитието, а не просто да трябва да приключи повторението на затворническия
жив
от чрез самоубийство.
Естествено ние бихме искали също да си представим, че ако душата на Вайнингер би искала да приеме духовни светогледи, тя въпреки всичко би могла да продължи развитието, а не просто да трябва да приключи повторението на затворническия живот чрез самоубийство.
към текста >>
Мисля, че можахме да хвърлим един дълбок поглед в кармическите връзки, също и доколкото това осветлява определени кармически връзки на духовния
жив
от на настоящето, като разгледахме тези четири следващи едно след друго въплъщения на една все пак извънредно интересна индивидуалност, които въплъщения обхващат
жив
ота от 6-то столетие преди Тайната на Голгота до днес.
Мисля, че можахме да хвърлим един дълбок поглед в кармическите връзки, също и доколкото това осветлява определени кармически връзки на духовния живот на настоящето, като разгледахме тези четири следващи едно след друго въплъщения на една все пак извънредно интересна индивидуалност, които въплъщения обхващат живота от 6-то столетие преди Тайната на Голгота до днес.
Тук ние имаме един период от време, към който принадлежи всичко онова, което трябва да разгледаме, ако искаме да разберем живота на настоящето.
към текста >>
Тук ние имаме един период от време, към който принадлежи всичко онова, което трябва да разгледаме, ако искаме да разберем
жив
ота на настоящето.
Мисля, че можахме да хвърлим един дълбок поглед в кармическите връзки, също и доколкото това осветлява определени кармически връзки на духовния живот на настоящето, като разгледахме тези четири следващи едно след друго въплъщения на една все пак извънредно интересна индивидуалност, които въплъщения обхващат живота от 6-то столетие преди Тайната на Голгота до днес.
Тук ние имаме един период от време, към който принадлежи всичко онова, което трябва да разгледаме, ако искаме да разберем живота на настоящето.
към текста >>
Предпочитам много повече да описвам такива неща по конкретни из
жив
явания на душата, отколкото чрез абстрактни обяснения.
Днес разгледахме един случай, който ни учи, какво може да изпита една душа в тази епоха.
Предпочитам много повече да описвам такива неща по конкретни изживявания на душата, отколкото чрез абстрактни обяснения.
към текста >>
26.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Понеже ние
жив
еем сега в епохата на развитието на Съзнателната душа, на онова развитие на душата, което особено изгражда интелекта, който владее днес целия
жив
от, макар често да говорим за чувство и сърдечност; ние развиваме онази душевна способност, която най-много може да се еманципира от елементарното човешко естество, от това, което човекът носи в себе си като негова по-дълбока душевна същност.
От разглежданията през последната неделя вие ще сте разбрали, че така както човекът телесно е устроен в настоящето време и чрез възпитанието, той не може да внесе в настоящето въплъщение това, което действа като духовно съдържание от минали земни въплъщения, даже когато това настоящо въплъщение е така забележително както онова, за което аз говорих последната неделя.
Понеже ние живеем сега в епохата на развитието на Съзнателната душа, на онова развитие на душата, което особено изгражда интелекта, който владее днес целия живот, макар често да говорим за чувство и сърдечност; ние развиваме онази душевна способност, която най-много може да се еманципира от елементарното човешко естество, от това, което човекът носи в себе си като негова по-дълбока душевна същност.
към текста >>
Със студения разум се назовава преследването на всички онези пътища, които не вървят към идеалите на душата, а които са насочени към това, хората да си набелязват предварително пътищата на
жив
ота според ползата, която преследват.
Съзнанието за тази еманципация на интелектуалното се проявява тогава, когато се говори за студения ум, в който хората изявяват техния егоизъм, в който хората изявяват тяхното безучастие, тяхната липса на състрадание към останалото човечество, даже често пъти и към техните близки.
Със студения разум се назовава преследването на всички онези пътища, които не вървят към идеалите на душата, а които са насочени към това, хората да си набелязват предварително пътищата на живота според ползата, която преследват.
към текста >>
И който прозира напълно, до каква висока степен са интелектуализирани днешните души, той разбира тогава също и във всеки отделен случай, как кармата трябва да внесе в сегашните души именно онова, което от тези души е било пре
жив
яно като висша духовност в изминалите епохи.
В тези неща се изразява едно чувство, как умственото, интелектуалното, рационалистичното се еманципира от човешкото в човека.
И който прозира напълно, до каква висока степен са интелектуализирани днешните души, той разбира тогава също и във всеки отделен случай, как кармата трябва да внесе в сегашните души именно онова, което от тези души е било преживяно като висша духовност в изминалите епохи.
към текста >>
Да вземем сега съвсем общо - аз ви показах един специален случай последния път - но вземете сега съвсем общо една душа, която е
жив
яла столетия преди Тайната на Голгота или столетията след Тайната на Голгота, така че за нея духовният свят е бил нещо разбиращо се от само себе си, че тя би могла да говори за духовния свят от собствена опитност като за един свят, който съществува също така, както цветният, топлият или студеният свят на сетивата.
Размислете само върху следното.
Да вземем сега съвсем общо - аз ви показах един специален случай последния път - но вземете сега съвсем общо една душа, която е живяла столетия преди Тайната на Голгота или столетията след Тайната на Голгота, така че за нея духовният свят е бил нещо разбиращо се от само себе си, че тя би могла да говори за духовния свят от собствена опитност като за един свят, който съществува също така, както цветният, топлият или студеният свят на сетивата.
към текста >>
Да предположим, че някоя личност е
жив
яла във втората половина на 19-то столетие и е носела в себе си една силна духовност от нейното минало въплъщение: Тя се в
жив
ява в настоящето образование, в съществуващото тогава образование; то е интелектуалистично, изцяло интелектуалистично.
Разберете добре, какво искам да кажа.
Да предположим, че някоя личност е живяла във втората половина на 19-то столетие и е носела в себе си една силна духовност от нейното минало въплъщение: Тя се вживява в настоящето образование, в съществуващото тогава образование; то е интелектуалистично, изцяло интелектуалистично.
Но в личността последствието на духовността, за която говоря, е още така силно, че то иска да се изяви, иска добре да се изяви. Обаче интелектуализмът не понася това. Личността бива възпитана интелектуално, тя навсякъде живее интелектуално, в обществените отношения, в които влиза, в професията; в този интелектуализъм не може да се побере това, което тя носи в душата си. Това би било една личност, за която можем да кажем: Тя е като призвана всъщност за антропософията. Но тя не може да стане антропософ, понеже точно това, което е спиритуализъм донесен от минали въплъщения, ако би трябвало да се побере в интелектуализма, то би било антропософия.
към текста >>
Личността бива възпитана интелектуално, тя навсякъде
жив
ее интелектуално, в обществените отношения, в които влиза, в професията; в този интелектуализъм не може да се побере това, което тя носи в душата си.
Разберете добре, какво искам да кажа. Да предположим, че някоя личност е живяла във втората половина на 19-то столетие и е носела в себе си една силна духовност от нейното минало въплъщение: Тя се вживява в настоящето образование, в съществуващото тогава образование; то е интелектуалистично, изцяло интелектуалистично. Но в личността последствието на духовността, за която говоря, е още така силно, че то иска да се изяви, иска добре да се изяви. Обаче интелектуализмът не понася това.
Личността бива възпитана интелектуално, тя навсякъде живее интелектуално, в обществените отношения, в които влиза, в професията; в този интелектуализъм не може да се побере това, което тя носи в душата си.
Това би било една личност, за която можем да кажем: Тя е като призвана всъщност за антропософията. Но тя не може да стане антропософ, понеже точно това, което е спиритуализъм донесен от минали въплъщения, ако би трябвало да се побере в интелектуализма, то би било антропософия. То не може да стане антропософия, получава се, така да се каже, един шок от интелектуализма. Какво друго може да стори личността, освен най-много да не иска да се занимава с интелектуализма, за да може да се изяви в някое въплъщение това, което се намира в нейната душа. Естествено тогава то не ще се изяви както трябва, защото не отговаря на епохата.
към текста >>
Платон, философът на 5-то и 4-то предихристиянско столетие,
жив
ее всъщност като една душа, която в много неща проявява предварително това, върху което след това човечеството мисли столетия наред.
За това бих искал да ви приведа един пример. Бих искал да припомня първо за една често назовавана тук и споменавана при най-различни неща личност на древността, за Платон.
Платон, философът на 5-то и 4-то предихристиянско столетие, живее всъщност като една душа, която в много неща проявява предварително това, върху което след това човечеството мисли столетия наред.
И когато обърнах вниманието върху големите духовни съдържания на школата от Шартр, аз споменах, че платонически дух отдавна живееше в развитието на християнството и че в известно отношение той намери своето доизграждане, своя облик именно в тези велики учители от школата в Шартр, както можеше да бъде именно развит в онова време.
към текста >>
И когато обърнах вниманието върху големите духовни съдържания на школата от Шартр, аз споменах, че платонически дух отдавна
жив
ееше в развитието на християнството и че в известно отношение той намери своето доизграждане, своя облик именно в тези велики учители от школата в Шартр, както можеше да бъде именно развит в онова време.
За това бих искал да ви приведа един пример. Бих искал да припомня първо за една често назовавана тук и споменавана при най-различни неща личност на древността, за Платон. Платон, философът на 5-то и 4-то предихристиянско столетие, живее всъщност като една душа, която в много неща проявява предварително това, върху което след това човечеството мисли столетия наред.
И когато обърнах вниманието върху големите духовни съдържания на школата от Шартр, аз споменах, че платонически дух отдавна живееше в развитието на християнството и че в известно отношение той намери своето доизграждане, своя облик именно в тези велики учители от школата в Шартр, както можеше да бъде именно развит в онова време.
към текста >>
За Платон идеята беше почти нещо от това, което бяха персийските богове Амшаспанди, които стояха като действащи духове-гении на Ахура Маздао, действащи духове, до които можеше да се стигне само в имагинативното виждане, това бяха всъщност идеите за Платон -
жив
и същества.
Сега обаче трябва да бъдем наясно върху факта, че духът на Платон е обърнат първо към света на идеите. Но ние не трябва да си представяме, мои мили приятели, че при Платон идеята е същото абстрактно чудовище, каквито са днес за нас идеите, когато се придържаме към обикновеното съзнание.
За Платон идеята беше почти нещо от това, което бяха персийските богове Амшаспанди, които стояха като действащи духове-гении на Ахура Маздао, действащи духове, до които можеше да се стигне само в имагинативното виждане, това бяха всъщност идеите за Платон - живи същества.
Само че той вече не ги описва с онази живост, с която в минали времена хората са описвали подобни неща. Той ги описва като сенки на същества. И чрез това, че идеите се приемаха от хората все повече и повече като сенки, се раждат след това абстрактните мисли. Но живеейки по-нататък Платон все пак се задълбочава по такъв начин, че бихме искали да кажем, че в света на неговите идеи се излива почти цялата мъдрост на тогавашното време. Достатъчно е само да вземем неговите по-късни диалози и ще намерим при Платон една астрология-астрономия, една космология, една чудесна психология и история на народите, всичко в един вид духовност, която, бих искал да кажа, бива изфинена, изтънена до идеята.
към текста >>
Само че той вече не ги описва с онази
жив
ост, с която в минали времена хората са описвали подобни неща.
Сега обаче трябва да бъдем наясно върху факта, че духът на Платон е обърнат първо към света на идеите. Но ние не трябва да си представяме, мои мили приятели, че при Платон идеята е същото абстрактно чудовище, каквито са днес за нас идеите, когато се придържаме към обикновеното съзнание. За Платон идеята беше почти нещо от това, което бяха персийските богове Амшаспанди, които стояха като действащи духове-гении на Ахура Маздао, действащи духове, до които можеше да се стигне само в имагинативното виждане, това бяха всъщност идеите за Платон - живи същества.
Само че той вече не ги описва с онази живост, с която в минали времена хората са описвали подобни неща.
Той ги описва като сенки на същества. И чрез това, че идеите се приемаха от хората все повече и повече като сенки, се раждат след това абстрактните мисли. Но живеейки по-нататък Платон все пак се задълбочава по такъв начин, че бихме искали да кажем, че в света на неговите идеи се излива почти цялата мъдрост на тогавашното време. Достатъчно е само да вземем неговите по-късни диалози и ще намерим при Платон една астрология-астрономия, една космология, една чудесна психология и история на народите, всичко в един вид духовност, която, бих искал да кажа, бива изфинена, изтънена до идеята.
към текста >>
Но
жив
еейки по-нататък Платон все пак се задълбочава по такъв начин, че бихме искали да кажем, че в света на неговите идеи се излива почти цялата мъдрост на тогавашното време.
Но ние не трябва да си представяме, мои мили приятели, че при Платон идеята е същото абстрактно чудовище, каквито са днес за нас идеите, когато се придържаме към обикновеното съзнание. За Платон идеята беше почти нещо от това, което бяха персийските богове Амшаспанди, които стояха като действащи духове-гении на Ахура Маздао, действащи духове, до които можеше да се стигне само в имагинативното виждане, това бяха всъщност идеите за Платон - живи същества. Само че той вече не ги описва с онази живост, с която в минали времена хората са описвали подобни неща. Той ги описва като сенки на същества. И чрез това, че идеите се приемаха от хората все повече и повече като сенки, се раждат след това абстрактните мисли.
Но живеейки по-нататък Платон все пак се задълбочава по такъв начин, че бихме искали да кажем, че в света на неговите идеи се излива почти цялата мъдрост на тогавашното време.
Достатъчно е само да вземем неговите по-късни диалози и ще намерим при Платон една астрология-астрономия, една космология, една чудесна психология и история на народите, всичко в един вид духовност, която, бих искал да кажа, бива изфинена, изтънена до идеята.
към текста >>
Но всичко това
жив
ее в Платон.
Но всичко това живее в Платон.
И преди всичко в Платон живее възгледът: - Идеите са основите на всичко, което съществува в света на сетивата. - Навсякъде, където насочим поглед в света на сетивата, каквото и да гледаме, то е външният израз, външната изява на идеи. При това в светогледа на Платон се влива още един друг елемент, който е станал известен в света в една характерна дума, която е била твърде криво разбирана и злоупотребена, в характерната дума «платоническа любов».
към текста >>
И преди всичко в Платон
жив
ее възгледът: - Идеите са основите на всичко, което съществува в света на сетивата.
Но всичко това живее в Платон.
И преди всичко в Платон живее възгледът: - Идеите са основите на всичко, което съществува в света на сетивата.
- Навсякъде, където насочим поглед в света на сетивата, каквото и да гледаме, то е външният израз, външната изява на идеи. При това в светогледа на Платон се влива още един друг елемент, който е станал известен в света в една характерна дума, която е била твърде криво разбирана и злоупотребена, в характерната дума «платоническа любов».
към текста >>
Одухотворената любов, която е свалила от себе си колкото е възможно повече от това, което често пъти се примесва в любовта от егоизма, това одухотворено отдаване на света, на
жив
ота, на човека, на Бог, на идеята, това е нещо, което изцяло прониква платоническото схващане на
жив
ота.
Одухотворената любов, която е свалила от себе си колкото е възможно повече от това, което често пъти се примесва в любовта от егоизма, това одухотворено отдаване на света, на живота, на човека, на Бог, на идеята, това е нещо, което изцяло прониква платоническото схващане на живота.
И то е онова, което в определени епохи отстъпва на заден план, което обаче след това винаги отново проблясва. Понеже платонизмът постоянно бива отново приет, отново образува тук или там онова, на което хората се опират, издигайки се нагоре, той също се включваше и в това, което се преподаваше в школата на Шартр.
към текста >>
Защото християнството не е едно учение, а християнството е едно течение в
жив
ота, което е свързано с Тайната на Голгота и за действителното християнство може да се говори едва от Тайната на Голгота насам.
Често пъти хората са виждали в Платон един вид предтеча на християнството. Но да се мисли, че Платон е бил предтеча на християнството, това значи криво да разбираме християнството.
Защото християнството не е едно учение, а християнството е едно течение в живота, което е свързано с Тайната на Голгота и за действителното християнство може да се говори едва от Тайната на Голгота насам.
Ние можем да говорим, че е имало християни в смисъла, че те са обожавали преди Тайната на Голгота онова същество, което след това бе познато в земния живот като Христос, обожавали са го като съществото на Слънцето, виждали са същото същество в слънчевата същност. Ако искаме да говорим в този смисъл за предтечи на християнството, ние трябва да говорим обаче за много ученици на мистериите като такива предтечи; тогава можем да говорим също и за Платон като за един предтеча на християнството. Естествено, ние трябва да разбираме нещата правилно.
към текста >>
Ние можем да говорим, че е имало християни в смисъла, че те са обожавали преди Тайната на Голгота онова същество, което след това бе познато в земния
жив
от като Христос, обожавали са го като съществото на Слънцето, виждали са същото същество в слънчевата същност.
Често пъти хората са виждали в Платон един вид предтеча на християнството. Но да се мисли, че Платон е бил предтеча на християнството, това значи криво да разбираме християнството. Защото християнството не е едно учение, а християнството е едно течение в живота, което е свързано с Тайната на Голгота и за действителното християнство може да се говори едва от Тайната на Голгота насам.
Ние можем да говорим, че е имало християни в смисъла, че те са обожавали преди Тайната на Голгота онова същество, което след това бе познато в земния живот като Христос, обожавали са го като съществото на Слънцето, виждали са същото същество в слънчевата същност.
Ако искаме да говорим в този смисъл за предтечи на християнството, ние трябва да говорим обаче за много ученици на мистериите като такива предтечи; тогава можем да говорим също и за Платон като за един предтеча на християнството. Естествено, ние трябва да разбираме нещата правилно.
към текста >>
Преди известно време аз вече говорих за това, че когато Платон е бил още
жив
, не точно в платоновата философска школа, но под влиянието на Платон е израснал един художник, не от платоновата философия, но от платоническия дух, който след като е минал през други въплъщения, се прероди като Гьоте, който в областта на Юпитер е преобразил кармически онова, което е идвало от течението на Платон така, че то можа да се превърне в онзи вид мъдрост, която прониква всичко именно при Гьоте.
Преди известно време аз вече говорих за това, че когато Платон е бил още жив, не точно в платоновата философска школа, но под влиянието на Платон е израснал един художник, не от платоновата философия, но от платоническия дух, който след като е минал през други въплъщения, се прероди като Гьоте, който в областта на Юпитер е преобразил кармически онова, което е идвало от течението на Платон така, че то можа да се превърне в онзи вид мъдрост, която прониква всичко именно при Гьоте.
Следователно ние можем вече да насочим поглед върху едно благородно отношение на Платон именно към този - не ученик, а последовател на Платон; понеже, както казах, той не е философ, а художник през времето на гръцката епоха. Но погледът на Платон беше вече насочен върху него, той забелязва извънредно многообещаващото в този младеж, за който говоря тук.
към текста >>
Въпреки, че платонизмът проблясваше тук и там, когато Платон насочваше поглед надолу към онова, което на Земята се развиваше като платонизъм, за него то означаваше едно ужасно смущение на неговия свръхсетивен душевен и духовен
жив
от.
Всъщност на Платон му беше трудно да пренесе през следващите времена, през свръхсетивния свят онова, което носеше в своята душа във въплъщението си като Платон.
Въпреки, че платонизмът проблясваше тук и там, когато Платон насочваше поглед надолу към онова, което на Земята се развиваше като платонизъм, за него то означаваше едно ужасно смущение на неговия свръхсетивен душевен и духовен живот.
към текста >>
Не че той искаше да осъди или да критикува онова, което продължаваше да
жив
ее като платонизъм.
Не че той искаше да осъди или да критикува онова, което продължаваше да живее като платонизъм.
От само себе си се разбира, че душата на Платон пренасяше в следващите епохи част по част все повече и повече онова, което се намираше в нея. Но тъкмо Платон, който още беше свързан с всички мистерии на древността, за когото можах да кажа, че неговото учение за идеите имаше в себе си един вид персийски елемент, тъкмо на Платон му беше трудно, когато беше изминал необходимото време - а при него това беше доста продължително време, - да слезе в едно ново въплъщение, беше му трудно да влезе в християнската култура, в която все пак трябваше да влезе. И така ние можем да кажем: Въпреки че в смисъла, както аз току-що казах, трябва да считаме Платон като предтеча на християнството, цялата душевна насока на Платон беше такава, че, когато вече беше узрял да слезе отново на Земята, на него му беше извънредно трудно да намери един организъм, едно тяло, за да внесе в него предишната духовност, за да се яви тя сега с християнска отсенка, с християнски нюанс. И освен това Платон беше изцяло грък с целия ориенталски елемент, който гърците имаха и който римляните съвсем нямаха. В известно отношение Платон беше една душа, която възнесе философията чак във висшето поетическо царство и неговите диалози са нещо художествено.
към текста >>
В тази жена
жив
ее, така да се каже, цялото образование на тогавашното време.
Така в индивидуалността на монахинята Хросвита от 10-то столетие ние виждаме действително интензивна християнско-платоническа духовна субстанциалност, свързана със средноевропейския-германски дух.
В тази жена живее, така да се каже, цялото образование на тогавашното време.
Действително тя заслужава да й се удивляваме. И тъкмо тази жена съизживява сега онези свръхсетивни развития, за които аз говорих - преминаването на учителите от Шартр в духовния свят, слизането на онези, които след това са аристотелци, обучението от страна на Михаил. Но тя съизживява това именно по един твърде забележителен начин. Бихме искали да кажем, че тук спорят един с друг мъжкият дух на Платон и женският дух на монахинята Хросвита, като и двата носеха своите резултатите за духовната индивидуалност. Ако едното въплъщение би било незначително, което се случва повечето пъти, тогава не би станал един такъв вътрешен спор.
към текста >>
И тъкмо тази жена съиз
жив
ява сега онези свръхсетивни развития, за които аз говорих - преминаването на учителите от Шартр в духовния свят, слизането на онези, които след това са аристотелци, обучението от страна на Михаил.
Така в индивидуалността на монахинята Хросвита от 10-то столетие ние виждаме действително интензивна християнско-платоническа духовна субстанциалност, свързана със средноевропейския-германски дух. В тази жена живее, така да се каже, цялото образование на тогавашното време. Действително тя заслужава да й се удивляваме.
И тъкмо тази жена съизживява сега онези свръхсетивни развития, за които аз говорих - преминаването на учителите от Шартр в духовния свят, слизането на онези, които след това са аристотелци, обучението от страна на Михаил.
Но тя съизживява това именно по един твърде забележителен начин. Бихме искали да кажем, че тук спорят един с друг мъжкият дух на Платон и женският дух на монахинята Хросвита, като и двата носеха своите резултатите за духовната индивидуалност. Ако едното въплъщение би било незначително, което се случва повечето пъти, тогава не би станал един такъв вътрешен спор. Но тук при тази индивидуалност този вътрешен спор трае всъщност през цялото време.
към текста >>
Но тя съиз
жив
ява това именно по един твърде забележителен начин.
Така в индивидуалността на монахинята Хросвита от 10-то столетие ние виждаме действително интензивна християнско-платоническа духовна субстанциалност, свързана със средноевропейския-германски дух. В тази жена живее, така да се каже, цялото образование на тогавашното време. Действително тя заслужава да й се удивляваме. И тъкмо тази жена съизживява сега онези свръхсетивни развития, за които аз говорих - преминаването на учителите от Шартр в духовния свят, слизането на онези, които след това са аристотелци, обучението от страна на Михаил.
Но тя съизживява това именно по един твърде забележителен начин.
Бихме искали да кажем, че тук спорят един с друг мъжкият дух на Платон и женският дух на монахинята Хросвита, като и двата носеха своите резултатите за духовната индивидуалност. Ако едното въплъщение би било незначително, което се случва повечето пъти, тогава не би станал един такъв вътрешен спор. Но тук при тази индивидуалност този вътрешен спор трае всъщност през цялото време.
към текста >>
В замяна на това обаче навсякъде, където може, тя изтъква напред платонизма по един неинтелектуалистичен начин, говори за това, че идеите
жив
еят във всичко.
И така тази индивидуалност отново се преражда в 19-то столетие, враства се в интелектуализма на 19-то столетие, но тази нейна интелектуалност винаги някак си отвън допуска нещо до себе си, а вътрешно изпитва известно отдръпване.
В замяна на това обаче навсякъде, където може, тя изтъква напред платонизма по един неинтелектуалистичен начин, говори за това, че идеите живеят във всичко.
Това живеене в идеите стана нещо напълно самопонятно за тази личност. Обаче тялото беше такова, че човек винаги имаше чувството: Главата не може всъщност да изрази всичко това, което иска да се прояви като платонизъм. От друга страна тази личност можеше да направи да оживее по един красив начин, по един величествен начин онова, което се крие зад платоническата любов.
към текста >>
Това
жив
еене в идеите стана нещо напълно самопонятно за тази личност.
И така тази индивидуалност отново се преражда в 19-то столетие, враства се в интелектуализма на 19-то столетие, но тази нейна интелектуалност винаги някак си отвън допуска нещо до себе си, а вътрешно изпитва известно отдръпване. В замяна на това обаче навсякъде, където може, тя изтъква напред платонизма по един неинтелектуалистичен начин, говори за това, че идеите живеят във всичко.
Това живеене в идеите стана нещо напълно самопонятно за тази личност.
Обаче тялото беше такова, че човек винаги имаше чувството: Главата не може всъщност да изрази всичко това, което иска да се прояви като платонизъм. От друга страна тази личност можеше да направи да оживее по един красив начин, по един величествен начин онова, което се крие зад платоническата любов.
към текста >>
От друга страна тази личност можеше да направи да о
жив
ее по един красив начин, по един величествен начин онова, което се крие зад платоническата любов.
И така тази индивидуалност отново се преражда в 19-то столетие, враства се в интелектуализма на 19-то столетие, но тази нейна интелектуалност винаги някак си отвън допуска нещо до себе си, а вътрешно изпитва известно отдръпване. В замяна на това обаче навсякъде, където може, тя изтъква напред платонизма по един неинтелектуалистичен начин, говори за това, че идеите живеят във всичко. Това живеене в идеите стана нещо напълно самопонятно за тази личност. Обаче тялото беше такова, че човек винаги имаше чувството: Главата не може всъщност да изрази всичко това, което иска да се прояви като платонизъм.
От друга страна тази личност можеше да направи да оживее по един красив начин, по един величествен начин онова, което се крие зад платоническата любов.
към текста >>
На младини тази личност имаше нещо като сънища за това, че Средна Европа не бива да има римски характер, тази Средна Европа, където беше
жив
яла като монахинята Хросвита, която си представяше Средна Европа като една нова Гърция - тук си пробива път платонизмът - и представяше онова, което стоеше срещу Гърция като една по-сурова област - Македония, като европейски Изток.
На младини тази личност имаше нещо като сънища за това, че Средна Европа не бива да има римски характер, тази Средна Европа, където беше живяла като монахинята Хросвита, която си представяше Средна Европа като една нова Гърция - тук си пробива път платонизмът - и представяше онова, което стоеше срещу Гърция като една по-сурова област - Македония, като европейски Изток.
Това бяха странни сънища, които живееха в тази личност, по които се виждаше, че тя искаше да представи модерния свят, в който живееше, като Гърция и Македония. В младостта на тази личност постоянно изникваше стремежът да представя цялата Европа, света, модерния свят като една увеличена Гърция и Македония. Това е много интересно.
към текста >>
Това бяха странни сънища, които
жив
ееха в тази личност, по които се виждаше, че тя искаше да представи модерния свят, в който
жив
ееше, като Гърция и Македония.
На младини тази личност имаше нещо като сънища за това, че Средна Европа не бива да има римски характер, тази Средна Европа, където беше живяла като монахинята Хросвита, която си представяше Средна Европа като една нова Гърция - тук си пробива път платонизмът - и представяше онова, което стоеше срещу Гърция като една по-сурова област - Македония, като европейски Изток.
Това бяха странни сънища, които живееха в тази личност, по които се виждаше, че тя искаше да представи модерния свят, в който живееше, като Гърция и Македония.
В младостта на тази личност постоянно изникваше стремежът да представя цялата Европа, света, модерния свят като една увеличена Гърция и Македония. Това е много интересно.
към текста >>
А сега проследете всичко това, до чудесната книжка «Гьоте и любовта»[7] и вие действително ще намерите в нея това, което някой може да каже за платоническата любов в непосредствения
жив
от без интелектуализъм.
А сега проследете всичко това, до чудесната книжка «Гьоте и любовта»[7] и вие действително ще намерите в нея това, което някой може да каже за платоническата любов в непосредствения живот без интелектуализъм.
Че в тази книжка «Гьоте и любовта» е дадено нещо извънредно по стил и поведение, това така хубаво ме впечатли веднъж, когато говорех за тази книжка със сестрата на Шрьоер. Тя нарече стила «съвсем сладък от зрялост». И действително такъв е този стил. Това е един хубав израз - съвсем сладък от зрялост. Всичко е така - не може да се каже концентрирано в този случай, а отлично фино изградено.
към текста >>
Но за целия характер на неговите съчинения ние можем да намерим едно много светло тълкуване, когато познаваме тези минали из
жив
явания, които аз именно обясних.
Биографията на Гьоте не можа да бъде написана, защото тъкмо тогава Шрьоер изпадна в старческо слабоумие.
Но за целия характер на неговите съчинения ние можем да намерим едно много светло тълкуване, когато познаваме тези минали изживявания, които аз именно обясних.
към текста >>
И всъщност, когато четете това чудесно, подобно на химн описание на женското същество при Карл Юлиус Шрьоер, когато вземете неговата хубава статия, която той написа като добавка към неговата История на литературата, «Немската поезия на 19-то столетие»[8], а именно статията «Гьоте и жените», - когато вземете всичко това, тогава вие ще си кажете: - В тази статия действително се намира нещо от чувството за стойността на жената и за същността на жената, което е отзвук на онова, което е
жив
яло в Хросвита като нейна собствена същност.
Така вие виждате, как в действителност протича историята на света. Тя протича така, че се вижда: Онова, което имаме в настоящето, излиза на повърхността наистина с пречки, с препятствия, но от друга страна също добре подготвено.
И всъщност, когато четете това чудесно, подобно на химн описание на женското същество при Карл Юлиус Шрьоер, когато вземете неговата хубава статия, която той написа като добавка към неговата История на литературата, «Немската поезия на 19-то столетие»[8], а именно статията «Гьоте и жените», - когато вземете всичко това, тогава вие ще си кажете: - В тази статия действително се намира нещо от чувството за стойността на жената и за същността на жената, което е отзвук на онова, което е живяло в Хросвита като нейна собствена същност.
Тези две предишни въплъщения, те именно са в такова чудесно съзвучие при Шрьоер, че после прекъсването на това съзвучие става несъмнено трагично завладяващо. Но от друга страна именно в Шрьоер в края на 19-то столетие се появява един свят от факти, който в невероятно дълбок смисъл действа изясняващо за това, което може да отговори на въпроса: - Как да внесем духовност в живота на настоящето?
към текста >>
Но от друга страна именно в Шрьоер в края на 19-то столетие се появява един свят от факти, който в невероятно дълбок смисъл действа изясняващо за това, което може да отговори на въпроса: - Как да внесем духовност в
жив
ота на настоящето?
Така вие виждате, как в действителност протича историята на света. Тя протича така, че се вижда: Онова, което имаме в настоящето, излиза на повърхността наистина с пречки, с препятствия, но от друга страна също добре подготвено. И всъщност, когато четете това чудесно, подобно на химн описание на женското същество при Карл Юлиус Шрьоер, когато вземете неговата хубава статия, която той написа като добавка към неговата История на литературата, «Немската поезия на 19-то столетие»[8], а именно статията «Гьоте и жените», - когато вземете всичко това, тогава вие ще си кажете: - В тази статия действително се намира нещо от чувството за стойността на жената и за същността на жената, което е отзвук на онова, което е живяло в Хросвита като нейна собствена същност. Тези две предишни въплъщения, те именно са в такова чудесно съзвучие при Шрьоер, че после прекъсването на това съзвучие става несъмнено трагично завладяващо.
Но от друга страна именно в Шрьоер в края на 19-то столетие се появява един свят от факти, който в невероятно дълбок смисъл действа изясняващо за това, което може да отговори на въпроса: - Как да внесем духовност в живота на настоящето?
към текста >>
[2] Историкът Йозев Ашбаг, 1801-1882, опитва се да докаже в книгата си «Розвита и Конрад Целтес», че произведенията на Розвита от Гандесхайм в действителност са от Конрад Целтес (1459-1508), който е
жив
ял във Виена по времето на Максимилян 1.
[2] Историкът Йозев Ашбаг, 1801-1882, опитва се да докаже в книгата си «Розвита и Конрад Целтес», че произведенията на Розвита от Гандесхайм в действителност са от Конрад Целтес (1459-1508), който е живял във Виена по времето на Максимилян 1.
към текста >>
27.
11. ПОСЛЕДНО СЛОВО, Дорнах, 28 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И такива подготвителни мисли о
жив
яват особено силно в нас, когато насочим поглед към онова, което видяхме да действа през такива дълги периоди отчасти на Земята, отчасти в свръхсетивните светове, за да бъде подготвено онова, което в течение на това столетие може да бъде направено за развитието на човечеството от онези души, които в действителност по правилен начин се чувстват привлечени към течението на Михаил.
Днес ние можем да предизвикаме Михаиловите настроения около времето на Михаил чрез това, че се отдадем на подготвителните мисли за едно бъдеще време на Михаиловия празник на човечеството.
И такива подготвителни мисли оживяват особено силно в нас, когато насочим поглед към онова, което видяхме да действа през такива дълги периоди отчасти на Земята, отчасти в свръхсетивните светове, за да бъде подготвено онова, което в течение на това столетие може да бъде направено за развитието на човечеството от онези души, които в действителност по правилен начин се чувстват привлечени към течението на Михаил.
към текста >>
Ние видяхме по-нататък, че това същество се яви отново в онзи световен художник, който можа да разгърне своята дарба на
жив
описец, рисувайки картини именно върху Тайната на Голгота, които правят неописуемо впечатление.
Ние видяхме по-нататък, че това същество се яви отново в онзи световен художник, който можа да разгърне своята дарба на живописец, рисувайки картини именно върху Тайната на Голгота, които правят неописуемо впечатление.
И ние видяхме след това, как онова, което живееше в дълбоките християнски импулси като същност на самото християнство, оживя в прекрасни багри и форми в картините на Рафаел, видяхме, как то възкръсна отново в поета Новалис, видяхме как от поета Новалис се изяви в чудно хубави слова онова, което Рафаел беше дал на човечеството в най-красивите багри и форми на неговите картини. Ние виждаме редуването на същества, които чрез мисълта за прераждането се сливат в едно единство.
към текста >>
И ние видяхме след това, как онова, което
жив
ееше в дълбоките християнски импулси като същност на самото християнство, о
жив
я в прекрасни багри и форми в картините на Рафаел, видяхме, как то възкръсна отново в поета Новалис, видяхме как от поета Новалис се изяви в чудно хубави слова онова, което Рафаел беше дал на човечеството в най-красивите багри и форми на неговите картини.
Ние видяхме по-нататък, че това същество се яви отново в онзи световен художник, който можа да разгърне своята дарба на живописец, рисувайки картини именно върху Тайната на Голгота, които правят неописуемо впечатление.
И ние видяхме след това, как онова, което живееше в дълбоките християнски импулси като същност на самото християнство, оживя в прекрасни багри и форми в картините на Рафаел, видяхме, как то възкръсна отново в поета Новалис, видяхме как от поета Новалис се изяви в чудно хубави слова онова, което Рафаел беше дал на човечеството в най-красивите багри и форми на неговите картини.
Ние виждаме редуването на същества, които чрез мисълта за прераждането се сливат в едно единство.
към текста >>
Ние знаем, че човекът минава през сферата на Луната, през сферата на Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер, Сатурн, за да изработи своята карма с помощта на съществата от тези сфери и заедно с онези човешки души, които също са напуснали земния
жив
от, за да се върне после отново в едно земно съществуване.
Ние знаем, че човекът минава през сферата на Луната, през сферата на Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер, Сатурн, за да изработи своята карма с помощта на съществата от тези сфери и заедно с онези човешки души, които също са напуснали земния живот, за да се върне после отново в едно земно съществуване.
към текста >>
Нека от тази гледна точка хвърлим един поглед върху Рафаел, как той е минал през вратата на смъртта, как той навлиза в областта на звездните светове с неговата още на Земята звездно блестяща, звездно светеща художественост, и тогава ще открием следното, мои мили приятели: Ние ще видим, как Рафаел навлиза в сферата на Луната, влиза в отношения с онези духове, които
жив
еят в сферата на Луната и които са духовните индивидуалности на някогашните велики праучители на човечеството, от чиято мъдрост Рафаел беше дълбоко инспириран още в неговото съществуване като Илия; ние виждаме как в съдружие с тези лунни същества и с всички души, с които беше прекарал минали земни степени, той се обединява духовно с всичко онова, което представлява духовни източници на Земята, с всички същества, които са направили възможно съществуването на човечеството и на една пропита от божественото Земя; ние виждаме, така да се каже, Рафаел да се движи между своите, свързан с онези, с които през време на съществуването му като Илия той най-драговолно дружеше, понеже те бяха онези, които в началото на земното съществуване бяха поставили целта на този земен
жив
от.
Нека от тази гледна точка хвърлим един поглед върху Рафаел, как той е минал през вратата на смъртта, как той навлиза в областта на звездните светове с неговата още на Земята звездно блестяща, звездно светеща художественост, и тогава ще открием следното, мои мили приятели: Ние ще видим, как Рафаел навлиза в сферата на Луната, влиза в отношения с онези духове, които живеят в сферата на Луната и които са духовните индивидуалности на някогашните велики праучители на човечеството, от чиято мъдрост Рафаел беше дълбоко инспириран още в неговото съществуване като Илия; ние виждаме как в съдружие с тези лунни същества и с всички души, с които беше прекарал минали земни степени, той се обединява духовно с всичко онова, което представлява духовни източници на Земята, с всички същества, които са направили възможно съществуването на човечеството и на една пропита от божественото Земя; ние виждаме, така да се каже, Рафаел да се движи между своите, свързан с онези, с които през време на съществуването му като Илия той най-драговолно дружеше, понеже те бяха онези, които в началото на земното съществуване бяха поставили целта на този земен живот.
към текста >>
И така той, който на Земята беше разгърнал такава любов към изкуството, който беше се влял напълно в любовта към багрите и линиите, се пренесе след това в сферата на Венера, която по-нататък също с любов го пренесе в онова слънчево съществуване, което беше
жив
яло в неговите познати досега за нас въплъщения, в онова слънчево съществуване, чрез което като пророк Илия чрез своя народ той донесе на човечеството великите, целенасочени истини.
И така той, който на Земята беше разгърнал такава любов към изкуството, който беше се влял напълно в любовта към багрите и линиите, се пренесе след това в сферата на Венера, която по-нататък също с любов го пренесе в онова слънчево съществуване, което беше живяло в неговите познати досега за нас въплъщения, в онова слънчево съществуване, чрез което като пророк Илия чрез своя народ той донесе на човечеството великите, целенасочени истини.
към текста >>
Ние виждаме, как в сферата на Слънцето той отново може да из
жив
ее интимно - сега по начин различен от миналото, когато беше на Земята другар на Христос Исус, - онова, което беше изпитал, когато благодарение на посвещението чрез Христос Исуса от Лазар той стана Йоан.
Ние виждаме, как в сферата на Слънцето той отново може да изживее интимно - сега по начин различен от миналото, когато беше на Земята другар на Христос Исус, - онова, което беше изпитал, когато благодарение на посвещението чрез Христос Исуса от Лазар той стана Йоан.
към текста >>
И ние виждаме след това, как изпълнен с мъдрост в сферата на Юпитер той прониква онова, което имаше в основата на своя
жив
от; ние виждаме как той успява да го обхване в мъдрост заедно с такива духове като Гьоте, по-късния Гьоте, а също и с такива духове, които повече или по-малко се намираха на погрешни пътища, обаче все пак пренасяха в областта на магическото това, което е мирова същност, мирово мислене, как Рафаел поставя там основата на своя магически идеализъм в съиз
жив
яване на еволюцията на по-късния Елифас Леви.
И ние виждаме след това, как изпълнен с мъдрост в сферата на Юпитер той прониква онова, което имаше в основата на своя живот; ние виждаме как той успява да го обхване в мъдрост заедно с такива духове като Гьоте, по-късния Гьоте, а също и с такива духове, които повече или по-малко се намираха на погрешни пътища, обаче все пак пренасяха в областта на магическото това, което е мирова същност, мирово мислене, как Рафаел поставя там основата на своя магически идеализъм в съизживяване на еволюцията на по-късния Елифас Леви.
Ние виждаме, как той взима участие във всичко това, което живееше там отвъд в Сведенборг.
към текста >>
Ние виждаме, как той взима участие във всичко това, което
жив
ееше там отвъд в Сведенборг.
И ние виждаме след това, как изпълнен с мъдрост в сферата на Юпитер той прониква онова, което имаше в основата на своя живот; ние виждаме как той успява да го обхване в мъдрост заедно с такива духове като Гьоте, по-късния Гьоте, а също и с такива духове, които повече или по-малко се намираха на погрешни пътища, обаче все пак пренасяха в областта на магическото това, което е мирова същност, мирово мислене, как Рафаел поставя там основата на своя магически идеализъм в съизживяване на еволюцията на по-късния Елифас Леви.
Ние виждаме, как той взима участие във всичко това, което живееше там отвъд в Сведенборг.
към текста >>
Въпреки че беше вече завършил биографията на Микеланджело, той никога не успя действително да опише земния
жив
от на Рафаел, така че да бъде доволен от това описание.
И едно нещо е забележително, мои мили приятели, дълбоко значително: Една напълно предана на Рафаел личност, Херман Грим, четири пъти се опита да напише биографията на Рафаел[3].
Въпреки че беше вече завършил биографията на Микеланджело, той никога не успя действително да опише земния живот на Рафаел, така че да бъде доволен от това описание.
Херман Грим винаги намираше, според неговото собствено схващане, че е създал нещо незадоволително по отношение живота на Рафаел.
към текста >>
Херман Грим винаги намираше, според неговото собствено схващане, че е създал нещо незадоволително по отношение
жив
ота на Рафаел.
И едно нещо е забележително, мои мили приятели, дълбоко значително: Една напълно предана на Рафаел личност, Херман Грим, четири пъти се опита да напише биографията на Рафаел[3]. Въпреки че беше вече завършил биографията на Микеланджело, той никога не успя действително да опише земния живот на Рафаел, така че да бъде доволен от това описание.
Херман Грим винаги намираше, според неговото собствено схващане, че е създал нещо незадоволително по отношение живота на Рафаел.
към текста >>
Той разказва една биография на
жив
еещата след смъртта на Рафаел мисъл за Рафаел тук на Земята.
И така излезе неговата първа книга върху Рафаел, която би трябвало да бъде една биография на Рафаел. Какво представлява тази книга? Тя просто повтаря старите анекдоти на Вазари за Рафаел. И това не допринася нищо към биографията на Рафаел, а дава нещо съвършено друго - едно описание на онова, което Рафаел беше станал на Земята в почитанието, в признанието, в разбирането на хората след неговата смърт. Херман Грим разказва онова, което хората са мислили за Рафаел, което италианците, французите, германците са мислили за Рафаел в течение на столетия.
Той разказва една биография на живеещата след смъртта на Рафаел мисъл за Рафаел тук на Земята.
Той намира достъп до онова, което е останало от Рафаел в спомена на хората, в обожанието на хората, в разбирането на хората; Грим не намира възможността да опише земния живот на Рафаел.
към текста >>
Той намира достъп до онова, което е останало от Рафаел в спомена на хората, в обожанието на хората, в разбирането на хората; Грим не намира възможността да опише земния
жив
от на Рафаел.
Какво представлява тази книга? Тя просто повтаря старите анекдоти на Вазари за Рафаел. И това не допринася нищо към биографията на Рафаел, а дава нещо съвършено друго - едно описание на онова, което Рафаел беше станал на Земята в почитанието, в признанието, в разбирането на хората след неговата смърт. Херман Грим разказва онова, което хората са мислили за Рафаел, което италианците, французите, германците са мислили за Рафаел в течение на столетия. Той разказва една биография на живеещата след смъртта на Рафаел мисъл за Рафаел тук на Земята.
Той намира достъп до онова, което е останало от Рафаел в спомена на хората, в обожанието на хората, в разбирането на хората; Грим не намира възможността да опише земния живот на Рафаел.
към текста >>
И след като четири пъти се беше опитал да стори това, той казва: - Онова, което можем да направим лично за Рафаел, е всъщност само това, че описваме, как една картина преминава в друга, като че тя е била нарисувана от едно свръхсетивно същество, което съвсем не е докоснало действително Земята със своя земен
жив
от.
И след като четири пъти се беше опитал да стори това, той казва: - Онова, което можем да направим лично за Рафаел, е всъщност само това, че описваме, как една картина преминава в друга, като че тя е била нарисувана от едно свръхсетивно същество, което съвсем не е докоснало действително Земята със своя земен живот.
Картините са налице и ние можем да се абстрахираме напълно от Рафаел, който е нарисувал картините, като възпроизвеждаме редуването на онова, което се изразява във вътрешното съдържание на картините.
към текста >>
И така, когато малко преди своята смърт Херман Грим говори за Рафаел, когато още веднъж направи опит да вземе перото и да пише за неговия
жив
от, той всъщност говори само за картините, а не за земната личност на Рафаел
И така, когато малко преди своята смърт Херман Грим говори за Рафаел, когато още веднъж направи опит да вземе перото и да пише за неговия живот, той всъщност говори само за картините, а не за земната личност на Рафаел
към текста >>
И така
жив
я това същество!
И така живя това същество!
То живя така, че, така да се каже, този живот на Рафаел можа да бъде изминат още веднъж в Новалис само в един период от 30 години, толкова живя и Новалис. Така ние виждаме, как Рафаел умира млад, Новалис умира млад - едно същество, което произхождаше от Илия-Йоан, представяйки се на човечеството в две различни форми, подготвяйки чрез това по художествен, по поетичен начин Михаиловото настроение, изпратено при хората на Земята като посланик на течението на Михаил.
към текста >>
То
жив
я така, че, така да се каже, този
жив
от на Рафаел можа да бъде изминат още веднъж в Новалис само в един период от 30 години, толкова
жив
я и Новалис.
И така живя това същество!
То живя така, че, така да се каже, този живот на Рафаел можа да бъде изминат още веднъж в Новалис само в един период от 30 години, толкова живя и Новалис.
Така ние виждаме, как Рафаел умира млад, Новалис умира млад - едно същество, което произхождаше от Илия-Йоан, представяйки се на човечеството в две различни форми, подготвяйки чрез това по художествен, по поетичен начин Михаиловото настроение, изпратено при хората на Земята като посланик на течението на Михаил.
към текста >>
И когато разгледаме този Новалис, как продължава да звучи така тънко чувстваният от Херман Грим
жив
от на Рафаел именно в този Новалис!
И когато разгледаме този Новалис, как продължава да звучи така тънко чувстваният от Херман Грим живот на Рафаел именно в този Новалис!
Любимата на Новалис умира на млади години. Той самият е още млад. Какъв земен живот иска да води той, като умира неговата любима? Той самият изразява това, като казва, че неговият земен живот трябва да има за цел, да умре след нея. Той вече иска да премине в свръхсетивното, иска да води отново живота на Рафаел, да не докосва всъщност Земята, а би искал да изживее своя магически идеализъм в поезията, като не искаше да бъде докоснат от земния живот.
към текста >>
Какъв земен
жив
от иска да води той, като умира неговата любима?
И когато разгледаме този Новалис, как продължава да звучи така тънко чувстваният от Херман Грим живот на Рафаел именно в този Новалис! Любимата на Новалис умира на млади години. Той самият е още млад.
Какъв земен живот иска да води той, като умира неговата любима?
Той самият изразява това, като казва, че неговият земен живот трябва да има за цел, да умре след нея. Той вече иска да премине в свръхсетивното, иска да води отново живота на Рафаел, да не докосва всъщност Земята, а би искал да изживее своя магически идеализъм в поезията, като не искаше да бъде докоснат от земния живот.
към текста >>
Той самият изразява това, като казва, че неговият земен
жив
от трябва да има за цел, да умре след нея.
И когато разгледаме този Новалис, как продължава да звучи така тънко чувстваният от Херман Грим живот на Рафаел именно в този Новалис! Любимата на Новалис умира на млади години. Той самият е още млад. Какъв земен живот иска да води той, като умира неговата любима?
Той самият изразява това, като казва, че неговият земен живот трябва да има за цел, да умре след нея.
Той вече иска да премине в свръхсетивното, иска да води отново живота на Рафаел, да не докосва всъщност Земята, а би искал да изживее своя магически идеализъм в поезията, като не искаше да бъде докоснат от земния живот.
към текста >>
Той вече иска да премине в свръхсетивното, иска да води отново
жив
ота на Рафаел, да не докосва всъщност Земята, а би искал да из
жив
ее своя магически идеализъм в поезията, като не искаше да бъде докоснат от земния
жив
от.
И когато разгледаме този Новалис, как продължава да звучи така тънко чувстваният от Херман Грим живот на Рафаел именно в този Новалис! Любимата на Новалис умира на млади години. Той самият е още млад. Какъв земен живот иска да води той, като умира неговата любима? Той самият изразява това, като казва, че неговият земен живот трябва да има за цел, да умре след нея.
Той вече иска да премине в свръхсетивното, иска да води отново живота на Рафаел, да не докосва всъщност Земята, а би искал да изживее своя магически идеализъм в поезията, като не искаше да бъде докоснат от земния живот.
към текста >>
То действа затова така дълбоко, понеже всичко онова, което имаме пред нас в непосредствена сетивна действителност, всичко онова, което очите могат да виждат и което очите могат да чувстват на Земята като красиво, се явява в поезията на Новалис в един почти небесен поетически блясък чрез онова, което
жив
ее в неговата душа като магически идеализъм.
И как го виждаме ние, когато оставим да действа върху нас онова, което той е излял в своите фрагменти[4], как го виждаме, когато то ни въздейства?
То действа затова така дълбоко, понеже всичко онова, което имаме пред нас в непосредствена сетивна действителност, всичко онова, което очите могат да виждат и което очите могат да чувстват на Земята като красиво, се явява в поезията на Новалис в един почти небесен поетически блясък чрез онова, което живее в неговата душа като магически идеализъм.
Той знае да направи да възкръсне чрез неговия поетически-магически идеализъм в неговия духовен светлинен блясък и най-незначителното материално нещо.
към текста >>
И така ние виждаме именно в Новалис един блестящ предвестник на онова течение на Михаил, мои мили приятели, което трябва да ръководи всички вас сега, когато сте
жив
и на Земята, и след това, когато ще сте минали през вратата на смъртта.
И така ние виждаме именно в Новалис един блестящ предвестник на онова течение на Михаил, мои мили приятели, което трябва да ръководи всички вас сега, когато сте живи на Земята, и след това, когато ще сте минали през вратата на смъртта.
Вие ще намерите в духовния свръхсетивен свят всички онези - също и съществото, за което аз говорих днес, - ще намерите всички онези, с които трябва да подготвяте делото, което трябва да се извърши в края на това столетие и което трябва да изведе човечеството от голямата криза, в която то е навлязло.
към текста >>
Само тогава, когато това дело, великото мощно проникване със силата на Михаил, с волята на Михаил - който не е нищо друго, освен онова, което предхожда волята на Христос, силата на Христос, за да посади по правилен начин тази сила на Христос в земния
жив
от - само тогава, когато тази сила на Михаил ще може действително да удържи победа над демоническо-драконското, което вие също добре познавате, и когато всички вие, които по този начин в светлината на антропософската мъдрост сте приели в себе си мисълта за Михаил, когато сте приели и запазили с вярно сърце и вътрешна любов тази мисъл за Михаил, когато се опитвате да направите тазгодишното Михаиловско свещено настроение изходна точка на онова, което тази мисъл за Михаил можа не само да разкрие в душата, но и да го о
жив
и във всички ваши дела, - тогава вие ще бъдете верни служители на тази мисъл за Михаил, тогава ще можете да бъдете благородни помощници на онова, което в смисъла на Михаил иска да се прояви чрез антропософията в земното развитие.
Само тогава, когато това дело, великото мощно проникване със силата на Михаил, с волята на Михаил - който не е нищо друго, освен онова, което предхожда волята на Христос, силата на Христос, за да посади по правилен начин тази сила на Христос в земния живот - само тогава, когато тази сила на Михаил ще може действително да удържи победа над демоническо-драконското, което вие също добре познавате, и когато всички вие, които по този начин в светлината на антропософската мъдрост сте приели в себе си мисълта за Михаил, когато сте приели и запазили с вярно сърце и вътрешна любов тази мисъл за Михаил, когато се опитвате да направите тазгодишното Михаиловско свещено настроение изходна точка на онова, което тази мисъл за Михаил можа не само да разкрие в душата, но и да го оживи във всички ваши дела, - тогава вие ще бъдете верни служители на тази мисъл за Михаил, тогава ще можете да бъдете благородни помощници на онова, което в смисъла на Михаил иска да се прояви чрез антропософията в земното развитие.
към текста >>
Когато в следващото време най-малко в четири пъти по дванадесет човеци о
жив
ее мисълта за Михаил, в четири по дванадесет човеци, които обаче могат да бъдат признати като такива не чрез самите тях, а от ръководството на Гьотеанума в Дорнах, когато четири пъти по дванадесет такива хора станат ръководители за настроението на Михаиловия празник, тогава ние ще можем да погледнем светлината, която в бъдеще ще се разпространи сред човечеството чрез течението на Михаил и чрез дейността на Михаил.
Когато в следващото време най-малко в четири пъти по дванадесет човеци оживее мисълта за Михаил, в четири по дванадесет човеци, които обаче могат да бъдат признати като такива не чрез самите тях, а от ръководството на Гьотеанума в Дорнах, когато четири пъти по дванадесет такива хора станат ръководители за настроението на Михаиловия празник, тогава ние ще можем да погледнем светлината, която в бъдеще ще се разпространи сред човечеството чрез течението на Михаил и чрез дейността на Михаил.
към текста >>
декември 1912 в «Из
жив
явания в свръхсетивното.
[2] Сравни лекцията на Рудолф Щайнер в Берлин, 14. декември 1911, Събр. съч. 61, както и лекциите в Кьолн, 8. май 1912; Мюнхен, 16. май 1912 и Кьолн, 29.
декември 1912 в «Изживявания в свръхсетивното.
Пътищата на душата към Христос», Събр. съч. 143.
към текста >>
[3] «
Жив
отът на Рафаел от Урбино, преведена от Васари и коментирана от Херман Грим, Берлин 1872.
[3] «Животът на Рафаел от Урбино, преведена от Васари и коментирана от Херман Грим, Берлин 1872.
При по късни издания заглавието е само: Херман Грим «Животът на Рафаел».
към текста >>
При по късни издания заглавието е само: Херман Грим «
Жив
отът на Рафаел».
[3] «Животът на Рафаел от Урбино, преведена от Васари и коментирана от Херман Грим, Берлин 1872.
При по късни издания заглавието е само: Херман Грим «Животът на Рафаел».
към текста >>
28.
Забележки към това издание
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Подзаглавието до второто издание от 1960 беше: «Кармата на духовния
жив
от на съвремието във връзка с това, което би трябвало да бъде антропософското движение»
Заглавията на различните отдели бяха дадени от Мари Щайнер още за първото издание (1934).
Подзаглавието до второто издание от 1960 беше: «Кармата на духовния живот на съвремието във връзка с това, което би трябвало да бъде антропософското движение»
към текста >>
29.
Забележки към текста
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
В неговия активен
жив
от той трябваше да преодолее някои неща, които затрудняват човека да се приближи до едно чисто духовно движение.
31. Тази друга личност я познавах много точно от по-дълго време: Става въпрос за сприятеленият с Карл Людвиг Шлайх лекар Макс Аш, член на немската секция на Теософското общество. След неговата смърт през март 1911 при 10. Генерално събрание Рудолф Щайнер го почете с думите: «Искам да почетем една трета личност, която може би за много от вас неочаквано напусна физическия план; това е нашия мил секционен член д-р Макс Аш.
В неговия активен живот той трябваше да преодолее някои неща, които затрудняват човека да се приближи до едно чисто духовно движение.
Той обаче накрая намери пътя към нас така, че лекарят намери най доброто лекарство за своите страдания в заниманията си с теософската литература и теософските мисли. Той винаги твърдеше, че лекарят не може да повярва в душата си в някое друго лекарство, освен в това, което може да се получи от теософските книги, че той е чувствал, как теософските лекции като балсам се вливат в неговото измъчено от болки тяло. И наистина до смъртта си той следваше теософията в този смисъл. И когато научих, че нашият приятел е преминал отвъд, ми беше много тежко, че не можах да изпълня желанието на неговата дъщеря, да произнеса няколко думи на гроба му, понеже на този ден започна цикълът ми лекции в Прага и поради това не ми беше възможно на физическия план да окажа последна почит на теософския приятел. Думите, които трябваше да произнеса на неговия гроб, му бяха изпратени като мисли, за да го придружат в онзи свят, в който той тогава пристъпи.»
към текста >>
Спомени от Шлайх: «Осмислено минало, спомени за
жив
ота » 19.
Спомени от Шлайх: «Осмислено минало, спомени за живота » 19.
до 40. хиляди Берлин 1922. Там се казва: «Беше в началото на деветдесетте години, когато един ден в работния ми кабинет пристъпи моят колега д-р Макс Аш с един непознат. - Тук ви водя Стриндберг.» (стр. 176).
към текста >>
159. немски филолог: Историкът Йозев Ашбаг, 1801-1882, опитва се да докаже в книгата си «Розвита и Конрад Целтес», че произведенията на Розвита от Гандесхайм в действителност са от Конрад Целтес (1459-1508), който е
жив
ял във Виена по времето на Максимилян 1.
159. немски филолог: Историкът Йозев Ашбаг, 1801-1882, опитва се да докаже в книгата си «Розвита и Конрад Целтес», че произведенията на Розвита от Гандесхайм в действителност са от Конрад Целтес (1459-1508), който е живял във Виена по времето на Максимилян 1.
към текста >>
декември 1912 в «Из
жив
явания в свръхсетивното.
167. Илия: Сравни лекцията на Рудолф Щайнер в Берлин, 14. декември 1911, Събр. съч. 61, както и лекциите в Кьолн, 8. май 1912; Мюнхен, 16. май 1912 и Кьолн, 29.
декември 1912 в «Изживявания в свръхсетивното.
Пътищата на душата към Христос», Събр. съч. 143.
към текста >>
170. Първата книга на Грим за Рафаел: «
Жив
отът на Рафаел от Урбино, преведена от Васари и коментирана от Херман Грим, Берлин 1872.
170. Първата книга на Грим за Рафаел: «Животът на Рафаел от Урбино, преведена от Васари и коментирана от Херман Грим, Берлин 1872.
При по късни издания заглавието е само: Херман Грим «Животът на Рафаел».
към текста >>
При по късни издания заглавието е само: Херман Грим «
Жив
отът на Рафаел».
170. Първата книга на Грим за Рафаел: «Животът на Рафаел от Урбино, преведена от Васари и коментирана от Херман Грим, Берлин 1872.
При по късни издания заглавието е само: Херман Грим «Животът на Рафаел».
към текста >>
30.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
РУДОЛФ ЩАЙНЕР
ЖИВ
ОТ И ТВОРЧЕСТВО
РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
към текста >>
„Възгледите за света и
жив
ота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр.
1900 г.
„Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр.
съч. 18). Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин. „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7).
към текста >>
„Мистиката в зората на съвременния духовен
жив
от“ (Събр.
1900 г. „Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18). Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин.
„Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр.
съч. 7).
към текста >>
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния
жив
от, медицината, теологията.
1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>
В тази автобиографична книга Щайнер си спомня първите тридесет и пет години от своя
жив
от.
В тази автобиографична книга Щайнер си спомня първите тридесет и пет години от своя живот.
Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност. Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в живота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен учител.
към текста >>
Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в
жив
ота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен учител.
В тази автобиографична книга Щайнер си спомня първите тридесет и пет години от своя живот. Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност.
Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в живота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен учител.
към текста >>
Оттогава насетне неговите прозрения са докоснали и обогатили много области в
жив
ота по начин, който продължава да променя
жив
ота на хората. издание
Рудолф Щайнер притежава точен и остър научен ум в съчетание с вродена способност да вижда в духовния свят. Той признава целостта и значението на методите на съвременната наука Ли така развива една модерна дисциплина, която нарича „Духовна наука“.
Оттогава насетне неговите прозрения са докоснали и обогатили много области в живота по начин, който продължава да променя живота на хората. издание
към текста >>
31.
Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки. Пети том
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Въпросите за дълбокия смисъл на
жив
ота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: -
Жив
еем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори? -
към текста >>
Фактите на повтарящия се земен
жив
от на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията.
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията.
Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
към текста >>
32.
Съдържание
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Душевни връзки, които водят от един земен
жив
от в предишния земен
жив
от; преобразуването на тези сили.
Акашовата хроника. Отрицателното пространство на Слънцето и слънчевите същества. Съвместното действие на йерархиите и тяхното влияние върху човека след смъртта. Усвояване на тайните на звездите чрез етерното тяло в следсмъртното съществуване. Подготвяне на по-късните човешки органи чрез моралната и етерна писменост на звездите.
Душевни връзки, които водят от един земен живот в предишния земен живот; преобразуването на тези сили.
Прозрение на същността на болестта.
към текста >>
Жив
отът на човека във физическото тяло в царството на природния ред и в духовното тяло в царството на висшите йерархии.
Животът на човека във физическото тяло в царството на природния ред и в духовното тяло в царството на висшите йерархии.
Образите и делата на духовния свят се разкриват на човека и при слизането на Земята произвеждат в него желанието за изправяне. Тайната на Голгота и мохамеданството. Влияние върху формите на мислене в Европа чрез арабизма и кръстоносните походи. Дворът на Харун ал Рашид и развитието на науките и изкуствата в него. Бейкън от Верулам и Амос Комениус.
към текста >>
Примери за пренасянето на делата от единия
жив
от в другия.
Ние разбираме човешката природа, само когато разбираме Космоса.
Примери за пренасянето на делата от единия живот в другия.
Другарите на Гарибалди. Лорд Байрон, Маркс, Муавия-Уилсън. - Родените два пъти. Една изгубена драматическа епопея върху слънчевата мистерия: Преобразяването на човешкото същество чрез жертвата на интелекта. Морис Метерлинк за Рудолф Щайнер.
към текста >>
Антропософията като основа на познанието на духовното в света и човека и като душевен импулс за моралния и религиозен
жив
от
Антропософията като основа на познанието на духовното в света и човека и като душевен импулс за моралния и религиозен живот
към текста >>
Човешкото същество в
жив
ота между смъртта и едно ново раждане, разгледано под трите аспекта на «смъртта», на «изчезването на земния
жив
от» и на «звездите» въз основа на степените на познанието - имагинация, инспирация, интуиция.
Унищожението на първия Гьотеанум и Коледното събрание в Дорнах 1923/24 г. като нов импулс за антропософското движение.
Човешкото същество в живота между смъртта и едно ново раждане, разгледано под трите аспекта на «смъртта», на «изчезването на земния живот» и на «звездите» въз основа на степените на познанието - имагинация, инспирация, интуиция.
Сферата на Луната. Срещата с пра учителите на човечеството. Животът на душата в Космоса, обратното изживяване на земния живот като първи зародиш на новото въплъщение. Изживяването на страдания, причинени на другите.
към текста >>
Жив
отът на душата в Космоса, обратното из
жив
яване на земния
жив
от като първи зародиш на новото въплъщение.
Унищожението на първия Гьотеанум и Коледното събрание в Дорнах 1923/24 г. като нов импулс за антропософското движение. Човешкото същество в живота между смъртта и едно ново раждане, разгледано под трите аспекта на «смъртта», на «изчезването на земния живот» и на «звездите» въз основа на степените на познанието - имагинация, инспирация, интуиция. Сферата на Луната. Срещата с пра учителите на човечеството.
Животът на душата в Космоса, обратното изживяване на земния живот като първи зародиш на новото въплъщение.
Изживяването на страдания, причинени на другите.
към текста >>
Из
жив
яването на страдания, причинени на другите.
като нов импулс за антропософското движение. Човешкото същество в живота между смъртта и едно ново раждане, разгледано под трите аспекта на «смъртта», на «изчезването на земния живот» и на «звездите» въз основа на степените на познанието - имагинация, инспирация, интуиция. Сферата на Луната. Срещата с пра учителите на човечеството. Животът на душата в Космоса, обратното изживяване на земния живот като първи зародиш на новото въплъщение.
Изживяването на страдания, причинени на другите.
към текста >>
Слънчевият
жив
от.
Същност на лечението. Тайната на сферата на Меркурий. Областта на съществуването на Венера.
Слънчевият живот.
Изправяне на злото в човека в тази сфера.
към текста >>
Изграждането на кармата за новия земен
жив
от при съзерцанието на най-висшите йерархии в тази област.
Йерархията на слънчевата област. Действието на Христос в сферата на Слънцето. Изкачването на човешката душа в съществуването на Марс, Юпитер и Сатурн.
Изграждането на кармата за новия земен живот при съзерцанието на най-висшите йерархии в тази област.
Индивидуалното обагряне на кармата чрез тези сфери, изложено с три примера: Волтер Марс/, Виктор Юго /Сатурн/ и Елифас Леви /Юпитер/.
към текста >>
Кармата като оформяне съдбата на човешкия
жив
от
Кармата като оформяне съдбата на човешкия живот
към текста >>
Значение на кармата в отделния човешки
жив
от.
Значение на кармата в отделния човешки живот.
Минала и развиваща се карма. Примери от «Моят жизнен път»: учителят по геометрия, лорд Байрон, Гарибалди.
към текста >>
Буден
жив
от на мислите, сънуващ
жив
от на чувствата и спящ
жив
от на волята.
Буден живот на мислите, сънуващ живот на чувствата и спящ живот на волята.
Спомен и говор. Епохите на живота във връзка с предземния живот и с миналите земни съществувания. Исторически разглеждания във връзка с наблюденията на собствената карма. Харун ал Рашид и Бейко от Верулам. Амос Комениус, Уилсън.
към текста >>
Епохите на
жив
ота във връзка с предземния
жив
от и с миналите земни съществувания.
Буден живот на мислите, сънуващ живот на чувствата и спящ живот на волята. Спомен и говор.
Епохите на живота във връзка с предземния живот и с миналите земни съществувания.
Исторически разглеждания във връзка с наблюденията на собствената карма. Харун ал Рашид и Бейко от Верулам. Амос Комениус, Уилсън.
към текста >>
Действия на нашето морално-душевно поведение в тяхното преобразуване чрез свързването с йерархиите в
жив
ота между смъртта и едно ново раждане.
Действия на нашето морално-душевно поведение в тяхното преобразуване чрез свързването с йерархиите в живота между смъртта и едно ново раждане.
Действие на кармата на миналото в изграждането на главата. Бъдеща карма в системата на обмяната на веществата и на крайниците. Песталоци. Културно-историческата задача на антропософията.
към текста >>
Рудолф Щайнер -
Жив
от и творчество.
Рудолф Щайнер - Живот и творчество.
към текста >>
33.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Едва ли е възможно за някой човек, който стои вътре в общата цивилизация, да мисли днес по друг начин, освен че с неговия земен
жив
от между раждането и смъртта той принадлежи на Земята.
Днес бих искал да започна тези лекции[1] за членовете на Антропософското общество, като ви обясня, как чрез своите възгледи антропософията повдига нагоре цялото човешко съзнание, изтръгвайки го от земното притегляне.
Едва ли е възможно за някой човек, който стои вътре в общата цивилизация, да мисли днес по друг начин, освен че с неговия земен живот между раждането и смъртта той принадлежи на Земята.
Всичко друго, принадлежността към един духовен свят, в повечето случаи е само една вяра, едно предчувствие и други подобни. Едно вникване в принадлежността на човека към нещо друго, освен това, което е на Земята, всъщност е почти невъзможно за днешния човек, който трябва да получи своето възпитание и цялото свое образование от днешната цивилизация. И въпреки това, тъкмо тази вяра, че човек има работа само със земни отношения, е голямата грешка на нашата цивилизация, на целия наш съвременен духовен живот, голямата грешка на целия западноевропейски и средноевропейски свят. Само Изтокът си е запазил едно, макар и упадъчно съзнание за принадлежността на човека към заобикалящите Земята свръхсетивни мирови същества и сили. В древни времена в своето човешко същество човекът се чувстваше зависим от звездите, както се чувстваше зависим от растенията, от животните, които растат и ходят по Земята.
към текста >>
И въпреки това, тъкмо тази вяра, че човек има работа само със земни отношения, е голямата грешка на нашата цивилизация, на целия наш съвременен духовен
жив
от, голямата грешка на целия западноевропейски и средноевропейски свят.
Днес бих искал да започна тези лекции[1] за членовете на Антропософското общество, като ви обясня, как чрез своите възгледи антропософията повдига нагоре цялото човешко съзнание, изтръгвайки го от земното притегляне. Едва ли е възможно за някой човек, който стои вътре в общата цивилизация, да мисли днес по друг начин, освен че с неговия земен живот между раждането и смъртта той принадлежи на Земята. Всичко друго, принадлежността към един духовен свят, в повечето случаи е само една вяра, едно предчувствие и други подобни. Едно вникване в принадлежността на човека към нещо друго, освен това, което е на Земята, всъщност е почти невъзможно за днешния човек, който трябва да получи своето възпитание и цялото свое образование от днешната цивилизация.
И въпреки това, тъкмо тази вяра, че човек има работа само със земни отношения, е голямата грешка на нашата цивилизация, на целия наш съвременен духовен живот, голямата грешка на целия западноевропейски и средноевропейски свят.
Само Изтокът си е запазил едно, макар и упадъчно съзнание за принадлежността на човека към заобикалящите Земята свръхсетивни мирови същества и сили. В древни времена в своето човешко същество човекът се чувстваше зависим от звездите, както се чувстваше зависим от растенията, от животните, които растат и ходят по Земята. В древни времена хората знаеха, че Луната не е само едно физическо небесно тяло, което се върти около Земята. Днес хората не се интересуват от нещо повече. Те най-многото изучават дали там има възвишения или не, дали има вода и си образуват хипотези за това.
към текста >>
В древни времена в своето човешко същество човекът се чувстваше зависим от звездите, както се чувстваше зависим от растенията, от
жив
отните, които растат и ходят по Земята.
Едва ли е възможно за някой човек, който стои вътре в общата цивилизация, да мисли днес по друг начин, освен че с неговия земен живот между раждането и смъртта той принадлежи на Земята. Всичко друго, принадлежността към един духовен свят, в повечето случаи е само една вяра, едно предчувствие и други подобни. Едно вникване в принадлежността на човека към нещо друго, освен това, което е на Земята, всъщност е почти невъзможно за днешния човек, който трябва да получи своето възпитание и цялото свое образование от днешната цивилизация. И въпреки това, тъкмо тази вяра, че човек има работа само със земни отношения, е голямата грешка на нашата цивилизация, на целия наш съвременен духовен живот, голямата грешка на целия западноевропейски и средноевропейски свят. Само Изтокът си е запазил едно, макар и упадъчно съзнание за принадлежността на човека към заобикалящите Земята свръхсетивни мирови същества и сили.
В древни времена в своето човешко същество човекът се чувстваше зависим от звездите, както се чувстваше зависим от растенията, от животните, които растат и ходят по Земята.
В древни времена хората знаеха, че Луната не е само едно физическо небесно тяло, което се върти около Земята. Днес хората не се интересуват от нещо повече. Те най-многото изучават дали там има възвишения или не, дали има вода и си образуват хипотези за това. Но за нещо друго те не се интересуват даже и при Луната, която е най-близко до нас, камо ли пък за другите небесни тела, които се изучават само по отношение на техните физически условия. В древни времена това беше съвършено друго.
към текста >>
Често съм подчертавал в антропософските лекции, че даже и когато чисто естествено научно се изследва човекът с неговия земен
жив
от, той представя доказателството, че в неговото образуване се намесва нещо, което е извънземно.
Искам да изходя от нещо, което има известно научно значение, което може би за някои не е симпатично, но то ще бъде нещо лесно.
Често съм подчертавал в антропософските лекции, че даже и когато чисто естествено научно се изследва човекът с неговия земен живот, той представя доказателството, че в неговото образуване се намесва нещо, което е извънземно.
Естествената наука вярва, че първата яйцеклетка е най-сложното тяло, което може да съществува на Земята. Размишлява се върху сложната структура, която яйцеклетката може да има. Казва се, че в последно време атомът е станал едно чудесно същество, а да не говорим за молекулата! А нещо такова, като клетката, то е ужасно сложно! - Но случаят съвсем не е такъв при яйцеклетката.
към текста >>
Всяка химическо-физическа структура се разпада и преди да може да се роди
жив
о същество, яйцеклетката трябва да се разпадне в хаотичен прах.
Размишлява се върху сложната структура, която яйцеклетката може да има. Казва се, че в последно време атомът е станал едно чудесно същество, а да не говорим за молекулата! А нещо такова, като клетката, то е ужасно сложно! - Но случаят съвсем не е такъв при яйцеклетката. В действителност яйцеклетката съвсем не е сложно тяло, а тя представлява един хаос.
Всяка химическо-физическа структура се разпада и преди да може да се роди живо същество, яйцеклетката трябва да се разпадне в хаотичен прах.
Именно този е смисълът на оплождането, че то привежда зародиша в хаос, така че в майчиния организъм съществува една съвсем раздробена материя. Този е смисъла на процесите в майчиния организъм - да се получи първо един пълен хаос. Когато имате един кристал, Космосът не може да действа при кристала с неговите твърди ръбове; когато имате едно растение, то също има една твърда форма и при него Космосът също не може да действа; при животното положението е същото. Смисълът на оплождането е, че яйцеклетката се превръща в хаос. Едва тогава върху този зародиш действа целият заобикалящ го Космос и тогава човекът действително бива образуван от Космоса, така че в него може да навлезе духовно-душевната му същност, която идва от минали земни съществувания.
към текста >>
Когато имате един кристал, Космосът не може да действа при кристала с неговите твърди ръбове; когато имате едно растение, то също има една твърда форма и при него Космосът също не може да действа; при
жив
отното положението е същото.
- Но случаят съвсем не е такъв при яйцеклетката. В действителност яйцеклетката съвсем не е сложно тяло, а тя представлява един хаос. Всяка химическо-физическа структура се разпада и преди да може да се роди живо същество, яйцеклетката трябва да се разпадне в хаотичен прах. Именно този е смисълът на оплождането, че то привежда зародиша в хаос, така че в майчиния организъм съществува една съвсем раздробена материя. Този е смисъла на процесите в майчиния организъм - да се получи първо един пълен хаос.
Когато имате един кристал, Космосът не може да действа при кристала с неговите твърди ръбове; когато имате едно растение, то също има една твърда форма и при него Космосът също не може да действа; при животното положението е същото.
Смисълът на оплождането е, че яйцеклетката се превръща в хаос. Едва тогава върху този зародиш действа целият заобикалящ го Космос и тогава човекът действително бива образуван от Космоса, така че в него може да навлезе духовно-душевната му същност, която идва от минали земни съществувания.
към текста >>
Това не е никаква вивисекция, а една проста операция и ние направихме всичко възможно, за да не бъдат измъчвани
жив
отните.
Изхождайки от духовната наука, аз дадох определен метод, според който госпожа д-р Колиско[2] направи изследване на далака и неговата функция. Вярно е, че това изследване още се оспорва, но то ще се наложи, защото е действително точно. А сега се установи нещо друго. Човек трябва да прави някои неща така, както не би ги направил по свое желание, а защото другите прилагат тези методи. Така ние се решихме да екстирпираме далака на питомни зайци.
Това не е никаква вивисекция, а една проста операция и ние направихме всичко възможно, за да не бъдат измъчвани животните.
Обаче един от тези питомни зайци умря, понеже се простуди; след операцията този заек, не беше донесен в топло помещение.
към текста >>
И той получава чувството, че зад всичко това е
жив
яло нещо неизказано и ненаписано, което може би е било по-велико и по-значително: Една прамъдрост.
Без съмнение, тя не е била дадена в интелектуалните форми, които днес се изискват; тя не е била дадена така отвлечено в мисли и така свързана със сетивата, както днес се изисква. Тя е била дадена повече в образно-поетическа форма. От действителната прамъдрост, която е съществувала на Земята едно време, когато хората още не са пишели, от тази действителна прамъдрост не съществува сега нищо. Обаче това, което е било запазено, са сказанията, митовете, чудесната литература на Ведите, литературата на Веданта, източните писания. Онзи, който се задълбочава в тях - не както Дойсен[4], който вижда само най-външните неща и минава за един знаменит преводач, - който действително може да се задълбочи в онова, което съществува в тази литература, в него се събужда вече едно дълбоко благоговение пред безкрайната мъдрост, която се намира в нея, която се явява само в една поетическа, образна форма.
И той получава чувството, че зад всичко това е живяло нещо неизказано и ненаписано, което може би е било по-велико и по-значително: Една прамъдрост.
към текста >>
Как е
жив
яла тази прамъдрост?
Как е живяла тази прамъдрост?
Да се изучава така, както ние днес изучаваме нещата, като сядаме и усвояваме съдържанието на книги и други подобни, и чрез това се издигаме постепенно нагоре, знаем нещо, така не е ставало в сферата на първичната прамъдрост. Всеки, който в тази епоха беше стигнал до определено разбиране, знаеше, що е вдъхновение, знаеше да чете в света - не в книги, - когато се поставяше в необходимата нагласа на душата. Той знаеше, че тогава вдъхновението идва над него, че е озарен вътрешно. Това вътрешно озарение се е приемало така реално, както реално вземате днес четенето в книгите. Човекът добиваше едно отношение към духовното в света благодарение на това, че в древните мистерии чрез жреца-посветител той е бил довеждан до състоянието да може да изживее в себе си озарението.
към текста >>
Човекът добиваше едно отношение към духовното в света благодарение на това, че в древните мистерии чрез жреца-посветител той е бил довеждан до състоянието да може да из
жив
ее в себе си озарението.
Как е живяла тази прамъдрост? Да се изучава така, както ние днес изучаваме нещата, като сядаме и усвояваме съдържанието на книги и други подобни, и чрез това се издигаме постепенно нагоре, знаем нещо, така не е ставало в сферата на първичната прамъдрост. Всеки, който в тази епоха беше стигнал до определено разбиране, знаеше, що е вдъхновение, знаеше да чете в света - не в книги, - когато се поставяше в необходимата нагласа на душата. Той знаеше, че тогава вдъхновението идва над него, че е озарен вътрешно. Това вътрешно озарение се е приемало така реално, както реално вземате днес четенето в книгите.
Човекът добиваше едно отношение към духовното в света благодарение на това, че в древните мистерии чрез жреца-посветител той е бил довеждан до състоянието да може да изживее в себе си озарението.
Обучението в мистериите се състоеше в това, да бъде доведен човекът дотам, да може да изживее това вътрешно озарение. Той не беше на мнението, че нещо от въздушните кули го озарява. Това би било приблизително така, както ако днес бихме слушали един човек да говори зад един параван и не бихме вярвали, че там говори един човек, а нещо неопределено ни шепне нещо зад паравана. Също както днес, когато бихме чули това, не бихме вярвали, че там говори нещо неопределено, а бихме предположили, че зад паравана има едно същество, което не виждаме, така и онзи, който стигаше до озарението, знаеше, че тук на Земята има същества, които не се въплъщават физически, а чрез озарението са станали великите учители на човечеството. Такъв човек имаше съзнанието, че е от плът и кръв, ходи между земни същества, които не са от плът и кръв, които обаче имат едно етерно тяло, които са етерни същества.
към текста >>
Обучението в мистериите се състоеше в това, да бъде доведен човекът дотам, да може да из
жив
ее това вътрешно озарение.
Да се изучава така, както ние днес изучаваме нещата, като сядаме и усвояваме съдържанието на книги и други подобни, и чрез това се издигаме постепенно нагоре, знаем нещо, така не е ставало в сферата на първичната прамъдрост. Всеки, който в тази епоха беше стигнал до определено разбиране, знаеше, що е вдъхновение, знаеше да чете в света - не в книги, - когато се поставяше в необходимата нагласа на душата. Той знаеше, че тогава вдъхновението идва над него, че е озарен вътрешно. Това вътрешно озарение се е приемало така реално, както реално вземате днес четенето в книгите. Човекът добиваше едно отношение към духовното в света благодарение на това, че в древните мистерии чрез жреца-посветител той е бил довеждан до състоянието да може да изживее в себе си озарението.
Обучението в мистериите се състоеше в това, да бъде доведен човекът дотам, да може да изживее това вътрешно озарение.
Той не беше на мнението, че нещо от въздушните кули го озарява. Това би било приблизително така, както ако днес бихме слушали един човек да говори зад един параван и не бихме вярвали, че там говори един човек, а нещо неопределено ни шепне нещо зад паравана. Също както днес, когато бихме чули това, не бихме вярвали, че там говори нещо неопределено, а бихме предположили, че зад паравана има едно същество, което не виждаме, така и онзи, който стигаше до озарението, знаеше, че тук на Земята има същества, които не се въплъщават физически, а чрез озарението са станали великите учители на човечеството. Такъв човек имаше съзнанието, че е от плът и кръв, ходи между земни същества, които не са от плът и кръв, които обаче имат едно етерно тяло, които са етерни същества. Те са тук, за да дадат озарението, което беше съдържание на първичната мъдрост.
към текста >>
Но естествено, когато разглеждаме такива неща, ние трябва да се освободим от предразсъдъка, като че човечеството, както то е днес, е
жив
яло на Земята от времето, когато са били създадени писмените документи.
Но естествено, когато разглеждаме такива неща, ние трябва да се освободим от предразсъдъка, като че човечеството, както то е днес, е живяло на Земята от времето, когато са били създадени писмените документи.
Преди това време се поставя неопределеното и след като се е преминало през това неопределено, се стига да човеците-маймуни или до маймуните-човеци. Това всъщност е много смешен възглед! Това, което историкът може да каже, важи за няколко столетия. През тези столетия хората са били подобни на днешните хора, естествено те не са били така умни, но все пак са били подобни на днешните хора. Така умни, каквито сме ние, хората са станали едва в последните столетия; но като се абстрахираме от нашето по-голямо остроумие, те са били такива, каквито сме ние днес.
към текста >>
Човекът е населявал Земята по-рано от
жив
отните, само че в друга форма, той е по-старото същество.
Виждате ли, това е един възглед, от който трябва да се освободим.
Човекът е населявал Земята по-рано от животните, само че в друга форма, той е по-старото същество.
Можете да прочете това в моята книга «Тайната наука». И така, тогава хората, които са живели съвместно с древните пра учители, които не бяха приели още човешки тела, които са живели в духовни тела, са преживели, че с отделянето на Луната от Земята, на което са били свидетели - ние самите сме го изживели, - тези същества, които бяха живели между тях като пра учители, бяха се преместили в Космоса и от тогава насам обитават не Земята, а Луната. Така че ние всъщност трябва да считаме, че от Земята са се отделили не само физическото вещество на Луната, а също и съществата, които досега духовно са населявали Земята. Даже от гледна точка на естествената наука е така, че ние можем да говорим за тези същества, че някога те са напуснали Земята - те не са подчинени по същия начин на раждането и смъртта както човекът - живеят на Луната, докато Луната отдавна е изгубила своите вещества и се е преобразила.
към текста >>
И така, тогава хората, които са
жив
ели съвместно с древните пра учители, които не бяха приели още човешки тела, които са
жив
ели в духовни тела, са пре
жив
ели, че с отделянето на Луната от Земята, на което са били свидетели - ние самите сме го из
жив
ели, - тези същества, които бяха
жив
ели между тях като пра учители, бяха се преместили в Космоса и от тогава насам обитават не Земята, а Луната.
Виждате ли, това е един възглед, от който трябва да се освободим. Човекът е населявал Земята по-рано от животните, само че в друга форма, той е по-старото същество. Можете да прочете това в моята книга «Тайната наука».
И така, тогава хората, които са живели съвместно с древните пра учители, които не бяха приели още човешки тела, които са живели в духовни тела, са преживели, че с отделянето на Луната от Земята, на което са били свидетели - ние самите сме го изживели, - тези същества, които бяха живели между тях като пра учители, бяха се преместили в Космоса и от тогава насам обитават не Земята, а Луната.
Така че ние всъщност трябва да считаме, че от Земята са се отделили не само физическото вещество на Луната, а също и съществата, които досега духовно са населявали Земята. Даже от гледна точка на естествената наука е така, че ние можем да говорим за тези същества, че някога те са напуснали Земята - те не са подчинени по същия начин на раждането и смъртта както човекът - живеят на Луната, докато Луната отдавна е изгубила своите вещества и се е преобразила.
към текста >>
Даже от гледна точка на естествената наука е така, че ние можем да говорим за тези същества, че някога те са напуснали Земята - те не са подчинени по същия начин на раждането и смъртта както човекът -
жив
еят на Луната, докато Луната отдавна е изгубила своите вещества и се е преобразила.
Виждате ли, това е един възглед, от който трябва да се освободим. Човекът е населявал Земята по-рано от животните, само че в друга форма, той е по-старото същество. Можете да прочете това в моята книга «Тайната наука». И така, тогава хората, които са живели съвместно с древните пра учители, които не бяха приели още човешки тела, които са живели в духовни тела, са преживели, че с отделянето на Луната от Земята, на което са били свидетели - ние самите сме го изживели, - тези същества, които бяха живели между тях като пра учители, бяха се преместили в Космоса и от тогава насам обитават не Земята, а Луната. Така че ние всъщност трябва да считаме, че от Земята са се отделили не само физическото вещество на Луната, а също и съществата, които досега духовно са населявали Земята.
Даже от гледна точка на естествената наука е така, че ние можем да говорим за тези същества, че някога те са напуснали Земята - те не са подчинени по същия начин на раждането и смъртта както човекът - живеят на Луната, докато Луната отдавна е изгубила своите вещества и се е преобразила.
към текста >>
Понякога, когато срещнем даден човек, ние нямаме представа, как през целия наш
жив
от сме се насочвали и сме се стремили към тази среща.
Понякога, когато срещнем даден човек, ние нямаме представа, как през целия наш живот сме се насочвали и сме се стремили към тази среща.
При запознаването с този човек ние се натъкваме на две неща. Помислете си и ще откриете, че това, което искам да разкажа сега, съществува в някаква повече или по-малка слаба форма. Запознаваме се с един друг човек. Често пъти ние създаваме една вътрешна връзка с този човек, независимо от това, дали той е красив или грозен, умен или глупав. Какъвто и да бъде той, ние се свързваме вътрешно с него.
към текста >>
Другия човек можем хубаво да опишем, можем да кажем, че той е умен или глупав, можем да го опишем в подробности, обаче
жив
еем без вътрешно съучастие към него.
Това е единият вид крайност. Другият вид е, че се запознаваме с един човек, не чувстваме тази вътрешна връзка, но можем да получим от него интелектуално или морално впечатление. Ние можем добре да го опишем. Да говорим за първия човек, когато след запознанството се намираме всред хора, които също го познават, е нещо неприятно за нас. Ние имаме чувството, че ни е неприятно да говорим за него, защото отношението ни към него е лично, то е нещо вътрешно.
Другия човек можем хубаво да опишем, можем да кажем, че той е умен или глупав, можем да го опишем в подробности, обаче живеем без вътрешно съучастие към него.
Има хора, с които току що сме се запознали и ни се случва да ги сънуваме. Сънищата за някой човек не ни напускат вече. Запознаваме се с някой друг, ежедневно сме заедно с него: Но нямаме никакви сънища за него. Нашето вътрешно същество не е така силно обхванато, за да го сънуваме. Такъв случай, някой да живее така както Гарибалди[5], който чувстваше вътрешната връзка и тогава, когато не са съществували непосредствени лични отношения, е рядък, но и такива случаи се срещат.
към текста >>
Такъв случай, някой да
жив
ее така както Гарибалди[5], който чувстваше вътрешната връзка и тогава, когато не са съществували непосредствени лични отношения, е рядък, но и такива случаи се срещат.
Другия човек можем хубаво да опишем, можем да кажем, че той е умен или глупав, можем да го опишем в подробности, обаче живеем без вътрешно съучастие към него. Има хора, с които току що сме се запознали и ни се случва да ги сънуваме. Сънищата за някой човек не ни напускат вече. Запознаваме се с някой друг, ежедневно сме заедно с него: Но нямаме никакви сънища за него. Нашето вътрешно същество не е така силно обхванато, за да го сънуваме.
Такъв случай, някой да живее така както Гарибалди[5], който чувстваше вътрешната връзка и тогава, когато не са съществували непосредствени лични отношения, е рядък, но и такива случаи се срещат.
Защото при Гарибалди е много интересно, как той е намерил своята първа жена. Във външния свят той не проявява никакъв интерес към жените. При едно пътуване по море близо до крайбрежията на Бразилия той насочва далекогледа си към сушата и вижда там едно младо момиче. В този момент му става ясно, че то трябва да стане негова жена. Той се отправя бързо към сушата със своя кораб.
към текста >>
Преди още да бъде поднесен обядът, той казва на момичето - той говори само италиански, а тя само португалски език, - че то трябва да бъде негово за цял
жив
от.
В този момент му става ясно, че то трябва да стане негова жена. Той се отправя бързо към сушата със своя кораб. Там среща един човек, който го посреща приятелски и го запитва, дали не иска да обядва в неговия дом. Гарибалди се съгласява. Този човек е бащата на момичето, което той вижда на сушата!
Преди още да бъде поднесен обядът, той казва на момичето - той говори само италиански, а тя само португалски език, - че то трябва да бъде негово за цял живот.
Въпреки че не знае езика, то го разбира и така се създава една от най-красивите сърдечни връзки. Тук в един краен случай е показано, че съществува нещо като кармическа връзка. В поведението на жената имало нещо героично. Тя го придружава в неговите сражения в Южна Америка и когато получава вестта, че Гарибалди е паднал на бойното поле, отива да го търси там. В това положение тя ражда своето дете.
към текста >>
Чрез такива пре
жив
явания Гарибалди се враства повече в
жив
ота.
Чрез такива преживявания Гарибалди се враства повече в живота.
Жена му умира, той се оженва след това за друга. С тази втора жена той се свързва по един напълно буржоазен начин; обаче тази женитба трае само един ден!
към текста >>
Но именно тогава, когато насочим поглед върху такива кармически из
жив
явания, както това запознаване с друг човек, при което красотата или грозотата нямат никакво значение, а отвътре избликва импулсът за принадлежност, нашето внимание се насочва към влиянието на онези същества, които аз описах като пра учители, които и днес още продължават да действат, обаче отвън, от Космоса.
Но именно тогава, когато насочим поглед върху такива кармически изживявания, както това запознаване с друг човек, при което красотата или грозотата нямат никакво значение, а отвътре избликва импулсът за принадлежност, нашето внимание се насочва към влиянието на онези същества, които аз описах като пра учители, които и днес още продължават да действат, обаче отвън, от Космоса.
Такива отношения интересуват преди всичко тези лунни същества и чрез такива отношения те взимат най-вътрешно участие в развитието на земното човечество.
към текста >>
34.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Вчера аз започнах с това, да дам някои гледни точки върху разбирането на човешката съдба, как в човека може да изгрее предчувствието за царуването на съдбата, когато в
жив
ота му се появят важни опитности.
Вчера аз започнах с това, да дам някои гледни точки върху разбирането на човешката съдба, как в човека може да изгрее предчувствието за царуването на съдбата, когато в живота му се появят важни опитности.
И аз казах: - Да предположим, че срещаме един друг човек в определена възраст; че срещаме този човек така, че по-далечната съдба на двамата се слива, но също и целият живот, който те са водили дотогава, се изменя по един решаващ начин. Би било безсмислие, всичко онова, което човекът е изживял преди това на Земята да няма отношение към това събитие. Това не е така, понеже пред едно безпристрастно наблюдение, което насочва поглед назад, ясно се показва, че всъщност всяка стъпка, която сме направили в живота, е била стъпка в посоката на въпросното изживяване. Можем да хвърлим поглед в миналото до детските години и да открием едно деяние, което сме извършили и което по време е далече от това изживяване, но целият жизнен път, който сме извървели, е така насочен към това събитие, като че съзнателно и обмислено сме избрали този път. Именно едно такова наблюдение е способно постоянно да насочва вниманието върху онова, което в антропософията можем да наречем кармически връзки.
към текста >>
И аз казах: - Да предположим, че срещаме един друг човек в определена възраст; че срещаме този човек така, че по-далечната съдба на двамата се слива, но също и целият
жив
от, който те са водили дотогава, се изменя по един решаващ начин.
Вчера аз започнах с това, да дам някои гледни точки върху разбирането на човешката съдба, как в човека може да изгрее предчувствието за царуването на съдбата, когато в живота му се появят важни опитности.
И аз казах: - Да предположим, че срещаме един друг човек в определена възраст; че срещаме този човек така, че по-далечната съдба на двамата се слива, но също и целият живот, който те са водили дотогава, се изменя по един решаващ начин.
Би било безсмислие, всичко онова, което човекът е изживял преди това на Земята да няма отношение към това събитие. Това не е така, понеже пред едно безпристрастно наблюдение, което насочва поглед назад, ясно се показва, че всъщност всяка стъпка, която сме направили в живота, е била стъпка в посоката на въпросното изживяване. Можем да хвърлим поглед в миналото до детските години и да открием едно деяние, което сме извършили и което по време е далече от това изживяване, но целият жизнен път, който сме извървели, е така насочен към това събитие, като че съзнателно и обмислено сме избрали този път. Именно едно такова наблюдение е способно постоянно да насочва вниманието върху онова, което в антропософията можем да наречем кармически връзки.
към текста >>
Би било безсмислие, всичко онова, което човекът е из
жив
ял преди това на Земята да няма отношение към това събитие.
Вчера аз започнах с това, да дам някои гледни точки върху разбирането на човешката съдба, как в човека може да изгрее предчувствието за царуването на съдбата, когато в живота му се появят важни опитности. И аз казах: - Да предположим, че срещаме един друг човек в определена възраст; че срещаме този човек така, че по-далечната съдба на двамата се слива, но също и целият живот, който те са водили дотогава, се изменя по един решаващ начин.
Би било безсмислие, всичко онова, което човекът е изживял преди това на Земята да няма отношение към това събитие.
Това не е така, понеже пред едно безпристрастно наблюдение, което насочва поглед назад, ясно се показва, че всъщност всяка стъпка, която сме направили в живота, е била стъпка в посоката на въпросното изживяване. Можем да хвърлим поглед в миналото до детските години и да открием едно деяние, което сме извършили и което по време е далече от това изживяване, но целият жизнен път, който сме извървели, е така насочен към това събитие, като че съзнателно и обмислено сме избрали този път. Именно едно такова наблюдение е способно постоянно да насочва вниманието върху онова, което в антропософията можем да наречем кармически връзки.
към текста >>
Това не е така, понеже пред едно безпристрастно наблюдение, което насочва поглед назад, ясно се показва, че всъщност всяка стъпка, която сме направили в
жив
ота, е била стъпка в посоката на въпросното из
жив
яване.
Вчера аз започнах с това, да дам някои гледни точки върху разбирането на човешката съдба, как в човека може да изгрее предчувствието за царуването на съдбата, когато в живота му се появят важни опитности. И аз казах: - Да предположим, че срещаме един друг човек в определена възраст; че срещаме този човек така, че по-далечната съдба на двамата се слива, но също и целият живот, който те са водили дотогава, се изменя по един решаващ начин. Би било безсмислие, всичко онова, което човекът е изживял преди това на Земята да няма отношение към това събитие.
Това не е така, понеже пред едно безпристрастно наблюдение, което насочва поглед назад, ясно се показва, че всъщност всяка стъпка, която сме направили в живота, е била стъпка в посоката на въпросното изживяване.
Можем да хвърлим поглед в миналото до детските години и да открием едно деяние, което сме извършили и което по време е далече от това изживяване, но целият жизнен път, който сме извървели, е така насочен към това събитие, като че съзнателно и обмислено сме избрали този път. Именно едно такова наблюдение е способно постоянно да насочва вниманието върху онова, което в антропософията можем да наречем кармически връзки.
към текста >>
Можем да хвърлим поглед в миналото до детските години и да открием едно деяние, което сме извършили и което по време е далече от това из
жив
яване, но целият жизнен път, който сме извървели, е така насочен към това събитие, като че съзнателно и обмислено сме избрали този път.
Вчера аз започнах с това, да дам някои гледни точки върху разбирането на човешката съдба, как в човека може да изгрее предчувствието за царуването на съдбата, когато в живота му се появят важни опитности. И аз казах: - Да предположим, че срещаме един друг човек в определена възраст; че срещаме този човек така, че по-далечната съдба на двамата се слива, но също и целият живот, който те са водили дотогава, се изменя по един решаващ начин. Би било безсмислие, всичко онова, което човекът е изживял преди това на Земята да няма отношение към това събитие. Това не е така, понеже пред едно безпристрастно наблюдение, което насочва поглед назад, ясно се показва, че всъщност всяка стъпка, която сме направили в живота, е била стъпка в посоката на въпросното изживяване.
Можем да хвърлим поглед в миналото до детските години и да открием едно деяние, което сме извършили и което по време е далече от това изживяване, но целият жизнен път, който сме извървели, е така насочен към това събитие, като че съзнателно и обмислено сме избрали този път.
Именно едно такова наблюдение е способно постоянно да насочва вниманието върху онова, което в антропософията можем да наречем кармически връзки.
към текста >>
Ние
жив
еем може би много близо до тях, но нищо не сънуваме за тях, защото вътре в нас те не разтърсват нещо, което може да ни занимава чак в астралното тяло и в аза.
Казах, че въздействието се простира чак до сънищата. Ние срещаме хора от първата категория, те ни занимават дори и през нощта, когато с нашето астрално тяло и с нашия Аз се намираме вън от физическото и етерното тяло. Появяват се сънища, свързани с тях. Тези сънища са именно знак, че при срещата в нас вътрешно нещо се е раздвижило. Ние срещаме и други хора, за които не можем нищо да сънуваме, защото те не ни раздвижват вътрешно, в нас нищо не изплува нагоре.
Ние живеем може би много близо до тях, но нищо не сънуваме за тях, защото вътре в нас те не разтърсват нещо, което може да ни занимава чак в астралното тяло и в аза.
към текста >>
Посветеният, пред когото духовният свят стои открит, има тези две из
жив
явания, за които аз говорих, в един по-интензивен смисъл, отколкото може да ги има обикновеното съзнание.
Обаче как тези неща са свързани едни с други, това става ясно едва тогава, когато на мястото на външното предчувстващо наблюдение застане науката на посветените, онази наука на посветените, която действително може да разкрие вътрешните връзки.
Посветеният, пред когото духовният свят стои открит, има тези две изживявания, за които аз говорих, в един по-интензивен смисъл, отколкото може да ги има обикновеното съзнание.
В единият случай, при който обикновеното съзнание изпитва вътрешно раздвижване, когато посветеният среща другия човек, изпитва, как от неговото вътрешно същество действително изниква един образ или също редица образи, напълно значими образи. Като че тези образи излизат от неговата душа и в тях той има една писменост и може да разчете смисъла, който тази писменост иска да изрази. На такъв посветен му става ясно значението на тези образи: - Картината, която възниква в теб, която идва от твоята вътрешност, е във взаимна връзка с другата картина, също както когато художникът нарисува една картина и не би стоял пред тази картина, пред платното, а самият той би живял вътре в тази картина, би се разливал в багрите и би изживял вътрешно всяка една багра. Така изживява нещата посветеният и той знае, че образът, който изниква в него, има нещо общо с човека, когото среща в живота. И чрез едно подобно изживяване, каквото е това, когато след години отново срещнем даден човек - това често става, - в човека, който физически стои пред нас, ние познаваме повторението на онова, което изниква вътрешно в нас.
към текста >>
На такъв посветен му става ясно значението на тези образи: - Картината, която възниква в теб, която идва от твоята вътрешност, е във взаимна връзка с другата картина, също както когато художникът нарисува една картина и не би стоял пред тази картина, пред платното, а самият той би
жив
ял вътре в тази картина, би се разливал в багрите и би из
жив
ял вътрешно всяка една багра.
Обаче как тези неща са свързани едни с други, това става ясно едва тогава, когато на мястото на външното предчувстващо наблюдение застане науката на посветените, онази наука на посветените, която действително може да разкрие вътрешните връзки. Посветеният, пред когото духовният свят стои открит, има тези две изживявания, за които аз говорих, в един по-интензивен смисъл, отколкото може да ги има обикновеното съзнание. В единият случай, при който обикновеното съзнание изпитва вътрешно раздвижване, когато посветеният среща другия човек, изпитва, как от неговото вътрешно същество действително изниква един образ или също редица образи, напълно значими образи. Като че тези образи излизат от неговата душа и в тях той има една писменост и може да разчете смисъла, който тази писменост иска да изрази.
На такъв посветен му става ясно значението на тези образи: - Картината, която възниква в теб, която идва от твоята вътрешност, е във взаимна връзка с другата картина, също както когато художникът нарисува една картина и не би стоял пред тази картина, пред платното, а самият той би живял вътре в тази картина, би се разливал в багрите и би изживял вътрешно всяка една багра.
Така изживява нещата посветеният и той знае, че образът, който изниква в него, има нещо общо с човека, когото среща в живота. И чрез едно подобно изживяване, каквото е това, когато след години отново срещнем даден човек - това често става, - в човека, който физически стои пред нас, ние познаваме повторението на онова, което изниква вътрешно в нас.
към текста >>
НАГОРЕ