Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
34
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
Намерени са
50026
резултата от
1808
текста в
51
страници с части от думите : '
Жив
'.
На страница
34
:
1000
резултата в
24
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Този
жив
от ние откриваме локализиран в етерното тяло на човека, също както и формата е локализирана в неговото физическо тяло.
От всичко това Вие несъмнено долавяте колко шеметно дълбока беше тази древна мъдрост, и как всички ние, които днес се стремим да тласкаме напред антропософската Духовна Наука, тръгваме не от инстинкта, а от едно ясно и здраво съзнание. Независимо от това, ние стигаме до същите факти, като с удивление вникваме в първичната и дълбока мъдрост на древните хора и се изпълваме с все по-голям респект пред тяхното инстинктивно съзнание. Да, говорейки за формата на човешкото тяло, аз не бих могъл да пропусна тези неща. И практически това, с което тази форма сега се изпълва, е не друго, а самият живот.
Този живот ние откриваме локализиран в етерното тяло на човека, също както и формата е локализирана в неговото физическо тяло.
Правилният път към изучаването на човешкото физическо тяло тръгва именно от неговата форма, защото формата е най-същественият елемент на физическото тяло. В хода на еволюцията, към физическото тяло се присъединява етерното тяло на човека и то представлява именно живота. Вчера говорихме за формата, днес е ред да говорим за живота.
към текста >>
В хода на еволюцията, към физическото тяло се присъединява етерното тяло на човека и то представлява именно
жив
ота.
Независимо от това, ние стигаме до същите факти, като с удивление вникваме в първичната и дълбока мъдрост на древните хора и се изпълваме с все по-голям респект пред тяхното инстинктивно съзнание. Да, говорейки за формата на човешкото тяло, аз не бих могъл да пропусна тези неща. И практически това, с което тази форма сега се изпълва, е не друго, а самият живот. Този живот ние откриваме локализиран в етерното тяло на човека, също както и формата е локализирана в неговото физическо тяло. Правилният път към изучаването на човешкото физическо тяло тръгва именно от неговата форма, защото формата е най-същественият елемент на физическото тяло.
В хода на еволюцията, към физическото тяло се присъединява етерното тяло на човека и то представлява именно живота.
Вчера говорихме за формата, днес е ред да говорим за живота.
към текста >>
Вчера говорихме за формата, днес е ред да говорим за
жив
ота.
Да, говорейки за формата на човешкото тяло, аз не бих могъл да пропусна тези неща. И практически това, с което тази форма сега се изпълва, е не друго, а самият живот. Този живот ние откриваме локализиран в етерното тяло на човека, също както и формата е локализирана в неговото физическо тяло. Правилният път към изучаването на човешкото физическо тяло тръгва именно от неговата форма, защото формата е най-същественият елемент на физическото тяло. В хода на еволюцията, към физическото тяло се присъединява етерното тяло на човека и то представлява именно живота.
Вчера говорихме за формата, днес е ред да говорим за живота.
към текста >>
По един сходен начин,
жив
отът на човека също се изгражда от отделни степени, чиято последователност ще се опитам да изложа накратко пред Вас.
Вчера споменахме, че формообразуването се осъществява от 12 различни фактора. Цялостната форма на човека, както вътрешната, така и външната, се изгражда от 12 различни форми.
По един сходен начин, животът на човека също се изгражда от отделни степени, чиято последователност ще се опитам да изложа накратко пред Вас.
към текста >>
Първата степен, която в ежедневното си съзнание човек изобщо не възприема като степен от
жив
ота, това е сетивният
жив
от.
Първата степен, която в ежедневното си съзнание човек изобщо не възприема като степен от живота, това е сетивният живот.
Естествено, сетивата са включени в цялостната човешка организация, обаче те са разположени толкова периферно, че практически в ежедневния живот човек просто забравя, че този сетивен живот представлява най-външния пласт от неговия живот.
към текста >>
Естествено, сетивата са включени в цялостната човешка организация, обаче те са разположени толкова периферно, че практически в ежедневния
жив
от човек просто забравя, че този сетивен
жив
от представлява най-външния пласт от неговия
жив
от.
Първата степен, която в ежедневното си съзнание човек изобщо не възприема като степен от живота, това е сетивният живот.
Естествено, сетивата са включени в цялостната човешка организация, обаче те са разположени толкова периферно, че практически в ежедневния живот човек просто забравя, че този сетивен живот представлява най-външния пласт от неговия живот.
към текста >>
Отправим ли се малко по-навътре, ние откриваме продължението на този сетивен
жив
от под формата на това, което можем да наречем нервен
жив
от.
Отправим ли се малко по-навътре, ние откриваме продължението на този сетивен живот под формата на това, което можем да наречем нервен живот.
Нервният живот е продължение на сетивния живот.
към текста >>
Нервният
жив
от е продължение на сетивния
жив
от.
Отправим ли се малко по-навътре, ние откриваме продължението на този сетивен живот под формата на това, което можем да наречем нервен живот.
Нервният живот е продължение на сетивния живот.
към текста >>
Обаче от своя страна, нервният
жив
от влиза в съприкосновение с една друга степен от
жив
ота, която се разгръща в човешкото същество.
Обаче от своя страна, нервният живот влиза в съприкосновение с една друга степен от живота, която се разгръща в човешкото същество.
Макар и по други поводи, тази степен е вече многократно описвана от мен. Да, аз често съм спирал вниманието Ви върху това, как човек диша. Когато вдишва, той приема определено количество въздух. Този вдишан въздух поставя човека в един вид вътрешен ритъм. През канала на гръбначния мозък този ритъм стига до мозъка.
към текста >>
Ето как нервният
жив
от влиза в контакт с дихателния
жив
от.
Макар и по други поводи, тази степен е вече многократно описвана от мен. Да, аз често съм спирал вниманието Ви върху това, как човек диша. Когато вдишва, той приема определено количество въздух. Този вдишан въздух поставя човека в един вид вътрешен ритъм. През канала на гръбначния мозък този ритъм стига до мозъка.
Ето как нервният живот влиза в контакт с дихателния живот.
И практически следващата степен от живота е дихателният живот.
към текста >>
И практически следващата степен от
жив
ота е дихателният
жив
от.
Да, аз често съм спирал вниманието Ви върху това, как човек диша. Когато вдишва, той приема определено количество въздух. Този вдишан въздух поставя човека в един вид вътрешен ритъм. През канала на гръбначния мозък този ритъм стига до мозъка. Ето как нервният живот влиза в контакт с дихателния живот.
И практически следващата степен от живота е дихателният живот.
към текста >>
От своя страна дихателният
жив
от също влиза в съприкосновение с друга жизнена степен.
От своя страна дихателният живот също влиза в съприкосновение с друга жизнена степен.
Ако мога така да се изразя, дишането постоянно обновява кръвта. А това не означава нещо друго, освен че дихателният ритъм се свързва с кръвноциркулаторния ритъм, така че ние можем да установим прехода от дихателния живот към циркулаторния живот.
към текста >>
А това не означава нещо друго, освен че дихателният ритъм се свързва с кръвноциркулаторния ритъм, така че ние можем да установим прехода от дихателния
жив
от към циркулаторния
жив
от.
От своя страна дихателният живот също влиза в съприкосновение с друга жизнена степен. Ако мога така да се изразя, дишането постоянно обновява кръвта.
А това не означава нещо друго, освен че дихателният ритъм се свързва с кръвноциркулаторния ритъм, така че ние можем да установим прехода от дихателния живот към циркулаторния живот.
към текста >>
Циркулацията включва в себе си и вещество обмена, веществообменът е следващата степен от
жив
ота.
На свой ред циркулацията влиза в отношение с веществообмена.
Циркулацията включва в себе си и вещество обмена, веществообменът е следващата степен от живота.
към текста >>
Човешкият веществообмен а също и
жив
отинският е така замислен, че неговите специфични процеси лесно могат да се „употребят“ от душата за възникването на определени телесни движения.
Веществообменът прераства в това, което ние осъществяваме като видими движения на нашето тяло. А човекът може да осъществи едно или друго движение само благодарение на своя веществообмен.
Човешкият веществообмен а също и животинският е така замислен, че неговите специфични процеси лесно могат да се „употребят“ от душата за възникването на определени телесни движения.
Ето как стигнахме до двигателния живот. Сега вече ние можем активно да се включим във външния свят. Сега вече ние участвуваме във външния свят.
към текста >>
Ето как стигнахме до двигателния
жив
от.
Веществообменът прераства в това, което ние осъществяваме като видими движения на нашето тяло. А човекът може да осъществи едно или друго движение само благодарение на своя веществообмен. Човешкият веществообмен а също и животинският е така замислен, че неговите специфични процеси лесно могат да се „употребят“ от душата за възникването на определени телесни движения.
Ето как стигнахме до двигателния живот.
Сега вече ние можем активно да се включим във външния свят. Сега вече ние участвуваме във външния свят.
към текста >>
И тогава идва ред на следващата степен от
жив
ота размножението, репродукцията.
И тогава идва ред на следващата степен от живота размножението, репродукцията.
Практически в двигателния акт, човек непрекъснато изразходва самия себе си, и една вътрешна репродукция трябва да има нещо твърде общо с човека, който се движи. А сега вместо двигателния живот нека посочим неговия заместител: Онази вътрешна репродукция, при която човекът би останал неподвижен вътре в рамките на своята телесна покривка, вътре в рамките на своята кожа. И когато тази репродукция се прояви самостоятелно, пред нас е не друго, а размножението, размножителния живот.
към текста >>
А сега вместо двигателния
жив
от нека посочим неговия заместител: Онази вътрешна репродукция, при която човекът би останал неподвижен вътре в рамките на своята телесна покривка, вътре в рамките на своята кожа.
И тогава идва ред на следващата степен от живота размножението, репродукцията. Практически в двигателния акт, човек непрекъснато изразходва самия себе си, и една вътрешна репродукция трябва да има нещо твърде общо с човека, който се движи.
А сега вместо двигателния живот нека посочим неговия заместител: Онази вътрешна репродукция, при която човекът би останал неподвижен вътре в рамките на своята телесна покривка, вътре в рамките на своята кожа.
И когато тази репродукция се прояви самостоятелно, пред нас е не друго, а размножението, размножителния живот.
към текста >>
И когато тази репродукция се прояви самостоятелно, пред нас е не друго, а размножението, размножителния
жив
от.
И тогава идва ред на следващата степен от живота размножението, репродукцията. Практически в двигателния акт, човек непрекъснато изразходва самия себе си, и една вътрешна репродукция трябва да има нещо твърде общо с човека, който се движи. А сега вместо двигателния живот нека посочим неговия заместител: Онази вътрешна репродукция, при която човекът би останал неподвижен вътре в рамките на своята телесна покривка, вътре в рамките на своята кожа.
И когато тази репродукция се прояви самостоятелно, пред нас е не друго, а размножението, размножителния живот.
към текста >>
1. Сетивен
жив
от
1. Сетивен живот
към текста >>
2. Нервен
жив
от
2. Нервен живот
към текста >>
3. Дихателен
жив
от
3. Дихателен живот
към текста >>
4. Циркулаторен
жив
от
4. Циркулаторен живот
към текста >>
5. Веществообменен
жив
от
5. Веществообменен живот
към текста >>
6. Двигателен
жив
от
6. Двигателен живот
към текста >>
7. Размножителен
жив
от
7. Размножителен живот
към текста >>
След като вчера проследихме 12-те формообразуващи елемента, днес ще говорим за 7-те жизнени степени, за 7-те степени от
жив
ота.
След като вчера проследихме 12-те формообразуващи елемента, днес ще говорим за 7-те жизнени степени, за 7-те степени от живота.
Практически тези седем степени ни показват, че по отношение на своето етерно тяло, човек живее в условията на седем различни степени от живота. Ако искаме сериозно и смело да вървим към истината, ние не можем да си позволим да говорим само за един единствен, аморфен и недиференциран живот.
към текста >>
Практически тези седем степени ни показват, че по отношение на своето етерно тяло, човек
жив
ее в условията на седем различни степени от
жив
ота.
След като вчера проследихме 12-те формообразуващи елемента, днес ще говорим за 7-те жизнени степени, за 7-те степени от живота.
Практически тези седем степени ни показват, че по отношение на своето етерно тяло, човек живее в условията на седем различни степени от живота.
Ако искаме сериозно и смело да вървим към истината, ние не можем да си позволим да говорим само за един единствен, аморфен и недиференциран живот.
към текста >>
Ако искаме сериозно и смело да вървим към истината, ние не можем да си позволим да говорим само за един единствен, аморфен и недиференциран
жив
от.
След като вчера проследихме 12-те формообразуващи елемента, днес ще говорим за 7-те жизнени степени, за 7-те степени от живота. Практически тези седем степени ни показват, че по отношение на своето етерно тяло, човек живее в условията на седем различни степени от живота.
Ако искаме сериозно и смело да вървим към истината, ние не можем да си позволим да говорим само за един единствен, аморфен и недиференциран живот.
към текста >>
Първоначално нашето етерно тяло
жив
ее ако мога така да се изразя в сетивния пласт.
Първоначално нашето етерно тяло живее ако мога така да се изразя в сетивния пласт.
Този живот в сетивния пласт ние едва ли усещаме като живот. С негова помощ обаче ние се включваме във външния свят. Нека вземем например окото. Нашето етерно тяло пронизва от край до край органа, наречен от нас „око“. Етерното тяло е живо и по определен начин то оживява самото око.
към текста >>
Този
жив
от в сетивния пласт ние едва ли усещаме като
жив
от.
Първоначално нашето етерно тяло живее ако мога така да се изразя в сетивния пласт.
Този живот в сетивния пласт ние едва ли усещаме като живот.
С негова помощ обаче ние се включваме във външния свят. Нека вземем например окото. Нашето етерно тяло пронизва от край до край органа, наречен от нас „око“. Етерното тяло е живо и по определен начин то оживява самото око. Обаче там етерното тяло влиза в досег с нещо субстанционално, с нещо, което е много близо до умирането, до смъртта.
към текста >>
Етерното тяло е
жив
о и по определен начин то о
жив
ява самото око.
Първоначално нашето етерно тяло живее ако мога така да се изразя в сетивния пласт. Този живот в сетивния пласт ние едва ли усещаме като живот. С негова помощ обаче ние се включваме във външния свят. Нека вземем например окото. Нашето етерно тяло пронизва от край до край органа, наречен от нас „око“.
Етерното тяло е живо и по определен начин то оживява самото око.
Обаче там етерното тяло влиза в досег с нещо субстанционално, с нещо, което е много близо до умирането, до смъртта. И само благодарение на това, че етерното тяло пронизва окото, то продължава да е един жив и действуващ орган. Но само по себе си ако се абстрахираме от пронизващата и оживотворяваща мощ на етерното тяло окото си остава един чисто физикален апарат.
към текста >>
И само благодарение на това, че етерното тяло пронизва окото, то продължава да е един
жив
и действуващ орган.
С негова помощ обаче ние се включваме във външния свят. Нека вземем например окото. Нашето етерно тяло пронизва от край до край органа, наречен от нас „око“. Етерното тяло е живо и по определен начин то оживява самото око. Обаче там етерното тяло влиза в досег с нещо субстанционално, с нещо, което е много близо до умирането, до смъртта.
И само благодарение на това, че етерното тяло пронизва окото, то продължава да е един жив и действуващ орган.
Но само по себе си ако се абстрахираме от пронизващата и оживотворяваща мощ на етерното тяло окото си остава един чисто физикален апарат.
към текста >>
Но само по себе си ако се абстрахираме от пронизващата и о
жив
отворяваща мощ на етерното тяло окото си остава един чисто физикален апарат.
Нека вземем например окото. Нашето етерно тяло пронизва от край до край органа, наречен от нас „око“. Етерното тяло е живо и по определен начин то оживява самото око. Обаче там етерното тяло влиза в досег с нещо субстанционално, с нещо, което е много близо до умирането, до смъртта. И само благодарение на това, че етерното тяло пронизва окото, то продължава да е един жив и действуващ орган.
Но само по себе си ако се абстрахираме от пронизващата и оживотворяваща мощ на етерното тяло окото си остава един чисто физикален апарат.
към текста >>
Но в основата си сетивните органи са мъртви органи, постоянно пробуждани за
жив
от от силите на етерното тяло.
И това е валидно при всички сетива, макар и по съвсем различен начин от една страна те са чисто физикални апарати, а от друга страна са пронизани от етерното тяло.
Но в основата си сетивните органи са мъртви органи, постоянно пробуждани за живот от силите на етерното тяло.
Ето защо сетивния живот можем да определим още като „умиращ живот“.
към текста >>
Ето защо сетивния
жив
от можем да определим още като „умиращ
жив
от“.
И това е валидно при всички сетива, макар и по съвсем различен начин от една страна те са чисто физикални апарати, а от друга страна са пронизани от етерното тяло. Но в основата си сетивните органи са мъртви органи, постоянно пробуждани за живот от силите на етерното тяло.
Ето защо сетивния живот можем да определим още като „умиращ живот“.
към текста >>
Затова пък нервният
жив
от се основава върху сетивните впечатления, върху това, което сетивният
жив
от може да опази и съхрани.
Затова пък нервният живот се основава върху сетивните впечатления, върху това, което сетивният живот може да опази и съхрани.
В тази степен от живота нервният живот възникват и могат да бъдат съхранени всички отзвуци и последействия от външния свят.Следователно можем да го наречем още и „съхраняващ живот“.
към текста >>
В тази степен от
жив
ота нервният
жив
от възникват и могат да бъдат съхранени всички отзвуци и последействия от външния свят.Следователно можем да го наречем още и „съхраняващ
жив
от“.
Затова пък нервният живот се основава върху сетивните впечатления, върху това, което сетивният живот може да опази и съхрани.
В тази степен от живота нервният живот възникват и могат да бъдат съхранени всички отзвуци и последействия от външния свят.Следователно можем да го наречем още и „съхраняващ живот“.
към текста >>
Дихателният
жив
от от своя страна довежда този подвижен и съхранен сетивен
жив
от до степента, която ни позволява да изграждаме вътрешни образи.
Дихателният живот от своя страна довежда този подвижен и съхранен сетивен живот до степента, която ни позволява да изграждаме вътрешни образи.
Способността да изграждаме образи за външния свят се дължи на срещата между дихателния ритъм и нервните разклонения. Самите мисли, самите абстрактни мисли произтичат от нервния живот, обаче способността да изгражда образи нея човек дължи на дишането, на дихателния живот. Така че можем да обобщим: тук ние сме изправени пред „образния живот“. Докато дишаме ние имаме в себе си образите, имаме в себе си образния живот. Естествено, този образен живот пулсира също и във формата на човешкото тяло.
към текста >>
Самите мисли, самите абстрактни мисли произтичат от нервния
жив
от, обаче способността да изгражда образи нея човек дължи на дишането, на дихателния
жив
от.
Дихателният живот от своя страна довежда този подвижен и съхранен сетивен живот до степента, която ни позволява да изграждаме вътрешни образи. Способността да изграждаме образи за външния свят се дължи на срещата между дихателния ритъм и нервните разклонения.
Самите мисли, самите абстрактни мисли произтичат от нервния живот, обаче способността да изгражда образи нея човек дължи на дишането, на дихателния живот.
Така че можем да обобщим: тук ние сме изправени пред „образния живот“. Докато дишаме ние имаме в себе си образите, имаме в себе си образния живот. Естествено, този образен живот пулсира също и във формата на човешкото тяло.
към текста >>
Така че можем да обобщим: тук ние сме изправени пред „образния
жив
от“.
Дихателният живот от своя страна довежда този подвижен и съхранен сетивен живот до степента, която ни позволява да изграждаме вътрешни образи. Способността да изграждаме образи за външния свят се дължи на срещата между дихателния ритъм и нервните разклонения. Самите мисли, самите абстрактни мисли произтичат от нервния живот, обаче способността да изгражда образи нея човек дължи на дишането, на дихателния живот.
Така че можем да обобщим: тук ние сме изправени пред „образния живот“.
Докато дишаме ние имаме в себе си образите, имаме в себе си образния живот. Естествено, този образен живот пулсира също и във формата на човешкото тяло.
към текста >>
Докато дишаме ние имаме в себе си образите, имаме в себе си образния
жив
от.
Дихателният живот от своя страна довежда този подвижен и съхранен сетивен живот до степента, която ни позволява да изграждаме вътрешни образи. Способността да изграждаме образи за външния свят се дължи на срещата между дихателния ритъм и нервните разклонения. Самите мисли, самите абстрактни мисли произтичат от нервния живот, обаче способността да изгражда образи нея човек дължи на дишането, на дихателния живот. Така че можем да обобщим: тук ние сме изправени пред „образния живот“.
Докато дишаме ние имаме в себе си образите, имаме в себе си образния живот.
Естествено, този образен живот пулсира също и във формата на човешкото тяло.
към текста >>
Естествено, този образен
жив
от пулсира също и във формата на човешкото тяло.
Дихателният живот от своя страна довежда този подвижен и съхранен сетивен живот до степента, която ни позволява да изграждаме вътрешни образи. Способността да изграждаме образи за външния свят се дължи на срещата между дихателния ритъм и нервните разклонения. Самите мисли, самите абстрактни мисли произтичат от нервния живот, обаче способността да изгражда образи нея човек дължи на дишането, на дихателния живот. Така че можем да обобщим: тук ние сме изправени пред „образния живот“. Докато дишаме ние имаме в себе си образите, имаме в себе си образния живот.
Естествено, този образен живот пулсира също и във формата на човешкото тяло.
към текста >>
Както вече видяхме, формата на човешкото тяло е изградена според
жив
отинския кръг.
Както вече видяхме, формата на човешкото тяло е изградена според животинския кръг.
Доколкото този образен живот чрез посредническата мисия на дишането пулсира също и в телесната форма на човека, той участвува в една още по-висша, извлечена от звездното небе тотална форма (рис. 13). Ето как тази тотална форма навлиза и във вътрешния свят на човека. И сега Вие разбирате: От дишането, от дихателния процес блика не само това, което човек носи в своето съзнание, но и самите образи на вътрешните органи, изваяни в съответствие със звездите на животинския кръг. Първоначално вътрешните органи се изграждат като образи с помощта на дихателния процес. За определен период от време те нямат нищо общо с материята.
към текста >>
Доколкото този образен
жив
от чрез посредническата мисия на дишането пулсира също и в телесната форма на човека, той участвува в една още по-висша, извлечена от звездното небе тотална форма (рис. 13).
Както вече видяхме, формата на човешкото тяло е изградена според животинския кръг.
Доколкото този образен живот чрез посредническата мисия на дишането пулсира също и в телесната форма на човека, той участвува в една още по-висша, извлечена от звездното небе тотална форма (рис. 13).
Ето как тази тотална форма навлиза и във вътрешния свят на човека. И сега Вие разбирате: От дишането, от дихателния процес блика не само това, което човек носи в своето съзнание, но и самите образи на вътрешните органи, изваяни в съответствие със звездите на животинския кръг. Първоначално вътрешните органи се изграждат като образи с помощта на дихателния процес. За определен период от време те нямат нищо общо с материята. Обаче именно дишането, именно дихателният процес създава един образ на „вътрешния“ човек.
към текста >>
И сега Вие разбирате: От дишането, от дихателния процес блика не само това, което човек носи в своето съзнание, но и самите образи на вътрешните органи, изваяни в съответствие със звездите на
жив
отинския кръг.
Както вече видяхме, формата на човешкото тяло е изградена според животинския кръг. Доколкото този образен живот чрез посредническата мисия на дишането пулсира също и в телесната форма на човека, той участвува в една още по-висша, извлечена от звездното небе тотална форма (рис. 13). Ето как тази тотална форма навлиза и във вътрешния свят на човека.
И сега Вие разбирате: От дишането, от дихателния процес блика не само това, което човек носи в своето съзнание, но и самите образи на вътрешните органи, изваяни в съответствие със звездите на животинския кръг.
Първоначално вътрешните органи се изграждат като образи с помощта на дихателния процес. За определен период от време те нямат нищо общо с материята. Обаче именно дишането, именно дихателният процес създава един образ на „вътрешния“ човек. Движейки се из животинския кръг за едно с нашата Земя, ние непрекъснато вдишваме образите на нашата вътрешна организация. Да, ние вдишваме образите на нашата вътрешна организация именно от външния свят.
към текста >>
Движейки се из
жив
отинския кръг за едно с нашата Земя, ние непрекъснато вдишваме образите на нашата вътрешна организация.
Ето как тази тотална форма навлиза и във вътрешния свят на човека. И сега Вие разбирате: От дишането, от дихателния процес блика не само това, което човек носи в своето съзнание, но и самите образи на вътрешните органи, изваяни в съответствие със звездите на животинския кръг. Първоначално вътрешните органи се изграждат като образи с помощта на дихателния процес. За определен период от време те нямат нищо общо с материята. Обаче именно дишането, именно дихателният процес създава един образ на „вътрешния“ човек.
Движейки се из животинския кръг за едно с нашата Земя, ние непрекъснато вдишваме образите на нашата вътрешна организация.
Да, ние вдишваме образите на нашата вътрешна организация именно от външния свят. Ето защо отново подчертавам: Пред нас се намира „образният живот“. И образите, които вдишваме, после ще бъдат поети от циркулаторния живот и разнесени из целия организъм. Благодарение на циркулаторния и дихателния живот, човек стига до там, че може да прерасне в един вътрешен образ на света.
към текста >>
Ето защо отново подчертавам: Пред нас се намира „образният
жив
от“.
Първоначално вътрешните органи се изграждат като образи с помощта на дихателния процес. За определен период от време те нямат нищо общо с материята. Обаче именно дишането, именно дихателният процес създава един образ на „вътрешния“ човек. Движейки се из животинския кръг за едно с нашата Земя, ние непрекъснато вдишваме образите на нашата вътрешна организация. Да, ние вдишваме образите на нашата вътрешна организация именно от външния свят.
Ето защо отново подчертавам: Пред нас се намира „образният живот“.
И образите, които вдишваме, после ще бъдат поети от циркулаторния живот и разнесени из целия организъм. Благодарение на циркулаторния и дихателния живот, човек стига до там, че може да прерасне в един вътрешен образ на света.
към текста >>
И образите, които вдишваме, после ще бъдат поети от циркулаторния
жив
от и разнесени из целия организъм.
За определен период от време те нямат нищо общо с материята. Обаче именно дишането, именно дихателният процес създава един образ на „вътрешния“ човек. Движейки се из животинския кръг за едно с нашата Земя, ние непрекъснато вдишваме образите на нашата вътрешна организация. Да, ние вдишваме образите на нашата вътрешна организация именно от външния свят. Ето защо отново подчертавам: Пред нас се намира „образният живот“.
И образите, които вдишваме, после ще бъдат поети от циркулаторния живот и разнесени из целия организъм.
Благодарение на циркулаторния и дихателния живот, човек стига до там, че може да прерасне в един вътрешен образ на света.
към текста >>
Благодарение на циркулаторния и дихателния
жив
от, човек стига до там, че може да прерасне в един вътрешен образ на света.
Обаче именно дишането, именно дихателният процес създава един образ на „вътрешния“ човек. Движейки се из животинския кръг за едно с нашата Земя, ние непрекъснато вдишваме образите на нашата вътрешна организация. Да, ние вдишваме образите на нашата вътрешна организация именно от външния свят. Ето защо отново подчертавам: Пред нас се намира „образният живот“. И образите, които вдишваме, после ще бъдат поети от циркулаторния живот и разнесени из целия организъм.
Благодарение на циркулаторния и дихателния живот, човек стига до там, че може да прерасне в един вътрешен образ на света.
към текста >>
Ето, тук е градивният образен
жив
от, а после „образите“ на човешките органи нахлуват в организма.
Ето, тук е градивният образен живот, а после „образите“ на човешките органи нахлуват в организма.
към текста >>
Поради обстоятелството, че циркулаторният
жив
от влиза в досег с веществообмена, материята или веществата се „включват“ в тези образи и затова като пета степен от
жив
ота възникват именно „физическите органи“.
Поради обстоятелството, че циркулаторният живот влиза в досег с веществообмена, материята или веществата се „включват“ в тези образи и затова като пета степен от живота възникват именно „физическите органи“.
Материята просто се вмъква в образите, оцветява ги, материализира ги. И така, чрез „горния“ човек, чрез нашия дихателен живот, ние стигаме до вътрешните образи, които после чрез материята превръщаме във „физически органи“.
към текста >>
И така, чрез „горния“ човек, чрез нашия дихателен
жив
от, ние стигаме до вътрешните образи, които после чрез материята превръщаме във „физически органи“.
Поради обстоятелството, че циркулаторният живот влиза в досег с веществообмена, материята или веществата се „включват“ в тези образи и затова като пета степен от живота възникват именно „физическите органи“. Материята просто се вмъква в образите, оцветява ги, материализира ги.
И така, чрез „горния“ човек, чрез нашия дихателен живот, ние стигаме до вътрешните образи, които после чрез материята превръщаме във „физически органи“.
към текста >>
А как стоят нещата с дихателния
жив
от?
А как стоят нещата с дихателния живот?
Благодарение на него във физическите органи нахлува сила, нахлува енергия. Значи: тук имаме физическите органи, а тук енергетичния живот в тези физически органи; чак накрая стигаме до репродукцията или размножението,което практически е „самообновяващият се живот“.
към текста >>
Значи: тук имаме физическите органи, а тук енергетичния
жив
от в тези физически органи; чак накрая стигаме до репродукцията или размножението,което практически е „самообновяващият се
жив
от“.
А как стоят нещата с дихателния живот? Благодарение на него във физическите органи нахлува сила, нахлува енергия.
Значи: тук имаме физическите органи, а тук енергетичния живот в тези физически органи; чак накрая стигаме до репродукцията или размножението,което практически е „самообновяващият се живот“.
към текста >>
1. Сетивен
жив
от умиращ
жив
от
1. Сетивен живот умиращ живот
към текста >>
2. Нервен
жив
от съхраняващ
жив
от
2. Нервен живот съхраняващ живот
към текста >>
3. Дихателен
жив
от образен
жив
от (градящ с помощта на образи)
3. Дихателен живот образен живот (градящ с помощта на образи)
към текста >>
4. Циркулаторен
жив
от образите на човешките органи нахлуват в организма
4. Циркулаторен живот образите на човешките органи нахлуват в организма
към текста >>
5. Веществообменен
жив
от физически органи
5. Веществообменен живот физически органи
към текста >>
6. Двигателен
жив
от енергетичен
жив
от
6. Двигателен живот енергетичен живот
към текста >>
7. Размножителен
жив
от самообновяващ се
жив
от
7. Размножителен живот самообновяващ се живот
към текста >>
Тези атрибути или качества, които добавям тук вдясно, дават известна представа за разликите, които съществуват между отделните степени на
жив
ота.
Тези атрибути или качества, които добавям тук вдясно, дават известна представа за разликите, които съществуват между отделните степени на живота.
Доколкото нашето етерно тяло живее в сетивата, в сила е умиращият живот. Доколкото етерното тяло живее в нервните разклонения, в сила е съхраняващият, предпазващ живот. Едва когато етерното тяло проникне в дихателния живот, то се превръща вече в това, което наричаме „тяло на строителните сили“, чак тогава то може да поражда образите. А че после тези образи изграждат вътрешната организация на човека това се постига благодарение на циркулаторния живот. Доколкото етерното тяло прониква във веществообмена, дотолкова и материята се консолидира под формата на физическите органи.
към текста >>
Доколкото нашето етерно тяло
жив
ее в сетивата, в сила е умиращият
жив
от.
Тези атрибути или качества, които добавям тук вдясно, дават известна представа за разликите, които съществуват между отделните степени на живота.
Доколкото нашето етерно тяло живее в сетивата, в сила е умиращият живот.
Доколкото етерното тяло живее в нервните разклонения, в сила е съхраняващият, предпазващ живот. Едва когато етерното тяло проникне в дихателния живот, то се превръща вече в това, което наричаме „тяло на строителните сили“, чак тогава то може да поражда образите. А че после тези образи изграждат вътрешната организация на човека това се постига благодарение на циркулаторния живот. Доколкото етерното тяло прониква във веществообмена, дотолкова и материята се консолидира под формата на физическите органи.
към текста >>
Доколкото етерното тяло
жив
ее в нервните разклонения, в сила е съхраняващият, предпазващ
жив
от.
Тези атрибути или качества, които добавям тук вдясно, дават известна представа за разликите, които съществуват между отделните степени на живота. Доколкото нашето етерно тяло живее в сетивата, в сила е умиращият живот.
Доколкото етерното тяло живее в нервните разклонения, в сила е съхраняващият, предпазващ живот.
Едва когато етерното тяло проникне в дихателния живот, то се превръща вече в това, което наричаме „тяло на строителните сили“, чак тогава то може да поражда образите. А че после тези образи изграждат вътрешната организация на човека това се постига благодарение на циркулаторния живот. Доколкото етерното тяло прониква във веществообмена, дотолкова и материята се консолидира под формата на физическите органи.
към текста >>
Едва когато етерното тяло проникне в дихателния
жив
от, то се превръща вече в това, което наричаме „тяло на строителните сили“, чак тогава то може да поражда образите.
Тези атрибути или качества, които добавям тук вдясно, дават известна представа за разликите, които съществуват между отделните степени на живота. Доколкото нашето етерно тяло живее в сетивата, в сила е умиращият живот. Доколкото етерното тяло живее в нервните разклонения, в сила е съхраняващият, предпазващ живот.
Едва когато етерното тяло проникне в дихателния живот, то се превръща вече в това, което наричаме „тяло на строителните сили“, чак тогава то може да поражда образите.
А че после тези образи изграждат вътрешната организация на човека това се постига благодарение на циркулаторния живот. Доколкото етерното тяло прониква във веществообмена, дотолкова и материята се консолидира под формата на физическите органи.
към текста >>
А че после тези образи изграждат вътрешната организация на човека това се постига благодарение на циркулаторния
жив
от.
Тези атрибути или качества, които добавям тук вдясно, дават известна представа за разликите, които съществуват между отделните степени на живота. Доколкото нашето етерно тяло живее в сетивата, в сила е умиращият живот. Доколкото етерното тяло живее в нервните разклонения, в сила е съхраняващият, предпазващ живот. Едва когато етерното тяло проникне в дихателния живот, то се превръща вече в това, което наричаме „тяло на строителните сили“, чак тогава то може да поражда образите.
А че после тези образи изграждат вътрешната организация на човека това се постига благодарение на циркулаторния живот.
Доколкото етерното тяло прониква във веществообмена, дотолкова и материята се консолидира под формата на физическите органи.
към текста >>
Те знаеха, че човекът приема
жив
ота от външния свят и го преобразява по свой дълбоко вътрешен и неповторим начин.
Обаче инстинктивната мъдрост на“ древните не е пропуснала нито една подробност от тези връзки.
Те знаеха, че човекът приема живота от външния свят и го преобразява по свой дълбоко вътрешен и неповторим начин.
Древните казваха: Нека да си представим най-външната сфера на Земното обкръжение тя се издига най-близо до небето на неподвижните звезди, тя е най-близо до онази част от Космоса, на която човек дължи формата на своето тяло. Обаче същинският живот се влива в човека не от небето на неподвижните звезди, а от планетарното небе. И там, в планетарното небе, древните различаваха Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце. Ако например вникнем в истинската същност на Слънцето аз често съм говорил за това, ние ще установим, че то се отличава от останалите тела на планетарната система най-вече поради факта, че то, Слънцето, се явява тук безспорно като единственият източник на светлинна.
към текста >>
Обаче същинският
жив
от се влива в човека не от небето на неподвижните звезди, а от планетарното небе.
Обаче инстинктивната мъдрост на“ древните не е пропуснала нито една подробност от тези връзки. Те знаеха, че човекът приема живота от външния свят и го преобразява по свой дълбоко вътрешен и неповторим начин. Древните казваха: Нека да си представим най-външната сфера на Земното обкръжение тя се издига най-близо до небето на неподвижните звезди, тя е най-близо до онази част от Космоса, на която човек дължи формата на своето тяло.
Обаче същинският живот се влива в човека не от небето на неподвижните звезди, а от планетарното небе.
И там, в планетарното небе, древните различаваха Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце. Ако например вникнем в истинската същност на Слънцето аз често съм говорил за това, ние ще установим, че то се отличава от останалите тела на планетарната система най-вече поради факта, че то, Слънцето, се явява тук безспорно като единственият източник на светлинна.
към текста >>
Представете си
жив
о тази разлика: че от една страна Слънцето проявява дълбоката си вътрешна същност имен но в светлината, докато другите планети показват само външния си облик, само това, което носят на своята повърхност и че те стават видими поради факта, че отразяват Слънчевата светлина.
Представете си живо тази разлика: че от една страна Слънцето проявява дълбоката си вътрешна същност имен но в светлината, докато другите планети показват само външния си облик, само това, което носят на своята повърхност и че те стават видими поради факта, че отразяват Слънчевата светлина.
Тази разлика е съществена. И както Слънцето е източник на светлината, така то е също и източник на живота (рис. 14).
към текста >>
И както Слънцето е източник на светлината, така то е също и източник на
жив
ота (рис. 14).
Представете си живо тази разлика: че от една страна Слънцето проявява дълбоката си вътрешна същност имен но в светлината, докато другите планети показват само външния си облик, само това, което носят на своята повърхност и че те стават видими поради факта, че отразяват Слънчевата светлина. Тази разлика е съществена.
И както Слънцето е източник на светлината, така то е също и източник на живота (рис. 14).
към текста >>
Инстинктивната мъдрост на древните винаги е говорела за „тройното“ Слънце, за Слънцето като извор на светлина, като извор на
жив
от и като извор на любов.
Но то е източник и на нещо друго.
Инстинктивната мъдрост на древните винаги е говорела за „тройното“ Слънце, за Слънцето като извор на светлина, като извор на живот и като извор на любов.
Тази Троица е там, в Слънцето.
към текста >>
Слънце Извор на
жив
от
Слънце Извор на живот
към текста >>
Древният човек разсъждаваше така: Нека да приемем, че тук на Земята
жив
ее човекът.
И сега възниква въпросът: Защо, защо древните имаха нужда от тази последователност на планетите? Защото за тях тя беше от изключително важно значение.
Древният човек разсъждаваше така: Нека да приемем, че тук на Земята живее човекът.
Човекът е изграден от силите на Космоса. Човек, изживява тези сили в себе си. Той изживява и Слънчевото сияние, Слънчевите лъчи. Слънчевите лъчи за него са извор на светлина, извор на живот, извор на любов. Слънцето е причината, за да виждаме човека, изпълнен със светлина, живот и любов.
към текста >>
Човек, из
жив
ява тези сили в себе си.
И сега възниква въпросът: Защо, защо древните имаха нужда от тази последователност на планетите? Защото за тях тя беше от изключително важно значение. Древният човек разсъждаваше така: Нека да приемем, че тук на Земята живее човекът. Човекът е изграден от силите на Космоса.
Човек, изживява тези сили в себе си.
Той изживява и Слънчевото сияние, Слънчевите лъчи. Слънчевите лъчи за него са извор на светлина, извор на живот, извор на любов. Слънцето е причината, за да виждаме човека, изпълнен със светлина, живот и любов. Обаче човекът е изложен не само на Слънчевите въздействия, не само на Слънчевите светлина, живот и любов, а и на образната Сатурнова сила, на планетарния Сатурнов образ. Нека да предположим, че Сатурн е тук.
към текста >>
Той из
жив
ява и Слънчевото сияние, Слънчевите лъчи.
И сега възниква въпросът: Защо, защо древните имаха нужда от тази последователност на планетите? Защото за тях тя беше от изключително важно значение. Древният човек разсъждаваше така: Нека да приемем, че тук на Земята живее човекът. Човекът е изграден от силите на Космоса. Човек, изживява тези сили в себе си.
Той изживява и Слънчевото сияние, Слънчевите лъчи.
Слънчевите лъчи за него са извор на светлина, извор на живот, извор на любов. Слънцето е причината, за да виждаме човека, изпълнен със светлина, живот и любов. Обаче човекът е изложен не само на Слънчевите въздействия, не само на Слънчевите светлина, живот и любов, а и на образната Сатурнова сила, на планетарния Сатурнов образ. Нека да предположим, че Сатурн е тук. Ако земният човек напредвайки в своята еволюция би бил изложен само на Слънчевите въздействия, тогава той изобщо не би бил в състояние да развие своя сетивен живот.
към текста >>
Слънчевите лъчи за него са извор на светлина, извор на
жив
от, извор на любов.
Защото за тях тя беше от изключително важно значение. Древният човек разсъждаваше така: Нека да приемем, че тук на Земята живее човекът. Човекът е изграден от силите на Космоса. Човек, изживява тези сили в себе си. Той изживява и Слънчевото сияние, Слънчевите лъчи.
Слънчевите лъчи за него са извор на светлина, извор на живот, извор на любов.
Слънцето е причината, за да виждаме човека, изпълнен със светлина, живот и любов. Обаче човекът е изложен не само на Слънчевите въздействия, не само на Слънчевите светлина, живот и любов, а и на образната Сатурнова сила, на планетарния Сатурнов образ. Нека да предположим, че Сатурн е тук. Ако земният човек напредвайки в своята еволюция би бил изложен само на Слънчевите въздействия, тогава той изобщо не би бил в състояние да развие своя сетивен живот. Вземете например окото един от сетивните органи: то изобщо нямаше да се развие като онзи съвършен физикален апарат, какъвто го знаем всички ние.
към текста >>
Слънцето е причината, за да виждаме човека, изпълнен със светлина,
жив
от и любов.
Древният човек разсъждаваше така: Нека да приемем, че тук на Земята живее човекът. Човекът е изграден от силите на Космоса. Човек, изживява тези сили в себе си. Той изживява и Слънчевото сияние, Слънчевите лъчи. Слънчевите лъчи за него са извор на светлина, извор на живот, извор на любов.
Слънцето е причината, за да виждаме човека, изпълнен със светлина, живот и любов.
Обаче човекът е изложен не само на Слънчевите въздействия, не само на Слънчевите светлина, живот и любов, а и на образната Сатурнова сила, на планетарния Сатурнов образ. Нека да предположим, че Сатурн е тук. Ако земният човек напредвайки в своята еволюция би бил изложен само на Слънчевите въздействия, тогава той изобщо не би бил в състояние да развие своя сетивен живот. Вземете например окото един от сетивните органи: то изобщо нямаше да се развие като онзи съвършен физикален апарат, какъвто го знаем всички ние. То би останало недоразвито в някаква съвсем друга телесна част; би се включило например в даден мускул или кръвоносен съд.
към текста >>
Обаче човекът е изложен не само на Слънчевите въздействия, не само на Слънчевите светлина,
жив
от и любов, а и на образната Сатурнова сила, на планетарния Сатурнов образ.
Човекът е изграден от силите на Космоса. Човек, изживява тези сили в себе си. Той изживява и Слънчевото сияние, Слънчевите лъчи. Слънчевите лъчи за него са извор на светлина, извор на живот, извор на любов. Слънцето е причината, за да виждаме човека, изпълнен със светлина, живот и любов.
Обаче човекът е изложен не само на Слънчевите въздействия, не само на Слънчевите светлина, живот и любов, а и на образната Сатурнова сила, на планетарния Сатурнов образ.
Нека да предположим, че Сатурн е тук. Ако земният човек напредвайки в своята еволюция би бил изложен само на Слънчевите въздействия, тогава той изобщо не би бил в състояние да развие своя сетивен живот. Вземете например окото един от сетивните органи: то изобщо нямаше да се развие като онзи съвършен физикален апарат, какъвто го знаем всички ние. То би останало недоразвито в някаква съвсем друга телесна част; би се включило например в даден мускул или кръвоносен съд. Така че ако човек би бил непрекъснато изложен на Слънчевите въздействия, той би могъл да развие своите очи, но не и другите сетива.
към текста >>
Ако земният човек напредвайки в своята еволюция би бил изложен само на Слънчевите въздействия, тогава той изобщо не би бил в състояние да развие своя сетивен
жив
от.
Той изживява и Слънчевото сияние, Слънчевите лъчи. Слънчевите лъчи за него са извор на светлина, извор на живот, извор на любов. Слънцето е причината, за да виждаме човека, изпълнен със светлина, живот и любов. Обаче човекът е изложен не само на Слънчевите въздействия, не само на Слънчевите светлина, живот и любов, а и на образната Сатурнова сила, на планетарния Сатурнов образ. Нека да предположим, че Сатурн е тук.
Ако земният човек напредвайки в своята еволюция би бил изложен само на Слънчевите въздействия, тогава той изобщо не би бил в състояние да развие своя сетивен живот.
Вземете например окото един от сетивните органи: то изобщо нямаше да се развие като онзи съвършен физикален апарат, какъвто го знаем всички ние. То би останало недоразвито в някаква съвсем друга телесна част; би се включило например в даден мускул или кръвоносен съд. Така че ако човек би бил непрекъснато изложен на Слънчевите въздействия, той би могъл да развие своите очи, но не и другите сетива. Човекът дължи своите сетива на обстоятелството, че Сатурн който обикаля в най-външната орбита всъщност смекчава въздействията на Слънцето. Грубо казано, Сатурн „изсушава“ очната формация, благодарение на което възниква физикалният апарат.
към текста >>
Да, насочван от това инстинктивно познание, към което ние днес отново обръщаме поглед, древният човек беше убеден: сетивният
жив
от се определя от Сатурн.
Вземете например окото един от сетивните органи: то изобщо нямаше да се развие като онзи съвършен физикален апарат, какъвто го знаем всички ние. То би останало недоразвито в някаква съвсем друга телесна част; би се включило например в даден мускул или кръвоносен съд. Така че ако човек би бил непрекъснато изложен на Слънчевите въздействия, той би могъл да развие своите очи, но не и другите сетива. Човекът дължи своите сетива на обстоятелството, че Сатурн който обикаля в най-външната орбита всъщност смекчава въздействията на Слънцето. Грубо казано, Сатурн „изсушава“ очната формация, благодарение на което възниква физикалният апарат.
Да, насочван от това инстинктивно познание, към което ние днес отново обръщаме поглед, древният човек беше убеден: сетивният живот се определя от Сатурн.
към текста >>
Ако той би бил непрекъснато изложен на Слънчевите въздействия, той не само че не би развил никакви сетива, но не би развил и своя нервен
жив
от.
Но тук има и друга подробност: Човекът не е така просто и еднозначно изложен само на Сатурновите въздействия.
Ако той би бил непрекъснато изложен на Слънчевите въздействия, той не само че не би развил никакви сетива, но не би развил и своя нервен живот.
Нервният живот е нещо, което непрекъснато трябва да бъде смекчавано, омаломощавано и така да се каже „изсушавано“ отвън, защото в противен случай той би хипертрофирал, би се разраснал в неудържима експанзия. Нервите биха станали такива органи, каквито например са мускулите. Това смекчаващо и „изсушаващо“ въздействие върху нервния живот се упражнява от Юпитер. Древният човек знаеше: Нервният живот се ръководи от Юпитер.
към текста >>
Нервният
жив
от е нещо, което непрекъснато трябва да бъде смекчавано, омаломощавано и така да се каже „изсушавано“ отвън, защото в противен случай той би хипертрофирал, би се разраснал в неудържима експанзия.
Но тук има и друга подробност: Човекът не е така просто и еднозначно изложен само на Сатурновите въздействия. Ако той би бил непрекъснато изложен на Слънчевите въздействия, той не само че не би развил никакви сетива, но не би развил и своя нервен живот.
Нервният живот е нещо, което непрекъснато трябва да бъде смекчавано, омаломощавано и така да се каже „изсушавано“ отвън, защото в противен случай той би хипертрофирал, би се разраснал в неудържима експанзия.
Нервите биха станали такива органи, каквито например са мускулите. Това смекчаващо и „изсушаващо“ въздействие върху нервния живот се упражнява от Юпитер. Древният човек знаеше: Нервният живот се ръководи от Юпитер.
към текста >>
Това смекчаващо и „изсушаващо“ въздействие върху нервния
жив
от се упражнява от Юпитер.
Но тук има и друга подробност: Човекът не е така просто и еднозначно изложен само на Сатурновите въздействия. Ако той би бил непрекъснато изложен на Слънчевите въздействия, той не само че не би развил никакви сетива, но не би развил и своя нервен живот. Нервният живот е нещо, което непрекъснато трябва да бъде смекчавано, омаломощавано и така да се каже „изсушавано“ отвън, защото в противен случай той би хипертрофирал, би се разраснал в неудържима експанзия. Нервите биха станали такива органи, каквито например са мускулите.
Това смекчаващо и „изсушаващо“ въздействие върху нервния живот се упражнява от Юпитер.
Древният човек знаеше: Нервният живот се ръководи от Юпитер.
към текста >>
Древният човек знаеше: Нервният
жив
от се ръководи от Юпитер.
Но тук има и друга подробност: Човекът не е така просто и еднозначно изложен само на Сатурновите въздействия. Ако той би бил непрекъснато изложен на Слънчевите въздействия, той не само че не би развил никакви сетива, но не би развил и своя нервен живот. Нервният живот е нещо, което непрекъснато трябва да бъде смекчавано, омаломощавано и така да се каже „изсушавано“ отвън, защото в противен случай той би хипертрофирал, би се разраснал в неудържима експанзия. Нервите биха станали такива органи, каквито например са мускулите. Това смекчаващо и „изсушаващо“ въздействие върху нервния живот се упражнява от Юпитер.
Древният човек знаеше: Нервният живот се ръководи от Юпитер.
към текста >>
Ако човек е на Земята, той естествено из
жив
ява такъв период, при който Сатурн е покрит от Слънцето.
Виждате ли, Сатурн обикаля Слънцето приблизително за 30 години.
Ако човек е на Земята, той естествено изживява такъв период, при който Сатурн е покрит от Слънцето.
И ако човек има щастието неговият Сатурн да е плът но покрит от Слънцето, тогава в неговия сетивен живот се заражда така да се каже един силен Слънчев живот. И какво се получава сега? Нека отново се обърнем към окото не за друго, а понеже примерът е особено подходящ. Става така, че в окото трепва един вид порив. И ако по време на земния си живот човек попадне в такава констелация, при която Сатурн не действува върху неговите сетива, той може да стигне до откритието, че тъкмо чрез неговите сетива настъпва едно особено космическо събитие.
към текста >>
И ако човек има щастието неговият Сатурн да е плът но покрит от Слънцето, тогава в неговия сетивен
жив
от се заражда така да се каже един силен Слънчев
жив
от.
Виждате ли, Сатурн обикаля Слънцето приблизително за 30 години. Ако човек е на Земята, той естествено изживява такъв период, при който Сатурн е покрит от Слънцето.
И ако човек има щастието неговият Сатурн да е плът но покрит от Слънцето, тогава в неговия сетивен живот се заражда така да се каже един силен Слънчев живот.
И какво се получава сега? Нека отново се обърнем към окото не за друго, а понеже примерът е особено подходящ. Става така, че в окото трепва един вид порив. И ако по време на земния си живот човек попадне в такава констелация, при която Сатурн не действува върху неговите сетива, той може да стигне до откритието, че тъкмо чрез неговите сетива настъпва едно особено космическо събитие. Човекът се изпълва с един порив.
към текста >>
И ако по време на земния си
жив
от човек попадне в такава констелация, при която Сатурн не действува върху неговите сетива, той може да стигне до откритието, че тъкмо чрез неговите сетива настъпва едно особено космическо събитие.
Ако човек е на Земята, той естествено изживява такъв период, при който Сатурн е покрит от Слънцето. И ако човек има щастието неговият Сатурн да е плът но покрит от Слънцето, тогава в неговия сетивен живот се заражда така да се каже един силен Слънчев живот. И какво се получава сега? Нека отново се обърнем към окото не за друго, а понеже примерът е особено подходящ. Става така, че в окото трепва един вид порив.
И ако по време на земния си живот човек попадне в такава констелация, при която Сатурн не действува върху неговите сетива, той може да стигне до откритието, че тъкмо чрез неговите сетива настъпва едно особено космическо събитие.
Човекът се изпълва с един порив. Неговата сетивна сила рязко нараства. Да, такива неща са напълно възможни. И ние искаме да говорим за човека не с оглед на днешните изтъркани схеми, а така, че да го осветлим отново, да го осветлим отвсякъде.
към текста >>
Той говори, че има хора, които из
жив
яват един вид „пробуждане“.
Днес англосаксонската литература изобилствува с публикации по тези въпроси. Идва например някой Уйлямс Джеймс и започва да говори за едно или друго „пробуждане“.
Той говори, че има хора, които изживяват един вид „пробуждане“.
Ако разгърнете книгите му и книгите на неговите ученици, Вие ще откриете основния лайтмотив: че в.един или друг момент от живота, човек изпитва някакъв „порив“. Разбира се, тези автори не знаят как да обяснят нещата, не знаят, че подобни явления възникват най-вече във връзка с констелациите на Сатурн или Юпитер. Те не знаят, че ако Сатурн е покрит, нараства сетивният живот; че ако е покрит Юпитер което може да се случи много по-лесно, защото Юпитер обикаля Слънцето за 12 години тогава нараства нервният живот.
към текста >>
Ако разгърнете книгите му и книгите на неговите ученици, Вие ще откриете основния лайтмотив: че в.един или друг момент от
жив
ота, човек изпитва някакъв „порив“.
Днес англосаксонската литература изобилствува с публикации по тези въпроси. Идва например някой Уйлямс Джеймс и започва да говори за едно или друго „пробуждане“. Той говори, че има хора, които изживяват един вид „пробуждане“.
Ако разгърнете книгите му и книгите на неговите ученици, Вие ще откриете основния лайтмотив: че в.един или друг момент от живота, човек изпитва някакъв „порив“.
Разбира се, тези автори не знаят как да обяснят нещата, не знаят, че подобни явления възникват най-вече във връзка с констелациите на Сатурн или Юпитер. Те не знаят, че ако Сатурн е покрит, нараства сетивният живот; че ако е покрит Юпитер което може да се случи много по-лесно, защото Юпитер обикаля Слънцето за 12 години тогава нараства нервният живот.
към текста >>
Те не знаят, че ако Сатурн е покрит, нараства сетивният
жив
от; че ако е покрит Юпитер което може да се случи много по-лесно, защото Юпитер обикаля Слънцето за 12 години тогава нараства нервният
жив
от.
Днес англосаксонската литература изобилствува с публикации по тези въпроси. Идва например някой Уйлямс Джеймс и започва да говори за едно или друго „пробуждане“. Той говори, че има хора, които изживяват един вид „пробуждане“. Ако разгърнете книгите му и книгите на неговите ученици, Вие ще откриете основния лайтмотив: че в.един или друг момент от живота, човек изпитва някакъв „порив“. Разбира се, тези автори не знаят как да обяснят нещата, не знаят, че подобни явления възникват най-вече във връзка с констелациите на Сатурн или Юпитер.
Те не знаят, че ако Сатурн е покрит, нараства сетивният живот; че ако е покрит Юпитер което може да се случи много по-лесно, защото Юпитер обикаля Слънцето за 12 години тогава нараства нервният живот.
към текста >>
Извинете ме за израза, но то е просто един плювалник, побиращ всички неясни и необясними факти от
жив
ота.
Да, днес определени хора изместват тези неща в областта на подсъзнанието... което си е чист мързел, и всички учени от рода на Уйлямс Джеймс, всички психоаналитици би трябвало да го знаят добре. Това „подсъзнание“ е едно съвсем негативно понятие.
Извинете ме за израза, но то е просто един плювалник, побиращ всички неясни и необясними факти от живота.
Всичко попада вътре, всичко се намества там, в тези скрити „провинции“ на душата, които после колко забележително! започват да „реагират“ по един или друг начин. И би било във висша степен желателно, ако някога тези прагматични и психоаналитични теории бъдат заменени с едно действително и точно познание.
към текста >>
Тя ограничава експанзията на дихателния
жив
от.
Третата планета е Марс.
Тя ограничава експанзията на дихателния живот.
Естествено и Марс може да бъде покрит от Слънцето. Тогава дихателният живот получава един особен подтик, едно особено раздвижване. Понеже Марс обикаля Слънцето много по-бързо, за около четири години, почти всеки човек може да изпита как в неговия дихателен живот, т.е. в образния живот, в живота свързан с изграждането на образи, периодически настъпват забележителни промени. Те може и да не са от най-високо „качество“, но тогава хората стават например поети или композитори, понеже Марс е възпламенил определени импулси в техния дихателен живот.
към текста >>
Тогава дихателният
жив
от получава един особен подтик, едно особено раздвижване.
Третата планета е Марс. Тя ограничава експанзията на дихателния живот. Естествено и Марс може да бъде покрит от Слънцето.
Тогава дихателният живот получава един особен подтик, едно особено раздвижване.
Понеже Марс обикаля Слънцето много по-бързо, за около четири години, почти всеки човек може да изпита как в неговия дихателен живот, т.е. в образния живот, в живота свързан с изграждането на образи, периодически настъпват забележителни промени. Те може и да не са от най-високо „качество“, но тогава хората стават например поети или композитори, понеже Марс е възпламенил определени импулси в техния дихателен живот. Тези неща обаче не се приемат така дълбоко, и ето че учени като Джеймс започват да спекулират, а хората намират, че книгите му обясняват всичко. И така, инстинктивната древна мъдрост разглеждаше Марс като вдъхновител на дихателния живот.
към текста >>
Понеже Марс обикаля Слънцето много по-бързо, за около четири години, почти всеки човек може да изпита как в неговия дихателен
жив
от, т.е.
Третата планета е Марс. Тя ограничава експанзията на дихателния живот. Естествено и Марс може да бъде покрит от Слънцето. Тогава дихателният живот получава един особен подтик, едно особено раздвижване.
Понеже Марс обикаля Слънцето много по-бързо, за около четири години, почти всеки човек може да изпита как в неговия дихателен живот, т.е.
в образния живот, в живота свързан с изграждането на образи, периодически настъпват забележителни промени. Те може и да не са от най-високо „качество“, но тогава хората стават например поети или композитори, понеже Марс е възпламенил определени импулси в техния дихателен живот. Тези неща обаче не се приемат така дълбоко, и ето че учени като Джеймс започват да спекулират, а хората намират, че книгите му обясняват всичко. И така, инстинктивната древна мъдрост разглеждаше Марс като вдъхновител на дихателния живот.
към текста >>
в образния
жив
от, в
жив
ота свързан с изграждането на образи, периодически настъпват забележителни промени.
Третата планета е Марс. Тя ограничава експанзията на дихателния живот. Естествено и Марс може да бъде покрит от Слънцето. Тогава дихателният живот получава един особен подтик, едно особено раздвижване. Понеже Марс обикаля Слънцето много по-бързо, за около четири години, почти всеки човек може да изпита как в неговия дихателен живот, т.е.
в образния живот, в живота свързан с изграждането на образи, периодически настъпват забележителни промени.
Те може и да не са от най-високо „качество“, но тогава хората стават например поети или композитори, понеже Марс е възпламенил определени импулси в техния дихателен живот. Тези неща обаче не се приемат така дълбоко, и ето че учени като Джеймс започват да спекулират, а хората намират, че книгите му обясняват всичко. И така, инстинктивната древна мъдрост разглеждаше Марс като вдъхновител на дихателния живот.
към текста >>
Те може и да не са от най-високо „качество“, но тогава хората стават например поети или композитори, понеже Марс е възпламенил определени импулси в техния дихателен
жив
от.
Тя ограничава експанзията на дихателния живот. Естествено и Марс може да бъде покрит от Слънцето. Тогава дихателният живот получава един особен подтик, едно особено раздвижване. Понеже Марс обикаля Слънцето много по-бързо, за около четири години, почти всеки човек може да изпита как в неговия дихателен живот, т.е. в образния живот, в живота свързан с изграждането на образи, периодически настъпват забележителни промени.
Те може и да не са от най-високо „качество“, но тогава хората стават например поети или композитори, понеже Марс е възпламенил определени импулси в техния дихателен живот.
Тези неща обаче не се приемат така дълбоко, и ето че учени като Джеймс започват да спекулират, а хората намират, че книгите му обясняват всичко. И така, инстинктивната древна мъдрост разглеждаше Марс като вдъхновител на дихателния живот.
към текста >>
И така, инстинктивната древна мъдрост разглеждаше Марс като вдъхновител на дихателния
жив
от.
Тогава дихателният живот получава един особен подтик, едно особено раздвижване. Понеже Марс обикаля Слънцето много по-бързо, за около четири години, почти всеки човек може да изпита как в неговия дихателен живот, т.е. в образния живот, в живота свързан с изграждането на образи, периодически настъпват забележителни промени. Те може и да не са от най-високо „качество“, но тогава хората стават например поети или композитори, понеже Марс е възпламенил определени импулси в техния дихателен живот. Тези неща обаче не се приемат така дълбоко, и ето че учени като Джеймс започват да спекулират, а хората намират, че книгите му обясняват всичко.
И така, инстинктивната древна мъдрост разглеждаше Марс като вдъхновител на дихателния живот.
към текста >>
Самият Слънчев
жив
от, самото Слънце като извор на светлина,
жив
от и любов е нещо основно и съдбоносно за човека.
Самият Слънчев живот, самото Слънце като извор на светлина, живот и любов е нещо основно и съдбоносно за човека.
И древната мъдрост постави Слънцето именно в средата между дихателния и циркулаторния живот. Между дихателния и циркулаторния живот се намира и сърцето, като израз не като двигател, а като израз на това, което се разиграва между циркулацията и дишането.
към текста >>
И древната мъдрост постави Слънцето именно в средата между дихателния и циркулаторния
жив
от.
Самият Слънчев живот, самото Слънце като извор на светлина, живот и любов е нещо основно и съдбоносно за човека.
И древната мъдрост постави Слънцето именно в средата между дихателния и циркулаторния живот.
Между дихателния и циркулаторния живот се намира и сърцето, като израз не като двигател, а като израз на това, което се разиграва между циркулацията и дишането.
към текста >>
Между дихателния и циркулаторния
жив
от се намира и сърцето, като израз не като двигател, а като израз на това, което се разиграва между циркулацията и дишането.
Самият Слънчев живот, самото Слънце като извор на светлина, живот и любов е нещо основно и съдбоносно за човека. И древната мъдрост постави Слънцето именно в средата между дихателния и циркулаторния живот.
Между дихателния и циркулаторния живот се намира и сърцето, като израз не като двигател, а като израз на това, което се разиграва между циркулацията и дишането.
към текста >>
А за Меркурий и в същото време за развитието на човешкия
жив
от основното беше положението му между Слънцето и Земята.
И сега ние стигаме до веществообмена. Както вече казахме, древната наука гледаше на констелациите по такъв начин, че беше сигурна: Не е важно, че Слънцето може да покрие Меркурий, а че той покрива Слънцето. За древната мъдрост беше нещо много съществено, че Меркурий се намира между Слънцето и Земята. Според тази мъдрост основното за Юпитер беше, че той е извън Слънцето.
А за Меркурий и в същото време за развитието на човешкия живот основното беше положението му между Слънцето и Земята.
Ето защо може да се каже, че Меркурий покрива Слънцето. Вие помните, че при другите случаи винаги Слънцето покриваше планетите; а тук Меркурий покрива Слънцето и това означава, че той задържа и укротява самия живот. Меркурий задържа и укротява Слънчевия живот, но в резултат на това „задържаният“ Слънчев живот разраства вътре в човешкото тяло. Ако този Слънчев живот не би бил задържан простете за израза, но тогава човек веднага би започнал да изхвърля и бълва всичко навън; да, той не би търпял никаква външна материя в себе си и постоянно би изхвърлял всичко навън. Той просто би се отвратил от храненето, защото то би му изглеждало ужасно досадно и скучно.
към текста >>
Вие помните, че при другите случаи винаги Слънцето покриваше планетите; а тук Меркурий покрива Слънцето и това означава, че той задържа и укротява самия
жив
от.
Както вече казахме, древната наука гледаше на констелациите по такъв начин, че беше сигурна: Не е важно, че Слънцето може да покрие Меркурий, а че той покрива Слънцето. За древната мъдрост беше нещо много съществено, че Меркурий се намира между Слънцето и Земята. Според тази мъдрост основното за Юпитер беше, че той е извън Слънцето. А за Меркурий и в същото време за развитието на човешкия живот основното беше положението му между Слънцето и Земята. Ето защо може да се каже, че Меркурий покрива Слънцето.
Вие помните, че при другите случаи винаги Слънцето покриваше планетите; а тук Меркурий покрива Слънцето и това означава, че той задържа и укротява самия живот.
Меркурий задържа и укротява Слънчевия живот, но в резултат на това „задържаният“ Слънчев живот разраства вътре в човешкото тяло. Ако този Слънчев живот не би бил задържан простете за израза, но тогава човек веднага би започнал да изхвърля и бълва всичко навън; да, той не би търпял никаква външна материя в себе си и постоянно би изхвърлял всичко навън. Той просто би се отвратил от храненето, защото то би му изглеждало ужасно досадно и скучно. Да, ако действуваше само сърцето, т.е. само Слънчевият живот, едва ли човекът щеше да преработва в себе си дори и грам от едно или друго вещество.
към текста >>
Меркурий задържа и укротява Слънчевия
жив
от, но в резултат на това „задържаният“ Слънчев
жив
от разраства вътре в човешкото тяло.
За древната мъдрост беше нещо много съществено, че Меркурий се намира между Слънцето и Земята. Според тази мъдрост основното за Юпитер беше, че той е извън Слънцето. А за Меркурий и в същото време за развитието на човешкия живот основното беше положението му между Слънцето и Земята. Ето защо може да се каже, че Меркурий покрива Слънцето. Вие помните, че при другите случаи винаги Слънцето покриваше планетите; а тук Меркурий покрива Слънцето и това означава, че той задържа и укротява самия живот.
Меркурий задържа и укротява Слънчевия живот, но в резултат на това „задържаният“ Слънчев живот разраства вътре в човешкото тяло.
Ако този Слънчев живот не би бил задържан простете за израза, но тогава човек веднага би започнал да изхвърля и бълва всичко навън; да, той не би търпял никаква външна материя в себе си и постоянно би изхвърлял всичко навън. Той просто би се отвратил от храненето, защото то би му изглеждало ужасно досадно и скучно. Да, ако действуваше само сърцето, т.е. само Слънчевият живот, едва ли човекът щеше да преработва в себе си дори и грам от едно или друго вещество. Човекът развива своя веществообмен само поради факта, че Меркурий задържа и укротява Слънцето.
към текста >>
Ако този Слънчев
жив
от не би бил задържан простете за израза, но тогава човек веднага би започнал да изхвърля и бълва всичко навън; да, той не би търпял никаква външна материя в себе си и постоянно би изхвърлял всичко навън.
Според тази мъдрост основното за Юпитер беше, че той е извън Слънцето. А за Меркурий и в същото време за развитието на човешкия живот основното беше положението му между Слънцето и Земята. Ето защо може да се каже, че Меркурий покрива Слънцето. Вие помните, че при другите случаи винаги Слънцето покриваше планетите; а тук Меркурий покрива Слънцето и това означава, че той задържа и укротява самия живот. Меркурий задържа и укротява Слънчевия живот, но в резултат на това „задържаният“ Слънчев живот разраства вътре в човешкото тяло.
Ако този Слънчев живот не би бил задържан простете за израза, но тогава човек веднага би започнал да изхвърля и бълва всичко навън; да, той не би търпял никаква външна материя в себе си и постоянно би изхвърлял всичко навън.
Той просто би се отвратил от храненето, защото то би му изглеждало ужасно досадно и скучно. Да, ако действуваше само сърцето, т.е. само Слънчевият живот, едва ли човекът щеше да преработва в себе си дори и грам от едно или друго вещество. Човекът развива своя веществообмен само поради факта, че Меркурий задържа и укротява Слънцето. Силите на Меркурий, така да се каже, „имплантират“ материята в отделните човешки органи.
към текста >>
само Слънчевият
жив
от, едва ли човекът щеше да преработва в себе си дори и грам от едно или друго вещество.
Вие помните, че при другите случаи винаги Слънцето покриваше планетите; а тук Меркурий покрива Слънцето и това означава, че той задържа и укротява самия живот. Меркурий задържа и укротява Слънчевия живот, но в резултат на това „задържаният“ Слънчев живот разраства вътре в човешкото тяло. Ако този Слънчев живот не би бил задържан простете за израза, но тогава човек веднага би започнал да изхвърля и бълва всичко навън; да, той не би търпял никаква външна материя в себе си и постоянно би изхвърлял всичко навън. Той просто би се отвратил от храненето, защото то би му изглеждало ужасно досадно и скучно. Да, ако действуваше само сърцето, т.е.
само Слънчевият живот, едва ли човекът щеше да преработва в себе си дори и грам от едно или друго вещество.
Човекът развива своя веществообмен само поради факта, че Меркурий задържа и укротява Слънцето. Силите на Меркурий, така да се каже, „имплантират“ материята в отделните човешки органи. Обаче там тези сили се натъкват на това, което нарекохме „двигателен живот“.
към текста >>
Обаче там тези сили се натъкват на това, което нарекохме „двигателен
жив
от“.
Той просто би се отвратил от храненето, защото то би му изглеждало ужасно досадно и скучно. Да, ако действуваше само сърцето, т.е. само Слънчевият живот, едва ли човекът щеше да преработва в себе си дори и грам от едно или друго вещество. Човекът развива своя веществообмен само поради факта, че Меркурий задържа и укротява Слънцето. Силите на Меркурий, така да се каже, „имплантират“ материята в отделните човешки органи.
Обаче там тези сили се натъкват на това, което нарекохме „двигателен живот“.
към текста >>
Както веществообменът зависи от Меркурий, така и двигателният
жив
от зависи от Венера.
Както веществообменът зависи от Меркурий, така и двигателният живот зависи от Венера.
Древната мъдрост винаги е свързвала вътрешното самообновяване на човека или т.нар. от нас „енергетичен човек“ с планетата Венера.
към текста >>
Лунният
жив
от протича най-близо до условията на Земята.
Лунният живот протича най-близо до условията на Земята.
Обаче Лунните сили действуват твърде особено върху човека и върху начина, по който той се отнася към своя енергиен потенциал. Аз и другаде съм изтъквал същността на размножението: нещата там са поставени така, че в органичната материя се образува един вакуум, органичната материя така да се каже бива отблъсната встрани. И човешкият зародиш се образува след като органичната материя бива отблъсната встрани, така че ембрионът изгражда своята силова организация според законите на Космоса. В този смисъл, размножителният живот е свързан най-вече с Луната.
към текста >>
В този смисъл, размножителният
жив
от е свързан най-вече с Луната.
Лунният живот протича най-близо до условията на Земята. Обаче Лунните сили действуват твърде особено върху човека и върху начина, по който той се отнася към своя енергиен потенциал. Аз и другаде съм изтъквал същността на размножението: нещата там са поставени така, че в органичната материя се образува един вакуум, органичната материя така да се каже бива отблъсната встрани. И човешкият зародиш се образува след като органичната материя бива отблъсната встрани, така че ембрионът изгражда своята силова организация според законите на Космоса.
В този смисъл, размножителният живот е свързан най-вече с Луната.
към текста >>
Днес моята задача се свежда до това, да покажа пред Вас в съзвучие с древната мъдрост, но и в духа на новата антропософска наука връзката между различните степени от човешкия
жив
от и
жив
ота на отделните планети.
Вие помните, че вчера се опитах да представя връзката между 12-те части на човешкото тяло и небето на неподвижните звезди.
Днес моята задача се свежда до това, да покажа пред Вас в съзвучие с древната мъдрост, но и в духа на новата антропософска наука връзката между различните степени от човешкия живот и живота на отделните планети.
Практически животът тук на Земята е модифициран според констелациите на Земята спрямо другите небесни тела от нашата планетарна система и спрямо Слънцето. Донякъде ще сме прави, ако заявим, че в горния човек животът умира, бива съхранен в образи. В долния човек животът бива задържан, така че индивидът съумява да вземе нещо от материята, да вземе нещо от силите на Земята. Човекът просто включва в своята вътрешна организация определени Земни „сили на отблъскване“ и благодарение на това изгражда своите органи.
към текста >>
Практически
жив
отът тук на Земята е модифициран според констелациите на Земята спрямо другите небесни тела от нашата планетарна система и спрямо Слънцето.
Вие помните, че вчера се опитах да представя връзката между 12-те части на човешкото тяло и небето на неподвижните звезди. Днес моята задача се свежда до това, да покажа пред Вас в съзвучие с древната мъдрост, но и в духа на новата антропософска наука връзката между различните степени от човешкия живот и живота на отделните планети.
Практически животът тук на Земята е модифициран според констелациите на Земята спрямо другите небесни тела от нашата планетарна система и спрямо Слънцето.
Донякъде ще сме прави, ако заявим, че в горния човек животът умира, бива съхранен в образи. В долния човек животът бива задържан, така че индивидът съумява да вземе нещо от материята, да вземе нещо от силите на Земята. Човекът просто включва в своята вътрешна организация определени Земни „сили на отблъскване“ и благодарение на това изгражда своите органи.
към текста >>
Донякъде ще сме прави, ако заявим, че в горния човек
жив
отът умира, бива съхранен в образи.
Вие помните, че вчера се опитах да представя връзката между 12-те части на човешкото тяло и небето на неподвижните звезди. Днес моята задача се свежда до това, да покажа пред Вас в съзвучие с древната мъдрост, но и в духа на новата антропософска наука връзката между различните степени от човешкия живот и живота на отделните планети. Практически животът тук на Земята е модифициран според констелациите на Земята спрямо другите небесни тела от нашата планетарна система и спрямо Слънцето.
Донякъде ще сме прави, ако заявим, че в горния човек животът умира, бива съхранен в образи.
В долния човек животът бива задържан, така че индивидът съумява да вземе нещо от материята, да вземе нещо от силите на Земята. Човекът просто включва в своята вътрешна организация определени Земни „сили на отблъскване“ и благодарение на това изгражда своите органи.
към текста >>
В долния човек
жив
отът бива задържан, така че индивидът съумява да вземе нещо от материята, да вземе нещо от силите на Земята.
Вие помните, че вчера се опитах да представя връзката между 12-те части на човешкото тяло и небето на неподвижните звезди. Днес моята задача се свежда до това, да покажа пред Вас в съзвучие с древната мъдрост, но и в духа на новата антропософска наука връзката между различните степени от човешкия живот и живота на отделните планети. Практически животът тук на Земята е модифициран според констелациите на Земята спрямо другите небесни тела от нашата планетарна система и спрямо Слънцето. Донякъде ще сме прави, ако заявим, че в горния човек животът умира, бива съхранен в образи.
В долния човек животът бива задържан, така че индивидът съумява да вземе нещо от материята, да вземе нещо от силите на Земята.
Човекът просто включва в своята вътрешна организация определени Земни „сили на отблъскване“ и благодарение на това изгражда своите органи.
към текста >>
Така ние виждаме, как
жив
отът на човека наистина се заражда горе, в планетарния Космос.
Така ние виждаме, как животът на човека наистина се заражда горе, в планетарния Космос.
към текста >>
Но ако издигнем поглед по-нагоре към небето на неподвижните звезди, в образите на
жив
отинския кръг ще видим не друго, а първообразите, според които е изградена формата на човешкото тяло.
Но ако издигнем поглед по-нагоре към небето на неподвижните звезди, в образите на животинския кръг ще видим не друго, а първообразите, според които е изградена формата на човешкото тяло.
Вгледаме ли се в планетите и техните движения, ще видим в тях първообразите, според които постигаме различни степени на живота. Погледът ни обхваща Сатурн и от Сатурн ние получаваме предпоставките за нашия сетивен живот. Юпитер управлява нервния живот, Марс дихателния живот. Този дихателен живот се проявява под формата на образи.
към текста >>
Вгледаме ли се в планетите и техните движения, ще видим в тях първообразите, според които постигаме различни степени на
жив
ота.
Но ако издигнем поглед по-нагоре към небето на неподвижните звезди, в образите на животинския кръг ще видим не друго, а първообразите, според които е изградена формата на човешкото тяло.
Вгледаме ли се в планетите и техните движения, ще видим в тях първообразите, според които постигаме различни степени на живота.
Погледът ни обхваща Сатурн и от Сатурн ние получаваме предпоставките за нашия сетивен живот. Юпитер управлява нервния живот, Марс дихателния живот. Този дихателен живот се проявява под формата на образи.
към текста >>
Погледът ни обхваща Сатурн и от Сатурн ние получаваме предпоставките за нашия сетивен
жив
от.
Но ако издигнем поглед по-нагоре към небето на неподвижните звезди, в образите на животинския кръг ще видим не друго, а първообразите, според които е изградена формата на човешкото тяло. Вгледаме ли се в планетите и техните движения, ще видим в тях първообразите, според които постигаме различни степени на живота.
Погледът ни обхваща Сатурн и от Сатурн ние получаваме предпоставките за нашия сетивен живот.
Юпитер управлява нервния живот, Марс дихателния живот. Този дихателен живот се проявява под формата на образи.
към текста >>
Юпитер управлява нервния
жив
от, Марс дихателния
жив
от.
Но ако издигнем поглед по-нагоре към небето на неподвижните звезди, в образите на животинския кръг ще видим не друго, а първообразите, според които е изградена формата на човешкото тяло. Вгледаме ли се в планетите и техните движения, ще видим в тях първообразите, според които постигаме различни степени на живота. Погледът ни обхваща Сатурн и от Сатурн ние получаваме предпоставките за нашия сетивен живот.
Юпитер управлява нервния живот, Марс дихателния живот.
Този дихателен живот се проявява под формата на образи.
към текста >>
Този дихателен
жив
от се проявява под формата на образи.
Но ако издигнем поглед по-нагоре към небето на неподвижните звезди, в образите на животинския кръг ще видим не друго, а първообразите, според които е изградена формата на човешкото тяло. Вгледаме ли се в планетите и техните движения, ще видим в тях първообразите, според които постигаме различни степени на живота. Погледът ни обхваща Сатурн и от Сатурн ние получаваме предпоставките за нашия сетивен живот. Юпитер управлява нервния живот, Марс дихателния живот.
Този дихателен живот се проявява под формата на образи.
към текста >>
Нека отново да се спрем на дихателния
жив
от.
Нека отново да се спрем на дихателния живот.
Вече казах: Образите са извлечени от Космоса. Ние имаме формата. Всичко, което извличаме от животинския кръг се трансформира в образи и после тези образи нахлуват в нашите вътрешни органи. Обаче между раждането и смъртта, човек стои на Земята. „Долните“ сили действуват върху „горните“ сили.
към текста >>
Всичко, което извличаме от
жив
отинския кръг се трансформира в образи и после тези образи нахлуват в нашите вътрешни органи.
Нека отново да се спрем на дихателния живот. Вече казах: Образите са извлечени от Космоса. Ние имаме формата.
Всичко, което извличаме от животинския кръг се трансформира в образи и после тези образи нахлуват в нашите вътрешни органи.
Обаче между раждането и смъртта, човек стои на Земята. „Долните“ сили действуват върху „горните“ сили.
към текста >>
Нека всеки сам да си представи: Наред с жизнените процеси, Вие приемате и съответните образи на Вашите вътрешни органи; после те от ново биват отблъснати, с други думи, отпратени нагоре към
жив
отинския кръг.
първите етапи от своето Земно съществувание, а тяхната „реакция“, тяхното „последействие“ е нещо сравнително постоянно. Какво е съучастието на душата, ще видим утре. Важното е друго че „отблъскването“ или „последействието“ е нещо постоянно.
Нека всеки сам да си представи: Наред с жизнените процеси, Вие приемате и съответните образи на Вашите вътрешни органи; после те от ново биват отблъснати, с други думи, отпратени нагоре към животинския кръг.
Необходимо е само да се замислите за Вашите уши, и ще добиете ясна представа за това „отблъскване“. Да, тези образи възникват във въздуха; това са казано с езика на фонетиката гласните, това са съгласните! От планетите прииждат най-вече гласните, от образите на животинския кръг предимно съгласните. И тук както вече разбирате става дума за говора, за езика. Всичко, което приижда по този начин отгоре, изгражда органите.
към текста >>
От планетите прииждат най-вече гласните, от образите на
жив
отинския кръг предимно съгласните.
Какво е съучастието на душата, ще видим утре. Важното е друго че „отблъскването“ или „последействието“ е нещо постоянно. Нека всеки сам да си представи: Наред с жизнените процеси, Вие приемате и съответните образи на Вашите вътрешни органи; после те от ново биват отблъснати, с други думи, отпратени нагоре към животинския кръг. Необходимо е само да се замислите за Вашите уши, и ще добиете ясна представа за това „отблъскване“. Да, тези образи възникват във въздуха; това са казано с езика на фонетиката гласните, това са съгласните!
От планетите прииждат най-вече гласните, от образите на животинския кръг предимно съгласните.
И тук както вече разбирате става дума за говора, за езика. Всичко, което приижда по този начин отгоре, изгражда органите. Отразената ударна вълна се проявява като говор. Съгласните лягат в основата на нашите органи. Представете си нашата вътрешна организация: това, което е по-скоро „форма“ идва от Зодиака, това, което е по-скоро „живот“ идва от планетите.
към текста >>
Представете си нашата вътрешна организация: това, което е по-скоро „форма“ идва от Зодиака, това, което е по-скоро „
жив
от“ идва от планетите.
От планетите прииждат най-вече гласните, от образите на животинския кръг предимно съгласните. И тук както вече разбирате става дума за говора, за езика. Всичко, което приижда по този начин отгоре, изгражда органите. Отразената ударна вълна се проявява като говор. Съгласните лягат в основата на нашите органи.
Представете си нашата вътрешна организация: това, което е по-скоро „форма“ идва от Зодиака, това, което е по-скоро „живот“ идва от планетите.
Когато отблъскваме или „отразяваме“ живота, ние вокализираме, т.е. даваме превес на гласните; когато „отразяваме“ формата даваме превес на съгласните. Всичко това е тясно свързано с дихателния живот. И сега Вие добре разбирате, че говорът е неотделим от дихателния живот.
към текста >>
Когато отблъскваме или „отразяваме“
жив
ота, ние вокализираме, т.е.
И тук както вече разбирате става дума за говора, за езика. Всичко, което приижда по този начин отгоре, изгражда органите. Отразената ударна вълна се проявява като говор. Съгласните лягат в основата на нашите органи. Представете си нашата вътрешна организация: това, което е по-скоро „форма“ идва от Зодиака, това, което е по-скоро „живот“ идва от планетите.
Когато отблъскваме или „отразяваме“ живота, ние вокализираме, т.е.
даваме превес на гласните; когато „отразяваме“ формата даваме превес на съгласните. Всичко това е тясно свързано с дихателния живот. И сега Вие добре разбирате, че говорът е неотделим от дихателния живот.
към текста >>
Всичко това е тясно свързано с дихателния
жив
от.
Отразената ударна вълна се проявява като говор. Съгласните лягат в основата на нашите органи. Представете си нашата вътрешна организация: това, което е по-скоро „форма“ идва от Зодиака, това, което е по-скоро „живот“ идва от планетите. Когато отблъскваме или „отразяваме“ живота, ние вокализираме, т.е. даваме превес на гласните; когато „отразяваме“ формата даваме превес на съгласните.
Всичко това е тясно свързано с дихателния живот.
И сега Вие добре разбирате, че говорът е неотделим от дихателния живот.
към текста >>
И сега Вие добре разбирате, че говорът е неотделим от дихателния
жив
от.
Съгласните лягат в основата на нашите органи. Представете си нашата вътрешна организация: това, което е по-скоро „форма“ идва от Зодиака, това, което е по-скоро „живот“ идва от планетите. Когато отблъскваме или „отразяваме“ живота, ние вокализираме, т.е. даваме превес на гласните; когато „отразяваме“ формата даваме превес на съгласните. Всичко това е тясно свързано с дихателния живот.
И сега Вие добре разбирате, че говорът е неотделим от дихателния живот.
към текста >>
А в действителност нещата изглеждат съвсем иначе: Човек изгражда своята телесна форма според съзвездията на
жив
отинския кръг и обратната ударна вълна, ехото на зодиакалните сили образува съгласните; човек приема движенията на планетарния
жив
от, които създават неговия собствен
жив
от и всичко това се осъществява чрез дихателния
жив
от под формата на образи.
Виждате ли, след като бъде поставен на дисекционната маса, човекът съвсем не може да бъде обяснен с това, което откриваме в неговото тяло. Все едно да размишляваме върху магнитната стрелка на компаса, а да забравяме, че самата Земя е един гигантски магнит, и не друго, а той определя движенията на стрелката; все едно да търсим причината за тези движения в самата нея, а не в Земните магнитни сили, и да сглобяваме разни теории, които да обясняват защо тя застава в положението север-юг... по сходен начин изглеждат и усилията на официалната анатомия и физиология да обяснят човека с това, което се намира вътре в неговото тяло. Но той не може да бъде разбран с никакви механични средства. И всички хора, които например искат да обяснят говора с процеси, разиграващи се вътре в тялото, приличат на онези умни глави, според които движенията на магнитната стрелка се осъществяват от самата нея.
А в действителност нещата изглеждат съвсем иначе: Човек изгражда своята телесна форма според съзвездията на животинския кръг и обратната ударна вълна, ехото на зодиакалните сили образува съгласните; човек приема движенията на планетарния живот, които създават неговия собствен живот и всичко това се осъществява чрез дихателния живот под формата на образи.
Тяхното ехо това са гласните.
към текста >>
Човешкият говор може да бъде обяснен само ако свържем съгласните звуци със съзвездията на
жив
отинския кръг, а гласните звуци с движенията, респективно наслагванията на планетите; човешкият говор идва от целия Космос.
Човешкият говор може да бъде обяснен само ако свържем съгласните звуци със съзвездията на животинския кръг, а гласните звуци с движенията, респективно наслагванията на планетите; човешкият говор идва от целия Космос.
към текста >>
Нека отново да се спрем на дихателния и циркулаторния
жив
от.
Нека отново да се спрем на дихателния и циркулаторния живот.
Циркулаторният живот е един вид отражение на планетите и техните движения. Общо взето, нашето кръвообръщение е не друго, а едно отражение на планетарния живот. Така че можем да обобщим: От циркулаторния живот идват гласните; от дихателния живот съгласните. И сега Вие отново стигате до една забележителна хармония. Вие можете да отнесете веществообменът към нервния живот, а двигателния живот към сетивния живот.
към текста >>
Циркулаторният
жив
от е един вид отражение на планетите и техните движения.
Нека отново да се спрем на дихателния и циркулаторния живот.
Циркулаторният живот е един вид отражение на планетите и техните движения.
Общо взето, нашето кръвообръщение е не друго, а едно отражение на планетарния живот. Така че можем да обобщим: От циркулаторния живот идват гласните; от дихателния живот съгласните. И сега Вие отново стигате до една забележителна хармония. Вие можете да отнесете веществообменът към нервния живот, а двигателния живот към сетивния живот. Обаче сетивният живот се ръководи от Сатурн, от движенията на Сатурн.
към текста >>
Общо взето, нашето кръвообръщение е не друго, а едно отражение на планетарния
жив
от.
Нека отново да се спрем на дихателния и циркулаторния живот. Циркулаторният живот е един вид отражение на планетите и техните движения.
Общо взето, нашето кръвообръщение е не друго, а едно отражение на планетарния живот.
Така че можем да обобщим: От циркулаторния живот идват гласните; от дихателния живот съгласните. И сега Вие отново стигате до една забележителна хармония. Вие можете да отнесете веществообменът към нервния живот, а двигателния живот към сетивния живот. Обаче сетивният живот се ръководи от Сатурн, от движенията на Сатурн. А Сатурновата орбита минава най-близо до съзвездията на животинския кръг, тъй като Сатурн е в периферията на нашата планетарна система.
към текста >>
Така че можем да обобщим: От циркулаторния
жив
от идват гласните; от дихателния
жив
от съгласните.
Нека отново да се спрем на дихателния и циркулаторния живот. Циркулаторният живот е един вид отражение на планетите и техните движения. Общо взето, нашето кръвообръщение е не друго, а едно отражение на планетарния живот.
Така че можем да обобщим: От циркулаторния живот идват гласните; от дихателния живот съгласните.
И сега Вие отново стигате до една забележителна хармония. Вие можете да отнесете веществообменът към нервния живот, а двигателния живот към сетивния живот. Обаче сетивният живот се ръководи от Сатурн, от движенията на Сатурн. А Сатурновата орбита минава най-близо до съзвездията на животинския кръг, тъй като Сатурн е в периферията на нашата планетарна система. И ако с помощта на човека искаме да изразим една от космическите тайни, на единия полюс ние трябва да поставим сетивния живот, а на другия двигателния живот; така ще получим не друго, а евритмията.
към текста >>
Вие можете да отнесете веществообменът към нервния
жив
от, а двигателния
жив
от към сетивния
жив
от.
Нека отново да се спрем на дихателния и циркулаторния живот. Циркулаторният живот е един вид отражение на планетите и техните движения. Общо взето, нашето кръвообръщение е не друго, а едно отражение на планетарния живот. Така че можем да обобщим: От циркулаторния живот идват гласните; от дихателния живот съгласните. И сега Вие отново стигате до една забележителна хармония.
Вие можете да отнесете веществообменът към нервния живот, а двигателния живот към сетивния живот.
Обаче сетивният живот се ръководи от Сатурн, от движенията на Сатурн. А Сатурновата орбита минава най-близо до съзвездията на животинския кръг, тъй като Сатурн е в периферията на нашата планетарна система. И ако с помощта на човека искаме да изразим една от космическите тайни, на единия полюс ние трябва да поставим сетивния живот, а на другия двигателния живот; така ще получим не друго, а евритмията. В евритмията имаме един непосредствен образ на периферното космическо отношение на човека. На първо време бих искал само да загатна за тези неща.
към текста >>
Обаче сетивният
жив
от се ръководи от Сатурн, от движенията на Сатурн.
Циркулаторният живот е един вид отражение на планетите и техните движения. Общо взето, нашето кръвообръщение е не друго, а едно отражение на планетарния живот. Така че можем да обобщим: От циркулаторния живот идват гласните; от дихателния живот съгласните. И сега Вие отново стигате до една забележителна хармония. Вие можете да отнесете веществообменът към нервния живот, а двигателния живот към сетивния живот.
Обаче сетивният живот се ръководи от Сатурн, от движенията на Сатурн.
А Сатурновата орбита минава най-близо до съзвездията на животинския кръг, тъй като Сатурн е в периферията на нашата планетарна система. И ако с помощта на човека искаме да изразим една от космическите тайни, на единия полюс ние трябва да поставим сетивния живот, а на другия двигателния живот; така ще получим не друго, а евритмията. В евритмията имаме един непосредствен образ на периферното космическо отношение на човека. На първо време бих искал само да загатна за тези неща.
към текста >>
А Сатурновата орбита минава най-близо до съзвездията на
жив
отинския кръг, тъй като Сатурн е в периферията на нашата планетарна система.
Общо взето, нашето кръвообръщение е не друго, а едно отражение на планетарния живот. Така че можем да обобщим: От циркулаторния живот идват гласните; от дихателния живот съгласните. И сега Вие отново стигате до една забележителна хармония. Вие можете да отнесете веществообменът към нервния живот, а двигателния живот към сетивния живот. Обаче сетивният живот се ръководи от Сатурн, от движенията на Сатурн.
А Сатурновата орбита минава най-близо до съзвездията на животинския кръг, тъй като Сатурн е в периферията на нашата планетарна система.
И ако с помощта на човека искаме да изразим една от космическите тайни, на единия полюс ние трябва да поставим сетивния живот, а на другия двигателния живот; така ще получим не друго, а евритмията. В евритмията имаме един непосредствен образ на периферното космическо отношение на човека. На първо време бих искал само да загатна за тези неща.
към текста >>
И ако с помощта на човека искаме да изразим една от космическите тайни, на единия полюс ние трябва да поставим сетивния
жив
от, а на другия двигателния
жив
от; така ще получим не друго, а евритмията.
Така че можем да обобщим: От циркулаторния живот идват гласните; от дихателния живот съгласните. И сега Вие отново стигате до една забележителна хармония. Вие можете да отнесете веществообменът към нервния живот, а двигателния живот към сетивния живот. Обаче сетивният живот се ръководи от Сатурн, от движенията на Сатурн. А Сатурновата орбита минава най-близо до съзвездията на животинския кръг, тъй като Сатурн е в периферията на нашата планетарна система.
И ако с помощта на човека искаме да изразим една от космическите тайни, на единия полюс ние трябва да поставим сетивния живот, а на другия двигателния живот; така ще получим не друго, а евритмията.
В евритмията имаме един непосредствен образ на периферното космическо отношение на човека. На първо време бих искал само да загатна за тези неща.
към текста >>
А това, което днес исках, да разгледам пред Вас, е връзката между Космоса и човешкия
жив
от.
А това, което днес исках, да разгледам пред Вас, е връзката между Космоса и човешкия живот.
Вчера говорих за връзката между Космоса и формата на човешкото тяло. Утре ще пристъпим към отношенията между Космоса и човешката душа. Чак тогава ще получим цялостна представа за тези неща: формата, живота, душата.
към текста >>
Чак тогава ще получим цялостна представа за тези неща: формата,
жив
ота, душата.
А това, което днес исках, да разгледам пред Вас, е връзката между Космоса и човешкия живот. Вчера говорих за връзката между Космоса и формата на човешкото тяло. Утре ще пристъпим към отношенията между Космоса и човешката душа.
Чак тогава ще получим цялостна представа за тези неща: формата, живота, душата.
към текста >>
2.
6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Вчера и завчера се постарахме да разгледаме формата на човешкото тяло и самия човешки
жив
от с оглед на връзките им с Космоса.
Вчера и завчера се постарахме да разгледаме формата на човешкото тяло и самия човешки живот с оглед на връзките им с Космоса.
Видяхме колко различно се отнасят към Космоса „горният“ човек и „долният“ човек. Естествено, всички тези неща са валидни само за определени епохи от човешкото развитие, най-вече за следатлантската епоха, и Вие трябва да сте наясно: това, което говорим за световните процеси, е валидно само за определени епохи, защото светът е в постоянно развитие и етапите на това развитие се различават корен но един от друг.
към текста >>
Ние видяхме, че що се отнася до „формата“, човек, така да се каже, се изтръгва от своето подчинение спрямо
жив
отинския кръг, спрямо
жив
отинската глава, която по необходимост остава затворена в Зодиака, и това, което човекът прави, е че той изправя своята глава.
Ние видяхме, че що се отнася до „формата“, човек, така да се каже, се изтръгва от своето подчинение спрямо животинския кръг, спрямо животинската глава, която по необходимост остава затворена в Зодиака, и това, което човекът прави, е че той изправя своята глава.
Тази част от човека, а именно „полюсът-глава“, е изпълнен с такива сили, които клонят по-скоро към неорганичната, към неживата природа. В този полюс на човешкото тяло, малко или много, действува залязващият, умиращият живот. В този горен полюс както по отношение на формата, така и по отношение на самия живот човек се изтръгва и освобождава от връзките си спрямо Космоса, а като последица от това, че се изтръгва от тях, човек изпада в началния стадий на една „без жизненост“, в един вид каталепсия.
към текста >>
Тази част от човека, а именно „полюсът-глава“, е изпълнен с такива сили, които клонят по-скоро към неорганичната, към не
жив
ата природа.
Ние видяхме, че що се отнася до „формата“, човек, така да се каже, се изтръгва от своето подчинение спрямо животинския кръг, спрямо животинската глава, която по необходимост остава затворена в Зодиака, и това, което човекът прави, е че той изправя своята глава.
Тази част от човека, а именно „полюсът-глава“, е изпълнен с такива сили, които клонят по-скоро към неорганичната, към неживата природа.
В този полюс на човешкото тяло, малко или много, действува залязващият, умиращият живот. В този горен полюс както по отношение на формата, така и по отношение на самия живот човек се изтръгва и освобождава от връзките си спрямо Космоса, а като последица от това, че се изтръгва от тях, човек изпада в началния стадий на една „без жизненост“, в един вид каталепсия.
към текста >>
В този полюс на човешкото тяло, малко или много, действува залязващият, умиращият
жив
от.
Ние видяхме, че що се отнася до „формата“, човек, така да се каже, се изтръгва от своето подчинение спрямо животинския кръг, спрямо животинската глава, която по необходимост остава затворена в Зодиака, и това, което човекът прави, е че той изправя своята глава. Тази част от човека, а именно „полюсът-глава“, е изпълнен с такива сили, които клонят по-скоро към неорганичната, към неживата природа.
В този полюс на човешкото тяло, малко или много, действува залязващият, умиращият живот.
В този горен полюс както по отношение на формата, така и по отношение на самия живот човек се изтръгва и освобождава от връзките си спрямо Космоса, а като последица от това, че се изтръгва от тях, човек изпада в началния стадий на една „без жизненост“, в един вид каталепсия.
към текста >>
В този горен полюс както по отношение на формата, така и по отношение на самия
жив
от човек се изтръгва и освобождава от връзките си спрямо Космоса, а като последица от това, че се изтръгва от тях, човек изпада в началния стадий на една „без жизненост“, в един вид каталепсия.
Ние видяхме, че що се отнася до „формата“, човек, така да се каже, се изтръгва от своето подчинение спрямо животинския кръг, спрямо животинската глава, която по необходимост остава затворена в Зодиака, и това, което човекът прави, е че той изправя своята глава. Тази част от човека, а именно „полюсът-глава“, е изпълнен с такива сили, които клонят по-скоро към неорганичната, към неживата природа. В този полюс на човешкото тяло, малко или много, действува залязващият, умиращият живот.
В този горен полюс както по отношение на формата, така и по отношение на самия живот човек се изтръгва и освобождава от връзките си спрямо Космоса, а като последица от това, че се изтръгва от тях, човек изпада в началния стадий на една „без жизненост“, в един вид каталепсия.
към текста >>
И понеже човекът се обособява като една самостоятелна единица, понеже се изтръгва от Космоса, по време на своя
жив
от между раждането и смъртта, в известен смисъл той консервира тази неподвластна вече на Космоса „форма“ и от друга страна този умиращ, себе-минерализиращ
жив
от.
Точно „полюсът-глава“ ни отпраща назад към космическите простори на миналото. Ние знаем, че повечето сетива са разположени в главата. Знаем също, че сетивните органи са получили своята първа заложба още през епохата на Стария Сатурн. И ето защо нашите най-добре развити сетива имам пред вид също и сетивните образувания по време на Старото Слънце и Старата Луна ни връщат назад към най-ранните епохи от космическото развитие на Земята. Всяка част от човешката глава ни връща към миналото, и в известен смисъл може да се каже: доколкото в еволюцията на Земята се изгражда и минералното царство, човешката глава като най-древно образование взема най-интензивно участие в минерализацията на човека.
И понеже човекът се обособява като една самостоятелна единица, понеже се изтръгва от Космоса, по време на своя живот между раждането и смъртта, в известен смисъл той консервира тази неподвластна вече на Космоса „форма“ и от друга страна този умиращ, себе-минерализиращ живот.
Ето защо можем да обобщим: Ако човекът беше запазил своите животински форми, с други думи, ако неговата глава беше останала в принуждаващите сили на животинския кръг, в него щеше да клокочи онзи неудържимо вегетиращ живот, който е присъщ на животинската глава, и тогава в своята глава човекът щеше да представлява не друго, а една последица от своето космическо минало. В своята глава той щеше да носи непосредствените последици от цялото си досегашно космическо развитие. Обаче поради факта, че човекът се изтръгва и освобождава от силите на Зодиака, той разрушава, и в известен смисъл просто унищожава своето космическо минало.
към текста >>
Ето защо можем да обобщим: Ако човекът беше запазил своите
жив
отински форми, с други думи, ако неговата глава беше останала в принуждаващите сили на
жив
отинския кръг, в него щеше да клокочи онзи неудържимо вегетиращ
жив
от, който е присъщ на
жив
отинската глава, и тогава в своята глава човекът щеше да представлява не друго, а една последица от своето космическо минало.
Ние знаем, че повечето сетива са разположени в главата. Знаем също, че сетивните органи са получили своята първа заложба още през епохата на Стария Сатурн. И ето защо нашите най-добре развити сетива имам пред вид също и сетивните образувания по време на Старото Слънце и Старата Луна ни връщат назад към най-ранните епохи от космическото развитие на Земята. Всяка част от човешката глава ни връща към миналото, и в известен смисъл може да се каже: доколкото в еволюцията на Земята се изгражда и минералното царство, човешката глава като най-древно образование взема най-интензивно участие в минерализацията на човека. И понеже човекът се обособява като една самостоятелна единица, понеже се изтръгва от Космоса, по време на своя живот между раждането и смъртта, в известен смисъл той консервира тази неподвластна вече на Космоса „форма“ и от друга страна този умиращ, себе-минерализиращ живот.
Ето защо можем да обобщим: Ако човекът беше запазил своите животински форми, с други думи, ако неговата глава беше останала в принуждаващите сили на животинския кръг, в него щеше да клокочи онзи неудържимо вегетиращ живот, който е присъщ на животинската глава, и тогава в своята глава човекът щеше да представлява не друго, а една последица от своето космическо минало.
В своята глава той щеше да носи непосредствените последици от цялото си досегашно космическо развитие. Обаче поради факта, че човекът се изтръгва и освобождава от силите на Зодиака, той разрушава, и в известен смисъл просто унищожава своето космическо минало.
към текста >>
Но важното е, че по този начин в организма нахлува нещо, което се издига над минералната степен, нахлува нещо като един вид разпадане и анихилация на материалния
жив
от (рис. 17).
Изключително важно е да знаем това, за което говорихме вчера и завчера, изключително важно е да знаем как във формирането на своята глава, човекът общо взето унищожава своето космическо минало. Практически, в своята глава човекът се издига над типичните минерализиращи процеси до един вид фино и неуловимо „разреждане“ на материята. Естествено, органичните процеси действуват и в главата.
Но важното е, че по този начин в организма нахлува нещо, което се издига над минералната степен, нахлува нещо като един вид разпадане и анихилация на материалния живот (рис. 17).
Ако отправим ясен и точен поглед към човешката глава, трябва да заявим: Тази глава е огнището на един унищожителен процес, на един процес, който унищожава материята. Материалният свят бива разрушен и тъкмо по тази причина главата се явява като носител на индивидуалния душевен живот. Нека само добавим: именно само носител на индивидуалния душевен живот, защото по отношение на човешката глава материалистическите концепции са напълно погрешни. Поради присъствието на човешката глава в организма, човек става носител на мисловния живот, на представния живот, защото целият представен живот се основава на това, че материалният живот просто се, разрушава и разпилява. Обаче тъкмо поради обстоятелството, че материалният живот се разрушава и разпилява, настъпва един забележителен процес, който бих желал да илюстрирам пред Вас с помощта на един образ.
към текста >>
Материалният свят бива разрушен и тъкмо по тази причина главата се явява като носител на индивидуалния душевен
жив
от.
Изключително важно е да знаем това, за което говорихме вчера и завчера, изключително важно е да знаем как във формирането на своята глава, човекът общо взето унищожава своето космическо минало. Практически, в своята глава човекът се издига над типичните минерализиращи процеси до един вид фино и неуловимо „разреждане“ на материята. Естествено, органичните процеси действуват и в главата. Но важното е, че по този начин в организма нахлува нещо, което се издига над минералната степен, нахлува нещо като един вид разпадане и анихилация на материалния живот (рис. 17). Ако отправим ясен и точен поглед към човешката глава, трябва да заявим: Тази глава е огнището на един унищожителен процес, на един процес, който унищожава материята.
Материалният свят бива разрушен и тъкмо по тази причина главата се явява като носител на индивидуалния душевен живот.
Нека само добавим: именно само носител на индивидуалния душевен живот, защото по отношение на човешката глава материалистическите концепции са напълно погрешни. Поради присъствието на човешката глава в организма, човек става носител на мисловния живот, на представния живот, защото целият представен живот се основава на това, че материалният живот просто се, разрушава и разпилява. Обаче тъкмо поради обстоятелството, че материалният живот се разрушава и разпилява, настъпва един забележителен процес, който бих желал да илюстрирам пред Вас с помощта на един образ.
към текста >>
Нека само добавим: именно само носител на индивидуалния душевен
жив
от, защото по отношение на човешката глава материалистическите концепции са напълно погрешни.
Практически, в своята глава човекът се издига над типичните минерализиращи процеси до един вид фино и неуловимо „разреждане“ на материята. Естествено, органичните процеси действуват и в главата. Но важното е, че по този начин в организма нахлува нещо, което се издига над минералната степен, нахлува нещо като един вид разпадане и анихилация на материалния живот (рис. 17). Ако отправим ясен и точен поглед към човешката глава, трябва да заявим: Тази глава е огнището на един унищожителен процес, на един процес, който унищожава материята. Материалният свят бива разрушен и тъкмо по тази причина главата се явява като носител на индивидуалния душевен живот.
Нека само добавим: именно само носител на индивидуалния душевен живот, защото по отношение на човешката глава материалистическите концепции са напълно погрешни.
Поради присъствието на човешката глава в организма, човек става носител на мисловния живот, на представния живот, защото целият представен живот се основава на това, че материалният живот просто се, разрушава и разпилява. Обаче тъкмо поради обстоятелството, че материалният живот се разрушава и разпилява, настъпва един забележителен процес, който бих желал да илюстрирам пред Вас с помощта на един образ.
към текста >>
Поради присъствието на човешката глава в организма, човек става носител на мисловния
жив
от, на представния
жив
от, защото целият представен
жив
от се основава на това, че материалният
жив
от просто се, разрушава и разпилява.
Естествено, органичните процеси действуват и в главата. Но важното е, че по този начин в организма нахлува нещо, което се издига над минералната степен, нахлува нещо като един вид разпадане и анихилация на материалния живот (рис. 17). Ако отправим ясен и точен поглед към човешката глава, трябва да заявим: Тази глава е огнището на един унищожителен процес, на един процес, който унищожава материята. Материалният свят бива разрушен и тъкмо по тази причина главата се явява като носител на индивидуалния душевен живот. Нека само добавим: именно само носител на индивидуалния душевен живот, защото по отношение на човешката глава материалистическите концепции са напълно погрешни.
Поради присъствието на човешката глава в организма, човек става носител на мисловния живот, на представния живот, защото целият представен живот се основава на това, че материалният живот просто се, разрушава и разпилява.
Обаче тъкмо поради обстоятелството, че материалният живот се разрушава и разпилява, настъпва един забележителен процес, който бих желал да илюстрирам пред Вас с помощта на един образ.
към текста >>
Обаче тъкмо поради обстоятелството, че материалният
жив
от се разрушава и разпилява, настъпва един забележителен процес, който бих желал да илюстрирам пред Вас с помощта на един образ.
Но важното е, че по този начин в организма нахлува нещо, което се издига над минералната степен, нахлува нещо като един вид разпадане и анихилация на материалния живот (рис. 17). Ако отправим ясен и точен поглед към човешката глава, трябва да заявим: Тази глава е огнището на един унищожителен процес, на един процес, който унищожава материята. Материалният свят бива разрушен и тъкмо по тази причина главата се явява като носител на индивидуалния душевен живот. Нека само добавим: именно само носител на индивидуалния душевен живот, защото по отношение на човешката глава материалистическите концепции са напълно погрешни. Поради присъствието на човешката глава в организма, човек става носител на мисловния живот, на представния живот, защото целият представен живот се основава на това, че материалният живот просто се, разрушава и разпилява.
Обаче тъкмо поради обстоятелството, че материалният живот се разрушава и разпилява, настъпва един забележителен процес, който бих желал да илюстрирам пред Вас с помощта на един образ.
към текста >>
Когато с помощта на обикновеното съзнание Вие осмисляте една мисъл или една представа, цялото „осъзнаване“ на тази мисъл или представа се дължи на онова „нахлуване“ в Космоса, за което говорихме вчера и завчера, при което материалният свят изгубва всякакво значение, а човекът е постоянно принуждаван да „съ
жив
ява“ своята глава, защото всичките и съставни части се намират в постоянен упадък, в разрушение, в непресекваща смърт.
Така стоят нещата и с процесите на мисленето.
Когато с помощта на обикновеното съзнание Вие осмисляте една мисъл или една представа, цялото „осъзнаване“ на тази мисъл или представа се дължи на онова „нахлуване“ в Космоса, за което говорихме вчера и завчера, при което материалният свят изгубва всякакво значение, а човекът е постоянно принуждаван да „съживява“ своята глава, защото всичките и съставни части се намират в постоянен упадък, в разрушение, в непресекваща смърт.
И доколкото трае тази непресекваща смърт, етерният образ на главата се издига нагоре (рис. 17, външната червена защрихована линия) и това издигане на етерната глава представлява моментът, когато човек „осъзнава“ мислите. Доколкото материалният свят се намира в разрушение и остават само етерните преобразувания, дотолкова човек има по съзнателен начин своите мисли и представи.
към текста >>
И доколкото
жив
еем в сетивата, ние сме изправени пред един вид свободен етерен процес, който се разиграва в сетивната сфера.
Вие помните моите думи: В сетивните органи съществува малко или много нещо като един физикален апарат. Окото например е физикален апарат, проникнат от силите на човешкото етерно тяло. Така стоят нещата и с останалите части на главата, например с нервната тъкан. Ето защо сега можем да обобщим моля Ви да вникнете с пределна точност в изречението, което ще кажа: В сетивата, или още по-добре, в сетивата, които са разположени в човешката глава докато трае актът на възприятието -, се обособява една етерна същност.
И доколкото живеем в сетивата, ние сме изправени пред един вид свободен етерен процес, който се разиграва в сетивната сфера.
към текста >>
Знаем, че нервната област е едно продължение на сетивната област в посока навътре, а тъкмо нервната област свързва много по-интимно етерното тяло с материята, макар и нашият цялостен нервен
жив
от непрекъснато да се бори за превръщането си в сетивен
жив
от.
Знаем, че нервната област е едно продължение на сетивната област в посока навътре, а тъкмо нервната област свързва много по-интимно етерното тяло с материята, макар и нашият цялостен нервен живот непрекъснато да се бори за превръщането си в сетивен живот.
Моля Ви да си представите: Ето, сега Вие виждате, да кажем една цветна повърхност. Първоначално Вие имате сетивното възприятие, това е така, защото етерното тяло свободно се движи и пулсира в нас. Ако сега се абстрахирате от сетивното възприятие и се оставите на нервния живот, цялата Ви нервна същност ще поиска да се превърне в сетивна същност; в този миг към Вашето съзнание се присъединява „представата“. Бихме могли да кажем: Доколкото човекът е изграден от нервните процеси, доколкото е, така да се каже, „нервен човек“, в областта на представите той непрекъснато се превръща в едно сетивно същество.
към текста >>
Ако сега се абстрахирате от сетивното възприятие и се оставите на нервния
жив
от, цялата Ви нервна същност ще поиска да се превърне в сетивна същност; в този миг към Вашето съзнание се присъединява „представата“.
Знаем, че нервната област е едно продължение на сетивната област в посока навътре, а тъкмо нервната област свързва много по-интимно етерното тяло с материята, макар и нашият цялостен нервен живот непрекъснато да се бори за превръщането си в сетивен живот. Моля Ви да си представите: Ето, сега Вие виждате, да кажем една цветна повърхност. Първоначално Вие имате сетивното възприятие, това е така, защото етерното тяло свободно се движи и пулсира в нас.
Ако сега се абстрахирате от сетивното възприятие и се оставите на нервния живот, цялата Ви нервна същност ще поиска да се превърне в сетивна същност; в този миг към Вашето съзнание се присъединява „представата“.
Бихме могли да кажем: Доколкото човекът е изграден от нервните процеси, доколкото е, така да се каже, „нервен човек“, в областта на представите той непрекъснато се превръща в едно сетивно същество.
към текста >>
И едва тогава той има вече из
жив
яването?
Те биха искали да станат изцяло око или ухо и т.н. И за да не се случи това, те биват проникнати от виталния принцип, от жизнения принцип, който напира от останалия организъм. Човекът, така да се каже, позволява на представите да отлетят. Нека отново обобщим: В „полюса-глава“ човекът унищожава своето минало. Като нервно-сетивен човек, той става, ако ми позволите този израз, носител на образи.
И едва тогава той има вече изживяването?
наречено „образ“; образът, който се носи и плува в етерния свят.
към текста >>
Вие виждате, скъпи мои приятели, че ако следваме антропософските духовно-научни принципи, можем да опишем мисловния
жив
от така както възниква в нашето съзнание извънредно точно.
Вие виждате, скъпи мои приятели, че ако следваме антропософските духовно-научни принципи, можем да опишем мисловния живот така както възниква в нашето съзнание извънредно точно.
И за всеки, който се стреми към Антропософията, е просто необходимо да знае как всъщност протича животът на мислите в наше то съзнание.
към текста >>
И за всеки, който се стреми към Антропософията, е просто необходимо да знае как всъщност протича
жив
отът на мислите в наше то съзнание.
Вие виждате, скъпи мои приятели, че ако следваме антропософските духовно-научни принципи, можем да опишем мисловния живот така както възниква в нашето съзнание извънредно точно.
И за всеки, който се стреми към Антропософията, е просто необходимо да знае как всъщност протича животът на мислите в наше то съзнание.
към текста >>
По този начин тя се издига над
жив
отинската глава, така че той ако мога така да кажа се доближава към човешката вертикала, докато
жив
отното остава затворено в рамките на
жив
отинския кръг.
Когато човекът развива формата на своята глава, в същото време той е изложен на онези сили, който действуват в нашата епоха докато Слънцето минава през знака на Рибите, Овена, Телеца и т.н. Обаче, както вече казах, човекът изправя своята глава.
По този начин тя се издига над животинската глава, така че той ако мога така да кажа се доближава към човешката вертикала, докато животното остава затворено в рамките на животинския кръг.
към текста >>
Ако размишляваме правилно върху
жив
ота, можем да заявим: В „полюса-глава“
жив
отът се развива както видяхме вчера под въздействието на външните планети Сатурн и Юпитер.
Ако размишляваме правилно върху живота, можем да заявим: В „полюса-глава“ животът се развива както видяхме вчера под въздействието на външните планети Сатурн и Юпитер.
Но сега става следното. Ако те никога не биха били покрити от Слънцето припомнете си това, което казах вчера за Сатурн и Юпитер тогава целият нервен живот би поискал да се превърне в сетивен живот. Човекът би имал например някакво зрително усещане и то веднага би се устремило да навлезе в нервния живот; човекът би имал някакво слухово усещане и то също би се устремило да навлезе в нервния живот така че целият сетивен живот на 12-те сетива би искал да нахлуе стихийно и хаотично в нервния живот.
към текста >>
Ако те никога не биха били покрити от Слънцето припомнете си това, което казах вчера за Сатурн и Юпитер тогава целият нервен
жив
от би поискал да се превърне в сетивен
жив
от.
Ако размишляваме правилно върху живота, можем да заявим: В „полюса-глава“ животът се развива както видяхме вчера под въздействието на външните планети Сатурн и Юпитер. Но сега става следното.
Ако те никога не биха били покрити от Слънцето припомнете си това, което казах вчера за Сатурн и Юпитер тогава целият нервен живот би поискал да се превърне в сетивен живот.
Човекът би имал например някакво зрително усещане и то веднага би се устремило да навлезе в нервния живот; човекът би имал някакво слухово усещане и то също би се устремило да навлезе в нервния живот така че целият сетивен живот на 12-те сетива би искал да нахлуе стихийно и хаотично в нервния живот.
към текста >>
Човекът би имал например някакво зрително усещане и то веднага би се устремило да навлезе в нервния
жив
от; човекът би имал някакво слухово усещане и то също би се устремило да навлезе в нервния
жив
от така че целият сетивен
жив
от на 12-те сетива би искал да нахлуе стихийно и хаотично в нервния
жив
от.
Ако размишляваме правилно върху живота, можем да заявим: В „полюса-глава“ животът се развива както видяхме вчера под въздействието на външните планети Сатурн и Юпитер. Но сега става следното. Ако те никога не биха били покрити от Слънцето припомнете си това, което казах вчера за Сатурн и Юпитер тогава целият нервен живот би поискал да се превърне в сетивен живот.
Човекът би имал например някакво зрително усещане и то веднага би се устремило да навлезе в нервния живот; човекът би имал някакво слухово усещане и то също би се устремило да навлезе в нервния живот така че целият сетивен живот на 12-те сетива би искал да нахлуе стихийно и хаотично в нервния живот.
към текста >>
Благодарение на факта, че тези най-външни планети могат по един или друг начин да бъдат покрити, нервният
жив
от се обособява и отделя от сетивния
жив
от, а самият човек, както вече казах, е в състояние да действува съзнателно в своя мисловен и представен
жив
от, да си спомня, да „подтиска“ представите и т.н.
Благодарение на факта, че тези най-външни планети могат по един или друг начин да бъдат покрити, нервният живот се обособява и отделя от сетивния живот, а самият човек, както вече казах, е в състояние да действува съзнателно в своя мисловен и представен живот, да си спомня, да „подтиска“ представите и т.н.
към текста >>
Нервният организъм е още по-плътно свързан с тялото и там сетивният
жив
от е отслабен.
Нека да продължим: По време на възприятието, в сетивата започват да пулсират етерните сили.
Нервният организъм е още по-плътно свързан с тялото и там сетивният живот е отслабен.
Но като цяло, нервно-сетивният живот получава един образен характер, понеже онези действуващи фактори имащи не образен, а материален характер биват унищожени чрез изправянето на човека по човешката вертикала, докато животното остава затворено в животинския кръг. Животното има само съноподобни представи, а не образни представи като човека. Впрочем съноподобните представи са нещо, което блика от виталния принцип на организма, докато образните пред стави са извлечени в свободния етерен живот, който не е вече свързан с физическото тяло. Тук обаче трябва да изтъкнем и нещо друго. В резултат на това, че човек изправя своята глава и така да се каже „преодолява“ животинския кръг с неговите закономерности и образи, в човека и по-точно в „полюса-глава“, възниква един свободен етерен живот; и сега този свободен етерен живот се пронизва от астралното тяло, пронизва се от Азът, които по този начин се включват в мисловното и представно „трептене“ на етерното тяло.
към текста >>
Но като цяло, нервно-сетивният
жив
от получава един образен характер, понеже онези действуващи фактори имащи не образен, а материален характер биват унищожени чрез изправянето на човека по човешката вертикала, докато
жив
отното остава затворено в
жив
отинския кръг.
Нека да продължим: По време на възприятието, в сетивата започват да пулсират етерните сили. Нервният организъм е още по-плътно свързан с тялото и там сетивният живот е отслабен.
Но като цяло, нервно-сетивният живот получава един образен характер, понеже онези действуващи фактори имащи не образен, а материален характер биват унищожени чрез изправянето на човека по човешката вертикала, докато животното остава затворено в животинския кръг.
Животното има само съноподобни представи, а не образни представи като човека. Впрочем съноподобните представи са нещо, което блика от виталния принцип на организма, докато образните пред стави са извлечени в свободния етерен живот, който не е вече свързан с физическото тяло. Тук обаче трябва да изтъкнем и нещо друго. В резултат на това, че човек изправя своята глава и така да се каже „преодолява“ животинския кръг с неговите закономерности и образи, в човека и по-точно в „полюса-глава“, възниква един свободен етерен живот; и сега този свободен етерен живот се пронизва от астралното тяло, пронизва се от Азът, които по този начин се включват в мисловното и представно „трептене“ на етерното тяло.
към текста >>
Жив
отното има само съноподобни представи, а не образни представи като човека.
Нека да продължим: По време на възприятието, в сетивата започват да пулсират етерните сили. Нервният организъм е още по-плътно свързан с тялото и там сетивният живот е отслабен. Но като цяло, нервно-сетивният живот получава един образен характер, понеже онези действуващи фактори имащи не образен, а материален характер биват унищожени чрез изправянето на човека по човешката вертикала, докато животното остава затворено в животинския кръг.
Животното има само съноподобни представи, а не образни представи като човека.
Впрочем съноподобните представи са нещо, което блика от виталния принцип на организма, докато образните пред стави са извлечени в свободния етерен живот, който не е вече свързан с физическото тяло. Тук обаче трябва да изтъкнем и нещо друго. В резултат на това, че човек изправя своята глава и така да се каже „преодолява“ животинския кръг с неговите закономерности и образи, в човека и по-точно в „полюса-глава“, възниква един свободен етерен живот; и сега този свободен етерен живот се пронизва от астралното тяло, пронизва се от Азът, които по този начин се включват в мисловното и представно „трептене“ на етерното тяло.
към текста >>
Впрочем съноподобните представи са нещо, което блика от виталния принцип на организма, докато образните пред стави са извлечени в свободния етерен
жив
от, който не е вече свързан с физическото тяло.
Нека да продължим: По време на възприятието, в сетивата започват да пулсират етерните сили. Нервният организъм е още по-плътно свързан с тялото и там сетивният живот е отслабен. Но като цяло, нервно-сетивният живот получава един образен характер, понеже онези действуващи фактори имащи не образен, а материален характер биват унищожени чрез изправянето на човека по човешката вертикала, докато животното остава затворено в животинския кръг. Животното има само съноподобни представи, а не образни представи като човека.
Впрочем съноподобните представи са нещо, което блика от виталния принцип на организма, докато образните пред стави са извлечени в свободния етерен живот, който не е вече свързан с физическото тяло.
Тук обаче трябва да изтъкнем и нещо друго. В резултат на това, че човек изправя своята глава и така да се каже „преодолява“ животинския кръг с неговите закономерности и образи, в човека и по-точно в „полюса-глава“, възниква един свободен етерен живот; и сега този свободен етерен живот се пронизва от астралното тяло, пронизва се от Азът, които по този начин се включват в мисловното и представно „трептене“ на етерното тяло.
към текста >>
В резултат на това, че човек изправя своята глава и така да се каже „преодолява“
жив
отинския кръг с неговите закономерности и образи, в човека и по-точно в „полюса-глава“, възниква един свободен етерен
жив
от; и сега този свободен етерен
жив
от се пронизва от астралното тяло, пронизва се от Азът, които по този начин се включват в мисловното и представно „трептене“ на етерното тяло.
Нервният организъм е още по-плътно свързан с тялото и там сетивният живот е отслабен. Но като цяло, нервно-сетивният живот получава един образен характер, понеже онези действуващи фактори имащи не образен, а материален характер биват унищожени чрез изправянето на човека по човешката вертикала, докато животното остава затворено в животинския кръг. Животното има само съноподобни представи, а не образни представи като човека. Впрочем съноподобните представи са нещо, което блика от виталния принцип на организма, докато образните пред стави са извлечени в свободния етерен живот, който не е вече свързан с физическото тяло. Тук обаче трябва да изтъкнем и нещо друго.
В резултат на това, че човек изправя своята глава и така да се каже „преодолява“ животинския кръг с неговите закономерности и образи, в човека и по-точно в „полюса-глава“, възниква един свободен етерен живот; и сега този свободен етерен живот се пронизва от астралното тяло, пронизва се от Азът, които по този начин се включват в мисловното и представно „трептене“ на етерното тяло.
към текста >>
Всичко това ни помага да разберем душевния
жив
от ние вече знаем, че тъкмо мисловният
жив
от на човека е нещо душевно, с други думи той просто не участвува в материалния
жив
от.
Всичко това ни помага да разберем душевния живот ние вече знаем, че тъкмо мисловният живот на човека е нещо душевно, с други думи той просто не участвува в материалния живот.
към текста >>
Жив
отното остава под въздействията на Стрелеца, Козирога, Водолея, Рибите.
Нека да продължим нататък. Завчера показахме как човек развива и своя друг полюс. Видяхме как той напредва в своята външна активност именно като „двигателно-веществообменен човек“, като „двигателен човек“ или „човек-крайници“. Аз посочих и за тази цел трябваше да си припомним подробности от най-древните епохи как човек напредва в своята външна активност като ловец, като скотовъд, като земеделец и като един кръстосващ по морета и океани търговец. Да, човекът упорствува в тези свои „професии“ и набира сили, защото постепенно се освобождава от влиянията на зодиакалните съзвездия.
Животното остава под въздействията на Стрелеца, Козирога, Водолея, Рибите.
По тази причина животните изграждат своята форма, такава каквато е: Замислена и осъществена според земния физически план. Ако сериозно проучваме животинския кръг, ние трябва да си отговорим на въпроса, защо животните изграждат своята двигателно-веществообменна система точно по този начин. Човекът също изгражда своята двигателна система в съответствие с физическия земен план, дори и когато Земята за определено време се намира там, в северната хемисфера на животинския кръг. Дори и само в географски смисъл, различните области на Земята се населяват по различен начин. Обаче това, което е изградил на едно място, човек може да го пренесе на друго.
към текста >>
По тази причина
жив
отните изграждат своята форма, такава каквато е: Замислена и осъществена според земния физически план.
Завчера показахме как човек развива и своя друг полюс. Видяхме как той напредва в своята външна активност именно като „двигателно-веществообменен човек“, като „двигателен човек“ или „човек-крайници“. Аз посочих и за тази цел трябваше да си припомним подробности от най-древните епохи как човек напредва в своята външна активност като ловец, като скотовъд, като земеделец и като един кръстосващ по морета и океани търговец. Да, човекът упорствува в тези свои „професии“ и набира сили, защото постепенно се освобождава от влиянията на зодиакалните съзвездия. Животното остава под въздействията на Стрелеца, Козирога, Водолея, Рибите.
По тази причина животните изграждат своята форма, такава каквато е: Замислена и осъществена според земния физически план.
Ако сериозно проучваме животинския кръг, ние трябва да си отговорим на въпроса, защо животните изграждат своята двигателно-веществообменна система точно по този начин. Човекът също изгражда своята двигателна система в съответствие с физическия земен план, дори и когато Земята за определено време се намира там, в северната хемисфера на животинския кръг. Дори и само в географски смисъл, различните области на Земята се населяват по различен начин. Обаче това, което е изградил на едно място, човек може да го пренесе на друго. Качествата, които са развити тук, имат своя произход в миналите епохи; а за съвременната епоха е характерно, че Земята е пълна с различни и смесени човешки форми; и ако някой изучава днес географията, той няма да стигне до една ясна представа за връзките между човека и Микрокосмоса.
към текста >>
Ако сериозно проучваме
жив
отинския кръг, ние трябва да си отговорим на въпроса, защо
жив
отните изграждат своята двигателно-веществообменна система точно по този начин.
Видяхме как той напредва в своята външна активност именно като „двигателно-веществообменен човек“, като „двигателен човек“ или „човек-крайници“. Аз посочих и за тази цел трябваше да си припомним подробности от най-древните епохи как човек напредва в своята външна активност като ловец, като скотовъд, като земеделец и като един кръстосващ по морета и океани търговец. Да, човекът упорствува в тези свои „професии“ и набира сили, защото постепенно се освобождава от влиянията на зодиакалните съзвездия. Животното остава под въздействията на Стрелеца, Козирога, Водолея, Рибите. По тази причина животните изграждат своята форма, такава каквато е: Замислена и осъществена според земния физически план.
Ако сериозно проучваме животинския кръг, ние трябва да си отговорим на въпроса, защо животните изграждат своята двигателно-веществообменна система точно по този начин.
Човекът също изгражда своята двигателна система в съответствие с физическия земен план, дори и когато Земята за определено време се намира там, в северната хемисфера на животинския кръг. Дори и само в географски смисъл, различните области на Земята се населяват по различен начин. Обаче това, което е изградил на едно място, човек може да го пренесе на друго. Качествата, които са развити тук, имат своя произход в миналите епохи; а за съвременната епоха е характерно, че Земята е пълна с различни и смесени човешки форми; и ако някой изучава днес географията, той няма да стигне до една ясна представа за връзките между човека и Микрокосмоса. Човекът се освобождава и изтръгва от затворената линия на животинския кръг.
към текста >>
Човекът също изгражда своята двигателна система в съответствие с физическия земен план, дори и когато Земята за определено време се намира там, в северната хемисфера на
жив
отинския кръг.
Аз посочих и за тази цел трябваше да си припомним подробности от най-древните епохи как човек напредва в своята външна активност като ловец, като скотовъд, като земеделец и като един кръстосващ по морета и океани търговец. Да, човекът упорствува в тези свои „професии“ и набира сили, защото постепенно се освобождава от влиянията на зодиакалните съзвездия. Животното остава под въздействията на Стрелеца, Козирога, Водолея, Рибите. По тази причина животните изграждат своята форма, такава каквато е: Замислена и осъществена според земния физически план. Ако сериозно проучваме животинския кръг, ние трябва да си отговорим на въпроса, защо животните изграждат своята двигателно-веществообменна система точно по този начин.
Човекът също изгражда своята двигателна система в съответствие с физическия земен план, дори и когато Земята за определено време се намира там, в северната хемисфера на животинския кръг.
Дори и само в географски смисъл, различните области на Земята се населяват по различен начин. Обаче това, което е изградил на едно място, човек може да го пренесе на друго. Качествата, които са развити тук, имат своя произход в миналите епохи; а за съвременната епоха е характерно, че Земята е пълна с различни и смесени човешки форми; и ако някой изучава днес географията, той няма да стигне до една ясна представа за връзките между човека и Микрокосмоса. Човекът се освобождава и изтръгва от затворената линия на животинския кръг. Той се приближава към човешката вертикала, към отвесната човешка ос.
към текста >>
Човекът се освобождава и изтръгва от затворената линия на
жив
отинския кръг.
Ако сериозно проучваме животинския кръг, ние трябва да си отговорим на въпроса, защо животните изграждат своята двигателно-веществообменна система точно по този начин. Човекът също изгражда своята двигателна система в съответствие с физическия земен план, дори и когато Земята за определено време се намира там, в северната хемисфера на животинския кръг. Дори и само в географски смисъл, различните области на Земята се населяват по различен начин. Обаче това, което е изградил на едно място, човек може да го пренесе на друго. Качествата, които са развити тук, имат своя произход в миналите епохи; а за съвременната епоха е характерно, че Земята е пълна с различни и смесени човешки форми; и ако някой изучава днес географията, той няма да стигне до една ясна представа за връзките между човека и Микрокосмоса.
Човекът се освобождава и изтръгва от затворената линия на животинския кръг.
Той се приближава към човешката вертикала, към отвесната човешка ос. По отношение на своята форма, човекът остава изложен под въздействията на животинския кръг; по отношение на „полюса-глава“ остава под въздействието на външните планети, но доколкото е стъпил на Земята и доколкото самият той е покрит от Земята, човекът се освобождава както от планетарните, така и от зодиакалните въздействия. Сатурн и Юпитер изпра щат своите лъчи към Земята, те действуват върху човека. Човекът, който в своята глава притежава един образен живот, приема в себе си също и образите на тези звездни светове; доколкото развива живота в „полюса-глава“, той приема в себе си и образите от Космоса, от Макрокосмоса.
към текста >>
По отношение на своята форма, човекът остава изложен под въздействията на
жив
отинския кръг; по отношение на „полюса-глава“ остава под въздействието на външните планети, но доколкото е стъпил на Земята и доколкото самият той е покрит от Земята, човекът се освобождава както от планетарните, така и от зодиакалните въздействия.
Дори и само в географски смисъл, различните области на Земята се населяват по различен начин. Обаче това, което е изградил на едно място, човек може да го пренесе на друго. Качествата, които са развити тук, имат своя произход в миналите епохи; а за съвременната епоха е характерно, че Земята е пълна с различни и смесени човешки форми; и ако някой изучава днес географията, той няма да стигне до една ясна представа за връзките между човека и Микрокосмоса. Човекът се освобождава и изтръгва от затворената линия на животинския кръг. Той се приближава към човешката вертикала, към отвесната човешка ос.
По отношение на своята форма, човекът остава изложен под въздействията на животинския кръг; по отношение на „полюса-глава“ остава под въздействието на външните планети, но доколкото е стъпил на Земята и доколкото самият той е покрит от Земята, човекът се освобождава както от планетарните, така и от зодиакалните въздействия.
Сатурн и Юпитер изпра щат своите лъчи към Земята, те действуват върху човека. Човекът, който в своята глава притежава един образен живот, приема в себе си също и образите на тези звездни светове; доколкото развива живота в „полюса-глава“, той приема в себе си и образите от Космоса, от Макрокосмоса.
към текста >>
Човекът, който в своята глава притежава един образен
жив
от, приема в себе си също и образите на тези звездни светове; доколкото развива
жив
ота в „полюса-глава“, той приема в себе си и образите от Космоса, от Макрокосмоса.
Качествата, които са развити тук, имат своя произход в миналите епохи; а за съвременната епоха е характерно, че Земята е пълна с различни и смесени човешки форми; и ако някой изучава днес географията, той няма да стигне до една ясна представа за връзките между човека и Микрокосмоса. Човекът се освобождава и изтръгва от затворената линия на животинския кръг. Той се приближава към човешката вертикала, към отвесната човешка ос. По отношение на своята форма, човекът остава изложен под въздействията на животинския кръг; по отношение на „полюса-глава“ остава под въздействието на външните планети, но доколкото е стъпил на Земята и доколкото самият той е покрит от Земята, човекът се освобождава както от планетарните, така и от зодиакалните въздействия. Сатурн и Юпитер изпра щат своите лъчи към Земята, те действуват върху човека.
Човекът, който в своята глава притежава един образен живот, приема в себе си също и образите на тези звездни светове; доколкото развива живота в „полюса-глава“, той приема в себе си и образите от Космоса, от Макрокосмоса.
към текста >>
Ако човекът би застанал на една прозрачна Земя, така че върху него биха действували
жив
отинският кръг и планетарните движения откъм другата страна на Земята, тогава той не би бил в състояние да разгърне каквато и да е самостоятелна инициатива.
Ние казахме, че в „полюса-глава“ човек унищожава своето минало. За „полюса-крайници“ важи обратното.
Ако човекът би застанал на една прозрачна Земя, така че върху него биха действували животинският кръг и планетарните движения откъм другата страна на Земята, тогава той не би бил в състояние да разгърне каквато и да е самостоятелна инициатива.
Той би останал под категоричните и принуждаващи въздействия на планетите и съзвездията. Той стига до свободното разгръщане на своята инициатива само поради факта, че Земята покрива тези планетарни и зодиакални въздействия. Но освен това, ако би бил напълно изложен на тези въздействия, в хода на повтарящите се земни животи особено в своята двигателно-веществообменна система той би развил един прекалено ригиден, прекалено втвърден живот. Той не би могъл да разгражда, да разпилява материята; органичната материя би се вроговила. Човекът би имал съвсем друг вид крайници, наподобяващи конско копито.
към текста >>
Но освен това, ако би бил напълно изложен на тези въздействия, в хода на повтарящите се земни
жив
оти особено в своята двигателно-веществообменна система той би развил един прекалено ригиден, прекалено втвърден
жив
от.
Ние казахме, че в „полюса-глава“ човек унищожава своето минало. За „полюса-крайници“ важи обратното. Ако човекът би застанал на една прозрачна Земя, така че върху него биха действували животинският кръг и планетарните движения откъм другата страна на Земята, тогава той не би бил в състояние да разгърне каквато и да е самостоятелна инициатива. Той би останал под категоричните и принуждаващи въздействия на планетите и съзвездията. Той стига до свободното разгръщане на своята инициатива само поради факта, че Земята покрива тези планетарни и зодиакални въздействия.
Но освен това, ако би бил напълно изложен на тези въздействия, в хода на повтарящите се земни животи особено в своята двигателно-веществообменна система той би развил един прекалено ригиден, прекалено втвърден живот.
Той не би могъл да разгражда, да разпилява материята; органичната материя би се вроговила. Човекът би имал съвсем друг вид крайници, наподобяващи конско копито. И човекът е избавен от това вроговяване само поради факта, че той не остава в животинския кръг, а изправя главата си и непрекъснато се стреми към отвесната човешка ос.
към текста >>
И човекът е избавен от това вроговяване само поради факта, че той не остава в
жив
отинския кръг, а изправя главата си и непрекъснато се стреми към отвесната човешка ос.
Той би останал под категоричните и принуждаващи въздействия на планетите и съзвездията. Той стига до свободното разгръщане на своята инициатива само поради факта, че Земята покрива тези планетарни и зодиакални въздействия. Но освен това, ако би бил напълно изложен на тези въздействия, в хода на повтарящите се земни животи особено в своята двигателно-веществообменна система той би развил един прекалено ригиден, прекалено втвърден живот. Той не би могъл да разгражда, да разпилява материята; органичната материя би се вроговила. Човекът би имал съвсем друг вид крайници, наподобяващи конско копито.
И човекът е избавен от това вроговяване само поради факта, че той не остава в животинския кръг, а изправя главата си и непрекъснато се стреми към отвесната човешка ос.
към текста >>
И само поради обстоятелството, че задържаме нашите крайници, можем да развием в тях онази воля, която после ще се прояви като една от най-важните заложби за следващите земни
жив
оти.
В другия полюс, наречен от нас „веществообмен-крайници“ или „двигателно-веществообменен полюс“, човек се развива по такъв начин, че не позволява на материята да стигне до пълна космическа зрелост. Тя изостава, защото човек я задържа. И ние притежаваме пръсти, палци и т.н., само защото не сме позволили на нашите крайници да израснат според техните собствени намерения. Ако бихме ги оставили да израснат свободно, те не само биха завършвали с нокти; те целите биха се превърнали в огромни и вроговени остриета. Ние, така да се каже, ги задържаме на една по-ранна степен.
И само поради обстоятелството, че задържаме нашите крайници, можем да развием в тях онази воля, която после ще се прояви като една от най-важните заложби за следващите земни животи.
Ако ние бихме позволили самостоятелното развитие на двигателно-веществообменния човек, тогава животът щеше да приключи в рамките на една единствена наша инкарнация. Ние съхраняваме онова, което ще пренесем в бъдещето не по друг начин, а като не позволяваме на двигателно-веществообменния човек да се развие според неговите собствени намерения.
към текста >>
Ако ние бихме позволили самостоятелното развитие на двигателно-веществообменния човек, тогава
жив
отът щеше да приключи в рамките на една единствена наша инкарнация.
Тя изостава, защото човек я задържа. И ние притежаваме пръсти, палци и т.н., само защото не сме позволили на нашите крайници да израснат според техните собствени намерения. Ако бихме ги оставили да израснат свободно, те не само биха завършвали с нокти; те целите биха се превърнали в огромни и вроговени остриета. Ние, така да се каже, ги задържаме на една по-ранна степен. И само поради обстоятелството, че задържаме нашите крайници, можем да развием в тях онази воля, която после ще се прояви като една от най-важните заложби за следващите земни животи.
Ако ние бихме позволили самостоятелното развитие на двигателно-веществообменния човек, тогава животът щеше да приключи в рамките на една единствена наша инкарнация.
Ние съхраняваме онова, което ще пренесем в бъдещето не по друг начин, а като не позволяваме на двигателно-веществообменния човек да се развие според неговите собствени намерения.
към текста >>
В този долен край на човешката фигура, нещата изглеждат обратно: Докато в „мисловния полюс“ душевният
жив
от се проявява като образен
жив
от, в „двигателния полюс“ грубо казано
жив
отът остава като една млада плът,
жив
отът остава млад, органически-материално млад.
В този долен край на човешката фигура, нещата изглеждат обратно: Докато в „мисловния полюс“ душевният живот се проявява като образен живот, в „двигателния полюс“ грубо казано животът остава като една млада плът, животът остава млад, органически-материално млад.
Той не остарява, не се вроговява, а ос тава млад. Поради обстоятелството, че остава млад, материята вече може да се разпадне; образът на „младостта“ минава през смъртта и стига до следващия земен живот. Да, тук долу е полюсът на волята. Сега обаче ние трябва да заявим: Волевият полюс или полюсът на волята при човека, представлява един незавършен органически процес, едно незавършено органическо образувание. И какво можем да си представим под един „незавършен органически процес“?
към текста >>
Поради обстоятелството, че остава млад, материята вече може да се разпадне; образът на „младостта“ минава през смъртта и стига до следващия земен
жив
от.
В този долен край на човешката фигура, нещата изглеждат обратно: Докато в „мисловния полюс“ душевният живот се проявява като образен живот, в „двигателния полюс“ грубо казано животът остава като една млада плът, животът остава млад, органически-материално млад. Той не остарява, не се вроговява, а ос тава млад.
Поради обстоятелството, че остава млад, материята вече може да се разпадне; образът на „младостта“ минава през смъртта и стига до следващия земен живот.
Да, тук долу е полюсът на волята. Сега обаче ние трябва да заявим: Волевият полюс или полюсът на волята при човека, представлява един незавършен органически процес, едно незавършено органическо образувание. И какво можем да си представим под един „незавършен органически процес“? Зародишът! Защото тъкмо зародишът
към текста >>
Тук (горе) ние можем да кажем: Ние душевно из
жив
яваме чисто етерния свят, образа.
може да продължи своето развитие. Докато в горния край на човешката фигура, където е „полюсът-глава“, ние имаме нещо като черупка на стрида, нещо, което се обособява като материя и е чиста материя, то долу при „полюса-крайници“ имаме един вид зародиш.
Тук (горе) ние можем да кажем: Ние душевно изживяваме чисто етерния свят, образа.
Тук (долу) ние изживяваме не образа, а зараждащия се живот. Тук ние изживяваме нашата здрава свързаност с материята. Ние сме в състояние да движим нашите крайници, защото сме свързани с материята. Доколкото в главата човек превръща своите сетива в крайници и доколкото по отношение на главата сам става двигателно-веществообменен човек, там, в главата, той не може да движи нищо. Всяка отделна част на човека пронизва всички други части; в известен смисъл очите са ръце, доколкото те могат да се движат и опипват предметите; обаче в главата далеч не всичко е подвижно, главата е най-вече неподвижна, и мозъчните гънки например са лишени от всякакви произволни движения.
към текста >>
Тук (долу) ние из
жив
яваме не образа, а зараждащия се
жив
от.
може да продължи своето развитие. Докато в горния край на човешката фигура, където е „полюсът-глава“, ние имаме нещо като черупка на стрида, нещо, което се обособява като материя и е чиста материя, то долу при „полюса-крайници“ имаме един вид зародиш. Тук (горе) ние можем да кажем: Ние душевно изживяваме чисто етерния свят, образа.
Тук (долу) ние изживяваме не образа, а зараждащия се живот.
Тук ние изживяваме нашата здрава свързаност с материята. Ние сме в състояние да движим нашите крайници, защото сме свързани с материята. Доколкото в главата човек превръща своите сетива в крайници и доколкото по отношение на главата сам става двигателно-веществообменен човек, там, в главата, той не може да движи нищо. Всяка отделна част на човека пронизва всички други части; в известен смисъл очите са ръце, доколкото те могат да се движат и опипват предметите; обаче в главата далеч не всичко е подвижно, главата е най-вече неподвижна, и мозъчните гънки например са лишени от всякакви произволни движения. Това е естестствено.
към текста >>
Тук ние из
жив
яваме нашата здрава свързаност с материята.
може да продължи своето развитие. Докато в горния край на човешката фигура, където е „полюсът-глава“, ние имаме нещо като черупка на стрида, нещо, което се обособява като материя и е чиста материя, то долу при „полюса-крайници“ имаме един вид зародиш. Тук (горе) ние можем да кажем: Ние душевно изживяваме чисто етерния свят, образа. Тук (долу) ние изживяваме не образа, а зараждащия се живот.
Тук ние изживяваме нашата здрава свързаност с материята.
Ние сме в състояние да движим нашите крайници, защото сме свързани с материята. Доколкото в главата човек превръща своите сетива в крайници и доколкото по отношение на главата сам става двигателно-веществообменен човек, там, в главата, той не може да движи нищо. Всяка отделна част на човека пронизва всички други части; в известен смисъл очите са ръце, доколкото те могат да се движат и опипват предметите; обаче в главата далеч не всичко е подвижно, главата е най-вече неподвижна, и мозъчните гънки например са лишени от всякакви произволни движения. Това е естестствено. Обаче главата е слабо подвижна дори и в своята външна повърхност, едно странно изключение е например човек да движи ушите си.
към текста >>
Ако тук (горе) ние унищожаваме материята, тук (долу) след като сме обрекли материята на смърт ние запазваме зародишната сила като предпоставка за следващите земни
жив
оти.
Тази свързаност с материята се явява като една пречка пред съзнанието. Но затова пък ние сме в състояние да развием тъкмо волята.
Ако тук (горе) ние унищожаваме материята, тук (долу) след като сме обрекли материята на смърт ние запазваме зародишната сила като предпоставка за следващите земни животи.
към текста >>
А всичко, което остава по средата, вчера ние го описахме като дихателен и циркулаторен
жив
от.
А всичко, което остава по средата, вчера ние го описахме като дихателен и циркулаторен живот.
Освен това, що се отнася до формата на „средния“ или „циркулаторния човек“, ние посочихме с кои съзвездия на животинския кръг е свързано нейното изграждане в хода на индивидуалното човешко развитие.
към текста >>
Освен това, що се отнася до формата на „средния“ или „циркулаторния човек“, ние посочихме с кои съзвездия на
жив
отинския кръг е свързано нейното изграждане в хода на индивидуалното човешко развитие.
А всичко, което остава по средата, вчера ние го описахме като дихателен и циркулаторен живот.
Освен това, що се отнася до формата на „средния“ или „циркулаторния човек“, ние посочихме с кои съзвездия на животинския кръг е свързано нейното изграждане в хода на индивидуалното човешко развитие.
към текста >>
От друга страна трябва да помним, че под тяхното въздействие главата се изпълва с това, което наричаме „умиращ
жив
от“.
Ако Вие свържете съвременната епоха с небето на неподвижните звезди и обозначите 12-те съзвездия: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби тогава трябва да отделим ето тези четири зодиакални съзвездия (рис. 18) и да ги отнесем към главата.
От друга страна трябва да помним, че под тяхното въздействие главата се изпълва с това, което наричаме „умиращ живот“.
Ето как главата стига до душевното изживяване на образа, до душевното изживяване на представата. Противоположните четири съзвездия за съвременната епоха не и за гръцката са Дева, Везни, Стрелец, Скорпион. И тогава за ритмичния човек ние бихме имали това, което остава в средата, както и но вече от друга страна в лицето на Марс и Меркурий имаме онези планети, които също са разположени по средата. И сега човекът застава пред нас като едно същество, което непрекъснато се колебае между „обра за“ и „зародиша“. Дихателно-циркулаторният човек е чудесен пример в подкрепа на горното твърдение.
към текста >>
Ето как главата стига до душевното из
жив
яване на образа, до душевното из
жив
яване на представата.
Ако Вие свържете съвременната епоха с небето на неподвижните звезди и обозначите 12-те съзвездия: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби тогава трябва да отделим ето тези четири зодиакални съзвездия (рис. 18) и да ги отнесем към главата. От друга страна трябва да помним, че под тяхното въздействие главата се изпълва с това, което наричаме „умиращ живот“.
Ето как главата стига до душевното изживяване на образа, до душевното изживяване на представата.
Противоположните четири съзвездия за съвременната епоха не и за гръцката са Дева, Везни, Стрелец, Скорпион. И тогава за ритмичния човек ние бихме имали това, което остава в средата, както и но вече от друга страна в лицето на Марс и Меркурий имаме онези планети, които също са разположени по средата. И сега човекът застава пред нас като едно същество, което непрекъснато се колебае между „обра за“ и „зародиша“. Дихателно-циркулаторният човек е чудесен пример в подкрепа на горното твърдение. Човекът приема животворния кислород и го свързва със своя веществообмен и със своята двигателна активност.
към текста >>
Човекът приема
жив
отворния кислород и го свързва със своя веществообмен и със своята двигателна активност.
Ето как главата стига до душевното изживяване на образа, до душевното изживяване на представата. Противоположните четири съзвездия за съвременната епоха не и за гръцката са Дева, Везни, Стрелец, Скорпион. И тогава за ритмичния човек ние бихме имали това, което остава в средата, както и но вече от друга страна в лицето на Марс и Меркурий имаме онези планети, които също са разположени по средата. И сега човекът застава пред нас като едно същество, което непрекъснато се колебае между „обра за“ и „зародиша“. Дихателно-циркулаторният човек е чудесен пример в подкрепа на горното твърдение.
Човекът приема животворния кислород и го свързва със своя веществообмен и със своята двигателна активност.
Той свързва кислорода с въглерода. Първоначално въглеродът действува стимулиращо върху нервно-сетивния живот, но веднага бива отхвърлен като „нокса“. Така, дори и материално, пред нас застава антагонизмът между живота и смъртта; изявеният живот в кислорода, изявената смърт във въглерода; умиране оживяване, умиране оживяване. Самият живот постоянно се люшка между умиране и оживяване.
към текста >>
Първоначално въглеродът действува стимулиращо върху нервно-сетивния
жив
от, но веднага бива отхвърлен като „нокса“.
И тогава за ритмичния човек ние бихме имали това, което остава в средата, както и но вече от друга страна в лицето на Марс и Меркурий имаме онези планети, които също са разположени по средата. И сега човекът застава пред нас като едно същество, което непрекъснато се колебае между „обра за“ и „зародиша“. Дихателно-циркулаторният човек е чудесен пример в подкрепа на горното твърдение. Човекът приема животворния кислород и го свързва със своя веществообмен и със своята двигателна активност. Той свързва кислорода с въглерода.
Първоначално въглеродът действува стимулиращо върху нервно-сетивния живот, но веднага бива отхвърлен като „нокса“.
Така, дори и материално, пред нас застава антагонизмът между живота и смъртта; изявеният живот в кислорода, изявената смърт във въглерода; умиране оживяване, умиране оживяване. Самият живот постоянно се люшка между умиране и оживяване.
към текста >>
Така, дори и материално, пред нас застава антагонизмът между
жив
ота и смъртта; изявеният
жив
от в кислорода, изявената смърт във въглерода; умиране о
жив
яване, умиране о
жив
яване.
И сега човекът застава пред нас като едно същество, което непрекъснато се колебае между „обра за“ и „зародиша“. Дихателно-циркулаторният човек е чудесен пример в подкрепа на горното твърдение. Човекът приема животворния кислород и го свързва със своя веществообмен и със своята двигателна активност. Той свързва кислорода с въглерода. Първоначално въглеродът действува стимулиращо върху нервно-сетивния живот, но веднага бива отхвърлен като „нокса“.
Така, дори и материално, пред нас застава антагонизмът между живота и смъртта; изявеният живот в кислорода, изявената смърт във въглерода; умиране оживяване, умиране оживяване.
Самият живот постоянно се люшка между умиране и оживяване.
към текста >>
Самият
жив
от постоянно се люшка между умиране и о
жив
яване.
Дихателно-циркулаторният човек е чудесен пример в подкрепа на горното твърдение. Човекът приема животворния кислород и го свързва със своя веществообмен и със своята двигателна активност. Той свързва кислорода с въглерода. Първоначално въглеродът действува стимулиращо върху нервно-сетивния живот, но веднага бива отхвърлен като „нокса“. Така, дори и материално, пред нас застава антагонизмът между живота и смъртта; изявеният живот в кислорода, изявената смърт във въглерода; умиране оживяване, умиране оживяване.
Самият живот постоянно се люшка между умиране и оживяване.
към текста >>
От една страна ние имаме нашите из
жив
явания, мисли и т.н.
Обаче в душевен смисъл нещата стоят по друг начин.
От една страна ние имаме нашите изживявания, мисли и т.н.
като нещо вътрешно, като нещо чисто етерно; обаче етерното тяло обхваща в своя живот и това, което наричаме „жлези“. Тези жлези отделят материя. Жлезите се свързват с етерното тяло по друг начин, а не като например мускулите. Впрочем мускулите принадлежат към двигателно-веществообменния човек. Връзката между етерното тяло и жлезите е такава, че когато етерното тяло ангажира или „захване“ жлезите, те започват да отделят материя.
към текста >>
като нещо вътрешно, като нещо чисто етерно; обаче етерното тяло обхваща в своя
жив
от и това, което наричаме „жлези“.
Обаче в душевен смисъл нещата стоят по друг начин. От една страна ние имаме нашите изживявания, мисли и т.н.
като нещо вътрешно, като нещо чисто етерно; обаче етерното тяло обхваща в своя живот и това, което наричаме „жлези“.
Тези жлези отделят материя. Жлезите се свързват с етерното тяло по друг начин, а не като например мускулите. Впрочем мускулите принадлежат към двигателно-веществообменния човек. Връзката между етерното тяло и жлезите е такава, че когато етерното тяло ангажира или „захване“ жлезите, те започват да отделят материя. И все пак тук не става дума за едно съвършено сливане на етерния и материалния живот.
към текста >>
И все пак тук не става дума за едно съвършено сливане на етерния и материалния
жив
от.
като нещо вътрешно, като нещо чисто етерно; обаче етерното тяло обхваща в своя живот и това, което наричаме „жлези“. Тези жлези отделят материя. Жлезите се свързват с етерното тяло по друг начин, а не като например мускулите. Впрочем мускулите принадлежат към двигателно-веществообменния човек. Връзката между етерното тяло и жлезите е такава, че когато етерното тяло ангажира или „захване“ жлезите, те започват да отделят материя.
И все пак тук не става дума за едно съвършено сливане на етерния и материалния живот.
Тук става дума за прехода между тях. От една страна етерното тяло „захваща“ материята, но от друга материята осъществява своята „самозащита“: Жлезите секретират, продуцират, произвеждат материя. Ако проучвате мускулите, ако проучвате костите, които принадлежат към двигателно-веществообменната система, Вие ще установите, че при тях най-вече при костите материята е здраво и строго уловена от етерното тяло на човека. Тук нищо не се разрушава, тук всичко остава младенчески свежо. Тук материята е непосредствено „захваната“ от етерното тяло на човека.
към текста >>
Свободните етерни движения и пулсации се проявяват като мисловен
жив
от.
От една страна етерното тяло „захваща“ материята, но от друга материята осъществява своята „самозащита“: Жлезите секретират, продуцират, произвеждат материя. Ако проучвате мускулите, ако проучвате костите, които принадлежат към двигателно-веществообменната система, Вие ще установите, че при тях най-вече при костите материята е здраво и строго уловена от етерното тяло на човека. Тук нищо не се разрушава, тук всичко остава младенчески свежо. Тук материята е непосредствено „захваната“ от етерното тяло на човека. В главата не е така; за да развива своята глава, човек трябва да разпилява, да разрушава материята, да я превръща образно казано в прах.
Свободните етерни движения и пулсации се проявяват като мисловен живот.
Доколкото етерното тяло „захваща“ жлезите, то се свързва с тях, обаче те не го понасят; обратно мускулите например го понасят добре. Мускулите с удоволствие поемат етерното тяло. Жлезите не го понасят; те отделят материя, те отблъскват етерното тяло обратно навън. Така в душевен смисъл ние стигаме до живота на чувствата (виж схемата).
към текста >>
Така в душевен смисъл ние стигаме до
жив
ота на чувствата (виж схемата).
В главата не е така; за да развива своята глава, човек трябва да разпилява, да разрушава материята, да я превръща образно казано в прах. Свободните етерни движения и пулсации се проявяват като мисловен живот. Доколкото етерното тяло „захваща“ жлезите, то се свързва с тях, обаче те не го понасят; обратно мускулите например го понасят добре. Мускулите с удоволствие поемат етерното тяло. Жлезите не го понасят; те отделят материя, те отблъскват етерното тяло обратно навън.
Така в душевен смисъл ние стигаме до живота на чувствата (виж схемата).
към текста >>
И сега ние действително можем да опишем как протича мисловният
жив
от.
И сега ние действително можем да опишем как протича мисловният живот.
Мисловният живот протича така, че от материята не се изисква вече нищо, мисловният живот достига до етерния свят и остава там, в етера. Чувственият живот от своя страна протича така, че етерното тяло „захваща“ жлезите, обаче те не го понасят. Докато етерното тяло се „разтваря“ в жлезите преди да е настъпил мигът, когато те започват да отделят материя човекът не разполага със своето етерно тяло, неговото етерно тяло изчезва навътре в жлезите. Сега той изживява себе си единствено със своя Аз и своето астрално тяло (виж схемата).
към текста >>
Мисловният
жив
от протича така, че от материята не се изисква вече нищо, мисловният
жив
от достига до етерния свят и остава там, в етера.
И сега ние действително можем да опишем как протича мисловният живот.
Мисловният живот протича така, че от материята не се изисква вече нищо, мисловният живот достига до етерния свят и остава там, в етера.
Чувственият живот от своя страна протича така, че етерното тяло „захваща“ жлезите, обаче те не го понасят. Докато етерното тяло се „разтваря“ в жлезите преди да е настъпил мигът, когато те започват да отделят материя човекът не разполага със своето етерно тяло, неговото етерно тяло изчезва навътре в жлезите. Сега той изживява себе си единствено със своя Аз и своето астрално тяло (виж схемата).
към текста >>
Чувственият
жив
от от своя страна протича така, че етерното тяло „захваща“ жлезите, обаче те не го понасят.
И сега ние действително можем да опишем как протича мисловният живот. Мисловният живот протича така, че от материята не се изисква вече нищо, мисловният живот достига до етерния свят и остава там, в етера.
Чувственият живот от своя страна протича така, че етерното тяло „захваща“ жлезите, обаче те не го понасят.
Докато етерното тяло се „разтваря“ в жлезите преди да е настъпил мигът, когато те започват да отделят материя човекът не разполага със своето етерно тяло, неговото етерно тяло изчезва навътре в жлезите. Сега той изживява себе си единствено със своя Аз и своето астрално тяло (виж схемата).
към текста >>
Сега той из
жив
ява себе си единствено със своя Аз и своето астрално тяло (виж схемата).
И сега ние действително можем да опишем как протича мисловният живот. Мисловният живот протича така, че от материята не се изисква вече нищо, мисловният живот достига до етерния свят и остава там, в етера. Чувственият живот от своя страна протича така, че етерното тяло „захваща“ жлезите, обаче те не го понасят. Докато етерното тяло се „разтваря“ в жлезите преди да е настъпил мигът, когато те започват да отделят материя човекът не разполага със своето етерно тяло, неговото етерно тяло изчезва навътре в жлезите.
Сега той изживява себе си единствено със своя Аз и своето астрално тяло (виж схемата).
към текста >>
Жив
отът на физическото тяло бива отблъснат; човек из
жив
ява себе си в етерното тяло, в астралното тяло, в Азът в човешката глава е Азът, който пронизва астралното тяло и етерното тяло; Азът, който отхвърля физическата същност, и чрез всичко това, с помощта на астралното тяло, Азът из
жив
ява в етерното тяло именно мислите, мисленето.
Как стоят нещата с представите“?
Животът на физическото тяло бива отблъснат; човек изживява себе си в етерното тяло, в астралното тяло, в Азът в човешката глава е Азът, който пронизва астралното тяло и етерното тяло; Азът, който отхвърля физическата същност, и чрез всичко това, с помощта на астралното тяло, Азът изживява в етерното тяло именно мислите, мисленето.
към текста >>
Тук за целите на своето вътрешно, съзнателно из
жив
яване, човек разполага само с астралното тяло и Азът.
Как стоят нещата с чувствата? Тук етерното тяло е отнето от човека; то изчезва навътре в жлезите. Да, етерното тяло нахлува дълбоко във физическото тяло.
Тук за целите на своето вътрешно, съзнателно изживяване, човек разполага само с астралното тяло и Азът.
към текста >>
Вие разбирате, че по този начин ние стигаме до една съвършена зависимост между душевния и телесния
жив
от.
Вие разбирате, че по този начин ние стигаме до една съвършена зависимост между душевния и телесния живот.
Единствено с помощта на антропософското познание ние разбираме как Азът, астралното тяло и етерното тяло участвуват във физическото тяло; едва сега ние забелязваме разликите между душевния мисловен, чувствен и волев живот; едва сега ние откриваме, че душевният мисловен живот е такава част от умиращия организъм, която се формира от „горните“ съзвездия на животинския кръг и от външните планети на нашата система, и че там човекът разрушава своето космическо минало, разрушава и разпилява материята, за да постигне образа, за да постигне изживяването, наречено „образ“. Ние откриваме, че там, в средната област, където е „ритмичният човек“, индивидът може да изживее миналото, както и в Макрокосмоса, доколкото той е свързан с миналото и произлиза от миналото; но наред с всичко това след като вече функционира един постоянен ритъм, било то свързването кислород-водород, или пък ритмичното функциониране на жлезите и техните „екскременти“ той, индивидът, се издига и до нещо друго, а именно, до способността да реагира! Отговорът на Микрокосмоса, или индивидуалната човешка реакция, се осъществява там, където са жлезите. Средният човек живее не само със своите вътрешни ритми, той живее в синхрон с целия свят, отваря се пред света и го приема в себе си. Човекът всмуква света в себе си, той е индивидуално същество само наполовина и непрекъснато се люшка между Макрокосмоса и Микрокосмоса.
към текста >>
Единствено с помощта на антропософското познание ние разбираме как Азът, астралното тяло и етерното тяло участвуват във физическото тяло; едва сега ние забелязваме разликите между душевния мисловен, чувствен и волев
жив
от; едва сега ние откриваме, че душевният мисловен
жив
от е такава част от умиращия организъм, която се формира от „горните“ съзвездия на
жив
отинския кръг и от външните планети на нашата система, и че там човекът разрушава своето космическо минало, разрушава и разпилява материята, за да постигне образа, за да постигне из
жив
яването, наречено „образ“.
Вие разбирате, че по този начин ние стигаме до една съвършена зависимост между душевния и телесния живот.
Единствено с помощта на антропософското познание ние разбираме как Азът, астралното тяло и етерното тяло участвуват във физическото тяло; едва сега ние забелязваме разликите между душевния мисловен, чувствен и волев живот; едва сега ние откриваме, че душевният мисловен живот е такава част от умиращия организъм, която се формира от „горните“ съзвездия на животинския кръг и от външните планети на нашата система, и че там човекът разрушава своето космическо минало, разрушава и разпилява материята, за да постигне образа, за да постигне изживяването, наречено „образ“.
Ние откриваме, че там, в средната област, където е „ритмичният човек“, индивидът може да изживее миналото, както и в Макрокосмоса, доколкото той е свързан с миналото и произлиза от миналото; но наред с всичко това след като вече функционира един постоянен ритъм, било то свързването кислород-водород, или пък ритмичното функциониране на жлезите и техните „екскременти“ той, индивидът, се издига и до нещо друго, а именно, до способността да реагира! Отговорът на Микрокосмоса, или индивидуалната човешка реакция, се осъществява там, където са жлезите. Средният човек живее не само със своите вътрешни ритми, той живее в синхрон с целия свят, отваря се пред света и го приема в себе си. Човекът всмуква света в себе си, той е индивидуално същество само наполовина и непрекъснато се люшка между Макрокосмоса и Микрокосмоса. Това е типично за живота на чувствата.
към текста >>
Ние откриваме, че там, в средната област, където е „ритмичният човек“, индивидът може да из
жив
ее миналото, както и в Макрокосмоса, доколкото той е свързан с миналото и произлиза от миналото; но наред с всичко това след като вече функционира един постоянен ритъм, било то свързването кислород-водород, или пък ритмичното функциониране на жлезите и техните „екскременти“ той, индивидът, се издига и до нещо друго, а именно, до способността да реагира!
Вие разбирате, че по този начин ние стигаме до една съвършена зависимост между душевния и телесния живот. Единствено с помощта на антропософското познание ние разбираме как Азът, астралното тяло и етерното тяло участвуват във физическото тяло; едва сега ние забелязваме разликите между душевния мисловен, чувствен и волев живот; едва сега ние откриваме, че душевният мисловен живот е такава част от умиращия организъм, която се формира от „горните“ съзвездия на животинския кръг и от външните планети на нашата система, и че там човекът разрушава своето космическо минало, разрушава и разпилява материята, за да постигне образа, за да постигне изживяването, наречено „образ“.
Ние откриваме, че там, в средната област, където е „ритмичният човек“, индивидът може да изживее миналото, както и в Макрокосмоса, доколкото той е свързан с миналото и произлиза от миналото; но наред с всичко това след като вече функционира един постоянен ритъм, било то свързването кислород-водород, или пък ритмичното функциониране на жлезите и техните „екскременти“ той, индивидът, се издига и до нещо друго, а именно, до способността да реагира!
Отговорът на Микрокосмоса, или индивидуалната човешка реакция, се осъществява там, където са жлезите. Средният човек живее не само със своите вътрешни ритми, той живее в синхрон с целия свят, отваря се пред света и го приема в себе си. Човекът всмуква света в себе си, той е индивидуално същество само наполовина и непрекъснато се люшка между Макрокосмоса и Микрокосмоса. Това е типично за живота на чувствата. И ние можем съвсем точно да установим, как си взаимодействуват материалния субстрат на организма и неговите душевно-духовни сили.
към текста >>
Средният човек
жив
ее не само със своите вътрешни ритми, той
жив
ее в синхрон с целия свят, отваря се пред света и го приема в себе си.
Вие разбирате, че по този начин ние стигаме до една съвършена зависимост между душевния и телесния живот. Единствено с помощта на антропософското познание ние разбираме как Азът, астралното тяло и етерното тяло участвуват във физическото тяло; едва сега ние забелязваме разликите между душевния мисловен, чувствен и волев живот; едва сега ние откриваме, че душевният мисловен живот е такава част от умиращия организъм, която се формира от „горните“ съзвездия на животинския кръг и от външните планети на нашата система, и че там човекът разрушава своето космическо минало, разрушава и разпилява материята, за да постигне образа, за да постигне изживяването, наречено „образ“. Ние откриваме, че там, в средната област, където е „ритмичният човек“, индивидът може да изживее миналото, както и в Макрокосмоса, доколкото той е свързан с миналото и произлиза от миналото; но наред с всичко това след като вече функционира един постоянен ритъм, било то свързването кислород-водород, или пък ритмичното функциониране на жлезите и техните „екскременти“ той, индивидът, се издига и до нещо друго, а именно, до способността да реагира! Отговорът на Микрокосмоса, или индивидуалната човешка реакция, се осъществява там, където са жлезите.
Средният човек живее не само със своите вътрешни ритми, той живее в синхрон с целия свят, отваря се пред света и го приема в себе си.
Човекът всмуква света в себе си, той е индивидуално същество само наполовина и непрекъснато се люшка между Макрокосмоса и Микрокосмоса. Това е типично за живота на чувствата. И ние можем съвсем точно да установим, как си взаимодействуват материалния субстрат на организма и неговите душевно-духовни сили.
към текста >>
Това е типично за
жив
ота на чувствата.
Единствено с помощта на антропософското познание ние разбираме как Азът, астралното тяло и етерното тяло участвуват във физическото тяло; едва сега ние забелязваме разликите между душевния мисловен, чувствен и волев живот; едва сега ние откриваме, че душевният мисловен живот е такава част от умиращия организъм, която се формира от „горните“ съзвездия на животинския кръг и от външните планети на нашата система, и че там човекът разрушава своето космическо минало, разрушава и разпилява материята, за да постигне образа, за да постигне изживяването, наречено „образ“. Ние откриваме, че там, в средната област, където е „ритмичният човек“, индивидът може да изживее миналото, както и в Макрокосмоса, доколкото той е свързан с миналото и произлиза от миналото; но наред с всичко това след като вече функционира един постоянен ритъм, било то свързването кислород-водород, или пък ритмичното функциониране на жлезите и техните „екскременти“ той, индивидът, се издига и до нещо друго, а именно, до способността да реагира! Отговорът на Микрокосмоса, или индивидуалната човешка реакция, се осъществява там, където са жлезите. Средният човек живее не само със своите вътрешни ритми, той живее в синхрон с целия свят, отваря се пред света и го приема в себе си. Човекът всмуква света в себе си, той е индивидуално същество само наполовина и непрекъснато се люшка между Макрокосмоса и Микрокосмоса.
Това е типично за живота на чувствата.
И ние можем съвсем точно да установим, как си взаимодействуват материалния субстрат на организма и неговите душевно-духовни сили.
към текста >>
Ако човек
жив
ее в северното полукълбо, с помощта на Земята той се освобождава от съответните планети и съзвездия; в южното полукълбо също; всичко се върти, всичко е движение, и по този начин като двигателно-веществообменен човек, съществуващ тук между раждането и смъртта той е „напълно“ Микрокосмос, и вече притежава един собствен свят, който може да пренесе напред в бъдещето.
Ако човек живее в северното полукълбо, с помощта на Земята той се освобождава от съответните планети и съзвездия; в южното полукълбо също; всичко се върти, всичко е движение, и по този начин като двигателно-веществообменен човек, съществуващ тук между раждането и смъртта той е „напълно“ Микрокосмос, и вече притежава един собствен свят, който може да пренесе напред в бъдещето.
Да, сега човекът развива най-младата издънка на душевния живот, волята, която все още се нуждае от пълната закрила на физическото тяло; волята, която допуска до себе си единствено Азът, понеже там, в областта на физическото тяло, се извършва едно постоянно „изразходване“ на астралното и етерното тяло.
към текста >>
Да, сега човекът развива най-младата издънка на душевния
жив
от, волята, която все още се нуждае от пълната закрила на физическото тяло; волята, която допуска до себе си единствено Азът, понеже там, в областта на физическото тяло, се извършва едно постоянно „изразходване“ на астралното и етерното тяло.
Ако човек живее в северното полукълбо, с помощта на Земята той се освобождава от съответните планети и съзвездия; в южното полукълбо също; всичко се върти, всичко е движение, и по този начин като двигателно-веществообменен човек, съществуващ тук между раждането и смъртта той е „напълно“ Микрокосмос, и вече притежава един собствен свят, който може да пренесе напред в бъдещето.
Да, сега човекът развива най-младата издънка на душевния живот, волята, която все още се нуждае от пълната закрила на физическото тяло; волята, която допуска до себе си единствено Азът, понеже там, в областта на физическото тяло, се извършва едно постоянно „изразходване“ на астралното и етерното тяло.
към текста >>
Ако човек не е в състояние да разграничи Азът, астралното тяло и етерното тяло, той никога не ще може да обхване душевния
жив
от; ако тези неща не бъдат разбрани конкретно и точно, ние никога няма да стигнем до това, което представляват мислите, чувствата и волята.
Ако човек не е в състояние да разграничи Азът, астралното тяло и етерното тяло, той никога не ще може да обхване душевния живот; ако тези неща не бъдат разбрани конкретно и точно, ние никога няма да стигнем до това, което представляват мислите, чувствата и волята.
И ако отнесем този възглед към нашата съвременна епоха, какво се получава тогава?
към текста >>
Така е ако слагаме целия душевен
жив
от под един общ знаменател и говорим за „подобия“ или „психоидни“ феномени, ако не доловим колко различни са съотношенията между тялото и душата отделно при мисловния, чувствен и волев
жив
от, ако не постигнем онази конкретизация на
жив
ота, която го разглежда с помощта на Азът, астралното и етерното тяло, ние никога няма да разберем душевната организация на човека.
Така е ако слагаме целия душевен живот под един общ знаменател и говорим за „подобия“ или „психоидни“ феномени, ако не доловим колко различни са съотношенията между тялото и душата отделно при мисловния, чувствен и волев живот, ако не постигнем онази конкретизация на живота, която го разглежда с помощта на Азът, астралното и етерното тяло, ние никога няма да разберем душевната организация на човека.
Днес всички ние сме изправени пред едно чудовищно отклонение от истината. Човек не мисли сериозно, той е изпаднал в положението на повърхностен регистратор: От една страна „Фехнеризъм“, от друга „психоидни феномени“. Все едно даден изследовател да избягва човека, „антропос“, и да предпочита приказките за някакъв „антропоид“. И, естествено, подобна наука е не антропософия, а антропоидософия, психоидология!
към текста >>
Ако пристъпим към душевно-духовния
жив
от с действително сериозни намерения, тогава във всяка от неговите подробности ще открием това, което хората наричат „взаимодействие“ и т.н.
Ако пристъпим към душевно-духовния живот с действително сериозни намерения, тогава във всяка от неговите подробности ще открием това, което хората наричат „взаимодействие“ и т.н.
Едва тогава ние ще изковем надеждни понятия за нещата, без да ги свързваме с онази анатомична прегледност, която изследва продуктите на черния дроб, а после със същата методология иска да изследва и мозъка, говорейки за някаква абстрактна мозъчна тъкан. Ние трябва съвсем точно да знаем как в своя горен край, където е „полюсът-глава“, човекът се отнася по строго определен начин към целия Макрокосмос, как го разрушава, как унищожава своето космическо минало, и как долу, в двигателно-веществообменния полюс, той задържа растежните тенденции и остава, така да се каже, зародиш.
към текста >>
Днес в Германия има стотици нови и „свободни“ религиозни общности, стотици сдружения на монисти, които изобщо не разбират, че
жив
еят от „отходните“ води на материалистическото естество знание, каквото го знаем от 60-те и 70-те години на 19 век.
И най-ужасното е, когато с незначителни изключения хората спекулират и се произнасят авторитетно както върху същността на тялото, така и върху същността на душата и Духа, когато си служат с най-елементарни думи от всекидневието, изменяйки произволно смисъла им с едно или друго окончание, какъвто е случаят с „психоидните“ феномени и т.н. Днес има много хора, които просто нямат дори и далечното предчувствие, как се стига от думата до понятието.
Днес в Германия има стотици нови и „свободни“ религиозни общности, стотици сдружения на монисти, които изобщо не разбират, че живеят от „отходните“ води на материалистическото естество знание, каквото го знаем от 60-те и 70-те години на 19 век.
Навсякъде шум, навсякъде лекции нека вземем например тези на Артур Дрюс, от които е ясно: Някога той е проучил философията на Хартман от своите младежки години той постоянно танцува около Хартман проучил е философията на Хартман, обаче в общи линии от нея е взел само думите. В неговата глава тези думи се търкалят по няколко установени, вечно едни и същи коловози, и той също не знае какъв е собствено пътят от думата до понятието. И с тези няколко думи, механично заимствувани от философията на Хартман, той се опитва да критикува Антропософията.
към текста >>
Ето, такива са плодовете от съвременната цивилизация, плодовете на съвременното образование, които просто не желаят да се докоснат до връзките на човека с Космоса, нито пък да вникнат в двете основни противоположности а именно, как от една страна човек развива в умиращата си глава образите и представите на своя душевен
жив
от, и как от друга страна в своите зародишни сили той развива волевия елемент на душевния
жив
от.
Ето, такива са плодовете от съвременната цивилизация, плодовете на съвременното образование, които просто не желаят да се докоснат до връзките на човека с Космоса, нито пък да вникнат в двете основни противоположности а именно, как от една страна човек развива в умиращата си глава образите и представите на своя душевен живот, и как от друга страна в своите зародишни сили той развива волевия елемент на душевния живот.
към текста >>
духовен
жив
от, трябва да се говори тъкмо по този начин.
Аз добре зная, че за официалните научни среди тези неща звучат съвсем неприемливо. Впрочем, така и трябва, защото представителите на официалната наука общо взето са вкарали всички понятия в своя словесен калейдоскоп и са изгубили всякакъв усет за действителността. За всеки здравомислещ човек подобни лекции за „психоидните феномени“ не са нищо друго, освен калейдоскоп от думи; всичко, което се изнася за Декарт, Спиноза и т.н., включително до Фехнер, е лишено от смисъл и не е нищо друго, освен калейдоскоп от думи. Единствено то, което може да свърже тези откъслечни и блуждаещи фрази, е основният антропософски възглед за Азът, астралното тяло, етерното тяло и т.н. Да се говори по този начин за съвременната епоха, може да причинява някому дори и болка; обаче там, където нещата опират до т. нар.
духовен живот, трябва да се говори тъкмо по този начин.
Самите философи са вече безпомощни, понеже от десетки години насам те изгубиха вътрешния смисъл на думите и понятията. Днес впрочем се стига до там, че от университетските катедри по философия преподават не философията съвременни естествоизпитатели. И на тях се поверява устното разпространение на философията сред хората! Започна се с Мах, а днес главният представител на тази категория е Дриш. Естество изпитателите проповядват от философските катедри тъкмо защото философите изгубиха цялото съдържание от своите глави, а естествениците имаха поне един минимум от външни сетивни наблюдения.
към текста >>
Ето защо аз искрено одобрявам Вашите усилия да проникнете в съдържанието на последните три лекции, в които описвам как макар и да изглежда свързан с Космоса човекът се освобождава от Космоса, запазвайки връзките си с него единствено чрез дейността на „ритмичния човек“; да, човекът се освобождава от Космоса, първо за да развие в пълна независимост спрямо материята мисловния
жив
от като образен
жив
от, и второ, за да развие волята и то по такъв начин, че да съхрани определен вид материя в човешкия зародиш, където тя не е принудена да се вмества в твърдите форми на Макрокосмоса, при което в този „полюс“ човек запазва една пластична подвижност, за да навлезе след време в бъдещите епохи на Юпитер, Сатурн и Вулкан.
И все пак, ние трябваше да сме наясно: макар и малко на брой, но в света имаше хора, които се досетиха какво се крие зад „психоидните феномени“ и зад цялото това лъготене; и тези хора прекрасно знаеха в какъв дълбок упадък навлиза нашето университетско образование.
Ето защо аз искрено одобрявам Вашите усилия да проникнете в съдържанието на последните три лекции, в които описвам как макар и да изглежда свързан с Космоса човекът се освобождава от Космоса, запазвайки връзките си с него единствено чрез дейността на „ритмичния човек“; да, човекът се освобождава от Космоса, първо за да развие в пълна независимост спрямо материята мисловния живот като образен живот, и второ, за да развие волята и то по такъв начин, че да съхрани определен вид материя в човешкия зародиш, където тя не е принудена да се вмества в твърдите форми на Макрокосмоса, при което в този „полюс“ човек запазва една пластична подвижност, за да навлезе след време в бъдещите епохи на Юпитер, Сатурн и Вулкан.
към текста >>
Ако съпоставите тези факти, Вие ще доловите как антропософското познание се стреми на първо място да пробуди в човека неговото чувство за истинност, на второ място естетическото му чувство, доколкото Антропософията гледа на човека като на една форма, извлечена от целия Макрокосмос, и на трето място да пробуди импулсите му за религиозен
жив
от.
Ако съпоставите тези факти, Вие ще доловите как антропософското познание се стреми на първо място да пробуди в човека неговото чувство за истинност, на второ място естетическото му чувство, доколкото Антропософията гледа на човека като на една форма, извлечена от целия Макрокосмос, и на трето място да пробуди импулсите му за религиозен живот.
Точно от тези три лекции Вие ще разберете с какво дълбоко основание тук в лекционните цикли и навсякъде, където е възможно с какво дълбоко основание Антропософията се стреми към една синтеза, към едно хармонично сливане на религията, изкуството и науката. Обаче това сливане на религия, изкуство и наука е неосъществимо без да се извисим до една истинска космология, която непрекъснато да ни сочи и напомня, какво точно представлява човекът в своята форма и в своя живот.
към текста >>
Обаче това сливане на религия, изкуство и наука е неосъществимо без да се извисим до една истинска космология, която непрекъснато да ни сочи и напомня, какво точно представлява човекът в своята форма и в своя
жив
от.
Ако съпоставите тези факти, Вие ще доловите как антропософското познание се стреми на първо място да пробуди в човека неговото чувство за истинност, на второ място естетическото му чувство, доколкото Антропософията гледа на човека като на една форма, извлечена от целия Макрокосмос, и на трето място да пробуди импулсите му за религиозен живот. Точно от тези три лекции Вие ще разберете с какво дълбоко основание тук в лекционните цикли и навсякъде, където е възможно с какво дълбоко основание Антропософията се стреми към една синтеза, към едно хармонично сливане на религията, изкуството и науката.
Обаче това сливане на религия, изкуство и наука е неосъществимо без да се извисим до една истинска космология, която непрекъснато да ни сочи и напомня, какво точно представлява човекът в своята форма и в своя живот.
към текста >>
А това, от което се нуждаем по-нататък, за да вникнем правилно в душевния
жив
от на човека, е едно истинско учение за свободата.
А това, от което се нуждаем по-нататък, за да вникнем правилно в душевния живот на човека, е едно истинско учение за свободата.
То ще ни държи будни за основния космически факт от историята на човека как този човек постепенно се освобождава от Макрокосмоса, как се изтръгва от Макрокосмоса, за да формира двата полюса, за които вече стана дума. Само това, което човек развива и постига в свобода, само него той ще пренесе в далечното космическо бъдеще, когато Земята няма да съществува. Всички тези неща пораждат дълбоко религиозни чувства и мисли.
към текста >>
Човекът се нуждае от една
жив
а и действуваща етика, не от абстрактни стойности, а от стойности, чието осъществяване е възможно поради техните собствени сили.
И така, за да изведе в подем нашата култура, човекът се нуждае на първо място от една космология, в чийто център да е поставен самият той, а не от съвременната космология, която нехае за човека и го игнорира напълно. На второ място той се нуждае от едно учение за свободата, и накрая от една етика, в чиито висини той непрекъснато ще се убеждава, че зародишните сили на космическата еволюция са вложени не другаде, а в способността му да осъществява доброто.
Човекът се нуждае от една жива и действуваща етика, не от абстрактни стойности, а от стойности, чието осъществяване е възможно поради техните собствени сили.
Космология, учение за свободата, етика това са нещата, от които човекът се нуждае, за да тласне напред културата и самия себе си.
към текста >>
3.
7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
В хода на досегашните лекции разгледахме човека откъм връзките между неговата телесна форма и Космоса, откъм степените на
жив
от сетивен, нервен и т.н., и откъм душевните му из
жив
явания.
В хода на досегашните лекции разгледахме човека откъм връзките между неговата телесна форма и Космоса, откъм степените на живот сетивен, нервен и т.н., и откъм душевните му изживявания.
Днес бихме искали да говорим за неговите духовни изживявания.
към текста >>
Днес бихме искали да говорим за неговите духовни из
жив
явания.
В хода на досегашните лекции разгледахме човека откъм връзките между неговата телесна форма и Космоса, откъм степените на живот сетивен, нервен и т.н., и откъм душевните му изживявания.
Днес бихме искали да говорим за неговите духовни изживявания.
към текста >>
След това, за да вникнем в степените на човешкия
жив
от сетивен, нервен, дихателен и т.н., трябваше да разгледаме нашата планетарна система.
Нека да си припомним начина, по който обяснихме формирането на човешкия организъм. Ние трябваше да свържем цялостната човешка организация с Космоса и най-вече с небето на неподвижните звезди.
След това, за да вникнем в степените на човешкия живот сетивен, нервен, дихателен и т.н., трябваше да разгледаме нашата планетарна система.
И накрая, навлизайки в душевните изживявания, трябваше да съчетаем телесната организация на човека, т.е. това, което той има от небето на неподвижните звезди, и това, което има от планетарната система. Обсъждайки развитието на „формата“ от една страна, и „живота“ от друга, ние се натъкнахме на една основна противоположност, състояща се в самостоятелното функциониране на „човека-глава“, „човека-гърди“ и „двигателно-веществообменния човек“. Ние видяхме, как душевните изживявания например сетивните възприятия и представите се осъществяват чрез сетивно-нервната организация именно в „полюса-глава“, как чувствата се осъществяват чрез дихателната и циркулаторна организация, a дюлята чрез двигателно-веществообменната система. За да сме още по-точни в интерпретацията на душевния живот, ние трябваше да вземем под внимание и взаимодействието между Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
към текста >>
И накрая, навлизайки в душевните из
жив
явания, трябваше да съчетаем телесната организация на човека, т.е.
Нека да си припомним начина, по който обяснихме формирането на човешкия организъм. Ние трябваше да свържем цялостната човешка организация с Космоса и най-вече с небето на неподвижните звезди. След това, за да вникнем в степените на човешкия живот сетивен, нервен, дихателен и т.н., трябваше да разгледаме нашата планетарна система.
И накрая, навлизайки в душевните изживявания, трябваше да съчетаем телесната организация на човека, т.е.
това, което той има от небето на неподвижните звезди, и това, което има от планетарната система. Обсъждайки развитието на „формата“ от една страна, и „живота“ от друга, ние се натъкнахме на една основна противоположност, състояща се в самостоятелното функциониране на „човека-глава“, „човека-гърди“ и „двигателно-веществообменния човек“. Ние видяхме, как душевните изживявания например сетивните възприятия и представите се осъществяват чрез сетивно-нервната организация именно в „полюса-глава“, как чувствата се осъществяват чрез дихателната и циркулаторна организация, a дюлята чрез двигателно-веществообменната система. За да сме още по-точни в интерпретацията на душевния живот, ние трябваше да вземем под внимание и взаимодействието между Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. В последната лекция стана дума още и за взаимодействието между телесните и душевни свойства, изразяващо се в дейността на жлезите, както и за реализацията на мускулните движения чрез волята.
към текста >>
Обсъждайки развитието на „формата“ от една страна, и „
жив
ота“ от друга, ние се натъкнахме на една основна противоположност, състояща се в самостоятелното функциониране на „човека-глава“, „човека-гърди“ и „двигателно-веществообменния човек“.
Нека да си припомним начина, по който обяснихме формирането на човешкия организъм. Ние трябваше да свържем цялостната човешка организация с Космоса и най-вече с небето на неподвижните звезди. След това, за да вникнем в степените на човешкия живот сетивен, нервен, дихателен и т.н., трябваше да разгледаме нашата планетарна система. И накрая, навлизайки в душевните изживявания, трябваше да съчетаем телесната организация на човека, т.е. това, което той има от небето на неподвижните звезди, и това, което има от планетарната система.
Обсъждайки развитието на „формата“ от една страна, и „живота“ от друга, ние се натъкнахме на една основна противоположност, състояща се в самостоятелното функциониране на „човека-глава“, „човека-гърди“ и „двигателно-веществообменния човек“.
Ние видяхме, как душевните изживявания например сетивните възприятия и представите се осъществяват чрез сетивно-нервната организация именно в „полюса-глава“, как чувствата се осъществяват чрез дихателната и циркулаторна организация, a дюлята чрез двигателно-веществообменната система. За да сме още по-точни в интерпретацията на душевния живот, ние трябваше да вземем под внимание и взаимодействието между Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. В последната лекция стана дума още и за взаимодействието между телесните и душевни свойства, изразяващо се в дейността на жлезите, както и за реализацията на мускулните движения чрез волята.
към текста >>
Ние видяхме, как душевните из
жив
явания например сетивните възприятия и представите се осъществяват чрез сетивно-нервната организация именно в „полюса-глава“, как чувствата се осъществяват чрез дихателната и циркулаторна организация, a дюлята чрез двигателно-веществообменната система.
Ние трябваше да свържем цялостната човешка организация с Космоса и най-вече с небето на неподвижните звезди. След това, за да вникнем в степените на човешкия живот сетивен, нервен, дихателен и т.н., трябваше да разгледаме нашата планетарна система. И накрая, навлизайки в душевните изживявания, трябваше да съчетаем телесната организация на човека, т.е. това, което той има от небето на неподвижните звезди, и това, което има от планетарната система. Обсъждайки развитието на „формата“ от една страна, и „живота“ от друга, ние се натъкнахме на една основна противоположност, състояща се в самостоятелното функциониране на „човека-глава“, „човека-гърди“ и „двигателно-веществообменния човек“.
Ние видяхме, как душевните изживявания например сетивните възприятия и представите се осъществяват чрез сетивно-нервната организация именно в „полюса-глава“, как чувствата се осъществяват чрез дихателната и циркулаторна организация, a дюлята чрез двигателно-веществообменната система.
За да сме още по-точни в интерпретацията на душевния живот, ние трябваше да вземем под внимание и взаимодействието между Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. В последната лекция стана дума още и за взаимодействието между телесните и душевни свойства, изразяващо се в дейността на жлезите, както и за реализацията на мускулните движения чрез волята.
към текста >>
За да сме още по-точни в интерпретацията на душевния
жив
от, ние трябваше да вземем под внимание и взаимодействието между Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
След това, за да вникнем в степените на човешкия живот сетивен, нервен, дихателен и т.н., трябваше да разгледаме нашата планетарна система. И накрая, навлизайки в душевните изживявания, трябваше да съчетаем телесната организация на човека, т.е. това, което той има от небето на неподвижните звезди, и това, което има от планетарната система. Обсъждайки развитието на „формата“ от една страна, и „живота“ от друга, ние се натъкнахме на една основна противоположност, състояща се в самостоятелното функциониране на „човека-глава“, „човека-гърди“ и „двигателно-веществообменния човек“. Ние видяхме, как душевните изживявания например сетивните възприятия и представите се осъществяват чрез сетивно-нервната организация именно в „полюса-глава“, как чувствата се осъществяват чрез дихателната и циркулаторна организация, a дюлята чрез двигателно-веществообменната система.
За да сме още по-точни в интерпретацията на душевния живот, ние трябваше да вземем под внимание и взаимодействието между Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
В последната лекция стана дума още и за взаимодействието между телесните и душевни свойства, изразяващо се в дейността на жлезите, както и за реализацията на мускулните движения чрез волята.
към текста >>
Ако обаче искаме да стигнем до духовните опитности на човека, ние трябва да го разгледаме по друг начин, а не като се ограничаваме върху проявленията на душевния
жив
от и тялото; за да стигнем до духовните опитности на човека, задължително трябва да вникнем в периодичната смяна на онези състояния, които наричаме „будност“ и „сън“.
Ако обаче искаме да стигнем до духовните опитности на човека, ние трябва да го разгледаме по друг начин, а не като се ограничаваме върху проявленията на душевния живот и тялото; за да стигнем до духовните опитности на човека, задължително трябва да вникнем в периодичната смяна на онези състояния, които наричаме „будност“ и „сън“.
към текста >>
Естествено, всички знаем, че в хода на човешкия
жив
от, в 24-часовите денонощия, ние разполагаме с дневната будност и с нощния сън.
Естествено, всички знаем, че в хода на човешкия живот, в 24-часовите денонощия, ние разполагаме с дневната будност и с нощния сън.
Човекът живее в периодичната смяна между будност и сън.
към текста >>
Човекът
жив
ее в периодичната смяна между будност и сън.
Естествено, всички знаем, че в хода на човешкия живот, в 24-часовите денонощия, ние разполагаме с дневната будност и с нощния сън.
Човекът живее в периодичната смяна между будност и сън.
към текста >>
Както вече знаем, чувственият
жив
от представлява един вид сънуване в условията на будното човешко съзнание.
Както вече знаем, чувственият живот представлява един вид сънуване в условията на будното човешко съзнание.
Така че и тук, така да се каже, човек се люшка между будността и съня. Винаги, щом предприемем един волев акт, зад нашата будност прозира дълбокият сън, или ако мога така да се изразя „будният сън“. Будни сме само дотолкова, доколкото можем да облечем в представи нашата собствена активност. Обаче истинският смисъл на волевата активност остава за нас в пълен мрак, както впрочем и състоянията по време на сън.
към текста >>
Ако
жив
ееше само буден в своите представи, той щеше да из
жив
ява света само като една непрекъсната смяна на образи.
А това, че се чувствува като едно индивидуално същества, човекът дължи на съня.
Ако живееше само буден в своите представи, той щеше да изживява света само като една непрекъсната смяна на образи.
Той би се усещал в един съвършен покой, като застинал в една точка на Всемира и целият Космос би съществувал за него под формата на образи; дори и неговият Аз би изглеждал само отражение на цялата космическа панорама. И единствено благодарение на това, че ние, така да се каже; изпълваме будния представен живот с постоянните спомени за онези състояния, по време на които не изживяваме нищо, т.е. състоянията на сън от мига на заспиването до мига на пробуждането, само благодарение на тях, ние стигаме до самите себе си. Дори и беглото замисляне над това, кое то искаме, внася в нашето дневно съзнание един съноподобен елемент, обаче от друга страна всичко, за което става дума, пробужда нашето Азово чувство, нашия Азов импулс. В обикновения живот ние не можем да изживеем този Азов импулс съзнателно, ние го изживяваме по-скоро като един тласък, като един удар от дълбините на нашата вътрешна организация.
към текста >>
И единствено благодарение на това, че ние, така да се каже; изпълваме будния представен
жив
от с постоянните спомени за онези състояния, по време на които не из
жив
яваме нищо, т.е.
А това, че се чувствува като едно индивидуално същества, човекът дължи на съня. Ако живееше само буден в своите представи, той щеше да изживява света само като една непрекъсната смяна на образи. Той би се усещал в един съвършен покой, като застинал в една точка на Всемира и целият Космос би съществувал за него под формата на образи; дори и неговият Аз би изглеждал само отражение на цялата космическа панорама.
И единствено благодарение на това, че ние, така да се каже; изпълваме будния представен живот с постоянните спомени за онези състояния, по време на които не изживяваме нищо, т.е.
състоянията на сън от мига на заспиването до мига на пробуждането, само благодарение на тях, ние стигаме до самите себе си. Дори и беглото замисляне над това, кое то искаме, внася в нашето дневно съзнание един съноподобен елемент, обаче от друга страна всичко, за което става дума, пробужда нашето Азово чувство, нашия Азов импулс. В обикновения живот ние не можем да изживеем този Азов импулс съзнателно, ние го изживяваме по-скоро като един тласък, като един удар от дълбините на нашата вътрешна организация.
към текста >>
В обикновения
жив
от ние не можем да из
жив
еем този Азов импулс съзнателно, ние го из
жив
яваме по-скоро като един тласък, като един удар от дълбините на нашата вътрешна организация.
Ако живееше само буден в своите представи, той щеше да изживява света само като една непрекъсната смяна на образи. Той би се усещал в един съвършен покой, като застинал в една точка на Всемира и целият Космос би съществувал за него под формата на образи; дори и неговият Аз би изглеждал само отражение на цялата космическа панорама. И единствено благодарение на това, че ние, така да се каже; изпълваме будния представен живот с постоянните спомени за онези състояния, по време на които не изживяваме нищо, т.е. състоянията на сън от мига на заспиването до мига на пробуждането, само благодарение на тях, ние стигаме до самите себе си. Дори и беглото замисляне над това, кое то искаме, внася в нашето дневно съзнание един съноподобен елемент, обаче от друга страна всичко, за което става дума, пробужда нашето Азово чувство, нашия Азов импулс.
В обикновения живот ние не можем да изживеем този Азов импулс съзнателно, ние го изживяваме по-скоро като един тласък, като един удар от дълбините на нашата вътрешна организация.
към текста >>
Ние из
жив
яваме Азът и по един друг начин, а именно когато между заспиването и пробуждането навлизаме в Космоса със същия този Аз, който остава необхванат от обикновеното съзнание и с нашето астрално тяло, което също остава необхванато от съзнанието; така че всичко това действува като един незабележим пробив в нашето съзнание, чрез който там нахлуват като едно помрачение на това съзнание онези опитности, които имаме между заспиването и пробуждането.
Ние изживяваме Азът и по един друг начин, а именно когато между заспиването и пробуждането навлизаме в Космоса със същия този Аз, който остава необхванат от обикновеното съзнание и с нашето астрално тяло, което също остава необхванато от съзнанието; така че всичко това действува като един незабележим пробив в нашето съзнание, чрез който там нахлуват като едно помрачение на това съзнание онези опитности, които имаме между заспиването и пробуждането.
към текста >>
Последния път видяхме, как човек вмъква във волята, дори и до мускулния
жив
от, определени елементи от своя душевен
жив
от.
И каква е силата, която всяка нощ ни пренася в съня, силата, която потопява нашата воля и голяма част от нашите чувства в непрогледната нощ на безсъзнанието? На този въпрос ще отговорим само ако знаем, че в областта на волята, практически ние развиваме една органична дейност.
Последния път видяхме, как човек вмъква във волята, дори и до мускулния живот, определени елементи от своя душевен живот.
Душата, така да се каже, се „потопява“ в мускулния живот; там тя се изплъзва от обикновеното съзнание, става част от „несъзнателния“ живот, душата се изплъзва от обикновеното съзнание също и тогава, когато от заспиването до пробужда нето напуска тялото и пребивава в Космоса. Да съзнаваме нашия Аз в условията на обикновения живот, е едно изискване, което идва от страна на тялото. Това изискване идва от там, че ние имаме такова тяло, което за да предприеме един волев акт ангажира цялата душа; тяло, което за да хармонизира силите, които израстват във волята смъква душата в мрака на съня, и то не с друга цел, а само за да развие съзнателния поглед на човека спрямо неговия несъзнателен Аз.
към текста >>
Душата, така да се каже, се „потопява“ в мускулния
жив
от; там тя се изплъзва от обикновеното съзнание, става част от „несъзнателния“
жив
от, душата се изплъзва от обикновеното съзнание също и тогава, когато от заспиването до пробужда нето напуска тялото и пребивава в Космоса.
И каква е силата, която всяка нощ ни пренася в съня, силата, която потопява нашата воля и голяма част от нашите чувства в непрогледната нощ на безсъзнанието? На този въпрос ще отговорим само ако знаем, че в областта на волята, практически ние развиваме една органична дейност. Последния път видяхме, как човек вмъква във волята, дори и до мускулния живот, определени елементи от своя душевен живот.
Душата, така да се каже, се „потопява“ в мускулния живот; там тя се изплъзва от обикновеното съзнание, става част от „несъзнателния“ живот, душата се изплъзва от обикновеното съзнание също и тогава, когато от заспиването до пробужда нето напуска тялото и пребивава в Космоса.
Да съзнаваме нашия Аз в условията на обикновения живот, е едно изискване, което идва от страна на тялото. Това изискване идва от там, че ние имаме такова тяло, което за да предприеме един волев акт ангажира цялата душа; тяло, което за да хармонизира силите, които израстват във волята смъква душата в мрака на съня, и то не с друга цел, а само за да развие съзнателния поглед на човека спрямо неговия несъзнателен Аз.
към текста >>
Да съзнаваме нашия Аз в условията на обикновения
жив
от, е едно изискване, което идва от страна на тялото.
И каква е силата, която всяка нощ ни пренася в съня, силата, която потопява нашата воля и голяма част от нашите чувства в непрогледната нощ на безсъзнанието? На този въпрос ще отговорим само ако знаем, че в областта на волята, практически ние развиваме една органична дейност. Последния път видяхме, как човек вмъква във волята, дори и до мускулния живот, определени елементи от своя душевен живот. Душата, така да се каже, се „потопява“ в мускулния живот; там тя се изплъзва от обикновеното съзнание, става част от „несъзнателния“ живот, душата се изплъзва от обикновеното съзнание също и тогава, когато от заспиването до пробужда нето напуска тялото и пребивава в Космоса.
Да съзнаваме нашия Аз в условията на обикновения живот, е едно изискване, което идва от страна на тялото.
Това изискване идва от там, че ние имаме такова тяло, което за да предприеме един волев акт ангажира цялата душа; тяло, което за да хармонизира силите, които израстват във волята смъква душата в мрака на съня, и то не с друга цел, а само за да развие съзнателния поглед на човека спрямо неговия несъзнателен Аз.
към текста >>
Да имаме сетивни възприятия и да образуваме представи това означава, че ние не
жив
еем в тялото.
Да имаме сетивни възприятия и да образуваме представи това означава, че ние не живеем в тялото.
Едно дълбоко непознаване на нещата е да вярваме, че едва имагинативното, инспиративното, или интуитивното познание издига човека горе в духовния свят. Не, ако човек има сетивни възприятия или пък ако образува представи, той вече живее в духовния свят. Защото ние видяхме, че сетивните възприятия са свързани с мъртвата материя, с чисто физическите апарати на нашите сетивни органи, които са механично вградени в нашия организъм и оживяват едва след като бъдат проникнати от етерното тяло. Служейки си с тези физически апарати, ние стигаме до сетивните възприятия. До определено изживяване стига не физическият апарат, а духовните сили, които пулсират вътре в него.
към текста >>
Не, ако човек има сетивни възприятия или пък ако образува представи, той вече
жив
ее в духовния свят.
Да имаме сетивни възприятия и да образуваме представи това означава, че ние не живеем в тялото. Едно дълбоко непознаване на нещата е да вярваме, че едва имагинативното, инспиративното, или интуитивното познание издига човека горе в духовния свят.
Не, ако човек има сетивни възприятия или пък ако образува представи, той вече живее в духовния свят.
Защото ние видяхме, че сетивните възприятия са свързани с мъртвата материя, с чисто физическите апарати на нашите сетивни органи, които са механично вградени в нашия организъм и оживяват едва след като бъдат проникнати от етерното тяло. Служейки си с тези физически апарати, ние стигаме до сетивните възприятия. До определено изживяване стига не физическият апарат, а духовните сили, които пулсират вътре в него. Според своята същност, съдържанието на сетивното възприятие е нещо духовно. Както казахме последния път, в областта на представите ние постоянно разширяваме сетивната дейност и я прехвърляме върху нервната организация.
към текста >>
Защото ние видяхме, че сетивните възприятия са свързани с мъртвата материя, с чисто физическите апарати на нашите сетивни органи, които са механично вградени в нашия организъм и о
жив
яват едва след като бъдат проникнати от етерното тяло.
Да имаме сетивни възприятия и да образуваме представи това означава, че ние не живеем в тялото. Едно дълбоко непознаване на нещата е да вярваме, че едва имагинативното, инспиративното, или интуитивното познание издига човека горе в духовния свят. Не, ако човек има сетивни възприятия или пък ако образува представи, той вече живее в духовния свят.
Защото ние видяхме, че сетивните възприятия са свързани с мъртвата материя, с чисто физическите апарати на нашите сетивни органи, които са механично вградени в нашия организъм и оживяват едва след като бъдат проникнати от етерното тяло.
Служейки си с тези физически апарати, ние стигаме до сетивните възприятия. До определено изживяване стига не физическият апарат, а духовните сили, които пулсират вътре в него. Според своята същност, съдържанието на сетивното възприятие е нещо духовно. Както казахме последния път, в областта на представите ние постоянно разширяваме сетивната дейност и я прехвърляме върху нервната организация. Практически нервната дейност се състои в един вид умиране.
към текста >>
До определено из
жив
яване стига не физическият апарат, а духовните сили, които пулсират вътре в него.
Да имаме сетивни възприятия и да образуваме представи това означава, че ние не живеем в тялото. Едно дълбоко непознаване на нещата е да вярваме, че едва имагинативното, инспиративното, или интуитивното познание издига човека горе в духовния свят. Не, ако човек има сетивни възприятия или пък ако образува представи, той вече живее в духовния свят. Защото ние видяхме, че сетивните възприятия са свързани с мъртвата материя, с чисто физическите апарати на нашите сетивни органи, които са механично вградени в нашия организъм и оживяват едва след като бъдат проникнати от етерното тяло. Служейки си с тези физически апарати, ние стигаме до сетивните възприятия.
До определено изживяване стига не физическият апарат, а духовните сили, които пулсират вътре в него.
Според своята същност, съдържанието на сетивното възприятие е нещо духовно. Както казахме последния път, в областта на представите ние постоянно разширяваме сетивната дейност и я прехвърляме върху нервната организация. Практически нервната дейност се състои в един вид умиране. Искаме ли да боравим с представи, органичната дейност трябва да бъде изключена. Ето защо, доколкото имаме сетивни възприятия и доколкото работим, с представи, ние живеем в духовните измерения на света.
към текста >>
Ето защо, доколкото имаме сетивни възприятия и доколкото работим, с представи, ние
жив
еем в духовните измерения на света.
До определено изживяване стига не физическият апарат, а духовните сили, които пулсират вътре в него. Според своята същност, съдържанието на сетивното възприятие е нещо духовно. Както казахме последния път, в областта на представите ние постоянно разширяваме сетивната дейност и я прехвърляме върху нервната организация. Практически нервната дейност се състои в един вид умиране. Искаме ли да боравим с представи, органичната дейност трябва да бъде изключена.
Ето защо, доколкото имаме сетивни възприятия и доколкото работим, с представи, ние живеем в духовните измерения на света.
Обаче като хора, които живеят тук между раждането и смъртта, ние се приближаваме до този духовен живот само доколкото успяваме да постигнем едни или други образи за него. Точно тук е своеобразието, че в сетивните възприятия и представите, ние навлизаме в духовния свят, но първоначално от него не притежаваме нищо друго, освен образи. Така че можем да за явим сетивните възприятия, представите, са духовни, изживявания, само че под формата на образи. Що се отнася до представите, ние сме наясно, че те имат подчертано абстрактен характер и съвсем не са, да кажем, някакви интензивно наситени образи. Има нещо сиво и безрадостно, когато пристъпва ме от сетивните възприятия към представния живот.
към текста >>
Обаче като хора, които
жив
еят тук между раждането и смъртта, ние се приближаваме до този духовен
жив
от само доколкото успяваме да постигнем едни или други образи за него.
Според своята същност, съдържанието на сетивното възприятие е нещо духовно. Както казахме последния път, в областта на представите ние постоянно разширяваме сетивната дейност и я прехвърляме върху нервната организация. Практически нервната дейност се състои в един вид умиране. Искаме ли да боравим с представи, органичната дейност трябва да бъде изключена. Ето защо, доколкото имаме сетивни възприятия и доколкото работим, с представи, ние живеем в духовните измерения на света.
Обаче като хора, които живеят тук между раждането и смъртта, ние се приближаваме до този духовен живот само доколкото успяваме да постигнем едни или други образи за него.
Точно тук е своеобразието, че в сетивните възприятия и представите, ние навлизаме в духовния свят, но първоначално от него не притежаваме нищо друго, освен образи. Така че можем да за явим сетивните възприятия, представите, са духовни, изживявания, само че под формата на образи. Що се отнася до представите, ние сме наясно, че те имат подчертано абстрактен характер и съвсем не са, да кажем, някакви интензивно наситени образи. Има нещо сиво и безрадостно, когато пристъпва ме от сетивните възприятия към представния живот. Обаче сиво и безрадостно е само от гледна точка на нашето съзнание.
към текста >>
Така че можем да за явим сетивните възприятия, представите, са духовни, из
жив
явания, само че под формата на образи.
Практически нервната дейност се състои в един вид умиране. Искаме ли да боравим с представи, органичната дейност трябва да бъде изключена. Ето защо, доколкото имаме сетивни възприятия и доколкото работим, с представи, ние живеем в духовните измерения на света. Обаче като хора, които живеят тук между раждането и смъртта, ние се приближаваме до този духовен живот само доколкото успяваме да постигнем едни или други образи за него. Точно тук е своеобразието, че в сетивните възприятия и представите, ние навлизаме в духовния свят, но първоначално от него не притежаваме нищо друго, освен образи.
Така че можем да за явим сетивните възприятия, представите, са духовни, изживявания, само че под формата на образи.
Що се отнася до представите, ние сме наясно, че те имат подчертано абстрактен характер и съвсем не са, да кажем, някакви интензивно наситени образи. Има нещо сиво и безрадостно, когато пристъпва ме от сетивните възприятия към представния живот. Обаче сиво и безрадостно е само от гледна точка на нашето съзнание. В действителност всички представи, които човек образува, съдържат в себе си зародиша на имагинациите.
към текста >>
Има нещо сиво и безрадостно, когато пристъпва ме от сетивните възприятия към представния
жив
от.
Ето защо, доколкото имаме сетивни възприятия и доколкото работим, с представи, ние живеем в духовните измерения на света. Обаче като хора, които живеят тук между раждането и смъртта, ние се приближаваме до този духовен живот само доколкото успяваме да постигнем едни или други образи за него. Точно тук е своеобразието, че в сетивните възприятия и представите, ние навлизаме в духовния свят, но първоначално от него не притежаваме нищо друго, освен образи. Така че можем да за явим сетивните възприятия, представите, са духовни, изживявания, само че под формата на образи. Що се отнася до представите, ние сме наясно, че те имат подчертано абстрактен характер и съвсем не са, да кажем, някакви интензивно наситени образи.
Има нещо сиво и безрадостно, когато пристъпва ме от сетивните възприятия към представния живот.
Обаче сиво и безрадостно е само от гледна точка на нашето съзнание. В действителност всички представи, които човек образува, съдържат в себе си зародиша на имагинациите.
към текста >>
В обикновения
жив
от ние имаме само представите, и те са един вид екстракт от тези имагинации.
Нека да обобщя: Фактически представите съдържат имагинации, само че тези имагинации не стигат до съзнанието.
В обикновения живот ние имаме само представите, и те са един вид екстракт от тези имагинации.
Имагинирането, имагинациите, са насочени навътре към тялото, а това, което стига до нашето съзнание, е бледото им отражение под формата на представи.
към текста >>
Имагинациите нахлуват във всички органи, те
жив
еят в мозъка, те
жив
еят в белите дробове, в бъбреците, навсякъде.
Само че представите остават в съзнанието, а имагинациите се промъкват и навлизат навътре в телесната организация, в самата виталност, в самия жизнен тонус на Вашия организъм. Ако аз трябва да опиша нещата схематично (рис. 19), тук ще поставя главата; тук сетивните възприятия (червено), а после идва ред на представите, на представката дейност (синьо, зелено), която ние изграждаме, черпейки от сетивните възприятия. Тази представка дейност има нещо от двуликия Янус: В посока навън тя дава бледите и смътни представи, които стигат до нашето съзнание; в посока навътре тя дава имагинациите, обаче тези имагинации не достигат до нашето съзнание. Имагинациите нахлуват в организма и там те поставят основите на жизнения тонус, на самата витална дейност на нашия биологически организъм.
Имагинациите нахлуват във всички органи, те живеят в мозъка, те живеят в белите дробове, в бъбреците, навсякъде.
към текста >>
А това, което нахлува в тялото, то не достига до съзнанието и ние го из
жив
яваме
Ето защо сега настъпва и нещо твърде особено: Тук, в защрихованите в червено ивици и в синята ивица, ние имаме Духа под формата на образи.
А това, което нахлува в тялото, то не достига до съзнанието и ние го изживяваме
към текста >>
Като хора,
жив
еещи между раждането и смъртта, ние постигаме нашето съществувание в духовния свят за сметка на това, че из
жив
яваме Духа в образи било то в образите на сетивните възприятия, било то в образите на нашите представи; за сметка на това, че макар и да из
жив
яваме действителния свят около нас той се отразява в нас по един дълбоко несъзнателен начин.
И така, от тази страна е тялото. Обаче това „тяло“ е потънало в сън, потънало е в нощния мрак на безсъзнанието и се манифестира само дотолкова, доколкото изявява волята си горе в съзнанието. А тази воля е като един мощен противоудар; той ни прави крепки и здрави, дава ни непосредствения усет за действителността. Обаче „горе“ този непосредствен усет за действителността се проявява като чувства. Там ние имаме вече друго отношение към действителния свят; там ние започваме да сънуваме този свят и общо взето той се изплъзва от нашето будно съзнание.
Като хора, живеещи между раждането и смъртта, ние постигаме нашето съществувание в духовния свят за сметка на това, че изживяваме Духа в образи било то в образите на сетивните възприятия, било то в образите на нашите представи; за сметка на това, че макар и да изживяваме действителния свят около нас той се отразява в нас по един дълбоко несъзнателен начин.
към текста >>
Да, като хора ние
жив
еем от една страна в тялото, но доколкото
жив
еем и в Духа, ние из
жив
яваме Духа само под формата на образи.
Ние се потопяваме в този външен, реален свят, обаче общо взето той се отразява в нас по един дълбоко несъзнателен начин, и е наистина така дори само да вземем състоянията на сън, когато сме навън в света, и не знаем нищо за него. Ние сме просто пронизани, протъкани от несъзнаваното. Там ние се намираме в действителния свят.
Да, като хора ние живеем от една страна в тялото, но доколкото живеем и в Духа, ние изживяваме Духа само под формата на образи.
към текста >>
И докато работи над своите имагинации, човек се доближава до целия имагинативен
жив
от, който иначе остава изобщо необхванат от неговото съзнание.
Обаче всяка телесна част е изградена от силите на Духа.
И докато работи над своите имагинации, човек се доближава до целия имагинативен живот, който иначе остава изобщо необхванат от неговото съзнание.
И така, в духовната област, човек изживява онова, което за обикновеното съзнание са чувствата. Той изживява чувствата донякъде съзнателно. Обаче това, което лежи зад чувствата, е не друго, а инспирацията.
към текста >>
И така, в духовната област, човек из
жив
ява онова, което за обикновеното съзнание са чувствата.
Обаче всяка телесна част е изградена от силите на Духа. И докато работи над своите имагинации, човек се доближава до целия имагинативен живот, който иначе остава изобщо необхванат от неговото съзнание.
И така, в духовната област, човек изживява онова, което за обикновеното съзнание са чувствата.
Той изживява чувствата донякъде съзнателно. Обаче това, което лежи зад чувствата, е не друго, а инспирацията.
към текста >>
Той из
жив
ява чувствата донякъде съзнателно.
Обаче всяка телесна част е изградена от силите на Духа. И докато работи над своите имагинации, човек се доближава до целия имагинативен живот, който иначе остава изобщо необхванат от неговото съзнание. И така, в духовната област, човек изживява онова, което за обикновеното съзнание са чувствата.
Той изживява чувствата донякъде съзнателно.
Обаче това, което лежи зад чувствата, е не друго, а инспирацията.
към текста >>
И ако правилно вникнем в същността на един човек, който мисли и чувствува, ние бихме могли да му кажем: Добре, ти работиш с определени представи, ти мислиш и това ти го знаеш добре; обаче от твоите представи постоянно се отделят и гравитират надолу, завладяващи цялото ти тяло, пулсиращи,
жив
и имагинации и те са тези, които поддържат твоя жизнен тонус, твоята витална сила.
Сега вече мога да обобщя: Прониквайки навътре към чувствата, ние имаме в тяхно лице обаче само в неясна и съноподобна форма не друго, а една скрита инспирация. Една скрита инспирация се промъква надолу и навлиза в ритмичната дейност, в дишането, в кръвната циркулация.
И ако правилно вникнем в същността на един човек, който мисли и чувствува, ние бихме могли да му кажем: Добре, ти работиш с определени представи, ти мислиш и това ти го знаеш добре; обаче от твоите представи постоянно се отделят и гравитират надолу, завладяващи цялото ти тяло, пулсиращи, живи имагинации и те са тези, които поддържат твоя жизнен тонус, твоята витална сила.
Ти чувствуваш; и тогава започват да се отделят инспирации и да се вливат навътре в дишането, в кръвната циркулация.
към текста >>
В хода на човешкия
жив
от между раждането и смъртта, волята е чисто телесна и физическа дейност, защото в осъществяването на един волев акт, Духът е ангажиран в мускулната система.
А най-долу стои волята.
В хода на човешкия живот между раждането и смъртта, волята е чисто телесна и физическа дейност, защото в осъществяването на един волев акт, Духът е ангажиран в мускулната система.
Да, тук имаме едно телесно изживяване обаче в дълбок сън защото съзнателно може да бъде изживян само Духът. В своята воля, както вече стана дума, човек спи. Но работата е там, че в областта на волята е стаена интуицията. Когато последния път описах как под формата на образи човек вмъква своята душевна дейност а наред с нея и Духа в своята мускулна дейност, така че става човек на действието, земеделец, търговец и т.н., тук Вие трябва да виждате отблясъците на една действителна интуиция. В своята воля човекът е под власт та на интуицията.
към текста >>
Да, тук имаме едно телесно из
жив
яване обаче в дълбок сън защото съзнателно може да бъде из
жив
ян само Духът.
А най-долу стои волята. В хода на човешкия живот между раждането и смъртта, волята е чисто телесна и физическа дейност, защото в осъществяването на един волев акт, Духът е ангажиран в мускулната система.
Да, тук имаме едно телесно изживяване обаче в дълбок сън защото съзнателно може да бъде изживян само Духът.
В своята воля, както вече стана дума, човек спи. Но работата е там, че в областта на волята е стаена интуицията. Когато последния път описах как под формата на образи човек вмъква своята душевна дейност а наред с нея и Духа в своята мускулна дейност, така че става човек на действието, земеделец, търговец и т.н., тук Вие трябва да виждате отблясъците на една действителна интуиция. В своята воля човекът е под власт та на интуицията. Сега той излиза навън от своя Азов живот, оставя Азът да се потопи в една съвършено друга област, а именно в своята костно-мускулна система.
към текста >>
Сега той излиза навън от своя Азов
жив
от, оставя Азът да се потопи в една съвършено друга област, а именно в своята костно-мускулна система.
Да, тук имаме едно телесно изживяване обаче в дълбок сън защото съзнателно може да бъде изживян само Духът. В своята воля, както вече стана дума, човек спи. Но работата е там, че в областта на волята е стаена интуицията. Когато последния път описах как под формата на образи човек вмъква своята душевна дейност а наред с нея и Духа в своята мускулна дейност, така че става човек на действието, земеделец, търговец и т.н., тук Вие трябва да виждате отблясъците на една действителна интуиция. В своята воля човекът е под власт та на интуицията.
Сега той излиза навън от своя Азов живот, оставя Азът да се потопи в една съвършено друга област, а именно в своята костно-мускулна система.
Така че можем да заявим: Интуицията прониква и навлиза в двигателно-веществообменния човек. Обаче Духът живее едновременно в имагинацията, инспирацията, интуицията.
към текста >>
Обаче Духът
жив
ее едновременно в имагинацията, инспирацията, интуицията.
Но работата е там, че в областта на волята е стаена интуицията. Когато последния път описах как под формата на образи човек вмъква своята душевна дейност а наред с нея и Духа в своята мускулна дейност, така че става човек на действието, земеделец, търговец и т.н., тук Вие трябва да виждате отблясъците на една действителна интуиция. В своята воля човекът е под власт та на интуицията. Сега той излиза навън от своя Азов живот, оставя Азът да се потопи в една съвършено друга област, а именно в своята костно-мускулна система. Така че можем да заявим: Интуицията прониква и навлиза в двигателно-веществообменния човек.
Обаче Духът живее едновременно в имагинацията, инспирацията, интуицията.
към текста >>
Ние можем да напредваме към човека по отношение на неговата форма, степени на
жив
от, душевност и духовни откровения.
Скъпи мои приятели, имагинацията, инспирацията и интуицията не са нещо, което можем да обхванем както например облаците, вятъра и т.н., а те са нещо, което постоянно навлиза в нас от духовния свят. И все пак ние можем да напредваме към Духа.
Ние можем да напредваме към човека по отношение на неговата форма, степени на живот, душевност и духовни откровения.
към текста >>
Степените на човешкия
жив
от сетивен, нервен, дихателен и т.н.
Формата на човешкото тяло е в зависимост от небето на неподвижните звезди и тя застава пред нас съвсем нагледно и ясно.
Степените на човешкия живот сетивен, нервен, дихателен и т.н.
са в зависимост от планетарната система. С нашето обикновено съзнание ние не можем да ги видим. Те стават достъпни за наблюдение, само доколкото намират определен израз в съответните части на човешкото тяло. А душата тя е така дълбоко стаена във вътрешната организация на човека, че ние си пробиваме път към нея само когато обхващаме тайнствените и връзки с нервно-сетивната дейност, само когато се докосваме до отношенията на жлезите спрямо чувствата и спрямо всичко, което се основава на ритмичната дейност. После виждаме как душевният живот е свързан с веществообменно-двигателната система.
към текста >>
После виждаме как душевният
жив
от е свързан с веществообменно-двигателната система.
Степените на човешкия живот сетивен, нервен, дихателен и т.н. са в зависимост от планетарната система. С нашето обикновено съзнание ние не можем да ги видим. Те стават достъпни за наблюдение, само доколкото намират определен израз в съответните части на човешкото тяло. А душата тя е така дълбоко стаена във вътрешната организация на човека, че ние си пробиваме път към нея само когато обхващаме тайнствените и връзки с нервно-сетивната дейност, само когато се докосваме до отношенията на жлезите спрямо чувствата и спрямо всичко, което се основава на ритмичната дейност.
После виждаме как душевният живот е свързан с веществообменно-двигателната система.
Обаче откъм единия си полюс, душевният живот е проникнат от Духа по такъв начин, че може да извлича от него само образи, а навътре, в телесната сфера, навлизат именно имагинацията, инспирацията, интуицията. Там долу, Духът просто се излива в душата като най-интимната и свята тайна, каквато човек може да има.
към текста >>
Обаче откъм единия си полюс, душевният
жив
от е проникнат от Духа по такъв начин, че може да извлича от него само образи, а навътре, в телесната сфера, навлизат именно имагинацията, инспирацията, интуицията.
са в зависимост от планетарната система. С нашето обикновено съзнание ние не можем да ги видим. Те стават достъпни за наблюдение, само доколкото намират определен израз в съответните части на човешкото тяло. А душата тя е така дълбоко стаена във вътрешната организация на човека, че ние си пробиваме път към нея само когато обхващаме тайнствените и връзки с нервно-сетивната дейност, само когато се докосваме до отношенията на жлезите спрямо чувствата и спрямо всичко, което се основава на ритмичната дейност. После виждаме как душевният живот е свързан с веществообменно-двигателната система.
Обаче откъм единия си полюс, душевният живот е проникнат от Духа по такъв начин, че може да извлича от него само образи, а навътре, в телесната сфера, навлизат именно имагинацията, инспирацията, интуицията.
Там долу, Духът просто се излива в душата като най-интимната и свята тайна, каквато човек може да има.
към текста >>
В този миг Духът действува чрез степените на човешкия
жив
от.
Тук човек не разполага с никакви сетивни възприятия, представи или чувства, за които бихме могли да кажем, че с тях той е потопен заедно с Духа в своето тяло. Тук ние стигаме до ясно разбиране на нещата, едва след като погледнем внимателно един човек, който е застанал пред нас в съвършено спокойствие. Когато изследваме неговата физиономия, когато изследваме това, което се излъчва от него докато Духът прониква в неговото тяло и „вкарва“ там инспирациите същият този Дух от ново се появява на повърхността, за да бликне навън в човешките жизнени сили и импулси. И тогава същият този Дух дава на човека инкарната, характерния цвят на плътта, дава му това, което той притежава като физиономия, дава му това, което ни гледа от благородно изваяното му чело, от извивката на неговия нос и устни. Да, същият този Дух вече като инспирация се явява пред нас тогава, щом се изправим пред един съвършено спокоен човек.
В този миг Духът действува чрез степените на човешкия живот.
към текста >>
Вие помните: Човекът е буден и в своята будност той из
жив
ява образи, а това означава, че се намесва и приобщава към Духа.
Когато обсъждаме телесната форма на човешкото тяло, ние трябва да посочим и онова, което светът предоставя на човека. И сега, в човешките действия, ние откриваме това, което човекът връща на света. Тук е налице един затворен кръг, нещо повече един съвършен кръговрат.
Вие помните: Човекът е буден и в своята будност той изживява образи, а това означава, че се намесва и приобщава към Духа.
Обаче през целия си живот между раждането и смъртта той заплаща това съучастие с обстоятелството, че приема Духа в себе си не като реалност, а като образ. Но от друга страна земният човек има Духа в себе си, има го като една истинска реалност; и той стига до тази реалност единствено в съноподобно състояние, в сън, макар и да е наглед буден. Човек става, движи се, говори, но в действителност той спи. И сега би трябвало да кажем: Животът между раждането и смъртта се състои в това, че човек изживява Духа в светлината на едни или други образи, изживява действителността несъзнателно, а чрез медиума на своето тяло. Между раждането и смъртта ние виждаме Духа само чрез неговите телесно проявени форми.
към текста >>
Обаче през целия си
жив
от между раждането и смъртта той заплаща това съучастие с обстоятелството, че приема Духа в себе си не като реалност, а като образ.
Когато обсъждаме телесната форма на човешкото тяло, ние трябва да посочим и онова, което светът предоставя на човека. И сега, в човешките действия, ние откриваме това, което човекът връща на света. Тук е налице един затворен кръг, нещо повече един съвършен кръговрат. Вие помните: Човекът е буден и в своята будност той изживява образи, а това означава, че се намесва и приобщава към Духа.
Обаче през целия си живот между раждането и смъртта той заплаща това съучастие с обстоятелството, че приема Духа в себе си не като реалност, а като образ.
Но от друга страна земният човек има Духа в себе си, има го като една истинска реалност; и той стига до тази реалност единствено в съноподобно състояние, в сън, макар и да е наглед буден. Човек става, движи се, говори, но в действителност той спи. И сега би трябвало да кажем: Животът между раждането и смъртта се състои в това, че човек изживява Духа в светлината на едни или други образи, изживява действителността несъзнателно, а чрез медиума на своето тяло. Между раждането и смъртта ние виждаме Духа само чрез неговите телесно проявени форми. Практически ние не виждаме материята.
към текста >>
И сега би трябвало да кажем:
Жив
отът между раждането и смъртта се състои в това, че човек из
жив
ява Духа в светлината на едни или други образи, из
жив
ява действителността несъзнателно, а чрез медиума на своето тяло.
Тук е налице един затворен кръг, нещо повече един съвършен кръговрат. Вие помните: Човекът е буден и в своята будност той изживява образи, а това означава, че се намесва и приобщава към Духа. Обаче през целия си живот между раждането и смъртта той заплаща това съучастие с обстоятелството, че приема Духа в себе си не като реалност, а като образ. Но от друга страна земният човек има Духа в себе си, има го като една истинска реалност; и той стига до тази реалност единствено в съноподобно състояние, в сън, макар и да е наглед буден. Човек става, движи се, говори, но в действителност той спи.
И сега би трябвало да кажем: Животът между раждането и смъртта се състои в това, че човек изживява Духа в светлината на едни или други образи, изживява действителността несъзнателно, а чрез медиума на своето тяло.
Между раждането и смъртта ние виждаме Духа само чрез неговите телесно проявени форми. Практически ние не виждаме материята. Материята е само външния блясък, външното сияние на Духа. Докато наблюдаваме материята, ние виждаме Духа откъм външната му страна. Нека повторим: Наблюдаваме ли материята било то материята навън в света, било то материята в човека става така, че истинската действителност се отдръпва от нас и пред очите ни застава онази повърхност, където Духът ни се открива единствено в своите телесно проявими форми.
към текста >>
При това човек действително из
жив
ява Духа, обаче само като образ, като отражение.
Съвсем различно изглеждат нещата, когато човекът е приобщен към Духа. Тогава неговото тяло, например вътрешността на неговата глава, както и външната, видимата повърхност на тази глава, му се явява само под формата на един образ, който потъва, така да се каже, на заден план.
При това човек действително изживява Духа, обаче само като образ, като отражение.
Видимо будни, а всъщност спящи, ние възприемаме съзидателния, творчески Дух; обаче същинското възприятие ние не можем да издигнем до полето на съзнанието; то остава вън.
към текста >>
Когато с нашето обикновено съзнание докосваме Духа, ние можем да го из
жив
еем само в образи.
Ето защо, когато разглеждаме една или друга материална повърхност, ние трябва да знаем: Зад нея работи Духът. Само че ние не сме в състояние да проникнем в него с нашето съзнание.
Когато с нашето обикновено съзнание докосваме Духа, ние можем да го изживеем само в образи.
И точно този е големият прелом, който настъпва с човека: когато мине през Портата на
към текста >>
20, жълто, бяло), а образите, които ние из
жив
яваме, се превръщат в действителност (синьо, бяло).
смъртта, тази действителност тук се превръща в образ (рис.
20, жълто, бяло), а образите, които ние изживяваме, се превръщат в действителност (синьо, бяло).
Минавайки през Портата на смъртта, човек забелязва: Това, което преди смъртта е възприемал само като образи, сега става за него една неоспорима действителност, а това, което преди е имал за действителност, или по-добре казано, това, което е проспал като действителност, сега се превръща за нас в образ, образ в чиито очертания се загатва следващия земен живот, където отново става един пълен обрат, един пълен прелом.
към текста >>
Минавайки през Портата на смъртта, човек забелязва: Това, което преди смъртта е възприемал само като образи, сега става за него една неоспорима действителност, а това, което преди е имал за действителност, или по-добре казано, това, което е проспал като действителност, сега се превръща за нас в образ, образ в чиито очертания се загатва следващия земен
жив
от, където отново става един пълен обрат, един пълен прелом.
смъртта, тази действителност тук се превръща в образ (рис. 20, жълто, бяло), а образите, които ние изживяваме, се превръщат в действителност (синьо, бяло).
Минавайки през Портата на смъртта, човек забелязва: Това, което преди смъртта е възприемал само като образи, сега става за него една неоспорима действителност, а това, което преди е имал за действителност, или по-добре казано, това, което е проспал като действителност, сега се превръща за нас в образ, образ в чиито очертания се загатва следващия земен живот, където отново става един пълен обрат, един пълен прелом.
към текста >>
Знаем, че планетарните сфери образуват степените на човешкия
жив
от: сетивен, нервен, дихателен и т.н.
Виждате ли, когато разглеждаме формите на човешкото тяло и техните взаимни връзки, ние трябва да се от правим далеч навън към небето на неподвижните звезди. От там идват импулсите, които формират главата, гърдите, крайниците и т.н. Ние ясно виждаме как тези форми израстват във външния свят. Ако погледнем човека още по-отблизо, ще открием и въздействията на планетарната система.
Знаем, че планетарните сфери образуват степените на човешкия живот: сетивен, нервен, дихателен и т.н.
По-нататък стигаме до душевните качества на човека, до неговия душевен живот. След това идва ред на периодичните смени между будност и сън, между образ и действителност. И накрая стигаме до духовния човек. Тогава пред нас се открива самият духовен заряд на човешкото същество.
към текста >>
По-нататък стигаме до душевните качества на човека, до неговия душевен
жив
от.
Виждате ли, когато разглеждаме формите на човешкото тяло и техните взаимни връзки, ние трябва да се от правим далеч навън към небето на неподвижните звезди. От там идват импулсите, които формират главата, гърдите, крайниците и т.н. Ние ясно виждаме как тези форми израстват във външния свят. Ако погледнем човека още по-отблизо, ще открием и въздействията на планетарната система. Знаем, че планетарните сфери образуват степените на човешкия живот: сетивен, нервен, дихателен и т.н.
По-нататък стигаме до душевните качества на човека, до неговия душевен живот.
След това идва ред на периодичните смени между будност и сън, между образ и действителност. И накрая стигаме до духовния човек. Тогава пред нас се открива самият духовен заряд на човешкото същество.
към текста >>
Той си казва: По време на
жив
ота между раждането и смъртта а съвременните математици изобщо не се съобразяват с другия
жив
от, който протича между смъртта и раждането практически човекът се намира във външния свят и го възприема от определена гледна точка.
Той си казва: По време на живота между раждането и смъртта а съвременните математици изобщо не се съобразяват с другия живот, който протича между смъртта и раждането практически човекът се намира във външния свят и го възприема от определена гледна точка.
Изобщо при човека винаги трябва да отчитаме и неговия ъгъл на виждане, неговата гледна точка. Нали разбирате светът изглежда съвсем различно в зависимост от това, дали го гледаме от тази страна, или го гледаме откъм отвъдната страна. Ако съм застанал отвъд, това би внесло вече съществена разлика; тогава аз бих Ви наблюдавал от една друга гледна точка. И ако говорим за тези неща конкретно, ако говорим за тях в съответствие с действителността, ние задължително трябва да се съобразим и с конкретната гледна точка, защото, така да се каже, човек никога не може да избяга от действителността.
към текста >>
Нека да се замислим как човек из
жив
ява себе си.
Нека сега вземем обратния случай.
Нека да се замислим как човек изживява себе си.
Той изживява себе си в центъра на Вселената, това е така. Той изживява себе си, така да се каже, като една отправна точка, откъдето визира околния свят чрез своите възприятия.
към текста >>
Той из
жив
ява себе си в центъра на Вселената, това е така.
Нека сега вземем обратния случай. Нека да се замислим как човек изживява себе си.
Той изживява себе си в центъра на Вселената, това е така.
Той изживява себе си, така да се каже, като една отправна точка, откъдето визира околния свят чрез своите възприятия.
към текста >>
Той из
жив
ява себе си, така да се каже, като една отправна точка, откъдето визира околния свят чрез своите възприятия.
Нека сега вземем обратния случай. Нека да се замислим как човек изживява себе си. Той изживява себе си в центъра на Вселената, това е така.
Той изживява себе си, така да се каже, като една отправна точка, откъдето визира околния свят чрез своите възприятия.
към текста >>
Най-напред човек възприема, или по-добре казано, из
жив
ява в своята „визираща линия“ тя може да се определи и като „опипваща линия“ категориите „горе“ и „долу“;
Пред себе си или около себе си, той има своя хоризонт и възприема това, което е на хоризонта, над хоризонта или под хоризонта.
Най-напред човек възприема, или по-добре казано, изживява в своята „визираща линия“ тя може да се определи и като „опипваща линия“ категориите „горе“ и „долу“;
към текста >>
4.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Обаче така духовният
жив
от на човечеството може да изпадне в неописуема беда.
За хора, които са укрепени зад стените на днешните официални концепции за света, подобно преливане от Космоса към човека и от човека към космоса, изглежда меко казано нещо абсурдно. Да, на широките кръгове, подобни възгледи не допадат и биват считани за ненаучни. И все пак, духовните направления на съвременната епоха са изправени пред сериозната задача, да говорят за тези неща тъкмо по начина, според който се говори тук в Дорнах; не да мълчат, а да говорят за тях с все по-голяма настойчивост и енергия. Нека да се замислим: Тези неща са изправени по пътя на днешното мислене. И днешното мислене ги отхвърля встрани с цялата си ярост.
Обаче така духовният живот на човечеството може да изпадне в неописуема беда.
към текста >>
Ние разгледахме формата на човешкото тяло като последица от такива причини, които трябва да се търсят в небето на неподвижните звезди, респективно в неговите „представители“ съзвездията на
жив
отинския кръг.
Бих желал да обобщя накратко последните си лекции тук в Дорнах.
Ние разгледахме формата на човешкото тяло като последица от такива причини, които трябва да се търсят в небето на неподвижните звезди, респективно в неговите „представители“ съзвездията на животинския кръг.
Да, ако искаме да разберем изграждането на човешката форма, ние трябва да се обърнем към съзвездията на животинския, кръг.
към текста >>
Да, ако искаме да разберем изграждането на човешката форма, ние трябва да се обърнем към съзвездията на
жив
отинския, кръг.
Бих желал да обобщя накратко последните си лекции тук в Дорнах. Ние разгледахме формата на човешкото тяло като последица от такива причини, които трябва да се търсят в небето на неподвижните звезди, респективно в неговите „представители“ съзвездията на животинския кръг.
Да, ако искаме да разберем изграждането на човешката форма, ние трябва да се обърнем към съзвездията на животинския, кръг.
към текста >>
След това разгледахме степените на човешкия
жив
от сетивен, нервен, дихателен и т.н., за да стигнем до ре шаващата роля на планетарната система.
След това разгледахме степените на човешкия живот сетивен, нервен, дихателен и т.н., за да стигнем до ре шаващата роля на планетарната система.
към текста >>
Тогава ние трябваше да пристъпим непосредствено към силите, които действуват в
жив
ия човек.
Направихме и крачката от тези степени към разбирането на човешката душа.
Тогава ние трябваше да пристъпим непосредствено към силите, които действуват в живия човек.
Разгледахме душевния живот според представите, чувствата и волята, като в същото време се опитахме да го свържем с формата на човешкото тяло и със степените на човешкия живот. А вчера говорихме за въздействията на Духа и за връзките му с душевните качества на човека.
към текста >>
Разгледахме душевния
жив
от според представите, чувствата и волята, като в същото време се опитахме да го свържем с формата на човешкото тяло и със степените на човешкия
жив
от.
Направихме и крачката от тези степени към разбирането на човешката душа. Тогава ние трябваше да пристъпим непосредствено към силите, които действуват в живия човек.
Разгледахме душевния живот според представите, чувствата и волята, като в същото време се опитахме да го свържем с формата на човешкото тяло и със степените на човешкия живот.
А вчера говорихме за въздействията на Духа и за връзките му с душевните качества на човека.
към текста >>
Когато се занимаваме с душевните качества на човека през
жив
ота между раждането и смъртта, ние следваме посоката, която води от периферията на света към същинския земен
жив
от.
Когато се занимаваме с душевните качества на човека през живота между раждането и смъртта, ние следваме посоката, която води от периферията на света към същинския земен живот.
Само така можем да стигнем до истинските съотношения между формата на човешкото тяло и степените на човешкия живот.
към текста >>
Само така можем да стигнем до истинските съотношения между формата на човешкото тяло и степените на човешкия
жив
от.
Когато се занимаваме с душевните качества на човека през живота между раждането и смъртта, ние следваме посоката, която води от периферията на света към същинския земен живот.
Само така можем да стигнем до истинските съотношения между формата на човешкото тяло и степените на човешкия живот.
към текста >>
В душевния свят на човека ние трябва да търсим и самия Дух, за когото вчера стана дума, че може да бъде из
жив
ян само под формата на образи.
В душевния свят на човека ние трябва да търсим и самия Дух, за когото вчера стана дума, че може да бъде изживян само под формата на образи.
Ето така ние слизаме, ако ми позволите този израз, от небето към Земята. Когато разглеждахме формите на човешкото тяло, ние трябваше да се обърнем към неподвижните звезди; когато разглеждахме степените на живота, трябваше да се обърнем към планетарните сфери; когато разглеждахме човешката душа, ние трябваше да слезем до специфичните Земни условия. Едва по този начин ще си изградим цялостен образ за взаимните връзки между Космоса и човека.
към текста >>
Когато разглеждахме формите на човешкото тяло, ние трябваше да се обърнем към неподвижните звезди; когато разглеждахме степените на
жив
ота, трябваше да се обърнем към планетарните сфери; когато разглеждахме човешката душа, ние трябваше да слезем до специфичните Земни условия.
В душевния свят на човека ние трябва да търсим и самия Дух, за когото вчера стана дума, че може да бъде изживян само под формата на образи. Ето така ние слизаме, ако ми позволите този израз, от небето към Земята.
Когато разглеждахме формите на човешкото тяло, ние трябваше да се обърнем към неподвижните звезди; когато разглеждахме степените на живота, трябваше да се обърнем към планетарните сфери; когато разглеждахме човешката душа, ние трябваше да слезем до специфичните Земни условия.
Едва по този начин ще си изградим цялостен образ за взаимните връзки между Космоса и човека.
към текста >>
А сега, ако оценяваме както трябва тези факти, ние ще сме в състояние да прокараме и точната разграничителна линия между
жив
отните и човека.
А сега, ако оценяваме както трябва тези факти, ние ще сме в състояние да прокараме и точната разграничителна линия между животните и човека.
Ето как може да стане това. Ако си припомним всичко, което казахме за животинския кръг, ще установим, че той се отнася по един начин към човека и по друг начин към животното. За да вникнем в тези различия, ние трябва да разгледаме как животинския кръг, планетите и Земята действуват върху човека и животното.
към текста >>
Ако си припомним всичко, което казахме за
жив
отинския кръг, ще установим, че той се отнася по един начин към човека и по друг начин към
жив
отното.
А сега, ако оценяваме както трябва тези факти, ние ще сме в състояние да прокараме и точната разграничителна линия между животните и човека. Ето как може да стане това.
Ако си припомним всичко, което казахме за животинския кръг, ще установим, че той се отнася по един начин към човека и по друг начин към животното.
За да вникнем в тези различия, ние трябва да разгледаме как животинския кръг, планетите и Земята действуват върху човека и животното.
към текста >>
За да вникнем в тези различия, ние трябва да разгледаме как
жив
отинския кръг, планетите и Земята действуват върху човека и
жив
отното.
А сега, ако оценяваме както трябва тези факти, ние ще сме в състояние да прокараме и точната разграничителна линия между животните и човека. Ето как може да стане това. Ако си припомним всичко, което казахме за животинския кръг, ще установим, че той се отнася по един начин към човека и по друг начин към животното.
За да вникнем в тези различия, ние трябва да разгледаме как животинския кръг, планетите и Земята действуват върху човека и животното.
към текста >>
То ни сближава с целия
жив
отински свят.
А сега нека да пристъпим към астралното тяло на човека.
То ни сближава с целия животински свят.
Напредвайки към животинския свят, ние не можем да останем в сферичната форма; към нея трябва да прибавим още нещо. И какво е то? Една вдлъбнатина, която ще наречем „джоб“, или още по-добре „сак“ (рис. 27). Животинският свят има това своеобразие, че тотално видоизменя сферичната форма, придавайки й елемента на вдлъбнатост, на „джоб“, на „сак“.
към текста >>
Напредвайки към
жив
отинския свят, ние не можем да останем в сферичната форма; към нея трябва да прибавим още нещо.
А сега нека да пристъпим към астралното тяло на човека. То ни сближава с целия животински свят.
Напредвайки към животинския свят, ние не можем да останем в сферичната форма; към нея трябва да прибавим още нещо.
И какво е то? Една вдлъбнатина, която ще наречем „джоб“, или още по-добре „сак“ (рис. 27). Животинският свят има това своеобразие, че тотално видоизменя сферичната форма, придавайки й елемента на вдлъбнатост, на „джоб“, на „сак“.
към текста >>
Жив
отинският свят има това своеобразие, че тотално видоизменя сферичната форма, придавайки й елемента на вдлъбнатост, на „джоб“, на „сак“.
А сега нека да пристъпим към астралното тяло на човека. То ни сближава с целия животински свят. Напредвайки към животинския свят, ние не можем да останем в сферичната форма; към нея трябва да прибавим още нещо. И какво е то? Една вдлъбнатина, която ще наречем „джоб“, или още по-добре „сак“ (рис. 27).
Животинският свят има това своеобразие, че тотално видоизменя сферичната форма, придавайки й елемента на вдлъбнатост, на „джоб“, на „сак“.
към текста >>
Навсякъде, къде то сферичната форма се усложнява със сакообразна форма, има и преход от растителния към
жив
отинския свят (рис. 28).
Сферата се изпълва с торбовидни, сакообразни вдлъбнатости, сочещи навътре. Вземете например костните леговища на очните ябълки два сака, които проникват навътре. Вземете ноздрите отново два сака. Вземете целия храносмилателен апарат от устата до стомаха един модифициран сак в посока надолу.
Навсякъде, къде то сферичната форма се усложнява със сакообразна форма, има и преход от растителния към животинския свят (рис. 28).
към текста >>
Представете си например как Земята се стреми да придаде своята собствена форма на всички
жив
и същества, на всички земни създания.
Ние ще разберем тази торбовидна или сакообразна форма най-добре, ако погледнем към нашата планетарна система.
Представете си например как Земята се стреми да придаде своята собствена форма на всички живи същества, на всички земни създания.
Когато обаче върху нея действува една друга планета, тя изпраща своите специфични сили „отвън“ и така предизвиква различни „вдлъбвания“ в предпочитаната от Земята сферична
към текста >>
форма. Ето защо при различните
жив
отински видове ние виждаме и различни вдлъбнатини, сакове и т.н.
форма. Ето защо при различните животински видове ние виждаме и различни вдлъбнатини, сакове и т.н.
Погледнете отделните планети и техните различни въздействия. Сатурн предизвиква един вид вдлъбване, Юпитер втори вид, Марс трети вид, и т.н. Вътрешната сакообразна форма на лъва е родово специфична, защото планетарните въздействия при него са съвсем други, отколкото например при камилата.
към текста >>
Обаче при висшите
жив
отни и при човека защото при нисшите
жив
отни не е така се намесва нещо, което не е свързано с планетарната система.
Обаче при висшите животни и при човека защото при нисшите животни не е така се намесва нещо, което не е свързано с планетарната система.
При животинско-човешката форма имаме нещо повече от сакообразните вдлъбнатини. Последните биха били меродавни, ако съществуваха само планетите, не и небето на неподвижните звезди. Да, човек трябва да е доволен, че има нещо повече от сакообразната форма, защото практически при висшите животни и човека се намесва нещо ново: при тях сферично-сакообразната форма се обогатява с един или друг вид „съдържание“ или „пълнеж“ (рис. 29).
към текста >>
При
жив
отинско-човешката форма имаме нещо повече от сакообразните вдлъбнатини.
Обаче при висшите животни и при човека защото при нисшите животни не е така се намесва нещо, което не е свързано с планетарната система.
При животинско-човешката форма имаме нещо повече от сакообразните вдлъбнатини.
Последните биха били меродавни, ако съществуваха само планетите, не и небето на неподвижните звезди. Да, човек трябва да е доволен, че има нещо повече от сакообразната форма, защото практически при висшите животни и човека се намесва нещо ново: при тях сферично-сакообразната форма се обогатява с един или друг вид „съдържание“ или „пълнеж“ (рис. 29).
към текста >>
Да, човек трябва да е доволен, че има нещо повече от сакообразната форма, защото практически при висшите
жив
отни и човека се намесва нещо ново: при тях сферично-сакообразната форма се обогатява с един или друг вид „съдържание“ или „пълнеж“ (рис. 29).
Обаче при висшите животни и при човека защото при нисшите животни не е така се намесва нещо, което не е свързано с планетарната система. При животинско-човешката форма имаме нещо повече от сакообразните вдлъбнатини. Последните биха били меродавни, ако съществуваха само планетите, не и небето на неподвижните звезди.
Да, човек трябва да е доволен, че има нещо повече от сакообразната форма, защото практически при висшите животни и човека се намесва нещо ново: при тях сферично-сакообразната форма се обогатява с един или друг вид „съдържание“ или „пълнеж“ (рис. 29).
към текста >>
И този „пълнеж“, който забелязваме най-напред при сетивните органи, зависи от
жив
отинския кръг, както и сакообразните форми зависят от планетарните сфери.
Достатъчно е само да погледнете сетивните органи, например очите първо имаме очните вдлъбнатини, после пълнежа.
И този „пълнеж“, който забелязваме най-напред при сетивните органи, зависи от животинския кръг, както и сакообразните форми зависят от планетарните сфери.
В това отношение човек има най-съвършената животинска организация. Той притежава макар и в прикрит вид 12 сака, изпълнени със съответното съдържание, със съответния пълнеж. Тези неща съм описал в моята „Антропософия“ като 12-те човешки сетива.
към текста >>
В това отношение човек има най-съвършената
жив
отинска организация.
Достатъчно е само да погледнете сетивните органи, например очите първо имаме очните вдлъбнатини, после пълнежа. И този „пълнеж“, който забелязваме най-напред при сетивните органи, зависи от животинския кръг, както и сакообразните форми зависят от планетарните сфери.
В това отношение човек има най-съвършената животинска организация.
Той притежава макар и в прикрит вид 12 сака, изпълнени със съответното съдържание, със съответния пълнеж. Тези неща съм описал в моята „Антропософия“ като 12-те човешки сетива.
към текста >>
Виждате ли, когато Земята застава пред нас като
жив
о същество, тя би искала да запази своята сферична форма, сякаш е съставена само от вода.
А сега бихме попитали: А многостенникът, с какви космически сили е свързан той?
Виждате ли, когато Земята застава пред нас като живо същество, тя би искала да запази своята сферична форма, сякаш е съставена само от вода.
Обаче във водата настъпва едно сериозно смущение. Вие можете да го наблюдавате например при приливите и отливите. Нека се обърнем назад към древните епохи, когато в течната Земя за пръв път се формираха нейните твърди примеси. Днес знаем, че приливите и отливите са свързани с Луната. Обаче с Луната е свързана и всяка полиедрична тенденция, всяка от силите на многостенника.
към текста >>
Накратко: полиедричната или физическата същност на човека е свързана с Луната, неговата растителна или етерна същност е свързана със Земята, неговата астрална същност, която поражда сакообразните форми с планетите, я на края съдържанието на сакообразните форми с
жив
отинския кръг.
Обаче във водата настъпва едно сериозно смущение. Вие можете да го наблюдавате например при приливите и отливите. Нека се обърнем назад към древните епохи, когато в течната Земя за пръв път се формираха нейните твърди примеси. Днес знаем, че приливите и отливите са свързани с Луната. Обаче с Луната е свързана и всяка полиедрична тенденция, всяка от силите на многостенника.
Накратко: полиедричната или физическата същност на човека е свързана с Луната, неговата растителна или етерна същност е свързана със Земята, неговата астрална същност, която поражда сакообразните форми с планетите, я на края съдържанието на сакообразните форми с животинския кръг.
към текста >>
И все пак, това, което нарисувах тук, не се отнася по еднакъв начин за човека и за
жив
отното.
И все пак, това, което нарисувах тук, не се отнася по еднакъв начин за човека и за животното.
Виждате ли, за животното има значение само това, което се простира до животинския кръг. Това, което лежи извън животинския кръг, за животното няма никакво значение. Древната мъдрост съвсем точно избра името „животински кръг“, защото тя знаеше: животните биха съществували на Земята в сегашния си вид, дори и извън животинския кръг, в необятните простори на Космоса, да не съществуваше абсолютно нищо. За животното има значение само това, което е под животинския кръг.
към текста >>
Виждате ли, за
жив
отното има значение само това, което се простира до
жив
отинския кръг.
И все пак, това, което нарисувах тук, не се отнася по еднакъв начин за човека и за животното.
Виждате ли, за животното има значение само това, което се простира до животинския кръг.
Това, което лежи извън животинския кръг, за животното няма никакво значение. Древната мъдрост съвсем точно избра името „животински кръг“, защото тя знаеше: животните биха съществували на Земята в сегашния си вид, дори и извън животинския кръг, в необятните простори на Космоса, да не съществуваше абсолютно нищо. За животното има значение само това, което е под животинския кръг.
към текста >>
Това, което лежи извън
жив
отинския кръг, за
жив
отното няма никакво значение.
И все пак, това, което нарисувах тук, не се отнася по еднакъв начин за човека и за животното. Виждате ли, за животното има значение само това, което се простира до животинския кръг.
Това, което лежи извън животинския кръг, за животното няма никакво значение.
Древната мъдрост съвсем точно избра името „животински кръг“, защото тя знаеше: животните биха съществували на Земята в сегашния си вид, дори и извън животинския кръг, в необятните простори на Космоса, да не съществуваше абсолютно нищо. За животното има значение само това, което е под животинския кръг.
към текста >>
Древната мъдрост съвсем точно избра името „
жив
отински кръг“, защото тя знаеше:
жив
отните биха съществували на Земята в сегашния си вид, дори и извън
жив
отинския кръг, в необятните простори на Космоса, да не съществуваше абсолютно нищо.
И все пак, това, което нарисувах тук, не се отнася по еднакъв начин за човека и за животното. Виждате ли, за животното има значение само това, което се простира до животинския кръг. Това, което лежи извън животинския кръг, за животното няма никакво значение.
Древната мъдрост съвсем точно избра името „животински кръг“, защото тя знаеше: животните биха съществували на Земята в сегашния си вид, дори и извън животинския кръг, в необятните простори на Космоса, да не съществуваше абсолютно нищо.
За животното има значение само това, което е под животинския кръг.
към текста >>
За
жив
отното има значение само това, което е под
жив
отинския кръг.
И все пак, това, което нарисувах тук, не се отнася по еднакъв начин за човека и за животното. Виждате ли, за животното има значение само това, което се простира до животинския кръг. Това, което лежи извън животинския кръг, за животното няма никакво значение. Древната мъдрост съвсем точно избра името „животински кръг“, защото тя знаеше: животните биха съществували на Земята в сегашния си вид, дори и извън животинския кръг, в необятните простори на Космоса, да не съществуваше абсолютно нищо.
За животното има значение само това, което е под животинския кръг.
към текста >>
Как стоят нещата при
жив
отните?
Нека да повторим.
Как стоят нещата при животните?
Всичко, което лежи в животинския кръг, действува върху съдържанието на сака. Ако искаме да диференцираме животното според силите на животинския кръг, трябва само да уточним по какво се различават „съдържанията“ на саковете. При човека ние сме длъжни да излезем извън животинския кръг (рис. 31, кафяво). Да, ако искаме да си обясним например какво се разиграва в сетивата му, ние трябва да излезем извън животинския кръг.
към текста >>
Всичко, което лежи в
жив
отинския кръг, действува върху съдържанието на сака.
Нека да повторим. Как стоят нещата при животните?
Всичко, което лежи в животинския кръг, действува върху съдържанието на сака.
Ако искаме да диференцираме животното според силите на животинския кръг, трябва само да уточним по какво се различават „съдържанията“ на саковете. При човека ние сме длъжни да излезем извън животинския кръг (рис. 31, кафяво). Да, ако искаме да си обясним например какво се разиграва в сетивата му, ние трябва да излезем извън животинския кръг. Връзките на човека с Космоса са такива, че той надхвърля животинския кръг.
към текста >>
Ако искаме да диференцираме
жив
отното според силите на
жив
отинския кръг, трябва само да уточним по какво се различават „съдържанията“ на саковете.
Нека да повторим. Как стоят нещата при животните? Всичко, което лежи в животинския кръг, действува върху съдържанието на сака.
Ако искаме да диференцираме животното според силите на животинския кръг, трябва само да уточним по какво се различават „съдържанията“ на саковете.
При човека ние сме длъжни да излезем извън животинския кръг (рис. 31, кафяво). Да, ако искаме да си обясним например какво се разиграва в сетивата му, ние трябва да излезем извън животинския кръг. Връзките на човека с Космоса са такива, че той надхвърля животинския кръг. Животното не!
към текста >>
При човека ние сме длъжни да излезем извън
жив
отинския кръг (рис.
Нека да повторим. Как стоят нещата при животните? Всичко, което лежи в животинския кръг, действува върху съдържанието на сака. Ако искаме да диференцираме животното според силите на животинския кръг, трябва само да уточним по какво се различават „съдържанията“ на саковете.
При човека ние сме длъжни да излезем извън животинския кръг (рис.
31, кафяво). Да, ако искаме да си обясним например какво се разиграва в сетивата му, ние трябва да излезем извън животинския кръг. Връзките на човека с Космоса са такива, че той надхвърля животинския кръг. Животното не!
към текста >>
Да, ако искаме да си обясним например какво се разиграва в сетивата му, ние трябва да излезем извън
жив
отинския кръг.
Как стоят нещата при животните? Всичко, което лежи в животинския кръг, действува върху съдържанието на сака. Ако искаме да диференцираме животното според силите на животинския кръг, трябва само да уточним по какво се различават „съдържанията“ на саковете. При човека ние сме длъжни да излезем извън животинския кръг (рис. 31, кафяво).
Да, ако искаме да си обясним например какво се разиграва в сетивата му, ние трябва да излезем извън животинския кръг.
Връзките на човека с Космоса са такива, че той надхвърля животинския кръг. Животното не!
към текста >>
Връзките на човека с Космоса са такива, че той надхвърля
жив
отинския кръг.
Всичко, което лежи в животинския кръг, действува върху съдържанието на сака. Ако искаме да диференцираме животното според силите на животинския кръг, трябва само да уточним по какво се различават „съдържанията“ на саковете. При човека ние сме длъжни да излезем извън животинския кръг (рис. 31, кафяво). Да, ако искаме да си обясним например какво се разиграва в сетивата му, ние трябва да излезем извън животинския кръг.
Връзките на човека с Космоса са такива, че той надхвърля животинския кръг.
Животното не!
към текста >>
Жив
отното не!
Ако искаме да диференцираме животното според силите на животинския кръг, трябва само да уточним по какво се различават „съдържанията“ на саковете. При човека ние сме длъжни да излезем извън животинския кръг (рис. 31, кафяво). Да, ако искаме да си обясним например какво се разиграва в сетивата му, ние трябва да излезем извън животинския кръг. Връзките на човека с Космоса са такива, че той надхвърля животинския кръг.
Животното не!
към текста >>
При
жив
отното нещата са така устроени, че планетарните сфери действуват непосредствено върху сакообразните вдлъбнатини.
При животното нещата са така устроени, че планетарните сфери действуват непосредствено върху сакообразните вдлъбнатини.
Те действуват върху саковете.
към текста >>
И поради обстоятелството, че планетарните сфери действуват непосредствено върху
жив
отинските сакове, а са ковете се отварят навътре и образуват органите,
жив
отното получава най-“адекватни“ и съвършени вътреш ни органи, именно защото всичко в тях е съобразено с планетарните сфери.
И поради обстоятелството, че планетарните сфери действуват непосредствено върху животинските сакове, а са ковете се отварят навътре и образуват органите, животното получава най-“адекватни“ и съвършени вътреш ни органи, именно защото всичко в тях е съобразено с планетарните сфери.
Но човекът както вече споменахме „подава“ частица от себе си извън животинския кръг и силите, които действуват върху неговите сако образни форми, имат своя произход там, извън животинския кръг.
към текста >>
Но човекът както вече споменахме „подава“ частица от себе си извън
жив
отинския кръг и силите, които действуват върху неговите сако образни форми, имат своя произход там, извън
жив
отинския кръг.
И поради обстоятелството, че планетарните сфери действуват непосредствено върху животинските сакове, а са ковете се отварят навътре и образуват органите, животното получава най-“адекватни“ и съвършени вътреш ни органи, именно защото всичко в тях е съобразено с планетарните сфери.
Но човекът както вече споменахме „подава“ частица от себе си извън животинския кръг и силите, които действуват върху неговите сако образни форми, имат своя произход там, извън животинския кръг.
към текста >>
Спрямо
жив
отното, Земята упражнява своето непосредствено действие върху всяка негова част, която се стреми към сферичната форма.
Спрямо животното, Земята упражнява своето непосредствено действие върху всяка негова част, която се стреми към сферичната форма.
При човека това не е така. В противен случай той би останал животно и неговият стремеж към сферата би бил точно като този на животното. В известен смисъл животното непрекъснато се стреми към сферичната форма. Ето неговият гръбнак, ето неговите крайници (рис. 32). Но сякаш непрекъснато нещо му пречи да стигне до съвършената кълбовидна форма.
към текста >>
В противен случай той би останал
жив
отно и неговият стремеж към сферата би бил точно като този на
жив
отното.
Спрямо животното, Земята упражнява своето непосредствено действие върху всяка негова част, която се стреми към сферичната форма. При човека това не е така.
В противен случай той би останал животно и неговият стремеж към сферата би бил точно като този на животното.
В известен смисъл животното непрекъснато се стреми към сферичната форма. Ето неговият гръбнак, ето неговите крайници (рис. 32). Но сякаш непрекъснато нещо му пречи да стигне до съвършената кълбовидна форма. Животинският гръбнак е само част от тази сфера. Човекът обаче се издига над Земята, както се издига и над животинския кръг.
към текста >>
В известен смисъл
жив
отното непрекъснато се стреми към сферичната форма.
Спрямо животното, Земята упражнява своето непосредствено действие върху всяка негова част, която се стреми към сферичната форма. При човека това не е така. В противен случай той би останал животно и неговият стремеж към сферата би бил точно като този на животното.
В известен смисъл животното непрекъснато се стреми към сферичната форма.
Ето неговият гръбнак, ето неговите крайници (рис. 32). Но сякаш непрекъснато нещо му пречи да стигне до съвършената кълбовидна форма. Животинският гръбнак е само част от тази сфера. Човекът обаче се издига над Земята, както се издига и над животинския кръг. Човекът изгражда своята сферична форма, преодолявайки планетарните сили.
към текста >>
Жив
отинският гръбнак е само част от тази сфера.
При човека това не е така. В противен случай той би останал животно и неговият стремеж към сферата би бил точно като този на животното. В известен смисъл животното непрекъснато се стреми към сферичната форма. Ето неговият гръбнак, ето неговите крайници (рис. 32). Но сякаш непрекъснато нещо му пречи да стигне до съвършената кълбовидна форма.
Животинският гръбнак е само част от тази сфера.
Човекът обаче се издига над Земята, както се издига и над животинския кръг. Човекът изгражда своята сферична форма, преодолявайки планетарните сили. Той се превръща в едно изправено същество. Той се издига над всякакво елементарно приспособяване към Земния свят.
към текста >>
Човекът обаче се издига над Земята, както се издига и над
жив
отинския кръг.
В противен случай той би останал животно и неговият стремеж към сферата би бил точно като този на животното. В известен смисъл животното непрекъснато се стреми към сферичната форма. Ето неговият гръбнак, ето неговите крайници (рис. 32). Но сякаш непрекъснато нещо му пречи да стигне до съвършената кълбовидна форма. Животинският гръбнак е само част от тази сфера.
Човекът обаче се издига над Земята, както се издига и над животинския кръг.
Човекът изгражда своята сферична форма, преодолявайки планетарните сили. Той се превръща в едно изправено същество. Той се издига над всякакво елементарно приспособяване към Земния свят.
към текста >>
А какви са отношенията между полиедричната тенденция, между силите на многостенника и
жив
отното?
А какви са отношенията между полиедричната тенденция, между силите на многостенника и животното?
Луната е тази, която директно влага тази тенденция в животното. А човекът се стреми да се изтръгне от въздействията на Луната и, така да се каже, получава тази тенденция далеч и встрани от Луната. Силите, които дават полиедричната тенденция на човека, са разположени между Луната и Земята. Така че Луната действува и върху човека. И на пето място ние трябва да търсим именно Луната, която при животното е директно свързана с неговата полиедрична същност.
към текста >>
Луната е тази, която директно влага тази тенденция в
жив
отното.
А какви са отношенията между полиедричната тенденция, между силите на многостенника и животното?
Луната е тази, която директно влага тази тенденция в животното.
А човекът се стреми да се изтръгне от въздействията на Луната и, така да се каже, получава тази тенденция далеч и встрани от Луната. Силите, които дават полиедричната тенденция на човека, са разположени между Луната и Земята. Така че Луната действува и върху човека. И на пето място ние трябва да търсим именно Луната, която при животното е директно свързана с неговата полиедрична същност. А какво прави Луната по отношение на човека?
към текста >>
И на пето място ние трябва да търсим именно Луната, която при
жив
отното е директно свързана с неговата полиедрична същност.
А какви са отношенията между полиедричната тенденция, между силите на многостенника и животното? Луната е тази, която директно влага тази тенденция в животното. А човекът се стреми да се изтръгне от въздействията на Луната и, така да се каже, получава тази тенденция далеч и встрани от Луната. Силите, които дават полиедричната тенденция на човека, са разположени между Луната и Земята. Така че Луната действува и върху човека.
И на пето място ние трябва да търсим именно Луната, която при животното е директно свързана с неговата полиедрична същност.
А какво прави Луната по отношение на човека? Тя също пробужда неговата полиедрична същност, само че под формата на образи, и докато животното има многостенника вътре в своята конфигурация, човекът съумява да го изнесе вън от своя организъм. Ето защо човекът може да стигне до определени математически и геометрични представи, да ги изнесе вън от тялото, ето защо днес той иска да обхване целия свят с математическа точност защото чрез Луната той се дистанцира от своята „полиедричност“ и по този начин успява да я доведе до своето съзнание. Разбирането на полиедричната същност в образи идва от Луната.
към текста >>
Тя също пробужда неговата полиедрична същност, само че под формата на образи, и докато
жив
отното има многостенника вътре в своята конфигурация, човекът съумява да го изнесе вън от своя организъм.
А човекът се стреми да се изтръгне от въздействията на Луната и, така да се каже, получава тази тенденция далеч и встрани от Луната. Силите, които дават полиедричната тенденция на човека, са разположени между Луната и Земята. Така че Луната действува и върху човека. И на пето място ние трябва да търсим именно Луната, която при животното е директно свързана с неговата полиедрична същност. А какво прави Луната по отношение на човека?
Тя също пробужда неговата полиедрична същност, само че под формата на образи, и докато животното има многостенника вътре в своята конфигурация, човекът съумява да го изнесе вън от своя организъм.
Ето защо човекът може да стигне до определени математически и геометрични представи, да ги изнесе вън от тялото, ето защо днес той иска да обхване целия свят с математическа точност защото чрез Луната той се дистанцира от своята „полиедричност“ и по този начин успява да я доведе до своето съзнание. Разбирането на полиедричната същност в образи идва от Луната.
към текста >>
Извън
жив
отинския кръг: съдържание (пълнеж) на сакове
Извън животинския кръг: съдържание (пълнеж) на сакове
към текста >>
Срещу
жив
отинския кръг: сакове, торбовидни форми
Срещу животинския кръг: сакове, торбовидни форми
към текста >>
При
жив
отното
При животното
към текста >>
Жив
отински кръг: съдържание (пълнеж) на саковете
Животински кръг: съдържание (пълнеж) на саковете
към текста >>
В повечето случаи днес за Платон пишат хора, които, ако Платон би бил
жив
, щеше да накара да стоят с години пред портата на неговата академия.
Обаче математически обновената методология има определена стойност в практическото прилагане на всяка наука. Още Платон когото впрочем Мориц Бенедикт порядъчно ругае е написал над входа на своята академия: „Само за познавачи на математиката“. Да, този надпис е стоял над входа на Платоновата академия, което, разбира се, не пречи на съвременните философи пълни невежи в математиката да се произнасят върху Платон.
В повечето случаи днес за Платон пишат хора, които, ако Платон би бил жив, щеше да накара да стоят с години пред портата на неговата академия.
към текста >>
5.
9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
През последните дни се спряхме на дълбоките връзки, които съществуват между човешката фигура, степените на човешкия
жив
от, душевните и духовни сили на човека от една страна, и Космоса от друга.
През последните дни се спряхме на дълбоките връзки, които съществуват между човешката фигура, степените на човешкия живот, душевните и духовни сили на човека от една страна, и Космоса от друга.
И ако накратко обобщим най-същественото от досегашните лекции, пред погледа ни ще се оформи следната картина: В дълбоките пластове на човешкото същество дреме волята. Ако мога така да се изразя, волята е най-загадъчният и тайнствен елемент от човека. Поискаме ли да обхванем моралния живот на човека, трябва да си припомним как нашите грешки, нашите склонности и влечения, които често са просто в разрез със световния ред, идват от същите тези дълбоки пластове, как всичко, което възниква в душата ни като мъчителни угризения на съвестта и себеупреци, се надига от дълбоките подземия на волята.
към текста >>
Поискаме ли да обхванем моралния
жив
от на човека, трябва да си припомним как нашите грешки, нашите склонности и влечения, които често са просто в разрез със световния ред, идват от същите тези дълбоки пластове, как всичко, което възниква в душата ни като мъчителни угризения на съвестта и себеупреци, се надига от дълбоките подземия на волята.
През последните дни се спряхме на дълбоките връзки, които съществуват между човешката фигура, степените на човешкия живот, душевните и духовни сили на човека от една страна, и Космоса от друга. И ако накратко обобщим най-същественото от досегашните лекции, пред погледа ни ще се оформи следната картина: В дълбоките пластове на човешкото същество дреме волята. Ако мога така да се изразя, волята е най-загадъчният и тайнствен елемент от човека.
Поискаме ли да обхванем моралния живот на човека, трябва да си припомним как нашите грешки, нашите склонности и влечения, които често са просто в разрез със световния ред, идват от същите тези дълбоки пластове, как всичко, което възниква в душата ни като мъчителни угризения на съвестта и себеупреци, се надига от дълбоките подземия на волята.
към текста >>
Ние знаем също, че тази воля е толкова загадъчна, понеже в нея пулсира един във висша степен неопределен елемент, един елемент, с който можем да се разпореждаме само отчасти; един елемент, който неудържимо ни тласка към върховете и пропастите на
жив
ота, и не ни позволява да
жив
еем с убеждението, че съзнателно сме поели по един или друг път.
Ние знаем също, че тази воля е толкова загадъчна, понеже в нея пулсира един във висша степен неопределен елемент, един елемент, с който можем да се разпореждаме само отчасти; един елемент, който неудържимо ни тласка към върховете и пропастите на живота, и не ни позволява да живеем с убеждението, че съзнателно сме поели по един или друг път.
От друга страна по отношение на познанието ние непрекъснато трябва да изтъкваме, че истинската същност на волевия импулс е толкова далеч от обикновеното човешко съзнание, колкото и това, което човек изживява нощем в своя дълбок и безпаметен сън. Така че и от тази страна, волята се явява като един неопределен и тайнствен елемент в структурата на нашия душевен живот.
към текста >>
От друга страна по отношение на познанието ние непрекъснато трябва да изтъкваме, че истинската същност на волевия импулс е толкова далеч от обикновеното човешко съзнание, колкото и това, което човек из
жив
ява нощем в своя дълбок и безпаметен сън.
Ние знаем също, че тази воля е толкова загадъчна, понеже в нея пулсира един във висша степен неопределен елемент, един елемент, с който можем да се разпореждаме само отчасти; един елемент, който неудържимо ни тласка към върховете и пропастите на живота, и не ни позволява да живеем с убеждението, че съзнателно сме поели по един или друг път.
От друга страна по отношение на познанието ние непрекъснато трябва да изтъкваме, че истинската същност на волевия импулс е толкова далеч от обикновеното човешко съзнание, колкото и това, което човек изживява нощем в своя дълбок и безпаметен сън.
Така че и от тази страна, волята се явява като един неопределен и тайнствен елемент в структурата на нашия душевен живот.
към текста >>
Така че и от тази страна, волята се явява като един неопределен и тайнствен елемент в структурата на нашия душевен
жив
от.
Ние знаем също, че тази воля е толкова загадъчна, понеже в нея пулсира един във висша степен неопределен елемент, един елемент, с който можем да се разпореждаме само отчасти; един елемент, който неудържимо ни тласка към върховете и пропастите на живота, и не ни позволява да живеем с убеждението, че съзнателно сме поели по един или друг път. От друга страна по отношение на познанието ние непрекъснато трябва да изтъкваме, че истинската същност на волевия импулс е толкова далеч от обикновеното човешко съзнание, колкото и това, което човек изживява нощем в своя дълбок и безпаметен сън.
Така че и от тази страна, волята се явява като един неопределен и тайнствен елемент в структурата на нашия душевен живот.
към текста >>
От друга страна будната воля, която ни ръководи и насочва във външния свят, е по някакъв начин свързана, най-общо казано, с чувствата на симпатия; тук човек стига до онези чувствени из
жив
явания, които му дават топлото усещане за симпатия.
Както различаваме два вида воля, вътрешната спяща воля и външната будна воля, така различаваме и два вида чувства. От една страна имаме тези чувства, които напират от спящата воля, от състоянието на дълбокия, лишен от образи и спомени човешки сън. Тези чувства са предимно антипатични; в тази област човек развива своите антипатии.
От друга страна будната воля, която ни ръководи и насочва във външния свят, е по някакъв начин свързана, най-общо казано, с чувствата на симпатия; тук човек стига до онези чувствени изживявания, които му дават топлото усещане за симпатия.
И ако се запитаме: „Къде се разиграва впрочем нашият душевен живот? “ отговорът може да се обобщи по следния начин: той се разиграва в съноподобните изживявания, които получаваме от чувствата, изразяващи се в симпатии и антипатии, които ни издигат до красотата, произведенията на изкуството и чудесата на природата, включително и в онези симпатии и антипатии вече по-скоро в биологичен смисъл чрез които стигаме до удоволствените и неудоволствени вкусови, мирисни и т.н. усещания. Откровенията на волята се манифестират в биологическите процеси, а откровенията на чувствата в душевните процеси на човешкото същество.
към текста >>
И ако се запитаме: „Къде се разиграва впрочем нашият душевен
жив
от?
Както различаваме два вида воля, вътрешната спяща воля и външната будна воля, така различаваме и два вида чувства. От една страна имаме тези чувства, които напират от спящата воля, от състоянието на дълбокия, лишен от образи и спомени човешки сън. Тези чувства са предимно антипатични; в тази област човек развива своите антипатии. От друга страна будната воля, която ни ръководи и насочва във външния свят, е по някакъв начин свързана, най-общо казано, с чувствата на симпатия; тук човек стига до онези чувствени изживявания, които му дават топлото усещане за симпатия.
И ако се запитаме: „Къде се разиграва впрочем нашият душевен живот?
“ отговорът може да се обобщи по следния начин: той се разиграва в съноподобните изживявания, които получаваме от чувствата, изразяващи се в симпатии и антипатии, които ни издигат до красотата, произведенията на изкуството и чудесата на природата, включително и в онези симпатии и антипатии вече по-скоро в биологичен смисъл чрез които стигаме до удоволствените и неудоволствени вкусови, мирисни и т.н. усещания. Откровенията на волята се манифестират в биологическите процеси, а откровенията на чувствата в душевните процеси на човешкото същество.
към текста >>
“ отговорът може да се обобщи по следния начин: той се разиграва в съноподобните из
жив
явания, които получаваме от чувствата, изразяващи се в симпатии и антипатии, които ни издигат до красотата, произведенията на изкуството и чудесата на природата, включително и в онези симпатии и антипатии вече по-скоро в биологичен смисъл чрез които стигаме до удоволствените и неудоволствени вкусови, мирисни и т.н. усещания.
Както различаваме два вида воля, вътрешната спяща воля и външната будна воля, така различаваме и два вида чувства. От една страна имаме тези чувства, които напират от спящата воля, от състоянието на дълбокия, лишен от образи и спомени човешки сън. Тези чувства са предимно антипатични; в тази област човек развива своите антипатии. От друга страна будната воля, която ни ръководи и насочва във външния свят, е по някакъв начин свързана, най-общо казано, с чувствата на симпатия; тук човек стига до онези чувствени изживявания, които му дават топлото усещане за симпатия. И ако се запитаме: „Къде се разиграва впрочем нашият душевен живот?
“ отговорът може да се обобщи по следния начин: той се разиграва в съноподобните изживявания, които получаваме от чувствата, изразяващи се в симпатии и антипатии, които ни издигат до красотата, произведенията на изкуството и чудесата на природата, включително и в онези симпатии и антипатии вече по-скоро в биологичен смисъл чрез които стигаме до удоволствените и неудоволствени вкусови, мирисни и т.н. усещания.
Откровенията на волята се манифестират в биологическите процеси, а откровенията на чувствата в душевните процеси на човешкото същество.
към текста >>
Ако разгледаме и проучим душевния
жив
от от тази гледна точка, ние ще стигнем до изключително интересни резултати.
Ако разгледаме и проучим душевния живот от тази гледна точка, ние ще стигнем до изключително интересни резултати.
Ние ще установим, че будността ни приближава до чувствата на симпатия, докато несъзнателните състояния ни приближават до нашите антипатии. Антипатиите изскачат от спящата воля. Помъчете се да си представите тези неща така, сякаш нашите симпатии са разположени на повърхността, а отдолу, от шеметните дълбочини на несъзнаваното, напират антипатиите. Антипатиите носят в себе си силата на отблъскване. Благо дарение на антипатиите ние отдалечаваме и дистанцираме света от самите нас, постигаме единство и независимост.
към текста >>
Обикновено ние не забелязваме как в нашия душевен
жив
от става едно сливане и взаимопроникване на симпатии и антипатии.
Обикновено ние не забелязваме как в нашия душевен живот става едно сливане и взаимопроникване на симпатии и антипатии.
Обаче в някои абнормни състояния, т.е. когато е абнормна връзката ни с външния свят, тези взаимопроникващи се сили на симпатия и антипатия стават очевидни. В този случай има нещо нередно в нашата защита, в цялото „антипатизиране“, което човек развива най-вече по време на сън. Нека да си припомним онова чувство на задушаване, което най-често смущава нашия сън. В душевен смисъл това чувство на задушаване се изживява от човека като недостатъчна защита, като нещо враждебно, което стимулирано от недостатъчния егоизъм иска да нахлуе вътре в него.
към текста >>
В душевен смисъл това чувство на задушаване се из
жив
ява от човека като недостатъчна защита, като нещо враждебно, което стимулирано от недостатъчния егоизъм иска да нахлуе вътре в него.
Обикновено ние не забелязваме как в нашия душевен живот става едно сливане и взаимопроникване на симпатии и антипатии. Обаче в някои абнормни състояния, т.е. когато е абнормна връзката ни с външния свят, тези взаимопроникващи се сили на симпатия и антипатия стават очевидни. В този случай има нещо нередно в нашата защита, в цялото „антипатизиране“, което човек развива най-вече по време на сън. Нека да си припомним онова чувство на задушаване, което най-често смущава нашия сън.
В душевен смисъл това чувство на задушаване се изживява от човека като недостатъчна защита, като нещо враждебно, което стимулирано от недостатъчния егоизъм иска да нахлуе вътре в него.
към текста >>
Ето как постепенно навлизаме в дълбоките тайни на душевните из
жив
явания.
Ето как постепенно навлизаме в дълбоките тайни на душевните изживявания.
Ако човек засили своите антипатии до такава степен, че ги изнесе и горе в своя буден живот, тогава става така, че тези, „антипатизиращи“ си ли успяват да завладеят неговото астрално тяло. Астралното тяло на човека се изпълва с антипатии. И тогава астралното тяло започва да разпространява антипатиите около себе си като един вид абнормна, дисхармонична аура. Но така лесно може да се случи, щото този човек да срещне хора или свои близки, към които преди е бил съвсем неутрален, а сега забележете това той започва да ги възприема с неопределима антипатия; започва да възприема с антипатия дори и хора, които силно обича. Така намират обяснението си и всички разновидности на първичната налудност за преследване.
към текста >>
Ако човек засили своите антипатии до такава степен, че ги изнесе и горе в своя буден
жив
от, тогава става така, че тези, „антипатизиращи“ си ли успяват да завладеят неговото астрално тяло.
Ето как постепенно навлизаме в дълбоките тайни на душевните изживявания.
Ако човек засили своите антипатии до такава степен, че ги изнесе и горе в своя буден живот, тогава става така, че тези, „антипатизиращи“ си ли успяват да завладеят неговото астрално тяло.
Астралното тяло на човека се изпълва с антипатии. И тогава астралното тяло започва да разпространява антипатиите около себе си като един вид абнормна, дисхармонична аура. Но така лесно може да се случи, щото този човек да срещне хора или свои близки, към които преди е бил съвсем неутрален, а сега забележете това той започва да ги възприема с неопределима антипатия; започва да възприема с антипатия дори и хора, които силно обича. Така намират обяснението си и всички разновидности на първичната налудност за преследване. Ако антипатичните чувства остават неразбираеми и неизведими от външната среда, източникът им трябва да се търси в могъщите и неудържими антипатии на душата, с други думи в прекомерното нарастване на единия полюс от душевния живот, което се осъществява най-вече по време на сън.
към текста >>
Ако антипатичните чувства остават неразбираеми и неизведими от външната среда, източникът им трябва да се търси в могъщите и неудържими антипатии на душата, с други думи в прекомерното нарастване на единия полюс от душевния
жив
от, което се осъществява най-вече по време на сън.
Ако човек засили своите антипатии до такава степен, че ги изнесе и горе в своя буден живот, тогава става така, че тези, „антипатизиращи“ си ли успяват да завладеят неговото астрално тяло. Астралното тяло на човека се изпълва с антипатии. И тогава астралното тяло започва да разпространява антипатиите около себе си като един вид абнормна, дисхармонична аура. Но така лесно може да се случи, щото този човек да срещне хора или свои близки, към които преди е бил съвсем неутрален, а сега забележете това той започва да ги възприема с неопределима антипатия; започва да възприема с антипатия дори и хора, които силно обича. Така намират обяснението си и всички разновидности на първичната налудност за преследване.
Ако антипатичните чувства остават неразбираеми и неизведими от външната среда, източникът им трябва да се търси в могъщите и неудържими антипатии на душата, с други думи в прекомерното нарастване на единия полюс от душевния живот, което се осъществява най-вече по време на сън.
към текста >>
Една от дълбоките тайни на
жив
ота е вложена тъкмо в това, че ние постигаме уравновесяването на нашите биологични процеси с помощта на онези сили, които ако биха били овладени от съзнанието щяха да превърнат човека в злодей, в инструмент на зло то.
Но помислете си сами, че от една страна всичко онова, което напира така стихийно от тайнствените дълбини на човешкия характер, прераства в един клокочещ егоизъм, от който изникват всички разновидности на налудността за преследване; но от друга страна в този клокочещ егоизъм действува и спящата съзидателна воля, която сънят скрива от нас! Ние просто не сме в състояние да разберем как нашите крайници, как целият ни организъм е проникнат от тази вътрешна и спяща воля. Само някои отделни и странни сънища могат да насочат човешкото съзнание към онази воля, която пулсира в нашия организъм по време на съня. За обикновеното съзнание както помните от другите лекции тя лежи зад прага на духовния свят. И този, който успее да вникне в това, той може вече да разбира и всичко, което тласка човека към подлостта и злото.
Една от дълбоките тайни на живота е вложена тъкмо в това, че ние постигаме уравновесяването на нашите биологични процеси с помощта на онези сили, които ако биха били овладени от съзнанието щяха да превърнат човека в злодей, в инструмент на зло то.
към текста >>
Радикалното зло, което нахлува в съзнателния
жив
от, е нещо, което употребено на правилното място, а именно по време на нашия сън действува като съвършен регулатор на биологичните процеси и на изразходваните жизнени сили.
Скъпи мои приятели, нищо на този свят само по себе си не е добро или зло.
Радикалното зло, което нахлува в съзнателния живот, е нещо, което употребено на правилното място, а именно по време на нашия сън действува като съвършен регулатор на биологичните процеси и на изразходваните жизнени сили.
И ако се за питате за истинската същност на енергията, която възстановява изразходваните жизнени сили, Вие трябва да заявите: Това е злото! На този свят злото има своите задачи. Дори ако с помощта на определено духовно обучение хората стигат до тези неща наскоро подчертах това, макар и от друга гледна точка те само ще потвърдят строго личната опитност на древния окултен кандидат, който казваше: Да, тези неща всъщност не могат да бъдат окачествени, защото „грях на устата, която ги изговаря, грях на ухото, което ги чува“. Обаче човекът трябва да знае, че животът е един опасен процес, който го застрашава непосредствено и лично, и че в шеметните бездни на живота, като една сила, чиято употреба е безусловно необходима, пулсира именно злото!
към текста >>
Обаче човекът трябва да знае, че
жив
отът е един опасен процес, който го застрашава непосредствено и лично, и че в шеметните бездни на
жив
ота, като една сила, чиято употреба е безусловно необходима, пулсира именно злото!
Скъпи мои приятели, нищо на този свят само по себе си не е добро или зло. Радикалното зло, което нахлува в съзнателния живот, е нещо, което употребено на правилното място, а именно по време на нашия сън действува като съвършен регулатор на биологичните процеси и на изразходваните жизнени сили. И ако се за питате за истинската същност на енергията, която възстановява изразходваните жизнени сили, Вие трябва да заявите: Това е злото! На този свят злото има своите задачи. Дори ако с помощта на определено духовно обучение хората стигат до тези неща наскоро подчертах това, макар и от друга гледна точка те само ще потвърдят строго личната опитност на древния окултен кандидат, който казваше: Да, тези неща всъщност не могат да бъдат окачествени, защото „грях на устата, която ги изговаря, грях на ухото, което ги чува“.
Обаче човекът трябва да знае, че животът е един опасен процес, който го застрашава непосредствено и лично, и че в шеметните бездни на живота, като една сила, чиято употреба е безусловно необходима, пулсира именно злото!
към текста >>
Антипатичните чувства все още имат голяма жизнена стойност за човешките из
жив
явания.
Тръгвайки от волята и напредвайки през чувствата, ние стигаме до представите (виж схемата). Когато спяща та воля просветне в чувствата и се устреми към представите, настъпва известно просветляване, макар и в същото време това да е качествен спад за потъващия в абстракция човек.
Антипатичните чувства все още имат голяма жизнена стойност за човешките изживявания.
И щом те пробият в представите, тогава там възникват негативните, отрицателните умозаключения (виж схемата). Практически всичко онова, което ние отхвърляме в живота с нашата разсъдъчна способност, всичко, което логиците наричат „негативни умозаключения“, представлява проникването на антипатичните чувства, респективно на спящата воля там, в човешките представи.
към текста >>
Практически всичко онова, което ние отхвърляме в
жив
ота с нашата разсъдъчна способност, всичко, което логиците наричат „негативни умозаключения“, представлява проникването на антипатичните чувства, респективно на спящата воля там, в човешките представи.
Тръгвайки от волята и напредвайки през чувствата, ние стигаме до представите (виж схемата). Когато спяща та воля просветне в чувствата и се устреми към представите, настъпва известно просветляване, макар и в същото време това да е качествен спад за потъващия в абстракция човек. Антипатичните чувства все още имат голяма жизнена стойност за човешките изживявания. И щом те пробият в представите, тогава там възникват негативните, отрицателните умозаключения (виж схемата).
Практически всичко онова, което ние отхвърляме в живота с нашата разсъдъчна способност, всичко, което логиците наричат „негативни умозаключения“, представлява проникването на антипатичните чувства, респективно на спящата воля там, в човешките представи.
към текста >>
Докато в чувствата все пак имаме нещо, което развиваме като симпатии или антипатии, изобщо нещо, което притежава, така да се каже, един интензивен
жив
от в себе си, в умозаключенията или преценките, до които стигаме с помощта на представите, ние оставаме спокойни и безпристрастни наблюдатели на света.
Когато будната воля просветне в симпатичните чувства и се устреми към представите, тогава възникват позитивните, утвърждаващи преценки и умозаключения. Ние стигаме до това, което под формата на абстрактни образи съществува само при човека.
Докато в чувствата все пак имаме нещо, което развиваме като симпатии или антипатии, изобщо нещо, което притежава, така да се каже, един интензивен живот в себе си, в умозаключенията или преценките, до които стигаме с помощта на представите, ние оставаме спокойни и безпристрастни наблюдатели на света.
Ние просто утвърждаваме или отхвърляме. Ние съвсем не стигаме до някаква яростна антипатия, ние просто отхвърляме, отричаме. Ние не се разпалваме до степен на антипатия, а казваме само: Не! По същия начин ние не се разпалваме до някаква симпатия, а казваме само: Да! Всичко останало е в състояние на пълен покой.
към текста >>
Там, където не виждаме нищо, там ние всъщност из
жив
яваме мрака!
Там, където не виждаме нищо, там ние всъщност изживяваме мрака!
Позитивните преценки ни водят до изживяването на светлината. Естествено, по този начин бихме обяснили изживяването на тона, звука, тишината и т.н. Това, което казахме тук за светлината и мрака, можем да отнесем и към всичките 12 сетива.
към текста >>
Позитивните преценки ни водят до из
жив
яването на светлината.
Там, където не виждаме нищо, там ние всъщност изживяваме мрака!
Позитивните преценки ни водят до изживяването на светлината.
Естествено, по този начин бихме обяснили изживяването на тона, звука, тишината и т.н. Това, което казахме тук за светлината и мрака, можем да отнесем и към всичките 12 сетива.
към текста >>
Естествено, по този начин бихме обяснили из
жив
яването на тона, звука, тишината и т.н.
Там, където не виждаме нищо, там ние всъщност изживяваме мрака! Позитивните преценки ни водят до изживяването на светлината.
Естествено, по този начин бихме обяснили изживяването на тона, звука, тишината и т.н.
Това, което казахме тук за светлината и мрака, можем да отнесем и към всичките 12 сетива.
към текста >>
Мъдростта на Втората след атлантска епоха беше особено чувствителна към въздействията на тази божествена дейност върху човека и я из
жив
яваше непосредствено и силно: Бог в светлината, Бог в мрака.
Тук човешкото око е представено като едно самостоятелно същество, и всичко, което се разиграва в него, е не друго, а проникването на външния свят като през един залив в нашия организъм. Сега вече ние сме поставени в света не чрез нашата собствена дейност, а така, че сме в правото си да кажем: Тук е в сила не друго, а самата божествена дейност. Тази божествена дейност се проявява в целия свят около нас; като „мрак“ тя е свърза на с нашите негативни преценки, като „светлина“ с нашите позитивни преценки.
Мъдростта на Втората след атлантска епоха беше особено чувствителна към въздействията на тази божествена дейност върху човека и я изживяваше непосредствено и силно: Бог в светлината, Бог в мрака.
Бог в светлината = намесата на Луцифер; Бог в мрака = намесата на Ариман. Така изглеждаше външният свят за древната персийска култура. Слънцето като божествен извор на светлина = Втора следатлантска епоха.
към текста >>
През Третата следатлантска епоха, т.е през египетско-халдейската културна епоха, човекът започна да из
жив
ява Слънцето по-скоро в сферата, простираща се между неговите чувства и преценки.
През Третата следатлантска епоха, т.е през египетско-халдейската културна епоха, човекът започна да изживява Слънцето по-скоро в сферата, простираща се между неговите чувства и преценки.
Божествените сили бяха изживявани от човека не навън като светлина и мрак; човек пренесе божествения свят в полето, където се сблъскват неговите представи и чувства. Божествените въздействия върху египтянина и халдееца бяха такива, че те ясно усещаха: В отрицанието има нещо от моите антипатии, в утвърждаването нещо от моите симпатии. И ако сме в състояние да вникнем правилно в художествените и други документи от египетско-халдейската епоха, ние ще стигнем до убеждението, че те бяха изковани главно от симпатии и антипатии, от утвърждаване и отрицание. Приближете се до египетските гробници и Вие ще усетите художествената сила на симпатиите и антипатиите.
към текста >>
Божествените сили бяха из
жив
явани от човека не навън като светлина и мрак; човек пренесе божествения свят в полето, където се сблъскват неговите представи и чувства.
През Третата следатлантска епоха, т.е през египетско-халдейската културна епоха, човекът започна да изживява Слънцето по-скоро в сферата, простираща се между неговите чувства и преценки.
Божествените сили бяха изживявани от човека не навън като светлина и мрак; човек пренесе божествения свят в полето, където се сблъскват неговите представи и чувства.
Божествените въздействия върху египтянина и халдееца бяха такива, че те ясно усещаха: В отрицанието има нещо от моите антипатии, в утвърждаването нещо от моите симпатии. И ако сме в състояние да вникнем правилно в художествените и други документи от египетско-халдейската епоха, ние ще стигнем до убеждението, че те бяха изковани главно от симпатии и антипатии, от утвърждаване и отрицание. Приближете се до египетските гробници и Вие ще усетите художествената сила на симпатиите и антипатиите.
към текста >>
И тогава човек усеща не просто светлина и мрак, а нещо, в чиято
жив
а същност действуват симпатиите и антипатиите.
Скъпи мои приятели, човек не може да създаде никакъв сфинкс, без да вложи в него част от това, което представляват симпатиите и антипатиите.
И тогава човек усеща не просто светлина и мрак, а нещо, в чиято жива същност действуват симпатиите и антипатиите.
Да, тогава човекът възприемаше Слънцето като божествения извор на самия живот.
към текста >>
Да, тогава човекът възприемаше Слънцето като божествения извор на самия
жив
от.
Скъпи мои приятели, човек не може да създаде никакъв сфинкс, без да вложи в него част от това, което представляват симпатиите и антипатиите. И тогава човек усеща не просто светлина и мрак, а нещо, в чиято жива същност действуват симпатиите и антипатиите.
Да, тогава човекът възприемаше Слънцето като божествения извор на самия живот.
към текста >>
Древният персийски мъдрец съвсем не вярваше, че
жив
отът му се ограничава в анатомичните очертания на неговото тяло; той по-скоро вярваше, че вълните на светлината го носят из целия Космос.
Там описвам, че през тази епоха човекът все още имаше своите мисли така както днес той усеща своите сетивни възприятия; обаче той бързо се приближаваше към състоянието, характерно за нашата съвременна епоха, когато общо взето ангажирани с изграждането на Азът, ние се оказваме лишени от съзнателните връзки с външния свят. С нашия Аз ние влизаме в тялото, но практически там ние спим. Макар и при гърците този факт да не беше силно подчертан, все пак той съществуваше. Иначе гръцката цивилизация не може да бъде разбрана: Древните гърци бяха вече здраво поставени в своите тела, но далеч не толкова здраво, колкото сме поставени ние. Това е много важно.Древните перси изобщо не бяха здраво поставени в своите тела.
Древният персийски мъдрец съвсем не вярваше, че животът му се ограничава в анатомичните очертания на неговото тяло; той по-скоро вярваше, че вълните на светлината го носят из целия Космос.
При древния грък нещата изглеждаха по съвсем друг на чин. Той присъствуваше макар и спящ в целия Космос, но вече в рамките на своето тяло. Когато спим, нашето астрално тяло и нашият Аз са навън в Космоса, обаче нашето бодърствуване, сравнено с персийското, е също един дълбок сън. Персийското бодърствуване, или още по-добре, персийското пробуждане естествено, говоря за древноперсийската епоха, каквато я знаете от моята „Тайна наука“ може да се сравни само с едно нахлуване на самата светлина в човешките сетива.
към текста >>
Тази е причината, поради която гърците не бяха вече в състояние да възприемат Слънцето като истинския извор на
жив
ота.
Когато днес се пробуждаме, ние не усещаме нищо от проникването на светлината в нашите очи. За нас светлината е там вън, където са и нейните сенки.
Тази е причината, поради която гърците не бяха вече в състояние да възприемат Слънцето като истинския извор на живота.
Те чувствуваха Слънцето като нещо, което живее вътре в тях, те го чувствуваха като неудържимата сила на Ерос, като неудържимата сила на любовта.
към текста >>
Те чувствуваха Слънцето като нещо, което
жив
ее вътре в тях, те го чувствуваха като неудържимата сила на Ерос, като неудържимата сила на любовта.
Когато днес се пробуждаме, ние не усещаме нищо от проникването на светлината в нашите очи. За нас светлината е там вън, където са и нейните сенки. Тази е причината, поради която гърците не бяха вече в състояние да възприемат Слънцето като истинския извор на живота.
Те чувствуваха Слънцето като нещо, което живее вътре в тях, те го чувствуваха като неудържимата сила на Ерос, като неудържимата сила на любовта.
към текста >>
Ерос, този Слънчев лъч, беше в основата на гръцкия душевен
жив
от; ето защо: Слънцето като божествения извор на любовта.
Ерос, този Слънчев лъч, беше в основата на гръцкия душевен живот; ето защо: Слънцето като божествения извор на любовта.
към текста >>
А от 4 век след Христовото Събитие, настъпи онази епоха многократно описвана от мен по най-различни поводи когато хората започнаха да из
жив
яват Слънцето само като едно физическо огнено кълбо в пространството; докато в действителност Слънцето изгуби част от своята светлина.
А от 4 век след Христовото Събитие, настъпи онази епоха многократно описвана от мен по най-различни поводи когато хората започнаха да изживяват Слънцето само като едно физическо огнено кълбо в пространството; докато в действителност Слънцето изгуби част от своята светлина.
Персиецът наистина усещаше Слънцето като рефлектор на светлината, струяща из просторите на целия Космос. Египтянинът и халдеецът възприемаха Слънце то като един пулсиращ източник на живот. Гърците усещаха Слънцето като стрелите на Ерос, който просто вливаше любовната сила в човешкия организъм. Колкото по-навътре навлизаме в човека, толкова по-дълбоко в бездните на неговата душа се губи това космическо изживяване на Слънцето. Днес човек носи Слънчевата сила там, дълбоко в морските бездни на своята душа.
към текста >>
Египтянинът и халдеецът възприемаха Слънце то като един пулсиращ източник на
жив
от.
А от 4 век след Христовото Събитие, настъпи онази епоха многократно описвана от мен по най-различни поводи когато хората започнаха да изживяват Слънцето само като едно физическо огнено кълбо в пространството; докато в действителност Слънцето изгуби част от своята светлина. Персиецът наистина усещаше Слънцето като рефлектор на светлината, струяща из просторите на целия Космос.
Египтянинът и халдеецът възприемаха Слънце то като един пулсиращ източник на живот.
Гърците усещаха Слънцето като стрелите на Ерос, който просто вливаше любовната сила в човешкия организъм. Колкото по-навътре навлизаме в човека, толкова по-дълбоко в бездните на неговата душа се губи това космическо изживяване на Слънцето. Днес човек носи Слънчевата сила там, дълбоко в морските бездни на своята душа.
към текста >>
Колкото по-навътре навлизаме в човека, толкова по-дълбоко в бездните на неговата душа се губи това космическо из
жив
яване на Слънцето.
А от 4 век след Христовото Събитие, настъпи онази епоха многократно описвана от мен по най-различни поводи когато хората започнаха да изживяват Слънцето само като едно физическо огнено кълбо в пространството; докато в действителност Слънцето изгуби част от своята светлина. Персиецът наистина усещаше Слънцето като рефлектор на светлината, струяща из просторите на целия Космос. Египтянинът и халдеецът възприемаха Слънце то като един пулсиращ източник на живот. Гърците усещаха Слънцето като стрелите на Ерос, който просто вливаше любовната сила в човешкия организъм.
Колкото по-навътре навлизаме в човека, толкова по-дълбоко в бездните на неговата душа се губи това космическо изживяване на Слънцето.
Днес човек носи Слънчевата сила там, дълбоко в морските бездни на своята душа.
към текста >>
Днес трябва да сме наясно: древната инстинктивна мъдрост ще бъде отново съ
жив
ена там горе, в областта на съзнателния човешки
жив
от; и всичко, което беше потопено в несъзнаваното, в биологическите или дори в „инфра-биологическите“ процеси, ще блесне в светлината на познанието.
Днес трябва да сме наясно: древната инстинктивна мъдрост ще бъде отново съживена там горе, в областта на съзнателния човешки живот; и всичко, което беше потопено в несъзнаваното, в биологическите или дори в „инфра-биологическите“ процеси, ще блесне в светлината на познанието.
Ние отново трябва да открием Слънчевата тайна.
към текста >>
Днес ние
жив
еем в другия полюс на историческото развитие.
Когато Юлиян Апостат искаше да съхрани Слънчевата тайна и да я предаде на човечеството, той беше заобиколен от много врагове, които после го умъртвиха жестоко; тези врагове, скъпи мои приятели, са отново тук, те се борят срещу Антропософията, която е длъжна да извести новата Слънчева тайна на целия свят.
Днес ние живеем в другия полюс на историческото развитие.
През четвъртия век след Христос беше залезът. Днес се нуждаем от изгрева.
към текста >>
Юлиян Апостат надигаше ръст от развалините на древната епоха и въпреки всичко искаше отново да върне към
жив
от забравената инстинктивна мъдрост на миналото.
Да, тези две имена са като два могъщи символа на историческото развитие Константин и Юлиян Апостат.
Юлиян Апостат надигаше ръст от развалините на древната епоха и въпреки всичко искаше отново да върне към живот забравената инстинктивна мъдрост на миналото.
Юлиян Апостат искаше да остави на човечеството всички онези древни паметници, които после материалистичното християнство на Константиновата епоха унищожи по толкова безмилостен начин. Унищожени бяха безброй паметници и произведения на изкуството, унищожено беше цялото книжовно богатство на древността. Унищожено беше всичко, което можеше да напомни на човека за древната Слънчева тайна.
към текста >>
После Слънцето стана отразяващия рефлектор на
жив
ота, отразяващия рефлектор на любовта.
Впрочем физиците биха били потресени, ако можеха да отскочат до Слънцето, защото там те не биха открили никакво газово кълбо, а напротив една кухина, едно празно пространство! , и тогава те щяха да разберат какво е Слънцето; че то съвсем не е нажеженият газов облак там горе, че то съвсем не е лъчистото газово кълбо, което разпръсква светлина една пълна безмислица, а преди всичко един рефлектор, който не може да разпръсква светлина, един рефлектор, който може да отразява светлина. И тогава наистина ние ще видим духовната светлина на Сатурн, Юпитер, Марс, Меркурий, Венера, Луна (рис. 35). физически погледнато е така, сякаш Слънцето дава на всички тях част от своята светлина, докато в действителност всички те изпращат към Слънцето духовната си светлина, а Слънцето е само рефлекторът. Черпейки от своята инстинктивна мъдрост, древните перси виждаха в Слънцето земния източник на светлина, обаче не като „извор на светлина“, а като рефлектор.
После Слънцето стана отразяващия рефлектор на живота, отразяващия рефлектор на любовта.
към текста >>
Тази Слънчева тайна трябваше да бъде из
жив
яна от човечеството като най-висш дар.
Тази Слънчева тайна трябваше да бъде изживяна от човечеството като най-висш дар.
И тя беше символизирана чрез това, което наричаме Паладиум. Още в Троя ръководителите на Мистериите видяха в Паладиума всичко онова, което после те в свещен трепет, можаха да открият на хората под формата на културни и художествени импулси като великата Слънчева тайна. Тази тайна беше отнесена в Рим и Рим се опита да я обгърне в строго мълчание.
към текста >>
Да, тези
жив
и предания и легенди са взаимно свързани, но точно връзката между тях може да бъде открита само от хора, които са посветени в тези неща често те са съвсем незабележими хора, които се появяват тук или там в света да, така свързани са легендите за пренасянето на Паладиума от Троя в Рим и после, след като римското християнство стана държавна религия, от Рим в Константинопол; легендите за бъдещото му пренасяне на Из ток, а след като Изтокът се окаже напълно лишен от древната мъдрост и затънал докрай в своето декадентство, легендите предупреждават, че по силата на необходимостта, Паладиумът, този Слънчев дар, ще получи от Запада една нова духовна светлина.
Да, тези живи предания и легенди са взаимно свързани, но точно връзката между тях може да бъде открита само от хора, които са посветени в тези неща често те са съвсем незабележими хора, които се появяват тук или там в света да, така свързани са легендите за пренасянето на Паладиума от Троя в Рим и после, след като римското християнство стана държавна религия, от Рим в Константинопол; легендите за бъдещото му пренасяне на Из ток, а след като Изтокът се окаже напълно лишен от древната мъдрост и затънал докрай в своето декадентство, легендите предупреждават, че по силата на необходимостта, Паладиумът, този Слънчев дар, ще получи от Запада една нова духовна светлина.
към текста >>
6.
10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ако проследим човешкия душевен
жив
от от сутринта до вечерта, т.е.
Ако проследим човешкия душевен живот от сутринта до вечерта, т.е.
ако проследим човека в неговото будно състояние, ние ще установим, че Азът и астралното тяло като волеви и чувствени импулси работят вътре във физическото и етерното тяло. И ако обобщим всичките си душевни изживявания по време на бодърствуване, ще установим, че те се опират на свързаните със физическото тяло сетивни възприятия. Да, тогава стигаме до това, което е последица от нашите сетивни възприятия; стигаме до нашите мисли, до нашите представи. И ние добре знаем, че целият този представен свят докато сме будни е пронизан с елементи на волята и чувствата.
към текста >>
И ако обобщим всичките си душевни из
жив
явания по време на бодърствуване, ще установим, че те се опират на свързаните със физическото тяло сетивни възприятия.
Ако проследим човешкия душевен живот от сутринта до вечерта, т.е. ако проследим човека в неговото будно състояние, ние ще установим, че Азът и астралното тяло като волеви и чувствени импулси работят вътре във физическото и етерното тяло.
И ако обобщим всичките си душевни изживявания по време на бодърствуване, ще установим, че те се опират на свързаните със физическото тяло сетивни възприятия.
Да, тогава стигаме до това, което е последица от нашите сетивни възприятия; стигаме до нашите мисли, до нашите представи. И ние добре знаем, че целият този представен свят докато сме будни е пронизан с елементи на волята и чувствата.
към текста >>
Ние често сме изтъквали, че в абстрактния душевен
жив
от различаваме без никакви усилия представите, чувствата и волята.
Ние често сме изтъквали, че в абстрактния душевен живот различаваме без никакви усилия представите, чувствата и волята.
Обаче в действителния душевен живот тези три проявления на душевния живот се сливат напълно. Ние сме в състояние безпогрешно да доловим кога волята свързва представите и кога ги разделя. Чувства та също могат да се намесват в представния живот. Към определени представи се отнасяме с чувство на симпатия, към други с чувство на антипатия. Изобщо, в повечето случаи представите са емоционално обагрени.
към текста >>
Обаче в действителния душевен
жив
от тези три проявления на душевния
жив
от се сливат напълно.
Ние често сме изтъквали, че в абстрактния душевен живот различаваме без никакви усилия представите, чувствата и волята.
Обаче в действителния душевен живот тези три проявления на душевния живот се сливат напълно.
Ние сме в състояние безпогрешно да доловим кога волята свързва представите и кога ги разделя. Чувства та също могат да се намесват в представния живот. Към определени представи се отнасяме с чувство на симпатия, към други с чувство на антипатия. Изобщо, в повечето случаи представите са емоционално обагрени.
към текста >>
Чувства та също могат да се намесват в представния
жив
от.
Ние често сме изтъквали, че в абстрактния душевен живот различаваме без никакви усилия представите, чувствата и волята. Обаче в действителния душевен живот тези три проявления на душевния живот се сливат напълно. Ние сме в състояние безпогрешно да доловим кога волята свързва представите и кога ги разделя.
Чувства та също могат да се намесват в представния живот.
Към определени представи се отнасяме с чувство на симпатия, към други с чувство на антипатия. Изобщо, в повечето случаи представите са емоционално обагрени.
към текста >>
Жив
отното, както знаем, има физическо, етерно и астрално тяло.
Нека да видим как Азът и астралното тяло напускат физическото и етерното тяло по време на съня. При заспиването ние оставяме във физическото тяло нещо, което макар и на пръв поглед да няма свойствата на растителния свят, може да бъде приравнено с него, понеже, от своя страна растението също притежава физическо и етерно тяло.
Животното, както знаем, има физическо, етерно и астрално тяло.
От заспиването до пробуждането, Азът и астралното тяло са извън физическото и етерното тяло; за този период от време ние съвсем не можем да посочим някое от човешките или животинските качества като проявления съответно на Азът и астралното тяло; ние трябва да сме наясно, че за този период от време, Азът и астралното тяло нямат външни проявления и че изобщо на физическия свят между заспиването и пробуждането те не могат да бъдат регистрирани ни то по пътя на сетивата, нито по пътя на разума.
към текста >>
От заспиването до пробуждането, Азът и астралното тяло са извън физическото и етерното тяло; за този период от време ние съвсем не можем да посочим някое от човешките или
жив
отинските качества като проявления съответно на Азът и астралното тяло; ние трябва да сме наясно, че за този период от време, Азът и астралното тяло нямат външни проявления и че изобщо на физическия свят между заспиването и пробуждането те не могат да бъдат регистрирани ни то по пътя на сетивата, нито по пътя на разума.
Нека да видим как Азът и астралното тяло напускат физическото и етерното тяло по време на съня. При заспиването ние оставяме във физическото тяло нещо, което макар и на пръв поглед да няма свойствата на растителния свят, може да бъде приравнено с него, понеже, от своя страна растението също притежава физическо и етерно тяло. Животното, както знаем, има физическо, етерно и астрално тяло.
От заспиването до пробуждането, Азът и астралното тяло са извън физическото и етерното тяло; за този период от време ние съвсем не можем да посочим някое от човешките или животинските качества като проявления съответно на Азът и астралното тяло; ние трябва да сме наясно, че за този период от време, Азът и астралното тяло нямат външни проявления и че изобщо на физическия свят между заспиването и пробуждането те не могат да бъдат регистрирани ни то по пътя на сетивата, нито по пътя на разума.
към текста >>
Да, дори и лишеното от свръхсетивни опитности съзнание, което се опира само на тривиалните умозаключения на външния
жив
от, няма да сметне за абсурдно, че Азът и астралното тяло принадлежат към съвсем друг свят, а не към света на физическото и етерното тяло.
Но дори и за онзи, който няма свръхсетивни опитности, е ясно, че Азът и астралното тяло са свързани с това, което наричаме световен морален ред. В мига на пробуждането, така да се каже, ние пронизваме нашето физическо и етерно тяло със световния морален ред.
Да, дори и лишеното от свръхсетивни опитности съзнание, което се опира само на тривиалните умозаключения на външния живот, няма да сметне за абсурдно, че Азът и астралното тяло принадлежат към съвсем друг свят, а не към света на физическото и етерното тяло.
Защото спрямо доброто и злото, физическото и етерното тяло са неутрални; същото е положението и при растенията; едва Азът и астралното тяло „внасят“ моралната отговорност във физическото и етерното тяло.
към текста >>
И това космическо отношение се изразява преди всичко в следното: Всичко, което човекът пренася в духовен смисъл между заспиването и пробуждането като зло представете си това
жив
о и обра-зно всичко това подлага волевия Аз, след като е влязъл в съприкосновение със силите на духовните Същества, на застой, на „атрофия“; докато доброто му позволява да се прояви без никакви ограничаващи спънки, да се разгърне напълно свободен.
И там, както вече споменах, той влиза в определено отношение с тези духовни Същества, също както и нашето физическо тяло по време на бодърствуване влиза в определени отношения с физическите сили на света. Само че отношението на волевия Аз към духовните Същества е много по-реално запомнете това отколкото цялата Майя, която обгръща физическото тяло в нашия видим физически свят.
И това космическо отношение се изразява преди всичко в следното: Всичко, което човекът пренася в духовен смисъл между заспиването и пробуждането като зло представете си това живо и обра-зно всичко това подлага волевия Аз, след като е влязъл в съприкосновение със силите на духовните Същества, на застой, на „атрофия“; докато доброто му позволява да се прояви без никакви ограничаващи спънки, да се разгърне напълно свободен.
към текста >>
Както по време на бодърствуване, ние с нашите представи влизаме в определени отношения с външния физически свят, в резултат на което формираме и на шия чувствен
жив
от, така и по време на сън, нашето чувствено-изградено астрално тяло директно се намесва в онзи духовен свят, който лежи вън от човека.
Нашите волеви импулси, насочени към доброто или злото, също са проникнати от чувствени елементи, от чувствени сили. Необходимо е само да си припомним колко различна е емоционалната ни нагласа в случай, че сме предприели едно добро дело, отколкото ако вършим едно престъпно и коварно дело. Да, необходимо е само да си представим от една страна дълбоката вътрешна удовлетвореност, и от друга мъчителните самообвинения, за да вникнем веднага в интимния чувствен елемент на нашата морална конституция. В мига на заспиването този чувствен елемент навлиза в духовния свят, лежащ вън от човека.
Както по време на бодърствуване, ние с нашите представи влизаме в определени отношения с външния физически свят, в резултат на което формираме и на шия чувствен живот, така и по време на сън, нашето чувствено-изградено астрално тяло директно се намесва в онзи духовен свят, който лежи вън от човека.
Там обаче за астралното тяло не се открива никакъв външен образ. За Азът, за волевия Аз, както вече казах, съществува нещо като външен образ; и аз схематично го представих като един вид извивки. А това, което възниква от взаимодействието между астралното тяло и душевното обкръжение, аз не мога да представя с никакви извивки или нещо подобно, аз мога да загатна за него само с помощта на една вътрешна оцветеност, на едно вътрешно нюансиране; и в зависимост от това дали душата е овладяна от самообвинения или от тиха вътрешна удовлетвореност, от чув-ство на антипатия или симпатия, аз бих могъл да нанеса и тези цветни щрихи (рис. 37, червено, синьо). Така че чрез Азът ние загатваме за по-висшия човек, който носим в себе си, а чрез една вътрешна оцветеност за нашия астрален човек.
към текста >>
Бих искал да кажа: Това, което
жив
ее вън от човека, е още по-инфантилно от духовно-душевната организация на малкото дете.
И ако все пак се опитаме да вникнем в силите, които между заспиване и пробуждане формират Азът и нюансират астралното тяло, ще установим следното. Спрямо онази съвършена форма на човека, с каквато той разполага от пробуждането до заспиването т.е. в онази форма, в която заедно работят Азът, астралното, етерното и физическото тяло и която все пак е достъпна за човешкото съзнание, опиращо се на интелекта, чувствата и волята спрямо нея, това, което по време на съня лежи вън от човека, има определено инфантилни, определено детински черти. До него ние се приближаваме най-вече със смътното детско съзнание. А когато искаме да обхванем лежащите вън от спящия човек душевни сили, ние трябва да направим и други крачки в зоните на несъвършенството.
Бих искал да кажа: Това, което живее вън от човека, е още по-инфантилно от духовно-душевната организация на малкото дете.
към текста >>
И какво представлява всъщност това, което
жив
ее в душевния и духовния свят вън от спящия човек?
И какво представлява всъщност това, което живее в душевния и духовния свят вън от спящия човек?
Извънредно характерно е, че според антропософското, или духовно-научно наблюдение, определящият фактор е заложен в двигателно-веществообменния човек. И ако проучи данните от свръхсетивното наблюдение, човек се изпълва с усещането и това усещане непрекъснато расте, за да стигне накрая до едно недвусмислено познание, че разглеждайки този образ като един фотографски негатив, но без да изпуска мисълта за позитива, той неусетно стига до строежа на човешкия мозък.
към текста >>
Става дума за това, че строежът на човешката глава според нейната силова организация води началото си от предишния земен
жив
от; и че останалата част от днешния човек, като изключим неговата глава, съдържа в себе си онези сили, които ще изградят главата му през следващия земен
жив
от.
А сега, скъпи мои приятели, припомнете си нещо, което често съм споменавал пред Вас, макар и по друг повод.
Става дума за това, че строежът на човешката глава според нейната силова организация води началото си от предишния земен живот; и че останалата част от днешния човек, като изключим неговата глава, съдържа в себе си онези сили, които ще изградят главата му през следващия земен живот.
И все пак това, което човек изнася навън от заспиването до пробуждането е твърде инфантилно, и сякаш видяно в негатив.
към текста >>
И ако се обърнем към истинската морал на стойност на човека, ние ще установим как през следващия земен
жив
от моралната предразположба се инкарнира в силите на човешката глава.
Фактически в това, което човек изнася вън от себе си в мига на заспиването, ние имаме бъдещите физически очертания на човешката глава. Тази подробност е изключително важна.
И ако се обърнем към истинската морал на стойност на човека, ние ще установим как през следващия земен живот моралната предразположба се инкарнира в силите на човешката глава.
А впоследствие тези сили на човешката глава се превръщат в нашите мисловни и интелектуални възможности. Всичко това е вече загатнато под формата на онези образи, които човек извлича вън от себе си в мига, на заспиването.
към текста >>
По отношение на моралната импулсивност, съвестта е твърде реално из
жив
яване.
И тук Вие, скъпи мои приятели, получавате една точна представа за нещо, което иначе остава прекалено абстрактно. Замислете се, че когато говори за своята съвест, човек има предвид нещо съвсем реално; а когато трябва да даде конкретно обяснение за своята съвест, той изведнъж попада в нещо дифузно и неопределено.
По отношение на моралната импулсивност, съвестта е твърде реално изживяване.
Но когато размишляваме за нея в съответствие с официалната наука, т.е. както размишляваме за топлината, светлината и т.н., тогава ние попадаме в един истински хаос. Но точно сега Вие получавате едно важно указание, един важен отговор от духовния свят. Отговорът от духовния свят Вие внасяте във Вашето физическо и етерно съществувание. По този начин Вие внасяте вътре и гласа на съвестта.
към текста >>
Една дълбоко погрешна представа имат хората, които казват: Добре, докато е буден, човекът из
жив
ява много неща, но докато спи, той не из
жив
ява нищо.
Една дълбоко погрешна представа имат хората, които казват: Добре, докато е буден, човекът изживява много неща, но докато спи, той не изживява нищо.
По време на бодърствуването, голяма част от човешките изживявания са всъщност процеси, които се разиграват между него и външния физически свят. А нашите чувства като един вид вътрешни сънища на душата, защото и от по-рано знаем, че интензитетът на съзнанието при чувствата е еднакъв с този на сънищата, просто съпровождат това, което се разиграва между човека и външния свят. Обаче след като заспим, в нашия Аз и в нашето астрално тяло става нещо много по-важно: тогава силите на духовно-душевния свят започват да формират Азът и астралното тяло. И това са напълно реални събития, които после проникват, пронизват и налагат своя отпечатък върху физическото и етерното тяло. След като сме проникнати и пронизани от тях, ние отново се обръщаме към физическия свят и влизаме в едни или други отношения с него.
към текста >>
По време на бодърствуването, голяма част от човешките из
жив
явания са всъщност процеси, които се разиграват между него и външния физически свят.
Една дълбоко погрешна представа имат хората, които казват: Добре, докато е буден, човекът изживява много неща, но докато спи, той не изживява нищо.
По време на бодърствуването, голяма част от човешките изживявания са всъщност процеси, които се разиграват между него и външния физически свят.
А нашите чувства като един вид вътрешни сънища на душата, защото и от по-рано знаем, че интензитетът на съзнанието при чувствата е еднакъв с този на сънищата, просто съпровождат това, което се разиграва между човека и външния свят. Обаче след като заспим, в нашия Аз и в нашето астрално тяло става нещо много по-важно: тогава силите на духовно-душевния свят започват да формират Азът и астралното тяло. И това са напълно реални събития, които после проникват, пронизват и налагат своя отпечатък върху физическото и етерното тяло. След като сме проникнати и пронизани от тях, ние отново се обръщаме към физическия свят и влизаме в едни или други отношения с него. Що се отнася до нашата вътрешна организация, ние правим това най-вече по време на съня.
към текста >>
Но аз бих желал да допълня: Пълният диапазон на съня, или така да се каже радиусът на неговото действие, общо взето, се простира не само в областта на физическите из
жив
явания, но и в самата морална структура на човешкото същество.
А нашите чувства като един вид вътрешни сънища на душата, защото и от по-рано знаем, че интензитетът на съзнанието при чувствата е еднакъв с този на сънищата, просто съпровождат това, което се разиграва между човека и външния свят. Обаче след като заспим, в нашия Аз и в нашето астрално тяло става нещо много по-важно: тогава силите на духовно-душевния свят започват да формират Азът и астралното тяло. И това са напълно реални събития, които после проникват, пронизват и налагат своя отпечатък върху физическото и етерното тяло. След като сме проникнати и пронизани от тях, ние отново се обръщаме към физическия свят и влизаме в едни или други отношения с него. Що се отнася до нашата вътрешна организация, ние правим това най-вече по време на съня.
Но аз бих желал да допълня: Пълният диапазон на съня, или така да се каже радиусът на неговото действие, общо взето, се простира не само в областта на физическите изживявания, но и в самата морална структура на човешкото същество.
към текста >>
Някъде той казва следното: Човекът, както застава пред нас в будния
жив
от, този човек ние изобщо не можем да разберем.
Аз често съм споменавал пред Вас известния физиолог Дюбоа Раймон, и особено неговите възгледи върху границите на природознанието.
Някъде той казва следното: Човекът, както застава пред нас в будния живот, този човек ние изобщо не можем да разберем.
Само че ние, скъпи мои приятели, би трябвало внимателно да се за мислим над тези думи. Вероятно Дюбоа Раймон другаде е казал, че спящият човек все пак може да бъде разбран. В спящия човек са налице същите външни закономерности на физическия свят, само че в по-сложен вид. Така че в природонаучен смисъл може да се обхване само спящият човек, не и будният.
към текста >>
Свръхсетивният факт трябва да бъде из
жив
ян вътрешно.
Ако аз трябваше да Ви говоря за един материален предмет, несъмнено щях да се придържам към физическия свят, и това, което бих описал пред Вас, би представлявало само едно описание, един образ, така че тук преходът се извършва от външния реален свят към образа. Ако искаме да опишем един свръхсетивен факт, трябва да тръгнем по обратния път.
Свръхсетивният факт трябва да бъде изживян вътрешно.
Едва тогава човек може да се отправи навън и да потърси подходящ образ, за да онагледи вътрешното изживяване. Това вътрешно изживяване е нещо изключително подвижно, и аз би трябвало да предам неговите нюанси като една неуловима игра на светлини и сенки, като изгряващи и залязващи лъчи. Да, ако обхванем с методите на Антропософията целия човек, ние ще можем да наблюдаваме искрящата и променлива светлина около всяко човешко същество.
към текста >>
Едва тогава човек може да се отправи навън и да потърси подходящ образ, за да онагледи вътрешното из
жив
яване.
Ако аз трябваше да Ви говоря за един материален предмет, несъмнено щях да се придържам към физическия свят, и това, което бих описал пред Вас, би представлявало само едно описание, един образ, така че тук преходът се извършва от външния реален свят към образа. Ако искаме да опишем един свръхсетивен факт, трябва да тръгнем по обратния път. Свръхсетивният факт трябва да бъде изживян вътрешно.
Едва тогава човек може да се отправи навън и да потърси подходящ образ, за да онагледи вътрешното изживяване.
Това вътрешно изживяване е нещо изключително подвижно, и аз би трябвало да предам неговите нюанси като една неуловима игра на светлини и сенки, като изгряващи и залязващи лъчи. Да, ако обхванем с методите на Антропософията целия човек, ние ще можем да наблюдаваме искрящата и променлива светлина около всяко човешко същество.
към текста >>
Това вътрешно из
жив
яване е нещо изключително подвижно, и аз би трябвало да предам неговите нюанси като една неуловима игра на светлини и сенки, като изгряващи и залязващи лъчи.
Ако аз трябваше да Ви говоря за един материален предмет, несъмнено щях да се придържам към физическия свят, и това, което бих описал пред Вас, би представлявало само едно описание, един образ, така че тук преходът се извършва от външния реален свят към образа. Ако искаме да опишем един свръхсетивен факт, трябва да тръгнем по обратния път. Свръхсетивният факт трябва да бъде изживян вътрешно. Едва тогава човек може да се отправи навън и да потърси подходящ образ, за да онагледи вътрешното изживяване.
Това вътрешно изживяване е нещо изключително подвижно, и аз би трябвало да предам неговите нюанси като една неуловима игра на светлини и сенки, като изгряващи и залязващи лъчи.
Да, ако обхванем с методите на Антропософията целия човек, ние ще можем да наблюдаваме искрящата и променлива светлина около всяко човешко същество.
към текста >>
Аз посочих пред Вас съотношенията между човешката фигура и звездния свят, съотношенията“ между степените на човешкия
жив
от и планетарните сфери.
Скъпи мои приятели, през последните седмици отново се постарах да Ви покажа как антропософското изследва не ни кара да разглеждаме човека в неговите сложни и двустранни връзки с целия Космос.
Аз посочих пред Вас съотношенията между човешката фигура и звездния свят, съотношенията“ между степените на човешкия живот и планетарните сфери.
Искаме ли да разберем човека като антропософи, ние навсякъде сме просто принудени да излезем вън от анатомичните очертания на човешкото тяло. Днес разгледахме прехода между будност и сън, обаче ако искаме да говорим за този преход с пълно разбиране на нещата, ние ще установим, че отново трябва да излезем вън от човека, но не в звездния, в пространствения свят, а в света на времето, във „времевия“ свят. Ето: след като разбираме настъпването на есента и зимата, ние разбираме и пробуждането; след като разбираме настъпването на пролетта и лятото, ние разбираме заспиването. От човешкото време ние навлизаме в космическото време. От ритмичната смяна между бодърствуване и сън, навлизаме в годишната последователност на пролет, лято, есен и зима.
към текста >>
И ако човек се изпълни с
жив
ото и трепетно усещане за своя космически произход, тогава неговият етерно-морален свят също се изпълва с могъщи религиозни импулси; тогава етичната воля у човека се превръща в израз на ръководната божествена воля; тогава сферата на етично-моралните пориви прераства в сферата на етично-религиозните пориви.
Ето как човекът е извлечен от Космоса, ето как той е поставен в нашия видим свят. Но тогава моралният световен ред застава пред нас като една неоспорима реалност, а не като свят от думи и понятия.
И ако човек се изпълни с живото и трепетно усещане за своя космически произход, тогава неговият етерно-морален свят също се изпълва с могъщи религиозни импулси; тогава етичната воля у човека се превръща в израз на ръководната божествена воля; тогава сферата на етично-моралните пориви прераства в сферата на етично-религиозните пориви.
към текста >>
7.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Според своето физическо устройство, човекът-глава е като едно отражение и последица на това, което човек е из
жив
ял между смъртта и поредното си ново раждане.
На пръв поглед, официалната наука познава добре човешкото физическо тяло, но това „познание“ е само привидно. Защо официалната наука например изобщо не подозира колко много се различава двигателно-веществообменния човек от човека-глава.
Според своето физическо устройство, човекът-глава е като едно отражение и последица на това, което човек е изживял между смъртта и поредното си ново раждане.
Тук ние отново би трябвало да се абстрахираме от мащабите; това значително, ще улесни нашата работа.
към текста >>
Човешката глава например е така устроена, че първоначално тя е като едно отражение от предишния земен
жив
от, макар и в нея да е „отпечатан“ целият Космос.
Човешката глава например е така устроена, че първоначално тя е като едно отражение от предишния земен живот, макар и в нея да е „отпечатан“ целият Космос.
Днешната наука подхожда към познавателния процес съвсем неправилно. Тя не иска да приеме, че в сложно устроения човешки мозък се оглежда целият Космос. И това, което се явява там вътре като форми, извивки, гънки и т.н., е нещо, което не може да бъде проникнато от Азът и от астралното тяло. Както съм споменавал и преди, те Азът и астралното тяло живеят в човешката глава напълно свободно. По начало човек може да възприема своите Аз и астрално тяло, само защото те живеят в неговата глава напълно свободно.
към текста >>
Както съм споменавал и преди, те Азът и астралното тяло
жив
еят в човешката глава напълно свободно.
Човешката глава например е така устроена, че първоначално тя е като едно отражение от предишния земен живот, макар и в нея да е „отпечатан“ целият Космос. Днешната наука подхожда към познавателния процес съвсем неправилно. Тя не иска да приеме, че в сложно устроения човешки мозък се оглежда целият Космос. И това, което се явява там вътре като форми, извивки, гънки и т.н., е нещо, което не може да бъде проникнато от Азът и от астралното тяло.
Както съм споменавал и преди, те Азът и астралното тяло живеят в човешката глава напълно свободно.
По начало човек може да възприема своите Аз и астрално тяло, само защото те живеят в неговата глава напълно свободно. Както вчера видяхме, Азът и астралното тяло могат истински да се свържат само с двигателно-веществообменния човек. Само там те успяват да напреднат в своето развитие, превръщайки двигателно-веществообменния човек в едно волево същество. По този на чин обаче, двигателно-вещество-обменният човек се изпълва с такива сили, които след смъртта отново се връщат в духовния свят. Да, духовният свят поема човешкия Аз и човешкото астрално тяло и ги подготвя за следващите степени от тяхното съществувание, а в човешката глава остава всичко онова, което идва от предишната инкар-нация и от живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
По начало човек може да възприема своите Аз и астрално тяло, само защото те
жив
еят в неговата глава напълно свободно.
Човешката глава например е така устроена, че първоначално тя е като едно отражение от предишния земен живот, макар и в нея да е „отпечатан“ целият Космос. Днешната наука подхожда към познавателния процес съвсем неправилно. Тя не иска да приеме, че в сложно устроения човешки мозък се оглежда целият Космос. И това, което се явява там вътре като форми, извивки, гънки и т.н., е нещо, което не може да бъде проникнато от Азът и от астралното тяло. Както съм споменавал и преди, те Азът и астралното тяло живеят в човешката глава напълно свободно.
По начало човек може да възприема своите Аз и астрално тяло, само защото те живеят в неговата глава напълно свободно.
Както вчера видяхме, Азът и астралното тяло могат истински да се свържат само с двигателно-веществообменния човек. Само там те успяват да напреднат в своето развитие, превръщайки двигателно-веществообменния човек в едно волево същество. По този на чин обаче, двигателно-вещество-обменният човек се изпълва с такива сили, които след смъртта отново се връщат в духовния свят. Да, духовният свят поема човешкия Аз и човешкото астрално тяло и ги подготвя за следващите степени от тяхното съществувание, а в човешката глава остава всичко онова, което идва от предишната инкар-нация и от живота между смъртта и новото раждане. Човешката глава сочи назад, двигателно-веществообменният човек сочи напред.
към текста >>
Да, духовният свят поема човешкия Аз и човешкото астрално тяло и ги подготвя за следващите степени от тяхното съществувание, а в човешката глава остава всичко онова, което идва от предишната инкар-нация и от
жив
ота между смъртта и новото раждане.
Както съм споменавал и преди, те Азът и астралното тяло живеят в човешката глава напълно свободно. По начало човек може да възприема своите Аз и астрално тяло, само защото те живеят в неговата глава напълно свободно. Както вчера видяхме, Азът и астралното тяло могат истински да се свържат само с двигателно-веществообменния човек. Само там те успяват да напреднат в своето развитие, превръщайки двигателно-веществообменния човек в едно волево същество. По този на чин обаче, двигателно-вещество-обменният човек се изпълва с такива сили, които след смъртта отново се връщат в духовния свят.
Да, духовният свят поема човешкия Аз и човешкото астрално тяло и ги подготвя за следващите степени от тяхното съществувание, а в човешката глава остава всичко онова, което идва от предишната инкар-нация и от живота между смъртта и новото раждане.
Човешката глава сочи назад, двигателно-веществообменният човек сочи напред. А ритмичният човек е по средата между миналото и бъдещето.
към текста >>
По време на будния
жив
от, общо взето двигателно-веществообменният човек е принуден да се съобразява с онези сили, които бликат от Земята.
По време на будния живот, общо взето двигателно-веществообменният човек е принуден да се съобразява с онези сили, които бликат от Земята.
Двигателно веществообменният човек е изложен на Земната тежест; той е изложен на онези сили, които се освобождават от хранителните средства; по тези причини той придобива все повече Земни качества, той става все повече едно Земно същество. И тъкмо защото според законите на своето изграждане той не е ангажиран с това, което човек изживява между смъртта и новото раждане, тъкмо затова по време на бодърствуването този двигателно-веществообменен човек е неспособен да се при способи към духовния Космос; по време на бодърствуването, така да се каже, той е „обречен“ на физическата материя. Обаче по време на съня това не е така. Защото в човешката глава е събрано всичко онова, което е свързано по някакъв начин както с миналото на човека, така и с неговия живот между смъртта и новото раждане. Да, скъпи мои приятели, както наскоро изтъкнах, човешката глава и самите вътрешни органи по един дискретен и неуловим начин съдържат образи, които принадлежат на Космоса.
към текста >>
И тъкмо защото според законите на своето изграждане той не е ангажиран с това, което човек из
жив
ява между смъртта и новото раждане, тъкмо затова по време на бодърствуването този двигателно-веществообменен човек е неспособен да се при способи към духовния Космос; по време на бодърствуването, така да се каже, той е „обречен“ на физическата материя.
По време на будния живот, общо взето двигателно-веществообменният човек е принуден да се съобразява с онези сили, които бликат от Земята. Двигателно веществообменният човек е изложен на Земната тежест; той е изложен на онези сили, които се освобождават от хранителните средства; по тези причини той придобива все повече Земни качества, той става все повече едно Земно същество.
И тъкмо защото според законите на своето изграждане той не е ангажиран с това, което човек изживява между смъртта и новото раждане, тъкмо затова по време на бодърствуването този двигателно-веществообменен човек е неспособен да се при способи към духовния Космос; по време на бодърствуването, така да се каже, той е „обречен“ на физическата материя.
Обаче по време на съня това не е така. Защото в човешката глава е събрано всичко онова, което е свързано по някакъв начин както с миналото на човека, така и с неговия живот между смъртта и новото раждане. Да, скъпи мои приятели, както наскоро изтъкнах, човешката глава и самите вътрешни органи по един дискретен и неуловим начин съдържат образи, които принадлежат на Космоса.
към текста >>
Защото в човешката глава е събрано всичко онова, което е свързано по някакъв начин както с миналото на човека, така и с неговия
жив
от между смъртта и новото раждане.
По време на будния живот, общо взето двигателно-веществообменният човек е принуден да се съобразява с онези сили, които бликат от Земята. Двигателно веществообменният човек е изложен на Земната тежест; той е изложен на онези сили, които се освобождават от хранителните средства; по тези причини той придобива все повече Земни качества, той става все повече едно Земно същество. И тъкмо защото според законите на своето изграждане той не е ангажиран с това, което човек изживява между смъртта и новото раждане, тъкмо затова по време на бодърствуването този двигателно-веществообменен човек е неспособен да се при способи към духовния Космос; по време на бодърствуването, така да се каже, той е „обречен“ на физическата материя. Обаче по време на съня това не е така.
Защото в човешката глава е събрано всичко онова, което е свързано по някакъв начин както с миналото на човека, така и с неговия живот между смъртта и новото раждане.
Да, скъпи мои приятели, както наскоро изтъкнах, човешката глава и самите вътрешни органи по един дискретен и неуловим начин съдържат образи, които принадлежат на Космоса.
към текста >>
И устройството на окото е замислено и построено тъкмо според този
жив
от в духовния Космос.
Когато разглеждаме например окото, в него ние имаме не само устройството, което осъществява зрението, но в същото време там имаме и едно отражение на Космоса, на неговите духовни сили. В интервала между смъртта и новото си раждане, човекът пребивава в духовно-душевния Космос.
И устройството на окото е замислено и построено тъкмо според този живот в духовния Космос.
Окото, както и всички органи в главата, има двой на задача: От една страна то спомага за връзката между човека и външния свят. Това става по време на бодърствуването. По време на съня обаче, окото продължава да действува върху своето обкръжение, върху своето нервно-сетивно обкръжение, доколкото то е представено в двигателно-веществообменния организъм, така че по време на съня силите на затворените и спящи очи действуват например върху бъбречната система и отпечатват в нея определен космически образ. Съответно и другите органи в главата, така да се каже, свалят образи от Космоса и ги отпечатват върху някоя от функциите на двигателно-веществообменната система. Така че по време на съня, за физическото тяло е съществено следното: Нощем силите на главата действуват формиращо върху двигателно-веществообменния човек (рис.
към текста >>
Докато това действие протича отдолу нагоре, в обратната посока отгоре надолу се извършва нещо, което аз просто бих нарекъл духовното и душевното „о
жив
яване“ на човека.
обратното че силите на веществообмена действуват върху физическия мозък и нищо друго. Но това е само едната страна.
Докато това действие протича отдолу нагоре, в обратната посока отгоре надолу се извършва нещо, което аз просто бих нарекъл духовното и душевното „оживяване“ на човека.
Обаче ние трябва да сме наясно, че това духовно-душевно „оживяване“ може да бъде обхванато само с помощта на едно по-висше съзнание. Едва през Бъдещия Вулкан ние ще постигнем това по-висше съзнание, което би ни позволило да ръководим чудните процеси във физическото тяло по време на съня; защото степента на съзнание, за която става дума, е присъща именно на духовния Човек, на Човека-Дух. Впрочем съзнанието на Човека-Дух се проявява още сега. То се проявява по време на съня, и то се проявява тъкмо в процесите, които току-що описах. Само че на сегашната си еволюционна степен, човек не е в състояние да разграничи тези неща; макар и буден, по отношение на тях той е потънал в дълбок сън.
към текста >>
Обаче ние трябва да сме наясно, че това духовно-душевно „о
жив
яване“ може да бъде обхванато само с помощта на едно по-висше съзнание.
обратното че силите на веществообмена действуват върху физическия мозък и нищо друго. Но това е само едната страна. Докато това действие протича отдолу нагоре, в обратната посока отгоре надолу се извършва нещо, което аз просто бих нарекъл духовното и душевното „оживяване“ на човека.
Обаче ние трябва да сме наясно, че това духовно-душевно „оживяване“ може да бъде обхванато само с помощта на едно по-висше съзнание.
Едва през Бъдещия Вулкан ние ще постигнем това по-висше съзнание, което би ни позволило да ръководим чудните процеси във физическото тяло по време на съня; защото степента на съзнание, за която става дума, е присъща именно на духовния Човек, на Човека-Дух. Впрочем съзнанието на Човека-Дух се проявява още сега. То се проявява по време на съня, и то се проявява тъкмо в процесите, които току-що описах. Само че на сегашната си еволюционна степен, човек не е в състояние да разграничи тези неща; макар и буден, по отношение на тях той е потънал в дълбок сън.
към текста >>
Правилната преценка на подобни процеси е свързана още и с това, че благодарение на Антропософията както тук всички се надяваме човек непрекъснато задълбочава своя религиозен
жив
от.
Правилната преценка на подобни процеси е свързана още и с това, че благодарение на Антропософията както тук всички се надяваме човек непрекъснато задълбочава своя религиозен живот.
Но ако човек занемари непосредствените си обществени и лични задължения, ако в своето физическо тяло той не внесе това, което може да бъде внесено по време на земния живот, тогава той се проявява като един разрушителен елемент в онези сфери, които остават недостъпни за обикновеното съзнание.
към текста >>
Но ако човек занемари непосредствените си обществени и лични задължения, ако в своето физическо тяло той не внесе това, което може да бъде внесено по време на земния
жив
от, тогава той се проявява като един разрушителен елемент в онези сфери, които остават недостъпни за обикновеното съзнание.
Правилната преценка на подобни процеси е свързана още и с това, че благодарение на Антропософията както тук всички се надяваме човек непрекъснато задълбочава своя религиозен живот.
Но ако човек занемари непосредствените си обществени и лични задължения, ако в своето физическо тяло той не внесе това, което може да бъде внесено по време на земния живот, тогава той се проявява като един разрушителен елемент в онези сфери, които остават недостъпни за обикновеното съзнание.
към текста >>
В своята субстанциална същност, етерното тяло се изгражда от човека с оглед на
жив
ота между смъртта и новото раждане.
В своята субстанциална същност, етерното тяло се изгражда от човека с оглед на живота между смъртта и новото раждане.
Етерното тяло носи в себе си онова космическо съдържание, за което Антропософията символично твърди: ето, това човек е взел от север, юг, изток или запад. Само че докато човек е буден, етерното тяло не може да прояви своята космическа природа; това става по време на съня. Тогава човекът е в пълна степен един подробен спомен за планетарния живот на нашата Земя.
към текста >>
Тогава човекът е в пълна степен един подробен спомен за планетарния
жив
от на нашата Земя.
В своята субстанциална същност, етерното тяло се изгражда от човека с оглед на живота между смъртта и новото раждане. Етерното тяло носи в себе си онова космическо съдържание, за което Антропософията символично твърди: ето, това човек е взел от север, юг, изток или запад. Само че докато човек е буден, етерното тяло не може да прояви своята космическа природа; това става по време на съня.
Тогава човекът е в пълна степен един подробен спомен за планетарния живот на нашата Земя.
към текста >>
ако наблюдават как човек изскача от този океан, тогава те ще установят, че етерното тяло на спящия човек носи в себе си целия планетарен
жив
от на нашата Земя.
Обикновено от съзнанието на хората се изплъзва фактът, че когато се потопяват в своите етерни тела, те потъват в един океан от образи. Но ако те положат усилия и внимателно наблюдават океана от образи в мига на пробуждането, т.е.
ако наблюдават как човек изскача от този океан, тогава те ще установят, че етерното тяло на спящия човек носи в себе си целия планетарен живот на нашата Земя.
Човекът всъщност е поставен в пределите на онова етерно тяло, което още от раждането го обгръща нощем по време на съня.
към текста >>
Впрочем в това душевно сияние са вложени онези упадъчни, разлагащи и разрушаващи сили, които човек извлича от своята омраза, от своята ненавист и злоба, за да ги пренесе в хода на
жив
ота чрез астралното тяло и Азът в своето етерно тяло.
Тази светлинна метаморфоза на спящия човек идва като един забележителен факт. Практически, за разлика от физическите лъчи на Слънцето, след като Земята се потопи в нощния мрак, тази светлина, това сияние представлява душевните озаряващи сили на самото човечество.
Впрочем в това душевно сияние са вложени онези упадъчни, разлагащи и разрушаващи сили, които човек извлича от своята омраза, от своята ненавист и злоба, за да ги пренесе в хода на живота чрез астралното тяло и Азът в своето етерно тяло.
към текста >>
Човекът е поставен в Земното съществувание не просто така, поставен е не да
жив
ее за себе си, той е решителен фактор за цялата съдба на нашата планета.
Ако един наблюдател разполагаше с необходимите възприемателни органи и се намираше навън в Космоса, наблюдавайки Земята, той би казал: Денем огряната от Слънцето Земя отразява Слънчевата светлина; обаче нощем, след като нощта завземе част от Земята,тогава тази Земя започва да фосфоресцира, да свети. И това, което подобен изследовател би установил от Космоса, ще са именно човешките етерни тела. За да напредва в своята космическа еволюция, Земята се нуждае от тях. Ако по Земята нямаше никакви спящи хора, нейните растежни сили щяха да се изчерпят веднага.
Човекът е поставен в Земното съществувание не просто така, поставен е не да живее за себе си, той е решителен фактор за цялата съдба на нашата планета.
Това, което той приема в духовния свят между смъртта и новото раждане, него той излъчва и връща обратно за целите на Земната еволюция; да, той прави това докато спи благодарение на своето етерно тяло, прави го през целия си земен живот.
към текста >>
Това, което той приема в духовния свят между смъртта и новото раждане, него той излъчва и връща обратно за целите на Земната еволюция; да, той прави това докато спи благодарение на своето етерно тяло, прави го през целия си земен
жив
от.
Ако един наблюдател разполагаше с необходимите възприемателни органи и се намираше навън в Космоса, наблюдавайки Земята, той би казал: Денем огряната от Слънцето Земя отразява Слънчевата светлина; обаче нощем, след като нощта завземе част от Земята,тогава тази Земя започва да фосфоресцира, да свети. И това, което подобен изследовател би установил от Космоса, ще са именно човешките етерни тела. За да напредва в своята космическа еволюция, Земята се нуждае от тях. Ако по Земята нямаше никакви спящи хора, нейните растежни сили щяха да се изчерпят веднага. Човекът е поставен в Земното съществувание не просто така, поставен е не да живее за себе си, той е решителен фактор за цялата съдба на нашата планета.
Това, което той приема в духовния свят между смъртта и новото раждане, него той излъчва и връща обратно за целите на Земната еволюция; да, той прави това докато спи благодарение на своето етерно тяло, прави го през целия си земен живот.
към текста >>
В спящата деятелност на етерното тяло действува съзнанието на „Духът-
Жив
от“.
Сега можем да допълним: С етерното си тяло спящият човек действува формиращо и върху Земната планета именно благодарение на онези сили, които той е натрупал в себе си между смъртта и новото раждане. Тези не ща обаче са достъпни само на едно много повиеше съзнание.
В спящата деятелност на етерното тяло действува съзнанието на „Духът-Живот“.
И човекът ще овладее това съзнание едва през следващата метаморфоза на нашата планета, а именно Бъдещата Венера.
към текста >>
Представете си например, че човекът е лишен от
жив
ота между смъртта и новото раждане какъвто е случаят с
жив
отните, а идва на света според възгледите на Аристотел: В смисъл, че слиза еднократно на този свят винаги като една новородена душа.
Представете си например, че човекът е лишен от живота между смъртта и новото раждане какъвто е случаят с животните, а идва на света според възгледите на Аристотел: В смисъл, че слиза еднократно на този свят винаги като една новородена душа.
Следователно, той не би носил никакви спомени от предишния земен живот, нито пък от живота между смъртта и новото раждане, В такъв случай погледът му щеше да се носи и блуждае съвсем безцелно, сетивата му щяха да блуждаят над външните впечатления и той никога не би успял да свърже тези външни впечатления с точните категории на геометрията и математиката. Аз посочих само един от онези случаи, при които това, което важи за Космоса, т.е. геометрията, встъпва в определено взаимодействие с това, което има стойност само за земното обкръжение. Ето как емпиричните земни опитности са пронизани от рационалната математика и геометрия. Обаче това взаимодействие се осъществява по такъв начин, че в него действува това, което наричаме „Духът-Себе“.
към текста >>
Следователно, той не би носил никакви спомени от предишния земен
жив
от, нито пък от
жив
ота между смъртта и новото раждане, В такъв случай погледът му щеше да се носи и блуждае съвсем безцелно, сетивата му щяха да блуждаят над външните впечатления и той никога не би успял да свърже тези външни впечатления с точните категории на геометрията и математиката.
Представете си например, че човекът е лишен от живота между смъртта и новото раждане какъвто е случаят с животните, а идва на света според възгледите на Аристотел: В смисъл, че слиза еднократно на този свят винаги като една новородена душа.
Следователно, той не би носил никакви спомени от предишния земен живот, нито пък от живота между смъртта и новото раждане, В такъв случай погледът му щеше да се носи и блуждае съвсем безцелно, сетивата му щяха да блуждаят над външните впечатления и той никога не би успял да свърже тези външни впечатления с точните категории на геометрията и математиката.
Аз посочих само един от онези случаи, при които това, което важи за Космоса, т.е. геометрията, встъпва в определено взаимодействие с това, което има стойност само за земното обкръжение. Ето как емпиричните земни опитности са пронизани от рационалната математика и геометрия. Обаче това взаимодействие се осъществява по такъв начин, че в него действува това, което наричаме „Духът-Себе“. Тук „Духът-Себе“ действува като една висша степен на съзна ние.
към текста >>
Днешното обикновено съзнание функционира не когато човек спи, нито пък в миговете на пробуждане и заспиване, а когато неговите Аз и астрално тяло са напълно потопени в етерното и физическото тяло; само че в този случай човекът само бегло и несъзнателно се докосва до това, което се проявява навън като „Човекът-Дух“, „Духът-
Жив
от“ и „Духът-Себе“.
Днешното обикновено съзнание функционира не когато човек спи, нито пък в миговете на пробуждане и заспиване, а когато неговите Аз и астрално тяло са напълно потопени в етерното и физическото тяло; само че в този случай човекът само бегло и несъзнателно се докосва до това, което се проявява навън като „Човекът-Дух“, „Духът-Живот“ и „Духът-Себе“.
Но когато човекът се издигне до следващата планетарна метаморфоза на нашата Земя, до Бъдещия Юпитер в смисъла на моята „Тайна Наука“ той ще бъде така устроен, че няма да стига до кубичната форма по външните способи на днешната геометрия, за да открие после, че тази форма идеално пасва на кристализиралата сол; на Бъдещия Юпитер човекът ще схваща всичко това като едно пълно единство. Той ще бъде така безкористно отдаден на външния свят, че ще съумява да се вмести вътре в самия кристал, в самата сол, в самата кристална решетка. Естествено, на Бъдещия Юпитер няма да съществува подобна „сол“; но все пак с помощта на такива представи ние можем значително да се приближим до човешкия живот през далечното бъдеще.
към текста >>
Естествено, на Бъдещия Юпитер няма да съществува подобна „сол“; но все пак с помощта на такива представи ние можем значително да се приближим до човешкия
жив
от през далечното бъдеще.
Днешното обикновено съзнание функционира не когато човек спи, нито пък в миговете на пробуждане и заспиване, а когато неговите Аз и астрално тяло са напълно потопени в етерното и физическото тяло; само че в този случай човекът само бегло и несъзнателно се докосва до това, което се проявява навън като „Човекът-Дух“, „Духът-Живот“ и „Духът-Себе“. Но когато човекът се издигне до следващата планетарна метаморфоза на нашата Земя, до Бъдещия Юпитер в смисъла на моята „Тайна Наука“ той ще бъде така устроен, че няма да стига до кубичната форма по външните способи на днешната геометрия, за да открие после, че тази форма идеално пасва на кристализиралата сол; на Бъдещия Юпитер човекът ще схваща всичко това като едно пълно единство. Той ще бъде така безкористно отдаден на външния свят, че ще съумява да се вмести вътре в самия кристал, в самата сол, в самата кристална решетка.
Естествено, на Бъдещия Юпитер няма да съществува подобна „сол“; но все пак с помощта на такива представи ние можем значително да се приближим до човешкия живот през далечното бъдеще.
към текста >>
Само ако човекът би могъл да проникне в съзнанието на „Духът-
Жив
от“, само тогава той би могъл да разбере какво става в неговото астрално тяло.
Само ако човекът би могъл да проникне в съзнанието на „Духът-Живот“, само тогава той би могъл да разбере какво става в неговото астрално тяло.
А тези процеси постоянно се извършват в астралното тяло, макар и да се изплъзват от днешното човешко съзнание. И какво би се получило, ако макар и спящ човек внезапно постигне съзнанието на „Духът-Живот“? Чий глас би прозвучал в този момент? В този момент, скъпи мои приятели, не би могъл да прозвучи никакъв друг глас, освен гласът на човешкото астрално тяло като неподкупния съдник на човешката душа. Да, след като човек заспи, астралното тяло се превръща в неподкупния съдник на душата.
към текста >>
И какво би се получило, ако макар и спящ човек внезапно постигне съзнанието на „Духът-
Жив
от“?
Само ако човекът би могъл да проникне в съзнанието на „Духът-Живот“, само тогава той би могъл да разбере какво става в неговото астрално тяло. А тези процеси постоянно се извършват в астралното тяло, макар и да се изплъзват от днешното човешко съзнание.
И какво би се получило, ако макар и спящ човек внезапно постигне съзнанието на „Духът-Живот“?
Чий глас би прозвучал в този момент? В този момент, скъпи мои приятели, не би могъл да прозвучи никакъв друг глас, освен гласът на човешкото астрално тяло като неподкупния съдник на човешката душа. Да, след като човек заспи, астралното тяло се превръща в неподкупния съдник на душата. Ако този факт бъде разбран правилно, той ще се окаже един от основните принципи на човешкия живот. Тази истина свети там, отвъд прага на духовния свят и човек трябва да я обгърне със своя поглед колкото се може по-скоро.
към текста >>
Ако този факт бъде разбран правилно, той ще се окаже един от основните принципи на човешкия
жив
от.
А тези процеси постоянно се извършват в астралното тяло, макар и да се изплъзват от днешното човешко съзнание. И какво би се получило, ако макар и спящ човек внезапно постигне съзнанието на „Духът-Живот“? Чий глас би прозвучал в този момент? В този момент, скъпи мои приятели, не би могъл да прозвучи никакъв друг глас, освен гласът на човешкото астрално тяло като неподкупния съдник на човешката душа. Да, след като човек заспи, астралното тяло се превръща в неподкупния съдник на душата.
Ако този факт бъде разбран правилно, той ще се окаже един от основните принципи на човешкия живот.
Тази истина свети там, отвъд прага на духовния свят и човек трябва да я обгърне със своя поглед колкото се може по-скоро.
към текста >>
Ако Азът би постигнал съзнанието на „Човека-Дух“, той съвсем не би започнал да говори просто за себе си, както астралното тяло; ако Азът би се „въоръжил“ със съзнанието, което действува във физическото тяло, ако човекът би предоставил на своя Аз онова съзнание, с което той обитава нощем духовния свят, тогава човек би из
жив
ял не само сбора от „съдебните констатации“ отправени срещу него, а би доловил очертанията, както и самите зародишни сили на своя следващ земен
жив
от.
А как стоят нещата с Азът? Азът също напуска физическото и етерното тяло и бива изграден в съответствие със силите на духовните Същества от Космоса.
Ако Азът би постигнал съзнанието на „Човека-Дух“, той съвсем не би започнал да говори просто за себе си, както астралното тяло; ако Азът би се „въоръжил“ със съзнанието, което действува във физическото тяло, ако човекът би предоставил на своя Аз онова съзнание, с което той обитава нощем духовния свят, тогава човек би изживял не само сбора от „съдебните констатации“ отправени срещу него, а би доловил очертанията, както и самите зародишни сили на своя следващ земен живот.
към текста >>
Обикновено човешките из
жив
явания лежат някъде по средата.
За този факт аз не мога да намеря друг подходящ израз, освен да кажа: Азът става жертва на самия себе си, жертва на действуващия в тялото Дух. Да, с Азът става точно това, докато духовните сили на Космоса работят върху него. Една жертва може да бъде приета с благосклонност; така е също и с Азът, докато той се изгражда вън от човека. Но жертвата може да бъде и отхвърлена. Това са крайните и радикални страни на един и същ процес.
Обикновено човешките изживявания лежат някъде по средата.
Обаче една жертва може да бъде и отхвърлена в случай, че по начало е недостойно тя да бъде извършена. И ако човекът застава пред духовните Същества на Космоса така, че трябва да деформира своя облик чрез изживяванията, които има през будния си живот в своите етерно и физическо тяло, тогава този човек е едно порочно същество.
към текста >>
И ако човекът застава пред духовните Същества на Космоса така, че трябва да деформира своя облик чрез из
жив
яванията, които има през будния си
жив
от в своите етерно и физическо тяло, тогава този човек е едно порочно същество.
Една жертва може да бъде приета с благосклонност; така е също и с Азът, докато той се изгражда вън от човека. Но жертвата може да бъде и отхвърлена. Това са крайните и радикални страни на един и същ процес. Обикновено човешките изживявания лежат някъде по средата. Обаче една жертва може да бъде и отхвърлена в случай, че по начало е недостойно тя да бъде извършена.
И ако човекът застава пред духовните Същества на Космоса така, че трябва да деформира своя облик чрез изживяванията, които има през будния си живот в своите етерно и физическо тяло, тогава този човек е едно порочно същество.
към текста >>
И общо взето, днес нещата са стигнали до там, че човекът може отново да се извиси до едно
жив
о религиозно чувство само чрез антропософското обхващане на света и то не като фразеология, която може да се научи от всеки „мозъчен“ човек, не като механично и точно разбиране на света, а като страхопочитание пред великата мисия на Духа.
Вникнем ли правилно в преданията и образите, за които ни говорят древните религии, душите ни изтръпват в свещен ужас и дълбоко страхопочитание пред първичната сила на древната мъдрост.
И общо взето, днес нещата са стигнали до там, че човекът може отново да се извиси до едно живо религиозно чувство само чрез антропософското обхващане на света и то не като фразеология, която може да се научи от всеки „мозъчен“ човек, не като механично и точно разбиране на света, а като страхопочитание пред великата мисия на Духа.
Днес ние виждаме това съвсем ясно. Антропософията, за която работим всички тук, е призована отново да върне на човека неговото непосредствено и живо религиозно чувство. Обаче в името на своята свобода ние добре знаем това човекът е длъжен да мине през една епоха на интелектуализъм, на рационализъм, и огромната част от днешното човечество живее в гнета на материализма, това е така. А непосредственото и живо обхващане на Духа не го ние трябва да постигнем сами. Ние отново трябва да стигнем до онзи живот, който стои над интелектуалното светоусещане, до онзи живот, който е просто непосилен за днешния „мозъчен“ човек.
към текста >>
Антропософията, за която работим всички тук, е призована отново да върне на човека неговото непосредствено и
жив
о религиозно чувство.
Вникнем ли правилно в преданията и образите, за които ни говорят древните религии, душите ни изтръпват в свещен ужас и дълбоко страхопочитание пред първичната сила на древната мъдрост. И общо взето, днес нещата са стигнали до там, че човекът може отново да се извиси до едно живо религиозно чувство само чрез антропософското обхващане на света и то не като фразеология, която може да се научи от всеки „мозъчен“ човек, не като механично и точно разбиране на света, а като страхопочитание пред великата мисия на Духа. Днес ние виждаме това съвсем ясно.
Антропософията, за която работим всички тук, е призована отново да върне на човека неговото непосредствено и живо религиозно чувство.
Обаче в името на своята свобода ние добре знаем това човекът е длъжен да мине през една епоха на интелектуализъм, на рационализъм, и огромната част от днешното човечество живее в гнета на материализма, това е така. А непосредственото и живо обхващане на Духа не го ние трябва да постигнем сами. Ние отново трябва да стигнем до онзи живот, който стои над интелектуалното светоусещане, до онзи живот, който е просто непосилен за днешния „мозъчен“ човек.
към текста >>
Обаче в името на своята свобода ние добре знаем това човекът е длъжен да мине през една епоха на интелектуализъм, на рационализъм, и огромната част от днешното човечество
жив
ее в гнета на материализма, това е така.
Вникнем ли правилно в преданията и образите, за които ни говорят древните религии, душите ни изтръпват в свещен ужас и дълбоко страхопочитание пред първичната сила на древната мъдрост. И общо взето, днес нещата са стигнали до там, че човекът може отново да се извиси до едно живо религиозно чувство само чрез антропософското обхващане на света и то не като фразеология, която може да се научи от всеки „мозъчен“ човек, не като механично и точно разбиране на света, а като страхопочитание пред великата мисия на Духа. Днес ние виждаме това съвсем ясно. Антропософията, за която работим всички тук, е призована отново да върне на човека неговото непосредствено и живо религиозно чувство.
Обаче в името на своята свобода ние добре знаем това човекът е длъжен да мине през една епоха на интелектуализъм, на рационализъм, и огромната част от днешното човечество живее в гнета на материализма, това е така.
А непосредственото и живо обхващане на Духа не го ние трябва да постигнем сами. Ние отново трябва да стигнем до онзи живот, който стои над интелектуалното светоусещане, до онзи живот, който е просто непосилен за днешния „мозъчен“ човек.
към текста >>
А непосредственото и
жив
о обхващане на Духа не го ние трябва да постигнем сами.
Вникнем ли правилно в преданията и образите, за които ни говорят древните религии, душите ни изтръпват в свещен ужас и дълбоко страхопочитание пред първичната сила на древната мъдрост. И общо взето, днес нещата са стигнали до там, че човекът може отново да се извиси до едно живо религиозно чувство само чрез антропософското обхващане на света и то не като фразеология, която може да се научи от всеки „мозъчен“ човек, не като механично и точно разбиране на света, а като страхопочитание пред великата мисия на Духа. Днес ние виждаме това съвсем ясно. Антропософията, за която работим всички тук, е призована отново да върне на човека неговото непосредствено и живо религиозно чувство. Обаче в името на своята свобода ние добре знаем това човекът е длъжен да мине през една епоха на интелектуализъм, на рационализъм, и огромната част от днешното човечество живее в гнета на материализма, това е така.
А непосредственото и живо обхващане на Духа не го ние трябва да постигнем сами.
Ние отново трябва да стигнем до онзи живот, който стои над интелектуалното светоусещане, до онзи живот, който е просто непосилен за днешния „мозъчен“ човек.
към текста >>
Ние отново трябва да стигнем до онзи
жив
от, който стои над интелектуалното светоусещане, до онзи
жив
от, който е просто непосилен за днешния „мозъчен“ човек.
И общо взето, днес нещата са стигнали до там, че човекът може отново да се извиси до едно живо религиозно чувство само чрез антропософското обхващане на света и то не като фразеология, която може да се научи от всеки „мозъчен“ човек, не като механично и точно разбиране на света, а като страхопочитание пред великата мисия на Духа. Днес ние виждаме това съвсем ясно. Антропософията, за която работим всички тук, е призована отново да върне на човека неговото непосредствено и живо религиозно чувство. Обаче в името на своята свобода ние добре знаем това човекът е длъжен да мине през една епоха на интелектуализъм, на рационализъм, и огромната част от днешното човечество живее в гнета на материализма, това е така. А непосредственото и живо обхващане на Духа не го ние трябва да постигнем сами.
Ние отново трябва да стигнем до онзи живот, който стои над интелектуалното светоусещане, до онзи живот, който е просто непосилен за днешния „мозъчен“ човек.
към текста >>
И винаги щом вдигаме поглед към потресаващия образ на Агнеца Божи, на Христос, на онзи Христос, който се свързва с човешкия Аз и го пронизва от край до край, в душата ни ще о
жив
ява споменът за саможертвата, която извършва Азът, потъвайки в дълбините на съня.
И винаги щом вдигаме поглед към потресаващия образ на Агнеца Божи, на Христос, на онзи Христос, който се свързва с човешкия Аз и го пронизва от край до край, в душата ни ще оживява споменът за саможертвата, която извършва Азът, потъвайки в дълбините на съня.
И в образа на Агнеца Божи ние ще открием колко сполучливо е изразена тази жертвена природа на човека, който потъва там, в дълбините на съня. Така ние стигаме до онзи момент, когато от съкровищата на инстинктивната мъдрост проблясва и жадуваната помощ, от която се нуждае Азът в своето земно развитие, понеже в съня той става жертва на самия себе си.
към текста >>
Но за разлика от студените и безжизнени математически понятия, понятията на Антропософията ни изпълват с топлината на истинските и
жив
и усещания, с огъня на възпламенените волеви импулси.
И не може да вървим напред по друг начин, скъпи мои приятели, освен винаги отново и отново да посочваме как антропософската Духовна Наука се стреми към съвършено ясни понятия, към такива ясни понятия, каквито иначе се използват само в математиката или геометрията.
Но за разлика от студените и безжизнени математически понятия, понятията на Антропософията ни изпълват с топлината на истинските и живи усещания, с огъня на възпламенените волеви импулси.
Тук ние стигаме до най-интимните връзки между ясното мислене, живите чувства и енергичната воля. И накрая разбираме, че можем да обхванем човешката природа само от тази гледна точка.
към текста >>
Тук ние стигаме до най-интимните връзки между ясното мислене,
жив
ите чувства и енергичната воля.
И не може да вървим напред по друг начин, скъпи мои приятели, освен винаги отново и отново да посочваме как антропософската Духовна Наука се стреми към съвършено ясни понятия, към такива ясни понятия, каквито иначе се използват само в математиката или геометрията. Но за разлика от студените и безжизнени математически понятия, понятията на Антропософията ни изпълват с топлината на истинските и живи усещания, с огъня на възпламенените волеви импулси.
Тук ние стигаме до най-интимните връзки между ясното мислене, живите чувства и енергичната воля.
И накрая разбираме, че можем да обхванем човешката природа само от тази гледна точка.
към текста >>
Хайнрих II
жив
я през 11 и 12 век след Христа.
Веднъж при едно мое пътуване в Италия, аз разговарях с познат бе недиктински свещеник в Монте Карло. Той се учудваше, че в неговия молитвеник, всред имената на светците, фигурира и немският император Хайнрих ІІ. Аз не зная в колко от историческите книги се споменава за тази подробност. Но така или иначе, той е посочен в молитвениците на католическите свещеници. Работата е там, че девизът на Свети Хайнрих II гласеше: „Ecclesia catholica non Romana“!
Хайнрих II живя през 11 и 12 век след Христа.
Вдъхновяван от инстинктивната древна мъдрост, тогава все още беше възможно един човек да настоява: това, което дойде в света чрез християнството, трябва да се превърне в „Ecclesia catholica“, т.е. в една църква за цялото човечество. Обаче Хайнрих ІІ, светецът, искаше една „Ecclesia catholica non Romana“, защото „Ecclesia catholica Romana“ се превърна в една земна институция, в едно земно царство. Но нещата навсякъде са така устроени, че там където духовните царства се превръщат в земни царства, идва Ариман и сграбчва светостта.
към текста >>
Човечеството отново трябва да се обедини в името на своя общ духовен
жив
от, който съвсем няма да претендира за властта и монопола на една международна институция.
Вие разбирате, че след като Антропософията воюва за дълбоко и ясно човешко познание, подобни исторически факти трябва да се припомнят на хората в тяхното истинско значение. Това е необходимо, скъпи мои приятели, защото срещу Вас се отправят всевъзможни и отвратителни нападки; те възникват тук, в непосредствената близост на „Ecclesia catholica Romana“, обаче нали се досещате в нея работи духът на Ариман. Тъкмо поради този ариманически дух ние не трябва да си въобразяваме, че „Ecclesia catholica non Romana“ e спотаила в себе си съкровищата на вечната мъдрост. В наскоро изнесения лекционен цикъл, определен за теолози, се оказа, че мнозина от участниците почувствуваха видимо облекчение от самия девиз на Хайнрих II „Ecclesia catholica non Romana“, вероятно от един дълбок интелектуалистичен импулс, целящ да задълбочи протестантския копнеж на тези хора. Обаче ние днес сме поставени в такава ситуация, която налага да се освободим от рационализма, както впрочем и от световното господство на Римската църква.
Човечеството отново трябва да се обедини в името на своя общ духовен живот, който съвсем няма да претендира за властта и монопола на една международна институция.
към текста >>
Ето защо тези, които с честна и неуморна енергия напредват по пътищата на антропософското познание, трябва да са наясно с подобни истини и да не виждат в тях само едно външно-интелектуално преклонение пред обновената от Антропософията древна мъдрост, а да развиват могъща вътрешна енергия енергия на мисленето, енергия на чувствата, енергия на волята и да я свържат с това, което Духът може да открие на човека за
жив
ота в свръхсетивния свят.
Ариманическият дух който се намесва и в дълбоките религиозни чувства на днешния човек не може да търпи подобни истини и се стреми да ги изопачи.
Ето защо тези, които с честна и неуморна енергия напредват по пътищата на антропософското познание, трябва да са наясно с подобни истини и да не виждат в тях само едно външно-интелектуално преклонение пред обновената от Антропософията древна мъдрост, а да развиват могъща вътрешна енергия енергия на мисленето, енергия на чувствата, енергия на волята и да я свържат с това, което Духът може да открие на човека за живота в свръхсетивния свят.
към текста >>
И всичко това, скъпи мои приятели, може да послужи като важно указание за начина, по който трябва да разграничаваме онези образни елементи, запазени и до днес в традиционния
жив
от на религиозния култ, от сили те, които се стремят да злоупотребяват с религиозния култ.
И всичко това, скъпи мои приятели, може да послужи като важно указание за начина, по който трябва да разграничаваме онези образни елементи, запазени и до днес в традиционния живот на религиозния култ, от сили те, които се стремят да злоупотребяват с религиозния култ.
към текста >>
Преди години в Хелзинки аз взех участие в подобен ритуал, свързан с Великдена, и после трябваше да заявя: Начинът, по който свещениците-комедианти, тези чудовищни измамници, боравеха с вечните истини, остана като един от най-трагичните спомени в моя
жив
от!
Кой би останал безучастен пред това, което идва от духовната мъглявина на Изтока, за да просветне в култовите свещенодействия на Руската ортодоксална църква! Към тези култови свещенодействия трябва да се отнасяме по такъв начин, че да проникнем в неизмеримите дълбочини на това, което те са опазили за нас. Да, в тези култови свещенодействия хилядолетия наред е натрупано цялото развитие на инстинктивната древна мъдрост.
Преди години в Хелзинки аз взех участие в подобен ритуал, свързан с Великдена, и после трябваше да заявя: Начинът, по който свещениците-комедианти, тези чудовищни измамници, боравеха с вечните истини, остана като един от най-трагичните спомени в моя живот!
Обаче и днес светът е превърнат в арена на ожесточен сблъсък между измамния ариманически материализъм от една страна, и вечните човешки истини от друга. И ако не сме в състояние да усетим този Сблъсък, ние трудно ще се доберем до верния облик на човешкото същество.
към текста >>
На Духът-
Жив
от: Ваятел на света
На Духът-Живот: Ваятел на света
към текста >>
8.
Съдържание
GA_214 Тайната на троицата
Гледните точки на Духовната наука върху еволюцията на теологията: погребването на духовния
жив
от на първите четири християнски века.
Гледните точки на Духовната наука върху еволюцията на теологията: погребването на духовния живот на първите четири християнски века.
Денис Ареопага, св. Августин, схоластика. Дейността на един италиански колеж за изкореняването на принципа на посвещението. Приливът на северните народи към юга и тяхното отношение с духовното, най-вече с мъртвите. Мъртви, избрани да бъдат пазители на Светия Граал, действащ чрез рицарите от Ордена на Лебеда.
към текста >>
Жив
ият принцип на космичния Отец.
Човешкият Аз, напълно съзнателен за самия себе си и Мистерията на Троицата.
Живият принцип на космичния Отец.
Лечителският принцип на човешкото тяло, което се разрушава и Възнесението на Сина. Светият Дух, изпратен от Христос.Възможността, която човек има, да разбере свръхсетивното чрез духа, който живее в него. Невъзможността да разбере истински Христос без Троицата.
към текста >>
Светият Дух, изпратен от Христос.Възможността, която човек има, да разбере свръхсетивното чрез духа, който
жив
ее в него.
Човешкият Аз, напълно съзнателен за самия себе си и Мистерията на Троицата. Живият принцип на космичния Отец. Лечителският принцип на човешкото тяло, което се разрушава и Възнесението на Сина.
Светият Дух, изпратен от Христос.Възможността, която човек има, да разбере свръхсетивното чрез духа, който живее в него.
Невъзможността да разбере истински Христос без Троицата.
към текста >>
Значението на механичния
жив
от за световната еволюция.
Светогледът на Осуалд Шпенглер в първия и най-вече във втория том на неговия труд "Упадъка на западния свят". Материалистичната мистика на Спинглер и нейния безпорядък с лице към машината.
Значението на механичния живот за световната еволюция.
Необходимостта от пробуждане в имагинативното мислене.
към текста >>
От началото на ХVІ век и нейната връзка със социалния
жив
от.
Ново развитие по повод на "Упадъка на западния свят" на Освалд Шпинглер и неговото пълно незачитане на истинския ход на човешката еволюция. Еволюцията на човечеството в областта на мислите е едно възпитаване в свобода. Активността на определени елементарни духове.
От началото на ХVІ век и нейната връзка със социалния живот.
Прощални слова преди отпътуването за Англия.
към текста >>
Дисциплината на мисловния
жив
от.Природа и образуване на медитацията за постигане на Имагинация, Инспирация и Интуиция.
Методът на духовното търсене. Обектът на познанието чрез посвещението: самият познаващ човек.
Дисциплината на мисловния живот.Природа и образуване на медитацията за постигане на Имагинация, Инспирация и Интуиция.
Упражнение за ретроспекция. Етерното тяло е едно тяло на времето. Трансформация на паметта. Безсмъртието и нераждаемостта. Обединение на физическата и моралната подредба на света.
към текста >>
Жив
отът между смъртта и едно ново раждане от гледна точка на инспирацията.
Животът между смъртта и едно ново раждане от гледна точка на инспирацията.
Процесът на завръщането. Слизането към новото раждане. Историята е една история на душата. Особености на общуването с мъртвите. Тяхната връзка с езика.
към текста >>
Нашите днешни мисли са мъртви: те възкръсват чрез
жив
ия, лечителски дух, Светия Дух.
Принципът на Отца. Понятия за грях и болест. Лечители. Мистерийни учения за Христос, съобщението за неговата бъдеща поява. Свързването на учениците с Христос след неговата смърт. Неговото учение за безсмъртието на душата.
Нашите днешни мисли са мъртви: те възкръсват чрез живия, лечителски дух, Светия Дух.
към текста >>
Из
жив
яване опитността на своята собствена Карма.
Отразена опитност на движенията на планетите и на констелациите на неподвижните звезди по време на съня. Етерното възприемане на сърцето. Окото на Слънцето, окото на човека. Христос е водачът през смътните събития от сферата на Зодиака.
Изживяване опитността на своята собствена Карма.
Пробуждането и елементът на Луната. Наука за посвещението на Запад, в Гърция и през модерната епоха. Разбиране на историята. Ритмични връзки между Небето и Земята. Постигане на връзка с мъртвите чрез езика на сърцето.
към текста >>
9.
ОРИЕНТИРИ / Женевиев и Пол-Хенри Бидо
GA_214 Тайната на троицата
Ето защо можем да говорим за едно обновление на религиозното съзнание чрез антропософията, точно така, както бе говорено през изтеклите дни за обновление на философията, която става тогава едно
жив
о философско знание и както бе говорено за задълбочаване на космологията, до която се достига, правейки място на това което може да бъде възприето във висшите светове само в интуиция и инспирация Полза за цялото човечество може също да се роди от това задълбочаване в обновлението на религиозното съзнание, което само тогава става едно напълно осъзнато християнско съзнание.
Не могат да се изложат по съвсем точен начин тези конференции, които ако се съди по заглавията им, най-напред изглеждат, че принадлежат към религиозната област, ако не се допълни това кратко табло за 1922 г. чрез един основен аспект: от 1920 г. и най-вече от пролетта на 1921 г., е на път да се образува, по инициатива на няколко студенти по теология, дирейки едно "религиозно обновление на антропософската ориентация" и с помощта, която Щайнер не им бе отмерил, движението, което ще стане на 16 септември "Общност на Християни". Но точно в навечерието на това основаване и в момента на закриване на цикъла от конференции "Философия, космогония и религия в Антропософията", Щайнер характеризира Антропософията като всеобщ извор на обновление, чиито води не могат да бъдат уловени от никаква религиозна форма. "Във всички области ние сме водени точно от модерната наука за посвещението, към едно задълбочено възприемане на христологията.
Ето защо можем да говорим за едно обновление на религиозното съзнание чрез антропософията, точно така, както бе говорено през изтеклите дни за обновление на философията, която става тогава едно живо философско знание и както бе говорено за задълбочаване на космологията, до която се достига, правейки място на това което може да бъде възприето във висшите светове само в интуиция и инспирация Полза за цялото човечество може също да се роди от това задълбочаване в обновлението на религиозното съзнание, което само тогава става едно напълно осъзнато християнско съзнание.
Антропософията иска, да допринесе за продължаването на правилното по-нататъшно развитие на християнството, в такъв смисъл, че тя не иска да стане нова религия, а да помогне на християнската религия, дошла в света чрез мистерията на голгота, да разгърне своята форма. Тази религия носи в себе си силата да продължава да еволюира: антропософията иска да се разбере това по правилен начин и да бъде за продължаването на тази еволюция".
към текста >>
Накрая се явява грандиозното понятие за "Мисията на Светия Дух": ако се оставим да бъдем водени от великия Лечител Христос, духът може да се роди отново от всичко, ще е
жив
о: "ако вървим до Христос, ако внесем нашите мъртви мисли, придружени от Христос, в света на слънцето, на луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и
жив
отните, ако ги внесем в целостта на физическия човешки свят, всичко става
жив
о в погледа, който отправяме към природата.
Еволюцията на човечеството до нашата епоха, чиято кулминация е в това, което Щайнер нарича "спинглеризъм" не прави място на божественото вече под никаква форма. Щайнер посочва, че човекът прогресивно е загубил своята първоначална връзка със свръх сетивната действителност. Но тази загуба беше необходима, за да може той да постигне свободата. Несъзнателната връзка на човека с духа в космоса, сега е отново съзнателно спечелена. Щайнер излага метода, позволяващ да се развият душевните сили, благодарение на които човекът не умира когато умира: In Christo morinur.
Накрая се явява грандиозното понятие за "Мисията на Светия Дух": ако се оставим да бъдем водени от великия Лечител Христос, духът може да се роди отново от всичко, ще е живо: "ако вървим до Христос, ако внесем нашите мъртви мисли, придружени от Христос, в света на слънцето, на луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги внесем в целостта на физическия човешки свят, всичко става живо в погледа, който отправяме към природата.
И той се ражда от всички същества, като от гроб, живият дух. Духът, който ни лекува, духът, който ни пробужда от смъртта, светият дух. И съпроводени от Христос, се чувствуваме изпълнени отново с живот, с това, което сме изпитали в смъртта. Ние чувстваме, че живият дух, духът, който лекува, ни говори от всички същества на този свят" /Х конференция/.
към текста >>
И той се ражда от всички същества, като от гроб,
жив
ият дух.
Щайнер посочва, че човекът прогресивно е загубил своята първоначална връзка със свръх сетивната действителност. Но тази загуба беше необходима, за да може той да постигне свободата. Несъзнателната връзка на човека с духа в космоса, сега е отново съзнателно спечелена. Щайнер излага метода, позволяващ да се развият душевните сили, благодарение на които човекът не умира когато умира: In Christo morinur. Накрая се явява грандиозното понятие за "Мисията на Светия Дух": ако се оставим да бъдем водени от великия Лечител Христос, духът може да се роди отново от всичко, ще е живо: "ако вървим до Христос, ако внесем нашите мъртви мисли, придружени от Христос, в света на слънцето, на луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги внесем в целостта на физическия човешки свят, всичко става живо в погледа, който отправяме към природата.
И той се ражда от всички същества, като от гроб, живият дух.
Духът, който ни лекува, духът, който ни пробужда от смъртта, светият дух. И съпроводени от Христос, се чувствуваме изпълнени отново с живот, с това, което сме изпитали в смъртта. Ние чувстваме, че живият дух, духът, който лекува, ни говори от всички същества на този свят" /Х конференция/.
към текста >>
И съпроводени от Христос, се чувствуваме изпълнени отново с
жив
от, с това, което сме изпитали в смъртта.
Несъзнателната връзка на човека с духа в космоса, сега е отново съзнателно спечелена. Щайнер излага метода, позволяващ да се развият душевните сили, благодарение на които човекът не умира когато умира: In Christo morinur. Накрая се явява грандиозното понятие за "Мисията на Светия Дух": ако се оставим да бъдем водени от великия Лечител Христос, духът може да се роди отново от всичко, ще е живо: "ако вървим до Христос, ако внесем нашите мъртви мисли, придружени от Христос, в света на слънцето, на луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги внесем в целостта на физическия човешки свят, всичко става живо в погледа, който отправяме към природата. И той се ражда от всички същества, като от гроб, живият дух. Духът, който ни лекува, духът, който ни пробужда от смъртта, светият дух.
И съпроводени от Христос, се чувствуваме изпълнени отново с живот, с това, което сме изпитали в смъртта.
Ние чувстваме, че живият дух, духът, който лекува, ни говори от всички същества на този свят" /Х конференция/.
към текста >>
Ние чувстваме, че
жив
ият дух, духът, който лекува, ни говори от всички същества на този свят" /Х конференция/.
Щайнер излага метода, позволяващ да се развият душевните сили, благодарение на които човекът не умира когато умира: In Christo morinur. Накрая се явява грандиозното понятие за "Мисията на Светия Дух": ако се оставим да бъдем водени от великия Лечител Христос, духът може да се роди отново от всичко, ще е живо: "ако вървим до Христос, ако внесем нашите мъртви мисли, придружени от Христос, в света на слънцето, на луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги внесем в целостта на физическия човешки свят, всичко става живо в погледа, който отправяме към природата. И той се ражда от всички същества, като от гроб, живият дух. Духът, който ни лекува, духът, който ни пробужда от смъртта, светият дух. И съпроводени от Христос, се чувствуваме изпълнени отново с живот, с това, което сме изпитали в смъртта.
Ние чувстваме, че живият дух, духът, който лекува, ни говори от всички същества на този свят" /Х конференция/.
към текста >>
Задачата на човека се показва тук ясно: о
жив
явайки своята мисъл, той дава отново
жив
от на този интелект, който води към социалната ситуация, отпушваща се единствено в един "Упадък на Западния свят".
Задачата на човека се показва тук ясно: оживявайки своята мисъл, той дава отново живот на този интелект, който води към социалната ситуация, отпушваща се единствено в един "Упадък на Западния свят".
Но ако разбираме тези три същества на Троицата, ще постигнем намирането на точното място на човека в хода на бъдещето. Оживотворявайки мъртвите мисли, ще разберем природата и ще възродим човека: "Това не е една обикновена формула, изнамерена от всички части, троицата от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо, а не мъртво познание, когато съживим в нас самите един възкръснал, когато съживим Христос, този, който донася светия дух.
към текста >>
О
жив
отворявайки мъртвите мисли, ще разберем природата и ще възродим човека: "Това не е една обикновена формула, изнамерена от всички части, троицата от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно
жив
о, а не мъртво познание, когато съ
жив
им в нас самите един възкръснал, когато съ
жив
им Христос, този, който донася светия дух.
Задачата на човека се показва тук ясно: оживявайки своята мисъл, той дава отново живот на този интелект, който води към социалната ситуация, отпушваща се единствено в един "Упадък на Западния свят". Но ако разбираме тези три същества на Троицата, ще постигнем намирането на точното място на човека в хода на бъдещето.
Оживотворявайки мъртвите мисли, ще разберем природата и ще възродим човека: "Това не е една обикновена формула, изнамерена от всички части, троицата от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо, а не мъртво познание, когато съживим в нас самите един възкръснал, когато съживим Христос, този, който донася светия дух.
към текста >>
Удар на съдбата е, ако човек не намери в своя земен
жив
от Христос, който може да го води, който, накрая на земния
жив
от може да бъде водачът, който ще му помогне да премине смъртта, който може, преминавайки през смъртта, да го поведе към познанието.
Тогава ние разбираме, че ако не можем да виждаме божествеността, от която сме родени, то това би било нещо, подобно на болест. За да е атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве само тогава, когато неговата физическа природа, в своята цялост, е такава, че той може да усети отвътре това "от бога съм роден", квинтесенция на неговото собствено същество.
Удар на съдбата е, ако човек не намери в своя земен живот Христос, който може да го води, който, накрая на земния живот може да бъде водачът, който ще му помогне да премине смъртта, който може, преминавайки през смъртта, да го поведе към познанието.
Защото ако ние усещаме така, "in Christo morimur", ние усещаме също това, което иска да се роди в нас чрез съпровода на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ние усещаме, че от всичко това възкръсва духа, възкръсва даже в този земен живот. Ние се чувстваме отново живи в този земен живот, ние гледаме надалече, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ние наблюдаваме този живот, който е отвъд смъртта и сега знаем защо Христос бе изпратил духа, светия дух: защото ние можем да се свържем още в този живот със светия дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава, с право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта.
към текста >>
Защото ако ние усещаме така, "in Christo morimur", ние усещаме също това, което иска да се роди в нас чрез съпровода на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ние усещаме, че от всичко това възкръсва духа, възкръсва даже в този земен
жив
от.
Тогава ние разбираме, че ако не можем да виждаме божествеността, от която сме родени, то това би било нещо, подобно на болест. За да е атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве само тогава, когато неговата физическа природа, в своята цялост, е такава, че той може да усети отвътре това "от бога съм роден", квинтесенция на неговото собствено същество. Удар на съдбата е, ако човек не намери в своя земен живот Христос, който може да го води, който, накрая на земния живот може да бъде водачът, който ще му помогне да премине смъртта, който може, преминавайки през смъртта, да го поведе към познанието.
Защото ако ние усещаме така, "in Christo morimur", ние усещаме също това, което иска да се роди в нас чрез съпровода на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ние усещаме, че от всичко това възкръсва духа, възкръсва даже в този земен живот.
Ние се чувстваме отново живи в този земен живот, ние гледаме надалече, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ние наблюдаваме този живот, който е отвъд смъртта и сега знаем защо Христос бе изпратил духа, светия дух: защото ние можем да се свържем още в този живот със светия дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава, с право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта.
към текста >>
Ние се чувстваме отново
жив
и в този земен
жив
от, ние гледаме надалече, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ние наблюдаваме този
жив
от, който е отвъд смъртта и сега знаем защо Христос бе изпратил духа, светия дух: защото ние можем да се свържем още в този
жив
от със светия дух, ако се доверим на водачеството на Христос.
Тогава ние разбираме, че ако не можем да виждаме божествеността, от която сме родени, то това би било нещо, подобно на болест. За да е атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве само тогава, когато неговата физическа природа, в своята цялост, е такава, че той може да усети отвътре това "от бога съм роден", квинтесенция на неговото собствено същество. Удар на съдбата е, ако човек не намери в своя земен живот Христос, който може да го води, който, накрая на земния живот може да бъде водачът, който ще му помогне да премине смъртта, който може, преминавайки през смъртта, да го поведе към познанието. Защото ако ние усещаме така, "in Christo morimur", ние усещаме също това, което иска да се роди в нас чрез съпровода на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ние усещаме, че от всичко това възкръсва духа, възкръсва даже в този земен живот.
Ние се чувстваме отново живи в този земен живот, ние гледаме надалече, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ние наблюдаваме този живот, който е отвъд смъртта и сега знаем защо Христос бе изпратил духа, светия дух: защото ние можем да се свържем още в този живот със светия дух, ако се доверим на водачеството на Христос.
Можем тогава, с право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта.
към текста >>
Защото това, което иначе е една мъртва наука, бива пробуден от
жив
ия Дух.
Това, с което направихме опит тук в природата чрез нашето познание има вече в аванс значение за бъдещето.
Защото това, което иначе е една мъртва наука, бива пробуден от живия Дух.
Ако ние сме разбрали добре: "От Отца сме родени, в Христос ще умрем" можем да кажем с пълно право, когато, на мястото на смъртта на знанието, се яви неочаквано истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки чрез погледа вратата на смъртта : В Светия Дух живеем новото пробуждане Per Spiritum sanctum reviviscimus /Х конференция/.
към текста >>
Ако ние сме разбрали добре: "От Отца сме родени, в Христос ще умрем" можем да кажем с пълно право, когато, на мястото на смъртта на знанието, се яви неочаквано истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки чрез погледа вратата на смъртта : В Светия Дух
жив
еем новото пробуждане Per Spiritum sanctum reviviscimus /Х конференция/.
Това, с което направихме опит тук в природата чрез нашето познание има вече в аванс значение за бъдещето. Защото това, което иначе е една мъртва наука, бива пробуден от живия Дух.
Ако ние сме разбрали добре: "От Отца сме родени, в Христос ще умрем" можем да кажем с пълно право, когато, на мястото на смъртта на знанието, се яви неочаквано истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки чрез погледа вратата на смъртта : В Светия Дух живеем новото пробуждане Per Spiritum sanctum reviviscimus /Х конференция/.
към текста >>
10.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Вече отбелязах, че духовният
жив
от на първите четири века на християнската ера е в основата си тотално заровен в забвение; че всичко, което се отнася до вижданията за света и познанията на хората,
жив
ели в епохата на Мистерията на Голгота и още през четирите следващи века е достигнало, в основата си до поколенията само чрез писмените документи на техните противници; така, че ретроспективния поглед на духовния изследовател е всъщност необходим, за да се състави една по-прецизна таблица за това, което се е случило по време на тези четири първи века на християнската ера.
Вече отбелязах, че духовният живот на първите четири века на християнската ера е в основата си тотално заровен в забвение; че всичко, което се отнася до вижданията за света и познанията на хората, живели в епохата на Мистерията на Голгота и още през четирите следващи века е достигнало, в основата си до поколенията само чрез писмените документи на техните противници; така, че ретроспективния поглед на духовния изследовател е всъщност необходим, за да се състави една по-прецизна таблица за това, което се е случило по време на тези четири първи века на християнската ера.
Аз също опитах, вие знаете това, през тези последни години да нарисувам в няколко черти портрета на Жюлиен л'Апоста.
към текста >>
От V, почти до ХІІ, ХІІІ, ХІV век, това, което би могло да се нарече "душевен
жив
от" на европейските народи, се явява абсолютно неясно, щом се придържаме към обикновените исторически представи.
Ние не можем, обаче, да кажем, че чрез обикновените исторически представи, следващите векове се явяват на днешните хора по един по-ясен начин.
От V, почти до ХІІ, ХІІІ, ХІV век, това, което би могло да се нарече "душевен живот" на европейските народи, се явява абсолютно неясно, щом се придържаме към обикновените исторически представи.
Какво има в основата на тези обикновени исторически представи? Какво има в творбите даже на претендиращите драматурзи или поети с гъвкаво перо, например, от рода на господин ван Вилденбрух*/* Ернст ван Вилденбрух /1845-1909/ минава най-напред за драматурга на вилхелмската епоха. Неговата известност избледнява бързо пред успеха но натурализма/, които са се задоволявали най-вече да изопачават в своите творби, във външни чудовища, различните дела на семейството на Луис льо Пию или други подобни персонажи, представени после под историческо име?
към текста >>
При това от изключителна важност е да проникнем с поглед в истината за европейския
жив
от, в това, което обхваща времето, от което произлизат, знаем го добре, толкова много неща от днешната епоха и че трябва да се разбере основно, особено по отношение на душевния
жив
от на европейското население, ако искаме просто да разберем, ако и това да са дълбоки културни течения даже и от следващата епоха.
При това от изключителна важност е да проникнем с поглед в истината за европейския живот, в това, което обхваща времето, от което произлизат, знаем го добре, толкова много неща от днешната епоха и че трябва да се разбере основно, особено по отношение на душевния живот на европейското население, ако искаме просто да разберем, ако и това да са дълбоки културни течения даже и от следващата епоха.
Искам най-напред да взема като изходна точка нещо, което за много от вас ще бъде, разбира се, малко далеч но, на което може даже днес, да бъде разглеждано по точен начин само в светлината на духовната наука и което, на това основание е на свой ред тук
към текста >>
Че целият душевен
жив
от така бива носен в недрата на тези процеси, докато ние се издигаме до имагинативното познание, се представя пред нас така, сякаш сме влезли във връзка със същности, които не
жив
еят на физически план.
Когато се издигнем до имагинативното познание, забелязваме все повече и повече и чрез целия този процес на издигне към имагинативното познание сме отнесени в недрата на духовни процеси.
Че целият душевен живот така бива носен в недрата на тези процеси, докато ние се издигаме до имагинативното познание, се представя пред нас така, сякаш сме влезли във връзка със същности, които не живеят на физически план.
Виждането чрез органите на сетивност представя и тогава имаме опитност с изчезването, така да се каже, на всичко, що е сетивно виждане. Но целият процес се представя пред вас така сякаш същности от висш свят ви помагат; даваме си сметка, че трябва да схващаме тези същности като същите тези, които са разглеждани в древната теология като Ангелои, Архангелои и Архаи. Тогава бих могъл да кажа, че тези същности ви помагат да се издигнете до имагинативното познание. После, така, както се отварят облаците, светът на сетивата се отваря и погледът прониква зад света на сетивата. А зад света на сетивата, се отваря тогава това, което можем да наречем инспирация, зад този свят на сетивата се открива тогава втората йерархия, йерархията се открива на Екскузиаи, на Динамис, на Кариотетес.
към текста >>
В тази древна теология е представено едно изцяло своеобразно съзнание: съзнанието, което трябва най-напред да е из
жив
яло нещо в духовния свят, и че единствено с това, което е из
жив
яно в духовния свят се дават понятията, с които можем тогава да се приближи сетивния свят и да се освети, така да се каже, сетивния свят чрез тези идеи, извлечени от духовния свят.
И точно когато разглеждаме още теологията на първите векове на християнската ера, която знаем беше в голямата си част изкоренена, забелязваме, че тя представя още нещата по такъв начин, че за нея, в действителност, човешкото същество, когато направлява своите сетива към външния свят, такъв, какъвто той им е обикновено достъпен, вижда, разбира се, нещата и трябва да вярва в това, но няма познание за тях.
В тази древна теология е представено едно изцяло своеобразно съзнание: съзнанието, което трябва най-напред да е изживяло нещо в духовния свят, и че единствено с това, което е изживяно в духовния свят се дават понятията, с които можем тогава да се приближи сетивния свят и да се освети, така да се каже, сетивния свят чрез тези идеи, извлечени от духовния свят.
Тогава само, сетивният свят се организира в реалност.
към текста >>
Хората бяха тогава в действителност, най-напред по топили своите погледи в един духовен свят, даже и да имаха само сънищни представи и после те приложиха към виждането за сетивния свят това, което бяха из
жив
ели вътре, в духовния свят.
Това съответства, впрочем, в определен смисъл на онова, което се даваше на едно сънищно ясновидство, каквото беше някогашното атавистично ясновидство.
Хората бяха тогава в действителност, най-напред по топили своите погледи в един духовен свят, даже и да имаха само сънищни представи и после те приложиха към виждането за сетивния свят това, което бяха изживели вътре, в духовния свят.
Ако тези хора на свое разположение само виждането за сетивното, те биха си се явявали на самите тях като някой, който се намира в тъмна стая и няма светлина. Но щом имаха своето виждане за духа, резултатът от чистото потапяне на техния поглед в света на духа, и което те приложиха към сетивния свят те видяха, например, най -напред нещо от творческите сили на света на животните и ги приложиха после към животните на външния свят имаха впечатлението, че са влезли с лампа в тъмна стая. Така те имаха впечатлението, че са дошли с тяхното духовно виждане към виждането за сетивното, да го осветят. Само така то се позна. Това беше абсолютно, съзнанието на тези древни теолози.
към текста >>
Но щом имаха своето виждане за духа, резултатът от чистото потапяне на техния поглед в света на духа, и което те приложиха към сетивния свят те видяха, например, най -напред нещо от творческите сили на света на
жив
отните и ги приложиха после към
жив
отните на външния свят имаха впечатлението, че са влезли с лампа в тъмна стая.
Това съответства, впрочем, в определен смисъл на онова, което се даваше на едно сънищно ясновидство, каквото беше някогашното атавистично ясновидство. Хората бяха тогава в действителност, най-напред по топили своите погледи в един духовен свят, даже и да имаха само сънищни представи и после те приложиха към виждането за сетивния свят това, което бяха изживели вътре, в духовния свят. Ако тези хора на свое разположение само виждането за сетивното, те биха си се явявали на самите тях като някой, който се намира в тъмна стая и няма светлина.
Но щом имаха своето виждане за духа, резултатът от чистото потапяне на техния поглед в света на духа, и което те приложиха към сетивния свят те видяха, например, най -напред нещо от творческите сили на света на животните и ги приложиха после към животните на външния свят имаха впечатлението, че са влезли с лампа в тъмна стая.
Така те имаха впечатлението, че са дошли с тяхното духовно виждане към виждането за сетивното, да го осветят. Само така то се позна. Това беше абсолютно, съзнанието на тези древни теолози. От този факт, цялата христология беше винаги познава на отвътре, по време на първите векове от християнската ера. Не беше видян отвън процеса, който се разви, слизането на Христос в земния свят, той се видя отвътре, изхождайки от духовната страна.
към текста >>
Жив
отът на този мъж, чийто външен аспект те гледаха, не беше приключил, те проследяваха с поглед начина, по който той започваше да
жив
ее в духовния свят.
Какво означава този израз: "тези народи гледаха духовния свят отвън? " това означава, че те виждаха, например, това: един мъж е смел в битка, умира в битка.
Животът на този мъж, чийто външен аспект те гледаха, не беше приключил, те проследяваха с поглед начина, по който той започваше да живее в духовния свят.
Но те не проследяваха само начина, по който този мъж започваше да живее в духовния свят, а също и начина, по който той продължаваше още да действа за земните хора. И така тези северни народи могат да кажат: ето един човек, който е мъртъв, това се е случило след такова или такова важно действие, след като е бил водач на народ или на племе. Ние виждаме неговата душа и начина, по който тя продължава да живее, която ако, е била, например, на войник е посрещната от Einherier * /*В древна Исландия /ІХ-ХV век/ думата изразява "тези, които воюват сами"/, където живее по един друг начин. Но в действителност, тази душа, този мъж е още тук. Той е тук, той продължава да живее.
към текста >>
Но те не проследяваха само начина, по който този мъж започваше да
жив
ее в духовния свят, а също и начина, по който той продължаваше още да действа за земните хора.
Какво означава този израз: "тези народи гледаха духовния свят отвън? " това означава, че те виждаха, например, това: един мъж е смел в битка, умира в битка. Животът на този мъж, чийто външен аспект те гледаха, не беше приключил, те проследяваха с поглед начина, по който той започваше да живее в духовния свят.
Но те не проследяваха само начина, по който този мъж започваше да живее в духовния свят, а също и начина, по който той продължаваше още да действа за земните хора.
И така тези северни народи могат да кажат: ето един човек, който е мъртъв, това се е случило след такова или такова важно действие, след като е бил водач на народ или на племе. Ние виждаме неговата душа и начина, по който тя продължава да живее, която ако, е била, например, на войник е посрещната от Einherier * /*В древна Исландия /ІХ-ХV век/ думата изразява "тези, които воюват сами"/, където живее по един друг начин. Но в действителност, тази душа, този мъж е още тук. Той е тук, той продължава да живее. Смъртта не е нищо друго, освен събитие, което протича само тук на земята.
към текста >>
Ние виждаме неговата душа и начина, по който тя продължава да
жив
ее, която ако, е била, например, на войник е посрещната от Einherier * /*В древна Исландия /ІХ-ХV век/ думата изразява "тези, които воюват сами"/, където
жив
ее по един друг начин.
Какво означава този израз: "тези народи гледаха духовния свят отвън? " това означава, че те виждаха, например, това: един мъж е смел в битка, умира в битка. Животът на този мъж, чийто външен аспект те гледаха, не беше приключил, те проследяваха с поглед начина, по който той започваше да живее в духовния свят. Но те не проследяваха само начина, по който този мъж започваше да живее в духовния свят, а също и начина, по който той продължаваше още да действа за земните хора. И така тези северни народи могат да кажат: ето един човек, който е мъртъв, това се е случило след такова или такова важно действие, след като е бил водач на народ или на племе.
Ние виждаме неговата душа и начина, по който тя продължава да живее, която ако, е била, например, на войник е посрещната от Einherier * /*В древна Исландия /ІХ-ХV век/ думата изразява "тези, които воюват сами"/, където живее по един друг начин.
Но в действителност, тази душа, този мъж е още тук. Той е тук, той продължава да живее. Смъртта не е нищо друго, освен събитие, което протича само тук на земята. И това, което бе наистина погребано в забрава за времето от ІV, V до ХІІ и ХІІІ век, това е нещото, което винаги е съществувало, това виждане на нещата: душите на хората, които са се радвали на една дълбока почит, продължават да съществуват, присъстват за земните хора; те са даже над тях, когато водят битки. Хората си представяха, че тези души още присъстват, че не са изчезнали за земните хора; те продължават, така да се каже, да поемат върху себе си функциите от своя земен живот със силите, които им дава духовния свят.
към текста >>
Той е тук, той продължава да
жив
ее.
Животът на този мъж, чийто външен аспект те гледаха, не беше приключил, те проследяваха с поглед начина, по който той започваше да живее в духовния свят. Но те не проследяваха само начина, по който този мъж започваше да живее в духовния свят, а също и начина, по който той продължаваше още да действа за земните хора. И така тези северни народи могат да кажат: ето един човек, който е мъртъв, това се е случило след такова или такова важно действие, след като е бил водач на народ или на племе. Ние виждаме неговата душа и начина, по който тя продължава да живее, която ако, е била, например, на войник е посрещната от Einherier * /*В древна Исландия /ІХ-ХV век/ думата изразява "тези, които воюват сами"/, където живее по един друг начин. Но в действителност, тази душа, този мъж е още тук.
Той е тук, той продължава да живее.
Смъртта не е нищо друго, освен събитие, което протича само тук на земята. И това, което бе наистина погребано в забрава за времето от ІV, V до ХІІ и ХІІІ век, това е нещото, което винаги е съществувало, това виждане на нещата: душите на хората, които са се радвали на една дълбока почит, продължават да съществуват, присъстват за земните хора; те са даже над тях, когато водят битки. Хората си представяха, че тези души още присъстват, че не са изчезнали за земните хора; те продължават, така да се каже, да поемат върху себе си функциите от своя земен живот със силите, които им дава духовния свят. Атавистичното ясновидство на тези северни народи беше такова, че те виждаха, така да се каже, тук, на земята активността на тези хора, но имаха, веднага отгоре, нещо от света на сенките. В този свят на сенките се намираха покойниците.
към текста >>
Хората си представяха, че тези души още присъстват, че не са изчезнали за земните хора; те продължават, така да се каже, да поемат върху себе си функциите от своя земен
жив
от със силите, които им дава духовния свят.
Ние виждаме неговата душа и начина, по който тя продължава да живее, която ако, е била, например, на войник е посрещната от Einherier * /*В древна Исландия /ІХ-ХV век/ думата изразява "тези, които воюват сами"/, където живее по един друг начин. Но в действителност, тази душа, този мъж е още тук. Той е тук, той продължава да живее. Смъртта не е нищо друго, освен събитие, което протича само тук на земята. И това, което бе наистина погребано в забрава за времето от ІV, V до ХІІ и ХІІІ век, това е нещото, което винаги е съществувало, това виждане на нещата: душите на хората, които са се радвали на една дълбока почит, продължават да съществуват, присъстват за земните хора; те са даже над тях, когато водят битки.
Хората си представяха, че тези души още присъстват, че не са изчезнали за земните хора; те продължават, така да се каже, да поемат върху себе си функциите от своя земен живот със силите, които им дава духовния свят.
Атавистичното ясновидство на тези северни народи беше такова, че те виждаха, така да се каже, тук, на земята активността на тези хора, но имаха, веднага отгоре, нещо от света на сенките. В този свят на сенките се намираха покойниците. Достатъчно е да гледаш всъщност, тези, които бяха от предишното поколение,продължават да живеят, те са тук, ние имаме обща връзка с тях; достатъчно е да бъдеш внимателен за това, което става във висините и те са тук. Това чувство, че мъртвите са там присъстваше с изключителна сила през епохата след ІV век, когато северна та култура се смеси с римската.
към текста >>
Достатъчно е да гледаш всъщност, тези, които бяха от предишното поколение,продължават да
жив
еят, те са тук, ние имаме обща връзка с тях; достатъчно е да бъдеш внимателен за това, което става във висините и те са тук.
Смъртта не е нищо друго, освен събитие, което протича само тук на земята. И това, което бе наистина погребано в забрава за времето от ІV, V до ХІІ и ХІІІ век, това е нещото, което винаги е съществувало, това виждане на нещата: душите на хората, които са се радвали на една дълбока почит, продължават да съществуват, присъстват за земните хора; те са даже над тях, когато водят битки. Хората си представяха, че тези души още присъстват, че не са изчезнали за земните хора; те продължават, така да се каже, да поемат върху себе си функциите от своя земен живот със силите, които им дава духовния свят. Атавистичното ясновидство на тези северни народи беше такова, че те виждаха, така да се каже, тук, на земята активността на тези хора, но имаха, веднага отгоре, нещо от света на сенките. В този свят на сенките се намираха покойниците.
Достатъчно е да гледаш всъщност, тези, които бяха от предишното поколение,продължават да живеят, те са тук, ние имаме обща връзка с тях; достатъчно е да бъдеш внимателен за това, което става във висините и те са тук.
Това чувство, че мъртвите са там присъстваше с изключителна сила през епохата след ІV век, когато северна та култура се смеси с римската.
към текста >>
Те гледаха, на първо място този свят на мъртвите, но които бяха в действителност, единствените истински
жив
и.
Виждате ли, с такова виждане северните народи направиха място на Христос.
Те гледаха, на първо място този свят на мъртвите, но които бяха в действителност, единствените истински живи.
Те виждаха да се носят над тях цели популации от мъртви, но които всъщност бяха живи. Те не търсеха Христос тук, на земята, между сновящите във физическия свят хора; те търсеха Христос там, където бяха тези живи мъртви; те го търсеха действително, като едно същество съществуващо над земята. Разбирате тотално конкретния аспект Христос е описан тук между хората напълно предани и изцяло според тевтонските нрави когато разберете, че в действителност всичко това е наполовина преминало в царството на сенките, къде то живеят живите мъртви. Вие ще разберете добре още повече неща, ако наистина вземете под внимание тази склонност, формирана после от смесването между северните народи и римския народ. Има, например нещо, което винаги се споменава в обикновената книжовна история и което би трябвало да кара хората да се замислят; хората са отвикнали почти изцяло в днешно време, това се знае, да разсъждават за тези феномени, споменавани точно като живи факти от историческия живот.
към текста >>
Те виждаха да се носят над тях цели популации от мъртви, но които всъщност бяха
жив
и.
Виждате ли, с такова виждане северните народи направиха място на Христос. Те гледаха, на първо място този свят на мъртвите, но които бяха в действителност, единствените истински живи.
Те виждаха да се носят над тях цели популации от мъртви, но които всъщност бяха живи.
Те не търсеха Христос тук, на земята, между сновящите във физическия свят хора; те търсеха Христос там, където бяха тези живи мъртви; те го търсеха действително, като едно същество съществуващо над земята. Разбирате тотално конкретния аспект Христос е описан тук между хората напълно предани и изцяло според тевтонските нрави когато разберете, че в действителност всичко това е наполовина преминало в царството на сенките, къде то живеят живите мъртви. Вие ще разберете добре още повече неща, ако наистина вземете под внимание тази склонност, формирана после от смесването между северните народи и римския народ. Има, например нещо, което винаги се споменава в обикновената книжовна история и което би трябвало да кара хората да се замислят; хората са отвикнали почти изцяло в днешно време, това се знае, да разсъждават за тези феномени, споменавани точно като живи факти от историческия живот. Намирате, например, споменати в книжовната история поеми, в които Карл Велики е цитиран като предводител на кръстоносни походи Карл Велики е описан просто като предводител на времето на кръстоносните походи; нещо повече, през целия период от ІХ до следващите векове, Карл Велики е описан навсякъде като жив.
към текста >>
Те не търсеха Христос тук, на земята, между сновящите във физическия свят хора; те търсеха Христос там, където бяха тези
жив
и мъртви; те го търсеха действително, като едно същество съществуващо над земята.
Виждате ли, с такова виждане северните народи направиха място на Христос. Те гледаха, на първо място този свят на мъртвите, но които бяха в действителност, единствените истински живи. Те виждаха да се носят над тях цели популации от мъртви, но които всъщност бяха живи.
Те не търсеха Христос тук, на земята, между сновящите във физическия свят хора; те търсеха Христос там, където бяха тези живи мъртви; те го търсеха действително, като едно същество съществуващо над земята.
Разбирате тотално конкретния аспект Христос е описан тук между хората напълно предани и изцяло според тевтонските нрави когато разберете, че в действителност всичко това е наполовина преминало в царството на сенките, къде то живеят живите мъртви. Вие ще разберете добре още повече неща, ако наистина вземете под внимание тази склонност, формирана после от смесването между северните народи и римския народ. Има, например нещо, което винаги се споменава в обикновената книжовна история и което би трябвало да кара хората да се замислят; хората са отвикнали почти изцяло в днешно време, това се знае, да разсъждават за тези феномени, споменавани точно като живи факти от историческия живот. Намирате, например, споменати в книжовната история поеми, в които Карл Велики е цитиран като предводител на кръстоносни походи Карл Велики е описан просто като предводител на времето на кръстоносните походи; нещо повече, през целия период от ІХ до следващите векове, Карл Велики е описан навсякъде като жив. Навсякъде хората докладват за него.
към текста >>
Разбирате тотално конкретния аспект Христос е описан тук между хората напълно предани и изцяло според тевтонските нрави когато разберете, че в действителност всичко това е наполовина преминало в царството на сенките, къде то
жив
еят
жив
ите мъртви.
Виждате ли, с такова виждане северните народи направиха място на Христос. Те гледаха, на първо място този свят на мъртвите, но които бяха в действителност, единствените истински живи. Те виждаха да се носят над тях цели популации от мъртви, но които всъщност бяха живи. Те не търсеха Христос тук, на земята, между сновящите във физическия свят хора; те търсеха Христос там, където бяха тези живи мъртви; те го търсеха действително, като едно същество съществуващо над земята.
Разбирате тотално конкретния аспект Христос е описан тук между хората напълно предани и изцяло според тевтонските нрави когато разберете, че в действителност всичко това е наполовина преминало в царството на сенките, къде то живеят живите мъртви.
Вие ще разберете добре още повече неща, ако наистина вземете под внимание тази склонност, формирана после от смесването между северните народи и римския народ. Има, например нещо, което винаги се споменава в обикновената книжовна история и което би трябвало да кара хората да се замислят; хората са отвикнали почти изцяло в днешно време, това се знае, да разсъждават за тези феномени, споменавани точно като живи факти от историческия живот. Намирате, например, споменати в книжовната история поеми, в които Карл Велики е цитиран като предводител на кръстоносни походи Карл Велики е описан просто като предводител на времето на кръстоносните походи; нещо повече, през целия период от ІХ до следващите векове, Карл Велики е описан навсякъде като жив. Навсякъде хората докладват за него. Той е описан, така сякаш е бил там.
към текста >>
Има, например нещо, което винаги се споменава в обикновената книжовна история и което би трябвало да кара хората да се замислят; хората са отвикнали почти изцяло в днешно време, това се знае, да разсъждават за тези феномени, споменавани точно като
жив
и факти от историческия
жив
от.
Те гледаха, на първо място този свят на мъртвите, но които бяха в действителност, единствените истински живи. Те виждаха да се носят над тях цели популации от мъртви, но които всъщност бяха живи. Те не търсеха Христос тук, на земята, между сновящите във физическия свят хора; те търсеха Христос там, където бяха тези живи мъртви; те го търсеха действително, като едно същество съществуващо над земята. Разбирате тотално конкретния аспект Христос е описан тук между хората напълно предани и изцяло според тевтонските нрави когато разберете, че в действителност всичко това е наполовина преминало в царството на сенките, къде то живеят живите мъртви. Вие ще разберете добре още повече неща, ако наистина вземете под внимание тази склонност, формирана после от смесването между северните народи и римския народ.
Има, например нещо, което винаги се споменава в обикновената книжовна история и което би трябвало да кара хората да се замислят; хората са отвикнали почти изцяло в днешно време, това се знае, да разсъждават за тези феномени, споменавани точно като живи факти от историческия живот.
Намирате, например, споменати в книжовната история поеми, в които Карл Велики е цитиран като предводител на кръстоносни походи Карл Велики е описан просто като предводител на времето на кръстоносните походи; нещо повече, през целия период от ІХ до следващите векове, Карл Велики е описан навсякъде като жив. Навсякъде хората докладват за него. Той е описан, така сякаш е бил там. И когато идва времето на кръстоносните походи, за които не знаете, че се състояха много по-късно, бяха съставени поеми, които описват Карл Велики приготвящ се да тръгне с кръстоносците на кръстоносен поход против невярващите* /*т.е. на Спасителя, епопея от ІХ век, в стихове/.
към текста >>
Намирате, например, споменати в книжовната история поеми, в които Карл Велики е цитиран като предводител на кръстоносни походи Карл Велики е описан просто като предводител на времето на кръстоносните походи; нещо повече, през целия период от ІХ до следващите векове, Карл Велики е описан навсякъде като
жив
.
Те виждаха да се носят над тях цели популации от мъртви, но които всъщност бяха живи. Те не търсеха Христос тук, на земята, между сновящите във физическия свят хора; те търсеха Христос там, където бяха тези живи мъртви; те го търсеха действително, като едно същество съществуващо над земята. Разбирате тотално конкретния аспект Христос е описан тук между хората напълно предани и изцяло според тевтонските нрави когато разберете, че в действителност всичко това е наполовина преминало в царството на сенките, къде то живеят живите мъртви. Вие ще разберете добре още повече неща, ако наистина вземете под внимание тази склонност, формирана после от смесването между северните народи и римския народ. Има, например нещо, което винаги се споменава в обикновената книжовна история и което би трябвало да кара хората да се замислят; хората са отвикнали почти изцяло в днешно време, това се знае, да разсъждават за тези феномени, споменавани точно като живи факти от историческия живот.
Намирате, например, споменати в книжовната история поеми, в които Карл Велики е цитиран като предводител на кръстоносни походи Карл Велики е описан просто като предводител на времето на кръстоносните походи; нещо повече, през целия период от ІХ до следващите векове, Карл Велики е описан навсякъде като жив.
Навсякъде хората докладват за него. Той е описан, така сякаш е бил там. И когато идва времето на кръстоносните походи, за които не знаете, че се състояха много по-късно, бяха съставени поеми, които описват Карл Велики приготвящ се да тръгне с кръстоносците на кръстоносен поход против невярващите* /*т.е. на Спасителя, епопея от ІХ век, в стихове/.
към текста >>
Същността на всичко това може да се разбере само ако се знае точно, че по времето на тези привидно мрачни векове на Средновековието, чиято истинска история беше тотално заличена, съществуваше това съзнание на
жив
ота пълна от мъртви,която
жив
ее под формата на сенки.
Същността на всичко това може да се разбере само ако се знае точно, че по времето на тези привидно мрачни векове на Средновековието, чиято истинска история беше тотално заличена, съществуваше това съзнание на живота пълна от мъртви,която живее под формата на сенки.
Едва по-късно хората поставиха Карл Велики в Унтерсберг* /* Във варовитите Алпи на областта на Залцбург/. След известно време,когато духът на интелектуализма стана толкова силен, че този живот на сенките спря, го поставиха в Унтерсберг, или поставиха Фредерик Барбарос в Kyffhauser* /* в Тюрингия/. До тогава, те го държаха в съзнанията си така, сякаш той живееше между тях.
към текста >>
След известно време,когато духът на интелектуализма стана толкова силен, че този
жив
от на сенките спря, го поставиха в Унтерсберг, или поставиха Фредерик Барбарос в Kyffhauser* /* в Тюрингия/.
Същността на всичко това може да се разбере само ако се знае точно, че по времето на тези привидно мрачни векове на Средновековието, чиято истинска история беше тотално заличена, съществуваше това съзнание на живота пълна от мъртви,която живее под формата на сенки. Едва по-късно хората поставиха Карл Велики в Унтерсберг* /* Във варовитите Алпи на областта на Залцбург/.
След известно време,когато духът на интелектуализма стана толкова силен, че този живот на сенките спря, го поставиха в Унтерсберг, или поставиха Фредерик Барбарос в Kyffhauser* /* в Тюрингия/.
До тогава, те го държаха в съзнанията си така, сякаш той живееше между тях.
към текста >>
До тогава, те го държаха в съзнанията си така, сякаш той
жив
ееше между тях.
Същността на всичко това може да се разбере само ако се знае точно, че по времето на тези привидно мрачни векове на Средновековието, чиято истинска история беше тотално заличена, съществуваше това съзнание на живота пълна от мъртви,която живее под формата на сенки. Едва по-късно хората поставиха Карл Велики в Унтерсберг* /* Във варовитите Алпи на областта на Залцбург/. След известно време,когато духът на интелектуализма стана толкова силен, че този живот на сенките спря, го поставиха в Унтерсберг, или поставиха Фредерик Барбарос в Kyffhauser* /* в Тюрингия/.
До тогава, те го държаха в съзнанията си така, сякаш той живееше между тях.
към текста >>
Но къде търсиха своето християнство, своята христология, своето христово виждане, тези хора, които бяха видели между тях самите един
жив
свят, благодарение на своите атавистични дарби?
Но къде търсиха своето християнство, своята христология, своето христово виждане, тези хора, които бяха видели между тях самите един жив свят, благодарение на своите атавистични дарби?
Те ги търсеха, отправяйки своя поглед върху това, което се получаваше, когато живият мъртъв, почитан в живота, се явяваше на душата им с всичко, което е било и с неговото продължение. И така, дълго време, Карл Велики бе виждан да предприема, в Испания, първия кръстоносен поход против неверниците. Но такъв, какъвто бе видян, целият този кръстоносен поход беше в действителност, преместен в царството на сенките. Той бе видян в царството на сенките, този кръстоносен поход, след като беше предприет на физическия свят, беше му направено продължение в царството на сенките, но това беше отражение на Христос действащ в света. Ето защо се описва
към текста >>
Те ги търсеха, отправяйки своя поглед върху това, което се получаваше, когато
жив
ият мъртъв, почитан в
жив
ота, се явяваше на душата им с всичко, което е било и с неговото продължение.
Но къде търсиха своето християнство, своята христология, своето христово виждане, тези хора, които бяха видели между тях самите един жив свят, благодарение на своите атавистични дарби?
Те ги търсеха, отправяйки своя поглед върху това, което се получаваше, когато живият мъртъв, почитан в живота, се явяваше на душата им с всичко, което е било и с неговото продължение.
И така, дълго време, Карл Велики бе виждан да предприема, в Испания, първия кръстоносен поход против неверниците. Но такъв, какъвто бе видян, целият този кръстоносен поход беше в действителност, преместен в царството на сенките. Той бе видян в царството на сенките, този кръстоносен поход, след като беше предприет на физическия свят, беше му направено продължение в царството на сенките, но това беше отражение на Христос действащ в света. Ето защо се описва
към текста >>
И така, от ІV до ХІІ,ХІV век
жив
ееше в действителност, в Европа представата, че хората, които са мъртви, след като са извършили важни неща, заемат според своите действия, след смъртта място, което кара другите да ги смятат за отражение, за образ на Христовото събитие ако мога да се изразя така под формата на сянка във въздуха.
И така, от ІV до ХІІ,ХІV век живееше в действителност, в Европа представата, че хората, които са мъртви, след като са извършили важни неща, заемат според своите действия, след смъртта място, което кара другите да ги смятат за отражение, за образ на Христовото събитие ако мога да се изразя така под формата на сянка във въздуха.
Ако хората бяха изразявали това, което усещаха, щяха да кажат: над нас още витае течението на Христос; Карл Велики предприе поместването си в това течение на Христос и заедно със своите рицари създаде образ, възпроизвеждайки този на Христос със своите 12 апостола, той продължи в духовния реален свят делата на Христос. Така, в този привидно тъмен период на Средновековието, тези хора са си представяли нещата. Светът на духа тогава беше виждан отвън, бих предпочел да кажа, като формиран според света на сетивата, като сенки от света на сетивата, докато някога в епохата, в която древната теология беше отражението, той беше виждан именно отвътре. Накратко, за чисто интелектуалните хора, разликата между този физически свят и духовния свят е в това, че съществува бездна между двата. В първите векове на Средновековието, тази разлика, не съществуваше за хората от тази привидно тъмна епоха.
към текста >>
Бих искал да кажа, че мъртвите останаха близо до
жив
ите и че особено почитаните хора, провеждаха, по време на първия период следващ смъртта, следователно, в първия период след раждането си в духовния свят, така да се каже, своето ученичество, преди да станат свети.
Ако хората бяха изразявали това, което усещаха, щяха да кажат: над нас още витае течението на Христос; Карл Велики предприе поместването си в това течение на Христос и заедно със своите рицари създаде образ, възпроизвеждайки този на Христос със своите 12 апостола, той продължи в духовния реален свят делата на Христос. Така, в този привидно тъмен период на Средновековието, тези хора са си представяли нещата. Светът на духа тогава беше виждан отвън, бих предпочел да кажа, като формиран според света на сетивата, като сенки от света на сетивата, докато някога в епохата, в която древната теология беше отражението, той беше виждан именно отвътре. Накратко, за чисто интелектуалните хора, разликата между този физически свят и духовния свят е в това, че съществува бездна между двата. В първите векове на Средновековието, тази разлика, не съществуваше за хората от тази привидно тъмна епоха.
Бих искал да кажа, че мъртвите останаха близо до живите и че особено почитаните хора, провеждаха, по време на първия период следващ смъртта, следователно, в първия период след раждането си в духовния свят, така да се каже, своето ученичество, преди да станат свети.
към текста >>
За хората от тази някогашна епоха, нямаше нищо чудно в това, че се говори за тези мъртви
жив
и като за реални същества, веднъж щом са родени в духовния свят.
За хората от тази някогашна епоха, нямаше нищо чудно в това, че се говори за тези мъртви живи като за реални същества, веднъж щом са родени в духовния свят.
И ето, виждате ли, определен брой от тези мъртви живи хора бяха ангажирани да бъдат пазители на Светия Граал, когато бяха специално избрани. Мъртвите живи, специално избрани бяха ангажирани да бъдат пазители на Светия Граал. Легендата за Граала няма да бъде никога изцяло разбрана, ако не се знае кои бяха в действителност, пазителите на Граала. Да се каже например: тогава пазителите на Граала не бяха, всъщност реално съществуващи хора би изглеждало в най-висока степен смехотворно за хората от днешната епоха. Защото ще им бъде казано: вярвате ли, че сенчести фигури бродят по земята, че вие сте повече от тези, които са мъртви и сега се събират около Граала?
към текста >>
И ето, виждате ли, определен брой от тези мъртви
жив
и хора бяха ангажирани да бъдат пазители на Светия Граал, когато бяха специално избрани.
За хората от тази някогашна епоха, нямаше нищо чудно в това, че се говори за тези мъртви живи като за реални същества, веднъж щом са родени в духовния свят.
И ето, виждате ли, определен брой от тези мъртви живи хора бяха ангажирани да бъдат пазители на Светия Граал, когато бяха специално избрани.
Мъртвите живи, специално избрани бяха ангажирани да бъдат пазители на Светия Граал. Легендата за Граала няма да бъде никога изцяло разбрана, ако не се знае кои бяха в действителност, пазителите на Граала. Да се каже например: тогава пазителите на Граала не бяха, всъщност реално съществуващи хора би изглеждало в най-висока степен смехотворно за хората от днешната епоха. Защото ще им бъде казано: вярвате ли, че сенчести фигури бродят по земята, че вие сте повече от тези, които са мъртви и сега се събират около Граала? Би изглеждало напълно смехотворно за тези, които живееха в тези времена, че тези фигури тук на земята се смятат за по-реални от мъртвите живи.
към текста >>
Мъртвите
жив
и, специално избрани бяха ангажирани да бъдат пазители на Светия Граал.
За хората от тази някогашна епоха, нямаше нищо чудно в това, че се говори за тези мъртви живи като за реални същества, веднъж щом са родени в духовния свят. И ето, виждате ли, определен брой от тези мъртви живи хора бяха ангажирани да бъдат пазители на Светия Граал, когато бяха специално избрани.
Мъртвите живи, специално избрани бяха ангажирани да бъдат пазители на Светия Граал.
Легендата за Граала няма да бъде никога изцяло разбрана, ако не се знае кои бяха в действителност, пазителите на Граала. Да се каже например: тогава пазителите на Граала не бяха, всъщност реално съществуващи хора би изглеждало в най-висока степен смехотворно за хората от днешната епоха. Защото ще им бъде казано: вярвате ли, че сенчести фигури бродят по земята, че вие сте повече от тези, които са мъртви и сега се събират около Граала? Би изглеждало напълно смехотворно за тези, които живееха в тези времена, че тези фигури тук на земята се смятат за по-реални от мъртвите живи. Трябва напълно да се влезе чрез усещане, в душите на тази епоха: нещата бяха такива за тези души.
към текста >>
Би изглеждало напълно смехотворно за тези, които
жив
ееха в тези времена, че тези фигури тук на земята се смятат за по-реални от мъртвите
жив
и.
И ето, виждате ли, определен брой от тези мъртви живи хора бяха ангажирани да бъдат пазители на Светия Граал, когато бяха специално избрани. Мъртвите живи, специално избрани бяха ангажирани да бъдат пазители на Светия Граал. Легендата за Граала няма да бъде никога изцяло разбрана, ако не се знае кои бяха в действителност, пазителите на Граала. Да се каже например: тогава пазителите на Граала не бяха, всъщност реално съществуващи хора би изглеждало в най-висока степен смехотворно за хората от днешната епоха. Защото ще им бъде казано: вярвате ли, че сенчести фигури бродят по земята, че вие сте повече от тези, които са мъртви и сега се събират около Граала?
Би изглеждало напълно смехотворно за тези, които живееха в тези времена, че тези фигури тук на земята се смятат за по-реални от мъртвите живи.
Трябва напълно да се влезе чрез усещане, в душите на тази епоха: нещата бяха такива за тези души. И всичко, което можеше да съществува за света от факта, че човек имаше съзнанието за една връзка от този род с духовния свят протичаше така в тези души. Ето защо човек си казваше: разбира се, хората, които са тук на Земята, са най-напред формирани от това, което им е най-близко. Но един днешен човек може да стане добър само ако приема в себе си това, което може да му даде един мъртъв жив. И в определен смисъл, хората на Земята се гледаше така, сякаш те бяха в действителност само обвивката, която мъртвите живи използваха за тяхното външно действие.
към текста >>
Но един днешен човек може да стане добър само ако приема в себе си това, което може да му даде един мъртъв
жив
.
Защото ще им бъде казано: вярвате ли, че сенчести фигури бродят по земята, че вие сте повече от тези, които са мъртви и сега се събират около Граала? Би изглеждало напълно смехотворно за тези, които живееха в тези времена, че тези фигури тук на земята се смятат за по-реални от мъртвите живи. Трябва напълно да се влезе чрез усещане, в душите на тази епоха: нещата бяха такива за тези души. И всичко, което можеше да съществува за света от факта, че човек имаше съзнанието за една връзка от този род с духовния свят протичаше така в тези души. Ето защо човек си казваше: разбира се, хората, които са тук на Земята, са най-напред формирани от това, което им е най-близко.
Но един днешен човек може да стане добър само ако приема в себе си това, което може да му даде един мъртъв жив.
И в определен смисъл, хората на Земята се гледаше така, сякаш те бяха в действителност само обвивката, която мъртвите живи използваха за тяхното външно действие. Такава беше характеристиката на тези векове, която се изказваше така: когато тези мъртви живи искат да извършат тук, на земята нещо, за което се изискват ръце, те влизат в жив човек от физическия свят и извършват нещото чрез посредничеството на този човек. Но това не е всичко. Имаше хора от тази епоха, които си казваха просто: нищо по-добро не може да се направи, от това да се даде обвивка на тези хора, които са сега в света на мъртвите живи, едни толкова значими същности, призовани да пазят Граала. И из между народа от тази епоха съществуваше абсолютно това виждане на нещата, което ги караше да казва: един такъв човек се е посветил, да речем, например, на ордена на Лебеда.
към текста >>
И в определен смисъл, хората на Земята се гледаше така, сякаш те бяха в действителност само обвивката, която мъртвите
жив
и използваха за тяхното външно действие.
Би изглеждало напълно смехотворно за тези, които живееха в тези времена, че тези фигури тук на земята се смятат за по-реални от мъртвите живи. Трябва напълно да се влезе чрез усещане, в душите на тази епоха: нещата бяха такива за тези души. И всичко, което можеше да съществува за света от факта, че човек имаше съзнанието за една връзка от този род с духовния свят протичаше така в тези души. Ето защо човек си казваше: разбира се, хората, които са тук на Земята, са най-напред формирани от това, което им е най-близко. Но един днешен човек може да стане добър само ако приема в себе си това, което може да му даде един мъртъв жив.
И в определен смисъл, хората на Земята се гледаше така, сякаш те бяха в действителност само обвивката, която мъртвите живи използваха за тяхното външно действие.
Такава беше характеристиката на тези векове, която се изказваше така: когато тези мъртви живи искат да извършат тук, на земята нещо, за което се изискват ръце, те влизат в жив човек от физическия свят и извършват нещото чрез посредничеството на този човек. Но това не е всичко. Имаше хора от тази епоха, които си казваха просто: нищо по-добро не може да се направи, от това да се даде обвивка на тези хора, които са сега в света на мъртвите живи, едни толкова значими същности, призовани да пазят Граала. И из между народа от тази епоха съществуваше абсолютно това виждане на нещата, което ги караше да казва: един такъв човек се е посветил, да речем, например, на ордена на Лебеда. Тези, които искаха рицарите на Граала да могат да действуват чрез тяхното посредничество тук долу във физическия свят, се бяха посветили на ордена на Лебеда.
към текста >>
Такава беше характеристиката на тези векове, която се изказваше така: когато тези мъртви
жив
и искат да извършат тук, на земята нещо, за което се изискват ръце, те влизат в
жив
човек от физическия свят и извършват нещото чрез посредничеството на този човек.
Трябва напълно да се влезе чрез усещане, в душите на тази епоха: нещата бяха такива за тези души. И всичко, което можеше да съществува за света от факта, че човек имаше съзнанието за една връзка от този род с духовния свят протичаше така в тези души. Ето защо човек си казваше: разбира се, хората, които са тук на Земята, са най-напред формирани от това, което им е най-близко. Но един днешен човек може да стане добър само ако приема в себе си това, което може да му даде един мъртъв жив. И в определен смисъл, хората на Земята се гледаше така, сякаш те бяха в действителност само обвивката, която мъртвите живи използваха за тяхното външно действие.
Такава беше характеристиката на тези векове, която се изказваше така: когато тези мъртви живи искат да извършат тук, на земята нещо, за което се изискват ръце, те влизат в жив човек от физическия свят и извършват нещото чрез посредничеството на този човек.
Но това не е всичко. Имаше хора от тази епоха, които си казваха просто: нищо по-добро не може да се направи, от това да се даде обвивка на тези хора, които са сега в света на мъртвите живи, едни толкова значими същности, призовани да пазят Граала. И из между народа от тази епоха съществуваше абсолютно това виждане на нещата, което ги караше да казва: един такъв човек се е посветил, да речем, например, на ордена на Лебеда. Тези, които искаха рицарите на Граала да могат да действуват чрез тяхното посредничество тук долу във физическия свят, се бяха посветили на ордена на Лебеда. И човек от този род, чрез чието посредничество действаше един рицар на Граала тук долу, във физическия свят, се наричаше "лебед".
към текста >>
Имаше хора от тази епоха, които си казваха просто: нищо по-добро не може да се направи, от това да се даде обвивка на тези хора, които са сега в света на мъртвите
жив
и, едни толкова значими същности, призовани да пазят Граала.
Ето защо човек си казваше: разбира се, хората, които са тук на Земята, са най-напред формирани от това, което им е най-близко. Но един днешен човек може да стане добър само ако приема в себе си това, което може да му даде един мъртъв жив. И в определен смисъл, хората на Земята се гледаше така, сякаш те бяха в действителност само обвивката, която мъртвите живи използваха за тяхното външно действие. Такава беше характеристиката на тези векове, която се изказваше така: когато тези мъртви живи искат да извършат тук, на земята нещо, за което се изискват ръце, те влизат в жив човек от физическия свят и извършват нещото чрез посредничеството на този човек. Но това не е всичко.
Имаше хора от тази епоха, които си казваха просто: нищо по-добро не може да се направи, от това да се даде обвивка на тези хора, които са сега в света на мъртвите живи, едни толкова значими същности, призовани да пазят Граала.
И из между народа от тази епоха съществуваше абсолютно това виждане на нещата, което ги караше да казва: един такъв човек се е посветил, да речем, например, на ордена на Лебеда. Тези, които искаха рицарите на Граала да могат да действуват чрез тяхното посредничество тук долу във физическия свят, се бяха посветили на ордена на Лебеда. И човек от този род, чрез чието посредничество действаше един рицар на Граала тук долу, във физическия свят, се наричаше "лебед".
към текста >>
В очите на
жив
ите имаше такава важност за реалността на тази легенда, станала изцяло абстрактна днес, която може да се измери само ако се проникне в склонността на душата от това някогашно време.
Но имаше много от тези рицари, които бяха считани основно само като външна обвивка на тези, които воюваха още във войските от отвъд смъртта. Хората искаха да бъдат свързани с тях.
В очите на живите имаше такава важност за реалността на тази легенда, станала изцяло абстрактна днес, която може да се измери само ако се проникне в склонността на душата от това някогашно време.
Съществуваше, значи, тази концепция, която зачиташе най-напред изключително физическия свят и търсеше да види издигането на духовния човек от физическия, който после става част от мъртвите живи. Тази концепция доминираше над духовете от тази епоха, тя беше същественото от това, което живееше в душата: трябва най-напред да сме опознали човека на земята и после може да стане издигането до неговия дух. По отношение на едно по-древно виждане, нещата бяха обратни, даже във външния общ живот. В древни времена, хората най-напред потапяха поглед в духовния свят. Имаше стремеж да се види човека колкото е възможно, едно духовно същество преди неговото слизане на земята "и тогава" се казваше, "може да се разбере това, което е на земята".
към текста >>
Съществуваше, значи, тази концепция, която зачиташе най-напред изключително физическия свят и търсеше да види издигането на духовния човек от физическия, който после става част от мъртвите
жив
и.
Но имаше много от тези рицари, които бяха считани основно само като външна обвивка на тези, които воюваха още във войските от отвъд смъртта. Хората искаха да бъдат свързани с тях. В очите на живите имаше такава важност за реалността на тази легенда, станала изцяло абстрактна днес, която може да се измери само ако се проникне в склонността на душата от това някогашно време.
Съществуваше, значи, тази концепция, която зачиташе най-напред изключително физическия свят и търсеше да види издигането на духовния човек от физическия, който после става част от мъртвите живи.
Тази концепция доминираше над духовете от тази епоха, тя беше същественото от това, което живееше в душата: трябва най-напред да сме опознали човека на земята и после може да стане издигането до неговия дух. По отношение на едно по-древно виждане, нещата бяха обратни, даже във външния общ живот. В древни времена, хората най-напред потапяха поглед в духовния свят. Имаше стремеж да се види човека колкото е възможно, едно духовно същество преди неговото слизане на земята "и тогава" се казваше, "може да се разбере това, което е на земята". После, веднъж щом тези северни племена се смесиха с римляните, се формира това виждане на нещата: духовното се разбира след като е било проследено най-напред във физическия свят и е било видя но да се издига от физическия свят под духовна форма.
към текста >>
Тази концепция доминираше над духовете от тази епоха, тя беше същественото от това, което
жив
ееше в душата: трябва най-напред да сме опознали човека на земята и после може да стане издигането до неговия дух.
Но имаше много от тези рицари, които бяха считани основно само като външна обвивка на тези, които воюваха още във войските от отвъд смъртта. Хората искаха да бъдат свързани с тях. В очите на живите имаше такава важност за реалността на тази легенда, станала изцяло абстрактна днес, която може да се измери само ако се проникне в склонността на душата от това някогашно време. Съществуваше, значи, тази концепция, която зачиташе най-напред изключително физическия свят и търсеше да види издигането на духовния човек от физическия, който после става част от мъртвите живи.
Тази концепция доминираше над духовете от тази епоха, тя беше същественото от това, което живееше в душата: трябва най-напред да сме опознали човека на земята и после може да стане издигането до неговия дух.
По отношение на едно по-древно виждане, нещата бяха обратни, даже във външния общ живот. В древни времена, хората най-напред потапяха поглед в духовния свят. Имаше стремеж да се види човека колкото е възможно, едно духовно същество преди неговото слизане на земята "и тогава" се казваше, "може да се разбере това, което е на земята". После, веднъж щом тези северни племена се смесиха с римляните, се формира това виждане на нещата: духовното се разбира след като е било проследено най-напред във физическия свят и е било видя но да се издига от физическия свят под духовна форма. Това беше обратното на съществуващото преди.
към текста >>
По отношение на едно по-древно виждане, нещата бяха обратни, даже във външния общ
жив
от.
Но имаше много от тези рицари, които бяха считани основно само като външна обвивка на тези, които воюваха още във войските от отвъд смъртта. Хората искаха да бъдат свързани с тях. В очите на живите имаше такава важност за реалността на тази легенда, станала изцяло абстрактна днес, която може да се измери само ако се проникне в склонността на душата от това някогашно време. Съществуваше, значи, тази концепция, която зачиташе най-напред изключително физическия свят и търсеше да види издигането на духовния човек от физическия, който после става част от мъртвите живи. Тази концепция доминираше над духовете от тази епоха, тя беше същественото от това, което живееше в душата: трябва най-напред да сме опознали човека на земята и после може да стане издигането до неговия дух.
По отношение на едно по-древно виждане, нещата бяха обратни, даже във външния общ живот.
В древни времена, хората най-напред потапяха поглед в духовния свят. Имаше стремеж да се види човека колкото е възможно, едно духовно същество преди неговото слизане на земята "и тогава" се казваше, "може да се разбере това, което е на земята". После, веднъж щом тези северни племена се смесиха с римляните, се формира това виждане на нещата: духовното се разбира след като е било проследено най-напред във физическия свят и е било видя но да се издига от физическия свят под духовна форма. Това беше обратното на съществуващото преди.
към текста >>
А сега си представете римския свят в неговия упадък и после, това, което присъстваше още в този свят под формата на борба, произлизаща от древните времена: хората из
жив
яваха още понятията в духовния свят и ги прибавяха към сетивните обекти.
А сега си представете римския свят в неговия упадък и после, това, което присъстваше още в този свят под формата на борба, произлизаща от древните времена: хората изживяваха още понятията в духовния свят и ги прибавяха към сетивните обекти.
Това изпитваха хора като, да речем, Матианус Капела, който написа през V век своя трактат "De nuptiis Philologiae et Mercurii"* /* т.е. "Женитбата на Философията и Меркурий", трактат върху седемте свободни изкуства /V век/, където той се бори за да търси, въпреки всичко, в духовния свят това, което е на път да стане все повече и повече абстрактно в идеите. Но това древно виждане угасва, защото това римско съзаклятие против духа в съдружието, за което ви говорих, изкореняваше именно, всичко, що е непосредствена връзка на човека с духа.
към текста >>
В древните времена, се знаеше, че това, което
жив
ее в граматиката, това, което
жив
ее в душите и отношенията между думите е нещо, което води към висшата степен на имагинацията.
Това, което в древните времена беше една духовна реална същност, пазител, това вече през времето, в което пишеше Капела, беше граматиката, първата степен на това, което се нарича седемте свободни изкуства.
В древните времена, се знаеше, че това, което живее в граматиката, това, което живее в душите и отношенията между думите е нещо, което води към висшата степен на имагинацията.
Знаеше се, че в отношенията между думите работи ангел, пазител.
към текста >>
Стана така: от
жив
ото излезе най-напред алегорията, после интелектът.
Както казахме, те са 7 на брой. Женската седемкратност ни влече към висините, така би могъл да заключи Капела, когато описва своя път към мъдростта. Но помислете какво е останало от това! Помислете за манастирските училища от Средновековието, по-късно. Там, когато граматиката и реториката бяха издялани, вече не се изпитваше привличането към висините от женската безкрайност.
Стана така: от живото излезе най-напред алегорията, после интелектът.
Пътят е дълъг от тази същност с природата на муза и която подейства още и на търсещия, в древни времена, пътя минаващ от изречената дума от човек с космично слово, за да може той да го премине и да трябва да каже: "Пей ми, о, Музо, гневът на Peleden Ахилeос,…* /* Първият стих от "Илиада"/, пътят е дълъг от тази среща с музата, която въвежда човешкото същество в света на духа, макар че вече не той, а музата пее за тази степен до онази, в която говореше после самата реторика в римлянина и по-късно, в това, което бе произлязло от смесицата със съществото, дошло от север, там, всичко става абстрактно, там, всичко става понятийно, там, всичко става интелектуално. Но колкото се приближаваме до изтока и след древните времена, толкова повече откриваме всички неща в конкретния живот на духа.
към текста >>
Но колкото се приближаваме до изтока и след древните времена, толкова повече откриваме всички неща в конкретния
жив
от на духа.
Но помислете какво е останало от това! Помислете за манастирските училища от Средновековието, по-късно. Там, когато граматиката и реториката бяха издялани, вече не се изпитваше привличането към висините от женската безкрайност. Стана така: от живото излезе най-напред алегорията, после интелектът. Пътят е дълъг от тази същност с природата на муза и която подейства още и на търсещия, в древни времена, пътя минаващ от изречената дума от човек с космично слово, за да може той да го премине и да трябва да каже: "Пей ми, о, Музо, гневът на Peleden Ахилeос,…* /* Първият стих от "Илиада"/, пътят е дълъг от тази среща с музата, която въвежда човешкото същество в света на духа, макар че вече не той, а музата пее за тази степен до онази, в която говореше после самата реторика в римлянина и по-късно, в това, което бе произлязло от смесицата със съществото, дошло от север, там, всичко става абстрактно, там, всичко става понятийно, там, всичко става интелектуално.
Но колкото се приближаваме до изтока и след древните времена, толкова повече откриваме всички неща в конкретния живот на духа.
към текста >>
Виждате ли, това беше още една друга епоха, щом съществуваше в Европа атавистичното ясновидство от Средновековието, където например, този /духовен/ саксонски селянин нарича се "селянин", но това беше при всички случаи един духовник, произлязъл от класата на селяните, самият "Хелианд" го показва гледаше именно простичко хората от своето обкръжение: имаше способността да вижда, че при смъртта духовно-душевният елемент се отделя и става едно човешко мъртво
жив
о същество.
Така се роди също, малко по малко наследството на онова, което съществуваше още в първите мрачни векове на Средновековието.
Виждате ли, това беше още една друга епоха, щом съществуваше в Европа атавистичното ясновидство от Средновековието, където например, този /духовен/ саксонски селянин нарича се "селянин", но това беше при всички случаи един духовник, произлязъл от класата на селяните, самият "Хелианд" го показва гледаше именно простичко хората от своето обкръжение: имаше способността да вижда, че при смъртта духовно-душевният елемент се отделя и става едно човешко мъртво живо същество.
И така, той описа в големия облак, носещ се над земното как вижда Христовото събитие в "Хелианд"* /* Виж: Р.Щайнер, конференция от 16 юли 1922 г. в "Човешки въпроси, космични отговори". Женева, EAR, 1988/.
към текста >>
А това, което
жив
ее тук на земята стана все повече и повече, би могло да се каже, привличано надолу към това, което е само не
жив
о.
А това, което живее тук на земята стана все повече и повече, би могло да се каже, привличано надолу към това, което е само неживо.
Атавистичните способности се прекъснаха и понятията се търсеха само в сетивното. И какво виждане произтича от това? Произтече следното виждане: ние нямаме особена нужда да се грижим за свръхсетивното в познанието. Това се съдържа всъщност в писмените документи и в традиции те, достатъчно ни е да отворим древните книги, да потърсим в древните традиции. По повод свръхсетивното, там се съдържа всичко, което се предполага, че се знае.
към текста >>
Така става все по-
жив
о и по-
жив
о съзнанието, че свръхсетивното оставя нещо, което се опазва, ако човек иска да прави изследвания, трябва да се опира на сетивния свят.
Така става все по-живо и по-живо съзнанието, че свръхсетивното оставя нещо, което се опазва, ако човек иска да прави изследвания, трябва да се опира на сетивния свят.
към текста >>
11.
2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Така че може да се каже: когато Гьоте се приближи до ботаническата система на Лине, усети, че обикновеното знание за обектите, което може да се използва във физическия свят на минералното царство, не е достатъчно в
жив
ота на растенията.
Този начин на наблюдение, този начин да наблюдава с подвижни идеи беше при Гьоте изцяло изходна точка на един имагинативен начин на наблюдение.
Така че може да се каже: когато Гьоте се приближи до ботаническата система на Лине, усети, че обикновеното знание за обектите, което може да се използва във физическия свят на минералното царство, не е достатъчно в живота на растенията.
Той усети, в присъствието на системата на Лине, необходимостта от имагинативен начин на наблюдение.
към текста >>
Естествено, притегателната сила упражнява своето действие, всичко, което е във физическата природа упражнява още своето действие върху растителното царство; но това е станало невидимо и това, което е станало видимо, е една висша природа, то е това, което е вътрешно постоянно подвижно, което е вътрешно
жив
о.
Казано с други думи, това означава, че Гьоте си казваше: когато гледам едно растение, това, което виж дам, изобщо не е физическото, което най-малко, предполагам да видя, а това физическо е станало невидимо и трябва да възприема това, което виждам с други идеи, различни от тези на минералното царство. Изключително важно е да зачетем това! Защото ние можем да си кажем, ако поставим това по правилен на чин пред нашата душа: в минералното царство, физическата природа е видима външно около нас. В растителното царство, физическата природа е станала невидима.
Естествено, притегателната сила упражнява своето действие, всичко, което е във физическата природа упражнява още своето действие върху растителното царство; но това е станало невидимо и това, което е станало видимо, е една висша природа, то е това, което е вътрешно постоянно подвижно, което е вътрешно живо.
Това е етерната природа в растението, коя то е в действителност видима. Не е добре да казваме: физическото тяло на растението е видимо. Физическото тяло на растението е всъщност, станало невидимо; а това, което виждаме, е етерната форма.
към текста >>
Но тази етерна форма е изпълнена от физическото, физически суб станции
жив
еят там отвътре.
Когато имате едно растение, не виждате физическото; вие виждате върху растението етерната форма /рис. 5/.
Но тази етерна форма е изпълнена от физическото, физически суб станции живеят там отвътре.
Когато растението вече няма живот и става въглен продължава да съществува: той е в растението. Следователно, можем да кажем, че растението е изпълнено от физическото, но то разтваря физическото чрез етерното. Етерното е това, което, в действителност, е видимо в растителната форма. Физическото е невидимо.
към текста >>
Когато растението вече няма
жив
от и става въглен продължава да съществува: той е в растението.
Когато имате едно растение, не виждате физическото; вие виждате върху растението етерната форма /рис. 5/. Но тази етерна форма е изпълнена от физическото, физически суб станции живеят там отвътре.
Когато растението вече няма живот и става въглен продължава да съществува: той е в растението.
Следователно, можем да кажем, че растението е изпълнено от физическото, но то разтваря физическото чрез етерното. Етерното е това, което, в действителност, е видимо в растителната форма. Физическото е невидимо.
към текста >>
Ако сега се издигнем от света на растенията към света на
жив
отните, не е достатъчно вече да се обърнем към етерното.
Ако сега се издигнем от света на растенията към света на животните, не е достатъчно вече да се обърнем към етерното.
Нужно ни е да направим една стъпка повече. Виждате ли, за растението, можем да кажем, че то "в своята същност" е етерно.
към текста >>
Ако се издигнем до
жив
отното, този път вече нямаме правото да се държим само за етерното; напротив, трябва ни тук да си представим
жив
отинската форма по такъв начин, че сега етерното също е унищожено.
Ако се издигнем до животното, този път вече нямаме правото да се държим само за етерното; напротив, трябва ни тук да си представим животинската форма по такъв начин, че сега етерното също е унищожено.
Така че, можем да кажем: животното унищожава физическото това, което вече върши растението -, но то унищожава също етерното и неговата същност е в това, че то може тогава да развива своето действие, щом етерното е унищожено.
към текста >>
Така че, можем да кажем:
жив
отното унищожава физическото това, което вече върши растението -, но то унищожава също етерното и неговата същност е в това, че то може тогава да развива своето действие, щом етерното е унищожено.
Ако се издигнем до животното, този път вече нямаме правото да се държим само за етерното; напротив, трябва ни тук да си представим животинската форма по такъв начин, че сега етерното също е унищожено.
Така че, можем да кажем: животното унищожава физическото това, което вече върши растението -, но то унищожава също етерното и неговата същност е в това, че то може тогава да развива своето действие, щом етерното е унищожено.
към текста >>
Следователно, нужно ни е да кажем, че в
жив
отното астралното е в своята същност.
Когато физическото е унищожено от растението, етерното може да развива своето действие. Но когато етерното е, на свое място, грубо казано, само пълнеж, със структура на зърно, тогава това, което сега вече не е в обикновеното пространство, астралното, тогава може да бъде в своята същност.
Следователно, нужно ни е да кажем, че в животното астралното е в своята същност.
към текста >>
Жив
отното: унищожава физическото
Животното: унищожава физическото
към текста >>
И така, Гьоте се стремеше с цялата си енергия да постигне подвижни идеи, подвижни понятия, за да възприема тотално този подвижен
жив
от в растителния свят.
И така, Гьоте се стремеше с цялата си енергия да постигне подвижни идеи, подвижни понятия, за да възприема тотално този подвижен живот в растителния свят.
В растителния свят, имаме още пред себе си етерното, защото растението тласка, в определен смисъл, това етерно към повърхността. То живее във формата на растението. За растението, трябва да си кажем това: в животното има нещо, което, не се изтласква към повърхността. Вече фактът, че растението трябва да остане на мястото, където е поникнало, показва, че няма нищо в растението, което да не се показва видимо на повърхността. Животното се премества свободно.
към текста >>
То
жив
ее във формата на растението.
И така, Гьоте се стремеше с цялата си енергия да постигне подвижни идеи, подвижни понятия, за да възприема тотално този подвижен живот в растителния свят. В растителния свят, имаме още пред себе си етерното, защото растението тласка, в определен смисъл, това етерно към повърхността.
То живее във формата на растението.
За растението, трябва да си кажем това: в животното има нещо, което, не се изтласква към повърхността. Вече фактът, че растението трябва да остане на мястото, където е поникнало, показва, че няма нищо в растението, което да не се показва видимо на повърхността. Животното се премества свободно. В него има нещо, което не излиза на повърхността и не става видимо. Това е астралното в животно то.
към текста >>
За растението, трябва да си кажем това: в
жив
отното има нещо, което, не се изтласква към повърхността.
И така, Гьоте се стремеше с цялата си енергия да постигне подвижни идеи, подвижни понятия, за да възприема тотално този подвижен живот в растителния свят. В растителния свят, имаме още пред себе си етерното, защото растението тласка, в определен смисъл, това етерно към повърхността. То живее във формата на растението.
За растението, трябва да си кажем това: в животното има нещо, което, не се изтласква към повърхността.
Вече фактът, че растението трябва да остане на мястото, където е поникнало, показва, че няма нищо в растението, което да не се показва видимо на повърхността. Животното се премества свободно. В него има нещо, което не излиза на повърхността и не става видимо. Това е астралното в животно то. Това е нещо, което не може да бъде схванато от единствения факт, че ние правим нашите идеи подвижни, както ви изложих тук, когато преминаваме от една форма в друга в самата идея /виж първите три рисунки на растения/.
към текста >>
Жив
отното се премества свободно.
И така, Гьоте се стремеше с цялата си енергия да постигне подвижни идеи, подвижни понятия, за да възприема тотално този подвижен живот в растителния свят. В растителния свят, имаме още пред себе си етерното, защото растението тласка, в определен смисъл, това етерно към повърхността. То живее във формата на растението. За растението, трябва да си кажем това: в животното има нещо, което, не се изтласква към повърхността. Вече фактът, че растението трябва да остане на мястото, където е поникнало, показва, че няма нищо в растението, което да не се показва видимо на повърхността.
Животното се премества свободно.
В него има нещо, което не излиза на повърхността и не става видимо. Това е астралното в животно то. Това е нещо, което не може да бъде схванато от единствения факт, че ние правим нашите идеи подвижни, както ви изложих тук, когато преминаваме от една форма в друга в самата идея /виж първите три рисунки на растения/. За астралното, това не е достатъчно. Ако искаме да схванем астралното, ни е нужно да отидем по-далеч, нужно ние да кажем: нещо влиза в етерното и това, което е отвътре, би могло, например, да направи нещо по такъв начин, че отвътре формата да се изпълни в луковица и да наедрява.
към текста >>
Това е астралното в
жив
отно то.
То живее във формата на растението. За растението, трябва да си кажем това: в животното има нещо, което, не се изтласква към повърхността. Вече фактът, че растението трябва да остане на мястото, където е поникнало, показва, че няма нищо в растението, което да не се показва видимо на повърхността. Животното се премества свободно. В него има нещо, което не излиза на повърхността и не става видимо.
Това е астралното в животно то.
Това е нещо, което не може да бъде схванато от единствения факт, че ние правим нашите идеи подвижни, както ви изложих тук, когато преминаваме от една форма в друга в самата идея /виж първите три рисунки на растения/. За астралното, това не е достатъчно. Ако искаме да схванем астралното, ни е нужно да отидем по-далеч, нужно ние да кажем: нещо влиза в етерното и това, което е отвътре, би могло, например, да направи нещо по такъв начин, че отвътре формата да се изпълни в луковица и да наедрява. За растение то, трябва винаги да се търси в това, което е отвън основанието, поради което формата става друга. Трябва идеята ви да бъде подвижна.
към текста >>
Ако искате да видите ясно до каква степен понятийната активност трябва да бъде за
жив
отното различна от тази за растението, ви е нужно не само да имате едно подвижно понятие, което може да приеме различни форми, но понятието трябва да приема навътре нещо, което то няма в самото себе си.
Ако искате да видите ясно до каква степен понятийната активност трябва да бъде за животното различна от тази за растението, ви е нужно не само да имате едно подвижно понятие, което може да приеме различни форми, но понятието трябва да приема навътре нещо, което то няма в самото себе си.
Това се нарича испирация в образуването на понятия. Така както по време на вдишване /инспирация/, поемаме въздух отвън в нас докато, в остатъка на нашата органична активност, която е на обратната страна на дишането /респирацията/, ние оставаме в активност в самите себе си нужно ни е да имаме, ако искаме да разберем животното, не само подвижни понятия, но и да накараме да влезе отвън нещо повече в тези подвижни понятия.
към текста >>
Така както по време на вдишване /инспирация/, поемаме въздух отвън в нас докато, в остатъка на нашата органична активност, която е на обратната страна на дишането /респирацията/, ние оставаме в активност в самите себе си нужно ни е да имаме, ако искаме да разберем
жив
отното, не само подвижни понятия, но и да накараме да влезе отвън нещо повече в тези подвижни понятия.
Ако искате да видите ясно до каква степен понятийната активност трябва да бъде за животното различна от тази за растението, ви е нужно не само да имате едно подвижно понятие, което може да приеме различни форми, но понятието трябва да приема навътре нещо, което то няма в самото себе си. Това се нарича испирация в образуването на понятия.
Така както по време на вдишване /инспирация/, поемаме въздух отвън в нас докато, в остатъка на нашата органична активност, която е на обратната страна на дишането /респирацията/, ние оставаме в активност в самите себе си нужно ни е да имаме, ако искаме да разберем животното, не само подвижни понятия, но и да накараме да влезе отвън нещо повече в тези подвижни понятия.
към текста >>
Е даже да останем неподвижни в продължение на целия си
жив
от, ще можем, при това, да направим нашите понятия достатъчно подвижни, за да обхванат най-различните растителни форми; но не бихме никога формирали идеята, понятието на
жив
отното, ако не можем, самите трябва да можем да сновем насам и на там, ако искаме да образуваме понятие за
жив
отното. Защо?
Ако искам да се изразя по друг начин, бих казал това: ние можем да останем неподвижни, когато искаме да разберем точно растението, можем също да се наблюдаваме мислено като едно неподвижно същество.
Е даже да останем неподвижни в продължение на целия си живот, ще можем, при това, да направим нашите понятия достатъчно подвижни, за да обхванат най-различните растителни форми; но не бихме никога формирали идеята, понятието на животното, ако не можем, самите трябва да можем да сновем насам и на там, ако искаме да образуваме понятие за животното. Защо?
към текста >>
Трябва вие самите да въведете
жив
от в понятието.
Да речем, че имате това понятие за растение /виж рис.1/ и го трансформирайте в това второ понятие, тогава самите вие трансформирахте това понятие. Но ако бягате, вашето понятие става друго, от факта, че бягате.
Трябва вие самите да въведете живот в понятието.
Това е, което прави от едно понятие, което е само произлязло от имагинацията, едно инспирирано понятие. За растението, можете да си представите, че вие самите сте вътрешно тотално неподвижни и че се задоволявате да модифицирате понятията. Ако искате да си представите понятието за животното по-голямата част от хората не обичат да го правят, това е съвсем сигурно, защото е нужно понятието да стане вътрешно живо, това ви причинява сърбеж, сякаш имате мравки предизвиквате да влезе във вас инспирацията, движението на вътрешния живот, не само чувствената активност, която снове от форма във форма, а движението на вътрешния живот. Вие не можете да си представите едно животно в неговата цялост, без да въведете в понятието това движение на вътрешния живот.
към текста >>
Ако искате да си представите понятието за
жив
отното по-голямата част от хората не обичат да го правят, това е съвсем сигурно, защото е нужно понятието да стане вътрешно
жив
о, това ви причинява сърбеж, сякаш имате мравки предизвиквате да влезе във вас инспирацията, движението на вътрешния
жив
от, не само чувствената активност, която снове от форма във форма, а движението на вътрешния
жив
от.
Да речем, че имате това понятие за растение /виж рис.1/ и го трансформирайте в това второ понятие, тогава самите вие трансформирахте това понятие. Но ако бягате, вашето понятие става друго, от факта, че бягате. Трябва вие самите да въведете живот в понятието. Това е, което прави от едно понятие, което е само произлязло от имагинацията, едно инспирирано понятие. За растението, можете да си представите, че вие самите сте вътрешно тотално неподвижни и че се задоволявате да модифицирате понятията.
Ако искате да си представите понятието за животното по-голямата част от хората не обичат да го правят, това е съвсем сигурно, защото е нужно понятието да стане вътрешно живо, това ви причинява сърбеж, сякаш имате мравки предизвиквате да влезе във вас инспирацията, движението на вътрешния живот, не само чувствената активност, която снове от форма във форма, а движението на вътрешния живот.
Вие не можете да си представите едно животно в неговата цялост, без да въведете в понятието това движение на вътрешния живот.
към текста >>
Вие не можете да си представите едно
жив
отно в неговата цялост, без да въведете в понятието това движение на вътрешния
жив
от.
Но ако бягате, вашето понятие става друго, от факта, че бягате. Трябва вие самите да въведете живот в понятието. Това е, което прави от едно понятие, което е само произлязло от имагинацията, едно инспирирано понятие. За растението, можете да си представите, че вие самите сте вътрешно тотално неподвижни и че се задоволявате да модифицирате понятията. Ако искате да си представите понятието за животното по-голямата част от хората не обичат да го правят, това е съвсем сигурно, защото е нужно понятието да стане вътрешно живо, това ви причинява сърбеж, сякаш имате мравки предизвиквате да влезе във вас инспирацията, движението на вътрешния живот, не само чувствената активност, която снове от форма във форма, а движението на вътрешния живот.
Вие не можете да си представите едно животно в неговата цялост, без да въведете в понятието това движение на вътрешния живот.
към текста >>
Но за
жив
отните, трябва да се въведе нещо в понятието, трябва да направим самото понятие вътрешно
жив
о.
Това е нещо, което Гьоте не успя да направи. Той постигна това да може да каже: растителният свят е сбор от понятия, от имагинации.
Но за животните, трябва да се въведе нещо в понятието, трябва да направим самото понятие вътрешно живо.
Че имагинацията не живее в изолираното растение, можете да видите вече във факта, че когато растението се намира в своята почва и пониква, то променя своята форма под влиянието на външните условия,но вътрешно, то не променя своята форма. Животното е подвижното понятие, живото понятие и там, трябва да приемем в себе си инспирацията и само благодарение на инспирацията проникваме до астралното.
към текста >>
Че имагинацията не
жив
ее в изолираното растение, можете да видите вече във факта, че когато растението се намира в своята почва и пониква, то променя своята форма под влиянието на външните условия,но вътрешно, то не променя своята форма.
Това е нещо, което Гьоте не успя да направи. Той постигна това да може да каже: растителният свят е сбор от понятия, от имагинации. Но за животните, трябва да се въведе нещо в понятието, трябва да направим самото понятие вътрешно живо.
Че имагинацията не живее в изолираното растение, можете да видите вече във факта, че когато растението се намира в своята почва и пониква, то променя своята форма под влиянието на външните условия,но вътрешно, то не променя своята форма.
Животното е подвижното понятие, живото понятие и там, трябва да приемем в себе си инспирацията и само благодарение на инспирацията проникваме до астралното.
към текста >>
Жив
отното е подвижното понятие,
жив
ото понятие и там, трябва да приемем в себе си инспирацията и само благодарение на инспирацията проникваме до астралното.
Това е нещо, което Гьоте не успя да направи. Той постигна това да може да каже: растителният свят е сбор от понятия, от имагинации. Но за животните, трябва да се въведе нещо в понятието, трябва да направим самото понятие вътрешно живо. Че имагинацията не живее в изолираното растение, можете да видите вече във факта, че когато растението се намира в своята почва и пониква, то променя своята форма под влиянието на външните условия,но вътрешно, то не променя своята форма.
Животното е подвижното понятие, живото понятие и там, трябва да приемем в себе си инспирацията и само благодарение на инспирацията проникваме до астралното.
към текста >>
В случая с
жив
отното, трябва да си кажем, че не виждаме, всъщност, физическото, а виждаме една инспирация, явяваща се физически.
В случая с животното, трябва да си кажем, че не виждаме, всъщност, физическото, а виждаме една инспирация, явяваща се физически.
Ето защо, когато човешкото вдишване /инспирация/, дишането, претърпя някакво смущение, приема твърде лесно животинска форма. Опитайте да си спомните за определени форми, които се появяват по време на кошмари, ще видите какви животински форми се появяват! Животинските форми са изцяло инспирирани форми.
към текста >>
Ето защо, когато човешкото вдишване /инспирация/, дишането, претърпя някакво смущение, приема твърде лесно
жив
отинска форма.
В случая с животното, трябва да си кажем, че не виждаме, всъщност, физическото, а виждаме една инспирация, явяваща се физически.
Ето защо, когато човешкото вдишване /инспирация/, дишането, претърпя някакво смущение, приема твърде лесно животинска форма.
Опитайте да си спомните за определени форми, които се появяват по време на кошмари, ще видите какви животински форми се появяват! Животинските форми са изцяло инспирирани форми.
към текста >>
Опитайте да си спомните за определени форми, които се появяват по време на кошмари, ще видите какви
жив
отински форми се появяват!
В случая с животното, трябва да си кажем, че не виждаме, всъщност, физическото, а виждаме една инспирация, явяваща се физически. Ето защо, когато човешкото вдишване /инспирация/, дишането, претърпя някакво смущение, приема твърде лесно животинска форма.
Опитайте да си спомните за определени форми, които се появяват по време на кошмари, ще видите какви животински форми се появяват!
Животинските форми са изцяло инспирирани форми.
към текста >>
Жив
отинските форми са изцяло инспирирани форми.
В случая с животното, трябва да си кажем, че не виждаме, всъщност, физическото, а виждаме една инспирация, явяваща се физически. Ето защо, когато човешкото вдишване /инспирация/, дишането, претърпя някакво смущение, приема твърде лесно животинска форма. Опитайте да си спомните за определени форми, които се появяват по време на кошмари, ще видите какви животински форми се появяват!
Животинските форми са изцяло инспирирани форми.
към текста >>
При
жив
отното, следователно, виждаме инспирация, при човека виждаме, всъщност, Аза, интуицията.
Ние не можем да възприемем човешкия Аз, преди да имаме интуиция. Всъщност, човешкият Аз може да бъде възприет само чрез интуицията.
При животното, следователно, виждаме инспирация, при човека виждаме, всъщност, Аза, интуицията.
Ние грешим, като казваме, че при животното, вижда ме неговото физическо тяло. Ние абсолютно не виждаме физическото тяло. То е разградено, то е унищожено, то прави само така, че един вид, инспирацията да стане за нас видима и по същия начин етерното тяло. При животното, всъщност, ние виждаме астралното тяло външно, през физическото и етерното. А при човека, ние вече виждаме Аза.
към текста >>
Ние грешим, като казваме, че при
жив
отното, вижда ме неговото физическо тяло.
Ние не можем да възприемем човешкия Аз, преди да имаме интуиция. Всъщност, човешкият Аз може да бъде възприет само чрез интуицията. При животното, следователно, виждаме инспирация, при човека виждаме, всъщност, Аза, интуицията.
Ние грешим, като казваме, че при животното, вижда ме неговото физическо тяло.
Ние абсолютно не виждаме физическото тяло. То е разградено, то е унищожено, то прави само така, че един вид, инспирацията да стане за нас видима и по същия начин етерното тяло. При животното, всъщност, ние виждаме астралното тяло външно, през физическото и етерното. А при човека, ние вече виждаме Аза. Това, което виждаме тогава, не е физическото тяло, то е точно невидимо; също и етерното тяло; също и астралното.
към текста >>
При
жив
отното, всъщност, ние виждаме астралното тяло външно, през физическото и етерното.
Всъщност, човешкият Аз може да бъде възприет само чрез интуицията. При животното, следователно, виждаме инспирация, при човека виждаме, всъщност, Аза, интуицията. Ние грешим, като казваме, че при животното, вижда ме неговото физическо тяло. Ние абсолютно не виждаме физическото тяло. То е разградено, то е унищожено, то прави само така, че един вид, инспирацията да стане за нас видима и по същия начин етерното тяло.
При животното, всъщност, ние виждаме астралното тяло външно, през физическото и етерното.
А при човека, ние вече виждаме Аза. Това, което виждаме тогава, не е физическото тяло, то е точно невидимо; също и етерното тяло; също и астралното. Това, което виждаме в човека, е формиран външно, формиран по физически начин Азът. Ето защо човекът се явява външно, например, за видимото възприемане, за това, което може да бъде видяно, в своя инкарнат, в един цвят, който не съществува другаде, също както Азът не съществува другаде, в другите същности. Ако искаме да се изразим по точен начин, би ни трябвало да кажем: можем да възприемем човешкото същество в неговата цялостност само ако мислим, че то е образувано от едно физическо тяло, от едно етерно тяло, от едно астрално тяло и от един Аз.
към текста >>
Все пак, човешкото същество възприема нещо от този Аз даже в обикновения
жив
от, в обикновеното съзнание: това са неговите абстрактни мисли;
жив
отни те нямат такива, защото още нямат Аз.
Обаче, ние схващаме човешкото същество само ако гледаме нещата от още по-близо. Това, което виждаме е най-напред само външния аспект на Аза. Но би било възможно да възприеме Аза в неговата вътрешна действителност само чрез интуицията, това е сигурно.
Все пак, човешкото същество възприема нещо от този Аз даже в обикновения живот, в обикновеното съзнание: това са неговите абстрактни мисли; животни те нямат такива, защото още нямат Аз.
Животното няма способността да се абстрахира, защото няма още Аз. Следователно, можем да кажем това: в човешката форма външно виждаме земната инкарнация на Аза. Когато се усещаме отвътре в нашите абстрактни мисли, имаме Аза; но това са само мисли, това не са реалности; това са образи.
към текста >>
Жив
отното няма способността да се абстрахира, защото няма още Аз.
Обаче, ние схващаме човешкото същество само ако гледаме нещата от още по-близо. Това, което виждаме е най-напред само външния аспект на Аза. Но би било възможно да възприеме Аза в неговата вътрешна действителност само чрез интуицията, това е сигурно. Все пак, човешкото същество възприема нещо от този Аз даже в обикновения живот, в обикновеното съзнание: това са неговите абстрактни мисли; животни те нямат такива, защото още нямат Аз.
Животното няма способността да се абстрахира, защото няма още Аз.
Следователно, можем да кажем това: в човешката форма външно виждаме земната инкарнация на Аза. Когато се усещаме отвътре в нашите абстрактни мисли, имаме Аза; но това са само мисли, това не са реалности; това са образи.
към текста >>
Но ако гледаме сега отвътре това, което се вижда по този начин отвън и което току-що вие описах като действителност, възприемаема чрез тази инспирация от първоначална степен, това е основно,
жив
отът на човешката творческа имагинация, импрегнирана от чувството, този, при който се изпитват вече вътрешно абстрактните мисли.
Но ако гледаме сега отвътре това, което се вижда по този начин отвън и което току-що вие описах като действителност, възприемаема чрез тази инспирация от първоначална степен, това е основно, животът на човешката творческа имагинация, импрегнирана от чувството, този, при който се изпитват вече вътрешно абстрактните мисли.
Даже представите за паметта под форма на образи живеят в този елемент, когато се появят. Можем да кажем това: видян отвън, Азът се изразява, например, в инкарната, но също и в другите форми, които се представят тогава. Иначе не бихме могли да говорим за физиономия. Ако гледаме, например, някой, чиито ъгълчета на устата падат, когато лицето му е в покой, това е абсолютно обосновано във формата, която има неговия Аз в своята инкарнация. Но от гледна точка на вътрешното, това са абстрактните мисли.
към текста >>
Даже представите за паметта под форма на образи
жив
еят в този елемент, когато се появят.
Но ако гледаме сега отвътре това, което се вижда по този начин отвън и което току-що вие описах като действителност, възприемаема чрез тази инспирация от първоначална степен, това е основно, животът на човешката творческа имагинация, импрегнирана от чувството, този, при който се изпитват вече вътрешно абстрактните мисли.
Даже представите за паметта под форма на образи живеят в този елемент, когато се появят.
Можем да кажем това: видян отвън, Азът се изразява, например, в инкарната, но също и в другите форми, които се представят тогава. Иначе не бихме могли да говорим за физиономия. Ако гледаме, например, някой, чиито ъгълчета на устата падат, когато лицето му е в покой, това е абсолютно обосновано във формата, която има неговия Аз в своята инкарнация. Но от гледна точка на вътрешното, това са абстрактните мисли.
към текста >>
Вътрешно изпитаното чувство, целият чувствен
жив
от е, в действителност, това, което
жив
ее в етерното тяло, когато, то действа отвътре по такъв начин, какъвто човек изпитва отвътре.
Но, виждате ли, вече е нужна имагинация, за да се сложи факта на изпотяването във връзка с цялото човешко същество. Парацелзий напълно го прави. За него, не само начинът, но и субстанциалният елемент на изпотяването, не са същите при един или при друг човек. За него тук се изразява цялостността на човешкото същество, цялото етерно тяло на човешкото същество. Следователно там, външният елемент силно се прибира; но това се изявява толкова повече във вътрешната опитност, а именно, в усещането.
Вътрешно изпитаното чувство, целият чувствен живот е, в действителност, това, което живее в етерното тяло, когато, то действа отвътре по такъв начин, какъвто човек изпитва отвътре.
Всъщност, чувственият живот е винаги придружен от вътрешна секреция. Същественото тук е, когато гледаме етерното тяло в човека, виждаме извинете ме, че отново споменавам това че, например, черният дроб се изпотява, стомахът се изпотява, че всичко се изпотява, че всичко има секреции. Именно в тази вътрешна секретивна активност живее етерният живот на човека. Черният дроб има около себе си една постоянна мъгла от пот, по същия начин и сърцето има постоянна мъгла от пот: всичко е мъгла, обвита от облаци.
към текста >>
Всъщност, чувственият
жив
от е винаги придружен от вътрешна секреция.
Парацелзий напълно го прави. За него, не само начинът, но и субстанциалният елемент на изпотяването, не са същите при един или при друг човек. За него тук се изразява цялостността на човешкото същество, цялото етерно тяло на човешкото същество. Следователно там, външният елемент силно се прибира; но това се изявява толкова повече във вътрешната опитност, а именно, в усещането. Вътрешно изпитаното чувство, целият чувствен живот е, в действителност, това, което живее в етерното тяло, когато, то действа отвътре по такъв начин, какъвто човек изпитва отвътре.
Всъщност, чувственият живот е винаги придружен от вътрешна секреция.
Същественото тук е, когато гледаме етерното тяло в човека, виждаме извинете ме, че отново споменавам това че, например, черният дроб се изпотява, стомахът се изпотява, че всичко се изпотява, че всичко има секреции. Именно в тази вътрешна секретивна активност живее етерният живот на човека. Черният дроб има около себе си една постоянна мъгла от пот, по същия начин и сърцето има постоянна мъгла от пот: всичко е мъгла, обвита от облаци.
към текста >>
Именно в тази вътрешна секретивна активност
жив
ее етерният
жив
от на човека.
За него тук се изразява цялостността на човешкото същество, цялото етерно тяло на човешкото същество. Следователно там, външният елемент силно се прибира; но това се изявява толкова повече във вътрешната опитност, а именно, в усещането. Вътрешно изпитаното чувство, целият чувствен живот е, в действителност, това, което живее в етерното тяло, когато, то действа отвътре по такъв начин, какъвто човек изпитва отвътре. Всъщност, чувственият живот е винаги придружен от вътрешна секреция. Същественото тук е, когато гледаме етерното тяло в човека, виждаме извинете ме, че отново споменавам това че, например, черният дроб се изпотява, стомахът се изпотява, че всичко се изпотява, че всичко има секреции.
Именно в тази вътрешна секретивна активност живее етерният живот на човека.
Черният дроб има около себе си една постоянна мъгла от пот, по същия начин и сърцето има постоянна мъгла от пот: всичко е мъгла, обвита от облаци.
към текста >>
Следователно, тази вътрешна опитност на етерното тяло е
жив
отът на чувството.
Когато Парацелзий говори за изпотяването на човека, не каза: това е само повърхността напротив, той каза това: не, това прониква цялостта на човешкото същество -, това е неговото етерно тяло, това, което човек вижда, ако се абстрахира от физическото.
Следователно, тази вътрешна опитност на етерното тяло е животът на чувството.
към текста >>
Но ако възприемаме този физически елемент към вътрешното по същия начин, по който казах преди това, че възприемаме към вътрешността външната съставна част на чувствения
жив
от, тогава има във физическите процеси, в простите физически процеси, под формата на вътрешна опитност, човешката воля.
Що се отнася до вътрешната опитност на физическото тяло, тя е възприемаема също не без усилие. Все пак, ние възприемаме този физически елемент на телесността, когато, например, вземем в ръце едно дете: то е тежко,както и камъкът е тежък. Това, което възприемаме там, е една опитност на физически план, то е част от физическия свят. Ако някой ни удари плесница, освен моралната опитност, тук има и физически елемент, удар; но от физическа гледна точка, това, в действителност, е само един гъвкав удар, както когато билярдната топка идва да удари друга. Тук ни е нужно да определяме абсолютно ясно, впрочем, физическото.
Но ако възприемаме този физически елемент към вътрешното по същия начин, по който казах преди това, че възприемаме към вътрешността външната съставна част на чувствения живот, тогава има във физическите процеси, в простите физически процеси, под формата на вътрешна опитност, човешката воля.
Човешката воля ето кое поставя човека, под една съвсем проста форма в унисон с космоса.
към текста >>
И така вие виждате, ако потърсим къде се намира инспирацията в това, което ни заобикаля, тя ни е дадена във формата на
жив
отните.
И така вие виждате, ако потърсим къде се намира инспирацията в това, което ни заобикаля, тя ни е дадена във формата на животните.
Разнообразността на животинските форми действа върху нас за нашите възприятия в инспирацията. Можете да разберете чрез това, че всъщност, когато виждаме инспирациите в чисто състояние, без да бъдат изпълнени от човешката телесност, могат да представят нещо извънредно по-извисено от животните. Те действително го могат. Но инспирациите, съществуващи чисто, в духовния свят могат също да ни се представят под форми подобни на животни.
към текста >>
Разнообразността на
жив
отинските форми действа върху нас за нашите възприятия в инспирацията.
И така вие виждате, ако потърсим къде се намира инспирацията в това, което ни заобикаля, тя ни е дадена във формата на животните.
Разнообразността на животинските форми действа върху нас за нашите възприятия в инспирацията.
Можете да разберете чрез това, че всъщност, когато виждаме инспирациите в чисто състояние, без да бъдат изпълнени от човешката телесност, могат да представят нещо извънредно по-извисено от животните. Те действително го могат. Но инспирациите, съществуващи чисто, в духовния свят могат също да ни се представят под форми подобни на животни.
към текста >>
Можете да разберете чрез това, че всъщност, когато виждаме инспирациите в чисто състояние, без да бъдат изпълнени от човешката телесност, могат да представят нещо извънредно по-извисено от
жив
отните.
И така вие виждате, ако потърсим къде се намира инспирацията в това, което ни заобикаля, тя ни е дадена във формата на животните. Разнообразността на животинските форми действа върху нас за нашите възприятия в инспирацията.
Можете да разберете чрез това, че всъщност, когато виждаме инспирациите в чисто състояние, без да бъдат изпълнени от човешката телесност, могат да представят нещо извънредно по-извисено от животните.
Те действително го могат. Но инспирациите, съществуващи чисто, в духовния свят могат също да ни се представят под форми подобни на животни.
към текста >>
Но инспирациите, съществуващи чисто, в духовния свят могат също да ни се представят под форми подобни на
жив
отни.
И така вие виждате, ако потърсим къде се намира инспирацията в това, което ни заобикаля, тя ни е дадена във формата на животните. Разнообразността на животинските форми действа върху нас за нашите възприятия в инспирацията. Можете да разберете чрез това, че всъщност, когато виждаме инспирациите в чисто състояние, без да бъдат изпълнени от човешката телесност, могат да представят нещо извънредно по-извисено от животните. Те действително го могат.
Но инспирациите, съществуващи чисто, в духовния свят могат също да ни се представят под форми подобни на животни.
към текста >>
През епохата на древното атавистично ясновидство, хората се опитаха да представят по духовен начин под
жив
отинските форми, инспирациите, които имаха; например, сфинксът извлича своята форма от факта, че в действителност се счита, че имитира нещо, видяно в състояние на инспирация.
През епохата на древното атавистично ясновидство, хората се опитаха да представят по духовен начин под животинските форми, инспирациите, които имаха; например, сфинксът извлича своята форма от факта, че в действителност се счита, че имитира нещо, видяно в състояние на инспирация.
Значи, когато говорим за животински форми в чисто духовен свят, имаме вече работа със същности, които са повече от човешки. През епохата на атавистичното ясновидство, такова, каквото то съществуваше още през четирите първи века от християнската ера, значи, при всички случи, още в епохата на Мистерията на Голгота, не един външен, сух и абстрактен символизъм, а едно наистина вътрешно знание, изразяваха в животински форми, висшите духовни същности, станали достъпни за инспирацията.
към текста >>
Значи, когато говорим за
жив
отински форми в чисто духовен свят, имаме вече работа със същности, които са повече от човешки.
През епохата на древното атавистично ясновидство, хората се опитаха да представят по духовен начин под животинските форми, инспирациите, които имаха; например, сфинксът извлича своята форма от факта, че в действителност се счита, че имитира нещо, видяно в състояние на инспирация.
Значи, когато говорим за животински форми в чисто духовен свят, имаме вече работа със същности, които са повече от човешки.
През епохата на атавистичното ясновидство, такова, каквото то съществуваше още през четирите първи века от християнската ера, значи, при всички случи, още в епохата на Мистерията на Голгота, не един външен, сух и абстрактен символизъм, а едно наистина вътрешно знание, изразяваха в животински форми, висшите духовни същности, станали достъпни за инспирацията.
към текста >>
През епохата на атавистичното ясновидство, такова, каквото то съществуваше още през четирите първи века от християнската ера, значи, при всички случи, още в епохата на Мистерията на Голгота, не един външен, сух и абстрактен символизъм, а едно наистина вътрешно знание, изразяваха в
жив
отински форми, висшите духовни същности, станали достъпни за инспирацията.
През епохата на древното атавистично ясновидство, хората се опитаха да представят по духовен начин под животинските форми, инспирациите, които имаха; например, сфинксът извлича своята форма от факта, че в действителност се счита, че имитира нещо, видяно в състояние на инспирация. Значи, когато говорим за животински форми в чисто духовен свят, имаме вече работа със същности, които са повече от човешки.
През епохата на атавистичното ясновидство, такова, каквото то съществуваше още през четирите първи века от християнската ера, значи, при всички случи, още в епохата на Мистерията на Голгота, не един външен, сух и абстрактен символизъм, а едно наистина вътрешно знание, изразяваха в животински форми, висшите духовни същности, станали достъпни за инспирацията.
към текста >>
Те щяха да използват тогава, също
жив
отински форми, за да изразят даже това, което беше Христос."Ето Божият Агнец", това е точният език за тази епоха, един език, с който ние трябва да свикнем, когато отидем отново до това, което е инспирацията или по-скоро до начина, по който става виждането чрез инспирацията на това, което може да се появи в духовния свят: "Ето Божият Агнец!
Те го бяха видели външно, може би, тогава го бяха видели като човек. За да се види в духовния свят като човек, трябваше те да имат интуиция. Но даже в епохата на Мистерията на Голгота, нямаше хора, които могат да го видят като Аз в света на интуицията; те не бяха способни на това. Но те можеха още да го видят в една атавистична инспирация.
Те щяха да използват тогава, също животински форми, за да изразят даже това, което беше Христос."Ето Божият Агнец", това е точният език за тази епоха, един език, с който ние трябва да свикнем, когато отидем отново до това, което е инспирацията или по-скоро до начина, по който става виждането чрез инспирацията на това, което може да се появи в духовния свят: "Ето Божият Агнец!
". Важно е да се научим отново да познаваме това, което е от характера на имагинацията, на инспирацията, на интуицията и да се научим от този факт да се потапяме отново в начина на говорене, който резонира към нас от древните времена.
към текста >>
12.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Исках да ви покажа, че в някои образи, като този на Христос, пред ставен като Божия Агнец, има инспирирани имагинации, изразен по един точен начин; исках да ви покажа, че в епохата, в която бяха създадени тези образи и още даже в тази, в която се говореше за тях, обхващайки ги изцяло и в която те се проявиха в
жив
ото на човешката душа, имаше едно истинско съзнание за факта, че човекът се издига от опитността на душата, които той прави в обикновеното съзнание до опитности на душата на едно съзнание, което го поставя във връзка с духовния свят.
Вчера опитах да ви покажа, че може да се намери лесен път, за да си представим в своята душа връзките на човека според тялото, душата и духа с цялостността на космоса. Чрез начина, по който стигнах до кулминацията на вчерашната конференция чрез няколко образа, извлечени от имагинацията, исках да привлека вниманието ви върху няколко точки.
Исках да ви покажа, че в някои образи, като този на Христос, пред ставен като Божия Агнец, има инспирирани имагинации, изразен по един точен начин; исках да ви покажа, че в епохата, в която бяха създадени тези образи и още даже в тази, в която се говореше за тях, обхващайки ги изцяло и в която те се проявиха в живото на човешката душа, имаше едно истинско съзнание за факта, че човекът се издига от опитността на душата, които той прави в обикновеното съзнание до опитности на душата на едно съзнание, което го поставя във връзка с духовния свят.
Привлякох вниманието върху факта, че в първите четири века на християнската ера, това, което можем да наречем християнска доктрина, беше още от едно такова естество, което се основаваше навсякъде върху едно такова виждане за духовното, че самите християнски мистерии бяха представени във формата, под която те можеха да бъдат видени от тези, които бяха издигнали живота на своята душа до едно духовно виждане.
към текста >>
Привлякох вниманието върху факта, че в първите четири века на християнската ера, това, което можем да наречем християнска доктрина, беше още от едно такова естество, което се основаваше навсякъде върху едно такова виждане за духовното, че самите християнски мистерии бяха представени във формата, под която те можеха да бъдат видени от тези, които бяха издигнали
жив
ота на своята душа до едно духовно виждане.
Вчера опитах да ви покажа, че може да се намери лесен път, за да си представим в своята душа връзките на човека според тялото, душата и духа с цялостността на космоса. Чрез начина, по който стигнах до кулминацията на вчерашната конференция чрез няколко образа, извлечени от имагинацията, исках да привлека вниманието ви върху няколко точки. Исках да ви покажа, че в някои образи, като този на Христос, пред ставен като Божия Агнец, има инспирирани имагинации, изразен по един точен начин; исках да ви покажа, че в епохата, в която бяха създадени тези образи и още даже в тази, в която се говореше за тях, обхващайки ги изцяло и в която те се проявиха в живото на човешката душа, имаше едно истинско съзнание за факта, че човекът се издига от опитността на душата, които той прави в обикновеното съзнание до опитности на душата на едно съзнание, което го поставя във връзка с духовния свят.
Привлякох вниманието върху факта, че в първите четири века на християнската ера, това, което можем да наречем християнска доктрина, беше още от едно такова естество, което се основаваше навсякъде върху едно такова виждане за духовното, че самите християнски мистерии бяха представени във формата, под която те можеха да бъдат видени от тези, които бяха издигнали живота на своята душа до едно духовно виждане.
към текста >>
Трябва да се види абсолютно ясно, че непосредствено след ІV век, още се зачиташе с определено благоговение, представата за християнското виждане, която продължаваше да
жив
ее в древните времена под формата на инспирирани имагинации.
След ІV век, се изгубва все повече и повече от общото съзнание на хората, способността да се разбира непосредствения израз на духовното. И ние виждаме, че по време на свързването на германо-северния свят и гръко-латинския свят нарастват все повече и повече трудностите, дошли тогава в еволюцията на западна та цивилизация.
Трябва да се види абсолютно ясно, че непосредствено след ІV век, още се зачиташе с определено благоговение, представата за християнското виждане, която продължаваше да живее в древните времена под формата на инспирирани имагинации.
Хората дълбоко почитаха традицията. Хората почитаха образите от този род, дошли от потомството чрез традицията. Единствено, човешкия дух приемаше, прогресирайки малко по малко, форми, водещи го да се така да се каже: разбира се, ние имаме неща, предадени ни от традицията, като например, образа на гълъба за Светия Дух, като образа на Божествения Агнец, за самия Христос. Но как трябва да разбираме това? Как да постигнем разбирането на това?
към текста >>
Но не без трудности се разви това, което бих искал да нарека "втори вид вярване в
жив
ота на човешката душа": вярване в ограниченото, земно знание, от една страна и в познанието за свръхсетивното, постижимо единствено във вярата, от друга страна.
Но не без трудности се разви това, което бих искал да нарека "втори вид вярване в живота на човешката душа": вярване в ограниченото, земно знание, от една страна и в познанието за свръхсетивното, постижимо единствено във вярата, от друга страна.
Разбира се, хората усещаха, макар и малко или много неясно, че не можеха вече да имат, по отношение на свръхсетивните познания, същото поведение, като някога, в миналото. В началото, след ІV век, хората си казваха, в своите усещания: все пак може да се постигне, в определен смисъл, този свръхсетивен свят чрез живота на човешката душа; но не на всеки е дадено да води душевен живот до такива висоти; трябва да се задоволяваме, да допущаме много от нещата, зависещи от тези откровения от миналото време.
към текста >>
В началото, след ІV век, хората си казваха, в своите усещания: все пак може да се постигне, в определен смисъл, този свръхсетивен свят чрез
жив
ота на човешката душа; но не на всеки е дадено да води душевен
жив
от до такива висоти; трябва да се задоволяваме, да допущаме много от нещата, зависещи от тези откровения от миналото време.
Но не без трудности се разви това, което бих искал да нарека "втори вид вярване в живота на човешката душа": вярване в ограниченото, земно знание, от една страна и в познанието за свръхсетивното, постижимо единствено във вярата, от друга страна. Разбира се, хората усещаха, макар и малко или много неясно, че не можеха вече да имат, по отношение на свръхсетивните познания, същото поведение, като някога, в миналото.
В началото, след ІV век, хората си казваха, в своите усещания: все пак може да се постигне, в определен смисъл, този свръхсетивен свят чрез живота на човешката душа; но не на всеки е дадено да води душевен живот до такива висоти; трябва да се задоволяваме, да допущаме много от нещата, зависещи от тези откровения от миналото време.
към текста >>
Така, би се казало: във физическия сетивен свят е противоречиво това, че нещо, което остава, всъщност, същото от гледна точка на външното проявление хлябът и виното, да бъде смятано за тялото и за кръвта на Христос след тайнството на причастието; но когато човек е посветен, би могъл да разбере това, защото човек се намира тогава в своя душевен
жив
от в недрата на духовния свят.
Така, ако някой би му казал, че чрез тайнството на причастието, чрез причестяването, чрез жертвеността на богослужението, хлябът и виното се превръщат в тялото и кръвта на Христос, той би отговорил: аз не разбирам това, но ако бях посветен, бих могъл да го разбера. Ето това щеше да каже един човек от миналите времена. Защото в древните времена, би се мислело това: това, което може да бъде наблюдавано в сетивния свят е илюзорна форма, то не е действителността, действителността се намира отзад, в духовния свят. Колкото и дълго да се намира човек в сетивния свят, в този свят на илюзии, противоречиво е това, че някой може да извършва или да не извършва грях, и че, при все това, всезнаещият Бог, знае дали някой човек ще бъде осъден или щастлив. Но още щом се влезе в духовния свят, това вече не е противоречиво: там човек научава, как е възможно Бог да вижда това предварително.
Така, би се казало: във физическия сетивен свят е противоречиво това, че нещо, което остава, всъщност, същото от гледна точка на външното проявление хлябът и виното, да бъде смятано за тялото и за кръвта на Христос след тайнството на причастието; но когато човек е посветен, би могъл да разбере това, защото човек се намира тогава в своя душевен живот в недрата на духовния свят.
Ето това щеше да каже човек в древните времена.
към текста >>
В конференции като тази, често привличах вниманието ви върху този шотландски монах, Скотус Ериген,
жив
ял през ІХ век в страната на франките, в двореца на Шарл льо Шов и който там беше почитан истински като чудо на мъдростта.
В конференции като тази, често привличах вниманието ви върху този шотландски монах, Скотус Ериген, живял през ІХ век в страната на франките, в двореца на Шарл льо Шов и който там беше почитан истински като чудо на мъдростта.
Шарл льо Шов, при всички случаи, и всички, които бяха на негово мнение, се обръщаха при всички религиозни и даже научни въпроси към Скотус Ериген, когато искаха да вземат решение в някаква област. Но именно в начина, по който Скотус Ериген е поставен с лице към другите монаси на своето време, виждаме, че борбата върлуваше тогава, бих казал, между разума, който се чувствуваше ограничен до единствения свят на сетивата и до няколко заключения по повод на този свят, от една страна и това, което беше предадено от свръхсетивните светове под формата на догми, от друга страна.
към текста >>
И от тези изследвания се родиха действително, в християнския
жив
от на Европа, най-тежките борби.
Накратко, точно в този ІХ век се разпали, най-вече, борбата по повод отношението на човешката душа към свръхсетивния свят и за сериозните духове на епохата, беше изключително трудно да се ориентират. Защото навсякъде в християнските догми имаше елементи, които произлизаха от древните истини на посвещението; но хората бяха безсилни да разберат. Ето с какво разполагаха външно хората в Словото най-напред трябваше още да се разбере Словото според еволюцията на душите в направление на духовния свят то се изследваше с критерии, за които хората имаха съзнание в стадий на развитие, достигнато от човешкия дух на епохата.
И от тези изследвания се родиха действително, в християнския живот на Европа, най-тежките борби.
към текста >>
В древните времена, хората считаха, че да се проникне в
жив
ата област на тези науки, това значеше да се влезе във връзка така както го казах тогава с абсолютно реални същности.
Човекът от тези минали времена имаше също по-малко интелектуални понятия и идеи, отколкото човека от ІХ век. Понятията и идеите не бяха още дошли до тази степен на сухота и абстракция. Това, от което човек извършваше опитност под формата на понятия и идеи имаше още характер на обект, на същност. Подтикнах ви да отбележите, и, малко по малко реалности, като граматика, реторика, диалектика, аритметика, геометрия, музика, астрология бяха станали тотално абстрактни.
В древните времена, хората считаха, че да се проникне в живата област на тези науки, това значеше да се влезе във връзка така както го казах тогава с абсолютно реални същности.
Но още от тази епоха и още по-на пред, до следващите епохи, тази граматика, реторика, диалектика и т.н., бяха станали съвсем слаби и абстрактни, без устойчивост, нито пък нещо друго; те бяха там почти само като дреха, би могло да се каже, по-скоро, по отношение на това, което имаха в древните времена. И тази еволюция продължи. Абстракцията стана малко по малко една абстракция на понятия и конкретно стана малко по малко нещо, което беше само външно в сетивното. И тези две течения, както виждаме през ІХ век и под влиянието на които хората се освободиха от така мъчителната вътрешна борба, тези течения продължиха чак до модерната епоха. Ние ще ги срещаме на едно място повече, на друго по-малко.
към текста >>
Те се отделят в действителност от човешката еволюция по съвсем
жив
начин в противопоставянето между Гьоте и Шилер.
Те се отделят в действителност от човешката еволюция по съвсем жив начин в противопоставянето между Гьоте и Шилер.
Вчера говорих за необходимостта, която Гьоте изпитваше, когато изучаваше ботаниката на Линей, да си представи в душата си растението чрез живи понятия. Живи понятия, понятия, които могат да се трансформират, които, следователно, успяват да стигнат до областта на имагинацията. Но обърнах също внимание върху факта, че Гьоте изпада във временно безсилие, в момента, в който иска да се из дигне от това, което е чисто растително и дарено с живот. И към това, което е животно и дарено с чувствителност. Той стига до имагинацията.
към текста >>
Вчера говорих за необходимостта, която Гьоте изпитваше, когато изучаваше ботаниката на Линей, да си представи в душата си растението чрез
жив
и понятия.
Те се отделят в действителност от човешката еволюция по съвсем жив начин в противопоставянето между Гьоте и Шилер.
Вчера говорих за необходимостта, която Гьоте изпитваше, когато изучаваше ботаниката на Линей, да си представи в душата си растението чрез живи понятия.
Живи понятия, понятия, които могат да се трансформират, които, следователно, успяват да стигнат до областта на имагинацията. Но обърнах също внимание върху факта, че Гьоте изпада във временно безсилие, в момента, в който иска да се из дигне от това, което е чисто растително и дарено с живот. И към това, което е животно и дарено с чувствителност. Той стига до имагинацията. Той вижда външните обекти.
към текста >>
Жив
и понятия, понятия, които могат да се трансформират, които, следователно, успяват да стигнат до областта на имагинацията.
Те се отделят в действителност от човешката еволюция по съвсем жив начин в противопоставянето между Гьоте и Шилер. Вчера говорих за необходимостта, която Гьоте изпитваше, когато изучаваше ботаниката на Линей, да си представи в душата си растението чрез живи понятия.
Живи понятия, понятия, които могат да се трансформират, които, следователно, успяват да стигнат до областта на имагинацията.
Но обърнах също внимание върху факта, че Гьоте изпада във временно безсилие, в момента, в който иска да се из дигне от това, което е чисто растително и дарено с живот. И към това, което е животно и дарено с чувствителност. Той стига до имагинацията. Той вижда външните обекти. За минералите, нямаше подбуди да отива напред, до имагинацията, но за растенията го направи.
към текста >>
Но обърнах също внимание върху факта, че Гьоте изпада във временно безсилие, в момента, в който иска да се из дигне от това, което е чисто растително и дарено с
жив
от.
Те се отделят в действителност от човешката еволюция по съвсем жив начин в противопоставянето между Гьоте и Шилер. Вчера говорих за необходимостта, която Гьоте изпитваше, когато изучаваше ботаниката на Линей, да си представи в душата си растението чрез живи понятия. Живи понятия, понятия, които могат да се трансформират, които, следователно, успяват да стигнат до областта на имагинацията.
Но обърнах също внимание върху факта, че Гьоте изпада във временно безсилие, в момента, в който иска да се из дигне от това, което е чисто растително и дарено с живот.
И към това, което е животно и дарено с чувствителност. Той стига до имагинацията. Той вижда външните обекти. За минералите, нямаше подбуди да отива напред, до имагинацията, но за растенията го направи. Той не отива по-далеч; абстрактните понятия не са негова работа.
към текста >>
И към това, което е
жив
отно и дарено с чувствителност.
Те се отделят в действителност от човешката еволюция по съвсем жив начин в противопоставянето между Гьоте и Шилер. Вчера говорих за необходимостта, която Гьоте изпитваше, когато изучаваше ботаниката на Линей, да си представи в душата си растението чрез живи понятия. Живи понятия, понятия, които могат да се трансформират, които, следователно, успяват да стигнат до областта на имагинацията. Но обърнах също внимание върху факта, че Гьоте изпада във временно безсилие, в момента, в който иска да се из дигне от това, което е чисто растително и дарено с живот.
И към това, което е животно и дарено с чувствителност.
Той стига до имагинацията. Той вижда външните обекти. За минералите, нямаше подбуди да отива напред, до имагинацията, но за растенията го направи. Той не отива по-далеч; абстрактните понятия не са негова работа. Не възприема също в абстрактни понятия и духовната реалност, намираща се над растението.
към текста >>
И когато сме изправени пред Гьоте и Шилер, усещаме, че това именно е противопоставянето между двамата, което, всъщност, никога не бе преодоляно, което беше само уравновесено чрез величието на човешкото качество,
жив
еещо във всеки от тях.
Шилер е философ. Той научава даже от Кант философското разсъждение до степента, в която кантовият начин става непоносим за него и той го изоставя. Но Шилер не избягва във философията абстракцията на понятията, които по пътя на следствието не могат да доведат до същността.
И когато сме изправени пред Гьоте и Шилер, усещаме, че това именно е противопоставянето между двамата, което, всъщност, никога не бе преодоляно, което беше само уравновесено чрез величието на човешкото качество, живеещо във всеки от тях.
към текста >>
И човек може да стане свободен, смята Шилер, само ако гледа природата така, сякаш тя е едно
жив
о същество, така сякаш тя има разум и душа, значи, когато той повдигне природата.
В този труд той си казваше: човекът, от една страна е подчинен на логичната необходимост, тази на разума. Той не е свободен, когато следва необходимостта на разума. В необходимостта на разума, неговата свобода рухва. Но той не е свободен и когато се отдава само на сетивата си, на необходимостта на сетивата; там са инстинктите, подтиците, които го заставят, там, той отново не е свободен. В двете направления, от страна на разума и от страна на природата, човекът става, в действителност, роб, едно несвободно същество.
И човек може да стане свободен, смята Шилер, само ако гледа природата така, сякаш тя е едно живо същество, така сякаш тя има разум и душа, значи, когато той повдигне природата.
Но той трябва тогава също да сниши необходимостта на разума до природата. По един определен начин, човекът трябва да гледа на самата природа така, сякаш тя има разум. Тогава от разума изчезва строгата му необходимост, твърдата логика. От една страна, когато човек се изразява в образи, той създава форми, вместо да анализира и да синтезира логически; и докато създава форми, човек повдига в природата нейната чисто сетивна необходимост. Но той може да изрази всичко това, казва Шилер, само в артистичното творчество и естетична та радост.
към текста >>
Само когато човек създава красота, или се радва на красотата,
жив
ее в свобода.
Ако човек е с лице само към природата, по един или друг начин е подчинен на инстинктите, на подтиците на природната необходимост. Ако човек е в активността на духа си, трябва да следва логическата необходимост, ако не иска да стане неверен на човешкото. Когато ги обедини двете, необходимостта на разума се снишава и изоставя нещо от своята необходимост на сетивния свят; сетивното изоставя нещо от своята инстинктивна природа. Ние представяме човека, например, в скулптурите, така,сякаш самият дух вече се съдържаше в сетивното. Ние сваляме духа в областта на сетивата, докато издигаме областта на сетивата до духа, и така се ражда творческата активност, красотата.
Само когато човек създава красота, или се радва на красотата, живее в свобода.
към текста >>
И той намира като единствена възможността да се реализира човешката свобода в
жив
ота в недрата на проявлението на красотата.
Помислете как, съставяйки своите "Естетически бележки" Шилер се е стремял с цялата вътрешна сила на своята душа да намери нещо за човека, например, кога този човек може да бъде свободен.
И той намира като единствена възможността да се реализира човешката свобода в живота в недрата на проявлението на красотата.
Човекът трябва да отбягва грубата действителност казва вече Шилер, дори и да не се изразява така ясно ако иска да стане свободен, значи, да завоюва едно съществуване, достойно за човешкото същество. Само външно, всъщност, може да се постигне свободата.
към текста >>
Така че, може да се каже, че Шилер
жив
ееше в една абстрактна духовност, но в него
жив
ееше в същото време импулсът да даде на човека неговото достойнство.
Ницше, който беше още импрегниран от всички тези неща, но не можеше, при това, да постигне едно истинско виждане на нещата, състави, знаем, своята първа книга "Раждането на трагедията, изхождайки от духа на музиката": тук той искаше да покаже, че гърците са измислили изкуството, за да имат средство да се издигнат в свободни хора, пазейки своето човешко достойнство над действителността на външните сетива, в които не можеш никога да постигнеш своето човешко достойнство, според него, те биха се поместили над реалността на нещата, за да завоюват във вътрешността, в артистичната външност, възможността за свободата. Това е интерпретацията, която Ницше даде на елинизма. В това отношение, Ницше само изразяваше по радикален начин това, което се намира вече в "Бележки върху естетическото възпитание на човека" на Шилер.
Така че, може да се каже, че Шилер живееше в една абстрактна духовност, но в него живееше в същото време импулсът да даде на човека неговото достойнство.
Погледнете грандиозния, величествения, удивителния характер на тези естетически бележки. От гледна точка на поезията и на човешката сила, на душата, това е най-доброто от всички други трудове на Шилер. Те са, в действителност, най-великото от произведенията на Шилер, ако разгледаме цялостността на неговото творчество. Но Шилер се бори тук, изхождайки от своята абстрактна гледна точка, която го беше повела към интелектуализма, в посока на западния духовен живот. Да премине от тази гледна точка, която беше негова, към истинската реалност, беше вън от неговата достъпност.
към текста >>
Но Шилер се бори тук, изхождайки от своята абстрактна гледна точка, която го беше повела към интелектуализма, в посока на западния духовен
жив
от.
В това отношение, Ницше само изразяваше по радикален начин това, което се намира вече в "Бележки върху естетическото възпитание на човека" на Шилер. Така че, може да се каже, че Шилер живееше в една абстрактна духовност, но в него живееше в същото време импулсът да даде на човека неговото достойнство. Погледнете грандиозния, величествения, удивителния характер на тези естетически бележки. От гледна точка на поезията и на човешката сила, на душата, това е най-доброто от всички други трудове на Шилер. Те са, в действителност, най-великото от произведенията на Шилер, ако разгледаме цялостността на неговото творчество.
Но Шилер се бори тук, изхождайки от своята абстрактна гледна точка, която го беше повела към интелектуализма, в посока на западния духовен живот.
Да премине от тази гледна точка, която беше негова, към истинската реалност, беше вън от неговата достъпност. Той не можеше да достигне друго, освен чистата външност на красотата.
към текста >>
Но начинът, по който човешкото същество завоюва своето човешко достойнство, за което е нужно духовните същности да сътрудничат, за да дадат на човешкото същество неговото човешко достойнство по такъв начин, че то да се пробуди за духовния свят, да проникне и да
жив
ее в духовния свят, беше за него също проблем.
Когато тези "Бележки върху естетическото възпитание на човека" попаднаха в ръцете на Гьоте, той беше малко объркан. Абстрактният ход на човешкия разум не му беше свойствен.
Но начинът, по който човешкото същество завоюва своето човешко достойнство, за което е нужно духовните същности да сътрудничат, за да дадат на човешкото същество неговото човешко достойнство по такъв начин, че то да се пробуди за духовния свят, да проникне и да живее в духовния свят, беше за него също проблем.
Шилер не можеше да излезе от понятието, за да отиде към действителността. Що се отнася до Гьоте, той искаше да изрази също, по свой начин, това, което Шилер беше изразил в "Естетични бележки".
към текста >>
Нужно ни е, всъщност, да виждаме във всички персонажи душевните сили, които работят заедно, за да дадат на човешкото същество неговото достойнство на свободен човек, неговото достойнство но човек,
жив
еещ в свободата.
Той го изрази по свой начин, под формата на образи, в "Приказка за Зелената змия и Красивата лилия".
Нужно ни е, всъщност, да виждаме във всички персонажи душевните сили, които работят заедно, за да дадат на човешкото същество неговото достойнство на свободен човек, неговото достойнство но човек, живеещ в свободата.
Но Гьоте не можа да намери пътя, водещ от това, което той можеше само да изрази в имагинации, до висотата на духовната реалност. Ето защо Гьоте се спира, стигайки до приказката, до образа, до един вид висш символизъм един символизъм, който е, разбира се, изключително жив, но който, въпреки всичко, е само един вид символизъм. Шилер изкова абстрактни понятия, не можа да намери достъп до една реалност, спря, стигайки до външното. Гьоте, искайки да разбере човека в неговата свобода, създаде многобройни образи, които говореха на погледа, бяха видими чрез сетивата, но които не даваха достъп до реалността. Той остана свързан с описанието на сетивното.
към текста >>
Ето защо Гьоте се спира, стигайки до приказката, до образа, до един вид висш символизъм един символизъм, който е, разбира се, изключително
жив
, но който, въпреки всичко, е само един вид символизъм.
Той го изрази по свой начин, под формата на образи, в "Приказка за Зелената змия и Красивата лилия". Нужно ни е, всъщност, да виждаме във всички персонажи душевните сили, които работят заедно, за да дадат на човешкото същество неговото достойнство на свободен човек, неговото достойнство но човек, живеещ в свободата. Но Гьоте не можа да намери пътя, водещ от това, което той можеше само да изрази в имагинации, до висотата на духовната реалност.
Ето защо Гьоте се спира, стигайки до приказката, до образа, до един вид висш символизъм един символизъм, който е, разбира се, изключително жив, но който, въпреки всичко, е само един вид символизъм.
Шилер изкова абстрактни понятия, не можа да намери достъп до една реалност, спря, стигайки до външното. Гьоте, искайки да разбере човека в неговата свобода, създаде многобройни образи, които говореха на погледа, бяха видими чрез сетивата, но които не даваха достъп до реалността. Той остана свързан с описанието на сетивното. Поглед до каква степен е удивително това описание на сетивното в "Приказката за Зелената змия и Красивата лилия",но всъщност, освобождаването на принца, засегнат от парализа, не говори на погледа, то е изразително само по символичен начин. Тези две противоположни течения, които ви характеризирах, никое от които, всъщност не постигна влизането в духовния свят, се изразяват тук, в тези две личности.
към текста >>
Не и дава един истински, силен
жив
от; той я улавя под една такава форма, каквато има съществуване на растението.
Размислете върху този факт: там, където "Приказка за Зелената змия и Красивата лилия" напомня растителния елемент, това, което се постига чрез имагинации, като тези, които Гьоте бе развил при контакта с растителния свят, там, Приказката има една изключителна красота. Опитайте да се оставите да действа върху вас всичко, което в тази Приказка, пази стила на растителната имагинация, там, всичко е така прекрасно. Основно, всичко, което се намира там, от друга страна, има постоянната тенденция да стане растение. Женският персонаж, който, внася изключително много, той нарича Лилия.
Не и дава един истински, силен живот; той я улавя под една такава форма, каквато има съществуване на растението.
Ако наблюдавате всички персонажи, появяващи се в Приказката, те водят основно, всъщност, едно съществуване на растение; но там, където трябва да бъдат отведени на една висша степен, този висш елемент има само символичен характер, и там, в тази висоти, те водят, всъщност, едно чисто външно съществуване.
към текста >>
Защото би трябвало нещо друго да влезе тогава чрез инспирацията в Златния цар, Сребърния цар, Бронзовия цар, за да бъдат смятани, че
жив
еят действително в духовния свят.
Царете, фигуриращи тук, също не са действително истински. Те също постигат само едно съществуване на растения, те казват само, че имат едно друго съществуване.
Защото би трябвало нещо друго да влезе тогава чрез инспирацията в Златния цар, Сребърния цар, Бронзовия цар, за да бъдат смятани, че живеят действително в духовния свят.
към текста >>
Следователно, би се казало, че Гьоте представя един
жив
от в познание чрез откровението, в свръхсетивното познание, което той овладява само до определена степен.
Следователно, би се казало, че Гьоте представя един живот в познание чрез откровението, в свръхсетивното познание, което той овладява само до определена степен.
Шилер представя едно знание чрез разума, другият начин, който беше изработила схоластиката, но което той не може да понесе, защото иска да го отведе до превръщането му в реалност, докато самото то стига само до реалността на външността в красотата.
към текста >>
Ето защо Гьоте представя душевния елемент така, сякаш той беше растителен и Шилер представя свободния човек така, сякаш този свободен човек абсолютно не можеше да
жив
ее по друг начин, освен естетичния.
Може да се каже, че безкрайната вътрешна истина в тези две личности, им дава една такава автентичност, че никой от двамата не каза, че не може повече.
Ето защо Гьоте представя душевния елемент така, сякаш той беше растителен и Шилер представя свободния човек така, сякаш този свободен човек абсолютно не можеше да живее по друг начин, освен естетичния.
Естетичното общество, ето какво представя Шилер на края, в своите "Естетични бележки" като "социално изискване", така да се каже: станете такива, че обществото да се представи под една красива форма, казва Шилер, ако искате да стане свободен човекът.
към текста >>
В отношението между Гьоте и Шилер, се вижда, че тези течения продължават да
жив
еят до сега.
В отношението между Гьоте и Шилер, се вижда, че тези течения продължават да живеят до сега.
Това, от което те имаха нужда, при Гьоте, беше това да се издигне от имагинацията до инспирацията, при Шилер да оживи абстрактните понятия чрез имагинативния свят. Само тогава те биха могли напълно да се срещнат.
към текста >>
Това, от което те имаха нужда, при Гьоте, беше това да се издигне от имагинацията до инспирацията, при Шилер да о
жив
и абстрактните понятия чрез имагинативния свят.
В отношението между Гьоте и Шилер, се вижда, че тези течения продължават да живеят до сега.
Това, от което те имаха нужда, при Гьоте, беше това да се издигне от имагинацията до инспирацията, при Шилер да оживи абстрактните понятия чрез имагинативния свят.
Само тогава те биха могли напълно да се срещнат.
към текста >>
13.
4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Ще хвърлим ретроспективен поглед върху тези атавистични принципи на посвещение от миналото; Ще видим тогава как тези хора, които
жив
ееха още с тези принципи на посвещение бяха приближили, при посвещение, християнството и бяха формирали, изхождайки от своите виждания това, което после е станало догматично съдържание: като такова, най-вече след VІІІ и ІХ век, това съдържание не може да бъде повече ясно разбрано.
Ще хвърлим отново един ретроспективен поглед върху еволюцията, за която вчера отбелязах, че беше парализирана, от прогресиращата интелектуализация на човешката култура.
Ще хвърлим ретроспективен поглед върху тези атавистични принципи на посвещение от миналото; Ще видим тогава как тези хора, които живееха още с тези принципи на посвещение бяха приближили, при посвещение, християнството и бяха формирали, изхождайки от своите виждания това, което после е станало догматично съдържание: като такова, най-вече след VІІІ и ІХ век, това съдържание не може да бъде повече ясно разбрано.
към текста >>
Основно, в тези минали епохи по земята бродеха хора, които не
жив
ее ха в пълно съзнание за своя Аз.
Разбира се, човешкото същество имаше през всички времена предразположението да има в себе си този принцип на Аза. То беше, всъщност, създадено за да формира своето външно и вътрешно същество, изхождайки от този принцип на Аза. Но човекът бавно и прогресивно постигна чувството и най-вече съзнанието, за това, което е същността на Аза и силата на Аза в него. Така че, може да се каже това: разбира се, даже в епохите преди Мистерията на Голгота, човешката същност беше съставена от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, но съзнателната част на човека нямаше в себе си тази същност на Аза. Същността на Аза беше малко или много несъзнателна.
Основно, в тези минали епохи по земята бродеха хора, които не живее ха в пълно съзнание за своя Аз.
Но в действителност е възможно, Азът да упражнява напълно своето действие в недрата на човешката същност само ако човекът вече не е в цялостта, не е вече, бих предпочел да кажа, в пълния разцвет на своето физическо тяло. Хората, които бяха още несъзнателни за своя Аз, живя ха в един по-голям разцвет на своето физическо тяло отколкото тези, които влязоха в пълно съзнание за Аза. И това преминаване към пълното съзнание за Аза, всъщност не се получи по един така бърз начин, то се получи по време на предшестващите и следващите векове на Мистерията на Голгота, но е ясно разкри то за историческото изучаване, което практикува духовната наука.
към текста >>
Хората, които бяха още несъзнателни за своя Аз,
жив
я ха в един по-голям разцвет на своето физическо тяло отколкото тези, които влязоха в пълно съзнание за Аза.
Но човекът бавно и прогресивно постигна чувството и най-вече съзнанието, за това, което е същността на Аза и силата на Аза в него. Така че, може да се каже това: разбира се, даже в епохите преди Мистерията на Голгота, човешката същност беше съставена от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, но съзнателната част на човека нямаше в себе си тази същност на Аза. Същността на Аза беше малко или много несъзнателна. Основно, в тези минали епохи по земята бродеха хора, които не живее ха в пълно съзнание за своя Аз. Но в действителност е възможно, Азът да упражнява напълно своето действие в недрата на човешката същност само ако човекът вече не е в цялостта, не е вече, бих предпочел да кажа, в пълния разцвет на своето физическо тяло.
Хората, които бяха още несъзнателни за своя Аз, живя ха в един по-голям разцвет на своето физическо тяло отколкото тези, които влязоха в пълно съзнание за Аза.
И това преминаване към пълното съзнание за Аза, всъщност не се получи по един така бърз начин, то се получи по време на предшестващите и следващите векове на Мистерията на Голгота, но е ясно разкри то за историческото изучаване, което практикува духовната наука.
към текста >>
Така че, може да се каже това: ние вече
жив
еем, в недрата на цивилизования свят, в един период от еволюцията на човечеството, в който тялото започва да се освобождава.
Трябва добре да разберем,че еволюцията на човека е такава, че неговата природа се е трансформирала по време на земната еволюция. Някогашните тела бяха различни от днешните. Някогашните тела бяха такива, каквито, разбира се, човекът в тях не беше свободен, а се движеше в своето тяло в недрата на една автономна природа в пълния си разцвет, разгръщайки се чрез своята собствена физическа, етерна, астрална активност.
Така че, може да се каже това: ние вече живеем, в недрата на цивилизования свят, в един период от еволюцията на човечеството, в който тялото започва да се освобождава.
И именно чрез това освобождаващо се тяло, което е основата на интелектуалните идеи, т.е. абстрактните, постигаме нашата свобода. Човекът постигна чрез това освобождаващо се тяло всичко, от което днес научният работник на интелектуалната тенденция е така горд.
към текста >>
Ако размислим върху това, ние сме задължени да си кажем: преди Мистерията на Голгота, значи не
жив
ееше още в хората на Земята пълното съзнание за Аза.
Ако размислим върху това, ние сме задължени да си кажем: преди Мистерията на Голгота, значи не живееше още в хората на Земята пълното съзнание за Аза.
Но имаше хора, които още от тази епоха развиваха прогресивно това пълно съзнание за Аза, като го развиваха чрез култа на Мистериите. Това бяха именно посветените. Всъщност, ние вече изразихме много неща върху това, което се случваше на местата на някогашните Мистерии на тези, които минаваха през опитността на посвещението и се издигаха до този Аз, на пълно съзнателен за самия себе си, докато общо съдбата на обикновения човек беше да няма още един, един напълно съзнателен за самия себе си Аз. Само че, посветеният от миналото можеше да се издигне до този напълно съзнателен за самия себе си Аз само, чрез факта, че чрез свещения култ към Мистериите, влизаше в него нещо, усетено във всички древни култури и цивилизации, като вечния Отец на космоса. И когато мистикът от древните Мистерии, посветеният дойдеше до определена степен на своето посвещение, имаше тази опитност, която го подбуждаше да си каже: Отец живее в мен.
към текста >>
И когато мистикът от древните Мистерии, посветеният дойдеше до определена степен на своето посвещение, имаше тази опитност, която го подбуждаше да си каже: Отец
жив
ее в мен.
Ако размислим върху това, ние сме задължени да си кажем: преди Мистерията на Голгота, значи не живееше още в хората на Земята пълното съзнание за Аза. Но имаше хора, които още от тази епоха развиваха прогресивно това пълно съзнание за Аза, като го развиваха чрез култа на Мистериите. Това бяха именно посветените. Всъщност, ние вече изразихме много неща върху това, което се случваше на местата на някогашните Мистерии на тези, които минаваха през опитността на посвещението и се издигаха до този Аз, на пълно съзнателен за самия себе си, докато общо съдбата на обикновения човек беше да няма още един, един напълно съзнателен за самия себе си Аз. Само че, посветеният от миналото можеше да се издигне до този напълно съзнателен за самия себе си Аз само, чрез факта, че чрез свещения култ към Мистериите, влизаше в него нещо, усетено във всички древни култури и цивилизации, като вечния Отец на космоса.
И когато мистикът от древните Мистерии, посветеният дойдеше до определена степен на своето посвещение, имаше тази опитност, която го подбуждаше да си каже: Отец живее в мен.
към текста >>
Отец само дава на обикновения човек духа на диханието; той му вдъхва диханието и това е
жив
ата душа.
Ако си представим един посветен, роден в недрата на някогашната еврейска култура, би трябвало да кажем това: този посветен характеризираше това, което посвещението беше произвело в него, по следния на чин. Той казваше това за човечеството в неговата цялост е характерно това, че, разбира се, Отец го поддържа и го носи, но Отец не влиза в съзнанието и не разпалва съзнанието, за да отива то към Аза.
Отец само дава на обикновения човек духа на диханието; той му вдъхва диханието и това е живата душа.
Но по светеният усещаше, че към това, което беше вдъхнато под формата на жива душа, се прибавяше една особена духовна реалност, живият принцип на космическия Отец, който влизаше в човека. И после, когато този божествен принцип на Отца беше влязъл в този някогашен посветен в недрата на еврейския свят и за който човек беше вече съзнателен, този човек изразяваше с пълно право това, което значеше за него "Азът": аз съм "Аз Съм". И този човек, който бродеше между народите от миналото и който, от факта, че божественият принцип на Отца беше избрал да остане в него, беше правоспособен да изразява Аза, бил, в действителност, по време на цялата Античност, неизразимото име на божествеността, на божествеността на Отца, самият този човек беше считан за представител на Отца на Земята. Тези посветени бяха наричани Отците движещи се между народите. Наричаха ги Отци, защото бяха представители на божествения принцип на Отца между другите хора.
към текста >>
Но по светеният усещаше, че към това, което беше вдъхнато под формата на
жив
а душа, се прибавяше една особена духовна реалност,
жив
ият принцип на космическия Отец, който влизаше в човека.
Ако си представим един посветен, роден в недрата на някогашната еврейска култура, би трябвало да кажем това: този посветен характеризираше това, което посвещението беше произвело в него, по следния на чин. Той казваше това за човечеството в неговата цялост е характерно това, че, разбира се, Отец го поддържа и го носи, но Отец не влиза в съзнанието и не разпалва съзнанието, за да отива то към Аза. Отец само дава на обикновения човек духа на диханието; той му вдъхва диханието и това е живата душа.
Но по светеният усещаше, че към това, което беше вдъхнато под формата на жива душа, се прибавяше една особена духовна реалност, живият принцип на космическия Отец, който влизаше в човека.
И после, когато този божествен принцип на Отца беше влязъл в този някогашен посветен в недрата на еврейския свят и за който човек беше вече съзнателен, този човек изразяваше с пълно право това, което значеше за него "Азът": аз съм "Аз Съм". И този човек, който бродеше между народите от миналото и който, от факта, че божественият принцип на Отца беше избрал да остане в него, беше правоспособен да изразява Аза, бил, в действителност, по време на цялата Античност, неизразимото име на божествеността, на божествеността на Отца, самият този човек беше считан за представител на Отца на Земята. Тези посветени бяха наричани Отците движещи се между народите. Наричаха ги Отци, защото бяха представители на божествения принцип на Отца между другите хора. За тях се казваше, че в Мистериите се смятаха, освен това за място, където се разгръщаше.
към текста >>
Казах ви: растенията унищожа ват в себе си физическата природа, променят я би могло да се каже;
жив
отното променя физическата и етерната природа, а човекът променя физическата, етерната и астралната природа.
Припомнете си, обаче, как описах човешкото същество тези последни дни.
Казах ви: растенията унищожа ват в себе си физическата природа, променят я би могло да се каже; животното променя физическата и етерната природа, а човекът променя физическата, етерната и астралната природа.
През епохата от еволюцията на човечеството, предшестваща Мистерията на Голгота, той не ги променяше напълно; но тогава в степента, в която неговият Аз влезе действително в неговата същност, той ги промени изцяло. Но посветеният от древните Мистерии тотално се освобождаваше от физическото тяло, от астралното, в степента, в която оставяше божествения принцип на Отца да се излива в него и, в тази епоха вече, ставаше Аз.
към текста >>
Така че, следователно, в Христос Исус
жив
ееше именно висшият принцип на Христос, който е в същото отношение с Аза, в какъвто е, обикновено, Азът на човекът с астралното тяло.
В момента в който Христос влезе в Исус от Назарет, унищожи чрез това влизане този път не само физическото тяло, не само етерното тяло и астралното тяло, но в същото време и Аза, в степента, в която беше раз вит в тази епоха, в Исус от Назарет.
Така че, следователно, в Христос Исус живееше именно висшият принцип на Христос, който е в същото отношение с Аза, в какъвто е, обикновено, Азът на човекът с астралното тяло.
към текста >>
Те видяха, че в човешкото физическо тяло може да се от крие минералното царство, в човешкото етерно тяло растителното царство, в човешкото астрално тяло
жив
отинското царство и накрая, човека, собствено казано.
Това е нещо, което беше още един съвсем точен начин да се видят някогашните посветени, или които бяха развити висши способности на ясновидство. Когато тези някогашни посветени гледаха човека такъв, какъвто беше в тяхната епоха, намираха, че той съединява в себе си всички сили на всички други същества на природата, че ги обобщаваше, така да се каже.
Те видяха, че в човешкото физическо тяло може да се от крие минералното царство, в човешкото етерно тяло растителното царство, в човешкото астрално тяло животинското царство и накрая, човека, собствено казано.
Когато тези посветени, които в тези древни времена бяха водени към ясновидство, тези отци на народите в степента,в която някои оставаха имаха познание за това Христово събитие, за събитието на Голгота, което се подготвяше, те можаха да видят в Христос една същност, в която имаше нещо повече, в която не само земните същества се издигаха до човека, а човекът на свой ред, се издигаше до божествено-духовното съществувание.
към текста >>
Щом е представено в човека, под формата на човешко изражение нещо, за което ние съзнаваме, че това
жив
ее във външното физическо тяло на човека, разбираме, че тези посветени виждаха в Христос-Исус не що повече от човек,че виждаха да броди по земята нещо, което се издигаше над човечеството, над човешката природа.
Щом е представено в човека, под формата на човешко изражение нещо, за което ние съзнаваме, че това живее във външното физическо тяло на човека, разбираме, че тези посветени виждаха в Христос-Исус не що повече от човек,че виждаха да броди по земята нещо, което се издигаше над човечеството, над човешката природа.
Тези посветени видяха именно Христос-Исус в един специален блясък,не само с човешкия ален цвят, а с един много специален лъчист блясък.
към текста >>
Този блясък с много специално лъчене, някогашните посветени можеха разбира се, да го долавят върху своите съвременници: това беше силата на принципа на Отца, която
жив
ееше в посветените.
Този блясък с много специално лъчене, някогашните посветени можеха разбира се, да го долавят върху своите съвременници: това беше силата на принципа на Отца, която живееше в посветените.
Но сега те долавяха не само този божествен принцип на Отца, който живееше в древните посветени, сега те долавяха нещо, което лъчеше от Христос-Исус по един специален начин, всъщност, в него не беше унищожено само физическото, етерното, астралното тяло, а също и Аза, в степента в която, в тази епоха, той можеше да присъства в един човек.
към текста >>
Но сега те долавяха не само този божествен принцип на Отца, който
жив
ееше в древните посветени, сега те долавяха нещо, което лъчеше от Христос-Исус по един специален начин, всъщност, в него не беше унищожено само физическото, етерното, астралното тяло, а също и Аза, в степента в която, в тази епоха, той можеше да присъства в един човек.
Този блясък с много специално лъчене, някогашните посветени можеха разбира се, да го долавят върху своите съвременници: това беше силата на принципа на Отца, която живееше в посветените.
Но сега те долавяха не само този божествен принцип на Отца, който живееше в древните посветени, сега те долавяха нещо, което лъчеше от Христос-Исус по един специален начин, всъщност, в него не беше унищожено само физическото, етерното, астралното тяло, а също и Аза, в степента в която, в тази епоха, той можеше да присъства в един човек.
към текста >>
Тези древни посветени знаеха, че тъй като в Христос-Исус не
жив
ееше само принципът на Отца, но и принципът на Сина, Христос-Исус представляваше нещо уникално в земната еволюция: уникално в смисъл, че не би могло да се получи като последствие нещо такова като Мистерията на Голгота; да се получи така, че принципът на Сина да влезе и за
жив
ее в един човек, както това стана в Исус от Назарет.
От там се роди тогава разбирането на факта, че сега, с Мистерията на Голгота, трябваше да се случи нещо, което се беше случило преди основно само в недрата на самите Мистерии. В големия свят, в макрокосмоса беше проектирано нещо, което беше се случило само в недрата на макрокосмоса, в недрата на малкия свят. Всъщност, в недрата на последните места на Мистериите от Древността, бе известена в най-чиста, най-ясна форма Мистерията на Христос и точно това известяване на Мистерията на Христос се изгуби за модерното гражданство по време на първите четири века от модерната еволюция.
Тези древни посветени знаеха, че тъй като в Христос-Исус не живееше само принципът на Отца, но и принципът на Сина, Христос-Исус представляваше нещо уникално в земната еволюция: уникално в смисъл, че не би могло да се получи като последствие нещо такова като Мистерията на Голгота; да се получи така, че принципът на Сина да влезе и заживее в един човек, както това стана в Исус от Назарет.
към текста >>
И тези някогашни посветени знаеха, че тези, които се наричат християни, в точния смисъл на думата, които са постигнали вътрешно изпълване с принципа на Христос, можеха тогава да гледат долу своето тяло, което им е отнето от смъртта и да кажат: благодарение на това, че Христос избра да
жив
ее в нас, докато ние бяхме деца на Земята, бяхме излекували това физическо тяло до степента, в която то може да бъде погребано в Земята без да образува за самата Земя принцип за разрушаване.
И тези посветени знаеха, че Христос е влязъл в човечеството като лечител: той е великият лечител, този, който попречва на излагането на човешкото тяло на вредите от факта, че влизането на Аза в него го прави крехък. Защото какво би се получило, ако Христос не беше се явил като лечител? Ако Христос не беше се явил като лечител, когато умират хората, когато се освобождават от телата си, на път да се разрушат, от факта, че се освобождават от това тяло на път да се разруши, процесите на разрушаване биха избликнали отново върху душевния елемент, който те освобождават след смъртта. Мъртвите биха били обезпокоява ни, измъчвани от това, което представляваше в земното съществувание физическото тяло на път да се разруши. Тези души, които са минали през смъртта биха били задължени да виждат, че самата Земя претърпява щети от факта, че трябва да приеме в себе си едно тяло на път да се разруши.
И тези някогашни посветени знаеха, че тези, които се наричат християни, в точния смисъл на думата, които са постигнали вътрешно изпълване с принципа на Христос, можеха тогава да гледат долу своето тяло, което им е отнето от смъртта и да кажат: благодарение на това, че Христос избра да живее в нас, докато ние бяхме деца на Земята, бяхме излекували това физическо тяло до степента, в която то може да бъде погребано в Земята без да образува за самата Земя принцип за разрушаване.
Трябваше Земята да бъде лекувана от това, което човек трябваше да има, за да стане един Аз. Защото, за да можеше да стане Аз, на него му трябваше да има едно тяло на път да се разруши; но ако това тяло в разрушение беше продължило да съществува, Земята би претърпяла щети. И когато душите бяха гледали надолу своите физически тела, които Земята би прие ла в себе си, те биха били измъчвани след смъртта под влияние на чувството, че самата Земя би претърпя ла вреди от факта, на това физическо тяло на път да се разруши.
към текста >>
Но избирайки да остане да
жив
ее в Исус от Назарет, Христос излекува това физическо тяло, така че то не е вредно за земното съществуване,така, че ние можем да снишим с пълно спокойствие погледа си върху земното съществуване, знаейки, че след Мистерията на Голгота никакво лошо семе не пада в това земно съществуване, чрез тялото, от което човек има нужда, за да се ползва от своя Аз.
Ето какво е внесено чрез Мистерията на Голгота: човешките души можеха занапред да си казват, след като са преминали вратата на смъртта: да, ние го носехме на Земята, това физическо тяло на път да се разруши; на него ние дължим възможността да развием един по-свободен Аз в човешката същност.
Но избирайки да остане да живее в Исус от Назарет, Христос излекува това физическо тяло, така че то не е вредно за земното съществуване,така, че ние можем да снишим с пълно спокойствие погледа си върху земното съществуване, знаейки, че след Мистерията на Голгота никакво лошо семе не пада в това земно съществуване, чрез тялото, от което човек има нужда, за да се ползва от своя Аз.
И така, Христос минава през Мистерия та на Голгота, за да спаси и освети физическото тяло за земното съществуване.
към текста >>
Тези, които имат достатъчна устременост за да направят така, че Христос да избере да за
жив
ее в тях, постигат, от този факт, спасяването на своите тела за земната еволюция.
Ако човек беше останал там така, обаче,какво би станало тогава в хода на човешката еволюция? Ако човек би останал там така, той би могъл да каже това: в древни времена, Бог Отец е влязъл в хората, за да могат те да постигнат Аза в качеството си на душа и като посветени, те могат да известяват на другите хора истинската същност на човека, същността на Аза. После Синът, Христос влезе в същността на човека.
Тези, които имат достатъчна устременост за да направят така, че Христос да избере да заживее в тях, постигат, от този факт, спасяването на своите тела за земната еволюция.
Така както, чрез древния принцип на Отца, който избра да обитава в еволюцията на човечеството, душевния елемент на хората беше спасен чрез Мистериите, така и телесния елемент на хората ще бъде спасен от Лечителя, от Спасителя, от Христос, минал през Мистерията на Голгота.
към текста >>
Посветените ставаха свободни хора в древни те времена другите бяха несвободни, защото Отец
жив
ееше в тях, но те не го осъзнаваха.
Но ако човек е останал единствено там, тези, които искат да бъдат сигурни, че тялото ще бъде спасено, трябва да носят Христос в себе си: той ще бъде същността, действаща в тях, същността действаща в тях също,от гледна точка и на тялото. И от този факт, хората не биха могли, отново да станат свободни същества. Ако се останеше в това положение, хората биха се развили, в тази епоха, когато през ХІV век биха могли да постигнат в себе си Христос, за да успокояват душите си след смъртта, за да могат тези души да успокояват погледите си към Земята, така, както сега ви го описах; но хората не биха могли да станат свободни. Когато биха искали да станат добри, те биха били задължени да оставят Христос да действа в тях по същия начин както в Древността Отец действаше в хората, които не бяха посветени. В онези времена, хората са ставали свободни от факта, че Азът се разви в тях.
Посветените ставаха свободни хора в древни те времена другите бяха несвободни, защото Отец живееше в тях, но те не го осъзнаваха.
Ако християни те, обаче, бяха същности, съзнателни за Христос в себе си, те би трябвало, всеки път когато биха искали да бъдат добри да изтриват своето съзнание за Аза, за да пробудят в себе си Христос в същото време, в което изтриват това съзнание за Аза. Те самите не биха могли да бъдат добри, само Христос в тях би могъл да бъде добър. Хората би трябвало да вървят тук по земята, Христос би бил принуден да избере да обитава в тях и тъй като Христос би си служил с телата на хората, лекуването на тези човешки тела, би се осъществило. Но добрите дела, които биха извършили хората, биха били Христови дела, а не човешки дела.
към текста >>
Той веднъж беше направил това в Исус, в който
жив
ееше, начиная от Кръщението, съзнанието за Сина, на мястото на съзнанието за Аза.
Не това беше задачата, мисията на божия Син, свързал се с еволюцията на Земята чрез Мистерията на Голгота. Той искаше да обитава в човечеството, но не искаше да смущава съзнанието за Аза, което се издигаше на небосвода на човечеството.
Той веднъж беше направил това в Исус, в който живееше, начиная от Кръщението, съзнанието за Сина, на мястото на съзнанието за Аза.
Но това не трябваше да се случва с хората от бъдещите времена, Азът трябваше да може да се издига по един напълно съзнателен начин и Христос да обитава, въпреки това, в тези хора.
към текста >>
Така че, човек трябва да си каже, щом се представя в своята истинска природа в пълния смисъл на думата: когато отправям погледа си назад, към това, което знаеха посветените от миналото, виждам, че
жив
ее в мен принципът на Отца, който изпълва Космоса, който се из явяваше в тези посветени от миналото и развиваше в тях Аза.
Така, Светият Дух е в действителност това, което трябваше да бъде изпратено чрез Христос, за да може човекът да запази своето съзнание за аза и Христос да може да избере да обитава в човека, без той да има съзнание за това.
Така че, човек трябва да си каже, щом се представя в своята истинска природа в пълния смисъл на думата: когато отправям погледа си назад, към това, което знаеха посветените от миналото, виждам, че живее в мен принципът на Отца, който изпълва Космоса, който се из явяваше в тези посветени от миналото и развиваше в тях Аза.
Това е принципът,който живееше в нас преди да слезем във физическия свят. От факта, че този принцип на Отца имаше своята обител в тях, посветените от миналото си спомняха съвсем ясно за начина по който живееха преди да слязат във физическия свят. Тогава те търсеха божественото в това, което предшестваше раждането, в предварително съществуващото:"Ex Deo nascimur".
към текста >>
Това е принципът,който
жив
ееше в нас преди да слезем във физическия свят.
Така, Светият Дух е в действителност това, което трябваше да бъде изпратено чрез Христос, за да може човекът да запази своето съзнание за аза и Христос да може да избере да обитава в човека, без той да има съзнание за това. Така че, човек трябва да си каже, щом се представя в своята истинска природа в пълния смисъл на думата: когато отправям погледа си назад, към това, което знаеха посветените от миналото, виждам, че живее в мен принципът на Отца, който изпълва Космоса, който се из явяваше в тези посветени от миналото и развиваше в тях Аза.
Това е принципът,който живееше в нас преди да слезем във физическия свят.
От факта, че този принцип на Отца имаше своята обител в тях, посветените от миналото си спомняха съвсем ясно за начина по който живееха преди да слязат във физическия свят. Тогава те търсеха божественото в това, което предшестваше раждането, в предварително съществуващото:"Ex Deo nascimur".
към текста >>
От факта, че този принцип на Отца имаше своята обител в тях, посветените от миналото си спомняха съвсем ясно за начина по който
жив
ееха преди да слязат във физическия свят.
Така, Светият Дух е в действителност това, което трябваше да бъде изпратено чрез Христос, за да може човекът да запази своето съзнание за аза и Христос да може да избере да обитава в човека, без той да има съзнание за това. Така че, човек трябва да си каже, щом се представя в своята истинска природа в пълния смисъл на думата: когато отправям погледа си назад, към това, което знаеха посветените от миналото, виждам, че живее в мен принципът на Отца, който изпълва Космоса, който се из явяваше в тези посветени от миналото и развиваше в тях Аза. Това е принципът,който живееше в нас преди да слезем във физическия свят.
От факта, че този принцип на Отца имаше своята обител в тях, посветените от миналото си спомняха съвсем ясно за начина по който живееха преди да слязат във физическия свят.
Тогава те търсеха божественото в това, което предшестваше раждането, в предварително съществуващото:"Ex Deo nascimur".
към текста >>
Но в същото време Отец си служи със Светия Дух за да предаде на човечеството, че свръхсетивното може да бъде възприето с духа, даже човек да няма виждане на този Дух, но че този Дух, чрез едно чисто, вътрешно усилие, издига на нивото на
жив
ото даже това, което в него е абстрактна духовност, че пробужда за
жив
от чрез Христос, избрал да обитава в него, трупа на мислите, които държим от нашето предирождено съществувание.
Но в същото време Отец си служи със Светия Дух за да предаде на човечеството, че свръхсетивното може да бъде възприето с духа, даже човек да няма виждане на този Дух, но че този Дух, чрез едно чисто, вътрешно усилие, издига на нивото на живото даже това, което в него е абстрактна духовност, че пробужда за живот чрез Христос, избрал да обитава в него, трупа на мислите, които държим от нашето предирождено съществувание.
към текста >>
Но когато влезем в
жив
ия дух, можем да накараме да се запали отново искрата на онова, което в догмите, е истинско.
В догмите, първоначалните християнски импулси са сковани по много начини.
Но когато влезем в живия дух, можем да накараме да се запали отново искрата на онова, което в догмите, е истинско.
Тогава догми те ще престанат да бъдат догми. Фалшивостта в църквата, това не е защото тя е увековечила догмите, а за щото е сковала догмите, кристализирала ги е, изкарала ги е от полето на човешкото познание. От факта, че човешкото познание бе ограничено единствено в сетивния свят, строгите догми кристализираха, втвърдиха се, станаха неразбираеми. Защото, да може вярата да води някога към разбиране, е една, невъзможност. Това, което трябва да се откупи, в недрата на човечеството, е самото познание, трябва да накараме познанието за свръхсетивното да се възвърне.
към текста >>
14.
ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Така че
жив
отът в душата протича по следния начин: човекът гледа външния свят, той носи в самия себе си спомените от миналите пре
жив
яни събития.
Когато си служи със своето обикновено съзнание, човек познава само една част от това, което е във връзка с неговото съществувание. Когато гледаме света около нас, получаваме чрез нашето обикновено съзнание образите от външния свят, които можем да породим вътре в нас чрез нашите сетива. И докато мислим за това, което ни дават сетивата, от което формираме мисли, ни остават спомени от тези мисли.
Така че животът в душата протича по следния начин: човекът гледа външния свят, той носи в самия себе си спомените от миналите преживяни събития.
към текста >>
Само че, това, което
жив
ее в спомена не е така точно познато от обикновеното съзнание.
Само че, това, което живее в спомена не е така точно познато от обикновеното съзнание.
Всъщност, човешкото същество си представя това по следния начин: то е получило от външния свят елементи на познанието, възприятия; те произвеждат в него образи; тези образи се запазват някъде и то може да ги накара да се покажат отново в душевния му живот под формата на образи от спомени. Но нещата не са така. Разгледайте различните степени от пътя, който протича в човека. Вече сте наблюдавали по какъв начин това, за което човек не се грижи специално в своите мисли, но което наблюдава само чрез сетивата, например, чрез очите, оставя последователни образи. Гьоте описва много добре в своя "Трактат за цветовете"* /* Виж: Гьоте, "Трактат за цветовете" Париж, Триади, ІІІ издание 1983 г., стр.88/ този вид последователни образи, образувани от очите: това са образи, които малко по малко престават да дават резонанс.
към текста >>
Всъщност, човешкото същество си представя това по следния начин: то е получило от външния свят елементи на познанието, възприятия; те произвеждат в него образи; тези образи се запазват някъде и то може да ги накара да се покажат отново в душевния му
жив
от под формата на образи от спомени.
Само че, това, което живее в спомена не е така точно познато от обикновеното съзнание.
Всъщност, човешкото същество си представя това по следния начин: то е получило от външния свят елементи на познанието, възприятия; те произвеждат в него образи; тези образи се запазват някъде и то може да ги накара да се покажат отново в душевния му живот под формата на образи от спомени.
Но нещата не са така. Разгледайте различните степени от пътя, който протича в човека. Вече сте наблюдавали по какъв начин това, за което човек не се грижи специално в своите мисли, но което наблюдава само чрез сетивата, например, чрез очите, оставя последователни образи. Гьоте описва много добре в своя "Трактат за цветовете"* /* Виж: Гьоте, "Трактат за цветовете" Париж, Триади, ІІІ издание 1983 г., стр.88/ този вид последователни образи, образувани от очите: това са образи, които малко по малко престават да дават резонанс. Гледаме нещо, затваряме очите: променените образи престават малко по малко да дават резонанс.
към текста >>
В обикновения
жив
от, малко гледаме тези образи, които престават малко по малко, да дават резонанс, защото за да възприемаме, въвеждаме в действие една по-енергична активност: разсъждаваме.
Но нещата не са така. Разгледайте различните степени от пътя, който протича в човека. Вече сте наблюдавали по какъв начин това, за което човек не се грижи специално в своите мисли, но което наблюдава само чрез сетивата, например, чрез очите, оставя последователни образи. Гьоте описва много добре в своя "Трактат за цветовете"* /* Виж: Гьоте, "Трактат за цветовете" Париж, Триади, ІІІ издание 1983 г., стр.88/ този вид последователни образи, образувани от очите: това са образи, които малко по малко престават да дават резонанс. Гледаме нещо, затваряме очите: променените образи престават малко по малко да дават резонанс.
В обикновения живот, малко гледаме тези образи, които престават малко по малко, да дават резонанс, защото за да възприемаме, въвеждаме в действие една по-енергична активност: разсъждаваме.
Когато човешкото същество въвежда в действие една слаба активност на мисълта и външният свят дава образ в окото му, един последователен образ дава резонанс по-късно. Но когато човек започва да разсъждава, той продължава, по определен начин, активността, идваща отвън и я въведа навътре и така неговият мисловен образ отеква по-късно.
към текста >>
Виждате ли, ето, в действителност, по какъв начин
жив
еем в света ние, хората: нашето съществувание има продължителен, непрекъснат ход; ние сме в недрата на океана на духовния свят.
После, да речем, един месец по-късно, поглеждате във вас самите. Вашият спомен се ражда от това, което е влязло също в този момент, едновременно във вас, без да го знаете, това, което е породила мисълта. Не мисълта обикаля тук долу, а един несъзнателен духовен процес. Него наблюдаваме после. Да си спомняме, това означава да наблюдаваме, да наблюдаваме по-късно един духовен процес, протекъл паралелно на физическото възприятие.
Виждате ли, ето, в действителност, по какъв начин живеем в света ние, хората: нашето съществувание има продължителен, непрекъснат ход; ние сме в недрата на океана на духовния свят.
И после, между смъртта и едно ново раждане, ние продължаваме нашето съществувание в този духовен свят. Има, обаче, епохи, в които изкарваме глава от духовния свят. Значи, продължаваме да се преместваме и, в определени епохи, излизаме, както риба, която изкача за миг извън водата. Това е земният живот. После се потапяме отново.
към текста >>
Това е земният
жив
от.
Да си спомняме, това означава да наблюдаваме, да наблюдаваме по-късно един духовен процес, протекъл паралелно на физическото възприятие. Виждате ли, ето, в действителност, по какъв начин живеем в света ние, хората: нашето съществувание има продължителен, непрекъснат ход; ние сме в недрата на океана на духовния свят. И после, между смъртта и едно ново раждане, ние продължаваме нашето съществувание в този духовен свят. Има, обаче, епохи, в които изкарваме глава от духовния свят. Значи, продължаваме да се преместваме и, в определени епохи, излизаме, както риба, която изкача за миг извън водата.
Това е земният живот.
После се потапяме отново. После идва отново един земен живот. Всъщност, ние не изплуваме от този океан на духовния живот чрез нашето същество, а само чрез главата. Там, долу, продължаваме да стоим в недрата на духовния свят. С нашето обикновено съзнание, обаче, ние не знаем какво, всъщност, става.
към текста >>
После идва отново един земен
жив
от.
И после, между смъртта и едно ново раждане, ние продължаваме нашето съществувание в този духовен свят. Има, обаче, епохи, в които изкарваме глава от духовния свят. Значи, продължаваме да се преместваме и, в определени епохи, излизаме, както риба, която изкача за миг извън водата. Това е земният живот. После се потапяме отново.
После идва отново един земен живот.
Всъщност, ние не изплуваме от този океан на духовния живот чрез нашето същество, а само чрез главата. Там, долу, продължаваме да стоим в недрата на духовния свят. С нашето обикновено съзнание, обаче, ние не знаем какво, всъщност, става. Значи, за духовното възприемане, нещата в действителност, са такива, че можем да кажем: човекът живее между смъртта и едно ново раждане в духовния свят. После главата излиза и влиза в своето физическо същество, но за най-съществената част от самия него, той продължава да стои в духовния свят, даже между раждането и смъртта.
към текста >>
Всъщност, ние не изплуваме от този океан на духовния
жив
от чрез нашето същество, а само чрез главата.
Има, обаче, епохи, в които изкарваме глава от духовния свят. Значи, продължаваме да се преместваме и, в определени епохи, излизаме, както риба, която изкача за миг извън водата. Това е земният живот. После се потапяме отново. После идва отново един земен живот.
Всъщност, ние не изплуваме от този океан на духовния живот чрез нашето същество, а само чрез главата.
Там, долу, продължаваме да стоим в недрата на духовния свят. С нашето обикновено съзнание, обаче, ние не знаем какво, всъщност, става. Значи, за духовното възприемане, нещата в действителност, са такива, че можем да кажем: човекът живее между смъртта и едно ново раждане в духовния свят. После главата излиза и влиза в своето физическо същество, но за най-съществената част от самия него, той продължава да стои в духовния свят, даже между раждането и смъртта. И това, че оставаме да плуваме в този океан, е нещо добро за нас, защото иначе ние няма да имаме спомени.
към текста >>
Значи, за духовното възприемане, нещата в действителност, са такива, че можем да кажем: човекът
жив
ее между смъртта и едно ново раждане в духовния свят.
После се потапяме отново. После идва отново един земен живот. Всъщност, ние не изплуваме от този океан на духовния живот чрез нашето същество, а само чрез главата. Там, долу, продължаваме да стоим в недрата на духовния свят. С нашето обикновено съзнание, обаче, ние не знаем какво, всъщност, става.
Значи, за духовното възприемане, нещата в действителност, са такива, че можем да кажем: човекът живее между смъртта и едно ново раждане в духовния свят.
После главата излиза и влиза в своето физическо същество, но за най-съществената част от самия него, той продължава да стои в духовния свят, даже между раждането и смъртта. И това, че оставаме да плуваме в този океан, е нещо добро за нас, защото иначе ние няма да имаме спомени. Това, което ни дава духовния свят, то прави възможно спомнянето. Спомнянето е един духовен процес, който принадлежи изцяло на един обективен свят, а не само на един субективен свят. Обикновеното съзнание греши, по същия начин като някой, който има пред себе си планина с кула.
към текста >>
Обаче, това именно е отношението, в което се намират вътре в нас най-духовните процеси, в действителност, даже между раждането и смъртта, което се променя основно за хората по време на земния
жив
от.
Обаче, това именно е отношението, в което се намират вътре в нас най-духовните процеси, в действителност, даже между раждането и смъртта, което се променя основно за хората по време на земния живот.
Когато наблюдаваме човешкото същество, то е съставено, знаем, от физическо тяло и от етерно тяло. Но това е само тази част от човека, която нощем остава в леглото, докато той спи. Денем, към това физическо и етерно тяло се вмъкват астралното тяло и Азът. Азът на хората, живели преди Мистерията на Голгота всъщност, тези хора бяхме ние, в предишните инкарнации потъваше малко по малко в мрака по време на периода, предшестващ непосредствено Мистерията на Голгота. Хората се пробуждаха, по различен начин от хората, живели след Мистерията на Голгота.
към текста >>
Азът на хората,
жив
ели преди Мистерията на Голгота всъщност, тези хора бяхме ние, в предишните инкарнации потъваше малко по малко в мрака по време на периода, предшестващ непосредствено Мистерията на Голгота.
Обаче, това именно е отношението, в което се намират вътре в нас най-духовните процеси, в действителност, даже между раждането и смъртта, което се променя основно за хората по време на земния живот. Когато наблюдаваме човешкото същество, то е съставено, знаем, от физическо тяло и от етерно тяло. Но това е само тази част от човека, която нощем остава в леглото, докато той спи. Денем, към това физическо и етерно тяло се вмъкват астралното тяло и Азът.
Азът на хората, живели преди Мистерията на Голгота всъщност, тези хора бяхме ние, в предишните инкарнации потъваше малко по малко в мрака по време на периода, предшестващ непосредствено Мистерията на Голгота.
Хората се пробуждаха, по различен начин от хората, живели след Мистерията на Голгота. Астралното тяло пак проникваше изцяло етерното тяло. Но Азът проникваше па различен начин, проникваше много дълбоко в етерното тяло. Днес това вече не е така. Днес Азът прониква само в тази част на етерното тяло, която формира главата.
към текста >>
Хората се пробуждаха, по различен начин от хората,
жив
ели след Мистерията на Голгота.
Обаче, това именно е отношението, в което се намират вътре в нас най-духовните процеси, в действителност, даже между раждането и смъртта, което се променя основно за хората по време на земния живот. Когато наблюдаваме човешкото същество, то е съставено, знаем, от физическо тяло и от етерно тяло. Но това е само тази част от човека, която нощем остава в леглото, докато той спи. Денем, към това физическо и етерно тяло се вмъкват астралното тяло и Азът. Азът на хората, живели преди Мистерията на Голгота всъщност, тези хора бяхме ние, в предишните инкарнации потъваше малко по малко в мрака по време на периода, предшестващ непосредствено Мистерията на Голгота.
Хората се пробуждаха, по различен начин от хората, живели след Мистерията на Голгота.
Астралното тяло пак проникваше изцяло етерното тяло. Но Азът проникваше па различен начин, проникваше много дълбоко в етерното тяло. Днес това вече не е така. Днес Азът прониква само в тази част на етерното тяло, която формира главата. Така че при някогашния човек Азът потъваше изцяло и стигаше, от този факт, чак до най-долните части на етерното тяло.
към текста >>
Единствената пречка е тази, че хората толкова упорстват в нежеланието си да
жив
еят другаде, освен в своята глава; и така, както се говори за локална политика, така би могло да се говори също за познание на човека, ограничен в главата си.
Но в степента, в която човекът се освободи от своята глава, ще постигне отново познанието, но този път за са мия човек. Когато човешкото същество беше още в самото себе си, то получи познанието за определеност та на боговете. Освобождавайки се от самото себе си, то може да получи познанието за своята собствена космична предопределеност. То може да потопи погледа си в самото себе си. И само ако хората искаха още от сега да направят реални усилия, главата абсолютно не би им попречила толкова, колкото се смята, обикновено, да потопят своите погледи по този начин в своята собствена човешка предопределеност, в човешкото космична предопределеност.
Единствената пречка е тази, че хората толкова упорстват в нежеланието си да живеят другаде, освен в своята глава; и така, както се говори за локална политика, така би могло да се говори също за познание на човека, ограничен в главата си.
Намираме се пред липсата на желание да се гледа отвъд това, което произвежда главата, хората днес абсолютно не искат да склонят да зачетат, изхождайки просто от своя здрав разум, мъдростта за човека, която Антропософията предлага като нещо, което може да се научи за хората.
към текста >>
В древните времена, човекът насочваше погледа на духа си навън, той виждаше определеността на боговете изхождайки от това, си създаваше мита, из
жив
ян в образи, в подвижни образи, митът, който може да има многообразни форми, защото
жив
ее основно по най-променливия начин в духовния свят.
Той си ги образуваше изхождайки от образи. Това беше неговата митология, митът. Тези възприятия за богове прогресивно се замъгляваха. Около човека съществува, по определен начин, само физическия свят. Но той има, в замяна на това, възможността да се свърже отново, в своето вътрешно същество, с една предопределеност на бог, при преминаването на смъртта чрез бога, при възкръсването на бога.
В древните времена, човекът насочваше погледа на духа си навън, той виждаше определеността на боговете изхождайки от това, си създаваше мита, изживян в образи, в подвижни образи, митът, който може да има многообразни форми, защото живее основно по най-променливия начин в духовния свят.
Бих искал да кажа, че този свят на боговете беше вече нещо възприемаемо за земния човек с определена степен на въздействие, когато той го възприемаше в своето инстинктивно ясновидство. Хората даваха също на тези образи от света на боговете различна форма в зависимост от особеностите на своите характери. От този факт, митовете на различните народи станаха различни. Човек възприемаше един истински свят, но той възприемаше този истински свят по-скоро в сънищата, които, все пак, произлизаха от външния свят. Това бяха образи с една по-голяма или по-малка прецизност, но прецизността не беше достатъчно голяма, за да имат, един единствен смисъл за всички хора.
към текста >>
Те бяха по-далеч от него в своя земен
жив
от.
Дойде, обаче, една предопределеност на бог, която се разви на самата Земя. Другите предопределени за богове бяха по-далеч от човека. Човек ги виждаше в перспектива. А също не ги виждаше така ясно.
Те бяха по-далеч от него в своя земен живот.
Христовото събитие е съвсем близо до него, по отношение на земния му живот. Той виждаше боговете неясно, защото ги виждаше, така да се каже, в перспектива. Той не виж да още достатъчно добре Мистерията на Голгота в нейната цялостност, защото тя е твърде близо до него. Той забелязваше боговете в перспектива с известни неясноти, дължащи се на перспективата, защото те бяха далеч от него, твърде далеч, за да може той да ги вижда съвсем ясно, иначе всички народи щяха да създадат един и същ мит. Мистерията на Голгота е твърде близка до човека.
към текста >>
Христовото събитие е съвсем близо до него, по отношение на земния му
жив
от.
Дойде, обаче, една предопределеност на бог, която се разви на самата Земя. Другите предопределени за богове бяха по-далеч от човека. Човек ги виждаше в перспектива. А също не ги виждаше така ясно. Те бяха по-далеч от него в своя земен живот.
Христовото събитие е съвсем близо до него, по отношение на земния му живот.
Той виждаше боговете неясно, защото ги виждаше, така да се каже, в перспектива. Той не виж да още достатъчно добре Мистерията на Голгота в нейната цялостност, защото тя е твърде близо до него. Той забелязваше боговете в перспектива с известни неясноти, дължащи се на перспективата, защото те бяха далеч от него, твърде далеч, за да може той да ги вижда съвсем ясно, иначе всички народи щяха да създадат един и същ мит. Мистерията на Голгота е твърде близка до човека. Той е свързан с нея твърде силно.
към текста >>
Ето защо, тези, които
жив
ееха в епохата, в която се изпълни Мистерията на Голгота и имаха още ясновидски способности, не се затрудняваха да разберат Христос.
Ето защо, тези, които живееха в епохата, в която се изпълни Мистерията на Голгота и имаха още ясновидски способности, не се затрудняваха да разберат Христос.
Те не се затрудняваха, защото го бяха видели, това е сигурно, света на боговете и защото знаеха сега, че Христос, напускайки този свят на боговете, е дошъл на земята, за да изпълни тук своето бъдещо предопределение, което започва с Мистерията на Голгота. Всъщност, те видяха Мистерията на Голгота също неясно, но до Мистерията на Голгота те можеха да виждат добре Христос. Можеха също да кажат безкрайно много неща за Христос в качеството му на Бог. Те не дискутираха какво е станало с този Бог, когато е слязъл в един човек чрез Кръщението на река Йордан. Имахме също в първите времена на християнството една съвсем характерна христология и не исусология.
към текста >>
Той ще постигне това, в опитността си с Христос, по време на преминаването през интелектуалния
жив
от.
Така че, можем да кажем: освобождавайки се от самото себе си, човечеството е на път да превърне малко по малко духовната реалност в нейната цялостност в абстрактни идеи и понятия. В това отношение, човечеството отиде вече много далеч и е възможно да му бъде запазена следната съдба: хората биха могли за напред да продължат да вървят в своята способност за абстракция, в своята интелектуална способност и да изработят в самите тях един вид изповядване на вярване, чрез което биха си казали: да ние извършва ме, разбира се, опитност с една духовна реалност, но тази духовна реалност е, то се знае, един мираж, тя няма тежест, това са само идеи. Трябва човек да открие възможността да изпълни тези идеи с духовна субстанция.
Той ще постигне това, в опитността си с Христос, по време на преминаването през интелектуалния живот.
Така че, модерният интелектуализъм трябва да се слива със съзнанието за Христос. Това ще стане, когато хората откажат решително и непринудено да правят признанието, че не могат да намерят това съзнание за Христос по пътя на интелектуализма.
към текста >>
Човекът от миналото считаше христовото събитие основно в смисъла на еволюция на волята, което е, разбира се, във връзка с Грехопадението; така модерният човек би трябвало да се научи да разглежда Христос във връзка с мисълта, но една мисъл, която ще изгуби неизбежно действителността, ако човек не е в състояние да и даде тежест така, че да може да открие действителността в
жив
ота на самата мисъл.
Човекът от миналото считаше христовото събитие основно в смисъла на еволюция на волята, което е, разбира се, във връзка с Грехопадението; така модерният човек би трябвало да се научи да разглежда Христос във връзка с мисълта, но една мисъл, която ще изгуби неизбежно действителността, ако човек не е в състояние да и даде тежест така, че да може да открие действителността в живота на самата мисъл.
към текста >>
И както апостол Павел можа да говори с пълно право за стария Адам и новия Адам, за Христос, така модерният човек може с пълно право да го прави също, в определен смисъл; трябва само той ясно да вижда, че човекът, който имаше още в себе си съзнанието на миналото се чувстваше повдигнат от Христос и че модерният човек трябва да чувства, че Христос го предпазва от опасността да бъде хвърлен от високо в небитието /липса на
жив
от/, от чистата абстракция, от чистия интелектуализъм.
Особено необходимо е да си казваме, че човекът преминава през еволюция.
И както апостол Павел можа да говори с пълно право за стария Адам и новия Адам, за Христос, така модерният човек може с пълно право да го прави също, в определен смисъл; трябва само той ясно да вижда, че човекът, който имаше още в себе си съзнанието на миналото се чувстваше повдигнат от Христос и че модерният човек трябва да чувства, че Христос го предпазва от опасността да бъде хвърлен от високо в небитието /липса на живот/, от чистата абстракция, от чистия интелектуализъм.
Модерният човек има нужда от Христос, за да направи от своя грях, който го заплашва да се изгуби в далечините, нещо, което може да стане отново, добро в него. И мисълта става добра от факта, че тя може да се свърже отново с истинската действителност, духовната действителност, а също, именно за този, който разбира мистериите на света, съществува възможността да постави Христос в най-модерната еволюция на съзнанието.
към текста >>
Там можем да кажем това: да, ние продължаваме да
жив
еем като човешки същества в духовния свят, като изкарваме навън главата си, за да гледаме физическия свят.
И сега, върнете се отново на нашия предишен образ, където се спрях на човешката способност за спомняне.
Там можем да кажем това: да, ние продължаваме да живеем като човешки същества в духовния свят, като изкарваме навън главата си, за да гледаме физическия свят.
Но ние не изплуваме нацяло, изкарваме навън само главата си. Ние оставаме в духовния свят, така че, даже ходът на нашите спомени се развива в него. Светът на нашите спомени остава долу, в океана на духовния свят. Виждате, докато се намираме между раждането и смъртта и не сме достатъчно силни в нашия Аз, за да видим всичко, което се случва там долу даже с нашите спомени, не забелязваме нищо от това, което става за нас, за човечеството в модерната епоха. Но когато преминем в смъртта, нещата стават сериозни за това, което се отнася до духовния свят, до който се издигаме в нашето физическо съществувание като риба, която идва да глътне въздух.
към текста >>
Човешкото същество, по отношение на спомена, който е във времето, няма същото поведение като този, който на основание на пространствената перспектива, не гледа на това, което вижда от дистанция като на действителност, а като на обикновени образи; който, следователно, би казал: всъщност, когато се отдалечавам много, кулата там долу е наистина толкова малка, ужасно малка, която не може при това да бъде действителна, защото хората не могат, все пак, да
жив
еят в една толкова малка кула, а също и тя не може да бъде действителна.
Ние оставаме в духовния свят, така че, даже ходът на нашите спомени се развива в него. Светът на нашите спомени остава долу, в океана на духовния свят. Виждате, докато се намираме между раждането и смъртта и не сме достатъчно силни в нашия Аз, за да видим всичко, което се случва там долу даже с нашите спомени, не забелязваме нищо от това, което става за нас, за човечеството в модерната епоха. Но когато преминем в смъртта, нещата стават сериозни за това, което се отнася до духовния свят, до който се издигаме в нашето физическо съществувание като риба, която идва да глътне въздух. И там, когато гледаме назад, ние не вярваме, че виждаме нетрайни образи, отдавайки се на грешката да вярваме, че временната перспектива също би убила действителността.
Човешкото същество, по отношение на спомена, който е във времето, няма същото поведение като този, който на основание на пространствената перспектива, не гледа на това, което вижда от дистанция като на действителност, а като на обикновени образи; който, следователно, би казал: всъщност, когато се отдалечавам много, кулата там долу е наистина толкова малка, ужасно малка, която не може при това да бъде действителна, защото хората не могат, все пак, да живеят в една толкова малка кула, а също и тя не може да бъде действителна.
Това е, приблизително, неговото основание. Когато човешкото същество отправя ретроспективен поглед във времето, то не гледа на образите от спомените като на действителни, защото не зачита временната перспектива. Но това спира, когато спре всяка перспектива, когато се намираме вън от пространството и времето. Когато преминем в смъртта, това спира. Тогава този, който живее във временната перспектива, се представя много силно под аспекта на действителността.
към текста >>
Тогава този, който
жив
ее във временната перспектива, се представя много силно под аспекта на действителността.
Човешкото същество, по отношение на спомена, който е във времето, няма същото поведение като този, който на основание на пространствената перспектива, не гледа на това, което вижда от дистанция като на действителност, а като на обикновени образи; който, следователно, би казал: всъщност, когато се отдалечавам много, кулата там долу е наистина толкова малка, ужасно малка, която не може при това да бъде действителна, защото хората не могат, все пак, да живеят в една толкова малка кула, а също и тя не може да бъде действителна. Това е, приблизително, неговото основание. Когато човешкото същество отправя ретроспективен поглед във времето, то не гледа на образите от спомените като на действителни, защото не зачита временната перспектива. Но това спира, когато спре всяка перспектива, когато се намираме вън от пространството и времето. Когато преминем в смъртта, това спира.
Тогава този, който живее във временната перспектива, се представя много силно под аспекта на действителността.
към текста >>
После, след смъртта, гледаме назад и виждаме, че сме свързани в
жив
ота с действителността, която не сме из
жив
ели само по абстрактен начин.
Възможно е, обаче, да сме включили в нашата опитност това, което наричам съзнание за Христос.
После, след смъртта, гледаме назад и виждаме, че сме свързани в живота с действителността, която не сме изживели само по абстрактен начин.
Перспективата спира, действителността е тук. Но ако ние сме останали в нея на една чисто абстрактна опитност, тогава, разбира се, действителността е там, но в земния живот, сме построили картонени кули. Построили сме нещо, което няма никаква вътрешна солидност. С интелектуалното знание може да се построи, разбира се, нещо, но то няма солидност, то е крехко и трошливо.
към текста >>
Но ако ние сме останали в нея на една чисто абстрактна опитност, тогава, разбира се, действителността е там, но в земния
жив
от, сме построили картонени кули.
Възможно е, обаче, да сме включили в нашата опитност това, което наричам съзнание за Христос. После, след смъртта, гледаме назад и виждаме, че сме свързани в живота с действителността, която не сме изживели само по абстрактен начин. Перспективата спира, действителността е тук.
Но ако ние сме останали в нея на една чисто абстрактна опитност, тогава, разбира се, действителността е там, но в земния живот, сме построили картонени кули.
Построили сме нещо, което няма никаква вътрешна солидност. С интелектуалното знание може да се построи, разбира се, нещо, но то няма солидност, то е крехко и трошливо.
към текста >>
За духовния
жив
от, картонените кули са нещо, под духа.
Така че, модерният човек има нужда да бъде пропит от съзнанието за Христос, за да се свърже с действителните неща, за да построи не картонени кули, а духовни кули. За земята, картонените кули са конструкции, чиито основи не са достатъчно твърди.
За духовния живот, картонените кули са нещо, под духа.
Картонените кули продължават да стоят там, където са построени. Само за земното съществувание те са твърде слаби; за духовното съществувание, са твърде компактно физически. Хората не могат тогава да се откъснат от тази физическа компактност, но която има, всъщност, една по-незначителна действителност, по отношение на духовното; те остават свързани със Земята, не постигат свободна връзка със земното съществувание, когато са построили картонени кули чрез интелектуализма.
към текста >>
15.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
И ето че, малко след това, се появи вторият том на Освалд Шпенглер и той показа много по-силно всичко, което
жив
ее в един човек от днешното време, което самият той отблъсква с определена бруталност всичко, което е действително духовно, всичко възможно виждане за света, всяка възможна концепция за света.
И ето че, малко след това, се появи вторият том на Освалд Шпенглер и той показа много по-силно всичко, което живее в един човек от днешното време, което самият той отблъсква с определена бруталност всичко, което е действително духовно, всичко възможно виждане за света, всяка възможна концепция за света.
към текста >>
Изходната точка в цветята, в растенията…е добре, когато исках да съобщя за това, което дава най-вече на мисълта от днешното време неговия характерен белег, непрекъснато бях принуден да започвам с начина на разбиране, който човек прилага днес към не
жив
ата природа, минералната, неорганичната.
Изходната точка в цветята, в растенията…е добре, когато исках да съобщя за това, което дава най-вече на мисълта от днешното време неговия характерен белег, непрекъснато бях принуден да започвам с начина на разбиране, който човек прилага днес към неживата природа, минералната, неорганичната.
Може би, повечето от вас ще си спомнят, че за да характеризирам изследването, свойствено за днешната мисъл, за прозрачност на погледа, аз няколкократно използвах примера с удара на две еластични топки, където от състоянието на първата топка, може да се предвиди чрез лесно разбираеми пресмятания, състоянието на другата топка.
към текста >>
Това е, което човек е постигнал от епохата на Галилей и Коперник: един определен начин на мислене, кой то най-напред излага, че човек не може да разбере чрез него нещо друго, освен не
жив
ата, неорганична материя, но че, от друга страна, щом човек се отдаде от тази мисъл, която образува най-напред най-примитивната, най-простата форма на чистата мисъл, човек може да развие в себе си за първи път свободата на човешката душа, свобода на човека изобщо.
Това е, което човек е постигнал от епохата на Галилей и Коперник: един определен начин на мислене, кой то най-напред излага, че човек не може да разбере чрез него нещо друго, освен неживата, неорганична материя, но че, от друга страна, щом човек се отдаде от тази мисъл, която образува най-напред най-примитивната, най-простата форма на чистата мисъл, човек може да развие в себе си за първи път свободата на човешката душа, свобода на човека изобщо.
Само този, който възприема природата на предметното мислене в своята прозрачност такава, каквато тя живее в неживата природа може после да се издигне до другите процеси на мисленето и наблюдаването, до това, което прониква с внимание мисленето: имагинацията, инспирацията, интуицията.
към текста >>
Само този, който възприема природата на предметното мислене в своята прозрачност такава, каквато тя
жив
ее в не
жив
ата природа може после да се издигне до другите процеси на мисленето и наблюдаването, до това, което прониква с внимание мисленето: имагинацията, инспирацията, интуицията.
Това е, което човек е постигнал от епохата на Галилей и Коперник: един определен начин на мислене, кой то най-напред излага, че човек не може да разбере чрез него нещо друго, освен неживата, неорганична материя, но че, от друга страна, щом човек се отдаде от тази мисъл, която образува най-напред най-примитивната, най-простата форма на чистата мисъл, човек може да развие в себе си за първи път свободата на човешката душа, свобода на човека изобщо.
Само този, който възприема природата на предметното мислене в своята прозрачност такава, каквато тя живее в неживата природа може после да се издигне до другите процеси на мисленето и наблюдаването, до това, което прониква с внимание мисленето: имагинацията, инспирацията, интуицията.
към текста >>
Първата задача на този, който в най-интимен смисъл иска да каже днес своята дума за това, което се отнася до външното устройство на нашия културен
жив
от е, значи, да отбележи върху какво почива, всъщност, силата на днешната мисъл, най-точно.
Първата задача на този, който в най-интимен смисъл иска да каже днес своята дума за това, което се отнася до външното устройство на нашия културен живот е, значи, да отбележи върху какво почива, всъщност, силата на днешната мисъл, най-точно.
към текста >>
И този, който е усетил така тази сила на днешната мисъл знае, че тази мисъл действа в машината, че тази мисъл ни е донесла модерната техника, в която ние конструираме, изхождайки от тази мисъл, външни, неорганични, не
жив
и структури, които имат цялата прозрачност, необходима за нуждите на външната активност на човека.
И този, който е усетил така тази сила на днешната мисъл знае, че тази мисъл действа в машината, че тази мисъл ни е донесла модерната техника, в която ние конструираме, изхождайки от тази мисъл, външни, неорганични, неживи структури, които имат цялата прозрачност, необходима за нуждите на външната активност на човека.
към текста >>
Известно време след появата на книгата на Освалд Шпенглер под влиянието на ефекта, получен от книгата на Шпенглер, изнесох лекция в Щутгарт, във Висшето техническо училище, върху Антропософия та и техническите науки; исках да покажа, че именно, потапяйки се в техниката човекът разви устройството на
жив
ота на душата си, което го прави свободен.
Известно време след появата на книгата на Освалд Шпенглер под влиянието на ефекта, получен от книгата на Шпенглер, изнесох лекция в Щутгарт, във Висшето техническо училище, върху Антропософия та и техническите науки; исках да покажа, че именно, потапяйки се в техниката човекът разви устройството на живота на душата си, което го прави свободен.
Така че, от факта, че чувства, че цялата духовност е елиминирана от света на машината, той получава импулса именно в недрата на света на машината да накара да изскочи от своето вътрешно същество духовността чрез едно вътрешно изскачане; така че този, който разбира какво е днес мястото на машината в цялата наша цивилизация е просто задължен да си каже: тази машина със своята дръзка прозрачност, със своето брутално, ужасно, демонично отсъствие на духовност, задължава човека, за да разбира поне малко самия себе си, да накара да изкочи от своето вътрешно същество тези духовни семена, които са в него. Чрез противопоставяне, машината задължава човека да развива един духовен живот.
към текста >>
Чрез противопоставяне, машината задължава човека да развива един духовен
жив
от.
Известно време след появата на книгата на Освалд Шпенглер под влиянието на ефекта, получен от книгата на Шпенглер, изнесох лекция в Щутгарт, във Висшето техническо училище, върху Антропософия та и техническите науки; исках да покажа, че именно, потапяйки се в техниката човекът разви устройството на живота на душата си, което го прави свободен. Така че, от факта, че чувства, че цялата духовност е елиминирана от света на машината, той получава импулса именно в недрата на света на машината да накара да изскочи от своето вътрешно същество духовността чрез едно вътрешно изскачане; така че този, който разбира какво е днес мястото на машината в цялата наша цивилизация е просто задължен да си каже: тази машина със своята дръзка прозрачност, със своето брутално, ужасно, демонично отсъствие на духовност, задължава човека, за да разбира поне малко самия себе си, да накара да изкочи от своето вътрешно същество тези духовни семена, които са в него.
Чрез противопоставяне, машината задължава човека да развива един духовен живот.
към текста >>
Човешкият
жив
от става много скъп, по причина на машината.
Това показва следният пасаж: Но тогава, заедно с национализма, идва изобретяването на парната машина, която прави революция във всичко и преобразява основно и напълно образа на икономиката. До тогава природата служеше; сега тя става роб, който човек е вкарал в робство, и подигравателно нейната работа се измерва в конски сили. От мускулната сила на негрите, наети в организираните предприятия се премина към органичните резерви на земната обвивка, където беше акумулирана, под формата на въглища, жизнената сила на цели хилядолетия; и днес погледът се обръща към неорганичната природа, където се вкарват в участие хидравлични те сили в помощ за въглищата. С милионите и милиардите парни конски сили, цифрата на населението нараства до степен, каквото никоя друга култура не би вярвала никога, че е възможна. Това нарастване е продукт на машината, която иска да бъде накарана да работи и да бъде управлявана и която заменя стократно силите на всеки индивид.
Човешкият живот става много скъп, по причина на машината.
Трудът става голя мата дума на етичното разсъждение. През ХVІІІ век той загуби във всички езици своя презрян смисъл. Ма шината работи и заставя човека да свързва труда си с нейната работа. Цялата култура се намира стигнала до една степен на активност, от която земята потреперва.
към текста >>
При други обстоятелства, политиката потъпка с презрение градовете и народи, икономиката на хората навлезе надълбоко в съдбите на растителния и
жив
отински свят, но това опира само до
жив
ота и после се замъглява.
Това, което се разгръща тогава в пространството на един век е спектакъл с такова влияние, че човекът от една бъдеща култура, дарен с друга душа и други страсти, ще бъде по необходимост потопен в чувството, че в тази епоха природата се е разклатила.
При други обстоятелства, политиката потъпка с презрение градовете и народи, икономиката на хората навлезе надълбоко в съдбите на растителния и животински свят, но това опира само до живота и после се замъглява.
Но тази техника ще остави следи от своите дни, когато всичко ще бъде изгубено и погълнато. Тази фалшива страст промени образа, който дава повърхността на земята./…../
към текста >>
Тук, малки
жив
и същества, чрез своята интелектуална сила поставиха не
жив
ото под своя зависимост.
Никога микрокосмосът не е имал, по отношение на макрокосмоса едно по-силно чувство на превъзходство.
Тук, малки живи същества, чрез своята интелектуална сила поставиха неживото под своя зависимост.
Няма равен на този триумф, който само една култура да е постигнала и, може би за малко векове само.
към текста >>
Този мислител не се съмнява изобщо за това, че машината не може да бъде нещо мистично по един или друг начин в очите на този, който възприема именно не-
жив
ото по свой начин, лишен от мистичност.
Ние виждаме да се явява тук цялата обърканост на мислителя, пред машината.
Този мислител не се съмнява изобщо за това, че машината не може да бъде нещо мистично по един или друг начин в очите на този, който възприема именно не-живото по свой начин, лишен от мистичност.
към текста >>
И така, ние виждаме, че Освалд Шпенглер започва с едно конфузно представяне на растителното, защото, всъщност, той няма ни най-малка идея за природата и характера на днешното познание, интимно свързано с еволюцията на
жив
ота на машината, защото мисълта остава за него само една абстракция и че тя не може и да разкрие, че машината е функция на мисълта в това, което е в кръга на дейностите на машината.
И така, ние виждаме, че Освалд Шпенглер започва с едно конфузно представяне на растителното, защото, всъщност, той няма ни най-малка идея за природата и характера на днешното познание, интимно свързано с еволюцията на живота на машината, защото мисълта остава за него само една абстракция и че тя не може и да разкрие, че машината е функция на мисълта в това, което е в кръга на дейностите на машината.
Мисълта тук става абсолютно един образ без същност, за да може, в епохата на машината, човек да става най-значим толкова повече, че да може да накара да изпъкне от самия него душата му, духът му, устоявайки на това, което е механично. Такова е значението за човека, значението за космична та еволюция на механичния живот.
към текста >>
Такова е значението за човека, значението за космична та еволюция на механичния
жив
от.
И така, ние виждаме, че Освалд Шпенглер започва с едно конфузно представяне на растителното, защото, всъщност, той няма ни най-малка идея за природата и характера на днешното познание, интимно свързано с еволюцията на живота на машината, защото мисълта остава за него само една абстракция и че тя не може и да разкрие, че машината е функция на мисълта в това, което е в кръга на дейностите на машината. Мисълта тук става абсолютно един образ без същност, за да може, в епохата на машината, човек да става най-значим толкова повече, че да може да накара да изпъкне от самия него душата му, духът му, устоявайки на това, което е механично.
Такова е значението за човека, значението за космична та еволюция на механичния живот.
към текста >>
Е добре, когато човек разглежда минерала, растението,
жив
отното, човека, вижда, че човешкото се характеризира, в настояще време, от факта, че от средата на ХV век, ние сме изминали целия път до минералната и прозрачна мисъл.
Е добре, когато човек разглежда минерала, растението, животното, човека, вижда, че човешкото се характеризира, в настояще време, от факта, че от средата на ХV век, ние сме изминали целия път до минералната и прозрачна мисъл.
Така че, когато гледаме човека от днешното време такъв, какъвто той е в своето вътрешно същество, един зрител на външния свят, трябва да си кажем: като човешко същество, каквото той е, той стига днес, най-точно, до развиването на минералното виждане. Но тогава трябва да се характеризира значението на тази минерална мисъл, както го направих аз малко преди това.
към текста >>
Но когато някой не знае нищо за същността на минерала, стига само до
жив
отното, когато започва с растителното.
Но когато някой не знае нищо за същността на минерала, стига само до животното, когато започва с растителното.
Защото животното носи в себе си растителното под същата форма, в която днес ние носим минералното. Характерното за Освалд Шпенглер е, че той започва с растителното, и че в своите понятия той абсолютно не отива отвъд животното, че той схваща човека само в кръга, в който човекът е животно, и че мисълта се явява при него основно като нещо изключително неразбираемо, тази мисъл, чието истинско значение може да се разбере, в действителност, само от ХІV век, която може да бъде разбрана, така както изложих малко преди това. Той я оставя, също, да се спуща стремглаво към нивото на животното, толкова, колкото може. Виждаме го също да прави усилия да показва, че, подобно на животното, той има също способности за сетивното възприятие става при животното вече един вид съдене. И той се опитва така да представи мисълта само като едно ускоряване на животинския живот на възприемане.
към текста >>
Защото
жив
отното носи в себе си растителното под същата форма, в която днес ние носим минералното.
Но когато някой не знае нищо за същността на минерала, стига само до животното, когато започва с растителното.
Защото животното носи в себе си растителното под същата форма, в която днес ние носим минералното.
Характерното за Освалд Шпенглер е, че той започва с растителното, и че в своите понятия той абсолютно не отива отвъд животното, че той схваща човека само в кръга, в който човекът е животно, и че мисълта се явява при него основно като нещо изключително неразбираемо, тази мисъл, чието истинско значение може да се разбере, в действителност, само от ХІV век, която може да бъде разбрана, така както изложих малко преди това. Той я оставя, също, да се спуща стремглаво към нивото на животното, толкова, колкото може. Виждаме го също да прави усилия да показва, че, подобно на животното, той има също способности за сетивното възприятие става при животното вече един вид съдене. И той се опитва така да представи мисълта само като едно ускоряване на животинския живот на възприемане.
към текста >>
Характерното за Освалд Шпенглер е, че той започва с растителното, и че в своите понятия той абсолютно не отива отвъд
жив
отното, че той схваща човека само в кръга, в който човекът е
жив
отно, и че мисълта се явява при него основно като нещо изключително неразбираемо, тази мисъл, чието истинско значение може да се разбере, в действителност, само от ХІV век, която може да бъде разбрана, така както изложих малко преди това.
Но когато някой не знае нищо за същността на минерала, стига само до животното, когато започва с растителното. Защото животното носи в себе си растителното под същата форма, в която днес ние носим минералното.
Характерното за Освалд Шпенглер е, че той започва с растителното, и че в своите понятия той абсолютно не отива отвъд животното, че той схваща човека само в кръга, в който човекът е животно, и че мисълта се явява при него основно като нещо изключително неразбираемо, тази мисъл, чието истинско значение може да се разбере, в действителност, само от ХІV век, която може да бъде разбрана, така както изложих малко преди това.
Той я оставя, също, да се спуща стремглаво към нивото на животното, толкова, колкото може. Виждаме го също да прави усилия да показва, че, подобно на животното, той има също способности за сетивното възприятие става при животното вече един вид съдене. И той се опитва така да представи мисълта само като едно ускоряване на животинския живот на възприемане.
към текста >>
Той я оставя, също, да се спуща стремглаво към нивото на
жив
отното, толкова, колкото може.
Но когато някой не знае нищо за същността на минерала, стига само до животното, когато започва с растителното. Защото животното носи в себе си растителното под същата форма, в която днес ние носим минералното. Характерното за Освалд Шпенглер е, че той започва с растителното, и че в своите понятия той абсолютно не отива отвъд животното, че той схваща човека само в кръга, в който човекът е животно, и че мисълта се явява при него основно като нещо изключително неразбираемо, тази мисъл, чието истинско значение може да се разбере, в действителност, само от ХІV век, която може да бъде разбрана, така както изложих малко преди това.
Той я оставя, също, да се спуща стремглаво към нивото на животното, толкова, колкото може.
Виждаме го също да прави усилия да показва, че, подобно на животното, той има също способности за сетивното възприятие става при животното вече един вид съдене. И той се опитва така да представи мисълта само като едно ускоряване на животинския живот на възприемане.
към текста >>
Виждаме го също да прави усилия да показва, че, подобно на
жив
отното, той има също способности за сетивното възприятие става при
жив
отното вече един вид съдене.
Но когато някой не знае нищо за същността на минерала, стига само до животното, когато започва с растителното. Защото животното носи в себе си растителното под същата форма, в която днес ние носим минералното. Характерното за Освалд Шпенглер е, че той започва с растителното, и че в своите понятия той абсолютно не отива отвъд животното, че той схваща човека само в кръга, в който човекът е животно, и че мисълта се явява при него основно като нещо изключително неразбираемо, тази мисъл, чието истинско значение може да се разбере, в действителност, само от ХІV век, която може да бъде разбрана, така както изложих малко преди това. Той я оставя, също, да се спуща стремглаво към нивото на животното, толкова, колкото може.
Виждаме го също да прави усилия да показва, че, подобно на животното, той има също способности за сетивното възприятие става при животното вече един вид съдене.
И той се опитва така да представи мисълта само като едно ускоряване на животинския живот на възприемане.
към текста >>
И той се опитва така да представи мисълта само като едно ускоряване на
жив
отинския
жив
от на възприемане.
Но когато някой не знае нищо за същността на минерала, стига само до животното, когато започва с растителното. Защото животното носи в себе си растителното под същата форма, в която днес ние носим минералното. Характерното за Освалд Шпенглер е, че той започва с растителното, и че в своите понятия той абсолютно не отива отвъд животното, че той схваща човека само в кръга, в който човекът е животно, и че мисълта се явява при него основно като нещо изключително неразбираемо, тази мисъл, чието истинско значение може да се разбере, в действителност, само от ХІV век, която може да бъде разбрана, така както изложих малко преди това. Той я оставя, също, да се спуща стремглаво към нивото на животното, толкова, колкото може. Виждаме го също да прави усилия да показва, че, подобно на животното, той има също способности за сетивното възприятие става при животното вече един вид съдене.
И той се опитва така да представи мисълта само като едно ускоряване на животинския живот на възприемане.
към текста >>
Той създаде зло вещото противопоставяне между света на светлината но окото, който е окачествен като свят на привидност и илюзия на сетивата и един свят, който е буквално пред-положен, където понятията
жив
еят по свой на чин в лек нюанс на светлината, която не може да им бъде отнета* /* Ибид стр. 566/.
Основно, никой, освен Освалд Шпенглер именно, не е показал по такъв радикален начин, че с абстрактната мисъл, човек стига само най-много до извънчовешкия свят, което не значи човешки свят! И Осуалд Шпенглер усеща истинския характер на човека факта, че човек може да мисли в действителност, само като един вид допълнение, което е необяснимо и, основно, излишно за човека. Защото, за Шпенглер, тази мисъл е основно, все пак, нещо крайно излишно в човека: "Абстракцията на усещането, това е мисълта. Мисълта въведе завинаги една двойственост в будното състояние на човека. Много скоро, той видя в усета и сетивността душевните сили, като считаше едната за извисена, другата за по-нисша.
Той създаде зло вещото противопоставяне между света на светлината но окото, който е окачествен като свят на привидност и илюзия на сетивата и един свят, който е буквално пред-положен, където понятията живеят по свой на чин в лек нюанс на светлината, която не може да им бъде отнета* /* Ибид стр. 566/.
към текста >>
Тук сега става въпрос за
жив
от в един свят от светлина, затворен от всякъде.
Ето защо, всичко, което Освалд Шпенглер развива тук по повод този свят на светлината, трансформиран в мисъл, в основата си е само едно изключително духовно многословие. Ето какво е абсолютно наложително да бъде казано: въведението на този втори том е само едно духовно многословие. Това духовно многословие се издига после до потвърждение от този род: "Това обедняване на сетивното означава в същото време едно неизмеримо задълбочаване. Човешкото будно съществувание не е само едно разпъване между тялото и заобикалящия свят.
Тук сега става въпрос за живот в един свят от светлина, затворен от всякъде.
Тялото еволюира във видимото пространство. Да изпиташ дълбините, това означава да влезеш мощно във видимите далечини, изхождайки от един светлинен център: това е точката, която наричаме Аз. Азът е едно понятие за светлина* /* Ибид стр.564/.
към текста >>
Този, който потвърждава, че Азът е едно понятие за светлина отрича тотално степента, до която опитността на Аза е свързана, например, с опитността на притегателната сила в човешкия организъм, отрича всичко от из
жив
яната механика, което се изявява, подсъзнателна форма, тогава едновременно е направен скокът, който върви от абстрактната мисъл към конкретната мисъл, реалната мисъл, която води до действителността.
Този, който потвърждава, че Азът е едно понятие за светлина отрича тотално степента, до която опитността на Аза е свързана, например, с опитността на притегателната сила в човешкия организъм, отрича всичко от изживяната механика, което се изявява, подсъзнателна форма, тогава едновременно е направен скокът, който върви от абстрактната мисъл към конкретната мисъл, реалната мисъл, която води до действителността.
към текста >>
Добре би било да се каже това: Освалд Шпенглер е един много точен пример за факта, че абстрактната мисъл е станала "лека като въздуха", и е станала даже "светла като светлина" и отнася цялото човешко същество далеч от действителността, така че той лудо се забавлява някъде там от вън в светлината и няма сега ни най-малка идея за факта, че съществува също, например, една притегателна сила, че съществува също нещо, което може да бъде из
жив
яно не само гледано.
Добре би било да се каже това: Освалд Шпенглер е един много точен пример за факта, че абстрактната мисъл е станала "лека като въздуха", и е станала даже "светла като светлина" и отнася цялото човешко същество далеч от действителността, така че той лудо се забавлява някъде там от вън в светлината и няма сега ни най-малка идея за факта, че съществува също, например, една притегателна сила, че съществува също нещо, което може да бъде изживяно не само гледано.
Гледната точка на зрител, тази на Джон Стюарт Мил, например, тук е доведена до крайност. Тази книга е изключително характерна за нашата епоха.
към текста >>
Той намира, че светът "се пробужда" в
жив
отинското царство, че
жив
отното развива в самия него един вид микрокосмос.
Така Освалд Шпенглер тръгва от фразеологията. Той намира, че растителното е "спящо", тази растителност представлява най-напред света, който спи за доброто около нас.
Той намира, че светът "се пробужда" в животинското царство, че животното развива в самия него един вид микрокосмос.
Той не отива по-далеч от животното; той излага само връзката между растението и животното, той намира растението спя що, животното в състояние на будност.
към текста >>
Той не отива по-далеч от
жив
отното; той излага само връзката между растението и
жив
отното, той намира растението спя що,
жив
отното в състояние на будност.
Така Освалд Шпенглер тръгва от фразеологията. Той намира, че растителното е "спящо", тази растителност представлява най-напред света, който спи за доброто около нас. Той намира, че светът "се пробужда" в животинското царство, че животното развива в самия него един вид микрокосмос.
Той не отива по-далеч от животното; той излага само връзката между растението и животното, той намира растението спя що, животното в състояние на будност.
към текста >>
Жив
отното и следователно, за Шпенглер, човекът също носи съня в себе си.
Но всичко, което се получава, всъщност, под вниманието на това, което спи.
Животното и следователно, за Шпенглер, човекът също носи съня в себе си.
Той, впрочем, го носи. Но всичко значимо в света произлиза от спящото, защото сънят носи в себе си движението. Състоянието на будност носи в себе си само напреженията, напреженията които затрудняват отвътре всички видове дисонанси: но има най-вече само напрежения, които идват, така да се каже, да се свържат с космоса като нещо външно. Има в основата една независима същност тази, която е в сън.
към текста >>
И на повърхността на бульона се държат всички видове "очи" повече или по-малко ненужни или имащи добър или лош вкус: това е
жив
отинската природа.
И на повърхността на бульона се държат всички видове "очи" повече или по-малко ненужни или имащи добър или лош вкус: това е животинската природа.
Но бульонът може да съществува също и без тези очи. Тези очи, обаче, въвеждат нещо в действителността. В съня, не се намира "къде? Нито "как? ", намира се само "кога?
към текста >>
" Така че, даже при човека, който бидейки, както знаем,
жив
отно, съдържа освен това растителното Освалд Шпенглер няма и най-малка идея за ролята, която играе минералното в човека така че в човека ние намираме това: в кръга, в който той е растение, той
жив
ее във времето; той се помества в "кога?
Тези очи, обаче, въвеждат нещо в действителността. В съня, не се намира "къде? Нито "как? ", намира се само "кога? " И "защо?
" Така че, даже при човека, който бидейки, както знаем, животно, съдържа освен това растителното Освалд Шпенглер няма и най-малка идея за ролята, която играе минералното в човека така че в човека ние намираме това: в кръга, в който той е растение, той живее във времето; той се помества в "кога?
" и в "защо? ".
към текста >>
И в кръга, в който човек
жив
ее така в историята, той изявява всъщност, растителното, в историята.
Това, което е преди "защо? " на това, което е след. Това е причинността.
И в кръга, в който човек живее така в историята, той изявява всъщност, растителното, в историята.
Животното, и от този факт, също и човекът, което поставя въпроса "къде? " и "как? ", това са именно очите на бульона; те идват да се присъединят. Това наистина е твърде интересно за вътрешните напрежения; но те, всъщност, нямат работа с това, което действително става в света. Така че може да се каже: чрез цялостнотта на космическите връзки са имплантирани в света "кога?
към текста >>
Жив
отното, и от този факт, също и човекът, което поставя въпроса "къде?
Това, което е преди "защо? " на това, което е след. Това е причинността. И в кръга, в който човек живее така в историята, той изявява всъщност, растителното, в историята.
Животното, и от този факт, също и човекът, което поставя въпроса "къде?
" и "как? ", това са именно очите на бульона; те идват да се присъединят. Това наистина е твърде интересно за вътрешните напрежения; но те, всъщност, нямат работа с това, което действително става в света. Така че може да се каже: чрез цялостнотта на космическите връзки са имплантирани в света "кога? " и "защо?
към текста >>
Такава е мисълта на една от най-важните личности на днешното време; при все това, за да избегне най-вече яснотата върху самата себе си, тя се хвърля в кипежа на растителното и не излиза от този бульон по-далеч от
жив
отното, към кой то се смесва също и човешкия бульон.
Някога, беше казано, в един вид имагинативно религиозно изнамиране: Бог го дава на своите по време на съня. Според Шпенглер природата го дава на човека по време на съня!
Такава е мисълта на една от най-важните личности на днешното време; при все това, за да избегне най-вече яснотата върху самата себе си, тя се хвърля в кипежа на растителното и не излиза от този бульон по-далеч от животното, към кой то се смесва също и човешкия бульон.
към текста >>
Значи, човешкото същество, както и
жив
отните. Добре.
"По време на сън, всички същества стават растения", смята той.
Значи, човешкото същество, както и животните. Добре.
към текста >>
"Напрежението със заобикалящия свят е премахнато, ритъмът на
жив
ота продължава".
"Напрежението със заобикалящия свят е премахнато, ритъмът на живота продължава".
към текста >>
Разбира се, много лесно може да се опише историята като един растителен
жив
от, щом има предварителна подготовка от антропоморфизми.
Разбира се, много лесно може да се опише историята като един растителен живот, щом има предварителна подготовка от антропоморфизми.
към текста >>
И тогава той стига до всички видове изключително любопитни потвърждения, до това, че тази мисъл е, всъщност, едно допълнение на цялостността на човешкия
жив
от: начиная от това, което се изкачва от кръвта, се получават действията, начиная от това, което се изкачва от кръвта, е направена историята.
Разбира се, когато някой мисли по един такъв абстрактен начин, не просто не прави разлика между осезанието на инфузории и човешка мисъл на най-високо ниво!
И тогава той стига до всички видове изключително любопитни потвърждения, до това, че тази мисъл е, всъщност, едно допълнение на цялостността на човешкия живот: начиная от това, което се изкачва от кръвта, се получават действията, начиная от това, което се изкачва от кръвта, е направена историята.
И даже да съществуват още няколко човека, разсъждаващи по този проблем, то това е именно една абстрактна мисъл и това няма нищо общо, точно казано, с това, което се получава:"Фактът, че ние не само живеем, а имаме познание за живота е резултатът от това наблюдение на нашето телесно същество в светлината. Но животното познава само живота, смъртта не* /*Ибид стр.574/.
към текста >>
И даже да съществуват още няколко човека, разсъждаващи по този проблем, то това е именно една абстрактна мисъл и това няма нищо общо, точно казано, с това, което се получава:"Фактът, че ние не само
жив
еем, а имаме познание за
жив
ота е резултатът от това наблюдение на нашето телесно същество в светлината.
Разбира се, когато някой мисли по един такъв абстрактен начин, не просто не прави разлика между осезанието на инфузории и човешка мисъл на най-високо ниво! И тогава той стига до всички видове изключително любопитни потвърждения, до това, че тази мисъл е, всъщност, едно допълнение на цялостността на човешкия живот: начиная от това, което се изкачва от кръвта, се получават действията, начиная от това, което се изкачва от кръвта, е направена историята.
И даже да съществуват още няколко човека, разсъждаващи по този проблем, то това е именно една абстрактна мисъл и това няма нищо общо, точно казано, с това, което се получава:"Фактът, че ние не само живеем, а имаме познание за живота е резултатът от това наблюдение на нашето телесно същество в светлината.
Но животното познава само живота, смъртта не* /*Ибид стр.574/.
към текста >>
Но
жив
отното познава само
жив
ота, смъртта не* /*Ибид стр.574/.
Разбира се, когато някой мисли по един такъв абстрактен начин, не просто не прави разлика между осезанието на инфузории и човешка мисъл на най-високо ниво! И тогава той стига до всички видове изключително любопитни потвърждения, до това, че тази мисъл е, всъщност, едно допълнение на цялостността на човешкия живот: начиная от това, което се изкачва от кръвта, се получават действията, начиная от това, което се изкачва от кръвта, е направена историята. И даже да съществуват още няколко човека, разсъждаващи по този проблем, то това е именно една абстрактна мисъл и това няма нищо общо, точно казано, с това, което се получава:"Фактът, че ние не само живеем, а имаме познание за живота е резултатът от това наблюдение на нашето телесно същество в светлината.
Но животното познава само живота, смъртта не* /*Ибид стр.574/.
към текста >>
Истински
жив
ият човек, селянинът и войникът, държавният човек, главнокомандващият войските, човекът, познаващ света, търговецът, всички онези, които искат да забогатеят, да командват, да управляват, да се борят, да се колебаят, този, който организира и този, който предприема, авантюристът, побойникът и играчът, всички са отделени от цял един свят на човека на "духа" Шпенглер слага тази дума в кавички светецът, проповедникът, ученият, идеалистът и идеологът, като той е предопределен за това от силата на своята мисъл или своето кръвно не дохранване.
Съществуват хора, родени от съдбата и хора, родени от причинността.
Истински живият човек, селянинът и войникът, държавният човек, главнокомандващият войските, човекът, познаващ света, търговецът, всички онези, които искат да забогатеят, да командват, да управляват, да се борят, да се колебаят, този, който организира и този, който предприема, авантюристът, побойникът и играчът, всички са отделени от цял един свят на човека на "духа" Шпенглер слага тази дума в кавички светецът, проповедникът, ученият, идеалистът и идеологът, като той е предопределен за това от силата на своята мисъл или своето кръвно не дохранване.
Будните съществувание и съзнание, мярката и напрежението, инстинктите и възгледите, органите на циркулация и тези на осезанието рядко ще се намери човек на определено ниво, при когото едната или другата от тези страни да не съдържа абсолютна важност* /*Ибид стр575./.
към текста >>
Защото само действащият човек, човекът на съдбата значи, този, на когото мислите са безразлични
жив
ее, в крайна сметка, в реалния свят, светът на политически, военни и икономически решения, където възгледите и системите не струват.
Защото само действащият човек, човекът на съдбата значи, този, на когото мислите са безразлични живее, в крайна сметка, в реалния свят, светът на политически, военни и икономически решения, където възгледите и системите не струват.
Тук, един саблен удар има повече стойност от един добър силогизъм и има смисъл в презрението, с което войникът и държавният човек гледат през цялото време от високо писарушките и библиотекарските плъхове, които смятат, че световната история е там заради духа, заради науката, даже изкуството* /* Ибид стр. 576/.
към текста >>
Истински
жив
ият човек, селянинът и войникът, държавният човек, главнокомандващият войските, човекът, който познава света, търговецът, всички онези, които искат да забогатеят, да командват, да управляват, да се борят, да се колебаят, този, който организира и този, който предприема, авантюристът, побойникът и играчът, всички са отделени от цял един свят на човека на духа, светецът, проповедникът, ученият, идеалистът и идеологът* /* Ибид стр. 575/.
Ето какво е ясно казано! Но също толкова е ясно, че може да се познае кой го е казал: в крайна сметка, все пак една "писарушка и един библиотекарски плъх" го е писал, който иска да си говори само за паунски пера. И не е нужно да бъдеш "писарушка и библиотекарски плъх" за да напишеш: Съществуват хора, родени от съдбата и хора, родени от причинността.
Истински живият човек, селянинът и войникът, държавният човек, главнокомандващият войските, човекът, който познава света, търговецът, всички онези, които искат да забогатеят, да командват, да управляват, да се борят, да се колебаят, този, който организира и този, който предприема, авантюристът, побойникът и играчът, всички са отделени от цял един свят на човека на духа, светецът, проповедникът, ученият, идеалистът и идеологът* /* Ибид стр. 575/.
Сякаш никога не е имало изповедални и проповедници изповедници! Още повече, съществуват още други същества, до които всички тези видове като хора отиват да търсят своите мисли. Виждани са даже, в компания на този вид хора, като описаните държавни хора, главнокомандващи войските, хора, които познават света, търговци, побойници, играчи и т.н. разказвачи на авантюри и гадатели! Така че, следователно, светът, чрез когото държавният човек, политикът и т.н.
към текста >>
Този, който може да наблюдава
жив
ота, ще открие, че това, което е написано там, е вън от всяко наблюдение на
жив
ота.
Още повече, съществуват още други същества, до които всички тези видове като хора отиват да търсят своите мисли. Виждани са даже, в компания на този вид хора, като описаните държавни хора, главнокомандващи войските, хора, които познават света, търговци, побойници, играчи и т.н. разказвачи на авантюри и гадатели! Така че, следователно, светът, чрез когото държавният човек, политикът и т.н. са считани за отделени от човека на "духа", не е толкова голям, в действителност.
Този, който може да наблюдава живота, ще открие, че това, което е написано там, е вън от всяко наблюдение на живота.
И Освалд Шпенглер, който е едни духовен човек и една важна личност, прави нещата напълно. След като каза, че в царството на истинските факти, един саблен удар има по-голяма стойност от един добър силогизъм, продължава по следния начин:"Тук един добър саблен удар има по-голяма стойност от един добър силогизъм и е разумно презрението с което войникът и държавният човек гледат през цялото време от високо писарушките и библиотекарските плъхове, които считат, че световната история беше там, заради духа, заради науката, даже изкуството. Да го кажем недвусмислено: да го разберем освободено от усещане е само един аспект на живота, а не решаващ аспект. В историята на западната мисъл, името Наполеон може да липсва, но в реалната история, Архимед, може би, е упражнил едно не толкова голямо дело с всички свои научни открития, в сравнение с войника, който той повали по време на щурма, даден за обсадена Сиракуза* /* Ибид стр. 576/.
към текста >>
Да го кажем недвусмислено: да го разберем освободено от усещане е само един аспект на
жив
ота, а не решаващ аспект.
Така че, следователно, светът, чрез когото държавният човек, политикът и т.н. са считани за отделени от човека на "духа", не е толкова голям, в действителност. Този, който може да наблюдава живота, ще открие, че това, което е написано там, е вън от всяко наблюдение на живота. И Освалд Шпенглер, който е едни духовен човек и една важна личност, прави нещата напълно. След като каза, че в царството на истинските факти, един саблен удар има по-голяма стойност от един добър силогизъм, продължава по следния начин:"Тук един добър саблен удар има по-голяма стойност от един добър силогизъм и е разумно презрението с което войникът и държавният човек гледат през цялото време от високо писарушките и библиотекарските плъхове, които считат, че световната история беше там, заради духа, заради науката, даже изкуството.
Да го кажем недвусмислено: да го разберем освободено от усещане е само един аспект на живота, а не решаващ аспект.
В историята на западната мисъл, името Наполеон може да липсва, но в реалната история, Архимед, може би, е упражнил едно не толкова голямо дело с всички свои научни открития, в сравнение с войника, който той повали по време на щурма, даден за обсадена Сиракуза* /* Ибид стр. 576/.
към текста >>
Всичко, което мрачните мистици някога са казвали по повод на един вътрешен
жив
от на душата с определена яснота, даже и контурите да са били неясни, не е имало една такава зловеща мистика, като тази мистика на кръвта на Шпенглер.
Ако някой говори от духовна гледна точка за кръвта, говори научно, ще постави най-напред въпроса за начина, по който се ражда кръвта, за начина, по който тя е свързана с храната, която човек приема. В черва та кръвта не е още там; само в самия човек е създадена кръвта. Потокът на кръв, течаща през поколенията е, добре, ако някой може да образува една неприятна мистична представа, това е тя.
Всичко, което мрачните мистици някога са казвали по повод на един вътрешен живот на душата с определена яснота, даже и контурите да са били неясни, не е имало една такава зловеща мистика, като тази мистика на кръвта на Шпенглер.
Вниманието тук е привлечено върху нещо, където спира всяка възможност не само за мислене при Шпенглер, това не значи нищо, защото при него няма нужда от мислене, това се знае; но когато човек иска още да бъде един разумен човек или даже само едно висше разумно животно, би трябвало да се спре да говори за нещо, което може така малко да се познава отблизо, като кръвта.
към текста >>
Вниманието тук е привлечено върху нещо, където спира всяка възможност не само за мислене при Шпенглер, това не значи нищо, защото при него няма нужда от мислене, това се знае; но когато човек иска още да бъде един разумен човек или даже само едно висше разумно
жив
отно, би трябвало да се спре да говори за нещо, което може така малко да се познава отблизо, като кръвта.
Ако някой говори от духовна гледна точка за кръвта, говори научно, ще постави най-напред въпроса за начина, по който се ражда кръвта, за начина, по който тя е свързана с храната, която човек приема. В черва та кръвта не е още там; само в самия човек е създадена кръвта. Потокът на кръв, течаща през поколенията е, добре, ако някой може да образува една неприятна мистична представа, това е тя. Всичко, което мрачните мистици някога са казвали по повод на един вътрешен живот на душата с определена яснота, даже и контурите да са били неясни, не е имало една такава зловеща мистика, като тази мистика на кръвта на Шпенглер.
Вниманието тук е привлечено върху нещо, където спира всяка възможност не само за мислене при Шпенглер, това не значи нищо, защото при него няма нужда от мислене, това се знае; но когато човек иска още да бъде един разумен човек или даже само едно висше разумно животно, би трябвало да се спре да говори за нещо, което може така малко да се познава отблизо, като кръвта.
към текста >>
Жив
отът е алфата и омегата, космическия поток, който тече към далечините под микрокосмическа форма.
И после: Една власт може да бъде свалена "само от друга власт", а не от принцип и не съществува друга власт пред парите, освен кръвта, смята той. "Само кръвта доминира над парите и ги превежда до нищо.
Животът е алфата и омегата, космическия поток, който тече към далечините под микрокосмическа форма.
Това е действието в недрата на света в своя исторически размер. Пред неустоимия ритъм на редувания на поколения изчезва за да приключи всичко, което е построило будното съществувание в своите духовни светове. Историята се занимава с живота и с нищо друго, освен живота, расата, триумфа на желанието за мощ, а не с победата на истините, с изобретения или с парите. Историята на света е съденето на света: тя винаги дава основание на по-силния живот, на по-пълния живот,на по-сигурния в самия себе си живот, а именно основанието да съществуваш и не е толкова важно, че е била оправдавана пред будното съзнание и тя винаги е принасяла в жертва истината и справедливостта, на силата, на расата и е осъждала на смърт хората и народите, за които истината е била по-важна от делата, и справедливостта по-съществена от властта. Така, спектакълът на една висша култура, целият този прекрасен свят на божества, на изкуства, на мисли, на битки, на градове приключва с първоначалните въпроси на вечната кръв, която е едно с космичните вълни, въртяща се вечно в орбити.
към текста >>
Историята се занимава с
жив
ота и с нищо друго, освен
жив
ота, расата, триумфа на желанието за мощ, а не с победата на истините, с изобретения или с парите.
И после: Една власт може да бъде свалена "само от друга власт", а не от принцип и не съществува друга власт пред парите, освен кръвта, смята той. "Само кръвта доминира над парите и ги превежда до нищо. Животът е алфата и омегата, космическия поток, който тече към далечините под микрокосмическа форма. Това е действието в недрата на света в своя исторически размер. Пред неустоимия ритъм на редувания на поколения изчезва за да приключи всичко, което е построило будното съществувание в своите духовни светове.
Историята се занимава с живота и с нищо друго, освен живота, расата, триумфа на желанието за мощ, а не с победата на истините, с изобретения или с парите.
Историята на света е съденето на света: тя винаги дава основание на по-силния живот, на по-пълния живот,на по-сигурния в самия себе си живот, а именно основанието да съществуваш и не е толкова важно, че е била оправдавана пред будното съзнание и тя винаги е принасяла в жертва истината и справедливостта, на силата, на расата и е осъждала на смърт хората и народите, за които истината е била по-важна от делата, и справедливостта по-съществена от властта. Така, спектакълът на една висша култура, целият този прекрасен свят на божества, на изкуства, на мисли, на битки, на градове приключва с първоначалните въпроси на вечната кръв, която е едно с космичните вълни, въртяща се вечно в орбити. Будното съзнание, ясно и богато на форми става отново мълчалив служител на съществуванието така, както го учеше императорската епоха в Китай и в Рим; времето, чийто неумолим бяг включва мимолетната случайност, каквато е цивилизацията на тази планета в случайността, каквато е човекът, това е една форма, в която случайността, каквато е живота, изтича надалеч през една определено време, докато в света на светлината на нашите очи, се отварят на заден план вълните на хоризонтите на историята на земята и на историята на звездите.
към текста >>
Историята на света е съденето на света: тя винаги дава основание на по-силния
жив
от, на по-пълния
жив
от,на по-сигурния в самия себе си
жив
от, а именно основанието да съществуваш и не е толкова важно, че е била оправдавана пред будното съзнание и тя винаги е принасяла в жертва истината и справедливостта, на силата, на расата и е осъждала на смърт хората и народите, за които истината е била по-важна от делата, и справедливостта по-съществена от властта.
"Само кръвта доминира над парите и ги превежда до нищо. Животът е алфата и омегата, космическия поток, който тече към далечините под микрокосмическа форма. Това е действието в недрата на света в своя исторически размер. Пред неустоимия ритъм на редувания на поколения изчезва за да приключи всичко, което е построило будното съществувание в своите духовни светове. Историята се занимава с живота и с нищо друго, освен живота, расата, триумфа на желанието за мощ, а не с победата на истините, с изобретения или с парите.
Историята на света е съденето на света: тя винаги дава основание на по-силния живот, на по-пълния живот,на по-сигурния в самия себе си живот, а именно основанието да съществуваш и не е толкова важно, че е била оправдавана пред будното съзнание и тя винаги е принасяла в жертва истината и справедливостта, на силата, на расата и е осъждала на смърт хората и народите, за които истината е била по-важна от делата, и справедливостта по-съществена от властта.
Така, спектакълът на една висша култура, целият този прекрасен свят на божества, на изкуства, на мисли, на битки, на градове приключва с първоначалните въпроси на вечната кръв, която е едно с космичните вълни, въртяща се вечно в орбити. Будното съзнание, ясно и богато на форми става отново мълчалив служител на съществуванието така, както го учеше императорската епоха в Китай и в Рим; времето, чийто неумолим бяг включва мимолетната случайност, каквато е цивилизацията на тази планета в случайността, каквато е човекът, това е една форма, в която случайността, каквато е живота, изтича надалеч през една определено време, докато в света на светлината на нашите очи, се отварят на заден план вълните на хоризонтите на историята на земята и на историята на звездите.
към текста >>
Будното съзнание, ясно и богато на форми става отново мълчалив служител на съществуванието така, както го учеше императорската епоха в Китай и в Рим; времето, чийто неумолим бяг включва мимолетната случайност, каквато е цивилизацията на тази планета в случайността, каквато е човекът, това е една форма, в която случайността, каквато е
жив
ота, изтича надалеч през една определено време, докато в света на светлината на нашите очи, се отварят на заден план вълните на хоризонтите на историята на земята и на историята на звездите.
Това е действието в недрата на света в своя исторически размер. Пред неустоимия ритъм на редувания на поколения изчезва за да приключи всичко, което е построило будното съществувание в своите духовни светове. Историята се занимава с живота и с нищо друго, освен живота, расата, триумфа на желанието за мощ, а не с победата на истините, с изобретения или с парите. Историята на света е съденето на света: тя винаги дава основание на по-силния живот, на по-пълния живот,на по-сигурния в самия себе си живот, а именно основанието да съществуваш и не е толкова важно, че е била оправдавана пред будното съзнание и тя винаги е принасяла в жертва истината и справедливостта, на силата, на расата и е осъждала на смърт хората и народите, за които истината е била по-важна от делата, и справедливостта по-съществена от властта. Така, спектакълът на една висша култура, целият този прекрасен свят на божества, на изкуства, на мисли, на битки, на градове приключва с първоначалните въпроси на вечната кръв, която е едно с космичните вълни, въртяща се вечно в орбити.
Будното съзнание, ясно и богато на форми става отново мълчалив служител на съществуванието така, както го учеше императорската епоха в Китай и в Рим; времето, чийто неумолим бяг включва мимолетната случайност, каквато е цивилизацията на тази планета в случайността, каквато е човекът, това е една форма, в която случайността, каквато е живота, изтича надалеч през една определено време, докато в света на светлината на нашите очи, се отварят на заден план вълните на хоризонтите на историята на земята и на историята на звездите.
към текста >>
Но за нас, които една съдба е поставила в тази цивилизация и в този момент от своето развитие, където парите празнуват своите последни победи и където техният наследник, цезаризмът, върви напред, безшумно и неустоимо, е дадена, от този факт в един тесен кръг ориентацията на желанието и на необходимостта, без които не струва усилието да се
жив
ее"* /* Ибид стр. 1194/.
Но за нас, които една съдба е поставила в тази цивилизация и в този момент от своето развитие, където парите празнуват своите последни победи и където техният наследник, цезаризмът, върви напред, безшумно и неустоимо, е дадена, от този факт в един тесен кръг ориентацията на желанието и на необходимостта, без които не струва усилието да се живее"* /* Ибид стр. 1194/.
към текста >>
16.
7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Защото Освалд Шпенглер обсъжда като определящо от случващото се действително в света не това, което идва от мисълта, а счита за определящи най-инстинктивните импулси на
жив
ота.
Накратко, по-скоро там са, би могло да се каже, естетическите обсъждания на тези мисли. Но важното е, че пред нас се намира една личност, която има, в действителност мисли и даже твърде съответни на днешното време мисли, но който всъщност не постига никога цялостност на мисълта.
Защото Освалд Шпенглер обсъжда като определящо от случващото се действително в света не това, което идва от мисълта, а счита за определящи най-инстинктивните импулси на живота.
Така че, при него мисълта се носи, всъщност, винаги над живота, като един лукс, би могло да се каже, така че, при него мислителите са вид хора, които разсъждават върху живота; но нищо от това, което е включено в техните разсъждения, не може да се разпространи в живота. Животът е всъщност вече там, когато мислителите идват, за да се сдобият със своите мисли за живота.
към текста >>
Така че, при него мисълта се носи, всъщност, винаги над
жив
ота, като един лукс, би могло да се каже, така че, при него мислителите са вид хора, които разсъждават върху
жив
ота; но нищо от това, което е включено в техните разсъждения, не може да се разпространи в
жив
ота.
Накратко, по-скоро там са, би могло да се каже, естетическите обсъждания на тези мисли. Но важното е, че пред нас се намира една личност, която има, в действителност мисли и даже твърде съответни на днешното време мисли, но който всъщност не постига никога цялостност на мисълта. Защото Освалд Шпенглер обсъжда като определящо от случващото се действително в света не това, което идва от мисълта, а счита за определящи най-инстинктивните импулси на живота.
Така че, при него мисълта се носи, всъщност, винаги над живота, като един лукс, би могло да се каже, така че, при него мислителите са вид хора, които разсъждават върху живота; но нищо от това, което е включено в техните разсъждения, не може да се разпространи в живота.
Животът е всъщност вече там, когато мислителите идват, за да се сдобият със своите мисли за живота.
към текста >>
Жив
отът е всъщност вече там, когато мислителите идват, за да се сдобият със своите мисли за
жив
ота.
Накратко, по-скоро там са, би могло да се каже, естетическите обсъждания на тези мисли. Но важното е, че пред нас се намира една личност, която има, в действителност мисли и даже твърде съответни на днешното време мисли, но който всъщност не постига никога цялостност на мисълта. Защото Освалд Шпенглер обсъжда като определящо от случващото се действително в света не това, което идва от мисълта, а счита за определящи най-инстинктивните импулси на живота. Така че, при него мисълта се носи, всъщност, винаги над живота, като един лукс, би могло да се каже, така че, при него мислителите са вид хора, които разсъждават върху живота; но нищо от това, което е включено в техните разсъждения, не може да се разпространи в живота.
Животът е всъщност вече там, когато мислителите идват, за да се сдобият със своите мисли за живота.
към текста >>
Той се обръща към нещо различно от тези безплодни мисли; той се обръща към това, което кипи в инстинктивния
жив
от и вижда настоящата цивилизация от гледна точка, която се открива за него от този начин.
И това е точно така, че трябва да се каже: във времето от световната история в което един мислител овладява своеобразната форма на мислите на актуалното време, с определена универсалност, в това същото време този мислител изпитва, всъщност, мислите като стерилни, като безплодни.
Той се обръща към нещо различно от тези безплодни мисли; той се обръща към това, което кипи в инстинктивния живот и вижда настоящата цивилизация от гледна точка, която се открива за него от този начин.
към текста >>
Освалд Шпенглер вижда, че хората на модерната цивилизация са станали прогресивно роби на
жив
ота на машината.
Освалд Шпенглер вижда, че хората на модерната цивилизация са станали прогресивно роби на живота на машината.
Но той не вижда, че в недрата на този живот на машината, на техниката най-общо, тъй като той е празен, в основата си, по отношение на духовното, именно, чрез реакция може да дойде опитността на човешката свобода. Но той няма за това ни най-малка идея. И защо той няма ни най-малка идея за това?
към текста >>
Но той не вижда, че в недрата на този
жив
от на машината, на техниката най-общо, тъй като той е празен, в основата си, по отношение на духовното, именно, чрез реакция може да дойде опитността на човешката свобода.
Освалд Шпенглер вижда, че хората на модерната цивилизация са станали прогресивно роби на живота на машината.
Но той не вижда, че в недрата на този живот на машината, на техниката най-общо, тъй като той е празен, в основата си, по отношение на духовното, именно, чрез реакция може да дойде опитността на човешката свобода.
Но той няма за това ни най-малка идея. И защо той няма ни най-малка идея за това?
към текста >>
Само
жив
еейки в такива образи на мисълта, човекът може да стане свободен.
После дойде модерната епоха. Мислите на хората изгубиха своето божествено съдържание, субстанционално. Мислите на хората станаха чисто абстрактни образи, образи на мисълта. Но самите те не са настоятел ни и принудителни.
Само живеейки в такива образи на мисълта, човекът може да стане свободен.
към текста >>
Те се задоволяваха да усвоят едно традиционно съдържание за
жив
ота на своята душа и своя дух.
Всъщност, беше абсолютно необходимо да протичат така нещата от ХVІ век чак до последната трета на ХІХ век, защото в работните отношения между хората ръководен беше тогава още в целия цивилизован свят този духовен принцип, който може да бъде наречен принципът на Архангел Габриел, ако искаме да употребим едно древно име; значи на това същество /това е само една терминология, аз искам да насоча това към една духовна сила/, което управляваше своето действие върху човешките души, без модерната цивилизация да е съзнателна за това. Самите хора вътрешно нямаха съдържание.
Те се задоволяваха да усвоят едно традиционно съдържание за живота на своята душа и своя дух.
Но ефектът от това беше, че хората не можеха да усетят присъствието в това духовно съдържание.
към текста >>
Обаче, с напредването на ХІV век и толкова повече, през ХХ век, стана все по-малко и по-малко възможно тези елементарни същества, присъстващи във всички природни явления, да бъдат, така да се каже, паразити в целия социален човешки
жив
от.
В тази епоха на Габриел, това беше възможно, на основанието, че, в действителност, навсякъде по Земята присъствуваха елементарни същества, които бяха там още от Средновековието.
Обаче, с напредването на ХІV век и толкова повече, през ХХ век, стана все по-малко и по-малко възможно тези елементарни същества, присъстващи във всички природни явления, да бъдат, така да се каже, паразити в целия социален човешки живот.
Имаше много неща, действащи в несъзнателното, противоположни на техните импулси, най-вече в най-модерната епоха.
към текста >>
Много елементи бяха всъщност, въведени в човешката еволюция без намесата на хората, даже добри идеи, които се отнасяха до общия
жив
от на хората.
Много елементи бяха всъщност, въведени в човешката еволюция без намесата на хората, даже добри идеи, които се отнасяха до общия живот на хората.
към текста >>
И това стана на основанието, че все повече и повече души слизаха от духовния свят на физически план с големи очаквания за това, което се отнася до земния
жив
от.
Но по време на последната третина на ХІХ век, нещата станаха малко по малко такива, че, най-напред, тези елементарни същества, които мислеха с човешкия мозък и които после тъчаха, всъщност тези нишки, присвоявайки си човешки умове и създавайки социалните контексти на ХІХ век, накрая, това им беше достатъчно. Те изпълнеха своята задача в световната история или, по-добре би било да се каже, че те задоволиха своята нужда на световния исторически план. И, отделно от това, се намеси нещо, което им попречи да продължават своята активност на паразити. Тя се разви извънредно добре до към края на ХVІІІ век; после крайно добре през ХІХ век; но тези елементарни същества, постигнаха тогава, малко по малко получаването на това, което им харесваше.
И това стана на основанието, че все повече и повече души слизаха от духовния свят на физически план с големи очаквания за това, което се отнася до земния живот.
към текста >>
Но това продължи да
жив
ее в емоциите, в цялата конфигурация на душата и продължава да
жив
ее там и днес.
Нали, когато хората, след като са били малки деца, плачещи и ритащи с крака, които са отгледани криво-ляво в модерната епоха нямат, наистина съзнанието, че са били снабдени с извънредно големи очаквания, преди да слязат на земята.
Но това продължи да живее в емоциите, в цялата конфигурация на душата и продължава да живее там и днес.
В действителност, човешките души слизат във физическия свят с извън редно големи очаквания. И от там идват също разочарованията, които се изпитват несъзнателно, от отдавна вече в детските души, защото тези очаквания, все пак, не са задоволени.
към текста >>
Той се открива на другите с това, че другите ах, как да изразя това, така че да не се получи шокиране, ако тези неща се разкажат навън, както накрая винаги се получава, при все това може би, трябва да кажа: значи, другите те оставят напълно не обработени своите мозъци в първите години от
жив
ота, така че този мозък тогава е годен да накара мислите да изчезнат от самия него; Шпенглер се различава от другите, всъщност, в това, че той запази своя мозък във възможно най-добро състояние, така че той не беше изсушен, като другите, той не се потопяваше през цялото време само в самия него, той не се занимаваше през цялото време само със самия него.
А сега, сега хората имат, разбира се, мисли, но не знаят какво да правят с тях. И най-важният представител на този вид хора, които не знаят какво да правят със своите мисли, е Освалд Шпенглер.
Той се открива на другите с това, че другите ах, как да изразя това, така че да не се получи шокиране, ако тези неща се разкажат навън, както накрая винаги се получава, при все това може би, трябва да кажа: значи, другите те оставят напълно не обработени своите мозъци в първите години от живота, така че този мозък тогава е годен да накара мислите да изчезнат от самия него; Шпенглер се различава от другите, всъщност, в това, че той запази своя мозък във възможно най-добро състояние, така че той не беше изсушен, като другите, той не се потопяваше през цялото време само в самия него, той не се занимаваше през цялото време само със самия него.
към текста >>
Мисълта абсолютно не е там, за да носи някакъв сблъсък в
жив
ота.
И сега е дошло времето бих искал да нарека дошлото "шпенглеризъм", защото това е нещо важно времето в което, така да се каже, дрехите са ушити, но ето че сега липсват действително всички същества, за които са приготвени тези прекрасни дрехи и така, нали, дамата не е там! Музата не идва, дрехите са там! И така, обявява се, че не може да се направи нищо от целия този гардероб от модерни мисли.
Мисълта абсолютно не е там, за да носи някакъв сблъсък в живота.
към текста >>
Защото това, което иска антропософията, е да приеме на сериозно духовното, да приеме на сериозно духовния
жив
от.
Ето къде са нещата. И този, който се намира на терена на Антропософията, би трябвало да отдаде внимание на един дух като Освалд Шпенглер.
Защото това, което иска антропософията, е да приеме на сериозно духовното, да приеме на сериозно духовния живот.
към текста >>
В Антропософията важното не е наистина да се допущат такива и такива догми, а този духовен
жив
от, този съдържателен духовен
жив
от да бъде действително приет на сериозно, приет изцяло на сериозно и това да упражнява ефект на пробуждане върху човека.
В Антропософията важното не е наистина да се допущат такива и такива догми, а този духовен живот, този съдържателен духовен живот да бъде действително приет на сериозно, приет изцяло на сериозно и това да упражнява ефект на пробуждане върху човека.
към текста >>
Това, което е там, в човека под растителна форма, той го произвежда, всъщност, по
жив
начин: сънят, това е
жив
ото.
Това е много интересно, виждате ли, Освалд Шпенглер каза така: в мисълта, човешкото същество е будно това той не може да го отрече -, но това, което е действително резултатно, идва от съня и това продължа ва в растенията и в растителното у човека.
Това, което е там, в човека под растителна форма, той го произвежда, всъщност, по жив начин: сънят, това е живото.
Будността произвежда мислите; но в състоянието на будност има само вътрешни напрежения.
към текста >>
Защото иска да подбуди пробуждането, а не съня и тъй като той иска да приеме пробуждането съвсем на сериозно, да се разпространи действително будността във всички неща, будността в изкуството, будността в социалния
жив
от, най-вече, будността в
жив
ота на познанието, будността в цялата житейска практика, във всичко в целия човешки
жив
от, най-общо.
Необходимо е трябва да се набляга на това непрекъснато човек да обикне малко по малко будността, истинската будност в недрата на душата. Всъщност, защо този Дорнах е намерен за така антипатичен?
Защото иска да подбуди пробуждането, а не съня и тъй като той иска да приеме пробуждането съвсем на сериозно, да се разпространи действително будността във всички неща, будността в изкуството, будността в социалния живот, най-вече, будността в живота на познанието, будността в цялата житейска практика, във всичко в целия човешки живот, най-общо.
към текста >>
Това може да стане, защото Антропософията може да ни направи бдителни, и че тя изобщо не е създадена, за да се обръщаме и преобръщаме в леглата си и да говорим на сън; напротив, когато Антропософията се схваща в нейната същност, тогава се придобива бдителност, бдителност във всички области, в областта на изкуството, в областта на науката, в цялостната област на практичния
жив
от.
Следователно, абсолютно необходимо е да осъзнаем, в недрата на Антропософското Общество това да бъде истински възприето като един вид много интимна програма: ние искаме да се пробудим! Ще видим тогава хората, много хора, да се държат по друг начин, даже между антропософите, ако биха искали да бъдат съвсем, пробудени, пробудени и бдителни.
Това може да стане, защото Антропософията може да ни направи бдителни, и че тя изобщо не е създадена, за да се обръщаме и преобръщаме в леглата си и да говорим на сън; напротив, когато Антропософията се схваща в нейната същност, тогава се придобива бдителност, бдителност във всички области, в областта на изкуството, в областта на науката, в цялостната област на практичния живот.
към текста >>
17.
ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Търсим обектите, наблюдавайки природата, наблюдавайки човешкия
жив
от, експериментирайки.
Мога да изразя в едно просто формулиране в какво това познание чрез посвещение се различава принципно от обикновеното знание: в обикновеното знание ние сме съзнателни за нашата мисъл, най-общо, за вътрешните опитности на нашата душа, чрез които постигаме знания и там, ние сме субекта на знанието. Ние мислим, например, смятаме, че узнаваме нещо чрез нашите мисли. Там, когато се приема като мислещи същества, ние сме субектът.
Търсим обектите, наблюдавайки природата, наблюдавайки човешкия живот, експериментирайки.
Ние винаги търсим обектите. Обектите трябва да дойдат към нас. Обектите трябва да са пред нас, така че ние да можем да ги обгърнем с мислите си, към които можем да приложим нашите мисли. Ние сме субектът; това, което идва към нас, са обектите. При човека, който търси познанието чрез посвещение се явява една тотално различна ориентация.
към текста >>
Жив
отът на мислите трябва да бъде напълно развит, ако днес човек иска да постигне познание чрез посвещение.
Ако ние днес не искаме наистина да получаваме съобщения от никъде другаде, освен от модерното знание, валидно днес, чрез посвещението, това познание чрез посвещение, тръгва от мисленето.
Животът на мислите трябва да бъде напълно развит, ако днес човек иска да постигне познание чрез посвещение.
Човек може, както се знае, да формира по-особено този живот на мислите, задълбочавайки еволюцията на естествените науки от последните векове, най-вече на ХІХ век. Съществуват различни начини, по които човек може да се намира по отношение на научните знания, слушат с, това, което обичам да наричам опреде лена наивност, че органичните същества са смятани, да са развити от най-простите, най-примитивните същества до човешкото същество. Те съставят своите идеи по повод тази еволюция и се обръщат малко към самите себе си: тогава те не забелязват, че имат идеи, че в момента, в който гледат външните явления, развиват в самите себе си нещо, което е от животът на мислите.
към текста >>
Човек може, както се знае, да формира по-особено този
жив
от на мислите, задълбочавайки еволюцията на естествените науки от последните векове, най-вече на ХІХ век.
Ако ние днес не искаме наистина да получаваме съобщения от никъде другаде, освен от модерното знание, валидно днес, чрез посвещението, това познание чрез посвещение, тръгва от мисленето. Животът на мислите трябва да бъде напълно развит, ако днес човек иска да постигне познание чрез посвещение.
Човек може, както се знае, да формира по-особено този живот на мислите, задълбочавайки еволюцията на естествените науки от последните векове, най-вече на ХІХ век.
Съществуват различни начини, по които човек може да се намира по отношение на научните знания, слушат с, това, което обичам да наричам опреде лена наивност, че органичните същества са смятани, да са развити от най-простите, най-примитивните същества до човешкото същество. Те съставят своите идеи по повод тази еволюция и се обръщат малко към самите себе си: тогава те не забелязват, че имат идеи, че в момента, в който гледат външните явления, развиват в самите себе си нещо, което е от животът на мислите.
към текста >>
Те съставят своите идеи по повод тази еволюция и се обръщат малко към самите себе си: тогава те не забелязват, че имат идеи, че в момента, в който гледат външните явления, развиват в самите себе си нещо, което е от
жив
отът на мислите.
Ако ние днес не искаме наистина да получаваме съобщения от никъде другаде, освен от модерното знание, валидно днес, чрез посвещението, това познание чрез посвещение, тръгва от мисленето. Животът на мислите трябва да бъде напълно развит, ако днес човек иска да постигне познание чрез посвещение. Човек може, както се знае, да формира по-особено този живот на мислите, задълбочавайки еволюцията на естествените науки от последните векове, най-вече на ХІХ век. Съществуват различни начини, по които човек може да се намира по отношение на научните знания, слушат с, това, което обичам да наричам опреде лена наивност, че органичните същества са смятани, да са развити от най-простите, най-примитивните същества до човешкото същество.
Те съставят своите идеи по повод тази еволюция и се обръщат малко към самите себе си: тогава те не забелязват, че имат идеи, че в момента, в който гледат външните явления, развиват в самите себе си нещо, което е от животът на мислите.
към текста >>
Когато някой започва да изпълнява медитация, той извършва единственото действие, което е наистина тотално свободно в този човешки
жив
от.
По повод медитацията не трябва да се мисли по "мистичен" начин, но не трябва да се мисли и по един лек начин. Медитацията трябва да бъде нещо тотално прозрачно в нашия днешен смисъл. Но тя е, в същото време нещо, което получава търпение и вътрешна енергия от душата. и преди всичко, в нея трябва да участва нещо, което никой не може да даде на никой друг: човек трябва да бъде способен да обещава на самия себе си и после да изпълнява това обещание.
Когато някой започва да изпълнява медитация, той извършва единственото действие, което е наистина тотално свободно в този човешки живот.
В нас ние винаги носим тази тенденция към свобода, ние сме реализирали също, една голяма част от свободата. Но ако размислим, ще видим, че за едно нещо сме зависими от нашето наследство, за друго от нашето възпита ние, за трето от нашия живот. И попитайте се, в каква степен сме способни да изоставим така изведнъж това, което сме направили наше чрез наследството, чрез възпитанието и чрез живота. Ще се окажем с лице пред нищото, ако бяхме искали така изведнъж да изоставим всичко това. Но когато вземем решението да правим сутрин и вечер медитация, с цел да се научим малко по малко да потапяме поглед в свръхсетивния свят, ще можем всеки ден да го правим или да го изоставяме.
към текста >>
Но ако размислим, ще видим, че за едно нещо сме зависими от нашето наследство, за друго от нашето възпита ние, за трето от нашия
жив
от.
Медитацията трябва да бъде нещо тотално прозрачно в нашия днешен смисъл. Но тя е, в същото време нещо, което получава търпение и вътрешна енергия от душата. и преди всичко, в нея трябва да участва нещо, което никой не може да даде на никой друг: човек трябва да бъде способен да обещава на самия себе си и после да изпълнява това обещание. Когато някой започва да изпълнява медитация, той извършва единственото действие, което е наистина тотално свободно в този човешки живот. В нас ние винаги носим тази тенденция към свобода, ние сме реализирали също, една голяма част от свободата.
Но ако размислим, ще видим, че за едно нещо сме зависими от нашето наследство, за друго от нашето възпита ние, за трето от нашия живот.
И попитайте се, в каква степен сме способни да изоставим така изведнъж това, което сме направили наше чрез наследството, чрез възпитанието и чрез живота. Ще се окажем с лице пред нищото, ако бяхме искали така изведнъж да изоставим всичко това. Но когато вземем решението да правим сутрин и вечер медитация, с цел да се научим малко по малко да потапяме поглед в свръхсетивния свят, ще можем всеки ден да го правим или да го изоставяме. Нищо няма да ни се противопоставя. И опитността показва също, че по-голямата част от тези, които започват да практикуват медитативен живот с големи решения, го изоставят отново твърде скоро.
към текста >>
И попитайте се, в каква степен сме способни да изоставим така изведнъж това, което сме направили наше чрез наследството, чрез възпитанието и чрез
жив
ота.
Но тя е, в същото време нещо, което получава търпение и вътрешна енергия от душата. и преди всичко, в нея трябва да участва нещо, което никой не може да даде на никой друг: човек трябва да бъде способен да обещава на самия себе си и после да изпълнява това обещание. Когато някой започва да изпълнява медитация, той извършва единственото действие, което е наистина тотално свободно в този човешки живот. В нас ние винаги носим тази тенденция към свобода, ние сме реализирали също, една голяма част от свободата. Но ако размислим, ще видим, че за едно нещо сме зависими от нашето наследство, за друго от нашето възпита ние, за трето от нашия живот.
И попитайте се, в каква степен сме способни да изоставим така изведнъж това, което сме направили наше чрез наследството, чрез възпитанието и чрез живота.
Ще се окажем с лице пред нищото, ако бяхме искали така изведнъж да изоставим всичко това. Но когато вземем решението да правим сутрин и вечер медитация, с цел да се научим малко по малко да потапяме поглед в свръхсетивния свят, ще можем всеки ден да го правим или да го изоставяме. Нищо няма да ни се противопоставя. И опитността показва също, че по-голямата част от тези, които започват да практикуват медитативен живот с големи решения, го изоставят отново твърде скоро. В това ние сме напълно свободни.
към текста >>
И опитността показва също, че по-голямата част от тези, които започват да практикуват медитативен
жив
от с големи решения, го изоставят отново твърде скоро.
Но ако размислим, ще видим, че за едно нещо сме зависими от нашето наследство, за друго от нашето възпита ние, за трето от нашия живот. И попитайте се, в каква степен сме способни да изоставим така изведнъж това, което сме направили наше чрез наследството, чрез възпитанието и чрез живота. Ще се окажем с лице пред нищото, ако бяхме искали така изведнъж да изоставим всичко това. Но когато вземем решението да правим сутрин и вечер медитация, с цел да се научим малко по малко да потапяме поглед в свръхсетивния свят, ще можем всеки ден да го правим или да го изоставяме. Нищо няма да ни се противопоставя.
И опитността показва също, че по-голямата част от тези, които започват да практикуват медитативен живот с големи решения, го изоставят отново твърде скоро.
В това ние сме напълно свободни. Тази медитативна практика е едно действие, което е в основата си свободно.
към текста >>
Да вземем нещо съвсем обикновено, израза: "Мъдростта
жив
ее в светлината".
Да вземем нещо съвсем обикновено, израза: "Мъдростта живее в светлината".
Тук изобщо не става въпрос да изследваме дали това е вярно. Това е образно. Важното тук е не да се занимаваме със съдържанието като такова, иначе казано, да го обгръщаме с вътрешния поглед на нашата душа, оставяйки нашето съзнание да почива върху него. Отначало ще постигнем само един кратък престой на нашето съзнание върху това съдържание. Това време ще става после все по-дълго.
към текста >>
То е толкова фино, че ни пропива от всички страни, без ние да знаем каквото и да е за него, в нашия обикновен
жив
от.
Ако си представите, че човек в една малка част е твърдо тяло, в голяма част е вода, въздух и топлина, които тук вибрират, не бихте намерили вече за така невероятно,че има в нас нещо още по-фино. И сега ще нарека този по-фин факт, елемент, етерно тяло. Това етерно тяло е по-фино от въздуха.
То е толкова фино, че ни пропива от всички страни, без ние да знаем каквото и да е за него, в нашия обикновен живот.
То е това етерно тяло, което се намира във вътрешно движение в състояние на будност, което е в постоянно движение в цялото човешко тяло, с изключение на главата. В главата, етерното тяло е вътрешно в покой.
към текста >>
И тези имагинации,
жив
ели в етерното тяло, са първото свръхсетивно впечатление, което можем да имаме.
Но този, който дълго медитира по начина, който посочих, е скоро в състояние да образува малко по малко образи в етерното тяло на главата, което е в покой. В книгата, която споменах, наричам това имагинации.
И тези имагинации, живели в етерното тяло, са първото свръхсетивно впечатление, което можем да имаме.
То ни вкарва после в ситуация на пълна абстракция на нашето физическо тяло и ни кара да гледаме като на картина нашия живот в неговото движение, в неговото действие, до момента на нашето раждане. Често хора, потопили се до дъно във водата или били на път да се удавят, разказват, че са видели живота си, изкачвайки се във времето, под формата на подвижни образи; това може да се упражнява систематично и може да се види така резултата на нашия земен настоящ живот.
към текста >>
То ни вкарва после в ситуация на пълна абстракция на нашето физическо тяло и ни кара да гледаме като на картина нашия
жив
от в неговото движение, в неговото действие, до момента на нашето раждане.
Но този, който дълго медитира по начина, който посочих, е скоро в състояние да образува малко по малко образи в етерното тяло на главата, което е в покой. В книгата, която споменах, наричам това имагинации. И тези имагинации, живели в етерното тяло, са първото свръхсетивно впечатление, което можем да имаме.
То ни вкарва после в ситуация на пълна абстракция на нашето физическо тяло и ни кара да гледаме като на картина нашия живот в неговото движение, в неговото действие, до момента на нашето раждане.
Често хора, потопили се до дъно във водата или били на път да се удавят, разказват, че са видели живота си, изкачвайки се във времето, под формата на подвижни образи; това може да се упражнява систематично и може да се види така резултата на нашия земен настоящ живот.
към текста >>
Често хора, потопили се до дъно във водата или били на път да се удавят, разказват, че са видели
жив
ота си, изкачвайки се във времето, под формата на подвижни образи; това може да се упражнява систематично и може да се види така резултата на нашия земен настоящ
жив
от.
Но този, който дълго медитира по начина, който посочих, е скоро в състояние да образува малко по малко образи в етерното тяло на главата, което е в покой. В книгата, която споменах, наричам това имагинации. И тези имагинации, живели в етерното тяло, са първото свръхсетивно впечатление, което можем да имаме. То ни вкарва после в ситуация на пълна абстракция на нашето физическо тяло и ни кара да гледаме като на картина нашия живот в неговото движение, в неговото действие, до момента на нашето раждане.
Често хора, потопили се до дъно във водата или били на път да се удавят, разказват, че са видели живота си, изкачвайки се във времето, под формата на подвижни образи; това може да се упражнява систематично и може да се види така резултата на нашия земен настоящ живот.
към текста >>
Първото нещо, което дава познанието чрез посвещение, е виждането на
жив
ота на нашата собствена душа.
Първото нещо, което дава познанието чрез посвещение, е виждането на живота на нашата собствена душа.
Той е, всъщност, нещо различно от това, което се предполага за него обикновено. Обикновено се пред полага абстрактно, че този душевен живот е нещо, изтъкано от представи. Когато човек открие своята истинска форма, вижда, че тя е нещо творческо, че тя е в същото време това, което действаше в нашето детство, което е дало пластична форма на нашия мозък, което пропива останалата част от нашето тяло и вкарва в работа една пластична активност, формираща, създавайки нашето състояние на будност и даже и нашата храносмилателна активност.
към текста >>
Обикновено се пред полага абстрактно, че този душевен
жив
от е нещо, изтъкано от представи.
Първото нещо, което дава познанието чрез посвещение, е виждането на живота на нашата собствена душа. Той е, всъщност, нещо различно от това, което се предполага за него обикновено.
Обикновено се пред полага абстрактно, че този душевен живот е нещо, изтъкано от представи.
Когато човек открие своята истинска форма, вижда, че тя е нещо творческо, че тя е в същото време това, което действаше в нашето детство, което е дало пластична форма на нашия мозък, което пропива останалата част от нашето тяло и вкарва в работа една пластична активност, формираща, създавайки нашето състояние на будност и даже и нашата храносмилателна активност.
към текста >>
Но е вярно, че за часовете и миговете, в които практикува свръхсетивното изследване, човешкото същество става, от факта на познанието чрез посвещение, различно от това, което е в обикновения
жив
от.
Това, което е получено в еволюцията на душата чрез процеси в душата, такива, каквито ги описах, се показва най-вече в цялостната промяна, която се изразява в тоталността на душата, в разположението на душата на този, който се стреми към познанието чрез посвещение, аз ви моля да не се обърквате от моите думи. Не искам да кажа, че този, който постига посвещение, става изведнъж един друг човек във всяко отношение. Напротив, модерното познание чрез посвещение трябва да остави човешкото същество напълно в света, така че, даже когато постигне посвещение да може да продължи своя вот просто така, както го е започнал.
Но е вярно, че за часовете и миговете, в които практикува свръхсетивното изследване, човешкото същество става, от факта на познанието чрез посвещение, различно от това, което е в обикновения живот.
към текста >>
Това, че човешкото същество усеща, че колкото повече напредва в свръхсетивната опитност, толкова повече неговата собствена телесност му се изплъзва, най-малко това, с което тази телестност участва в обикновения
жив
от.
Бих желал да подчертая, преди всичко, един важен мотив, който характеризира познанието чрез посвещение.
Това, че човешкото същество усеща, че колкото повече напредва в свръхсетивната опитност, толкова повече неговата собствена телесност му се изплъзва, най-малко това, с което тази телестност участва в обикновения живот.
Да се запитаме какъв е произходът на нашите съждения в живота. Ние сме едно дете, ние растем и се развиваме. Симпатия и антипатия приемат в нашия живот една фиксирана форма. Симпатията и антипатията за природните явления и най-вече симпатията и антипатията за другите хора. Нашето тяло участва във всичко това.
към текста >>
Да се запитаме какъв е произходът на нашите съждения в
жив
ота.
Бих желал да подчертая, преди всичко, един важен мотив, който характеризира познанието чрез посвещение. Това, че човешкото същество усеща, че колкото повече напредва в свръхсетивната опитност, толкова повече неговата собствена телесност му се изплъзва, най-малко това, с което тази телестност участва в обикновения живот.
Да се запитаме какъв е произходът на нашите съждения в живота.
Ние сме едно дете, ние растем и се развиваме. Симпатия и антипатия приемат в нашия живот една фиксирана форма. Симпатията и антипатията за природните явления и най-вече симпатията и антипатията за другите хора. Нашето тяло участва във всичко това. Ние отправяме твърде очевидно към всичко това тази симпатия и тази антипатия, които имат даже в голяма част своето основани във физическите процеси на нашето тяло.
към текста >>
Симпатия и антипатия приемат в нашия
жив
от една фиксирана форма.
Бих желал да подчертая, преди всичко, един важен мотив, който характеризира познанието чрез посвещение. Това, че човешкото същество усеща, че колкото повече напредва в свръхсетивната опитност, толкова повече неговата собствена телесност му се изплъзва, най-малко това, с което тази телестност участва в обикновения живот. Да се запитаме какъв е произходът на нашите съждения в живота. Ние сме едно дете, ние растем и се развиваме.
Симпатия и антипатия приемат в нашия живот една фиксирана форма.
Симпатията и антипатията за природните явления и най-вече симпатията и антипатията за другите хора. Нашето тяло участва във всичко това. Ние отправяме твърде очевидно към всичко това тази симпатия и тази антипатия, които имат даже в голяма част своето основани във физическите процеси на нашето тяло. В момента, в който този, който ще бъде посветен се издигне в свръхсетивния свят, той започва да живее в един свят, където тази симпатия и тази антипатия свързани с телестността, стават за него все повече и повече чужди, за времето, в което той пребивава в свръхсетивното. Той е изваден от това с което е свързан чрез своята телесност.
към текста >>
В момента, в който този, който ще бъде посветен се издигне в свръхсетивния свят, той започва да
жив
ее в един свят, където тази симпатия и тази антипатия свързани с телестността, стават за него все повече и повече чужди, за времето, в което той пребивава в свръхсетивното.
Ние сме едно дете, ние растем и се развиваме. Симпатия и антипатия приемат в нашия живот една фиксирана форма. Симпатията и антипатията за природните явления и най-вече симпатията и антипатията за другите хора. Нашето тяло участва във всичко това. Ние отправяме твърде очевидно към всичко това тази симпатия и тази антипатия, които имат даже в голяма част своето основани във физическите процеси на нашето тяло.
В момента, в който този, който ще бъде посветен се издигне в свръхсетивния свят, той започва да живее в един свят, където тази симпатия и тази антипатия свързани с телестността, стават за него все повече и повече чужди, за времето, в което той пребивава в свръхсетивното.
Той е изваден от това с което е свързан чрез своята телесност. Когато иска отново да приеме своя обикновен живот, той трябва, така да се каже, да се върне отново в своите обикновени симпатии и антипатии, това, което иначе се извършва съвсем естествено. Когато човек се събужда сутрин, той се намира в своето тяло, той изпитва същата любов към нещата и хората, същата симпатия и антипатия, както преди. Това се извършва съвсем само. Но когато човек пребивава в свръхсетивното и иска да се върне отново в своите симпатии и антипатии, тогава той трябва да по ложи усилия, за да го направи, трябва, така да се каже, да се потопи в своята собствена телесност.
към текста >>
Когато иска отново да приеме своя обикновен
жив
от, той трябва, така да се каже, да се върне отново в своите обикновени симпатии и антипатии, това, което иначе се извършва съвсем естествено.
Симпатията и антипатията за природните явления и най-вече симпатията и антипатията за другите хора. Нашето тяло участва във всичко това. Ние отправяме твърде очевидно към всичко това тази симпатия и тази антипатия, които имат даже в голяма част своето основани във физическите процеси на нашето тяло. В момента, в който този, който ще бъде посветен се издигне в свръхсетивния свят, той започва да живее в един свят, където тази симпатия и тази антипатия свързани с телестността, стават за него все повече и повече чужди, за времето, в което той пребивава в свръхсетивното. Той е изваден от това с което е свързан чрез своята телесност.
Когато иска отново да приеме своя обикновен живот, той трябва, така да се каже, да се върне отново в своите обикновени симпатии и антипатии, това, което иначе се извършва съвсем естествено.
Когато човек се събужда сутрин, той се намира в своето тяло, той изпитва същата любов към нещата и хората, същата симпатия и антипатия, както преди. Това се извършва съвсем само. Но когато човек пребивава в свръхсетивното и иска да се върне отново в своите симпатии и антипатии, тогава той трябва да по ложи усилия, за да го направи, трябва, така да се каже, да се потопи в своята собствена телесност. Тази дистанция, по отношение на своята собствена телесност, е един от феномените, който показва, че човек действително е направил малък прогрес. Впрочем, посветеният прави малко по малко свои симпатии и антипатии към широките перспективи.
към текста >>
В обикновения
жив
от, ние има ме опитност със самите себе си.
Еволюцията в смисъла на посвещението, се показва изключително силно при един особен въпрос: активността на паметта, на спомена, по време на опознаването чрез посвещение.
В обикновения живот, ние има ме опитност със самите себе си.
Нашият спомен, нашата памет са ту много добри, ту лоши, но ние постигаме паметта. После, по-късно имаме опитности, ние си спомняме за тях. За това, за което имаме опитност в свръхсетивните светове, нещата не стоят така. Ние можем да имаме опитност с тях, в нейното величие, в нейната красота, в нейното богатство от насоки; веднъж извършената опитност е вече минало. И за да може това да се представи отново пред душата, трябва отново да имаме опитност с него.
към текста >>
Такъв е, естествено, случаят и с другите; но това е случаят при една по-извисена мярка, тази необходимост по отношение на паметта, тази необходимост да се носи съдържанието в един вътрешен
жив
от, когато човек е постигнал една вътрешна степен на паметта.
Ако мога да си позволя да кажа нещо лично, то би било това: когато аз самият правя конференции, нещата са различни от правенето на конференции изобщо. При конференциите, които се правят изобщо, се говори често, като лекторът черпи от своята памет; излагат се често неща, като лекторът черпи от своята памет това, което е научил, това, което мислил. Този, който излага наистина свръхсетивни истини, трябва, всъщност, винаги да ги изработва в момента, в който ги излага. Така че, аз самият мога да изнеса 30, 40, 50 пъти една и съща лекция и за мен тя няма да бъде никога същата.
Такъв е, естествено, случаят и с другите; но това е случаят при една по-извисена мярка, тази необходимост по отношение на паметта, тази необходимост да се носи съдържанието в един вътрешен живот, когато човек е постигнал една вътрешна степен на паметта.
към текста >>
Човек губи, така да се каже, своята собствена телесност, но се чувства влязъл в
жив
ота на космоса.
Това, което току-що ви разказах за способността да се въведат в етерното тяло на вашата глава формите, които позволяват после да видите вашето тяло на времето, вашето етерно тяло до раждането ви, ви полага вече, най-общо, в едно изцяло своеобразно разположение по отношение на космоса.
Човек губи, така да се каже, своята собствена телесност, но се чувства влязъл в живота на космоса.
Съзнанието се простира, така да се каже, в далечините на етера. Човек не може да гледа вече едно растение, без да се потопи в неговото растене. Той го проследява от корена до цвета. Той живее в соковете му, в развиването на цвета му, на плода му. Той може да се потопи в живота на животните, следвайки формата им и най-вече в живота на друго едно същество.
към текста >>
Той
жив
ее в соковете му, в развиването на цвета му, на плода му.
Това, което току-що ви разказах за способността да се въведат в етерното тяло на вашата глава формите, които позволяват после да видите вашето тяло на времето, вашето етерно тяло до раждането ви, ви полага вече, най-общо, в едно изцяло своеобразно разположение по отношение на космоса. Човек губи, така да се каже, своята собствена телесност, но се чувства влязъл в живота на космоса. Съзнанието се простира, така да се каже, в далечините на етера. Човек не може да гледа вече едно растение, без да се потопи в неговото растене. Той го проследява от корена до цвета.
Той живее в соковете му, в развиването на цвета му, на плода му.
Той може да се потопи в живота на животните, следвайки формата им и най-вече в живота на друго едно същество. Най-слабата черта, явяваща ви се у едно друго човешко същество, ще ви води, така да се каже, в целия живот на душата му, така че, човек усеща, че сега не е в себе си, а е вън то себе си, по време на това свръхсетивно опознаване.
към текста >>
Той може да се потопи в
жив
ота на
жив
отните, следвайки формата им и най-вече в
жив
ота на друго едно същество.
Човек губи, така да се каже, своята собствена телесност, но се чувства влязъл в живота на космоса. Съзнанието се простира, така да се каже, в далечините на етера. Човек не може да гледа вече едно растение, без да се потопи в неговото растене. Той го проследява от корена до цвета. Той живее в соковете му, в развиването на цвета му, на плода му.
Той може да се потопи в живота на животните, следвайки формата им и най-вече в живота на друго едно същество.
Най-слабата черта, явяваща ви се у едно друго човешко същество, ще ви води, така да се каже, в целия живот на душата му, така че, човек усеща, че сега не е в себе си, а е вън то себе си, по време на това свръхсетивно опознаване.
към текста >>
Най-слабата черта, явяваща ви се у едно друго човешко същество, ще ви води, така да се каже, в целия
жив
от на душата му, така че, човек усеща, че сега не е в себе си, а е вън то себе си, по време на това свръхсетивно опознаване.
Съзнанието се простира, така да се каже, в далечините на етера. Човек не може да гледа вече едно растение, без да се потопи в неговото растене. Той го проследява от корена до цвета. Той живее в соковете му, в развиването на цвета му, на плода му. Той може да се потопи в живота на животните, следвайки формата им и най-вече в живота на друго едно същество.
Най-слабата черта, явяваща ви се у едно друго човешко същество, ще ви води, така да се каже, в целия живот на душата му, така че, човек усеща, че сега не е в себе си, а е вън то себе си, по време на това свръхсетивно опознаване.
към текста >>
Човек трябва да може едновременно да
жив
ее в свръхсетивните светове и да може да се връща в своето тяло, за да може да стои здраво на двата си крака.
Но трябва винаги да можем да се върнем в тялото си, това е необходимо, иначе човек става един апатичен, мрачен мистик, един екзалтиран човек, а не човек, който търси познание за свръхсетивните светове.
Човек трябва да може едновременно да живее в свръхсетивните светове и да може да се връща в своето тяло, за да може да стои здраво на двата си крака.
Ето защо, когато излагам тоз род неща, по повод свръхсетивните светове, ми е нужно да подчертая, че за мен, повече от логиката, това, което е необходимо на добрия философ, е да знае как да ушие една обувка или една дреха, да бъде действително в практичния живот. Всъщност, човек не би трябвало да мисли върху живота, ако не е действително в практичния живот. Но това в още по-голяма степен важи за този, който търси свръхсетивните познания. Тези, които търсят свръхсетивното познание не могат да бъдат мечтатели, екзалтирани хора, които не могат да се държат прави на краката си. Иначе, човек се изгубва, защото той трябва действително да излезе от самия себе си.
към текста >>
Ето защо, когато излагам тоз род неща, по повод свръхсетивните светове, ми е нужно да подчертая, че за мен, повече от логиката, това, което е необходимо на добрия философ, е да знае как да ушие една обувка или една дреха, да бъде действително в практичния
жив
от.
Но трябва винаги да можем да се върнем в тялото си, това е необходимо, иначе човек става един апатичен, мрачен мистик, един екзалтиран човек, а не човек, който търси познание за свръхсетивните светове. Човек трябва да може едновременно да живее в свръхсетивните светове и да може да се връща в своето тяло, за да може да стои здраво на двата си крака.
Ето защо, когато излагам тоз род неща, по повод свръхсетивните светове, ми е нужно да подчертая, че за мен, повече от логиката, това, което е необходимо на добрия философ, е да знае как да ушие една обувка или една дреха, да бъде действително в практичния живот.
Всъщност, човек не би трябвало да мисли върху живота, ако не е действително в практичния живот. Но това в още по-голяма степен важи за този, който търси свръхсетивните познания. Тези, които търсят свръхсетивното познание не могат да бъдат мечтатели, екзалтирани хора, които не могат да се държат прави на краката си. Иначе, човек се изгубва, защото той трябва действително да излезе от самия себе си. Но излизането от самия себе си не трябва да води към самоизгубване.
към текста >>
Всъщност, човек не би трябвало да мисли върху
жив
ота, ако не е действително в практичния
жив
от.
Но трябва винаги да можем да се върнем в тялото си, това е необходимо, иначе човек става един апатичен, мрачен мистик, един екзалтиран човек, а не човек, който търси познание за свръхсетивните светове. Човек трябва да може едновременно да живее в свръхсетивните светове и да може да се връща в своето тяло, за да може да стои здраво на двата си крака. Ето защо, когато излагам тоз род неща, по повод свръхсетивните светове, ми е нужно да подчертая, че за мен, повече от логиката, това, което е необходимо на добрия философ, е да знае как да ушие една обувка или една дреха, да бъде действително в практичния живот.
Всъщност, човек не би трябвало да мисли върху живота, ако не е действително в практичния живот.
Но това в още по-голяма степен важи за този, който търси свръхсетивните познания. Тези, които търсят свръхсетивното познание не могат да бъдат мечтатели, екзалтирани хора, които не могат да се държат прави на краката си. Иначе, човек се изгубва, защото той трябва действително да излезе от самия себе си. Но излизането от самия себе си не трябва да води към самоизгубване. На основата на едно познание като това, което описах, е написана книгата, която на немски език се нарича: Geheimwissenschaft im Umri?
към текста >>
Най -напред, човек се отпуща в медитация върху определени представи и комплекси от представи и от този факт укрепва душевния
жив
от.
Но после, трябва да може да се прониква по-напред в това свръхсетивно познание. Това се получава от факта, че се развива сега медитацията.
Най -напред, човек се отпуща в медитация върху определени представи и комплекси от представи и от този факт укрепва душевния живот.
Това все още не е достатъчно за пълното проникване в свръхсетивния свят; за това, е необходимо да се упражнява също, не само това да можем да се отпущаш върху представи, не само да концентрираш, така да се каже, цялата си душа върху тази представа, а и да можеш също постоянно да ги изхвърляш по волята на своето съзнание. Така както в активния живот човек може да гледа нещо и после да отмести погледа си в обратна посока, така в свръхсетивното развитие трябва да се научим да можем да се концентрираме силно върху едно душевно съдържание и после да го изхвърлим вън от душата си.
към текста >>
Така както в активния
жив
от човек може да гледа нещо и после да отмести погледа си в обратна посока, така в свръхсетивното развитие трябва да се научим да можем да се концентрираме силно върху едно душевно съдържание и после да го изхвърлим вън от душата си.
Но после, трябва да може да се прониква по-напред в това свръхсетивно познание. Това се получава от факта, че се развива сега медитацията. Най -напред, човек се отпуща в медитация върху определени представи и комплекси от представи и от този факт укрепва душевния живот. Това все още не е достатъчно за пълното проникване в свръхсетивния свят; за това, е необходимо да се упражнява също, не само това да можем да се отпущаш върху представи, не само да концентрираш, така да се каже, цялата си душа върху тази представа, а и да можеш също постоянно да ги изхвърляш по волята на своето съзнание.
Така както в активния живот човек може да гледа нещо и после да отмести погледа си в обратна посока, така в свръхсетивното развитие трябва да се научим да можем да се концентрираме силно върху едно душевно съдържание и после да го изхвърлим вън от душата си.
към текста >>
Това понякога не е така лесно в обикновения
жив
от.
Това понякога не е така лесно в обикновения живот.
Помислете до каква малка степен човешкото същество е в състояние да прогонва непрекъснато своите мисли. Понякога, определени мисли ви преследват по цели дни, особено когато са неприятни. Не можете да се освободите от тях. Но това става още много по-трудно, веднъж щом сме свикнали да се концентрираме върху мисълта. Мисловно съдържание, върху което сме се концентрирали, накрая започва да ни държи и трябва да вложим всичките усилия на света, за да го отдалечим отново.
към текста >>
Когато дълго време сме се упражнявали в това, ще постигнем накрая способността да се отдалечаваме, да отделяме също от нашето съзнание цялото това ретроспективно виждане върху нашия
жив
от да раждането, цялото това етерно тяло, както аз наричам, това тяло на времето.
Помислете до каква малка степен човешкото същество е в състояние да прогонва непрекъснато своите мисли. Понякога, определени мисли ви преследват по цели дни, особено когато са неприятни. Не можете да се освободите от тях. Но това става още много по-трудно, веднъж щом сме свикнали да се концентрираме върху мисълта. Мисловно съдържание, върху което сме се концентрирали, накрая започва да ни държи и трябва да вложим всичките усилия на света, за да го отдалечим отново.
Когато дълго време сме се упражнявали в това, ще постигнем накрая способността да се отдалечаваме, да отделяме също от нашето съзнание цялото това ретроспективно виждане върху нашия живот да раждането, цялото това етерно тяло, както аз наричам, това тяло на времето.
към текста >>
Най-напред трябва да узреем, като накараме да изчезнат представите, върху които сме медитирали, трябва да постигнем силата да караме да изчезва този душевен колос, този исполин на душата; цялата страшна акула на нашия
жив
от до настояще то, между настоящия момент и раждането и там, пред нас ни е нужно да го накараме да изчезне.
Това,естествено, е степен на развитие, която ние трябва да постигнем.
Най-напред трябва да узреем, като накараме да изчезнат представите, върху които сме медитирали, трябва да постигнем силата да караме да изчезва този душевен колос, този исполин на душата; цялата страшна акула на нашия живот до настояще то, между настоящия момент и раждането и там, пред нас ни е нужно да го накараме да изчезне.
Ако го накараме за изчезне, тогава започва нещо, което бих желал да нарека "по-будно съзнание". Тогава ние сме просто пробудени, без да има съдържание, в това будно съзнание. Но сега, то се изпълва. Така както нахлува въздух в белите дробове, от който те имат нужда, така истински духовния свят сега нахлува в празното съзнание, родено по начина, който описах.
към текста >>
Това е предварително съществуващият
жив
от на нашето същество от душа и от дух.
Веднъж щом си накарал етерното тяло да изчезне, чрез метода, който изработих, не влизам в един още по-фин етер, а в нещо, противоположно на етера, както дълговете са противоположни на богатството. И само сега аз зная, чрез опитност, какво е духът. Духът влиза във вас чрез инспирацията и първото нещо, с което имаме опитност е това, което преди раждането или още по-точно, преди зачатието, присъстваше в нашата душа и нашия дух в един духовен свят.
Това е предварително съществуващият живот на нашето същество от душа и от дух.
Преди това, ние сме го видели в етера издигайки се отново до нашето раждане. Сега, ние гледаме отвъд раждането или, по-скоро, отвъд зачатието, в света на душата и на духа и постигаме това да се възприемем такива, каквито сме били преди да слезем от световете на духа и да се облеем с едно физическо тяло минавайки през наследствената линия.
към текста >>
В обикновения
жив
от, ние сме свикнали да мислим с хода на света.
Бих искал сега да представя на вашата душа, в качеството на пример, едно просто упражнение на волята, което ще ви позволи да изучите принципа, който влиза тук като сумарна линия.
В обикновения живот, ние сме свикнали да мислим с хода на света.
Оставям нещата да идват към нас такива, каквито се създават. Това, което идва към нас по-рано мислим за него по-рано, това, което идва към нас по-късно, мислим за него по-късно. И даже и ако в логичната мисъл не следваме протичането на времето, при все това, съществува на заден план усилието да се държим за външния действителен ход на фактите. За да се упражняваме в отношенията на душевните и духовните сили, трябва да се откъснем от външното протичане на нещата. И тогава това е едно добро упражнение, което е едновременно едно упражнение за волята, да се опитва да се мисли в обратен ред за опитностите, които сме изживели от сутринта до вечерта, но издигайки се от вечерта до сутринта, а не, точно, от сутринта до вечерта, влизайки изцяло, толкова, колкото е възможно в подробностите.
към текста >>
И тогава това е едно добро упражнение, което е едновременно едно упражнение за волята, да се опитва да се мисли в обратен ред за опитностите, които сме из
жив
ели от сутринта до вечерта, но издигайки се от вечерта до сутринта, а не, точно, от сутринта до вечерта, влизайки изцяло, толкова, колкото е възможно в подробностите.
В обикновения живот, ние сме свикнали да мислим с хода на света. Оставям нещата да идват към нас такива, каквито се създават. Това, което идва към нас по-рано мислим за него по-рано, това, което идва към нас по-късно, мислим за него по-късно. И даже и ако в логичната мисъл не следваме протичането на времето, при все това, съществува на заден план усилието да се държим за външния действителен ход на фактите. За да се упражняваме в отношенията на душевните и духовните сили, трябва да се откъснем от външното протичане на нещата.
И тогава това е едно добро упражнение, което е едновременно едно упражнение за волята, да се опитва да се мисли в обратен ред за опитностите, които сме изживели от сутринта до вечерта, но издигайки се от вечерта до сутринта, а не, точно, от сутринта до вечерта, влизайки изцяло, толкова, колкото е възможно в подробностите.
към текста >>
Да допуснем, че по време на една ретроспекция от този род, донасяща за
жив
ота на нашия ден, стигаме до това, да си представим, че изкачваме стълба.
Да допуснем, че по време на една ретроспекция от този род, донасяща за живота на нашия ден, стигаме до това, да си представим, че изкачваме стълба.
Представяме си, че сме най-напред на най-високото, после, най-последното стъпало, на предпоследното и т.н. Слизаме в обратна посока. В началото, ще можем да си представим в обратна посока по този начин само епизоди от нашия дневен живот, например, от 6 часа до 3 часа, от обед до 9 часа и т.н., до момента на пробуждането. Но ще постигнем малко по малко един вид техника, чрез която ще можем действително, вечерта или на другия ден, да накараме да дефилират в обратен ред пред нашата душа образите от нашия дневен живот или тези от предшестващия ден, като в една картина, обърната обратно. Ако сме в състояние и точно това е важно -, да откъснем изцяло нашата ми съл от начина, по който се развива действителността, в три измерения, тогава ще видим, че нашата воля е изключително много укрепнала от това.
към текста >>
В началото, ще можем да си представим в обратна посока по този начин само епизоди от нашия дневен
жив
от, например, от 6 часа до 3 часа, от обед до 9 часа и т.н., до момента на пробуждането.
Да допуснем, че по време на една ретроспекция от този род, донасяща за живота на нашия ден, стигаме до това, да си представим, че изкачваме стълба. Представяме си, че сме най-напред на най-високото, после, най-последното стъпало, на предпоследното и т.н. Слизаме в обратна посока.
В началото, ще можем да си представим в обратна посока по този начин само епизоди от нашия дневен живот, например, от 6 часа до 3 часа, от обед до 9 часа и т.н., до момента на пробуждането.
Но ще постигнем малко по малко един вид техника, чрез която ще можем действително, вечерта или на другия ден, да накараме да дефилират в обратен ред пред нашата душа образите от нашия дневен живот или тези от предшестващия ден, като в една картина, обърната обратно. Ако сме в състояние и точно това е важно -, да откъснем изцяло нашата ми съл от начина, по който се развива действителността, в три измерения, тогава ще видим, че нашата воля е изключително много укрепнала от това. Ще получим този ефект също, ако постигнем усещането на една мелодия в обратна посока или ако си представим една драма от 5 действия да се развива в обратен ред, от петото, четвъртото действие и т.н., до първото. Чрез всички тези методи, ще укрепим нашата воля, давайки и вътрешно повече сили и изтръгвайки я външно от нейната връзка със сетивните събития.
към текста >>
Но ще постигнем малко по малко един вид техника, чрез която ще можем действително, вечерта или на другия ден, да накараме да дефилират в обратен ред пред нашата душа образите от нашия дневен
жив
от или тези от предшестващия ден, като в една картина, обърната обратно.
Да допуснем, че по време на една ретроспекция от този род, донасяща за живота на нашия ден, стигаме до това, да си представим, че изкачваме стълба. Представяме си, че сме най-напред на най-високото, после, най-последното стъпало, на предпоследното и т.н. Слизаме в обратна посока. В началото, ще можем да си представим в обратна посока по този начин само епизоди от нашия дневен живот, например, от 6 часа до 3 часа, от обед до 9 часа и т.н., до момента на пробуждането.
Но ще постигнем малко по малко един вид техника, чрез която ще можем действително, вечерта или на другия ден, да накараме да дефилират в обратен ред пред нашата душа образите от нашия дневен живот или тези от предшестващия ден, като в една картина, обърната обратно.
Ако сме в състояние и точно това е важно -, да откъснем изцяло нашата ми съл от начина, по който се развива действителността, в три измерения, тогава ще видим, че нашата воля е изключително много укрепнала от това. Ще получим този ефект също, ако постигнем усещането на една мелодия в обратна посока или ако си представим една драма от 5 действия да се развива в обратен ред, от петото, четвъртото действие и т.н., до първото. Чрез всички тези методи, ще укрепим нашата воля, давайки и вътрешно повече сили и изтръгвайки я външно от нейната връзка със сетивните събития.
към текста >>
Когато човек проникне в
жив
ота на духовния свят, забелязва, че моралната подредба на света не само е една реалност от същата природа като на физическата реалност, а тя има една висша действителност.
Бих искал да посоча два от тях, но те са много. Първият се състои в това, че ние одобряваме всички други гледни точки на материалния свят, различни от преди това. За чистия интелектуализъм, моралния свят има нещо нереално. Разбира се, когато човешкото същество е запазило определена корекция в недрата на материалния свят, се чувства задължено да изпълни своето задължение,вършейки това, което е добро, според традицията; но даже и да не си признава,той мисли така: от факта, че някой е извършил добро, не се е получило нещо от същия ред, както когато светкавица прореже пространството или гръмотевица гръмне в пространството. Той не мисли за нищо реално в този случай.
Когато човек проникне в живота на духовния свят, забелязва, че моралната подредба на света не само е една реалност от същата природа като на физическата реалност, а тя има една висша действителност.
Човек се научава малко по малко да разбира, че цялото това време с неговите световни части и физически процеси може да пропадне, да се разруши; но това, което се излъчва морално от нас, ще се изгуби в своите следствия. Реалността на моралния свят се из дига за нас. И физическият свят и моралният свят, настоящото съществувание и развитието стават една единност. Ние действително имаме опитност с това, и светът има морални закони, които са обективни закони.
към текста >>
Това модерно човечество, което гледа към началото на Земята, към начина, по който Земята се е образувала, начиная от едно неясно начало, към начина, по който са излезли от това неясно начало
жив
отът, човешкото същество и от него, като една женитба, светът на идеите.
Това кара да нарасне нашето чувство на отговорност пред света. Това ни дава, най-общо, едно съвсем друго съзнание, едно съзнание, от което модерното човечество има доста голяма нужда.
Това модерно човечество, което гледа към началото на Земята, към начина, по който Земята се е образувала, начиная от едно неясно начало, към начина, по който са излезли от това неясно начало животът, човешкото същество и от него, като една женитба, светът на идеите.
Това човечество, което има като перспектива студената смърт, такава, че всичко, в което живее човечеството ще бъде отново потопено в едно обширно гробище, съставено от това, в което живее човечеството, това човечество има нужда от познание за моралната подредба на света. Тя може основно да бъде напълно спечелена чрез духовното познание. Мога само да нахвърля това.
към текста >>
Това човечество, което има като перспектива студената смърт, такава, че всичко, в което
жив
ее човечеството ще бъде отново потопено в едно обширно гробище, съставено от това, в което
жив
ее човечеството, това човечество има нужда от познание за моралната подредба на света.
Това кара да нарасне нашето чувство на отговорност пред света. Това ни дава, най-общо, едно съвсем друго съзнание, едно съзнание, от което модерното човечество има доста голяма нужда. Това модерно човечество, което гледа към началото на Земята, към начина, по който Земята се е образувала, начиная от едно неясно начало, към начина, по който са излезли от това неясно начало животът, човешкото същество и от него, като една женитба, светът на идеите.
Това човечество, което има като перспектива студената смърт, такава, че всичко, в което живее човечеството ще бъде отново потопено в едно обширно гробище, съставено от това, в което живее човечеството, това човечество има нужда от познание за моралната подредба на света.
Тя може основно да бъде напълно спечелена чрез духовното познание. Мога само да нахвърля това.
към текста >>
Всеки човек, постигнал някакво познание би могъл да ви направи признание; той би ви казал: за щастието и радостта в моя
жив
от, съм признателен на съдбата си, но познанията си съм постигнал само чрез болките си, чрез страданието си.
Фактът, че ние имаме очи ще се изразя по съвсем обикновен начин произхожда само от това, че в един още недиференциран организъм беше издълба на, така да се каже, органичната реалност, която поведе към способността за виждане, после, под една метаморфоризирана форма, към окото. Ако ние днес възприемаме още малките незначителни процеси, които протичат в нашата ретина, по време на виждането, ще доловим, че даже това е една болка, почиваща на основата на съществуванието. Цялата красота почива на основата на страданието. Красотата може да се развие само начиная от болката. Това вече може да се каже, на една ниска степен, на едно по-нисше ниво на познанието.
Всеки човек, постигнал някакво познание би могъл да ви направи признание; той би ви казал: за щастието и радостта в моя живот, съм признателен на съдбата си, но познанията си съм постигнал само чрез болките си, чрез страданието си.
към текста >>
Ако човек усеща това още отначало, по отношение на нисшото познание, може да го из
жив
ее напълно, когато прави усилие върху самия себе си, когато си проправя път през болката, която е усетена като една космична болка, до неутралната опитност в духовния космос.
Ако човек усеща това още отначало, по отношение на нисшото познание, може да го изживее напълно, когато прави усилие върху самия себе си, когато си проправя път през болката, която е усетена като една космична болка, до неутралната опитност в духовния космос.
Трябва да се намери с голяма мъка как човек може да участва в развиването и в същността на всички неща, тогава идва интуитивното познание. Но после, човек е пак така изцяло в една познавателна опитност, която вече не е свързана с тялото, която може да се обърне свободно към тялото, за да бъде отново в сетивния свят чак до смъртта, но който знае сега напълно какво значи да бъдеш действително, да бъдеш в своя дух и своята душа действително, вън от тялото си.
към текста >>
Но същественото е това, че човек се научава да
жив
ее даже без своето тяло и също че постига от този факт едно позна ние за ситуацията, в която той се намира, когато не може вече да се ползва от своето тяло, когато се освобождава от него, при смъртта и преминава в един духовно-душевен свят.
Когато човек е разбрал това, има в съзнанието си образ на това, което се случва, когато той напусне свое то физическо тяло в реална смърт, тогава той знае какво означава да преминеш вратата на смъртта. Действителността, която ви се явява че вашето душевно и духовно същество преминава в един духовно-душевен свят, напускайки своето тяло човек я вижда предварително, в познанието, когато се е издигнал до интуитивното познание, т.е., когато човек знае как стоят нещата в света, когато той няма тяло, на което да се опре. Той се връща тогава в своето тяло с това познание, щом го е трансформирал в понятие.
Но същественото е това, че човек се научава да живее даже без своето тяло и също че постига от този факт едно позна ние за ситуацията, в която той се намира, когато не може вече да се ползва от своето тяло, когато се освобождава от него, при смъртта и преминава в един духовно-душевен свят.
към текста >>
Това тук не е философска спекулация върху безсмъртието, това, което предлага познанието чрез посвещение, е една опитност, която е една предварителна опитност, нещо предварително из
жив
яно.
Това тук не е философска спекулация върху безсмъртието, това, което предлага познанието чрез посвещение, е една опитност, която е една предварителна опитност, нещо предварително изживяно.
Човек знае какво ще бъде след това. Той не изживява пълната действителност, но изживява един действителен образ, който е по определен начин идентичен на пълната действителност на смъртта. Човек има опитност с безсмъртието. Значи, в това отношение то е една опитност, която човек въвежда в познанието.
към текста >>
Той не из
жив
ява пълната действителност, но из
жив
ява един действителен образ, който е по определен начин идентичен на пълната действителност на смъртта.
Това тук не е философска спекулация върху безсмъртието, това, което предлага познанието чрез посвещение, е една опитност, която е една предварителна опитност, нещо предварително изживяно. Човек знае какво ще бъде след това.
Той не изживява пълната действителност, но изживява един действителен образ, който е по определен начин идентичен на пълната действителност на смъртта.
Човек има опитност с безсмъртието. Значи, в това отношение то е една опитност, която човек въвежда в познанието.
към текста >>
Че човешкото същество не е устроено предвид една неистина и грешка, а предвид истината, трябва най-напред човек да има от познанието чрез посвещение едно впечатление за истината; тогава, такова, колкото съдбата го прави възможно, човек би могъл да продължава да прониква все по-напред в духовния свят още от този
жив
от.
Бих искал да го подчертая още веднъж: веднъж щом нещата са намерени чрез изследването, всеки човек, който се приближава към тях, без предразсъдъци, може да ги разбере с обикновения здрав разум, по същия начин, по който той може да контролира чрез обикновения здрав разум това, което астрономите, това, което биолозите казват за света. И човек ще открие тогава, че този контрол е първата степен на познанието чрез посвещение.
Че човешкото същество не е устроено предвид една неистина и грешка, а предвид истината, трябва най-напред човек да има от познанието чрез посвещение едно впечатление за истината; тогава, такова, колкото съдбата го прави възможно, човек би могъл да продължава да прониква все по-напред в духовния свят още от този живот.
Трябва, в модерната епоха също, и даже под една висша форма, да бъде изпълнено изискването, изписано от фронтона на гръцкия храм:"Човеко, опознай себе си! ". Това, разбира се, не означаваше, че е трябвало да се прониква в човешката вътрешност, а означаваше, пробуждането към търсене същността на безсмъртие=тяло; същността на нераждаемостта=безсмъртен дух и медитация между Земята, временното и духа=душевния елемент. Защото истинският, истинният човек е съставен от тяло, душа и дух. Тялото може да опознае тялото, душата може да опознае душата, само духът може да опознае духа. Ето защо, трябва да се опитвате, вие самите да намерите духа активни в себе си, за да може духът да бъде също опознат в света.
към текста >>
18.
9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
В тази книга са употребени в по-голямата и част имагинации за света на душата и на духа, през който човешкото същество минава, когато премине вратата на смъртта, за да се издигне в своята еволюция до един нов земен
жив
от.
В тази книга са употребени в по-голямата и част имагинации за света на душата и на духа, през който човешкото същество минава, когато премине вратата на смъртта, за да се издигне в своята еволюция до един нов земен живот.
Ще ви опиша днес нещата не толкова от имагинативна гледна точка, колкото от гледната точка, която се представя повече на инспирацията. И за да стигнем просто до разбирането, можем тук да изходим от опитностите, които получаваме с течение на земния живот.
към текста >>
И за да стигнем просто до разбирането, можем тук да изходим от опитностите, които получаваме с течение на земния
жив
от.
В тази книга са употребени в по-голямата и част имагинации за света на душата и на духа, през който човешкото същество минава, когато премине вратата на смъртта, за да се издигне в своята еволюция до един нов земен живот. Ще ви опиша днес нещата не толкова от имагинативна гледна точка, колкото от гледната точка, която се представя повече на инспирацията.
И за да стигнем просто до разбирането, можем тук да изходим от опитностите, които получаваме с течение на земния живот.
към текста >>
Обаче ние знаем, че си създаваме от този външен свят образи на представата, тези представни образи тогава
жив
еят в нас.
Намираме се в някакъв момент между раждането и смъртта в нашето физическо тяло, с лице пред света. Наричаме това, което е от вътрешната страна на нашата кожа, това, което е от вътрешната страна на нашето физическо тяло, именно нашето човешко същество, човешкото същество, което ние сме. Предполагаме, че това човешко същество, съдържа в себе си не само анатомични и физиологични процеси, но предполагаме, че протичат там, отвътре, също по някакъв начин, душевни и духовни процеси. Но ние говорим за нас самите, като подразбираме под това, намиращото се отвътре на нашата кожа и гледаме навън в света, светът е около нас, ние го наричаме нашият външен свят.
Обаче ние знаем, че си създаваме от този външен свят образи на представата, тези представни образи тогава живеят в нас.
Така че, ние имаме навсякъде около нас външния свят и, по един определен начин, образи-отражения на външния свят в живота на нашата душа, отвътре.
към текста >>
Така че, ние имаме навсякъде около нас външния свят и, по един определен начин, образи-отражения на външния свят в
жив
ота на нашата душа, отвътре.
Намираме се в някакъв момент между раждането и смъртта в нашето физическо тяло, с лице пред света. Наричаме това, което е от вътрешната страна на нашата кожа, това, което е от вътрешната страна на нашето физическо тяло, именно нашето човешко същество, човешкото същество, което ние сме. Предполагаме, че това човешко същество, съдържа в себе си не само анатомични и физиологични процеси, но предполагаме, че протичат там, отвътре, също по някакъв начин, душевни и духовни процеси. Но ние говорим за нас самите, като подразбираме под това, намиращото се отвътре на нашата кожа и гледаме навън в света, светът е около нас, ние го наричаме нашият външен свят. Обаче ние знаем, че си създаваме от този външен свят образи на представата, тези представни образи тогава живеят в нас.
Така че, ние имаме навсякъде около нас външния свят и, по един определен начин, образи-отражения на външния свят в живота на нашата душа, отвътре.
към текста >>
Обаче, когато сме в
жив
от между смъртта и едно ново раждане, сме в същия свят, като този, който е сега нашият външен свят тук, на Земята.
Обаче, когато сме в живот между смъртта и едно ново раждане, сме в същия свят, като този, който е сега нашият външен свят тук, на Земята.
Всичко, което можете да видите по-точно или само да предусетите и което съставя вашия външен свят. На всичко това вие казвате тогава: моето Аз. По същия начин, по който вие гледате сега на вашите бели дробове, като на една съставна част на вашето Аз, така гледате, между смъртта и едно ново раждане, на Слънцето и на Луната, като на ваши органи, като нещо, което е отвътре на вас самите. И единственият външен свят, който имате тогава, сте вие самите, такива, каквито сте на Земята: това са вашите земни органи.
към текста >>
Слънцето отвън, Луната отвън, Зодиака отвън -, в
жив
ота между смъртта и едно ново раждане, казваме: Зодиака в нас, Слънцето в нас, Луната в нас, белите дробове отвън, сърцето отвън.
Докато тук, на земята казваме: белите дробове в нас, сърцето в нас.
Слънцето отвън, Луната отвън, Зодиака отвън -, в живота между смъртта и едно ново раждане, казваме: Зодиака в нас, Слънцето в нас, Луната в нас, белите дробове отвън, сърцето отвън.
Всичко, което носим сега отвътре на нашата кожа, става все повече и повече нашият външен свят, нашият универс, нашият космос, между смъртта и едно ново ражда не. Начинът на виждане на отношението между света и човека е тотално обърнат, когато живеем между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Начинът на виждане на отношението между света и човека е тотално обърнат, когато
жив
еем между смъртта и едно ново раждане.
Докато тук, на земята казваме: белите дробове в нас, сърцето в нас. Слънцето отвън, Луната отвън, Зодиака отвън -, в живота между смъртта и едно ново раждане, казваме: Зодиака в нас, Слънцето в нас, Луната в нас, белите дробове отвън, сърцето отвън. Всичко, което носим сега отвътре на нашата кожа, става все повече и повече нашият външен свят, нашият универс, нашият космос, между смъртта и едно ново ражда не.
Начинът на виждане на отношението между света и човека е тотално обърнат, когато живеем между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
И нещата стоят така, че когато из
жив
яваме смъртта си, значи, когато преминаваме вратата на смъртта, имаме най-напред един точен образ на това, което беше там, когато ние бяхме тук на земята само един образ.
И нещата стоят така, че когато изживяваме смъртта си, значи, когато преминаваме вратата на смъртта, имаме най-напред един точен образ на това, което беше там, когато ние бяхме тук на земята само един образ.
Трябва да си представите, че този образ ви дава впечатление за външния свят. Имате най-напред този образ във вас като едно явление. И след смъртта, имате най-напред още съзнанието на човека, който сте били тук, на земята, под формата на земен спомен и земни образи
към текста >>
Там долу са всички сили,които подготвят човешкото същество да тръгне към Земята, да се държи, така да се каже на двата си крака, в следващия земен
жив
от.
Ние виждаме малко по малко да се издига действително един гигантски космичен свят, за който говорим по такъв начин, че казваме: долу е небето. Но всъщност, ние искаме да кажем, че долу е това, което подготвя човешката глава за следващата инкарнация; отгоре, казваме ние после, е отдолу. Всичко е обратно.
Там долу са всички сили,които подготвят човешкото същество да тръгне към Земята, да се държи, така да се каже на двата си крака, в следващия земен живот.
към текста >>
Можем да обобщим това, казвайки: колкото повече се приближаваме към един нов земен
жив
от, толкова повече универсо-човекът се стеснява, така да се каже за нас.
Можем да обобщим това, казвайки: колкото повече се приближаваме към един нов земен живот, толкова повече универсо-човекът се стеснява, така да се каже за нас.
Долавяме все повече и повече, че този универс, най-напред величествен той е величествен най-вече по средата на пътя между смъртта и едно ново раждане се стеснява, така да се каже, че планетите, които ние носим в себе си, че движението на планети те става това, което вибрира, това, което са неподвижните звезди в Зодиака, става това, което съставя на шия нервносетивен живот. Всичко това се стеснява, приема форма, става едно тяло, най-напред духовно, после етерно. И едва тогава, после е прието от майчината утроба и облечено от земна материя, когато е станало съвсем малко.
към текста >>
Долавяме все повече и повече, че този универс, най-напред величествен той е величествен най-вече по средата на пътя между смъртта и едно ново раждане се стеснява, така да се каже, че планетите, които ние носим в себе си, че движението на планети те става това, което вибрира, това, което са неподвижните звезди в Зодиака, става това, което съставя на шия нервносетивен
жив
от.
Можем да обобщим това, казвайки: колкото повече се приближаваме към един нов земен живот, толкова повече универсо-човекът се стеснява, така да се каже за нас.
Долавяме все повече и повече, че този универс, най-напред величествен той е величествен най-вече по средата на пътя между смъртта и едно ново раждане се стеснява, така да се каже, че планетите, които ние носим в себе си, че движението на планети те става това, което вибрира, това, което са неподвижните звезди в Зодиака, става това, което съставя на шия нервносетивен живот.
Всичко това се стеснява, приема форма, става едно тяло, най-напред духовно, после етерно. И едва тогава, после е прието от майчината утроба и облечено от земна материя, когато е станало съвсем малко.
към текста >>
И тогава идва моментът, в който ние се приближаваме към земния
жив
от,в който ние усещаме, така да се каже, че бягаме от универса, който сме имали преди това.
И тогава идва моментът, в който ние се приближаваме към земния живот,в който ние усещаме, така да се каже, че бягаме от универса, който сме имали преди това.
Той се стеснява, става по-малък. И това създава в нас стремежа да слезем отново на Земята, да се свържем отново с едно физическо тяло, защото, така да се каже, този универс се изплъзва от духовния поглед. Ние се гледаме как ставаме хора. И тук ни е нужно да смятаме със съвсем различни размери на времето. Животът между смъртта и едно ново раждане трае векове и когато един човек се ражда през ХХ век, неговото слизане се подготвя бавно, може би, още от ХVІ век.
към текста >>
Жив
отът между смъртта и едно ново раждане трае векове и когато един човек се ражда през ХХ век, неговото слизане се подготвя бавно, може би, още от ХVІ век.
И тогава идва моментът, в който ние се приближаваме към земния живот,в който ние усещаме, така да се каже, че бягаме от универса, който сме имали преди това. Той се стеснява, става по-малък. И това създава в нас стремежа да слезем отново на Земята, да се свържем отново с едно физическо тяло, защото, така да се каже, този универс се изплъзва от духовния поглед. Ние се гледаме как ставаме хора. И тук ни е нужно да смятаме със съвсем различни размери на времето.
Животът между смъртта и едно ново раждане трае векове и когато един човек се ражда през ХХ век, неговото слизане се подготвя бавно, може би, още от ХVІ век.
И тогава, този човек, е този, който в определено отношение действа отгоре върху земните обстоятелства.
към текста >>
Няма вътре, със сигурност почти нищо днес от историята на душите на хората във външния
жив
от.
Това, което днес наричаме история, всъщност е, само, това се знае, нещо съвсем външно.
Няма вътре, със сигурност почти нищо днес от историята на душите на хората във външния живот.
Че душите на хората са усещали нещата по съвсем друг начин, още през ХІІ, ХІІІ век, днешните хора не знаят нищо за това. Макар и не толкова ясно, като това, което току-що изразих, а повече като на сън, хората познаваха още през Х, ХІ и ХІІ век тези мистериозни сили, които действаха от духовния свят, но чрез човешките души. На За пад, не се говореше много за последователните животи, за реинкарнацията. Но навсякъде имаше хора, кои то знаеха тези неща.
към текста >>
На За пад, не се говореше много за последователните
жив
оти, за реинкарнацията.
Това, което днес наричаме история, всъщност е, само, това се знае, нещо съвсем външно. Няма вътре, със сигурност почти нищо днес от историята на душите на хората във външния живот. Че душите на хората са усещали нещата по съвсем друг начин, още през ХІІ, ХІІІ век, днешните хора не знаят нищо за това. Макар и не толкова ясно, като това, което току-що изразих, а повече като на сън, хората познаваха още през Х, ХІ и ХІІ век тези мистериозни сили, които действаха от духовния свят, но чрез човешките души.
На За пад, не се говореше много за последователните животи, за реинкарнацията.
Но навсякъде имаше хора, кои то знаеха тези неща.
към текста >>
Само църквите винаги изключваха, винаги осъждаха именно всяка идея за последователни земни
жив
оти.
Само църквите винаги изключваха, винаги осъждаха именно всяка идея за последователни земни животи.
И вие трябва да си представите, в действителност, че много хора в Европа знаеха до ХІІ, ХІІІ век, че човешкото същество минава през последователни земни животи.
към текста >>
И вие трябва да си представите, в действителност, че много хора в Европа знаеха до ХІІ, ХІІІ век, че човешкото същество минава през последователни земни
жив
оти.
Само църквите винаги изключваха, винаги осъждаха именно всяка идея за последователни земни животи.
И вие трябва да си представите, в действителност, че много хора в Европа знаеха до ХІІ, ХІІІ век, че човешкото същество минава през последователни земни животи.
към текста >>
Защото, ако хвърлите един ретроспективен поглед върху условията, които управляваха преди това на Земята, когато хората имаха едно ясновидство, има що качество на сън, в това сънищно ясновидство продължаваха да
жив
еят духовни същности.
Но трябва, по време на земната еволюция човешкото същество да става все по-свободно. Земята ще постигне целта на еволюцията само ако човечеството става все по-свободно. Но за това, интелектуализмът беше необходим в една определена епоха. Тази епоха е нашата.
Защото, ако хвърлите един ретроспективен поглед върху условията, които управляваха преди това на Земята, когато хората имаха едно ясновидство, има що качество на сън, в това сънищно ясновидство продължаваха да живеят духовни същности.
Човешкото същество не можеше да казва в тази епоха: имам мисли в главата си. Това щеше да бъде грешно. В тези древни времена, то трябваше да каже: животът на ангелите е в моята глава. И по-късно, трябваше да каже: животът на елементарните същества е в моята глава. Едва тогава, когато настъпи ХV век и до ХІХ, ХХ век, човешкото същество няма вече нищо духовно в главата, няма нищо друго в главата, освен мисли, само мисли.
към текста >>
В тези древни времена, то трябваше да каже:
жив
отът на ангелите е в моята глава.
Но за това, интелектуализмът беше необходим в една определена епоха. Тази епоха е нашата. Защото, ако хвърлите един ретроспективен поглед върху условията, които управляваха преди това на Земята, когато хората имаха едно ясновидство, има що качество на сън, в това сънищно ясновидство продължаваха да живеят духовни същности. Човешкото същество не можеше да казва в тази епоха: имам мисли в главата си. Това щеше да бъде грешно.
В тези древни времена, то трябваше да каже: животът на ангелите е в моята глава.
И по-късно, трябваше да каже: животът на елементарните същества е в моята глава. Едва тогава, когато настъпи ХV век и до ХІХ, ХХ век, човешкото същество няма вече нищо духовно в главата, няма нищо друго в главата, освен мисли, само мисли.
към текста >>
И по-късно, трябваше да каже:
жив
отът на елементарните същества е в моята глава.
Тази епоха е нашата. Защото, ако хвърлите един ретроспективен поглед върху условията, които управляваха преди това на Земята, когато хората имаха едно ясновидство, има що качество на сън, в това сънищно ясновидство продължаваха да живеят духовни същности. Човешкото същество не можеше да казва в тази епоха: имам мисли в главата си. Това щеше да бъде грешно. В тези древни времена, то трябваше да каже: животът на ангелите е в моята глава.
И по-късно, трябваше да каже: животът на елементарните същества е в моята глава.
Едва тогава, когато настъпи ХV век и до ХІХ, ХХ век, човешкото същество няма вече нищо духовно в главата, няма нищо друго в главата, освен мисли, само мисли.
към текста >>
Но можеше ли човешкото същество да бъде свободно достатъчно дълго време, като духовете
жив
ееха в него?
От факта, че в него нямаше вече никаква духовна висша реалност, а само мисли, то можеше да си съставя образи за външния свят.
Но можеше ли човешкото същество да бъде свободно достатъчно дълго време, като духовете живееха в него?
Не, не можеше. Те изцяло го направляваха, те даваха всичко. Човекът може да бъде свободен само когато никакъв дух не го направлява, когато има само мисли образи.
към текста >>
Човечеството се намира днес пред евентуалността или да разбере духовния
жив
от, да разбере, че нещо, като тези, които казах днес в началото на това изложение, са една действителност, или да отрече всичко това.
Човечеството се намира днес пред евентуалността или да разбере духовния живот, да разбере, че нещо, като тези, които казах днес в началото на това изложение, са една действителност, или да отрече всичко това.
Но тогава, човек няма да може вече да говори свободно, ако днес го отрича, напротив, тогава Ариман, ариманическите сили ще започнат да мислят в човечеството. И тогава, цялата еволюция на човечеството ще тръгне по един падащ наклон.
към текста >>
Следователно, е необходимо в най-висока степен хората от днешното време, все повече и повече да разберат, че човек трябва да се завърне към духовния
жив
от.
Следователно, е необходимо в най-висока степен хората от днешното време, все повече и повече да разберат, че човек трябва да се завърне към духовния живот.
Това усещане че човек трябва да се завърне към духовния живот ето какво хората би трябвало да търсят в себе си днес. Ако не го търсят, човечеството ще падне под властта на Ариман. Такава е сериозността на ситуацията на земния човек днес, когато се гледа от една висша гледна точка. И човек би трябвало, в действителност, да даде предимство на тази мисъл над всяка друга мисъл, той би трябвало да разглежда всяка друга мисъл в светлината на тази мисъл.
към текста >>
Това усещане че човек трябва да се завърне към духовния
жив
от ето какво хората би трябвало да търсят в себе си днес.
Следователно, е необходимо в най-висока степен хората от днешното време, все повече и повече да разберат, че човек трябва да се завърне към духовния живот.
Това усещане че човек трябва да се завърне към духовния живот ето какво хората би трябвало да търсят в себе си днес.
Ако не го търсят, човечеството ще падне под властта на Ариман. Такава е сериозността на ситуацията на земния човек днес, когато се гледа от една висша гледна точка. И човек би трябвало, в действителност, да даде предимство на тази мисъл над всяка друга мисъл, той би трябвало да разглежда всяка друга мисъл в светлината на тази мисъл.
към текста >>
От изложенията от този род, става ясно, може би, че
жив
отът, който преминаваме в духовния свят между смъртта и едно ново раждане е абсолютно различен от този, който преминаваме тук, между раждането и смъртта.
От изложенията от този род, става ясно, може би, че животът, който преминаваме в духовния свят между смъртта и едно ново раждане е абсолютно различен от този, който преминаваме тук, между раждането и смъртта.
Ето защо, образите заимствани от земния живот, колкото и духовни да са те, не са достатъчни за да характеризират чисто духовния живот на човека: напротив, те само бавно и прогресивно могат да водят към едно разбиране за това що е действителност в духовния свят. Ще дам примери за това.
към текста >>
Ето защо, образите заимствани от земния
жив
от, колкото и духовни да са те, не са достатъчни за да характеризират чисто духовния
жив
от на човека: напротив, те само бавно и прогресивно могат да водят към едно разбиране за това що е действителност в духовния свят.
От изложенията от този род, става ясно, може би, че животът, който преминаваме в духовния свят между смъртта и едно ново раждане е абсолютно различен от този, който преминаваме тук, между раждането и смъртта.
Ето защо, образите заимствани от земния живот, колкото и духовни да са те, не са достатъчни за да характеризират чисто духовния живот на човека: напротив, те само бавно и прогресивно могат да водят към едно разбиране за това що е действителност в духовния свят.
Ще дам примери за това.
към текста >>
Да предположим, че един човек напуща сега своето земно тяло и преминава с това, което е от неговият ду шевен и духовен
жив
от, в душевно-духовния свят.
Да предположим, че един човек напуща сега своето земно тяло и преминава с това, което е от неговият ду шевен и духовен живот, в душевно-духовния свят.
И да допуснем, че е възможно за един човек постигнал в интимен смисъл едно познание чрез посвещение, да продължи да следва душите в техния живот след смъртта. За това трябва да се подготви по много начини, за това с необходима особена карма, която да свърже този човек тук-долу с този човек от другата страна. Тогава, става въпрос за това да се намери средство за съобщаване с покойник. Говоря ви тук за изключително трудни духовни опитности, защото най-общо казано, е по-лесно да опишем света в неговия духовен аспект, отколкото да се приближим макар и малко до един мъртъв: много по-трудно е да се приближим действително към един мъртъв, отколкото да по стигнем общи духовни познания.
към текста >>
И да допуснем, че е възможно за един човек постигнал в интимен смисъл едно познание чрез посвещение, да продължи да следва душите в техния
жив
от след смъртта.
Да предположим, че един човек напуща сега своето земно тяло и преминава с това, което е от неговият ду шевен и духовен живот, в душевно-духовния свят.
И да допуснем, че е възможно за един човек постигнал в интимен смисъл едно познание чрез посвещение, да продължи да следва душите в техния живот след смъртта.
За това трябва да се подготви по много начини, за това с необходима особена карма, която да свърже този човек тук-долу с този човек от другата страна. Тогава, става въпрос за това да се намери средство за съобщаване с покойник. Говоря ви тук за изключително трудни духовни опитности, защото най-общо казано, е по-лесно да опишем света в неговия духовен аспект, отколкото да се приближим макар и малко до един мъртъв: много по-трудно е да се приближим действително към един мъртъв, отколкото да по стигнем общи духовни познания.
към текста >>
Съществителните са думи, които
жив
ият напразно отправя към мъртвия мъртвият, ако мога да употребя този израз, просто не го чува.
Бих искал тук да ви посоча няколко особености на начина на общуване с мъртвите. Най-напред е възможно в действителност, да извършва общуване с мъртвите, само този, който може да влезе в тяхната способност за спомняне на физическия свят. Мъртвите имат още един здрав спомен от човешкия език и даже от специалния език, който са говори основно тук на земята. Но тяхното отношение с езика се променя. Така например, се забелязва, когато някой общува с мъртъв, че той не разбира така бързо, няма и най-малко разбиране за имена, за съществителни.
Съществителните са думи, които живият напразно отправя към мъртвия мъртвият, ако мога да употребя този израз, просто не го чува.
В замяна на това, мъртвият пази относително дълго време още разбирането на всички глаголи, значи, думите изразяващи активност.
към текста >>
За тези въпроси трябва да се постъпва по следния начин: един ден се концентрирате върху мъртъв във възможно най-пълно спокойствие,
жив
еете с него в нещо съвсем конкретно -,значи трябва да се концентрирате върху нещо, което е една конкретна действителна опитност, което той е обичал тук на земята в своя
жив
от: там, можете да се приближите малко по малко към мъртвия.
Ще постигнете общуване с мъртъв, като най-общо правило, само ако се научите да му задавате въпроси по най-точния начин.
За тези въпроси трябва да се постъпва по следния начин: един ден се концентрирате върху мъртъв във възможно най-пълно спокойствие, живеете с него в нещо съвсем конкретно -,значи трябва да се концентрирате върху нещо, което е една конкретна действителна опитност, което той е обичал тук на земята в своя живот: там, можете да се приближите малко по малко към мъртвия.
към текста >>
Това, което мъртвият разбира най-добре са глаголите, които превръщате наистина в
жив
и.
Като най-общо правило, отговор не може да се получи веднага. Често трябва да спите горе, да спите може би много пъти горе и, след няколко дни, да получите отговор. Но никога, в действителност не се получава отговор от мъртвите, ако им се задава въпрос със съществителни. Трябва да се опитвате да облечете в една глаголна форма всичко, което е от естество на съществително. Тази подготовка е абсолютно необходима.
Това, което мъртвият разбира най-добре са глаголите, които превръщате наистина в живи.
Значи, мъртвият не разбира никога, например, думата "маса", но ако успеете да представите по един жив начин поне малко от това, което е активно, когато се прави маса, това, което той разбира въпроса, вие получавате отговори, също в глаголна форма; много често те не са даже и в глаголна форма, а само в една форма, която ние тук на земята наричаме междуметие с което се изразява значи усещането.
към текста >>
Значи, мъртвият не разбира никога, например, думата "маса", но ако успеете да представите по един
жив
начин поне малко от това, което е активно, когато се прави маса, това, което той разбира въпроса, вие получавате отговори, също в глаголна форма; много често те не са даже и в глаголна форма, а само в една форма, която ние тук на земята наричаме междуметие с което се изразява значи усещането.
Често трябва да спите горе, да спите може би много пъти горе и, след няколко дни, да получите отговор. Но никога, в действителност не се получава отговор от мъртвите, ако им се задава въпрос със съществителни. Трябва да се опитвате да облечете в една глаголна форма всичко, което е от естество на съществително. Тази подготовка е абсолютно необходима. Това, което мъртвият разбира най-добре са глаголите, които превръщате наистина в живи.
Значи, мъртвият не разбира никога, например, думата "маса", но ако успеете да представите по един жив начин поне малко от това, което е активно, когато се прави маса, това, което той разбира въпроса, вие получавате отговори, също в глаголна форма; много често те не са даже и в глаголна форма, а само в една форма, която ние тук на земята наричаме междуметие с което се изразява значи усещането.
към текста >>
Така, в своята еволюция, човешкото същество излиза от своето тяло и влиза все по-напред в духовния свят, докато целият му душевен
жив
от се промени.
Така, в своята еволюция, човешкото същество излиза от своето тяло и влиза все по-напред в духовния свят, докато целият му душевен живот се промени.
И когато дойде тогава, малко по малко моментът, в който човешкото същество слиза на земята, му е нужно отново да променя целия живот на своята душа, за щото тогава се приближава все повече и повече моментът, в който то се намира пред една огромна задача: самото то трябва да образува най-напред астралната форма, после етерната на цялото бъдеще човешко същество, което ще се намира тук физически на земята.
към текста >>
И когато дойде тогава, малко по малко моментът, в който човешкото същество слиза на земята, му е нужно отново да променя целия
жив
от на своята душа, за щото тогава се приближава все повече и повече моментът, в който то се намира пред една огромна задача: самото то трябва да образува най-напред астралната форма, после етерната на цялото бъдеще човешко същество, което ще се намира тук физически на земята.
Така, в своята еволюция, човешкото същество излиза от своето тяло и влиза все по-напред в духовния свят, докато целият му душевен живот се промени.
И когато дойде тогава, малко по малко моментът, в който човешкото същество слиза на земята, му е нужно отново да променя целия живот на своята душа, за щото тогава се приближава все повече и повече моментът, в който то се намира пред една огромна задача: самото то трябва да образува най-напред астралната форма, после етерната на цялото бъдеще човешко същество, което ще се намира тук физически на земята.
към текста >>
Когато човешкото същество приближава към земния
жив
от, то има още, знаем това, Слънцето и Луната в себе си.
Когато човешкото същество приближава към земния живот, то има още, знаем това, Слънцето и Луната в себе си.
Но малко по малко, Слънцето и Луната се ограничават, свиват се. Имате тогава едно чувство, подобно на това, което изпитвате, ако усещате вашите бели дробове да се свиват във вас. Така вие усещате тогава че се свиват във вас вашето космическо съществувание, вашият слънчев и лунен орган. После, не що се отделя от Слънцето и нещо от Луната. На мястото, на което сте имали преди това Слънцето и Луната в себе си, сега имате пред себе си нещо, което е един вид образ на Слънцето и на Луната.
към текста >>
Тези две топки, които се отделят от човешкото същество трансформирано космически от този Адам Кадмон, който продължава да
жив
ее още в наши дни тези две топки, които се отделят се приближават все повече и повече.
Тези две топки, които се отделят от човешкото същество трансформирано космически от този Адам Кадмон, който продължава да живее още в наши дни тези две топки, които се отделят се приближават все повече и повече.
Човек казва тогава, когато слиза на земята, че Слънцето и Луната се съединяват. И ето, това ви води, то е това, което вече от пра-пра-пра-бабата, от пра-пра-пра-бабата, прабабата, бабата и т.н., ви води, за да стигне до майката, която ви дава живот. Слънцето и Луната тогава са вашите водачи, но водейки ви, те се приближават все повече едно към друго.
към текста >>
И ето, това ви води, то е това, което вече от пра-пра-пра-бабата, от пра-пра-пра-бабата, прабабата, бабата и т.н., ви води, за да стигне до майката, която ви дава
жив
от.
Тези две топки, които се отделят от човешкото същество трансформирано космически от този Адам Кадмон, който продължава да живее още в наши дни тези две топки, които се отделят се приближават все повече и повече. Човек казва тогава, когато слиза на земята, че Слънцето и Луната се съединяват.
И ето, това ви води, то е това, което вече от пра-пра-пра-бабата, от пра-пра-пра-бабата, прабабата, бабата и т.н., ви води, за да стигне до майката, която ви дава живот.
Слънцето и Луната тогава са вашите водачи, но водейки ви, те се приближават все повече едно към друго.
към текста >>
После, той минава от езика в едно вътрешно вижда не на звездния свят, после
жив
ее в звездния свят.
Ето така човешкото същество прогресивно еволюира. Това започва от езика: той престава да употребява съществителните и влиза в един особен, глаголен език.
После, той минава от езика в едно вътрешно вижда не на звездния свят, после живее в звездния свят.
И после, започва да се отделя от звездния свят, да образува това, което ще стане, това, което той ще стане в следващата инкарнация. Така той преминава от физическото в духовното, чрез трансформацията на езика и се връща отново в човека чрез трансформацията на универса. И всъщност, само когато човек разбира, че душевно-духовното, което се изгубва така, за това, което се отнася до езика, става едно със звездния свят и се съставя отново от звездния свят, той разбира целия този цикъл на човешкия живот между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
И всъщност, само когато човек разбира, че душевно-духовното, което се изгубва така, за това, което се отнася до езика, става едно със звездния свят и се съставя отново от звездния свят, той разбира целия този цикъл на човешкия
жив
от между смъртта и едно ново раждане.
Ето така човешкото същество прогресивно еволюира. Това започва от езика: той престава да употребява съществителните и влиза в един особен, глаголен език. После, той минава от езика в едно вътрешно вижда не на звездния свят, после живее в звездния свят. И после, започва да се отделя от звездния свят, да образува това, което ще стане, това, което той ще стане в следващата инкарнация. Така той преминава от физическото в духовното, чрез трансформацията на езика и се връща отново в човека чрез трансформацията на универса.
И всъщност, само когато човек разбира, че душевно-духовното, което се изгубва така, за това, което се отнася до езика, става едно със звездния свят и се съставя отново от звездния свят, той разбира целия този цикъл на човешкия живот между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Науката на посвещението беше именно изкоренена от римския свят; само древните догми се смятаха като продължаващи да
жив
еят.
Науката на посвещението беше именно изкоренена от римския свят; само древните догми се смятаха като продължаващи да живеят.
Едно сдружение, в Италия през ІV век от н.е., след Мистерията на Голгота положи всичките си усилия, за да не могат древните методи на посвещение да се трансформират в модерните методи; смяташе се като останало в хората само познанието за физическият външен свят; що се отнася да свръхсетивните светове, единствените, които трябваше да дадат познания за тях бяха древните догми, които бяха смятани за приети малко по малко в техния интелект само под формата на понятия: те не трябваше даже да ги разбират, а само да вярват в тях. И така, знанието, вече съществувало в миналото беше разкъсано на едно знание за земния свят и на една вяра в един друг свят до деня, в който тази вяра толкова се ограничи, че за едните вече съществуваха само определен брой догми, които никой не разбираше и кои то за другите бяха просто само нещо, за което можеш да се хванеш за да вярваш. В какво вярва тогава модерният човек, който не се опира вече по непоколебим начин на догмите на Троицата? Той вярва в нещо неясно, нещо най-общо казано духовно. Но нас ни е нужно да се върнем на истинското виждане, благодарение на което ще проникнем в духовния свят; т.е., че ние имаме отново нужда от една наука за посвещението, но от една наука, която ни говори за неща, като това: удивлявайте се на човешкото око, което е всъщност един малък свят само за себе си.
към текста >>
Ако ние можем тук да обърнем като ръкавицата човешкото същество, така че да поставим неговото вътрешно същество навън, че, например вътрешността, сърцето да стане тогава повърхността на човешкото същество то не би могло да оста не физическо
жив
о, можете да ми вярвате но ако можеше да се обърне отвътре навън, да се улови отвътре в сърцето и да се обърне като ръкавица, то не би останало това човешко същество, което е тук, то би на раснало до размерите на универса.
Ето това исках да ви кажа днес, скъпи мои приятели, по повод опитността, която ние имаме в духовния свят и която е от съвсем друго естество, от това на физическия свят. И при това, тук още нещата са свърза ни. Но те са свързана под формата, при която ние сме напълно обърнати.
Ако ние можем тук да обърнем като ръкавицата човешкото същество, така че да поставим неговото вътрешно същество навън, че, например вътрешността, сърцето да стане тогава повърхността на човешкото същество то не би могло да оста не физическо живо, можете да ми вярвате но ако можеше да се обърне отвътре навън, да се улови отвътре в сърцето и да се обърне като ръкавица, то не би останало това човешко същество, което е тук, то би на раснало до размерите на универса.
Защото ако човек се концентрира върху една точка в сърцето и има способността да обръща самия себе си духовно, човек ще се превърне в този свят, с който иначе има опитност между смъртта и едно ново раждане. Това е мистерията на вътрешността на човека, която е възможно да се обърне навън само във физическия свят. Но човешкото сърце е също един обърнат свят и така отново физическият свят е свързан с духовния. Ние трябва да привикнем към това обръщане. Ако не привикнем с него, никога не бихме имали точна представя за връзката между физическия свят тук-долу и духовния свят.
към текста >>
19.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Трябва човечеството да може отново да постигне разбирането на Мистерията на Голгота, чрез всички сили, които
жив
еят в човешката душа; не само да я разбере както е възможно, изхождайки от днешната цивилизация, а по един такъв начин, че човешкото същество в своята цялостност да може да се свърже с Мистерията на Голгота.
Трябва човечеството да може отново да постигне разбирането на Мистерията на Голгота, чрез всички сили, които живеят в човешката душа; не само да я разбере както е възможно, изхождайки от днешната цивилизация, а по един такъв начин, че човешкото същество в своята цялостност да може да се свърже с Мистерията на Голгота.
Но това би било възможно за човечеството само ако то може отново да се приближи до Мистерията на Голгота от гледна точка на едно познание духовното. Никакво интелектуално знание не е в действителност способно да предизвика осъзнаването в света на стойността на християнството в целия му импулс, защото цялото интелектуално знание обхваща само човешката мисъл. И когато имаме едно знание, което говори само за мисълта, тогава трябва да черпим от инстинктите си нашите волеви импулси а това са най-значимите импулси в недрата на истинското християнство: ние не можем да ги изпитваме в света, в който те действително присъстват, в духовния свят. В днешната епоха, не би било възможно да се направи друго, освен да се обърнем към големия въпрос на човечеството: в каква степен Мистерията на Голгота е смисълът на цялата еволюция на Земята?
към текста >>
Ето защо не можем да бъдем наясно за душите на хората
жив
ели малко преди Мистерията на Голгота.
Ние, хората от днешното време, абсолютно не знаем до каква степен сме навлезли в интелектуалната абстракция.
Ето защо не можем да бъдем наясно за душите на хората живели малко преди Мистерията на Голгота.
Тези човешки души бяха съвсем различни от днешните човешки души. Историята на човечеството всъщност се прави от представи, твърде подобни на процесите, които се провеждат днес. Но душите на хората преминали една еволюция имаща голям принос и във времената, предшестваща Мистерията на Голгота, те бяха такива, че всички хора даже тези, чиито души бяха останали примитивни възприемаха в самите себе си нещо, което беше една душевна същност, която може да бъде наречена спомен от времето, когато човешката душа живя преди да слезе в едно физическо тяло. Така както днес в обикновения живот, ние си спомняме за това, което сме изживели, да речем, от нашата трета, четвърта, пета година нататък, така човешката душа имаше някога спомен за своя живот преди раждането си, за живота си в света на душата и духа. Човекът беше в определен смисъл прозрачен за самия себе си от гледна точка на душата, той знаеше това: аз съм душа и бях душа преди да сляза на земята.
към текста >>
Но душите на хората преминали една еволюция имаща голям принос и във времената, предшестваща Мистерията на Голгота, те бяха такива, че всички хора даже тези, чиито души бяха останали примитивни възприемаха в самите себе си нещо, което беше една душевна същност, която може да бъде наречена спомен от времето, когато човешката душа
жив
я преди да слезе в едно физическо тяло.
Ние, хората от днешното време, абсолютно не знаем до каква степен сме навлезли в интелектуалната абстракция. Ето защо не можем да бъдем наясно за душите на хората живели малко преди Мистерията на Голгота. Тези човешки души бяха съвсем различни от днешните човешки души. Историята на човечеството всъщност се прави от представи, твърде подобни на процесите, които се провеждат днес.
Но душите на хората преминали една еволюция имаща голям принос и във времената, предшестваща Мистерията на Голгота, те бяха такива, че всички хора даже тези, чиито души бяха останали примитивни възприемаха в самите себе си нещо, което беше една душевна същност, която може да бъде наречена спомен от времето, когато човешката душа живя преди да слезе в едно физическо тяло.
Така както днес в обикновения живот, ние си спомняме за това, което сме изживели, да речем, от нашата трета, четвърта, пета година нататък, така човешката душа имаше някога спомен за своя живот преди раждането си, за живота си в света на душата и духа. Човекът беше в определен смисъл прозрачен за самия себе си от гледна точка на душата, той знаеше това: аз съм душа и бях душа преди да сляза на земята. Той знаеше също, особено в древните времена, определени детайли от живота на душата си и на духа си, преди да слезе на земята. Той имаше опитност със самия себе си в космични образи. Той вдигаше поглед към звездите и не виждаше звездите само в абстрактната конфигурация, в която ние ги виждаме днес, той ги виждаше в имагинации, имащи естеството на сън.
към текста >>
Така както днес в обикновения
жив
от, ние си спомняме за това, което сме из
жив
ели, да речем, от нашата трета, четвърта, пета година нататък, така човешката душа имаше някога спомен за своя
жив
от преди раждането си, за
жив
ота си в света на душата и духа.
Ние, хората от днешното време, абсолютно не знаем до каква степен сме навлезли в интелектуалната абстракция. Ето защо не можем да бъдем наясно за душите на хората живели малко преди Мистерията на Голгота. Тези човешки души бяха съвсем различни от днешните човешки души. Историята на човечеството всъщност се прави от представи, твърде подобни на процесите, които се провеждат днес. Но душите на хората преминали една еволюция имаща голям принос и във времената, предшестваща Мистерията на Голгота, те бяха такива, че всички хора даже тези, чиито души бяха останали примитивни възприемаха в самите себе си нещо, което беше една душевна същност, която може да бъде наречена спомен от времето, когато човешката душа живя преди да слезе в едно физическо тяло.
Така както днес в обикновения живот, ние си спомняме за това, което сме изживели, да речем, от нашата трета, четвърта, пета година нататък, така човешката душа имаше някога спомен за своя живот преди раждането си, за живота си в света на душата и духа.
Човекът беше в определен смисъл прозрачен за самия себе си от гледна точка на душата, той знаеше това: аз съм душа и бях душа преди да сляза на земята. Той знаеше също, особено в древните времена, определени детайли от живота на душата си и на духа си, преди да слезе на земята. Той имаше опитност със самия себе си в космични образи. Той вдигаше поглед към звездите и не виждаше звездите само в абстрактната конфигурация, в която ние ги виждаме днес, той ги виждаше в имагинации, имащи естеството на сън. Той виждаше целия свят обходен от сънищни имагинации и можеше да си каже: това е последната светлина от този духовен свят, от който съм слязъл и докато бях една слизаща от този духовен свят душа, влязох в едно човешко тяло.
към текста >>
Той знаеше също, особено в древните времена, определени детайли от
жив
ота на душата си и на духа си, преди да слезе на земята.
Тези човешки души бяха съвсем различни от днешните човешки души. Историята на човечеството всъщност се прави от представи, твърде подобни на процесите, които се провеждат днес. Но душите на хората преминали една еволюция имаща голям принос и във времената, предшестваща Мистерията на Голгота, те бяха такива, че всички хора даже тези, чиито души бяха останали примитивни възприемаха в самите себе си нещо, което беше една душевна същност, която може да бъде наречена спомен от времето, когато човешката душа живя преди да слезе в едно физическо тяло. Така както днес в обикновения живот, ние си спомняме за това, което сме изживели, да речем, от нашата трета, четвърта, пета година нататък, така човешката душа имаше някога спомен за своя живот преди раждането си, за живота си в света на душата и духа. Човекът беше в определен смисъл прозрачен за самия себе си от гледна точка на душата, той знаеше това: аз съм душа и бях душа преди да сляза на земята.
Той знаеше също, особено в древните времена, определени детайли от живота на душата си и на духа си, преди да слезе на земята.
Той имаше опитност със самия себе си в космични образи. Той вдигаше поглед към звездите и не виждаше звездите само в абстрактната конфигурация, в която ние ги виждаме днес, той ги виждаше в имагинации, имащи естеството на сън. Той виждаше целия свят обходен от сънищни имагинации и можеше да си каже: това е последната светлина от този духовен свят, от който съм слязъл и докато бях една слизаща от този духовен свят душа, влязох в едно човешко тяло. И никога този човек от древните времена не се свързваше със своето човешко тяло с една интензивност, такава, с която той нямаше да може да има опитност със своето душевно същество.
към текста >>
Аз не
жив
еех в едно физическо пространство, а в едно духовно пространство, в един свят, където Слънцето не разпръсква само светлина, а пръска една лъчиста мъдрост.
С какво имаше опитност този човек от древните времена? Неговата опитност се изразяваше в това да може да си каже следното нещо: преди да сляза на земята, бях в един свят, където Слънцето ми беше звездно тяло разпръскващо светлина, където Слънцето беше мястото, където се събираха висшите духовни йерархии.
Аз не живеех в едно физическо пространство, а в едно духовно пространство, в един свят, където Слънцето не разпръсква само светлина, а пръска една лъчиста мъдрост.
Живеех в един свят, където звездите са същности, изявяващи своята воля. Ето от този свят съм излязъл. Към едно чувство от този род се свързваха, за хората от древните времена две опитности: опитността на природата и опитността на греха.
към текста >>
Жив
еех в един свят, където звездите са същности, изявяващи своята воля.
С какво имаше опитност този човек от древните времена? Неговата опитност се изразяваше в това да може да си каже следното нещо: преди да сляза на земята, бях в един свят, където Слънцето ми беше звездно тяло разпръскващо светлина, където Слънцето беше мястото, където се събираха висшите духовни йерархии. Аз не живеех в едно физическо пространство, а в едно духовно пространство, в един свят, където Слънцето не разпръсква само светлина, а пръска една лъчиста мъдрост.
Живеех в един свят, където звездите са същности, изявяващи своята воля.
Ето от този свят съм излязъл. Към едно чувство от този род се свързваха, за хората от древните времена две опитности: опитността на природата и опитността на греха.
към текста >>
Тази опитност на греха, модерния човек я няма вече, защото грехът за него
жив
ее само в света на абстрактното съществувание, защото грехът за него е само един трансфер в една друга област, нещо, които той не може, на основанието на своята морална същност, да постави в съгласие с необходимостите на природата.
Тази опитност на греха, модерния човек я няма вече, защото грехът за него живее само в света на абстрактното съществувание, защото грехът за него е само един трансфер в една друга област, нещо, които той не може, на основанието на своята морална същност, да постави в съгласие с необходимостите на природата.
За човек от древните времена не съществуваха тези две течения в съществуването на световете: необходимостта на природата от една страна, моралната необходимост от друга. Всяка морална необходимост беше за него също една природна необходимост; всяка природна необходимост беше също една морална необходимост.
към текста >>
В Гърция също, целият духовен
жив
от се гледаше във връзка с едно лекуване на хората, защото се усещаше това: в началото на земната еволюция човекът беше по-здрав и неговата еволюция го водеше прогресивно към отдалечаването все повече и повече от божествено-духовното същество.
И понятията за болест и грях бяха свързани за някогашния човек. Начинът, по който човекът се усещаше тук на земята го задължаваше да намира в самия себе си победата над болестта. Ето защо, все повече и повече на тези някогашни души идваше това съзнание: за възпитанието на нас ни е нужно нещо, което да бъде едно излекуване. Възпитанието е медицина, възпитанието е лечение. И хора, като лечители се появиха малко преди Мистерията на Голгота, като тези, които лекуваха.
В Гърция също, целият духовен живот се гледаше във връзка с едно лекуване на хората, защото се усещаше това: в началото на земната еволюция човекът беше по-здрав и неговата еволюция го водеше прогресивно към отдалечаването все повече и повече от божествено-духовното същество.
Ето какво беше понятието за болест и то беше такова после, от тогава нататък то бе забравено че тя се разпространи в света, в който тогава дойде да се помести исторически Мистерията на Голгота. Защото в тези древни времена, човек изпитваше всичко, що е духовно по отношение на миналото; той си казваше: ако искам да търся духовното, трябва да гледам това, което предшества моето раждане, изкачвайки се в миналото, там е духът. Ето от този дух аз съм роден, и него аз ще намеря отново. Но аз съм се отдалечил от този дух.
към текста >>
Христос за нас вече не
жив
ее като Спасител; но само ако той бъде изпитан отново като лечител на световете, като великия Спасител, би могло да му се от даде отново неговото точно място в света.
И човечеството усещаше, че се беше все повече и повече отдалечило от Отца по отношение на който човек можеше да каже: Ex Deo nascimur и трябваше то да бъде излекувано. Човечеството очакваше в този, който практикуваше познанието, лечителят, спасителят.
Христос за нас вече не живее като Спасител; но само ако той бъде изпитан отново като лечител на световете, като великия Спасител, би могло да му се от даде отново неговото точно място в света.
към текста >>
И това, което хората в Гърция усещаха, това, което
жив
ееше в удивителната формула: "по-добре просяк тук на земята, отколкото цар в царството на сенките", това значеше че човечеството се е научило да усеща дълбоко до каква степен се е отдалечило от свръхсетивния свят чрез цялото си същество.
Такова беше основното чувство, което имаха душите в миналото, преди Мистерията на Голгота, от тяхна та връзка със свръхсетивния свят на Отца.
И това, което хората в Гърция усещаха, това, което живееше в удивителната формула: "по-добре просяк тук на земята, отколкото цар в царството на сенките", това значеше че човечеството се е научило да усеща дълбоко до каква степен се е отдалечило от свръхсетивния свят чрез цялото си същество.
В същото време, живееше в човека един дълбок стремеж към този свръхсетивен свят.
към текста >>
В същото време,
жив
ееше в човека един дълбок стремеж към този свръхсетивен свят.
Такова беше основното чувство, което имаха душите в миналото, преди Мистерията на Голгота, от тяхна та връзка със свръхсетивния свят на Отца. И това, което хората в Гърция усещаха, това, което живееше в удивителната формула: "по-добре просяк тук на земята, отколкото цар в царството на сенките", това значеше че човечеството се е научило да усеща дълбоко до каква степен се е отдалечило от свръхсетивния свят чрез цялото си същество.
В същото време, живееше в човека един дълбок стремеж към този свръхсетивен свят.
към текста >>
Тя виждаше в светлината на Слънцето излъчващата се мъдрост, която беше атмосферата за
жив
от, в която тя беше
жив
яла, тя виждаше в самото Слънце хора на висшите йерархии, от които тя беше изпратена тук-долу на земята.
Може да се каже това: хората все повече и повече забравяха това минало на своята душа дух преди раждането, техния поглед все повече и повече се обръщаше към физическия свят, който ги заобикаляше. Когато в миналото една душа гледаше посредством своето тяло физическия заобикалящ свят, тя виждаше на всякъде, именно в звездите образите от духовното, което беше напуснала идвайки на земята чрез раждането.
Тя виждаше в светлината на Слънцето излъчващата се мъдрост, която беше атмосферата за живот, в която тя беше живяла, тя виждаше в самото Слънце хора на висшите йерархии, от които тя беше изпратена тук-долу на земята.
Но човечеството беше забравило това. Ето това усещаха хората, когато настъпиха VІІІ, VІІ и следващите векове преди Мистерията на Голгота. Ако външната история не говори за тях, това просто е една празнота на външната история. Този, който се заема да следва хода на историята, вижда, че в изходната точка на еволюцията на човечеството имаше едно силно съзнание за Бог Отец и че това съзнание беше малко по малко парализирано, че човекът се считаше, че има около себе си само природата лишена от дух.
към текста >>
Този въпрос
жив
ееше в несъзнателното на най-добрите души от ІV, ІІІ, ІІ, І век, без да бъде формулиран.
Много неща останаха неизразени в тази епоха, много неща бяха в несъзнателните дълбини на човешките души. Но това, което най-силно действаше в несъзнателните сфери на човешката душа беше един въпрос хората не го предаваха с думи, те само усещаха този въпрос със сърцата си: около нас е природата; къде е духът, чиито деца сме ние? Къде да видим духа, чиито деца сме ние?
Този въпрос живееше в несъзнателното на най-добрите души от ІV, ІІІ, ІІ, І век, без да бъде формулиран.
към текста >>
Когато потопим още по-дълбоко нашите погледи в душите на хората, които
жив
ееха в епохата, в която Мистерията на Голгота приближаваше, ето какво ни се явяваше: имаше там по-обикновени, по-примитив ни души, които можеха да усетят само в дълбините на своята несъзнателност, че са занапред откъснати от Отца.
Когато потопим още по-дълбоко нашите погледи в душите на хората, които живееха в епохата, в която Мистерията на Голгота приближаваше, ето какво ни се явяваше: имаше там по-обикновени, по-примитив ни души, които можеха да усетят само в дълбините на своята несъзнателност, че са занапред откъснати от Отца.
Това бяха потомците на тези първи хора, които съвсем не бяха така близки до животните, както ние го представяме днес в науките; напротив, те имаха в своята форма, близка до животното, душа, чрез която знаеха в своето атавистично сънищно ясновидство: ние сме слезли от духовно-божествения свят, облекли сме едно човешко тяло. Бог Отец ни изпрати в земния свят. От него ние сме родени.
към текста >>
Това бяха потомците на тези първи хора, които съвсем не бяха така близки до
жив
отните, както ние го представяме днес в науките; напротив, те имаха в своята форма, близка до
жив
отното, душа, чрез която знаеха в своето атавистично сънищно ясновидство: ние сме слезли от духовно-божествения свят, облекли сме едно човешко тяло.
Когато потопим още по-дълбоко нашите погледи в душите на хората, които живееха в епохата, в която Мистерията на Голгота приближаваше, ето какво ни се явяваше: имаше там по-обикновени, по-примитив ни души, които можеха да усетят само в дълбините на своята несъзнателност, че са занапред откъснати от Отца.
Това бяха потомците на тези първи хора, които съвсем не бяха така близки до животните, както ние го представяме днес в науките; напротив, те имаха в своята форма, близка до животното, душа, чрез която знаеха в своето атавистично сънищно ясновидство: ние сме слезли от духовно-божествения свят, облекли сме едно човешко тяло.
Бог Отец ни изпрати в земния свят. От него ние сме родени.
към текста >>
И хората на земята си спомняха, че са били с Христос в предиземния
жив
от.
Но най-древните души на човечеството знаеха, че са напуснали в духовните светове, от които бяха слезли нещо, което ние наричаме сега, или което е най-общо наречено по-късно "Христос". Ето защо първите християнски автори казваха, че най-древните души са били християни; впрочем, тези души действително знаеха да боготворят Христос. Но в древните светове, където те бяха преди да слязат на земята, Христос беше центърът на тяхното съзерцание, Христос беше централната същност, към която хората обръщаха погледите на душите си.
И хората на земята си спомняха, че са били с Христос в предиземния живот.
към текста >>
Тези ученици на посветените всъщност не се учеха само да виждат, изхождайки от един мрачен спомен Христос, с когото всички хора бяха
жив
ели преди да слязат на земята, който беше вече като една полу-забравена представа в човешките души тук на земята, те научаваха да познават Христос, този път в неговия истински ръст.
На друго място, имаше други райони и Платон, например, говори за тях по един много специален начин където учениците бяха посветени в Мистериите, където беше будно виждането на свръхсетивните светове, където бяха освободени от човешката същност силите, чрез които можеше да се вижда в духовните светове.
Тези ученици на посветените всъщност не се учеха само да виждат, изхождайки от един мрачен спомен Христос, с когото всички хора бяха живели преди да слязат на земята, който беше вече като една полу-забравена представа в човешките души тук на земята, те научаваха да познават Христос, този път в неговия истински ръст.
Но те се научаваха да го разпознават като една същност, която беше, така да се каже, изгубила своята задача в свръхсетивните светове.
към текста >>
И така, тези посветени продължаваха да
жив
еят, докато се изкачваше все повече и повече в тях следното съзнание: тази същност, за която човечеството на първите хора си спомняше в земното съществувание, тази същност, която ние виждаме в една активност все по-ограничена в свръхсетивните светове, тя тръгва да търси една нова житейска сфера.
И така, тези посветени продължаваха да живеят, докато се изкачваше все повече и повече в тях следното съзнание: тази същност, за която човечеството на първите хора си спомняше в земното съществувание, тази същност, която ние виждаме в една активност все по-ограничена в свръхсетивните светове, тя тръгва да търси една нова житейска сфера.
Тя ще слезе на Земята, за да събуди отново у хората свръхсетивната духовност.
към текста >>
И хората, които бяха постигнали малко по малко смисъла на това, което ставаше, научаваха от тези, които го знаеха, че в човека Исус
жив
ееше един истински Бог, слязъл на земята, Богът, който човечеството беше забравило, защото силите на сърцето се развива ха предвид свободата.
Така е даден, не в интелектуална форма, а чрез най-мощния факт, който някога е ставал на земята, отговора на въпроса: как да намерим отново свръхсетивното?
И хората, които бяха постигнали малко по малко смисъла на това, което ставаше, научаваха от тези, които го знаеха, че в човека Исус живееше един истински Бог, слязъл на земята, Богът, който човечеството беше забравило, защото силите на сърцето се развива ха предвид свободата.
Той се появи под една нова форма, така че хората можеха да го гледат, да го виждат и историята можеше да продължи да говори за него като за едно земно същество. Богът, който хората познаваха само в отвъдното, в духовния свят, беше слязъл тук-долу, бродеше из Палестина, беше спасил Земята чрез факта, че беше влязъл, самият той в едно човешко тяло. Така големият въпрос на този, които бяха в недрата на тази епоха от посветени хора беше този: какъв път беше поел Христос за да се свърже с Исус?
към текста >>
И тогава вие няма да познавате само Отца Ex Deo nascimur вие ще усетите Сина, този, с когото можете да умрете и да останете при това
жив
и In Christo morimur.
Той им говори тогава като великия оздравител, като лечителят, който беше еди утешител, познаващ тази тайна: хората някога имаха спомен за самия него, защото бяха с него в свръхсетивните светове в предиземното съществувание. И той можеше сега да им каже: някога аз ви дадох способността да си спомняте вашето свръхсетивно, предиземно съществувание. Сега ви давам, ако ме приемете във вашите души, ако ме приемете във вашите сърца, силата да преминавате вратата на смъртта със съзнанието за безсмъртие.
И тогава вие няма да познавате само Отца Ex Deo nascimur вие ще усетите Сина, този, с когото можете да умрете и да останете при това живи In Christo morimur.
към текста >>
Само кога то Мистерията на Голгота приближи, хората усетиха факта на смъртта, защото тяхната душевност беше така прогресивно свързана с телесното, че можеха тогава да имат съмнения върху възможността душата да продължава да
жив
ее, когато тялото се разрушава.
Това естествено не беше изразено с думите, които тук аз произнасям, но от гледна точка на смисъла, точно това Христос предаде на тези, които бяха близко до него след смъртта на тялото. В самото начало на човечеството, хората всъщност не познаваха смъртта, защото от момента, в който те постигнаха съзнанието, те имаха едно вътрешно познание за своето душевно същество; те имаха познание за това, което не може да умира. Те може да виждаха да умират хора навсякъде около тях смъртта беше за тях само една възможност между фактите, които се развиваха навсякъде около тях. Хората не усещаха смъртта.
Само кога то Мистерията на Голгота приближи, хората усетиха факта на смъртта, защото тяхната душевност беше така прогресивно свързана с телесното, че можеха тогава да имат съмнения върху възможността душата да продължава да живее, когато тялото се разрушава.
В най-древните времена, за това абсолютно не би станало въпрос, защото хората познаваха душата.
към текста >>
И сега идваше Христос, този, който казваше: аз искам да
жив
ея с вас на Земята, за да можете вие да придобиете силата да съ
жив
ите пламъка на вашите души, да им дадете един вътрешен импулс, за да може тя да бъде
жив
а, когато я прекарвате през смъртта.
И сега идваше Христос, този, който казваше: аз искам да живея с вас на Земята, за да можете вие да придобиете силата да съживите пламъка на вашите души, да им дадете един вътрешен импулс, за да може тя да бъде жива, когато я прекарвате през смъртта.
Ето това Павел не разбра веднага, а го разбра само когато достъпът до свръхсетивните светове беше отворен за самия него, когато той прие на Земята това, което Христос-Исус отпечата в душата му. Павловото християнство днес все по-малко оценявано, защото то претендира, че Христос е този, който идва от свръхсетивните светове и който свързва своята свръхземна сила със земния човек.
към текста >>
В еволюцията на човечеството се прибави така за съзнанието към словото "От Бога" от Бог Отец, значи "родени сме", словото на
жив
ота, на утешението, на силата: "В Христос ще умрем", т.е.: ние
жив
еем в него./* Зачитаме пасажа от мн.ч.
В еволюцията на човечеството се прибави така за съзнанието към словото "От Бога" от Бог Отец, значи "родени сме", словото на живота, на утешението, на силата: "В Христос ще умрем", т.е.: ние живеем в него./* Зачитаме пасажа от мн.ч.
в ед.ч.,който се намира в оригиналния текст./
към текста >>
Опитах се да представя на вашата душа, гледната точка на посветения от миналото, гледната точка на посветения от времето на Мистерията на Голгота; бих искал сега да се опитам да опиша гледната точка на посветения от днешното време, на този, който не се приближава към днешния
жив
от само и единствено с външното знание за природата, а в който са се пробудили тези дълбоки сили на познанието, които ние можем да пробудим в душата със средствата посочени в антропософските трудове.
Това, което се случи с човечеството чрез Мистерията на Голгота, ще си го представим по най-добрия на чин в нашата душа, ако опиша сега еволюцията на човечеството в настоящата епоха и тя и такава, каквато се надяваме да бъде за в бъдеще от гледна точка на посветения от настоящето време.
Опитах се да представя на вашата душа, гледната точка на посветения от миналото, гледната точка на посветения от времето на Мистерията на Голгота; бих искал сега да се опитам да опиша гледната точка на посветения от днешното време, на този, който не се приближава към днешния живот само и единствено с външното знание за природата, а в който са се пробудили тези дълбоки сили на познанието, които ние можем да пробудим в душата със средствата посочени в антропософските трудове.
към текста >>
Науките за модерния посветен са гробът на душата; той се чувства свързан със смъртта по време на
жив
ота, когато вече е постигнал познания за света по начина на модерната наука.
Когато този посветен постига познанията, които са днес триумфът на епохата, блясъкът, в който много хора, когато ги постигат се чувстват добре и даже с един вид висше съзнание, се чувства спрямо тези познания в една трагична ситуация. Защото модерният посветен усеща тези познания изключително признати днес в света и изключително ценни, като едно умиране, когато ги свързва със своята душа. И колкото повече модерният посветен, видял да възкръсва пред душата му светът от свръхсетивната сфера, се прониква от това, което всеки днес нарича наука, толкова повече чувате душата си да умира малко по малко.
Науките за модерния посветен са гробът на душата; той се чувства свързан със смъртта по време на живота, когато вече е постигнал познания за света по начина на модерната наука.
И той често усеща това умиране по един дълбок и интензивен начин. Тогава той търси, разбира се, основанието за което умира, когато познава в модерен смисъл, за което той има един вид усещане от мирис на труп именно, когато се устремява към модерните най-висши познания, които той знае наистина да оценява, които са за него едно предусеща не за смъртта.
към текста >>
Ние
жив
еем под формата на душа и на дух преди да слезем на Земята.
Тогава той си казва, изхождайки от своите познания за свръхсетивния свят, нещо, което предпочитам да ви изразя в образ.
Ние живеем под формата на душа и на дух преди да слезем на Земята.
Ние пазим тук, на Земята от това, което изживяваме в една пълна душевна-духовна действителност в недрата на предиземното съществувание само мисли, понятия, представи в нашата душа. Те са в душата ни. Но как те са в душа та ни?
към текста >>
Ние пазим тук, на Земята от това, което из
жив
яваме в една пълна душевна-духовна действителност в недрата на предиземното съществувание само мисли, понятия, представи в нашата душа.
Тогава той си казва, изхождайки от своите познания за свръхсетивния свят, нещо, което предпочитам да ви изразя в образ. Ние живеем под формата на душа и на дух преди да слезем на Земята.
Ние пазим тук, на Земята от това, което изживяваме в една пълна душевна-духовна действителност в недрата на предиземното съществувание само мисли, понятия, представи в нашата душа.
Те са в душата ни. Но как те са в душа та ни?
към текста >>
Да разгледаме човешкото същество такова, каквото е то в
жив
ота между раждането и смъртта, напълно
жив
о, с тяло, изпълнено от плът и обходено от кръв.
Да разгледаме човешкото същество такова, каквото е то в живота между раждането и смъртта, напълно живо, с тяло, изпълнено от плът и обходено от кръв.
Ние казваме, че то е живо. Вратата на смъртта е премината от него. От физическия човек остава тук трупът, който тогава е положен в земята, на елементите. Гледаме този физически мъртъв човек. Пред нас е трупът, остатъкът от живия човек, от обходения от кръв жив човек.
към текста >>
Ние казваме, че то е
жив
о.
Да разгледаме човешкото същество такова, каквото е то в живота между раждането и смъртта, напълно живо, с тяло, изпълнено от плът и обходено от кръв.
Ние казваме, че то е живо.
Вратата на смъртта е премината от него. От физическия човек остава тук трупът, който тогава е положен в земята, на елементите. Гледаме този физически мъртъв човек. Пред нас е трупът, остатъкът от живия човек, от обходения от кръв жив човек. Човекът е физически мъртъв.
към текста >>
Пред нас е трупът, остатъкът от
жив
ия човек, от обходения от кръв
жив
човек.
Да разгледаме човешкото същество такова, каквото е то в живота между раждането и смъртта, напълно живо, с тяло, изпълнено от плът и обходено от кръв. Ние казваме, че то е живо. Вратата на смъртта е премината от него. От физическия човек остава тук трупът, който тогава е положен в земята, на елементите. Гледаме този физически мъртъв човек.
Пред нас е трупът, остатъкът от живия човек, от обходения от кръв жив човек.
Човекът е физически мъртъв. Гледаме назад в нашата собствена душа, но с погледа на посвещението. Гледаме нашите мисли, които имаме сега в живота между раждането и смъртта, мислите, които имаме и които са тези на модерната мъдрост и модерната наука и виждаме, че те са трупът на това, което ние бяхме преди да слезем на Земята. Нашите мисли, които почитаме днес като най-висшите богатства, което ни доставят знанията за външната природа, имат същото отношение към това, което ние бяхме преди да слезем на Земята, и чиито труп те са, както трупът на един човек спрямо напълно живия човек ето това ние се научаваме да опознаем. В мисълта, той няма опитност със своя истински живот, той има опитност с трупа на своята душа.
към текста >>
Гледаме нашите мисли, които имаме сега в
жив
ота между раждането и смъртта, мислите, които имаме и които са тези на модерната мъдрост и модерната наука и виждаме, че те са трупът на това, което ние бяхме преди да слезем на Земята.
От физическия човек остава тук трупът, който тогава е положен в земята, на елементите. Гледаме този физически мъртъв човек. Пред нас е трупът, остатъкът от живия човек, от обходения от кръв жив човек. Човекът е физически мъртъв. Гледаме назад в нашата собствена душа, но с погледа на посвещението.
Гледаме нашите мисли, които имаме сега в живота между раждането и смъртта, мислите, които имаме и които са тези на модерната мъдрост и модерната наука и виждаме, че те са трупът на това, което ние бяхме преди да слезем на Земята.
Нашите мисли, които почитаме днес като най-висшите богатства, което ни доставят знанията за външната природа, имат същото отношение към това, което ние бяхме преди да слезем на Земята, и чиито труп те са, както трупът на един човек спрямо напълно живия човек ето това ние се научаваме да опознаем. В мисълта, той няма опитност със своя истински живот, той има опитност с трупа на своята душа. Това е факт, това е нещо, което не се казва от сантименталност, а което, идвайки именно от едно активно познание, се представя с пълна сила на душата. Това е сантименталният мечтател, мистикът няма да си каже; напротив, на него му подхожда именно да усеща, от, не се знае какви мрачни, мистични дълбини на собствената му същност. Но този, който преминава днес вратата на посвещението открива в своята душа тези мисли, които, единствено защото са не-живи, могат да направят възможна живата свобода.
към текста >>
Нашите мисли, които почитаме днес като най-висшите богатства, което ни доставят знанията за външната природа, имат същото отношение към това, което ние бяхме преди да слезем на Земята, и чиито труп те са, както трупът на един човек спрямо напълно
жив
ия човек ето това ние се научаваме да опознаем.
Гледаме този физически мъртъв човек. Пред нас е трупът, остатъкът от живия човек, от обходения от кръв жив човек. Човекът е физически мъртъв. Гледаме назад в нашата собствена душа, но с погледа на посвещението. Гледаме нашите мисли, които имаме сега в живота между раждането и смъртта, мислите, които имаме и които са тези на модерната мъдрост и модерната наука и виждаме, че те са трупът на това, което ние бяхме преди да слезем на Земята.
Нашите мисли, които почитаме днес като най-висшите богатства, което ни доставят знанията за външната природа, имат същото отношение към това, което ние бяхме преди да слезем на Земята, и чиито труп те са, както трупът на един човек спрямо напълно живия човек ето това ние се научаваме да опознаем.
В мисълта, той няма опитност със своя истински живот, той има опитност с трупа на своята душа. Това е факт, това е нещо, което не се казва от сантименталност, а което, идвайки именно от едно активно познание, се представя с пълна сила на душата. Това е сантименталният мечтател, мистикът няма да си каже; напротив, на него му подхожда именно да усеща, от, не се знае какви мрачни, мистични дълбини на собствената му същност. Но този, който преминава днес вратата на посвещението открива в своята душа тези мисли, които, единствено защото са не-живи, могат да направят възможна живата свобода. Тези мисли, които са цялата основа на човешката свобода не принуждават човека, именно защото са мъртви, а защото са живи.
към текста >>
В мисълта, той няма опитност със своя истински
жив
от, той има опитност с трупа на своята душа.
Пред нас е трупът, остатъкът от живия човек, от обходения от кръв жив човек. Човекът е физически мъртъв. Гледаме назад в нашата собствена душа, но с погледа на посвещението. Гледаме нашите мисли, които имаме сега в живота между раждането и смъртта, мислите, които имаме и които са тези на модерната мъдрост и модерната наука и виждаме, че те са трупът на това, което ние бяхме преди да слезем на Земята. Нашите мисли, които почитаме днес като най-висшите богатства, което ни доставят знанията за външната природа, имат същото отношение към това, което ние бяхме преди да слезем на Земята, и чиито труп те са, както трупът на един човек спрямо напълно живия човек ето това ние се научаваме да опознаем.
В мисълта, той няма опитност със своя истински живот, той има опитност с трупа на своята душа.
Това е факт, това е нещо, което не се казва от сантименталност, а което, идвайки именно от едно активно познание, се представя с пълна сила на душата. Това е сантименталният мечтател, мистикът няма да си каже; напротив, на него му подхожда именно да усеща, от, не се знае какви мрачни, мистични дълбини на собствената му същност. Но този, който преминава днес вратата на посвещението открива в своята душа тези мисли, които, единствено защото са не-живи, могат да направят възможна живата свобода. Тези мисли, които са цялата основа на човешката свобода не принуждават човека, именно защото са мъртви, а защото са живи. Човешкото същество може да стане днес едно свободно същество, защото няма работа с живи мисли, а с мъртви мисли.
към текста >>
Но този, който преминава днес вратата на посвещението открива в своята душа тези мисли, които, единствено защото са не-
жив
и, могат да направят възможна
жив
ата свобода.
Гледаме нашите мисли, които имаме сега в живота между раждането и смъртта, мислите, които имаме и които са тези на модерната мъдрост и модерната наука и виждаме, че те са трупът на това, което ние бяхме преди да слезем на Земята. Нашите мисли, които почитаме днес като най-висшите богатства, което ни доставят знанията за външната природа, имат същото отношение към това, което ние бяхме преди да слезем на Земята, и чиито труп те са, както трупът на един човек спрямо напълно живия човек ето това ние се научаваме да опознаем. В мисълта, той няма опитност със своя истински живот, той има опитност с трупа на своята душа. Това е факт, това е нещо, което не се казва от сантименталност, а което, идвайки именно от едно активно познание, се представя с пълна сила на душата. Това е сантименталният мечтател, мистикът няма да си каже; напротив, на него му подхожда именно да усеща, от, не се знае какви мрачни, мистични дълбини на собствената му същност.
Но този, който преминава днес вратата на посвещението открива в своята душа тези мисли, които, единствено защото са не-живи, могат да направят възможна живата свобода.
Тези мисли, които са цялата основа на човешката свобода не принуждават човека, именно защото са мъртви, а защото са живи. Човешкото същество може да стане днес едно свободно същество, защото няма работа с живи мисли, а с мъртви мисли. Мъртвите мисли могат да бъдат уловени от човека и употребени предвид свободата, но те биват изпитвани също с един дълбок смисъл за трагичното на световете като трупове на душата. Преди душата да е слязла в земния свят всичко, което днес е труп, беше напълно живо, беше в движение. В свръхсетивните духовни светове се движеха между човешките души, които или вече бяха минали през смъртта и живееха тогава също в духовния свят, или още не бяха слезли на Земята, същностите на висшите йерархии, които са над човешкото същество; в недрата на тази сфера се движеха също тези елементарни духове, които са основата на природата.
към текста >>
Тези мисли, които са цялата основа на човешката свобода не принуждават човека, именно защото са мъртви, а защото са
жив
и.
Нашите мисли, които почитаме днес като най-висшите богатства, което ни доставят знанията за външната природа, имат същото отношение към това, което ние бяхме преди да слезем на Земята, и чиито труп те са, както трупът на един човек спрямо напълно живия човек ето това ние се научаваме да опознаем. В мисълта, той няма опитност със своя истински живот, той има опитност с трупа на своята душа. Това е факт, това е нещо, което не се казва от сантименталност, а което, идвайки именно от едно активно познание, се представя с пълна сила на душата. Това е сантименталният мечтател, мистикът няма да си каже; напротив, на него му подхожда именно да усеща, от, не се знае какви мрачни, мистични дълбини на собствената му същност. Но този, който преминава днес вратата на посвещението открива в своята душа тези мисли, които, единствено защото са не-живи, могат да направят възможна живата свобода.
Тези мисли, които са цялата основа на човешката свобода не принуждават човека, именно защото са мъртви, а защото са живи.
Човешкото същество може да стане днес едно свободно същество, защото няма работа с живи мисли, а с мъртви мисли. Мъртвите мисли могат да бъдат уловени от човека и употребени предвид свободата, но те биват изпитвани също с един дълбок смисъл за трагичното на световете като трупове на душата. Преди душата да е слязла в земния свят всичко, което днес е труп, беше напълно живо, беше в движение. В свръхсетивните духовни светове се движеха между човешките души, които или вече бяха минали през смъртта и живееха тогава също в духовния свят, или още не бяха слезли на Земята, същностите на висшите йерархии, които са над човешкото същество; в недрата на тази сфера се движеха също тези елементарни духове, които са основата на природата. Там всичко беше живо в душата.
към текста >>
Човешкото същество може да стане днес едно свободно същество, защото няма работа с
жив
и мисли, а с мъртви мисли.
В мисълта, той няма опитност със своя истински живот, той има опитност с трупа на своята душа. Това е факт, това е нещо, което не се казва от сантименталност, а което, идвайки именно от едно активно познание, се представя с пълна сила на душата. Това е сантименталният мечтател, мистикът няма да си каже; напротив, на него му подхожда именно да усеща, от, не се знае какви мрачни, мистични дълбини на собствената му същност. Но този, който преминава днес вратата на посвещението открива в своята душа тези мисли, които, единствено защото са не-живи, могат да направят възможна живата свобода. Тези мисли, които са цялата основа на човешката свобода не принуждават човека, именно защото са мъртви, а защото са живи.
Човешкото същество може да стане днес едно свободно същество, защото няма работа с живи мисли, а с мъртви мисли.
Мъртвите мисли могат да бъдат уловени от човека и употребени предвид свободата, но те биват изпитвани също с един дълбок смисъл за трагичното на световете като трупове на душата. Преди душата да е слязла в земния свят всичко, което днес е труп, беше напълно живо, беше в движение. В свръхсетивните духовни светове се движеха между човешките души, които или вече бяха минали през смъртта и живееха тогава също в духовния свят, или още не бяха слезли на Земята, същностите на висшите йерархии, които са над човешкото същество; в недрата на тази сфера се движеха също тези елементарни духове, които са основата на природата. Там всичко беше живо в душата. Тук в душата е наследството от духовните светове, мисълта е мъртва.
към текста >>
Преди душата да е слязла в земния свят всичко, което днес е труп, беше напълно
жив
о, беше в движение.
Това е сантименталният мечтател, мистикът няма да си каже; напротив, на него му подхожда именно да усеща, от, не се знае какви мрачни, мистични дълбини на собствената му същност. Но този, който преминава днес вратата на посвещението открива в своята душа тези мисли, които, единствено защото са не-живи, могат да направят възможна живата свобода. Тези мисли, които са цялата основа на човешката свобода не принуждават човека, именно защото са мъртви, а защото са живи. Човешкото същество може да стане днес едно свободно същество, защото няма работа с живи мисли, а с мъртви мисли. Мъртвите мисли могат да бъдат уловени от човека и употребени предвид свободата, но те биват изпитвани също с един дълбок смисъл за трагичното на световете като трупове на душата.
Преди душата да е слязла в земния свят всичко, което днес е труп, беше напълно живо, беше в движение.
В свръхсетивните духовни светове се движеха между човешките души, които или вече бяха минали през смъртта и живееха тогава също в духовния свят, или още не бяха слезли на Земята, същностите на висшите йерархии, които са над човешкото същество; в недрата на тази сфера се движеха също тези елементарни духове, които са основата на природата. Там всичко беше живо в душата. Тук в душата е наследството от духовните светове, мисълта е мъртва.
към текста >>
В свръхсетивните духовни светове се движеха между човешките души, които или вече бяха минали през смъртта и
жив
ееха тогава също в духовния свят, или още не бяха слезли на Земята, същностите на висшите йерархии, които са над човешкото същество; в недрата на тази сфера се движеха също тези елементарни духове, които са основата на природата.
Но този, който преминава днес вратата на посвещението открива в своята душа тези мисли, които, единствено защото са не-живи, могат да направят възможна живата свобода. Тези мисли, които са цялата основа на човешката свобода не принуждават човека, именно защото са мъртви, а защото са живи. Човешкото същество може да стане днес едно свободно същество, защото няма работа с живи мисли, а с мъртви мисли. Мъртвите мисли могат да бъдат уловени от човека и употребени предвид свободата, но те биват изпитвани също с един дълбок смисъл за трагичното на световете като трупове на душата. Преди душата да е слязла в земния свят всичко, което днес е труп, беше напълно живо, беше в движение.
В свръхсетивните духовни светове се движеха между човешките души, които или вече бяха минали през смъртта и живееха тогава също в духовния свят, или още не бяха слезли на Земята, същностите на висшите йерархии, които са над човешкото същество; в недрата на тази сфера се движеха също тези елементарни духове, които са основата на природата.
Там всичко беше живо в душата. Тук в душата е наследството от духовните светове, мисълта е мъртва.
към текста >>
Там всичко беше
жив
о в душата.
Тези мисли, които са цялата основа на човешката свобода не принуждават човека, именно защото са мъртви, а защото са живи. Човешкото същество може да стане днес едно свободно същество, защото няма работа с живи мисли, а с мъртви мисли. Мъртвите мисли могат да бъдат уловени от човека и употребени предвид свободата, но те биват изпитвани също с един дълбок смисъл за трагичното на световете като трупове на душата. Преди душата да е слязла в земния свят всичко, което днес е труп, беше напълно живо, беше в движение. В свръхсетивните духовни светове се движеха между човешките души, които или вече бяха минали през смъртта и живееха тогава също в духовния свят, или още не бяха слезли на Земята, същностите на висшите йерархии, които са над човешкото същество; в недрата на тази сфера се движеха също тези елементарни духове, които са основата на природата.
Там всичко беше живо в душата.
Тук в душата е наследството от духовните светове, мисълта е мъртва.
към текста >>
Но ако ние като модерни посветени, можем да се проникваме от Христос такъв, какъвто той
жив
я в Мистерията на Голгота, ако разбиваме в техния най-дълбок, най-интимен смисъл думите на Павел: "Не аз, а Христос в мен", тогава Христос ще ни води през тази смърт също; тогава ще проникваме чрез нашите мисли в природата, но Христос ще върви духовно с нас и ще накара нашите мисли да слязат в гроба на природата.
Но ако ние като модерни посветени, можем да се проникваме от Христос такъв, какъвто той живя в Мистерията на Голгота, ако разбиваме в техния най-дълбок, най-интимен смисъл думите на Павел: "Не аз, а Христос в мен", тогава Христос ще ни води през тази смърт също; тогава ще проникваме чрез нашите мисли в природата, но Христос ще върви духовно с нас и ще накара нашите мисли да слязат в гроба на природата.
Защото, когато носим от друга страна мъртвите мисли, природата става гроб. Но ако приближаваме с тези мисли минералите, животните, звездния свят, света на облаците, планините, реките, ако ги приближаваме с тези мъртви мисли но придружени с Христос, според думите "Не аз, а Христос в мен", тогава в модерното посвещение, ако влезем изцяло в кварцовия кристал ще имаме опитността, че мисълта се издига сега жива от природата, от кварцовия кристал. Като от минерален гроб, мисълта се издига жива. Минералния свят кара да се издигне в нас духът. И когато Христос ни води навсякъде през растителната природа и на излизане от мястото, където биха живели иначе само мъртвите мисли, тогава се раждат живите мисли.
към текста >>
Но ако приближаваме с тези мисли минералите,
жив
отните, звездния свят, света на облаците, планините, реките, ако ги приближаваме с тези мъртви мисли но придружени с Христос, според думите "Не аз, а Христос в мен", тогава в модерното посвещение, ако влезем изцяло в кварцовия кристал ще имаме опитността, че мисълта се издига сега
жив
а от природата, от кварцовия кристал.
Но ако ние като модерни посветени, можем да се проникваме от Христос такъв, какъвто той живя в Мистерията на Голгота, ако разбиваме в техния най-дълбок, най-интимен смисъл думите на Павел: "Не аз, а Христос в мен", тогава Христос ще ни води през тази смърт също; тогава ще проникваме чрез нашите мисли в природата, но Христос ще върви духовно с нас и ще накара нашите мисли да слязат в гроба на природата. Защото, когато носим от друга страна мъртвите мисли, природата става гроб.
Но ако приближаваме с тези мисли минералите, животните, звездния свят, света на облаците, планините, реките, ако ги приближаваме с тези мъртви мисли но придружени с Христос, според думите "Не аз, а Христос в мен", тогава в модерното посвещение, ако влезем изцяло в кварцовия кристал ще имаме опитността, че мисълта се издига сега жива от природата, от кварцовия кристал.
Като от минерален гроб, мисълта се издига жива. Минералния свят кара да се издигне в нас духът. И когато Христос ни води навсякъде през растителната природа и на излизане от мястото, където биха живели иначе само мъртвите мисли, тогава се раждат живите мисли.
към текста >>
Като от минерален гроб, мисълта се издига
жив
а.
Но ако ние като модерни посветени, можем да се проникваме от Христос такъв, какъвто той живя в Мистерията на Голгота, ако разбиваме в техния най-дълбок, най-интимен смисъл думите на Павел: "Не аз, а Христос в мен", тогава Христос ще ни води през тази смърт също; тогава ще проникваме чрез нашите мисли в природата, но Христос ще върви духовно с нас и ще накара нашите мисли да слязат в гроба на природата. Защото, когато носим от друга страна мъртвите мисли, природата става гроб. Но ако приближаваме с тези мисли минералите, животните, звездния свят, света на облаците, планините, реките, ако ги приближаваме с тези мъртви мисли но придружени с Христос, според думите "Не аз, а Христос в мен", тогава в модерното посвещение, ако влезем изцяло в кварцовия кристал ще имаме опитността, че мисълта се издига сега жива от природата, от кварцовия кристал.
Като от минерален гроб, мисълта се издига жива.
Минералния свят кара да се издигне в нас духът. И когато Христос ни води навсякъде през растителната природа и на излизане от мястото, където биха живели иначе само мъртвите мисли, тогава се раждат живите мисли.
към текста >>
И когато Христос ни води навсякъде през растителната природа и на излизане от мястото, където биха
жив
ели иначе само мъртвите мисли, тогава се раждат
жив
ите мисли.
Но ако ние като модерни посветени, можем да се проникваме от Христос такъв, какъвто той живя в Мистерията на Голгота, ако разбиваме в техния най-дълбок, най-интимен смисъл думите на Павел: "Не аз, а Христос в мен", тогава Христос ще ни води през тази смърт също; тогава ще проникваме чрез нашите мисли в природата, но Христос ще върви духовно с нас и ще накара нашите мисли да слязат в гроба на природата. Защото, когато носим от друга страна мъртвите мисли, природата става гроб. Но ако приближаваме с тези мисли минералите, животните, звездния свят, света на облаците, планините, реките, ако ги приближаваме с тези мъртви мисли но придружени с Христос, според думите "Не аз, а Христос в мен", тогава в модерното посвещение, ако влезем изцяло в кварцовия кристал ще имаме опитността, че мисълта се издига сега жива от природата, от кварцовия кристал. Като от минерален гроб, мисълта се издига жива. Минералния свят кара да се издигне в нас духът.
И когато Христос ни води навсякъде през растителната природа и на излизане от мястото, където биха живели иначе само мъртвите мисли, тогава се раждат живите мисли.
към текста >>
Но ако вървим заедно с Христос, ако въведем нашите мъртви мисли заедно с Христос в звездния свят, в света на Слънцето, на Луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и
жив
отните, ако ги въведем в цялостността на физическия човешки свят, всичко ще стане
жив
о в погледа, който отправяме към природата и ще се роди от всички същества, като от гроб,
жив
ият Дух, Духът, който ще ни лекува, Духът, който ни събужда от смъртта, Светият Дух.
Бихме имали впечатлението, че сме болни, ако отивахме към природата, ако гледахме света на звездите единствено с погледа на астронома, който изчислява и ако тези мъртви мисли се заравяха в света, ние бих ме се чувствали болни и тази болест щеше да води към смъртта.
Но ако вървим заедно с Христос, ако въведем нашите мъртви мисли заедно с Христос в звездния свят, в света на Слънцето, на Луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги въведем в цялостността на физическия човешки свят, всичко ще стане живо в погледа, който отправяме към природата и ще се роди от всички същества, като от гроб, живият Дух, Духът, който ще ни лекува, Духът, който ни събужда от смъртта, Светият Дух.
И придружени от Христос, ще се усетим отново изпълнени с живот, с това, което изпитвахме като мъртви. Ние ще усетим, че живият Дух, Духът, който лекува ни говори от всички същества на този свят.
към текста >>
И придружени от Христос, ще се усетим отново изпълнени с
жив
от, с това, което изпитвахме като мъртви.
Бихме имали впечатлението, че сме болни, ако отивахме към природата, ако гледахме света на звездите единствено с погледа на астронома, който изчислява и ако тези мъртви мисли се заравяха в света, ние бих ме се чувствали болни и тази болест щеше да води към смъртта. Но ако вървим заедно с Христос, ако въведем нашите мъртви мисли заедно с Христос в звездния свят, в света на Слънцето, на Луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги въведем в цялостността на физическия човешки свят, всичко ще стане живо в погледа, който отправяме към природата и ще се роди от всички същества, като от гроб, живият Дух, Духът, който ще ни лекува, Духът, който ни събужда от смъртта, Светият Дух.
И придружени от Христос, ще се усетим отново изпълнени с живот, с това, което изпитвахме като мъртви.
Ние ще усетим, че живият Дух, Духът, който лекува ни говори от всички същества на този свят.
към текста >>
Ние ще усетим, че
жив
ият Дух, Духът, който лекува ни говори от всички същества на този свят.
Бихме имали впечатлението, че сме болни, ако отивахме към природата, ако гледахме света на звездите единствено с погледа на астронома, който изчислява и ако тези мъртви мисли се заравяха в света, ние бих ме се чувствали болни и тази болест щеше да води към смъртта. Но ако вървим заедно с Христос, ако въведем нашите мъртви мисли заедно с Христос в звездния свят, в света на Слънцето, на Луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги въведем в цялостността на физическия човешки свят, всичко ще стане живо в погледа, който отправяме към природата и ще се роди от всички същества, като от гроб, живият Дух, Духът, който ще ни лекува, Духът, който ни събужда от смъртта, Светият Дух. И придружени от Христос, ще се усетим отново изпълнени с живот, с това, което изпитвахме като мъртви.
Ние ще усетим, че живият Дух, Духът, който лекува ни говори от всички същества на този свят.
към текста >>
Ще научим, че Христос изложи пред очите на всички не само своята собствена съдба на Земята, в своята смърт по време на Мистерията на Голгота, а направи дар на Земята, подари и великата свобода на Петдесятницата: всъщност, той обеща на земното човечество
жив
ия Дух, който благодарение на неговата помощ може да се роди отново от всичко, което е на Земята.
Ето какво трябва да намерим в едно духовно познание, в едно ново познание чрез посвещение. Ще възприемем тогава Мистерията на Голгота като смисълът на цялото земно съществувание, ще научим как трябва да бъдем водени в епохата, в която трябва да се развие човешката свобода чрез мъртвите мисли, в която ние трябва да бъдем водени към опознаването на природата чрез Христос.
Ще научим, че Христос изложи пред очите на всички не само своята собствена съдба на Земята, в своята смърт по време на Мистерията на Голгота, а направи дар на Земята, подари и великата свобода на Петдесятницата: всъщност, той обеща на земното човечество живия Дух, който благодарение на неговата помощ може да се роди отново от всичко, което е на Земята.
Нашето познание ще остане едно мъртво познание, самото то ще остане един грях, ако не сме отведени към живота от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът, живият Дух.
към текста >>
Нашето познание ще остане едно мъртво познание, самото то ще остане един грях, ако не сме отведени към
жив
ота от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът,
жив
ият Дух.
Ето какво трябва да намерим в едно духовно познание, в едно ново познание чрез посвещение. Ще възприемем тогава Мистерията на Голгота като смисълът на цялото земно съществувание, ще научим как трябва да бъдем водени в епохата, в която трябва да се развие човешката свобода чрез мъртвите мисли, в която ние трябва да бъдем водени към опознаването на природата чрез Христос. Ще научим, че Христос изложи пред очите на всички не само своята собствена съдба на Земята, в своята смърт по време на Мистерията на Голгота, а направи дар на Земята, подари и великата свобода на Петдесятницата: всъщност, той обеща на земното човечество живия Дух, който благодарение на неговата помощ може да се роди отново от всичко, което е на Земята.
Нашето познание ще остане едно мъртво познание, самото то ще остане един грях, ако не сме отведени към живота от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът, живият Дух.
към текста >>
Това не е една обикновена формула изобретена от всички части, Триединството от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо, което е дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно
жив
о познание, не едно мъртво знание, когато направим
жив
в нас самите, такъв Възкресен, Христос, този, който донася Светия Дух.
Това не е една обикновена формула изобретена от всички части, Триединството от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо, което е дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо познание, не едно мъртво знание, когато направим жив в нас самите, такъв Възкресен, Христос, този, който донася Светия Дух.
към текста >>
И удар на съдбата е, че човек не намира в своя земен
жив
от Христос, който може да го води, който в края на земния
жив
от може да бъде водачът, който ще го прекара през смъртта, който може през смъртта да го поведе към познанието.
Ще разберем тогава, че това е било като болест, ако не можем да видим божественото, от което сме родени. За да бъде атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве, само когато негова та физическа природа, в своята цялостност е такава, че той може да усети отвътре това "От Бога съм роден", квинтесенцията на неговото собствено същество.
И удар на съдбата е, че човек не намира в своя земен живот Христос, който може да го води, който в края на земния живот може да бъде водачът, който ще го прекара през смъртта, който може през смъртта да го поведе към познанието.
Защото, ако останем така "In Christo morimur", ще усетим също това, което иска да дойде към нас чрез придружаването на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ще усетим, че всичко това възкресява Духа, възкресява го даже в самия този земен живот. Ще се усетим отново живи в този земен живот, ще гледаме надалеч, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ще гледаме този живот, който е отвъд смъртта и ще знаем сега защо Христос изпрати Духа, Светия Дух: защото ние можем да се свържем още този живот със Светия Дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава с пълно право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта.
към текста >>
Защото, ако останем така "In Christo morimur", ще усетим също това, което иска да дойде към нас чрез придружаването на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ще усетим, че всичко това възкресява Духа, възкресява го даже в самия този земен
жив
от.
Ще разберем тогава, че това е било като болест, ако не можем да видим божественото, от което сме родени. За да бъде атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве, само когато негова та физическа природа, в своята цялостност е такава, че той може да усети отвътре това "От Бога съм роден", квинтесенцията на неговото собствено същество. И удар на съдбата е, че човек не намира в своя земен живот Христос, който може да го води, който в края на земния живот може да бъде водачът, който ще го прекара през смъртта, който може през смъртта да го поведе към познанието.
Защото, ако останем така "In Christo morimur", ще усетим също това, което иска да дойде към нас чрез придружаването на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ще усетим, че всичко това възкресява Духа, възкресява го даже в самия този земен живот.
Ще се усетим отново живи в този земен живот, ще гледаме надалеч, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ще гледаме този живот, който е отвъд смъртта и ще знаем сега защо Христос изпрати Духа, Светия Дух: защото ние можем да се свържем още този живот със Светия Дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава с пълно право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта.
към текста >>
Ще се усетим отново
жив
и в този земен
жив
от, ще гледаме надалеч, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ще гледаме този
жив
от, който е отвъд смъртта и ще знаем сега защо Христос изпрати Духа, Светия Дух: защото ние можем да се свържем още този
жив
от със Светия Дух, ако се доверим на водачеството на Христос.
Ще разберем тогава, че това е било като болест, ако не можем да видим божественото, от което сме родени. За да бъде атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве, само когато негова та физическа природа, в своята цялостност е такава, че той може да усети отвътре това "От Бога съм роден", квинтесенцията на неговото собствено същество. И удар на съдбата е, че човек не намира в своя земен живот Христос, който може да го води, който в края на земния живот може да бъде водачът, който ще го прекара през смъртта, който може през смъртта да го поведе към познанието. Защото, ако останем така "In Christo morimur", ще усетим също това, което иска да дойде към нас чрез придружаването на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ще усетим, че всичко това възкресява Духа, възкресява го даже в самия този земен живот.
Ще се усетим отново живи в този земен живот, ще гледаме надалеч, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ще гледаме този живот, който е отвъд смъртта и ще знаем сега защо Христос изпрати Духа, Светия Дух: защото ние можем да се свържем още този живот със Светия Дух, ако се доверим на водачеството на Христос.
Можем тогава с пълно право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта.
към текста >>
Защото това, което би било иначе една мъртва наука, е пробудено от
жив
ия Дух.
Това, с което имахме опитност тук в природата, чрез нашето познание, има вече в аванс едно значение за бъдещето.
Защото това, което би било иначе една мъртва наука, е пробудено от живия Дух.
Ако сме разбрали добре "От Бога сме родени, в Христос ще умрем" ще можем да кажем с пълно право, когато вместо смъртта на познанието, се появи истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки с поглед вратата на смъртта: в Светия Дух ние изживяваме новото пробуждане per spiritum sanctum reviviscimus.
към текста >>
Ако сме разбрали добре "От Бога сме родени, в Христос ще умрем" ще можем да кажем с пълно право, когато вместо смъртта на познанието, се появи истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки с поглед вратата на смъртта: в Светия Дух ние из
жив
яваме новото пробуждане per spiritum sanctum reviviscimus.
Това, с което имахме опитност тук в природата, чрез нашето познание, има вече в аванс едно значение за бъдещето. Защото това, което би било иначе една мъртва наука, е пробудено от живия Дух.
Ако сме разбрали добре "От Бога сме родени, в Христос ще умрем" ще можем да кажем с пълно право, когато вместо смъртта на познанието, се появи истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки с поглед вратата на смъртта: в Светия Дух ние изживяваме новото пробуждане per spiritum sanctum reviviscimus.
към текста >>
20.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
В действителност, ние из
жив
яваме по съзнателен начин чрез обикновеното сетивно съзнание само будната част на човешкото съществувание.
Каква част познава в крайна сметка човешкото същество от това, което участва в неговото съществува ние, когато то си служи за опознаването само със своите сетива и с усещането свързано със сетивата му?
В действителност, ние изживяваме по съзнателен начин чрез обикновеното сетивно съзнание само будната част на човешкото съществувание.
Обаче, наистина не без основание духовните сили, които водят света, са включени в човешкото съществувание състоянието на сън.
към текста >>
Така че, можем да кажем: всеки човек има опитност с движението на планетите най-напред, когато заспи под формата, в която из
жив
ява отново вътрешно, като един вид глобус от планетите, в своето астрално тяло всичко, което става от вън в космичното пространство между планетите.
Това не означава, че всяка нощ ние вземаме в нас цялостта на движението на планетите, това, което носим в нас от него като репродукция е един съвсем малък образ, в който действително са възпроизвеждани движенията на планетите. И този образ е различен при всяко човешко същество.
Така че, можем да кажем: всеки човек има опитност с движението на планетите най-напред, когато заспи под формата, в която изживява отново вътрешно, като един вид глобус от планетите, в своето астрално тяло всичко, което става от вън в космичното пространство между планетите.
Това е първата опитност, която човек има след заспива нето.
към текста >>
Това е едно смътно съзнание, което оста вя най-много някакво ехо в сънищата: те, разбира се, запазват нещо от движението на планетите в своята вътрешна подвижност, но в тях се вместват образите от
жив
ота, които основно влизат само в тези сънища, които зависят в действителност от движението на планетите.
Че хората забравят още щом се събудят смътното съзнание, което са имали през нощта чрез окото на своето сърце, се дължи единствено на тяхното днешно установяване.
Това е едно смътно съзнание, което оста вя най-много някакво ехо в сънищата: те, разбира се, запазват нещо от движението на планетите в своята вътрешна подвижност, но в тях се вместват образите от живота, които основно влизат само в тези сънища, които зависят в действителност от движението на планетите.
Образите влизат там, защото астралното тяло се потопява в етерното тяло и етерното тяло запазва споменът от живота.
към текста >>
Образите влизат там, защото астралното тяло се потопява в етерното тяло и етерното тяло запазва споменът от
жив
ота.
Че хората забравят още щом се събудят смътното съзнание, което са имали през нощта чрез окото на своето сърце, се дължи единствено на тяхното днешно установяване. Това е едно смътно съзнание, което оста вя най-много някакво ехо в сънищата: те, разбира се, запазват нещо от движението на планетите в своята вътрешна подвижност, но в тях се вместват образите от живота, които основно влизат само в тези сънища, които зависят в действителност от движението на планетите.
Образите влизат там, защото астралното тяло се потопява в етерното тяло и етерното тяло запазва споменът от живота.
към текста >>
Така че нещата могат да протекат съвсем по този начин: събуждате се сутрин, изминали сте пътя на завръщане през сферата на планетарните движения; например, вие сте из
жив
ели там защото това е свързано особено с вашата съдба, с вашата карма, едно особено отношение между Юпитер и Венера.
Така че нещата могат да протекат съвсем по този начин: събуждате се сутрин, изминали сте пътя на завръщане през сферата на планетарните движения; например, вие сте изживели там защото това е свързано особено с вашата съдба, с вашата карма, едно особено отношение между Юпитер и Венера.
Може да бъде такъв случаят, вие може да сте изживели едно особено отношение между Юпитер и Венера. Ако накарате да продължи да живее отново в будния живот изживяното между Юпитер и Венера, много неща, отнасящи се до вашите човешки способности, биха се изяснили за вас; защото те не идват от Земята, те са произлезли от космоса. Според начина, по който сте свързани с космоса, вие сте надарени, вие сте добри или, най-малко, имате тенденция към доброто и към злото. И ще видите това, за което Юпитер и Венера са говорили заедно и това, което сте възприели с окото на вашето сърце или бих могъл да кажа също, ухото на вашето сърце, защото това не може така точно да бъде разграничено. Но тъй като освен това, тези неща са възприети твърде смътно, та са забравени.
към текста >>
Може да бъде такъв случаят, вие може да сте из
жив
ели едно особено отношение между Юпитер и Венера.
Така че нещата могат да протекат съвсем по този начин: събуждате се сутрин, изминали сте пътя на завръщане през сферата на планетарните движения; например, вие сте изживели там защото това е свързано особено с вашата съдба, с вашата карма, едно особено отношение между Юпитер и Венера.
Може да бъде такъв случаят, вие може да сте изживели едно особено отношение между Юпитер и Венера.
Ако накарате да продължи да живее отново в будния живот изживяното между Юпитер и Венера, много неща, отнасящи се до вашите човешки способности, биха се изяснили за вас; защото те не идват от Земята, те са произлезли от космоса. Според начина, по който сте свързани с космоса, вие сте надарени, вие сте добри или, най-малко, имате тенденция към доброто и към злото. И ще видите това, за което Юпитер и Венера са говорили заедно и това, което сте възприели с окото на вашето сърце или бих могъл да кажа също, ухото на вашето сърце, защото това не може така точно да бъде разграничено. Но тъй като освен това, тези неща са възприети твърде смътно, та са забравени. Но докато се произвежда там още тази обмяна между Юпитер и Венера, която изпълнява във вашето астрално тяло едно противоположно движение, ето че идва да се смеси към него, това, което вие един ден сте изживели, да речем по обяд, когато сте били на 17 или 25 години, например, в Оксфорд или в Манчестър, или където и да е.
към текста >>
Ако накарате да продължи да
жив
ее отново в будния
жив
от из
жив
яното между Юпитер и Венера, много неща, отнасящи се до вашите човешки способности, биха се изяснили за вас; защото те не идват от Земята, те са произлезли от космоса.
Така че нещата могат да протекат съвсем по този начин: събуждате се сутрин, изминали сте пътя на завръщане през сферата на планетарните движения; например, вие сте изживели там защото това е свързано особено с вашата съдба, с вашата карма, едно особено отношение между Юпитер и Венера. Може да бъде такъв случаят, вие може да сте изживели едно особено отношение между Юпитер и Венера.
Ако накарате да продължи да живее отново в будния живот изживяното между Юпитер и Венера, много неща, отнасящи се до вашите човешки способности, биха се изяснили за вас; защото те не идват от Земята, те са произлезли от космоса.
Според начина, по който сте свързани с космоса, вие сте надарени, вие сте добри или, най-малко, имате тенденция към доброто и към злото. И ще видите това, за което Юпитер и Венера са говорили заедно и това, което сте възприели с окото на вашето сърце или бих могъл да кажа също, ухото на вашето сърце, защото това не може така точно да бъде разграничено. Но тъй като освен това, тези неща са възприети твърде смътно, та са забравени. Но докато се произвежда там още тази обмяна между Юпитер и Венера, която изпълнява във вашето астрално тяло едно противоположно движение, ето че идва да се смеси към него, това, което вие един ден сте изживели, да речем по обяд, когато сте били на 17 или 25 години, например, в Оксфорд или в Манчестър, или където и да е. Образите се смесват с космична опитност.
към текста >>
Но докато се произвежда там още тази обмяна между Юпитер и Венера, която изпълнява във вашето астрално тяло едно противоположно движение, ето че идва да се смеси към него, това, което вие един ден сте из
жив
ели, да речем по обяд, когато сте били на 17 или 25 години, например, в Оксфорд или в Манчестър, или където и да е.
Може да бъде такъв случаят, вие може да сте изживели едно особено отношение между Юпитер и Венера. Ако накарате да продължи да живее отново в будния живот изживяното между Юпитер и Венера, много неща, отнасящи се до вашите човешки способности, биха се изяснили за вас; защото те не идват от Земята, те са произлезли от космоса. Според начина, по който сте свързани с космоса, вие сте надарени, вие сте добри или, най-малко, имате тенденция към доброто и към злото. И ще видите това, за което Юпитер и Венера са говорили заедно и това, което сте възприели с окото на вашето сърце или бих могъл да кажа също, ухото на вашето сърце, защото това не може така точно да бъде разграничено. Но тъй като освен това, тези неща са възприети твърде смътно, та са забравени.
Но докато се произвежда там още тази обмяна между Юпитер и Венера, която изпълнява във вашето астрално тяло едно противоположно движение, ето че идва да се смеси към него, това, което вие един ден сте изживели, да речем по обяд, когато сте били на 17 или 25 години, например, в Оксфорд или в Манчестър, или където и да е.
Образите се смесват с космична опитност. Ето защо, образите са, разбира се, както знаем, значими в сънищата. Но те не са най-важното. Те са, така да се каже, дрехата, която се тъче над космичните опитности.
към текста >>
При почти всички хора, се смесват при тази опитност чувствата, които имат определена духовна форма на мъчително безпокойство и особено, когато човешкото етерно тяло отразява под формата на светлина и на звук опитността из
жив
яна в космоса.
Обаче, опитността, която се получава по този начин е за възприятието на сърцето, за което говорих, нещо, което може да се каже,че е свързано със значително мъчително безпокойство.
При почти всички хора, се смесват при тази опитност чувствата, които имат определена духовна форма на мъчително безпокойство и особено, когато човешкото етерно тяло отразява под формата на светлина и на звук опитността изживяна в космоса.
Когато, например, излъчва обратно полученото от Юпитер и Венера, от тяхното особено отношение, което вече споменах, така че един лъч на който има да се каже много неща за вашето възприятие на сърцето е отразен от човешкото чело един друг лъч смесва своя звук и своята светлина, който идва от областта намираща се под сърцето, тогава се ражда това мъчително безпокойство във възприятието на сърцето, за което трябва да се говори на първо място и в което цялата душа, която не е напълно втвърдена си казва, на самата себе си в действителност, в своя сън: космичната мъгла ме обзе в себе си. Това наистина, означава, така да се каже, че съм станал аз самият тънък като космичната мъгла, означава че плувам като облак от космичната мъгла. Такава е най-напред опитността, която човек има веднага след заспиването.
към текста >>
Защото, ако тази опитност не беше въведе на отново в
жив
ота, всички субстанции, които човешкото същество абсорбира на другия ден, за да се на храни или които са изработени в него чрез метаболизма дори когато той няма нищо за ядене, субстанциите са тогава, това се знае, постоянно извличани от неговото собствено тяло тези субстанции, значи, ще приемат своя абсолютно земен характер и ще внесат порядък в целия човешки организъм.
И това е нещо, което възприятието на сърцето трябва да донесе сутринта, когато човекът се потапя отново със своята душа в своето физическо тяло и своето етерно тяло.
Защото, ако тази опитност не беше въведе на отново в живота, всички субстанции, които човешкото същество абсорбира на другия ден, за да се на храни или които са изработени в него чрез метаболизма дори когато той няма нищо за ядене, субстанциите са тогава, това се знае, постоянно извличани от неговото собствено тяло тези субстанции, значи, ще приемат своя абсолютно земен характер и ще внесат порядък в целия човешки организъм.
към текста >>
При това, то не губи първата, тя продължава да
жив
ее за неговото възприятие на сърцето.
После, когато човешкото същество направи тази опитност, то влиза в следващата сфера.
При това, то не губи първата, тя продължава да живее за неговото възприятие на сърцето.
Но следващата сфера е много по-сложна; тя е възприемана от частта на астралното тяло, която е вместена през деня, по време на будното състояние, в слънчевия сплит на човека, вместена също най-вече в цялостността на устройството на крайниците на човека, частта от астралното тяло, която пропива слънчевия сплит на човека, пропива ръцете и краката, възприема през нощта това, което е в следващата сфера.
към текста >>
Да си усетил просто какво означава за земния
жив
от фактът, че Христос е преминал през Мистерията на Голгота, да си формирал мисли за Христос в обикновения земен
жив
от, това дава на астралното тяло, чрез посредничеството на физическото тяло и етерното тяло един оттенък, който кара Христос да стане вашият водач за Зодиака от заспиването до събуждането.
Скъпи мои приятели, дори да направите околосветско пътешествие из най-важните райони на Земята, не бихте имали сумата от опитности, които имате всяка нощ, от една единствена констелация на Зодиака, за вашето слънчево око! И нещата стоят, най-напред, така, че за хората на древните времена, които притежаваха още извънредно много сили на сънищното ясновидство и които възприемаха в едно сънищно съзнание, много неща, които разказвам тук, това бяха всички запазени, по-малко смущаващи съотношения. Днес човешкото същество може едва да постигне някакво ясно познание по повод своето слънчево око и е нужно то да го постигне, дори да го е забравило през деня то едва щеше да може да има ясно познание за това, с което извършва опитност под една форма 12 пъти по-сложна, през нощта, ако не беше допуснало в своето сърце това, което Христос искаше да стане за Земята чрез Мистерията на Голгота.
Да си усетил просто какво означава за земния живот фактът, че Христос е преминал през Мистерията на Голгота, да си формирал мисли за Христос в обикновения земен живот, това дава на астралното тяло, чрез посредничеството на физическото тяло и етерното тяло един оттенък, който кара Христос да стане вашият водач за Зодиака от заспиването до събуждането.
към текста >>
Така че, не е нужно наистина да кажем: ако разглеждаме другата страна на
жив
ота, тогава само се изяснява за нас пълното значение на Христос за земния
жив
от на човечеството от Мистерията на Голгота нататък.
Така че, не е нужно наистина да кажем: ако разглеждаме другата страна на живота, тогава само се изяснява за нас пълното значение на Христос за земния живот на човечеството от Мистерията на Голгота нататък.
Без това, никой в действителност, няма да разбере, какво е необходимо да стане с Христос още за земния живот в недрата на обикновената цивилизация на нашето време.
към текста >>
Без това, никой в действителност, няма да разбере, какво е необходимо да стане с Христос още за земния
жив
от в недрата на обикновената цивилизация на нашето време.
Така че, не е нужно наистина да кажем: ако разглеждаме другата страна на живота, тогава само се изяснява за нас пълното значение на Христос за земния живот на човечеството от Мистерията на Голгота нататък.
Без това, никой в действителност, няма да разбере, какво е необходимо да стане с Христос още за земния живот в недрата на обикновената цивилизация на нашето време.
към текста >>
и обяснява света на хората през нощта, така че те получават нови сили за дневния
жив
от.
Много начини да се чувстваш вътрешно, които един човек, желаещ да опознае поне малко самия себе си, може да открие в себе си, със заглушено ехо от тази опитност, при която Христос се явява като водач, водещ от Овена, през Телеца, Близнаците и т.н.
и обяснява света на хората през нощта, така че те получават нови сили за дневния живот.
Защото, това, което изживяваме в тази сфера не е нищо по-малко от това: Христос става нашият водач през смайващите събития от Зодиака; тази същност, която ни води е там и води човешкото същество от констелация в констелация, за да може то да получи под подредена форма силите, от които има най-вече нужда сега под подредена форма, но този път за живота при блудното състояние.
към текста >>
Защото, това, което из
жив
яваме в тази сфера не е нищо по-малко от това: Христос става нашият водач през смайващите събития от Зодиака; тази същност, която ни води е там и води човешкото същество от констелация в констелация, за да може то да получи под подредена форма силите, от които има най-вече нужда сега под подредена форма, но този път за
жив
ота при блудното състояние.
Много начини да се чувстваш вътрешно, които един човек, желаещ да опознае поне малко самия себе си, може да открие в себе си, със заглушено ехо от тази опитност, при която Христос се явява като водач, водещ от Овена, през Телеца, Близнаците и т.н. и обяснява света на хората през нощта, така че те получават нови сили за дневния живот.
Защото, това, което изживяваме в тази сфера не е нищо по-малко от това: Христос става нашият водач през смайващите събития от Зодиака; тази същност, която ни води е там и води човешкото същество от констелация в констелация, за да може то да получи под подредена форма силите, от които има най-вече нужда сега под подредена форма, но този път за живота при блудното състояние.
към текста >>
Когато, човешкото същество се е разделило със своето физическо и своето етерно тяло и така се е уголемило до влизането в космическия свят, то ще усети в самото себе си, така да се каже, един силен афинитет към космоса в своята вътрешна опитност на образа, който излъчва към него от това, което е останало в леглото; то ще усети една силна тенденция да
жив
ее до отвъд Зодиака.
Ето с това човекът има опитност, основно всяка нощ, между заспиването и пробуждането; той провежда тази опитност на основание на афинитета на душата и на духа му към космоса. Така, както е сроден със Земята чрез своето физическо тяло и своето етерно тяло, така той е сроден с космоса чрез своята душа, своя дух и своето астрално тяло.
Когато, човешкото същество се е разделило със своето физическо и своето етерно тяло и така се е уголемило до влизането в космическия свят, то ще усети в самото себе си, така да се каже, един силен афинитет към космоса в своята вътрешна опитност на образа, който излъчва към него от това, което е останало в леглото; то ще усети една силна тенденция да живее до отвъд Зодиака.
към текста >>
И за това, че душите, с които сме били един ден в изтеклия земен
жив
от, във връзка или с които сега, в този земен
жив
от, се намираме във връзка, са, според случаите в духовния свят или тези тук-долу на Земята, всичко, което един човек има да свърши с хората, всички човешки отношения, които са, както се знае, в тясна връзка с мистерията на раждането и на смъртта, се появяват тогава, ако мога да кажа така, пред духовното око на човека.
Помислете само за това: нито най-значителната среща, най-значителната връзка, нито пък тази, която е съвсем определена, не са без връзка с цялостността на съдбата, цялостността на кармата на човека.
И за това, че душите, с които сме били един ден в изтеклия земен живот, във връзка или с които сега, в този земен живот, се намираме във връзка, са, според случаите в духовния свят или тези тук-долу на Земята, всичко, което един човек има да свърши с хората, всички човешки отношения, които са, както се знае, в тясна връзка с мистерията на раждането и на смъртта, се появяват тогава, ако мога да кажа така, пред духовното око на човека.
Човешкото същество се чувства отвътре на цялостността на житейската си съдба.
към текста >>
Това са тези сили на Луната, които по определен начин привличат всяка нощ отново, неговото внимание върху важността на земния му
жив
от.
Това е свързано с факта, че, така да се каже, всички други сили, тези на планетите и тези на неподвижните звезди, искат да ни отведат в космоса. Луната иска да ни премести отново в човешкия свят, тя, основно ни изтръгва от космоса. Тя има сили, които са противоположни както на силите на Слънцето, така и на силите на звездите; тя е тази, която формира нашето сродство със Земята. Ето защо тя ни отвежда всяка нощ от опитностите със Зодиака към опитностите с планетите и от там към опитностите със Земята, в момента, в който сме отведени в нашето човешко физическо тяло. Това, от определена гледна точка, е разликата между заспиването и умирането, че когато заспи, човекът остава силно свързан с тези сили на Луната.
Това са тези сили на Луната, които по определен начин привличат всяка нощ отново, неговото внимание върху важността на земния му живот.
Но това може да стане само защото човешкото същество, как то описах това, получава всички отразени опитности чрез своето етерно тяло. В смъртта, то извлича етерното си тяло от физическото си тяло: ретроспективният спомен на последния му земен живот се появява и сега това етерно тяло, което импрегнира за един кратък период от няколко дни облака, за който говорих. Както казах, всяка нощ ние самите влизаме под формата на облак от мъгла в един свят от мъгла. Но през нощта този облак от мъгла, който сме ние самите е без етерно ни тяло. Когато умираме, той е най-напред, през първите дни след смъртта, с етерното ни тяло.
към текста >>
В смъртта, то извлича етерното си тяло от физическото си тяло: ретроспективният спомен на последния му земен
жив
от се появява и сега това етерно тяло, което импрегнира за един кратък период от няколко дни облака, за който говорих.
Тя има сили, които са противоположни както на силите на Слънцето, така и на силите на звездите; тя е тази, която формира нашето сродство със Земята. Ето защо тя ни отвежда всяка нощ от опитностите със Зодиака към опитностите с планетите и от там към опитностите със Земята, в момента, в който сме отведени в нашето човешко физическо тяло. Това, от определена гледна точка, е разликата между заспиването и умирането, че когато заспи, човекът остава силно свързан с тези сили на Луната. Това са тези сили на Луната, които по определен начин привличат всяка нощ отново, неговото внимание върху важността на земния му живот. Но това може да стане само защото човешкото същество, как то описах това, получава всички отразени опитности чрез своето етерно тяло.
В смъртта, то извлича етерното си тяло от физическото си тяло: ретроспективният спомен на последния му земен живот се появява и сега това етерно тяло, което импрегнира за един кратък период от няколко дни облака, за който говорих.
Както казах, всяка нощ ние самите влизаме под формата на облак от мъгла в един свят от мъгла. Но през нощта този облак от мъгла, който сме ние самите е без етерно ни тяло. Когато умираме, той е най-напред, през първите дни след смъртта, с етерното ни тяло. После етерното тяло се разтваря малко по малко в космичния елемент, споменът се разпръсква. И сега, за разлика от преди, когато имахме само отразени всичките си опитности със звездите, от останалото в леглото човешко същество, сега, след смъртта, имаме веднага вътрешната опитност с движението на планетите и с констелациите на неподвижните звезди.
към текста >>
Но в човека продължава да
жив
ее от тази сила, която Луната му е предала в наследство, докато той остава именно в света на душите през едно определено време, така, както описах това в "Теософия".
Но в човека продължава да живее от тази сила, която Луната му е предала в наследство, докато той остава именно в света на душите през едно определено време, така, както описах това в "Теософия".
Неговият по глед остава още свързан със Земята, после той преминава в страната на духовете, такава, каквато я описах. Тогава той е в дена опитност, като също е усетена от самия него от вътрешната страна на Зодиака, от вън небето на неподвижните звезди. И ето така той изживява времето между смъртта и едно ново ражда не.
към текста >>
И ето така той из
жив
ява времето между смъртта и едно ново ражда не.
Но в човека продължава да живее от тази сила, която Луната му е предала в наследство, докато той остава именно в света на душите през едно определено време, така, както описах това в "Теософия". Неговият по глед остава още свързан със Земята, после той преминава в страната на духовете, такава, каквато я описах. Тогава той е в дена опитност, като също е усетена от самия него от вътрешната страна на Зодиака, от вън небето на неподвижните звезди.
И ето така той изживява времето между смъртта и едно ново ражда не.
към текста >>
В детайли, това влизане в
жив
ота на духовния свят е такова, че ако ви го опиша по долу-горе следния начин но естествено, не трябва най-вече да налагаме понятията, защото тези неща почти не могат да се изразяват със земни понятия.
В детайли, това влизане в живота на духовния свят е такова, че ако ви го опиша по долу-горе следния начин но естествено, не трябва най-вече да налагаме понятията, защото тези неща почти не могат да се изразяват със земни понятия.
Все пак, мога дави ги опиша по следния начин.
към текста >>
Всичко, което се навежда към растенията и се изявява в спираловидни сили, всичко това е в основата си, лоното на божествеността, лоното на подвижната божественост, изпълнена с
жив
от, където човекът се чувства ограден в началото на всяко заспиване.
Ние описахме тези опитности на човека, когато той е обзет от едно мъчително безпокойство и казва: аз съм една форма на облак в световната космическа мъгла, нужно ми е да се отпусна в недрата на божествеността. Когато разглеждаме това във връзка със земните условия, душата отново си казва: аз се отпущам във всичко, което съставя космическата благодат, разлята над едно засято с жито поле, когато е разцъфнало, над ливада, когато е разцъфнала.
Всичко, което се навежда към растенията и се изявява в спираловидни сили, всичко това е в основата си, лоното на божествеността, лоното на подвижната божественост, изпълнена с живот, където човекът се чувства ограден в началото на всяко заспиване.
към текста >>
И Луната е тази, която го отвежда в неговата
жив
отинска част.
И Луната е тази, която го отвежда в неговата животинска част.
Защото силите на растенията имат постоянна тенденция да носят човека все по-надалеч в универса. Но както човекът разделя своята животинска част с животинското царство, Луната го отвежда отново всяка сутрин в неговата животинска част.
към текста >>
Но както човекът разделя своята
жив
отинска част с
жив
отинското царство, Луната го отвежда отново всяка сутрин в неговата
жив
отинска част.
И Луната е тази, която го отвежда в неговата животинска част. Защото силите на растенията имат постоянна тенденция да носят човека все по-надалеч в универса.
Но както човекът разделя своята животинска част с животинското царство, Луната го отвежда отново всяка сутрин в неговата животинска част.
към текста >>
И окото на сърцето, окото на Слънцето, окото на човека из
жив
яват това през нощта по такъв начин, че имат едно чувство подобно на това, което би усетил, би из
жив
ял някой, който има някаква връзка с някой друг.
Ето така човекът е свързан с космоса. Така именно космосът действа между заспиването и пробуждането.
И окото на сърцето, окото на Слънцето, окото на човека изживяват това през нощта по такъв начин, че имат едно чувство подобно на това, което би усетил, би изживял някой, който има някаква връзка с някой друг.
Но това не му е казано така, това не е и мислено така от него, тези,който му го казват, са израженията на растенията, чрез които именно той изкачва стълбата, която го води най-напред в света на планетите, после в света на Зодиака.
към текста >>
Цялата Земя става, така да се каже, една книга, която ви дава яснота за света на хората, света на човешките души, в който той започва да
жив
ее.
И така, човек може да има, например, следната опитност: имам връзка с това човешко същество, лилиите ми го казват, розите ми го казват, защото силата на розите, силата на лилиите, силата на лалетата именно ме тласна към него.
Цялата Земя става, така да се каже, една книга, която ви дава яснота за света на хората, света на човешките души, в който той започва да живее.
към текста >>
От опре делени гръцки герои можете винаги да узнаете, че те из
жив
яват опитността на посвещение, когато човек казва за тях, че са слезли в подземния свят.
Това е посочено в гръцката митология по един възпитателно фин начин. Защото в гръцката митология ви се казва винаги по повод определен тип посвещение: заинтересованият е слязъл в подземния свят.
От опре делени гръцки герои можете винаги да узнаете, че те изживяват опитността на посвещение, когато човек казва за тях, че са слезли в подземния свят.
Това означава, че те са се научили да познават силите на космоса, които действат през Земята, че са се научили да познават космическите сили.
към текста >>
И така източният посветен се научаваше да познава, за да можеше да го предава на другите хора, основно, това, което се намираше преди раждането или по-скоро, преди зачатието, значи, в областта на душата и духа, където човекът
жив
ее преди да слезе в земния свят.
Така всяка епоха има своята специална задача.
И така източният посветен се научаваше да познава, за да можеше да го предава на другите хора, основно, това, което се намираше преди раждането или по-скоро, преди зачатието, значи, в областта на душата и духа, където човекът живее преди да слезе в земния свят.
И това, което се случва на хората по този грандиозен начин в източното виждане на света, в източната поезия, това им се случваше, основно, чрез факта, че по това време хората можеха да потопят поглед в живота, който водят преди да слязат на Земята.
към текста >>
И това, което се случва на хората по този грандиозен начин в източното виждане на света, в източната поезия, това им се случваше, основно, чрез факта, че по това време хората можеха да потопят поглед в
жив
ота, който водят преди да слязат на Земята.
Така всяка епоха има своята специална задача. И така източният посветен се научаваше да познава, за да можеше да го предава на другите хора, основно, това, което се намираше преди раждането или по-скоро, преди зачатието, значи, в областта на душата и духа, където човекът живее преди да слезе в земния свят.
И това, което се случва на хората по този грандиозен начин в източното виждане на света, в източната поезия, това им се случваше, основно, чрез факта, че по това време хората можеха да потопят поглед в живота, който водят преди да слязат на Земята.
към текста >>
Трябва да има именно една модерна наука на посвещението, която да може да проникне отново в духовния свят, която да знае отново да говори, както го направихме ние днес, по повод раждането и смъртта, за
жив
ота между раждането и смъртта, и между смъртта и едно ново раждане, за
жив
ота на човешката душа по време на съня.
Цялата теология на ХІХ и ХХ век извършва грях чрез невъзможността да разбере Христос в неговото духовно значение. Това, виждате ли, трябва да донесе модерната наука на посвещението.
Трябва да има именно една модерна наука на посвещението, която да може да проникне отново в духовния свят, която да знае отново да говори, както го направихме ние днес, по повод раждането и смъртта, за живота между раждането и смъртта, и между смъртта и едно ново раждане, за живота на човешката душа по време на съня.
Трябва да стане възможно човекът да намери отново също това друго лице, духовното, на съществуванието. Целият прогрес на човечеството ще бъде възможен само когато човекът познае също това друго лице на съществуванието.
към текста >>
Защото, в отношенията с мъртвите, това, което се възприема на първо място, е, че мъртвите разбират само в продължение на много малко време това, което
жив
ее в земния език под формата на имена, на съществителни.
Да се установят връзките с душите, напуснали Земята преди дълго и по-малко дълго време, преминали вратата на смъртта, е, всъщност, част от най-трудните задачи на познанието чрез посвещение. Но е възможно да се установят връзки от това естество, пробуждайки дълбоки душевни сили. Най-напред трябва, всъщност, да се проникне чрез упражнения да се влиза в езика, на който трябва да се говори с мъртвите. Този език е бих искал да кажа по определен начин дете на човешкия език. Но вие бихте били на съвсем погрешен път, ако вярвате, че този човешки език може да ви послужи тук по някакъв начин.
Защото, в отношенията с мъртвите, това, което се възприема на първо място, е, че мъртвите разбират само в продължение на много малко време това, което живее в земния език под формата на имена, на съществителни.
Това, което изразява нещо, едно завършено нещо, определено от съществително име, това вече не съществува в езика на мъртвите. В езика на мъртвите, всичко се отнася до това, което се движи, до вътрешната подвижност. Ето защо намираме, че след известно време, след преминаването на вратата на смъртта, те, в действителност, имат само смисъла на глаголите, на това, което наричаме изрази на активност. За да общуваме с мъртвите, всъщност, ни е нужно понякога да им отправяме въпроси, формирайки ги по един разбираем начин за мъртвите. После, след известно време, ако можем да им предложим вливания, отговорът идва.
към текста >>
Но, както казахме, ни е нужно да влезем в езика на мъртвите и само за да завършим, идва да ни срещне езикът, който мъртвият действително има в
жив
ота, в който му е нужно да влезе, защото му е твърде нужно да се отдалечи от Земята в целия си душевен
жив
от.
В езика на мъртвите, всичко се отнася до това, което се движи, до вътрешната подвижност. Ето защо намираме, че след известно време, след преминаването на вратата на смъртта, те, в действителност, имат само смисъла на глаголите, на това, което наричаме изрази на активност. За да общуваме с мъртвите, всъщност, ни е нужно понякога да им отправяме въпроси, формирайки ги по един разбираем начин за мъртвите. После, след известно време, ако можем да им предложим вливания, отговорът идва. Обикновено е необходимо да изминат много нощи, докато мъртвият може да отговори на въпроси, които му задаваме.
Но, както казахме, ни е нужно да влезем в езика на мъртвите и само за да завършим, идва да ни срещне езикът, който мъртвият действително има в живота, в който му е нужно да влезе, защото му е твърде нужно да се отдалечи от Земята в целия си душевен живот.
Ние влизаме тогава в един език, чиито форми вече нямат работа със земните условия, в един език, извлечен от чувството, от сърцето, в един вид сърдечен език.
към текста >>
Дока то посветеният от миналото трябваше, по-скоро да пробужда хората, да припомня на техния спомен една изгубена способност, това, което хората са из
жив
ели преди да слязат на Земята, посветеният от днешно време трябва да прави това, което е напълно ново, това, което в човека е прогрес, това, което ще има още едно значение за човека, когато един ден самият той напусне Земята и даже когато Земята вече няма да съществува в космоса.
Но чрез този пример за езика, който ви характеризирам тук, вие виждате именно че човек влиза все по-напред във всички други условия, когато е преминал вратата на смъртта, че ние познаваме твърде малко неща от човешкото същество, когато познаваме само външното му лице тук долу, че модерната наука на посвещението трябва да познава това друго лице на човешкото същество. Това започва вече чрез говора. И тялото на самия човек, такова, каквото също е описано прочетете трудовете по този повод става за нас нещо съвсем друго, става за нас самите един свят, когато проникнем в науката на посещението.
Дока то посветеният от миналото трябваше, по-скоро да пробужда хората, да припомня на техния спомен една изгубена способност, това, което хората са изживели преди да слязат на Земята, посветеният от днешно време трябва да прави това, което е напълно ново, това, което в човека е прогрес, това, което ще има още едно значение за човека, когато един ден самият той напусне Земята и даже когато Земята вече няма да съществува в космоса.
Такава е задача та на модерната наука на посвещението. Изхождайки от тази сила трябва да говори, тази модерна наука на посвещението.
към текста >>
Това е нещо, което естествено човечеството не допуща като идващо от само себе си: че човек може, от земна гледна точка да каже за някого, че е велик дух, но ако иска наистина да опознае човешкото същество и това, което казвам че модерната наука на посвещението трябва да познава Небето и Земята и трябва да описва ритъма, който ги свързва -, трябва най-вече да се каже също, че този, който може, например, да бъде описан на Земята като велика личност, като Русо, трябва да бъде наречен, именно от гледна точка на посвещението, главен бърборко на модерния духовен
жив
от.
Това е нещо, което естествено човечеството не допуща като идващо от само себе си: че човек може, от земна гледна точка да каже за някого, че е велик дух, но ако иска наистина да опознае човешкото същество и това, което казвам че модерната наука на посвещението трябва да познава Небето и Земята и трябва да описва ритъма, който ги свързва -, трябва най-вече да се каже също, че този, който може, например, да бъде описан на Земята като велика личност, като Русо, трябва да бъде наречен, именно от гледна точка на посвещението, главен бърборко на модерния духовен живот.
Само в съгласие между това, което дава от звук от едната страна и от другата се дава това, което води към едно истинско познание за човешкото същество трябва да бъде изградено върху това, върху което посветените от миналото са изграждали върху: ex deo nascimur. Всеки спомен трябва да бъде изграден върху това, което може да дойде в нас, когато отправяме поглед върху света, където Христос става нашият водач в несъзнателното, така както го описах днес.
към текста >>
Но ние трябва да го внасяме все повече и повече в нашето съзнание, по такъв начин, че да осъзнаем, че това, което в света, на който е свойствено умирането се намира под водачеството на Христос, да осъзнаем, че с Христос ние влизаме с нашия
жив
от в мъртвия свят: in Christo morimur.
Но ние трябва да го внасяме все повече и повече в нашето съзнание, по такъв начин, че да осъзнаем, че това, което в света, на който е свойствено умирането се намира под водачеството на Христос, да осъзнаем, че с Христос ние влизаме с нашия живот в мъртвия свят: in Christo morimur.
към текста >>
Но от факта, че се погребваме с Христос в гроба на земния
жив
от, ние имаме после с него възкресение то и мисията на Духа: per spiritum sanctum reviviscimus.
Но от факта, че се погребваме с Христос в гроба на земния живот, ние имаме после с него възкресение то и мисията на Духа: per spiritum sanctum reviviscimus.
към текста >>
И ето какво бих искал да положа във вашите сърца, във вашите души, когато имам да говоря в един тесен кръг като този: чрез описания изтичащи от модерната наука на посвещението, бих искал да пробудя силата, позволяваща да има тук наистина няколко човека, които намират точната позиция между това, което иска да влезе в света от духовните светове и това, което иска от света да направи невъзможно това нахлуване на духовността в земния
жив
от.
Това, "per spiritum sanctum reviviscimus" трябва да дири преди всичко модерният посветен. Ако мислите за това и го сравните с, именно настоящия научен манталитет, вие ще си кажете: ще има още огромна враждебност, може би, враждебност, за която вие днес нямате и най-малка идея, като ще се изяви, впрочем в действие, която ще се изяви най-вече в тенденцията да се дискредитира изцяло наука чрез посвещение.
И ето какво бих искал да положа във вашите сърца, във вашите души, когато имам да говоря в един тесен кръг като този: чрез описания изтичащи от модерната наука на посвещението, бих искал да пробудя силата, позволяваща да има тук наистина няколко човека, които намират точната позиция между това, което иска да влезе в света от духовните светове и това, което иска от света да направи невъзможно това нахлуване на духовността в земния живот.
Ето това искам да посоча тук в един тесен кръг като този, тъй като ни се е представил случая, както знаете, да се правят публични конференции, както можехме да го направим сега в Оксфорд, за мое голямо удовлетворение. Тъй като от този факт съществува възможността да се покаже външния аспект, трябва също да се покаже езотеричния аспект в този тесен кръг, трябва също да се занимаваме с това.
към текста >>
21.
Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
Повечето от онова, което смятам да кажа в близките дни, неминуемо ще бъде един вид пресъздаване на онова, което
жив
ее вътре във вас, повече или по-малко като вътрешни из
жив
явания, които вие желаете да бъдат доведени до яснота в душите ви.
Най-напред бих искал да кажа няколко приветствени думи, за да изразя чувствата, които породи у мен вашето събиране. Вашият говорител описа по чудесен начин импулсите, които ни събраха заедно тук.
Повечето от онова, което смятам да кажа в близките дни, неминуемо ще бъде един вид пресъздаване на онова, което живее вътре във вас, повече или по-малко като вътрешни изживявания, които вие желаете да бъдат доведени до яснота в душите ви.
И под душевна яснота имам в предвид нещо много повече от обикновения интелектуален смисъл на думата.
към текста >>
Вие бяхте събрани заедно от онова, което
жив
ее в дълбините на вашите души.
Вие бяхте събрани заедно от онова, което живее в дълбините на вашите души.
Тези дълбини се владеят от сили, които поради особения начин, по който работят в настоящето, са сравнително нови. Тези сили - по начина, по който работят във вас - са не по-стари от началото на това столетие. Това са сили, които дори и днес се разкриват много ясно на онзи, който може да ги види, но в близко бъдеще те ще стават още по-видими. В следващите няколко дни ние ще опишем тези сили в тяхното най-вътрешно естество, както и противоположните тенденции, които ги предшестваха и които вече са "отживелица" от последната третина на XIX век. Но днес аз ще говоря за тези сили повече в техния външен аспект.
към текста >>
В следващите няколко дни ние ще опишем тези сили в тяхното най-вътрешно естество, както и противоположните тенденции, които ги предшестваха и които вече са "от
жив
елица" от последната третина на XIX век.
Вие бяхте събрани заедно от онова, което живее в дълбините на вашите души. Тези дълбини се владеят от сили, които поради особения начин, по който работят в настоящето, са сравнително нови. Тези сили - по начина, по който работят във вас - са не по-стари от началото на това столетие. Това са сили, които дори и днес се разкриват много ясно на онзи, който може да ги види, но в близко бъдеще те ще стават още по-видими.
В следващите няколко дни ние ще опишем тези сили в тяхното най-вътрешно естество, както и противоположните тенденции, които ги предшестваха и които вече са "отживелица" от последната третина на XIX век.
Но днес аз ще говоря за тези сили повече в техния външен аспект.
към текста >>
Като университетски град, Оксфорд заема уникална позиция в културния
жив
от на Запада.
Наскоро аз изнесох серия от лекции в Англия, в Оксфорд.
Като университетски град, Оксфорд заема уникална позиция в културния живот на Запада.
Може да се почувства, че в Оксфорд - един град, много тясно свързан с духовната еволюция на Запада - в настоящите времена e оцеляла една реликва на Средните Векове. Но това по никакъв начин не е неприятна реликва, дори напротив, и в много отношения тя буди възхищение. Ние бяхме разведени наоколо от един приятел, който е студент в Оксфордския университет, и обичаят там е, в положението си на студенти, те винаги да носят шапка и тога. След като се разделихме, аз го срещнах отново на улицата. На следващата сутрин аз не можех да не обясня на английската аудитория впечатлението, което имах, когато този приятел се появи в шапка и тога.
към текста >>
Това, заедно с други из
жив
явания, ме накара да формирам една картина и да кажа защо е необходима една нова социална структура, достигаща до дълбините на съвременния духовен
жив
от.
Но това по никакъв начин не е неприятна реликва, дори напротив, и в много отношения тя буди възхищение. Ние бяхме разведени наоколо от един приятел, който е студент в Оксфордския университет, и обичаят там е, в положението си на студенти, те винаги да носят шапка и тога. След като се разделихме, аз го срещнах отново на улицата. На следващата сутрин аз не можех да не обясня на английската аудитория впечатлението, което имах, когато този приятел се появи в шапка и тога. Това ми изглеждаше съвсем показателно.
Това, заедно с други изживявания, ме накара да формирам една картина и да кажа защо е необходима една нова социална структура, достигаща до дълбините на съвременния духовен живот.
Когато този приятел ме срещна на улицата, аз си казах, че ако сега трябваше да напиша писмо под непосредственото впечатление от тази среща, аз нямаше да зная каква дата да сложа на писмото. Щях да бъда изкушен да го датирам около XII или XIII век, с цел да се придържам към епохата, където беше възможно подобно нещо.
към текста >>
Нашият приятел, който бе също така и адвокат, ми каза: "Ако ви развеждах из съдилищата в Лондон, аз би трябвало, като адвокат, да си сложа перука, а не шапка." Там вие виждате остатък от нещо, което се е превърнало в от
жив
елица, и все пак бе още
жив
о през миналия век.
Нашият приятел, който бе също така и адвокат, ми каза: "Ако ви развеждах из съдилищата в Лондон, аз би трябвало, като адвокат, да си сложа перука, а не шапка." Там вие виждате остатък от нещо, което се е превърнало в отживелица, и все пак бе още живо през миналия век.
Така там имаме Средните Векове в настоящето. В Средна Европа хората, в крайна сметка, са надживели един обичай, принадлежащ на предишните поколения и вече остарял. Най-напред те отхвърлиха облеклото; после, с внезапен скок, те възприеха начин на мислене, много различен по своя характер, който водеше право към материализма. Тези контрасти между Западна и Средна Европа са изключителни големи. А сега има един наистина показателен феномен, който аз предпочитам да опиша с факти, а не с абстрактни думи.
към текста >>
В Средна Европа хората, в крайна сметка, са над
жив
ели един обичай, принадлежащ на предишните поколения и вече остарял.
Нашият приятел, който бе също така и адвокат, ми каза: "Ако ви развеждах из съдилищата в Лондон, аз би трябвало, като адвокат, да си сложа перука, а не шапка." Там вие виждате остатък от нещо, което се е превърнало в отживелица, и все пак бе още живо през миналия век. Така там имаме Средните Векове в настоящето.
В Средна Европа хората, в крайна сметка, са надживели един обичай, принадлежащ на предишните поколения и вече остарял.
Най-напред те отхвърлиха облеклото; после, с внезапен скок, те възприеха начин на мислене, много различен по своя характер, който водеше право към материализма. Тези контрасти между Западна и Средна Европа са изключителни големи. А сега има един наистина показателен феномен, който аз предпочитам да опиша с факти, а не с абстрактни думи.
към текста >>
Същността е в това, че по пътя, поет от Средна Европа и нейния културен
жив
от, водещите културни центрове се еманципираха през XIII, XIV и XV век от духа, който все пак остана на Запад.
Могат да бъдат цитирани много подобни неща. Вие може да кажете, че Гьоте не е забравен, защото, например, съществува Гьотево Общество. Но аз не вярвам, че вие ще го кажете, затова няма да продължавам темата. Самият Гьоте и онова, което той извади наяве - средно-европейският духовен импулс - фактически бяха забравени през втората половина на XIX век. Но тези неща са само симптоми.
Същността е в това, че по пътя, поет от Средна Европа и нейния културен живот, водещите културни центрове се еманципираха през XIII, XIV и XV век от духа, който все пак остана на Запад.
От тогава Средна Европа изгуби духовното, изгуби елемента, който бушува и пулсира през душата, от своето съзнание. Ето защо беше възможно също и това Гьоте да бъде забравен.
към текста >>
На Запад този елемент бе запазен в традициите и във външния
жив
от.
На Запад този елемент бе запазен в традициите и във външния живот.
В Средна Европа, особено в немско-говорящите райони, той бе натикан, така да се каже, в дълбините на душевния живот, без съзнанието да бъде изпълнено с него. Това бе особено явно в последната третина на XIX век.
към текста >>
В Средна Европа, особено в немско-говорящите райони, той бе натикан, така да се каже, в дълбините на душевния
жив
от, без съзнанието да бъде изпълнено с него.
На Запад този елемент бе запазен в традициите и във външния живот.
В Средна Европа, особено в немско-говорящите райони, той бе натикан, така да се каже, в дълбините на душевния живот, без съзнанието да бъде изпълнено с него.
Това бе особено явно в последната третина на XIX век.
към текста >>
Ако проучим литературата и трудовете, четени от онези, които играеха роля във формирането на културния
жив
от, ние намираме по време на последната третина на XIX век, до средата на осемдесетте и деветдесетте, в немско-говорящите райони съвсем различен стил на изразяване в списанията и дори във вестниците от стила, общоустановен днес.
Внимателното историческо проучване ще разкрие нещо странно за последната третина на XIX век.
Ако проучим литературата и трудовете, четени от онези, които играеха роля във формирането на културния живот, ние намираме по време на последната третина на XIX век, до средата на осемдесетте и деветдесетте, в немско-говорящите райони съвсем различен стил на изразяване в списанията и дори във вестниците от стила, общоустановен днес.
Мислите бяха ясно очертани и развити; бе придавана важност на последователността на мислите, както и на красотата. В сравнение със стила, общоприет през последната третина на XIX век, нашият съвременен стил е груб и суров. Нужно е само да вземем няколко писания - без значение какви - на хора от шейсетте или седемдесетте, не много учени или образовани, а притежаващи средно ниво на култура, и ще открием тази огромна разлика. Формите на мислите са се променили. Но онова, което днес е сурово и грубо, е произлязло от онова, което, дори в научната литература от последната третина на XIX век, бе ясно очертано и пълно с духовност.
към текста >>
Но онези, които пре
жив
яхме това, които, без по задължение да сме остарели, а сме достигнали в по-напреднала възраст до днешния свят на мислите - ние виждаме какво постепенно се е промъкнало по ужасяващ начин във всяка област на мисълта и на духовния
жив
от: аз ще го нарека символично "празни думи", "клишета".
Мислите бяха ясно очертани и развити; бе придавана важност на последователността на мислите, както и на красотата. В сравнение със стила, общоприет през последната третина на XIX век, нашият съвременен стил е груб и суров. Нужно е само да вземем няколко писания - без значение какви - на хора от шейсетте или седемдесетте, не много учени или образовани, а притежаващи средно ниво на култура, и ще открием тази огромна разлика. Формите на мислите са се променили. Но онова, което днес е сурово и грубо, е произлязло от онова, което, дори в научната литература от последната третина на XIX век, бе ясно очертано и пълно с духовност.
Но онези, които преживяхме това, които, без по задължение да сме остарели, а сме достигнали в по-напреднала възраст до днешния свят на мислите - ние виждаме какво постепенно се е промъкнало по ужасяващ начин във всяка област на мисълта и на духовния живот: аз ще го нарека символично "празни думи", "клишета".
към текста >>
Когато празните думи започнат да доминират, истината, така както тя бива из
жив
явана вътрешно от душата, умира.
Помислете за богатите тонове на вътрешна красота, които могат да се намерят у немските романтични поети през първата третина на XIX век. Помислете за думите на човек като Якоб Грим, който се докосва до нещата духовно, как тези думи изглеждат изпълнени със свежия, здравословен горски въздух, и ще кажете: "В онези дни "клишетата" все още не доминираха в Средна Европа." Те не намериха своя път в Средна Еропа преди последната третина на XIX век. Онези, които са чувствителни към тези неща, осъзнават постепенното навлизане на онова, което неминуемо съпътства "празните думи".
Когато празните думи започнат да доминират, истината, така както тя бива изживявана вътрешно от душата, умира.
И още нещо върви ръка за ръка с празните думи: в социалния живот човекът вече не може истински да намери своя ближен.
към текста >>
И още нещо върви ръка за ръка с празните думи: в социалния
жив
от човекът вече не може истински да намери своя ближен.
Помислете за богатите тонове на вътрешна красота, които могат да се намерят у немските романтични поети през първата третина на XIX век. Помислете за думите на човек като Якоб Грим, който се докосва до нещата духовно, как тези думи изглеждат изпълнени със свежия, здравословен горски въздух, и ще кажете: "В онези дни "клишетата" все още не доминираха в Средна Европа." Те не намериха своя път в Средна Еропа преди последната третина на XIX век. Онези, които са чувствителни към тези неща, осъзнават постепенното навлизане на онова, което неминуемо съпътства "празните думи". Когато празните думи започнат да доминират, истината, така както тя бива изживявана вътрешно от душата, умира.
И още нещо върви ръка за ръка с празните думи: в социалния живот човекът вече не може истински да намери своя ближен.
към текста >>
Гладното
жив
отно не вие от глад когато храната е в стомаха му, а когато я няма.
Скъпи приятели, когато думите звучат без душа от устата - както това става в празните думи, в клишетата - тогава ние минаваме покрай другите човешки същества и не може да ги разберем. Това също достигна своята кулминация през последната третина на XIX век, но не в дълбините на душата, а в областта на съзнанието. Хората все повече и повече се отчуждаваха един от друг. Колкото по-силен е призивът за социални реформи, толкова повече това е симптом за факта, че хората са станали асоциални. Понеже вече нямат никакво чувство за онова, което е истински социално, те крещят за социална реформа.
Гладното животно не вие от глад когато храната е в стомаха му, а когато я няма.
По подобен начин душата, която вика за социален живот, вика не защото е проникната със социално чувство, а защото това чувство го няма. И така човекът бе постепенно превърнат в същество, чиято природа днес не се разбира, и въпреки това е достатъчно ясно, че навсякъде във взаимоотношенията между хората не се усеща нужда от душевно сближаване с другите човешки същества. Всеки подминава другия. Най-големият интерес на индивида е насочен единствено към самия него.
към текста >>
По подобен начин душата, която вика за социален
жив
от, вика не защото е проникната със социално чувство, а защото това чувство го няма.
Това също достигна своята кулминация през последната третина на XIX век, но не в дълбините на душата, а в областта на съзнанието. Хората все повече и повече се отчуждаваха един от друг. Колкото по-силен е призивът за социални реформи, толкова повече това е симптом за факта, че хората са станали асоциални. Понеже вече нямат никакво чувство за онова, което е истински социално, те крещят за социална реформа. Гладното животно не вие от глад когато храната е в стомаха му, а когато я няма.
По подобен начин душата, която вика за социален живот, вика не защото е проникната със социално чувство, а защото това чувство го няма.
И така човекът бе постепенно превърнат в същество, чиято природа днес не се разбира, и въпреки това е достатъчно ясно, че навсякъде във взаимоотношенията между хората не се усеща нужда от душевно сближаване с другите човешки същества. Всеки подминава другия. Най-големият интерес на индивида е насочен единствено към самия него.
към текста >>
Гледната точка в духовния
жив
от е същото, както движението във физическия.
Какво тогава е пренесено в XX век от последната третина на XIX по навик като социално чувство между хората? В днешно време непрекъснато чуваме: "Това е моята гледна точка." Ето така говорят хората: "Това е моята гледна точка." Всеки има гледна точка - сякаш гледната точка има някакво значение!
Гледната точка в духовния живот е същото, както движението във физическия.
Вчера бях в Дорнах, днес съм тук. Това са две различни местоположения във физическия свят. Онова, което има значение, е човекът да има здрава воля и здраво сърце, така че да може да погледне на света от всяка гледна точка. Но хората днес не искат онова, което могат да съберат от различните гледни точки; за тях е по-важно егоистичното отстояване на собствената им гледна точка. Но така човекът се затваря по най-грубия начин за своя ближен.
към текста >>
И сега, скъпи приятели, когато се казва, че мислите са станали "бледи", това не трябва да бъде изопачавано в твърдението, че за да
жив
еем като хора ние нямаме нужда от мисли.
И сега, скъпи приятели, когато се казва, че мислите са станали "бледи", това не трябва да бъде изопачавано в твърдението, че за да живеем като хора ние нямаме нужда от мисли.
Мислите обаче не трябва да бъдат толкова слаби, така че да остават там горе в главата. Те трябва да бъдат толкова силни, че да струят надолу към сърцето и през цялото същество на човека, та чак долу до краката. Защото наистина би било по-добре ако, освен червените и бели кръвни телца, в нашата кръв пулсират също така и мисли. Най-добре за мислите е да имат сърце. Но това е било изцяло загубено.
към текста >>
И сега аз ще ви кажа, от една външна гледна точка, какво
жив
ее във вашите души.
И сега аз ще ви кажа, от една външна гледна точка, какво живее във вашите души.
Вие сте порастнали и сте се запознали със старото поколение. Това старо поколение изразяваше себе си в думи; но вие можете да чуете само клишета. В това старо поколение ви се представя един асоциален елемент. Хората минават един покрай друг. И в това старо поколение също така се изразяваше и безсилието на мислите да пулсират през волята и сърцето.
към текста >>
Виждате ли, хората можеха да
жив
еят с "клишета", при антисоциални условия, с рутинно ежедневие вместо с топла общност, изпълнена с
жив
от, само докато все още го имаше наследството от предишните поколения.
Виждате ли, хората можеха да живеят с "клишета", при антисоциални условия, с рутинно ежедневие вместо с топла общност, изпълнена с живот, само докато все още го имаше наследството от предишните поколения.
Но това наследство бе изчерпано в края на XIX век. И така онова, което изразяваше себе си преди, не би могло да говори на вашите души. И сега, особено в Средна Европа, вие чувствате, че долу в дълбините има нещо, което се намира в най-изгаряща нужда от преоткриване на онова, което някога живееше отвъд празните думи, отвъд условностите, отвъд ежедневието. Вие искахте отново да имате истинско изживяване на истината, истинското изживяване на човешката общност, на решителност в културния живот. Където е всичко това тогава?
към текста >>
И сега, особено в Средна Европа, вие чувствате, че долу в дълбините има нещо, което се намира в най-изгаряща нужда от преоткриване на онова, което някога
жив
ееше отвъд празните думи, отвъд условностите, отвъд ежедневието.
Виждате ли, хората можеха да живеят с "клишета", при антисоциални условия, с рутинно ежедневие вместо с топла общност, изпълнена с живот, само докато все още го имаше наследството от предишните поколения. Но това наследство бе изчерпано в края на XIX век. И така онова, което изразяваше себе си преди, не би могло да говори на вашите души.
И сега, особено в Средна Европа, вие чувствате, че долу в дълбините има нещо, което се намира в най-изгаряща нужда от преоткриване на онова, което някога живееше отвъд празните думи, отвъд условностите, отвъд ежедневието.
Вие искахте отново да имате истинско изживяване на истината, истинското изживяване на човешката общност, на решителност в културния живот. Където е всичко това тогава? - така пита един глас вътре във вас.
към текста >>
Вие искахте отново да имате истинско из
жив
яване на истината, истинското из
жив
яване на човешката общност, на решителност в културния
жив
от.
Виждате ли, хората можеха да живеят с "клишета", при антисоциални условия, с рутинно ежедневие вместо с топла общност, изпълнена с живот, само докато все още го имаше наследството от предишните поколения. Но това наследство бе изчерпано в края на XIX век. И така онова, което изразяваше себе си преди, не би могло да говори на вашите души. И сега, особено в Средна Европа, вие чувствате, че долу в дълбините има нещо, което се намира в най-изгаряща нужда от преоткриване на онова, което някога живееше отвъд празните думи, отвъд условностите, отвъд ежедневието.
Вие искахте отново да имате истинско изживяване на истината, истинското изживяване на човешката общност, на решителност в културния живот.
Където е всичко това тогава? - така пита един глас вътре във вас.
към текста >>
Онова, което ви движи, са главно копнежи на вашия вътрешен
жив
от - ако разбирате себе си правилно.
- Аз ще отговоря: За да намерите това. Защото вие наистина търсите нещо, което съществува. Гьоте отговори на въпроса: Коя тайна е най-ценна? - Разкритата тайна. (От "Приказката за Зелената Змия и за Красивата Лилия".) Но тя трябва да бъде разкрита от очи, отворени за да я възприемат.
Онова, което ви движи, са главно копнежи на вашия вътрешен живот - ако разбирате себе си правилно.
Дали някой трябва да стане учител или да възприеме някоя друга професия - не това е важното. Всичко, което днес търсят онези, които искат да станат цялостни хора, ще бъде намерено от общия център на истинската човечност. Ето защо се оказахме днес тук заедно.
към текста >>
Те трябва да бъдат способни да чувстват нещата не слабо, а силно, така че да
жив
еят в тях с цялото си същество, така че в думите им да се влее самата кръв на сърцето им.
Помислете за начина, по който тази ужасна трагедия, тази ужасна подигравка, бе описана през XIX век, и го сравнете със значението, придавано днес на същия този случай. Онова, което действително се е случило, не може да бъде поправено с абстрактни писания. Всеки, който има сърце в себе си и прочете описанията, давани на този случай, се чувства като ограбен от всякаква вътрешна подкрепа и един ужасен смут преминава през неговата душа. Човешките същества трябва отново да бъдат способни да чувстват, не слабо, а силно: красиво - грозно, добро - зло, вярно - грешно.
Те трябва да бъдат способни да чувстват нещата не слабо, а силно, така че да живеят в тях с цялото си същество, така че в думите им да се влее самата кръв на сърцето им.
Тогава празните думи ще бъдат разпръснати и те ще почувстват не само себе си, но и другите хора вътре в своето същество; условностите ще се разпръснат, и кръвта на сърцето ще пулсира през онова, което те имат в главите си; тогава чистото ежедневие ще се разпръсне и животът ще стане отново човешки.
към текста >>
Тогава празните думи ще бъдат разпръснати и те ще почувстват не само себе си, но и другите хора вътре в своето същество; условностите ще се разпръснат, и кръвта на сърцето ще пулсира през онова, което те имат в главите си; тогава чистото ежедневие ще се разпръсне и
жив
отът ще стане отново човешки.
Помислете за начина, по който тази ужасна трагедия, тази ужасна подигравка, бе описана през XIX век, и го сравнете със значението, придавано днес на същия този случай. Онова, което действително се е случило, не може да бъде поправено с абстрактни писания. Всеки, който има сърце в себе си и прочете описанията, давани на този случай, се чувства като ограбен от всякаква вътрешна подкрепа и един ужасен смут преминава през неговата душа. Човешките същества трябва отново да бъдат способни да чувстват, не слабо, а силно: красиво - грозно, добро - зло, вярно - грешно. Те трябва да бъдат способни да чувстват нещата не слабо, а силно, така че да живеят в тях с цялото си същество, така че в думите им да се влее самата кръв на сърцето им.
Тогава празните думи ще бъдат разпръснати и те ще почувстват не само себе си, но и другите хора вътре в своето същество; условностите ще се разпръснат, и кръвта на сърцето ще пулсира през онова, което те имат в главите си; тогава чистото ежедневие ще се разпръсне и животът ще стане отново човешки.
към текста >>
Защото най-важното нещо е да разберем какво бива из
жив
явано дълбоко и вътрешно; не можем да позволим на неясното търсене да продължава.
Утре ние ще видим, скъпи приятели, как новото поколение не е свързано със старото, а е разделено от него с бездна. Не става въпрос за това да търсим вина, а само да се опитаме да разберем. Аз не откривам вина, когато говоря за Юлиус Робърт Майер. Подобно нещо се е случило на много хора. Не става въпрос за това да се търси вина, а за нуждата от разбиране.
Защото най-важното нещо е да разберем какво бива изживявано дълбоко и вътрешно; не можем да позволим на неясното търсене да продължава.
Трябва да дойде светлина, която да се влее в това неясно търсене, без да го прави сухо или студено. Ние трябва да намерим тази светлина, запазвайки кръвта на сърцето си.
към текста >>
Знаете, че сред многото клишета, родили се през XIX век, бе казано, че великият пионер на XIX век завърши
жив
ота си, призовавайки потомците: "Още светлина!
Не желая да ви налагам нищо, което носи отенък на мистичност, а само да ви насоча към истината, истината на духа.
Знаете, че сред многото клишета, родили се през XIX век, бе казано, че великият пионер на XIX век завърши живота си, призовавайки потомците: "Още светлина!
" Всъщност Гьоте не каза "Още светлина! " Той лежеше в леглото си, дишайки тежко и каза: "Отворете капаците (на прозорците)! " Това е истината. Другото е клишето, прикачило се към нея. Думите, които фактически Гьоте изговори, може би са много по-уместни от простата фраза "Още светлина!
към текста >>
22.
Младежта в епохата на светлината
GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината
Когато си припомних всичко, което съм пре
жив
ял в продължение на десетилетия в усилието да установя общност от човешки същества, искащи да търсят Духа, и отнесох това към развилото се като младежко движение от началото на това столетие, аз трябва да кажа, че онова, което бе почувствано от много малък брой хора преди 40 години, и тогава едва бе забелязано, защото участваха толкова малко хора, се чувства днес в младежкото движение, което става все по и по-разпространено.
По времето, когато младежкото движение и Антропософското Движение за пръв път влязоха в контакт, на мен наистина ми изглеждаше сякаш те бяха събрани заедно от един вид съдба, от един вид Карма. И аз все още трябва да гледам на това по този начин; младежкото движение и Антропософското Движение трябва по вътрешно предопределение да се имат предвид едно друго.
Когато си припомних всичко, което съм преживял в продължение на десетилетия в усилието да установя общност от човешки същества, искащи да търсят Духа, и отнесох това към развилото се като младежко движение от началото на това столетие, аз трябва да кажа, че онова, което бе почувствано от много малък брой хора преди 40 години, и тогава едва бе забелязано, защото участваха толкова малко хора, се чувства днес в младежкото движение, което става все по и по-разпространено.
Във вашите поздравителни думи това бе добре изразено – колко трудно е наистина раждането на едно младо човешко същество.
към текста >>
Винаги в миналото е имало нещо сред младите хора, колкото и крайни да изглеждат те, което може да бъде наречено признаване на институциите и начините на
жив
от, основани от по-възрастните.
От много страни съм чувал този отговор относно разгорещения въпрос за младежкото движение днес. Въпреки това този отговор е изцяло погрешен; и тук вътре лежи огромна трудност.
Винаги в миналото е имало нещо сред младите хора, колкото и крайни да изглеждат те, което може да бъде наречено признаване на институциите и начините на живот, основани от по-възрастните.
Младите можеха да считат за свой идеал да навлязат в нещата, идващи от старите времена, стъпка по стъпка. Днес това вече не е така. Вече не става въпрос само за бъркотия в академичния живот, а за факта, че младото човешко същество, ако смята да продължи да живее, трябва да израстне в институциите, създадени от по-възрастните, и там младежите се чувстват като странници; те биват посрещнати от онова, което трябва да считат един вид за смърт. Те виждат целия начин, по който по-старите хора се държат в тези институции, като нещо маскирано. Младежите чувстват своето собствено вътрешно човешко естество като живо, и наоколо не виждат нищо друго освен маскирани лица.
към текста >>
Вече не става въпрос само за бъркотия в академичния
жив
от, а за факта, че младото човешко същество, ако смята да продължи да
жив
ее, трябва да израстне в институциите, създадени от по-възрастните, и там младежите се чувстват като странници; те биват посрещнати от онова, което трябва да считат един вид за смърт.
От много страни съм чувал този отговор относно разгорещения въпрос за младежкото движение днес. Въпреки това този отговор е изцяло погрешен; и тук вътре лежи огромна трудност. Винаги в миналото е имало нещо сред младите хора, колкото и крайни да изглеждат те, което може да бъде наречено признаване на институциите и начините на живот, основани от по-възрастните. Младите можеха да считат за свой идеал да навлязат в нещата, идващи от старите времена, стъпка по стъпка. Днес това вече не е така.
Вече не става въпрос само за бъркотия в академичния живот, а за факта, че младото човешко същество, ако смята да продължи да живее, трябва да израстне в институциите, създадени от по-възрастните, и там младежите се чувстват като странници; те биват посрещнати от онова, което трябва да считат един вид за смърт.
Те виждат целия начин, по който по-старите хора се държат в тези институции, като нещо маскирано. Младежите чувстват своето собствено вътрешно човешко естество като живо, и наоколо не виждат нищо друго освен маскирани лица. Това е нещо, което може да доведе младежите до отчаяние – сред по-възрастните че те не намират човешки същества, а в повечето случаи само маски. Действително е така, че хората са стигнали до там да те срещат като отпечатъци, като форми отпечатани във восък, представящи класи, професии, дори идеали – но те не те срещат като цялостни, живи човешки същества .
към текста >>
Младежите чувстват своето собствено вътрешно човешко естество като
жив
о, и наоколо не виждат нищо друго освен маскирани лица.
Винаги в миналото е имало нещо сред младите хора, колкото и крайни да изглеждат те, което може да бъде наречено признаване на институциите и начините на живот, основани от по-възрастните. Младите можеха да считат за свой идеал да навлязат в нещата, идващи от старите времена, стъпка по стъпка. Днес това вече не е така. Вече не става въпрос само за бъркотия в академичния живот, а за факта, че младото човешко същество, ако смята да продължи да живее, трябва да израстне в институциите, създадени от по-възрастните, и там младежите се чувстват като странници; те биват посрещнати от онова, което трябва да считат един вид за смърт. Те виждат целия начин, по който по-старите хора се държат в тези институции, като нещо маскирано.
Младежите чувстват своето собствено вътрешно човешко естество като живо, и наоколо не виждат нищо друго освен маскирани лица.
Това е нещо, което може да доведе младежите до отчаяние – сред по-възрастните че те не намират човешки същества, а в повечето случаи само маски. Действително е така, че хората са стигнали до там да те срещат като отпечатъци, като форми отпечатани във восък, представящи класи, професии, дори идеали – но те не те срещат като цялостни, живи човешки същества .
към текста >>
Действително е така, че хората са стигнали до там да те срещат като отпечатъци, като форми отпечатани във восък, представящи класи, професии, дори идеали – но те не те срещат като цялостни,
жив
и човешки същества .
Днес това вече не е така. Вече не става въпрос само за бъркотия в академичния живот, а за факта, че младото човешко същество, ако смята да продължи да живее, трябва да израстне в институциите, създадени от по-възрастните, и там младежите се чувстват като странници; те биват посрещнати от онова, което трябва да считат един вид за смърт. Те виждат целия начин, по който по-старите хора се държат в тези институции, като нещо маскирано. Младежите чувстват своето собствено вътрешно човешко естество като живо, и наоколо не виждат нищо друго освен маскирани лица. Това е нещо, което може да доведе младежите до отчаяние – сред по-възрастните че те не намират човешки същества, а в повечето случаи само маски.
Действително е така, че хората са стигнали до там да те срещат като отпечатъци, като форми отпечатани във восък, представящи класи, професии, дори идеали – но те не те срещат като цялостни, живи човешки същества .
към текста >>
Не е лесно да опишем тези мъртви неща по
жив
начин, понеже за всичко в наши дни – би казал някой – се изисква документирано доказателство.
Ние чуваме, че в повратната точка между деветнадесетото и двадесетото столетие т.нар. Тъмна Епоха стигна до своя край, и започна нова Епоха на Светлина. Всеки, който може да погледне в духовния свят, знае съвсем сигурно, че това е така. Фактът, че не се е появила още много светлина, не е опровержение; хората са свикнали със старата тъмнина, и – точно както хвърлената топка продължава да се търкаля – те също продължават да се търкалят, по инерция. Нашата цивилизация днес продължава да се търкаля по инерция, и когато погледнем последствията на това в света около нас, ние чувстваме, че всичко това има нещо общо.
Не е лесно да опишем тези мъртви неща по жив начин, понеже за всичко в наши дни – би казал някой – се изисква документирано доказателство.
В очите на нашата съвременна цивилизация нищо не се взема за оправдано, докато за него не бъде създадено писмено доказателство. За всеки научен факт, за всяко твърдение, дори за всяко човешко същество трябва да има писмено свидетелство. Преди някой да може да навлезе в една работа или професия, той трябва да има диплома. В научния живот всичко трябва да се доказва. Всичко, което не е доказано, не се взема под внимание, и не може дори да бъде разбрано.
към текста >>
В научния
жив
от всичко трябва да се доказва.
Нашата цивилизация днес продължава да се търкаля по инерция, и когато погледнем последствията на това в света около нас, ние чувстваме, че всичко това има нещо общо. Не е лесно да опишем тези мъртви неща по жив начин, понеже за всичко в наши дни – би казал някой – се изисква документирано доказателство. В очите на нашата съвременна цивилизация нищо не се взема за оправдано, докато за него не бъде създадено писмено доказателство. За всеки научен факт, за всяко твърдение, дори за всяко човешко същество трябва да има писмено свидетелство. Преди някой да може да навлезе в една работа или професия, той трябва да има диплома.
В научния живот всичко трябва да се доказва.
Всичко, което не е доказано, не се взема под внимание, и не може дори да бъде разбрано.
към текста >>
Бих могъл да ви разкажа стотици неща като това от собствения си
жив
от.
Бих могъл да ви разкажа стотици неща като това от собствения си живот.
Навсякъде се счита за неуместно да имаш действително присъстващо човешко същество; важното е, че трябва да се спазват приетите процедури. Младите хора чувстват това. Те не искат документирано доказателство за всичко, а нещо различно. Вместо доказателства, те ще изискват изживяване. Старите хора не разбират тази дума, “ изживяване”.
към текста >>
Вместо доказателства, те ще изискват из
жив
яване.
Бих могъл да ви разкажа стотици неща като това от собствения си живот. Навсякъде се счита за неуместно да имаш действително присъстващо човешко същество; важното е, че трябва да се спазват приетите процедури. Младите хора чувстват това. Те не искат документирано доказателство за всичко, а нещо различно.
Вместо доказателства, те ще изискват изживяване.
Старите хора не разбират тази дума, “ изживяване”. Тя не е в техните речници и може да им изглежда ужасяваща; да се говори за духовно изживяване за много хора е ужасяващо. Това е, което откриваме на прехода от една тъмна епоха към една епоха на светлина; то указва една радикална повратна точка .
към текста >>
Старите хора не разбират тази дума, “ из
жив
яване”.
Бих могъл да ви разкажа стотици неща като това от собствения си живот. Навсякъде се счита за неуместно да имаш действително присъстващо човешко същество; важното е, че трябва да се спазват приетите процедури. Младите хора чувстват това. Те не искат документирано доказателство за всичко, а нещо различно. Вместо доказателства, те ще изискват изживяване.
Старите хора не разбират тази дума, “ изживяване”.
Тя не е в техните речници и може да им изглежда ужасяваща; да се говори за духовно изживяване за много хора е ужасяващо. Това е, което откриваме на прехода от една тъмна епоха към една епоха на светлина; то указва една радикална повратна точка .
към текста >>
Тя не е в техните речници и може да им изглежда ужасяваща; да се говори за духовно из
жив
яване за много хора е ужасяващо.
Навсякъде се счита за неуместно да имаш действително присъстващо човешко същество; важното е, че трябва да се спазват приетите процедури. Младите хора чувстват това. Те не искат документирано доказателство за всичко, а нещо различно. Вместо доказателства, те ще изискват изживяване. Старите хора не разбират тази дума, “ изживяване”.
Тя не е в техните речници и може да им изглежда ужасяваща; да се говори за духовно изживяване за много хора е ужасяващо.
Това е, което откриваме на прехода от една тъмна епоха към една епоха на светлина; то указва една радикална повратна точка .
към текста >>
За него вече не става въпрос само за това нещо да бъде потвърдено с доказателства и доказано – той трябва да бъде способен да го из
жив
ее.
Напълно естествено е този преход да представя себе си в два потока, така да се каже. Антропософското движение и младежкото движение по съдба имат определена връзка. Антропософското движение обединява хора от всички класи, професии и възрасти, които на повратния момент от деветнадесетото към двадесетото столетие почувстваха, че човекът трябва да постави себе си в целия Космос по съвсем различен начин.
За него вече не става въпрос само за това нещо да бъде потвърдено с доказателства и доказано – той трябва да бъде способен да го изживее.
Затова и на мен ми изглежда напълно в съгласие с Кармата, че двете движения бяха събрани. И така един вид младежко движение се разви вътре в антропософското движение. И накрая, когато антропософското движение бе основано отново на Коледа в Гьотеанума, това скоро доведе до учредяването на младежка секция, която да се грижи за настроенията, които възникват в чувствата на младите хора, по най-искрен и почтен начин.
към текста >>
Но ако изкачите нагоре и надолу стъпалата на стълбата, понякога като милия стар баща, понякога като най-младия от всички, вие имате добра възможност да хвърлите поглед на онова, което
жив
ее в чувствата на хората.
В Дорнах, когато започнахме младежката секция аз предположих, че младите хора ще говорят ясно и открито. Много млади хора се изказаха добре и искрено. После говорих аз. След това, когато всичко бе свършило, един човек, който ме познава добре каза, след като бе изслушал всичко: “Все същото, ти си най-младият сред младежите.” Това може да се случи днес; на едно място към някого се обръщат като към възрастен баща, другаде като към най-млад сред младежите. Идеите повече не могат да бъдат напълно фиксирани.
Но ако изкачите нагоре и надолу стъпалата на стълбата, понякога като милия стар баща, понякога като най-младия от всички, вие имате добра възможност да хвърлите поглед на онова, което живее в чувствата на хората.
към текста >>
Ако трябва да говоря по-скоро от основите на Битието, аз виждам, че младите хора, слезли наскоро от духовния свят във физическо битие, са дошли с изисквания към
жив
ота съвсем различни от изискванията, донесени от онези, слезли по-рано.
Казах, че младежката секция е в застой. Това ще премине. То се случи, защото е, преди всичко, изключително трудно за един млад ум да мисли за нещо, което чувства съвсем ясно. Нашата цивилизация, губейки духа, е изгубила човешкото същество!
Ако трябва да говоря по-скоро от основите на Битието, аз виждам, че младите хора, слезли наскоро от духовния свят във физическо битие, са дошли с изисквания към живота съвсем различни от изискванията, донесени от онези, слезли по-рано.
Защо това е така? Няма нужда да ми вярвате. Но за мен това е познание, не просто вяра. Преди някой да слезе към физическо земно съществуване, той преминава през много неща в духовния свят, които са пълни със значение и по-мощни като изживяване от всичко, преминато на Земята. Земният живот не трябва да бъде подценяван.
към текста >>
Преди някой да слезе към физическо земно съществуване, той преминава през много неща в духовния свят, които са пълни със значение и по-мощни като из
жив
яване от всичко, преминато на Земята.
Нашата цивилизация, губейки духа, е изгубила човешкото същество! Ако трябва да говоря по-скоро от основите на Битието, аз виждам, че младите хора, слезли наскоро от духовния свят във физическо битие, са дошли с изисквания към живота съвсем различни от изискванията, донесени от онези, слезли по-рано. Защо това е така? Няма нужда да ми вярвате. Но за мен това е познание, не просто вяра.
Преди някой да слезе към физическо земно съществуване, той преминава през много неща в духовния свят, които са пълни със значение и по-мощни като изживяване от всичко, преминато на Земята.
Земният живот не трябва да бъде подценяван. Без земен живот свобода никога не би могла да бъде развита. Но животът между смъртта и новото раждане е в грандиозен мащаб. Душите, които слязоха, са душите които са във вас, мои скъпи приятели. Тези души бяха способни да съзрат изключително важното духовно движение, вървящо по своя път зад физическото съществуване в областите над Земята – движението, което в нашето антропософско общество аз наричам Михаиловото движение.
към текста >>
Земният
жив
от не трябва да бъде подценяван.
Ако трябва да говоря по-скоро от основите на Битието, аз виждам, че младите хора, слезли наскоро от духовния свят във физическо битие, са дошли с изисквания към живота съвсем различни от изискванията, донесени от онези, слезли по-рано. Защо това е така? Няма нужда да ми вярвате. Но за мен това е познание, не просто вяра. Преди някой да слезе към физическо земно съществуване, той преминава през много неща в духовния свят, които са пълни със значение и по-мощни като изживяване от всичко, преминато на Земята.
Земният живот не трябва да бъде подценяван.
Без земен живот свобода никога не би могла да бъде развита. Но животът между смъртта и новото раждане е в грандиозен мащаб. Душите, които слязоха, са душите които са във вас, мои скъпи приятели. Тези души бяха способни да съзрат изключително важното духовно движение, вървящо по своя път зад физическото съществуване в областите над Земята – движението, което в нашето антропософско общество аз наричам Михаиловото движение.
към текста >>
Без земен
жив
от свобода никога не би могла да бъде развита.
Защо това е така? Няма нужда да ми вярвате. Но за мен това е познание, не просто вяра. Преди някой да слезе към физическо земно съществуване, той преминава през много неща в духовния свят, които са пълни със значение и по-мощни като изживяване от всичко, преминато на Земята. Земният живот не трябва да бъде подценяван.
Без земен живот свобода никога не би могла да бъде развита.
Но животът между смъртта и новото раждане е в грандиозен мащаб. Душите, които слязоха, са душите които са във вас, мои скъпи приятели. Тези души бяха способни да съзрат изключително важното духовно движение, вървящо по своя път зад физическото съществуване в областите над Земята – движението, което в нашето антропософско общество аз наричам Михаиловото движение.
към текста >>
Но
жив
отът между смъртта и новото раждане е в грандиозен мащаб.
Няма нужда да ми вярвате. Но за мен това е познание, не просто вяра. Преди някой да слезе към физическо земно съществуване, той преминава през много неща в духовния свят, които са пълни със значение и по-мощни като изживяване от всичко, преминато на Земята. Земният живот не трябва да бъде подценяван. Без земен живот свобода никога не би могла да бъде развита.
Но животът между смъртта и новото раждане е в грандиозен мащаб.
Душите, които слязоха, са душите които са във вас, мои скъпи приятели. Тези души бяха способни да съзрат изключително важното духовно движение, вървящо по своя път зад физическото съществуване в областите над Земята – движението, което в нашето антропософско общество аз наричам Михаиловото движение.
към текста >>
Водещата сила за нашето настояще, която може да бъде назована по различени начини, но която аз наричам Михаилова сила, се опитва да постигне, в духовното ръководство на Земята и на човечеството, преобразуване на целия душевен
жив
от на Земята.
Това е така. Дали днешният материалистичен човек е подготвен да го повярва или не, това е така!
Водещата сила за нашето настояще, която може да бъде назована по различени начини, но която аз наричам Михаилова сила, се опитва да постигне, в духовното ръководство на Земята и на човечеството, преобразуване на целия душевен живот на Земята.
Хората, станали толкова умни през XIX век, нямат и понятие за факта, че настроението на душата, които се разви през XIX век като най-просветено настроение, бе отказано от страна на духовния свят. Нареден бе неговият край, и една Михаилова общност от същества, които никога не стъпват на Земята, но водят човечеството, се опитва да породи всред хората ново душевно настроение. Смъртта на старата цивилизация вече дойде.
към текста >>
Когато действаше Троичното Държавно движение, което се провали при смъртта на старата цивилизация, аз често казвах: “Днес ние нямаме троично участие в публичния
жив
от в съгласие с духа, със закона и т.н., и в съгласие с икономическия
жив
от – а имаме троично участие от гледна точка на фрази, спогодби и установен ред.
Когато действаше Троичното Държавно движение, което се провали при смъртта на старата цивилизация, аз често казвах: “Днес ние нямаме троично участие в публичния живот в съгласие с духа, със закона и т.н., и в съгласие с икономическия живот – а имаме троично участие от гледна точка на фрази, спогодби и установен ред.
Вместо духовен живот, има фрази; установеният ред доминира в икономическия живот, вместо доброжелателство към хората, вместо любовта към хората, която трябва да управлява там.”
към текста >>
Вместо духовен
жив
от, има фрази; установеният ред доминира в икономическия
жив
от, вместо доброжелателство към хората, вместо любовта към хората, която трябва да управлява там.”
Когато действаше Троичното Държавно движение, което се провали при смъртта на старата цивилизация, аз често казвах: “Днес ние нямаме троично участие в публичния живот в съгласие с духа, със закона и т.н., и в съгласие с икономическия живот – а имаме троично участие от гледна точка на фрази, спогодби и установен ред.
Вместо духовен живот, има фрази; установеният ред доминира в икономическия живот, вместо доброжелателство към хората, вместо любовта към хората, която трябва да управлява там.”
към текста >>
Това състояние на душата, в което хората са затънали, трябва да бъде заменено от друго, което възниква от самия човек и се из
жив
ява в самия човек.
Това състояние на душата, в което хората са затънали, трябва да бъде заменено от друго, което възниква от самия човек и се изживява в самия човек.
Това е стремежът на духовните същества, които са поели водачеството на нашата епоха и могат да бъдат разпознати в знаците на времето. Душите, слезли на Земята във вашите тела, видяха това Михаилово движение и слязоха под това впечатление. И тук те израстнаха всред човечество, което всъщност изключва човека, което прави от човека маска. Така младежкото движение е един чудесен спомен за изживявания преди раждането, за най-значими впечатления, събрани по време на пред-земния живот. И ако някой има тези смътни, несъзнателни спомени за пред-земния живот, за стремежа да се постигне преобразуване на човешкото душевно настроение – тук на Земята той няма да открие нищо от това.
към текста >>
Така младежкото движение е един чудесен спомен за из
жив
явания преди раждането, за най-значими впечатления, събрани по време на пред-земния
жив
от.
Това състояние на душата, в което хората са затънали, трябва да бъде заменено от друго, което възниква от самия човек и се изживява в самия човек. Това е стремежът на духовните същества, които са поели водачеството на нашата епоха и могат да бъдат разпознати в знаците на времето. Душите, слезли на Земята във вашите тела, видяха това Михаилово движение и слязоха под това впечатление. И тук те израстнаха всред човечество, което всъщност изключва човека, което прави от човека маска.
Така младежкото движение е един чудесен спомен за изживявания преди раждането, за най-значими впечатления, събрани по време на пред-земния живот.
И ако някой има тези смътни, несъзнателни спомени за пред-земния живот, за стремежа да се постигне преобразуване на човешкото душевно настроение – тук на Земята той няма да открие нищо от това. Ето това е, което се случва днес в чувствата на младите хора.
към текста >>
И ако някой има тези смътни, несъзнателни спомени за пред-земния
жив
от, за стремежа да се постигне преобразуване на човешкото душевно настроение – тук на Земята той няма да открие нищо от това.
Това състояние на душата, в което хората са затънали, трябва да бъде заменено от друго, което възниква от самия човек и се изживява в самия човек. Това е стремежът на духовните същества, които са поели водачеството на нашата епоха и могат да бъдат разпознати в знаците на времето. Душите, слезли на Земята във вашите тела, видяха това Михаилово движение и слязоха под това впечатление. И тук те израстнаха всред човечество, което всъщност изключва човека, което прави от човека маска. Така младежкото движение е един чудесен спомен за изживявания преди раждането, за най-значими впечатления, събрани по време на пред-земния живот.
И ако някой има тези смътни, несъзнателни спомени за пред-земния живот, за стремежа да се постигне преобразуване на човешкото душевно настроение – тук на Земята той няма да открие нищо от това.
Ето това е, което се случва днес в чувствата на младите хора.
към текста >>
Антропософското движение произлиза от откровението на Михаиловото движение; и има за цел да внесе намеренията на Михаиловото движение всред човешкия
жив
от.
Антропософското движение произлиза от откровението на Михаиловото движение; и има за цел да внесе намеренията на Михаиловото движение всред човешкия живот.
Антропософското движение се стреми да вдигне поглед от Земята към Михаиловото движение. Младите хора носят със себе си спомен за пред-земното съществуване. Така че младежкото движение и антропософското движение са събрани от съдбата. И всичко, случило се по време на взаимодействието на тези две движения, ми изглежда да се случва по съвсем вътрешен начин, не чрез земни обстоятелства, а чрез духовни обстоятелства, доколкото те са свързани с човека. Така аз считам това младежко движение за нещо, което може да пробуди безгранични надежди за бъдещето относно всичко, което може правилно да се почувства като антропософско.
към текста >>
Свободното Антропософско Общество имаше същностното намерение за разбиране из
жив
яванията на младежта.
Разбира се, ние се натъкваме на неща, които неизбежно възникват от факта, че и антропософското движение, и младежкото движение са в своето начало. Ние видяхме Свободното Антропософско Общество рамо до рамо с Антропософското Общество в Германия. Това Свободно Антропософско Общество имаше – отново неизбежно – избираем ръководен комитет, който бе избран. Мисля, че този комитет имаше седем членове – някои казва, че били девет – много добре, девет; имаше девет, но един по един те учтиво бяха освободени от длъжност, докато останаха трима. Всичко това напълно разбираемо.
Свободното Антропософско Общество имаше същностното намерение за разбиране изживяванията на младежта.
Разви се дискусия по тази тема. Един след друг на членовете на комитета им бе оспорена способността да имат опитност за младежта по правилен начин. Останаха трима, и разбира се те обсъждаха един с друг дали всички те имаха опитност за младежта. Възникна нещо много забележително, сочещо към връзка на съдбата между младежкото движение и антропософското движение. Изглежда смешно, но всъщност е много сериозно.
към текста >>
Множество млади хора са пре
жив
ели тази трагедия.
Множество млади хора са преживели тази трагедия.
Те се събират заедно и вярват, че откриват човешкото същество. Но нищо от това, което те търсят, не изпълва тяхната общност; и те стават дори още по-самотни от преди. Тези две фази на младежкото движение са явни: етапът на общността, етапът на голяма самота. Колко много млади хора има днес, които вървят по света в самота, съзнавайки, че никъде не са били разбрани.
към текста >>
Не може дори да
жив
ее с другия, защото никой не слуша другия.
Тогава много неща бяха варварски. Но тогава имаше нещо: човекът можеше да открива човешкото същество в другия човек. Днес той не може да прави това. Всички възрастни хора преминават един покрай друг. Никой не познава другия.
Не може дори да живее с другия, защото никой не слуша другия.
Всеки крещи в ухото на другия собственота си мнение, и казва: “Това е моето мнение, това е моята гледна точка.” Вие имате просто гледни точки, нищо повече. Защото нещата, които се твърдят от една или друга гледна точка не се различават. Тези неща, възприети със сърцето, не с ума, не се харесват на младите хора.
към текста >>
Ние ще намерим своя път един към друг и, както и да се обърнат нещата, те трябва преди всичко да се развиват по такъв начин, че онези човешки качества в най-широкия смисъл на думата, които
жив
еят всред младите хора, да се вземат под внимание.
Можете да бъдете сигурни, че е правилно да чувствате връзка на съдбата между младежкото движение и антропософското движение. В Антропософията не дойдоха млади хора само защото са искали да пробват също и това, след като вече бяха опитали много други неща – те дойдоха до нея чрез съдбата. И това ми дава увереността, че ние ще можем да работим заедно.
Ние ще намерим своя път един към друг и, както и да се обърнат нещата, те трябва преди всичко да се развиват по такъв начин, че онези човешки качества в най-широкия смисъл на думата, които живеят всред младите хора, да се вземат под внимание.
В противен случай, ако от младежта не извира истински дух, ще се получи нещо съвсем различно. Защото младежкият живот със сигурност е тук, и трябва да можем да го почувстваме; но това състояние на младост, ако не е изпълнено с духа, спира още между 20 и 30 години. Ние не можем да запазим младостта физиологично. Ние трябва да остареем, но ние трябва да можем да пренесем нещо от младостта в старостта. Ние трябва да разберем състоянието на младостта по такъв начин, че да можем правилно да остаряваме с него.
към текста >>
Защото младежкият
жив
от със сигурност е тук, и трябва да можем да го почувстваме; но това състояние на младост, ако не е изпълнено с духа, спира още между 20 и 30 години.
Можете да бъдете сигурни, че е правилно да чувствате връзка на съдбата между младежкото движение и антропософското движение. В Антропософията не дойдоха млади хора само защото са искали да пробват също и това, след като вече бяха опитали много други неща – те дойдоха до нея чрез съдбата. И това ми дава увереността, че ние ще можем да работим заедно. Ние ще намерим своя път един към друг и, както и да се обърнат нещата, те трябва преди всичко да се развиват по такъв начин, че онези човешки качества в най-широкия смисъл на думата, които живеят всред младите хора, да се вземат под внимание. В противен случай, ако от младежта не извира истински дух, ще се получи нещо съвсем различно.
Защото младежкият живот със сигурност е тук, и трябва да можем да го почувстваме; но това състояние на младост, ако не е изпълнено с духа, спира още между 20 и 30 години.
Ние не можем да запазим младостта физиологично. Ние трябва да остареем, но ние трябва да можем да пренесем нещо от младостта в старостта. Ние трябва да разберем състоянието на младостта по такъв начин, че да можем правилно да остаряваме с него. Докато духът не докосва душата, най-дълбоката душа, годините между двадесетата и тридесетата не могат да бъдат изживяни без изпадане в сива душевна мъка. И това е моята най-голяма тревога.
към текста >>
Докато духът не докосва душата, най-дълбоката душа, годините между двадесетата и тридесетата не могат да бъдат из
жив
яни без изпадане в сива душевна мъка.
В противен случай, ако от младежта не извира истински дух, ще се получи нещо съвсем различно. Защото младежкият живот със сигурност е тук, и трябва да можем да го почувстваме; но това състояние на младост, ако не е изпълнено с духа, спира още между 20 и 30 години. Ние не можем да запазим младостта физиологично. Ние трябва да остареем, но ние трябва да можем да пренесем нещо от младостта в старостта. Ние трябва да разберем състоянието на младостта по такъв начин, че да можем правилно да остаряваме с него.
Докато духът не докосва душата, най-дълбоката душа, годините между двадесетата и тридесетата не могат да бъдат изживяни без изпадане в сива душевна мъка.
И това е моята най-голяма тревога. Как можем да работим по такъв начин, че нашите младежи да могат да прекосят бездната между двадесетте и тридесетте си години без да губят жизнения си дух, без да изпадат в сива душевна мъка? Познавам човешки същества, които по средата на двадесетте си години изпаднаха в тази сива душевна мъка. Защото, принципно казано, онова което живее в дълбините на младите души след края на Кали Юга е зов по духа.
към текста >>
Защото, принципно казано, онова което
жив
ее в дълбините на младите души след края на Кали Юга е зов по духа.
Ние трябва да разберем състоянието на младостта по такъв начин, че да можем правилно да остаряваме с него. Докато духът не докосва душата, най-дълбоката душа, годините между двадесетата и тридесетата не могат да бъдат изживяни без изпадане в сива душевна мъка. И това е моята най-голяма тревога. Как можем да работим по такъв начин, че нашите младежи да могат да прекосят бездната между двадесетте и тридесетте си години без да губят жизнения си дух, без да изпадат в сива душевна мъка? Познавам човешки същества, които по средата на двадесетте си години изпаднаха в тази сива душевна мъка.
Защото, принципно казано, онова което живее в дълбините на младите души след края на Кали Юга е зов по духа.
към текста >>
23.
Съдържание
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Из
жив
явания на човека по време на съня.
Изживявания на човека по време на съня.
Основания и значение за дневния живот
към текста >>
Основания и значение за дневния
жив
от
Изживявания на човека по време на съня.
Основания и значение за дневния живот
към текста >>
Трети стадий: из
жив
яване на констелацията на неподвижните звезди.
Сън и сънища. Първият стадий на съня: търсене на духовността, изхождайки от неопределеното себечувстване. Следствия в будното състояние: поставяне на отделните неща в отношения с общото. Втори стадий: от породения страх чрез разпръсването в отделни същности към проникването с планетни сили. Следствия в будното състояние: освежаване на кръвообращението и дишането.
Трети стадий: изживяване на констелацията на неподвижните звезди.
Следствие: възпламеняване на храносмилателните процеси. Връщането на човека през трите стадия към събуждането чрез лунните сили.
към текста >>
Преход от из
жив
яване към откровение на духовния Космос.
Имагинативно познание на духовно-душевното. Разлика между спомен и изграждаща тялото мъдрост като ретроспективно съзерцание на предрожденната духовно-душевна същност. Взаимовръзка на човека с Космоса чрез инспирация.
Преход от изживяване към откровение на духовния Космос.
Стремежът към ново въплъщаване. Моралната същност и азът след смъртта, лунна и слънчева сфера. Христовото събитие и неговото значение.
към текста >>
Бъбречният
жив
от като носител на имагинации.
Процеси в очите при гледането. Среща на аза и астралното тяло с етерното и физическото тяло. Изграждащи сили в главата, разтварящи сили в бъбречната система. Образуване на паметта като процес между бавния втвърдяващ ритъм и бързия разтварящ ритъм.
Бъбречният живот като носител на имагинации.
Значение на главата и нервната система и отношението им към седемгодишните периоди в човешкия живот. Същите ритми в очите. Увреждане на ритмите: детски спазми. Отражение на ритмите в статуята «Представителят на човечеството».
към текста >>
Значение на главата и нервната система и отношението им към седемгодишните периоди в човешкия
жив
от.
Процеси в очите при гледането. Среща на аза и астралното тяло с етерното и физическото тяло. Изграждащи сили в главата, разтварящи сили в бъбречната система. Образуване на паметта като процес между бавния втвърдяващ ритъм и бързия разтварящ ритъм. Бъбречният живот като носител на имагинации.
Значение на главата и нервната система и отношението им към седемгодишните периоди в човешкия живот.
Същите ритми в очите. Увреждане на ритмите: детски спазми. Отражение на ритмите в статуята «Представителят на човечеството».
към текста >>
Новоо
жив
яване на хранителните вещества чрез човешкото етерно тяло и заземяването им чрез кислорода по пътя към сърцето.
Същност на външното храносмилане: умъртвяване на етерната и астралната същност в храната.
Новооживяване на хранителните вещества чрез човешкото етерно тяло и заземяването им чрез кислорода по пътя към сърцето.
Астрализиране чрез бъбреците и формиране на органите във взаимодействието с главовата (нервно-сетивната) система и азота. Обхващане на цялото от аза с помощта на системата на черния дроб и жлъчката. Далакът като орган на духа-себе във взаимовръзката със сярата. Културни и физиологични промени.
към текста >>
Христовото събитие и о
жив
яването на мъртвата светлина.
Характеристика на древната светла епоха. Същност на болестта и здравето, отношение на човека към светлината. Болест и лечение през светлата и тъмната епоха. Ново отношение днес към светлината: подвижно познание.
Христовото събитие и оживяването на мъртвата светлина.
към текста >>
Състоянията на човека в съня и в
жив
ота между смъртта и новото раждане.
Състоянията на човека в съня и в живота между смъртта и новото раждане.
Смяна между сън и будност. Първи стадий на съня – миров страх и копнеж към божественото. Втори стадий – отражения на движенията на планетите. Трети стадий – отражения на неподвижните звезди, условия преди и след Христос. Живот между смърт и ново раждане.
към текста >>
Жив
от между смърт и ново раждане.
Състоянията на човека в съня и в живота между смъртта и новото раждане. Смяна между сън и будност. Първи стадий на съня – миров страх и копнеж към божественото. Втори стадий – отражения на движенията на планетите. Трети стадий – отражения на неподвижните звезди, условия преди и след Христос.
Живот между смърт и ново раждане.
Път към новото раждане през планетите и неподвижните звезди. Породеният чрез морални действия втори човек. Значение на Христовото събитие за живота на хората след смъртта и след раждането.
към текста >>
Значение на Христовото събитие за
жив
ота на хората след смъртта и след раждането.
Втори стадий – отражения на движенията на планетите. Трети стадий – отражения на неподвижните звезди, условия преди и след Христос. Живот между смърт и ново раждане. Път към новото раждане през планетите и неподвижните звезди. Породеният чрез морални действия втори човек.
Значение на Христовото събитие за живота на хората след смъртта и след раждането.
към текста >>
Из
жив
явания на човешката душа в духовния свят
Изживявания на човешката душа в духовния свят
към текста >>
Из
жив
яване на духовно-душевната същност на човека по време на сън
Изживяване на духовно-душевната същност на човека по време на сън
към текста >>
Из
жив
яване на физическото и етерното тяло преди и след Христос.
Сън. Оставане на религиозното и моралното съзнание във физическото и етерното тяло. Поради това достъп в съня до човешката душа на Ариман като изкусител към злото.
Изживяване на физическото и етерното тяло преди и след Христос.
Съответни лечебни методи. Подготовка на новия земен живот чрез изпадане под влиянието на духовните сили на планетите. Луна – определяне на пола, Венера – семейството, Меркурий – народа.
към текста >>
Подготовка на новия земен
жив
от чрез изпадане под влиянието на духовните сили на планетите.
Сън. Оставане на религиозното и моралното съзнание във физическото и етерното тяло. Поради това достъп в съня до човешката душа на Ариман като изкусител към злото. Изживяване на физическото и етерното тяло преди и след Христос. Съответни лечебни методи.
Подготовка на новия земен живот чрез изпадане под влиянието на духовните сили на планетите.
Луна – определяне на пола, Венера – семейството, Меркурий – народа.
към текста >>
Из
жив
яване между смъртта и новото раждане като кармично следствие и изграждане на условията за завръщането в нов земен
жив
от
Изживяване между смъртта и новото раждане като кармично следствие и изграждане на условията за завръщането в нов земен живот
към текста >>
Ретроспективно из
жив
яване след смъртта в земната преценка и в преценката след смъртта.
Разтваряне на етерното тяло след смъртта. Лунни сили като сили на раждането и смъртта; носителите на кармата.
Ретроспективно изживяване след смъртта в земната преценка и в преценката след смъртта.
Пречки при преминаването през планетната сфера поради спомените за земния живот. Христос като помощник. Стремежът към нов уравняващ земен живот в световното среднощие. Приемане на кармичното спомняне. Христос-Михаилова дейност; подготвяне на земното тяло за други хора в бъдещето.
към текста >>
Пречки при преминаването през планетната сфера поради спомените за земния
жив
от.
Разтваряне на етерното тяло след смъртта. Лунни сили като сили на раждането и смъртта; носителите на кармата. Ретроспективно изживяване след смъртта в земната преценка и в преценката след смъртта.
Пречки при преминаването през планетната сфера поради спомените за земния живот.
Христос като помощник. Стремежът към нов уравняващ земен живот в световното среднощие. Приемане на кармичното спомняне. Христос-Михаилова дейност; подготвяне на земното тяло за други хора в бъдещето.
към текста >>
Стремежът към нов уравняващ земен
жив
от в световното среднощие.
Разтваряне на етерното тяло след смъртта. Лунни сили като сили на раждането и смъртта; носителите на кармата. Ретроспективно изживяване след смъртта в земната преценка и в преценката след смъртта. Пречки при преминаването през планетната сфера поради спомените за земния живот. Христос като помощник.
Стремежът към нов уравняващ земен живот в световното среднощие.
Приемане на кармичното спомняне. Христос-Михаилова дейност; подготвяне на земното тяло за други хора в бъдещето.
към текста >>
Интензивен
жив
от в чисти мисли: из
жив
яване на времевото тяло.
За точността на душевното изследване.
Интензивен живот в чисти мисли: изживяване на времевото тяло.
Изживяване след смъртта на образния свят на етерното тяло. Постигане на изцяло будното, волево празно съзнание. Непрекъснатост на спомнянето в будност и сън. Живот с отраженията на планетите и звездните светове. Изживяване на бъдещото: живот след смъртта.
към текста >>
Из
жив
яване след смъртта на образния свят на етерното тяло.
За точността на душевното изследване. Интензивен живот в чисти мисли: изживяване на времевото тяло.
Изживяване след смъртта на образния свят на етерното тяло.
Постигане на изцяло будното, волево празно съзнание. Непрекъснатост на спомнянето в будност и сън. Живот с отраженията на планетите и звездните светове. Изживяване на бъдещото: живот след смъртта. Обучение на волята, водещо до по-висша степен на съзнанието: идеална магия за изграждането на духовния зародиш за новия земен живот.
към текста >>
Жив
от с отраженията на планетите и звездните светове.
За точността на душевното изследване. Интензивен живот в чисти мисли: изживяване на времевото тяло. Изживяване след смъртта на образния свят на етерното тяло. Постигане на изцяло будното, волево празно съзнание. Непрекъснатост на спомнянето в будност и сън.
Живот с отраженията на планетите и звездните светове.
Изживяване на бъдещото: живот след смъртта. Обучение на волята, водещо до по-висша степен на съзнанието: идеална магия за изграждането на духовния зародиш за новия земен живот. Непосредствено общуване след смъртта на душата със свързаните с нея души.
към текста >>
Из
жив
яване на бъдещото:
жив
от след смъртта.
Интензивен живот в чисти мисли: изживяване на времевото тяло. Изживяване след смъртта на образния свят на етерното тяло. Постигане на изцяло будното, волево празно съзнание. Непрекъснатост на спомнянето в будност и сън. Живот с отраженията на планетите и звездните светове.
Изживяване на бъдещото: живот след смъртта.
Обучение на волята, водещо до по-висша степен на съзнанието: идеална магия за изграждането на духовния зародиш за новия земен живот. Непосредствено общуване след смъртта на душата със свързаните с нея души.
към текста >>
Обучение на волята, водещо до по-висша степен на съзнанието: идеална магия за изграждането на духовния зародиш за новия земен
жив
от.
Изживяване след смъртта на образния свят на етерното тяло. Постигане на изцяло будното, волево празно съзнание. Непрекъснатост на спомнянето в будност и сън. Живот с отраженията на планетите и звездните светове. Изживяване на бъдещото: живот след смъртта.
Обучение на волята, водещо до по-висша степен на съзнанието: идеална магия за изграждането на духовния зародиш за новия земен живот.
Непосредствено общуване след смъртта на душата със свързаните с нея души.
към текста >>
Времевото тяло; значение на
жив
ота му за жизнените епохи на хората.
Времевото тяло; значение на живота му за жизнените епохи на хората.
Видът на душевния живот на децата до седмата им година; значение на живота на възрастните за следващото поколение. Развитието на човека във втората му жизнена епоха чрез любовта към учителя и неговите знания, умения и преценки. Несъзнателни въпроси относно съдбата, същността на доброто и злото; изисквания на девет-десетгодишното дете към поведението на учителя. Преминаване в моралното възпитание към картинното, образното възпитание. Избор на правилния момент за това.
към текста >>
Видът на душевния
жив
от на децата до седмата им година; значение на
жив
ота на възрастните за следващото поколение.
Времевото тяло; значение на живота му за жизнените епохи на хората.
Видът на душевния живот на децата до седмата им година; значение на живота на възрастните за следващото поколение.
Развитието на човека във втората му жизнена епоха чрез любовта към учителя и неговите знания, умения и преценки. Несъзнателни въпроси относно съдбата, същността на доброто и злото; изисквания на девет-десетгодишното дете към поведението на учителя. Преминаване в моралното възпитание към картинното, образното възпитание. Избор на правилния момент за това. Импондерабилно въздействие на учителската личност, изхождаща само от истинското изживяване.
към текста >>
Импондерабилно въздействие на учителската личност, изхождаща само от истинското из
жив
яване.
Видът на душевния живот на децата до седмата им година; значение на живота на възрастните за следващото поколение. Развитието на човека във втората му жизнена епоха чрез любовта към учителя и неговите знания, умения и преценки. Несъзнателни въпроси относно съдбата, същността на доброто и злото; изисквания на девет-десетгодишното дете към поведението на учителя. Преминаване в моралното възпитание към картинното, образното възпитание. Избор на правилния момент за това.
Импондерабилно въздействие на учителската личност, изхождаща само от истинското изживяване.
Интелектуално схващане на моралното в третия седемгодишен жизнен период: морално свободна личност в изграждането на социалните отношения.
към текста >>
Жив
и понятия чрез реална образност.
Познаването на душевността и духовността в детската природа. Въздействие на обкръжението върху изграждането на детския организъм. Значението на подражанието и наследствените сили. След смяната на зъбите душевна отдаденост към саморазбиращия се авторитет на възпитателя.
Живи понятия чрез реална образност.
Писане и четене. Отзивчивост към изискванията на детската природа. Педагогическо-дидактическата страна на евритмията. Въздействие на евритмията и гимнастиката в по-късния живот. Цел на възпитанието – човекът като свободно същество.
към текста >>
Въздействие на евритмията и гимнастиката в по-късния
жив
от.
След смяната на зъбите душевна отдаденост към саморазбиращия се авторитет на възпитателя. Живи понятия чрез реална образност. Писане и четене. Отзивчивост към изискванията на детската природа. Педагогическо-дидактическата страна на евритмията.
Въздействие на евритмията и гимнастиката в по-късния живот.
Цел на възпитанието – човекът като свободно същество.
към текста >>
Отношение на земния човешки
жив
от към
жив
ота между смъртта и новото раждане.
Отношение на земния човешки живот към живота между смъртта и новото раждане.
Спомени и любов. Същност на изкуството. Земният човешки живот като отражение на живота между смъртта и новото раждане. Морал и свобода на Земята като спомен за предрожденното изживяване на йерархитие и самия себе си. Предрожденното изживяване на самотата и способност за спомняне.
към текста >>
Земният човешки
жив
от като отражение на
жив
ота между смъртта и новото раждане.
Отношение на земния човешки живот към живота между смъртта и новото раждане. Спомени и любов. Същност на изкуството.
Земният човешки живот като отражение на живота между смъртта и новото раждане.
Морал и свобода на Земята като спомен за предрожденното изживяване на йерархитие и самия себе си. Предрожденното изживяване на самотата и способност за спомняне. Значение за бъдещето на любвеобилното действие и безлюбието. Силата на възпоминанията и любовта в словото и музиката. Значение на изкуството.
към текста >>
Морал и свобода на Земята като спомен за предрожденното из
жив
яване на йерархитие и самия себе си.
Отношение на земния човешки живот към живота между смъртта и новото раждане. Спомени и любов. Същност на изкуството. Земният човешки живот като отражение на живота между смъртта и новото раждане.
Морал и свобода на Земята като спомен за предрожденното изживяване на йерархитие и самия себе си.
Предрожденното изживяване на самотата и способност за спомняне. Значение за бъдещето на любвеобилното действие и безлюбието. Силата на възпоминанията и любовта в словото и музиката. Значение на изкуството. Религия и изкуство.
към текста >>
Предрожденното из
жив
яване на самотата и способност за спомняне.
Отношение на земния човешки живот към живота между смъртта и новото раждане. Спомени и любов. Същност на изкуството. Земният човешки живот като отражение на живота между смъртта и новото раждане. Морал и свобода на Земята като спомен за предрожденното изживяване на йерархитие и самия себе си.
Предрожденното изживяване на самотата и способност за спомняне.
Значение за бъдещето на любвеобилното действие и безлюбието. Силата на възпоминанията и любовта в словото и музиката. Значение на изкуството. Религия и изкуство. Знание и изкуство.
към текста >>
Из
жив
явания на човека в етерния свят
Изживявания на човека в етерния свят
към текста >>
Погледът навътре и навън в земния
жив
от и в
жив
ота след смъртта.
Смисъл на духовнонаучното познание. Духовнонаучното изследване. Разбиране на резултатите на свръхсетивното изследване. Ново съзнание за жизнените задачи.
Погледът навътре и навън в земния живот и в живота след смъртта.
Самосъзнание в следсмъртния живот чрез ритмичната смяна на изживяването на йерархиите и на самия себе си. Изграждането на духовния зародиш за следващото физическо тяло. Въздействия на планетите при слизането към Земята. Значение на живота между смъртта и новото раждане в медицината. Духовният зародиш пристъпва в земното битие преди етерното тяло: възможност за свободна от съвестта разсъдливост.
към текста >>
Самосъзнание в следсмъртния
жив
от чрез ритмичната смяна на из
жив
яването на йерархиите и на самия себе си.
Смисъл на духовнонаучното познание. Духовнонаучното изследване. Разбиране на резултатите на свръхсетивното изследване. Ново съзнание за жизнените задачи. Погледът навътре и навън в земния живот и в живота след смъртта.
Самосъзнание в следсмъртния живот чрез ритмичната смяна на изживяването на йерархиите и на самия себе си.
Изграждането на духовния зародиш за следващото физическо тяло. Въздействия на планетите при слизането към Земята. Значение на живота между смъртта и новото раждане в медицината. Духовният зародиш пристъпва в земното битие преди етерното тяло: възможност за свободна от съвестта разсъдливост. Духовно познание в земното създава светлина за живота след смъртта.
към текста >>
Значение на
жив
ота между смъртта и новото раждане в медицината.
Ново съзнание за жизнените задачи. Погледът навътре и навън в земния живот и в живота след смъртта. Самосъзнание в следсмъртния живот чрез ритмичната смяна на изживяването на йерархиите и на самия себе си. Изграждането на духовния зародиш за следващото физическо тяло. Въздействия на планетите при слизането към Земята.
Значение на живота между смъртта и новото раждане в медицината.
Духовният зародиш пристъпва в земното битие преди етерното тяло: възможност за свободна от съвестта разсъдливост. Духовно познание в земното създава светлина за живота след смъртта.
към текста >>
Духовно познание в земното създава светлина за
жив
ота след смъртта.
Самосъзнание в следсмъртния живот чрез ритмичната смяна на изживяването на йерархиите и на самия себе си. Изграждането на духовния зародиш за следващото физическо тяло. Въздействия на планетите при слизането към Земята. Значение на живота между смъртта и новото раждане в медицината. Духовният зародиш пристъпва в земното битие преди етерното тяло: възможност за свободна от съвестта разсъдливост.
Духовно познание в земното създава светлина за живота след смъртта.
към текста >>
Значение на познанието на духовните факти за
жив
ота след смъртта.
Пораждане на паметта и способността да се обича. Образуване на езика. Образуване на сетивните органи от духа. Тристранният процес на слушането. Времевото като постоянно.
Значение на познанието на духовните факти за живота след смъртта.
Разбирането на свръхсетивното с обикновения човешки разум. Вживяване в моралността чрез познанието за духа: пълната отговорност на човека.
към текста >>
В
жив
яване в моралността чрез познанието за духа: пълната отговорност на човека.
Образуване на сетивните органи от духа. Тристранният процес на слушането. Времевото като постоянно. Значение на познанието на духовните факти за живота след смъртта. Разбирането на свръхсетивното с обикновения човешки разум.
Вживяване в моралността чрез познанието за духа: пълната отговорност на човека.
към текста >>
Рудолф Щайнер –
жив
от и творчество.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
към текста >>
24.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
ИЗ
ЖИВ
ЯВАНИЯ НА ЧОВЕКА ПО ВРЕМЕ НА СЪНЯ, ОСНОВАНИЯ И ЗНАЧЕНИЕ ЗА ДНЕВНИЯ
ЖИВ
ОТ
ИЗЖИВЯВАНИЯ НА ЧОВЕКА ПО ВРЕМЕ НА СЪНЯ, ОСНОВАНИЯ И ЗНАЧЕНИЕ ЗА ДНЕВНИЯ ЖИВОТ
към текста >>
Когато говорим днес за душевния
жив
от, ще обобщим много неща в един определен израз, който, от една страна, признава, че по отношение на душевността трябва да се говори за сили и нещо подобно, които не навлизат в обикновеното съзнание.
Когато говорим днес за душевния живот, ще обобщим много неща в един определен израз, който, от една страна, признава, че по отношение на душевността трябва да се говори за сили и нещо подобно, които не навлизат в обикновеното съзнание.
От друга страна, същевременно ще признаем безсилието да говорим за такива сили. Понятието, с което обобщаваме това, което отговаря на едно такова указание, е несъзнаваното; ние говорим за несъзнаваното. Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли, чувства, волеви импулси и т.н. Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съзнанието. Затова говорим за несъзнателното и същевременно се отказваме да проникнем по някакъв начин в света на това несъзнателно.
към текста >>
Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния
жив
от, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния
жив
от на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съзнанието.
Когато говорим днес за душевния живот, ще обобщим много неща в един определен израз, който, от една страна, признава, че по отношение на душевността трябва да се говори за сили и нещо подобно, които не навлизат в обикновеното съзнание. От друга страна, същевременно ще признаем безсилието да говорим за такива сили. Понятието, с което обобщаваме това, което отговаря на едно такова указание, е несъзнаваното; ние говорим за несъзнаваното. Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли, чувства, волеви импулси и т.н.
Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съзнанието.
Затова говорим за несъзнателното и същевременно се отказваме да проникнем по някакъв начин в света на това несъзнателно. Това отказване е напълно основателно, когато искаме да се ограничим до всеобщо признатите днес средства на познанието. Защото по отношение на душевния живот действително никой няма да стигне твърде далеко с тези познавателни средства, освен до възгледа, че по време на будния живот от дълбочината на човешкото същество се издигат представи, чувства, волеви импулси, прояви на човешката същност, от които добре се вижда как те са свързани с външното тяло и човек не намира никакво неоспоримо средство, за да каже, че това, което първоначално ни изглежда така зависимо от телесните състояния, има самостоятелно съществуване извън тези телесни състояния.
към текста >>
Защото по отношение на душевния
жив
от действително никой няма да стигне твърде далеко с тези познавателни средства, освен до възгледа, че по време на будния
жив
от от дълбочината на човешкото същество се издигат представи, чувства, волеви импулси, прояви на човешката същност, от които добре се вижда как те са свързани с външното тяло и човек не намира никакво неоспоримо средство, за да каже, че това, което първоначално ни изглежда така зависимо от телесните състояния, има самостоятелно съществуване извън тези телесни състояния.
Понятието, с което обобщаваме това, което отговаря на едно такова указание, е несъзнаваното; ние говорим за несъзнаваното. Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли, чувства, волеви импулси и т.н. Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съзнанието. Затова говорим за несъзнателното и същевременно се отказваме да проникнем по някакъв начин в света на това несъзнателно. Това отказване е напълно основателно, когато искаме да се ограничим до всеобщо признатите днес средства на познанието.
Защото по отношение на душевния живот действително никой няма да стигне твърде далеко с тези познавателни средства, освен до възгледа, че по време на будния живот от дълбочината на човешкото същество се издигат представи, чувства, волеви импулси, прояви на човешката същност, от които добре се вижда как те са свързани с външното тяло и човек не намира никакво неоспоримо средство, за да каже, че това, което първоначално ни изглежда така зависимо от телесните състояния, има самостоятелно съществуване извън тези телесни състояния.
към текста >>
Всъщност не се нуждаем дори да разглеждаме - това ще го направим при следващата лекция[1] - двете гранични точки на физическия
жив
от, раждането и смъртта.
Всички знаете, че нашето антропософско разглеждане изхожда именно от тази гледна точка, като сериозно приема, че с признатите днес средства на познанието не могат да се обосноват дълбините на душевността, че антропософското разглеждане приема, че за тези обикновени средства трябва да се посочи именно нещо несъзнателно.
Всъщност не се нуждаем дори да разглеждаме - това ще го направим при следващата лекция[1] - двете гранични точки на физическия живот, раждането и смъртта.
Достатъчно е да разгледаме обикновеното, появяващо се всеки ден състояние на сън и ще трябва да си кажем, че за действителното душевно познание е невъзможно това, което обикновените познавателни средства могат да кажат за душевните изживявания, да устои пред възражения като следното. Обикновените познавателни средства установяват голямата зависимост от тялото на всяко мислене, чувстване и воля, както те се проявяват в обикновеното ежедневно съзнание, така че съвсем сигурно можем да кажем, че душевните изживявания изплуват от телесните състояния именно като от нещо подсъзнателно и по време на съня преобладава органичният живот, от който не произлизат представи, чувства и волеви импулси; всъщност против това не може да се каже нищо друго. Най-многото можем да извадим заключения от сънищата, които се появяват така, като че ли изплуват от сънищния живот и ние можем да си ги спомним при събуждането, можем евентуално да заключим от изпълненото със сънища спане, че душевността някак си продължава да действа по време на съня, но това са несигурни неща. Всъщност никой сериозен непредубеден човек, изхождайки от обикновените познавателни средства, не може да говори за душата по друг начин, освен да каже, че тя показва явления, които изглеждат зависими от телесните състояния.
към текста >>
НАГОРЕ