Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
45
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
Намерени са
50026
резултата от
1808
текста в
51
страници с части от думите : '
Жив
'.
На страница
45
:
1000
резултата в
38
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Това ще направи историята по-
жив
а.
Как обаче европейците научили много в Ориента; как се създали процъфтяващи градове с богата духовна култура. Как се е подобрило и земеделието, как полята станали по-плодородни, как разцъфтяла индустрията, как се е издигнала и духовната култура. Всичко това опитайте да представите на децата в нагледни картини и да им изясните, как хората преди походите не са лежали дивани, как гражданството не е познавало канапето в хубавата стая. Опитайте нагледно да опишете тази история, след това предложете една истинска история. Покажете как Европа е обедняла до натуралното стопанство и отново е станала богата чрез това, което е научила.
Това ще направи историята по-жива.
към текста >>
По когато искате да имате във Вашите исторически лекции това, което определяме като дух на истината и което ни прави
жив
и, ще кажете: Ранке е много усърден, но той описва характерите така, че те са само едни сенки.
Не четете редовете, а между тях. Старайте се да опознаете истинския ход на действията. Опитайте да си създадете усет за това, какво е историческо представяне. По този начин Вие ще познаете кой историк е вникнал в истината и кой не е. Вие ще прочетете нещо от Ранке.
По когато искате да имате във Вашите исторически лекции това, което определяме като дух на истината и което ни прави живи, ще кажете: Ранке е много усърден, но той описва характерите така, че те са само едни сенки.
Навсякъде може да се долови: те не са от плът и кръв. И Вие можете да кажете: Аз не обичам историята да бъде игра на сенки.
към текста >>
2.
8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
За да о
жив
ите още повече обучението по география, може да опитате най-напред да опишете страната, след това да я нарисувате, нарисувайте я на дъската, нанесете реките, планините, разпределението на растителността, на горите и долините, а след това направете заедно с учениците едно описание.
За да оживите още повече обучението по география, може да опитате най-напред да опишете страната, след това да я нарисувате, нарисувайте я на дъската, нанесете реките, планините, разпределението на растителността, на горите и долините, а след това направете заедно с учениците едно описание.
Тогава ще видите, че неспособните по география ученици са много малко, че географията може да се използува за раздвижването, оживяването на учениците и за стимулирането на другите им способности. Веднага се забелязва, как интересно направеното обучение по география пробужда други способности на учениците.
към текста >>
Тогава ще видите, че неспособните по география ученици са много малко, че географията може да се използува за раздвижването, о
жив
яването на учениците и за стимулирането на другите им способности.
За да оживите още повече обучението по география, може да опитате най-напред да опишете страната, след това да я нарисувате, нарисувайте я на дъската, нанесете реките, планините, разпределението на растителността, на горите и долините, а след това направете заедно с учениците едно описание.
Тогава ще видите, че неспособните по география ученици са много малко, че географията може да се използува за раздвижването, оживяването на учениците и за стимулирането на другите им способности.
Веднага се забелязва, как интересно направеното обучение по география пробужда други способности на учениците.
към текста >>
Може би работещите по тези проблеми трябва да обърнат внимание на това, че има много деца, които по-късно в
жив
ота нямат усет към правилното възприемане на природните обекти.
Може би работещите по тези проблеми трябва да обърнат внимание на това, че има много деца, които по-късно в живота нямат усет към правилното възприемане на природните обекти.
Учителят може да бъде доведен до отчаяние от някои възпитаници, които никога не могат да различат, кой от минералите е малахит или смарагд; те изобщо не успяват да възприемат природните обекти и след това отново да ги разпознаят. Подобни случаи има и при растенията, дори и при животните. Моля Би да имате това предвид.
към текста >>
Подобни случаи има и при растенията, дори и при
жив
отните.
Може би работещите по тези проблеми трябва да обърнат внимание на това, че има много деца, които по-късно в живота нямат усет към правилното възприемане на природните обекти. Учителят може да бъде доведен до отчаяние от някои възпитаници, които никога не могат да различат, кой от минералите е малахит или смарагд; те изобщо не успяват да възприемат природните обекти и след това отново да ги разпознаят.
Подобни случаи има и при растенията, дори и при животните.
Моля Би да имате това предвид.
към текста >>
За запомнянето на органичните природни форми, на
жив
отински и растителни форми, ще спомогнете много, ако опитате да скицирате в рисунка характерните особености.
За запомнянето на органичните природни форми, на животински и растителни форми, ще спомогнете много, ако опитате да скицирате в рисунка характерните особености.
Ако при растителните и животински форми оставите децата да запомнят карикатурата направена с вкус по този заобиколен път те ще могат да запомнят и останалото. Така би могла да се запомни една мишка.
към текста >>
Ако при растителните и
жив
отински форми оставите децата да запомнят карикатурата направена с вкус по този заобиколен път те ще могат да запомнят и останалото.
За запомнянето на органичните природни форми, на животински и растителни форми, ще спомогнете много, ако опитате да скицирате в рисунка характерните особености.
Ако при растителните и животински форми оставите децата да запомнят карикатурата направена с вкус по този заобиколен път те ще могат да запомнят и останалото.
Така би могла да се запомни една мишка.
към текста >>
I: Как може да се представят висшите растения, подобно на това, което вече Ви показах за
жив
отните, медузата, мишката, човека?
I: Как може да се представят висшите растения, подобно на това, което вече Ви показах за животните, медузата, мишката, човека?
към текста >>
3.
9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Предварително искам само да Ви кажа, че целесъобразно в обучението е преди разглеждането на
жив
отните да се занимаете с естественото развитие на растенията.
Вчера Ви помолих да помислите за тава, как ще проведете един урок за висшите и низши растения като давате на децата примери, подобни на тези, които Ви показах за медузата, мишката, коня и човека.
Предварително искам само да Ви кажа, че целесъобразно в обучението е преди разглеждането на животните да се занимаете с естественото развитие на растенията.
Това ще Ви се отдаде, ако се постараете да дадете примери, при които едно или друго растение се характеризира в часа по ботаника.
към текста >>
По време на урока обърнете внимание на разликата между съзнателния
жив
от на
жив
отните и човека и чистия стремеж на растението към слънцето.
По време на урока обърнете внимание на разликата между съзнателния живот на животните и човека и чистия стремеж на растението към слънцето.
След това се изяснява на детето понятието за съществуването на растението между слънце и земя. При всяка възможност да се говори за връзката на растението със заобикалящата го среда, особено за противоположността между растение и човек, между растение и животно. Да се обсъди вдишването и издишването при растенията. Да се накара детето да почувствува, че онова, което със силата на слънцето растението отново изгражда от "разваления" въздух, след това служи за храна на човека. Когато се обсъжда зависимостта на човека от храната, може да се докаже значението на една добра реколта и т.н.
към текста >>
При всяка възможност да се говори за връзката на растението със заобикалящата го среда, особено за противоположността между растение и човек, между растение и
жив
отно.
По време на урока обърнете внимание на разликата между съзнателния живот на животните и човека и чистия стремеж на растението към слънцето. След това се изяснява на детето понятието за съществуването на растението между слънце и земя.
При всяка възможност да се говори за връзката на растението със заобикалящата го среда, особено за противоположността между растение и човек, между растение и животно.
Да се обсъди вдишването и издишването при растенията. Да се накара детето да почувствува, че онова, което със силата на слънцето растението отново изгражда от "разваления" въздух, след това служи за храна на човека. Когато се обсъжда зависимостта на човека от храната, може да се докаже значението на една добра реколта и т.н. Относно растителния процес: Всяко растение, дори листото, расте от основата, а не от върха. Растителният процес е скрит.
към текста >>
Т.: Вероятно в изместването на мъртвото от
жив
ото.
Т.: Вероятно в изместването на мъртвото от живото.
към текста >>
Всеки растеж е едно излизане на
жив
ото отвътре и измиране и постепенно отделяне на външното.
Р.Щ.: Да, така е.
Всеки растеж е едно излизане на живото отвътре и измиране и постепенно отделяне на външното.
Затова отвън никога нищо на може да израсте. Субстанцията трябва винаги да напира отвътре навън и да се откъсва на повърхността. Това е всевалидният закон на растежа, това е връзката на растежа с материята.
към текста >>
Остава само скритият във вътрешността
жив
от, който продължава да се развива.
Т.: Това, което става с листото, за да умре то когато изгуби слънцето е до известна степен жертва и се наблюдава и при цветовете. Те умират когато са оплодени.
Остава само скритият във вътрешността живот, който продължава да се развива.
При нисшите растения трябва да се обърне вниманието върху това, че има растения като например гъбите, които са сходни със семената на по-висшите растения, че други низши растения имат прилика с листата на висшите растения.
към текста >>
Различия: човекът и
жив
отното могат да се движат свободно, могат да изпитват радост и страдание, растението не може.
Р.Щ.: описва как могат да се сравняват растението и човека, например дървото и човека: Трупа = стебло; крайници = клони; глава = корен. Когато ние се храним, храната при човека преминава отгоре надолу; при дървото отдолу нагоре.
Различия: човекът и животното могат да се движат свободно, могат да изпитват радост и страдание, растението не може.
Всеки растителен вид съответствува външно на някое качество от човешкия характер, дъб = гордост и т.н., мъховете и лишеите са скромни.
към текста >>
Обръщам вниманието Ви върху това, че Вие лесно можете да попитате: Какво е сходството между
жив
отното и човек?
Обръщам вниманието Ви върху това, че Вие лесно можете да попитате: Какво е сходството между животното и човек?
Вие ще откриете различни възгледи. Но външния сравнителен метод ще откаже скоро, ако се търси според сходството на растението с човек. Но може също да се попита: Не търсим ли в грешна посока, ако търсим такива сравнения?
към текста >>
Докато
жив
отинския свят трябва повече да го сравнявате с телесното у човека, то растителния свят трябва да го сравнявате само с душевното, с това което "изпълва" формата, по-точно това, което го изпълва, връщащата се душа, когато сутрин се събужда.
Когато преминем през душевното, навсякъде откриваме сходни моменти с растителния свят. Опитайте само да ги развиете.
Докато животинския свят трябва повече да го сравнявате с телесното у човека, то растителния свят трябва да го сравнявате само с душевното, с това което "изпълва" формата, по-точно това, което го изпълва, връщащата се душа, когато сутрин се събужда.
Растителният свят допълва човека, както го допълва неговата душа. Допълним ли формите, ще получим растителни форми.
към текста >>
Напрегнете фантазията си н за следващия път трябва да можете да описвате растителния свят съвсем
жив
о.
Опитайте да преведете идеите, които Ви изясних на езика на децата.
Напрегнете фантазията си н за следващия път трябва да можете да описвате растителния свят съвсем живо.
към текста >>
4.
10. ДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 1.9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
При човек душевният
жив
от спира, когато спи; при земята той започва точно, когато тя заспи.
Ако се приеме идеята, че земята спи, трябва да са продължи по-нататък. Трябва да са установи: растителният свят се развива през лятото. Земята спи през лятото, през зимата е будна. Растителният свят е душата на земята.
При човек душевният живот спира, когато спи; при земята той започва точно, когато тя заспи.
Душевното не се изразява при спящия човек. Как детето ще се преведе през тези трудности?
към текста >>
Това, което в действителност е целостта на растителния
жив
от.
Сега Вие се доближавате до истинската същност на нещата: "Когато гъбите, растат, земята взема нещо, което е изнесла навън, когато са расли дърветата. Когато земята остави гъбите да растат, тя запазва в себе си силата на израслите дървета. Когато обаче земята остави да растат дървета, тя връща растящата сила на дървото навън.
Това, което в действителност е целостта на растителния живот.
към текста >>
По този начин Вие получавате онова, което е истинския душевен
жив
от на земята, отразен в растенията, мъхове, лишеи, гъби разпространяват под земята всичко онова, което им липсва, остава само етерната субстанция, не физическата.
По този начин Вие получавате онова, което е истинския душевен живот на земята, отразен в растенията, мъхове, лишеи, гъби разпространяват под земята всичко онова, което им липсва, остава само етерната субстанция, не физическата.
Когато това етерно растение излезе над земята, тогава то ще образува това, което избуява чрез действието на всички външни сили, това което са гъби, мъхове, лишеи. Под една площ с мъхове или гъби има нещо като гигантско дърво и ако земята не можа да погълне това долу, не можа да го задържи, при себе си, то то пробива навън.
към текста >>
Така и в земята може да
жив
ее едно желание.
Така и в земята може да живее едно желание.
Земята има потребност да остави желанието да потече в съня. Това тя прави през лятото и желанието се изкачва като растение. Чак отгоре то става видимо като водна лилия. Долу под земята то живее като желание, горе става.
към текста >>
Долу под земята то
жив
ее като желание, горе става.
Така и в земята може да живее едно желание. Земята има потребност да остави желанието да потече в съня. Това тя прави през лятото и желанието се изкачва като растение. Чак отгоре то става видимо като водна лилия.
Долу под земята то живее като желание, горе става.
към текста >>
5.
11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Например на зрението ние дължим част от нашите душевни пре
жив
явания; на други сетива дължим други пре
жив
явания на душата, които, произтичат от тях.
Р.Щ. : Ако разглеждаме само сетивата, гледната точка малко се измества. Сетивата се разглеждат дотолкова, доколкото по нещо от тях присъства в нашата душа.
Например на зрението ние дължим част от нашите душевни преживявания; на други сетива дължим други преживявания на душата, които, произтичат от тях.
По този начин сетивата са във връзка с душевното. Но не важи директно за растенията, че те са сетивата на земята. Те не са такива.
към текста >>
Установява се: тази растителна група е свързана с едно душевно, качество например гъбите са в особена връзка с премислянето, с многото размисъл и за това душевно пре
жив
яване не се иска много от външния свят,а всичко се извлича отвътре след това ще се разбере, че това душевно качество има твърде тясна връзка с всички болести, свързани с главоболие.
Р.Щ.: Шлегел също сравнява твърде повърхностно. Той се е основава на това, което се открива при мистиците, при Якоб Бьоме и др., на т.нар. "сигнатури". Средновековните мистици са познавали определени отношения с душевния свят и оттук са имали и задълбочени медицински становища.
Установява се: тази растителна група е свързана с едно душевно, качество например гъбите са в особена връзка с премислянето, с многото размисъл и за това душевно преживяване не се иска много от външния свят,а всичко се извлича отвътре след това ще се разбере, че това душевно качество има твърде тясна връзка с всички болести, свързани с главоболие.
От тук се прави връзка между гъби и главоболие. В зоологията такива сравнения не могат да се правят.
към текста >>
Когато е започвал вашият
жив
от, вие сте били малки и несръчни и не сте можели да ръководите
жив
ота си.
Ние казваме: "Деца, Вие не винаги сте били толкова големи, колкото сега. Вие сте научили много неща, които по-рано не сте можели.
Когато е започвал вашият живот, вие сте били малки и несръчни и не сте можели да ръководите живота си.
Тогава, когато сте били още съвсем малки, не сте можели да говорите, не сте можели и да ходите, не сте можели да правите много неща, които сега умеете. Нека да осмислим всичко, да помислим за качествата, които сте притежавали, когато сте били съвсем малки деца. Можете ли да си спомните за тях? Можете ли да си спомните какво сте правили тогава? " 'Пита се така и по-нататък, докато всички разберат и кажат "не".
към текста >>
Вие можете да си спомняте за вашия душевен
жив
от все по-добре и по-добре.
Да, ти не си спомняш какво си правил, когато си се учил да говориш и ходиш. Но когато наблюдаваш своите брат или сестра или други малки деца, ти знаеш, че по-късно те вече не спят толкова много, както в началото. Но идва моментът, от който вие започвате да си спомняте, в който вашата душа се е събудила. Помислете за това! Този момент може да се сравни с папратите.
Вие можете да си спомняте за вашия душевен живот все по-добре и по-добре.
Ние трябва да си изясним, как сте стигнали до там да кажете "аз". Това е приблизително времето, за което можете да си спомняте. "Аз"-ът едва все по-близо. Първо вие сте казвали "Вилхелм", когато сте имали предвид себе си." Сега оставете децата, да разкажат нещо, което знаят за детството си. След това им кажете: "Виждаш ли наистина по-рано в твоята душа е било така, все едно всичко спи; тогава наистина в душата ти е било нощ.
към текста >>
След това ще кажем на детето: "Виж, в по-късния ти душевен
жив
от, когато си на 6 7 години имаш това, което ти трябва, за да можеш да ходиш на училище, всички тези радости, които ти е донесло училището разцъфтяват в душата ти.
Твоите душевни качества на 4 5 години се доближават до това, което ще ти покажа сега." Ние трябва да представим на детето някои растения от иглолистните, които са по-завършени от папратите.
След това ще кажем на детето: "Виж, в по-късния ти душевен живот, когато си на 6 7 години имаш това, което ти трябва, за да можеш да ходиш на училище, всички тези радости, които ти е донесло училището разцъфтяват в душата ти.
На него ще му стане ясно като му се покаже растение от семейството на иглолистните: "Виж, те още нямат цветове. Така е било и с твоята душа преди да дойдеш в училище.
към текста >>
Това са душевните качества, които виреят на въздух и светлина." На детето се показва разликата между това, което
жив
ее долу, като гъбата и корена и се нуждае от влагата, земята и сянката и това, като цветовете и листата, което се нуждае от въздух и светлина.
Ние трябва да отидем в гората, ако искаме да ги опознаем. Те растат там, където е влажно, където е сенчесто. Те не се осмеляват да излязат на слънца. Също, както е била твоята душа, когато още не си играл, а си се задоволявал с мляко и биберон. При останалите растения се развиват листа и цветове, когато на растението не му стига, това, което има от земята, от сенчестата гора и излиза на слънцето, на въздух и светлина.
Това са душевните качества, които виреят на въздух и светлина." На детето се показва разликата между това, което живее долу, като гъбата и корена и се нуждае от влагата, земята и сянката и това, като цветовете и листата, което се нуждае от въздух и светлина.
"Затова растенията, които имат листа и цветове, тъй като обичат въздух и вода, се наричат по-висши растения, както и ти, когато си на 5 или 6 години си по-голям от периода с биберона.
към текста >>
6.
12. ДВАНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 3. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Ако Вие подходите така, че обясните на децата процеса на растеж във връзка със светлина, въздух, вода, земя и т.н., децата ще възприемат понятията така, че ще може бавно да преминат към процеса на оплождане при растенията, след това при
жив
отните и при човека.
Ако обучението се организира на правилни педагого-дидактически основи, нещата ще са получат от само себе си.
Ако Вие подходите така, че обясните на децата процеса на растеж във връзка със светлина, въздух, вода, земя и т.н., децата ще възприемат понятията така, че ще може бавно да преминат към процеса на оплождане при растенията, след това при животните и при човека.
Но Вие трябва да наблюдавате нещата цялостно, да разглеждате растението сред светлина, вода, земя, да подготвяте онази представа, която се изисква при възприемането от децата на сложните процеси на растеж и оплождане. Прекалените безсмислени приказки при сексуалната просвета са доказателство за това, че методите на обучение днес не са на висота. Иначе елементите щяха, да бъдат извлечени още по-рано от такива чисти представи като обяснението на процеса на растеж свързан със, светлина, въздух, вода и т.н.
към текста >>
Опитайте да предадете истинността на материята така, че детето винаги да има чувството, че описанието е напълно
жив
о, описвате индустрията все едно, че сами работите там.
Обръщам вниманието Ви върху това, че е важно да се направи избор и да се разчлени така, че често да се връща към тази област. Важен е и вида на изложението.
Опитайте да предадете истинността на материята така, че детето винаги да има чувството, че описанието е напълно живо, описвате индустрията все едно, че сами работите там.
При рудодобива, също така и т.н. Възможно по-живо! Колкото по-живо се описва, толкова повече децата взимат участие в работата.
към текста >>
Възможно по-
жив
о!
Обръщам вниманието Ви върху това, че е важно да се направи избор и да се разчлени така, че често да се връща към тази област. Важен е и вида на изложението. Опитайте да предадете истинността на материята така, че детето винаги да има чувството, че описанието е напълно живо, описвате индустрията все едно, че сами работите там. При рудодобива, също така и т.н.
Възможно по-живо!
Колкото по-живо се описва, толкова повече децата взимат участие в работата.
към текста >>
Колкото по-
жив
о се описва, толкова повече децата взимат участие в работата.
Обръщам вниманието Ви върху това, че е важно да се направи избор и да се разчлени така, че често да се връща към тази област. Важен е и вида на изложението. Опитайте да предадете истинността на материята така, че детето винаги да има чувството, че описанието е напълно живо, описвате индустрията все едно, че сами работите там. При рудодобива, също така и т.н. Възможно по-живо!
Колкото по-живо се описва, толкова повече децата взимат участие в работата.
към текста >>
7.
13. ТРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 4. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Всичко това направено през 12-тата и 13-тата година остава за цял
жив
от; в противен случай по-късно отново ще се забрави.
Задача за утре: да се развие изчисляването на лихва за 11 12 годишни деца с всичко, което спада там, с обръщането: изчисляване на %, време, капитал. Оттам да се изясни дисконта. След това как ще представите на детето изчисляването на отстъпката и амбалажа.
Всичко това направено през 12-тата и 13-тата година остава за цял живот; в противен случай по-късно отново ще се забрави.
Който може това праведно, знае методиката на цялото смятане. Сложната лихва не се учи през тази година.
към текста >>
Методически трябва да се подхожда така, че детето да не се занимава просто с измислени примери, а с практически примери от
жив
ота.
Методически трябва да се подхожда така, че детето да не се занимава просто с измислени примери, а с практически примери от живота.
към текста >>
8.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 5.9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Формулите да се превръщат в нещо, което има вътрешен
жив
от, така например при
От един определен момент е добре, да се направи така, че формулите да се усещат от детето.
Формулите да се превръщат в нещо, което има вътрешен живот, така например при
към текста >>
Само тяхното укрепване е било предизвикано от това, че хората, които са
жив
еели около тези градове са се присъединили към тях, за да имат по-добра възможност за защита от маджарите и по този начин тези места укрепнали.
Р.Щ.: Не може ли да направите това представяне още веднъж от културно-историческа гледна точка? Това, че Хайнрих е основал тези градове е монархическа историческа легенда. Всички тези градове на 10, век в своята основа са възникнали от пазарите.
Само тяхното укрепване е било предизвикано от това, че хората, които са живеели около тези градове са се присъединили към тях, за да имат по-добра възможност за защита от маджарите и по този начин тези места укрепнали.
Причините, довели до създаването на градове, са били повече икономически. Хайнрих не е допринесъл много за това.
към текста >>
Бих Ви помолил само, да поднасяте всичко това образно,
жив
о, за да се създадат у децата образни картини, така че те да могат да възприемат всичко ясно.
Бих Ви помолил само, да поднасяте всичко това образно, живо, за да се създадат у децата образни картини, така че те да могат да възприемат всичко ясно.
Вие трябва да ангажирате фантазията и да използувате нещата, които Ви показах за конкретизиране на времето. Не е толкова важно да се знае например през коя година е била битката при Зама и т.н., но когато се знае, когато си представиш кога е управлявал Карл Велики чрез хванатите за ръка поколения, се получава една нагледна, конкретна представа за времето. Това време става по-близко да наистина става по-близко когато се знае, че Карл Велики се намира при тридесетия предшественик.
към текста >>
9.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
Тъй като единствено от тези духовни светове може да произлезе това, което ще дари днешното човечество със силата да поеме отново по пътя на
жив
ота като цяло човечество.
В никоя епоха не беше налице в по-малка степен склонността душата в истинския и действителен смисъл на думата да се издигне до духовните светове, и това е особено необходимо в тази епоха.
Тъй като единствено от тези духовни светове може да произлезе това, което ще дари днешното човечество със силата да поеме отново по пътя на живота като цяло човечество.
В най-широките кръгове днес се смята, че проблемите, задачите, които са поставени пред съвремието могат да се решат с мислите, с импулсите, които могат да се извлекат от външното човешко знание. Поради това, че именно разсъждаването по този въпрос не е особено плодотворно, днес е трудно да се каже колко време ще е нужно докато достатъчно голяма част от човечеството достигне до убеждението, че истинското благо е възможно да се постигне само по духовен път. Но сигурно е другото, че ще може да се напредва само когато това убеждение, че спасението може да дойде единствено от духовните светове проникне в достатъчно число хора.
към текста >>
Мнозина казаха: Тази война, и пре
жив
яването и в цивилозования свят беше най-ужасното събитие от вида си, ако говорим от човешка гледна точка изобщо.
Ние преминахме през една продължителна борба с оръжия. Към нея ще се присъедини и една вероятно доста продължителна борба на човечеството изобщо.
Мнозина казаха: Тази война, и преживяването и в цивилозования свят беше най-ужасното събитие от вида си, ако говорим от човешка гледна точка изобщо.
Не би могло да се каже, че тази присъда е неправилна. Битката, която ще трябва да се осъществи с едни или други средства, и която ще последва тази престрелка между Ориента и Окцидент, между Азия, Европа и Америка, тази битка ще е най-голямата духовна битка, през която човечеството ще трябва да премине. Всичко, което се е вляло в човечеството като импулси и сили дори и с християнството, ще залее цивилизацията в огромна, елементарна вълна на битка.
към текста >>
Знаете, че в книгата "Основи на социалния въпрос в необходимостите на съвременността и бъдещето" аз насочвам вниманието върху това, че за широки кръгове от съвременното човечество духовният
жив
от се е превърнал в идеология, че това, което са духовните блага за човечеството право, нравственост, наука, изкуство, религия и т.н., се разглеждат сякаш това е само пушекът, който произлиза от истинските реалности, от икономическия метод на производство, от икономическата първооснова.
Днес, бих казал, разликата между Ориента и Окцидента може да се сведе до една проста формула. Но тази формула не бива да се приема несериозно. Тя включва невероятни ширини на човешките импулси.
Знаете, че в книгата "Основи на социалния въпрос в необходимостите на съвременността и бъдещето" аз насочвам вниманието върху това, че за широки кръгове от съвременното човечество духовният живот се е превърнал в идеология, че това, което са духовните блага за човечеството право, нравственост, наука, изкуство, религия и т.н., се разглеждат сякаш това е само пушекът, който произлиза от истинските реалности, от икономическия метод на производство, от икономическата първооснова.
За подобни неща ви говорих, когато се сбогувах с вас на това място преди няколко месеца.
към текста >>
Идеология така възразяват широките кръгове, когато днес се заговори за духовен
жив
от.
Идеология така възразяват широките кръгове, когато днес се заговори за духовен живот.
Всичко от единствената реалност, което се отразява в човешката душа, от икономическата действителност е само идеология. Днес съществуват много поводи да разсъждаваме върху това, какво всъщност означава тази дума идеология в световната култура. А тя означава твърде много. Тя не може да се свърже по-добре отколкото с думата Мая от ориенталската мъдрост. Правилно преведена на европейски думата Мая означава идеология.
към текста >>
Това, което се из
жив
ява най-интензивно, за него не се разсъждава.
Погледнете на Изток: това, което на запад се нарича свобода, за Изтока всъщност няма ясно значение. То е нещо, с което изобщо не се свързват понятия, усещания.
Това, което се изживява най-интензивно, за него не се разсъждава.
Само помислете колко малко разсъждават хората за природните явления, кои то срещат всеки ден около себе си! За най-близко изживяното хората не разсъждават. Ориенталецът, когато проследява отговарящата му реалност, вътрешната реалност, той живее в свободата, която може да притежава според расовите, народностните и племенните си особености. Той не разсъждава върху това. Колкото повече се пренасяме на Запад, толкова повече свободата се изгубва в хода на историческото развитие на човечеството: и понеже то не я притежава, трябва да се стреми към нея.
към текста >>
За най-близко из
жив
яното хората не разсъждават.
Погледнете на Изток: това, което на запад се нарича свобода, за Изтока всъщност няма ясно значение. То е нещо, с което изобщо не се свързват понятия, усещания. Това, което се изживява най-интензивно, за него не се разсъждава. Само помислете колко малко разсъждават хората за природните явления, кои то срещат всеки ден около себе си!
За най-близко изживяното хората не разсъждават.
Ориенталецът, когато проследява отговарящата му реалност, вътрешната реалност, той живее в свободата, която може да притежава според расовите, народностните и племенните си особености. Той не разсъждава върху това. Колкото повече се пренасяме на Запад, толкова повече свободата се изгубва в хода на историческото развитие на човечеството: и понеже то не я притежава, трябва да се стреми към нея.
към текста >>
Ориенталецът, когато проследява отговарящата му реалност, вътрешната реалност, той
жив
ее в свободата, която може да притежава според расовите, народностните и племенните си особености.
Погледнете на Изток: това, което на запад се нарича свобода, за Изтока всъщност няма ясно значение. То е нещо, с което изобщо не се свързват понятия, усещания. Това, което се изживява най-интензивно, за него не се разсъждава. Само помислете колко малко разсъждават хората за природните явления, кои то срещат всеки ден около себе си! За най-близко изживяното хората не разсъждават.
Ориенталецът, когато проследява отговарящата му реалност, вътрешната реалност, той живее в свободата, която може да притежава според расовите, народностните и племенните си особености.
Той не разсъждава върху това. Колкото повече се пренасяме на Запад, толкова повече свободата се изгубва в хода на историческото развитие на човечеството: и понеже то не я притежава, трябва да се стреми към нея.
към текста >>
Машината се различава от всичко останало, с което човекът може да има нещо общо във външния си
жив
от.
Тук в Швейцария ви говорих за особения вид естествена наука, казах ви, че някои умни хора, които днес разсъждават върху това, какво може да даде естествената наука, вече казват: Това, което новата естествена наука привнася, не е света, а един призрак на света. Всичко, което естествоизпитателите са измислили, и което днес е популярно образование, е много повече популярно образование отколкото тези хора смятат, това е вяра, всъщност суеверие в един призрачен свят. А на страната на този призрачен свят е поставено това, което заля хората като духовна полза от модерния индустриализъм. Индустриализмът, нека го разгледаме в неговото духовно значение. Нека вземем това, което владее индустриализма машината.
Машината се различава от всичко останало, с което човекът може да има нещо общо във външния си живот.
Моля ви, наблюдавайте животното. Ако приложите научните или други познавателни мисли върху животното не желая да говоря за човека в днешната връзка вие ще можете да изследвате толкова много неща в животното, но все пак ще остане нещо, бих казал, божествено-дълбинно в животното, вие не ще можете да го изчерпите, вие няма да го разгадаете. Зад това, което вие мислите за животното, винаги има нещо, което ще остане неизвестно за вас. При растението то не е по-малко. Дори ако вземете и кристала, вие ще трябва да си кажете: Със сигурност човек може да схване най-външното в света на кристала, във формите и така нататък, ако е обучен за това, но винаги ще има и още нещо по отношение на това, което човекът може да почита като такова, до което не може да достигне с непосредствен, неясновидски разум.
към текста >>
Моля ви, наблюдавайте
жив
отното.
Всичко, което естествоизпитателите са измислили, и което днес е популярно образование, е много повече популярно образование отколкото тези хора смятат, това е вяра, всъщност суеверие в един призрачен свят. А на страната на този призрачен свят е поставено това, което заля хората като духовна полза от модерния индустриализъм. Индустриализмът, нека го разгледаме в неговото духовно значение. Нека вземем това, което владее индустриализма машината. Машината се различава от всичко останало, с което човекът може да има нещо общо във външния си живот.
Моля ви, наблюдавайте животното.
Ако приложите научните или други познавателни мисли върху животното не желая да говоря за човека в днешната връзка вие ще можете да изследвате толкова много неща в животното, но все пак ще остане нещо, бих казал, божествено-дълбинно в животното, вие не ще можете да го изчерпите, вие няма да го разгадаете. Зад това, което вие мислите за животното, винаги има нещо, което ще остане неизвестно за вас. При растението то не е по-малко. Дори ако вземете и кристала, вие ще трябва да си кажете: Със сигурност човек може да схване най-външното в света на кристала, във формите и така нататък, ако е обучен за това, но винаги ще има и още нещо по отношение на това, което човекът може да почита като такова, до което не може да достигне с непосредствен, неясновидски разум.
към текста >>
Ако приложите научните или други познавателни мисли върху
жив
отното не желая да говоря за човека в днешната връзка вие ще можете да изследвате толкова много неща в
жив
отното, но все пак ще остане нещо, бих казал, божествено-дълбинно в
жив
отното, вие не ще можете да го изчерпите, вие няма да го разгадаете.
А на страната на този призрачен свят е поставено това, което заля хората като духовна полза от модерния индустриализъм. Индустриализмът, нека го разгледаме в неговото духовно значение. Нека вземем това, което владее индустриализма машината. Машината се различава от всичко останало, с което човекът може да има нещо общо във външния си живот. Моля ви, наблюдавайте животното.
Ако приложите научните или други познавателни мисли върху животното не желая да говоря за човека в днешната връзка вие ще можете да изследвате толкова много неща в животното, но все пак ще остане нещо, бих казал, божествено-дълбинно в животното, вие не ще можете да го изчерпите, вие няма да го разгадаете.
Зад това, което вие мислите за животното, винаги има нещо, което ще остане неизвестно за вас. При растението то не е по-малко. Дори ако вземете и кристала, вие ще трябва да си кажете: Със сигурност човек може да схване най-външното в света на кристала, във формите и така нататък, ако е обучен за това, но винаги ще има и още нещо по отношение на това, което човекът може да почита като такова, до което не може да достигне с непосредствен, неясновидски разум.
към текста >>
Зад това, което вие мислите за
жив
отното, винаги има нещо, което ще остане неизвестно за вас.
Индустриализмът, нека го разгледаме в неговото духовно значение. Нека вземем това, което владее индустриализма машината. Машината се различава от всичко останало, с което човекът може да има нещо общо във външния си живот. Моля ви, наблюдавайте животното. Ако приложите научните или други познавателни мисли върху животното не желая да говоря за човека в днешната връзка вие ще можете да изследвате толкова много неща в животното, но все пак ще остане нещо, бих казал, божествено-дълбинно в животното, вие не ще можете да го изчерпите, вие няма да го разгадаете.
Зад това, което вие мислите за животното, винаги има нещо, което ще остане неизвестно за вас.
При растението то не е по-малко. Дори ако вземете и кристала, вие ще трябва да си кажете: Със сигурност човек може да схване най-външното в света на кристала, във формите и така нататък, ако е обучен за това, но винаги ще има и още нещо по отношение на това, което човекът може да почита като такова, до което не може да достигне с непосредствен, неясновидски разум.
към текста >>
Вижте на Изток, Русия: онези диви нагони и инстинкти, които се из
жив
яват там, и които са ужасяващи: анимализиране на тялото.
Вижте Америка: връхната точка на механизацията на духовете!
Вижте на Изток, Русия: онези диви нагони и инстинкти, които се изживяват там, и които са ужасяващи: анимализиране на тялото.
В средата, в Европа поспаливостта на душата. Механизиране на духовете, вегетаризиране на душата, анимализиране на телата, това е нещото, което трябва да очакваме.
към текста >>
А човечеството няма да има право на глас, ако не устрои социалния си организъм в смисъла на тричленението: на социализъм за икономическия
жив
от, на демокрация за правовия и държавния
жив
от, на свободата или индивидуализма за духовния
жив
от.
Това са нещата, от които трябва да се тръгне, ако разглеждаме духовната наука в смисъла на един голям културен въпрос. В това, което се съдържа в предизвикателствата на съвремието, всъщност съвсем не може да се дискутира. Това са исторически предизвикателства. Историческо предизвикателство е социализмът, той трябва да бъде разбран в правилен смисъл. Историческо предизвикателство е и демокрацията, но такива са и либерализмът, свободата, индивидуализмът, дори и това последно предизвикателство да се забелязва малко от модерното човечество.
А човечеството няма да има право на глас, ако не устрои социалния си организъм в смисъла на тричленението: на социализъм за икономическия живот, на демокрация за правовия и държавния живот, на свободата или индивидуализма за духовния живот.
към текста >>
Порасналите хора ще трябва да
жив
еят в един социален организъм, който ще е устроен икономически социално, държавно демократично, духовно либерално.
Това ще трябва да бъде проумяно като единствено благо, като действително спасение на човечеството. Но ние не бива да се заблуждаваме относно това, че именно защото това са интензивни, непобедими исторически предизвикателства за съвремието, за тези, които дълбоко провиждат нещата ще възникнат други предизвикателства.
Порасналите хора ще трябва да живеят в един социален организъм, който ще е устроен икономически социално, държавно демократично, духовно либерално.
към текста >>
Най-важното в
жив
ота на детето е това, хората от обкръжението му да правят само неща, които то може да наподоби, дори в присъствието на детето да мислят и усещат само това, което може то да наподоби.
Вие знаете, това беше посочено, че между раждането и седмата година, годината, в която средно започва смяната на зъбите, човешкото същество е едно наподобяващо същество, както човешкото същество прави това, което обкръжението му прави. Наблюдавайте в крайна сметка детето с разбиране и ще от криете навсякъде: детето наподобява, то прави това, което правят и големите.
Най-важното в живота на детето е това, хората от обкръжението му да правят само неща, които то може да наподоби, дори в присъствието на детето да мислят и усещат само това, което може то да наподоби.
Встъпвайки във физическото си съществуване с раждането, детето само продължава това, което е изживяло в духовния свят преди зачеването си. Човешкото същество живее там в съществата от висшите йерархии. Там човек прави всичко, което идва под формата на импулси от съществата на висшите йерархии. Там той е имитатор в много по-голяма степен, тъй като се намира в единство с онези същества, на които наподобява. След това човек бива поставян във физическия свят.
към текста >>
Встъпвайки във физическото си съществуване с раждането, детето само продължава това, което е из
жив
яло в духовния свят преди зачеването си.
Вие знаете, това беше посочено, че между раждането и седмата година, годината, в която средно започва смяната на зъбите, човешкото същество е едно наподобяващо същество, както човешкото същество прави това, което обкръжението му прави. Наблюдавайте в крайна сметка детето с разбиране и ще от криете навсякъде: детето наподобява, то прави това, което правят и големите. Най-важното в живота на детето е това, хората от обкръжението му да правят само неща, които то може да наподоби, дори в присъствието на детето да мислят и усещат само това, което може то да наподоби.
Встъпвайки във физическото си съществуване с раждането, детето само продължава това, което е изживяло в духовния свят преди зачеването си.
Човешкото същество живее там в съществата от висшите йерархии. Там човек прави всичко, което идва под формата на импулси от съществата на висшите йерархии. Там той е имитатор в много по-голяма степен, тъй като се намира в единство с онези същества, на които наподобява. След това човек бива поставян във физическия свят. Тук се продължава навика да сме едно с обкръжението.
към текста >>
Човешкото същество
жив
ее там в съществата от висшите йерархии.
Вие знаете, това беше посочено, че между раждането и седмата година, годината, в която средно започва смяната на зъбите, човешкото същество е едно наподобяващо същество, както човешкото същество прави това, което обкръжението му прави. Наблюдавайте в крайна сметка детето с разбиране и ще от криете навсякъде: детето наподобява, то прави това, което правят и големите. Най-важното в живота на детето е това, хората от обкръжението му да правят само неща, които то може да наподоби, дори в присъствието на детето да мислят и усещат само това, което може то да наподоби. Встъпвайки във физическото си съществуване с раждането, детето само продължава това, което е изживяло в духовния свят преди зачеването си.
Човешкото същество живее там в съществата от висшите йерархии.
Там човек прави всичко, което идва под формата на импулси от съществата на висшите йерархии. Там той е имитатор в много по-голяма степен, тъй като се намира в единство с онези същества, на които наподобява. След това човек бива поставян във физическия свят. Тук се продължава навика да сме едно с обкръжението. Този навик се простира дотам да се чувстваме едно със същества, или да имитираме същества, които се намират като хора в обкръжението ни и трябва да се грижат за възпитанието, правейки, мислейки и чувствайки само това, което детето може да имитира.
към текста >>
Колкото повече детето не
жив
ее в собствената си душа, а в душата на обкръжението, в душите на обкръжението, толкова по-благотворно е това за него.
Там човек прави всичко, което идва под формата на импулси от съществата на висшите йерархии. Там той е имитатор в много по-голяма степен, тъй като се намира в единство с онези същества, на които наподобява. След това човек бива поставян във физическия свят. Тук се продължава навика да сме едно с обкръжението. Този навик се простира дотам да се чувстваме едно със същества, или да имитираме същества, които се намират като хора в обкръжението ни и трябва да се грижат за възпитанието, правейки, мислейки и чувствайки само това, което детето може да имитира.
Колкото повече детето не живее в собствената си душа, а в душата на обкръжението, в душите на обкръжението, толкова по-благотворно е това за него.
към текста >>
В миналото хората можеха, тъй като
жив
отът им беше по-инстинктивен, да се оставят инстинктивно на това наподобяване.
В миналото хората можеха, тъй като животът им беше по-инстинктивен, да се оставят инстинктивно на това наподобяване.
В бъдеще това няма да е така. В бъдеще ще трябва да се следи детето да наподобява. В бъдеще при възпитанието ще трябва да се дава отговор на въпроса: как да устроим най-добре живота на детето, за да може то най-добре да наподобява обкръжението си? Всичко, което в миналото се е случвало по отношение на това наподобяване, ще трябва да се търси все по-интензивно и по-интензивно, по-съзнателно и по-съзнателно в бъдеще. Защото хората ще трябва да си кажат едно: ако хората ще трябва да са пораснали в социалния организъм, то те ще трябва да бъдат свободни хора.
към текста >>
В бъдеще при възпитанието ще трябва да се дава отговор на въпроса: как да устроим най-добре
жив
ота на детето, за да може то най-добре да наподобява обкръжението си?
В миналото хората можеха, тъй като животът им беше по-инстинктивен, да се оставят инстинктивно на това наподобяване. В бъдеще това няма да е така. В бъдеще ще трябва да се следи детето да наподобява.
В бъдеще при възпитанието ще трябва да се дава отговор на въпроса: как да устроим най-добре живота на детето, за да може то най-добре да наподобява обкръжението си?
Всичко, което в миналото се е случвало по отношение на това наподобяване, ще трябва да се търси все по-интензивно и по-интензивно, по-съзнателно и по-съзнателно в бъдеще. Защото хората ще трябва да си кажат едно: ако хората ще трябва да са пораснали в социалния организъм, то те ще трябва да бъдат свободни хора. Свободен човек става само, когато като дете е бил интензивен наподобител. Силата, която е природосъобразна на детето, трябва да бъде интензивно развита именно в епохата, в която ще се наложи социализма. А хора та няма да станат свободни същества, въпреки всички декламации и въпреки всички политически хленчове за свобода, ако в детската възраст не бъде посадена съответната сила на наподобяването.
към текста >>
Вие знаете: от седмата година до половото съзряване, до 14, 15 година в детето
жив
ее силата, която може да се нарече дела по силата на авторитета.
Вие знаете: от седмата година до половото съзряване, до 14, 15 година в детето живее силата, която може да се нарече дела по силата на авторитета.
Детето не би могло да бъде споходено от по-голямо добро от това да осъществява това, което предприема затова, защото уважавани хора от обкръжението му казват: Това е правилно, това трябва да се направи. Нищо не е по-пагубно за детето от това, да се научи на собствена преценка прекалено рано преди половото съзряване. Усещането за авторитет между 7 и 14 година ще трябва да бъде развито в по-интензивен и усилен мащаб, отколкото в миналото. Все по-съзнателно и по-съзнателно ще трябва да бъде ръководено всяко възпитание в тези години в смисъла на едно чисто и красиво усещане за авторитет, което да се събуди в детето. Защото това, което трябва да бъде посято в детето през тези години има за задача да образува основата за това, което възрастните ще изживеят в социалния организъм като равноправието на хората.
към текста >>
Защото това, което трябва да бъде посято в детето през тези години има за задача да образува основата за това, което възрастните ще из
жив
еят в социалния организъм като равноправието на хората.
Вие знаете: от седмата година до половото съзряване, до 14, 15 година в детето живее силата, която може да се нарече дела по силата на авторитета. Детето не би могло да бъде споходено от по-голямо добро от това да осъществява това, което предприема затова, защото уважавани хора от обкръжението му казват: Това е правилно, това трябва да се направи. Нищо не е по-пагубно за детето от това, да се научи на собствена преценка прекалено рано преди половото съзряване. Усещането за авторитет между 7 и 14 година ще трябва да бъде развито в по-интензивен и усилен мащаб, отколкото в миналото. Все по-съзнателно и по-съзнателно ще трябва да бъде ръководено всяко възпитание в тези години в смисъла на едно чисто и красиво усещане за авторитет, което да се събуди в детето.
Защото това, което трябва да бъде посято в детето през тези години има за задача да образува основата за това, което възрастните ще изживеят в социалния организъм като равноправието на хората.
Равноправието на хората няма да присъства по друг начин, защото хората никога няма да съзреят за равноправието, ако в детството не им в тях не е посято чувството за авторитет. В миналото може и да е била достатъчна една съвсем малка степен на чувство за авторитет, в бъдеще тя няма да е достатъчна. И това чувство трябва да бъде силно вкоренено в детето, за да съзреят хората за това, което съвсем няма да може да бъде обсъждано като историческо предизвикателство, тъй като се явява като такова.
към текста >>
Те изхождат от принципа, че училището трябва да се устрои така, както приблизително възрастните трябва да
жив
еят в социалния организъм.
Да, какво пише в тези програми! За този, който има поглед върху връзките на човешката природа, за него социалистическите възпитател ни програми са същински кошмар, най-ужасното, което можем да си представим. А най-голямата ужасия, която може да се назове днес, най-ужасното, което може да бъде направено от хората, това училищните програми, образователните планове и специалности, които са свързани с името Луначарски, министъра на образованието на Русия. Това се разиграва в Русия като възпитателна програма, то е смърт на всеки истински социализъм. Но и в други области в Европа възпитателните програми са истински ракови образувания, по-точно социалистическите програми, тъй като те изхождат от един почти невероятен принцип.
Те изхождат от принципа, че училището трябва да се устрои така, както приблизително възрастните трябва да живеят в социалния организъм.
Чел съм учебни програми, в които едно от първите правила е: Ректоратът трябва да се премахне. Учителите трябва да са напълно равно поставени с учениците. Цялото училище трябва да се базира на другарството. Ако днес говорим против един такъв принцип, бих казал, само в Южна Германия, където нещата напредват много по-малко отколкото в други области на Европа, то ние ще сме изправени като някой, който съвършено не разбира от социален живот.
към текста >>
Ако днес говорим против един такъв принцип, бих казал, само в Южна Германия, където нещата напредват много по-малко отколкото в други области на Европа, то ние ще сме изправени като някой, който съвършено не разбира от социален
жив
от.
Но и в други области в Европа възпитателните програми са истински ракови образувания, по-точно социалистическите програми, тъй като те изхождат от един почти невероятен принцип. Те изхождат от принципа, че училището трябва да се устрои така, както приблизително възрастните трябва да живеят в социалния организъм. Чел съм учебни програми, в които едно от първите правила е: Ректоратът трябва да се премахне. Учителите трябва да са напълно равно поставени с учениците. Цялото училище трябва да се базира на другарството.
Ако днес говорим против един такъв принцип, бих казал, само в Южна Германия, където нещата напредват много по-малко отколкото в други области на Европа, то ние ще сме изправени като някой, който съвършено не разбира от социален живот.
към текста >>
Защото никога въведения в училището социализъм не може да бъде реализиран в
жив
ота.
И все пак, хората, които имат честни намерения за израстването на хората до действителния социален организъм трябва преди всичко да са наясно, че един истински социален организъм никога не може да възникне със социалистическата програма на обучение.
Защото никога въведения в училището социализъм не може да бъде реализиран в живота.
Само когато хората си изградят живота си върху един истински авторитет именно в училищното време, те ще съзреят за един социално справедлив съвместен живот. Навсякъде днес трябва да си изясним, колко отдалечени са делата на хората, представите им, че то трябва да се роди от това, което е смисъла на живота.
към текста >>
Само когато хората си изградят
жив
ота си върху един истински авторитет именно в училищното време, те ще съзреят за един социално справедлив съвместен
жив
от.
И все пак, хората, които имат честни намерения за израстването на хората до действителния социален организъм трябва преди всичко да са наясно, че един истински социален организъм никога не може да възникне със социалистическата програма на обучение. Защото никога въведения в училището социализъм не може да бъде реализиран в живота.
Само когато хората си изградят живота си върху един истински авторитет именно в училищното време, те ще съзреят за един социално справедлив съвместен живот.
Навсякъде днес трябва да си изясним, колко отдалечени са делата на хората, представите им, че то трябва да се роди от това, което е смисъла на живота.
към текста >>
Навсякъде днес трябва да си изясним, колко отдалечени са делата на хората, представите им, че то трябва да се роди от това, което е смисъла на
жив
ота.
И все пак, хората, които имат честни намерения за израстването на хората до действителния социален организъм трябва преди всичко да са наясно, че един истински социален организъм никога не може да възникне със социалистическата програма на обучение. Защото никога въведения в училището социализъм не може да бъде реализиран в живота. Само когато хората си изградят живота си върху един истински авторитет именно в училищното време, те ще съзреят за един социално справедлив съвместен живот.
Навсякъде днес трябва да си изясним, колко отдалечени са делата на хората, представите им, че то трябва да се роди от това, което е смисъла на живота.
към текста >>
След настъпването на половата зрялост, между 14, 15 и 21 година в човека се развива не само половия любовен
жив
от, а този полов любовен
жив
от се развива само като конкретен случай на общата човешка любов изобщо.
След настъпването на половата зрялост, между 14, 15 и 21 година в човека се развива не само половия любовен живот, а този полов любовен живот се развива само като конкретен случай на общата човешка любов изобщо.
То е само един конкретен случай на общата любов към човека. А тази сила на общата любов към човека трябва да се полагат особено много грижи във времето, когато децата напускат училище и с това постъпват в други учреждения или встъпват в усвояването на професия или нещо подобно. Защото конфигурацията на икономическия живот, който е едно историческо предизвикателство, никога няма да може да бъде просветлен от това, което е нужно да го просветлява от братството, което означава общата любов към човека, ако в тези години не бъде развита общата любов към човека.
към текста >>
Защото конфигурацията на икономическия
жив
от, който е едно историческо предизвикателство, никога няма да може да бъде просветлен от това, което е нужно да го просветлява от братството, което означава общата любов към човека, ако в тези години не бъде развита общата любов към човека.
След настъпването на половата зрялост, между 14, 15 и 21 година в човека се развива не само половия любовен живот, а този полов любовен живот се развива само като конкретен случай на общата човешка любов изобщо. То е само един конкретен случай на общата любов към човека. А тази сила на общата любов към човека трябва да се полагат особено много грижи във времето, когато децата напускат училище и с това постъпват в други учреждения или встъпват в усвояването на професия или нещо подобно.
Защото конфигурацията на икономическия живот, който е едно историческо предизвикателство, никога няма да може да бъде просветлен от това, което е нужно да го просветлява от братството, което означава общата любов към човека, ако в тези години не бъде развита общата любов към човека.
към текста >>
Братството в икономическия
жив
от, така както трябва да се стремим към него в бъдеще, ще присъствува в човешките души само, когато възпитанието след 15 година бъде насочено натам да се работи с пълна съзнателност именно върху общочовешката любов, ако светогледните въпроси, цялото възпитание, което трябва да се осъществи в така наречените общообразователни училища, бъде построено върху любовта към човека, изобщо върху любовта към външния свят.
Братството в икономическия живот, така както трябва да се стремим към него в бъдеще, ще присъствува в човешките души само, когато възпитанието след 15 година бъде насочено натам да се работи с пълна съзнателност именно върху общочовешката любов, ако светогледните въпроси, цялото възпитание, което трябва да се осъществи в така наречените общообразователни училища, бъде построено върху любовта към човека, изобщо върху любовта към външния свят.
към текста >>
Европейския възглед за Мая в общи линии се прояви така, че
жив
ееше в атмосферата на фатализъм.
Европейския възглед за Мая в общи линии се прояви така, че живееше в атмосферата на фатализъм.
към текста >>
Иначе родените бяха носители на духовния
жив
от, пълноправни носители на духовния
жив
от.
Върху какво е построен той? Той е построен върху гърцизма. В основни линии това, което е най-дълбокия импулс на душевното ни устройство носи в себе си нещо гръцко. За това имаме гимназията, едно наподобяване на онова, което беше като едно естествено душевно устройство за човека, достигнал почти до половата зрялост, тъй като гърцизма се разви така, че голямата маса от хората беше беден народ, роби, илоти. Завоевателите имаха различна кръв.
Иначе родените бяха носители на духовния живот, пълноправни носители на духовния живот.
Вие ще видите отражение на това в гръцката пластика. Погледнете една глава на Меркурий често съм го споменавал тук с различно поставените уши, с на пълно различния нос, с напълно различно разположените очи. Изработвайки главата на Меркурий гърците насочваха онази народност,която бяха завоювали, онази народност, на която предоставиха външната търговия. Ариецът, обрисуван в главата на Зевс, главата на Хера, главата на Атина, той беше този, на когото световните сили дариха духа.
към текста >>
Ние още носим това в духовния си
жив
от.
Не мислете, че това, което се образува като гръцка душевна структура, е нещо, което намира израз само в общото душевно устройство! Тя се изразява и в словообразуването и словослагателството в гръцкия език. Гръцкият език е построен върху една аристократична социална душевна структура.
Ние още носим това в духовния си живот.
Затова не сме преживели обновление на духа, когато настъпи средата на 15 век, а преживяхме ренесанс или реформация, не обновление на духовния си живот, а само едно опресняване на старото. Ние още носим това в духовния си живот.
към текста >>
Затова не сме пре
жив
ели обновление на духа, когато настъпи средата на 15 век, а пре
жив
яхме ренесанс или реформация, не обновление на духовния си
жив
от, а само едно опресняване на старото.
Не мислете, че това, което се образува като гръцка душевна структура, е нещо, което намира израз само в общото душевно устройство! Тя се изразява и в словообразуването и словослагателството в гръцкия език. Гръцкият език е построен върху една аристократична социална душевна структура. Ние още носим това в духовния си живот.
Затова не сме преживели обновление на духа, когато настъпи средата на 15 век, а преживяхме ренесанс или реформация, не обновление на духовния си живот, а само едно опресняване на старото.
Ние още носим това в духовния си живот.
към текста >>
Ние още носим това в духовния си
жив
от.
Не мислете, че това, което се образува като гръцка душевна структура, е нещо, което намира израз само в общото душевно устройство! Тя се изразява и в словообразуването и словослагателството в гръцкия език. Гръцкият език е построен върху една аристократична социална душевна структура. Ние още носим това в духовния си живот. Затова не сме преживели обновление на духа, когато настъпи средата на 15 век, а преживяхме ренесанс или реформация, не обновление на духовния си живот, а само едно опресняване на старото.
Ние още носим това в духовния си живот.
към текста >>
Ние възпитаваме гимназиалната си младеж далеч от
жив
ота.
Ние възпитаваме гимназиалната си младеж далеч от живота.
При гърците беше подразбиращо се младежите да се възпитават така, както прави това нашата гимназия, защото това беше животът им. Гърците възпитаваха децата и младежта си така, както беше животът им. Ние възпитаваме гимназиалната си младеж така, както беше гръцкият живот. Поради тази причина духовния ни живот се е отдалечил от живот, затова той се възприема като идеология, затова навсякъде има мисли, прекалено къси за да обхванат света, да се намесят във всички неща действено и продуктивно в живота.
към текста >>
При гърците беше подразбиращо се младежите да се възпитават така, както прави това нашата гимназия, защото това беше
жив
отът им.
Ние възпитаваме гимназиалната си младеж далеч от живота.
При гърците беше подразбиращо се младежите да се възпитават така, както прави това нашата гимназия, защото това беше животът им.
Гърците възпитаваха децата и младежта си така, както беше животът им. Ние възпитаваме гимназиалната си младеж така, както беше гръцкият живот. Поради тази причина духовния ни живот се е отдалечил от живот, затова той се възприема като идеология, затова навсякъде има мисли, прекалено къси за да обхванат света, да се намесят във всички неща действено и продуктивно в живота.
към текста >>
Гърците възпитаваха децата и младежта си така, както беше
жив
отът им.
Ние възпитаваме гимназиалната си младеж далеч от живота. При гърците беше подразбиращо се младежите да се възпитават така, както прави това нашата гимназия, защото това беше животът им.
Гърците възпитаваха децата и младежта си така, както беше животът им.
Ние възпитаваме гимназиалната си младеж така, както беше гръцкият живот. Поради тази причина духовния ни живот се е отдалечил от живот, затова той се възприема като идеология, затова навсякъде има мисли, прекалено къси за да обхванат света, да се намесят във всички неща действено и продуктивно в живота.
към текста >>
Ние възпитаваме гимназиалната си младеж така, както беше гръцкият
жив
от.
Ние възпитаваме гимназиалната си младеж далеч от живота. При гърците беше подразбиращо се младежите да се възпитават така, както прави това нашата гимназия, защото това беше животът им. Гърците възпитаваха децата и младежта си така, както беше животът им.
Ние възпитаваме гимназиалната си младеж така, както беше гръцкият живот.
Поради тази причина духовния ни живот се е отдалечил от живот, затова той се възприема като идеология, затова навсякъде има мисли, прекалено къси за да обхванат света, да се намесят във всички неща действено и продуктивно в живота.
към текста >>
Поради тази причина духовния ни
жив
от се е отдалечил от
жив
от, затова той се възприема като идеология, затова навсякъде има мисли, прекалено къси за да обхванат света, да се намесят във всички неща действено и продуктивно в
жив
ота.
Ние възпитаваме гимназиалната си младеж далеч от живота. При гърците беше подразбиращо се младежите да се възпитават така, както прави това нашата гимназия, защото това беше животът им. Гърците възпитаваха децата и младежта си така, както беше животът им. Ние възпитаваме гимназиалната си младеж така, както беше гръцкият живот.
Поради тази причина духовния ни живот се е отдалечил от живот, затова той се възприема като идеология, затова навсякъде има мисли, прекалено къси за да обхванат света, да се намесят във всички неща действено и продуктивно в живота.
към текста >>
Нашия политически и държавнически
жив
от е обусловен от римското право така както в духовно отношение сме обусловени от гръцката духовна и душевна структура.
Интересно е да се види как този важен праг в развитието на човечеството в средата на 15 век се отразява дори и в цената на житото. А какво беше следствието от това, че в Европа съществуваха справедливи цени на зърното? Древното свойство на тялото, древната обвързаност беше започнала отчасти да изчезва в средата на 15 век. Тогава, за да унищожи започващата свобода, в сила влезе римското право.
Нашия политически и държавнически живот е обусловен от римското право така както в духовно отношение сме обусловени от гръцката духовна и душевна структура.
Досега в областта на правото не сме съумели да произведем нещо различно от един ренесанс, ренесанса на римското право. В социалния си организъм имаме гръцката структура на духа, и римската държавническа структура.
към текста >>
Защото, естествено може да се
жив
ее според римското право, децата или младежите могат да се възпитават според гръцката духовна структура, но не може да се яде това, което са яли гърците, защото човек не би могъл да се насити с него.
Икономиката не може да бъде обособена като ренесанс.
Защото, естествено може да се живее според римското право, децата или младежите могат да се възпитават според гръцката духовна структура, но не може да се яде това, което са яли гърците, защото човек не би могъл да се насити с него.
Икономическият живот трябва да е съвременен. И така третият елемент е европейския цивилизационно-стопански живот. В тези три области, тъй като те са разбъркани хаотично, ние трябва да внесем ред. Това може да се осъществи само посредством триделния социален организъм.
към текста >>
Икономическият
жив
от трябва да е съвременен.
Икономиката не може да бъде обособена като ренесанс. Защото, естествено може да се живее според римското право, децата или младежите могат да се възпитават според гръцката духовна структура, но не може да се яде това, което са яли гърците, защото човек не би могъл да се насити с него.
Икономическият живот трябва да е съвременен.
И така третият елемент е европейския цивилизационно-стопански живот. В тези три области, тъй като те са разбъркани хаотично, ние трябва да внесем ред. Това може да се осъществи само посредством триделния социален организъм.
към текста >>
И така третият елемент е европейския цивилизационно-стопански
жив
от.
Икономиката не може да бъде обособена като ренесанс. Защото, естествено може да се живее според римското право, децата или младежите могат да се възпитават според гръцката духовна структура, но не може да се яде това, което са яли гърците, защото човек не би могъл да се насити с него. Икономическият живот трябва да е съвременен.
И така третият елемент е европейския цивилизационно-стопански живот.
В тези три области, тъй като те са разбъркани хаотично, ние трябва да внесем ред. Това може да се осъществи само посредством триделния социален организъм.
към текста >>
Хора като Маркс и Енгелс са виждали нещата крайно едностранчиво, когато са прозрели: Не може да се продължава да се ръководи с духовния
жив
от, взет от гърцизма.
Хора като Маркс и Енгелс са виждали нещата крайно едностранчиво, когато са прозрели: Не може да се продължава да се ръководи с духовния живот, взет от гърцизма.
Вече не може да се живее с правовата държава, взета от римското право. На нас ни остава единствено стопанския живот, казаха те. В бъдеще, каза Енгелс, трябва да се ръководят само стоки и производителни процеси, хората вече не бива да се управляват. Това е колкото правилно, толкова и едностранчиво правилно, но ужасно едностранчиво.
към текста >>
Вече не може да се
жив
ее с правовата държава, взета от римското право.
Хора като Маркс и Енгелс са виждали нещата крайно едностранчиво, когато са прозрели: Не може да се продължава да се ръководи с духовния живот, взет от гърцизма.
Вече не може да се живее с правовата държава, взета от римското право.
На нас ни остава единствено стопанския живот, казаха те. В бъдеще, каза Енгелс, трябва да се ръководят само стоки и производителни процеси, хората вече не бива да се управляват. Това е колкото правилно, толкова и едностранчиво правилно, но ужасно едностранчиво.
към текста >>
На нас ни остава единствено стопанския
жив
от, казаха те.
Хора като Маркс и Енгелс са виждали нещата крайно едностранчиво, когато са прозрели: Не може да се продължава да се ръководи с духовния живот, взет от гърцизма. Вече не може да се живее с правовата държава, взета от римското право.
На нас ни остава единствено стопанския живот, казаха те.
В бъдеще, каза Енгелс, трябва да се ръководят само стоки и производителни процеси, хората вече не бива да се управляват. Това е колкото правилно, толкова и едностранчиво правилно, но ужасно едностранчиво.
към текста >>
Стопанския
жив
от трябва да бъде поставен на собствена почва и база.
Стопанския живот трябва да бъде поставен на собствена почва и база.
В рамките на стопанското разделение на социалния организъм трябва да се управляват само стоки и производствени процеси. Това трябва да стане самостоятелно. Ако обаче от социалния организъм се изхвърлят предишния правов и духовен живот, то те трябва да се образуват по нов начин. Това означава, че наред със стопанския живот, който ще управлява стоките и производствените процеси, ще ни е нужен и демократичния държавен живот, който ще е основан на базата на равенството на хората. Нужен ни е не просто ренесанс на римската империя, нужно ни е ново раждане на държавния живот на базата на равенството на хората.
към текста >>
Ако обаче от социалния организъм се изхвърлят предишния правов и духовен
жив
от, то те трябва да се образуват по нов начин.
Стопанския живот трябва да бъде поставен на собствена почва и база. В рамките на стопанското разделение на социалния организъм трябва да се управляват само стоки и производствени процеси. Това трябва да стане самостоятелно.
Ако обаче от социалния организъм се изхвърлят предишния правов и духовен живот, то те трябва да се образуват по нов начин.
Това означава, че наред със стопанския живот, който ще управлява стоките и производствените процеси, ще ни е нужен и демократичния държавен живот, който ще е основан на базата на равенството на хората. Нужен ни е не просто ренесанс на римската империя, нужно ни е ново раждане на държавния живот на базата на равенството на хората. И не ни е нужен просто ренесанс на духовния живот, какъвто настъпи в началото на новото време, а ни е нужно ново образуване, ново сътворяване на духовния живот. Ние трябва да се осъзнаем, ние трябва да се изправим съзнателно пред това ново сътворяване на духовния живот.
към текста >>
Това означава, че наред със стопанския
жив
от, който ще управлява стоките и производствените процеси, ще ни е нужен и демократичния държавен
жив
от, който ще е основан на базата на равенството на хората.
Стопанския живот трябва да бъде поставен на собствена почва и база. В рамките на стопанското разделение на социалния организъм трябва да се управляват само стоки и производствени процеси. Това трябва да стане самостоятелно. Ако обаче от социалния организъм се изхвърлят предишния правов и духовен живот, то те трябва да се образуват по нов начин.
Това означава, че наред със стопанския живот, който ще управлява стоките и производствените процеси, ще ни е нужен и демократичния държавен живот, който ще е основан на базата на равенството на хората.
Нужен ни е не просто ренесанс на римската империя, нужно ни е ново раждане на държавния живот на базата на равенството на хората. И не ни е нужен просто ренесанс на духовния живот, какъвто настъпи в началото на новото време, а ни е нужно ново образуване, ново сътворяване на духовния живот. Ние трябва да се осъзнаем, ние трябва да се изправим съзнателно пред това ново сътворяване на духовния живот.
към текста >>
Нужен ни е не просто ренесанс на римската империя, нужно ни е ново раждане на държавния
жив
от на базата на равенството на хората.
Стопанския живот трябва да бъде поставен на собствена почва и база. В рамките на стопанското разделение на социалния организъм трябва да се управляват само стоки и производствени процеси. Това трябва да стане самостоятелно. Ако обаче от социалния организъм се изхвърлят предишния правов и духовен живот, то те трябва да се образуват по нов начин. Това означава, че наред със стопанския живот, който ще управлява стоките и производствените процеси, ще ни е нужен и демократичния държавен живот, който ще е основан на базата на равенството на хората.
Нужен ни е не просто ренесанс на римската империя, нужно ни е ново раждане на държавния живот на базата на равенството на хората.
И не ни е нужен просто ренесанс на духовния живот, какъвто настъпи в началото на новото време, а ни е нужно ново образуване, ново сътворяване на духовния живот. Ние трябва да се осъзнаем, ние трябва да се изправим съзнателно пред това ново сътворяване на духовния живот.
към текста >>
И не ни е нужен просто ренесанс на духовния
жив
от, какъвто настъпи в началото на новото време, а ни е нужно ново образуване, ново сътворяване на духовния
жив
от.
В рамките на стопанското разделение на социалния организъм трябва да се управляват само стоки и производствени процеси. Това трябва да стане самостоятелно. Ако обаче от социалния организъм се изхвърлят предишния правов и духовен живот, то те трябва да се образуват по нов начин. Това означава, че наред със стопанския живот, който ще управлява стоките и производствените процеси, ще ни е нужен и демократичния държавен живот, който ще е основан на базата на равенството на хората. Нужен ни е не просто ренесанс на римската империя, нужно ни е ново раждане на държавния живот на базата на равенството на хората.
И не ни е нужен просто ренесанс на духовния живот, какъвто настъпи в началото на новото време, а ни е нужно ново образуване, ново сътворяване на духовния живот.
Ние трябва да се осъзнаем, ние трябва да се изправим съзнателно пред това ново сътворяване на духовния живот.
към текста >>
Ние трябва да се осъзнаем, ние трябва да се изправим съзнателно пред това ново сътворяване на духовния
жив
от.
Това трябва да стане самостоятелно. Ако обаче от социалния организъм се изхвърлят предишния правов и духовен живот, то те трябва да се образуват по нов начин. Това означава, че наред със стопанския живот, който ще управлява стоките и производствените процеси, ще ни е нужен и демократичния държавен живот, който ще е основан на базата на равенството на хората. Нужен ни е не просто ренесанс на римската империя, нужно ни е ново раждане на държавния живот на базата на равенството на хората. И не ни е нужен просто ренесанс на духовния живот, какъвто настъпи в началото на новото време, а ни е нужно ново образуване, ново сътворяване на духовния живот.
Ние трябва да се осъзнаем, ние трябва да се изправим съзнателно пред това ново сътворяване на духовния живот.
към текста >>
В това триделение ще се търси често обновление на духовния
жив
от, така, че хората действително да по чувстват връзката на душевността си с обективно духовен свят.
В това триделение ще се търси често обновление на духовния живот, така, че хората действително да по чувстват връзката на душевността си с обективно духовен свят.
Хората не притежават това днес. Защото когато те днес говорят, то те най-често говорят фрази. Но защо днес се говорят фрази? Фразите се получават, когато не съществува връзка с това, което фразите би трябвало да означават. Думите на хората са се превърнали във фрази, защото им липсва връзката с духовния живот.
към текста >>
Думите на хората са се превърнали във фрази, защото им липсва връзката с духовния
жив
от.
В това триделение ще се търси често обновление на духовния живот, така, че хората действително да по чувстват връзката на душевността си с обективно духовен свят. Хората не притежават това днес. Защото когато те днес говорят, то те най-често говорят фрази. Но защо днес се говорят фрази? Фразите се получават, когато не съществува връзка с това, което фразите би трябвало да означават.
Думите на хората са се превърнали във фрази, защото им липсва връзката с духовния живот.
към текста >>
А стопанския
жив
от: в устрояването на това стопанство не са вложени мисли, затова събитията протичат от само себе си.
А стопанския живот: в устрояването на това стопанство не са вложени мисли, затова събитията протичат от само себе си.
Това беше характерното в стопанския живот, че хората произвеждаха и произвеждаха, точно както, когато през пролетта на 1914 казах във Виена, когато нарекох това произвеждане социално раково образувание: произвеждаше се и се произвеждаше, и стоките се захвърляха на пазара, и целия стопански кръговрат трябваше да протича от само себе си, той не беше управляван от мисли. Хаотичен, безпланов стопански живот. Правов живот, който е просто власт. Духовен живот, изродил се във фрази: това е триделния организъм, който имахме в общи линии. От това триделение ние трябва да се измъкнем.
към текста >>
Това беше характерното в стопанския
жив
от, че хората произвеждаха и произвеждаха, точно както, когато през пролетта на 1914 казах във Виена, когато нарекох това произвеждане социално раково образувание: произвеждаше се и се произвеждаше, и стоките се захвърляха на пазара, и целия стопански кръговрат трябваше да протича от само себе си, той не беше управляван от мисли.
А стопанския живот: в устрояването на това стопанство не са вложени мисли, затова събитията протичат от само себе си.
Това беше характерното в стопанския живот, че хората произвеждаха и произвеждаха, точно както, когато през пролетта на 1914 казах във Виена, когато нарекох това произвеждане социално раково образувание: произвеждаше се и се произвеждаше, и стоките се захвърляха на пазара, и целия стопански кръговрат трябваше да протича от само себе си, той не беше управляван от мисли.
Хаотичен, безпланов стопански живот. Правов живот, който е просто власт. Духовен живот, изродил се във фрази: това е триделния организъм, който имахме в общи линии. От това триделение ние трябва да се измъкнем. А ще успеем да го направим само, ако съумеем да приемаме сериозно това, което именно се цели с това триделение.
към текста >>
Хаотичен, безпланов стопански
жив
от.
А стопанския живот: в устрояването на това стопанство не са вложени мисли, затова събитията протичат от само себе си. Това беше характерното в стопанския живот, че хората произвеждаха и произвеждаха, точно както, когато през пролетта на 1914 казах във Виена, когато нарекох това произвеждане социално раково образувание: произвеждаше се и се произвеждаше, и стоките се захвърляха на пазара, и целия стопански кръговрат трябваше да протича от само себе си, той не беше управляван от мисли.
Хаотичен, безпланов стопански живот.
Правов живот, който е просто власт. Духовен живот, изродил се във фрази: това е триделния организъм, който имахме в общи линии. От това триделение ние трябва да се измъкнем. А ще успеем да го направим само, ако съумеем да приемаме сериозно това, което именно се цели с това триделение.
към текста >>
Правов
жив
от, който е просто власт.
А стопанския живот: в устрояването на това стопанство не са вложени мисли, затова събитията протичат от само себе си. Това беше характерното в стопанския живот, че хората произвеждаха и произвеждаха, точно както, когато през пролетта на 1914 казах във Виена, когато нарекох това произвеждане социално раково образувание: произвеждаше се и се произвеждаше, и стоките се захвърляха на пазара, и целия стопански кръговрат трябваше да протича от само себе си, той не беше управляван от мисли. Хаотичен, безпланов стопански живот.
Правов живот, който е просто власт.
Духовен живот, изродил се във фрази: това е триделния организъм, който имахме в общи линии. От това триделение ние трябва да се измъкнем. А ще успеем да го направим само, ако съумеем да приемаме сериозно това, което именно се цели с това триделение.
към текста >>
Духовен
жив
от, изродил се във фрази: това е триделния организъм, който имахме в общи линии.
А стопанския живот: в устрояването на това стопанство не са вложени мисли, затова събитията протичат от само себе си. Това беше характерното в стопанския живот, че хората произвеждаха и произвеждаха, точно както, когато през пролетта на 1914 казах във Виена, когато нарекох това произвеждане социално раково образувание: произвеждаше се и се произвеждаше, и стоките се захвърляха на пазара, и целия стопански кръговрат трябваше да протича от само себе си, той не беше управляван от мисли. Хаотичен, безпланов стопански живот. Правов живот, който е просто власт.
Духовен живот, изродил се във фрази: това е триделния организъм, който имахме в общи линии.
От това триделение ние трябва да се измъкнем. А ще успеем да го направим само, ако съумеем да приемаме сериозно това, което именно се цели с това триделение.
към текста >>
И там ще намерите трите важни понятия за съвременния социален
жив
от.
Виждате, че в съвремието нещата са преплетени по-сложно отколкото обикновено се предполага, и те са поставени така, че в общи линии само науката на посвещението може да ни доведе до правилно схващане на социалните проблеми в съвремието. Ще откриете три понятия: ще ги откриете и в книгата ми "Същност на социалния въпрос", която всъщност написах не за антропософи, а за широката публика.
И там ще намерите трите важни понятия за съвременния социален живот.
Там е понятието Стока или продукт, базата на стопанския живот. Следващото важно понятие е Работата. И третото важно понятие е понятието Капитал. Към тези три понятия е прикачено социалното познание на съвремието.
към текста >>
Там е понятието Стока или продукт, базата на стопанския
жив
от.
Виждате, че в съвремието нещата са преплетени по-сложно отколкото обикновено се предполага, и те са поставени така, че в общи линии само науката на посвещението може да ни доведе до правилно схващане на социалните проблеми в съвремието. Ще откриете три понятия: ще ги откриете и в книгата ми "Същност на социалния въпрос", която всъщност написах не за антропософи, а за широката публика. И там ще намерите трите важни понятия за съвременния социален живот.
Там е понятието Стока или продукт, базата на стопанския живот.
Следващото важно понятие е Работата. И третото важно понятие е понятието Капитал. Към тези три понятия е прикачено социалното познание на съвремието.
към текста >>
Но днес не можем да се отдадем на смях, защото университетите все още заемат водеща позиция в духовния
жив
от.
Модерният работник е един предприемач, тъй като той има производствените средства, т.е. своята собствена работна сила, и я предлага на пазара за собствена сметка и на собствен риск. Понятието на господин Луйо Брентано относно предприемача е толкова ясно, че работникът също попада в тази графа. Както виждате така протича днешната икономическа наука! То е смешно.
Но днес не можем да се отдадем на смях, защото университетите все още заемат водеща позиция в духовния живот.
Но университетите раждат тези неща в областта на националната икономика. Днес никой не желае да признае, липсва нужната смелост, че в тази област се произвеждат смехотворни неща. Нещата са именно ужасни.
към текста >>
Това е нещото, до което ще стигне всеки необременен наблюдател на
жив
ота.
Трябва да се направи опита, да се проникнат същностно познавателно нещата, които днес все още биха се смятали за нещо ненормално. Действително познаване на фактите в тази област обаче навсякъде ще роди необходимостта от проникване на социалните възгледи с истинска, действителна Духовна наука.
Това е нещото, до което ще стигне всеки необременен наблюдател на живота.
Сами си спомнете, ако сте били там, един подбуждащ размисли въпрос, който беше поставен в Бернулианома в Базел преди заминаването ми след една лекция, когато в хода на дискусията един човек зададе въпроса: Как може да се стигне дотам Ленин да завладее света? Защото според неговите възгледи, докато това не се случи той не може да види добро. Представете, каква конфузия означава това! Това означава, че хората, които днес се държат най-радикално са най-реакционерни. Те искат социализъм.
към текста >>
10.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
В крайна сметка всичко, което се случва в съвремието, зависи от това, което от 15 век насам
жив
ее в човечеството като порив отделната индивидуалност да се постави на върха на личността, да стане една цяла личност.
Ако искаме да разберем каква задача има антропософската духовна наука в съвремието и в бъдещето, то ние, както чухме това преди време, а също и вчера, ние трябва да включим в наблюденията си и характера на развитието на човечеството от средата на 15 век насам.
В крайна сметка всичко, което се случва в съвремието, зависи от това, което от 15 век насам живее в човечеството като порив отделната индивидуалност да се постави на върха на личността, да стане една цяла личност.
Подобно нещо не беше възможно, а и съвсем не беше задача на човечеството в по-ранните епохи на човешкото развитие. Ако искаме да разберем големия прелом, в който се намираме, то ние трябва да обхванем подобни неща още по-задълбочено, такива каквито са, и каквито вчера отново описах.
към текста >>
Казах ви: в духовния си
жив
от ние все още имаме едно гръцко душевно устройство.
Казах ви: в духовния си живот ние все още имаме едно гръцко душевно устройство.
Начинът по който образуваме мислите си, начина, по който сме свикнали да мислим за света, всичко това е отзвук от гръцкото душевно устройство. А начинът, по който сме свикнали да гледаме на правото и на това, което е свързано в правото, то е отзвук отрическото душевно устройство. Ние все още гледаме на държавата си като на онова образувание, което принципно беше римската империя. И едва когато се прозре, как в това хаотично съвремие трябва да се потопи триделението на социалния организъм, ще възникне способността за ясно виждане и отчетливо желание.
към текста >>
Разбира се, съвременното човечество е над
жив
яло нещата, които лежаха в основата при гърците.
Гръцкото душевно устройство е определено главно от това, че в Гърция в огромна степен присъствуваше това, което даваше тон за историческото развитие изобщо до средата на 15 век. Гръцката земя беше населена от една подчинена народност и от завоевателите, тези, които притежаваха земята, но и тези, които позовавайки се на кръвния си произход определят духовността на древна Гърция. Така че съвсем не можем да се ориентираме в душевното устройство на Древна Гърция, ако не обгърнем с поглед и това, че там се смяташе за оправдано да се разсъждава върху социалните взаимоотношения между хората така, както диктуваха това кръвните особености на арийския народ завоевател.
Разбира се, съвременното човечество е надживяло нещата, които лежаха в основата при гърците.
За тях беше просто естествено да съществуват два вида хора, да съществуват хора, които в известен смисъл се покланят на Меркурий, и такива, които трябваше да почитат Зевс. Тези две класи хора бяха строго разделени една от друга. Но относно света и боговете му се разсъждаваше така, както трябваше да разсъждава народа-завоевател подбуден от кръвния си произход. Всичко се определяше от това, което е възникнало вследствие на сблъсъка между народа-завоевател и подчинения народ. Този, който наблюдава по-внимателно нещата ще види, че дори и подтиквани от чувствата си, от това, което носим подсъзнателно в душите си да не си признаваме този аристократизъм на светогледа, то той продължава да живее в идеите ни, в понятията ни, особено когато завършим образованието си във висшето училище.
към текста >>
Този, който наблюдава по-внимателно нещата ще види, че дори и подтиквани от чувствата си, от това, което носим подсъзнателно в душите си да не си признаваме този аристократизъм на светогледа, то той продължава да
жив
ее в идеите ни, в понятията ни, особено когато завършим образованието си във висшето училище.
Разбира се, съвременното човечество е надживяло нещата, които лежаха в основата при гърците. За тях беше просто естествено да съществуват два вида хора, да съществуват хора, които в известен смисъл се покланят на Меркурий, и такива, които трябваше да почитат Зевс. Тези две класи хора бяха строго разделени една от друга. Но относно света и боговете му се разсъждаваше така, както трябваше да разсъждава народа-завоевател подбуден от кръвния си произход. Всичко се определяше от това, което е възникнало вследствие на сблъсъка между народа-завоевател и подчинения народ.
Този, който наблюдава по-внимателно нещата ще види, че дори и подтиквани от чувствата си, от това, което носим подсъзнателно в душите си да не си признаваме този аристократизъм на светогледа, то той продължава да живее в идеите ни, в понятията ни, особено когато завършим образованието си във висшето училище.
Висшето училище, и по-точно гимназията, формира всичко, което спада към преподаването така, както то би било единствено един ренесанс, като един отзвук на гръцката култура. А самото висше училище, с изключение на технически те и селскостопанските училища, които трябва да бъдат сформирани от новия живот, но по външната си структура за съжаление просто имитират това, което дойде като структура на висшето училище от Гърция. Именно ако ценим високо гръцката култура в своето време и за своето време, то ние от друга страна трябва да сме напълно наясно, че за нашето време е необходимо едно обновление на духовния живот, че за нашето време ръководството на човечеството от души, които са получили конфигурацията, формирането на понятията си в гимназиалното-средно образование става все по-непоносимо. И разбира се на всички водещи места днес са поставени само онези хора, които са получили сформирането на понятията в средното училище, в гимназията. Днес вече е необходимо, хората да се запознаят с това, че е настъпило времето на голямата, а не на малката разплата и че за тези неща трябва да се мисли по същество, че не могат да се съхранят стари мисловни навици.
към текста >>
А самото висше училище, с изключение на технически те и селскостопанските училища, които трябва да бъдат сформирани от новия
жив
от, но по външната си структура за съжаление просто имитират това, което дойде като структура на висшето училище от Гърция.
Тези две класи хора бяха строго разделени една от друга. Но относно света и боговете му се разсъждаваше така, както трябваше да разсъждава народа-завоевател подбуден от кръвния си произход. Всичко се определяше от това, което е възникнало вследствие на сблъсъка между народа-завоевател и подчинения народ. Този, който наблюдава по-внимателно нещата ще види, че дори и подтиквани от чувствата си, от това, което носим подсъзнателно в душите си да не си признаваме този аристократизъм на светогледа, то той продължава да живее в идеите ни, в понятията ни, особено когато завършим образованието си във висшето училище. Висшето училище, и по-точно гимназията, формира всичко, което спада към преподаването така, както то би било единствено един ренесанс, като един отзвук на гръцката култура.
А самото висше училище, с изключение на технически те и селскостопанските училища, които трябва да бъдат сформирани от новия живот, но по външната си структура за съжаление просто имитират това, което дойде като структура на висшето училище от Гърция.
Именно ако ценим високо гръцката култура в своето време и за своето време, то ние от друга страна трябва да сме напълно наясно, че за нашето време е необходимо едно обновление на духовния живот, че за нашето време ръководството на човечеството от души, които са получили конфигурацията, формирането на понятията си в гимназиалното-средно образование става все по-непоносимо. И разбира се на всички водещи места днес са поставени само онези хора, които са получили сформирането на понятията в средното училище, в гимназията. Днес вече е необходимо, хората да се запознаят с това, че е настъпило времето на голямата, а не на малката разплата и че за тези неща трябва да се мисли по същество, че не могат да се съхранят стари мисловни навици.
към текста >>
Именно ако ценим високо гръцката култура в своето време и за своето време, то ние от друга страна трябва да сме напълно наясно, че за нашето време е необходимо едно обновление на духовния
жив
от, че за нашето време ръководството на човечеството от души, които са получили конфигурацията, формирането на понятията си в гимназиалното-средно образование става все по-непоносимо.
Но относно света и боговете му се разсъждаваше така, както трябваше да разсъждава народа-завоевател подбуден от кръвния си произход. Всичко се определяше от това, което е възникнало вследствие на сблъсъка между народа-завоевател и подчинения народ. Този, който наблюдава по-внимателно нещата ще види, че дори и подтиквани от чувствата си, от това, което носим подсъзнателно в душите си да не си признаваме този аристократизъм на светогледа, то той продължава да живее в идеите ни, в понятията ни, особено когато завършим образованието си във висшето училище. Висшето училище, и по-точно гимназията, формира всичко, което спада към преподаването така, както то би било единствено един ренесанс, като един отзвук на гръцката култура. А самото висше училище, с изключение на технически те и селскостопанските училища, които трябва да бъдат сформирани от новия живот, но по външната си структура за съжаление просто имитират това, което дойде като структура на висшето училище от Гърция.
Именно ако ценим високо гръцката култура в своето време и за своето време, то ние от друга страна трябва да сме напълно наясно, че за нашето време е необходимо едно обновление на духовния живот, че за нашето време ръководството на човечеството от души, които са получили конфигурацията, формирането на понятията си в гимназиалното-средно образование става все по-непоносимо.
И разбира се на всички водещи места днес са поставени само онези хора, които са получили сформирането на понятията в средното училище, в гимназията. Днес вече е необходимо, хората да се запознаят с това, че е настъпило времето на голямата, а не на малката разплата и че за тези неща трябва да се мисли по същество, че не могат да се съхранят стари мисловни навици.
към текста >>
Нужно е само да си спомните, че римляните проследиха произхода си назад до онази сбирщина от разбойници в близост до Рим, които бяха свикани, за да основат Рим като разбойнически лагер, че основателят на Рим не суче от нежното майчино мляко, а както знае те, той е оставен в гората да бозае от едно
жив
отно, от вълчица.
Вече съм споменавал това тук. Докато гръцката социална структура който може да се нарече и държавна структура излезе напълно, обособи се напълно от кръвното родство, то произхождащото от кръвта не премина в римската култура. Върху римската култура се прехвърли порива, да се дели така, както се разчленяваше в Гърция, но причината за това делене вече не се чувстваше в кръвта. И докато на нито един грък от древността не би хрумнало да се съмнява в това, че съществуват хора от "по-долен" вид, хора от народа-завоевател, и хора от "по-висш" вид, арийци, при римляните това не беше така. В римската империя хората носеха в себе си силното съзнание, че делението на социалната структура е изведено от властта, от насилието.
Нужно е само да си спомните, че римляните проследиха произхода си назад до онази сбирщина от разбойници в близост до Рим, които бяха свикани, за да основат Рим като разбойнически лагер, че основателят на Рим не суче от нежното майчино мляко, а както знае те, той е оставен в гората да бозае от едно животно, от вълчица.
към текста >>
Жив
о си спомням как пристигна писмото му.
В младостта си, на 18 години, той беше обикнал едно момиче, беше го обикнал така да се каже в мислите си, но двамата не притежаваха нищо, не можеха да се оженят и за това чакали и си останали верни. Той е бил на 18 години, когато се сгодил за нея, а когато вече беше готов да се ожени за нея беше 64 годишен, защото едва тогава беше придобил достатъчно за да смята, че е готов да се реши на подобна стъпка. Тогава той се завърна в родното си село, близо до Залцбург и искаше да се ожени за избраницата си отпреди толкова години. Но виж ти, църквата заедно с енорията са изгорели, и кръщелното му свидетелство вече не може да се открие. Никъде не е написано къде е кръщаван човека, и никой не му вярваше, че изобщо е роден.
Живо си спомням как пристигна писмото му.
Когато пристигна писмото, аз живеех в близост до Виенер-Нойщад, и той пишеше в него по това време е работел във Виенер-Нойщад, но отпътувал в родното си село близо до Залцбург в писмото си казваше: Да, аз мисля, че е очевидно, че съм бил роден, защото съм тук; но хората не вярват, че съм роден, защото няма кръщелно свидетелство!
към текста >>
Когато пристигна писмото, аз
жив
еех в близост до Виенер-Нойщад, и той пишеше в него по това време е работел във Виенер-Нойщад, но отпътувал в родното си село близо до Залцбург в писмото си казваше: Да, аз мисля, че е очевидно, че съм бил роден, защото съм тук; но хората не вярват, че съм роден, защото няма кръщелно свидетелство!
Той е бил на 18 години, когато се сгодил за нея, а когато вече беше готов да се ожени за нея беше 64 годишен, защото едва тогава беше придобил достатъчно за да смята, че е готов да се реши на подобна стъпка. Тогава той се завърна в родното си село, близо до Залцбург и искаше да се ожени за избраницата си отпреди толкова години. Но виж ти, църквата заедно с енорията са изгорели, и кръщелното му свидетелство вече не може да се открие. Никъде не е написано къде е кръщаван човека, и никой не му вярваше, че изобщо е роден. Живо си спомням как пристигна писмото му.
Когато пристигна писмото, аз живеех в близост до Виенер-Нойщад, и той пишеше в него по това време е работел във Виенер-Нойщад, но отпътувал в родното си село близо до Залцбург в писмото си казваше: Да, аз мисля, че е очевидно, че съм бил роден, защото съм тук; но хората не вярват, че съм роден, защото няма кръщелно свидетелство!
към текста >>
Но и настроението, което прониква тези истории, в края на краищата показва, че целия ни обществен
жив
от е построен върху римската същност, и то в едни области повече отколкото в други.
Виждате ли, човек трябва често да си спомня тези истории, тъй като колкото и да са гротескни, той ще се срещне тук или там с тях.
Но и настроението, което прониква тези истории, в края на краищата показва, че целия ни обществен живот е построен върху римската същност, и то в едни области повече отколкото в други.
Не е ли така, човекът днес не е гражданин на света поради това, че е станал човек и е изправен като човек, а той е гражданин в света защото е признат и вписан като такъв на едно или друго място. Всички тези неща трябва да се съотнасят към римската същност. Силата на кръвта е преминала в регистратурата.
към текста >>
Това ни уверява, че по отношение на духовния си
жив
от и по отношение на правовия
жив
от ние сме изостанали от времето, че и по отношение на двете ни е нужно обновление, едно действително обновление.
Това води дотам, че днес, когато тези неща се намират в декадентност, в упадък, много хора изобщо не вярват в ценността на това, което имат като хора, а в ценността на това, което са постигнали в някаква йерархия от чиновници, в ценността на един или друг чиновнически пост. Човекът предпочита много повече да е нещо безлично в смисъла на римските правови понятия, отколкото да е личност. И сега, от 15 век насам несъзнателния, подсъзнателният стремеж на човека е да построи всичко на върха на личността.
Това ни уверява, че по отношение на духовния си живот и по отношение на правовия живот ние сме изостанали от времето, че и по отношение на двете ни е нужно обновление, едно действително обновление.
Това, което трябва да се обяви като обновление в човешките души е свързано с много по-дълбоки импулси на човешкото развитие изобщо.
към текста >>
Понятията, които хората развиват от средата на 15 век насам, са сенки на това, което ние сме из
жив
ели в духовния свят преди слизането си от него в момента на зачатието.
Много семена обаче ние употребяваме за брашно и ги ядем като хляб. Но това не е заложено в зрънцето на семето! Това е едно странично развитие, когато запитаме: Съдържа ли житното зърно химическите съставки, от които ние се нуждаем за изграждането на тялото си? В природата, в същината на семенното зърно, на житото, на ръжта, не е заложено да ни храни, а да роди от зърното ново жито или ръж. Така и в нашата природа не е заложено да схващаме външния свят с придобитите от 15 век насам понятия, а от тези понятия трябва да стане нещо друго, ако правилно се отдадем на същината им.
Понятията, които хората развиват от средата на 15 век насам, са сенки на това, което ние сме изживели в духовния свят преди слизането си от него в момента на зачатието.
Така че вие можете да си представите често съм насочвал вниманието ви натам (рисува се): тук е раждането или зачатието, човешкият живот продължава така: ако си представите това, то всъщност нашите понятия, нашите понятийни сили, които са в нас, са отзвуците на онова, което изживяваме преди раждането или зачатието си (виж рисунката). А ние всъщност злоутребяваме с понятийната си система, когато я прилагаме върху външния свят.
към текста >>
Така че вие можете да си представите често съм насочвал вниманието ви натам (рисува се): тук е раждането или зачатието, човешкият
жив
от продължава така: ако си представите това, то всъщност нашите понятия, нашите понятийни сили, които са в нас, са отзвуците на онова, което из
жив
яваме преди раждането или зачатието си (виж рисунката).
Но това не е заложено в зрънцето на семето! Това е едно странично развитие, когато запитаме: Съдържа ли житното зърно химическите съставки, от които ние се нуждаем за изграждането на тялото си? В природата, в същината на семенното зърно, на житото, на ръжта, не е заложено да ни храни, а да роди от зърното ново жито или ръж. Така и в нашата природа не е заложено да схващаме външния свят с придобитите от 15 век насам понятия, а от тези понятия трябва да стане нещо друго, ако правилно се отдадем на същината им. Понятията, които хората развиват от средата на 15 век насам, са сенки на това, което ние сме изживели в духовния свят преди слизането си от него в момента на зачатието.
Така че вие можете да си представите често съм насочвал вниманието ви натам (рисува се): тук е раждането или зачатието, човешкият живот продължава така: ако си представите това, то всъщност нашите понятия, нашите понятийни сили, които са в нас, са отзвуците на онова, което изживяваме преди раждането или зачатието си (виж рисунката).
А ние всъщност злоутребяваме с понятийната си система, когато я прилагаме върху външния свят.
към текста >>
А индустриализмът внася в
жив
ота ни нещо, което прави волята на човека в нещо безсмислено в по-висш смисъл.
Паралелно с призрачния светоглед се движи и индустриализма. Още вчера насочих вниманието ви върху това. А основното в индустриализма е това, че машината носителя на индустриализма е прозрачна за духа. Следствието на това обаче е, че човешката воля, която се насочва върху машината, в действителност не се насочва към една реалност, не се насочва към действителност. Принципно машината е една химера за обхватната световна реалност.
А индустриализмът внася в живота ни нещо, което прави волята на човека в нещо безсмислено в по-висш смисъл.
Ще бъде дълбока намеса, ако някога по-новото човечество бъде въвлечено в убеждението, че машината и всичко, което следва от нея като индустриализъм прави волята на човека безсмислена. Днес вече сме достигнали до връхната точка на машинната производителност, тъй като една четвърт от това, което днес сме създали в света, не е резултат единствено на човешката воля, а и на машинната сила една четвърт от това! Това означава нещо извънредно. Човешката воля вече не живее само с чувства тук на земята.
към текста >>
Човешката воля вече не
жив
ее само с чувства тук на земята.
Принципно машината е една химера за обхватната световна реалност. А индустриализмът внася в живота ни нещо, което прави волята на човека в нещо безсмислено в по-висш смисъл. Ще бъде дълбока намеса, ако някога по-новото човечество бъде въвлечено в убеждението, че машината и всичко, което следва от нея като индустриализъм прави волята на човека безсмислена. Днес вече сме достигнали до връхната точка на машинната производителност, тъй като една четвърт от това, което днес сме създали в света, не е резултат единствено на човешката воля, а и на машинната сила една четвърт от това! Това означава нещо извънредно.
Човешката воля вече не живее само с чувства тук на земята.
към текста >>
Ние принципно желаем напълно да се в
жив
еем в машинното на външния
жив
от, в механизма дори и в политиката, която постепенно превърна държавите в машини.
До средата на 15 век хората желаеха инстинктивно да достигнат духа.
Ние принципно желаем напълно да се вживеем в машинното на външния живот, в механизма дори и в политиката, която постепенно превърна държавите в машини.
Ние трябва да се стремим да се върнем към една проникната от духа воля. Затова обаче е нужно да приемем идеята на Духовната наука, при възпитанието например трябва да започнем така, че да поставим в основата това, което знаем от познанието на духовния свят, да възпитаваме така, както ни е дадено това в антропософската духовна наука. С това по-силно, по-съзнателно подчертаване на волята от духа ние поставяме един противовес на безсмислената воля в индустриализма.
към текста >>
Но за това именно става дума, че например се чувства като истина това, че се знае: Рафаеловата
жив
опис вече не се вмества в съвременността, тя трябва да бъде разглеждана като нещо минало и също да и се възхищаваме като на нещо минало.
Защото право да се възхищава на Рафаел има само този, който знае, че днес човек, който рисува като Рафаел би бил лош художник: тъй като той няма да рисува по начина, по който изискват това импулсите на времето. Човек не би могъл да чувства времето, ако не усеща тези неща така, че да усеща непрестанно задачите на едно определено време. В нашето време е необходимо да се придобие едно съвсем интимно чувство за истина в тази посока. Но съвременното човечество и в това отношение прави обратното, тъй като човек има усещането, че чувството за истина навсякъде има процепи, не функционира, и че днес хората се плашат от това, да нарекат вярното вярно, а грешното грешно, че хората се плашат от това, да обозначат лъжата като лъжа. В това отношение днес може да се от крият най-покъртителни неща, а хората са безразлични към подобни покъртителни неща!
Но за това именно става дума, че например се чувства като истина това, че се знае: Рафаеловата живопис вече не се вмества в съвременността, тя трябва да бъде разглеждана като нещо минало и също да и се възхищаваме като на нещо минало.
Особено необходимо в нашата епоха е да забелязваме подобни неща, в които импулсът да бъдем истинни не връхлита от най-дълбоките дълбини на душата. Често си мисля за едно прекрасно място в описанието на живота на Микеланджело от Херман Грим, където Херман Грим говори за "Второто пришествие" на Микеланджело. Когато той посочва колко много картини с тази тематика са били рисувани по онова време, когато говори за това, как по онова време хората са изживява ли напълно действително истинността на това, което се е рисувало на стените. Хората са живеели в тези изображения на "Второто пришествие" като в една действителност. Една такава картина на Микеланджело не би трябвало изобщо да се наблюдава без ясното съзнание, че ние не можем да усещаме така, както са чувствали хората, за които Микеланджело е нарисувал това "Второ пришествие", че този усет е изгубен, че в най-добрия случай можем да кажем: това е едно изображение на нещо, в което ние обаче вече не можем да вярваме като в непосредствена действителност.
към текста >>
Често си мисля за едно прекрасно място в описанието на
жив
ота на Микеланджело от Херман Грим, където Херман Грим говори за "Второто пришествие" на Микеланджело.
В нашето време е необходимо да се придобие едно съвсем интимно чувство за истина в тази посока. Но съвременното човечество и в това отношение прави обратното, тъй като човек има усещането, че чувството за истина навсякъде има процепи, не функционира, и че днес хората се плашат от това, да нарекат вярното вярно, а грешното грешно, че хората се плашат от това, да обозначат лъжата като лъжа. В това отношение днес може да се от крият най-покъртителни неща, а хората са безразлични към подобни покъртителни неща! Но за това именно става дума, че например се чувства като истина това, че се знае: Рафаеловата живопис вече не се вмества в съвременността, тя трябва да бъде разглеждана като нещо минало и също да и се възхищаваме като на нещо минало. Особено необходимо в нашата епоха е да забелязваме подобни неща, в които импулсът да бъдем истинни не връхлита от най-дълбоките дълбини на душата.
Често си мисля за едно прекрасно място в описанието на живота на Микеланджело от Херман Грим, където Херман Грим говори за "Второто пришествие" на Микеланджело.
Когато той посочва колко много картини с тази тематика са били рисувани по онова време, когато говори за това, как по онова време хората са изживява ли напълно действително истинността на това, което се е рисувало на стените. Хората са живеели в тези изображения на "Второто пришествие" като в една действителност. Една такава картина на Микеланджело не би трябвало изобщо да се наблюдава без ясното съзнание, че ние не можем да усещаме така, както са чувствали хората, за които Микеланджело е нарисувал това "Второ пришествие", че този усет е изгубен, че в най-добрия случай можем да кажем: това е едно изображение на нещо, в което ние обаче вече не можем да вярваме като в непосредствена действителност.
към текста >>
Когато той посочва колко много картини с тази тематика са били рисувани по онова време, когато говори за това, как по онова време хората са из
жив
ява ли напълно действително истинността на това, което се е рисувало на стените.
Но съвременното човечество и в това отношение прави обратното, тъй като човек има усещането, че чувството за истина навсякъде има процепи, не функционира, и че днес хората се плашат от това, да нарекат вярното вярно, а грешното грешно, че хората се плашат от това, да обозначат лъжата като лъжа. В това отношение днес може да се от крият най-покъртителни неща, а хората са безразлични към подобни покъртителни неща! Но за това именно става дума, че например се чувства като истина това, че се знае: Рафаеловата живопис вече не се вмества в съвременността, тя трябва да бъде разглеждана като нещо минало и също да и се възхищаваме като на нещо минало. Особено необходимо в нашата епоха е да забелязваме подобни неща, в които импулсът да бъдем истинни не връхлита от най-дълбоките дълбини на душата. Често си мисля за едно прекрасно място в описанието на живота на Микеланджело от Херман Грим, където Херман Грим говори за "Второто пришествие" на Микеланджело.
Когато той посочва колко много картини с тази тематика са били рисувани по онова време, когато говори за това, как по онова време хората са изживява ли напълно действително истинността на това, което се е рисувало на стените.
Хората са живеели в тези изображения на "Второто пришествие" като в една действителност. Една такава картина на Микеланджело не би трябвало изобщо да се наблюдава без ясното съзнание, че ние не можем да усещаме така, както са чувствали хората, за които Микеланджело е нарисувал това "Второ пришествие", че този усет е изгубен, че в най-добрия случай можем да кажем: това е едно изображение на нещо, в което ние обаче вече не можем да вярваме като в непосредствена действителност.
към текста >>
Хората са
жив
еели в тези изображения на "Второто пришествие" като в една действителност.
В това отношение днес може да се от крият най-покъртителни неща, а хората са безразлични към подобни покъртителни неща! Но за това именно става дума, че например се чувства като истина това, че се знае: Рафаеловата живопис вече не се вмества в съвременността, тя трябва да бъде разглеждана като нещо минало и също да и се възхищаваме като на нещо минало. Особено необходимо в нашата епоха е да забелязваме подобни неща, в които импулсът да бъдем истинни не връхлита от най-дълбоките дълбини на душата. Често си мисля за едно прекрасно място в описанието на живота на Микеланджело от Херман Грим, където Херман Грим говори за "Второто пришествие" на Микеланджело. Когато той посочва колко много картини с тази тематика са били рисувани по онова време, когато говори за това, как по онова време хората са изживява ли напълно действително истинността на това, което се е рисувало на стените.
Хората са живеели в тези изображения на "Второто пришествие" като в една действителност.
Една такава картина на Микеланджело не би трябвало изобщо да се наблюдава без ясното съзнание, че ние не можем да усещаме така, както са чувствали хората, за които Микеланджело е нарисувал това "Второ пришествие", че този усет е изгубен, че в най-добрия случай можем да кажем: това е едно изображение на нещо, в което ние обаче вече не можем да вярваме като в непосредствена действителност.
към текста >>
Тъкмо обаче когато сме наясно с това, че чувствата, които изпитва днешният човек пред "Второто пришествие" на Микеланджело са нещо сиво и абстрактно, тъкмо тогава ние ще бъдем призовани вътрешно да проследим чувствата на цялото
жив
о изтъкаване в образите, които се намират в стенописа на "Второто пришествие".
Само си представете, че човекът, който притежава днешното съзнание и не смята, че ангелите действително слизат или че дяволът управлява така, както в картината на Микеланджело, този човек е поставен пред тази картина по друг начин отколкото човека от времето, за което е рисувал Микеланджело, който е виждал тази картина като една реалност пред себе си.
Тъкмо обаче когато сме наясно с това, че чувствата, които изпитва днешният човек пред "Второто пришествие" на Микеланджело са нещо сиво и абстрактно, тъкмо тогава ние ще бъдем призовани вътрешно да проследим чувствата на цялото живо изтъкаване в образите, които се намират в стенописа на "Второто пришествие".
Тогава човек ще бъде призован да се запита: Как са достигнали хората от една епоха между другото Микеланджело твори след отминаването на четвъртата следатлантска епоха, но той твори с духа на тази четвърта следатлантска епоха, той се намира на границата между тези две епохи, веднъж обясних това в лекциите за изкуството -, как стигнаха хората дотам, да могат да виждат в тези имагинации, в тези картини такива велики неща? Този въпрос се изправя с цялата си огромност пред нас, когато е налице съзнанието, колко е сиво, колко е неживо това, което днешният човек чувства пред една картина на Микеланджело. И тогава трябва да потърсим причините: Откъде идва това, човешките души да са били в състояние тогава да виждат така края на земята? Откъде идва идеята на тези картини?
към текста >>
Този въпрос се изправя с цялата си огромност пред нас, когато е налице съзнанието, колко е сиво, колко е не
жив
о това, което днешният човек чувства пред една картина на Микеланджело.
Само си представете, че човекът, който притежава днешното съзнание и не смята, че ангелите действително слизат или че дяволът управлява така, както в картината на Микеланджело, този човек е поставен пред тази картина по друг начин отколкото човека от времето, за което е рисувал Микеланджело, който е виждал тази картина като една реалност пред себе си. Тъкмо обаче когато сме наясно с това, че чувствата, които изпитва днешният човек пред "Второто пришествие" на Микеланджело са нещо сиво и абстрактно, тъкмо тогава ние ще бъдем призовани вътрешно да проследим чувствата на цялото живо изтъкаване в образите, които се намират в стенописа на "Второто пришествие". Тогава човек ще бъде призован да се запита: Как са достигнали хората от една епоха между другото Микеланджело твори след отминаването на четвъртата следатлантска епоха, но той твори с духа на тази четвърта следатлантска епоха, той се намира на границата между тези две епохи, веднъж обясних това в лекциите за изкуството -, как стигнаха хората дотам, да могат да виждат в тези имагинации, в тези картини такива велики неща?
Този въпрос се изправя с цялата си огромност пред нас, когато е налице съзнанието, колко е сиво, колко е неживо това, което днешният човек чувства пред една картина на Микеланджело.
И тогава трябва да потърсим причините: Откъде идва това, човешките души да са били в състояние тогава да виждат така края на земята? Откъде идва идеята на тези картини?
към текста >>
Към тях спада и наблюдението на повтарящия се земен
жив
от.
Причината се съдържа в следното. В първия период на християнството, след времето, когато в земното развитие се състоя мистерията на Голгота, когато тя даде смисъл на земното развитие, то най-напред някои неща, които съществуваха от старото, трябваше да се оттеглят, за да бъдат по-късно отново извоювани от човечеството.
Към тях спада и наблюдението на повтарящия се земен живот.
Ако изобразим графично този живот (рисува се), то цялостният човешки живот протича така: земен живот, живот в духовния свят; земен живот, живот в духовния свят и т. н. Знанието, че земният живот протича по този начин беше съдържание на атавистичния инстинктивен светоглед от древността. Християнството най-напред трябваше да подбуди в човека нещо различно от това, което се наблюдаваше в тази древна мъдрост. Кое средство приложи християнството най-напред? То изведе човешкия живот в човешко то съзнание само до този момент (виж рисунката: кръста): до настоящия земен живот.
към текста >>
Ако изобразим графично този
жив
от (рисува се), то цялостният човешки
жив
от протича така: земен
жив
от,
жив
от в духовния свят; земен
жив
от,
жив
от в духовния свят и т. н.
Причината се съдържа в следното. В първия период на християнството, след времето, когато в земното развитие се състоя мистерията на Голгота, когато тя даде смисъл на земното развитие, то най-напред някои неща, които съществуваха от старото, трябваше да се оттеглят, за да бъдат по-късно отново извоювани от човечеството. Към тях спада и наблюдението на повтарящия се земен живот.
Ако изобразим графично този живот (рисува се), то цялостният човешки живот протича така: земен живот, живот в духовния свят; земен живот, живот в духовния свят и т. н.
Знанието, че земният живот протича по този начин беше съдържание на атавистичния инстинктивен светоглед от древността. Християнството най-напред трябваше да подбуди в човека нещо различно от това, което се наблюдаваше в тази древна мъдрост. Кое средство приложи християнството най-напред? То изведе човешкия живот в човешко то съзнание само до този момент (виж рисунката: кръста): до настоящия земен живот. Предхождащия живот до последната смърт, но и човека преди раждането, преди зачатието: само една мисъл на божеството, не и човешка индивидуалност, само една божия мисъл.
към текста >>
Знанието, че земният
жив
от протича по този начин беше съдържание на атавистичния инстинктивен светоглед от древността.
Причината се съдържа в следното. В първия период на християнството, след времето, когато в земното развитие се състоя мистерията на Голгота, когато тя даде смисъл на земното развитие, то най-напред някои неща, които съществуваха от старото, трябваше да се оттеглят, за да бъдат по-късно отново извоювани от човечеството. Към тях спада и наблюдението на повтарящия се земен живот. Ако изобразим графично този живот (рисува се), то цялостният човешки живот протича така: земен живот, живот в духовния свят; земен живот, живот в духовния свят и т. н.
Знанието, че земният живот протича по този начин беше съдържание на атавистичния инстинктивен светоглед от древността.
Християнството най-напред трябваше да подбуди в човека нещо различно от това, което се наблюдаваше в тази древна мъдрост. Кое средство приложи християнството най-напред? То изведе човешкия живот в човешко то съзнание само до този момент (виж рисунката: кръста): до настоящия земен живот. Предхождащия живот до последната смърт, но и човека преди раждането, преди зачатието: само една мисъл на божеството, не и човешка индивидуалност, само една божия мисъл. Преди човека духовния свят, от който той произлиза само като една мисъл на божеството, заживяващ като действителен човек едва с ражда нето си.
към текста >>
То изведе човешкия
жив
от в човешко то съзнание само до този момент (виж рисунката: кръста): до настоящия земен
жив
от.
Към тях спада и наблюдението на повтарящия се земен живот. Ако изобразим графично този живот (рисува се), то цялостният човешки живот протича така: земен живот, живот в духовния свят; земен живот, живот в духовния свят и т. н. Знанието, че земният живот протича по този начин беше съдържание на атавистичния инстинктивен светоглед от древността. Християнството най-напред трябваше да подбуди в човека нещо различно от това, което се наблюдаваше в тази древна мъдрост. Кое средство приложи християнството най-напред?
То изведе човешкия живот в човешко то съзнание само до този момент (виж рисунката: кръста): до настоящия земен живот.
Предхождащия живот до последната смърт, но и човека преди раждането, преди зачатието: само една мисъл на божеството, не и човешка индивидуалност, само една божия мисъл. Преди човека духовния свят, от който той произлиза само като една мисъл на божеството, заживяващ като действителен човек едва с ражда нето си. след това към това се прибави и живота след смъртта. В началото на развитието на християнството в известен смисъл се "измести" гледането нагоре; живот между смърт и ново раждане, земен живот, след това отново живот между смърт и ново раждане, земен живот и т.н. Човешкото усещане беше ограничено да гледа само към произхода на човека и към живота след смъртта.
към текста >>
Предхождащия
жив
от до последната смърт, но и човека преди раждането, преди зачатието: само една мисъл на божеството, не и човешка индивидуалност, само една божия мисъл.
Ако изобразим графично този живот (рисува се), то цялостният човешки живот протича така: земен живот, живот в духовния свят; земен живот, живот в духовния свят и т. н. Знанието, че земният живот протича по този начин беше съдържание на атавистичния инстинктивен светоглед от древността. Християнството най-напред трябваше да подбуди в човека нещо различно от това, което се наблюдаваше в тази древна мъдрост. Кое средство приложи християнството най-напред? То изведе човешкия живот в човешко то съзнание само до този момент (виж рисунката: кръста): до настоящия земен живот.
Предхождащия живот до последната смърт, но и човека преди раждането, преди зачатието: само една мисъл на божеството, не и човешка индивидуалност, само една божия мисъл.
Преди човека духовния свят, от който той произлиза само като една мисъл на божеството, заживяващ като действителен човек едва с ражда нето си. след това към това се прибави и живота след смъртта. В началото на развитието на християнството в известен смисъл се "измести" гледането нагоре; живот между смърт и ново раждане, земен живот, след това отново живот между смърт и ново раждане, земен живот и т.н. Човешкото усещане беше ограничено да гледа само към произхода на човека и към живота след смъртта. Това обаче от друга страна създаде равновесието, създаде образите на "Второто пришествие".
към текста >>
Преди човека духовния свят, от който той произлиза само като една мисъл на божеството, за
жив
яващ като действителен човек едва с ражда нето си.
Знанието, че земният живот протича по този начин беше съдържание на атавистичния инстинктивен светоглед от древността. Християнството най-напред трябваше да подбуди в човека нещо различно от това, което се наблюдаваше в тази древна мъдрост. Кое средство приложи християнството най-напред? То изведе човешкия живот в човешко то съзнание само до този момент (виж рисунката: кръста): до настоящия земен живот. Предхождащия живот до последната смърт, но и човека преди раждането, преди зачатието: само една мисъл на божеството, не и човешка индивидуалност, само една божия мисъл.
Преди човека духовния свят, от който той произлиза само като една мисъл на божеството, заживяващ като действителен човек едва с ражда нето си.
след това към това се прибави и живота след смъртта. В началото на развитието на християнството в известен смисъл се "измести" гледането нагоре; живот между смърт и ново раждане, земен живот, след това отново живот между смърт и ново раждане, земен живот и т.н. Човешкото усещане беше ограничено да гледа само към произхода на човека и към живота след смъртта. Това обаче от друга страна създаде равновесието, създаде образите на "Второто пришествие". Тези изображения на "Второто пришествие" възникнаха от това, че християнството най-напред извлече от човешкото усещане праекзистенциалното учение, учението за духовното съществуване преди зачатието и преди раждането.
към текста >>
след това към това се прибави и
жив
ота след смъртта.
Християнството най-напред трябваше да подбуди в човека нещо различно от това, което се наблюдаваше в тази древна мъдрост. Кое средство приложи християнството най-напред? То изведе човешкия живот в човешко то съзнание само до този момент (виж рисунката: кръста): до настоящия земен живот. Предхождащия живот до последната смърт, но и човека преди раждането, преди зачатието: само една мисъл на божеството, не и човешка индивидуалност, само една божия мисъл. Преди човека духовния свят, от който той произлиза само като една мисъл на божеството, заживяващ като действителен човек едва с ражда нето си.
след това към това се прибави и живота след смъртта.
В началото на развитието на християнството в известен смисъл се "измести" гледането нагоре; живот между смърт и ново раждане, земен живот, след това отново живот между смърт и ново раждане, земен живот и т.н. Човешкото усещане беше ограничено да гледа само към произхода на човека и към живота след смъртта. Това обаче от друга страна създаде равновесието, създаде образите на "Второто пришествие". Тези изображения на "Второто пришествие" възникнаха от това, че християнството най-напред извлече от човешкото усещане праекзистенциалното учение, учението за духовното съществуване преди зачатието и преди раждането. Днес от дълбините на човешката душевност отново напира потребността да се познае повтарящите се земни животи.
към текста >>
В началото на развитието на християнството в известен смисъл се "измести" гледането нагоре;
жив
от между смърт и ново раждане, земен
жив
от, след това отново
жив
от между смърт и ново раждане, земен
жив
от и т.н.
Кое средство приложи християнството най-напред? То изведе човешкия живот в човешко то съзнание само до този момент (виж рисунката: кръста): до настоящия земен живот. Предхождащия живот до последната смърт, но и човека преди раждането, преди зачатието: само една мисъл на божеството, не и човешка индивидуалност, само една божия мисъл. Преди човека духовния свят, от който той произлиза само като една мисъл на божеството, заживяващ като действителен човек едва с ражда нето си. след това към това се прибави и живота след смъртта.
В началото на развитието на християнството в известен смисъл се "измести" гледането нагоре; живот между смърт и ново раждане, земен живот, след това отново живот между смърт и ново раждане, земен живот и т.н.
Човешкото усещане беше ограничено да гледа само към произхода на човека и към живота след смъртта. Това обаче от друга страна създаде равновесието, създаде образите на "Второто пришествие". Тези изображения на "Второто пришествие" възникнаха от това, че християнството най-напред извлече от човешкото усещане праекзистенциалното учение, учението за духовното съществуване преди зачатието и преди раждането. Днес от дълбините на човешката душевност отново напира потребността да се познае повтарящите се земни животи. Затова избледняват образите, които третират само земния живот, а преди и след него духовния свят.
към текста >>
Човешкото усещане беше ограничено да гледа само към произхода на човека и към
жив
ота след смъртта.
То изведе човешкия живот в човешко то съзнание само до този момент (виж рисунката: кръста): до настоящия земен живот. Предхождащия живот до последната смърт, но и човека преди раждането, преди зачатието: само една мисъл на божеството, не и човешка индивидуалност, само една божия мисъл. Преди човека духовния свят, от който той произлиза само като една мисъл на божеството, заживяващ като действителен човек едва с ражда нето си. след това към това се прибави и живота след смъртта. В началото на развитието на християнството в известен смисъл се "измести" гледането нагоре; живот между смърт и ново раждане, земен живот, след това отново живот между смърт и ново раждане, земен живот и т.н.
Човешкото усещане беше ограничено да гледа само към произхода на човека и към живота след смъртта.
Това обаче от друга страна създаде равновесието, създаде образите на "Второто пришествие". Тези изображения на "Второто пришествие" възникнаха от това, че християнството най-напред извлече от човешкото усещане праекзистенциалното учение, учението за духовното съществуване преди зачатието и преди раждането. Днес от дълбините на човешката душевност отново напира потребността да се познае повтарящите се земни животи. Затова избледняват образите, които третират само земния живот, а преди и след него духовния свят. Налице е интензивна потребност християнския светоглед, такъв, какъвто той беше в първите си периоди, да се разшири.
към текста >>
Днес от дълбините на човешката душевност отново напира потребността да се познае повтарящите се земни
жив
оти.
след това към това се прибави и живота след смъртта. В началото на развитието на християнството в известен смисъл се "измести" гледането нагоре; живот между смърт и ново раждане, земен живот, след това отново живот между смърт и ново раждане, земен живот и т.н. Човешкото усещане беше ограничено да гледа само към произхода на човека и към живота след смъртта. Това обаче от друга страна създаде равновесието, създаде образите на "Второто пришествие". Тези изображения на "Второто пришествие" възникнаха от това, че християнството най-напред извлече от човешкото усещане праекзистенциалното учение, учението за духовното съществуване преди зачатието и преди раждането.
Днес от дълбините на човешката душевност отново напира потребността да се познае повтарящите се земни животи.
Затова избледняват образите, които третират само земния живот, а преди и след него духовния свят. Налице е интензивна потребност християнския светоглед, такъв, какъвто той беше в първите си периоди, да се разшири. Мистерията на Голгота не е въздействала само на тези, които са приели един земен живот, а тя важи и за тези, които знаят за повтарящия се земен живот. Това разширение е наложително в съвремието. И така ние трябва да сме наясно, че сме поставени вътре в този момент, когато трябва да употребим призрачността на обикновеното познание на понятията, безсмислието на изразената от индустриализма воля за въздигане към духовното познание и към проникнатата от духа воля, както ви описах това.
към текста >>
Затова избледняват образите, които третират само земния
жив
от, а преди и след него духовния свят.
В началото на развитието на християнството в известен смисъл се "измести" гледането нагоре; живот между смърт и ново раждане, земен живот, след това отново живот между смърт и ново раждане, земен живот и т.н. Човешкото усещане беше ограничено да гледа само към произхода на човека и към живота след смъртта. Това обаче от друга страна създаде равновесието, създаде образите на "Второто пришествие". Тези изображения на "Второто пришествие" възникнаха от това, че християнството най-напред извлече от човешкото усещане праекзистенциалното учение, учението за духовното съществуване преди зачатието и преди раждането. Днес от дълбините на човешката душевност отново напира потребността да се познае повтарящите се земни животи.
Затова избледняват образите, които третират само земния живот, а преди и след него духовния свят.
Налице е интензивна потребност християнския светоглед, такъв, какъвто той беше в първите си периоди, да се разшири. Мистерията на Голгота не е въздействала само на тези, които са приели един земен живот, а тя важи и за тези, които знаят за повтарящия се земен живот. Това разширение е наложително в съвремието. И така ние трябва да сме наясно, че сме поставени вътре в този момент, когато трябва да употребим призрачността на обикновеното познание на понятията, безсмислието на изразената от индустриализма воля за въздигане към духовното познание и към проникнатата от духа воля, както ви описах това. От друга страна обаче трябва да разширим и религиозното съзнание върху повтарящите се земни животи.
към текста >>
Мистерията на Голгота не е въздействала само на тези, които са приели един земен
жив
от, а тя важи и за тези, които знаят за повтарящия се земен
жив
от.
Това обаче от друга страна създаде равновесието, създаде образите на "Второто пришествие". Тези изображения на "Второто пришествие" възникнаха от това, че християнството най-напред извлече от човешкото усещане праекзистенциалното учение, учението за духовното съществуване преди зачатието и преди раждането. Днес от дълбините на човешката душевност отново напира потребността да се познае повтарящите се земни животи. Затова избледняват образите, които третират само земния живот, а преди и след него духовния свят. Налице е интензивна потребност християнския светоглед, такъв, какъвто той беше в първите си периоди, да се разшири.
Мистерията на Голгота не е въздействала само на тези, които са приели един земен живот, а тя важи и за тези, които знаят за повтарящия се земен живот.
Това разширение е наложително в съвремието. И така ние трябва да сме наясно, че сме поставени вътре в този момент, когато трябва да употребим призрачността на обикновеното познание на понятията, безсмислието на изразената от индустриализма воля за въздигане към духовното познание и към проникнатата от духа воля, както ви описах това. От друга страна обаче трябва да разширим и религиозното съзнание върху повтарящите се земни животи.
към текста >>
От друга страна обаче трябва да разширим и религиозното съзнание върху повтарящите се земни
жив
оти.
Затова избледняват образите, които третират само земния живот, а преди и след него духовния свят. Налице е интензивна потребност християнския светоглед, такъв, какъвто той беше в първите си периоди, да се разшири. Мистерията на Голгота не е въздействала само на тези, които са приели един земен живот, а тя важи и за тези, които знаят за повтарящия се земен живот. Това разширение е наложително в съвремието. И така ние трябва да сме наясно, че сме поставени вътре в този момент, когато трябва да употребим призрачността на обикновеното познание на понятията, безсмислието на изразената от индустриализма воля за въздигане към духовното познание и към проникнатата от духа воля, както ви описах това.
От друга страна обаче трябва да разширим и религиозното съзнание върху повтарящите се земни животи.
към текста >>
Защото принципно от това зависи дали той действително ще разбере как да
жив
ее в съвремието и да се подготви правилно за
жив
ота в бъдещето.
Цялата важност на това разширяване на човешкото съзнание в съвремието, трябва се впише много дълбоко в душата на съвременния човек.
Защото принципно от това зависи дали той действително ще разбере как да живее в съвремието и да се подготви правилно за живота в бъдещето.
Принципно всеки може да приложи това на мястото, на което се намира в живота. И в крайна сметка едно външно познание ще доведе хората дотам да изискват нещо, което силно се отразява в подсъзнателните дълбини на душевния живот, но което трудно може да прозвучи в пълното съзнание. Виждате ли, най-натрапчивото в живота на съвремието е това, че днес наоколо се разхождат толкова много разкъсани човешки души, човешки души, които всъщност са проблематични, които не знаят как да подходят към живот, които непрекъснато питат: Какво да правя, какво иска живота от мен? които се захващат с едно или с друго и отново не постигат удовлетворение. Все повече и повече ще стават хората, които ще са такива проблем ни натури.
към текста >>
Принципно всеки може да приложи това на мястото, на което се намира в
жив
ота.
Цялата важност на това разширяване на човешкото съзнание в съвремието, трябва се впише много дълбоко в душата на съвременния човек. Защото принципно от това зависи дали той действително ще разбере как да живее в съвремието и да се подготви правилно за живота в бъдещето.
Принципно всеки може да приложи това на мястото, на което се намира в живота.
И в крайна сметка едно външно познание ще доведе хората дотам да изискват нещо, което силно се отразява в подсъзнателните дълбини на душевния живот, но което трудно може да прозвучи в пълното съзнание. Виждате ли, най-натрапчивото в живота на съвремието е това, че днес наоколо се разхождат толкова много разкъсани човешки души, човешки души, които всъщност са проблематични, които не знаят как да подходят към живот, които непрекъснато питат: Какво да правя, какво иска живота от мен? които се захващат с едно или с друго и отново не постигат удовлетворение. Все повече и повече ще стават хората, които ще са такива проблем ни натури. Откъде идва това?
към текста >>
И в крайна сметка едно външно познание ще доведе хората дотам да изискват нещо, което силно се отразява в подсъзнателните дълбини на душевния
жив
от, но което трудно може да прозвучи в пълното съзнание.
Цялата важност на това разширяване на човешкото съзнание в съвремието, трябва се впише много дълбоко в душата на съвременния човек. Защото принципно от това зависи дали той действително ще разбере как да живее в съвремието и да се подготви правилно за живота в бъдещето. Принципно всеки може да приложи това на мястото, на което се намира в живота.
И в крайна сметка едно външно познание ще доведе хората дотам да изискват нещо, което силно се отразява в подсъзнателните дълбини на душевния живот, но което трудно може да прозвучи в пълното съзнание.
Виждате ли, най-натрапчивото в живота на съвремието е това, че днес наоколо се разхождат толкова много разкъсани човешки души, човешки души, които всъщност са проблематични, които не знаят как да подходят към живот, които непрекъснато питат: Какво да правя, какво иска живота от мен? които се захващат с едно или с друго и отново не постигат удовлетворение. Все повече и повече ще стават хората, които ще са такива проблем ни натури. Откъде идва това? То идва от там, че в нашето възпитание съществува една празнота.
към текста >>
Виждате ли, най-натрапчивото в
жив
ота на съвремието е това, че днес наоколо се разхождат толкова много разкъсани човешки души, човешки души, които всъщност са проблематични, които не знаят как да подходят към
жив
от, които непрекъснато питат: Какво да правя, какво иска
жив
ота от мен?
Цялата важност на това разширяване на човешкото съзнание в съвремието, трябва се впише много дълбоко в душата на съвременния човек. Защото принципно от това зависи дали той действително ще разбере как да живее в съвремието и да се подготви правилно за живота в бъдещето. Принципно всеки може да приложи това на мястото, на което се намира в живота. И в крайна сметка едно външно познание ще доведе хората дотам да изискват нещо, което силно се отразява в подсъзнателните дълбини на душевния живот, но което трудно може да прозвучи в пълното съзнание.
Виждате ли, най-натрапчивото в живота на съвремието е това, че днес наоколо се разхождат толкова много разкъсани човешки души, човешки души, които всъщност са проблематични, които не знаят как да подходят към живот, които непрекъснато питат: Какво да правя, какво иска живота от мен?
които се захващат с едно или с друго и отново не постигат удовлетворение. Все повече и повече ще стават хората, които ще са такива проблем ни натури. Откъде идва това? То идва от там, че в нашето възпитание съществува една празнота. Ние обучаваме децата си така, че не събуждаме в тях силите, които правят човека силен в живота: това, което прави човека силен, поради това, че той е един наподобител до 7-та си година, поради това, че следва един авторитет до 14-та си година, че получава правилно развита любов до 21-та си година, защото по-късно вече не би могъл да я развие.
към текста >>
Ние обучаваме децата си така, че не събуждаме в тях силите, които правят човека силен в
жив
ота: това, което прави човека силен, поради това, че той е един наподобител до 7-та си година, поради това, че следва един авторитет до 14-та си година, че получава правилно развита любов до 21-та си година, защото по-късно вече не би могъл да я развие.
Виждате ли, най-натрапчивото в живота на съвремието е това, че днес наоколо се разхождат толкова много разкъсани човешки души, човешки души, които всъщност са проблематични, които не знаят как да подходят към живот, които непрекъснато питат: Какво да правя, какво иска живота от мен? които се захващат с едно или с друго и отново не постигат удовлетворение. Все повече и повече ще стават хората, които ще са такива проблем ни натури. Откъде идва това? То идва от там, че в нашето възпитание съществува една празнота.
Ние обучаваме децата си така, че не събуждаме в тях силите, които правят човека силен в живота: това, което прави човека силен, поради това, че той е един наподобител до 7-та си година, поради това, че следва един авторитет до 14-та си година, че получава правилно развита любов до 21-та си година, защото по-късно вече не би могъл да я развие.
Това, което липсва по този начин на човека, идва от там, че силите, които е трябвало да бъдат развити в определени младежки години, не са били събудени, това го превръща в проблематична натура. Само това е нужно да се знае!
към текста >>
Днес отново и отново можем да пре
жив
еем това, че на хората им е удобно да казват: Да, революция е нужна!
Днес някои разглеждат това като идеал. Само трябва да си представим какъв невъзможен калейдоскоп дава това, едно след друго: религия, смятане, география, рисуване, пеене! И вътре в главата то изглежда все едно в калейдоскопа са разхвърляни безразборно камъчета. Само за външния свят то "прилича на нещо", защото не е налице и най-малката връзка. И никой не желае да повярва, че днес е необходимо да се мисли на едро, не на дребно, че е нужно да имаме големи, обхватни гледни точки.
Днес отново и отново можем да преживеем това, че на хората им е удобно да казват: Да, революция е нужна!
Дори и една голяма част от еснафите днес вярват в революцията. Не зная, дали и тук е така, но съществуват обширни области, в които дори една голяма част от еснафите вярват в необходимостта от революция. Но ако отидем при тях с неща като например с моята книга "Същност на социалния въпрос" за триделението, те казват: Не разбираме това, много е сложно. Още Лихтенберг каза: Когато се съберат една глава и една книга и звукът е на кухо, то не винаги вината е на книгата. Но, не е ли така, хората не вярват днес в тези неща, защото не винаги самопознанието е това, което е най-силно застъпено в душите.
към текста >>
Една опитност, кой то ще се прави отново и отново, беше тази, че започна да се чува: А, три части университетите автономни, духовния
жив
от трябва да се самоуправлява -, от какво ще
жив
еем в такъв случай?
Значи те имат впредвид, че трябва да се проведе революция, но така, че всичко да остане по старому, така че нищо да не се промени. Как можем съвършено да преобърнем света? казва някой, но нищо да не се промени! А тези, които са най-странни в това отношение, именно те са така наречените интелектуалци. Да, в това отношение могат да се направят особено забележителни опитности.
Една опитност, кой то ще се прави отново и отново, беше тази, че започна да се чува: А, три части университетите автономни, духовния живот трябва да се самоуправлява -, от какво ще живеем в такъв случай?
Кой ще ни плаща заплатите, ако държавата спре да ни плаща заплати?
към текста >>
Тъкмо в областта на духовния
жив
от трябва да се осъществи промяна.
Но тези неща трябва да бъдат днес погледнати право в очите. Наистина е необходимо да не им обръщаме отново и отново гръб.
Тъкмо в областта на духовния живот трябва да се осъществи промяна.
към текста >>
11.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919
GA_296 Възпитанието
За три понятия, които, разбрани напълно, същевременно събуждат едно разбиране на външния социален
жив
от.
Това, което ще кажа днес ще бъде един вид епизод. Както вече ви съобщих, бих желал да поговоря на кратко върху три понятия.
За три понятия, които, разбрани напълно, същевременно събуждат едно разбиране на външния социален живот.
Казвам изрично: на външния социален живот, защото трите понятия са изцяло изведени от външните съвместни действия и работа на хората. Трите понятия са стока, работа и капитал. Вече ви казах, че по-новата национална икономика напразно се опитва да постигне пълна яснота относно тези три понятия. Това не беше възможно откакто хората започнаха да мислят съзнателно народностопански. Преди началото на петата следатлантска епоха, което означава преди момента, който се пада в следата на 15 век, съвсем не можеше и дума да става за това, че хората ще са обгърнали съзнателно своите социални взаимоотношения.
към текста >>
Казвам изрично: на външния социален
жив
от, защото трите понятия са изцяло изведени от външните съвместни действия и работа на хората.
Това, което ще кажа днес ще бъде един вид епизод. Както вече ви съобщих, бих желал да поговоря на кратко върху три понятия. За три понятия, които, разбрани напълно, същевременно събуждат едно разбиране на външния социален живот.
Казвам изрично: на външния социален живот, защото трите понятия са изцяло изведени от външните съвместни действия и работа на хората.
Трите понятия са стока, работа и капитал. Вече ви казах, че по-новата национална икономика напразно се опитва да постигне пълна яснота относно тези три понятия. Това не беше възможно откакто хората започнаха да мислят съзнателно народностопански. Преди началото на петата следатлантска епоха, което означава преди момента, който се пада в следата на 15 век, съвсем не можеше и дума да става за това, че хората ще са обгърнали съзнателно своите социални взаимоотношения. Животът протичаше повече или по-малко несъзнателно, инстинктивно по отношение на това, което се разиграваше социално от човек до човек.
към текста >>
Жив
отът протичаше повече или по-малко несъзнателно, инстинктивно по отношение на това, което се разиграваше социално от човек до човек.
Казвам изрично: на външния социален живот, защото трите понятия са изцяло изведени от външните съвместни действия и работа на хората. Трите понятия са стока, работа и капитал. Вече ви казах, че по-новата национална икономика напразно се опитва да постигне пълна яснота относно тези три понятия. Това не беше възможно откакто хората започнаха да мислят съзнателно народностопански. Преди началото на петата следатлантска епоха, което означава преди момента, който се пада в следата на 15 век, съвсем не можеше и дума да става за това, че хората ще са обгърнали съзнателно своите социални взаимоотношения.
Животът протичаше повече или по-малко несъзнателно, инстинктивно по отношение на това, което се разиграваше социално от човек до човек.
От това време насам хората трябваше, тъй като в тази епоха се развива съзнаващата душа, да разсъжда ват все по-съзнателно и по-съзнателно върху социалните отношения. И така се разгърнаха всички възможни посоки и възгледи относно социалното човешко съжителство. Това започва със школата например кантилистите, след това продължава със школата на физиократите, с Адам Смит, с различните утопични течения, Прудон, Фурие и т.н., до новата социалдемокрация от една страна и към по-новата школова националикономика от друга страна. Интересно е, по-новата социалдемократическа теория, която се опира на Маркс, Енгелс и други, да се сравни с по-новата школова национал-икономика. По-новата школова национал-икономика е напълно непродуктивна.
към текста >>
И така национал-икономиката всъщност иска да наблюдава единствено това, което се случва в икономическия
жив
от.
По-новата школова национал-икономика е напълно непродуктивна. Тя не създава никакви понятия, които да могат да се влеят в социалната воля. Нищо не може да се получи от обърканите хаотични понятия на модерната школова национал-икономика ако подхвърлим в тази посока въпроса: Какво трябва да се случи в социално отношение? Защото школовата ни национал-икономика е напълно проядена от възгледи, които изобщо управляват по-новата наука. А вие знаете, че въпреки големия, възхитителен напредък на естествознанието, който в никакъв случай не бива да бъде отричан от Духовната наука, модерната училищна наука всъщност се обявява в отрицание на всичко, което извира от духа.
И така национал-икономиката всъщност иска да наблюдава единствено това, което се случва в икономическия живот.
Но наблюдаването на икономическия живот в днешно време е невъзможно поради тази причина, че хората, колкото повече се развиваха в това по-ново време, изобщо вече нямаха мисли, които биха могли да носят икономическите факти. Икономическите факти протичаха от само себе си. Хората ги следваха с мислите си. Затова наблюдението на тези безмисловни факти на световния пазар не може да доведе до закони и също и не доведе до закони, тъй като нашето народно стопанство е една практика без теория, без възглед, без понятия, без идея. А социалдемократическите ни стремления, те са една теория без практика.
към текста >>
Но наблюдаването на икономическия
жив
от в днешно време е невъзможно поради тази причина, че хората, колкото повече се развиваха в това по-ново време, изобщо вече нямаха мисли, които биха могли да носят икономическите факти.
Тя не създава никакви понятия, които да могат да се влеят в социалната воля. Нищо не може да се получи от обърканите хаотични понятия на модерната школова национал-икономика ако подхвърлим в тази посока въпроса: Какво трябва да се случи в социално отношение? Защото школовата ни национал-икономика е напълно проядена от възгледи, които изобщо управляват по-новата наука. А вие знаете, че въпреки големия, възхитителен напредък на естествознанието, който в никакъв случай не бива да бъде отричан от Духовната наука, модерната училищна наука всъщност се обявява в отрицание на всичко, което извира от духа. И така национал-икономиката всъщност иска да наблюдава единствено това, което се случва в икономическия живот.
Но наблюдаването на икономическия живот в днешно време е невъзможно поради тази причина, че хората, колкото повече се развиваха в това по-ново време, изобщо вече нямаха мисли, които биха могли да носят икономическите факти.
Икономическите факти протичаха от само себе си. Хората ги следваха с мислите си. Затова наблюдението на тези безмисловни факти на световния пазар не може да доведе до закони и също и не доведе до закони, тъй като нашето народно стопанство е една практика без теория, без възглед, без понятия, без идея. А социалдемократическите ни стремления, те са една теория без практика. Взета такава, каквато е тази социалистическа теория никога не би могла да бъде осъществена на практика.
към текста >>
В модерното време ние страдаме именно от това, че от една страна имаме стопанския
жив
от, една практика без идеи, а от другата страна имаме голата теория на социалдемократите без възможността, тази теория да се въведе в действителния стопански
жив
от.
Хората ги следваха с мислите си. Затова наблюдението на тези безмисловни факти на световния пазар не може да доведе до закони и също и не доведе до закони, тъй като нашето народно стопанство е една практика без теория, без възглед, без понятия, без идея. А социалдемократическите ни стремления, те са една теория без практика. Взета такава, каквато е тази социалистическа теория никога не би могла да бъде осъществена на практика. Тя е една теория без разбиране на практиката.
В модерното време ние страдаме именно от това, че от една страна имаме стопанския живот, една практика без идеи, а от другата страна имаме голата теория на социалдемократите без възможността, тази теория да се въведе в действителния стопански живот.
В това отношение ние действително сме достигнали до прага на историческото развитие на човечеството. И вие лесно ще разберете това, защото социалния живот всъщност трябва да бъде основан на отношението от човека към човека, в основата на това, към което хората се стремят, когато желаят да основат един социално правилен живот трябва да лежи едно определено настроя ние. И виждате ли, затова става дума в триделението на социалния организъм, да се подбуди едно определено настроение във взаимносвързаните социални области. Без това настроение между хората социалният живот не би могъл наистина да процъфти. И тъкмо това настроение трябва да държи сметка социалното триделение.
към текста >>
И вие лесно ще разберете това, защото социалния
жив
от всъщност трябва да бъде основан на отношението от човека към човека, в основата на това, към което хората се стремят, когато желаят да основат един социално правилен
жив
от трябва да лежи едно определено настроя ние.
А социалдемократическите ни стремления, те са една теория без практика. Взета такава, каквато е тази социалистическа теория никога не би могла да бъде осъществена на практика. Тя е една теория без разбиране на практиката. В модерното време ние страдаме именно от това, че от една страна имаме стопанския живот, една практика без идеи, а от другата страна имаме голата теория на социалдемократите без възможността, тази теория да се въведе в действителния стопански живот. В това отношение ние действително сме достигнали до прага на историческото развитие на човечеството.
И вие лесно ще разберете това, защото социалния живот всъщност трябва да бъде основан на отношението от човека към човека, в основата на това, към което хората се стремят, когато желаят да основат един социално правилен живот трябва да лежи едно определено настроя ние.
И виждате ли, затова става дума в триделението на социалния организъм, да се подбуди едно определено настроение във взаимносвързаните социални области. Без това настроение между хората социалният живот не би могъл наистина да процъфти. И тъкмо това настроение трябва да държи сметка социалното триделение. Днес бих желал, както казах, само епизодично да ви посоча някои неща.
към текста >>
Без това настроение между хората социалният
жив
от не би могъл наистина да процъфти.
Тя е една теория без разбиране на практиката. В модерното време ние страдаме именно от това, че от една страна имаме стопанския живот, една практика без идеи, а от другата страна имаме голата теория на социалдемократите без възможността, тази теория да се въведе в действителния стопански живот. В това отношение ние действително сме достигнали до прага на историческото развитие на човечеството. И вие лесно ще разберете това, защото социалния живот всъщност трябва да бъде основан на отношението от човека към човека, в основата на това, към което хората се стремят, когато желаят да основат един социално правилен живот трябва да лежи едно определено настроя ние. И виждате ли, затова става дума в триделението на социалния организъм, да се подбуди едно определено настроение във взаимносвързаните социални области.
Без това настроение между хората социалният живот не би могъл наистина да процъфти.
И тъкмо това настроение трябва да държи сметка социалното триделение. Днес бих желал, както казах, само епизодично да ви посоча някои неща.
към текста >>
Ако си представяте социалния
жив
от като един организъм, то вие би трябвало да си представяте, че, всъщност пренесен в духовно-душевното, този организъм се прониква от нещо.
Ако си представяте социалния живот като един организъм, то вие би трябвало да си представяте, че, всъщност пренесен в духовно-душевното, този организъм се прониква от нещо.
Както например тялото на животното или на човека има кръвта като носител на вдишания и преобразуван въздух, така и целият социален организъм трябва да е носител на нещо, да се прониква от нещо, нещо трябва да циркулира в него.
към текста >>
Както например тялото на
жив
отното или на човека има кръвта като носител на вдишания и преобразуван въздух, така и целият социален организъм трябва да е носител на нещо, да се прониква от нещо, нещо трябва да циркулира в него.
Ако си представяте социалния живот като един организъм, то вие би трябвало да си представяте, че, всъщност пренесен в духовно-душевното, този организъм се прониква от нещо.
Както например тялото на животното или на човека има кръвта като носител на вдишания и преобразуван въздух, така и целият социален организъм трябва да е носител на нещо, да се прониква от нещо, нещо трябва да циркулира в него.
към текста >>
Трябва да бъде проумяно, че в социалния
жив
от на бъдещето нещо ще зависи от това, за какво хората разговарят помежду си, какво хората приемат на сериозно, когато си разменят идеи, чувства.
Тук стигаме до тази глава, която е толкова трудна за разбиране от днешния човек, защото в душата му толкова малко е подготвено за това, но което трябва да бъде разбрано, ако изобщо трябва да се говори сериозно за новоформиране, за социално устройство.
Трябва да бъде проумяно, че в социалния живот на бъдещето нещо ще зависи от това, за какво хората разговарят помежду си, какво хората приемат на сериозно, когато си разменят идеи, чувства.
Не е безразлично, какви възгледи живеят сред хората, когато те трябва да се превърнат в социално дело. И за бъдещето е необходимо общото образование да се владее не само от понятия, които са изведени от естествознанието или от индустрията, а да се управлява от понятия, които могат да бъдат основа за нещо имагинативно. Колкото и невероятно да изглежда това на днешния човек, няма да се социализира, ако същевременно хората не се научат на имагинативни понятия, това означава, на понятия, които да формират човешката душа по съвсем различен начин, а не голите абстрактни понятия за причина и действие, сила и материал, материя и т.н., които идват от естествено-научния живот. С тези понятия, които идват от естествознанието и които днес са завладели всичко, дори и изкуството, с тези понятия в бъдеще няма да може да се започне ни що. В социалния живот бъдещето ние трябва да достигнем способността да разбираме света отново в образи.
към текста >>
Не е безразлично, какви възгледи
жив
еят сред хората, когато те трябва да се превърнат в социално дело.
Тук стигаме до тази глава, която е толкова трудна за разбиране от днешния човек, защото в душата му толкова малко е подготвено за това, но което трябва да бъде разбрано, ако изобщо трябва да се говори сериозно за новоформиране, за социално устройство. Трябва да бъде проумяно, че в социалния живот на бъдещето нещо ще зависи от това, за какво хората разговарят помежду си, какво хората приемат на сериозно, когато си разменят идеи, чувства.
Не е безразлично, какви възгледи живеят сред хората, когато те трябва да се превърнат в социално дело.
И за бъдещето е необходимо общото образование да се владее не само от понятия, които са изведени от естествознанието или от индустрията, а да се управлява от понятия, които могат да бъдат основа за нещо имагинативно. Колкото и невероятно да изглежда това на днешния човек, няма да се социализира, ако същевременно хората не се научат на имагинативни понятия, това означава, на понятия, които да формират човешката душа по съвсем различен начин, а не голите абстрактни понятия за причина и действие, сила и материал, материя и т.н., които идват от естествено-научния живот. С тези понятия, които идват от естествознанието и които днес са завладели всичко, дори и изкуството, с тези понятия в бъдеще няма да може да се започне ни що. В социалния живот бъдещето ние трябва да достигнем способността да разбираме света отново в образи.
към текста >>
Колкото и невероятно да изглежда това на днешния човек, няма да се социализира, ако същевременно хората не се научат на имагинативни понятия, това означава, на понятия, които да формират човешката душа по съвсем различен начин, а не голите абстрактни понятия за причина и действие, сила и материал, материя и т.н., които идват от естествено-научния
жив
от.
Тук стигаме до тази глава, която е толкова трудна за разбиране от днешния човек, защото в душата му толкова малко е подготвено за това, но което трябва да бъде разбрано, ако изобщо трябва да се говори сериозно за новоформиране, за социално устройство. Трябва да бъде проумяно, че в социалния живот на бъдещето нещо ще зависи от това, за какво хората разговарят помежду си, какво хората приемат на сериозно, когато си разменят идеи, чувства. Не е безразлично, какви възгледи живеят сред хората, когато те трябва да се превърнат в социално дело. И за бъдещето е необходимо общото образование да се владее не само от понятия, които са изведени от естествознанието или от индустрията, а да се управлява от понятия, които могат да бъдат основа за нещо имагинативно.
Колкото и невероятно да изглежда това на днешния човек, няма да се социализира, ако същевременно хората не се научат на имагинативни понятия, това означава, на понятия, които да формират човешката душа по съвсем различен начин, а не голите абстрактни понятия за причина и действие, сила и материал, материя и т.н., които идват от естествено-научния живот.
С тези понятия, които идват от естествознанието и които днес са завладели всичко, дори и изкуството, с тези понятия в бъдеще няма да може да се започне ни що. В социалния живот бъдещето ние трябва да достигнем способността да разбираме света отново в образи.
към текста >>
В социалния
жив
от бъдещето ние трябва да достигнем способността да разбираме света отново в образи.
Трябва да бъде проумяно, че в социалния живот на бъдещето нещо ще зависи от това, за какво хората разговарят помежду си, какво хората приемат на сериозно, когато си разменят идеи, чувства. Не е безразлично, какви възгледи живеят сред хората, когато те трябва да се превърнат в социално дело. И за бъдещето е необходимо общото образование да се владее не само от понятия, които са изведени от естествознанието или от индустрията, а да се управлява от понятия, които могат да бъдат основа за нещо имагинативно. Колкото и невероятно да изглежда това на днешния човек, няма да се социализира, ако същевременно хората не се научат на имагинативни понятия, това означава, на понятия, които да формират човешката душа по съвсем различен начин, а не голите абстрактни понятия за причина и действие, сила и материал, материя и т.н., които идват от естествено-научния живот. С тези понятия, които идват от естествознанието и които днес са завладели всичко, дори и изкуството, с тези понятия в бъдеще няма да може да се започне ни що.
В социалния живот бъдещето ние трябва да достигнем способността да разбираме света отново в образи.
към текста >>
Казах, че ако занимавайки се интимно с децата ги запознаем добре, да речем, с идеята за безсмъртието на душата, когато просто поставим пред тях един пашкул на пеперуда и им покажем как пашкулът се отваря и от него излита пеперудата, то това обяснява на детето, че: Виж ти, едно тяло е като пашкула, и вътре
жив
ее нещо като пеперуда, само че то е невидимо.
Какво се има в предвид с това, вече посочвах нееднократно, също и във връзка с въпроса на възпитанието. По отношение на въпроса за възпитанието казах следното.
Казах, че ако занимавайки се интимно с децата ги запознаем добре, да речем, с идеята за безсмъртието на душата, когато просто поставим пред тях един пашкул на пеперуда и им покажем как пашкулът се отваря и от него излита пеперудата, то това обяснява на детето, че: Виж ти, едно тяло е като пашкула, и вътре живее нещо като пеперуда, само че то е невидимо.
Когато срещнеш смъртта, то и при теб ще излети пеперудата в духовния свят. Такива сравнения действуват образно. Но не е просто необходимо да измислим едно такова сравнение, защото в такъв случай бихме действували в смисъла на естествено-научния светоглед. Защото с какво настроение обикновено посрещат хората от днешното образование едно такова сравнение, когато го направят веднъж? Хората от днешното време, когато почти са израснали са много умни, изключително умни.
към текста >>
Разбирам го поради тази причина, че в науката, която се има впредвид, не се съдържа никакъв действително картинен
жив
от, и всичко, което бъде разбрано, или казано по-добре не бъде разбра но се намира за детинско.
Към една лекция, която изнесох веднъж преди седмици, се включи и един държавно-научно дружество, и за лекцията и свързаното с нея се изказа един университетски професор, значи естествено един умен съвременен мъж, нали така. Той беше сметнал, че възгледите, които бях застъпил не само в онази лекция, а и във всичките ми книги са инфантилни, което означава, че се намират на едно детински стъпало в развитието на човечеството. Виждате ли, много добре разбирам една такава присъда от страна на един умен човек от съвремието. И особено добре го разбирам, когато той е именно професор в университета.
Разбирам го поради тази причина, че в науката, която се има впредвид, не се съдържа никакъв действително картинен живот, и всичко, което бъде разбрано, или казано по-добре не бъде разбра но се намира за детинско.
Да, виждате ли, своеобразното е именно това, че хората от днешната умност идват и казват: Ако поискаме да употребим една такава картина, как: безсмъртната душа позволява да се сравни с пеперудата, която излита от пашкула, то тогава ние сме умните, ние разбира се знаем, че това, което направихме е един образ. Ние сме отвъд това, което съдържа един такъв образ. Но детето е детинско, за него сравняваме това, което знаем в понятия, с тази картина, но самите ние не вярваме в него. Тайната се крие в това, че тогава и детето няма да повярва. Тайната се крие в това, че детето ще бъде истински обзето от този образ, само ако вярва в него.
към текста >>
Нищо не зависи от това, колко работна сила употребявате, а от това за какво тя се прилага в социалния
жив
от.
Защото това, до което опират нещата, когато човекът работи е че той в известен смисъл се самоизхабява. И сега вие можете да предизвикате това самоизхабяване по един или друг начин. Ако в банковата ви сметка или в портмонето ви има достатъчно, вие можете да спортувате и при това да се напрягате да употребите работната си сила в този спорт. Но вие можете и да сечете дърва или нещо да правите нещо друго. Работата може да съвсем същата, когато сечете дърва или спортувате.
Нищо не зависи от това, колко работна сила употребявате, а от това за какво тя се прилага в социалния живот.
Работната сила сама по себе си няма нищо общо със социалния живот, доколкото този социален живот трябва да произвежда блага или стоки. Затова в триделния социален организъм ще бъде необходимо да съществува напълно различна подбуда за работа, от тази да се произвеждат блага. Благата трябва да са резултата от работата, защото работата трябва да се употребява за нещо. Но това, което трябва да е заложено в основата, за да работи човек трябва да бъде радостта и любовта към работата. И ние няма да стигнем до едно социално устройство на социалния организъм преди да открием методите, които да превърнат работата в нещо естествено за човека.
към текста >>
Работната сила сама по себе си няма нищо общо със социалния
жив
от, доколкото този социален
жив
от трябва да произвежда блага или стоки.
И сега вие можете да предизвикате това самоизхабяване по един или друг начин. Ако в банковата ви сметка или в портмонето ви има достатъчно, вие можете да спортувате и при това да се напрягате да употребите работната си сила в този спорт. Но вие можете и да сечете дърва или нещо да правите нещо друго. Работата може да съвсем същата, когато сечете дърва или спортувате. Нищо не зависи от това, колко работна сила употребявате, а от това за какво тя се прилага в социалния живот.
Работната сила сама по себе си няма нищо общо със социалния живот, доколкото този социален живот трябва да произвежда блага или стоки.
Затова в триделния социален организъм ще бъде необходимо да съществува напълно различна подбуда за работа, от тази да се произвеждат блага. Благата трябва да са резултата от работата, защото работата трябва да се употребява за нещо. Но това, което трябва да е заложено в основата, за да работи човек трябва да бъде радостта и любовта към работата. И ние няма да стигнем до едно социално устройство на социалния организъм преди да открием методите, които да превърнат работата в нещо естествено за човека.
към текста >>
Вътре в духовния
жив
от, в университетите държавното право най-напред трябва да възникне като наука, от чистото човешко духовно устройство.
Това е само в една екстремна област. Виждате ли, това не е нещо инспирирано, защото вие далеч няма да сте в състояние да твърдите, че това, което се сътворява днес в парламентите като мажоритарни решения, са инспирирани факти. Но нещата трябва да се преобърнат.
Вътре в духовния живот, в университетите държавното право най-напред трябва да възникне като наука, от чистото човешко духовно устройство.
Но държавата може да побучи правилна конфигурация само когато хората и я дадат. Някои хора вярват, че триделението ще преобърне света на долу с главата. Не, светът е надолу с главата, триделението само ще го постави отново на крака. Това е нещото, за което става въпрос.
към текста >>
Това, което означава имагинацията по отношение на стоката, ще бъде научено, само когато стопанския
жив
от е устроен здраво и хората зависят от това, той да се управлява в братство.
Много е важно да си проправим път към убеждението, че ако в бъдеще трябва да процъфти някакво благо е нужно да се мисли именно по такъв радикален начин. Така че преди всичко е нужно хората са разберат, че ще трябва да поставят социалния организъм на трите му здрави подпори.
Това, което означава имагинацията по отношение на стоката, ще бъде научено, само когато стопанския живот е устроен здраво и хората зависят от това, той да се управлява в братство.
Това, което означава инспирацията за работата че тя предизвиква удоволствие и любов -, това ще се вмести в света само когато инспирираните хора на дело направят така, че поне в парламентите равни да се изправят срещу равни, когато цари действително равенство, т.е. когато всеки може да осъществи това, което е в него. Но при всички то ще бъде много различно. Тогава равенството ще може да царува и в правовия живот, а правовият живот ще трябва да бъде инспириран а не от невежество да се вземат всевъзможни решения, към което обикновената демокрация все повече се приближава.
към текста >>
Тогава равенството ще може да царува и в правовия
жив
от, а правовият
жив
от ще трябва да бъде инспириран а не от невежество да се вземат всевъзможни решения, към което обикновената демокрация все повече се приближава.
Така че преди всичко е нужно хората са разберат, че ще трябва да поставят социалния организъм на трите му здрави подпори. Това, което означава имагинацията по отношение на стоката, ще бъде научено, само когато стопанския живот е устроен здраво и хората зависят от това, той да се управлява в братство. Това, което означава инспирацията за работата че тя предизвиква удоволствие и любов -, това ще се вмести в света само когато инспирираните хора на дело направят така, че поне в парламентите равни да се изправят срещу равни, когато цари действително равенство, т.е. когато всеки може да осъществи това, което е в него. Но при всички то ще бъде много различно.
Тогава равенството ще може да царува и в правовия живот, а правовият живот ще трябва да бъде инспириран а не от невежество да се вземат всевъзможни решения, към което обикновената демокрация все повече се приближава.
към текста >>
А капиталът не само ще може да бъде употребяван правилно в социалния организъм, когато интуицията се издигне до свобода, а свободата разцъфти от самостоятелно развиващия се духовен
жив
от.
А капиталът не само ще може да бъде употребяван правилно в социалния организъм, когато интуицията се издигне до свобода, а свободата разцъфти от самостоятелно развиващия се духовен живот.
Тогава от духовния живот в работата ще се влее това, което трябва да се влее. Това ще бъдат такива течения (виж стрелките). Тези три области ще се проникнат правилно, именно когато са подредени по този начин.
към текста >>
Тогава от духовния
жив
от в работата ще се влее това, което трябва да се влее.
А капиталът не само ще може да бъде употребяван правилно в социалния организъм, когато интуицията се издигне до свобода, а свободата разцъфти от самостоятелно развиващия се духовен живот.
Тогава от духовния живот в работата ще се влее това, което трябва да се влее.
Това ще бъдат такива течения (виж стрелките). Тези три области ще се проникнат правилно, именно когато са подредени по този начин.
към текста >>
Едно от първите възражения, които ми бяха подхвърлени в Германия, беше това, че се каза: А сега той иска и да разделя социалния
жив
от на три!
Едно от първите възражения, които ми бяха подхвърлени в Германия, беше това, че се каза: А сега той иска и да разделя социалния живот на три!
Социалният живот трябва да е единство! Но хората просто са хипнотизирани от това единство, защото са гледали на държавата винаги като на нещо единно. Те са свикнали с тези понятия за единната държава. А онзи, който говори за това единство, ми изглежда като някой, който казва: Сега изобщо не желая кон, който да стои на четири крака, конят трябва да е едно единство, значи не може да е разделен на четири крака. Разбира се никой няма да желае това.
към текста >>
Социалният
жив
от трябва да е единство!
Едно от първите възражения, които ми бяха подхвърлени в Германия, беше това, че се каза: А сега той иска и да разделя социалния живот на три!
Социалният живот трябва да е единство!
Но хората просто са хипнотизирани от това единство, защото са гледали на държавата винаги като на нещо единно. Те са свикнали с тези понятия за единната държава. А онзи, който говори за това единство, ми изглежда като някой, който казва: Сега изобщо не желая кон, който да стои на четири крака, конят трябва да е едно единство, значи не може да е разделен на четири крака. Разбира се никой няма да желае това. Но и аз не желая да поставям коня "Държава" или социалния организъм на един крак, а на неговите здрави три крака.
към текста >>
Днес съзнателно трябва да се преобразува това, което
жив
ее в душите ни.
Днес хората изобщо не могат да се отърват от заучените си понятия. Но най-важното днес, е че ние не просто вярваме, че трябва да бъдат преобразувани отделните външни институции, а и че ние трябва да променим идеите и понятията си, усещанията си. Ние вече можем да кажем: нужни са ни други глави на раменете ни, ако искаме да посрещнем бъдещето на човечеството по благотворен начин. Необходимо е да получим други глави на раменете си. С това хората толкова трудно ще свикнат, защото са обикнали старите си глави, тези стари глави, които са свикнали да мислят само за това, което хората мислят от дълго време насам.
Днес съзнателно трябва да се преобразува това, което живее в душите ни.
И не мислете, че това е лека задача: днес някои дори вярват, че вече са преобразували своите понятия, изобщо не забелязват, че са останали при старото, особено в областта на възпитанието. Там могат да се наблюдават куриозни неща. На хората се говори за това, което Духовната наука ражда като понятие от областта на педагогиката. Днес можете да говорите с много, много напредничави учители, училищни инспектори, директори и т.н., те ви слушат и казват: Да, отдавна си го мисля, да, моето мнение е точно същото. Но в действителност да са на коренно противоположното мнение.
към текста >>
12.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
А в съвремието ние
жив
еем в необходимостта да се избавим от материалистическата вълна и отново да намерим пътя към духа.
От последните наблюдения, които направихме тук, вие трябва да сте разбрали, че в рамките на множеството въпроси, които занимават съвремието, най-важен е въпросът за възпитанието. Ние трябваше да подчертаем, че цялата социална проблематика включва като най-важен свой момент именно въпроса за възпитанието. И след като преди осем дни посочих някои неща относно неговото преобразуване и преустрояване, вие ще сметнете за разбираемо, че от своя страна най-важния подвъпрос на въпросът за възпитанието е този за обучението на самите учители. Ако се оставим нас да действува характера времето, което е изтекло от средата на 15 век, то ние ще получим, както знаете впечатлението: през развитието на човечеството в това време премина вълната на материалистическите изпитания.
А в съвремието ние живеем в необходимостта да се избавим от материалистическата вълна и отново да намерим пътя към духа.
Пътят към духа, който беше известен на човечеството през миналите културни епохи, но който биваше извървяван от него повече или по-малко инстинктивно, несъзнателно, който беше изгубен, за да може човечеството да го открие по силата на собствения си порив, по силата на собствената си свобода, и който сега трябва да бъде търсен напълно съзнателно.
към текста >>
Колко много хора не знаят в зрялата си възраст как да извлекат от собствената си вътрешност това, което би могло да им предложи утеха и надежда в тежки мигове и помощ да се справят с различните положения на
жив
ота.
А това, което би трябвало да извира от дълбините на душата, постепенно се убива в душата. И именно поради онагледяването в съвременното образование голяма част от него има това за резултат. Разбира се, не е известно, че се убива душата, но в действителност точно това става. Следствието от това е вече съм го споменавал от различни гледни точки, всичко, което виждаме в хората от съвремието. Колко много от съвременните хора всъщност са проблематични натури.
Колко много хора не знаят в зрялата си възраст как да извлекат от собствената си вътрешност това, което би могло да им предложи утеха и надежда в тежки мигове и помощ да се справят с различните положения на живота.
В съвремието ние виждаме много скършени натури, а и на самите нас ни се случва в по-особени моменти да не можем да се ориентираме.
към текста >>
Той трябва да е в състояние да вижда в подрастващото дете свидетелството за това, че това дете е слязло от свръхсетивния свят посредством зачатието или раждането, и че това, което е слязло, се е облякло с тялото, придобило е нещо, за което може да помогне тук във физическия свят, защото детето не може да го придобие в
жив
ота между смъртта и новото раждане.
Затова на първо място е парещ въпросът: как може образованието на учителите да се пресформира в бъдеще? То не може да бъде преобразувано другояче, освен така, че учителите да възприемат в себе си познанията за природата на човека, които могат да дойдат от духовната наука. Учителят трябва да е проникнат от връзката на човека със свръхсетивния свят.
Той трябва да е в състояние да вижда в подрастващото дете свидетелството за това, че това дете е слязло от свръхсетивния свят посредством зачатието или раждането, и че това, което е слязло, се е облякло с тялото, придобило е нещо, за което може да помогне тук във физическия свят, защото детето не може да го придобие в живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Трябва да се преодолее предпочитанието, което все повече и повече се разви в настоящето, да се придържаме към детайлите на
жив
ота, ако се захванем с наука, това предпочитание трябва да се преодолее и да се стигне дотам, детайлите на
жив
о та да се свържат с големите житейски въпроси.
С това имате нещо, което трябва да навлезе именно в мисленето на учителите в бъдеще. Те трябва особено да приемат в себе си това раздвижено мислене, това несхематично мислене. Защото само когато приемат това несхематично мислене в себе си, те могат да се приближат до истината с душата си. Но те няма да се приближат до истината ако не са в състояние да обхванат това приближаване от една определена по-голяма гледна точка като проявление на епохата.
Трябва да се преодолее предпочитанието, което все повече и повече се разви в настоящето, да се придържаме към детайлите на живота, ако се захванем с наука, това предпочитание трябва да се преодолее и да се стигне дотам, детайлите на живо та да се свържат с големите житейски въпроси.
към текста >>
Какво всъщност
жив
ее в повечето хора, които днес още искат да научат за безсмъртието водени от поднивата на обичайните религии, какво
жив
ее в тези хора?
А важен за всяко развитие на духовната култура в бъдещето ще бъде един въпрос: въпросът за безсмъртието. Ще трябва да сме наясно, че всъщност една голяма част от човечеството разбира това безсмъртие именно от времето, когато много хора стигаха до отричане на безсмъртието.
Какво всъщност живее в повечето хора, които днес още искат да научат за безсмъртието водени от поднивата на обичайните религии, какво живее в тези хора?
В тях живее поривът да знаят нещо за това, което става с душата, когато човекът премине през портите на смъртта.
към текста >>
В тях
жив
ее поривът да знаят нещо за това, което става с душата, когато човекът премине през портите на смъртта.
А важен за всяко развитие на духовната култура в бъдещето ще бъде един въпрос: въпросът за безсмъртието. Ще трябва да сме наясно, че всъщност една голяма част от човечеството разбира това безсмъртие именно от времето, когато много хора стигаха до отричане на безсмъртието. Какво всъщност живее в повечето хора, които днес още искат да научат за безсмъртието водени от поднивата на обичайните религии, какво живее в тези хора?
В тях живее поривът да знаят нещо за това, което става с душата, когато човекът премине през портите на смъртта.
към текста >>
В този Аз
жив
ее мисленето му, чувстването и волението му.
Когато попитаме за интереса, който хората изпитват към въпроса за безсмъртието, или по-добре казано, към въпроса за вечността на ядката на човешкото същество, то ние не получаваме друг отговор освен: главното в интереса към вечността на ядката на човешкото същество е свързано с това: какво става с човека, когато прекрачи прага на смъртта? Човекът съзнава: той е един Аз.
В този Аз живее мисленето му, чувстването и волението му.
За него е непоносима мисълта, че този Аз може да се унищожи. Човекът се интересува преди всичко от това, че може да го пренесе през смъртта, и какво се случва с Аза след смъртта. Този интерес идва в основни линии оттам, че, поне разглежданите от нас религиозни системи, когато говорят за безсмъртието, за вечността на ядката на човешкото същество, съблюдават главно въпроса: какво става с човешката душа, когато човекът премине през портата на смъртта?
към текста >>
Ако обгърнем с поглед всичко, което е свързано с този комплекс, ние трябва да кажем: че се случи така с човешкото душевно настроение, както току що описах, идва в общи линии от това, че религиите пропускат другата гледна точка: да погледнат човека, как той се ражда, как израства в света от първия детски вик, по този великолепен начин, как душевността все повече напира в телесността, да погледнат човека, как в него се издига това, което е
жив
еело в духовния свят преди раждането му.
Ако обгърнем с поглед всичко, което е свързано с този комплекс, ние трябва да кажем: че се случи така с човешкото душевно настроение, както току що описах, идва в общи линии от това, че религиите пропускат другата гледна точка: да погледнат човека, как той се ражда, как израства в света от първия детски вик, по този великолепен начин, как душевността все повече напира в телесността, да погледнат човека, как в него се издига това, което е живеело в духовния свят преди раждането му.
Колко често днес се поставя въпроса: кое от духовната област намира продължението си с раждането на човека, във физическия човек? След това отново и отново се пита: Кое се продължава, когато човекът умира? След това обаче по-рядко се пита: Кое се продължава, когато човекът се ражда?
към текста >>
Защото ако някой не се интересува кое от духовния свят намира продължението си във физическия
жив
от, а се интересува само от това, което се продължава след смъртта, то той е вътрешно егоистичен.
Към това трябва да се насочи вниманието в бъдещето. Ние трябва да се научим да се вслушаме в откровението на духовно-душевното в подрастващия човек, какво е било то преди раждането или преди зачатието. Трябва да се научим да виждаме в растящото дете продължението на престоя му в духовния свят: тогава нашето разбиране за вечната ядка на човешкото същество ще става все по-неегоистично и неегоистично.
Защото ако някой не се интересува кое от духовния свят намира продължението си във физическия живот, а се интересува само от това, което се продължава след смъртта, то той е вътрешно егоистичен.
Наблюдението на това, което продължава съществуването си от духовното във физическия свят е основа на едно неегоистично душевно настроение.
към текста >>
Едно невероятно задълбочаване на
жив
ота, когато знаем как да изберем гледната точка но вече чувстващо и усещащо.
Едно невероятно задълбочаване на живота, когато знаем как да изберем гледната точка но вече чувстващо и усещащо.
Докато едната гледна точка, егоистичната, подтиква все повече хора да стават все по-абстрактни и по-абстрактни, да се подвеждат по теоретичното, да привикват към мислене с главата, то това, което произтича от другата неегоистичната ще подтиква хората все повече да познаят света в любов, и да го разберат с любов. Това е един от елементите, които ще трябва да бъдат приети в образованието на учителите: да се гледа към човека преди раждането му, т.е. да не се усеща само загадката на смъртта, а спрямо живота да се усеща и загадката на раждането.
към текста >>
да не се усеща само загадката на смъртта, а спрямо
жив
ота да се усеща и загадката на раждането.
Едно невероятно задълбочаване на живота, когато знаем как да изберем гледната точка но вече чувстващо и усещащо. Докато едната гледна точка, егоистичната, подтиква все повече хора да стават все по-абстрактни и по-абстрактни, да се подвеждат по теоретичното, да привикват към мислене с главата, то това, което произтича от другата неегоистичната ще подтиква хората все повече да познаят света в любов, и да го разберат с любов. Това е един от елементите, които ще трябва да бъдат приети в образованието на учителите: да се гледа към човека преди раждането му, т.е.
да не се усеща само загадката на смъртта, а спрямо живота да се усеща и загадката на раждането.
към текста >>
Виждате ли, ако с вътрешна концентрация измъкнете главата и принадлежащото към нея от останалия човешки организъм и я имате пред себе си като действителна глава без влиянията на останалите съставни части на човешката природа, то тя е мъртва, то тя вече не
жив
ее.
Този, който е напреднал в медитацията, чрез такива упражнения, чиито описания ще откриете в нашата литература, постепенно ще стигне до там, наистина да дели човека на три части. Вие знаете, че за това триделение аз говоря от една определена гледна точка в тази глава на моята книга "Как се постигат познания за висшите светове? " в която се посочва пазача на прага. Но с една силна концентрация триделението може да се извърши и върху самите нас: наистина да отделим Глава-човека (виж рисунката, светла щриховка), Гърди-човека (сред на щриховка) и Веществообмяна-човека (тъмна щриховка). Тогава се забелязва, кое всъщност прави тази глава главата, която имаме.
Виждате ли, ако с вътрешна концентрация измъкнете главата и принадлежащото към нея от останалия човешки организъм и я имате пред себе си като действителна глава без влиянията на останалите съставни части на човешката природа, то тя е мъртва, то тя вече не живее.
Невъзможно е да разчлените ясновидски главата от останалия човешки организъм, без да започнете да я възприемате като труп. С Гърди-човека можете да го направите, той остава жив. А ако отделите астралния човек, веществообменния човек, то той ще ви избяга, той няма да остане на едно място, а ще последва космическите движения, защото носи в себе си астралното.
към текста >>
С Гърди-човека можете да го направите, той остава
жив
.
" в която се посочва пазача на прага. Но с една силна концентрация триделението може да се извърши и върху самите нас: наистина да отделим Глава-човека (виж рисунката, светла щриховка), Гърди-човека (сред на щриховка) и Веществообмяна-човека (тъмна щриховка). Тогава се забелязва, кое всъщност прави тази глава главата, която имаме. Виждате ли, ако с вътрешна концентрация измъкнете главата и принадлежащото към нея от останалия човешки организъм и я имате пред себе си като действителна глава без влиянията на останалите съставни части на човешката природа, то тя е мъртва, то тя вече не живее. Невъзможно е да разчлените ясновидски главата от останалия човешки организъм, без да започнете да я възприемате като труп.
С Гърди-човека можете да го направите, той остава жив.
А ако отделите астралния човек, веществообменния човек, то той ще ви избяга, той няма да остане на едно място, а ще последва космическите движения, защото носи в себе си астралното.
към текста >>
Поглеждате към човешката глава: тя носи в себе си смърт та, поглеждате към това, което повлиява главата и идва от гърдите, то о
жив
ява всичко.
А сега представете си, че сте изправени пред едно дете, наблюдавате го непринудено и благоразумно с тези познания, които току що ви разясних.
Поглеждате към човешката глава: тя носи в себе си смърт та, поглеждате към това, което повлиява главата и идва от гърдите, то оживява всичко.
Поглеждате, когато детето започне да тича, и забелязвате: всъщност това е астралното тяло, който действа вътре в тичането. Сега за вас човешкото същество се превръща в нещо вътрешно прозримо. Главата – труп, напълно замрялия разпростираше се из целия човек живот, ако той би стоял съвсем мирно. В мига, когато той започне да тича, вие забелязвате: астралното тяло е всъщност това, което тича. И той може да тича, защото при тичането, при движението астралното тяло изразходва вещества, веществообмяната действува в определена степен.
към текста >>
Главата – труп, напълно замрялия разпростираше се из целия човек
жив
от, ако той би стоял съвсем мирно.
А сега представете си, че сте изправени пред едно дете, наблюдавате го непринудено и благоразумно с тези познания, които току що ви разясних. Поглеждате към човешката глава: тя носи в себе си смърт та, поглеждате към това, което повлиява главата и идва от гърдите, то оживява всичко. Поглеждате, когато детето започне да тича, и забелязвате: всъщност това е астралното тяло, който действа вътре в тичането. Сега за вас човешкото същество се превръща в нещо вътрешно прозримо.
Главата – труп, напълно замрялия разпростираше се из целия човек живот, ако той би стоял съвсем мирно.
В мига, когато той започне да тича, вие забелязвате: астралното тяло е всъщност това, което тича. И той може да тича, защото при тичането, при движението астралното тяло изразходва вещества, веществообмяната действува в определена степен. Как може да се наблюдава Аза? С това всъщност вече е изчерпано всичко. Ако проследите главата-труп, оживяващото от Гърди-човека, тичането, какво още ви остава, за да видите външно Аза?
към текста >>
Ако проследите главата-труп, о
жив
яващото от Гърди-човека, тичането, какво още ви остава, за да видите външно Аза?
Главата – труп, напълно замрялия разпростираше се из целия човек живот, ако той би стоял съвсем мирно. В мига, когато той започне да тича, вие забелязвате: астралното тяло е всъщност това, което тича. И той може да тича, защото при тичането, при движението астралното тяло изразходва вещества, веществообмяната действува в определена степен. Как може да се наблюдава Аза? С това всъщност вече е изчерпано всичко.
Ако проследите главата-труп, оживяващото от Гърди-човека, тичането, какво още ви остава, за да видите външно Аза?
Казах ви, че Азът почти няма физически корелат. Вие гледате Аза само, когато наблюдавате човека в неговия възходящ растеж. На една година, той е съвсем малък, на две години е по-голям и така нататък. Ако наблюдавате как той става все по-голям и по-голям, ако събирате това, което протича в последователни времена, то вие физически виждате Аза. Вие никога няма да видите Аза в човека, ако сте изправени само пред него, а ще го видите едва когато наблюдавате растежа му.
към текста >>
А сега ви моля, не просто да премислите това, което ви казах теоретически, а ви моля да о
жив
ите тази представа и когато наблюдавате така човека да помислите: Глава труп, Гърди о
жив
яване, тичане на астралното тяло, порастване посредством Аза как се о
жив
ява целия човек, който преди това е стоял пред вас като восъчна кукла.
А сега ви моля, не просто да премислите това, което ви казах теоретически, а ви моля да оживите тази представа и когато наблюдавате така човека да помислите: Глава труп, Гърди оживяване, тичане на астралното тяло, порастване посредством Аза как се оживява целия човек, който преди това е стоял пред вас като восъчна кукла.
към текста >>
А тя се о
жив
ява, когато прибавите това, което току що ви описах!
Какво в крайна сметка е това, което обикновено се вижда с физическите очи и с разума от човека? Една восъчна кукла!
А тя се оживява, когато прибавите това, което току що ви описах!
към текста >>
Виждате, че във външната страна на
жив
ота може да се влее един духовен елемент.
Виждате, че във външната страна на живота може да се влее един духовен елемент.
Той между другото не може да се влее във външното от живота, ако хората не приемат в себе си едно различно убеждение от това, което днес се намира в душевното им устройство. За днешните хора едно подобно наблюдение на хората от обкръжението им би било доста неприятна недискретност. Не трябва и да се желае това да се разпространи, защото днешните хора са устроени поради все повече разпространяващия се материализъм така, че не четат чужди писма само защото е забранено, в противен случай биха ги чели. Но при една такава нагласа на хората не е препоръчително всичко около хората да се промени. И все пак, със средата на 15 век земята изпълни това, което хората нямаше да могат да придобият по друг начин в земното съществуване, освен когато човек не срещне човека проникнат от духовността чак до физическото тяло.
към текста >>
Той между другото не може да се влее във външното от
жив
ота, ако хората не приемат в себе си едно различно убеждение от това, което днес се намира в душевното им устройство.
Виждате, че във външната страна на живота може да се влее един духовен елемент.
Той между другото не може да се влее във външното от живота, ако хората не приемат в себе си едно различно убеждение от това, което днес се намира в душевното им устройство.
За днешните хора едно подобно наблюдение на хората от обкръжението им би било доста неприятна недискретност. Не трябва и да се желае това да се разпространи, защото днешните хора са устроени поради все повече разпространяващия се материализъм така, че не четат чужди писма само защото е забранено, в противен случай биха ги чели. Но при една такава нагласа на хората не е препоръчително всичко около хората да се промени. И все пак, със средата на 15 век земята изпълни това, което хората нямаше да могат да придобият по друг начин в земното съществуване, освен когато човек не срещне човека проникнат от духовността чак до физическото тяло. И колкото повече се приближаваме към бъдещето, толкова повече ние трябва да се учим да схващаме духовно това, което сетивно е около нас.
към текста >>
Когато през деветдесетте години Херман Бар
жив
ееше за известно време в Берлин и участвуваше в
жив
ота на обществото в Берлин той, разбира се, всяка вечер имаше на масата от дясната си страна една дама и още една от лявата си страна, нали така.
Ако земята достигне целта си, без ние да се приучим като хора, да възприемаме всеки човек като същество само за себе си, то човечеството на земята няма да е постигнало целта си. Но колко далеч сме ние днес от това убеждение, което се стреми към тази цел! Та ние днес нивелираме хората. Ние ги гледаме така, че съвсем не ги изпитва ме по техните индивидуални качества. Херман Бар, за когото често съм ви разказвал веднъж сподели в Берлин, че съвременното образование върви натам напълно да спре да индивидуализира.
Когато през деветдесетте години Херман Бар живееше за известно време в Берлин и участвуваше в живота на обществото в Берлин той, разбира се, всяка вечер имаше на масата от дясната си страна една дама и още една от лявата си страна, нали така.
Но когато на следващата вечер отново седеше между две дами, той можеше в най-добрия случай да разбере само от поканите, че дамите са различни от вчерашните: защото той съвсем не гледаше внимателно, защото принципно взето вчерашната дама беше същата като днешната. Това, което той виждаше в тях беше едно и също. А обществената, и по-точно индустриалната култура, също прави хората външно еднакви, не позволява на индивидуалностите да излязат навън. И така в съвремието стремежът е в посоката на нивелирането, докато най-вътрешната цел на човека трябва да бъде стремежът към индивидуализиране. В съвременността ние най-много крием индивидуалността и ни е най-нужно да потърсим индивидуалността.
към текста >>
Това можем да направим само когато така о
жив
им представата си за човека, както ви описах, когато наистина осъзнаем: това, което се движи напред не е механизъм, а е астралното тяло, което се придвижва напред, и носи със себе си физическото тяло.
В преподаването на човека трябва да навлезе това да започне да насочва вътрешния си душевен поглед напълно към индивидуалността. В образованието на учителите трябва да навлезе убеждението: в човека да се открият индивидуалностите.
Това можем да направим само когато така оживим представата си за човека, както ви описах, когато наистина осъзнаем: това, което се движи напред не е механизъм, а е астралното тяло, което се придвижва напред, и носи със себе си физическото тяло.
А сега сравнете това, което може да възникне в душата ви като вътрешно оживен и раздвижен образ на целия човек, с това, което днес ви дава обикновената наука: Хомункулус, истински Хомункулус! Науката не споменава нищо за човека, а проповядва само Хомункулуса. Истинският човек, това е нещото, с което педагогиката трябва да се занимава преди всичко. Но той се намира напълно извън нея.
към текста >>
А сега сравнете това, което може да възникне в душата ви като вътрешно о
жив
ен и раздвижен образ на целия човек, с това, което днес ви дава обикновената наука: Хомункулус, истински Хомункулус!
В преподаването на човека трябва да навлезе това да започне да насочва вътрешния си душевен поглед напълно към индивидуалността. В образованието на учителите трябва да навлезе убеждението: в човека да се открият индивидуалностите. Това можем да направим само когато така оживим представата си за човека, както ви описах, когато наистина осъзнаем: това, което се движи напред не е механизъм, а е астралното тяло, което се придвижва напред, и носи със себе си физическото тяло.
А сега сравнете това, което може да възникне в душата ви като вътрешно оживен и раздвижен образ на целия човек, с това, което днес ви дава обикновената наука: Хомункулус, истински Хомункулус!
Науката не споменава нищо за човека, а проповядва само Хомункулуса. Истинският човек, това е нещото, с което педагогиката трябва да се занимава преди всичко. Но той се намира напълно извън нея.
към текста >>
Това движение на душевното из
жив
яване, трябва да намери място най-вече в педагогиката.
Виждате, че разглеждано от една по-висша духовна гледна точка всичко изглежда така свързано, че едното действително следва другото. Днес се желае и човешките дейности, вътрешните дейности да се развиват паралелно като отделните предмети. Човекът ще учи човекознание, след това религия нещата нямат много общо помежду си. В действителност, както видяхте, това, което наблюдаваме у човека граничи с въпроса за безсмъртието, с въпроса за вечната същност на човешката природа. А ние трябва да свържем въпроса за вечната същност на човешката природа с непосредственото наблюдение на човека.
Това движение на душевното изживяване, трябва да намери място най-вече в педагогиката.
Тогава ще се развият съвсем различни вътрешни способности от тези, които се развиват днес в местата за обучение на учителите. А това е от особена важност.
към текста >>
13.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919
GA_296 Възпитанието
От вчерашното изложение видяхте, че ако желаем да вървим напред като човечество е все по-необходимо и по-необходимо скованите, абстрактни понятия, на които съвременния човек е свикнал да се превърнат в течащи,
жив
и понятия.
Част от разглежданията, които сега провеждаме е и едно все по-дълбоко навлизане в историята на времето в смисъла, как световните сили се намесват в хода на развитието на съвремието и как формират основата на човешкото ни тяло.
От вчерашното изложение видяхте, че ако желаем да вървим напред като човечество е все по-необходимо и по-необходимо скованите, абстрактни понятия, на които съвременния човек е свикнал да се превърнат в течащи, живи понятия.
Особена светлина върху всички спадали към разглеждането ни факти хвърля това от човешките душевни сили, което наричаме интелигентност. Знаете, че съвременният човек особено се гордее с интелигентността си. Той я разглежда като това, което е постигнал в хода на времето като нещо особено отличително.
към текста >>
Интелигентността пре
жив
ява метаморфози, интелигентността се мени.
Днес няма да се връщаме назад повече от онова време, което сме свикнали да наричаме третата следатлантска епоха, египетско-халдейската епоха, следвана от гръко-римската епоха, следвана вече от нашата епоха. Ние ще разгледаме особеното своеобразие на интелигентността у древните египтяни, у халдейците, у гърците и римляните и след това ще преминем към разглеждането на особения вид интелигентност, който е присъща на нас хората от петата следатлантска епоха. От това вие виждате, че поставям като условие, че не е правилно а то наистина не е правилно, да се мисли, че интелигентността си е интелигентност, и че е възможна само в един вид. Който притежава нашата интелигентност е интелигентен, а който не я притежава, не е интелигентен. Това не е правилно.
Интелигентността преживява метаморфози, интелигентността се мени.
В египетско-халдейската епоха тя беше различна от тази, която ние имаме. Тази различна интелигентност през египетско-халдейската епоха можем да си представим най-добре, когато си кажем, че посредством своята интелигентност древният египтянин, а също и древният халдеец, инстинктивно усещаха родството, схващаше родството, разбираше родството на своята собствена човешка мъдрост с целия космос.
към текста >>
Когато те мислеха, когато раздвижваха интелигентността си, то в нея за
жив
яваше връзката им с космоса.
Египетско-хадейските хора разсъждаваха малко или изобщо не разсъждаваха върху това, за което днешният човек мисли посредством своята интелигентност. Защото те не притежаваха този вид интелигентност.
Когато те мислеха, когато раздвижваха интелигентността си, то в нея заживяваше връзката им с космоса.
Древният египтянин, древният халдеец, знаеше в какво отношение се намира към един или друг образ от зодиака, знаеше какво влияние упражняват върху телесното му устройство луната, слънцето, другите планети. Той знаеше как въздействува редуването на годишните сезони върху човешкото същество. Всичко това той схващаше благодарение на интелигентността си. Чрез интелигентността си той получаваше една съвършенно вътрешна картина на родството си с космоса.
към текста >>
Така че ако аз искам да разбера
жив
ото, трябва да гледам, така си казваше Платон, ако просто разсъждавам аз ще разбера единствено мъртвото.
Това чувство отново се изгуби с развитието на интелигентността след средата на 15 век, с настъпването на петата следатлантска епоха. Когато искаше да разбере свръхсетивното гъркът знаеше, че трябва да се обърне към виждането, което съществуваше повече или по-малко атавистично в предхристиянската епоха. Посредством размишлението, посредством интелигенцията, той знаеше, той се запознаваше с онези закономерности, с онези правила, които са залегнали в основата на всичко на земята, което е под чинено на смъртта, което умира.
Така че ако аз искам да разбера живото, трябва да гледам, така си казваше Платон, ако просто разсъждавам аз ще разбера единствено мъртвото.
към текста >>
Ако искате да знаете в каква духовност
жив
еете тук на земята, така говореше учителят към учениците си в школата -, или когато сте безтелесни между смъртта и новото раждане, то вие трябва да направите видяното в свое убеждение.
И тези материални сили и вещества са само привидно материални. Те също са материални, но са проникнати от този вид духовност, която ви се явява като смъртта. Ако с вашата си интелигентност вие разбирате някакви закони, то това са законите на смъртта. Това са законите, които се съдържат в гробовете, поемащи труповете. В убеждение на много от гръцките тайни ученици се превърна това, че интелигентността на хората може да проумее само това, което поемат гробовете, които затварят в себе си мъртвото тяло.
Ако искате да знаете в каква духовност живеете тук на земята, така говореше учителят към учениците си в школата -, или когато сте безтелесни между смъртта и новото раждане, то вие трябва да направите видяното в свое убеждение.
Ако не сторите това, то вашата интелигентност ще създаде понятия и идеи, и вие ще разбирате само това, което е духът на материята, която поема телата ви.
към текста >>
В човека Иисус от Назарет
жив
ееше едно извънземно същество, Христос.
За това е нужно и нещо обективно. На това място ние се изправяме пред една дълбока истина именно на християнско езотеричното развитие. Ако мистерията на Голгота не се бе състояла в хода на развитието на земята, то чрез интелигентността си хората неизбежно щяха да станат зли и щяха да се превърнат в пропаднали в заблудата същества. Знаете, че с мистерията на Голгота в развитието на земята се вля не просто едно учение, не просто една теория, един светоглед, една религия, а с това събитие се случи нещо действително.
В човека Иисус от Назарет живееше едно извънземно същество, Христос.
Поради това, че Исус от Назарет загина, Христовото същество премина във земното развитие, там то се съдържа. Ние единствено трябва да сме наясно, че това е един обективен факт, че това е факт, с който това, което субективно познаваме и усещаме няма нищо общо. Ние трябва да го познаем с усилието на волята си. ние трябва да го приемем в етиката си, с усилието на етоса си. Но Христос се вля в земното развитие, оттогава той е там което се нарича Възкресението и преди всичко той е в нашите собствени душевни сили.
към текста >>
Погледнете разликата между човека, който
жив
ееше преди мистерията на Голгота, и човека, който
жив
ее след тази мистерия.
Погледнете разликата между човека, който живееше преди мистерията на Голгота, и човека, който живее след тази мистерия.
Със сигурност това са едни и същи хора, защото душите им преминават през повтарящи се земни животи. Но когато разглеждаме човека като земен човек, ние трябва да направим разлика между човека, живял преди мистерията на Голгота, и човека, който живее след мистерията на Голгота.
към текста >>
Със сигурност това са едни и същи хора, защото душите им преминават през повтарящи се земни
жив
оти.
Погледнете разликата между човека, който живееше преди мистерията на Голгота, и човека, който живее след тази мистерия.
Със сигурност това са едни и същи хора, защото душите им преминават през повтарящи се земни животи.
Но когато разглеждаме човека като земен човек, ние трябва да направим разлика между човека, живял преди мистерията на Голгота, и човека, който живее след мистерията на Голгота.
към текста >>
Но когато разглеждаме човека като земен човек, ние трябва да направим разлика между човека,
жив
ял преди мистерията на Голгота, и човека, който
жив
ее след мистерията на Голгота.
Погледнете разликата между човека, който живееше преди мистерията на Голгота, и човека, който живее след тази мистерия. Със сигурност това са едни и същи хора, защото душите им преминават през повтарящи се земни животи.
Но когато разглеждаме човека като земен човек, ние трябва да направим разлика между човека, живял преди мистерията на Голгота, и човека, който живее след мистерията на Голгота.
към текста >>
До Христовото същество можем да се доближим единствено, когато в хода на земния си
жив
от от крием нещо в себе си.
Виждате ли, когато стигнем до общото понятие за бога, то това понятие не е нищо друго освен понятието за Христос. Общото понятие за Христос може да се получи, когато проследим природата в нейните явления, когато проследим човешкото физическо същество, доколкото то може да се наблюдава външно.
До Христовото същество можем да се доближим единствено, когато в хода на земния си живот от крием нещо в себе си.
Общото понятие за бога може да се намери само, когато кажем на самите себе си, че сме навлезли в съществуването от силите на света. Христовото понятие трябва да се намери в самите нас, когато навлизаме там, където природата ни допуска. Ако живеейки в света не успеем да от крием понятието за бога, то това е един вид болест. Един здрав човек никога не е напълно атеистичен. Ако е такъв то той по един или друг начин е телесно или душевно болен.
към текста >>
Ако
жив
еейки в света не успеем да от крием понятието за бога, то това е един вид болест.
Виждате ли, когато стигнем до общото понятие за бога, то това понятие не е нищо друго освен понятието за Христос. Общото понятие за Христос може да се получи, когато проследим природата в нейните явления, когато проследим човешкото физическо същество, доколкото то може да се наблюдава външно. До Христовото същество можем да се доближим единствено, когато в хода на земния си живот от крием нещо в себе си. Общото понятие за бога може да се намери само, когато кажем на самите себе си, че сме навлезли в съществуването от силите на света. Христовото понятие трябва да се намери в самите нас, когато навлизаме там, където природата ни допуска.
Ако живеейки в света не успеем да от крием понятието за бога, то това е един вид болест.
Един здрав човек никога не е напълно атеистичен. Ако е такъв то той по един или друг начин е телесно или душевно болен. Тази болест често се изразява не в друго, а в атеизма.
към текста >>
Да не познаеш Христос не е болест, а едно нещастие, едно пропиляване на
жив
ота.
Да не познаеш Христос не е болест, а едно нещастие, едно пропиляване на живота.
Когато осъзнаваме, че сме родени от природата и нейните сили, ние можем, проследявайки със здрава душа това раждане да достигнем до понятието за бога. Когато в хода на живота преживеем нещо като новораждане, ние можем да стигнем до понятието за Христос. Раждането води до бог, а новораждането до Христос. Преди Мистерията на Голгота човекът не можеше да достигне до това новораждане, чрез което Христос може да бъде разпознат като мъдростта в човека. И в това именно се състои разликата, към която ви моля да насочите погледа си: че преди Мистерията на Голгота, когато Христос заедно с мъдростта си още не се беше слял в човечеството, човекът все още не можеше да достигне до това новораждане, не можеше да познае, че в него живее Христос.
към текста >>
Когато в хода на
жив
ота пре
жив
еем нещо като новораждане, ние можем да стигнем до понятието за Христос.
Да не познаеш Христос не е болест, а едно нещастие, едно пропиляване на живота. Когато осъзнаваме, че сме родени от природата и нейните сили, ние можем, проследявайки със здрава душа това раждане да достигнем до понятието за бога.
Когато в хода на живота преживеем нещо като новораждане, ние можем да стигнем до понятието за Христос.
Раждането води до бог, а новораждането до Христос. Преди Мистерията на Голгота човекът не можеше да достигне до това новораждане, чрез което Христос може да бъде разпознат като мъдростта в човека. И в това именно се състои разликата, към която ви моля да насочите погледа си: че преди Мистерията на Голгота, когато Христос заедно с мъдростта си още не се беше слял в човечеството, човекът все още не можеше да достигне до това новораждане, не можеше да познае, че в него живее Христос. След Мистерията на Голгота той вече е способен на това. Той може да открие в себе си искрицата, когато се стреми към това чрез живота си.
към текста >>
И в това именно се състои разликата, към която ви моля да насочите погледа си: че преди Мистерията на Голгота, когато Христос заедно с мъдростта си още не се беше слял в човечеството, човекът все още не можеше да достигне до това новораждане, не можеше да познае, че в него
жив
ее Христос.
Да не познаеш Христос не е болест, а едно нещастие, едно пропиляване на живота. Когато осъзнаваме, че сме родени от природата и нейните сили, ние можем, проследявайки със здрава душа това раждане да достигнем до понятието за бога. Когато в хода на живота преживеем нещо като новораждане, ние можем да стигнем до понятието за Христос. Раждането води до бог, а новораждането до Христос. Преди Мистерията на Голгота човекът не можеше да достигне до това новораждане, чрез което Христос може да бъде разпознат като мъдростта в човека.
И в това именно се състои разликата, към която ви моля да насочите погледа си: че преди Мистерията на Голгота, когато Христос заедно с мъдростта си още не се беше слял в човечеството, човекът все още не можеше да достигне до това новораждане, не можеше да познае, че в него живее Христос.
След Мистерията на Голгота той вече е способен на това. Той може да открие в себе си искрицата, когато се стреми към това чрез живота си.
към текста >>
Той може да открие в себе си искрицата, когато се стреми към това чрез
жив
ота си.
Когато в хода на живота преживеем нещо като новораждане, ние можем да стигнем до понятието за Христос. Раждането води до бог, а новораждането до Христос. Преди Мистерията на Голгота човекът не можеше да достигне до това новораждане, чрез което Христос може да бъде разпознат като мъдростта в човека. И в това именно се състои разликата, към която ви моля да насочите погледа си: че преди Мистерията на Голгота, когато Христос заедно с мъдростта си още не се беше слял в човечеството, човекът все още не можеше да достигне до това новораждане, не можеше да познае, че в него живее Христос. След Мистерията на Голгота той вече е способен на това.
Той може да открие в себе си искрицата, когато се стреми към това чрез живота си.
към текста >>
днес човекът
жив
ее в една епоха, в която интелигентността ще стане нещо зло, ако човешкото душевно същество не се проникне от Христовата сила.
Нещата са така, че човек с Христово съзнание, намиращ се в съединение с Христос, открива възможността да избегне злото, заблудата. Египетско-халдейският човек не се нуждаеше от това новораждане в Христа, защото със своята природна интелигентност той все още усещаше родството си с Космоса. Общо казано гъркът виждаше пред себе си изправена сериозността на смъртта, когато се отдаваше на интелигентността си.
днес човекът живее в една епоха, в която интелигентността ще стане нещо зло, ако човешкото душевно същество не се проникне от Христовата сила.
Помислете, това е много сериозно. То показва, как трябва да се мисли за това, че в нашето време хората са получили едно предразположение към злото, именно защото се стремят към едно по-високо разгръщане на интелигентността си. Напълно погрешна спекулация естествено би било да се вярва, че интелигентността може да бъде потисната. Тя не бива да се потиска, но за виждащия е ясно, че в бъдеще ще е нужна известна смелост, човек да и се отдаде изцяло, тъй като интелигентността води до изкушението на злото и на заблудата, и тъй като чрез проникването и с Христовия принцип трябва да намерим възможността да я преобразуваме. Човешката интелигентност ще стане напълно ариманическа, ако Христовият принцип не проникне душите на хората.
към текста >>
Трябва да се преподава със съзнанието, че у всяко дете трябва да се осъществи едно спасение, че в хода на
жив
ота си всяко дете трябва да се накара да открие в себе си Христовия импулс, да открие в себе си новораждането.
Това е и нещо, относно което трябва да се развие съзнание у тези хора, които ще станат възпитатели и преподаватели в бъдещето на човечеството. Днес децата са различни от децата преди десетилетия. Това става ясно и след едно по-повърхностно наблюдение. Днес те трябва да се възпитават и да се обучават различно, отколкото преди десетилетия.
Трябва да се преподава със съзнанието, че у всяко дете трябва да се осъществи едно спасение, че в хода на живота си всяко дете трябва да се накара да открие в себе си Христовия импулс, да открие в себе си новораждането.
към текста >>
Тези неща не се из
жив
яват там, където например като учител и преподавател, се знаят само на теория.
Тези неща не се изживяват там, където например като учител и преподавател, се знаят само на теория.
Те могат да се изживеят единствено, когато се вплетат във възпитанието и в обучението, когато душата е силно обхваната от тези неща. Особено от страна на учителския състав трябва да се изисква, в душата си те да са силно обгърнати от тази загриженост за човечеството, което носи със себе си изкушение то на интелекта! Гордостта, която днешното човечество развива по отношение на интелекта, тази гордост, може тежко да си отмъсти на човечеството, ако не бъде сломена с това, което току що описах, ако не бъде сломена от едно силно, енергично съзнание: най-доброто в мен като човек в това и в следващите въплъщения е това, което намирам в себе си като Христов импулс.
към текста >>
Те могат да се из
жив
еят единствено, когато се вплетат във възпитанието и в обучението, когато душата е силно обхваната от тези неща.
Тези неща не се изживяват там, където например като учител и преподавател, се знаят само на теория.
Те могат да се изживеят единствено, когато се вплетат във възпитанието и в обучението, когато душата е силно обхваната от тези неща.
Особено от страна на учителския състав трябва да се изисква, в душата си те да са силно обгърнати от тази загриженост за човечеството, което носи със себе си изкушение то на интелекта! Гордостта, която днешното човечество развива по отношение на интелекта, тази гордост, може тежко да си отмъсти на човечеството, ако не бъде сломена с това, което току що описах, ако не бъде сломена от едно силно, енергично съзнание: най-доброто в мен като човек в това и в следващите въплъщения е това, което намирам в себе си като Христов импулс.
към текста >>
Нужно е човекът да усети, че всичко това, което може да му се открие или да се превърне за него в откровение в неговия вътрешен
жив
от след Мистерията на Голгота е свързано с това, което се е случило със Земята след Мистерията на Голгота.
И сега ние трябва да сме наясно с това, че този Христов импулс не бива да се превърне в догматика на някаква религиозна общност. Религиозните общности допринесоха в развитието си след средата на 15 век по-скоро за това да отстранят Христовия импулс от човечеството, отколкото да го приближат до него. Религиозните общности залъгват човека с всевъзможни неща; но когато го залъгват с едно или друго, те не доближават до него Христовия импулс.
Нужно е човекът да усети, че всичко това, което може да му се открие или да се превърне за него в откровение в неговия вътрешен живот след Мистерията на Голгота е свързано с това, което се е случило със Земята след Мистерията на Голгота.
Смисълът на Земята след Мистерията на Голгота може да се почувства, човек може да се съвземе и да си каже: развитието на Земята би било безсмислено, ако хората водени от интелигентността попаднат под въздействието на злото, на заблуждението. Ако смисълът на Мистерията на Голгота бъде почувстван по този начин, то тогава развитието на Земята без Мистерията на Голгота ще бъде почувствано като лишено от смисъл.
към текста >>
Защото не само знанието ни, а целият ни
жив
от трябва да се импулсира от това, което е Духовната наука.
Човек трябва много силно да се проникне с тези неща, ако желае да направи днес нещо за бъдещето, за да възпитава човека, за да преподава на човека. Трябва да бъдат възприети тези важни гледища. Но вие знаете също така, колко отдалечени са хората на съвремието от това, да възприемате тези важни гледни точки. Затова е нищо не е по-необходимо от това, не само отново и отново да посочваме важността на духовнонаучното учение, а и да посочваме и сериозността, с която трябва да се сдобие душата ни с това, че посредством Духовната наука ние се запознаваме със съответните факти от развитието на човечеството.
Защото не само знанието ни, а целият ни живот трябва да се импулсира от това, което е Духовната наука.
Без тази сериозност човек не може да бъде истински духовнонаучен изследовател.
към текста >>
където винаги съществува опасност за
жив
ота.
Не е ли така: хората, които днес идват от различните източни области на Европа, разказват за свой голям ужас за един факт, който не свидетелства тъкмо за напредничавостта по пътя към една особена цивилизация. Това, което имам впредвид е съществуването, възникването на така наречените "Картечнички". Това е една особена класа хора, която се образува в източната част на Европа, жени от европейското население на изтока, които се използват в съвременните революционни движения, в които винаги този, който се числи към управляващата партия, попада в тъмницата или в затвора, или бива убит след известно време т.е.
където винаги съществува опасност за живота.
В някои отделни области на изток се избират особено млади жени, които биват въоръжавани с изостанали от войните ловни пушки, и които поемат длъжността да застрелват хора, които са тъкмо противници на изкачващото се на власт правителство. Тези картечнички, натъкмени с откраднатите оръжия, изпитват радост от това да носят пушка и да стрелят по хората и смятат, че е оправдано да се реномират с това пред останалите хора, че са се приучили да изпитват едно фино чувство за това, как бликва кръвта на младите хора, и как изглежда кръвта на по-възрастните. Не е ли така, вече достигнахме до една съвсем особена проява на нашата съвременна цивилизация! А института на тези картечнички все пак е постижение на съвремието.
към текста >>
14.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
Това, което е физическо тяло, то е, колкото и странно да звучи, дори и когато
жив
еем между раждането и смъртта, един труп.
Обстоятелството, че ние имаме пред себе си тези четири съставни части на човешкото същество всеки път, когато така да се каже, човекът е из правен пред нас, има за резултат това, че обикновеното човешко наблюдение всъщност не знае какво има пред себе си в лицето на човека. Това всъщност вече не се знае. Обикновено се мисли: това, което е изправено пред нас, изпълвайки пространството, това е физическото тяло. Единствено това, което е физическо в него нямаше да може да се наблюдава така, както се наблюдава с обикновени очи, когато е изправено пред нас единствено като физическо тяло. С обикновените си очи ние виждаме това, което е изправено пред нас като физическо тяло, такова каквото е, само поради това, че то е проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза.
Това, което е физическо тяло, то е, колкото и странно да звучи, дори и когато живеем между раждането и смъртта, един труп.
И всъщност, когато имаме пред себе си един човешки труп, то ние имаме пред себе си в действителност физическото тяло на човека. Ако наблюдавате трупа, то вие имате физическия човек, без той да е проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза. Той е изоставен от тях и в известен смисъл показва истинската си същност. Представата ви е погрешна, ако си представяте носите из пространството това, което предполагате че схващате като физическото тяло на човека. Много по-правилно би било да си представяте самите себе си като труп, и да схванете, че Азът ви, астралното ви тяло, етерното ви тяло носят този труп из пространството.
към текста >>
Това винаги се е подчертавало в науката:
жив
отът не може да бъде проумян с обикновената интелигентност.
Като съвременни хора ние значи разнасяме един труп. Египтянинът още не го правеше, той носеше със себе си нещо подобно на растение. Резултатът от това беше, че познанието му силно се различаваше от нашето познание, интелигентността му действаше различно от нашата. Представете си съвсем точно: какво всъщност познава човекът със средствата на това, което днес нарича своя наука, и с което толкова е толкова невероятно горд? Само мъртвото!
Това винаги се е подчертавало в науката: животът не може да бъде проумян с обикновената интелигентност.
Да, едни или други изследователи вярват, че експериментирайки неуморно с химията, един ден ще настъпи състоянието, в което посредством сложни комбинации на атомите, молекулите и техните взаимодействия ще бъде разбрана и играта на живота. Това състояние никога няма да настъпи. По химико-физически път може да са проумее единствено минерално мъртвото, което означава, че от живота днес може да се проумее само това, което е труп в него.
към текста >>
Да, едни или други изследователи вярват, че експериментирайки неуморно с химията, един ден ще настъпи състоянието, в което посредством сложни комбинации на атомите, молекулите и техните взаимодействия ще бъде разбрана и играта на
жив
ота.
Египтянинът още не го правеше, той носеше със себе си нещо подобно на растение. Резултатът от това беше, че познанието му силно се различаваше от нашето познание, интелигентността му действаше различно от нашата. Представете си съвсем точно: какво всъщност познава човекът със средствата на това, което днес нарича своя наука, и с което толкова е толкова невероятно горд? Само мъртвото! Това винаги се е подчертавало в науката: животът не може да бъде проумян с обикновената интелигентност.
Да, едни или други изследователи вярват, че експериментирайки неуморно с химията, един ден ще настъпи състоянието, в което посредством сложни комбинации на атомите, молекулите и техните взаимодействия ще бъде разбрана и играта на живота.
Това състояние никога няма да настъпи. По химико-физически път може да са проумее единствено минерално мъртвото, което означава, че от живота днес може да се проумее само това, което е труп в него.
към текста >>
По химико-физически път може да са проумее единствено минерално мъртвото, което означава, че от
жив
ота днес може да се проумее само това, което е труп в него.
Представете си съвсем точно: какво всъщност познава човекът със средствата на това, което днес нарича своя наука, и с което толкова е толкова невероятно горд? Само мъртвото! Това винаги се е подчертавало в науката: животът не може да бъде проумян с обикновената интелигентност. Да, едни или други изследователи вярват, че експериментирайки неуморно с химията, един ден ще настъпи състоянието, в което посредством сложни комбинации на атомите, молекулите и техните взаимодействия ще бъде разбрана и играта на живота. Това състояние никога няма да настъпи.
По химико-физически път може да са проумее единствено минерално мъртвото, което означава, че от живота днес може да се проумее само това, което е труп в него.
към текста >>
Ако етерното тяло можеше да разбира по същия начин, както физическото тяло разбира мъртвото, то етерното тяло най-напред би проумяло
жив
ота в растителния свят.
Какво всъщност прави този труп, който ние носим със себе си? Той постига най-много в областта на математиката, на геометричното познание. Там всичко е прозрачно; след това, колкото повече се отдалечаваме от математико-геометричното нещата стават все по-непрогледни. Това се дължи на факта, че човешкият труп е действителния познавач за нас днес, и че мъртвото може да разбира единствено мъртвото. Това, което е етерно тяло, това, което е астралното тяло, което е Аз, това човекът не е в състояние да разбере, това остава погълнато от тъмнина.
Ако етерното тяло можеше да разбира по същия начин, както физическото тяло разбира мъртвото, то етерното тяло най-напред би проумяло живота в растителния свят.
Това именно е своеобразното, че в растително-живото тяло на египтяните тези египтяни разбираха растителния свят по съвсем различен начин от съвременния човек. А причините на някои инстинктивни познания на растителния свят могат да се открият в египетското прозрение в това, което е въплътено в египетската култура от инстинктивното познавателно съзнание. Дори и това, което днес се знае като ботаника за медицината, се основава в голяма степен на традициите на древната египетска мъдрост. Затова толкова често на любителската преценка се струва дилетанстко, че когато на хората днес не се търси да се съобщи нещо ценно, позоваването на нещо си египетско се прави с удоловствие. Знаете, как някои дори неупояващи се на истински фундаменти така наречени ложи се назовават "египетски ложи".
към текста >>
Това именно е своеобразното, че в растително-
жив
ото тяло на египтяните тези египтяни разбираха растителния свят по съвсем различен начин от съвременния човек.
Той постига най-много в областта на математиката, на геометричното познание. Там всичко е прозрачно; след това, колкото повече се отдалечаваме от математико-геометричното нещата стават все по-непрогледни. Това се дължи на факта, че човешкият труп е действителния познавач за нас днес, и че мъртвото може да разбира единствено мъртвото. Това, което е етерно тяло, това, което е астралното тяло, което е Аз, това човекът не е в състояние да разбере, това остава погълнато от тъмнина. Ако етерното тяло можеше да разбира по същия начин, както физическото тяло разбира мъртвото, то етерното тяло най-напред би проумяло живота в растителния свят.
Това именно е своеобразното, че в растително-живото тяло на египтяните тези египтяни разбираха растителния свят по съвсем различен начин от съвременния човек.
А причините на някои инстинктивни познания на растителния свят могат да се открият в египетското прозрение в това, което е въплътено в египетската култура от инстинктивното познавателно съзнание. Дори и това, което днес се знае като ботаника за медицината, се основава в голяма степен на традициите на древната египетска мъдрост. Затова толкова често на любителската преценка се струва дилетанстко, че когато на хората днес не се търси да се съобщи нещо ценно, позоваването на нещо си египетско се прави с удоловствие. Знаете, как някои дори неупояващи се на истински фундаменти така наречени ложи се назовават "египетски ложи". Това обаче не се дължи на факта, че в тези кръгове все още са живи традициите на мъдростта, която беше постигната посредством египетското тяло.
към текста >>
Това обаче не се дължи на факта, че в тези кръгове все още са
жив
и традициите на мъдростта, която беше постигната посредством египетското тяло.
Това именно е своеобразното, че в растително-живото тяло на египтяните тези египтяни разбираха растителния свят по съвсем различен начин от съвременния човек. А причините на някои инстинктивни познания на растителния свят могат да се открият в египетското прозрение в това, което е въплътено в египетската култура от инстинктивното познавателно съзнание. Дори и това, което днес се знае като ботаника за медицината, се основава в голяма степен на традициите на древната египетска мъдрост. Затова толкова често на любителската преценка се струва дилетанстко, че когато на хората днес не се търси да се съобщи нещо ценно, позоваването на нещо си египетско се прави с удоловствие. Знаете, как някои дори неупояващи се на истински фундаменти така наречени ложи се назовават "египетски ложи".
Това обаче не се дължи на факта, че в тези кръгове все още са живи традициите на мъдростта, която беше постигната посредством египетското тяло.
Виждате ли, би могло да се каже: с постепенното навлизане на човечеството в гръко-латинската епоха живото човешко растително тяло отмря, защото още в гръцката епоха живото растително тяло вече беше мъртво, или поне умираше постепенно. Днес ние носим със себе си едно много мъртво тяло, и тази мъртвост е особено важна за човешката глава както вече съм ви разяснявал това от други гледни точки, че човешката глава се счита от науката на посветените за труп, за нещо мъртво, за нещо непрестанно умиращо. Човечеството ще осъзнава това все повече и повече: че то всъщност познава с трупа и затова разбира мъртвото.
към текста >>
Виждате ли, би могло да се каже: с постепенното навлизане на човечеството в гръко-латинската епоха
жив
ото човешко растително тяло отмря, защото още в гръцката епоха
жив
ото растително тяло вече беше мъртво, или поне умираше постепенно.
А причините на някои инстинктивни познания на растителния свят могат да се открият в египетското прозрение в това, което е въплътено в египетската култура от инстинктивното познавателно съзнание. Дори и това, което днес се знае като ботаника за медицината, се основава в голяма степен на традициите на древната египетска мъдрост. Затова толкова често на любителската преценка се струва дилетанстко, че когато на хората днес не се търси да се съобщи нещо ценно, позоваването на нещо си египетско се прави с удоловствие. Знаете, как някои дори неупояващи се на истински фундаменти така наречени ложи се назовават "египетски ложи". Това обаче не се дължи на факта, че в тези кръгове все още са живи традициите на мъдростта, която беше постигната посредством египетското тяло.
Виждате ли, би могло да се каже: с постепенното навлизане на човечеството в гръко-латинската епоха живото човешко растително тяло отмря, защото още в гръцката епоха живото растително тяло вече беше мъртво, или поне умираше постепенно.
Днес ние носим със себе си едно много мъртво тяло, и тази мъртвост е особено важна за човешката глава както вече съм ви разяснявал това от други гледни точки, че човешката глава се счита от науката на посветените за труп, за нещо мъртво, за нещо непрестанно умиращо. Човечеството ще осъзнава това все повече и повече: че то всъщност познава с трупа и затова разбира мъртвото.
към текста >>
Колкото повече се стремим към бъдещето, толкова по-интензивно ще възниква копнежът отново да познаем
жив
ото.
Колкото повече се стремим към бъдещето, толкова по-интензивно ще възниква копнежът отново да познаем живото.
Но това живо няма да се разбере с обикновената интелигентност, която е прикована към трупа. Ще са нужни някои други неща, за да може човекът, който е изгубил възможността да прониква в живия смисъл на света, отново да навлезе в света по този начин. Днес вече е нужно да се знае колко много неща всъщност човекът е изгубил. Когато той премина от атлантската епоха в следатлантската, то той не умееше голяма част от нещата, на които е способен днес. Виждате ли, вие можете, всеки отделен човек, ако имате впредвид себе си, от един известен момент през детството си да казвате на себе си "Аз".
към текста >>
Но това
жив
о няма да се разбере с обикновената интелигентност, която е прикована към трупа.
Колкото повече се стремим към бъдещето, толкова по-интензивно ще възниква копнежът отново да познаем живото.
Но това живо няма да се разбере с обикновената интелигентност, която е прикована към трупа.
Ще са нужни някои други неща, за да може човекът, който е изгубил възможността да прониква в живия смисъл на света, отново да навлезе в света по този начин. Днес вече е нужно да се знае колко много неща всъщност човекът е изгубил. Когато той премина от атлантската епоха в следатлантската, то той не умееше голяма част от нещата, на които е способен днес. Виждате ли, вие можете, всеки отделен човек, ако имате впредвид себе си, от един известен момент през детството си да казвате на себе си "Аз". Вие изричате това "Аз" сравнително без респект.
към текста >>
Ще са нужни някои други неща, за да може човекът, който е изгубил възможността да прониква в
жив
ия смисъл на света, отново да навлезе в света по този начин.
Колкото повече се стремим към бъдещето, толкова по-интензивно ще възниква копнежът отново да познаем живото. Но това живо няма да се разбере с обикновената интелигентност, която е прикована към трупа.
Ще са нужни някои други неща, за да може човекът, който е изгубил възможността да прониква в живия смисъл на света, отново да навлезе в света по този начин.
Днес вече е нужно да се знае колко много неща всъщност човекът е изгубил. Когато той премина от атлантската епоха в следатлантската, то той не умееше голяма част от нещата, на които е способен днес. Виждате ли, вие можете, всеки отделен човек, ако имате впредвид себе си, от един известен момент през детството си да казвате на себе си "Аз". Вие изричате това "Аз" сравнително без респект. Но това "Аз" не се изричаше винаги толкова безреспектно през развитието на човечеството.
към текста >>
Но ние трябва отново да се издигнем дотам, да се върнем обратно в онези области, в които да обгръщаме и
жив
ота.
Постепенно това се изгубваше все повече. Затова обаче се притъпиха дълбоките въздействия, които съпровождаха подобни неща. В първия следатлантски период: дълбокото въздействие на Аза; във втория следатлантски период дълбокото въздействие на астралното тяло; във втория следатлатски период дълбокото въздействие на етерното тяло, но и вече едно поносимо въздействие, което както ви казах вчера поставя човека във връзка, в родствени отношения с космоса. Сега ние можем да изговорим Аза, можем да изговорим всичко възможно, но нещата вече не ни въздействат, защото това, което схващаме от света ние разбираме с трупа си. Това означава, че от света ние разбираме единствено мъртвото, минералното.
Но ние трябва отново да се издигнем дотам, да се върнем обратно в онези области, в които да обгръщаме и живота.
Ако по време на гръко-латинската епоха, между осмия предихристиянски век и средата на 15 век след Христа, се наблягаше на това, трупът да придобие все повече и повече мъртво знание, то сега нашата интелигентност поема по пътя, за който вчера говорих. Тъкмо затова ние трябва да се противопоставим на голата интелигентност. Към нея ние трябва да прибавим нещо друго.
към текста >>
Характерно за това е, че ние трябва да извървим правилно пътя назад, че днес в петата следатлатска епоха ние трябва да познаем в известно отношение растителното, в шестата епоха
жив
отинското, и едва в седмата истински човешкото.
Характерно за това е, че ние трябва да извървим правилно пътя назад, че днес в петата следатлатска епоха ние трябва да познаем в известно отношение растителното, в шестата епоха животинското, и едва в седмата истински човешкото.
Затова задача на човечеството ще бъде да се изкачи от едно такова познаване на минералното до познаването на растителното.
към текста >>
Защото преминавайки от цялата външна наука за мъртвото върху
жив
ото, върху метаморфозата, върху възникването на растенията, в той беше човекът на петата следатлантска епоха в своето най-елементарно начало.
А сега, направете това прозрение на една дълбока връзка, помислете, кой е най-характерния човек, търсил прозрението на растението. Това е Гьоте.
Защото преминавайки от цялата външна наука за мъртвото върху живото, върху метаморфозата, върху възникването на растенията, в той беше човекът на петата следатлантска епоха в своето най-елементарно начало.
Затова ако прочетете една малка студия от Гьоте от 1790 година: "Опит за обяснение на възникването на растението", то именно в нея вие ще откриете опита на Гьоте да обхване процеса на възникване на растението, не като нещо мъртво, затворено в себе си, а като нещо възникващо лист по лист. Тук вие ще видите изгрева на онова прозрение, което трябва да се търси именно входа на петата следатлантска епоха.
към текста >>
В известен смисъл науката ще трябва да се пробуди в смисъла на Гьоте, да премине от мъртвото към
жив
ото.
Поради тази причина в гьотеанизма е даден тона за това, което трябва да се търси в тази пета следатлантска епоха.
В известен смисъл науката ще трябва да се пробуди в смисъла на Гьоте, да премине от мъртвото към живото.
Това именно се има впредвид, когато отново и отново повтарям, че ние трябва да се научим да напускаме мъртвото абстрактно понятие и да навлизаме в живото конкретно. А това, което казах онзи ден и вчера, е в основата си пътя навътре към това живо конкретно понятие.
към текста >>
Това именно се има впредвид, когато отново и отново повтарям, че ние трябва да се научим да напускаме мъртвото абстрактно понятие и да навлизаме в
жив
ото конкретно.
Поради тази причина в гьотеанизма е даден тона за това, което трябва да се търси в тази пета следатлантска епоха. В известен смисъл науката ще трябва да се пробуди в смисъла на Гьоте, да премине от мъртвото към живото.
Това именно се има впредвид, когато отново и отново повтарям, че ние трябва да се научим да напускаме мъртвото абстрактно понятие и да навлизаме в живото конкретно.
А това, което казах онзи ден и вчера, е в основата си пътя навътре към това живо конкретно понятие.
към текста >>
А това, което казах онзи ден и вчера, е в основата си пътя навътре към това
жив
о конкретно понятие.
Поради тази причина в гьотеанизма е даден тона за това, което трябва да се търси в тази пета следатлантска епоха. В известен смисъл науката ще трябва да се пробуди в смисъла на Гьоте, да премине от мъртвото към живото. Това именно се има впредвид, когато отново и отново повтарям, че ние трябва да се научим да напускаме мъртвото абстрактно понятие и да навлизаме в живото конкретно.
А това, което казах онзи ден и вчера, е в основата си пътя навътре към това живо конкретно понятие.
към текста >>
Навлизането в това понятие, в тази представа няма да е възможно, ако ние не благоволим да развием като едно единство това, което наричаме свой светоглед и свое схващане за
жив
ота.
Навлизането в това понятие, в тази представа няма да е възможно, ако ние не благоволим да развием като едно единство това, което наричаме свой светоглед и свое схващане за живота.
Днес ние сме принудени от особената конфигурация на културата ни в известен смисъл да оставяме отделните течения на светогледа ни да се разминават неорганически един до друг. Само си представете колко неорганически се разминават често религиозните светогледи на един човек и естественонаучния светоглед. Някои хора имат и едното и другото, но между тях няма мост. Да, той изпитва известна боязън, известен страх от това, да прокара мост помежду им. И на нас вече трябва да ни е ясно: това не може да остане така.
към текста >>
Отведох ви до факта, че днес хората се интересуват предимно от
жив
ота на душата след смъртта.
И така, по време на това мое пребиваване аз насочих вниманието ви към това, колко егоистично всъщност днес човекът формира своя светоглед.
Отведох ви до факта, че днес хората се интересуват предимно от живота на душата след смъртта.
Те се интересуват от това водени от чист егоизъм. Казах ви, че ние трябва да преминем към интереса към живота от раждането нататък, доколкото той е едно продължение на този преди раждането или преди зачатието. Ако разгледаме със същия копнеж, със същото предразположение и същата склонност развитието на детето, как то израства в света като продължение на предрожденното духовно-душевно съществуване, то нашият прозрение на света ще приеме един много по-неегоистичен характер от този, който има днес. Но егоистичният характер на светогледа ни е свързан и с някои други неща. Тук достигаме една точка, по която хората от съвремието трябва все повече и повече да си изясняват действителния факт, който се намира в основата.
към текста >>
Казах ви, че ние трябва да преминем към интереса към
жив
ота от раждането нататък, доколкото той е едно продължение на този преди раждането или преди зачатието.
И така, по време на това мое пребиваване аз насочих вниманието ви към това, колко егоистично всъщност днес човекът формира своя светоглед. Отведох ви до факта, че днес хората се интересуват предимно от живота на душата след смъртта. Те се интересуват от това водени от чист егоизъм.
Казах ви, че ние трябва да преминем към интереса към живота от раждането нататък, доколкото той е едно продължение на този преди раждането или преди зачатието.
Ако разгледаме със същия копнеж, със същото предразположение и същата склонност развитието на детето, как то израства в света като продължение на предрожденното духовно-душевно съществуване, то нашият прозрение на света ще приеме един много по-неегоистичен характер от този, който има днес. Но егоистичният характер на светогледа ни е свързан и с някои други неща. Тук достигаме една точка, по която хората от съвремието трябва все повече и повече да си изясняват действителния факт, който се намира в основата. В епохата до нашето време в човека се развиваше предимно егоистичното. Егото проникна светогледа, егото проникна и волята.
към текста >>
Защото колкото повече се уповават на човешкия егоизъм, колкото повече обещават на човека за
жив
ота на душата след смъртта, толкова повече постигат целта си.
Егото проникна светогледа, егото проникна и волята. По отношение на това не бива да си правим илюзии. Егоистични станаха преди всичко вероизповеданията. А това вие можете да видите и в съвсем външни неща. Помислете как днешните свещеници зависят от това, да разчитат на егоизма на хората.
Защото колкото повече се уповават на човешкия егоизъм, колкото повече обещават на човека за живота на душата след смъртта, толкова повече постигат целта си.
Защото в общи линии в днешното човечество не съществува особено много интерес за други неща. Малко се интересуват хората и за онова духовно изтъкаване и оживотворяване, което се оповестява така прекрасно след раждането, или след зачатието, с душата, която преди това се е намирала в духовния свят.
към текста >>
Малко се интересуват хората и за онова духовно изтъкаване и о
жив
отворяване, което се оповестява така прекрасно след раждането, или след зачатието, с душата, която преди това се е намирала в духовния свят.
Егоистични станаха преди всичко вероизповеданията. А това вие можете да видите и в съвсем външни неща. Помислете как днешните свещеници зависят от това, да разчитат на егоизма на хората. Защото колкото повече се уповават на човешкия егоизъм, колкото повече обещават на човека за живота на душата след смъртта, толкова повече постигат целта си. Защото в общи линии в днешното човечество не съществува особено много интерес за други неща.
Малко се интересуват хората и за онова духовно изтъкаване и оживотворяване, което се оповестява така прекрасно след раждането, или след зачатието, с душата, която преди това се е намирала в духовния свят.
към текста >>
Хората само предполагат, че един дух-пазител проследява собствения им
жив
от, към него те надигат очи, и него те наричат свой бог.
Какво всъщност имат впредвид повечето хора, които днес казват "Бог"? Вече съм споменавал това и тук. Какъв вид мъдрост е това, което те имат впредвид, когато говорят за Бог? В действителност те имат впредвид един Ангелос, един ангел, собствения си ангел, него те наричат Бог! Той не е нищо друго!
Хората само предполагат, че един дух-пазител проследява собствения им живот, към него те надигат очи, и него те наричат свой бог.
Дали ще го наричат Ангел, или бог, те имат впредвид единствено ангела. В основата си това, че не можем да превъзмогнем ангела и да достигнем до идеята за Бога, е един егоизъм на религиозната вяра. Причината за това е сгъстяването на интересите, което е предизвикано от егоизма. Това сгъстяване на интересите днес ние можем да видим излизащо на преден план съвсем ясно в обществения ни живот.
към текста >>
Това сгъстяване на интересите днес ние можем да видим излизащо на преден план съвсем ясно в обществения ни
жив
от.
Той не е нищо друго! Хората само предполагат, че един дух-пазител проследява собствения им живот, към него те надигат очи, и него те наричат свой бог. Дали ще го наричат Ангел, или бог, те имат впредвид единствено ангела. В основата си това, че не можем да превъзмогнем ангела и да достигнем до идеята за Бога, е един егоизъм на религиозната вяра. Причината за това е сгъстяването на интересите, което е предизвикано от егоизма.
Това сгъстяване на интересите днес ние можем да видим излизащо на преден план съвсем ясно в обществения ни живот.
към текста >>
Затова дори и хората днес да имат демокрации, парламенти когато се събират в парламентите, съдбите на хората не
жив
еят в тях, защото хората, или поне тези, които биват избирани в парламентите, не се вълнуват от съдбата на човечеството.
Това преобразяване на човечеството, това безразличие на човечеството спрямо големите съдбини на съществуването, са едно набиващо се на очи проявление. Днес всичко рикошира в човечеството. Най-всеобхватните, най-решаващите, най-интензивните факти се приемат като сензация. Те не действат достатъчно покъртително. А това се дължи единствено на факта, че все по-усилващия се интелигентен егоизъм на хората ограничава интересите им.
Затова дори и хората днес да имат демокрации, парламенти когато се събират в парламентите, съдбите на хората не живеят в тях, защото хората, или поне тези, които биват избирани в парламентите, не се вълнуват от съдбата на човечеството.
Там бушуват егоистичните интереси. Всеки има свой собствен егоистичен интерес. Външните схематични прилики между интересите, които често произтичат от професията, карат хората да се групират. И когато групите нарасната достатъчно, те се превръщат в мнозинства. И тогава през парламентите или през представителствата на хората не преминават човешките съдби, а само егоизма, мултиплициран по толкова и толкова хора.
към текста >>
Не се осъзнава, че наред една с друга
жив
еят различни расови субстанциалности.
Днес това почти може да се хване с ръка, защото навсякъде могат да се срещнат красивите речи на Рабиндарат тагор, в които може да се прочете, как един източен човек мисли за целите на човечеството като цяло. Тези речи се четат като фейлетоните на който и да било драскач, защото днес много трудно се прави разлика между драскача и човека с огромна спиритуалност, какъвто е Рабиндарат Тагор.
Не се осъзнава, че наред една с друга живеят различни расови субстанциалности.
Това, което е в сила за Централна Европа, вече е казано от мен преди много години в обществени лекции. Всичко това не се прие такова, каквото трябваше да се приеме.
към текста >>
Те извлякоха учебния си материал направо от
жив
ота.
А сега преминете към нещо друго. Почувствайте в нас това, което посочих в тези доклади като следващи един друг импулси на развитието на човечеството? Почувствайте, че една голяма част от ръководещите хора се обучават в годините, в които на човешката душа е присъща една определена гъвкавост, в гимназиите; в гимназиите, които не са родени като плод на съвременната култура, а които, в днешния им вид все още са плод на културата от миналото, на гръко-римската, на гръко-латинската културна епоха. Виждате ли, ако тези гърци и латинци правеха същото, каквото правим ние днес, то те щяха да устроят една египетско-халдейска гимназия. Те не направиха това.
Те извлякоха учебния си материал направо от живота.
Ние го извличаме от предходната епоха, и обучаваме хората според него. Това има огромно значение за хората; но ние не сме прозрели това значение. Ако го бяхме прозрели, то в рамките на женското движение щеше да съществува една група, която не е съществувала, тонът на тази група щеше да звучи горе долу така: Мъжката част от населението се изпраща в антикизиращи училища, тъкмо защото трябва да бъде обучавана в особено умело прилагане на интелигентноста. Затова мозъкът и се втвърдява. А нас жените ни постига добрата участ, да не ни допускат в гимназиите.
към текста >>
Затова тя се съдържа в
жив
ота ни.
Толкова малко си е проправило път разбирането по отношение на това, което е нужно. Ние трябва да знаем, че в нашето съвремие ние не се обучаваме за нашето съвремие, а биваме възпитавани за гръко-латинската култура.
Затова тя се съдържа в живота ни.
Тя трябва да бъде усетена. Трябва да бъде усетено това, което в съвремието ръководи като гръко-латинска култура именно водещите хора, така наречената интелигенция, интелектуалците. Това е едната прослойка при нас. Именно нея ние носим в цялото си духовно обучение. Ние не прочитаме нито един вестник, в който да не се съдържа гръко-латинското образование, защото ние пишем тъкмо в гръко-латинска форма, дори и когато пишем на родните си езици.
към текста >>
По отношение на правовите взаимоотношения ние
жив
еем, както вече съм посочвал, в римската култура отново нещо антично.
По отношение на правовите взаимоотношения ние живеем, както вече съм посочвал, в римската култура отново нещо антично.
В правото живее римската култура. Наистина понякога старите местни закони водят борба срещу римското право, но не печелят. И отново трябва да бъде почувствано, как в това, което човек нарича право и неправо в обществения живот, живее едно изтляло време.
към текста >>
В правото
жив
ее римската култура.
По отношение на правовите взаимоотношения ние живеем, както вече съм посочвал, в римската култура отново нещо антично.
В правото живее римската култура.
Наистина понякога старите местни закони водят борба срещу римското право, но не печелят. И отново трябва да бъде почувствано, как в това, което човек нарича право и неправо в обществения живот, живее едно изтляло време.
към текста >>
И отново трябва да бъде почувствано, как в това, което човек нарича право и неправо в обществения
жив
от,
жив
ее едно изтляло време.
По отношение на правовите взаимоотношения ние живеем, както вече съм посочвал, в римската култура отново нещо антично. В правото живее римската култура. Наистина понякога старите местни закони водят борба срещу римското право, но не печелят.
И отново трябва да бъде почувствано, как в това, което човек нарича право и неправо в обществения живот, живее едно изтляло време.
към текста >>
Единствено в областта на икономическия
жив
от ние се намираме в съвремието.
Единствено в областта на икономическия живот ние се намираме в съвремието.
Това говори твърде много. Затова нещо твърде ще се модифицира. Само в скоби ще кажа: Някои жени естествено съхраня ват понятията на съвремието единствено в готвенето, т.е. във воденето на икономиката, и с това те са действителната същност на съвременната икономика; другото е нещо антично, което ние пренасяме в съвременността. Не твърдя, че с това трябва да се представи нещо особено желателно; но обратното също не е най-желателното от съвремието да се върнем назад в античните култури чрез женските души.
към текста >>
Когато поглеждаме към това, което
жив
ее в нашия културен свят, ние нямаме само това, което действува в пространството, а в него се намесват и древните времена.
Това говори твърде много. Затова нещо твърде ще се модифицира. Само в скоби ще кажа: Някои жени естествено съхраня ват понятията на съвремието единствено в готвенето, т.е. във воденето на икономиката, и с това те са действителната същност на съвременната икономика; другото е нещо антично, което ние пренасяме в съвременността. Не твърдя, че с това трябва да се представи нещо особено желателно; но обратното също не е най-желателното от съвремието да се върнем назад в античните култури чрез женските души.
Когато поглеждаме към това, което живее в нашия културен свят, ние нямаме само това, което действува в пространството, а в него се намесват и древните времена.
И ако съществува усет за това, то не се намесват само древните времена, а и бъдещето. Да, наша работа е да се намесва и бъдещето. Защото ако във всеки човек не съществуваше един вид, сравнително скрито за съзнание то, бунт срещу гръцка та култура в образованието и римската в правото, то бъдещето нямаше да може да проблясва, и ние щяхме да бъдем едни тъжни човеци, доста тъжни човеци.
към текста >>
Наред с пространството ние значи трябва да привлечем в разглеждането на това, което
жив
ее в нашата култура и времето: това, което се издига като история на времето от древността и което напира в съвремието ни от бъдещето.
Наред с пространството ние значи трябва да привлечем в разглеждането на това, което живее в нашата култура и времето: това, което се издига като история на времето от древността и което напира в съвремието ни от бъдещето.
Ние трябва да сме наясно с това, че живеейки като хора на съвременността, притежаваме в душите си една игра на миналото и бъдещето. Така, както в нас се преплитат, тъй като сме европейци както вече споменах Америка, Англия, Азия, Китай, Индия, Изтока и Запада, тъй като те са двата полюса, така в нас са и Гърция, Рим и бъдещето. И благоволявайки да обхванем с поглед последното, когато осъзнаваме, как миналото, ставащото, възникващото живеят в душата ни, то в тази душа навлиза едно друго настроение за надхвърлящата егоизма съдба на човечеството, едно друго настроение, различно от простото пространствено наблюдение. И когато развием това душевно настроение, едва тогава ние е развием възможността да си създаваме понятия за сферата на духовете на времето, Архаите. Това означава да достигнем до третото божествено в учението за йерархиите.
към текста >>
Ние трябва да сме наясно с това, че
жив
еейки като хора на съвременността, притежаваме в душите си една игра на миналото и бъдещето.
Наред с пространството ние значи трябва да привлечем в разглеждането на това, което живее в нашата култура и времето: това, което се издига като история на времето от древността и което напира в съвремието ни от бъдещето.
Ние трябва да сме наясно с това, че живеейки като хора на съвременността, притежаваме в душите си една игра на миналото и бъдещето.
Така, както в нас се преплитат, тъй като сме европейци както вече споменах Америка, Англия, Азия, Китай, Индия, Изтока и Запада, тъй като те са двата полюса, така в нас са и Гърция, Рим и бъдещето. И благоволявайки да обхванем с поглед последното, когато осъзнаваме, как миналото, ставащото, възникващото живеят в душата ни, то в тази душа навлиза едно друго настроение за надхвърлящата егоизма съдба на човечеството, едно друго настроение, различно от простото пространствено наблюдение. И когато развием това душевно настроение, едва тогава ние е развием възможността да си създаваме понятия за сферата на духовете на времето, Архаите. Това означава да достигнем до третото божествено в учението за йерархиите. Добре е човек най-напред да се отдаде на това да си представи това чрез средствата, които току що посочих, в понятия, в идеи.
към текста >>
И благоволявайки да обхванем с поглед последното, когато осъзнаваме, как миналото, ставащото, възникващото
жив
еят в душата ни, то в тази душа навлиза едно друго настроение за надхвърлящата егоизма съдба на човечеството, едно друго настроение, различно от простото пространствено наблюдение.
Наред с пространството ние значи трябва да привлечем в разглеждането на това, което живее в нашата култура и времето: това, което се издига като история на времето от древността и което напира в съвремието ни от бъдещето. Ние трябва да сме наясно с това, че живеейки като хора на съвременността, притежаваме в душите си една игра на миналото и бъдещето. Така, както в нас се преплитат, тъй като сме европейци както вече споменах Америка, Англия, Азия, Китай, Индия, Изтока и Запада, тъй като те са двата полюса, така в нас са и Гърция, Рим и бъдещето.
И благоволявайки да обхванем с поглед последното, когато осъзнаваме, как миналото, ставащото, възникващото живеят в душата ни, то в тази душа навлиза едно друго настроение за надхвърлящата егоизма съдба на човечеството, едно друго настроение, различно от простото пространствено наблюдение.
И когато развием това душевно настроение, едва тогава ние е развием възможността да си създаваме понятия за сферата на духовете на времето, Архаите. Това означава да достигнем до третото божествено в учението за йерархиите. Добре е човек най-напред да се отдаде на това да си представи това чрез средствата, които току що посочих, в понятия, в идеи. Защото духовете на формата, които идват тогава, са безкрайно по-трудни за разбиране. Но за съвременния човек вече е достатъчно да направи опита да превъзмогне егоизма и да проникне в сферата на неегоистичното, и да проникна там отново и отново, да се занимава с това, което сега описах!
към текста >>
Вече съм казвал това, мисля че и тук съм го казвал: Как всъщност
жив
ее болшинството хора?
Но ние трябва да си извоюваме орган за това, което е нужно в нашето време. В областта на духовното ще е трудно да направим това; защото вече, струва ми се и тук, съм ви казвало това: вече постепенно проникналото в държавата духовно образование в педагогиката, е дестилирала от човека активността, действения стремеж, и е направила от човека всеотдаен член на държавната структура.
Вече съм казвал това, мисля че и тук съм го казвал: Как всъщност живее болшинството хора?
Изключенията разбира се пресмятат. И така, до шестата си година човекът може да остане недокоснат, защото тогава човечеството все още е твърде мръсно за държавата. Държавата не иска да се отдаде на задачите, на които трябва да се отдадем през първите си детски години. Тогава от страна на държавата на човека се предоставят неодържавени правомощия. След това обаче човекът влиза в сметките, той бива така дресиран, че бива приспособен към държавното стопанство, той бива напасван към шаблони, и престава да бъде човек и се превръща в това, което дава отпечатъка на държавата.
към текста >>
А по отношение на най-интимния духовен
жив
от: религиозният
жив
от ще изисква светогледа на бъдещето от човека, това той да си заработи безсмъртието, да остави душата си да бъде действена, за да може тя на дело да приеме в себе си божественото, Христовия импулс.
А по отношение на най-интимния духовен живот: религиозният живот ще изисква светогледа на бъдещето от човека, това той да си заработи безсмъртието, да остави душата си да бъде действена, за да може тя на дело да приеме в себе си божественото, Христовия импулс.
към текста >>
В
жив
ота си съм получавал много, много писма, все от църковни люде, които казват, че Антропософията, или както я наричат в случая, в основите си е едно добро, но тя противоречи на обикновеното, чистото христово изповедание, че Христос е спасил душите, че ние можем да бъдем благословени в Христа, без да е нужно душата да прави нещо.
В живота си съм получавал много, много писма, все от църковни люде, които казват, че Антропософията, или както я наричат в случая, в основите си е едно добро, но тя противоречи на обикновеното, чистото христово изповедание, че Христос е спасил душите, че ние можем да бъдем благословени в Христа, без да е нужно душата да прави нещо.
"Чистата вяра в благословеността чрез Христа", от това вие нищо не можете да оставите. Хората вярват, че изричайки или написвайки нещо подобно, са особено хрисими. Те са егоистични, егоистични в основата си, те не желаят да направят нищо в душата си, а да оставят божественото да се погрижи затова, да пренесе душата приятно пенсионирана през портата на смъртта.
към текста >>
Но този преход към вътрешната действеност, този
жив
от в поглед към света, към който ще трябва да се причислим, е това, което е нужно на човека, и което то все още не обича много.
Това не е толкова удобно в онзи светоглед, в който трябва да бъде създадена религиозността насочена към бъдещето. Тогава ще е нужно да проумеем, че трябва да си извоюваме вътрешното присъствие на божественото в душата. Тогава няма да можем да се отдадем пасивно на църквите, които ни отговарят, да пренасят душата ни сега се освободи това, което преди даде начален тласък за пари, въпреки, че тайно това продължава да играе роля, дори и при благословията.
Но този преход към вътрешната действеност, този живот в поглед към света, към който ще трябва да се причислим, е това, което е нужно на човека, и което то все още не обича много.
към текста >>
Виждате ли, в това именно се състои извънредно голямата трудност на съвремието, и вие трябва да си изясните тази трудност, че с няколко абстрактни изречения хората искат да са наясно с най-съществени те аспекти на
жив
ота.
Виждате ли, в това именно се състои извънредно голямата трудност на съвремието, и вие трябва да си изясните тази трудност, че с няколко абстрактни изречения хората искат да са наясно с най-съществени те аспекти на живота.
Когато нещо като "Същностна социалния въпрос" съдържа нещо повече от няколко абстрактни изречения, когато то съдържа резултатите от едно наблюдение на живота, хората казват, че не го разбират. То дори им се струва объркано. Но това е нещастието на съвремието, че хората не искат да се обърнат към това, към което именно трябва да се обърнат. Защото не е ли така, абстрактните изречения, които са напълно прозрачни, се отнасят до мъртвото; социалното обаче трябва да е живо. Тук в употреба трябва да влязат гъвкави възгледи, гъвкави изречения, гъвкави форми.
към текста >>
Когато нещо като "Същностна социалния въпрос" съдържа нещо повече от няколко абстрактни изречения, когато то съдържа резултатите от едно наблюдение на
жив
ота, хората казват, че не го разбират.
Виждате ли, в това именно се състои извънредно голямата трудност на съвремието, и вие трябва да си изясните тази трудност, че с няколко абстрактни изречения хората искат да са наясно с най-съществени те аспекти на живота.
Когато нещо като "Същностна социалния въпрос" съдържа нещо повече от няколко абстрактни изречения, когато то съдържа резултатите от едно наблюдение на живота, хората казват, че не го разбират.
То дори им се струва объркано. Но това е нещастието на съвремието, че хората не искат да се обърнат към това, към което именно трябва да се обърнат. Защото не е ли така, абстрактните изречения, които са напълно прозрачни, се отнасят до мъртвото; социалното обаче трябва да е живо. Тук в употреба трябва да влязат гъвкави възгледи, гъвкави изречения, гъвкави форми. Затова вече е необходимо не само да разсъждаваме, както често съм казвал, върху преобразяването на отделните институции, а да благоволим наистина да осмислим по нов начин и да се преобучим по отношение на най-вътрешното устройство на мисленето и сетивата ни.
към текста >>
Защото не е ли така, абстрактните изречения, които са напълно прозрачни, се отнасят до мъртвото; социалното обаче трябва да е
жив
о.
Виждате ли, в това именно се състои извънредно голямата трудност на съвремието, и вие трябва да си изясните тази трудност, че с няколко абстрактни изречения хората искат да са наясно с най-съществени те аспекти на живота. Когато нещо като "Същностна социалния въпрос" съдържа нещо повече от няколко абстрактни изречения, когато то съдържа резултатите от едно наблюдение на живота, хората казват, че не го разбират. То дори им се струва объркано. Но това е нещастието на съвремието, че хората не искат да се обърнат към това, към което именно трябва да се обърнат.
Защото не е ли така, абстрактните изречения, които са напълно прозрачни, се отнасят до мъртвото; социалното обаче трябва да е живо.
Тук в употреба трябва да влязат гъвкави възгледи, гъвкави изречения, гъвкави форми. Затова вече е необходимо не само да разсъждаваме, както често съм казвал, върху преобразяването на отделните институции, а да благоволим наистина да осмислим по нов начин и да се преобучим по отношение на най-вътрешното устройство на мисленето и сетивата ни.
към текста >>
Надявам се да можем да продължим тези наблюдения след няколко седмици, и че през това време ще се насочим с о
жив
ена деятелност към строежа ни.
С тези думи бих искал отново да се сбогувам с вас за няколко седмици.
Надявам се да можем да продължим тези наблюдения след няколко седмици, и че през това време ще се насочим с оживена деятелност към строежа ни.
Защото, скъпи приятели, с право се подчертава от всички страни на света отвън: радост за работа, готовност за работа са нужни на хората. Но те няма да дойдат, ако хората не бъдат убедени в големите цели. Вярвам, че ако хората можеха да бъдат убедени в това, че посредством триделението на социалния организъм ще постигнат едно достойно за човека съществуване, то те ще започнат да работят. В противен случай ще продължат да стачкуват. Защото хората се нуждаят от такъв силен тласък, който да ги засегне дълбоко в душите им, в нашето съвремие.
към текста >>
15.
Съдържание
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Развитието на социалния
жив
от в историята на човечеството
Развитието на социалния живот в историята на човечеството
към текста >>
16.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Тук в Оксфорд аз усещам как всичко е проникнато от силата на онова, което днес е останало все още
жив
о от тези стари традиции.
Тук в Оксфорд аз усещам как всичко е проникнато от силата на онова, което днес е останало все още живо от тези стари традиции.
И само този, който може да усети това, има може би правото да говори и за нещо ново. Защото само това ново може да просъществува в света, което има своите корени в древното, в осветеното от времето. Може би тъкмо в това е трагизмът и дълбоките нещастия на нашето време, че постоянно се говори за следното: хората искат новото, а толкова малко от тях са склонни да го изграждат по един достоен начин, изхождайки от древното.
към текста >>
С това може би набелязвам нещо от намерението, с което тези лекции ще бъдат изнесени: това, което трябва да бъде казано от мен по въпроса за възпитателното и преподавателското дело, почива върху основата на онова духовно-научно схващане, чието развитие аз съм превърнал в задача на своя
жив
от.
С това може би набелязвам нещо от намерението, с което тези лекции ще бъдат изнесени: това, което трябва да бъде казано от мен по въпроса за възпитателното и преподавателското дело, почива върху основата на онова духовно-научно схващане, чието развитие аз съм превърнал в задача на своя живот.
към текста >>
Първоначално това духовно познание се развиваше заради самото себе си, а през последните години се намериха последователи на този светоглед, които да въведат това духовно познание в отделни области на практическия
жив
от.
Първоначално това духовно познание се развиваше заради самото себе си, а през последните години се намериха последователи на този светоглед, които да въведат това духовно познание в отделни области на практическия живот.
Така в Щутгарт Емил Молт3 беше този, който разглеждайки целите на Гьотеанума, на Свободната висша школа за духовна наука в Дорнах, Швейцария, пожела да види всичко това осъществено в едно възпитателно и учебно заведение за деца в училищна възраст. И така се стигна до основаването на Валдорфското училище в Щутгарт.
към текста >>
В основата на педагогиката и на дидактиката на това Валдорфско училище в Щутгарт бе положен онзи духовен
жив
от, който аз считам, че изхождайки от духа на нашето време, трябва да доведе до едно продължително възпитателно дело, тъкмо тъй, както го изисква духът на нашето време, както го изискват задачите и степента на човешкото развитие в рамките на нашата епоха.
В основата на педагогиката и на дидактиката на това Валдорфско училище в Щутгарт бе положен онзи духовен живот, който аз считам, че изхождайки от духа на нашето време, трябва да доведе до едно продължително възпитателно дело, тъкмо тъй, както го изисква духът на нашето време, както го изискват задачите и степента на човешкото развитие в рамките на нашата епоха.
към текста >>
Това възпитателно и преподавателско дело, което имаме предвид тук, е построено изцяло върху познанието на човека, върху едно познание на човека, простиращо се върху целия човек, от неговото раждане до смъртта му, но едно такова познание, което желае да обхване и всичко онова, което бидейки свръхсетивна същност, се разиграва в този
жив
от между раждането и смъртта като свидетел за това, че човекът принадлежи на един свръхсетивен свят.
Това възпитателно и преподавателско дело, което имаме предвид тук, е построено изцяло върху познанието на човека, върху едно познание на човека, простиращо се върху целия човек, от неговото раждане до смъртта му, но едно такова познание, което желае да обхване и всичко онова, което бидейки свръхсетивна същност, се разиграва в този живот между раждането и смъртта като свидетел за това, че човекът принадлежи на един свръхсетивен свят.
към текста >>
Действително в наше време съществува и духовен
жив
от: но такъв духовен
жив
от, който е дошъл до нас от древни времена и който продължаваме да развиваме по един традиционен начин.
Действително в наше време съществува и духовен живот: но такъв духовен живот, който е дошъл до нас от древни времена и който продължаваме да развиваме по един традиционен начин.
Успоредно с този духовен живот, все повече и повече и в една ограничена връзка с него, ние развиваме онзи живот, който бликва в нас, изхождайки от грандиозния природонаучен възглед на нашето време. Днес, в епохата, на големите изследователи, когато говорим за духовния живот, не бива да оставяме извън внимание всичко онова, което по един настойчив начин самата естествена наука ни показва по отношение познанието на човека.
към текста >>
Успоредно с този духовен
жив
от, все повече и повече и в една ограничена връзка с него, ние развиваме онзи
жив
от, който бликва в нас, изхождайки от грандиозния природонаучен възглед на нашето време.
Действително в наше време съществува и духовен живот: но такъв духовен живот, който е дошъл до нас от древни времена и който продължаваме да развиваме по един традиционен начин.
Успоредно с този духовен живот, все повече и повече и в една ограничена връзка с него, ние развиваме онзи живот, който бликва в нас, изхождайки от грандиозния природонаучен възглед на нашето време.
Днес, в епохата, на големите изследователи, когато говорим за духовния живот, не бива да оставяме извън внимание всичко онова, което по един настойчив начин самата естествена наука ни показва по отношение познанието на човека.
към текста >>
Днес, в епохата, на големите изследователи, когато говорим за духовния
жив
от, не бива да оставяме извън внимание всичко онова, което по един настойчив начин самата естествена наука ни показва по отношение познанието на човека.
Действително в наше време съществува и духовен живот: но такъв духовен живот, който е дошъл до нас от древни времена и който продължаваме да развиваме по един традиционен начин. Успоредно с този духовен живот, все повече и повече и в една ограничена връзка с него, ние развиваме онзи живот, който бликва в нас, изхождайки от грандиозния природонаучен възглед на нашето време.
Днес, в епохата, на големите изследователи, когато говорим за духовния живот, не бива да оставяме извън внимание всичко онова, което по един настойчив начин самата естествена наука ни показва по отношение познанието на човека.
към текста >>
Тази естествена наука може да ни даде ключа за разбиране на телесните и физиологическите функции по време на физическия
жив
от на човека.
Тази естествена наука може да ни даде ключа за разбиране на телесните и физиологическите функции по време на физическия живот на човека.
Ала това природно научно познание, тъй както ние го развиваме, експериментирайки с помощта на външни средства и наблюдавайки с помощта на външните сетива, тъкмо във времето, когато тази естествена наука е станала така велика, точно тя не успява да проникне по-дълбоко в същинския духовен живот на човека. Това, което искам да кажа по този начин, не е упрек. Това беше великата задача на естествената наука, тъй както я откриваме например – бих желал да кажа – събрана в една забележителна систематика у личност като Хъксли4. Това е главното постижение – веднъж природата е била видяна по този начин, без грижа за всичко онова, което живее в света на духовното.
към текста >>
Ала това природно научно познание, тъй както ние го развиваме, експериментирайки с помощта на външни средства и наблюдавайки с помощта на външните сетива, тъкмо във времето, когато тази естествена наука е станала така велика, точно тя не успява да проникне по-дълбоко в същинския духовен
жив
от на човека.
Тази естествена наука може да ни даде ключа за разбиране на телесните и физиологическите функции по време на физическия живот на човека.
Ала това природно научно познание, тъй както ние го развиваме, експериментирайки с помощта на външни средства и наблюдавайки с помощта на външните сетива, тъкмо във времето, когато тази естествена наука е станала така велика, точно тя не успява да проникне по-дълбоко в същинския духовен живот на човека.
Това, което искам да кажа по този начин, не е упрек. Това беше великата задача на естествената наука, тъй както я откриваме например – бих желал да кажа – събрана в една забележителна систематика у личност като Хъксли4. Това е главното постижение – веднъж природата е била видяна по този начин, без грижа за всичко онова, което живее в света на духовното.
към текста >>
Това е главното постижение – веднъж природата е била видяна по този начин, без грижа за всичко онова, което
жив
ее в света на духовното.
Тази естествена наука може да ни даде ключа за разбиране на телесните и физиологическите функции по време на физическия живот на човека. Ала това природно научно познание, тъй както ние го развиваме, експериментирайки с помощта на външни средства и наблюдавайки с помощта на външните сетива, тъкмо във времето, когато тази естествена наука е станала така велика, точно тя не успява да проникне по-дълбоко в същинския духовен живот на човека. Това, което искам да кажа по този начин, не е упрек. Това беше великата задача на естествената наука, тъй както я откриваме например – бих желал да кажа – събрана в една забележителна систематика у личност като Хъксли4.
Това е главното постижение – веднъж природата е била видяна по този начин, без грижа за всичко онова, което живее в света на духовното.
към текста >>
В нашата съвременна цивилизация ние имаме един духовен
жив
от и различните религиозни вероизповедания са като продължение на този духовен
жив
от.
Затова имаме и едно познание за човека, което не може да премине към едно непосредствено практическо боравене с Духа.
В нашата съвременна цивилизация ние имаме един духовен живот и различните религиозни вероизповедания са като продължение на този духовен живот.
Но ние нямаме такъв духовен живот, който да може да каже нещо на човека, когато той отправя плахия въпрос за вечното, за непреходното, за свръхсетивното, на което човек принадлежи. Ние нямаме духовен живот, който – с други думи – да е в състояние да ни даде убеждение, когато сме застанали самотни в света на нашия физически живот, с нашия физически жизнен мироглед и питаме: Какво е вечното, какво е свръхестественото, което е залегнало в основата на целия този сетивен свят?
към текста >>
Но ние нямаме такъв духовен
жив
от, който да може да каже нещо на човека, когато той отправя плахия въпрос за вечното, за непреходното, за свръхсетивното, на което човек принадлежи.
Затова имаме и едно познание за човека, което не може да премине към едно непосредствено практическо боравене с Духа. В нашата съвременна цивилизация ние имаме един духовен живот и различните религиозни вероизповедания са като продължение на този духовен живот.
Но ние нямаме такъв духовен живот, който да може да каже нещо на човека, когато той отправя плахия въпрос за вечното, за непреходното, за свръхсетивното, на което човек принадлежи.
Ние нямаме духовен живот, който – с други думи – да е в състояние да ни даде убеждение, когато сме застанали самотни в света на нашия физически живот, с нашия физически жизнен мироглед и питаме: Какво е вечното, какво е свръхестественото, което е залегнало в основата на целия този сетивен свят?
към текста >>
Ние нямаме духовен
жив
от, който – с други думи – да е в състояние да ни даде убеждение, когато сме застанали самотни в света на нашия физически
жив
от, с нашия физически жизнен мироглед и питаме: Какво е вечното, какво е свръхестественото, което е залегнало в основата на целия този сетивен свят?
Затова имаме и едно познание за човека, което не може да премине към едно непосредствено практическо боравене с Духа. В нашата съвременна цивилизация ние имаме един духовен живот и различните религиозни вероизповедания са като продължение на този духовен живот. Но ние нямаме такъв духовен живот, който да може да каже нещо на човека, когато той отправя плахия въпрос за вечното, за непреходното, за свръхсетивното, на което човек принадлежи.
Ние нямаме духовен живот, който – с други думи – да е в състояние да ни даде убеждение, когато сме застанали самотни в света на нашия физически живот, с нашия физически жизнен мироглед и питаме: Какво е вечното, какво е свръхестественото, което е залегнало в основата на целия този сетивен свят?
към текста >>
Можем да кажем: човекът е много повече в цялата Вселена, отколкото е в този физически
жив
от между раждането и смъртта.
Тогава можем да си изградим убеждения за това, какво сме били преди раждането в утробата на божествения свръхсетивен свят. Ние можем да изградим убеждението за това, през което нашата душа ще трябва да мине, когато прекрачи Портата на смъртта. Това, което ние изграждаме под формата на убеждение, можем да го дадем във формули. То може – бих желал да кажа – да нахлуе като топла струя в сърцето ни, в нашата душевност.
Можем да кажем: човекът е много повече в цялата Вселена, отколкото е в този физически живот между раждането и смъртта.
към текста >>
И става все по-трудно и по-трудно тези величествени убеждения, които естествената наука прибавя към духовното, да бъдат приложени, да бъдат въведени в практиката на
жив
ота.
Но това, което придобиваме по този начин, то става убеждение, то става нещо, което ние можем да мислим и да чувствуваме.
И става все по-трудно и по-трудно тези величествени убеждения, които естествената наука прибавя към духовното, да бъдат приложени, да бъдат въведени в практиката на живота.
Ние знаем за Духа, обаче ние не можем вече да работим с Духа, да проникваме с Духа нашата жизнена практика, нашия ежедневен живот.
към текста >>
Ние знаем за Духа, обаче ние не можем вече да работим с Духа, да проникваме с Духа нашата жизнена практика, нашия ежедневен
жив
от.
Но това, което придобиваме по този начин, то става убеждение, то става нещо, което ние можем да мислим и да чувствуваме. И става все по-трудно и по-трудно тези величествени убеждения, които естествената наука прибавя към духовното, да бъдат приложени, да бъдат въведени в практиката на живота.
Ние знаем за Духа, обаче ние не можем вече да работим с Духа, да проникваме с Духа нашата жизнена практика, нашия ежедневен живот.
към текста >>
Коя област в
жив
ота в най-силна степен ни кара да боравим с Духа?
Коя област в живота в най-силна степен ни кара да боравим с Духа?
Това е възпитателното и преподавателското дело. Във възпитанието ние трябва да обхванем целия човек, а целият човек е тяло, душа и Дух. Ако искаме да възпитаваме, да преподаваме, ние трябва да умеем да работим с Духа.
към текста >>
Не можем да си дадем друг отговор освен следния: първо, ще трябва да поставим хора в практическия
жив
от, в социалната общност, които да са възпитавани, изхождайки от Духа, изхождайки от работата с Духа.
И ако във всички епохи на човешкото развитие това изискване е стояло над човечеството, тогава ще можем да кажем: тъкмо сега, тъй като сме достигнали толкова напред в областта на външното познание за природата, тъкмо сега в най-силна степен пред нас стои изискването да можем да работим с Духа. Ето защо социалният въпрос в наше време е на първо място възпитателен въпрос. Защото днес ние с право искаме да запитаме: какво трябва да се случи, за да възникне сред нас социален ред, социални институции, които не са така трагични, каквито са днешните, да са по-малко застрашителни от днешните?
Не можем да си дадем друг отговор освен следния: първо, ще трябва да поставим хора в практическия живот, в социалната общност, които да са възпитавани, изхождайки от Духа, изхождайки от работата с Духа.
Тъкмо към такова познание за възпитанието в различните възрасти на човека, което да е същевременно и едно непреставащо действие в живота, се стреми онази духовност в живота, която според мнението, застъпвано тук, трябва да се превърне в основа за това възпитание. Защото в детството Духът е по-близо до тялото, отколкото при възрастния човек. В детството виждаме как физическата природа бива пластично изваяна от Духа. Какво представлява тъкмо според днешното ни природознание мозъкът на детето, когато то се ражда? Той е почти като пластичния материал, който скулптурът взема в ръцете си, когато издига дадена скулптура.
към текста >>
Тъкмо към такова познание за възпитанието в различните възрасти на човека, което да е същевременно и едно непреставащо действие в
жив
ота, се стреми онази духовност в
жив
ота, която според мнението, застъпвано тук, трябва да се превърне в основа за това възпитание.
И ако във всички епохи на човешкото развитие това изискване е стояло над човечеството, тогава ще можем да кажем: тъкмо сега, тъй като сме достигнали толкова напред в областта на външното познание за природата, тъкмо сега в най-силна степен пред нас стои изискването да можем да работим с Духа. Ето защо социалният въпрос в наше време е на първо място възпитателен въпрос. Защото днес ние с право искаме да запитаме: какво трябва да се случи, за да възникне сред нас социален ред, социални институции, които не са така трагични, каквито са днешните, да са по-малко застрашителни от днешните? Не можем да си дадем друг отговор освен следния: първо, ще трябва да поставим хора в практическия живот, в социалната общност, които да са възпитавани, изхождайки от Духа, изхождайки от работата с Духа.
Тъкмо към такова познание за възпитанието в различните възрасти на човека, което да е същевременно и едно непреставащо действие в живота, се стреми онази духовност в живота, която според мнението, застъпвано тук, трябва да се превърне в основа за това възпитание.
Защото в детството Духът е по-близо до тялото, отколкото при възрастния човек. В детството виждаме как физическата природа бива пластично изваяна от Духа. Какво представлява тъкмо според днешното ни природознание мозъкът на детето, когато то се ражда? Той е почти като пластичния материал, който скулптурът взема в ръцете си, когато издига дадена скулптура.
към текста >>
Чрез наблюдението на детския
жив
от човек трябва да почувствува, че е необходимо духовно разбиране, духовен възглед, за да проследим последователно какво става от ден на ден с детето, с душата, с духа на детето.
Чрез наблюдението на детския живот човек трябва да почувствува, че е необходимо духовно разбиране, духовен възглед, за да проследим последователно какво става от ден на ден с детето, с душата, с духа на детето.
Ние трябва да помислим колко различен е детският живот в неговите най-първи дни и седмици в сравнение с по-късния живот на детето и особено с живота на възрастния. Трябва да си припомним от какъв продължителен сън се нуждае детето в своя първи жизнен период. Ние трябва да си поставим въпроса: какво става във взаимодействието между Дух и тяло, когато детето се нуждае почти от 22 часа сън в своя първи жизнен период? За такива неща днешната философия и днешната житейска практика се изказват по следния начин: наистина, не можем да погледнем изцяло в душата на детето, както не можем да погледнем и в душата на едно животно, както не можем да погледнем и във вътрешния живот на растението. Просто съществуват граници на човешкото познание.
към текста >>
Ние трябва да помислим колко различен е детският
жив
от в неговите най-първи дни и седмици в сравнение с по-късния
жив
от на детето и особено с
жив
ота на възрастния.
Чрез наблюдението на детския живот човек трябва да почувствува, че е необходимо духовно разбиране, духовен възглед, за да проследим последователно какво става от ден на ден с детето, с душата, с духа на детето.
Ние трябва да помислим колко различен е детският живот в неговите най-първи дни и седмици в сравнение с по-късния живот на детето и особено с живота на възрастния.
Трябва да си припомним от какъв продължителен сън се нуждае детето в своя първи жизнен период. Ние трябва да си поставим въпроса: какво става във взаимодействието между Дух и тяло, когато детето се нуждае почти от 22 часа сън в своя първи жизнен период? За такива неща днешната философия и днешната житейска практика се изказват по следния начин: наистина, не можем да погледнем изцяло в душата на детето, както не можем да погледнем и в душата на едно животно, както не можем да погледнем и във вътрешния живот на растението. Просто съществуват граници на човешкото познание.
към текста >>
За такива неща днешната философия и днешната житейска практика се изказват по следния начин: наистина, не можем да погледнем изцяло в душата на детето, както не можем да погледнем и в душата на едно
жив
отно, както не можем да погледнем и във вътрешния
жив
от на растението.
Чрез наблюдението на детския живот човек трябва да почувствува, че е необходимо духовно разбиране, духовен възглед, за да проследим последователно какво става от ден на ден с детето, с душата, с духа на детето. Ние трябва да помислим колко различен е детският живот в неговите най-първи дни и седмици в сравнение с по-късния живот на детето и особено с живота на възрастния. Трябва да си припомним от какъв продължителен сън се нуждае детето в своя първи жизнен период. Ние трябва да си поставим въпроса: какво става във взаимодействието между Дух и тяло, когато детето се нуждае почти от 22 часа сън в своя първи жизнен период?
За такива неща днешната философия и днешната житейска практика се изказват по следния начин: наистина, не можем да погледнем изцяло в душата на детето, както не можем да погледнем и в душата на едно животно, както не можем да погледнем и във вътрешния живот на растението.
Просто съществуват граници на човешкото познание.
към текста >>
Ако в обикновения
жив
от тъкмо поради съвременното ни природонаучно възпитание ние не притежаваме това познание, то ние трябва именно да го изградим.
Ако в обикновения живот тъкмо поради съвременното ни природонаучно възпитание ние не притежаваме това познание, то ние трябва именно да го изградим.
Ето защо аз ще трябва да Ви говоря за изграждането на онези познания, които могат да ни позволят едно същинско навлизане във вътрешната структура на детския живот. И към това навлизане ни принуждава дори едно наблюдение, което по един непосредствен начин произлиза от самия живот.
към текста >>
Ето защо аз ще трябва да Ви говоря за изграждането на онези познания, които могат да ни позволят едно същинско навлизане във вътрешната структура на детския
жив
от.
Ако в обикновения живот тъкмо поради съвременното ни природонаучно възпитание ние не притежаваме това познание, то ние трябва именно да го изградим.
Ето защо аз ще трябва да Ви говоря за изграждането на онези познания, които могат да ни позволят едно същинско навлизане във вътрешната структура на детския живот.
И към това навлизане ни принуждава дори едно наблюдение, което по един непосредствен начин произлиза от самия живот.
към текста >>
И към това навлизане ни принуждава дори едно наблюдение, което по един непосредствен начин произлиза от самия
жив
от.
Ако в обикновения живот тъкмо поради съвременното ни природонаучно възпитание ние не притежаваме това познание, то ние трябва именно да го изградим. Ето защо аз ще трябва да Ви говоря за изграждането на онези познания, които могат да ни позволят едно същинско навлизане във вътрешната структура на детския живот.
И към това навлизане ни принуждава дори едно наблюдение, което по един непосредствен начин произлиза от самия живот.
към текста >>
Когато го разглеждаме външно, всъщност ние не откриваме повратни точки в развитието на
жив
ота му от раждането до към 20-та година.
Виждаме детето.
Когато го разглеждаме външно, всъщност ние не откриваме повратни точки в развитието на живота му от раждането до към 20-та година.
Ние възприемаме всичко като едно непрекъсващо развитие.
към текста >>
Но това не е така за този, който подхожда към наблюдението на детския
жив
от въоръжен с познанието, за което ще говоря тук през следващите дни.
Но това не е така за този, който подхожда към наблюдението на детския живот въоръжен с познанието, за което ще говоря тук през следващите дни.
Вътрешно в основата си детето е едно съвсем различно същество до към 7-8 години, когато започва смяната на зъбите, в сравнение с по-късния си живот от смяната на зъбите до към 14-15 години с настъпването на половата зрялост. И пред нас се разкриват безкрайно важни загадки, когато се опитаме да потънем съвсем дълбоко в живота на детето и се запитаме: по какъв начин работи духовно-душевното върху детето, когато трябва да го възпитаваме, да го обучаваме в редовното училище, в основното училище? По какъв начин трябва да работим тук заедно с духовно-душевното?
към текста >>
Вътрешно в основата си детето е едно съвсем различно същество до към 7-8 години, когато започва смяната на зъбите, в сравнение с по-късния си
жив
от от смяната на зъбите до към 14-15 години с настъпването на половата зрялост.
Но това не е така за този, който подхожда към наблюдението на детския живот въоръжен с познанието, за което ще говоря тук през следващите дни.
Вътрешно в основата си детето е едно съвсем различно същество до към 7-8 години, когато започва смяната на зъбите, в сравнение с по-късния си живот от смяната на зъбите до към 14-15 години с настъпването на половата зрялост.
И пред нас се разкриват безкрайно важни загадки, когато се опитаме да потънем съвсем дълбоко в живота на детето и се запитаме: по какъв начин работи духовно-душевното върху детето, когато трябва да го възпитаваме, да го обучаваме в редовното училище, в основното училище? По какъв начин трябва да работим тук заедно с духовно-душевното?
към текста >>
И пред нас се разкриват безкрайно важни загадки, когато се опитаме да потънем съвсем дълбоко в
жив
ота на детето и се запитаме: по какъв начин работи духовно-душевното върху детето, когато трябва да го възпитаваме, да го обучаваме в редовното училище, в основното училище?
Но това не е така за този, който подхожда към наблюдението на детския живот въоръжен с познанието, за което ще говоря тук през следващите дни. Вътрешно в основата си детето е едно съвсем различно същество до към 7-8 години, когато започва смяната на зъбите, в сравнение с по-късния си живот от смяната на зъбите до към 14-15 години с настъпването на половата зрялост.
И пред нас се разкриват безкрайно важни загадки, когато се опитаме да потънем съвсем дълбоко в живота на детето и се запитаме: по какъв начин работи духовно-душевното върху детето, когато трябва да го възпитаваме, да го обучаваме в редовното училище, в основното училище?
По какъв начин трябва да работим тук заедно с духовно-душевното?
към текста >>
Ако обаче вникнем точно в
жив
ота на детето, забелязваме, че говорът, цялото изучаване на езика почива на подражанието на онова, което детето наблюдава в обкръжението чрез своите сетива, което то несъзнателно наблюдава.
Ние виждаме например как в първия възрастов период на детето до смяната на зъбите, инстинктивно за детето, инстинктивно и за обкръжението на детето, се формира говорът. Днес ние много мислим за това – аз няма да говоря за историческото развитие на езика, а само за процеса на проговарянето от детето – как всъщност детето се научава да говори, дали в известен смисъл има инстинкт да свиква със звученето, нахлуващо от обкръжението, или изхождайки от друга взаимовръзка с обкръжението, в него съществува стремежът да формира езика.
Ако обаче вникнем точно в живота на детето, забелязваме, че говорът, цялото изучаване на езика почива на подражанието на онова, което детето наблюдава в обкръжението чрез своите сетива, което то несъзнателно наблюдава.
Целият живот на детето до седмата година представлява едно непрестанно подражание на това, което става наоколо. И в момента, в който детето възприеме нещо, било движение, било звук, в него възниква стремежът за вътрешен жест, за преживяване на това, което е било възприето с помощта на цялата детска вътрешност.
към текста >>
Целият
жив
от на детето до седмата година представлява едно непрестанно подражание на това, което става наоколо.
Ние виждаме например как в първия възрастов период на детето до смяната на зъбите, инстинктивно за детето, инстинктивно и за обкръжението на детето, се формира говорът. Днес ние много мислим за това – аз няма да говоря за историческото развитие на езика, а само за процеса на проговарянето от детето – как всъщност детето се научава да говори, дали в известен смисъл има инстинкт да свиква със звученето, нахлуващо от обкръжението, или изхождайки от друга взаимовръзка с обкръжението, в него съществува стремежът да формира езика. Ако обаче вникнем точно в живота на детето, забелязваме, че говорът, цялото изучаване на езика почива на подражанието на онова, което детето наблюдава в обкръжението чрез своите сетива, което то несъзнателно наблюдава.
Целият живот на детето до седмата година представлява едно непрестанно подражание на това, което става наоколо.
И в момента, в който детето възприеме нещо, било движение, било звук, в него възниква стремежът за вътрешен жест, за преживяване на това, което е било възприето с помощта на цялата детска вътрешност.
към текста >>
И в момента, в който детето възприеме нещо, било движение, било звук, в него възниква стремежът за вътрешен жест, за пре
жив
яване на това, което е било възприето с помощта на цялата детска вътрешност.
Ние виждаме например как в първия възрастов период на детето до смяната на зъбите, инстинктивно за детето, инстинктивно и за обкръжението на детето, се формира говорът. Днес ние много мислим за това – аз няма да говоря за историческото развитие на езика, а само за процеса на проговарянето от детето – как всъщност детето се научава да говори, дали в известен смисъл има инстинкт да свиква със звученето, нахлуващо от обкръжението, или изхождайки от друга взаимовръзка с обкръжението, в него съществува стремежът да формира езика. Ако обаче вникнем точно в живота на детето, забелязваме, че говорът, цялото изучаване на езика почива на подражанието на онова, което детето наблюдава в обкръжението чрез своите сетива, което то несъзнателно наблюдава. Целият живот на детето до седмата година представлява едно непрестанно подражание на това, което става наоколо.
И в момента, в който детето възприеме нещо, било движение, било звук, в него възниква стремежът за вътрешен жест, за преживяване на това, което е било възприето с помощта на цялата детска вътрешност.
към текста >>
Окото се развива благодарение на обстоятелството, че в най-първите години от
жив
ота на човека в него преобладава кръвта, преобладава кръвообращението.
Окото се развива благодарение на обстоятелството, че в най-първите години от живота на човека в него преобладава кръвта, преобладава кръвообращението.
По-късно все повече започва да преобладава нервният живот на сетивата, а развитието по посока от кръвообращението към нервния живот представлява развитието на сетивния живот на човека. Човек може да си изгради една фина способност за наблюдението на това, как постепенно кръвният живот в него преминава в нервния живот. Ала тъй както е с отделното сетиво, така е и с целия човек. Детето трябва да спи така продължително, защото цялото то е един сетивен орган, защото то все още не би могло да понесе външния свят с неговата ослепителност и с неговите шумове. Тъй както окото трябва да се затвори, когато в него нахлуе ослепителната слънчева светлина, така този сетивен орган – детето, защото цялото дете представлява един сетивен орган, – детето трябва да се затвори спрямо света, то трябва да наблюдава, то трябва да говори вътрешно.
към текста >>
По-късно все повече започва да преобладава нервният
жив
от на сетивата, а развитието по посока от кръвообращението към нервния
жив
от представлява развитието на сетивния
жив
от на човека.
Окото се развива благодарение на обстоятелството, че в най-първите години от живота на човека в него преобладава кръвта, преобладава кръвообращението.
По-късно все повече започва да преобладава нервният живот на сетивата, а развитието по посока от кръвообращението към нервния живот представлява развитието на сетивния живот на човека.
Човек може да си изгради една фина способност за наблюдението на това, как постепенно кръвният живот в него преминава в нервния живот. Ала тъй както е с отделното сетиво, така е и с целия човек. Детето трябва да спи така продължително, защото цялото то е един сетивен орган, защото то все още не би могло да понесе външния свят с неговата ослепителност и с неговите шумове. Тъй както окото трябва да се затвори, когато в него нахлуе ослепителната слънчева светлина, така този сетивен орган – детето, защото цялото дете представлява един сетивен орган, – детето трябва да се затвори спрямо света, то трябва да наблюдава, то трябва да говори вътрешно. Всеки изговорен звук възниква от един вътрешен жест.
към текста >>
Човек може да си изгради една фина способност за наблюдението на това, как постепенно кръвният
жив
от в него преминава в нервния
жив
от.
Окото се развива благодарение на обстоятелството, че в най-първите години от живота на човека в него преобладава кръвта, преобладава кръвообращението. По-късно все повече започва да преобладава нервният живот на сетивата, а развитието по посока от кръвообращението към нервния живот представлява развитието на сетивния живот на човека.
Човек може да си изгради една фина способност за наблюдението на това, как постепенно кръвният живот в него преминава в нервния живот.
Ала тъй както е с отделното сетиво, така е и с целия човек. Детето трябва да спи така продължително, защото цялото то е един сетивен орган, защото то все още не би могло да понесе външния свят с неговата ослепителност и с неговите шумове. Тъй както окото трябва да се затвори, когато в него нахлуе ослепителната слънчева светлина, така този сетивен орган – детето, защото цялото дете представлява един сетивен орган, – детето трябва да се затвори спрямо света, то трябва да наблюдава, то трябва да говори вътрешно. Всеки изговорен звук възниква от един вътрешен жест.
към текста >>
Съществува едно природо-научно откритие – позволете ми, тъй като това откритие ме е следвало през целия ми
жив
от, позволете ми личната забележка, че това природо-научно откритие е на възрастта, на която съм и аз: това откритие е направено в годината, в която съм се родил – това природо-научно откритие се състои във факта, че човешкият говор се дължи на формирането на лявата слепоочна гънка в главния мозък.
Това което казвам тук, изхождайки от едно духовно познание, то – бих желал да кажа – може и днес да бъде напълно потвърдено по природонаучен път.
Съществува едно природо-научно откритие – позволете ми, тъй като това откритие ме е следвало през целия ми живот, позволете ми личната забележка, че това природо-научно откритие е на възрастта, на която съм и аз: това откритие е направено в годината, в която съм се родил – това природо-научно откритие се състои във факта, че човешкият говор се дължи на формирането на лявата слепоочна гънка в главния мозък.
Но това формиране се осъществява напълно през времето на детската възраст, изхождайки от онази пластика, за която Ви говорих. И когато разгледаме цялата взаимовръзка, съществуваща между жестовете на дясната ръка и на дясната длан, преобладаващи в онези деца, които по правилен начин формират тази гънка – (за левичарите ще говоря по-късно, доколкото те имат връзка с общото: те представляват едно изключение: но тъкмо те са доказателство за това, как изучаването на езика е свързано с всеки жест, с най-малкото движение на дясната ръка и на дясната длан) – тогава ние ще видим как чрез една тайнствена вътрешна връзка между кръв, нерви и гънката на мозъка, изхождайки от жеста, с помощта на подражанието на околната среда, се формира говорът.
към текста >>
Но това активно е особено о
жив
ено в този голям сетивен орган, какъвто представлява детето.
Ако вече притежаваме една физиология, по-фина от тази, която имаме днес, то за всяка възраст ние бихме открили не само пасивното, но и активното.
Но това активно е особено оживено в този голям сетивен орган, какъвто представлява детето.
Ето защо детето живее в заобикалящата го среда така, както в по-късна възраст нашето око живее в заобикалящата го среда. Нашето око е особено оформено, изхождайки от общото устройство на главата, то – бих желал да кажа – лежи в една особена вдлъбнатина, за да може да участвува в живота на външния свят. По същия начин детето участвува в живота на външния свят, живее изцяло във външния свят, то все още не е на себе си, все още не усеща себе си, живее изцяло с външния си свят.
към текста >>
Ето защо детето
жив
ее в заобикалящата го среда така, както в по-късна възраст нашето око
жив
ее в заобикалящата го среда.
Ако вече притежаваме една физиология, по-фина от тази, която имаме днес, то за всяка възраст ние бихме открили не само пасивното, но и активното. Но това активно е особено оживено в този голям сетивен орган, какъвто представлява детето.
Ето защо детето живее в заобикалящата го среда така, както в по-късна възраст нашето око живее в заобикалящата го среда.
Нашето око е особено оформено, изхождайки от общото устройство на главата, то – бих желал да кажа – лежи в една особена вдлъбнатина, за да може да участвува в живота на външния свят. По същия начин детето участвува в живота на външния свят, живее изцяло във външния свят, то все още не е на себе си, все още не усеща себе си, живее изцяло с външния си свят.
към текста >>
Нашето око е особено оформено, изхождайки от общото устройство на главата, то – бих желал да кажа – лежи в една особена вдлъбнатина, за да може да участвува в
жив
ота на външния свят.
Ако вече притежаваме една физиология, по-фина от тази, която имаме днес, то за всяка възраст ние бихме открили не само пасивното, но и активното. Но това активно е особено оживено в този голям сетивен орган, какъвто представлява детето. Ето защо детето живее в заобикалящата го среда така, както в по-късна възраст нашето око живее в заобикалящата го среда.
Нашето око е особено оформено, изхождайки от общото устройство на главата, то – бих желал да кажа – лежи в една особена вдлъбнатина, за да може да участвува в живота на външния свят.
По същия начин детето участвува в живота на външния свят, живее изцяло във външния свят, то все още не е на себе си, все още не усеща себе си, живее изцяло с външния си свят.
към текста >>
По същия начин детето участвува в
жив
ота на външния свят,
жив
ее изцяло във външния свят, то все още не е на себе си, все още не усеща себе си,
жив
ее изцяло с външния си свят.
Ако вече притежаваме една физиология, по-фина от тази, която имаме днес, то за всяка възраст ние бихме открили не само пасивното, но и активното. Но това активно е особено оживено в този голям сетивен орган, какъвто представлява детето. Ето защо детето живее в заобикалящата го среда така, както в по-късна възраст нашето око живее в заобикалящата го среда. Нашето око е особено оформено, изхождайки от общото устройство на главата, то – бих желал да кажа – лежи в една особена вдлъбнатина, за да може да участвува в живота на външния свят.
По същия начин детето участвува в живота на външния свят, живее изцяло във външния свят, то все още не е на себе си, все още не усеща себе си, живее изцяло с външния си свят.
към текста >>
Днес в рамките на нашата цивилизация ние с право развиваме едно познание, което изцяло
жив
ее в нас.
Днес в рамките на нашата цивилизация ние с право развиваме едно познание, което изцяло живее в нас.
Ние вярваме, че обхващаме външния свят. Ала всички мисли, чрез които и чрез чиято логика ние признаваме познанието, всички те изцяло живеят извън нас. А детето живее изцяло извън себе си. Можем ли да вярваме, че с нашето интелектуално познание някога ще се доближим до това, което детето, този изцяло сетивен орган, съпреживява с външния свят? Никога не бихме могли.
към текста >>
Ала всички мисли, чрез които и чрез чиято логика ние признаваме познанието, всички те изцяло
жив
еят извън нас.
Днес в рамките на нашата цивилизация ние с право развиваме едно познание, което изцяло живее в нас. Ние вярваме, че обхващаме външния свят.
Ала всички мисли, чрез които и чрез чиято логика ние признаваме познанието, всички те изцяло живеят извън нас.
А детето живее изцяло извън себе си. Можем ли да вярваме, че с нашето интелектуално познание някога ще се доближим до това, което детето, този изцяло сетивен орган, съпреживява с външния свят? Никога не бихме могли. На това ние само можем да се надяваме, изхождайки от познанието, което изцяло може да излезе вън от самото себе си и което изцяло може да потъне в същността на живота. Това познание е само интуитивно познание, не интелектуалното познание, чрез които ние оставаме вътре в самите себе си, където ние за всяка една идея питаме дали тя е също и логична?
към текста >>
А детето
жив
ее изцяло извън себе си.
Днес в рамките на нашата цивилизация ние с право развиваме едно познание, което изцяло живее в нас. Ние вярваме, че обхващаме външния свят. Ала всички мисли, чрез които и чрез чиято логика ние признаваме познанието, всички те изцяло живеят извън нас.
А детето живее изцяло извън себе си.
Можем ли да вярваме, че с нашето интелектуално познание някога ще се доближим до това, което детето, този изцяло сетивен орган, съпреживява с външния свят? Никога не бихме могли. На това ние само можем да се надяваме, изхождайки от познанието, което изцяло може да излезе вън от самото себе си и което изцяло може да потъне в същността на живота. Това познание е само интуитивно познание, не интелектуалното познание, чрез които ние оставаме вътре в самите себе си, където ние за всяка една идея питаме дали тя е също и логична? Това е едно познание, което и чрез Духа нахлува в дълбините на самия живот, това е интуитивното познание.
към текста >>
Можем ли да вярваме, че с нашето интелектуално познание някога ще се доближим до това, което детето, този изцяло сетивен орган, съпре
жив
ява с външния свят?
Днес в рамките на нашата цивилизация ние с право развиваме едно познание, което изцяло живее в нас. Ние вярваме, че обхващаме външния свят. Ала всички мисли, чрез които и чрез чиято логика ние признаваме познанието, всички те изцяло живеят извън нас. А детето живее изцяло извън себе си.
Можем ли да вярваме, че с нашето интелектуално познание някога ще се доближим до това, което детето, този изцяло сетивен орган, съпреживява с външния свят?
Никога не бихме могли. На това ние само можем да се надяваме, изхождайки от познанието, което изцяло може да излезе вън от самото себе си и което изцяло може да потъне в същността на живота. Това познание е само интуитивно познание, не интелектуалното познание, чрез които ние оставаме вътре в самите себе си, където ние за всяка една идея питаме дали тя е също и логична? Това е едно познание, което и чрез Духа нахлува в дълбините на самия живот, това е интуитивното познание. Ние съзнателно трябва да придобием интуитивно познание и едва тогава ще бъдем така практични, че заедно с Духа да можем да вършим това, което трябва да стане с детето засега през първите години от неговия живот.
към текста >>
На това ние само можем да се надяваме, изхождайки от познанието, което изцяло може да излезе вън от самото себе си и което изцяло може да потъне в същността на
жив
ота.
Ние вярваме, че обхващаме външния свят. Ала всички мисли, чрез които и чрез чиято логика ние признаваме познанието, всички те изцяло живеят извън нас. А детето живее изцяло извън себе си. Можем ли да вярваме, че с нашето интелектуално познание някога ще се доближим до това, което детето, този изцяло сетивен орган, съпреживява с външния свят? Никога не бихме могли.
На това ние само можем да се надяваме, изхождайки от познанието, което изцяло може да излезе вън от самото себе си и което изцяло може да потъне в същността на живота.
Това познание е само интуитивно познание, не интелектуалното познание, чрез които ние оставаме вътре в самите себе си, където ние за всяка една идея питаме дали тя е също и логична? Това е едно познание, което и чрез Духа нахлува в дълбините на самия живот, това е интуитивното познание. Ние съзнателно трябва да придобием интуитивно познание и едва тогава ще бъдем така практични, че заедно с Духа да можем да вършим това, което трябва да стане с детето засега през първите години от неговия живот.
към текста >>
Това е едно познание, което и чрез Духа нахлува в дълбините на самия
жив
от, това е интуитивното познание.
А детето живее изцяло извън себе си. Можем ли да вярваме, че с нашето интелектуално познание някога ще се доближим до това, което детето, този изцяло сетивен орган, съпреживява с външния свят? Никога не бихме могли. На това ние само можем да се надяваме, изхождайки от познанието, което изцяло може да излезе вън от самото себе си и което изцяло може да потъне в същността на живота. Това познание е само интуитивно познание, не интелектуалното познание, чрез които ние оставаме вътре в самите себе си, където ние за всяка една идея питаме дали тя е също и логична?
Това е едно познание, което и чрез Духа нахлува в дълбините на самия живот, това е интуитивното познание.
Ние съзнателно трябва да придобием интуитивно познание и едва тогава ще бъдем така практични, че заедно с Духа да можем да вършим това, което трябва да стане с детето засега през първите години от неговия живот.
към текста >>
Ние съзнателно трябва да придобием интуитивно познание и едва тогава ще бъдем така практични, че заедно с Духа да можем да вършим това, което трябва да стане с детето засега през първите години от неговия
жив
от.
Можем ли да вярваме, че с нашето интелектуално познание някога ще се доближим до това, което детето, този изцяло сетивен орган, съпреживява с външния свят? Никога не бихме могли. На това ние само можем да се надяваме, изхождайки от познанието, което изцяло може да излезе вън от самото себе си и което изцяло може да потъне в същността на живота. Това познание е само интуитивно познание, не интелектуалното познание, чрез които ние оставаме вътре в самите себе си, където ние за всяка една идея питаме дали тя е също и логична? Това е едно познание, което и чрез Духа нахлува в дълбините на самия живот, това е интуитивното познание.
Ние съзнателно трябва да придобием интуитивно познание и едва тогава ще бъдем така практични, че заедно с Духа да можем да вършим това, което трябва да стане с детето засега през първите години от неговия живот.
към текста >>
Ала по-късно, когато детето постепенно завърши смяната на зъбите, когато на мястото на зъбите, които са унаследени, се появяват другите, формирани, изхождайки от първия жизнен период, тогава за целия
жив
от на детето настъпва следното: Детето не е вече само сетивен орган, но то вече отдава себе си на нещо, което е в по-силна степен душевно от всяко едно сетивно възприятие.
Ала по-късно, когато детето постепенно завърши смяната на зъбите, когато на мястото на зъбите, които са унаследени, се появяват другите, формирани, изхождайки от първия жизнен период, тогава за целия живот на детето настъпва следното: Детето не е вече само сетивен орган, но то вече отдава себе си на нещо, което е в по-силна степен душевно от всяко едно сетивно възприятие.
Тогава, тъкмо във възрастта на основното училище, за детето настъпва следното обстоятелство: детето започва да възприема от околната среда не само това, което наблюдава, но и това, което живее в наблюдавания обект. За детето настъпва възрастта, която трябва да бъде изградена предимно върху основата на онзи авторитет, в който детето започва да живее спрямо възпитаващата и обучаващата го околна среда.
към текста >>
Тогава, тъкмо във възрастта на основното училище, за детето настъпва следното обстоятелство: детето започва да възприема от околната среда не само това, което наблюдава, но и това, което
жив
ее в наблюдавания обект.
Ала по-късно, когато детето постепенно завърши смяната на зъбите, когато на мястото на зъбите, които са унаследени, се появяват другите, формирани, изхождайки от първия жизнен период, тогава за целия живот на детето настъпва следното: Детето не е вече само сетивен орган, но то вече отдава себе си на нещо, което е в по-силна степен душевно от всяко едно сетивно възприятие.
Тогава, тъкмо във възрастта на основното училище, за детето настъпва следното обстоятелство: детето започва да възприема от околната среда не само това, което наблюдава, но и това, което живее в наблюдавания обект.
За детето настъпва възрастта, която трябва да бъде изградена предимно върху основата на онзи авторитет, в който детето започва да живее спрямо възпитаващата и обучаващата го околна среда.
към текста >>
За детето настъпва възрастта, която трябва да бъде изградена предимно върху основата на онзи авторитет, в който детето започва да
жив
ее спрямо възпитаващата и обучаващата го околна среда.
Ала по-късно, когато детето постепенно завърши смяната на зъбите, когато на мястото на зъбите, които са унаследени, се появяват другите, формирани, изхождайки от първия жизнен период, тогава за целия живот на детето настъпва следното: Детето не е вече само сетивен орган, но то вече отдава себе си на нещо, което е в по-силна степен душевно от всяко едно сетивно възприятие. Тогава, тъкмо във възрастта на основното училище, за детето настъпва следното обстоятелство: детето започва да възприема от околната среда не само това, което наблюдава, но и това, което живее в наблюдавания обект.
За детето настъпва възрастта, която трябва да бъде изградена предимно върху основата на онзи авторитет, в който детето започва да живее спрямо възпитаващата и обучаващата го околна среда.
към текста >>
Да о
жив
ява в собствената си душа същността на детето през всяка една отделна година, през всяка една отделна седмица – това е което трябва да изгражда духовната основа на възпитанието.
10-та му година и по съвсем различен начин от 10-та до 14-та година, когато го оставяме да придобива познание за човека.
Да оживява в собствената си душа същността на детето през всяка една отделна година, през всяка една отделна седмица – това е което трябва да изгражда духовната основа на възпитанието.
към текста >>
И така можем да кажем: тъй както през първите години детето е един имитатор, един подражател, така в по-късните години то става последовател, същество, развиващо себе си душевно, в зависимост от това, което е из
жив
яло душевно.
И така можем да кажем: тъй както през първите години детето е един имитатор, един подражател, така в по-късните години то става последовател, същество, развиващо себе си душевно, в зависимост от това, което е изживяло душевно.
Сега сетивните органи са станали самостоятелни и в действителност душата едва сега е изплувала със същността си. Безкрайно нежно трябва да боравим с тази душа, непрекъснато като учители и като възпитатели да влизаме в тесен контакт с онова, което става всеки ден в душата на детето.
към текста >>
От това дали в този момент ще намерим правилната дума, или не, от това зависи изключително много целия по-късен
жив
от на човека.
Но ние трябва да умеем да наблюдаваме по правилен начин това, което става с детето в тази критична точка. Детето изведнъж се чувствува самотно. Изведнъж то започва да търси контакт. Досега то е възприемало авторитета като нещо естествено. Сега то започва да пита: Какво става с този авторитет?
От това дали в този момент ще намерим правилната дума, или не, от това зависи изключително много целия по-късен живот на човека.
към текста >>
Тези представи, тези импулси за усещания, които даваме на детето, трябва да
жив
еят така, както
жив
еят нашите крайници.
Тъй както е изключително важно, когато лекарят наблюдава дадено детско заболяване да знае: това, което става в организма са процеси на развитие, имащи значение не само за детето – ако те не протекат по правилен начин в детето, човек не го усеща дори и като старец – така и ние трябва да знаем: това, което предизвикваме в детето като представи, като усещания, като волеви импулси, това не бива да става под формата на сковани понятия, които детето да трябва да запомня, да заучава.
Тези представи, тези импулси за усещания, които даваме на детето, трябва да живеят така, както живеят нашите крайници.
Дланта на детето е малка. Тя трябва да се развие самостоятелно: ние нямаме право да я ограничаваме. Представите на детето, душевното развитие на детето, са малки, нежни. Не бива да ги натикваме в ясни контури, за които може би ще предполагаме, че като възрастен индивид след 30 години детето ще има все още същите представи, каквито е имало като малко. Трябва така да формираме представите, които даваме на детето, че същите да могат да растат.
към текста >>
Валдорфското училище не трябва да бъде училище, но трябва да бъде предучилище за голямото училище, което самият
жив
от представлява за човека.
Валдорфското училище не трябва да бъде училище, но трябва да бъде предучилище за голямото училище, което самият живот представлява за човека.
В училището ние всъщност трябва не да учим, за да можем нещо, но в училището трябва да учим, за да можем да учим винаги от живота. Това е което – бих желал да кажа – трябва да лежи в основата на една духовно-научна педагогика и дидактика. Човек трябва да има усет за онова, на което учим детето под формата на нещо живо, до което да може да достигне в по-късна възраст. Защото това, което бива формирано в детето, понякога се проявява по такъв начин в подземието на детската душа, че не можем да го забележим. То се проявява в по-късна възраст.
към текста >>
В училището ние всъщност трябва не да учим, за да можем нещо, но в училището трябва да учим, за да можем да учим винаги от
жив
ота.
Валдорфското училище не трябва да бъде училище, но трябва да бъде предучилище за голямото училище, което самият живот представлява за човека.
В училището ние всъщност трябва не да учим, за да можем нещо, но в училището трябва да учим, за да можем да учим винаги от живота.
Това е което – бих желал да кажа – трябва да лежи в основата на една духовно-научна педагогика и дидактика. Човек трябва да има усет за онова, на което учим детето под формата на нещо живо, до което да може да достигне в по-късна възраст. Защото това, което бива формирано в детето, понякога се проявява по такъв начин в подземието на детската душа, че не можем да го забележим. То се проявява в по-късна възраст. Можем да си послужим с един образ; това трябва да бъде само един образ, почиващ обаче на истината: съществуват хора, които в една определена своя възраст действуват благотворно върху своите близки.
към текста >>
Човек трябва да има усет за онова, на което учим детето под формата на нещо
жив
о, до което да може да достигне в по-късна възраст.
Валдорфското училище не трябва да бъде училище, но трябва да бъде предучилище за голямото училище, което самият живот представлява за човека. В училището ние всъщност трябва не да учим, за да можем нещо, но в училището трябва да учим, за да можем да учим винаги от живота. Това е което – бих желал да кажа – трябва да лежи в основата на една духовно-научна педагогика и дидактика.
Човек трябва да има усет за онова, на което учим детето под формата на нещо живо, до което да може да достигне в по-късна възраст.
Защото това, което бива формирано в детето, понякога се проявява по такъв начин в подземието на детската душа, че не можем да го забележим. То се проявява в по-късна възраст. Можем да си послужим с един образ; това трябва да бъде само един образ, почиващ обаче на истината: съществуват хора, които в една определена своя възраст действуват благотворно върху своите близки. Те могат – ако мога така да се изразя – да благославят. Такива хора съществуват.
към текста >>
Обикновено ние не наблюдаваме човека през целия му
жив
от, иначе бихме забелязали следното: Как са били възпитавани такива хора в детството си, способни по-късно да благославят; може би са били възпитавани съзнателно от този или онзи, може би е станало интуитивно от страна на възпитателя и преподавателя.
То се проявява в по-късна възраст. Можем да си послужим с един образ; това трябва да бъде само един образ, почиващ обаче на истината: съществуват хора, които в една определена своя възраст действуват благотворно върху своите близки. Те могат – ако мога така да се изразя – да благославят. Такива хора съществуват. Не е необходимо да говорят, необходимо е само да присъствуват със своята благославяща личност.
Обикновено ние не наблюдаваме човека през целия му живот, иначе бихме забелязали следното: Как са били възпитавани такива хора в детството си, способни по-късно да благославят; може би са били възпитавани съзнателно от този или онзи, може би е станало интуитивно от страна на възпитателя и преподавателя.
Те са били така възпитавани, че като деца са се научили да уважават, научили са се като деца да се молят в най-широкия смисъл на думата, научили са се да поглеждат нагоре към нещо едва после те се оказват способни и да изискват нещо и отгоре. Ако човек първо се е научил да поглежда нагоре, да уважава, да бъде изцяло обхванат от авторитета, след това той ще има способността да благославя, да действува отгоре надолу, сам да стане авторитет, да бъде естествен авторитет.
към текста >>
Това са нещата, които
жив
еят не просто като основни положения, но които трябва да преминат изцяло в учителя, в цялата му същност, като преминават постоянно от главата по посока на ръцете, и учителят трябва да действува, изхождайки от Духа, а не само да мисли, изхождайки от Духа.
Това са нещата, които живеят не просто като основни положения, но които трябва да преминат изцяло в учителя, в цялата му същност, като преминават постоянно от главата по посока на ръцете, и учителят трябва да действува, изхождайки от Духа, а не само да мисли, изхождайки от Духа.
Това са неща, които трябва оживеят в учителя.
към текста >>
Това са неща, които трябва о
жив
еят в учителя.
Това са нещата, които живеят не просто като основни положения, но които трябва да преминат изцяло в учителя, в цялата му същност, като преминават постоянно от главата по посока на ръцете, и учителят трябва да действува, изхождайки от Духа, а не само да мисли, изхождайки от Духа.
Това са неща, които трябва оживеят в учителя.
към текста >>
Но преди всичко, това, което исках да изложа днес, е как духовната основа на възпитанието трябва да се изгражда не просто от един жизнен светоглед, но тази духовна основа трябва да се състои от един вътрешен
жив
от.
Как може да стане това конкретно през всичките учебни години от 7 до 14 годишна възраст – това ще изложа през следващите дни.
Но преди всичко, това, което исках да изложа днес, е как духовната основа на възпитанието трябва да се изгражда не просто от един жизнен светоглед, но тази духовна основа трябва да се състои от един вътрешен живот.
Едва тогава, след като човекът е преодолял този авторитет, когато човекът е узрял полово и по този начин физиологически е добил отношение към външния свят, различно от физичното, едва тогава в своя душевен и телесен, в своя физически живот, в най-широкия смисъл на думата, той добива едно различно отпреди отношение към външния свят. Едва сега във всичко изговорено човекът търси оценъчното, логичното: едва сега можем да се надяваме така да възпитаваме и да обучаваме човека, че да апелираме към неговия интелект. Това е изключително важно – да не започваме съзнателно или несъзнателно, да въздействуваме твърде рано върху интелекта, тъй както е обичайно това днес.
към текста >>
Едва тогава, след като човекът е преодолял този авторитет, когато човекът е узрял полово и по този начин физиологически е добил отношение към външния свят, различно от физичното, едва тогава в своя душевен и телесен, в своя физически
жив
от, в най-широкия смисъл на думата, той добива едно различно отпреди отношение към външния свят.
Как може да стане това конкретно през всичките учебни години от 7 до 14 годишна възраст – това ще изложа през следващите дни. Но преди всичко, това, което исках да изложа днес, е как духовната основа на възпитанието трябва да се изгражда не просто от един жизнен светоглед, но тази духовна основа трябва да се състои от един вътрешен живот.
Едва тогава, след като човекът е преодолял този авторитет, когато човекът е узрял полово и по този начин физиологически е добил отношение към външния свят, различно от физичното, едва тогава в своя душевен и телесен, в своя физически живот, в най-широкия смисъл на думата, той добива едно различно отпреди отношение към външния свят.
Едва сега във всичко изговорено човекът търси оценъчното, логичното: едва сега можем да се надяваме така да възпитаваме и да обучаваме човека, че да апелираме към неговия интелект. Това е изключително важно – да не започваме съзнателно или несъзнателно, да въздействуваме твърде рано върху интелекта, тъй както е обичайно това днес.
към текста >>
И ние можем да възпитаваме само ако разбираме тази неосъзната, тази чудна инспирация, властвуваща през целия
жив
от на детето от 7 до 14 годишна възраст, само ако можем да влияем върху това постоянно състояние на инспирация.
И ако отново се запитаме: Какво действува в детето, когато виждаме как то чрез авторитета поема в себе си онова, което трябва да насочва и да води душата му? – Детето слуша, то не подлага на логическа проверка казаното. Детето несъзнателно приема онова, което въздействува върху неговата душа, което изхождайки от душата, формира и укрепва тялото му: това детето приема под формата на инспирация.
И ние можем да възпитаваме само ако разбираме тази неосъзната, тази чудна инспирация, властвуваща през целия живот на детето от 7 до 14 годишна възраст, само ако можем да влияем върху това постоянно състояние на инспирация.
Съответно за целта е необходимо да постигнем едно духовно познание и към интуицията да прибавим инспирацията.
към текста >>
Вземете такъв един изследовател, който
жив
ее изцяло във външната природа, какъвто е Ернст Хекел5.
Вземете такъв един изследовател, който живее изцяло във външната природа, какъвто е Ернст Хекел5.
Той самият се е интересувал изключително много от това, което микроскопира, което изучава. Ако принесем всичко това върху учениците, те ще го научат, но те не могат да развият в себе си към всичко това интерес. Като учители ние трябва да имаме в себе си нещо различно от това, което детето има в себе си. Когато в периода на половото съзряване детето се приближи към логиката, тогава ние трябва да носим в себе си образния елемент, имагинацията. Ако ние успеем да излеем в образ това, което трябва да научи младия човек, така, че образите, които разгръщаме като в едно по-висше изкуство, да бъдат образи на света, придобили своя стойност и смисъл, когато разгърнем тези образи и дадем възможност на този, който ни слуша, когото ние трябва да възпитаваме и да обучаваме, да разгърне съответната логика, тогава този човек бива грабнат от преподаването.
към текста >>
17.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Тук в Оксфорд аз усещам как всичко е проникнато от силата на онова, което днес е останало все още
жив
о от тези стари традиции.
Тук в Оксфорд аз усещам как всичко е проникнато от силата на онова, което днес е останало все още живо от тези стари традиции.
И само този, който може да усети това, има може би правото да говори и за нещо ново. Защото само това ново може да просъществува в света, което има своите корени в древното, в осветеното от времето. Може би тъкмо в това е трагизмът и дълбоките нещастия на нашето време, че постоянно се говори за следното: хората искат новото, а толкова малко от тях са склонни да го изграждат по един достоен начин, изхождайки от древното.
към текста >>
С това може би набелязвам нещо от намерението, с което тези лекции ще бъдат изнесени: това, което трябва да бъде казано от мен по въпроса за възпитателното и преподавателското дело, почива върху основата на онова духовно-научно схващане, чието развитие аз съм превърнал в задача на своя
жив
от.
С това може би набелязвам нещо от намерението, с което тези лекции ще бъдат изнесени: това, което трябва да бъде казано от мен по въпроса за възпитателното и преподавателското дело, почива върху основата на онова духовно-научно схващане, чието развитие аз съм превърнал в задача на своя живот.
към текста >>
Първоначално това духовно познание се развиваше заради самото себе си, а през последните години се намериха последователи на този светоглед, които да въведат това духовно познание в отделни области на практическия
жив
от.
Първоначално това духовно познание се развиваше заради самото себе си, а през последните години се намериха последователи на този светоглед, които да въведат това духовно познание в отделни области на практическия живот.
Така в Щутгарт Емил Молт3 беше този, който разглеждайки целите на Гьотеанума, на Свободната висша школа за духовна наука в Дорнах, Швейцария, пожела да види всичко това осъществено в едно възпитателно и учебно заведение за деца в училищна възраст. И така се стигна до основаването на Валдорфското училище в Щутгарт.
към текста >>
В основата на педагогиката и на дидактиката на това Валдорфско училище в Щутгарт бе положен онзи духовен
жив
от, който аз считам, че изхождайки от духа на нашето време, трябва да доведе до едно продължително възпитателно дело, тъкмо тъй, както го изисква духът на нашето време, както го изискват задачите и степента на човешкото развитие в рамките на нашата епоха.
В основата на педагогиката и на дидактиката на това Валдорфско училище в Щутгарт бе положен онзи духовен живот, който аз считам, че изхождайки от духа на нашето време, трябва да доведе до едно продължително възпитателно дело, тъкмо тъй, както го изисква духът на нашето време, както го изискват задачите и степента на човешкото развитие в рамките на нашата епоха.
към текста >>
Това възпитателно и преподавателско дело, което имаме предвид тук, е построено изцяло върху познанието на човека, върху едно познание на човека, простиращо се върху целия човек, от неговото раждане до смъртта му, но едно такова познание, което желае да обхване и всичко онова, което бидейки свръхсетивна същност, се разиграва в този
жив
от между раждането и смъртта като свидетел за това, че човекът принадлежи на един свръхсетивен свят.
Това възпитателно и преподавателско дело, което имаме предвид тук, е построено изцяло върху познанието на човека, върху едно познание на човека, простиращо се върху целия човек, от неговото раждане до смъртта му, но едно такова познание, което желае да обхване и всичко онова, което бидейки свръхсетивна същност, се разиграва в този живот между раждането и смъртта като свидетел за това, че човекът принадлежи на един свръхсетивен свят.
към текста >>
Действително в наше време съществува и духовен
жив
от: но такъв духовен
жив
от, който е дошъл до нас от древни времена и който продължаваме да развиваме по един традиционен начин.
Действително в наше време съществува и духовен живот: но такъв духовен живот, който е дошъл до нас от древни времена и който продължаваме да развиваме по един традиционен начин.
Успоредно с този духовен живот, все повече и повече и в една ограничена връзка с него, ние развиваме онзи живот, който бликва в нас, изхождайки от грандиозния природонаучен възглед на нашето време. Днес, в епохата, на големите изследователи, когато говорим за духовния живот, не бива да оставяме извън внимание всичко онова, което по един настойчив начин самата естествена наука ни показва по отношение познанието на човека.
към текста >>
Успоредно с този духовен
жив
от, все повече и повече и в една ограничена връзка с него, ние развиваме онзи
жив
от, който бликва в нас, изхождайки от грандиозния природонаучен възглед на нашето време.
Действително в наше време съществува и духовен живот: но такъв духовен живот, който е дошъл до нас от древни времена и който продължаваме да развиваме по един традиционен начин.
Успоредно с този духовен живот, все повече и повече и в една ограничена връзка с него, ние развиваме онзи живот, който бликва в нас, изхождайки от грандиозния природонаучен възглед на нашето време.
Днес, в епохата, на големите изследователи, когато говорим за духовния живот, не бива да оставяме извън внимание всичко онова, което по един настойчив начин самата естествена наука ни показва по отношение познанието на човека.
към текста >>
Днес, в епохата, на големите изследователи, когато говорим за духовния
жив
от, не бива да оставяме извън внимание всичко онова, което по един настойчив начин самата естествена наука ни показва по отношение познанието на човека.
Действително в наше време съществува и духовен живот: но такъв духовен живот, който е дошъл до нас от древни времена и който продължаваме да развиваме по един традиционен начин. Успоредно с този духовен живот, все повече и повече и в една ограничена връзка с него, ние развиваме онзи живот, който бликва в нас, изхождайки от грандиозния природонаучен възглед на нашето време.
Днес, в епохата, на големите изследователи, когато говорим за духовния живот, не бива да оставяме извън внимание всичко онова, което по един настойчив начин самата естествена наука ни показва по отношение познанието на човека.
към текста >>
Тази естествена наука може да ни даде ключа за разбиране на телесните и физиологическите функции по време на физическия
жив
от на човека.
Тази естествена наука може да ни даде ключа за разбиране на телесните и физиологическите функции по време на физическия живот на човека.
Ала това природно научно познание, тъй както ние го развиваме, експериментирайки с помощта на външни средства и наблюдавайки с помощта на външните сетива, тъкмо във времето, когато тази естествена наука е станала така велика, точно тя не успява да проникне по-дълбоко в същинския духовен живот на човека. Това, което искам да кажа по този начин, не е упрек. Това беше великата задача на естествената наука, тъй както я откриваме например – бих желал да кажа – събрана в една забележителна систематика у личност като Хъксли4. Това е главното постижение – веднъж природата е била видяна по този начин, без грижа за всичко онова, което живее в света на духовното.
към текста >>
Ала това природно научно познание, тъй както ние го развиваме, експериментирайки с помощта на външни средства и наблюдавайки с помощта на външните сетива, тъкмо във времето, когато тази естествена наука е станала така велика, точно тя не успява да проникне по-дълбоко в същинския духовен
жив
от на човека.
Тази естествена наука може да ни даде ключа за разбиране на телесните и физиологическите функции по време на физическия живот на човека.
Ала това природно научно познание, тъй както ние го развиваме, експериментирайки с помощта на външни средства и наблюдавайки с помощта на външните сетива, тъкмо във времето, когато тази естествена наука е станала така велика, точно тя не успява да проникне по-дълбоко в същинския духовен живот на човека.
Това, което искам да кажа по този начин, не е упрек. Това беше великата задача на естествената наука, тъй както я откриваме например – бих желал да кажа – събрана в една забележителна систематика у личност като Хъксли4. Това е главното постижение – веднъж природата е била видяна по този начин, без грижа за всичко онова, което живее в света на духовното.
към текста >>
Това е главното постижение – веднъж природата е била видяна по този начин, без грижа за всичко онова, което
жив
ее в света на духовното.
Тази естествена наука може да ни даде ключа за разбиране на телесните и физиологическите функции по време на физическия живот на човека. Ала това природно научно познание, тъй както ние го развиваме, експериментирайки с помощта на външни средства и наблюдавайки с помощта на външните сетива, тъкмо във времето, когато тази естествена наука е станала така велика, точно тя не успява да проникне по-дълбоко в същинския духовен живот на човека. Това, което искам да кажа по този начин, не е упрек. Това беше великата задача на естествената наука, тъй както я откриваме например – бих желал да кажа – събрана в една забележителна систематика у личност като Хъксли4.
Това е главното постижение – веднъж природата е била видяна по този начин, без грижа за всичко онова, което живее в света на духовното.
към текста >>
В нашата съвременна цивилизация ние имаме един духовен
жив
от и различните религиозни вероизповедания са като продължение на този духовен
жив
от.
Затова имаме и едно познание за човека, което не може да премине към едно непосредствено практическо боравене с Духа.
В нашата съвременна цивилизация ние имаме един духовен живот и различните религиозни вероизповедания са като продължение на този духовен живот.
Но ние нямаме такъв духовен живот, който да може да каже нещо на човека, когато той отправя плахия въпрос за вечното, за непреходното, за свръхсетивното, на което човек принадлежи. Ние нямаме духовен живот, който – с други думи – да е в състояние да ни даде убеждение, когато сме застанали самотни в света на нашия физически живот, с нашия физически жизнен мироглед и питаме: Какво е вечното, какво е свръхестественото, което е залегнало в основата на целия този сетивен свят?
към текста >>
Но ние нямаме такъв духовен
жив
от, който да може да каже нещо на човека, когато той отправя плахия въпрос за вечното, за непреходното, за свръхсетивното, на което човек принадлежи.
Затова имаме и едно познание за човека, което не може да премине към едно непосредствено практическо боравене с Духа. В нашата съвременна цивилизация ние имаме един духовен живот и различните религиозни вероизповедания са като продължение на този духовен живот.
Но ние нямаме такъв духовен живот, който да може да каже нещо на човека, когато той отправя плахия въпрос за вечното, за непреходното, за свръхсетивното, на което човек принадлежи.
Ние нямаме духовен живот, който – с други думи – да е в състояние да ни даде убеждение, когато сме застанали самотни в света на нашия физически живот, с нашия физически жизнен мироглед и питаме: Какво е вечното, какво е свръхестественото, което е залегнало в основата на целия този сетивен свят?
към текста >>
Ние нямаме духовен
жив
от, който – с други думи – да е в състояние да ни даде убеждение, когато сме застанали самотни в света на нашия физически
жив
от, с нашия физически жизнен мироглед и питаме: Какво е вечното, какво е свръхестественото, което е залегнало в основата на целия този сетивен свят?
Затова имаме и едно познание за човека, което не може да премине към едно непосредствено практическо боравене с Духа. В нашата съвременна цивилизация ние имаме един духовен живот и различните религиозни вероизповедания са като продължение на този духовен живот. Но ние нямаме такъв духовен живот, който да може да каже нещо на човека, когато той отправя плахия въпрос за вечното, за непреходното, за свръхсетивното, на което човек принадлежи.
Ние нямаме духовен живот, който – с други думи – да е в състояние да ни даде убеждение, когато сме застанали самотни в света на нашия физически живот, с нашия физически жизнен мироглед и питаме: Какво е вечното, какво е свръхестественото, което е залегнало в основата на целия този сетивен свят?
към текста >>
Можем да кажем: човекът е много повече в цялата Вселена, отколкото е в този физически
жив
от между раждането и смъртта.
Тогава можем да си изградим убеждения за това, какво сме били преди раждането в утробата на божествения свръхсетивен свят. Ние можем да изградим убеждението за това, през което нашата душа ще трябва да мине, когато прекрачи Портата на смъртта. Това, което ние изграждаме под формата на убеждение, можем да го дадем във формули. То може – бих желал да кажа – да нахлуе като топла струя в сърцето ни, в нашата душевност.
Можем да кажем: човекът е много повече в цялата Вселена, отколкото е в този физически живот между раждането и смъртта.
към текста >>
И става все по-трудно и по-трудно тези величествени убеждения, които естествената наука прибавя към духовното, да бъдат приложени, да бъдат въведени в практиката на
жив
ота.
Но това, което придобиваме по този начин, то става убеждение, то става нещо, което ние можем да мислим и да чувствуваме.
И става все по-трудно и по-трудно тези величествени убеждения, които естествената наука прибавя към духовното, да бъдат приложени, да бъдат въведени в практиката на живота.
Ние знаем за Духа, обаче ние не можем вече да работим с Духа, да проникваме с Духа нашата жизнена практика, нашия ежедневен живот.
към текста >>
Ние знаем за Духа, обаче ние не можем вече да работим с Духа, да проникваме с Духа нашата жизнена практика, нашия ежедневен
жив
от.
Но това, което придобиваме по този начин, то става убеждение, то става нещо, което ние можем да мислим и да чувствуваме. И става все по-трудно и по-трудно тези величествени убеждения, които естествената наука прибавя към духовното, да бъдат приложени, да бъдат въведени в практиката на живота.
Ние знаем за Духа, обаче ние не можем вече да работим с Духа, да проникваме с Духа нашата жизнена практика, нашия ежедневен живот.
към текста >>
Коя област в
жив
ота в най-силна степен ни кара да боравим с Духа?
Коя област в живота в най-силна степен ни кара да боравим с Духа?
Това е възпитателното и преподавателското дело. Във възпитанието ние трябва да обхванем целия човек, а целият човек е тяло, душа и Дух. Ако искаме да възпитаваме, да преподаваме, ние трябва да умеем да работим с Духа.
към текста >>
Не можем да си дадем друг отговор освен следния: първо, ще трябва да поставим хора в практическия
жив
от, в социалната общност, които да са възпитавани, изхождайки от Духа, изхождайки от работата с Духа.
И ако във всички епохи на човешкото развитие това изискване е стояло над човечеството, тогава ще можем да кажем: тъкмо сега, тъй като сме достигнали толкова напред в областта на външното познание за природата, тъкмо сега в най-силна степен пред нас стои изискването да можем да работим с Духа. Ето защо социалният въпрос в наше време е на първо място възпитателен въпрос. Защото днес ние с право искаме да запитаме: какво трябва да се случи, за да възникне сред нас социален ред, социални институции, които не са така трагични, каквито са днешните, да са по-малко застрашителни от днешните?
Не можем да си дадем друг отговор освен следния: първо, ще трябва да поставим хора в практическия живот, в социалната общност, които да са възпитавани, изхождайки от Духа, изхождайки от работата с Духа.
Тъкмо към такова познание за възпитанието в различните възрасти на човека, което да е същевременно и едно непреставащо действие в живота, се стреми онази духовност в живота, която според мнението, застъпвано тук, трябва да се превърне в основа за това възпитание. Защото в детството Духът е по-близо до тялото, отколкото при възрастния човек. В детството виждаме как физическата природа бива пластично изваяна от Духа. Какво представлява тъкмо според днешното ни природознание мозъкът на детето, когато то се ражда? Той е почти като пластичния материал, който скулптурът взема в ръцете си, когато издига дадена скулптура.
към текста >>
Тъкмо към такова познание за възпитанието в различните възрасти на човека, което да е същевременно и едно непреставащо действие в
жив
ота, се стреми онази духовност в
жив
ота, която според мнението, застъпвано тук, трябва да се превърне в основа за това възпитание.
И ако във всички епохи на човешкото развитие това изискване е стояло над човечеството, тогава ще можем да кажем: тъкмо сега, тъй като сме достигнали толкова напред в областта на външното познание за природата, тъкмо сега в най-силна степен пред нас стои изискването да можем да работим с Духа. Ето защо социалният въпрос в наше време е на първо място възпитателен въпрос. Защото днес ние с право искаме да запитаме: какво трябва да се случи, за да възникне сред нас социален ред, социални институции, които не са така трагични, каквито са днешните, да са по-малко застрашителни от днешните? Не можем да си дадем друг отговор освен следния: първо, ще трябва да поставим хора в практическия живот, в социалната общност, които да са възпитавани, изхождайки от Духа, изхождайки от работата с Духа.
Тъкмо към такова познание за възпитанието в различните възрасти на човека, което да е същевременно и едно непреставащо действие в живота, се стреми онази духовност в живота, която според мнението, застъпвано тук, трябва да се превърне в основа за това възпитание.
Защото в детството Духът е по-близо до тялото, отколкото при възрастния човек. В детството виждаме как физическата природа бива пластично изваяна от Духа. Какво представлява тъкмо според днешното ни природознание мозъкът на детето, когато то се ражда? Той е почти като пластичния материал, който скулптурът взема в ръцете си, когато издига дадена скулптура.
към текста >>
Чрез наблюдението на детския
жив
от човек трябва да почувствува, че е необходимо духовно разбиране, духовен възглед, за да проследим последователно какво става от ден на ден с детето, с душата, с духа на детето.
Чрез наблюдението на детския живот човек трябва да почувствува, че е необходимо духовно разбиране, духовен възглед, за да проследим последователно какво става от ден на ден с детето, с душата, с духа на детето.
Ние трябва да помислим колко различен е детският живот в неговите най-първи дни и седмици в сравнение с по-късния живот на детето и особено с живота на възрастния. Трябва да си припомним от какъв продължителен сън се нуждае детето в своя първи жизнен период. Ние трябва да си поставим въпроса: какво става във взаимодействието между Дух и тяло, когато детето се нуждае почти от 22 часа сън в своя първи жизнен период? За такива неща днешната философия и днешната житейска практика се изказват по следния начин: наистина, не можем да погледнем изцяло в душата на детето, както не можем да погледнем и в душата на едно животно, както не можем да погледнем и във вътрешния живот на растението. Просто съществуват граници на човешкото познание.
към текста >>
Ние трябва да помислим колко различен е детският
жив
от в неговите най-първи дни и седмици в сравнение с по-късния
жив
от на детето и особено с
жив
ота на възрастния.
Чрез наблюдението на детския живот човек трябва да почувствува, че е необходимо духовно разбиране, духовен възглед, за да проследим последователно какво става от ден на ден с детето, с душата, с духа на детето.
Ние трябва да помислим колко различен е детският живот в неговите най-първи дни и седмици в сравнение с по-късния живот на детето и особено с живота на възрастния.
Трябва да си припомним от какъв продължителен сън се нуждае детето в своя първи жизнен период. Ние трябва да си поставим въпроса: какво става във взаимодействието между Дух и тяло, когато детето се нуждае почти от 22 часа сън в своя първи жизнен период? За такива неща днешната философия и днешната житейска практика се изказват по следния начин: наистина, не можем да погледнем изцяло в душата на детето, както не можем да погледнем и в душата на едно животно, както не можем да погледнем и във вътрешния живот на растението. Просто съществуват граници на човешкото познание.
към текста >>
За такива неща днешната философия и днешната житейска практика се изказват по следния начин: наистина, не можем да погледнем изцяло в душата на детето, както не можем да погледнем и в душата на едно
жив
отно, както не можем да погледнем и във вътрешния
жив
от на растението.
Чрез наблюдението на детския живот човек трябва да почувствува, че е необходимо духовно разбиране, духовен възглед, за да проследим последователно какво става от ден на ден с детето, с душата, с духа на детето. Ние трябва да помислим колко различен е детският живот в неговите най-първи дни и седмици в сравнение с по-късния живот на детето и особено с живота на възрастния. Трябва да си припомним от какъв продължителен сън се нуждае детето в своя първи жизнен период. Ние трябва да си поставим въпроса: какво става във взаимодействието между Дух и тяло, когато детето се нуждае почти от 22 часа сън в своя първи жизнен период?
За такива неща днешната философия и днешната житейска практика се изказват по следния начин: наистина, не можем да погледнем изцяло в душата на детето, както не можем да погледнем и в душата на едно животно, както не можем да погледнем и във вътрешния живот на растението.
Просто съществуват граници на човешкото познание.
към текста >>
Ако в обикновения
жив
от тъкмо поради съвременното ни природонаучно възпитание ние не притежаваме това познание, то ние трябва именно да го изградим.
Ако в обикновения живот тъкмо поради съвременното ни природонаучно възпитание ние не притежаваме това познание, то ние трябва именно да го изградим.
Ето защо аз ще трябва да Ви говоря за изграждането на онези познания, които могат да ни позволят едно същинско навлизане във вътрешната структура на детския живот. И към това навлизане ни принуждава дори едно наблюдение, което по един непосредствен начин произлиза от самия живот.
към текста >>
Ето защо аз ще трябва да Ви говоря за изграждането на онези познания, които могат да ни позволят едно същинско навлизане във вътрешната структура на детския
жив
от.
Ако в обикновения живот тъкмо поради съвременното ни природонаучно възпитание ние не притежаваме това познание, то ние трябва именно да го изградим.
Ето защо аз ще трябва да Ви говоря за изграждането на онези познания, които могат да ни позволят едно същинско навлизане във вътрешната структура на детския живот.
И към това навлизане ни принуждава дори едно наблюдение, което по един непосредствен начин произлиза от самия живот.
към текста >>
И към това навлизане ни принуждава дори едно наблюдение, което по един непосредствен начин произлиза от самия
жив
от.
Ако в обикновения живот тъкмо поради съвременното ни природонаучно възпитание ние не притежаваме това познание, то ние трябва именно да го изградим. Ето защо аз ще трябва да Ви говоря за изграждането на онези познания, които могат да ни позволят едно същинско навлизане във вътрешната структура на детския живот.
И към това навлизане ни принуждава дори едно наблюдение, което по един непосредствен начин произлиза от самия живот.
към текста >>
Когато го разглеждаме външно, всъщност ние не откриваме повратни точки в развитието на
жив
ота му от раждането до към 20-та година.
Виждаме детето.
Когато го разглеждаме външно, всъщност ние не откриваме повратни точки в развитието на живота му от раждането до към 20-та година.
Ние възприемаме всичко като едно непрекъсващо развитие.
към текста >>
Но това не е така за този, който подхожда към наблюдението на детския
жив
от въоръжен с познанието, за което ще говоря тук през следващите дни.
Но това не е така за този, който подхожда към наблюдението на детския живот въоръжен с познанието, за което ще говоря тук през следващите дни.
Вътрешно в основата си детето е едно съвсем различно същество до към 7-8 години, когато започва смяната на зъбите, в сравнение с по-късния си живот от смяната на зъбите до към 14-15 години с настъпването на половата зрялост. И пред нас се разкриват безкрайно важни загадки, когато се опитаме да потънем съвсем дълбоко в живота на детето и се запитаме: по какъв начин работи духовно-душевното върху детето, когато трябва да го възпитаваме, да го обучаваме в редовното училище, в основното училище? По какъв начин трябва да работим тук заедно с духовно-душевното?
към текста >>
Вътрешно в основата си детето е едно съвсем различно същество до към 7-8 години, когато започва смяната на зъбите, в сравнение с по-късния си
жив
от от смяната на зъбите до към 14-15 години с настъпването на половата зрялост.
Но това не е така за този, който подхожда към наблюдението на детския живот въоръжен с познанието, за което ще говоря тук през следващите дни.
Вътрешно в основата си детето е едно съвсем различно същество до към 7-8 години, когато започва смяната на зъбите, в сравнение с по-късния си живот от смяната на зъбите до към 14-15 години с настъпването на половата зрялост.
И пред нас се разкриват безкрайно важни загадки, когато се опитаме да потънем съвсем дълбоко в живота на детето и се запитаме: по какъв начин работи духовно-душевното върху детето, когато трябва да го възпитаваме, да го обучаваме в редовното училище, в основното училище? По какъв начин трябва да работим тук заедно с духовно-душевното?
към текста >>
И пред нас се разкриват безкрайно важни загадки, когато се опитаме да потънем съвсем дълбоко в
жив
ота на детето и се запитаме: по какъв начин работи духовно-душевното върху детето, когато трябва да го възпитаваме, да го обучаваме в редовното училище, в основното училище?
Но това не е така за този, който подхожда към наблюдението на детския живот въоръжен с познанието, за което ще говоря тук през следващите дни. Вътрешно в основата си детето е едно съвсем различно същество до към 7-8 години, когато започва смяната на зъбите, в сравнение с по-късния си живот от смяната на зъбите до към 14-15 години с настъпването на половата зрялост.
И пред нас се разкриват безкрайно важни загадки, когато се опитаме да потънем съвсем дълбоко в живота на детето и се запитаме: по какъв начин работи духовно-душевното върху детето, когато трябва да го възпитаваме, да го обучаваме в редовното училище, в основното училище?
По какъв начин трябва да работим тук заедно с духовно-душевното?
към текста >>
Ако обаче вникнем точно в
жив
ота на детето, забелязваме, че говорът, цялото изучаване на езика почива на подражанието на онова, което детето наблюдава в обкръжението чрез своите сетива, което то несъзнателно наблюдава.
Ние виждаме например как в първия възрастов период на детето до смяната на зъбите, инстинктивно за детето, инстинктивно и за обкръжението на детето, се формира говорът. Днес ние много мислим за това – аз няма да говоря за историческото развитие на езика, а само за процеса на проговарянето от детето – как всъщност детето се научава да говори, дали в известен смисъл има инстинкт да свиква със звученето, нахлуващо от обкръжението, или изхождайки от друга взаимовръзка с обкръжението, в него съществува стремежът да формира езика.
Ако обаче вникнем точно в живота на детето, забелязваме, че говорът, цялото изучаване на езика почива на подражанието на онова, което детето наблюдава в обкръжението чрез своите сетива, което то несъзнателно наблюдава.
Целият живот на детето до седмата година представлява едно непрестанно подражание на това, което става наоколо. И в момента, в който детето възприеме нещо, било движение, било звук, в него възниква стремежът за вътрешен жест, за преживяване на това, което е било възприето с помощта на цялата детска вътрешност.
към текста >>
Целият
жив
от на детето до седмата година представлява едно непрестанно подражание на това, което става наоколо.
Ние виждаме например как в първия възрастов период на детето до смяната на зъбите, инстинктивно за детето, инстинктивно и за обкръжението на детето, се формира говорът. Днес ние много мислим за това – аз няма да говоря за историческото развитие на езика, а само за процеса на проговарянето от детето – как всъщност детето се научава да говори, дали в известен смисъл има инстинкт да свиква със звученето, нахлуващо от обкръжението, или изхождайки от друга взаимовръзка с обкръжението, в него съществува стремежът да формира езика. Ако обаче вникнем точно в живота на детето, забелязваме, че говорът, цялото изучаване на езика почива на подражанието на онова, което детето наблюдава в обкръжението чрез своите сетива, което то несъзнателно наблюдава.
Целият живот на детето до седмата година представлява едно непрестанно подражание на това, което става наоколо.
И в момента, в който детето възприеме нещо, било движение, било звук, в него възниква стремежът за вътрешен жест, за преживяване на това, което е било възприето с помощта на цялата детска вътрешност.
към текста >>
И в момента, в който детето възприеме нещо, било движение, било звук, в него възниква стремежът за вътрешен жест, за пре
жив
яване на това, което е било възприето с помощта на цялата детска вътрешност.
Ние виждаме например как в първия възрастов период на детето до смяната на зъбите, инстинктивно за детето, инстинктивно и за обкръжението на детето, се формира говорът. Днес ние много мислим за това – аз няма да говоря за историческото развитие на езика, а само за процеса на проговарянето от детето – как всъщност детето се научава да говори, дали в известен смисъл има инстинкт да свиква със звученето, нахлуващо от обкръжението, или изхождайки от друга взаимовръзка с обкръжението, в него съществува стремежът да формира езика. Ако обаче вникнем точно в живота на детето, забелязваме, че говорът, цялото изучаване на езика почива на подражанието на онова, което детето наблюдава в обкръжението чрез своите сетива, което то несъзнателно наблюдава. Целият живот на детето до седмата година представлява едно непрестанно подражание на това, което става наоколо.
И в момента, в който детето възприеме нещо, било движение, било звук, в него възниква стремежът за вътрешен жест, за преживяване на това, което е било възприето с помощта на цялата детска вътрешност.
към текста >>
Окото се развива благодарение на обстоятелството, че в най-първите години от
жив
ота на човека в него преобладава кръвта, преобладава кръвообращението.
Окото се развива благодарение на обстоятелството, че в най-първите години от живота на човека в него преобладава кръвта, преобладава кръвообращението.
По-късно все повече започва да преобладава нервният живот на сетивата, а развитието по посока от кръвообращението към нервния живот представлява развитието на сетивния живот на човека. Човек може да си изгради една фина способност за наблюдението на това, как постепенно кръвният живот в него преминава в нервния живот. Ала тъй както е с отделното сетиво, така е и с целия човек. Детето трябва да спи така продължително, защото цялото то е един сетивен орган, защото то все още не би могло да понесе външния свят с неговата ослепителност и с неговите шумове. Тъй както окото трябва да се затвори, когато в него нахлуе ослепителната слънчева светлина, така този сетивен орган – детето, защото цялото дете представлява един сетивен орган, – детето трябва да се затвори спрямо света, то трябва да наблюдава, то трябва да говори вътрешно.
към текста >>
По-късно все повече започва да преобладава нервният
жив
от на сетивата, а развитието по посока от кръвообращението към нервния
жив
от представлява развитието на сетивния
жив
от на човека.
Окото се развива благодарение на обстоятелството, че в най-първите години от живота на човека в него преобладава кръвта, преобладава кръвообращението.
По-късно все повече започва да преобладава нервният живот на сетивата, а развитието по посока от кръвообращението към нервния живот представлява развитието на сетивния живот на човека.
Човек може да си изгради една фина способност за наблюдението на това, как постепенно кръвният живот в него преминава в нервния живот. Ала тъй както е с отделното сетиво, така е и с целия човек. Детето трябва да спи така продължително, защото цялото то е един сетивен орган, защото то все още не би могло да понесе външния свят с неговата ослепителност и с неговите шумове. Тъй както окото трябва да се затвори, когато в него нахлуе ослепителната слънчева светлина, така този сетивен орган – детето, защото цялото дете представлява един сетивен орган, – детето трябва да се затвори спрямо света, то трябва да наблюдава, то трябва да говори вътрешно. Всеки изговорен звук възниква от един вътрешен жест.
към текста >>
Човек може да си изгради една фина способност за наблюдението на това, как постепенно кръвният
жив
от в него преминава в нервния
жив
от.
Окото се развива благодарение на обстоятелството, че в най-първите години от живота на човека в него преобладава кръвта, преобладава кръвообращението. По-късно все повече започва да преобладава нервният живот на сетивата, а развитието по посока от кръвообращението към нервния живот представлява развитието на сетивния живот на човека.
Човек може да си изгради една фина способност за наблюдението на това, как постепенно кръвният живот в него преминава в нервния живот.
Ала тъй както е с отделното сетиво, така е и с целия човек. Детето трябва да спи така продължително, защото цялото то е един сетивен орган, защото то все още не би могло да понесе външния свят с неговата ослепителност и с неговите шумове. Тъй както окото трябва да се затвори, когато в него нахлуе ослепителната слънчева светлина, така този сетивен орган – детето, защото цялото дете представлява един сетивен орган, – детето трябва да се затвори спрямо света, то трябва да наблюдава, то трябва да говори вътрешно. Всеки изговорен звук възниква от един вътрешен жест.
към текста >>
Съществува едно природо-научно откритие – позволете ми, тъй като това откритие ме е следвало през целия ми
жив
от, позволете ми личната забележка, че това природо-научно откритие е на възрастта, на която съм и аз: това откритие е направено в годината, в която съм се родил – това природо-научно откритие се състои във факта, че човешкият говор се дължи на формирането на лявата слепоочна гънка в главния мозък.
Това което казвам тук, изхождайки от едно духовно познание, то – бих желал да кажа – може и днес да бъде напълно потвърдено по природонаучен път.
Съществува едно природо-научно откритие – позволете ми, тъй като това откритие ме е следвало през целия ми живот, позволете ми личната забележка, че това природо-научно откритие е на възрастта, на която съм и аз: това откритие е направено в годината, в която съм се родил – това природо-научно откритие се състои във факта, че човешкият говор се дължи на формирането на лявата слепоочна гънка в главния мозък.
Но това формиране се осъществява напълно през времето на детската възраст, изхождайки от онази пластика, за която Ви говорих. И когато разгледаме цялата взаимовръзка, съществуваща между жестовете на дясната ръка и на дясната длан, преобладаващи в онези деца, които по правилен начин формират тази гънка – (за левичарите ще говоря по-късно, доколкото те имат връзка с общото: те представляват едно изключение: но тъкмо те са доказателство за това, как изучаването на езика е свързано с всеки жест, с най-малкото движение на дясната ръка и на дясната длан) – тогава ние ще видим как чрез една тайнствена вътрешна връзка между кръв, нерви и гънката на мозъка, изхождайки от жеста, с помощта на подражанието на околната среда, се формира говорът.
към текста >>
Но това активно е особено о
жив
ено в този голям сетивен орган, какъвто представлява детето.
Ако вече притежаваме една физиология, по-фина от тази, която имаме днес, то за всяка възраст ние бихме открили не само пасивното, но и активното.
Но това активно е особено оживено в този голям сетивен орган, какъвто представлява детето.
Ето защо детето живее в заобикалящата го среда така, както в по-късна възраст нашето око живее в заобикалящата го среда. Нашето око е особено оформено, изхождайки от общото устройство на главата, то – бих желал да кажа – лежи в една особена вдлъбнатина, за да може да участвува в живота на външния свят. По същия начин детето участвува в живота на външния свят, живее изцяло във външния свят, то все още не е на себе си, все още не усеща себе си, живее изцяло с външния си свят.
към текста >>
Ето защо детето
жив
ее в заобикалящата го среда така, както в по-късна възраст нашето око
жив
ее в заобикалящата го среда.
Ако вече притежаваме една физиология, по-фина от тази, която имаме днес, то за всяка възраст ние бихме открили не само пасивното, но и активното. Но това активно е особено оживено в този голям сетивен орган, какъвто представлява детето.
Ето защо детето живее в заобикалящата го среда така, както в по-късна възраст нашето око живее в заобикалящата го среда.
Нашето око е особено оформено, изхождайки от общото устройство на главата, то – бих желал да кажа – лежи в една особена вдлъбнатина, за да може да участвува в живота на външния свят. По същия начин детето участвува в живота на външния свят, живее изцяло във външния свят, то все още не е на себе си, все още не усеща себе си, живее изцяло с външния си свят.
към текста >>
Нашето око е особено оформено, изхождайки от общото устройство на главата, то – бих желал да кажа – лежи в една особена вдлъбнатина, за да може да участвува в
жив
ота на външния свят.
Ако вече притежаваме една физиология, по-фина от тази, която имаме днес, то за всяка възраст ние бихме открили не само пасивното, но и активното. Но това активно е особено оживено в този голям сетивен орган, какъвто представлява детето. Ето защо детето живее в заобикалящата го среда така, както в по-късна възраст нашето око живее в заобикалящата го среда.
Нашето око е особено оформено, изхождайки от общото устройство на главата, то – бих желал да кажа – лежи в една особена вдлъбнатина, за да може да участвува в живота на външния свят.
По същия начин детето участвува в живота на външния свят, живее изцяло във външния свят, то все още не е на себе си, все още не усеща себе си, живее изцяло с външния си свят.
към текста >>
По същия начин детето участвува в
жив
ота на външния свят,
жив
ее изцяло във външния свят, то все още не е на себе си, все още не усеща себе си,
жив
ее изцяло с външния си свят.
Ако вече притежаваме една физиология, по-фина от тази, която имаме днес, то за всяка възраст ние бихме открили не само пасивното, но и активното. Но това активно е особено оживено в този голям сетивен орган, какъвто представлява детето. Ето защо детето живее в заобикалящата го среда така, както в по-късна възраст нашето око живее в заобикалящата го среда. Нашето око е особено оформено, изхождайки от общото устройство на главата, то – бих желал да кажа – лежи в една особена вдлъбнатина, за да може да участвува в живота на външния свят.
По същия начин детето участвува в живота на външния свят, живее изцяло във външния свят, то все още не е на себе си, все още не усеща себе си, живее изцяло с външния си свят.
към текста >>
Днес в рамките на нашата цивилизация ние с право развиваме едно познание, което изцяло
жив
ее в нас.
Днес в рамките на нашата цивилизация ние с право развиваме едно познание, което изцяло живее в нас.
Ние вярваме, че обхващаме външния свят. Ала всички мисли, чрез които и чрез чиято логика ние признаваме познанието, всички те изцяло живеят извън нас. А детето живее изцяло извън себе си. Можем ли да вярваме, че с нашето интелектуално познание някога ще се доближим до това, което детето, този изцяло сетивен орган, съпреживява с външния свят? Никога не бихме могли.
към текста >>
Ала всички мисли, чрез които и чрез чиято логика ние признаваме познанието, всички те изцяло
жив
еят извън нас.
Днес в рамките на нашата цивилизация ние с право развиваме едно познание, което изцяло живее в нас. Ние вярваме, че обхващаме външния свят.
Ала всички мисли, чрез които и чрез чиято логика ние признаваме познанието, всички те изцяло живеят извън нас.
А детето живее изцяло извън себе си. Можем ли да вярваме, че с нашето интелектуално познание някога ще се доближим до това, което детето, този изцяло сетивен орган, съпреживява с външния свят? Никога не бихме могли. На това ние само можем да се надяваме, изхождайки от познанието, което изцяло може да излезе вън от самото себе си и което изцяло може да потъне в същността на живота. Това познание е само интуитивно познание, не интелектуалното познание, чрез които ние оставаме вътре в самите себе си, където ние за всяка една идея питаме дали тя е също и логична?
към текста >>
А детето
жив
ее изцяло извън себе си.
Днес в рамките на нашата цивилизация ние с право развиваме едно познание, което изцяло живее в нас. Ние вярваме, че обхващаме външния свят. Ала всички мисли, чрез които и чрез чиято логика ние признаваме познанието, всички те изцяло живеят извън нас.
А детето живее изцяло извън себе си.
Можем ли да вярваме, че с нашето интелектуално познание някога ще се доближим до това, което детето, този изцяло сетивен орган, съпреживява с външния свят? Никога не бихме могли. На това ние само можем да се надяваме, изхождайки от познанието, което изцяло може да излезе вън от самото себе си и което изцяло може да потъне в същността на живота. Това познание е само интуитивно познание, не интелектуалното познание, чрез които ние оставаме вътре в самите себе си, където ние за всяка една идея питаме дали тя е също и логична? Това е едно познание, което и чрез Духа нахлува в дълбините на самия живот, това е интуитивното познание.
към текста >>
Можем ли да вярваме, че с нашето интелектуално познание някога ще се доближим до това, което детето, този изцяло сетивен орган, съпре
жив
ява с външния свят?
Днес в рамките на нашата цивилизация ние с право развиваме едно познание, което изцяло живее в нас. Ние вярваме, че обхващаме външния свят. Ала всички мисли, чрез които и чрез чиято логика ние признаваме познанието, всички те изцяло живеят извън нас. А детето живее изцяло извън себе си.
Можем ли да вярваме, че с нашето интелектуално познание някога ще се доближим до това, което детето, този изцяло сетивен орган, съпреживява с външния свят?
Никога не бихме могли. На това ние само можем да се надяваме, изхождайки от познанието, което изцяло може да излезе вън от самото себе си и което изцяло може да потъне в същността на живота. Това познание е само интуитивно познание, не интелектуалното познание, чрез които ние оставаме вътре в самите себе си, където ние за всяка една идея питаме дали тя е също и логична? Това е едно познание, което и чрез Духа нахлува в дълбините на самия живот, това е интуитивното познание. Ние съзнателно трябва да придобием интуитивно познание и едва тогава ще бъдем така практични, че заедно с Духа да можем да вършим това, което трябва да стане с детето засега през първите години от неговия живот.
към текста >>
На това ние само можем да се надяваме, изхождайки от познанието, което изцяло може да излезе вън от самото себе си и което изцяло може да потъне в същността на
жив
ота.
Ние вярваме, че обхващаме външния свят. Ала всички мисли, чрез които и чрез чиято логика ние признаваме познанието, всички те изцяло живеят извън нас. А детето живее изцяло извън себе си. Можем ли да вярваме, че с нашето интелектуално познание някога ще се доближим до това, което детето, този изцяло сетивен орган, съпреживява с външния свят? Никога не бихме могли.
На това ние само можем да се надяваме, изхождайки от познанието, което изцяло може да излезе вън от самото себе си и което изцяло може да потъне в същността на живота.
Това познание е само интуитивно познание, не интелектуалното познание, чрез които ние оставаме вътре в самите себе си, където ние за всяка една идея питаме дали тя е също и логична? Това е едно познание, което и чрез Духа нахлува в дълбините на самия живот, това е интуитивното познание. Ние съзнателно трябва да придобием интуитивно познание и едва тогава ще бъдем така практични, че заедно с Духа да можем да вършим това, което трябва да стане с детето засега през първите години от неговия живот.
към текста >>
Това е едно познание, което и чрез Духа нахлува в дълбините на самия
жив
от, това е интуитивното познание.
А детето живее изцяло извън себе си. Можем ли да вярваме, че с нашето интелектуално познание някога ще се доближим до това, което детето, този изцяло сетивен орган, съпреживява с външния свят? Никога не бихме могли. На това ние само можем да се надяваме, изхождайки от познанието, което изцяло може да излезе вън от самото себе си и което изцяло може да потъне в същността на живота. Това познание е само интуитивно познание, не интелектуалното познание, чрез които ние оставаме вътре в самите себе си, където ние за всяка една идея питаме дали тя е също и логична?
Това е едно познание, което и чрез Духа нахлува в дълбините на самия живот, това е интуитивното познание.
Ние съзнателно трябва да придобием интуитивно познание и едва тогава ще бъдем така практични, че заедно с Духа да можем да вършим това, което трябва да стане с детето засега през първите години от неговия живот.
към текста >>
Ние съзнателно трябва да придобием интуитивно познание и едва тогава ще бъдем така практични, че заедно с Духа да можем да вършим това, което трябва да стане с детето засега през първите години от неговия
жив
от.
Можем ли да вярваме, че с нашето интелектуално познание някога ще се доближим до това, което детето, този изцяло сетивен орган, съпреживява с външния свят? Никога не бихме могли. На това ние само можем да се надяваме, изхождайки от познанието, което изцяло може да излезе вън от самото себе си и което изцяло може да потъне в същността на живота. Това познание е само интуитивно познание, не интелектуалното познание, чрез които ние оставаме вътре в самите себе си, където ние за всяка една идея питаме дали тя е също и логична? Това е едно познание, което и чрез Духа нахлува в дълбините на самия живот, това е интуитивното познание.
Ние съзнателно трябва да придобием интуитивно познание и едва тогава ще бъдем така практични, че заедно с Духа да можем да вършим това, което трябва да стане с детето засега през първите години от неговия живот.
към текста >>
Ала по-късно, когато детето постепенно завърши смяната на зъбите, когато на мястото на зъбите, които са унаследени, се появяват другите, формирани, изхождайки от първия жизнен период, тогава за целия
жив
от на детето настъпва следното: Детето не е вече само сетивен орган, но то вече отдава себе си на нещо, което е в по-силна степен душевно от всяко едно сетивно възприятие.
Ала по-късно, когато детето постепенно завърши смяната на зъбите, когато на мястото на зъбите, които са унаследени, се появяват другите, формирани, изхождайки от първия жизнен период, тогава за целия живот на детето настъпва следното: Детето не е вече само сетивен орган, но то вече отдава себе си на нещо, което е в по-силна степен душевно от всяко едно сетивно възприятие.
Тогава, тъкмо във възрастта на основното училище, за детето настъпва следното обстоятелство: детето започва да възприема от околната среда не само това, което наблюдава, но и това, което живее в наблюдавания обект. За детето настъпва възрастта, която трябва да бъде изградена предимно върху основата на онзи авторитет, в който детето започва да живее спрямо възпитаващата и обучаващата го околна среда.
към текста >>
Тогава, тъкмо във възрастта на основното училище, за детето настъпва следното обстоятелство: детето започва да възприема от околната среда не само това, което наблюдава, но и това, което
жив
ее в наблюдавания обект.
Ала по-късно, когато детето постепенно завърши смяната на зъбите, когато на мястото на зъбите, които са унаследени, се появяват другите, формирани, изхождайки от първия жизнен период, тогава за целия живот на детето настъпва следното: Детето не е вече само сетивен орган, но то вече отдава себе си на нещо, което е в по-силна степен душевно от всяко едно сетивно възприятие.
Тогава, тъкмо във възрастта на основното училище, за детето настъпва следното обстоятелство: детето започва да възприема от околната среда не само това, което наблюдава, но и това, което живее в наблюдавания обект.
За детето настъпва възрастта, която трябва да бъде изградена предимно върху основата на онзи авторитет, в който детето започва да живее спрямо възпитаващата и обучаващата го околна среда.
към текста >>
За детето настъпва възрастта, която трябва да бъде изградена предимно върху основата на онзи авторитет, в който детето започва да
жив
ее спрямо възпитаващата и обучаващата го околна среда.
Ала по-късно, когато детето постепенно завърши смяната на зъбите, когато на мястото на зъбите, които са унаследени, се появяват другите, формирани, изхождайки от първия жизнен период, тогава за целия живот на детето настъпва следното: Детето не е вече само сетивен орган, но то вече отдава себе си на нещо, което е в по-силна степен душевно от всяко едно сетивно възприятие. Тогава, тъкмо във възрастта на основното училище, за детето настъпва следното обстоятелство: детето започва да възприема от околната среда не само това, което наблюдава, но и това, което живее в наблюдавания обект.
За детето настъпва възрастта, която трябва да бъде изградена предимно върху основата на онзи авторитет, в който детето започва да живее спрямо възпитаващата и обучаващата го околна среда.
към текста >>
Да о
жив
ява в собствената си душа същността на детето през всяка една отделна година, през всяка една отделна седмица – това е което трябва да изгражда духовната основа на възпитанието.
10-та му година и по съвсем различен начин от 10-та до 14-та година, когато го оставяме да придобива познание за човека.
Да оживява в собствената си душа същността на детето през всяка една отделна година, през всяка една отделна седмица – това е което трябва да изгражда духовната основа на възпитанието.
към текста >>
И така можем да кажем: тъй както през първите години детето е един имитатор, един подражател, така в по-късните години то става последовател, същество, развиващо себе си душевно, в зависимост от това, което е из
жив
яло душевно.
И така можем да кажем: тъй както през първите години детето е един имитатор, един подражател, така в по-късните години то става последовател, същество, развиващо себе си душевно, в зависимост от това, което е изживяло душевно.
Сега сетивните органи са станали самостоятелни и в действителност душата едва сега е изплувала със същността си. Безкрайно нежно трябва да боравим с тази душа, непрекъснато като учители и като възпитатели да влизаме в тесен контакт с онова, което става всеки ден в душата на детето.
към текста >>
От това дали в този момент ще намерим правилната дума, или не, от това зависи изключително много целия по-късен
жив
от на човека.
Но ние трябва да умеем да наблюдаваме по правилен начин това, което става с детето в тази критична точка. Детето изведнъж се чувствува самотно. Изведнъж то започва да търси контакт. Досега то е възприемало авторитета като нещо естествено. Сега то започва да пита: Какво става с този авторитет?
От това дали в този момент ще намерим правилната дума, или не, от това зависи изключително много целия по-късен живот на човека.
към текста >>
Тези представи, тези импулси за усещания, които даваме на детето, трябва да
жив
еят така, както
жив
еят нашите крайници.
Тъй както е изключително важно, когато лекарят наблюдава дадено детско заболяване да знае: това, което става в организма са процеси на развитие, имащи значение не само за детето – ако те не протекат по правилен начин в детето, човек не го усеща дори и като старец – така и ние трябва да знаем: това, което предизвикваме в детето като представи, като усещания, като волеви импулси, това не бива да става под формата на сковани понятия, които детето да трябва да запомня, да заучава.
Тези представи, тези импулси за усещания, които даваме на детето, трябва да живеят така, както живеят нашите крайници.
Дланта на детето е малка. Тя трябва да се развие самостоятелно: ние нямаме право да я ограничаваме. Представите на детето, душевното развитие на детето, са малки, нежни. Не бива да ги натикваме в ясни контури, за които може би ще предполагаме, че като възрастен индивид след 30 години детето ще има все още същите представи, каквито е имало като малко. Трябва така да формираме представите, които даваме на детето, че същите да могат да растат.
към текста >>
Валдорфското училище не трябва да бъде училище, но трябва да бъде предучилище за голямото училище, което самият
жив
от представлява за човека.
Валдорфското училище не трябва да бъде училище, но трябва да бъде предучилище за голямото училище, което самият живот представлява за човека.
В училището ние всъщност трябва не да учим, за да можем нещо, но в училището трябва да учим, за да можем да учим винаги от живота. Това е което – бих желал да кажа – трябва да лежи в основата на една духовно-научна педагогика и дидактика. Човек трябва да има усет за онова, на което учим детето под формата на нещо живо, до което да може да достигне в по-късна възраст. Защото това, което бива формирано в детето, понякога се проявява по такъв начин в подземието на детската душа, че не можем да го забележим. То се проявява в по-късна възраст.
към текста >>
В училището ние всъщност трябва не да учим, за да можем нещо, но в училището трябва да учим, за да можем да учим винаги от
жив
ота.
Валдорфското училище не трябва да бъде училище, но трябва да бъде предучилище за голямото училище, което самият живот представлява за човека.
В училището ние всъщност трябва не да учим, за да можем нещо, но в училището трябва да учим, за да можем да учим винаги от живота.
Това е което – бих желал да кажа – трябва да лежи в основата на една духовно-научна педагогика и дидактика. Човек трябва да има усет за онова, на което учим детето под формата на нещо живо, до което да може да достигне в по-късна възраст. Защото това, което бива формирано в детето, понякога се проявява по такъв начин в подземието на детската душа, че не можем да го забележим. То се проявява в по-късна възраст. Можем да си послужим с един образ; това трябва да бъде само един образ, почиващ обаче на истината: съществуват хора, които в една определена своя възраст действуват благотворно върху своите близки.
към текста >>
Човек трябва да има усет за онова, на което учим детето под формата на нещо
жив
о, до което да може да достигне в по-късна възраст.
Валдорфското училище не трябва да бъде училище, но трябва да бъде предучилище за голямото училище, което самият живот представлява за човека. В училището ние всъщност трябва не да учим, за да можем нещо, но в училището трябва да учим, за да можем да учим винаги от живота. Това е което – бих желал да кажа – трябва да лежи в основата на една духовно-научна педагогика и дидактика.
Човек трябва да има усет за онова, на което учим детето под формата на нещо живо, до което да може да достигне в по-късна възраст.
Защото това, което бива формирано в детето, понякога се проявява по такъв начин в подземието на детската душа, че не можем да го забележим. То се проявява в по-късна възраст. Можем да си послужим с един образ; това трябва да бъде само един образ, почиващ обаче на истината: съществуват хора, които в една определена своя възраст действуват благотворно върху своите близки. Те могат – ако мога така да се изразя – да благославят. Такива хора съществуват.
към текста >>
Обикновено ние не наблюдаваме човека през целия му
жив
от, иначе бихме забелязали следното: Как са били възпитавани такива хора в детството си, способни по-късно да благославят; може би са били възпитавани съзнателно от този или онзи, може би е станало интуитивно от страна на възпитателя и преподавателя.
То се проявява в по-късна възраст. Можем да си послужим с един образ; това трябва да бъде само един образ, почиващ обаче на истината: съществуват хора, които в една определена своя възраст действуват благотворно върху своите близки. Те могат – ако мога така да се изразя – да благославят. Такива хора съществуват. Не е необходимо да говорят, необходимо е само да присъствуват със своята благославяща личност.
Обикновено ние не наблюдаваме човека през целия му живот, иначе бихме забелязали следното: Как са били възпитавани такива хора в детството си, способни по-късно да благославят; може би са били възпитавани съзнателно от този или онзи, може би е станало интуитивно от страна на възпитателя и преподавателя.
Те са били така възпитавани, че като деца са се научили да уважават, научили са се като деца да се молят в най-широкия смисъл на думата, научили са се да поглеждат нагоре към нещо едва после те се оказват способни и да изискват нещо и отгоре. Ако човек първо се е научил да поглежда нагоре, да уважава, да бъде изцяло обхванат от авторитета, след това той ще има способността да благославя, да действува отгоре надолу, сам да стане авторитет, да бъде естествен авторитет.
към текста >>
Това са нещата, които
жив
еят не просто като основни положения, но които трябва да преминат изцяло в учителя, в цялата му същност, като преминават постоянно от главата по посока на ръцете, и учителят трябва да действува, изхождайки от Духа, а не само да мисли, изхождайки от Духа.
Това са нещата, които живеят не просто като основни положения, но които трябва да преминат изцяло в учителя, в цялата му същност, като преминават постоянно от главата по посока на ръцете, и учителят трябва да действува, изхождайки от Духа, а не само да мисли, изхождайки от Духа.
Това са неща, които трябва оживеят в учителя.
към текста >>
Това са неща, които трябва о
жив
еят в учителя.
Това са нещата, които живеят не просто като основни положения, но които трябва да преминат изцяло в учителя, в цялата му същност, като преминават постоянно от главата по посока на ръцете, и учителят трябва да действува, изхождайки от Духа, а не само да мисли, изхождайки от Духа.
Това са неща, които трябва оживеят в учителя.
към текста >>
Но преди всичко, това, което исках да изложа днес, е как духовната основа на възпитанието трябва да се изгражда не просто от един жизнен светоглед, но тази духовна основа трябва да се състои от един вътрешен
жив
от.
Как може да стане това конкретно през всичките учебни години от 7 до 14 годишна възраст – това ще изложа през следващите дни.
Но преди всичко, това, което исках да изложа днес, е как духовната основа на възпитанието трябва да се изгражда не просто от един жизнен светоглед, но тази духовна основа трябва да се състои от един вътрешен живот.
Едва тогава, след като човекът е преодолял този авторитет, когато човекът е узрял полово и по този начин физиологически е добил отношение към външния свят, различно от физичното, едва тогава в своя душевен и телесен, в своя физически живот, в най-широкия смисъл на думата, той добива едно различно отпреди отношение към външния свят. Едва сега във всичко изговорено човекът търси оценъчното, логичното: едва сега можем да се надяваме така да възпитаваме и да обучаваме човека, че да апелираме към неговия интелект. Това е изключително важно – да не започваме съзнателно или несъзнателно, да въздействуваме твърде рано върху интелекта, тъй както е обичайно това днес.
към текста >>
Едва тогава, след като човекът е преодолял този авторитет, когато човекът е узрял полово и по този начин физиологически е добил отношение към външния свят, различно от физичното, едва тогава в своя душевен и телесен, в своя физически
жив
от, в най-широкия смисъл на думата, той добива едно различно отпреди отношение към външния свят.
Как може да стане това конкретно през всичките учебни години от 7 до 14 годишна възраст – това ще изложа през следващите дни. Но преди всичко, това, което исках да изложа днес, е как духовната основа на възпитанието трябва да се изгражда не просто от един жизнен светоглед, но тази духовна основа трябва да се състои от един вътрешен живот.
Едва тогава, след като човекът е преодолял този авторитет, когато човекът е узрял полово и по този начин физиологически е добил отношение към външния свят, различно от физичното, едва тогава в своя душевен и телесен, в своя физически живот, в най-широкия смисъл на думата, той добива едно различно отпреди отношение към външния свят.
Едва сега във всичко изговорено човекът търси оценъчното, логичното: едва сега можем да се надяваме така да възпитаваме и да обучаваме човека, че да апелираме към неговия интелект. Това е изключително важно – да не започваме съзнателно или несъзнателно, да въздействуваме твърде рано върху интелекта, тъй както е обичайно това днес.
към текста >>
И ние можем да възпитаваме само ако разбираме тази неосъзната, тази чудна инспирация, властвуваща през целия
жив
от на детето от 7 до 14 годишна възраст, само ако можем да влияем върху това постоянно състояние на инспирация.
И ако отново се запитаме: Какво действува в детето, когато виждаме как то чрез авторитета поема в себе си онова, което трябва да насочва и да води душата му? – Детето слуша, то не подлага на логическа проверка казаното. Детето несъзнателно приема онова, което въздействува върху неговата душа, което изхождайки от душата, формира и укрепва тялото му: това детето приема под формата на инспирация.
И ние можем да възпитаваме само ако разбираме тази неосъзната, тази чудна инспирация, властвуваща през целия живот на детето от 7 до 14 годишна възраст, само ако можем да влияем върху това постоянно състояние на инспирация.
Съответно за целта е необходимо да постигнем едно духовно познание и към интуицията да прибавим инспирацията.
към текста >>
Вземете такъв един изследовател, който
жив
ее изцяло във външната природа, какъвто е Ернст Хекел5.
Вземете такъв един изследовател, който живее изцяло във външната природа, какъвто е Ернст Хекел5.
Той самият се е интересувал изключително много от това, което микроскопира, което изучава. Ако принесем всичко това върху учениците, те ще го научат, но те не могат да развият в себе си към всичко това интерес. Като учители ние трябва да имаме в себе си нещо различно от това, което детето има в себе си. Когато в периода на половото съзряване детето се приближи към логиката, тогава ние трябва да носим в себе си образния елемент, имагинацията. Ако ние успеем да излеем в образ това, което трябва да научи младия човек, така, че образите, които разгръщаме като в едно по-висше изкуство, да бъдат образи на света, придобили своя стойност и смисъл, когато разгърнем тези образи и дадем възможност на този, който ни слуша, когото ние трябва да възпитаваме и да обучаваме, да разгърне съответната логика, тогава този човек бива грабнат от преподаването.
към текста >>
18.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ние по-лесно можем да постигнем разбиране по въпроса какво имаме предвид, когато говорим за един модерен път в духовния
жив
от, ако изработим нашите понятия, разглеждайки въпроса какво всъщност се е целяло с такъв един метод като аскетизма.
Към това, което вчера казах по отношение на по-старите пътища към духовно познание, днес под формата на един следващ пример, бих желал да прибавя пътя, по който тръгва аскетизмът в най-широкия смисъл на думата. При това аз трябва да опиша един път, по който ние в наше време можем да тръгнем още по-малко, отколкото по пътя, който описах вчера. В наше време, в нашата цивилизация са на власт други настроения, други навици сред хората, в сравнение с онези времена, в които човекът е търсил едно по-висше духовно познание по пътя на аскетизма. По тази причина, тъй както трябваше да заместим пътя Йога с нещо по-духовно, с нещо по-душевно, така днес ще трябва да заместим пътя на аскетизма с един друг път.
Ние по-лесно можем да постигнем разбиране по въпроса какво имаме предвид, когато говорим за един модерен път в духовния живот, ако изработим нашите понятия, разглеждайки въпроса какво всъщност се е целяло с такъв един метод като аскетизма.
към текста >>
Ала сега аз искам да обърна внимание преди всичко на начина, по който са се извършвали такива упражнения, чрез които за определен период от време и по определен начин тялото е било изключвано от цялостното човешко из
жив
яване.
В съществената си част аскетизмът се състои от определени упражнения. Тези упражнения могат да се простират и в сферата на душевното и духовното.
Ала сега аз искам да обърна внимание преди всичко на начина, по който са се извършвали такива упражнения, чрез които за определен период от време и по определен начин тялото е било изключвано от цялостното човешко изживяване.
И тъкмо чрез изключването на тялото бива предизвиквано изживяване в духовния свят. Такива упражнения се състоят в следното: По определен начин тялото е било така приучавано да понася физическите страдания, чрез болки, чрез умъртвяване, през които то е минавало, то се е научавало да понася болката, без при това душата да е била възбудена, тялото е било приучавано да понася физическите страдания. Чрез умъртвяване, чрез стремежа да се постигне определена издръжливост на човешкото тяло се е разчитало, че когато все повече в известен смисъл то бива парализирано, тогава в него ще се издигне духовното, ще се освободи и човек ще успее да постигне едно непосредствено възприемане, едно непосредствено изживяване.
към текста >>
И тъкмо чрез изключването на тялото бива предизвиквано из
жив
яване в духовния свят.
В съществената си част аскетизмът се състои от определени упражнения. Тези упражнения могат да се простират и в сферата на душевното и духовното. Ала сега аз искам да обърна внимание преди всичко на начина, по който са се извършвали такива упражнения, чрез които за определен период от време и по определен начин тялото е било изключвано от цялостното човешко изживяване.
И тъкмо чрез изключването на тялото бива предизвиквано изживяване в духовния свят.
Такива упражнения се състоят в следното: По определен начин тялото е било така приучавано да понася физическите страдания, чрез болки, чрез умъртвяване, през които то е минавало, то се е научавало да понася болката, без при това душата да е била възбудена, тялото е било приучавано да понася физическите страдания. Чрез умъртвяване, чрез стремежа да се постигне определена издръжливост на човешкото тяло се е разчитало, че когато все повече в известен смисъл то бива парализирано, тогава в него ще се издигне духовното, ще се освободи и човек ще успее да постигне едно непосредствено възприемане, едно непосредствено изживяване.
към текста >>
Чрез умъртвяване, чрез стремежа да се постигне определена издръжливост на човешкото тяло се е разчитало, че когато все повече в известен смисъл то бива парализирано, тогава в него ще се издигне духовното, ще се освободи и човек ще успее да постигне едно непосредствено възприемане, едно непосредствено из
жив
яване.
В съществената си част аскетизмът се състои от определени упражнения. Тези упражнения могат да се простират и в сферата на душевното и духовното. Ала сега аз искам да обърна внимание преди всичко на начина, по който са се извършвали такива упражнения, чрез които за определен период от време и по определен начин тялото е било изключвано от цялостното човешко изживяване. И тъкмо чрез изключването на тялото бива предизвиквано изживяване в духовния свят. Такива упражнения се състоят в следното: По определен начин тялото е било така приучавано да понася физическите страдания, чрез болки, чрез умъртвяване, през които то е минавало, то се е научавало да понася болката, без при това душата да е била възбудена, тялото е било приучавано да понася физическите страдания.
Чрез умъртвяване, чрез стремежа да се постигне определена издръжливост на човешкото тяло се е разчитало, че когато все повече в известен смисъл то бива парализирано, тогава в него ще се издигне духовното, ще се освободи и човек ще успее да постигне едно непосредствено възприемане, едно непосредствено изживяване.
към текста >>
Самият
жив
от след това внася относителност в него.
Чрез какво човешкото око може да направи осезаема за човека светлината? Чрез това – бих желал тук да се изразя много по-образно – чрез това, че то самото не желае нищо за себе си. В мига, в който пожелае вътре нещо за себе си – да кажем, в мига, в който органичната дейност, жизнената дейност в окото стане твърде активна, например когато се изгубва прозрачността, когато настъпи втвърдяване на лещата, или на стъкловидното тяло, при което окото от състояние на безкористност премине в състояние на егоизъм, тогава вече окото престава да бъде служител на човешкото същество. Окото не бива да има претенцията да бъде нещо за самото себе си. Това, разбира се, е казано относително, но нали всичко, което трябва да бъде казано, трябва да бъде изразено по един донякъде абсолютен начин.
Самият живот след това внася относителност в него.
Така ние можем да кажем: Окото дължи своята прозрачност по отношение на светлината на обстоятелството, че то самото се отделя от човешкото същество, че то е безкористно.
към текста >>
При това определено не искам да кажа, че нашият физически организъм, така както го виждаме в
жив
ота, е болен, тъй както окото би било болно, ако имаше изискването за някакъв собствен
жив
от.
При това определено не искам да кажа, че нашият физически организъм, така както го виждаме в живота, е болен, тъй както окото би било болно, ако имаше изискването за някакъв собствен живот.
Тъй както ние сме поставени в обикновения живот, така нещата с нашия организъм са в ред, всичко това е съвсем нормално. Нашият организъм трябва да бъде непрозрачен. През следващите лекции ние ще видим как в обикновения живот нашият организъм не може да бъде око, че той трябва да бъде непрозрачен. С нашия обичаен душевен живот ние се намираме в нашия организъм благодарение на обстоятелството, че той е непрозрачен, благодарение на обстоятелството, че когато се огледаме пред нас не винаги застава целият духовен свят на Космоса. И така за обикновения живот е правилно, нормално е, че организмът ни е непрозрачен.
към текста >>
Тъй както ние сме поставени в обикновения
жив
от, така нещата с нашия организъм са в ред, всичко това е съвсем нормално.
При това определено не искам да кажа, че нашият физически организъм, така както го виждаме в живота, е болен, тъй както окото би било болно, ако имаше изискването за някакъв собствен живот.
Тъй както ние сме поставени в обикновения живот, така нещата с нашия организъм са в ред, всичко това е съвсем нормално.
Нашият организъм трябва да бъде непрозрачен. През следващите лекции ние ще видим как в обикновения живот нашият организъм не може да бъде око, че той трябва да бъде непрозрачен. С нашия обичаен душевен живот ние се намираме в нашия организъм благодарение на обстоятелството, че той е непрозрачен, благодарение на обстоятелството, че когато се огледаме пред нас не винаги застава целият духовен свят на Космоса. И така за обикновения живот е правилно, нормално е, че организмът ни е непрозрачен. Но по този начин ние не можем да опознаем духовния свят, тъй както не можем с едно болно от катаракта око да познаем светлината.
към текста >>
През следващите лекции ние ще видим как в обикновения
жив
от нашият организъм не може да бъде око, че той трябва да бъде непрозрачен.
При това определено не искам да кажа, че нашият физически организъм, така както го виждаме в живота, е болен, тъй както окото би било болно, ако имаше изискването за някакъв собствен живот. Тъй както ние сме поставени в обикновения живот, така нещата с нашия организъм са в ред, всичко това е съвсем нормално. Нашият организъм трябва да бъде непрозрачен.
През следващите лекции ние ще видим как в обикновения живот нашият организъм не може да бъде око, че той трябва да бъде непрозрачен.
С нашия обичаен душевен живот ние се намираме в нашия организъм благодарение на обстоятелството, че той е непрозрачен, благодарение на обстоятелството, че когато се огледаме пред нас не винаги застава целият духовен свят на Космоса. И така за обикновения живот е правилно, нормално е, че организмът ни е непрозрачен. Но по този начин ние не можем да опознаем духовния свят, тъй както не можем с едно болно от катаракта око да познаем светлината. А чрез пътя, по който нашият организъм бива умъртвен чрез страдание, чрез болки, чрез преодоляване на трудности, чрез този път организмът става прозрачен. И по този начин в действителност възниква възможността да възприемем светлинния свят около себе си, така за целия организъм възниква възможността да възприема духовния свят около себе си тогава, когато по този начин сме направили организма прозрачен.
към текста >>
С нашия обичаен душевен
жив
от ние се намираме в нашия организъм благодарение на обстоятелството, че той е непрозрачен, благодарение на обстоятелството, че когато се огледаме пред нас не винаги застава целият духовен свят на Космоса.
При това определено не искам да кажа, че нашият физически организъм, така както го виждаме в живота, е болен, тъй както окото би било болно, ако имаше изискването за някакъв собствен живот. Тъй както ние сме поставени в обикновения живот, така нещата с нашия организъм са в ред, всичко това е съвсем нормално. Нашият организъм трябва да бъде непрозрачен. През следващите лекции ние ще видим как в обикновения живот нашият организъм не може да бъде око, че той трябва да бъде непрозрачен.
С нашия обичаен душевен живот ние се намираме в нашия организъм благодарение на обстоятелството, че той е непрозрачен, благодарение на обстоятелството, че когато се огледаме пред нас не винаги застава целият духовен свят на Космоса.
И така за обикновения живот е правилно, нормално е, че организмът ни е непрозрачен. Но по този начин ние не можем да опознаем духовния свят, тъй както не можем с едно болно от катаракта око да познаем светлината. А чрез пътя, по който нашият организъм бива умъртвен чрез страдание, чрез болки, чрез преодоляване на трудности, чрез този път организмът става прозрачен. И по този начин в действителност възниква възможността да възприемем светлинния свят около себе си, така за целия организъм възниква възможността да възприема духовния свят около себе си тогава, когато по този начин сме направили организма прозрачен.
към текста >>
И така за обикновения
жив
от е правилно, нормално е, че организмът ни е непрозрачен.
При това определено не искам да кажа, че нашият физически организъм, така както го виждаме в живота, е болен, тъй както окото би било болно, ако имаше изискването за някакъв собствен живот. Тъй както ние сме поставени в обикновения живот, така нещата с нашия организъм са в ред, всичко това е съвсем нормално. Нашият организъм трябва да бъде непрозрачен. През следващите лекции ние ще видим как в обикновения живот нашият организъм не може да бъде око, че той трябва да бъде непрозрачен. С нашия обичаен душевен живот ние се намираме в нашия организъм благодарение на обстоятелството, че той е непрозрачен, благодарение на обстоятелството, че когато се огледаме пред нас не винаги застава целият духовен свят на Космоса.
И така за обикновения живот е правилно, нормално е, че организмът ни е непрозрачен.
Но по този начин ние не можем да опознаем духовния свят, тъй както не можем с едно болно от катаракта око да познаем светлината. А чрез пътя, по който нашият организъм бива умъртвен чрез страдание, чрез болки, чрез преодоляване на трудности, чрез този път организмът става прозрачен. И по този начин в действителност възниква възможността да възприемем светлинния свят около себе си, така за целия организъм възниква възможността да възприема духовния свят около себе си тогава, когато по този начин сме направили организма прозрачен.
към текста >>
В по-стари времена това е било едно общо настроение в човека, тогава, когато същият се е стремял към познание, когато е желаел да чуе какво става в духовните светове; тогава човекът се е обръщал към определени самотници, към такива хора, които са се откъснали от
жив
ота.
Днес ние не можем да подражаваме на този аскетизъм.
В по-стари времена това е било едно общо настроение в човека, тогава, когато същият се е стремял към познание, когато е желаел да чуе какво става в духовните светове; тогава човекът се е обръщал към определени самотници, към такива хора, които са се откъснали от живота.
Това е едно общо вярване, че от хора, застанали в кипежа на живота, човек нищо не може да научи и че това, което трябва да бъде научено от духовните светове може да бъде придобито единствено в самота, и че човекът, който желае да има знание и познание трябва да стане нещо по-различно от това, което е обикновеният човек.
към текста >>
Това е едно общо вярване, че от хора, застанали в кипежа на
жив
ота, човек нищо не може да научи и че това, което трябва да бъде научено от духовните светове може да бъде придобито единствено в самота, и че човекът, който желае да има знание и познание трябва да стане нещо по-различно от това, което е обикновеният човек.
Днес ние не можем да подражаваме на този аскетизъм. В по-стари времена това е било едно общо настроение в човека, тогава, когато същият се е стремял към познание, когато е желаел да чуе какво става в духовните светове; тогава човекът се е обръщал към определени самотници, към такива хора, които са се откъснали от живота.
Това е едно общо вярване, че от хора, застанали в кипежа на живота, човек нищо не може да научи и че това, което трябва да бъде научено от духовните светове може да бъде придобито единствено в самота, и че човекът, който желае да има знание и познание трябва да стане нещо по-различно от това, което е обикновеният човек.
към текста >>
Днес ние се стремим да вярваме само на този човек, който е стъпил здраво на двата си крака, който се труди с ръцете си за другите хора, който има стойност в
жив
ота, който може да работи, да действува, който знае как стават нещата в
жив
ота.
В съгласие с нашия житейски възглед ние вече не можем да разсъждаваме така.
Днес ние се стремим да вярваме само на този човек, който е стъпил здраво на двата си крака, който се труди с ръцете си за другите хора, който има стойност в живота, който може да работи, да действува, който знае как стават нещата в живота.
Това усамотение, на което в по-стари времена се е гледало като на предварително условие за едно по-висше познание, това усамотение вече не може да бъде наш възглед. Ако днес ние вярваме на човека, ние трябва да имаме пред себе си една активна личност, човек който не напуска живота, но който се впуска в живота. Не е възможно днес ние да имаме същото отношение спрямо познанието, до което някога са достигали аскетите, не можем от това познание да черпим знания за божествено-духовния свят.
към текста >>
Ако днес ние вярваме на човека, ние трябва да имаме пред себе си една активна личност, човек който не напуска
жив
ота, но който се впуска в
жив
ота.
В съгласие с нашия житейски възглед ние вече не можем да разсъждаваме така. Днес ние се стремим да вярваме само на този човек, който е стъпил здраво на двата си крака, който се труди с ръцете си за другите хора, който има стойност в живота, който може да работи, да действува, който знае как стават нещата в живота. Това усамотение, на което в по-стари времена се е гледало като на предварително условие за едно по-висше познание, това усамотение вече не може да бъде наш възглед.
Ако днес ние вярваме на човека, ние трябва да имаме пред себе си една активна личност, човек който не напуска живота, но който се впуска в живота.
Не е възможно днес ние да имаме същото отношение спрямо познанието, до което някога са достигали аскетите, не можем от това познание да черпим знания за божествено-духовния свят.
към текста >>
Това, което древният аскет е постигал чрез умъртвяване, чрез парализиране на физическото тяло, това ние постигаме благодарение на обстоятелството, че в известен смисъл вземаме в собствени ръце нашето лично душевно развитие и че например в един определен момент от нашия
жив
от ние си задаваме следния въпрос: Какви навици имаш?
Това, което древният аскет е постигал чрез умъртвяване, чрез парализиране на физическото тяло, това ние постигаме благодарение на обстоятелството, че в известен смисъл вземаме в собствени ръце нашето лично душевно развитие и че например в един определен момент от нашия живот ние си задаваме следния въпрос: Какви навици имаш?
Кои са твоите особености? Кои са твоите лоши черти? Какви симпатии и антипатии имаш? И след като човек постави всичко това напълно ясно пред душата си, той опитва, първоначално по един съвсем прост начин да си представи какво би представлявал самият той, ако носеше в себе си един друг вид антипатия, един друг вид симпатия, един друг вид съдържание на душевния живот.
към текста >>
И след като човек постави всичко това напълно ясно пред душата си, той опитва, първоначално по един съвсем прост начин да си представи какво би представлявал самият той, ако носеше в себе си един друг вид антипатия, един друг вид симпатия, един друг вид съдържание на душевния
жив
от.
Това, което древният аскет е постигал чрез умъртвяване, чрез парализиране на физическото тяло, това ние постигаме благодарение на обстоятелството, че в известен смисъл вземаме в собствени ръце нашето лично душевно развитие и че например в един определен момент от нашия живот ние си задаваме следния въпрос: Какви навици имаш? Кои са твоите особености? Кои са твоите лоши черти? Какви симпатии и антипатии имаш?
И след като човек постави всичко това напълно ясно пред душата си, той опитва, първоначално по един съвсем прост начин да си представи какво би представлявал самият той, ако носеше в себе си един друг вид антипатия, един друг вид симпатия, един друг вид съдържание на душевния живот.
към текста >>
Човек не бива да си представя, че тези неща са много лесни, защото често пъти са необходими много години, за да може, изхождайки от своя вътрешен свят, да направи това, което иначе прави самият
жив
от.
Човек не бива да си представя, че тези неща са много лесни, защото често пъти са необходими много години, за да може, изхождайки от своя вътрешен свят, да направи това, което иначе прави самият живот.
Да разгледаме веднъж съвсем честно самите себе си. Ние ще си кажем: Такива каквито сме днес, такива не сме били преди десет години. Вътрешното съдържание на душата, също така вътрешното устройство на душата са се променили изцяло, но кое точно е допринесло за това? Животът. По един съвсем несъзнателен начин ние сме отдали себе си на живота. Ние сме се хвърлили в течението на живота.
към текста >>
Жив
отът. По един съвсем несъзнателен начин ние сме отдали себе си на
жив
ота.
Човек не бива да си представя, че тези неща са много лесни, защото често пъти са необходими много години, за да може, изхождайки от своя вътрешен свят, да направи това, което иначе прави самият живот. Да разгледаме веднъж съвсем честно самите себе си. Ние ще си кажем: Такива каквито сме днес, такива не сме били преди десет години. Вътрешното съдържание на душата, също така вътрешното устройство на душата са се променили изцяло, но кое точно е допринесло за това?
Животът. По един съвсем несъзнателен начин ние сме отдали себе си на живота.
Ние сме се хвърлили в течението на живота. Можем ли това, което животът извършва с нас, да го направим сами, можем ли да погледнем към това, което трябва да бъде след десет години, да го изнесем пред себе си, да си го поставим за цел и след това с желязна воля да започнем да работим за неговото осъществяване. Ако успеем да обхванем целия живот, който работи над нас и който е толкова голям, ако успеем да съберем този живот в нищожните размери на собствения Аз, ако успеем така да съберем във волята на собствения Аз тази сила, която иначе се разпростира като едно жизнено море, ако успеем да направим крачка напред, ако успеем сами да направим нещо за себе си, тогава ние, изхождайки отвътре, успяваме да постигнем същото, което древният аскет е постигнал отвън. Той отслабва своето тяло, за да могат волята и познанието мощно да се издигнат над отслабеното тяло и отслабеното тяло да стане прозрачно за духовния свят. Ние трябва да засилим волята си, трябва да засилим мисловната сила, за да станат те по-силни от тялото, което трябва да продължава своите дейности: ето как ние принуждаваме тялото да стане прозрачно за света на Духа.
към текста >>
Ние сме се хвърлили в течението на
жив
ота.
Човек не бива да си представя, че тези неща са много лесни, защото често пъти са необходими много години, за да може, изхождайки от своя вътрешен свят, да направи това, което иначе прави самият живот. Да разгледаме веднъж съвсем честно самите себе си. Ние ще си кажем: Такива каквито сме днес, такива не сме били преди десет години. Вътрешното съдържание на душата, също така вътрешното устройство на душата са се променили изцяло, но кое точно е допринесло за това? Животът. По един съвсем несъзнателен начин ние сме отдали себе си на живота.
Ние сме се хвърлили в течението на живота.
Можем ли това, което животът извършва с нас, да го направим сами, можем ли да погледнем към това, което трябва да бъде след десет години, да го изнесем пред себе си, да си го поставим за цел и след това с желязна воля да започнем да работим за неговото осъществяване. Ако успеем да обхванем целия живот, който работи над нас и който е толкова голям, ако успеем да съберем този живот в нищожните размери на собствения Аз, ако успеем така да съберем във волята на собствения Аз тази сила, която иначе се разпростира като едно жизнено море, ако успеем да направим крачка напред, ако успеем сами да направим нещо за себе си, тогава ние, изхождайки отвътре, успяваме да постигнем същото, което древният аскет е постигнал отвън. Той отслабва своето тяло, за да могат волята и познанието мощно да се издигнат над отслабеното тяло и отслабеното тяло да стане прозрачно за духовния свят. Ние трябва да засилим волята си, трябва да засилим мисловната сила, за да станат те по-силни от тялото, което трябва да продължава своите дейности: ето как ние принуждаваме тялото да стане прозрачно за света на Духа. Ние правим тъкмо противоположното на това, което прави древният аскет.
към текста >>
Можем ли това, което
жив
отът извършва с нас, да го направим сами, можем ли да погледнем към това, което трябва да бъде след десет години, да го изнесем пред себе си, да си го поставим за цел и след това с желязна воля да започнем да работим за неговото осъществяване.
Да разгледаме веднъж съвсем честно самите себе си. Ние ще си кажем: Такива каквито сме днес, такива не сме били преди десет години. Вътрешното съдържание на душата, също така вътрешното устройство на душата са се променили изцяло, но кое точно е допринесло за това? Животът. По един съвсем несъзнателен начин ние сме отдали себе си на живота. Ние сме се хвърлили в течението на живота.
Можем ли това, което животът извършва с нас, да го направим сами, можем ли да погледнем към това, което трябва да бъде след десет години, да го изнесем пред себе си, да си го поставим за цел и след това с желязна воля да започнем да работим за неговото осъществяване.
Ако успеем да обхванем целия живот, който работи над нас и който е толкова голям, ако успеем да съберем този живот в нищожните размери на собствения Аз, ако успеем така да съберем във волята на собствения Аз тази сила, която иначе се разпростира като едно жизнено море, ако успеем да направим крачка напред, ако успеем сами да направим нещо за себе си, тогава ние, изхождайки отвътре, успяваме да постигнем същото, което древният аскет е постигнал отвън. Той отслабва своето тяло, за да могат волята и познанието мощно да се издигнат над отслабеното тяло и отслабеното тяло да стане прозрачно за духовния свят. Ние трябва да засилим волята си, трябва да засилим мисловната сила, за да станат те по-силни от тялото, което трябва да продължава своите дейности: ето как ние принуждаваме тялото да стане прозрачно за света на Духа. Ние правим тъкмо противоположното на това, което прави древният аскет.
към текста >>
Ако успеем да обхванем целия
жив
от, който работи над нас и който е толкова голям, ако успеем да съберем този
жив
от в нищожните размери на собствения Аз, ако успеем така да съберем във волята на собствения Аз тази сила, която иначе се разпростира като едно жизнено море, ако успеем да направим крачка напред, ако успеем сами да направим нещо за себе си, тогава ние, изхождайки отвътре, успяваме да постигнем същото, което древният аскет е постигнал отвън.
Ние ще си кажем: Такива каквито сме днес, такива не сме били преди десет години. Вътрешното съдържание на душата, също така вътрешното устройство на душата са се променили изцяло, но кое точно е допринесло за това? Животът. По един съвсем несъзнателен начин ние сме отдали себе си на живота. Ние сме се хвърлили в течението на живота. Можем ли това, което животът извършва с нас, да го направим сами, можем ли да погледнем към това, което трябва да бъде след десет години, да го изнесем пред себе си, да си го поставим за цел и след това с желязна воля да започнем да работим за неговото осъществяване.
Ако успеем да обхванем целия живот, който работи над нас и който е толкова голям, ако успеем да съберем този живот в нищожните размери на собствения Аз, ако успеем така да съберем във волята на собствения Аз тази сила, която иначе се разпростира като едно жизнено море, ако успеем да направим крачка напред, ако успеем сами да направим нещо за себе си, тогава ние, изхождайки отвътре, успяваме да постигнем същото, което древният аскет е постигнал отвън.
Той отслабва своето тяло, за да могат волята и познанието мощно да се издигнат над отслабеното тяло и отслабеното тяло да стане прозрачно за духовния свят. Ние трябва да засилим волята си, трябва да засилим мисловната сила, за да станат те по-силни от тялото, което трябва да продължава своите дейности: ето как ние принуждаваме тялото да стане прозрачно за света на Духа. Ние правим тъкмо противоположното на това, което прави древният аскет.
към текста >>
Но човек не може да осъществи този нов аскетизъм, чрез който човек не напуска
жив
ота и не се оттегля в отшелничество, а остава в кипежа на
жив
ота, ако не успее с погледа си да надхвърли момента и да погледне напред.
Виждате ли, тези неща аз съм ги представил в моята книга “Как се постигат познания за висшите светове”7. Многократно това, което съм изложил, е било разглеждано като един вид стар аскетизъм, било е така разглеждано, сякаш това е един стар аскетизъм в нова форма. Но който чете внимателно, ще открие: всичко това е нещо съвсем различно от този древен аскетизъм.
Но човек не може да осъществи този нов аскетизъм, чрез който човек не напуска живота и не се оттегля в отшелничество, а остава в кипежа на живота, ако не успее с погледа си да надхвърли момента и да погледне напред.
към текста >>
Човекът
жив
ее лесно само в самия момент.
Помислете си само какви бихте желали да бъдете примерно след 10 години. Човекът трябва да вземе предвид цялото човешко същество между раждането и смъртта.
Човекът живее лесно само в самия момент.
Това, за което става дума тук е: Да се научим да живеем във времето, в хода на целия живот. Тогава светът на Духа става прозрачен за нас и когато нашето тяло стане прозрачно, по този начин ние действително виждаме около себе си един духовен свят.
към текста >>
Това, за което става дума тук е: Да се научим да
жив
еем във времето, в хода на целия
жив
от.
Помислете си само какви бихте желали да бъдете примерно след 10 години. Човекът трябва да вземе предвид цялото човешко същество между раждането и смъртта. Човекът живее лесно само в самия момент.
Това, за което става дума тук е: Да се научим да живеем във времето, в хода на целия живот.
Тогава светът на Духа става прозрачен за нас и когато нашето тяло стане прозрачно, по този начин ние действително виждаме около себе си един духовен свят.
към текста >>
Такъв човек не се съобразява с
жив
ота, той не се съобразява например със следното.
Ала днешното интелектуално време в много отношения се е отдалечило от подобно духовно поведение и спрямо всичко се отнася по интелектуален начин. Ето така днес ние сме достигнали дотам, да казваме в областта на възпитанието: трябва да възпитаваш така, че на своята степен детето да разбира всички по един и същи начин. Да, тук ние лесно стигаме до една тривиалност, което в момента на възпитанието може да бъде изключително удобна. В момента, когато поднасяме на детето всичко по един тривиален начин, ние постигаме много, така че всичко да е съобразно с неговото разбиране. Ала този, който разсъждава по такъв начин, изхождайки от интелектуалността, той не се съобразява с това какво произлиза от едно условие, към което тласкаме детето, когато това дете стане възрастен мъж, възрастна жена или старец.
Такъв човек не се съобразява с живота, той не се съобразява например със следното.
към текста >>
Ако в своето детство ние приемахме само това, което разбираме, тогава за нашия по-късен
жив
от би останало много малко.
Да приемем: Аз имам в себе си ясното познание, че между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост детето преди всичко друго има нужда от авторитета, че детето има нужда от примери, в които примери да вярва: тогава аз допринасям с нещо за това детето да ми вярва, защото за него аз съм посредник на божествено-духовния свят. Детето ми вярва. То приема нещата, но все още не ги разбира. Ние не разбираме толкова много неща, които несъзнателно сме приели у себе си в нашата детска възраст.
Ако в своето детство ние приемахме само това, което разбираме, тогава за нашия по-късен живот би останало много малко.
И Жан Паул9, немският поет и мислител, не би могъл да каже, че през първите три години от своя живот човекът придобива повече неща за своето човешко съществуване, отколкото през три години, прекарани в някоя академия.
към текста >>
И Жан Паул9, немският поет и мислител, не би могъл да каже, че през първите три години от своя
жив
от човекът придобива повече неща за своето човешко съществуване, отколкото през три години, прекарани в някоя академия.
Да приемем: Аз имам в себе си ясното познание, че между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост детето преди всичко друго има нужда от авторитета, че детето има нужда от примери, в които примери да вярва: тогава аз допринасям с нещо за това детето да ми вярва, защото за него аз съм посредник на божествено-духовния свят. Детето ми вярва. То приема нещата, но все още не ги разбира. Ние не разбираме толкова много неща, които несъзнателно сме приели у себе си в нашата детска възраст. Ако в своето детство ние приемахме само това, което разбираме, тогава за нашия по-късен живот би останало много малко.
И Жан Паул9, немският поет и мислител, не би могъл да каже, че през първите три години от своя живот човекът придобива повече неща за своето човешко съществуване, отколкото през три години, прекарани в някоя академия.
към текста >>
Сега то получава своето разбиране спрямо
жив
ота.
Тогава ти си бил може би само на 8 или 9 години и нищо не си разбирал от това. Но възпитателят е бил за тебе личност, достойна за уважение. Ти си му вярвал. Той се е въплътил в твоята душа, в твоята памет. Ето това сега се надига.
Сега то получава своето разбиране спрямо живота.
Всичко това ти успяваш да проумееш.
към текста >>
Човек, който в по-късния си
жив
от по този начин може да извади нещо от дълбините на своя душевен
жив
от, което едва тогава да разбере, за този човек всичко това представлява извор на жизнена сила.
Човек, който в по-късния си живот по този начин може да извади нещо от дълбините на своя душевен живот, което едва тогава да разбере, за този човек всичко това представлява извор на жизнена сила.
То непрекъснато го пронизва с жизнена сила. Когато усетим по този начин да се надига в душата ни нещо, което сме приели у себе си в едно по-ранно време, изхождайки от почитание, от авторитет и което едва сега разбираме, тогава трябва да обърнем внимание на обстоятелството, че ако искаме да възпитаваме по правилен начин, ние трябва да имаме предвид не момента, но целия живот. И към това трябва да се насочваме с всичко, на което трябва да научим детето.
към текста >>
Когато усетим по този начин да се надига в душата ни нещо, което сме приели у себе си в едно по-ранно време, изхождайки от почитание, от авторитет и което едва сега разбираме, тогава трябва да обърнем внимание на обстоятелството, че ако искаме да възпитаваме по правилен начин, ние трябва да имаме предвид не момента, но целия
жив
от.
Човек, който в по-късния си живот по този начин може да извади нещо от дълбините на своя душевен живот, което едва тогава да разбере, за този човек всичко това представлява извор на жизнена сила. То непрекъснато го пронизва с жизнена сила.
Когато усетим по този начин да се надига в душата ни нещо, което сме приели у себе си в едно по-ранно време, изхождайки от почитание, от авторитет и което едва сега разбираме, тогава трябва да обърнем внимание на обстоятелството, че ако искаме да възпитаваме по правилен начин, ние трябва да имаме предвид не момента, но целия живот.
И към това трябва да се насочваме с всичко, на което трябва да научим детето.
към текста >>
За този, който вижда
жив
ота, съществуват не само малки и пораснали деца, но съществуват и детски и възрастни представи и понятия.
И така, става дума за “какво”, става дума за едно жизнено възприемане на битието. Това е, което така невероятно трудно бива разбирано в нашето интелектуалистично време. Естествено е, че ние трябва да научим детето на нещо, различно от това, което в по-късна възраст ще произлезе от него. Иначе би било неправилно да характеризираме детето като несръчно, като палаво, каквото то действително е, ако искаме да характеризираме само възрастния човек.
За този, който вижда живота, съществуват не само малки и пораснали деца, но съществуват и детски и възрастни представи и понятия.
И ако искаме да бъдем истински възпитатели и преподаватели, ние трябва да погледнем на този живот, а не на това състояние на израстналост.
към текста >>
И ако искаме да бъдем истински възпитатели и преподаватели, ние трябва да погледнем на този
жив
от, а не на това състояние на израстналост.
И така, става дума за “какво”, става дума за едно жизнено възприемане на битието. Това е, което така невероятно трудно бива разбирано в нашето интелектуалистично време. Естествено е, че ние трябва да научим детето на нещо, различно от това, което в по-късна възраст ще произлезе от него. Иначе би било неправилно да характеризираме детето като несръчно, като палаво, каквото то действително е, ако искаме да характеризираме само възрастния човек. За този, който вижда живота, съществуват не само малки и пораснали деца, но съществуват и детски и възрастни представи и понятия.
И ако искаме да бъдем истински възпитатели и преподаватели, ние трябва да погледнем на този живот, а не на това състояние на израстналост.
към текста >>
Защото, макар преди да се бях занимавал професионално много с възпитание и преподаване, все пак трябва да съобразя, че ако една толкова голяма възпитателна и преподавателска задача, каквато се изправи пред мен чрез Валдорфското училище беше възникнала в
жив
ота по-рано, тя не би могла да бъде разрешена по същия начин, както аз вярвам – разбира се относително, до една определена степен – по който, беше разрешена от учителския колегиум на Щутгартското Валдорфско училище.
Считам за щастлива съдба, че ръководството на основното от Емил Молт в Щутгарт Валдорфско училище ми бе предадено едва през 1919 год., когато това училище бе основано.
Защото, макар преди да се бях занимавал професионално много с възпитание и преподаване, все пак трябва да съобразя, че ако една толкова голяма възпитателна и преподавателска задача, каквато се изправи пред мен чрез Валдорфското училище беше възникнала в живота по-рано, тя не би могла да бъде разрешена по същия начин, както аз вярвам – разбира се относително, до една определена степен – по който, беше разрешена от учителския колегиум на Щутгартското Валдорфско училище.
И всичко това по причина, че по-рано аз не бих се осмелил да формирам учителски колегиум, който в такава степен да е изграден от познавачи на човека, но това означава и от познавачи на детето, както това се осъществи през последните години. Защото една истинска педагогика, всяка истинска дидактика, както вече казах, трябва да почива върху познаването на човека. За тази цел човек първоначално трябва да придобие възможността да вниква последователно в същността на човека. И именно по отношение на това вникване в същността на човека преди около 35 години пред мен изплуваха първите възгледи – ако мога ориентировъчно да спомена този личен елемент.
към текста >>
Ала в
жив
ота нещата по отношение на духовните истини стоят съвсем различно, отколкото по отношение на интелектуалните истини.
Това бяха духовни възгледи за същността на човека, за развитието на човека. Казвам духовни възгледи, не интелектуални.
Ала в живота нещата по отношение на духовните истини стоят съвсем различно, отколкото по отношение на интелектуалните истини.
Това, което сме прозрели интелектуално, което, както се казва, сме “доказали”, това ние можем да съобщим и на другите хора, защото нещата са ясни, когато логиката е ясна. Духовните истини не са завършени, дори когато сме свършили с логиката. Духовните истини са такива, че първоначално те трябва да преминат заедно с хората през живота, за да могат да бъдат напълно завършени. Ето защо аз не посмях да изкажа определени истини за същността на човека, такива, каквито ги видях преди 35 години. Тези неща аз се осмелих да кажа едва преди няколко години в моята книга “Върху загадките на душата”10.
към текста >>
Духовните истини са такива, че първоначално те трябва да преминат заедно с хората през
жив
ота, за да могат да бъдат напълно завършени.
Това бяха духовни възгледи за същността на човека, за развитието на човека. Казвам духовни възгледи, не интелектуални. Ала в живота нещата по отношение на духовните истини стоят съвсем различно, отколкото по отношение на интелектуалните истини. Това, което сме прозрели интелектуално, което, както се казва, сме “доказали”, това ние можем да съобщим и на другите хора, защото нещата са ясни, когато логиката е ясна. Духовните истини не са завършени, дори когато сме свършили с логиката.
Духовните истини са такива, че първоначално те трябва да преминат заедно с хората през живота, за да могат да бъдат напълно завършени.
Ето защо аз не посмях да изкажа определени истини за същността на човека, такива, каквито ги видях преди 35 години. Тези неща аз се осмелих да кажа едва преди няколко години в моята книга “Върху загадките на душата”10. Между първата концепция и излагането на тези неща пред света изтекоха 30 години. Защо? По причина, че такива истини трябва да бъдат погледнати от позицията на различните възрасти, защото тези истини трябва да преминат заедно с човека през неговите различни възрастови периоди. Това, което един млад човек изживява като духовни истини на 23 или 24-годишна възраст, това бива изживяно по съвсем различен начин на 35-36 години и различно на 45-46 години.
към текста >>
Това, което един млад човек из
жив
ява като духовни истини на 23 или 24-годишна възраст, това бива из
жив
яно по съвсем различен начин на 35-36 години и различно на 45-46 години.
Духовните истини са такива, че първоначално те трябва да преминат заедно с хората през живота, за да могат да бъдат напълно завършени. Ето защо аз не посмях да изкажа определени истини за същността на човека, такива, каквито ги видях преди 35 години. Тези неща аз се осмелих да кажа едва преди няколко години в моята книга “Върху загадките на душата”10. Между първата концепция и излагането на тези неща пред света изтекоха 30 години. Защо? По причина, че такива истини трябва да бъдат погледнати от позицията на различните възрасти, защото тези истини трябва да преминат заедно с човека през неговите различни възрастови периоди.
Това, което един млад човек изживява като духовни истини на 23 или 24-годишна възраст, това бива изживяно по съвсем различен начин на 35-36 години и различно на 45-46 години.
И аз споменавам само един факт – това, което представлява насока в познанието на човека, аз се осмелих да кажа пред света в една книга, едва след като бях прекрачил 50те години. И едва сега аз мога да изкажа всичко това пред един учителски колегиум, за да бъде то нещо основно за учителите, които да го прилагат при всяко едно отделно дете.
към текста >>
Ние знаем само доколко човекът представлява най-висшето
жив
отно, но ние не знаем какво представлява всъщност човека, ако напредваме само в природознанието, достигнало едно тъй високо съвършенство и срещу което тук ние нищо няма да възразим, напротив, то заслужава удивление.
Това познание за човека днес много трудно може да бъде постигнато. Днес ние сравнително лесно постигаме познание за природата, ние сравнително лесно постигаме възглед за това, което е крайна точка на развитието. Но при това единственото, което знаем, е как човекът застава като крайна точка на органичното сътворение пред нас. Ние не вникваме в самия човек. Ние не вникваме в неговата същност.
Ние знаем само доколко човекът представлява най-висшето животно, но ние не знаем какво представлява всъщност човека, ако напредваме само в природознанието, достигнало едно тъй високо съвършенство и срещу което тук ние нищо няма да възразим, напротив, то заслужава удивление.
Нашият живот е проникнат от това природознание, ала за целите на възпитанието ние се нуждаем от познание за човека и то практично познание за човека, такова познание, което действува индивидуално спрямо всяко отделно дете. За тази цел ни е необходимо преди всичко едно общо познание за човека.
към текста >>
Нашият
жив
от е проникнат от това природознание, ала за целите на възпитанието ние се нуждаем от познание за човека и то практично познание за човека, такова познание, което действува индивидуално спрямо всяко отделно дете.
Днес ние сравнително лесно постигаме познание за природата, ние сравнително лесно постигаме възглед за това, което е крайна точка на развитието. Но при това единственото, което знаем, е как човекът застава като крайна точка на органичното сътворение пред нас. Ние не вникваме в самия човек. Ние не вникваме в неговата същност. Ние знаем само доколко човекът представлява най-висшето животно, но ние не знаем какво представлява всъщност човека, ако напредваме само в природознанието, достигнало едно тъй високо съвършенство и срещу което тук ние нищо няма да възразим, напротив, то заслужава удивление.
Нашият живот е проникнат от това природознание, ала за целите на възпитанието ние се нуждаем от познание за човека и то практично познание за човека, такова познание, което действува индивидуално спрямо всяко отделно дете.
За тази цел ни е необходимо преди всичко едно общо познание за човека.
към текста >>
Та нали въпросът се свежда до това, във възрастта, в която децата постъпват в основното училище, пред нас да изпъкне душевния
жив
от на тези деца.
Днес бих желал да се спра на няколко насоки, които изплуваха пред мен преди повече от 30 години и които се превърнаха в основа за индивидуално обучение на Валдорфските учители.
Та нали въпросът се свежда до това, във възрастта, в която децата постъпват в основното училище, пред нас да изпъкне душевния живот на тези деца.
През следващите дни аз ще говоря и за възпитанието на съвсем малки деца. На мен ми причинява голяма болка обстоятелството, че все още не можем да имаме училище за съвсем малки деца, което да предхожда Валдорфското училище. И че ние трябва да поемаме децата на 6-7-годишна възраст, но друго ние не можем, тъй като нямаме пари за целта. Идеалът естествено е децата да бъдат обхванати от възпитателния процес колкото може по-рано.
към текста >>
Духовното човек може да научи само от
жив
ота.
Обаче ние ще видим, че всъщност духовното не може да бъде възпитавано. То трябва да бъде оставено свободно да излезе навън в света.
Духовното човек може да научи само от живота.
При детето от основното училище ние имаме работа само с неговата душа. Ала душата, душевното съдържание, изразява себе си в най-общи линии в мислене, в чувствуване, във воля. И ако изхождайки от основите, ние разберем по какъв начин мисленето, чувствуването и волята се съдържат в цялостния човек като душевен живот, тогава ние ще получим основата за цялото човешко възпитание.
към текста >>
И ако изхождайки от основите, ние разберем по какъв начин мисленето, чувствуването и волята се съдържат в цялостния човек като душевен
жив
от, тогава ние ще получим основата за цялото човешко възпитание.
Обаче ние ще видим, че всъщност духовното не може да бъде възпитавано. То трябва да бъде оставено свободно да излезе навън в света. Духовното човек може да научи само от живота. При детето от основното училище ние имаме работа само с неговата душа. Ала душата, душевното съдържание, изразява себе си в най-общи линии в мислене, в чувствуване, във воля.
И ако изхождайки от основите, ние разберем по какъв начин мисленето, чувствуването и волята се съдържат в цялостния човек като душевен живот, тогава ние ще получим основата за цялото човешко възпитание.
към текста >>
Когато се говори за духовния
жив
от на човека, днес в този материалистичен век, ако изобщо душата бъде призната, говори се вече за психология, за душевна наука без душа – но ако изобщо все още бива признавана душата, днес се казва: Душата е нещо, което може да бъде опознато по вътрешно душевен път и това зависи – без да се занимавам сега с философската страна – по някакъв начин от цялото човешко тяло.
Когато се говори за духовния живот на човека, днес в този материалистичен век, ако изобщо душата бъде призната, говори се вече за психология, за душевна наука без душа – но ако изобщо все още бива признавана душата, днес се казва: Душата е нещо, което може да бъде опознато по вътрешно душевен път и това зависи – без да се занимавам сега с философската страна – по някакъв начин от цялото човешко тяло.
И ако сега се огледаме в нашата отлично образована психология, ние ще открием, че душевният живот, мисленето, чувствуването, волята, биват свързани днес в най-широк обхват с нервната система на човека. Животът на нервната система е това, в което по един телесен начин се проявява откровението на душевния живот и което телесно е свързано с душевния живот.
към текста >>
И ако сега се огледаме в нашата отлично образована психология, ние ще открием, че душевният
жив
от, мисленето, чувствуването, волята, биват свързани днес в най-широк обхват с нервната система на човека.
Когато се говори за духовния живот на човека, днес в този материалистичен век, ако изобщо душата бъде призната, говори се вече за психология, за душевна наука без душа – но ако изобщо все още бива признавана душата, днес се казва: Душата е нещо, което може да бъде опознато по вътрешно душевен път и това зависи – без да се занимавам сега с философската страна – по някакъв начин от цялото човешко тяло.
И ако сега се огледаме в нашата отлично образована психология, ние ще открием, че душевният живот, мисленето, чувствуването, волята, биват свързани днес в най-широк обхват с нервната система на човека.
Животът на нервната система е това, в което по един телесен начин се проявява откровението на душевния живот и което телесно е свързано с душевния живот.
към текста >>
Жив
отът на нервната система е това, в което по един телесен начин се проявява откровението на душевния
жив
от и което телесно е свързано с душевния
жив
от.
Когато се говори за духовния живот на човека, днес в този материалистичен век, ако изобщо душата бъде призната, говори се вече за психология, за душевна наука без душа – но ако изобщо все още бива признавана душата, днес се казва: Душата е нещо, което може да бъде опознато по вътрешно душевен път и това зависи – без да се занимавам сега с философската страна – по някакъв начин от цялото човешко тяло. И ако сега се огледаме в нашата отлично образована психология, ние ще открием, че душевният живот, мисленето, чувствуването, волята, биват свързани днес в най-широк обхват с нервната система на човека.
Животът на нервната система е това, в което по един телесен начин се проявява откровението на душевния живот и което телесно е свързано с душевния живот.
към текста >>
Ето това е, което преди 35 години ми се стори неправилно дотолкова, доколкото в нашия душевен
жив
от като възрастни хора – подчертавам това, защото аз не мога да разглеждам детето, ако преди това не разбираме възрастния човек – в нашия душевен
жив
от като възрастни хора само мисленето и представите са непосредствено свързани с нервната система.
Ето това е, което преди 35 години ми се стори неправилно дотолкова, доколкото в нашия душевен живот като възрастни хора – подчертавам това, защото аз не мога да разглеждам детето, ако преди това не разбираме възрастния човек – в нашия душевен живот като възрастни хора само мисленето и представите са непосредствено свързани с нервната система.
Животът на нервната система има връзка само с представите.
към текста >>
Жив
отът на нервната система има връзка само с представите.
Ето това е, което преди 35 години ми се стори неправилно дотолкова, доколкото в нашия душевен живот като възрастни хора – подчертавам това, защото аз не мога да разглеждам детето, ако преди това не разбираме възрастния човек – в нашия душевен живот като възрастни хора само мисленето и представите са непосредствено свързани с нервната система.
Животът на нервната система има връзка само с представите.
към текста >>
Тази вътрешна връзка между дихателния и пулсов ритъм и този разпрострян надалеко ритмичен
жив
от на човека формират ритмичната система у човека, втората негова природа спрямо тази на главата, природата на нервната система.
Чувствуването не е непосредствено свързано с нервната система, то е нещо което можем да наречем ритмична система12 в човека, ритъм, дихателен ритъм и ритъм на кръвната циркулация с тяхното чудно взаимодействие. Разбира се, ритмичните числа са само приблизителни; при всеки отделен човек те са индивидуални, но в общи линии при възрастния човек броят на сърдечните удари е четири пъти повече, отколкото броят на дихателните движения.
Тази вътрешна връзка между дихателния и пулсов ритъм и този разпрострян надалеко ритмичен живот на човека формират ритмичната система у човека, втората негова природа спрямо тази на главата, природата на нервната система.
Ритмичната система се разпростира и върху онзи ритъм, който ние изживяваме, когато спим и бодърствуваме. Това е също един жизнен ритъм, който ние днес често превръщаме в антиритъм, но това е също един ритъм. В човешкия живот съществуват още много такива ритми. Човешкият живот е построен не само върху живота на нервната система, но той е построен и върху този ритмичен живот. Както животът на нервната система е непосредствено свързан с мисловните способности, със силата на мисленето, така и чувствуването е непосредствено свързано с тази ритмична система.
към текста >>
Ритмичната система се разпростира и върху онзи ритъм, който ние из
жив
яваме, когато спим и бодърствуваме.
Чувствуването не е непосредствено свързано с нервната система, то е нещо което можем да наречем ритмична система12 в човека, ритъм, дихателен ритъм и ритъм на кръвната циркулация с тяхното чудно взаимодействие. Разбира се, ритмичните числа са само приблизителни; при всеки отделен човек те са индивидуални, но в общи линии при възрастния човек броят на сърдечните удари е четири пъти повече, отколкото броят на дихателните движения. Тази вътрешна връзка между дихателния и пулсов ритъм и този разпрострян надалеко ритмичен живот на човека формират ритмичната система у човека, втората негова природа спрямо тази на главата, природата на нервната система.
Ритмичната система се разпростира и върху онзи ритъм, който ние изживяваме, когато спим и бодърствуваме.
Това е също един жизнен ритъм, който ние днес често превръщаме в антиритъм, но това е също един ритъм. В човешкия живот съществуват още много такива ритми. Човешкият живот е построен не само върху живота на нервната система, но той е построен и върху този ритмичен живот. Както животът на нервната система е непосредствено свързан с мисловните способности, със силата на мисленето, така и чувствуването е непосредствено свързано с тази ритмична система.
към текста >>
В човешкия
жив
от съществуват още много такива ритми.
Чувствуването не е непосредствено свързано с нервната система, то е нещо което можем да наречем ритмична система12 в човека, ритъм, дихателен ритъм и ритъм на кръвната циркулация с тяхното чудно взаимодействие. Разбира се, ритмичните числа са само приблизителни; при всеки отделен човек те са индивидуални, но в общи линии при възрастния човек броят на сърдечните удари е четири пъти повече, отколкото броят на дихателните движения. Тази вътрешна връзка между дихателния и пулсов ритъм и този разпрострян надалеко ритмичен живот на човека формират ритмичната система у човека, втората негова природа спрямо тази на главата, природата на нервната система. Ритмичната система се разпростира и върху онзи ритъм, който ние изживяваме, когато спим и бодърствуваме. Това е също един жизнен ритъм, който ние днес често превръщаме в антиритъм, но това е също един ритъм.
В човешкия живот съществуват още много такива ритми.
Човешкият живот е построен не само върху живота на нервната система, но той е построен и върху този ритмичен живот. Както животът на нервната система е непосредствено свързан с мисловните способности, със силата на мисленето, така и чувствуването е непосредствено свързано с тази ритмична система.
към текста >>
Човешкият
жив
от е построен не само върху
жив
ота на нервната система, но той е построен и върху този ритмичен
жив
от.
Разбира се, ритмичните числа са само приблизителни; при всеки отделен човек те са индивидуални, но в общи линии при възрастния човек броят на сърдечните удари е четири пъти повече, отколкото броят на дихателните движения. Тази вътрешна връзка между дихателния и пулсов ритъм и този разпрострян надалеко ритмичен живот на човека формират ритмичната система у човека, втората негова природа спрямо тази на главата, природата на нервната система. Ритмичната система се разпростира и върху онзи ритъм, който ние изживяваме, когато спим и бодърствуваме. Това е също един жизнен ритъм, който ние днес често превръщаме в антиритъм, но това е също един ритъм. В човешкия живот съществуват още много такива ритми.
Човешкият живот е построен не само върху живота на нервната система, но той е построен и върху този ритмичен живот.
Както животът на нервната система е непосредствено свързан с мисловните способности, със силата на мисленето, така и чувствуването е непосредствено свързано с тази ритмична система.
към текста >>
Както
жив
отът на нервната система е непосредствено свързан с мисловните способности, със силата на мисленето, така и чувствуването е непосредствено свързано с тази ритмична система.
Тази вътрешна връзка между дихателния и пулсов ритъм и този разпрострян надалеко ритмичен живот на човека формират ритмичната система у човека, втората негова природа спрямо тази на главата, природата на нервната система. Ритмичната система се разпростира и върху онзи ритъм, който ние изживяваме, когато спим и бодърствуваме. Това е също един жизнен ритъм, който ние днес често превръщаме в антиритъм, но това е също един ритъм. В човешкия живот съществуват още много такива ритми. Човешкият живот е построен не само върху живота на нервната система, но той е построен и върху този ритмичен живот.
Както животът на нервната система е непосредствено свързан с мисловните способности, със силата на мисленето, така и чувствуването е непосредствено свързано с тази ритмична система.
към текста >>
Чувствуването не из
жив
ява себе си директно в
жив
ота на нервната система, но чувствуването из
жив
ява себе си директно в ритмичната система.
Чувствуването не изживява себе си директно в живота на нервната система, но чувствуването изживява себе си директно в ритмичната система.
Когато си представяме нашите чувства, тогава ние чрез нервите и с помощта на представите възприемаме нашите чувства, тъй както външно възприемаме светлината на цветовете. Чувствуването е свързано индиректно с живота на нервната система и ние не можем да разберем човека, ако не знаем как човекът диша, как дишането е свързано с кръвообращението и целият този ритъм намира израз в човека, когато той като дете лесно се изчервява, лесно побледнява, как всичко това е свързано с ритмичния живот, което от своя страна намира отражение в детските страсти, в детските усещания и чувства на любовна привързаност. Ако ние не знаем това, което непосредствено живее в ритмичната система и което само бива проектирано в живота на нервната система, превръщайки се по този начин в представа, тогава ние не можем да разберем човека, когато казваме: душевният живот е свързан с живота на нервната система, защото от душевния живот единствено мисленето е свързано с живота на нервната система.
към текста >>
Чувствуването е свързано индиректно с
жив
ота на нервната система и ние не можем да разберем човека, ако не знаем как човекът диша, как дишането е свързано с кръвообращението и целият този ритъм намира израз в човека, когато той като дете лесно се изчервява, лесно побледнява, как всичко това е свързано с ритмичния
жив
от, което от своя страна намира отражение в детските страсти, в детските усещания и чувства на любовна привързаност.
Чувствуването не изживява себе си директно в живота на нервната система, но чувствуването изживява себе си директно в ритмичната система. Когато си представяме нашите чувства, тогава ние чрез нервите и с помощта на представите възприемаме нашите чувства, тъй както външно възприемаме светлината на цветовете.
Чувствуването е свързано индиректно с живота на нервната система и ние не можем да разберем човека, ако не знаем как човекът диша, как дишането е свързано с кръвообращението и целият този ритъм намира израз в човека, когато той като дете лесно се изчервява, лесно побледнява, как всичко това е свързано с ритмичния живот, което от своя страна намира отражение в детските страсти, в детските усещания и чувства на любовна привързаност.
Ако ние не знаем това, което непосредствено живее в ритмичната система и което само бива проектирано в живота на нервната система, превръщайки се по този начин в представа, тогава ние не можем да разберем човека, когато казваме: душевният живот е свързан с живота на нервната система, защото от душевния живот единствено мисленето е свързано с живота на нервната система.
към текста >>
Ако ние не знаем това, което непосредствено
жив
ее в ритмичната система и което само бива проектирано в
жив
ота на нервната система, превръщайки се по този начин в представа, тогава ние не можем да разберем човека, когато казваме: душевният
жив
от е свързан с
жив
ота на нервната система, защото от душевния
жив
от единствено мисленето е свързано с
жив
ота на нервната система.
Чувствуването не изживява себе си директно в живота на нервната система, но чувствуването изживява себе си директно в ритмичната система. Когато си представяме нашите чувства, тогава ние чрез нервите и с помощта на представите възприемаме нашите чувства, тъй както външно възприемаме светлината на цветовете. Чувствуването е свързано индиректно с живота на нервната система и ние не можем да разберем човека, ако не знаем как човекът диша, как дишането е свързано с кръвообращението и целият този ритъм намира израз в човека, когато той като дете лесно се изчервява, лесно побледнява, как всичко това е свързано с ритмичния живот, което от своя страна намира отражение в детските страсти, в детските усещания и чувства на любовна привързаност.
Ако ние не знаем това, което непосредствено живее в ритмичната система и което само бива проектирано в живота на нервната система, превръщайки се по този начин в представа, тогава ние не можем да разберем човека, когато казваме: душевният живот е свързан с живота на нервната система, защото от душевния живот единствено мисленето е свързано с живота на нервната система.
към текста >>
След това като трети елемент, противоположно на мисловния и чувствения
жив
от ние имаме волевия
жив
от.
След това като трети елемент, противоположно на мисловния и чувствения живот ние имаме волевия живот.
И този волеви живот също така не е свързан с нервната система, а е директно свързан с човешката веществообмяна, с човешките движения. Веществообмяната е тясно свързана с движението. Забележете какво става с веществообмяната на даден човек, който не се движи правилно и какво става с неговата двигателна система. Аз посочвам двигателната система и веществообмяната като трета съставна част на човешкото устройство. С тях непосредствено е свързан волевият живот.
към текста >>
И този волеви
жив
от също така не е свързан с нервната система, а е директно свързан с човешката веществообмяна, с човешките движения.
След това като трети елемент, противоположно на мисловния и чувствения живот ние имаме волевия живот.
И този волеви живот също така не е свързан с нервната система, а е директно свързан с човешката веществообмяна, с човешките движения.
Веществообмяната е тясно свързана с движението. Забележете какво става с веществообмяната на даден човек, който не се движи правилно и какво става с неговата двигателна система. Аз посочвам двигателната система и веществообмяната като трета съставна част на човешкото устройство. С тях непосредствено е свързан волевият живот.
към текста >>
С тях непосредствено е свързан волевият
жив
от.
След това като трети елемент, противоположно на мисловния и чувствения живот ние имаме волевия живот. И този волеви живот също така не е свързан с нервната система, а е директно свързан с човешката веществообмяна, с човешките движения. Веществообмяната е тясно свързана с движението. Забележете какво става с веществообмяната на даден човек, който не се движи правилно и какво става с неговата двигателна система. Аз посочвам двигателната система и веществообмяната като трета съставна част на човешкото устройство.
С тях непосредствено е свързан волевият живот.
към текста >>
Детето – в най-първите седмици на своя
жив
от – вкусва с цялото си тяло.
Особено интересно е по отношение на един възглед от духовното познание да разберем, че детето има различно вкусово усещане от това на възрастния. Възрастният, след като е пренесъл вкусовото усещане в сферата на представите, вкусва с помощта на своя език и след това дава отговор, какъв е вкусът.
Детето – в най-първите седмици на своя живот – вкусва с цялото си тяло.
Вкусовият орган се простира през целия организъм. Детето вкусва със своя стомах, то има вкусово усещане, дори когато хранителните сокове биват поети от лимфните съдове и когато преминават в целия организъм. Когато е поставено на майчината гръд, детето е изцяло проникнато от вкусовото усещане. Ето кое идва да ни покаже как – бих казал – детето се озарява вътрешно от вкусването, от един душевен процес, който по-късно е разположен не вече в цялото тяло, а само в главата.
към текста >>
19.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Би могло да се стори някому, че възпитателното изкуство, за което трябва да говорим тук, сякаш желае да ни изведе от практиката на
жив
ота и да ни отнесе в една чисто духовна област и сякаш в същото време развитието на човека ще бъде изнесено в една твърде духовна насока.
Би могло да се стори някому, че възпитателното изкуство, за което трябва да говорим тук, сякаш желае да ни изведе от практиката на живота и да ни отнесе в една чисто духовна област и сякаш в същото време развитието на човека ще бъде изнесено в една твърде духовна насока.
Така би могло да се стори на човека след всичките разисквания, които направих до тук и които трябваше да разгледат духовната основа, която възпитателят трябва да има като условие за своето познание. Но това е така само на пръв поглед. Защото в действителност тъкмо това е възпитателно изкуство, към което се стремим чрез застъпения тук светоглед, тъкмо това възпитателно изкуство поставя пред нас в най-силна степен практични и жизнени задачи. Защо тук първоначално стана дума за духовното в човека? Защото според този възглед всичко казано по отношение на духовната същност има за цел на първо място да отговори на въпроса: По какъв начин чрез съзнателно и правилно отношение, изхождайки от една духовна основа, можем да разбираме човешкия физически организъм в детската и в юношеската възраст?
към текста >>
Но това е такова противоречие, което е създадено от самия
жив
от.
Това е едно противоречие.
Но това е такова противоречие, което е създадено от самия живот.
То може да бъде разрешено само от този възглед за възпитателното изкуство, който бива застъпен тук. Човек може изключително добре да знае какво липсва във възпитанието и какво би могло да бъде по-добре, тъй както можем да знаем, че една картина е добре нарисувана, въпреки, че никога не бихме могли да развием у себе си способности, с които сами да нарисуваме една такава добра картина. Като чувствуващо същество човек винаги би могъл да твърди, че е в състояние да разбере висотата на една картина на Рафаел: но след като не е художник, човек не би могъл да твърди, че може да нарисува една картина на Рафаел. Да, би било много добре, ако хората в наше време мислеха по този начин. Но днес те не мислят така върху познанието за възпитателното изкуство, което те могат да имат.
към текста >>
Човек лесно може да каже: Човекът се развива в своя
жив
от в смисъла на своите заложби и в приспособяването си към околната среда; и той се развива по такъв начин, че постепенно в неговия
жив
от се разгръщат заложените и придобитите сили.
Човек лесно може да каже: Човекът се развива в своя живот в смисъла на своите заложби и в приспособяването си към околната среда; и той се развива по такъв начин, че постепенно в неговия живот се разгръщат заложените и придобитите сили.
Но това не е достатъчно. От предходното изложение можем да видим, че човекът представлява едно тричленно същество, че неговото мислене е свързано с нервносетивната система в организма и то в смисъл на физическа зависимост от тази система. Чувствуването е свързано с ритмичната система, предимно с дихателната система и със системата на кръвообращението; а волевата система има за своя основа двигателната и веществообменната система.
към текста >>
Бидейки главен актьор нервно-сетивната система пронизва целия организъм; всички впечатления от външния свят влияят върху целия организъм, докато в по-късния
жив
от те влияят върху периферията на сетивната система физически, но по-надълбоко в тялото те действуват само душевно.
Тези три системи се развиват в човека по такъв начин, че всяка една от тях има свое собствено време и че върховата точка в развитието на всяка една от тях попада в различни жизнени периоди. В първата възраст до смяната на зъбите – вече както казах – детето изцяло е един сетивен орган. То е в известен смисъл изцяло глава; и цялото му развитие изхожда от нервно-сетивната система. В нея са разположени изходните начала за формиращите сили в целия организъм.
Бидейки главен актьор нервно-сетивната система пронизва целия организъм; всички впечатления от външния свят влияят върху целия организъм, докато в по-късния живот те влияят върху периферията на сетивната система физически, но по-надълбоко в тялото те действуват само душевно.
към текста >>
Детето е все още отдадено на въздействията на онези етерни есенции, които в по-късния
жив
от действуват само върху повърхността на тялото, действуват само в сетивните органи, за да може човекът вътрешно да разгърне нещо съвсем различно.
Бихме могли да кажем: Зрелият човек е така организиран, че светлината със своите физически въздействия спира в окото и че по нататък в организма прониква само пронизаната от чувството представа за светлината. При детето нещата стоят така, че в известен смисъл всяко едно кръвно телце бива вътрешно физически възбудено от светлината. Във всеки случай човек не бива да разбира тези въздействия по такъв начин, сякаш те могат да бъдат доказани с груби физически методи.
Детето е все още отдадено на въздействията на онези етерни есенции, които в по-късния живот действуват само върху повърхността на тялото, действуват само в сетивните органи, за да може човекът вътрешно да разгърне нещо съвсем различно.
До смяната на зъбите детето представлява сетиво с целия си организъм; възрастният индивид е на повърхността си сетиво, а във вътрешността си душа. Трябва да съблюдаваме това в конкретните му подробности. Този възрастен човек, който е изправен пред едно съвсем малко дете, пред едно кърмаче, той като човек се превръща във възпитател на детето с цялото си вътрешно изживяване. Да приемем, че до детето е застанал един угрижен човек, такъв човек, който има основание да бъде угрижен. При зрелия човек това, което представлява физическо въздействие на тези душевни грижи в областта на конституцията, мимиката и движението на неговото тяло намира в слаба степен някакъв външен израз.
към текста >>
Този възрастен човек, който е изправен пред едно съвсем малко дете, пред едно кърмаче, той като човек се превръща във възпитател на детето с цялото си вътрешно из
жив
яване.
При детето нещата стоят така, че в известен смисъл всяко едно кръвно телце бива вътрешно физически възбудено от светлината. Във всеки случай човек не бива да разбира тези въздействия по такъв начин, сякаш те могат да бъдат доказани с груби физически методи. Детето е все още отдадено на въздействията на онези етерни есенции, които в по-късния живот действуват само върху повърхността на тялото, действуват само в сетивните органи, за да може човекът вътрешно да разгърне нещо съвсем различно. До смяната на зъбите детето представлява сетиво с целия си организъм; възрастният индивид е на повърхността си сетиво, а във вътрешността си душа. Трябва да съблюдаваме това в конкретните му подробности.
Този възрастен човек, който е изправен пред едно съвсем малко дете, пред едно кърмаче, той като човек се превръща във възпитател на детето с цялото си вътрешно изживяване.
Да приемем, че до детето е застанал един угрижен човек, такъв човек, който има основание да бъде угрижен. При зрелия човек това, което представлява физическо въздействие на тези душевни грижи в областта на конституцията, мимиката и движението на неговото тяло намира в слаба степен някакъв външен израз. Когато имаме някаква грижа, устата ни е винаги малко пресъхнала. И когато при определени хора грижата стане нещо обичайно, когато тя продължава, тогава тези хора имат постоянно суха уста, с лепнещ език и горчив вкус; те дори имат лек задух. При възрастният човек тези физически състояния представляват само тихи подтонове на живота.
към текста >>
При възрастният човек тези физически състояния представляват само тихи подтонове на
жив
ота.
Този възрастен човек, който е изправен пред едно съвсем малко дете, пред едно кърмаче, той като човек се превръща във възпитател на детето с цялото си вътрешно изживяване. Да приемем, че до детето е застанал един угрижен човек, такъв човек, който има основание да бъде угрижен. При зрелия човек това, което представлява физическо въздействие на тези душевни грижи в областта на конституцията, мимиката и движението на неговото тяло намира в слаба степен някакъв външен израз. Когато имаме някаква грижа, устата ни е винаги малко пресъхнала. И когато при определени хора грижата стане нещо обичайно, когато тя продължава, тогава тези хора имат постоянно суха уста, с лепнещ език и горчив вкус; те дори имат лек задух.
При възрастният човек тези физически състояния представляват само тихи подтонове на живота.
към текста >>
В целия организъм на детето се оформя конституционален отпечатък на физическото из
жив
яване у възрастния.
Ала детето, което расте редом с възрастния, представлява имитатор и на най-слабите физически проявления на възпитателя. То насочва себе си изцяло според физиологичното изражение, според това, което то възприема от начина, по който възрастният разговаря, изпълнен с грижа, чувствува изпълнения с грижа човек, защото детето е изцяло сетивен орган. Между възрастния и детето се разиграват невеществени взаимодействия. Ако възрастният има някаква грижа, която е душевна и която намира израз в определени физически последици, то и детето, като имитатор, възприема тези физически последици и формира своя вътрешен свят, също както окото бива проникнато от светлинното въздействие. Детето възприема този вътрешен жест, тази вътрешна мимика, които намират израз в лепкавия език и в горчивия вкус на устата.
В целия организъм на детето се оформя конституционален отпечатък на физическото изживяване у възрастния.
Детето възприема издълженото бледо лице, което угрижения възрастен има, но то не може да приеме в себе си душевното съдържание на грижата, то само подражава на физическата последица от грижата. И резултатът е, че веднага физическата конституция на детето бива обхваната от духовните формообразуващи сили, имащи за седалище сетивнонервната система. Вътрешните физически и по-фините органи биват изградени в смисъла на това, което детето е приело у себе си като физически отпечатък на грижата. Така детето изгражда един организъм, предразположен към грижи, който по-късно лесно възприема жизнените впечатления като грижи, което друг вид конституция не би възприела по същия начин.
към текста >>
По описания начин протича
жив
отът на детето до смяната на зъбите.
По описания начин протича животът на детето до смяната на зъбите.
Това, което се разиграва в детската човешка същност, представлява една вътрешна борба. Ала човек може да получи правилна представа за тази борба само чрез познанието за духовната страна на света и човека. Повече външно погледнато, това представлява една борба между онаследените качества на човека и приспособяването към света, който го обгражда през времето, когато той е малко дете.
към текста >>
Това може да разбере всеки, който е в състояние да наблюдава детето през първите дни и години от неговия
жив
от.
Човекът се ражда с определени онаследени качества.
Това може да разбере всеки, който е в състояние да наблюдава детето през първите дни и години от неговия живот.
За това се говори много и от общоприетата наука; и тя се опитва да изследва подробностите на онаследяването чрез външно наблюдение.
към текста >>
В първия период от
жив
ота на детето наследствеността представлява най-важното; обаче по-късно все повече изпъква приспособяването на човека към света.
В първия период от живота на детето наследствеността представлява най-важното; обаче по-късно все повече изпъква приспособяването на човека към света.
Постепенно онаследените качества биват така преобразени, че човекът започва да носи в себе си не само това, което е онаследил от своите родители и от своите прадеди, но той се отваря, чрез всички свои сетива, чрез душата си, чрез целия си дух, за света на своето обкръжение. В противен случай той се превръща в едно отчуждено от света същество, в човек желаещ само онова, което е залегнало в смисъла на неговите онаследени качества и което представлява противоположност на целия заобикалящ го свят.
към текста >>
Само такива хора няма да се затворят себично вътре в себе си, но ще могат свободно и открито да се изправят срещу света; и само това ще ни даде възможност да можем със света и с хората заедно да работим в
жив
ота.
Но ние трябва да възпитаваме хора, способни да възприемат всичко онова, което става в света, които всеки ден, когато видят нещо ново, да могат да променят своите усещания и своите претенции според новите условия.
Само такива хора няма да се затворят себично вътре в себе си, но ще могат свободно и открито да се изправят срещу света; и само това ще ни даде възможност да можем със света и с хората заедно да работим в живота.
към текста >>
Трябва да можем във всички подробности да наблюдаваме как през първите години от
жив
ота на детето наследствеността се намира във вътрешна борба с приспособяването към света.
Подобна правилна дарба за наблюдение на такива неща ще има онзи възпитател и учител, който формира своето отношение, изхождайки от познанието за духовния човек, по начина, който изложих в преходното разглеждане.
Трябва да можем във всички подробности да наблюдаваме как през първите години от живота на детето наследствеността се намира във вътрешна борба с приспособяването към света.
към текста >>
Това, което се случва със зъбите, става и с целия организъм на детето през тази първа възраст от неговия
жив
от.
Нека поне веднъж, с една чисто човешка всеотдайност към познанието, се опитаме да проследим чудния процес, разиграващ се, когато първите зъби биват сменяни от вторите. В първите зъби е на лице нещо онаследено. Те изглеждат почти така, сякаш външно погледнато са негодни за външния свят. Сега над всеки онаследен зъб постепенно започва да се формира един друг зъб. При това формиране бива използувана формата на първия зъб; обаче формата на втория зъб, който е постоянен, е различна, тя вече е приспособена към света.
Това, което се случва със зъбите, става и с целия организъм на детето през тази първа възраст от неговия живот.
Смяната на зъбите представлява само симптом на други процеси, които обаче не се разиграват така явно за нашия поглед. Докато сменя зъбите си, детето се превръща от едно същество, изтъкано от наследственост, в едно мирово същество. Раждайки се на белия свят, човекът носи в себе си един онаследен организъм. В хода на първите седем години човекът надстроява върху него един нов организъм. Бидейки един физически процес, той е същевременно израз на въздействието на духовното в детето.
към текста >>
Ако с такова съзнание влизаме в час, ще трябва да си кажем следното: Между децата, които аз трябва да възпитавам, може би има някое, което е много умно, някое дете, което по-късно в
жив
ота ще стане много по-умно от мен.
Човек трябва да знае необходимото и да стори необходимото за духовната същност на детето, за да може по този начин правилно да се погрижи за физическата същност, защото само така духовната същност се превръща във ваятел на физическата същност. Ако проследим по-нататък мисълта, която набелязах в увода на тази лекция, ще стигнем до необходимостта да признаем следното: като учители и като възпитатели самите ние всъщност постъпваме в едно училище. Не бива да си представяме, че ние наистина сме едни от най-умните хора. Човек може да разглежда себе си най-много като относително умен. Това положително ще доведе учителя до едно наистина здраво отношение към нещата.
Ако с такова съзнание влизаме в час, ще трябва да си кажем следното: Между децата, които аз трябва да възпитавам, може би има някое, което е много умно, някое дете, което по-късно в живота ще стане много по-умно от мен.
Ако този, който има в себе си заложбата да стане един ден много по-умен, отколкото съм самият аз, ако него искаме да възпитаваме само до тази степен на умност, която притежавам самият аз, тогава аз бих го възпитавал, така че той ще изостане в сравнение с това, което би могъл да стане по-късно. Това не бива да се допуска в никакъв случай. Правилното е, този който има заложби за подобен ум, да бъде възпитаван така, че по-късно в живота той да стане много поумен от самите нас. Ние трябва да възпитаваме така, че да бъдат формирани заложби, които ние съвсем не притежаваме. Но това означава: в човека съществува нещо, което ние като възпитатели или учители изобщо не сме в състояние да обхванем.
към текста >>
Правилното е, този който има заложби за подобен ум, да бъде възпитаван така, че по-късно в
жив
ота той да стане много поумен от самите нас.
Човек може да разглежда себе си най-много като относително умен. Това положително ще доведе учителя до едно наистина здраво отношение към нещата. Ако с такова съзнание влизаме в час, ще трябва да си кажем следното: Между децата, които аз трябва да възпитавам, може би има някое, което е много умно, някое дете, което по-късно в живота ще стане много по-умно от мен. Ако този, който има в себе си заложбата да стане един ден много по-умен, отколкото съм самият аз, ако него искаме да възпитаваме само до тази степен на умност, която притежавам самият аз, тогава аз бих го възпитавал, така че той ще изостане в сравнение с това, което би могъл да стане по-късно. Това не бива да се допуска в никакъв случай.
Правилното е, този който има заложби за подобен ум, да бъде възпитаван така, че по-късно в живота той да стане много поумен от самите нас.
Ние трябва да възпитаваме така, че да бъдат формирани заложби, които ние съвсем не притежаваме. Но това означава: в човека съществува нещо, което ние като възпитатели или учители изобщо не сме в състояние да обхванем. Това е нещо, пред което би трябвало да застанем с дълбоко страхопочитание; и то разгръща себе си чрез възпитателното изкуство, без ние да го внасяме като отражение на нашите собствени способности във възпитаваното дете. Всичко това ни отвежда до правилния отговор на въпроса, който току що бе поставен.
към текста >>
В
жив
ота си възрастният човек често пъти знае изключително добре какво е правилно да се направи; обаче той не може да го извърши.
В живота си възрастният човек често пъти знае изключително добре какво е правилно да се направи; обаче той не може да го извърши.
Обикновено не му достига необходимата сила. Често това, което прави човек безсилен спрямо необходимостта нещо да бъде извършено, е скрито много дълбоко в него. Тогава едно истинско познание за човека ни показва, че физическият организъм е този, който носи у себе си нещо като подражание на грижите, които характеризирах. Това подражание се е въплътило в организма. Чрез физическия организъм е възникнала една, превърната в навик основна ориентация в живота.
към текста >>
Чрез физическия организъм е възникнала една, превърната в навик основна ориентация в
жив
ота.
В живота си възрастният човек често пъти знае изключително добре какво е правилно да се направи; обаче той не може да го извърши. Обикновено не му достига необходимата сила. Често това, което прави човек безсилен спрямо необходимостта нещо да бъде извършено, е скрито много дълбоко в него. Тогава едно истинско познание за човека ни показва, че физическият организъм е този, който носи у себе си нещо като подражание на грижите, които характеризирах. Това подражание се е въплътило в организма.
Чрез физическия организъм е възникнала една, превърната в навик основна ориентация в живота.
Може да имаме обаче такъв случай, когато светът изисква от човека нещо, което изобщо не съответствува на неговата организация, изградена в непосредствена близост до нечии грижи.
към текста >>
Искаме ли да практикуваме възпитателното изкуство, ние трябва да сме в състояние да се вглеждаме в подобни фини взаимоотношения в
жив
ота.
Тази организация е възникнала чрез общуването с възпитателя. И като последица човекът е принуден да носи това, придобито в детството чрез подражание състояние на своя изпълнен с грижи организъм.
Искаме ли да практикуваме възпитателното изкуство, ние трябва да сме в състояние да се вглеждаме в подобни фини взаимоотношения в живота.
към текста >>
Ако правилно разбираме това, си казваме: Да, възпитателят, преподавателят има преди всичко задачата, да изгражда здраво тяло на човека по такъв начин, по който това изобщо е възможно; следователно да се погрижи за всичко духовно в своите питомци, чрез което в по-късния
жив
от, физическият организъм на човека ще бъде възможно най-малко препятствие за онова, което Духът иска да направи.
Ако правилно разбираме това, си казваме: Да, възпитателят, преподавателят има преди всичко задачата, да изгражда здраво тяло на човека по такъв начин, по който това изобщо е възможно; следователно да се погрижи за всичко духовно в своите питомци, чрез което в по-късния живот, физическият организъм на човека ще бъде възможно най-малко препятствие за онова, което Духът иска да направи.
Или от възпитателя трябва да се изисква в упражняването на своето изкуство да се отнася така, както градинарят, който посажда някакво растение в земята и се грижи за него. Градинарят не може да внесе нищо от своята собствена същност в растежните сили на растението. Той само трябва да даде възможност на растението да разгърне своите собствени сили.
към текста >>
Музиката
жив
ее като ритъм, който намира продължение и в самата ритмична система на човека.
Да не забравяме, как с тази ритмична система е свързано и всяко музикално занимание.
Музиката живее като ритъм, който намира продължение и в самата ритмична система на човека.
Самият вътрешен човек се превръща в лира и във виола. Цялата ритмична система поема в себе си като отпечатък това, което виолата и пианото разгръщат по един музикален път.
към текста >>
Цветовите хармонии, цветовите мелодии също така биват впоследствие из
жив
явани във вътрешността на човека като вътрешни процеси на ритмичната органна система.
И така, както е с музикалното занимание, така и по един по-фин, по-интимен начин стоят нещата с пластиката и рисуването.
Цветовите хармонии, цветовите мелодии също така биват впоследствие изживявани във вътрешността на човека като вътрешни процеси на ритмичната органна система.
към текста >>
Защото ритмичната система не се уморява в продължение на целия
жив
от.
Хората искат да знаят с каква скорост у детето настъпва умора при тази или онази дейност и възниква стремежът урокът да бъде построен според познанието за настъпването на умората. Като природо-научни познания тези резултати на експерименталната психология са много добри и много ценни. За целите на преподаването те ще могат да бъдат използувани едва когато бъдат приети в светлината на един възглед за духовното човешко същество. Нищо не искаме да възразим срещу удачността на природонаучните опити в тази област. Но когато разгледаме цялата работа в светлината на духовното мислене, тогава човек си казва: Когато детето, намиращо се между смяната на зъбите и периода на половата зрялост, усети умора в определена степен, тогава ти не си въздействувал по правилен начин върху неговата ритмична система, но си въздействувал върху някаква друга система.
Защото ритмичната система не се уморява в продължение на целия живот.
Сърцето тупти през целия живот ден и нощ. Човек се изморява чрез своята интелектуална, чрез своята веществообменна и двигателна система. Когато човек знае, че в описания възрастов период трябва да въздействува върху ритмичната система, тогава вижда, че опитите върху настъпването на умората показват къде не сме действували неправилно, къде сме се съобразили достатъчно с ритмичната система. Ако открием едно силно уморено дете, нека да кажем: Трябва да направим нещо за такова построяване на урока, чрез което той няма да действува изморително върху детето. Защото ако човек не мисли духовно, тогава той ще се стреми да премахне умората с помощта на всякакви други средства, но няма да се погрижи за нейното избягване чрез едно различно построяване на урока.
към текста >>
Сърцето тупти през целия
жив
от ден и нощ.
Като природо-научни познания тези резултати на експерименталната психология са много добри и много ценни. За целите на преподаването те ще могат да бъдат използувани едва когато бъдат приети в светлината на един възглед за духовното човешко същество. Нищо не искаме да възразим срещу удачността на природонаучните опити в тази област. Но когато разгледаме цялата работа в светлината на духовното мислене, тогава човек си казва: Когато детето, намиращо се между смяната на зъбите и периода на половата зрялост, усети умора в определена степен, тогава ти не си въздействувал по правилен начин върху неговата ритмична система, но си въздействувал върху някаква друга система. Защото ритмичната система не се уморява в продължение на целия живот.
Сърцето тупти през целия живот ден и нощ.
Човек се изморява чрез своята интелектуална, чрез своята веществообменна и двигателна система. Когато човек знае, че в описания възрастов период трябва да въздействува върху ритмичната система, тогава вижда, че опитите върху настъпването на умората показват къде не сме действували неправилно, къде сме се съобразили достатъчно с ритмичната система. Ако открием едно силно уморено дете, нека да кажем: Трябва да направим нещо за такова построяване на урока, чрез което той няма да действува изморително върху детето. Защото ако човек не мисли духовно, тогава той ще се стреми да премахне умората с помощта на всякакви други средства, но няма да се погрижи за нейното избягване чрез едно различно построяване на урока.
към текста >>
Но той казва: Ние имаме нужда именно от едни по-висши гледни точки, за да приложим природо-научното познание в
жив
ота.
Въпросът не се свежда до това да излезем и да кажем: Нашата естествена наука е лоша, трябва да я оборим. Това не може да хрумне на един духовно мислещ човек.
Но той казва: Ние имаме нужда именно от едни по-висши гледни точки, за да приложим природо-научното познание в живота.
А това, което беше показано тук по отношение физическата страна на живота, същото има определящо значение и за душевната страна и за моралната същност на човека.
към текста >>
А това, което беше показано тук по отношение физическата страна на
жив
ота, същото има определящо значение и за душевната страна и за моралната същност на човека.
Въпросът не се свежда до това да излезем и да кажем: Нашата естествена наука е лоша, трябва да я оборим. Това не може да хрумне на един духовно мислещ човек. Но той казва: Ние имаме нужда именно от едни по-висши гледни точки, за да приложим природо-научното познание в живота.
А това, което беше показано тук по отношение физическата страна на живота, същото има определящо значение и за душевната страна и за моралната същност на човека.
към текста >>
Само тогава изникват правилните морални импулси в човека с тяхната необходима сила, когато в съответното състояние на зрялост той из
жив
ява вътрешното удовлетворение, сам да бъде в състояние да си изгради морална преценка за битието.
Човекът би желал да каже: Тъкмо в това, постепенно да доведем детето до способността правилно да разгърне в себе си морални импулси, се състои най-големият, най-значителен възпитателен въпрос. Ала моралните импулси не могат да бъдат внесени в детето, ако ние му повеляваме, ако му казваме: Това трябва да стане така, това е добро – или чрез помощта на един апел да убеждаваме неговия интелект, че нещо трябва да стане и че е добро. Или ако му казваме: Това е лошо, онова е грозно, това не би трябвало да правиш, ако искаме да му докажем, че нещо е лошо. Това как човекът ще постави себе си интелектуално спрямо доброто и злото, спрямо цялото морално устройство на света, е нещо, което тепърва трябва да се пробуди. И то се пробужда с настъпването на половата зрялост – ритмичната система в значителна степен е извършила своя принос в цялостното човешко развитие, когато интелектуалното узрява за своето пълно разгръщане.
Само тогава изникват правилните морални импулси в човека с тяхната необходима сила, когато в съответното състояние на зрялост той изживява вътрешното удовлетворение, сам да бъде в състояние да си изгради морална преценка за битието.
Въпросът не се свежда до това да предлагаме морални преценки, но въпросът се състои в това да се погрижим за кълновете, от които в последствие ще се формират собствените морални сили. Не бива да насаждаме в детето моралната преценка. Детето трябва така да бъде подготвено, че когато с настъпването на половата зрялост се пробуди за непълноценна оценъчна способност, само трябва да е в състояние чрез наблюдаване на живота да формира морална преценка. Това най-трудно ще бъде постигнато, ако даваме на детето готови повели. Но ние можем да го постигнем, ако въздействуваме върху него чрез примера на подражание, или чрез издигането на образци пред неговия поглед.
към текста >>
Детето трябва така да бъде подготвено, че когато с настъпването на половата зрялост се пробуди за непълноценна оценъчна способност, само трябва да е в състояние чрез наблюдаване на
жив
ота да формира морална преценка.
Това как човекът ще постави себе си интелектуално спрямо доброто и злото, спрямо цялото морално устройство на света, е нещо, което тепърва трябва да се пробуди. И то се пробужда с настъпването на половата зрялост – ритмичната система в значителна степен е извършила своя принос в цялостното човешко развитие, когато интелектуалното узрява за своето пълно разгръщане. Само тогава изникват правилните морални импулси в човека с тяхната необходима сила, когато в съответното състояние на зрялост той изживява вътрешното удовлетворение, сам да бъде в състояние да си изгради морална преценка за битието. Въпросът не се свежда до това да предлагаме морални преценки, но въпросът се състои в това да се погрижим за кълновете, от които в последствие ще се формират собствените морални сили. Не бива да насаждаме в детето моралната преценка.
Детето трябва така да бъде подготвено, че когато с настъпването на половата зрялост се пробуди за непълноценна оценъчна способност, само трябва да е в състояние чрез наблюдаване на живота да формира морална преценка.
Това най-трудно ще бъде постигнато, ако даваме на детето готови повели. Но ние можем да го постигнем, ако въздействуваме върху него чрез примера на подражание, или чрез издигането на образци пред неговия поглед. Необходимо е чрез описанието на такива хора, които са добри или са станали добри, или са замислени като добри със силата на фантазията, да посочим на детето образци на доброто. По този начин ритмичната система в детето изживява себе си по пътя на възприемане на доброто. Детето живее във възхода и спада на чувствата, които по съответен начин продължават да вибрират в ритмичната система.
към текста >>
По този начин ритмичната система в детето из
жив
ява себе си по пътя на възприемане на доброто.
Не бива да насаждаме в детето моралната преценка. Детето трябва така да бъде подготвено, че когато с настъпването на половата зрялост се пробуди за непълноценна оценъчна способност, само трябва да е в състояние чрез наблюдаване на живота да формира морална преценка. Това най-трудно ще бъде постигнато, ако даваме на детето готови повели. Но ние можем да го постигнем, ако въздействуваме върху него чрез примера на подражание, или чрез издигането на образци пред неговия поглед. Необходимо е чрез описанието на такива хора, които са добри или са станали добри, или са замислени като добри със силата на фантазията, да посочим на детето образци на доброто.
По този начин ритмичната система в детето изживява себе си по пътя на възприемане на доброто.
Детето живее във възхода и спада на чувствата, които по съответен начин продължават да вибрират в ритмичната система. А благодарение на обстоятелството, че в този жизнен период ритмичната система в детето е особено активна, е възможно да се развият харесването или нехаресването на доброто или злото. Апелира се не към интелекта, но към симпатията спрямо доброто, което изплува пред душата на детето със силата на един образ и се апелира към антипатията спрямо злото. Душата бива подготвена по такъв начин, че по-късно, в подходящата възраст, емоционалната преценка да може да узрее до интелектуална преценка. Въпросът се свежда не до настояването “ти трябва”, но до това в детето да бъде предизвикана появата на една естетическа преценка, така че доброто да му харесва, то да се отнася към него със симпатия и да развие у себе си нехаресване, антипатия към злото.
към текста >>
Детето
жив
ее във възхода и спада на чувствата, които по съответен начин продължават да вибрират в ритмичната система.
Детето трябва така да бъде подготвено, че когато с настъпването на половата зрялост се пробуди за непълноценна оценъчна способност, само трябва да е в състояние чрез наблюдаване на живота да формира морална преценка. Това най-трудно ще бъде постигнато, ако даваме на детето готови повели. Но ние можем да го постигнем, ако въздействуваме върху него чрез примера на подражание, или чрез издигането на образци пред неговия поглед. Необходимо е чрез описанието на такива хора, които са добри или са станали добри, или са замислени като добри със силата на фантазията, да посочим на детето образци на доброто. По този начин ритмичната система в детето изживява себе си по пътя на възприемане на доброто.
Детето живее във възхода и спада на чувствата, които по съответен начин продължават да вибрират в ритмичната система.
А благодарение на обстоятелството, че в този жизнен период ритмичната система в детето е особено активна, е възможно да се развият харесването или нехаресването на доброто или злото. Апелира се не към интелекта, но към симпатията спрямо доброто, което изплува пред душата на детето със силата на един образ и се апелира към антипатията спрямо злото. Душата бива подготвена по такъв начин, че по-късно, в подходящата възраст, емоционалната преценка да може да узрее до интелектуална преценка. Въпросът се свежда не до настояването “ти трябва”, но до това в детето да бъде предизвикана появата на една естетическа преценка, така че доброто да му харесва, то да се отнася към него със симпатия и да развие у себе си нехаресване, антипатия към злото.
към текста >>
Съществува голяма разлика дали ще подходим по този начин, или чрез интелектуалното формулиране на повели ще въздействуваме върху интелектуалността, за която детето трябва да се пробуди едва по-късно, когато вече е дорасло за самото възпитание, когато вече се превръща в човек, който трябва да бъде възпитаван от самия
жив
от.
Съществува голяма разлика дали ще подходим по този начин, или чрез интелектуалното формулиране на повели ще въздействуваме върху интелектуалността, за която детето трябва да се пробуди едва по-късно, когато вече е дорасло за самото възпитание, когато вече се превръща в човек, който трябва да бъде възпитаван от самия живот.
Ние деформираме нещо в човешкото устройство, ако не подготвим човека така, че той да бъде в състояние в правилния период да изживее вътрешно удовлетворение от пробуждането на моралната сила. Ако подходим по начин, различен от описания, човекът няма да се пробуди за моралния елемент, но в съответната възраст той ще има у себе си само един абстрактен спомен за това, което при другите хора съществува като морална повеля. Ние подготвяме правилно детето в периода на неговото ритмично развитие, ако го доведем до естетическото нехаресване на злото, защото в естетическото усещане е заложен зародишът, от който трябва да израстне интелектуалния елемент. Една директно насадена интелектуална преценка е като цвете, откъснато от своето стебло и от своите корени.
към текста >>
Ние деформираме нещо в човешкото устройство, ако не подготвим човека така, че той да бъде в състояние в правилния период да из
жив
ее вътрешно удовлетворение от пробуждането на моралната сила.
Съществува голяма разлика дали ще подходим по този начин, или чрез интелектуалното формулиране на повели ще въздействуваме върху интелектуалността, за която детето трябва да се пробуди едва по-късно, когато вече е дорасло за самото възпитание, когато вече се превръща в човек, който трябва да бъде възпитаван от самия живот.
Ние деформираме нещо в човешкото устройство, ако не подготвим човека така, че той да бъде в състояние в правилния период да изживее вътрешно удовлетворение от пробуждането на моралната сила.
Ако подходим по начин, различен от описания, човекът няма да се пробуди за моралния елемент, но в съответната възраст той ще има у себе си само един абстрактен спомен за това, което при другите хора съществува като морална повеля. Ние подготвяме правилно детето в периода на неговото ритмично развитие, ако го доведем до естетическото нехаресване на злото, защото в естетическото усещане е заложен зародишът, от който трябва да израстне интелектуалния елемент. Една директно насадена интелектуална преценка е като цвете, откъснато от своето стебло и от своите корени.
към текста >>
То вероятно няма да си казва на себе си, че е вътрешно поробено, но за целия по-късен
жив
от ще му липсва онзи вероятно по-важен опит за
жив
ота, изразяващ се в следното смътно чувство: Моралният елемент сам се пробудил в мен; сам съм разгърнал в себе си морална преценка; тя е моя.
Когато се пробуди след половата зрялост и ако има в себе си спомените за готови морално-интелектуални преценки, детето чувствува себе си вътрешно поробено.
То вероятно няма да си казва на себе си, че е вътрешно поробено, но за целия по-късен живот ще му липсва онзи вероятно по-важен опит за живота, изразяващ се в следното смътно чувство: Моралният елемент сам се пробудил в мен; сам съм разгърнал в себе си морална преценка; тя е моя.
към текста >>
Из
жив
яването на това вътрешно удовлетворение в по-късния
жив
от не се постига чрез едно абстрактно морално назидание, то трябва да бъде грижливо подготвено.
Изживяването на това вътрешно удовлетворение в по-късния живот не се постига чрез едно абстрактно морално назидание, то трябва да бъде грижливо подготвено.
към текста >>
Както по отношение на
жив
ота, насочен в посока към външния свят, така и по отношение на
жив
ота, насочен към моралния свят, може да се каже, че възпитаваме и преподаваме правилно само когато възпитателят е в състояние да наблюдава, изхождайки от духовното, което в хода на различните възрасти из
жив
ява себе си в нервно-сетивната система, в ритмичната, в дихателната и в системата на кръвообращението, във веществообменната и в двигателната система поотделно, както и във взаимодействието на тези системи.
Ето така навсякъде във възпитанието и в преподаването въпросът се свежда до “как”.
Както по отношение на живота, насочен в посока към външния свят, така и по отношение на живота, насочен към моралния свят, може да се каже, че възпитаваме и преподаваме правилно само когато възпитателят е в състояние да наблюдава, изхождайки от духовното, което в хода на различните възрасти изживява себе си в нервно-сетивната система, в ритмичната, в дихателната и в системата на кръвообращението, във веществообменната и в двигателната система поотделно, както и във взаимодействието на тези системи.
Трябва да умеем, изхождайки от Духа, да се потопяваме във физиката и да можем да наблюдаваме как Духът непрекъснато струи и бушува във физическото.
към текста >>
Ако за целите на преподавателското изкуство трябва да търсим познание за същността на човека, то по отношение на практическия
жив
от все пак въпросът се свежда до това каква нагласа, какво душевно настроение цари в учителя, във възпитателя, именно благодарение на обстоятелството, че той има в себе си подобен светоглед, коренящ се в духовния
жив
от.
Ако за целите на преподавателското изкуство трябва да търсим познание за същността на човека, то по отношение на практическия живот все пак въпросът се свежда до това каква нагласа, какво душевно настроение цари в учителя, във възпитателя, именно благодарение на обстоятелството, че той има в себе си подобен светоглед, коренящ се в духовния живот.
Такъв светоглед, когато е честно постигнат, остава не само в сферата на мисловната система, но той е съпроводен от определена нагласа. И каква нагласа ще бъде предизвикана у човека, това най-добре можем да видим, ако погледнем мнозина от нашите съвременници.
към текста >>
Изминалите епохи сигурно имат своите големи недостатъци; много неща, които през изминалите времена са съществували под формата на човешки идеи и човешки нагласи, е по-добре да не се завръщат отново днес; обаче онзи, който с известна интуиция погледне в историческия
жив
от на човечеството, все пак ще види как от тогавашния си духовен
жив
от хората черпеха вътрешна радост и как при много хора от нашето съвремие липсата на такъв духовен
жив
от поражда мъчителни и загадъчни въпроси относно радостта от
жив
ота и сигурността в
жив
ота.
Изминалите епохи сигурно имат своите големи недостатъци; много неща, които през изминалите времена са съществували под формата на човешки идеи и човешки нагласи, е по-добре да не се завръщат отново днес; обаче онзи, който с известна интуиция погледне в историческия живот на човечеството, все пак ще види как от тогавашния си духовен живот хората черпеха вътрешна радост и как при много хора от нашето съвремие липсата на такъв духовен живот поражда мъчителни и загадъчни въпроси относно радостта от живота и сигурността в живота.
Съвременното човечество в много слаба степен може да си отговори на вътрешните съдбовни въпроси, изплуващи мъчително в душата, когато тя наблюдава света. Когато някой е нещастен вътре в себе си, основателно нещастен, все пак съществува възможността човек да отправи поглед към нещо в Космоса, за да намери равновесие в своето вътрешно нещастие. Но това зависи от обстоятелствата дали в правилния момент човекът ще открие в своята душа нещо, което да го доведе до подобно уравновесяване. Едно вътрешно отношение спрямо духовния свят винаги може да помогне за откриването на това равновесие. Един светоглед, насочен единствено към сетивния свят, не може да стори това.
към текста >>
Един светоглед, една философия, ограничаваща се с абстрактни възгледи, в които струи благодарност на чувствения
жив
от спрямо Космоса, такава философия не е пълноценна.
Всъщност всички наши по-висши усещания би трябвало да започват с едно основно чувство на благодарност, че космическият свят ни е родил от себе си и ни е поставил вътре в себе си.
Един светоглед, една философия, ограничаваща се с абстрактни възгледи, в които струи благодарност на чувствения живот спрямо Космоса, такава философия не е пълноценна.
Това е философия за умствено занимание, не за изживяването на целия човешки организъм. Ала едно умствено занимание, което не може да стопли останалия организъм, не прави човека щастлив, прави го нещастен. Защото то се развива като едно чуждо тяло, като един душевен тумор. Заключителната част на всяка една философия би трябвало да прерастне в чувство на благодарност спрямо космическите сили. И дори когато авторът не го изрича непосредствено, все пак то би трябвало да бъде предизвикано у читателя.
към текста >>
Това е философия за умствено занимание, не за из
жив
яването на целия човешки организъм.
Всъщност всички наши по-висши усещания би трябвало да започват с едно основно чувство на благодарност, че космическият свят ни е родил от себе си и ни е поставил вътре в себе си. Един светоглед, една философия, ограничаваща се с абстрактни възгледи, в които струи благодарност на чувствения живот спрямо Космоса, такава философия не е пълноценна.
Това е философия за умствено занимание, не за изживяването на целия човешки организъм.
Ала едно умствено занимание, което не може да стопли останалия организъм, не прави човека щастлив, прави го нещастен. Защото то се развива като едно чуждо тяло, като един душевен тумор. Заключителната част на всяка една философия би трябвало да прерастне в чувство на благодарност спрямо космическите сили. И дори когато авторът не го изрича непосредствено, все пак то би трябвало да бъде предизвикано у читателя. Ала тази благодарност би трябвало преди всичко да съществува в самия учител, във възпитателя.
към текста >>
Човек може би ще каже: Какво трагично усещане мога да имам спрямо това дете, из
жив
яващо себе си като един нехранимайко?
Тук човек може би ще каже: В наше време, когато много маловажни неща биват възприемани така ужасно обективно, все още съществуват хора, които считат за неуместно, ако трябва да имат религиозно усещане спрямо едно дете, което проявява себе си като един нехранимайко.
Човек може би ще каже: Какво трагично усещане мога да имам спрямо това дете, изживяващо себе си като един нехранимайко?
В нашето така ужасно обективно настроено време дори мнозина родители признават, че техните деца са безделници, докато в по-ранни времена това не е било обичайно: тогава всяко едно дете е било за родителите “послушно”. Това е едно по-добро настроение от днешното.
към текста >>
Ако човек може да из
жив
ее този трагизъм, тогава той ще му помогне да преодолее подводните камъни на възпитателното изкуство.
Но наистина може да бъде създадено и едно трагично настроение, когато като подарък от божественодуховния световен ред, като случай на неговото най-висше откровение ни бъде изпратено едно трудно за възпитание дете.
Ако човек може да изживее този трагизъм, тогава той ще му помогне да преодолее подводните камъни на възпитателното изкуство.
към текста >>
Ако сме възприели детето с религиозно страхопочитание, ако сме го възпитали до периода на половата зрялост с любов към възпитателното действие, тогава можем да имаме и едно вярно из
жив
яване спрямо изграждащия се човек: Да го изправим свободно до себе си като подобно на нас самите.
Ако сме възприели детето с религиозно страхопочитание, ако сме го възпитали до периода на половата зрялост с любов към възпитателното действие, тогава можем да имаме и едно вярно изживяване спрямо изграждащия се човек: Да го изправим свободно до себе си като подобно на нас самите.
Ако след това сме в състояние да продължаваме да въздействуваме възпитателно върху човека, тогава ще можем, чрез единия интелект върху интелекта на другия, да въздействуваме върху свободното, върху израстналото човешко същество. Ако възпитаваме тъй, както набелязахме дотук, ако не докосваме предварително нищо, което трябва да се развива свободно, но ако оставим Духът постепенно да се пробужда чрез това, което извършваме като възпитатели, тогава човекът, узрявайки полово, ще изживее собствената си същност като нещо пробуждащо се; и този момент на пробуждане ще се превърне в извор на сила, която ще продължава да действува през целия по-нататъшен живот.
към текста >>
Ако възпитаваме тъй, както набелязахме дотук, ако не докосваме предварително нищо, което трябва да се развива свободно, но ако оставим Духът постепенно да се пробужда чрез това, което извършваме като възпитатели, тогава човекът, узрявайки полово, ще из
жив
ее собствената си същност като нещо пробуждащо се; и този момент на пробуждане ще се превърне в извор на сила, която ще продължава да действува през целия по-нататъшен
жив
от.
Ако сме възприели детето с религиозно страхопочитание, ако сме го възпитали до периода на половата зрялост с любов към възпитателното действие, тогава можем да имаме и едно вярно изживяване спрямо изграждащия се човек: Да го изправим свободно до себе си като подобно на нас самите. Ако след това сме в състояние да продължаваме да въздействуваме възпитателно върху човека, тогава ще можем, чрез единия интелект върху интелекта на другия, да въздействуваме върху свободното, върху израстналото човешко същество.
Ако възпитаваме тъй, както набелязахме дотук, ако не докосваме предварително нищо, което трябва да се развива свободно, но ако оставим Духът постепенно да се пробужда чрез това, което извършваме като възпитатели, тогава човекът, узрявайки полово, ще изживее собствената си същност като нещо пробуждащо се; и този момент на пробуждане ще се превърне в извор на сила, която ще продължава да действува през целия по-нататъшен живот.
към текста >>
Това, което Духът трябва да научи, това той ще научи благодарение на
жив
ота дори в най-ранното юношество.
Не бива да си казваме: Ти трябва да влееш това или онова в детската душа, но трябва да имаш страхопочитание пред духа на детето. Този Дух ти не можеш да развиеш, той се развива сам. Твое задължение е да отстраниш пречките за неговото развитие и да приближиш до него онова, което ще му даде повод за развитие. Ти можеш да премахнеш пречките в областта на физическото и донякъде в областта на душевното.
Това, което Духът трябва да научи, това той ще научи благодарение на живота дори в най-ранното юношество.
Но неговият живот се състои в това, което ние като възпитатели разгръщаме в средата около него. Задачата на възпитателя се състои във възможно най-голямото себеотричане. В детското обкръжение той трябва да живее по такъв начин, че детският дух – в пълна симпатия – да разгърне своя живот редом до живота на възпитателя. Никога не бива да правим децата отражение на самите себе си. Не бива в принуда и тирания да продължава да живее в тях това, което самият възпитател е бил във времето, когато те вече са надраснали училището и възпитанието.
към текста >>
Но неговият
жив
от се състои в това, което ние като възпитатели разгръщаме в средата около него.
Не бива да си казваме: Ти трябва да влееш това или онова в детската душа, но трябва да имаш страхопочитание пред духа на детето. Този Дух ти не можеш да развиеш, той се развива сам. Твое задължение е да отстраниш пречките за неговото развитие и да приближиш до него онова, което ще му даде повод за развитие. Ти можеш да премахнеш пречките в областта на физическото и донякъде в областта на душевното. Това, което Духът трябва да научи, това той ще научи благодарение на живота дори в най-ранното юношество.
Но неговият живот се състои в това, което ние като възпитатели разгръщаме в средата около него.
Задачата на възпитателя се състои във възможно най-голямото себеотричане. В детското обкръжение той трябва да живее по такъв начин, че детският дух – в пълна симпатия – да разгърне своя живот редом до живота на възпитателя. Никога не бива да правим децата отражение на самите себе си. Не бива в принуда и тирания да продължава да живее в тях това, което самият възпитател е бил във времето, когато те вече са надраснали училището и възпитанието. Трябва така да възпитаваме, че да премахваме физическите и душевните препятствия за онова, което навлиза като нещо ново във всяка една детска възраст, изхождайки от божествения световен ред; и трябва да създаваме за потомците такава среда, чрез която техният Дух в пълна свобода да навлезе в живота.
към текста >>
В детското обкръжение той трябва да
жив
ее по такъв начин, че детският дух – в пълна симпатия – да разгърне своя
жив
от редом до
жив
ота на възпитателя.
Твое задължение е да отстраниш пречките за неговото развитие и да приближиш до него онова, което ще му даде повод за развитие. Ти можеш да премахнеш пречките в областта на физическото и донякъде в областта на душевното. Това, което Духът трябва да научи, това той ще научи благодарение на живота дори в най-ранното юношество. Но неговият живот се състои в това, което ние като възпитатели разгръщаме в средата около него. Задачата на възпитателя се състои във възможно най-голямото себеотричане.
В детското обкръжение той трябва да живее по такъв начин, че детският дух – в пълна симпатия – да разгърне своя живот редом до живота на възпитателя.
Никога не бива да правим децата отражение на самите себе си. Не бива в принуда и тирания да продължава да живее в тях това, което самият възпитател е бил във времето, когато те вече са надраснали училището и възпитанието. Трябва така да възпитаваме, че да премахваме физическите и душевните препятствия за онова, което навлиза като нещо ново във всяка една детска възраст, изхождайки от божествения световен ред; и трябва да създаваме за потомците такава среда, чрез която техният Дух в пълна свобода да навлезе в живота.
към текста >>
Не бива в принуда и тирания да продължава да
жив
ее в тях това, което самият възпитател е бил във времето, когато те вече са надраснали училището и възпитанието.
Това, което Духът трябва да научи, това той ще научи благодарение на живота дори в най-ранното юношество. Но неговият живот се състои в това, което ние като възпитатели разгръщаме в средата около него. Задачата на възпитателя се състои във възможно най-голямото себеотричане. В детското обкръжение той трябва да живее по такъв начин, че детският дух – в пълна симпатия – да разгърне своя живот редом до живота на възпитателя. Никога не бива да правим децата отражение на самите себе си.
Не бива в принуда и тирания да продължава да живее в тях това, което самият възпитател е бил във времето, когато те вече са надраснали училището и възпитанието.
Трябва така да възпитаваме, че да премахваме физическите и душевните препятствия за онова, което навлиза като нещо ново във всяка една детска възраст, изхождайки от божествения световен ред; и трябва да създаваме за потомците такава среда, чрез която техният Дух в пълна свобода да навлезе в живота.
към текста >>
Трябва така да възпитаваме, че да премахваме физическите и душевните препятствия за онова, което навлиза като нещо ново във всяка една детска възраст, изхождайки от божествения световен ред; и трябва да създаваме за потомците такава среда, чрез която техният Дух в пълна свобода да навлезе в
жив
ота.
Но неговият живот се състои в това, което ние като възпитатели разгръщаме в средата около него. Задачата на възпитателя се състои във възможно най-голямото себеотричане. В детското обкръжение той трябва да живее по такъв начин, че детският дух – в пълна симпатия – да разгърне своя живот редом до живота на възпитателя. Никога не бива да правим децата отражение на самите себе си. Не бива в принуда и тирания да продължава да живее в тях това, което самият възпитател е бил във времето, когато те вече са надраснали училището и възпитанието.
Трябва така да възпитаваме, че да премахваме физическите и душевните препятствия за онова, което навлиза като нещо ново във всяка една детска възраст, изхождайки от божествения световен ред; и трябва да създаваме за потомците такава среда, чрез която техният Дух в пълна свобода да навлезе в живота.
към текста >>
20.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Застъпеният тук възпитателен принцип изисква, в съответната възраст детето да оформи една правилна ориентация в
жив
ота.
Застъпеният тук възпитателен принцип изисква, в съответната възраст детето да оформи една правилна ориентация в живота.
Ала това може да бъде постигнато по един задоволителен начин само ако не допуснем нещо неестествено в детските занимания.
към текста >>
Това, за което става дума тук, е да бъде даден простор на една
жив
а фантазия и да дадем възможност днес да възникне това, което от предмета, от непосредствения
жив
от ще ни отведе към формата на буквите.
По този начин ние се приближаваме до възникването на писмеността, защото тъкмо така, по подобен начин е възникнала писмеността. Но не е необходимо учителят да предприема антикварни изследвания и да повтаря пътя, по който е възникнала образната писменост, за да може да научи детето на нея.
Това, за което става дума тук, е да бъде даден простор на една жива фантазия и да дадем възможност днес да възникне това, което от предмета, от непосредствения живот ще ни отведе към формата на буквите.
Вие ще имате не една възможност да изведете за детето формите на буквите от самия живот. Накарайте детето да изговори “М”, накарайте го да почувствува, как “М” вибрира върху устните и след това се опитайте да му представите формата на устните като форма и тогава, от “М” което вибрира върху устните, постепенно Вие ще можете да преминете към знака “М”.
към текста >>
Вие ще имате не една възможност да изведете за детето формите на буквите от самия
жив
от.
По този начин ние се приближаваме до възникването на писмеността, защото тъкмо така, по подобен начин е възникнала писмеността. Но не е необходимо учителят да предприема антикварни изследвания и да повтаря пътя, по който е възникнала образната писменост, за да може да научи детето на нея. Това, за което става дума тук, е да бъде даден простор на една жива фантазия и да дадем възможност днес да възникне това, което от предмета, от непосредствения живот ще ни отведе към формата на буквите.
Вие ще имате не една възможност да изведете за детето формите на буквите от самия живот.
Накарайте детето да изговори “М”, накарайте го да почувствува, как “М” вибрира върху устните и след това се опитайте да му представите формата на устните като форма и тогава, от “М” което вибрира върху устните, постепенно Вие ще можете да преминете към знака “М”.
към текста >>
И така, както
жив
отът може да се проявява в най-различни форми, така преподаването, възпитанието, изградени върху
жив
ота, могат да се изградят в най-различни форми.
Така е възможен и трети, и четвърти начин, и т.н. В различни паралелни класове Вие можете да видите преподаването на един и същи урок по найразлични начини. Защо? Защото не е безразлично дали едно преподавателско умение е съпроводено от даден темперамент, или друго преподавателско умение е съпроводено от друг темперамент. Само когато съществува правилният контакт между преподавателското умение и целия клас – само тогава урокът може да бъде здравословен. Ето защо всеки преподавател трябва да води урока според неговата същност.
И така, както животът може да се проявява в най-различни форми, така преподаването, възпитанието, изградени върху живота, могат да се изградят в най-различни форми.
към текста >>
Тук нещата се свеждат до
жив
ота.
и т.н. Аз не се подигравам, аз наистина мисля така. Чрез абстрактни правила човек може да измисли най-прекрасни неща. Но дали това, което сме измислили, ще можем и да го осъществим? Това е съвсем друг въпрос.
Тук нещата се свеждат до живота.
А животът – аз Ви питам, във всички Вас има живот, всички Вие сте хора, но всички Вие изглеждате по различен начин. Никой не прилича на другия, включително и до последния косъм. Животът се умножава чрез най-разнообразни форми. Всеки носи едно различно лице. Когато изграждаме абстрактните правила, ние влизаме в ученическия клас и изискваме навсякъде да се прави едно и също нещо.
към текста >>
А
жив
отът – аз Ви питам, във всички Вас има
жив
от, всички Вие сте хора, но всички Вие изглеждате по различен начин.
Аз не се подигравам, аз наистина мисля така. Чрез абстрактни правила човек може да измисли най-прекрасни неща. Но дали това, което сме измислили, ще можем и да го осъществим? Това е съвсем друг въпрос. Тук нещата се свеждат до живота.
А животът – аз Ви питам, във всички Вас има живот, всички Вие сте хора, но всички Вие изглеждате по различен начин.
Никой не прилича на другия, включително и до последния косъм. Животът се умножава чрез най-разнообразни форми. Всеки носи едно различно лице. Когато изграждаме абстрактните правила, ние влизаме в ученическия клас и изискваме навсякъде да се прави едно и също нещо. Когато изграждаме правила, изхождайки от самия живот, ние виждаме, че животът е многообразен, виждаме как едно нещо осъществява себе си по най-различни начини.
към текста >>
Жив
отът се умножава чрез най-разнообразни форми.
Но дали това, което сме измислили, ще можем и да го осъществим? Това е съвсем друг въпрос. Тук нещата се свеждат до живота. А животът – аз Ви питам, във всички Вас има живот, всички Вие сте хора, но всички Вие изглеждате по различен начин. Никой не прилича на другия, включително и до последния косъм.
Животът се умножава чрез най-разнообразни форми.
Всеки носи едно различно лице. Когато изграждаме абстрактните правила, ние влизаме в ученическия клас и изискваме навсякъде да се прави едно и също нещо. Когато изграждаме правила, изхождайки от самия живот, ние виждаме, че животът е многообразен, виждаме как едно нещо осъществява себе си по най-различни начини. И така, нещата се свеждат до това, че ако искаме да приемем възпитателното изкуство като нещо живо, тогава трябва да бъде избегнат всякакъв вид педантичност, но също така и схематизъм, което именно се осъществява, ако възпитателното изкуство бъде превърнато в едно истинско изкуство и ако учителят се превърне в творец. В училище ние сме в състояние да преподаваме писането, изхождайки от художествения елемент.
към текста >>
Когато изграждаме правила, изхождайки от самия
жив
от, ние виждаме, че
жив
отът е многообразен, виждаме как едно нещо осъществява себе си по най-различни начини.
А животът – аз Ви питам, във всички Вас има живот, всички Вие сте хора, но всички Вие изглеждате по различен начин. Никой не прилича на другия, включително и до последния косъм. Животът се умножава чрез най-разнообразни форми. Всеки носи едно различно лице. Когато изграждаме абстрактните правила, ние влизаме в ученическия клас и изискваме навсякъде да се прави едно и също нещо.
Когато изграждаме правила, изхождайки от самия живот, ние виждаме, че животът е многообразен, виждаме как едно нещо осъществява себе си по най-различни начини.
И така, нещата се свеждат до това, че ако искаме да приемем възпитателното изкуство като нещо живо, тогава трябва да бъде избегнат всякакъв вид педантичност, но също така и схематизъм, което именно се осъществява, ако възпитателното изкуство бъде превърнато в едно истинско изкуство и ако учителят се превърне в творец. В училище ние сме в състояние да преподаваме писането, изхождайки от художествения елемент. След това четенето се научава от децата от само себе си. То идва малко по-късно от обикновено, но се осъществява от самото себе си.
към текста >>
И така, нещата се свеждат до това, че ако искаме да приемем възпитателното изкуство като нещо
жив
о, тогава трябва да бъде избегнат всякакъв вид педантичност, но също така и схематизъм, което именно се осъществява, ако възпитателното изкуство бъде превърнато в едно истинско изкуство и ако учителят се превърне в творец.
Никой не прилича на другия, включително и до последния косъм. Животът се умножава чрез най-разнообразни форми. Всеки носи едно различно лице. Когато изграждаме абстрактните правила, ние влизаме в ученическия клас и изискваме навсякъде да се прави едно и също нещо. Когато изграждаме правила, изхождайки от самия живот, ние виждаме, че животът е многообразен, виждаме как едно нещо осъществява себе си по най-различни начини.
И така, нещата се свеждат до това, че ако искаме да приемем възпитателното изкуство като нещо живо, тогава трябва да бъде избегнат всякакъв вид педантичност, но също така и схематизъм, което именно се осъществява, ако възпитателното изкуство бъде превърнато в едно истинско изкуство и ако учителят се превърне в творец.
В училище ние сме в състояние да преподаваме писането, изхождайки от художествения елемент. След това четенето се научава от децата от само себе си. То идва малко по-късно от обикновено, но се осъществява от самото себе си.
към текста >>
Обаче онова дете, което в отношението си към останалия свят не е из
жив
яло антропоморфизма, тъкмо на него в по-късна възраст ще му липсва нещо от човешката природа и учителят трябва да има склонността, така
жив
о, душевно-духовно да се пренася в цялата заобикаляща среда, че детето да успява да върви с него съобразно това, което се намира в нея.
Силите, които то предполага че носи в себе си, когато среща нещо неприятно и болезнено, същите тези сили то предполага, че се намират в Слънцето, в Луната, в дърветата и в растението. Това ние не бива да опровергаваме в детето. Ние трябва да пренесем себе си в детската възраст, във възпитателния процес до преди 9-та година и да постъпваме така, сякаш все още не съществува границата между човешкото “вътре” и природното “вън”. Това ние можем да постигнем само ако придадем на урока образност, ако оставим растенията да постъпват човешки, да разговарят помежду си, ако оставим Слънцето и Луната да говорят, ако навсякъде вложим човешкото. Днес хората изпитват истински страх от тъй наречения антропоморфизъм.
Обаче онова дете, което в отношението си към останалия свят не е изживяло антропоморфизма, тъкмо на него в по-късна възраст ще му липсва нещо от човешката природа и учителят трябва да има склонността, така живо, душевно-духовно да се пренася в цялата заобикаляща среда, че детето да успява да върви с него съобразно това, което се намира в нея.
към текста >>
Цялото семейство, което не беше склонно момчето да изучава някакъв занаят – това може да е предразсъдък, но в социалния
жив
от естествено трябва да се съобразяваме с подобни предразсъдъци – цялото семейство беше нещастно.
Така веднъж, когато аз самият бях много млад, ми беше поверено за възпитание едно момче, което в основата си към своята 11 година беше все още в силна степен недоразвито. То все още не беше научило нищо. Като пример за това, което беше научило, ми показаха една училищна тетрадка, където се виждаше какво е постигнало момчето на последния изпит, на който е било подложено. В нея можеше да се види само една голяма дупка, която детето беше пробило с гумата, нищо друго. Освен това момчето имаше патологични битови навици.
Цялото семейство, което не беше склонно момчето да изучава някакъв занаят – това може да е предразсъдък, но в социалния живот естествено трябва да се съобразяваме с подобни предразсъдъци – цялото семейство беше нещастно.
Домашният лекар беше наясно, че от момчето не може да излезе нищо. И така в това семейство ми бяха поверени четири деца за възпитание. Другите бяха нормални – това момче аз трябваше да възпитавам заедно с тях. Аз казах: Ще направя един опит. Че ще се получи едно или друго, това в такъв случай човек не може да обещае, но си казах, че ще направя всичко, което може да се направи, стига за възпитанието да ми бъде представена пълна свобода.
към текста >>
Ако в учителя трябва да за
жив
ее това, което впоследствие да премине върху детето под формата на подобно описание, тогава е необходимо цялата природа да бъде о
жив
ена, тогава е необходимо, всичко което ще бъде изнесено, да бъде обработено така, че учителят да не се бори повече с преподавания материал и да може да вложи всичко в това, изхождайки от силата на собствената си личност, да изгради образа на онова, което ще бъде поднесено на детето.
Тук нещата се свеждаха особено до това, чрез една достатъчна подготовка за целите на възпитанието да бъде постигната икономичност на преподаването. Това трябва да стане всеобщ принцип. Този е стремежът на възпитателното изкуство, за който аз искам да говоря тук.
Ако в учителя трябва да заживее това, което впоследствие да премине върху детето под формата на подобно описание, тогава е необходимо цялата природа да бъде оживена, тогава е необходимо, всичко което ще бъде изнесено, да бъде обработено така, че учителят да не се бори повече с преподавания материал и да може да вложи всичко в това, изхождайки от силата на собствената си личност, да изгради образа на онова, което ще бъде поднесено на детето.
И тогава човек сам стига дотам, преподаваният материал да стане образец, така че детето да се вживее в преподавания материал не само със своя ум, но с цялата своя човешка същност.
към текста >>
И тогава човек сам стига дотам, преподаваният материал да стане образец, така че детето да се в
жив
ее в преподавания материал не само със своя ум, но с цялата своя човешка същност.
Тук нещата се свеждаха особено до това, чрез една достатъчна подготовка за целите на възпитанието да бъде постигната икономичност на преподаването. Това трябва да стане всеобщ принцип. Този е стремежът на възпитателното изкуство, за който аз искам да говоря тук. Ако в учителя трябва да заживее това, което впоследствие да премине върху детето под формата на подобно описание, тогава е необходимо цялата природа да бъде оживена, тогава е необходимо, всичко което ще бъде изнесено, да бъде обработено така, че учителят да не се бори повече с преподавания материал и да може да вложи всичко в това, изхождайки от силата на собствената си личност, да изгради образа на онова, което ще бъде поднесено на детето.
И тогава човек сам стига дотам, преподаваният материал да стане образец, така че детето да се вживее в преподавания материал не само със своя ум, но с цялата своя човешка същност.
към текста >>
Първоначално ние всъщност не преподаваме нито език, нито друг някакъв предмет, но просто по един образен начин о
жив
яваме света пред очите на детето.
Ето защо изхождаме главно от разказването на приказки, но също така и от съчинени разкази, отнасящи се до природата.
Първоначално ние всъщност не преподаваме нито език, нито друг някакъв предмет, но просто по един образен начин оживяваме света пред очите на детето.
И такъв един урок по-късно по най-добър начин се включва към онова, което също така изхождайки от образността, отвежда детето към писането и четенето.
към текста >>
Така приблизително към 9-та и 10-та година ние довеждаме детето дотам, да може да се изразява писмено, да може също така да чете, доколкото това е здравословно за тази възраст и с това достигаме до онази важна точка в
жив
ота на детето, на която аз вече се спрях, и която е разположена между 9-та и 10-та година.
Така приблизително към 9-та и 10-та година ние довеждаме детето дотам, да може да се изразява писмено, да може също така да чете, доколкото това е здравословно за тази възраст и с това достигаме до онази важна точка в живота на детето, на която аз вече се спрях, и която е разположена между 9-та и 10-та година.
към текста >>
Тази важна точка в
жив
ота на детето намира израз във външността на човека.
Тази важна точка в живота на детето намира израз във външността на човека.
Тук се появява една странна разлика, едно странно разграничаване между момчето и момичето. Отново ще трябва да спомена какво е значението на това обстоятелство в едно училище, в което има момчета и момичета, както е във Валдорфското училище. Трябва да знаем, че настъпва едно важно разграничаване между момчето и момичето. Около 10-та година момичетата започват да растат по-бързо в сравнение с момчетата. Момчетата изостават в растежа си.
към текста >>
Ние си представяме следното: Земята представлява едно затворено цяло от физически сили и тя би могла да съществува дори ако върху нея нямаше нито едно растение, ако нямаше никакви
жив
отни и никакви хора.
Когато говорим за Земята, ние говорим за нея като физици, най-много като геолози.
Ние си представяме следното: Земята представлява едно затворено цяло от физически сили и тя би могла да съществува дори ако върху нея нямаше нито едно растение, ако нямаше никакви животни и никакви хора.
Но всичко това е нещо абстрактно. Земята, която имат пред погледа си физикът, геологът – тази Земя представлява нещо абстрактно. В действителност тя изобщо не съществува. Съществува само тази Земя, която навсякъде е покрита с растения. Когато описваме геологическата същност, трябва да съзнаваме, че описваме една безсъдържателна абстрактност единствено заради удобството на нашия интелект.
към текста >>
Пред децата Земята трябва да бъде о
жив
ена като един организъм.
Земята, която имат пред погледа си физикът, геологът – тази Земя представлява нещо абстрактно. В действителност тя изобщо не съществува. Съществува само тази Земя, която навсякъде е покрита с растения. Когато описваме геологическата същност, трябва да съзнаваме, че описваме една безсъдържателна абстрактност единствено заради удобството на нашия интелект. Обаче не бива още в началото да учим детето на тази безсъдържателна абстрактност.
Пред децата Земята трябва да бъде оживена като един организъм.
Първоначално, естествено местността е тази, която детето познава; и тъй както показваме на детето дадено животно с козина, при което не бихме могли да му обясним косъма, ако то не знае нищо за животното, така трябва да можем да преподаваме учението за растенията, представяйки Земята като нещо живо, като един организъм – започвайки от отделната местност, която детето познава. По този начин, естествено, ние отново имаме нещо абстрактно, защото една местност не е възможна без друга местност на Земята, но в този случай учителят трябва да съзнава, че се налага да тръгне от нещо несъвършено. Но въпреки това, изхождайки от цялата тази образност постепенно можем да събудим в детето това, което ни е необходимо, за да му обясним растението.
към текста >>
Първоначално, естествено местността е тази, която детето познава; и тъй както показваме на детето дадено
жив
отно с козина, при което не бихме могли да му обясним косъма, ако то не знае нищо за
жив
отното, така трябва да можем да преподаваме учението за растенията, представяйки Земята като нещо
жив
о, като един организъм – започвайки от отделната местност, която детето познава.
В действителност тя изобщо не съществува. Съществува само тази Земя, която навсякъде е покрита с растения. Когато описваме геологическата същност, трябва да съзнаваме, че описваме една безсъдържателна абстрактност единствено заради удобството на нашия интелект. Обаче не бива още в началото да учим детето на тази безсъдържателна абстрактност. Пред децата Земята трябва да бъде оживена като един организъм.
Първоначално, естествено местността е тази, която детето познава; и тъй както показваме на детето дадено животно с козина, при което не бихме могли да му обясним косъма, ако то не знае нищо за животното, така трябва да можем да преподаваме учението за растенията, представяйки Земята като нещо живо, като един организъм – започвайки от отделната местност, която детето познава.
По този начин, естествено, ние отново имаме нещо абстрактно, защото една местност не е възможна без друга местност на Земята, но в този случай учителят трябва да съзнава, че се налага да тръгне от нещо несъвършено. Но въпреки това, изхождайки от цялата тази образност постепенно можем да събудим в детето това, което ни е необходимо, за да му обясним растението.
към текста >>
То се в
жив
ява в земния елемент.
По този начин постепенно приближаваме детето към външния свят. Детето получава чувство за понятието “обективност”.
То се вживява в земния елемент.
Това може да бъде постигнато най-добре, ако по този естествен начин приближим детето до растителния свят.
към текста >>
По съвсем различен начин, и то малко по-късно, детето трябва да бъде запознато с
жив
отинския свят.
По съвсем различен начин, и то малко по-късно, детето трябва да бъде запознато с животинския свят.
Да се описват отделните животни – това отново е нещо съвсем неорганично. Защото в крайна сметка ние всъщност бихме могли да кажем: чиста случайност е, че лъвът е лъв, а камилата – камила. Да, чрез наблюдението на лъва, колкото и добре да го изобразяваме и дори да го покажем на детето в менажерията, все пак за детето това е наблюдение на случайността; същото е и с камилата. Ако изхождаме от самия живот, подобно наблюдение няма никакъв смисъл. Как стоят нещата при животното?
към текста >>
Да се описват отделните
жив
отни – това отново е нещо съвсем неорганично.
По съвсем различен начин, и то малко по-късно, детето трябва да бъде запознато с животинския свят.
Да се описват отделните животни – това отново е нещо съвсем неорганично.
Защото в крайна сметка ние всъщност бихме могли да кажем: чиста случайност е, че лъвът е лъв, а камилата – камила. Да, чрез наблюдението на лъва, колкото и добре да го изобразяваме и дори да го покажем на детето в менажерията, все пак за детето това е наблюдение на случайността; същото е и с камилата. Ако изхождаме от самия живот, подобно наблюдение няма никакъв смисъл. Как стоят нещата при животното? Да, този който тръгва към животното не с абстрактна интелектуалност, но с една образна нагледност, той открива във всяко едно животно част от човека.
към текста >>
Ако изхождаме от самия
жив
от, подобно наблюдение няма никакъв смисъл.
По съвсем различен начин, и то малко по-късно, детето трябва да бъде запознато с животинския свят. Да се описват отделните животни – това отново е нещо съвсем неорганично. Защото в крайна сметка ние всъщност бихме могли да кажем: чиста случайност е, че лъвът е лъв, а камилата – камила. Да, чрез наблюдението на лъва, колкото и добре да го изобразяваме и дори да го покажем на детето в менажерията, все пак за детето това е наблюдение на случайността; същото е и с камилата.
Ако изхождаме от самия живот, подобно наблюдение няма никакъв смисъл.
Как стоят нещата при животното? Да, този който тръгва към животното не с абстрактна интелектуалност, но с една образна нагледност, той открива във всяко едно животно част от човека. Едно животно е развило особено добре краката, които при човека служат на цялото тяло. Друго животно е развило сетивните органи, развило е до крайност определен сетивен орган. Едно животно души особено добре; друго, обитаващо въздуха, е с особено добро зрение.
към текста >>
Как стоят нещата при
жив
отното?
По съвсем различен начин, и то малко по-късно, детето трябва да бъде запознато с животинския свят. Да се описват отделните животни – това отново е нещо съвсем неорганично. Защото в крайна сметка ние всъщност бихме могли да кажем: чиста случайност е, че лъвът е лъв, а камилата – камила. Да, чрез наблюдението на лъва, колкото и добре да го изобразяваме и дори да го покажем на детето в менажерията, все пак за детето това е наблюдение на случайността; същото е и с камилата. Ако изхождаме от самия живот, подобно наблюдение няма никакъв смисъл.
Как стоят нещата при животното?
Да, този който тръгва към животното не с абстрактна интелектуалност, но с една образна нагледност, той открива във всяко едно животно част от човека. Едно животно е развило особено добре краката, които при човека служат на цялото тяло. Друго животно е развило сетивните органи, развило е до крайност определен сетивен орган. Едно животно души особено добре; друго, обитаващо въздуха, е с особено добро зрение. И ако вземем целия животински свят, там във външния свят като абстрактно разпределено животинско царство, ние като цяло откриваме това, което ни дава образът на човека.
към текста >>
Да, този който тръгва към
жив
отното не с абстрактна интелектуалност, но с една образна нагледност, той открива във всяко едно
жив
отно част от човека.
Да се описват отделните животни – това отново е нещо съвсем неорганично. Защото в крайна сметка ние всъщност бихме могли да кажем: чиста случайност е, че лъвът е лъв, а камилата – камила. Да, чрез наблюдението на лъва, колкото и добре да го изобразяваме и дори да го покажем на детето в менажерията, все пак за детето това е наблюдение на случайността; същото е и с камилата. Ако изхождаме от самия живот, подобно наблюдение няма никакъв смисъл. Как стоят нещата при животното?
Да, този който тръгва към животното не с абстрактна интелектуалност, но с една образна нагледност, той открива във всяко едно животно част от човека.
Едно животно е развило особено добре краката, които при човека служат на цялото тяло. Друго животно е развило сетивните органи, развило е до крайност определен сетивен орган. Едно животно души особено добре; друго, обитаващо въздуха, е с особено добро зрение. И ако вземем целия животински свят, там във външния свят като абстрактно разпределено животинско царство, ние като цяло откриваме това, което ни дава образът на човека. Ако синтетично събера заедно всички животни, аз получавам човека.
към текста >>
Едно
жив
отно е развило особено добре краката, които при човека служат на цялото тяло.
Защото в крайна сметка ние всъщност бихме могли да кажем: чиста случайност е, че лъвът е лъв, а камилата – камила. Да, чрез наблюдението на лъва, колкото и добре да го изобразяваме и дори да го покажем на детето в менажерията, все пак за детето това е наблюдение на случайността; същото е и с камилата. Ако изхождаме от самия живот, подобно наблюдение няма никакъв смисъл. Как стоят нещата при животното? Да, този който тръгва към животното не с абстрактна интелектуалност, но с една образна нагледност, той открива във всяко едно животно част от човека.
Едно животно е развило особено добре краката, които при човека служат на цялото тяло.
Друго животно е развило сетивните органи, развило е до крайност определен сетивен орган. Едно животно души особено добре; друго, обитаващо въздуха, е с особено добро зрение. И ако вземем целия животински свят, там във външния свят като абстрактно разпределено животинско царство, ние като цяло откриваме това, което ни дава образът на човека. Ако синтетично събера заедно всички животни, аз получавам човека. Във всеки животински вид едностранчиво, външно е формирана дадена способност, дадена група от способности, присъщи на човека.
към текста >>
Друго
жив
отно е развило сетивните органи, развило е до крайност определен сетивен орган.
Да, чрез наблюдението на лъва, колкото и добре да го изобразяваме и дори да го покажем на детето в менажерията, все пак за детето това е наблюдение на случайността; същото е и с камилата. Ако изхождаме от самия живот, подобно наблюдение няма никакъв смисъл. Как стоят нещата при животното? Да, този който тръгва към животното не с абстрактна интелектуалност, но с една образна нагледност, той открива във всяко едно животно част от човека. Едно животно е развило особено добре краката, които при човека служат на цялото тяло.
Друго животно е развило сетивните органи, развило е до крайност определен сетивен орган.
Едно животно души особено добре; друго, обитаващо въздуха, е с особено добро зрение. И ако вземем целия животински свят, там във външния свят като абстрактно разпределено животинско царство, ние като цяло откриваме това, което ни дава образът на човека. Ако синтетично събера заедно всички животни, аз получавам човека. Във всеки животински вид едностранчиво, външно е формирана дадена способност, дадена група от способности, присъщи на човека. На детето не е необходимо да поднасяме нещата по този начин, на него ние можем да представим нещата чрез по-прости образи.
към текста >>
Едно
жив
отно души особено добре; друго, обитаващо въздуха, е с особено добро зрение.
Ако изхождаме от самия живот, подобно наблюдение няма никакъв смисъл. Как стоят нещата при животното? Да, този който тръгва към животното не с абстрактна интелектуалност, но с една образна нагледност, той открива във всяко едно животно част от човека. Едно животно е развило особено добре краката, които при човека служат на цялото тяло. Друго животно е развило сетивните органи, развило е до крайност определен сетивен орган.
Едно животно души особено добре; друго, обитаващо въздуха, е с особено добро зрение.
И ако вземем целия животински свят, там във външния свят като абстрактно разпределено животинско царство, ние като цяло откриваме това, което ни дава образът на човека. Ако синтетично събера заедно всички животни, аз получавам човека. Във всеки животински вид едностранчиво, външно е формирана дадена способност, дадена група от способности, присъщи на човека. На детето не е необходимо да поднасяме нещата по този начин, на него ние можем да представим нещата чрез по-прости образи. Разглеждайки лъва, ние откриваме, че в него особено едностранчиво е развито това, което в човека са гръдните органи, сърцето.
към текста >>
И ако вземем целия
жив
отински свят, там във външния свят като абстрактно разпределено
жив
отинско царство, ние като цяло откриваме това, което ни дава образът на човека.
Как стоят нещата при животното? Да, този който тръгва към животното не с абстрактна интелектуалност, но с една образна нагледност, той открива във всяко едно животно част от човека. Едно животно е развило особено добре краката, които при човека служат на цялото тяло. Друго животно е развило сетивните органи, развило е до крайност определен сетивен орган. Едно животно души особено добре; друго, обитаващо въздуха, е с особено добро зрение.
И ако вземем целия животински свят, там във външния свят като абстрактно разпределено животинско царство, ние като цяло откриваме това, което ни дава образът на човека.
Ако синтетично събера заедно всички животни, аз получавам човека. Във всеки животински вид едностранчиво, външно е формирана дадена способност, дадена група от способности, присъщи на човека. На детето не е необходимо да поднасяме нещата по този начин, на него ние можем да представим нещата чрез по-прости образи. Разглеждайки лъва, ние откриваме, че в него особено едностранчиво е развито това, което в човека са гръдните органи, сърцето. В кравата едностранчиво е развито това, което в човека са храносмилателните органи.
към текста >>
Ако синтетично събера заедно всички
жив
отни, аз получавам човека.
Да, този който тръгва към животното не с абстрактна интелектуалност, но с една образна нагледност, той открива във всяко едно животно част от човека. Едно животно е развило особено добре краката, които при човека служат на цялото тяло. Друго животно е развило сетивните органи, развило е до крайност определен сетивен орган. Едно животно души особено добре; друго, обитаващо въздуха, е с особено добро зрение. И ако вземем целия животински свят, там във външния свят като абстрактно разпределено животинско царство, ние като цяло откриваме това, което ни дава образът на човека.
Ако синтетично събера заедно всички животни, аз получавам човека.
Във всеки животински вид едностранчиво, външно е формирана дадена способност, дадена група от способности, присъщи на човека. На детето не е необходимо да поднасяме нещата по този начин, на него ние можем да представим нещата чрез по-прости образи. Разглеждайки лъва, ние откриваме, че в него особено едностранчиво е развито това, което в човека са гръдните органи, сърцето. В кравата едностранчиво е развито това, което в човека са храносмилателните органи. А когато разглеждаме това, което например плува в кръвта ни под формата на бели кръвни телца, тогава трябва да се обърнем към най-простите, най-примитивните животни.
към текста >>
Във всеки
жив
отински вид едностранчиво, външно е формирана дадена способност, дадена група от способности, присъщи на човека.
Едно животно е развило особено добре краката, които при човека служат на цялото тяло. Друго животно е развило сетивните органи, развило е до крайност определен сетивен орган. Едно животно души особено добре; друго, обитаващо въздуха, е с особено добро зрение. И ако вземем целия животински свят, там във външния свят като абстрактно разпределено животинско царство, ние като цяло откриваме това, което ни дава образът на човека. Ако синтетично събера заедно всички животни, аз получавам човека.
Във всеки животински вид едностранчиво, външно е формирана дадена способност, дадена група от способности, присъщи на човека.
На детето не е необходимо да поднасяме нещата по този начин, на него ние можем да представим нещата чрез по-прости образи. Разглеждайки лъва, ние откриваме, че в него особено едностранчиво е развито това, което в човека са гръдните органи, сърцето. В кравата едностранчиво е развито това, което в човека са храносмилателните органи. А когато разглеждаме това, което например плува в кръвта ни под формата на бели кръвни телца, тогава трябва да се обърнем към най-простите, най-примитивните животни. Цялото животинско царство, взето заедно, формира човека, синтетично, а не сумарно; там синтетично са вплетени всички животни.
към текста >>
А когато разглеждаме това, което например плува в кръвта ни под формата на бели кръвни телца, тогава трябва да се обърнем към най-простите, най-примитивните
жив
отни.
Ако синтетично събера заедно всички животни, аз получавам човека. Във всеки животински вид едностранчиво, външно е формирана дадена способност, дадена група от способности, присъщи на човека. На детето не е необходимо да поднасяме нещата по този начин, на него ние можем да представим нещата чрез по-прости образи. Разглеждайки лъва, ние откриваме, че в него особено едностранчиво е развито това, което в човека са гръдните органи, сърцето. В кравата едностранчиво е развито това, което в човека са храносмилателните органи.
А когато разглеждаме това, което например плува в кръвта ни под формата на бели кръвни телца, тогава трябва да се обърнем към най-простите, най-примитивните животни.
Цялото животинско царство, взето заедно, формира човека, синтетично, а не сумарно; там синтетично са вплетени всички животни.
към текста >>
Цялото
жив
отинско царство, взето заедно, формира човека, синтетично, а не сумарно; там синтетично са вплетени всички
жив
отни.
Във всеки животински вид едностранчиво, външно е формирана дадена способност, дадена група от способности, присъщи на човека. На детето не е необходимо да поднасяме нещата по този начин, на него ние можем да представим нещата чрез по-прости образи. Разглеждайки лъва, ние откриваме, че в него особено едностранчиво е развито това, което в човека са гръдните органи, сърцето. В кравата едностранчиво е развито това, което в човека са храносмилателните органи. А когато разглеждаме това, което например плува в кръвта ни под формата на бели кръвни телца, тогава трябва да се обърнем към най-простите, най-примитивните животни.
Цялото животинско царство, взето заедно, формира човека, синтетично, а не сумарно; там синтетично са вплетени всички животни.
към текста >>
Позовавайки се на качествата на лъва, по това как те трябва да бъдат съчетани, как те трябва да потънат в това, което при човека представлява индивидуалност – ето така чрез една много
жив
а форма аз мога да изложа тези неща пред детето.
Това е нещо, което аз мога да изложа пред детето по един прост, примитивен начин.
Позовавайки се на качествата на лъва, по това как те трябва да бъдат съчетани, как те трябва да потънат в това, което при човека представлява индивидуалност – ето така чрез една много жива форма аз мога да изложа тези неща пред детето.
Дори това, което морално и духовно живее в камилата, дори то може да бъде така поднесено, че да можем да покажем как това, което живее в камилата, но вече подчинено, се вмества в човешката природа. Така човекът представлява един синтез на лъва, орела, маймуната, камилата, кравата и на всички други животни. Цялото животинско царство разглеждаме като една, разложена на части човешка природа. Това е другата страна, която детето приема в себе си през своята 11-та, 12-та година. След като е видяло отделен от себе си растителния свят, след като е усетило в себе си чувството за обективност на растителния свят с обективната земя, сега то научава тясната връзка на животинския свят с човека – субективното.
към текста >>
Дори това, което морално и духовно
жив
ее в камилата, дори то може да бъде така поднесено, че да можем да покажем как това, което
жив
ее в камилата, но вече подчинено, се вмества в човешката природа.
Това е нещо, което аз мога да изложа пред детето по един прост, примитивен начин. Позовавайки се на качествата на лъва, по това как те трябва да бъдат съчетани, как те трябва да потънат в това, което при човека представлява индивидуалност – ето така чрез една много жива форма аз мога да изложа тези неща пред детето.
Дори това, което морално и духовно живее в камилата, дори то може да бъде така поднесено, че да можем да покажем как това, което живее в камилата, но вече подчинено, се вмества в човешката природа.
Така човекът представлява един синтез на лъва, орела, маймуната, камилата, кравата и на всички други животни. Цялото животинско царство разглеждаме като една, разложена на части човешка природа. Това е другата страна, която детето приема в себе си през своята 11-та, 12-та година. След като е видяло отделен от себе си растителния свят, след като е усетило в себе си чувството за обективност на растителния свят с обективната земя, сега то научава тясната връзка на животинския свят с човека – субективното. Ето така, по пътя на усещането, Вселената отново бива съединена с Човека.
към текста >>
Така човекът представлява един синтез на лъва, орела, маймуната, камилата, кравата и на всички други
жив
отни.
Това е нещо, което аз мога да изложа пред детето по един прост, примитивен начин. Позовавайки се на качествата на лъва, по това как те трябва да бъдат съчетани, как те трябва да потънат в това, което при човека представлява индивидуалност – ето така чрез една много жива форма аз мога да изложа тези неща пред детето. Дори това, което морално и духовно живее в камилата, дори то може да бъде така поднесено, че да можем да покажем как това, което живее в камилата, но вече подчинено, се вмества в човешката природа.
Така човекът представлява един синтез на лъва, орела, маймуната, камилата, кравата и на всички други животни.
Цялото животинско царство разглеждаме като една, разложена на части човешка природа. Това е другата страна, която детето приема в себе си през своята 11-та, 12-та година. След като е видяло отделен от себе си растителния свят, след като е усетило в себе си чувството за обективност на растителния свят с обективната земя, сега то научава тясната връзка на животинския свят с човека – субективното. Ето така, по пътя на усещането, Вселената отново бива съединена с Човека. Тъкмо по този начин в детето бива правилно заложена разграничителната способност.
към текста >>
Цялото
жив
отинско царство разглеждаме като една, разложена на части човешка природа.
Това е нещо, което аз мога да изложа пред детето по един прост, примитивен начин. Позовавайки се на качествата на лъва, по това как те трябва да бъдат съчетани, как те трябва да потънат в това, което при човека представлява индивидуалност – ето така чрез една много жива форма аз мога да изложа тези неща пред детето. Дори това, което морално и духовно живее в камилата, дори то може да бъде така поднесено, че да можем да покажем как това, което живее в камилата, но вече подчинено, се вмества в човешката природа. Така човекът представлява един синтез на лъва, орела, маймуната, камилата, кравата и на всички други животни.
Цялото животинско царство разглеждаме като една, разложена на части човешка природа.
Това е другата страна, която детето приема в себе си през своята 11-та, 12-та година. След като е видяло отделен от себе си растителния свят, след като е усетило в себе си чувството за обективност на растителния свят с обективната земя, сега то научава тясната връзка на животинския свят с човека – субективното. Ето така, по пътя на усещането, Вселената отново бива съединена с Човека. Тъкмо по този начин в детето бива правилно заложена разграничителната способност. Това означава детето да бъде възпитавано, изхождайки от живия елемент в света.
към текста >>
След като е видяло отделен от себе си растителния свят, след като е усетило в себе си чувството за обективност на растителния свят с обективната земя, сега то научава тясната връзка на
жив
отинския свят с човека – субективното.
Позовавайки се на качествата на лъва, по това как те трябва да бъдат съчетани, как те трябва да потънат в това, което при човека представлява индивидуалност – ето така чрез една много жива форма аз мога да изложа тези неща пред детето. Дори това, което морално и духовно живее в камилата, дори то може да бъде така поднесено, че да можем да покажем как това, което живее в камилата, но вече подчинено, се вмества в човешката природа. Така човекът представлява един синтез на лъва, орела, маймуната, камилата, кравата и на всички други животни. Цялото животинско царство разглеждаме като една, разложена на части човешка природа. Това е другата страна, която детето приема в себе си през своята 11-та, 12-та година.
След като е видяло отделен от себе си растителния свят, след като е усетило в себе си чувството за обективност на растителния свят с обективната земя, сега то научава тясната връзка на животинския свят с човека – субективното.
Ето така, по пътя на усещането, Вселената отново бива съединена с Човека. Тъкмо по този начин в детето бива правилно заложена разграничителната способност. Това означава детето да бъде възпитавано, изхождайки от живия елемент в света.
към текста >>
Това означава детето да бъде възпитавано, изхождайки от
жив
ия елемент в света.
Цялото животинско царство разглеждаме като една, разложена на части човешка природа. Това е другата страна, която детето приема в себе си през своята 11-та, 12-та година. След като е видяло отделен от себе си растителния свят, след като е усетило в себе си чувството за обективност на растителния свят с обективната земя, сега то научава тясната връзка на животинския свят с човека – субективното. Ето така, по пътя на усещането, Вселената отново бива съединена с Човека. Тъкмо по този начин в детето бива правилно заложена разграничителната способност.
Това означава детето да бъде възпитавано, изхождайки от живия елемент в света.
към текста >>
Но много по-трудно е да бъде видяно какво означава претоварването на паметта за
жив
ота на човека: а именно, че в по-късните години от
жив
ота ние можем да наблюдаваме в човека ревматизъм, подагра.
Тогава ще видим, че това което винаги поставяме под формата на изисквания, то идва от само себе си. В абстрактната педагогика можем непрекъснато да поставяме изискването – да не бъде претоварвана паметта на детето. Не е добре да се претоварва паметта на детето. Изхождайки от абстракцията, това може да бъде разбрано от всеки.
Но много по-трудно е да бъде видяно какво означава претоварването на паметта за живота на човека: а именно, че в по-късните години от живота ние можем да наблюдаваме в човека ревматизъм, подагра.
За жалост медицинското наблюдение не се простира върху хода на целия човешки живот. Можем да наблюдаваме много хора с ревматизъм, с подагра, без да е имало никакви предпоставки за тях; на лице е била само една много слаба предпоставка, предизвикана може би тъкмо поради това, че паметта е била твърде силно обременявана, че човекът е трябвало твърде много да си спомня. Но паметта също така не трябва да остава и твърде слабо натоварена, тогава и по-точно още между 16-та и 24та година, много лесно възникват лабилни състояния във физическия организъм.
към текста >>
За жалост медицинското наблюдение не се простира върху хода на целия човешки
жив
от.
Тогава ще видим, че това което винаги поставяме под формата на изисквания, то идва от само себе си. В абстрактната педагогика можем непрекъснато да поставяме изискването – да не бъде претоварвана паметта на детето. Не е добре да се претоварва паметта на детето. Изхождайки от абстракцията, това може да бъде разбрано от всеки. Но много по-трудно е да бъде видяно какво означава претоварването на паметта за живота на човека: а именно, че в по-късните години от живота ние можем да наблюдаваме в човека ревматизъм, подагра.
За жалост медицинското наблюдение не се простира върху хода на целия човешки живот.
Можем да наблюдаваме много хора с ревматизъм, с подагра, без да е имало никакви предпоставки за тях; на лице е била само една много слаба предпоставка, предизвикана може би тъкмо поради това, че паметта е била твърде силно обременявана, че човекът е трябвало твърде много да си спомня. Но паметта също така не трябва да остава и твърде слабо натоварена, тогава и по-точно още между 16-та и 24та година, много лесно възникват лабилни състояния във физическия организъм.
към текста >>
Или човек разчита на
жив
ота, тъй както човек сам преподава и възпитава, изхождайки от самия
жив
от.
И така, как да се постигне равновесието между твърде силното и твърде слабото обременяване на паметта? Ако образно погледнато възпитаваме детето по начина, който описах, тогава то поема в себе си толкова от урока, колкото може да понесе. Възниква едно съотношение, както между храненето и насищането. Ала по този начин децата напредват с различна бързина и от своя страна ние трябва да се справяме с тях, без да е необходимо да повтарят класа. Но ние можем да имаме един относително голям клас пред себе си и детето няма да поеме повече духовна храна в себе си, отколкото може да понесе – ако мога така да се изразя – като организъм то само отблъсква от себе си това, което не може да понесе.
Или човек разчита на живота, тъй както човек сам преподава и възпитава, изхождайки от самия живот.
към текста >>
Фактически това може да прецени само този, който изхожда от определена духовна основа и е в състояние да наблюдава цялостния човешки
жив
от.
Още от рано в детето съществува предпоставка за първите елементи на изкуството на смятането. Но тъкмо при изкуството на смятането можем да наблюдаваме, как твърде рано в детето навлиза интелектуалистичният елемент. Смятането, като такова, не е чуждо на никой човек в никоя възраст. То се развива в човешката природа и тук не е възможна отчужденост между човешките способности и аритметичната операция, както е възможна тази отчужденост между човешките способности и буквите през една следваща култура. И все пак, тъкмо до това се свеждат наймного нещата: урокът по смятане да бъде поднесен на детето по правилен начин.
Фактически това може да прецени само този, който изхожда от определена духовна основа и е в състояние да наблюдава цялостния човешки живот.
към текста >>
Но за този, който наблюдава нещата не просто логически, а ги наблюдава, изхождайки от познанията на
жив
ота, нещата се представят така, че едно дете, което по правилен начин е било доведено до смятането, в по-късна възраст то има едно чувство за отговорност, съвсем различно от чувството на онова дете, което не е било доведено до смятането по правилен начин.
Но за този, който наблюдава нещата не просто логически, а ги наблюдава, изхождайки от познанията на живота, нещата се представят така, че едно дете, което по правилен начин е било доведено до смятането, в по-късна възраст то има едно чувство за отговорност, съвсем различно от чувството на онова дете, което не е било доведено до смятането по правилен начин.
И това вероятно ще Ви се стори изключително парадоксално – но тъй като говоря за реалността, а не за неща, които нашето време си въобразява, затова бих желал, тъй като истината често пъти изглежда парадоксална на нашето съвремие – аз бих желал да не се стъписвам пред подобни парадокси. Ако ние като хора през изтеклите десетилетия бяхме успели да потопим човешката душа правилно в урока по смятане, тогава ние не бихме имали този хаос в Източна Европа. Това е, което произлиза, което виждаме вътрешно: чрез какви сили способността за смятане се свързва с това, което обхваща и моралното в човека?
към текста >>
Първоначално хората съвсем не са брояли по този начин, прибавяйки едното грахово зърно към другото, прибавяйки нещо единично към нещо друго, чрез което възниква нещо ново, което за душевния
жив
от, най-малкото първоначално, има изключително малко общо с предходното.
– едно грахово зърно да бъде прибавено към друго и всеки път, когато нещо бъде прибавено, да му се дава ново име. Преходът от едно към две, след това към три, това броене е нещо, което като дейност се осъществява сякаш съвсем произволно в човека. Но съществува една друга възможност за броене. Тази възможност ние откриваме, когато се върнем малко назад в човешката културна история.
Първоначално хората съвсем не са брояли по този начин, прибавяйки едното грахово зърно към другото, прибавяйки нещо единично към нещо друго, чрез което възниква нещо ново, което за душевния живот, най-малкото първоначално, има изключително малко общо с предходното.
Тогава хората са брояли по следния начин: това, което имаме в живота, е винаги нещо цяло и то следва да бъде приемано за цяло, като дори и най-разнородните неща представляват именно едно цяло. Когато аз имам пред себе си едно човешко мнозинство, първоначалното е единство. Когато имам пред себе си един отделен човек, той също така представлява единство. Единството е в основата си нещо съвсем относително. Това аз вземам в съображение не когато броя 1, 2, 3, 4 и т.н., а когато броя по следния начин:
към текста >>
Тогава хората са брояли по следния начин: това, което имаме в
жив
ота, е винаги нещо цяло и то следва да бъде приемано за цяло, като дори и най-разнородните неща представляват именно едно цяло.
– едно грахово зърно да бъде прибавено към друго и всеки път, когато нещо бъде прибавено, да му се дава ново име. Преходът от едно към две, след това към три, това броене е нещо, което като дейност се осъществява сякаш съвсем произволно в човека. Но съществува една друга възможност за броене. Тази възможност ние откриваме, когато се върнем малко назад в човешката културна история. Първоначално хората съвсем не са брояли по този начин, прибавяйки едното грахово зърно към другото, прибавяйки нещо единично към нещо друго, чрез което възниква нещо ново, което за душевния живот, най-малкото първоначално, има изключително малко общо с предходното.
Тогава хората са брояли по следния начин: това, което имаме в живота, е винаги нещо цяло и то следва да бъде приемано за цяло, като дори и най-разнородните неща представляват именно едно цяло.
Когато аз имам пред себе си едно човешко мнозинство, първоначалното е единство. Когато имам пред себе си един отделен човек, той също така представлява единство. Единството е в основата си нещо съвсем относително. Това аз вземам в съображение не когато броя 1, 2, 3, 4 и т.н., а когато броя по следния начин:
към текста >>
И сега казваме на детето например следното: Аз имам една купчина грах или – да кажем, за да бъде още по-нагледно – имам една купчина ябълки и три деца, може би три деца на различна възраст, които би трябвало да приемат различни количества храна и искаме да направим нещо, което е свързано с
жив
ота.
Всичко това, приложено върху цялостния урок по смятане, ще даде следното: вместо да прибавяме едно грахово зърно към друго, Вие поставяте пред детето една купчина от грахови зърна. Купчина грахови зърна представлява цялото. Тръгваме от цялото.
И сега казваме на детето например следното: Аз имам една купчина грах или – да кажем, за да бъде още по-нагледно – имам една купчина ябълки и три деца, може би три деца на различна възраст, които би трябвало да приемат различни количества храна и искаме да направим нещо, което е свързано с живота.
Какво можем да направим тук? Да, можем да направим следното: да разделим купчината ябълки по определен начин и да разглеждаме след това целия куп като сума от отделни части, на които сме го разделили. Там ние имаме купчината ябълки и казваме: имаме три части и това ние обясняваме на детето така, че сумата е равна на трите части. Сумата = три части. Това означава, че при събирането ние не изхождаме от отделните части, за да стигнем до сбора, а тръгваме от сбора и едва после минаваме към частите.
към текста >>
Така ние тръгваме от цялото и преминаваме към събираемите, към частите, като по този начин постигаме едно
жив
о възприятие за събирането.
Какво можем да направим тук? Да, можем да направим следното: да разделим купчината ябълки по определен начин и да разглеждаме след това целия куп като сума от отделни части, на които сме го разделили. Там ние имаме купчината ябълки и казваме: имаме три части и това ние обясняваме на детето така, че сумата е равна на трите части. Сумата = три части. Това означава, че при събирането ние не изхождаме от отделните части, за да стигнем до сбора, а тръгваме от сбора и едва после минаваме към частите.
Така ние тръгваме от цялото и преминаваме към събираемите, към частите, като по този начин постигаме едно живо възприятие за събирането.
Защото това, до което се свеждат нещата при събирането, е винаги сбора и частите: частите са това, което по определен начин трябва да се съдържа вътре в сбора.
към текста >>
Така ние сме в състояние да приближим детето по такъв начин към
жив
ота, че то да привикне да възприема цялото, а не винаги да преминава от малкото към това, което е в повече.
Така ние сме в състояние да приближим детето по такъв начин към живота, че то да привикне да възприема цялото, а не винаги да преминава от малкото към това, което е в повече.
Това упражнява изключително силно влияние върху целия душевен живот на детето. Когато детето придобие навика да прибавя, тогава именно възниква онази морална основа, която изгражда един предимно алчен стремеж. А когато се преминава от цялото към частите и когато съответно по същия начин бъде изградено и умножението, тогава детето получава склонността да не развива така силно алчността, а развива нещо, което в смисъла на един космически светоглед може да бъде наречено сдържаност, умереност в най-благородния смисъл на думата. И това, което в сферата на морала се харесва или не се харесва някому, то е тясно свързано с начина, по който детето е било научено да борави с числата. Привидно между боравенето с числата и моралните идеи и импулси няма логическа връзка; тя сякаш е тъй слаба, че този който разсъждава предимно интелектуалистично би могъл да се подиграе, когато чуе да се говори за това.
към текста >>
Това упражнява изключително силно влияние върху целия душевен
жив
от на детето.
Така ние сме в състояние да приближим детето по такъв начин към живота, че то да привикне да възприема цялото, а не винаги да преминава от малкото към това, което е в повече.
Това упражнява изключително силно влияние върху целия душевен живот на детето.
Когато детето придобие навика да прибавя, тогава именно възниква онази морална основа, която изгражда един предимно алчен стремеж. А когато се преминава от цялото към частите и когато съответно по същия начин бъде изградено и умножението, тогава детето получава склонността да не развива така силно алчността, а развива нещо, което в смисъла на един космически светоглед може да бъде наречено сдържаност, умереност в най-благородния смисъл на думата. И това, което в сферата на морала се харесва или не се харесва някому, то е тясно свързано с начина, по който детето е било научено да борави с числата. Привидно между боравенето с числата и моралните идеи и импулси няма логическа връзка; тя сякаш е тъй слаба, че този който разсъждава предимно интелектуалистично би могъл да се подиграе, когато чуе да се говори за това. Някому това може да се стори смешно.
към текста >>
Но когато обхванем с поглед действителните взаимовръзки в
жив
ота, тогава разбираме, че в действителното битие много често логически най-отдалечените неща са разположени най-близо едно до друго.
А когато се преминава от цялото към частите и когато съответно по същия начин бъде изградено и умножението, тогава детето получава склонността да не развива така силно алчността, а развива нещо, което в смисъла на един космически светоглед може да бъде наречено сдържаност, умереност в най-благородния смисъл на думата. И това, което в сферата на морала се харесва или не се харесва някому, то е тясно свързано с начина, по който детето е било научено да борави с числата. Привидно между боравенето с числата и моралните идеи и импулси няма логическа връзка; тя сякаш е тъй слаба, че този който разсъждава предимно интелектуалистично би могъл да се подиграе, когато чуе да се говори за това. Някому това може да се стори смешно. Напълно разбираемо е, когато някой се надсмее над това, че при смятането трябва да тръгнем от сбора, а не от събираемото.
Но когато обхванем с поглед действителните взаимовръзки в живота, тогава разбираме, че в действителното битие много често логически най-отдалечените неща са разположени най-близо едно до друго.
към текста >>
21.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Необходимостта за целта на възпитанието и на възпитателното преподаване да познаваме целия човек става особено ясна, когато наблюдаваме развитието на момчето и на момичето между 11-та и 12-та година от
жив
ота.
Необходимостта за целта на възпитанието и на възпитателното преподаване да познаваме целия човек става особено ясна, когато наблюдаваме развитието на момчето и на момичето между 11-та и 12-та година от живота.
Хората обикновено наблюдават – бих желал да кажа – само по-грубото преобразяване, по-грубата метаморфоза на човешката природа и нямат поглед върху по-фините преобразования. По тази причина хората вярват, че вършат нещо добро за детето, когато питат: Какви телесни движения трябва да извършва детето, за да стане телесно здраво? Тъкмо за да стане детето телесно здраво, силно телесно и без никакви ограничения, в детската възраст до тялото на детето трябва да се достигне по обходния път през душата и Духа.
към текста >>
Едва след това човекът придобива своето пълно приспособяване към външния свят, обхващайки и онова, което до този момент в най-слаба степен е из
жив
ял като нещо човешко, а именно – костната система.
Наблюдавайки деца под 11-та годишна възраст, Вие ще видите, че всички движения все още произлизат от вътрешността на детето. Когато наблюдаваме деца след 12-та годишна възраст, Вие ще видите, че те стъпват с ходилата си, така, че непрекъснато се стремят да намерят равновесието, че те вътрешно усещат равновесието на лоста, усещат механично-скелетната система. Това означава, че между 11-та и 12-та година духовно-душевният елемент се разширява чак до костната система. Преди това духовно-душевното е с много по-вътрешен характер.
Едва след това човекът придобива своето пълно приспособяване към външния свят, обхващайки и онова, което до този момент в най-слаба степен е изживял като нещо човешко, а именно – костната система.
към текста >>
Едва сега той вътрешно из
жив
ява това, което в
жив
ота се нарича причинност.
Всъщност едва сега човекът се превръща в дете на света. Едва сега той трябва да се съобразява с механиката, с динамиката на света.
Едва сега той вътрешно изживява това, което в живота се нарича причинност.
В действителност преди 11-та година човекът няма никакво разбиране за причина и следствие. Той чува думите. Ние вярваме, че човекът има разбиране. Но той няма разбиране, защото той владее костната си система, изхождайки от мускулната система. Покъсно след 12-та година костната система, намерила вече място във външния свят, овладява мускулната система и оттам – Духа и душата.
към текста >>
И последицата от това е, че сега човекът получава едно вътрешно из
жив
яване – разбиране за причина и следствие, за силата и за това, което бива чувствувано като нещо вертикално и за това, което бива чувствувано като нещо хоризонтално и т.н.
В действителност преди 11-та година човекът няма никакво разбиране за причина и следствие. Той чува думите. Ние вярваме, че човекът има разбиране. Но той няма разбиране, защото той владее костната си система, изхождайки от мускулната система. Покъсно след 12-та година костната система, намерила вече място във външния свят, овладява мускулната система и оттам – Духа и душата.
И последицата от това е, че сега човекът получава едно вътрешно изживяване – разбиране за причина и следствие, за силата и за това, което бива чувствувано като нещо вертикално и за това, което бива чувствувано като нещо хоризонтално и т.н.
към текста >>
По тази причина, виждате ли, когато преди 11-та година в една твърде интелектуална форма на детето бъдат поднесени минералогията, физиката, химията, механиката, тогава това вреди на неговото развитие, понеже детето все още не е в състояние с цялата си човешка същност да съпре
жив
ее механичното, динамичното.
По тази причина, виждате ли, когато преди 11-та година в една твърде интелектуална форма на детето бъдат поднесени минералогията, физиката, химията, механиката, тогава това вреди на неговото развитие, понеже детето все още не е в състояние с цялата си човешка същност да съпреживее механичното, динамичното.
Така също преди 11-та година детето не може да съпреживее това, което в историята представлява причинните взаимовръзки.
към текста >>
Така също преди 11-та година детето не може да съпре
жив
ее това, което в историята представлява причинните взаимовръзки.
По тази причина, виждате ли, когато преди 11-та година в една твърде интелектуална форма на детето бъдат поднесени минералогията, физиката, химията, механиката, тогава това вреди на неговото развитие, понеже детето все още не е в състояние с цялата си човешка същност да съпреживее механичното, динамичното.
Така също преди 11-та година детето не може да съпреживее това, което в историята представлява причинните взаимовръзки.
към текста >>
Докато детето все още
жив
ее в своята мускулна система, изхождайки от кръвната система, то е в състояние да из
жив
ее вътрешно една биография, може да из
жив
ее вътрешно една поднесена му историческа картина, която да му хареса, към която може да се отнесе със симпатия, или с антипатия – ако например му поднесем образа на Земята, както описах това вчера.
Виждате ли, всичко това осветлява начина, по който трябва да се отнасяме към детето преди костната система да се е пробудила душевно.
Докато детето все още живее в своята мускулна система, изхождайки от кръвната система, то е в състояние да изживее вътрешно една биография, може да изживее вътрешно една поднесена му историческа картина, която да му хареса, към която може да се отнесе със симпатия, или с антипатия – ако например му поднесем образа на Земята, както описах това вчера.
Всичко, което е растителен свят, то може да възприеме като един образ, тъй като мускулната система е пластична, тя е вътрешно подвижна; когато му поднесем това, което казах за животинския свят, как този свят живее в човека, това продължава да звучи в чувствата на детето, защото мускулната система е мека. Ако преди 11-та година поднесем на детето принципа на лоста, принципа на парната машина, тогава то не може да изживее нищо от това, защото динамиката, механиката все още не са навлезли в неговото тяло. Когато навреме, към 11 – 12-та година започнем с физиката, с механиката, с динамиката, тогава в сферата на мисленето ние поставяме пред детето нещо, което от едната страна навлиза в неговата глава, а от вътрешността на човека насреща му идва това, което детето изживява изхождайки от костната система. И това, което ние казваме на детето, се свързва с това, което се стреми да напусне, да излезе вън от тялото на детето. Така възниква не едно абстрактно-интелектуалистично, а възниква едно живо душевно разбиране.
към текста >>
Всичко, което е растителен свят, то може да възприеме като един образ, тъй като мускулната система е пластична, тя е вътрешно подвижна; когато му поднесем това, което казах за
жив
отинския свят, как този свят
жив
ее в човека, това продължава да звучи в чувствата на детето, защото мускулната система е мека.
Виждате ли, всичко това осветлява начина, по който трябва да се отнасяме към детето преди костната система да се е пробудила душевно. Докато детето все още живее в своята мускулна система, изхождайки от кръвната система, то е в състояние да изживее вътрешно една биография, може да изживее вътрешно една поднесена му историческа картина, която да му хареса, към която може да се отнесе със симпатия, или с антипатия – ако например му поднесем образа на Земята, както описах това вчера.
Всичко, което е растителен свят, то може да възприеме като един образ, тъй като мускулната система е пластична, тя е вътрешно подвижна; когато му поднесем това, което казах за животинския свят, как този свят живее в човека, това продължава да звучи в чувствата на детето, защото мускулната система е мека.
Ако преди 11-та година поднесем на детето принципа на лоста, принципа на парната машина, тогава то не може да изживее нищо от това, защото динамиката, механиката все още не са навлезли в неговото тяло. Когато навреме, към 11 – 12-та година започнем с физиката, с механиката, с динамиката, тогава в сферата на мисленето ние поставяме пред детето нещо, което от едната страна навлиза в неговата глава, а от вътрешността на човека насреща му идва това, което детето изживява изхождайки от костната система. И това, което ние казваме на детето, се свързва с това, което се стреми да напусне, да излезе вън от тялото на детето. Така възниква не едно абстрактно-интелектуалистично, а възниква едно живо душевно разбиране. Това е, към което трябва да се стремим.
към текста >>
Ако преди 11-та година поднесем на детето принципа на лоста, принципа на парната машина, тогава то не може да из
жив
ее нищо от това, защото динамиката, механиката все още не са навлезли в неговото тяло.
Виждате ли, всичко това осветлява начина, по който трябва да се отнасяме към детето преди костната система да се е пробудила душевно. Докато детето все още живее в своята мускулна система, изхождайки от кръвната система, то е в състояние да изживее вътрешно една биография, може да изживее вътрешно една поднесена му историческа картина, която да му хареса, към която може да се отнесе със симпатия, или с антипатия – ако например му поднесем образа на Земята, както описах това вчера. Всичко, което е растителен свят, то може да възприеме като един образ, тъй като мускулната система е пластична, тя е вътрешно подвижна; когато му поднесем това, което казах за животинския свят, как този свят живее в човека, това продължава да звучи в чувствата на детето, защото мускулната система е мека.
Ако преди 11-та година поднесем на детето принципа на лоста, принципа на парната машина, тогава то не може да изживее нищо от това, защото динамиката, механиката все още не са навлезли в неговото тяло.
Когато навреме, към 11 – 12-та година започнем с физиката, с механиката, с динамиката, тогава в сферата на мисленето ние поставяме пред детето нещо, което от едната страна навлиза в неговата глава, а от вътрешността на човека насреща му идва това, което детето изживява изхождайки от костната система. И това, което ние казваме на детето, се свързва с това, което се стреми да напусне, да излезе вън от тялото на детето. Така възниква не едно абстрактно-интелектуалистично, а възниква едно живо душевно разбиране. Това е, към което трябва да се стремим.
към текста >>
Когато навреме, към 11 – 12-та година започнем с физиката, с механиката, с динамиката, тогава в сферата на мисленето ние поставяме пред детето нещо, което от едната страна навлиза в неговата глава, а от вътрешността на човека насреща му идва това, което детето из
жив
ява изхождайки от костната система.
Виждате ли, всичко това осветлява начина, по който трябва да се отнасяме към детето преди костната система да се е пробудила душевно. Докато детето все още живее в своята мускулна система, изхождайки от кръвната система, то е в състояние да изживее вътрешно една биография, може да изживее вътрешно една поднесена му историческа картина, която да му хареса, към която може да се отнесе със симпатия, или с антипатия – ако например му поднесем образа на Земята, както описах това вчера. Всичко, което е растителен свят, то може да възприеме като един образ, тъй като мускулната система е пластична, тя е вътрешно подвижна; когато му поднесем това, което казах за животинския свят, как този свят живее в човека, това продължава да звучи в чувствата на детето, защото мускулната система е мека. Ако преди 11-та година поднесем на детето принципа на лоста, принципа на парната машина, тогава то не може да изживее нищо от това, защото динамиката, механиката все още не са навлезли в неговото тяло.
Когато навреме, към 11 – 12-та година започнем с физиката, с механиката, с динамиката, тогава в сферата на мисленето ние поставяме пред детето нещо, което от едната страна навлиза в неговата глава, а от вътрешността на човека насреща му идва това, което детето изживява изхождайки от костната система.
И това, което ние казваме на детето, се свързва с това, което се стреми да напусне, да излезе вън от тялото на детето. Така възниква не едно абстрактно-интелектуалистично, а възниква едно живо душевно разбиране. Това е, към което трябва да се стремим.
към текста >>
Така възниква не едно абстрактно-интелектуалистично, а възниква едно
жив
о душевно разбиране.
Докато детето все още живее в своята мускулна система, изхождайки от кръвната система, то е в състояние да изживее вътрешно една биография, може да изживее вътрешно една поднесена му историческа картина, която да му хареса, към която може да се отнесе със симпатия, или с антипатия – ако например му поднесем образа на Земята, както описах това вчера. Всичко, което е растителен свят, то може да възприеме като един образ, тъй като мускулната система е пластична, тя е вътрешно подвижна; когато му поднесем това, което казах за животинския свят, как този свят живее в човека, това продължава да звучи в чувствата на детето, защото мускулната система е мека. Ако преди 11-та година поднесем на детето принципа на лоста, принципа на парната машина, тогава то не може да изживее нищо от това, защото динамиката, механиката все още не са навлезли в неговото тяло. Когато навреме, към 11 – 12-та година започнем с физиката, с механиката, с динамиката, тогава в сферата на мисленето ние поставяме пред детето нещо, което от едната страна навлиза в неговата глава, а от вътрешността на човека насреща му идва това, което детето изживява изхождайки от костната система. И това, което ние казваме на детето, се свързва с това, което се стреми да напусне, да излезе вън от тялото на детето.
Така възниква не едно абстрактно-интелектуалистично, а възниква едно живо душевно разбиране.
Това е, към което трябва да се стремим.
към текста >>
И учителят трябва да бъде в състояние да из
жив
ее всичко това художествено пред детето, да го из
жив
ее като артист.
И учителят трябва да бъде в състояние да изживее всичко това художествено пред детето, да го изживее като артист.
За него всичко в детето трябва да бъде вътрешно подвижно.
към текста >>
Понякога трябва да положим особени усилия, за да овладеем поне малко о
жив
еността на детето и ние можем да я овладеем, ако имаме нещо от това, което днес рядко намира призвание в света: хумора.
Понякога трябва да положим особени усилия, за да овладеем поне малко оживеността на детето и ние можем да я овладеем, ако имаме нещо от това, което днес рядко намира призвание в света: хумора.
Учителят трябва да внесе още през вратата хумор в класа. Понякога децата могат да бъдат доста невъзпитани. Един наш учител във Валдорфското училище изживя следното със своите по-големи ученици, които бяха под 12 годишна възраст: Изведнъж у тях интересът към обучението намаля и те започнаха да си пишат тайно писма. Ще се съгласите, един учител, комуто липсва хумор – такъв учител ще се начумери. Ще произлезе страшна сцена от това.
към текста >>
Един наш учител във Валдорфското училище из
жив
я следното със своите по-големи ученици, които бяха под 12 годишна възраст: Изведнъж у тях интересът към обучението намаля и те започнаха да си пишат тайно писма.
Понякога трябва да положим особени усилия, за да овладеем поне малко оживеността на детето и ние можем да я овладеем, ако имаме нещо от това, което днес рядко намира призвание в света: хумора. Учителят трябва да внесе още през вратата хумор в класа. Понякога децата могат да бъдат доста невъзпитани.
Един наш учител във Валдорфското училище изживя следното със своите по-големи ученици, които бяха под 12 годишна възраст: Изведнъж у тях интересът към обучението намаля и те започнаха да си пишат тайно писма.
Ще се съгласите, един учител, комуто липсва хумор – такъв учител ще се начумери. Ще произлезе страшна сцена от това. Какво направи нашият учител във Валдорфското училище: той отиде при децата и им разказа историята на пощенското дело. И децата видяха, че той ги разбира. Той заговори за тяхното писане на писма в час.
към текста >>
И ние го караме да приема в себе си именно
жив
и, подвижни представи.
Често се казва: Ето, меланхоличното дете е затворено в себе си, то седи мирно, движи се малко.
И ние го караме да приема в себе си именно живи, подвижни представи.
Стремим се да го излекуваме с противоположното. Стремим се да се справим с меланхоличното дете, като го ободряваме с различни весели неща, които му поднасяме. Това е един съвсем погрешен метод. По този начин ние изобщо не можем да се справим с меланхоличното дете.
към текста >>
Ние трябва да имаме способността чрез съчувствие и съпре
жив
яване на неговата физическа тежест да се приближим към детето по начин, съответствуващ на неговата природа.
Ние трябва да имаме способността чрез съчувствие и съпреживяване на неговата физическа тежест да се приближим към детето по начин, съответствуващ на неговата природа.
Ние трябва да се опитаме да поднесем на меланхоличното дете именно не весели, комични представи, а да му поднесем сериозни представи. Такива, каквито то е в състояние да извлече от самото себе си. Ние трябва да му поднесем нещо, което да намира отзвук в собствения му тежък организъм.
към текста >>
А когато детето има по-скоро флегматичен темперамент, тогава ние трябва да сме наясно със следното: Това дете, което има по-скоро един флегматичен темперамент, то
жив
ее не толкова в своето физическо тяло, колкото в това, което тези дни нарекох етерно тяло, тялото, което е много по-подвижно.
А когато детето има по-скоро флегматичен темперамент, тогава ние трябва да сме наясно със следното: Това дете, което има по-скоро един флегматичен темперамент, то живее не толкова в своето физическо тяло, колкото в това, което тези дни нарекох етерно тяло, тялото, което е много по-подвижно.
към текста >>
Такова дете
жив
ее в етерния елемент.
Такова дете живее в етерния елемент.
Странно звучи, когато за флегматичното дете казваме, че то живее в етерния елемент, но е така. Етерният елемент не позволява да навлезе в главата това, което протича в органичните процеси на човека – храносмилането, веществообмяната, растежа. Флегматичното дете не е в състояние да получи представа за това, което протича в неговото тяло. Главата остава бездейна. Чрез този подвижен елемент, който се стреми да разпръсне функциите на тялото наоколо, тялото става все по-подвижно.
към текста >>
Странно звучи, когато за флегматичното дете казваме, че то
жив
ее в етерния елемент, но е така.
Такова дете живее в етерния елемент.
Странно звучи, когато за флегматичното дете казваме, че то живее в етерния елемент, но е така.
Етерният елемент не позволява да навлезе в главата това, което протича в органичните процеси на човека – храносмилането, веществообмяната, растежа. Флегматичното дете не е в състояние да получи представа за това, което протича в неговото тяло. Главата остава бездейна. Чрез този подвижен елемент, който се стреми да разпръсне функциите на тялото наоколо, тялото става все по-подвижно. Флегматичното дете е изцяло отдадено на света.
към текста >>
То твърде малко
жив
ее в себе си.
Флегматичното дете не е в състояние да получи представа за това, което протича в неговото тяло. Главата остава бездейна. Чрез този подвижен елемент, който се стреми да разпръсне функциите на тялото наоколо, тялото става все по-подвижно. Флегматичното дете е изцяло отдадено на света. То се разтваря в света.
То твърде малко живее в себе си.
Ето защо то се отнася с известно безразличие спрямо нещата, които ние се опитваме да предприемем с него. Ние не можем да се приближим до детето, защото, нали така в крайна сметка ние трябва да се приближим чрез сетивата. Главните сетива са в главата. Флегматичното дете в слаба степен може да си служи с главата. А останалият организъм бива поддържан в своите функции от външния свят.
към текста >>
И тъй преобладаваща е системата на кръвообращението, детето не може да из
жив
ее себе си по друг начин, освен чрез антипатия спрямо ускорените впечатления.
Аз отново трябва да кажа нещо подобно за отношението към сангвиничното дете. Ние трябва да се опитаме да лекуваме сангвиничното дете не като го принуждаваме да стои дълго време пред едно впечатление, а като правим точно обратното. Да посрещнем сангвиничността и да променяме бързо впечатленията, а именно да принудим детето да възприема бързо впечатленията едно след друго. Отново ответната реакция е тази, която се проявява.
И тъй преобладаваща е системата на кръвообращението, детето не може да изживее себе си по друг начин, освен чрез антипатия спрямо ускорените впечатления.
И последицата от това е, че детето забавя само себе си.
към текста >>
По този начин в холеричното дете, 8 – 9-годишното дете, момче или момиче, продължава да
жив
ее малкото кърмаче.
Холеричното дете задържа в себе си нещо от вилнеенето и беснеенето на съвсем малкото дете.
По този начин в холеричното дете, 8 – 9-годишното дете, момче или момиче, продължава да живее малкото кърмаче.
Ето по тази причина детето е холерично и ние трябва да се опитаме така да се отнасяме към холеричното дете, че постепенно да “парализираме” това “малко дете”, което продължава да живее вътре.
към текста >>
Ето по тази причина детето е холерично и ние трябва да се опитаме така да се отнасяме към холеричното дете, че постепенно да “парализираме” това “малко дете”, което продължава да
жив
ее вътре.
Холеричното дете задържа в себе си нещо от вилнеенето и беснеенето на съвсем малкото дете. По този начин в холеричното дете, 8 – 9-годишното дете, момче или момиче, продължава да живее малкото кърмаче.
Ето по тази причина детето е холерично и ние трябва да се опитаме така да се отнасяме към холеричното дете, че постепенно да “парализираме” това “малко дете”, което продължава да живее вътре.
към текста >>
Но ако го накараме да разкаже нещо, което аз самият съм разказал преди това, при което той трябва доста холерично да разиграе разказа – с мимика, тогава той ще трябва да се в
жив
ее в своя малък човек и тогава той постепенно успокоява този малък човек в себе си.
Това трябва да се осъществи с помощта на хумора. Защото ако в по-късна възраст имаме срещу себе си един холерик, който е бил такъв и на 8-9-10 години, тогава ние не можем да се справим с него чрез предупреждения: да му направим предупредителна забележка – това него изобщо не го впечатлява.
Но ако го накараме да разкаже нещо, което аз самият съм разказал преди това, при което той трябва доста холерично да разиграе разказа – с мимика, тогава той ще трябва да се вживее в своя малък човек и тогава той постепенно успокоява този малък човек в себе си.
Той го наглася към своя душевен елемент. И превръщайки сам себе си в холерик, заедно с холеричното дете, разбира, се постоянно владеейки себе си и с чувство за хумор, аз ще постигна това холеричното дете до мен да стане по-спокойно. Когато учителят започне да танцува – аз Ви моля да не разбирате това в лошия смисъл – тогава неспокойствието на детето постепенно престава. Само трябва да имаме способността да не се запъхтяваме и задъхваме пред холеричното дете, да не провесваме глава, а да достигаме до един вид съпреживяване на това вътрешно лудуване. И Вие ще видите – детето ще става все по-мирно и по-мирно.
към текста >>
Само трябва да имаме способността да не се запъхтяваме и задъхваме пред холеричното дете, да не провесваме глава, а да достигаме до един вид съпре
жив
яване на това вътрешно лудуване.
Защото ако в по-късна възраст имаме срещу себе си един холерик, който е бил такъв и на 8-9-10 години, тогава ние не можем да се справим с него чрез предупреждения: да му направим предупредителна забележка – това него изобщо не го впечатлява. Но ако го накараме да разкаже нещо, което аз самият съм разказал преди това, при което той трябва доста холерично да разиграе разказа – с мимика, тогава той ще трябва да се вживее в своя малък човек и тогава той постепенно успокоява този малък човек в себе си. Той го наглася към своя душевен елемент. И превръщайки сам себе си в холерик, заедно с холеричното дете, разбира, се постоянно владеейки себе си и с чувство за хумор, аз ще постигна това холеричното дете до мен да стане по-спокойно. Когато учителят започне да танцува – аз Ви моля да не разбирате това в лошия смисъл – тогава неспокойствието на детето постепенно престава.
Само трябва да имаме способността да не се запъхтяваме и задъхваме пред холеричното дете, да не провесваме глава, а да достигаме до един вид съпреживяване на това вътрешно лудуване.
И Вие ще видите – детето ще става все по-мирно и по-мирно. Това изцяло парализира вътрешното лудуване.
към текста >>
Учителят наистина трябва да има в себе си артистична кръв, за да може това, което разиграва пред детето, да за
жив
ява пред него по един достоверен начин.
Обаче в това не бива да има нищо изкуствено. Ако в това, което учителят дава на детето, има нещо изкуствено, нещо нехудожествено, тогава успех няма да има.
Учителят наистина трябва да има в себе си артистична кръв, за да може това, което разиграва пред детето, да заживява пред него по един достоверен начин.
Иначе от страна на учителя става нещо измамно, а това не бива да се допуска. Отношението на учителя към детето трябва да бъде напълно истинно.
към текста >>
А холериците, те биват основно излекувани, защото най-доброто е, когато поставим лудуващите холерици да из
жив
еят себе си един чрез друг.
Той знае, че те са там, в единия ъгъл на класа. След това той събира на друго място холериците. Той знае, че те са там в другия ъгъл и така постъпва и със сангвиниците, и с флегматиците. Чрез този вид социално разграничаване темпераментите са изглаждат взаимно помежду си. Меланхоликът се ободрява, когато е сред меланхолици.
А холериците, те биват основно излекувани, защото най-доброто е, когато поставим лудуващите холерици да изживеят себе си един чрез друг.
И ако после има синини по телата им, това действува изключително успокояващо. Така това, което сякаш тайнствено действува от човек на човек, може да бъде превърнато в нещо целебно чрез правилното социално отношение. И ако с достатъчно чувство за хумор ние изпратим в двора на училището някое момче, което е особено холерично, възбудено и го оставим да се катери нагоре-надолу по дърветата, от което то накрая капва от умора, тогава то, връщайки се в класа, ще е изживяло своя холеричен темперамент чрез самото себе си, чрез природата. Ако го оставим да изживее себе си чрез преодоляване на препятствия, тогава след известно време то ще се завърне успокоено. Виждате ли, тук става дума за следното: все по-добре да намираме пътя, по който чрез темпераментите да навлезем изцяло в индивидуалността, в личността на детето.
към текста >>
И ако с достатъчно чувство за хумор ние изпратим в двора на училището някое момче, което е особено холерично, възбудено и го оставим да се катери нагоре-надолу по дърветата, от което то накрая капва от умора, тогава то, връщайки се в класа, ще е из
жив
яло своя холеричен темперамент чрез самото себе си, чрез природата.
Чрез този вид социално разграничаване темпераментите са изглаждат взаимно помежду си. Меланхоликът се ободрява, когато е сред меланхолици. А холериците, те биват основно излекувани, защото най-доброто е, когато поставим лудуващите холерици да изживеят себе си един чрез друг. И ако после има синини по телата им, това действува изключително успокояващо. Така това, което сякаш тайнствено действува от човек на човек, може да бъде превърнато в нещо целебно чрез правилното социално отношение.
И ако с достатъчно чувство за хумор ние изпратим в двора на училището някое момче, което е особено холерично, възбудено и го оставим да се катери нагоре-надолу по дърветата, от което то накрая капва от умора, тогава то, връщайки се в класа, ще е изживяло своя холеричен темперамент чрез самото себе си, чрез природата.
Ако го оставим да изживее себе си чрез преодоляване на препятствия, тогава след известно време то ще се завърне успокоено. Виждате ли, тук става дума за следното: все по-добре да намираме пътя, по който чрез темпераментите да навлезем изцяло в индивидуалността, в личността на детето. Днес много хора казват, че трябва да се възпитава индивидуално. Да, но първо трябва да открием индивидите. Първо трябва да опознаем самия човек, след това трябва да опознаем меланхолика.
към текста >>
Ако го оставим да из
жив
ее себе си чрез преодоляване на препятствия, тогава след известно време то ще се завърне успокоено.
Меланхоликът се ободрява, когато е сред меланхолици. А холериците, те биват основно излекувани, защото най-доброто е, когато поставим лудуващите холерици да изживеят себе си един чрез друг. И ако после има синини по телата им, това действува изключително успокояващо. Така това, което сякаш тайнствено действува от човек на човек, може да бъде превърнато в нещо целебно чрез правилното социално отношение. И ако с достатъчно чувство за хумор ние изпратим в двора на училището някое момче, което е особено холерично, възбудено и го оставим да се катери нагоре-надолу по дърветата, от което то накрая капва от умора, тогава то, връщайки се в класа, ще е изживяло своя холеричен темперамент чрез самото себе си, чрез природата.
Ако го оставим да изживее себе си чрез преодоляване на препятствия, тогава след известно време то ще се завърне успокоено.
Виждате ли, тук става дума за следното: все по-добре да намираме пътя, по който чрез темпераментите да навлезем изцяло в индивидуалността, в личността на детето. Днес много хора казват, че трябва да се възпитава индивидуално. Да, но първо трябва да открием индивидите. Първо трябва да опознаем самия човек, след това трябва да опознаем меланхолика. Меланхоликът никога не е чист меланхолик, темпераментите са винаги смесени, при което единия темперамент преобладава.
към текста >>
Ако имам подобно дете пред себе си, аз ще му поднеса работата с цветове,
жив
описния елемент по начин, съвсем различен от този при друго дете.
Физическото устройство на главата става в известен смисъл частично меланхолично. Детето се затруднява да пренесе от главата към останалия организъм това, което вижда, което чувствува, а също и това, което му са дава чрез други импулси. Наученото в известен смисъл остава в главата. То не успява да проникне надолу в останалия организъм. Ако преподаваме на детето с художествен усет, тогава всичко във възпитанието и в преподаването се владее от художествения елемент и всичко инстинктивно ще бъде насочено в тази посока.
Ако имам подобно дете пред себе си, аз ще му поднеса работата с цветове, живописния елемент по начин, съвсем различен от този при друго дете.
И понеже това е толкова важно, при нас във Валдорфското училище от самото начало се обръща внимание на рисувателния елемент; но дори в рамките на рисуването ние можем да индивидуализираме работата си с детето именно когато детето трябва да прави нещата само.
към текста >>
Когато изпълним всичко това с истински цветове – а не с ужасния материал на тебешира, който не може да предаде цялото – тогава именно чрез из
жив
яването на чисто цветовия от една страна и на формено-цветовия елемент от друга страна, ние ще можем да въздейстуваме обратно благотворно-целебно върху онези свойства на детето, за които говорех.
Когато изпълним всичко това с истински цветове – а не с ужасния материал на тебешира, който не може да предаде цялото – тогава именно чрез изживяването на чисто цветовия от една страна и на формено-цветовия елемент от друга страна, ние ще можем да въздейстуваме обратно благотворно-целебно върху онези свойства на детето, за които говорех.
към текста >>
22.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Най-голямата трудност е тази, че дори и най-идеалният възпитателен метод не бива да откъсва човека от
жив
ота.
Най-голямата трудност е тази, че дори и най-идеалният възпитателен метод не бива да откъсва човека от живота.
Човекът не е нещо абстрактно, което може да бъде сглобено в завършен вид; човекът е дете на определени родители. Той израства в определени социални условия. След като е бил отгледан и възпитан, той трябва да се върне обратно в тези социални условия. Виждате ли, ако Вие желаете да възпитате едно дете така, че абсолютно да отговаря на идеала, за 14 – 15-годишна възраст, то може да бъде идеално, но детето няма да си намери място в днешния живот, то няма да знае откъде да започне. Така въпросът не се свежда просто до осъществяването на един идеал и това не е така и днес във Валдорфското училище, а става дума за това, детето да бъде възпитавано така, че винаги да бъде в състояние да установи връзка с днешния живот, с днешния социален ред.
към текста >>
Виждате ли, ако Вие желаете да възпитате едно дете така, че абсолютно да отговаря на идеала, за 14 – 15-годишна възраст, то може да бъде идеално, но детето няма да си намери място в днешния
жив
от, то няма да знае откъде да започне.
Най-голямата трудност е тази, че дори и най-идеалният възпитателен метод не бива да откъсва човека от живота. Човекът не е нещо абстрактно, което може да бъде сглобено в завършен вид; човекът е дете на определени родители. Той израства в определени социални условия. След като е бил отгледан и възпитан, той трябва да се върне обратно в тези социални условия.
Виждате ли, ако Вие желаете да възпитате едно дете така, че абсолютно да отговаря на идеала, за 14 – 15-годишна възраст, то може да бъде идеално, но детето няма да си намери място в днешния живот, то няма да знае откъде да започне.
Така въпросът не се свежда просто до осъществяването на един идеал и това не е така и днес във Валдорфското училище, а става дума за това, детето да бъде възпитавано така, че винаги да бъде в състояние да установи връзка с днешния живот, с днешния социален ред. Няма полза, ако кажем: Този социален ред е лош! Лош или добър, ние просто трябва да живеем в него и не можем току-така да откъсваме децата от този социален ред. Следователно аз имах пред себе си изключително трудната задача, от една страна да осъществя една идея за възпитание, а от друга страна да се съобразявам с целия съвременен живот.
към текста >>
Така въпросът не се свежда просто до осъществяването на един идеал и това не е така и днес във Валдорфското училище, а става дума за това, детето да бъде възпитавано така, че винаги да бъде в състояние да установи връзка с днешния
жив
от, с днешния социален ред.
Най-голямата трудност е тази, че дори и най-идеалният възпитателен метод не бива да откъсва човека от живота. Човекът не е нещо абстрактно, което може да бъде сглобено в завършен вид; човекът е дете на определени родители. Той израства в определени социални условия. След като е бил отгледан и възпитан, той трябва да се върне обратно в тези социални условия. Виждате ли, ако Вие желаете да възпитате едно дете така, че абсолютно да отговаря на идеала, за 14 – 15-годишна възраст, то може да бъде идеално, но детето няма да си намери място в днешния живот, то няма да знае откъде да започне.
Така въпросът не се свежда просто до осъществяването на един идеал и това не е така и днес във Валдорфското училище, а става дума за това, детето да бъде възпитавано така, че винаги да бъде в състояние да установи връзка с днешния живот, с днешния социален ред.
Няма полза, ако кажем: Този социален ред е лош! Лош или добър, ние просто трябва да живеем в него и не можем току-така да откъсваме децата от този социален ред. Следователно аз имах пред себе си изключително трудната задача, от една страна да осъществя една идея за възпитание, а от друга страна да се съобразявам с целия съвременен живот.
към текста >>
Лош или добър, ние просто трябва да
жив
еем в него и не можем току-така да откъсваме децата от този социален ред.
Той израства в определени социални условия. След като е бил отгледан и възпитан, той трябва да се върне обратно в тези социални условия. Виждате ли, ако Вие желаете да възпитате едно дете така, че абсолютно да отговаря на идеала, за 14 – 15-годишна възраст, то може да бъде идеално, но детето няма да си намери място в днешния живот, то няма да знае откъде да започне. Така въпросът не се свежда просто до осъществяването на един идеал и това не е така и днес във Валдорфското училище, а става дума за това, детето да бъде възпитавано така, че винаги да бъде в състояние да установи връзка с днешния живот, с днешния социален ред. Няма полза, ако кажем: Този социален ред е лош!
Лош или добър, ние просто трябва да живеем в него и не можем току-така да откъсваме децата от този социален ред.
Следователно аз имах пред себе си изключително трудната задача, от една страна да осъществя една идея за възпитание, а от друга страна да се съобразявам с целия съвременен живот.
към текста >>
Следователно аз имах пред себе си изключително трудната задача, от една страна да осъществя една идея за възпитание, а от друга страна да се съобразявам с целия съвременен
жив
от.
След като е бил отгледан и възпитан, той трябва да се върне обратно в тези социални условия. Виждате ли, ако Вие желаете да възпитате едно дете така, че абсолютно да отговаря на идеала, за 14 – 15-годишна възраст, то може да бъде идеално, но детето няма да си намери място в днешния живот, то няма да знае откъде да започне. Така въпросът не се свежда просто до осъществяването на един идеал и това не е така и днес във Валдорфското училище, а става дума за това, детето да бъде възпитавано така, че винаги да бъде в състояние да установи връзка с днешния живот, с днешния социален ред. Няма полза, ако кажем: Този социален ред е лош! Лош или добър, ние просто трябва да живеем в него и не можем току-така да откъсваме децата от този социален ред.
Следователно аз имах пред себе си изключително трудната задача, от една страна да осъществя една идея за възпитание, а от друга страна да се съобразявам с целия съвременен живот.
към текста >>
След това децата трябва да бъдат в състояние да могат да постъпят в което и да е висше учебно заведение или университет; защото Свободната висша школа в Дорнах, разбира се, дълго време няма да бъде призната за нещо, в което може да се постъпи, ако хората желаят да навлязат в
жив
ота.
до 9-та година, приетите деца ще са постигнали целта, а именно да продължат в 4-ти клас на друго училище. Но казах още, че за междинното време желая да имам пълната свобода, всяка седмица да давам на децата това, което произлиза от човекознанието. После аз изисках тази свобода за възрастта от 9 до 12 години. След навършването на 12 години децата отново трябваше да постигнат целта да могат да постъпят в обикновено училище. Същото ще бъде и когато децата – или както се казва – вече младите дами и господа напускат училището, за да постъпят в университета или в друго някакво висше учебно заведение – за времето от настъпването на половата зрялост до началото на висшето образование аз трябва да имам пълната свобода.
След това децата трябва да бъдат в състояние да могат да постъпят в което и да е висше учебно заведение или университет; защото Свободната висша школа в Дорнах, разбира се, дълго време няма да бъде призната за нещо, в което може да се постъпи, ако хората желаят да навлязат в живота.
към текста >>
При тези учителски конференции става дума за добрата воля за съвместен
жив
от сред учителите и за избягването на всякакъв вид съперничество.
Ето защо, когато говоря за организацията на Валдорфското училище, аз казвам, че неговото сърце е учителската конференция; това са учителските конференции, които биват периодично провеждани. Когато мога да бъда в Щутгарт, това става под мое ръководство, но иначе учителските конференции се провеждат и в сравнително кратки промеждутъци от време. Тогава всичко за цялото училище до последните подробности и това, което отделният учител е придобил като опит в своя клас, всичко бива обсъждано от всички учители заедно. Така тези учителски конференции имат винаги тенденцията да формират училището като един цялостен организъм, както човешкото тяло е организъм поради това, че има сърце.
При тези учителски конференции става дума за добрата воля за съвместен живот сред учителите и за избягването на всякакъв вид съперничество.
И преди всичко става дума за това, че може да бъде изнесено нещо, което може да послужи на другия учител само ако човек има в себе си съответната любов към всяко едно дете. Но аз имам предвид не онази любов, за която често се говори, а за тази любов, която именно артистичният учител притежава.
към текста >>
Когато се опитваме да си представим цялата организация, изхождайки от
жив
ота, тогава едно дете, което идва при нас, просто ни дава един нов урок, който ние трябва да приемем и който ни показва един нов начин, за да можем чрез съответното изучаване на човека да се справим с организма, който е включил в себе си един нов член.
Чрез подобна организация ние все пак успяхме за кратко време да получим признаване на особения статут на Валдорфското училище, и то главно поради факта, че бързо нарастна броят на децата, които имахме в началото – около 200 – а сега ние имаме вече около 700 деца, но от всички класове (до 12 клас). Сега Валдорфското училище е в най-добрия смисъл на думата едно единно училище. За повечето класове и особено за долните, трябваше да разкрием паралелни класове, така че сега имаме 1а, 1б клас и т.н., тъй като постепенно децата станаха твърде много за един клас. По този начин Валдорфското училище се оказа изправено пред все по-големи задачи.
Когато се опитваме да си представим цялата организация, изхождайки от живота, тогава едно дете, което идва при нас, просто ни дава един нов урок, който ние трябва да приемем и който ни показва един нов начин, за да можем чрез съответното изучаване на човека да се справим с организма, който е включил в себе си един нов член.
към текста >>
Особено при по-малките деца ясно се вижда как те се учат да се в
жив
яват в един език, който не е техен роден език.
Сега във Валдорфското училище, доколкото можем, ние правим така, че още с влизането в началното училище детето започва да изучава чужд език, английски или френски език. Така още в началото детето започва да се учи да говори на съответния език. По възможност детето изучава езика без да прибягва до превода на едни или други мисли. Дадената дума от чуждия език бива свързана със съответния предмет. Така детето научава “маса” на чуждия език, а не научава чуждата дума чрез превеждането на немската дума “маса”.
Особено при по-малките деца ясно се вижда как те се учат да се вживяват в един език, който не е техен роден език.
Ние се придържаме към правилото, че на съвсем малки деца изобщо не бива да се поднася абстрактната, интелектуалната граматика. Граматическият елемент може да бъде разбран от децата едва от възрастта между 9 и 10 години, едва след онзи важен момент нататък, за който вече говорех. В съществената си част този езиков урок бива преподаван между 10 и 11 часа преди обяд. Това е времето, през което преподаваме следващото след основният урок, който заема първите часове на утрото. В това време се вмества и всичко онова, което представлява урок по религия.
към текста >>
Това се забелязва особено когато учителят пренесе урока от предимно душевната сфера към напълно физическо-практическата сфера на
жив
ота.
И може да се обърне особено внимание на това, че всичко, което се преподава, достига до целия човек, само ако урокът, по начина по който описах, изхожда като нещо цялостно от сърцето на учителската конференция.
Това се забелязва особено когато учителят пренесе урока от предимно душевната сфера към напълно физическо-практическата сфера на живота.
И преподаването във Валдорфското училище е насочено най-вече към това пренасяне в посока на физическопрактическата сфера на живота.
към текста >>
И преподаването във Валдорфското училище е насочено най-вече към това пренасяне в посока на физическопрактическата сфера на
жив
ота.
И може да се обърне особено внимание на това, че всичко, което се преподава, достига до целия човек, само ако урокът, по начина по който описах, изхожда като нещо цялостно от сърцето на учителската конференция. Това се забелязва особено когато учителят пренесе урока от предимно душевната сфера към напълно физическо-практическата сфера на живота.
И преподаването във Валдорфското училище е насочено най-вече към това пренасяне в посока на физическопрактическата сфера на живота.
към текста >>
И ние виждаме как в един урок, построен върху основата на
жив
ота, детето започва да извежда нещата от себе си.
Така в едно обучение, изискващо сръчност, ние оставяме детето да изработва различни предмети, да изразява различни предмети, които то прави по собствена воля.
И ние виждаме как в един урок, построен върху основата на живота, детето започва да извежда нещата от себе си.
Искам да Ви разкажа един пример: Оставяме децата да изрежат нещо от дърво, нещо, което е с полухудожествен, полуприложен характер. В тази купа например може да бъде сложено нещо. Ние оставяме децата да изрежат купата в такава форма, чрез която в тях да се появи едно чувство за форма и изработка, така че децата да създадат нещо, което е получило формата си чрез тяхната воля и чрез техния вкус. Но при това се установява нещо много странно.
към текста >>
Обяснили сме на децата формата на костната система, обяснили сме също и външната страна на тялото, начина на
жив
от в човешкия организъм.
Вземете например следното: В определен период от време в класа сме се занимавали с човешката анатомия, така както е било необходимо за този клас в училището.
Обяснили сме на децата формата на костната система, обяснили сме също и външната страна на тялото, начина на живот в човешкия организъм.
Когато урокът е така артистично изграден, както представих това през последните дни, тогава децата по един жив начин поемат в себе си преподаваното знание. То е навлязло в тяхната воля, а не само в мислите им, в главата. И когато децата започнат да изработват даден предмет, тогава човек вижда, че преподаването продължава да живее в ръцете им. Предметите придобиват различни форми, в зависимост от това с какво сме се занимавали през часа. Детето изживява преподаденото в изработените форми.
към текста >>
Когато урокът е така артистично изграден, както представих това през последните дни, тогава децата по един
жив
начин поемат в себе си преподаваното знание.
Вземете например следното: В определен период от време в класа сме се занимавали с човешката анатомия, така както е било необходимо за този клас в училището. Обяснили сме на децата формата на костната система, обяснили сме също и външната страна на тялото, начина на живот в човешкия организъм.
Когато урокът е така артистично изграден, както представих това през последните дни, тогава децата по един жив начин поемат в себе си преподаваното знание.
То е навлязло в тяхната воля, а не само в мислите им, в главата. И когато децата започнат да изработват даден предмет, тогава човек вижда, че преподаването продължава да живее в ръцете им. Предметите придобиват различни форми, в зависимост от това с какво сме се занимавали през часа. Детето изживява преподаденото в изработените форми. По това, което децата извайват пластично, ние виждаме с какво са се занимавали те в сутрешните часове от 8 до 10 часа, защото това, което трябва да бъде предадено като урок, то именно навлиза в целия човек.
към текста >>
И когато децата започнат да изработват даден предмет, тогава човек вижда, че преподаването продължава да
жив
ее в ръцете им.
Вземете например следното: В определен период от време в класа сме се занимавали с човешката анатомия, така както е било необходимо за този клас в училището. Обяснили сме на децата формата на костната система, обяснили сме също и външната страна на тялото, начина на живот в човешкия организъм. Когато урокът е така артистично изграден, както представих това през последните дни, тогава децата по един жив начин поемат в себе си преподаваното знание. То е навлязло в тяхната воля, а не само в мислите им, в главата.
И когато децата започнат да изработват даден предмет, тогава човек вижда, че преподаването продължава да живее в ръцете им.
Предметите придобиват различни форми, в зависимост от това с какво сме се занимавали през часа. Детето изживява преподаденото в изработените форми. По това, което децата извайват пластично, ние виждаме с какво са се занимавали те в сутрешните часове от 8 до 10 часа, защото това, което трябва да бъде предадено като урок, то именно навлиза в целия човек.
към текста >>
Детето из
жив
ява преподаденото в изработените форми.
Обяснили сме на децата формата на костната система, обяснили сме също и външната страна на тялото, начина на живот в човешкия организъм. Когато урокът е така артистично изграден, както представих това през последните дни, тогава децата по един жив начин поемат в себе си преподаваното знание. То е навлязло в тяхната воля, а не само в мислите им, в главата. И когато децата започнат да изработват даден предмет, тогава човек вижда, че преподаването продължава да живее в ръцете им. Предметите придобиват различни форми, в зависимост от това с какво сме се занимавали през часа.
Детето изживява преподаденото в изработените форми.
По това, което децата извайват пластично, ние виждаме с какво са се занимавали те в сутрешните часове от 8 до 10 часа, защото това, което трябва да бъде предадено като урок, то именно навлиза в целия човек.
към текста >>
И става дума най-вече за това, децата отрано да бъдат насочени към онова умение да си представят
жив
ота, изхождащ не от някаква вътрешна вцепененост, а от една вътрешна подвижност.
И става дума най-вече за това, децата отрано да бъдат насочени към онова умение да си представят живота, изхождащ не от някаква вътрешна вцепененост, а от една вътрешна подвижност.
Ето защо, когато изхождайки от същността на играта оставим децата да извайват това, което за тях е сериозно, тогава ние трябва да се опитаме във всичко това да внесем подвижност. Виждате ли, такива неща като този юнак (изрязана от дърво мечка), такива неща децата правят изхождайки изцяло от себе си и те правят в целия този механизъм за дърпане, без помощта на нашето упътване, така че този юнак си движи езика, когато бъде дръпнат ето така. Или децата внасят фантазията си в тези неща: те не правят котката така, че същата да изглежда послушна, а това, което забелязват – без да познават по-дълбоката връзка – те го вграждат съвсем ясно – котешката гърбица.
към текста >>
Особено държа на следното: още при играчките децата да се в
жив
яват в това, което се движи, което не стои просто на едно място, а кара детето да действува.
Особено държа на следното: още при играчките децата да се вживяват в това, което се движи, което не стои просто на едно място, а кара детето да действува.
Така децата измайсторяват неща, които в хода на постепенното изработване им доставят изключителна радост. Те не само правят различни неща, но изхождайки изцяло от собствената си идея, съчиняват разни истории за джуджета, гноми и други подобни.
към текста >>
Единственото, което се прояви по един странен начин, е следното: В най-горния клас, който засега имаме и в който са събрани 16 и 17-годишни момчета и момичета, и в който те се учат да предат и тъчат, така че тези хора наистина да бъдат въведени в практическия
жив
от, да опознаят този
жив
от, в този клас момчетата не пожелаха да предат, а пожелаха да помагат на момичетата.
Единственото, което се прояви по един странен начин, е следното: В най-горния клас, който засега имаме и в който са събрани 16 и 17-годишни момчета и момичета, и в който те се учат да предат и тъчат, така че тези хора наистина да бъдат въведени в практическия живот, да опознаят този живот, в този клас момчетата не пожелаха да предат, а пожелаха да помагат на момичетата.
Те казаха, че момичетата трябвало да предат, а те искали да бъдат носачи – така, че поеха един вид рицарско покровителство над момичетата. Това е единственото, което досега се установи, а именно, че в случая момчетата пожелаха да обслужат момичетата. Но във всичко останало ние видяхме, че момчетата извършват всички възможни трудови дейности.
към текста >>
Разбира се, изключително важно е първоначално да предизвикаме у детето правилното из
жив
яване на цветовия елемент.
Опитваме се също така от това, което се оформя като урок по рисуване, да направим урок по ръчен труд. Не в смисъла първо да караме децата да рисуват, а след това да бродират, но се стремим да оставим децата да боравят с цветовете, изхождайки наистина изцяло от цялата своя човешка същност.
Разбира се, изключително важно е първоначално да предизвикаме у детето правилното изживяване на цветовия елемент.
Ако вземете малките бои, които обикновено могат да бъдат купени в магазина и оставите децата да рисуват с четка от палитрата – тогава децата няма да научат нищо. Необходимо е детето да се научи да живее с цветовете, не да взема готовите цветове от палитрата, но да взема разтворените във вода цветове. Тогава детето получава усещането как един цвят започва да живее до другия; то получава чувство за вътрешна хармония и за вътрешно изживяване на цветовете. И макар че всичко това понякога носи със себе си трудности – понякога видът на класа съвсем не е добър след като е бил преподаван урок по рисуване, защото всички деца не са особено сръчни и тази сръчност те усвояват трудно. И макар това да носи трудности, ако по този начин въведем децата първоначално в цветовия елемент, така, че те да се научат да рисуват, изхождайки от изживяването на цвета, без при това да се стремят натуралистично да подражават на нещо – тогава всичко това води до огромен напредък.
към текста >>
Необходимо е детето да се научи да
жив
ее с цветовете, не да взема готовите цветове от палитрата, но да взема разтворените във вода цветове.
Опитваме се също така от това, което се оформя като урок по рисуване, да направим урок по ръчен труд. Не в смисъла първо да караме децата да рисуват, а след това да бродират, но се стремим да оставим децата да боравят с цветовете, изхождайки наистина изцяло от цялата своя човешка същност. Разбира се, изключително важно е първоначално да предизвикаме у детето правилното изживяване на цветовия елемент. Ако вземете малките бои, които обикновено могат да бъдат купени в магазина и оставите децата да рисуват с четка от палитрата – тогава децата няма да научат нищо.
Необходимо е детето да се научи да живее с цветовете, не да взема готовите цветове от палитрата, но да взема разтворените във вода цветове.
Тогава детето получава усещането как един цвят започва да живее до другия; то получава чувство за вътрешна хармония и за вътрешно изживяване на цветовете. И макар че всичко това понякога носи със себе си трудности – понякога видът на класа съвсем не е добър след като е бил преподаван урок по рисуване, защото всички деца не са особено сръчни и тази сръчност те усвояват трудно. И макар това да носи трудности, ако по този начин въведем децата първоначално в цветовия елемент, така, че те да се научат да рисуват, изхождайки от изживяването на цвета, без при това да се стремят натуралистично да подражават на нещо – тогава всичко това води до огромен напредък. Тогава от само себе си върху хартията се появява цветовата повърхност и цветовата форма. Във Валдорфското училище, също и в Дорнах, децата рисуват така, че първоначално рисуват изживяването на цветовете.
към текста >>
Тогава детето получава усещането как един цвят започва да
жив
ее до другия; то получава чувство за вътрешна хармония и за вътрешно из
жив
яване на цветовете.
Опитваме се също така от това, което се оформя като урок по рисуване, да направим урок по ръчен труд. Не в смисъла първо да караме децата да рисуват, а след това да бродират, но се стремим да оставим децата да боравят с цветовете, изхождайки наистина изцяло от цялата своя човешка същност. Разбира се, изключително важно е първоначално да предизвикаме у детето правилното изживяване на цветовия елемент. Ако вземете малките бои, които обикновено могат да бъдат купени в магазина и оставите децата да рисуват с четка от палитрата – тогава децата няма да научат нищо. Необходимо е детето да се научи да живее с цветовете, не да взема готовите цветове от палитрата, но да взема разтворените във вода цветове.
Тогава детето получава усещането как един цвят започва да живее до другия; то получава чувство за вътрешна хармония и за вътрешно изживяване на цветовете.
И макар че всичко това понякога носи със себе си трудности – понякога видът на класа съвсем не е добър след като е бил преподаван урок по рисуване, защото всички деца не са особено сръчни и тази сръчност те усвояват трудно. И макар това да носи трудности, ако по този начин въведем децата първоначално в цветовия елемент, така, че те да се научат да рисуват, изхождайки от изживяването на цвета, без при това да се стремят натуралистично да подражават на нещо – тогава всичко това води до огромен напредък. Тогава от само себе си върху хартията се появява цветовата повърхност и цветовата форма. Във Валдорфското училище, също и в Дорнах, децата рисуват така, че първоначално рисуват изживяването на цветовете. Въпросът винаги се свежда до подреждането на цветовете един до друг и един върху друг.
към текста >>
И макар това да носи трудности, ако по този начин въведем децата първоначално в цветовия елемент, така, че те да се научат да рисуват, изхождайки от из
жив
яването на цвета, без при това да се стремят натуралистично да подражават на нещо – тогава всичко това води до огромен напредък.
Разбира се, изключително важно е първоначално да предизвикаме у детето правилното изживяване на цветовия елемент. Ако вземете малките бои, които обикновено могат да бъдат купени в магазина и оставите децата да рисуват с четка от палитрата – тогава децата няма да научат нищо. Необходимо е детето да се научи да живее с цветовете, не да взема готовите цветове от палитрата, но да взема разтворените във вода цветове. Тогава детето получава усещането как един цвят започва да живее до другия; то получава чувство за вътрешна хармония и за вътрешно изживяване на цветовете. И макар че всичко това понякога носи със себе си трудности – понякога видът на класа съвсем не е добър след като е бил преподаван урок по рисуване, защото всички деца не са особено сръчни и тази сръчност те усвояват трудно.
И макар това да носи трудности, ако по този начин въведем децата първоначално в цветовия елемент, така, че те да се научат да рисуват, изхождайки от изживяването на цвета, без при това да се стремят натуралистично да подражават на нещо – тогава всичко това води до огромен напредък.
Тогава от само себе си върху хартията се появява цветовата повърхност и цветовата форма. Във Валдорфското училище, също и в Дорнах, децата рисуват така, че първоначално рисуват изживяването на цветовете. Въпросът винаги се свежда до подреждането на цветовете един до друг и един върху друг. Така детето изживява себе си в цвета и едва после постепенно се стига дотам, че от цвета да може да изведе формата. Вие виждате как тук – наистина при напредналите деца – без да се започва от рисуването, изхождайки от цвета, получаваме нещо, свързано с формата, с образа.
към текста >>
Във Валдорфското училище, също и в Дорнах, децата рисуват така, че първоначално рисуват из
жив
яването на цветовете.
Необходимо е детето да се научи да живее с цветовете, не да взема готовите цветове от палитрата, но да взема разтворените във вода цветове. Тогава детето получава усещането как един цвят започва да живее до другия; то получава чувство за вътрешна хармония и за вътрешно изживяване на цветовете. И макар че всичко това понякога носи със себе си трудности – понякога видът на класа съвсем не е добър след като е бил преподаван урок по рисуване, защото всички деца не са особено сръчни и тази сръчност те усвояват трудно. И макар това да носи трудности, ако по този начин въведем децата първоначално в цветовия елемент, така, че те да се научат да рисуват, изхождайки от изживяването на цвета, без при това да се стремят натуралистично да подражават на нещо – тогава всичко това води до огромен напредък. Тогава от само себе си върху хартията се появява цветовата повърхност и цветовата форма.
Във Валдорфското училище, също и в Дорнах, децата рисуват така, че първоначално рисуват изживяването на цветовете.
Въпросът винаги се свежда до подреждането на цветовете един до друг и един върху друг. Така детето изживява себе си в цвета и едва после постепенно се стига дотам, че от цвета да може да изведе формата. Вие виждате как тук – наистина при напредналите деца – без да се започва от рисуването, изхождайки от цвета, получаваме нещо, свързано с формата, с образа. На същия принцип лежи и преподаването на малките деца. Тук например ние имаме такива хартиени листове, които подтикват към изживяването на цвета.
към текста >>
Така детето из
жив
ява себе си в цвета и едва после постепенно се стига дотам, че от цвета да може да изведе формата.
И макар че всичко това понякога носи със себе си трудности – понякога видът на класа съвсем не е добър след като е бил преподаван урок по рисуване, защото всички деца не са особено сръчни и тази сръчност те усвояват трудно. И макар това да носи трудности, ако по този начин въведем децата първоначално в цветовия елемент, така, че те да се научат да рисуват, изхождайки от изживяването на цвета, без при това да се стремят натуралистично да подражават на нещо – тогава всичко това води до огромен напредък. Тогава от само себе си върху хартията се появява цветовата повърхност и цветовата форма. Във Валдорфското училище, също и в Дорнах, децата рисуват така, че първоначално рисуват изживяването на цветовете. Въпросът винаги се свежда до подреждането на цветовете един до друг и един върху друг.
Така детето изживява себе си в цвета и едва после постепенно се стига дотам, че от цвета да може да изведе формата.
Вие виждате как тук – наистина при напредналите деца – без да се започва от рисуването, изхождайки от цвета, получаваме нещо, свързано с формата, с образа. На същия принцип лежи и преподаването на малките деца. Тук например ние имаме такива хартиени листове, които подтикват към изживяването на цвета. Тук не се рисува нещо, но тук децата изживяват, живеят, изхождайки от цвета. Рисуването на нещо – то може да дойде едва по-късно.
към текста >>
Тук например ние имаме такива хартиени листове, които подтикват към из
жив
яването на цвета.
Във Валдорфското училище, също и в Дорнах, децата рисуват така, че първоначално рисуват изживяването на цветовете. Въпросът винаги се свежда до подреждането на цветовете един до друг и един върху друг. Така детето изживява себе си в цвета и едва после постепенно се стига дотам, че от цвета да може да изведе формата. Вие виждате как тук – наистина при напредналите деца – без да се започва от рисуването, изхождайки от цвета, получаваме нещо, свързано с формата, с образа. На същия принцип лежи и преподаването на малките деца.
Тук например ние имаме такива хартиени листове, които подтикват към изживяването на цвета.
Тук не се рисува нещо, но тук децата изживяват, живеят, изхождайки от цвета. Рисуването на нещо – то може да дойде едва по-късно. Когато децата твърде рано започнат да рисуват нещо, тогава те губят усета за живота, тогава в тях се надига усещането за мъртвото.
към текста >>
Тук не се рисува нещо, но тук децата из
жив
яват,
жив
еят, изхождайки от цвета.
Въпросът винаги се свежда до подреждането на цветовете един до друг и един върху друг. Така детето изживява себе си в цвета и едва после постепенно се стига дотам, че от цвета да може да изведе формата. Вие виждате как тук – наистина при напредналите деца – без да се започва от рисуването, изхождайки от цвета, получаваме нещо, свързано с формата, с образа. На същия принцип лежи и преподаването на малките деца. Тук например ние имаме такива хартиени листове, които подтикват към изживяването на цвета.
Тук не се рисува нещо, но тук децата изживяват, живеят, изхождайки от цвета.
Рисуването на нещо – то може да дойде едва по-късно. Когато децата твърде рано започнат да рисуват нещо, тогава те губят усета за живота, тогава в тях се надига усещането за мъртвото.
към текста >>
Когато децата твърде рано започнат да рисуват нещо, тогава те губят усета за
жив
ота, тогава в тях се надига усещането за мъртвото.
Вие виждате как тук – наистина при напредналите деца – без да се започва от рисуването, изхождайки от цвета, получаваме нещо, свързано с формата, с образа. На същия принцип лежи и преподаването на малките деца. Тук например ние имаме такива хартиени листове, които подтикват към изживяването на цвета. Тук не се рисува нещо, но тук децата изживяват, живеят, изхождайки от цвета. Рисуването на нещо – то може да дойде едва по-късно.
Когато децата твърде рано започнат да рисуват нещо, тогава те губят усета за живота, тогава в тях се надига усещането за мъртвото.
към текста >>
Ако подходим по този начин, преходът към нещо предметно от света е много по-
жив
, отколкото ако тази основа не е създадена.
Ако подходим по този начин, преходът към нещо предметно от света е много по-жив, отколкото ако тази основа не е създадена.
Виждате ли, тези деца, които първоначално са се научили да изживяват цвета, те по-късно започват да рисуват например остров Сицилия във връзка с урока по география – при това се получава карта на страната. Ето как художествената работа се съчетава дори с урока по география.
към текста >>
Виждате ли, тези деца, които първоначално са се научили да из
жив
яват цвета, те по-късно започват да рисуват например остров Сицилия във връзка с урока по география – при това се получава карта на страната.
Ако подходим по този начин, преходът към нещо предметно от света е много по-жив, отколкото ако тази основа не е създадена.
Виждате ли, тези деца, които първоначално са се научили да изживяват цвета, те по-късно започват да рисуват например остров Сицилия във връзка с урока по география – при това се получава карта на страната.
Ето как художествената работа се съчетава дори с урока по география.
към текста >>
Когато по този начин събудим в детето чувството за хармония на цветовете, тогава децата започват да изработват предмети, които се оказват полезни в
жив
ота.
Когато по този начин събудим в детето чувството за хармония на цветовете, тогава децата започват да изработват предмети, които се оказват полезни в живота.
Например тази обложка за книги не е била първоначално нарисувана. Детето се е научило да изживява в цвета това, което представлява например една обложка за книги и след това то е оформило обложката като такава. Тук става дума за това в детето да бъде събуден един истински усет за живота. Това чувство дава възможността именно чрез формата и цвета детето да бъде въведено в живота.
към текста >>
Детето се е научило да из
жив
ява в цвета това, което представлява например една обложка за книги и след това то е оформило обложката като такава.
Когато по този начин събудим в детето чувството за хармония на цветовете, тогава децата започват да изработват предмети, които се оказват полезни в живота. Например тази обложка за книги не е била първоначално нарисувана.
Детето се е научило да изживява в цвета това, което представлява например една обложка за книги и след това то е оформило обложката като такава.
Тук става дума за това в детето да бъде събуден един истински усет за живота. Това чувство дава възможността именно чрез формата и цвета детето да бъде въведено в живота.
към текста >>
Тук става дума за това в детето да бъде събуден един истински усет за
жив
ота.
Когато по този начин събудим в детето чувството за хармония на цветовете, тогава децата започват да изработват предмети, които се оказват полезни в живота. Например тази обложка за книги не е била първоначално нарисувана. Детето се е научило да изживява в цвета това, което представлява например една обложка за книги и след това то е оформило обложката като такава.
Тук става дума за това в детето да бъде събуден един истински усет за живота.
Това чувство дава възможността именно чрез формата и цвета детето да бъде въведено в живота.
към текста >>
Това чувство дава възможността именно чрез формата и цвета детето да бъде въведено в
жив
ота.
Когато по този начин събудим в детето чувството за хармония на цветовете, тогава децата започват да изработват предмети, които се оказват полезни в живота. Например тази обложка за книги не е била първоначално нарисувана. Детето се е научило да изживява в цвета това, което представлява например една обложка за книги и след това то е оформило обложката като такава. Тук става дума за това в детето да бъде събуден един истински усет за живота.
Това чувство дава възможността именно чрез формата и цвета детето да бъде въведено в живота.
към текста >>
Това, разбира се, е най-ужасното, което може да се случи в
жив
ота, изхождайки от някакви инстинкти за художественост.
Понякога можем да видим следното ужасно нещо: Някой поставя на дрехата си якичка, слага колан, а долу шевица върху подгъва, при което и на трите места виждаме един и същи мотив. Понякога можем да видим такива неща.
Това, разбира се, е най-ужасното, което може да се случи в живота, изхождайки от някакви инстинкти за художественост.
Детето отрано трябва да се научи, че една лента, която е предназначена за врата, носи в себе си тенденцията да се разтваря надолу, да действува по посока надолу, че коланът трябва да действува по посока на двете страни и че долната ивица на дрехата трябва по някакъв начин да се стреми нагоре, а надолу да стои стабилно. Не бива да се случва така, че детето просто да се научи да изработва художествено дадена шевица; детето трябва да знае как ще изглежда една шевица в зависимост от това, дали ще бъде поставена върху една, или друга част на човешкото тяло. Например, когато се прави подвързия на книга, тя трябва да бъде направена така, че като я погледне, човек да знае откъде трябва да бъде отворена книгата. Между горе и долу трябва да има разлика. Детето по необходимост трябва да се врастне в това чувство за пространство и в това чувство за форма.
към текста >>
Това е нещо, което с всяка своя подробност има връзка с
жив
ия елемент на труда.
Това е нещо, което с всяка своя подробност има връзка с живия елемент на труда.
Училищното преподаване трябва да бъде предучилище за живота. Между тези изработени предмети вие можете да видите всякакви интересни неща, дори ето тук нещо, изработено от едно сравнително малко момиче (поставка за яйце).
към текста >>
Училищното преподаване трябва да бъде предучилище за
жив
ота.
Това е нещо, което с всяка своя подробност има връзка с живия елемент на труда.
Училищното преподаване трябва да бъде предучилище за живота.
Между тези изработени предмети вие можете да видите всякакви интересни неща, дори ето тук нещо, изработено от едно сравнително малко момиче (поставка за яйце).
към текста >>
Виждате, децата имат съвсем мили хрумвания: те схващат
жив
ота; тези неща са издялани от дърво.
Аз не мога да Ви покажа всичко в тази лекция, но исках само да насоча вниманието Ви към тези красиви неща, които сме донесли от Валдорфското училище. Тук има и два сборника с песни от г-н Бауман, музикален ръководител на Валдорфското училище, от които можете да видите какви песни и мелодии се преподават във Валдорфското училище. А тук, както виждате, има много неща, изработени от едно момиче; разбира се, поради затруднения на границата ние не можахме да донесем много неща. Всичко това е изпълнено по такъв пластичен начин, както и тук.
Виждате, децата имат съвсем мили хрумвания: те схващат живота; тези неща са издялани от дърво.
към текста >>
А от тази географска карта можете да видите как, ако се започне жизнерадостно, изхождайки от първия принцип, след това децата могат да бъдат въведени в пълнокръвния
жив
от.
А от тази географска карта можете да видите как, ако се започне жизнерадостно, изхождайки от първия принцип, след това децата могат да бъдат въведени в пълнокръвния живот.
От тази карта можете да видите: отначало детето изживява цвета, после то заживява изцяло душевно. След като чрез изживяванията на цветовете детето намира път към това, което се предава в часа по география, тогава то израства дотам, да каже: о-в Крит трябва да бъде нарисуван с определен цвят, а така – Малоазиатския бряг; Пелопонес – така. Чрез цвета детето се научава да се изразява по художествен път и по този начин една географска карта наистина се превръща в един вътрешен душевен продукт.
към текста >>
От тази карта можете да видите: отначало детето из
жив
ява цвета, после то за
жив
ява изцяло душевно.
А от тази географска карта можете да видите как, ако се започне жизнерадостно, изхождайки от първия принцип, след това децата могат да бъдат въведени в пълнокръвния живот.
От тази карта можете да видите: отначало детето изживява цвета, после то заживява изцяло душевно.
След като чрез изживяванията на цветовете детето намира път към това, което се предава в часа по география, тогава то израства дотам, да каже: о-в Крит трябва да бъде нарисуван с определен цвят, а така – Малоазиатския бряг; Пелопонес – така. Чрез цвета детето се научава да се изразява по художествен път и по този начин една географска карта наистина се превръща в един вътрешен душевен продукт.
към текста >>
След като чрез из
жив
яванията на цветовете детето намира път към това, което се предава в часа по география, тогава то израства дотам, да каже: о-в Крит трябва да бъде нарисуван с определен цвят, а така – Малоазиатския бряг; Пелопонес – така.
А от тази географска карта можете да видите как, ако се започне жизнерадостно, изхождайки от първия принцип, след това децата могат да бъдат въведени в пълнокръвния живот. От тази карта можете да видите: отначало детето изживява цвета, после то заживява изцяло душевно.
След като чрез изживяванията на цветовете детето намира път към това, което се предава в часа по география, тогава то израства дотам, да каже: о-в Крит трябва да бъде нарисуван с определен цвят, а така – Малоазиатския бряг; Пелопонес – така.
Чрез цвета детето се научава да се изразява по художествен път и по този начин една географска карта наистина се превръща в един вътрешен душевен продукт.
към текста >>
Помислете си само как децата съпре
жив
яват Земята, когато изхождайки от своята вътрешност, рисувайки Крит или Пелопонес, или Северна Гърция, при всеки един цвят те имат и съответното усещане.
Помислете си само как децата съпреживяват Земята, когато изхождайки от своята вътрешност, рисувайки Крит или Пелопонес, или Северна Гърция, при всеки един цвят те имат и съответното усещане.
Тогава в тяхната душа оживява това, което е Гърция и в известен смисъл детето отново създава Гърция, тръгвайки от самото себе си. По този начин човекът наистина приема в себе си света по един жив начин. И съвсем иначе оживяват нещата в детето, ако по този начин го оставим да съпреживява реалността, обичайната суха реалност на деня, а именно когато първоначално се научи художествено да изживява в простото рисуване елементите, онези, бих казал, цветни срички и думи, чрез които то изразява самото себе си.
към текста >>
Тогава в тяхната душа о
жив
ява това, което е Гърция и в известен смисъл детето отново създава Гърция, тръгвайки от самото себе си.
Помислете си само как децата съпреживяват Земята, когато изхождайки от своята вътрешност, рисувайки Крит или Пелопонес, или Северна Гърция, при всеки един цвят те имат и съответното усещане.
Тогава в тяхната душа оживява това, което е Гърция и в известен смисъл детето отново създава Гърция, тръгвайки от самото себе си.
По този начин човекът наистина приема в себе си света по един жив начин. И съвсем иначе оживяват нещата в детето, ако по този начин го оставим да съпреживява реалността, обичайната суха реалност на деня, а именно когато първоначално се научи художествено да изживява в простото рисуване елементите, онези, бих казал, цветни срички и думи, чрез които то изразява самото себе си.
към текста >>
По този начин човекът наистина приема в себе си света по един
жив
начин.
Помислете си само как децата съпреживяват Земята, когато изхождайки от своята вътрешност, рисувайки Крит или Пелопонес, или Северна Гърция, при всеки един цвят те имат и съответното усещане. Тогава в тяхната душа оживява това, което е Гърция и в известен смисъл детето отново създава Гърция, тръгвайки от самото себе си.
По този начин човекът наистина приема в себе си света по един жив начин.
И съвсем иначе оживяват нещата в детето, ако по този начин го оставим да съпреживява реалността, обичайната суха реалност на деня, а именно когато първоначално се научи художествено да изживява в простото рисуване елементите, онези, бих казал, цветни срички и думи, чрез които то изразява самото себе си.
към текста >>
И съвсем иначе о
жив
яват нещата в детето, ако по този начин го оставим да съпре
жив
ява реалността, обичайната суха реалност на деня, а именно когато първоначално се научи художествено да из
жив
ява в простото рисуване елементите, онези, бих казал, цветни срички и думи, чрез които то изразява самото себе си.
Помислете си само как децата съпреживяват Земята, когато изхождайки от своята вътрешност, рисувайки Крит или Пелопонес, или Северна Гърция, при всеки един цвят те имат и съответното усещане. Тогава в тяхната душа оживява това, което е Гърция и в известен смисъл детето отново създава Гърция, тръгвайки от самото себе си. По този начин човекът наистина приема в себе си света по един жив начин.
И съвсем иначе оживяват нещата в детето, ако по този начин го оставим да съпреживява реалността, обичайната суха реалност на деня, а именно когато първоначално се научи художествено да изживява в простото рисуване елементите, онези, бих казал, цветни срички и думи, чрез които то изразява самото себе си.
към текста >>
23.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Защото ако в тази възраст ние заобиколим или отблъснем тези трудности, след това в по-късния
жив
от – маскирани – те ще се проявят по всевъзможни начини.
Още вчера аз си позволих да изтъкна онзи момент във възпитанието на младежите, до който се достига, когато момчетата и момичетата навлязат в половата зрялост. Тук за възпитателя, който чувствува своята отговорност, изникват големи трудности. Тези затруднения изпъкват особено силно в едно училище, или в едно възпитателно заведение, където се прилага възпитание, изхождащо от същността на човека. И тук не става дума за това тези затруднения да бъдат заобиколени чрез някакви неестествени възпитателни мерки.
Защото ако в тази възраст ние заобиколим или отблъснем тези трудности, след това в по-късния живот – маскирани – те ще се проявят по всевъзможни начини.
Много по-добре е с отворени очи да погледнем на възникналите трудности и ако сме в състояние да се отнесем спрямо тях по правилен начин като към нещо, което трябва да съществува в човешкия живот. Тези затруднения изпъкват особено силно тъкмо в едно такова училище като Валдорфското, в което момчетата и момичетата се развиват свободно едни до други и в непосредствено свободно общуване помежду си.
към текста >>
Много по-добре е с отворени очи да погледнем на възникналите трудности и ако сме в състояние да се отнесем спрямо тях по правилен начин като към нещо, което трябва да съществува в човешкия
жив
от.
Още вчера аз си позволих да изтъкна онзи момент във възпитанието на младежите, до който се достига, когато момчетата и момичетата навлязат в половата зрялост. Тук за възпитателя, който чувствува своята отговорност, изникват големи трудности. Тези затруднения изпъкват особено силно в едно училище, или в едно възпитателно заведение, където се прилага възпитание, изхождащо от същността на човека. И тук не става дума за това тези затруднения да бъдат заобиколени чрез някакви неестествени възпитателни мерки. Защото ако в тази възраст ние заобиколим или отблъснем тези трудности, след това в по-късния живот – маскирани – те ще се проявят по всевъзможни начини.
Много по-добре е с отворени очи да погледнем на възникналите трудности и ако сме в състояние да се отнесем спрямо тях по правилен начин като към нещо, което трябва да съществува в човешкия живот.
Тези затруднения изпъкват особено силно тъкмо в едно такова училище като Валдорфското, в което момчетата и момичетата се развиват свободно едни до други и в непосредствено свободно общуване помежду си.
към текста >>
От друга страна отново имаме една основна истина в зависимостта, с която нещо от явленията в
жив
ота на човека настъпва в една или друга епоха от
жив
ота му.
Всичко това означава много за този, който обхваща духа, душата и тялото, изхождайки от едно действително човекознание и който ги разглежда в тясно взаимодействие; защото в този акт на изоставане и по-точно в акта на преодоляването на притегателната сила на Земята чрез израстването, в него е заложена една основна истина на човешката природа.
От друга страна отново имаме една основна истина в зависимостта, с която нещо от явленията в живота на човека настъпва в една или друга епоха от живота му.
Това е така, защото определени космически, извънчовешки въздействия, които външният свят упражнява върху човека между 10. и 14. година действуват по-интензивно върху женския организъм, отколкото върху мъжкия. В известен смисъл между 10. и 14.
към текста >>
година женският организъм започва да
жив
ее в свръхсетивния свят също и чрез физическата си същност.
Това е така, защото определени космически, извънчовешки въздействия, които външният свят упражнява върху човека между 10. и 14. година действуват по-интензивно върху женския организъм, отколкото върху мъжкия. В известен смисъл между 10. и 14.
година женският организъм започва да живее в свръхсетивния свят също и чрез физическата си същност.
към текста >>
година женският организъм за
жив
ява именно като организъм в условията на духовния свят.
Моля Ви да погледнете на това като нещо особено важно. Между 10., 12., 14.
година женският организъм заживява именно като организъм в условията на духовния свят.
През това време този организъм бива одухотворен. Така през този период при момичетата става нещо съвсем особено в развитието на кръвта. През тези години от живота кръвообращението – бих казал – се противопоставя на целия свят. В известен смисъл кръвообращението трябва да регулира себе си според целия свят, според Вселената. И дори наблюденията извършени само с външни средства, биха установили съвсем различни неща относно природата на момичетата в сравнение с природата на момчетата, когато измерят как между 10.
към текста >>
През тези години от
жив
ота кръвообращението – бих казал – се противопоставя на целия свят.
Моля Ви да погледнете на това като нещо особено важно. Между 10., 12., 14. година женският организъм заживява именно като организъм в условията на духовния свят. През това време този организъм бива одухотворен. Така през този период при момичетата става нещо съвсем особено в развитието на кръвта.
През тези години от живота кръвообращението – бих казал – се противопоставя на целия свят.
В известен смисъл кръвообращението трябва да регулира себе си според целия свят, според Вселената. И дори наблюденията извършени само с външни средства, биха установили съвсем различни неща относно природата на момичетата в сравнение с природата на момчетата, когато измерят как между 10. и 14. година се променя съотношението между пулсовата честота и честотата на дихателните движения.
към текста >>
И тогава това, което преди това е пропуснато, то го догонва в едно състояние, в което човекът се противопоставя на света по начин, съвсем различен от начина през предходните години на
жив
ота.
През 13., 14. година момчето започва да проявява една друга същност, различна от предишната и тогава то започва да надраства момичето на височина. Момчето израства нагоре.
И тогава това, което преди това е пропуснато, то го догонва в едно състояние, в което човекът се противопоставя на света по начин, съвсем различен от начина през предходните години на живота.
По тази причина при момчето бива ангажирана повече нервната система, отколкото кръвната система. Така при момчето тъкмо в тези години лесно настъпва превъзбуда на нервната система, ако не сме хармонизирали както трябва неговите впечатления с нашата преподавателска дейност. Защото през тези години огромно влияние върху момчето има това, което е заложено в езика или в езиците, които то е изучавало. Човешките представи, заложени в езика или в езиците просто нахлуват в момчето през времето, когато тялото расте по-бавно. Така през тази възраст в момчето започва да бушува светът, започва вътрешно да вилнее онзи свят, който го заобикаля на Земята.
към текста >>
година от
жив
ота започва да му се струва чуждо.
Около 14., 15. година в лицето на момчето пред нас се изправя един човек, в който бушува околният свят. Бих желал да кажа – несъзнателно в неговата нервна система са се вмъкнали думите с тяхното изпълнено със значение съдържание и там те бушуват в неговите нерви. Момчето е приело нещо в себе си, което тъкмо в 14., 15.
година от живота започва да му се струва чуждо.
То изпада в състояние на удивление, на критика и на съмнение спрямо себе си; то изпада в състояние на несигурност спрямо себе си. И който разбира човешката природа, той знае, че това странно двукрако създание, ходещо по Земята и наречено антропос, никога за никой философ не е било такава голяма загадка, каквато е за едно 15-годишно момче, защото тогава то обхваща всички загадъчни сили на човешката душа. Защото това, което е най-отдалечено от човешкото съзнание – волята – тя е, която буквално се втурва срещу нервната система на момчето през неговата 14., 15. година от живота.
към текста >>
година от
жив
ота.
Момчето е приело нещо в себе си, което тъкмо в 14., 15. година от живота започва да му се струва чуждо. То изпада в състояние на удивление, на критика и на съмнение спрямо себе си; то изпада в състояние на несигурност спрямо себе си. И който разбира човешката природа, той знае, че това странно двукрако създание, ходещо по Земята и наречено антропос, никога за никой философ не е било такава голяма загадка, каквато е за едно 15-годишно момче, защото тогава то обхваща всички загадъчни сили на човешката душа. Защото това, което е най-отдалечено от човешкото съзнание – волята – тя е, която буквално се втурва срещу нервната система на момчето през неговата 14., 15.
година от живота.
към текста >>
В 14 – 15-годишно момиче имаме пред себе си едно човешко същество, застанало учудено пред света; то открива загадката на света и би желало да открие реализацията на стойностите преди всичко в самия
жив
от.
И тъкмо сега, когато с пълно основание се стремим към това, което ще дойде занапред – пълното равенство, равноправието между двата пола в света, именно тогава трябва да имаме ясен, безпристрастен поглед за разграничаването. Само по този път може да се осъществи равенството, когато добием ясен безпристрастен поглед за разграничаването. И в същия смисъл, в който момчето се превръща в загадка за самото себе си, в нещо на което се удивлява, за момичето в тези години външният свят се превръща в загадка. Момичето е поело в себе си нещо свръхсетивно. Цялото човешко същество формира себе си несъзнателно в момичето.
В 14 – 15-годишно момиче имаме пред себе си едно човешко същество, застанало учудено пред света; то открива загадката на света и би желало да открие реализацията на стойностите преди всичко в самия живот.
към текста >>
Виждате ли, това е което учителите и възпитателите във Валдорфското училище трябва сами да възпитават в себе си и в което поради основания, които по-късно ще изложа, тези учители съумяват сравнително бързо да се в
жив
еят: непредубедеността спрямо обрата в човешката природа.
Виждате ли, това е което учителите и възпитателите във Валдорфското училище трябва сами да възпитават в себе си и в което поради основания, които по-късно ще изложа, тези учители съумяват сравнително бързо да се вживеят: непредубедеността спрямо обрата в човешката природа.
Валдорфският учител – ако мога да се изразя така парадоксално – при определени обстоятелства е постоянно готов да види това, което е днес и че то е различно от това, което е било вчера. Ето в какво се състои неговата педагогическа тайна: Вечер обикновено човек мисли: Да, утре Слънцето отново ще изгрее и всичко ще бъде така, както е било днес и т.н. Разбира се, че изглежда малко парадоксално, но за да изразя нещата симптоматично, бих желал да кажа: Валдорфският учител трябва да бъде подготвен за това, че може да дойде и такъв ден, в който Слънцето да не изгрее. Защото само ако разглеждаме човешката природа по този начин – без да позволяваме на миналото да формира в нас едни или други предразсъдъци – само тогава можем действително да разберем човешката природа в нейното развитие. Защото там, вън в Космоса, там можем да намерим известно успокоение, че все пак нещата остават донякъде консервативни и непроменени.
към текста >>
Това непредубедено отношение спрямо обрата в
жив
ота, тази бодрост, произлиза от обрата в
жив
ота: ето какво трябва да изпълва вътрешната същност и вътрешното умонастроение на Валдорфският учител.
Защото само ако разглеждаме човешката природа по този начин – без да позволяваме на миналото да формира в нас едни или други предразсъдъци – само тогава можем действително да разберем човешката природа в нейното развитие. Защото там, вън в Космоса, там можем да намерим известно успокоение, че все пак нещата остават донякъде консервативни и непроменени. Но когато човешката природа премине от детските години към 14.-15.-16. година, тогава дами и господа, Слънцето понякога не изгрява, както е изгрявало преди това. Тогава настъпва такава промяна по отношение на този загадъчен микрокосмос, каквото е “човекът”, че в действителност ние трябва да застанем непредубедено в света по начин, позволяващ ни всеки ден да поемаме в себе си нова мъдрост, да се изправяме пред новото с изцяло изпразнена душевност; ето кое крепи човека здрав, бодър, силен.
Това непредубедено отношение спрямо обрата в живота, тази бодрост, произлиза от обрата в живота: ето какво трябва да изпълва вътрешната същност и вътрешното умонастроение на Валдорфският учител.
към текста >>
И тъй като Валдорфската педагогика е нещо, което се развива всеки ден, трябва първо да бъдат внимателно изследвани явленията и изхождайки от самия
жив
от, човек да предприеме необходимите мерки.
И виждате ли, тогава аз разбрах това, което токущо описах: на лице беше страхът, че учителите вече не биха могли да бъдат така обичани, както са били обичани преди. Защото в децата се бе пробудило едно огромно удивление, едно огромно любопитство спрямо определени неща в света.
И тъй като Валдорфската педагогика е нещо, което се развива всеки ден, трябва първо да бъдат внимателно изследвани явленията и изхождайки от самия живот, човек да предприеме необходимите мерки.
към текста >>
После аз им говорих за различни неща, затова как
жив
отът поднася това или онова, което децата слушаха с изключително удоволствие и аз нямах нужда да правя друго, освен едно малко разместване на учителите за следващата учебна година.
Да, децата разказаха различни неща, които в основата си не бяха особено значими, но които бяха изиграли огромна роля в техните усещания, в техните чувства.
После аз им говорих за различни неща, затова как животът поднася това или онова, което децата слушаха с изключително удоволствие и аз нямах нужда да правя друго, освен едно малко разместване на учителите за следващата учебна година.
Когато открихме следващата година, аз възложих езиковото обучение на друг учител – направих малко разместване сред учителите. Освен това в учителския колектив постигнахме разбирателство върху обстоятелството, че в това училище изобщо трябва да се работи чрез този метод, при който оценката на нещата да възниква в хода на взаимодействието между учители и ученици. Но за да има човек сърце затова да постави в тази възраст младите дами и господа редом с учителя, който до този момент е бил авторитет за тях, за да има човек правилно отношение към този подход, за тази цел е необходимо нещо, което Валдорфските учители наистина често притежават: открито мнение за света въобще, способност да застанат като жители на Вселената в самата Вселена. На немски език се казва: да имаш светоглед, а не просто тренирани методи на преподаване в смисъла на съвременния живот и т.н. И човек не бива да подмята този въпрос из главата си, а да го носи в своята душевност – тогава той ще може да го съпреживее заедно с душевността на младежта.
към текста >>
На немски език се казва: да имаш светоглед, а не просто тренирани методи на преподаване в смисъла на съвременния
жив
от и т.н.
Да, децата разказаха различни неща, които в основата си не бяха особено значими, но които бяха изиграли огромна роля в техните усещания, в техните чувства. После аз им говорих за различни неща, затова как животът поднася това или онова, което децата слушаха с изключително удоволствие и аз нямах нужда да правя друго, освен едно малко разместване на учителите за следващата учебна година. Когато открихме следващата година, аз възложих езиковото обучение на друг учител – направих малко разместване сред учителите. Освен това в учителския колектив постигнахме разбирателство върху обстоятелството, че в това училище изобщо трябва да се работи чрез този метод, при който оценката на нещата да възниква в хода на взаимодействието между учители и ученици. Но за да има човек сърце затова да постави в тази възраст младите дами и господа редом с учителя, който до този момент е бил авторитет за тях, за да има човек правилно отношение към този подход, за тази цел е необходимо нещо, което Валдорфските учители наистина често притежават: открито мнение за света въобще, способност да застанат като жители на Вселената в самата Вселена.
На немски език се казва: да имаш светоглед, а не просто тренирани методи на преподаване в смисъла на съвременния живот и т.н.
И човек не бива да подмята този въпрос из главата си, а да го носи в своята душевност – тогава той ще може да го съпреживее заедно с душевността на младежта. Повечето хора не забелязват това, ала от 3-4 до 5 века насам ние, западната цивилизация, вече сме свикнали с интелектуализма. Всичко, което днес ние мислим, е интелектуалистично оцветено. Неинтелектуалистични са само хората отвъд, в Азия и в Русия, включително Москва. Но всички, които живеят на запад от Москва, чак до Америка, всички те разсъждават интелектуалистично.
към текста >>
И човек не бива да подмята този въпрос из главата си, а да го носи в своята душевност – тогава той ще може да го съпре
жив
ее заедно с душевността на младежта.
После аз им говорих за различни неща, затова как животът поднася това или онова, което децата слушаха с изключително удоволствие и аз нямах нужда да правя друго, освен едно малко разместване на учителите за следващата учебна година. Когато открихме следващата година, аз възложих езиковото обучение на друг учител – направих малко разместване сред учителите. Освен това в учителския колектив постигнахме разбирателство върху обстоятелството, че в това училище изобщо трябва да се работи чрез този метод, при който оценката на нещата да възниква в хода на взаимодействието между учители и ученици. Но за да има човек сърце затова да постави в тази възраст младите дами и господа редом с учителя, който до този момент е бил авторитет за тях, за да има човек правилно отношение към този подход, за тази цел е необходимо нещо, което Валдорфските учители наистина често притежават: открито мнение за света въобще, способност да застанат като жители на Вселената в самата Вселена. На немски език се казва: да имаш светоглед, а не просто тренирани методи на преподаване в смисъла на съвременния живот и т.н.
И човек не бива да подмята този въпрос из главата си, а да го носи в своята душевност – тогава той ще може да го съпреживее заедно с душевността на младежта.
Повечето хора не забелязват това, ала от 3-4 до 5 века насам ние, западната цивилизация, вече сме свикнали с интелектуализма. Всичко, което днес ние мислим, е интелектуалистично оцветено. Неинтелектуалистични са само хората отвъд, в Азия и в Русия, включително Москва. Но всички, които живеят на запад от Москва, чак до Америка, всички те разсъждават интелектуалистично. Хората не съзнават това, но тъкмо когато тези хора принадлежат към така наречените образовани съсловия, тъкмо те си служат с един мисловен език, който децата изобщо не разбират.
към текста >>
Но всички, които
жив
еят на запад от Москва, чак до Америка, всички те разсъждават интелектуалистично.
На немски език се казва: да имаш светоглед, а не просто тренирани методи на преподаване в смисъла на съвременния живот и т.н. И човек не бива да подмята този въпрос из главата си, а да го носи в своята душевност – тогава той ще може да го съпреживее заедно с душевността на младежта. Повечето хора не забелязват това, ала от 3-4 до 5 века насам ние, западната цивилизация, вече сме свикнали с интелектуализма. Всичко, което днес ние мислим, е интелектуалистично оцветено. Неинтелектуалистични са само хората отвъд, в Азия и в Русия, включително Москва.
Но всички, които живеят на запад от Москва, чак до Америка, всички те разсъждават интелектуалистично.
Хората не съзнават това, но тъкмо когато тези хора принадлежат към така наречените образовани съсловия, тъкмо те си служат с един мисловен език, който децата изобщо не разбират. Ето защо днес действително съществува пропаст между възрастни и деца. Но тъкмо чрез едно такова преподаване, каквото е Валдорфското, чрез такова едно учителство тази пропаст трябва да изчезне.
към текста >>
година от
жив
ота, тогава заедно с него аз осъществявам този отделителен процес.
Успореден на мисленето процес в мозъка не е растежът, не е смилателният процес, а отделителният процес. И когато формулирам някакво съждение заедно с някой, който е вече узрял за това в 14., 15., 16.
година от живота, тогава заедно с него аз осъществявам този отделителен процес.
Стига се до истинско отделяне. И тогава в това отделяне той чувствува себе си като човек.
към текста >>
Ако аз подтикна детето, изхождайки от самия
жив
от, от неговата душевност, от примера, от всичко това то да формулира морално усещане и му дам възможност да осъществи отделянето, така че детето само да формулира повелите, самостоятелно, в свобода да формулира моралните повели, тогава аз го въвеждам в една дейност, която поставя изисквания към целия човек.
Виждате ли, това е изключително важно за моралното възпитание: Когато учим детето на готови повели, които вече представляват понятия, тогава ние го караме да приема морала в идейни форми и тогава се появява антипатията; срещу абстрактното формулиране на повели се съпротивлява и надига в опозиция целият вътрешен организъм на човека.
Ако аз подтикна детето, изхождайки от самия живот, от неговата душевност, от примера, от всичко това то да формулира морално усещане и му дам възможност да осъществи отделянето, така че детето само да формулира повелите, самостоятелно, в свобода да формулира моралните повели, тогава аз го въвеждам в една дейност, която поставя изисквания към целия човек.
Ето защо чрез моралните повели аз предизвиквам у детето отвращение и това играе значителна роля в нашия съвременен социален живот. Човек изобщо не може да си представи спрямо колко от най-красивите, най-прекрасните, най-величествените морални импулси е било събудено отвращение в човечеството, тъй като тези импулси са му били поднасяни по интелектуалистичен път, под формата на заповеди, под формата на интелектуалистични идеи. Виждате ли, това са нещата, в които тъкмо чрез една духовна наука Валдорфският учител трябва да врастне. Тъкмо по този начин той опознава това материално въздействие. Още веднъж трябва да кажа: Материализмът постига своето значение в живота едва чрез духовния възглед.
към текста >>
Ето защо чрез моралните повели аз предизвиквам у детето отвращение и това играе значителна роля в нашия съвременен социален
жив
от.
Виждате ли, това е изключително важно за моралното възпитание: Когато учим детето на готови повели, които вече представляват понятия, тогава ние го караме да приема морала в идейни форми и тогава се появява антипатията; срещу абстрактното формулиране на повели се съпротивлява и надига в опозиция целият вътрешен организъм на човека. Ако аз подтикна детето, изхождайки от самия живот, от неговата душевност, от примера, от всичко това то да формулира морално усещане и му дам възможност да осъществи отделянето, така че детето само да формулира повелите, самостоятелно, в свобода да формулира моралните повели, тогава аз го въвеждам в една дейност, която поставя изисквания към целия човек.
Ето защо чрез моралните повели аз предизвиквам у детето отвращение и това играе значителна роля в нашия съвременен социален живот.
Човек изобщо не може да си представи спрямо колко от най-красивите, най-прекрасните, най-величествените морални импулси е било събудено отвращение в човечеството, тъй като тези импулси са му били поднасяни по интелектуалистичен път, под формата на заповеди, под формата на интелектуалистични идеи. Виждате ли, това са нещата, в които тъкмо чрез една духовна наука Валдорфският учител трябва да врастне. Тъкмо по този начин той опознава това материално въздействие. Още веднъж трябва да кажа: Материализмът постига своето значение в живота едва чрез духовния възглед. Едва тогава разбираме какво всъщност протича в човека.
към текста >>
Още веднъж трябва да кажа: Материализмът постига своето значение в
жив
ота едва чрез духовния възглед.
Ако аз подтикна детето, изхождайки от самия живот, от неговата душевност, от примера, от всичко това то да формулира морално усещане и му дам възможност да осъществи отделянето, така че детето само да формулира повелите, самостоятелно, в свобода да формулира моралните повели, тогава аз го въвеждам в една дейност, която поставя изисквания към целия човек. Ето защо чрез моралните повели аз предизвиквам у детето отвращение и това играе значителна роля в нашия съвременен социален живот. Човек изобщо не може да си представи спрямо колко от най-красивите, най-прекрасните, най-величествените морални импулси е било събудено отвращение в човечеството, тъй като тези импулси са му били поднасяни по интелектуалистичен път, под формата на заповеди, под формата на интелектуалистични идеи. Виждате ли, това са нещата, в които тъкмо чрез една духовна наука Валдорфският учител трябва да врастне. Тъкмо по този начин той опознава това материално въздействие.
Още веднъж трябва да кажа: Материализмът постига своето значение в живота едва чрез духовния възглед.
Едва тогава разбираме какво всъщност протича в човека. Ние ставаме истински възпитатели във физическо-практически смисъл едва когато сме в състояние да възприемем една духовна гледна точка.
към текста >>
Под въпроси аз имам предвид не само това, на което може да бъде отговорено теоретично, но и това, което ние трябва да извършим, участието на волята, участието на чувствата; всички подробности в
жив
ота, всичко се превръща във въпрос, когато казвам: Светът поставя пред нас много загадки.
разрешение, да тласка човека да върви напред да продължава да работи. Всемирната загадка не може да звучи така, че човек да приключи с нея: необходимо е, когато човек е стигнал до разрешението на Всемира, да бъде в състояние в известен смисъл да започне отново. Ала това е възможно само ако човек се е поставил правилно спрямо тази всемирна загадка. Светът поставя много въпроси пред нас. В първия момент ние изобщо не можем да обхванем с поглед колко много въпроси поставя светът пред нас.
Под въпроси аз имам предвид не само това, на което може да бъде отговорено теоретично, но и това, което ние трябва да извършим, участието на волята, участието на чувствата; всички подробности в живота, всичко се превръща във въпрос, когато казвам: Светът поставя пред нас много загадки.
Какъв е всъщност истинският отговор на многото въпроси? Истинският отговор е именно само един: Човекът. Светът ни разкрива загадките и тогава пред нас застава човекът. Той е синтез, той е едно обобщение и тъкмо в човека се съдържа разрешението на всемирната загадка.
към текста >>
Нашата физиология дори се опитва чрез опити върху
жив
отните да придобива познание за човека.
След като вече съм изложил начина, по който едно здравословно възпитание, едно здравословно преподаване трябва да се основава на такова човекознание, каквото именно трябва да усвоят учителите от Валдорфското училище, сега вече човек трябва да се запита: Имали ли са предишните хора, хората от по-ранните времена безкрайно много повече познания за човека, в сравнение с нас? И колкото и странно да звучи, трябва да отговорим, че това наистина е било така. Наистина хората не са били така просветени в природонаучно отношение, както сме ние, но начина, по който тези по-древни хора са имали познание за света – в това отношение те са знаели повече от нас. В тези лекции аз вече споменах веднъж, че за нас човекът постепенно се превръща в един заключителен акорд. Ние разглеждаме всички останали създания в света и казваме: Всички те са се развили до заключителната степен на човека; тук ние спираме и за самия човек говорим изключително малко.
Нашата физиология дори се опитва чрез опити върху животните да придобива познание за човека.
Ние сме изгубили възможността да поставим човека на неговото място в света като едно действително същество, намиращо своите основания в самото себе си. Ние сме изгубили познанието за човека в по-голямата негова част.
към текста >>
Този светоглед застава пред човека, достигайки само до
жив
отното, той изгражда една биология и после я превръща във физиология: при това обаче човекът не бива взет в съображение.
Виждате ли, това е нещо, което антропософията отново би желала да върне на човечеството – да имаме такова познание за света, от което обаче човекът да не е изключен или в което човекът да не бъде поставен най-много като една крайна точка. От всичко, което човек може да знае за света, действително трябва да произлезе една сила, чрез която да се вникне в човека според неговата душа, тяло и Дух, при което да узнаем какво извършва Духът в човека и да знаем: В интелектуална форма Духът отделя в човека всякакви вещества, така както описах вече това.
Този светоглед застава пред човека, достигайки само до животното, той изгражда една биология и после я превръща във физиология: при това обаче човекът не бива взет в съображение.
Ето защо днес човекът в много отношения все още действува, изхождайки от инстинктите.
към текста >>
Най-лошото в
жив
ота и особено във възпитанието и в преподаването е фанатизмът, с който човек се втурва в някаква посока, без да знае нищо друго и се стреми да проникне всичко с едната своя насока, която той е вложил в определени сентенции.
Ето как от Валдорфското преподаване и от Валдорфското възпитание бива изключено и това, което днес така многостранно е завладяло човека: фанатизма.
Най-лошото в живота и особено във възпитанието и в преподаването е фанатизмът, с който човек се втурва в някаква посока, без да знае нищо друго и се стреми да проникне всичко с едната своя насока, която той е вложил в определени сентенции.
към текста >>
Валдорфският учител казва: г-н А има доброто в себе си и г-н Б има доброто в себе си и ето защо ние се опитваме да вземем това, което
жив
ее универсално в света.
Дами и господа, когато човек чуе какво говорят хората по света, тогава той вижда, че всичко това най-често не е погрешно, но е едностранчиво. Човек просто трябва да погледне от другата страна. Когато разглежда нещата с подобно умонастроение, тогава той навред търси доброто. Ето защо е така странно, когато говорим за Валдорфската педагогика и идва г-н А, и казва: това ние вече го имаме, ала г-н Б, той прави нещата зле. После идва г-н Б и казва: това ние вече го имаме, ала г-н А прави нещата зле.
Валдорфският учител казва: г-н А има доброто в себе си и г-н Б има доброто в себе си и ето защо ние се опитваме да вземем това, което живее универсално в света.
Ето защо чуваме често да се казва: Валдорфската педагогика говори така, както и самите ние. Но това не е така: единият говори, както говори и другият, защото ние знаем, че чрез фанатичното преследване на определена насока стигаме до най-страшното зло в света и това, което Валдорфският учител трябва да притежава, е отсъствието на всякакъв фанатизъм: той трябва да има пред себе си единствено реалността на изграждащия се човек, на детето.
към текста >>
Ето защо, когато се казва, че зад Валдорфските принципи също се крие една секта, в която хората вършат разни свои приумици, тогава трябва да се занимаем именно с тях, с конкретните условия, в които те
жив
еят и тогава ще видим, че те могат да присъствуват по твърде особен начин в преподаването и във възпитанието, и че фактически то не желае нищо друго, освен да осъществи общочовешкия идеал в
жив
ия човек именно практически, а не причудливо, измамно-идеалистично и абстрактно.
Сигурно мнозина могат да кажат: Има едно антропософско движение и в него вече срещаме фанатици. Ако наблюдавате по-внимателно, Вие ще откриете: Антропософията не желае нищо друго, освен да направи познанието всестранно и да го одухотвори. Това, че я наричат антропософия, това на нея, както вече казах, ú е напълно безразлично. Тя наистина не желае нищо друго, освен да направи отново универсално това, което постепенно е станало едностранчиво. Ако все пак в антропософското движение откриваме фанатизъм, дори догматичност, придържане към определени формули, това е внесено отвън, то не се е оформило отвътре, защото в движението бяха внесени много неща, които изобщо не съответствуваха на природата и на същността му.
Ето защо, когато се казва, че зад Валдорфските принципи също се крие една секта, в която хората вършат разни свои приумици, тогава трябва да се занимаем именно с тях, с конкретните условия, в които те живеят и тогава ще видим, че те могат да присъствуват по твърде особен начин в преподаването и във възпитанието, и че фактически то не желае нищо друго, освен да осъществи общочовешкия идеал в живия човек именно практически, а не причудливо, измамно-идеалистично и абстрактно.
към текста >>
Тези лекции върху възпитанието аз ще трябва да приключа с твърдението, че тъкмо
жив
ото, което трябва да говори от учителите е това, което най-вече изгражда атмосферата във Валдорфското училище.
Тези лекции върху възпитанието аз ще трябва да приключа с твърдението, че тъкмо живото, което трябва да говори от учителите е това, което най-вече изгражда атмосферата във Валдорфското училище.
към текста >>
24.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
РАЗВИТИЕТО НА СОЦИАЛНИЯ
ЖИВ
ОТ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
РАЗВИТИЕТО НА СОЦИАЛНИЯ ЖИВОТ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
към текста >>
Във всеки случай не и като се стремим да разглеждаме безпристрастно
жив
ота на съвременните хора, съставяйки си ясна формулировка за него, приемайки, че социалният въпрос изглежда по този или онзи начин и би могъл да се разреши тъй или иначе.
Ако си позволявам да говоря върху социалния въпрос в рамките на три кратки лекции, ясно е , че мога да предложа само няколко, и то незадоволителни гледни точки и че нещо от това, което тук само загатвам поради ограниченото време ще добие очертания едва след изводите, които уважаемите слушатели биха могли да си направят от моите думи. Ето защо аз мисля тези лекции да бъдат разглеждани само като един плах опит за раздвижване на общоприетите мнения. И така: социалният въпрос! Как застава той пред нас в наши дни?
Във всеки случай не и като се стремим да разглеждаме безпристрастно живота на съвременните хора, съставяйки си ясна формулировка за него, приемайки, че социалният въпрос изглежда по този или онзи начин и би могъл да се разреши тъй или иначе.
Съвсем не е така. Това, което застава пред нас, е един голям сбор от сложни жизнени отношения, съществуващи на Земята, които предизвикват цепнатини и пропасти между вътрешните човешки изживявания и външните икономически условия, върху които се развива човечеството. Тези изключително сложни отношения са тук. Колко изключително сложни са те, лесно може да си представи всеки, който си припомни по колко различен начин изглеждаха те преди ужасната световна война и как изглеждат те след световната война17. Дори и да се вглеждаме в една не толкова голяма територия на Земята, веднага ще установим, че диференцирането на социалните отношения преди и след войната, примерно 50 години по-късно, е коренно различно, макар и да се отнася за същата територия.
към текста >>
Това, което застава пред нас, е един голям сбор от сложни жизнени отношения, съществуващи на Земята, които предизвикват цепнатини и пропасти между вътрешните човешки из
жив
явания и външните икономически условия, върху които се развива човечеството.
Ето защо аз мисля тези лекции да бъдат разглеждани само като един плах опит за раздвижване на общоприетите мнения. И така: социалният въпрос! Как застава той пред нас в наши дни? Във всеки случай не и като се стремим да разглеждаме безпристрастно живота на съвременните хора, съставяйки си ясна формулировка за него, приемайки, че социалният въпрос изглежда по този или онзи начин и би могъл да се разреши тъй или иначе. Съвсем не е така.
Това, което застава пред нас, е един голям сбор от сложни жизнени отношения, съществуващи на Земята, които предизвикват цепнатини и пропасти между вътрешните човешки изживявания и външните икономически условия, върху които се развива човечеството.
Тези изключително сложни отношения са тук. Колко изключително сложни са те, лесно може да си представи всеки, който си припомни по колко различен начин изглеждаха те преди ужасната световна война и как изглеждат те след световната война17. Дори и да се вглеждаме в една не толкова голяма територия на Земята, веднага ще установим, че диференцирането на социалните отношения преди и след войната, примерно 50 години по-късно, е коренно различно, макар и да се отнася за същата територия.
към текста >>
И тъкмо в това се състои своеобразието на днешните социални отношения, че въпросите на реалността, на непосредствения
жив
от напират с голяма сила, а със своите понятия човекът остава напълно безпомощен пред тях.
Днес ние може би отправяме поглед към тези жизнени отношения и, слава Богу, по-скоро с нашето сърце усещаме техния трагизъм; обаче разумът, интелектът, колкото и да е изострен през последните векове, той не може да проумее нищо.
И тъкмо в това се състои своеобразието на днешните социални отношения, че въпросите на реалността, на непосредствения живот напират с голяма сила, а със своите понятия човекът остава напълно безпомощен пред тях.
към текста >>
Оказва се, че когато става дума за социалния
жив
от, тъкмо мислите са тези, които отказват да ни служат.
Ако се запитаме: Къде можем да открием плодотворните социални идеи? – и си отговорим непредубедено, следва да признаем, че не сме в състояние да го сторим.
Оказва се, че когато става дума за социалния живот, тъкмо мислите са тези, които отказват да ни служат.
към текста >>
Уважаеми дами и господа, да се говори за един рай на Земята, в който всички ще
жив
еят добре, в който всички ще са доволни, е нещо твърде лесно.
Уважаеми дами и господа, да се говори за един рай на Земята, в който всички ще живеят добре, в който всички ще са доволни, е нещо твърде лесно.
В това, бих казал, се убеждаваме от само себе си. Но да посочим, изхождайки от особеностите на нашия социален живот, от конкретните факти, лежащи в природния свят, в човешкия труд, в откривателския и комбинативен човешки дух, да посочим как от всичко изобразено постепенно може да се стигне до едно достойно човешко съществувание, това изисква едно толкова дълбоко познание, с каквото не разполага нито един клон на науката, нито един клон на природознанието. Защото по отношение на усложнените социални и стопански факти онова, което виждаме под микроскопа или през телескопа, е нещо извънредно просто.
към текста >>
Но да посочим, изхождайки от особеностите на нашия социален
жив
от, от конкретните факти, лежащи в природния свят, в човешкия труд, в откривателския и комбинативен човешки дух, да посочим как от всичко изобразено постепенно може да се стигне до едно достойно човешко съществувание, това изисква едно толкова дълбоко познание, с каквото не разполага нито един клон на науката, нито един клон на природознанието.
Уважаеми дами и господа, да се говори за един рай на Земята, в който всички ще живеят добре, в който всички ще са доволни, е нещо твърде лесно. В това, бих казал, се убеждаваме от само себе си.
Но да посочим, изхождайки от особеностите на нашия социален живот, от конкретните факти, лежащи в природния свят, в човешкия труд, в откривателския и комбинативен човешки дух, да посочим как от всичко изобразено постепенно може да се стигне до едно достойно човешко съществувание, това изисква едно толкова дълбоко познание, с каквото не разполага нито един клон на науката, нито един клон на природознанието.
Защото по отношение на усложнените социални и стопански факти онова, което виждаме под микроскопа или през телескопа, е нещо извънредно просто.
към текста >>
Това е епохата на утопиите, епохата, през която, бих казал, по един романизиран начин се твърдеше как трябва да
жив
еят хората на бъдещето, за да намерят своя рай на Земята.
Тъй че трябва да заявим: Днес всеки би могъл да се изказва тъкмо по социалния въпрос, но малцина имат търпението и постоянството, както и възможността да усвояват конкретни и специални познания. Ето защо по отношение на социалния въпрос ние имаме зад себе си една епоха, за която трябва да кажем: Слава Богу, че тя стои зад нас.
Това е епохата на утопиите, епохата, през която, бих казал, по един романизиран начин се твърдеше как трябва да живеят хората на бъдещето, за да намерят своя рай на Земята.
Не става дума за това дали тези утопии са били представени в писмен вид или някой се е опитал да ги осъществи в реалния свят, какъвто е случаят с Оуен в Англия или Опенхаймер18 в Германия. Дали се описват утопии в една книга, от която се вижда как те не могат да бъдат осъществени, или някъде се изграждат стопански паразити под формата на една малка колония, която може да съществува само защото останалият свят е все още тук и затова, когато този свят си отиде с него залязва и въпросната колония, в общи линии по отношение на съвременното човечество и неговия социален живот това е едно и също.
към текста >>
Дали се описват утопии в една книга, от която се вижда как те не могат да бъдат осъществени, или някъде се изграждат стопански паразити под формата на една малка колония, която може да съществува само защото останалият свят е все още тук и затова, когато този свят си отиде с него залязва и въпросната колония, в общи линии по отношение на съвременното човечество и неговия социален
жив
от това е едно и също.
Тъй че трябва да заявим: Днес всеки би могъл да се изказва тъкмо по социалния въпрос, но малцина имат търпението и постоянството, както и възможността да усвояват конкретни и специални познания. Ето защо по отношение на социалния въпрос ние имаме зад себе си една епоха, за която трябва да кажем: Слава Богу, че тя стои зад нас. Това е епохата на утопиите, епохата, през която, бих казал, по един романизиран начин се твърдеше как трябва да живеят хората на бъдещето, за да намерят своя рай на Земята. Не става дума за това дали тези утопии са били представени в писмен вид или някой се е опитал да ги осъществи в реалния свят, какъвто е случаят с Оуен в Англия или Опенхаймер18 в Германия.
Дали се описват утопии в една книга, от която се вижда как те не могат да бъдат осъществени, или някъде се изграждат стопански паразити под формата на една малка колония, която може да съществува само защото останалият свят е все още тук и затова, когато този свят си отиде с него залязва и въпросната колония, в общи линии по отношение на съвременното човечество и неговия социален живот това е едно и също.
към текста >>
Обаче преди всичко необходимо е да си изградим точни понятия за това, как исторически ще се развият отношенията, свързани със социалния
жив
от на хората.
Ето защо в тези лекции ще трябва да насочим вниманието си изключително върху човешкото подсъзнание.
Обаче преди всичко необходимо е да си изградим точни понятия за това, как исторически ще се развият отношенията, свързани със социалния живот на хората.
към текста >>
Защото, уважаеми дами и господа, онова, което е съществувало някога в далечното минало, то все още е всред нас като традиция, като остатък и ние можем да разберем това, което
жив
ее всред нас, само ако разберем нещата, които са съществували в далечното минало.
Защото, уважаеми дами и господа, онова, което е съществувало някога в далечното минало, то все още е всред нас като традиция, като остатък и ние можем да разберем това, което живее всред нас, само ако разберем нещата, които са съществували в далечното минало.
От друга страна, в настоящето винаги е примесено нещо, което гледа към бъдещето и ние трябва да разберем това, което в зародишен вид идва от бъдещето и прониква в настоящето. Ние трябва да разглеждаме миналото не като нещо, което е съществувало преди векове, а като нещо, което все още живее под най-различни форми всред нас, продължава да работи всред нас; и ако правилно подхождаме към него, следва да го разглеждаме като едно “настоящо минало” или “минало настояще”. Само по този начин ние можем да се ориентираме във външните проявления на определени процеси, чието начало лежи в далечното минало.
към текста >>
Ние трябва да разглеждаме миналото не като нещо, което е съществувало преди векове, а като нещо, което все още
жив
ее под най-различни форми всред нас, продължава да работи всред нас; и ако правилно подхождаме към него, следва да го разглеждаме като едно “настоящо минало” или “минало настояще”.
Защото, уважаеми дами и господа, онова, което е съществувало някога в далечното минало, то все още е всред нас като традиция, като остатък и ние можем да разберем това, което живее всред нас, само ако разберем нещата, които са съществували в далечното минало. От друга страна, в настоящето винаги е примесено нещо, което гледа към бъдещето и ние трябва да разберем това, което в зародишен вид идва от бъдещето и прониква в настоящето.
Ние трябва да разглеждаме миналото не като нещо, което е съществувало преди векове, а като нещо, което все още живее под най-различни форми всред нас, продължава да работи всред нас; и ако правилно подхождаме към него, следва да го разглеждаме като едно “настоящо минало” или “минало настояще”.
Само по този начин ние можем да се ориентираме във външните проявления на определени процеси, чието начало лежи в далечното минало.
към текста >>
Ето така следва да бъде изработен усетът към непосредствения социален
жив
от.
Моля да не ме разбирате погрешно, дами и господа, но когато разглеждаме такива теми, следва да се съсредоточим върху тях и би могло да изглежда като че ли хвърляме укор върху нещо, което всъщност искаме само да охарактеризираме. Следователно, аз не критикувам, когато казвам, че миналото е тук дори и днес; напротив, аз мога само да му се удивлявам и всъщност го намирам за извънредно симпатично, обаче аз съм длъжен да зная – ако искам да мисля социално – че то си остава минало и тъкмо като минало то трябва да намери своето място в настоящето.
Ето така следва да бъде изработен усетът към непосредствения социален живот.
към текста >>
И тъй, ако искаме да разберем социалния
жив
от, ако искаме да разберем стопанските отношения, които ежедневно се проявяват всяка сутрин още с първото ни кафе и подсказват каква сума да извадим от нашето портмоне, ние трябва да имаме един общ поглед върху социалното развитие на човечеството.
И тъй, ако искаме да разберем социалния живот, ако искаме да разберем стопанските отношения, които ежедневно се проявяват всяка сутрин още с първото ни кафе и подсказват каква сума да извадим от нашето портмоне, ние трябва да имаме един общ поглед върху социалното развитие на човечеството.
Обаче днес това социално развитие на човечеството се разглежда главно в материалистичен смисъл.
към текста >>
Социалният
жив
от на древното човечество може да бъде обяснен само като едно проникване на инспирираните от духовния свят заповеди във външната материално-физическа социална структура.
Те представляваха съвсем други социални общности. Те бяха такива социални общности, всред които структурата на човешките отношения се определяше от инспирациите на жреческото съсловие, което беше чуждо на обикновените житейски изисквания. Импулсите, необходими за външния свят, бяха извличани от духовния свят. Погледнете социалните структури в Гърция, в Рим: необичайно голям брой роби, а над тях – едно самодоволно, благоденстващо – разбира се, тези думи са относителни – висше съсловие; и Вие не бихте могли да разберете социалната структура, без да вникнете в нейния произход, в теократичния произход, направил възможно това, че тази социална структура се превърна в нещо, дадено на човека от Бога или Боговете, превърна се в нещо достоверно не само за главата, но и за сърцето, нещо достоверно за целия човек; тъй че робите се чувствуваха поставени на точното си място по силата на божествения миров ред.
Социалният живот на древното човечество може да бъде обяснен само като едно проникване на инспирираните от духовния свят заповеди във външната материално-физическа социална структура.
към текста >>
Но божествените заповеди определяха също и формите на стопанския
жив
от, онова, което човекът трябваше да върши със земята, добитъка и т.н., и отзвук от всичко това.
От Изтока звучат не само думите: “Обичай Бога повече от всичко”, но и нещо друго: “и своите ближни като самия себе си”. Днес ние се отнасяме към тези думи: “и своите ближни като самия себе си” твърде абстрактно. Но през епохата, когато инспирираният жрец отправяше тези думи към тълпите, те съвсем не бяха абстрактни. Тогава между отделните хора действуваше нещо, което едва по-късно беше обозначено с думите “право” и”морал”. Защото тези отношения в областта на правото и морала, които бяха включени в общочовешката еволюция едва по-късно, се съдържаха в първоначалната божествена заповед: “Обичай своите ближни както самия себе си”, която чрез инспирираните жреци залегна в основите на теокрацията.
Но божествените заповеди определяха също и формите на стопанския живот, онова, което човекът трябваше да върши със земята, добитъка и т.н., и отзвук от всичко това.
Вие ще намерите още в Мойсеевите закони. Човекът усещаше себе си поставен в земния свят – както по отношение на своя духовен живот, така също и по отношение на своя правов, морален и стопански живот – именно благодарение на божествените сили. Теокрацията беше една единна структура, понеже се основаваше на един импулс. Трите ú съставни части: духовният живот, правовият живот и стопанският живот представляваха един общ организъм, ръководен от един импулс, който не идваше от Земята.
към текста >>
Човекът усещаше себе си поставен в земния свят – както по отношение на своя духовен
жив
от, така също и по отношение на своя правов, морален и стопански
жив
от – именно благодарение на божествените сили.
Но през епохата, когато инспирираният жрец отправяше тези думи към тълпите, те съвсем не бяха абстрактни. Тогава между отделните хора действуваше нещо, което едва по-късно беше обозначено с думите “право” и”морал”. Защото тези отношения в областта на правото и морала, които бяха включени в общочовешката еволюция едва по-късно, се съдържаха в първоначалната божествена заповед: “Обичай своите ближни както самия себе си”, която чрез инспирираните жреци залегна в основите на теокрацията. Но божествените заповеди определяха също и формите на стопанския живот, онова, което човекът трябваше да върши със земята, добитъка и т.н., и отзвук от всичко това. Вие ще намерите още в Мойсеевите закони.
Човекът усещаше себе си поставен в земния свят – както по отношение на своя духовен живот, така също и по отношение на своя правов, морален и стопански живот – именно благодарение на божествените сили.
Теокрацията беше една единна структура, понеже се основаваше на един импулс. Трите ú съставни части: духовният живот, правовият живот и стопанският живот представляваха един общ организъм, ръководен от един импулс, който не идваше от Земята.
към текста >>
Трите ú съставни части: духовният
жив
от, правовият
жив
от и стопанският
жив
от представляваха един общ организъм, ръководен от един импулс, който не идваше от Земята.
Защото тези отношения в областта на правото и морала, които бяха включени в общочовешката еволюция едва по-късно, се съдържаха в първоначалната божествена заповед: “Обичай своите ближни както самия себе си”, която чрез инспирираните жреци залегна в основите на теокрацията. Но божествените заповеди определяха също и формите на стопанския живот, онова, което човекът трябваше да върши със земята, добитъка и т.н., и отзвук от всичко това. Вие ще намерите още в Мойсеевите закони. Човекът усещаше себе си поставен в земния свят – както по отношение на своя духовен живот, така също и по отношение на своя правов, морален и стопански живот – именно благодарение на божествените сили. Теокрацията беше една единна структура, понеже се основаваше на един импулс.
Трите ú съставни части: духовният живот, правовият живот и стопанският живот представляваха един общ организъм, ръководен от един импулс, който не идваше от Земята.
към текста >>
Особеното в по-нататъшната еволюция на човечеството беше това, че тези три импулса, духовният
жив
от, държавническо-юридическо-моралният
жив
от и стопанският
жив
от се разделиха и диференцираха.
Особеното в по-нататъшната еволюция на човечеството беше това, че тези три импулса, духовният живот, държавническо-юридическо-моралният живот и стопанският живот се разделиха и диференцираха.
От първоначалния поток, който в теокрацията определяше единния живот на хората се обособиха два потока, както ще посоча след малко, постепенно, а по-късно и един трети поток; днес ние сме изправени именно пред тези три потока.
към текста >>
От първоначалния поток, който в теокрацията определяше единния
жив
от на хората се обособиха два потока, както ще посоча след малко, постепенно, а по-късно и един трети поток; днес ние сме изправени именно пред тези три потока.
Особеното в по-нататъшната еволюция на човечеството беше това, че тези три импулса, духовният живот, държавническо-юридическо-моралният живот и стопанският живот се разделиха и диференцираха.
От първоначалния поток, който в теокрацията определяше единния живот на хората се обособиха два потока, както ще посоча след малко, постепенно, а по-късно и един трети поток; днес ние сме изправени именно пред тези три потока.
към текста >>
Уважаеми дами и господа, теокрацията, такава каквато тя възникна през древността благодарение на Мистериите, се вля в социалната структура, в юридическо-моралния, а също и в стопанския
жив
от; тази теокрация – за да посоча само една страна от стопанския
жив
от – можа да се справи само с онова, което имаше общо с отношението на човека към земята.
Уважаеми дами и господа, теокрацията, такава каквато тя възникна през древността благодарение на Мистериите, се вля в социалната структура, в юридическо-моралния, а също и в стопанския живот; тази теокрация – за да посоча само една страна от стопанския живот – можа да се справи само с онова, което имаше общо с отношението на човека към земята.
Правилата, определящи стопанския живот, бяха дадени от инспирацията и стопанският живот беше свързан главно със земята, животновъдството и т.н.
към текста >>
Правилата, определящи стопанския
жив
от, бяха дадени от инспирацията и стопанският
жив
от беше свързан главно със земята,
жив
отновъдството и т.н.
Уважаеми дами и господа, теокрацията, такава каквато тя възникна през древността благодарение на Мистериите, се вля в социалната структура, в юридическо-моралния, а също и в стопанския живот; тази теокрация – за да посоча само една страна от стопанския живот – можа да се справи само с онова, което имаше общо с отношението на човека към земята.
Правилата, определящи стопанския живот, бяха дадени от инспирацията и стопанският живот беше свързан главно със земята, животновъдството и т.н.
към текста >>
Древните, най-древните теокрации, те могат да бъдат разбрани само ако знаем, че в общи линии целият стопански
жив
от се крепеше върху принадлежността на човека към земята, докато занаятите и търговията, тъй да се каже, бяха само прибавени отгоре.
Обаче в мига, в който занаятите и търговията започнаха да играят по-голяма роля, нещата се промениха.
Древните, най-древните теокрации, те могат да бъдат разбрани само ако знаем, че в общи линии целият стопански живот се крепеше върху принадлежността на човека към земята, докато занаятите и търговията, тъй да се каже, бяха само прибавени отгоре.
Наистина те съществуваха, обаче се развиваха като един вид добавка към отношението на човека към земята. В еволюцията на човечеството ние виждаме как търговията и занаятите, бих казал, се еманципират от стопанския живот едва в началото на Древногръцката епоха и най-вече в древния Рим. Търговията и занаятите израстват като нещо самостоятелно в социална структура и това дава отпечатък върху целия живот в древен Рим.
към текста >>
В еволюцията на човечеството ние виждаме как търговията и занаятите, бих казал, се еманципират от стопанския
жив
от едва в началото на Древногръцката епоха и най-вече в древния Рим.
Обаче в мига, в който занаятите и търговията започнаха да играят по-голяма роля, нещата се промениха. Древните, най-древните теокрации, те могат да бъдат разбрани само ако знаем, че в общи линии целият стопански живот се крепеше върху принадлежността на човека към земята, докато занаятите и търговията, тъй да се каже, бяха само прибавени отгоре. Наистина те съществуваха, обаче се развиваха като един вид добавка към отношението на човека към земята.
В еволюцията на човечеството ние виждаме как търговията и занаятите, бих казал, се еманципират от стопанския живот едва в началото на Древногръцката епоха и най-вече в древния Рим.
Търговията и занаятите израстват като нещо самостоятелно в социална структура и това дава отпечатък върху целия живот в древен Рим.
към текста >>
Търговията и занаятите израстват като нещо самостоятелно в социална структура и това дава отпечатък върху целия
жив
от в древен Рим.
Обаче в мига, в който занаятите и търговията започнаха да играят по-голяма роля, нещата се промениха. Древните, най-древните теокрации, те могат да бъдат разбрани само ако знаем, че в общи линии целият стопански живот се крепеше върху принадлежността на човека към земята, докато занаятите и търговията, тъй да се каже, бяха само прибавени отгоре. Наистина те съществуваха, обаче се развиваха като един вид добавка към отношението на човека към земята. В еволюцията на човечеството ние виждаме как търговията и занаятите, бих казал, се еманципират от стопанския живот едва в началото на Древногръцката епоха и най-вече в древния Рим.
Търговията и занаятите израстват като нещо самостоятелно в социална структура и това дава отпечатък върху целия живот в древен Рим.
към текста >>
Виждаме как всичко това възниква в зародишен вид при Гракхите и се засилва по-късно при Диоклециан20; виждаме как вторият поток тече до първия и виждаме как това се проявява във всички области на човешкия
жив
от.
Виждаме как всичко това възниква в зародишен вид при Гракхите и се засилва по-късно при Диоклециан20; виждаме как вторият поток тече до първия и виждаме как това се проявява във всички области на човешкия живот.
към текста >>
Логиката и диалектиката постигнаха своя триумф не в областта на естествените науки, а именно в юридическия
жив
от и целият човешки
жив
от беше вкаран в този втори поток, в логиката.
Когато теократичният поток премина в Европа, редом с него възникна юриспруденцията. Юриспруденцията не можеше да бъде вече “София”, понеже тя не се опира на нещо, което се “дава” някому, а се опира на това, което самият човек все повече и повече развива в общуването си с другите. Меродавни стават човешките съждения. Мястото на “София” се заема от логиката, и юриспруденцията, която навлезе в цялата социална структура, става все повече и повече логична.
Логиката и диалектиката постигнаха своя триумф не в областта на естествените науки, а именно в юридическия живот и целият човешки живот беше вкаран в този втори поток, в логиката.
Понятия като “собственост”, “лично право” станаха реализирани логически категории.
към текста >>
век обхвана под различни форми всичко онова, което и днес все още определя стопанския
жив
от на човечеството.
Силата на този втори поток нарастна до такава степен, че тя оказа влияние върху първия поток. От теософията произлезе теологията. Следователно първият поток беше повлиян от втория поток. И сега ние виждаме една до друга старата теософия, станала впрочем по-малко жизнена, по-суха и по-изнемощяла, отколкото по времето на своята младост и превърнала се в теология,и редом с нея – юриспруденцията, която фактически до 15., 16., 17.
век обхвана под различни форми всичко онова, което и днес все още определя стопанския живот на човечеството.
към текста >>
Юриспруденцията действуваше и в самия Адам Смит21, докато той се занимаваше със стопанския
жив
от.
Юриспруденцията действуваше и в самия Адам Смит21, докато той се занимаваше със стопанския живот.
Опитайте се да четете Адам Смит с чувство и ще видите как в думите му клокочи юридическото мислене; а самият стопански живот идва на второ място. В старите понятия на юриспруденцията – а те бяха стари още по негово време – той иска да вкара всичко онова, което става в сложния стопански живот, след като естественонаучното мислене обхвана техниката и т.н.
към текста >>
Опитайте се да четете Адам Смит с чувство и ще видите как в думите му клокочи юридическото мислене; а самият стопански
жив
от идва на второ място.
Юриспруденцията действуваше и в самия Адам Смит21, докато той се занимаваше със стопанския живот.
Опитайте се да четете Адам Смит с чувство и ще видите как в думите му клокочи юридическото мислене; а самият стопански живот идва на второ място.
В старите понятия на юриспруденцията – а те бяха стари още по негово време – той иска да вкара всичко онова, което става в сложния стопански живот, след като естественонаучното мислене обхвана техниката и т.н.
към текста >>
В старите понятия на юриспруденцията – а те бяха стари още по негово време – той иска да вкара всичко онова, което става в сложния стопански
жив
от, след като естественонаучното мислене обхвана техниката и т.н.
Юриспруденцията действуваше и в самия Адам Смит21, докато той се занимаваше със стопанския живот. Опитайте се да четете Адам Смит с чувство и ще видите как в думите му клокочи юридическото мислене; а самият стопански живот идва на второ място.
В старите понятия на юриспруденцията – а те бяха стари още по негово време – той иска да вкара всичко онова, което става в сложния стопански живот, след като естественонаучното мислене обхвана техниката и т.н.
към текста >>
Усложненията в социалния
жив
от, в стопанския
жив
от не закъсняха.
И така, ние виждаме как в определен период от общочовешката еволюция се обособиха два потока. От една страна е теологията, която впоследствие се вля в науката; навсякъде може да се докаже, как по-късните науки и в частност, естествените науки произлязоха от теологията. Обаче междувременно хората усвоиха диалектично-логическото мислене и сега те го прилагат във всички области, включително и в науката. Така навлязохме в новата епоха.
Усложненията в социалния живот, в стопанския живот не закъсняха.
Но хората, вече свикнали с теологичното, с юридическото мислене, започнаха да го прибавят към естествените науки. И там, в естествените науки, то престана да бъде забелязвано. Когато се надвесват над микроскопа, когато вдигат телескопа към небето или когато сецират животното, за да изучат неговия организъм, хората не допускат, че там се съдържа една историческа фаза от човешкото мислене. И в наши дни човечеството, цивилизацията, претендират за следното: естественонаучното мислене трябва да бъде прилагано във всички области на живота. И това е валидно не само за образованите хора, но и за най-примитивните, валидно е за цялото човечество.
към текста >>
Когато се надвесват над микроскопа, когато вдигат телескопа към небето или когато сецират
жив
отното, за да изучат неговия организъм, хората не допускат, че там се съдържа една историческа фаза от човешкото мислене.
Обаче междувременно хората усвоиха диалектично-логическото мислене и сега те го прилагат във всички области, включително и в науката. Така навлязохме в новата епоха. Усложненията в социалния живот, в стопанския живот не закъсняха. Но хората, вече свикнали с теологичното, с юридическото мислене, започнаха да го прибавят към естествените науки. И там, в естествените науки, то престана да бъде забелязвано.
Когато се надвесват над микроскопа, когато вдигат телескопа към небето или когато сецират животното, за да изучат неговия организъм, хората не допускат, че там се съдържа една историческа фаза от човешкото мислене.
И в наши дни човечеството, цивилизацията, претендират за следното: естественонаучното мислене трябва да бъде прилагано във всички области на живота. И това е валидно не само за образованите хора, но и за най-примитивните, валидно е за цялото човечество. Тук, за да не остана неразбран, бих искал да добавя следното. Когато се обсъжда даден въпрос, какъвто през последните дни беше този за възпитанието, следва да се вземе предвид също и това, което духовният свят може да прибави към естествените науки. Когато днешният човек, възпитан в духа на естествените науки, се сблъска с подобен въпрос, той разсъждава така: Да, обаче тези неща не са споменати в моите учебници по физиология; аз не съм ги чувал и от катедрата по физиология, следователно те не са верни.
към текста >>
И в наши дни човечеството, цивилизацията, претендират за следното: естественонаучното мислене трябва да бъде прилагано във всички области на
жив
ота.
Така навлязохме в новата епоха. Усложненията в социалния живот, в стопанския живот не закъсняха. Но хората, вече свикнали с теологичното, с юридическото мислене, започнаха да го прибавят към естествените науки. И там, в естествените науки, то престана да бъде забелязвано. Когато се надвесват над микроскопа, когато вдигат телескопа към небето или когато сецират животното, за да изучат неговия организъм, хората не допускат, че там се съдържа една историческа фаза от човешкото мислене.
И в наши дни човечеството, цивилизацията, претендират за следното: естественонаучното мислене трябва да бъде прилагано във всички области на живота.
И това е валидно не само за образованите хора, но и за най-примитивните, валидно е за цялото човечество. Тук, за да не остана неразбран, бих искал да добавя следното. Когато се обсъжда даден въпрос, какъвто през последните дни беше този за възпитанието, следва да се вземе предвид също и това, което духовният свят може да прибави към естествените науки. Когато днешният човек, възпитан в духа на естествените науки, се сблъска с подобен въпрос, той разсъждава така: Да, обаче тези неща не са споменати в моите учебници по физиология; аз не съм ги чувал и от катедрата по физиология, следователно те не са верни. Изобщо се пренебрегва обстоятелството, че всичко онова, казано от мен относно естествените науки, е напълно проверено, че е в пълно съгласие с учебниците по физиология и с това, което се преподава от катедрите по физиология.
към текста >>
Той много настойчиво разви своите схващания за социалния
жив
от пред милиони и милиони хора.
Виждате ли, има един човек, чието име Ви е добре известно, Карл Маркс22.
Той много настойчиво разви своите схващания за социалния живот пред милиони и милиони хора.
И как разви той своите схващания? Тъй както следва да говори за социален живот един представител на естественонаучната епоха!
към текста >>
Тъй както следва да говори за социален
жив
от един представител на естественонаучната епоха!
Виждате ли, има един човек, чието име Ви е добре известно, Карл Маркс22. Той много настойчиво разви своите схващания за социалния живот пред милиони и милиони хора. И как разви той своите схващания?
Тъй както следва да говори за социален живот един представител на естественонаучната епоха!
към текста >>
Но в конкретния
жив
от това не може да се приложи, тъй както е немислимо да кажем: Остави шивача да скрои твоя костюм по такъв начин, че той да пасне на всеки човек.
Уважаеми дами и господа, този категоричен императив гласи: Действувай така, че максимите на твоите действия да са валидни за всеки човек.
Но в конкретния живот това не може да се приложи, тъй както е немислимо да кажем: Остави шивача да скрои твоя костюм по такъв начин, че той да пасне на всеки човек.
Точно по тази логическа формула е построено юридическо-държавническото мислене. И то намира връхната си точка именно в марксистко-социалното мислене.
към текста >>
И ние виждаме как чрез Маркс за пръв път се осъществи този естественонаучен модел: той приложи немското мислене към английския стопански
жив
от.
И ние виждаме как чрез Маркс за пръв път се осъществи този естественонаучен модел: той приложи немското мислене към английския стопански живот.
към текста >>
Петър Велики вече беше вмъкнал Запада в руския
жив
от, въпреки че в душата му Русия продължаваше да проявява своя подчертано ориенталски характер и хората носеха теокрацията дълбоко в своите тела.
Едва после процесите бяха насочени обратно в Средна Европа, където те намериха място във волевите импулси на хората. А впоследствие те бяха напълно изместени на Изток. Впрочем там, на Изток, вече беше подготвено това нахлуване на чисто абстрактното в сферата на конкретните междучовешки отношения. Защото още преди Маркс, на Изток ние виждаме предварителната подготовка от Петър Велики24.
Петър Велики вече беше вмъкнал Запада в руския живот, въпреки че в душата му Русия продължаваше да проявява своя подчертано ориенталски характер и хората носеха теокрацията дълбоко в своите тела.
Чрез него в Петербург – а не в Москва – беше поставено западното юридическо държавническо начало.
към текста >>
Изобщо из
жив
яванията в Русия протичат между Петербург и Москва.
И когато Соловьов25 стигна до своята философия, естествено тя имаше теософски облик и нямаше нищо общо с диалектично-естественонаучната философия на Херберт Спенсер26. Обаче Соловьов е Москва. Соловьов не е Петербург. Естествено, аз не смятам, че в Русия нещата биха могли да се разделят по такъв географски признак. Достоевски например би могъл да бъде причислен към Москва, той би могъл да бъде намерен далеч на Изток, но той е Петербург.
Изобщо изживяванията в Русия протичат между Петербург и Москва.
От теократична гледна точка Москва и днес е Азия; Петербург е Европа.
към текста >>
И така, вглеждайки се в социалния
жив
от виждаме, че постепенно възникват такива отношения, които просто не могат да бъдат конкретизирани.
И така, вглеждайки се в социалния живот виждаме, че постепенно възникват такива отношения, които просто не могат да бъдат конкретизирани.
Но така и трябва да бъде, уважаеми дами и господа. Трябва да сме наясно: в общочовешката еволюция духовният живот е възникнал преди юридическо-държавническия, който идва като един втори поток редом с първия, тъй че сега може би е време да настъпи нещо друго, а не преход на юриспруденцията в теология; че може би духовният живот ще се пробуди в една нова форма.
към текста >>
Трябва да сме наясно: в общочовешката еволюция духовният
жив
от е възникнал преди юридическо-държавническия, който идва като един втори поток редом с първия, тъй че сега може би е време да настъпи нещо друго, а не преход на юриспруденцията в теология; че може би духовният
жив
от ще се пробуди в една нова форма.
И така, вглеждайки се в социалния живот виждаме, че постепенно възникват такива отношения, които просто не могат да бъдат конкретизирани. Но така и трябва да бъде, уважаеми дами и господа.
Трябва да сме наясно: в общочовешката еволюция духовният живот е възникнал преди юридическо-държавническия, който идва като един втори поток редом с първия, тъй че сега може би е време да настъпи нещо друго, а не преход на юриспруденцията в теология; че може би духовният живот ще се пробуди в една нова форма.
към текста >>
Защото част от духовния
жив
от на старите времена все още е съхранил своите форми.
Защото част от духовния живот на старите времена все още е съхранил своите форми.
Той е съхранил не само мантиите и баретите, но и мисловните форми. Тези мисловни форми, те вече не са в съзвучие с един свят, където са навлезли търговията, занаятите и човешкият труд; днес духовният живот съществува като една обособена част от останалия живот, и то в толкова по-голяма степен, колкото сме по на Запад.
към текста >>
Тези мисловни форми, те вече не са в съзвучие с един свят, където са навлезли търговията, занаятите и човешкият труд; днес духовният
жив
от съществува като една обособена част от останалия
жив
от, и то в толкова по-голяма степен, колкото сме по на Запад.
Защото част от духовния живот на старите времена все още е съхранил своите форми. Той е съхранил не само мантиите и баретите, но и мисловните форми.
Тези мисловни форми, те вече не са в съзвучие с един свят, където са навлезли търговията, занаятите и човешкият труд; днес духовният живот съществува като една обособена част от останалия живот, и то в толкова по-голяма степен, колкото сме по на Запад.
към текста >>
В Средна Европа се води тежка борба, в Западна Европа теокрацията е здраво консервирана в духовния
жив
от, здраво консервирана в мисловните форми.
В Русия, в Москва, това все още не е така. В Средна Европа се водят всякакъв вид борби, също и социални, тъй като не е постигнато правилно съотношение между диалектично-юридическия и теократическия елемент. В качеството си на съдия човек не знае дали може да запази мантията и баретата, или трябва да ги свали от себе си. Днес адвокатите вече се срамуват, че съдиите намират своите тоги за нещо толкова достойно.
В Средна Европа се води тежка борба, в Западна Европа теокрацията е здраво консервирана в духовния живот, здраво консервирана в мисловните форми.
към текста >>
И така, аз бих искал да кажа: ако днес срещнем на улицата такива хора, за да ги възприемем в техния завършен вид, би трябвало да свалим от тях тогите и баретите и под тях да видим воинските доспехи или нещо, което стои близко до съдийската тога; ето как в човека двата потока
жив
еят редом един до друг.
И така, аз бих искал да кажа: ако днес срещнем на улицата такива хора, за да ги възприемем в техния завършен вид, би трябвало да свалим от тях тогите и баретите и под тях да видим воинските доспехи или нещо, което стои близко до съдийската тога; ето как в човека двата потока живеят редом един до друг.
към текста >>
Ако искаме да вникнем в социалния
жив
от, необходимо е да свържем тези неща с развитието, с еволюцията на човечеството.
Ако искаме да вникнем в социалния живот, необходимо е да свържем тези неща с развитието, с еволюцията на човечеството.
Социалният живот ни най-малко не позволява да бъде повърхностно разглеждан. Ние трябва да сме в състояние да постигнем следното: в тогата и баретата да виждаме такива форми, които позволяват двете исторически дати да бъдат мислени едновременно. И тогава стигаме до настоящето. В противен случай миналото си остава минало с неговите две успоредни течения, които тъкмо днес се явяват причина за социална болест в света, колкото и хората да не го вярват. В третата част на моята днешна лекция ще развия темата по-нататък.
към текста >>
Социалният
жив
от ни най-малко не позволява да бъде повърхностно разглеждан.
Ако искаме да вникнем в социалния живот, необходимо е да свържем тези неща с развитието, с еволюцията на човечеството.
Социалният живот ни най-малко не позволява да бъде повърхностно разглеждан.
Ние трябва да сме в състояние да постигнем следното: в тогата и баретата да виждаме такива форми, които позволяват двете исторически дати да бъдат мислени едновременно. И тогава стигаме до настоящето. В противен случай миналото си остава минало с неговите две успоредни течения, които тъкмо днес се явяват причина за социална болест в света, колкото и хората да не го вярват. В третата част на моята днешна лекция ще развия темата по-нататък.
към текста >>
Обаче
жив
отът поставяше своите нарастващи индустриално-стопански изисквания.
Тъкмо това е, което през последните векове израстна на Запад като “демократичен елемент”, но поскоро като постулат, като изискване, а не като нещо вече реализирано. Защото отношенията взеха надмощие над хората. Те могат да мислят само теократически или юридически.
Обаче животът поставяше своите нарастващи индустриално-стопански изисквания.
Но мислите все още не можеха да проникнат там. Един човек какъвто беше Маркс, можеше да мисли само юридически. И разбирането, до което той стигна за милиони и милиони човешки същества, беше само чисто юридическо.
към текста >>
Това, което се носи като тътен в пролетарския човек,
жив
ее под формата на определено становище за капитализма, за труда.
Тъй че нека да обобщим: По този начин, редом с другите два потока, възникна и един трети поток, за който ще говорим в следващата лекция. Роди се пролетарският човек.
Това, което се носи като тътен в пролетарския човек, живее под формата на определено становище за капитализма, за труда.
Хората са принудени да поставят този въпрос. Едва сега еволюцията на човечеството става настояще.
към текста >>
Ако обаче същият този човек е принуден да се намеси в стопанския
жив
от, аз предполагам – тъй както не тогата и баретата са причина активно да се намеси в стопанския
жив
от – че той чисто и просто ще изгуби парите си!
Бихме могли да кажем: ето тук е застанал мъжът с тога и барета, чудно красив, възхитителен; той се подава от миналото. Тук е застанал мъжът с военните доспехи и шпагата като проявление на юридическия елемент – военният елемент е само една друга страна на юридическия – тук имаме миналото, но не и настоящето. И когато аз виждам мъжа с тогата и баретата, ясно е, – тъй като човечеството векове наред е свикнало с това – че при определени обстоятелства той все още може да бъде един добър правист, един добър адвокат. Тук аз все още няма да усетя дисхармонията толкова силно.
Ако обаче същият този човек е принуден да се намеси в стопанския живот, аз предполагам – тъй както не тогата и баретата са причина активно да се намеси в стопанския живот – че той чисто и просто ще изгуби парите си!
Защото в общи линии човечеството все още не е дораснало, за да разбере какво означава този трети поток. Ето защо социалният въпрос стои пред нас като един общочовешки въпрос. Защото до машината е поставен човека. Днес ние трябва да третираме социалния въпрос не като един стопански въпрос, а като един общочовешки въпрос и трябва да разберем, че можем да го разрешим само ако имаме предвид цялото човечество.
към текста >>
По отношение на стопанския
жив
от те все още липсват.
Обаче за тази цел все още липсват съответните мисловни импулси, каквито бяха налице, когато се утвърждаваше теократическото и юридическото начало.
По отношение на стопанския живот те все още липсват.
И борбите в съвременната епоха се свеждат до това: да бъдат открити подходящите мисловни импулси относно стопанския живот, както те бяха намерени относно теократическия и юридическия живот. В общи линии тъкмо това е съдържанието на социалния въпрос. Държавите, които ще се окажат внезапно въвлечени в този индустриален стопански живот, ще поискат да го включат в своите стари юридически форми. И понеже няма да са в състояние да го сторят, те ще затънат в една позиция, според която не е належащо да развиват стопанския живот редом с юридическия. И тази позиция, този предпазен клапан, е колонизацията.
към текста >>
И борбите в съвременната епоха се свеждат до това: да бъдат открити подходящите мисловни импулси относно стопанския
жив
от, както те бяха намерени относно теократическия и юридическия
жив
от.
Обаче за тази цел все още липсват съответните мисловни импулси, каквито бяха налице, когато се утвърждаваше теократическото и юридическото начало. По отношение на стопанския живот те все още липсват.
И борбите в съвременната епоха се свеждат до това: да бъдат открити подходящите мисловни импулси относно стопанския живот, както те бяха намерени относно теократическия и юридическия живот.
В общи линии тъкмо това е съдържанието на социалния въпрос. Държавите, които ще се окажат внезапно въвлечени в този индустриален стопански живот, ще поискат да го включат в своите стари юридически форми. И понеже няма да са в състояние да го сторят, те ще затънат в една позиция, според която не е належащо да развиват стопанския живот редом с юридическия. И тази позиция, този предпазен клапан, е колонизацията. Тъй като в рамките на държавата не се стига до полезни социални идеи, изход се търси в колонизацията.
към текста >>
Държавите, които ще се окажат внезапно въвлечени в този индустриален стопански
жив
от, ще поискат да го включат в своите стари юридически форми.
Обаче за тази цел все още липсват съответните мисловни импулси, каквито бяха налице, когато се утвърждаваше теократическото и юридическото начало. По отношение на стопанския живот те все още липсват. И борбите в съвременната епоха се свеждат до това: да бъдат открити подходящите мисловни импулси относно стопанския живот, както те бяха намерени относно теократическия и юридическия живот. В общи линии тъкмо това е съдържанието на социалния въпрос.
Държавите, които ще се окажат внезапно въвлечени в този индустриален стопански живот, ще поискат да го включат в своите стари юридически форми.
И понеже няма да са в състояние да го сторят, те ще затънат в една позиция, според която не е належащо да развиват стопанския живот редом с юридическия. И тази позиция, този предпазен клапан, е колонизацията. Тъй като в рамките на държавата не се стига до полезни социални идеи, изход се търси в колонизацията.
към текста >>
И понеже няма да са в състояние да го сторят, те ще затънат в една позиция, според която не е належащо да развиват стопанския
жив
от редом с юридическия.
Обаче за тази цел все още липсват съответните мисловни импулси, каквито бяха налице, когато се утвърждаваше теократическото и юридическото начало. По отношение на стопанския живот те все още липсват. И борбите в съвременната епоха се свеждат до това: да бъдат открити подходящите мисловни импулси относно стопанския живот, както те бяха намерени относно теократическия и юридическия живот. В общи линии тъкмо това е съдържанието на социалния въпрос. Държавите, които ще се окажат внезапно въвлечени в този индустриален стопански живот, ще поискат да го включат в своите стари юридически форми.
И понеже няма да са в състояние да го сторят, те ще затънат в една позиция, според която не е належащо да развиват стопанския живот редом с юридическия.
И тази позиция, този предпазен клапан, е колонизацията. Тъй като в рамките на държавата не се стига до полезни социални идеи, изход се търси в колонизацията.
към текста >>
И големият въпрос пред човечеството гласи: Как човекът да се включи в теократическия и юридическия
жив
от?
Такъв беше случаят с Англия, но не и с Германия. Германия не можа да развие своята индустрия тъкмо поради невъзможността да колонизира.
И големият въпрос пред човечеството гласи: Как човекът да се включи в теократическия и юридическия живот?
към текста >>
Всеки иска да го разреши като изхожда от стопанския
жив
от.
Днес хората вярват, че могат да разрешат този проблем по чисто материалистичен начин.
Всеки иска да го разреши като изхожда от стопанския живот.
Но тук, съвсем кратко, ние ще посочим, че проблемът може да бъде разрешен единствено по духовен път. И това ще е съдържанието на двете ми следващи лекции.
към текста >>
25.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ето защо възникваха и все още възникват толкова добре замислени утопични представи и хората вярват, че с тяхна помощ ще се справят с изискванията на социалния
жив
от.
Уважаеми дами и господа! Ако човек иска да разсъждава върху социалния въпрос, преди всичко трябва да има предвид следното: процесите във видимия свят се пораждат от такива причини, които на пръв поглед остават незабелязани. При едно такова разглеждане на социалния въпрос хората отчитат само онова, което се разиграва външно и не виждат по-дълбоките, същинските причини.
Ето защо възникваха и все още възникват толкова добре замислени утопични представи и хората вярват, че с тяхна помощ ще се справят с изискванията на социалния живот.
От моя страна беше направен опит в един много важен момент, в момента между края на войната и Версайския мирен договор, най-общо да посоча как съвременният социален организъм може да се разглежда като съставен от три отделни части, и се надявам да ги охарактеризирам в последната лекция.
към текста >>
В предишната лекция аз посочих как в хода на историческото развитие на човечеството, от един първоначален поток, от теократическия поток възникнаха трите ясно разграничени потоци, които текат успоредно в днешния социален организъм: духовният
жив
от, юридическо-държавническият
жив
от и стопанският
жив
от.
В предишната лекция аз посочих как в хода на историческото развитие на човечеството, от един първоначален поток, от теократическия поток възникнаха трите ясно разграничени потоци, които текат успоредно в днешния социален организъм: духовният живот, юридическо-държавническият живот и стопанският живот.
Аз специално подчертах, че не става дума за някакво теоретично разделяне на социалния организъм, включващо тези три съставни части. Моят възглед се опираше на действителността, а не на някакви теории, както например някой би умувал как човекът може да се “раздели” на глава, гърди и крайници. Разделянето на социалния организъм е исторически факт и този факт днес е просто тук; днес не става дума за това да се размишлява как социалният организъм може да се раздели на три съставни части, а как да бъдат намерени свързващите нишки между тях, след като тези три съставни части са вече тук.
към текста >>
Да, уважаеми дами и господа, това дава особен отпечатък върху нещата, защото в по-ново време търговското дело органически израстна тъкмо от западните нрави, от западния начин на
жив
от.
Да, уважаеми дами и господа, това дава особен отпечатък върху нещата, защото в по-ново време търговското дело органически израстна тъкмо от западните нрави, от западния начин на живот.
Фактически в Англия Карл Маркс видя нещо съвсем друго, отколкото това, което в Германия той имаше около себе си. От Германия той донесе само теорията, мисленето, диалектиката. Тук, в Англия, той завари една чужда социална структура. Тъй че трябва да кажем: Всичко онова, което тогава възникна като индустрия е само логичното продължение, следващото звено на западната търговска мрежа. Индустрията органически възникна от търговията.
към текста >>
В Западна Европа стопанският, икономическият
жив
от запази определена независимост от държавата; същото се отнасяше и за духовния
жив
от.
Опитайте се да сравните реалните дадености в Средна Европа преди войната, и тези в Западна Европа.
В Западна Европа стопанският, икономическият живот запази определена независимост от държавата; същото се отнасяше и за духовния живот.
към текста >>
Тук, на Запад, нещата стоят така, че трите части са ясно разграничени, тъй че – дори и в чисто пространствен смисъл – тук в Оксфорд що се отнася до духовния
жив
от, човек има усещането: Ето, навън изобщо няма и следи от държавата, от икономиката; целият духовен
жив
от е суверенен и независим!
Тук, на Запад, нещата стоят така, че трите части са ясно разграничени, тъй че – дори и в чисто пространствен смисъл – тук в Оксфорд що се отнася до духовния живот, човек има усещането: Ето, навън изобщо няма и следи от държавата, от икономиката; целият духовен живот е суверенен и независим!
Но човек има и едно друго усещане: Това, което израства в този суверенен духовен живот, вече не притежава силата да влияе по какъвто и да е начин върху другите две части. Духовният живот като че ли съществува сам за себе си и не може да бъде органически вплетен в правото и в икономиката.
към текста >>
Но човек има и едно друго усещане: Това, което израства в този суверенен духовен
жив
от, вече не притежава силата да влияе по какъвто и да е начин върху другите две части.
Тук, на Запад, нещата стоят така, че трите части са ясно разграничени, тъй че – дори и в чисто пространствен смисъл – тук в Оксфорд що се отнася до духовния живот, човек има усещането: Ето, навън изобщо няма и следи от държавата, от икономиката; целият духовен живот е суверенен и независим!
Но човек има и едно друго усещане: Това, което израства в този суверенен духовен живот, вече не притежава силата да влияе по какъвто и да е начин върху другите две части.
Духовният живот като че ли съществува сам за себе си и не може да бъде органически вплетен в правото и в икономиката.
към текста >>
Духовният
жив
от като че ли съществува сам за себе си и не може да бъде органически вплетен в правото и в икономиката.
Тук, на Запад, нещата стоят така, че трите части са ясно разграничени, тъй че – дори и в чисто пространствен смисъл – тук в Оксфорд що се отнася до духовния живот, човек има усещането: Ето, навън изобщо няма и следи от държавата, от икономиката; целият духовен живот е суверенен и независим! Но човек има и едно друго усещане: Това, което израства в този суверенен духовен живот, вече не притежава силата да влияе по какъвто и да е начин върху другите две части.
Духовният живот като че ли съществува сам за себе си и не може да бъде органически вплетен в правото и в икономиката.
към текста >>
Докато в Германия човек има усещането: Духовният
жив
от е така дълбоко загнезден в правовия
жив
от, че първо трябва да му се помогне, за да застане сам на краката си.
Докато в Германия човек има усещането: Духовният живот е така дълбоко загнезден в правовия живот, че първо трябва да му се помогне, за да застане сам на краката си.
Тук имаме усещането: Духовният живот е толкова самостоятелен, че той изобщо не се грижи за другите две части. Ако мислим реалистично за социалния въпрос на съвременната епоха и за основния импулс на социалния въпрос в наши дни, това внася един съществен отпечатък върху целия този проблем.
към текста >>
Тук имаме усещането: Духовният
жив
от е толкова самостоятелен, че той изобщо не се грижи за другите две части.
Докато в Германия човек има усещането: Духовният живот е така дълбоко загнезден в правовия живот, че първо трябва да му се помогне, за да застане сам на краката си.
Тук имаме усещането: Духовният живот е толкова самостоятелен, че той изобщо не се грижи за другите две части.
Ако мислим реалистично за социалния въпрос на съвременната епоха и за основния импулс на социалния въпрос в наши дни, това внася един съществен отпечатък върху целия този проблем.
към текста >>
Днес тъкмо в областта на практическия
жив
от теориите убиват реалността.
Ако се опитате да мислите, съобразявайки се с действителността и да дадете на хората отговор, съобразен с действителността, те няма да го разберат, защото идват с техните готови теории, идват с една глава, препълнена с понятия като “капитал”, “принадена стойност”, “класова борба”, както и с всякакви стари предразсъдъци. Те идват със старите си мисловни навици.
Днес тъкмо в областта на практическия живот теориите убиват реалността.
Загадката на нашето време се състои в това, че всички практици станаха теоретици и че всички те имат в главите си някакви идеи, изработени в една или друга фабрика и с тези теоретични идеи те искат да подобрят целия социален живот. Ето защо аз смятам, че занапред моята книга “Същност на социалния въпрос” ще трябва да се чете по-скоро на Запад или в Русия, понеже в Германия днес не съществуват никакви възможности за нейното прилагане. Например на Запад видяха, че тази книга без никакви утопии посочва как трите части могат да съществуват една до друга и да си взаимодействуват. По отношение на подходящия момент Западът също не се тревожи; там са по-подготвени за правилното функциониране на трите потока: духовен, стопански и правов.
към текста >>
Загадката на нашето време се състои в това, че всички практици станаха теоретици и че всички те имат в главите си някакви идеи, изработени в една или друга фабрика и с тези теоретични идеи те искат да подобрят целия социален
жив
от.
Ако се опитате да мислите, съобразявайки се с действителността и да дадете на хората отговор, съобразен с действителността, те няма да го разберат, защото идват с техните готови теории, идват с една глава, препълнена с понятия като “капитал”, “принадена стойност”, “класова борба”, както и с всякакви стари предразсъдъци. Те идват със старите си мисловни навици. Днес тъкмо в областта на практическия живот теориите убиват реалността.
Загадката на нашето време се състои в това, че всички практици станаха теоретици и че всички те имат в главите си някакви идеи, изработени в една или друга фабрика и с тези теоретични идеи те искат да подобрят целия социален живот.
Ето защо аз смятам, че занапред моята книга “Същност на социалния въпрос” ще трябва да се чете по-скоро на Запад или в Русия, понеже в Германия днес не съществуват никакви възможности за нейното прилагане. Например на Запад видяха, че тази книга без никакви утопии посочва как трите части могат да съществуват една до друга и да си взаимодействуват. По отношение на подходящия момент Западът също не се тревожи; там са по-подготвени за правилното функциониране на трите потока: духовен, стопански и правов.
към текста >>
Обаче преди всичко, за да стигнем в модерен смисъл до едно вярно съждение за социалния
жив
от, ние трябва да се научим да мислим модерно.
Обаче преди всичко, за да стигнем в модерен смисъл до едно вярно съждение за социалния живот, ние трябва да се научим да мислим модерно.
Не възприемайте тези думи повърхностно, уважаеми дами и господа. Ние можем да го постигнем само ако се откажем от външния вид на социалните проявления и насочим поглед към дълбочините. Днес ние сме изправени пред един странен факт. Пред факта, че един човек, – колкото и да е умен, интелигентен, идеалистичен и практичен (бих желал три пъти да подчертая думата “практичен”) – че този човек изобщо не е в състояние, като отделен индивид да стигне до някакво правилно социално съждение. И аз бих казал, уважаеми дами и господа, че сме изправени пред една социална мистерия, а именно пред факта, че всяко индивидуално социално съждение е погрешно.
към текста >>
Отделната личност просто не е в състояние да си направи каквито и да е изводи относно причините и взаимодействията в областта на социалния
жив
от.
Ето защо днес не става дума за това да се оставим под въздействието на социалната мизерия, която се шири около нас.
Отделната личност просто не е в състояние да си направи каквито и да е изводи относно причините и взаимодействията в областта на социалния живот.
Ние трябва да се потопим по-дълбоко. Ние трябва да видим откъде идва разделението на човечеството. Ние трябва да се запитаме: Как да стигнем до една точна преценка в областта на социалния живот?
към текста >>
Ние трябва да се запитаме: Как да стигнем до една точна преценка в областта на социалния
жив
от?
Ето защо днес не става дума за това да се оставим под въздействието на социалната мизерия, която се шири около нас. Отделната личност просто не е в състояние да си направи каквито и да е изводи относно причините и взаимодействията в областта на социалния живот. Ние трябва да се потопим по-дълбоко. Ние трябва да видим откъде идва разделението на човечеството.
Ние трябва да се запитаме: Как да стигнем до една точна преценка в областта на социалния живот?
към текста >>
До разбиране помежду си стигаха социалните групи, а не индивидите; социалните групи бяха тези, които поддържаха съвместния
жив
от.
Изобщо не е вярно, че в социалния порядък семейството е възникнало най-напред. Семейството е един късен продукт на социалното развитие. Предшествениците на човека не се замисляха върху социалния ред. Те го получаваха чрез инспирациите на жреците и го приемаха в своето подсъзнание. Обаче тези несъзнателни социални идеи възникваха именно тогава, когато хората – чрез кръвта или чрез други връзки – вече се намираха в някакво разделение, в някакъв порядък, а не съществуваха като обща маса.
До разбиране помежду си стигаха социалните групи, а не индивидите; социалните групи бяха тези, които поддържаха съвместния живот.
И тъкмо от съвместния живот на групите възникваха правилните социални импулси. От груповия дух се разви и демокрацията, демократичното мислене. Всичко това постигна своята кулминация едва в хода на времето. Отделният човек излезе на световно-историческата сцена. Обаче той все още носеше със себе си онова, което даваше облик на групите.
към текста >>
И тъкмо от съвместния
жив
от на групите възникваха правилните социални импулси.
Семейството е един късен продукт на социалното развитие. Предшествениците на човека не се замисляха върху социалния ред. Те го получаваха чрез инспирациите на жреците и го приемаха в своето подсъзнание. Обаче тези несъзнателни социални идеи възникваха именно тогава, когато хората – чрез кръвта или чрез други връзки – вече се намираха в някакво разделение, в някакъв порядък, а не съществуваха като обща маса. До разбиране помежду си стигаха социалните групи, а не индивидите; социалните групи бяха тези, които поддържаха съвместния живот.
И тъкмо от съвместния живот на групите възникваха правилните социални импулси.
От груповия дух се разви и демокрацията, демократичното мислене. Всичко това постигна своята кулминация едва в хода на времето. Отделният човек излезе на световно-историческата сцена. Обаче той все още носеше със себе си онова, което даваше облик на групите. Той продължи да живее в рамките на традицията.
към текста >>
Той продължи да
жив
ее в рамките на традицията.
И тъкмо от съвместния живот на групите възникваха правилните социални импулси. От груповия дух се разви и демокрацията, демократичното мислене. Всичко това постигна своята кулминация едва в хода на времето. Отделният човек излезе на световно-историческата сцена. Обаче той все още носеше със себе си онова, което даваше облик на групите.
Той продължи да живее в рамките на традицията.
Всичко това навлезе също и в юридическата област, в държавността, но не и в онова, което се отдели от човека, не навлезе в машините, в индустрията.
към текста >>
В моята книга “Същност на социалния въпрос” аз го нарекох “асоциации”, където социалните изводи не се правят от отделната личност, а възникват от съвместния
жив
от в асоциацията и по-точно в онези асоциации, които потребители, производители и търговци изграждат заедно.
Добре, сега ние виждаме какво е необходимо: отново да дадем облик на това, което се разиграва тъкмо в стопанската, в икономическата област, но по такъв начин, че сега при съзнателното човечество то да е подобно на процесите в първоначалните социални групи.
В моята книга “Същност на социалния въпрос” аз го нарекох “асоциации”, където социалните изводи не се правят от отделната личност, а възникват от съвместния живот в асоциацията и по-точно в онези асоциации, които потребители, производители и търговци изграждат заедно.
Така отново имаме социални групи, от които сега – при пълно съзнание – идва решението, което не е по силите на отделната личност. Защото колкото и дълго човек да размишлява върху разрешаването на даден социален проблем, той стига до една или друга безсмислица. Смисъл има само в това: Да се изграждат социални групи, от които може да се очаква частично решение относно социалните проблеми, тъй че хората, размишляващи заедно, да предлагат частично решение, валидно за определено място и определено време.
към текста >>
Аз долових до каква степен то остава почти неразбираемо за хората, когато през 90-те години на миналия век публикувах моята книга “Философия на свободата”, долових го в една много тясна област на социалния
жив
от.
Ето какво е необходимо днес, ето какво хората не разбират.
Аз долових до каква степен то остава почти неразбираемо за хората, когато през 90-те години на миналия век публикувах моята книга “Философия на свободата”, долових го в една много тясна област на социалния живот.
към текста >>
Те просто не бяха попитани как според тях възниква социалният
жив
от, те се стремяха – извинете ме че споменавам нещо, което иначе в Англия е недопустимо – стремяха се да носят долното си бельо също както мъжете, стремяха се да стават лекарки, юристи и църковни служители също както мъжете; нищо от женските качества не беше включено в социалния организъм; изобщо хората тръгваха не от реалността, а от една теория.
В действителност жените не бяха попитани; защото малцината жени, които се изказваха до този момент, всъщност изразяваха мъжката гледна точка, която винаги – от най-долните класове до университета – се явява като определяща. Тези жени просто не поискаха да включат в социалния ред някаква друга гледна точка.
Те просто не бяха попитани как според тях възниква социалният живот, те се стремяха – извинете ме че споменавам нещо, което иначе в Англия е недопустимо – стремяха се да носят долното си бельо също както мъжете, стремяха се да стават лекарки, юристи и църковни служители също както мъжете; нищо от женските качества не беше включено в социалния организъм; изобщо хората тръгваха не от реалността, а от една теория.
Защото в наши дни теорията води до възможно най-голяма непродуктивност. Относно “женския въпрос” не бива да се предлага някакво теоретично решение, без действително да са изслушани самите жени.
към текста >>
Въпросите трябва да бъдат поставяни точно и да изчакат отговорите, които ще дойдат от съвместния
жив
от на хората.
Също и по отношение на социалния въпрос като цяло не бива да се задават теоретичните въпроси: Как да се отнасят работодатели и работници помежду си? Как да се организира производството във фабриките? Необходимо е да се изградят асоциации, групи от хора, които ще са в състояние да дадат правилните отговори.
Въпросите трябва да бъдат поставяни точно и да изчакат отговорите, които ще дойдат от съвместния живот на хората.
към текста >>
Всички хора смятат, че са реалисти, обаче всъщност те са под влияние на объркани теории, които определят
жив
ота им.
Уважаеми дами и господа, в съвременната епоха е извънредно трудно да се говори върху практическото мислене.
Всички хора смятат, че са реалисти, обаче всъщност те са под влияние на объркани теории, които определят живота им.
към текста >>
Ето защо правя тази лична забележка: за да бъдат правилно разбрани някои неща, които са важни за социалния
жив
от.
Аз вярвам, че онова, което имах да кажа относно трагичното разделение на социалния организъм в моята книга “Същност на социалния въпрос” ще бъде разбрано също и извън Германия; но самият аз бях принуден – когато веднъж описвах тези неща за едно швейцарско списание – да приложа практическото мислене, опиращо се на действителността, по съвсем друг начин. И ето сега Вие откривате въпросната статия отпечатана в “The Hibbert Journal”. Тя е написана интернационално, понеже поначало е предвидена за всички хора. Обаче днес хората не схващат нещата по този начин.
Ето защо правя тази лична забележка: за да бъдат правилно разбрани някои неща, които са важни за социалния живот.
към текста >>
Ето какво се случва в
жив
ота и това го прави много сложен.
Ето какво се случва в живота и това го прави много сложен.
Ако по отношение на социалните проблеми искаме да мислим практически, следва да имаме предвид, че всичко онова, което наричаме натурализъм, идеализъм, материализъм, спиритуализъм, произтича от юридическо-логическото мислене и че то вече не подхожда за съвременната епоха, както не подхождат и понятия като “индустриализъм”, “комунизъм”, “социализъм”. Всички тези думи са подходящи за назоваването на един или друг факт, но взети като теории, като агитаторски директиви, те са напълно изхабени. Ето защо е толкова трудно да се намерят подходящите названия. Например за моята утрешна лекция аз избрах едно заглавие, което за мен звучи отблъскващо, понеже в общи линии то ни отвежда към стари понятия, които днес вече не са валидни. Днес ние трябва да се потопим в реалния живот.
към текста >>
Днес ние трябва да се потопим в реалния
жив
от.
Ето какво се случва в живота и това го прави много сложен. Ако по отношение на социалните проблеми искаме да мислим практически, следва да имаме предвид, че всичко онова, което наричаме натурализъм, идеализъм, материализъм, спиритуализъм, произтича от юридическо-логическото мислене и че то вече не подхожда за съвременната епоха, както не подхождат и понятия като “индустриализъм”, “комунизъм”, “социализъм”. Всички тези думи са подходящи за назоваването на един или друг факт, но взети като теории, като агитаторски директиви, те са напълно изхабени. Ето защо е толкова трудно да се намерят подходящите названия. Например за моята утрешна лекция аз избрах едно заглавие, което за мен звучи отблъскващо, понеже в общи линии то ни отвежда към стари понятия, които днес вече не са валидни.
Днес ние трябва да се потопим в реалния живот.
Това не може да стане по някакъв идеален начин, но то е именно нещо реално и изисква да се съобразим с най-различни гледни точки. Аз вече казах: Ако фотографираме дървото от едната страна = “материализъм”; ако фотографираме дървото от другата страна = “идеализъм”; ако фотографираме дървото от третата страна = “натурализъм”. Ако фотографираме социалния живот от едната страна = “социализъм”; от другата страна = “автокрация”; от третата страна = “комунизъм”. Обаче днес ние не бива да оперираме с такива понятия. Днес ние трябва да проявяваме верен инстинкт и да не допускаме такива понятия, които са извлечени от подчертаната индустриализация на съвременния живот.
към текста >>
Ако фотографираме социалния
жив
от от едната страна = “социализъм”; от другата страна = “автокрация”; от третата страна = “комунизъм”.
Ето защо е толкова трудно да се намерят подходящите названия. Например за моята утрешна лекция аз избрах едно заглавие, което за мен звучи отблъскващо, понеже в общи линии то ни отвежда към стари понятия, които днес вече не са валидни. Днес ние трябва да се потопим в реалния живот. Това не може да стане по някакъв идеален начин, но то е именно нещо реално и изисква да се съобразим с най-различни гледни точки. Аз вече казах: Ако фотографираме дървото от едната страна = “материализъм”; ако фотографираме дървото от другата страна = “идеализъм”; ако фотографираме дървото от третата страна = “натурализъм”.
Ако фотографираме социалния живот от едната страна = “социализъм”; от другата страна = “автокрация”; от третата страна = “комунизъм”.
Обаче днес ние не бива да оперираме с такива понятия. Днес ние трябва да проявяваме верен инстинкт и да не допускаме такива понятия, които са извлечени от подчертаната индустриализация на съвременния живот. В предишните епохи от историята на човечеството теокрацията се намесваше толкова интензивно в социалния живот, че дори икономиката – както казах вчера – се определяше непосредствено от теократическите директиви. Но всичко това се простираше само до областта на селското стопанство. Селското стопанство можеше да бъде изцяло включено в един теократически замислен социален организъм, понеже този социален организъм живееше в самите човешки сърца.
към текста >>
Днес ние трябва да проявяваме верен инстинкт и да не допускаме такива понятия, които са извлечени от подчертаната индустриализация на съвременния
жив
от.
Днес ние трябва да се потопим в реалния живот. Това не може да стане по някакъв идеален начин, но то е именно нещо реално и изисква да се съобразим с най-различни гледни точки. Аз вече казах: Ако фотографираме дървото от едната страна = “материализъм”; ако фотографираме дървото от другата страна = “идеализъм”; ако фотографираме дървото от третата страна = “натурализъм”. Ако фотографираме социалния живот от едната страна = “социализъм”; от другата страна = “автокрация”; от третата страна = “комунизъм”. Обаче днес ние не бива да оперираме с такива понятия.
Днес ние трябва да проявяваме верен инстинкт и да не допускаме такива понятия, които са извлечени от подчертаната индустриализация на съвременния живот.
В предишните епохи от историята на човечеството теокрацията се намесваше толкова интензивно в социалния живот, че дори икономиката – както казах вчера – се определяше непосредствено от теократическите директиви. Но всичко това се простираше само до областта на селското стопанство. Селското стопанство можеше да бъде изцяло включено в един теократически замислен социален организъм, понеже този социален организъм живееше в самите човешки сърца. Попитайте един човек, който е израстнал на село, близо до земята, какво представлява за него хлябът? За него хлябът най-вече е един дар Божи.
към текста >>
В предишните епохи от историята на човечеството теокрацията се намесваше толкова интензивно в социалния
жив
от, че дори икономиката – както казах вчера – се определяше непосредствено от теократическите директиви.
Това не може да стане по някакъв идеален начин, но то е именно нещо реално и изисква да се съобразим с най-различни гледни точки. Аз вече казах: Ако фотографираме дървото от едната страна = “материализъм”; ако фотографираме дървото от другата страна = “идеализъм”; ако фотографираме дървото от третата страна = “натурализъм”. Ако фотографираме социалния живот от едната страна = “социализъм”; от другата страна = “автокрация”; от третата страна = “комунизъм”. Обаче днес ние не бива да оперираме с такива понятия. Днес ние трябва да проявяваме верен инстинкт и да не допускаме такива понятия, които са извлечени от подчертаната индустриализация на съвременния живот.
В предишните епохи от историята на човечеството теокрацията се намесваше толкова интензивно в социалния живот, че дори икономиката – както казах вчера – се определяше непосредствено от теократическите директиви.
Но всичко това се простираше само до областта на селското стопанство. Селското стопанство можеше да бъде изцяло включено в един теократически замислен социален организъм, понеже този социален организъм живееше в самите човешки сърца. Попитайте един човек, който е израстнал на село, близо до земята, какво представлява за него хлябът? За него хлябът най-вече е един дар Божи. Дори и в говоримия език Вие виждате как това, което той слага на своята трапеза, е в пряка връзка с изживявания, които той има, доколкото е член на едно теократическо общество.
към текста >>
Селското стопанство можеше да бъде изцяло включено в един теократически замислен социален организъм, понеже този социален организъм
жив
ееше в самите човешки сърца.
Ако фотографираме социалния живот от едната страна = “социализъм”; от другата страна = “автокрация”; от третата страна = “комунизъм”. Обаче днес ние не бива да оперираме с такива понятия. Днес ние трябва да проявяваме верен инстинкт и да не допускаме такива понятия, които са извлечени от подчертаната индустриализация на съвременния живот. В предишните епохи от историята на човечеството теокрацията се намесваше толкова интензивно в социалния живот, че дори икономиката – както казах вчера – се определяше непосредствено от теократическите директиви. Но всичко това се простираше само до областта на селското стопанство.
Селското стопанство можеше да бъде изцяло включено в един теократически замислен социален организъм, понеже този социален организъм живееше в самите човешки сърца.
Попитайте един човек, който е израстнал на село, близо до земята, какво представлява за него хлябът? За него хлябът най-вече е един дар Божи. Дори и в говоримия език Вие виждате как това, което той слага на своята трапеза, е в пряка връзка с изживявания, които той има, доколкото е член на едно теократическо общество.
към текста >>
Дори и в говоримия език Вие виждате как това, което той слага на своята трапеза, е в пряка връзка с из
жив
явания, които той има, доколкото е член на едно теократическо общество.
В предишните епохи от историята на човечеството теокрацията се намесваше толкова интензивно в социалния живот, че дори икономиката – както казах вчера – се определяше непосредствено от теократическите директиви. Но всичко това се простираше само до областта на селското стопанство. Селското стопанство можеше да бъде изцяло включено в един теократически замислен социален организъм, понеже този социален организъм живееше в самите човешки сърца. Попитайте един човек, който е израстнал на село, близо до земята, какво представлява за него хлябът? За него хлябът най-вече е един дар Божи.
Дори и в говоримия език Вие виждате как това, което той слага на своята трапеза, е в пряка връзка с изживявания, които той има, доколкото е член на едно теократическо общество.
към текста >>
И това действува толкова силно, че налага своя отпечатък върху всички области на
жив
ота.
И това действува толкова силно, че налага своя отпечатък върху всички области на живота.
Както казах завчера, не само че теософията стана теология, но тези процеси започнаха да навлизат все по-интензивно в живота.
към текста >>
Както казах завчера, не само че теософията стана теология, но тези процеси започнаха да навлизат все по-интензивно в
жив
ота.
И това действува толкова силно, че налага своя отпечатък върху всички области на живота.
Както казах завчера, не само че теософията стана теология, но тези процеси започнаха да навлизат все по-интензивно в живота.
към текста >>
Моля Ви да си припомните грандиозната картина на Микеланджело27 в Сикстинската Капела, в Рим: Там е нарисуван Христос, мировият Съдия, в една епоха, през която юридическото и държавническото начало са обхванали целия обществен
жив
от.
Моля Ви да си припомните грандиозната картина на Микеланджело27 в Сикстинската Капела, в Рим: Там е нарисуван Христос, мировият Съдия, в една епоха, през която юридическото и държавническото начало са обхванали целия обществен живот.
И все пак над централната религиозна арена, където се разиграваха събитията, трябваше да бъде изобразена една религиозна тайна.
към текста >>
Това се потвърди, когато в областта на практиката възникнаха начинания, свързани с конкретния
жив
от, когато ръководните личности се опитваха да насочват нещата не според книгите, а в начинанията влагаха своето мислене.
Това се потвърди, когато в областта на практиката възникнаха начинания, свързани с конкретния живот, когато ръководните личности се опитваха да насочват нещата не според книгите, а в начинанията влагаха своето мислене.
В този случай те не намираха съдружници. Защото повечето съдружници идваха и казваха: Това са някакви измислени теории; обаче ние сме практици. Като практици ние по-добре знаем как стоят нещата. Но какво имаха тези практици в своите глави? Няколко понятия, няколко теоретични понятия, с чиято помощ те си внушаваха какво трябва да вършат тук или там.
към текста >>
Тези философи, разполагащи с оскъдни понятия, се намираха в някакво ъгълче на икономическия
жив
от, където те изработваха своите понятия и заявяваха пред всички: Тъкмо тези теоретични понятия са практиката и ако някой мисли по друг начин, той изобщо не разбира нищо.
В този случай те не намираха съдружници. Защото повечето съдружници идваха и казваха: Това са някакви измислени теории; обаче ние сме практици. Като практици ние по-добре знаем как стоят нещата. Но какво имаха тези практици в своите глави? Няколко понятия, няколко теоретични понятия, с чиято помощ те си внушаваха какво трябва да вършат тук или там.
Тези философи, разполагащи с оскъдни понятия, се намираха в някакво ъгълче на икономическия живот, където те изработваха своите понятия и заявяваха пред всички: Тъкмо тези теоретични понятия са практиката и ако някой мисли по друг начин, той изобщо не разбира нищо.
към текста >>
Потопени в реалния
жив
от, ние преставаме да различаваме нещата, понеже си служим с остарели понятия.
Днес хората се изправят пред различни съсловия, означавани с понятия като “буржоазия”, “пролетариат”, “свещеничество”, “лекарско съсловие”, но всички тези понятия днес вече не са валидни. С тези остарели разменни монети днес не може да се предприеме нищо. И ако разсъждаваме реалистично – извинете ме, че отново ще си послужа с този пример – нещата стоят така, че ако срещна нашия уважаем съпредседател на улицата с неговите тога и барета, аз няма да съм наясно: този човек свещеник ли е или нещо друго!
Потопени в реалния живот, ние преставаме да различаваме нещата, понеже си служим с остарели понятия.
към текста >>
Ние отново трябва да раздвижим всичко около себе си, наистина да се потопим в
жив
ота, да видим как индустриализмът се откъсна от човека.
Ние отново трябва да раздвижим всичко около себе си, наистина да се потопим в живота, да видим как индустриализмът се откъсна от човека.
По-рано човешкият елемент присъствуваше както в най-обикновения ключ, тъй и в готическата църква. Социалните импулси се излъчваха отвсякъде.
към текста >>
Всичко това все още
жив
ееше в човешките души.
Докато по-рано есенциалната сила на Духа се излъчваше от самата земя, тъй че човекът казваше: Това, което земята ми дава, хлябът, то е един дар Божи. Да, уважаеми дами и господа, тук на Земята теокрацията не идва само от Небето; теокрацията израства с всеки пшеничен стрък от почвата.
Всичко това все още живееше в човешките души.
И по-късно, когато човекът започна да отдава на другите това, което е изработил, едва тогава в търговията и занаятите се утвърдиха човешките отношения.
към текста >>
Машината е студена,
жив
ее в студ.
Обаче едно човешко отношение към машината – това е невъзможно.
Машината е студена, живее в студ.
И ние не стигаме до верни социални умозаключения, понеже не разбираме как да покажем към човека истинско човешко отношение, което е немислимо да дойде от машината, както някога то е идвало от земята. От земята израстват пшеничните стебла, които за човека са един дар Божи; от търговията и занаятите израства нещо, което се разиграва между човек и човека, тъй че всеки има усещането: Ти трябва да си благоприличен към другия, защото от машината не израства никакъв дар Божи; обаче с отвращение към машините също не се постига нищо. И тъй, нуждаем се от една такава епоха, която е проникната от индустриализъм, от едно човешко съдържание, което не идва от тази Земя, което изобщо не идва от Земята и което изпълва душите, черпейки от духовния свят.
към текста >>
Тъкмо през епохата, когато се прояви втората природа на средствата за производство, през епохата, когато от тях, от средствата за производство напълно беше отнет Духа, тъкмо сега има нужда от една такава духовност, която вече да не черпи сили от природата, какъвто беше случаят с теокрацията, когато все още беше решаващо онова, което физически
жив
ееше в човека, тази духовност следва да е свободно извоювана и да притежава свое собствено съдържание.
Обаче днес ние все още мислим с помощта на старите категории. Ние си служим с юридическо мислене и все още не можем да се издигнем до икономическото мислене, защото – колкото и парадоксално да звучи – икономическото мислене означава: Да мислиш в свобода!
Тъкмо през епохата, когато се прояви втората природа на средствата за производство, през епохата, когато от тях, от средствата за производство напълно беше отнет Духа, тъкмо сега има нужда от една такава духовност, която вече да не черпи сили от природата, какъвто беше случаят с теокрацията, когато все още беше решаващо онова, което физически живееше в човека, тази духовност следва да е свободно извоювана и да притежава свое собствено съдържание.
към текста >>
Обаче днес ние трябва да се стремим към реалния
жив
от: ето за какво става дума.
Обикновено хората говорят най-много за това, което липсва в техните усещания, в техните инстинкти. Ако то присъствува в усещанията и в инстинктите, за него не се говори. Ако социалното усещане би присъствувало сред човечеството, ние нямаше да слушаме да се говори за социални теории, нямаше да сме свидетели на такива социални агитации. Човекът става теоретик в една или друга област, само ако той не разбира нищо. Фактически теориите възникват там, където нещата не са реални.
Обаче днес ние трябва да се стремим към реалния живот: ето за какво става дума.
За тази цел се изискват много повече усилия, отколкото да се измисли една теория. Обаче напредъкът на човечеството не води до никъде, ако той се осъществява извън действителния живот и тъкмо теоретическият дух е този, който днес разрушава нашия свят и довежда нашата цивилизация до хаоса. Единствен духът на живота е този, който може да ни отведе напред. Ето какво трябва да почувстуваме дълбоко в сърцата си като основен импулс на социалния въпрос в нашата епоха. Едва когато разберем как хората отново намират хората, ние ще сме в състояние да насочим социалните си усилия в правилната посока.
към текста >>
Обаче напредъкът на човечеството не води до никъде, ако той се осъществява извън действителния
жив
от и тъкмо теоретическият дух е този, който днес разрушава нашия свят и довежда нашата цивилизация до хаоса.
Ако социалното усещане би присъствувало сред човечеството, ние нямаше да слушаме да се говори за социални теории, нямаше да сме свидетели на такива социални агитации. Човекът става теоретик в една или друга област, само ако той не разбира нищо. Фактически теориите възникват там, където нещата не са реални. Обаче днес ние трябва да се стремим към реалния живот: ето за какво става дума. За тази цел се изискват много повече усилия, отколкото да се измисли една теория.
Обаче напредъкът на човечеството не води до никъде, ако той се осъществява извън действителния живот и тъкмо теоретическият дух е този, който днес разрушава нашия свят и довежда нашата цивилизация до хаоса.
Единствен духът на живота е този, който може да ни отведе напред. Ето какво трябва да почувстуваме дълбоко в сърцата си като основен импулс на социалния въпрос в нашата епоха. Едва когато разберем как хората отново намират хората, ние ще сме в състояние да насочим социалните си усилия в правилната посока.
към текста >>
Единствен духът на
жив
ота е този, който може да ни отведе напред.
Човекът става теоретик в една или друга област, само ако той не разбира нищо. Фактически теориите възникват там, където нещата не са реални. Обаче днес ние трябва да се стремим към реалния живот: ето за какво става дума. За тази цел се изискват много повече усилия, отколкото да се измисли една теория. Обаче напредъкът на човечеството не води до никъде, ако той се осъществява извън действителния живот и тъкмо теоретическият дух е този, който днес разрушава нашия свят и довежда нашата цивилизация до хаоса.
Единствен духът на живота е този, който може да ни отведе напред.
Ето какво трябва да почувстуваме дълбоко в сърцата си като основен импулс на социалния въпрос в нашата епоха. Едва когато разберем как хората отново намират хората, ние ще сме в състояние да насочим социалните си усилия в правилната посока.
към текста >>
Става дума за следното: Изхождайки от индустриалните отношения, към които сега трябва да се прибави и свободната духовност, може да се действува със същата сила, с която някога теософията разполагаше спрямо стопанския
жив
от, със същата сила, с която някога юриспруденцията разполагаше спрямо търговската дейност.
Обаче това днес все още не може да бъде разбрано, понеже духовният свят засега не може да влезе в отношение със студения механичен свят на нашата епоха. Все още няма такова мислене, което успява да се придържа към днешната студена действителност и да я обхваща открай докрай, както някога това беше възможно за юридическото и теократическото мислене. Ето защо по-висшите съсловия се намесиха в мизерията на хората и се опитаха да направят нещо, което съвременните поети, скулптури и художници наричат “социално изкуство”. От всичко това възникна една отблъскваща сантименталност, именно защото хората все още не бяха проникнати от онази свободна духовност, която може да бъде прибавена към междучовешките отношения. “Ела, господарю Исус, и наш гост бъди” – този мотив, ако бъде художествено пресъздаден днес, би изглеждал сантиментално и отблъскващо.
Става дума за следното: Изхождайки от индустриалните отношения, към които сега трябва да се прибави и свободната духовност, може да се действува със същата сила, с която някога теософията разполагаше спрямо стопанския живот, със същата сила, с която някога юриспруденцията разполагаше спрямо търговската дейност.
Така човекът стига до такова социално мислене, до такива социални понятия, които не са възможни, ако той не се освободи от абстрактните понятия “капитал”, “принадена стойност” т.н. До социални понятия можем да стигнем само ако към студената механика прибавим топлината на откриващия се духовен свят. И тъкмо онези, които днес сноват между машините, тъкмо те се стремят – дори и без да го знаят – към една истинска духовност, за да не останат в плен на стария материализъм, който иначе би бил единственото съдържание на техните сърца.
към текста >>
Разбира я само онзи, който вижда в нея една книга на волята, една книга на сърцето, която идва от самия
жив
от, от всичко онова, което днес може да бъде намерено под повърхностния пласт на Битието като един от най-важните социални импулси на нашето съвремие.
Виждате ли, подобни бяха и намеренията на моята книга “Същност на социалния въпрос”, понеже сегашният момент ни кара да мислим следното: Хората могат да разберат нещо не ако тръгват от своя теоретичен разум, а ако тръгват от своето сърце, от своята воля. Онзи, който смята “Същност на социалния въпрос” за книга на разума, изобщо не я разбира.
Разбира я само онзи, който вижда в нея една книга на волята, една книга на сърцето, която идва от самия живот, от всичко онова, което днес може да бъде намерено под повърхностния пласт на Битието като един от най-важните социални импулси на нашето съвремие.
към текста >>
26.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Уважаеми дами и господа, опитвайки се днес да завърша по някакъв начин описанието на социалния
жив
от и социалните изисквания на нашето съвремие, аз съм наясно, че всичко онова, което можах и ще мога да кажа тук относно социалния
жив
от и социалния въпрос, е твърде ограничено.
Уважаеми дами и господа, опитвайки се днес да завърша по някакъв начин описанието на социалния живот и социалните изисквания на нашето съвремие, аз съм наясно, че всичко онова, което можах и ще мога да кажа тук относно социалния живот и социалния въпрос, е твърде ограничено.
Защото социалният въпрос в нашата епоха е всеобхватен и универсален, и за онзи, който се стреми към определена гледна точка относно социалния въпрос, има две важни подробности. На първо място, необходимо е той да обхване съвременния исторически момент от развитието на човечеството и на второ място, необходимо е да обхване непосредствените, външните, земно пространствени отношения. Съвременният исторически момент от развитието на човечеството е такъв, че той трябва да бъде обхванат с възможно най-непредубеденото човешко разбиране. Много лесно е, ако човек е повлиян от предразсъдъци и неясни чувства, той да мине покрай онова, което днес се разиграва не толкова в дълбините на човешката душа, колкото в дълбините на човешката природа.
към текста >>
Много лесно е да останем неразбрани, когато казваме, че днес
жив
еем в един преходен период, понеже в известен смисъл всеки период е преходен.
Много лесно е да останем неразбрани, когато казваме, че днес живеем в един преходен период, понеже в известен смисъл всеки период е преходен.
Естествено, ние винаги живеем в един или друг преходен период, какъвто е например преходът от миналото към бъдещето; тук не става дума просто за това, да знаем, че живеем в преходен период, – нещо напълно самопонятно – а става дума за следното: Да знаем в какво точно се състои преходът, какви са характерните черти на прехода. Тук следва да прибавим: Съвремието обхваща не само настоящата година, не дори и настоящето десетилетие, а един наистина продължителен период от време. В случая този период от време е подготвен още от 15. век, за да стигне до своята кулминация през 19. век. Ние се намираме в този период от време, обаче като цяло човечеството е постигнало твърде ограничено разбиране за своеобразието на този световноисторически момент.
към текста >>
Естествено, ние винаги
жив
еем в един или друг преходен период, какъвто е например преходът от миналото към бъдещето; тук не става дума просто за това, да знаем, че
жив
еем в преходен период, – нещо напълно самопонятно – а става дума за следното: Да знаем в какво точно се състои преходът, какви са характерните черти на прехода.
Много лесно е да останем неразбрани, когато казваме, че днес живеем в един преходен период, понеже в известен смисъл всеки период е преходен.
Естествено, ние винаги живеем в един или друг преходен период, какъвто е например преходът от миналото към бъдещето; тук не става дума просто за това, да знаем, че живеем в преходен период, – нещо напълно самопонятно – а става дума за следното: Да знаем в какво точно се състои преходът, какви са характерните черти на прехода.
Тук следва да прибавим: Съвремието обхваща не само настоящата година, не дори и настоящето десетилетие, а един наистина продължителен период от време. В случая този период от време е подготвен още от 15. век, за да стигне до своята кулминация през 19. век. Ние се намираме в този период от време, обаче като цяло човечеството е постигнало твърде ограничено разбиране за своеобразието на този световноисторически момент.
към текста >>
И още нещо: Това, което днес трябва да бъде видяно в социалния
жив
от, което е необходимо да бъде съзряно в социалния
жив
от, е следното – Човекът навсякъде се стреми да се освободи от старите връзки и да
жив
ее като свободен човек.
И още нещо: Това, което днес трябва да бъде видяно в социалния живот, което е необходимо да бъде съзряно в социалния живот, е следното – Човекът навсякъде се стреми да се освободи от старите връзки и да живее като свободен човек.
към текста >>
Вътре в човека трябва да се появи нещо, което в конкретния случай от
жив
ота да му каже: Ето, сега ти трябва да постъпиш по този начин!
Обаче за да си отговори на този въпрос, човекът трябва да открие нещо вътре в себе си. Той трябва да открие вътре в себе си онези подтици, които по-рано му се даваха от страна на свещениците, благородниците и т.н. И той не може да ги открие в своето тяло, той трябва да ги открие в Духа, който е, тъй да се каже, отпечатан в душата му. Ето защо в моята “Философия на свободата” аз говоря за “нравствения импулс”, който същевременно се явява като най-дълбокия социален импулс, онази морално-импулсираща сила в човека, която наричам “морална интуиция”.
Вътре в човека трябва да се появи нещо, което в конкретния случай от живота да му каже: Ето, сега ти трябва да постъпиш по този начин!
към текста >>
Сега трябва да се обърнем към отделния човек, към човешката индивидуалност и да предположим: В това сърце, в тази душа
жив
еят морални интуиции.
Виждате ли, тук всичко опира до човешката индивидуалност.
Сега трябва да се обърнем към отделния човек, към човешката индивидуалност и да предположим: В това сърце, в тази душа живеят морални интуиции.
И цялото възпитание се свежда тъкмо до това тези морални интуиции да бъдат пробудени, тъй че всеки човек да почувствува: Аз не произлизам единствено от тази Земя, аз не съм само продукт на физическата наследственост, а съм слязъл на Земята от духовните светове и имам нещо общо с нея именно като индивидуално човешко същество.
към текста >>
Но това не е така, чисто и просто нещата се поставят върху онази основа, върху която може да съществува социалният
жив
от, а именно върху основата на доверието и да извоюваме това доверие е една от големите задачи в
жив
ота.
Мнозина се усещат засегнати от подобно твърдение, понеже смятат, че в този случай всички морални и социални импулси остават зависими от произвола на отделната личност.
Но това не е така, чисто и просто нещата се поставят върху онази основа, върху която може да съществува социалният живот, а именно върху основата на доверието и да извоюваме това доверие е една от големите задачи в живота.
Малките задачи – ние сме наясно с тях. Ако например сега аз изляза навън и срещна г-н К., ще изпитам едно несъзнателно доверие, че той – вървейки по своя път – няма да ме убие; аз се ръководя от това доверие и ние се разминаваме спокойно. Така постъпваме в малките детайли от живота. Това са неща, които – ако бъдат разбрани от свободния човек – могат да бъдат приложени във всички области на живота. Но тъкмо доверието трябва да определя отношенията между един човек и друг човек.
към текста >>
Така постъпваме в малките детайли от
жив
ота.
Мнозина се усещат засегнати от подобно твърдение, понеже смятат, че в този случай всички морални и социални импулси остават зависими от произвола на отделната личност. Но това не е така, чисто и просто нещата се поставят върху онази основа, върху която може да съществува социалният живот, а именно върху основата на доверието и да извоюваме това доверие е една от големите задачи в живота. Малките задачи – ние сме наясно с тях. Ако например сега аз изляза навън и срещна г-н К., ще изпитам едно несъзнателно доверие, че той – вървейки по своя път – няма да ме убие; аз се ръководя от това доверие и ние се разминаваме спокойно.
Така постъпваме в малките детайли от живота.
Това са неща, които – ако бъдат разбрани от свободния човек – могат да бъдат приложени във всички области на живота. Но тъкмо доверието трябва да определя отношенията между един човек и друг човек. И в това доверие – каква златна дума – във възпитанието към доверие, във вярата към отделния човек, а не във вярата, насочена към нацията или към човечеството, във възпитанието да вярваш в отделния човек се съдържат същинските импулси за социалния живот; защото пътят от човешкия индивид към обществото минава единствено през това доверие.
към текста >>
Това са неща, които – ако бъдат разбрани от свободния човек – могат да бъдат приложени във всички области на
жив
ота.
Мнозина се усещат засегнати от подобно твърдение, понеже смятат, че в този случай всички морални и социални импулси остават зависими от произвола на отделната личност. Но това не е така, чисто и просто нещата се поставят върху онази основа, върху която може да съществува социалният живот, а именно върху основата на доверието и да извоюваме това доверие е една от големите задачи в живота. Малките задачи – ние сме наясно с тях. Ако например сега аз изляза навън и срещна г-н К., ще изпитам едно несъзнателно доверие, че той – вървейки по своя път – няма да ме убие; аз се ръководя от това доверие и ние се разминаваме спокойно. Така постъпваме в малките детайли от живота.
Това са неща, които – ако бъдат разбрани от свободния човек – могат да бъдат приложени във всички области на живота.
Но тъкмо доверието трябва да определя отношенията между един човек и друг човек. И в това доверие – каква златна дума – във възпитанието към доверие, във вярата към отделния човек, а не във вярата, насочена към нацията или към човечеството, във възпитанието да вярваш в отделния човек се съдържат същинските импулси за социалния живот; защото пътят от човешкия индивид към обществото минава единствено през това доверие.
към текста >>
И в това доверие – каква златна дума – във възпитанието към доверие, във вярата към отделния човек, а не във вярата, насочена към нацията или към човечеството, във възпитанието да вярваш в отделния човек се съдържат същинските импулси за социалния
жив
от; защото пътят от човешкия индивид към обществото минава единствено през това доверие.
Малките задачи – ние сме наясно с тях. Ако например сега аз изляза навън и срещна г-н К., ще изпитам едно несъзнателно доверие, че той – вървейки по своя път – няма да ме убие; аз се ръководя от това доверие и ние се разминаваме спокойно. Така постъпваме в малките детайли от живота. Това са неща, които – ако бъдат разбрани от свободния човек – могат да бъдат приложени във всички области на живота. Но тъкмо доверието трябва да определя отношенията между един човек и друг човек.
И в това доверие – каква златна дума – във възпитанието към доверие, във вярата към отделния човек, а не във вярата, насочена към нацията или към човечеството, във възпитанието да вярваш в отделния човек се съдържат същинските импулси за социалния живот; защото пътят от човешкия индивид към обществото минава единствено през това доверие.
към текста >>
Ако по-рано, примерно, съм бил свещеник, аз съм бил наясно какво е моето място в социалния
жив
от.
Какво означава това?
Ако по-рано, примерно, съм бил свещеник, аз съм бил наясно какво е моето място в социалния живот.
Не е имало нужда да проверявам в някаква книга, защото съм знаел: В тази ситуация аз трябва да постъпя по този начин! Обличайки свещеническите одежди, аз съм знаел много точно задълженията, които те ми налагат. Държейки в ръката си благородническата шпага, аз съм бил наясно, че тъкмо благородството определя моето поведение. Навсякъде в социалния живот аз съм бил насочван от външни фактори.
към текста >>
Навсякъде в социалния
жив
от аз съм бил насочван от външни фактори.
Какво означава това? Ако по-рано, примерно, съм бил свещеник, аз съм бил наясно какво е моето място в социалния живот. Не е имало нужда да проверявам в някаква книга, защото съм знаел: В тази ситуация аз трябва да постъпя по този начин! Обличайки свещеническите одежди, аз съм знаел много точно задълженията, които те ми налагат. Държейки в ръката си благородническата шпага, аз съм бил наясно, че тъкмо благородството определя моето поведение.
Навсякъде в социалния живот аз съм бил насочван от външни фактори.
към текста >>
“Доверие” – това е една златна дума, която занапред ще определя социалния
жив
от.
“Доверие” – това е една златна дума, която занапред ще определя социалния живот.
Другата златна дума – това е любовта към онова, което вършиш. И занапред “добри” в социален смисъл ще са онези действия, които човек извършва, ако е движен от общочовешка любов.
към текста >>
Защото тази общочовешка любов, тя трябва да се изразява именно в любов към действието, тя трябва да е активна, тя трябва да бъде из
жив
явана в свобода.
Обаче тази общочовешка любов първо трябва да бъде разбрана. Не бива да смятаме, колкото и удобно да е това, че тя вече е тук. Тъкмо тя не е тук. И колкото по-често си казваме:”Да, тя не е тук”, толкова по-добре.
Защото тази общочовешка любов, тя трябва да се изразява именно в любов към действието, тя трябва да е активна, тя трябва да бъде изживявана в свобода.
И тогава от едно домашно съждение, зависещо от близостта на църковната камбанария, тя постепенно се превръща в едно универсално, космическо съждение.
към текста >>
век ние сме свидетели на едно световно стопанство, а не на националното стопанство и това е много важно при обсъждането на социалния
жив
от – фактически има ли днес на Земята недостиг на хранителни средства за човечеството като цяло?
Тук нещата опират до това, спрямо едно такова събитие да се зададе точният въпрос. И точният въпрос гласи: Има ли днес на Земята – защото от последната третина на 19.
век ние сме свидетели на едно световно стопанство, а не на националното стопанство и това е много важно при обсъждането на социалния живот – фактически има ли днес на Земята недостиг на хранителни средства за човечеството като цяло?
Недостиг на хранителни средства за човечеството няма! Ако някога настъпи такава опасност, тогава геният на човечеството ще намери други хранителни средства. Тук трябва само да добавим: Ако в някой кът на Земята има безброй гладуващи хора, причината за това през последните десетилетия се намира в самите хора. Защото техните действия не са били организирани така, че гладуващото население да получи необходимите хранителни средства в точното време. Нещата се свеждат до това, как хората да разпределят необходимите хранителни средства в точното време.
към текста >>
И ако се задълбочим в човешкия организъм, ние дори ще установим, че стомахът е създаден от главата, понеже в ембрионалния
жив
от първо възниква главата и едва по-късно възниква стомаха.
Хората казваха: Човекът е продукт на отношенията; каквито са социалните отношения наоколо, такива са и хората. Други казваха: Социалните отношения са такива, каквито ги правят хората. Всички тези учения са приблизително толкова умни, колкото умен е и въпросът: Е ли физическият човек продукт на своята глава или е продукт на своя стомах? Физическият човек не е продукт нито на своята глава, нито на своя стомах, а е продукт на непрекъснатото взаимодействие между главата и стомаха. Те винаги трябва да си взаимодействуват.
И ако се задълбочим в човешкия организъм, ние дори ще установим, че стомахът е създаден от главата, понеже в ембрионалния живот първо възниква главата и едва по-късно възниква стомаха.
Тъй че не бива да задаваме въпроса: Външната среда, външните отношения ли са причината, за да бъдат хората такива или онакива? Или хората са тези, които правят причините? Ние трябва да сме наясно, че всяка причина и всяко следствие непрекъснато си взаимодействуват, тъй че преди всичко следва да попитаме: Какво трябва да се направи, за да имат хората правилно мислене относно социалния живот?
към текста >>
Ние трябва да сме наясно, че всяка причина и всяко следствие непрекъснато си взаимодействуват, тъй че преди всичко следва да попитаме: Какво трябва да се направи, за да имат хората правилно мислене относно социалния
жив
от?
Физическият човек не е продукт нито на своята глава, нито на своя стомах, а е продукт на непрекъснатото взаимодействие между главата и стомаха. Те винаги трябва да си взаимодействуват. И ако се задълбочим в човешкия организъм, ние дори ще установим, че стомахът е създаден от главата, понеже в ембрионалния живот първо възниква главата и едва по-късно възниква стомаха. Тъй че не бива да задаваме въпроса: Външната среда, външните отношения ли са причината, за да бъдат хората такива или онакива? Или хората са тези, които правят причините?
Ние трябва да сме наясно, че всяка причина и всяко следствие непрекъснато си взаимодействуват, тъй че преди всичко следва да попитаме: Какво трябва да се направи, за да имат хората правилно мислене относно социалния живот?
към текста >>
Що се отнася до външния практически
жив
от, хората заявяват: Първо идва това, после идва другото.
Що се отнася до външния практически живот, хората заявяват: Първо идва това, после идва другото.
Но в света не може да се напредва по този начин. Може да се напредва само ако, тъй да се каже, хората мислят “в кръг”. Обаче тук повечето хора възразяват: Но в този случай в главата ще се завърти някакъв воденичен камък. Ние не можем така! И все пак трябва да се мисли “в кръг”: когато разглеждаме външните отношения, виждаме, че те са направени от човека, обаче и те на свой ред определят човека; или когато разглеждаме човешките действия, виждаме че те определят външните отношения, но и външните отношения веднага се отразяват върху човешките действия.
към текста >>
Обаче в такава програма липсва
жив
отът.
Ние не можем така! И все пак трябва да се мисли “в кръг”: когато разглеждаме външните отношения, виждаме, че те са направени от човека, обаче и те на свой ред определят човека; или когато разглеждаме човешките действия, виждаме че те определят външните отношения, но и външните отношения веднага се отразяват върху човешките действия. И тъй, ако искаме да имаме пълната действителност, ние непрекъснато трябва да танцуваме с нашите мисли в едната или другата посока. А точно това хората не желаят. Ако решат да предприемат нещо, те преди всичко искат да имат ясна програма: Първо, второ, трето и чак до дванадесето, и дванадесетото е последното, а първото е първо!
Обаче в такава програма липсва животът.
Защото всяка програма трябва да е валидна и в обратен ред, тъй че да се започне с точка дванадесета и да се завърши с точка първа. Както всичко в живота се движи в кръг, тъй трябва да бъде и в социалния живот.
към текста >>
Както всичко в
жив
ота се движи в кръг, тъй трябва да бъде и в социалния
жив
от.
И тъй, ако искаме да имаме пълната действителност, ние непрекъснато трябва да танцуваме с нашите мисли в едната или другата посока. А точно това хората не желаят. Ако решат да предприемат нещо, те преди всичко искат да имат ясна програма: Първо, второ, трето и чак до дванадесето, и дванадесетото е последното, а първото е първо! Обаче в такава програма липсва животът. Защото всяка програма трябва да е валидна и в обратен ред, тъй че да се започне с точка дванадесета и да се завърши с точка първа.
Както всичко в живота се движи в кръг, тъй трябва да бъде и в социалния живот.
към текста >>
Стремят се не да насочат мислите към
жив
ота, а искат да нагодят
жив
ота към мислите си.
Ето защо моята книга “Същност на социалния въпрос” предполага такива читатели, които могат да кръжат със своите мисли. Обаче хората не искат това, те искат да четат от първата до последната страница и тогава казват: Сега ние стигнахме края! А че краят може да е всъщност началото – за това те не се замислят. И най-фрапантното недоразумение при тази социално замислена книга беше именно възможността тя да бъде погрешно прочетена. И хората продължават да я четат погрешно.
Стремят се не да насочат мислите към живота, а искат да нагодят живота към мислите си.
Но това не е никаква предпоставка за каквато и да е социална активност.
към текста >>
Троичният социален организъм, най-общо казано, означава трите самостоятелни течения в социалния
жив
от, които тези дни се опитах да опиша пред Вас: Духовният
жив
от, който в днешния си вид е наследство от теокрацията; защото в крайна сметка целият духовен
жив
от ни отвежда назад към онова, чиито причини бяха заложени именно в теокрацията.
Уважаеми дами и господа, когато на времето започна публичното обсъждане на идеята за троичния социален организъм, аз чух едно твърде странно изказване.
Троичният социален организъм, най-общо казано, означава трите самостоятелни течения в социалния живот, които тези дни се опитах да опиша пред Вас: Духовният живот, който в днешния си вид е наследство от теокрацията; защото в крайна сметка целият духовен живот ни отвежда назад към онова, чиито причини бяха заложени именно в теокрацията.
На второ място идва това, което аз наричам юридическо-държавнически живот; и на трето място идва т.нар. икономически или стопански живот. И така, когато възникна идеята за троичния социален организъм, се появиха такива хора, чиито физически тела бяха, тъй да се каже, добре поставени във външния свят, например такива, които във външния свят бяха индустриалци, други, които във външния свят бяха пастори, изобщо хора, чиито тела бяха добре локализирани във външния свят, те дойдоха и започнаха да разсъждават: О, колко се радваме, че се роди една нова идея, която всъщност е древната и велика идея на Платон, защото “троичният социален организъм” е само едно припомняне на Платоновия възглед за селското съсловие, военното съсловие и учителското съсловие. Ето как ние отново отдаваме почит на стария Платон!
към текста >>
На второ място идва това, което аз наричам юридическо-държавнически
жив
от; и на трето място идва т.нар.
Уважаеми дами и господа, когато на времето започна публичното обсъждане на идеята за троичния социален организъм, аз чух едно твърде странно изказване. Троичният социален организъм, най-общо казано, означава трите самостоятелни течения в социалния живот, които тези дни се опитах да опиша пред Вас: Духовният живот, който в днешния си вид е наследство от теокрацията; защото в крайна сметка целият духовен живот ни отвежда назад към онова, чиито причини бяха заложени именно в теокрацията.
На второ място идва това, което аз наричам юридическо-държавнически живот; и на трето място идва т.нар.
икономически или стопански живот. И така, когато възникна идеята за троичния социален организъм, се появиха такива хора, чиито физически тела бяха, тъй да се каже, добре поставени във външния свят, например такива, които във външния свят бяха индустриалци, други, които във външния свят бяха пастори, изобщо хора, чиито тела бяха добре локализирани във външния свят, те дойдоха и започнаха да разсъждават: О, колко се радваме, че се роди една нова идея, която всъщност е древната и велика идея на Платон, защото “троичният социален организъм” е само едно припомняне на Платоновия възглед за селското съсловие, военното съсловие и учителското съсловие. Ето как ние отново отдаваме почит на стария Платон!
към текста >>
икономически или стопански
жив
от.
Уважаеми дами и господа, когато на времето започна публичното обсъждане на идеята за троичния социален организъм, аз чух едно твърде странно изказване. Троичният социален организъм, най-общо казано, означава трите самостоятелни течения в социалния живот, които тези дни се опитах да опиша пред Вас: Духовният живот, който в днешния си вид е наследство от теокрацията; защото в крайна сметка целият духовен живот ни отвежда назад към онова, чиито причини бяха заложени именно в теокрацията. На второ място идва това, което аз наричам юридическо-държавнически живот; и на трето място идва т.нар.
икономически или стопански живот.
И така, когато възникна идеята за троичния социален организъм, се появиха такива хора, чиито физически тела бяха, тъй да се каже, добре поставени във външния свят, например такива, които във външния свят бяха индустриалци, други, които във външния свят бяха пастори, изобщо хора, чиито тела бяха добре локализирани във външния свят, те дойдоха и започнаха да разсъждават: О, колко се радваме, че се роди една нова идея, която всъщност е древната и велика идея на Платон, защото “троичният социален организъм” е само едно припомняне на Платоновия възглед за селското съсловие, военното съсловие и учителското съсловие. Ето как ние отново отдаваме почит на стария Платон!
към текста >>
Но Платон е
жив
ял толкова и толкова години преди Мистерията на Голгота.
Но сега, уважаеми дами и господа, аз не мога да кажа друго, освен: Това може и да е така за онези, които веднага след появата на една нова идея хукват към библиотеката, за да проверяват къде тази идея е вече регистрирана; обаче за онези, които вникват в троичния социален организъм, тази идея е пълната противоположност на Платоновия възглед за трите съсловия.
Но Платон е живял толкова и толкова години преди Мистерията на Голгота.
За тогавашната епоха възгледът за селското, военното и учителското съсловие е бил правилен; но да опресняваме този възглед в наши дни – това е абсурдно! Защото троичният социален организъм не означава, че отново трябва да разделим хората и да поставим един в учителското съсловие, друг във военното, в юридическо-държавническото съсловие, и трети в селското съсловие; той означава да се мисли за такива инициативи, за такива асоциации, в които периодически всеки може да намира своето място, тъй както в днешно време ние имаме работа с човешки същества, а не със съсловия. Става дума за институция, където се полагат истински грижи за духовния живот на човека, който изцяло се гради върху неговите индивидуални способности; на второ място става дума за самостоятелна държавно-юридическа институция, която не може да бъде ограничавана от други социални звена, и на трето място става дума за институция с чисто стопанска дейност.
към текста >>
Става дума за институция, където се полагат истински грижи за духовния
жив
от на човека, който изцяло се гради върху неговите индивидуални способности; на второ място става дума за самостоятелна държавно-юридическа институция, която не може да бъде ограничавана от други социални звена, и на трето място става дума за институция с чисто стопанска дейност.
Но сега, уважаеми дами и господа, аз не мога да кажа друго, освен: Това може и да е така за онези, които веднага след появата на една нова идея хукват към библиотеката, за да проверяват къде тази идея е вече регистрирана; обаче за онези, които вникват в троичния социален организъм, тази идея е пълната противоположност на Платоновия възглед за трите съсловия. Но Платон е живял толкова и толкова години преди Мистерията на Голгота. За тогавашната епоха възгледът за селското, военното и учителското съсловие е бил правилен; но да опресняваме този възглед в наши дни – това е абсурдно! Защото троичният социален организъм не означава, че отново трябва да разделим хората и да поставим един в учителското съсловие, друг във военното, в юридическо-държавническото съсловие, и трети в селското съсловие; той означава да се мисли за такива инициативи, за такива асоциации, в които периодически всеки може да намира своето място, тъй както в днешно време ние имаме работа с човешки същества, а не със съсловия.
Става дума за институция, където се полагат истински грижи за духовния живот на човека, който изцяло се гради върху неговите индивидуални способности; на второ място става дума за самостоятелна държавно-юридическа институция, която не може да бъде ограничавана от други социални звена, и на трето място става дума за институция с чисто стопанска дейност.
към текста >>
В областта на духовния
жив
от не всеки може да има окончателната преценка; в областта на духовния
жив
от всеки може да има преценка само за това, на което той е способен.
В областта на духовния живот не всеки може да има окончателната преценка; в областта на духовния живот всеки може да има преценка само за това, на което той е способен.
Там всичко трябва да произлиза от съответната индивидуалност. Духовният живот трябва да бъде изграждан върху индивидуалните способности на хората. Духовният живот налага тази необходимост, че той трябва да протича в едно затворено тяло. Вие ще възразите: Но така не може! Обаче аз веднага ще посоча моите доводи.
към текста >>
Духовният
жив
от трябва да бъде изграждан върху индивидуалните способности на хората.
В областта на духовния живот не всеки може да има окончателната преценка; в областта на духовния живот всеки може да има преценка само за това, на което той е способен. Там всичко трябва да произлиза от съответната индивидуалност.
Духовният живот трябва да бъде изграждан върху индивидуалните способности на хората.
Духовният живот налага тази необходимост, че той трябва да протича в едно затворено тяло. Вие ще възразите: Но така не може! Обаче аз веднага ще посоча моите доводи.
към текста >>
Духовният
жив
от налага тази необходимост, че той трябва да протича в едно затворено тяло.
В областта на духовния живот не всеки може да има окончателната преценка; в областта на духовния живот всеки може да има преценка само за това, на което той е способен. Там всичко трябва да произлиза от съответната индивидуалност. Духовният живот трябва да бъде изграждан върху индивидуалните способности на хората.
Духовният живот налага тази необходимост, че той трябва да протича в едно затворено тяло.
Вие ще възразите: Но така не може! Обаче аз веднага ще посоча моите доводи.
към текста >>
Държавно-юридическият
жив
от изисква хората да се отнасят помежду си в смисъла на вече установената демокрация, където човекът има възможността да се споразумява относно това, за което всеки човек трябва да има своята лична преценка, относно това, за което не са нужни тясно специализирани познания.
Държавно-юридическият живот изисква хората да се отнасят помежду си в смисъла на вече установената демокрация, където човекът има възможността да се споразумява относно това, за което всеки човек трябва да има своята лична преценка, относно това, за което не са нужни тясно специализирани познания.
Има такава област от живота и това е държавно-юридическата област.
към текста >>
Има такава област от
жив
ота и това е държавно-юридическата област.
Държавно-юридическият живот изисква хората да се отнасят помежду си в смисъла на вече установената демокрация, където човекът има възможността да се споразумява относно това, за което всеки човек трябва да има своята лична преценка, относно това, за което не са нужни тясно специализирани познания.
Има такава област от живота и това е държавно-юридическата област.
към текста >>
Но когато един социален организъм е така устроен, че духовният
жив
от е свободен и се опира на човешките личности, че юридическо-държавният
жив
от урежда всички подробности, предполагайки компетентността на всеки човек, независимо от неговото образователно равнище, и че самостоятелният стопански
жив
от се занимава само с производството, консумацията и циркулацията на стоките, тогава всяко индивидуално действие се влива в социалния организъм и тече през него също както кръвта тече в човешкото тяло.
Нека да обърнем поглед към Русия – мизерия. Защо? Защото социалните сили не бяха насочени както трябва в социалният организъм; защото социалният организъм не беше естествено структуриран според трите си съставни части.
Но когато един социален организъм е така устроен, че духовният живот е свободен и се опира на човешките личности, че юридическо-държавният живот урежда всички подробности, предполагайки компетентността на всеки човек, независимо от неговото образователно равнище, и че самостоятелният стопански живот се занимава само с производството, консумацията и циркулацията на стоките, тогава всяко индивидуално действие се влива в социалния организъм и тече през него също както кръвта тече в човешкото тяло.
към текста >>
И тук ние трябва да сме наясно: Това, което представляваше теокрацията, постепенно се отдалечи от
жив
ота.
И тук ние трябва да сме наясно: Това, което представляваше теокрацията, постепенно се отдалечи от живота.
Защото в онези места, където някога съществуваше теокрацията, там нямаше библиотеки, там знанието не беше складирано в библиотеките; там хората не седяха на масата, за да проучват стари книги и за да овладяват науките, там те просто живееха с живата същност на човека. Там те просто виждаха самия човек. Те знаеха: Библиотеката – това е външният свят. Те се взираха не в книгите, а в човешките физиономии, взираха се в човешките души, четяха в тях; взираха се не в книгите, а в човешките души. Постепенно нашата наука се отдели от човека и, тъй да се каже, застина в библиотеките.
към текста >>
Защото в онези места, където някога съществуваше теокрацията, там нямаше библиотеки, там знанието не беше складирано в библиотеките; там хората не седяха на масата, за да проучват стари книги и за да овладяват науките, там те просто
жив
ееха с
жив
ата същност на човека.
И тук ние трябва да сме наясно: Това, което представляваше теокрацията, постепенно се отдалечи от живота.
Защото в онези места, където някога съществуваше теокрацията, там нямаше библиотеки, там знанието не беше складирано в библиотеките; там хората не седяха на масата, за да проучват стари книги и за да овладяват науките, там те просто живееха с живата същност на човека.
Там те просто виждаха самия човек. Те знаеха: Библиотеката – това е външният свят. Те се взираха не в книгите, а в човешките физиономии, взираха се в човешките души, четяха в тях; взираха се не в книгите, а в човешките души. Постепенно нашата наука се отдели от човека и, тъй да се каже, застина в библиотеките.
към текста >>
Ние се нуждаем от такъв духовен
жив
от, който отново да се върне в света, нуждаем се от такъв духовен
жив
от, при който хората пишат книгите си, черпейки от самия
жив
от, а книгите са само насърчение за
жив
ота, само средства и пътища за
жив
ота.
Ние се нуждаем от такъв духовен живот, който отново да се върне в света, нуждаем се от такъв духовен живот, при който хората пишат книгите си, черпейки от самия живот, а книгите са само насърчение за живота, само средства и пътища за живота.
Ние трябва да напуснем библиотеките. Ние трябва да стигнем до едно възпитателно изкуство, което постъпва не според правилата, а според децата, които реално стоят пред нас; ние трябва да вникнем в децата като изхождаме от общото човекознание и от самото дете да извлечем онова, което следва да вършим всеки ден, всяка седмица, всяка година.
към текста >>
Ние се нуждаем от такъв държавно-юридически
жив
от, в който всеки човек е равен на другия и в който компетентността на всеки един е оправдана и достойна за уважение, независимо от неговата професия и мястото, което заема в
жив
ота.
Ние се нуждаем от такъв държавно-юридически живот, в който всеки човек е равен на другия и в който компетентността на всеки един е оправдана и достойна за уважение, независимо от неговата професия и мястото, което заема в живота.
Ето какво е присъщо на социалния живот: всички хора да са равни.
към текста >>
Ето какво е присъщо на социалния
жив
от: всички хора да са равни.
Ние се нуждаем от такъв държавно-юридически живот, в който всеки човек е равен на другия и в който компетентността на всеки един е оправдана и достойна за уважение, независимо от неговата професия и мястото, което заема в живота.
Ето какво е присъщо на социалния живот: всички хора да са равни.
към текста >>
И какво ще навлезе в духовния
жив
от, след като аз го описах по този начин?
И какво ще навлезе в духовния живот, след като аз го описах по този начин?
Постепенно в духовния живот ще навлезе управлението на капитала, идващ не от другаде, а от самия стопански живот. Днес хората може и да ругаят капитализма, но срещу него не може да се направи нищо, напротив, ние се нуждаем от капитализма. Важното е не това, че капиталът е тук, че капитализмът е тук, важното е друго: Какви социални сили работят в капитала и в капитализма. Капитализмът възникна от духовната откривателска дарба на човечеството. Той възникна от духовните области, от духовното познание като резултат от разделението на труда.
към текста >>
Постепенно в духовния
жив
от ще навлезе управлението на капитала, идващ не от другаде, а от самия стопански
жив
от.
И какво ще навлезе в духовния живот, след като аз го описах по този начин?
Постепенно в духовния живот ще навлезе управлението на капитала, идващ не от другаде, а от самия стопански живот.
Днес хората може и да ругаят капитализма, но срещу него не може да се направи нищо, напротив, ние се нуждаем от капитализма. Важното е не това, че капиталът е тук, че капитализмът е тук, важното е друго: Какви социални сили работят в капитала и в капитализма. Капитализмът възникна от духовната откривателска дарба на човечеството. Той възникна от духовните области, от духовното познание като резултат от разделението на труда. В моята книга “Същност на социалния въпрос” аз посочих само като илюстрация, понеже не исках да обсъждам каквито и да е утопии, как би трябвало да настъпи това навлизане на капитала в духовната съставна част на социалния организъм.
към текста >>
Аз представих това не като някакъв утопичен възглед, а само посочих, че може би е възможно капиталът да бъде тласнат именно в тази посока, тъй че – вместо да залежава в една или друга област – да навлезе в кръвната циркулация на социалния
жив
от.
Важното е не това, че капиталът е тук, че капитализмът е тук, важното е друго: Какви социални сили работят в капитала и в капитализма. Капитализмът възникна от духовната откривателска дарба на човечеството. Той възникна от духовните области, от духовното познание като резултат от разделението на труда. В моята книга “Същност на социалния въпрос” аз посочих само като илюстрация, понеже не исках да обсъждам каквито и да е утопии, как би трябвало да настъпи това навлизане на капитала в духовната съставна част на социалния организъм. Този, който е натрупал някакъв капитал и работейки, разполага с него като участвува със собствената си личност в целия този работен процес на капитала, тъй че благодарение на усилията му се получава това, което днес се случва с книгите, които след 30 години стават общо достояние на човечеството или с други думи, получава се така, че капиталът става достояние на всички, на обществото.
Аз представих това не като някакъв утопичен възглед, а само посочих, че може би е възможно капиталът да бъде тласнат именно в тази посока, тъй че – вместо да залежава в една или друга област – да навлезе в кръвната циркулация на социалния живот.
Всичко, което казах, е просто илюстрация, а не някаква догма, това не са утопични понятия; по-скоро аз посочих нещо, което е възможно да се случи чрез съответните асоциации.
към текста >>
Онзи, който мисли пълнокръвно, не си служи с догми, а се съобразява с хората, чиито съвместен
жив
от поражда онова, което е смислено и целесъобразно, стига те да са правилно включени в социалния организъм.
Разбира се, може да се случи и нещо съвсем друго.
Онзи, който мисли пълнокръвно, не си служи с догми, а се съобразява с хората, чиито съвместен живот поражда онова, което е смислено и целесъобразно, стига те да са правилно включени в социалния организъм.
Но аз станах свидетел и на друго: Истинският замисъл на моята книга “Същност на социалния въпрос” чисто и просто не беше дискутиран. Вместо това хората питаха: Но как ще стане така, че след толкова и толкова години капиталът да се наследи от най-способните? И тъй нататък. Хората искат не познание за действителността, те искат само утопии.
към текста >>
И ние ще видим, че когато юридическо-държавният
жив
от протича по правилен начин, този юридическо-държавен
жив
от има непосредствена връзка с човешкия труд.
И ние ще видим, че когато юридическо-държавният живот протича по правилен начин, този юридическо-държавен живот има непосредствена връзка с човешкия труд.
Днес човешкият труд изцяло е поставен в областта на стопанския живот. Той не е третиран като нещо, което засяга отношението на човек към човека. Още през 1905 аз написах една статия върху социалния въпрос и там ясно посочих, че при сегашното разпределение на труда, човешкият труд представлява само един вид стока.
към текста >>
Днес човешкият труд изцяло е поставен в областта на стопанския
жив
от.
И ние ще видим, че когато юридическо-държавният живот протича по правилен начин, този юридическо-държавен живот има непосредствена връзка с човешкия труд.
Днес човешкият труд изцяло е поставен в областта на стопанския живот.
Той не е третиран като нещо, което засяга отношението на човек към човека. Още през 1905 аз написах една статия върху социалния въпрос и там ясно посочих, че при сегашното разпределение на труда, човешкият труд представлява само един вид стока.
към текста >>
Стопанският
жив
от не бива да е определящ за човешкия труд.
Сега Вие ще възразите: Добре, но когато в демократичната държава трудът се разпределя по този начин, може да се стигне до недостиг на човешки труд. Тук е едно от местата, където социалният елемент навлиза в общоисторическото, в общочовешкото развитие.
Стопанският живот не бива да е определящ за човешкия труд.
Стопанският живот трябва да бъде включен, от една страна, в природата и от друга страна, в регламентирания от държавата човешки труд. Както днес не може да съществува един комитет, който да определя дъждовните дни през 1923 година, необходими за стопанската дейност, а се налага да се съобразяваме с това, което ни се дава от природата, така и самостоятелният стопански организъм ще трябва да се съобразява с наличното количество труд в държавно-юридическия организъм. Това е нещо, което мога да изложа пред Вас само като една обща характеристика.
към текста >>
Стопанският
жив
от трябва да бъде включен, от една страна, в природата и от друга страна, в регламентирания от държавата човешки труд.
Сега Вие ще възразите: Добре, но когато в демократичната държава трудът се разпределя по този начин, може да се стигне до недостиг на човешки труд. Тук е едно от местата, където социалният елемент навлиза в общоисторическото, в общочовешкото развитие. Стопанският живот не бива да е определящ за човешкия труд.
Стопанският живот трябва да бъде включен, от една страна, в природата и от друга страна, в регламентирания от държавата човешки труд.
Както днес не може да съществува един комитет, който да определя дъждовните дни през 1923 година, необходими за стопанската дейност, а се налага да се съобразяваме с това, което ни се дава от природата, така и самостоятелният стопански организъм ще трябва да се съобразява с наличното количество труд в държавно-юридическия организъм. Това е нещо, което мога да изложа пред Вас само като една обща характеристика.
към текста >>
Хората трябва да
жив
еят в такъв социален порядък, че те винаги да виждат как протичат нещата, а не да се заблуждават по един или друг начин.
Хората трябва да живеят в такъв социален порядък, че те винаги да виждат как протичат нещата, а не да се заблуждават по един или друг начин.
Ако те постепенно изградят социалния си живот от онова, което днес съществува в такъв безпорядък, тогава – също както сега те виждат как кръвта тече в здравия човешки организъм – тогава те ще виждат как в здравия социален организъм текат трите потока на парите за производство, парите за кредити и парите за дарения. И те ще видят, че именно от човека зависи как от една страна в търговския, оборотния, производствения и наследствен капитал се съдържат онези суми, които – след олихвяването им – отново следва да се върнат в производството и как, от друга страна, там се съдържат и дарителските суми, които следва да потекат към онова, което представлява свободният духовен живот.
към текста >>
Ако те постепенно изградят социалния си
жив
от от онова, което днес съществува в такъв безпорядък, тогава – също както сега те виждат как кръвта тече в здравия човешки организъм – тогава те ще виждат как в здравия социален организъм текат трите потока на парите за производство, парите за кредити и парите за дарения.
Хората трябва да живеят в такъв социален порядък, че те винаги да виждат как протичат нещата, а не да се заблуждават по един или друг начин.
Ако те постепенно изградят социалния си живот от онова, което днес съществува в такъв безпорядък, тогава – също както сега те виждат как кръвта тече в здравия човешки организъм – тогава те ще виждат как в здравия социален организъм текат трите потока на парите за производство, парите за кредити и парите за дарения.
И те ще видят, че именно от човека зависи как от една страна в търговския, оборотния, производствения и наследствен капитал се съдържат онези суми, които – след олихвяването им – отново следва да се върнат в производството и как, от друга страна, там се съдържат и дарителските суми, които следва да потекат към онова, което представлява свободният духовен живот.
към текста >>
И те ще видят, че именно от човека зависи как от една страна в търговския, оборотния, производствения и наследствен капитал се съдържат онези суми, които – след олихвяването им – отново следва да се върнат в производството и как, от друга страна, там се съдържат и дарителските суми, които следва да потекат към онова, което представлява свободният духовен
жив
от.
Хората трябва да живеят в такъв социален порядък, че те винаги да виждат как протичат нещата, а не да се заблуждават по един или друг начин. Ако те постепенно изградят социалния си живот от онова, което днес съществува в такъв безпорядък, тогава – също както сега те виждат как кръвта тече в здравия човешки организъм – тогава те ще виждат как в здравия социален организъм текат трите потока на парите за производство, парите за кредити и парите за дарения.
И те ще видят, че именно от човека зависи как от една страна в търговския, оборотния, производствения и наследствен капитал се съдържат онези суми, които – след олихвяването им – отново следва да се върнат в производството и как, от друга страна, там се съдържат и дарителските суми, които следва да потекат към онова, което представлява свободният духовен живот.
към текста >>
Само така хората могат истински да участвуват в социалните процеси и всеки от тях да вижда с очите си: Ето, в свободната асоциация
жив
отът протича по този начин!
Само така хората могат истински да участвуват в социалните процеси и всеки от тях да вижда с очите си: Ето, в свободната асоциация животът протича по този начин!
Едва тогава здравето може да навлезе в социалния организъм. Абстрактното мислене изобщо не допуска идеята за троичния социален организъм. Обаче тук е в сила именно живото мислене.
към текста >>
Обаче тук е в сила именно
жив
ото мислене.
Само така хората могат истински да участвуват в социалните процеси и всеки от тях да вижда с очите си: Ето, в свободната асоциация животът протича по този начин! Едва тогава здравето може да навлезе в социалния организъм. Абстрактното мислене изобщо не допуска идеята за троичния социален организъм.
Обаче тук е в сила именно живото мислене.
към текста >>
Но в областта на икономиката днес ние не разполагаме с
жив
ото мислене.
Но в областта на икономиката днес ние не разполагаме с живото мислене.
Ние навсякъде си служим с абстрактното мислене. Защото къде всъщност живее днешната икономика? Къде се крие началото ú, когато върху мръсни дрипи или парчета хартия някой записваше своите приходи и разходи? Когато нещата се усложниха, грижата за това падна върху тези, които идваха от клерикалните среди; те станаха писарите. Ръководени от своите познания, те насочваха това, което разбираха от външния живот.
към текста >>
Защото къде всъщност
жив
ее днешната икономика?
Но в областта на икономиката днес ние не разполагаме с живото мислене. Ние навсякъде си служим с абстрактното мислене.
Защото къде всъщност живее днешната икономика?
Къде се крие началото ú, когато върху мръсни дрипи или парчета хартия някой записваше своите приходи и разходи? Когато нещата се усложниха, грижата за това падна върху тези, които идваха от клерикалните среди; те станаха писарите. Ръководени от своите познания, те насочваха това, което разбираха от външния живот. И днес – кои са наследниците на клерикарите, на писарите, идващи от църковните среди, за да се грижат за стопанските дела на князете? Това са счетоводителите.
към текста >>
Ръководени от своите познания, те насочваха това, което разбираха от външния
жив
от.
Но в областта на икономиката днес ние не разполагаме с живото мислене. Ние навсякъде си служим с абстрактното мислене. Защото къде всъщност живее днешната икономика? Къде се крие началото ú, когато върху мръсни дрипи или парчета хартия някой записваше своите приходи и разходи? Когато нещата се усложниха, грижата за това падна върху тези, които идваха от клерикалните среди; те станаха писарите.
Ръководени от своите познания, те насочваха това, което разбираха от външния живот.
И днес – кои са наследниците на клерикарите, на писарите, идващи от църковните среди, за да се грижат за стопанските дела на князете? Това са счетоводителите. В своите касови книги счетоводителите все още пазят малък спомен за нещо, което и досега съществува в някои области. Ако разгърнете първата страница – аз не съм сигурен дали и тук е така – там е написано: “С Бога”. В някои области все още има такива счетоводни книги.
към текста >>
Ето как хората са се абстрахирали от онзи цялостен
жив
от, който може да съществува във въпросните асоциации и който не може да намери място в счетоводните книги.
Ако разгърнете първата страница – аз не съм сигурен дали и тук е така – там е написано: “С Бога”. В някои области все още има такива счетоводни книги. И там четем: “С Бога”. Това ни връща назад към старите времена. Макар че ако разлистим счетоводните книги по-нататък, ние трудно ще разберем какво точно е свързано “С Бога”.
Ето как хората са се абстрахирали от онзи цялостен живот, който може да съществува във въпросните асоциации и който не може да намери място в счетоводните книги.
към текста >>
При нашия троичен социален организъм не става дума за това отново да се връщаме към старите понятия: духовен
жив
от, държавен
жив
от, стопански
жив
от или да жонглираме с тях по-различно, отколкото се жонглира днес; става дума за това изобщо да бъде обхванато понятието “социален организъм” и всичко онова, което постепенно, но с ужасяваща сила се превърна в нещо абстрактно, да бъде отново върнато към
жив
ота.
При нашия троичен социален организъм не става дума за това отново да се връщаме към старите понятия: духовен живот, държавен живот, стопански живот или да жонглираме с тях по-различно, отколкото се жонглира днес; става дума за това изобщо да бъде обхванато понятието “социален организъм” и всичко онова, което постепенно, но с ужасяваща сила се превърна в нещо абстрактно, да бъде отново върнато към живота.
И същественото тук се свежда тъкмо в това обратно връщане към живота. Защото всички участници ще се намират вътре в стопанските асоциации; също и представителите на духовния живот ще са вътре в тях, понеже те също сядат на масата и се хранят. Представителите на държавата – също. Това се отнася и за другите две съставни части на социалния организъм: в тях също ще присъствуват всички хора.
към текста >>
И същественото тук се свежда тъкмо в това обратно връщане към
жив
ота.
При нашия троичен социален организъм не става дума за това отново да се връщаме към старите понятия: духовен живот, държавен живот, стопански живот или да жонглираме с тях по-различно, отколкото се жонглира днес; става дума за това изобщо да бъде обхванато понятието “социален организъм” и всичко онова, което постепенно, но с ужасяваща сила се превърна в нещо абстрактно, да бъде отново върнато към живота.
И същественото тук се свежда тъкмо в това обратно връщане към живота.
Защото всички участници ще се намират вътре в стопанските асоциации; също и представителите на духовния живот ще са вътре в тях, понеже те също сядат на масата и се хранят. Представителите на държавата – също. Това се отнася и за другите две съставни части на социалния организъм: в тях също ще присъствуват всички хора.
към текста >>
Защото всички участници ще се намират вътре в стопанските асоциации; също и представителите на духовния
жив
от ще са вътре в тях, понеже те също сядат на масата и се хранят.
При нашия троичен социален организъм не става дума за това отново да се връщаме към старите понятия: духовен живот, държавен живот, стопански живот или да жонглираме с тях по-различно, отколкото се жонглира днес; става дума за това изобщо да бъде обхванато понятието “социален организъм” и всичко онова, което постепенно, но с ужасяваща сила се превърна в нещо абстрактно, да бъде отново върнато към живота. И същественото тук се свежда тъкмо в това обратно връщане към живота.
Защото всички участници ще се намират вътре в стопанските асоциации; също и представителите на духовния живот ще са вътре в тях, понеже те също сядат на масата и се хранят.
Представителите на държавата – също. Това се отнася и за другите две съставни части на социалния организъм: в тях също ще присъствуват всички хора.
към текста >>
Веднъж аз казах на един индустриалец, който беше отличен специалист в своята област, следното: Ние ще навлезем истински в
жив
ота едва тогава, когато във фабриката си Вие разполагате с такъв човек, който с цялото си същество стои вътре в нея; после идва ред на някакъв университет, да кажем технически университет, който ще си вземе този човек от фабриката, не този, който е подготвен, а който
жив
отът ще посочи.
И сега идва логическата последица, която толкова силно шокира хората, когато днес се обсъжда тази тема – тук ще посоча нещо донякъде парадоксално за да илюстрирам нещата по-точно.
Веднъж аз казах на един индустриалец, който беше отличен специалист в своята област, следното: Ние ще навлезем истински в живота едва тогава, когато във фабриката си Вие разполагате с такъв човек, който с цялото си същество стои вътре в нея; после идва ред на някакъв университет, да кажем технически университет, който ще си вземе този човек от фабриката, не този, който е подготвен, а който животът ще посочи.
После за пет или десет години младежът или девойката ще научат там това, което се изисква от живота, и по-нататък, той отново ще се върне във фабриката. Животът става все по-сложен и той не ни позволява да постъпваме по друг начин.
към текста >>
После за пет или десет години младежът или девойката ще научат там това, което се изисква от
жив
ота, и по-нататък, той отново ще се върне във фабриката.
И сега идва логическата последица, която толкова силно шокира хората, когато днес се обсъжда тази тема – тук ще посоча нещо донякъде парадоксално за да илюстрирам нещата по-точно. Веднъж аз казах на един индустриалец, който беше отличен специалист в своята област, следното: Ние ще навлезем истински в живота едва тогава, когато във фабриката си Вие разполагате с такъв човек, който с цялото си същество стои вътре в нея; после идва ред на някакъв университет, да кажем технически университет, който ще си вземе този човек от фабриката, не този, който е подготвен, а който животът ще посочи.
После за пет или десет години младежът или девойката ще научат там това, което се изисква от живота, и по-нататък, той отново ще се върне във фабриката.
Животът става все по-сложен и той не ни позволява да постъпваме по друг начин.
към текста >>
Жив
отът става все по-сложен и той не ни позволява да постъпваме по друг начин.
И сега идва логическата последица, която толкова силно шокира хората, когато днес се обсъжда тази тема – тук ще посоча нещо донякъде парадоксално за да илюстрирам нещата по-точно. Веднъж аз казах на един индустриалец, който беше отличен специалист в своята област, следното: Ние ще навлезем истински в живота едва тогава, когато във фабриката си Вие разполагате с такъв човек, който с цялото си същество стои вътре в нея; после идва ред на някакъв университет, да кажем технически университет, който ще си вземе този човек от фабриката, не този, който е подготвен, а който животът ще посочи. После за пет или десет години младежът или девойката ще научат там това, което се изисква от живота, и по-нататък, той отново ще се върне във фабриката.
Животът става все по-сложен и той не ни позволява да постъпваме по друг начин.
към текста >>
Понеже новият
жив
от винаги се стреми да навлезе в социалния порядък, а ако това не става, социалният порядък е обречен на упадък, ние трябва да сме наясно: Човекът или ще стане истински човек, или с други думи, той трябва да насочва циркулацията на своите способности в социалния организъм, или всички ние ще затънем в упадък.
Понеже новият живот винаги се стреми да навлезе в социалния порядък, а ако това не става, социалният порядък е обречен на упадък, ние трябва да сме наясно: Човекът или ще стане истински човек, или с други думи, той трябва да насочва циркулацията на своите способности в социалния организъм, или всички ние ще затънем в упадък.
Можем сами да изберем упадъка, ако поискаме да останем при старите възгледи; обаче оставайки при старите възгледи, ние отпадаме от еволюцията. Ето за какво става дума.
към текста >>
Моята гледна точка не бива едностранчиво да се приема за “духовна”; тя е “духовна” доколкото чрез нея говори Духът на
жив
ота.
В заключение бих искал да кажа: Това, което можах да кажа тук, намери израз по-скоро в областта на чувствата.
Моята гледна точка не бива едностранчиво да се приема за “духовна”; тя е “духовна” доколкото чрез нея говори Духът на живота.
Ето защо аз можах да охарактеризирам импулса, който трябва да живее чрез тази социална идея, по-скоро с помощта на чувствата. В рамките на три лекции повече не може да се направи.
към текста >>
Ето защо аз можах да охарактеризирам импулса, който трябва да
жив
ее чрез тази социална идея, по-скоро с помощта на чувствата.
В заключение бих искал да кажа: Това, което можах да кажа тук, намери израз по-скоро в областта на чувствата. Моята гледна точка не бива едностранчиво да се приема за “духовна”; тя е “духовна” доколкото чрез нея говори Духът на живота.
Ето защо аз можах да охарактеризирам импулса, който трябва да живее чрез тази социална идея, по-скоро с помощта на чувствата.
В рамките на три лекции повече не може да се направи.
към текста >>
Просто като човешки същества днес ние можем да видим и да почувствуваме от самите ретроградни сили, че нещо трябва да се случи както в областта на възпитанието, така и в социалната област, понеже при мен идват хора и питат: Какво може да каже антропософията относно изграждането на такива училища, които се съобразяват с цялостния
жив
от, с бъдещето, което е скрито в по-дълбоките пластове на човешката душа?
Ако направих опит от една страна да говоря върху възпитанието и от друга страна върху социалния въпрос, бих искал да добавя, че според нашите възгледи в Дорнах на двете теми следва да се гледа като на нещо универсално. Първоначално тръгваме от мирогледната и познавателната гледна точка, а не от самото антропософско движение.
Просто като човешки същества днес ние можем да видим и да почувствуваме от самите ретроградни сили, че нещо трябва да се случи както в областта на възпитанието, така и в социалната област, понеже при мен идват хора и питат: Какво може да каже антропософията относно изграждането на такива училища, които се съобразяват с цялостния живот, с бъдещето, което е скрито в по-дълбоките пластове на човешката душа?
Защото от силите, разположени в повърхностните пластове на душата, занапред няма да можем да получаваме нищо.
към текста >>
Стремежът за обновление на възпитанието възникна не от някаква приумица или от някаква абстрактна идея, а защото се появиха хора, които поставиха този въпрос пред антропософията, които поискаха да знаят какво има да им каже тя, черпейки от
жив
ота, а не от някакви сектантски амбиции.
Стремежът за обновление на възпитанието възникна не от някаква приумица или от някаква абстрактна идея, а защото се появиха хора, които поставиха този въпрос пред антропософията, които поискаха да знаят какво има да им каже тя, черпейки от живота, а не от някакви сектантски амбиции.
към текста >>
А че тук намерих разбиране, затова накрая още веднъж изказвам моята сърдечна благодарност и отново подчертавам: Всичко онова, което трябваше да бъде казано тук, разчита че ще намери прием и в
жив
ота, и че – изнесено в колежа – то ще окаже въздействията си навън в света, където са хората; следователно, то не е антикварна наука, а потвърждава, че тъкмо в местата с духовен
жив
от възникват онези импулси, които правят така, че също и във фабриките да се появяват подходящите хора, умеещи да управляват капитала.
А че тук намерих разбиране, затова накрая още веднъж изказвам моята сърдечна благодарност и отново подчертавам: Всичко онова, което трябваше да бъде казано тук, разчита че ще намери прием и в живота, и че – изнесено в колежа – то ще окаже въздействията си навън в света, където са хората; следователно, то не е антикварна наука, а потвърждава, че тъкмо в местата с духовен живот възникват онези импулси, които правят така, че също и във фабриките да се появяват подходящите хора, умеещи да управляват капитала.
към текста >>
В миналите епохи тук властвуваше не този Дух, който днес трябва да е
жив
, за да работи и по-нататък в бъдещето, но този Дух е
жив
.
В миналите епохи тук властвуваше не този Дух, който днес трябва да е жив, за да работи и по-нататък в бъдещето, но този Дух е жив.
И този Дух може да действува инспириращо. Ето защо аз бях изпълнен с дълбоко задоволство, че можах да изнеса тези лекции и да насърча тези инициативи тъкмо тук, всред достопочтенната атмосфера на Оксфорд.
към текста >>
27.
Съдържание
GA_312 Духовна наука и медицина
Лечебни вещества от
жив
отински произход.
Металите като планетарни процеси. Тяхното отношение спрямо растението. Изгаряне и опепеляване. По въпроса за потенцирането на лечебните средства. По въпроса за физикалния лечебен метод.
Лечебни вещества от животински произход.
към текста >>
Съобразяване с етапите в човешкия
жив
от при лечебното изкуство.
Съобразяване с етапите в човешкия живот при лечебното изкуство.
Холера. Временност. Полиартрит. Различия в терапията в различните епохи на човешкия живот. Отношение на възрастта спрямо планетите. Преконцепционни (разположени преди зачатието-бел. прев.) причини за заболявания.
към текста >>
Различия в терапията в различните епохи на човешкия
жив
от.
Съобразяване с етапите в човешкия живот при лечебното изкуство. Холера. Временност. Полиартрит.
Различия в терапията в различните епохи на човешкия живот.
Отношение на възрастта спрямо планетите. Преконцепционни (разположени преди зачатието-бел. прев.) причини за заболявания. Вкостяване. Склероза. Карцином. Хидроцефалия в детската възраст и по-късни заболявания.
към текста >>
Мед,
жив
ак, сребро.
Предразположение към сифилис, пневмония и плеврит. Ендокардит. Проблеми на лекуването. Телесна температура като израз на дейността на Аза. Процес на формиране на човека и клетъчно образуващи процеси. Олово и склероза, калай и хидроцефалия, желязо и белодробни процеси.
Мед, живак, сребро.
към текста >>
Растителен и
жив
отински въглерод.
Белтъка и органните системи. Растителен белтък. Отношението на елементите кислород, азот, въглерод и водород към бъбрека, черния дроб, белия дроб, сърцето. Медитативен метод. Желязно лъчение, противодействие на белтъка.
Растителен и животински въглерод.
Флуор, магнезий. Кариес на зъбите и малокръвие. Силиций. Основи и киселини. Храносмилане и солеобразуване. Външна терапия.
към текста >>
Формообразуващият процес у растенията представлява противоположна тенденция на формообразуващ процес у
жив
отните.
Птицата и планетарния елемент. Интелектуалност, формиране и загуба на инстинктите. Диабетес мелитус. Слабост на Аза.
Формообразуващият процес у растенията представлява противоположна тенденция на формообразуващ процес у животните.
Животинският формообразуващ процес у човека. Процес на обезсоляване. Растителни лечебни средства. Кварцоразцепващата сила у математически и нематематически настроени натури. Бреза. Овчарска торбичка.
към текста >>
Жив
отинският формообразуващ процес у човека.
Птицата и планетарния елемент. Интелектуалност, формиране и загуба на инстинктите. Диабетес мелитус. Слабост на Аза. Формообразуващият процес у растенията представлява противоположна тенденция на формообразуващ процес у животните.
Животинският формообразуващ процес у човека.
Процес на обезсоляване. Растителни лечебни средства. Кварцоразцепващата сила у математически и нематематически настроени натури. Бреза. Овчарска торбичка. Кохлеария официналис. Скорбут.
към текста >>
Тенденция в растенията за превръщане в
жив
отни.
Болестни причини. Теория на бацилите.
Тенденция в растенията за превръщане в животни.
Минерализиране на растенията. Белият дроб като Земя. Бодърствуване и сън. Тиф. Катарални заболявания. Заболявания на долната част на тялото.
към текста >>
28.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
За човешкия организъм специално, а така също и за
жив
отинския организъм, тези четири елемента са били виждани като черна жлъчка, жълта жлъчка, слуз и кръв.
Външно изразено, но именно само външно изразено, можем да кажем: последователите на Хипократ търсят всяко заболяване в неправилното смесване на онези течни тела, които действуват съвместно в човешкия организъм. Те посочват, че в нормалния организъм течните тела се намират помежду си в определено съотношение, и че в болното тяло настъпва отклонение това тяхно съотношение на смесване. С кразия се образувало правилно смесване, с дискразия неправилно смесване. Разбира се, бил е търсен начин за въздействие върху неправилното смесване, за да бъде върнато то обратно към правилното смесване. Четирите съставни части, които виждали във външния свят като изграждащи всяко физическо битие, били: земя, вода, въздух и огън, но огън в смисъла на това, което днес ние наричаме просто топлина.
За човешкия организъм специално, а така също и за животинския организъм, тези четири елемента са били виждани като черна жлъчка, жълта жлъчка, слуз и кръв.
И са считали, че от кръвта, слузта, черната и жълтата жлъчка, от правилното им смесване би трябвало да функционира човешкият организъм. Но сега, когато съвременният човек, какъвто съществува и сред нас, научно подготвен, се сблъска с нещо подобно, най-първо той ще си помисли: след като се смесват кръв, слуз, жълта и черна жлъчка, то те се смесват съобразно това, което е вложено в тях като свойства, и което, така вложено като техни свойства, може да бъде установено от една по-нисша или по-висша химия.
към текста >>
За тези течни съставни части на човешкия организъм ще се огранича и засега няма да взема предвид
жив
отинския организъм се е мислело, че притежават известни, присъщи им свойства на сили, разположени вън от земната ни същност.
И всъщност в тази светлина, сякаш последователите на Хипократ само по този начин са виждали кръвта, слузта и т.н., ние си представяме, че от това място тръгва хормоналната патология. Но това не е така за една единствена съставна част, за черната жлъчка, която за съвременния наблюдател се явява всъщност най-хипократовата, за нея се е считало че обикновените химически свойства са това, което действува върху другото. Но за всичко останало, за бялата или жълтата жлъчка, за слузта, за кръвта, за тях се е мислело не просто като за свойства, които могат да бъдат установени чрез химически реакции.
За тези течни съставни части на човешкия организъм ще се огранича и засега няма да взема предвид животинския организъм се е мислело, че притежават известни, присъщи им свойства на сили, разположени вън от земната ни същност.
Така че, ако са си представяли водата, въздуха, топлината като зависими от силите на извънземния Космос, то и тези съставни части на човешкия организъм са били представени като проникнати от сили, идващи вън от Земята. Виждате ли, в хода на развитието на западната култура това виждане на силите, идващи вън от Земята, съвсем се е изгубило. И за съвременния учен звучи направо куриозно, когато му бъде доверено, че вода та притежава не само онези свойства който са и присъщи, като химически доказуеми, но след като въздействува върху човешкия организъм, тя има и други свойства, които притежава като принадлежаща на извън земния Космос.
към текста >>
Медицината на Щаал, която вече нищо не разбира от това действие на Космическото в земното, извиква на помощ всички възможни понятия, плуващи свободно във въздуха, понятия като жизнена сила, понятия за духове на
жив
ота.
И сега можем да кажем: все по-малко и по-малко бива разбирано това, което се има предвид тук. Това става особено ясно, когато стигнем до 17, 18 век и насреща ни се изправи медицината на Щаал.
Медицината на Щаал, която вече нищо не разбира от това действие на Космическото в земното, извиква на помощ всички възможни понятия, плуващи свободно във въздуха, понятия като жизнена сила, понятия за духове на живота.
Докато Парацелзий и Ван Хелмонт с определено съзнание говорят за нещо, което се намира между същинския духовно-душевен елемент на човека и физическото му устройство, Щаал и неговите привърженици говорят така сякаш съзнателно-душевното само под различна форма, въздействува върху структоро-образуването на човешкото тяло. Чрез това разбира се, те предизвикват силна реакция.
към текста >>
Това е възглед, който днес вече е почти из
жив
ян, че клетката представлява вид елементарен организъм, и че човешкият организъм е изграден от клетки.
Сега обаче искам да обърна внимание на това, че през следващите две десетилетия след появата на "Патологоанатомията" на Рокитански всъщност се полагат основите на атомистично-материалистичния възглед в медицинското дело. По многостранен начин старото все още присъствува в представите, формира ли се през първата половина на 19 век. Тук е интересно да наблюдаваме, как например Шван, който, бихме могли да кажем, че е откривателя на растителната клетка, как той все още има възгледа, че в основата на образуването на клетката стои един вид безформена течна формация която той определя като област, изхождайки от тази течна формация се втвърдява клетъчното ядро и около него се включва клетъчната протоплазма. Интересно е да се наблюдава, как Шван все още поставя в основата един течен елемент, който крие в себе си свойствата, позволяващи му да се диференцира и как чрез тази диференциация възниква клетъчното. Интересно е да се проследи как по-късно постепенно се оформя възгледът, който бихме могли да обобщим с думите: човешкият организъм е изграден от клетки.
Това е възглед, който днес вече е почти изживян, че клетката представлява вид елементарен организъм, и че човешкият организъм е изграден от клетки.
Само че този възглед, който Шван бих желал да кажа съвсем ясно влага между редовете, даже повече отколкото между редовете, този възглед в основата си е последния остатък от старата медицина, защото той не се отнася до атомистичното. Той разглежда това, което се проявява атомистично, същността на клетката, като изходяща от нещо, което, ако разглеждаме правилно нещата, никога не може да бъде представено атомистично. Това той разглежда от гледна точка на една течна същност, съдържаща в себе си сили, която същност вече диференцира от себе си атомистичната структура. И така, през две десетилетия, през 40-те и 50-те години на 19 век старият възглед, който е по-универсален отива към своя край и отстъпва на това, което е атомистично-медицинския възглед. И всичко това е вече налице, когато през 1858 г.
към текста >>
Тогава ще видим, че разпускането и свива нето на пипалата става по-о
жив
ено, докато температурата достигне определена точка; тогава амебата се свива и вече не може да върви успоредно с промените, извършващи се в заобикалящата я среда.
Та нали толкова лесно можем да покажем експериментално, че например една амеба променя във водата своята форма, протяга своите образования под формата на пипала, своите израстъци, и отново ги свива. След това можем да затоплим течността, в която плува амебата.
Тогава ще видим, че разпускането и свива нето на пипалата става по-оживено, докато температурата достигне определена точка; тогава амебата се свива и вече не може да върви успоредно с промените, извършващи се в заобикалящата я среда.
Тогава можем да проведем ел. ток през течността; и наблюдаваме амебата, която раздува сферично тялото си и накрая се спуква, когато проведения електрически ток е твърде силен. И така, можем да изследваме, как отделната клетка се променя под влиянието на околността, и от това можем да изведем теорията, че чрез промените в същността на клетката постепенно се оформя същността на болестта. Кое е същественото във всичко това, което се появява вследствие обрата, извършил се за тези две десетилетия? Това, което днес официалната медицинска наука е проникната.
към текста >>
Крайно своеобразно обаче е това, че днес ние обикновено се ограничаваме в това, да сравняваме костите или мускулите на по-висшите
жив
отни с костите и мускулите на човека, при това, обаче не наблягаме достатъчно на това преобразяване на формата.
Крайно своеобразно обаче е това, че днес ние обикновено се ограничаваме в това, да сравняваме костите или мускулите на по-висшите животни с костите и мускулите на човека, при това, обаче не наблягаме достатъчно на това преобразяване на формата.
Във възгледа за това преобразяване на формата трябва да търсим нещо съществено и важно. Защото виждате ли, тези сили, които се противопоставят на силите, формиращи при горилата нейния образ, тези сили трябва да са налице. Те трябва да са налице. Тези сили трябва да действуват. Когато започнем да търсим тези сили, отново ще открием това, което е било изоставено, когато старата медицина е била филтрирана от хипократовата система.
към текста >>
Трябва да търсим силите на изтегляне, довели човека до изправеното му положение, но не само до онова изправено положение, което временно е налице при по-висшите
жив
отни, но такова изправено положение, при което силите, съдействуващи за изправянето, са същевременно и сили на формообразуване.
Те трябва да са налице. Тези сили трябва да действуват. Когато започнем да търсим тези сили, отново ще открием това, което е било изоставено, когато старата медицина е била филтрирана от хипократовата система. И отново ще открием, че тези сили в силовата паралелограма имат земна природа, а онези сили, които се обединяват със земните в силовата паралелограма, така че да се получи една резултатна, трябва да ги търсим извън земното. И тази резултатна дължи произхода си не на земни, но на извънземни, на извънтерестични сили.
Трябва да търсим силите на изтегляне, довели човека до изправеното му положение, но не само до онова изправено положение, което временно е налице при по-висшите животни, но такова изправено положение, при което силите, съдействуващи за изправянето, са същевременно и сили на формообразуване.
Има разлика, дали една маймуна, ходеща изправена, въпреки това има сили, които да противодействуват масивно, или човекът вече по такъв начин формира своята костна система, че това формиране да действува по посока на сили, които не са от земен произход. Когато правилно разглеждаме формата на човешкия скелет, не можем да се ограничим до това, да описваме отделната кост и да я сравняваме с животинската кост, но когато проследяваме динамичното в строежа на човешкия скелет, тогава можем да кажем: това не можем да го открием в другите царства на Земята. Тук пред вас се изправят сили, които трябва да обединим с останалите до образуването на силовата паралелограма. Получават се резултатни, които не можем да открием, ако взимаме предвид само силите, съществуващи вън от човека. И така става дума за това, най-после правилно да проследим този скок от животното към човека.
към текста >>
Когато правилно разглеждаме формата на човешкия скелет, не можем да се ограничим до това, да описваме отделната кост и да я сравняваме с
жив
отинската кост, но когато проследяваме динамичното в строежа на човешкия скелет, тогава можем да кажем: това не можем да го открием в другите царства на Земята.
Когато започнем да търсим тези сили, отново ще открием това, което е било изоставено, когато старата медицина е била филтрирана от хипократовата система. И отново ще открием, че тези сили в силовата паралелограма имат земна природа, а онези сили, които се обединяват със земните в силовата паралелограма, така че да се получи една резултатна, трябва да ги търсим извън земното. И тази резултатна дължи произхода си не на земни, но на извънземни, на извънтерестични сили. Трябва да търсим силите на изтегляне, довели човека до изправеното му положение, но не само до онова изправено положение, което временно е налице при по-висшите животни, но такова изправено положение, при което силите, съдействуващи за изправянето, са същевременно и сили на формообразуване. Има разлика, дали една маймуна, ходеща изправена, въпреки това има сили, които да противодействуват масивно, или човекът вече по такъв начин формира своята костна система, че това формиране да действува по посока на сили, които не са от земен произход.
Когато правилно разглеждаме формата на човешкия скелет, не можем да се ограничим до това, да описваме отделната кост и да я сравняваме с животинската кост, но когато проследяваме динамичното в строежа на човешкия скелет, тогава можем да кажем: това не можем да го открием в другите царства на Земята.
Тук пред вас се изправят сили, които трябва да обединим с останалите до образуването на силовата паралелограма. Получават се резултатни, които не можем да открием, ако взимаме предвид само силите, съществуващи вън от човека. И така става дума за това, най-после правилно да проследим този скок от животното към човека. Тогава можем да открием произхода на болестта не само при човека, но и при животното. Мога само постепенно да ви покажа тези елементи, но изхождайки от тях, ще можем да открием много неща.
към текста >>
И така става дума за това, най-после правилно да проследим този скок от
жив
отното към човека.
Трябва да търсим силите на изтегляне, довели човека до изправеното му положение, но не само до онова изправено положение, което временно е налице при по-висшите животни, но такова изправено положение, при което силите, съдействуващи за изправянето, са същевременно и сили на формообразуване. Има разлика, дали една маймуна, ходеща изправена, въпреки това има сили, които да противодействуват масивно, или човекът вече по такъв начин формира своята костна система, че това формиране да действува по посока на сили, които не са от земен произход. Когато правилно разглеждаме формата на човешкия скелет, не можем да се ограничим до това, да описваме отделната кост и да я сравняваме с животинската кост, но когато проследяваме динамичното в строежа на човешкия скелет, тогава можем да кажем: това не можем да го открием в другите царства на Земята. Тук пред вас се изправят сили, които трябва да обединим с останалите до образуването на силовата паралелограма. Получават се резултатни, които не можем да открием, ако взимаме предвид само силите, съществуващи вън от човека.
И така става дума за това, най-после правилно да проследим този скок от животното към човека.
Тогава можем да открием произхода на болестта не само при човека, но и при животното. Мога само постепенно да ви покажа тези елементи, но изхождайки от тях, ще можем да открием много неща.
към текста >>
Тогава можем да открием произхода на болестта не само при човека, но и при
жив
отното.
Има разлика, дали една маймуна, ходеща изправена, въпреки това има сили, които да противодействуват масивно, или човекът вече по такъв начин формира своята костна система, че това формиране да действува по посока на сили, които не са от земен произход. Когато правилно разглеждаме формата на човешкия скелет, не можем да се ограничим до това, да описваме отделната кост и да я сравняваме с животинската кост, но когато проследяваме динамичното в строежа на човешкия скелет, тогава можем да кажем: това не можем да го открием в другите царства на Земята. Тук пред вас се изправят сили, които трябва да обединим с останалите до образуването на силовата паралелограма. Получават се резултатни, които не можем да открием, ако взимаме предвид само силите, съществуващи вън от човека. И така става дума за това, най-после правилно да проследим този скок от животното към човека.
Тогава можем да открием произхода на болестта не само при човека, но и при животното.
Мога само постепенно да ви покажа тези елементи, но изхождайки от тях, ще можем да открием много неща.
към текста >>
А именно от различията между човека и
жив
отното аз взех първите елементи, които да ни дадат възможността да достигнем до разрешаването на този въпрос, с ясното съзнание и въпреки че лесно може да бъде направено възражението по-късно ние ще отхвърлим това възражение, че
жив
отните също боледуват, че дори може би и растенията боледуват (в последно време се говори дори за заболявания на минералите), и че по тази причина, именно по отношение на боледуването, не би трябвало да се прави разлика между човека и
жив
отното.
Виждате, колко тясно свързано с правилното разбиране същността на човека с това, което в крайна сметка може да доведе до известна терапия.
А именно от различията между човека и животното аз взех първите елементи, които да ни дадат възможността да достигнем до разрешаването на този въпрос, с ясното съзнание и въпреки че лесно може да бъде направено възражението по-късно ние ще отхвърлим това възражение, че животните също боледуват, че дори може би и растенията боледуват (в последно време се говори дори за заболявания на минералите), и че по тази причина, именно по отношение на боледуването, не би трябвало да се прави разлика между човека и животното.
Тази разлика се забелязва и когато видим, колко малко трайна полза имаме от простото изследване същността на животното с целта, да се напредва в хормоналната медицина. Положително можем да постигнем известни неща по отношение лечението на човека, изхождайки от опитите върху животните и по-късно ще разберем, защо това е възможно но само тогава, когато сме напълно наясно, каква основна разлика, достигаща до най-малките подробности, все пак съществува между животинското и човешкото устройство. Ето защо въпросът се свежда до това, по съответен начин все повече да се изяснява значението на опитите върху животните за развитието на медицината.
към текста >>
Тази разлика се забелязва и когато видим, колко малко трайна полза имаме от простото изследване същността на
жив
отното с целта, да се напредва в хормоналната медицина.
Виждате, колко тясно свързано с правилното разбиране същността на човека с това, което в крайна сметка може да доведе до известна терапия. А именно от различията между човека и животното аз взех първите елементи, които да ни дадат възможността да достигнем до разрешаването на този въпрос, с ясното съзнание и въпреки че лесно може да бъде направено възражението по-късно ние ще отхвърлим това възражение, че животните също боледуват, че дори може би и растенията боледуват (в последно време се говори дори за заболявания на минералите), и че по тази причина, именно по отношение на боледуването, не би трябвало да се прави разлика между човека и животното.
Тази разлика се забелязва и когато видим, колко малко трайна полза имаме от простото изследване същността на животното с целта, да се напредва в хормоналната медицина.
Положително можем да постигнем известни неща по отношение лечението на човека, изхождайки от опитите върху животните и по-късно ще разберем, защо това е възможно но само тогава, когато сме напълно наясно, каква основна разлика, достигаща до най-малките подробности, все пак съществува между животинското и човешкото устройство. Ето защо въпросът се свежда до това, по съответен начин все повече да се изяснява значението на опитите върху животните за развитието на медицината.
към текста >>
Положително можем да постигнем известни неща по отношение лечението на човека, изхождайки от опитите върху
жив
отните и по-късно ще разберем, защо това е възможно но само тогава, когато сме напълно наясно, каква основна разлика, достигаща до най-малките подробности, все пак съществува между
жив
отинското и човешкото устройство.
Виждате, колко тясно свързано с правилното разбиране същността на човека с това, което в крайна сметка може да доведе до известна терапия. А именно от различията между човека и животното аз взех първите елементи, които да ни дадат възможността да достигнем до разрешаването на този въпрос, с ясното съзнание и въпреки че лесно може да бъде направено възражението по-късно ние ще отхвърлим това възражение, че животните също боледуват, че дори може би и растенията боледуват (в последно време се говори дори за заболявания на минералите), и че по тази причина, именно по отношение на боледуването, не би трябвало да се прави разлика между човека и животното. Тази разлика се забелязва и когато видим, колко малко трайна полза имаме от простото изследване същността на животното с целта, да се напредва в хормоналната медицина.
Положително можем да постигнем известни неща по отношение лечението на човека, изхождайки от опитите върху животните и по-късно ще разберем, защо това е възможно но само тогава, когато сме напълно наясно, каква основна разлика, достигаща до най-малките подробности, все пак съществува между животинското и човешкото устройство.
Ето защо въпросът се свежда до това, по съответен начин все повече да се изяснява значението на опитите върху животните за развитието на медицината.
към текста >>
Ето защо въпросът се свежда до това, по съответен начин все повече да се изяснява значението на опитите върху
жив
отните за развитието на медицината.
Виждате, колко тясно свързано с правилното разбиране същността на човека с това, което в крайна сметка може да доведе до известна терапия. А именно от различията между човека и животното аз взех първите елементи, които да ни дадат възможността да достигнем до разрешаването на този въпрос, с ясното съзнание и въпреки че лесно може да бъде направено възражението по-късно ние ще отхвърлим това възражение, че животните също боледуват, че дори може би и растенията боледуват (в последно време се говори дори за заболявания на минералите), и че по тази причина, именно по отношение на боледуването, не би трябвало да се прави разлика между човека и животното. Тази разлика се забелязва и когато видим, колко малко трайна полза имаме от простото изследване същността на животното с целта, да се напредва в хормоналната медицина. Положително можем да постигнем известни неща по отношение лечението на човека, изхождайки от опитите върху животните и по-късно ще разберем, защо това е възможно но само тогава, когато сме напълно наясно, каква основна разлика, достигаща до най-малките подробности, все пак съществува между животинското и човешкото устройство.
Ето защо въпросът се свежда до това, по съответен начин все повече да се изяснява значението на опитите върху животните за развитието на медицината.
към текста >>
29.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Още вчера трябва да сте забелязали, че сме принудени да свържем в паралелограма силите, все още властвуващи при
жив
отното, с другите сили, насочени в известна степен вертикално, и че съответно на това открива аналогия в мускулната реакция.
Ще вървим по-нататък, тръгвайки от подобни изходни точки, като избраната вчера и постепенно ще проникваме в същността на човека, като обръщаме внимание на известните полярности, властвуващи в него.
Още вчера трябва да сте забелязали, че сме принудени да свържем в паралелограма силите, все още властвуващи при животното, с другите сили, насочени в известна степен вертикално, и че съответно на това открива аналогия в мускулната реакция.
Ако при изследването на човешката костна система и на човешката мускулна система проследим по-нататък тези две мисли, и защото извикваме на помощ всичко, което днес опитът може да ни го даде, то вероятно от учението за костите и за мускулите скоро ще можем да изградим нещо по-значително за медицината, отколкото е правено това досега. Но особено трудна е връзката между познанието за човека и това, от което се нуждае медицината днес, ако трябва да изходим от учението за сърцето. Бих желал да кажа: това, което при учението за костите и за мускулите се проявява в своя зародиш, изпъква основно във възгледа, формирал се в учението за сърцето. Защото какъв е традиционният възглед за човешкото сърце днес за сега ще се ограничим до това?
към текста >>
Наистина въпреки това, заразяването е валидно понятие в тази област, защото този, който е в силна степен туберкулозно болен, влияе върху хората около себе си, и когато човек е изложен на това, в което туберкулозно болният
жив
ее, тогава именно настъпва нещо, което иначе е само въздействие, а сега отново може да се превърне в причина.
Не може да бъде открито нещо, което рационално да се справи с туберкулозата, ако не се върнем обратно към тези бих желал да кажа прастара предпоставка в човешкия организъм. Защото това, че паразитите намират място в човешкия организъм, това е само последица от онези прастари предпоставки, за които току що Ви говорих. Това не противоречи на факта, че когато са налице нужните предпоставки, туберкулозата става заразна. Естествено трябва да са налице нужните предпоставки. Само че нещата вече стоят така, че при една ужасно голяма част от човечеството е налице това надмощие на долната органична дейност, така че днес предразположението към туберкулоза е разпространено по един ужасяващ начин.
Наистина въпреки това, заразяването е валидно понятие в тази област, защото този, който е в силна степен туберкулозно болен, влияе върху хората около себе си, и когато човек е изложен на това, в което туберкулозно болният живее, тогава именно настъпва нещо, което иначе е само въздействие, а сега отново може да се превърне в причина.
Опитвам се винаги с едно сравнение, с една аналогия, да изясня тази връзка между първичното възникване на една болест и заразяването, като казвам следното: да приемем, че на улицата срещам приятел, чийто човешки взаимоотношения не са ми близки. Той се приближава тъжен към мен, той има причина да бъде тъжен, защото е починал негов приятел, Аз нямам директни връзки към приятеля му, който е починал. След като обаче, аз го срещам и той ми съобщава своята тъга, и аз заедно с него ставам тъжен. Той се натъжава, поради директна причина, аз поради заразяване. Но при това все пак остава валидно, че само взаимната връзка между мен и него е предпоставка за това заразяване.
към текста >>
И появата на нощните изпотявания е именно процес на отделяне, който в нормалния
жив
от всъщност би трябвало да протича паралелно с духовно душевната дейност.
Но за да може този факт да бъде оценен напълно е нужно да знаем нещо за това, как всички процеси на отделяне, а така също и потоотделянето, са в тясна взаимовръзка с това, което иначе включва в себе си душевната и духовна дейност. Изграждащите процеси, същинските витални изграждащи процеси, те са само основа на безсъзнателното. Това, което отговаря на бедните, съзнателни душевно-органични дейности, то навсякъде е свързано с процеси на отделяне. И на нашето мислене не съответствуват изграждащи процеси в главния мозък, но съответствуват процеси на отделяне, процеси на разграждане в главния мозък.
И появата на нощните изпотявания е именно процес на отделяне, който в нормалния живот всъщност би трябвало да протича паралелно с духовно душевната дейност.
Но тъй като горното не е в правилно взаимоотношение с долното, то това се натрупва за през нощта, когато организмът е отбременен от духовно-душевната дейност.
към текста >>
30.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Обикновено съвременният учен всъщност се представя, че емоционалните процеси непосредствено нямат нищо общо с ритмичната система; но тъй като тези ритмични процеси се пренасят върху нервната система, то ученият мисли, че емоционалният
жив
от също из
жив
ява себе си чрез нервната система.
При съвременните условия е изключително трудно да се върви по този път, защото е много странно, че тъкмо материалистичната насока на 19 век довежда до това, да не се преценяват функциите на следващата система, която трябва да причислим към костната, мускулната и сърдечната система, а именно на нервната система. Постепенно става нещо обичайно, на нервната система да се приписват цялата душевна дейност, и всичко душевно-духовно, осъществяващо се в човека, да бъде обяснено с паралелни процеси, протичащи в нервната система. Вие знаете, че в книгата си "Върху загадките на душата" трябваше да възразя срещу подобен вид наблюдение над природата. Много неща от опита, способни да до принесат за затвърждаване на тези истини, ще бъдат разгледани именно в следващите лекции. При това се опитах да покажа, че с нервната система са свързани само същинските процеси за формиране на представите, докато не по индиректен, а по директен начин всички емоционални процеси са свързани с ритмичните процеси в организма.
Обикновено съвременният учен всъщност се представя, че емоционалните процеси непосредствено нямат нищо общо с ритмичната система; но тъй като тези ритмични процеси се пренасят върху нервната система, то ученият мисли, че емоционалният живот също изживява себе си чрез нервната система.
По същия начин се опитах да покажа, че целият волеви живот е свързан, не индиректно чрез нервната система, но е свързан директно с веществообменната система. Така че и по отношение на волевите процеси за нервната система не остава нищо друго, освен възприемането на тези волеви процеси. Чрез нервната система не се появява някаква воля на сцената, но бива възприето това, което става в нас чрез волята.
към текста >>
По същия начин се опитах да покажа, че целият волеви
жив
от е свързан, не индиректно чрез нервната система, но е свързан директно с веществообменната система.
Постепенно става нещо обичайно, на нервната система да се приписват цялата душевна дейност, и всичко душевно-духовно, осъществяващо се в човека, да бъде обяснено с паралелни процеси, протичащи в нервната система. Вие знаете, че в книгата си "Върху загадките на душата" трябваше да възразя срещу подобен вид наблюдение над природата. Много неща от опита, способни да до принесат за затвърждаване на тези истини, ще бъдат разгледани именно в следващите лекции. При това се опитах да покажа, че с нервната система са свързани само същинските процеси за формиране на представите, докато не по индиректен, а по директен начин всички емоционални процеси са свързани с ритмичните процеси в организма. Обикновено съвременният учен всъщност се представя, че емоционалните процеси непосредствено нямат нищо общо с ритмичната система; но тъй като тези ритмични процеси се пренасят върху нервната система, то ученият мисли, че емоционалният живот също изживява себе си чрез нервната система.
По същия начин се опитах да покажа, че целият волеви живот е свързан, не индиректно чрез нервната система, но е свързан директно с веществообменната система.
Така че и по отношение на волевите процеси за нервната система не остава нищо друго, освен възприемането на тези волеви процеси. Чрез нервната система не се появява някаква воля на сцената, но бива възприето това, което става в нас чрез волята.
към текста >>
Всичко, което твърдя, може изцяло да бъде подкрепяно със съответните факти от биологията, докато противоположният възглед за единствената принадлежност на нервната система към душевния
жив
от никак не може да бъде потвърден.
Всичко, което твърдя, може изцяло да бъде подкрепяно със съответните факти от биологията, докато противоположният възглед за единствената принадлежност на нервната система към душевния живот никак не може да бъде потвърден.
Бих желал да видя, как, разсъждавайки разумно, фактът, че ако прережем тъй нар. моторен нерви ако прережем и един сезитивен нерв и ги оставим да сраснат, при което отново се изгражда единен нерв, как този факт може да бъде свързан с друго едно допускане, а именно, че съществуват сензитивни и моторни нерви. Защото такива не съществуват. Това, което наричаме моторни нерви, не е нищо друго, освен сензитивни нерви, възприемащи движението на собствените крайници, т.е. това, което се извършва във вещество обмяната на крайниците ни, когато прилагаме воля.
към текста >>
Не може да се отрече, че между по-отдалечените причини за хистерията съществуват и душевни причини мъка, пре
жив
ени разочарования, някакви осъществими или неосъществими вътрешни вълнения изплуващи след това в хистерични прояви.
Така, служейки си с факти, става необходимо да признаем такива свойства на нерва, които всъщност изцяло противоречат на хипотезите за нервната система. Поради това, че хората по този начин са започнали да разсъждават за нервната система, по тази причина е било погребано всичко, което би трябвало да знаем за нещата разположени в организма под нервната система, за това, какво става например при хистерията. Това което става при хистерията, вчера го характеризирахме чрез процеси във веществообмяната, които само биват възприети от нервите. На това би трябвало да се обърне внимание, вместо това причините за хистерията са били търсени само в един вид ранимост и сътресение на самата нервна система и всичко е било обяснявано с нервната система. Чрез това нямаме наяве още нещо.
Не може да се отрече, че между по-отдалечените причини за хистерията съществуват и душевни причини мъка, преживени разочарования, някакви осъществими или неосъществими вътрешни вълнения изплуващи след това в хистерични прояви.
Поради това, че целият останал организъм е в известен смисъл отделен от душевния живот и само нервната система действително, директно бива свързана с душевния живот, науката се вижда принудена да стовари всичко върху нервната система. Така възниква един определен възглед, който първо ни най-малко не се покрива с фактите и второ не дава никаква възможност душевното да бъде доближено до човешкия организъм.
към текста >>
Поради това, че целият останал организъм е в известен смисъл отделен от душевния
жив
от и само нервната система действително, директно бива свързана с душевния
жив
от, науката се вижда принудена да стовари всичко върху нервната система.
Поради това, че хората по този начин са започнали да разсъждават за нервната система, по тази причина е било погребано всичко, което би трябвало да знаем за нещата разположени в организма под нервната система, за това, какво става например при хистерията. Това което става при хистерията, вчера го характеризирахме чрез процеси във веществообмяната, които само биват възприети от нервите. На това би трябвало да се обърне внимание, вместо това причините за хистерията са били търсени само в един вид ранимост и сътресение на самата нервна система и всичко е било обяснявано с нервната система. Чрез това нямаме наяве още нещо. Не може да се отрече, че между по-отдалечените причини за хистерията съществуват и душевни причини мъка, преживени разочарования, някакви осъществими или неосъществими вътрешни вълнения изплуващи след това в хистерични прояви.
Поради това, че целият останал организъм е в известен смисъл отделен от душевния живот и само нервната система действително, директно бива свързана с душевния живот, науката се вижда принудена да стовари всичко върху нервната система.
Така възниква един определен възглед, който първо ни най-малко не се покрива с фактите и второ не дава никаква възможност душевното да бъде доближено до човешкия организъм.
към текста >>
Бих желал да тръгна от процесите, които засега наблюдаваме сред нисшите
жив
отни и растения, та оттук да открием пътя към онези процеси, които могат да бъдат предизвикани от природата извън човека изобщо, от това, което можем да извлечем от растително то или от
жив
отинското царство, и преди всичко от минералното царство.
Засега бих желал да започна с това, чрез определени процеси от природата извън човека да покажа, как в много отношения тези процеси в естеството на човека.
Бих желал да тръгна от процесите, които засега наблюдаваме сред нисшите животни и растения, та оттук да открием пътя към онези процеси, които могат да бъдат предизвикани от природата извън човека изобщо, от това, което можем да извлечем от растително то или от животинското царство, и преди всичко от минералното царство.
Но до характеристиката на тези чисто минерални субстанции можем да се доближим едва, когато тръгнем от съвсем елементарните природонаучни представи, и после ще възкачим към това, което става, когато, да кажем като лечебно средство въведем например арсен или калай в човешкия организъм, или нещо друго. Първо трябва да обърнем внимание на това, че растителните метаморфози на съществата вън от човека се осъществяват по начин, съвсем различен от този у човека. Не можем да не си представим по някакъв начин истинския принцип на растежа, на живия растеж у човека, и да си представим този растеж и в съществата извън човека.
към текста >>
Не можем да не си представим по някакъв начин истинския принцип на растежа, на
жив
ия растеж у човека, и да си представим този растеж и в съществата извън човека.
Засега бих желал да започна с това, чрез определени процеси от природата извън човека да покажа, как в много отношения тези процеси в естеството на човека. Бих желал да тръгна от процесите, които засега наблюдаваме сред нисшите животни и растения, та оттук да открием пътя към онези процеси, които могат да бъдат предизвикани от природата извън човека изобщо, от това, което можем да извлечем от растително то или от животинското царство, и преди всичко от минералното царство. Но до характеристиката на тези чисто минерални субстанции можем да се доближим едва, когато тръгнем от съвсем елементарните природонаучни представи, и после ще възкачим към това, което става, когато, да кажем като лечебно средство въведем например арсен или калай в човешкия организъм, или нещо друго. Първо трябва да обърнем внимание на това, че растителните метаморфози на съществата вън от човека се осъществяват по начин, съвсем различен от този у човека.
Не можем да не си представим по някакъв начин истинския принцип на растежа, на живия растеж у човека, и да си представим този растеж и в съществата извън човека.
към текста >>
Това насочва вниманието ни към вътрешните формообразуващи сили в растението, съдействуващи за това, растението по многообразен начин да може да се приспособява към определения от околната среда начин на
жив
от.
Така например можем да наблюдаваме следното: да приемем, че дадено растение расте на планински склон, при което подобни растения разширяват такъв тип листни дръжки, че листата остават недоразвити. Листата отсъствуват. От друга страна дръжките се извиват и се превръщат в подпорен орган. Листата закърняват. Листните дръжки се извиват и се превръщат в подпорен орган, подпират се: растенията с видоизменени листни дръжки при които листата закърняват (виж рис. 6).
Това насочва вниманието ни към вътрешните формообразуващи сили в растението, съдействуващи за това, растението по многообразен начин да може да се приспособява към определения от околната среда начин на живот.
Само че именно при нисшите организми силите, действуващи там вътре, ни се представят по много интересен начин.
към текста >>
Вие знаете, че този опит може да бъде проведен и с нисшите
жив
отни, дори и с дъждовните червеи.
Ако вземете например някакъв ембрион, достигнал в развитието си до степен на гаструлация. Вие можете да разрежете гаструлата, да я прережете по средата, и всяка една от двете части отново ще се закръгли и ще развие в себе си способността да оформи и трите части на предното, средното и задно черво. И така, разрязваме гаструлата и откриваме, че всяка една от частите се отнася така, както би се отнасяло не разрязаното цяло.
Вие знаете, че този опит може да бъде проведен и с нисшите животни, дори и с дъждовните червеи.
Когато от определени нисши животни отрежем части, същите отново се оформят, така че, изхождайки от вътрешните им формообразуващи сили отново получаваме това, което сме отрязали. Към тези формообразуващи сили трябва да подходим конкретно, а не хипотетично, приемайки някаква жизнена сила тези формообразуващи сили трябва да бъдат насочени конкретно. Защото ако погледнем внимателно, ако действително проследим това, което стои пред нас, то виждаме например следното: виждаме, че ако да кажем, в един много ранен стадий отрежем нещо от тялото на жабата, то останалият организъм, организмът, от който сме отрязали, се възстановява. Който има материалистичен начин на мислене, ще каже: е да, в раната съществуват сили на напрежение в раната се възстановява това, което току що е било изрязано. Но това не може да бъде така.
към текста >>
Когато от определени нисши
жив
отни отрежем части, същите отново се оформят, така че, изхождайки от вътрешните им формообразуващи сили отново получаваме това, което сме отрязали.
Ако вземете например някакъв ембрион, достигнал в развитието си до степен на гаструлация. Вие можете да разрежете гаструлата, да я прережете по средата, и всяка една от двете части отново ще се закръгли и ще развие в себе си способността да оформи и трите части на предното, средното и задно черво. И така, разрязваме гаструлата и откриваме, че всяка една от частите се отнася така, както би се отнасяло не разрязаното цяло. Вие знаете, че този опит може да бъде проведен и с нисшите животни, дори и с дъждовните червеи.
Когато от определени нисши животни отрежем части, същите отново се оформят, така че, изхождайки от вътрешните им формообразуващи сили отново получаваме това, което сме отрязали.
Към тези формообразуващи сили трябва да подходим конкретно, а не хипотетично, приемайки някаква жизнена сила тези формообразуващи сили трябва да бъдат насочени конкретно. Защото ако погледнем внимателно, ако действително проследим това, което стои пред нас, то виждаме например следното: виждаме, че ако да кажем, в един много ранен стадий отрежем нещо от тялото на жабата, то останалият организъм, организмът, от който сме отрязали, се възстановява. Който има материалистичен начин на мислене, ще каже: е да, в раната съществуват сили на напрежение в раната се възстановява това, което току що е било изрязано. Но това не може да бъде така.
към текста >>
Но в действителност не става така, в действителност, когато отрежем нещо, се появяват: при поповата лъжичка крайните органи опашката или дори главата, при други
жив
отни пипала, т.е.
Защото, ако е така, ако ето тук прережа даден организъм (виж рис.7) и тук (в) в раната прорасне нещо ново, чрез силите на напрежение, разположени ето тук (с), тогава би трябвало да прорасне това, което е следва щата част, т.е. да прорасне това, което е в непосредствено съседство у целия организъм.
Но в действителност не става така, в действителност, когато отрежем нещо, се появяват: при поповата лъжичка крайните органи опашката или дори главата, при други животни пипала, т.е.
прорастват части, които съвсем не граничат тук, но части, от които организмът се нуждае. И така, напълно невъзможно е, чрез непосредственото присъствуващите тук сили на напрежение да израсне именно това, което се оформя в тази част, но е необходимо да приемем, че при това прорастване по някакъв начин участвува целия организъм. Така действително можем да проследим процесите в нисшите организми. И тъй като ви показах пътя, по който могат да бъдат проследени такива неща, ако ги разширите до целия опит, събран до днес в литературата, вие навсякъде ще видите, че само по този път може да се достигне до някакво виждане по този въпрос. И надали ще допуснете друга мисъл, освен тази, че: при човека нещата не стоят така.
към текста >>
Когато мисля или чувствувам, аз мисля и чувствувам със същите онези сили, които у нисшето
жив
отно или в
жив
отинското царство изпълняват пластични функции.
Който умее да наблюдава природата в същността и, той знае, че изобщо само по този път може да се достигне до един природосъобразен възглед за връзката между духовното и физическото у човека. Виждате ли, тези сили, които ние опознахме като пластични, извайващи непосредствено форми от субстанцията, тези сили при човека са изведени извън органите и съществуват само в това, което е душевно-духовно в човека. Тук те съществуват. И поради това, че са изведени извън организма, че не са останали като формообразуващи сили на органите, поради това човекът ги притежава като нещо допълнително. При човека те съществуват в душевно-духовните му функции.
Когато мисля или чувствувам, аз мисля и чувствувам със същите онези сили, които у нисшето животно или в животинското царство изпълняват пластични функции.
Не бих могъл да мисля, ако със същите сили, които съм извел извън материята, не бих осъществявал мисленето, чувствуването и волята. И така, ако разгледам нисшите организми, то трябва да кажа: това, което тук са пластичните сили, това е същото, което аз нося в себе си, но това аз съм го извел извън моите органи, взел съм го за себе си, и със същите тези сили, които във външния свят, в нисшия организмов свят, са пластични, с тези сили аз мисля, чувствувам и желая. И който би желал да бъде психолог със съответна субстанция в своите психологически построения, а не с голи думи, както е конструирана днешната психология, той всъщност така би трябвало да проследи мисловните, чувствени и волеви процеси, че в тях, в духовно-душевен аспект, да посочи същите процеси, които в нисшия свят се явяват като пластични форми. Помислете само, как вътрешно в своя душевен процес, ние действително можем да осъществим това, което с организма си вече не можем отново да ги осъществим: поредица от мисли, които сме изгубили, можем отново да ги възстановим, изхождайки от други мисли. При това постъпваме по начин, сходен на този, който вече описах, а именно: появява се не непосредствено граничещото, а нещо, което е силно отдалечено.
към текста >>
Съществува съвършен паралел между това, което из
жив
яваме вътрешно-душевно и това, което в природата представлява формообразуващи природни принципи.
Не бих могъл да мисля, ако със същите сили, които съм извел извън материята, не бих осъществявал мисленето, чувствуването и волята. И така, ако разгледам нисшите организми, то трябва да кажа: това, което тук са пластичните сили, това е същото, което аз нося в себе си, но това аз съм го извел извън моите органи, взел съм го за себе си, и със същите тези сили, които във външния свят, в нисшия организмов свят, са пластични, с тези сили аз мисля, чувствувам и желая. И който би желал да бъде психолог със съответна субстанция в своите психологически построения, а не с голи думи, както е конструирана днешната психология, той всъщност така би трябвало да проследи мисловните, чувствени и волеви процеси, че в тях, в духовно-душевен аспект, да посочи същите процеси, които в нисшия свят се явяват като пластични форми. Помислете само, как вътрешно в своя душевен процес, ние действително можем да осъществим това, което с организма си вече не можем отново да ги осъществим: поредица от мисли, които сме изгубили, можем отново да ги възстановим, изхождайки от други мисли. При това постъпваме по начин, сходен на този, който вече описах, а именно: появява се не непосредствено граничещото, а нещо, което е силно отдалечено.
Съществува съвършен паралел между това, което изживяваме вътрешно-душевно и това, което в природата представлява формообразуващи природни принципи.
Тук съществува съвършен паралел. Този паралел трябва да бъде посочен и да бъде показано, че в основата човекът във външния свят притежава като формообразуващи принципи това, което вътрешно, под формата на душевно-духовен живот е изнесъл извън собствения си организъм. По тази причина в неговия собствен организъм това вече не лежи в основата на материята, на субстанцията. Добре, но всичко това не е изнесено в еднаква степен от всички части на организма, но е изнесено по различен начин. И едва след като в известна степен сме въоръжени с предварителното познание, което изложих сега, едва тогава можем по съответен начин да пристъпим към човешкия организъм.
към текста >>
Този паралел трябва да бъде посочен и да бъде показано, че в основата човекът във външния свят притежава като формообразуващи принципи това, което вътрешно, под формата на душевно-духовен
жив
от е изнесъл извън собствения си организъм.
И който би желал да бъде психолог със съответна субстанция в своите психологически построения, а не с голи думи, както е конструирана днешната психология, той всъщност така би трябвало да проследи мисловните, чувствени и волеви процеси, че в тях, в духовно-душевен аспект, да посочи същите процеси, които в нисшия свят се явяват като пластични форми. Помислете само, как вътрешно в своя душевен процес, ние действително можем да осъществим това, което с организма си вече не можем отново да ги осъществим: поредица от мисли, които сме изгубили, можем отново да ги възстановим, изхождайки от други мисли. При това постъпваме по начин, сходен на този, който вече описах, а именно: появява се не непосредствено граничещото, а нещо, което е силно отдалечено. Съществува съвършен паралел между това, което изживяваме вътрешно-душевно и това, което в природата представлява формообразуващи природни принципи. Тук съществува съвършен паралел.
Този паралел трябва да бъде посочен и да бъде показано, че в основата човекът във външния свят притежава като формообразуващи принципи това, което вътрешно, под формата на душевно-духовен живот е изнесъл извън собствения си организъм.
По тази причина в неговия собствен организъм това вече не лежи в основата на материята, на субстанцията. Добре, но всичко това не е изнесено в еднаква степен от всички части на организма, но е изнесено по различен начин. И едва след като в известна степен сме въоръжени с предварителното познание, което изложих сега, едва тогава можем по съответен начин да пристъпим към човешкия организъм. Защото, разглеждайте всичко онова, от което е изградена нервната ни система, и ще откриете следния своеобразен факт: тъкмо това, което обикновено описваме като нервни клетки, като нервна тъкан и т.н., тъкмо това всъщност е образование, сравнително изостанало на една по-ранна степен на развитие. Това са едни по-ранни стадии на развитие, и това са не особено напреднали в развитието си клетъчни образования.
към текста >>
Така че в нашия душевно-духовен
жив
от ние действително се завръщаме към това, което някога се е формирало в органична субстанция.
Така всъщност би трябвало да притежават характера на по-ранни, примитивни клетъчни образования. Но в друго отношение те съвсем не са такива, защото те например нямат способност за размножаване: (нервните клетки), тъй както и кръвните клетки, са неделими, след като са се оформили морфологично, те не подлежат на размножаване. Следва, че в един сравнително по-ранен стадий на тях им е била отнета способността, присъща на клетките извън човека; тази способност на тях им е отнета. При това те остават в един по-ранен стадий на развитие, в известен смисъл те биват парализирани на това стъпало на своето развитие. Това, което бива парализирано в тях, то се отделя под формата на душевно-духовно.
Така че в нашия душевно-духовен живот ние действително се завръщаме към това, което някога се е формирало в органична субстанция.
Това, обаче, може да бъде постигнато само благодарение на факта, че в себе си носим нервна субстанция, която сме умъртвили в един сравнително по-ранен стадий на развитие, или най-малкото сме я парализирали. Виждате ли, по този начин можем да се доближим до истинската същност на нервната субстанция. Тогава разбираме, защо нервната субстанция носи в себе си тази своеобразност, а именно, че от една страна тя всъщност прилича на едно доста примитивно образование, и дори това, което е формирала по-нататък от себе си носи примитивен характер, и въпреки това служи на нещо, което в човека обикновено се обозначава като най-висше-духовната дейност. Това е само нещо вметнато, което не принадлежи към същинското разглеждане но мисля, че дори едно повърхностно разглеждане на човешката глава, обгръща различните нервни клетки, по-скоро ни напомня за защитността на клетките чрез някаква здрава броня, и с това ни напомня повече за нисши те животни, отколкото за високо развитите. Тъкмо главата ни всъщност напомня бих желал да кажа дори на праисторически животни.
към текста >>
Това е само нещо вметнато, което не принадлежи към същинското разглеждане но мисля, че дори едно повърхностно разглеждане на човешката глава, обгръща различните нервни клетки, по-скоро ни напомня за защитността на клетките чрез някаква здрава броня, и с това ни напомня повече за нисши те
жив
отни, отколкото за високо развитите.
Това, което бива парализирано в тях, то се отделя под формата на душевно-духовно. Така че в нашия душевно-духовен живот ние действително се завръщаме към това, което някога се е формирало в органична субстанция. Това, обаче, може да бъде постигнато само благодарение на факта, че в себе си носим нервна субстанция, която сме умъртвили в един сравнително по-ранен стадий на развитие, или най-малкото сме я парализирали. Виждате ли, по този начин можем да се доближим до истинската същност на нервната субстанция. Тогава разбираме, защо нервната субстанция носи в себе си тази своеобразност, а именно, че от една страна тя всъщност прилича на едно доста примитивно образование, и дори това, което е формирала по-нататък от себе си носи примитивен характер, и въпреки това служи на нещо, което в човека обикновено се обозначава като най-висше-духовната дейност.
Това е само нещо вметнато, което не принадлежи към същинското разглеждане но мисля, че дори едно повърхностно разглеждане на човешката глава, обгръща различните нервни клетки, по-скоро ни напомня за защитността на клетките чрез някаква здрава броня, и с това ни напомня повече за нисши те животни, отколкото за високо развитите.
Тъкмо главата ни всъщност напомня бих желал да кажа дори на праисторически животни. Само че изглежда като преобразена. И когато говорим за нисши животни, обикновено казваме, че имат външен скелет, докато висшите животни и човека имат вътрешен скелет; но само главата ни, там където сме най-високо развити, само тя има външен скелет. Във всеки случай това е нещо, което най-малкото би могло да бъде един вид лайтмотив за това, което току що изложих.
към текста >>
Тъкмо главата ни всъщност напомня бих желал да кажа дори на праисторически
жив
отни.
Така че в нашия душевно-духовен живот ние действително се завръщаме към това, което някога се е формирало в органична субстанция. Това, обаче, може да бъде постигнато само благодарение на факта, че в себе си носим нервна субстанция, която сме умъртвили в един сравнително по-ранен стадий на развитие, или най-малкото сме я парализирали. Виждате ли, по този начин можем да се доближим до истинската същност на нервната субстанция. Тогава разбираме, защо нервната субстанция носи в себе си тази своеобразност, а именно, че от една страна тя всъщност прилича на едно доста примитивно образование, и дори това, което е формирала по-нататък от себе си носи примитивен характер, и въпреки това служи на нещо, което в човека обикновено се обозначава като най-висше-духовната дейност. Това е само нещо вметнато, което не принадлежи към същинското разглеждане но мисля, че дори едно повърхностно разглеждане на човешката глава, обгръща различните нервни клетки, по-скоро ни напомня за защитността на клетките чрез някаква здрава броня, и с това ни напомня повече за нисши те животни, отколкото за високо развитите.
Тъкмо главата ни всъщност напомня бих желал да кажа дори на праисторически животни.
Само че изглежда като преобразена. И когато говорим за нисши животни, обикновено казваме, че имат външен скелет, докато висшите животни и човека имат вътрешен скелет; но само главата ни, там където сме най-високо развити, само тя има външен скелет. Във всеки случай това е нещо, което най-малкото би могло да бъде един вид лайтмотив за това, което току що изложих.
към текста >>
И когато говорим за нисши
жив
отни, обикновено казваме, че имат външен скелет, докато висшите
жив
отни и човека имат вътрешен скелет; но само главата ни, там където сме най-високо развити, само тя има външен скелет.
Виждате ли, по този начин можем да се доближим до истинската същност на нервната субстанция. Тогава разбираме, защо нервната субстанция носи в себе си тази своеобразност, а именно, че от една страна тя всъщност прилича на едно доста примитивно образование, и дори това, което е формирала по-нататък от себе си носи примитивен характер, и въпреки това служи на нещо, което в човека обикновено се обозначава като най-висше-духовната дейност. Това е само нещо вметнато, което не принадлежи към същинското разглеждане но мисля, че дори едно повърхностно разглеждане на човешката глава, обгръща различните нервни клетки, по-скоро ни напомня за защитността на клетките чрез някаква здрава броня, и с това ни напомня повече за нисши те животни, отколкото за високо развитите. Тъкмо главата ни всъщност напомня бих желал да кажа дори на праисторически животни. Само че изглежда като преобразена.
И когато говорим за нисши животни, обикновено казваме, че имат външен скелет, докато висшите животни и човека имат вътрешен скелет; но само главата ни, там където сме най-високо развити, само тя има външен скелет.
Във всеки случай това е нещо, което най-малкото би могло да бъде един вид лайтмотив за това, което току що изложих.
към текста >>
В крайна сметка това води до там, да се появят всички тези странни въпроси за възникването на
жив
ота от минералното царство, за някаква, някога съществуваща обусловеност на събира нето на субстанциите от техния обикновен неорганичен сбор до органичния сбор.
Тук виждате път, по който от обикновения опитен метод в терапията може да се достигне до един вид рацио в терапията. Тук, наред със заблужденията, възцарили се по повод на нервната система, които заблуждения се отнасят до човешката природа, съществува и едно друго значително заблуждение, което днес ще засегна, но което по-късно искам да разгледам по-отблизо, заблуждение относно природата извън човека. Виждате ли, в материалистичната епоха постепенно се стига до представата за и един вид еволюция на външните същества, от тъй нареченото най-просто до най-сложното. След като отначало наблюдението засяга нисшите организми, като по-прости, след това бива изследвано преобразяването на формите до най-сложните организми, например минералното царство. Минералното царство бива разгледано по такъв начин, че човек си казва: минералното царство е по-просто устроено, отколкото растителното царство.
В крайна сметка това води до там, да се появят всички тези странни въпроси за възникването на живота от минералното царство, за някаква, някога съществуваща обусловеност на събира нето на субстанциите от техния обикновен неорганичен сбор до органичния сбор.
И това "generatia aeguivo ca" предизвиква много дискусии. Само че правилното в този възглед не подлежи на непосредствено разглеждане, но трябва да кажем: тъй както по определен начин можем да си представим един вид еволюция от растенията, през животните до човека, така можем да си представим и един вид еволюция на организмите, т.е. от растенията към минералите, при което на растенията е бил отнет живота. Както казах, днес искам само да набележа тези неща, а в следващите разглеждания всичко това ще стане по-ясно. Човек може да се справи с тези въпрос, само ако си представи една еволюция, но не от минерала към растението и през животното до човека, но ако вземе за изходна точка средата и си представи една еволюция, започваща от растението, през животното до човека, и една друга еволюция, която слиза надолу към минерала; т.е.
към текста >>
Само че правилното в този възглед не подлежи на непосредствено разглеждане, но трябва да кажем: тъй както по определен начин можем да си представим един вид еволюция от растенията, през
жив
отните до човека, така можем да си представим и един вид еволюция на организмите, т.е.
Виждате ли, в материалистичната епоха постепенно се стига до представата за и един вид еволюция на външните същества, от тъй нареченото най-просто до най-сложното. След като отначало наблюдението засяга нисшите организми, като по-прости, след това бива изследвано преобразяването на формите до най-сложните организми, например минералното царство. Минералното царство бива разгледано по такъв начин, че човек си казва: минералното царство е по-просто устроено, отколкото растителното царство. В крайна сметка това води до там, да се появят всички тези странни въпроси за възникването на живота от минералното царство, за някаква, някога съществуваща обусловеност на събира нето на субстанциите от техния обикновен неорганичен сбор до органичния сбор. И това "generatia aeguivo ca" предизвиква много дискусии.
Само че правилното в този възглед не подлежи на непосредствено разглеждане, но трябва да кажем: тъй както по определен начин можем да си представим един вид еволюция от растенията, през животните до човека, така можем да си представим и един вид еволюция на организмите, т.е.
от растенията към минералите, при което на растенията е бил отнет живота. Както казах, днес искам само да набележа тези неща, а в следващите разглеждания всичко това ще стане по-ясно. Човек може да се справи с тези въпрос, само ако си представи една еволюция, но не от минерала към растението и през животното до човека, но ако вземе за изходна точка средата и си представи една еволюция, започваща от растението, през животното до човека, и една друга еволюция, която слиза надолу към минерала; т.е. ако поставяме началото не сред минералите, а някъде по средата на природата. Така, че едното да възниква чрез една възходяща, а другото чрез една низходяща еволюция.
към текста >>
от растенията към минералите, при което на растенията е бил отнет
жив
ота.
След като отначало наблюдението засяга нисшите организми, като по-прости, след това бива изследвано преобразяването на формите до най-сложните организми, например минералното царство. Минералното царство бива разгледано по такъв начин, че човек си казва: минералното царство е по-просто устроено, отколкото растителното царство. В крайна сметка това води до там, да се появят всички тези странни въпроси за възникването на живота от минералното царство, за някаква, някога съществуваща обусловеност на събира нето на субстанциите от техния обикновен неорганичен сбор до органичния сбор. И това "generatia aeguivo ca" предизвиква много дискусии. Само че правилното в този възглед не подлежи на непосредствено разглеждане, но трябва да кажем: тъй както по определен начин можем да си представим един вид еволюция от растенията, през животните до човека, така можем да си представим и един вид еволюция на организмите, т.е.
от растенията към минералите, при което на растенията е бил отнет живота.
Както казах, днес искам само да набележа тези неща, а в следващите разглеждания всичко това ще стане по-ясно. Човек може да се справи с тези въпрос, само ако си представи една еволюция, но не от минерала към растението и през животното до човека, но ако вземе за изходна точка средата и си представи една еволюция, започваща от растението, през животното до човека, и една друга еволюция, която слиза надолу към минерала; т.е. ако поставяме началото не сред минералите, а някъде по средата на природата. Така, че едното да възниква чрез една възходяща, а другото чрез една низходяща еволюция. Но по този начин достигаме до виждането, че слизайки от растението към минерала, и по-точно, както ще видим до особено значителния минерал, метала, че тук, в тази низходяща еволюция могат да възникнат сили, имащи съвсем особено отношение към огледалния образ от възходящата еволюция.
към текста >>
Човек може да се справи с тези въпрос, само ако си представи една еволюция, но не от минерала към растението и през
жив
отното до човека, но ако вземе за изходна точка средата и си представи една еволюция, започваща от растението, през
жив
отното до човека, и една друга еволюция, която слиза надолу към минерала; т.е.
В крайна сметка това води до там, да се появят всички тези странни въпроси за възникването на живота от минералното царство, за някаква, някога съществуваща обусловеност на събира нето на субстанциите от техния обикновен неорганичен сбор до органичния сбор. И това "generatia aeguivo ca" предизвиква много дискусии. Само че правилното в този възглед не подлежи на непосредствено разглеждане, но трябва да кажем: тъй както по определен начин можем да си представим един вид еволюция от растенията, през животните до човека, така можем да си представим и един вид еволюция на организмите, т.е. от растенията към минералите, при което на растенията е бил отнет живота. Както казах, днес искам само да набележа тези неща, а в следващите разглеждания всичко това ще стане по-ясно.
Човек може да се справи с тези въпрос, само ако си представи една еволюция, но не от минерала към растението и през животното до човека, но ако вземе за изходна точка средата и си представи една еволюция, започваща от растението, през животното до човека, и една друга еволюция, която слиза надолу към минерала; т.е.
ако поставяме началото не сред минералите, а някъде по средата на природата. Така, че едното да възниква чрез една възходяща, а другото чрез една низходяща еволюция. Но по този начин достигаме до виждането, че слизайки от растението към минерала, и по-точно, както ще видим до особено значителния минерал, метала, че тук, в тази низходяща еволюция могат да възникнат сили, имащи съвсем особено отношение към огледалния образ от възходящата еволюция.
към текста >>
Ние вече успяхме да отговорим на един подобен въпрос: след като чрез духовно-душевното сме отнели на нашия организъм формообразуващите сили и ги въвеждаме в човешкия организъм чрез растителното, чрез
жив
отинското царство, то ние помагаме на организма.
Накратко, пред душата ни застава въпросът: какви са тези особени сили, съществуващи в минералите, които можем да изследваме, ако проследим формообразуващите сили, които проследихме и сред нисшите организми? В минералите те се проявяват в лицето на кристализацията. Кристализацията решително ни показва нещо, появяващо се, когато наблюдаваме низходящата еволюция, което е във взаимовръзка но не е същото с това, което се проявява в лицето на формообразуващите сили, когато наблюдаваме възходящата еволюция. Ето защо ако в организма въведем това, което е заложено като сили в минерала, то възниква един нов въпрос.
Ние вече успяхме да отговорим на един подобен въпрос: след като чрез духовно-душевното сме отнели на нашия организъм формообразуващите сили и ги въвеждаме в човешкия организъм чрез растителното, чрез животинското царство, то ние помагаме на организма.
Но какво би станало, ако в човешкия организъм въведем другите сили, тези от низходящата еволюция, т.е. заложените в минералното царство? Това е въпросът, който днес бих желал да поставя и който въпрос в хода на разглежданията трябва да получи отговор. Но въпреки всичко това, все още не сме в състояние, в истинския смисъл да допринесем нещо за въпроса, който днес поставихме начело на нашето разглеждане: дали не можем да проследим лечебен процес в самата природа. Виждате ли, при подобен въпрос работата винаги се свежда до това, че определени процеси разкриват своята същност едва когато подходим към природата с правилни възгледи, а ние вече се опитахме, макар и систематично, да си изградим подобни възгледи по тези въпроси.
към текста >>
Само че, виждате ли, в човешкия организъм съществуват два процеса те съществуват и в
жив
отинския организъм, но това в момента ни интересува по-малко, процеси, които, ако ги разглеждаме, въоръжени с идеите, добити от нас сега, в известен смисъл ще ни се представят като противоположни процеси.
Само че, виждате ли, в човешкия организъм съществуват два процеса те съществуват и в животинския организъм, но това в момента ни интересува по-малко, процеси, които, ако ги разглеждаме, въоръжени с идеите, добити от нас сега, в известен смисъл ще ни се представят като противоположни процеси.
И искам ясно да подчертая и моля, да имате предвид това, та всичко, което сега излагам да не бъде разбрано погрешно. А именно, че тези два противоположни процеса са не съвсем, но са в силна степен полярни процеси. Тези два процеса са: кръвотворението и млякообразуването, така както се проявяват в човешкия организъм. Кръвотворението и млякообразуването дори външно кръвотворението и млякообразуването се отличават съвсем съществено. Кръвотворението бих желал да кажа е разположено силно навътре, в скритата част на човешкия организъм.
към текста >>
При човека нервната субстанция продължава своето оформяне през време на самия
жив
от, продължително време след раждането и в зависимост от външните впечатления.
Науката би могла да намери опора в това, че главната съставна част на кръвта са червените кръвни клетки, които от своя страна отново не притежават размножителна способност, които отново притежават тази своеобразност, че не могат да се размножават. Това свойство е общо за тях и за нервните клетки. Но когато изтъкваме подобно общо свойство, въпросът винаги се свежда до това, дали причината, на която се дължи този факт, е обща и за двата случая. Причината не може да бъде една и съща, защото от кръвта формообразуващата сила не е отстранена в такава степен, в каквато тя е отстранена от нервната субстанция. нервната субстанция, залегнала именно в основата на представите, в силна степен се е лишила от своята вътрешна формообразуваща сила.
При човека нервната субстанция продължава своето оформяне през време на самия живот, продължително време след раждането и в зависимост от външните впечатления.
По този начин тук вътрешната формообразуваща сила отстъпва назад пред способността за просто приспособяване към външните влияния. При кръвта нещата стоят по друг начин. Кръвта в силна степен е съхранила своята вътрешна формообразуваща сила. И както знаете от жизнените факти, вътрешната формообразуваща сила е тази, която в известен смисъл съществува и при млякото. Защото, ако тя не съществуваше при млякото, то ние не бихме могли да даваме на кърмачетата млякото именно като една здрава храна.
към текста >>
31.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Виждате ли, тъй странни са нещата в действителния
жив
от.
И за това средство разбира се мога да говоря само пред кръг от предварително, антропософски образовани личности. Това средство би се състояло в следното: да задвижите всичко възможно, за да превърнете терапията на Ритер в нещо общоприложимо. При лечебните успехи вие не вземате предвид, че в случая заставате като отделни лекари. Да, може би отделният лекар действително ще осъзнае, че е застанал именно като отделен лекар и че трябва да се бори срещу голямата маса останалите лекари. И в мига, в който бихте превърнали терапията на Ритер в университетска, в мига, когато тя вече няма да бъде в опозиция, когато даже не бих казал от всички но от мнозина започне да се лекува по този начин, то Вие ще трябва да се убедите, че лечебните успехи значително ще намалеят.
Виждате ли, тъй странни са нещата в действителния живот.
Понякога нещата са съвсем различни от това, което си представяме. Отделният лекар, разбира се, е силно заинтересован да излекува отделния човек, и по този път модерната материалистична медицина бих казал си е създала дори вид правна основа, на всяка цена да се започне лечението на отделния човек. Да, но тази правна основа се състои в това, че се казва: изобщо не съществуват болести, но съществуват само болни хора. Разбира се, ако хората и по отношение на боледуването бяха така изолирани, както външно изглеждат днес, тогава тази правна основа би била действително основателна. Но в действителност хората съвсем не са така изолирани и подобно нещо има огромно значение, както разказаното вчера от Вас, господин д-р Е., а именно, че определени болестни напрежения обхващат обширни територии, и че когато сте излекували отделния човек, никога не можете да установите, на колко други може би сте прикачили болестта в друг един случай.
към текста >>
По начина, по който бива преодолявана тежестта, при което ние не
жив
еем с действителното физическо тегло на нашия организъм но съществуваме в акта на издигане, чрез силата, противоположна на физическото ни тегло, по същия начин се осъществяват и другите процеси в човека.
По начина, по който бива преодолявана тежестта, при което ние не живеем с действителното физическо тегло на нашия организъм но съществуваме в акта на издигане, чрез силата, противоположна на физическото ни тегло, по същия начин се осъществяват и другите процеси в човека.
В действителност ние живеем не чрез това, което физиката прави с нас, но живеем чрез това от физиката, което бива преодоляно. Така в действителност ние не живеем в процесите, които възприемаме като процеси, намиращи се и във външната природа, изживяващи себе си изцяло в растителното царство, но ние живеем чрез процеса, разтварящ растителния процес. Това разбира се, добива особено значение, когато искаме да хвърлим мост между човешкия организъм в състояние на болест и растителните лечебни средства.
към текста >>
В действителност ние
жив
еем не чрез това, което физиката прави с нас, но
жив
еем чрез това от физиката, което бива преодоляно.
По начина, по който бива преодолявана тежестта, при което ние не живеем с действителното физическо тегло на нашия организъм но съществуваме в акта на издигане, чрез силата, противоположна на физическото ни тегло, по същия начин се осъществяват и другите процеси в човека.
В действителност ние живеем не чрез това, което физиката прави с нас, но живеем чрез това от физиката, което бива преодоляно.
Така в действителност ние не живеем в процесите, които възприемаме като процеси, намиращи се и във външната природа, изживяващи себе си изцяло в растителното царство, но ние живеем чрез процеса, разтварящ растителния процес. Това разбира се, добива особено значение, когато искаме да хвърлим мост между човешкия организъм в състояние на болест и растителните лечебни средства.
към текста >>
Така в действителност ние не
жив
еем в процесите, които възприемаме като процеси, намиращи се и във външната природа, из
жив
яващи себе си изцяло в растителното царство, но ние
жив
еем чрез процеса, разтварящ растителния процес.
По начина, по който бива преодолявана тежестта, при което ние не живеем с действителното физическо тегло на нашия организъм но съществуваме в акта на издигане, чрез силата, противоположна на физическото ни тегло, по същия начин се осъществяват и другите процеси в човека. В действителност ние живеем не чрез това, което физиката прави с нас, но живеем чрез това от физиката, което бива преодоляно.
Така в действителност ние не живеем в процесите, които възприемаме като процеси, намиращи се и във външната природа, изживяващи себе си изцяло в растителното царство, но ние живеем чрез процеса, разтварящ растителния процес.
Това разбира се, добива особено значение, когато искаме да хвърлим мост между човешкия организъм в състояние на болест и растителните лечебни средства.
към текста >>
Тук пред вас се разкрива една изключително обширна област за изследване и бих препоръчал на по-младите медици, които все още следват, да черпят от тази област за целите на своите докторски защити; преди всичко чрез сравнително изследване да проследят формирането на червата сред различните форми на
жив
отинския свят, през млекопитаещите, нагоре до човека.
Бихме могли да кажем: насочвайки своя поглед към всичко онова, което ни окръжава под формата на красивата световна флора, ние с право можем да се възрадваме, можем особено да се възрадваме. От друга страна, ако разтворим една овца, то непосредствено след разтварянето ние ще видим една друга флора, която решително има причини за своето възникване, подобни на причините на възникване на външната флора. Когато по причина, че сме разтворили една овца след смъртта и, усетим в себе си цялата тази гниеща миризма на вътрешностите на овцата, тогава положително няма да сме така възхитени от възникването на интестиналната, на чревната флора. И най-вече върху това трябва да насочим вниманието си. Защото очевидно е, как същите причини, които навън, в природата извън човека, обуславят възникването на флората, същите тези причини в човека трябва да бъдат подтиснати, и не бива да се достига до възникването на интестиналната, чревна флора.
Тук пред вас се разкрива една изключително обширна област за изследване и бих препоръчал на по-младите медици, които все още следват, да черпят от тази област за целите на своите докторски защити; преди всичко чрез сравнително изследване да проследят формирането на червата сред различните форми на животинския свят, през млекопитаещите, нагоре до човека.
Тук ще се разкрие едно изключително богато поле, за щото в тази област съществуват много изключително важни неща, които още не са изследвани. Преди всичко се опитайте да разберете, защо овцата, когато разтворим вътрешността и, поради чревната си флора, издава една тъй ужасна миризма на гнило, и защо това не е така при птиците, дори при тези, които са тревопасни и които, ако ги отворим, издават една дори сравнително приятна миризма.
към текста >>
Всичко това са изключително интересни факти за сферата на чревната ботаника и зоология на човешкия организъм, но за състоянието на болест това няма друго значение, освен като белег за разпознаване, белег за разпознаване, доколкото можем да кажем, че когато в основата лежи една или друга болестна форма, то в човешкия организъм съществува условие, на тази основа да се развие една или друга от онези интересни
жив
отински или растителни форми, но нищо друго.
Един от най-повърхностните възгледи са състои в това, в цялата флора, а както ще видим и във фауната, появяваща се в червата, появяваща се също така изобщо в човешкия организъм, в тях да виждаме нещо като причина за болестта. Наистина е ужасно, когато виждаме, как днес, разглеждайки литературата по патология, при всяко едно заглавие непрекъснато се натъкваме на едно и също твърдение, че за това заболяване бил открит еди кой си бацил, а за друго заболяване еди кой си бацил, и т.н.
Всичко това са изключително интересни факти за сферата на чревната ботаника и зоология на човешкия организъм, но за състоянието на болест това няма друго значение, освен като белег за разпознаване, белег за разпознаване, доколкото можем да кажем, че когато в основата лежи една или друга болестна форма, то в човешкия организъм съществува условие, на тази основа да се развие една или друга от онези интересни животински или растителни форми, но нищо друго.
Развитието на тази дребна фауна и на тази дребна флора в много слаба степен има нещо общо с действителното заболяване или най-много има нещо общо по един косвен начин. Защото виждате ли, логиката, появила се днес в рамките на съвременната медицина, тази логика е крайно своеобразна. Представете си, че откривате някаква област, в която намирате голям брой отлично угоени и с добър външен вид крави. Ще кажете ли тогава: тъй като тези крави по някакъв начин са прелетели до тук, тъй като тази област е била заразена от тези крави, то всичко, което виждате тук е така, както е. Нали, това надали ще Ви хрумне, но вие ще бъдете принудени да изследвате, защо в тази област живеят работливи хора, защо съществува особено благоприятна почва за едно или друго животновъдство, накратко, вие ще спрете с мисълта си пред всичко възможно, което би могло да бъде причина за обстоятелството, че тук има добре гледани крави.
към текста >>
Нали, това надали ще Ви хрумне, но вие ще бъдете принудени да изследвате, защо в тази област
жив
еят работливи хора, защо съществува особено благоприятна почва за едно или друго
жив
отновъдство, накратко, вие ще спрете с мисълта си пред всичко възможно, което би могло да бъде причина за обстоятелството, че тук има добре гледани крави.
Всичко това са изключително интересни факти за сферата на чревната ботаника и зоология на човешкия организъм, но за състоянието на болест това няма друго значение, освен като белег за разпознаване, белег за разпознаване, доколкото можем да кажем, че когато в основата лежи една или друга болестна форма, то в човешкия организъм съществува условие, на тази основа да се развие една или друга от онези интересни животински или растителни форми, но нищо друго. Развитието на тази дребна фауна и на тази дребна флора в много слаба степен има нещо общо с действителното заболяване или най-много има нещо общо по един косвен начин. Защото виждате ли, логиката, появила се днес в рамките на съвременната медицина, тази логика е крайно своеобразна. Представете си, че откривате някаква област, в която намирате голям брой отлично угоени и с добър външен вид крави. Ще кажете ли тогава: тъй като тези крави по някакъв начин са прелетели до тук, тъй като тази област е била заразена от тези крави, то всичко, което виждате тук е така, както е.
Нали, това надали ще Ви хрумне, но вие ще бъдете принудени да изследвате, защо в тази област живеят работливи хора, защо съществува особено благоприятна почва за едно или друго животновъдство, накратко, вие ще спрете с мисълта си пред всичко възможно, което би могло да бъде причина за обстоятелството, че тук има добре гледани крави.
Но няма да ви хрумне да кажете: това, което виждате тук, се дължи на факта, че областта е била заразена чрез нахлуването на добре гледани крави. Не е по-различна логиката, с която си служи днешната медицинска наука по отношение на микробите и други подобни. От присъствието на тези интересни създания не можем да узнаем нищо друго, освен това, че е налице определена хранителна среда, и разбира се, трябва да насочим вниманието си върху разглеждането на тази хранителна среда. След това косвено може да се появи едно или друго, ако например кажем: тук, в тази област има добре гледани крави, да прибавим още няколко, в такъв случай може би още няколко души ще напрегнат сили, за да бъдат също така работливи. Това разбира се може да се появи допълнително.
към текста >>
Нали, във вашия душевен
жив
от възникват мисли, заедно с това, като паралелни процеси, се осъществяват и органични явления.
Какъв факт имате тук пред себе си?
Нали, във вашия душевен живот възникват мисли, заедно с това, като паралелни процеси, се осъществяват и органични явления.
Какво означава това? Това, което възниква във Вашите мисли, то е заложено изцяло вътре в органите. И така, ако имате някаква мисъл и някакво успоредно протичащо отделяне в жлезите, то Вие изваждате от жлезната дейност, залегнала в основата на мисълта, залегнала т.е. мисълта в основата на мисленето. Нея вие осъществявате отделно от жлезата, и оставяте жлезата на собствената и съдба, и жлезата се посвещава на собствената си дейност, т.е.
към текста >>
Това означава, аз съм изтеглил силата от жлезата, пренесъл съм я в своя душевен
жив
от, тази сила, при която жлезата започва да отделя.
Нея вие осъществявате отделно от жлезата, и оставяте жлезата на собствената и съдба, и жлезата се посвещава на собствената си дейност, т.е. тя отделя. Това отделяне е препятствувано, или това, което иначе бива освободено от жлезата, остава свързано с жлезата поради това, че мисълта го свързва. И така, тук бих желал да кажа по очевиден начин имате пред себе си акта на излизане на формообразуващата сила от органа и навлизането и в мисълта. Можете да си кажете: ако не бях разсъждавал така, то в моята жлеза не би се извършило отделяне.
Това означава, аз съм изтеглил силата от жлезата, пренесъл съм я в своя душевен живот, тази сила, при която жлезата започва да отделя.
Ето тук в самия човешки организъм имате най-явното доказателство за това, което казах в предходните разглеждания, а именно, че това, което изживяваме като духовно-душевно, всъщност не е нищо друго освен отделените формообразуващи сили за това, което стои пред нас в останалия естествен ред в природата. Това, което се извършва в останалата природа, чрез процесите, успоредно развиващи се във външната природа под формата на външна флора и тези от нашата чревна флора, вътре в тези процеси просто са залегнали формообразуващите сили, които ние извличаме от нашата чревна флора. Погледнете ли навън флората на планините, флората на ливадите, то вие всъщност трябва да си кажете: тук са залегнали същите сили, които вие развивате в своите мисли, когато живеете в представите и в чувствата си. И Вашата чревна флора е различна от флората навън, тъй като на външната флора не е било необходимо да и бъдат отнети мислите.
към текста >>
Ето тук в самия човешки организъм имате най-явното доказателство за това, което казах в предходните разглеждания, а именно, че това, което из
жив
яваме като духовно-душевно, всъщност не е нищо друго освен отделените формообразуващи сили за това, което стои пред нас в останалия естествен ред в природата.
тя отделя. Това отделяне е препятствувано, или това, което иначе бива освободено от жлезата, остава свързано с жлезата поради това, че мисълта го свързва. И така, тук бих желал да кажа по очевиден начин имате пред себе си акта на излизане на формообразуващата сила от органа и навлизането и в мисълта. Можете да си кажете: ако не бях разсъждавал така, то в моята жлеза не би се извършило отделяне. Това означава, аз съм изтеглил силата от жлезата, пренесъл съм я в своя душевен живот, тази сила, при която жлезата започва да отделя.
Ето тук в самия човешки организъм имате най-явното доказателство за това, което казах в предходните разглеждания, а именно, че това, което изживяваме като духовно-душевно, всъщност не е нищо друго освен отделените формообразуващи сили за това, което стои пред нас в останалия естествен ред в природата.
Това, което се извършва в останалата природа, чрез процесите, успоредно развиващи се във външната природа под формата на външна флора и тези от нашата чревна флора, вътре в тези процеси просто са залегнали формообразуващите сили, които ние извличаме от нашата чревна флора. Погледнете ли навън флората на планините, флората на ливадите, то вие всъщност трябва да си кажете: тук са залегнали същите сили, които вие развивате в своите мисли, когато живеете в представите и в чувствата си. И Вашата чревна флора е различна от флората навън, тъй като на външната флора не е било необходимо да и бъдат отнети мислите.
към текста >>
Погледнете ли навън флората на планините, флората на ливадите, то вие всъщност трябва да си кажете: тук са залегнали същите сили, които вие развивате в своите мисли, когато
жив
еете в представите и в чувствата си.
И така, тук бих желал да кажа по очевиден начин имате пред себе си акта на излизане на формообразуващата сила от органа и навлизането и в мисълта. Можете да си кажете: ако не бях разсъждавал така, то в моята жлеза не би се извършило отделяне. Това означава, аз съм изтеглил силата от жлезата, пренесъл съм я в своя душевен живот, тази сила, при която жлезата започва да отделя. Ето тук в самия човешки организъм имате най-явното доказателство за това, което казах в предходните разглеждания, а именно, че това, което изживяваме като духовно-душевно, всъщност не е нищо друго освен отделените формообразуващи сили за това, което стои пред нас в останалия естествен ред в природата. Това, което се извършва в останалата природа, чрез процесите, успоредно развиващи се във външната природа под формата на външна флора и тези от нашата чревна флора, вътре в тези процеси просто са залегнали формообразуващите сили, които ние извличаме от нашата чревна флора.
Погледнете ли навън флората на планините, флората на ливадите, то вие всъщност трябва да си кажете: тук са залегнали същите сили, които вие развивате в своите мисли, когато живеете в представите и в чувствата си.
И Вашата чревна флора е различна от флората навън, тъй като на външната флора не е било необходимо да и бъдат отнети мислите.
към текста >>
Тъй както без представа за тези неща не можем да разберем връзката между човека и растителните лечебни средства, така също, ако нямаме съзнание за това, какви сили отне ма човек от своята чревна фауна, които сили навън в
жив
отинския свят изпълняват формообразуваща роля, без това съзнание не можем да получим правилно понятие за приложението на лечебните серуми.
Не по-различен е и случая с фауната.
Тъй както без представа за тези неща не можем да разберем връзката между човека и растителните лечебни средства, така също, ако нямаме съзнание за това, какви сили отне ма човек от своята чревна фауна, които сили навън в животинския свят изпълняват формообразуваща роля, без това съзнание не можем да получим правилно понятие за приложението на лечебните серуми.
От това виждате, че рацио, систематика на тези неща е възможна едва когато по този начин обхванем с поглед връзката на човека със заобикалящата го среда. Сега обаче, бих желал да насоча вниманието Ви и към нещо друго, което е от изключително значение. Не зная дали между Вас има мнозина, които станаха свидетели на факта, колко изключително неприятно беше, когато преди известно време навсякъде бяха разпространени най-смешните забрани за плюенето. Както знаете, чрез тази забрана на плюенето се целеше да се води борба против туберкулозата.
към текста >>
Виждате ли, тъй както растителният процес бива задържан в човека, тъй както бих казал този растителен процес бива прекършен, тъй както на него му се противопоставя процесът на възникване на въглената киселина, така и това, което се съдържа в
жив
ота на светлината, бива прекършено в човека.
Ние непрекъснато сме обкръжени от светлина, от светлината, която както вероятно помните от естествената наука има най-голямо значение за развитието на съществата вън от човека, а именно най-голямо значение за развитието на цялата флора извън човека. Ние сме окръжени от тази светлина. Но на границата между самите нас и външния свят с тази светлина, т.е. с нещо чисто етерно, става нещо твърде значително: тази светлина бива преобразена. И тя трябва да бъде преобразена.
Виждате ли, тъй както растителният процес бива задържан в човека, тъй както бих казал този растителен процес бива прекършен, тъй както на него му се противопоставя процесът на възникване на въглената киселина, така и това, което се съдържа в живота на светлината, бива прекършено в човека.
Ето защо ако търсим светлината в човека, то това трябва да бъде нещо друго, трябва да бъде метаморфоза на светлината. В мига, в който прекрачим границата на човека по посока навътре, ние откриваме метаморфозата на светлината. Това означава, че в себе си човекът преобразява не само обикновените външни веществени природни процеси, но човекът преобразява и невещественото, светлината. Той я превръща в нещо друго. И ако туберкулозният бацил се чувствува добре в човека, а в слънчевата светлина веднага умира, то такъв един факт, ако е правилно оценен, просто доказва, че в продукта на преобразената светлина, появяващ се във вътрешността на човека, вече е налице жизненият елемент за този бацил; т.е.
към текста >>
Сега вече няма да е трудно, чрез достатъчен брой дисертации и защити на частни доцентури в тази област емпирическият материал за тези неща, които аз тука излагам само като гледища, просто ще Ви кацне на ръката няма да е трудно да разберем следното: това, което настъпва в човека поради факта, че същият е станал благоприятна почва за туберкулозните бацили, се дължи на следното: или човекът не е достатъчно способен да приема слънчевата светлина, или поради начина си на
жив
от не получава достатъчно слънчева светлина.
Сега вече няма да е трудно, чрез достатъчен брой дисертации и защити на частни доцентури в тази област емпирическият материал за тези неща, които аз тука излагам само като гледища, просто ще Ви кацне на ръката няма да е трудно да разберем следното: това, което настъпва в човека поради факта, че същият е станал благоприятна почва за туберкулозните бацили, се дължи на следното: или човекът не е достатъчно способен да приема слънчевата светлина, или поради начина си на живот не получава достатъчно слънчева светлина.
Така не се осъществява правилно уравновесяване между обливащата го светлина и преработването на слънчевата светлина до съответната метаморфоза, и човекът е принуден непрекъснато да посяга към резервите на складираната в него метаморфозирала светлина.
към текста >>
За птицата действително не е необходимо да разгърне онази мощна борба срещу чревната флора, която изобщо не съществува в нея, тъй както тази борба е необходима на висшите
жив
отни и на човека.
За птицата действително не е необходимо да разгърне онази мощна борба срещу чревната флора, която изобщо не съществува в нея, тъй както тази борба е необходима на висшите животни и на човека.
Но по отношение на една наша бих казал по-висша дейност, по отношение дейността, например за преобразяване то на светлината до нейната метаморфоза, за което говорих сега, по отношение на тази дейност ние сме на едно ниво, заедно с птицата. Ние имаме физическо дебело черво и физически пикочен мехур, но по отношение на нашето етерно тяло, що се отнася до този орган, ние сме птици. Динамично те действително не съществуват в Космосът.
към текста >>
Само че, бих желал да кажа в скоби би било действително едно твърде тъжно обстоятелство в
жив
ота на човек, ако в своя етерен организъм той имаше същата свое образност, както птиците, такава каквато те имат в своя физически организъм, защото етерният организъм не може по този начин да бъде отделен от външния свят.
Така ние сме принудени, възприемайки светлината, непосредствено да я преработваме и отпадъчните продукти отново да ги отделяме. И ако тук настъпи някакво смущение, то това смущение, на което изобщо не съответствува никакъв орган, и което смущение ние не можем да понесем просто така, без увреждане на здравето. Така, когато разглеждаме птицата с нейния маломерен главен мозък, ние трябва да сме наясно, че в Макрокосмоса тази птица представлява отражение на нашето по-финно устройство. Ето защо, ако искате да изследвате човека по отношение на неговото по-фино устройство, отразено в неговото по-грубо устройство, и слязло надолу под нивото на птицата, тогава именно, скъпи приятели, трябва да изследвате процеси те в птичия свят макроскопски.
Само че, бих желал да кажа в скоби би било действително едно твърде тъжно обстоятелство в живота на човек, ако в своя етерен организъм той имаше същата свое образност, както птиците, такава каквато те имат в своя физически организъм, защото етерният организъм не може по този начин да бъде отделен от външния свят.
При отлагането да кажем на метаморфозиралата светлина, ако имаме за това и съответните обонятелни органи, при съвместното съществуване на хората, би се получило нещо съвсем ужасно. Но както казах, това остава в скоби. Би се получило това, което изживяваме, когато именно отворим овцата след смъртта и, и ако трябва след това да се наслаждаваме на вътрешността и. Докато по отношение на етерната си същност, като хора, ние действително стоим един спрямо друг по такъв начин, че това може да бъде сравнено със съвсем не неприятната миризма, излъчваща се например при отварянето дори на едно тревопасна птица сравнително, всичко това е относително сравнена с миризмата, излъчваща се ако отворим именно някакво преживно животно, но също така животно, което бих желал да кажа само има предпоставката да бъде преживно, например коня; той не е истински преживно животно, но в своето устройство той има предпоставката за преживно животно.
към текста >>
Би се получило това, което из
жив
яваме, когато именно отворим овцата след смъртта и, и ако трябва след това да се наслаждаваме на вътрешността и.
Така, когато разглеждаме птицата с нейния маломерен главен мозък, ние трябва да сме наясно, че в Макрокосмоса тази птица представлява отражение на нашето по-финно устройство. Ето защо, ако искате да изследвате човека по отношение на неговото по-фино устройство, отразено в неговото по-грубо устройство, и слязло надолу под нивото на птицата, тогава именно, скъпи приятели, трябва да изследвате процеси те в птичия свят макроскопски. Само че, бих желал да кажа в скоби би било действително едно твърде тъжно обстоятелство в живота на човек, ако в своя етерен организъм той имаше същата свое образност, както птиците, такава каквато те имат в своя физически организъм, защото етерният организъм не може по този начин да бъде отделен от външния свят. При отлагането да кажем на метаморфозиралата светлина, ако имаме за това и съответните обонятелни органи, при съвместното съществуване на хората, би се получило нещо съвсем ужасно. Но както казах, това остава в скоби.
Би се получило това, което изживяваме, когато именно отворим овцата след смъртта и, и ако трябва след това да се наслаждаваме на вътрешността и.
Докато по отношение на етерната си същност, като хора, ние действително стоим един спрямо друг по такъв начин, че това може да бъде сравнено със съвсем не неприятната миризма, излъчваща се например при отварянето дори на едно тревопасна птица сравнително, всичко това е относително сравнена с миризмата, излъчваща се ако отворим именно някакво преживно животно, но също така животно, което бих желал да кажа само има предпоставката да бъде преживно, например коня; той не е истински преживно животно, но в своето устройство той има предпоставката за преживно животно.
към текста >>
Докато по отношение на етерната си същност, като хора, ние действително стоим един спрямо друг по такъв начин, че това може да бъде сравнено със съвсем не неприятната миризма, излъчваща се например при отварянето дори на едно тревопасна птица сравнително, всичко това е относително сравнена с миризмата, излъчваща се ако отворим именно някакво пре
жив
но
жив
отно, но също така
жив
отно, което бих желал да кажа само има предпоставката да бъде пре
жив
но, например коня; той не е истински пре
жив
но
жив
отно, но в своето устройство той има предпоставката за пре
жив
но
жив
отно.
Ето защо, ако искате да изследвате човека по отношение на неговото по-фино устройство, отразено в неговото по-грубо устройство, и слязло надолу под нивото на птицата, тогава именно, скъпи приятели, трябва да изследвате процеси те в птичия свят макроскопски. Само че, бих желал да кажа в скоби би било действително едно твърде тъжно обстоятелство в живота на човек, ако в своя етерен организъм той имаше същата свое образност, както птиците, такава каквато те имат в своя физически организъм, защото етерният организъм не може по този начин да бъде отделен от външния свят. При отлагането да кажем на метаморфозиралата светлина, ако имаме за това и съответните обонятелни органи, при съвместното съществуване на хората, би се получило нещо съвсем ужасно. Но както казах, това остава в скоби. Би се получило това, което изживяваме, когато именно отворим овцата след смъртта и, и ако трябва след това да се наслаждаваме на вътрешността и.
Докато по отношение на етерната си същност, като хора, ние действително стоим един спрямо друг по такъв начин, че това може да бъде сравнено със съвсем не неприятната миризма, излъчваща се например при отварянето дори на едно тревопасна птица сравнително, всичко това е относително сравнена с миризмата, излъчваща се ако отворим именно някакво преживно животно, но също така животно, което бих желал да кажа само има предпоставката да бъде преживно, например коня; той не е истински преживно животно, но в своето устройство той има предпоставката за преживно животно.
към текста >>
Та нали той има много по-голямо значение за цялостния
жив
от на човека, отколкото обикновено се предполага.
Но сега тръгнете от това, как от една страна трябваше да се борим с вътречовешката, с чревната фауна и флора, при което в лицето на циркулацията откриваме нещо противоположно борбата срещу възниква нето на растителния процес и преминаваме към същинския нервно-сетивен човек.
Та нали той има много по-голямо значение за цялостния живот на човека, отколкото обикновено се предполага.
Поради това, че науката е превърната в такава абстракция, човек всъщност изобщо няма възможност, по съответен начин да вземе в предвид, че този нервно-сетивен човек чрез когото всъщност нахлува светлината, например и свързаната с нея топлина, че този човек е във връзка с вътрешния живот, тъй като невеществените елементи, нахлуващи със светлината трябва да бъдат метаморфоризирани в органите, и тези невеществени елементи имат също така органообразуващи функции, както и това, което съществува в царството на веществото. Хората изобщо не са взели предвид, че нервно-сетивният човек има особено значение за устройството на човека. Но докато слизайки надолу, в долния човек, ние тръгваме от силата, формираща чревната флора и слизаме надолу към силата, формираща чревната фауна, то изкачвайки се нагоре в човека ние преминаваме през областта, където тази вътрешна флора бива преодоляна и достигаме областта, където непрекъснато трябва да бъде преодоляван процеса на минерализация на човека, бих желал да кажа склеротичния процес в човека. Тук Вие бих желал да кажа дори само външно по вида на вкостеняването на черепа, можете да проследите, как човекът, развивайки се по посока нагоре, поради своето устройство, започва да клони към процеса на минерализация. Тази минерализация, обаче, има голямо значение за цялото устройство на човека; защото виждате ли, това е мястото, на което непрекъснато трябва да обръщаме внимание правил съм това дори на публични лекции а именно, че когато разделяме човека на три части: човек-глава, човек-тяло и човек-крайници, не бива действително да си мислим, че тези три части са поставени просто така една до друга и че имат външни пространствени граници.
към текста >>
Поради това, че науката е превърната в такава абстракция, човек всъщност изобщо няма възможност, по съответен начин да вземе в предвид, че този нервно-сетивен човек чрез когото всъщност нахлува светлината, например и свързаната с нея топлина, че този човек е във връзка с вътрешния
жив
от, тъй като невеществените елементи, нахлуващи със светлината трябва да бъдат метаморфоризирани в органите, и тези невеществени елементи имат също така органообразуващи функции, както и това, което съществува в царството на веществото.
Но сега тръгнете от това, как от една страна трябваше да се борим с вътречовешката, с чревната фауна и флора, при което в лицето на циркулацията откриваме нещо противоположно борбата срещу възниква нето на растителния процес и преминаваме към същинския нервно-сетивен човек. Та нали той има много по-голямо значение за цялостния живот на човека, отколкото обикновено се предполага.
Поради това, че науката е превърната в такава абстракция, човек всъщност изобщо няма възможност, по съответен начин да вземе в предвид, че този нервно-сетивен човек чрез когото всъщност нахлува светлината, например и свързаната с нея топлина, че този човек е във връзка с вътрешния живот, тъй като невеществените елементи, нахлуващи със светлината трябва да бъдат метаморфоризирани в органите, и тези невеществени елементи имат също така органообразуващи функции, както и това, което съществува в царството на веществото.
Хората изобщо не са взели предвид, че нервно-сетивният човек има особено значение за устройството на човека. Но докато слизайки надолу, в долния човек, ние тръгваме от силата, формираща чревната флора и слизаме надолу към силата, формираща чревната фауна, то изкачвайки се нагоре в човека ние преминаваме през областта, където тази вътрешна флора бива преодоляна и достигаме областта, където непрекъснато трябва да бъде преодоляван процеса на минерализация на човека, бих желал да кажа склеротичния процес в човека. Тук Вие бих желал да кажа дори само външно по вида на вкостеняването на черепа, можете да проследите, как човекът, развивайки се по посока нагоре, поради своето устройство, започва да клони към процеса на минерализация. Тази минерализация, обаче, има голямо значение за цялото устройство на човека; защото виждате ли, това е мястото, на което непрекъснато трябва да обръщаме внимание правил съм това дори на публични лекции а именно, че когато разделяме човека на три части: човек-глава, човек-тяло и човек-крайници, не бива действително да си мислим, че тези три части са поставени просто така една до друга и че имат външни пространствени граници. Качествено разделен, човекът разбира се е изцяло човек-глава.
към текста >>
по-съвършено устройство, достигаме до това, което е дебелото черво, и което след това се превръща в червеобразни придатъци и при човека в червеобразен придатък някои
жив
отни имат повече от един червеобразен придатък: в този път вие ще откриете едно странно взаимоотношение.
Ако действително осъществите това особено го препоръчвам на по-младите господа ако извършите това сравнително изследване върху преобразяването на целия чревен тракт започвайки да кажем от риби те, нагоре през амфибите, влечугите изключително интересни са връзките между амфибите и влечугите по отношение на чревния тракт чак до птиците от една страна, до млекопитаещите, и след това до човека от друга страна тогава ще откриете, че тук се извършват странни преобразования на органите. Така например при нисшите млекопитаещи се появяват червеобразните придатъци, това, което след това, при човека се превръща в червеобразен придатък (апендикс червеобразен придатък на сляпото черво бел. прев.); или се появяват там, където устройството на птиците до известна степен се отклонява от типичното и при птиците се появяват червеобразни придатъци. И в начина, по който от това дебело черво, което при рибите изобщо не съществува при рибите не можем да говорим за дебело черво по начина, по който, изкачвайки се по пътя на тъй нар.
по-съвършено устройство, достигаме до това, което е дебелото черво, и което след това се превръща в червеобразни придатъци и при човека в червеобразен придатък някои животни имат повече от един червеобразен придатък: в този път вие ще откриете едно странно взаимоотношение.
към текста >>
И колкото повече в
жив
отинската редица предния мозък приема формата, която след това се развива при човека, толкова повече се оформя червото именно в онази посока, водеща до отлагане на хранителните остатъци.
Всъщност едно сравнително изследване би трябвало ясно да посочи това взаимоотношение. Вие бихте могли просто външно да питате знаете, колко често се поставя въпросът: за какво изобщо съществува такова едно образование, което е отворено навън, както е червеобразният придатък при човека? Често се поставя този въпрос. Когато се поставя такъв въпрос, обикновено не се обръща внимание на следното, че човекът действително проявява себе си като дуалистично същество, и това, което от една страна възниква в долната част, е винаги паралелен орган за нещо, което възниква в горната част, и че в горната част определени органи не биха могли да възникнат, ако не биха могли да се развиват паралелните органи, в известен смисъл да се развият противоположните полюси в долната част.
И колкото повече в животинската редица предния мозък приема формата, която след това се развива при човека, толкова повече се оформя червото именно в онази посока, водеща до отлагане на хранителните остатъци.
Съществува тясна връзка между оформянето на червото и оформянето на главния мозък, и ако в хода на животинската редица не биха се появили дебелото черво, червеобразният придътък, то в крайна сметка не биха се появили и мислещи хора с физическа природа, защото човекът притежава своя мозък, своя мисловен орган изцяло за сметка на своите черва, и червата представляват точен обратен образ на мозъка. За да може човекът от една страна да бъде обременен от физическата дейност за целите на мисленето, от друга страна той трябва да натовари своя организъм с това, за което съществува предпоставка за натоварване, поради наличието на оформено дебело черво и на оформен пикочен мехур. Така появяващата се именно в човешкия физически свят най-висша душевно-духовна дейност, доколкото същата е свързана със съвършеното оформяне на главния мозък, същевременно е свързано и с принадлежащото към него оформяне на дебелото черво. Това е изключително значителна връзка, връзка хвърляща невероятно много светлина върху цялото творение на природата. Защото, макар да звучи малко парадоксално, сега Вие можете да кажете: защо всъщност хората имат червеобразен придатък?
към текста >>
Съществува тясна връзка между оформянето на червото и оформянето на главния мозък, и ако в хода на
жив
отинската редица не биха се появили дебелото черво, червеобразният придътък, то в крайна сметка не биха се появили и мислещи хора с физическа природа, защото човекът притежава своя мозък, своя мисловен орган изцяло за сметка на своите черва, и червата представляват точен обратен образ на мозъка.
Всъщност едно сравнително изследване би трябвало ясно да посочи това взаимоотношение. Вие бихте могли просто външно да питате знаете, колко често се поставя въпросът: за какво изобщо съществува такова едно образование, което е отворено навън, както е червеобразният придатък при човека? Често се поставя този въпрос. Когато се поставя такъв въпрос, обикновено не се обръща внимание на следното, че човекът действително проявява себе си като дуалистично същество, и това, което от една страна възниква в долната част, е винаги паралелен орган за нещо, което възниква в горната част, и че в горната част определени органи не биха могли да възникнат, ако не биха могли да се развиват паралелните органи, в известен смисъл да се развият противоположните полюси в долната част. И колкото повече в животинската редица предния мозък приема формата, която след това се развива при човека, толкова повече се оформя червото именно в онази посока, водеща до отлагане на хранителните остатъци.
Съществува тясна връзка между оформянето на червото и оформянето на главния мозък, и ако в хода на животинската редица не биха се появили дебелото черво, червеобразният придътък, то в крайна сметка не биха се появили и мислещи хора с физическа природа, защото човекът притежава своя мозък, своя мисловен орган изцяло за сметка на своите черва, и червата представляват точен обратен образ на мозъка.
За да може човекът от една страна да бъде обременен от физическата дейност за целите на мисленето, от друга страна той трябва да натовари своя организъм с това, за което съществува предпоставка за натоварване, поради наличието на оформено дебело черво и на оформен пикочен мехур. Така появяващата се именно в човешкия физически свят най-висша душевно-духовна дейност, доколкото същата е свързана със съвършеното оформяне на главния мозък, същевременно е свързано и с принадлежащото към него оформяне на дебелото черво. Това е изключително значителна връзка, връзка хвърляща невероятно много светлина върху цялото творение на природата. Защото, макар да звучи малко парадоксално, сега Вие можете да кажете: защо всъщност хората имат червеобразен придатък? Можете да си отговорите: за да могат по съответния начин да разсъждават човешки.
към текста >>
32.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
С течение на времето ще говорим и за това, как да се осведомим за начина на
жив
от, за способността, съответното лице да понася чист или замърсен въздух и т.н.
За какъв силен афинитет говорим и при наличието на пристъпи на световъртеж, предизвикани от външни механични процеси, например при бързо завъртане на тялото. И така, трябва да се убедим, дали този човек получава лесно пристъпи на световъртеж, когато извършва механични движения със своето тяло. После трябва да се осведомим, това е доста общоизвестно, дали съществуват смущения в отделянето, да се осведомим за цялостната функция на жлезите у човека; защото там, където има смущения в отделянето, там винаги е налице нарушения в отношението на Аза и астралното тяло спрямо етерното и физическото тяло. Ето така Ви посочих отделните неща, които в основата си винаги трябва да ни бъдат известни, когато заставаме пред пациента. Тук бяха посочени отделни неща, но Вие ще видите, каква е тяхната насока, доколкото те се отнасят до устройството на самото тяло.
С течение на времето ще говорим и за това, как да се осведомим за начина на живот, за способността, съответното лице да понася чист или замърсен въздух и т.н.
По-подробно това може да бъде засегнато при разглеждането на съответната глава. Но ето така засега можем да добием поглед върху същността на човека, когото трябва да лекуваме. Защото само когато знаем всичко това, ще бъдем в състояние в подробности да установим, по какъв начин да смесим дадено лекарство.
към текста >>
И така можем да кажем, че всичко, което
жив
ее в процеса на разтваряне, и което, доколкото протича във външната природа, в природата извън човека, представлява нещо, което човекът също така е отделил извън себе си.
Днес, засега, ще Ви дам ярки примери, които в известен смисъл могат да ни покажат, по какъв начин светът извън човека по определен начин е разчленен на три и по какъв начин съответствува на тричленния човек. При това трябва да насочим погледа си преди всичко към нещата, проявяващи себе си като разтворими. Виждате ли, именно разтворимостта е последното свойство, което в процеса на развитие на нашата земна планета е имало особено значение. Това, което се е отложило в Земята в твърда форма, в своята значителна част в основата си може да бъде свързано с един космически процес на разтваряне, който процес е бил преодолян и умъртвен, при което са се отложили твърдите части. А да си мислим единствено за механичното отлагане на седименти и на тази основа да бъдат изграждани геогнозията и геологията това наистина е повърхностно.
И така можем да кажем, че всичко, което живее в процеса на разтваряне, и което, доколкото протича във външната природа, в природата извън човека, представлява нещо, което човекът също така е отделил извън себе си.
В процеса на разтваряне там, навън протича нещо, което човекът е отделил извън себе си. Така въпросът се свежда до това, да бъде изследвано, какво отношение имат процесите на разтваряне в Космоса извън човека към вътрешните процеси в човешкия организъм.
към текста >>
Ето защо Ви моля да не се озадачавате, ако именно при това принципиално разглеждане изхождам от минералните лечебни средства, но във всеки случай бих желал да кажа изхождам от участието на активността на тези минерални лечебни средства в
жив
ота, в органичния
жив
от.
А сега да приемем, че в долния човек съществуват известни нарушения, такива нарушения, които могат да бъдат разпознати, по-късно ще разгледаме средствата, чрез които можем да разпознаем отделните заболявания, до които водят тези нарушения. Какво можем да направим? Тук бих желал да вмъкна едно наблюдение, което вероятно ще бъде важно за онези, които са твърде склонни към известна едностранчивост в употребата на лекарствените средства. При известни хора съществува един вид отрицателно отношение спрямо минералните лечебни средства. Това отношение не е оправдано, защото ще видим, че чистите растителни лечебни средства са активни само в съвсем определени граници, и че именно в по-сериозните случаи минералните лечебни средства имат огромно значение.
Ето защо Ви моля да не се озадачавате, ако именно при това принципиално разглеждане изхождам от минералните лечебни средства, но във всеки случай бих желал да кажа изхождам от участието на активността на тези минерални лечебни средства в живота, в органичния живот.
Така например Вие можете да получите една разширена представа за определени методи на лечение на долната част на човешкото тяло в неговото съотношение спрямо горната част, когато изследваме стридата; стридата, със способността и да образува черупка е нещо изключително интересно. Защото виждате ли, стридата именно изтласква своята въглекиселинна варовикова черупка от вътре навън. И когато от духовно научна гледна точка изследвате стридата при това из следване обаче трябва да извикат не на помощ духовната наука то Вие ще трябва да признаете, че тази стрида е едно действително много нисшо живо същество от животинския еволюционен ред, но че в цялостния Космос тя въпреки това заема относително високо място. Тя заема споменатото място поради факта, че това което човекът носи в себе си като мислене, тя го излъчва, отделя го от себе си. В известен смисъл силите, формиращи черупката и протичащи по посока отвътре навън, сочат пътя, по който от стридата бива излъчено нещо, което след това, ако би се свързало с нейния органичен растеж, би създало от стридата едно много умно същество и би я превърнало в едно много висше животинско същество.
към текста >>
И когато от духовно научна гледна точка изследвате стридата при това из следване обаче трябва да извикат не на помощ духовната наука то Вие ще трябва да признаете, че тази стрида е едно действително много нисшо
жив
о същество от
жив
отинския еволюционен ред, но че в цялостния Космос тя въпреки това заема относително високо място.
При известни хора съществува един вид отрицателно отношение спрямо минералните лечебни средства. Това отношение не е оправдано, защото ще видим, че чистите растителни лечебни средства са активни само в съвсем определени граници, и че именно в по-сериозните случаи минералните лечебни средства имат огромно значение. Ето защо Ви моля да не се озадачавате, ако именно при това принципиално разглеждане изхождам от минералните лечебни средства, но във всеки случай бих желал да кажа изхождам от участието на активността на тези минерални лечебни средства в живота, в органичния живот. Така например Вие можете да получите една разширена представа за определени методи на лечение на долната част на човешкото тяло в неговото съотношение спрямо горната част, когато изследваме стридата; стридата, със способността и да образува черупка е нещо изключително интересно. Защото виждате ли, стридата именно изтласква своята въглекиселинна варовикова черупка от вътре навън.
И когато от духовно научна гледна точка изследвате стридата при това из следване обаче трябва да извикат не на помощ духовната наука то Вие ще трябва да признаете, че тази стрида е едно действително много нисшо живо същество от животинския еволюционен ред, но че в цялостния Космос тя въпреки това заема относително високо място.
Тя заема споменатото място поради факта, че това което човекът носи в себе си като мислене, тя го излъчва, отделя го от себе си. В известен смисъл силите, формиращи черупката и протичащи по посока отвътре навън, сочат пътя, по който от стридата бива излъчено нещо, което след това, ако би се свързало с нейния органичен растеж, би създало от стридата едно много умно същество и би я превърнало в едно много висше животинско същество. Всичко това бива отведено навън, бива излъчено. И в лицето на възникването на черупката на стридата вие можете формено, бих искал да кажа по един осезаем начин, да видите дейността на карбонатния варовик, на калциевия карбонат, тази дейност, която извежда вън от организма твърде силната духовно-душевна активност.
към текста >>
В известен смисъл силите, формиращи черупката и протичащи по посока отвътре навън, сочат пътя, по който от стридата бива излъчено нещо, което след това, ако би се свързало с нейния органичен растеж, би създало от стридата едно много умно същество и би я превърнало в едно много висше
жив
отинско същество.
Ето защо Ви моля да не се озадачавате, ако именно при това принципиално разглеждане изхождам от минералните лечебни средства, но във всеки случай бих желал да кажа изхождам от участието на активността на тези минерални лечебни средства в живота, в органичния живот. Така например Вие можете да получите една разширена представа за определени методи на лечение на долната част на човешкото тяло в неговото съотношение спрямо горната част, когато изследваме стридата; стридата, със способността и да образува черупка е нещо изключително интересно. Защото виждате ли, стридата именно изтласква своята въглекиселинна варовикова черупка от вътре навън. И когато от духовно научна гледна точка изследвате стридата при това из следване обаче трябва да извикат не на помощ духовната наука то Вие ще трябва да признаете, че тази стрида е едно действително много нисшо живо същество от животинския еволюционен ред, но че в цялостния Космос тя въпреки това заема относително високо място. Тя заема споменатото място поради факта, че това което човекът носи в себе си като мислене, тя го излъчва, отделя го от себе си.
В известен смисъл силите, формиращи черупката и протичащи по посока отвътре навън, сочат пътя, по който от стридата бива излъчено нещо, което след това, ако би се свързало с нейния органичен растеж, би създало от стридата едно много умно същество и би я превърнало в едно много висше животинско същество.
Всичко това бива отведено навън, бива излъчено. И в лицето на възникването на черупката на стридата вие можете формено, бих искал да кажа по един осезаем начин, да видите дейността на карбонатния варовик, на калциевия карбонат, тази дейност, която извежда вън от организма твърде силната духовно-душевна активност.
към текста >>
Тъй както човекът представлява тричленно същество: нервно-сетивно същество, циркулаторно същество, веществообменно същество, и тъй както циркулаторното същество посредничи между веществообмяната и нервно-сетивната дейност, така във вътрешната природа посредничи всичко онова, което в силна степен нито отдава себе си, както прави това солеобразния елемент, нито поема в силна степен невеществените елементи в себе си; нещо, което бих желал да кажа регулира везните между тези две дейности и при това се стреми да из
жив
ее себе си в капкообразната форма.
Виждате ли, по този начин Вие установихте във външната природа две противоположни едно на друго състояния солеобразно-действуващото и фосфорообразно-действуващото.
Тъй както човекът представлява тричленно същество: нервно-сетивно същество, циркулаторно същество, веществообменно същество, и тъй както циркулаторното същество посредничи между веществообмяната и нервно-сетивната дейност, така във вътрешната природа посредничи всичко онова, което в силна степен нито отдава себе си, както прави това солеобразния елемент, нито поема в силна степен невеществените елементи в себе си; нещо, което бих желал да кажа регулира везните между тези две дейности и при това се стреми да изживее себе си в капкообразната форма.
Защото в основата си меркуриалният елемент представлява винаги нещо, което чрез своята вътрешна силова взаимовръзка се стреми към капковата форма. До това се свеждат нещата при меркуриалния елемент; не субстанции, обозначавани днес като живак да бъдат разглеждани като меркуриален елемент, но въпросът се свежда до силовата взаимовръзка, уравновесяваща везните между разливането на солеобразния елемент и затварянето в себе си, задържането в себе си на невеществените елементи. И така, става дума за следното: да бъде изследвано силовото състояние, което именно по най-нагледен начин се съдържа във всичко с меркуриален характер. По тази причина ще откриете, че меркуриалният елемент е в значителна степен свързан с всичко онова, което е насочено към установяването на равновесие между дейностите, за които подходящ е фосфорният елемент и дейностите, за които е подходящ солеобразният елемент. Това че въздействието върху организма не противоречи на току що казаното, това ние ще видим, когато говорим специално за сифилистичните заболявания и за други подобни заболявания.
към текста >>
До това се свеждат нещата при меркуриалния елемент; не субстанции, обозначавани днес като
жив
ак да бъдат разглеждани като меркуриален елемент, но въпросът се свежда до силовата взаимовръзка, уравновесяваща везните между разливането на солеобразния елемент и затварянето в себе си, задържането в себе си на невеществените елементи.
Виждате ли, по този начин Вие установихте във външната природа две противоположни едно на друго състояния солеобразно-действуващото и фосфорообразно-действуващото. Тъй както човекът представлява тричленно същество: нервно-сетивно същество, циркулаторно същество, веществообменно същество, и тъй както циркулаторното същество посредничи между веществообмяната и нервно-сетивната дейност, така във вътрешната природа посредничи всичко онова, което в силна степен нито отдава себе си, както прави това солеобразния елемент, нито поема в силна степен невеществените елементи в себе си; нещо, което бих желал да кажа регулира везните между тези две дейности и при това се стреми да изживее себе си в капкообразната форма. Защото в основата си меркуриалният елемент представлява винаги нещо, което чрез своята вътрешна силова взаимовръзка се стреми към капковата форма.
До това се свеждат нещата при меркуриалния елемент; не субстанции, обозначавани днес като живак да бъдат разглеждани като меркуриален елемент, но въпросът се свежда до силовата взаимовръзка, уравновесяваща везните между разливането на солеобразния елемент и затварянето в себе си, задържането в себе си на невеществените елементи.
И така, става дума за следното: да бъде изследвано силовото състояние, което именно по най-нагледен начин се съдържа във всичко с меркуриален характер. По тази причина ще откриете, че меркуриалният елемент е в значителна степен свързан с всичко онова, което е насочено към установяването на равновесие между дейностите, за които подходящ е фосфорният елемент и дейностите, за които е подходящ солеобразният елемент. Това че въздействието върху организма не противоречи на току що казаното, това ние ще видим, когато говорим специално за сифилистичните заболявания и за други подобни заболявания. Чрез разглеждането на фосфорния, на меркуриалния и на солеобразния елемент в известна степен Ви представих особено нагледните типове от областта на минералите. Но Вие видяхте, че още при солеобразния елемент трябва да говорим за органен процес, заложен във формирането на черупката на стридата, и стоящ в основата на това формиране.
към текста >>
Бих желал да кажа, скъпи приятели, че дори от външна страна можете да видите тази противоположност между растителния елемент и човека но не и
жив
отното в този случай.
Растителният елемент, както видяхме вчера от друга гледна точка, в известен смисъл представлява противоположност на това, което съществува като дейност в човешкия организъм. Но и в самото растение ясно можем да различим три елемента. Това разграничаване на трите елемента става особено ясно, когато от една страна разгледате онова, което под формата на корен се развива по посока на земята и онова, което под формата на семена и плодове, на цветове избуява нагоре.
Бих желал да кажа, скъпи приятели, че дори от външна страна можете да видите тази противоположност между растителния елемент и човека но не и животното в този случай.
Да, тук дори съществува нещо изключително важно и значимо. Растението със своите корени прониква в земята, а с цветовете си, т.е. с размножителните си органи се стреми нагоре. И по отношение на своето положение в Космоса човекът представлява пълна противоположност: с главата си той в известен смисъл се вкоренява по посока нагоре, а с размножителните си органи е устремен надолу, точно противоположно на растението. Така, че наистина никак няма да сгрешите, ако като образ на човека си представите едно растение, почиващо в него, което растение се вкоренява по посока нагоре, а развива своя цвят надолу, по посока на размножителните органи.
към текста >>
И отново един отличителен белег на човека спрямо
жив
отното е този, че по правило растителния елемент, включен в
жив
отното, е хоризонтално разположен, т.е.
Растението със своите корени прониква в земята, а с цветовете си, т.е. с размножителните си органи се стреми нагоре. И по отношение на своето положение в Космоса човекът представлява пълна противоположност: с главата си той в известен смисъл се вкоренява по посока нагоре, а с размножителните си органи е устремен надолу, точно противоположно на растението. Така, че наистина никак няма да сгрешите, ако като образ на човека си представите едно растение, почиващо в него, което растение се вкоренява по посока нагоре, а развива своя цвят надолу, по посока на размножителните органи. По този начин, чрез една особена форма, растителния елемент е включен в човека.
И отново един отличителен белег на човека спрямо животното е този, че по правило растителния елемент, включен в животното, е хоризонтално разположен, т.е.
лежи под прав ъгъл спрямо посоката на растението, докато бих желал да кажа човекът спрямо растението по отношение разположението му в Космоса е извършил едно пълно обръщане, обръщане на 180 градуса. Това е едно от най-поучителните неща, които изобщо можем да открием при разглеждането на отношението на човека спрямо външния свят. И ако нашите медици бяха обърнали повече внимание на такива макрокосмически факти, то те биха узнали и повече неща за силите, действуващи например в клетките, отколкото ако биха извършвали микроскопски изследвания. Защото действително от микроскопирането проличават много малко неща, тъй като най-важните сили, действуващи в клетката, могат да бъдат наблюдавани и в макрокосмоса: при което съществува разлики в зависимост от това, дали въпросното същество е растение, животно или човек. Човешката душа може да бъде много по-добре изследвана, ако проследим взаимодействието между вертикалния по посока нагоре и вертикалния по посока надолу елемент и това, което лежи в равновесната точка между двете.
към текста >>
Защото действително от микроскопирането проличават много малко неща, тъй като най-важните сили, действуващи в клетката, могат да бъдат наблюдавани и в макрокосмоса: при което съществува разлики в зависимост от това, дали въпросното същество е растение,
жив
отно или човек.
По този начин, чрез една особена форма, растителния елемент е включен в човека. И отново един отличителен белег на човека спрямо животното е този, че по правило растителния елемент, включен в животното, е хоризонтално разположен, т.е. лежи под прав ъгъл спрямо посоката на растението, докато бих желал да кажа човекът спрямо растението по отношение разположението му в Космоса е извършил едно пълно обръщане, обръщане на 180 градуса. Това е едно от най-поучителните неща, които изобщо можем да открием при разглеждането на отношението на човека спрямо външния свят. И ако нашите медици бяха обърнали повече внимание на такива макрокосмически факти, то те биха узнали и повече неща за силите, действуващи например в клетките, отколкото ако биха извършвали микроскопски изследвания.
Защото действително от микроскопирането проличават много малко неща, тъй като най-важните сили, действуващи в клетката, могат да бъдат наблюдавани и в макрокосмоса: при което съществува разлики в зависимост от това, дали въпросното същество е растение, животно или човек.
Човешката душа може да бъде много по-добре изследвана, ако проследим взаимодействието между вертикалния по посока нагоре и вертикалния по посока надолу елемент и това, което лежи в равновесната точка между двете. Тези сили, които можем да наблюдаваме в макрокосмоса, действуват чак до клетъчно ниво. А това, което действува в клетката, в основата си не е нищо друго освен отражение на това макро космическо въздействие.
към текста >>
Да вземем растение, да кажем, като полския хвощ: виждате стремежа да из
жив
ее себе си изцяло в процеса на образуване на стебло.
Погледнете ананаса, как се стреми да превърне ствола в най-очебийното, или някое друго растение! Можете да кажете: всяка една растителна форма се стреми да превърне в главен орган някой от основните органи на растението, корен, стебло, листа, цветове, плодове.
Да вземем растение, да кажем, като полския хвощ: виждате стремежа да изживее себе си изцяло в процеса на образуване на стебло.
Други растения имат стремежа да изживеят себе си в процеса на формиране на листа, а други остават да закърнеят стеблата и листата и разтварят себе си в процеса на цветообразуването.
към текста >>
Други растения имат стремежа да из
жив
еят себе си в процеса на формиране на листа, а други остават да закърнеят стеблата и листата и разтварят себе си в процеса на цветообразуването.
Погледнете ананаса, как се стреми да превърне ствола в най-очебийното, или някое друго растение! Можете да кажете: всяка една растителна форма се стреми да превърне в главен орган някой от основните органи на растението, корен, стебло, листа, цветове, плодове. Да вземем растение, да кажем, като полския хвощ: виждате стремежа да изживее себе си изцяло в процеса на образуване на стебло.
Други растения имат стремежа да изживеят себе си в процеса на формиране на листа, а други остават да закърнеят стеблата и листата и разтварят себе си в процеса на цветообразуването.
към текста >>
В по-нова време настъпи бих казал нещо много обнадеждаващо нещо, което трябва да е родство, взаимоотношение между човека и
жив
отното.
В по-нова време настъпи бих казал нещо много обнадеждаващо нещо, което трябва да е родство, взаимоотношение между човека и животното.
И така, съвсем независимо от факта, че при появата на серумната терапия се постъпи по един много странен начин, трябва да се каже нещо съвсем принципно тъкмо срещу обичайната серумна терапия. Виждате ли, при появата на серумната терапия, тогава на практика Беринг постъпи по един странен начин. Когато човек проследи изнесените речи и публикациите, разпространявани повече по периферията, в които се говореше само за това, как серумът трябва да помогне, тогава човек можеше да получи впечатлението, че тук действително става дума за реформа на цялото медицинско дело. Да, но когато човек се обърнеше към това, което описваха основните трудове, тогава излизаше наяве странния факт и това не е преувеличение, вероятно един или друг от Вас знае това че лечението, което трябваше да бъде основано на базата на изследванията върху морските свинчета, и да бъде пренесено в човека, това лечение се бе оказало "благоприятно" при един "учудващо висок" брой морски свинчета. А именно, о цялото голямо количество морски свинчета, обработени със серума, е имало едно единствено, което е показало благоприятен резултат, едно единствено морско свинче, т.е.
към текста >>
от един маскиран
жив
отински лечебен процес, в един момент, когато вече са се биели барабаните в полза на серумната терапия.
И така, съвсем независимо от факта, че при появата на серумната терапия се постъпи по един много странен начин, трябва да се каже нещо съвсем принципно тъкмо срещу обичайната серумна терапия. Виждате ли, при появата на серумната терапия, тогава на практика Беринг постъпи по един странен начин. Когато човек проследи изнесените речи и публикациите, разпространявани повече по периферията, в които се говореше само за това, как серумът трябва да помогне, тогава човек можеше да получи впечатлението, че тук действително става дума за реформа на цялото медицинско дело. Да, но когато човек се обърнеше към това, което описваха основните трудове, тогава излизаше наяве странния факт и това не е преувеличение, вероятно един или друг от Вас знае това че лечението, което трябваше да бъде основано на базата на изследванията върху морските свинчета, и да бъде пренесено в човека, това лечение се бе оказало "благоприятно" при един "учудващо висок" брой морски свинчета. А именно, о цялото голямо количество морски свинчета, обработени със серума, е имало едно единствено, което е показало благоприятен резултат, едно единствено морско свинче, т.е.
от един маскиран животински лечебен процес, в един момент, когато вече са се биели барабаните в полза на серумната терапия.
Това бих желал да го спомена само като факт. Вярвам, че някой от Вас вече го знаят. И това бих казал изключително нехайство в едно научно изложение действително заслужава повече внимание когато разглеждаме историята на науката. Но това което днес, накрая трябва да споменем принципно, и което утре или в следващите дни ще разгледаме, е следното: вие видяхте, че непосредственото активните върху човека процеси от природата извън него са не тези процеси, разположени на повърхността, но това са процесите, които трябва да бъдат изведени едва от по-дълбоката същност. По определен начин човекът притежава родството с онова, което е изнесъл извън себе си, с фосфорния процес, със солевия процес, с цветовия процес, с плодовия процес, кореновия процес, с листовия процес, но по такъв начин, че той притежава с всичко това отношение на обмен, той носи в себе си тенденцията, всичко онова, което се проявява в тази природа извън него, да го разтваря, да го превръща в неговата противоположност.
към текста >>
Не е така при
жив
отното.
Това бих желал да го спомена само като факт. Вярвам, че някой от Вас вече го знаят. И това бих казал изключително нехайство в едно научно изложение действително заслужава повече внимание когато разглеждаме историята на науката. Но това което днес, накрая трябва да споменем принципно, и което утре или в следващите дни ще разгледаме, е следното: вие видяхте, че непосредственото активните върху човека процеси от природата извън него са не тези процеси, разположени на повърхността, но това са процесите, които трябва да бъдат изведени едва от по-дълбоката същност. По определен начин човекът притежава родството с онова, което е изнесъл извън себе си, с фосфорния процес, със солевия процес, с цветовия процес, с плодовия процес, кореновия процес, с листовия процес, но по такъв начин, че той притежава с всичко това отношение на обмен, той носи в себе си тенденцията, всичко онова, което се проявява в тази природа извън него, да го разтваря, да го превръща в неговата противоположност.
Не е така при животното.
Защото до половината животното вече е извършило този процес. Не в същия смисъл човекът е противопоставен на животното. В известен смисъл спрямо животното той заема положението на прав ъгъл, докато спрямо растението той е в ъгъл от 180 градуса. И това е нещо, което в най-висша степен влиза в съображение, когато възникне въпроса за приложението на такива животински средства, като серума или други подобни.
към текста >>
Защото до половината
жив
отното вече е извършило този процес.
Вярвам, че някой от Вас вече го знаят. И това бих казал изключително нехайство в едно научно изложение действително заслужава повече внимание когато разглеждаме историята на науката. Но това което днес, накрая трябва да споменем принципно, и което утре или в следващите дни ще разгледаме, е следното: вие видяхте, че непосредственото активните върху човека процеси от природата извън него са не тези процеси, разположени на повърхността, но това са процесите, които трябва да бъдат изведени едва от по-дълбоката същност. По определен начин човекът притежава родството с онова, което е изнесъл извън себе си, с фосфорния процес, със солевия процес, с цветовия процес, с плодовия процес, кореновия процес, с листовия процес, но по такъв начин, че той притежава с всичко това отношение на обмен, той носи в себе си тенденцията, всичко онова, което се проявява в тази природа извън него, да го разтваря, да го превръща в неговата противоположност. Не е така при животното.
Защото до половината животното вече е извършило този процес.
Не в същия смисъл човекът е противопоставен на животното. В известен смисъл спрямо животното той заема положението на прав ъгъл, докато спрямо растението той е в ъгъл от 180 градуса. И това е нещо, което в най-висша степен влиза в съображение, когато възникне въпроса за приложението на такива животински средства, като серума или други подобни.
към текста >>
Не в същия смисъл човекът е противопоставен на
жив
отното.
И това бих казал изключително нехайство в едно научно изложение действително заслужава повече внимание когато разглеждаме историята на науката. Но това което днес, накрая трябва да споменем принципно, и което утре или в следващите дни ще разгледаме, е следното: вие видяхте, че непосредственото активните върху човека процеси от природата извън него са не тези процеси, разположени на повърхността, но това са процесите, които трябва да бъдат изведени едва от по-дълбоката същност. По определен начин човекът притежава родството с онова, което е изнесъл извън себе си, с фосфорния процес, със солевия процес, с цветовия процес, с плодовия процес, кореновия процес, с листовия процес, но по такъв начин, че той притежава с всичко това отношение на обмен, той носи в себе си тенденцията, всичко онова, което се проявява в тази природа извън него, да го разтваря, да го превръща в неговата противоположност. Не е така при животното. Защото до половината животното вече е извършило този процес.
Не в същия смисъл човекът е противопоставен на животното.
В известен смисъл спрямо животното той заема положението на прав ъгъл, докато спрямо растението той е в ъгъл от 180 градуса. И това е нещо, което в най-висша степен влиза в съображение, когато възникне въпроса за приложението на такива животински средства, като серума или други подобни.
към текста >>
В известен смисъл спрямо
жив
отното той заема положението на прав ъгъл, докато спрямо растението той е в ъгъл от 180 градуса.
Но това което днес, накрая трябва да споменем принципно, и което утре или в следващите дни ще разгледаме, е следното: вие видяхте, че непосредственото активните върху човека процеси от природата извън него са не тези процеси, разположени на повърхността, но това са процесите, които трябва да бъдат изведени едва от по-дълбоката същност. По определен начин човекът притежава родството с онова, което е изнесъл извън себе си, с фосфорния процес, със солевия процес, с цветовия процес, с плодовия процес, кореновия процес, с листовия процес, но по такъв начин, че той притежава с всичко това отношение на обмен, той носи в себе си тенденцията, всичко онова, което се проявява в тази природа извън него, да го разтваря, да го превръща в неговата противоположност. Не е така при животното. Защото до половината животното вече е извършило този процес. Не в същия смисъл човекът е противопоставен на животното.
В известен смисъл спрямо животното той заема положението на прав ъгъл, докато спрямо растението той е в ъгъл от 180 градуса.
И това е нещо, което в най-висша степен влиза в съображение, когато възникне въпроса за приложението на такива животински средства, като серума или други подобни.
към текста >>
И това е нещо, което в най-висша степен влиза в съображение, когато възникне въпроса за приложението на такива
жив
отински средства, като серума или други подобни.
По определен начин човекът притежава родството с онова, което е изнесъл извън себе си, с фосфорния процес, със солевия процес, с цветовия процес, с плодовия процес, кореновия процес, с листовия процес, но по такъв начин, че той притежава с всичко това отношение на обмен, той носи в себе си тенденцията, всичко онова, което се проявява в тази природа извън него, да го разтваря, да го превръща в неговата противоположност. Не е така при животното. Защото до половината животното вече е извършило този процес. Не в същия смисъл човекът е противопоставен на животното. В известен смисъл спрямо животното той заема положението на прав ъгъл, докато спрямо растението той е в ъгъл от 180 градуса.
И това е нещо, което в най-висша степен влиза в съображение, когато възникне въпроса за приложението на такива животински средства, като серума или други подобни.
към текста >>
33.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
че земният химизъм намира израз в това, което е отпаднало от
жив
ия елемент.
И така, всяка година вие спускате цветно-плодовия елемент в кореновия елемент чрез това постигате онези цикли, на които е подчинен целият растителен растеж. Виждате ли, това Ви навежда най-вече на мисълта, че в лицето на земната флора в действителност имаме нещо, което представлява взаимообмен на самата Земя, в нейната цялост, с извънтелурическия елемент. Това се простира не просто върху формата на Земята, но това се простира и върху външния химизъм, и върху цялата органна система. Защото тъй както в областта на механичното, на външния образ, земният елемент бива преодолян от космичното, така в известна степен и земният химизъм на растението бива преодолян от извънземното, и когато е преодолян да една определена степен, той трябва да бъде положен обратно в земното, за да представя земния химизъм. И тогава вече не сте далече от това да разберете, че външно земният химизъм се проявява във всичко, което намира израз в пепелта, т.е.
че земният химизъм намира израз в това, което е отпаднало от живия елемент.
И то е подвластно на тежестта, докато растителният растеж нагоре представлява едно постоянно преодоляване на тежестта и на другите, свързани със Земята сили, така че можем да говорим за полярна противоположност между тежестта и светлината. Светлината е тази, която непрекъснато преодолява тежестта. И по определен начин растението е впрегнато в този процес, в тази борба между тежест и светлина, между това, което се стреми към пепелта и това, което е устремено към огъня. И тук ние се насочваме към тази полярна противоположност между изпепеляването и това, което открива себе си в огъня, насочваме се към противоположността между вещественото и невещественото. И така, тук от една страна имаме растителния свят в неговата взаимовръзка с Космоса.
към текста >>
И в този обмен всъщност е залегнал здравият и болният човешки
жив
от.
Оттук виждате, че в човека имаме нещо противоположно на това, което е налице в растението. Но в човека имаме не просто противоположното, но в негово лице имаме носителя на противоположното. Така че трябва да си кажете: в известен смисъл от една страна в човека, функционално, имаме растителен елемент, вкореняващ се по посока нагоре и растящ по посока надолу, и около него неговата материалност, която от своя страна показва тенденция отдолу нагоре. Така че това, което при растението всъщност се извършва изкуствено, вземането от горната сфера и полагането в долната сфера, при човека се извършва непрекъснато. Тук процесите непрекъснато действува една тенденция отгоре надолу и отдолу нагоре.
И в този обмен всъщност е залегнал здравият и болният човешки живот.
И виждате ли, действително изобщо не можем да разберем сложните процеси в човека, ако не прозрем, че нещата наистина стоят така, както току що ги изложих, че от една страна е налице един носител, действуващ от Земята по посока нагоре, а от друга страна нещо се вмества в този носител, нещо, което действува отгоре надолу.
към текста >>
Как в съчетанието на тези сили протича човешкия
жив
от в състояние на здраве и болест, може лесно да се види, когато, бих желал да кажа почти с отчаяние застанем пред един много важен факт, а именно, че човешкият организъм трябва да бъде лекуван по различен начин в зависимост от това, дали става дума за горе разположените части на тялото или за частите, разположени в известен смисъл под сърцето.
Как в съчетанието на тези сили протича човешкия живот в състояние на здраве и болест, може лесно да се види, когато, бих желал да кажа почти с отчаяние застанем пред един много важен факт, а именно, че човешкият организъм трябва да бъде лекуван по различен начин в зависимост от това, дали става дума за горе разположените части на тялото или за частите, разположени в известен смисъл под сърцето.
Тук дори е необходимо човекът да бъде разглеждан според съвсем различни принципи. Това намира израз във факта като например за мнозина загадъчното отношение да кажем на краниотабеса (craniotabes размекване на тилната кост, най-ранният сигурен признак за рахит у кърмачетата бел. прев.) спрямо обикновения рахит, две явления, разположени тъй близо едно до друго за този, който разглежда човека като единство, докато именно поради това, че водят началото си от различни области на човека, те са полярно противопоставени и трябва да бъдат разглеждани според съвършено различни принципи. Това има значение и за лечебния процес. По тази причина лекари, които при рахит по някакъв начин постигат успех чрез лечението с фосфор, при лечението на краниотабеса вероятно няма да отбележат никакъв успех, но тук трябва да бъде проведено противоположното лечение може би чрез някакъв карбонатен варовик или нещо подобно.
към текста >>
Вземете един единствен ден от човешкия
жив
от и помислете, че годината има 360 или 365 дни, приемете, че човекът достига най-високата средна възраст човекът разбира се може да
жив
ее и много по-дълго но най-високата средна продължителност на
жив
ота от 71 години да кажем и тогава получавате точно толкова дни за човешки
жив
от, колкото дихателни движения човекът е извършва за 24 часовия ден = 25,915.
Често, пред лаици съм се опитвал да представя тази вграденост на човека в Космоса чрез най-грубата нагледност, като извършвам следното изчисление. Ако приемете, че човекът за една минута извършва около 18 дихателни движения, тогава ще откриете, че броят на тези дихателни движения за 1 ден, за 24 часа, представлява едно определено число: получавате 25,920 дихателни движения.
Вземете един единствен ден от човешкия живот и помислете, че годината има 360 или 365 дни, приемете, че човекът достига най-високата средна възраст човекът разбира се може да живее и много по-дълго но най-високата средна продължителност на живота от 71 години да кажем и тогава получавате точно толкова дни за човешки живот, колкото дихателни движения човекът е извършва за 24 часовия ден = 25,915.
към текста >>
Трябва да си представите това като един вид издишване и вдишване на духовно-душевното от физическото тяло, и тогава получавате такива дихателни движения, които се осъществяват чрез това издишване и вдишване през един човешки
жив
от, който
жив
от спрямо нещо друго представлява един ден 25,915 или 25,920 нали това са дните на високосните години, чрез тях разликата от 5 отново се изравнява.
една платоническа година, времето нужно на Слънцето, изгрявайки в Овена през пролетното равноденствие, да се завърти отново в него, то получавате 25,920 години. Тук имате един странен числов пример за свързаността на човека с цялата Вселена. Защото пътят на Слънцето в години, платоническата година, се изразява в число по същия начин, както земните дни на човека. Това виждате ли може да бъде представено по доста нагледен начин, но то ни отвежда в изключителни дълбини на устройството на света. Необходимо е само да имате предвид това, което подчертаваме в Антропософията, а именно, че когато човекът заспива, неговият Аз и астралното тяло напускат физическото и етерното тяло, а при събуждане се връщат обратно.
Трябва да си представите това като един вид издишване и вдишване на духовно-душевното от физическото тяло, и тогава получавате такива дихателни движения, които се осъществяват чрез това издишване и вдишване през един човешки живот, който живот спрямо нещо друго представлява един ден 25,915 или 25,920 нали това са дните на високосните години, чрез тях разликата от 5 отново се изравнява.
И отново във Вселената трябва да съществува нещо, което чрез същите числа да е свързано с една обиколка на Слънцето, с една привидна обиколка на Слънцето. И тук имате един ритъм във Вселената, който намира израз в голямото, който се изразява в отделния човешки живот и който се изразява в дихателните процеси на отделния ден. И вече няма да Ви се струва така чудно, че старото атавистично ясновидство на предисторическия свят говори за дните и нощите на Брама, говори за издишването и вдишването на Вселената, защото е открито, че това издишване и вдишване на Вселената има своя микроскопичен образ в лицето на ежедневните жизнени процеси на човека. Чрез такива неща наистина, не чрез някакви симпатии и антипатии, но едва чрез такива неща, почиващи върху нещо конкретно, човек всъщност достига до истинско преклонение пред древната мъдрост. Мога да Ви уверя, че не бих бил почитател на древната мъдрост, ако чрез безчислени случаи не се бях убедил, че днес хората откриват неща, които могат да бъдат открити в древната мъдрост и които междувременно съвсем са изчезнали, между това, което хората на древната мъдрост са знаели, и това, което днес ние отново можем да достигнем.
към текста >>
И тук имате един ритъм във Вселената, който намира израз в голямото, който се изразява в отделния човешки
жив
от и който се изразява в дихателните процеси на отделния ден.
Защото пътят на Слънцето в години, платоническата година, се изразява в число по същия начин, както земните дни на човека. Това виждате ли може да бъде представено по доста нагледен начин, но то ни отвежда в изключителни дълбини на устройството на света. Необходимо е само да имате предвид това, което подчертаваме в Антропософията, а именно, че когато човекът заспива, неговият Аз и астралното тяло напускат физическото и етерното тяло, а при събуждане се връщат обратно. Трябва да си представите това като един вид издишване и вдишване на духовно-душевното от физическото тяло, и тогава получавате такива дихателни движения, които се осъществяват чрез това издишване и вдишване през един човешки живот, който живот спрямо нещо друго представлява един ден 25,915 или 25,920 нали това са дните на високосните години, чрез тях разликата от 5 отново се изравнява. И отново във Вселената трябва да съществува нещо, което чрез същите числа да е свързано с една обиколка на Слънцето, с една привидна обиколка на Слънцето.
И тук имате един ритъм във Вселената, който намира израз в голямото, който се изразява в отделния човешки живот и който се изразява в дихателните процеси на отделния ден.
И вече няма да Ви се струва така чудно, че старото атавистично ясновидство на предисторическия свят говори за дните и нощите на Брама, говори за издишването и вдишването на Вселената, защото е открито, че това издишване и вдишване на Вселената има своя микроскопичен образ в лицето на ежедневните жизнени процеси на човека. Чрез такива неща наистина, не чрез някакви симпатии и антипатии, но едва чрез такива неща, почиващи върху нещо конкретно, човек всъщност достига до истинско преклонение пред древната мъдрост. Мога да Ви уверя, че не бих бил почитател на древната мъдрост, ако чрез безчислени случаи не се бях убедил, че днес хората откриват неща, които могат да бъдат открити в древната мъдрост и които междувременно съвсем са изчезнали, между това, което хората на древната мъдрост са знаели, и това, което днес ние отново можем да достигнем. Това, което действително стремящия се към познание изявява като преклонение пред древната мъдрост, не произлиза от някакъв общ стремеж към тази древна мъдрост, но то може да произлиза именно от проникването в определени, съвсем конкретни обстоятелства. И така, ако искаме да търсим светлинния елемент, то трябва да насочим погледа си към всичко, което в нашата планетарна система в известен смисъл е разположено над Слънцето, в марсовия, юпитеровия, сатурновия елемент.
към текста >>
Това изследване на металите, когато се провежда по начина, както искам да Ви покажа в тези лекции, води до съвсем определени взаимовръзки, така че оловото например трябва да бъде причислено към не смущаващите от нещо друго влияние на Сатурн, калая, на несмущава-щите от нещо друго юпитерови влияния, желязото на не смущаващите от друго влияние на Марс, медта на не смущаващите от нещо друго влияние на Венера,
жив
ака така, както го описва химията днес, на не смущаващите от нещо друго влияние на Меркурий по тази причина древните са обозначавали по един и същи начин елемента меркурий и планетата Меркурий; и трябва да признаем родството между всички сребристо (подчертавам "сребристо") и това, което са несмущаваните лунни влияния.
И така, не можем да постъпим по друг начин, освен да свържем земните субстанции със силите, въздействуващи върху Земята от нейната околност.
Това изследване на металите, когато се провежда по начина, както искам да Ви покажа в тези лекции, води до съвсем определени взаимовръзки, така че оловото например трябва да бъде причислено към не смущаващите от нещо друго влияние на Сатурн, калая, на несмущава-щите от нещо друго юпитерови влияния, желязото на не смущаващите от друго влияние на Марс, медта на не смущаващите от нещо друго влияние на Венера, живака така, както го описва химията днес, на не смущаващите от нещо друго влияние на Меркурий по тази причина древните са обозначавали по един и същи начин елемента меркурий и планетата Меркурий; и трябва да признаем родството между всички сребристо (подчертавам "сребристо") и това, което са несмущаваните лунни влияния.
Наистина е много мило, когато в днешната литература четем, че в древни времена родството на среброто с Луната било установено чрез това, че Луната блести сребристо, и че хората са се ръководили според това чисто вътрешно свойство. Който обаче знае, колко старателни са били по своя характер изследванията върху отделните метали, извършвани тогава, той не може да изпадне в подобно заблуждение. Дори само от това виждате, че съществува богата възможност за други субстанции, защото това, което ви назовах олово, калай, желязо, мед, живак и сребро, представляват само най-изтъкнатите субстанции съществува богата възможност за други субстанции, поради това, че всякакви други планетарни въздействия встъпват със споменатите във взаимодействие, така че в линията на сатурновото въздействие попадат линиите на марсовото въздействие и т.н. По този начин възникват по-малко представителните метали. Но във всеки случай в света на металите на Земята трябва да виждаме резултата на извънтелурически силови въздействия.
към текста >>
Дори само от това виждате, че съществува богата възможност за други субстанции, защото това, което ви назовах олово, калай, желязо, мед,
жив
ак и сребро, представляват само най-изтъкнатите субстанции съществува богата възможност за други субстанции, поради това, че всякакви други планетарни въздействия встъпват със споменатите във взаимодействие, така че в линията на сатурновото въздействие попадат линиите на марсовото въздействие и т.н.
И така, не можем да постъпим по друг начин, освен да свържем земните субстанции със силите, въздействуващи върху Земята от нейната околност. Това изследване на металите, когато се провежда по начина, както искам да Ви покажа в тези лекции, води до съвсем определени взаимовръзки, така че оловото например трябва да бъде причислено към не смущаващите от нещо друго влияние на Сатурн, калая, на несмущава-щите от нещо друго юпитерови влияния, желязото на не смущаващите от друго влияние на Марс, медта на не смущаващите от нещо друго влияние на Венера, живака така, както го описва химията днес, на не смущаващите от нещо друго влияние на Меркурий по тази причина древните са обозначавали по един и същи начин елемента меркурий и планетата Меркурий; и трябва да признаем родството между всички сребристо (подчертавам "сребристо") и това, което са несмущаваните лунни влияния. Наистина е много мило, когато в днешната литература четем, че в древни времена родството на среброто с Луната било установено чрез това, че Луната блести сребристо, и че хората са се ръководили според това чисто вътрешно свойство. Който обаче знае, колко старателни са били по своя характер изследванията върху отделните метали, извършвани тогава, той не може да изпадне в подобно заблуждение.
Дори само от това виждате, че съществува богата възможност за други субстанции, защото това, което ви назовах олово, калай, желязо, мед, живак и сребро, представляват само най-изтъкнатите субстанции съществува богата възможност за други субстанции, поради това, че всякакви други планетарни въздействия встъпват със споменатите във взаимодействие, така че в линията на сатурновото въздействие попадат линиите на марсовото въздействие и т.н.
По този начин възникват по-малко представителните метали. Но във всеки случай в света на металите на Земята трябва да виждаме резултата на извънтелурически силови въздействия. С това обаче, по определен начин обединихме това, което подчертахме в металното въздействие с това, което виждате във формирането на растението. Защото вземете това, което е заложено в агентите олово, калай, желязо и ще имате почти всичко, свързано с цвето и семеобразуването у растенията, доколкото то протича извън земния елемент, над повърхността на Земята; и всичко, което е с меден, живачен и сребрист характер трябва да е свързано с коренообразуването у растението. Докато от една страна живачният елемент осъществява известно изравняване, естествено идва мисълта, от друга страна да търсим друго изравняване.
към текста >>
Защото вземете това, което е заложено в агентите олово, калай, желязо и ще имате почти всичко, свързано с цвето и семеобразуването у растенията, доколкото то протича извън земния елемент, над повърхността на Земята; и всичко, което е с меден,
жив
ачен и сребрист характер трябва да е свързано с коренообразуването у растението.
Който обаче знае, колко старателни са били по своя характер изследванията върху отделните метали, извършвани тогава, той не може да изпадне в подобно заблуждение. Дори само от това виждате, че съществува богата възможност за други субстанции, защото това, което ви назовах олово, калай, желязо, мед, живак и сребро, представляват само най-изтъкнатите субстанции съществува богата възможност за други субстанции, поради това, че всякакви други планетарни въздействия встъпват със споменатите във взаимодействие, така че в линията на сатурновото въздействие попадат линиите на марсовото въздействие и т.н. По този начин възникват по-малко представителните метали. Но във всеки случай в света на металите на Земята трябва да виждаме резултата на извънтелурически силови въздействия. С това обаче, по определен начин обединихме това, което подчертахме в металното въздействие с това, което виждате във формирането на растението.
Защото вземете това, което е заложено в агентите олово, калай, желязо и ще имате почти всичко, свързано с цвето и семеобразуването у растенията, доколкото то протича извън земния елемент, над повърхността на Земята; и всичко, което е с меден, живачен и сребрист характер трябва да е свързано с коренообразуването у растението.
Докато от една страна живачният елемент осъществява известно изравняване, естествено идва мисълта, от друга страна да търсим друго изравняване. Защото виждате ли, живачният елемент представлява изравняване между телурическото и в известен смисъл между надтелурическото. Но в действителност цялата ни Вселена е проникната от Дух. И тук бих желал да кажа, се установява един друг вид полярност. Ако тек си представите земното, а там извънземното, то в извънземното и земното имате противоположността между светлината и гравитационната сила.
към текста >>
Докато от една страна
жив
ачният елемент осъществява известно изравняване, естествено идва мисълта, от друга страна да търсим друго изравняване.
Дори само от това виждате, че съществува богата възможност за други субстанции, защото това, което ви назовах олово, калай, желязо, мед, живак и сребро, представляват само най-изтъкнатите субстанции съществува богата възможност за други субстанции, поради това, че всякакви други планетарни въздействия встъпват със споменатите във взаимодействие, така че в линията на сатурновото въздействие попадат линиите на марсовото въздействие и т.н. По този начин възникват по-малко представителните метали. Но във всеки случай в света на металите на Земята трябва да виждаме резултата на извънтелурически силови въздействия. С това обаче, по определен начин обединихме това, което подчертахме в металното въздействие с това, което виждате във формирането на растението. Защото вземете това, което е заложено в агентите олово, калай, желязо и ще имате почти всичко, свързано с цвето и семеобразуването у растенията, доколкото то протича извън земния елемент, над повърхността на Земята; и всичко, което е с меден, живачен и сребрист характер трябва да е свързано с коренообразуването у растението.
Докато от една страна живачният елемент осъществява известно изравняване, естествено идва мисълта, от друга страна да търсим друго изравняване.
Защото виждате ли, живачният елемент представлява изравняване между телурическото и в известен смисъл между надтелурическото. Но в действителност цялата ни Вселена е проникната от Дух. И тук бих желал да кажа, се установява един друг вид полярност. Ако тек си представите земното, а там извънземното, то в извънземното и земното имате противоположността между светлината и гравитационната сила. Но с това само имате възможността да погледнете на едно равновесно състояние между земното и извънземното.
към текста >>
Защото виждате ли,
жив
ачният елемент представлява изравняване между телурическото и в известен смисъл между надтелурическото.
По този начин възникват по-малко представителните метали. Но във всеки случай в света на металите на Земята трябва да виждаме резултата на извънтелурически силови въздействия. С това обаче, по определен начин обединихме това, което подчертахме в металното въздействие с това, което виждате във формирането на растението. Защото вземете това, което е заложено в агентите олово, калай, желязо и ще имате почти всичко, свързано с цвето и семеобразуването у растенията, доколкото то протича извън земния елемент, над повърхността на Земята; и всичко, което е с меден, живачен и сребрист характер трябва да е свързано с коренообразуването у растението. Докато от една страна живачният елемент осъществява известно изравняване, естествено идва мисълта, от друга страна да търсим друго изравняване.
Защото виждате ли, живачният елемент представлява изравняване между телурическото и в известен смисъл между надтелурическото.
Но в действителност цялата ни Вселена е проникната от Дух. И тук бих желал да кажа, се установява един друг вид полярност. Ако тек си представите земното, а там извънземното, то в извънземното и земното имате противоположността между светлината и гравитационната сила. Но с това само имате възможността да погледнете на едно равновесно състояние между земното и извънземното.
към текста >>
Изключително важно е да се види, как всъщност във всяка една субстанция старата литература вижда и трите принципа в съчетание: солевия, меркуриалния (
жив
ачния) и фосфорния или серния и как в по-древни времена са се стараели тези три принципа да бъдат отделени от всяка субстанция. Т.е.
това, което е склонно към солеобразуване, от онова, което става носител на светлина, т.е. което е склонно към светлинното въздействие, и от това, което е подвластно на равновесието между двете. Но в природата това не навсякъде е така разделено, в природата тези въздействия са свързани помежду си, вплетени са едно в друго, така че тук те образуват изкусни строителни системи, и тази изкусна строителна система се съдържа и в златото, в светенето, защото чрез златото Духът, по едни чист начин, в известен смисъл поглежда във външния свят. Тук ни прави впечатление нещо, което бих желал да Ви кажа под формата на скоби, тъй като вероятно ще можете плодотворно да работите върху импулсите, които човек може да получи от старата литература и да бъдат те претворени в новата литература. За да осъществите споменатите вчера дисертации, ще можете да получите много импулси от старата литература, ако умеете правилно да разберете тази стара литература.
Изключително важно е да се види, как всъщност във всяка една субстанция старата литература вижда и трите принципа в съчетание: солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния или серния и как в по-древни времена са се стараели тези три принципа да бъдат отделени от всяка субстанция. Т.е.
съществувал е възгледът: оловото възниква по този начин, който ние вече разяснихме; но оловото, както и златото или както медта съдържа всичките три принципа: солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния. И въпросът се свежда до това, за да можем да лекуваме човека със солевия, меркуриалния живачния и фосфорния елемент, трябва да можем да ги отделим, т.е. да можем по определен начин да ги отделим от това, с което са свързани. И на този процес в старата химия се е отделяло най-голямо внимание. Този процес се е отдавал най-трудно при златото, и оттам идва римската поговорка, която действително е нещо, което от ново ни кара да почувствуваме почитание към древните: "Facilius est aurum facere guam destriere".
към текста >>
съществувал е възгледът: оловото възниква по този начин, който ние вече разяснихме; но оловото, както и златото или както медта съдържа всичките три принципа: солевия, меркуриалния (
жив
ачния) и фосфорния.
което е склонно към светлинното въздействие, и от това, което е подвластно на равновесието между двете. Но в природата това не навсякъде е така разделено, в природата тези въздействия са свързани помежду си, вплетени са едно в друго, така че тук те образуват изкусни строителни системи, и тази изкусна строителна система се съдържа и в златото, в светенето, защото чрез златото Духът, по едни чист начин, в известен смисъл поглежда във външния свят. Тук ни прави впечатление нещо, което бих желал да Ви кажа под формата на скоби, тъй като вероятно ще можете плодотворно да работите върху импулсите, които човек може да получи от старата литература и да бъдат те претворени в новата литература. За да осъществите споменатите вчера дисертации, ще можете да получите много импулси от старата литература, ако умеете правилно да разберете тази стара литература. Изключително важно е да се види, как всъщност във всяка една субстанция старата литература вижда и трите принципа в съчетание: солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния или серния и как в по-древни времена са се стараели тези три принципа да бъдат отделени от всяка субстанция. Т.е.
съществувал е възгледът: оловото възниква по този начин, който ние вече разяснихме; но оловото, както и златото или както медта съдържа всичките три принципа: солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния.
И въпросът се свежда до това, за да можем да лекуваме човека със солевия, меркуриалния живачния и фосфорния елемент, трябва да можем да ги отделим, т.е. да можем по определен начин да ги отделим от това, с което са свързани. И на този процес в старата химия се е отделяло най-голямо внимание. Този процес се е отдавал най-трудно при златото, и оттам идва римската поговорка, която действително е нещо, което от ново ни кара да почувствуваме почитание към древните: "Facilius est aurum facere guam destriere". "по-лесно е да направиш злато, отколкото да разрушиш злато”.
към текста >>
И въпросът се свежда до това, за да можем да лекуваме човека със солевия, меркуриалния
жив
ачния и фосфорния елемент, трябва да можем да ги отделим, т.е.
Но в природата това не навсякъде е така разделено, в природата тези въздействия са свързани помежду си, вплетени са едно в друго, така че тук те образуват изкусни строителни системи, и тази изкусна строителна система се съдържа и в златото, в светенето, защото чрез златото Духът, по едни чист начин, в известен смисъл поглежда във външния свят. Тук ни прави впечатление нещо, което бих желал да Ви кажа под формата на скоби, тъй като вероятно ще можете плодотворно да работите върху импулсите, които човек може да получи от старата литература и да бъдат те претворени в новата литература. За да осъществите споменатите вчера дисертации, ще можете да получите много импулси от старата литература, ако умеете правилно да разберете тази стара литература. Изключително важно е да се види, как всъщност във всяка една субстанция старата литература вижда и трите принципа в съчетание: солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния или серния и как в по-древни времена са се стараели тези три принципа да бъдат отделени от всяка субстанция. Т.е. съществувал е възгледът: оловото възниква по този начин, който ние вече разяснихме; но оловото, както и златото или както медта съдържа всичките три принципа: солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния.
И въпросът се свежда до това, за да можем да лекуваме човека със солевия, меркуриалния живачния и фосфорния елемент, трябва да можем да ги отделим, т.е.
да можем по определен начин да ги отделим от това, с което са свързани. И на този процес в старата химия се е отделяло най-голямо внимание. Този процес се е отдавал най-трудно при златото, и оттам идва римската поговорка, която действително е нещо, което от ново ни кара да почувствуваме почитание към древните: "Facilius est aurum facere guam destriere". "по-лесно е да направиш злато, отколкото да разрушиш злато”. Защото хората са мислели, че в златото трите съществени природни принципа, солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния са така здраво свързани помежду си, че най-трудно те могат да бъдат получени от златото.
към текста >>
Защото хората са мислели, че в златото трите съществени природни принципа, солевия, меркуриалния (
жив
ачния) и фосфорния са така здраво свързани помежду си, че най-трудно те могат да бъдат получени от златото.
И въпросът се свежда до това, за да можем да лекуваме човека със солевия, меркуриалния живачния и фосфорния елемент, трябва да можем да ги отделим, т.е. да можем по определен начин да ги отделим от това, с което са свързани. И на този процес в старата химия се е отделяло най-голямо внимание. Този процес се е отдавал най-трудно при златото, и оттам идва римската поговорка, която действително е нещо, което от ново ни кара да почувствуваме почитание към древните: "Facilius est aurum facere guam destriere". "по-лесно е да направиш злато, отколкото да разрушиш злато”.
Защото хората са мислели, че в златото трите съществени природни принципа, солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния са така здраво свързани помежду си, че най-трудно те могат да бъдат получени от златото.
към текста >>
Но ако се абстрахираме от всичко това, както трябва да постъпим в тези лекции, където само за малко бе хвърлена светлина върху древната литература, върху древните и ако се насочим към това, което днес може да бъде изследвано, то достигаме именно до следното: за да получим от природните субстанции нужното ни от тези три принципа, характеризирани вчера и днес, действително по определен начин, с природни субстанции, трябва да бъде извършен процеса на изгаряне, чрез което първоначално ще отделим например носителя на огъня, на светлината, след това трябва да се опитаме от природните субстанци и за определени цели да получим меркуриалното (
жив
ачния елемент), така че да остане само това, което се стреми към солевия принцип.
Наистина, напълно вярно е, че ако искаме да постъпим по същия начин, както древните са постъпвали в процеса за отделянето на трите природни принципа, то и ние днес не бихме се справили лесно.
Но ако се абстрахираме от всичко това, както трябва да постъпим в тези лекции, където само за малко бе хвърлена светлина върху древната литература, върху древните и ако се насочим към това, което днес може да бъде изследвано, то достигаме именно до следното: за да получим от природните субстанции нужното ни от тези три принципа, характеризирани вчера и днес, действително по определен начин, с природни субстанции, трябва да бъде извършен процеса на изгаряне, чрез което първоначално ще отделим например носителя на огъня, на светлината, след това трябва да се опитаме от природните субстанци и за определени цели да получим меркуриалното (живачния елемент), така че да остане само това, което се стреми към солевия принцип.
Тогава то може да бъде изтеглено чрез нещо киселинно и тогава, било от растения или от минерали, ще получим едно действително солево лечебно средство. Подробностите ще разгледам допълнително. И така, в природата или ще търсим това, което е носител на светлината, за да получим извънтелурическото, или ще се опитваме да отделим извънтелурическото от земните субстанции и да остане телурическото, и тогава ще имаме действително солевото или ще се опитаме да получим нещо, което да представлява равновесното състояние между двете.
към текста >>
Можем да застанем на изходната точка, на която са заставали древните лекари, които винаги са изхождали от следното: от познатите субстанции да отделят това, което по характера си е фосфор, сол или
жив
ак и който след това са прилагали съответното.
Тук обаче бих желал да кажа можем да поемем два пътя, които по същността си са различни, всеки един от който до определена степен води към целта. Всъщност може да се върви и по двата пътя.
Можем да застанем на изходната точка, на която са заставали древните лекари, които винаги са изхождали от следното: от познатите субстанции да отделят това, което по характера си е фосфор, сол или живак и който след това са прилагали съответното.
За тях различното, специфичното въздействие на лечебните средства се получавало чрез това, че е нещо друго, в зависимост от това, дали са получавали съответните неща от олово или от мед.
към текста >>
Хомеопатичната система се стреми да се издигне над това, да се издигне над това се стреми и физикалното лечение, което, след като вече е изгубило пътя, по който правилно да прилага носителя на светлината фосфора, или правилно да прилага носителя на въздуха
жив
ака, по тази причина прилага директно светлината и въздуха.
Така че те, макар че са говорили за сол, всъщност са говорили за това, че в тази сол има нещо, което е различно при различните соли, което поради това, че е сол, е земно, но поради това, че е сол, получена да кажем от различни метали, е нещо извънтелурическо и има отношение към най-различни неща в човека нещо, което утре ще характеризираме по-точно. Можем да тръгнем по този път например при получаването на солеобразното в лечебната наука; и по този път, по който сме тръгнали, може да се върви с едно все още много ясно чувство, след като другия път на древните вече е затворен, че човекът действително не е просто епруветка, но е нещо повече. И това е пътя, по който просто се опитваме, чрез приемане на това, което е тук и чрез потенциране на това, което е тук, да бъдат оползотворени силите, залегнали в основата на вече съществуващите субстанции. Това е пътят, който в съществената си част е присъщ на течението на Хаанеман и който бих желал да кажа представлява един вид възход от цялостните медицински стремежи на човека, след като старият път бе вече буренясал, поради това, че хората нищо вече не знаеха за някакви извънтелурически или други връзки. Това всъщност бих желал да кажа е залегнало в основата на отчаянието сред модерното лекарско съсловие, защото в модерната медицина вече не се гледа на това, което всъщност е в основата на земното: извънземното и защото съществува стремеж да се намери изход чрез това, което е залегнало само в земното.
Хомеопатичната система се стреми да се издигне над това, да се издигне над това се стреми и физикалното лечение, което, след като вече е изгубило пътя, по който правилно да прилага носителя на светлината фосфора, или правилно да прилага носителя на въздуха живака, по тази причина прилага директно светлината и въздуха.
Това разбира се също представлява една трета възможност. Но действителният, благоприятен път ще се открие само тогава, когато чрез духовната наука се вникне във връзката между минералното и извънтелурическото, между растителното и извънтелурическото и между животинското и извънтелурическото. И стигнем ли до животинското тогава вече достигаме съмнителната близост до човека. И тук древните са поставили една граница, която ние, изхождайки от новите изследвания отново ще ги потърсим. Те са казвали: растенията те са в сферата на планетарната система; минералите те са в сферата на планетарната система, когато обаче се възкачим в животинския свят, тогава вече напускаме планетарната система, и нещата стоят така, че много по-малко можем да си играем с тях, отколкото ако останем в рамките на планетарното, на извънтелурическото.
към текста >>
Но действителният, благоприятен път ще се открие само тогава, когато чрез духовната наука се вникне във връзката между минералното и извънтелурическото, между растителното и извънтелурическото и между
жив
отинското и извънтелурическото.
И това е пътя, по който просто се опитваме, чрез приемане на това, което е тук и чрез потенциране на това, което е тук, да бъдат оползотворени силите, залегнали в основата на вече съществуващите субстанции. Това е пътят, който в съществената си част е присъщ на течението на Хаанеман и който бих желал да кажа представлява един вид възход от цялостните медицински стремежи на човека, след като старият път бе вече буренясал, поради това, че хората нищо вече не знаеха за някакви извънтелурически или други връзки. Това всъщност бих желал да кажа е залегнало в основата на отчаянието сред модерното лекарско съсловие, защото в модерната медицина вече не се гледа на това, което всъщност е в основата на земното: извънземното и защото съществува стремеж да се намери изход чрез това, което е залегнало само в земното. Хомеопатичната система се стреми да се издигне над това, да се издигне над това се стреми и физикалното лечение, което, след като вече е изгубило пътя, по който правилно да прилага носителя на светлината фосфора, или правилно да прилага носителя на въздуха живака, по тази причина прилага директно светлината и въздуха. Това разбира се също представлява една трета възможност.
Но действителният, благоприятен път ще се открие само тогава, когато чрез духовната наука се вникне във връзката между минералното и извънтелурическото, между растителното и извънтелурическото и между животинското и извънтелурическото.
И стигнем ли до животинското тогава вече достигаме съмнителната близост до човека. И тук древните са поставили една граница, която ние, изхождайки от новите изследвания отново ще ги потърсим. Те са казвали: растенията те са в сферата на планетарната система; минералите те са в сферата на планетарната система, когато обаче се възкачим в животинския свят, тогава вече напускаме планетарната система, и нещата стоят така, че много по-малко можем да си играем с тях, отколкото ако останем в рамките на планетарното, на извънтелурическото. Силите, водещи до формирането на животните и особено тези, формиращи човека, са разпръснати много по-далече във Вселената, отколкото силите в минералите и растенията. Те описват Зодиака, за да не търсим отвъд него лечебните сили, залегнали в растителният или в минералите, или най-малкото, за да ни се обърне внимание на това, че тук навлизаме в една опасна област.
към текста >>
И стигнем ли до
жив
отинското тогава вече достигаме съмнителната близост до човека.
Това е пътят, който в съществената си част е присъщ на течението на Хаанеман и който бих желал да кажа представлява един вид възход от цялостните медицински стремежи на човека, след като старият път бе вече буренясал, поради това, че хората нищо вече не знаеха за някакви извънтелурически или други връзки. Това всъщност бих желал да кажа е залегнало в основата на отчаянието сред модерното лекарско съсловие, защото в модерната медицина вече не се гледа на това, което всъщност е в основата на земното: извънземното и защото съществува стремеж да се намери изход чрез това, което е залегнало само в земното. Хомеопатичната система се стреми да се издигне над това, да се издигне над това се стреми и физикалното лечение, което, след като вече е изгубило пътя, по който правилно да прилага носителя на светлината фосфора, или правилно да прилага носителя на въздуха живака, по тази причина прилага директно светлината и въздуха. Това разбира се също представлява една трета възможност. Но действителният, благоприятен път ще се открие само тогава, когато чрез духовната наука се вникне във връзката между минералното и извънтелурическото, между растителното и извънтелурическото и между животинското и извънтелурическото.
И стигнем ли до животинското тогава вече достигаме съмнителната близост до човека.
И тук древните са поставили една граница, която ние, изхождайки от новите изследвания отново ще ги потърсим. Те са казвали: растенията те са в сферата на планетарната система; минералите те са в сферата на планетарната система, когато обаче се възкачим в животинския свят, тогава вече напускаме планетарната система, и нещата стоят така, че много по-малко можем да си играем с тях, отколкото ако останем в рамките на планетарното, на извънтелурическото. Силите, водещи до формирането на животните и особено тези, формиращи човека, са разпръснати много по-далече във Вселената, отколкото силите в минералите и растенията. Те описват Зодиака, за да не търсим отвъд него лечебните сили, залегнали в растителният или в минералите, или най-малкото, за да ни се обърне внимание на това, че тук навлизаме в една опасна област.
към текста >>
Те са казвали: растенията те са в сферата на планетарната система; минералите те са в сферата на планетарната система, когато обаче се възкачим в
жив
отинския свят, тогава вече напускаме планетарната система, и нещата стоят така, че много по-малко можем да си играем с тях, отколкото ако останем в рамките на планетарното, на извънтелурическото.
Хомеопатичната система се стреми да се издигне над това, да се издигне над това се стреми и физикалното лечение, което, след като вече е изгубило пътя, по който правилно да прилага носителя на светлината фосфора, или правилно да прилага носителя на въздуха живака, по тази причина прилага директно светлината и въздуха. Това разбира се също представлява една трета възможност. Но действителният, благоприятен път ще се открие само тогава, когато чрез духовната наука се вникне във връзката между минералното и извънтелурическото, между растителното и извънтелурическото и между животинското и извънтелурическото. И стигнем ли до животинското тогава вече достигаме съмнителната близост до човека. И тук древните са поставили една граница, която ние, изхождайки от новите изследвания отново ще ги потърсим.
Те са казвали: растенията те са в сферата на планетарната система; минералите те са в сферата на планетарната система, когато обаче се възкачим в животинския свят, тогава вече напускаме планетарната система, и нещата стоят така, че много по-малко можем да си играем с тях, отколкото ако останем в рамките на планетарното, на извънтелурическото.
Силите, водещи до формирането на животните и особено тези, формиращи човека, са разпръснати много по-далече във Вселената, отколкото силите в минералите и растенията. Те описват Зодиака, за да не търсим отвъд него лечебните сили, залегнали в растителният или в минералите, или най-малкото, за да ни се обърне внимание на това, че тук навлизаме в една опасна област.
към текста >>
Силите, водещи до формирането на
жив
отните и особено тези, формиращи човека, са разпръснати много по-далече във Вселената, отколкото силите в минералите и растенията.
Това разбира се също представлява една трета възможност. Но действителният, благоприятен път ще се открие само тогава, когато чрез духовната наука се вникне във връзката между минералното и извънтелурическото, между растителното и извънтелурическото и между животинското и извънтелурическото. И стигнем ли до животинското тогава вече достигаме съмнителната близост до човека. И тук древните са поставили една граница, която ние, изхождайки от новите изследвания отново ще ги потърсим. Те са казвали: растенията те са в сферата на планетарната система; минералите те са в сферата на планетарната система, когато обаче се възкачим в животинския свят, тогава вече напускаме планетарната система, и нещата стоят така, че много по-малко можем да си играем с тях, отколкото ако останем в рамките на планетарното, на извънтелурическото.
Силите, водещи до формирането на животните и особено тези, формиращи човека, са разпръснати много по-далече във Вселената, отколкото силите в минералите и растенията.
Те описват Зодиака, за да не търсим отвъд него лечебните сили, залегнали в растителният или в минералите, или най-малкото, за да ни се обърне внимание на това, че тук навлизаме в една опасна област.
към текста >>
34.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Когато искаме да разгледаме цялостното състояние на човека, здрав или болен, важното се състои в това, че човекът в известен смисъл
жив
ее в две полярно-противоположни възрасти, и че в юношеството е изложен на различни влияния, че в юношеството е изложен повече на над слънчевите влияния, на влиянието на Сатурн, Юпитер и Марс, и че в по-късна възраст е изложен на под слънчевите влияния, на влиянията на Венера, Меркурий и на Луната, ако трябва да ги обознача според това, което казахме вчера.
Когато искаме да разгледаме цялостното състояние на човека, здрав или болен, важното се състои в това, че човекът в известен смисъл живее в две полярно-противоположни възрасти, и че в юношеството е изложен на различни влияния, че в юношеството е изложен повече на над слънчевите влияния, на влиянието на Сатурн, Юпитер и Марс, и че в по-късна възраст е изложен на под слънчевите влияния, на влиянията на Венера, Меркурий и на Луната, ако трябва да ги обознача според това, което казахме вчера.
Влиянието на Луната обаче се появява сравнително най-рано и най-ясно. Това отново ни навежда на мисълта, че при разглеждането на човека постоянно трябва да свързваме пространството с това, което се отнася до времето. Едва като сме сторили това можем в правилна светлина да разгледаме определени явления, възникващи в живота на човека. И при отделните подробности винаги по малко ще се докосваме до това, как да постъпваме, за да виждаме в правилна светлина обстоятелствата, отнасящи се до опознаването на човека. Виждате ли, това което въздействува върху човека, започва в основата си още преди раждането, всъщност още преди зачатието.
към текста >>
Едва като сме сторили това можем в правилна светлина да разгледаме определени явления, възникващи в
жив
ота на човека.
Когато искаме да разгледаме цялостното състояние на човека, здрав или болен, важното се състои в това, че човекът в известен смисъл живее в две полярно-противоположни възрасти, и че в юношеството е изложен на различни влияния, че в юношеството е изложен повече на над слънчевите влияния, на влиянието на Сатурн, Юпитер и Марс, и че в по-късна възраст е изложен на под слънчевите влияния, на влиянията на Венера, Меркурий и на Луната, ако трябва да ги обознача според това, което казахме вчера. Влиянието на Луната обаче се появява сравнително най-рано и най-ясно. Това отново ни навежда на мисълта, че при разглеждането на човека постоянно трябва да свързваме пространството с това, което се отнася до времето.
Едва като сме сторили това можем в правилна светлина да разгледаме определени явления, възникващи в живота на човека.
И при отделните подробности винаги по малко ще се докосваме до това, как да постъпваме, за да виждаме в правилна светлина обстоятелствата, отнасящи се до опознаването на човека. Виждате ли, това което въздействува върху човека, започва в основата си още преди раждането, всъщност още преди зачатието. И често, при изследването на тези неща, съм се питал: на какво се дължи, та толкова много болестни процеси в обичайната медицинска литература се обозначават като такива с "неизвестен произход", обозначават се като нещо, до чиито произход не можем да достигнем. Това се дължи на обстоятелството, че не се обръща внимание на факта, че комплексът от сили, които вчера определихме като извънтелурически е вече налице, дори когато човекът се приближава към своето зачатие, не само към своето раждане, и че всичко, което въздействува върху човека, предизвиква обратни въздействия, така че известни процеси, разположени в действителност преди зачатието, предизвикват противодействия след зачатието, или след раждането. И понякога в човешкия живот наблюдаваме само това, което настъпва след раждането и което представлява вид противодействие срещу нещо, което е било още преди зачатието, и което съществува във връзка с цялостното битие на природата.
към текста >>
И понякога в човешкия
жив
от наблюдаваме само това, което настъпва след раждането и което представлява вид противодействие срещу нещо, което е било още преди зачатието, и което съществува във връзка с цялостното битие на природата.
Едва като сме сторили това можем в правилна светлина да разгледаме определени явления, възникващи в живота на човека. И при отделните подробности винаги по малко ще се докосваме до това, как да постъпваме, за да виждаме в правилна светлина обстоятелствата, отнасящи се до опознаването на човека. Виждате ли, това което въздействува върху човека, започва в основата си още преди раждането, всъщност още преди зачатието. И често, при изследването на тези неща, съм се питал: на какво се дължи, та толкова много болестни процеси в обичайната медицинска литература се обозначават като такива с "неизвестен произход", обозначават се като нещо, до чиито произход не можем да достигнем. Това се дължи на обстоятелството, че не се обръща внимание на факта, че комплексът от сили, които вчера определихме като извънтелурически е вече налице, дори когато човекът се приближава към своето зачатие, не само към своето раждане, и че всичко, което въздействува върху човека, предизвиква обратни въздействия, така че известни процеси, разположени в действителност преди зачатието, предизвикват противодействия след зачатието, или след раждането.
И понякога в човешкия живот наблюдаваме само това, което настъпва след раждането и което представлява вид противодействие срещу нещо, което е било още преди зачатието, и което съществува във връзка с цялостното битие на природата.
Това, което казвам сега, се отнася в силна степен до всичко свързано с осификацията (ossificatio-вкостеняване бел. прев.) и със склерозата. Склерозата, а също така и вкостеняването всъщност предизвикват процеси, имащи своето противоположни процеси още преди зачатието. Като органични формообразуващи процеси, по съвсем нормален начин, те противодействуват на това, което преди зачатието действува в човека под формата на процеси на разпрашаване, процеси на разширение. Изключително важно е да разберем това.
към текста >>
Когато това, което в лицето осификацията и склерозата е нормално, и което се проявява абнормно в своята собствена област едва в хода на
жив
ота, когато то отскочи в противоположната страна, при което този процес протича вече не в неговата си област, а в други системи от органи, тогава възниква нещо, което е огледален болестен образ на явление от преди зачатието и което виждаме пред себе си под различните форми на карциномните (ракови бел.
Но всички тези процеси, които трябва да настъпят, могат да преминат една определена граница, в известна степен да излязат извън средната зона на колебание. Процеси, като склерозирането и осификацията представляват в известна степен отклонение от средното положение, защото те могат да излязат извън границите, могат да станат твърде силни. тогава те се появяват под съвсем друга форма. Отначало те се проявяват под формата на диспозиция(предразположение бел. прев.). Всъщност в диспозицията трябва да търсим много съществени неща от същността на човека.
Когато това, което в лицето осификацията и склерозата е нормално, и което се проявява абнормно в своята собствена област едва в хода на живота, когато то отскочи в противоположната страна, при което този процес протича вече не в неговата си област, а в други системи от органи, тогава възниква нещо, което е огледален болестен образ на явление от преди зачатието и което виждаме пред себе си под различните форми на карциномните (ракови бел.
прев.) образования. Можем да вникнем в тези неща, само ако опитаме действително да прозрем цялостният процес на създаване и битие на човека. Без това човек ще счита процес като карциномното образование за относително неизвестен фактор в човешкия живот, ако не можем да го свържем с нещо, което по някакъв начин да действува в човека, но което, изродено, се е пренесло в друго поле.
към текста >>
Без това човек ще счита процес като карциномното образование за относително неизвестен фактор в човешкия
жив
от, ако не можем да го свържем с нещо, което по някакъв начин да действува в човека, но което, изродено, се е пренесло в друго поле.
Отначало те се проявяват под формата на диспозиция(предразположение бел. прев.). Всъщност в диспозицията трябва да търсим много съществени неща от същността на човека. Когато това, което в лицето осификацията и склерозата е нормално, и което се проявява абнормно в своята собствена област едва в хода на живота, когато то отскочи в противоположната страна, при което този процес протича вече не в неговата си област, а в други системи от органи, тогава възниква нещо, което е огледален болестен образ на явление от преди зачатието и което виждаме пред себе си под различните форми на карциномните (ракови бел. прев.) образования. Можем да вникнем в тези неща, само ако опитаме действително да прозрем цялостният процес на създаване и битие на човека.
Без това човек ще счита процес като карциномното образование за относително неизвестен фактор в човешкия живот, ако не можем да го свържем с нещо, което по някакъв начин да действува в човека, но което, изродено, се е пренесло в друго поле.
към текста >>
Така пред нас особено ясно изпъква вредата от липсата на поглед върху цялостното протичане на човешкия
жив
от.
Това е едно заболяване, на което може би се обръща малко внимание, и което представлява противоположния на хидроцефалията полюс, на който трябва да се обърне внимание. Като малки деца ние всъщност непрестанно се люшкаме насам-натам между тези две крайности, между хидроцефалията и между нейния противоположен полюс. Може, обаче да се случи така по-късно ние ще засегнем и терапевтичната страна, че нещо в това отношение не се доглежда, а именно пропуска се правилния момент, който винаги е налице, в който приблизително, хидроцефалията може да бъде преустановена, било чрез възпитание, било чрез диета, било чрез лечение в детска възраст, и по-точно в кърмаческа възраст, така че бих желал да кажа се пред извиква твърде ранното изчезване на хидроцефалията.
Така пред нас особено ясно изпъква вредата от липсата на поглед върху цялостното протичане на човешкия живот.
Защото отново искам да подчертая, че тук могат да възникнат множество медицински дисертационни работи, ако за предпоставка се потърси връзката между това протичане на хидроцефалията в детска възраст и сифилиса или предразположение към сифилис, проявяващ се по късно. От това от проследяването на малките животинки не излиза нищо. От това се получава нещо, само ако се съгласим да вземем предвид подобни неща, така, както ги изложих сега. Би се направило изключително много за профилактиката на сифилиса, ако в на-ранната детска възраст се опита, в известна степен човекът да бъде стабилизиран срещу онова, което по-късно може да се прояви в различните сифилистични явления те също са различни, както ще чуем по-късно.
към текста >>
От това от проследяването на малките
жив
отинки не излиза нищо.
Това е едно заболяване, на което може би се обръща малко внимание, и което представлява противоположния на хидроцефалията полюс, на който трябва да се обърне внимание. Като малки деца ние всъщност непрестанно се люшкаме насам-натам между тези две крайности, между хидроцефалията и между нейния противоположен полюс. Може, обаче да се случи така по-късно ние ще засегнем и терапевтичната страна, че нещо в това отношение не се доглежда, а именно пропуска се правилния момент, който винаги е налице, в който приблизително, хидроцефалията може да бъде преустановена, било чрез възпитание, било чрез диета, било чрез лечение в детска възраст, и по-точно в кърмаческа възраст, така че бих желал да кажа се пред извиква твърде ранното изчезване на хидроцефалията. Така пред нас особено ясно изпъква вредата от липсата на поглед върху цялостното протичане на човешкия живот. Защото отново искам да подчертая, че тук могат да възникнат множество медицински дисертационни работи, ако за предпоставка се потърси връзката между това протичане на хидроцефалията в детска възраст и сифилиса или предразположение към сифилис, проявяващ се по късно.
От това от проследяването на малките животинки не излиза нищо.
От това се получава нещо, само ако се съгласим да вземем предвид подобни неща, така, както ги изложих сега. Би се направило изключително много за профилактиката на сифилиса, ако в на-ранната детска възраст се опита, в известна степен човекът да бъде стабилизиран срещу онова, което по-късно може да се прояви в различните сифилистични явления те също са различни, както ще чуем по-късно.
към текста >>
Лекуването като такова е нещо много хубаво, но е редно да имаме предвид, че в
жив
ота съвсем не рядко се срещат индивиди, които според тяхното собствено мнение, вече са прекарали всички възможни болести, които са опитвали всички лечебни методи и лечебни средства и при които, когато достигнат една напреднала възраст, е трудно да бъде открито нещо, което да ги успокои, защото те, тъй и тъй са непрекъснато болни.
Във всичко това виждаме връзката, съществуваща в целия процес на изграждане на човека. При това можем да си припомним, колко е важно да обърнем внимание на този доста краен случай не само, когато човекът е сериозно болен, но също и в случаите, когато човекът е по-леко болен, когато и самото лечение е по-лесно, когато често изобщо не можем да разберем, наистина ли сме лекувани или не сме лекувани, кога то на пациента трябва да кажем: не правете глупости, не изисквайте да бъдете лекуван и нещата ще се оправят. Защото и това е нещо, което би било изключително важно, а именно, да не лекуваме така страшно усърдно.
Лекуването като такова е нещо много хубаво, но е редно да имаме предвид, че в живота съвсем не рядко се срещат индивиди, които според тяхното собствено мнение, вече са прекарали всички възможни болести, които са опитвали всички лечебни методи и лечебни средства и при които, когато достигнат една напреднала възраст, е трудно да бъде открито нещо, което да ги успокои, защото те, тъй и тъй са непрекъснато болни.
Би било по-добре, ако в човека събудим малко мисълта, че повечето хора всъщност съвсем не са толкова болни, колкото смятат. Разбира се, това има и своите отрицателни страни. Но в тази връзка спокойно би могло да бъде казано.
към текста >>
Човекът обаче не вижда тази борба вътре, естествено, тъй като
жив
ее във времето на материалистичния светоглед.
Всички тези неща трябва да бъдат видени в светлината, че именно човекът представлява едно сложно същество, поради обстоятелството, че притежава на първо място физическо устройство, притежава етерно устройство, което устройство от 7-та до 14-та година има много работа, за да вгради в себе си във физическото устройство, и за да бъде отново отделено от него при такива обстоятелства, като бременността; трябва да имаме също така предвид, че едва след 14-та година се осъществява пълното вработване на астралното тяло и още по-късно – вработването на Аза, но че не трябва да си представяме Аза така, като че ли е разположен вън от човека. В будно състояние той разбира се никога не се намира вън от организма, но неговото вработване представлява по-висша степен на съвместно функциониране. Ето защо винаги става така, че при всяко нарушение в организма Азът е изправен пред известно затруднение, а именно; правилно да прояви себе си при тези различни условия. И трябва да кажем, че днес вече медицината, без да знае това, или дори отдавна, е стигнала до там, да чертае схеми на тези затруднения на Аза, който трябва да се справи с другите три тела на човека, които схеми са изключително поучителни за борбата на Аза с другите тела.
Човекът обаче не вижда тази борба вътре, естествено, тъй като живее във времето на материалистичния светоглед.
към текста >>
Клетката това е нещо, което чрез растеж, чрез собствен
жив
от, самоволно обявява себе си срещу това, което представлява човека.
Така виждаме, че по най-разнообразен начин върху човека действуват телурически локализирани сили. И така можем да изучим тези сили, само ако разгледаме резултата на тяхното взаимодействие в целия човек, никога не бива да го разглеждаме в никоя част на човека, а най-малкото в клетката моля, забележете това: най-малкото в клетката. Защото какво представлява клетката?
Клетката това е нещо, което чрез растеж, чрез собствен живот, самоволно обявява себе си срещу това, което представлява човека.
И ако от една страна разгледате човека, в цялостната му форма, съставен от телурически и извънтелурически въздействия, и след това разгледате клетката, то клетката е тази, която плюс на замисъла на същите тези въздействия, която директно руши тези външни въздействия, тъй като се стреми да разгърне свой собствен живот. в своя организъм ние всъщност непрекъснато се борим против живота на клетката. И най-яркият хаос във възгледите настъпи именно чрез клетъчната патология и клетъчната физиология, които навсякъде поставят в основата клетката и навсякъде разглеждат човека като постройка от клетки, докато човекът представлява едно цяло, което цяло е свързано с Космоса и което всъщност непрекъснато трябва да се бори срещу своенравието на клетките. Клетката е тази, която е основата непрекъснато разрушава нашия организъм, вместо да го изгражда. Естествено, след като в цялостния мироглед са промъкват подобни възгледи, то не е чудно, че се стига до най-изопачените наблюдения върху човека и върху всичко друго свързано с него.
към текста >>
И ако от една страна разгледате човека, в цялостната му форма, съставен от телурически и извънтелурически въздействия, и след това разгледате клетката, то клетката е тази, която плюс на замисъла на същите тези въздействия, която директно руши тези външни въздействия, тъй като се стреми да разгърне свой собствен
жив
от.
Така виждаме, че по най-разнообразен начин върху човека действуват телурически локализирани сили. И така можем да изучим тези сили, само ако разгледаме резултата на тяхното взаимодействие в целия човек, никога не бива да го разглеждаме в никоя част на човека, а най-малкото в клетката моля, забележете това: най-малкото в клетката. Защото какво представлява клетката? Клетката това е нещо, което чрез растеж, чрез собствен живот, самоволно обявява себе си срещу това, което представлява човека.
И ако от една страна разгледате човека, в цялостната му форма, съставен от телурически и извънтелурически въздействия, и след това разгледате клетката, то клетката е тази, която плюс на замисъла на същите тези въздействия, която директно руши тези външни въздействия, тъй като се стреми да разгърне свой собствен живот.
в своя организъм ние всъщност непрекъснато се борим против живота на клетката. И най-яркият хаос във възгледите настъпи именно чрез клетъчната патология и клетъчната физиология, които навсякъде поставят в основата клетката и навсякъде разглеждат човека като постройка от клетки, докато човекът представлява едно цяло, което цяло е свързано с Космоса и което всъщност непрекъснато трябва да се бори срещу своенравието на клетките. Клетката е тази, която е основата непрекъснато разрушава нашия организъм, вместо да го изгражда. Естествено, след като в цялостния мироглед са промъкват подобни възгледи, то не е чудно, че се стига до най-изопачените наблюдения върху човека и върху всичко друго свързано с него. Така чрез процеса на формиране на човека и чрез клетъчния процес пред нас всъщност се изправят два противоположни силови комплекса.
към текста >>
в своя организъм ние всъщност непрекъснато се борим против
жив
ота на клетката.
Така виждаме, че по най-разнообразен начин върху човека действуват телурически локализирани сили. И така можем да изучим тези сили, само ако разгледаме резултата на тяхното взаимодействие в целия човек, никога не бива да го разглеждаме в никоя част на човека, а най-малкото в клетката моля, забележете това: най-малкото в клетката. Защото какво представлява клетката? Клетката това е нещо, което чрез растеж, чрез собствен живот, самоволно обявява себе си срещу това, което представлява човека. И ако от една страна разгледате човека, в цялостната му форма, съставен от телурически и извънтелурически въздействия, и след това разгледате клетката, то клетката е тази, която плюс на замисъла на същите тези въздействия, която директно руши тези външни въздействия, тъй като се стреми да разгърне свой собствен живот.
в своя организъм ние всъщност непрекъснато се борим против живота на клетката.
И най-яркият хаос във възгледите настъпи именно чрез клетъчната патология и клетъчната физиология, които навсякъде поставят в основата клетката и навсякъде разглеждат човека като постройка от клетки, докато човекът представлява едно цяло, което цяло е свързано с Космоса и което всъщност непрекъснато трябва да се бори срещу своенравието на клетките. Клетката е тази, която е основата непрекъснато разрушава нашия организъм, вместо да го изгражда. Естествено, след като в цялостния мироглед са промъкват подобни възгледи, то не е чудно, че се стига до най-изопачените наблюдения върху човека и върху всичко друго свързано с него. Така чрез процеса на формиране на човека и чрез клетъчния процес пред нас всъщност се изправят два противоположни силови комплекса. Органите са разположени там между тях и те са черен дроб, или сърце, или други подобни, в зависимост от това, дали преобладава единия или другия комплекс.
към текста >>
В тази система съществува най-силно подобие на това, към което всъщност се стреми клетъчният
жив
от.
Така чрез процеса на формиране на човека и чрез клетъчния процес пред нас всъщност се изправят два противоположни силови комплекса. Органите са разположени там между тях и те са черен дроб, или сърце, или други подобни, в зависимост от това, дали преобладава единия или другия комплекс. Те представляват едно постоянно уравновесяване между тези два силови комплекса, които Ви описах. Органите представляват нещо, което понякога клони повече клетъчния елемент, а клетъчният елемент бива надмогнат от космическото или това са органи ще ги характеризираме поотделно, в които космическото преобладава, а клетъчният характер отстъпва назад. От такава една гледна точка е особено интересно да бъдат разгледани всички онези системи от органи, разположени между същинската полова система и отделителната от една страна и сърцето от друга.
В тази система съществува най-силно подобие на това, към което всъщност се стреми клетъчният живот.
Ако разгледаме целия човек с всички части на неговото устройство: най-голямо сходство между описаните части на човека и клетъчния живот откриваме именно в тази област. Това, обаче ни дава възможност да разберем следното. Това ни кара да се запитаме: но как всъщност стоят нещата при клетката? В известен смисъл ще кажем така, стигайки до крайност клетката своенравно разгръща своя живот; тя разгръща един своенравен живот. На този споен равен живот, който клетката последователно развива, непрекъснато се противопоставя нещо друго, нещо външно.
към текста >>
Ако разгледаме целия човек с всички части на неговото устройство: най-голямо сходство между описаните части на човека и клетъчния
жив
от откриваме именно в тази област.
Органите са разположени там между тях и те са черен дроб, или сърце, или други подобни, в зависимост от това, дали преобладава единия или другия комплекс. Те представляват едно постоянно уравновесяване между тези два силови комплекса, които Ви описах. Органите представляват нещо, което понякога клони повече клетъчния елемент, а клетъчният елемент бива надмогнат от космическото или това са органи ще ги характеризираме поотделно, в които космическото преобладава, а клетъчният характер отстъпва назад. От такава една гледна точка е особено интересно да бъдат разгледани всички онези системи от органи, разположени между същинската полова система и отделителната от една страна и сърцето от друга. В тази система съществува най-силно подобие на това, към което всъщност се стреми клетъчният живот.
Ако разгледаме целия човек с всички части на неговото устройство: най-голямо сходство между описаните части на човека и клетъчния живот откриваме именно в тази област.
Това, обаче ни дава възможност да разберем следното. Това ни кара да се запитаме: но как всъщност стоят нещата при клетката? В известен смисъл ще кажем така, стигайки до крайност клетката своенравно разгръща своя живот; тя разгръща един своенравен живот. На този споен равен живот, който клетката последователно развива, непрекъснато се противопоставя нещо друго, нещо външно. И това външно нещо, което се противопоставя, то отнема на клетката, на етерните сили на клетката, живота, и и оставя капкообразната форма, в известен смисъл той изсмуква живота и и оставя капкообразната форма.
към текста >>
В известен смисъл ще кажем така, стигайки до крайност клетката своенравно разгръща своя
жив
от; тя разгръща един своенравен
жив
от.
От такава една гледна точка е особено интересно да бъдат разгледани всички онези системи от органи, разположени между същинската полова система и отделителната от една страна и сърцето от друга. В тази система съществува най-силно подобие на това, към което всъщност се стреми клетъчният живот. Ако разгледаме целия човек с всички части на неговото устройство: най-голямо сходство между описаните части на човека и клетъчния живот откриваме именно в тази област. Това, обаче ни дава възможност да разберем следното. Това ни кара да се запитаме: но как всъщност стоят нещата при клетката?
В известен смисъл ще кажем така, стигайки до крайност клетката своенравно разгръща своя живот; тя разгръща един своенравен живот.
На този споен равен живот, който клетката последователно развива, непрекъснато се противопоставя нещо друго, нещо външно. И това външно нещо, което се противопоставя, то отнема на клетката, на етерните сили на клетката, живота, и и оставя капкообразната форма, в известен смисъл той изсмуква живота и и оставя капкообразната форма. Това е нещо, което всъщност би трябвало да знаем, че във всичко на нашата Земя има капковидна форма, без разлика дали е извън човека или в човека, е залегнала резултантната на две сили едната, която се стреми към живот, и другата, която изсмуква този живот.
към текста >>
На този споен равен
жив
от, който клетката последователно развива, непрекъснато се противопоставя нещо друго, нещо външно.
В тази система съществува най-силно подобие на това, към което всъщност се стреми клетъчният живот. Ако разгледаме целия човек с всички части на неговото устройство: най-голямо сходство между описаните части на човека и клетъчния живот откриваме именно в тази област. Това, обаче ни дава възможност да разберем следното. Това ни кара да се запитаме: но как всъщност стоят нещата при клетката? В известен смисъл ще кажем така, стигайки до крайност клетката своенравно разгръща своя живот; тя разгръща един своенравен живот.
На този споен равен живот, който клетката последователно развива, непрекъснато се противопоставя нещо друго, нещо външно.
И това външно нещо, което се противопоставя, то отнема на клетката, на етерните сили на клетката, живота, и и оставя капкообразната форма, в известен смисъл той изсмуква живота и и оставя капкообразната форма. Това е нещо, което всъщност би трябвало да знаем, че във всичко на нашата Земя има капковидна форма, без разлика дали е извън човека или в човека, е залегнала резултантната на две сили едната, която се стреми към живот, и другата, която изсмуква този живот.
към текста >>
И това външно нещо, което се противопоставя, то отнема на клетката, на етерните сили на клетката,
жив
ота, и и оставя капкообразната форма, в известен смисъл той изсмуква
жив
ота и и оставя капкообразната форма.
Ако разгледаме целия човек с всички части на неговото устройство: най-голямо сходство между описаните части на човека и клетъчния живот откриваме именно в тази област. Това, обаче ни дава възможност да разберем следното. Това ни кара да се запитаме: но как всъщност стоят нещата при клетката? В известен смисъл ще кажем така, стигайки до крайност клетката своенравно разгръща своя живот; тя разгръща един своенравен живот. На този споен равен живот, който клетката последователно развива, непрекъснато се противопоставя нещо друго, нещо външно.
И това външно нещо, което се противопоставя, то отнема на клетката, на етерните сили на клетката, живота, и и оставя капкообразната форма, в известен смисъл той изсмуква живота и и оставя капкообразната форма.
Това е нещо, което всъщност би трябвало да знаем, че във всичко на нашата Земя има капковидна форма, без разлика дали е извън човека или в човека, е залегнала резултантната на две сили едната, която се стреми към живот, и другата, която изсмуква този живот.
към текста >>
Това е нещо, което всъщност би трябвало да знаем, че във всичко на нашата Земя има капковидна форма, без разлика дали е извън човека или в човека, е залегнала резултантната на две сили едната, която се стреми към
жив
от, и другата, която изсмуква този
жив
от.
Това, обаче ни дава възможност да разберем следното. Това ни кара да се запитаме: но как всъщност стоят нещата при клетката? В известен смисъл ще кажем така, стигайки до крайност клетката своенравно разгръща своя живот; тя разгръща един своенравен живот. На този споен равен живот, който клетката последователно развива, непрекъснато се противопоставя нещо друго, нещо външно. И това външно нещо, което се противопоставя, то отнема на клетката, на етерните сили на клетката, живота, и и оставя капкообразната форма, в известен смисъл той изсмуква живота и и оставя капкообразната форма.
Това е нещо, което всъщност би трябвало да знаем, че във всичко на нашата Земя има капковидна форма, без разлика дали е извън човека или в човека, е залегнала резултантната на две сили едната, която се стреми към живот, и другата, която изсмуква този живот.
към текста >>
Интересно е, че ако проверим, каква представа е имала всъщност древната медицина за
жив
ака, стигаме до извода, че
жив
акът е онова нещо, на което е отнет
жив
ота и на което е оставена капковидната форма, така че в
жив
ака трябва да виждаме нещо, което чрез своето своенравие желае да се превърне в
жив
а капка, в клетка, но което чрез планетарните въздействия на Меркурий, бива възпрепятствувано и поради това се превръща в трупа на клетката, превръща се именно в
жив
ачна капчица.
Интересно е, че ако проверим, каква представа е имала всъщност древната медицина за живака, стигаме до извода, че живакът е онова нещо, на което е отнет живота и на което е оставена капковидната форма, така че в живака трябва да виждаме нещо, което чрез своето своенравие желае да се превърне в жива капка, в клетка, но което чрез планетарните въздействия на Меркурий, бива възпрепятствувано и поради това се превръща в трупа на клетката, превръща се именно в живачна капчица.
Ето тук имаме средното състояние между солеобразното и фосфорното и същевременно пред себе си имате нещо от твърде сложния път, който трябва да бъде извървян, за да разберем, как планитарните въздействия изживяват себе си в това, което стои пред нас на Земята. Всяка капка живак би представлявала нещо живо, ако не беше планетата Меркурий. И всичко онова, в нас, което е най-склонно да се обърне към клетъчния елемент, т.е. тази система в човека, за която говорих преди малко, ето по тази причина най-много се нуждае от това, да бъде поставена под правилно въздействие на планетата Меркурий; т.е. Това са тези части на коремната област, разположени между същинските отделителни органи и сърцето; за тях е особено необходимо, ако мога да се изразя така, да не бъдат спирани в една тяхна склонност, а именно, да поддържат в себе си клетъчния елемент и все пак да не му позволяват да стига до там, че изцяло да бъде погълнат от живота, но да продължава да бъде изложена парализиращото, умъртвяващо живота меркуриево състояние.
към текста >>
Ето тук имаме средното състояние между солеобразното и фосфорното и същевременно пред себе си имате нещо от твърде сложния път, който трябва да бъде извървян, за да разберем, как планитарните въздействия из
жив
яват себе си в това, което стои пред нас на Земята.
Интересно е, че ако проверим, каква представа е имала всъщност древната медицина за живака, стигаме до извода, че живакът е онова нещо, на което е отнет живота и на което е оставена капковидната форма, така че в живака трябва да виждаме нещо, което чрез своето своенравие желае да се превърне в жива капка, в клетка, но което чрез планетарните въздействия на Меркурий, бива възпрепятствувано и поради това се превръща в трупа на клетката, превръща се именно в живачна капчица.
Ето тук имаме средното състояние между солеобразното и фосфорното и същевременно пред себе си имате нещо от твърде сложния път, който трябва да бъде извървян, за да разберем, как планитарните въздействия изживяват себе си в това, което стои пред нас на Земята.
Всяка капка живак би представлявала нещо живо, ако не беше планетата Меркурий. И всичко онова, в нас, което е най-склонно да се обърне към клетъчния елемент, т.е. тази система в човека, за която говорих преди малко, ето по тази причина най-много се нуждае от това, да бъде поставена под правилно въздействие на планетата Меркурий; т.е. Това са тези части на коремната област, разположени между същинските отделителни органи и сърцето; за тях е особено необходимо, ако мога да се изразя така, да не бъдат спирани в една тяхна склонност, а именно, да поддържат в себе си клетъчния елемент и все пак да не му позволяват да стига до там, че изцяло да бъде погълнат от живота, но да продължава да бъде изложена парализиращото, умъртвяващо живота меркуриево състояние. В противен случай функциите на тези органи веднага ще избуят и ще прелеят, ако не бъдат задържани в това средно състояние.
към текста >>
Всяка капка
жив
ак би представлявала нещо
жив
о, ако не беше планетата Меркурий.
Интересно е, че ако проверим, каква представа е имала всъщност древната медицина за живака, стигаме до извода, че живакът е онова нещо, на което е отнет живота и на което е оставена капковидната форма, така че в живака трябва да виждаме нещо, което чрез своето своенравие желае да се превърне в жива капка, в клетка, но което чрез планетарните въздействия на Меркурий, бива възпрепятствувано и поради това се превръща в трупа на клетката, превръща се именно в живачна капчица. Ето тук имаме средното състояние между солеобразното и фосфорното и същевременно пред себе си имате нещо от твърде сложния път, който трябва да бъде извървян, за да разберем, как планитарните въздействия изживяват себе си в това, което стои пред нас на Земята.
Всяка капка живак би представлявала нещо живо, ако не беше планетата Меркурий.
И всичко онова, в нас, което е най-склонно да се обърне към клетъчния елемент, т.е. тази система в човека, за която говорих преди малко, ето по тази причина най-много се нуждае от това, да бъде поставена под правилно въздействие на планетата Меркурий; т.е. Това са тези части на коремната област, разположени между същинските отделителни органи и сърцето; за тях е особено необходимо, ако мога да се изразя така, да не бъдат спирани в една тяхна склонност, а именно, да поддържат в себе си клетъчния елемент и все пак да не му позволяват да стига до там, че изцяло да бъде погълнат от живота, но да продължава да бъде изложена парализиращото, умъртвяващо живота меркуриево състояние. В противен случай функциите на тези органи веднага ще избуят и ще прелеят, ако не бъдат задържани в това средно състояние.
към текста >>
Това са тези части на коремната област, разположени между същинските отделителни органи и сърцето; за тях е особено необходимо, ако мога да се изразя така, да не бъдат спирани в една тяхна склонност, а именно, да поддържат в себе си клетъчния елемент и все пак да не му позволяват да стига до там, че изцяло да бъде погълнат от
жив
ота, но да продължава да бъде изложена парализиращото, умъртвяващо
жив
ота меркуриево състояние.
Интересно е, че ако проверим, каква представа е имала всъщност древната медицина за живака, стигаме до извода, че живакът е онова нещо, на което е отнет живота и на което е оставена капковидната форма, така че в живака трябва да виждаме нещо, което чрез своето своенравие желае да се превърне в жива капка, в клетка, но което чрез планетарните въздействия на Меркурий, бива възпрепятствувано и поради това се превръща в трупа на клетката, превръща се именно в живачна капчица. Ето тук имаме средното състояние между солеобразното и фосфорното и същевременно пред себе си имате нещо от твърде сложния път, който трябва да бъде извървян, за да разберем, как планитарните въздействия изживяват себе си в това, което стои пред нас на Земята. Всяка капка живак би представлявала нещо живо, ако не беше планетата Меркурий. И всичко онова, в нас, което е най-склонно да се обърне към клетъчния елемент, т.е. тази система в човека, за която говорих преди малко, ето по тази причина най-много се нуждае от това, да бъде поставена под правилно въздействие на планетата Меркурий; т.е.
Това са тези части на коремната област, разположени между същинските отделителни органи и сърцето; за тях е особено необходимо, ако мога да се изразя така, да не бъдат спирани в една тяхна склонност, а именно, да поддържат в себе си клетъчния елемент и все пак да не му позволяват да стига до там, че изцяло да бъде погълнат от живота, но да продължава да бъде изложена парализиращото, умъртвяващо живота меркуриево състояние.
В противен случай функциите на тези органи веднага ще избуят и ще прелеят, ако не бъдат задържани в това средно състояние.
към текста >>
Виждате, че пътя, който по този начин сме поели, е напълно рационален, и тъй като онова, което вече може да бъде открито чрез свръхсетивното виждане за съвременното и за бъдещото човечество ще трябва все повече и повече да бъде подкрепено чрез външни сетивно-уловими факти, то би било добре, ако клинически и в литературата бихме могли да проследим, как отделните въздействия, били те от минерален произход, от метали, минерали,
жив
отински, били те от съдържащи се в растенията минерали и метали, как всъщност тези въздействия се отнасят спрямо човешкия организъм.
Ако продължаваме да проследяваме такова едно явление все по-нататък, стигаме до отношението, съществуващо между тези органи и Меркурий, метала Меркурий, който метал представя меркуриевото състояние.
Виждате, че пътя, който по този начин сме поели, е напълно рационален, и тъй като онова, което вече може да бъде открито чрез свръхсетивното виждане за съвременното и за бъдещото човечество ще трябва все повече и повече да бъде подкрепено чрез външни сетивно-уловими факти, то би било добре, ако клинически и в литературата бихме могли да проследим, как отделните въздействия, били те от минерален произход, от метали, минерали, животински, били те от съдържащи се в растенията минерали и метали, как всъщност тези въздействия се отнасят спрямо човешкия организъм.
Това изследване би могло да бъде започнато от съвсем характерни в това отношения неща. Днес аз ви говорих за това, че на една определена тенденция, която е преконцептивна (разположена преди зачатието бел. прев.) трябва да се противопостави осификацията, склерозата. Тази осификация и склероза имат обаче един съвършено обратен образ. Необходимо е само, за да се достигне до състояние на преливане, да предизвикате в човека оловно отравяне.
към текста >>
При всяка една диагноза трябва да имаме предвид, по какъв начин е поставен човекът в света, и как е
жив
ял до сега човекът и как обещава да
жив
ее занапред.
Същият процес, протичащ чрез взаимодействието между желязо и кръв, можете да проследите нагоре повече към белодробната система и към всичко, свързано с нея и тогава ще добиете представа за действието на желязото бих желал да кажа в присъствието на изместеното към белия дроб взаимодействие между хидроцефалията и нейния обратен образ. Така, виждате ли, тези неща си взаимодействуват помежду си. Само чрез това взаимно проникване и от другата страна чрез включването на извън човешкото добиваме възможността да достигнем до лечебните въздействия на лечебните средства. И ако действително един ден по този начин бъде разгледано човешкото същество, без съмнение за наблюдателя ще възникне един вид интуиция, която всъщност би имала особено голямо значение при всички диагнози. Защото действително става дума за това, да бъдат видени вкупом много неща.
При всяка една диагноза трябва да имаме предвид, по какъв начин е поставен човекът в света, и как е живял до сега човекът и как обещава да живее занапред.
Какво имам предвид като казвам: да живее занапред? Да, в съвременния човек, по определен начин, в зародиш, е напълно заложено онова, което той, органично, ще преживее през остатъка на своя живот. И ако търсим връзката между всичко онова, което сега казах, връзката между начина на действие на оловото, калая и желязото върху човешкия организъм, и това, което от метална страна може да бъде въздействие, тогава достигаме до извода, че на същите тях са в известна степен полярно протипоставени въздействията на медта, на меркурия и на среброто. Това, което казах сега, нямам предвид някакво протежение на определени лечебни средства; но трябва да го спомена, поради причината да насоча вниманието ви към това, че съществуват съвсем определени взаимодействия между онази конфигурация, която имат силите в тези метали и в други субстанции и етерните сили на самия човешки организъм. От това противодействие ще можем да вземем онова, което трябва да бъде употребено от другите сили, когато определен вид сили, да кажем силите на желязото, са твърде силни, когато действуват твърде силно.
към текста >>
Какво имам предвид като казвам: да
жив
ее занапред?
Така, виждате ли, тези неща си взаимодействуват помежду си. Само чрез това взаимно проникване и от другата страна чрез включването на извън човешкото добиваме възможността да достигнем до лечебните въздействия на лечебните средства. И ако действително един ден по този начин бъде разгледано човешкото същество, без съмнение за наблюдателя ще възникне един вид интуиция, която всъщност би имала особено голямо значение при всички диагнози. Защото действително става дума за това, да бъдат видени вкупом много неща. При всяка една диагноза трябва да имаме предвид, по какъв начин е поставен човекът в света, и как е живял до сега човекът и как обещава да живее занапред.
Какво имам предвид като казвам: да живее занапред?
Да, в съвременния човек, по определен начин, в зародиш, е напълно заложено онова, което той, органично, ще преживее през остатъка на своя живот. И ако търсим връзката между всичко онова, което сега казах, връзката между начина на действие на оловото, калая и желязото върху човешкия организъм, и това, което от метална страна може да бъде въздействие, тогава достигаме до извода, че на същите тях са в известна степен полярно протипоставени въздействията на медта, на меркурия и на среброто. Това, което казах сега, нямам предвид някакво протежение на определени лечебни средства; но трябва да го спомена, поради причината да насоча вниманието ви към това, че съществуват съвсем определени взаимодействия между онази конфигурация, която имат силите в тези метали и в други субстанции и етерните сили на самия човешки организъм. От това противодействие ще можем да вземем онова, което трябва да бъде употребено от другите сили, когато определен вид сили, да кажем силите на желязото, са твърде силни, когато действуват твърде силно. Така например, ще открием, че през определени явления, при болестни явления в човешкия организъм, явно силите на желязото трябва да са твърде силни в него.
към текста >>
Да, в съвременния човек, по определен начин, в зародиш, е напълно заложено онова, което той, органично, ще пре
жив
ее през остатъка на своя
жив
от.
Само чрез това взаимно проникване и от другата страна чрез включването на извън човешкото добиваме възможността да достигнем до лечебните въздействия на лечебните средства. И ако действително един ден по този начин бъде разгледано човешкото същество, без съмнение за наблюдателя ще възникне един вид интуиция, която всъщност би имала особено голямо значение при всички диагнози. Защото действително става дума за това, да бъдат видени вкупом много неща. При всяка една диагноза трябва да имаме предвид, по какъв начин е поставен човекът в света, и как е живял до сега човекът и как обещава да живее занапред. Какво имам предвид като казвам: да живее занапред?
Да, в съвременния човек, по определен начин, в зародиш, е напълно заложено онова, което той, органично, ще преживее през остатъка на своя живот.
И ако търсим връзката между всичко онова, което сега казах, връзката между начина на действие на оловото, калая и желязото върху човешкия организъм, и това, което от метална страна може да бъде въздействие, тогава достигаме до извода, че на същите тях са в известна степен полярно протипоставени въздействията на медта, на меркурия и на среброто. Това, което казах сега, нямам предвид някакво протежение на определени лечебни средства; но трябва да го спомена, поради причината да насоча вниманието ви към това, че съществуват съвсем определени взаимодействия между онази конфигурация, която имат силите в тези метали и в други субстанции и етерните сили на самия човешки организъм. От това противодействие ще можем да вземем онова, което трябва да бъде употребено от другите сили, когато определен вид сили, да кажем силите на желязото, са твърде силни, когато действуват твърде силно. Така например, ще открием, че през определени явления, при болестни явления в човешкия организъм, явно силите на желязото трябва да са твърде силни в него. Тогава става въпрос за следното срещу това да бъде приложена мед или нещо подобно на мед, нещо, което може да бъде взето и от растителния свят, както ще видите това.
към текста >>
35.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И засега можем да предполагаме, дори не в окултен аспект, че там, навън, съществува
жив
о взаимодействие между всичко, проявяващо себе си във флората, в цъфтенето и плодообразуването и онова, което нахлува от страна на цялата обширна Вселена.
И засега можем да предполагаме, дори не в окултен аспект, че там, навън, съществува живо взаимодействие между всичко, проявяващо себе си във флората, в цъфтенето и плодообразуването и онова, което нахлува от страна на цялата обширна Вселена.
И ако сега се абстрахираме от всичко това и отведем тази мисъл в нас самите но във всеки случай при това разглеждане трябва да опитаме да извикате на помощ малко интуицията; аз вече ви казах, че без интуиция човек в медицината абсолютно нищо не може да направи ако отдалечим тази мисъл от външния свят и погледнем в собствената си вътрешност, то тук ще открием определено родство с това, което се намира там, навън. Тъй като трябва да кажем, ако във флората тясно са свързани етерното с физическото, то също така трябва да предполагаме както определено родство между такъв вид връзки на етерното с физическото във флората, така и подобен вид връзки на етерното и физическото в самия човек.
към текста >>
Този подход в разглеждането ще стане едва тогава плодотворен, когато можем да се спрем на конкретните явления, когато в този конкретен смисъл можем да наблюдаваме навлизането на процесите навътре, когато например в лицето на помирисването и вкусването наистина видим това, което е сродно на човека и
жив
ее, когато разглеждаме етерното, как то навлиза навътре, и как в този може би най-груб горен сетивен процес, виждаме непосредствено нахлуването на външните процеси навътре.
в негови отпечатък, когато насочите вниманието си към мириса и вкуса. Там, където в човека има процес на помирисване и на вкусване, там в основата си имаме едно, намиращо се във физическия свят, откровение на етерното, в неговата връзка спрямо астралния и физически елемент. Ето така, в известен смисъл, ние самите се намираме на повърхността на човека, когато по този начин изследваме процесите на помирисване и вкусване. Но виждате ли, днес наистина става дума за това, най-после, за целите на оплодяването на действителната наука от страна на духовната наука, да се изкачим над абстрактно-мистичното и наистина конкретно да проникнем в Духа. Защото действително, каква полза, ако хората все си говорят за това, че трябва да обхванем божественото в човека, след като под това божествено те разбират най-много нещо съвсем абстрактно божествено.
Този подход в разглеждането ще стане едва тогава плодотворен, когато можем да се спрем на конкретните явления, когато в този конкретен смисъл можем да наблюдаваме навлизането на процесите навътре, когато например в лицето на помирисването и вкусването наистина видим това, което е сродно на човека и живее, когато разглеждаме етерното, как то навлиза навътре, и как в този може би най-груб горен сетивен процес, виждаме непосредствено нахлуването на външните процеси навътре.
Така изключително важно е за нашето време, да се издигнем над просто абстрактното, над мистичното.
към текста >>
Това е още по-силно изразено у някои
жив
отни, които в окото си, освен нашите органи имат допълнително, т.е.
Разбира се, тъй като при разполагането на вкусовия нерв в органичната субстанция, към него не се включва онова, което представлява изкусното образование на окото, поставено пред проникването на зрителния нерв в органичната субстанция, то по тези причини зрението представлява нещо съвсем различно; но това, което в известен смисъл започва под формата на зрителен процес зад изкусното устройство на физическото око, то вече притежава само вътрешно родство с вкусовия процес. Бих желал да кажа, че в лицето на зрението ние осъществяваме един метаморфозирал процес на вкусване, метаморфозирал чрез това, че пред органичните процеси, разиграващи се във вкусването, сме поставили всичко онова, което се съдържа в изкусното устройство на окото. Разбира се, във всяко едно сетиво трябва да различаваме между това, което нашият организъм противопоставя на външния свят, и онова, което външния свят противопоставя на организма ни. Или трябва да погледнем към онова, което вътре протича под формата на процеси благодарение на обстоятелството, че кръвта нахлува в окото, т.е. че организмът действува вътре в окото.
Това е още по-силно изразено у някои животни, които в окото си, освен нашите органи имат допълнително, т.е.
кръвни органи, чрез които Его-то бива по-силно изтласкано към очната ябълка, докато при нас Его-то се отдръпва назад и оставя очната ябълка вътрешно свободна. Но тук, по обходния път на кръвта през окото върху целия сетивен процес, въздействува цялото устройство, и там вътре в зрителния процес в известен смисъл е матаморфозирал вкусовия процес. Така че можем да наречем зрението метаморфозирал вкус. Или в известен смисъл над вкуса и обонянието можем да разглеждаме разположено зрението като метаморфозирал вкус (вж. рис.16).
към текста >>
Сега трябва да проследим нещата по такъв начин, че в това, което
жив
ее в нас като нещо душевно, но което е и свързано с организма, не в материалистичен смисъл, но в друг един смисъл, познат Ви вече от лекциите, в това душевно да видим едно метаморфозирало виждане, което от своя страна с известна своя част е поставено във вътрешността, в мисленето, в представите (вж. рис.16).
Виждате ли, тук в известен смисъл имаме възможността, това, което протича във вътрешността на организма, ограничено от кожата да го разглеждаме като поставен във вътрешността външен елемент. Защото с помощта на всичко онова, което е продължение по посока нагоре, ние попадаме повече във външния свят; тук човекът разтваря себе си за външния свят.
Сега трябва да проследим нещата по такъв начин, че в това, което живее в нас като нещо душевно, но което е и свързано с организма, не в материалистичен смисъл, но в друг един смисъл, познат Ви вече от лекциите, в това душевно да видим едно метаморфозирало виждане, което от своя страна с известна своя част е поставено във вътрешността, в мисленето, в представите (вж. рис.16).
При това трябва да си представим органите, залегнали в основата на представите т.е. органите от вътрешността на главата като зрителни органи, метаморфози рали в едно определено направление. Моля Ви само да се ориентирате по отношение на следното, че повечето от вашите представи, кои то живеят в мисленето, представляват само продължения на зрителните представи; необходимо е единствено да сравните душевния живот на тези, които са родени слепи и на тези, които са родени глухи. В мисленето си ние имаме едно продължение на зрението по посока към вътрешността. И така стигаме до това, да си кажем, че тук се хвърля светлина и върху странното взаимодействие съществуващо между анатомията на главата, на главния мозък и самия мисловен процес.
към текста >>
Моля Ви само да се ориентирате по отношение на следното, че повечето от вашите представи, кои то
жив
еят в мисленето, представляват само продължения на зрителните представи; необходимо е единствено да сравните душевния
жив
от на тези, които са родени слепи и на тези, които са родени глухи.
Виждате ли, тук в известен смисъл имаме възможността, това, което протича във вътрешността на организма, ограничено от кожата да го разглеждаме като поставен във вътрешността външен елемент. Защото с помощта на всичко онова, което е продължение по посока нагоре, ние попадаме повече във външния свят; тук човекът разтваря себе си за външния свят. Сега трябва да проследим нещата по такъв начин, че в това, което живее в нас като нещо душевно, но което е и свързано с организма, не в материалистичен смисъл, но в друг един смисъл, познат Ви вече от лекциите, в това душевно да видим едно метаморфозирало виждане, което от своя страна с известна своя част е поставено във вътрешността, в мисленето, в представите (вж. рис.16). При това трябва да си представим органите, залегнали в основата на представите т.е. органите от вътрешността на главата като зрителни органи, метаморфози рали в едно определено направление.
Моля Ви само да се ориентирате по отношение на следното, че повечето от вашите представи, кои то живеят в мисленето, представляват само продължения на зрителните представи; необходимо е единствено да сравните душевния живот на тези, които са родени слепи и на тези, които са родени глухи.
В мисленето си ние имаме едно продължение на зрението по посока към вътрешността. И така стигаме до това, да си кажем, че тук се хвърля светлина и върху странното взаимодействие съществуващо между анатомията на главата, на главния мозък и самия мисловен процес. Така например е крайно своеобразно това е една хубава тема за медицинска дисертация, че когато истински се приближим до същността на мисловните процеси и искаме да изследваме, как е свързано устройството на главния мозък с всеобхватното мислене, тогава странно, достигаме до структури, наподобяващи преобразени обонятелни нерви. Така бихме могли да кажем: вътрешно погледнато, в своя обратен образ, нашето разпръснато аналогично мислене е много сходно със зрението. Но обобщаването на видяното, асоциирането на представите, това всъщност вътрешно-органично погледнато, силно напомня на обонянието.
към текста >>
36.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Тогава това регулиране на дихателния процес преминава върху регулирането на останалия органичен процес и Вие ще откриете, че когато изкуствено, или по-добре естествено, изложите такъв човек, страдащ от неправилна функция на пикочния мехур на друг въздух, по-богат на кислород, тогава ще постигнете известно хармонизиране дори само чрез тази промяна в начина на
жив
от.
Когато не полага правилни грижи дори за самото хранене, когато гълта, вместо да дъвчи и по този начин нарушава целия храносмилателен процес, когато не спазва правилното съотношение между почивка и движение по време на самия храносмилателен процес и т.н. Всичко, което вътрешно смущава вътрешната подвижност, то смущава и това, което можем да наречем съществувание на пикочния мехур. Нали човекът е така устроен, че във всички случаи можете да му препоръчате някакво одухотворено движение, когато предполагате при него смущения в сърцето; но човекът няма да приеме с удоволствие, ако поискате да регулирате вътрешното му движение. Вие обаче веднага ще се справите с положението, ако опитате, човек, който не е склонен да даде на тялото си нужната почивка, който бързо гълта или нарушава храносмилането си по друг начин, ако се опитате такъв човек да го лекувате метеорологически. Това означава да го изпратите на въздух, който е по-богат на кислород, сред който той, несъзнателно ще трябва да положи повече усилия във връзка със своя дихателен процес.
Тогава това регулиране на дихателния процес преминава върху регулирането на останалия органичен процес и Вие ще откриете, че когато изкуствено, или по-добре естествено, изложите такъв човек, страдащ от неправилна функция на пикочния мехур на друг въздух, по-богат на кислород, тогава ще постигнете известно хармонизиране дори само чрез тази промяна в начина на живот.
към текста >>
И тази принадлежност към външния свят Вие можете да установите чрез това, че в известна степен
жив
ота на черния дроб е поставен в зависимост от характеристиката на водата в дадена местност.
Особено важно е да обърнем внимание на третия орган, свързан в най-широк смисъл с външната метеорология черния дроб. Макар привидно черният дроб да е затворен в човешкия организъм, въпреки това той в силна степен принадлежи на външния свят.
И тази принадлежност към външния свят Вие можете да установите чрез това, че в известна степен живота на черния дроб е поставен в зависимост от характеристиката на водата в дадена местност.
Всъщност винаги би трябвало да бъде изследван състава на водата на дадена местност, за да можем правилно да преценим състоянието на черния дроб на хората, населяващи тази местност. Стимулиращо значение за развитието на черния дроб има вкуса* (*вкуса липсва в стенограмата и е допълнено по смисъл), което има еднакво значение, когато става в излишък, с изграждането на черния дроб, едно твърде силно, твърде изявено наслаждение на храната е равнозначно на изграждането на черния дроб в човека. Вътрешното наслаждение бих желал да кажа продължението на това, което би трябвало да се ограничи само върху небцето и езика, това, което би трябвало да се ограничи само върху небцето и езика, това, което продължава приятното, симпатичното или антипатичното, или също така не приятното възприемане на храната по посока към вътрешността, това е, което води до израждане на черния дроб. Ето защо е необходимо да бъдат видени тези неща, и да бъде направен опит, хора, имащи някакви увреждания в състоянието на черния дроб нещо, което често е много трудно да бъде установено у такива хора да се създаде навик, бих желал да кажа, да изследват вкуса, в самия вкус като такъв да се опитват да открият нещо. Изключително трудно е, по-основно да бъде изследвана вътрешната връзка между състоянието на черния дроб и водната характеристика, състава на водата в дадена местност, тъй като зависимостите са много фини и трябва например да обърнем внимание на следното, че в местността където да кажем водата е силно варовита, състоянието на черния дроб е различно в сравнение с местности, където водата е по-слабо варовита.
към текста >>
В зависимост от това, и то в силна степен, е различно устроен
жив
ота на белия дроб, защото белият дроб съществено зависи от почвения състав на местността.
Тясно свързани с всичко, което дадена местност предлага просто чрез конфигурацията на своята повърхност, са белодробните функции. Те са зависими от това, дали имаме работа с местност, в която, например, както в тукашната област, има много варовици или имаме работа с местност, където има много кварц, там където има старо нагънати планини.
В зависимост от това, и то в силна степен, е различно устроен живота на белия дроб, защото белият дроб съществено зависи от почвения състав на местността.
Една от първите задачи на даден лекар, установяващ се в дадена област на работа, всъщност би се състояла в това, основно да изследва геологията на тази област. Изследването на геологията на тази местност е всъщност едно и също с изследването на белите дробове на хората от съответната област. И трябва да знаем, че е твърде неблагоприятно, когато белият дроб не успява да се приспособи към околността. Само че в никакъв случай не бива да разбирате погрешно това, което Ви казвам в това отношение: установявайки тази зависимост между белия дроб и околността, аз имам предвид вътрешното устройство на белия дроб; имам предвид не дишането, а имам предвид вътрешния строеж на белия дроб.
към текста >>
И когато установим, че някой, склонен към някакъв вид слабост на белия дроб, никак не е подходящо за дадена местност, и му препоръчваме да промени местожителството си в друга местност, подходящо за него, тогава всъщност ние сме направили най-доброто за него, както често става тъкмо с онези органи, разположени над белия дроб, за които най-важното е направено когато настъпи пълна промяна на место
жив
еенето и на начина на
жив
от.
Това са взаимовръзки, които в най-широк смисъл ни отвеждат до зависимостта на органи като бял дроб, черен дроб, пикочен мехур и сърцето, които са вътрешни органи, отворени навън, по посока на метеорологичния процес. Ето защо винаги, когато са налице заболявания на тези органи ще трябва да правим опит по физикален път да постигаме нещо във връзка с лечението. Защото това, което при заболявания на тези органи бъде постигнато по физикален път, то бих желал да кажа е по определен начин трайно.
И когато установим, че някой, склонен към някакъв вид слабост на белия дроб, никак не е подходящо за дадена местност, и му препоръчваме да промени местожителството си в друга местност, подходящо за него, тогава всъщност ние сме направили най-доброто за него, както често става тъкмо с онези органи, разположени над белия дроб, за които най-важното е направено когато настъпи пълна промяна на местоживеенето и на начина на живот.
Чрез промяната на местоживеенето и на начина на живот можем да сторим сравнително малко затова, което е разположено под сърцето, но изключително много можем да сторим за всичко онова, което е разположено в белия дроб и над белия дроб, ако извършим такива промени в местоживеенето и в начина на живот. Разбира се, при това трябва да сме напълно наясно, че в организма всичко е взаимодействие и че когато нещо съществува, трябва да имаме представа, дали именно не съществува някакво скрито взаимодействие. Когато например открием израждане на сърдечните съдове, то трябва да си поставим въпроса, дали именно не е налице склонност към израждане на белия дроб, и дали няма да е необходимо да подхванем болестта, изхождайки именно от тази склонност към израждане на белия дроб.
към текста >>
Чрез промяната на место
жив
еенето и на начина на
жив
от можем да сторим сравнително малко затова, което е разположено под сърцето, но изключително много можем да сторим за всичко онова, което е разположено в белия дроб и над белия дроб, ако извършим такива промени в место
жив
еенето и в начина на
жив
от.
Това са взаимовръзки, които в най-широк смисъл ни отвеждат до зависимостта на органи като бял дроб, черен дроб, пикочен мехур и сърцето, които са вътрешни органи, отворени навън, по посока на метеорологичния процес. Ето защо винаги, когато са налице заболявания на тези органи ще трябва да правим опит по физикален път да постигаме нещо във връзка с лечението. Защото това, което при заболявания на тези органи бъде постигнато по физикален път, то бих желал да кажа е по определен начин трайно. И когато установим, че някой, склонен към някакъв вид слабост на белия дроб, никак не е подходящо за дадена местност, и му препоръчваме да промени местожителството си в друга местност, подходящо за него, тогава всъщност ние сме направили най-доброто за него, както често става тъкмо с онези органи, разположени над белия дроб, за които най-важното е направено когато настъпи пълна промяна на местоживеенето и на начина на живот.
Чрез промяната на местоживеенето и на начина на живот можем да сторим сравнително малко затова, което е разположено под сърцето, но изключително много можем да сторим за всичко онова, което е разположено в белия дроб и над белия дроб, ако извършим такива промени в местоживеенето и в начина на живот.
Разбира се, при това трябва да сме напълно наясно, че в организма всичко е взаимодействие и че когато нещо съществува, трябва да имаме представа, дали именно не съществува някакво скрито взаимодействие. Когато например открием израждане на сърдечните съдове, то трябва да си поставим въпроса, дали именно не е налице склонност към израждане на белия дроб, и дали няма да е необходимо да подхванем болестта, изхождайки именно от тази склонност към израждане на белия дроб.
към текста >>
А от друга страна трябва да сме наясно, че долната част на човека е сродна с медта, с меркурий (
жив
ак бел.
Сега става дума затова, в известна степен да се научим да отмерваме как въздействуват тези неща, как например да прилагаме соли на силициевата киселина, при което непрекъснато трябва да изследваме метала по отношение на родството му с тези три представители.
А от друга страна трябва да сме наясно, че долната част на човека е сродна с медта, с меркурий (живак бел.
прев.), със среброто и че при всички въглекиселинни процеси трябва да обръщаме внимание на това, доколко да прилагаме метала, сродни на горепосочените метали, или да прилагаме самите метали, или по някакъв начин да ги свързваме с процесите, образуващи въглена киселина. По този начин обобщаваме това от земния елемент, което обусловено от извънземния елемент, е с метален характер, и това, което иначе носи скален характер, както и това, което се формира под влиянието на принципа на образуване на въглената киселина и това, което се формира под влиянието на принципа на образуване на силициева киселина. Тук ние бавно се доближаваме до възможността да конкретизираме нещата от външния свят, които трябва да въведем в човешкия организъм, за да му донесем в един или друг случай излекуване. При това винаги ще трябва да обръщаме внимание на следното, че всичко онова, което в слаба степен въздействува върху нисшите сетива, което слабо въздействува върху обонянието и върху вкуса, т.е. което бих желал да кажа не разкрива ярко навън същността си, то може да действува в много силни разреждания, докато по-слаби разреждания са нужни от тези вещества, които ярко изявяват същността си на обонянието и на вкуса.
към текста >>
37.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Ако се абстрахираме от
жив
отинското царство него ние допълнително ще осветлим, но засега ще се абстрахираме от него то в един по-късен период, след растителното царство, ние сме изнесли извън себе си същинското минерално царство, и трябва да сме наясно по въпроса, че търсенето на връзки на човека единствено с растителното царство представлява едностранчивост.
Човекът наистина е така устроен, че съдържа в себе си всичките природни царства. И освен човешкото царство, което той самият представлява в своите формообразуващи процеси, в своите стадии на развитие, той е бил сроден с всички останали природни царства, по определен начин е изнесъл извън себе си всички останали природни царства и в определени случаи обратно приема в себе си това от тези природни царства, което е изнесъл навън. Да, съществува такова едно обратно приемане в себе си. И това дори е много важно, че съществува такова обратно приемане в себе си. Това, което сме изнесли извън себе си в едно сравнително най-късно време, най-първо него трябва да внесем об-ратно в себе си в хода на лечебния процес.
Ако се абстрахираме от животинското царство него ние допълнително ще осветлим, но засега ще се абстрахираме от него то в един по-късен период, след растителното царство, ние сме изнесли извън себе си същинското минерално царство, и трябва да сме наясно по въпроса, че търсенето на връзки на човека единствено с растителното царство представлява едностранчивост.
към текста >>
Ако се изхранваме само с растения, то ние самите, като хора, трябва да поемем целия процес, който иначе
жив
отното поема вместо нас, премествайки растителния елемент крачка напред.
Това е, което непрекъснато трябва да подчертаваме, че когато му се противопоставя една по-мощна сила, човекът от своя страна също трябва да развие една по-мощна сила. На него положително му се противопоставя една по-мощна сила, когато трябва да асимилира и да преодолее в себе си минералния елемент, отколкото, ако трябва да асимилира само растителния елемент. Виждате ли, тъкмо в това се състои разликата аз Ви моля, подчертавам (казвам го само като нещо вметнато), че тук не правя пропаганда за някакъв вид на чин на хранене, не искам да се застъпвам за нищо, просто искам да представя нещата такива, каквито са, на това именно почива разликата между вегетарианския и месния начин на хранене.
Ако се изхранваме само с растения, то ние самите, като хора, трябва да поемем целия процес, който иначе животното поема вместо нас, премествайки растителния елемент крачка напред.
В известен смисъл можем да кажем: процесът който растението е извършило до една определена точка, бива продължен по-нататък от животното. Така този процес на формиране на животното, идващ в съображение, спира ето до тук (виж рис.18), докато при растението той спира тук (червено, бяло). Този, който яде само месо, той не извършва този процес тук, процеса, осъществяван от животното: този процес той го предоставя да го извърши животното вместо него. Така той изобщо не развива в себе си
към текста >>
В известен смисъл можем да кажем: процесът който растението е извършило до една определена точка, бива продължен по-нататък от
жив
отното.
Това е, което непрекъснато трябва да подчертаваме, че когато му се противопоставя една по-мощна сила, човекът от своя страна също трябва да развие една по-мощна сила. На него положително му се противопоставя една по-мощна сила, когато трябва да асимилира и да преодолее в себе си минералния елемент, отколкото, ако трябва да асимилира само растителния елемент. Виждате ли, тъкмо в това се състои разликата аз Ви моля, подчертавам (казвам го само като нещо вметнато), че тук не правя пропаганда за някакъв вид на чин на хранене, не искам да се застъпвам за нищо, просто искам да представя нещата такива, каквито са, на това именно почива разликата между вегетарианския и месния начин на хранене. Ако се изхранваме само с растения, то ние самите, като хора, трябва да поемем целия процес, който иначе животното поема вместо нас, премествайки растителния елемент крачка напред.
В известен смисъл можем да кажем: процесът който растението е извършило до една определена точка, бива продължен по-нататък от животното.
Така този процес на формиране на животното, идващ в съображение, спира ето до тук (виж рис.18), докато при растението той спира тук (червено, бяло). Този, който яде само месо, той не извършва този процес тук, процеса, осъществяван от животното: този процес той го предоставя да го извърши животното вместо него. Така той изобщо не развива в себе си
към текста >>
Така този процес на формиране на
жив
отното, идващ в съображение, спира ето до тук (виж рис.18), докато при растението той спира тук (червено, бяло).
Това е, което непрекъснато трябва да подчертаваме, че когато му се противопоставя една по-мощна сила, човекът от своя страна също трябва да развие една по-мощна сила. На него положително му се противопоставя една по-мощна сила, когато трябва да асимилира и да преодолее в себе си минералния елемент, отколкото, ако трябва да асимилира само растителния елемент. Виждате ли, тъкмо в това се състои разликата аз Ви моля, подчертавам (казвам го само като нещо вметнато), че тук не правя пропаганда за някакъв вид на чин на хранене, не искам да се застъпвам за нищо, просто искам да представя нещата такива, каквито са, на това именно почива разликата между вегетарианския и месния начин на хранене. Ако се изхранваме само с растения, то ние самите, като хора, трябва да поемем целия процес, който иначе животното поема вместо нас, премествайки растителния елемент крачка напред. В известен смисъл можем да кажем: процесът който растението е извършило до една определена точка, бива продължен по-нататък от животното.
Така този процес на формиране на животното, идващ в съображение, спира ето до тук (виж рис.18), докато при растението той спира тук (червено, бяло).
Този, който яде само месо, той не извършва този процес тук, процеса, осъществяван от животното: този процес той го предоставя да го извърши животното вместо него. Така той изобщо не развива в себе си
към текста >>
Този, който яде само месо, той не извършва този процес тук, процеса, осъществяван от
жив
отното: този процес той го предоставя да го извърши
жив
отното вместо него.
На него положително му се противопоставя една по-мощна сила, когато трябва да асимилира и да преодолее в себе си минералния елемент, отколкото, ако трябва да асимилира само растителния елемент. Виждате ли, тъкмо в това се състои разликата аз Ви моля, подчертавам (казвам го само като нещо вметнато), че тук не правя пропаганда за някакъв вид на чин на хранене, не искам да се застъпвам за нищо, просто искам да представя нещата такива, каквито са, на това именно почива разликата между вегетарианския и месния начин на хранене. Ако се изхранваме само с растения, то ние самите, като хора, трябва да поемем целия процес, който иначе животното поема вместо нас, премествайки растителния елемент крачка напред. В известен смисъл можем да кажем: процесът който растението е извършило до една определена точка, бива продължен по-нататък от животното. Така този процес на формиране на животното, идващ в съображение, спира ето до тук (виж рис.18), докато при растението той спира тук (червено, бяло).
Този, който яде само месо, той не извършва този процес тук, процеса, осъществяван от животното: този процес той го предоставя да го извърши животното вместо него.
Така той изобщо не развива в себе си
към текста >>
Но силите за преодоляването на растителния елемент до нивото на
жив
отинския, тези сили съществуват, те са тук.
силите, които би трябвало да бъдат развити, ако приемаше само растителна храна, за да може сам да премести нещата на това определено разстояние. Това означава: когато е вегетарианец, организмът от самия себе си трябва да извади на бял свят сили, съвсем различни от силите, ако беше месоядец.
Но силите за преодоляването на растителния елемент до нивото на животинския, тези сили съществуват, те са тук.
Чрез един вид обратен скок, те в известна степен се връщат обратно в организма и след това започват да действуват в него. И тогава те така действуват, че предизвикват в човека съществено силна умора и смущение: така все пак трябва да подчертаем, трябва силно да подчертаем, че въпреки всичко чрез вегетарианската диета настъпва съществено отбременяване по отношение на умората, като човек става по-работоспособен, поради това че привиква да черпи сили от вътрешността си, които сили той не черпи, но които освобождава именно под формата на разрушителни сили срещу собствения организъм, когато яде месо. Но както казах, аз не агитирам. Аз зная, че и лекарите хомеопати не веднъж са ми отговаряли: да, но като отвикваме хората от месо, ние им всаждаме туберкулоза и други подобни. Да, положително, всичко това е възможно.
към текста >>
Та ние
жив
еем благодарение на това, че в себе си непрекъснато унищожаваме своя образ, стремим се да го разтворим, а образът непрекъснато се стреми да възстанови себе си отново от Космоса.
Според степента на това, как човек допуска намеса върху себе си или се противопоставя на тази намеса, точно на тази основа можем да изследваме, каква е властта, която силициевата киселина притежава или не притежава над формообразованието на човешката глава. Разбира се, човекът винаги трябва да бъде разглеждан заедно с цялостната си фигура, но когато тръгнем днес по улицата и обхванем с поглед всички плешиви глави, тогава виждаме, в каква степен хората са склонни да приемат в себе си формообразуващия процес на силициевата киселина или да му се противопоставят. Това ни довежда до непосредствения възглед, който можем да постигнем и без действително ясновидство, но който можем да постигнем само ако се уповаваме на активността на самата природа. Това са предимно формообразуващи сили, появяващи се тук, и те не клетъчни формообразуващи сили, но тотални формообразуващи сили, намиращи своя последен израз в образа на самия човек при което разбира се към образа на човека причислявам и цялото образование на кожата, в зависимост от това, дали е силно или слабо окосмена и други подобни. Обратно, това, което е повече централизирано, което е повече свързано с въглерода и с въглената киселина, в него е заложен разтварящия образа елемент, елемента на разрушение, на разтваряне.
Та ние живеем благодарение на това, че в себе си непрекъснато унищожаваме своя образ, стремим се да го разтворим, а образът непрекъснато се стреми да възстанови себе си отново от Космоса.
Като хора ние живеем поради факта, че по отношение на образа непрекъснато се стремим да деформираме себе си, а тази деформация непрекъснато бива поправяна от страна на Космоса. Това е един дуализъм, залегнал в човека, това изграждане и тази деформация.
към текста >>
Като хора ние
жив
еем поради факта, че по отношение на образа непрекъснато се стремим да деформираме себе си, а тази деформация непрекъснато бива поправяна от страна на Космоса.
Разбира се, човекът винаги трябва да бъде разглеждан заедно с цялостната си фигура, но когато тръгнем днес по улицата и обхванем с поглед всички плешиви глави, тогава виждаме, в каква степен хората са склонни да приемат в себе си формообразуващия процес на силициевата киселина или да му се противопоставят. Това ни довежда до непосредствения възглед, който можем да постигнем и без действително ясновидство, но който можем да постигнем само ако се уповаваме на активността на самата природа. Това са предимно формообразуващи сили, появяващи се тук, и те не клетъчни формообразуващи сили, но тотални формообразуващи сили, намиращи своя последен израз в образа на самия човек при което разбира се към образа на човека причислявам и цялото образование на кожата, в зависимост от това, дали е силно или слабо окосмена и други подобни. Обратно, това, което е повече централизирано, което е повече свързано с въглерода и с въглената киселина, в него е заложен разтварящия образа елемент, елемента на разрушение, на разтваряне. Та ние живеем благодарение на това, че в себе си непрекъснато унищожаваме своя образ, стремим се да го разтворим, а образът непрекъснато се стреми да възстанови себе си отново от Космоса.
Като хора ние живеем поради факта, че по отношение на образа непрекъснато се стремим да деформираме себе си, а тази деформация непрекъснато бива поправяна от страна на Космоса.
Това е един дуализъм, залегнал в човека, това изграждане и тази деформация.
към текста >>
38.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Този медиум получава една друга конфигурация; също така, както аз ставам друг, когато от благосъстоянието във външния социален
жив
от преминава към дългове, така субстанцията преминава в противоположното си състояние, и това свое противоположно състояние което е притежавала преди това в себе си, него тя предава на околната и среда.
Същото е и когато се противопоставям на субстанциалните свойства на външните субстанции. Пребивавайки в известен степен във въздействието на тези субстанции, накрая аз достигам до нулевата точка, където въздействията на тези субстанции вече не изразяват себе си в своето веществено състояние. Ако обаче продължа по-нататък, то цялата тази история няма просто да изчезне, но става така, че се появява противоположното, и тогава противоположното бива втъкано в заобикалящата среда. Ето защо за мен нещата винаги са се състояли в това, да виждам противоположните на субстанциите въздействия в средата, в медиума, в пълнежа и т.н. в това, което ни е необходимо, за да вработим в него хомеопатичната субстанция, раздробена субстанция.
Този медиум получава една друга конфигурация; също така, както аз ставам друг, когато от благосъстоянието във външния социален живот преминава към дългове, така субстанцията преминава в противоположното си състояние, и това свое противоположно състояние което е притежавала преди това в себе си, него тя предава на околната и среда.
И така, ако бих казал, че дадена субстанция, притежава определени свойства, при което аз я виждам до все по-малки и по-малки количества, тогава тази субстанция след като се приближи до определена нулева точка, получава другото свойство да излъчи този свои предишни свойства в околната среда и по съответен начин да стимулира средството, с което съм я обработил. Тази стимулация може да се състои в това, директно да се предизвиква описаното тук обратно действие. Но това може да се извърши дори ако само в това, директно да се предизвика описаното тук обратно действие. Но това може да се извърши дори ако само по такъв начин предизвикаме това обратно действие, та доведем съответната субстанция до състояние, в което или чрез което тя след това, под влияние на светлината, ще започне например да флуоресцира или да фосфорицира. В този случай сме предизвикали появата на обратното действие на излъчването в околната среда.
към текста >>
Такава химия, каквато бе пожелана вчера, може да възникне само, когато въгленото състояние, ако мога така да се изразя бъде разгледано във връзка с човешкия дихателен процес или с
жив
отинския дихателен процес.
Какво всъщност изпъква пред духовно-научния изследовател, когато разглежда carbo vegejdbilis? На първо място на духовно-научния изследовател съществува нещо, което го кара веднага да излезе в природата извън човека и да провери, какво отношение съществува с навлезлия по-дълбоко в процеса на минерализация обикновен въглен от външния свят, с обикновения земен въглен. И тогава човек открива, че чрез изразходването на кислород, въгленът взима съществено участие в целия земен процес. В земния процес нещата стоят така, че ъгленото съдържание на Земята представлява регулатор на кислородното съдържание на сферата около Земята. По този начин човек директно достига до възгледа, че Земята като такава, ако по необходимост бъде разгледана като организъм, извършва един дихателен процес, и че ъгленото съдържание на Земята е свързано с този дихателен процес на Земята.
Такава химия, каквато бе пожелана вчера, може да възникне само, когато въгленото състояние, ако мога така да се изразя бъде разгледано във връзка с човешкия дихателен процес или с животинския дихателен процес.
Защото виждате ли, в процеса, протичащ между овъгляването на Земята и кислородния процес е залегнало нещо, което пред духовно-научното разглеждане се разкрива като тенденция за превръщане в животно, действителна тенденция за превръщане в животно. Тази тенденция за превръщане в животно в основата си може да бъде характеризирана само по един твърде шокиращ начин. Защото човек трябва да си каже: в това, което е навън, в процеса, протичащ между процеса на овъгляване на Земята и процесите, протичащи във връзка с кислорода в сферата около Земята, е залегнало нещо от това, което предизвиква появата на същества, на истински същества, на етерни същества, които обаче, обратно на животинския елемент, непрекъснато се отдалечават от Земята, непрекъснато се отдръпват, непрекъснато се стремят да се отдалечат от Земята.
към текста >>
Защото виждате ли, в процеса, протичащ между овъгляването на Земята и кислородния процес е залегнало нещо, което пред духовно-научното разглеждане се разкрива като тенденция за превръщане в
жив
отно, действителна тенденция за превръщане в
жив
отно.
На първо място на духовно-научния изследовател съществува нещо, което го кара веднага да излезе в природата извън човека и да провери, какво отношение съществува с навлезлия по-дълбоко в процеса на минерализация обикновен въглен от външния свят, с обикновения земен въглен. И тогава човек открива, че чрез изразходването на кислород, въгленът взима съществено участие в целия земен процес. В земния процес нещата стоят така, че ъгленото съдържание на Земята представлява регулатор на кислородното съдържание на сферата около Земята. По този начин човек директно достига до възгледа, че Земята като такава, ако по необходимост бъде разгледана като организъм, извършва един дихателен процес, и че ъгленото съдържание на Земята е свързано с този дихателен процес на Земята. Такава химия, каквато бе пожелана вчера, може да възникне само, когато въгленото състояние, ако мога така да се изразя бъде разгледано във връзка с човешкия дихателен процес или с животинския дихателен процес.
Защото виждате ли, в процеса, протичащ между овъгляването на Земята и кислородния процес е залегнало нещо, което пред духовно-научното разглеждане се разкрива като тенденция за превръщане в животно, действителна тенденция за превръщане в животно.
Тази тенденция за превръщане в животно в основата си може да бъде характеризирана само по един твърде шокиращ начин. Защото човек трябва да си каже: в това, което е навън, в процеса, протичащ между процеса на овъгляване на Земята и процесите, протичащи във връзка с кислорода в сферата около Земята, е залегнало нещо от това, което предизвиква появата на същества, на истински същества, на етерни същества, които обаче, обратно на животинския елемент, непрекъснато се отдалечават от Земята, непрекъснато се отдръпват, непрекъснато се стремят да се отдалечат от Земята.
към текста >>
Тази тенденция за превръщане в
жив
отно в основата си може да бъде характеризирана само по един твърде шокиращ начин.
И тогава човек открива, че чрез изразходването на кислород, въгленът взима съществено участие в целия земен процес. В земния процес нещата стоят така, че ъгленото съдържание на Земята представлява регулатор на кислородното съдържание на сферата около Земята. По този начин човек директно достига до възгледа, че Земята като такава, ако по необходимост бъде разгледана като организъм, извършва един дихателен процес, и че ъгленото съдържание на Земята е свързано с този дихателен процес на Земята. Такава химия, каквато бе пожелана вчера, може да възникне само, когато въгленото състояние, ако мога така да се изразя бъде разгледано във връзка с човешкия дихателен процес или с животинския дихателен процес. Защото виждате ли, в процеса, протичащ между овъгляването на Земята и кислородния процес е залегнало нещо, което пред духовно-научното разглеждане се разкрива като тенденция за превръщане в животно, действителна тенденция за превръщане в животно.
Тази тенденция за превръщане в животно в основата си може да бъде характеризирана само по един твърде шокиращ начин.
Защото човек трябва да си каже: в това, което е навън, в процеса, протичащ между процеса на овъгляване на Земята и процесите, протичащи във връзка с кислорода в сферата около Земята, е залегнало нещо от това, което предизвиква появата на същества, на истински същества, на етерни същества, които обаче, обратно на животинския елемент, непрекъснато се отдалечават от Земята, непрекъснато се отдръпват, непрекъснато се стремят да се отдалечат от Земята.
към текста >>
Защото човек трябва да си каже: в това, което е навън, в процеса, протичащ между процеса на овъгляване на Земята и процесите, протичащи във връзка с кислорода в сферата около Земята, е залегнало нещо от това, което предизвиква появата на същества, на истински същества, на етерни същества, които обаче, обратно на
жив
отинския елемент, непрекъснато се отдалечават от Земята, непрекъснато се отдръпват, непрекъснато се стремят да се отдалечат от Земята.
В земния процес нещата стоят така, че ъгленото съдържание на Земята представлява регулатор на кислородното съдържание на сферата около Земята. По този начин човек директно достига до възгледа, че Земята като такава, ако по необходимост бъде разгледана като организъм, извършва един дихателен процес, и че ъгленото съдържание на Земята е свързано с този дихателен процес на Земята. Такава химия, каквато бе пожелана вчера, може да възникне само, когато въгленото състояние, ако мога така да се изразя бъде разгледано във връзка с човешкия дихателен процес или с животинския дихателен процес. Защото виждате ли, в процеса, протичащ между овъгляването на Земята и кислородния процес е залегнало нещо, което пред духовно-научното разглеждане се разкрива като тенденция за превръщане в животно, действителна тенденция за превръщане в животно. Тази тенденция за превръщане в животно в основата си може да бъде характеризирана само по един твърде шокиращ начин.
Защото човек трябва да си каже: в това, което е навън, в процеса, протичащ между процеса на овъгляване на Земята и процесите, протичащи във връзка с кислорода в сферата около Земята, е залегнало нещо от това, което предизвиква появата на същества, на истински същества, на етерни същества, които обаче, обратно на животинския елемент, непрекъснато се отдалечават от Земята, непрекъснато се отдръпват, непрекъснато се стремят да се отдалечат от Земята.
към текста >>
Човек може да разбере
жив
отинската същност едва когато я възприеме като онзи елемент, който бива концентриран от Земята в противоположност на процеса на унищожаване на
жив
отинския елемент на Земята, и което именно проявява себе си в
жив
отинския процес.
Човек може да разбере животинската същност едва когато я възприеме като онзи елемент, който бива концентриран от Земята в противоположност на процеса на унищожаване на животинския елемент на Земята, и което именно проявява себе си в животинския процес.
Ето защо, когато въведем carbo vegetabilis в човешкия организъм, не се случва нищо друго, но се въвежда онзи елемент в човешкия организъм, който се стреми към животинското. Всички появяващи се симптоми, от оригване до газовете в червата, до миризливата диария и т.е., от една страна до образуването на хемороиди, от друга страна до всякакви парещи болки, всичко произхожда от това, че животинският елемент, който човек, за да може да бъде човек, в хода на своето развитие е изхвърлил от себе си, този животински процес бива въведен обратно в човека. Виждате ли, тъкмо това ни дава основание да кажем: давайки на човека високи дози carbo vegetabilis, ние го подтикваме да се съпротивлява, проявявайки в себе си нещо, което дължи на обстоятелството, че в хода на своето развитие е отделил от себе си животинския елемент. Това, че в хода на своето развитие сме отделили от себе си животинския елемент, с това е свързана способността ни ще се учудите, но действително е така да развиваме в организма си собствена оригинална светлина. С горната част на своето тяло ние действително произвеждаме оригинална светлина, в противоположност на долната част на тялото, където, за да можем да си присвоим тази способност за произвеждане на оригинална светлина, ние притежаваме съответните съпротивителни органи срещу пълното ни превръщане в животни.
към текста >>
Ето защо, когато въведем carbo vegetabilis в човешкия организъм, не се случва нищо друго, но се въвежда онзи елемент в човешкия организъм, който се стреми към
жив
отинското.
Човек може да разбере животинската същност едва когато я възприеме като онзи елемент, който бива концентриран от Земята в противоположност на процеса на унищожаване на животинския елемент на Земята, и което именно проявява себе си в животинския процес.
Ето защо, когато въведем carbo vegetabilis в човешкия организъм, не се случва нищо друго, но се въвежда онзи елемент в човешкия организъм, който се стреми към животинското.
Всички появяващи се симптоми, от оригване до газовете в червата, до миризливата диария и т.е., от една страна до образуването на хемороиди, от друга страна до всякакви парещи болки, всичко произхожда от това, че животинският елемент, който човек, за да може да бъде човек, в хода на своето развитие е изхвърлил от себе си, този животински процес бива въведен обратно в човека. Виждате ли, тъкмо това ни дава основание да кажем: давайки на човека високи дози carbo vegetabilis, ние го подтикваме да се съпротивлява, проявявайки в себе си нещо, което дължи на обстоятелството, че в хода на своето развитие е отделил от себе си животинския елемент. Това, че в хода на своето развитие сме отделили от себе си животинския елемент, с това е свързана способността ни ще се учудите, но действително е така да развиваме в организма си собствена оригинална светлина. С горната част на своето тяло ние действително произвеждаме оригинална светлина, в противоположност на долната част на тялото, където, за да можем да си присвоим тази способност за произвеждане на оригинална светлина, ние притежаваме съответните съпротивителни органи срещу пълното ни превръщане в животни. Това е едно от дълбоките различия между човешката и животинската същност; докато по отношение на другите висши духовни процеси животинската същност има общо с човека, животните не притежават способността да развият достатъчно светлина във вътрешността си.
към текста >>
Всички появяващи се симптоми, от оригване до газовете в червата, до миризливата диария и т.е., от една страна до образуването на хемороиди, от друга страна до всякакви парещи болки, всичко произхожда от това, че
жив
отинският елемент, който човек, за да може да бъде човек, в хода на своето развитие е изхвърлил от себе си, този
жив
отински процес бива въведен обратно в човека.
Човек може да разбере животинската същност едва когато я възприеме като онзи елемент, който бива концентриран от Земята в противоположност на процеса на унищожаване на животинския елемент на Земята, и което именно проявява себе си в животинския процес. Ето защо, когато въведем carbo vegetabilis в човешкия организъм, не се случва нищо друго, но се въвежда онзи елемент в човешкия организъм, който се стреми към животинското.
Всички появяващи се симптоми, от оригване до газовете в червата, до миризливата диария и т.е., от една страна до образуването на хемороиди, от друга страна до всякакви парещи болки, всичко произхожда от това, че животинският елемент, който човек, за да може да бъде човек, в хода на своето развитие е изхвърлил от себе си, този животински процес бива въведен обратно в човека.
Виждате ли, тъкмо това ни дава основание да кажем: давайки на човека високи дози carbo vegetabilis, ние го подтикваме да се съпротивлява, проявявайки в себе си нещо, което дължи на обстоятелството, че в хода на своето развитие е отделил от себе си животинския елемент. Това, че в хода на своето развитие сме отделили от себе си животинския елемент, с това е свързана способността ни ще се учудите, но действително е така да развиваме в организма си собствена оригинална светлина. С горната част на своето тяло ние действително произвеждаме оригинална светлина, в противоположност на долната част на тялото, където, за да можем да си присвоим тази способност за произвеждане на оригинална светлина, ние притежаваме съответните съпротивителни органи срещу пълното ни превръщане в животни. Това е едно от дълбоките различия между човешката и животинската същност; докато по отношение на другите висши духовни процеси животинската същност има общо с човека, животните не притежават способността да развият достатъчно светлина във вътрешността си. Тук стигаме до една бих желал да кажа доста болезнена глава на по-новата естествена наука, която обаче не може да остане скрита за Вас по простата причина, че не можете да заобиколите тази глава, ако желаете да вникнете във връзките в човека със света извън него.
към текста >>
Виждате ли, тъкмо това ни дава основание да кажем: давайки на човека високи дози carbo vegetabilis, ние го подтикваме да се съпротивлява, проявявайки в себе си нещо, което дължи на обстоятелството, че в хода на своето развитие е отделил от себе си
жив
отинския елемент.
Човек може да разбере животинската същност едва когато я възприеме като онзи елемент, който бива концентриран от Земята в противоположност на процеса на унищожаване на животинския елемент на Земята, и което именно проявява себе си в животинския процес. Ето защо, когато въведем carbo vegetabilis в човешкия организъм, не се случва нищо друго, но се въвежда онзи елемент в човешкия организъм, който се стреми към животинското. Всички появяващи се симптоми, от оригване до газовете в червата, до миризливата диария и т.е., от една страна до образуването на хемороиди, от друга страна до всякакви парещи болки, всичко произхожда от това, че животинският елемент, който човек, за да може да бъде човек, в хода на своето развитие е изхвърлил от себе си, този животински процес бива въведен обратно в човека.
Виждате ли, тъкмо това ни дава основание да кажем: давайки на човека високи дози carbo vegetabilis, ние го подтикваме да се съпротивлява, проявявайки в себе си нещо, което дължи на обстоятелството, че в хода на своето развитие е отделил от себе си животинския елемент.
Това, че в хода на своето развитие сме отделили от себе си животинския елемент, с това е свързана способността ни ще се учудите, но действително е така да развиваме в организма си собствена оригинална светлина. С горната част на своето тяло ние действително произвеждаме оригинална светлина, в противоположност на долната част на тялото, където, за да можем да си присвоим тази способност за произвеждане на оригинална светлина, ние притежаваме съответните съпротивителни органи срещу пълното ни превръщане в животни. Това е едно от дълбоките различия между човешката и животинската същност; докато по отношение на другите висши духовни процеси животинската същност има общо с човека, животните не притежават способността да развият достатъчно светлина във вътрешността си. Тук стигаме до една бих желал да кажа доста болезнена глава на по-новата естествена наука, която обаче не може да остане скрита за Вас по простата причина, че не можете да заобиколите тази глава, ако желаете да вникнете във връзките в човека със света извън него. Най-голямото препятствие за обикновеното възприемане въздействията на субстанциите в човешкия организъм изобщо и преди всичко въздействията на лечебните субстанции е закона за тъй нареченото съхранение на силата или енергията, а също така и закона за съхранение на веществото.
към текста >>
Това, че в хода на своето развитие сме отделили от себе си
жив
отинския елемент, с това е свързана способността ни ще се учудите, но действително е така да развиваме в организма си собствена оригинална светлина.
Човек може да разбере животинската същност едва когато я възприеме като онзи елемент, който бива концентриран от Земята в противоположност на процеса на унищожаване на животинския елемент на Земята, и което именно проявява себе си в животинския процес. Ето защо, когато въведем carbo vegetabilis в човешкия организъм, не се случва нищо друго, но се въвежда онзи елемент в човешкия организъм, който се стреми към животинското. Всички появяващи се симптоми, от оригване до газовете в червата, до миризливата диария и т.е., от една страна до образуването на хемороиди, от друга страна до всякакви парещи болки, всичко произхожда от това, че животинският елемент, който човек, за да може да бъде човек, в хода на своето развитие е изхвърлил от себе си, този животински процес бива въведен обратно в човека. Виждате ли, тъкмо това ни дава основание да кажем: давайки на човека високи дози carbo vegetabilis, ние го подтикваме да се съпротивлява, проявявайки в себе си нещо, което дължи на обстоятелството, че в хода на своето развитие е отделил от себе си животинския елемент.
Това, че в хода на своето развитие сме отделили от себе си животинския елемент, с това е свързана способността ни ще се учудите, но действително е така да развиваме в организма си собствена оригинална светлина.
С горната част на своето тяло ние действително произвеждаме оригинална светлина, в противоположност на долната част на тялото, където, за да можем да си присвоим тази способност за произвеждане на оригинална светлина, ние притежаваме съответните съпротивителни органи срещу пълното ни превръщане в животни. Това е едно от дълбоките различия между човешката и животинската същност; докато по отношение на другите висши духовни процеси животинската същност има общо с човека, животните не притежават способността да развият достатъчно светлина във вътрешността си. Тук стигаме до една бих желал да кажа доста болезнена глава на по-новата естествена наука, която обаче не може да остане скрита за Вас по простата причина, че не можете да заобиколите тази глава, ако желаете да вникнете във връзките в човека със света извън него. Най-голямото препятствие за обикновеното възприемане въздействията на субстанциите в човешкия организъм изобщо и преди всичко въздействията на лечебните субстанции е закона за тъй нареченото съхранение на силата или енергията, а също така и закона за съхранение на веществото. Тези закони, изучава ни като общи природни закони, не представляват нищо друго освен нещо, което е в абсолютно противоречие с процеса на човешкото развитие.
към текста >>
С горната част на своето тяло ние действително произвеждаме оригинална светлина, в противоположност на долната част на тялото, където, за да можем да си присвоим тази способност за произвеждане на оригинална светлина, ние притежаваме съответните съпротивителни органи срещу пълното ни превръщане в
жив
отни.
Човек може да разбере животинската същност едва когато я възприеме като онзи елемент, който бива концентриран от Земята в противоположност на процеса на унищожаване на животинския елемент на Земята, и което именно проявява себе си в животинския процес. Ето защо, когато въведем carbo vegetabilis в човешкия организъм, не се случва нищо друго, но се въвежда онзи елемент в човешкия организъм, който се стреми към животинското. Всички появяващи се симптоми, от оригване до газовете в червата, до миризливата диария и т.е., от една страна до образуването на хемороиди, от друга страна до всякакви парещи болки, всичко произхожда от това, че животинският елемент, който човек, за да може да бъде човек, в хода на своето развитие е изхвърлил от себе си, този животински процес бива въведен обратно в човека. Виждате ли, тъкмо това ни дава основание да кажем: давайки на човека високи дози carbo vegetabilis, ние го подтикваме да се съпротивлява, проявявайки в себе си нещо, което дължи на обстоятелството, че в хода на своето развитие е отделил от себе си животинския елемент. Това, че в хода на своето развитие сме отделили от себе си животинския елемент, с това е свързана способността ни ще се учудите, но действително е така да развиваме в организма си собствена оригинална светлина.
С горната част на своето тяло ние действително произвеждаме оригинална светлина, в противоположност на долната част на тялото, където, за да можем да си присвоим тази способност за произвеждане на оригинална светлина, ние притежаваме съответните съпротивителни органи срещу пълното ни превръщане в животни.
Това е едно от дълбоките различия между човешката и животинската същност; докато по отношение на другите висши духовни процеси животинската същност има общо с човека, животните не притежават способността да развият достатъчно светлина във вътрешността си. Тук стигаме до една бих желал да кажа доста болезнена глава на по-новата естествена наука, която обаче не може да остане скрита за Вас по простата причина, че не можете да заобиколите тази глава, ако желаете да вникнете във връзките в човека със света извън него. Най-голямото препятствие за обикновеното възприемане въздействията на субстанциите в човешкия организъм изобщо и преди всичко въздействията на лечебните субстанции е закона за тъй нареченото съхранение на силата или енергията, а също така и закона за съхранение на веществото. Тези закони, изучава ни като общи природни закони, не представляват нищо друго освен нещо, което е в абсолютно противоречие с процеса на човешкото развитие. Виждате ли, целият хранителен и храносмилателен процес не е в това, за което го представя материалистичния възглед.
към текста >>
Това е едно от дълбоките различия между човешката и
жив
отинската същност; докато по отношение на другите висши духовни процеси
жив
отинската същност има общо с човека,
жив
отните не притежават способността да развият достатъчно светлина във вътрешността си.
Ето защо, когато въведем carbo vegetabilis в човешкия организъм, не се случва нищо друго, но се въвежда онзи елемент в човешкия организъм, който се стреми към животинското. Всички появяващи се симптоми, от оригване до газовете в червата, до миризливата диария и т.е., от една страна до образуването на хемороиди, от друга страна до всякакви парещи болки, всичко произхожда от това, че животинският елемент, който човек, за да може да бъде човек, в хода на своето развитие е изхвърлил от себе си, този животински процес бива въведен обратно в човека. Виждате ли, тъкмо това ни дава основание да кажем: давайки на човека високи дози carbo vegetabilis, ние го подтикваме да се съпротивлява, проявявайки в себе си нещо, което дължи на обстоятелството, че в хода на своето развитие е отделил от себе си животинския елемент. Това, че в хода на своето развитие сме отделили от себе си животинския елемент, с това е свързана способността ни ще се учудите, но действително е така да развиваме в организма си собствена оригинална светлина. С горната част на своето тяло ние действително произвеждаме оригинална светлина, в противоположност на долната част на тялото, където, за да можем да си присвоим тази способност за произвеждане на оригинална светлина, ние притежаваме съответните съпротивителни органи срещу пълното ни превръщане в животни.
Това е едно от дълбоките различия между човешката и животинската същност; докато по отношение на другите висши духовни процеси животинската същност има общо с човека, животните не притежават способността да развият достатъчно светлина във вътрешността си.
Тук стигаме до една бих желал да кажа доста болезнена глава на по-новата естествена наука, която обаче не може да остане скрита за Вас по простата причина, че не можете да заобиколите тази глава, ако желаете да вникнете във връзките в човека със света извън него. Най-голямото препятствие за обикновеното възприемане въздействията на субстанциите в човешкия организъм изобщо и преди всичко въздействията на лечебните субстанции е закона за тъй нареченото съхранение на силата или енергията, а също така и закона за съхранение на веществото. Тези закони, изучава ни като общи природни закони, не представляват нищо друго освен нещо, което е в абсолютно противоречие с процеса на човешкото развитие. Виждате ли, целият хранителен и храносмилателен процес не е в това, за което го представя материалистичния възглед. Целият хранителен и храносмилателен процес всъщност се разглеждат по такъв начин от материалистичния възглед, сякаш субстанциите са извън нас или, да останем при въглерода сякаш при въглеродът е извън нас; след това той бива приет, естествено бива съответно подготвен, но все пак бива проведен през организма и след това приет, така че макар и под формата на малки частици, в себе си човек носи това, което му е дал външния свят.
към текста >>
Тази наука не знае нищо за
жив
ота на веществата, за възникването на веществата и за смъртта на веществата и не знае нищо за това, как в човешкия организъм се осъществяват смъртта и съ
жив
яването на веществата.
И все пак това не е така. Защото действително човешкия организъм притежава възможността в своята долна част изцяло да унищожи външния въглерод, да го премахне от пространството и като обратно действие отново да го възстанови в оригинален вид. Да, това е така, в човешкия организъм съществува огнище за създаване на вещества, които са извън човешки, и същевременно съществува възможността, тези вещества да бъдат унищожавани. Това разбира се, не може да се признае от днешната естествена наука, защото тя всъщност не може да си представи по друг начин въздействията на веществата, освен подобно скитанията на axacbe т.е. че те просто се разхождат наоколо със своите най-малки частици.
Тази наука не знае нищо за живота на веществата, за възникването на веществата и за смъртта на веществата и не знае нищо за това, как в човешкия организъм се осъществяват смъртта и съживяването на веществата.
Със съживяването на въглерода е свързано това, което от друга страна в обикновения човек ние срещаме като образуване на светлина. Този процес на вътрешността, излъчващ светлина, той от своя страна отговаря на въздействието на външната светлина. По отношение на горната част на човека, ние сме така устроени, че външната светлина си противодействуват една на друга, взаимодействуват си и именно същественото на нашето устройство почива на обстоятелството, че именно там, където двете, външната светлина и вътрешната светлина, трябва да взаимодействуват, там ние сме в състояние да не им позволим да се слеят една с друга, но сме в състояние да ги държим разграничени, така че само да си въздействуват една на друга, но без да се обединяват.
към текста >>
Със съ
жив
яването на въглерода е свързано това, което от друга страна в обикновения човек ние срещаме като образуване на светлина.
Защото действително човешкия организъм притежава възможността в своята долна част изцяло да унищожи външния въглерод, да го премахне от пространството и като обратно действие отново да го възстанови в оригинален вид. Да, това е така, в човешкия организъм съществува огнище за създаване на вещества, които са извън човешки, и същевременно съществува възможността, тези вещества да бъдат унищожавани. Това разбира се, не може да се признае от днешната естествена наука, защото тя всъщност не може да си представи по друг начин въздействията на веществата, освен подобно скитанията на axacbe т.е. че те просто се разхождат наоколо със своите най-малки частици. Тази наука не знае нищо за живота на веществата, за възникването на веществата и за смъртта на веществата и не знае нищо за това, как в човешкия организъм се осъществяват смъртта и съживяването на веществата.
Със съживяването на въглерода е свързано това, което от друга страна в обикновения човек ние срещаме като образуване на светлина.
Този процес на вътрешността, излъчващ светлина, той от своя страна отговаря на въздействието на външната светлина. По отношение на горната част на човека, ние сме така устроени, че външната светлина си противодействуват една на друга, взаимодействуват си и именно същественото на нашето устройство почива на обстоятелството, че именно там, където двете, външната светлина и вътрешната светлина, трябва да взаимодействуват, там ние сме в състояние да не им позволим да се слеят една с друга, но сме в състояние да ги държим разграничени, така че само да си въздействуват една на друга, но без да се обединяват.
към текста >>
За сега бих желал да кажа по отношение на по-безобидните заболявания имаме възможността да казваме: чрез carbo vegetabilis сме в състояние да се противопоставяме на процеса на превръщане на човека в
жив
отно, предизвикващ чувството на гадене.
И така, позволявайки на светлината да нахлуе отвън в нас, ние позволяваме самите ние да бъдем стимулирани за възникването на вътрешната светлина. Сега става дума за това, да вникнем по-нататък в целия този процес. Разглеждайки това в нас, което взема участие в изграждането на въглеродно-субстанциалното, при човека ние достигаме до бъбреците и до отделителните органи въобще, и до всичко, което и по посока нагоре е свързано с бъбрека. Така, че ние са доближаваме до бъбречния процес във вътрешността на човека, когато обхванем с поглед процеса, свързан с въглена в природата извън човека. И това същевременно ни се посочва пътя, чрез който по някакъв начин да можем да приложим при човека carbo vegetabilis.
За сега бих желал да кажа по отношение на по-безобидните заболявания имаме възможността да казваме: чрез carbo vegetabilis сме в състояние да се противопоставяме на процеса на превръщане на човека в животно, предизвикващ чувството на гадене.
Всичко онова, което определя болестната картина на carbo vegetabilis всъщност представлява чувството на гадене и продължение на гаденето във вътрешността на човека; срещу това, което се образува тук, активният противоположен полюс се представя от противоположния процес в човека. И този процес обхваща всичко, свързано с функцията на бъбречната система. Ето защо ако Вие успеете да стимулирате бъбречния процес, имайки пред себе си такава болестна картина в човека, която иначе, по изкуствен начин, би могла да бъде предизвикана от високи дози carbo vegetabilis, ако Вие успеете, например чрез по-високото потенциране на carbo vegetabilis да стимулирате целия бъбречен процес, по определен начин да го повишите, то в такъв случай Вие се противопоставяте на този болестен процес в човека, който е подобен на действието на carbo vegetabilis. Така че същественото при изследването на това болестотворно средство е да разберем, как се отнася бъбречният процес в човека спрямо потенцирането на такова средство като carbo vegetabilis. При това бъбречният процес може така да действува, че да прояви свой противоположен полюс спрямо храносмилателния процес, т.
към текста >>
Ако бихме изследвали всичко, което има характера на луга, то бихме видели, че точно както всичко карбонатоподобно е свързано с процеса на превръщане в
жив
отно, така и това, което се стреми към състоянието на луга, което носи в себе си тенденцията на лугоподобното, то е свързано с растителния процес в човека и с отделянето на растителното царство.
Но ние можем да изследваме в тази извънземна сфера, като изследваме всички онези чудни действия на човешкия черен дроб. Можем да продължим по-нататък от carbo vegetabilis и от неговите вътрешни свойства; ако например свържем carbo vegetabilis с алкалните елементи т.е. със самия калий, получим калиев карбонат и чрез това предизвикаме резултиращи въздействия в човешкия организъм. Изобщо въздействието на всичко онова, което има вид на луга, е разположено по-дълбоко във вътрешността на организма, има въздействие по посока на чернодробните процеси; докато всичко онова, което е свързано с carbo vegetabilis, указва със своето действие по посока на бъбречната система. Ще можем да открием ясно взаимодействие между всичко онова, което има характера на луга, и това, което представлява процесите на чернодробната система.
Ако бихме изследвали всичко, което има характера на луга, то бихме видели, че точно както всичко карбонатоподобно е свързано с процеса на превръщане в животно, така и това, което се стреми към състоянието на луга, което носи в себе си тенденцията на лугоподобното, то е свързано с растителния процес в човека и с отделянето на растителното царство.
към текста >>
И този обратен образ, виждате ли, това е възникването на
жив
ота, това е действителното о
жив
отворяване.
Ако от образуването на водата слезем надолу (вж. рис.21) то достигаме до формирането на почвата, до процеса на уплътняване, до това, което бих могъл да нарека втвърдяване. Ако този израз не беше днес така презрян, ако не беше употребяван по този начин, всъщност, ако не се гледаше на него сякаш всички древни глупаци са говорили просто ей тъй, за земя, за въздух и за вода, тогава и хората днес не биха се стеснявали да говорят за земя, вода, въздух и огън. Нали, поне помежду си можем понякога да говорим за такива неща. Но и това формиране на плътната почва има навън, в света, свой обратен образ.
И този обратен образ, виждате ли, това е възникването на живота, това е действителното оживотворяване.
Това е, което е залегнало в самите жизнени сили, идващи по този начин от много по-далеч, отколкото химическите сили. В рамките на Земята, в света извън човека, в рамките на същински земното, тези химически сили биват изцяло умъртвени, отмират напълно(вж. Рис.21).
към текста >>
А сега, покрай другото, на края искам да отбележа, че вече няма нужда да считате за странно, когато откриете, че днешната естествена наука не успява да създаде възглед върху произхода на самия
жив
от.
А сега, покрай другото, на края искам да отбележа, че вече няма нужда да считате за странно, когато откриете, че днешната естествена наука не успява да създаде възглед върху произхода на самия живот.
Защото в тези области, в които днешната наука търси, в тях е налице само огледалния образ на живота, благодарение на меркуриевите въздействия, а именно смъртта; а животът би трябвало да бъде търсен там навън, там, където естествената наука днес всъщност не желае да отиде. Защото тя не иска и да чуе за това, да нахлуе в извънземното, или най-малко, когато не може иначе, както сториха това някои: когато не може да стори друго, тогава тя и това превръща в материално. Това пренасяне на въздействието на жизнените сили върху материята се осъществи в лицето на красивата хипотеза, че жизнените кълнове са били пренесени от други небесни тела върху нашата Земя. И така красива, по материален път, тръгвайки от други небесни тела, жизнените кълнове биват пренесени през всички препятствия и след това се появяват върху нашата Земя, при което мнозина дори си представят, че метеорите са техните автомобили, с които те нахлуват на Земята. Виждате, как в днешно време хората дори успяха, с помощта на материалистични теории да искат да обяснят всичко, което наблюдават микроскопски, като го изместват в сферата на микроскопското, на ултрамикроскопското, раздробяват го на молекули и създават атомни теории, така и вярват, че обясняват живота.
към текста >>
НАГОРЕ